Уикипедия bgwiki https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.43.0-wmf.2 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикипедия Уикипедия беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Портал Портал беседа Чернова Чернова беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа 4 559 12214840 12147247 2024-04-26T07:29:59Z 62.73.72.17 /* Малки промени */ wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=5}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/5|[[У:РЕД]], [[У:КАК]]}} '''Редактирането''' на страниците в Уикипедия е лесно. Уикипедия използва два метода на редактиране: класически, чрез [[Уикипедия:Уики маркери|уики маркери]] (уикитекст) и по-новия и лесен за използване [[Уикипедия:Визуален редактор|Визуален редактор]]. Редактирането чрез Визуалния редактор е по-приятно за потребителите, тъй като докато четеш страницата, можеш да я променяш и виждаш как ще изглежда след промените ти. То позволява и на потребителите да редактират, без да са се научили как да използват уики маркерите. == Страници и статии == В Уикипедия се прави разлика между по-широкото понятие '''„страница“''' и по-тясното понятие '''„статия“'''. Само страниците от [[Уикипедия:Именно пространство#Основно именно пространство|основното именно пространство]] е прието да се наричат „статии“. Насоките за редактирането, които можете да прочетете от изброените по-горе помощни страници, важат общо за всички страници в Уикипедия. Но специално при редактирането на [[Уикипедия:Статия|енциклопедични статии]] и на [[Уикипедия:Дискусионна страница|дискусионни страници]] важат и някои допълнителни правила. Когато създавате или редактирате статии, спазвайте принципите за [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|неутрално]] и [[Уикипедия:Енциклопедичност|енциклопедично]] изложение и [[Уикипедия:Цитиране на източници|цитирайте източниците]] на информацията, която въвеждате. [[Уикипедия:Право на собственост върху статии|Не се подписвайте в статиите]], те не ви принадлежат. [[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписите]] са уместни само след репликите в беседите. След като създадете нова статия, добра идея е: * да проверите за статии, препращащи към вашата (използвайки [[Уикипедия:Интерфейс|препратката ''„Какво сочи насам“'']]), и да се убедите дали останалите очакват информацията, която въвеждате. * [[Уикипедия:Търсене|да потърсите]] статии с подобно или свързано съдържание и евентуално да сложите препратки към тях или от тях към новосъздадената статия. * да проверите за такива [[Уикипедия:Междууики|статии на други езици]], които разбирате. == Отваряне за редактиране == Ще започнем с най-простата възможност на Уикипедия – възможността да редактирате страници. Всички страници, които могат да бъдат редактирани от обикновени потребители, в горната си част имат бутон (препратка) „'''Редактиране на кода'''“, а почти всички от тях имат и бутона (препратка) „'''Редактиране'''“ (за Визуалния редактор). [[File:Wikipedia-edit.png|thumb|800пкс|Разположение на бутоните „Редактиране“ и „Редактиране на кода“ в Уикипедия.]] == Предварителен преглед == Ако извършвате промените върху страница през „Редактиране на кода“, преди да я съхраните, чрез бутона „'''Предварителен преглед'''“ (намира се в края на кутията за редактиране) можете да видите как ще изглежда страницата след вашата редакция. Така лесно ще видите дали вашите промени вървят по план, като, ако сте допуснали някаква грешка, имате възможността лесно и бързо да я отстраните, преди да сте я запазили. [[File:Showpreviewbutton2.png|thumb|1090пкс|Разположение на бутона Предварителен преглед под полето за редактиране.]] Ако привикнете да използвате [[Уикипедия:Предварителен преглед|предварителния преглед]], преди да съхраните редакцията си, това ще спести много работа на вас и на другите уикипедианци. Това ви позволява да правите промени и виждате резултата толкова пъти, колкото желаете. Докато останете доволни от работата си. == Малки промени == Ако сте се регистрирали и вече сте влезли с име и пjavascript:mw.libs.toolbar.insertTags('{{%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82:D}}','','')арола в системата, преди да съхраните редакцията си, можете да отбележите, че сте нанесли '''[[Уикипедия:Малка промяна|малка промяна]]'''. Това ще покаже на другите[...|]] [[|...]javascript:mw.libs.toolbar.insertTags('#%D0%B2%D0%B8%D0%B6%20[[',']]','%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0')] [javascript:mw.libs.toolbar.insertTags('<code>','</code>','%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D1%8F, %D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5 %D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%nb- „“ ’ del {{}} | – удар. <!-- :-) ;-) :D br <ref> <ref name> [ ] [[...]] [[...|]] [[|...]] [[:...]] [[.|.]] *.. #.. # Още… Разширени Специални знаци мимумумуму Помощ D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD %D0%BA%D0%BE%D0%B4')[:...]javascript:mw.libs.toolbar.insertTags('%C2%A0','','')] [[.|.]] *.. #.. # Още… редактори, че промяната ви е по-скоро козметична. Няма точно установено правило кога да използвате '''малка промяна''' и кога – не, но често корекцията на правописни грешки и други дребни корекции като добавяне на интервал или препратка се смятат за малки промени. Ако се съмнявате дали промяната ви е малка, не я отбелязвайте като такава. За повече подробности вижте [[Уикипедия:Малка промяна]]. == Резюме на редакцията == Когато редактирате страница, се счита за добър [[Уикипедия:Уикиетикет|маниер]] да въведете обяснение [[Уикипедия:Резюме|накратко]] какво сте променили. [[File:Edit summary-bg.png|thumb|1090пкс|Полето за „Резюме“.]] <div style="float: right; background-color:#f5faff; color: #000; padding: .2em .6em; font-size: 100%; border: 1px solid #cedff2; margin-bottom:3px;">'''За повече информация вижте [[Уикипедия:Резюме]]'''</div>{{-}} == Вижте също == [[Image:Wikipedia-lolcat.jpg|right|thumb|250px|Аз съм в твоята Уикипедия... и редактирам твоите статии]] ; Страници на български език * [[Уикипедия:Как се започва страница]] * [[Уикипедия:Вашата първа статия]] * [[Уикипедия:Често задавани въпроси]], и по-специално [[Уикипедия:ЧЗВ за редактирането|въпроси за редактирането]] * [[Уикипедия:Правила за наименуване]] * [[Уикипедия:Оформление]] * [[Уикипедия:Превод]] ; Страници на английски език * [[:en:Wikipedia:How to edit a page|Wikipedia:How to edit a page]] * [[:en:Help:Editing|Help:Editing]] * [[:en:Help:Advanced editing|Help:Advanced editing]] * [[:en:Wikipedia:Manual of Style|Wikipedia:Manual of Style]] {{Шаблон:Ръководни принципи на Уикипедия и напътствия}} {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Уикипедия:Редактиране| ]] jrswxz3hcktlrrh6ikvcin151u3tgo9 12214855 12214840 2024-04-26T07:52:41Z Carbonaro. 221440 към версия от 05:24, 25 февруари 2024 на Zelenkroki wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=5}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/5|[[У:РЕД]], [[У:КАК]]}} '''Редактирането''' на страниците в Уикипедия е лесно. Уикипедия използва два метода на редактиране: класически, чрез [[Уикипедия:Уики маркери|уики маркери]] (уикитекст) и по-новия и лесен за използване [[Уикипедия:Визуален редактор|Визуален редактор]]. Редактирането чрез Визуалния редактор е по-приятно за потребителите, тъй като докато четеш страницата, можеш да я променяш и виждаш как ще изглежда след промените ти. То позволява и на потребителите да редактират, без да са се научили как да използват уики маркерите. == Страници и статии == В Уикипедия се прави разлика между по-широкото понятие '''„страница“''' и по-тясното понятие '''„статия“'''. Само страниците от [[Уикипедия:Именно пространство#Основно именно пространство|основното именно пространство]] е прието да се наричат „статии“. Насоките за редактирането, които можете да прочетете от изброените по-горе помощни страници, важат общо за всички страници в Уикипедия. Но специално при редактирането на [[Уикипедия:Статия|енциклопедични статии]] и на [[Уикипедия:Дискусионна страница|дискусионни страници]] важат и някои допълнителни правила. Когато създавате или редактирате статии, спазвайте принципите за [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|неутрално]] и [[Уикипедия:Енциклопедичност|енциклопедично]] изложение и [[Уикипедия:Цитиране на източници|цитирайте източниците]] на информацията, която въвеждате. [[Уикипедия:Право на собственост върху статии|Не се подписвайте в статиите]], те не ви принадлежат. [[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписите]] са уместни само след репликите в беседите. След като създадете нова статия, добра идея е: * да проверите за статии, препращащи към вашата (използвайки [[Уикипедия:Интерфейс|препратката ''„Какво сочи насам“'']]), и да се убедите дали останалите очакват информацията, която въвеждате. * [[Уикипедия:Търсене|да потърсите]] статии с подобно или свързано съдържание и евентуално да сложите препратки към тях или от тях към новосъздадената статия. * да проверите за такива [[Уикипедия:Междууики|статии на други езици]], които разбирате. == Отваряне за редактиране == Ще започнем с най-простата възможност на Уикипедия – възможността да редактирате страници. Всички страници, които могат да бъдат редактирани от обикновени потребители, в горната си част имат бутон (препратка) „'''Редактиране на кода'''“, а почти всички от тях имат и бутона (препратка) „'''Редактиране'''“ (за Визуалния редактор). [[File:Wikipedia-edit.png|thumb|800пкс|Разположение на бутоните „Редактиране“ и „Редактиране на кода“ в Уикипедия.]] == Предварителен преглед == Ако извършвате промените върху страница през „Редактиране на кода“, преди да я съхраните, чрез бутона „'''Предварителен преглед'''“ (намира се в края на кутията за редактиране) можете да видите как ще изглежда страницата след вашата редакция. Така лесно ще видите дали вашите промени вървят по план, като, ако сте допуснали някаква грешка, имате възможността лесно и бързо да я отстраните, преди да сте я запазили. [[File:Showpreviewbutton2.png|thumb|1090пкс|Разположение на бутона Предварителен преглед под полето за редактиране.]] Ако привикнете да използвате [[Уикипедия:Предварителен преглед|предварителния преглед]], преди да съхраните редакцията си, това ще спести много работа на вас и на другите уикипедианци. Това ви позволява да правите промени и виждате резултата толкова пъти, колкото желаете. Докато останете доволни от работата си. == Малки промени == Ако сте се регистрирали и вече сте влезли с име и парола в системата, преди да съхраните редакцията си, можете да отбележите, че сте нанесли '''[[Уикипедия:Малка промяна|малка промяна]]'''. Това ще покаже на другите редактори, че промяната ви е по-скоро козметична. Няма точно установено правило кога да използвате '''малка промяна''' и кога – не, но често корекцията на правописни грешки и други дребни корекции като добавяне на интервал или препратка се смятат за малки промени. Ако се съмнявате дали промяната ви е малка, не я отбелязвайте като такава. За повече подробности вижте [[Уикипедия:Малка промяна]]. == Резюме на редакцията == Когато редактирате страница, се счита за добър [[Уикипедия:Уикиетикет|маниер]] да въведете обяснение [[Уикипедия:Резюме|накратко]] какво сте променили. [[File:Edit summary-bg.png|thumb|1090пкс|Полето за „Резюме“.]] <div style="float: right; background-color:#f5faff; color: #000; padding: .2em .6em; font-size: 100%; border: 1px solid #cedff2; margin-bottom:3px;">'''За повече информация вижте [[Уикипедия:Резюме]]'''</div>{{-}} == Вижте също == [[Image:Wikipedia-lolcat.jpg|right|thumb|250px|Аз съм в твоята Уикипедия... и редактирам твоите статии]] ; Страници на български език * [[Уикипедия:Как се започва страница]] * [[Уикипедия:Вашата първа статия]] * [[Уикипедия:Често задавани въпроси]], и по-специално [[Уикипедия:ЧЗВ за редактирането|въпроси за редактирането]] * [[Уикипедия:Правила за наименуване]] * [[Уикипедия:Оформление]] * [[Уикипедия:Превод]] ; Страници на английски език * [[:en:Wikipedia:How to edit a page|Wikipedia:How to edit a page]] * [[:en:Help:Editing|Help:Editing]] * [[:en:Help:Advanced editing|Help:Advanced editing]] * [[:en:Wikipedia:Manual of Style|Wikipedia:Manual of Style]] {{Шаблон:Ръководни принципи на Уикипедия и напътствия}} {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Уикипедия:Редактиране| ]] ogknrrn6ze5eiim8mcx512dzk69ubh9 0 2411 12214204 12213836 2024-04-25T15:08:42Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/93.152.143.200|редакции на 93.152.143.200]] ([[User talk:93.152.143.200|б]].), към версия на Ted Masters wikitext text/x-wiki {{Календар|4}} '''22 април''' е 112-ият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (113-и през [[високосна година]]). Остават 253 дни до края на годината. == Събития == * [[238]] г. – [[Годината на шестимата императори]]: [[Сенат|Римският сенат]] обявява за незаконен императора [[Максимин Трак]], заради неговите кръвожадни методи при управлението на Рим и избира чрез гласуване двама нови императори – [[Пупиен]] и [[Балбин]]. * [[1378]] г. – Започва [[строителство]]то на ''[[Бастилия]]та''. * [[1500]] г. – [[Португалия|Португалският]] мореплавател [[Педро Кабрал]] достига [[Бразилия]] и я обявява за португалска колония. * [[1529]] г. – [[Испания]] и [[Португалия]] подписват в [[Сарагоса]] договор за подялба на откритите и неоткритите още територии в източното полукълбо. * [[1713]] г. – Състои се сватбата на [[граф]] [[Карл фон Насау-Саарбрюкен]] и немската аристократка [[Кристиана Шарлота фон Насау-Отвайлер]]. * [[1838]] г. – [[Англия|Английският]] кораб ''Сириус'' пресича за пръв път [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], използвайки единствено своята [[парна машина]]. [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|мини|120px|Знамето на [[Априлско въстание|Априлското въстание]]]] * [[1876]] г. – В [[Панагюрище]] е осветено въстаническото знаме за [[Априлско въстание|Априлското въстание]], изработено от [[Райна Княгиня]]. * [[1880]] г. – [[Владивосток]] получава статут на град. * [[1913]] г. – В [[Атина]] е подписан предварителен [[Сърбия|сръбско]]-[[Гърция|гръцки]] протокол за обща [[Междусъюзническа война|война]] против [[България]], потвърден чрез официалните тайни договори на [[1 май]] и на [[19 май]] същата година. * [[1915]] г. – [[Първата световна война]]: В [[Битка при Ипер|битката при Ипер]] [[Германия|германците]] за първи път използват като оръжие [[Бойно отровно вещество|отровен газ]] – поразени са 15 хил. войници, от които 5 хил. умират. * 1915 г. – [[Яне Сандански]] е убит от засада край [[Мелник]]. * [[1925]] г. – След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]] в [[София]], [[Христо Ясенов]] е арестуван. * [[1945]] г. – [[Втора световна война]]: [[Фюрербункер]]: След като научава, че съветските войски са превзели [[Еберсвалд]] без бой, [[Адолф Хитлер]] признава поражението в своя подземен бункер и обявява, че самоубийството е единственият изход. * [[1969]] г. – Мореплавателят [[Робин Нокс-Джонстън]] извършва за 312 дни първото околосветско пътешествие, без да спира на суша. * 1969 г. – В [[Хюстън]] ([[САЩ]]) е извършена първата [[трансплантация]] на човешко [[око]]. * [[1970]] г. – За първи път в САЩ е отбелязан [[Ден на Земята]]. * [[1972]] г. – [[Великобритания|Англичаните]] [[Джон Файерфакс]] и [[Силвия Кук]] след 361 дни плаване с гребна лодка пресичат [[Тихи океан|Тихия океан]] и достигат бреговете на [[Австралия]]. * [[1978]] г. – В [[Афганистан]] [[комунизъм|комунистите]] извършват [[преврат]] с помощта на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. * [[1980]] г. – [[Канада]] обявява решението си за [[бойкот]]иране на [[Летни олимпийски игри 1980|Летните олимпийски игри]] в [[Москва]]. * [[1993]] г. – Във [[Вашингтон (град)|Вашингтон]] е открит [[музей]] в памет на жертвите от [[Холокост]]а. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Immanuel Kant 2.jpg|мини|70px|Имануел Кант]] [[Файл:Lenin 1920.jpg|мини|70px|Вл. И. Ленин]] [[Файл:YehudiMenuhinStageDoorCanteen.jpg|мини|70px|Йехуди Менухин]] * [[570]] г. – [[Мохамед]], арабски религиозен водач († [[632]] г.) * [[1451]] г. – [[Исабела Кастилска]], кралица на Кастилия и Леон, кралица на Арагон († [[1504]] г.) * [[1518]] г. – [[Антоан Наварски]], крал на Навара († [[1562]] г.) * [[1592]] г. – [[Вилхелм Шикард]], германски астроном и математик († [[1635]] г.) * [[1610]] г. – [[Александър VIII]], римски папа († [[1691]] г.) * [[1658]] г. – [[Джузепе Торели]], италиански композитор († [[1709]] г.) * [[1692]] г. – [[Джеймс Стерлинг]], шотландски математик († [[1770]] г.) * [[1724]] г. – [[Имануел Кант]], германски философ († [[1804]] г.) * [[1766]] г. – [[Ана Стал]], френска писателка († [[1817]] г.) * [[1815]] г. – [[Вилхелм Петерс]], германски естественик († [[1883]] г.) * [[1838]] г. – [[Аритомо Ямагата]], японски офицер и политик († [[1922]] г.) * [[1854]] г. – [[Анри Лафонтен]], белгийски правист, [[Нобелова награда за мир|Нобелов лауреат]] през [[1913]] г. († [[1936]] г.) * [[1870]] г. – [[Владимир Илич Ленин]], руски философ – марксист, революционер – създател на СССР († [[1924]] г.) * [[1881]] г. – [[Александър Керенски]], руски политик и държавник († [[1970]] г.) * [[1884]] г. – [[Ото Ранк]], австрийски психоаналитик († [[1934]] г.) * [[1894]] г. – [[Максимилиан Фелцман]], австро-унгарски офицер († [[1962]] г.) * [[1899]] г. – [[Владимир Набоков]], руски писател († [[1977]] г.) * [[1904]] г. – [[Робърт Опенхаймер]], американски ядрен физик († [[1967]] г.) * [[1907]] г. – [[Иван Ефремов]], руски палеонтолог и писател († [[1972]] г.) * [[1909]] г. – [[Рита Леви-Монталчини]], италианска невроложка, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелова лауреатка]] през [[1986]] г. († [[2012]] г.) * [[1914]] г. – [[Михаел Витман]], германски командир († [[1944]] г.) * [[1916]] г. – [[Йехуди Менухин]], американски цигулар и диригент, ексцентрик († [[1999]] г.) * [[1919]] г. – [[Доналд Крам]], американски химик, [[Нобелова награда за химия|Нобелов лауреат]] през [[1987]] г. († [[2001]] г.) * [[1920]] г. – [[Валери Петров]], български поет († [[2014]] г.) * [[1926]] г. – [[Джеймс Стърлинг]], британски архитект († [[1992]] г.) * [[1927]] г. – [[Христо Пелитев]], български писател и журналист († 2012 г.) * [[1932]] г. – [[Никола Анастасов]], български актьор и писател († [[2016]] г.) * 1932 г. – [[Добра Савова]], българска народна певица * [[1933]] г. – [[Константин Димчев]], български актьор († [[1984]] г.) * [[1937]] г. – [[Джак Никълсън]], американски актьор * [[1938]] г. – [[Любен Петров]], български политик и генерал * [[1944]] г. – [[Джеймс Стивън Фосет]], американски милиардер, околосветски пътешественик († [[2007]] г.) * [[1949]] г. – [[Вилхелм Краус]], български политик († [[2020]] г.) * [[1955]] г. – [[Артър Бейкър]], американски звукозаписен продуцент и дисководещ * [[1960]] г. – [[Март Лаар]], министър-председател на Естония * 1960 г. – [[Владимир Чуков]], български арабист, университетски преподавател * [[1962]] г. – [[Димитър Веселинов]], български филолог, професор * [[1968]] г. – [[Ивайло Йорданов]], български футболист * [[1969]] г. – [[Ани Салич]], българска тв водеща * [[1971]] г. – [[Ерик Мабиус]], американски актьор * 1971 г. – [[Яне Янев]], български политик * [[1972]] г. – [[Ана Фалки]], италианско-финландски модел и актриса * [[1974]] г. – [[Денис Пошвата]], германски барабанист * 1974 г. – [[Николай Найденов]], български волейболист * [[1975]] г. – [[Карлос Састре]], испански колоездач * [[1976]] г. – [[Николай Чавдаров]], български футболист * [[1977]] г. – [[Марк ван Бомел]], нидерландски футболист * 1977 г. – [[Теодора Недева]], българска тенисистка * [[1979]] г. – [[Золтан Гера]], унгарски футболист * [[1980]] г. – [[Синем Йозтуфан]], турска актриса и модел * [[1982]] г. – [[Кака (футболист)|Кака]], бразилски футболист * [[1984]] г. – [[Мишел Райън]], английска актриса * [[1985]] г. – [[Ксения Симонова]], украинска художничка * [[1987]] г. – [[Давид Луис]], бразилски футболист * 1987 г. – [[Джон Оби Микел]], нигерийски футболист * [[1988]] г. – [[Даниел Павлович]], швейцарски футболист от хърватски произход == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[296]] г. – [[Кай]], римски папа (* неизв.) * [[455]] г. – [[Петроний Максим]], римски император (* ок. [[396]]) * [[536]] г. – [[Агапет I]], римски папа (* неизв.) * [[1806]] г. – [[Пиер-Шарл Вилньов]], френски адмирал (* [[1763]] г.) * [[1833]] г. – [[Ричард Тревитик]], английски минен инженер и изобретател (* 1833 г.) * [[1839]] г. – [[Денис Давидов]], руски поет и генерал (* [[1784]] г.) * [[1867]] г. – [[Александър Петров (шахматист)|Александър Петров]], руски шахматист (* [[1794]] г.) * [[1884]] г. – [[Мария Тальони]], италианска балерина (* [[1804]] г.) * [[1892]] г. – [[Павел Карцов]], руски офицер (* [[1821]] г.) * [[1915]] г. – [[Яне Сандански]], български революционер (* [[1872]] г.) * [[1920]] г. – [[Стоян Мълчанков]], български революционер (* [[1887]] г.) * [[1933]] г. – [[Шандор Ференци]], унгарски психоаналитик (* [[1873]] г.) * 1933 г. – [[Хенри Ройс]], британски предприемач (* [[1863]] г.) * [[1953]] г. – [[Ян Чохралски]], полски химик (* [[1885]] г.) * [[1956]] г. – [[Уолт Фулкнер]], американски автомобилен състезател (* 1920 г.) * [[1969]] г. – [[Маркиан Попов]], съветски офицер (* [[1902]] г.) * [[1984]] г. – [[Христо Проданов]], български алпинист (* [[1943]]) * [[1986]] г. – [[Мирча Елиаде]], румънски писател, историк на религиите (* [[1907]] г.) * [[1989]] г. – [[Емилио Сегре]], италиански физик, [[Нобелова награда по физика|Нобелов лауреат]] (* [[1905]] г.) * [[1994]] г. – [[Ричард Никсън]], президент на САЩ (* [[1913]] г.) * [[1996]] г. – [[Асен Асенов Хаджиолов|Асен Хаджиолов]], български политик († [[1930]] г.) * [[2005]] г. – [[Леонид Шамкович]], американски шахматист (* [[1923]] г.) == Празници == * [[Организация на обединените нации|ООН]] – [[Ден на Земята]] (от [[1971]] г.) * [[Бразилия]] – ''Ден на откриването'' * [[България]] – ''Празник на община Тунджа'' * [[Испания]] – ''Ден на почит към кралица [[Изабела I]]'' (1451 – 1504) {{източник|* [[Русия]] – ''Ден на програмиста''|2024|04|22}} * [[САЩ]] – ''Ден на [[Оклахома]]'' {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|422]] 4jb5vo4k34jmuhsa0op1okw8pzwtdnb 0 4078 12214879 12186116 2024-04-26T08:13:59Z 149.62.206.92 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | карта-положение = left | картинка = ЖП Гара Белослав.jpg | картинка-описание = Гара Белослав | екатте = 3719 | надм-височина = 34 | пощ-код = 9178 | тел-код = 05112 | сев-ширина = 43.183 | изт-дължина = 27.700 | карта3 = България Белослав | текст3 = Белослав | bgmaps = x = 968626E6&y = 908226E01DAF | sat = 43.183,27.7 | площ = 38,37 }} '''Белосла̀в''' е [[град|село]] в Североизточна [[България]]. Той се намира в [[област Варна]] и е в близост до градовете [[Варна]], [[Девня]] и [[Провадия]]. Градът е административен център на [[община Белослав]]. По данни на [[ГРАО]] към 15 септември 2023 г. в града живеят 7513 души по настоящ адрес и 7773 души по постоянен адрес.<ref>[https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-09-2023-2.txt www.grao.bg]</ref> == География == Град Белослав се намира на 19 km западно от [[Варна]]. Разположен е на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна – [[Девня]]. Белослав е разположен долинно между няколко хълма. На юг се намира [[Авренско плато|Авренското плато]], на запад е хълмът над старите гробища, на изток е хълмът (чуката) „Кръста“. Височината „Добрева чука“ е западната преграда на квартал „Акациите“, който е разположен на северния бряг на дълбокоплавателния канал. Градът е застроен при надморска височина 3 – 70 m и заема площ от 1984 [[дка]]. Почти толкова – 1914 дка заема промишлената зона – предимно бившите стъкларски завод и сгради на „Транстрой“. Цялата територия на община Белослав се намира на двата бряга на [[Белославско езеро|Белославското]] и [[Варненско езеро|Варненското езеро]], като граничи със землищата на общините [[Община Варна|Варна]], [[община Аврен|Аврен]], [[община Девня|Девня]]. Географският релеф е хълмисто-равнинен. Надморската височина на общинската територия е 0 – 300 m. В града има редовен ферибот за превозване на пътниците от единия край на града до другия, поради липсата на мост. Гара Белослав е част от жп линията [[София]] – [[Варна]], минаваща през северната част на града. Съставните селища към [[община Белослав]] са: село [[Езерово (Област Варна)|Езерово]], село [[Страшимирово]] и село [[Разделна (Област Варна)|Разделна]]. == История == При почистване на дъното на Белославското езеро са открити чирепи от глинени съдове, кости от животни, лигнитизирани дървени колове, по които находки се съди, че на това място е съществувало езерно наколно селище, каквито в [[Македония (област)|македонските езера]] съществуват до V в. пр. Хр. Според исторически данни, селището е съществувало още през [[Втора българска държава|Втората българска държава]] под името '''Крушево'''. През 16 век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към 18 век от името е останало само Гебедже. По време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война през 1877 г.]] руски военнослужещи от ''71-ви Белевски пехотен полк'' от състава на 14-и армейски корпус под командеането на [[Аполон Цимерман]], освобождават селото и издигат възпоменателен кръст на една височина, при което сменят името на селото от Гебедже на '''Белево'''.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1001&SRV=false&LANG=bg ''Черно море'' – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 5 септември 1891 год., стр. 3]</ref> Селото е официално преименувано на Белево с вишочайши доклад №3662 от 7 април 1882 г. и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г. Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20 октомври 1981 г. Празникът на града се чества на 26 октомври – [[Димитровден]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.beloslav.org/subsection-64-istoricheska_spravka.html# | заглавие = Община Белослав: историческа справка. | достъп_дата = 05.06.2020 | достъп_ден_месец = | достъп_година = | автор = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | година = | месец = | формат = | труд = | издател = Официален сайт на община Белослав | страници = | език = | език-скрит = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = }}</ref> Димитра Войнова основава през 1945 г. първото женско дружество в Белослав. Дружеството развива огромна за времето си дейност. Пример е изграждането на родилен дом, който по-късно става болница за обучение на акушерки. През 1921 г. с драгажен флот се прочиства каналът между Варненското и Гебедженското езера.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4768&SRV=false&LANG=bg '''Българска земя''': Месечно списание за стопанство и култура / Уред. П. Г. Зяпков – Год. 1, кн. 1 – 10 (1931/1932). - София; Придворна печ. : брой 3, 01 юни 1931, стр. 3]</ref> До идването на власт на комунистическия режим Белославското (Гебедженско) езеро е било изключително сладководно заради изворите, които са на територията му. През 1931 г. [[Атанас Иширков]] пише за идеята за плавателен канал с Черно море в сгодния терен, позволяващ постройка на фабрики около днешното Белославско взеро, тъй като сурови материали за фабрична обработка се намират достатъчно в пазарната област на Варна.<ref>БЪДЕЩЕТО НА ГРАД ВАРНА от Проф. А. Иширков, 1 юни 1931 г. </ref> През комунизма с цел да развие плановата икономика чрез изграждане на промишлени гиганти („Соди Девня“ и други предприятия в промишлената зона на град Девня), се взима решение за разрушаване на природните образувания и изграждане на дълбоководен плавателен канал. Без оглед за щетите, които ще нанесат, властите свързват сладководното Белославско езеро с Варненското езеро, а от там и с Черно море, вследствие на което всички сладководни организми измират (екологична и биокатастрофа). Влизащите понякога делфини умират, тъй като водите не са достатъчно солени, оцеляват единствено медузи. Правен е ремонт на православния храм, построен през [[1936]] г. (преди това е имало стара черква на почти същото място). В града има читалище и 4 училища – в северната част – ПГ „Св. Димитър Солунски“ и ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, а от южната страна – НУ „Отец Пайсии“ и СУ „Св. св. Кирил и Методий“, които са претърпели основен ремонт. През 1981 г. село Белослав е признато за град.<ref>{{Citation |title=Дигитална библиотека на Национален статистически институт – Каталог |url=http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf |accessdate=2018-09-12 |archivedate=2018-06-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=249 | заглавие = „Справка за населението на град Белослав, община Белослав, област Варна, НСИ“ | достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = | архив_дата = 2022-06-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220613025845/https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=249 }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2832 | 1946 = 3232 | 1956 = 5653 | 1965 = 7926 | 1975 = 8059 | 1985 = 8348 | 1992 = 7970 | 2001 = 8058 | 2011 = 7813 | 2021 = 6985 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 7813 || 100 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 6534 || 83,62 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 111 || 1,42 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 55 || 0,70 |- |align="left"|Други || 249 || 3,18 |- |align="left"|Не се самоопределят || 138 || 1,76 |- |align="left"|Неотговорили || 726 || 9,29 |} == Икономика == По брутен вътрешен продукт на човек през 2001 г. община Белослав се нарежда на 16 място от общо 262 общини в България. Общинската икономика е с промишлено-аграрна структура, като местната индустрия е доминирана от тежката промишленост, която има структуроопределящо значение за икономиката на община Белослав. Енергетиката е представена от ТЕЦ „Варна“, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за добив на строителни материали в района на град Белослав и с. Разделна. Освен това за общината са характерни производството на зърнени и технически култури и лозарството. Край село Езерово има големи лозови масиви. Близостта до голям административен и стопански център – град Варна, и особено отличната транспортна достъпност определят възможностите за индустриализацията на общинската икономика, чрез подкрепа за развитие на технологичен бизнес. Икономическите дейности в община Белослав са насочени в различни сфери. Като по-крупни икономически дейности и съответно важни стопански субекти могат да се определят: * Производство на електроенергия – „[[ТЕЦ Варна]]“ АД * Кораборемонт – „МТГ-Варна“ АД * Воден транспорт – Ферибот (пътнически и за МПС) * „Фериботен комплекс“ АД, „Белфери“ ЕООД * Строителство – „Транстрой-Варна“ АД * Производство на стъкларски изделия – „Инхом“ ООД * Търговия с метални отпадъци – „Трансинс индъстри“ АД * Производство на оборудване за енергетиката – „Енергоремонт Варна“ АД, Военноморска ремонтна база – община Белослав. == Личности == * [[Митко Стоянов]] – вицерепубликански шампион в MMA (смесени бойни изкуства) за юни 2010 г. – кат. 60 kg. През октомври 2010 г. става шампион на България кат. 65 kg, а през август 2011 г. печели титлата Балкански шампион в кат. 70 kg. * [[Джулия (певица)|Джулия]] – поп фолк певица * [[Николай Николов (спортист)|Николай Николов]] – бивш републикански шампион по овчарски скок * Мадонетка (The queen of pop and dance) == Забележителности == === Музеи === * Музейната експозиция „Сенки от миналото“, която се намира в Народно читалище „Съзнание“. * В бившия цех 4 на завода за производство на стъкло на фирма „Инхом“, специализирана в производството на ръчно духана стъклария, е направен [[Музей на стъклото]]. Посетителите се посрещат от технолог-консултант, който им показва съдовете от варовик, калцинирана сода и пясък – компонентите, които при топенето в пещ при температура от 1500 – 1800 °C се превръщат в стъклени изделия, които биват темперирани и дообработени. В цеха с пещите се прави и демонстрация на посетителите– изработват се три ръчно формовани стъклени изделия от работник. * Подводницата " [[Слава (подводница)|Слава]] " превърната в музей до брега на Белослав. === Театри === Читалището в Белослав е и сцена за театър. Там почти всяка година се прави художествена самодейност. [[File:Ferryboаt in Beloslav.jpg|thumb|Белославският ферибот]] === Фериботи === Общината разполага с едноименен ферибот, пресичащ канала между Варненското и Белославското езера. Минава през 10-ина минути и побира поне 20 коли. == Други == На Белослав са наречени улица „Гебедже“ в квартал „[[Лагера]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123949480|title=Гебедже}}) и улица „Белослав“ в квартал „[[Факултета]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123951451|title=Белослав}}) в [[София]]. == Външни препратки == * [http://www.beloslav.org Официален уеб сайт на община Белослав] == Източници == <references /> {{Градове в България}} {{Община Белослав}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Белослав| ]] oqtfm46you98cf02fqy8v5d9231pn4b 12214880 12214879 2024-04-26T08:14:26Z 149.62.206.92 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | карта-положение = left | картинка = ЖП Гара Белослав.jpg | картинка-описание = Гара Белослав | екатте = 3719 | надм-височина = 34 | пощ-код = 9178 | тел-код = 05112 | сев-ширина = 43.183 | изт-дължина = 27.700 | карта3 = България Белослав | текст3 = Белослав | bgmaps = x = 968626E6&y = 908226E01DAF | sat = 43.183,27.7 | площ = 38,37 }} '''Белосла̀в''' е [[град|село]] в Североизточна [[България]]. Той се намира в [[област Варна]] и е в близост до градовете [[Варна]], [[Девня]] и [[Провадия]]. Градът е административен център на [[община Белослав]]. По данни на [[ГРАО]] към 15 септември 2023 г. в града живеят 7513 души по настоящ адрес и 7773 души по постоянен адрес.<ref>[https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-09-2023-2.txt www.grao.bg]</ref> == География == Град Белослав се намира на 19 km западно от [[Варна]]. Разположен е на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна – [[Девня]]. Белослав е разположен долинно между няколко хълма. На юг се намира [[Авренско плато|Авренското плато]], на запад е хълмът над старите гробища, на изток е хълмът (чуката) „Кръста“. Височината „Добрева чука“ е западната преграда на квартал „Акациите“, който е разположен на северния бряг на дълбокоплавателния канал. Градът е застроен при надморска височина 3 – 70 m и заема площ от 1984 [[дка]]. Почти толкова – 1914 дка заема промишлената зона – предимно бившите стъкларски завод и сгради на „Транстрой“. Цялата територия на община Белослав се намира на двата бряга на [[Белославско езеро|Белославското]] и [[Варненско езеро|Варненското езеро]], като граничи със землищата на общините [[Община Варна|Варна]], [[община Аврен|Аврен]], [[община Девня|Девня]]. Географският релеф е хълмисто-равнинен. Надморската височина на общинската територия е 0 – 300 m. В града има редовен ферибот за превозване на пътниците от единия край на града до другия, поради липсата на мост. Гара Белослав е част от жп линията [[София]] – [[Варна]], минаваща през северната част на града. Съставните селища към [[община Белослав]] са: село [[Езерово (Област Варна)|Езерово]], село [[Страшимирово]] и село [[Разделна (Област Варна)|Разделна]]. == История == При почистване на дъното на Белославското езеро са открити чирепи от глинени съдове, кости от животни, лигнитизирани дървени колове, по които находки се съди, че на това място е съществувало езерно наколно селище, каквито в [[Македония (област)|македонските езера]] съществуват до V в. пр. Хр. Според исторически данни, селището е съществувало още през [[Втора българска държава|Втората българска държава]] под името '''Крушево'''. През 16 век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към 18 век от името е останало само Гебедже. По време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война през 1877 г.]] руски военнослужещи от ''71-ви Белевски пехотен полк'' от състава на 14-и армейски корпус под командеането на [[Аполон Цимерман]], освобождават селото и издигат възпоменателен кръст на една височина, при което сменят името на селото от Гебедже на '''Белево'''.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1001&SRV=false&LANG=bg ''Черно море'' – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 5 септември 1891 год., стр. 3]</ref> Селото е официално преименувано на Белево с вишочайши доклад №3662 от 7 април 1882 г. и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г. Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20 октомври 1981 г. Празникът на града се чества на 26 октомври – [[Димитровден]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.beloslav.org/subsection-64-istoricheska_spravka.html# | заглавие = Община Белослав: историческа справка. | достъп_дата = 05.06.2020 | достъп_ден_месец = | достъп_година = | автор = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | година = | месец = | формат = | труд = | издател = Официален сайт на община Белослав | страници = | език = | език-скрит = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = }}</ref> Димитра Войнова основава през 1945 г. първото женско дружество в Белослав. Дружеството развива огромна за времето си дейност. Пример е изграждането на родилен дом, който по-късно става болница за обучение на акушерки. През 1921 г. с драгажен флот се прочиства каналът между Варненското и Гебедженското езера.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4768&SRV=false&LANG=bg '''Българска земя''': Месечно списание за стопанство и култура / Уред. П. Г. Зяпков – Год. 1, кн. 1 – 10 (1931/1932). - София; Придворна печ. : брой 3, 01 юни 1931, стр. 3]</ref> До идването на власт на комунистическия режим Белославското (Гебедженско) езеро е било изключително сладководно заради изворите, които са на територията му. През 1931 г. [[Атанас Иширков]] пише за идеята за плавателен канал с Черно море в сгодния терен, позволяващ постройка на фабрики около днешното Белославско взеро, тъй като сурови материали за фабрична обработка се намират достатъчно в пазарната област на Варна.<ref>БЪДЕЩЕТО НА ГРАД ВАРНА от Проф. А. Иширков, 1 юни 1931 г. </ref> През комунизма с цел да развие плановата икономика чрез изграждане на промишлени гиганти („Соди Девня“ и други предприятия в промишлената зона на град Девня), се взима решение за разрушаване на природните образувания и изграждане на дълбоководен плавателен канал. Без оглед за щетите, които ще нанесат, властите свързват сладководното Белославско езеро с Варненското езеро, а от там и с Черно море, вследствие на което всички сладководни организми измират (екологична и биокатастрофа). Влизащите понякога делфини умират, тъй като водите не са достатъчно солени, оцеляват единствено медузи. Правен е ремонт на православния храм, построен през [[1936]] г. (преди това е имало стара черква на почти същото място). В града има читалище и 4 училища – в северната част – ПГ „Св. Димитър Солунски“ и ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, а от южната страна – НУ „Отец Пайсии“ и СУ „Св. св. Кирил и Методий“, които са претърпели основен ремонт. През 1981 г. село Белослав е признато за град.<ref>{{Citation |title=Дигитална библиотека на Национален статистически институт – Каталог |url=http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf |accessdate=2018-09-12 |archivedate=2018-06-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=249 | заглавие = „Справка за населението на град Белослав, община Белослав, област Варна, НСИ“ | достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = | архив_дата = 2022-06-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220613025845/https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=249 }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2832 | 1946 = 3232 | 1956 = 5653 | 1965 = 7926 | 1975 = 8059 | 1985 = 8348 | 1992 = 7970 | 2001 = 8058 | 2011 = 7813 | 2021 = 6985 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 7813 || 100 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 6534 || 83,62 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 111 || 1,42 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 55 || 0,70 |- |align="left"|Други || 249 || 3,18 |- |align="left"|Не се самоопределят || 138 || 1,76 |- |align="left"|Неотговорили || 726 || 9,29 |} == Икономика == По брутен вътрешен продукт на човек през 2001 г. община Белослав се нарежда на 16 място от общо 262 общини в България. Общинската икономика е с промишлено-аграрна структура, като местната индустрия е доминирана от тежката промишленост, която има структуроопределящо значение за икономиката на община Белослав. Енергетиката е представена от ТЕЦ „Варна“, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за добив на строителни материали в района на град Белослав и с. Разделна. Освен това за общината са характерни производството на зърнени и технически култури и лозарството. Край село Езерово има големи лозови масиви. Близостта до голям административен и стопански център – град Варна, и особено отличната транспортна достъпност определят възможностите за индустриализацията на общинската икономика, чрез подкрепа за развитие на технологичен бизнес. Икономическите дейности в община Белослав са насочени в различни сфери. Като по-крупни икономически дейности и съответно важни стопански субекти могат да се определят: * Производство на електроенергия – „[[ТЕЦ Варна]]“ АД * Кораборемонт – „МТГ-Варна“ АД * Воден транспорт – Ферибот (пътнически и за МПС) * „Фериботен комплекс“ АД, „Белфери“ ЕООД * Строителство – „Транстрой-Варна“ АД * Производство на стъкларски изделия – „Инхом“ ООД * Търговия с метални отпадъци – „Трансинс индъстри“ АД * Производство на оборудване за енергетиката – „Енергоремонт Варна“ АД, Военноморска ремонтна база – община Белослав. == Личности == * [[Митко Стоянов]] – вицерепубликански шампион в MMA (смесени бойни изкуства) за юни 2010 г. – кат. 60 kg. През октомври 2010 г. става шампион на България кат. 65 kg, а през август 2011 г. печели титлата Балкански шампион в кат. 70 kg. * [[Джулия (певица)|Джулия]] – поп фолк певица * [[Николай Николов (спортист)|Николай Николов]] – бивш републикански шампион по овчарски скок * Мадонетка (The queen of pop and dance) * Станислав Димитров == Забележителности == === Музеи === * Музейната експозиция „Сенки от миналото“, която се намира в Народно читалище „Съзнание“. * В бившия цех 4 на завода за производство на стъкло на фирма „Инхом“, специализирана в производството на ръчно духана стъклария, е направен [[Музей на стъклото]]. Посетителите се посрещат от технолог-консултант, който им показва съдовете от варовик, калцинирана сода и пясък – компонентите, които при топенето в пещ при температура от 1500 – 1800 °C се превръщат в стъклени изделия, които биват темперирани и дообработени. В цеха с пещите се прави и демонстрация на посетителите– изработват се три ръчно формовани стъклени изделия от работник. * Подводницата " [[Слава (подводница)|Слава]] " превърната в музей до брега на Белослав. === Театри === Читалището в Белослав е и сцена за театър. Там почти всяка година се прави художествена самодейност. [[File:Ferryboаt in Beloslav.jpg|thumb|Белославският ферибот]] === Фериботи === Общината разполага с едноименен ферибот, пресичащ канала между Варненското и Белославското езера. Минава през 10-ина минути и побира поне 20 коли. == Други == На Белослав са наречени улица „Гебедже“ в квартал „[[Лагера]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123949480|title=Гебедже}}) и улица „Белослав“ в квартал „[[Факултета]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123951451|title=Белослав}}) в [[София]]. == Външни препратки == * [http://www.beloslav.org Официален уеб сайт на община Белослав] == Източници == <references /> {{Градове в България}} {{Община Белослав}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Белослав| ]] b1gzw649zeydnhipooibbtdy9431exm 12214881 12214880 2024-04-26T08:14:44Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.206.92|редакции на 149.62.206.92]] ([[User talk:149.62.206.92|б]].), към версия на Nk wikitext text/x-wiki {{Селище в България | карта-положение = left | картинка = ЖП Гара Белослав.jpg | картинка-описание = Гара Белослав | екатте = 3719 | надм-височина = 34 | пощ-код = 9178 | тел-код = 05112 | сев-ширина = 43.183 | изт-дължина = 27.700 | карта3 = България Белослав | текст3 = Белослав | bgmaps = x = 968626E6&y = 908226E01DAF | sat = 43.183,27.7 | площ = 38,37 }} '''Белосла̀в''' е [[град]] в Североизточна [[България]]. Той се намира в [[област Варна]] и е в близост до градовете [[Варна]], [[Девня]] и [[Провадия]]. Градът е административен център на [[община Белослав]]. По данни на [[ГРАО]] към 15 септември 2023 г. в града живеят 7513 души по настоящ адрес и 7773 души по постоянен адрес.<ref>[https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-09-2023-2.txt www.grao.bg]</ref> == География == Град Белослав се намира на 19 km западно от [[Варна]]. Разположен е на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна – [[Девня]]. Белослав е разположен долинно между няколко хълма. На юг се намира [[Авренско плато|Авренското плато]], на запад е хълмът над старите гробища, на изток е хълмът (чуката) „Кръста“. Височината „Добрева чука“ е западната преграда на квартал „Акациите“, който е разположен на северния бряг на дълбокоплавателния канал. Градът е застроен при надморска височина 3 – 70 m и заема площ от 1984 [[дка]]. Почти толкова – 1914 дка заема промишлената зона – предимно бившите стъкларски завод и сгради на „Транстрой“. Цялата територия на община Белослав се намира на двата бряга на [[Белославско езеро|Белославското]] и [[Варненско езеро|Варненското езеро]], като граничи със землищата на общините [[Община Варна|Варна]], [[община Аврен|Аврен]], [[община Девня|Девня]]. Географският релеф е хълмисто-равнинен. Надморската височина на общинската територия е 0 – 300 m. В града има редовен ферибот за превозване на пътниците от единия край на града до другия, поради липсата на мост. Гара Белослав е част от жп линията [[София]] – [[Варна]], минаваща през северната част на града. Съставните селища към [[община Белослав]] са: село [[Езерово (Област Варна)|Езерово]], село [[Страшимирово]] и село [[Разделна (Област Варна)|Разделна]]. == История == При почистване на дъното на Белославското езеро са открити чирепи от глинени съдове, кости от животни, лигнитизирани дървени колове, по които находки се съди, че на това място е съществувало езерно наколно селище, каквито в [[Македония (област)|македонските езера]] съществуват до V в. пр. Хр. Според исторически данни, селището е съществувало още през [[Втора българска държава|Втората българска държава]] под името '''Крушево'''. През 16 век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към 18 век от името е останало само Гебедже. По време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война през 1877 г.]] руски военнослужещи от ''71-ви Белевски пехотен полк'' от състава на 14-и армейски корпус под командеането на [[Аполон Цимерман]], освобождават селото и издигат възпоменателен кръст на една височина, при което сменят името на селото от Гебедже на '''Белево'''.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1001&SRV=false&LANG=bg ''Черно море'' – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 5 септември 1891 год., стр. 3]</ref> Селото е официално преименувано на Белево с вишочайши доклад №3662 от 7 април 1882 г. и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г. Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20 октомври 1981 г. Празникът на града се чества на 26 октомври – [[Димитровден]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.beloslav.org/subsection-64-istoricheska_spravka.html# | заглавие = Община Белослав: историческа справка. | достъп_дата = 05.06.2020 | достъп_ден_месец = | достъп_година = | автор = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | година = | месец = | формат = | труд = | издател = Официален сайт на община Белослав | страници = | език = | език-скрит = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = }}</ref> Димитра Войнова основава през 1945 г. първото женско дружество в Белослав. Дружеството развива огромна за времето си дейност. Пример е изграждането на родилен дом, който по-късно става болница за обучение на акушерки. През 1921 г. с драгажен флот се прочиства каналът между Варненското и Гебедженското езера.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4768&SRV=false&LANG=bg '''Българска земя''': Месечно списание за стопанство и култура / Уред. П. Г. Зяпков – Год. 1, кн. 1 – 10 (1931/1932). - София; Придворна печ. : брой 3, 01 юни 1931, стр. 3]</ref> До идването на власт на комунистическия режим Белославското (Гебедженско) езеро е било изключително сладководно заради изворите, които са на територията му. През 1931 г. [[Атанас Иширков]] пише за идеята за плавателен канал с Черно море в сгодния терен, позволяващ постройка на фабрики около днешното Белославско взеро, тъй като сурови материали за фабрична обработка се намират достатъчно в пазарната област на Варна.<ref>БЪДЕЩЕТО НА ГРАД ВАРНА от Проф. А. Иширков, 1 юни 1931 г. </ref> През комунизма с цел да развие плановата икономика чрез изграждане на промишлени гиганти („Соди Девня“ и други предприятия в промишлената зона на град Девня), се взима решение за разрушаване на природните образувания и изграждане на дълбоководен плавателен канал. Без оглед за щетите, които ще нанесат, властите свързват сладководното Белославско езеро с Варненското езеро, а от там и с Черно море, вследствие на което всички сладководни организми измират (екологична и биокатастрофа). Влизащите понякога делфини умират, тъй като водите не са достатъчно солени, оцеляват единствено медузи. Правен е ремонт на православния храм, построен през [[1936]] г. (преди това е имало стара черква на почти същото място). В града има читалище и 4 училища – в северната част – ПГ „Св. Димитър Солунски“ и ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, а от южната страна – НУ „Отец Пайсии“ и СУ „Св. св. Кирил и Методий“, които са претърпели основен ремонт. През 1981 г. село Белослав е признато за град.<ref>{{Citation |title=Дигитална библиотека на Национален статистически институт – Каталог |url=http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf |accessdate=2018-09-12 |archivedate=2018-06-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=249 | заглавие = „Справка за населението на град Белослав, община Белослав, област Варна, НСИ“ | достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = | архив_дата = 2022-06-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220613025845/https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=249 }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2832 | 1946 = 3232 | 1956 = 5653 | 1965 = 7926 | 1975 = 8059 | 1985 = 8348 | 1992 = 7970 | 2001 = 8058 | 2011 = 7813 | 2021 = 6985 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 7813 || 100 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 6534 || 83,62 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 111 || 1,42 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 55 || 0,70 |- |align="left"|Други || 249 || 3,18 |- |align="left"|Не се самоопределят || 138 || 1,76 |- |align="left"|Неотговорили || 726 || 9,29 |} == Икономика == По брутен вътрешен продукт на човек през 2001 г. община Белослав се нарежда на 16 място от общо 262 общини в България. Общинската икономика е с промишлено-аграрна структура, като местната индустрия е доминирана от тежката промишленост, която има структуроопределящо значение за икономиката на община Белослав. Енергетиката е представена от ТЕЦ „Варна“, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за добив на строителни материали в района на град Белослав и с. Разделна. Освен това за общината са характерни производството на зърнени и технически култури и лозарството. Край село Езерово има големи лозови масиви. Близостта до голям административен и стопански център – град Варна, и особено отличната транспортна достъпност определят възможностите за индустриализацията на общинската икономика, чрез подкрепа за развитие на технологичен бизнес. Икономическите дейности в община Белослав са насочени в различни сфери. Като по-крупни икономически дейности и съответно важни стопански субекти могат да се определят: * Производство на електроенергия – „[[ТЕЦ Варна]]“ АД * Кораборемонт – „МТГ-Варна“ АД * Воден транспорт – Ферибот (пътнически и за МПС) * „Фериботен комплекс“ АД, „Белфери“ ЕООД * Строителство – „Транстрой-Варна“ АД * Производство на стъкларски изделия – „Инхом“ ООД * Търговия с метални отпадъци – „Трансинс индъстри“ АД * Производство на оборудване за енергетиката – „Енергоремонт Варна“ АД, Военноморска ремонтна база – община Белослав. == Личности == * [[Митко Стоянов]] – вицерепубликански шампион в MMA (смесени бойни изкуства) за юни 2010 г. – кат. 60 kg. През октомври 2010 г. става шампион на България кат. 65 kg, а през август 2011 г. печели титлата Балкански шампион в кат. 70 kg. * [[Джулия (певица)|Джулия]] – поп фолк певица * [[Николай Николов (спортист)|Николай Николов]] – бивш републикански шампион по овчарски скок * Мадонетка (The queen of pop and dance) == Забележителности == === Музеи === * Музейната експозиция „Сенки от миналото“, която се намира в Народно читалище „Съзнание“. * В бившия цех 4 на завода за производство на стъкло на фирма „Инхом“, специализирана в производството на ръчно духана стъклария, е направен [[Музей на стъклото]]. Посетителите се посрещат от технолог-консултант, който им показва съдовете от варовик, калцинирана сода и пясък – компонентите, които при топенето в пещ при температура от 1500 – 1800 °C се превръщат в стъклени изделия, които биват темперирани и дообработени. В цеха с пещите се прави и демонстрация на посетителите– изработват се три ръчно формовани стъклени изделия от работник. * Подводницата " [[Слава (подводница)|Слава]] " превърната в музей до брега на Белослав. === Театри === Читалището в Белослав е и сцена за театър. Там почти всяка година се прави художествена самодейност. [[File:Ferryboаt in Beloslav.jpg|thumb|Белославският ферибот]] === Фериботи === Общината разполага с едноименен ферибот, пресичащ канала между Варненското и Белославското езера. Минава през 10-ина минути и побира поне 20 коли. == Други == На Белослав са наречени улица „Гебедже“ в квартал „[[Лагера]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123949480|title=Гебедже}}) и улица „Белослав“ в квартал „[[Факултета]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123951451|title=Белослав}}) в [[София]]. == Външни препратки == * [http://www.beloslav.org Официален уеб сайт на община Белослав] == Източници == <references /> {{Градове в България}} {{Община Белослав}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Белослав| ]] 7v4jmdyvsjpq5o4ya2szmwqrzfvifgf 0 4124 12214966 12210593 2024-04-26T09:31:25Z 149.62.207.58 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Селище в България | картинка = Kardzahali collage.JPG | картинка-размер = 270px | картинка-описание = Изглед към Кърджали, Храм „Св. Георги“, Паметникът на [[Васил Левски]], Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, Паметникът на Освободителите, Домът на културата, Сградата на [[Община Кърджали]], Историческият музей, ДКТ „Д.Димов“, Художествената галерия | герб=Kardzhali-coat-of-arms.svg | екатте = 40909 | население-нси ={{Повишение}} 43 600 (2019) | надм-височина=290 | пощ-код=6600 | тел-код=0361 | сев-ширина=41.650 | изт-дължина=25.367 | карта3 = България Кърджали | текст3 = Кърджали | bgmaps=x=968426E213AB&y=908026E710|sat=41.65,25.367| площ = 30,759 }} '''Кърджали''' ({{lang|tr|Kırcaali}}; {{lang|el|Κάρντζαλι}}) е [[град]] в [[Южна България]]. Той е център на [[област Кърджали]] и на [[община Кърджали]]. Населението на град Кърджали към 07.09.2021 г. е 40 659 души. По данни на [[ГРАО]] към 15 декември 2023 г. в града живеят 52 251 души по настоящ адрес и 66 220 души по постоянен адрес.<ref> [https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-12-2023_2.txt]</ref> Намира се на 47 km от град [[Хасково]], на 84 km от град [[Смолян]], на 95 km от град [[Пловдив]], на 111 km от град [[Стара Загора]], на 243 km от [[София]], на 78 km от [[Комотини|Гюмюрджина]] и на 383 km от [[Истанбул]].<ref>BGtopoVJ • K-35-087-2 • Кърджали</ref> == Етимология == Според езиковеда [[Борис Симеонов]], името на града може да се изведе от старобългарската дума „кърчаг“ – кана, глинен/керамичен съд за течности изработен на грънчарско колело – и сродна с думите „гърне“ и „грънец“. Така се образува топонимът Кърчаг-ли (Кърчаг-лий) със значение: Грънчари, Грънчарово. Една по-късна народна етимология, свързва името на града с представата за поле, нива – кър. В речника на [[Стефан Младенов]] Кърджали се извежда от установеното през XVIII – XIX век „кърджалии“ – „поленци“, хора от полето (низината).<ref>Младеновъ, Проф.д-ръ Стефанъ. Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ – Книгоиздателство Христо Г.Дановъ – О.О. Д-во, София, 1941 година. (с.265)</ref><ref name=":2">Геровъ, Найденъ. Р[[ѣ]]чникъ на блъгарскъiй язъiкъ. – фототипно издание, Изд. Български писател, София, 1976. (ч.II Е-К, с.445)</ref> Вероятно така се е подчертавала разликата между населението на горния, висок десен бряг на реката и населението на по-късния, разположен в низината град, близо до ниския ляв бряг. В речника на [[Найден Геров]] е отбелязано ,,Кѫрджѫлъ [съвр. произн. „кърджъл“] [[Прилагателно име|пр.]], неизм. – [[Турски език|Т.]]; За члов[[ѣ]]къ: побѣлѣлъ неколко...".<ref name=":2" /> == География == [[Файл:View from Moniak fortress 2011 058.JPG|мини|260px|Изглед]] === Местоположение === Кърджали е разположен в сърцето на [[Източни Родопи|Източнородопския планински масив]], на двата бряга на река [[Арда]]. Най-близкият друг областен град е [[Хасково]] на приблизително 50 km разстояние, а на около 15 km от Кърджали е разположен древният скален град [[Перперикон|Перперек]] (наричан и Перперикон), обявен за паметник на недвижимото културно наследство от национално значение от 1968 г.<ref>, както следва: "Област Кърджали.... № 4. 1. Местонахождение – С.Горна крепост; 2. Наименование – Средновековна крепост „Перперек“; 3. Вид – Архитектурно строителен от Античността и Средновековието; 4. Обявен в ДВ бр.67/1968 г.; 5. Актуализация на граници и режими – писмо № 6442 от 07.08.2007 г. /протокол от 12.07.2007 г./".</ref> През Кърджали минава [[Паневропейски транспортен коридор 9|паневропейският транспортен коридор 9]] през прохода „[[Маказа]]“. Разстоянието от областния център до границата с [[Република Гърция]] при [[ГКПП Маказа - Нимфея]] е 54 km. Градът се намира на 243 km от столицата [[София]], на 95 km от [[Пловдив]], на 376 km от [[Варна]] и на 260 km от [[Бургас]]. === Административно деление === Град Кърджали включва кварталите Боровец, Байкал, Студен кладенец, Възрожденци, Веселчане, Гледка, Горна гледка, зоните Промишлена зона А, Промишлена зона Б, Източна промишлена зона, Промишлена зона Юг. Наблизо са селата Прилепци (№ 6 на плана на града), Резбарци, Петлино, Айрово, Опълченско, Пропаст, Сипей. {| class="wikitable" |+ ! Карта ! Наименования |- | [[Файл:Kardzhali-adm.PNG|320px|ляво|Деление на Кърджали]] | '''Квартали:''' # Боровец # Байкал # Център # Студен кладенец # Възрожденци # Прилепци # Веселчане # Гледка # Горна гледка<br />'''Райони:''' # Крайбрежна зона и Парк „Арпезос-Север“ # Индустриална зона A # Индустриална зона Б # Източна индустриална зона # Южна Индустриална зона # Гробищен парк # Парк Простор # Парк Горубсо |} === Релеф === {{раздел-мъниче}} === Флора и фауна === {{раздел-мъниче}} Запазени са ценни естествени находища на вечнозеления [[тракийски дъб]], [[бял бор]], [[синя хвойна]], [[пърнар]]. В ландшафта на областта могат да се срещнат някои от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в [[Червена книга на България|Червената книга на България]]. === Климат === Климатът в района е континентално-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината. Зимата е сравнително мека – средните температури варират около 0&nbsp;°С. Лятото е слънчево и горещо, максималните температури достигат до 40 – 45&nbsp;°С. Най-продължителното слънчево греене в Кърджали се наблюдава през юни, юли и август. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Кърджали |Източник=[http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=3751&refer=&units=metric] | Ян_ср= | Ян_ср_валежи=52 | Фев_ср= | Фев_ср_валежи=64 | Мар_ср= | Мар_ср_валежи=53.8 | Апр_ср= | Апр_ср_валежи=37 | Май_ср= | Май_ср_валежи=72.1 | Юни_ср= | Юни_ср_валежи=54.1 | Юли_ср= | Юли_ср_валежи=39.4 | Авг_ср= | Авг_ср_валежи=23.7 | Сеп_ср= | Сеп_ср_валежи=55.5 | Окт_ср= | Окт_ср_валежи=70.9 | Ное_ср= | Ное_ср_валежи=56.7 | Дек_ср= | Дек_ср_валежи=74.6 | Годишно_ср= | Годишно_ср_валежи=653.8 | Ян_ср_мин=-1 | Ян_ср_макс=6 | Фев_ср_мин=-0.5 | Фев_ср_макс=9 | Мар_ср_мин=2 | Мар_ср_макс=11 | Апр_ср_мин=6 | Апр_ср_макс=17 | Май_ср_мин=10 | Май_ср_макс=22 | Юни_ср_мин=14 | Юни_ср_макс=26 | Юли_ср_мин=16 | Юли_ср_макс=30 | Авг_ср_мин=16 | Авг_ср_макс=30 | Сеп_ср_мин=12 | Сеп_ср_макс=26 | Окт_ср_мин=8 | Окт_ср_макс=20 | Ное_ср_мин=5 | Ное_ср_макс=13 | Дек_ср_мин=1 | Дек_ср_макс=9 | Годишно_ср_мин=7.4 | Годишно_ср_макс=18.3 | Ян_а_макс=15 | Ян_а_мин=-17 | Фев_а_макс=22 | Фев_а_мин=-16 | Мар_а_макс=22 | Мар_а_мин=-9.1 | Апр_а_макс=27 | Апр_а_мин=-11.7 | Май_а_макс=32 | Май_а_мин=-1.6 | Юни_а_макс=32 | Юни_а_мин=5 | Юли_а_макс=38 | Юли_а_мин=9.6 | Авг_а_макс=41 | Авг_а_мин=9 | Сеп_а_макс=33 | Сеп_а_мин=-1.4 | Окт_а_макс=28 | Окт_а_мин=-3.4 | Ное_а_макс=23 | Ное_а_мин=-8 | Дек_а_макс=17 | Дек_а_мин=-16 | Годишно_а_макс=41 | Годишно_а_мин=-17 | Друго=Брой на дните с валежи | Ян_друго=7 | Фев_друго=3 | Мар_друго=5 | Апр_друго=7 | Май_друго=8 | Юни_друго=6 | Юли_друго=2 | Авг_друго=1 | Сеп_друго=4 | Окт_друго=6 | Ное_друго=6 | Дек_друго=10 | Годишно_друго=65 |}} {{панорама|Град Кърджали.PNG|1100px|Панорамна снимка от Кърджали}} === Води === [[Файл:Way from Kardzhali to Gluchar 2011 PD 104.JPG|мини|Река Арда]] През града протича река [[Арда]]. Водосборния басейн обхваща 5795 km². Край реката са изградени 3 язовира: „Кърджали“, „Студен кладенец“, [[Боровица (язовир)|Боровица]]. === Почви === В землището край града почвите са предимно канелени горски. === Полезни изкопаеми === Огромни залежи от [[Олово|оловно]]-[[цинк]]ови руди, [[бентонит]], [[перлит]], [[зеолит]], [[азбест]], скъпоценни и полускъпоценни минерали, [[злато]]. В общината се намират значителни по размери находища на нерудни изкопаеми: бентонит, зеолит, трас, [[фелдшпат]], [[слюда]], [[варовик]], пясък, чакъл и др. === Други === Носът [[Кърджали (нос)|Кърджали]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименуван на град Кърджали на 23 ноември 2009 г.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136852 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Kardzhali Point.</ref> == История == === Възникване === Смята се, че първите жители на тези места са били предшественици на траките. Недалеч е забележителният древен скален град-светилище [[Перперикон|Перперек (Перперикон)]]. През Средновековието на мястото на днешния Кърджали има град в областта Ахрида ([[Източните Родопи]]) за който се приема, че е епископски християнски център. Основите му се отнасят към IV – I в. пр. Хр. Яж ми ............. ДЮНЕРА!!! === Ранно и развито средновековие === [[Файл:Vishegrad fortress 2011 PD 18.JPG|мини|Крепостта Вишеград]] По времето на хан [[Пресиян]] към [[847]] г. районът влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през IX – XIV век на територията на днешния град селище и крепостта [[Вишеград (крепост)|Вишеград]] (наричан и ''Горна крепост'')<ref>[http://ivoso.blog.bg/turizam/2007/06/13/krepost-vishegrad-gorna-krepost.80062 Крепост Вишеград (Горна крепост)]</ref> до квартал Горна гледка над [[Студен кладенец (язовир)|язовир „Студен кладенец“]]. Крепостта е охранявала разклонение на пътя от [[Адрианопол]] до [[Филипопол]] към вътрешността на Родопите по долината на [[Върбица (река)|река Върбица]]. Добре защитената [[цитадела]] с наблюдателни, отбранителни и жилищни функции е възможно да е използвана и от управителя на средновековната област Ахрида. Днес запазените ѝ стени са високи до 8 m. Тя е в пряка визуална връзка с близката [[Моняк|Шеста крепост]] на хълма отсреща, високо над левия бряг на Арда (586,7 м). От своя страна тя понякога бива отъждествявана с познатата от исторически източници крепост Мъняк<ref name=":3">История на България, Том 3: Втора българска държава – Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 (с. с. 145, 242, 268, 341, 354, 386, 387, 388, 495)</ref> /[[Моняк]] (Moniac<ref name=":1">Henri d' Outreman. [https://books.google.bg/books?id=pRlUAAAAcAAJ&pg=PA532&lpg=PA532&dq=Moniac+Thrace&source=bl&ots=mklzuMcSbS&sig=ACfU3U3xanafs-GsBbtp4HWaYG42OrtIGg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiAxs7rtMXiAhWWwMQBHeGMCccQ6AEwBnoECAcQAQ#v=onepage&q=Moniac%20Thrace&f=false Histoire de la ville et comte de Valentiennes, divisee en IV. parties...]</ref>), където е имало лагер на [[Анри Фландърски]], брат на [[Балдуин I]], регент на Романя – [[Латинска империя|Латинската империя]]. Вероятно още в крепостта Мъняк/Моняк през август 1206 г., поради потвърдената смърт на Балдуин I в Търново, е посочен Анри да наследи на трона Балдуин I и да стане вторият император на Латинската империя.<ref name=":3" /><ref>[https://archive.org/details/laconqutedecons00wailgoog/page/n13 Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople] – част 440 (с.263)</ref> По-нагоре по течението, на десния бряг на Арда се откроява и забележителният раннохристиянски манастир [[Кърджалийски манастир|Свети Йоан Предтеча]], основан през Късната античност и развит през IX – XIV век, когато манастирската крепост е възможно да е станала и епископско средище. Обширното средновековно гробище в пределите на манастира и извън него е възможно да е предшествало строителството на Кърджалийския манастир. По своя характер то е обичайно градско гробище на много поколения и възрасти с различно социално положение и вероятно е обслужвало късноантичен и средновековен град с още по-старинни корени на високия десен бряг на Арда, близо до черковния комплекс.<ref>Манова, Екатерина. Средновековната църква в квартал Веселчани – Издателство Септември, София, 1977.</ref><ref>Михайлов, Стамен. Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали – Родопски сборник, том VI, 1987.</ref> Поради важното си стратегическо и стопанско значение [[Източни Родопи|Източните Родопи]] са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Цар [[Калоян]] към 1199 г. освобождава областта от ромейско владичество и тя става един от изходните райони в походите на българите срещу превзелите Константинопол латински военни сили. В края на XII век цялата област на река Арда е в пределите на българската държава и под контрола на Цар Калоян.<ref>картата „Българската държава в края на XII и началото на ХIII век“ в многотомната История на България – том 3: Втора българска държава, с. 387, [[Петър Коледаров]])</ref><ref name=":3" /> Не е установен точният отзвук от битките на рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход]], както и от действията на владетелите и бароните на Романя – Латинската империя. Съгласно пестеливия разказ на [[Жофроа дьо Вилардуен]],<ref>[https://archive.org/details/laconqutedecons00wailgoog/page/n13 Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople] – части 496, 496, 497, 498, 499 и 500 (с.с. 297, 299)</ref> на 4 септември 1207 година латинският крал на Солун [[Бонифаций Монфератски]], по препоръка от местните гърци от околностите на Мосинопол (дн. Гюмюрджина), навлиза с малка конница на цял ден път в планината откъм юг над града. Местните български защитници устройват засада и побеждават латинските рицари по пътя им обратно, а главата на Бонифаций била изпратена на цар Калоян. След убийството на цар Калоян под стените на Солун (октомври 1207 година) областта се управлява от [[деспот Слав]], а при цар [[Иван Асен II]] е отново централно подчинена. След 1246 г., когато умира цар [[Калиман I Асен]], Византия установява кратковременен контрол, но в 1254 година цар [[Михаил Асен]] отхвърля ромеите. Летописецът [[Георги Акрополит]] пише: „Жителите, които бяха българи, се отърваваха от ярема на чуждоезичните и преминаваха към своите.“ После ромеите отново се връщат, при цар [[Константин Асен|Константин Асен – Тих]] районът отново е в България, после пак ромейски, накрая цар [[Иван Александър]] възстановява контрола си в областта в 1343 г. В XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и ромейски феодали е възпетият от народа [[Момчил войвода]], който владее земите от Бяло море дотук. Неговото име е свързано и с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди. [[Файл:Kardschali PD 2011 006.JPG|мини|Паметник на българските воини, паднали през Балканската война в битката за Кърджали]] === Под османска власт === През 1370 – 1371 г. родопчани водят битки, за да възпрат завоевателните набези на османските турци на [[Мурад I]]. Българските крепости в региона падат под напора на османското нашествие. За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през владичеството се споменава през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара.<ref name="библиотека">[http://libkli.com/kardzhali.htm ЗА НАШИЯ ГРАД, Регионална библиотека Н.Й. Вапцаров]</ref> Два и половина века по-късно, през [[1847]] г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“.<ref name="библиотека"/> За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г. Надали е възможно името на тогавашното малко село да се дължи на шайките полски разбойници „[[кърджалии]]“ чиито масови набези особено се разпространили около 50 години преди това в края на 18 и началото на 19 век във вече западналата и попаднала тогава във фактически безвластие Османска империя. Легендарната версия разпространявана сред мюсюлманите в днешния град под средновековната крепост Вишеград, че той дължи името си на митичен османски пълководец завоювал тези места в XIV век, наречен Кърджа Али от Бухара, който след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на 15 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб<ref>[http://www.kardjali.bg/?pid=6,10 Как е получил град Кърджали името си?]</ref> е опровергана не само от историческите документи, и подробните османски данъчни регистри, които след обезлюдяването на Вишеград в XIV век цели 230 години не споменават никакво селище тук след нашествието, но фикцията на ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направените проучвания, когато гробът е отворен от учени археолози през 20-те години на 20 век и се оказва празен, фалшив гроб без погребение. [[Файл:Memmorial March after Todor Alexandrov's assassination, Kardzhali 18 September 1924.jpg|мини|18 септември 1924 г.]] [[Файл:BASA-KARDZHALI-50-Kardzhali1.jpg|мини|Изглед от Кърджали, 1939 г.]] === След Освобождението === [[Файл:Museum of History Kardzhali 004.JPG|мини|Сградата на Регионален исторически музей в Кърджали]] На 3 януари 1878 г. този край е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където сега е разположен пазарът и на следващия ден минават реката, установяват контрол и от южната страна и с бърз марш без нито един изстрел освобождават и Момчилград, където генералът получава съобщението за подписаното в Одрин примирие. Със [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] Кърджали е в границите на България. [[Берлински договор|Берлинският договор]] поставя града в пределите на автономната българска област [[Източна Румелия]]. През 1886 г., с [[Топханенски акт|Топханенския акт]], попада в санджак [[Гюмюрджина]] под пряката власт на [[Османска империя|османския султан]] като компенсация за [[Съединение на България|Съединението между Княжество България и Източна Румелия]]. През [[Балканска война|Балканската война]] след победата на българската войска в станалата край него [[битка при Кърджали]] на [[21 октомври]] (8 октомври [[стар стил]]) 1912 г. градът е освободен от [[Хасковски отряд|Хасковския отряд]] и окончателно остава в България. В центъра е издигнат паметник на освободителите в памет на героите, загинали за присъединяването на града към България, открит в 1939 г. На откриването присъстват съпругата и сина на ген. [[Васил Делов]] – освободителя на Кърджали, успял да опази града незасегнат от военните действия.<ref>[http://novjivot.info/10/21/32241 В Балканската война Кърджали е съхранен, няма изстъпления към турското население, Нов живот, 21 октомври 2012]</ref> На генерала също е издигнат паметник в града. Кърджали е обявен за град в началото на 20 век. Още от времето на османската власт търговията с тютюн е основен отрасъл за града. През 1934 г. град Кърджали е обявен за околийски общински център. === През социализма === С новото административното деление, прокарано от режима на [[Тодор Живков]] в 1959 г. градът става окръжен център. Развиват се леката промишленост, машиностроенето и цветната металургия със структуроопределящия Оловно-цинков комбинат, открит през 1955 г. Построен и оборудван по проект на съветската фирма „Гипроцветмет", комбинатът произвежда [[цинк]], [[олово]] и [[сярна киселина]] и поставя началото на [[цветна металургия|цветната металургия]] в България. През 1957 г. започва извличането на [[сребро]] и [[злато]] под формата на метал „доре". През май 1958 г. са добити първите килограми [[бисмут]] с чистота над 90 процента. През годините производството се разширява с цинков сулфат, бисмут, кадмий, натриев бисулфит, цинкови сплави, преработка на амортизирани акумулаторни батерии, оловно-антимонови сплави, селенови и калциеви сплави за акумулаторната промишленост<ref name="ezd">{{Цитат уеб | заглавие = Оловно-цинковият завод в Кърджали е открит на 5 септември 1955 г. | автор = | труд = Здраве и култура | дата = | достъп_дата = 16 януари 2022 | уеб_адрес = https://e-zdravey.com/bg/olovno-tsinkoviya-zavod-v-kardzhali-e-otkrit-na-5-septemvri-1955-g/ | език = en | цитат = }}</ref>. Има и завод за [[бентонит]]. Градът става културен център, тук се намират ДКТ „Димитър Димов“, [[Регионален исторически музей (Кърджали)|Регионален исторически музей]], Дом на културата и др. Художествената галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали е основана е през 1961 г., но се обособява като самостоятелна галерия през 1967 г. Разполага с едни от най-богатите и интересни сбирки в България – ценни колекции от икони и възрожденски щампи, живопис, графика и скулптура. Представени са творбите на: Владимир Димитров – Майстора, [[Светлин Русев]], [[Дечко Узунов]], В. Дечева, Кирил Цонев и много други. В 1987 г. окръзите са закрити и градът минава към област Хасково. === В наши дни === {{раздел-мъниче}} От 1999 г. Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи. В 2012 г. Оловно-цинковият комбинат е затворен заради дългове – металургичното предприятие преди това е продадено на „Интертръст холдинг“ и заради тежките задължения към банките кредитори в 2012 г. стига до публична разпродажба. „Горубсо-Кърджали“ и някои предприятия в града поемат малка част от уволнените работници. Днес Кърджали е домакин на Международния фестивал на изкуствата „Перперикон“, на Националния конкурс за детска литература „Петя Караколева“, ежегодно се провежда културна седмица, посветена на празника на град Кърджали и др. На 29 октомври 2003 г. на централния площад на града пред Общината е открит внушителен 6-метров паметник на [[Васил Левски]] със забележителна експресивност и художествена стойност. Автор на идеята за паметника е проф. Константин Денев. За градежа, завършил за по-малко от месец, са използвани петтонни каменни блокове. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="pop-stat">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm | заглавие = „Bulgarian cities population“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = mashke.org | език = en }}</ref> * [[Преброяване на населението в Княжество България (1887)|1887]] – 650 души * [[Преброяване на населението в Царство България (1910)|1910]] – 2 500 души {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 9075 | 1946 = 12069 | 1956 = 23243 | 1965 = 35541 | 1975 = 48505 | 1985 = 55112 | 1992 = 45793 | 2001 = 45659 | 2011 = 43880 | 2019 = 43600 | 2021 = 40659}} === Религия и етнически състав === [[Файл:Комплекс Св. Йоан Предтеча.JPG|мини|Манастир Свети Йоан Предтеча]] През Средновековието Източните Родопи са наричани област Ахрида. Тогава тукашният [[Кърджалийски манастир]] – укрепен с крепостна стена и кули раннохристиянски комплекс с черква „[[Йоан Предтеча (Кърджали)|Свети Йоан Предтеча]]“ е средище на значима средновековна християнска [[епархия]]. Той е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Ансамбълът води началото си от VI – VII век. На това място още по-рано е бил развит обширен некропол. В най-близкото до река Арда възвишение е изградена гробнична сакрална сграда. Впоследствие на този терен са били изграждани както църкви, така и други сгради с битово и обществено предназначение, както сочат разкопките, направени от учените. Издигната е силна крепостна стена с правоъгълни кули. Били са изградени голяма църква, параклис, обществена сграда на брега на реката, представителна сграда, манастирска трапезария, монашеска баня и други. В центъра на манастирския комплекс в църквата са открити запазени уникални стенописи. Те достигат близо 4 m височина. В наши дни обаче са останали много малко от сградите на големия манастирски комплекс. Една от петте открити гробници на това място се оказва, че е на висш християнски духовник от периода 12 – 13 век. Тя е била плътно затворена. Когато изследователите я отварят, намират мощите на този духовник, който не може да се изключи да е дори Патриарх Евтимий Търновски, но това е само една възможна хипотеза. Целият манастирски комплекс с голямата църква са обявени за паметници на културата от национално значение. '''Храмът „Св. Георги Победоносец“ е издигнат в''' началото на 20 век, разположен е в центъра на града. Той е трикорабна, кръстокуполна църква, която има вградена камбанария. Сградата е паметник на културата от местно значение. [[Файл:Church Uspenie Bogorodichno-2.jpg|мини|Храм Успение Богородично]] '''Православното духовно средище „Успение Богородично“''' е изградено по инициатива на отец Боян Саръев. (Отец Боян Саръев разказва за съновидение, което получава от Божията майка – тя му дава наставление да изгради на това място (квартал Гледка) православно духовно средище във връзка с двехилядната годишнина от рождението на Иисус Христос). Така на 17 август 2000 година започва подготовката за изграждането на бъдещия духовен център, който е осветен тържествено през 2003 година от митрополит Арсений. В него се съхраняват частици от светия Кръст Господен, които са открити в един от кръстовете реликвариуми от открития стар архиепископски център в Перперек (наричан и Перперикон). Агиазмото „Живоприемни източник“ е изграден в двора на храма. За него се вярва, че Божията майка е споделила, че много хора ще намират там изцеление. [[Файл:Saint George-4.jpg|мини|Православен храм Свети Георги]] От християнските вероизповедания доминира [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. Други представители на християнството са протестантските Евангелска петдесятна църква и Българска божия църква. Заявилите се в града за [[турци]] от гражданите, [[помаци|българите мюсюлмани]], както и част от [[цигани]]те изповядват исляма. В миналото е имало и еврейска общност. [[Файл:Kardschali PD 2011 020.JPG|мини|Джамия]] В цялата [[Област (България)|област]] на преброяването в [[2011]] г. за турци се заявяват 66,15 %, българите са 30,22 %, не се определят – 2,01% и цигани – 0,99 %. Към 8% от хората не се определят като обвързани с някаква религия. Българите християни в областта са около 2/3 от всички българи в нея. За [[община]]та състояща се от града, където е 64,87% от населението, и още други 117 селища, данните са: за турците се заявяват 55,5 %, българите са 40,5%, не се определят – 1,92%, циганите са 1,69% и други 0,38 %.<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/fullt/fulltopen/p_22_2011_so9.pdf НСИ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В самия [[град]] Кърджали обаче българите са 61,02%, заявилите се за турци са 34,9%, не се определят – 2,17%, циганите са 1,33% и други 0,56%.<ref>[http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=175&sp2=190 Население, НСИ]</ref> {| class="wikitable" |+ ! rowspan="2" |Етнически групи ! colspan="2" |2011 ! colspan="2" |2021 |- !Брой !% !Брой !% |- |Българи |23,737 |54.1% |20,871 |51.3% |- |Турци |13,578 |30.9% |13,646 |33.6% |- |Роми |517 |1.2% |295 |0.7% |- |Други |218 |0.5% |194 |0.4% |- |Не се самоопределят |845 |1.9% |145 |0.4% |- |Не отговорили |4,985 |11.4% |5,508 |13.5% |- !Общо ! colspan="2" |43,880 ! colspan="2" |40,659 |} == Политика == [[Файл:Град кърджали.jpg|мини|435x435px|Сградата на община Кърджали е известна като „Белия кораб“ заради характерната ѝ форма и белия цвят]] === Кмет === {{раздел-мъниче}} * Петко Калчев (1959 – 1974) * Димитър Милев (1974 – 1981) * Милчо Милчев (1983 – 1984) * Тодор Запрянов (1985 – 1989) * Милан Йорданов Миланов (1990 – 1991) * Исмет Яшаров Саралийски (1991 – 1995) * Расим Муса Сеидахмед (1995 – 1999) * Румен Димитров Иванов (1999 – 2003) * [[Хасан Азис Исмаил]] (2003 – 2023) * Ерол Мюмюн (2023- ) === Общински съвет === {{раздел-мъниче}} Председател на Общинския съвет, Кърджали: Сейфи Азис Неджиб ([[Движение за права и свободи|ДПС]]) (1996 – 2012) Раиф Мустафа ([[Движение за права и свободи|ДПС]])(2012 – ) === Побратимени градове === Кърджали е [[побратимен град]] или има сътрудничество с:<ref>[http://www.kardjali.bg/?pid=5,29 Международно сътрудничество и побратимени градове]</ref> {{дребно2| * {{флагче|Гърция}} [[Гюмюрджина]], [[Гърция]] (''октомври 1997'') * {{флагче|Великобритания}} [[Ийст Стафордшир]], [[Великобритания]] (''8 ноември 2001'') * {{флагче|САЩ}} [[Елхарт (Индиана)|Елхарт]], [[САЩ]]<ref>[http://www.sister-cities.org/icrc/directory/Europe/Bulgaria/index Партньорството между Кърджали и Елхарт]</ref> (''25 май 2002'') * {{флагче|Гърция}} [[Филипи]], [[Гърция]] (''май 2002'') * {{флагче|Гърция}} [[Софлу]], Гърция (''април 2003'') * {{флагче|Турция}} [[Родосто]], [[Турция]] (''декември 2003'') * {{флагче|Русия}} [[Владикавказ]], [[Русия]] (''април 1962'') * {{флагче|Русия}} [[Владимир (Русия)|Владимир]], Русия (''21 октомври 2004 г.'') * {{флагче|Турция}} [[Газиосманпаша]], [[Турция]] |}} == Икономика == === Характеристика === [[Файл:KurdjaliOpenMarket.jpg|мини|260п|Новият пазар]] Кърджали е икономически най-развитият град в Източните Родопи. Близо до него са разположени язовир [[Кърджали (язовир)|Кърджали]] и [[ВЕЦ Кърджали]]. През 2007 г. в града са открити хипермаркети от веригите на Техномаркет Европа, „[[Лидл България|Лидл]]“, [[Билла България]] и Технополис. Завърши изграждането на новия и модерен пазар на производителите, разположен на 23 дка площ. Общата стойност на инвестицията на пазара е 8 590 790 лв. (без ДДС) В града е седалището и основната производствена и развойна база на „[[Теклас – България]]“, най-големият производител на изделия от каучук и пластмаса в страната. === Транспорт === Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по жп линии. Съществува и оборудвана [[Летище Гледка|летищна площадка]]. === Медии === [[Файл:Kardzhali 00089.jpg|мини|Сградата на Пощата]] ==== Новинарски ==== * [http://vestniknovjivot.blogspot.com/ Нов Живот] * [http://rodopi24.blogspot.com/ 24 Родопи] * [http://ardanews.info/ Арда Нюз] * [http://www.kircaalihaber.com/bg/ Кърджали Хабер] * [http://kardjali.bgvesti.net/ Кърджали БГ Вести] * [http://www.kardjalipress.com/ Кърджали Прес] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190225223734/http://www.kardjalipress.com/ |date=2019-02-25 }} * [http://kardjalinews.bg/ Кърджали Нюз] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150321045409/http://kardjalinews.bg/ |date=2015-03-21 }} * [http://kardjali.info/ Кърджали Инфо] * [http://www.dariknews.bg/category.php?category_id=33 Дарик Кърджали] * [http://kircali.eu/ Кърджали ЕУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150801214727/http://kircali.eu/ |date=2015-08-01 }} ==== Радио ==== На 9 май 2016 г. е открита деветата регионална радиостанция на [[БНР]] [[Радио Кърджали – Гласът на Родопите|Радио „Кърджали – Гласът на Родопите“]] със седалище в Кърджали на адрес бул. „България“ 74, ет. 3. В Кърджали ефирно се приемат следните радиостанции на ултракъси вълни: {| class="wikitable" ! Честота, MHz !! Радиостанция |- | 90.0 || [[Радио Кърджали – Гласът на Родопите]] |- | 90.5 || [[Радио Фреш]] |- | 93.2 || [[Дарик Радио]] |- | 94.0 || [[Радио 1]] |- | 97.1 || [[Радио Веселина]] |- | 98.8 ||[http://www.btvradio.bg bTV Радио] |- | 99.2 || Програма [[Христо Ботев (БНР програма)|Христо Ботев]] – БНР |- | 101.3 || [[Радио NovaNews]] |- | 102.8 || [[Радио Фокус]] |- | 103.6 || [[България он Ер]] |- | 105.0 || Програма [[Хоризонт]] – БНР |- | 106.5 || [[Радио Витоша]] |- | 107.5 ||[http://www.thevoice.bg Радио The Voice] |} Общинското '''Радио Кърджали''' се разпространява по кабелна мрежа. ==== Телевизия ==== В Кърджали ефирно се приемат следните телевизионни програми: {| class="wikitable" |+ Цифрово излъчване на ТВ програми ! канал 26 ! канал 42 ! канал 45 |- | |[[bTV]] | |- | | [[Нова Телевизия]] | |- | |[[БНТ 1]] | |- | |[[БНТ 2]] | |- | |[[БНТ 3]] | |- | |[[Bulgaria on Air]] | |- |} До 2013 година в града ефирно излъчва [[Телевизия Родопи]]. === Здравеопазване === {{раздел-мъниче}} == Образование и наука == === Висши училища === * [[Колеж по минно дело|Филиал – Кърджали]] на МГУ „Св. Иван Рилски“, София * [[Филиал „Любен Каравелов“ (ПУ)|Филиал ”Любен Каравелов”]] на ПУ „Паисий Хилендарски“ * [[Сдружение „Академия БГ“]] към ВУ „Земеделски колеж“, Пловдив === Училища === [[Файл:Kardschali PD 2011 073.JPG|мини|Гимназия Христо Ботев]] * Езикова гимназия „Христо Ботев“ * СУ „Отец Паисий“ * ПГИ „Алеко Константинов“ * СУ „Владимир Димитров-Майстора“ * СУ „Свети Климент Охридски“ * [[Средно Училище „Петко Рачов Славейков“ (Кърджали)|СУ „П. Р. Славейков“]] * СУ „Йордан Йовков“ * ПГ по Туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ * ПГ по Облекло и Дизайн „Евридика“ * ПГ по Еелектротехника и Електроника „Кап. Петко войвода“ * ПГ по Строителство „Христо Смирненски“ * ПГ „Васил Левски“ * ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ * ОУ „Васил Левски“ === Обсерватории === Астрономическа обсерватория „Славей Златев“ == Здравеопазване == [[Файл:Kardzhali view fron Hotel Arpezos 2011 PD 09.JPG|мини]] === Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски“ гр. Кърджали === Лечебното заведение е създадено през 1932 година. Първи изпълнителен директор е д-р Димо Чолаков. == Култура и развлечение == === Театри === * [[Драматично-куклен театър „Димитър Димов“]] със сцена „Кадрие Лятифова“ === Музеи и галерии === [[Файл:Историческият музей в Кърджали.JPG|мини|260п|Регионален исторически музей в Кърджали]] [[Файл:JewishMemorial.jpg|мини|260п|Мемориал на еврейската общност от града]] [[Регионален исторически музей (Кърджали)|Регионалният исторически музей в Кърджали]] е един от най-големите и забележителни музеи в България. Негов проектант е един от най-видните [[Руска академия на науките|руски]] архитекти на епохата – проф. [[Александър Померанцев]] ректор на Художествената академия в [[Санкт Петербург]], член на Руската академия на изкуствата и на руското научно археологическо общество, той работи и в Цариград и е създател на най-забележителния паметник на освободената от османска власт България – катедралата [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“]] в [[София]], на сецесионския комплекс на [[Червения площад]] в [[Москва]] „Верхние торговые ряды“, известен по-късно като ГУМ, на гарите по московската околовръстна жп линия, градската дума на [[Ростов на Дон]], църкви и други забележителни сгради. Както повечето музейни сгради в България и за тази първоначалният замисъл е бил различен, общината към 1921 г. има идея там да се устрои светска турска езикова гимназия и така е записана в градоустройствения план от 1922 г., но сградата никога не е изпълнявала такава функция. Арх. Померанцев, е майстор на архитектурните стилове [[романтизъм]] и [[еклектика]] съчетани с принципите на най-актуалния тогава в [[Европа]] стил [[модерн]], което отразяват неговите творби, от една страна – композиционна пищност при изобилие и шлифоване на декора, от друга – грандиозност и размах, разработка на нови конструкции и нови типове планировка, влечение към големи размери и крупен мащаб, от трета – великолепно познаване и съчетание на класическите и различни екзотични стилове. Под въздействието на първоначалната идея и творческите си виждания, той проектира сградата с нетипични за района, с несецесионни на пръв поглед, романтични пластични архитектурни решения, архитектът интерпретира много елементи от модерното тогава в Европа мароканско, арабско и добре познатото му средноазиатско архитектурно изкуство, подобно на мавританските колони, които поставя в интериора на проектираната от него църква „Св. Димитър Солунски“ в с. Берьозовка, [[Липецк]]а област, в Кърджали доминиращи във фасадата на музея са мароканските арки и детайли, напомнящи архитектурата, не на Балканите и Турция, а на Средна Азия и далечния арабски свят. Финансирането на строежа на сградата на музея е от местната община, извършен е в периода 1922 – 1930 г. предимно от майстори от града и околността. [[Файл:Kardzhali view fron Hotel Arpezos 2011 PD 11.JPG|мини|[[Драматично-куклен театър „Димитър Димов“|Драматично-кукленият театър „Димитър Димов“]] в Кърджали]] Поради уникалната си архитектура, сградата е обявена за паметник на културата от национално значение. Музеят е открит в 1965 г. В него се съхраняват находките от [[Перперикон]] и [[Татул (село)|Татул]], ранно неолитните селища в гр. Кърджали и Крумовград (5900 – 5700 г. пр. Хр.) с вероятно най-ранната „павирана улица“ – застлана с речни и ломени камъни, една от най-впечатляващите находки от тези селища – малка свастика, изящно направена от зелен нефрит, уникална и поради факта, че на Балканите няма находища на такъв нефрит и не е изключено дори суровината ѝ да е внесена от Китай, забележителни са бронзовите брадви (15 – 13 век пр. Хр.), бронзова пластика (статуетки на тракийски конник, 3 век), сребърни и златни накити, стъклени, бронзови и керамични съдове от римската епоха; богати колекции от луксозна керамика, нагръдни и литургични кръстове, различни паметници, оръжия и златни, сребърни и медни монети, от Средновековието и мн. др. Етническата пъстрота на региона е показана чрез традиционни облекла, тъкани, накити; художествената обработка на метал, дърво, глина; празниците с тяхната обредност и символика.. Експозицията на музея представя уникалната история на този български край – Източните Родопи от 5900 г. пр. Хр. до съвременността, след основно обновяване на сградата тя е открита в 1987 година, разположена е на 1800 квадратни метра и е разделена на три секции – отдел „Археология и история“, отдел „Етнография“ и отдел „Минералология и Природа“ представени в 30 зали и обширен открит лапидариум. За всеки отдел е отделен по един етаж – първия за археолого-историческата, втория за геологическата и третия за етнографската сбирки. Основният фонд съдържа около 40 000 експоната. Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 – антични и 37 – средновековни. Тридесет са регистрираните паметници на културата от национално значение.<ref>[http://www.tourism-bg.net/obekti/25.1_regionalen_istoricheski_muzei_kardjali.html 100 национални туристически обекта: Регионален исторически музей – Кърджали]</ref><ref>[http://btourism.com/read.php?id=144 РИМ Кърджали]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://sedrie.com/2012/05/muzeyat/ |заглавие=Музеят |достъп_дата=2014-02-25 |архив_дата=2014-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140301021724/http://sedrie.com/2012/05/muzeyat/ }}</ref><ref>Нащокина М.B., Архитекторы московского модерна, М2005, стр379—389</ref><ref>Кириченко Е. И., Зодчие Москвы, А. Померанцев Вып. 1. М 1981.</ref><ref>Всеобщая история архитектуры. Т. 4., Л. – М., 1966., стр. 315 – 317.</ref> [[Художествена галерия „Станка Димитрова“|Художествената галерия „Станка Димитрова“]] в града съхранява стотици живописни платна, скулптори и пластики на български и чужди класици и съвременници. Най-старата запазена икона в Кърджали датира от XIII век. === Библиотеки и читалища === * [http://libkli.com/ Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров“] * Читалище „Юмер Лютфи“ * Читалище „Обединение“ * Читалище „Родопски фар“ – кв. Гледка === Редовни събития === Празникът на града е [[21 октомври]]. На тази дата през 1912 г. Кърджали е присъединен към територията на България (дотогава е бил в пределите на [[Османска империя|Османската империя]]). Смята се, че градът е присъединен точно в 12 часа по обяд и по тази причина градският часовник свири „[[Велик е нашият войник]]“ преди да удари 12 пъти (на всеки кръгъл час свири български възрожденски песни). == Забележителности == [[Файл:Orpheus-from-Kardzhali.jpg|мини|260п|Статуя на [[Орфей]] на входа на града]] В Кърджали се намират следните забележителности от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]]: Регионалния исторически музей и Перперек/[[Перперикон]]. Печатът е в Туристическо дружество „Кърджали“ и в Регионалния исторически музей. Възможности за нощувка: хижа „Боровица“, хижа „Млечино“, хижа „Бели брези“. === Тракийски === * На 15 km североизточно от Кърджали се намира [[траки]]йското [[мегалит]]но светилище [[Перперикон|Перперек/Перперикон]].<ref name=":0">[http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=430&t=244&z=576 mc.government.bg]</ref> Извисява се на скален връх в Източните Родопи на кота 470 m. В подножието му се намира с. [[Горна крепост]]. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто естествен център се явява Перперек. * Близо до с. [[Татул (село)|Татул]] се намира скална гробница. * Тракийското светилище [[Орлови скали]] – скалните ниши са култови места, в които траките са полагали урните на своите починали събратя. === Крепости === * Средновековна крепост [[Моняк|Шеста крепост]] (586.7 м) над [[Широко поле|село Широко поле]] – [[Моняк|Моняк/Мъняк;]] * Тракийска крепост, върху възвишението „Каменен харман“, на 2 км югозападно от село Вишеград; * Средновековна крепост, на 50 м северозападно от село Вишеград. * [[Тракийска крепост (село Иванци)|Тракийската крепост]] над село [[Иванци]]; * [[Тракийска крепост (село Лисиците)|Тракийска крепост и скални ниши]] до село [[Лисиците]]; * Тракийска крепост, върху възвишението „Каменен харман“, на 2 км югозападно от [[Вишеград (крепост)|село Вишеград]] * [[Устра|Крепост „Устра“]]. === Храмове и манастири === * [[Кърджалийски манастир]] с черква [[Кърджалийски манастир|„Свети Йоан Предтеча“]]<ref name=":0" /> е бил средновековен укрепен с крепостна стена и кули манастирски комплекс с триконхална и триапсидна черква, с корени в IV – VII век, развит до XIV век. Реставриран е през 2000 г. Към него проявяват интерес не само историци, реставратори и археолози, но и многобройни туристи от страната и чужбина. * ''Манастирски комплекс Успение Богородично'' е уникално духовно средище. Реставрирано и достроено от отец [[Боян Саръев]]. === Водното огледало === * Съоръжението представлява изкуствен канал по река [[Арда]] в частта преминаваща през града. Започва малко след стената на [[язовир]] Кърджали и завършва с [[бент]] преди Ардински [[мост]]. Основната функция на съоръжението е да провежда големи количества вода при аварийно източване на язовир Кърджали, без да бъдат нанесени щети на хората и сградите. Освен за защита от наводнения, изкуственото [[езеро]] ще се използва за водни спортове, а терените край реката вече се превръщат в паркове и зони за отдих, както и се ползва от любителите на водни спортове. === Часовниковата кула === [[Файл:Kardzhali Old Clock Tower, Часовникова Кула Кърджали.jpg|мини|260п|Часовниковата кула в Кърджали]] {{раздел-мъниче}} === Природни === * Близо до града се намират скални образувания известни като [[Каменна сватба]] и [[Каменни гъби (Бели пласт)|Каменни гъби]]. * На територията на [[община Кърджали]] се намира и резерватът на редки растения „Вълчи дол“, находищата на уникалното цвете силивряк или „Орфеево цвете“, на снежното кокиче, червения божур, дървовидната синя хвойна и др. Стара легенда разказва, че силивряк е родено от кръвта на митичния певец [[Орфей]]. * Животворна, според някой и чудодейна вода извира веднъж годишно в нощта на 5 срещу 6 май от стръмна скала в митичната местност [[Дамбалъ]] над село [[Груево]], на около 25 km южно от Кърджали. В съдбовната нощ, стотици вярващи в чудото търсят изцеление в лековития извор. * Най-голямото на [[Балкански полуостров]] естествено находище на бели брези, на 26 km от Кърджали по пътя за [[Ардино]]. * [[Пещера Утробата]] е дооформена от човешка ръка с форма на утроба, с олтар, в който слънчевият лъч достига в деня на пролетното равноденствие. Свещеният брак между скалата и слънцето олицетворява възраждането на живота. === Архитектурни === * [[Язовирна стена (язовир Кърджали)|Язовирната стена]] е единствената по рода си дъговидна стена на [[Балкански полуостров]] и една от малкото в света, които се извисяват над самия град. * Сградата на кметството * [[Дяволски мост|Дяволският мост]] е най-големият и величествен родопски мост. Той е истински шедьовър на строителството от средновековието, когато човек застане под него се смайва от огромните му размери и изключително елегантните му и симетрични форми. Под него минава река Арда, която образува изключително красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5 – 6 m, а дебитът ѝ достига над 2600 m³/s. Въпреки това Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 години. == Спорт == [[Файл:Stadion Drujba.jpg|мини|Стадион Дружба]] Кърджали има добри традиции в спорта. Дълги години всички спортове са обединени в общо спортно дружество – ДФС Арда Кърджали. Добре са развити както колективните (футбол, баскетбол, волейбол, водна топка), така и индивидуалните (борба, бокс, вдигане на тежести, бадминтон). Кърджали разполага също и с добре поддържан мотополигон, пригоден основно за състезания по мотокрос. Местоположението на Кърджали обуславя и развитието на водните и водомоторни спортове. Гребната база на язовир Кърджали е сред най-добрите в страната и се използва за подготовка от националните отбори. Кърджали е най-добре представен в спортовете волейбол и футбол. Представителните отбори са ВК Арда Кърджали и [[ФК Арда (Кърджали)]], които са наследници на някогашните клубове, съставящи ДФС Арда Кърджали. В последните години се забелязва възвръщане на интереса и към други, традиционни за региона спортов, е като бокс, водна топка, баскетбол. Кану-каяк един от спортовете с постоянен успех на национално и международно ниво. От 1974 г. Христо Чрфтеев започва тренировки и скоро постига успехи. Янко Мандаджиев е участник на световни първенства и многократен държавен шампион. Манол Манолов, Пламен Петков, Румен Мандаджиев са също участници и шампиони. Следващо поколение Димитър Иванов многократен държавен шампион, участник на световни първенства с най-добър резултат 6-о място на К2 1000 м през 2001 г. Участник на две олимпиади през 1996 г. В Атланта (резерва) и 2000 г. В Сидни на К2 1000 м с друг кърджалиец, Мариан Димитров, се класират на 16-о място. Основните спортни съоръжения са: * Стадион „[[Дружба (стадион, Кърджали)|Дружба]]“ * Стадион „Горубсо“ * Спортна зала „Арпезос“ * Плувен комплекс „Арпезос“ * Мотополигон край село [[Сипей (село)|Сипей]] * Арена „Спартак“ (Спортната площадка) * Гребна база на яз. [[Кърджали (язовир)|Кърджали]] [[Файл:Arda.jpg|мини|ФК Арда – Кърджали]] == Личности == [[Файл:Xetagurov-Kardzhali.jpg|мини|Паметник на Хетагуров]] === Родени в Кърджали === * [[Екатерина Ванкова]] (1915 – 1976), певица на стари градски песни * [[Вася Попова]] (р. 1989), певица * [[Георги Георгиев (ветроходец)|Георги Георгиев]] (1930 – 1980), ветроходец * [[Таня Гогова]] (р. 1950), волейболистка * [[Мариян Димитров]] (р. 1972), гребец * [[Мюмюн Кашмер]] (р. 1962), бивш футболист и мениджър * [[Давид Овадия]] (1923 – 1995), поет * [[Иво Папазов]] (р. 1952), музикант * [[Здравко Желязков]] от [[дует Ритон]], поп певец, (р. 1953) * Мария Бояджиева – Луизова, виден български музиковед, гл.ас. и преподавател по История на българската музикална култура в [[Академия за музикално и танцово изкуство]] – [[Пловдив]] * [[Шибил Пейчев]] (р. 1965), футболист * [[Тодор Симеонов]] (р. 1976), футболист * [[Параскева Симова]] (р. 1920), физик * [[Мехмед Талат паша]] (1872 – 1921), османски политик, младотурчин * [[Иван Тончев]] (р. 1973), футболист * [[Тахсин Йозгюч]] (1916 – 2005), турски археолог * проф. Хикмет Мехмедов (р. 1950), хореограф-балетист * Николай Ташев (р. 1974) ветроходство-многократен републикански шампион в различни класове както и участник на световни и европейски първенства. * [[Александър Гребенаров]] – български историк, председател на Македонския научен институт. * Димитър Иванов – (р. 1975) спортист по кану-каяк, олимпиец * Радослав Апостолов – (р. 1986) автор на книги-игри и лауреат на наградата [[Златна никса (награда)|Златна никса]]. === Починали в Кърджали === * [[Димитър Маджаров]] (1882 – 1949), български революционер * [[Илко Димитров (революционер)|Илко Димитров]] (1889 – 1988), български революционер и етнограф * [[Мара Михайлова]] (1901 – 1989), българска журналистка * [[Пандо Сидов]] (1878 – 1933), български революционер * [[Никола Поповски (предприемач)|Никола Поповски]] (ок. 1876 – 1922), български предприемач === Други === * [[Валентин Иванов (астроном)|Валентин Иванов]] (р. 1967), астроном, завършва гимназия през 1985 * [[Младен Киселов]] (1943 – 2012), режисьор, работи в града през 1968 – 1970 * [[Боян Саръев]] (1956 – 2023), свещеник, работи в града от 90-те години * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]] (р. 1943), политик, първи секретар на ОК на БКП през 1981 – 1987 * [[Николай Павлов (писател)|Николай Павлов]], писател, поет и драматург == Галерия == <gallery> Kardzhali Art Gallery, Художествена Галерия Кърджали.jpg|Художествена галерия „Станка Димитрова“, сградата е строена в средата на XIX век, бивш османски конак Republikanska Str, Kardzhali, Ул. Републиканска, Кърджали.jpg|Улица „Републиканска“ (старата главна) Water Mirror, Karzdhali, Водно огледало, град Кърдали.jpg|Водното огледало на река Арда </gallery> == Вижте също == * [[Женско македонско благотворително дружество „Свето Благовещение“]] == Външни препратки == * [http://www.kardjali.bg/ Официална страница на община Кърджали] * [http://www.rim-kardzhali.bg/ Регионален исторически музей] * {{dmoz|World/Bulgarian/Региони/Европа/България/Област_Кърджали/Кърджали}} == Бележки == <references /> {{Община Кърджали}} {{Градове в Област Кърджали}} {{Градове в България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Кърджали| ]] 4sfmw5ka01dvpp4bf54vcz2elpp257y 12214967 12214966 2024-04-26T09:31:36Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/149.62.207.58]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Селище в България | картинка = Kardzahali collage.JPG | картинка-размер = 270px | картинка-описание = Изглед към Кърджали, Храм „Св. Георги“, Паметникът на [[Васил Левски]], Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, Паметникът на Освободителите, Домът на културата, Сградата на [[Община Кърджали]], Историческият музей, ДКТ „Д.Димов“, Художествената галерия | герб=Kardzhali-coat-of-arms.svg | екатте = 40909 | население-нси ={{Повишение}} 43 600 (2019) | надм-височина=290 | пощ-код=6600 | тел-код=0361 | сев-ширина=41.650 | изт-дължина=25.367 | карта3 = България Кърджали | текст3 = Кърджали | bgmaps=x=968426E213AB&y=908026E710|sat=41.65,25.367| площ = 30,759 }} '''Кърджали''' ({{lang|tr|Kırcaali}}; {{lang|el|Κάρντζαλι}}) е [[град]] в [[Южна България]]. Той е център на [[област Кърджали]] и на [[община Кърджали]]. Населението на град Кърджали към 07.09.2021 г. е 40 659 души. По данни на [[ГРАО]] към 15 декември 2023 г. в града живеят 52 251 души по настоящ адрес и 66 220 души по постоянен адрес.<ref> [https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-12-2023_2.txt]</ref> Намира се на 47 km от град [[Хасково]], на 84 km от град [[Смолян]], на 95 km от град [[Пловдив]], на 111 km от град [[Стара Загора]], на 243 km от [[София]], на 78 km от [[Комотини|Гюмюрджина]] и на 383 km от [[Истанбул]].<ref>BGtopoVJ • K-35-087-2 • Кърджали</ref> == Етимология == Според езиковеда [[Борис Симеонов]], името на града може да се изведе от старобългарската дума „кърчаг“ – кана, глинен/керамичен съд за течности изработен на грънчарско колело – и сродна с думите „гърне“ и „грънец“. Така се образува топонимът Кърчаг-ли (Кърчаг-лий) със значение: Грънчари, Грънчарово. Една по-късна народна етимология, свързва името на града с представата за поле, нива – кър. В речника на [[Стефан Младенов]] Кърджали се извежда от установеното през XVIII – XIX век „кърджалии“ – „поленци“, хора от полето (низината).<ref>Младеновъ, Проф.д-ръ Стефанъ. Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ – Книгоиздателство Христо Г.Дановъ – О.О. Д-во, София, 1941 година. (с.265)</ref><ref name=":2">Геровъ, Найденъ. Р[[ѣ]]чникъ на блъгарскъiй язъiкъ. – фототипно издание, Изд. Български писател, София, 1976. (ч.II Е-К, с.445)</ref> Вероятно така се е подчертавала разликата между населението на горния, висок десен бряг на реката и населението на по-късния, разположен в низината град, близо до ниския ляв бряг. В речника на [[Найден Геров]] е отбелязано ,,Кѫрджѫлъ [съвр. произн. „кърджъл“] [[Прилагателно име|пр.]], неизм. – [[Турски език|Т.]]; За члов[[ѣ]]къ: побѣлѣлъ неколко...".<ref name=":2" /> == География == [[Файл:View from Moniak fortress 2011 058.JPG|мини|260px|Изглед]] === Местоположение === Кърджали е разположен в сърцето на [[Източни Родопи|Източнородопския планински масив]], на двата бряга на река [[Арда]]. Най-близкият друг областен град е [[Хасково]] на приблизително 50 km разстояние, а на около 15 km от Кърджали е разположен древният скален град [[Перперикон|Перперек]] (наричан и Перперикон), обявен за паметник на недвижимото културно наследство от национално значение от 1968 г.<ref>, както следва: "Област Кърджали.... № 4. 1. Местонахождение – С.Горна крепост; 2. Наименование – Средновековна крепост „Перперек“; 3. Вид – Архитектурно строителен от Античността и Средновековието; 4. Обявен в ДВ бр.67/1968 г.; 5. Актуализация на граници и режими – писмо № 6442 от 07.08.2007 г. /протокол от 12.07.2007 г./".</ref> През Кърджали минава [[Паневропейски транспортен коридор 9|паневропейският транспортен коридор 9]] през прохода „[[Маказа]]“. Разстоянието от областния център до границата с [[Република Гърция]] при [[ГКПП Маказа - Нимфея]] е 54 km. Градът се намира на 243 km от столицата [[София]], на 95 km от [[Пловдив]], на 376 km от [[Варна]] и на 260 km от [[Бургас]]. === Административно деление === Град Кърджали включва кварталите Боровец, Байкал, Студен кладенец, Възрожденци, Веселчане, Гледка, Горна гледка, зоните Промишлена зона А, Промишлена зона Б, Източна промишлена зона, Промишлена зона Юг. Наблизо са селата Прилепци (№ 6 на плана на града), Резбарци, Петлино, Айрово, Опълченско, Пропаст, Сипей. {| class="wikitable" |+ ! Карта ! Наименования |- | [[Файл:Kardzhali-adm.PNG|320px|ляво|Деление на Кърджали]] | '''Квартали:''' # Боровец # Байкал # Център # Студен кладенец # Възрожденци # Прилепци # Веселчане # Гледка # Горна гледка<br />'''Райони:''' # Крайбрежна зона и Парк „Арпезос-Север“ # Индустриална зона A # Индустриална зона Б # Източна индустриална зона # Южна Индустриална зона # Гробищен парк # Парк Простор # Парк Горубсо |} === Релеф === {{раздел-мъниче}} === Флора и фауна === {{раздел-мъниче}} Запазени са ценни естествени находища на вечнозеления [[тракийски дъб]], [[бял бор]], [[синя хвойна]], [[пърнар]]. В ландшафта на областта могат да се срещнат някои от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в [[Червена книга на България|Червената книга на България]]. === Климат === Климатът в района е континентално-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината. Зимата е сравнително мека – средните температури варират около 0&nbsp;°С. Лятото е слънчево и горещо, максималните температури достигат до 40 – 45&nbsp;°С. Най-продължителното слънчево греене в Кърджали се наблюдава през юни, юли и август. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Кърджали |Източник=[http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=3751&refer=&units=metric] | Ян_ср= | Ян_ср_валежи=52 | Фев_ср= | Фев_ср_валежи=64 | Мар_ср= | Мар_ср_валежи=53.8 | Апр_ср= | Апр_ср_валежи=37 | Май_ср= | Май_ср_валежи=72.1 | Юни_ср= | Юни_ср_валежи=54.1 | Юли_ср= | Юли_ср_валежи=39.4 | Авг_ср= | Авг_ср_валежи=23.7 | Сеп_ср= | Сеп_ср_валежи=55.5 | Окт_ср= | Окт_ср_валежи=70.9 | Ное_ср= | Ное_ср_валежи=56.7 | Дек_ср= | Дек_ср_валежи=74.6 | Годишно_ср= | Годишно_ср_валежи=653.8 | Ян_ср_мин=-1 | Ян_ср_макс=6 | Фев_ср_мин=-0.5 | Фев_ср_макс=9 | Мар_ср_мин=2 | Мар_ср_макс=11 | Апр_ср_мин=6 | Апр_ср_макс=17 | Май_ср_мин=10 | Май_ср_макс=22 | Юни_ср_мин=14 | Юни_ср_макс=26 | Юли_ср_мин=16 | Юли_ср_макс=30 | Авг_ср_мин=16 | Авг_ср_макс=30 | Сеп_ср_мин=12 | Сеп_ср_макс=26 | Окт_ср_мин=8 | Окт_ср_макс=20 | Ное_ср_мин=5 | Ное_ср_макс=13 | Дек_ср_мин=1 | Дек_ср_макс=9 | Годишно_ср_мин=7.4 | Годишно_ср_макс=18.3 | Ян_а_макс=15 | Ян_а_мин=-17 | Фев_а_макс=22 | Фев_а_мин=-16 | Мар_а_макс=22 | Мар_а_мин=-9.1 | Апр_а_макс=27 | Апр_а_мин=-11.7 | Май_а_макс=32 | Май_а_мин=-1.6 | Юни_а_макс=32 | Юни_а_мин=5 | Юли_а_макс=38 | Юли_а_мин=9.6 | Авг_а_макс=41 | Авг_а_мин=9 | Сеп_а_макс=33 | Сеп_а_мин=-1.4 | Окт_а_макс=28 | Окт_а_мин=-3.4 | Ное_а_макс=23 | Ное_а_мин=-8 | Дек_а_макс=17 | Дек_а_мин=-16 | Годишно_а_макс=41 | Годишно_а_мин=-17 | Друго=Брой на дните с валежи | Ян_друго=7 | Фев_друго=3 | Мар_друго=5 | Апр_друго=7 | Май_друго=8 | Юни_друго=6 | Юли_друго=2 | Авг_друго=1 | Сеп_друго=4 | Окт_друго=6 | Ное_друго=6 | Дек_друго=10 | Годишно_друго=65 |}} {{панорама|Град Кърджали.PNG|1100px|Панорамна снимка от Кърджали}} === Води === [[Файл:Way from Kardzhali to Gluchar 2011 PD 104.JPG|мини|Река Арда]] През града протича река [[Арда]]. Водосборния басейн обхваща 5795 km². Край реката са изградени 3 язовира: „Кърджали“, „Студен кладенец“, [[Боровица (язовир)|Боровица]]. === Почви === В землището край града почвите са предимно канелени горски. === Полезни изкопаеми === Огромни залежи от [[Олово|оловно]]-[[цинк]]ови руди, [[бентонит]], [[перлит]], [[зеолит]], [[азбест]], скъпоценни и полускъпоценни минерали, [[злато]]. В общината се намират значителни по размери находища на нерудни изкопаеми: бентонит, зеолит, трас, [[фелдшпат]], [[слюда]], [[варовик]], пясък, чакъл и др. === Други === Носът [[Кърджали (нос)|Кърджали]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименуван на град Кърджали на 23 ноември 2009 г.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136852 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Kardzhali Point.</ref> == История == === Възникване === Смята се, че първите жители на тези места са били предшественици на траките. Недалеч е забележителният древен скален град-светилище [[Перперикон|Перперек (Перперикон)]]. През Средновековието на мястото на днешния Кърджали има град в областта Ахрида ([[Източните Родопи]]) за който се приема, че е епископски християнски център. Основите му се отнасят към IV – I в. пр. Хр. === Ранно и развито средновековие === [[Файл:Vishegrad fortress 2011 PD 18.JPG|мини|Крепостта Вишеград]] По времето на хан [[Пресиян]] към [[847]] г. районът влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през IX – XIV век на територията на днешния град селище и крепостта [[Вишеград (крепост)|Вишеград]] (наричан и ''Горна крепост'')<ref>[http://ivoso.blog.bg/turizam/2007/06/13/krepost-vishegrad-gorna-krepost.80062 Крепост Вишеград (Горна крепост)]</ref> до квартал Горна гледка над [[Студен кладенец (язовир)|язовир „Студен кладенец“]]. Крепостта е охранявала разклонение на пътя от [[Адрианопол]] до [[Филипопол]] към вътрешността на Родопите по долината на [[Върбица (река)|река Върбица]]. Добре защитената [[цитадела]] с наблюдателни, отбранителни и жилищни функции е възможно да е използвана и от управителя на средновековната област Ахрида. Днес запазените ѝ стени са високи до 8 m. Тя е в пряка визуална връзка с близката [[Моняк|Шеста крепост]] на хълма отсреща, високо над левия бряг на Арда (586,7 м). От своя страна тя понякога бива отъждествявана с познатата от исторически източници крепост Мъняк<ref name=":3">История на България, Том 3: Втора българска държава – Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 (с. с. 145, 242, 268, 341, 354, 386, 387, 388, 495)</ref> /[[Моняк]] (Moniac<ref name=":1">Henri d' Outreman. [https://books.google.bg/books?id=pRlUAAAAcAAJ&pg=PA532&lpg=PA532&dq=Moniac+Thrace&source=bl&ots=mklzuMcSbS&sig=ACfU3U3xanafs-GsBbtp4HWaYG42OrtIGg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiAxs7rtMXiAhWWwMQBHeGMCccQ6AEwBnoECAcQAQ#v=onepage&q=Moniac%20Thrace&f=false Histoire de la ville et comte de Valentiennes, divisee en IV. parties...]</ref>), където е имало лагер на [[Анри Фландърски]], брат на [[Балдуин I]], регент на Романя – [[Латинска империя|Латинската империя]]. Вероятно още в крепостта Мъняк/Моняк през август 1206 г., поради потвърдената смърт на Балдуин I в Търново, е посочен Анри да наследи на трона Балдуин I и да стане вторият император на Латинската империя.<ref name=":3" /><ref>[https://archive.org/details/laconqutedecons00wailgoog/page/n13 Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople] – част 440 (с.263)</ref> По-нагоре по течението, на десния бряг на Арда се откроява и забележителният раннохристиянски манастир [[Кърджалийски манастир|Свети Йоан Предтеча]], основан през Късната античност и развит през IX – XIV век, когато манастирската крепост е възможно да е станала и епископско средище. Обширното средновековно гробище в пределите на манастира и извън него е възможно да е предшествало строителството на Кърджалийския манастир. По своя характер то е обичайно градско гробище на много поколения и възрасти с различно социално положение и вероятно е обслужвало късноантичен и средновековен град с още по-старинни корени на високия десен бряг на Арда, близо до черковния комплекс.<ref>Манова, Екатерина. Средновековната църква в квартал Веселчани – Издателство Септември, София, 1977.</ref><ref>Михайлов, Стамен. Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали – Родопски сборник, том VI, 1987.</ref> Поради важното си стратегическо и стопанско значение [[Източни Родопи|Източните Родопи]] са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Цар [[Калоян]] към 1199 г. освобождава областта от ромейско владичество и тя става един от изходните райони в походите на българите срещу превзелите Константинопол латински военни сили. В края на XII век цялата област на река Арда е в пределите на българската държава и под контрола на Цар Калоян.<ref>картата „Българската държава в края на XII и началото на ХIII век“ в многотомната История на България – том 3: Втора българска държава, с. 387, [[Петър Коледаров]])</ref><ref name=":3" /> Не е установен точният отзвук от битките на рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход]], както и от действията на владетелите и бароните на Романя – Латинската империя. Съгласно пестеливия разказ на [[Жофроа дьо Вилардуен]],<ref>[https://archive.org/details/laconqutedecons00wailgoog/page/n13 Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople] – части 496, 496, 497, 498, 499 и 500 (с.с. 297, 299)</ref> на 4 септември 1207 година латинският крал на Солун [[Бонифаций Монфератски]], по препоръка от местните гърци от околностите на Мосинопол (дн. Гюмюрджина), навлиза с малка конница на цял ден път в планината откъм юг над града. Местните български защитници устройват засада и побеждават латинските рицари по пътя им обратно, а главата на Бонифаций била изпратена на цар Калоян. След убийството на цар Калоян под стените на Солун (октомври 1207 година) областта се управлява от [[деспот Слав]], а при цар [[Иван Асен II]] е отново централно подчинена. След 1246 г., когато умира цар [[Калиман I Асен]], Византия установява кратковременен контрол, но в 1254 година цар [[Михаил Асен]] отхвърля ромеите. Летописецът [[Георги Акрополит]] пише: „Жителите, които бяха българи, се отърваваха от ярема на чуждоезичните и преминаваха към своите.“ После ромеите отново се връщат, при цар [[Константин Асен|Константин Асен – Тих]] районът отново е в България, после пак ромейски, накрая цар [[Иван Александър]] възстановява контрола си в областта в 1343 г. В XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и ромейски феодали е възпетият от народа [[Момчил войвода]], който владее земите от Бяло море дотук. Неговото име е свързано и с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди. [[Файл:Kardschali PD 2011 006.JPG|мини|Паметник на българските воини, паднали през Балканската война в битката за Кърджали]] === Под османска власт === През 1370 – 1371 г. родопчани водят битки, за да възпрат завоевателните набези на османските турци на [[Мурад I]]. Българските крепости в региона падат под напора на османското нашествие. За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през владичеството се споменава през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара.<ref name="библиотека">[http://libkli.com/kardzhali.htm ЗА НАШИЯ ГРАД, Регионална библиотека Н.Й. Вапцаров]</ref> Два и половина века по-късно, през [[1847]] г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“.<ref name="библиотека"/> За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г. Надали е възможно името на тогавашното малко село да се дължи на шайките полски разбойници „[[кърджалии]]“ чиито масови набези особено се разпространили около 50 години преди това в края на 18 и началото на 19 век във вече западналата и попаднала тогава във фактически безвластие Османска империя. Легендарната версия разпространявана сред мюсюлманите в днешния град под средновековната крепост Вишеград, че той дължи името си на митичен османски пълководец завоювал тези места в XIV век, наречен Кърджа Али от Бухара, който след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на 15 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб<ref>[http://www.kardjali.bg/?pid=6,10 Как е получил град Кърджали името си?]</ref> е опровергана не само от историческите документи, и подробните османски данъчни регистри, които след обезлюдяването на Вишеград в XIV век цели 230 години не споменават никакво селище тук след нашествието, но фикцията на ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направените проучвания, когато гробът е отворен от учени археолози през 20-те години на 20 век и се оказва празен, фалшив гроб без погребение. [[Файл:Memmorial March after Todor Alexandrov's assassination, Kardzhali 18 September 1924.jpg|мини|18 септември 1924 г.]] [[Файл:BASA-KARDZHALI-50-Kardzhali1.jpg|мини|Изглед от Кърджали, 1939 г.]] === След Освобождението === [[Файл:Museum of History Kardzhali 004.JPG|мини|Сградата на Регионален исторически музей в Кърджали]] На 3 януари 1878 г. този край е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където сега е разположен пазарът и на следващия ден минават реката, установяват контрол и от южната страна и с бърз марш без нито един изстрел освобождават и Момчилград, където генералът получава съобщението за подписаното в Одрин примирие. Със [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] Кърджали е в границите на България. [[Берлински договор|Берлинският договор]] поставя града в пределите на автономната българска област [[Източна Румелия]]. През 1886 г., с [[Топханенски акт|Топханенския акт]], попада в санджак [[Гюмюрджина]] под пряката власт на [[Османска империя|османския султан]] като компенсация за [[Съединение на България|Съединението между Княжество България и Източна Румелия]]. През [[Балканска война|Балканската война]] след победата на българската войска в станалата край него [[битка при Кърджали]] на [[21 октомври]] (8 октомври [[стар стил]]) 1912 г. градът е освободен от [[Хасковски отряд|Хасковския отряд]] и окончателно остава в България. В центъра е издигнат паметник на освободителите в памет на героите, загинали за присъединяването на града към България, открит в 1939 г. На откриването присъстват съпругата и сина на ген. [[Васил Делов]] – освободителя на Кърджали, успял да опази града незасегнат от военните действия.<ref>[http://novjivot.info/10/21/32241 В Балканската война Кърджали е съхранен, няма изстъпления към турското население, Нов живот, 21 октомври 2012]</ref> На генерала също е издигнат паметник в града. Кърджали е обявен за град в началото на 20 век. Още от времето на османската власт търговията с тютюн е основен отрасъл за града. През 1934 г. град Кърджали е обявен за околийски общински център. === През социализма === С новото административното деление, прокарано от режима на [[Тодор Живков]] в 1959 г. градът става окръжен център. Развиват се леката промишленост, машиностроенето и цветната металургия със структуроопределящия Оловно-цинков комбинат, открит през 1955 г. Построен и оборудван по проект на съветската фирма „Гипроцветмет", комбинатът произвежда [[цинк]], [[олово]] и [[сярна киселина]] и поставя началото на [[цветна металургия|цветната металургия]] в България. През 1957 г. започва извличането на [[сребро]] и [[злато]] под формата на метал „доре". През май 1958 г. са добити първите килограми [[бисмут]] с чистота над 90 процента. През годините производството се разширява с цинков сулфат, бисмут, кадмий, натриев бисулфит, цинкови сплави, преработка на амортизирани акумулаторни батерии, оловно-антимонови сплави, селенови и калциеви сплави за акумулаторната промишленост<ref name="ezd">{{Цитат уеб | заглавие = Оловно-цинковият завод в Кърджали е открит на 5 септември 1955 г. | автор = | труд = Здраве и култура | дата = | достъп_дата = 16 януари 2022 | уеб_адрес = https://e-zdravey.com/bg/olovno-tsinkoviya-zavod-v-kardzhali-e-otkrit-na-5-septemvri-1955-g/ | език = en | цитат = }}</ref>. Има и завод за [[бентонит]]. Градът става културен център, тук се намират ДКТ „Димитър Димов“, [[Регионален исторически музей (Кърджали)|Регионален исторически музей]], Дом на културата и др. Художествената галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали е основана е през 1961 г., но се обособява като самостоятелна галерия през 1967 г. Разполага с едни от най-богатите и интересни сбирки в България – ценни колекции от икони и възрожденски щампи, живопис, графика и скулптура. Представени са творбите на: Владимир Димитров – Майстора, [[Светлин Русев]], [[Дечко Узунов]], В. Дечева, Кирил Цонев и много други. В 1987 г. окръзите са закрити и градът минава към област Хасково. === В наши дни === {{раздел-мъниче}} От 1999 г. Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи. В 2012 г. Оловно-цинковият комбинат е затворен заради дългове – металургичното предприятие преди това е продадено на „Интертръст холдинг“ и заради тежките задължения към банките кредитори в 2012 г. стига до публична разпродажба. „Горубсо-Кърджали“ и някои предприятия в града поемат малка част от уволнените работници. Днес Кърджали е домакин на Международния фестивал на изкуствата „Перперикон“, на Националния конкурс за детска литература „Петя Караколева“, ежегодно се провежда културна седмица, посветена на празника на град Кърджали и др. На 29 октомври 2003 г. на централния площад на града пред Общината е открит внушителен 6-метров паметник на [[Васил Левски]] със забележителна експресивност и художествена стойност. Автор на идеята за паметника е проф. Константин Денев. За градежа, завършил за по-малко от месец, са използвани петтонни каменни блокове. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="pop-stat">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm | заглавие = „Bulgarian cities population“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = mashke.org | език = en }}</ref> * [[Преброяване на населението в Княжество България (1887)|1887]] – 650 души * [[Преброяване на населението в Царство България (1910)|1910]] – 2 500 души {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 9075 | 1946 = 12069 | 1956 = 23243 | 1965 = 35541 | 1975 = 48505 | 1985 = 55112 | 1992 = 45793 | 2001 = 45659 | 2011 = 43880 | 2019 = 43600 | 2021 = 40659}} === Религия и етнически състав === [[Файл:Комплекс Св. Йоан Предтеча.JPG|мини|Манастир Свети Йоан Предтеча]] През Средновековието Източните Родопи са наричани област Ахрида. Тогава тукашният [[Кърджалийски манастир]] – укрепен с крепостна стена и кули раннохристиянски комплекс с черква „[[Йоан Предтеча (Кърджали)|Свети Йоан Предтеча]]“ е средище на значима средновековна християнска [[епархия]]. Той е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Ансамбълът води началото си от VI – VII век. На това място още по-рано е бил развит обширен некропол. В най-близкото до река Арда възвишение е изградена гробнична сакрална сграда. Впоследствие на този терен са били изграждани както църкви, така и други сгради с битово и обществено предназначение, както сочат разкопките, направени от учените. Издигната е силна крепостна стена с правоъгълни кули. Били са изградени голяма църква, параклис, обществена сграда на брега на реката, представителна сграда, манастирска трапезария, монашеска баня и други. В центъра на манастирския комплекс в църквата са открити запазени уникални стенописи. Те достигат близо 4 m височина. В наши дни обаче са останали много малко от сградите на големия манастирски комплекс. Една от петте открити гробници на това място се оказва, че е на висш християнски духовник от периода 12 – 13 век. Тя е била плътно затворена. Когато изследователите я отварят, намират мощите на този духовник, който не може да се изключи да е дори Патриарх Евтимий Търновски, но това е само една възможна хипотеза. Целият манастирски комплекс с голямата църква са обявени за паметници на културата от национално значение. '''Храмът „Св. Георги Победоносец“ е издигнат в''' началото на 20 век, разположен е в центъра на града. Той е трикорабна, кръстокуполна църква, която има вградена камбанария. Сградата е паметник на културата от местно значение. [[Файл:Church Uspenie Bogorodichno-2.jpg|мини|Храм Успение Богородично]] '''Православното духовно средище „Успение Богородично“''' е изградено по инициатива на отец Боян Саръев. (Отец Боян Саръев разказва за съновидение, което получава от Божията майка – тя му дава наставление да изгради на това място (квартал Гледка) православно духовно средище във връзка с двехилядната годишнина от рождението на Иисус Христос). Така на 17 август 2000 година започва подготовката за изграждането на бъдещия духовен център, който е осветен тържествено през 2003 година от митрополит Арсений. В него се съхраняват частици от светия Кръст Господен, които са открити в един от кръстовете реликвариуми от открития стар архиепископски център в Перперек (наричан и Перперикон). Агиазмото „Живоприемни източник“ е изграден в двора на храма. За него се вярва, че Божията майка е споделила, че много хора ще намират там изцеление. [[Файл:Saint George-4.jpg|мини|Православен храм Свети Георги]] От християнските вероизповедания доминира [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. Други представители на християнството са протестантските Евангелска петдесятна църква и Българска божия църква. Заявилите се в града за [[турци]] от гражданите, [[помаци|българите мюсюлмани]], както и част от [[цигани]]те изповядват исляма. В миналото е имало и еврейска общност. [[Файл:Kardschali PD 2011 020.JPG|мини|Джамия]] В цялата [[Област (България)|област]] на преброяването в [[2011]] г. за турци се заявяват 66,15 %, българите са 30,22 %, не се определят – 2,01% и цигани – 0,99 %. Към 8% от хората не се определят като обвързани с някаква религия. Българите християни в областта са около 2/3 от всички българи в нея. За [[община]]та състояща се от града, където е 64,87% от населението, и още други 117 селища, данните са: за турците се заявяват 55,5 %, българите са 40,5%, не се определят – 1,92%, циганите са 1,69% и други 0,38 %.<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/fullt/fulltopen/p_22_2011_so9.pdf НСИ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В самия [[град]] Кърджали обаче българите са 61,02%, заявилите се за турци са 34,9%, не се определят – 2,17%, циганите са 1,33% и други 0,56%.<ref>[http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=175&sp2=190 Население, НСИ]</ref> {| class="wikitable" |+ ! rowspan="2" |Етнически групи ! colspan="2" |2011 ! colspan="2" |2021 |- !Брой !% !Брой !% |- |Българи |23,737 |54.1% |20,871 |51.3% |- |Турци |13,578 |30.9% |13,646 |33.6% |- |Роми |517 |1.2% |295 |0.7% |- |Други |218 |0.5% |194 |0.4% |- |Не се самоопределят |845 |1.9% |145 |0.4% |- |Не отговорили |4,985 |11.4% |5,508 |13.5% |- !Общо ! colspan="2" |43,880 ! colspan="2" |40,659 |} == Политика == [[Файл:Град кърджали.jpg|мини|435x435px|Сградата на община Кърджали е известна като „Белия кораб“ заради характерната ѝ форма и белия цвят]] === Кмет === {{раздел-мъниче}} * Петко Калчев (1959 – 1974) * Димитър Милев (1974 – 1981) * Милчо Милчев (1983 – 1984) * Тодор Запрянов (1985 – 1989) * Милан Йорданов Миланов (1990 – 1991) * Исмет Яшаров Саралийски (1991 – 1995) * Расим Муса Сеидахмед (1995 – 1999) * Румен Димитров Иванов (1999 – 2003) * [[Хасан Азис Исмаил]] (2003 – 2023) * Ерол Мюмюн (2023- ) === Общински съвет === {{раздел-мъниче}} Председател на Общинския съвет, Кърджали: Сейфи Азис Неджиб ([[Движение за права и свободи|ДПС]]) (1996 – 2012) Раиф Мустафа ([[Движение за права и свободи|ДПС]])(2012 – ) === Побратимени градове === Кърджали е [[побратимен град]] или има сътрудничество с:<ref>[http://www.kardjali.bg/?pid=5,29 Международно сътрудничество и побратимени градове]</ref> {{дребно2| * {{флагче|Гърция}} [[Гюмюрджина]], [[Гърция]] (''октомври 1997'') * {{флагче|Великобритания}} [[Ийст Стафордшир]], [[Великобритания]] (''8 ноември 2001'') * {{флагче|САЩ}} [[Елхарт (Индиана)|Елхарт]], [[САЩ]]<ref>[http://www.sister-cities.org/icrc/directory/Europe/Bulgaria/index Партньорството между Кърджали и Елхарт]</ref> (''25 май 2002'') * {{флагче|Гърция}} [[Филипи]], [[Гърция]] (''май 2002'') * {{флагче|Гърция}} [[Софлу]], Гърция (''април 2003'') * {{флагче|Турция}} [[Родосто]], [[Турция]] (''декември 2003'') * {{флагче|Русия}} [[Владикавказ]], [[Русия]] (''април 1962'') * {{флагче|Русия}} [[Владимир (Русия)|Владимир]], Русия (''21 октомври 2004 г.'') * {{флагче|Турция}} [[Газиосманпаша]], [[Турция]] |}} == Икономика == === Характеристика === [[Файл:KurdjaliOpenMarket.jpg|мини|260п|Новият пазар]] Кърджали е икономически най-развитият град в Източните Родопи. Близо до него са разположени язовир [[Кърджали (язовир)|Кърджали]] и [[ВЕЦ Кърджали]]. През 2007 г. в града са открити хипермаркети от веригите на Техномаркет Европа, „[[Лидл България|Лидл]]“, [[Билла България]] и Технополис. Завърши изграждането на новия и модерен пазар на производителите, разположен на 23 дка площ. Общата стойност на инвестицията на пазара е 8 590 790 лв. (без ДДС) В града е седалището и основната производствена и развойна база на „[[Теклас – България]]“, най-големият производител на изделия от каучук и пластмаса в страната. === Транспорт === Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по жп линии. Съществува и оборудвана [[Летище Гледка|летищна площадка]]. === Медии === [[Файл:Kardzhali 00089.jpg|мини|Сградата на Пощата]] ==== Новинарски ==== * [http://vestniknovjivot.blogspot.com/ Нов Живот] * [http://rodopi24.blogspot.com/ 24 Родопи] * [http://ardanews.info/ Арда Нюз] * [http://www.kircaalihaber.com/bg/ Кърджали Хабер] * [http://kardjali.bgvesti.net/ Кърджали БГ Вести] * [http://www.kardjalipress.com/ Кърджали Прес] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190225223734/http://www.kardjalipress.com/ |date=2019-02-25 }} * [http://kardjalinews.bg/ Кърджали Нюз] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150321045409/http://kardjalinews.bg/ |date=2015-03-21 }} * [http://kardjali.info/ Кърджали Инфо] * [http://www.dariknews.bg/category.php?category_id=33 Дарик Кърджали] * [http://kircali.eu/ Кърджали ЕУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150801214727/http://kircali.eu/ |date=2015-08-01 }} ==== Радио ==== На 9 май 2016 г. е открита деветата регионална радиостанция на [[БНР]] [[Радио Кърджали – Гласът на Родопите|Радио „Кърджали – Гласът на Родопите“]] със седалище в Кърджали на адрес бул. „България“ 74, ет. 3. В Кърджали ефирно се приемат следните радиостанции на ултракъси вълни: {| class="wikitable" ! Честота, MHz !! Радиостанция |- | 90.0 || [[Радио Кърджали – Гласът на Родопите]] |- | 90.5 || [[Радио Фреш]] |- | 93.2 || [[Дарик Радио]] |- | 94.0 || [[Радио 1]] |- | 97.1 || [[Радио Веселина]] |- | 98.8 ||[http://www.btvradio.bg bTV Радио] |- | 99.2 || Програма [[Христо Ботев (БНР програма)|Христо Ботев]] – БНР |- | 101.3 || [[Радио NovaNews]] |- | 102.8 || [[Радио Фокус]] |- | 103.6 || [[България он Ер]] |- | 105.0 || Програма [[Хоризонт]] – БНР |- | 106.5 || [[Радио Витоша]] |- | 107.5 ||[http://www.thevoice.bg Радио The Voice] |} Общинското '''Радио Кърджали''' се разпространява по кабелна мрежа. ==== Телевизия ==== В Кърджали ефирно се приемат следните телевизионни програми: {| class="wikitable" |+ Цифрово излъчване на ТВ програми ! канал 26 ! канал 42 ! канал 45 |- | |[[bTV]] | |- | | [[Нова Телевизия]] | |- | |[[БНТ 1]] | |- | |[[БНТ 2]] | |- | |[[БНТ 3]] | |- | |[[Bulgaria on Air]] | |- |} До 2013 година в града ефирно излъчва [[Телевизия Родопи]]. === Здравеопазване === {{раздел-мъниче}} == Образование и наука == === Висши училища === * [[Колеж по минно дело|Филиал – Кърджали]] на МГУ „Св. Иван Рилски“, София * [[Филиал „Любен Каравелов“ (ПУ)|Филиал ”Любен Каравелов”]] на ПУ „Паисий Хилендарски“ * [[Сдружение „Академия БГ“]] към ВУ „Земеделски колеж“, Пловдив === Училища === [[Файл:Kardschali PD 2011 073.JPG|мини|Гимназия Христо Ботев]] * Езикова гимназия „Христо Ботев“ * СУ „Отец Паисий“ * ПГИ „Алеко Константинов“ * СУ „Владимир Димитров-Майстора“ * СУ „Свети Климент Охридски“ * [[Средно Училище „Петко Рачов Славейков“ (Кърджали)|СУ „П. Р. Славейков“]] * СУ „Йордан Йовков“ * ПГ по Туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ * ПГ по Облекло и Дизайн „Евридика“ * ПГ по Еелектротехника и Електроника „Кап. Петко войвода“ * ПГ по Строителство „Христо Смирненски“ * ПГ „Васил Левски“ * ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ * ОУ „Васил Левски“ === Обсерватории === Астрономическа обсерватория „Славей Златев“ == Здравеопазване == [[Файл:Kardzhali view fron Hotel Arpezos 2011 PD 09.JPG|мини]] === Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски“ гр. Кърджали === Лечебното заведение е създадено през 1932 година. Първи изпълнителен директор е д-р Димо Чолаков. == Култура и развлечение == === Театри === * [[Драматично-куклен театър „Димитър Димов“]] със сцена „Кадрие Лятифова“ === Музеи и галерии === [[Файл:Историческият музей в Кърджали.JPG|мини|260п|Регионален исторически музей в Кърджали]] [[Файл:JewishMemorial.jpg|мини|260п|Мемориал на еврейската общност от града]] [[Регионален исторически музей (Кърджали)|Регионалният исторически музей в Кърджали]] е един от най-големите и забележителни музеи в България. Негов проектант е един от най-видните [[Руска академия на науките|руски]] архитекти на епохата – проф. [[Александър Померанцев]] ректор на Художествената академия в [[Санкт Петербург]], член на Руската академия на изкуствата и на руското научно археологическо общество, той работи и в Цариград и е създател на най-забележителния паметник на освободената от османска власт България – катедралата [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“]] в [[София]], на сецесионския комплекс на [[Червения площад]] в [[Москва]] „Верхние торговые ряды“, известен по-късно като ГУМ, на гарите по московската околовръстна жп линия, градската дума на [[Ростов на Дон]], църкви и други забележителни сгради. Както повечето музейни сгради в България и за тази първоначалният замисъл е бил различен, общината към 1921 г. има идея там да се устрои светска турска езикова гимназия и така е записана в градоустройствения план от 1922 г., но сградата никога не е изпълнявала такава функция. Арх. Померанцев, е майстор на архитектурните стилове [[романтизъм]] и [[еклектика]] съчетани с принципите на най-актуалния тогава в [[Европа]] стил [[модерн]], което отразяват неговите творби, от една страна – композиционна пищност при изобилие и шлифоване на декора, от друга – грандиозност и размах, разработка на нови конструкции и нови типове планировка, влечение към големи размери и крупен мащаб, от трета – великолепно познаване и съчетание на класическите и различни екзотични стилове. Под въздействието на първоначалната идея и творческите си виждания, той проектира сградата с нетипични за района, с несецесионни на пръв поглед, романтични пластични архитектурни решения, архитектът интерпретира много елементи от модерното тогава в Европа мароканско, арабско и добре познатото му средноазиатско архитектурно изкуство, подобно на мавританските колони, които поставя в интериора на проектираната от него църква „Св. Димитър Солунски“ в с. Берьозовка, [[Липецк]]а област, в Кърджали доминиращи във фасадата на музея са мароканските арки и детайли, напомнящи архитектурата, не на Балканите и Турция, а на Средна Азия и далечния арабски свят. Финансирането на строежа на сградата на музея е от местната община, извършен е в периода 1922 – 1930 г. предимно от майстори от града и околността. [[Файл:Kardzhali view fron Hotel Arpezos 2011 PD 11.JPG|мини|[[Драматично-куклен театър „Димитър Димов“|Драматично-кукленият театър „Димитър Димов“]] в Кърджали]] Поради уникалната си архитектура, сградата е обявена за паметник на културата от национално значение. Музеят е открит в 1965 г. В него се съхраняват находките от [[Перперикон]] и [[Татул (село)|Татул]], ранно неолитните селища в гр. Кърджали и Крумовград (5900 – 5700 г. пр. Хр.) с вероятно най-ранната „павирана улица“ – застлана с речни и ломени камъни, една от най-впечатляващите находки от тези селища – малка свастика, изящно направена от зелен нефрит, уникална и поради факта, че на Балканите няма находища на такъв нефрит и не е изключено дори суровината ѝ да е внесена от Китай, забележителни са бронзовите брадви (15 – 13 век пр. Хр.), бронзова пластика (статуетки на тракийски конник, 3 век), сребърни и златни накити, стъклени, бронзови и керамични съдове от римската епоха; богати колекции от луксозна керамика, нагръдни и литургични кръстове, различни паметници, оръжия и златни, сребърни и медни монети, от Средновековието и мн. др. Етническата пъстрота на региона е показана чрез традиционни облекла, тъкани, накити; художествената обработка на метал, дърво, глина; празниците с тяхната обредност и символика.. Експозицията на музея представя уникалната история на този български край – Източните Родопи от 5900 г. пр. Хр. до съвременността, след основно обновяване на сградата тя е открита в 1987 година, разположена е на 1800 квадратни метра и е разделена на три секции – отдел „Археология и история“, отдел „Етнография“ и отдел „Минералология и Природа“ представени в 30 зали и обширен открит лапидариум. За всеки отдел е отделен по един етаж – първия за археолого-историческата, втория за геологическата и третия за етнографската сбирки. Основният фонд съдържа около 40 000 експоната. Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 – антични и 37 – средновековни. Тридесет са регистрираните паметници на културата от национално значение.<ref>[http://www.tourism-bg.net/obekti/25.1_regionalen_istoricheski_muzei_kardjali.html 100 национални туристически обекта: Регионален исторически музей – Кърджали]</ref><ref>[http://btourism.com/read.php?id=144 РИМ Кърджали]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://sedrie.com/2012/05/muzeyat/ |заглавие=Музеят |достъп_дата=2014-02-25 |архив_дата=2014-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140301021724/http://sedrie.com/2012/05/muzeyat/ }}</ref><ref>Нащокина М.B., Архитекторы московского модерна, М2005, стр379—389</ref><ref>Кириченко Е. И., Зодчие Москвы, А. Померанцев Вып. 1. М 1981.</ref><ref>Всеобщая история архитектуры. Т. 4., Л. – М., 1966., стр. 315 – 317.</ref> [[Художествена галерия „Станка Димитрова“|Художествената галерия „Станка Димитрова“]] в града съхранява стотици живописни платна, скулптори и пластики на български и чужди класици и съвременници. Най-старата запазена икона в Кърджали датира от XIII век. === Библиотеки и читалища === * [http://libkli.com/ Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров“] * Читалище „Юмер Лютфи“ * Читалище „Обединение“ * Читалище „Родопски фар“ – кв. Гледка === Редовни събития === Празникът на града е [[21 октомври]]. На тази дата през 1912 г. Кърджали е присъединен към територията на България (дотогава е бил в пределите на [[Османска империя|Османската империя]]). Смята се, че градът е присъединен точно в 12 часа по обяд и по тази причина градският часовник свири „[[Велик е нашият войник]]“ преди да удари 12 пъти (на всеки кръгъл час свири български възрожденски песни). == Забележителности == [[Файл:Orpheus-from-Kardzhali.jpg|мини|260п|Статуя на [[Орфей]] на входа на града]] В Кърджали се намират следните забележителности от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]]: Регионалния исторически музей и Перперек/[[Перперикон]]. Печатът е в Туристическо дружество „Кърджали“ и в Регионалния исторически музей. Възможности за нощувка: хижа „Боровица“, хижа „Млечино“, хижа „Бели брези“. === Тракийски === * На 15 km североизточно от Кърджали се намира [[траки]]йското [[мегалит]]но светилище [[Перперикон|Перперек/Перперикон]].<ref name=":0">[http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=430&t=244&z=576 mc.government.bg]</ref> Извисява се на скален връх в Източните Родопи на кота 470 m. В подножието му се намира с. [[Горна крепост]]. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто естествен център се явява Перперек. * Близо до с. [[Татул (село)|Татул]] се намира скална гробница. * Тракийското светилище [[Орлови скали]] – скалните ниши са култови места, в които траките са полагали урните на своите починали събратя. === Крепости === * Средновековна крепост [[Моняк|Шеста крепост]] (586.7 м) над [[Широко поле|село Широко поле]] – [[Моняк|Моняк/Мъняк;]] * Тракийска крепост, върху възвишението „Каменен харман“, на 2 км югозападно от село Вишеград; * Средновековна крепост, на 50 м северозападно от село Вишеград. * [[Тракийска крепост (село Иванци)|Тракийската крепост]] над село [[Иванци]]; * [[Тракийска крепост (село Лисиците)|Тракийска крепост и скални ниши]] до село [[Лисиците]]; * Тракийска крепост, върху възвишението „Каменен харман“, на 2 км югозападно от [[Вишеград (крепост)|село Вишеград]] * [[Устра|Крепост „Устра“]]. === Храмове и манастири === * [[Кърджалийски манастир]] с черква [[Кърджалийски манастир|„Свети Йоан Предтеча“]]<ref name=":0" /> е бил средновековен укрепен с крепостна стена и кули манастирски комплекс с триконхална и триапсидна черква, с корени в IV – VII век, развит до XIV век. Реставриран е през 2000 г. Към него проявяват интерес не само историци, реставратори и археолози, но и многобройни туристи от страната и чужбина. * ''Манастирски комплекс Успение Богородично'' е уникално духовно средище. Реставрирано и достроено от отец [[Боян Саръев]]. === Водното огледало === * Съоръжението представлява изкуствен канал по река [[Арда]] в частта преминаваща през града. Започва малко след стената на [[язовир]] Кърджали и завършва с [[бент]] преди Ардински [[мост]]. Основната функция на съоръжението е да провежда големи количества вода при аварийно източване на язовир Кърджали, без да бъдат нанесени щети на хората и сградите. Освен за защита от наводнения, изкуственото [[езеро]] ще се използва за водни спортове, а терените край реката вече се превръщат в паркове и зони за отдих, както и се ползва от любителите на водни спортове. === Часовниковата кула === [[Файл:Kardzhali Old Clock Tower, Часовникова Кула Кърджали.jpg|мини|260п|Часовниковата кула в Кърджали]] {{раздел-мъниче}} === Природни === * Близо до града се намират скални образувания известни като [[Каменна сватба]] и [[Каменни гъби (Бели пласт)|Каменни гъби]]. * На територията на [[община Кърджали]] се намира и резерватът на редки растения „Вълчи дол“, находищата на уникалното цвете силивряк или „Орфеево цвете“, на снежното кокиче, червения божур, дървовидната синя хвойна и др. Стара легенда разказва, че силивряк е родено от кръвта на митичния певец [[Орфей]]. * Животворна, според някой и чудодейна вода извира веднъж годишно в нощта на 5 срещу 6 май от стръмна скала в митичната местност [[Дамбалъ]] над село [[Груево]], на около 25 km южно от Кърджали. В съдбовната нощ, стотици вярващи в чудото търсят изцеление в лековития извор. * Най-голямото на [[Балкански полуостров]] естествено находище на бели брези, на 26 km от Кърджали по пътя за [[Ардино]]. * [[Пещера Утробата]] е дооформена от човешка ръка с форма на утроба, с олтар, в който слънчевият лъч достига в деня на пролетното равноденствие. Свещеният брак между скалата и слънцето олицетворява възраждането на живота. === Архитектурни === * [[Язовирна стена (язовир Кърджали)|Язовирната стена]] е единствената по рода си дъговидна стена на [[Балкански полуостров]] и една от малкото в света, които се извисяват над самия град. * Сградата на кметството * [[Дяволски мост|Дяволският мост]] е най-големият и величествен родопски мост. Той е истински шедьовър на строителството от средновековието, когато човек застане под него се смайва от огромните му размери и изключително елегантните му и симетрични форми. Под него минава река Арда, която образува изключително красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5 – 6 m, а дебитът ѝ достига над 2600 m³/s. Въпреки това Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 години. == Спорт == [[Файл:Stadion Drujba.jpg|мини|Стадион Дружба]] Кърджали има добри традиции в спорта. Дълги години всички спортове са обединени в общо спортно дружество – ДФС Арда Кърджали. Добре са развити както колективните (футбол, баскетбол, волейбол, водна топка), така и индивидуалните (борба, бокс, вдигане на тежести, бадминтон). Кърджали разполага също и с добре поддържан мотополигон, пригоден основно за състезания по мотокрос. Местоположението на Кърджали обуславя и развитието на водните и водомоторни спортове. Гребната база на язовир Кърджали е сред най-добрите в страната и се използва за подготовка от националните отбори. Кърджали е най-добре представен в спортовете волейбол и футбол. Представителните отбори са ВК Арда Кърджали и [[ФК Арда (Кърджали)]], които са наследници на някогашните клубове, съставящи ДФС Арда Кърджали. В последните години се забелязва възвръщане на интереса и към други, традиционни за региона спортов, е като бокс, водна топка, баскетбол. Кану-каяк един от спортовете с постоянен успех на национално и международно ниво. От 1974 г. Христо Чрфтеев започва тренировки и скоро постига успехи. Янко Мандаджиев е участник на световни първенства и многократен държавен шампион. Манол Манолов, Пламен Петков, Румен Мандаджиев са също участници и шампиони. Следващо поколение Димитър Иванов многократен държавен шампион, участник на световни първенства с най-добър резултат 6-о място на К2 1000 м през 2001 г. Участник на две олимпиади през 1996 г. В Атланта (резерва) и 2000 г. В Сидни на К2 1000 м с друг кърджалиец, Мариан Димитров, се класират на 16-о място. Основните спортни съоръжения са: * Стадион „[[Дружба (стадион, Кърджали)|Дружба]]“ * Стадион „Горубсо“ * Спортна зала „Арпезос“ * Плувен комплекс „Арпезос“ * Мотополигон край село [[Сипей (село)|Сипей]] * Арена „Спартак“ (Спортната площадка) * Гребна база на яз. [[Кърджали (язовир)|Кърджали]] [[Файл:Arda.jpg|мини|ФК Арда – Кърджали]] == Личности == [[Файл:Xetagurov-Kardzhali.jpg|мини|Паметник на Хетагуров]] === Родени в Кърджали === * [[Екатерина Ванкова]] (1915 – 1976), певица на стари градски песни * [[Вася Попова]] (р. 1989), певица * [[Георги Георгиев (ветроходец)|Георги Георгиев]] (1930 – 1980), ветроходец * [[Таня Гогова]] (р. 1950), волейболистка * [[Мариян Димитров]] (р. 1972), гребец * [[Мюмюн Кашмер]] (р. 1962), бивш футболист и мениджър * [[Давид Овадия]] (1923 – 1995), поет * [[Иво Папазов]] (р. 1952), музикант * [[Здравко Желязков]] от [[дует Ритон]], поп певец, (р. 1953) * Мария Бояджиева – Луизова, виден български музиковед, гл.ас. и преподавател по История на българската музикална култура в [[Академия за музикално и танцово изкуство]] – [[Пловдив]] * [[Шибил Пейчев]] (р. 1965), футболист * [[Тодор Симеонов]] (р. 1976), футболист * [[Параскева Симова]] (р. 1920), физик * [[Мехмед Талат паша]] (1872 – 1921), османски политик, младотурчин * [[Иван Тончев]] (р. 1973), футболист * [[Тахсин Йозгюч]] (1916 – 2005), турски археолог * проф. Хикмет Мехмедов (р. 1950), хореограф-балетист * Николай Ташев (р. 1974) ветроходство-многократен републикански шампион в различни класове както и участник на световни и европейски първенства. * [[Александър Гребенаров]] – български историк, председател на Македонския научен институт. * Димитър Иванов – (р. 1975) спортист по кану-каяк, олимпиец * Радослав Апостолов – (р. 1986) автор на книги-игри и лауреат на наградата [[Златна никса (награда)|Златна никса]]. === Починали в Кърджали === * [[Димитър Маджаров]] (1882 – 1949), български революционер * [[Илко Димитров (революционер)|Илко Димитров]] (1889 – 1988), български революционер и етнограф * [[Мара Михайлова]] (1901 – 1989), българска журналистка * [[Пандо Сидов]] (1878 – 1933), български революционер * [[Никола Поповски (предприемач)|Никола Поповски]] (ок. 1876 – 1922), български предприемач === Други === * [[Валентин Иванов (астроном)|Валентин Иванов]] (р. 1967), астроном, завършва гимназия през 1985 * [[Младен Киселов]] (1943 – 2012), режисьор, работи в града през 1968 – 1970 * [[Боян Саръев]] (1956 – 2023), свещеник, работи в града от 90-те години * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]] (р. 1943), политик, първи секретар на ОК на БКП през 1981 – 1987 * [[Николай Павлов (писател)|Николай Павлов]], писател, поет и драматург == Галерия == <gallery> Kardzhali Art Gallery, Художествена Галерия Кърджали.jpg|Художествена галерия „Станка Димитрова“, сградата е строена в средата на XIX век, бивш османски конак Republikanska Str, Kardzhali, Ул. Републиканска, Кърджали.jpg|Улица „Републиканска“ (старата главна) Water Mirror, Karzdhali, Водно огледало, град Кърдали.jpg|Водното огледало на река Арда </gallery> == Вижте също == * [[Женско македонско благотворително дружество „Свето Благовещение“]] == Външни препратки == * [http://www.kardjali.bg/ Официална страница на община Кърджали] * [http://www.rim-kardzhali.bg/ Регионален исторически музей] * {{dmoz|World/Bulgarian/Региони/Европа/България/Област_Кърджали/Кърджали}} == Бележки == <references /> {{Община Кърджали}} {{Градове в Област Кърджали}} {{Градове в България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Кърджали| ]] 5y977t1xintr7c9ii0n7bort0f5kcal 12214968 12214967 2024-04-26T09:31:39Z PSS 9 209881 Защити „[[Кърджали]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 09:41, 26 април 2024 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 09:41, 26 април 2024 (UTC))) wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Селище в България | картинка = Kardzahali collage.JPG | картинка-размер = 270px | картинка-описание = Изглед към Кърджали, Храм „Св. Георги“, Паметникът на [[Васил Левски]], Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, Паметникът на Освободителите, Домът на културата, Сградата на [[Община Кърджали]], Историческият музей, ДКТ „Д.Димов“, Художествената галерия | герб=Kardzhali-coat-of-arms.svg | екатте = 40909 | население-нси ={{Повишение}} 43 600 (2019) | надм-височина=290 | пощ-код=6600 | тел-код=0361 | сев-ширина=41.650 | изт-дължина=25.367 | карта3 = България Кърджали | текст3 = Кърджали | bgmaps=x=968426E213AB&y=908026E710|sat=41.65,25.367| площ = 30,759 }} '''Кърджали''' ({{lang|tr|Kırcaali}}; {{lang|el|Κάρντζαλι}}) е [[град]] в [[Южна България]]. Той е център на [[област Кърджали]] и на [[община Кърджали]]. Населението на град Кърджали към 07.09.2021 г. е 40 659 души. По данни на [[ГРАО]] към 15 декември 2023 г. в града живеят 52 251 души по настоящ адрес и 66 220 души по постоянен адрес.<ref> [https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-12-2023_2.txt]</ref> Намира се на 47 km от град [[Хасково]], на 84 km от град [[Смолян]], на 95 km от град [[Пловдив]], на 111 km от град [[Стара Загора]], на 243 km от [[София]], на 78 km от [[Комотини|Гюмюрджина]] и на 383 km от [[Истанбул]].<ref>BGtopoVJ • K-35-087-2 • Кърджали</ref> == Етимология == Според езиковеда [[Борис Симеонов]], името на града може да се изведе от старобългарската дума „кърчаг“ – кана, глинен/керамичен съд за течности изработен на грънчарско колело – и сродна с думите „гърне“ и „грънец“. Така се образува топонимът Кърчаг-ли (Кърчаг-лий) със значение: Грънчари, Грънчарово. Една по-късна народна етимология, свързва името на града с представата за поле, нива – кър. В речника на [[Стефан Младенов]] Кърджали се извежда от установеното през XVIII – XIX век „кърджалии“ – „поленци“, хора от полето (низината).<ref>Младеновъ, Проф.д-ръ Стефанъ. Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ – Книгоиздателство Христо Г.Дановъ – О.О. Д-во, София, 1941 година. (с.265)</ref><ref name=":2">Геровъ, Найденъ. Р[[ѣ]]чникъ на блъгарскъiй язъiкъ. – фототипно издание, Изд. Български писател, София, 1976. (ч.II Е-К, с.445)</ref> Вероятно така се е подчертавала разликата между населението на горния, висок десен бряг на реката и населението на по-късния, разположен в низината град, близо до ниския ляв бряг. В речника на [[Найден Геров]] е отбелязано ,,Кѫрджѫлъ [съвр. произн. „кърджъл“] [[Прилагателно име|пр.]], неизм. – [[Турски език|Т.]]; За члов[[ѣ]]къ: побѣлѣлъ неколко...".<ref name=":2" /> == География == [[Файл:View from Moniak fortress 2011 058.JPG|мини|260px|Изглед]] === Местоположение === Кърджали е разположен в сърцето на [[Източни Родопи|Източнородопския планински масив]], на двата бряга на река [[Арда]]. Най-близкият друг областен град е [[Хасково]] на приблизително 50 km разстояние, а на около 15 km от Кърджали е разположен древният скален град [[Перперикон|Перперек]] (наричан и Перперикон), обявен за паметник на недвижимото културно наследство от национално значение от 1968 г.<ref>, както следва: "Област Кърджали.... № 4. 1. Местонахождение – С.Горна крепост; 2. Наименование – Средновековна крепост „Перперек“; 3. Вид – Архитектурно строителен от Античността и Средновековието; 4. Обявен в ДВ бр.67/1968 г.; 5. Актуализация на граници и режими – писмо № 6442 от 07.08.2007 г. /протокол от 12.07.2007 г./".</ref> През Кърджали минава [[Паневропейски транспортен коридор 9|паневропейският транспортен коридор 9]] през прохода „[[Маказа]]“. Разстоянието от областния център до границата с [[Република Гърция]] при [[ГКПП Маказа - Нимфея]] е 54 km. Градът се намира на 243 km от столицата [[София]], на 95 km от [[Пловдив]], на 376 km от [[Варна]] и на 260 km от [[Бургас]]. === Административно деление === Град Кърджали включва кварталите Боровец, Байкал, Студен кладенец, Възрожденци, Веселчане, Гледка, Горна гледка, зоните Промишлена зона А, Промишлена зона Б, Източна промишлена зона, Промишлена зона Юг. Наблизо са селата Прилепци (№ 6 на плана на града), Резбарци, Петлино, Айрово, Опълченско, Пропаст, Сипей. {| class="wikitable" |+ ! Карта ! Наименования |- | [[Файл:Kardzhali-adm.PNG|320px|ляво|Деление на Кърджали]] | '''Квартали:''' # Боровец # Байкал # Център # Студен кладенец # Възрожденци # Прилепци # Веселчане # Гледка # Горна гледка<br />'''Райони:''' # Крайбрежна зона и Парк „Арпезос-Север“ # Индустриална зона A # Индустриална зона Б # Източна индустриална зона # Южна Индустриална зона # Гробищен парк # Парк Простор # Парк Горубсо |} === Релеф === {{раздел-мъниче}} === Флора и фауна === {{раздел-мъниче}} Запазени са ценни естествени находища на вечнозеления [[тракийски дъб]], [[бял бор]], [[синя хвойна]], [[пърнар]]. В ландшафта на областта могат да се срещнат някои от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в [[Червена книга на България|Червената книга на България]]. === Климат === Климатът в района е континентално-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината. Зимата е сравнително мека – средните температури варират около 0&nbsp;°С. Лятото е слънчево и горещо, максималните температури достигат до 40 – 45&nbsp;°С. Най-продължителното слънчево греене в Кърджали се наблюдава през юни, юли и август. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Кърджали |Източник=[http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=3751&refer=&units=metric] | Ян_ср= | Ян_ср_валежи=52 | Фев_ср= | Фев_ср_валежи=64 | Мар_ср= | Мар_ср_валежи=53.8 | Апр_ср= | Апр_ср_валежи=37 | Май_ср= | Май_ср_валежи=72.1 | Юни_ср= | Юни_ср_валежи=54.1 | Юли_ср= | Юли_ср_валежи=39.4 | Авг_ср= | Авг_ср_валежи=23.7 | Сеп_ср= | Сеп_ср_валежи=55.5 | Окт_ср= | Окт_ср_валежи=70.9 | Ное_ср= | Ное_ср_валежи=56.7 | Дек_ср= | Дек_ср_валежи=74.6 | Годишно_ср= | Годишно_ср_валежи=653.8 | Ян_ср_мин=-1 | Ян_ср_макс=6 | Фев_ср_мин=-0.5 | Фев_ср_макс=9 | Мар_ср_мин=2 | Мар_ср_макс=11 | Апр_ср_мин=6 | Апр_ср_макс=17 | Май_ср_мин=10 | Май_ср_макс=22 | Юни_ср_мин=14 | Юни_ср_макс=26 | Юли_ср_мин=16 | Юли_ср_макс=30 | Авг_ср_мин=16 | Авг_ср_макс=30 | Сеп_ср_мин=12 | Сеп_ср_макс=26 | Окт_ср_мин=8 | Окт_ср_макс=20 | Ное_ср_мин=5 | Ное_ср_макс=13 | Дек_ср_мин=1 | Дек_ср_макс=9 | Годишно_ср_мин=7.4 | Годишно_ср_макс=18.3 | Ян_а_макс=15 | Ян_а_мин=-17 | Фев_а_макс=22 | Фев_а_мин=-16 | Мар_а_макс=22 | Мар_а_мин=-9.1 | Апр_а_макс=27 | Апр_а_мин=-11.7 | Май_а_макс=32 | Май_а_мин=-1.6 | Юни_а_макс=32 | Юни_а_мин=5 | Юли_а_макс=38 | Юли_а_мин=9.6 | Авг_а_макс=41 | Авг_а_мин=9 | Сеп_а_макс=33 | Сеп_а_мин=-1.4 | Окт_а_макс=28 | Окт_а_мин=-3.4 | Ное_а_макс=23 | Ное_а_мин=-8 | Дек_а_макс=17 | Дек_а_мин=-16 | Годишно_а_макс=41 | Годишно_а_мин=-17 | Друго=Брой на дните с валежи | Ян_друго=7 | Фев_друго=3 | Мар_друго=5 | Апр_друго=7 | Май_друго=8 | Юни_друго=6 | Юли_друго=2 | Авг_друго=1 | Сеп_друго=4 | Окт_друго=6 | Ное_друго=6 | Дек_друго=10 | Годишно_друго=65 |}} {{панорама|Град Кърджали.PNG|1100px|Панорамна снимка от Кърджали}} === Води === [[Файл:Way from Kardzhali to Gluchar 2011 PD 104.JPG|мини|Река Арда]] През града протича река [[Арда]]. Водосборния басейн обхваща 5795 km². Край реката са изградени 3 язовира: „Кърджали“, „Студен кладенец“, [[Боровица (язовир)|Боровица]]. === Почви === В землището край града почвите са предимно канелени горски. === Полезни изкопаеми === Огромни залежи от [[Олово|оловно]]-[[цинк]]ови руди, [[бентонит]], [[перлит]], [[зеолит]], [[азбест]], скъпоценни и полускъпоценни минерали, [[злато]]. В общината се намират значителни по размери находища на нерудни изкопаеми: бентонит, зеолит, трас, [[фелдшпат]], [[слюда]], [[варовик]], пясък, чакъл и др. === Други === Носът [[Кърджали (нос)|Кърджали]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименуван на град Кърджали на 23 ноември 2009 г.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136852 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Kardzhali Point.</ref> == История == === Възникване === Смята се, че първите жители на тези места са били предшественици на траките. Недалеч е забележителният древен скален град-светилище [[Перперикон|Перперек (Перперикон)]]. През Средновековието на мястото на днешния Кърджали има град в областта Ахрида ([[Източните Родопи]]) за който се приема, че е епископски християнски център. Основите му се отнасят към IV – I в. пр. Хр. === Ранно и развито средновековие === [[Файл:Vishegrad fortress 2011 PD 18.JPG|мини|Крепостта Вишеград]] По времето на хан [[Пресиян]] към [[847]] г. районът влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през IX – XIV век на територията на днешния град селище и крепостта [[Вишеград (крепост)|Вишеград]] (наричан и ''Горна крепост'')<ref>[http://ivoso.blog.bg/turizam/2007/06/13/krepost-vishegrad-gorna-krepost.80062 Крепост Вишеград (Горна крепост)]</ref> до квартал Горна гледка над [[Студен кладенец (язовир)|язовир „Студен кладенец“]]. Крепостта е охранявала разклонение на пътя от [[Адрианопол]] до [[Филипопол]] към вътрешността на Родопите по долината на [[Върбица (река)|река Върбица]]. Добре защитената [[цитадела]] с наблюдателни, отбранителни и жилищни функции е възможно да е използвана и от управителя на средновековната област Ахрида. Днес запазените ѝ стени са високи до 8 m. Тя е в пряка визуална връзка с близката [[Моняк|Шеста крепост]] на хълма отсреща, високо над левия бряг на Арда (586,7 м). От своя страна тя понякога бива отъждествявана с познатата от исторически източници крепост Мъняк<ref name=":3">История на България, Том 3: Втора българска държава – Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 (с. с. 145, 242, 268, 341, 354, 386, 387, 388, 495)</ref> /[[Моняк]] (Moniac<ref name=":1">Henri d' Outreman. [https://books.google.bg/books?id=pRlUAAAAcAAJ&pg=PA532&lpg=PA532&dq=Moniac+Thrace&source=bl&ots=mklzuMcSbS&sig=ACfU3U3xanafs-GsBbtp4HWaYG42OrtIGg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiAxs7rtMXiAhWWwMQBHeGMCccQ6AEwBnoECAcQAQ#v=onepage&q=Moniac%20Thrace&f=false Histoire de la ville et comte de Valentiennes, divisee en IV. parties...]</ref>), където е имало лагер на [[Анри Фландърски]], брат на [[Балдуин I]], регент на Романя – [[Латинска империя|Латинската империя]]. Вероятно още в крепостта Мъняк/Моняк през август 1206 г., поради потвърдената смърт на Балдуин I в Търново, е посочен Анри да наследи на трона Балдуин I и да стане вторият император на Латинската империя.<ref name=":3" /><ref>[https://archive.org/details/laconqutedecons00wailgoog/page/n13 Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople] – част 440 (с.263)</ref> По-нагоре по течението, на десния бряг на Арда се откроява и забележителният раннохристиянски манастир [[Кърджалийски манастир|Свети Йоан Предтеча]], основан през Късната античност и развит през IX – XIV век, когато манастирската крепост е възможно да е станала и епископско средище. Обширното средновековно гробище в пределите на манастира и извън него е възможно да е предшествало строителството на Кърджалийския манастир. По своя характер то е обичайно градско гробище на много поколения и възрасти с различно социално положение и вероятно е обслужвало късноантичен и средновековен град с още по-старинни корени на високия десен бряг на Арда, близо до черковния комплекс.<ref>Манова, Екатерина. Средновековната църква в квартал Веселчани – Издателство Септември, София, 1977.</ref><ref>Михайлов, Стамен. Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали – Родопски сборник, том VI, 1987.</ref> Поради важното си стратегическо и стопанско значение [[Източни Родопи|Източните Родопи]] са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Цар [[Калоян]] към 1199 г. освобождава областта от ромейско владичество и тя става един от изходните райони в походите на българите срещу превзелите Константинопол латински военни сили. В края на XII век цялата област на река Арда е в пределите на българската държава и под контрола на Цар Калоян.<ref>картата „Българската държава в края на XII и началото на ХIII век“ в многотомната История на България – том 3: Втора българска държава, с. 387, [[Петър Коледаров]])</ref><ref name=":3" /> Не е установен точният отзвук от битките на рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход]], както и от действията на владетелите и бароните на Романя – Латинската империя. Съгласно пестеливия разказ на [[Жофроа дьо Вилардуен]],<ref>[https://archive.org/details/laconqutedecons00wailgoog/page/n13 Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople] – части 496, 496, 497, 498, 499 и 500 (с.с. 297, 299)</ref> на 4 септември 1207 година латинският крал на Солун [[Бонифаций Монфератски]], по препоръка от местните гърци от околностите на Мосинопол (дн. Гюмюрджина), навлиза с малка конница на цял ден път в планината откъм юг над града. Местните български защитници устройват засада и побеждават латинските рицари по пътя им обратно, а главата на Бонифаций била изпратена на цар Калоян. След убийството на цар Калоян под стените на Солун (октомври 1207 година) областта се управлява от [[деспот Слав]], а при цар [[Иван Асен II]] е отново централно подчинена. След 1246 г., когато умира цар [[Калиман I Асен]], Византия установява кратковременен контрол, но в 1254 година цар [[Михаил Асен]] отхвърля ромеите. Летописецът [[Георги Акрополит]] пише: „Жителите, които бяха българи, се отърваваха от ярема на чуждоезичните и преминаваха към своите.“ После ромеите отново се връщат, при цар [[Константин Асен|Константин Асен – Тих]] районът отново е в България, после пак ромейски, накрая цар [[Иван Александър]] възстановява контрола си в областта в 1343 г. В XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и ромейски феодали е възпетият от народа [[Момчил войвода]], който владее земите от Бяло море дотук. Неговото име е свързано и с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди. [[Файл:Kardschali PD 2011 006.JPG|мини|Паметник на българските воини, паднали през Балканската война в битката за Кърджали]] === Под османска власт === През 1370 – 1371 г. родопчани водят битки, за да възпрат завоевателните набези на османските турци на [[Мурад I]]. Българските крепости в региона падат под напора на османското нашествие. За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през владичеството се споменава през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара.<ref name="библиотека">[http://libkli.com/kardzhali.htm ЗА НАШИЯ ГРАД, Регионална библиотека Н.Й. Вапцаров]</ref> Два и половина века по-късно, през [[1847]] г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“.<ref name="библиотека"/> За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г. Надали е възможно името на тогавашното малко село да се дължи на шайките полски разбойници „[[кърджалии]]“ чиито масови набези особено се разпространили около 50 години преди това в края на 18 и началото на 19 век във вече западналата и попаднала тогава във фактически безвластие Османска империя. Легендарната версия разпространявана сред мюсюлманите в днешния град под средновековната крепост Вишеград, че той дължи името си на митичен османски пълководец завоювал тези места в XIV век, наречен Кърджа Али от Бухара, който след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на 15 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб<ref>[http://www.kardjali.bg/?pid=6,10 Как е получил град Кърджали името си?]</ref> е опровергана не само от историческите документи, и подробните османски данъчни регистри, които след обезлюдяването на Вишеград в XIV век цели 230 години не споменават никакво селище тук след нашествието, но фикцията на ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направените проучвания, когато гробът е отворен от учени археолози през 20-те години на 20 век и се оказва празен, фалшив гроб без погребение. [[Файл:Memmorial March after Todor Alexandrov's assassination, Kardzhali 18 September 1924.jpg|мини|18 септември 1924 г.]] [[Файл:BASA-KARDZHALI-50-Kardzhali1.jpg|мини|Изглед от Кърджали, 1939 г.]] === След Освобождението === [[Файл:Museum of History Kardzhali 004.JPG|мини|Сградата на Регионален исторически музей в Кърджали]] На 3 януари 1878 г. този край е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където сега е разположен пазарът и на следващия ден минават реката, установяват контрол и от южната страна и с бърз марш без нито един изстрел освобождават и Момчилград, където генералът получава съобщението за подписаното в Одрин примирие. Със [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] Кърджали е в границите на България. [[Берлински договор|Берлинският договор]] поставя града в пределите на автономната българска област [[Източна Румелия]]. През 1886 г., с [[Топханенски акт|Топханенския акт]], попада в санджак [[Гюмюрджина]] под пряката власт на [[Османска империя|османския султан]] като компенсация за [[Съединение на България|Съединението между Княжество България и Източна Румелия]]. През [[Балканска война|Балканската война]] след победата на българската войска в станалата край него [[битка при Кърджали]] на [[21 октомври]] (8 октомври [[стар стил]]) 1912 г. градът е освободен от [[Хасковски отряд|Хасковския отряд]] и окончателно остава в България. В центъра е издигнат паметник на освободителите в памет на героите, загинали за присъединяването на града към България, открит в 1939 г. На откриването присъстват съпругата и сина на ген. [[Васил Делов]] – освободителя на Кърджали, успял да опази града незасегнат от военните действия.<ref>[http://novjivot.info/10/21/32241 В Балканската война Кърджали е съхранен, няма изстъпления към турското население, Нов живот, 21 октомври 2012]</ref> На генерала също е издигнат паметник в града. Кърджали е обявен за град в началото на 20 век. Още от времето на османската власт търговията с тютюн е основен отрасъл за града. През 1934 г. град Кърджали е обявен за околийски общински център. === През социализма === С новото административното деление, прокарано от режима на [[Тодор Живков]] в 1959 г. градът става окръжен център. Развиват се леката промишленост, машиностроенето и цветната металургия със структуроопределящия Оловно-цинков комбинат, открит през 1955 г. Построен и оборудван по проект на съветската фирма „Гипроцветмет", комбинатът произвежда [[цинк]], [[олово]] и [[сярна киселина]] и поставя началото на [[цветна металургия|цветната металургия]] в България. През 1957 г. започва извличането на [[сребро]] и [[злато]] под формата на метал „доре". През май 1958 г. са добити първите килограми [[бисмут]] с чистота над 90 процента. През годините производството се разширява с цинков сулфат, бисмут, кадмий, натриев бисулфит, цинкови сплави, преработка на амортизирани акумулаторни батерии, оловно-антимонови сплави, селенови и калциеви сплави за акумулаторната промишленост<ref name="ezd">{{Цитат уеб | заглавие = Оловно-цинковият завод в Кърджали е открит на 5 септември 1955 г. | автор = | труд = Здраве и култура | дата = | достъп_дата = 16 януари 2022 | уеб_адрес = https://e-zdravey.com/bg/olovno-tsinkoviya-zavod-v-kardzhali-e-otkrit-na-5-septemvri-1955-g/ | език = en | цитат = }}</ref>. Има и завод за [[бентонит]]. Градът става културен център, тук се намират ДКТ „Димитър Димов“, [[Регионален исторически музей (Кърджали)|Регионален исторически музей]], Дом на културата и др. Художествената галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали е основана е през 1961 г., но се обособява като самостоятелна галерия през 1967 г. Разполага с едни от най-богатите и интересни сбирки в България – ценни колекции от икони и възрожденски щампи, живопис, графика и скулптура. Представени са творбите на: Владимир Димитров – Майстора, [[Светлин Русев]], [[Дечко Узунов]], В. Дечева, Кирил Цонев и много други. В 1987 г. окръзите са закрити и градът минава към област Хасково. === В наши дни === {{раздел-мъниче}} От 1999 г. Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи. В 2012 г. Оловно-цинковият комбинат е затворен заради дългове – металургичното предприятие преди това е продадено на „Интертръст холдинг“ и заради тежките задължения към банките кредитори в 2012 г. стига до публична разпродажба. „Горубсо-Кърджали“ и някои предприятия в града поемат малка част от уволнените работници. Днес Кърджали е домакин на Международния фестивал на изкуствата „Перперикон“, на Националния конкурс за детска литература „Петя Караколева“, ежегодно се провежда културна седмица, посветена на празника на град Кърджали и др. На 29 октомври 2003 г. на централния площад на града пред Общината е открит внушителен 6-метров паметник на [[Васил Левски]] със забележителна експресивност и художествена стойност. Автор на идеята за паметника е проф. Константин Денев. За градежа, завършил за по-малко от месец, са използвани петтонни каменни блокове. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="pop-stat">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm | заглавие = „Bulgarian cities population“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = mashke.org | език = en }}</ref> * [[Преброяване на населението в Княжество България (1887)|1887]] – 650 души * [[Преброяване на населението в Царство България (1910)|1910]] – 2 500 души {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 9075 | 1946 = 12069 | 1956 = 23243 | 1965 = 35541 | 1975 = 48505 | 1985 = 55112 | 1992 = 45793 | 2001 = 45659 | 2011 = 43880 | 2019 = 43600 | 2021 = 40659}} === Религия и етнически състав === [[Файл:Комплекс Св. Йоан Предтеча.JPG|мини|Манастир Свети Йоан Предтеча]] През Средновековието Източните Родопи са наричани област Ахрида. Тогава тукашният [[Кърджалийски манастир]] – укрепен с крепостна стена и кули раннохристиянски комплекс с черква „[[Йоан Предтеча (Кърджали)|Свети Йоан Предтеча]]“ е средище на значима средновековна християнска [[епархия]]. Той е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Ансамбълът води началото си от VI – VII век. На това място още по-рано е бил развит обширен некропол. В най-близкото до река Арда възвишение е изградена гробнична сакрална сграда. Впоследствие на този терен са били изграждани както църкви, така и други сгради с битово и обществено предназначение, както сочат разкопките, направени от учените. Издигната е силна крепостна стена с правоъгълни кули. Били са изградени голяма църква, параклис, обществена сграда на брега на реката, представителна сграда, манастирска трапезария, монашеска баня и други. В центъра на манастирския комплекс в църквата са открити запазени уникални стенописи. Те достигат близо 4 m височина. В наши дни обаче са останали много малко от сградите на големия манастирски комплекс. Една от петте открити гробници на това място се оказва, че е на висш християнски духовник от периода 12 – 13 век. Тя е била плътно затворена. Когато изследователите я отварят, намират мощите на този духовник, който не може да се изключи да е дори Патриарх Евтимий Търновски, но това е само една възможна хипотеза. Целият манастирски комплекс с голямата църква са обявени за паметници на културата от национално значение. '''Храмът „Св. Георги Победоносец“ е издигнат в''' началото на 20 век, разположен е в центъра на града. Той е трикорабна, кръстокуполна църква, която има вградена камбанария. Сградата е паметник на културата от местно значение. [[Файл:Church Uspenie Bogorodichno-2.jpg|мини|Храм Успение Богородично]] '''Православното духовно средище „Успение Богородично“''' е изградено по инициатива на отец Боян Саръев. (Отец Боян Саръев разказва за съновидение, което получава от Божията майка – тя му дава наставление да изгради на това място (квартал Гледка) православно духовно средище във връзка с двехилядната годишнина от рождението на Иисус Христос). Така на 17 август 2000 година започва подготовката за изграждането на бъдещия духовен център, който е осветен тържествено през 2003 година от митрополит Арсений. В него се съхраняват частици от светия Кръст Господен, които са открити в един от кръстовете реликвариуми от открития стар архиепископски център в Перперек (наричан и Перперикон). Агиазмото „Живоприемни източник“ е изграден в двора на храма. За него се вярва, че Божията майка е споделила, че много хора ще намират там изцеление. [[Файл:Saint George-4.jpg|мини|Православен храм Свети Георги]] От християнските вероизповедания доминира [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. Други представители на християнството са протестантските Евангелска петдесятна църква и Българска божия църква. Заявилите се в града за [[турци]] от гражданите, [[помаци|българите мюсюлмани]], както и част от [[цигани]]те изповядват исляма. В миналото е имало и еврейска общност. [[Файл:Kardschali PD 2011 020.JPG|мини|Джамия]] В цялата [[Област (България)|област]] на преброяването в [[2011]] г. за турци се заявяват 66,15 %, българите са 30,22 %, не се определят – 2,01% и цигани – 0,99 %. Към 8% от хората не се определят като обвързани с някаква религия. Българите християни в областта са около 2/3 от всички българи в нея. За [[община]]та състояща се от града, където е 64,87% от населението, и още други 117 селища, данните са: за турците се заявяват 55,5 %, българите са 40,5%, не се определят – 1,92%, циганите са 1,69% и други 0,38 %.<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/fullt/fulltopen/p_22_2011_so9.pdf НСИ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В самия [[град]] Кърджали обаче българите са 61,02%, заявилите се за турци са 34,9%, не се определят – 2,17%, циганите са 1,33% и други 0,56%.<ref>[http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=175&sp2=190 Население, НСИ]</ref> {| class="wikitable" |+ ! rowspan="2" |Етнически групи ! colspan="2" |2011 ! colspan="2" |2021 |- !Брой !% !Брой !% |- |Българи |23,737 |54.1% |20,871 |51.3% |- |Турци |13,578 |30.9% |13,646 |33.6% |- |Роми |517 |1.2% |295 |0.7% |- |Други |218 |0.5% |194 |0.4% |- |Не се самоопределят |845 |1.9% |145 |0.4% |- |Не отговорили |4,985 |11.4% |5,508 |13.5% |- !Общо ! colspan="2" |43,880 ! colspan="2" |40,659 |} == Политика == [[Файл:Град кърджали.jpg|мини|435x435px|Сградата на община Кърджали е известна като „Белия кораб“ заради характерната ѝ форма и белия цвят]] === Кмет === {{раздел-мъниче}} * Петко Калчев (1959 – 1974) * Димитър Милев (1974 – 1981) * Милчо Милчев (1983 – 1984) * Тодор Запрянов (1985 – 1989) * Милан Йорданов Миланов (1990 – 1991) * Исмет Яшаров Саралийски (1991 – 1995) * Расим Муса Сеидахмед (1995 – 1999) * Румен Димитров Иванов (1999 – 2003) * [[Хасан Азис Исмаил]] (2003 – 2023) * Ерол Мюмюн (2023- ) === Общински съвет === {{раздел-мъниче}} Председател на Общинския съвет, Кърджали: Сейфи Азис Неджиб ([[Движение за права и свободи|ДПС]]) (1996 – 2012) Раиф Мустафа ([[Движение за права и свободи|ДПС]])(2012 – ) === Побратимени градове === Кърджали е [[побратимен град]] или има сътрудничество с:<ref>[http://www.kardjali.bg/?pid=5,29 Международно сътрудничество и побратимени градове]</ref> {{дребно2| * {{флагче|Гърция}} [[Гюмюрджина]], [[Гърция]] (''октомври 1997'') * {{флагче|Великобритания}} [[Ийст Стафордшир]], [[Великобритания]] (''8 ноември 2001'') * {{флагче|САЩ}} [[Елхарт (Индиана)|Елхарт]], [[САЩ]]<ref>[http://www.sister-cities.org/icrc/directory/Europe/Bulgaria/index Партньорството между Кърджали и Елхарт]</ref> (''25 май 2002'') * {{флагче|Гърция}} [[Филипи]], [[Гърция]] (''май 2002'') * {{флагче|Гърция}} [[Софлу]], Гърция (''април 2003'') * {{флагче|Турция}} [[Родосто]], [[Турция]] (''декември 2003'') * {{флагче|Русия}} [[Владикавказ]], [[Русия]] (''април 1962'') * {{флагче|Русия}} [[Владимир (Русия)|Владимир]], Русия (''21 октомври 2004 г.'') * {{флагче|Турция}} [[Газиосманпаша]], [[Турция]] |}} == Икономика == === Характеристика === [[Файл:KurdjaliOpenMarket.jpg|мини|260п|Новият пазар]] Кърджали е икономически най-развитият град в Източните Родопи. Близо до него са разположени язовир [[Кърджали (язовир)|Кърджали]] и [[ВЕЦ Кърджали]]. През 2007 г. в града са открити хипермаркети от веригите на Техномаркет Европа, „[[Лидл България|Лидл]]“, [[Билла България]] и Технополис. Завърши изграждането на новия и модерен пазар на производителите, разположен на 23 дка площ. Общата стойност на инвестицията на пазара е 8 590 790 лв. (без ДДС) В града е седалището и основната производствена и развойна база на „[[Теклас – България]]“, най-големият производител на изделия от каучук и пластмаса в страната. === Транспорт === Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по жп линии. Съществува и оборудвана [[Летище Гледка|летищна площадка]]. === Медии === [[Файл:Kardzhali 00089.jpg|мини|Сградата на Пощата]] ==== Новинарски ==== * [http://vestniknovjivot.blogspot.com/ Нов Живот] * [http://rodopi24.blogspot.com/ 24 Родопи] * [http://ardanews.info/ Арда Нюз] * [http://www.kircaalihaber.com/bg/ Кърджали Хабер] * [http://kardjali.bgvesti.net/ Кърджали БГ Вести] * [http://www.kardjalipress.com/ Кърджали Прес] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190225223734/http://www.kardjalipress.com/ |date=2019-02-25 }} * [http://kardjalinews.bg/ Кърджали Нюз] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150321045409/http://kardjalinews.bg/ |date=2015-03-21 }} * [http://kardjali.info/ Кърджали Инфо] * [http://www.dariknews.bg/category.php?category_id=33 Дарик Кърджали] * [http://kircali.eu/ Кърджали ЕУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150801214727/http://kircali.eu/ |date=2015-08-01 }} ==== Радио ==== На 9 май 2016 г. е открита деветата регионална радиостанция на [[БНР]] [[Радио Кърджали – Гласът на Родопите|Радио „Кърджали – Гласът на Родопите“]] със седалище в Кърджали на адрес бул. „България“ 74, ет. 3. В Кърджали ефирно се приемат следните радиостанции на ултракъси вълни: {| class="wikitable" ! Честота, MHz !! Радиостанция |- | 90.0 || [[Радио Кърджали – Гласът на Родопите]] |- | 90.5 || [[Радио Фреш]] |- | 93.2 || [[Дарик Радио]] |- | 94.0 || [[Радио 1]] |- | 97.1 || [[Радио Веселина]] |- | 98.8 ||[http://www.btvradio.bg bTV Радио] |- | 99.2 || Програма [[Христо Ботев (БНР програма)|Христо Ботев]] – БНР |- | 101.3 || [[Радио NovaNews]] |- | 102.8 || [[Радио Фокус]] |- | 103.6 || [[България он Ер]] |- | 105.0 || Програма [[Хоризонт]] – БНР |- | 106.5 || [[Радио Витоша]] |- | 107.5 ||[http://www.thevoice.bg Радио The Voice] |} Общинското '''Радио Кърджали''' се разпространява по кабелна мрежа. ==== Телевизия ==== В Кърджали ефирно се приемат следните телевизионни програми: {| class="wikitable" |+ Цифрово излъчване на ТВ програми ! канал 26 ! канал 42 ! канал 45 |- | |[[bTV]] | |- | | [[Нова Телевизия]] | |- | |[[БНТ 1]] | |- | |[[БНТ 2]] | |- | |[[БНТ 3]] | |- | |[[Bulgaria on Air]] | |- |} До 2013 година в града ефирно излъчва [[Телевизия Родопи]]. === Здравеопазване === {{раздел-мъниче}} == Образование и наука == === Висши училища === * [[Колеж по минно дело|Филиал – Кърджали]] на МГУ „Св. Иван Рилски“, София * [[Филиал „Любен Каравелов“ (ПУ)|Филиал ”Любен Каравелов”]] на ПУ „Паисий Хилендарски“ * [[Сдружение „Академия БГ“]] към ВУ „Земеделски колеж“, Пловдив === Училища === [[Файл:Kardschali PD 2011 073.JPG|мини|Гимназия Христо Ботев]] * Езикова гимназия „Христо Ботев“ * СУ „Отец Паисий“ * ПГИ „Алеко Константинов“ * СУ „Владимир Димитров-Майстора“ * СУ „Свети Климент Охридски“ * [[Средно Училище „Петко Рачов Славейков“ (Кърджали)|СУ „П. Р. Славейков“]] * СУ „Йордан Йовков“ * ПГ по Туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ * ПГ по Облекло и Дизайн „Евридика“ * ПГ по Еелектротехника и Електроника „Кап. Петко войвода“ * ПГ по Строителство „Христо Смирненски“ * ПГ „Васил Левски“ * ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ * ОУ „Васил Левски“ === Обсерватории === Астрономическа обсерватория „Славей Златев“ == Здравеопазване == [[Файл:Kardzhali view fron Hotel Arpezos 2011 PD 09.JPG|мини]] === Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски“ гр. Кърджали === Лечебното заведение е създадено през 1932 година. Първи изпълнителен директор е д-р Димо Чолаков. == Култура и развлечение == === Театри === * [[Драматично-куклен театър „Димитър Димов“]] със сцена „Кадрие Лятифова“ === Музеи и галерии === [[Файл:Историческият музей в Кърджали.JPG|мини|260п|Регионален исторически музей в Кърджали]] [[Файл:JewishMemorial.jpg|мини|260п|Мемориал на еврейската общност от града]] [[Регионален исторически музей (Кърджали)|Регионалният исторически музей в Кърджали]] е един от най-големите и забележителни музеи в България. Негов проектант е един от най-видните [[Руска академия на науките|руски]] архитекти на епохата – проф. [[Александър Померанцев]] ректор на Художествената академия в [[Санкт Петербург]], член на Руската академия на изкуствата и на руското научно археологическо общество, той работи и в Цариград и е създател на най-забележителния паметник на освободената от османска власт България – катедралата [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“]] в [[София]], на сецесионския комплекс на [[Червения площад]] в [[Москва]] „Верхние торговые ряды“, известен по-късно като ГУМ, на гарите по московската околовръстна жп линия, градската дума на [[Ростов на Дон]], църкви и други забележителни сгради. Както повечето музейни сгради в България и за тази първоначалният замисъл е бил различен, общината към 1921 г. има идея там да се устрои светска турска езикова гимназия и така е записана в градоустройствения план от 1922 г., но сградата никога не е изпълнявала такава функция. Арх. Померанцев, е майстор на архитектурните стилове [[романтизъм]] и [[еклектика]] съчетани с принципите на най-актуалния тогава в [[Европа]] стил [[модерн]], което отразяват неговите творби, от една страна – композиционна пищност при изобилие и шлифоване на декора, от друга – грандиозност и размах, разработка на нови конструкции и нови типове планировка, влечение към големи размери и крупен мащаб, от трета – великолепно познаване и съчетание на класическите и различни екзотични стилове. Под въздействието на първоначалната идея и творческите си виждания, той проектира сградата с нетипични за района, с несецесионни на пръв поглед, романтични пластични архитектурни решения, архитектът интерпретира много елементи от модерното тогава в Европа мароканско, арабско и добре познатото му средноазиатско архитектурно изкуство, подобно на мавританските колони, които поставя в интериора на проектираната от него църква „Св. Димитър Солунски“ в с. Берьозовка, [[Липецк]]а област, в Кърджали доминиращи във фасадата на музея са мароканските арки и детайли, напомнящи архитектурата, не на Балканите и Турция, а на Средна Азия и далечния арабски свят. Финансирането на строежа на сградата на музея е от местната община, извършен е в периода 1922 – 1930 г. предимно от майстори от града и околността. [[Файл:Kardzhali view fron Hotel Arpezos 2011 PD 11.JPG|мини|[[Драматично-куклен театър „Димитър Димов“|Драматично-кукленият театър „Димитър Димов“]] в Кърджали]] Поради уникалната си архитектура, сградата е обявена за паметник на културата от национално значение. Музеят е открит в 1965 г. В него се съхраняват находките от [[Перперикон]] и [[Татул (село)|Татул]], ранно неолитните селища в гр. Кърджали и Крумовград (5900 – 5700 г. пр. Хр.) с вероятно най-ранната „павирана улица“ – застлана с речни и ломени камъни, една от най-впечатляващите находки от тези селища – малка свастика, изящно направена от зелен нефрит, уникална и поради факта, че на Балканите няма находища на такъв нефрит и не е изключено дори суровината ѝ да е внесена от Китай, забележителни са бронзовите брадви (15 – 13 век пр. Хр.), бронзова пластика (статуетки на тракийски конник, 3 век), сребърни и златни накити, стъклени, бронзови и керамични съдове от римската епоха; богати колекции от луксозна керамика, нагръдни и литургични кръстове, различни паметници, оръжия и златни, сребърни и медни монети, от Средновековието и мн. др. Етническата пъстрота на региона е показана чрез традиционни облекла, тъкани, накити; художествената обработка на метал, дърво, глина; празниците с тяхната обредност и символика.. Експозицията на музея представя уникалната история на този български край – Източните Родопи от 5900 г. пр. Хр. до съвременността, след основно обновяване на сградата тя е открита в 1987 година, разположена е на 1800 квадратни метра и е разделена на три секции – отдел „Археология и история“, отдел „Етнография“ и отдел „Минералология и Природа“ представени в 30 зали и обширен открит лапидариум. За всеки отдел е отделен по един етаж – първия за археолого-историческата, втория за геологическата и третия за етнографската сбирки. Основният фонд съдържа около 40 000 експоната. Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 – антични и 37 – средновековни. Тридесет са регистрираните паметници на културата от национално значение.<ref>[http://www.tourism-bg.net/obekti/25.1_regionalen_istoricheski_muzei_kardjali.html 100 национални туристически обекта: Регионален исторически музей – Кърджали]</ref><ref>[http://btourism.com/read.php?id=144 РИМ Кърджали]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://sedrie.com/2012/05/muzeyat/ |заглавие=Музеят |достъп_дата=2014-02-25 |архив_дата=2014-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140301021724/http://sedrie.com/2012/05/muzeyat/ }}</ref><ref>Нащокина М.B., Архитекторы московского модерна, М2005, стр379—389</ref><ref>Кириченко Е. И., Зодчие Москвы, А. Померанцев Вып. 1. М 1981.</ref><ref>Всеобщая история архитектуры. Т. 4., Л. – М., 1966., стр. 315 – 317.</ref> [[Художествена галерия „Станка Димитрова“|Художествената галерия „Станка Димитрова“]] в града съхранява стотици живописни платна, скулптори и пластики на български и чужди класици и съвременници. Най-старата запазена икона в Кърджали датира от XIII век. === Библиотеки и читалища === * [http://libkli.com/ Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров“] * Читалище „Юмер Лютфи“ * Читалище „Обединение“ * Читалище „Родопски фар“ – кв. Гледка === Редовни събития === Празникът на града е [[21 октомври]]. На тази дата през 1912 г. Кърджали е присъединен към територията на България (дотогава е бил в пределите на [[Османска империя|Османската империя]]). Смята се, че градът е присъединен точно в 12 часа по обяд и по тази причина градският часовник свири „[[Велик е нашият войник]]“ преди да удари 12 пъти (на всеки кръгъл час свири български възрожденски песни). == Забележителности == [[Файл:Orpheus-from-Kardzhali.jpg|мини|260п|Статуя на [[Орфей]] на входа на града]] В Кърджали се намират следните забележителности от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]]: Регионалния исторически музей и Перперек/[[Перперикон]]. Печатът е в Туристическо дружество „Кърджали“ и в Регионалния исторически музей. Възможности за нощувка: хижа „Боровица“, хижа „Млечино“, хижа „Бели брези“. === Тракийски === * На 15 km североизточно от Кърджали се намира [[траки]]йското [[мегалит]]но светилище [[Перперикон|Перперек/Перперикон]].<ref name=":0">[http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=430&t=244&z=576 mc.government.bg]</ref> Извисява се на скален връх в Източните Родопи на кота 470 m. В подножието му се намира с. [[Горна крепост]]. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто естествен център се явява Перперек. * Близо до с. [[Татул (село)|Татул]] се намира скална гробница. * Тракийското светилище [[Орлови скали]] – скалните ниши са култови места, в които траките са полагали урните на своите починали събратя. === Крепости === * Средновековна крепост [[Моняк|Шеста крепост]] (586.7 м) над [[Широко поле|село Широко поле]] – [[Моняк|Моняк/Мъняк;]] * Тракийска крепост, върху възвишението „Каменен харман“, на 2 км югозападно от село Вишеград; * Средновековна крепост, на 50 м северозападно от село Вишеград. * [[Тракийска крепост (село Иванци)|Тракийската крепост]] над село [[Иванци]]; * [[Тракийска крепост (село Лисиците)|Тракийска крепост и скални ниши]] до село [[Лисиците]]; * Тракийска крепост, върху възвишението „Каменен харман“, на 2 км югозападно от [[Вишеград (крепост)|село Вишеград]] * [[Устра|Крепост „Устра“]]. === Храмове и манастири === * [[Кърджалийски манастир]] с черква [[Кърджалийски манастир|„Свети Йоан Предтеча“]]<ref name=":0" /> е бил средновековен укрепен с крепостна стена и кули манастирски комплекс с триконхална и триапсидна черква, с корени в IV – VII век, развит до XIV век. Реставриран е през 2000 г. Към него проявяват интерес не само историци, реставратори и археолози, но и многобройни туристи от страната и чужбина. * ''Манастирски комплекс Успение Богородично'' е уникално духовно средище. Реставрирано и достроено от отец [[Боян Саръев]]. === Водното огледало === * Съоръжението представлява изкуствен канал по река [[Арда]] в частта преминаваща през града. Започва малко след стената на [[язовир]] Кърджали и завършва с [[бент]] преди Ардински [[мост]]. Основната функция на съоръжението е да провежда големи количества вода при аварийно източване на язовир Кърджали, без да бъдат нанесени щети на хората и сградите. Освен за защита от наводнения, изкуственото [[езеро]] ще се използва за водни спортове, а терените край реката вече се превръщат в паркове и зони за отдих, както и се ползва от любителите на водни спортове. === Часовниковата кула === [[Файл:Kardzhali Old Clock Tower, Часовникова Кула Кърджали.jpg|мини|260п|Часовниковата кула в Кърджали]] {{раздел-мъниче}} === Природни === * Близо до града се намират скални образувания известни като [[Каменна сватба]] и [[Каменни гъби (Бели пласт)|Каменни гъби]]. * На територията на [[община Кърджали]] се намира и резерватът на редки растения „Вълчи дол“, находищата на уникалното цвете силивряк или „Орфеево цвете“, на снежното кокиче, червения божур, дървовидната синя хвойна и др. Стара легенда разказва, че силивряк е родено от кръвта на митичния певец [[Орфей]]. * Животворна, според някой и чудодейна вода извира веднъж годишно в нощта на 5 срещу 6 май от стръмна скала в митичната местност [[Дамбалъ]] над село [[Груево]], на около 25 km южно от Кърджали. В съдбовната нощ, стотици вярващи в чудото търсят изцеление в лековития извор. * Най-голямото на [[Балкански полуостров]] естествено находище на бели брези, на 26 km от Кърджали по пътя за [[Ардино]]. * [[Пещера Утробата]] е дооформена от човешка ръка с форма на утроба, с олтар, в който слънчевият лъч достига в деня на пролетното равноденствие. Свещеният брак между скалата и слънцето олицетворява възраждането на живота. === Архитектурни === * [[Язовирна стена (язовир Кърджали)|Язовирната стена]] е единствената по рода си дъговидна стена на [[Балкански полуостров]] и една от малкото в света, които се извисяват над самия град. * Сградата на кметството * [[Дяволски мост|Дяволският мост]] е най-големият и величествен родопски мост. Той е истински шедьовър на строителството от средновековието, когато човек застане под него се смайва от огромните му размери и изключително елегантните му и симетрични форми. Под него минава река Арда, която образува изключително красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5 – 6 m, а дебитът ѝ достига над 2600 m³/s. Въпреки това Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 години. == Спорт == [[Файл:Stadion Drujba.jpg|мини|Стадион Дружба]] Кърджали има добри традиции в спорта. Дълги години всички спортове са обединени в общо спортно дружество – ДФС Арда Кърджали. Добре са развити както колективните (футбол, баскетбол, волейбол, водна топка), така и индивидуалните (борба, бокс, вдигане на тежести, бадминтон). Кърджали разполага също и с добре поддържан мотополигон, пригоден основно за състезания по мотокрос. Местоположението на Кърджали обуславя и развитието на водните и водомоторни спортове. Гребната база на язовир Кърджали е сред най-добрите в страната и се използва за подготовка от националните отбори. Кърджали е най-добре представен в спортовете волейбол и футбол. Представителните отбори са ВК Арда Кърджали и [[ФК Арда (Кърджали)]], които са наследници на някогашните клубове, съставящи ДФС Арда Кърджали. В последните години се забелязва възвръщане на интереса и към други, традиционни за региона спортов, е като бокс, водна топка, баскетбол. Кану-каяк един от спортовете с постоянен успех на национално и международно ниво. От 1974 г. Христо Чрфтеев започва тренировки и скоро постига успехи. Янко Мандаджиев е участник на световни първенства и многократен държавен шампион. Манол Манолов, Пламен Петков, Румен Мандаджиев са също участници и шампиони. Следващо поколение Димитър Иванов многократен държавен шампион, участник на световни първенства с най-добър резултат 6-о място на К2 1000 м през 2001 г. Участник на две олимпиади през 1996 г. В Атланта (резерва) и 2000 г. В Сидни на К2 1000 м с друг кърджалиец, Мариан Димитров, се класират на 16-о място. Основните спортни съоръжения са: * Стадион „[[Дружба (стадион, Кърджали)|Дружба]]“ * Стадион „Горубсо“ * Спортна зала „Арпезос“ * Плувен комплекс „Арпезос“ * Мотополигон край село [[Сипей (село)|Сипей]] * Арена „Спартак“ (Спортната площадка) * Гребна база на яз. [[Кърджали (язовир)|Кърджали]] [[Файл:Arda.jpg|мини|ФК Арда – Кърджали]] == Личности == [[Файл:Xetagurov-Kardzhali.jpg|мини|Паметник на Хетагуров]] === Родени в Кърджали === * [[Екатерина Ванкова]] (1915 – 1976), певица на стари градски песни * [[Вася Попова]] (р. 1989), певица * [[Георги Георгиев (ветроходец)|Георги Георгиев]] (1930 – 1980), ветроходец * [[Таня Гогова]] (р. 1950), волейболистка * [[Мариян Димитров]] (р. 1972), гребец * [[Мюмюн Кашмер]] (р. 1962), бивш футболист и мениджър * [[Давид Овадия]] (1923 – 1995), поет * [[Иво Папазов]] (р. 1952), музикант * [[Здравко Желязков]] от [[дует Ритон]], поп певец, (р. 1953) * Мария Бояджиева – Луизова, виден български музиковед, гл.ас. и преподавател по История на българската музикална култура в [[Академия за музикално и танцово изкуство]] – [[Пловдив]] * [[Шибил Пейчев]] (р. 1965), футболист * [[Тодор Симеонов]] (р. 1976), футболист * [[Параскева Симова]] (р. 1920), физик * [[Мехмед Талат паша]] (1872 – 1921), османски политик, младотурчин * [[Иван Тончев]] (р. 1973), футболист * [[Тахсин Йозгюч]] (1916 – 2005), турски археолог * проф. Хикмет Мехмедов (р. 1950), хореограф-балетист * Николай Ташев (р. 1974) ветроходство-многократен републикански шампион в различни класове както и участник на световни и европейски първенства. * [[Александър Гребенаров]] – български историк, председател на Македонския научен институт. * Димитър Иванов – (р. 1975) спортист по кану-каяк, олимпиец * Радослав Апостолов – (р. 1986) автор на книги-игри и лауреат на наградата [[Златна никса (награда)|Златна никса]]. === Починали в Кърджали === * [[Димитър Маджаров]] (1882 – 1949), български революционер * [[Илко Димитров (революционер)|Илко Димитров]] (1889 – 1988), български революционер и етнограф * [[Мара Михайлова]] (1901 – 1989), българска журналистка * [[Пандо Сидов]] (1878 – 1933), български революционер * [[Никола Поповски (предприемач)|Никола Поповски]] (ок. 1876 – 1922), български предприемач === Други === * [[Валентин Иванов (астроном)|Валентин Иванов]] (р. 1967), астроном, завършва гимназия през 1985 * [[Младен Киселов]] (1943 – 2012), режисьор, работи в града през 1968 – 1970 * [[Боян Саръев]] (1956 – 2023), свещеник, работи в града от 90-те години * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]] (р. 1943), политик, първи секретар на ОК на БКП през 1981 – 1987 * [[Николай Павлов (писател)|Николай Павлов]], писател, поет и драматург == Галерия == <gallery> Kardzhali Art Gallery, Художествена Галерия Кърджали.jpg|Художествена галерия „Станка Димитрова“, сградата е строена в средата на XIX век, бивш османски конак Republikanska Str, Kardzhali, Ул. Републиканска, Кърджали.jpg|Улица „Републиканска“ (старата главна) Water Mirror, Karzdhali, Водно огледало, град Кърдали.jpg|Водното огледало на река Арда </gallery> == Вижте също == * [[Женско македонско благотворително дружество „Свето Благовещение“]] == Външни препратки == * [http://www.kardjali.bg/ Официална страница на община Кърджали] * [http://www.rim-kardzhali.bg/ Регионален исторически музей] * {{dmoz|World/Bulgarian/Региони/Европа/България/Област_Кърджали/Кърджали}} == Бележки == <references /> {{Община Кърджали}} {{Градове в Област Кърджали}} {{Градове в България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Кърджали| ]] 5y977t1xintr7c9ii0n7bort0f5kcal 0 9576 12214121 12212580 2024-04-25T14:10:56Z Георгиалександров2 247955 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Априлско въстание | конфликт = | картинка = Zname Aprilskoto vastanie.jpg | описание = Знамето на въстаниците от [[Горна Оряховица]] с лозунга {{Кирилица|„Свобода или смьрть“}}<ref>По българския правопис от средата на ХІХ в.</ref> | период = 20 април (стар стил) 1876 г. – май 1876 г. | място = Предимно Южна България | територия = | резултат = Потушаване на въстанието <br> • '''[[Цариградска конференция]]''' | страна1 = [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] Въстаници дейци на [[БРЦК]] | страна2 = [[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] [[Османска империя]] | командир1 = [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Георги Бенковски]] <br> [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Панайот Волов]] <br> [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Георги Икономов]] <br> [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Христо Ботев]] <br> [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Стефан Стамболов]] [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Иларион Драгостинов]] <br> | командир2 = [[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] [[Хафъз паша]] <br> [[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] Юсуф ага Софийски <br> [[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] Хасан паша Нишки[[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] [[Тосун бей]] <br> | сила1 = 10 000 | сила2 = 100 000 | жертви1 = 30 000 – 60 000 убити според български изследователи<ref name="Николай Овчаров"/><br> 10 000 – 12 000 според странични наблюдатели<ref>Ayten Kilic, The international repercussions of the 1876 April uprising within the Ottoman Empire.</ref><br> 3000 според османски сведения<ref>Raymond Detrez, Historical Dictionary of Bulgaria, Historical Dictionaries of Europe, Edition 3; Rowman & Littlefield, 2014, {{ISBN| 1442241802}}, p. 38.</ref> | жертви2 = 1000<ref>Gabor Agoston, Bruce Alan Masters, Encyclopedia of the Ottoman Empire; Facts on File Library of World History; Infobase Publishing, 2010, ISBN 1-4381-1025-1, p. 497.</ref> | бележки = }} '''Априлското въстание''' от [[1876]] година е въоръжено въстание на [[българи]]те в [[Османската империя]]. Избухва преждевременно на [[20 април]] в [[Копривщица]]<ref>При представянето на фактологическата информация е използван [[юлиански календар|юлианският календар]], т.е. т.нар. ''стар стил''.</ref> и е организирано от [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на [[Българско възраждане|българското националноосвободително движение]]. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в [[Западна Европа]] и особено в [[Руска империя|Русия]].<ref>{{Citation |title=www.bulgari-istoria-2010.com |url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Kosev_Cel_April_vastanie.pdf |accessdate=2012-01-27 |archivedate=2014-11-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141129031434/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Kosev_Cel_April_vastanie.pdf }}</ref><ref>{{Citation |title=www.politika.bg |url=http://www.politika.bg/article?id=2563 |accessdate=2012-01-27 |archivedate=2013-12-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131213181018/http://www.politika.bg/article?id=2563 }}</ref> {{стар стил}} == Подготовка == Според изработения от [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]] план българските земи са разделени на 5 революционни окръга (като в 5-ия организацията е твърде слаба): # ''Търновски'' – с център [[Горна Оряховица]], главен апостол е [[Стефан Стамболов]] с помощници [[Христо Караминков]] (Бунито), [[Иван Панов Семерджиев]] и [[Георги Измирлиев]]; # ''Сливенски'' – главен апостол е [[Иларион Драгостинов]] с помощници [[Стоил войвода]] и [[Георги Обретенов]]; # ''Врачански'' – главен апостол е [[Стоян Заимов]] с помощници [[Никола Обретенов]], [[Георги Апостолов (Ботев четник)|Георги Апостолов]] и [[Никола Славков]]; # ''Пловдивски'' – с център Панагюрище. Главен апостол е [[Панайот Волов]] с помощник [[Георги Бенковски]], по-късно като помощници са привлечени [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]] и [[Захари Стоянов]]; # ''Софийски'' – на практика само планиран, с апостоли [[Никола Обретенов]] и Никола Славков.<ref>В спомените си Ст. Заимов и Н. Обретенов недвусмислено твърдят, че са били 5 окръга, но не са единни за реда и номерацията им – вж. Заимов, С. Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов, С., стр. 74 – 75; Обретенов, Н. Спомени за българските въстания, С., стр. 248</ref> == Старозагорско въстание и Гюргевски комитет == В средата на март 1875 [[Любен Каравелов]] и [[Христо Ботев]] се изпокарват.<ref name=":0">З.Стоянов. „Хр.Ботийов.Опит за биография“, Глава втора. Политическа и литература деятелност. Част IX</ref>Причините са много и най-различни – след смъртта на Левски, Каравелов се отчайва и се отдръпва от революционното дело демонстрирайки нерешителност <ref name=":0" />;. Подстрекателство от [[Стефан Ботев (учител)|Стефан Ботев (Петков)]], че брат му, големият поет Хр. Ботев слугува на Каравелов за смешни пари<ref name=":0" /> В кореспонденция до [[Иван Драсов]], Ботев му се оплаква, как [[Панайот Хитов]] го известил, че Каравелов е взел 150 франка от сръбското правителство(писмото на П.Хитов не е намерено, а след Освобождението Хитов отрича да е писал такова.);Каравелов не бил съгласен печатницата му да разпространява „Знаме“, без пари, а Ботев смятал, че щом печатницата е революционна тя е "народна" и "обща"<ref name=":0" />; не е без значение и презрението на горделивата и властна [[Наталия Каравелова]] към парцаливите хъшове, както и тяхната ненавист към нея. Всички тези причини накуп създават конфликт между Каравелов и Ботев разразил се с пълна сила през 16-23 март 1875 г. Христо Ботев привлича [[Стефан Стамболов]] на своя страна. Двамата се опитват да убедят Каравелов да се откаже от поста председател на БРЦК и да им предаде комитетската архива, печата на БРЦК и комитетската каса – за тази цел те не пестят и заплахи за живота му. Ботев уговоря хъшлаците да убият Каравелов; <ref name=":0" /> Стамболов заплашва Каравелов с револвер в ръка.<ref name=":1">Кой кой е сред българите XV-XIX в. енциклопедичен сборник под съставителството и редакцията на проф. Илия Тодев. Анубид 2000г., стр. 254</ref> На 12 август  1875 групата около Хр.Ботев,  Ст.Стамболов и Ив. Драсов свиква събрание на БРЦК на което официалзира свалянето на Каравелов и избира Ботев за председател. „Младите“ решават час по-скоро да вдигнат въстание, за да бъде то в съзвучие със сърбо-херцеговското освободително движение.<ref name=":1" />Уви, те не си оставят почти никакво време. Въстанието избухва на 16 септември, но поради малкото време за организация и агитация то има слаб отзвук. То има ефект най-вече в няколко села около Стара Загора, (окръга на Ст.Стамболов) където се появяват две малки чети – и оттук името [[Старозагорско въстание|Старозагорско/Заарско въстание]] Повечето от апостолите успяват да избягат в Румъния.  На 30 септември Ботев подава оставка като председател на БРЦК – той е обиден, че другите го подозират в присвоени комитетски пари.<ref>] Захари Стоянов. Христо Ботийов – опит за биография. Глава II политическа и литературна деятелност част XI</ref> Освен това неуспехът на Заарското въстание в известна степен го обезкуражава. Вследствие на това останалите от „младите“ го изолират; Според З.Стоянов между апостолите и Ботев се настява хладина, която остава чак до  превземането на Радецки. Все пак той запазва частните си контакти с някои апостоли като Ст.Стамболов и Н.Обретенов.Групата на „младите“ се събират на 11 ноември в Гюргево, Румъния и заседават чак до Коледа (23 декември) без прекъсване.<ref name=":1" /> На заседанията присъстват всички по-видни революционери – Ст.Стамболов, [[Панайот Волов|П. Волов]], Ст. Заимов, Н.Обретенов, Г. Икономов, Г. Измирлиев и пр. Към групата се прибавят и няколко нови лица – Н.Славков и Г.Бенковски, като последният тепърва ще изиграе голяма роля. Апостолите взимат решение за незабавен курс към ново въстание, като този път си дават повече време – въстанието трябва да бъде през пролетта. Те възприемат три възможни дати – 18 април, 1 май и 11 май и се уговарят допълнително да ги съгласуват. Гюргевският комитет разпределя окръзите между апостолите и от този момент се разпуска, а те се разделят – всеки по своите задачи == Избухване == [[Файл:SAM 0829.JPG|мини|[[Калъчев мост|Калъчевият мост]] в Копривщица, от където е даден първият изстрел по време на Априлското въстание]] {{източник|Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 – 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи.|2024|04|08}} Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция (наричана „тайна полиция“ или „комитетска стража“), контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните [[мюсюлмани]], на османските власти и туркофилите в селото.<ref>{{cite book | title = История на Априлското Възстание | last = Страшимипов | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1907 | edition = | publisher = Пловдивска окръжна постоянна комисия | location = Пловдив | isbn = | doi = | pages = Т. II. с. 284 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]] от участник в събранието – [[Ненко Терзийски]] от [[Росен (Област Пазарджик)|Балдово]]. От [[Пазарджик]] в [[Копривщица]] и [[Панагюрище]] били изпратени [[жандармерия|жандармерийски]] отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен [[Тодор Каблешков]] копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие [[полиция]]та. [[Мюдюрин]]ът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „[[Кърваво писмо]]“, верността на което удостоверява с подписа си [[Никола Караджов]]. Писмото е пренесено от 19-годишния [[Георги Салчев]], който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.<ref>{{cite book | title = Из летописа на село Душанци: Георги Салчев | last = Панчо Балов-Майски, [[Дойчо Иванов]] | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Златен змей | location = Душанци | isbn = 978-954-776-021-0 | doi = | pages = 187 – 189 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/1573908-iz-letopisa-na-selo-dushantsi | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Още следобеда на същия ден ([[20 април]]) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското [[въстание]]. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части ([[башибозук]]) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове. Пристигането на туските части в Копривщица, дошли да арестуват членовете на съзаклятието, начело с Неджиб ага, отпора даден от въстаниците в хода на обявеното въстание и бягството на агата по посока на село [[Клисура]] е описано в картините на [[Христо Коев]] „Каблешков прави преглед на въстаническите сили“, „Копривщенските въстаници гърмят с пушките против турската порта“ и „Неджиб ага избягва с 14 души“.<ref>{{cite book | title = Сто видни копривщенци | last = Каблешкова | first = Райна | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2017 | edition = | publisher = Студио 18 | location = Пловдив | isbn = 978-619-7249-17-0 | doi = | pages = 24 – 26 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Ход на въстанието == === Първи революционен окръг === На 16 май от Румъния преминава чета от 20 души начело с войводата [[Таньо Стоянов|Таньо Стоянов Куртев]]. До село [[Кардам (област Търговище)|Хайдар]] четата се сблъсква с турски войски и башибозук и води първото си сражение. На 27 май се води бой близо до село [[Априлово (Област Търговище)|Априлово]]. През нощта при проливен дъжд четата пробива обкръжението и се измъква на височината Куштепе, където е застигната от потеря и е разбита. [[Файл:April Uprising.png|мини|247x247px|ляво|Карта на най-значителните действия по време на Априлското въстание]] В резултат провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести и репресии. На 26 април са арестувани и по-късно обесени [[Георги Измирлиев]] и [[Иван Панов]]. [[Стефан Стамболов]] научава за провалите, но нито отменя въстанието, нито го оглавява. Някои от ръководителите се опитват да следват първоначалния общ план, който е повече четнически, а не масово въставане на цели селища, както се е замисляло в Гюргево и е осъществено само в IV рев. окръг. Самият Стамболов се скрива в с. [[Самоводене]], Търновско и оставя въстанието в своя окръг на собствената му съдба. След три месеца той се появява в Румъния и започва отново да агитира за незабавно подготвяне на следващо въстание в България. На 29 април в селата западно от Търново сформират голяма чета (200 души) – четата на [[поп Харитон]] с помощници [[Бачо Киро]] и [[Христо Караминков]] – Бунито. Четата се отправя през нощта към [[Габрово]] и на 29 април достига [[Дряновски манастир|Дряновския манастир]]. Манастирът е обкръжен от близо 10 000 души редовна войска и башибозуци под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив, при който загиват по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието. [[Файл:BulgarianRebels1876Antonoff.jpg|мини|275px|„Български въстаници 1876“ (картина на В. Антонов)]] От [[Габрово]] и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода [[Цанко Дюстабанов]]. Четата се придвижва на запад и се включва в бойните действия в помощ на въстаналите села между Габрово и Троян. На 9 май четата е разгромена и оцелелите четници отстъпват в [[Стара планина|Балкана]]. На 11 май четата е окончателно разгромена след тежък ръкопашен бой под връх [[Марагидик]]. [[Цанко Дюстабанов]] е заловен и по-късно обесен в Търново. [[Трявна]] и околните села на 5 май образуват чета от 80 души с войвода [[Христо Патрев]]. След няколко сражения на 8 май с редовна войска тя е разбита. Селата между Троян и Габрово въстават масово и образуват свободна въстаническа територия. В продължение на близо две седмици въстаниците яростно отбраняват планинските боази водещи към селата, а след това и селата [[Батошево]], [[Кръвеник]], [[Ново село (квартал на Априлци)|Ново село]] и събраните в тях жители на околните въстанали села и махали, и са разбити след тежки сражения. В присъствието на множество новоселци се огласява създаването на [[Новоселска република]], просъществувала девет дни, като въстаници завардват двата прохода, през които може да се влезе в котловината – Дебневския и Граднишкия боаз. <ref>(https://www.desant.net/show-news/30359/)</ref> В борбата им се притичва на помощ Габровската чета и една малка чета от [[Троян]] начело с [[Иван Книговезеца]]. === Втори революционен окръг === В [[Сливен]]ския революционен окръг подготовката за въстание е слаба и е възприета четническа тактика. На 3 май е сформирана чета комитетски дейци от Ямбол и Сливен начело със [[Стоил войвода]]. Начело на четата стоял военен съвет в състав [[Иларион Драгостинов]], [[Георги Обретенов]] и [[Георги Дражев]]. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май четата се насочва към селата [[Нейково (област Сливен)|Нейково]] и [[Жеравна]], които въстават и много селяни се присъединяват към четата (около 73 души). Завалява дъжд, който през нощта преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата. На 9 май се води бой с потеря и редовна войска близо до [[Раково (Област Сливен)|Раково]]. На 10 май Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода [[Вратник]]. На 12 май в областта Сатмачешма четата е обкръжена и заловена. След неравен ръкопашен бой Стоил войвода е съсечен, главата му набучена на кол и откарана заедно с другите въстаници в Сливен. На 8 май в гората в Ягач до [[Чирпан]] е образувана малка чета от комитетски дейци под командването на Георги Тумбев, която се насочва към Средногорието, но почти веднага е разбита след сражение с турците. === Трети революционен окръг === [[Файл:Apriltsi-monument-in-Belitsa.jpg|мини|Паметник на априлските въстаници в с. [[Белица (Софийска област)]]]] Въстанието не избухва във [[Врачанско]] поради големия брой турски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със [[Сърбия]], и малодушието на местните комитетски дейци. Заимов ограничава действията си до създаването на устав и слаба агитация, а след като научава за провала на въстанието в IV окръг се отчайва и отказва да вдига въстание, докато не се появи сериозна армия от поне 1000 човека, към която да се присъедини. ; Действия по места При започването на сръбско-турската война през юни избухва въстание във [[Видин]]ско – в селата [[Ново село (Област Видин)|Ново село]], [[Флорентин]], [[Гъмзово]] и др. Въстаниците масово участват в четите на Михаил Никифоров, Станко Ангелов, Михаил Тепавски, Гено Михов и др. и дават много жертви, особено при боевете около Ново Село. Жителите на 18 села напускат родните си места и бягат в Сърбия и Румъния. На 12 юни 1876 година част от четниците на [[Филип Тотю]] се отделят в нова чета и под командването на войводата Сидер Грънчаров навлизат в България по билото на Стара планина с цел да се присъединят към предполагаемото въстание. След многобройни сражения и последните групи четници окончателно са разбити в Троянския балкан. ; [[Чета на Христо Ботев]] БРЦК подготвя в [[Румъния]] чета, оглавена от [[Христо Ботев]], чиято цел е да подпомогне въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността и наброява 205 души. За военен ръководител е определен [[Никола Войновски]], който е имал чин подпоручик от руската армия. Знаменосец – [[Никола Симов]]-Коруто. Ботев се е погрижил чрез Димитър Горов да извести телеграфически френски и швейцарски вестник за българското въстание и за преминаването на въоръжен отряд от българи, които отиват да се бият за свободата на родината си. На [[17 май]] 1876 г. четниците превземат командването на парахода „[[Радецки (кораб)|Радецки]]“ и го заставят да спре до българския бряг при село [[Козлодуй]], където слизат и параходът отплава без проблеми. С бърз преход се отправят към [[Враца]], като до вечерта достигат до село [[Бутан (село)|Бутан]]. Още в началото обаче се сблъскават с мрачната действителност. Предварително е уговорено около с. Борован да ги чака чета от 200 човека, която да се присъдени; на място обаче се присъединява само един мъж. Въпреки умората четата продължава марша и през нощта. До сутринта достига до моста около с. [[Оходен]]. След кратка почивка продължават към с. [[Баница]], но там са пресрещнати от [[башибозук]] и [[черкези]]. Поради това четата се оттегля към височината [[Милин камък]]. Завързва се сражение в което към 14 ч. се присъединяват и пристигналите от Враца две роти редовни войски с две оръдия. Тук при Враца четата се натъква на второ разочарование - Заимов отказва да повдига населението на бунт. Той обявява, че чака да се съберат поне 1000 души, за да се присъедини към тях. Смешното е, че според З.Стоянов в град има поне 400 души, които могат да бъдат вдигнати на бунт, но избират да се крият в черквата и да водят "преговори" с щаба на Ботев. Н. Обретенов и Г. Апостолов съветват Ботев да запали Враца, за да изкара хората от къщите, но той категорично отказва. През нощта четата пробива обръча и до сутринта на [[1 юни]] достига [[Веслец]]. Тук четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството решава да се оттегли към [[Стара планина|Балкана]]. Следващата цел на четата е Косталевският мост, където според плана е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена и съседните села. Според първоначална уговорка тук към четата трябва да се присъедини Митю Спахийчето с още 300 човека. Появява се само един стар дядо, които ги информира че Заимов е заповядал по места да не се вдига въстание. Тук Ботев за първи път изпада в отчаяние. Призори четата достига района на връх Таушаница. Тук ги нападат два [[табур]]а пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е около 10:1 в полза на турците. Ето защо четата се отправя към връх [[Вола]] и заема отбрана по височините Камарата, Купен и [[Околчица]]. През целия ден неколкократно са отбити атаките на противника. Вечерта боят затихнал и Христо Ботев заедно с щаба се събират около една скала, за да решат действията на четата за следващия ден. В това време с единичен изстрел е убит войводата. Войновски е избран за негов заместник. Под негово ръководство четата води бой в района на село [[Лютиброд]]. Преследвана от потери четата на Войновски се добира чак до [[Троян]]ския балкан. На [[13 юли]] и в района на с. [[Шипково]] е разбита окончателно. === Четвърти революционен окръг === {{без източници|12:43, 2 април 2024 (UTC)}} [[Файл:Въстаническа униформа.jpg|мини|150п|ляво|[[Униформа]], [[пушка|пушки]] и [[котки (алпинизъм)|котки]] на въстаниците от [[Копривщица]]]] На 18 април е извършено голямо събиране в местността Оборище където присъстват над 300-350 човека сред които 56 делегати.<ref name=":2">Захари Стоянов. Записки по Български въстания. кн. I, гл. 11 - Великото народно събрание в Оборище https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/9#textstart</ref> Д.Страшимиров представя по пълен списък - делегатите били 65<ref>Димитър Страшимиров. История на на априлското въстание 1907</ref> Тук е очертан Плана за въстанието.<ref name=":2" /> Поради преждевременното му избухване той не е приведен в изпълнение (например Одрин, Пазарджик, София, Ихтиман не са запалени; телеграфите не са прекъснати; жените и децата не са предварително изведени от селата, нито е подготвена логистиката по изхранването им и пр.)<ref name=":2" /> Както отбелязва З.Стоянов "''Тоя протокол, или по-добре катехизис, не можа да се тури в действие във всичките параграфи, понеже въстанието го превари десят деня по-напред''" <ref name=":2" />След обявяването на въстанието на 20 април властта в [[Панагюрище]] била поверена на [[Военен съвет]], още известен като Привременно правителство. Начело на Привременното правителство е поставен [[Павел Бобеков]]. Окръгът бил разделен на 2 района, като Волов и Икономов заминали за източния ([[Копривщица]], [[Клисура]], [[Карлово|Карлово,]] Стрелча и пр.). Със своята конна „[[хвърковата чета]]“ Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка (сега [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]]), [[Поибрене]], [[Баня (Област Пазарджик)|Баня]] и др.<ref name=":2" /> ==== Западен район и „Хвърковата чета“ на Бенковски ==== На 20 април въстава и [[Старосел]]. На [[22 април]] в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на [[Райна Княгиня]]. Друга чета, командвана от [[Орчо войвода]], действала против башибозуците в [[Стрелча]] и околността ѝ. На 23 април близо до с.Петрѝч Бенковски отблъсква башибозук. на 24 април пристига честата на [[Орчо войвода]] и общият брой на въстаниците достига 235 човека. Този ден те отблъсват нападение и на аскер. Оттук „[[Хвърковата чета|Хвърковатата чета]]“ се отправя към вр. Еледжик. Дотогава движението се развивало възходящо, но още от първите му дни срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен [[противник]]. Към въстаналите райони скоро били насочени и редовни части ([[низам]]), командвани от висши [[офицер]]и и [[генерал]]и, както и мобилизирани „[[редиф]]и“ ([[запасняк|запасняци]]) от [[Одрин]], [[Цариград]], [[Ниш]] и др. Срещу 8 – 10 хиляди зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 души башибозук и 10 000 редовна армия, снабдена с [[артилерия]] и най-модерно въоржение. Силите били наистина неравни. Лагерът на [[Еледжик (рид)|Еледжик]], въпреки отчаяната съпротива, бил разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибозуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него [[българи]], вкл. жени и деца, били зверски избити. На 30 април [[Хафъз паша]] превзел и опожарил самото Панагюрище, а Копривщица се спасила от разорение с цената на голям откуп и саможертвата на отец [[Дончо Плачков]]. На 2 май е превзета [[Перущица]] от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май [[Ахмед ага Барутанлията]] с около 5000 души превзема [[Батак]] и избива зверски местните жители потърсили убежище в църквата. [[Брацигово]] пада на 7 май след пристигането на редовна войска командвана от Хасан паша след близо триседмична тежка обсада. Защитата на Брацигово е най-добре организирана от всички въстанически пунктове, брациговци разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели атаки срещу заобикалящите ги османски сили. След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, на 2 май Бенковски с чета от 70 души се отправят към [[Тетевен|Тетевенския балкан]]. В непрекъснати сражения с турците четата се стопява, а на 7 май е разпусната от воеводата<ref>Кой кой е сред българите, XV-XIX век, Анубис, 2000, сборник под редакцията на проф. Илия Тодев 36 стр.</ref>. Заедно със Захари Стоянов, отец Кирил и Стефан Далматинеца се насочва към Тетевен. На 12 май 1876 г. (стар стил), след предателство от страна на дядо Въльо, пада в река Костина, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. ==== Източен район. Чета на Волов и Икономов ==== Волов се отправя още на 20 април към Копривщица за да окаже помощ на Каблешков. Подпомаган от Икономов, той предвожда отряд от 150 човека. Волов достига до [[Стрелча]], <ref name=":4" />където вече действа Орчо воевода. Двете чети се съединяват и в продължение на два дни водят активен бой с турците и татарите в местността. За да не губи време Волов търси помощ от Копривщица. Отзовават се двадесетина въстаника. Волов и Икономов преценяват, че не могат да завладеят Стрелча. Тук Волов отпраща една част от четата към Клисура, а сам се насочва към Копривщица, където оказва помощ на Каблешков. <ref name=":4">Кой кой е сред българите XV-XIX в. сборник под редакцията на проф. Ил.Тодев. , Анубис 2000 стр. 63</ref> Той укрепва позицията на ''Зли дол,'' и започва да препуска начело на малък конен отряд, за да повдига на бунт населението. Въпреки неговите усилия силите са твърде неравни. Още на [[26 април]] под напора на 2000 души под ръководството на [[Тосун бей]] паднала [[Клисура]], а основната част от [[Карловско]] въобще не успяло да въстане. Въпреки че Тодор Каблешков пристига с още 200 човека въстаниците не успяват да удържат силния напор на османската войска. Тук на излъчен военен съвет Волов разделя силите си на два отряда - предводителството на единия поверява Каблешков, а другата чета е водена съвместно от него и Икономов. На 28 април чорбаджиите на Копривщица виждайки неуспеха на въстанието "арестуват" Волов, Икономов и Каблешков<ref name=":3"><nowiki>https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/21#textstart</nowiki> Захари Стоянов. Записки по българските въстания, книга трета, затворите в Ловеч, дял V</ref>. С хитрост последните успяват да се измъкнат. Начело на чета от 70 човека се насочват към Троянския [[Стара планина|Балкан]], където разчитат на помощ от [[Стефан Стамболов]]. В непрестанни боеве с турците четата бързо се стопява, а Каблешков е заловен.<ref name=":3" /> В Търновския окръг те са принудени да се изправят пред суровата реалност - въстанието е потушено. Междувременно стотици жени, деца и старци потърсили спасение в околните гори. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от неочакваните дъжд и сняг. На 26 май близо до моста на р. Янтра, Икономов е застрелян от засада, а Волов - улучен в рамото и се удавя ==== Резултати в IV окръг ==== Въстанието обхваща почти цялата Западна Горнотракийска низина и Северозападните Родопи, където се създават, макар и за кратко, свободни въстанически територии. В районите на Троянския и Тетевенския Балкан се изтеглят почти всички чети от Средногорието , както и I рев. окръг и тази част на Балкана става свидетел на разгрома им и избиването на бунтовниците. === Пети революционен окръг === Н. Обретенов е определен за ръководител (заедно с Н. Славков) на отделен окръг – Софийския, който (както сам пише), обхваща областите и „къде Македония“. При създадената обстановка – арестуването на Славков и оттеглянето на Обретенов във [[Влашко]] – до фактическо изграждане на самостоятелен революционен окръг там не се стига. Гюргевският революционен комитет въз основа на съществуващия опит и революционна практика все пак включва организационно в подготвяното въстание през 1876 г. и част от Югозападна България – по-точно Банско-Разложкия край, който в хода на подготовката на Априлското въстание е включен в мрежата на IV (Пловдивски) революционен окръг. Преждевременното избухване на въстанието осуетява надигането на заговорниците в Разложката котловина. В края на май и началото на юни са извършени арести по селата в района, както и в [[Банско]] и в [[Разлог]]. === Разловско въстание === {{Основна|Разловско въстание}} След като Васил Левски създава [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]], [[БРЦК]] му изпраща [[Димитър Общи]] за помощник. Той самият се предлага за революционен апостол в [[Македония (област)|Македония]], но Левски му няма доверие и отказва. Така на практика Македония за момента не е активно включена в тези революционни планове. Все пак въстание, макар и непряко свързано с Априлското, избухва и там – главно по поречието на река [[Струма]] и река [[Брегалница]]. По името на първобунтовното селище то е известно като [[Разловско въстание]] и е организирано от солунската група [[Българска зора]]. Следствие на разкрития въстанието избухва преждевременно в [[Разловци]] на 18 май 1876 година. Две въстанически чети от около 60 души овладяват селото, след което бунтът се разраства в [[Малешево|Малешевско]] и [[Пиянец|Пиянечко]]. Сформира се чета от над 60 души, предвождана от поп [[Стоян Разловски]] и [[Димитър Попгеоргиев]], която действа в [[Малешево|Малешевско]]. В някои селища като [[Смиленци]], [[Владимирово (община Берово)|Владимирово]], [[Лаки]] и др. се създават малки въоръжени отряди. Изпратените многобройни башибозушки орди сломяват съпротивата на населението към средата на май. == Потушаване == [[Файл:April-1876-potushavane.jpg|мини|350п|Турски войски в българско село след въстанието]] Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като [[Никола Славков]], а [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]] е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в [[Горна Оряховица]]. Прави се опит за изпреварващ удар в [[Копривщица]] и [[Панагюрище]]. Започва прехвърляне на войски от [[Шумен]] в [[Търново]], от [[Одрин]] в [[Пловдив]] и [[Пазарджик]] и др. През [[1876]] г. на териториите на днешна България има 30 османски гарнизона – [[низам]]. Османската империя се готви за война със [[Сърбия]] и за целта мобилизира част от [[редиф]]а. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието или много близо до него. Наличието на войски в много градове оказва силно влияние върху подготовката и развоя на въстанието. Именно турските гарнизони налагат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Горна Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на големи гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик, не позволяват там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание предизвиква такъв ужас в турското военно командване, че то вдига армията, запасните и башибозука на свещена война. Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата порта и турското военно министерство дават заповед за мобилизация на запаса. За потушаване на въстанието е създаден щаб в състав: [[Мидхат паша]], военния министър, [[Хюсеин Авни паша]] и главнокомандващия Абдул Керим паша. Основен двигател е бившият дунавски валия Мидхат паша, председател на комитета [[Сюлерге]] (метла). Военните операции се водят от висши военачалници, като командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и др. Още на 21 април започва прехвърляне с влак на 1 [[табур]] (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за [[Пазарджик]]. На 22 тръгват още 4 табора. Всички те са от низама. На 23 април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик пристига конен полк, който заварва местните, [[редиф]]и вече въоръжени. На 27 април в района на въстанието пристига артилерия от Одрин. Числото само на действащата армия в района на [[Пловдив]] и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно срещу Дряновския Манастир и в Габровско действа 10-хилядната армия на Фазлъ паша. Издава се заповед за привличане на войска от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана [[Клисура]] от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те нападат [[Копривщица]]. [[Перущица]] успява да отблъсне черкезите и читаците – около 4000 души срещу 600 въстаници. На 27 април срещу градчето са изпратени 2 табора (1600 души) войска и 2 оръдия. Въстаниците удържат атаката до 31 май. Срещу въстаниците в Средногорието е съсредоточен 10 000 редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, защото Хафъз паша очаква сериозна съпротива от „Сърби“ и „Московци“. След погрома пашата заповядва да се избива населението и да се взема всичко ценно. Къщите са ограбени и запалени. Лагерът на Еледжик е атакуван от софийската дивизия начело с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души. На 4 май в [[Брацигово]] от Еледжик пристига Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след силен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на войниците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил войвода е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско. [[Ботевата чета]] е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има описание на войводата. Военните части са в готовност. При слизането в Козлодуй на 17 май, чрез телеграма е заповядано да се отправят части от [[Видин]] и [[Русе]]. Подхождат войски от [[Берковица]] и [[Ниш]]. През Русе с кораб са прехвърлени и войски от Шумен. На 25 май в Лом пристига и Фазлъ паша. Общата численост е към 2 дивизии срещу 200 четници. Времето ни ограничава да дадем още примери, но анализът на сведенията и документите са красноречиви. Въстанието предизвиква паника сред управниците на Турция. Те мобилизират огромна част от наличните войски, привличат части от Мала Азия и Африка. От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след [[Старозагорско въстание|Старозагорския опит за въстание]] и след [[Херцеговинско-босненско въстание (1875-1878)|Босненско-Херцеговинското въстание]], крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързият му и кървав край. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила. === Жертви и материални щети === {{раздел-мъниче}} [[Файл:Старосел поп Марко Костов.jpg|дясно|мини|Паметна плоча пред дома на поп Марко Костов, [[Старосел]]]] Според българската историогра̀фия загиналите са около 30 000 души,<ref name="Николай Овчаров">[[Николай Овчаров]], „Geschichte Bulgariens. Kurzer Abriss“, Издателство Летера, Пловдив, 2006, стр. 53, ISBN 954-516-584-7</ref> докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души.<ref>Jelavich, Barbara (1999) History of the Balkans: Eighteenth and Nineteenth Centuries, Nide 1, Cambridge University Press, pp.347</ref> Руският консул в Одрин [[Алексей Церетелев]] смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.<ref name=Tsertelev>''Би било невярно, ако смятаме, че населението на тези села, които са престанали да съществуват, е било по-малко от 75 000 души.'' Доклад на княз Алексей Церетелев до граф Николай Павлович Игнатиев от 24 май 1878 г., цитиран от „История“, 11 клас, 1999, изд. „Просвета“, стр. 260</ref> По време на въстанието е възродена практиката на поробвания на християни.<ref>[http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi7-Kolev/V.Kolev.pdf Колев, Валери. Краят на „турското робство“ след Освобождението, АНАМНЕЗА, Год. IІІ, 2008, кн. 2, ISSN 1312-9295, с. 96, 98.]</ref><ref>[http://www.anamnesis.info/sites/default/files/Bg-vOI_2017_gotov.pdf Тодорова, Олга. Робството през епохата на късната Османска империя в българската и чуждата историография: допирни точки и разминавания, в: Българите в Османската империя, ХІХ в.: понятия, структури, личности, София, 2017, с. 28, 31-32.]</ref> == Историческо значение == {{Основна|Цариградска конференция}} Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]]. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание от страна на всички Велики сили на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българския народ дотогава. Отказът на османското правителство да осъществи решенията на Цариградската конференция води до обявяването на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|единадесетата Руско-турска война]], довела до [[Освобождение на България|Освобождението на България]]. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук българския национален въпрос, разрешен с Руско-турската освободителна война. == Памет == ; В литературата Първият български роман „[[Под игото]]“ на патриарха на българската литература [[Иван Вазов]] е изцяло отражение на онази историческа епоха на революционен дух и порив към свобода. Творбата описва подготовката, избухването и потушаването на въстанието. Не са малко и другите Вазови творби, които пресъздават героизма на българските борци. ("Eпопеята на забравените", "Радецки" и пр.) ; В мемоаристиката Първият опит за възстановяване на събитията около Априлското въстание прави Захари Стоянов. Сред по-важните му свидетелства са особено колоритните „Записки по българските въстания“ и „Христо Ботйов. Опит за биография“. В тях той „рисува“ Бенковски, Волов,Ботев, П.Хитов като живи хора, а не като идеализирани образи. Съвременниците му (вкл. Вазов) остро го  критикуват, че не е скрил недостатъците на героите. Днес обаче делото на З.Стоянов се оценява високо, по „Записките…“ дори има игрален филм, а също и сериал ; В киното Подготовката, избухването, ходът и завършекът на Априлското въстание намират отражение в българския игрален сериал от 1976 г. [[Записки по българските въстания (филм)|„Записки по българските въстания“]]. Филмът е създаден по едноименната творба на Захари Стоянов. Актьорът [[Радко Дишлиев]] се превъплъщава по изключителен начин в ролята на апостола [[Георги Бенковски]]. Впоследствие е създаден и двусериен игрален филм - Апостолите. За делото на Ботев също има няколко филма. Свобода или смърт (1969) и [[Ботев (филм)|Ботев]] (2022) На въстанието са посветени и няколко екранизации на романа „Под игото“ от Иван Вазов. ; В изобразителното изкуство През 1892 Антони Пиотровски рисува картината "Баташкото клане". ; Други * На Априлското въстание е наречена улица в квартал „[[Надежда II]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951338|title=Априлско въстание}}). == Литература == * Косев, Константин, Николай Жечев и Дойно Дойнов. ''История на Априлското въстание. 1876. Фототипно издание.'' Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006. == Вижте също == * [[Цариградска конференция]] * [[Записки по българските въстания]] * [[Разловско въстание]] * [[Лондонски протокол (1877)]] * [[Джанюариъс Макгахан]] * [[Уилям Гладстон]] == Източници и бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://ia600301.us.archive.org/35/items/blgariiavistoch02tgoog/blgariiavistoch02tgoog.pdf Цанов, А. България в Източния въпрос. Пловдив, 1879] * [http://ia700202.us.archive.org/9/items/minalotoocherki00zaimgoog/minalotoocherki00zaimgoog.pdf Заимов, С. Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 – 1877 г. Кн. I-III. Пловдив, 1898 – 1899 – второ, преработено и допълнено издание] * [http://ia700300.us.archive.org/33/items/istoriianaapril02stragoog/istoriianaapril02stragoog.pdf Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. Т. I. Предистория; Т. II. Приготовления. Пловдив, 1907] * [http://ia700401.us.archive.org/3/items/istoriianaapril03stragoog/istoriianaapril03stragoog.pdf Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. Т. III. Въстание и пепелища. Пловдив, 1907] * [http://ia600208.us.archive.org/9/items/istoriiatanaizt01gudegoog/istoriiatanaizt01gudegoog.pdf Петвеков, Б. (П. Гудев) Историята на Източния въпрос преди Освобождението на България. София, 1908] * [http://ia700409.us.archive.org/22/items/stranitsaotpoli01balagoog/stranitsaotpoli01balagoog.pdf Балабанов, М. Страница от политическото ни възраждане. София, 1904] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1727 „Спомени от възстанието през 1876“], публикувано във в. „Мир“, брой 8964 и брой 9300, София, 1930 година {{Български въстания срещу османската власт}} {{Портал Военна история на България}} [[Категория:Априлско въстание| ]] t0tphcc1s5w9j7z7rz47zcck8rpf9an 12214482 12214121 2024-04-25T21:44:32Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Априлско въстание | конфликт = | картинка = Zname Aprilskoto vastanie.jpg | описание = Знамето на въстаниците от [[Горна Оряховица]] с лозунга {{Кирилица|„Свобода или смьрть“}}<ref>По българския правопис от средата на ХІХ в.</ref> | период = 20 април (стар стил) 1876 г. – май 1876 г. | място = Предимно Южна България | територия = | резултат = Потушаване на въстанието <br> • '''[[Цариградска конференция]]''' | страна1 = [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] Въстаници дейци на [[БРЦК]] | страна2 = [[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] [[Османска империя]] | командир1 = [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Георги Бенковски]] <br> [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Панайот Волов]] <br> [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Георги Икономов]] <br> [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Христо Ботев]] <br> [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Стефан Стамболов]] [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Иларион Драгостинов]] <br> | командир2 = [[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] [[Хафъз паша]] <br> [[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] Юсуф ага Софийски <br> [[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] Хасан паша Нишки[[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] [[Тосун бей]] <br> | сила1 = 10 000 | сила2 = 100 000 | жертви1 = 30 000 – 60 000 убити според български изследователи<ref name="Николай Овчаров"/><br> 10 000 – 12 000 според странични наблюдатели<ref>Ayten Kilic, The international repercussions of the 1876 April uprising within the Ottoman Empire.</ref><br> 3000 според османски сведения<ref>Raymond Detrez, Historical Dictionary of Bulgaria, Historical Dictionaries of Europe, Edition 3; Rowman & Littlefield, 2014, {{ISBN| 1442241802}}, p. 38.</ref> | жертви2 = 1000<ref>Gabor Agoston, Bruce Alan Masters, Encyclopedia of the Ottoman Empire; Facts on File Library of World History; Infobase Publishing, 2010, ISBN 1-4381-1025-1, p. 497.</ref> | бележки = }} '''Априлското въстание''' от [[1876]] година е въоръжено въстание на [[българи]]те в [[Османската империя]]. Избухва преждевременно на [[20 април]] в [[Копривщица]]<ref>При представянето на фактологическата информация е използван [[юлиански календар|юлианският календар]], т.е. т.нар. ''стар стил''.</ref> и е организирано от [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на [[Българско възраждане|българското националноосвободително движение]]. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в [[Западна Европа]] и особено в [[Руска империя|Русия]].<ref>{{Citation |title=www.bulgari-istoria-2010.com |url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Kosev_Cel_April_vastanie.pdf |accessdate=2012-01-27 |archivedate=2014-11-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141129031434/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Kosev_Cel_April_vastanie.pdf }}</ref><ref>{{Citation |title=www.politika.bg |url=http://www.politika.bg/article?id=2563 |accessdate=2012-01-27 |archivedate=2013-12-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131213181018/http://www.politika.bg/article?id=2563 }}</ref> {{стар стил}} == Подготовка == Според изработения от [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]] план българските земи са разделени на 5 революционни окръга (като в 5-ия организацията е твърде слаба): # ''Търновски'' – с център [[Горна Оряховица]], главен апостол е [[Стефан Стамболов]] с помощници [[Христо Караминков]] (Бунито), [[Иван Панов Семерджиев]] и [[Георги Измирлиев]]; # ''Сливенски'' – главен апостол е [[Иларион Драгостинов]] с помощници [[Стоил войвода]] и [[Георги Обретенов]]; # ''Врачански'' – главен апостол е [[Стоян Заимов]] с помощници [[Никола Обретенов]], [[Георги Апостолов (Ботев четник)|Георги Апостолов]] и [[Никола Славков]]; # ''Пловдивски'' – с център Панагюрище. Главен апостол е [[Панайот Волов]] с помощник [[Георги Бенковски]], по-късно като помощници са привлечени [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]] и [[Захари Стоянов]]; # ''Софийски'' – на практика само планиран, с апостоли [[Никола Обретенов]] и Никола Славков.<ref>В спомените си Ст. Заимов и Н. Обретенов недвусмислено твърдят, че са били 5 окръга, но не са единни за реда и номерацията им – вж. Заимов, С. Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов, С., стр. 74 – 75; Обретенов, Н. Спомени за българските въстания, С., стр. 248</ref> == Старозагорско въстание и Гюргевски комитет == В средата на март 1875 [[Любен Каравелов]] и [[Христо Ботев]] се изпокарват.<ref name=":0">З.Стоянов. „Хр.Ботийов.Опит за биография“, Глава втора. Политическа и литература деятелност. Част IX</ref>Причините са много и най-различни – след смъртта на Левски, Каравелов се отчайва и се отдръпва от революционното дело демонстрирайки нерешителност <ref name=":0" />;. Подстрекателство от [[Стефан Ботев (учител)|Стефан Ботев (Петков)]], че брат му, големият поет Хр. Ботев слугува на Каравелов за смешни пари<ref name=":0" /> В кореспонденция до [[Иван Драсов]], Ботев му се оплаква, как [[Панайот Хитов]] го известил, че Каравелов е взел 150 франка от сръбското правителство(писмото на П.Хитов не е намерено, а след Освобождението Хитов отрича да е писал такова.);Каравелов не бил съгласен печатницата му да разпространява „Знаме“, без пари, а Ботев смятал, че щом печатницата е революционна тя е „народна“ и „обща“;<ref name=":0" /> не е без значение и презрението на горделивата и властна [[Наталия Каравелова]] към парцаливите хъшове, както и тяхната ненавист към нея. Всички тези причини накуп създават конфликт между Каравелов и Ботев разразил се с пълна сила през 16-23 март 1875 г. Христо Ботев привлича [[Стефан Стамболов]] на своя страна. Двамата се опитват да убедят Каравелов да се откаже от поста председател на БРЦК и да им предаде комитетската архива, печата на БРЦК и комитетската каса – за тази цел те не пестят и заплахи за живота му. Ботев уговоря хъшлаците да убият Каравелов; <ref name=":0" /> Стамболов заплашва Каравелов с револвер в ръка.<ref name=":1">Кой кой е сред българите XV-XIX в. енциклопедичен сборник под съставителството и редакцията на проф. Илия Тодев. Анубид 2000г., стр. 254</ref> На 12 август  1875 групата около Хр. Ботев,  Ст. Стамболов и Ив. Драсов свиква събрание на БРЦК на което официалзира свалянето на Каравелов и избира Ботев за председател. „Младите“ решават час по-скоро да вдигнат въстание, за да бъде то в съзвучие със сърбо-херцеговското освободително движение.<ref name=":1" />Уви, те не си оставят почти никакво време. Въстанието избухва на 16 септември, но поради малкото време за организация и агитация то има слаб отзвук. То има ефект най-вече в няколко села около Стара Загора, (окръга на Ст. Стамболов) където се появяват две малки чети – и оттук името [[Старозагорско въстание|Старозагорско/Заарско въстание]] Повечето от апостолите успяват да избягат в Румъния.  На 30 септември Ботев подава оставка като председател на БРЦК – той е обиден, че другите го подозират в присвоени комитетски пари.<ref>] Захари Стоянов. Христо Ботийов – опит за биография. Глава II политическа и литературна деятелност част XI</ref> Освен това неуспехът на Заарското въстание в известна степен го обезкуражава. Вследствие на това останалите от „младите“ го изолират; Според З. Стоянов между апостолите и Ботев се настява хладина, която остава чак до  превземането на [[Радецки (кораб)|Радецки]]. Все пак той запазва частните си контакти с някои апостоли като Ст.Стамболов и Н.Обретенов.Групата на „младите“ се събират на 11 ноември в Гюргево, Румъния и заседават чак до Коледа (23 декември) без прекъсване.<ref name=":1" /> На заседанията присъстват всички по-видни революционери – Ст. Стамболов, [[Панайот Волов|П. Волов]], Ст. Заимов, Н. Обретенов, Г. Икономов, Г. Измирлиев и пр. Към групата се прибавят и няколко нови лица – Н. Славков и Г. Бенковски, като последният тепърва ще изиграе голяма роля. Апостолите взимат решение за незабавен курс към ново въстание, като този път си дават повече време – въстанието трябва да бъде през пролетта. Те възприемат три възможни дати – 18 април, 1 май и 11 май и се уговарят допълнително да ги съгласуват. Гюргевският комитет разпределя окръзите между апостолите и от този момент се разпуска, а те се разделят – всеки по своите задачи == Избухване == [[Файл:SAM 0829.JPG|мини|[[Калъчев мост|Калъчевият мост]] в Копривщица, от където е даден първият изстрел по време на Априлското въстание]] {{източник|Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 – 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи.|2024|04|08}} Единствено в IV окръг под ръководството на [[Георги Бенковски]] била създадена постоянно действаща въстаническа милиция (наричана „тайна полиция“ или „комитетска стража“), контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните [[мюсюлмани]], на османските власти и туркофилите в селото.<ref>{{cite book | title = История на Априлското Възстание | last = Страшимипов | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1907 | edition = | publisher = Пловдивска окръжна постоянна комисия | location = Пловдив | isbn = | doi = | pages = Т. II. с. 284 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]] от участник в събранието – [[Ненко Терзийски]] от [[Росен (Област Пазарджик)|Балдово]]. От [[Пазарджик]] в [[Копривщица]] и [[Панагюрище]] били изпратени [[жандармерия|жандармерийски]] отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен [[Тодор Каблешков]] копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие [[полиция]]та. [[Мюдюрин]]ът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „[[Кърваво писмо]]“, верността на което удостоверява с подписа си [[Никола Караджов]]. Писмото е пренесено от 19-годишния [[Георги Салчев]], който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.<ref>{{cite book | title = Из летописа на село Душанци: Георги Салчев | last = Панчо Балов-Майски, [[Дойчо Иванов]] | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Златен змей | location = Душанци | isbn = 978-954-776-021-0 | doi = | pages = 187 – 189 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/1573908-iz-letopisa-na-selo-dushantsi | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Още следобеда на същия ден ([[20 април]]) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското [[въстание]]. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части ([[башибозук]]) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове. Пристигането на туските части в Копривщица, дошли да арестуват членовете на съзаклятието, начело с Неджиб ага, отпора даден от въстаниците в хода на обявеното въстание и бягството на агата по посока на село [[Клисура]] е описано в картините на [[Христо Коев]] „Каблешков прави преглед на въстаническите сили“, „Копривщенските въстаници гърмят с пушките против турската порта“ и „Неджиб ага избягва с 14 души“.<ref>{{cite book | title = Сто видни копривщенци | last = Каблешкова | first = Райна | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2017 | edition = | publisher = Студио 18 | location = Пловдив | isbn = 978-619-7249-17-0 | doi = | pages = 24 – 26 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Ход на въстанието == === Първи революционен окръг === На 16 май от Румъния преминава чета от 20 души начело с войводата [[Таньо Стоянов|Таньо Стоянов Куртев]]. До село [[Кардам (област Търговище)|Хайдар]] четата се сблъсква с турски войски и башибозук и води първото си сражение. На 27 май се води бой близо до село [[Априлово (Област Търговище)|Априлово]]. През нощта при проливен дъжд четата пробива обкръжението и се измъква на височината Куштепе, където е застигната от потеря и е разбита. [[Файл:April Uprising.png|мини|247x247px|ляво|Карта на най-значителните действия по време на Априлското въстание]] В резултат провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести и репресии. На 26 април са арестувани и по-късно обесени [[Георги Измирлиев]] и [[Иван Панов]]. [[Стефан Стамболов]] научава за провалите, но нито отменя въстанието, нито го оглавява. Някои от ръководителите се опитват да следват първоначалния общ план, който е повече четнически, а не масово въставане на цели селища, както се е замисляло в Гюргево и е осъществено само в IV рев. окръг. Самият Стамболов се скрива в с. [[Самоводене]], Търновско и оставя въстанието в своя окръг на собствената му съдба. След три месеца той се появява в Румъния и започва отново да агитира за незабавно подготвяне на следващо въстание в България. На 29 април в селата западно от Търново сформират голяма чета (200 души) – четата на [[поп Харитон]] с помощници [[Бачо Киро]] и [[Христо Караминков]] – Бунито. Четата се отправя през нощта към [[Габрово]] и на 29 април достига [[Дряновски манастир|Дряновския манастир]]. Манастирът е обкръжен от близо 10 000 души редовна войска и башибозуци под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив, при който загиват по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието. [[Файл:BulgarianRebels1876Antonoff.jpg|мини|275px|„Български въстаници 1876“ (картина на В. Антонов)]] От [[Габрово]] и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода [[Цанко Дюстабанов]]. Четата се придвижва на запад и се включва в бойните действия в помощ на въстаналите села между Габрово и Троян. На 9 май четата е разгромена и оцелелите четници отстъпват в [[Стара планина|Балкана]]. На 11 май четата е окончателно разгромена след тежък ръкопашен бой под връх [[Марагидик]]. [[Цанко Дюстабанов]] е заловен и по-късно обесен в Търново. [[Трявна]] и околните села на 5 май образуват чета от 80 души с войвода [[Христо Патрев]]. След няколко сражения на 8 май с редовна войска тя е разбита. Селата между Троян и Габрово въстават масово и образуват свободна въстаническа територия. В продължение на близо две седмици въстаниците яростно отбраняват планинските боази водещи към селата, а след това и селата [[Батошево]], [[Кръвеник]], [[Ново село (квартал на Априлци)|Ново село]] и събраните в тях жители на околните въстанали села и махали, и са разбити след тежки сражения. В присъствието на множество новоселци се огласява създаването на [[Новоселска република]], просъществувала девет дни, като въстаници завардват двата прохода, през които може да се влезе в котловината – Дебневския и Граднишкия боаз. <ref>(https://www.desant.net/show-news/30359/)</ref> В борбата им се притичва на помощ Габровската чета и една малка чета от [[Троян]] начело с [[Иван Книговезеца]]. === Втори революционен окръг === В [[Сливен]]ския революционен окръг подготовката за въстание е слаба и е възприета четническа тактика. На 3 май е сформирана чета комитетски дейци от Ямбол и Сливен начело със [[Стоил войвода]]. Начело на четата стоял военен съвет в състав [[Иларион Драгостинов]], [[Георги Обретенов]] и [[Георги Дражев]]. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май четата се насочва към селата [[Нейково (област Сливен)|Нейково]] и [[Жеравна]], които въстават и много селяни се присъединяват към четата (около 73 души). Завалява дъжд, който през нощта преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата. На 9 май се води бой с потеря и редовна войска близо до [[Раково (Област Сливен)|Раково]]. На 10 май Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода [[Вратник]]. На 12 май в областта Сатмачешма четата е обкръжена и заловена. След неравен ръкопашен бой Стоил войвода е съсечен, главата му набучена на кол и откарана заедно с другите въстаници в Сливен. На 8 май в гората в Ягач до [[Чирпан]] е образувана малка чета от комитетски дейци под командването на Георги Тумбев, която се насочва към Средногорието, но почти веднага е разбита след сражение с турците. === Трети революционен окръг === [[Файл:Apriltsi-monument-in-Belitsa.jpg|мини|Паметник на априлските въстаници в с. [[Белица (Софийска област)]]]] Въстанието не избухва във [[Врачанско]] поради големия брой турски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със [[Сърбия]], и малодушието на местните комитетски дейци. Заимов ограничава действията си до създаването на устав и слаба агитация, а след като научава за провала на въстанието в IV окръг се отчайва и отказва да вдига въстание, докато не се появи сериозна армия от поне 1000 човека, към която да се присъедини. ; Действия по места При започването на сръбско-турската война през юни избухва въстание във [[Видин]]ско – в селата [[Ново село (Област Видин)|Ново село]], [[Флорентин]], [[Гъмзово]] и др. Въстаниците масово участват в четите на Михаил Никифоров, Станко Ангелов, Михаил Тепавски, Гено Михов и др. и дават много жертви, особено при боевете около Ново Село. Жителите на 18 села напускат родните си места и бягат в Сърбия и Румъния. На 12 юни 1876 година част от четниците на [[Филип Тотю]] се отделят в нова чета и под командването на войводата Сидер Грънчаров навлизат в България по билото на Стара планина с цел да се присъединят към предполагаемото въстание. След многобройни сражения и последните групи четници окончателно са разбити в Троянския балкан. ; [[Чета на Христо Ботев]] БРЦК подготвя в [[Румъния]] чета, оглавена от [[Христо Ботев]], чиято цел е да подпомогне въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността и наброява 205 души. За военен ръководител е определен [[Никола Войновски]], който е имал чин подпоручик от руската армия. Знаменосец – [[Никола Симов]]-Коруто. Ботев се е погрижил чрез Димитър Горов да извести телеграфически френски и швейцарски вестник за българското въстание и за преминаването на въоръжен отряд от българи, които отиват да се бият за свободата на родината си. На [[17 май]] 1876 г. четниците превземат командването на парахода „[[Радецки (кораб)|Радецки]]“ и го заставят да спре до българския бряг при село [[Козлодуй]], където слизат и параходът отплава без проблеми. С бърз преход се отправят към [[Враца]], като до вечерта достигат до село [[Бутан (село)|Бутан]]. Още в началото обаче се сблъскават с мрачната действителност. Предварително е уговорено около с. Борован да ги чака чета от 200 човека, която да се присъдени; на място обаче се присъединява само един мъж. Въпреки умората четата продължава марша и през нощта. До сутринта достига до моста около с. [[Оходен]]. След кратка почивка продължават към с. [[Баница]], но там са пресрещнати от [[башибозук]] и [[черкези]]. Поради това четата се оттегля към височината [[Милин камък]]. Завързва се сражение в което към 14 ч. се присъединяват и пристигналите от Враца две роти редовни войски с две оръдия. Тук при Враца четата се натъква на второ разочарование - Заимов отказва да повдига населението на бунт. Той обявява, че чака да се съберат поне 1000 души, за да се присъедини към тях. Смешното е, че според З.Стоянов в град има поне 400 души, които могат да бъдат вдигнати на бунт, но избират да се крият в черквата и да водят "преговори" с щаба на Ботев. Н. Обретенов и Г. Апостолов съветват Ботев да запали Враца, за да изкара хората от къщите, но той категорично отказва. През нощта четата пробива обръча и до сутринта на [[1 юни]] достига [[Веслец]]. Тук четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството решава да се оттегли към [[Стара планина|Балкана]]. Следващата цел на четата е Косталевският мост, където според плана е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена и съседните села. Според първоначална уговорка тук към четата трябва да се присъедини Митю Спахийчето с още 300 човека. Появява се само един стар дядо, които ги информира че Заимов е заповядал по места да не се вдига въстание. Тук Ботев за първи път изпада в отчаяние. Призори четата достига района на връх Таушаница. Тук ги нападат два [[табур]]а пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е около 10:1 в полза на турците. Ето защо четата се отправя към връх [[Вола]] и заема отбрана по височините Камарата, Купен и [[Околчица]]. През целия ден неколкократно са отбити атаките на противника. Вечерта боят затихнал и Христо Ботев заедно с щаба се събират около една скала, за да решат действията на четата за следващия ден. В това време с единичен изстрел е убит войводата. Войновски е избран за негов заместник. Под негово ръководство четата води бой в района на село [[Лютиброд]]. Преследвана от потери четата на Войновски се добира чак до [[Троян]]ския балкан. На [[13 юли]] и в района на с. [[Шипково]] е разбита окончателно. === Четвърти революционен окръг === {{без източници|12:43, 2 април 2024 (UTC)}} [[Файл:Въстаническа униформа.jpg|мини|150п|ляво|[[Униформа]], [[пушка|пушки]] и [[котки (алпинизъм)|котки]] на въстаниците от [[Копривщица]]]] На 18 април е извършено голямо събиране в местността Оборище където присъстват над 300-350 човека сред които 56 делегати.<ref name=":2">Захари Стоянов. Записки по Български въстания. кн. I, гл. 11 - Великото народно събрание в Оборище https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/9#textstart</ref> Д.Страшимиров представя по пълен списък - делегатите били 65<ref>Димитър Страшимиров. История на на априлското въстание 1907</ref> Тук е очертан Плана за въстанието.<ref name=":2" /> Поради преждевременното му избухване той не е приведен в изпълнение (например Одрин, Пазарджик, София, Ихтиман не са запалени; телеграфите не са прекъснати; жените и децата не са предварително изведени от селата, нито е подготвена логистиката по изхранването им и пр.)<ref name=":2" /> Както отбелязва З.Стоянов "''Тоя протокол, или по-добре катехизис, не можа да се тури в действие във всичките параграфи, понеже въстанието го превари десят деня по-напред''" <ref name=":2" />След обявяването на въстанието на 20 април властта в [[Панагюрище]] била поверена на [[Военен съвет]], още известен като Привременно правителство. Начело на Привременното правителство е поставен [[Павел Бобеков]]. Окръгът бил разделен на 2 района, като Волов и Икономов заминали за източния ([[Копривщица]], [[Клисура]], [[Карлово|Карлово,]] Стрелча и пр.). Със своята конна „[[хвърковата чета]]“ Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка (сега [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]]), [[Поибрене]], [[Баня (Област Пазарджик)|Баня]] и др.<ref name=":2" /> ==== Западен район и „Хвърковата чета“ на Бенковски ==== На 20 април въстава и [[Старосел]]. На [[22 април]] в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на [[Райна Княгиня]]. Друга чета, командвана от [[Орчо войвода]], действала против башибозуците в [[Стрелча]] и околността ѝ. На 23 април близо до с.Петрѝч Бенковски отблъсква башибозук. на 24 април пристига честата на [[Орчо войвода]] и общият брой на въстаниците достига 235 човека. Този ден те отблъсват нападение и на аскер. Оттук „[[Хвърковата чета|Хвърковатата чета]]“ се отправя към вр. Еледжик. Дотогава движението се развивало възходящо, но още от първите му дни срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен [[противник]]. Към въстаналите райони скоро били насочени и редовни части ([[низам]]), командвани от висши [[офицер]]и и [[генерал]]и, както и мобилизирани „[[редиф]]и“ ([[запасняк|запасняци]]) от [[Одрин]], [[Цариград]], [[Ниш]] и др. Срещу 8 – 10 хиляди зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 души башибозук и 10 000 редовна армия, снабдена с [[артилерия]] и най-модерно въоржение. Силите били наистина неравни. Лагерът на [[Еледжик (рид)|Еледжик]], въпреки отчаяната съпротива, бил разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибозуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него [[българи]], вкл. жени и деца, били зверски избити. На 30 април [[Хафъз паша]] превзел и опожарил самото Панагюрище, а Копривщица се спасила от разорение с цената на голям откуп и саможертвата на отец [[Дончо Плачков]]. На 2 май е превзета [[Перущица]] от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май [[Ахмед ага Барутанлията]] с около 5000 души превзема [[Батак]] и избива зверски местните жители потърсили убежище в църквата. [[Брацигово]] пада на 7 май след пристигането на редовна войска командвана от Хасан паша след близо триседмична тежка обсада. Защитата на Брацигово е най-добре организирана от всички въстанически пунктове, брациговци разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели атаки срещу заобикалящите ги османски сили. След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, на 2 май Бенковски с чета от 70 души се отправят към [[Тетевен|Тетевенския балкан]]. В непрекъснати сражения с турците четата се стопява, а на 7 май е разпусната от воеводата<ref>Кой кой е сред българите, XV-XIX век, Анубис, 2000, сборник под редакцията на проф. Илия Тодев 36 стр.</ref>. Заедно със Захари Стоянов, отец Кирил и Стефан Далматинеца се насочва към Тетевен. На 12 май 1876 г. (стар стил), след предателство от страна на дядо Въльо, пада в река Костина, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. ==== Източен район. Чета на Волов и Икономов ==== Волов се отправя още на 20 април към Копривщица за да окаже помощ на Каблешков. Подпомаган от Икономов, той предвожда отряд от 150 човека. Волов достига до [[Стрелча]], <ref name=":4" />където вече действа Орчо воевода. Двете чети се съединяват и в продължение на два дни водят активен бой с турците и татарите в местността. За да не губи време Волов търси помощ от Копривщица. Отзовават се двадесетина въстаника. Волов и Икономов преценяват, че не могат да завладеят Стрелча. Тук Волов отпраща една част от четата към Клисура, а сам се насочва към Копривщица, където оказва помощ на Каблешков. <ref name=":4">Кой кой е сред българите XV-XIX в. сборник под редакцията на проф. Ил.Тодев. , Анубис 2000 стр. 63</ref> Той укрепва позицията на ''Зли дол,'' и започва да препуска начело на малък конен отряд, за да повдига на бунт населението. Въпреки неговите усилия силите са твърде неравни. Още на [[26 април]] под напора на 2000 души под ръководството на [[Тосун бей]] паднала [[Клисура]], а основната част от [[Карловско]] въобще не успяло да въстане. Въпреки че Тодор Каблешков пристига с още 200 човека въстаниците не успяват да удържат силния напор на османската войска. Тук на излъчен военен съвет Волов разделя силите си на два отряда - предводителството на единия поверява Каблешков, а другата чета е водена съвместно от него и Икономов. На 28 април чорбаджиите на Копривщица виждайки неуспеха на въстанието "арестуват" Волов, Икономов и Каблешков<ref name=":3"><nowiki>https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/21#textstart</nowiki> Захари Стоянов. Записки по българските въстания, книга трета, затворите в Ловеч, дял V</ref>. С хитрост последните успяват да се измъкнат. Начело на чета от 70 човека се насочват към Троянския [[Стара планина|Балкан]], където разчитат на помощ от [[Стефан Стамболов]]. В непрестанни боеве с турците четата бързо се стопява, а Каблешков е заловен.<ref name=":3" /> В Търновския окръг те са принудени да се изправят пред суровата реалност - въстанието е потушено. Междувременно стотици жени, деца и старци потърсили спасение в околните гори. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от неочакваните дъжд и сняг. На 26 май близо до моста на р. Янтра, Икономов е застрелян от засада, а Волов - улучен в рамото и се удавя ==== Резултати в IV окръг ==== Въстанието обхваща почти цялата Западна Горнотракийска низина и Северозападните Родопи, където се създават, макар и за кратко, свободни въстанически територии. В районите на Троянския и Тетевенския Балкан се изтеглят почти всички чети от Средногорието , както и I рев. окръг и тази част на Балкана става свидетел на разгрома им и избиването на бунтовниците. === Пети революционен окръг === Н. Обретенов е определен за ръководител (заедно с Н. Славков) на отделен окръг – Софийския, който (както сам пише), обхваща областите и „къде Македония“. При създадената обстановка – арестуването на Славков и оттеглянето на Обретенов във [[Влашко]] – до фактическо изграждане на самостоятелен революционен окръг там не се стига. Гюргевският революционен комитет въз основа на съществуващия опит и революционна практика все пак включва организационно в подготвяното въстание през 1876 г. и част от Югозападна България – по-точно Банско-Разложкия край, който в хода на подготовката на Априлското въстание е включен в мрежата на IV (Пловдивски) революционен окръг. Преждевременното избухване на въстанието осуетява надигането на заговорниците в Разложката котловина. В края на май и началото на юни са извършени арести по селата в района, както и в [[Банско]] и в [[Разлог]]. === Разловско въстание === {{Основна|Разловско въстание}} След като Васил Левски създава [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]], [[БРЦК]] му изпраща [[Димитър Общи]] за помощник. Той самият се предлага за революционен апостол в [[Македония (област)|Македония]], но Левски му няма доверие и отказва. Така на практика Македония за момента не е активно включена в тези революционни планове. Все пак въстание, макар и непряко свързано с Априлското, избухва и там – главно по поречието на река [[Струма]] и река [[Брегалница]]. По името на първобунтовното селище то е известно като [[Разловско въстание]] и е организирано от солунската група [[Българска зора]]. Следствие на разкрития въстанието избухва преждевременно в [[Разловци]] на 18 май 1876 година. Две въстанически чети от около 60 души овладяват селото, след което бунтът се разраства в [[Малешево|Малешевско]] и [[Пиянец|Пиянечко]]. Сформира се чета от над 60 души, предвождана от поп [[Стоян Разловски]] и [[Димитър Попгеоргиев]], която действа в [[Малешево|Малешевско]]. В някои селища като [[Смиленци]], [[Владимирово (община Берово)|Владимирово]], [[Лаки]] и др. се създават малки въоръжени отряди. Изпратените многобройни башибозушки орди сломяват съпротивата на населението към средата на май. == Потушаване == [[Файл:April-1876-potushavane.jpg|мини|350п|Турски войски в българско село след въстанието]] Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като [[Никола Славков]], а [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]] е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в [[Горна Оряховица]]. Прави се опит за изпреварващ удар в [[Копривщица]] и [[Панагюрище]]. Започва прехвърляне на войски от [[Шумен]] в [[Търново]], от [[Одрин]] в [[Пловдив]] и [[Пазарджик]] и др. През [[1876]] г. на териториите на днешна България има 30 османски гарнизона – [[низам]]. Османската империя се готви за война със [[Сърбия]] и за целта мобилизира част от [[редиф]]а. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието или много близо до него. Наличието на войски в много градове оказва силно влияние върху подготовката и развоя на въстанието. Именно турските гарнизони налагат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Горна Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на големи гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик, не позволяват там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание предизвиква такъв ужас в турското военно командване, че то вдига армията, запасните и башибозука на свещена война. Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата порта и турското военно министерство дават заповед за мобилизация на запаса. За потушаване на въстанието е създаден щаб в състав: [[Мидхат паша]], военния министър, [[Хюсеин Авни паша]] и главнокомандващия Абдул Керим паша. Основен двигател е бившият дунавски валия Мидхат паша, председател на комитета [[Сюлерге]] (метла). Военните операции се водят от висши военачалници, като командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и др. Още на 21 април започва прехвърляне с влак на 1 [[табур]] (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за [[Пазарджик]]. На 22 тръгват още 4 табора. Всички те са от низама. На 23 април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик пристига конен полк, който заварва местните, [[редиф]]и вече въоръжени. На 27 април в района на въстанието пристига артилерия от Одрин. Числото само на действащата армия в района на [[Пловдив]] и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно срещу Дряновския Манастир и в Габровско действа 10-хилядната армия на Фазлъ паша. Издава се заповед за привличане на войска от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана [[Клисура]] от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те нападат [[Копривщица]]. [[Перущица]] успява да отблъсне черкезите и читаците – около 4000 души срещу 600 въстаници. На 27 април срещу градчето са изпратени 2 табора (1600 души) войска и 2 оръдия. Въстаниците удържат атаката до 31 май. Срещу въстаниците в Средногорието е съсредоточен 10 000 редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, защото Хафъз паша очаква сериозна съпротива от „Сърби“ и „Московци“. След погрома пашата заповядва да се избива населението и да се взема всичко ценно. Къщите са ограбени и запалени. Лагерът на Еледжик е атакуван от софийската дивизия начело с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души. На 4 май в [[Брацигово]] от Еледжик пристига Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след силен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на войниците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил войвода е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско. [[Ботевата чета]] е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има описание на войводата. Военните части са в готовност. При слизането в Козлодуй на 17 май, чрез телеграма е заповядано да се отправят части от [[Видин]] и [[Русе]]. Подхождат войски от [[Берковица]] и [[Ниш]]. През Русе с кораб са прехвърлени и войски от Шумен. На 25 май в Лом пристига и Фазлъ паша. Общата численост е към 2 дивизии срещу 200 четници. Времето ни ограничава да дадем още примери, но анализът на сведенията и документите са красноречиви. Въстанието предизвиква паника сред управниците на Турция. Те мобилизират огромна част от наличните войски, привличат части от Мала Азия и Африка. От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след [[Старозагорско въстание|Старозагорския опит за въстание]] и след [[Херцеговинско-босненско въстание (1875-1878)|Босненско-Херцеговинското въстание]], крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързият му и кървав край. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила. === Жертви и материални щети === {{раздел-мъниче}} [[Файл:Старосел поп Марко Костов.jpg|дясно|мини|Паметна плоча пред дома на поп Марко Костов, [[Старосел]]]] Според българската историогра̀фия загиналите са около 30 000 души,<ref name="Николай Овчаров">[[Николай Овчаров]], „Geschichte Bulgariens. Kurzer Abriss“, Издателство Летера, Пловдив, 2006, стр. 53, ISBN 954-516-584-7</ref> докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души.<ref>Jelavich, Barbara (1999) History of the Balkans: Eighteenth and Nineteenth Centuries, Nide 1, Cambridge University Press, pp.347</ref> Руският консул в Одрин [[Алексей Церетелев]] смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.<ref name=Tsertelev>''Би било невярно, ако смятаме, че населението на тези села, които са престанали да съществуват, е било по-малко от 75 000 души.'' Доклад на княз Алексей Церетелев до граф Николай Павлович Игнатиев от 24 май 1878 г., цитиран от „История“, 11 клас, 1999, изд. „Просвета“, стр. 260</ref> По време на въстанието е възродена практиката на поробвания на християни.<ref>[http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi7-Kolev/V.Kolev.pdf Колев, Валери. Краят на „турското робство“ след Освобождението, АНАМНЕЗА, Год. IІІ, 2008, кн. 2, ISSN 1312-9295, с. 96, 98.]</ref><ref>[http://www.anamnesis.info/sites/default/files/Bg-vOI_2017_gotov.pdf Тодорова, Олга. Робството през епохата на късната Османска империя в българската и чуждата историография: допирни точки и разминавания, в: Българите в Османската империя, ХІХ в.: понятия, структури, личности, София, 2017, с. 28, 31-32.]</ref> == Историческо значение == {{Основна|Цариградска конференция}} Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]]. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание от страна на всички Велики сили на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българския народ дотогава. Отказът на османското правителство да осъществи решенията на Цариградската конференция води до обявяването на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|единадесетата Руско-турска война]], довела до [[Освобождение на България|Освобождението на България]]. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук българския национален въпрос, разрешен с Руско-турската освободителна война. == Памет == ; В литературата Първият български роман „[[Под игото]]“ на патриарха на българската литература [[Иван Вазов]] е изцяло отражение на онази историческа епоха на революционен дух и порив към свобода. Творбата описва подготовката, избухването и потушаването на въстанието. Не са малко и другите Вазови творби, които пресъздават героизма на българските борци. ("Eпопеята на забравените", "Радецки" и пр.) ; В мемоаристиката Първият опит за възстановяване на събитията около Априлското въстание прави Захари Стоянов. Сред по-важните му свидетелства са особено колоритните „Записки по българските въстания“ и „Христо Ботйов. Опит за биография“. В тях той „рисува“ Бенковски, Волов,Ботев, П.Хитов като живи хора, а не като идеализирани образи. Съвременниците му (вкл. Вазов) остро го  критикуват, че не е скрил недостатъците на героите. Днес обаче делото на З.Стоянов се оценява високо, по „Записките…“ дори има игрален филм, а също и сериал ; В киното Подготовката, избухването, ходът и завършекът на Априлското въстание намират отражение в българския игрален сериал от 1976 г. [[Записки по българските въстания (филм)|„Записки по българските въстания“]]. Филмът е създаден по едноименната творба на Захари Стоянов. Актьорът [[Радко Дишлиев]] се превъплъщава по изключителен начин в ролята на апостола [[Георги Бенковски]]. Впоследствие е създаден и двусериен игрален филм - Апостолите. За делото на Ботев също има няколко филма. Свобода или смърт (1969) и [[Ботев (филм)|Ботев]] (2022) На въстанието са посветени и няколко екранизации на романа „Под игото“ от Иван Вазов. ; В изобразителното изкуство През 1892 Антони Пиотровски рисува картината "Баташкото клане". ; Други * На Априлското въстание е наречена улица в квартал „[[Надежда II]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951338|title=Априлско въстание}}). == Литература == * Косев, Константин, Николай Жечев и Дойно Дойнов. ''История на Априлското въстание. 1876. Фототипно издание.'' Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006. == Вижте също == * [[Цариградска конференция]] * [[Записки по българските въстания]] * [[Разловско въстание]] * [[Лондонски протокол (1877)]] * [[Джанюариъс Макгахан]] * [[Уилям Гладстон]] == Източници и бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://ia600301.us.archive.org/35/items/blgariiavistoch02tgoog/blgariiavistoch02tgoog.pdf Цанов, А. България в Източния въпрос. Пловдив, 1879] * [http://ia700202.us.archive.org/9/items/minalotoocherki00zaimgoog/minalotoocherki00zaimgoog.pdf Заимов, С. Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 – 1877 г. Кн. I-III. Пловдив, 1898 – 1899 – второ, преработено и допълнено издание] * [http://ia700300.us.archive.org/33/items/istoriianaapril02stragoog/istoriianaapril02stragoog.pdf Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. Т. I. Предистория; Т. II. Приготовления. Пловдив, 1907] * [http://ia700401.us.archive.org/3/items/istoriianaapril03stragoog/istoriianaapril03stragoog.pdf Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. Т. III. Въстание и пепелища. Пловдив, 1907] * [http://ia600208.us.archive.org/9/items/istoriiatanaizt01gudegoog/istoriiatanaizt01gudegoog.pdf Петвеков, Б. (П. Гудев) Историята на Източния въпрос преди Освобождението на България. София, 1908] * [http://ia700409.us.archive.org/22/items/stranitsaotpoli01balagoog/stranitsaotpoli01balagoog.pdf Балабанов, М. Страница от политическото ни възраждане. София, 1904] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1727 „Спомени от възстанието през 1876“], публикувано във в. „Мир“, брой 8964 и брой 9300, София, 1930 година {{Български въстания срещу османската власт}} {{Портал Военна история на България}} [[Категория:Априлско въстание| ]] p0skmgom4az7suwzxmxz4v0au8hqweh 0 12969 12214993 12187248 2024-04-26T10:02:17Z 213.149.136.5 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 4399 | надм-височина=532 | пощ-код=2941 | тел-код=07528 | сев-ширина=41.533333 | изт-дължина=23.866667 | площ = 10,33 }} '''Бла̀тска''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Хаджидимово]], [[област Благоевград]]. В Блатска живеят едни от най-силните хора в света. ==Население== === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 9 юни 2019 | издател = pop-stat.mashke.org }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 618 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 38 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 195 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || 382 |} == География == Село Блатска се намира в [[планина|планински]] район. == История == Над селото е античната и средновековна крепост [[Хисар (Блатска)|Хисар]].<ref name="Български крепости">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1496 | заглавие=С. Блатска - крепост Исар тепе | достъп_дата=29 ноември 2015 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Български крепости | цитат= | език= | архив_дата=2015-12-08 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151208133746/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1496 }}</ref> В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във [[вилает]]а [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] от 13 март 1660 година село Блатска (''Бласка'') е посочено като село, в което живеят 15 немюсюлмански семейства.<ref>{{cite book | last = Горозданова | first = Елена | title = Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история | year = 2001 | publisher = Главно управление на архивите при МС | location = София | isbn = 954-9800-14-8 | pages = 293 }}</ref> В XIX век Блатска е мюсюлманско село в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] [[каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Истанбул]] през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Блатска'' (''Blatska'') е посочено като село с 40 домакинства и 100 жители [[мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|130-131}}</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към края на XIX век в Блатска има 50 [[турци|турски]] къщи.<ref>{{cite book | last = Кънчов | first = Васил | title = Избрани произведения. Том I | origyear = 1894-1896 | year = 1970 | publisher = Наука и изкуство | location = София | pages = 274 | chapter = Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско | chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html }}</ref> През 1899 година селото има население 215 жители според резултатите от преброяване населението на [[Османската империя]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pomaknews.com/bg/?p=580&lang=bg | заглавие = Помаците в Турция - 7 | достъп_дата = 3 януари 2012 | фамилно_име = Зеленгора | първо_име = Георги | дата = 2 януари 2012 | издател = Pomak News Agency | архив_дата = 2012-07-14 | архив_уеб_адрес = https://archive.today/20120714023042/http://pomaknews.com/bg/?p=580&lang=bg }}</ref> Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в Блатска, [[Дъбница]] и [[Хвостяне|Фустани]] живеят 1100 [[помаци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.]</ref> == Източници == <references /> {{Община Хаджидимово}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Хаджидимово]] do79drb1m6eqi17oosxus16lovq0jty 0 12972 12214991 12188584 2024-04-26T10:00:17Z 213.149.136.5 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, правопис, източници}} {{Селище в България | екатте = 38532 | надм-височина=510 | пощ-код=2921 | тел-код=07521 | сев-ширина=41.516667 | изт-дължина=23.8 | площ = 27,734 |кмет=Aнгел Зайков}} '''Копрѝвлен''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Хаджидимово]], [[област Благоевград]]. В Копривлен живеят само педали. ==Население== === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 9 юни 2019 | издател = pop-stat.mashke.org }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 1344 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1245 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || 44 |- |align="left"|Не се самоопределят || 3 |- |align="left"|Неотговорили || 52 |} == География == Село Копривлен се намира в подножието на източните склонове на [[Пирин]], в югозападната част на Република България, на 7 километра южно от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]]. На североизток землището на селото спира до коритото на река [[Места]], на югоизток граничи със землищата на село [[Садово]] и град [[Хаджидимово]], на югозапад със землището на бившето [[Гърци|гръцко]] [[ислям|мюсюлманско]] село [[Лялево]], а на север със селата [[Ново Ляски]] и [[Мусомища]]. == История == В местността [[Козлука]] са намерени съдове и други предмети на тракийската материална култура. В местността Участъка са запазени останки на крепост с доста големи размери, както и от култова сграда, позната на местното население като манастирчето „Свети Георги“. През средновековието областта минава ту в български, ту във византийски ръце. За това се съди по църковна сграда западно от селото и намирани монети от български и византийски произход, статуетки, останки от глинени съдове и други. Един списък от 1666 г. за данъчните дялове плащани на империята от християнското население показва, че Копривлен е с 23 ханета (семейства). В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Копривлян'' (Koprivlian) е посочено като село с 50 домакинства с 60 жители [[мюсюлмани]] и 80 [[българи]].<ref>{{Етнография|126-127}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Копривлян'' като чифлик с 22 български и 28 турски къщи.<ref>{{Веркович|234-235}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Копривлен, село на Ю. от града 2 часа. Разположено е на равно; през него минува друмът от [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] за [[Сяр]]. Изключително земледелци; излизат добри любеници. 50 къщи турски. Доскоро имало е до 30 къщи български, които се принудили от своите съселяне да бягат.<ref>{{Стрезов|5}}</ref>}} [[Файл:Koprivlen-chitalishteto-folk-ans-selo-sadovo.jpg|мини|300px|Фолклорен ансамбъл от село [[Садово (Област Благоевград)|Садово]] пред читалището в село Копривлен]] През последната четвърт на XIX век християнското население напуска селото и Копривлен се оформя като селище само с турско население. Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на селото брои 340 души, всички [[турци]].<ref>{{МЕС|194}}</ref> Балканската война през 1912 г. променя етническия състав на селото – на мястото на напусналите турци идват първите заселници от [[Либяхово]] и от 18 други български селища, останали на гръцка територия. Процесът на заселване става с различна скорост през 20-те и 30-те години на XX век. Статистически сведения от периода след освобождението на Пиринския край показват, че Копривлен е сред онези селища, чиито жители непрекъснато нарастват. Когато се прави първото преброяване през 1920 г. в селото живеят общо 567 души. Следващите преброявания регистрират 892 души (1926 г.), 1207 души (1934 г.), 1671 души през 1946 година. По-големите родове в Копривлен са следните: 1. От [[Долно Броди]]: Шиндови, Уручеви, Кючюкови, Куртови, Коджабашеви, Лазарови, Илчеви, Заневи, Ижбехови, Шонтови, Патинови, Аврамови, Полимерови, Гайдаджиеви, Калинови, Люнгови, Вълчеви, Ряхови, Шейтанови, Комитови, Сирмини, Кутинови, Карадимови, Попови, Балабанови, Зайкови, Карабашеви, Мирчеви, Тасеви, Куриеви, Праматарови, Тумбачеви 2. От [[Калапот]]: Велеви, Чакалови, Златеви, Воеви, Гемови, Синадинови, Шопови, Милушеви, Тилеви, Жбантови, Китини, Педеви, Иванкалинови, Томови, Костови, Драгинови, Жогови 3. От [[Възем]]: Чаушеви, Вълчеви, Прангалеви, Стоеви, Симеонови, Мацинкови, Караиванови, Даскалови, Шопови, Шаламанови, Паневи, Тамахкярови, Влахови, Хаджиеви, Ангелови, Хаджиеви, Тукмакови, Аврамови, Кормеви, Яйлиеви, Стоеви, Ирмия, Шопови, Кирчеви (Стария Дядо поп), Илиеви, Мървакови 4. От [[Карлъково]]: Бойчеви (Гергичкови), Жингови, Кочобожикови, Маркомилеви, Мукленски 5. От [[Старчища]]: Самарови, Узунови, Халембакови, Къдреви, Сърбакови, Ивакимови, Кукови, Калайджиеви, Зафирови, Кирякови, Богатинови 6. От [[Ливадища]]: Николашопови, Чорбаджийски, Лазар и Петър Мутафчиеви, Мавродиеви, Тодорови 7. От [[Зърнево (дем Неврокоп)|Зърнево]]: Белчеви, Кукудинови, Маневи, Сърбанови, Манджукови, Шопови, Мудеви, Коцалеви, Гъркови, Пиналеви, Тулеви 8. От [[Илинден (село)|Либяхово]]: Тунчеви, Гърневи, Баракови, Безеви, Зимбилеви, Цуцуманови, Врачкови 9. От [[Елес]]: Недеви, Паскови, Щереви, Гюрджеклиеви, Симитчиеви, Георгиманолеви 10. От [[Горно Броди]]: Мечеви, Бузукови, Баханови, Трендафилови, Стамови 11. От [[Скрижово]]: Халеви, Христосимови 12. От [[Нова Ловча|Ловча]]: Козареви, Чапкънови, Шалеви, Дядо Цирко, Миндалови, Картулеви, Бирови 13. От [[Търлис]]: Халачеви, Работови, Сухулови 14. От [[Каракьой]]: Чорлеви 15. От [[Руждене]]: Маджирови 16. От [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]]: Никола Гиздарови Бакуту 17. От [[Щип]]: Борис Янев 18. От Западна Македония: Харалампи Алексиев Фелдшера. == Религии == Бежанците идват в Копривлен със своя бит и култура и религиозни убеждения. В края на 20-те години на XX век официално Копривлен е селище с преобладаващо християнско население поради което се нуждае от църковен храм. За целта през 1921 г. едната стая на турското кафене се пригодява за училище а другата за молитвен дом. През 1926 г. обществеността на Копривлен иска изграждането на храм. По настояване на Ангел Недев и Денчо Ангелов се взема решение вместо храм да се построи училище чиито стоеж започва през 1928 г. Така старото турско кафене, след съответно отремонтиране и обзавеждане, се превръща в черква която се използва от местното население до 1996 г. Пръв свещенослужител е Димитър Стоев, който като бежанец от с. Възем – Драмска област, като млад започва да служи в с. Градево, а от 1922 г. до 1961 г. изкарва службата си в храма „св. св. Кирил и Методи“ в с. Копривлен. След него в продължение на една година службата в черквата се води от отец Иван Стоев Ижбехов, а през 1963 – 1964 г. от протоирей Иван Семитчиев. През това време духовното си образование получава отец Константин Къдрев които оглавява църквата от месец април 1964 г. до пенсионирането си през 1992 г. От 21.02.1992 г. свещенослужител в храма е назначен отец Атанас Кръстев Златев. Млад и амбициозен той раздвижва църковните дела и привлича голяма част от миряните в божия храм. Мечтата на копривленци за храм най-после се осъществява. В това отношение не бива да се пренебрегва и ролята на отец Къдрев, който осигурява архитектурен план и терен в центъра на с. Копривлен. Още през 40-те години на XX век е бил осигурен терен за храм, но поради една или друга причина до строеж не се е стигнало. От местните представители на държавната власт през 1965 г. също е било осуетено изграждането на нов молитвен дом въпреки полагането на основния камък от неврокопския митрополит (дядо Пимен). Едва през 1988 г. кмета на селото Кръстьо Томов прави среща с дядо Пимен за уточняването на терена, набирането на средства и други важни въпроси относно строителството на новия православен храм. От светия синод на република България е назначен архитект който изготвя два проекта. Изграждането на новия молитвен дом започва на 11 май 1992 г. Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена от 24 юни 1992 г. до 1994 г. Широка е 15 м, дълга 33 м. Куполът е висок 17 м. Камбаната тежи 214 кг и е дар от Драмския областен управител Костас Ефимеридис-роден в село Възем (в Копривлен има 25 рода от Възем). Църквата е осветена от Неврокопския митрополит Натанаил (мирско име Илия Калайджиев-роден през 1952 г. в с. Копривлен) и Пловдивския митрополит Арсений на 1 октомври. От 1996 г. 1.10. става „Ден на Копривлен“ с ежегоден събор. Манастирът „Св. Георги“ е построен от 29 май 1995 г. до 6 май 1997 г. под ръководството на свещеник Атанас Златев. Широк е 10 м., дълъг 16 м., висок-13 м. Осветен е през 1997 г. от Неврокопския митрополит Натанаил. В строежа участват: Фирма „Вента“; ”Гео-Шоп”; ”Копривлен мрамор ЕООД”; и местното население. Най-активно участват в строежа Ангел Белчев, Костадин Шалев, Атанас Ижбехов, Божик Вълчев, Николай Щерев, Борис Шопов и др. Камбаната е дар от наследниците на Димитър Гемов. Надписа е от Павел Коцалев, а кръста-синьо-червен –дар от Атанас Иванов Киряков. В строежа участват много копривленци с доброволен труд. В района на гробището свещеник Атанас Златев изгради и параклис „Св. Атанасий Велики“. == Обществени институции == Училище в с. Копривлен се открива 1918 г. и то е начално. Това става по настояване на населението и най-вече на Ангел Недев и Атанас Банскалиев. Първа учителка е Магда Кацарова от Гоце Делчев. След нея постъпва учител и Димитър Лазаров (Дуков) от Гайтаниново. Други учители, работили в Копривлен, това са: Светослав Камберов, Ангел Керезиев от Мосомище, Георги Петков Панайотов-Гек, Аргиров и Танчев от Гоце Делчев. През 1923 г. след дострояване на училището, се открива прогимназия с 5-и и 6-и клас. Опитът пропада и учениците завършват прогимназия в с. Жостово. Поради отдалечението от 5 километра на селото, преходът е много труден. Затова през 1926 г. се взема решение да се построи ново училище. Това става по настояване най-вече на Ангел Недев и Денчо Ангелов. Строежът започва 1928 г. и завършва 1930 г. През 1931 г.в него се настаняват учениците. Макар и непълна, прогимназията в Копривлен е факт. През 1961 г. се открива и 8-и клас. През 1959-1960 г. се построява стадиона в селото. Загинали за България Копривленци през Първата световна война: 1. Георги Лазьов Уручев-?; 2. Иван Стоянов Манолев-Криволак; 3. Тодор Стоянов Халев-Криволак; 4. Атанас Георгиев Пиляфов-Криволак; 5. Паско Стоянов Халев-?; 6. Георги Николов Зайков-?; 7. Георги Иванов Липидарев-?; 8. Никола Атанасов Шиндов-Ниш; 9. Янчо Великов Симеонов-Ниш; 10. Стоян Георгиев Мукленски-Завоя на Черна; 11. Иван Иванов Златев-Завоя на Черна; 12. Георги Жеков Димитров-Беласица; 13. Славе Великов Баханов-Удово. В тяхна чест е издигнат паметник в училищния двор през 1941 г. == Политически живот == През 1920 г. ВМРО – Иван Михайлов организира чета в с. Копривлен. Начело застава Ангел Чорбаджийски. Четници са също и: Кочо Божиков, Атанас Киряков, Тодор Воев, Васил Жингов, Харалампи Алексиев, Крум Воев, Васил Безев, Васил Жингов, Георги Праматаров, Кръстьо Бойчев, Никола Гиздаров. Активни дейци на ВМРО – Иван Михайлов са още и: Марко Сотиров, Стоян Даскалов, Марин Жингов, Димитър Трендафилов, Тодор Безев, Атанас Цуцуманов, Георги Халев. През 1934 г. след преврата на 19 май, ВМРО е забранена. Тогава излизат в нелегалност четниците: Атанас Шиндов и Костадин Чакалов. БЗНС в селото е основан през 1919 г. Първите членове са: Костадин Козарев, Иван Калинов, Тодор Гърнев, Михаил Мечев, Атанас Велев. БКП е основана през 1919 г. Първи нейни членове са Петър Златев, Атанас Златев, Павел Ташков, Велик Панев, Георги Баханов и Георги Биров. По-късно по-известни членове на БКП са: Янчо Стоев, Велик Тунчев, Димитър Педев, Илия Чорлев, Никола Стамов, Петър Люнгов, Димитър Мечев, Петър Аврамов, Георги Шейтанов. През 1925 г. по време на „Дъбнишките събития“ от Копривлен са откарани в Дъбница: Тодор Гърнев, Иван Калинов и Михаил Мечев. Първите двама са убити, а Михаил Мечев след тежки инквизиции е освободен. През 1932 г. след изостряне на политическата обстановка във връзка с предстоящите избори емигрират от страната следните членове на БКП: Костадин Козарев, Димитър Педев, Никола Гюреджиков, Никола Стамов, Илия Чорлев, Янчо Стоев, Велик Тунчев. През 1939 г. са интернирани: Михаил Шиндов, Петър Карадимов, Иван Илчев, Георги Томов и Георги Мавродиев в село Исперих – Свищовско за 6 месеца. Случаят с парашутистите. През 1941 г. на 14 ноември в с. Копривлен пристигат от Гърция, заблудилите се парашутисти: полковник от Съветската армия – интербригадистът Йордан Кискинов, полковник от Съветската армия – интербригадистът Христо Дамянов и техният радист – Николай Романов – съветски гражданин. Към 20 часа – вече тъмно, в кръчмата на Тодор Воев влизат Йордан Кискинов и Николай Романов. Те искат да купят храна. В същата вечер в кръчмата е и кмета на Копривлен – Фрацил Николов (от същото село на Кискинов – Пиперево), който поискал от непознатите да се легитимират. В отговор – получават изстрели с пистолет. В завързалата се престрелка пада убит Йордан Кискинов, а другарят му е заловен. Кметът е тежко ранен и умира по-късно в районната болница. Събуден от изстрелите, секретар – бирника на Копривлен – Иван Стефанов тръгва за кметството, но при шосето – до дома на Васил Безев е застрелян от третия от групата – Христо Дамянов. В тази нова престрелка е убит и Христо Дамянов. Руският радист е осъден на доживотен затвор. Тази история има и продължение след 9 септември 1944 г. Още на 10 септември 1944 г. са арестувани: Георги Праматаров, Кочо Божиков, Харалампи Алексиев, Васил Жингов, Стоян Даскалов и Васил Безев. След кратък престой в затвора те са освободени. Борис Янев и Страшимир Воев също са арестувани и осъдени от народния съд във връзка със събитията от 14 ноември 1941 г., а Тодор Воев – кръчмаря, е изкаран и убит, без да се знае къде е гроба му и до днес. Във Втората световна война са взели участие следните Копривленци: 1. Димитър Ряхов, 2. Димитър Белчев, 3. Димитър Тунчев, 4. Божик Бойчев, 5. Илия Гърнев, 6. Илия Панев, 7. Крум Жингов, 8. Костадин Белчев, 9. Костадин Мърваков, 10. Продрум Бараков (бай Друмчо), 11. Стоян Стамов, 12. Спиро Мутафчиев, 13. Стефан Врачков,14. Кирил Милушев. Загива само един – Кирил Милушев на 11 април 1945 г. при Драва – Соболч. През 1949 г. са арестувани за две седмици в Гоце Делчев: Атанас Цуцуманов, Васил Безев и Кръстьо Жингов. Васил Безев е освободен, а останалите двама са интернирани в Бобов дол, после и в Белене. След 13 месеца Кръстьо Жингов е освободен, а Атанас Цуцуманов изкарва 18 месеца и 17 дни в лагерите. През 1951 г. избягват през границата в Гърция: Тодор Безев, Ангел Безев и Костадин Чакалов, които по-късно се озовават в САЩ. През 1950 – 1951 г. са интернирани семействата на Марин Жингов, Крум Жингов, Ангел Воев, Страшимир Воев, Стоичко Йорданов в село [[Рибарица]], [[Тетевенско]]. Семействата на Тодор и Ангел Безеви са интернирани в Добруджа – Генерал Тошево, а семейството на Костадин Чакалов – в Севлиевско. Завръщат се в Копривлен след амнистията през 1955 г. Семейството на Воеви остават завинаги в Рибарица. Убийството на селския милиционер Шаламанов. През 1956 г. на 30 септември срещу 1 октомври е убит милиционерът Стоян Шаламанов. Убийството е извършено от двама души от с. Копривлен – Георги Самаров и Тома Узунов. Убийците са разкрити през 1962 г. Георги Самаров е бил бивш сътрудник на Държавна сигурност (ДС), който се е разочаровал от комунистическата власт. Преди това е бил назначен за старшина в милицията. Отказал да стане член на ТКЗС през през 1952 г. По-късно-през 1957 г. решава да бяга през границата в Гърция. Свързва се със старшината Заяков от граничния подучастък. Задържан е на 28 май 1958 г. Осъден е и е пратен в затвора. Там се издава, че има тъмни дела в миналото. Скоро Държавна сигурност разкрива и съучастника му Тома Узунов. Следва присъда и Георги Самаров е осъден на смърт и разстрелян, а Тома Узунов е осъден на затвор, от който излежава една част, а по-късно е амнистиран и се завръща отново в с. Копривлен. ТКЗС се пробва в Копривлен още през 1945 г., но неуспешно. То се създава през 1950 г. от членове-комунисти. През 1957 г. всички селяни на Копривлен насила са вкарани в ТКЗС-то. == Спорт == I. Футбол: Футболът в с. Копривлен се основава през 1928 г. през месец май от група ентусиасти – Тодор Цуцуманов и братята Ангел и Костадин Симеонови, които си купуват футболна топка и оттогава започва развитието на футбола в Копривлен. През годините много футболни деятели и спортисти са дали своя дял за развитието в селото. С риск да пропуснем някои от тях ще се опитаме да ги споменем тук, за да може съвременното поколение да се запознае с историята на футбола в с. Копривлен. II. Волейбол: 1. Ана Томова Узунова-национална състезателка – с 5 участия на европейски първенства. През 1981 г. е обявена за най-добрата нападателка на Европа. 2. Славка Узунова – нейна дъщеря, национална състезателка. III. Лека атлетика: 1. Ангел Манджуков – хвърляне на копие. Двукратен балкански шампион, 7-и на световното първенство през 1988. Трето постижение в света за 1988 г. 2. Димитър Влахов – хвърляне на копие. Извоювал много златни медали на редица първенства. IV. Самбо: 1. Георги Жингов – трето място на Световното младежко първенство през 1985 г. в Испания. V. Баскетбол: За първи път баскетбол се заиграва в Копривлен през 1952 г. Изградена е баскетболна площадка в училищния двор под ръководството на инженер геолога Георги Канурков от Пловдив. Площадката е електрифицирана и баскетбол се играе до късно вечер. Десет години Копривлен е Окръжен селски първенец и при мъжете и при жените. Участва в 4-ри републикански селски първенства. Мъже: Най-известните баскетболисти на Копривлен са били: 1. Костадин Куртов, 2. Костадин Тунчев, 3. Никола Цуцуманов, 4. Симеон Симеонов, 5. Георги Гърнев, 6. Атанас Богатинов, 7. Тодор Воев, 8. Денчо Цуцуманов. Жени: 1. Варка Тунчева, 2. Танка Симеонова, 3. Величка Стамова, 4. Величка Куртова, 5. Фейка Цуцуманова, 6. Злата Богатинова, 7. Кипра Зайкова, 8. Кинче Жбантова, 9. Янка Занева, 10. Елена Жингова. == Здравеопазване == Раждането на децата на Копривлен, както навсякъде по-рано, ставало с помощта на бабуването. Това се е правело от Петра Манолева – Елешка и Катя Праматарева. От 1931 г. в Копривлен се установява дошлият от Западна Македония фелдшер Харалампи Алексиев. Той остава в Копривлен до 1952 г. Първи лекар в Копривлен е бил д-р Сапунджиев – 1942 г. Но през следващата 1943 г. е командирован в Беломорието. Медицинският пункт в Копривлен е открит през 1948 г. В него заработват фелдшер, акушерка, хигиенист и обеззаразител. През 1953 г. в Копривлен се откриват Родилен дом и Зъболекарски кабинет. Първи зъболекар в селото е д-р Панарета Килимпирева, а съпругът ѝ д-р Килимпирев оглавява здравната служба в селото. Новата сграда на селската здравна служба е построена 1965 г. == Културни и природни забележителности == Характерни изговори в с. Копривлен: Йеш – „Яж“ — от Долно Броди; Нимой – недей; Тоя – този (Възем); Нъй, Тъй – онази, тази; Клавам – слагам; Клай – сложи; Хать – хайде; Милия – обувки; Пачаура – парцалка; Кешки – дано; Буаднъч – веднъж; Скоманче – малко дървено столче; Лаканя – голям глинен съд, като паница за готвене; Шутак – женска дреха с пълнеж от памук; Дуламъ – горна къса дреха с ръкави от шаяк; (Х) фустань – рокля от фабрична материя; Папуце – обувки; Отпишин – отначало, отново; Соба – печка; Кетог, Кетогя – обор, обора; Шалваре – мъжки шаячени широки панталони; Мисирь – царевица; Църцара – съд за пиене на ракия, с пробита, скосена от двете страни дървена запушалка; Мъщърбъ – ламаринена чаша с дръжка; Мада – плосък камък, лепида; Пенжура – прозорец; Жам – стъкло, прозорец; Ламба – фенер със стъкло и фитил; Пищелька – дървен музикален инструмент; Шайка – пирон; Траказ – райбер; Пунзаря – джоб; Пънца – паница (Калапот); Лъйца – лъжица (Калапот); Дудула – малко бърдуче за овлажняване на кускуса при приготвянето му (Калапот); Латка -10-15 килограмов съд с голям отвор и две ръкохватки; Кюпче – малко гърне; Хърбуль – беззъб човек, ощърбено гърне; Иере – яре; Капа – каскет; Шпирто – кибрит; Патлижане – домати; Каиш – ремъчен колан; Рукозунь – връв за опасване на гащи, вместо колан; Фрът, фрет – всички; Кепежик – малка съседска вратичка; Текна ми – сетих се; Тора – довечера; Геч – късно; Кюмбе – печка, Тюльбень – памучна кърпа за глава; Алажа – горна памучна дрешка с пълнеж за деца; Щърън – човек или животно, което иска от всичко да похапне; Щърбав – беззъб човек или леко очукан съд; Ужак – комин; Църън – черен; Хми – им (дай хми – дай им); Бухаре – дъговидна полица над огнище, камина; Хурна – тънка питка хляб, която се пече направо на печката или фурната; Куртмач – гъсто преварено овче мляко наесен; Сюндермe-Куртмач – при Долно Брождени; Обазен – добитък, научен да прави зян; Съклеть – притеснение; Кукарь – кромид; Пищималь – дебела вълнена пастирска завивка с пискюли за раменете; Вретище – козиняв чувал; Зейре – храна за добитъка за през зимата, Дилаф-маша, Бунела, бунелка-вилица, виличка-) Долно Броди и Възем), Газу-съд за светене с газ и фитил, Кушлак-младо кученце на 5-6 месеца; Кумать – парче твърд хляб; Копань – порция, мръвка месо; Глибоко – дълбоко; Ляп – хляб; Лизганица – пързалка; Сунявица – пързалка; Сурканица – пързалка; Дулап – вграден шкаф; Тропанки – дървени налъми; Ода – вода; Пишник – голяма пита хляб – 3-4 кг.; Бубайк – памук; Карасул – река Mеста; Компире – картофи; Комби – картофи; Пипонь – пъпеш; Шерве, кръпче – носна кърпичка (Долно Броди); Калцуне – търлъци (Горно броди); Жув – жив; Срико – чичо (Долно Броди); Чича – стринка (Долно Броди); Срика – чичо (Долно Броди); Срича – стринка (Калапот); Жигясувам – тегля с кантар (Долно Броди); Людето – хората; Тас – дълбока метална паница, купа; Сахань – плитка метална паница; Уйко – вуйчо; Чепчак – ламаринено канче за вода; Чуляк – човек; Зуница – небесна дъга, горска ягода; Уцутре – сутринта; Прогима – закуска преди обяд; Гропъл – гол, леко облечен човек. == Редовни събития == На 1 октомври, когато е църковният празник „Покров Богородичен“ се провежда ежегоден празник на селото. Възможно е светският празник да се размине с църковния с един или два дена, но това зависи от почивните дни. == Личности == ; Родени * [[Ани Узунова]] (р. 1955), волейболистка, национал * [[Георги Халев]] (р. 1959), инженер по ядрена физика * [[Георги Чаушев]] (р. 1942), доц. д-р по етерично маслените и лечебни култури. Дългогодишен директор на [[Институт по розата|Института по розата]], град [[Казанлък]] * [[Натанаил Неврокопски]] (1952 – 2013), неврокопски митрополит от 1994 до 2013 г. * [[Иван Маламов]] (р. 1973), български офицер, полковник, началник на Националния военен университет * [[Петър Занев]] (р. 1985), български футболист * [[Яков Месемврийски]] (р. 1956), български духовник, месемврийски епископ от 1998 г. == Бележки == <references /> {{Община Хаджидимово}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Хаджидимово]] r6ojxqsh7u8354kcsai4rt7n3grtcax 0 14176 12214030 12207357 2024-04-25T12:52:55Z Kalisto9898 201898 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Село Ранилуг.jpg | картинка-описание = Село Рани луг, изглед от изток | екатте = 62205 | надм-височина = 824 | пощ-код = 2484 | тел-код = 07734 | сев-ширина = 42.817 | изт-дължина = 22.483 | площ = 7,516 }} '''Рани луг''' е [[село]] в Западна [[България]], в [[община Трън]], [[област Перник]]. == География == [[Файл:20161001 Selo Ranilug poglednato ot zapad.jpg|мини|Ранилужкото поле и Ранилужката (Рудина) планина]] Село Рани луг (~820 m н.в.) се намира в полите на [[Рудина планина (Краище)|Рудина планина]], тук наричана също ''Ранилужка планина'', и отстои на 15 km от гр. Трън и на 100 km от София, близо до границата със [[Сърбия]]. Съседни села: [[Насалевци]], [[Главановци]], [[Слишовци]], [[Реяновци]], [[Цегриловци]] и [[Кална (Ябланишки окръг)|Кална]] в [[Сърбия]]. Ранилужката ( [[Рудина планина]] ) е част от Руйската планинска верига. Южните склонове на [[Руй]] са стръмни, стъпаловидно разположени и в значителна степен разчленени от левите притоци на река [[Ерма]]. Благодарение на тяхната дейност над селата, разположени по южната периферия на планината, са се развили интензивни ерозионни процеси. Те са особено силно изразени в районите на селата Рани луг, [[Слишовци]], [[Милославци]], [[Зелениград]] и най-много при село [[Забел]]. Три дълбоки долини прорязват и разделят планината на три живописни полегати склона. По техните долини в миналото при силни поройни дъждове са се стичали буйни реки, като са завличали и засипвали цветущи овощни и зеленчукови градини, та дори и цели махали. По-късно, когато се залесяват последните с кленажи и акации и се изграждат укрепителни бетонни стени, селото се сдобива от тая планина, респ. от тия долини, с богати водоизточници, хванати в три главни водопровода, от които се черпи питейна вода за хората и добитъка. Ранилужкото землище, съобразно големината на селото, не е малко. Северно от селото е планинската част на землището, която се разстила на височина и стига до голямото било&nbsp;– Барнос, на Ранилужката планина (в миналото селското землище е продължавало отвъд границата и се е врязвало дълбоко в северната част на балкана чак до с. Кална). Планинската област е обраснала с гъста дъбова, борова и букова гора, прошарена тук-таме със закътани поляни. Равнинната част се разстила южно от селището между насалевското землище от изток и на запад от слишовското, а на юг продължава в дълбочина до река Ерма. То е изпъстрено по средата от няколко мочурливи лугове, обраснали с ели и люта трева&nbsp;– шавар. Тия лугове притежават съответните имена: Мали луг, Антонов луг, Реянов луг. Вероятно от тия лугове селището е получило името си. Тук сред тези лугове има достатъчно вода за пиене, както и за поливане на зеленчуковите градини наоколо. [[Файл:20161001 114625 Ranilug Znepole.jpg|мини|Изглед към Знеполе от с. Рани луг]] Ранилуг е част от Трънската котловина&nbsp;– [[Знеполе]], която наподобява широка долина и ограничава от юг планината Руй. Котловината притежава голяма степен на затвореност, което води до много ниски температури. Теренът на селото е разстелян на голяма широчина и дължина. Землището се простира на приблизителна дължина ~ (2 километра) между село [[Насалевци]] и село [[Слишовци]] и малко повече (~ 3 километра) от билото на [[Рудина планина]] и подножието на [[Знеполе]]. Отделните махали са разположени на голямо разстояние една от друга. През ''Ранолужко'', част от [[Знеполе]] преминава [[Републикански път II-63]], което местните жители знаят като '''Друм''' /''Път''/. == Природа == Територията на селото е богато на [[биологично разнообразие]]. В землището може да се срещнат различни видове [[флора]] и [[фауна]], което се дължи благоприятното географско разположение на село Рани Луг. Всички склонове, възвишения и котловини и равнини в Рани Луг са засадени хиляди декари нови млади иглолистни насаждения още през 30-40 години на 20 век от жителите на селото с доброволен труд. == История == Според преданието появата на селото датира още от тракийско време, за което свидетелства Кулата&nbsp;– стратегическо място над сегашното село в планината и до нея „Селището". При разкопките на тая местност са намерени монети от тракийско време, тухли&nbsp;– останки от градежи, късове от керамика, както и други предмети. В документите от онази епоха селото е отбелязвано по следните начини: ''Ранъі лѫгъ'' през XIII в. във Виргинската грамота<ref>Иванов, Й. 1931. Български старини из Македония. С., стр. 584</ref>; ''Ранилук'' в 1453 г., ''Рану луг, Ранолуг'' в 1576 г.<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в., т. 1 ­ 1961, стр. 453</ref><ref>Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през XVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576&nbsp;– 77 г.). ­ Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр. 446</ref><ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. XIII, 1966 (Турски извори), стр. 363</ref><ref>Извори за Българската история. С. БАН. Т. XVI, 1972 (Турски извори), стр. 179</ref>; ''Рани Лукъ'' в 1878 г.<ref>Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932</ref> По време на османската власт редица семейства се изсе­лили по поречието на Морава в Сърбия. Относно първите заселници се приема, че най-старите родове са: Тодорови, Ковачеви, Адамови и Иванкови. Общо селото се състои от следните махали и родове<ref>{{cite book |title=Насалевци|first=Славчо Атанасов |year=1987 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Отечествен фронт“ |pages=130 }}</ref>: Махала Пещерска с потомци: Маланини, Цивкини, Тикини и Мартичини; махала Иванкова: род. Иванкови, Веселенкови, Койни, Дурени, Чукулини, Дръндини, Рашини, Велини, Глевшини; махала Средсело: род. Лечини, Тодорови, Ковачени, Панджини, Вивини, Доброславови, Адамови; махала Ярчови: род. Джеджини, Тавраджийни, Цекини, Беловъчки, Стоичини, Везилини, Гекови. В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Рани луг е отбелязано като село с 19 домакинства.<ref>Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 182.</ref> През войните 1912&nbsp;– 1918 г. са загинали 27 ранолужани. [[Файл:Rani-lug-1937.jpg|ляво|270px|мини|с. Рани луг през 1937 г.]] == Бит и поминък == Семействата са били бедни и обикновенно по няколко деца. Къщите са разположени близо до водоизточници най-често река или извор из прохладните трънски поляни. Жилищните постройки са правени от камъни, дървен плет, слама и кал с варосани стени, покрити със слама и шума, а по късно с керемиди. Едноетажната ижа (къщата) се състояла от няколко стаи и мазе (земник). В тези малки по обем къщи са живели многолюдните сговорни патриархални ранолужки семейства. В голямата одая (стая) е основното помещение на къщата Обзавеждането и покъщината е скромно – сламеници за спане на цялото семейство в помещението, конопени завивки, газениче за осветление и маса с три крака, направена най-често от самите трънчани. Покрай която също са наредени трикраки дървени столчета за сядане на които се хранили и разказвали истории с малко думи за къртският ден, а след това всеки поемал с различни групови или самостоятелни занимания. В Ижата има огнище на което са поставени вериги за готвене, както и служело за отопление, а в мазето се е съхранявала зимнината за цялата година. На земления под е бил „одърът“ - леглото, което е било от слама и покрито с домашни пъртени или вълнени черги. На одъра са се нареждали всички членове на семейството, за завивки са служели домашнште черги. Около оджака (комина) във всяка къща стърчали голям брой малки и големи куки, върху които зимно време поставяли венците от царевицата, чушки, лук и сланина. В ижата също се намирало „текнето“ (дървено корито) за замесване на хляб, подници, връшник и други домашни потреби. Основните храни в Рани Луг са били хляб, приготвен от домакинята, картофи, фасул, зеле, месо, масло, мляко и сирене. Сварената фасулена чорба в гърнето на огнището или краваят, опечен в жарта, са били желана храна за ранолужаните. Необходими зеленчуци трънчаните произвеждали в малките си градини в двора или някъде където има вода. Водя за пиене и за друга употреба селяните са си наливали в стомни и глинени съдове от изворчетата и бунари, а в по късно време и от чешми. Обикновено момите и невестите са ходили за вода, а срещите с ергените ставали край кладенеца на извора, където където се наливат шарените стомни, грабват се китките и се разменят влюбени погледи. Храната са си я приготвяли сами, а са купували най-необходимото (сол, кибрит и др. неща които не са могли да си произведат сами). Търговията не е била основно занимание за семействата, а земеделието, животновъдството и домът. Цялото семейство си е разпределяло дневните задължения и всеки член от фамилията е имал своите задачи по покъщината. [[File:Ранолужки двор.jpg|thumb|Ранолужки двор]] Всяка къща или семейство е имало и кошара за животните, както и плевня за съхраняване на храната им. В по късно време в дворовете са се изграждали бунари за питейна вода, която е улеснявало домакинството. И до сега в селото за запазени автентични къщи и дворове от началото на ХХ в. , въпреки капризите на времето. Промени на различните управници и власт през вековете са запазили в кореняците ранолужани да спазват стриктно заръките оставени от предците им [[Духовна и материално-обществена култура в Трънско]] предавана от поколение на поколение или записана в книги и писма, която се съхранява от векове и до днес. Немотията е научила трънчани, както и ранолужани да се кооперират и да живея задружни и гостоприемни със съседи така и с всички останали другоселци от близо далеч също и с преминаващи другоселци. Ранолужките домове винаги са отворени за всеки потърсил зов и нужда от помощ комшии и преминаващи чуждоземци, а домът им винаги е бил отворен за земляци дошли да потърсят утеха за своите проблеми и беди. И до сега преминаващи разказват за болежките си и как са намерили лек или илач водещ до безпроблемие. За това свидетелстват много народни песни и предания запазени през вековете за трънският [[фолклор]], които се пеят и разказват и до днес по време на вечеринка на чардака на къщите им. Ранолужанката е била известна със своята чистота, облечена със сръчно изработена [[Трънска народна носия]] и умение да се грижи за скромния си дом. Работлива и предприемчива, трънската домакиня се грижела не само за вътрешността на къщата, но и за селския двор. Дворовете били ограждани с каменни огради с големи порти. Дворът се отделял от градинката с малки дървени тараби. Градинката с цветя оставал към улицата, а дворът зад къщата. В самия двор са разположени дръвникът, кочините, клетът, кокошкарникът и други помощни помещения. == Стопански и културен живот == Населението се е занимавало със земеделие, скотовъдство и дюлгерство. Те стопанисвали своите дворове, а през останалото време ратайствали на чорбаджиите в трънско околие. През 1939 г. селото е разполагало с 3730 декара ниви и ливади, 188 декара пасища и 2594 декара гори. Отглеждани са 68 коня, 3 магарета, 326 говеда, 1223 овце, 4 кози, 117 свине и 960 птици. [[ТКЗС]]-то се образува през 1956 г. То се състои от няколко стопански сгради, селскостопанска техника, придружаващ инвентар, жилищни сгради и административни постройки. Селското стопанство произвежда собствена хранителна продукция и суровини за животновъдството за градовете от Социалистическият блок и [[България]]. Голяма част от селскостопанската продукция е била за вътрешния пазар, а и за експорт за страните на [[Източния блок]]. Отглеждали са се предимно овце и едър рогат добитък, както зърнени култури и картофи. В началото на на 90те години на ХХ със смяната на власта стопанството бавно спира да работи и бързо се разграбва до основи пред очите на местните от неизвестни извършители. В днешно време от него няма запазени външни артефакта за съществуването на това предприятие и институция. В терена на селото между Рани Луг и Слишовци в местността Пещерница успешно се е развивало и [[опитно поле]] за култивирането и отглеждането на различни видове [[растениевъдство]]. Селото е водоснабдено и благоустроено. През 80-те години на 20 век е построена голяма търговска и културна сграда, където се помещава и читалището, магазина, ресторант, партийният клуб и кметството. Всички тези неща, както и залесяването на планините около Знеполето са давало работа и е ангажирало местното население с изграждането и подръжката на Рани Луг. [[File:Гюра Ковачев Воинчов.jpg|thumb|Гюра Ковачев Воинчов знеполски духовен учител и в с. Рани Луг]] Около средата на последното столетие от турското господство както в Насалевци, така и в Рани луг е имало [[Килийно училище]]. За доказателство на това обстоятелство говорят преписките към една от църковните книги „Апостолът" в ранилужката църква. [[Килийното училище]] от 1859 г. се е помещавало при черквата. [[Файл:Rani Lug Uchenici.jpg|мини|Ученици от Рани луг между 30-те и 40-те години на XX век]] Смята се, че първите учители тук са били някои самоковски занаятчии, дошли в селото, но по кое време не се знае, нито имената им се помнят. Те живели в къщата на някой си Златко Рашин. След като научили и него да чете и пише, сиреч, ограмотили своя ученолюбив хазяин, си заминали и го оставили като техен приемник&nbsp;– продължител на килийното обучение. Първото читалище в селото е учредено през 1898 г. от учителите с първоначален книжен фонд от 550 книги. [[File:Jula Kaleva - Rani Lug.jpg|thumb|Юла Калева от с. Рани Луг. Учителка в Рани Луг]] Учители от Рани Луг са били Юлия Калева, която преподава 32 години в село [[Насалевци]] и Иван Павлов пак от Рани Луг, който преподава 22 години от 1943&nbsp;– 1965 г. [[File:Новото училище в Рани Луг.jpg|thumb|Новото училище в Рани Луг]] Училището в селото се е състояло от две класни стаи, учителска стая, библиотека и зала със сцена за вечеринки и тържества. Сега от училището са останали само стените. Манастирът [[Трънски манастир|„Свети Архангел Михаил“]] до град [[Трън]] е бил зографисан по поръчка на кир Войхна от '''с. Рани луг''' и кир Костадин от с. Турковци. == Население == ''Данните за демографското и поселищно развитие са взети от специализираните издания на НСИ'' {| class="wikitable" |- ! Жители !! 1934 !! 1946 !! 1956 !! 1965 !! 1975 !! 1985 !! 1992 !! 2001 !! 2010!! 2012!! 2023 |- | '''Рани луг''' || 727 || 682 || 385 || 230 || 180 || 116 || 101 || 63 || 31 || 19 || 8 |- |} == Религия == В Рани луг има късносредновековна църква&nbsp;– [[Свети Николай]], датираща от 17 век. Книги за нея са купувани от Трън и Самоков. Църквата е реставрирана частично и променена архитектурно през 80-те години на 20 век. Храмът се намира в [[Трънската духовна околия]], която част от [[Софийска митрополия]], както и всички други християнски храмове в трънско. [[Файл:Rani-lug-carkvata-prez-80te.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ след ремонт и реставрация през 80-те години на 20 век]] [[Файл:Rani-lug-carkva.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ в с. Рани луг е средновековна църква, която датира от 17 век]] [[Файл:Свети Николай - село Рани Луг.jpg|мини|Църква „Свети Николай“&nbsp;– село Рани луг (2017 г.)]] Църквата „Свети Николай“ е псевдотриконхална църква. Северната ѝ стена е вкопана в земята около 0,8 m. Певниците и апсидата са полукръгли отвън и отвътре и имат самостоятелно покритие. В южния певник и в апсидната ниша има по едно малко амбразурно прозорче. В олтарното пространство вляво от апсидата е проскомидайната ниша, а на северната стена до нея е умивалнята. При олтарната трапеза като поставка е използвана част от монолитна колона. Църквата е висока 6&nbsp;– 7 m. В проскомидийната ниша и в южния певник има фрагменти от средновековни стенописи. По-късно през 19 в. западната стена е разрушена и е направена полукръгла пристройка, която е висока 4 m. Входът е на югозапад и е оформен като малък портик. Стените на средновековната църква са от ломен камък с хоросанова спойка, а на пристроената част са използвани и дървени сантрачи. Късносредновековната църква в Рани луг принадлежи към характерните църкви за Знеполските земи и Горнострумските райони. Особен интерес представлява полукръглата ѝ пристройка, която е застъпена само в трънските и брезнишките църкви от епохата на Възраждането. [[Файл:Вековен дъб - село Рани Луг.jpg|мини|Вековно дъбово дърво&nbsp;в Рани луг]] До самия черковен двор расте многовековен дъб, който е обявен за забележителност и е гордост за селото. == Диалект == Трънският диалект<ref>{{cite book |title=Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор|first=Асен Младенов |year=2011 |location=София |id=ISBN 978-954-9380-09-5 |publisher=„Изток-запад“ |pages= }}</ref><ref>{{cite book |title=Насалевци |first=Славчо |last=Атанасов |coauthors= |year=1987 |location=София |publisher= Отечествен фронт |pages=225 }}</ref> в основата си си старобългарски, си е е запазил и обагатил през вековете и също има своето място в многообразието на българските говори. Диалектите не са изопачен книжовен език, а са част от българския език. Диалектите са по стари от литературния език, който е изграден върху тях: Да би мирно седело, не би чудо видело; Греота е да краднеш; С десече данъска неща не можеш да купиш; Не стидзаю паре за нища; Набра говняр за свинете; Нà сгня̀сам земня̀; Клисѝм; Ара̀м; Ебанджѝя == Инфраструктура == След 1945 година в селото е имало няколко търговски обекта тип [[Нармаг]].[[File:Кръчма в Рани луг.jpg|thumb|Кръчма в Рани луг]] Най-посещаван е бил този на „бай '''[[Георги]]'''“ от Рани Луг, сега от дюканът не е останало нищо, но върху нея е построена външна '''[[тоалетна]]''' от градски тип, която е проектирана за обслужване на новооткритата КООП сграда и кметство на селото. [[File:Казаница за правене на ракия.jpg|thumb|Казаница за правене на ракия]] В началото на 80-те години на XX век почти всички улици на махалите в селото се асфалтират, изгражда се водопровод до всички домакинства, частично някои райони се снабдяват с кабелна радио мрежа, която излъчва местни новини за Трънско и важни съобщения, а през останалото време се излъчва програмата на държавното радио, даряват се книги за библиотеката, която се намира в новопостроената кооперация през 80те години, поставя се улично осветление, както и три пъти дневно (7:00; 10:30; 17:30 ч.) през селото минава обществен транспорт, който свързва селото с Трън и София. След промените през 1944 година се поражда ентусиазъм в местното население и се развива промишлеността в района на трънско. Освен в селското [[ТКЗС]], ранолужани пътуват всеки ден до град [[Трън]] за да работят в новоразкритите предприятия<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=462 }}</ref> &nbsp;– Държавно промишлено предприятие „1 май“(предприятие, които обединява частнити занаятчии, хлебари, шивачи, обущари, бръснари, дърводелци, бояджии, часовникари и др.); Завод „Ерма“; „Знеполе“; „Спортпром“ и „Електрон“ и други държавни учреждения, както и в залесяването на трънските планини<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=468 }}</ref> През 90-те години в селото има частна хлебарница, която произвежда хляб за местното население и съседните села, а от град [[Трън]] доставят също ръчен хляб от държавната хлебарница, която се намира срещу новия строителен техникум&nbsp;– сега държавната фурна се използва за [[Заложна къща]]. В края 90-те години на XX век селото спира да се облагородява и поддържа от община Трън, както и останалите населени места в Знеполе. Асфалтираните улици, библиотеката, уличното осветление бавно се рушат от времето. <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == * Кулата&nbsp;– Късноантична и средновековна крепост&nbsp;Градище/Кулата&nbsp;в местността „Рупье“ е стратегическо място, което се намира над селото в планинската част на границата със Сърбия, където личат останки от укрепления и други градежи от античността, късове от древна керамика и др. [[Файл:Мемориална плоча на Ранолужки младежки съюз.jpg|мини|Мемориална плоча на Работнически младежки съюз в местността Луг]] * В местността Луг намиращ се в терена на Пещерница има мемориален паметник на Работнечески младежки съюз – [[РМС]] от селото, както и много водоизточници използвани в миналото. [[Файл:Stefan-Rangelov.jpg|мини|Паметник на Стефан Рангелов]] * Паркче с паметник на местния партизанин [[Стефан Рангелов]] [[Файл:Събор в село Рани Луг - 12.05.2018 г.jpg|мини|Събор в село Рани луг&nbsp;– 12.05.2018]] * На 12 май 2018 г. Рани луг&nbsp;отбелязва празника си със събор, чрез който организаторите се надяват да поставят началото на възстановяването на старите ранолужки традиции&nbsp; (Сборът е съобразен с датите на храмовият празник на селото и чевстваните светии [[Николай Мирликийски]] – [[Летен Никулден]]<ref>{{cite book |title=Жития на Светиите|first=Пловдивски митрополит Арсений |year=2001 |location=Пловдив |publisher=„Пловдивска Света Митрополия“ |pages=243 }}</ref> и [[Свети Христофор]]). == Спорт и туризъм == Теренът и релефът в територията на селото е подходящ за различни туристически походи и спортни занимания на открито. В селото има изграден маркиран туристически маршрут до местността „Кулата“, както и до Щърби камик между селата Рани Луг и Насалевци. == Комуникации == В селото се приемат националните радиостанции на различни радиочестотни диапазони, както и радиостанции от чужбина и спорадично локални радиостанции. Приемането на телевизионен сигнал е само [[pay to view]] предоставяща се от DTH оператори на България и няма друга алтернатива. Няма добро наземно покритие на трите национални [[GSM]] оператори, така че при възможност трябва да се ползва [[сателитен телефон]] или алтернативни начини за гласова и интернет комуникация. == Личности == * Стефан Костов<ref>[https://old.segabg.com/article.php?id=239886 {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230109094904/https://old.segabg.com/article.php?id=239886 |date=2023-01-09 }} В рода на Надка Караджова всички пеят</ref> – акордионист и хореограф в НФА „Филип Кутев“; съпруг на [[Надка Караджова]] * <!-- == Литература == --> == Други == В село [[Дриново]], община [[Попово]] една от улиците е кръстена на село Рани Луг. Във [[Виргинска грамота|Виргинската грамота]] на [[Константин Тих]] от 13 век се споменава село Раныи лѫгь, което някои автори отъждествяват с това трънско село, но други свързват с едноименното село Ранилуг край [[Гниляне (Косово)|Гниляне]], [[Косово]].<ref>{{cite book |title=Грамоти на българските царе |first=Ангелина |last=Даскалова |coauthors=Мария Райкова |year=2005 |location=София |id=ISBN 954-322-034-4 |publisher=Академично издателство „Марин Дринов“ |pages=333 }}</ref> == Източници == * „[http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 Български крепости] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200719125938/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 |date=2020-07-19 }}“ * Николай Илиев „Трънският край“&nbsp;– Библиографски указател, София 2013, Изд. България * Младенов Асен; „Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор“, ДТМ Изток-Запад, София 2011 * „Трънско&nbsp;– минало и съвремие“, Аскони-издат, София 2008 * Стоянка Миронова „Трънският край“, Аскони-издат, София 2008 * Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987 * Зрънчев Иван "Реяновци&nbsp;– Трънско&nbsp;– краеведско изследване, София 2011 * Васил Николов; Марина Йорданова „Планините в България“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 2002 * Симеон Мильов; Росен Иванов „Шетба из Пернишко“, ИК „Тангра ТанНакРа“, София 2006 * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21&nbsp;– 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p. 21&nbsp;– 43. Deutsche UNESCO Kommission == Външни препратки == * [https://www.standartnews.com/regionalni/kakvo-vidya-desi-radeva-v-rani-lugsnimki-410116.html Какво видя Деси Радева в Рани луг] * [https://zapadno.com/2018/05/11/жители-на-трънското-село-рани-луг-заме/ Жители на трънското село Рани луг заменяли агнета за котки от Сръбско по време на турското робство] * [https://bnr.bg/horizont/post/101072534/300-godishen-dab-ot-transkoto-selo-rani-lug-beshe-izbran-za-lubimo-darvo-na-balgaria 300-годишен дъб от трънското село Рани луг беше избран за любимо дърво на България] * [http://svetimesta.com/България/Пернишка%20област/Rani-lug Рани Луг] * [http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Никола%20-%20с.%20Рани%20луг „Св. Николай“&nbsp;– с. Рани луг] == Бележки == <references /> {{Община Трън}} [[Категория:Села в област Перник]] [[Категория:Населени места в община Трън]] [[Категория:Краище]] [[Категория:Знеполе]] t86eobhi7awn6rlf64te56p4hueguep 12214034 12214030 2024-04-25T12:57:44Z Kalisto9898 201898 /* Природа */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Село Ранилуг.jpg | картинка-описание = Село Рани луг, изглед от изток | екатте = 62205 | надм-височина = 824 | пощ-код = 2484 | тел-код = 07734 | сев-ширина = 42.817 | изт-дължина = 22.483 | площ = 7,516 }} '''Рани луг''' е [[село]] в Западна [[България]], в [[община Трън]], [[област Перник]]. == География == [[Файл:20161001 Selo Ranilug poglednato ot zapad.jpg|мини|Ранилужкото поле и Ранилужката (Рудина) планина]] Село Рани луг (~820 m н.в.) се намира в полите на [[Рудина планина (Краище)|Рудина планина]], тук наричана също ''Ранилужка планина'', и отстои на 15 km от гр. Трън и на 100 km от София, близо до границата със [[Сърбия]]. Съседни села: [[Насалевци]], [[Главановци]], [[Слишовци]], [[Реяновци]], [[Цегриловци]] и [[Кална (Ябланишки окръг)|Кална]] в [[Сърбия]]. Ранилужката ( [[Рудина планина]] ) е част от Руйската планинска верига. Южните склонове на [[Руй]] са стръмни, стъпаловидно разположени и в значителна степен разчленени от левите притоци на река [[Ерма]]. Благодарение на тяхната дейност над селата, разположени по южната периферия на планината, са се развили интензивни ерозионни процеси. Те са особено силно изразени в районите на селата Рани луг, [[Слишовци]], [[Милославци]], [[Зелениград]] и най-много при село [[Забел]]. Три дълбоки долини прорязват и разделят планината на три живописни полегати склона. По техните долини в миналото при силни поройни дъждове са се стичали буйни реки, като са завличали и засипвали цветущи овощни и зеленчукови градини, та дори и цели махали. По-късно, когато се залесяват последните с кленажи и акации и се изграждат укрепителни бетонни стени, селото се сдобива от тая планина, респ. от тия долини, с богати водоизточници, хванати в три главни водопровода, от които се черпи питейна вода за хората и добитъка. Ранилужкото землище, съобразно големината на селото, не е малко. Северно от селото е планинската част на землището, която се разстила на височина и стига до голямото било&nbsp;– Барнос, на Ранилужката планина (в миналото селското землище е продължавало отвъд границата и се е врязвало дълбоко в северната част на балкана чак до с. Кална). Планинската област е обраснала с гъста дъбова, борова и букова гора, прошарена тук-таме със закътани поляни. Равнинната част се разстила южно от селището между насалевското землище от изток и на запад от слишовското, а на юг продължава в дълбочина до река Ерма. То е изпъстрено по средата от няколко мочурливи лугове, обраснали с ели и люта трева&nbsp;– шавар. Тия лугове притежават съответните имена: Мали луг, Антонов луг, Реянов луг. Вероятно от тия лугове селището е получило името си. Тук сред тези лугове има достатъчно вода за пиене, както и за поливане на зеленчуковите градини наоколо. [[Файл:20161001 114625 Ranilug Znepole.jpg|мини|Изглед към Знеполе от с. Рани луг]] Ранилуг е част от Трънската котловина&nbsp;– [[Знеполе]], която наподобява широка долина и ограничава от юг планината Руй. Котловината притежава голяма степен на затвореност, което води до много ниски температури. Теренът на селото е разстелян на голяма широчина и дължина. Землището се простира на приблизителна дължина ~ (2 километра) между село [[Насалевци]] и село [[Слишовци]] и малко повече (~ 3 километра) от билото на [[Рудина планина]] и подножието на [[Знеполе]]. Отделните махали са разположени на голямо разстояние една от друга. През ''Ранолужко'', част от [[Знеполе]] преминава [[Републикански път II-63]], което местните жители знаят като '''Друм''' /''Път''/. == Природа == Територията на селото е богато на [[биологично разнообразие]]. В землището може да се срещнат различни видове [[флора]] и [[фауна]], което се дължи благоприятното географско разположение на село Рани Луг. Всички склонове, възвишения и котловини и равнини в Рани Луг са засадени<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=469 }}</ref> хиляди декари нови млади иглолистни насаждения още през 30-40 години на 20 век от жителите на селото с доброволен труд. == История == Според преданието появата на селото датира още от тракийско време, за което свидетелства Кулата&nbsp;– стратегическо място над сегашното село в планината и до нея „Селището". При разкопките на тая местност са намерени монети от тракийско време, тухли&nbsp;– останки от градежи, късове от керамика, както и други предмети. В документите от онази епоха селото е отбелязвано по следните начини: ''Ранъі лѫгъ'' през XIII в. във Виргинската грамота<ref>Иванов, Й. 1931. Български старини из Македония. С., стр. 584</ref>; ''Ранилук'' в 1453 г., ''Рану луг, Ранолуг'' в 1576 г.<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в., т. 1 ­ 1961, стр. 453</ref><ref>Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през XVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576&nbsp;– 77 г.). ­ Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр. 446</ref><ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. XIII, 1966 (Турски извори), стр. 363</ref><ref>Извори за Българската история. С. БАН. Т. XVI, 1972 (Турски извори), стр. 179</ref>; ''Рани Лукъ'' в 1878 г.<ref>Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932</ref> По време на османската власт редица семейства се изсе­лили по поречието на Морава в Сърбия. Относно първите заселници се приема, че най-старите родове са: Тодорови, Ковачеви, Адамови и Иванкови. Общо селото се състои от следните махали и родове<ref>{{cite book |title=Насалевци|first=Славчо Атанасов |year=1987 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Отечествен фронт“ |pages=130 }}</ref>: Махала Пещерска с потомци: Маланини, Цивкини, Тикини и Мартичини; махала Иванкова: род. Иванкови, Веселенкови, Койни, Дурени, Чукулини, Дръндини, Рашини, Велини, Глевшини; махала Средсело: род. Лечини, Тодорови, Ковачени, Панджини, Вивини, Доброславови, Адамови; махала Ярчови: род. Джеджини, Тавраджийни, Цекини, Беловъчки, Стоичини, Везилини, Гекови. В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Рани луг е отбелязано като село с 19 домакинства.<ref>Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 182.</ref> През войните 1912&nbsp;– 1918 г. са загинали 27 ранолужани. [[Файл:Rani-lug-1937.jpg|ляво|270px|мини|с. Рани луг през 1937 г.]] == Бит и поминък == Семействата са били бедни и обикновенно по няколко деца. Къщите са разположени близо до водоизточници най-често река или извор из прохладните трънски поляни. Жилищните постройки са правени от камъни, дървен плет, слама и кал с варосани стени, покрити със слама и шума, а по късно с керемиди. Едноетажната ижа (къщата) се състояла от няколко стаи и мазе (земник). В тези малки по обем къщи са живели многолюдните сговорни патриархални ранолужки семейства. В голямата одая (стая) е основното помещение на къщата Обзавеждането и покъщината е скромно – сламеници за спане на цялото семейство в помещението, конопени завивки, газениче за осветление и маса с три крака, направена най-често от самите трънчани. Покрай която също са наредени трикраки дървени столчета за сядане на които се хранили и разказвали истории с малко думи за къртският ден, а след това всеки поемал с различни групови или самостоятелни занимания. В Ижата има огнище на което са поставени вериги за готвене, както и служело за отопление, а в мазето се е съхранявала зимнината за цялата година. На земления под е бил „одърът“ - леглото, което е било от слама и покрито с домашни пъртени или вълнени черги. На одъра са се нареждали всички членове на семейството, за завивки са служели домашнште черги. Около оджака (комина) във всяка къща стърчали голям брой малки и големи куки, върху които зимно време поставяли венците от царевицата, чушки, лук и сланина. В ижата също се намирало „текнето“ (дървено корито) за замесване на хляб, подници, връшник и други домашни потреби. Основните храни в Рани Луг са били хляб, приготвен от домакинята, картофи, фасул, зеле, месо, масло, мляко и сирене. Сварената фасулена чорба в гърнето на огнището или краваят, опечен в жарта, са били желана храна за ранолужаните. Необходими зеленчуци трънчаните произвеждали в малките си градини в двора или някъде където има вода. Водя за пиене и за друга употреба селяните са си наливали в стомни и глинени съдове от изворчетата и бунари, а в по късно време и от чешми. Обикновено момите и невестите са ходили за вода, а срещите с ергените ставали край кладенеца на извора, където където се наливат шарените стомни, грабват се китките и се разменят влюбени погледи. Храната са си я приготвяли сами, а са купували най-необходимото (сол, кибрит и др. неща които не са могли да си произведат сами). Търговията не е била основно занимание за семействата, а земеделието, животновъдството и домът. Цялото семейство си е разпределяло дневните задължения и всеки член от фамилията е имал своите задачи по покъщината. [[File:Ранолужки двор.jpg|thumb|Ранолужки двор]] Всяка къща или семейство е имало и кошара за животните, както и плевня за съхраняване на храната им. В по късно време в дворовете са се изграждали бунари за питейна вода, която е улеснявало домакинството. И до сега в селото за запазени автентични къщи и дворове от началото на ХХ в. , въпреки капризите на времето. Промени на различните управници и власт през вековете са запазили в кореняците ранолужани да спазват стриктно заръките оставени от предците им [[Духовна и материално-обществена култура в Трънско]] предавана от поколение на поколение или записана в книги и писма, която се съхранява от векове и до днес. Немотията е научила трънчани, както и ранолужани да се кооперират и да живея задружни и гостоприемни със съседи така и с всички останали другоселци от близо далеч също и с преминаващи другоселци. Ранолужките домове винаги са отворени за всеки потърсил зов и нужда от помощ комшии и преминаващи чуждоземци, а домът им винаги е бил отворен за земляци дошли да потърсят утеха за своите проблеми и беди. И до сега преминаващи разказват за болежките си и как са намерили лек или илач водещ до безпроблемие. За това свидетелстват много народни песни и предания запазени през вековете за трънският [[фолклор]], които се пеят и разказват и до днес по време на вечеринка на чардака на къщите им. Ранолужанката е била известна със своята чистота, облечена със сръчно изработена [[Трънска народна носия]] и умение да се грижи за скромния си дом. Работлива и предприемчива, трънската домакиня се грижела не само за вътрешността на къщата, но и за селския двор. Дворовете били ограждани с каменни огради с големи порти. Дворът се отделял от градинката с малки дървени тараби. Градинката с цветя оставал към улицата, а дворът зад къщата. В самия двор са разположени дръвникът, кочините, клетът, кокошкарникът и други помощни помещения. == Стопански и културен живот == Населението се е занимавало със земеделие, скотовъдство и дюлгерство. Те стопанисвали своите дворове, а през останалото време ратайствали на чорбаджиите в трънско околие. През 1939 г. селото е разполагало с 3730 декара ниви и ливади, 188 декара пасища и 2594 декара гори. Отглеждани са 68 коня, 3 магарета, 326 говеда, 1223 овце, 4 кози, 117 свине и 960 птици. [[ТКЗС]]-то се образува през 1956 г. То се състои от няколко стопански сгради, селскостопанска техника, придружаващ инвентар, жилищни сгради и административни постройки. Селското стопанство произвежда собствена хранителна продукция и суровини за животновъдството за градовете от Социалистическият блок и [[България]]. Голяма част от селскостопанската продукция е била за вътрешния пазар, а и за експорт за страните на [[Източния блок]]. Отглеждали са се предимно овце и едър рогат добитък, както зърнени култури и картофи. В началото на на 90те години на ХХ със смяната на власта стопанството бавно спира да работи и бързо се разграбва до основи пред очите на местните от неизвестни извършители. В днешно време от него няма запазени външни артефакта за съществуването на това предприятие и институция. В терена на селото между Рани Луг и Слишовци в местността Пещерница успешно се е развивало и [[опитно поле]] за култивирането и отглеждането на различни видове [[растениевъдство]]. Селото е водоснабдено и благоустроено. През 80-те години на 20 век е построена голяма търговска и културна сграда, където се помещава и читалището, магазина, ресторант, партийният клуб и кметството. Всички тези неща, както и залесяването на планините около Знеполето са давало работа и е ангажирало местното население с изграждането и подръжката на Рани Луг. [[File:Гюра Ковачев Воинчов.jpg|thumb|Гюра Ковачев Воинчов знеполски духовен учител и в с. Рани Луг]] Около средата на последното столетие от турското господство както в Насалевци, така и в Рани луг е имало [[Килийно училище]]. За доказателство на това обстоятелство говорят преписките към една от църковните книги „Апостолът" в ранилужката църква. [[Килийното училище]] от 1859 г. се е помещавало при черквата. [[Файл:Rani Lug Uchenici.jpg|мини|Ученици от Рани луг между 30-те и 40-те години на XX век]] Смята се, че първите учители тук са били някои самоковски занаятчии, дошли в селото, но по кое време не се знае, нито имената им се помнят. Те живели в къщата на някой си Златко Рашин. След като научили и него да чете и пише, сиреч, ограмотили своя ученолюбив хазяин, си заминали и го оставили като техен приемник&nbsp;– продължител на килийното обучение. Първото читалище в селото е учредено през 1898 г. от учителите с първоначален книжен фонд от 550 книги. [[File:Jula Kaleva - Rani Lug.jpg|thumb|Юла Калева от с. Рани Луг. Учителка в Рани Луг]] Учители от Рани Луг са били Юлия Калева, която преподава 32 години в село [[Насалевци]] и Иван Павлов пак от Рани Луг, който преподава 22 години от 1943&nbsp;– 1965 г. [[File:Новото училище в Рани Луг.jpg|thumb|Новото училище в Рани Луг]] Училището в селото се е състояло от две класни стаи, учителска стая, библиотека и зала със сцена за вечеринки и тържества. Сега от училището са останали само стените. Манастирът [[Трънски манастир|„Свети Архангел Михаил“]] до град [[Трън]] е бил зографисан по поръчка на кир Войхна от '''с. Рани луг''' и кир Костадин от с. Турковци. == Население == ''Данните за демографското и поселищно развитие са взети от специализираните издания на НСИ'' {| class="wikitable" |- ! Жители !! 1934 !! 1946 !! 1956 !! 1965 !! 1975 !! 1985 !! 1992 !! 2001 !! 2010!! 2012!! 2023 |- | '''Рани луг''' || 727 || 682 || 385 || 230 || 180 || 116 || 101 || 63 || 31 || 19 || 8 |- |} == Религия == В Рани луг има късносредновековна църква&nbsp;– [[Свети Николай]], датираща от 17 век. Книги за нея са купувани от Трън и Самоков. Църквата е реставрирана частично и променена архитектурно през 80-те години на 20 век. Храмът се намира в [[Трънската духовна околия]], която част от [[Софийска митрополия]], както и всички други християнски храмове в трънско. [[Файл:Rani-lug-carkvata-prez-80te.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ след ремонт и реставрация през 80-те години на 20 век]] [[Файл:Rani-lug-carkva.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ в с. Рани луг е средновековна църква, която датира от 17 век]] [[Файл:Свети Николай - село Рани Луг.jpg|мини|Църква „Свети Николай“&nbsp;– село Рани луг (2017 г.)]] Църквата „Свети Николай“ е псевдотриконхална църква. Северната ѝ стена е вкопана в земята около 0,8 m. Певниците и апсидата са полукръгли отвън и отвътре и имат самостоятелно покритие. В южния певник и в апсидната ниша има по едно малко амбразурно прозорче. В олтарното пространство вляво от апсидата е проскомидайната ниша, а на северната стена до нея е умивалнята. При олтарната трапеза като поставка е използвана част от монолитна колона. Църквата е висока 6&nbsp;– 7 m. В проскомидийната ниша и в южния певник има фрагменти от средновековни стенописи. По-късно през 19 в. западната стена е разрушена и е направена полукръгла пристройка, която е висока 4 m. Входът е на югозапад и е оформен като малък портик. Стените на средновековната църква са от ломен камък с хоросанова спойка, а на пристроената част са използвани и дървени сантрачи. Късносредновековната църква в Рани луг принадлежи към характерните църкви за Знеполските земи и Горнострумските райони. Особен интерес представлява полукръглата ѝ пристройка, която е застъпена само в трънските и брезнишките църкви от епохата на Възраждането. [[Файл:Вековен дъб - село Рани Луг.jpg|мини|Вековно дъбово дърво&nbsp;в Рани луг]] До самия черковен двор расте многовековен дъб, който е обявен за забележителност и е гордост за селото. == Диалект == Трънският диалект<ref>{{cite book |title=Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор|first=Асен Младенов |year=2011 |location=София |id=ISBN 978-954-9380-09-5 |publisher=„Изток-запад“ |pages= }}</ref><ref>{{cite book |title=Насалевци |first=Славчо |last=Атанасов |coauthors= |year=1987 |location=София |publisher= Отечествен фронт |pages=225 }}</ref> в основата си си старобългарски, си е е запазил и обагатил през вековете и също има своето място в многообразието на българските говори. Диалектите не са изопачен книжовен език, а са част от българския език. Диалектите са по стари от литературния език, който е изграден върху тях: Да би мирно седело, не би чудо видело; Греота е да краднеш; С десече данъска неща не можеш да купиш; Не стидзаю паре за нища; Набра говняр за свинете; Нà сгня̀сам земня̀; Клисѝм; Ара̀м; Ебанджѝя == Инфраструктура == След 1945 година в селото е имало няколко търговски обекта тип [[Нармаг]].[[File:Кръчма в Рани луг.jpg|thumb|Кръчма в Рани луг]] Най-посещаван е бил този на „бай '''[[Георги]]'''“ от Рани Луг, сега от дюканът не е останало нищо, но върху нея е построена външна '''[[тоалетна]]''' от градски тип, която е проектирана за обслужване на новооткритата КООП сграда и кметство на селото. [[File:Казаница за правене на ракия.jpg|thumb|Казаница за правене на ракия]] В началото на 80-те години на XX век почти всички улици на махалите в селото се асфалтират, изгражда се водопровод до всички домакинства, частично някои райони се снабдяват с кабелна радио мрежа, която излъчва местни новини за Трънско и важни съобщения, а през останалото време се излъчва програмата на държавното радио, даряват се книги за библиотеката, която се намира в новопостроената кооперация през 80те години, поставя се улично осветление, както и три пъти дневно (7:00; 10:30; 17:30 ч.) през селото минава обществен транспорт, който свързва селото с Трън и София. След промените през 1944 година се поражда ентусиазъм в местното население и се развива промишлеността в района на трънско. Освен в селското [[ТКЗС]], ранолужани пътуват всеки ден до град [[Трън]] за да работят в новоразкритите предприятия<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=462 }}</ref> &nbsp;– Държавно промишлено предприятие „1 май“(предприятие, които обединява частнити занаятчии, хлебари, шивачи, обущари, бръснари, дърводелци, бояджии, часовникари и др.); Завод „Ерма“; „Знеполе“; „Спортпром“ и „Електрон“ и други държавни учреждения, както и в залесяването на трънските планини<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=468 }}</ref> През 90-те години в селото има частна хлебарница, която произвежда хляб за местното население и съседните села, а от град [[Трън]] доставят също ръчен хляб от държавната хлебарница, която се намира срещу новия строителен техникум&nbsp;– сега държавната фурна се използва за [[Заложна къща]]. В края 90-те години на XX век селото спира да се облагородява и поддържа от община Трън, както и останалите населени места в Знеполе. Асфалтираните улици, библиотеката, уличното осветление бавно се рушат от времето. <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == * Кулата&nbsp;– Късноантична и средновековна крепост&nbsp;Градище/Кулата&nbsp;в местността „Рупье“ е стратегическо място, което се намира над селото в планинската част на границата със Сърбия, където личат останки от укрепления и други градежи от античността, късове от древна керамика и др. [[Файл:Мемориална плоча на Ранолужки младежки съюз.jpg|мини|Мемориална плоча на Работнически младежки съюз в местността Луг]] * В местността Луг намиращ се в терена на Пещерница има мемориален паметник на Работнечески младежки съюз – [[РМС]] от селото, както и много водоизточници използвани в миналото. [[Файл:Stefan-Rangelov.jpg|мини|Паметник на Стефан Рангелов]] * Паркче с паметник на местния партизанин [[Стефан Рангелов]] [[Файл:Събор в село Рани Луг - 12.05.2018 г.jpg|мини|Събор в село Рани луг&nbsp;– 12.05.2018]] * На 12 май 2018 г. Рани луг&nbsp;отбелязва празника си със събор, чрез който организаторите се надяват да поставят началото на възстановяването на старите ранолужки традиции&nbsp; (Сборът е съобразен с датите на храмовият празник на селото и чевстваните светии [[Николай Мирликийски]] – [[Летен Никулден]]<ref>{{cite book |title=Жития на Светиите|first=Пловдивски митрополит Арсений |year=2001 |location=Пловдив |publisher=„Пловдивска Света Митрополия“ |pages=243 }}</ref> и [[Свети Христофор]]). == Спорт и туризъм == Теренът и релефът в територията на селото е подходящ за различни туристически походи и спортни занимания на открито. В селото има изграден маркиран туристически маршрут до местността „Кулата“, както и до Щърби камик между селата Рани Луг и Насалевци. == Комуникации == В селото се приемат националните радиостанции на различни радиочестотни диапазони, както и радиостанции от чужбина и спорадично локални радиостанции. Приемането на телевизионен сигнал е само [[pay to view]] предоставяща се от DTH оператори на България и няма друга алтернатива. Няма добро наземно покритие на трите национални [[GSM]] оператори, така че при възможност трябва да се ползва [[сателитен телефон]] или алтернативни начини за гласова и интернет комуникация. == Личности == * Стефан Костов<ref>[https://old.segabg.com/article.php?id=239886 {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230109094904/https://old.segabg.com/article.php?id=239886 |date=2023-01-09 }} В рода на Надка Караджова всички пеят</ref> – акордионист и хореограф в НФА „Филип Кутев“; съпруг на [[Надка Караджова]] * <!-- == Литература == --> == Други == В село [[Дриново]], община [[Попово]] една от улиците е кръстена на село Рани Луг. Във [[Виргинска грамота|Виргинската грамота]] на [[Константин Тих]] от 13 век се споменава село Раныи лѫгь, което някои автори отъждествяват с това трънско село, но други свързват с едноименното село Ранилуг край [[Гниляне (Косово)|Гниляне]], [[Косово]].<ref>{{cite book |title=Грамоти на българските царе |first=Ангелина |last=Даскалова |coauthors=Мария Райкова |year=2005 |location=София |id=ISBN 954-322-034-4 |publisher=Академично издателство „Марин Дринов“ |pages=333 }}</ref> == Източници == * „[http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 Български крепости] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200719125938/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 |date=2020-07-19 }}“ * Николай Илиев „Трънският край“&nbsp;– Библиографски указател, София 2013, Изд. България * Младенов Асен; „Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор“, ДТМ Изток-Запад, София 2011 * „Трънско&nbsp;– минало и съвремие“, Аскони-издат, София 2008 * Стоянка Миронова „Трънският край“, Аскони-издат, София 2008 * Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987 * Зрънчев Иван "Реяновци&nbsp;– Трънско&nbsp;– краеведско изследване, София 2011 * Васил Николов; Марина Йорданова „Планините в България“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 2002 * Симеон Мильов; Росен Иванов „Шетба из Пернишко“, ИК „Тангра ТанНакРа“, София 2006 * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21&nbsp;– 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p. 21&nbsp;– 43. Deutsche UNESCO Kommission == Външни препратки == * [https://www.standartnews.com/regionalni/kakvo-vidya-desi-radeva-v-rani-lugsnimki-410116.html Какво видя Деси Радева в Рани луг] * [https://zapadno.com/2018/05/11/жители-на-трънското-село-рани-луг-заме/ Жители на трънското село Рани луг заменяли агнета за котки от Сръбско по време на турското робство] * [https://bnr.bg/horizont/post/101072534/300-godishen-dab-ot-transkoto-selo-rani-lug-beshe-izbran-za-lubimo-darvo-na-balgaria 300-годишен дъб от трънското село Рани луг беше избран за любимо дърво на България] * [http://svetimesta.com/България/Пернишка%20област/Rani-lug Рани Луг] * [http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Никола%20-%20с.%20Рани%20луг „Св. Николай“&nbsp;– с. Рани луг] == Бележки == <references /> {{Община Трън}} [[Категория:Села в област Перник]] [[Категория:Населени места в община Трън]] [[Категория:Краище]] [[Категория:Знеполе]] 3693vi3ldcsycrj3ds83kynulpvl3yt 12214074 12214034 2024-04-25T13:29:06Z Kalisto9898 201898 /* Комуникации */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Село Ранилуг.jpg | картинка-описание = Село Рани луг, изглед от изток | екатте = 62205 | надм-височина = 824 | пощ-код = 2484 | тел-код = 07734 | сев-ширина = 42.817 | изт-дължина = 22.483 | площ = 7,516 }} '''Рани луг''' е [[село]] в Западна [[България]], в [[община Трън]], [[област Перник]]. == География == [[Файл:20161001 Selo Ranilug poglednato ot zapad.jpg|мини|Ранилужкото поле и Ранилужката (Рудина) планина]] Село Рани луг (~820 m н.в.) се намира в полите на [[Рудина планина (Краище)|Рудина планина]], тук наричана също ''Ранилужка планина'', и отстои на 15 km от гр. Трън и на 100 km от София, близо до границата със [[Сърбия]]. Съседни села: [[Насалевци]], [[Главановци]], [[Слишовци]], [[Реяновци]], [[Цегриловци]] и [[Кална (Ябланишки окръг)|Кална]] в [[Сърбия]]. Ранилужката ( [[Рудина планина]] ) е част от Руйската планинска верига. Южните склонове на [[Руй]] са стръмни, стъпаловидно разположени и в значителна степен разчленени от левите притоци на река [[Ерма]]. Благодарение на тяхната дейност над селата, разположени по южната периферия на планината, са се развили интензивни ерозионни процеси. Те са особено силно изразени в районите на селата Рани луг, [[Слишовци]], [[Милославци]], [[Зелениград]] и най-много при село [[Забел]]. Три дълбоки долини прорязват и разделят планината на три живописни полегати склона. По техните долини в миналото при силни поройни дъждове са се стичали буйни реки, като са завличали и засипвали цветущи овощни и зеленчукови градини, та дори и цели махали. По-късно, когато се залесяват последните с кленажи и акации и се изграждат укрепителни бетонни стени, селото се сдобива от тая планина, респ. от тия долини, с богати водоизточници, хванати в три главни водопровода, от които се черпи питейна вода за хората и добитъка. Ранилужкото землище, съобразно големината на селото, не е малко. Северно от селото е планинската част на землището, която се разстила на височина и стига до голямото било&nbsp;– Барнос, на Ранилужката планина (в миналото селското землище е продължавало отвъд границата и се е врязвало дълбоко в северната част на балкана чак до с. Кална). Планинската област е обраснала с гъста дъбова, борова и букова гора, прошарена тук-таме със закътани поляни. Равнинната част се разстила южно от селището между насалевското землище от изток и на запад от слишовското, а на юг продължава в дълбочина до река Ерма. То е изпъстрено по средата от няколко мочурливи лугове, обраснали с ели и люта трева&nbsp;– шавар. Тия лугове притежават съответните имена: Мали луг, Антонов луг, Реянов луг. Вероятно от тия лугове селището е получило името си. Тук сред тези лугове има достатъчно вода за пиене, както и за поливане на зеленчуковите градини наоколо. [[Файл:20161001 114625 Ranilug Znepole.jpg|мини|Изглед към Знеполе от с. Рани луг]] Ранилуг е част от Трънската котловина&nbsp;– [[Знеполе]], която наподобява широка долина и ограничава от юг планината Руй. Котловината притежава голяма степен на затвореност, което води до много ниски температури. Теренът на селото е разстелян на голяма широчина и дължина. Землището се простира на приблизителна дължина ~ (2 километра) между село [[Насалевци]] и село [[Слишовци]] и малко повече (~ 3 километра) от билото на [[Рудина планина]] и подножието на [[Знеполе]]. Отделните махали са разположени на голямо разстояние една от друга. През ''Ранолужко'', част от [[Знеполе]] преминава [[Републикански път II-63]], което местните жители знаят като '''Друм''' /''Път''/. == Природа == Територията на селото е богато на [[биологично разнообразие]]. В землището може да се срещнат различни видове [[флора]] и [[фауна]], което се дължи благоприятното географско разположение на село Рани Луг. Всички склонове, възвишения и котловини и равнини в Рани Луг са засадени<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=469 }}</ref> хиляди декари нови млади иглолистни насаждения още през 30-40 години на 20 век от жителите на селото с доброволен труд. == История == Според преданието появата на селото датира още от тракийско време, за което свидетелства Кулата&nbsp;– стратегическо място над сегашното село в планината и до нея „Селището". При разкопките на тая местност са намерени монети от тракийско време, тухли&nbsp;– останки от градежи, късове от керамика, както и други предмети. В документите от онази епоха селото е отбелязвано по следните начини: ''Ранъі лѫгъ'' през XIII в. във Виргинската грамота<ref>Иванов, Й. 1931. Български старини из Македония. С., стр. 584</ref>; ''Ранилук'' в 1453 г., ''Рану луг, Ранолуг'' в 1576 г.<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в., т. 1 ­ 1961, стр. 453</ref><ref>Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през XVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576&nbsp;– 77 г.). ­ Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр. 446</ref><ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. XIII, 1966 (Турски извори), стр. 363</ref><ref>Извори за Българската история. С. БАН. Т. XVI, 1972 (Турски извори), стр. 179</ref>; ''Рани Лукъ'' в 1878 г.<ref>Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932</ref> По време на османската власт редица семейства се изсе­лили по поречието на Морава в Сърбия. Относно първите заселници се приема, че най-старите родове са: Тодорови, Ковачеви, Адамови и Иванкови. Общо селото се състои от следните махали и родове<ref>{{cite book |title=Насалевци|first=Славчо Атанасов |year=1987 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Отечествен фронт“ |pages=130 }}</ref>: Махала Пещерска с потомци: Маланини, Цивкини, Тикини и Мартичини; махала Иванкова: род. Иванкови, Веселенкови, Койни, Дурени, Чукулини, Дръндини, Рашини, Велини, Глевшини; махала Средсело: род. Лечини, Тодорови, Ковачени, Панджини, Вивини, Доброславови, Адамови; махала Ярчови: род. Джеджини, Тавраджийни, Цекини, Беловъчки, Стоичини, Везилини, Гекови. В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Рани луг е отбелязано като село с 19 домакинства.<ref>Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 182.</ref> През войните 1912&nbsp;– 1918 г. са загинали 27 ранолужани. [[Файл:Rani-lug-1937.jpg|ляво|270px|мини|с. Рани луг през 1937 г.]] == Бит и поминък == Семействата са били бедни и обикновенно по няколко деца. Къщите са разположени близо до водоизточници най-често река или извор из прохладните трънски поляни. Жилищните постройки са правени от камъни, дървен плет, слама и кал с варосани стени, покрити със слама и шума, а по късно с керемиди. Едноетажната ижа (къщата) се състояла от няколко стаи и мазе (земник). В тези малки по обем къщи са живели многолюдните сговорни патриархални ранолужки семейства. В голямата одая (стая) е основното помещение на къщата Обзавеждането и покъщината е скромно – сламеници за спане на цялото семейство в помещението, конопени завивки, газениче за осветление и маса с три крака, направена най-често от самите трънчани. Покрай която също са наредени трикраки дървени столчета за сядане на които се хранили и разказвали истории с малко думи за къртският ден, а след това всеки поемал с различни групови или самостоятелни занимания. В Ижата има огнище на което са поставени вериги за готвене, както и служело за отопление, а в мазето се е съхранявала зимнината за цялата година. На земления под е бил „одърът“ - леглото, което е било от слама и покрито с домашни пъртени или вълнени черги. На одъра са се нареждали всички членове на семейството, за завивки са служели домашнште черги. Около оджака (комина) във всяка къща стърчали голям брой малки и големи куки, върху които зимно време поставяли венците от царевицата, чушки, лук и сланина. В ижата също се намирало „текнето“ (дървено корито) за замесване на хляб, подници, връшник и други домашни потреби. Основните храни в Рани Луг са били хляб, приготвен от домакинята, картофи, фасул, зеле, месо, масло, мляко и сирене. Сварената фасулена чорба в гърнето на огнището или краваят, опечен в жарта, са били желана храна за ранолужаните. Необходими зеленчуци трънчаните произвеждали в малките си градини в двора или някъде където има вода. Водя за пиене и за друга употреба селяните са си наливали в стомни и глинени съдове от изворчетата и бунари, а в по късно време и от чешми. Обикновено момите и невестите са ходили за вода, а срещите с ергените ставали край кладенеца на извора, където където се наливат шарените стомни, грабват се китките и се разменят влюбени погледи. Храната са си я приготвяли сами, а са купували най-необходимото (сол, кибрит и др. неща които не са могли да си произведат сами). Търговията не е била основно занимание за семействата, а земеделието, животновъдството и домът. Цялото семейство си е разпределяло дневните задължения и всеки член от фамилията е имал своите задачи по покъщината. [[File:Ранолужки двор.jpg|thumb|Ранолужки двор]] Всяка къща или семейство е имало и кошара за животните, както и плевня за съхраняване на храната им. В по късно време в дворовете са се изграждали бунари за питейна вода, която е улеснявало домакинството. И до сега в селото за запазени автентични къщи и дворове от началото на ХХ в. , въпреки капризите на времето. Промени на различните управници и власт през вековете са запазили в кореняците ранолужани да спазват стриктно заръките оставени от предците им [[Духовна и материално-обществена култура в Трънско]] предавана от поколение на поколение или записана в книги и писма, която се съхранява от векове и до днес. Немотията е научила трънчани, както и ранолужани да се кооперират и да живея задружни и гостоприемни със съседи така и с всички останали другоселци от близо далеч също и с преминаващи другоселци. Ранолужките домове винаги са отворени за всеки потърсил зов и нужда от помощ комшии и преминаващи чуждоземци, а домът им винаги е бил отворен за земляци дошли да потърсят утеха за своите проблеми и беди. И до сега преминаващи разказват за болежките си и как са намерили лек или илач водещ до безпроблемие. За това свидетелстват много народни песни и предания запазени през вековете за трънският [[фолклор]], които се пеят и разказват и до днес по време на вечеринка на чардака на къщите им. Ранолужанката е била известна със своята чистота, облечена със сръчно изработена [[Трънска народна носия]] и умение да се грижи за скромния си дом. Работлива и предприемчива, трънската домакиня се грижела не само за вътрешността на къщата, но и за селския двор. Дворовете били ограждани с каменни огради с големи порти. Дворът се отделял от градинката с малки дървени тараби. Градинката с цветя оставал към улицата, а дворът зад къщата. В самия двор са разположени дръвникът, кочините, клетът, кокошкарникът и други помощни помещения. == Стопански и културен живот == Населението се е занимавало със земеделие, скотовъдство и дюлгерство. Те стопанисвали своите дворове, а през останалото време ратайствали на чорбаджиите в трънско околие. През 1939 г. селото е разполагало с 3730 декара ниви и ливади, 188 декара пасища и 2594 декара гори. Отглеждани са 68 коня, 3 магарета, 326 говеда, 1223 овце, 4 кози, 117 свине и 960 птици. [[ТКЗС]]-то се образува през 1956 г. То се състои от няколко стопански сгради, селскостопанска техника, придружаващ инвентар, жилищни сгради и административни постройки. Селското стопанство произвежда собствена хранителна продукция и суровини за животновъдството за градовете от Социалистическият блок и [[България]]. Голяма част от селскостопанската продукция е била за вътрешния пазар, а и за експорт за страните на [[Източния блок]]. Отглеждали са се предимно овце и едър рогат добитък, както зърнени култури и картофи. В началото на на 90те години на ХХ със смяната на власта стопанството бавно спира да работи и бързо се разграбва до основи пред очите на местните от неизвестни извършители. В днешно време от него няма запазени външни артефакта за съществуването на това предприятие и институция. В терена на селото между Рани Луг и Слишовци в местността Пещерница успешно се е развивало и [[опитно поле]] за култивирането и отглеждането на различни видове [[растениевъдство]]. Селото е водоснабдено и благоустроено. През 80-те години на 20 век е построена голяма търговска и културна сграда, където се помещава и читалището, магазина, ресторант, партийният клуб и кметството. Всички тези неща, както и залесяването на планините около Знеполето са давало работа и е ангажирало местното население с изграждането и подръжката на Рани Луг. [[File:Гюра Ковачев Воинчов.jpg|thumb|Гюра Ковачев Воинчов знеполски духовен учител и в с. Рани Луг]] Около средата на последното столетие от турското господство както в Насалевци, така и в Рани луг е имало [[Килийно училище]]. За доказателство на това обстоятелство говорят преписките към една от църковните книги „Апостолът" в ранилужката църква. [[Килийното училище]] от 1859 г. се е помещавало при черквата. [[Файл:Rani Lug Uchenici.jpg|мини|Ученици от Рани луг между 30-те и 40-те години на XX век]] Смята се, че първите учители тук са били някои самоковски занаятчии, дошли в селото, но по кое време не се знае, нито имената им се помнят. Те живели в къщата на някой си Златко Рашин. След като научили и него да чете и пише, сиреч, ограмотили своя ученолюбив хазяин, си заминали и го оставили като техен приемник&nbsp;– продължител на килийното обучение. Първото читалище в селото е учредено през 1898 г. от учителите с първоначален книжен фонд от 550 книги. [[File:Jula Kaleva - Rani Lug.jpg|thumb|Юла Калева от с. Рани Луг. Учителка в Рани Луг]] Учители от Рани Луг са били Юлия Калева, която преподава 32 години в село [[Насалевци]] и Иван Павлов пак от Рани Луг, който преподава 22 години от 1943&nbsp;– 1965 г. [[File:Новото училище в Рани Луг.jpg|thumb|Новото училище в Рани Луг]] Училището в селото се е състояло от две класни стаи, учителска стая, библиотека и зала със сцена за вечеринки и тържества. Сега от училището са останали само стените. Манастирът [[Трънски манастир|„Свети Архангел Михаил“]] до град [[Трън]] е бил зографисан по поръчка на кир Войхна от '''с. Рани луг''' и кир Костадин от с. Турковци. == Население == ''Данните за демографското и поселищно развитие са взети от специализираните издания на НСИ'' {| class="wikitable" |- ! Жители !! 1934 !! 1946 !! 1956 !! 1965 !! 1975 !! 1985 !! 1992 !! 2001 !! 2010!! 2012!! 2023 |- | '''Рани луг''' || 727 || 682 || 385 || 230 || 180 || 116 || 101 || 63 || 31 || 19 || 8 |- |} == Религия == В Рани луг има късносредновековна църква&nbsp;– [[Свети Николай]], датираща от 17 век. Книги за нея са купувани от Трън и Самоков. Църквата е реставрирана частично и променена архитектурно през 80-те години на 20 век. Храмът се намира в [[Трънската духовна околия]], която част от [[Софийска митрополия]], както и всички други християнски храмове в трънско. [[Файл:Rani-lug-carkvata-prez-80te.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ след ремонт и реставрация през 80-те години на 20 век]] [[Файл:Rani-lug-carkva.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ в с. Рани луг е средновековна църква, която датира от 17 век]] [[Файл:Свети Николай - село Рани Луг.jpg|мини|Църква „Свети Николай“&nbsp;– село Рани луг (2017 г.)]] Църквата „Свети Николай“ е псевдотриконхална църква. Северната ѝ стена е вкопана в земята около 0,8 m. Певниците и апсидата са полукръгли отвън и отвътре и имат самостоятелно покритие. В южния певник и в апсидната ниша има по едно малко амбразурно прозорче. В олтарното пространство вляво от апсидата е проскомидайната ниша, а на северната стена до нея е умивалнята. При олтарната трапеза като поставка е използвана част от монолитна колона. Църквата е висока 6&nbsp;– 7 m. В проскомидийната ниша и в южния певник има фрагменти от средновековни стенописи. По-късно през 19 в. западната стена е разрушена и е направена полукръгла пристройка, която е висока 4 m. Входът е на югозапад и е оформен като малък портик. Стените на средновековната църква са от ломен камък с хоросанова спойка, а на пристроената част са използвани и дървени сантрачи. Късносредновековната църква в Рани луг принадлежи към характерните църкви за Знеполските земи и Горнострумските райони. Особен интерес представлява полукръглата ѝ пристройка, която е застъпена само в трънските и брезнишките църкви от епохата на Възраждането. [[Файл:Вековен дъб - село Рани Луг.jpg|мини|Вековно дъбово дърво&nbsp;в Рани луг]] До самия черковен двор расте многовековен дъб, който е обявен за забележителност и е гордост за селото. == Диалект == Трънският диалект<ref>{{cite book |title=Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор|first=Асен Младенов |year=2011 |location=София |id=ISBN 978-954-9380-09-5 |publisher=„Изток-запад“ |pages= }}</ref><ref>{{cite book |title=Насалевци |first=Славчо |last=Атанасов |coauthors= |year=1987 |location=София |publisher= Отечествен фронт |pages=225 }}</ref> в основата си си старобългарски, си е е запазил и обагатил през вековете и също има своето място в многообразието на българските говори. Диалектите не са изопачен книжовен език, а са част от българския език. Диалектите са по стари от литературния език, който е изграден върху тях: Да би мирно седело, не би чудо видело; Греота е да краднеш; С десече данъска неща не можеш да купиш; Не стидзаю паре за нища; Набра говняр за свинете; Нà сгня̀сам земня̀; Клисѝм; Ара̀м; Ебанджѝя == Инфраструктура == След 1945 година в селото е имало няколко търговски обекта тип [[Нармаг]].[[File:Кръчма в Рани луг.jpg|thumb|Кръчма в Рани луг]] Най-посещаван е бил този на „бай '''[[Георги]]'''“ от Рани Луг, сега от дюканът не е останало нищо, но върху нея е построена външна '''[[тоалетна]]''' от градски тип, която е проектирана за обслужване на новооткритата КООП сграда и кметство на селото. [[File:Казаница за правене на ракия.jpg|thumb|Казаница за правене на ракия]] В началото на 80-те години на XX век почти всички улици на махалите в селото се асфалтират, изгражда се водопровод до всички домакинства, частично някои райони се снабдяват с кабелна радио мрежа, която излъчва местни новини за Трънско и важни съобщения, а през останалото време се излъчва програмата на държавното радио, даряват се книги за библиотеката, която се намира в новопостроената кооперация през 80те години, поставя се улично осветление, както и три пъти дневно (7:00; 10:30; 17:30 ч.) през селото минава обществен транспорт, който свързва селото с Трън и София. След промените през 1944 година се поражда ентусиазъм в местното население и се развива промишлеността в района на трънско. Освен в селското [[ТКЗС]], ранолужани пътуват всеки ден до град [[Трън]] за да работят в новоразкритите предприятия<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=462 }}</ref> &nbsp;– Държавно промишлено предприятие „1 май“(предприятие, които обединява частнити занаятчии, хлебари, шивачи, обущари, бръснари, дърводелци, бояджии, часовникари и др.); Завод „Ерма“; „Знеполе“; „Спортпром“ и „Електрон“ и други държавни учреждения, както и в залесяването на трънските планини<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=468 }}</ref> През 90-те години в селото има частна хлебарница, която произвежда хляб за местното население и съседните села, а от град [[Трън]] доставят също ръчен хляб от държавната хлебарница, която се намира срещу новия строителен техникум&nbsp;– сега държавната фурна се използва за [[Заложна къща]]. В края 90-те години на XX век селото спира да се облагородява и поддържа от община Трън, както и останалите населени места в Знеполе. Асфалтираните улици, библиотеката, уличното осветление бавно се рушат от времето. <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == * Кулата&nbsp;– Късноантична и средновековна крепост&nbsp;Градище/Кулата&nbsp;в местността „Рупье“ е стратегическо място, което се намира над селото в планинската част на границата със Сърбия, където личат останки от укрепления и други градежи от античността, късове от древна керамика и др. [[Файл:Мемориална плоча на Ранолужки младежки съюз.jpg|мини|Мемориална плоча на Работнически младежки съюз в местността Луг]] * В местността Луг намиращ се в терена на Пещерница има мемориален паметник на Работнечески младежки съюз – [[РМС]] от селото, както и много водоизточници използвани в миналото. [[Файл:Stefan-Rangelov.jpg|мини|Паметник на Стефан Рангелов]] * Паркче с паметник на местния партизанин [[Стефан Рангелов]] [[Файл:Събор в село Рани Луг - 12.05.2018 г.jpg|мини|Събор в село Рани луг&nbsp;– 12.05.2018]] * На 12 май 2018 г. Рани луг&nbsp;отбелязва празника си със събор, чрез който организаторите се надяват да поставят началото на възстановяването на старите ранолужки традиции&nbsp; (Сборът е съобразен с датите на храмовият празник на селото и чевстваните светии [[Николай Мирликийски]] – [[Летен Никулден]]<ref>{{cite book |title=Жития на Светиите|first=Пловдивски митрополит Арсений |year=2001 |location=Пловдив |publisher=„Пловдивска Света Митрополия“ |pages=243 }}</ref> и [[Свети Христофор]]). == Спорт и туризъм == Теренът и релефът в територията на селото е подходящ за различни туристически походи и спортни занимания на открито. В селото има изграден маркиран туристически маршрут до местността „Кулата“, както и до Щърби камик между селата Рани Луг и Насалевци. == Комуникации == В селото се приемат националните радиостанции на различни радиочестотни диапазони, както и радиостанции от чужбина и спорадично локални радиостанции. Приемането на телевизионен сигнал е само [[pay to view]] предоставящи [[DTH]] /Direct to home/ и [[VOD]] телекомуникационно съдържание от операторите на България и няма друга алтернатива. Няма добро наземно покритие на трите национални [[GSM]] оператори, така че при възможност трябва да се ползва [[сателитен телефон]] или алтернативни начини за гласова и интернет комуникация. == Личности == * Стефан Костов<ref>[https://old.segabg.com/article.php?id=239886 {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230109094904/https://old.segabg.com/article.php?id=239886 |date=2023-01-09 }} В рода на Надка Караджова всички пеят</ref> – акордионист и хореограф в НФА „Филип Кутев“; съпруг на [[Надка Караджова]] * <!-- == Литература == --> == Други == В село [[Дриново]], община [[Попово]] една от улиците е кръстена на село Рани Луг. Във [[Виргинска грамота|Виргинската грамота]] на [[Константин Тих]] от 13 век се споменава село Раныи лѫгь, което някои автори отъждествяват с това трънско село, но други свързват с едноименното село Ранилуг край [[Гниляне (Косово)|Гниляне]], [[Косово]].<ref>{{cite book |title=Грамоти на българските царе |first=Ангелина |last=Даскалова |coauthors=Мария Райкова |year=2005 |location=София |id=ISBN 954-322-034-4 |publisher=Академично издателство „Марин Дринов“ |pages=333 }}</ref> == Източници == * „[http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 Български крепости] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200719125938/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 |date=2020-07-19 }}“ * Николай Илиев „Трънският край“&nbsp;– Библиографски указател, София 2013, Изд. България * Младенов Асен; „Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор“, ДТМ Изток-Запад, София 2011 * „Трънско&nbsp;– минало и съвремие“, Аскони-издат, София 2008 * Стоянка Миронова „Трънският край“, Аскони-издат, София 2008 * Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987 * Зрънчев Иван "Реяновци&nbsp;– Трънско&nbsp;– краеведско изследване, София 2011 * Васил Николов; Марина Йорданова „Планините в България“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 2002 * Симеон Мильов; Росен Иванов „Шетба из Пернишко“, ИК „Тангра ТанНакРа“, София 2006 * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21&nbsp;– 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p. 21&nbsp;– 43. Deutsche UNESCO Kommission == Външни препратки == * [https://www.standartnews.com/regionalni/kakvo-vidya-desi-radeva-v-rani-lugsnimki-410116.html Какво видя Деси Радева в Рани луг] * [https://zapadno.com/2018/05/11/жители-на-трънското-село-рани-луг-заме/ Жители на трънското село Рани луг заменяли агнета за котки от Сръбско по време на турското робство] * [https://bnr.bg/horizont/post/101072534/300-godishen-dab-ot-transkoto-selo-rani-lug-beshe-izbran-za-lubimo-darvo-na-balgaria 300-годишен дъб от трънското село Рани луг беше избран за любимо дърво на България] * [http://svetimesta.com/България/Пернишка%20област/Rani-lug Рани Луг] * [http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Никола%20-%20с.%20Рани%20луг „Св. Николай“&nbsp;– с. Рани луг] == Бележки == <references /> {{Община Трън}} [[Категория:Села в област Перник]] [[Категория:Населени места в община Трън]] [[Категория:Краище]] [[Категория:Знеполе]] pf957v9z5a22y0tdvh7u99jkq1hvt1a 12214086 12214074 2024-04-25T13:34:39Z Kalisto9898 201898 /* Комуникации */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Село Ранилуг.jpg | картинка-описание = Село Рани луг, изглед от изток | екатте = 62205 | надм-височина = 824 | пощ-код = 2484 | тел-код = 07734 | сев-ширина = 42.817 | изт-дължина = 22.483 | площ = 7,516 }} '''Рани луг''' е [[село]] в Западна [[България]], в [[община Трън]], [[област Перник]]. == География == [[Файл:20161001 Selo Ranilug poglednato ot zapad.jpg|мини|Ранилужкото поле и Ранилужката (Рудина) планина]] Село Рани луг (~820 m н.в.) се намира в полите на [[Рудина планина (Краище)|Рудина планина]], тук наричана също ''Ранилужка планина'', и отстои на 15 km от гр. Трън и на 100 km от София, близо до границата със [[Сърбия]]. Съседни села: [[Насалевци]], [[Главановци]], [[Слишовци]], [[Реяновци]], [[Цегриловци]] и [[Кална (Ябланишки окръг)|Кална]] в [[Сърбия]]. Ранилужката ( [[Рудина планина]] ) е част от Руйската планинска верига. Южните склонове на [[Руй]] са стръмни, стъпаловидно разположени и в значителна степен разчленени от левите притоци на река [[Ерма]]. Благодарение на тяхната дейност над селата, разположени по южната периферия на планината, са се развили интензивни ерозионни процеси. Те са особено силно изразени в районите на селата Рани луг, [[Слишовци]], [[Милославци]], [[Зелениград]] и най-много при село [[Забел]]. Три дълбоки долини прорязват и разделят планината на три живописни полегати склона. По техните долини в миналото при силни поройни дъждове са се стичали буйни реки, като са завличали и засипвали цветущи овощни и зеленчукови градини, та дори и цели махали. По-късно, когато се залесяват последните с кленажи и акации и се изграждат укрепителни бетонни стени, селото се сдобива от тая планина, респ. от тия долини, с богати водоизточници, хванати в три главни водопровода, от които се черпи питейна вода за хората и добитъка. Ранилужкото землище, съобразно големината на селото, не е малко. Северно от селото е планинската част на землището, която се разстила на височина и стига до голямото било&nbsp;– Барнос, на Ранилужката планина (в миналото селското землище е продължавало отвъд границата и се е врязвало дълбоко в северната част на балкана чак до с. Кална). Планинската област е обраснала с гъста дъбова, борова и букова гора, прошарена тук-таме със закътани поляни. Равнинната част се разстила южно от селището между насалевското землище от изток и на запад от слишовското, а на юг продължава в дълбочина до река Ерма. То е изпъстрено по средата от няколко мочурливи лугове, обраснали с ели и люта трева&nbsp;– шавар. Тия лугове притежават съответните имена: Мали луг, Антонов луг, Реянов луг. Вероятно от тия лугове селището е получило името си. Тук сред тези лугове има достатъчно вода за пиене, както и за поливане на зеленчуковите градини наоколо. [[Файл:20161001 114625 Ranilug Znepole.jpg|мини|Изглед към Знеполе от с. Рани луг]] Ранилуг е част от Трънската котловина&nbsp;– [[Знеполе]], която наподобява широка долина и ограничава от юг планината Руй. Котловината притежава голяма степен на затвореност, което води до много ниски температури. Теренът на селото е разстелян на голяма широчина и дължина. Землището се простира на приблизителна дължина ~ (2 километра) между село [[Насалевци]] и село [[Слишовци]] и малко повече (~ 3 километра) от билото на [[Рудина планина]] и подножието на [[Знеполе]]. Отделните махали са разположени на голямо разстояние една от друга. През ''Ранолужко'', част от [[Знеполе]] преминава [[Републикански път II-63]], което местните жители знаят като '''Друм''' /''Път''/. == Природа == Територията на селото е богато на [[биологично разнообразие]]. В землището може да се срещнат различни видове [[флора]] и [[фауна]], което се дължи благоприятното географско разположение на село Рани Луг. Всички склонове, възвишения и котловини и равнини в Рани Луг са засадени<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=469 }}</ref> хиляди декари нови млади иглолистни насаждения още през 30-40 години на 20 век от жителите на селото с доброволен труд. == История == Според преданието появата на селото датира още от тракийско време, за което свидетелства Кулата&nbsp;– стратегическо място над сегашното село в планината и до нея „Селището". При разкопките на тая местност са намерени монети от тракийско време, тухли&nbsp;– останки от градежи, късове от керамика, както и други предмети. В документите от онази епоха селото е отбелязвано по следните начини: ''Ранъі лѫгъ'' през XIII в. във Виргинската грамота<ref>Иванов, Й. 1931. Български старини из Македония. С., стр. 584</ref>; ''Ранилук'' в 1453 г., ''Рану луг, Ранолуг'' в 1576 г.<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в., т. 1 ­ 1961, стр. 453</ref><ref>Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през XVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576&nbsp;– 77 г.). ­ Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр. 446</ref><ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. XIII, 1966 (Турски извори), стр. 363</ref><ref>Извори за Българската история. С. БАН. Т. XVI, 1972 (Турски извори), стр. 179</ref>; ''Рани Лукъ'' в 1878 г.<ref>Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932</ref> По време на османската власт редица семейства се изсе­лили по поречието на Морава в Сърбия. Относно първите заселници се приема, че най-старите родове са: Тодорови, Ковачеви, Адамови и Иванкови. Общо селото се състои от следните махали и родове<ref>{{cite book |title=Насалевци|first=Славчо Атанасов |year=1987 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Отечествен фронт“ |pages=130 }}</ref>: Махала Пещерска с потомци: Маланини, Цивкини, Тикини и Мартичини; махала Иванкова: род. Иванкови, Веселенкови, Койни, Дурени, Чукулини, Дръндини, Рашини, Велини, Глевшини; махала Средсело: род. Лечини, Тодорови, Ковачени, Панджини, Вивини, Доброславови, Адамови; махала Ярчови: род. Джеджини, Тавраджийни, Цекини, Беловъчки, Стоичини, Везилини, Гекови. В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Рани луг е отбелязано като село с 19 домакинства.<ref>Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 182.</ref> През войните 1912&nbsp;– 1918 г. са загинали 27 ранолужани. [[Файл:Rani-lug-1937.jpg|ляво|270px|мини|с. Рани луг през 1937 г.]] == Бит и поминък == Семействата са били бедни и обикновенно по няколко деца. Къщите са разположени близо до водоизточници най-често река или извор из прохладните трънски поляни. Жилищните постройки са правени от камъни, дървен плет, слама и кал с варосани стени, покрити със слама и шума, а по късно с керемиди. Едноетажната ижа (къщата) се състояла от няколко стаи и мазе (земник). В тези малки по обем къщи са живели многолюдните сговорни патриархални ранолужки семейства. В голямата одая (стая) е основното помещение на къщата Обзавеждането и покъщината е скромно – сламеници за спане на цялото семейство в помещението, конопени завивки, газениче за осветление и маса с три крака, направена най-често от самите трънчани. Покрай която също са наредени трикраки дървени столчета за сядане на които се хранили и разказвали истории с малко думи за къртският ден, а след това всеки поемал с различни групови или самостоятелни занимания. В Ижата има огнище на което са поставени вериги за готвене, както и служело за отопление, а в мазето се е съхранявала зимнината за цялата година. На земления под е бил „одърът“ - леглото, което е било от слама и покрито с домашни пъртени или вълнени черги. На одъра са се нареждали всички членове на семейството, за завивки са служели домашнште черги. Около оджака (комина) във всяка къща стърчали голям брой малки и големи куки, върху които зимно време поставяли венците от царевицата, чушки, лук и сланина. В ижата също се намирало „текнето“ (дървено корито) за замесване на хляб, подници, връшник и други домашни потреби. Основните храни в Рани Луг са били хляб, приготвен от домакинята, картофи, фасул, зеле, месо, масло, мляко и сирене. Сварената фасулена чорба в гърнето на огнището или краваят, опечен в жарта, са били желана храна за ранолужаните. Необходими зеленчуци трънчаните произвеждали в малките си градини в двора или някъде където има вода. Водя за пиене и за друга употреба селяните са си наливали в стомни и глинени съдове от изворчетата и бунари, а в по късно време и от чешми. Обикновено момите и невестите са ходили за вода, а срещите с ергените ставали край кладенеца на извора, където където се наливат шарените стомни, грабват се китките и се разменят влюбени погледи. Храната са си я приготвяли сами, а са купували най-необходимото (сол, кибрит и др. неща които не са могли да си произведат сами). Търговията не е била основно занимание за семействата, а земеделието, животновъдството и домът. Цялото семейство си е разпределяло дневните задължения и всеки член от фамилията е имал своите задачи по покъщината. [[File:Ранолужки двор.jpg|thumb|Ранолужки двор]] Всяка къща или семейство е имало и кошара за животните, както и плевня за съхраняване на храната им. В по късно време в дворовете са се изграждали бунари за питейна вода, която е улеснявало домакинството. И до сега в селото за запазени автентични къщи и дворове от началото на ХХ в. , въпреки капризите на времето. Промени на различните управници и власт през вековете са запазили в кореняците ранолужани да спазват стриктно заръките оставени от предците им [[Духовна и материално-обществена култура в Трънско]] предавана от поколение на поколение или записана в книги и писма, която се съхранява от векове и до днес. Немотията е научила трънчани, както и ранолужани да се кооперират и да живея задружни и гостоприемни със съседи така и с всички останали другоселци от близо далеч също и с преминаващи другоселци. Ранолужките домове винаги са отворени за всеки потърсил зов и нужда от помощ комшии и преминаващи чуждоземци, а домът им винаги е бил отворен за земляци дошли да потърсят утеха за своите проблеми и беди. И до сега преминаващи разказват за болежките си и как са намерили лек или илач водещ до безпроблемие. За това свидетелстват много народни песни и предания запазени през вековете за трънският [[фолклор]], които се пеят и разказват и до днес по време на вечеринка на чардака на къщите им. Ранолужанката е била известна със своята чистота, облечена със сръчно изработена [[Трънска народна носия]] и умение да се грижи за скромния си дом. Работлива и предприемчива, трънската домакиня се грижела не само за вътрешността на къщата, но и за селския двор. Дворовете били ограждани с каменни огради с големи порти. Дворът се отделял от градинката с малки дървени тараби. Градинката с цветя оставал към улицата, а дворът зад къщата. В самия двор са разположени дръвникът, кочините, клетът, кокошкарникът и други помощни помещения. == Стопански и културен живот == Населението се е занимавало със земеделие, скотовъдство и дюлгерство. Те стопанисвали своите дворове, а през останалото време ратайствали на чорбаджиите в трънско околие. През 1939 г. селото е разполагало с 3730 декара ниви и ливади, 188 декара пасища и 2594 декара гори. Отглеждани са 68 коня, 3 магарета, 326 говеда, 1223 овце, 4 кози, 117 свине и 960 птици. [[ТКЗС]]-то се образува през 1956 г. То се състои от няколко стопански сгради, селскостопанска техника, придружаващ инвентар, жилищни сгради и административни постройки. Селското стопанство произвежда собствена хранителна продукция и суровини за животновъдството за градовете от Социалистическият блок и [[България]]. Голяма част от селскостопанската продукция е била за вътрешния пазар, а и за експорт за страните на [[Източния блок]]. Отглеждали са се предимно овце и едър рогат добитък, както зърнени култури и картофи. В началото на на 90те години на ХХ със смяната на власта стопанството бавно спира да работи и бързо се разграбва до основи пред очите на местните от неизвестни извършители. В днешно време от него няма запазени външни артефакта за съществуването на това предприятие и институция. В терена на селото между Рани Луг и Слишовци в местността Пещерница успешно се е развивало и [[опитно поле]] за култивирането и отглеждането на различни видове [[растениевъдство]]. Селото е водоснабдено и благоустроено. През 80-те години на 20 век е построена голяма търговска и културна сграда, където се помещава и читалището, магазина, ресторант, партийният клуб и кметството. Всички тези неща, както и залесяването на планините около Знеполето са давало работа и е ангажирало местното население с изграждането и подръжката на Рани Луг. [[File:Гюра Ковачев Воинчов.jpg|thumb|Гюра Ковачев Воинчов знеполски духовен учител и в с. Рани Луг]] Около средата на последното столетие от турското господство както в Насалевци, така и в Рани луг е имало [[Килийно училище]]. За доказателство на това обстоятелство говорят преписките към една от църковните книги „Апостолът" в ранилужката църква. [[Килийното училище]] от 1859 г. се е помещавало при черквата. [[Файл:Rani Lug Uchenici.jpg|мини|Ученици от Рани луг между 30-те и 40-те години на XX век]] Смята се, че първите учители тук са били някои самоковски занаятчии, дошли в селото, но по кое време не се знае, нито имената им се помнят. Те живели в къщата на някой си Златко Рашин. След като научили и него да чете и пише, сиреч, ограмотили своя ученолюбив хазяин, си заминали и го оставили като техен приемник&nbsp;– продължител на килийното обучение. Първото читалище в селото е учредено през 1898 г. от учителите с първоначален книжен фонд от 550 книги. [[File:Jula Kaleva - Rani Lug.jpg|thumb|Юла Калева от с. Рани Луг. Учителка в Рани Луг]] Учители от Рани Луг са били Юлия Калева, която преподава 32 години в село [[Насалевци]] и Иван Павлов пак от Рани Луг, който преподава 22 години от 1943&nbsp;– 1965 г. [[File:Новото училище в Рани Луг.jpg|thumb|Новото училище в Рани Луг]] Училището в селото се е състояло от две класни стаи, учителска стая, библиотека и зала със сцена за вечеринки и тържества. Сега от училището са останали само стените. Манастирът [[Трънски манастир|„Свети Архангел Михаил“]] до град [[Трън]] е бил зографисан по поръчка на кир Войхна от '''с. Рани луг''' и кир Костадин от с. Турковци. == Население == ''Данните за демографското и поселищно развитие са взети от специализираните издания на НСИ'' {| class="wikitable" |- ! Жители !! 1934 !! 1946 !! 1956 !! 1965 !! 1975 !! 1985 !! 1992 !! 2001 !! 2010!! 2012!! 2023 |- | '''Рани луг''' || 727 || 682 || 385 || 230 || 180 || 116 || 101 || 63 || 31 || 19 || 8 |- |} == Религия == В Рани луг има късносредновековна църква&nbsp;– [[Свети Николай]], датираща от 17 век. Книги за нея са купувани от Трън и Самоков. Църквата е реставрирана частично и променена архитектурно през 80-те години на 20 век. Храмът се намира в [[Трънската духовна околия]], която част от [[Софийска митрополия]], както и всички други християнски храмове в трънско. [[Файл:Rani-lug-carkvata-prez-80te.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ след ремонт и реставрация през 80-те години на 20 век]] [[Файл:Rani-lug-carkva.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ в с. Рани луг е средновековна църква, която датира от 17 век]] [[Файл:Свети Николай - село Рани Луг.jpg|мини|Църква „Свети Николай“&nbsp;– село Рани луг (2017 г.)]] Църквата „Свети Николай“ е псевдотриконхална църква. Северната ѝ стена е вкопана в земята около 0,8 m. Певниците и апсидата са полукръгли отвън и отвътре и имат самостоятелно покритие. В южния певник и в апсидната ниша има по едно малко амбразурно прозорче. В олтарното пространство вляво от апсидата е проскомидайната ниша, а на северната стена до нея е умивалнята. При олтарната трапеза като поставка е използвана част от монолитна колона. Църквата е висока 6&nbsp;– 7 m. В проскомидийната ниша и в южния певник има фрагменти от средновековни стенописи. По-късно през 19 в. западната стена е разрушена и е направена полукръгла пристройка, която е висока 4 m. Входът е на югозапад и е оформен като малък портик. Стените на средновековната църква са от ломен камък с хоросанова спойка, а на пристроената част са използвани и дървени сантрачи. Късносредновековната църква в Рани луг принадлежи към характерните църкви за Знеполските земи и Горнострумските райони. Особен интерес представлява полукръглата ѝ пристройка, която е застъпена само в трънските и брезнишките църкви от епохата на Възраждането. [[Файл:Вековен дъб - село Рани Луг.jpg|мини|Вековно дъбово дърво&nbsp;в Рани луг]] До самия черковен двор расте многовековен дъб, който е обявен за забележителност и е гордост за селото. == Диалект == Трънският диалект<ref>{{cite book |title=Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор|first=Асен Младенов |year=2011 |location=София |id=ISBN 978-954-9380-09-5 |publisher=„Изток-запад“ |pages= }}</ref><ref>{{cite book |title=Насалевци |first=Славчо |last=Атанасов |coauthors= |year=1987 |location=София |publisher= Отечествен фронт |pages=225 }}</ref> в основата си си старобългарски, си е е запазил и обагатил през вековете и също има своето място в многообразието на българските говори. Диалектите не са изопачен книжовен език, а са част от българския език. Диалектите са по стари от литературния език, който е изграден върху тях: Да би мирно седело, не би чудо видело; Греота е да краднеш; С десече данъска неща не можеш да купиш; Не стидзаю паре за нища; Набра говняр за свинете; Нà сгня̀сам земня̀; Клисѝм; Ара̀м; Ебанджѝя == Инфраструктура == След 1945 година в селото е имало няколко търговски обекта тип [[Нармаг]].[[File:Кръчма в Рани луг.jpg|thumb|Кръчма в Рани луг]] Най-посещаван е бил този на „бай '''[[Георги]]'''“ от Рани Луг, сега от дюканът не е останало нищо, но върху нея е построена външна '''[[тоалетна]]''' от градски тип, която е проектирана за обслужване на новооткритата КООП сграда и кметство на селото. [[File:Казаница за правене на ракия.jpg|thumb|Казаница за правене на ракия]] В началото на 80-те години на XX век почти всички улици на махалите в селото се асфалтират, изгражда се водопровод до всички домакинства, частично някои райони се снабдяват с кабелна радио мрежа, която излъчва местни новини за Трънско и важни съобщения, а през останалото време се излъчва програмата на държавното радио, даряват се книги за библиотеката, която се намира в новопостроената кооперация през 80те години, поставя се улично осветление, както и три пъти дневно (7:00; 10:30; 17:30 ч.) през селото минава обществен транспорт, който свързва селото с Трън и София. След промените през 1944 година се поражда ентусиазъм в местното население и се развива промишлеността в района на трънско. Освен в селското [[ТКЗС]], ранолужани пътуват всеки ден до град [[Трън]] за да работят в новоразкритите предприятия<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=462 }}</ref> &nbsp;– Държавно промишлено предприятие „1 май“(предприятие, които обединява частнити занаятчии, хлебари, шивачи, обущари, бръснари, дърводелци, бояджии, часовникари и др.); Завод „Ерма“; „Знеполе“; „Спортпром“ и „Електрон“ и други държавни учреждения, както и в залесяването на трънските планини<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=468 }}</ref> През 90-те години в селото има частна хлебарница, която произвежда хляб за местното население и съседните села, а от град [[Трън]] доставят също ръчен хляб от държавната хлебарница, която се намира срещу новия строителен техникум&nbsp;– сега държавната фурна се използва за [[Заложна къща]]. В края 90-те години на XX век селото спира да се облагородява и поддържа от община Трън, както и останалите населени места в Знеполе. Асфалтираните улици, библиотеката, уличното осветление бавно се рушат от времето. <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == * Кулата&nbsp;– Късноантична и средновековна крепост&nbsp;Градище/Кулата&nbsp;в местността „Рупье“ е стратегическо място, което се намира над селото в планинската част на границата със Сърбия, където личат останки от укрепления и други градежи от античността, късове от древна керамика и др. [[Файл:Мемориална плоча на Ранолужки младежки съюз.jpg|мини|Мемориална плоча на Работнически младежки съюз в местността Луг]] * В местността Луг намиращ се в терена на Пещерница има мемориален паметник на Работнечески младежки съюз – [[РМС]] от селото, както и много водоизточници използвани в миналото. [[Файл:Stefan-Rangelov.jpg|мини|Паметник на Стефан Рангелов]] * Паркче с паметник на местния партизанин [[Стефан Рангелов]] [[Файл:Събор в село Рани Луг - 12.05.2018 г.jpg|мини|Събор в село Рани луг&nbsp;– 12.05.2018]] * На 12 май 2018 г. Рани луг&nbsp;отбелязва празника си със събор, чрез който организаторите се надяват да поставят началото на възстановяването на старите ранолужки традиции&nbsp; (Сборът е съобразен с датите на храмовият празник на селото и чевстваните светии [[Николай Мирликийски]] – [[Летен Никулден]]<ref>{{cite book |title=Жития на Светиите|first=Пловдивски митрополит Арсений |year=2001 |location=Пловдив |publisher=„Пловдивска Света Митрополия“ |pages=243 }}</ref> и [[Свети Христофор]]). == Спорт и туризъм == Теренът и релефът в територията на селото е подходящ за различни туристически походи и спортни занимания на открито. В селото има изграден маркиран туристически маршрут до местността „Кулата“, както и до Щърби камик между селата Рани Луг и Насалевци. == Комуникации == В селото се приемат националните радиостанции на различни радиочестотни диапазони, както и радиостанции от чужбина и спорадично локални радиостанции. Приемането на телевизионен сигнал е само [[pay to view]] предоставящи [[DTH]] /Direct to home/ и [[Video on demand]] съдържание от сателитните операторите на България и чужбина и няма друга алтернатива. Няма добро наземно покритие на трите национални [[GSM]] оператори, така че при възможност трябва да се ползва [[сателитен телефон]] или алтернативни начини за гласова и интернет комуникация. == Личности == * Стефан Костов<ref>[https://old.segabg.com/article.php?id=239886 {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230109094904/https://old.segabg.com/article.php?id=239886 |date=2023-01-09 }} В рода на Надка Караджова всички пеят</ref> – акордионист и хореограф в НФА „Филип Кутев“; съпруг на [[Надка Караджова]] * <!-- == Литература == --> == Други == В село [[Дриново]], община [[Попово]] една от улиците е кръстена на село Рани Луг. Във [[Виргинска грамота|Виргинската грамота]] на [[Константин Тих]] от 13 век се споменава село Раныи лѫгь, което някои автори отъждествяват с това трънско село, но други свързват с едноименното село Ранилуг край [[Гниляне (Косово)|Гниляне]], [[Косово]].<ref>{{cite book |title=Грамоти на българските царе |first=Ангелина |last=Даскалова |coauthors=Мария Райкова |year=2005 |location=София |id=ISBN 954-322-034-4 |publisher=Академично издателство „Марин Дринов“ |pages=333 }}</ref> == Източници == * „[http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 Български крепости] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200719125938/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 |date=2020-07-19 }}“ * Николай Илиев „Трънският край“&nbsp;– Библиографски указател, София 2013, Изд. България * Младенов Асен; „Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор“, ДТМ Изток-Запад, София 2011 * „Трънско&nbsp;– минало и съвремие“, Аскони-издат, София 2008 * Стоянка Миронова „Трънският край“, Аскони-издат, София 2008 * Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987 * Зрънчев Иван "Реяновци&nbsp;– Трънско&nbsp;– краеведско изследване, София 2011 * Васил Николов; Марина Йорданова „Планините в България“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 2002 * Симеон Мильов; Росен Иванов „Шетба из Пернишко“, ИК „Тангра ТанНакРа“, София 2006 * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21&nbsp;– 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p. 21&nbsp;– 43. Deutsche UNESCO Kommission == Външни препратки == * [https://www.standartnews.com/regionalni/kakvo-vidya-desi-radeva-v-rani-lugsnimki-410116.html Какво видя Деси Радева в Рани луг] * [https://zapadno.com/2018/05/11/жители-на-трънското-село-рани-луг-заме/ Жители на трънското село Рани луг заменяли агнета за котки от Сръбско по време на турското робство] * [https://bnr.bg/horizont/post/101072534/300-godishen-dab-ot-transkoto-selo-rani-lug-beshe-izbran-za-lubimo-darvo-na-balgaria 300-годишен дъб от трънското село Рани луг беше избран за любимо дърво на България] * [http://svetimesta.com/България/Пернишка%20област/Rani-lug Рани Луг] * [http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Никола%20-%20с.%20Рани%20луг „Св. Николай“&nbsp;– с. Рани луг] == Бележки == <references /> {{Община Трън}} [[Категория:Села в област Перник]] [[Категория:Населени места в община Трън]] [[Категория:Краище]] [[Категория:Знеполе]] 35ykatixnbbw3aw4j2iqujeb3r7m2t1 12214101 12214086 2024-04-25T13:45:28Z Kalisto9898 201898 /* Комуникации */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Село Ранилуг.jpg | картинка-описание = Село Рани луг, изглед от изток | екатте = 62205 | надм-височина = 824 | пощ-код = 2484 | тел-код = 07734 | сев-ширина = 42.817 | изт-дължина = 22.483 | площ = 7,516 }} '''Рани луг''' е [[село]] в Западна [[България]], в [[община Трън]], [[област Перник]]. == География == [[Файл:20161001 Selo Ranilug poglednato ot zapad.jpg|мини|Ранилужкото поле и Ранилужката (Рудина) планина]] Село Рани луг (~820 m н.в.) се намира в полите на [[Рудина планина (Краище)|Рудина планина]], тук наричана също ''Ранилужка планина'', и отстои на 15 km от гр. Трън и на 100 km от София, близо до границата със [[Сърбия]]. Съседни села: [[Насалевци]], [[Главановци]], [[Слишовци]], [[Реяновци]], [[Цегриловци]] и [[Кална (Ябланишки окръг)|Кална]] в [[Сърбия]]. Ранилужката ( [[Рудина планина]] ) е част от Руйската планинска верига. Южните склонове на [[Руй]] са стръмни, стъпаловидно разположени и в значителна степен разчленени от левите притоци на река [[Ерма]]. Благодарение на тяхната дейност над селата, разположени по южната периферия на планината, са се развили интензивни ерозионни процеси. Те са особено силно изразени в районите на селата Рани луг, [[Слишовци]], [[Милославци]], [[Зелениград]] и най-много при село [[Забел]]. Три дълбоки долини прорязват и разделят планината на три живописни полегати склона. По техните долини в миналото при силни поройни дъждове са се стичали буйни реки, като са завличали и засипвали цветущи овощни и зеленчукови градини, та дори и цели махали. По-късно, когато се залесяват последните с кленажи и акации и се изграждат укрепителни бетонни стени, селото се сдобива от тая планина, респ. от тия долини, с богати водоизточници, хванати в три главни водопровода, от които се черпи питейна вода за хората и добитъка. Ранилужкото землище, съобразно големината на селото, не е малко. Северно от селото е планинската част на землището, която се разстила на височина и стига до голямото било&nbsp;– Барнос, на Ранилужката планина (в миналото селското землище е продължавало отвъд границата и се е врязвало дълбоко в северната част на балкана чак до с. Кална). Планинската област е обраснала с гъста дъбова, борова и букова гора, прошарена тук-таме със закътани поляни. Равнинната част се разстила южно от селището между насалевското землище от изток и на запад от слишовското, а на юг продължава в дълбочина до река Ерма. То е изпъстрено по средата от няколко мочурливи лугове, обраснали с ели и люта трева&nbsp;– шавар. Тия лугове притежават съответните имена: Мали луг, Антонов луг, Реянов луг. Вероятно от тия лугове селището е получило името си. Тук сред тези лугове има достатъчно вода за пиене, както и за поливане на зеленчуковите градини наоколо. [[Файл:20161001 114625 Ranilug Znepole.jpg|мини|Изглед към Знеполе от с. Рани луг]] Ранилуг е част от Трънската котловина&nbsp;– [[Знеполе]], която наподобява широка долина и ограничава от юг планината Руй. Котловината притежава голяма степен на затвореност, което води до много ниски температури. Теренът на селото е разстелян на голяма широчина и дължина. Землището се простира на приблизителна дължина ~ (2 километра) между село [[Насалевци]] и село [[Слишовци]] и малко повече (~ 3 километра) от билото на [[Рудина планина]] и подножието на [[Знеполе]]. Отделните махали са разположени на голямо разстояние една от друга. През ''Ранолужко'', част от [[Знеполе]] преминава [[Републикански път II-63]], което местните жители знаят като '''Друм''' /''Път''/. == Природа == Територията на селото е богато на [[биологично разнообразие]]. В землището може да се срещнат различни видове [[флора]] и [[фауна]], което се дължи благоприятното географско разположение на село Рани Луг. Всички склонове, възвишения и котловини и равнини в Рани Луг са засадени<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=469 }}</ref> хиляди декари нови млади иглолистни насаждения още през 30-40 години на 20 век от жителите на селото с доброволен труд. == История == Според преданието появата на селото датира още от тракийско време, за което свидетелства Кулата&nbsp;– стратегическо място над сегашното село в планината и до нея „Селището". При разкопките на тая местност са намерени монети от тракийско време, тухли&nbsp;– останки от градежи, късове от керамика, както и други предмети. В документите от онази епоха селото е отбелязвано по следните начини: ''Ранъі лѫгъ'' през XIII в. във Виргинската грамота<ref>Иванов, Й. 1931. Български старини из Македония. С., стр. 584</ref>; ''Ранилук'' в 1453 г., ''Рану луг, Ранолуг'' в 1576 г.<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в., т. 1 ­ 1961, стр. 453</ref><ref>Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през XVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576&nbsp;– 77 г.). ­ Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр. 446</ref><ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. XIII, 1966 (Турски извори), стр. 363</ref><ref>Извори за Българската история. С. БАН. Т. XVI, 1972 (Турски извори), стр. 179</ref>; ''Рани Лукъ'' в 1878 г.<ref>Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932</ref> По време на османската власт редица семейства се изсе­лили по поречието на Морава в Сърбия. Относно първите заселници се приема, че най-старите родове са: Тодорови, Ковачеви, Адамови и Иванкови. Общо селото се състои от следните махали и родове<ref>{{cite book |title=Насалевци|first=Славчо Атанасов |year=1987 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Отечествен фронт“ |pages=130 }}</ref>: Махала Пещерска с потомци: Маланини, Цивкини, Тикини и Мартичини; махала Иванкова: род. Иванкови, Веселенкови, Койни, Дурени, Чукулини, Дръндини, Рашини, Велини, Глевшини; махала Средсело: род. Лечини, Тодорови, Ковачени, Панджини, Вивини, Доброславови, Адамови; махала Ярчови: род. Джеджини, Тавраджийни, Цекини, Беловъчки, Стоичини, Везилини, Гекови. В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Рани луг е отбелязано като село с 19 домакинства.<ref>Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 182.</ref> През войните 1912&nbsp;– 1918 г. са загинали 27 ранолужани. [[Файл:Rani-lug-1937.jpg|ляво|270px|мини|с. Рани луг през 1937 г.]] == Бит и поминък == Семействата са били бедни и обикновенно по няколко деца. Къщите са разположени близо до водоизточници най-често река или извор из прохладните трънски поляни. Жилищните постройки са правени от камъни, дървен плет, слама и кал с варосани стени, покрити със слама и шума, а по късно с керемиди. Едноетажната ижа (къщата) се състояла от няколко стаи и мазе (земник). В тези малки по обем къщи са живели многолюдните сговорни патриархални ранолужки семейства. В голямата одая (стая) е основното помещение на къщата Обзавеждането и покъщината е скромно – сламеници за спане на цялото семейство в помещението, конопени завивки, газениче за осветление и маса с три крака, направена най-често от самите трънчани. Покрай която също са наредени трикраки дървени столчета за сядане на които се хранили и разказвали истории с малко думи за къртският ден, а след това всеки поемал с различни групови или самостоятелни занимания. В Ижата има огнище на което са поставени вериги за готвене, както и служело за отопление, а в мазето се е съхранявала зимнината за цялата година. На земления под е бил „одърът“ - леглото, което е било от слама и покрито с домашни пъртени или вълнени черги. На одъра са се нареждали всички членове на семейството, за завивки са служели домашнште черги. Около оджака (комина) във всяка къща стърчали голям брой малки и големи куки, върху които зимно време поставяли венците от царевицата, чушки, лук и сланина. В ижата също се намирало „текнето“ (дървено корито) за замесване на хляб, подници, връшник и други домашни потреби. Основните храни в Рани Луг са били хляб, приготвен от домакинята, картофи, фасул, зеле, месо, масло, мляко и сирене. Сварената фасулена чорба в гърнето на огнището или краваят, опечен в жарта, са били желана храна за ранолужаните. Необходими зеленчуци трънчаните произвеждали в малките си градини в двора или някъде където има вода. Водя за пиене и за друга употреба селяните са си наливали в стомни и глинени съдове от изворчетата и бунари, а в по късно време и от чешми. Обикновено момите и невестите са ходили за вода, а срещите с ергените ставали край кладенеца на извора, където където се наливат шарените стомни, грабват се китките и се разменят влюбени погледи. Храната са си я приготвяли сами, а са купували най-необходимото (сол, кибрит и др. неща които не са могли да си произведат сами). Търговията не е била основно занимание за семействата, а земеделието, животновъдството и домът. Цялото семейство си е разпределяло дневните задължения и всеки член от фамилията е имал своите задачи по покъщината. [[File:Ранолужки двор.jpg|thumb|Ранолужки двор]] Всяка къща или семейство е имало и кошара за животните, както и плевня за съхраняване на храната им. В по късно време в дворовете са се изграждали бунари за питейна вода, която е улеснявало домакинството. И до сега в селото за запазени автентични къщи и дворове от началото на ХХ в. , въпреки капризите на времето. Промени на различните управници и власт през вековете са запазили в кореняците ранолужани да спазват стриктно заръките оставени от предците им [[Духовна и материално-обществена култура в Трънско]] предавана от поколение на поколение или записана в книги и писма, която се съхранява от векове и до днес. Немотията е научила трънчани, както и ранолужани да се кооперират и да живея задружни и гостоприемни със съседи така и с всички останали другоселци от близо далеч също и с преминаващи другоселци. Ранолужките домове винаги са отворени за всеки потърсил зов и нужда от помощ комшии и преминаващи чуждоземци, а домът им винаги е бил отворен за земляци дошли да потърсят утеха за своите проблеми и беди. И до сега преминаващи разказват за болежките си и как са намерили лек или илач водещ до безпроблемие. За това свидетелстват много народни песни и предания запазени през вековете за трънският [[фолклор]], които се пеят и разказват и до днес по време на вечеринка на чардака на къщите им. Ранолужанката е била известна със своята чистота, облечена със сръчно изработена [[Трънска народна носия]] и умение да се грижи за скромния си дом. Работлива и предприемчива, трънската домакиня се грижела не само за вътрешността на къщата, но и за селския двор. Дворовете били ограждани с каменни огради с големи порти. Дворът се отделял от градинката с малки дървени тараби. Градинката с цветя оставал към улицата, а дворът зад къщата. В самия двор са разположени дръвникът, кочините, клетът, кокошкарникът и други помощни помещения. == Стопански и културен живот == Населението се е занимавало със земеделие, скотовъдство и дюлгерство. Те стопанисвали своите дворове, а през останалото време ратайствали на чорбаджиите в трънско околие. През 1939 г. селото е разполагало с 3730 декара ниви и ливади, 188 декара пасища и 2594 декара гори. Отглеждани са 68 коня, 3 магарета, 326 говеда, 1223 овце, 4 кози, 117 свине и 960 птици. [[ТКЗС]]-то се образува през 1956 г. То се състои от няколко стопански сгради, селскостопанска техника, придружаващ инвентар, жилищни сгради и административни постройки. Селското стопанство произвежда собствена хранителна продукция и суровини за животновъдството за градовете от Социалистическият блок и [[България]]. Голяма част от селскостопанската продукция е била за вътрешния пазар, а и за експорт за страните на [[Източния блок]]. Отглеждали са се предимно овце и едър рогат добитък, както зърнени култури и картофи. В началото на на 90те години на ХХ със смяната на власта стопанството бавно спира да работи и бързо се разграбва до основи пред очите на местните от неизвестни извършители. В днешно време от него няма запазени външни артефакта за съществуването на това предприятие и институция. В терена на селото между Рани Луг и Слишовци в местността Пещерница успешно се е развивало и [[опитно поле]] за култивирането и отглеждането на различни видове [[растениевъдство]]. Селото е водоснабдено и благоустроено. През 80-те години на 20 век е построена голяма търговска и културна сграда, където се помещава и читалището, магазина, ресторант, партийният клуб и кметството. Всички тези неща, както и залесяването на планините около Знеполето са давало работа и е ангажирало местното население с изграждането и подръжката на Рани Луг. [[File:Гюра Ковачев Воинчов.jpg|thumb|Гюра Ковачев Воинчов знеполски духовен учител и в с. Рани Луг]] Около средата на последното столетие от турското господство както в Насалевци, така и в Рани луг е имало [[Килийно училище]]. За доказателство на това обстоятелство говорят преписките към една от църковните книги „Апостолът" в ранилужката църква. [[Килийното училище]] от 1859 г. се е помещавало при черквата. [[Файл:Rani Lug Uchenici.jpg|мини|Ученици от Рани луг между 30-те и 40-те години на XX век]] Смята се, че първите учители тук са били някои самоковски занаятчии, дошли в селото, но по кое време не се знае, нито имената им се помнят. Те живели в къщата на някой си Златко Рашин. След като научили и него да чете и пише, сиреч, ограмотили своя ученолюбив хазяин, си заминали и го оставили като техен приемник&nbsp;– продължител на килийното обучение. Първото читалище в селото е учредено през 1898 г. от учителите с първоначален книжен фонд от 550 книги. [[File:Jula Kaleva - Rani Lug.jpg|thumb|Юла Калева от с. Рани Луг. Учителка в Рани Луг]] Учители от Рани Луг са били Юлия Калева, която преподава 32 години в село [[Насалевци]] и Иван Павлов пак от Рани Луг, който преподава 22 години от 1943&nbsp;– 1965 г. [[File:Новото училище в Рани Луг.jpg|thumb|Новото училище в Рани Луг]] Училището в селото се е състояло от две класни стаи, учителска стая, библиотека и зала със сцена за вечеринки и тържества. Сега от училището са останали само стените. Манастирът [[Трънски манастир|„Свети Архангел Михаил“]] до град [[Трън]] е бил зографисан по поръчка на кир Войхна от '''с. Рани луг''' и кир Костадин от с. Турковци. == Население == ''Данните за демографското и поселищно развитие са взети от специализираните издания на НСИ'' {| class="wikitable" |- ! Жители !! 1934 !! 1946 !! 1956 !! 1965 !! 1975 !! 1985 !! 1992 !! 2001 !! 2010!! 2012!! 2023 |- | '''Рани луг''' || 727 || 682 || 385 || 230 || 180 || 116 || 101 || 63 || 31 || 19 || 8 |- |} == Религия == В Рани луг има късносредновековна църква&nbsp;– [[Свети Николай]], датираща от 17 век. Книги за нея са купувани от Трън и Самоков. Църквата е реставрирана частично и променена архитектурно през 80-те години на 20 век. Храмът се намира в [[Трънската духовна околия]], която част от [[Софийска митрополия]], както и всички други християнски храмове в трънско. [[Файл:Rani-lug-carkvata-prez-80te.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ след ремонт и реставрация през 80-те години на 20 век]] [[Файл:Rani-lug-carkva.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ в с. Рани луг е средновековна църква, която датира от 17 век]] [[Файл:Свети Николай - село Рани Луг.jpg|мини|Църква „Свети Николай“&nbsp;– село Рани луг (2017 г.)]] Църквата „Свети Николай“ е псевдотриконхална църква. Северната ѝ стена е вкопана в земята около 0,8 m. Певниците и апсидата са полукръгли отвън и отвътре и имат самостоятелно покритие. В южния певник и в апсидната ниша има по едно малко амбразурно прозорче. В олтарното пространство вляво от апсидата е проскомидайната ниша, а на северната стена до нея е умивалнята. При олтарната трапеза като поставка е използвана част от монолитна колона. Църквата е висока 6&nbsp;– 7 m. В проскомидийната ниша и в южния певник има фрагменти от средновековни стенописи. По-късно през 19 в. западната стена е разрушена и е направена полукръгла пристройка, която е висока 4 m. Входът е на югозапад и е оформен като малък портик. Стените на средновековната църква са от ломен камък с хоросанова спойка, а на пристроената част са използвани и дървени сантрачи. Късносредновековната църква в Рани луг принадлежи към характерните църкви за Знеполските земи и Горнострумските райони. Особен интерес представлява полукръглата ѝ пристройка, която е застъпена само в трънските и брезнишките църкви от епохата на Възраждането. [[Файл:Вековен дъб - село Рани Луг.jpg|мини|Вековно дъбово дърво&nbsp;в Рани луг]] До самия черковен двор расте многовековен дъб, който е обявен за забележителност и е гордост за селото. == Диалект == Трънският диалект<ref>{{cite book |title=Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор|first=Асен Младенов |year=2011 |location=София |id=ISBN 978-954-9380-09-5 |publisher=„Изток-запад“ |pages= }}</ref><ref>{{cite book |title=Насалевци |first=Славчо |last=Атанасов |coauthors= |year=1987 |location=София |publisher= Отечествен фронт |pages=225 }}</ref> в основата си си старобългарски, си е е запазил и обагатил през вековете и също има своето място в многообразието на българските говори. Диалектите не са изопачен книжовен език, а са част от българския език. Диалектите са по стари от литературния език, който е изграден върху тях: Да би мирно седело, не би чудо видело; Греота е да краднеш; С десече данъска неща не можеш да купиш; Не стидзаю паре за нища; Набра говняр за свинете; Нà сгня̀сам земня̀; Клисѝм; Ара̀м; Ебанджѝя == Инфраструктура == След 1945 година в селото е имало няколко търговски обекта тип [[Нармаг]].[[File:Кръчма в Рани луг.jpg|thumb|Кръчма в Рани луг]] Най-посещаван е бил този на „бай '''[[Георги]]'''“ от Рани Луг, сега от дюканът не е останало нищо, но върху нея е построена външна '''[[тоалетна]]''' от градски тип, която е проектирана за обслужване на новооткритата КООП сграда и кметство на селото. [[File:Казаница за правене на ракия.jpg|thumb|Казаница за правене на ракия]] В началото на 80-те години на XX век почти всички улици на махалите в селото се асфалтират, изгражда се водопровод до всички домакинства, частично някои райони се снабдяват с кабелна радио мрежа, която излъчва местни новини за Трънско и важни съобщения, а през останалото време се излъчва програмата на държавното радио, даряват се книги за библиотеката, която се намира в новопостроената кооперация през 80те години, поставя се улично осветление, както и три пъти дневно (7:00; 10:30; 17:30 ч.) през селото минава обществен транспорт, който свързва селото с Трън и София. След промените през 1944 година се поражда ентусиазъм в местното население и се развива промишлеността в района на трънско. Освен в селското [[ТКЗС]], ранолужани пътуват всеки ден до град [[Трън]] за да работят в новоразкритите предприятия<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=462 }}</ref> &nbsp;– Държавно промишлено предприятие „1 май“(предприятие, които обединява частнити занаятчии, хлебари, шивачи, обущари, бръснари, дърводелци, бояджии, часовникари и др.); Завод „Ерма“; „Знеполе“; „Спортпром“ и „Електрон“ и други държавни учреждения, както и в залесяването на трънските планини<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=468 }}</ref> През 90-те години в селото има частна хлебарница, която произвежда хляб за местното население и съседните села, а от град [[Трън]] доставят също ръчен хляб от държавната хлебарница, която се намира срещу новия строителен техникум&nbsp;– сега държавната фурна се използва за [[Заложна къща]]. В края 90-те години на XX век селото спира да се облагородява и поддържа от община Трън, както и останалите населени места в Знеполе. Асфалтираните улици, библиотеката, уличното осветление бавно се рушат от времето. <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == * Кулата&nbsp;– Късноантична и средновековна крепост&nbsp;Градище/Кулата&nbsp;в местността „Рупье“ е стратегическо място, което се намира над селото в планинската част на границата със Сърбия, където личат останки от укрепления и други градежи от античността, късове от древна керамика и др. [[Файл:Мемориална плоча на Ранолужки младежки съюз.jpg|мини|Мемориална плоча на Работнически младежки съюз в местността Луг]] * В местността Луг намиращ се в терена на Пещерница има мемориален паметник на Работнечески младежки съюз – [[РМС]] от селото, както и много водоизточници използвани в миналото. [[Файл:Stefan-Rangelov.jpg|мини|Паметник на Стефан Рангелов]] * Паркче с паметник на местния партизанин [[Стефан Рангелов]] [[Файл:Събор в село Рани Луг - 12.05.2018 г.jpg|мини|Събор в село Рани луг&nbsp;– 12.05.2018]] * На 12 май 2018 г. Рани луг&nbsp;отбелязва празника си със събор, чрез който организаторите се надяват да поставят началото на възстановяването на старите ранолужки традиции&nbsp; (Сборът е съобразен с датите на храмовият празник на селото и чевстваните светии [[Николай Мирликийски]] – [[Летен Никулден]]<ref>{{cite book |title=Жития на Светиите|first=Пловдивски митрополит Арсений |year=2001 |location=Пловдив |publisher=„Пловдивска Света Митрополия“ |pages=243 }}</ref> и [[Свети Христофор]]). == Спорт и туризъм == Теренът и релефът в територията на селото е подходящ за различни туристически походи и спортни занимания на открито. В селото има изграден маркиран туристически маршрут до местността „Кулата“, както и до Щърби камик между селата Рани Луг и Насалевци. == Комуникации == В селото се приемат свободно на различни честотни диапазони програмите на националното радио на Р. България, както и радиостанции от чужбина и спорадично локални радиостанции от други градове и държави в зависимост от климатичните условия. Приемането на телевизионен сигнал е само [[pay to view]] предоставящи [[DTH]] /Direct to home/ и [[Video on demand]] съдържание от сателитните операторите на България и чужбина и няма друга алтернатива. Няма добро наземно покритие на трите национални [[GSM]] оператори, така че при възможност трябва да се ползва [[сателитен телефон]] или алтернативни начини за гласова и интернет комуникация. == Личности == * Стефан Костов<ref>[https://old.segabg.com/article.php?id=239886 {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230109094904/https://old.segabg.com/article.php?id=239886 |date=2023-01-09 }} В рода на Надка Караджова всички пеят</ref> – акордионист и хореограф в НФА „Филип Кутев“; съпруг на [[Надка Караджова]] * <!-- == Литература == --> == Други == В село [[Дриново]], община [[Попово]] една от улиците е кръстена на село Рани Луг. Във [[Виргинска грамота|Виргинската грамота]] на [[Константин Тих]] от 13 век се споменава село Раныи лѫгь, което някои автори отъждествяват с това трънско село, но други свързват с едноименното село Ранилуг край [[Гниляне (Косово)|Гниляне]], [[Косово]].<ref>{{cite book |title=Грамоти на българските царе |first=Ангелина |last=Даскалова |coauthors=Мария Райкова |year=2005 |location=София |id=ISBN 954-322-034-4 |publisher=Академично издателство „Марин Дринов“ |pages=333 }}</ref> == Източници == * „[http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 Български крепости] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200719125938/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 |date=2020-07-19 }}“ * Николай Илиев „Трънският край“&nbsp;– Библиографски указател, София 2013, Изд. България * Младенов Асен; „Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор“, ДТМ Изток-Запад, София 2011 * „Трънско&nbsp;– минало и съвремие“, Аскони-издат, София 2008 * Стоянка Миронова „Трънският край“, Аскони-издат, София 2008 * Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987 * Зрънчев Иван "Реяновци&nbsp;– Трънско&nbsp;– краеведско изследване, София 2011 * Васил Николов; Марина Йорданова „Планините в България“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 2002 * Симеон Мильов; Росен Иванов „Шетба из Пернишко“, ИК „Тангра ТанНакРа“, София 2006 * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21&nbsp;– 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p. 21&nbsp;– 43. Deutsche UNESCO Kommission == Външни препратки == * [https://www.standartnews.com/regionalni/kakvo-vidya-desi-radeva-v-rani-lugsnimki-410116.html Какво видя Деси Радева в Рани луг] * [https://zapadno.com/2018/05/11/жители-на-трънското-село-рани-луг-заме/ Жители на трънското село Рани луг заменяли агнета за котки от Сръбско по време на турското робство] * [https://bnr.bg/horizont/post/101072534/300-godishen-dab-ot-transkoto-selo-rani-lug-beshe-izbran-za-lubimo-darvo-na-balgaria 300-годишен дъб от трънското село Рани луг беше избран за любимо дърво на България] * [http://svetimesta.com/България/Пернишка%20област/Rani-lug Рани Луг] * [http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Никола%20-%20с.%20Рани%20луг „Св. Николай“&nbsp;– с. Рани луг] == Бележки == <references /> {{Община Трън}} [[Категория:Села в област Перник]] [[Категория:Населени места в община Трън]] [[Категория:Краище]] [[Категория:Знеполе]] 1c0warxeyzy9ex5nt2q11ar4hfhnip2 12214118 12214101 2024-04-25T14:05:18Z Kalisto9898 201898 /* Комуникации */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Село Ранилуг.jpg | картинка-описание = Село Рани луг, изглед от изток | екатте = 62205 | надм-височина = 824 | пощ-код = 2484 | тел-код = 07734 | сев-ширина = 42.817 | изт-дължина = 22.483 | площ = 7,516 }} '''Рани луг''' е [[село]] в Западна [[България]], в [[община Трън]], [[област Перник]]. == География == [[Файл:20161001 Selo Ranilug poglednato ot zapad.jpg|мини|Ранилужкото поле и Ранилужката (Рудина) планина]] Село Рани луг (~820 m н.в.) се намира в полите на [[Рудина планина (Краище)|Рудина планина]], тук наричана също ''Ранилужка планина'', и отстои на 15 km от гр. Трън и на 100 km от София, близо до границата със [[Сърбия]]. Съседни села: [[Насалевци]], [[Главановци]], [[Слишовци]], [[Реяновци]], [[Цегриловци]] и [[Кална (Ябланишки окръг)|Кална]] в [[Сърбия]]. Ранилужката ( [[Рудина планина]] ) е част от Руйската планинска верига. Южните склонове на [[Руй]] са стръмни, стъпаловидно разположени и в значителна степен разчленени от левите притоци на река [[Ерма]]. Благодарение на тяхната дейност над селата, разположени по южната периферия на планината, са се развили интензивни ерозионни процеси. Те са особено силно изразени в районите на селата Рани луг, [[Слишовци]], [[Милославци]], [[Зелениград]] и най-много при село [[Забел]]. Три дълбоки долини прорязват и разделят планината на три живописни полегати склона. По техните долини в миналото при силни поройни дъждове са се стичали буйни реки, като са завличали и засипвали цветущи овощни и зеленчукови градини, та дори и цели махали. По-късно, когато се залесяват последните с кленажи и акации и се изграждат укрепителни бетонни стени, селото се сдобива от тая планина, респ. от тия долини, с богати водоизточници, хванати в три главни водопровода, от които се черпи питейна вода за хората и добитъка. Ранилужкото землище, съобразно големината на селото, не е малко. Северно от селото е планинската част на землището, която се разстила на височина и стига до голямото било&nbsp;– Барнос, на Ранилужката планина (в миналото селското землище е продължавало отвъд границата и се е врязвало дълбоко в северната част на балкана чак до с. Кална). Планинската област е обраснала с гъста дъбова, борова и букова гора, прошарена тук-таме със закътани поляни. Равнинната част се разстила южно от селището между насалевското землище от изток и на запад от слишовското, а на юг продължава в дълбочина до река Ерма. То е изпъстрено по средата от няколко мочурливи лугове, обраснали с ели и люта трева&nbsp;– шавар. Тия лугове притежават съответните имена: Мали луг, Антонов луг, Реянов луг. Вероятно от тия лугове селището е получило името си. Тук сред тези лугове има достатъчно вода за пиене, както и за поливане на зеленчуковите градини наоколо. [[Файл:20161001 114625 Ranilug Znepole.jpg|мини|Изглед към Знеполе от с. Рани луг]] Ранилуг е част от Трънската котловина&nbsp;– [[Знеполе]], която наподобява широка долина и ограничава от юг планината Руй. Котловината притежава голяма степен на затвореност, което води до много ниски температури. Теренът на селото е разстелян на голяма широчина и дължина. Землището се простира на приблизителна дължина ~ (2 километра) между село [[Насалевци]] и село [[Слишовци]] и малко повече (~ 3 километра) от билото на [[Рудина планина]] и подножието на [[Знеполе]]. Отделните махали са разположени на голямо разстояние една от друга. През ''Ранолужко'', част от [[Знеполе]] преминава [[Републикански път II-63]], което местните жители знаят като '''Друм''' /''Път''/. == Природа == Територията на селото е богато на [[биологично разнообразие]]. В землището може да се срещнат различни видове [[флора]] и [[фауна]], което се дължи благоприятното географско разположение на село Рани Луг. Всички склонове, възвишения и котловини и равнини в Рани Луг са засадени<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=469 }}</ref> хиляди декари нови млади иглолистни насаждения още през 30-40 години на 20 век от жителите на селото с доброволен труд. == История == Според преданието появата на селото датира още от тракийско време, за което свидетелства Кулата&nbsp;– стратегическо място над сегашното село в планината и до нея „Селището". При разкопките на тая местност са намерени монети от тракийско време, тухли&nbsp;– останки от градежи, късове от керамика, както и други предмети. В документите от онази епоха селото е отбелязвано по следните начини: ''Ранъі лѫгъ'' през XIII в. във Виргинската грамота<ref>Иванов, Й. 1931. Български старини из Македония. С., стр. 584</ref>; ''Ранилук'' в 1453 г., ''Рану луг, Ранолуг'' в 1576 г.<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в., т. 1 ­ 1961, стр. 453</ref><ref>Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през XVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576&nbsp;– 77 г.). ­ Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр. 446</ref><ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. XIII, 1966 (Турски извори), стр. 363</ref><ref>Извори за Българската история. С. БАН. Т. XVI, 1972 (Турски извори), стр. 179</ref>; ''Рани Лукъ'' в 1878 г.<ref>Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932</ref> По време на османската власт редица семейства се изсе­лили по поречието на Морава в Сърбия. Относно първите заселници се приема, че най-старите родове са: Тодорови, Ковачеви, Адамови и Иванкови. Общо селото се състои от следните махали и родове<ref>{{cite book |title=Насалевци|first=Славчо Атанасов |year=1987 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Отечествен фронт“ |pages=130 }}</ref>: Махала Пещерска с потомци: Маланини, Цивкини, Тикини и Мартичини; махала Иванкова: род. Иванкови, Веселенкови, Койни, Дурени, Чукулини, Дръндини, Рашини, Велини, Глевшини; махала Средсело: род. Лечини, Тодорови, Ковачени, Панджини, Вивини, Доброславови, Адамови; махала Ярчови: род. Джеджини, Тавраджийни, Цекини, Беловъчки, Стоичини, Везилини, Гекови. В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Рани луг е отбелязано като село с 19 домакинства.<ref>Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 182.</ref> През войните 1912&nbsp;– 1918 г. са загинали 27 ранолужани. [[Файл:Rani-lug-1937.jpg|ляво|270px|мини|с. Рани луг през 1937 г.]] == Бит и поминък == Семействата са били бедни и обикновенно по няколко деца. Къщите са разположени близо до водоизточници най-често река или извор из прохладните трънски поляни. Жилищните постройки са правени от камъни, дървен плет, слама и кал с варосани стени, покрити със слама и шума, а по късно с керемиди. Едноетажната ижа (къщата) се състояла от няколко стаи и мазе (земник). В тези малки по обем къщи са живели многолюдните сговорни патриархални ранолужки семейства. В голямата одая (стая) е основното помещение на къщата Обзавеждането и покъщината е скромно – сламеници за спане на цялото семейство в помещението, конопени завивки, газениче за осветление и маса с три крака, направена най-често от самите трънчани. Покрай която също са наредени трикраки дървени столчета за сядане на които се хранили и разказвали истории с малко думи за къртският ден, а след това всеки поемал с различни групови или самостоятелни занимания. В Ижата има огнище на което са поставени вериги за готвене, както и служело за отопление, а в мазето се е съхранявала зимнината за цялата година. На земления под е бил „одърът“ - леглото, което е било от слама и покрито с домашни пъртени или вълнени черги. На одъра са се нареждали всички членове на семейството, за завивки са служели домашнште черги. Около оджака (комина) във всяка къща стърчали голям брой малки и големи куки, върху които зимно време поставяли венците от царевицата, чушки, лук и сланина. В ижата също се намирало „текнето“ (дървено корито) за замесване на хляб, подници, връшник и други домашни потреби. Основните храни в Рани Луг са били хляб, приготвен от домакинята, картофи, фасул, зеле, месо, масло, мляко и сирене. Сварената фасулена чорба в гърнето на огнището или краваят, опечен в жарта, са били желана храна за ранолужаните. Необходими зеленчуци трънчаните произвеждали в малките си градини в двора или някъде където има вода. Водя за пиене и за друга употреба селяните са си наливали в стомни и глинени съдове от изворчетата и бунари, а в по късно време и от чешми. Обикновено момите и невестите са ходили за вода, а срещите с ергените ставали край кладенеца на извора, където където се наливат шарените стомни, грабват се китките и се разменят влюбени погледи. Храната са си я приготвяли сами, а са купували най-необходимото (сол, кибрит и др. неща които не са могли да си произведат сами). Търговията не е била основно занимание за семействата, а земеделието, животновъдството и домът. Цялото семейство си е разпределяло дневните задължения и всеки член от фамилията е имал своите задачи по покъщината. [[File:Ранолужки двор.jpg|thumb|Ранолужки двор]] Всяка къща или семейство е имало и кошара за животните, както и плевня за съхраняване на храната им. В по късно време в дворовете са се изграждали бунари за питейна вода, която е улеснявало домакинството. И до сега в селото за запазени автентични къщи и дворове от началото на ХХ в. , въпреки капризите на времето. Промени на различните управници и власт през вековете са запазили в кореняците ранолужани да спазват стриктно заръките оставени от предците им [[Духовна и материално-обществена култура в Трънско]] предавана от поколение на поколение или записана в книги и писма, която се съхранява от векове и до днес. Немотията е научила трънчани, както и ранолужани да се кооперират и да живея задружни и гостоприемни със съседи така и с всички останали другоселци от близо далеч също и с преминаващи другоселци. Ранолужките домове винаги са отворени за всеки потърсил зов и нужда от помощ комшии и преминаващи чуждоземци, а домът им винаги е бил отворен за земляци дошли да потърсят утеха за своите проблеми и беди. И до сега преминаващи разказват за болежките си и как са намерили лек или илач водещ до безпроблемие. За това свидетелстват много народни песни и предания запазени през вековете за трънският [[фолклор]], които се пеят и разказват и до днес по време на вечеринка на чардака на къщите им. Ранолужанката е била известна със своята чистота, облечена със сръчно изработена [[Трънска народна носия]] и умение да се грижи за скромния си дом. Работлива и предприемчива, трънската домакиня се грижела не само за вътрешността на къщата, но и за селския двор. Дворовете били ограждани с каменни огради с големи порти. Дворът се отделял от градинката с малки дървени тараби. Градинката с цветя оставал към улицата, а дворът зад къщата. В самия двор са разположени дръвникът, кочините, клетът, кокошкарникът и други помощни помещения. == Стопански и културен живот == Населението се е занимавало със земеделие, скотовъдство и дюлгерство. Те стопанисвали своите дворове, а през останалото време ратайствали на чорбаджиите в трънско околие. През 1939 г. селото е разполагало с 3730 декара ниви и ливади, 188 декара пасища и 2594 декара гори. Отглеждани са 68 коня, 3 магарета, 326 говеда, 1223 овце, 4 кози, 117 свине и 960 птици. [[ТКЗС]]-то се образува през 1956 г. То се състои от няколко стопански сгради, селскостопанска техника, придружаващ инвентар, жилищни сгради и административни постройки. Селското стопанство произвежда собствена хранителна продукция и суровини за животновъдството за градовете от Социалистическият блок и [[България]]. Голяма част от селскостопанската продукция е била за вътрешния пазар, а и за експорт за страните на [[Източния блок]]. Отглеждали са се предимно овце и едър рогат добитък, както зърнени култури и картофи. В началото на на 90те години на ХХ със смяната на власта стопанството бавно спира да работи и бързо се разграбва до основи пред очите на местните от неизвестни извършители. В днешно време от него няма запазени външни артефакта за съществуването на това предприятие и институция. В терена на селото между Рани Луг и Слишовци в местността Пещерница успешно се е развивало и [[опитно поле]] за култивирането и отглеждането на различни видове [[растениевъдство]]. Селото е водоснабдено и благоустроено. През 80-те години на 20 век е построена голяма търговска и културна сграда, където се помещава и читалището, магазина, ресторант, партийният клуб и кметството. Всички тези неща, както и залесяването на планините около Знеполето са давало работа и е ангажирало местното население с изграждането и подръжката на Рани Луг. [[File:Гюра Ковачев Воинчов.jpg|thumb|Гюра Ковачев Воинчов знеполски духовен учител и в с. Рани Луг]] Около средата на последното столетие от турското господство както в Насалевци, така и в Рани луг е имало [[Килийно училище]]. За доказателство на това обстоятелство говорят преписките към една от църковните книги „Апостолът" в ранилужката църква. [[Килийното училище]] от 1859 г. се е помещавало при черквата. [[Файл:Rani Lug Uchenici.jpg|мини|Ученици от Рани луг между 30-те и 40-те години на XX век]] Смята се, че първите учители тук са били някои самоковски занаятчии, дошли в селото, но по кое време не се знае, нито имената им се помнят. Те живели в къщата на някой си Златко Рашин. След като научили и него да чете и пише, сиреч, ограмотили своя ученолюбив хазяин, си заминали и го оставили като техен приемник&nbsp;– продължител на килийното обучение. Първото читалище в селото е учредено през 1898 г. от учителите с първоначален книжен фонд от 550 книги. [[File:Jula Kaleva - Rani Lug.jpg|thumb|Юла Калева от с. Рани Луг. Учителка в Рани Луг]] Учители от Рани Луг са били Юлия Калева, която преподава 32 години в село [[Насалевци]] и Иван Павлов пак от Рани Луг, който преподава 22 години от 1943&nbsp;– 1965 г. [[File:Новото училище в Рани Луг.jpg|thumb|Новото училище в Рани Луг]] Училището в селото се е състояло от две класни стаи, учителска стая, библиотека и зала със сцена за вечеринки и тържества. Сега от училището са останали само стените. Манастирът [[Трънски манастир|„Свети Архангел Михаил“]] до град [[Трън]] е бил зографисан по поръчка на кир Войхна от '''с. Рани луг''' и кир Костадин от с. Турковци. == Население == ''Данните за демографското и поселищно развитие са взети от специализираните издания на НСИ'' {| class="wikitable" |- ! Жители !! 1934 !! 1946 !! 1956 !! 1965 !! 1975 !! 1985 !! 1992 !! 2001 !! 2010!! 2012!! 2023 |- | '''Рани луг''' || 727 || 682 || 385 || 230 || 180 || 116 || 101 || 63 || 31 || 19 || 8 |- |} == Религия == В Рани луг има късносредновековна църква&nbsp;– [[Свети Николай]], датираща от 17 век. Книги за нея са купувани от Трън и Самоков. Църквата е реставрирана частично и променена архитектурно през 80-те години на 20 век. Храмът се намира в [[Трънската духовна околия]], която част от [[Софийска митрополия]], както и всички други християнски храмове в трънско. [[Файл:Rani-lug-carkvata-prez-80te.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ след ремонт и реставрация през 80-те години на 20 век]] [[Файл:Rani-lug-carkva.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ в с. Рани луг е средновековна църква, която датира от 17 век]] [[Файл:Свети Николай - село Рани Луг.jpg|мини|Църква „Свети Николай“&nbsp;– село Рани луг (2017 г.)]] Църквата „Свети Николай“ е псевдотриконхална църква. Северната ѝ стена е вкопана в земята около 0,8 m. Певниците и апсидата са полукръгли отвън и отвътре и имат самостоятелно покритие. В южния певник и в апсидната ниша има по едно малко амбразурно прозорче. В олтарното пространство вляво от апсидата е проскомидайната ниша, а на северната стена до нея е умивалнята. При олтарната трапеза като поставка е използвана част от монолитна колона. Църквата е висока 6&nbsp;– 7 m. В проскомидийната ниша и в южния певник има фрагменти от средновековни стенописи. По-късно през 19 в. западната стена е разрушена и е направена полукръгла пристройка, която е висока 4 m. Входът е на югозапад и е оформен като малък портик. Стените на средновековната църква са от ломен камък с хоросанова спойка, а на пристроената част са използвани и дървени сантрачи. Късносредновековната църква в Рани луг принадлежи към характерните църкви за Знеполските земи и Горнострумските райони. Особен интерес представлява полукръглата ѝ пристройка, която е застъпена само в трънските и брезнишките църкви от епохата на Възраждането. [[Файл:Вековен дъб - село Рани Луг.jpg|мини|Вековно дъбово дърво&nbsp;в Рани луг]] До самия черковен двор расте многовековен дъб, който е обявен за забележителност и е гордост за селото. == Диалект == Трънският диалект<ref>{{cite book |title=Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор|first=Асен Младенов |year=2011 |location=София |id=ISBN 978-954-9380-09-5 |publisher=„Изток-запад“ |pages= }}</ref><ref>{{cite book |title=Насалевци |first=Славчо |last=Атанасов |coauthors= |year=1987 |location=София |publisher= Отечествен фронт |pages=225 }}</ref> в основата си си старобългарски, си е е запазил и обагатил през вековете и също има своето място в многообразието на българските говори. Диалектите не са изопачен книжовен език, а са част от българския език. Диалектите са по стари от литературния език, който е изграден върху тях: Да би мирно седело, не би чудо видело; Греота е да краднеш; С десече данъска неща не можеш да купиш; Не стидзаю паре за нища; Набра говняр за свинете; Нà сгня̀сам земня̀; Клисѝм; Ара̀м; Ебанджѝя == Инфраструктура == След 1945 година в селото е имало няколко търговски обекта тип [[Нармаг]].[[File:Кръчма в Рани луг.jpg|thumb|Кръчма в Рани луг]] Най-посещаван е бил този на „бай '''[[Георги]]'''“ от Рани Луг, сега от дюканът не е останало нищо, но върху нея е построена външна '''[[тоалетна]]''' от градски тип, която е проектирана за обслужване на новооткритата КООП сграда и кметство на селото. [[File:Казаница за правене на ракия.jpg|thumb|Казаница за правене на ракия]] В началото на 80-те години на XX век почти всички улици на махалите в селото се асфалтират, изгражда се водопровод до всички домакинства, частично някои райони се снабдяват с кабелна радио мрежа, която излъчва местни новини за Трънско и важни съобщения, а през останалото време се излъчва програмата на държавното радио, даряват се книги за библиотеката, която се намира в новопостроената кооперация през 80те години, поставя се улично осветление, както и три пъти дневно (7:00; 10:30; 17:30 ч.) през селото минава обществен транспорт, който свързва селото с Трън и София. След промените през 1944 година се поражда ентусиазъм в местното население и се развива промишлеността в района на трънско. Освен в селското [[ТКЗС]], ранолужани пътуват всеки ден до град [[Трън]] за да работят в новоразкритите предприятия<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=462 }}</ref> &nbsp;– Държавно промишлено предприятие „1 май“(предприятие, които обединява частнити занаятчии, хлебари, шивачи, обущари, бръснари, дърводелци, бояджии, часовникари и др.); Завод „Ерма“; „Знеполе“; „Спортпром“ и „Електрон“ и други държавни учреждения, както и в залесяването на трънските планини<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=468 }}</ref> През 90-те години в селото има частна хлебарница, която произвежда хляб за местното население и съседните села, а от град [[Трън]] доставят също ръчен хляб от държавната хлебарница, която се намира срещу новия строителен техникум&nbsp;– сега държавната фурна се използва за [[Заложна къща]]. В края 90-те години на XX век селото спира да се облагородява и поддържа от община Трън, както и останалите населени места в Знеполе. Асфалтираните улици, библиотеката, уличното осветление бавно се рушат от времето. <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == * Кулата&nbsp;– Късноантична и средновековна крепост&nbsp;Градище/Кулата&nbsp;в местността „Рупье“ е стратегическо място, което се намира над селото в планинската част на границата със Сърбия, където личат останки от укрепления и други градежи от античността, късове от древна керамика и др. [[Файл:Мемориална плоча на Ранолужки младежки съюз.jpg|мини|Мемориална плоча на Работнически младежки съюз в местността Луг]] * В местността Луг намиращ се в терена на Пещерница има мемориален паметник на Работнечески младежки съюз – [[РМС]] от селото, както и много водоизточници използвани в миналото. [[Файл:Stefan-Rangelov.jpg|мини|Паметник на Стефан Рангелов]] * Паркче с паметник на местния партизанин [[Стефан Рангелов]] [[Файл:Събор в село Рани Луг - 12.05.2018 г.jpg|мини|Събор в село Рани луг&nbsp;– 12.05.2018]] * На 12 май 2018 г. Рани луг&nbsp;отбелязва празника си със събор, чрез който организаторите се надяват да поставят началото на възстановяването на старите ранолужки традиции&nbsp; (Сборът е съобразен с датите на храмовият празник на селото и чевстваните светии [[Николай Мирликийски]] – [[Летен Никулден]]<ref>{{cite book |title=Жития на Светиите|first=Пловдивски митрополит Арсений |year=2001 |location=Пловдив |publisher=„Пловдивска Света Митрополия“ |pages=243 }}</ref> и [[Свети Христофор]]). == Спорт и туризъм == Теренът и релефът в територията на селото е подходящ за различни туристически походи и спортни занимания на открито. В селото има изграден маркиран туристически маршрут до местността „Кулата“, както и до Щърби камик между селата Рани Луг и Насалевци. == Комуникации == В селото се приемат свободно на различни честотни диапазони програмите на националното радио на Р. България, както и радиостанции от чужбина и спорадично локални радиостанции от други градове и държави в зависимост от климатичните условия. Приемането на телевизионен сигнал е само [[pay to view]] предоставящи [[DTH]] /Direct to home/ и [[Video on demand]] съдържание от сателитните операторите на България и чужбина и няма друга алтернатива. Няма добро наземно покритие на трите национални [[GSM]] оператори, така че при възможност трябва да се ползва [[сателитен телефон]] или алтернативни начини за гласова, интернет и др. комуникации. == Личности == * Стефан Костов<ref>[https://old.segabg.com/article.php?id=239886 {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230109094904/https://old.segabg.com/article.php?id=239886 |date=2023-01-09 }} В рода на Надка Караджова всички пеят</ref> – акордионист и хореограф в НФА „Филип Кутев“; съпруг на [[Надка Караджова]] * <!-- == Литература == --> == Други == В село [[Дриново]], община [[Попово]] една от улиците е кръстена на село Рани Луг. Във [[Виргинска грамота|Виргинската грамота]] на [[Константин Тих]] от 13 век се споменава село Раныи лѫгь, което някои автори отъждествяват с това трънско село, но други свързват с едноименното село Ранилуг край [[Гниляне (Косово)|Гниляне]], [[Косово]].<ref>{{cite book |title=Грамоти на българските царе |first=Ангелина |last=Даскалова |coauthors=Мария Райкова |year=2005 |location=София |id=ISBN 954-322-034-4 |publisher=Академично издателство „Марин Дринов“ |pages=333 }}</ref> == Източници == * „[http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 Български крепости] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200719125938/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 |date=2020-07-19 }}“ * Николай Илиев „Трънският край“&nbsp;– Библиографски указател, София 2013, Изд. България * Младенов Асен; „Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор“, ДТМ Изток-Запад, София 2011 * „Трънско&nbsp;– минало и съвремие“, Аскони-издат, София 2008 * Стоянка Миронова „Трънският край“, Аскони-издат, София 2008 * Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987 * Зрънчев Иван "Реяновци&nbsp;– Трънско&nbsp;– краеведско изследване, София 2011 * Васил Николов; Марина Йорданова „Планините в България“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 2002 * Симеон Мильов; Росен Иванов „Шетба из Пернишко“, ИК „Тангра ТанНакРа“, София 2006 * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21&nbsp;– 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p. 21&nbsp;– 43. Deutsche UNESCO Kommission == Външни препратки == * [https://www.standartnews.com/regionalni/kakvo-vidya-desi-radeva-v-rani-lugsnimki-410116.html Какво видя Деси Радева в Рани луг] * [https://zapadno.com/2018/05/11/жители-на-трънското-село-рани-луг-заме/ Жители на трънското село Рани луг заменяли агнета за котки от Сръбско по време на турското робство] * [https://bnr.bg/horizont/post/101072534/300-godishen-dab-ot-transkoto-selo-rani-lug-beshe-izbran-za-lubimo-darvo-na-balgaria 300-годишен дъб от трънското село Рани луг беше избран за любимо дърво на България] * [http://svetimesta.com/България/Пернишка%20област/Rani-lug Рани Луг] * [http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Никола%20-%20с.%20Рани%20луг „Св. Николай“&nbsp;– с. Рани луг] == Бележки == <references /> {{Община Трън}} [[Категория:Села в област Перник]] [[Категория:Населени места в община Трън]] [[Категория:Краище]] [[Категория:Знеполе]] 7vd4gxp9zbne8byt4c8amx9yq0yw4o4 12214122 12214118 2024-04-25T14:11:05Z Kalisto9898 201898 /* Комуникации */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Село Ранилуг.jpg | картинка-описание = Село Рани луг, изглед от изток | екатте = 62205 | надм-височина = 824 | пощ-код = 2484 | тел-код = 07734 | сев-ширина = 42.817 | изт-дължина = 22.483 | площ = 7,516 }} '''Рани луг''' е [[село]] в Западна [[България]], в [[община Трън]], [[област Перник]]. == География == [[Файл:20161001 Selo Ranilug poglednato ot zapad.jpg|мини|Ранилужкото поле и Ранилужката (Рудина) планина]] Село Рани луг (~820 m н.в.) се намира в полите на [[Рудина планина (Краище)|Рудина планина]], тук наричана също ''Ранилужка планина'', и отстои на 15 km от гр. Трън и на 100 km от София, близо до границата със [[Сърбия]]. Съседни села: [[Насалевци]], [[Главановци]], [[Слишовци]], [[Реяновци]], [[Цегриловци]] и [[Кална (Ябланишки окръг)|Кална]] в [[Сърбия]]. Ранилужката ( [[Рудина планина]] ) е част от Руйската планинска верига. Южните склонове на [[Руй]] са стръмни, стъпаловидно разположени и в значителна степен разчленени от левите притоци на река [[Ерма]]. Благодарение на тяхната дейност над селата, разположени по южната периферия на планината, са се развили интензивни ерозионни процеси. Те са особено силно изразени в районите на селата Рани луг, [[Слишовци]], [[Милославци]], [[Зелениград]] и най-много при село [[Забел]]. Три дълбоки долини прорязват и разделят планината на три живописни полегати склона. По техните долини в миналото при силни поройни дъждове са се стичали буйни реки, като са завличали и засипвали цветущи овощни и зеленчукови градини, та дори и цели махали. По-късно, когато се залесяват последните с кленажи и акации и се изграждат укрепителни бетонни стени, селото се сдобива от тая планина, респ. от тия долини, с богати водоизточници, хванати в три главни водопровода, от които се черпи питейна вода за хората и добитъка. Ранилужкото землище, съобразно големината на селото, не е малко. Северно от селото е планинската част на землището, която се разстила на височина и стига до голямото било&nbsp;– Барнос, на Ранилужката планина (в миналото селското землище е продължавало отвъд границата и се е врязвало дълбоко в северната част на балкана чак до с. Кална). Планинската област е обраснала с гъста дъбова, борова и букова гора, прошарена тук-таме със закътани поляни. Равнинната част се разстила южно от селището между насалевското землище от изток и на запад от слишовското, а на юг продължава в дълбочина до река Ерма. То е изпъстрено по средата от няколко мочурливи лугове, обраснали с ели и люта трева&nbsp;– шавар. Тия лугове притежават съответните имена: Мали луг, Антонов луг, Реянов луг. Вероятно от тия лугове селището е получило името си. Тук сред тези лугове има достатъчно вода за пиене, както и за поливане на зеленчуковите градини наоколо. [[Файл:20161001 114625 Ranilug Znepole.jpg|мини|Изглед към Знеполе от с. Рани луг]] Ранилуг е част от Трънската котловина&nbsp;– [[Знеполе]], която наподобява широка долина и ограничава от юг планината Руй. Котловината притежава голяма степен на затвореност, което води до много ниски температури. Теренът на селото е разстелян на голяма широчина и дължина. Землището се простира на приблизителна дължина ~ (2 километра) между село [[Насалевци]] и село [[Слишовци]] и малко повече (~ 3 километра) от билото на [[Рудина планина]] и подножието на [[Знеполе]]. Отделните махали са разположени на голямо разстояние една от друга. През ''Ранолужко'', част от [[Знеполе]] преминава [[Републикански път II-63]], което местните жители знаят като '''Друм''' /''Път''/. == Природа == Територията на селото е богато на [[биологично разнообразие]]. В землището може да се срещнат различни видове [[флора]] и [[фауна]], което се дължи благоприятното географско разположение на село Рани Луг. Всички склонове, възвишения и котловини и равнини в Рани Луг са засадени<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=469 }}</ref> хиляди декари нови млади иглолистни насаждения още през 30-40 години на 20 век от жителите на селото с доброволен труд. == История == Според преданието появата на селото датира още от тракийско време, за което свидетелства Кулата&nbsp;– стратегическо място над сегашното село в планината и до нея „Селището". При разкопките на тая местност са намерени монети от тракийско време, тухли&nbsp;– останки от градежи, късове от керамика, както и други предмети. В документите от онази епоха селото е отбелязвано по следните начини: ''Ранъі лѫгъ'' през XIII в. във Виргинската грамота<ref>Иванов, Й. 1931. Български старини из Македония. С., стр. 584</ref>; ''Ранилук'' в 1453 г., ''Рану луг, Ранолуг'' в 1576 г.<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в., т. 1 ­ 1961, стр. 453</ref><ref>Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през XVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576&nbsp;– 77 г.). ­ Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр. 446</ref><ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. XIII, 1966 (Турски извори), стр. 363</ref><ref>Извори за Българската история. С. БАН. Т. XVI, 1972 (Турски извори), стр. 179</ref>; ''Рани Лукъ'' в 1878 г.<ref>Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932</ref> По време на османската власт редица семейства се изсе­лили по поречието на Морава в Сърбия. Относно първите заселници се приема, че най-старите родове са: Тодорови, Ковачеви, Адамови и Иванкови. Общо селото се състои от следните махали и родове<ref>{{cite book |title=Насалевци|first=Славчо Атанасов |year=1987 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Отечествен фронт“ |pages=130 }}</ref>: Махала Пещерска с потомци: Маланини, Цивкини, Тикини и Мартичини; махала Иванкова: род. Иванкови, Веселенкови, Койни, Дурени, Чукулини, Дръндини, Рашини, Велини, Глевшини; махала Средсело: род. Лечини, Тодорови, Ковачени, Панджини, Вивини, Доброславови, Адамови; махала Ярчови: род. Джеджини, Тавраджийни, Цекини, Беловъчки, Стоичини, Везилини, Гекови. В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Рани луг е отбелязано като село с 19 домакинства.<ref>Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 182.</ref> През войните 1912&nbsp;– 1918 г. са загинали 27 ранолужани. [[Файл:Rani-lug-1937.jpg|ляво|270px|мини|с. Рани луг през 1937 г.]] == Бит и поминък == Семействата са били бедни и обикновенно по няколко деца. Къщите са разположени близо до водоизточници най-често река или извор из прохладните трънски поляни. Жилищните постройки са правени от камъни, дървен плет, слама и кал с варосани стени, покрити със слама и шума, а по късно с керемиди. Едноетажната ижа (къщата) се състояла от няколко стаи и мазе (земник). В тези малки по обем къщи са живели многолюдните сговорни патриархални ранолужки семейства. В голямата одая (стая) е основното помещение на къщата Обзавеждането и покъщината е скромно – сламеници за спане на цялото семейство в помещението, конопени завивки, газениче за осветление и маса с три крака, направена най-често от самите трънчани. Покрай която също са наредени трикраки дървени столчета за сядане на които се хранили и разказвали истории с малко думи за къртският ден, а след това всеки поемал с различни групови или самостоятелни занимания. В Ижата има огнище на което са поставени вериги за готвене, както и служело за отопление, а в мазето се е съхранявала зимнината за цялата година. На земления под е бил „одърът“ - леглото, което е било от слама и покрито с домашни пъртени или вълнени черги. На одъра са се нареждали всички членове на семейството, за завивки са служели домашнште черги. Около оджака (комина) във всяка къща стърчали голям брой малки и големи куки, върху които зимно време поставяли венците от царевицата, чушки, лук и сланина. В ижата също се намирало „текнето“ (дървено корито) за замесване на хляб, подници, връшник и други домашни потреби. Основните храни в Рани Луг са били хляб, приготвен от домакинята, картофи, фасул, зеле, месо, масло, мляко и сирене. Сварената фасулена чорба в гърнето на огнището или краваят, опечен в жарта, са били желана храна за ранолужаните. Необходими зеленчуци трънчаните произвеждали в малките си градини в двора или някъде където има вода. Водя за пиене и за друга употреба селяните са си наливали в стомни и глинени съдове от изворчетата и бунари, а в по късно време и от чешми. Обикновено момите и невестите са ходили за вода, а срещите с ергените ставали край кладенеца на извора, където където се наливат шарените стомни, грабват се китките и се разменят влюбени погледи. Храната са си я приготвяли сами, а са купували най-необходимото (сол, кибрит и др. неща които не са могли да си произведат сами). Търговията не е била основно занимание за семействата, а земеделието, животновъдството и домът. Цялото семейство си е разпределяло дневните задължения и всеки член от фамилията е имал своите задачи по покъщината. [[File:Ранолужки двор.jpg|thumb|Ранолужки двор]] Всяка къща или семейство е имало и кошара за животните, както и плевня за съхраняване на храната им. В по късно време в дворовете са се изграждали бунари за питейна вода, която е улеснявало домакинството. И до сега в селото за запазени автентични къщи и дворове от началото на ХХ в. , въпреки капризите на времето. Промени на различните управници и власт през вековете са запазили в кореняците ранолужани да спазват стриктно заръките оставени от предците им [[Духовна и материално-обществена култура в Трънско]] предавана от поколение на поколение или записана в книги и писма, която се съхранява от векове и до днес. Немотията е научила трънчани, както и ранолужани да се кооперират и да живея задружни и гостоприемни със съседи така и с всички останали другоселци от близо далеч също и с преминаващи другоселци. Ранолужките домове винаги са отворени за всеки потърсил зов и нужда от помощ комшии и преминаващи чуждоземци, а домът им винаги е бил отворен за земляци дошли да потърсят утеха за своите проблеми и беди. И до сега преминаващи разказват за болежките си и как са намерили лек или илач водещ до безпроблемие. За това свидетелстват много народни песни и предания запазени през вековете за трънският [[фолклор]], които се пеят и разказват и до днес по време на вечеринка на чардака на къщите им. Ранолужанката е била известна със своята чистота, облечена със сръчно изработена [[Трънска народна носия]] и умение да се грижи за скромния си дом. Работлива и предприемчива, трънската домакиня се грижела не само за вътрешността на къщата, но и за селския двор. Дворовете били ограждани с каменни огради с големи порти. Дворът се отделял от градинката с малки дървени тараби. Градинката с цветя оставал към улицата, а дворът зад къщата. В самия двор са разположени дръвникът, кочините, клетът, кокошкарникът и други помощни помещения. == Стопански и културен живот == Населението се е занимавало със земеделие, скотовъдство и дюлгерство. Те стопанисвали своите дворове, а през останалото време ратайствали на чорбаджиите в трънско околие. През 1939 г. селото е разполагало с 3730 декара ниви и ливади, 188 декара пасища и 2594 декара гори. Отглеждани са 68 коня, 3 магарета, 326 говеда, 1223 овце, 4 кози, 117 свине и 960 птици. [[ТКЗС]]-то се образува през 1956 г. То се състои от няколко стопански сгради, селскостопанска техника, придружаващ инвентар, жилищни сгради и административни постройки. Селското стопанство произвежда собствена хранителна продукция и суровини за животновъдството за градовете от Социалистическият блок и [[България]]. Голяма част от селскостопанската продукция е била за вътрешния пазар, а и за експорт за страните на [[Източния блок]]. Отглеждали са се предимно овце и едър рогат добитък, както зърнени култури и картофи. В началото на на 90те години на ХХ със смяната на власта стопанството бавно спира да работи и бързо се разграбва до основи пред очите на местните от неизвестни извършители. В днешно време от него няма запазени външни артефакта за съществуването на това предприятие и институция. В терена на селото между Рани Луг и Слишовци в местността Пещерница успешно се е развивало и [[опитно поле]] за култивирането и отглеждането на различни видове [[растениевъдство]]. Селото е водоснабдено и благоустроено. През 80-те години на 20 век е построена голяма търговска и културна сграда, където се помещава и читалището, магазина, ресторант, партийният клуб и кметството. Всички тези неща, както и залесяването на планините около Знеполето са давало работа и е ангажирало местното население с изграждането и подръжката на Рани Луг. [[File:Гюра Ковачев Воинчов.jpg|thumb|Гюра Ковачев Воинчов знеполски духовен учител и в с. Рани Луг]] Около средата на последното столетие от турското господство както в Насалевци, така и в Рани луг е имало [[Килийно училище]]. За доказателство на това обстоятелство говорят преписките към една от църковните книги „Апостолът" в ранилужката църква. [[Килийното училище]] от 1859 г. се е помещавало при черквата. [[Файл:Rani Lug Uchenici.jpg|мини|Ученици от Рани луг между 30-те и 40-те години на XX век]] Смята се, че първите учители тук са били някои самоковски занаятчии, дошли в селото, но по кое време не се знае, нито имената им се помнят. Те живели в къщата на някой си Златко Рашин. След като научили и него да чете и пише, сиреч, ограмотили своя ученолюбив хазяин, си заминали и го оставили като техен приемник&nbsp;– продължител на килийното обучение. Първото читалище в селото е учредено през 1898 г. от учителите с първоначален книжен фонд от 550 книги. [[File:Jula Kaleva - Rani Lug.jpg|thumb|Юла Калева от с. Рани Луг. Учителка в Рани Луг]] Учители от Рани Луг са били Юлия Калева, която преподава 32 години в село [[Насалевци]] и Иван Павлов пак от Рани Луг, който преподава 22 години от 1943&nbsp;– 1965 г. [[File:Новото училище в Рани Луг.jpg|thumb|Новото училище в Рани Луг]] Училището в селото се е състояло от две класни стаи, учителска стая, библиотека и зала със сцена за вечеринки и тържества. Сега от училището са останали само стените. Манастирът [[Трънски манастир|„Свети Архангел Михаил“]] до град [[Трън]] е бил зографисан по поръчка на кир Войхна от '''с. Рани луг''' и кир Костадин от с. Турковци. == Население == ''Данните за демографското и поселищно развитие са взети от специализираните издания на НСИ'' {| class="wikitable" |- ! Жители !! 1934 !! 1946 !! 1956 !! 1965 !! 1975 !! 1985 !! 1992 !! 2001 !! 2010!! 2012!! 2023 |- | '''Рани луг''' || 727 || 682 || 385 || 230 || 180 || 116 || 101 || 63 || 31 || 19 || 8 |- |} == Религия == В Рани луг има късносредновековна църква&nbsp;– [[Свети Николай]], датираща от 17 век. Книги за нея са купувани от Трън и Самоков. Църквата е реставрирана частично и променена архитектурно през 80-те години на 20 век. Храмът се намира в [[Трънската духовна околия]], която част от [[Софийска митрополия]], както и всички други християнски храмове в трънско. [[Файл:Rani-lug-carkvata-prez-80te.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ след ремонт и реставрация през 80-те години на 20 век]] [[Файл:Rani-lug-carkva.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“ в с. Рани луг е средновековна църква, която датира от 17 век]] [[Файл:Свети Николай - село Рани Луг.jpg|мини|Църква „Свети Николай“&nbsp;– село Рани луг (2017 г.)]] Църквата „Свети Николай“ е псевдотриконхална църква. Северната ѝ стена е вкопана в земята около 0,8 m. Певниците и апсидата са полукръгли отвън и отвътре и имат самостоятелно покритие. В южния певник и в апсидната ниша има по едно малко амбразурно прозорче. В олтарното пространство вляво от апсидата е проскомидайната ниша, а на северната стена до нея е умивалнята. При олтарната трапеза като поставка е използвана част от монолитна колона. Църквата е висока 6&nbsp;– 7 m. В проскомидийната ниша и в южния певник има фрагменти от средновековни стенописи. По-късно през 19 в. западната стена е разрушена и е направена полукръгла пристройка, която е висока 4 m. Входът е на югозапад и е оформен като малък портик. Стените на средновековната църква са от ломен камък с хоросанова спойка, а на пристроената част са използвани и дървени сантрачи. Късносредновековната църква в Рани луг принадлежи към характерните църкви за Знеполските земи и Горнострумските райони. Особен интерес представлява полукръглата ѝ пристройка, която е застъпена само в трънските и брезнишките църкви от епохата на Възраждането. [[Файл:Вековен дъб - село Рани Луг.jpg|мини|Вековно дъбово дърво&nbsp;в Рани луг]] До самия черковен двор расте многовековен дъб, който е обявен за забележителност и е гордост за селото. == Диалект == Трънският диалект<ref>{{cite book |title=Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор|first=Асен Младенов |year=2011 |location=София |id=ISBN 978-954-9380-09-5 |publisher=„Изток-запад“ |pages= }}</ref><ref>{{cite book |title=Насалевци |first=Славчо |last=Атанасов |coauthors= |year=1987 |location=София |publisher= Отечествен фронт |pages=225 }}</ref> в основата си си старобългарски, си е е запазил и обагатил през вековете и също има своето място в многообразието на българските говори. Диалектите не са изопачен книжовен език, а са част от българския език. Диалектите са по стари от литературния език, който е изграден върху тях: Да би мирно седело, не би чудо видело; Греота е да краднеш; С десече данъска неща не можеш да купиш; Не стидзаю паре за нища; Набра говняр за свинете; Нà сгня̀сам земня̀; Клисѝм; Ара̀м; Ебанджѝя == Инфраструктура == След 1945 година в селото е имало няколко търговски обекта тип [[Нармаг]].[[File:Кръчма в Рани луг.jpg|thumb|Кръчма в Рани луг]] Най-посещаван е бил този на „бай '''[[Георги]]'''“ от Рани Луг, сега от дюканът не е останало нищо, но върху нея е построена външна '''[[тоалетна]]''' от градски тип, която е проектирана за обслужване на новооткритата КООП сграда и кметство на селото. [[File:Казаница за правене на ракия.jpg|thumb|Казаница за правене на ракия]] В началото на 80-те години на XX век почти всички улици на махалите в селото се асфалтират, изгражда се водопровод до всички домакинства, частично някои райони се снабдяват с кабелна радио мрежа, която излъчва местни новини за Трънско и важни съобщения, а през останалото време се излъчва програмата на държавното радио, даряват се книги за библиотеката, която се намира в новопостроената кооперация през 80те години, поставя се улично осветление, както и три пъти дневно (7:00; 10:30; 17:30 ч.) през селото минава обществен транспорт, който свързва селото с Трън и София. След промените през 1944 година се поражда ентусиазъм в местното население и се развива промишлеността в района на трънско. Освен в селското [[ТКЗС]], ранолужани пътуват всеки ден до град [[Трън]] за да работят в новоразкритите предприятия<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=462 }}</ref> &nbsp;– Държавно промишлено предприятие „1 май“(предприятие, които обединява частнити занаятчии, хлебари, шивачи, обущари, бръснари, дърводелци, бояджии, часовникари и др.); Завод „Ерма“; „Знеполе“; „Спортпром“ и „Електрон“ и други държавни учреждения, както и в залесяването на трънските планини<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=468 }}</ref> През 90-те години в селото има частна хлебарница, която произвежда хляб за местното население и съседните села, а от град [[Трън]] доставят също ръчен хляб от държавната хлебарница, която се намира срещу новия строителен техникум&nbsp;– сега държавната фурна се използва за [[Заложна къща]]. В края 90-те години на XX век селото спира да се облагородява и поддържа от община Трън, както и останалите населени места в Знеполе. Асфалтираните улици, библиотеката, уличното осветление бавно се рушат от времето. <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == * Кулата&nbsp;– Късноантична и средновековна крепост&nbsp;Градище/Кулата&nbsp;в местността „Рупье“ е стратегическо място, което се намира над селото в планинската част на границата със Сърбия, където личат останки от укрепления и други градежи от античността, късове от древна керамика и др. [[Файл:Мемориална плоча на Ранолужки младежки съюз.jpg|мини|Мемориална плоча на Работнически младежки съюз в местността Луг]] * В местността Луг намиращ се в терена на Пещерница има мемориален паметник на Работнечески младежки съюз – [[РМС]] от селото, както и много водоизточници използвани в миналото. [[Файл:Stefan-Rangelov.jpg|мини|Паметник на Стефан Рангелов]] * Паркче с паметник на местния партизанин [[Стефан Рангелов]] [[Файл:Събор в село Рани Луг - 12.05.2018 г.jpg|мини|Събор в село Рани луг&nbsp;– 12.05.2018]] * На 12 май 2018 г. Рани луг&nbsp;отбелязва празника си със събор, чрез който организаторите се надяват да поставят началото на възстановяването на старите ранолужки традиции&nbsp; (Сборът е съобразен с датите на храмовият празник на селото и чевстваните светии [[Николай Мирликийски]] – [[Летен Никулден]]<ref>{{cite book |title=Жития на Светиите|first=Пловдивски митрополит Арсений |year=2001 |location=Пловдив |publisher=„Пловдивска Света Митрополия“ |pages=243 }}</ref> и [[Свети Христофор]]). == Спорт и туризъм == Теренът и релефът в територията на селото е подходящ за различни туристически походи и спортни занимания на открито. В селото има изграден маркиран туристически маршрут до местността „Кулата“, както и до Щърби камик между селата Рани Луг и Насалевци. == Комуникации == В селото се приемат свободно на различни честотни диапазони програмите на националното радио на Р. България, както и радиостанции от чужбина и спорадично локални радиостанции от други градове и държави в зависимост от климатичните условия. Приемането на телевизионен сигнал е само [[pay to view]] предоставящи [[DTH]] /Direct to home/ и [[Video on demand]] съдържание от сателитните операторите на България и чужбина и няма друга алтернатива. Няма добро наземно покритие на трите национални [[GSM]] оператори, така че при възможност трябва да се ползва от жителите на селото [[сателитен телефон]] или алтернативни начини за гласова, интернет и др. комуникации. == Личности == * Стефан Костов<ref>[https://old.segabg.com/article.php?id=239886 {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230109094904/https://old.segabg.com/article.php?id=239886 |date=2023-01-09 }} В рода на Надка Караджова всички пеят</ref> – акордионист и хореограф в НФА „Филип Кутев“; съпруг на [[Надка Караджова]] * <!-- == Литература == --> == Други == В село [[Дриново]], община [[Попово]] една от улиците е кръстена на село Рани Луг. Във [[Виргинска грамота|Виргинската грамота]] на [[Константин Тих]] от 13 век се споменава село Раныи лѫгь, което някои автори отъждествяват с това трънско село, но други свързват с едноименното село Ранилуг край [[Гниляне (Косово)|Гниляне]], [[Косово]].<ref>{{cite book |title=Грамоти на българските царе |first=Ангелина |last=Даскалова |coauthors=Мария Райкова |year=2005 |location=София |id=ISBN 954-322-034-4 |publisher=Академично издателство „Марин Дринов“ |pages=333 }}</ref> == Източници == * „[http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 Български крепости] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200719125938/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1824 |date=2020-07-19 }}“ * Николай Илиев „Трънският край“&nbsp;– Библиографски указател, София 2013, Изд. България * Младенов Асен; „Трънските думи&nbsp;– речник на регионалния говор“, ДТМ Изток-Запад, София 2011 * „Трънско&nbsp;– минало и съвремие“, Аскони-издат, София 2008 * Стоянка Миронова „Трънският край“, Аскони-издат, София 2008 * Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987 * Зрънчев Иван "Реяновци&nbsp;– Трънско&nbsp;– краеведско изследване, София 2011 * Васил Николов; Марина Йорданова „Планините в България“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 2002 * Симеон Мильов; Росен Иванов „Шетба из Пернишко“, ИК „Тангра ТанНакРа“, София 2006 * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21&nbsp;– 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p. 21&nbsp;– 43. Deutsche UNESCO Kommission == Външни препратки == * [https://www.standartnews.com/regionalni/kakvo-vidya-desi-radeva-v-rani-lugsnimki-410116.html Какво видя Деси Радева в Рани луг] * [https://zapadno.com/2018/05/11/жители-на-трънското-село-рани-луг-заме/ Жители на трънското село Рани луг заменяли агнета за котки от Сръбско по време на турското робство] * [https://bnr.bg/horizont/post/101072534/300-godishen-dab-ot-transkoto-selo-rani-lug-beshe-izbran-za-lubimo-darvo-na-balgaria 300-годишен дъб от трънското село Рани луг беше избран за любимо дърво на България] * [http://svetimesta.com/България/Пернишка%20област/Rani-lug Рани Луг] * [http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Никола%20-%20с.%20Рани%20луг „Св. Николай“&nbsp;– с. Рани луг] == Бележки == <references /> {{Община Трън}} [[Категория:Села в област Перник]] [[Категория:Населени места в община Трън]] [[Категория:Краище]] [[Категория:Знеполе]] d4a1xkiy0b6l3fid6xsakc8c4n61l03 0 14351 12214463 12079238 2024-04-25T21:16:17Z Mvvasilev7 344505 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, премахване на неенциклопедичния текст}} {{Селище в България | екатте = 72206 | надм-височина = 233 | пощ-код = 5990 | тел-код = 06575 | сев-ширина = 43.333 | изт-дължина = 24.267 | bgmaps = x = 968526E313AB&y = 908226E216AF | sat = 43.333,24.267 | площ = 44,059 }} '''Телѝш''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Червен бряг]], [[област Плевен]]. == География == Селото се намира на 22 km от общинския център [[Червен бряг]], на 35 km от областния център [[Плевен]] и на 130 km от столицата [[София]]. Гара на железопътната линия София-Варна. == История == В местността „Редутите“ се намират останките от праисторическо селище от каменно-медната и ранно-бронзовата епоха. Селището е изцяло проучено от археологът Венцислав Гергов. Открити са миниатюрни глинени модели на жилища, които позволяват да се установи как са изглеждали реалните жилища отвън и отвътре. Древните хора първоначално заравнявали площадката, в която вкопавали основите. Стените, с дебелина до 40 cm, се оформяли от дървена конструкция, която плътно се облицовала със смес от кал и слама. Чрез тази древна глинобитна техника били изработвани стабилни къщи, в които през лятото е прохладно, а през зимата – топло. Задължителна част от вътрешното обзавеждане била домашната пещ, която обикновено разполагали срещу входа. До нея имало рафтове за глинените съдове, а вдясно от вратата се намирала „спалнята“. Край пещта се разполагали [[хромел]]ните камъни за мелене на зърното. При проучването са намерени още глинени модели на маси, столове, както и една богато украсена детска люлка. Грънчарството е било повече от занаят – съдовете са умело украсени с геометрични мотиви, нанесени с графит. Особено интересни са многобройните глинени идоли. Много от съдовете и култовите предмети и статуетки имат висока художествена и естетическа стойност. От селището произхожда най-богатата колекция от така наречените „Богини, седящи на трон“. Те са изработени от фино пречистена глина (теракота) и представляват женски фигури, тържествено разположени върху трон с къса облегалка и кръгла основа. Лицата на богините са триизмерни, носът е подобен на клюн, а около очите са останали следи от цветна украса. Изследователите смятат, че това са фигурки на Великата богиня-майка, почитана като Закрилница на рода и плодородието. С нейния култ се свързва и откритият в едно от жилищата глинен олтар. В праисторическото селище са установени костни останки от над 18 вида диви и домашни животни, обекти на [[лов]]а и [[животновъдство]]то от древните му обитатели. По-голям интерес представляват изчезналите диви говеда [[Тур (говедо)|тур]] (''Bos primigenius''), [[тарпан]] (див кон) (''Equus ferus ferus'') и речен [[бобър]] (''Castor fiber''). Сред останките от птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е открил кости от [[скален орел]] (''Aquila chrysaetos'') – вероятно птица с тотемно-ритуално значение по онова време.<ref>Рибаров, Г., З. Боев. 1997. Костни останки от диви и домашни животни от праисторическото селище „Телиш-Редутите“ при с. Телиш (Плевенско). – Historia naturalis bulgarica, 7: 61 – 70.</ref> Телиш е възникнал като селище на кръстовището на стари римски пътища. До [[1878]] г. името му е '''Азизие'''. През [[Руско-турската война (1877-1878)]] край селото са построени две турски табии (редути), които са охранявали пътят София-Плевен по който Осман паша е получавал войски, храни и боеприпаси. С цел да обсади напълно Осман паша в Плевен, руската армия атакува на 12 октомври 1877 г. едновременно укрепените пунктове при Телиш, Горни Дъбник и Долни Дъбник. В този ден е превзет Горни Дъбник, но в „Битката при Телиш“ русите търпят поражение. Загубите им са над 900 души. Телишкият гарнизон се предава едва след четири дни на 16 октомври, когато е обкръжен отвсякъде. Телата на убитите войници са погребани в три масови гроба, най-известният от които е Черният паметник. Има данни за съществуване на прогимназия още през [[1850|1910]] година . Преди това местните жители са учили в съседното село Ракита където се намира най-голяма прогимназия в района . Населението през 1891 г. наброява 3743 души == Паметници == {| class="wikitable" !№ !паметник на !в памет на !местонахождение ! colspan="3" |изображения |- |1 |[[Файл:LG_Egersky.gif|27x27пкс]] Лейбгвардейски егерски полк |полковник Мебес капитан Базилевский 2-ри поручик Перепелицин 2-ри поручик Кашерининов подпоручик Шилдбах подпоручик Романов подпоручик фон-Смит прапорщик Гресбек |с. Телиш GPS координати 43°19′35.8″N 24°16′05.9″E |[[Файл:Паметник_Телиш2.jpg|център|безрамка|147x147пкс]] |[[Файл:Паметник_Телиш3.jpg|център|безрамка|203x203пкс]] |[[Файл:Паметник_Телиш5.jpg|център|безрамка|154x154пкс]] |- |2 |[[Файл:LG_Egersky.gif|27x27пкс]] Лейбгвардейски егерски полк |674 нисши чина |с. Телиш GPS координати 43°19′31.8″N 24°16′13.3″E |[[Файл:Костница_Егерски_полк1.jpg|център|безрамка|177x177пкс]] |[[Файл:Костница_Егерски_полк8.jpg|център|безрамка|181x181пкс]] |[[Файл:Костница_Егерски_полк10.jpg|център|безрамка|175x175пкс]] |- |3 |[[Файл:LG_Egersky.gif|27x27пкс]] Лейбгвардейски егерски полк |674 нисши чина |с. Телиш GPS координати 43°19′33.5″N 24°16′16.5″E |[[Файл:Костница_Егерски_полк12.jpg|център|безрамка|174x174пкс]] |[[Файл:Костница_Егерски_полк14.jpg|център|безрамка|172x172пкс]] |[[Файл:Костница_Егерски_полк15.jpg|център|безрамка|177x177пкс]] |- |4 |[[Файл:RAF_A_emb-Artillery1924.gif|30x30пкс]] 3 бат./1 ЛГ артилерийска бригада |бомбардир Симеон Антимов канонир Кузма Пашкевов |с. Телиш GPS координати 43°19′35.4″N 24°16′06″E |[[Файл:Паметник_Телиш20.jpg|център|безрамка|146x146пкс]] |[[Файл:Паметник_Телиш21.jpg|център|безрамка|183x183пкс]] |[[Файл:Паметник_Телиш23.jpg|център|безрамка|184x184пкс]] |} === Кмет на Телиш === * Нели Дакова – ([[Съюз на свободните демократи|ССД]]) == Религии == Православният храм „Св. Димитрий“ е изграден през [[1899]] г. Храмов празник 26 октомври – [[Димитровден]]. <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == Селото има прекрасен релеф (слабо изразен Предбалкан) граничи с два огромни язовира осигуряващи приятни мигове за запалените въдичари. По-големият язовир, наречен от местните Дъбнишки, е невероятно място удобно за прекарване на приятни мигове сред природата практикуване на водни спортове и разбира се риболов. Разпростира се от края на с. Телиш до началото на с. [[Горни Дъбник]]. В язовира може да се хване каракуда, бяла риба/смадок/, уклеи, толстолоб и др. == Икономика == В селото се намира първата и по-стара винарска изба (от двете съществуващи) на фирма „Телиш“ АД. Фирмата е специализирана в производството на висококачествени червени вина от класическите френски сортове Мерло и Каберне совиньон. <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> <!-- === Кухня === --> == Известни личности == {{без източници|14:47, 27 септември 2021 (UTC)}} ст.н.с I ст.(проф.) Цвятко Христов Василев (1924 – 1986) проф. д-р инж. Константин Миронов Тасев проф. Гено Йончев Грозев Петър Данаилов – оперен певец агр. Марин Маринов (Фараончето) – общественик, читалищен активист, дарител; поет и драматург Димитър Стефанов Стоянов – многократен републикански и балкански шампион по фехтовка (шпага) полк. доц. д-р инж. Добрин Маринов Диков – офицер от Генералния щаб, автор на редица сериозни разработки в областта на комуникациите доц. д-р Йордан Калчев – НСИ Стоян Михайлов – местен общественик, допринесъл за развитието на селото Людмил Христов – спортен журналист, зам.-гл. редактор на в. „Меридиан Мач“ Димитър Николов Бойновски – поет (1928 – 2005) Александър Калчев – поет доц. д-р Дафинка Ангелова – ръководител катедра „Математика и информатика“ при ВСУ „Любен Каравелов“ София == Други == [[Телиш (скала)|Скала Телиш]] край остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименувана в чест на село Телиш. == Източници == <references /> == Вижте също == {{commonscat|Siege of Pleven}} * [[Битки през Руско-турската война (1877-1878)]] * [[Битка при Телиш]] {{Община Червен бряг}} [[Категория:Села в област Плевен]] [[Категория:Населени места в община Червен бряг]] ld3kv2r5o6d8peeq0ixvupz1xxzqmgj 12214590 12214463 2024-04-26T00:12:03Z Сале 9192 /* История */ wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, премахване на неенциклопедичния текст}} {{Селище в България | екатте = 72206 | надм-височина = 233 | пощ-код = 5990 | тел-код = 06575 | сев-ширина = 43.333 | изт-дължина = 24.267 | bgmaps = x = 968526E313AB&y = 908226E216AF | sat = 43.333,24.267 | площ = 44,059 }} '''Телѝш''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Червен бряг]], [[област Плевен]]. == География == Селото се намира на 22 km от общинския център [[Червен бряг]], на 35 km от областния център [[Плевен]] и на 130 km от столицата [[София]]. Гара на железопътната линия София-Варна. == История == В местността „Редутите“ се намират останките от праисторическо селище от каменно-медната и ранно-бронзовата епоха. Селището е изцяло проучено от археологът Венцислав Гергов. Открити са миниатюрни глинени модели на жилища, които позволяват да се установи как са изглеждали реалните жилища отвън и отвътре. Древните хора първоначално заравнявали площадката, в която вкопавали основите. Стените, с дебелина до 40 cm, се оформяли от дървена конструкция, която плътно се облицовала със смес от кал и слама. Чрез тази древна глинобитна техника били изработвани стабилни къщи, в които през лятото е прохладно, а през зимата – топло. Задължителна част от вътрешното обзавеждане била домашната пещ, която обикновено разполагали срещу входа. До нея имало рафтове за глинените съдове, а вдясно от вратата се намирала „спалнята“. Край пещта се разполагали [[хромел]]ните камъни за мелене на зърното. При проучването са намерени още глинени модели на маси, столове, както и една богато украсена детска люлка. Грънчарството е било повече от занаят – съдовете са умело украсени с геометрични мотиви, нанесени с графит. Особено интересни са многобройните глинени идоли. Много от съдовете и култовите предмети и статуетки имат висока художествена и естетическа стойност. От селището произхожда най-богатата колекция от така наречените „Богини, седящи на трон“. Те са изработени от фино пречистена глина (теракота) и представляват женски фигури, тържествено разположени върху трон с къса облегалка и кръгла основа. Лицата на богините са триизмерни, носът е подобен на клюн, а около очите са останали следи от цветна украса. Изследователите смятат, че това са фигурки на Великата богиня-майка, почитана като Закрилница на рода и плодородието. С нейния култ се свързва и откритият в едно от жилищата глинен олтар. В праисторическото селище са установени костни останки от над 18 вида диви и домашни животни, обекти на [[лов]]а и [[животновъдство]]то от древните му обитатели. По-голям интерес представляват изчезналите диви говеда [[Тур (говедо)|тур]] (''Bos primigenius''), [[тарпан]] (див кон) (''Equus ferus ferus'') и речен [[бобър]] (''Castor fiber''). Сред останките от птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е открил кости от [[скален орел]] (''Aquila chrysaetos'') – вероятно птица с тотемно-ритуално значение по онова време.<ref>Рибаров, Г., З. Боев. 1997. Костни останки от диви и домашни животни от праисторическото селище „Телиш-Редутите“ при с. Телиш (Плевенско). – Historia naturalis bulgarica, 7: 61 – 70.</ref> Телиш е възникнал като селище на кръстовището на стари римски пътища. До [[1878]] г. името му е '''Азизие'''. През [[Руско-турската война (1877-1878)]] край селото са построени две турски табии (редути), които са охранявали пътят София-Плевен по който Осман паша е получавал войски, храни и боеприпаси. С цел да обсади напълно Осман паша в Плевен, руската армия атакува на 12 октомври 1877 г. едновременно укрепените пунктове при Телиш, Горни Дъбник и Долни Дъбник. В този ден е превзет Горни Дъбник, но в „Битката при Телиш“ русите търпят поражение. Загубите им са над 900 души. Телишкият гарнизон се предава едва след четири дни на 16 октомври, когато е обкръжен отвсякъде. Телата на убитите войници са погребани в три масови гроба, най-известният от които е Черният паметник. {{източник|Има данни за съществуване на прогимназия още през [[1850|1910]] година. Преди това местните жители са учили в съседното село Ракита където се намира най-голяма прогимназия в района.|2024|04|26}} {{източник|Населението през 1891 г. наброява 3743 души|2024|04|26}} == Паметници == {| class="wikitable" !№ !паметник на !в памет на !местонахождение ! colspan="3" |изображения |- |1 |[[Файл:LG_Egersky.gif|27x27пкс]] Лейбгвардейски егерски полк |полковник Мебес капитан Базилевский 2-ри поручик Перепелицин 2-ри поручик Кашерининов подпоручик Шилдбах подпоручик Романов подпоручик фон-Смит прапорщик Гресбек |с. Телиш GPS координати 43°19′35.8″N 24°16′05.9″E |[[Файл:Паметник_Телиш2.jpg|център|безрамка|147x147пкс]] |[[Файл:Паметник_Телиш3.jpg|център|безрамка|203x203пкс]] |[[Файл:Паметник_Телиш5.jpg|център|безрамка|154x154пкс]] |- |2 |[[Файл:LG_Egersky.gif|27x27пкс]] Лейбгвардейски егерски полк |674 нисши чина |с. Телиш GPS координати 43°19′31.8″N 24°16′13.3″E |[[Файл:Костница_Егерски_полк1.jpg|център|безрамка|177x177пкс]] |[[Файл:Костница_Егерски_полк8.jpg|център|безрамка|181x181пкс]] |[[Файл:Костница_Егерски_полк10.jpg|център|безрамка|175x175пкс]] |- |3 |[[Файл:LG_Egersky.gif|27x27пкс]] Лейбгвардейски егерски полк |674 нисши чина |с. Телиш GPS координати 43°19′33.5″N 24°16′16.5″E |[[Файл:Костница_Егерски_полк12.jpg|център|безрамка|174x174пкс]] |[[Файл:Костница_Егерски_полк14.jpg|център|безрамка|172x172пкс]] |[[Файл:Костница_Егерски_полк15.jpg|център|безрамка|177x177пкс]] |- |4 |[[Файл:RAF_A_emb-Artillery1924.gif|30x30пкс]] 3 бат./1 ЛГ артилерийска бригада |бомбардир Симеон Антимов канонир Кузма Пашкевов |с. Телиш GPS координати 43°19′35.4″N 24°16′06″E |[[Файл:Паметник_Телиш20.jpg|център|безрамка|146x146пкс]] |[[Файл:Паметник_Телиш21.jpg|център|безрамка|183x183пкс]] |[[Файл:Паметник_Телиш23.jpg|център|безрамка|184x184пкс]] |} === Кмет на Телиш === * Нели Дакова – ([[Съюз на свободните демократи|ССД]]) == Религии == Православният храм „Св. Димитрий“ е изграден през [[1899]] г. Храмов празник 26 октомври – [[Димитровден]]. <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == Селото има прекрасен релеф (слабо изразен Предбалкан) граничи с два огромни язовира осигуряващи приятни мигове за запалените въдичари. По-големият язовир, наречен от местните Дъбнишки, е невероятно място удобно за прекарване на приятни мигове сред природата практикуване на водни спортове и разбира се риболов. Разпростира се от края на с. Телиш до началото на с. [[Горни Дъбник]]. В язовира може да се хване каракуда, бяла риба/смадок/, уклеи, толстолоб и др. == Икономика == В селото се намира първата и по-стара винарска изба (от двете съществуващи) на фирма „Телиш“ АД. Фирмата е специализирана в производството на висококачествени червени вина от класическите френски сортове Мерло и Каберне совиньон. <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> <!-- === Кухня === --> == Известни личности == {{без източници|14:47, 27 септември 2021 (UTC)}} ст.н.с I ст.(проф.) Цвятко Христов Василев (1924 – 1986) проф. д-р инж. Константин Миронов Тасев проф. Гено Йончев Грозев Петър Данаилов – оперен певец агр. Марин Маринов (Фараончето) – общественик, читалищен активист, дарител; поет и драматург Димитър Стефанов Стоянов – многократен републикански и балкански шампион по фехтовка (шпага) полк. доц. д-р инж. Добрин Маринов Диков – офицер от Генералния щаб, автор на редица сериозни разработки в областта на комуникациите доц. д-р Йордан Калчев – НСИ Стоян Михайлов – местен общественик, допринесъл за развитието на селото Людмил Христов – спортен журналист, зам.-гл. редактор на в. „Меридиан Мач“ Димитър Николов Бойновски – поет (1928 – 2005) Александър Калчев – поет доц. д-р Дафинка Ангелова – ръководител катедра „Математика и информатика“ при ВСУ „Любен Каравелов“ София == Други == [[Телиш (скала)|Скала Телиш]] край остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименувана в чест на село Телиш. == Източници == <references /> == Вижте също == {{commonscat|Siege of Pleven}} * [[Битки през Руско-турската война (1877-1878)]] * [[Битка при Телиш]] {{Община Червен бряг}} [[Категория:Села в област Плевен]] [[Категория:Населени места в община Червен бряг]] 5yi0ezz5kg5g6rabnd6htte1ub3mb3f 0 15295 12214729 11857268 2024-04-26T04:57:02Z Antonjelev69 344516 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Антон|Антон}} {{Селище в България | картинка = Central-square-in-Anton.jpg | картинка-описание = Централният площад | име = Антон | екатте = 00504 | надм-височина = 807,6 | пощ-код = 2089 | тел-код = 07186 | сев-ширина = 42.750 | изт-дължина = 24.283 | площ = 76.098 | кмет = Андрей Симов (БСП, ВМРО-БНД) }} '''Антон''' е [[село]] в Западна [[България]]. То е единственото населено място в [[община Антон]], [[Софийска област]].<ref>[http://www.antonbg.com/ Сайт на община Антон]</ref> Селото е кръстено на Антон от Бургас от жк. Славейков.Преди 56 години Антон Желев с неговата чета тръгва към Св. Иван Минков.По пътя среща едно племе, което е с квадратни глави, когато Антон Велики се е срещнал с племето са му станали квадратни тестисите и така племето кръстило селището на него Антон Старото име на селото е '''Лъджене''', идващо от турската дума “лъджа”, което значи минерален извор или баня. Има данни, че в селото е извирала минерална вода, която при голямо земетресение изчезва в земните недра. Според непотвърдени източници тази вода започва да извира по-късно в Стрелча и околностите. Въпреки това селото е известно със своите извори и множество реки. За това и на герба на селото е изобразена водата, гордост за местните жители. През [[1950]] г. селото е прекръстено в чест комуниста Стефан Минев по прякор Антон – виден [[Партизанско движение в България|партизанин]], възпят в известното стихотворение „Балада за комуниста“ на [[Веселин Андреев]].<ref>Пътеводител по фондовете на Държавен архив София 1944 – 2000, Главно управление на архивите при Министерски съвет, стр. 32, 329, 517, 646, Сф 2003</ref><ref>[http://pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=66:101-s-anton-hizha-planinski-izvori-vr-tetevenska-baba-vr-bratanitza&Itemid=142 Пътеводител Централна Стара планина, 10.01. с. Антон-местност Мандра ери-местност Седлото-седловина Гьолджука-х. Планински извори].</ref> == География == Селото е разположено в [[планина|планински]] район, на 89 km източно от столицата [[София]] по Подбалканския път. Населението му през 2007 г. е 1990 жители, през 2008 г. спада до 1806 души, а през 2012 г. е 1616 души.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab01.html www.grao.bg]</ref> Землището е с площ 76,098 кв. км. и с дължина 3 км. Община Антон граничи със съседните общини [[община Пирдоп|Пирдоп]], [[община Тетевен|Тетевен]], [[община Карлово|Карлово]] и [[община Копривщица|Копривщица]]. Част от землището и е местността „[[Въртопа]]“, която влиза в границите на най-големия национален парк в България, „[[Централен Балкан]]“. В пределите на общината е и западната част на [[Козница (рид)|рида „Козница“]], който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение. Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на [[овце]], както и масово производство на [[картофи]]. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14. От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, неголемият Антоновски [[водопад]] и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В северната част на антоновското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив, минава главен път 1 – 6 София-Карлово-Бургас; освен него, оттук преминава и Подбалканската железопътна линия. == История == В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некропола. Находка на златна монета от времето на император [[Лъв I (император)|Лъв I]] (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изграден и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожен от турската армия) големият манастир и [[скрипториум]] „Св. Илия“ с неговата внушителна [[Еленска базилика]], величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук. След разкъсването на [[Санстефанска България (1897)|Сан Стефанска България]] от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], тук минава наложената граница на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]] по течението на река [[Тополница]] и притока ѝ, спускащ се от старопланинското било – р. ''Граматник'' (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Ѐленска река, тур. ''Тузлу дере''),<ref>[[s:Берлински_договор_1878_година#.D0.93.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B0_.D0.BC.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D1.83_.D0.91.D1.|Берлински конгрес, текст на Договора от 1878 г.]]</ref><ref>Константин Иречек, Княжество България, Х. Г. Данов, Пловдив 1899, с.296, 312</ref><ref>[http://pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=406:09-5-gr-pirdop-elenska-bazilika-gramatnishki-rat-rid-kamika-vr-kositza&Itemid=141 Пътеводител Централна Стара планина, 09.5. гр. Пирдоп Еленска базилика-Граматнишки рът-връх Косица]</ref><ref>[http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/large/K-35-037-3.jpg Топографска карта ГЩСА – разрезка K-35-037-3] </ref> като граничният пост е на подбалканския път и село ''Лъджане'' (дн. Антон) заедно с [[Душанци]], [[Копривщица]] и пр. остават 7 години извън Княжеството до [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението на България]] в [[1885]] г. Църквата „[[Свети Илия (Антон)|Свети Илия]]“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф [[Христо Благоев (зограф)|Христо Благоев]] и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.<ref name="Василиев 200">{{Василиев|200}}</ref> == Забележителности == * Еленска базилика – разположена е на около 3 км от село Антон (IV век). * Национален парк „[[Централен Балкан]]“. * Водопад Пеперудата. * Природен резерват [[Боатин]]. * [[Вежен|Връх Вежен]] <gallery class="center" widths="150px" heights="200px"> Anton from Gyoldzyka (Stara Planina).jpg |село Антон от връх Гьолджука (Централен Балкан) Culture-house-in-Anton.jpg |Читалище „Христо Ботев“ Antonovski Waterfall.jpg | Антоновският [[водопад]] Anton Elenska.jpg |Развалините на Еленската базилика от 4 век в близост до село Антон Anton-Municipality-office.jpg |Общинска администрация Антон (на 2-ри етаж) </gallery> == Личности == * Стефан Минев (Антон) – български партизанин, на чието партизанско име е наречено селото == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://blip.tv/file/4693918 Филм за църквата „Св. Илия“ в с. Антон]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://www.youtube.com/watch?v=BCGLc0tpzt0 Видео за останките от Еленската базилика] [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Антон]] 4q4nuslgxcbfeg6zdmxsbh98hy06v06 12214733 12214729 2024-04-26T05:00:21Z 149.62.206.232 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Антон|Антон}} {{Селище в България | картинка = Central-square-in-Anton.jpg | картинка-описание = Централният площад | име = Антон | екатте = 00504 | надм-височина = 807,6 | пощ-код = 2089 | тел-код = 07186 | сев-ширина = 42.750 | изт-дължина = 24.283 | площ = 76.098 | кмет = Андрей Симов (БСП, ВМРО-БНД) }} '''Антон''' е [[село]] в Западна [[България]]. То е единственото населено място в [[община Антон]], [[Софийска област]].<ref>[http://www.antonbg.com/ Сайт на община Антон]</ref> Селото е кръстено на Антон от Бургас от жк. Славейков.Преди 56 години Антон Желев с неговата чета тръгва към Св. Дарко Покемона.По пътя среща едно племе, което е с квадратни глави, когато Антон Велики се е срещнал с племето са му станали квадратни тестисите и така племето кръстило селището на него Антон Старото име на селото е '''Лъджене''', идващо от турската дума “лъджа”, което значи минерален извор или баня. Има данни, че в селото е извирала минерална вода, която при голямо земетресение изчезва в земните недра. Според непотвърдени източници тази вода започва да извира по-късно в Стрелча и околностите. Въпреки това селото е известно със своите извори и множество реки. За това и на герба на селото е изобразена водата, гордост за местните жители. През [[1950]] г. селото е прекръстено в чест комуниста Стефан Минев по прякор Антон – виден [[Партизанско движение в България|партизанин]], възпят в известното стихотворение „Балада за комуниста“ на [[Веселин Андреев]].<ref>Пътеводител по фондовете на Държавен архив София 1944 – 2000, Главно управление на архивите при Министерски съвет, стр. 32, 329, 517, 646, Сф 2003</ref><ref>[http://pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=66:101-s-anton-hizha-planinski-izvori-vr-tetevenska-baba-vr-bratanitza&Itemid=142 Пътеводител Централна Стара планина, 10.01. с. Антон-местност Мандра ери-местност Седлото-седловина Гьолджука-х. Планински извори].</ref> == География == Селото е разположено в [[планина|планински]] район, на 89 km източно от столицата [[София]] по Подбалканския път. Населението му през 2007 г. е 1990 жители, през 2008 г. спада до 1806 души, а през 2012 г. е 1616 души.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab01.html www.grao.bg]</ref> Землището е с площ 76,098 кв. км. и с дължина 3 км. Община Антон граничи със съседните общини [[община Пирдоп|Пирдоп]], [[община Тетевен|Тетевен]], [[община Карлово|Карлово]] и [[община Копривщица|Копривщица]]. Част от землището и е местността „[[Въртопа]]“, която влиза в границите на най-големия национален парк в България, „[[Централен Балкан]]“. В пределите на общината е и западната част на [[Козница (рид)|рида „Козница“]], който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение. Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на [[овце]], както и масово производство на [[картофи]]. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14. От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, неголемият Антоновски [[водопад]] и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В северната част на антоновското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив, минава главен път 1 – 6 София-Карлово-Бургас; освен него, оттук преминава и Подбалканската железопътна линия. == История == В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некропола. Находка на златна монета от времето на император [[Лъв I (император)|Лъв I]] (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изграден и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожен от турската армия) големият манастир и [[скрипториум]] „Св. Илия“ с неговата внушителна [[Еленска базилика]], величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук. След разкъсването на [[Санстефанска България (1897)|Сан Стефанска България]] от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], тук минава наложената граница на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]] по течението на река [[Тополница]] и притока ѝ, спускащ се от старопланинското било – р. ''Граматник'' (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Ѐленска река, тур. ''Тузлу дере''),<ref>[[s:Берлински_договор_1878_година#.D0.93.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B0_.D0.BC.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D1.83_.D0.91.D1.|Берлински конгрес, текст на Договора от 1878 г.]]</ref><ref>Константин Иречек, Княжество България, Х. Г. Данов, Пловдив 1899, с.296, 312</ref><ref>[http://pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=406:09-5-gr-pirdop-elenska-bazilika-gramatnishki-rat-rid-kamika-vr-kositza&Itemid=141 Пътеводител Централна Стара планина, 09.5. гр. Пирдоп Еленска базилика-Граматнишки рът-връх Косица]</ref><ref>[http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/large/K-35-037-3.jpg Топографска карта ГЩСА – разрезка K-35-037-3] </ref> като граничният пост е на подбалканския път и село ''Лъджане'' (дн. Антон) заедно с [[Душанци]], [[Копривщица]] и пр. остават 7 години извън Княжеството до [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението на България]] в [[1885]] г. Църквата „[[Свети Илия (Антон)|Свети Илия]]“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф [[Христо Благоев (зограф)|Христо Благоев]] и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.<ref name="Василиев 200">{{Василиев|200}}</ref> == Забележителности == * Еленска базилика – разположена е на около 3 км от село Антон (IV век). * Национален парк „[[Централен Балкан]]“. * Водопад Пеперудата. * Природен резерват [[Боатин]]. * [[Вежен|Връх Вежен]] <gallery class="center" widths="150px" heights="200px"> Anton from Gyoldzyka (Stara Planina).jpg |село Антон от връх Гьолджука (Централен Балкан) Culture-house-in-Anton.jpg |Читалище „Христо Ботев“ Antonovski Waterfall.jpg | Антоновският [[водопад]] Anton Elenska.jpg |Развалините на Еленската базилика от 4 век в близост до село Антон Anton-Municipality-office.jpg |Общинска администрация Антон (на 2-ри етаж) </gallery> == Личности == * Стефан Минев (Антон) – български партизанин, на чието партизанско име е наречено селото == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://blip.tv/file/4693918 Филм за църквата „Св. Илия“ в с. Антон]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://www.youtube.com/watch?v=BCGLc0tpzt0 Видео за останките от Еленската базилика] [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Антон]] lrhew7cwwy6p07g8nc4hw5uttwn18sa 12214736 12214733 2024-04-26T05:15:55Z Antonjelev69 344516 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Антон|Антон}} {{Селище в България | картинка = Central-square-in-Anton.jpg | картинка-описание = Централният площад | име = Антон | екатте = 00504 | надм-височина = 807,6 | пощ-код = 2089 | тел-код = 07186 | сев-ширина = 42.750 | изт-дължина = 24.283 | площ = 76.098 | кмет = Андрей Симов (БСП, ВМРО-БНД) }} '''Антон''' е [[село]] в Западна [[България]]. То е единственото населено място в [[община Антон]], [[Софийска област]].<ref>[http://www.antonbg.com/ Сайт на община Антон]</ref> Селото е кръстено на Антон от Бургас от жк. Славейков.Преди 56 години Антон Желев с неговата чета тръгва към Св. Дарко Покемона.По пътя среща едно племе, което е с квадратни глави, когато Антон Велики се е срещнал с племето са му станали квадратни тестисите и така племето кръстило селището на него Антон. След 1 година племето на Генковски атакува селото на Антон, този човек остава в историята с неговата храбра постъпкa, като излиза сам срещу многобройната армия на Генковски по прашки и печели като противника му е фул бокснат. Старото име на селото е '''Лъджене''', идващо от турската дума “лъджа”, което значи минерален извор или баня. Има данни, че в селото е извирала минерална вода, която при голямо земетресение изчезва в земните недра. Според непотвърдени източници тази вода започва да извира по-късно в Стрелча и околностите. Въпреки това селото е известно със своите извори и множество реки. За това и на герба на селото е изобразена водата, гордост за местните жители. През [[1950]] г. селото е прекръстено в чест комуниста Стефан Минев по прякор Антон – виден [[Партизанско движение в България|партизанин]], възпят в известното стихотворение „Балада за комуниста“ на [[Веселин Андреев]].<ref>Пътеводител по фондовете на Държавен архив София 1944 – 2000, Главно управление на архивите при Министерски съвет, стр. 32, 329, 517, 646, Сф 2003</ref><ref>[http://pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=66:101-s-anton-hizha-planinski-izvori-vr-tetevenska-baba-vr-bratanitza&Itemid=142 Пътеводител Централна Стара планина, 10.01. с. Антон-местност Мандра ери-местност Седлото-седловина Гьолджука-х. Планински извори].</ref> == География == Селото е разположено в [[планина|планински]] район, на 89 km източно от столицата [[София]] по Подбалканския път. Населението му през 2007 г. е 1990 жители, през 2008 г. спада до 1806 души, а през 2012 г. е 1616 души.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab01.html www.grao.bg]</ref> Землището е с площ 76,098 кв. км. и с дължина 3 км. Община Антон граничи със съседните общини [[община Пирдоп|Пирдоп]], [[община Тетевен|Тетевен]], [[община Карлово|Карлово]] и [[община Копривщица|Копривщица]]. Част от землището и е местността „[[Въртопа]]“, която влиза в границите на най-големия национален парк в България, „[[Централен Балкан]]“. В пределите на общината е и западната част на [[Козница (рид)|рида „Козница“]], който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение. Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на [[овце]], както и масово производство на [[картофи]]. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14. От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, неголемият Антоновски [[водопад]] и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В северната част на антоновското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив, минава главен път 1 – 6 София-Карлово-Бургас; освен него, оттук преминава и Подбалканската железопътна линия. == История == В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некропола. Находка на златна монета от времето на император [[Лъв I (император)|Лъв I]] (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изграден и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожен от турската армия) големият манастир и [[скрипториум]] „Св. Илия“ с неговата внушителна [[Еленска базилика]], величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук. След разкъсването на [[Санстефанска България (1897)|Сан Стефанска България]] от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], тук минава наложената граница на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]] по течението на река [[Тополница]] и притока ѝ, спускащ се от старопланинското било – р. ''Граматник'' (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Ѐленска река, тур. ''Тузлу дере''),<ref>[[s:Берлински_договор_1878_година#.D0.93.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B0_.D0.BC.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D1.83_.D0.91.D1.|Берлински конгрес, текст на Договора от 1878 г.]]</ref><ref>Константин Иречек, Княжество България, Х. Г. Данов, Пловдив 1899, с.296, 312</ref><ref>[http://pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=406:09-5-gr-pirdop-elenska-bazilika-gramatnishki-rat-rid-kamika-vr-kositza&Itemid=141 Пътеводител Централна Стара планина, 09.5. гр. Пирдоп Еленска базилика-Граматнишки рът-връх Косица]</ref><ref>[http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/large/K-35-037-3.jpg Топографска карта ГЩСА – разрезка K-35-037-3] </ref> като граничният пост е на подбалканския път и село ''Лъджане'' (дн. Антон) заедно с [[Душанци]], [[Копривщица]] и пр. остават 7 години извън Княжеството до [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението на България]] в [[1885]] г. Църквата „[[Свети Илия (Антон)|Свети Илия]]“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф [[Христо Благоев (зограф)|Христо Благоев]] и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.<ref name="Василиев 200">{{Василиев|200}}</ref> == Забележителности == * Еленска базилика – разположена е на около 3 км от село Антон (IV век). * Национален парк „[[Централен Балкан]]“. * Водопад Пеперудата. * Природен резерват [[Боатин]]. * [[Вежен|Връх Вежен]] <gallery class="center" widths="150px" heights="200px"> Anton from Gyoldzyka (Stara Planina).jpg |село Антон от връх Гьолджука (Централен Балкан) Culture-house-in-Anton.jpg |Читалище „Христо Ботев“ Antonovski Waterfall.jpg | Антоновският [[водопад]] Anton Elenska.jpg |Развалините на Еленската базилика от 4 век в близост до село Антон Anton-Municipality-office.jpg |Общинска администрация Антон (на 2-ри етаж) </gallery> == Личности == * Стефан Минев (Антон) – български партизанин, на чието партизанско име е наречено селото == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://blip.tv/file/4693918 Филм за църквата „Св. Илия“ в с. Антон]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://www.youtube.com/watch?v=BCGLc0tpzt0 Видео за останките от Еленската базилика] [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Антон]] tu10rx05xj5p60w62vbdulrzs3lmrb6 12214737 12214736 2024-04-26T05:17:50Z 149.62.206.243 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Антон|Антон}} {{Селище в България | картинка = Central-square-in-Anton.jpg | картинка-описание = Централният площад | име = Антон | екатте = 00504 | надм-височина = 807,6 | пощ-код = 2089 | тел-код = 07186 | сев-ширина = 42.750 | изт-дължина = 24.283 | площ = 76.098 | кмет = Андрей Симов (БСП, ВМРО-БНД) }} '''Антон''' е [[село]] в Западна [[България]]. То е единственото населено място в [[община Антон]], [[Софийска област]].<ref>[http://www.antonbg.com/ Сайт на община Антон]</ref> Старото име на селото е '''Лъджене''', идващо от турската дума “лъджа”, което значи минерален извор или баня. Има данни, че в селото е извирала минерална вода, която при голямо земетресение изчезва в земните недра. Според непотвърдени източници тази вода започва да извира по-късно в Стрелча и околностите. Въпреки това селото е известно със своите извори и множество реки. За това и на герба на селото е изобразена водата, гордост за местните жители. През [[1950]] г. селото е прекръстено в чест комуниста Стефан Минев по прякор Антон – виден [[Партизанско движение в България|партизанин]], възпят в известното стихотворение „Балада за комуниста“ на [[Веселин Андреев]].<ref>Пътеводител по фондовете на Държавен архив София 1944 – 2000, Главно управление на архивите при Министерски съвет, стр. 32, 329, 517, 646, Сф 2003</ref><ref>[http://pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=66:101-s-anton-hizha-planinski-izvori-vr-tetevenska-baba-vr-bratanitza&Itemid=142 Пътеводител Централна Стара планина, 10.01. с. Антон-местност Мандра ери-местност Седлото-седловина Гьолджука-х. Планински извори].</ref> == География == Селото е разположено в [[планина|планински]] район, на 89 km източно от столицата [[София]] по Подбалканския път. Населението му през 2007 г. е 1990 жители, през 2008 г. спада до 1806 души, а през 2012 г. е 1616 души.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab01.html www.grao.bg]</ref> Землището е с площ 76,098 кв. км. и с дължина 3 км. Община Антон граничи със съседните общини [[община Пирдоп|Пирдоп]], [[община Тетевен|Тетевен]], [[община Карлово|Карлово]] и [[община Копривщица|Копривщица]]. Част от землището и е местността „[[Въртопа]]“, която влиза в границите на най-големия национален парк в България, „[[Централен Балкан]]“. В пределите на общината е и западната част на [[Козница (рид)|рида „Козница“]], който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение. Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на [[овце]], както и масово производство на [[картофи]]. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14. От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, неголемият Антоновски [[водопад]] и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В северната част на антоновското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив, минава главен път 1 – 6 София-Карлово-Бургас; освен него, оттук преминава и Подбалканската железопътна линия. == История == В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некропола. Находка на златна монета от времето на император [[Лъв I (император)|Лъв I]] (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изграден и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожен от турската армия) големият манастир и [[скрипториум]] „Св. Илия“ с неговата внушителна [[Еленска базилика]], величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук. След разкъсването на [[Санстефанска България (1897)|Сан Стефанска България]] от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], тук минава наложената граница на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]] по течението на река [[Тополница]] и притока ѝ, спускащ се от старопланинското било – р. ''Граматник'' (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Ѐленска река, тур. ''Тузлу дере''),<ref>[[s:Берлински_договор_1878_година#.D0.93.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B0_.D0.BC.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D1.83_.D0.91.D1.|Берлински конгрес, текст на Договора от 1878 г.]]</ref><ref>Константин Иречек, Княжество България, Х. Г. Данов, Пловдив 1899, с.296, 312</ref><ref>[http://pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=406:09-5-gr-pirdop-elenska-bazilika-gramatnishki-rat-rid-kamika-vr-kositza&Itemid=141 Пътеводител Централна Стара планина, 09.5. гр. Пирдоп Еленска базилика-Граматнишки рът-връх Косица]</ref><ref>[http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/large/K-35-037-3.jpg Топографска карта ГЩСА – разрезка K-35-037-3] </ref> като граничният пост е на подбалканския път и село ''Лъджане'' (дн. Антон) заедно с [[Душанци]], [[Копривщица]] и пр. остават 7 години извън Княжеството до [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението на България]] в [[1885]] г. Църквата „[[Свети Илия (Антон)|Свети Илия]]“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф [[Христо Благоев (зограф)|Христо Благоев]] и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.<ref name="Василиев 200">{{Василиев|200}}</ref> == Забележителности == * Еленска базилика – разположена е на около 3 км от село Антон (IV век). * Национален парк „[[Централен Балкан]]“. * Водопад Пеперудата. * Природен резерват [[Боатин]]. * [[Вежен|Връх Вежен]] <gallery class="center" widths="150px" heights="200px"> Anton from Gyoldzyka (Stara Planina).jpg |село Антон от връх Гьолджука (Централен Балкан) Culture-house-in-Anton.jpg |Читалище „Христо Ботев“ Antonovski Waterfall.jpg | Антоновският [[водопад]] Anton Elenska.jpg |Развалините на Еленската базилика от 4 век в близост до село Антон Anton-Municipality-office.jpg |Общинска администрация Антон (на 2-ри етаж) </gallery> == Личности == * Стефан Минев (Антон) – български партизанин, на чието партизанско име е наречено селото == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://blip.tv/file/4693918 Филм за църквата „Св. Илия“ в с. Антон]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://www.youtube.com/watch?v=BCGLc0tpzt0 Видео за останките от Еленската базилика] [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Антон]] 2fimfh9mlukwaqi3a6pgiivrt1bx7p5 12214858 12214737 2024-04-26T07:53:50Z Carbonaro. 221440 вр. wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Антон|Антон}} {{Селище в България | картинка = Central-square-in-Anton.jpg | картинка-описание = Централният площад | име = Антон | екатте = 00504 | надм-височина = 807,6 | пощ-код = 2089 | тел-код = 07186 | сев-ширина = 42.750 | изт-дължина = 24.283 | площ = 76.098 | кмет = Андрей Симов (БСП, ВМРО-БНД) }} '''Антон''' е [[село]] в Западна [[България]]. То е единственото населено място в [[община Антон]], [[Софийска област]].<ref>[http://www.antonbg.com/ Сайт на община Антон]</ref> Старото име на селото е '''Лъджене''', идващо от турската дума „лъджа“, което значи минерален извор или баня. Има данни, че в селото е извирала минерална вода, която при голямо земетресение изчезва в земните недра. Според непотвърдени източници тази вода започва да извира по-късно в Стрелча и околностите. Въпреки това селото е известно със своите извори и множество реки. За това и на герба на селото е изобразена водата, гордост за местните жители. През [[1950]] г. селото е прекръстено в чест комуниста Стефан Минев по прякор Антон – виден [[Партизанско движение в България|партизанин]], възпят в известното стихотворение „Балада за комуниста“ на [[Веселин Андреев]].<ref>Пътеводител по фондовете на Държавен архив София 1944 – 2000, Главно управление на архивите при Министерски съвет, стр. 32, 329, 517, 646, Сф 2003</ref><ref>[http://pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=66:101-s-anton-hizha-planinski-izvori-vr-tetevenska-baba-vr-bratanitza&Itemid=142 Пътеводител Централна Стара планина, 10.01. с. Антон-местност Мандра ери-местност Седлото-седловина Гьолджука-х. Планински извори].</ref> == География == Селото е разположено в [[планина|планински]] район, на 89 km източно от столицата [[София]] по Подбалканския път. Населението му през 2007 г. е 1990 жители, през 2008 г. спада до 1806 души, а през 2012 г. е 1616 души.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab01.html www.grao.bg]</ref> Землището е с площ 76,098 кв. км. и с дължина 3 км. Община Антон граничи със съседните общини [[община Пирдоп|Пирдоп]], [[община Тетевен|Тетевен]], [[община Карлово|Карлово]] и [[община Копривщица|Копривщица]]. Част от землището и е местността „[[Въртопа]]“, която влиза в границите на най-големия национален парк в България, „[[Централен Балкан]]“. В пределите на общината е и западната част на [[Козница (рид)|рида „Козница“]], който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение. Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на [[овце]], както и масово производство на [[картофи]]. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14. От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, неголемият Антоновски [[водопад]] и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В северната част на антоновското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив, минава главен път 1 – 6 София-Карлово-Бургас; освен него, оттук преминава и Подбалканската железопътна линия. == История == В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некропола. Находка на златна монета от времето на император [[Лъв I (император)|Лъв I]] (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изграден и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожен от турската армия) големият манастир и [[скрипториум]] „Св. Илия“ с неговата внушителна [[Еленска базилика]], величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук. След разкъсването на [[Санстефанска България (1897)|Сан Стефанска България]] от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], тук минава наложената граница на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]] по течението на река [[Тополница]] и притока ѝ, спускащ се от старопланинското било – р. ''Граматник'' (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Ѐленска река, тур. ''Тузлу дере''),<ref>[[s:Берлински_договор_1878_година#.D0.93.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B0_.D0.BC.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D1.83_.D0.91.D1.|Берлински конгрес, текст на Договора от 1878 г.]]</ref><ref>Константин Иречек, Княжество България, Х. Г. Данов, Пловдив 1899, с.296, 312</ref><ref>[http://pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=406:09-5-gr-pirdop-elenska-bazilika-gramatnishki-rat-rid-kamika-vr-kositza&Itemid=141 Пътеводител Централна Стара планина, 09.5. гр. Пирдоп Еленска базилика-Граматнишки рът-връх Косица]</ref><ref>[http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/large/K-35-037-3.jpg Топографска карта ГЩСА – разрезка K-35-037-3] </ref> като граничният пост е на подбалканския път и село ''Лъджане'' (дн. Антон) заедно с [[Душанци]], [[Копривщица]] и пр. остават 7 години извън Княжеството до [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението на България]] в [[1885]] г. Църквата „[[Свети Илия (Антон)|Свети Илия]]“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф [[Христо Благоев (зограф)|Христо Благоев]] и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.<ref name="Василиев 200">{{Василиев|200}}</ref> == Забележителности == * Еленска базилика – разположена е на около 3 км от село Антон (IV век). * Национален парк „[[Централен Балкан]]“. * Водопад Пеперудата. * Природен резерват [[Боатин]]. * [[Вежен|Връх Вежен]] <gallery class="center" widths="150px" heights="200px"> Anton from Gyoldzyka (Stara Planina).jpg |село Антон от връх Гьолджука (Централен Балкан) Culture-house-in-Anton.jpg |Читалище „Христо Ботев“ Antonovski Waterfall.jpg | Антоновският [[водопад]] Anton Elenska.jpg |Развалините на Еленската базилика от 4 век в близост до село Антон Anton-Municipality-office.jpg |Общинска администрация Антон (на 2-ри етаж) </gallery> == Личности == * Стефан Минев (Антон) – български партизанин, на чието партизанско име е наречено селото == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://blip.tv/file/4693918 Филм за църквата „Св. Илия“ в с. Антон]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://www.youtube.com/watch?v=BCGLc0tpzt0 Видео за останките от Еленската базилика] [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Антон]] luajr9bm0c1lx0i32fwp8hnq195gj48 0 15456 12214089 11584000 2024-04-25T13:37:16Z 94.26.68.82 /* Извор, течение, устие */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Янтра|Янтра (пояснение)}} {{Река | име = Янтра | картинка = Yantra River.jpg | картинка-описание = Река Янтра във [[Велико Търново]] | местоположение = '''[[България]]''' {{Br}} '''[[област Габрово]]''' {{Br}}[[община Габрово]] {{Br}}[[община Дряново]] {{Br}} '''[[област Велико Търново]]''' {{Br}}[[община Велико Търново]] {{Br}} [[Община Горна Оряховица]] {{Br}} [[община Полски Тръмбеш]] {{Br}}'''[[област Русе]]''' {{Br}}[[община Бяла (Област Русе)]] {{Br}}[[община Ценово]] | дължина = 285,5 | басейн = 7862 | отток = 36,8 | начало-място = северното подножие {{Br}}на връх Атово падало,{{Br}} [[Шипченска планина]], {{Br}}[[Стара планина]] | начало-гео-ширина = 42.7389 | начало-гео-дължина = 25.4186 | начало-височина = 1220 | устие-място = десен приток на река [[Дунав]] (на 536-и km) → [[Черно море]] | устие-гео-ширина = 43.6408 | устие-гео-дължина = 25.5703 | устие-височина = 19 | устие-ширина = 105 | път = | карта = България | карта-описание = }} [[Файл:Brosen gabrovo racho.jpg|мини|260px|Река Янтра в Габрово пред [[Паметник на Рачо Ковача|паметника на Рачо Ковача]]]] [[Файл:V-tarnovo-gruev2.JPG|мини|260px|Изглед към река Янтра във Велико Търново]] '''Янтра''' (в [[античност]]та {{Lang|la|Iatrus, Ятрус}}) е [[река]] в [[Северна България]], [[област Габрово]] – общини [[община Габрово|Габрово]] и [[община Дряново|Дряново]], [[област Велико Търново]] – общини [[община Велико Търново|Велико Търново]], [[община Горна Оряховица|Горна Оряховица]] и [[община Полски Тръмбеш|Полски Тръмбеш]] и [[област Русе]] – общини [[община Бяла (Област Русе)|Бяла]] и [[община Ценово|Ценово]], десен приток на река [[Дунав]]. Дължината ѝ е 285,5 km<ref>{{cite book |title= Природна география на България |last= Пенин|first=Румен |year=2007 |publisher=Булвест 2000 |location=София |isbn=978-954-18-0546-6 |pages=263 }}</ref>, която ѝ отрежда 7-о място сред реките на България. Река Янтра е третият по дължина приток на [[Дунав]] в България след [[Искър]] и [[Осъм]]. == Географска характеристика == === Извор, течение, устие === Р← [[Костелска река]] (Марянска река) 20 / 92 ::::* ← [[Бебровска река]] (Каменица) 35 / 187 ::* → [[Росица (река)|Росица]] 164 / 2262 :::* ← [[Лопушница (приток на Росица)|Лопушница]] 22 / 148 :::* → [[Видима]] 68 / 554 ::::* ← [[Граднишка река]] 21 / 23 :::* ← [[Чопарата]] 21 65 :::* → [[Крапец (река)|Крапец]] 34 / 140 (влива се в язовир „[[Александър Стамболийски (язовир)|Александър Стамболийски]]“) :::* ← [[Негованка]] 46,3 / 172,7 :::* ← [[Бохот (река)|Бохот]] (Бохотя, Курудере) 32 / 99 ::* → [[Елийска река]] 32 / 262 ::* → [[Студена (река)|Студена]] 45 / 413 [[Файл:Yantra Bul Map.png|мини|239x239пкс|Речна система на река Янтра]] === Хидроложки показатели === * Средногодишен отток при гр. [[Габрово]] – 4 m³/s; * Средногодишен отток при гр. [[Велико Търново]] – 11,9 m³/s; * Средногодишен отток при с. [[Каранци]] – 36,8 m³/s. Янтра е река със значителни сезонни колебания. В [[Стара планина]] максималният отток е през месеците март-юли, дължащ се на снеготопенето, а в [[Дунавската равнина]] – януари-юли. Минималният отток е в периода от август до октомври. През пролетното пълноводие протича около 70 – 80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие – 9 – 10%. Подхранването на Янтра е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води. Много често Янтра причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги. == Селища == По течението на реката са разположени 27 населени места, в т.ч. 5 града и 22 села: * [[Област Габрово]] :* [[Община Габрово]] – град '''[[Габрово]]'''; :* [[Община Дряново]] – [[Янтра (Област Габрово)|Янтра]]; * [[Област Велико Търново]] :* [[Община Велико Търново]] – [[Ветринци]], [[Пушево]], [[Леденик]], [[Шемшево]], град '''[[Велико Търново]]''', [[Самоводене]]; :* [[Община Горна Оряховица]] – [[Първомайци]], град '''[[Горна Оряховица]]''', [[Правда (Област Велико Търново)|Правда]], град '''[[Долна Оряховица]]''', [[Върбица (Област Велико Търново)|Върбица]], [[Драганово (Област Велико Търново)|Драганово]]; :* [[Община Полски Тръмбеш]] – [[Петко Каравелово]], [[Раданово]], [[Каранци]]; * [[Област Русе]] :* [[Община Бяла (Област Русе)|Бяла]] – [[Полско Косово]], град '''[[Бяла (Област Русе)|Бяла]]''', [[Стърмен]], [[Ботров]]; :* [[Община Ценово]] – [[Долна Студена]], [[Белцов]], [[Джулюница (Област Русе)|Джулюница]], [[Беляново]], [[Новград]], [[Кривина (Област Русе)|Кривина]]. == Стопанско значение, природни забележителности == Водите на река Янтра, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Нейните леви, горни притоци (река Паничарка със своите притоци) са източник на питейна вода, язовир „Христо Смирненски" за град [[Габрово]] и много от селищата в региона. Поречието ѝ се използва и за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Янтра“, „Малуша“ и „Любово“. По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа: * 43,6 km от първокласен път № 5 [[Русе]] – [[Стара Загора]] – [[Маказа]], в т.ч.: : 10,6 km в района на град [[Габрово]]; : 9,3 km между [[Велико Търново]] и село [[Самоводене]]; : 23,7 km между село [[Петко Каравелово]] и град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]]; * второкласен път № 54 [[Вардим]] – [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], в участъка от село [[Ценово (Област Русе)|Ценово]] до [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], на протежение от 8,2 km. По долината на реката в участъка от [[Велико Търново]] до [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], преминава част трасето на жп линията [[Русе]] – [[Стара Загора]] – [[Подкова (село)|Подкова]]. На десния бряг на Янтра преди [[Габрово]] се намира етнографският комплекс [[Етър (музей)|Етъра]], а в чертите на град Велико Търново – живописният пролом на реката в Търновските височини, по бреговете на който (на хълма [[Царевец]]) се намира старата столица на България. В близост до град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] се намира [[Беленски мост|Беленският мост]] построен от [[Кольо Фичето]] през 1865 – 1867 г. == Вижте също == * [[Списък на реките в България]] * [[Списък на реките в България по водосборни басейни]] * [[Списък на реките в България по дължина]] * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-39|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-039.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-28|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-028.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-27|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-027.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-16|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-016.jpg|scale=1:100000}} == Източници == * {{грб|559 – 560}} == Външни препратки == * [http://www.bluelink.net/water/dunav/yantra/index_iantra.htm Река Янтра на BlueLink.net] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100528013022/http://www.bluelink.net/water/dunav/yantra/index_iantra.htm |date=2010-05-28 }} == Бележки == <references /> {{Реки в България (дълги над 100 км)}} {{Река Дунав}} [[Категория:Реки в България]] [[Категория:Реки в област Габрово]] [[Категория:Реки в област Велико Търново]] [[Категория:Реки в област Русе]] [[Категория:Притоци на Дунав]] nbtbem7w446phy6sfz4yh9ue9v20zwf 12214095 12214089 2024-04-25T13:44:39Z 94.26.68.82 /* Извор, течение, устие */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Янтра|Янтра (пояснение)}} {{Река | име = Янтра | картинка = Yantra River.jpg | картинка-описание = Река Янтра във [[Велико Търново]] | местоположение = '''[[България]]''' {{Br}} '''[[област Габрово]]''' {{Br}}[[община Габрово]] {{Br}}[[община Дряново]] {{Br}} '''[[област Велико Търново]]''' {{Br}}[[община Велико Търново]] {{Br}} [[Община Горна Оряховица]] {{Br}} [[община Полски Тръмбеш]] {{Br}}'''[[област Русе]]''' {{Br}}[[община Бяла (Област Русе)]] {{Br}}[[община Ценово]] | дължина = 285,5 | басейн = 7862 | отток = 36,8 | начало-място = северното подножие {{Br}}на връх Атово падало,{{Br}} [[Шипченска планина]], {{Br}}[[Стара планина]] | начало-гео-ширина = 42.7389 | начало-гео-дължина = 25.4186 | начало-височина = 1220 | устие-място = десен приток на река [[Дунав]] (на 536-и km) → [[Черно море]] | устие-гео-ширина = 43.6408 | устие-гео-дължина = 25.5703 | устие-височина = 19 | устие-ширина = 105 | път = | карта = България | карта-описание = }} [[Файл:Brosen gabrovo racho.jpg|мини|260px|Река Янтра в Габрово пред [[Паметник на Рачо Ковача|паметника на Рачо Ковача]]]] == Географска характеристика == === Извор, течение, устие === Р← [[Костелска река]] (Марянска река) 20 / 92 ::::* ← [[Бебровска река]] (Каменица) 35 / 187 ::* → [[Росица (река)|Росица]] 164 / 2262 :::* ← [[Лопушница (приток на Росица)|Лопушница]] 22 / 148 :::* → [[Видима]] 68 / 554 ::::* ← [[Граднишка река]] 21 / 23 :::* ← [[Чопарата]] 21 65 :::* → [[Крапец (река)|Крапец]] 34 / 140 (влива се в язовир „[[Александър Стамболийски (язовир)|Александър Стамболийски]]“) :::* ← [[Негованка]] 46,3 / 172,7 :::* ← [[Бохот (река)|Бохот]] (Бохотя, Курудере) 32 / 99 ::* → [[Елийска река]] 32 / 262 ::* → [[Студена (река)|Студена]] 45 / 413 [[Файл:Yantra Bul Map.png|мини|239x239пкс|Речна система на река Янтра]] === Хидроложки показатели === * Средногодишен отток при гр. [[Габрово]] – 4 m³/s; * Средногодишен отток при гр. [[Велико Търново]] – 11,9 m³/s; * Средногодишен отток при с. [[Каранци]] – 36,8 m³/s. Янтра е река със значителни сезонни колебания. В [[Стара планина]] максималният отток е през месеците март-юли, дължащ се на снеготопенето, а в [[Дунавската равнина]] – януари-юли. Минималният отток е в периода от август до октомври. През пролетното пълноводие протича около 70 – 80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие – 9 – 10%. Подхранването на Янтра е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води. Много често Янтра причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги. == Селища == По течението на реката са разположени 27 населени места, в т.ч. 5 града и 22 села: * [[Област Габрово]] :* [[Община Габрово]] – град '''[[Габрово]]'''; :* [[Община Дряново]] – [[Янтра (Област Габрово)|Янтра]]; * [[Област Велико Търново]] :* [[Община Велико Търново]] – [[Ветринци]], [[Пушево]], [[Леденик]], [[Шемшево]], град '''[[Велико Търново]]''', [[Самоводене]]; :* [[Община Горна Оряховица]] – [[Първомайци]], град '''[[Горна Оряховица]]''', [[Правда (Област Велико Търново)|Правда]], град '''[[Долна Оряховица]]''', [[Върбица (Област Велико Търново)|Върбица]], [[Драганово (Област Велико Търново)|Драганово]]; :* [[Община Полски Тръмбеш]] – [[Петко Каравелово]], [[Раданово]], [[Каранци]]; * [[Област Русе]] :* [[Община Бяла (Област Русе)|Бяла]] – [[Полско Косово]], град '''[[Бяла (Област Русе)|Бяла]]''', [[Стърмен]], [[Ботров]]; :* [[Община Ценово]] – [[Долна Студена]], [[Белцов]], [[Джулюница (Област Русе)|Джулюница]], [[Беляново]], [[Новград]], [[Кривина (Област Русе)|Кривина]]. == Стопанско значение, природни забележителности == Водите на река Янтра, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Нейните леви, горни притоци (река Паничарка със своите притоци) са източник на питейна вода, язовир „Христо Смирненски" за град [[Габрово]] и много от селищата в региона. Поречието ѝ се използва и за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Янтра“, „Малуша“ и „Любово“. По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа: * 43,6 km от първокласен път № 5 [[Русе]] – [[Стара Загора]] – [[Маказа]], в т.ч.: : 10,6 km в района на град [[Габрово]]; : 9,3 km между [[Велико Търново]] и село [[Самоводене]]; : 23,7 km между село [[Петко Каравелово]] и град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]]; * второкласен път № 54 [[Вардим]] – [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], в участъка от село [[Ценово (Област Русе)|Ценово]] до [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], на протежение от 8,2 km. По долината на реката в участъка от [[Велико Търново]] до [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], преминава част трасето на жп линията [[Русе]] – [[Стара Загора]] – [[Подкова (село)|Подкова]]. На десния бряг на Янтра преди [[Габрово]] се намира етнографският комплекс [[Етър (музей)|Етъра]], а в чертите на град Велико Търново – живописният пролом на реката в Търновските височини, по бреговете на който (на хълма [[Царевец]]) се намира старата столица на България. В близост до град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] се намира [[Беленски мост|Беленският мост]] построен от [[Кольо Фичето]] през 1865 – 1867 г. == Вижте също == * [[Списък на реките в България]] * [[Списък на реките в България по водосборни басейни]] * [[Списък на реките в България по дължина]] * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-39|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-039.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-28|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-028.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-27|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-027.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-16|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-016.jpg|scale=1:100000}} == Източници == * {{грб|559 – 560}} == Външни препратки == * [http://www.bluelink.net/water/dunav/yantra/index_iantra.htm Река Янтра на BlueLink.net] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100528013022/http://www.bluelink.net/water/dunav/yantra/index_iantra.htm |date=2010-05-28 }} == Бележки == <references /> {{Реки в България (дълги над 100 км)}} {{Река Дунав}} [[Категория:Реки в България]] [[Категория:Реки в област Габрово]] [[Категория:Реки в област Велико Търново]] [[Категория:Реки в област Русе]] [[Категория:Притоци на Дунав]] j68zbunm3jk49gvcwbisvczvkq9fp4w 12214163 12214095 2024-04-25T14:38:08Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/94.26.68.82|редакции на 94.26.68.82]] ([[User talk:94.26.68.82|б]].), към версия на Lotroo wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Янтра|Янтра (пояснение)}} {{Река | име = Янтра | картинка = Yantra River.jpg | картинка-описание = Река Янтра във [[Велико Търново]] | местоположение = '''[[България]]''' {{Br}} '''[[област Габрово]]''' {{Br}}[[община Габрово]] {{Br}}[[община Дряново]] {{Br}} '''[[област Велико Търново]]''' {{Br}}[[община Велико Търново]] {{Br}} [[Община Горна Оряховица]] {{Br}} [[община Полски Тръмбеш]] {{Br}}'''[[област Русе]]''' {{Br}}[[община Бяла (Област Русе)]] {{Br}}[[община Ценово]] | дължина = 285,5 | басейн = 7862 | отток = 36,8 | начало-място = северното подножие {{Br}}на връх Атово падало,{{Br}} [[Шипченска планина]], {{Br}}[[Стара планина]] | начало-гео-ширина = 42.7389 | начало-гео-дължина = 25.4186 | начало-височина = 1220 | устие-място = десен приток на река [[Дунав]] (на 536-и km) → [[Черно море]] | устие-гео-ширина = 43.6408 | устие-гео-дължина = 25.5703 | устие-височина = 19 | устие-ширина = 105 | път = | карта = България | карта-описание = }} [[Файл:Brosen gabrovo racho.jpg|мини|260px|Река Янтра в Габрово пред [[Паметник на Рачо Ковача|паметника на Рачо Ковача]]]] [[Файл:V-tarnovo-gruev2.JPG|мини|260px|Изглед към река Янтра във Велико Търново]] '''Янтра''' (в [[античност]]та {{Lang|la|Iatrus, Ятрус}}) е [[река]] в [[Северна България]], [[област Габрово]] – общини [[община Габрово|Габрово]] и [[община Дряново|Дряново]], [[област Велико Търново]] – общини [[община Велико Търново|Велико Търново]], [[община Горна Оряховица|Горна Оряховица]] и [[община Полски Тръмбеш|Полски Тръмбеш]] и [[област Русе]] – общини [[община Бяла (Област Русе)|Бяла]] и [[община Ценово|Ценово]], десен приток на река [[Дунав]]. Дължината ѝ е 285,5 km<ref>{{cite book |title= Природна география на България |last= Пенин|first=Румен |year=2007 |publisher=Булвест 2000 |location=София |isbn=978-954-18-0546-6 |pages=263 }}</ref>, която ѝ отрежда 7-о място сред реките на България. Река Янтра е третият по дължина приток на [[Дунав]] в България след [[Искър]] и [[Осъм]]. == Географска характеристика == === Извор, течение, устие === Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало (1495 m) в [[Шипченска планина]] на [[Стара планина]], на 1220 m н.в. До град [[Габрово]] тече на северозапад в дълбоко всечена и залесена с букови гори долина. Между [[Габрово]] и село [[Янтра (Област Габрово)|Янтра]] пресича в дълбок пролом (Стражански пролом) платото [[Стражата (плато)|Стражата]] и се насочва на североизток, като долината ѝ се разширява и по терасите ѝ се появяват обработваеми земи. След село [[Ветринци]] започва средното течение на реката, течението ѝ се насочва на изток, а преди град [[Велико Търново]] – на север, където преминава през живописен пролом в чертите на града през [[Търновски височини|Търновските височини]]. При село [[Самоводене]] Янтра излиза от [[Търновски пролом|Търновският пролом]] и навлиза в Дунавската равнина, като оттук до устието ѝ по долината ѝ преминава границата между Средната и Източната Дунавска равнина. Поради малкия наклон (4,6‰) на течението в Дунавската равнина Янтра прави големи меандри (коефициент на извилистост 3,1 – най-голям за територията на България), особено в района на град [[Долна Оряховица]] и селата [[Върбица (Област Велико Търново)|Върбица]] и [[Драганово (Област Велико Търново)|Драганово]]. След устието на най-големия си приток [[Росица (река)|Росица]] Янтра се насочва на север, отново обаче с множество меандри и старици (изоставени речни корита). От село [[Долна Студена]] течението ѝ става северозападно и между селата [[Белцов]], [[Джулюница (област Русе)|Джулюница]], [[Новград]] образува поредния живописен пролом. Влива се отдясно в река [[Дунав]] (на 536-и km), на 19 m н.в., на 1,7 km северозападно от село [[Кривина (Област Русе)|Кривина]]. === Водосборен басейн, притоци === Площта на водосборния басейн на Янтра е 7861,6 km², което представлява 0,96% от водосборния басейн на [[Дунав]], а границите му са следните: * на запад – с водосборните басейн на река [[Осъм]] и малкият приток на Дунав – река [[Барата]]; * на североизток и изток – с водосборните басейни на реките [[Русенски Лом]] и [[Камчия]]; * на юг – с водосборния басейн на река [[Марица]], по-точно с водосборния басейн на река [[Тунджа]]. Водосборният басейн на Янтра е 5-ият по големина в България след тези на [[Марица]], [[Струма]], [[Искър]] и [[Тунджа]] и обхваща цялата територия на [[Габровска област]], 90% от територията на [[Великотърновска област]], малка част от [[Ловешка област]] и [[Сливенска област]], около 40% от [[Търговишка област]] и югозападната част на [[Русенска област]]. Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Янтра е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени. Списък на притоците на река Янтра. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток: ::* → Бялата река ::* → Сивяк ::* ← Моторски дол ::* ← Баландовски дол ::* → Паничарка ::* ← Жълтешка река (Овчарка) ::* → Синкевица ::* → Поряздере ::* → Селското дере ::* ← [[Белица (приток на Янтра)|Белица]] 57 / 740 :::* → [[Дряновска река]] (Енчовска река) 59 / 336 ::* → Раковица ::* ← [[Стара река (приток на Янтра)|Стара река]] (Лефеджи, Лефеджа) 92 / 2458 :::* ← [[Карадере (река)|Карадере]] (Долно Карадере) 27 / 124 :::* ← [[Голяма река (приток на Стара река)|Голяма река]] (Биюкдере) 75 / 864 ::::* → [[Казълдере]] (Горно Казълдере) 22 / 63 (влива се в язовир „[[Ястребино (язовир)|Ястребино]]") :::* → [[Веселина (река)|Веселина]] (Джулюница) 70 / 882 ::::* ← [[Златаришка река]] 57 / 187 :::::* ← [[Костелска река]] (Марянска река) 20 / 92 ::::* ← [[Бебровска река]] (Каменица) 35 / 187 ::* → [[Росица (река)|Росица]] 164 / 2262 :::* ← [[Лопушница (приток на Росица)|Лопушница]] 22 / 148 :::* → [[Видима]] 68 / 554 ::::* ← [[Граднишка река]] 21 / 23 :::* ← [[Чопарата]] 21 65 :::* → [[Крапец (река)|Крапец]] 34 / 140 (влива се в язовир „[[Александър Стамболийски (язовир)|Александър Стамболийски]]“) :::* ← [[Негованка]] 46,3 / 172,7 :::* ← [[Бохот (река)|Бохот]] (Бохотя, Курудере) 32 / 99 ::* → [[Елийска река]] 32 / 262 ::* → [[Студена (река)|Студена]] 45 / 413 [[Файл:Yantra Bul Map.png|мини|239x239пкс|Речна система на река Янтра]] === Хидроложки показатели === * Средногодишен отток при гр. [[Габрово]] – 4 m³/s; * Средногодишен отток при гр. [[Велико Търново]] – 11,9 m³/s; * Средногодишен отток при с. [[Каранци]] – 36,8 m³/s. Янтра е река със значителни сезонни колебания. В [[Стара планина]] максималният отток е през месеците март-юли, дължащ се на снеготопенето, а в [[Дунавската равнина]] – януари-юли. Минималният отток е в периода от август до октомври. През пролетното пълноводие протича около 70 – 80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие – 9 – 10%. Подхранването на Янтра е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води. Много често Янтра причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги. == Селища == По течението на реката са разположени 27 населени места, в т.ч. 5 града и 22 села: * [[Област Габрово]] :* [[Община Габрово]] – град '''[[Габрово]]'''; :* [[Община Дряново]] – [[Янтра (Област Габрово)|Янтра]]; * [[Област Велико Търново]] :* [[Община Велико Търново]] – [[Ветринци]], [[Пушево]], [[Леденик]], [[Шемшево]], град '''[[Велико Търново]]''', [[Самоводене]]; :* [[Община Горна Оряховица]] – [[Първомайци]], град '''[[Горна Оряховица]]''', [[Правда (Област Велико Търново)|Правда]], град '''[[Долна Оряховица]]''', [[Върбица (Област Велико Търново)|Върбица]], [[Драганово (Област Велико Търново)|Драганово]]; :* [[Община Полски Тръмбеш]] – [[Петко Каравелово]], [[Раданово]], [[Каранци]]; * [[Област Русе]] :* [[Община Бяла (Област Русе)|Бяла]] – [[Полско Косово]], град '''[[Бяла (Област Русе)|Бяла]]''', [[Стърмен]], [[Ботров]]; :* [[Община Ценово]] – [[Долна Студена]], [[Белцов]], [[Джулюница (Област Русе)|Джулюница]], [[Беляново]], [[Новград]], [[Кривина (Област Русе)|Кривина]]. == Стопанско значение, природни забележителности == Водите на река Янтра, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Нейните леви, горни притоци (река Паничарка със своите притоци) са източник на питейна вода, язовир „Христо Смирненски" за град [[Габрово]] и много от селищата в региона. Поречието ѝ се използва и за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Янтра“, „Малуша“ и „Любово“. По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа: * 43,6 km от първокласен път № 5 [[Русе]] – [[Стара Загора]] – [[Маказа]], в т.ч.: : 10,6 km в района на град [[Габрово]]; : 9,3 km между [[Велико Търново]] и село [[Самоводене]]; : 23,7 km между село [[Петко Каравелово]] и град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]]; * второкласен път № 54 [[Вардим]] – [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], в участъка от село [[Ценово (Област Русе)|Ценово]] до [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], на протежение от 8,2 km. По долината на реката в участъка от [[Велико Търново]] до [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], преминава част трасето на жп линията [[Русе]] – [[Стара Загора]] – [[Подкова (село)|Подкова]]. На десния бряг на Янтра преди [[Габрово]] се намира етнографският комплекс [[Етър (музей)|Етъра]], а в чертите на град Велико Търново – живописният пролом на реката в Търновските височини, по бреговете на който (на хълма [[Царевец]]) се намира старата столица на България. В близост до град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] се намира [[Беленски мост|Беленският мост]] построен от [[Кольо Фичето]] през 1865 – 1867 г. == Вижте също == * [[Списък на реките в България]] * [[Списък на реките в България по водосборни басейни]] * [[Списък на реките в България по дължина]] * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-39|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-039.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-28|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-028.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-27|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-027.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-16|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-016.jpg|scale=1:100000}} == Източници == * {{грб|559 – 560}} == Външни препратки == * [http://www.bluelink.net/water/dunav/yantra/index_iantra.htm Река Янтра на BlueLink.net] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100528013022/http://www.bluelink.net/water/dunav/yantra/index_iantra.htm |date=2010-05-28 }} == Бележки == <references /> {{Реки в България (дълги над 100 км)}} {{Река Дунав}} [[Категория:Реки в България]] [[Категория:Реки в област Габрово]] [[Категория:Реки в област Велико Търново]] [[Категория:Реки в област Русе]] [[Категория:Притоци на Дунав]] q2g88t1p3fb7wwu00zlrq5q5tnvi9xn 0 15477 12215012 12161226 2024-04-26T10:26:56Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бутан|Бутан (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Бутан | официално-име-бг = Кралство Бутан | официално-име = འབྲུག་རྒྱལ་ཁབ | девиз = | химн = [[Химн на Бутан|འབྲུག་ཙན་དན་]] | химн-файл = Bhutan anthem.ogg | демоним = [[Население на Бутан|бутанец]] | карта = Bhutan (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Бутан | столица = [[Тхимпху]] | най-голям-град = Тхимпху | религия = 84,3% [[будизъм]] (официално)<br>11,3% [[индуизъм]]<br>3,2% [[Бон (религия)|бон]]<br>0,7% [[християнство]]<br>0,5% други | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Парламентарна монархия|парламентарна]] [[Конституционна монархия|полуконституционна монархия]] | лидер1 = [[Крал на Бутан|Крал]] | настоящ-лидер1 = [[Джигме Хесар Намгиал Вангчук]] | лидер2 = [[Министър-председател на Бутан|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Лотай Церинг]] | законодателна-власт = Парламент | горна-камара = Национален съвет | долна-камара = Народно събрание | събитие-вид = Формиране | събитие-бел = &nbsp; | събитие1 = Обединение | събитие-дата1 = 1616 – 1634 г. | събитие2 = Династия Вангчук | събитие-дата2 = 17 декември 1907 г. | събитие3 = Индо-бутански договор | събитие-дата3 = 8 август 1949 г. | събитие4 = Членство в [[ООН]] | събитие-дата4 = 21 септември 1971 г. | събитие5 = Конституция | събитие-дата5 = 18 юли 2008 г. | площ = 38 394 | площ-място = 133-то | води% = 1,1 | население-година = 2022 | население = 727 145 | население-място = 165-о | население-градско = 42,3 | население-градско-място = 144-то | население-гъстота-място = 162-ро | население-оценка-година = 2018 | население-оценка = 754 388 | БВП-година = 2022 | БВП = 9,853 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>[http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/02/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=514&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=86&pr.y=12 www.imf.org]</ref> | БВП-място = 166-о | БВП-на-човек = 12 967 щ.д. | БВП-на-човек-място = 134-то | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 2,653 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 178-о | БВП-ном-на-човек = 3491 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 153-то | Джини-година = 2017 | Джини = 37,4 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,654 | ИЧР-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-място = 129-о | продълж-живот = 71,5 години | продълж-живот-място = 115-о | дет-смъртност = 29,7/1000 | дет-смъртност-място = 20-о | грамотност = 47 | грамотност-място = 165-о | валута = [[Бутански нгултрум|Нгултрум]] ([[ISO 4217|BTN]])<br>[[Индийска рупия]] ([[ISO 4217|INR]]) | валута-код = | часова-зона = BTT | отместване-UTC = +6 | формат-дата = гггг-мм-дд | климат = [[Планински климат|планински]], [[Тропичен климат|тропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = ляво | код-ISO = BT | TLD = [[.bt]] | телефонен-код = +975 | ITU префикс = A5A-A5Z | сайт = | забележки = }} '''Кралство Бутан''' ({{lang|dz|འབྲུག་ཡུལ་}}) е планинска страна в [[Южна Азия]]. Намира се между [[Народна република Китай]] и [[Индия]]. Макар и една от [[Развиващи се страни|най-слабо развитите страни]] в [[Източно полукълбо|Източното полукълбо]], Бутан е на 8-о място сред 20-те [[Световен доклад за щастието|най-щастливи страни]], изпреварвайки държави като [[САЩ]], [[Люксембург]], [[Япония]]. Заради спокойствието и девствеността на страната и [[Природа|природата]] ѝ, бива наричана и „Последният [[Шангри-Ла]]“. == Наименование == „Бутан“ вероятно произлиза от [[санскрит]]ската дума ''бху-тхан'', което означава „висока земя“. Според друга теория ''бхоц-ант'' на [[санскрит]] означава „краят на [[Тибет]]“ или „югът на Тибет“. Някои бутанци наричат страната си ''Друк Юл'' (на [[дзонгкха]] и на [[тибетски език|тибетски]] -„Страната на гърмящия [[дракон]]“), а жителите – ''[[друкпа]]''. В исторически план Бутан е известен с много имена, като ''Лхо-мон'' („Южната земя на мрака“), ''Лхо Ценденйонг'' („Южната земя на [[сандалово дърво|сандаловото дърво]]“), ''Лхомен Кхазхи'' („Южната страна на четирите пътеки“) и ''Лхо Мен Йонг'' („Южната страна на лековитите билки“). [[Файл:Bhutan-distretti-numerato.png|мини|Окръзи на Бутан по зони (синьо: Източна; розово: Южна; жълто: Централна; зелено: Западна]] [[Файл:Jigme Dorji National Park, Bhutan.JPG|мини|Национален парк Джигме Дорджи]] [[Файл:Sir Ugyen Wangchuck and his councillors at Punakha, Bhutan, 1905.jpg|мини|Сър Угиен Вангчук и неговите съветници в Пунакха, 1908]] [[Файл:Ugyen_Wangchuk,_1905.jpg|мини|Угиен Вангчук, първият крал на Бутан (1907 – 1927)]] [[Файл:Thimpu Bazar 31.JPG|мини|Базар в Бутан]] == География == {{основна|География на Бутан}} Въпреки че на географската ширина, на която е разположен Бутан (27° с.ш. 90° и.д), [[климат]]ът на повечето места (включително в Южен Бутан) е тропичен, максималните температури, дори и през [[лято]]то, не надвишават 17 – 18 °C, поради високопланинското (в [[Хималаи]]те) положение на страната. Климатът в Северен и Централен Бутан е планински, а зимите са свирепи и с минимални температури под -15 °C. Територия на страната е разделена от долините на притоците на река [[Брахмапутра]]. Западната граница на Кралство Бутан съвпада с [[Индия|индийския]] щат [[Сиким]] (до 1975 г. независимо царство, който го отделя от [[Непал]], на изток от Бутан се намира щатът [[Аруначал Прадеш]], на юг – щатът [[Асам]] (който от много години е в гражданска война), на югозапад е границата на страната със [[Западна Бенгалия|Западен Бенгал]], който отделя Бутан от [[Бангладеш]]. Дължината на границата с [[Китай]] на север и северозапад е 470 km; дължината на границата с Индия е 605 км. Разстоянието между източната и западната граница на Бутан е 300 км, между северната и южната граница – 170 км. {| class="wikitable" |+ Средни температури за [[Тхимпху]] (планински климат) ! температура ! януари ! февуари ! март ! април ! май ! юни ! юли ! август ! септември ! октомври ! ноември ! декември |- | минимална | -17 °C | -15 °C | -7 °C | -5 °C | -1 °C | 3 °C | 5 °C | 4 °C | 2 °C | -5 °C | -12 °C | -16 °C |- | максимална | 1 °C | 1 °C | 4 °C | 7 °C | 10 °C | 12 °C | 12 °C | 13 °C | 11 °C | 8 °C | 5 °C | 3 °C |} == История == {{основна|История на Бутан}} Ранната история на страната е слабо проучена, тъй като голяма част от историческите хроники са унищожени при пожар в старинната столица [[Пунака (град)|Пунакха]] през 1827 година.<ref name="autogenerated1">{{cite web|url=http://bhutannica.org/index.php?title=Main_Page|title=Main Page – Bhutannica|publisher=Bhutannica|accessdate=23 април 2009|архив_дата=2013-12-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131220183210/http://bhutannica.org/index.php?title=Main_Page}}</ref> Най-ранното записано събитие, отнасящо се до Бутан, е преминаването на [[Падмасамбхава]] през територията му, около [[747]] г.<ref>{{cite web|url=http://www.buddhistchannel.tv/index.php?id=18,963,0,0,1 |title=Buddhist Channel &#124; Buddhism News, Headlines &#124; Travel &#124; Taktshang: a Buddhist legend|publisher=Buddhistchannel.tv|accessdate=23 април 2009}}</ref> За дълъг период от време на територията на днешен Бутан съществуват малки, воюващи помежду си [[Феодализъм|феодални]] държавици, управлявани от различни [[Будизъм|будистки]] секти. През [[17 век]] те са обединени под управлението на [[Шабдрунг Нгаванг Намгял]], който разпорежда постройка на отбранителни крепости манастири („[[дзонг]]и“) и въвежда общовалидни закони. По това време Бутан е предмет на агресия от страна на тибетците. Тогава пристигат и първите европейци, посетили тези земи – португалският [[йезуити|йезуит]] [[Ещевао Каселя]] и неговият помощник. Те подаряват на Намгял [[пушка|пушки]], [[барут]] и [[телескоп]]. Освен това му предлагат помощ срещу тибетските нашествия, но той отказва. След смъртта му през 1651 обединеният Бутан изпада в състояние на [[гражданска война]], от това се възползват тибетците и на 2 пъти нападат страната – през 1710 и 1730, но не успяват да я завземат. Началото на съвременната бутанска държава се поставя през 1907 г. - страната за пръв път избира свой крал, [[Угиен Вангчук]]. Той е одобрен с пълно мнозинство от будистки водачи, местни управници и няколко [[Аристокрация|високопоставени рода]], а през 1910 г. титлата му е призната и от [[Британската империя]]. През 2005 г. крал [[Джигме Синге Вангчук]] прави промени в [[Конституция]]та, а през 2008 г. абдикира в полза на сина си. От 2007 г. в страната се провеждат демократични [[парламентарни избори]]. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Бутан}}Според член 1 от конституцията на Бутан върховната власт принадлежи на хората и формата на управление е „демократична конституционна монархия“. Конституцията е обявена за върховен закон, а функциите на конституционния съд са възложени на Върховния съд. Обявено е разделение на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Държавният глава и върховен главнокомандващ е кралят на Бутан – крал [[Джигме Хесар Намгиал Вангчук]] (от [[2008]]). Законодателната власт е възложена на парламента на Бутан, който се състои от краля на Бутан, Националния съвет на Бутан и Националното събрание на Бутан. Изпълнителната власт в Бутан принадлежи на Министерския съвет, а съдебната власт в Бутан е възложена на Кралските съдилища, съставени от Върховния съд, Висшия съд, Дзонгхаг, Съдилищата Дунгхаг и Съдилищата и Трибуналите, които могат да бъдат временно установени от краля по препоръка на Националната съдебна комисия. == Население == {{основна|Население на Бутан}} Според официални данни на бутанското правителство, населението на страната към 2003 възлиза на 752 700 души.<ref>{{cite web|url=http://www.bhutan.gov.bt/government/aboutbhutan.php|title=Fact File|publisher=National Portal of Bhutan|accessdate=6 януари 2008|архив_дата=2012-04-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120423102833/http://www.bhutan.gov.bt/government/aboutbhutan.php}}</ref> Населението е младо – средната възраст е 24,3 години, като за мъжете тя е 25 години, а за жените – 23,7 години.<ref>{{CIA_World_Factbook_link|bt|Bhutan}}</ref> Бутан има положителен [[естествен прираст]], възлизащ на 1,2% годишно. === Етноси и вероизповедания === Будисти 75%, индуисти 25% === Икономика === {{основна|Икономика на Бутан}} Бутан се основава предимно на водноелектрическа енергия, селско и горско стопанство.<ref>[https://www.economy.com/bhutan/indicators economy.com/]</ref>. '''Селско стопанство''' – 45% * Основни култури – [[ориз]], [[чай (растение)|чай]], [[царевица]]. * [[Дърводобив]] и преработване на дървен материал * [[Животновъдство]] – предимно се отглежда едър рогат добитък и [[овце]]. * От млечните продукти се произвеждат масло и кашкавал, получени от млякото на [[Як|тибетския як]] или от краве мляко. '''Индустрия''' – 10% * [[Кожарство]] * [[Металообработване]] * [[Текстилна промишленост]] '''Обслужване и туризъм''' – 45% * Износ – 154 милиона щатски долара, предимно за [[САЩ]], [[Бангладеш]] и [[Малайзия]]. * Внос – 196 милиона щатски долара. Страната е член на [[Южноазиатска асоциация за регионално сътрудничество|Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество]] (SAARC).<ref>[https://globaledge.msu.edu/countries/bhutan Bhutan: Introduction global edge]</ref> Местната валута се нарича [[Бутански нгултрум|нгултрум]]. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Бутан}} Кралство Бутан е разделено на 20 [[окръг]]а (''dzongkhag''), групирани в 4 административни зони (''dzongdey''), представени на картата. Окръзите са: # [[Бумтанг]] # [[Чукха]] # [[Дагана]] # [[Гаса]] # [[Хаа]] # [[Лунтсе]] # [[Монгар]] # [[Паро]] # [[Помагачел]] # [[Пунака]] # [[Самдруп Джонгхар]] # [[Самце]] # [[Сампранг]] # [[Тхимпху (провинция)]] # [[Трасхиганг]] # [[Трасхиянсте]] # [[Тронгса]] # [[Циранг]] # [[Вангдуе Пходранг]] # [[Зхемганг]] == Култура == {{основна|Култура на Бутан}} Официален празник е [[17 декември]]. През 1960 година се изгражда първото шосе в Бутан.<ref name=":0">[https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=6837 www.nationalgeographic.bg]</ref> Макар и демократична, страната остава почти напълно изолирана от останалия свят до 1990-те години, когато започват реформите на крал [[Джигме Синге Вангчук]]. През 1999 година той премахва дългогодишна забрана на [[телевизия]]та (но предупреждава да не се злоупотребява с нея). Единствената страна в света, напълно забранила [[Тютюнопушене|тютюнопушенето]] и търговията с тютюн е Бутан. Гимназиалното образование е напълно безплатно.<ref name=":0" /> Националното ястие се нарича '''хемадаци'''. Представлява много люто блюдо с [[Чили кон карне|чили]] и кашкавал. Основни храни: високопланински червен ориз с орехов вкус; [[елда]], царевица. Добавки: пилешко месо, месо от як, сушени говеждо и свинско, овча мас. Консумират се супи и яхнии от месо, ориз, [[Папратовидни|папрат]], леща и сушени зеленчуци, подправени с чили и [[кашкавал]]. == Външни препратки == * [http://www.bhutan.gov.bt/ Официален уебсайт на правителството] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051230224419/http://www.bhutan.gov.bt/ |date=2005-12-30 }} == Източници == <references /> {{Азия}} [[Категория:Бутан| ]] qa8mqnsuks1ftnnp5sw7ot940odhfhn 0 16217 12214556 12173964 2024-04-25T23:28:44Z Rrriiibbb 324818 wikitext text/x-wiki : ''За литературната награда вижте [[Павел Вежинов (награда)]].'' ---- {{писател | име = Никола Делчев Гугов | снимка = | описание = | псевдоним = '''Павел Вежинов''' | място на раждане = [[София]], [[Царство България]] | място на смърт = София, [[Народна република България]] | работил = [[писател]], [[сценарист]] | националност = [[българи]]н | период = | жанрове = [[белетристика]], [[сценарий]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „Следите остават“ (1954),<br/>„Нощем с белите коне“ (1975),<br/>„[[Бариерата]]“ (1976) | награди = [[Димитровска награда]] (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976) | повлиян = | повлиял = | брак = Виолета Молнова | деца = Павлина Делчева–Вежинова, Павел Вежинов | подпис = | сайт = | бележки = | още = {{Депутат-България|6н=1|7н=1|8н=1}}<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 319</ref><ref>Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 315</ref> |дата на смърт=20 декември 1983 г. (69 г.)<ref name="бнр">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101924728/vejinova|заглавие=Спомен за Павел Вежинов|труд=Програма „Христо Ботев“ на БНР|дата=20 декември 2023|достъп_дата=14 март 2024}}</ref>}} '''Павел Вежинов''' е литературният [[псевдоним]] на [[Българи|българския]] [[писател]] [[белетрист]] и [[сценарист]] '''Никола Делчев Гугов'''. Народен представител е в [[VII народно събрание]]. == Биография == Павел Вежинов е роден на [[9 ноември]] [[1914]] г. в [[София]].<ref name="геб">[[Голяма енциклопедия „България“]], том 4, БАН, Труд, София, 2011.</ref> Неговият дядо, [[Лулчо Гугов]], е деен участник в [[Априлското въстание]] в 1876 г., заедно с чичо си, [[Нено Гугов]]. Вежинов израства в [[Драз махала]]. Завършва Първа мъжка гимназия като частен ученик, защото е изключен за леви убеждения.<ref name="геб"/> За първи път е публикуван през 1932 г. във в. „Жупел“ (с псевдоним Мустафа).<ref name="рбло">{{Цитат уеб | заглавие = Павел Вежинов | фамилно_име = | труд = Речник на българската литература след Освобождението | дата = | достъп_дата = 14 март 2024 | уеб_адрес = https://dictionarylit-bg.eu/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB-%D0%92%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2#biblio | език = | цитат =}}</ref> В началото на 30-те години на ХХ век сътрудничи и на изданията „РЛФ“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Изкуство и критика“ и др.<ref name="рбло"/> През 1938 г. излиза първият му сборник разкази „Улица без паваж“, а през 1943 г. – „Дни и вечери“. През 1939–1944 г. следва [[философия]] в [[Софийския университет]].<ref name="геб"/> Член на [[БКП]] от 1944 г. От есента на 1944 г. участва във [[Втората световна война]] като кореспондент и главен редактор на вестник „[[Фронтовак]]“.<ref name="геб"/> Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от разкази в повестите „Златан“ и „Втора рота“ (1949), като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти. През 1950 и 1951 г. получава Димитровска награда за фронтовите си произведения. От 1947 до 1951 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „[[Стършел (вестник)|Стършел]]“, от 1951 г. на списание „[[Септември (списание)|Септември]]“, а от 1954 до 1972 г. работи в „[[Българска кинематография]]“, първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор и председател на художествения съвет.<ref name="геб"/> От 1972 г. е главен редактор на списание „[[Съвременник]]“ и член на бюрото на Управителния съвет на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. [[Файл:Pavel Vezhinov memorial plaque, Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на Павел Вежинов на фасадата на дома му на ул. „Оборище“, София]] От брака си с художничката и писателка Виолета Молнова (1927–2010)<ref>[https://vidin-almanac.bg/artist/%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/ Виолета МОЛНОВА /1927-2010/], Видински Aлманах. Посетен на 14 март 2024.</ref> има дъщеря – журналистката Павлина Делчева–Вежинова (р. 1949 г.).<ref>[https://vidin-almanac.bg/artist/%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/ Павлина Николова ДЕЛЧЕВА-ВЕЖИНОВА], Видински Aлманах. Посетен на 14 март 2024.</ref> От друг брак има син – Павел (1960–2009).<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Пальо Вежинов изгоря след живот на max | фамилно_име = | труд = 24chasa.bg | дата = 26 юни 2009 | достъп_дата = 14 март 2024 | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/163158 | език = | цитат =}}</ref> Почива внезапно на [[20 декември]] [[1983]] г.<ref name="бнр"/> от инфаркт. == Творчество == През 50-те и 60-те години на ХХ век Павел Вежинов издава множество криминални романи и повести, като „Следите остават“ (1954), „Произшествие на тихата улица“ (1960), „Човекът в сянка“ (1965), „Прилепите летят нощем“ (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света – „Знамена по стадионите“ (1950), „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953), „До Мелбърн по въздух и море“ (1957). Самият той е председател на боксовата секция. Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романът „Гибелта на Аякс“. Винаги го е вълнувала фантазията като притча, иносказание и затова неговите фантастични разкази и повести си приличат с фентъзи и научна фантастика. През 1963 г. излиза сборникът „Момчето с цигулката“, който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морално-психологическите проблеми на съвремието. Следват „Дъх на бадеми“ (1966), „Звездите над нас“ (1966), „Малките приключения“ (1970), „Малки семейни хроники“ (1979) и „Аз съм атомна“ (1981). Романът „Нощем с белите коне“ (1975) се появява първоначално в сп. „Септември“ и още фразата в началото „лъвът си личи и по ноктите“, подсказва, че това ще е не само нов успех, но и синтез на натрупания опит. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появява повестта „Бариерата“ (1976), за която същата година получава отново Димитровска награда. И през всяка следваща година печата още по-силни произведения – „Белият гущер“ (1977), „Синият камък“ (1977), „Езерното момче“ (1979). Последният завършен роман на Павел Вежинов е „Везни“ (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за „първоначалността на живота“. А последната новела „Дълъг летен ден“ се появява в списание „Съвременник“ (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му. Романът „Долината на светулките“ остава недовършен. Използва псевдонимите Н. Делчев, Леля Трендафила, Мустафа, Павленко, Пейчо, Пигмалион, Н. Смехов, Фекете, Хороводец, Чучурин.<ref name="рбло"/> == Награди == * Орден „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ II ст. (1964) * Звание „[[Народен деятел на културата]]“ (1970) * Звание [[Герой на социалистическия труд]] (1974). * Орден [[Георги Димитров (орден)|„Георги Димитров“]] (1974) * Лауреат на [[Димитровска награда]] (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976) == Родословие == [[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 123.jpg|мини|250п|Гробът на Павел Вежинов на Централните софийски гробища]] {{Гугови}} == Избрани произведения == === Сборници === * „[[Улица без паваж]]“ – 1938 * „Весело сърце“ (в съавт. с [[Димитър Чавдаров-Челкаш|Челкаш]]) – 1938 * „[[Дни и вечери]]“ – 1942 * „Дни на героите“ (в съавт. с [[Иван Мартинов]]) – 1946 * „Ръката“ – 1947 * „На пост“ – 1947 * „Мека мебел“ – 1948 * „Невероятни истории“ – 1958 * „Нашата сила" – 1958 * „[[Момчето с цигулката]]“ – 1963 * „[[Дъх на бадеми]]“ – 1966 * „[[Сините пеперуди]]“ – 1968 * „Синият камък“ – 1977 === Повести === * „Втора рота“ – 1949 * „Златан“ – 1949 * „В полето“ – 1950 * „Знамена над стадиона“ – 1950 * „На олимпиадата в Хелзинки“ – 1953 * „До Мелбърн по въздух и море“ – 1957 * „Далеч от бреговете“ – 1958 * „Нашата сила“ – 1958 * „Произшествие на тихата улица“ – 1960 * „Краят на пътя“ – 1961 * „Човекът в сянка“ – 1965 * „[[Един есенен ден по шосето]]“ – 1967 * „Кутия за енфие“ – 1973 * „[[Бариерата]]“ – 1976 * „[[Белият гущер]]“ – 1977 * „[[Езерното момче]]“ – 1978 === Романи === * „Синият залез“ – 1947 * „За честта на Родината“ – 1949 * „Сухата равнина“ – 1952 * „Следите остават“ – 1954 * „Голямата стъпка“ – 1963 * „[[Звездите над нас (Павел Вежинов)|Звездите над нас]]“ – 1966 * „[[Прилепите летят нощем]]“ – 1969 * „Малките приключения“ – 1970 * „Кутия за енфие“ – 1973 * „[[Самопризнание (роман)|Самопризнание]]“ – 1973 * „[[Гибелта на Аякс]]“ – 1973 * „[[Нощем с белите коне (роман)|Нощем с белите коне]]“ – 1975 * „Малки семейни хроники: Ироничен роман“ – 1979 * „Аз съм атомна“ – 1981 * „Везни“ – 1982 === Филмови сценарии === * „[[Езерното момче (филм)|Езерното момче]]“ (тв, 1995) * „[[Нощем с белите коне]]“ (тв сериал, 1985) * „[[Бронзовият ключ]]“ (тв, 1984) * „[[Кутията на Пандора]]“ (тв, 1984) * „[[Последното приключение]]“ (1984) * „[[Похищение в жълто]]“ (1981; съавтор с [[Георги Данаилов]]) * „[[Бариерата (филм)|Бариерата]]“ (1979) * „[[Зад стените]]“ (1979) * „[[Сами сред вълци]]“ (5-сер. тв, 1979) * „[[Зарево над Драва]]“ (1974; съавтор с [[Рангел Игнатов]]) * „[[Наковалня или чук]]“ (1972) * „[[Стихове]]“ (1972) * „[[Сърце човешко]]“ (1972) * „[[Трета след слънцето]]“ (1972) * „[[На всеки километър]]“ (тв сериал в два сезона, 1969, 1971) * „[[Тримата от запаса]]“ (1971) * „[[Скорпион срещу Дъга]]“ (1969) * „[[Процесът (филм, 1968)|Процесът]]“ (1968) * „[[С дъх на бадеми]]“ (1967) * „[[Човекът в сянка]]“ (1967) * „[[Неспокоен дом]]“ (1965) * „[[Произшествие на сляпата улица]]“ (тв сериал, 1965) * „[[Среднощна среща]]“ (1963) * „[[Специалист по всичко]]“ (1962) * „[[Краят на пътя]]“ (1961) * „[[Отвъд хоризонта]]“ (1960) * „[[Пътят минава през Беловир]]“ (1960) * „[[Пътища (филм)|Пътища]]“ (1959) * „[[Следите остават]]“ (1956) * „[[Това се случи на улицата]]“ (1956) == За него == * Николов, Минко. Павел Вежинов: Лит.-крит. очерк / София: Български писател, '''1959''', 100 с., 1 л.: портр.; 18 см * Василев, Михаил. Литературно-критически етюди. – София: Народна младеж, 1969. * Василев, Михаил. Павел Вежинов и естетическите търсения в съвременната българска белетристика : дисертация, защитена 1971 СУ, Факултет Славянски филологии. 260 стр. + 16 стр. автореферат * Зарев, Пантелей. Литературни портрети: Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев и Богомил Райнов. – С: Български писател, '''1974''', 179 с. * Свиленов, Атанас. Събеседници: Интервюта с български писатели / Атанас Свиленов. – София: Бълг. писател, 1975. – 319 с. (При Павел Вежинов, с. 70-123) * Вежинов, Павел. Методично-библиографски материали. / Силистра, Окръжна библиотека, 1978, 46 с. * Узунова, Румяна – Павел Вежинов. Литературно-критически очерк /. С. Български писател, 1980; 196 с.: с ил. * Ничев, Боян. Белетристиката на Павел Вежинов / /В: Критика и литературна история. – София, Български писател, 1980 – с. 145-173  *Балчева, Евелина. Трагедията на „отчуждения“ разум („Белият гущер“ на Павел Вежинов). // ''Литературна мисъл'', 1983, кн. 9, с. 56-70. * Балчева Евелина. Романът на Павел Вежинов „Нощем с белите коне“. // ''Литературна мисъл'', 1984, кн. 5, с. 11-31 * Игов, Светлозар. Павел Вежинов. Творчески портрет / С. Народна просвета, 1990, 119 с.: с ил., портр.) * Книга за Павел Вежинов. Състав. и ред. [с предг.] Свиленов, Атанас; Делчева-Вежинова Павлина, С. Университетско издателство, 2014; с. 446 * „Сини залези и бели коне“ (2024) – документален филм за Павел Вежинов, реж. и сц. Юрий Дачев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-pavel-vezhinov-sini-zalezi-i-beli-kone-326618news.html|заглавие=БНТ представя: Павел Вежинов - „Сини залези и бели коне“|дата=6 март 2024|труд=БНТ|достъп_дата=14 март 2024}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Павел Вежинов}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Павел+Вежинов&type=AllFields От и за Павел Вежинов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{Моята библиотека автор|pavel-vezhinov|Павел Вежинов}} * Белчева, Евелина. [http://liternet.bg/publish29/evelina-belcheva/pavel-vezhinov.htm „Белият гущер“ на Павел Вежинов или трагедията на „отчуждения“ разум“]. // Електронно списание Литернет, 20.11.2014, бр. 11 (180). * {{imdb name|0895538|Павел Вежинов}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-pavel-vezhinov-sini-zalezi-i-beli-kone-326618news.html | заглавие = БНТ представя: Павел Вежинов - „Сини залези и бели коне“ | достъп_дата = 14 март 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = bnt.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вежинов, Павел}} [[Категория:Павел Вежинов| ]] invhn6c7kevxqmda1fxd3w4y8f03ysi 12214564 12214556 2024-04-25T23:35:13Z 212.5.142.20 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki : ''За литературната награда вижте [[Павел Вежинов (награда)]].'' ---- {{писател | име = Никола Делчев Гугов | снимка = | описание = | псевдоним = '''Павел Вежинов''' | място на раждане = [[София]], [[Царство България]] | място на смърт = София, [[Народна република България]] | работил = [[писател]], [[сценарист]] | националност = [[българи]]н | период = | жанрове = [[белетристика]], [[сценарий]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „Следите остават“ (1954),<br/>„Нощем с белите коне“ (1975),<br/>„[[Бариерата]]“ (1976) | награди = [[Димитровска награда]] (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976) | повлиян = | повлиял = | брак = Виолета Молнова | деца = Павлина Делчева–Вежинова, Павел Вежинов | подпис = | сайт = | бележки = | още = {{Депутат-България|6н=1|7н=1|8н=1}}<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 319</ref><ref>Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 315</ref> |дата на смърт=20 декември 1983 г. (69 г.)<ref name="бнр">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101924728/vejinova|заглавие=Спомен за Павел Вежинов|труд=Програма „Христо Ботев“ на БНР|дата=20 декември 2023|достъп_дата=14 март 2024}}</ref>}} '''Павел Вежинов''' е литературният [[псевдоним]] на [[Българи|българския]] [[писател]] [[белетрист]] и [[сценарист]] '''Никола Делчев Гугов'''. Народен представител е в [[VII народно събрание]]. == Биография == Павел Вежинов е роден на [[9 ноември]] [[1914]] г. в [[София]].<ref name="геб">[[Голяма енциклопедия „България“]], том 4, БАН, Труд, София, 2011.</ref> Неговият дядо, [[Лулчо Гугов]], е деен участник в [[Априлското въстание]] в 1876 г., заедно с чичо си, [[Нено Гугов]]. Вежинов израства в [[Драз махала]]. Завършва Първа мъжка гимназия като частен ученик, защото е изключен за леви убеждения.<ref name="геб"/> За първи път е публикуван през 1932 г. във в. „Жупел“ (с псевдоним Мустафа).<ref name="рбло">{{Цитат уеб | заглавие = Павел Вежинов | фамилно_име = | труд = Речник на българската литература след Освобождението | дата = | достъп_дата = 14 март 2024 | уеб_адрес = https://dictionarylit-bg.eu/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB-%D0%92%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2#biblio | език = | цитат =}}</ref> В началото на 30-те години на ХХ век сътрудничи и на изданията „РЛФ“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Изкуство и критика“ и др.<ref name="рбло"/> През 1938 г. излиза първият му сборник разкази „Улица без паваж“, а през 1943 г. – „Дни и вечери“. През 1939–1944 г. следва [[философия]] в [[Софийския университет]].<ref name="геб"/> Член на [[БКП]] от 1944 г. От есента на 1944 г. участва във [[Втората световна война]] като кореспондент и главен редактор на вестник „[[Фронтовак]]“.<ref name="геб"/> Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от разкази в повестите „Златан“ и „Втора рота“ (1949), като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти. През 1950 и 1951 г. получава Димитровска награда за фронтовите си произведения. От 1947 до 1951 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „[[Стършел (вестник)|Стършел]]“, от 1951 г. на списание „[[Септември (списание)|Септември]]“, а от 1954 до 1972 г. работи в „[[Българска кинематография]]“, първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор и председател на художествения съвет.<ref name="геб"/> От 1972 г. е главен редактор на списание „[[Съвременник]]“ и член на бюрото на Управителния съвет на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. [[Файл:Pavel Vezhinov memorial plaque, Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на Павел Вежинов на фасадата на дома му на ул. „Оборище“, София]] От брака си с художничката и писателка Виолета Молнова (1927–2010)<ref>[https://vidin-almanac.bg/artist/%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/ Виолета МОЛНОВА /1927-2010/], Видински Aлманах. Посетен на 14 март 2024.</ref> има дъщеря – журналистката Павлина Делчева–Вежинова (р. 1949 г.).<ref>[https://vidin-almanac.bg/artist/%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/ Павлина Николова ДЕЛЧЕВА-ВЕЖИНОВА], Видински Aлманах. Посетен на 14 март 2024.</ref> От друг брак има син – Павел (1960–2009).<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Пальо Вежинов изгоря след живот на max | фамилно_име = | труд = 24chasa.bg | дата = 26 юни 2009 | достъп_дата = 14 март 2024 | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/163158 | език = | цитат =}}</ref> Почива внезапно на [[20 декември]] [[1983]] г.<ref name="бнр"/> от инфаркт. == Творчество == През 50-те и 60-те години на ХХ век Павел Вежинов издава множество криминални романи и повести, като „Следите остават“ (1954), „Произшествие на тихата улица“ (1960), „Човекът в сянка“ (1965), „Прилепите летят нощем“ (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света – „Знамена по стадионите“ (1950), „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953), „До Мелбърн по въздух и море“ (1957). Самият той е председател на боксовата секция. Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романът „Гибелта на Аякс“. Винаги го е вълнувала фантазията като притча, иносказание и затова неговите фантастични разкази и повести си приличат с фентъзи и научна фантастика. През 1963 г. излиза сборникът „Момчето с цигулката“, който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морално-психологическите проблеми на съвремието. Следват „Дъх на бадеми“ (1966), „Звездите над нас“ (1966), „Малките приключения“ (1970), „Малки семейни хроники“ (1979) и „Аз съм атомна“ (1981). Романът „Нощем с белите коне“ (1975) се появява първоначално в сп. „Септември“ и още фразата в началото „лъвът си личи и по ноктите“, подсказва, че това ще е не само нов успех, но и синтез на натрупания опит. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появява повестта „Бариерата“ (1976), за която същата година получава отново Димитровска награда. И през всяка следваща година печата още по-силни произведения – „Белият гущер“ (1977), „Синият камък“ (1977), „Езерното момче“ (1979). Последният завършен роман на Павел Вежинов е „Везни“ (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за „първоначалността на живота“. А последната новела „Дълъг летен ден“ се появява в списание „Съвременник“ (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му. Романът „Долината на светулките“ остава недовършен. Използва псевдонимите Н. Делчев, Леля Трендафила, Мустафа, Павленко, Пейчо, Пигмалион, Н. Смехов, Фекете, Хороводец, Чучурин.<ref name="рбло"/> == Награди == * Орден „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ II ст. (1964) * Звание „[[Народен деятел на културата]]“ (1970) * Звание [[Герой на социалистическия труд]] (1974). * Орден [[Георги Димитров (орден)|„Георги Димитров“]] (1974) * Лауреат на [[Димитровска награда]] (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976) == Родословие == [[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 123.jpg|мини|250п|Гробът на Павел Вежинов на Централните софийски гробища]] {{Гугови}} == Избрани произведения == === Сборници === * „[[Улица без паваж]]“ – 1938 * „Весело сърце“ (в съавт. с [[Димитър Чавдаров-Челкаш|Челкаш]]) – 1938 * „[[Дни и вечери]]“ – 1942 * „Дни на героите“ (в съавт. с [[Иван Мартинов]]) – 1946 * „Ръката“ – 1947 * „На пост“ – 1947 * „Мека мебел“ – 1948 * „Невероятни истории“ – 1958 * „Нашата сила" – 1958 * „[[Момчето с цигулката]]“ – 1963 * „[[Дъх на бадеми]]“ – 1966 * „[[Сините пеперуди]]“ – 1968 * „Синият камък“ – 1977 === Повести === * „Втора рота“ – 1949 * „Златан“ – 1949 * „В полето“ – 1950 * „Знамена над стадиона“ – 1950 * „На олимпиадата в Хелзинки“ – 1953 * „До Мелбърн по въздух и море“ – 1957 * „Далеч от бреговете“ – 1958 * „Нашата сила“ – 1958 * „Произшествие на тихата улица“ – 1960 * „Краят на пътя“ – 1961 * „Човекът в сянка“ – 1965 * „[[Един есенен ден по шосето]]“ – 1967 * „Кутия за енфие“ – 1973 * „[[Бариерата]]“ – 1976 * „[[Белият гущер]]“ – 1977 * „[[Езерното момче]]“ – 1978 === Романи === * „Синият залез“ – 1947 * „За честта на Родината“ – 1949 * „Сухата равнина“ – 1952 * „Следите остават“ – 1954 * „Голямата стъпка“ – 1963 * „[[Звездите над нас (Павел Вежинов)|Звездите над нас]]“ – 1966 * „[[Прилепите летят нощем]]“ – 1969 * „Малките приключения“ – 1970 * „Кутия за енфие“ – 1973 * „[[Самопризнание (роман)|Самопризнание]]“ – 1973 * „[[Гибелта на Аякс]]“ – 1973 * „[[Нощем с белите коне (роман)|Нощем с белите коне]]“ – 1975 * „Малки семейни хроники: Ироничен роман“ – 1979 * „Аз съм атомна“ – 1981 * „Везни“ – 1982 === Филмови сценарии === * „[[Езерното момче (филм)|Езерното момче]]“ (тв, 1995) * „[[Нощем с белите коне]]“ (тв сериал, 1985) * „[[Бронзовият ключ]]“ (тв, 1984) * „[[Кутията на Пандора]]“ (тв, 1984) * „[[Последното приключение]]“ (1984) * „[[Похищение в жълто]]“ (1981; съавтор с [[Георги Данаилов]]) * „[[Бариерата (филм)|Бариерата]]“ (1979) * „[[Зад стените]]“ (1979) * „[[Сами сред вълци]]“ (5-сер. тв, 1979) * „[[Зарево над Драва]]“ (1974; съавтор с [[Рангел Игнатов]]) * „[[Наковалня или чук]]“ (1972) * „[[Стихове]]“ (1972) * „[[Сърце човешко]]“ (1972) * „[[Трета след слънцето]]“ (1972) * „[[На всеки километър]]“ (тв сериал в два сезона, 1969, 1971) * „[[Тримата от запаса]]“ (1971) * „[[Скорпион срещу Дъга]]“ (1969) * „[[Процесът (филм, 1968)|Процесът]]“ (1968) * „[[С дъх на бадеми]]“ (1967) * „[[Човекът в сянка]]“ (1967) * „[[Неспокоен дом]]“ (1965) * „[[Произшествие на сляпата улица]]“ (тв сериал, 1965) * „[[Среднощна среща]]“ (1963) * „[[Специалист по всичко]]“ (1962) * „[[Краят на пътя]]“ (1961) * „[[Отвъд хоризонта]]“ (1960) * „[[Пътят минава през Беловир]]“ (1960) * „[[Пътища (филм)|Пътища]]“ (1959) * „[[Следите остават]]“ (1956) * „[[Това се случи на улицата]]“ (1956) == За него == * Николов, Минко. Павел Вежинов: Лит.-крит. очерк / София: Български писател, '''1959''', 100 с., 1 л.: портр.; 18 см * Василев, Михаил. Литературно-критически етюди. – София: Народна младеж, 1969. * Василев, Михаил. Павел Вежинов и естетическите търсения в съвременната българска белетристика : дисертация, защитена 1971 СУ, Факултет Славянски филологии. 260 стр. + 16 стр. автореферат * Зарев, Пантелей. Литературни портрети: Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев и Богомил Райнов. – С: Български писател, '''1974''', 179 с. * Свиленов, Атанас. Събеседници: Интервюта с български писатели / Атанас Свиленов. – София: Бълг. писател, 1975. – 319 с. (При Павел Вежинов, с. 70-123) * Вежинов, Павел. Методично-библиографски материали. / Силистра, Окръжна библиотека, 1978, 46 с. * Узунова, Румяна – Павел Вежинов. Литературно-критически очерк /. С. Български писател, 1980; 196 с.: с ил. * Ничев, Боян. Белетристиката на Павел Вежинов / /В: Критика и литературна история. – София, Български писател, 1980 – с. 145-173  *Балчева, Евелина. Трагедията на „отчуждения“ разум („Белият гущер“ на Павел Вежинов). // ''Литературна мисъл'', 1983, кн. 9, с. 56-70. * Балчева Евелина. Романът на Павел Вежинов „Нощем с белите коне“. // ''Литературна мисъл'', 1984, кн. 5, с. 11-31 * Игов, Светлозар. Павел Вежинов. Творчески портрет / С. Народна просвета, 1990, 119 с.: с ил., портр.) * Книга за Павел Вежинов. Състав. и ред. [с предг.] Свиленов, Атанас; Делчева-Вежинова Павлина, С. Университетско издателство, 2014; с. 446 * „Сини залези и бели коне“ (2024) – документален филм за Павел Вежинов, реж. и сц. Юрий Дачев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-pavel-vezhinov-sini-zalezi-i-beli-kone-326618news.html|заглавие=БНТ представя: Павел Вежинов - „Сини залези и бели коне“|дата=6 март 2024|труд=БНТ|достъп_дата=14 март 2024}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Павел Вежинов}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Павел+Вежинов&type=AllFields От и за Павел Вежинов в Свободен каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{Моята библиотека автор|pavel-vezhinov|Павел Вежинов}} * Белчева, Евелина. [http://liternet.bg/publish29/evelina-belcheva/pavel-vezhinov.htm „Белият гущер“ на Павел Вежинов или трагедията на „отчуждения“ разум“]. // Електронно списание Литернет, 20.11.2014, бр. 11 (180). * {{imdb name|0895538|Павел Вежинов}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-pavel-vezhinov-sini-zalezi-i-beli-kone-326618news.html | заглавие = БНТ представя: Павел Вежинов - „Сини залези и бели коне“ | достъп_дата = 14 март 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = bnt.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вежинов, Павел}} [[Категория:Павел Вежинов| ]] qg9ys08bmocbxnp3vt3va0gzi061h8m 0 17913 12214244 12064226 2024-04-25T16:04:46Z 212.233.211.152 wikitext text/x-wiki {{друго значение|футболиста|стадиона|Георги Аспарухов (стадион)}} {{футболист | име на играча = Георги Аспарухов | снимка = Georgi Asparuhov 1969.jpg | прякор = ''Гунди'' | цяло име = Георги Аспарухов Рангелов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[Царство България]] | град на смъртта = [[проход]] [[Витиня]] | държава на смъртта = {{Флагче|България|1971}} [[Народна република България]] | височина = 186 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | юношески години = 1953 – 1959 | юношески отбори = {{Флагче|България|1955}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 1960 – 1961<br>1961 – 1963<br>1963 – 1971<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|България|1960}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]<br>{{Флагче|България|1962}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България|1965}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | мачове = 23<br>47<br>176<br>'''246''' | голове = (7)<br>(25)<br>(118)<br>'''(150)''' | национален отбор години = 1962 – 1970 | национален отбор = {{Флагче|България|1965}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 49 | национален отбор голове = (18) | награди = {{Голмайстор - А група}} [[Файл:BUL Order Stara planina ribbon.svg|70px|Орден „Стара планина“]] |текст към картинката=Гунди през 1969 г.}} '''Георги Аспарухов Рангелов''', известен още като '''Гунди''', е [[България|български]] [[футболист]], централен [[нападател]], обявен за [[Най-добър футболист на България за 20 век|най-великия български футболист на XX век]]. Той е [[заслужил майстор на спорта]] и носител на сребърен „[[Народен орден на труда]]“ през [[1965]] г. [[Георги Аспарухов (стадион)|Стадионът на ПФК „Левски“ (София)]] е кръстен в негова чест. В непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист. == Биография == Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал [[Слатински редут|Редута]]. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г. През [[1960]] г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на [[28 септември]] срещу „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“ в [[Пловдив]] (1:1). От есента на 1961 до есента на 1963 г. играе в „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“, където отбива военната си служба и става носител на [[Национална купа на България|Купата на България]] през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на [[28 юни]] [[1971]] г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на [[13 юни]] [[1971]] г. срещу „[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър]]“ във [[Велико Търново]] (1:1). Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През [[1965]] г. е избран за спортист и [[Футболист № 1 на България]]. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златната топка]].<br> В историята влизат мачовете за [[Купа на европейските шампиони 1965/66|Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66]], когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „[[Бенфика]]“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда [[Еузебио]]. Първия мач в [[Португалия]] българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците искат да купят този нападател, но комунистическото правителство на България не разрешава това. Поканен е да играе в европейския шампион „[[Милан]]“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „росонерите“ [[Нерио Роко]] е готов да му помогне да емигрира в Италия, ако приеме много изгодната оферта на „Милан“, но Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята: <ref>[http://www.pfclevski.eu/site/ Гунди] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180221095040/http://www.pfclevski.eu/site/ |date=2018-02-21 }}, сайт на ПФК Левски (София).</ref> {{цитат|''„Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“''|Отговор на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година. }} Гунди има 18 мача (12 за „Левски“ – 6 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] и 6 за [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 6 мача за „Ботев“ в [[Купа на носителите на купи|КНК]]) и 18 гола (12 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 6 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“. За [[Български национален отбор по футбол|националния отбор на България]] дебютира на 6 май 1962 г. срещу [[Австрия]] във Виена (0:2). Има 49 мача и 18 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на отбор на [[Великобритания]] на [[Уембли (стадион)|стадион „Уембли“]]: 1:1 срещу световния шампион [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]]. Другите са [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов - Пижо]] и [[Георги Димитров - Червения]], които през [[1956]] г. вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания. <ref>{{Citation |title=Медиите тиражират гаф – Миланов, а не Гунди е с първи гол на „Уембли“! |url=http://www.dnesplus.bg/Sport.aspx?f=104&d=209133 |accessdate=2008-03-04 |archivedate=2008-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080304144826/http://www.dnesplus.bg/Sport.aspx?f=104&d=209133 }}</ref> Голът на Гунди през [[1968]] г. се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата. Играе на три световни първенства: в [[Чили]] – [[Световно първенство по футбол 1962|1962]] (1 мач и 1 гол), [[Англия]] – [[Световно първенство по футбол 1966|1966]] (3 мача и 1 гол) и [[Мексико]] – [[Световно първенство по футбол 1970|1970]] (3 мача). В Чили той става най-младият играч, играл в националния отбор на България на световно първенство: на 19 г. и 30 дни в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (1:6) на 3 юни 1962 г., когато вкарва първият гол за България на световен финален турнир <ref>[https://www.rsssf.org/tables/62full.html World Cup 1962], RSSSF.</ref><ref>Според ФИФА автор на гола е [[Георги Соколов]]: [https://www.fifa.com/tournaments/mens/worldcup/1962chile/match-center/1470 Hungary – Bulgaria 6-1], FIFA.</ref>. С това се нарежда на 8-мо място сред [[Световно първенство по футбол#Рекорди|най-младите голмайстори на световно първенство]]. Четири години по-късно на СП в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола за 2 минути и класира България за финалите в Англия); 12.11.1967 с [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] в Леон (1:1) – СП. Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си [[Никола Котков]] на [[30 юни]] [[1971]] г. край прохода [[Витиня]] в [[Стара планина]]. На погребението на двамата футболисти присъстват към 150 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на [[Георги Димитров]]. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на трима загинали съветски космонавти. Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалия именно на него вътрешен министър [[Ангел Солаков]].<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 167 – 168}}</ref> През [[1999]] г. е обявен посмъртно за [[Най-добър футболист на България за 20 век]]. На 21 май 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно с [[орден „Стара планина“]] първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=85286 | заглавие = Указ № 122 за награждаване посмъртно на Георги Аспарухов Рангелов с орден „Стара планина“ първа степен | достъп_дата = 10 януари 2015 | дата = 30 май 2014 | труд = Държавен вестник, dv.parliament.bg | издател = Република България}}</ref> На 1 октомври 2023 г. в столичния парк [[Гео Милев (парк в София)|„Гео Милев“]] е открит паметник в цял ръст на Гунди.<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/15692272]</ref> [[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 256.jpg|360п|мини|Гробовете на Георги Аспарухов и Никола Котков на Централните софийски гробища.]] == Статистика по сезони == {| class="wikitable" |- align=center style=background:#efefefe |----- bgcolor="#F0E68C" align="center" !Сезон !Клуб !Мачове !Голове |- |[[„А“ група 1959/60|1959/60]] |align=center|Левски |align=center|2 |align=center|0 |- |[[„А“ група 1960/61|1960/61]] |align=center|Левски |align=center|14 |align=center|3 |- |[[„А“ група 1961/62|1961/62]] |align=center|Левски |align=center|7 |align=center|4 |- |[[„А“ група 1961/62|1961/62]] |align=center|Ботев (Пд) |align=center|14 |align=center|5 |- |[[„А“ група 1962/63|1962/63]] |align=center|Ботев (Пд) |align=center|27 |align=center|16 |- |[[„А“ група 1963/64|1963/64]] |align=center|Ботев (Пд) |align=center|6 |align=center|4 |- |[[„А“ група 1963/64|1963/64]] |align=center|Левски |align=center|22 |align=center|15 |- |[[„А“ група 1964/65|1964/65]] |align=center|Левски |align=center|29 |align=center|27 |- |[[„А“ група 1965/66|1965/66]] |align=center|Левски |align=center|22 |align=center|13 |- |[[„А“ група 1966/67|1966/67]] |align=center|Левски |align=center|11 |align=center|7 |- |[[„А“ група 1967/68|1967/68]] |align=center|Левски |align=center|25 |align=center|14 |- |[[„А“ група 1968/69|1968/69]] |align=center|Левски |align=center|27 |align=center|22 |- |[[„А“ група 1969/70|1969/70]] |align=center|Левски |align=center|24 |align=center|12 |- |[[„А“ група 1970/71|1970/71]] |align=center|Левски |align=center|16 |align=center|8 |} == Успехи == === С [[Национален отбор по футбол на България|България]] === * Четвъртфинал и V място на [[европейско първенство по футбол]] – [[Европейско първенство по футбол 1968|1968]] * Участник на три [[Световно първенство по футбол|световни първенства по футбол]] – [[Световно първенство по футбол 1962|1962]], [[Световно първенство по футбол 1966|1966]] и [[Световно първенство по футбол 1970|1970]]. === С [[ПФК Левски (София)|Левски]] === * [[„А“ футболна група|Шампионска титла на България]] – 3 пъти ([[„А“ група 1964/65|1964/65]], [[„А“ група 1967/68|1967/68]] и [[„А“ група 1969/70|1969/70]]) * Вицешампион – 6 пъти ([[„А“ група 1959/60|1959/60]], [[„А“ група 1960/61|1960/61]], [[„А“ група 1963/64|1963/64]], [[„А“ група 1965/66|1965/66]], [[„А“ група 1968/69|1968/69]] и [[„А“ група 1970/71|1970/71]]) * [[Купа на Съветската армия 1946|Купа на Съветската Армия]] – 3 пъти ([[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]] и [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]]) * Купа на Съветската Армия – финалист – 2 пъти ([[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]] и [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]]) * Голмайстор на [[„А“ ПФГ|„А“ група]] – [[„А“ група 1964/65|1964/65]] (27 гола) * Четвъртфинал на [[Купа на носителите на купи|КНК]] – [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/70]] === С [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] === * Вицешампион – [[„А“ група 1962/63|1962/63]] * Купа на Съветската Армия – 1 ([[Купа на НРБ по футбол 1988/89|1962]]) * Четвъртфинал на КНК – [[Купа на носителите на купи 1962/63|1962/63]] * Голмайстор на КНК – [[Купа на носителите на купи 1962/63|1962/63]] (6 гола) [[Файл:Georgi asparuhov stadium 2011.JPG|360п|мини|[[Георги Аспарухов (стадион)|Стадионът на ПФК Левски (София)]] е кръстен в негова чест.]] === Други === * [[Най-добър футболист на България за XX век]] * [[Спортист на годината на България|Спортист на годината]] – 1965 * [[Футболист № 1 на България|Футболист на годината]] – 1965 * [[Футболист № 1 на България|Футболист на годината]] (II място) – 1964, 1966, 1968 * [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златна топка на Франс Футбол]] 1965 – 8-о място * Вечна ранглиста по голове в България: ** Всички турнири – III място ** Шампионат – III място == Вижте също == * [[Георги Аспарухов (стадион)]] * [[ПФК Левски (София)]] == Повече информация == * Тодоров, С., Стефанов, М., „Георги Аспарухов“, София, 1978 * Тодоров, Г., „Майстори и голмайстори“, София, 1988 * Евтимов П. „Ехо от стадиона“, изд. „Народна младеж“, 1978 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{YouTube|FOrTCH8NUO4|Легендарният гол на Аспарухов срещу Англия на Уембли}} * [https://www.youtube.com/watch?v=Lwj-KFjjOXY Балада за Гунди / Георги Аспарухов – Велик като играч и като човек], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=3q4p2u1o5-o Bits of Brilliance: Gundi. Part1], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=bh2OVEq0A1s Bits of Brilliance: Gundi. Part2], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=2EUMuFmr6Uc Bits of Brilliance: Gundi. Part3], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=L0ITZhMw-vk Как Гунди е отхвърлил офертата на „Милан“], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=-YsCTYBL2i4 Как Гунди отказал офертата от „Милан“], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=iINk_vBDfWY Как Гунди отказал офертата от „Милан“ 2], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=M1WogfncAqY Георги Аспарухов – Гунди], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=WZD26q6RY6Q Георги Аспарухов], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=eat5yoBhNlE Георги Калоянчев – разговор за Гунди], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=a2cYWcPkyJU Песен за Гунди], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=yubMWQOBmns Балада за Гунди], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=sFor_LUF72U Балада за Гунди – 2], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=7pp7VZS3x0g Balada za Gundi i Kotkov], You Tube * [https://www.youtube.com/watch?v=7pp7VZS3x0g&list=RD7pp7VZS3x0g#t=72 Микс – Balada za Gundi i Kotkov], You Tube * [http://www.gundi.bg/ Национален клуб „Гунди“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111084018/http://gundi.bg/ |date=2012-01-11 }} Сдружение с нестопанска цел * [http://levskisofia.info/player/georgi-asparuhov/ Профил и статистика в levskisofia.info] * [http://www.temasport.com/news/view/Георги+Аспарухов+–+легенда%2C+идол%2C+икона/news:22244 Георги Аспарухов – легенда, идол, икона] „Тема Спорт“, 4 май 2013 г. * [http://www.gundi.bg/events/otbeliazvane-70-godini-ot-rojdenieto-na-georgi-asparuchov-gundi-2013.html Отбелязване на 70 години от рождението на Георги Аспарухов – Гунди] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130928174236/http://gundi.bg/events/otbeliazvane-70-godini-ot-rojdenieto-na-georgi-asparuchov-gundi-2013.html |date=2013-09-28 }} – 4 май 2013 г. * [http://www.gundi.bg/events/otbeliazvane-42-godini-ot-gibelta-gundi-i-kotkov-2013.html Отбелязване на 42 години от гибелта на Гунди и Котков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140618153238/http://www.gundi.bg/events/otbeliazvane-42-godini-ot-gibelta-gundi-i-kotkov-2013.html |date=2014-06-18 }} – 30 юни 2013 г. {{Награди-начало}} {{Награди-среда | заглавие = [[Футболист №1 на България]] | преди = [[Никола Котков]] | година = [[1965]] | след = [[Александър Шаламанов]] }} {{Награди-среда | заглавие = [[Спортист на годината на България|Спортист №1 на България]] | преди = [[Боян Радев]] | година = [[1965]] | след = [[Продан Гарджев]] }} {{Награди-край}} {{България62-състав‎}} {{България66-състав‎}} {{България70-състав‎}} {{Голмайстори на „А“ футболна група}} {{Футболист № 1 на България}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Аспарухов, Георги}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Жертви на пътнотранспортни произшествия в България]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] [[Категория:Почетни граждани на София]] ta2q9bw46h9phnnwuwrhasgts0ckmy4 0 17966 12214441 12102952 2024-04-25T20:29:03Z Севаръ 237137 Добавяне на Чаталарски надпис и Тудоровата приписка като източници за календара wikitext text/x-wiki {{експерт}} '''Прабългарският календар''' е хипотетична [[календар|календарна система]], с която вероятно са си служели [[прабългари]]те. == Източници == Източниците от които се черпи информация за хипотетична календарна система на прабългарите са: [[Именник на българските ханове]], [[Чаталарски надпис]] и Приписката на [[Докс Български|Тудор черноризец Доксов]]. В Именника има 12 двойки думи на прабългарски език. В Чаталарския надпис и Тудоровата приписка има по една двойка думи. За свързването им с реални събития се използват документите на [[Византия|византийските]] [[историк|историци]] за описаните в Именника събития. Приема се, че календарът е прабългарски, защото имената на владетелите са със сигурен прабългарски произход. == Сравнение с тюркски календари == Следната сравнителна таблица е направена въз основа на анализа на [[Омелян Прицак]].<ref>Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.</ref> {| class="wikitable" ! Година ! Прабългарски </br> (Именник) ! Старотюркски </br> (7 – 8 век) ! Уйгурски </br> (13 – 17 век) !Туркменски !Башкирски !Казахски !Хакаски !Телеутски |- align=center |мишка | сомор </br>(''čomor'') <ref> Съответства на тат. ''йомран'' „съсел“ от тюркския корен ''jomra''-</ref> | | küskü | сычқан |сысҡан |тышқан |кÿске | қойон </br>„заек“ |- align=center |вол |шегор,</br> σιγορ <ref> Съответства на турската дума ''sığır'' „говедо“. </ref> | | ud |сығыр |һыйыр </br>„крава“ |сиыр |інек |улу </br>„дракон“ |- align=center | барс | верени, </br>берени <ref> Според Pritsak (цит. лит.) съответства на пратюрк. ''börü'' „вълк“, заета в мар. ''пире'', осет. ''бирæг''. Но сравнявайки името на годината от телеутския циклов кръг, виждаме, че ''верени'' може да е табуистичното име за „дракон“ = „въже“ и да се сравни с чув. ''вĕрен'', старотюрк. ''örgen'' „въже“. (Мудрак, цит. лит.)</ref> | bars (перс.) | bars (перс.) |барс,</br> пәләң (перс.) |барыс |барыс |тÿлгÿ </br>„лисица“ |йылан </br>„змия“ |- align=center |заек |дв^лан </br>(''davlan'') <ref> Прабълг. ''davlan'' съответства по правилото за ламбдаизма на старотюрк. ''tabïšɣan''. </ref> | tabïšɣan |tavïšɣan |таушқан |ҡуян |қоян |хозан |ат </br>„кон“ |- align=center |дракон | |lüi/lü (кит.) |luu (кит.) |лу балық | луу |лув |килескі </br>„гущер“ |қой </br>„овца“ |- align=center |змия | диломъ </br>(''čilom'')<ref> Съответства на чув. ''çĕлĕн'', старотюрк. ''yïlan'' „змия“.</ref> | yïlan |yïlan |йылан |илан |жылан |чылан |мечин </br>„маймуна“ |- align=center |кон | има<ref>Според Pritsak (цит. лит.) тази дума е заета в мар. ''имне'' „кон“, като ги извежда от старотюрк. ''emlik at'' – „неязден кон, жребче“, но впоследствие приел значението „кон“. Мар. ''имне'' е вероятно заето от монг. – виж Фасмер (цит. лит.) под ''имнюшка''. Виж Бешевлиев (цит. лит.) за мнението, че ''има'' е старобълг. прит. мест. за двойствено число.</ref></br> (шегоръ) | |yunt,</br>yund |йылқы |илҡы |жылқы |чылғы |ит </br>„куче“ |- align=center |овца |теку <ref>Съответства на чув. ''така'' „овен“, старотюрк. ''teke'' „козел“.</ref> |qony |qoin |қой |ҡой |қой | хой |қақай </br>„свиня“ (монг.) |- align=center |маймуна | |bičin | bičin |биҗин |мишин |маймыл,</br> мешін |кіжі </br>„човек“ |чычқан </br>„мишка“ |- align=center |петел |тох (''čux'') <ref>Съответства на чув. ''чăхă'', старотюрк. ''takïɣu'' кокошка < ''diakïɣu''. Заета в унг. ''tyúk''. </ref> |takïɣu | takïɣu |тауқ |тауыҡ |тауық |таңах |тақаа </br>„петел“ (монг.) |- align=center |куче |етхь <ref> Съответства на чув. ''йытă'', старотюрк. ''it'' „пес“.</ref> |it |it |ит |эт |ит |турна </br>„жерав“ |инек </br>„крава“ |- align=center |свиня |дохсъ </br>(''čočka'') <ref> Съответства на тат. ''чучка'' „свиня“.</ref> |laɣzïn (?) |toŋuz |тоңуз |доңгыз |қара кейік |öскі </br>„коза“ |пар </br>„тигър“ |} == Сравнение с китайски календар == {| |1 – дзъ = шу ('''плъх''') |7 – у = ма ('''кон''') |- |2 – чоу = ню ('''вол''') |8 – уей = ян ('''коза''') |- |3 – ин = ху ('''тигър''') |9 – шън = хоу ('''маймуна''') |- |4 – мао = ту ('''заек''') |10 – юй = дзи ('''петел''') |- |5 – чън = лун ('''дракон''') |11 – сю = гоу ('''куче''') |- |6 – съ = шъ ('''змия''') |12 – хай = джу ('''прасе''') |} == Източници == <references /> == Допълнителна литература == * Бешевлиев, В. Първобългарите. История, бит и култура. Фондация „Българско историческо наследство“. Пловдив, 2008. * Мудрак, О. А. Заметки о языке и культуре дунайских булгар. Aspects of Comparative Linguistics, v. 1. Moscow: RSUH Publishers, 2005, с. 83 – 106. * Фасмер, M. Этимологический словарь русского языка. Москва. Прогресс, 1986. * Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955. == Външни препратки == * [http://kandimirov.eu/прабългарският-календар-опит-за-възс-2/ kandimirov.eu] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201230033641/https://kandimirov.eu/%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d1%80-%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d1%81-2/ |date=2020-12-30 }} * [http://www.online.bg/euro2001/euro8/7BR97F11.htm Перипетиите на календара] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060204101525/http://www.online.bg/euro2001/euro8/7BR97F11.htm |date=2006-02-04 }} – статия на проф. Никола Николов * [http://bgkalendar.com/ Компютърен модел] * [http://historybg.info/древен-български-календар/ Древен български календар] * [http://strannik.bg/storage/tinybrowser/upload/BG_KALENDAR.pdf Българският Календар – Г. Кръстев, Т. Целов, С. Рулински, Б. Михайлов] * [http://www.academia.edu/30665934/Календарът_на_древните_българи_и_древните_ Календарът на древните българи и древните скални обсерватории в днешните български земи. Я. Й. Шопов] * [http://protobulgarians.com/Kalendar%20na%20prabaalgarite.htm Началото на годината в прабългарския календар – И. Т. Иванов] * [http://bgkalendar.com/BPb3Ku.php Още литература] [[Категория:Календари]] [[Категория:Прабългари|календар]] 7511rdrs1w80w19rbuh2uy8a5pckzrx 0 18387 12214107 12213902 2024-04-25T13:50:01Z BcHTMe 248796 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Парламент инфо | название = Народно събрание | емблема = National Assembly of Bulgaria - Logo.tif | размер_емблема = 150px | снимка = Sofia winter (National Assembly) - panoramio.jpg | снимка-описание = | тип_парламент = [[еднокамарен парламент|еднокамарен]] | избирателна_система = [[пропорционална избирателна система]] | мандат = 4 години | длъжност_ръководител_камара1 = [[Председател на Народното събрание на България|Председател]] | ръководител_камара1 = ''[[Росица Кирова]]'' (и.д.) | партия_ръководител1 = [[ГЕРБ]] | дата_избиране1 = 25 април 2024 г. | брой_членове = 240 | структура = Bulgaria National Assembly 2023.svg | парламентарни_групи = :{{color box|#0054A6}} [[ГЕРБ-СДС]] (69) :*{{color box|#0056A7}} [[ГЕРБ]] (63) :*{{color box|#0A469F}} [[СДС]] (5) :*{{color box|#EEB600}} [[Движение „Гергьовден“|Гергьовден]] (1) :{{color box|#4200FF}} [[ПП-ДБ]] (63) :*{{color box|#FAD630}} [[Продължаваме промяната|ПП]] (36) :*{{color box|#A0C519}} [[Движение „Да, България“|ДаБ]] (13) :*{{color box|#02528A}} [[Демократи за силна България|ДСБ]] (10) :*{{color box|#62A83D}} [[Зелено движение|ЗД]] (4) :*{{color box|#572884}} [[Волт (партия в България)| Волт]] (1) :*{{color box|#FFFF00}} [[Средна европейска класа| СЕК]] (1) :{{color box|#0066B7}} [[ДПС]] (36) :{{color box|#C09F62}} [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (34) :{{color box|#DB0F28}} [[БСП за България|БСП]] (23) :{{color box|#4BB9DE}} [[ИТН]] (11) :{{Color box|#DCDCDC}} [[Независим политик|Независими]] (4) | дата_основаване = 10 февруари 1879 г. | избори = [[Парламентарни избори в България (2024)|9 юни 2024 г.]] | седалище_адрес = [[София]] | сайт = {{URL|parliament.bg}} }} '''Народното събрание на Република България''' е [[държавен орган|държавният орган]], който упражнява [[законодателна власт|законодателната власт]] в [[Република България]]. Според [[Търновска конституция|Търновската конституция]] в България има Обикновено народно събрание и [[Велико народно събрание]], а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От [[28 май]] [[1885]] г. Народното събрание заседава в едноименната сграда в [[София]], близо до която се намира и [[площад]] със същото име. Началото на [[парламентарна демокрация|парламентарната демокрация]] в България е поставено на [[14 април]] [[1876]] г. с откриването на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]].<ref name="ns1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.parliament.bg/bg/news/ID/4788 | заглавие = Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство | достъп_дата = 16-11-2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 май 2019 г | труд = | издател = Официален сайт на Народното събрание на [[България]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="markov1">{{cite book | title = Великото Народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация | last = Марков | first = Христо Йонков | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = Монография | publisher = Бул-корени | location = София | isbn = 978-954-798-026-6 | doi = | pages = 520 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="ruskov1">Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.</ref> == Избори за Народно събрание == Гражданите могат да гласуват за партии, коалиции и независими кандидати. Всеки от тях получава определен брой гласове в абсолютен размер, като преди това са приспаднати недействителните гласове. Всеки абсолютен размер, отнесен към общата сума на действителните гласове, дава тежестта на подкрепата за партията. Въз основа на тези тегла се изчисляват и мандатите. Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели. == Функции и правомощия == Народното събрание е единствен [[законодателен орган]] на [[Република България]]. Събранието се учредява чрез третата глава на [[Конституция на България#Конституция от 1991|българската Конституция от 1991]] г. (чл. 62 до чл. 91).<ref>Към дейността му отношение имат и Правилника за организацията и дейността на НС, Законът за избиране на ВНС, който е отменен от БСП и ДПС през 2014 г., а въпросите за ВНС са уредени в Изборния кодекс, и Законът за избиране на народни представители.</ref> В [[Република България]] НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия [[суверенитет]]. Състои се от 240 [[народни представители]], а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира [[председател на Народното събрание|председател]], заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя [[закон]]ите, приема [[държавен бюджет|държавния бюджет]], установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за [[президент]] на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на [[Българска народна банка]] и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава [[амнистия]], учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори. === Излъчване на правителство === Народното събрание има и конститутивна функция (англ. ''constitute'' – учредявам, назначавам; ''constitutive'' – учредителен). Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на МС по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности. В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното народно събрание, то се разпуска от президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно. === Парламентарен контрол === '''Парламентарният контрол''' е дейност на народното събрание, при която [[Народен представител|народните представители]] (т.е. депутатите) упражняват контрол върху [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] (т.е. правителството), като отправят '''питания''', по които се води [[дебат]] в пленарната зала на НС. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко по [[БНТ 2]]. === Избор на ръководители на други институции === * Избира председателя на [[КФН]]; * Избира управителя на [[НЗОК]] за срок от 5 години. == Дейност и процедури == Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново НС приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият. Работата на НС е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от НС. НС може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители или от МС. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред: от президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика. В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен. Гласуването се извършва на две четения. Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на НС. Също така комисиите биват постоянни и временни; временните са проучвателни и анкетни. Пример: в XLII НС има 23 постоянни комисии и 3 постоянни подкомисии. Временните са 11. В рамките на пленарните заседания може да се отправят съобщения и да се дават лични обяснения (когато народен представител е лично засегнат от друг народен представител). == Институции, които се отчитат директно пред НС == * [[Българска народна банка]] * [[Комисия за финансов надзор на Република България|Комисия за финансов надзор]] == Списък на народните събрания в България<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/16|заглавие=Хронология на Народното събрание|автор=Народно събрание на Република България}}</ref> == {| class="wikitable" |- ! Парламент ! '''Мандат''' ! '''Общо дни''' ! '''Брой депутати''' |- |'''[[Учредително събрание]]''' || 10.02.1879 – 16.04.1879 || {{възраст в дни|1879|2|10|1879|4|16}} || 231 |- |'''[[I велико народно събрание]]''' || 17.04.1879 – 26.06.1879 || {{възраст в дни|1879|4|17|1879|6|26}} || 231 |- |[[I обикновено народно събрание]] || 21.10.1879 – 24.11.1879 || {{възраст в дни|1879|10|21|1879|11|24}} || 158 |- | [[II обикновено народно събрание]] || 23.03.1880 – 18.12.1880 || {{възраст в дни|1880|3|23|1880|12|18}} || 172 |- |'''[[II велико народно събрание]]''' || 01.07.1881 || 1 || 307 |- |[[III обикновено народно събрание]] || 10.12.1882 – 25.12.1883 || {{възраст в дни|1882|12|10|1883|12|25}} || 47 |- |[[IV обикновено народно събрание]] || 27.06.1884 – 06.09.1886 || {{възраст в дни|1884|6|27|1886|9|6}} || 195 / 286 |- |'''[[III велико народно събрание]]''' || 19.10.1886 – 03.08.1887 || {{възраст в дни|1886|10|19|1887|8|3}} || 493 |- |[[V обикновено народно събрание]] || 15.10.1887 – 17.12.1889 || {{възраст в дни|1887|10|15|1889|12|17}} || 285 |- |[[VI обикновено народно събрание]] || 15.10.1890 – 15.12.1892 || {{възраст в дни|1890|10|15|1892|12|15}} || 276 |- |'''[[IV велико народно събрание]]''' || 03.05.1893 – 17.05.1893 || {{възраст в дни|1893|5|3|1893|5|17}} || 577 |- |[[VII обикновено народно събрание]] || 15.10.1893 – 21.12.1893 || {{възраст в дни|1893|10|15|1893|12|21}} || 145 |- |[[VIII обикновено народно събрание]] || 15.10.1894 – 04.02.1896 || {{възраст в дни|1894|10|15|1896|2|4}} || 149 |- |[[IX обикновено народно събрание]] || 01.12.1896 – 19.12.1898 || {{възраст в дни|1896|12|1|1898|12|19}} || 159 |- |[[X обикновено народно събрание]] || 16.05.1899 – 29.11.1900 || {{възраст в дни|1899|5|16|1900|11|29}} || 169 |- |[[XI обикновено народно събрание]] || 22.02.1901 – 23.12.1901 || {{възраст в дни|1901|2|22|1901|12|23}} || 166 |- |[[XII обикновено народно събрание]] || 22.04.1902 – 31.03.1903 || {{възраст в дни|1902|4|22|1903|3|31}} || 188 |- |[[XIII обикновено народно събрание]] || 02.11.1903 – 22.12.1907 || {{възраст в дни|1903|11|2|1907|12|22}} || 189 |- |[[XIV обикновено народно събрание]] || 15.06.1908 – 15.02.1911 || {{възраст в дни|1908|6|15|1911|2|15}} || 203 |- |'''[[V велико народно събрание]]''' || 09.06.1911 – 09.07.1911 || {{възраст в дни|1911|6|9|1911|7|9}} || 414 |- |[[XV обикновено народно събрание]] || 15.10.1911 – 23.07.1913 || {{възраст в дни|1911|10|15|1913|7|23}} || 213 |- |[[XVI обикновено народно събрание]] || 19.12.1913 – 31.12.1913 || {{възраст в дни|1913|12|19|1913|12|31}} || 204 |- |[[XVII обикновено народно събрание]] || 20.03.1914 – 15.04.1919 || {{възраст в дни|1914|3|20|1919|4|15}} || 257 |- |[[XVIII обикновено народно събрание]] || 02.10.1919 – 20.02.1920 || {{възраст в дни|1919|10|2|1920|2|20}} || 237 |- |[[XIX обикновено народно събрание]] || 15.04.1920 – 11.03.1923 || {{възраст в дни|1920|4|15|1923|3|11}} || 232 |- |[[XX обикновено народно събрание]] || 21.05.1923 – 11.06.1923 || {{възраст в дни|1923|5|21|1923|6|11}} || 245 |- |[[XXI обикновено народно събрание]] || 09.12.1923 – 15.04.1927 || {{възраст в дни|1923|12|9|1927|4|15}} || 267 |- |[[XXII обикновено народно събрание]] || 19.06.1927 – 18.04.1931 || {{възраст в дни|1927|6|19|1931|4|18}} || 275 |- |[[XXIII обикновено народно събрание]] || 20.08.1931 – 19.05.1934 || {{възраст в дни|1931|8|20|1934|5|19}} || 283 |- |[[XXIV обикновено народно събрание]] || 22.05.1938 – 27.04.1939 || {{възраст в дни|1938|5|22|1939|4|27}} || 160 |- |[[XXV обикновено народно събрание]] || 24.02.1940 – 23.08.1944 || {{възраст в дни|1940|2|24|1944|8|23}} || 160 |- |[[XXVI обикновено народно събрание]] || 15.12.1945 – 28.09.1946 || {{възраст в дни|1945|12|15|1946|9|28}} || 279 |- |'''[[VI велико народно събрание]]''' || 07.11.1946 – 21.10.1949 || {{възраст в дни|1946|11|7|1949|10|21}} || 465 (375) |- |[[I народно събрание]] || 17.01.1950 – 02.11.1953 || {{възраст в дни|1950|1|17|1953|11|2}} || 239 |- |[[II народно събрание]] || 14.01.1954 – 11.12.1957 || {{възраст в дни|1954|1|14|1957|12|11}} || 249 |- |[[III народно събрание]] || 13.01.1958 – 04.11.1961 || {{възраст в дни|1958|1|13|1961|11|4}} || 254 |- |[[IV народно събрание]] || 15.03.1962 – 08.12.1965 || {{възраст в дни|1962|3|15|1965|12|8}} || 321 |- |[[V народно събрание]] || 11.03.1966 – 18.05.1971 || {{възраст в дни|1966|3|11|1971|5|18}} || 416 |- |[[VI народно събрание]] || 07.07.1971 – 09.03.1976 || {{възраст в дни|1971|7|7|1976|3|9}} || 400 |- |[[VII народно събрание]] || 15.06.1976 – 07.04.1981 || {{възраст в дни|1976|6|15|1981|4|7}} || 400 |- |[[VIII народно събрание]] || 16.06.1981 – 21.03.1986 || {{възраст в дни|1981|6|16|1986|3|21}} || 400 |- |[[IX народно събрание]] || 17.06.1986 – 03.04.1990 || {{възраст в дни|1986|6|17|1990|4|3}} || 400 |- |'''[[VII велико народно събрание]]''' || 10.07.1990 – 02.10.1991 || {{възраст в дни|1990|7|10|1991|10|2}} || 400 |- |[[XXXVI народно събрание]] || 04.11.1991 – 17.10.1994 || {{възраст в дни|1991|11|4|1994|10|17}} || 240 |- |[[XXXVII народно събрание]] || 12.01.1995 – 13.02.1997 || {{възраст в дни|1995|1|12|1997|2|13}} || 240 |- |[[XXXVIII народно събрание]] || 07.05.1997 – 19.04.2001 || {{възраст в дни|1997|5|7|2001|4|19}} || 240 |- |[[XXXIX народно събрание]] || 05.07.2001 – 17.06.2005 || {{възраст в дни|2001|7|5|2005|6|17}} || 240 |- |[[XL народно събрание]] || 11.07.2005 – 25.06.2009|| {{възраст в дни|2005|7|11|2009|6|25}} || 240 |- |[[XLI народно събрание]] || 14.07.2009 – 14.03.2013|| {{възраст в дни|2009|7|14|2013|3|14}} || 240 |- |[[XLII народно събрание]] || 21.05.2013 – 05.08.2014|| {{възраст в дни|2013|5|21|2014|8|5}} || 240 |- |[[XLIII народно събрание]] || 27.10.2014 – 26.01.2017|| {{възраст в дни|2014|10|27|2017|1|26}} || 240 |- |[[XLIV народно събрание]] || 19.04.2017 – 26.03.2021|| {{възраст в дни|2017|4|19|2021|3|26}} || 240 |- |[[XLV народно събрание]] ||15.04.2021 – 11.05.2021|| {{възраст в дни|2021|4|15|2021|5|11}} || 240 |- |[[XLVI народно събрание]] || 21.07.2021 – 15.09.2021|| {{възраст в дни|2021|7|21|2021|9|15}} || 240 |- |[[XLVII народно събрание]] || 03.12.2021 – 01.08.2022|| {{възраст в дни|2021|12|3|2022|8|2}} || 240 |- |[[XLVIII народно събрание]] || 19.10.2022 – 02.02.2023|| {{възраст в дни|2022|10|19|2023|2|3}} || 240 |- |[[XLIX народно събрание]] || 12.04.2023 – || {{възраст в дни|2023|4|11}} || 240 |- |[[L народно събрание]] || || || 240 |} == Велико народно събрание == {{Основна|Велико народно събрание}} Великото народно събрание (ВНС) е представителен държавен [[орган (право)|орган]] в [[Република България]], избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни [[държава|държавни]] и [[общество|обществени]] въпроси, като приемане или изменяне на [[конституция на България|конституцията]], промяна на територията на държавата, избиране на [[държавен глава]], на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на [[Търновска конституция|Търновската конституция]], премахнато е с конституцията от [[1947]] г., но впоследствие е възстановено с промени в конституцията на Народна република България през [[1990]] г. Според [[Конституция на България#Конституция на Република България|конституцията на Република България от 1991 г.]] по правното си положение ВНС се различава от обикновеното НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, [[форма на държавно управление|формата на държавно управление]] и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение. ВНС може да се свика по предложение на [[президент]]а или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати. Броят на [[народен представител|народните представители]] във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето. == Сграда на Народното събрание == {{Основна|Сграда на Народното събрание}} [[Файл:Bell of bulgarian parlament 1946.jpg|мини| Звънец от Народното събрание на България, с който страната е обявена за Народна република, [[15 септември]] [[1946]] г., Национален исторически музей, София.]] [[Файл:Party House, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|Сградата на Народното събрание (бившият [[Партиен дом]]), в която заседава Парламента през 2020 – 2021 г. и от 2023 – досега.]] Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след [[Освобождение на България|Освобождението]]. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в [[София]]. Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на [[4 февруари]] [[1884]], като по това време министър-председател е [[Петко Каравелов]].<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjE1OTsxNw== В. „Новинар“]</ref> Проектът е изработен от архитекта [[Константин Йованович]]. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на [[Скупщина|Скупщината]] в [[Белград]] (1891 – 1892). Основният камък е положен на [[4 юни]] 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]]. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект [[Пенчо Койчев]], което и днес гледа към площад „Александър Невски“. Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е [[неоренесанс]], като на [[фронтон]]а е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния [[герб на България]]. Сградата е исторически, архитектурен и художествен [[паметник на културата]] от национално значение. Тя е кандидат за символ на София. От 1 септември 2023 депутатите заседават в сградата на бившия [[Партиен дом]] на Ларгото. Решението за това е взето от Парламента с мнозинство. Историческата сграда на площад "Народно събрание" е затворена за ремонт, който се планира да продължи три години (2023 - 2026). В сградата на бившата [[Българска комунистическа партия|БКП]] е проведена и последната сесия на 44-то Народно събрание от септември 2020 до март 2021 г. == Вижте също == * [[Председател на Народното събрание на България]] * [[Парламентарни избори в България]] * [[Правителства на България|Списък на правителствата на България]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050624002434/http://www.parliament.bg/ |date=2005-06-24 }} * [http://stara-sofia.com/ns.html Исторически снимки на Народното събрание] * [http://www.parliament.bg/tv/?p=m&q=low&UX=2a2151280ee887d27c13386bad59e933b2517d1bXf%2BHLzwIyQlaM63m Предаване на заседанията на живо] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150912114454/http://www.parliament.bg/tv/?p=m&q=low&UX=2a2151280ee887d27c13386bad59e933b2517d1bXf%2BHLzwIyQlaM63m |date=2015-09-12 }} * [http://www.parlamentaren-kontrol.com/ Графики и статистики относно Народното събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130225031854/http://www.parlamentaren-kontrol.com/ |date=2013-02-25 }} * [http://www.parliament.bg/bg/plenaryst Стенограми от пленарни заседания 1927 – 2015] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150326032246/http://parliament.bg/bg/plenaryst |date=2015-03-26 }} {{Народно събрание на България}} {{Избори в България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Право|Политика|България}} [[Категория:Народно събрание на България| ]] cofiu4nqgph2aynnsxthcnql4wr6cij 0 18668 12214432 12156437 2024-04-25T20:18:13Z Simin 4405 /* Политика */ wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Йордан Лечков | снимка = Yordan Letchkov.JPG | прякор = Лече | цяло име = Йордан Лечков Янков | град на раждане = [[Стралджа]]<ref name="Стралджа">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=226345 | заглавие = Лечкови – много вироглави | достъп_дата = 30 октомври 2011 | дата = 11 септември 2009 | труд = 24chasa.bg | цитат = Тя (майка му – бел.ред.) разказва, че сегашният градоначалник (Лечков – бел.ред.) е роден в Стралджа и бил на 5 г., когато се преселили на квартира в Сливен. }}</ref> | държава на раждане = {{Флагче|България|1967}} [[Народна република България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 178 см | пост = [[Полузащитник]]<br>[[полузащитник|крило]]<br>[[нападател]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1984 – 1991<br>1991 – 1992<br>1992 – 1996<br>1996 – 1997<br>1997 – 1998<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|България|1984}} [[ФК Сливен|Сливен]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]<br>{{Флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]]<br>{{Флагче|Франция}} [[Олимпик Марсилия]]<br>{{Флагче|Турция}} [[Бешикташ]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]<br>{{Флагче|България}} [[ОФК Сливен 2000|Сливен]] | мачове = 155<br>29<br>121<br>28<br>27<br>25<br>21<br>'''406''' | голове = (55)<br>(17)<br>(14)<br>(2)<br>(4)<br>(5)<br>(4)<br>'''(101)''' | национален отбор години = 1989 – 1998 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 45 | национален отбор голове = (5) | треньор години = 2002 – 2004 | треньор отбор = {{Флагче|България}} [[ОФК Сливен 2000|Сливен]] ''(играещ треньор)'' | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Йордан Лечков Янков''' е известен [[България|български]] [[футбол]]ист, полузащитник. В [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] до 1998 година. Играе футбол от 1984 до 2002 година във [[ФК Сливен]], [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[Хамбургер ШФ|Хамбургер Шпортферайн]], [[Олимпик Марсилия]] и [[Бешикташ]]. Печели четвъртото място на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство по футбол през 1994 година в САЩ]] с [[национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] и участва на [[Европейско първенство по футбол 1996|Европейското първенство по футбол 1996]] в Англия. От 2003 до 2011 г. е кмет на град [[Сливен]], а от 2005 г. – член на ИК на БФС. Йордан Лечков е женен и има двама синове. == Детство == Роден на 9 юли 1967 година в град [[Стралджа]]<ref name="Стралджа"/>. Основното си образование завършва в ОУ „Панайот Хитов“ в Сливен, а средното – в СПТУ по машиностроене, специалност „Цифрово програмно управление“. Още на 10 години започва да тренира организирано футбол. Първите си стъпки прави във ФК Сливен под ръководството на треньора [[Боян Кирчев]]. == Футболна кариера == Дебютът му в професионалния футбол е на 18 години. Тогава влиза в първия състав на ФК Сливен, с който през 1990 г. става носител на [[Купа на България|Купата на България]]. Година по-късно, през 1991 г., преминава в редиците на ЦСКА и става шампион на България през 1992 година, бронзов медалист и финалист за [[Национална купа на България|купата на страната]] през 2002 г. В евротурнирите има 12 мача и 1 гол (2 мача за Сливен в [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 10 мача с 1 гол за ЦСКА в турнира за купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]]). Притежава отлична техника, дрибъл, пас и точен поразяващ удар. През есента на 1992 г. облича фланелката на немския отбор от град [[Хамбург]] Хамбургер Шпортферайн и става първият българин, който се е наложил в [[Бундеслига]]та. През 1993 г. е определен за най-добър халф в Бундеслигата. В Хамбургер Шпортферайн Лечков остава 4 години. През този период е и най-големият му успех, който постига заедно с националния отбор по футбол на България (дебютирал е на 11 октомври 1989 г. срещу [[Гърция]] във [[Варна]]). През [[Световно първенство по футбол 1994|1994 година на Световното първенство по футбол]] в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] става бронзов медалист и едно от „златните момчета“ на [[България]] (играе в 7 мача и вкарва 2 гола срещу [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] и на четвъртфинала срещу [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]]). След това участва и на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство]] през 1996 г. в [[Англия]] (играе 3 мача). Общо е изиграл 45 мача и е вкарал 5 гола. Последният му мач е на 10 март 1998 срещу [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] (0:2) в [[Буенос Айрес]]. Заради високите успехи заедно с целия Национален отбор е награден с орден [[Стара планина]] от президента на България [[Желю Желев]]. Почетен гражданин е на [[Сливен]]. След приключването на престоя му в Хамбургер Шпортферайн през 1996 г. Лечков преминава във [[Франция|френския]] футболен отбор Олимпик Марсилия, където престоява 1 година. Оттам облича фланелката на Бешикташ, [[Турция]], където остава до пролетта на 1998 г. С това слага край на футболната си кариера и се отдава на развитието на [[бизнес]]а си в Сливен. На 22 юни 1998 г. открива хотелски комплекс „[[Империа]]“ в града на Сините камъни. През 2000 г. се ангажира с футболните дела на Общински футболен клуб Сливен, на който е президент и въобще с развитието на спорта в града. През 2001 г. се връща в [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Там играе до лятото на 2002 г., след което става играещ треньор на ФК Сливен. == Обществена дейност == Председател е на инициативно сдружение „Хаджи Димитър“ – Сливен, което е насочено към подпомагане на обществено-културния живот на Сливен. == Политика == От 2003 г. до 2011 г. е кмет на град [[Сливен]], а през 2005 г. е избран за вицепрезидент на [[Български футболен съюз|Българския футболен съюз]]. През април 2010 година срещу него е образувано досъдебно производство. Разследван е за злоупотреба със служебно положение като кмет на [[Сливен]]. На 21 ноември 2013 г. е оправдан окончателно по обвиненията за ощетяване на община Сливен при ремонтите на детска градина и Дома за стари хора в града.<ref name="dnev_Лечк">{{Цитат уеб | заглавие = Лечков е оправдан окончателно по делото за ощетяване на община Сливен | труд = Дневник.bg | дата = 21 ноември 2013 | достъп_дата = 21 ноември 2013 | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/21/2187515_lechkov_e_opravdan_okonchatelno_po_deloto_za/ }}</ref> Йордан Лечков е общински съветник в Сливен от 2011 г. до 2019 г. В мандат '''2011 – 15''' – от листата на ГЕРБ, в мандат '''2015 – 19''' – от листата на Движение Обединени региони, в мандат '''2019 – 23''' – от листата на Нова алтернатива. През декември 2019 той подава оставка пред ОИК – Сливен. Комисията взема решение за напускането на Лечков, като мястото му се заема от адв. Мария Григорова. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | 1984/85 || Сливен || [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]] || 12 || 1 |- | 1985/86 || Сливен || [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]] || 17 || 3 |- | 1986/87 || Сливен || [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]] || 20 || 4 |- | 1987/88 || Сливен || [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]] || 21 || 7 |- | 1988/89 || Сливен || [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]] || 26 || 10 |- | 1989/90 || Сливен || [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]] || 29 || 12 |- | 1990/91 || Сливен || [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]] || 30 || 18 |- | 1991/92 || ЦСКА || [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]] || 29 || 17 |- | 1992/93 || Хамбургер || [[Бундеслига]] || 29 || 4 |- | 1993/94 || Хамбургер || Бундеслига || 33 || 3 |- | 1994/95 || Хамбургер || [[Бундеслига]] || 30 || 4 |- | 1995/96 || Хамбургер || Бундеслига || 9 || 1 |- | 1996/97 || Олимпик || [[Лига 1]] || 28 || 3 |- | 1997/98 || Бешикташ || [[Турска Суперлига]] || 17 || 4 |- | 2001/02 || ЦСКА || [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]] || 20 || 5 |- | 2002/03 || Сливен || [[„В“ РФГ]] || 17 || 4 |- | 2003-есен || Сливен || „В“ РФГ || 4 || 0 |} == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{Уикицитат|Йордан Лечков}} {{България94-състав}} {{България96-състав‎}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Лечков, Йордан}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Сливен]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Хамбургер ШФ]] [[Категория:Футболисти на Олимпик Марсилия]] [[Категория:Футболисти на Бешикташ]] [[Категория:Кметове на Сливен]] [[Категория:Български футболисти в Германия]] [[Категория:Български футболисти във Франция]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Почетни граждани на Сливен]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Българи в Хамбург]] [[Категория:Родени в Стралджа]] oasaa79dv2as3405vowpxk5re521lgy 0 18867 12215123 12204918 2024-04-26T11:53:43Z 212.104.118.123 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = Боянска църква | име-оригинал = „Св. св. Никола и Пантелеймон“ | картинка = Boyana Church 1.jpg | картинка-описание = Боянска църква | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[София]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = края на Х век | реликви = | съвременен статут = Отворен за посещения паметник на културата | съвременно състояние = реставрирана | карта-osm = 1 | вложки = {{Световно културно и природно наследство|вложка=1 |име_ЮНЕСКО = Boyana Church |Тип = Културно |Критерий = ii, iii |ID = 42 |Регион = Европа и Северна Америка |Година = 1979 }} | категория= християнство }} '''Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ is not a''' [[Средновековие|средновековна]] българска [[Църква (сграда)|църква]] (придворен параклис, по-късно манастир) в [[София|софийския]] квартал [[Бояна (София)|Бояна]], намиращ се в подножието на [[Витоша]]. Тя е един от културните символи на България и е включена през [[1979]] г. като културен паметник в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]] под № 42. Филиал е на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] от 2003 г. == Строителни периоди == Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Съставена е от три, строени по различно време, постройки, които са свързани в едно цяло.<ref name="данчева-василева"/> Първата сграда, в източната част на съвременния комплекс, е църква, строена два етапа в периода X-XII век.<ref name="данчева-василева"/> Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.нар. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в [[Търново]], [[Охрид]] и [[Костур (град)|Костур]]. В сегашния си вид е завършена през втората половина на XII век, когато е изпълнен първият живописен слой на стенописите.<ref name="данчева-василева"/> [[Файл:Boyana-church-plan.png|ляво|мини|300п|План на първия етаж на Боянската църква]] Църквата е разширена с пристроената през XIII век, като към първата сграда е добавен [[притвор]] с поменален кръстокуполен параклис на второ ниво над него.<ref name="данчева-василева"/> Това разширение е извършено от севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]], вероятно управител на [[София|Средец]] при [[Второ българско царство|Второто българско царство]], поради което тази постройка е наричана и ''Калоянова църква''.<ref name="данчева-василева"/> Именно то определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. При разширението и двете постройки са изрисувани наново, като новите стенописи покриват тези от XII век.<ref name="данчева-василева"/> Долният етаж (криптата) на Калояновата църква, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ – на северната и на южната стена, а горният (парклиса) – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса, където, освен пластиката на слепите засводените ниши и арките при отворите, е приложен т.нар. „живописен стил“ – смесена зидария от бял камък и червени тухли, съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“, характерна за Търновските, [[Несебър]]ските и Охридските български храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две – [[Света Петка Стара]] и [[Свети Николай (София)|параклиса Свети Николай]]. Третата, най-западна част на църквата е достроена през 1882 година.<ref name="данчева-василева"/> По-късно селяните искат да построят по-голяма нова черква, като съборят старата средновековна и възрожденска, но тя е спасена от българската [[Елеонора фон Ройс-Кьостриц|царица Елеонора]], втората съпруга на княз [[Фердинанд I]], която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък [[парк]] около църквата и засажда уникалните за България северноамерикански [[секвоя|секвои]] и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на [[България]] техни съселяни. == Стенописи == [[Файл:Desislava.jpg|мини|220px|Севастократорица Десислава,</br>стенопис от Боянската църква]] Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения – втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. [[Боянски майстор]] и неговата група средновековни художници. Сред тях се знае името на ''Димитрий Зограф'', които се причисляват от изкуствоведите към [[Търновска живописна школа|Търновската живописна школа]]. През 2016 екип от археолози разчита надпис на дъбовата врата на църквата, който гласи „Аз, Василий, писах“<ref name=":0">"[https://sbsdesign.bg/bg/най-старите-врати-в-света/ Най-старите запазени врати в света]", SBS Design, 8 февруари 2019 г.</ref>. Според учените, той е оставен от Василий Зограф – един от зографите, които рисуват стенописите през 1259 г., което прави вратата на Боянската църква най-старата позната врата в България, на възраст от около 760 години<ref name=":0" />. [[Ктитор]]ите на храма са били [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] и съпругата му [[Десислава (севастократорица)|Десислава]]. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар [[Константин Асен]] и царица [[Ирина Ласкарина Асенина|Ирина]], се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм.<ref name="данчева-василева"/> Отбелязани са с надписи: Калоян – [[севастократор]] и [[ктитор]], Десислава – севастократорица и ктиторица, Константин – цар, Ирина – царица. Стилът на стенописите от XIII век е характерният за [[византийско изкуство|византийското изкуство]] от епохата на [[Комнини]]те, с архаизация на образите и влияние на [[константинопол]]ски, а в някои детайли и на западноевропейски образци (вероятно отново под влияние на Константенопол, който по това време е столица на [[Латинска империя|Латинската империя]]).<ref name="данчева-василева"/> == История на изследванията == Първите археологични описания и проучвания на Боянската църква са извършени от средата на XIX век от [[Виктор Григорович]], [[Стефан Веркович]] и [[Константин Иречек]].<ref name="данчева-василева">{{cite book | last = Данчева-Василева | first = Ани | year = 2017 | title = История на средновековна София IV-XIV век | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | pages = 187 – 192 | isbn = 978-954-09-1110-6}}</ref> В 1844 – 1847 г. Виктор Григорович открива в църквата [[Боянски поменик|Боянския поменик]] на българските царе и [[Боянски палимпсест|Боянския палимпсест]] – забележителни паметници на българското средновековие. Първото цялостно изследване на църквата, продължило четири години и завършило с публикувана през 1924 година монография, прави френският археолог [[Андре Грабар]], който определя църквата като „безспорно най-ценния паметник на старобългарското изкуство“.<ref name="данчева-василева"/> == Реставрация == Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Доктор [[Богдан Филов]], директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния музей]], възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914 – 1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на професор [[Кирил Цонев]]. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г. [[Файл:BASA-2072K-1-379-20-Boyana Church.JPG|мини|250п|Снимка преди 1945 година, източник ДА „Архиви“]] Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г., ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-и), между които е и първото изображение на [[Свети Иван Рилски]]. Фреските на Боянския майстор се смятат за близки на [[Палеологов ренесанс|Палеологовия ренесанс]] и предшественици на европейския [[Ренесанс]]<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ps9tQowLxJsJ:www.dnevnik.bg/show/%3Fstoryid%3D297795+боянска+църква+най+стари&hl=bg&ct=clnk&cd=6&client=opera Боянската черква най-после е възстановена], в. „Дневник“, 3 декември 2006 г.</ref>. [[Файл:Presentation of Mary from the Boyana Church, 14 C, National History Museum,.jpg|мини|250п|„Въведение Богородично“, стенопис от северния аркосолий на църквата, НИМ. Стенописът е изписан в XIV век върху варианта на същата тема от 1259 година със значителни разлики в иконографията и стила]] == Туризъм == * Църквата е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]]. Може да се ползва общ билет за вход с отстъпка от цената при посещение и на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] и/или [[Земенския манастир]]. Адрес: кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ №3. * Стига се до нея с автобус №64 и се слиза на спирка „Боянското ханче“ пл. Сборище или с автобус номер 107, като се слиза на спирка „Боянска църква“. == Литература == * Айналов, Д., Боянская роспись 1259 года, ИАИ, IV, стр. 121 – 134 * Баласчев, Г., Титлите на старобългарските господари, Минало, I, стр. 90 * Брунов, Н. К., К вопросу о болгарских двуетажних церквах-гробницах, ИАИ, IV, стр. 135 – 144 * Grabar, A., Un reflet du monde latin dans une peinture balkaniquedu 13-e siecle // Byzantion, I, 1921, p. 229 – 243 * Грабар, А., Болгарские церкви-гробници, ИБАИ, I, 1922, стр. 103 – 136 * Грабар, А., Боянската църква, София, 1924, X, 88 стр., 39 табл., 2 цветни * Грабар, А., Материали по средневековому искусству в Болгарии. Стенописи, ГНМ, 1920, стр. 98 * Grabar, A., La Peinture religieuse en Bulgarie, Paris, 1928, p. 117 – 176 * Иванова, В., Останки от постройки в Бояна, ИБАИ, XIII, стр. 317 * Кепов, Ив. П., Из миналото на Бояна, София, 1934, 46 стр. * Schweinfurt h, Ph., Die Wandbilder der Kirche von Bojana bei Sofia, Berlin 1943, 60 S. * Лазарев, Н. Н., История византийской живописи, Москва, 1947, стр. 178 – 180 * Мавродинов, Н., Боянските стенописи, Златорог, X, стр. 1 – 7 * Мавродинов, Н., Боянската църква, София, 1943,32 стр., 22 табл. * Мавродинов, Н., Старобългарската живопис, София, 1946, 195 стр. * Миятев, К р., Декоративната система на българските стенописи // Сб. Златарски, 1925, стр. 138, 142 – 143, 145 – 147 * Стойков, Г., Боянската църква, София, 1954, 8 стр., 22 табл. * Филов, Б., Боянската църква. – сп. Отечество IV, 1917, № 39, стр. 5 – 10 * Цонев, К., Стенописите на Боянската църква, София, 1955, диплян. * Цонев, К., Стенописите в Боянската църква, София, 1957, 17 стр., 48 табл. * Акрабова-Жандова, Ив., Боянската църква. Водач, С. 1960 * Койнова-Арнаудова, Лозинка / Венков, Веселин, Консервационно-укрепителни работи в Боянската църква // в. Народна култура 3 1979, * Попконстантинов, К., Зограф Василий и Боянската църква след 750 години. София, 2009. * Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011. * Суботић, Гојко и др. Натписи историјске садржине у зидном сликарству. [http://dais.sanu.ac.rs/handle/123456789/7125 Том први: XII–XIII век]. Београд, 2015, стр. 45 – 51 == Вижте също == * [[Живопис на Търновската художествена школа]] * [[Боянският майстор]] * [[Батил (Бояна)|Крепост Батил]] == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикиизточник}} * [http://natcomunesco.mfa.government.bg/album%20boyanska%20curkva/index.htm Галерия на НИМ с някои стенописи на Боянската църква] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080915082927/http://natcomunesco.mfa.government.bg/album%20boyanska%20curkva/index.htm |date=2008-09-15 }} * [https://boyanachurch.info/ Страница на Боянската църква] * [http://www.otkrivam.bg/index.php?p=38&l=1&id=47 Боянската църква – адаптиран текст за деца] * [http://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/vtoroto.htm Маргарита Коева, Архитектура на Второто българско царство] * [http://whc.unesco.org/en/list/42 Страница на ЮНЕСКО, посветена на Боянската църква] * [http://users.mrl.uiuc.edu/petrov/manastiri/boyana/boyana.html Снимки на Боянската църква] * [http://medchurches.livejournal.com/23148.html medchurches.livejournal.com] {{Църкви в София}} {{ОСН България}} {{Природен парк Витоша}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Район Витоша]] [[Категория:Обекти на световното наследство в България]] [[Категория:Изобразително изкуство на България]] [[Категория:Църкви в София]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Църкви в Софийската епархия]] [[Категория:Средновековни църкви в България]] [[Категория:Музеи в София]] [[Категория:Софийска Света гора]] [[Категория:Природен парк Витоша]] [[Категория:Основани през 10 век]] d14oz1u8uxqd9fzo1vvp8ddx4d1hsnn 12215127 12215123 2024-04-26T11:56:36Z 212.104.118.123 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = Боянска църква | име-оригинал = „Св. св. Никола и Пантелеймон“ | картинка = Boyana Church 1.jpg | картинка-описание = Боянска църква | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[София]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = края на Х век | реликви = | съвременен статут = Отворен за посещения паметник на културата | съвременно състояние = реставрирана | карта-osm = 1 | вложки = {{Световно културно и природно наследство|вложка=1 |име_ЮНЕСКО = Boyana Church |Тип = Културно |Критерий = ii, iii |ID = 42 |Регион = Европа и Северна Америка |Година = 1979 }} | категория= християнство }} '''Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“''' е [[Средновековие|средновековна]] българска [[Църква (сграда)|църква]] (придворен параклис, по-късно манастир) в [[София|софийския]] квартал [[Бояна (София)|Бояна]], намиращ се в подножието на [[Витоша]]. Тя е един от културните символи на България и е включена през [[1979]] г. като културен паметник в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]] под № 42. Филиал е на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] от 2003 г. == Строителни периоди == Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Съставена е от три, строени по различно време, постройки, които са свързани в едно цяло.<ref name="данчева-василева"/> Първата сграда, в източната част на съвременния комплекс, е църква, строена два етапа в периода X-XII век.<ref name="данчева-василева"/> Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.нар. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в [[Търново]], [[Охрид]] и [[Костур (град)|Костур]]. В сегашния си вид е завършена през втората половина на XII век, когато е изпълнен първият живописен слой на стенописите.<ref name="данчева-василева"/> [[Файл:Boyana-church-plan.png|ляво|мини|300п|План на първия етаж на Боянската църква]] Църквата е разширена с пристроената през XIII век, като към първата сграда е добавен [[притвор]] с поменален кръстокуполен параклис на второ ниво над него.<ref name="данчева-василева"/> Това разширение е извършено от севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]], вероятно управител на [[София|Средец]] при [[Второ българско царство|Второто българско царство]], поради което тази постройка е наричана и ''Калоянова църква''.<ref name="данчева-василева"/> Именно то определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. При разширението и двете постройки са изрисувани наново, като новите стенописи покриват тези от XII век.<ref name="данчева-василева"/> Долният етаж (криптата) на Калояновата църква, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ – на северната и на южната стена, а горният (парклиса) – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса, където, освен пластиката на слепите засводените ниши и арките при отворите, е приложен т.нар. „живописен стил“ – смесена зидария от бял камък и червени тухли, съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“, характерна за Търновските, [[Несебър]]ските и Охридските български храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две – [[Света Петка Стара]] и [[Свети Николай (София)|параклиса Свети Николай]]. Третата, най-западна част на църквата е достроена през 1882 година.<ref name="данчева-василева"/> По-късно селяните искат да построят по-голяма нова черква, като съборят старата средновековна и възрожденска, но тя е спасена от българската [[Елеонора фон Ройс-Кьостриц|царица Елеонора]], втората съпруга на княз [[Фердинанд I]], която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък [[парк]] около църквата и засажда уникалните за България северноамерикански [[секвоя|секвои]] и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на [[България]] техни съселяни. == Стенописи == [[Файл:Desislava.jpg|мини|220px|Севастократорица Десислава,</br>стенопис от Боянската църква]] Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения – втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. [[Боянски майстор]] и неговата група средновековни художници. Сред тях се знае името на ''Димитрий Зограф'', които се причисляват от изкуствоведите към [[Търновска живописна школа|Търновската живописна школа]]. През 2016 екип от археолози разчита надпис на дъбовата врата на църквата, който гласи „Аз, Василий, писах“<ref name=":0">"[https://sbsdesign.bg/bg/най-старите-врати-в-света/ Най-старите запазени врати в света]", SBS Design, 8 февруари 2019 г.</ref>. Според учените, той е оставен от Василий Зограф – един от зографите, които рисуват стенописите през 1259 г., което прави вратата на Боянската църква най-старата позната врата в България, на възраст от около 760 години<ref name=":0" />. [[Ктитор]]ите на храма са били [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] и съпругата му [[Десислава (севастократорица)|Десислава]]. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар [[Константин Асен]] и царица [[Ирина Ласкарина Асенина|Ирина]], се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм.<ref name="данчева-василева"/> Отбелязани са с надписи: Калоян – [[севастократор]] и [[ктитор]], Десислава – севастократорица и ктиторица, Константин – цар, Ирина – царица. Стилът на стенописите от XIII век е характерният за [[византийско изкуство|византийското изкуство]] от епохата на [[Комнини]]те, с архаизация на образите и влияние на [[константинопол]]ски, а в някои детайли и на западноевропейски образци (вероятно отново под влияние на Константенопол, който по това време е столица на [[Латинска империя|Латинската империя]]).<ref name="данчева-василева"/> == История на изследванията == Първите археологични описания и проучвания на Боянската църква са извършени от средата на XIX век от [[Виктор Григорович]], [[Стефан Веркович]] и [[Константин Иречек]].<ref name="данчева-василева">{{cite book | last = Данчева-Василева | first = Ани | year = 2017 | title = История на средновековна София IV-XIV век | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | pages = 187 – 192 | isbn = 978-954-09-1110-6}}</ref> В 1844 – 1847 г. Виктор Григорович открива в църквата [[Боянски поменик|Боянския поменик]] на българските царе и [[Боянски палимпсест|Боянския палимпсест]] – забележителни паметници на българското средновековие. Първото цялостно изследване на църквата, продължило четири години и завършило с публикувана през 1924 година монография, прави френският археолог [[Андре Грабар]], който определя църквата като „безспорно най-ценния паметник на старобългарското изкуство“.<ref name="данчева-василева"/> == Реставрация == Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Доктор [[Богдан Филов]], директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния музей]], възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914 – 1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на професор [[Кирил Цонев]]. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г. [[Файл:BASA-2072K-1-379-20-Boyana Church.JPG|мини|250п|Снимка преди 1945 година, източник ДА „Архиви“]] Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г., ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-и), между които е и първото изображение на [[Свети Иван Рилски]]. Фреските на Боянския майстор се смятат за близки на [[Палеологов ренесанс|Палеологовия ренесанс]] и предшественици на европейския [[Ренесанс]]<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ps9tQowLxJsJ:www.dnevnik.bg/show/%3Fstoryid%3D297795+боянска+църква+най+стари&hl=bg&ct=clnk&cd=6&client=opera Боянската черква най-после е възстановена], в. „Дневник“, 3 декември 2006 г.</ref>. [[Файл:Presentation of Mary from the Boyana Church, 14 C, National History Museum,.jpg|мини|250п|„Въведение Богородично“, стенопис от северния аркосолий на църквата, НИМ. Стенописът е изписан в XIV век върху варианта на същата тема от 1259 година със значителни разлики в иконографията и стила]] == Туризъм == * Църквата е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]]. Може да се ползва общ билет за вход с отстъпка от цената при посещение и на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] и/или [[Земенския манастир]]. Адрес: кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ №3. * Стига се до нея с автобус №64 и се слиза на спирка „Боянското ханче“ пл. Сборище или с автобус номер 107, като се слиза на спирка „Боянска църква“. == Литература == * Айналов, Д., Боянская роспись 1259 года, ИАИ, IV, стр. 121 – 134 * Баласчев, Г., Титлите на старобългарските господари, Минало, I, стр. 90 * Брунов, Н. К., К вопросу о болгарских двуетажних церквах-гробницах, ИАИ, IV, стр. 135 – 144 * Grabar, A., Un reflet du monde latin dans une peinture balkaniquedu 13-e siecle // Byzantion, I, 1921, p. 229 – 243 * Грабар, А., Болгарские церкви-гробници, ИБАИ, I, 1922, стр. 103 – 136 * Грабар, А., Боянската църква, София, 1924, X, 88 стр., 39 табл., 2 цветни * Грабар, А., Материали по средневековому искусству в Болгарии. Стенописи, ГНМ, 1920, стр. 98 * Grabar, A., La Peinture religieuse en Bulgarie, Paris, 1928, p. 117 – 176 * Иванова, В., Останки от постройки в Бояна, ИБАИ, XIII, стр. 317 * Кепов, Ив. П., Из миналото на Бояна, София, 1934, 46 стр. * Schweinfurt h, Ph., Die Wandbilder der Kirche von Bojana bei Sofia, Berlin 1943, 60 S. * Лазарев, Н. Н., История византийской живописи, Москва, 1947, стр. 178 – 180 * Мавродинов, Н., Боянските стенописи, Златорог, X, стр. 1 – 7 * Мавродинов, Н., Боянската църква, София, 1943,32 стр., 22 табл. * Мавродинов, Н., Старобългарската живопис, София, 1946, 195 стр. * Миятев, К р., Декоративната система на българските стенописи // Сб. Златарски, 1925, стр. 138, 142 – 143, 145 – 147 * Стойков, Г., Боянската църква, София, 1954, 8 стр., 22 табл. * Филов, Б., Боянската църква. – сп. Отечество IV, 1917, № 39, стр. 5 – 10 * Цонев, К., Стенописите на Боянската църква, София, 1955, диплян. * Цонев, К., Стенописите в Боянската църква, София, 1957, 17 стр., 48 табл. * Акрабова-Жандова, Ив., Боянската църква. Водач, С. 1960 * Койнова-Арнаудова, Лозинка / Венков, Веселин, Консервационно-укрепителни работи в Боянската църква // в. Народна култура 3 1979, * Попконстантинов, К., Зограф Василий и Боянската църква след 750 години. София, 2009. * Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011. * Суботић, Гојко и др. Натписи историјске садржине у зидном сликарству. [http://dais.sanu.ac.rs/handle/123456789/7125 Том први: XII–XIII век]. Београд, 2015, стр. 45 – 51 == Вижте също == * [[Живопис на Търновската художествена школа]] * [[Боянският майстор]] * [[Батил (Бояна)|Крепост Батил]] == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикиизточник}} * [http://natcomunesco.mfa.government.bg/album%20boyanska%20curkva/index.htm Галерия на НИМ с някои стенописи на Боянската църква] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080915082927/http://natcomunesco.mfa.government.bg/album%20boyanska%20curkva/index.htm |date=2008-09-15 }} * [https://boyanachurch.info/ Страница на Боянската църква] * [http://www.otkrivam.bg/index.php?p=38&l=1&id=47 Боянската църква – адаптиран текст за деца] * [http://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/vtoroto.htm Маргарита Коева, Архитектура на Второто българско царство] * [http://whc.unesco.org/en/list/42 Страница на ЮНЕСКО, посветена на Боянската църква] * [http://users.mrl.uiuc.edu/petrov/manastiri/boyana/boyana.html Снимки на Боянската църква] * [http://medchurches.livejournal.com/23148.html medchurches.livejournal.com] {{Църкви в София}} {{ОСН България}} {{Природен парк Витоша}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Район Витоша]] [[Категория:Обекти на световното наследство в България]] [[Категория:Изобразително изкуство на България]] [[Категория:Църкви в София]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Църкви в Софийската епархия]] [[Категория:Средновековни църкви в България]] [[Категория:Музеи в София]] [[Категория:Софийска Света гора]] [[Категория:Природен парк Витоша]] [[Категория:Основани през 10 век]] n55cxkwh48wgda4oggc4dgzmrnarbyj 12215131 12215127 2024-04-26T11:57:55Z 212.104.118.123 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = Боянска църква | име-оригинал = „Св. св. Никола и Пантелеймон“ | картинка = Boyana Church 1.jpg | картинка-описание = Боянска църква | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[София]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = края на Х век | реликви = | съвременен статут = Отворен за посещения паметник на културата | съвременно състояние = реставрирана | карта-osm = 1 | вложки = {{Световно културно и природно наследство|вложка=1 |име_ЮНЕСКО = Boyana Church |Тип = Културно |Критерий = ii, iii |ID = 42 |Регион = Европа и Северна Америка |Година = 1979 }} | категория= християнство }} '''Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“''' е [[Средновековие|средновековна]] българска [[Църква (сграда)|църква]] (придворен параклис, по-късно манастир) в [[София|софийския]] квартал [[Бояна (София)|Бояна]], намиращ се в подножието на [[Витоша]]. Тя е един от културните символи на България и е включена през [[1979]] г. като културен паметник в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]] под № 42. Филиал е на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] от 2003 г. == Строителни периоди == Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Съставена е от три, строени по различно време, постройки, които са свързани в едно цяло.<ref name="данчева-василева"/> Първата сграда, в източната част на съвременния комплекс, е църква, строена два етапа в периода X-XII век.<ref name="данчева-василева"/> Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.нар. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в [[Търново]], [[Охрид]] и [[Костур (град)|Костур]]. В сегашния си вид е завършена през втората половина на XII век, когато е изпълнен първият живописен слой на стенописите.<ref name="данчева-василева"/> [[Файл:Boyana-church-plan.png|ляво|мини|300п|План на първия етаж на Боянската църква]] Църквата е разширена с пристроената през XIII век, като към първата сграда е добавен [[притвор]] с поменален кръстокуполен параклис на второ ниво над него.<ref name="данчева-василева"/> Това разширение е извършено от севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]], вероятно управител на [[София|Средец]] при [[Второ българско царство|Второто българско царство]], поради което тази постройка е наричана и ''Калоянова църква''.<ref name="данчева-василева"/> Именно то определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. При разширението и двете постройки са изрисувани наново, като новите стенописи покриват тези от XII век.<ref name="данчева-василева"/> Долният етаж (криптата) на Калояновата църква, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ – на северната и на южната стена, а горният (парклиса) – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса, където, освен пластиката на слепите засводените ниши и арките при отворите, е приложен т.нар. „живописен стил“ – смесена зидария от бял камък и червени тухли, съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“, характерна за Търновските, [[Несебър]]ските и Охридските български храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две – [[Света Петка Стара]] и [[Свети Николай (София)|параклиса Свети Николай]]. Третата, най-западна част на църквата е достроена през 1882 година.<ref name="данчева-василева"/> По-късно селяните искат да построят по-голяма нова черква, като съборят старата средновековна и възрожденска, но тя е спасена от българската [[Елеонора фон Ройс-Кьостриц|царица Елеонора]], втората съпруга на княз [[Фердинанд I]], която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък [[парк]] около църквата и засажда уникалните за България северноамерикански [[секвоя|секвои]] и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на [[България]] техни съселяни. == Стенописи == [[Файл:Desislava.jpg|мини|220px|Севастократорица Десислава,</br>стенопис от Боянската църква]] Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения – втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. [[Боянски майстор]] и неговата група средновековни художници. Сред тях се знае името на ''Димитрий Зограф'', които се причисляват от изкуствоведите към [[Търновска живописна школа|Търновската живописна школа]]. През 2016 екип от археолози разчита надпис на дъбовата врата на църквата, който гласи „Аз, Василий, писах“<ref name=":0">"[https://sbsdesign.bg/bg/най-старите-врати-в-света/ Най-старите запазени врати в света]", SBS Design, 8 февруари 2019 г.</ref>. Според учените, той е оставен от Василий Зограф – един от зографите, които рисуват стенописите през 1259 г., което прави вратата на Боянската църква най-старата позната врата в България, на възраст от около 760 години<ref name=":0" />. [[Ктитор]]ите на храма са били [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] и съпругата му [[Десислава (севастократорица)|Десислава]]. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар [[Константин Асен]] и царица [[Ирина Ласкарина Асенина|Ирина]], се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм.<ref name="данчева-василева"/> Отбелязани са с надписи: Калоян – [[севастократор]] и [[ктитор]], Десислава – севастократорица и ктиторица, Константин – цар, Ирина – царица. Стилът на стенописите от XIII век е характерният за [[византийско изкуство|византийското изкуство]] от епохата на [[Комнини]]те, с архаизация на образите и влияние на [[константинопол]]ски, а в някои детайли и на западноевропейски образци (вероятно отново под влияние на Константенопол, който по това време е столица на [[Латинска империя|Латинската империя]]).<ref name="данчева-василева"/> == История на изследванията == Първите археологични описания и проучвания на Боянската църква са извършени от средата на XIX век от [[Виктор Григорович]], [[Стефан Веркович]] и [[Константин Иречек]].<ref name="данчева-василева">{{cite book | last = Данчева-Василева | first = Ани | year = 2017 | title = История на средновековна София IV-XIV век | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | pages = 187 – 192 | isbn = 978-954-09-1110-6}}</ref> В 1844 – 1847 г. Виктор Григорович открива в църквата [[Боянски поменик|Боянския поменик]] на българските царе и [[Боянски палимпсест|Боянския палимпсест]] – забележителни паметници на българското средновековие. Първото цялостно изследване на църквата, продължило четири години и завършило с публикувана през 1924 година монография, прави френският археолог [[Андре Грабар]], който определя църквата като „безспорно най-ценния паметник на старобългарското изкуство“.<ref name="данчева-василева"/> == Реставрация == Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Доктор [[Богдан Филов]], директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния музей]], възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914 – 1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на професор [[Кирил Цонев]]. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г. [[Файл:BASA-2072K-1-379-20-Boyana Church.JPG|мини|250п|Снимка преди 1945 година, източник ДА „Архиви“]] Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г., ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-и), между които е и първото изображение на [[Свети Иван Рилски]]. Фреските на Боянския майстор се смятат за близки на [[Палеологов ренесанс|Палеологовия ренесанс]] и предшественици на европейския [[Ренесанс]]<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ps9tQowLxJsJ:www.dnevnik.bg/show/%3Fstoryid%3D297795+боянска+църква+най+стари&hl=bg&ct=clnk&cd=6&client=opera Боянската черква най-после е възстановена], в. „Дневник“, 3 декември 2006 г.</ref>. [[Файл:Presentation of Mary from the Boyana Church, 14 C, National History Museum,.jpg|мини|250п|„Въведение Богородично“, стенопис от северния аркосолий на църквата, НИМ. Стенописът е изписан в XIV век върху варианта на същата тема от 1259 година със значителни разлики в иконографията и стила]] == Туризъм == * Църквата е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]]. Може да се ползва общ билет за вход с отстъпка от цената при посещение и на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] и/или [[Земенския манастир]]. Адрес: кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ №3. * Стига се до нея с автобус №64 и се слиза на спирка „Боянското ханче“ пл. Сборище или с автобус номер 107, като се слиза на спирка „Боянска църква“. == Литература == * Айналов, Д., Боянская роспись 1259 года, ИАИ, IV, стр. 121 – 134 * Баласчев, Г., Титлите на старобългарските господари, Минало, I, стр. 90 * Брунов, Н. К., К вопросу о болгарских двуетажних церквах-гробницах, ИАИ, IV, стр. 135 – 144 * Grabar, A., Un reflet du monde latin dans une peinture balkaniquedu 13-e siecle // Byzantion, I, 1921, p. 229 – 243 * Грабар, А., Болгарские церкви-гробници, ИБАИ, I, 1922, стр. 103 – 136 * Грабар, А., Боянската църква, София, 1924, X, 88 стр., 39 табл., 2 цветни * Грабар, А., Материали по средневековому искусству в Болгарии. Стенописи, ГНМ, 1920, стр. 98 * Grabar, A., La Peinture religieuse en Bulgarie, Paris, 1928, p. 117 – 176 * Иванова, В., Останки от постройки в Бояна, ИБАИ, XIII, стр. 317 * Кепов, Ив. П., Из миналото на Бояна, София, 1934, 46 стр. * Schweinfurt h, Ph., Die Wandbilder der Kirche von Bojana bei Sofia, Berlin 1943, 60 S. * Лазарев, Н. Н., История византийской живописи, Москва, 1947, стр. 178 – 180 * Мавродинов, Н., Боянските стенописи, Златорог, X, стр. 1 – 7 * Мавродинов, Н., Боянската църква, София, 1943,32 стр., 22 табл. * Мавродинов, Н., Старобългарската живопис, София, 1946, 195 стр. * Миятев, К р., Декоративната система на българските стенописи // Сб. Златарски, 1925, стр. 138, 142 – 143, 145 – 147 * Стойков, Г., Боянската църква, София, 1954, 8 стр., 22 табл. * Филов, Б., Боянската църква. – сп. Отечество IV, 1917, № 39, стр. 5 – 10 * Цонев, К., Стенописите на Боянската църква, София, 1955, диплян. * Цонев, К., Стенописите в Боянската църква, София, 1957, 17 стр., 48 табл. * Акрабова-Жандова, Ив., Боянската църква. Водач, С. 1960 * Койнова-Арнаудова, Лозинка / Венков, Веселин, Консервационно-укрепителни работи в Боянската църква // в. Народна култура 3 1979, * Попконстантинов, К., Зограф Василий и Боянската църква след 750 години. София, 2009. * Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011. * Суботић, Гојко и др. Натписи историјске садржине у зидном сликарству. [http://dais.sanu.ac.rs/handle/123456789/7125 Том први: XII–XIII век]. Београд, 2015, стр. 45 – 51 == Вижте също == * [[Живопис на Търновската художествена школа]] * [[Боянският майстор]] * [[Батил (Бояна)|Крепост Батил]] == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикиизточник}} * [http://natcomunesco.mfa.government.bg/album%20boyanska%20curkva/index.htm Галерия на НИМ с някои стенописи на Боянската църква] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080915082927/http://natcomunesco.mfa.government.bg/album%20boyanska%20curkva/index.htm |date=2008-09-15 }} * [https://boyanachurch.info/ Страница на Боянската църква] * [http://www.otkrivam.bg/index.php?p=38&l=1&id=47 Боянската църква – адаптиран текст за деца] * [http://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/vtoroto.htm Маргарита Коева, Архитектура на Второто българско царство] * [http://whc.unesco.org/en/list/42 Страница на ЮНЕСКО, посветена на Боянската църква] * [http://users.mrl.uiuc.edu/petrov/manastiri/boyana/boyana.html Снимки на Боянската църква] * [http://medchurches.livejournal.com/23148.html medchurches.livejournal.com] {{Църкви в София}} {{ОСН България}} {{Природен парк Витоша}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Район Витоша]] [[Категория:Обекти на световното наследство в България]] [[Категория:Изобразително изкуство на България]] [[Категория:Църкви в София]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Църкви в Софийската епархия]] [[Категория:Средновековни църкви в България]] [[Категория:Музеи в София]] [[Категория:Софийска Света гора]] [[Категория:Природен парк Витоша]] [[Категория:Основани през 10 век]] ly6hvbsgja6e81w3jekp6wcx62shc0j 12215133 12215131 2024-04-26T11:58:39Z 212.104.118.123 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = Боянска църква | име-оригинал = „Св. св. Никола и Пантелеймон“ | картинка = Boyana Church 1.jpg | картинка-описание = Боянска църква | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[София]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = края на Х век | реликви = | съвременен статут = Отворен за посещения паметник на културата | съвременно състояние = реставрирана | карта-osm = 1 | вложки = {{Световно културно и природно наследство|вложка=1 |име_ЮНЕСКО = Boyana Church |Тип = Културно |Критерий = ii, iii |ID = 42 |Регион = Европа и Северна Америка |Година = 1979 }} | категория= християнство }} '''Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“''' е [[Средновековие|средновековна]] българска [[Църква (сграда)|църква]] (придворен параклис, по-късно манастир) в [[София|софийския]] квартал [[Бояна (София)|Бояна]], намиращ се в подножието на [[Витоша]]. Тя е един от културните символи на България и е включена през [[1979]] г. като културен паметник в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]] под № 42. Филиал е на [[Национален исторически музей|Национ]] == Строителни периоди == Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Съставена е от три, строени по различно време, постройки, които са свързани в едно цяло.<ref name="данчева-василева"/> Първата сграда, в източната част на съвременния комплекс, е църква, строена два етапа в периода X-XII век.<ref name="данчева-василева"/> Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.нар. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в [[Търново]], [[Охрид]] и [[Костур (град)|Костур]]. В сегашния си вид е завършена през втората половина на XII век, когато е изпълнен първият живописен слой на стенописите.<ref name="данчева-василева"/> [[Файл:Boyana-church-plan.png|ляво|мини|300п|План на първия етаж на Боянската църква]] Църквата е разширена с пристроената през XIII век, като към първата сграда е добавен [[притвор]] с поменален кръстокуполен параклис на второ ниво над него.<ref name="данчева-василева"/> Това разширение е извършено от севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]], вероятно управител на [[София|Средец]] при [[Второ българско царство|Второто българско царство]], поради което тази постройка е наричана и ''Калоянова църква''.<ref name="данчева-василева"/> Именно то определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. При разширението и двете постройки са изрисувани наново, като новите стенописи покриват тези от XII век.<ref name="данчева-василева"/> Долният етаж (криптата) на Калояновата църква, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ – на северната и на южната стена, а горният (парклиса) – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса, където, освен пластиката на слепите засводените ниши и арките при отворите, е приложен т.нар. „живописен стил“ – смесена зидария от бял камък и червени тухли, съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“, характерна за Търновските, [[Несебър]]ските и Охридските български храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две – [[Света Петка Стара]] и [[Свети Николай (София)|параклиса Свети Николай]]. Третата, най-западна част на църквата е достроена през 1882 година.<ref name="данчева-василева"/> По-късно селяните искат да построят по-голяма нова черква, като съборят старата средновековна и възрожденска, но тя е спасена от българската [[Елеонора фон Ройс-Кьостриц|царица Елеонора]], втората съпруга на княз [[Фердинанд I]], която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък [[парк]] около църквата и засажда уникалните за България северноамерикански [[секвоя|секвои]] и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на [[България]] техни съселяни. == Стенописи == [[Файл:Desislava.jpg|мини|220px|Севастократорица Десислава,</br>стенопис от Боянската църква]] Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения – втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. [[Боянски майстор]] и неговата група средновековни художници. Сред тях се знае името на ''Димитрий Зограф'', които се причисляват от изкуствоведите към [[Търновска живописна школа|Търновската живописна школа]]. През 2016 екип от археолози разчита надпис на дъбовата врата на църквата, който гласи „Аз, Василий, писах“<ref name=":0">"[https://sbsdesign.bg/bg/най-старите-врати-в-света/ Най-старите запазени врати в света]", SBS Design, 8 февруари 2019 г.</ref>. Според учените, той е оставен от Василий Зограф – един от зографите, които рисуват стенописите през 1259 г., което прави вратата на Боянската църква най-старата позната врата в България, на възраст от около 760 години<ref name=":0" />. [[Ктитор]]ите на храма са били [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] и съпругата му [[Десислава (севастократорица)|Десислава]]. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар [[Константин Асен]] и царица [[Ирина Ласкарина Асенина|Ирина]], се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм.<ref name="данчева-василева"/> Отбелязани са с надписи: Калоян – [[севастократор]] и [[ктитор]], Десислава – севастократорица и ктиторица, Константин – цар, Ирина – царица. Стилът на стенописите от XIII век е характерният за [[византийско изкуство|византийското изкуство]] от епохата на [[Комнини]]те, с архаизация на образите и влияние на [[константинопол]]ски, а в някои детайли и на западноевропейски образци (вероятно отново под влияние на Константенопол, който по това време е столица на [[Латинска империя|Латинската империя]]).<ref name="данчева-василева"/> == История на изследванията == Първите археологични описания и проучвания на Боянската църква са извършени от средата на XIX век от [[Виктор Григорович]], [[Стефан Веркович]] и [[Константин Иречек]].<ref name="данчева-василева">{{cite book | last = Данчева-Василева | first = Ани | year = 2017 | title = История на средновековна София IV-XIV век | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | pages = 187 – 192 | isbn = 978-954-09-1110-6}}</ref> В 1844 – 1847 г. Виктор Григорович открива в църквата [[Боянски поменик|Боянския поменик]] на българските царе и [[Боянски палимпсест|Боянския палимпсест]] – забележителни паметници на българското средновековие. Първото цялостно изследване на църквата, продължило четири години и завършило с публикувана през 1924 година монография, прави френският археолог [[Андре Грабар]], който определя църквата като „безспорно най-ценния паметник на старобългарското изкуство“.<ref name="данчева-василева"/> == Реставрация == Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Доктор [[Богдан Филов]], директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния музей]], възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914 – 1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на професор [[Кирил Цонев]]. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г. [[Файл:BASA-2072K-1-379-20-Boyana Church.JPG|мини|250п|Снимка преди 1945 година, източник ДА „Архиви“]] Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г., ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-и), между които е и първото изображение на [[Свети Иван Рилски]]. Фреските на Боянския майстор се смятат за близки на [[Палеологов ренесанс|Палеологовия ренесанс]] и предшественици на европейския [[Ренесанс]]<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ps9tQowLxJsJ:www.dnevnik.bg/show/%3Fstoryid%3D297795+боянска+църква+най+стари&hl=bg&ct=clnk&cd=6&client=opera Боянската черква най-после е възстановена], в. „Дневник“, 3 декември 2006 г.</ref>. [[Файл:Presentation of Mary from the Boyana Church, 14 C, National History Museum,.jpg|мини|250п|„Въведение Богородично“, стенопис от северния аркосолий на църквата, НИМ. Стенописът е изписан в XIV век върху варианта на същата тема от 1259 година със значителни разлики в иконографията и стила]] == Туризъм == * Църквата е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]]. Може да се ползва общ билет за вход с отстъпка от цената при посещение и на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] и/или [[Земенския манастир]]. Адрес: кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ №3. * Стига се до нея с автобус №64 и се слиза на спирка „Боянското ханче“ пл. Сборище или с автобус номер 107, като се слиза на спирка „Боянска църква“. == Литература == * Айналов, Д., Боянская роспись 1259 года, ИАИ, IV, стр. 121 – 134 * Баласчев, Г., Титлите на старобългарските господари, Минало, I, стр. 90 * Брунов, Н. К., К вопросу о болгарских двуетажних церквах-гробницах, ИАИ, IV, стр. 135 – 144 * Grabar, A., Un reflet du monde latin dans une peinture balkaniquedu 13-e siecle // Byzantion, I, 1921, p. 229 – 243 * Грабар, А., Болгарские церкви-гробници, ИБАИ, I, 1922, стр. 103 – 136 * Грабар, А., Боянската църква, София, 1924, X, 88 стр., 39 табл., 2 цветни * Грабар, А., Материали по средневековому искусству в Болгарии. Стенописи, ГНМ, 1920, стр. 98 * Grabar, A., La Peinture religieuse en Bulgarie, Paris, 1928, p. 117 – 176 * Иванова, В., Останки от постройки в Бояна, ИБАИ, XIII, стр. 317 * Кепов, Ив. П., Из миналото на Бояна, София, 1934, 46 стр. * Schweinfurt h, Ph., Die Wandbilder der Kirche von Bojana bei Sofia, Berlin 1943, 60 S. * Лазарев, Н. Н., История византийской живописи, Москва, 1947, стр. 178 – 180 * Мавродинов, Н., Боянските стенописи, Златорог, X, стр. 1 – 7 * Мавродинов, Н., Боянската църква, София, 1943,32 стр., 22 табл. * Мавродинов, Н., Старобългарската живопис, София, 1946, 195 стр. * Миятев, К р., Декоративната система на българските стенописи // Сб. Златарски, 1925, стр. 138, 142 – 143, 145 – 147 * Стойков, Г., Боянската църква, София, 1954, 8 стр., 22 табл. * Филов, Б., Боянската църква. – сп. Отечество IV, 1917, № 39, стр. 5 – 10 * Цонев, К., Стенописите на Боянската църква, София, 1955, диплян. * Цонев, К., Стенописите в Боянската църква, София, 1957, 17 стр., 48 табл. * Акрабова-Жандова, Ив., Боянската църква. Водач, С. 1960 * Койнова-Арнаудова, Лозинка / Венков, Веселин, Консервационно-укрепителни работи в Боянската църква // в. Народна култура 3 1979, * Попконстантинов, К., Зограф Василий и Боянската църква след 750 години. София, 2009. * Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011. * Суботић, Гојко и др. Натписи историјске садржине у зидном сликарству. [http://dais.sanu.ac.rs/handle/123456789/7125 Том први: XII–XIII век]. Београд, 2015, стр. 45 – 51 == Вижте също == * [[Живопис на Търновската художествена школа]] * [[Боянският майстор]] * [[Батил (Бояна)|Крепост Батил]] == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикиизточник}} * [http://natcomunesco.mfa.government.bg/album%20boyanska%20curkva/index.htm Галерия на НИМ с някои стенописи на Боянската църква] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080915082927/http://natcomunesco.mfa.government.bg/album%20boyanska%20curkva/index.htm |date=2008-09-15 }} * [https://boyanachurch.info/ Страница на Боянската църква] * [http://www.otkrivam.bg/index.php?p=38&l=1&id=47 Боянската църква – адаптиран текст за деца] * [http://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/vtoroto.htm Маргарита Коева, Архитектура на Второто българско царство] * [http://whc.unesco.org/en/list/42 Страница на ЮНЕСКО, посветена на Боянската църква] * [http://users.mrl.uiuc.edu/petrov/manastiri/boyana/boyana.html Снимки на Боянската църква] * [http://medchurches.livejournal.com/23148.html medchurches.livejournal.com] {{Църкви в София}} {{ОСН България}} {{Природен парк Витоша}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Район Витоша]] [[Категория:Обекти на световното наследство в България]] [[Категория:Изобразително изкуство на България]] [[Категория:Църкви в София]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Църкви в Софийската епархия]] [[Категория:Средновековни църкви в България]] [[Категория:Музеи в София]] [[Категория:Софийска Света гора]] [[Категория:Природен парк Витоша]] [[Категория:Основани през 10 век]] d5lrgran11lv7z9pitbvbsa0bxcy87u 0 18870 12214307 12213840 2024-04-25T18:08:56Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/178.254.243.113|редакции на 178.254.243.113]] ([[User talk:178.254.243.113|б]].), към версия на Ted Masters wikitext text/x-wiki {{Световно културно и природно наследство |Име = Ивановски скални църкви |име_ЮНЕСКО = Rock-Hewn Churches of Ivanovo. |кутияширина = |максширина = |Картинка = Ivanovo Monastery.JPG |Картинка_описание = |Място = {{BUL}} |карта = България Област Русе |Тип = Културно наследство |Критерий = vii, viii, ix |ID = 45 |Справка = |Регион = Европа и Северна Америка |Координати = {{coord|43|43|N|25|58|E|region:BG_type:landmark}} |Година = 1979 |Разширение = |Застрашен = }} '''Ивановските скални църкви''' са разположени край с. [[Иваново (област Русе)|Иваново]], на 18 км от град [[Русе]]. Имат отличително запазени стенописи в сравнение с други комплекси в [[България]]. За разлика от традиционните манастири, състоящи се от 1 – 2 църкви, монашеска и стопанска част, в Иваново има разнообразие от малки [[скална църква|скални църкви]], [[параклис]]и и [[килия|килии]], издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река [[Русенски Лом]]. Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище. [[Файл:Ivanovo rocks.jpg|мини|ляво|200п|Скалите около манастира]] == История == Църквите и всички помещения край местността Писмата образуват [[скален манастир|скалния манастир]] „Свети архангел Михаил“, основан през XIII век от монаха [[Йоаким I (български патриарх)|Йоаким]], избран по-късно за първи [[Търновска патриаршия|търновски патриарх]]. През периода на [[Второто българско царство]] манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови [[ктитор|дарители]] били царете [[Иван Асен II]], [[Иван Александър]] и други представители на владетелски семейства. През XIV век манастирът е център на [[исихазъм|исихазма]]. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. Ивановските скални църкви са включени в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]] и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект. През 2021 година е отбелязана 800-ната годишнина на Ивановския скален манастирски комплекс с литургия в чест на Свети Йоаким, Патриарх Търновски, и основател на манастира. Службата е оглавена от [[Русенска епархия|Русенския митрополит]] [[Наум Русенски|Наум]]<ref>{{Cite news|url=https://www.rusenska-mitropolia.bg/на-атанасовден-в-русе-беше-отбелязана-80/|title=НА АТАНАСОВДЕН В РУСЕ БЕШЕ ОТБЕЛЯЗАНА 800-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ИВАНОВСКИЯ СКАЛЕН МАНАСТИР „СВ. АРХ. МИХАИЛ”|last=Русенска света митрополия|date=2021-01-18|work=Сайт на Русенска епархия|access-date=2024-01-05}}</ref>. [[Файл:Tsar John Alexander of Bulgaria.jpg|мини|250п|upright|Ктиторски портрет на цар Иван Александър]] == Архитектура == Манастирът има сложно устройство обединяващо комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква „Св. архангел Михаил“. Най-богато украсени със стенописи са „Съборената“ църква и църквата „Св. Богородица“. В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13 и 14 век, сътворена от търновски столични майстори, представяща развитието на живописните стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от XIV век, които са сред върховете в развитието на средновековното изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво Граматик. == Музей == Ивановските скални манастири са музеен комплекс и се обслужват от Регионален исторически музей-Русе. Те са най-посещаваният обект на РИМ-Русе<ref>{{Cite news|url=https://www.rusemedia.com/ивановските-скални-църкви-и-екомузея/|title=Ивановските скални църкви и Екомузеят – най-посещавани през 2023 г.|last=Димитрова|first=Гергана|date=2024-01-04|work=Русе Медия|access-date=2024-01-05}}</ref>. През летния период работят всеки ден, а през зимата само по предварителна заявка<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.museumruse.com/visitors/|заглавие=За посетителите: Работно време|автор=РИМ-Русе|достъп_дата=2024-01-05}}</ref>. Комплексът се състои от шест обекта<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.museumruse.com/portfolio-items/ivanovo/|заглавие=Ивановски скални църкви|автор=РИМ-Русе|труд=Обекти на РИМ-Русе|достъп_дата=2024-01-05}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://faolex.fao.org/docs/pdf/bul212970annex.pdf|заглавие=Декларирани и обявени недвижими културни ценности в Природен парк "Русенски Лом" и прилежащите територии|автор=Дирекция Природен парк "Русенски Лом"|труд=Актуализиран план за управление на Природен парк "Русенски Лом"|архив_дата=2022-06-01|достъп_дата=2024-01-05}}</ref>: * Комплекс Църквата „Св. Богородица“ - тя е основният манастирски храм. Включва скална църква с параклис и жилищни помещения тип монашески килии. Запазени са стенописи от XIV век. * Затрупаната църква „Свети Архангел Михаил“ - най-старата част на манастирския комплекс, състои се от верижно наредени помещения на едно ниво. * Комплекс „Кръщелнята“ - намира се на 100 метра от Затрупаната църква и се състои от голяма църква и жилищни помещения. * Комплекс „Господев дол“ - помещения на две нива, които преминават в естествена дълбока пещера. * Комплекс Съборената църква „Свети Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ - комплекс на три етажа с голяма църква и помещения около нея. * Белберницата – комплекс от монашески скални килии на 50 метра от Съборената църква. Отворена за посещение е основната църква в манастирския комплекс „Св. Богородица“, а останалите обекти са достъпни при предварителна заявка. Периодично се организират турове до Затрупаната църква „Свети Архангел Михаил“, от която е поставено началото на манастирския комплекс<ref>{{Cite news|url=https://www.radioruse.com/изкачване-до-затрупаната-църква-от-ко/|title=Изкачване до Затрупаната църква, от която произлизат Ивановските скални църкви|date=2021-07-16|work=Радио Русе|access-date=2024-01-05}}</ref>. == Богослужения в Ивановските скални църкви == В последните години се извършват богослужения по определени поводи в резултат на сътрудничество между РИМ-Русе и [[Русенска епархия|Русенска митрополия]]. Отбелязване на празника на Свети Йоаким, Патриарх Търновски, и основател на манастира, с отслужване на света литургия на 18-ти януари 2022 година в Затрупаната църква „Свети Архангел Михаил“<ref>{{Cite news|url=https://www.museumruse.com/света-литургия-в-затрупаната-църква/|title=Божествена литургия в "Затрупаната църква" на Ивановския скален манастир|last=РИМ-Русе|date=2022-01-01|work=Сайт на РИМ-Русе|access-date=2024-01-05}}</ref>. Отбелязване на празника на [[Теодора Басараб|Теофана Басараб]] след обявяването ѝ за светица – Теофана е българската царица Теодора, първа съпруга на цар Иван Александър, впоследствие приела монашество под името Теофана. Нейно изображение като ктитор е запазено в Съборената църква „Свети Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Именно в тази църква на манастирския комплекс през октомври 2022 Русенска епархия отбелязва за първи път празникът на царица Теодора със света литургия след канонизацията ѝ от [[Румънска православна църква|Румънската православна църква]]<ref>{{Cite news|url=https://www.rusenska-mitropolia.bg/архиерейска-литургия-в-ивановските-с/|title=АРХИЕРЕЙСКА ЛИТУРГИЯ В ИВАНОВСКИТЕ СКАЛНИ МАНАСТИРИ|last=Русенска света митрополия|date=2022-10-28|work=Сайт на Русенска епархия|access-date=2024-01-05}}</ref>. През 2023 година празникът на царица Теодора, която е дъщеря на влашкия воевода Иванко Басараб, отново е отбелязан с богослужение в Ивановския скален манастир с участие на българи и румънци<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101897763|title=Румънци и българи честват Св. Димитър Басарбовски и Св. Теофано Басараб|last=БНР Радио България|date=2023-10-27|work=Българско национално радио|access-date=2024-01-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.museumruse.com/отслужване-на-св-литургия-в-ивановски/|title=Света литургия в Ивановския скален манастир по повод честването на Света Теофана Басараб|last=РИМ-Русе|date=2023-10-01|work=Сайт на РИМ-Русе|access-date=2024-01-05}}</ref>. == Галерия == <gallery caption="Ивановски скални църкви"> Entry of church.jpg|Снимка от църквата „Света Богородица“ Ivanovo_gesamt.jpg|Снимка от църквата „Света Богородица“ Ivanovo_kirche.jpg|Снимка от църквата „Света Богородица“ Ivanovo_kapelle.jpg|Снимка от църквата „Света Богородица“ Ivanovo_kirche2.jpg|Снимка от църквата „Света Богородица“ Ivanovo_decke2.jpg|Снимка от църквата „Света Богородица“ Ivanovo_decke.jpg|Снимка от църквата „Света Богородица“ Стенопис в Ивановската скална църква.jpg|Снимка от църквата „Света Богородица“ </gallery> == Библиография == * Бичев, М. Стенописите в Иваново, С., 1965 * Бакалова, Е. Ивановските стенописи и идеите на исихазма. Изкуство, 1976, № 9 * Бакалова, Е. Принос към изследването на царската идеология в Средновековна България (Стенописите в църквата „Архангел Михаил“ край Иваново). Проблеми на изкуството, 1988, № 3, 31 – 45 * Василиев, А. Ивановските стенописи, С. 1953 * Йорданов, Стоян. Скалният манастир „Свети архангел Михаил“ при село Иваново, София, 2004 * Мавродинова, Л. Ивановските скални църкви. С., 1989 * Чилингиров, Асен. Кой е дарителят на Ивановските стенописи. С., Алфаграф, 2011 == Вижте също == * [[Живопис на Търновската художествена школа]] == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://whc.unesco.org/en/list/45 Ивановските скални църкви в листа на ЮНЕСКО] * [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/jds_0021-8103_1965_num_1_1_1101 Velmans, Tania. Les Fresques d'Ivanovo et la peinture byzantine à la fin du Moyen Âge], Journal des savants. 1965, N°1. pp. 358 – 412 {{ОСН България}} {{Национални историко-археологически резервати в България}} {{Скални църкви и манастири в България}} [[Категория:Обекти на световното наследство в България]] [[Категория:Паметници на културата в област Русе]] [[Категория:Скални църкви и манастири в България]] [[Категория:Археологически резервати в България]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Русе]] [[Категория:Средновековни църкви в България]] [[Категория:Манастири в Русенската епархия]] [[Категория:Църкви в Русенската епархия]] [[Категория:История на община Иваново]] [[Категория:Параклиси в България]] [[Категория:Търновска патриаршия]] [[Категория:Основани през 13 век]] 59d35oepuggh3g6ds0t3judf3vgxdr5 0 18976 12214386 11013713 2024-04-25T19:25:19Z 83.143.251.74 в учебника по биология така пишеше wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кестен|кестен (пояснение)}} {{Taxobox}} '''Кестените''' (''Castanea'') са род от осем или девет вида [[дърво|дървета]] и [[храст]]и от семейство [[Акациеви]]. Живеят естествено в райони с топъл умерен климат на [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]]. Името се отнася също и за ядковите [[плод]]ове, които тези дървета дават. Повечето от тях са големи дървета, достигащи 20 – 40 m височина, но някои видове ([[чинкапин]]ите) са по-малки, често храстообразни. Всички те са [[широколистни]]. [[Лист (ботаника)|Листата]] са прости, овални или копиевидни, дълги 10 – 30 cm и широки 4 – 10 cm, с остри и силно разредени зъби и плитки заоблени синуси между тях. Цъфтежът е в средата на лятото. [[Плод]]ът е бодлива чашка с диаметър 5 – 11 cm, съдържаща 2 – 7 [[ядка|ядки]]. Да не се бърка с [[Конски кестен]] (''Aesculus hippocastanum''), чиито плодове са отровни! Той е съвсем друг вид от различно семейство. [[Американски кестен|Американският кестен]], едно от доминиращите дървета в източните [[САЩ]] в миналото, е почти напълно унищожен от [[гъба|гъбичното]] заболяване ''Cryphonectria parasitica''. Американските чинкапини страдат сериозно от тази болест. Европейският и западноазиатският сладък кестен също са податливи, но по-слабо от американския, а източноазиатските видове са устойчиви. Тези устойчиви видове, особено [[японски кестен|японският кестен]], [[китайски кестен|китайският]] и тези [[кестен на Сегуин|на Сегуин]] и [[кестен на Хенри|Хенри]], са използвани в размножителни програми в САЩ с цел създаване на [[хибрид (биология)|хибриди]] с американския кестен, които да са устойчиви към болестта. == Видове == * ''C. alnifolia'' – [[Храстовиден чинкапин]]* * ''C. crenata'' – [[Японски кестен]] * ''C. dentata'' – [[Американски кестен]] * ''C. henryi'' – [[Кестен на Хенри]] * ''C. mollissima'' – [[Китайски кестен]] * ''C. ozarkensis'' – [[Озаркски чинкапин]] * ''C. pumila'' – [[Алегански чинкапин]] * ''C. sativa'' – [[Сладък кестен]] * ''C. seguinii'' – [[Кестен на Сегуин]] == Хранителна стойност == {{Хранителна стойност | име=Кестен (печен)<br /><small>Nuts, chestnuts, european, roasted</small> | usda_id = 3697 | kJ = 1025 | въглехидрати = 52.96 | захари = 10.6 | влакна = 5.1 | мазнини = 2.2 | насмас = 0.414 | мономас = 0.759 | полимас = 0.869 | холестерол_мг = 0 | белтък = 3.17 | вода = 40.48 | пепел = 1.2 | витА_мкг = 0 | акаротин_мкг = 0 | бкаротин_мкг = 14 | тиамин_мг = 0.243 | рибофлавин_мг = 0.175 | ниацин_мг = 1.342 | пантотенова_мг = 0.554 | витВ6_мг = 0.497 | фолиева_мкг = 70 | витВ12_мкг = 0 | витС_мг = 26 | витД_мкг = 0 | витЕ_мг = 0.5 | витК_мкг = 7.8 | ликопен_мкг = 0 | калций_мг = 29 | желязо_мг = 0.91 | магнезий_мг = 33 | фосфор_мг = 107 | калий_мг = 592 | натрий_мг = 2 | цинк_мг = 0.57 | мед_мг = 0.507 | манган_мг = 1.18 | селен_мкг = 1.2 | триптофан = 0.035 | треонин = 0.113 | изолевцин = 0.125 | левцин = 0.188 | лизин = 0.188 | метионин = 0.075 | цистин = 0.101 | фенилаланин = 0.134 | тирозин = 0.088 | валин = 0.178 | аргинин = 0.227 | хистидин = 0.088 | аланин = 0.212 | аспарагинова = 0.549 | глутаминова = 0.41 | глицин = 0.164 | пролин = 0.167 | серин = 0.159 | холин = 0.0015 | алкохол = 0 | кофеин_мг = 0 | теобромин_мг = 0 }} Кестените имат ниско съдържание на мазнини, много [[витамин С]], [[фосфор]], [[калий]] и др. Кестенът съдържа два пъти повече [[нишесте]] от [[картоф]]ите, което го превръща в една от най-важните хранителни култури в [[Япония]], [[Китай]] и [[Южна Европа]]. == Галерия == <gallery> Chestnut-salina.JPG|Плодове Châtaignier 120807 4.jpg|Лист </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Кестен| ]] [[Категория:Дървета]] bcyh6kovj5prlspzwwebn0g6zfbzptf 12214437 12214386 2024-04-25T20:23:51Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/83.143.251.74|редакции на 83.143.251.74]] ([[User talk:83.143.251.74|б]].), към версия на Termininja wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кестен|кестен (пояснение)}} {{Taxobox}} '''Кестените''' (''Castanea'') са род от осем или девет вида [[дърво|дървета]] и [[храст]]и от семейството на [[букови]] (''[[Fagaceae]]''). Живеят естествено в райони с топъл умерен климат на [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]]. Името се отнася също и за ядковите [[плод]]ове, които тези дървета дават. Повечето от тях са големи дървета, достигащи 20 – 40 m височина, но някои видове ([[чинкапин]]ите) са по-малки, често храстообразни. Всички те са [[широколистни]]. [[Лист (ботаника)|Листата]] са прости, овални или копиевидни, дълги 10 – 30 cm и широки 4 – 10 cm, с остри и силно разредени зъби и плитки заоблени синуси между тях. Цъфтежът е в средата на лятото. [[Плод]]ът е бодлива чашка с диаметър 5 – 11 cm, съдържаща 2 – 7 [[ядка|ядки]]. Да не се бърка с [[Конски кестен]] (''Aesculus hippocastanum''), чиито плодове са отровни! Той е съвсем друг вид от различно семейство. [[Американски кестен|Американският кестен]], едно от доминиращите дървета в източните [[САЩ]] в миналото, е почти напълно унищожен от [[гъба|гъбичното]] заболяване ''Cryphonectria parasitica''. Американските чинкапини страдат сериозно от тази болест. Европейският и западноазиатският сладък кестен също са податливи, но по-слабо от американския, а източноазиатските видове са устойчиви. Тези устойчиви видове, особено [[японски кестен|японският кестен]], [[китайски кестен|китайският]] и тези [[кестен на Сегуин|на Сегуин]] и [[кестен на Хенри|Хенри]], са използвани в размножителни програми в САЩ с цел създаване на [[хибрид (биология)|хибриди]] с американския кестен, които да са устойчиви към болестта. == Видове == * ''C. alnifolia'' – [[Храстовиден чинкапин]]* * ''C. crenata'' – [[Японски кестен]] * ''C. dentata'' – [[Американски кестен]] * ''C. henryi'' – [[Кестен на Хенри]] * ''C. mollissima'' – [[Китайски кестен]] * ''C. ozarkensis'' – [[Озаркски чинкапин]] * ''C. pumila'' – [[Алегански чинкапин]] * ''C. sativa'' – [[Сладък кестен]] * ''C. seguinii'' – [[Кестен на Сегуин]] == Хранителна стойност == {{Хранителна стойност | име=Кестен (печен)<br /><small>Nuts, chestnuts, european, roasted</small> | usda_id = 3697 | kJ = 1025 | въглехидрати = 52.96 | захари = 10.6 | влакна = 5.1 | мазнини = 2.2 | насмас = 0.414 | мономас = 0.759 | полимас = 0.869 | холестерол_мг = 0 | белтък = 3.17 | вода = 40.48 | пепел = 1.2 | витА_мкг = 0 | акаротин_мкг = 0 | бкаротин_мкг = 14 | тиамин_мг = 0.243 | рибофлавин_мг = 0.175 | ниацин_мг = 1.342 | пантотенова_мг = 0.554 | витВ6_мг = 0.497 | фолиева_мкг = 70 | витВ12_мкг = 0 | витС_мг = 26 | витД_мкг = 0 | витЕ_мг = 0.5 | витК_мкг = 7.8 | ликопен_мкг = 0 | калций_мг = 29 | желязо_мг = 0.91 | магнезий_мг = 33 | фосфор_мг = 107 | калий_мг = 592 | натрий_мг = 2 | цинк_мг = 0.57 | мед_мг = 0.507 | манган_мг = 1.18 | селен_мкг = 1.2 | триптофан = 0.035 | треонин = 0.113 | изолевцин = 0.125 | левцин = 0.188 | лизин = 0.188 | метионин = 0.075 | цистин = 0.101 | фенилаланин = 0.134 | тирозин = 0.088 | валин = 0.178 | аргинин = 0.227 | хистидин = 0.088 | аланин = 0.212 | аспарагинова = 0.549 | глутаминова = 0.41 | глицин = 0.164 | пролин = 0.167 | серин = 0.159 | холин = 0.0015 | алкохол = 0 | кофеин_мг = 0 | теобромин_мг = 0 }} Кестените имат ниско съдържание на мазнини, много [[витамин С]], [[фосфор]], [[калий]] и др. Кестенът съдържа два пъти повече [[нишесте]] от [[картоф]]ите, което го превръща в една от най-важните хранителни култури в [[Япония]], [[Китай]] и [[Южна Европа]]. == Галерия == <gallery> Chestnut-salina.JPG|Плодове Châtaignier 120807 4.jpg|Лист </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Кестен| ]] [[Категория:Дървета]] 5tuygpwrdimvfquhmack12a5pjxi7du 0 20305 12214038 12177112 2024-04-25T13:04:45Z 89.215.118.106 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Владимир Димитров|Владимир Димитров (пояснение)}} {{Личност | име-рождено = Владимир Димитров Поппетров | категория = художник | портрет = Vladimir Dimitrov - Maistora.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Фролош]], [[Княжество България]] | националност = {{BUL}} | работил = [[учител]] | подпис = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | период = | стил = | учител = [[Петко Клисуров]], [[Жеко Спиридонов]], [[Антон Митов]], [[Иван Мърквичка]] | академия = [[Национална художествена академия|Художествено индустриално училище в София]] | направление = [[живопис]] | патрон = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = [[Димитровска награда]] (1950) }} }} '''Владимир Димитров Поппетров – Майстора''' е [[България|български]] [[художник]] от [[Македония (област)|Македония]], едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в [[Портрет|портретния]] и [[Пейзажна живопис|пейзажния жанр]] и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Майстора има принос и като военен художник — създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е и първият официален български военен кореспондент.<ref name="Кюстендил">{{Кюстендил|384- 386}}</ref> == Биография == [[Файл:Dimitar Petrov Magarevo revolutionary.jpg|мини|ляво|200п|Димитър Петров от Магарево в революционна униформа]] [[Файл:Vladimir Dimitrov Maystora, Iliya Beshkov, Ivan Lazarov and and students.jpg|мини|240px|ляво|Владимир Димитров – Майстора, [[Илия Бешков]] и [[Иван Лазаров]] със студенти през 1955 година]] Дядото на Владимир Димитров Димитър е свещеник от македонското битолско село [[Магарево]], който емигрира на североизток. Синът му Петър учи в килийно училище в [[Кюстендил]] и също става свещеник, като получава енория в село [[Вирче]], Царевоселско, където се жени за Боя от [[Панчарево (община Пехчево)|Панчарево]]. След създаването на Княжество България в 1879 година семейството емигрира в [[Бобошево]], а по-късно във [[Фролош]], [[Дупнишко]]. Вторият син на Петър — Димитър се жени за Кана, бежанка от царевоселското село [[Стар Истевник]]. Във Фролош се раждат и двете деца на семейството — Владимир Димитров на 1 февруари 1882 година и Йорданка (Данка, 1888 – 1964).<ref name="Милев 29">{{cite book | title = Владимир Димитров – Майстора : Биография | last = Милев | first = Иво | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2022| edition = | publisher = Книгомания | location = | isbn = 9786191953363 | doi = | pages = 29 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> През 1889 година семейството на Димитър и Кана се преселва в Кюстендил, където Владимир Димитров завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 година сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в [[София]] и учи в Художественото индустриално училище (днес [[Национална художествена академия]]) при [[Петко Клисуров]], [[Жеко Спиридонов]], [[Антон Митов]], [[Иван Мърквичка]] и други. В своя начален период рисува главно [[портрет]]и (на [[Александър Теодоров-Балан]], [[Николай Лилиев]], [[Мърквичка]], „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 година посещава биеналето във [[Венеция]], пътува из Турция, Русия, Италия. Участва като доброволец в [[Балканска война|Балканската война]] (1912 – 1913) — военен художник в целия поход на [[Тринадесети пехотен рилски полк|13-и пехотен рилски полк]] и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) като художник на [[Седма пехотна рилска дивизия|7-а пехотна рилска дивизия]]. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в [[Берлин]] с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на [[Фронт|фронта]] – „Ранени“, „По [[Беласица]]“, „Инвалиди“, „На фронта на р. [[Струма]]“, „В гр. [[Скопие]], 1916“, „Завръщане от фронта“ и други. [[Файл:Plovdiv-Gallery-Maistora.jpg|мини|240px|ляво|Творби на Майстора в [[Пловдивска градска художествена галерия]]]] Положителна оценка за новаторството му в областта на [[Графика (изобразително изкуство)|графиката]] дават [[Николай Райнов]], [[Сирак Скитник]], [[Гео Милев]]. Критиката поставя името му начело в борбата против [[Академизъм|академизма]] и [[Консерватизъм|консерватизма]].<ref name="Кюстендил"/> Между 1911 и 1918 година с прекъсвания заради участието му във войните е учител по [[Калиграфия|краснопис]] и [[гимнастика]] в [[Търговска гимназия (Свищов)|Търговската гимназия в Свищов]], а през 1919 година стажува в Трета мъжка гимназия в [[София]]. [[Файл:BASA-KYUSTENDIL-1716-Maystora.jpg|мини|260п|Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] и [[Шишковци]], Кюстендилско]] Повлиян силно от [[Толстоизъм|толстоизма]] – близък е с толстоистите [[Никола Венетов]], [[Христо Досев]], [[Димитър Кацаров (педагог)|Димитър Кацаров]], [[Борис Георгиев (художник)|Борис Георгиев]], [[Йордан Гуглев]]. През 1922 година излага картини от цикъла си „Жътва“, посветен на събирането на [[Пшеница|житната]] реколта. През 1923 година работи и в [[Италия]].<ref name="Кюстендил"/> През 1924 година се установява в кюстендилското село [[Шишковци]] по покана на [[Андон Виячев]], където живее до 1951 година. Селяните го наричат „Рисувача“, хазяинът му го сравнява с [[Иван Рилски]], а децата го наричат „[[Дядо Коледа]]“. През 1924 година сключва договор с [[Сенат на САЩ|американския сенатор]] д-р [[Джон О'Крейн]], който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.<ref>Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, ''Българска енциклопедия'', С., 1936, Т. 1.</ref> През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в [[Кюстендил|Кюстендилския край]]: „Моми“ (около 1925 – 1935), „Моми-сестри от с. [[Дивля]], Радомирско“ (около 1928 – 1930), „[[Цветница]]“, „Фамилия“ (около 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (около 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (около 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“' (около 1935 – 1938), „Копачки“ (около 1935 – 1938), „Селско момиче сред [[Мак|макове]]“ (1935 – 1938) и други. От 1930 до 1951 година работи като учител в кюстендилските села. До 9 септември 1944 година членува в дружество „[[Родно изкуство (движение)|Родно изкуство]]“ и в Дружеството на художниците в България, а след това – в [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]. Член е на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] от 1946 година.<ref>''Енциклопедия А-Я'', С., БАН, 1974, с. 231.</ref> Като член на [[Национален комитет за защита на мира|Националния комитет за защита на мира]] участва в конгреси във [[Вроцлав]], [[Париж]] и [[Варшава]]. Умира на 29 септември 1960 година в болницата [[ИСУЛ]] в София. == Изложби == ; Самостоятелни * 1922 – Манежа в София * 1925 – Художествената академия в София * 1927 – Художествената академия в София ; Общи * 1916 – Берлин * 1922 – Рим * 1925 – Прага == Награди и отличия == * През 1944 г. е удостоен със званието „[[Почетни граждани на Кюстендил|почетен гражданин на Кюстендил]]“. * През 1950 г. – със званието [[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил художник]]. * През 1952 г. – със званието [[Почетно звание „Народен“|Народен художник]]. * През 1950 г. е отличен с [[Димитровска награда]]. * През 1952 г. – с орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ I степен. * През 1957 г. – с орден „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ I степен. * През 1959 г. – с орден „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“. == Вижте също == [[Файл:VladimirDimitrovGallery.jpg|мини|260п|[[Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил]]]] * [[Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил]] * [[Шишковци|село Шишковци, община Кюстендил]] == Литература == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1432 "Автобиография; Родословие на Владимир Димитров Майстора"] * Борис Колев. ''Владимир Димитров – Майстора''. София: Български художник, 1955. * Boris Kolev. ''Vladimir Dimitrov, le Maître: monographie''. Sofia: Balgarski Houdojnik, 1955. * Vicho Ivanov. ''Vladimir Dimitrov – der Meister: 1882 – 1960''. Sofia: Sofia-Press, 1968. * Георги Ст. Димитров. ''Владимир Димитров – Майстора и българската критика''. София: Септември, 1982. * [[Димитър Аврамов (изкуствовед)|Аврамов, Димитър]]. ''Майстора и неговото време''. София, 1989. * Николов, Михал, „Помощта на Кюстендилското градско управление за Владимир Димитров – Майстора по време на следването му в Софийското рисувално училище“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.ІІІ, 1991. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.vladimirdimitrov-maistora.com/bg/ Сайт на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190108190636/http://www.vladimirdimitrov-maistora.com/bg/ |date=2019-01-08 }} * [http://www.flickr.com/photos/mihalorel/sets/72157600058567208/ Картини на Владимир Димитров – Майстора във Flickr] * [http://art.domino.bg/artists.php?artID=53 Картини на Майстора в галерия „Домино“] * Петър Янъков, [https://www.168chasa.bg/article/6825554 „Как принудиха Майстора да си направи самокритика“], в-к „168 часа“, 20 април 2018 * Мила Вачева, [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7240230 „Майстора – гениалният аскет“], в-к „24 часа“, 12 януари 2019 {{Нормативен контрол}} {{Портал|Изкуство|Македония}} {{СОРТКАТ:Димитров – Майстора, Владимир}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Кюстендилски художници]] [[Категория:Баталисти]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български военни кореспонденти]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] [[Категория:Вегетарианци]] [[Категория:Членове на БКП]] [[Категория:Почетни граждани на Кюстендил]] [[Категория:Заслужили художници]] [[Категория:Народни художници]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Хора от област Кюстендил]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:По произход от Магарево]] [[Категория:Български комунисти]] [[Категория:Български творци от Македония]] sldd1a8d38irgc9oc8o83c48mjf9y78 12214039 12214038 2024-04-25T13:05:38Z 89.215.118.106 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Владимир Димитров|Владимир Димитров (пояснение)}} {{Личност | име-рождено = Владимир Димитров Поппетров | категория = художник | портрет = Vladimir Dimitrov - Maistora.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Фролош]], [[Княжество България]] | националност = {{BUL}} | работил = [[учител]] | подпис = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | период = | стил = | учител = [[Петко Клисуров]], [[Жеко Спиридонов]], [[Антон Митов]], [[Иван Мърквичка]] | академия = [[Национална художествена академия|Художествено индустриално училище в София]] | направление = [[живопис]] | патрон = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = [[Димитровска награда]] (1950) }} }} '''Владимир Димитров Поппетров – Майстора''' е [[България|български]] [[художник]] от [[Македония (област)|Македония]], едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в [[Портрет|портретния]] и [[Пейзажна живопис|пейзажния жанр]] и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Майстора има принос и като военен художник — създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е и първият официален български военен кореспондент.<ref name="Кюстендил">{{Кюстендил|384- 386}}</ref> == Биография == [[Файл:Dimitar Petrov Magarevo revolutionary.jpg|мини|ляво|200п|Димитър Петров от Магарево в революционна униформа]] [[Файл:Vladimir Dimitrov Maystora, Iliya Beshkov, Ivan Lazarov and and students.jpg|мини|240px|ляво|Владимир Димитров – Майстора, [[Илия Бешков]] и [[Иван Лазаров]] със студенти през 1955 година]] Прадядото на Владимир Димитров Димитър е свещеник от македонското битолско село [[Магарево]], който емигрира на североизток. Синът му Петър учи в килийно училище в [[Кюстендил]] и също става свещеник, като получава енория в село [[Вирче]], Царевоселско, където се жени за Боя от [[Панчарево (община Пехчево)|Панчарево]]. След създаването на Княжество България в 1879 година семейството емигрира в [[Бобошево]], а по-късно във [[Фролош]], [[Дупнишко]]. Вторият син на Петър — Димитър се жени за Кана, бежанка от царевоселското село [[Стар Истевник]]. Във Фролош се раждат и двете деца на семейството — Владимир Димитров на 1 февруари 1882 година и Йорданка (Данка, 1888 – 1964).<ref name="Милев 29">{{cite book | title = Владимир Димитров – Майстора : Биография | last = Милев | first = Иво | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2022| edition = | publisher = Книгомания | location = | isbn = 9786191953363 | doi = | pages = 29 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> През 1889 година семейството на Димитър и Кана се преселва в Кюстендил, където Владимир Димитров завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 година сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в [[София]] и учи в Художественото индустриално училище (днес [[Национална художествена академия]]) при [[Петко Клисуров]], [[Жеко Спиридонов]], [[Антон Митов]], [[Иван Мърквичка]] и други. В своя начален период рисува главно [[портрет]]и (на [[Александър Теодоров-Балан]], [[Николай Лилиев]], [[Мърквичка]], „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 година посещава биеналето във [[Венеция]], пътува из Турция, Русия, Италия. Участва като доброволец в [[Балканска война|Балканската война]] (1912 – 1913) — военен художник в целия поход на [[Тринадесети пехотен рилски полк|13-и пехотен рилски полк]] и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) като художник на [[Седма пехотна рилска дивизия|7-а пехотна рилска дивизия]]. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в [[Берлин]] с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на [[Фронт|фронта]] – „Ранени“, „По [[Беласица]]“, „Инвалиди“, „На фронта на р. [[Струма]]“, „В гр. [[Скопие]], 1916“, „Завръщане от фронта“ и други. [[Файл:Plovdiv-Gallery-Maistora.jpg|мини|240px|ляво|Творби на Майстора в [[Пловдивска градска художествена галерия]]]] Положителна оценка за новаторството му в областта на [[Графика (изобразително изкуство)|графиката]] дават [[Николай Райнов]], [[Сирак Скитник]], [[Гео Милев]]. Критиката поставя името му начело в борбата против [[Академизъм|академизма]] и [[Консерватизъм|консерватизма]].<ref name="Кюстендил"/> Между 1911 и 1918 година с прекъсвания заради участието му във войните е учител по [[Калиграфия|краснопис]] и [[гимнастика]] в [[Търговска гимназия (Свищов)|Търговската гимназия в Свищов]], а през 1919 година стажува в Трета мъжка гимназия в [[София]]. [[Файл:BASA-KYUSTENDIL-1716-Maystora.jpg|мини|260п|Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] и [[Шишковци]], Кюстендилско]] Повлиян силно от [[Толстоизъм|толстоизма]] – близък е с толстоистите [[Никола Венетов]], [[Христо Досев]], [[Димитър Кацаров (педагог)|Димитър Кацаров]], [[Борис Георгиев (художник)|Борис Георгиев]], [[Йордан Гуглев]]. През 1922 година излага картини от цикъла си „Жътва“, посветен на събирането на [[Пшеница|житната]] реколта. През 1923 година работи и в [[Италия]].<ref name="Кюстендил"/> През 1924 година се установява в кюстендилското село [[Шишковци]] по покана на [[Андон Виячев]], където живее до 1951 година. Селяните го наричат „Рисувача“, хазяинът му го сравнява с [[Иван Рилски]], а децата го наричат „[[Дядо Коледа]]“. През 1924 година сключва договор с [[Сенат на САЩ|американския сенатор]] д-р [[Джон О'Крейн]], който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.<ref>Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, ''Българска енциклопедия'', С., 1936, Т. 1.</ref> През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в [[Кюстендил|Кюстендилския край]]: „Моми“ (около 1925 – 1935), „Моми-сестри от с. [[Дивля]], Радомирско“ (около 1928 – 1930), „[[Цветница]]“, „Фамилия“ (около 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (около 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (около 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“' (около 1935 – 1938), „Копачки“ (около 1935 – 1938), „Селско момиче сред [[Мак|макове]]“ (1935 – 1938) и други. От 1930 до 1951 година работи като учител в кюстендилските села. До 9 септември 1944 година членува в дружество „[[Родно изкуство (движение)|Родно изкуство]]“ и в Дружеството на художниците в България, а след това – в [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]. Член е на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] от 1946 година.<ref>''Енциклопедия А-Я'', С., БАН, 1974, с. 231.</ref> Като член на [[Национален комитет за защита на мира|Националния комитет за защита на мира]] участва в конгреси във [[Вроцлав]], [[Париж]] и [[Варшава]]. Умира на 29 септември 1960 година в болницата [[ИСУЛ]] в София. == Изложби == ; Самостоятелни * 1922 – Манежа в София * 1925 – Художествената академия в София * 1927 – Художествената академия в София ; Общи * 1916 – Берлин * 1922 – Рим * 1925 – Прага == Награди и отличия == * През 1944 г. е удостоен със званието „[[Почетни граждани на Кюстендил|почетен гражданин на Кюстендил]]“. * През 1950 г. – със званието [[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил художник]]. * През 1952 г. – със званието [[Почетно звание „Народен“|Народен художник]]. * През 1950 г. е отличен с [[Димитровска награда]]. * През 1952 г. – с орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ I степен. * През 1957 г. – с орден „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ I степен. * През 1959 г. – с орден „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“. == Вижте също == [[Файл:VladimirDimitrovGallery.jpg|мини|260п|[[Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил]]]] * [[Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил]] * [[Шишковци|село Шишковци, община Кюстендил]] == Литература == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1432 "Автобиография; Родословие на Владимир Димитров Майстора"] * Борис Колев. ''Владимир Димитров – Майстора''. София: Български художник, 1955. * Boris Kolev. ''Vladimir Dimitrov, le Maître: monographie''. Sofia: Balgarski Houdojnik, 1955. * Vicho Ivanov. ''Vladimir Dimitrov – der Meister: 1882 – 1960''. Sofia: Sofia-Press, 1968. * Георги Ст. Димитров. ''Владимир Димитров – Майстора и българската критика''. София: Септември, 1982. * [[Димитър Аврамов (изкуствовед)|Аврамов, Димитър]]. ''Майстора и неговото време''. София, 1989. * Николов, Михал, „Помощта на Кюстендилското градско управление за Владимир Димитров – Майстора по време на следването му в Софийското рисувално училище“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.ІІІ, 1991. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.vladimirdimitrov-maistora.com/bg/ Сайт на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190108190636/http://www.vladimirdimitrov-maistora.com/bg/ |date=2019-01-08 }} * [http://www.flickr.com/photos/mihalorel/sets/72157600058567208/ Картини на Владимир Димитров – Майстора във Flickr] * [http://art.domino.bg/artists.php?artID=53 Картини на Майстора в галерия „Домино“] * Петър Янъков, [https://www.168chasa.bg/article/6825554 „Как принудиха Майстора да си направи самокритика“], в-к „168 часа“, 20 април 2018 * Мила Вачева, [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7240230 „Майстора – гениалният аскет“], в-к „24 часа“, 12 януари 2019 {{Нормативен контрол}} {{Портал|Изкуство|Македония}} {{СОРТКАТ:Димитров – Майстора, Владимир}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Кюстендилски художници]] [[Категория:Баталисти]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български военни кореспонденти]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] [[Категория:Вегетарианци]] [[Категория:Членове на БКП]] [[Категория:Почетни граждани на Кюстендил]] [[Категория:Заслужили художници]] [[Категория:Народни художници]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Хора от област Кюстендил]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:По произход от Магарево]] [[Категория:Български комунисти]] [[Категория:Български творци от Македония]] 20d4d7gq7eeglh07clr3mgvfk88q5gr 0 20716 12214021 12046314 2024-04-25T12:40:58Z 109.120.221.116 . wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Либия | официално-име-бг = Държава Либия | официално-име = {{lang|ar|دولة ليبيا}} | девиз = | химн = [[Химн на Либия|ليبيا ليبيا ليبيا]] | химн-файл = Libya, Libya, Libya instrumental.ogg | демоним = [[Либийци|либиец]] | карта = Libya (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Либия | столица = [[Триполи]] | най-голям-град = Триполи | религия = 97% [[ислям]]<br>2,7% [[християнство]]<br>0,3% други | управление = [[Унитарна държава|унитарно]] преходно [[правителство]] | лидер1 = [[Президент на Либия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Мохамед Ал Манфи]] | лидер2 = [[Министър-председател на Либия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Абдул Хамид Дбейбе]] | законодателна-власт = Камара на представителите | събитие-вид = [[Италианска Либия|Независимост]] | събитие-бел = от [[Италия]] | събитие1 = Обявяване | събитие-дата1 = 10 февруари 1947 г. | събитие2 = [[Кралство Либия|Кралство]] | събитие-дата2 = 24 декември 1951 г. | събитие3 = [[Джамахирия]] | събитие-дата3 = 19 ноември 1977 г. | събитие4 = [[Гражданска война в Либия (2011)|Революция]] | събитие-дата4 = 17 февруари 2011 г. | площ = 1 759 541 | площ-място = 16-о | води% = | население-година = 2022 | население = 7 054 493 | население-място = 104-то | население-градско = 80,7 | население-градско-място = 44-то | население-гъстота-място = 218-о | население-оценка-година = 2006 | население-оценка = 5 670 688 | БВП-година = 2022 | БВП = 128,281 млрд. [[щатски долар|USD]] | БВП-място = 92-ро | БВП-на-човек = 18 345 USD | БВП-на-човек-място = 81-во | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 50,326 млрд. USD | БВП-ном-място = 90-о | БВП-ном-на-човек = 7197 USD | БВП-ном-на-човек-място = 108-о | Джини-година = | Джини = | Джини-категория = | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,718 | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 104-то | продълж-живот = 72,7 години | продълж-живот-място = 104-то | дет-смъртност = 12/1000 | дет-смъртност-място = 99-о | грамотност = 84,2 | грамотност-място = 111-о | валута = [[Либийски динар]] | валута-код = LYD | часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] | отместване-UTC = +2 | формат-дата = | климат = [[Горещ пустинен климат|горещ пустинен]] | организации = [[ООН]], [[Африкански съюз|АС]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = LY | TLD = [[.ly]] | телефонен-код = +218 | ITU префикс = 5AA-5AZ | сайт = | забележки = }} '''Либия''' ({{lang|ar|‏ليبيا}}) е [[държава]] в [[Северна Африка|Северна]] [[Африка]], граничеща със [[Средиземно море]] на север, [[Египет]] на изток, [[Судан]] на югоизток, [[Чад]] и [[Нигер]] на юг, и [[Алжир]] и [[Тунис]] на запад. [[Столица]]та на Либия е [[Триполи]]. Само 2,5% от територията са [[земеделие|земеделски]] обработваеми, но има значителни находища на [[нефт]] и [[природен газ]]. Либия се дели традиционно на [[Триполитания]], [[Киренайка]] и [[Фесан]]. В [[Древна Гърция]] ''Либия'' се употребява в по-широк смисъл, обхващащ цяла [[Северна Африка]] на запад от Египет. В някои случаи името се отнася дори за целия континент [[Африка]]. С територия 1,8 млн. км², от които 90% е пустиня, Либия е четвъртата страна по площ в Африка и 17-а в света.<ref>U.N. Demographic Yearbook, (2003), [http://unstats.un.org/unsd/demographic/products/dyb/DYB2003/Table03.pdf „Demographic Yearbook (3) Pop., Rate of Pop. Increase, Surface Area & Density“], ''United Nations Statistics Division''. Посетен на 15 юли 2006</ref> Столицата Триполи наброява 1,7 млн. души, а цялото население на страната е 5,7 млн. души. Либия е на шесто място по [[брутен вътрешен продукт]] на глава от населението в Африка.<ref>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2007/02/weodata/weorept.aspx?sy=2006&ey=2006&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C686%2C963%2C688%2C616%2C518%2C223%2C728%2C516%2C558%2C918%2C138%2C748%2C196%2C618%2C278%2C522%2C692%2C622%2C694%2C156%2C142%2C624%2C449%2C626%2C564%2C628%2C283%2C228%2C853%2C924%2C288%2C233%2C293%2C632%2C566%2C636%2C964%2C634%2C182%2C238%2C453%2C662%2C968%2C960%2C922%2C423%2C714%2C935%2C862%2C128%2C716%2C611%2C456%2C321%2C722%2C243%2C942%2C248%2C718%2C469%2C724%2C253%2C576%2C642%2C936%2C643%2C961%2C939%2C813%2C644%2C199%2C819%2C184%2C172%2C524%2C132%2C361%2C646%2C362%2C648%2C364%2C915%2C732%2C134%2C366%2C652%2C734%2C174%2C144%2C328%2C146%2C258%2C463%2C656%2C528%2C654%2C923%2C336%2C738%2C263%2C578%2C268%2C537%2C532%2C742%2C944%2C866%2C176%2C369%2C534%2C744%2C536%2C186%2C429%2C925%2C178%2C746%2C436%2C926%2C136%2C466%2C343%2C112%2C158%2C111%2C439%2C298%2C916%2C927%2C664%2C846%2C826%2C299%2C542%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=PPPPC&grp=0&a=&pr.x=27&pr.y=6| title = Report for Selected Countries and Subjects| work = World Economic Outlook Database, October 2007| publisher = IMF| accessdate = 15 февруари| accessyear = 2008}}</ref> Това се дължи на големите запаси от [[нефт]] и малкото население.<ref>Annual Statistical Bulletin, (2004), [http://www.opec.org/library/Annual%20Statistical%20Bulletin/interactive/2004/FileZ/XL/T33.HTM „World proven crude oil reserves by country, 1980 – 2004“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120711143657/http://www.opec.org/library/Annual%20Statistical%20Bulletin/interactive/2004/FileZ/XL/T33.HTM |date=2012-07-11 }}, ''O.P.E.C.''. Посетен на 20 юли 2006</ref><ref>World Economic Outlook Database, (април 2006), [http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2006/01/data/dbcoutm.cfm?SD=2005&ED=2005&R1=1&R2=1&CS=3&SS=2&OS=C&DD=0&OUT=1&C=512-941-914-446-612-666-614-672-311-946-213-137-911-962-193-674-122-676-912-548-313-556-419-678-513-181-316-682-913-684-124-273-339-921-638-948-514-686-218-688-963-518-616-728-223-558-516-138-918-353-748-196-618-278-522-692-622-694-156-142-624-449-626-564-628-283-228-853-924-288-233-293-632-566-636-964-634-182-238-453-662-968-960-922-423-714-935-862-128-716-611-456-321-722-243-965-248-718-469-724-253-576-642-936-643-961-939-813-644-199-819-184-172-524-132-361-646-362-648-364-915-732-134-366-652-734-174-144-328-146-258-463-656-528-654-923-336-738-263-578-268-537-532-742-944-866-176-369-534-744-536-186-429-925-178-746-436-926-136-466-343-112-158-111-439-298-916-927-664-846-826-299-542-582-443-474-917-754-544-698&S=NGDPDPC&CMP=0&x=14&y=10 „Report for Selected Countries and Subjects“], ''International Monetary Fund''. Посетен на 15 юли 2006</ref> През 2011 г. страната държи рекорд в съотношението на чуждестранни валутни резерви към [[БВП]] равняващо се на 2.71.<ref>[http://profit.bg/news/20-te-naj-golemi-valutni-manipulatori-v-sveta/nid-98276.html 20-те най-големи валутни манипулатори в света]</ref> == История == {{основна|История на Либия}} [[Файл:Theatre sabratha libya.jpeg|мини|ляво|220п|Римски театър на запад от Триполи]] Археологически доказателства от [[8 хилядолетие пр.н.е.]] показват, че либийското крайбрежие е обитавано от хора от [[неолит]]а, които можели да опитомяват едър рогат добитък и да култивират различни растения.<ref name="locberber">Federal Research Division of the Library of Congress, (1987), [https://archive.is/20120922002708/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ly0013) „Early History of Libya“], ''U.S. Library of Congress''. Посетен на 11 юли 2006.</ref> === Древна Либия. === ''Либия'' е [[гръцки език|гръцката]] дума за ''Африка'' (макар в [[Античност]]та да се отнася само за северната част). Територията, позната днес като Либия, е била владение на различни народи, като [[финикия|финикийци]], [[картаген]]ци, [[Гърция|гърци]], [[римляни]], [[вандали]] и [[Византийска империя|византийци]], които са управлявали цялата територия или само части от нея. Въпреки че гърците и римляните са оставили в наследство руини, като [[Лептис Магна]] и [[Сабрата]] има много малко други останки от тези древни култури. [[Древна Гърция|Гърците]] се заселват в източна Либия по препоръка на оракула от [[Делфи]], когато изселници от пренаселения остров [[Санторини|Тера]] тръгват да търсят нов дом в [[Северна Африка]]. През [[631 пр.н.е.]] основават [[полис]]а [[Кирена]].<ref>Federal Research Division of the Library of Congress, (1987), [https://archive.is/20120922002705/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ly0015) „Cyrenaica and the Greeks“], ''U.S. Library of Congress''. Посетен на 11 юли 2006</ref> За по-малко от 200 години са основани още четири важни гръцки града, които образуват пентаполис – съюз на петте града. По същото време Триполитания е била провинция на [[Картаген]]. През [[1 век]], след като Триполитания за кратко е владение на [[Нумидия]], крайбрежните територии са завладени от [[Рим]]. [[Римляни]]те обединяват двата региона и за повече от 400 години Триполитания и Киренайка стават проспериращи римски провинции.<ref>Heuser, Stephen, ([[24 юли]] [[2005]]), [http://www.boston.com/travel/articles/2005/07/24/when_romans_lived_in_libya/?rss_id=Boston+Globe+--+Travel+News „When Romans lived in Libya“], ''The Boston Globe''. Посетен на 18 юли 2006.</ref> Римски руини като тези в Лептис Магна удостоверяват жизнеността на региона, където хората в по-големи и по-малки населени места се радват на удобствата на градския живот. [[търговия|Търговци]] и [[занаят]]чии от различни римски територии се установяват в Северна Африка, но животът в градовете в Триполитания напомня повече Картаген, а в Киренайка – същинска Гърция. === Ислямски период === {{раздел-мъниче}} [[Римска империя|Римските]] колонии [[Триполи]] и [[Киренайка]] са завладени от [[араби|арабски]] [[ислям|мюсюлмани]] през [[7 век]].През 1551 г. Либия е завладяна от османците. Към [[19 век]] Либия се очертава все повече като независима [[Османска империя|османска]] провинция. През [[1911]] г., докато Османската империя се разпада, [[Италия]] нахлува (виж: [[Италиано-турската война]]) и поема управлението. === Съвременност === Няколко години след [[Втора световна война|Втората световна война]] Либия получава своята независимост като условие на Съюзническия мирен договор с [[Италия]]. Между 1951 и 1969 страната е [[монархия]] – [[кралство Либия]], оглавено от [[Идрис|крал Идрис]]. От [[1969]] г. Либия се управлява от полковник [[Муамар ал-Кадафи]], който идва на власт чрез [[държавен преврат]] и прекратява либийската монархическа традиция. Кадафи отхвърля както [[Съюз на съветските социалистически републики|съветския]] [[комунизъм]], така и западния [[капитализъм]], и заявява, че ще следва независим курс, описвайки себе си като защитник на „потиснатите народи“ и страните от [[трети свят|Третия свят]], стремящи се да отстояват независимостта си на международната сцена. Отношенията между [[САЩ]] и Либия се обтягат на [[2 декември]] [[1979]] г., когато либийски тълпи нападат американското [[посолство]] в Триполи. Кадафи определя инцидента като „спонтанна [[Демонстрация (обществена проява)|демонстрация]]“ и отрича всякакво участие. През [[май]] [[1980]] г. САЩ оттегля всички свои [[дипломат]]и от Либия, но не прекъсва дипломатическите си отношения със страната. На [[6 май]] [[1981]] г., повече от година след стъпването на власт на президент [[Роналд Рейгън]], САЩ обвинява либийското правителство в подпомагане на международния [[тероризъм]]. Всички либийски дипломати са изгонени от САЩ и дипломатическите отношения с Либия са прекратени официално. Администрацията на Рейгън разглежда Кадафи като нежелан играч на международната сцена, защото той поддържа [[палестина|палестинските]] терористични групи, подкрепя революционен [[Иран]] по време на [[Ирано-иракска война|войната]] ([[1980]] – [[1988]]) срещу [[Ирак]] и [[Саддам Хюсеин]], и помага на различни революционни движения по целия свят, ръководени главно от [[сепаратизъм|сепаратистки]] терористични групи като [[Временна ирландска републиканска армия|Ирландската републиканска армия]] (ИРА), [[ЕТА|Родина и свобода на баските]] (ЕТА), [[Организация за освобождение на Палестина|Организацията за освобождение на Палестина]] (ООП) и др. През [[март]] [[1982]] г. САЩ налага [[ембарго]] върху вноса на либийски [[нефт]] и върху износа на индустриални стоки към Либия, повечето от които били използвани за нефтената промишленост. Тези мерки не са последвани от [[Европа]]. През 1973 г. Муамар Кадафи обявява по-голямата част от залива [[Сидра]] за либийски териториални води, като границата е условна права линия между гр. Бенгази и гр. [[Мисрата]]. Кадафи нарича тази „граница“ „Линия на смъртта“ и заплашва, че преминаването ѝ ще доведе до военен отговор. Тези териториални претенции не са признати и до днес, а в периода 1985 – 1986 г. довеждат до напрежение между САЩ и Либия – от американска страна в залива са проведени операциите [[Бойни действия в залива Сидра (1986)|Attain Document и Прериен огън (Prairie fire)]]. При втората се стига до въоръжен сблъсък, при който са потопени две либийски [[Корвета|корвети]], а трета е тежко повредена. На [[14 април]] [[1986]] г., в отговор на два терористични атентата, за които е заподозряна Либия, Рейгън дава заповед за бомбардировки срещу наречените от него „терористични местоположения“ – Триполи и [[Бенгази]]. Проведена е [[операция Елдорадо каньон]], жертвите при която са около 60 души (включително цивилни), измежду които и осиновената дъщеря на Кадафи, като целта е самият Кадафи, който по това време се укрива в маскировъчни палатки в Либийската пустиня. Бомбардировките са следствие главно на обвиненията на САЩ за либийско участие в бомбения атентат на [[5 април]] в често посещаваната от американски служещи [[Германия|немска]] дискотека „[[Ла Бел]]“, взел 3 жертви. [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] налагат санкции срещу Либия през [[1992]] г. заради взривяването на [[Пан Ам 103]] над шотландското градче [[Локърби]], когато загиват общо 270 души. [[Атентатът над Локърби]] влошава допълнително изострените отношения на режима на Кадафи със Запада. Санкциите са отложени на [[12 септември]] [[2003]] г., след като Либия се съгласява да поеме отговорността и да заплати 2,7 млрд. щатски долара на семействата на загиналите. Впоследствие, на [[26 февруари]] [[2004]] г., ООН премахва 23-годишната забрана за пътувания до Либия. Въпреки това много други ограничения са все още в сила, като например някои икономически санкции и забраната на полети към Либия за американски самолети. От [[19 февруари]] [[2011]] г. започват масови протести в цялата страна, които постепенно преминават в организирано въоръжено въстание, което прераства в [[Гражданска война в Либия|гражданска война]]. Жестокото им потушаване от страна на Муамар Кадафи е осъдено от международната общност и от [[19 март]] започва мащабна [[Военна интервенция в Либия 2011|военна операция]] на Коалиционните сили с цел изпълняване на [[Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН]] за създаване на зона забранена за полети. === Гражданска война === {{основна|Гражданска война в Либия}} На 15 февруари 2011 г. започва бунт срещу диктаторския режим на [[Муамар Кадафи]] в [[Бенгази]]. Причината е, че е имало сблъсъци между силите за сигурност и протестиращи на същия ден. След около 10 дена Кадафи и [[Африкански съюз|Африканския съюз]] предлагат на опозиционния [[Национален преходен съвет (Либия)|Национален преходен съвет]] да прекратят бойните действия, но никой не приема това предложение. Събитието вдигна на крак [[ООН]], [[НАТО]], [[Арабска лига|Арабската лига]], [[Франция]], [[Великобритания]] и [[САЩ]]. След четиримесечни бомбардировки Националният преходен съвет (опозицията) превзема столицата [[Триполи]]. В помощ на опозицията се присъединяват [[НАТО]], страните от [[Арабска лига|Арабската лига]] и [[Швеция]]. На 20 октомври опозицията залавя избягалия [[Муамар Кадафи]] в родния му град [[Сирт]], като непосредствено след това е убит. Последните му думи били: „Не ме убивайте, деца мои!“. На 23 октомври [[Национален преходен съвет (Либия)|Националния преходен съвет]] слага край на войната. === Либия след Муамар Кадафи === След поражението на силите, лоялни към режима на Муамар Кадафи, Либия бива разкъсана на парчета между отделни въоръжени милиции, които са свързани с различни региони, градове и племена. В същото време официалното правителство на Либия бива отслабено и не може да упражнява ефективно своята власт над страната. Конкуриращите се милиции са изправени един срещу друг в борбата за политическо надмощие. На 7 юли 2012 г. либийските граждани провеждат първите парламентарни избори след падането на режима на Муамар Кадафи. На 8 август Националния преходен съвет придава властта на новия Общ национален конгрес, който след това бива натоварен с формирането на временно правителство и изготвянето на нова либийска конституция, която трябва да бъде одобрена с общонароден референдум. На 25 август Ройтерс съобщава, че на територията на столицата Триполи с булдозери са извършени вандалски прояви от страна на ислямистки милиции върху суфистки джамии и гробове. Многобройни актове на вандализъм и унищожаване на историческо наследство са извършени от предполагаеми ислямистки милиции като разрушаването тежки британски обекти от втората световна война, които се намират в близост до Бенгази. Много други случаи на унищожаване и разграбване спрямо исторически места и обекти са извършени след падането на Муамар Кадафи, а много други обекти все още остават под опасност от разграбване към момента. На 11 септември 2012 г. ислямисти извършват въоръжено нападение срещу американското посолство в Бенгази, при което загина посланика на САЩ в Либия Кристофър Стивънс и трима други. Случаят генерира недоволство и в САЩ и в Либия. На 7 октомври 2012 г. новоизбрания премиер на Либия Мустафа Абу Шакир бе свален, след като за втори път не успя да сформира кабинет. На 14 октомври 2012 г. Общия национален конгрес избира бившия член на конгреса и бивш адвокат по човешки права в Женева Али Зейдан за премиер. Зайед полага клетва, след като кабинетът бива одобрен от Общия национален конгрес. На 11 март 2014 г. след серия от скандали в които името му бива замесено в контрабанда на петрол, Али Зейдан се оттегля и бива заменен от Абдула ал Тани. През юни 2014 г. в Либия се проведоха избори за Съвета на депутатите, който е нов законодателен орган, предназначен да поеме ръководството на Общия национален конгрес. Изборите биват помрачени от насилие и при ниска избирателна активност със затворени избирателни секции в някои области. Секуларистите и либералите получават добри резултати на изборите, докато ислямистките депутати от Общия национален конгрес се събират отново и настояват за продължаване на мандата на конгреса и отказват да признаят новия съвет на депутатите. Няколко дни по-късно въоръжени поддръжници на конгреса принуждават новоизбраните членове на парламента да избягат в пристанищния град Тобрук. От средата на 2014 г. Либия бива разкъсана от конфликта между съперничещите се парламенти. В същото време племенни милиции и джихадистки групировки се възползват от създалия се вакуум. В същата година радикални бойци на Ислямска държава в Ирак и Леванта превземат Дарина, а през 2015 г. град Сирт. В началото на 2015 г. съседен Египет осъществи въздушни удари срещу ИДИЛ в подкрепа на правителството на Тобрук. През януари 2015 г. бяха проведени срещи в Женева с цел да се стигне до мирно споразумение между враждуващите фракции в Либия. Въпреки това представителите на Общия национален конгрес не участват в преговорите. В същото време тероризма в Либия постепенно се увеличи и засегна и съседни страни. Терористичната атака срещу музея Бардо в Тунис на 18 март 2015 г. според съобщенията е осъществена от двама обучени либийски бойци. През 2015 г. бяха проведени продължителни серии от дипломатически срещи, които са ръководени от испанския дипломат Бернардино Леон. През юли 2015 год Леон представя доклад за напредъка на преговорите, които в този момент са просто постигнато политическо споразумение на 11 юли, определящ цялостната рамка включително ръководни принципи, институции и вземането на решения, механизми за ръководене на прехода до приемане на постоянна конституция. Обявената цел на този процес е да завърши създаването на една модерна, демократична държава основана на принципа на върховенството на закона, разделение на властите и зачитане на човешките права. Съвета за сигурност на ООН посочва, че Либийският народ недвусмислено се изразяват в полза на мира. В доклада се подчертава, че Либия е в критичен етап и призовава всички страни в Либия да продължат да се ангажират конструктивно в процеса на диалог и се посочва, че само с диалог и политически компромис може да се осъществи този мирен преход. За целта са нужни координирани усилия в подкрепа на бъдещото правителство на националното съгласие. Преговорите продължават до средата на 2015 г. на най-различни международни локации, като най-значимата от тях се провежда в Мароко в началото на септември. Също така през 2015 г. като част от подкрепата от страна на международната общност, Съветът на ООН по правата на човека поиска доклад за сигуатията в Либия. Така върховния комисар по правата на човека Зейл ал Хюсеин създава разследващ орган, който да докладва за възстановяването на съдебната система и спазването на човешките права в Либия. == Политика == {{основна|Политика на Либия}} Либия притежава необичайна система на управление. [[Муамар ал-Кадафи]] твърди, че Либия е „''същинска [[социализъм|социалистическа]] държава''“. Официалните институции на [[правителство]]то не са съвсем ясни. Кадафи технически не е „[[президент]]“ или „[[министър-председател]]“, а се описва като един вид „водач“, който помага на либийския народ в постигането на социализма. За повечето хора по света той е „''полковник Кадафи''“. Либия не разполага с [[конституция]], законите на страната идват от [[ислямско право|ислямското право]] и „[[Зелена книга|Зелената книга]]“ по политическа философия на Кадафи. [[Форма на държавно управление|Формата на държавно управление]] в Либия се нарича [[джамахирия]]. Думата представлява модификация на арабската дума ''джумхурия'' (''република''), която може да се преведе като ''народна държава''. На практика обаче, Либия е под [[диктатор]]ството на Кадафи, който е подпомаган от тесен кръг военни и политически служебни лица. Либия е многократно обвинявана в повсеместно неспазване на [[човешки права|човешките права]] и държавно подпомаган тероризъм. На [[19 декември]] [[2003]] г. Либия признава, че притежава програма за [[оръжия за масово унищожение]] ([[ОМУ]]), и едновременно с това обявява намерението си да я прекрати и премахне всички ОМУ, като се съгласява да бъдат направени изненадващи проверки. Либия също се съгласява да ограничи дълго-полетните си [[ракета|ракети]] до 300 км. Съобщението е вследствие на тайни дипломатически преговори с [[Обединено кралство|Обединеното кралство]] и [[САЩ]]. На [[7 март]] [[2004]] г., [[Белият дом]] потвърждава, че последните либийски съоръжения за [[ядрено оръжие|атомни оръжия]] са пратени към САЩ. По същото време се разкрива, че Либия тайно предава атомни технологии от [[Северна Корея]] към трети страни. [[Пакистан]] и [[Китай]] се назовават като сътрудници в тези програми. Преди това, според американски служебни лица, [[Египет]] придобива технологии директно от [[Пхенян]], но САЩ блокира пратка с ракети през [[2001]]. Въпреки това американските власти научават, че година по-късно Египет получава 24 ракетни двигатели „[[Родон-1|Родон]]“ от Северна Корея. По време на посещението си в Либия на [[23 февруари]] [[2004]] г. [[Мохамед Ел Барадей]], генералният директор на [[Международна агенция по атомна енергия|Международната агенция по атомна енергия]] ([[МААЕ]]), прави следното изказване: „Все още се опитваме да изясним мрежата, да разберем дали други страни са получили [оръжейните] технологии и схеми за конструкция. Това естествено е от много важно значение за нас.“ == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Либия}} == Административно деление == {{основна|Административно деление на Либия}} Либия се поделя на 32 шаб'бият (общини). {| border="0" width="100%" | colspan="2" | 32-те общини са:|| rowspan="17" width="322" style="vertical-align: middle;" | [[Файл:Libya New Municipalities.png|320px]] |- | width="25%" | <small>1</small> [[Адждабия]] || width="35%" | <small>17</small> [[Гат]] || |- | <small>2</small> [[Ал Бутнан]] || <small>18</small> [[Гадамис]] |- | <small>3</small> [[Ал Хизам ал Ахдар]] || <small>19</small> [[Гарян]] |- | <small>4</small> [[Ал Джебал ал Ахдар]] ([[Ал-Байда]])|| <small>20</small> [[Мурзук]] |- | <small>5</small> [[Ал Джифара]] || <small>21</small> [[Мизда]] |- | <small>6</small> [[Ал Джуфра]] || <small>22</small> [[Мистрата]] |- | <small>7</small> [[Ал Куфра]] || <small>23</small> [[Налут]] |- | <small>8</small> [[Ал Мардж]] || <small>24</small> [[Таджура Ва ал Навахи АлАрба']] |- | <small>9</small> [[Ал Маргаб]] || <small>25</small> [[Тархуна Ва Мсалата]] |- | <small>10</small> [[Ан Нугат ал Хумс]] || <small>26</small> [[Тарабулус]] ([[Триполи]]) |- | <small>11</small> [[Ал Губа]] || <small>27</small> [[Сабха]] |- | <small>12</small> [[Ал Вахат]] || <small>28</small> [[Сурт]] |- | <small>13</small> [[Аз Завия]] || <small>29</small> [[Сабрата Ва Сурман]] |- | <small>14</small> [[Бенгази]] || <small>30</small> [[Вади ал Хаят]] |- | <small>15</small> [[Бени Валид]] || <small>31</small> [[Вади ал Шати]] |- | <small>16</small> [[Дерна]] || <small>32</small> [[Яфран]] |} == География == {{основна|География на Либия}} [[Файл:Libya Desert Sunrise.jpg|мини|220п|Пустинен пейзаж от Либия (90% от територията на страната е пустиния)]] Либия има територия от 1 759 540 km², което я прави 17-ата по големина в света. Тя е малко по-малка от [[Индонезия]] и приблизително с големината на американския щат [[Аляска]]. Либия е рядко населена страна, чиято икономика разчита изцяло на големите [[нефт]]ени запаси. Либия има просторен излаз на [[Средиземно море]], което оформя най-големият средиземноморски залив на Африка – [[Сидра]]. С дължина 1770 km либийският бряг е най-голям от всички страни, които граничат със Средиземноморие.<ref>(2005), [http://www.educationlibya.org/country_profile.htm „Demographics of Libya“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040426000721/http://www.educationlibya.org/country_profile.htm |date=2004-04-26 }}, ''Education Libya''. Посетен на 29 юни [[2006]].</ref><ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2060.html „Field Listings – Coastlines“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170716042040/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2060.html |date=2017-07-16 }}, ''CIA World Factbook''. 20 юли 2006. Посетен на 23 юли 2006.</ref> В тясната и [[блато|заблатена]] [[крайбрежие|крайбрежна]] [[низина]] живее по-голямата част от населението на страната. На юг е обширна част от [[Сахара]]. Близо до границата с Чад се намират разклоненията на [[вулкан]]ското плато [[Тибести]]. В източната част на Либия и в [[Египет]], до река [[Нил]], се разпростира [[Либийска пустиня|Либийската пустиня]], с разпръснати [[оазис]]и, най-големият от които е [[Ал Куфра]]. == Икономика == {{основна|Икономика на Либия}} [[Файл:Tripoli CBD.JPG|мини|250п|Небостъргачи в Триполи]] [[Файл:Libya GDP per capita.png|мини|250п|При Кадафи Либия има по-висок БВП на глава от населението от Европейския съюз, а в някои периоди и от САЩ.]] [[Файл:Libya location map-oil & gas 2011-en.svg|мини|250п|Залежи на нефт в Либия.]] Либийската икономика разчита основно на приходи от [[Нефтопреработвателна промишленост|нефтопреработвателната промишленост]], на които се падат над половината [[БВП]] и 97% от износа.<ref name="star-oil"/> Либия притежава най-големите нефтени залежи в Африка и има важен принос към глобалния запас на петрол.<ref name=eia-libya>{{cite web|title=Libya – Analysis|url=http://www.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=LY|publisher=U.S. Energy Information Administration}}</ref> През 2010 г., когато нефтът струва $80 за барел, нефтената промишленост е отговорна за 54% от БВП на страната.<ref>[https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PETR.RT.ZS?locations=LY World Bank, Oil Rents as % of GDP]</ref> Освен петрол, други природни ресурси са [[Природен газ|природният газ]] и [[гипс]]ът.<ref name="opec-libya"/> [[Международен валутен фонд|Международният валутен фонд]] оценява растежа на БВП на Либия на 122% през 2012 г. и 16,7% през 2013 г., след 60-процентов спад през 2011 г.<ref name="star-oil">{{cite web |title=Oil production boosts Libya economy, instability hampers reconstruction |url=http://www.dailystar.com.lb/Business/Middle-East/2012/Oct-20/192086-oil-production-boosts-libya-economy-instability-hampers-reconstruction.ashx |publisher=The Daily Star |date=20 октомври 2012}}</ref> Значителните приходи от енергийния сектор в комбинация със сравнително малобройното население дават на Либия едно от най-високите нива на БВП на глава от населението в Африка.<ref name="opec-libya">[http://www.opec.org/opec_web/en/about_us/166.htm "Libya facts and figures". OPEC].</ref> Това дава възможност на Либия да предсотавя високо ниво на социална [[сигурност]], особено що се касае до жилища и образование.<ref>{{cite web|url=http://www.unhchr.ch/tbs/doc.nsf/(Symbol)/E.1990.5.Add.26.En?OpenDocument |title=Libyan Arab Jamahiriya Report |publisher=United Nations High Commissioner for Human Rights}}</ref> Безработицата е нарастнала от 8% през 2008 г. на 21%, според последното преброяване.<ref>{{cite news |url=https://af.reuters.com/article/investingNews/idAFJOE52106820090302 |title=Libya's Jobless Rate at 20.7 Percent |publisher=Reuters Africa |date=2 март 2009 |access-date=2018-02-27 |archive-date=2012-10-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121020102458/http://af.reuters.com/article/investingNews/idAFJOE52106820090302 }}</ref> Според доклад на [[Лигата на арабските държави]] с данни от 2010 г., безработицата при жените е 18%, докато при мъжете е 21%, което прави Либия единствената арабска страна, където има повече безработица сред мъжете, отколкото при жените.<ref>{{cite web|title=More men unemployed than women in Libya: report|url=http://english.alarabiya.net/articles/2012/03/18/201511.html|publisher=Al Arabiya |date=18 март 2012}}</ref> Либия има високи нива на социално неравенство, високи нива на безработица сред младежите и регионални икономически несъответствия.<ref name=african-outlook>{{cite web |title=Libya |url=http://www.africaneconomicoutlook.org/en/countries/north-africa/libya/ |publisher=African Economic Outlook}}</ref> Доставките на вода също са проблем, като около 28% от населението няма достъп до безопасна питейна вода към 2000 г.<ref>{{cite web |url=http://www.unicef.org/specialsession/about/sgreport-pdf/03_SafeDrinkingWater_D7341Insert_English.pdf |title=Safe Drinking Water |publisher=WHO/UNIADF Joint Monitoring Programme |format=PDF |year=2000 |достъп_дата=2018-02-27 |архив_дата=2012-11-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121114040550/http://www.unicef.org/specialsession/about/sgreport-pdf/03_SafeDrinkingWater_D7341Insert_English.pdf }}</ref> В началото на 1980-те години Либия е една от най-богатите страни в света, а нейният БВП на глава от населението е по-висок от този на някои развити страни.<ref>''Philips' Modern School Atlas'', 1987, 1983 GNP per capita figures are quoted in a list.</ref> През август 2011 г. е изчислено, че ще са нужни поне 10 години, за да се възстанови инфраструктурата на Либия. Дори и преди войната през 2011 г., инфраструктурата на страната е в лошо състояние, поради пренебрегване от страна на администрацията на Кадафи.<ref>{{cite news|url=http://www.bbc.co.uk/news/business-14684547 |title=Libyan sovereign wealth fund 'missing $2.9bn' |publisher=BBC News Business |date=26 август 2011}}</ref> Към октомври 2012 г. икономиката е възстановена от конфликта през 2011 г., като производството на нефт е вече на нормалните нива.<ref name="star-oil"/> Нефтопроизводството е над 1,6 милиона барела дневно преди войната. Към октомври 2012 г. средното нефтопроизводство е над 1,4 милиона барела на ден.<ref name="star-oil"/> Подновяването на производството на нефт е възможно, поради бързото завръщане на големи западни компании.<ref name="star-oil"/> * Размер на външния дълг 4100 млн. USD (2000) * Износ 13900 млн. USD (2000) * Внос 7600 млн. USD (2000) * Консумация на електричество 17577 млн. kWh (1999) * Износ на електричество 0 kWh (1999) * Внос на електричество 0 kWh (1999) * Производство на електричество 18900 млн. kWh (1999) * Процент произведено електричество от атомни електроцентрали 0 % (1999) * [[брутен вътрешен продукт|БВП]] 45400 млн. USD * БВП на глава от населението 8900 USD на глава от населението (2000) * БВП – ръст 6,5 % (2000) * Процент на селското стопанство в БВП 7 % (1997) * Процент на промишлеността в БВП 47 % (1997) * Процент на услугите в БВП 46 % (1997) * Процент на работната сила в селското стопанство 17 % (1997) * Процент на работната сила в промишлеността 29 % (1997) * Процент на работната сила в услугите 54 % (1997) * Процент безработни 30 % (2000) == Население == {{основна|Население на Либия}} [[Файл:Tripoli Medina.jpg|мини|220п|Старият град на Триполи е важен туристически център за страната.]] [[Население]]то на Либия е 6 036 914 души за 2007 година според изчисления на ЦРУ. От тях 166 510 са чуждестранни работници. Средната гъстота е 3,3 жит. на км² в двата северни региона [[Триполитания]] и [[Киренайка]] и по-малко от един човек на квадратен километър в другите части на страната. Либия е една от най-малко населените страни спрямо големината на територията си.<ref>Earth Trends, Environmental Information, (2004), [http://earthtrends.wri.org/searchable_db/index.php?theme=4&variable_ID=431&action=select_countries „Population: Population density“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080401082354/http://earthtrends.wri.org/searchable_db/index.php?theme=4&variable_ID=431&action=select_countries |date=2008-04-01 }}, ''World Resources Institute''. Посетен на 19 юли 2006.</ref> 90% от населението живее на 10% от територията ѝ, най-вече по крайбрежието. Повече от половината население живее в градовете, като е концентрирано най-вече в двата най-големи града [[Триполи]] и [[Бенгази]].<ref>Al-Amari, Mailud, (November 2004), [http://apha.confex.com/apha/132am/techprogram/paper_91322.htm „Population Dynamics and Fertility Trends in Libya“], ''American Public Health Association''. Посетен на 17 юли 2006.</ref> Местните либийци са смес между [[бербери]]те и по-късно дошлите [[араби]]. Има малки етнически групи, като [[туареги]] (берберски народ) и [[тебу]], който водят [[номади|номадски]] или полуномадски начин на живот. Други чуждестранни граждани са араби от близките африкански страни (най-вече египтяни и туниси) и африканци от [[Субсахарска Африка]].<ref>Libya Demographics and Geography, (2005), [http://www.columbiagazetteer.org/public/Libya.html „Libya – Population“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080503013450/http://www.columbiagazetteer.org/public/Libya.html |date=2008-05-03 }} ''The Columbia Gazetteer of the World''. Посетен на 17 юли 2006</ref> Арабите и берберите съставляват 97% от населението, другите 3% са: [[гърци]], [[малта|малтийци]], [[италианци]], египтяни, афгани, [[турци]], [[индийци]] и африканци от Субсахарска Африка.<ref>The World Factbook, (2006), [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ly.html „People – Libya“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161224023634/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ly.html |date=2016-12-24 }}, ''CIA World Factbook''. Посетен на 19 юли 2006.</ref> Все пак са включени само легалните граждани, а страната е известна с това, че е дом на много нелегални африканци, като според някои източници броят им е около 1 милион.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://migration.ucdavis.edu/MN/more.php?id=2248_0_5_0 |заглавие=Migration News – Migration Dialogue |достъп_дата=2008-02-15 |архив_дата=2008-03-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080329055731/http://migration.ucdavis.edu/MN/more.php?id=2248_0_5_0 }}</ref> Говоримият език в Либия е [[арабски език|арабски]], който е и официален. [[берберски езици|Тамазигт]] (Берберски език) е говорен от берберите, но няма статут на официален за страната.<ref>Anderson, Lisa, (2006), [http://encarta.msn.com/text_761570705__1/Libya.html „'Libya', III. People, B. Religion & Language“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091030064204/http://encarta.msn.com/text_761570705__1/Libya.html |date=2009-10-30 }}, ''MSN Encarta''. Посетен на 17 юли 2006.</ref> Берберите живеят основно в Триполитанския регион, град Зуларах и някои оазиси. В големите градове се говори и на [[английски език|английски]] и [[италиански език]], но предимно от по-възрастното население. Семейният живот е важен за либийците, повечето от тях живеят в апартаменти и други самостоятелни жилища, като това зависи от дохода и имуществото им. Въпреки че местните араби обикновено водят номадски живот и живеят в палатки, сега много от тях са се установили в градовете за постоянно.<ref>Al-Hawaat, Dr. Ali, (1994), [http://www.ncrss.com/report3.doc „The Family and the work of women, A study in the Libyan Society“] ''National Center for Research and Scientific Studies of Libya''. Посетен на 19 юли 2006.</ref> поради това предишният им начин на живот постепенно изчезва. Малък брой либийци все още водят такъв начин на живот в пустинята. Голяма част от населението е заето в сферите на [[индустрия]]та и услугите и по-малка част се препитава от [[земеделие]]. === Образование === [[Файл:Benghazi University.jpg|мини|200п|Дворът на първия университет в Либия, в град Бенгази]] 1,7 млн. от населението на Либия са ученици, като 270 000 следват висше образование.<ref name="Libedu">Clark, Nick, (July 2004), [http://www.wes.org/eWENR/04July/Practical.htm „Education in Libya“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130208081721/http://www.wes.org/ewenr/04July/Practical.htm |date=2013-02-08 }}, ''World Education News and Reviews, Volume 17, Issue 4''. Посетен на 22 юли 2006.</ref> Образованието в Либия е безплатно за всички граждани,<ref>Federal Research Division of the Library of Congress, (1987), [https://archive.is/20120921235353/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ly0070) „Education of Libya“], ''U.S. Library of Congress''. Посетен на 22 юли 2006.</ref> и е задължително до гимназиалното ниво. Грамотността в страната е най-високата в Африка, 82% либийци могат да четат и пишат.<ref>{{cite web |url=http://www.medregion.mepi.state.gov/libya.html |title=About Libya |accessdate=10 октомври 2007 |date=2003 |work=Office of the Middle East Partnership Initiative |publisher=United States Department of State |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223173311/http://www.medregion.mepi.state.gov/libya.html }}</ref> След независимостта на джамахирията от 1951 година е основан първият университет в Бенгази.<ref name="Libedu2">El-Hawat, Ali, (2000), [http://www.bc.edu/bc_org/avp/soe/cihe/inhea/profiles/Libya.htm „Country Higher Education Profiles – Libya“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100605042417/http://www.bc.edu/bc_org/avp/soe/cihe/inhea/profiles/Libya.htm |date=2010-06-05 }}, ''International Network for Higher Education in Africa''. Посетен на 22 юли 2006.</ref> За академичната година 1975/76 броят на студентите е 13 418. Към 2004 г. броят им е над 200 000 с допълнителни 70 000 записани в техническия и професионален сектор.<ref name="Libedu" /> Рязкото увеличение на броя на студентите е свързано с увеличението на броя на висшите учебни заведения. От само два през 1975 г. сега броят им е 84 (12 от тях са обществени).<ref name="Libedu" /> Висшето образование в страната се финансира от обществения бюджет. За 1998 г. 38,2% от националния бюджет е разпределен за образование. Това е един от най-високите проценти, отделяни за образование в света.<ref name="Libedu2" /> * Естественият прираст е 2,262%. Средната продължителност на живота при мъжете е 74,64 г., а при жените – 79,23 г. * По религиозен състав мнозинството са [[мюсюлмани]] – 98,8% (от тях [[сунити]] – 98,4 %, [[ибадити]] – 1,6 %), [[християнство|християни]] – 1,1 % ([[католицизъм|католици]] и [[православие|православни]]). Градско население – 88 % == Култура == {{основна|Култура на Либия}} == Източници == <references /> == Вижте също == {{Портал Африка}} * [[Процесът срещу българските медици и палестинския лекар в Либия]] * [[Въоръжени сили на Либия]] == Външни препратки == * {{икона|ar}} [http://www.sooglibya.com Официален сайт на Либия]. * {{икона|en}} [http://www.libyanbureau-dc.org/ Либийско посолство във Вашингтон] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080921233019/http://www.libyanbureau-dc.org/ |date=2008-09-21 }}. * {{икона|en}} [http://www.freewebs.com/tarekalwan/ Прозорец към Либия]. * {{factbook|ly}} {{Превод от|en|Libya|739873978}} {{Африка}} {{Африкански съюз}} {{ОДССР}} {{ОПЕК}} [[Категория:Либия| ]] qndmxiruc89gmh6icj26msbegybivn9 12214062 12214021 2024-04-25T13:21:07Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/109.120.221.116|редакции на 109.120.221.116]] ([[User talk:109.120.221.116|б]].), към версия на Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Либия | официално-име-бг = Държава Либия | официално-име = {{lang|ar|دولة ليبيا}} | девиз = | химн = [[Химн на Либия|ليبيا ليبيا ليبيا]] | химн-файл = Libya, Libya, Libya instrumental.ogg | демоним = [[Либийци|либиец]] | карта = Libya (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Либия | столица = [[Триполи]] | най-голям-град = Триполи | религия = 97% [[ислям]]<br>2,7% [[християнство]]<br>0,3% други | управление = [[Унитарна държава|унитарно]] преходно [[правителство]] | лидер1 = [[Президент на Либия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Мохамед Ал Манфи]] | лидер2 = [[Министър-председател на Либия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Абдул Хамид Дбейбе]] | законодателна-власт = Камара на представителите | събитие-вид = [[Италианска Либия|Независимост]] | събитие-бел = от [[Италия]] | събитие1 = Обявяване | събитие-дата1 = 10 февруари 1947 г. | събитие2 = [[Кралство Либия|Кралство]] | събитие-дата2 = 24 декември 1951 г. | събитие3 = [[Джамахирия]] | събитие-дата3 = 19 ноември 1977 г. | събитие4 = [[Гражданска война в Либия (2011)|Революция]] | събитие-дата4 = 17 февруари 2011 г. | площ = 1 759 541 | площ-място = 16-о | води% = | население-година = 2022 | население = 7 054 493 | население-място = 104-то | население-градско = 80,7 | население-градско-място = 44-то | население-гъстота-място = 218-о | население-оценка-година = 2006 | население-оценка = 5 670 688 | БВП-година = 2022 | БВП = 128,281 млрд. [[щатски долар|USD]] | БВП-място = 92-ро | БВП-на-човек = 18 345 USD | БВП-на-човек-място = 81-во | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 50,326 млрд. USD | БВП-ном-място = 90-о | БВП-ном-на-човек = 7197 USD | БВП-ном-на-човек-място = 108-о | Джини-година = | Джини = | Джини-категория = | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,718 | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 104-то | продълж-живот = 72,7 години | продълж-живот-място = 104-то | дет-смъртност = 12/1000 | дет-смъртност-място = 99-о | грамотност = 84,2 | грамотност-място = 111-о | валута = [[Либийски динар]] | валута-код = LYD | часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] | отместване-UTC = +2 | формат-дата = | климат = [[Горещ пустинен климат|горещ пустинен]] | организации = [[ООН]], [[Африкански съюз|АС]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = LY | TLD = [[.ly]] | телефонен-код = +218 | ITU префикс = 5AA-5AZ | сайт = | забележки = }} '''Либия''' ({{lang|ar|‏ليبيا}}) е [[държава]] в [[Северна Африка|Северна]] [[Африка]], граничеща със [[Средиземно море]] на север, [[Египет]] на изток, [[Судан]] на югоизток, [[Чад]] и [[Нигер]] на юг, и [[Алжир]] и [[Тунис]] на запад. [[Столица]]та на Либия е [[Триполи]]. Само 2,5% от територията са [[земеделие|земеделски]] обработваеми, но има значителни находища на [[нефт]] и [[природен газ]]. Либия се дели традиционно на [[Триполитания]], [[Киренайка]] и [[Фесан]]. В [[Древна Гърция]] ''Либия'' се употребява в по-широк смисъл, обхващащ цяла [[Северна Африка]] на запад от Египет. В някои случаи името се отнася дори за целия континент [[Африка]]. С територия 1,8 млн. км², от които 90% е пустиня, Либия е четвъртата страна по площ в Африка и 17-а в света.<ref>U.N. Demographic Yearbook, (2003), [http://unstats.un.org/unsd/demographic/products/dyb/DYB2003/Table03.pdf „Demographic Yearbook (3) Pop., Rate of Pop. Increase, Surface Area & Density“], ''United Nations Statistics Division''. Посетен на 15 юли 2006</ref> Столицата Триполи наброява 1,7 млн. души, а цялото население на страната е 5,7 млн. души. Либия е на шесто място по [[брутен вътрешен продукт]] на глава от населението в Африка.<ref>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2007/02/weodata/weorept.aspx?sy=2006&ey=2006&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C686%2C963%2C688%2C616%2C518%2C223%2C728%2C516%2C558%2C918%2C138%2C748%2C196%2C618%2C278%2C522%2C692%2C622%2C694%2C156%2C142%2C624%2C449%2C626%2C564%2C628%2C283%2C228%2C853%2C924%2C288%2C233%2C293%2C632%2C566%2C636%2C964%2C634%2C182%2C238%2C453%2C662%2C968%2C960%2C922%2C423%2C714%2C935%2C862%2C128%2C716%2C611%2C456%2C321%2C722%2C243%2C942%2C248%2C718%2C469%2C724%2C253%2C576%2C642%2C936%2C643%2C961%2C939%2C813%2C644%2C199%2C819%2C184%2C172%2C524%2C132%2C361%2C646%2C362%2C648%2C364%2C915%2C732%2C134%2C366%2C652%2C734%2C174%2C144%2C328%2C146%2C258%2C463%2C656%2C528%2C654%2C923%2C336%2C738%2C263%2C578%2C268%2C537%2C532%2C742%2C944%2C866%2C176%2C369%2C534%2C744%2C536%2C186%2C429%2C925%2C178%2C746%2C436%2C926%2C136%2C466%2C343%2C112%2C158%2C111%2C439%2C298%2C916%2C927%2C664%2C846%2C826%2C299%2C542%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=PPPPC&grp=0&a=&pr.x=27&pr.y=6| title = Report for Selected Countries and Subjects| work = World Economic Outlook Database, October 2007| publisher = IMF| accessdate = 15 февруари| accessyear = 2008}}</ref> Това се дължи на големите запаси от [[нефт]] и малкото население.<ref>Annual Statistical Bulletin, (2004), [http://www.opec.org/library/Annual%20Statistical%20Bulletin/interactive/2004/FileZ/XL/T33.HTM „World proven crude oil reserves by country, 1980 – 2004“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120711143657/http://www.opec.org/library/Annual%20Statistical%20Bulletin/interactive/2004/FileZ/XL/T33.HTM |date=2012-07-11 }}, ''O.P.E.C.''. Посетен на 20 юли 2006</ref><ref>World Economic Outlook Database, (април 2006), [http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2006/01/data/dbcoutm.cfm?SD=2005&ED=2005&R1=1&R2=1&CS=3&SS=2&OS=C&DD=0&OUT=1&C=512-941-914-446-612-666-614-672-311-946-213-137-911-962-193-674-122-676-912-548-313-556-419-678-513-181-316-682-913-684-124-273-339-921-638-948-514-686-218-688-963-518-616-728-223-558-516-138-918-353-748-196-618-278-522-692-622-694-156-142-624-449-626-564-628-283-228-853-924-288-233-293-632-566-636-964-634-182-238-453-662-968-960-922-423-714-935-862-128-716-611-456-321-722-243-965-248-718-469-724-253-576-642-936-643-961-939-813-644-199-819-184-172-524-132-361-646-362-648-364-915-732-134-366-652-734-174-144-328-146-258-463-656-528-654-923-336-738-263-578-268-537-532-742-944-866-176-369-534-744-536-186-429-925-178-746-436-926-136-466-343-112-158-111-439-298-916-927-664-846-826-299-542-582-443-474-917-754-544-698&S=NGDPDPC&CMP=0&x=14&y=10 „Report for Selected Countries and Subjects“], ''International Monetary Fund''. Посетен на 15 юли 2006</ref> През 2011 г. страната държи рекорд в съотношението на чуждестранни валутни резерви към [[БВП]] равняващо се на 2.71.<ref>[http://profit.bg/news/20-te-naj-golemi-valutni-manipulatori-v-sveta/nid-98276.html 20-те най-големи валутни манипулатори в света]</ref> == История == {{основна|История на Либия}} [[Файл:Theatre sabratha libya.jpeg|мини|ляво|220п|Римски театър на запад от Триполи]] Археологически доказателства от [[8 хилядолетие пр.н.е.]] показват, че либийското крайбрежие е обитавано от хора от [[неолит]]а, които можели да опитомяват едър рогат добитък и да култивират различни растения.<ref name="locberber">Federal Research Division of the Library of Congress, (1987), [https://archive.is/20120922002708/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ly0013) „Early History of Libya“], ''U.S. Library of Congress''. Посетен на 11 юли 2006.</ref> === Древна Либия === ''Либия'' е [[гръцки език|гръцката]] дума за ''Африка'' (макар в [[Античност]]та да се отнася само за северната част). Територията, позната днес като Либия, е била владение на различни народи, като [[финикия|финикийци]], [[картаген]]ци, [[Гърция|гърци]], [[римляни]], [[вандали]] и [[Византийска империя|византийци]], които са управлявали цялата територия или само части от нея. Въпреки че гърците и римляните са оставили в наследство руини, като [[Лептис Магна]] и [[Сабрата]] има много малко други останки от тези древни култури. [[Древна Гърция|Гърците]] се заселват в източна Либия по препоръка на оракула от [[Делфи]], когато изселници от пренаселения остров [[Санторини|Тера]] тръгват да търсят нов дом в [[Северна Африка]]. През [[631 пр.н.е.]] основават [[полис]]а [[Кирена]].<ref>Federal Research Division of the Library of Congress, (1987), [https://archive.is/20120922002705/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ly0015) „Cyrenaica and the Greeks“], ''U.S. Library of Congress''. Посетен на 11 юли 2006</ref> За по-малко от 200 години са основани още четири важни гръцки града, които образуват пентаполис – съюз на петте града. По същото време Триполитания е била провинция на [[Картаген]]. През [[1 век]], след като Триполитания за кратко е владение на [[Нумидия]], крайбрежните територии са завладени от [[Рим]]. [[Римляни]]те обединяват двата региона и за повече от 400 години Триполитания и Киренайка стават проспериращи римски провинции.<ref>Heuser, Stephen, ([[24 юли]] [[2005]]), [http://www.boston.com/travel/articles/2005/07/24/when_romans_lived_in_libya/?rss_id=Boston+Globe+--+Travel+News „When Romans lived in Libya“], ''The Boston Globe''. Посетен на 18 юли 2006.</ref> Римски руини като тези в Лептис Магна удостоверяват жизнеността на региона, където хората в по-големи и по-малки населени места се радват на удобствата на градския живот. [[търговия|Търговци]] и [[занаят]]чии от различни римски територии се установяват в Северна Африка, но животът в градовете в Триполитания напомня повече Картаген, а в Киренайка – същинска Гърция. === Ислямски период === {{раздел-мъниче}} [[Римска империя|Римските]] колонии [[Триполи]] и [[Киренайка]] са завладени от [[араби|арабски]] [[ислям|мюсюлмани]] през [[7 век]].През 1551 г. Либия е завладяна от османците. Към [[19 век]] Либия се очертава все повече като независима [[Османска империя|османска]] провинция. През [[1911]] г., докато Османската империя се разпада, [[Италия]] нахлува (виж: [[Италиано-турската война]]) и поема управлението. === Съвременност === Няколко години след [[Втора световна война|Втората световна война]] Либия получава своята независимост като условие на Съюзническия мирен договор с [[Италия]]. Между 1951 и 1969 страната е [[монархия]] – [[кралство Либия]], оглавено от [[Идрис|крал Идрис]]. От [[1969]] г. Либия се управлява от полковник [[Муамар ал-Кадафи]], който идва на власт чрез [[държавен преврат]] и прекратява либийската монархическа традиция. Кадафи отхвърля както [[Съюз на съветските социалистически републики|съветския]] [[комунизъм]], така и западния [[капитализъм]], и заявява, че ще следва независим курс, описвайки себе си като защитник на „потиснатите народи“ и страните от [[трети свят|Третия свят]], стремящи се да отстояват независимостта си на международната сцена. Отношенията между [[САЩ]] и Либия се обтягат на [[2 декември]] [[1979]] г., когато либийски тълпи нападат американското [[посолство]] в Триполи. Кадафи определя инцидента като „спонтанна [[Демонстрация (обществена проява)|демонстрация]]“ и отрича всякакво участие. През [[май]] [[1980]] г. САЩ оттегля всички свои [[дипломат]]и от Либия, но не прекъсва дипломатическите си отношения със страната. На [[6 май]] [[1981]] г., повече от година след стъпването на власт на президент [[Роналд Рейгън]], САЩ обвинява либийското правителство в подпомагане на международния [[тероризъм]]. Всички либийски дипломати са изгонени от САЩ и дипломатическите отношения с Либия са прекратени официално. Администрацията на Рейгън разглежда Кадафи като нежелан играч на международната сцена, защото той поддържа [[палестина|палестинските]] терористични групи, подкрепя революционен [[Иран]] по време на [[Ирано-иракска война|войната]] ([[1980]] – [[1988]]) срещу [[Ирак]] и [[Саддам Хюсеин]], и помага на различни революционни движения по целия свят, ръководени главно от [[сепаратизъм|сепаратистки]] терористични групи като [[Временна ирландска републиканска армия|Ирландската републиканска армия]] (ИРА), [[ЕТА|Родина и свобода на баските]] (ЕТА), [[Организация за освобождение на Палестина|Организацията за освобождение на Палестина]] (ООП) и др. През [[март]] [[1982]] г. САЩ налага [[ембарго]] върху вноса на либийски [[нефт]] и върху износа на индустриални стоки към Либия, повечето от които били използвани за нефтената промишленост. Тези мерки не са последвани от [[Европа]]. През 1973 г. Муамар Кадафи обявява по-голямата част от залива [[Сидра]] за либийски териториални води, като границата е условна права линия между гр. Бенгази и гр. [[Мисрата]]. Кадафи нарича тази „граница“ „Линия на смъртта“ и заплашва, че преминаването ѝ ще доведе до военен отговор. Тези териториални претенции не са признати и до днес, а в периода 1985 – 1986 г. довеждат до напрежение между САЩ и Либия – от американска страна в залива са проведени операциите [[Бойни действия в залива Сидра (1986)|Attain Document и Прериен огън (Prairie fire)]]. При втората се стига до въоръжен сблъсък, при който са потопени две либийски [[Корвета|корвети]], а трета е тежко повредена. На [[14 април]] [[1986]] г., в отговор на два терористични атентата, за които е заподозряна Либия, Рейгън дава заповед за бомбардировки срещу наречените от него „терористични местоположения“ – Триполи и [[Бенгази]]. Проведена е [[операция Елдорадо каньон]], жертвите при която са около 60 души (включително цивилни), измежду които и осиновената дъщеря на Кадафи, като целта е самият Кадафи, който по това време се укрива в маскировъчни палатки в Либийската пустиня. Бомбардировките са следствие главно на обвиненията на САЩ за либийско участие в бомбения атентат на [[5 април]] в често посещаваната от американски служещи [[Германия|немска]] дискотека „[[Ла Бел]]“, взел 3 жертви. [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] налагат санкции срещу Либия през [[1992]] г. заради взривяването на [[Пан Ам 103]] над шотландското градче [[Локърби]], когато загиват общо 270 души. [[Атентатът над Локърби]] влошава допълнително изострените отношения на режима на Кадафи със Запада. Санкциите са отложени на [[12 септември]] [[2003]] г., след като Либия се съгласява да поеме отговорността и да заплати 2,7 млрд. щатски долара на семействата на загиналите. Впоследствие, на [[26 февруари]] [[2004]] г., ООН премахва 23-годишната забрана за пътувания до Либия. Въпреки това много други ограничения са все още в сила, като например някои икономически санкции и забраната на полети към Либия за американски самолети. От [[19 февруари]] [[2011]] г. започват масови протести в цялата страна, които постепенно преминават в организирано въоръжено въстание, което прераства в [[Гражданска война в Либия|гражданска война]]. Жестокото им потушаване от страна на Муамар Кадафи е осъдено от международната общност и от [[19 март]] започва мащабна [[Военна интервенция в Либия 2011|военна операция]] на Коалиционните сили с цел изпълняване на [[Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН]] за създаване на зона забранена за полети. === Гражданска война === {{основна|Гражданска война в Либия}} На 15 февруари 2011 г. започва бунт срещу диктаторския режим на [[Муамар Кадафи]] в [[Бенгази]]. Причината е, че е имало сблъсъци между силите за сигурност и протестиращи на същия ден. След около 10 дена Кадафи и [[Африкански съюз|Африканския съюз]] предлагат на опозиционния [[Национален преходен съвет (Либия)|Национален преходен съвет]] да прекратят бойните действия, но никой не приема това предложение. Събитието вдигна на крак [[ООН]], [[НАТО]], [[Арабска лига|Арабската лига]], [[Франция]], [[Великобритания]] и [[САЩ]]. След четиримесечни бомбардировки Националният преходен съвет (опозицията) превзема столицата [[Триполи]]. В помощ на опозицията се присъединяват [[НАТО]], страните от [[Арабска лига|Арабската лига]] и [[Швеция]]. На 20 октомври опозицията залавя избягалия [[Муамар Кадафи]] в родния му град [[Сирт]], като непосредствено след това е убит. Последните му думи били: „Не ме убивайте, деца мои!“. На 23 октомври [[Национален преходен съвет (Либия)|Националния преходен съвет]] слага край на войната. === Либия след Муамар Кадафи === След поражението на силите, лоялни към режима на Муамар Кадафи, Либия бива разкъсана на парчета между отделни въоръжени милиции, които са свързани с различни региони, градове и племена. В същото време официалното правителство на Либия бива отслабено и не може да упражнява ефективно своята власт над страната. Конкуриращите се милиции са изправени един срещу друг в борбата за политическо надмощие. На 7 юли 2012 г. либийските граждани провеждат първите парламентарни избори след падането на режима на Муамар Кадафи. На 8 август Националния преходен съвет придава властта на новия Общ национален конгрес, който след това бива натоварен с формирането на временно правителство и изготвянето на нова либийска конституция, която трябва да бъде одобрена с общонароден референдум. На 25 август Ройтерс съобщава, че на територията на столицата Триполи с булдозери са извършени вандалски прояви от страна на ислямистки милиции върху суфистки джамии и гробове. Многобройни актове на вандализъм и унищожаване на историческо наследство са извършени от предполагаеми ислямистки милиции като разрушаването тежки британски обекти от втората световна война, които се намират в близост до Бенгази. Много други случаи на унищожаване и разграбване спрямо исторически места и обекти са извършени след падането на Муамар Кадафи, а много други обекти все още остават под опасност от разграбване към момента. На 11 септември 2012 г. ислямисти извършват въоръжено нападение срещу американското посолство в Бенгази, при което загина посланика на САЩ в Либия Кристофър Стивънс и трима други. Случаят генерира недоволство и в САЩ и в Либия. На 7 октомври 2012 г. новоизбрания премиер на Либия Мустафа Абу Шакир бе свален, след като за втори път не успя да сформира кабинет. На 14 октомври 2012 г. Общия национален конгрес избира бившия член на конгреса и бивш адвокат по човешки права в Женева Али Зейдан за премиер. Зайед полага клетва, след като кабинетът бива одобрен от Общия национален конгрес. На 11 март 2014 г. след серия от скандали в които името му бива замесено в контрабанда на петрол, Али Зейдан се оттегля и бива заменен от Абдула ал Тани. През юни 2014 г. в Либия се проведоха избори за Съвета на депутатите, който е нов законодателен орган, предназначен да поеме ръководството на Общия национален конгрес. Изборите биват помрачени от насилие и при ниска избирателна активност със затворени избирателни секции в някои области. Секуларистите и либералите получават добри резултати на изборите, докато ислямистките депутати от Общия национален конгрес се събират отново и настояват за продължаване на мандата на конгреса и отказват да признаят новия съвет на депутатите. Няколко дни по-късно въоръжени поддръжници на конгреса принуждават новоизбраните членове на парламента да избягат в пристанищния град Тобрук. От средата на 2014 г. Либия бива разкъсана от конфликта между съперничещите се парламенти. В същото време племенни милиции и джихадистки групировки се възползват от създалия се вакуум. В същата година радикални бойци на Ислямска държава в Ирак и Леванта превземат Дарина, а през 2015 г. град Сирт. В началото на 2015 г. съседен Египет осъществи въздушни удари срещу ИДИЛ в подкрепа на правителството на Тобрук. През януари 2015 г. бяха проведени срещи в Женева с цел да се стигне до мирно споразумение между враждуващите фракции в Либия. Въпреки това представителите на Общия национален конгрес не участват в преговорите. В същото време тероризма в Либия постепенно се увеличи и засегна и съседни страни. Терористичната атака срещу музея Бардо в Тунис на 18 март 2015 г. според съобщенията е осъществена от двама обучени либийски бойци. През 2015 г. бяха проведени продължителни серии от дипломатически срещи, които са ръководени от испанския дипломат Бернардино Леон. През юли 2015 год Леон представя доклад за напредъка на преговорите, които в този момент са просто постигнато политическо споразумение на 11 юли, определящ цялостната рамка включително ръководни принципи, институции и вземането на решения, механизми за ръководене на прехода до приемане на постоянна конституция. Обявената цел на този процес е да завърши създаването на една модерна, демократична държава основана на принципа на върховенството на закона, разделение на властите и зачитане на човешките права. Съвета за сигурност на ООН посочва, че Либийският народ недвусмислено се изразяват в полза на мира. В доклада се подчертава, че Либия е в критичен етап и призовава всички страни в Либия да продължат да се ангажират конструктивно в процеса на диалог и се посочва, че само с диалог и политически компромис може да се осъществи този мирен преход. За целта са нужни координирани усилия в подкрепа на бъдещото правителство на националното съгласие. Преговорите продължават до средата на 2015 г. на най-различни международни локации, като най-значимата от тях се провежда в Мароко в началото на септември. Също така през 2015 г. като част от подкрепата от страна на международната общност, Съветът на ООН по правата на човека поиска доклад за сигуатията в Либия. Така върховния комисар по правата на човека Зейл ал Хюсеин създава разследващ орган, който да докладва за възстановяването на съдебната система и спазването на човешките права в Либия. == Политика == {{основна|Политика на Либия}} Либия притежава необичайна система на управление. [[Муамар ал-Кадафи]] твърди, че Либия е „''същинска [[социализъм|социалистическа]] държава''“. Официалните институции на [[правителство]]то не са съвсем ясни. Кадафи технически не е „[[президент]]“ или „[[министър-председател]]“, а се описва като един вид „водач“, който помага на либийския народ в постигането на социализма. За повечето хора по света той е „''полковник Кадафи''“. Либия не разполага с [[конституция]], законите на страната идват от [[ислямско право|ислямското право]] и „[[Зелена книга|Зелената книга]]“ по политическа философия на Кадафи. [[Форма на държавно управление|Формата на държавно управление]] в Либия се нарича [[джамахирия]]. Думата представлява модификация на арабската дума ''джумхурия'' (''република''), която може да се преведе като ''народна държава''. На практика обаче, Либия е под [[диктатор]]ството на Кадафи, който е подпомаган от тесен кръг военни и политически служебни лица. Либия е многократно обвинявана в повсеместно неспазване на [[човешки права|човешките права]] и държавно подпомаган тероризъм. На [[19 декември]] [[2003]] г. Либия признава, че притежава програма за [[оръжия за масово унищожение]] ([[ОМУ]]), и едновременно с това обявява намерението си да я прекрати и премахне всички ОМУ, като се съгласява да бъдат направени изненадващи проверки. Либия също се съгласява да ограничи дълго-полетните си [[ракета|ракети]] до 300 км. Съобщението е вследствие на тайни дипломатически преговори с [[Обединено кралство|Обединеното кралство]] и [[САЩ]]. На [[7 март]] [[2004]] г., [[Белият дом]] потвърждава, че последните либийски съоръжения за [[ядрено оръжие|атомни оръжия]] са пратени към САЩ. По същото време се разкрива, че Либия тайно предава атомни технологии от [[Северна Корея]] към трети страни. [[Пакистан]] и [[Китай]] се назовават като сътрудници в тези програми. Преди това, според американски служебни лица, [[Египет]] придобива технологии директно от [[Пхенян]], но САЩ блокира пратка с ракети през [[2001]]. Въпреки това американските власти научават, че година по-късно Египет получава 24 ракетни двигатели „[[Родон-1|Родон]]“ от Северна Корея. По време на посещението си в Либия на [[23 февруари]] [[2004]] г. [[Мохамед Ел Барадей]], генералният директор на [[Международна агенция по атомна енергия|Международната агенция по атомна енергия]] ([[МААЕ]]), прави следното изказване: „Все още се опитваме да изясним мрежата, да разберем дали други страни са получили [оръжейните] технологии и схеми за конструкция. Това естествено е от много важно значение за нас.“ == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Либия}} == Административно деление == {{основна|Административно деление на Либия}} Либия се поделя на 32 шаб'бият (общини). {| border="0" width="100%" | colspan="2" | 32-те общини са:|| rowspan="17" width="322" style="vertical-align: middle;" | [[Файл:Libya New Municipalities.png|320px]] |- | width="25%" | <small>1</small> [[Адждабия]] || width="35%" | <small>17</small> [[Гат]] || |- | <small>2</small> [[Ал Бутнан]] || <small>18</small> [[Гадамис]] |- | <small>3</small> [[Ал Хизам ал Ахдар]] || <small>19</small> [[Гарян]] |- | <small>4</small> [[Ал Джебал ал Ахдар]] ([[Ал-Байда]])|| <small>20</small> [[Мурзук]] |- | <small>5</small> [[Ал Джифара]] || <small>21</small> [[Мизда]] |- | <small>6</small> [[Ал Джуфра]] || <small>22</small> [[Мистрата]] |- | <small>7</small> [[Ал Куфра]] || <small>23</small> [[Налут]] |- | <small>8</small> [[Ал Мардж]] || <small>24</small> [[Таджура Ва ал Навахи АлАрба']] |- | <small>9</small> [[Ал Маргаб]] || <small>25</small> [[Тархуна Ва Мсалата]] |- | <small>10</small> [[Ан Нугат ал Хумс]] || <small>26</small> [[Тарабулус]] ([[Триполи]]) |- | <small>11</small> [[Ал Губа]] || <small>27</small> [[Сабха]] |- | <small>12</small> [[Ал Вахат]] || <small>28</small> [[Сурт]] |- | <small>13</small> [[Аз Завия]] || <small>29</small> [[Сабрата Ва Сурман]] |- | <small>14</small> [[Бенгази]] || <small>30</small> [[Вади ал Хаят]] |- | <small>15</small> [[Бени Валид]] || <small>31</small> [[Вади ал Шати]] |- | <small>16</small> [[Дерна]] || <small>32</small> [[Яфран]] |} == География == {{основна|География на Либия}} [[Файл:Libya Desert Sunrise.jpg|мини|220п|Пустинен пейзаж от Либия (90% от територията на страната е пустиния)]] Либия има територия от 1 759 540 km², което я прави 17-ата по големина в света. Тя е малко по-малка от [[Индонезия]] и приблизително с големината на американския щат [[Аляска]]. Либия е рядко населена страна, чиято икономика разчита изцяло на големите [[нефт]]ени запаси. Либия има просторен излаз на [[Средиземно море]], което оформя най-големият средиземноморски залив на Африка – [[Сидра]]. С дължина 1770 km либийският бряг е най-голям от всички страни, които граничат със Средиземноморие.<ref>(2005), [http://www.educationlibya.org/country_profile.htm „Demographics of Libya“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040426000721/http://www.educationlibya.org/country_profile.htm |date=2004-04-26 }}, ''Education Libya''. Посетен на 29 юни [[2006]].</ref><ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2060.html „Field Listings – Coastlines“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170716042040/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2060.html |date=2017-07-16 }}, ''CIA World Factbook''. 20 юли 2006. Посетен на 23 юли 2006.</ref> В тясната и [[блато|заблатена]] [[крайбрежие|крайбрежна]] [[низина]] живее по-голямата част от населението на страната. На юг е обширна част от [[Сахара]]. Близо до границата с Чад се намират разклоненията на [[вулкан]]ското плато [[Тибести]]. В източната част на Либия и в [[Египет]], до река [[Нил]], се разпростира [[Либийска пустиня|Либийската пустиня]], с разпръснати [[оазис]]и, най-големият от които е [[Ал Куфра]]. == Икономика == {{основна|Икономика на Либия}} [[Файл:Tripoli CBD.JPG|мини|250п|Небостъргачи в Триполи]] [[Файл:Libya GDP per capita.png|мини|250п|При Кадафи Либия има по-висок БВП на глава от населението от Европейския съюз, а в някои периоди и от САЩ.]] [[Файл:Libya location map-oil & gas 2011-en.svg|мини|250п|Залежи на нефт в Либия.]] Либийската икономика разчита основно на приходи от [[Нефтопреработвателна промишленост|нефтопреработвателната промишленост]], на които се падат над половината [[БВП]] и 97% от износа.<ref name="star-oil"/> Либия притежава най-големите нефтени залежи в Африка и има важен принос към глобалния запас на петрол.<ref name=eia-libya>{{cite web|title=Libya – Analysis|url=http://www.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=LY|publisher=U.S. Energy Information Administration}}</ref> През 2010 г., когато нефтът струва $80 за барел, нефтената промишленост е отговорна за 54% от БВП на страната.<ref>[https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PETR.RT.ZS?locations=LY World Bank, Oil Rents as % of GDP]</ref> Освен петрол, други природни ресурси са [[Природен газ|природният газ]] и [[гипс]]ът.<ref name="opec-libya"/> [[Международен валутен фонд|Международният валутен фонд]] оценява растежа на БВП на Либия на 122% през 2012 г. и 16,7% през 2013 г., след 60-процентов спад през 2011 г.<ref name="star-oil">{{cite web |title=Oil production boosts Libya economy, instability hampers reconstruction |url=http://www.dailystar.com.lb/Business/Middle-East/2012/Oct-20/192086-oil-production-boosts-libya-economy-instability-hampers-reconstruction.ashx |publisher=The Daily Star |date=20 октомври 2012}}</ref> Значителните приходи от енергийния сектор в комбинация със сравнително малобройното население дават на Либия едно от най-високите нива на БВП на глава от населението в Африка.<ref name="opec-libya">[http://www.opec.org/opec_web/en/about_us/166.htm "Libya facts and figures". OPEC].</ref> Това дава възможност на Либия да предсотавя високо ниво на социална [[сигурност]], особено що се касае до жилища и образование.<ref>{{cite web|url=http://www.unhchr.ch/tbs/doc.nsf/(Symbol)/E.1990.5.Add.26.En?OpenDocument |title=Libyan Arab Jamahiriya Report |publisher=United Nations High Commissioner for Human Rights}}</ref> Безработицата е нарастнала от 8% през 2008 г. на 21%, според последното преброяване.<ref>{{cite news |url=https://af.reuters.com/article/investingNews/idAFJOE52106820090302 |title=Libya's Jobless Rate at 20.7 Percent |publisher=Reuters Africa |date=2 март 2009 |access-date=2018-02-27 |archive-date=2012-10-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121020102458/http://af.reuters.com/article/investingNews/idAFJOE52106820090302 }}</ref> Според доклад на [[Лигата на арабските държави]] с данни от 2010 г., безработицата при жените е 18%, докато при мъжете е 21%, което прави Либия единствената арабска страна, където има повече безработица сред мъжете, отколкото при жените.<ref>{{cite web|title=More men unemployed than women in Libya: report|url=http://english.alarabiya.net/articles/2012/03/18/201511.html|publisher=Al Arabiya |date=18 март 2012}}</ref> Либия има високи нива на социално неравенство, високи нива на безработица сред младежите и регионални икономически несъответствия.<ref name=african-outlook>{{cite web |title=Libya |url=http://www.africaneconomicoutlook.org/en/countries/north-africa/libya/ |publisher=African Economic Outlook}}</ref> Доставките на вода също са проблем, като около 28% от населението няма достъп до безопасна питейна вода към 2000 г.<ref>{{cite web |url=http://www.unicef.org/specialsession/about/sgreport-pdf/03_SafeDrinkingWater_D7341Insert_English.pdf |title=Safe Drinking Water |publisher=WHO/UNIADF Joint Monitoring Programme |format=PDF |year=2000 |достъп_дата=2018-02-27 |архив_дата=2012-11-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121114040550/http://www.unicef.org/specialsession/about/sgreport-pdf/03_SafeDrinkingWater_D7341Insert_English.pdf }}</ref> В началото на 1980-те години Либия е една от най-богатите страни в света, а нейният БВП на глава от населението е по-висок от този на някои развити страни.<ref>''Philips' Modern School Atlas'', 1987, 1983 GNP per capita figures are quoted in a list.</ref> През август 2011 г. е изчислено, че ще са нужни поне 10 години, за да се възстанови инфраструктурата на Либия. Дори и преди войната през 2011 г., инфраструктурата на страната е в лошо състояние, поради пренебрегване от страна на администрацията на Кадафи.<ref>{{cite news|url=http://www.bbc.co.uk/news/business-14684547 |title=Libyan sovereign wealth fund 'missing $2.9bn' |publisher=BBC News Business |date=26 август 2011}}</ref> Към октомври 2012 г. икономиката е възстановена от конфликта през 2011 г., като производството на нефт е вече на нормалните нива.<ref name="star-oil"/> Нефтопроизводството е над 1,6 милиона барела дневно преди войната. Към октомври 2012 г. средното нефтопроизводство е над 1,4 милиона барела на ден.<ref name="star-oil"/> Подновяването на производството на нефт е възможно, поради бързото завръщане на големи западни компании.<ref name="star-oil"/> * Размер на външния дълг 4100 млн. USD (2000) * Износ 13900 млн. USD (2000) * Внос 7600 млн. USD (2000) * Консумация на електричество 17577 млн. kWh (1999) * Износ на електричество 0 kWh (1999) * Внос на електричество 0 kWh (1999) * Производство на електричество 18900 млн. kWh (1999) * Процент произведено електричество от атомни електроцентрали 0 % (1999) * [[брутен вътрешен продукт|БВП]] 45400 млн. USD * БВП на глава от населението 8900 USD на глава от населението (2000) * БВП – ръст 6,5 % (2000) * Процент на селското стопанство в БВП 7 % (1997) * Процент на промишлеността в БВП 47 % (1997) * Процент на услугите в БВП 46 % (1997) * Процент на работната сила в селското стопанство 17 % (1997) * Процент на работната сила в промишлеността 29 % (1997) * Процент на работната сила в услугите 54 % (1997) * Процент безработни 30 % (2000) == Население == {{основна|Население на Либия}} [[Файл:Tripoli Medina.jpg|мини|220п|Старият град на Триполи е важен туристически център за страната.]] [[Население]]то на Либия е 6 036 914 души за 2007 година според изчисления на ЦРУ. От тях 166 510 са чуждестранни работници. Средната гъстота е 3,3 жит. на км² в двата северни региона [[Триполитания]] и [[Киренайка]] и по-малко от един човек на квадратен километър в другите части на страната. Либия е една от най-малко населените страни спрямо големината на територията си.<ref>Earth Trends, Environmental Information, (2004), [http://earthtrends.wri.org/searchable_db/index.php?theme=4&variable_ID=431&action=select_countries „Population: Population density“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080401082354/http://earthtrends.wri.org/searchable_db/index.php?theme=4&variable_ID=431&action=select_countries |date=2008-04-01 }}, ''World Resources Institute''. Посетен на 19 юли 2006.</ref> 90% от населението живее на 10% от територията ѝ, най-вече по крайбрежието. Повече от половината население живее в градовете, като е концентрирано най-вече в двата най-големи града [[Триполи]] и [[Бенгази]].<ref>Al-Amari, Mailud, (November 2004), [http://apha.confex.com/apha/132am/techprogram/paper_91322.htm „Population Dynamics and Fertility Trends in Libya“], ''American Public Health Association''. Посетен на 17 юли 2006.</ref> Местните либийци са смес между [[бербери]]те и по-късно дошлите [[араби]]. Има малки етнически групи, като [[туареги]] (берберски народ) и [[тебу]], който водят [[номади|номадски]] или полуномадски начин на живот. Други чуждестранни граждани са араби от близките африкански страни (най-вече египтяни и туниси) и африканци от [[Субсахарска Африка]].<ref>Libya Demographics and Geography, (2005), [http://www.columbiagazetteer.org/public/Libya.html „Libya – Population“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080503013450/http://www.columbiagazetteer.org/public/Libya.html |date=2008-05-03 }} ''The Columbia Gazetteer of the World''. Посетен на 17 юли 2006</ref> Арабите и берберите съставляват 97% от населението, другите 3% са: [[гърци]], [[малта|малтийци]], [[италианци]], египтяни, афгани, [[турци]], [[индийци]] и африканци от Субсахарска Африка.<ref>The World Factbook, (2006), [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ly.html „People – Libya“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161224023634/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ly.html |date=2016-12-24 }}, ''CIA World Factbook''. Посетен на 19 юли 2006.</ref> Все пак са включени само легалните граждани, а страната е известна с това, че е дом на много нелегални африканци, като според някои източници броят им е около 1 милион.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://migration.ucdavis.edu/MN/more.php?id=2248_0_5_0 |заглавие=Migration News – Migration Dialogue |достъп_дата=2008-02-15 |архив_дата=2008-03-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080329055731/http://migration.ucdavis.edu/MN/more.php?id=2248_0_5_0 }}</ref> Говоримият език в Либия е [[арабски език|арабски]], който е и официален. [[берберски езици|Тамазигт]] (Берберски език) е говорен от берберите, но няма статут на официален за страната.<ref>Anderson, Lisa, (2006), [http://encarta.msn.com/text_761570705__1/Libya.html „'Libya', III. People, B. Religion & Language“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091030064204/http://encarta.msn.com/text_761570705__1/Libya.html |date=2009-10-30 }}, ''MSN Encarta''. Посетен на 17 юли 2006.</ref> Берберите живеят основно в Триполитанския регион, град Зуларах и някои оазиси. В големите градове се говори и на [[английски език|английски]] и [[италиански език]], но предимно от по-възрастното население. Семейният живот е важен за либийците, повечето от тях живеят в апартаменти и други самостоятелни жилища, като това зависи от дохода и имуществото им. Въпреки че местните араби обикновено водят номадски живот и живеят в палатки, сега много от тях са се установили в градовете за постоянно.<ref>Al-Hawaat, Dr. Ali, (1994), [http://www.ncrss.com/report3.doc „The Family and the work of women, A study in the Libyan Society“] ''National Center for Research and Scientific Studies of Libya''. Посетен на 19 юли 2006.</ref> поради това предишният им начин на живот постепенно изчезва. Малък брой либийци все още водят такъв начин на живот в пустинята. Голяма част от населението е заето в сферите на [[индустрия]]та и услугите и по-малка част се препитава от [[земеделие]]. === Образование === [[Файл:Benghazi University.jpg|мини|200п|Дворът на първия университет в Либия, в град Бенгази]] 1,7 млн. от населението на Либия са ученици, като 270 000 следват висше образование.<ref name="Libedu">Clark, Nick, (July 2004), [http://www.wes.org/eWENR/04July/Practical.htm „Education in Libya“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130208081721/http://www.wes.org/ewenr/04July/Practical.htm |date=2013-02-08 }}, ''World Education News and Reviews, Volume 17, Issue 4''. Посетен на 22 юли 2006.</ref> Образованието в Либия е безплатно за всички граждани,<ref>Federal Research Division of the Library of Congress, (1987), [https://archive.is/20120921235353/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ly0070) „Education of Libya“], ''U.S. Library of Congress''. Посетен на 22 юли 2006.</ref> и е задължително до гимназиалното ниво. Грамотността в страната е най-високата в Африка, 82% либийци могат да четат и пишат.<ref>{{cite web |url=http://www.medregion.mepi.state.gov/libya.html |title=About Libya |accessdate=10 октомври 2007 |date=2003 |work=Office of the Middle East Partnership Initiative |publisher=United States Department of State |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223173311/http://www.medregion.mepi.state.gov/libya.html }}</ref> След независимостта на джамахирията от 1951 година е основан първият университет в Бенгази.<ref name="Libedu2">El-Hawat, Ali, (2000), [http://www.bc.edu/bc_org/avp/soe/cihe/inhea/profiles/Libya.htm „Country Higher Education Profiles – Libya“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100605042417/http://www.bc.edu/bc_org/avp/soe/cihe/inhea/profiles/Libya.htm |date=2010-06-05 }}, ''International Network for Higher Education in Africa''. Посетен на 22 юли 2006.</ref> За академичната година 1975/76 броят на студентите е 13 418. Към 2004 г. броят им е над 200 000 с допълнителни 70 000 записани в техническия и професионален сектор.<ref name="Libedu" /> Рязкото увеличение на броя на студентите е свързано с увеличението на броя на висшите учебни заведения. От само два през 1975 г. сега броят им е 84 (12 от тях са обществени).<ref name="Libedu" /> Висшето образование в страната се финансира от обществения бюджет. За 1998 г. 38,2% от националния бюджет е разпределен за образование. Това е един от най-високите проценти, отделяни за образование в света.<ref name="Libedu2" /> * Естественият прираст е 2,262%. Средната продължителност на живота при мъжете е 74,64 г., а при жените – 79,23 г. * По религиозен състав мнозинството са [[мюсюлмани]] – 98,8% (от тях [[сунити]] – 98,4 %, [[ибадити]] – 1,6 %), [[християнство|християни]] – 1,1 % ([[католицизъм|католици]] и [[православие|православни]]). Градско население – 88 % == Култура == {{основна|Култура на Либия}} == Източници == <references /> == Вижте също == {{Портал Африка}} * [[Процесът срещу българските медици и палестинския лекар в Либия]] * [[Въоръжени сили на Либия]] == Външни препратки == * {{икона|ar}} [http://www.sooglibya.com Официален сайт на Либия]. * {{икона|en}} [http://www.libyanbureau-dc.org/ Либийско посолство във Вашингтон] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080921233019/http://www.libyanbureau-dc.org/ |date=2008-09-21 }}. * {{икона|en}} [http://www.freewebs.com/tarekalwan/ Прозорец към Либия]. * {{factbook|ly}} {{Превод от|en|Libya|739873978}} {{Африка}} {{Африкански съюз}} {{ОДССР}} {{ОПЕК}} [[Категория:Либия| ]] c6wsviyzk8twc22firz6zmqgp7v56tn 0 23741 12214852 12212439 2024-04-26T07:47:44Z 87.126.141.18 /* Кмет */ описание на местни избори wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Тунджа|Тунджа (пояснение)}} {{Община в България | име = Община Тунджа | карта = Tundzha Municipality Within Bulgaria.png | герб = | знаме = | сев-ширина = 42.4833 | изт-дължина = 26.5 | област = Ямбол (област){{!}}Ямбол | площ = 1179.88 | код = JAM25 | център = Ямбол | брой селища = 44 | съвет-брой = 21 | съвет-партия-1 = [[БСП за България]] (8) | съвет-партия-2 = [[К "България на регионите" (К "България на регионите", П "Има такъв народ", П "ВМРО-БНД", К "Левицата!")]] (7) | съвет-партия-3 = [[ПП "ГЕРБ"]] (5) | съвет-партия-4 = [["Възраждане"]] (1) | съвет-партия-5 = | карта-файл2 = Map of Tundzha municipality (Yambol Province).png | сайт = {{URL|tundzha.bg}} }} [[Файл:Bulgaria Tundzha Municipality geographic map bg.svg|мини|дясно|260п|[[Топографска карта]] на община Тунджа.]] '''Община Тунджа''' се намира в Югоизточна [[България]] и е една от съставните [[Общини в България|общини]] на [[Ямбол (област)|област Ямбол]]. == География == === Географско положение, граници, големина === Общината е разположена в северозападната част на [[Ямбол (област)|област Ямбол]]. С площта си от 1179,882 km² е най-голямата сред 5-те общините на областта, което съставлява 35,58% от територията на областта. Община е петата след [[Сливен (община)|община Сливен]], [[Столична община]], [[Средец (община)|община Средец]] и [[Самоков (община)|община Самоков]] по големина община в [[България]]. Освен това тя е една от четирите общини в България ([[Родопи (община)|община Родопи]], [[Марица (община)|община Марица]] и [[Добрич-селска (община)|община Добрич – селска]]), административните центрове на които се намират извън територията им. Границите ѝ са следните: * на изток – [[Стралджа (община)|община Стралджа]]; * на юг – [[Елхово (община)|община Елхово]]; * на югозапад – [[Тополовград (община)|община Тополовград]], [[Хасково (област)|област Хасково]]; * на запад – [[Раднево (община)|община Раднево]], [[област Стара Загора]] и [[Нова Загора (община)|община Нова Загора]], [[Сливен (област)|област Сливен]]; * на северозапад и север – [[Сливен (община)|община Сливен]], област Сливен. В северната част на община Тунджа като анклав се намира [[Ямбол (община)|община Ямбол]] с общинския център град [[Ямбол]]. === Природни ресурси === ==== Релеф ==== Северната, северозападната и централната част на общината е заета от обширното [[Ямболско поле]] със средна надморска височина между 110 и 150 m. От запад на изток то се простира на 30 – 35 km, а от север на юг – 22 – 25 km. Около него са разположени три ниски възвишения. На изток от полето, в пределите на общината попадат западните, най-високи части на [[Бакаджици]]те с връх Свети Сава (Асанбаир, 514,6 m), разположен на 2 km южно от село [[Търнава (Област Ямбол)|Търнава]], а на запад от полето – източните, ниски части на [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]]. Връх Хисарлъка (345 m), намиращ се на 1,5 km северно от село [[Савино]]. Югозападно от [[Ямболско поле|Ямболското поле]] се простират западните, високи части на [[Манастирски възвишения|Манастирските възвишения]]. В тях, на 1,2 km северозападно от село [[Голям манастир]] се издига най-високата им точка – връх '''Градище 600 m''', явяващ се и най-висока точка на цялата община Тунджа. Югозападно от [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]] и западно от [[Манастирски възвишения|Манастирските възвишения]] в пределите на община Тунджа попадат крайните източни, хълмисти части на [[Горнотракийската низина]]. Най-ниската точка на общината се намира в южната ѝ част, на границата с [[Елхово (община)|община Елхово]], в коритото на река [[Тунджа]] – 106 m н.в. ==== Води ==== Основна водна артерия на община Тунджа е река [[Тунджа]], която протича през нея от север на юг с част от долното си течение. На територията на общината река Тунджа получава отляво четири по-големи притока – реките: * [[Мочурица]] – протича през общината с най-долното си течение и се влива в нея югозападно от село [[Веселиново (област Ямбол)|Веселиново]]; * [[Ада (приток на Тунджа)|Ада]] (19 km). Тя извира на 370 m н.в. южно от връх Калето (488 m) във възвишението [[Бакаджици]]те. До село [[Челник]] тече на юг, а след това на югозапад в плитка долина през [[Ямболско поле|Ямболското поле]]. Влива се отляво в река Тунджа на 110 m н.в., на 1,6 km североизточно от село [[Коневец]]. В миналото реката се е вливала директно в Тунджа, но сега на 1,2 km преди устието си коритото ѝ е преградено и е коригирано в югоизточна посока на протежение 3,7 km успоредно на Тунджа преди да се влее в нея. Площта на водосборния ѝ басейн е малка – 54 km², което представлява едва 0,64% от водосборния басейн на Тунджа. На нея, североизточно от село [[Асеново (област Ямбол)|Асеново]] е изграден язовир Асеново. * [[Боадере]] (Геренска река, 27 km) – протича през общината с част от средното и цялото си долно течение. Река [[Боадере]] извира на 340 m н.в. от местността Кайкаджа във възвишението [[Бакаджици]]те на територията на [[Стралджа (община)|община Стралджа]]. Тече на юг, като постепенно завива на югозапад в плитка долина през югоизточната част на [[Ямболско поле|Ямболското поле]] и източно от село [[Робово]] навлиза в пределите на община Тунджа. Влива отляво в река [[Тунджа]] на 110 m н.в., на 3,2 km югозападно от село [[Каравелово (област Ямбол)|Каравелово]]. Площта на водосборния ѝ басейн е 107 km², което представлява 1,27% от водосборния басейн на [[Тунджа]]. На нея, източно от село [[Робово]] е изграден язовир Робово. * [[Калница]] (72 km). Река [[Калница]] извира под името Текиря на 203 m н.в. от [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]], на 1,3 km югоизточно от село [[Питово]], [[Нова Загора (община)|община Нова Загора]]. По цялото си протежение протича в плитка долина с песъчливо корито и с много малък надлъжен наклон (0,15 m/km). В горното си течение протича през западната част на [[Ямболско поле|Ямболското поле]], до село [[Бояджик]] на изток, а след това до село [[Генерал Инзово]] на югоизток, като в този последен участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. След това заобикаля от изток [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]] и след село [[Драма (село)|Драма]] навлиза в [[Елхово (община)|община Елхово]], а след това и в [[Тополовград (община)|община Тополовград]], където се влива отляво в [[Синаповска река]] (десен приток на Тунджа). Площта на водосборния ѝ басейн е 577 km², което представлява 66,25% от водосборния басейн на [[Синаповска река]]. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток. По течението на реката и по някои от нейните притоци са изградени множество микроязовири, използвани за напояване в [[Ямболско поле|Ямболското]] и [[Елховско поле|Елховското полета]] и за регулиране на оттока – „Бояджик 3“, „Ботево 2“, „Болярско 1“, „Болярско 2“, „Роза 1“, „Роза 3“, „Инзово“, „Малазмак“ и др. В най-западната част на общината протича горното течение на река [[Овчарица]], ляв приток на река [[Сазлийка]], от басейна на [[Марица]]. Тя извира на 310 m н.в. от [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]], на 1 km източно от връх [[Острата вила]] (Острия чатал) (416 m, най-високата точка на възвишенията). До село [[Златари]] тече в дълбока долина, след което навлиза в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]]. До вливането си в язовир „[[Овчарица (язовир)|Овчарица]]“ тече на юг, а след това на югозапад, като напуска пределите на община Тунджа и навлиза в [[Раднево (община)|община Раднево]]. === Населени места === [[Файл:Дражево.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към село [[Дражево]] през 2009 г.]] [[Файл:Drama-village-view.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към село [[Драма (село)|Драма]] през 2007 г.]] Общината се състои от 44 [[Населено място|населени места]]. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=1962|заглавие=НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign="top" | Населено място || Пребр. на населението през 2021 г. || Площ на землището (в км²) || Забележка (старо име) || Населено място || Пребр. на населението през 2021 г. || Площ на землището (в км²) || Забележка (старо име) |- | align="left" |[[Асеново (област Ямбол)|Асеново]] || 91 || 12,790 || Упчелии, Асеньово || align="left" |[[Кукорево]] || 1515 || 18,387 || |- | align="left" |[[Безмер (област Ямбол)|Безмер]] || 1095 || 32,582 || Хамзорен || align="left" |[[Маломир (област Ямбол)|Маломир]] || 547 || 56,409 || Карапча |- | align="left" |[[Болярско]] || 319 || 30,242 || Емирлии || align="left" |[[Меден кладенец]] || 167 || 22,322 || Баллъ бунар |- | align="left" |[[Ботево (област Ямбол)|Ботево]] || 720 || 43,041 || Чомлек кьой, Ботьово || align="left" |[[Межда]] || 125 || 16,254 || Гюбел |- | align="left" |[[Бояджик]] || 1124 || 48,470 || || align="left" |[[Миладиновци (област Ямбол)|Миладиновци]] || 199 || 37,731 || Калфа кьой |- | align="left" |[[Веселиново (област Ямбол)|Веселиново]] || 1272 || 16,103 || Азап кьой || align="left" |[[Могила (област Ямбол)|Могила]] || 504 || 18,762 || |- | align="left" |[[Видинци]] || 16 || 9,686 || Арабходжа, Видин || align="left" |[[Овчи кладенец]] || 305 || 46,434 || Коюн бунар |- | align="left" |[[Генерал Инзово]] || 618 || 43,596 || Ак бунар, Инзово || align="left" |[[Окоп (село)|Окоп]] || 618 || 118,783 || Инджек сарлии |- | align="left" |[[Генерал Тошево (село)|Генерал Тошево]] || 257 || 41,235 || Талашманлии || align="left" |[[Победа (област Ямбол)|Победа]] || 523 || 33,598 || Мансарлии |- | align="left" |[[Голям манастир]] || 269 || 43,233 || Голям мънастир || align="left" |[[Робово]] || 102 || 14,238 || Кул кьой |- | align="left" |[[Гълъбинци]] || 279 || 38,792 || Мусукоджалии, Гълъбици || align="left" |[[Роза (село)|Роза]] || 1040 || 48,570 || Гюлюмяново, Гюлово |- | align="left" |[[Дражево]] || 763 || 15,405 || Атлии, Борисово || align="left" |[[Савино]] || 91 || 20,880 || Гюбел Курфалии |- | align="left" |[[Драма (село)|Драма]] || 58 || 19,232 || Драмска || align="left" |[[Симеоново (област Ямбол)|Симеоново]] || 245 || 28,583 || Отманлии |- | align="left" |[[Дряново (област Ямбол)|Дряново]] || 74 || 15,368 || Казълджиклии || align="left" |[[Скалица]] || 457 || 49,326 || Каяджик |- | align="left" |[[Завой (област Ямбол)|Завой]] || 1001 || 11,590 || Кулаклии || align="left" |[[Сламино]] || 133 || 20253 || Салманлари |- | align="left" |[[Златари]] || 127 || 23,467 || Коемджи гидик, Полковник Златарево || align="left" |[[Стара река (област Ямбол)|Стара река]] || 382 || 6,938 || Урум чифлик |- | align="left" |[[Кабиле]] || 958 || 14,618 || Тавшан тепе, Извор || align="left" |[[Тенево]] || 1356 || 61,419 || Фъндъклии, Тервел |- | align="left" |[[Калчево]] || 504 || 22,046 || Митирис || align="left" |[[Търнава (област Ямбол)|Търнава]] || 142 || 15,794 || |- | align="left" |[[Каравелово (област Ямбол)|Каравелово]] || 204 || 29,830 || Бей кьой || align="left" |[[Хаджидимитрово (област Ямбол)|Хаджидимитрово]] || 645 || 17,661 || Нова махла |- | align="left" |[[Козарево]] || 330 || 11,010 || Кадъ кьой || align="left" |[[Ханово]] || 568 || 39,336 || |- | align="left" |[[Коневец]] || 128 || 20,993 || Кая бурун || align="left" |[[Чарган]] || 531 || 25,013 || |- | align="left" |[[Крумово (област Ямбол)|Крумово]] || 490 || 31,276 || Гююмлии || align="left" |[[Челник (село)|Челник]]|| 275 || 27,586 || Гидиклии |- | || || || || align="left" |'''ОБЩО''' || '''21167''' || '''1179,882''' || | няма населени места без землища |} == Кмет == След проведените местни избори през 2023 година, кмет на общината е [[Станчо Ставрев]] от Местна коалиция България на регионите (К България на регионите, П Има такъв народ, П ВМРО-БНД, К Левицата!). Той печели убедително втори тур на изборите с 1188 гласа разлика срещу управляваният пет поредни мандата Георги Георгиев (БСП). Така за пръв път в историята си, община Тунджа се управлява от партия различна от БСП. === '''Кметове на Община "Тунджа" през годините:''' === Костадин Георгиев - 1987-1991 г. Костадин Георгиев - 1991-1995 г. Костадин Георгиев - 1995-1999 г. Руси Цвятков - 1999-2003 г. Георги Георгиев - 2003-2007 г. Георги Георгиев - 2007-2011 г. Георги Георгиев - 2011-2015 г. Георги Георгиев 2015-2019 г. Георги Георгиев 2019-2023 г. Станчо Ставрев 2023 - == Избори в Община "Тунджа" == === Местни избори 1995 === На проведените местни избори през 1995 г. кандидатите за кмет на община "Тунджа" са четири. Иван Христов Иванов, издигнат от Български бизнес блок. Костадин Димитров Георгиев, издигнат от Предизборна коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски", ПК "Екогластност". Нико Георгиев Даскалов е издигнат от Български земеделски народен съюз "Никола Петков" и Димитър Минков Саллаков, издигнат от Коалиция "НС-БЗНС, ДП, СДС, Съюз Нов избор". Изборите на първи тур печели Костадин Георгиев с 10456 гласа срещу Димитър Саллаков с 5651 гласа. === Местни избори 1999 === На проведените местни избори през 1999 г. кандидатите за кмет на община "Тунджа" са пет. Ангел Стоянов Ангелов, издигнат от Партия "Българска евролевица"; Костадин Димитров Георгиев, издигнат от Инициативен комитет; Теньо Момчилов Монев, издигнат от Партия "Федерация Царство България"; Руси Цвятков Славов, издигнат от Коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски", Български бизнес блок, и Съюз за Отечеството" и Георги Петров Георгиев, издигнат от "Обединени демократични сили". Изборите се провеждат в 2 тура. На първият тур действащият кмет на община "Тунджа" Костадин Георгиев печели 3463 гласа. На балотаж отиват Руси Цвятков 6636 гласа срещу Георги Георгиев с 5392 гласа. На втори тур изборите печели Руси Цвятков Славов с 8590 гласа срещу 7483 гласа за Георги Петров Георгиев. === Местни избори 2003 === След смъртта на Руси Цвятков през лятото на 2003 г., общинският съвет избира Мария Бейчева за временно изпълняващ длъжността кмет до провеждането на нови избори. През есента на 2003 година се провеждат местни избори, като кандидатите за кмет на общината са седем. Георги Петров Георгиев, издигнат от Коалиция "За Тунджа"; Вълко Христов Атанасов, издигнат от партия "БЗНС"; Кольо Атанасов Колев, издигнат от "Съюз на свободните демократи"; Коста Христов Костов, издигнат от БЗНС "Ал. Стамболийски"; Георги Стоянов Георгиев, издигнат от "БСП и коалиция"; Мария Стойкова Бейчева, издигната от "Българска социалдемокрация" и Милчо Коев Йовчев, издигнат от Независим комитет. На балотаж се явяват Георги Петров Георгиев, спечелил 2951 гласа на първи тур и Георги Стоянов Георгиев, спечелил 5463 гласа на първи тур. Изборите печели Георги Стоянов Георгиев с 8200 гласа, срещу 6359 гласа за Георги Петров Георгиев. === Местни избори 2007 === Четирима са кандидатите за кмет на община "Тунджа" на изборите през 2007 година. Действащият кмет, Георги Стоянов Георгиев се явява на изборите, издигнат от Коалиция "БСП, Български социалдемократи". Георги Иванов Георгиев е издигнат от Коалиция "Нашата община (Новото време, РЗС, Движение за единение на нацията)". Георги Петров Георгиев е издигнат от Коалиция "Герб, ЗНС, ССД, СДС, ДСБ, ДРОМ". Иван Димитров Георгиев се явява на изборите като кандидат, издигнат от Коалиция "Земеделци и социалдемократи за община Тунджа (ЗС "Ал. Стамболийски", Политическо движение Социалдемократи)". Никой не печели изборите на първи тур. На втори тур се явяват Георги Стоянов Георгиев (6238 гласа) срещу Георги Петров Георгиев (4562 гласа). Изборите печели Георги Стоянов Георгиев със 7136 гласа, срещу 6164 гласа за Георги Петров Георгиев. === Местни избори 2011 === Местните избори през 2011 година са изборите, с най-много желаещи да управляват общината - 11. Основните кандидати са Иван Георгиев Йоргов, издигнат от [[ГЕРБ|ПП ГЕРБ]] (3882 гласа) и Георги Георгиев от [[Българска социалистическа партия|БСП]] (5856 гласа). Останалите кандидати - Стратия Тодоров Колев, издигнат от [[Атака (партия)|ПП АТАКА]]; Димитринка Момчева Димитрова, издигната от [[Български земеделски народен съюз|ПП "Български земеделски народен съюз"]]; Жеко Георгиев Колев, издигнат от ПП РЗС; Георги Иванов Георгиев, издигнат от КП "Възраждане за Тунджа" ([[Социалдемократическа партия (България)|ПД Социалдемократи]], [[Новото време (партия)|Новото време]], [[Национален идеал за единство|ВМРО-НИЕ]], [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]]); Кольо Атанасов Колев, издигнат от КП "Партия на Зелените и ОДС"([[Партия на зелените (България)|Партия на зелените]], [[Обединени демократични сили|ОДС]], [[Движение „Гергьовден“|Гергьовден]]); Станчо Кирилов Стоименов, издигнат от КП "[[Синя коалиция|Синята коалиция]]" ([[Демократи за силна България|ДСБ]], [[Съюз на демократичните сили|СДС]], [[Обединени земеделци]]); Моньо Илиев Монев, издигнат от ПП "[[ДРОМ партия|ДРОМ]]"; Татяна Динева Динева, издигната от ПП "Нова сила"; Георги Петров Георгиев, издигнат от КП "Земеделска коалиция за Тунджа" ([[Земеделски народен съюз|ЗНС]], [[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“|ЗС "Ал. Стамболийски]]"). Балотажа печели Георги Стоянов Георгиев със 7973 гласа срещу 5589 гласа за Иван Георгиев Йоргов. === Местни избори 2015 === Основни кандидати за кмет на общината са Георги Стоянов Георгиев (6196 гласа), издигнат от Коалиция "[[Българска социалистическа партия|БСП]]-[[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“|ЗС Ал. Стамболийски]]" и Панайот Грудев Диманов (3980 гласа), издигнат от [[ГЕРБ|ПП ГЕРБ]]. Останалите кандидати са Милчо Илиев Костов, издигнат от "[[Радикална левица в България|Българска радикална левица]]" (БЛ, БРП/к/, БРСП); Иван Йорданов Георгиев, издигнат от "[[Национален фронт за спасение на България]]"; Здравко Стефанов Златаров, издигнат от [[Алтернатива за българско възраждане|ПП АБВ]] (Алтернатива за българско възраждане"); Денис Танчев Йовчев, издигнат от [[Нова алтернатива]]; Георги Иванов Георгиев, издигнат от Коалиция "Народен съюз за Тунджа" и Жени Колева Петрова, издигната от [[Реформаторски блок]]. На балотаж изборите печели Георги Стоянов Георгиев с 6661 гласа срещу 5307 гласа за Панайот Диманов. === Местни избори 2019 === Местните избори през 2019 година се провеждат на 27 октомври. На първи тур кандидати за кмет на община Тунджа са 5. Иван Георгиев Йоргов, издигнат от [[Алтернатива за българско възраждане|ПП АБВ]] (1298 гласа); Георги Иванов Георгиев, издигнат от [[ВМРО – Българско национално движение|ПП ВМРО-Българско национално движение]] (797 гласа); Христо Славов Василев, издигнат от МК [[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]] и [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] (317 гласа); Атанас Христов Христов, издигнат от МК [[ГЕРБ]], [[Атака (партия)|АТАКА]], [[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“|ЗС "Ал. Стамболийски"]], [[Съюз на демократичните сили|СДС]] (3320 гласа) и Георги Георгиев, издигнат от [[БСП за България]] (5857 гласа). С опция "Не подкрепям никого" са гласували 406 жители на общината. На балотажа Георги Георгиев печели с 5873 гласа срещу 4009 гласа за Атанас Христов. === Местни избори 2023 === Местните избори през 2023 година се провеждат на 29 октомври. 6 са кандидати за кмет на община Тунджа. Основни конкуренти на тези избори са досегащният кмет Георги Георгиев, издигнат от [[БСП за България]]; Христо Дянков Михов, издигнат от [[ГЕРБ|ПП ГЕРБ]] и Станчо Димитров Ставрев, издигнат от МК България на регионите ([[Нова България (партия)|Нова България]], НППБ, [[Има такъв народ]], [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]], [[Левицата!]]). Останалите кандидати са Стратия Тодоров Колев, издигнат от [[Възраждане (партия в България)|ПП Възраждане]]; Гроздан Георгиев Грозев, издигнат от [[Движение за права и свободи|ПП ДПС]] и Иван Георгиев Георгиев, издигнат от Коалиция [[Продължаваме промяната – Демократична България|Продължаваме промяната-Демократична България]]. На първи тур пръв се класира Георги Георгиев с 4387 гласа срещу Станчо Ставрев с 4281 гласа. Балотажа се провежда на 5 октомври. Изборите печели Станчо Димитров Ставрев с 5538 гласа срещу Георги Георгиев с 4350 гласа. == Административно-териториални промени == * през 1879 г. – преименувано е с. Араб ходжа на с. Видин без административен акт; * Указ № 87/обн. 20.02.1890 г. – преименува с. Ибрахимлии на с. Свобода; * Указ № 400/обн. 17.07.1890 г. – преименува с. Упчелии на с. Асеньово; :: – преименува с. Кадъ кьой на с. [[Козарево]]; :: – преименува с. Отманлии на с. [[Симеоново (област Ямбол)|Симеоново]]; :: – преименува с. Урум чифлик на с. [[Стара река (област Ямбол)|Стара река]]; * Указ № 435/обн. 14.09.1890 г. – преименува с. Гююмлии на с. [[Крумово (област Ямбол)|Крумово]]; * Указ № 582 /обн. 12.11.1890 г. – преименува с. Атлии на с. Борисово; :: – преименува с. Тавшан тепе (Тафтан) на с. Извор; * Указ № 267/обн. 07.06.1891 г. – преименува с. Нова махла на с. [[Хаджидимитрово (област Ямбол)|Хаджидимитрово]]; * Указ № 435/обн. 24.08.1892 г. – преименува с. Чомлек кьой на с. Ботьово; * Указ № 178/обн. 09.04.1893 г. – преименува с. Казълджиклии на с. [[Дряново (област Ямбол)|Дряново]]; * през 1921 г. – осъвременено е името на с. Голям мънастир на с. [[Голям манастир]] без административен акт; * Указ № 691/обн. 15.12.1922 г. – признава м. Драмска за село и го преименува на с. [[Драма (село)|Драма]]; * МЗ № 820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хамзорен на с. [[Безмер (област Ямбол)|Безмер]]; :: – преименува с. Емирлии на с. [[Болярско]]; :: – преименува с. Азап кьой на с. [[Веселиново (област Ямбол)|Веселиново]]; :: – преименува с. Ак бунар на с. [[Генерал Инзово]]; :: – преименува с. Талашманлии на с. [[Генерал Тошево (село)|Генерал Тошево]]; :: – преименува с. Мусукоджалии на с. Гълъбици; :: – преименува с. Гюлюмяново на с. Гюлово; :: – преименува с. Кулаклии на с. [[Завой (област Ямбол)|Завой]]; :: – преименува с. Бей кьой на с. [[Каравелово (област Ямбол)|Каравелово]]; :: – преименува с. Кая бурун на с. [[Коневец]]; :: – преименува с. Карапча на с. [[Маломир (област Ямбол)|Маломир]]; :: – преименува с. Баллъ бунар на с. [[Меден кладенец]]; :: – преименува с. Гюбел на с. Меден кладенец; :: – преименува с. Калфа кьой на с. [[Миладиновци (област Ямбол)|Миладиновци]]; :: – преименува с. Мидирис на с. Митирис; :: – преименува с. Коюн бунар на с. [[Овчи кладенец]]; :: – преименува с. Инджек сарлии на с. [[Окоп (село)|Окоп]]; :: – преименува с. Мансарлии на с. [[Победа (област Ямбол)|Победа]]; :: – преименува с. Коемджи гидик на с. Полковник Златарево; :: – преименува с. Кул кьой на с. [[Робово]]; :: – преименува с. Гюбел Курфалии на с. [[Савино]]; :: – преименува с. Каяджик на с. [[Скалица]]; :: – преименува с. Салманлари (Саманларе) на с. [[Сламино]]; :: – преименува с. Фъндъклии (Пъндъклии) на с. Тервел; :: – преименува с. Гидиклии на с. [[Челник]]; * Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Свобода на с. Кунево; * Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Борисово на с. [[Дражево]]; * Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Видин на с. [[Видинци]]; * Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Извор на с. [[Кабиле]]; :: – преименува с. Тервел на с. [[Тенево]]; * Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. [[Генерал Инзово]] на с. Инзово; :: – преименува с. Полковник Златарево на с. [[Златари]]; :: – преименува с. Митирис на с. [[Калчево]]; :: – преименува с. Гюлово на с. [[Роза (село)|Роза]]; * през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. [[Ботево (област Ямбол)|Ботево]] без административен акт; * през 1965 г. – осъвременено е името на с. Асеньово на с. [[Асеново (област Ямбол)|Асеново]] без административен акт; * Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Гълъбици на с. [[Гълъбинци]]; * Указ № 889/обн. 20.05.1975 г. – възстановява старото име на с. Инзово на с. [[Генерал Инзово]]; * Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Кунево поради изселване; * Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – създава община Тунджа с административен център гр. [[Ямбол]], която включва с. [[Търнава (област Ямбол)|Търнава]] от [[Стралджа (община)|община Стралджа]] и всичките населени места от бившите общини Скалица и Тенево; :: – закрива община Скалица и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Тунджа; :: – закрива община Тенево и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Тунджа; :: – отделя с. [[Търнава (област Ямбол)|Търнава]] и землището му от [[Стралджа (община)|община Стралджа]] и го присъединява към община Тунджа. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf | заглавие = Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог | достъп_дата = 10 октомври 2020 | издател = nsi.bg | език = en | архив_дата = 2018-06-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref>}} {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;" |-bgcolor="#eaecf0" | Година на<br> преброяване || Численост |- | [[Преброяване на населението в Царство България (1934)|1934]] || align="right"|52 889 |- | [[Преброяване на населението в България (1946)|1946]] || align="right"|59 006 |- | [[Преброяване на населението в България (1956)|1956]] || align="right"|58 827 |- | [[Преброяване на населението в България (1965)|1965]] || align="right"|54 072 |- | [[Преброяване на населението в България (1975)|1975]] || align="right"|46 125 |- | [[Преброяване на населението в България (1985)|1985]] || align="right"|39 145 |- | [[Преброяване на населението в България (1992)|1992]] || align="right"|34 819 |- | [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] || align="right"|31 403 |- | [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] || align="right"|24 155 |- | [[Преброяване на населението в България (2021)|2021]] || align="right"|21 167 |} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]], по населени места (подредени по численост на населението):{{Small|<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 10 октомври 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! rowspan="2"|Населено<br> място !! colspan="7"|Численост !! rowspan="2"|Населено<br> място !! colspan="6"|Дял (в %) |- valign=top ! Общо !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> |- valign=top ! Общо !! 24155 !! 20374 !! 106 !! 1990 !! 157 !! 173 !! 1355 !! 100,00 !! 84,34 !! 0,43 !! 8,23 !! 0,64 !! 0,71 !! 5,60 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Асеново (област Ямбол)|Асеново]] || bgcolor="#eaecf0"|95 || 92 || 0 || || 0 || || 1 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Асеново (област Ямбол)|Асеново]] || 96,84 || 0,00 || 0,00 || || || 1,05 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Безмер (област Ямбол)|Безмер]] || bgcolor="#eaecf0"|1143 || 931 || || 18 || || || 186 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Безмер (област Ямбол)|Безмер]] || 81,45 || || 1,57 || || || 16,27 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Болярско]] || bgcolor="#eaecf0"|317 || 307 || 0 || 0 || || || 7 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Болярско]] || 96,84 || 0,00 || 0,00 || || || 2,20 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ботево (област Ямбол)|Ботево]] || bgcolor="#eaecf0"|915 || 640 || || 183 || 10 || || 81 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ботево (област Ямбол)|Ботево]] || 69,94 || || 20,00 || 3,15 || || 8,85 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бояджик]] || bgcolor="#eaecf0"|1375 || 1138 || 3 || 144 || || || 85 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бояджик]] || 82,76 || 0,21 || 10,47 || || || 6,18 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Веселиново (област Ямбол)|Веселиново]] || bgcolor="#eaecf0"|1174 || 723 || 3 || 221 || || || 225 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Веселиново (област Ямбол)|Веселиново]] || 61,58 || 0,25 || 18,82 || || || 19,16 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Видинци]] || bgcolor="#eaecf0"|27 || 27 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Видинци]] || 100,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Генерал Инзово]] || bgcolor="#eaecf0"|870 || 835 || 0 || 3 || 10 || 5 || 17 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Генерал Инзово]] || 95,97 || 0,00 || 0,34 || 1,14 || 0,97 || 1,95 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Генерал Тошево (село)|Генерал Тошево]] || bgcolor="#eaecf0"|355 || 350 || || 0 || || || 3 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Генерал Тошево (село)|Генерал Тошево]] || 98,59 || || 0,00 || || || 0,84 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Голям манастир]] || bgcolor="#eaecf0"|373 || 321 || 0 || 5 || || || 44 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Голям манастир]] || 86,05 || 0,00 || 1,34 || || || 11,79 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гълъбинци]] || bgcolor="#eaecf0"|364 || 352 || 0 || 4 || 2 || 0 || 6 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гълъбинци]] || 96,70 || 0,00 || 1,09 || 0,54 || 0,00 || 1,64 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Дражево]] || bgcolor="#eaecf0"|690 || 488 || 0 || 84 || || || 117 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Дражево]] || 70,72 || 0,00 || 12,17 || || || 16,95 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Драма (село)|Драма]] || bgcolor="#eaecf0"|78 || 70 || 0 || 5 || 3 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Драма (село)|Драма]] || 89,74 || 0,00 || 6,41 || 3,84 || 0,00 || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Дряново (област Ямбол)|Дряново]] || bgcolor="#eaecf0"|110 || 101 || 0 || 7 || 0 || 0 || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Дряново (област Ямбол)|Дряново]] || 91,81 || 0,00 || 6,36 || 0,00 || 0,00 || 1,81 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Завой (област Ямбол)|Завой]] || bgcolor="#eaecf0"|1028 || 630 || 0 || 282 || 0 || 103 || 13 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Завой (област Ямбол)|Завой]] || 61,28 || 0,00 || 27,43 || 0,00 || 10,01 || 1,26 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Златари]] || bgcolor="#eaecf0"|176 || 163 || 0 || || 3 || || 8 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Златари]] || 92,61 || 0,00 || || 1,70 || || 4,54 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Кабиле]] || bgcolor="#eaecf0"|984 || 937 || 0 || 8 || || || 30 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Кабиле]] || 95,22 || 0,00 || 0,81 || || || 3,04 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Калчево]] || bgcolor="#eaecf0"|514 || 435 || 0 || 12 || 6 || 0 || 61 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Калчево]] || 84,63 || 0,00 || 2,33 || 1,16 || 0,00 || 11,86 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каравелово (област Ямбол)|Каравелово]] || bgcolor="#eaecf0"|339 || 287 || 0 || 38 || 9 || 0 || 5 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каравелово (област Ямбол)|Каравелово]] || 84,66 || 0,00 || 11,20 || 2,65 || 0,00 || 1,47 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Козарево]] || bgcolor="#eaecf0"|391 || 292 || 0 || 92 || 3 || 0 || 4 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Козарево]] || 74,68 || 0,00 || 23,52 || 0,76 || 0,00 || 1,02 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Коневец]] || bgcolor="#eaecf0"|204 || 189 || 6 || 5 || || || 1 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Коневец]] || 92,64 || 2,94 || 2,45 || || || 0,49 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Крумово (област Ямбол)|Крумово]] || bgcolor="#eaecf0"|577 || 519 || || 49 || 4 || || 1 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Крумово (област Ямбол)|Крумово]] || 89,94 || || 8,49 || 0,69 || || 0,17 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Кукорево]] || bgcolor="#eaecf0"|1550 || 1355 || 0 || 129 || 11 || 5 || 50 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Кукорево]] || 87,41 || 0,00 || 8,32 || 0,70 || 0,32 || 3,22 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Маломир (област Ямбол)|Маломир]] || bgcolor="#eaecf0"|820 || 751 || 0 || 32 || 10 || 18 || 9 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Маломир (област Ямбол)|Маломир]] || 91,58 || 0,00 || 3,90 || 1,21 || 2,19 || 1,09 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Меден кладенец]] || bgcolor="#eaecf0"|248 || 85 || 0 || 0 || 0 || 0 || 163 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Меден кладенец]] || 34,27 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 65,27 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Межда]] || bgcolor="#eaecf0"|179 || 145 || 0 || 7 || || || 25 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Межда]] || 81,00 || 0,00 || 3,97 || || || 13,96 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Миладиновци (област Ямбол)|Миладиновци]] || bgcolor="#eaecf0"|281 || 243 || 0 || 29 || || || 6 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Миладиновци (област Ямбол)|Миладиновци]] || 86,47 || 0,00 || 10,32 || || || 2,13 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Могила (област Ямбол)|Могила]] || bgcolor="#eaecf0"|457 || 337 || 0 || 85 || || || 30 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Могила (област Ямбол)|Могила]] || 73,74 || 0,00 || 18,59 || || || 6,56 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Овчи кладенец]] || bgcolor="#eaecf0"|520 || 496 || || 6 || 12 || || 3 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Овчи кладенец]] || 95,38 || || 1,15 || 2,30 || || 0,57 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Окоп (село)|Окоп]] || bgcolor="#eaecf0"|679 || 595 || 17 || 61 || || || 4 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Окоп (село)|Окоп]] || 87,62 || 2,50 || 8,98 || || || 0,58 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Победа (област Ямбол)|Победа]] || bgcolor="#eaecf0"|557 || 525 || || 12 || || 0 || 17 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Победа (област Ямбол)|Победа]] || 94,25 || || 2,15 || || 0,00 || 3,05 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Робово]] || bgcolor="#eaecf0"|134 || 66 || 0 || 68 || 0 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Робово]] || 49,25 || 0,00 || 50,74 || 0,00 || 0,00 || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Роза (село)|Роза]] || bgcolor="#eaecf0"|1226 || 1204 || || || || || 9 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Роза (село)|Роза]] || 98,20 || || || || || 0,73 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Савино]] || bgcolor="#eaecf0"|174 || 149 || 0 || 4 || 0 || 0 || 21 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Савино]] || 85,63 || 0,00 || 2,29 || 0,00 || 0,00 || 12,06 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Симеоново (област Ямбол)|Симеоново]] || bgcolor="#eaecf0"|285 || 275 || || 4 || 4 || || 1 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Симеоново (област Ямбол)|Симеоново]] || 96,49 || || 1,40 || 1,40 || || 0,35 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Скалица]] || bgcolor="#eaecf0"|596 || 539 || || 43 || 8 || || 5 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Скалица]] || 90,43 || || 7,21 || 1,34 || || 0,83 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сламино]] || bgcolor="#eaecf0"|186 || 179 || 0 || 4 || || || 1 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сламино]] || 96,23 || 0,00 || 2,15 || || || 0,53 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Стара река (област Ямбол)|Стара река]] || bgcolor="#eaecf0"|292 || 266 || 0 || 18 || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Стара река (област Ямбол)|Стара река]] || 91,09 || 0,00 || 6,16 || || || 0,68 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Тенево]] || bgcolor="#eaecf0"|1509 || 1403 || 61 || 3 || 11 || 11 || 20 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Тенево]] || 92,97 || 4,04 || 0,19 || 0,72 || 0,72 || 1,32 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Търнава (област Ямбол)|Търнава]] || bgcolor="#eaecf0"|196 || 128 || 0 || 0 || 0 || 0 || 68 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Търнава (област Ямбол)|Търнава]] || 65,30 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 34,69 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Хаджидимитрово (област Ямбол)|Хаджидимитрово]] || bgcolor="#eaecf0"|635 || 360 || 5 || 261 || 0 || 6 || 3 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Хаджидимитрово (област Ямбол)|Хаджидимитрово]] || 56,69 || 0,78 || 41,10 || 0,00 || 0,94 || 0,47 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ханово]] || bgcolor="#eaecf0"|647 || 627 || 0 || 14 || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ханово]] || 96,90 || 0,00 || 2,16 || || || 0,30 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чарган]] || bgcolor="#eaecf0"|574 || 539 || || 9 || 6 || || 19 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чарган]] || 93,90 || || 1,56 || 1,04 || || 3,31 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Челник]] || bgcolor="#eaecf0"|311 || 280 || 0 || 27 || 4 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Челник]] || 90,03 || 0,00 || 8,68 || 1,28 || 0,00 || 0,00 |} === Вероизповедания === Численост и дял на населението по [[Религия|вероизповедание]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:{{Small|<ref name="Religious composition: 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-religion2011.htm | заглавие = „Religious composition: 2011 census“ | достъп_дата = 10 октомври 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 24 155 || 100,00 |- |align="left"|[[Православие в България|Православие]] || 16 183 || 66,99 |- |align="left"|[[Католицизъм в България|Католицизъм]] || 113 || 0,46 |- |align="left"|[[Протестантство в България|Протестантство]] || 522 || 2,16 |- |align="left"|[[Ислям в България|Ислям]] || 50 || 0,20 |- |align="left"|Друго || 11 || 0,04 |- |align="left"|Нямат || 1 508 || 6,24 |- |align="left"|Не се самоопределят || 1 392 || 5,76 |- |align="left"|Непоказано || 4 376 || 18,11 |} == Транспорт == През общината преминават два участъка от [[Железопътна мрежа на България|Железопътната мрежа на България]] с обща дължина 32,6 km. * В северната част на общината, от запад на североизток, на протежение от 12,5 km – 2 участъка (6,2 km преди [[Ямбол (община)|община Ямбол]] и 6,3 km след [[Ямбол (община)|община Ямбол]]) от трасето на [[Железопътна линия 8 (България)|жп линията Пловдив – Стара Загора – Зимница – Бургас]]; * В централната част, от север на юг, на протежение от 20,1 km – участък от трасето на [[Железопътна линия Ямбол – Елхово|жп линията Ямбол – Елхово]]. През общината преминават частично 13 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 260,6 km: * участък от 16 km от [[Тракия (магистрала)|автомагистрала Тракия]] (от km 273,4 до km 289,4); * участък от 36,9 km от [[Републикански път I-7]] (от km 249,9 до km 286,8); * 2 участъка с обща дължина от 22 km от [[Републикански път II-53]] (от km 134,1 до km 138,9 и от km 152,4 до km 169,6); * участък от 36,8 km от [[Републикански път III-536]] (от km 5,6 до km 42,4); * участък от 6,4 km от [[Републикански път III-555]] (от km 30,9 до km 37,3); * последният участък от 19,2 km от [[Републикански път III-5304]] (от km 1,4 до km 20,6); * участък от 7,3 km от [[Републикански път III-5305]] (от km 5,8 до km 13,1); * началният участък от 9 km от [[Републикански път III-5308]] (от km 0 до km 9,0); * участък от 23,9 km от [[Републикански път III-5503]] (от km 11,5 до km 35,4); * последният участък от 22,2 km от [[Републикански път III-6601]] (от km 17,2 до km 39,4); * последният участък от 12,7 km от [[Републикански път III-7008]] (от km 20 до km 32,7); * участък от 11,1 km от [[Републикански път III-7072]] (от km 12,8 до km 23,9); * последният участък от 37,1 km от [[Републикански път III-7602]] (от km 9,3 до km 46,4). == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-53|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-053.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-54|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-054.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-65|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-065.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-66|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-066.jpg|scale=1:100000}} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Tundzha Municipality|община Тунджа}} * {{Икона|bg}} {{Official website|tundzha.net}} * {{Мичев}} {{Община Тунджа}} {{Общини в област Ямбол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Община Тунджа| ]] mu1u34qd9h3zvmpw5pakcu9cnv3a0py 0 24217 12214042 12203288 2024-04-25T13:06:46Z Kralowec 53479 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Друго значение|селото в Новозагорско|селото в Айтоско|Караново (Област Бургас)}} {{Обработка|форматиране, прехвърляне описанието на мотилата към основната статия}} {{Селище в България | име=Караново | картинка = Karanovo-Sliven-district-mayors.jpg | картинка-описание = Кметство Караново | екатте = 36395 | надм-височина=201 | пощ-код=8934 | тел-код=04522 | сев-ширина=42.517 | изт-дължина=25.917 | площ = 25,486 }} '''Карàново''' е [[село]] в югоизточната част на [[България]], [[Нова Загора (община)|община Нова Загора]], [[Сливен (област)|област Сливен]]. == География == Село Караново се намира на около 39 km запад-югозападно от областния център град [[Сливен]], около 8 km запад-северозападно от общинския център град [[Нова Загора]] и около 25 km изток-североизточно от град [[Стара Загора]]. Разположено е в южните подножия на [[Сърнена Средна гора]], в прехода към [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]]. Теренът в селото е с наклон на юг-югоизток, а [[Надморска височина|надморската височина]] в центъра е около 190 m. Климатът е [[умерен климат|умерен, птрходно-континентален]]; почвите в землището са преобладаващо смолници, лесивирани и наносни<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ |заглавие=ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, ''Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО''. Смолници (Vertisols). Лесивирани почви (Luvisols)). Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols). |достъп_дата=2023-09-01 |архив_дата=2022-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220518215353/http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ }}</ref>.<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 6, стр. 2260, Караново. [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2012 г.</ref> Общински пътища от селото водят: на изток – през село [[Брястовец]] до връзка в село [[Асеновец]] с второкласния [[републикански път II-55]], водещ на юг до връзка в северозападния край на град Нова Загора с второкласния [[републикански път II-66]], а на север през село [[Паничерево]] – до връзка с първокласния [[републикански път I-6|Подбалкански път]]; на запад – през село [[Руманя]] към село [[Братя Кунчеви]] и други села; на север – към село [[Крива круша]]; на юг – до връзка с републикански път II-66. [[Землище]]то на село Караново граничи със землищата на: село Брястово на север и изток; село [[Стоил войвода (село)|Стоил войвода]] на югоизток; село [[Загорци (област Сливен)|Загорци]] на юг; село Братя Кунчеви на югозапад; село Руманя на запад; село [[Крива круша]] на северозапад. На около 8 km северно от селото се намира [[Жребчево (язовир)|язовир Жребчево]]. В землището на Караново има 3 микроязовира – „Бадем дере (Бадем дере-158-269)“, „№ 1 (Моста 1)“ и „Моста 2“.<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=SLV16&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Община Нова Загора, село Караново. Язовири „Бадем дере (Бадем дере-158-269)“, „№ 1 (Моста 1)“ и „Моста 2“] Справка към 1 септември 2023 г.</ref> Населението на село Караново, наброявало 1222 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г., след низходящи и възходящи промени през годините, наброява 811 души (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/2278 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Караново, общ. Нова Загора, обл. Сливен]</ref> При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 875 лица, за 586 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 13 – към „[[Турци в България|турска]]“, за 137 към „[[цигани|ромска]]“, за 133 – „не отговорили“, а за принадлежност към „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Караново, община Нова Загора, област Сливен]</ref> [[Файл:Karanovo.jpg|мини|250px|Покрайнините на Караново в близост до Могилата.]] == История == Край селото са разкрити следи от [[средновековие|средновековно]] селище, създадено през [[8 век|8]] – [[9 век]] върху [[античност|антични]] руини.<ref name=ГЕБ/> Селото се споменава в османотурски документи от [[15 век]] с името Кибситли, през 1607 г. – като Кипситли.<ref name=ГЕБ/> След [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] по [[Берлински договор|Берлинския договор 1878 г.]] селото – тогава с име Киспитлии – остава в [[Източна Румелия]]; присъединено е към България след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението 1885 г.]]. Село Киспитлии е преименувано на Карàново през 1906 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/units-details-by-event/90305 Национален регистър на населените места. Информация с. Караново, общ. Нова Загора, обл. Сливен – 21/12/1906 г.; Събитие: промяна на наименование]</ref> През 1936 г. започват [[археологическо проучване|археологически проучвания]] на намиращата се в северозападния край на селото [[Карановска селищна могила]]. Въз основа на резултатите от проучванията е създадена [[Карановска хронологична система|Карановската хронологическа система]], извоювала признание сред специалистите. Тя служи за еталон на културното развитие през неолита, халколита и първата половина на бронзовата епоха в Южна България. ''Археологическият комплекс Източна могила е част от некропола на селищен обект до село Караново. Могилата има леко елипсовидна форма с диаметри 63 – 77 и е ориентирана по дългата си ос – север-юг. Най-високата точка и е на 14 метра над околния терен. В могилата е открита (2008 г.) колесница, четириколка, разглобена и положена при характерния ритуал „погребение на колесници“, съпътстващ погребенията на аристократи от I-II в. сл. Хр.'' === Карановска култура === {{основна|Карановска култура}} Разкопките на Карановската могила разкриват праисторическите култури от VII до II хилядолетие пр. Хр. с малки прекъсвания. Разкопките на селищната могила започват през 50-те години на 20 в. от Васил Миков и Георги Георгиев. Това е една от малкото цялостно проучени селищни могили на територията на България. Разкрити са 7 пласта. Селищната могила става епонимен обект не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа. Периодизацията на могилата е определяща за праисторическата култура на споменатия ареал. Караново е разделено на 7 културни хоризонта, съответно Караново I и II – ранен неолит, Караново III – среден неолит, Караново IV – късен неолит, Караново V – ранен халколит, Караново VI – късен халколит и Караново VII – ранна бронзова епоха. Животът на могилата продължава хиляди години, като е регистриран хиатус (прекъсване) между халколитната и раннобронзовата епоха. Откритите керамични съдове са експонати не само на музея в Нова Загора и на Националния археологически музей, но са постоянни експонати на музеи в Япония, Германия, Австрия и Холандия. Самият обект е най-известният археологически обект сред международните археологически среди. Неговата вътрешна периодизация е определяща за праисторическите обекти от цяла Югоизточна Европа. Проучването на обекта продължава и днес от българо-австрийска експедиция начело с Васил Николов и Щефан Хилер. В началото на Римската епоха на около 1 км северно от могилата възниква голямо антично селище. През 1912 – 1914 г. археолозите откриват монети от 3 – 4 в. От 1976 г. в продължение на шест години се извършва теренна проучвателна работа вследствие на която са установени четири строителни периода, обхващащи времето от I до първата половина на IV в. Най-ранните монети, намерени на обекта, са от 46 г. сл. Хр. при управлението на [[Клавдий|император Клавдий]]. Предположенията на археолозите са или [[вила рустика]] на поземлен аристократ или пътна станция на пътя [[Августа Траяна]] – [[Анхиало]]. Освен монетите, към този период се отнасят и голям брой оброчни плочки на [[Тракийски конник|Тракийския конник]], което говори за съществуването на голямо светилище на бага-конник. Това се потвърждава от намерената статуя на Тракийски конник в 2/3 естествен ръст през 1982 г. Тогава е открита и монументална сграда с 13 помещения. Две от тях се различават по размер (7,30 – 6,80 m правоъгълник) и украса. По стените са запазени стенописи. Вторият строителен период (III-IV в.) започва с укрепване на обекта срещу готите. Разкрита е северна крепостна стена с три правоъгълни кули. Изпълнението е от смесена зидария (редуват се каменен и тухлен слой), спойката е смес от хоросан и парченца тухли. За нуждите на новата християнска вяра на мястото на по-ранна сграда с кръгла форма е построена малка трикорабна базилика, функционирала през третата четвърт на IV век.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 52}}</ref> В нея са вградени елементи от разрушените сгради. Бунтът на заселените федерати готи води до разрушаване на обекта. През третия строителен период до разрушената стена са построени жилищни и стопански помещения във верига, от дялан камък, споен с кал и надстройка от кирпич. На мястото на старата църква в първата половина на V век е построена нова по-голяма базилика.<ref name="димитров"/> Третото селище е частично разрушено от хуните. Четвъртият строителен период е по времето на император [[Юстиниан I]] (527 – 565 г.), който прави отчаян опит чрез възобновяване на стари крепости и строеж на нови да спре нашествията на варварите. Църквата е реконструирана, като са добавени апсиди на страничните кораби, и продължава да се използва до началото на VII век.<ref name="димитров"/> Чак два века по-късно върху руините възниква средновековно селище.<ref>(извадки от статия на в. „Отечествен фронт“, 1982 г.)</ref> На мястото на античната църква през XI-XIII век функционира малка гробищна църква с некропол.<ref name="димитров"/> Старото име на селото е Киспитлии. Предполага се, че името му произхожда от това, че в района по време на турското робство се е отглеждал памук, от който ръчно се е тъкало памучно платно, от което впоследствие са се шиели долни гащи за турската армия, които гащи се наричали „киспети“ или „кюспети“. С указ 462/обн. 21.12.1906 г. с. Киспитлии е преименувано на Караново. == Обществени институции == [[Файл:Karanovo-Sliven-district-church-2.jpg|мини|250px|Църквата „Свето Възнесение“.]] Село Караново към 2023 г. е център на ''кметство Караново''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/units-changes-events/unit_at/20002771 Справка за събитията за кметство Караново, общ. Нова Загора]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/3796 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Караново]</ref> В село Караново към 2023 г. има: * действащо читалище „Паисий Хилендарски – 1927“;<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1976&reg_num=2239 Детайлна информация за читалище „Паисий Хилендарски – 1927“, село Караново, община Нова Загора, област Сливен]</ref><ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=105494 Информационна карта за 2022 г., читалище „Паисий Хилендарски – 1927“, село Караново, община Нова Загора, област Сливен]</ref> * действащо общинско начално училище „Д-р Петър Берон“;<ref>[https://ri.mon.bg/preview/institution/2000313?procID=9079&instKind=2 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, начално училище „Д-р Петър Берон“, село Караново, община Нова Загора, област Сливен]</ref> * православна църква „Свето Възнесение“;<ref>[https://bg-patriarshia.bg/zagora-diocese-temples Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Св. Възнесение“ – с. Караново.]</ref> * [[пощенска станция]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/bg/312 |заглавие=Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8934 Караново |достъп_дата=2023-09-02 |архив_дата=2019-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191129055151/http://www.bgpost.bg/bg/312 }}</ref> == Културни и природни забележителности == {{основна|Караново VI}} В село Караново се намира Карановската селищна могила – една от най-старите в Европа, разположена на площ от 24 дка. Могилата се намира в подножието на последните разклонения на Сърнена гора. На юг от нея се шири плодородното Новозагорско поле, което се слави със своя чернозем и голямо житно плодородие. Сега могилата е останала в северозападния край на село Караново, отстоящо на около 10 km от най-близкия град Нова Загора. Могилата е от типа на т.нар. селищни могили, каквито в България има много, но като че ли техният брой е най-голям в Новозагорско. Карановската могила е една от най-големите в България. Тя е висока 13 m, дълга 250 m и широка 150 m. Могилата макар и да е разкопана само частично (около 1700 m²), ни е доверила голяма част от своето археологическо богатство, което е значително. 12,40-метровите култури наслоявания дадоха възможност да се изучи много добре стратиграфският профил на праисторическото селище, а той от своя страна позволи да се периодизира културата на отделните пластове. По този начин беше създадена Карановската хронологическа система, която си извоюва признание сред специалистите. Тя служи за еталон на културното развитие през неолита, халколита и първата половина на бронзовата епоха в Южна България. ''Археологическият комплекс Източна могила е част от некропола на селищен обект до село Караново. Могилата има леко елипсовидна форма с диаметри 63 – 77 и е ориентирана по дългата си ос – север-юг. Най-високата точка и е на 14 метра над околния терен. В могилата е открита (2008 г.) колесница, четириколка, разглобена и положена при характерния ритуал „погребение на колесници“, съпътстващ погребенията на аристократи от I-II в. сл. Хр.'' Всички находки се намират в музеите в София и Нова Загора. Сред костните останки от укрепеното селище с крепостна стена от 10 – 12 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 4 вида птици, 2 диви – [[малък креслив орел]] (''Aquila pomarina'') и [[гарван]] (''Corvus corax''), и 2 домашни – кокошка и гъска. По това време домашната кокошка е била най-отглежданото домашно животно.<ref>Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123 – 132.</ref> <gallery class="center"> P4050100a.jpg|Археоложка стратификация на Могилата KaranovoFindings.jpg|Находки от Могилата (реконструкция?) RecentFindings.jpg|Последни находки от Могилата KaranovoVenus.jpg|Карановска Венера </gallery> На 28 май се провежда съборът на селото. == Литература == * Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-052.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-052] * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-052-2.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-052-2. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.] * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1d/Bulgaria_geographic_map_UpperThracianPlain_bg.svg Горнотракийска низина. Географска карта] * [http://saedinenieto.bg/wp-content/uploads/2015/07/Източна-Румелия-карта.png Източна Румелия. Карта] * [https://www.facebook.com/selo.karanovo www.facebook.com] * [http://karanovo.weebly.com/ karanovo.weebly.com] == Вижте също == {{commonscat|Karanovo culture}} * [[Дунавска протописменост]] {{Община Нова Загора}} [[Категория:Села в област Сливен]] [[Категория:Населени места в община Нова Загора]] rkn54sqjxvvdggccrvdld6fazxnai6e 12214044 12214042 2024-04-25T13:08:07Z Kralowec 53479 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Друго значение|селото в Новозагорско|селото в Айтоско|Караново (Област Бургас)}} {{Обработка|форматиране, прехвърляне описанието на мотилата към основната статия}} {{Селище в България | име=Караново | картинка = Karanovo-Sliven-district-mayors.jpg | картинка-описание = Кметство Караново | екатте = 36395 | надм-височина=201 | пощ-код=8934 | тел-код=04522 | сев-ширина=42.517 | изт-дължина=25.917 | площ = 25,486 }} '''Карàново''' е [[село]] в югоизточната част на [[България]], [[Нова Загора (община)|община Нова Загора]], [[Сливен (област)|област Сливен]]. == География == Село Караново се намира на около 39 km запад-югозападно от областния център град [[Сливен]], около 8 km запад-северозападно от общинския център град [[Нова Загора]] и около 25 km изток-североизточно от град [[Стара Загора]]. Разположено е в южните подножия на [[Сърнена Средна гора]], в прехода към [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]]. Теренът в селото е с наклон на юг-югоизток, а [[Надморска височина|надморската височина]] в центъра е около 190 m. Климатът е [[умерен климат|умерен]], преходно-континентален; почвите в землището са преобладаващо смолници, лесивирани и наносни<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ |заглавие=ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, ''Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО''. Смолници (Vertisols). Лесивирани почви (Luvisols)). Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols). |достъп_дата=2023-09-01 |архив_дата=2022-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220518215353/http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ }}</ref>.<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 6, стр. 2260, Караново. [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2012 г.</ref> Общински пътища от селото водят: на изток – през село [[Брястовец]] до връзка в село [[Асеновец]] с второкласния [[републикански път II-55]], водещ на юг до връзка в северозападния край на град Нова Загора с второкласния [[републикански път II-66]], а на север през село [[Паничерево]] – до връзка с първокласния [[републикански път I-6|Подбалкански път]]; на запад – през село [[Руманя]] към село [[Братя Кунчеви]] и други села; на север – към село [[Крива круша]]; на юг – до връзка с републикански път II-66. [[Землище]]то на село Караново граничи със землищата на: село Брястово на север и изток; село [[Стоил войвода (село)|Стоил войвода]] на югоизток; село [[Загорци (област Сливен)|Загорци]] на юг; село Братя Кунчеви на югозапад; село Руманя на запад; село [[Крива круша]] на северозапад. На около 8 km северно от селото се намира [[Жребчево (язовир)|язовир Жребчево]]. В землището на Караново има 3 микроязовира – „Бадем дере (Бадем дере-158-269)“, „№ 1 (Моста 1)“ и „Моста 2“.<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=SLV16&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Община Нова Загора, село Караново. Язовири „Бадем дере (Бадем дере-158-269)“, „№ 1 (Моста 1)“ и „Моста 2“] Справка към 1 септември 2023 г.</ref> Населението на село Караново, наброявало 1222 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г., след низходящи и възходящи промени през годините, наброява 811 души (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/2278 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Караново, общ. Нова Загора, обл. Сливен]</ref> При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 875 лица, за 586 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 13 – към „[[Турци в България|турска]]“, за 137 към „[[цигани|ромска]]“, за 133 – „не отговорили“, а за принадлежност към „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Караново, община Нова Загора, област Сливен]</ref> [[Файл:Karanovo.jpg|мини|250px|Покрайнините на Караново в близост до Могилата.]] == История == Край селото са разкрити следи от [[средновековие|средновековно]] селище, създадено през [[8 век|8]] – [[9 век]] върху [[античност|антични]] руини.<ref name=ГЕБ/> Селото се споменава в османотурски документи от [[15 век]] с името Кибситли, през 1607 г. – като Кипситли.<ref name=ГЕБ/> След [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] по [[Берлински договор|Берлинския договор 1878 г.]] селото – тогава с име Киспитлии – остава в [[Източна Румелия]]; присъединено е към България след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението 1885 г.]]. Село Киспитлии е преименувано на Карàново през 1906 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/units-details-by-event/90305 Национален регистър на населените места. Информация с. Караново, общ. Нова Загора, обл. Сливен – 21/12/1906 г.; Събитие: промяна на наименование]</ref> През 1936 г. започват [[археологическо проучване|археологически проучвания]] на намиращата се в северозападния край на селото [[Карановска селищна могила]]. Въз основа на резултатите от проучванията е създадена [[Карановска хронологична система|Карановската хронологическа система]], извоювала признание сред специалистите. Тя служи за еталон на културното развитие през неолита, халколита и първата половина на бронзовата епоха в Южна България. ''Археологическият комплекс Източна могила е част от некропола на селищен обект до село Караново. Могилата има леко елипсовидна форма с диаметри 63 – 77 и е ориентирана по дългата си ос – север-юг. Най-високата точка и е на 14 метра над околния терен. В могилата е открита (2008 г.) колесница, четириколка, разглобена и положена при характерния ритуал „погребение на колесници“, съпътстващ погребенията на аристократи от I-II в. сл. Хр.'' === Карановска култура === {{основна|Карановска култура}} Разкопките на Карановската могила разкриват праисторическите култури от VII до II хилядолетие пр. Хр. с малки прекъсвания. Разкопките на селищната могила започват през 50-те години на 20 в. от Васил Миков и Георги Георгиев. Това е една от малкото цялостно проучени селищни могили на територията на България. Разкрити са 7 пласта. Селищната могила става епонимен обект не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа. Периодизацията на могилата е определяща за праисторическата култура на споменатия ареал. Караново е разделено на 7 културни хоризонта, съответно Караново I и II – ранен неолит, Караново III – среден неолит, Караново IV – късен неолит, Караново V – ранен халколит, Караново VI – късен халколит и Караново VII – ранна бронзова епоха. Животът на могилата продължава хиляди години, като е регистриран хиатус (прекъсване) между халколитната и раннобронзовата епоха. Откритите керамични съдове са експонати не само на музея в Нова Загора и на Националния археологически музей, но са постоянни експонати на музеи в Япония, Германия, Австрия и Холандия. Самият обект е най-известният археологически обект сред международните археологически среди. Неговата вътрешна периодизация е определяща за праисторическите обекти от цяла Югоизточна Европа. Проучването на обекта продължава и днес от българо-австрийска експедиция начело с Васил Николов и Щефан Хилер. В началото на Римската епоха на около 1 км северно от могилата възниква голямо антично селище. През 1912 – 1914 г. археолозите откриват монети от 3 – 4 в. От 1976 г. в продължение на шест години се извършва теренна проучвателна работа вследствие на която са установени четири строителни периода, обхващащи времето от I до първата половина на IV в. Най-ранните монети, намерени на обекта, са от 46 г. сл. Хр. при управлението на [[Клавдий|император Клавдий]]. Предположенията на археолозите са или [[вила рустика]] на поземлен аристократ или пътна станция на пътя [[Августа Траяна]] – [[Анхиало]]. Освен монетите, към този период се отнасят и голям брой оброчни плочки на [[Тракийски конник|Тракийския конник]], което говори за съществуването на голямо светилище на бага-конник. Това се потвърждава от намерената статуя на Тракийски конник в 2/3 естествен ръст през 1982 г. Тогава е открита и монументална сграда с 13 помещения. Две от тях се различават по размер (7,30 – 6,80 m правоъгълник) и украса. По стените са запазени стенописи. Вторият строителен период (III-IV в.) започва с укрепване на обекта срещу готите. Разкрита е северна крепостна стена с три правоъгълни кули. Изпълнението е от смесена зидария (редуват се каменен и тухлен слой), спойката е смес от хоросан и парченца тухли. За нуждите на новата християнска вяра на мястото на по-ранна сграда с кръгла форма е построена малка трикорабна базилика, функционирала през третата четвърт на IV век.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 52}}</ref> В нея са вградени елементи от разрушените сгради. Бунтът на заселените федерати готи води до разрушаване на обекта. През третия строителен период до разрушената стена са построени жилищни и стопански помещения във верига, от дялан камък, споен с кал и надстройка от кирпич. На мястото на старата църква в първата половина на V век е построена нова по-голяма базилика.<ref name="димитров"/> Третото селище е частично разрушено от хуните. Четвъртият строителен период е по времето на император [[Юстиниан I]] (527 – 565 г.), който прави отчаян опит чрез възобновяване на стари крепости и строеж на нови да спре нашествията на варварите. Църквата е реконструирана, като са добавени апсиди на страничните кораби, и продължава да се използва до началото на VII век.<ref name="димитров"/> Чак два века по-късно върху руините възниква средновековно селище.<ref>(извадки от статия на в. „Отечествен фронт“, 1982 г.)</ref> На мястото на античната църква през XI-XIII век функционира малка гробищна църква с некропол.<ref name="димитров"/> Старото име на селото е Киспитлии. Предполага се, че името му произхожда от това, че в района по време на турското робство се е отглеждал памук, от който ръчно се е тъкало памучно платно, от което впоследствие са се шиели долни гащи за турската армия, които гащи се наричали „киспети“ или „кюспети“. С указ 462/обн. 21.12.1906 г. с. Киспитлии е преименувано на Караново. == Обществени институции == [[Файл:Karanovo-Sliven-district-church-2.jpg|мини|250px|Църквата „Свето Възнесение“.]] Село Караново към 2023 г. е център на ''кметство Караново''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/units-changes-events/unit_at/20002771 Справка за събитията за кметство Караново, общ. Нова Загора]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/3796 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Караново]</ref> В село Караново към 2023 г. има: * действащо читалище „Паисий Хилендарски – 1927“;<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1976&reg_num=2239 Детайлна информация за читалище „Паисий Хилендарски – 1927“, село Караново, община Нова Загора, област Сливен]</ref><ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=105494 Информационна карта за 2022 г., читалище „Паисий Хилендарски – 1927“, село Караново, община Нова Загора, област Сливен]</ref> * действащо общинско начално училище „Д-р Петър Берон“;<ref>[https://ri.mon.bg/preview/institution/2000313?procID=9079&instKind=2 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, начално училище „Д-р Петър Берон“, село Караново, община Нова Загора, област Сливен]</ref> * православна църква „Свето Възнесение“;<ref>[https://bg-patriarshia.bg/zagora-diocese-temples Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Св. Възнесение“ – с. Караново.]</ref> * [[пощенска станция]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/bg/312 |заглавие=Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8934 Караново |достъп_дата=2023-09-02 |архив_дата=2019-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191129055151/http://www.bgpost.bg/bg/312 }}</ref> == Културни и природни забележителности == {{основна|Караново VI}} В село Караново се намира Карановската селищна могила – една от най-старите в Европа, разположена на площ от 24 дка. Могилата се намира в подножието на последните разклонения на Сърнена гора. На юг от нея се шири плодородното Новозагорско поле, което се слави със своя чернозем и голямо житно плодородие. Сега могилата е останала в северозападния край на село Караново, отстоящо на около 10 km от най-близкия град Нова Загора. Могилата е от типа на т.нар. селищни могили, каквито в България има много, но като че ли техният брой е най-голям в Новозагорско. Карановската могила е една от най-големите в България. Тя е висока 13 m, дълга 250 m и широка 150 m. Могилата макар и да е разкопана само частично (около 1700 m²), ни е доверила голяма част от своето археологическо богатство, което е значително. 12,40-метровите култури наслоявания дадоха възможност да се изучи много добре стратиграфският профил на праисторическото селище, а той от своя страна позволи да се периодизира културата на отделните пластове. По този начин беше създадена Карановската хронологическа система, която си извоюва признание сред специалистите. Тя служи за еталон на културното развитие през неолита, халколита и първата половина на бронзовата епоха в Южна България. ''Археологическият комплекс Източна могила е част от некропола на селищен обект до село Караново. Могилата има леко елипсовидна форма с диаметри 63 – 77 и е ориентирана по дългата си ос – север-юг. Най-високата точка и е на 14 метра над околния терен. В могилата е открита (2008 г.) колесница, четириколка, разглобена и положена при характерния ритуал „погребение на колесници“, съпътстващ погребенията на аристократи от I-II в. сл. Хр.'' Всички находки се намират в музеите в София и Нова Загора. Сред костните останки от укрепеното селище с крепостна стена от 10 – 12 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 4 вида птици, 2 диви – [[малък креслив орел]] (''Aquila pomarina'') и [[гарван]] (''Corvus corax''), и 2 домашни – кокошка и гъска. По това време домашната кокошка е била най-отглежданото домашно животно.<ref>Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123 – 132.</ref> <gallery class="center"> P4050100a.jpg|Археоложка стратификация на Могилата KaranovoFindings.jpg|Находки от Могилата (реконструкция?) RecentFindings.jpg|Последни находки от Могилата KaranovoVenus.jpg|Карановска Венера </gallery> На 28 май се провежда съборът на селото. == Литература == * Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-052.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-052] * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-052-2.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-052-2. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.] * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1d/Bulgaria_geographic_map_UpperThracianPlain_bg.svg Горнотракийска низина. Географска карта] * [http://saedinenieto.bg/wp-content/uploads/2015/07/Източна-Румелия-карта.png Източна Румелия. Карта] * [https://www.facebook.com/selo.karanovo www.facebook.com] * [http://karanovo.weebly.com/ karanovo.weebly.com] == Вижте също == {{commonscat|Karanovo culture}} * [[Дунавска протописменост]] {{Община Нова Загора}} [[Категория:Села в област Сливен]] [[Категория:Населени места в община Нова Загора]] ol45re3prkvqveli94gjct1i3qmvvs9 0 24575 12214461 11173391 2024-04-25T21:11:19Z Mvvasilev7 344505 /* География */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ракита|Ракита (пояснение)}} {{Селище в България | име = Ракита | екатте = 61950 | надм-височина = 170 | пощ-код = 5998 | тел-код = 06590 | сев-ширина = 43.267 | изт-дължина = 24.267 | площ = 52,722 }} '''Ракѝта''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Червен бряг]], [[област Плевен]]. == География == Селото се намира на около 41 km югозападно от гр. Плевен по главен път София-Русе, на територията на община Червен бряг. До с. Ракита може да се стигне с автомобилен транспорт, отбивайки се вдясно от разклона при село [[Радомирци]] община Червен бряг, на главен път София-Русе. Идвайки от [[Русе]], трябва да се следва отбивката от главния път вляво след село [[Телиш]], [[област Плевен]]. От селото има изход на второстепенен път за град [[Тетевен]] с нормална ширина и с добро асфалтово покритие. Надморската височина е около 150-200 m, климатът не се различава от останалата част от региона. През селото не протичат реки. Има изграден малък изкуствен [[водоем]]-язовир, носещ името „Соватски дол“, намиращ се югоизточно от селото по пътя за гр. Тетевен, в гориста местност с преобладаваща [[дъб]]ова гора. Икономиката на селото не е добре развита, както и в останалата част от региона. Преобладаващ отрасъл е земеделието. В непосредствена близост до с. Ракита в североизточна посока има изградена [[ВЕЦ]] с инсталирана мощност 2x2,6 MW, която е собственост на частна фирма. Електроцентралата ползва вода от т.нар. Витска напоителна система, която преминава през землището на Ракита. Селото има сравнително добра инфраструктура – телефон БТК, мобилна връзка/М-Тел, Глобул/, вода (целогодишно), но с остаряла тръбопроводна мрежа. Уличната мрежа не е много добре развита, липсва канализация. Съществува редовен автобусен транспорт до градовете [[Червен бряг]] [[Ловеч]] и [[Плевен]]. От с. Телиш, което е на разстояние от 7 km, може да се направи връзка с пътнически влак в направленията София, Русе и Варна. Населението е преобладаващо българско – 80%, а останалите 20% са роми. Българската част от населението е със стари християнски традиции. Съществува добре поддържан и ремонтиран източноправославен храм, функциониращо училище и детска градина (данните са от 2007 година). == История == Има данни за съществуване на училище още през [[1850]] година. Сега основното училище „Св. св. Кирил и Методий“ има 79 ученици, разпределени в 6 паралелки. В Ракита още през [[1894]] година е открита прогимназия, в която се учат много ученици от околните селища. Това е първата прогимназия в района в която учат от съседните села - Телиш и Радомирци. Читалището е основано през 1902-1903, като това е първото читалище в района . Сегашният му наследник – читалище „Н. Й. Вапцаров“ няма собствена сграда, библиотеката му се помещава в сградата на кметството. <!-- == Обществени институции == --> == Религии == Източно православие. Почитат се всички източноправославни празници. В селото има църква на името на св. Параскева /света Петка/. В края на октомври на Петковден е сбора на селото. Населението през 1891 г. наброява 4103 души . Към 1893 г. в селото са живели и 38 [[помаци]].<ref>{{cite book | last = Райчевски | first = Стоян | title = Българите мохамедани | origyear = 1998 | edition = второ издание | year = 2004 | publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия | location = София | isbn = 954-9308-51-0 | pages = 83 }}</ref> == Културни и природни забележителности == Паметници и исторически обекти: * три надгробни могили в землището на селото * антични селища в района на селото и в местността „Умника“ * в покрайнините на селото в североизточна, източна и югоизточна посока е минавал римски път с калдъръм от редени камъни. * могилата – градище в местността „Черковното“ * паметник на загиналите жители на Ракита във войните на ХХ в. * Паметна плоча на част от загиналите войни във войните – намира се в селското гробище * Паметен знак на артилерист от лейбгвардията, участвал в боевете при Телиш 24-28 октомври 1877 г. Природни забележителности: * местността „Езерото“ с множество пещери и карстови извори. От там се снабдява селото с питейна вода целогодишно, тъй като водоизточника не пресъхва и през най-сушавите години. * скален мост „Седларката“. Малко по нагоре от Седларката се намира равна пеш – пещера, която започва сред полето във фуниевиден слог, така че не се вижда от пръв поглед. Дълга е повече от километър. Има стеснения и големи зали, множество сталагмити и сталактити, вътрешна река и пропаст. Водата на реката излиза на повърхността в пещерата под Седларката. През 60-те години там е имало мандра на ТКЗС на селото. Понастоящем входа на пещерата в полето е засипан с пръст, за да се предотврати нещастен случай на деца влизащи в пещерата. * ракитска могила * цер в двора на Витан Тодоров * бяла черница на тротоара на ул. „Ал. Стамболийски“ * бяла черница в двора на Марин Тодоров, ул. „Хр. Ботев“№35 == Редовни събития == Събор, провеждащ се на [[Петковден]] по стар стил (последна събота и неделя на месец октомври). <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> == Други == Характерно церемониално откриване на годишния ловен сезон през месец август за ловни дружинки от с. Ракита и с. Горни Дъбник в местността „Чуките“, югоизточно от село Ракита. Кухнята не се отличава от останалата част на региона, като преобладават и някои специфични ястия за селото, като: * Кросмач – характерното за него е, че се приготвя от последното за сезона на доенето овче мляко и е без сирене. Млякото се вари на водна баня със сол, като се бърка непрекъснато до сгъстяване. Сваля се от огъня и се бърка всеки ден една седмица после през ден докато се сгъсти и узрее. Когато е напълно готово се затваря в буркани като се държи на хладно място. Днес хората го стерилизират и така се ползва целогодишно. * Овча чорба (застроен курбан) – приготвя се от овче месо и овчи дреболии. * Лучник – постно ястие. * Пържено-постно лятно ястие от домати, лук, печени чушки и малка част зелени джанки. * Летен таратор – студено предястие от краставици, кромид лук, чесън, сварени и охладени зелени джанки заедно с бульона, копър и магданоз. * Кърначета – характерни за селото и ненадминати по вкусови качества (по рецепта на известния местен готвач Васил Изворски). * Печено на кална фурна или в трап цяло агне. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://archives.bg/wars/3-СПИСЪЦИ Данни за загиналите и наградени участници във войните на България от с. Ракита – Луковитска околия, филтър – Ракита] {{Община Червен бряг}} [[Категория:Села в област Плевен]] [[Категория:Населени места в община Червен бряг]] awvcz5nzc58ficxxiglq2bvcah8ed5q 0 25464 12214161 11981159 2024-04-25T14:37:35Z 46.35.180.253 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Община в България | карта = Panagyurishte Municipality Within Bulgaria.png | герб = | знаме = | сев-ширина = 42.5 | изт-дължина = 24.183 | област = Област Пазарджик | площ = 598.91 | код = PAZ20 | център = Панагюрище | брой селища = 10 | съвет-брой = 21 | съвет-партия-1 = [[ГЕРБ]] (10) | съвет-партия-2 = [[Българска социалистическа партия|БСП]] (6) | съвет-партия-3 = [[Реформаторски блок|РБ]] (3) | съвет-партия-4 = [[Евророма]] (2) | съвет-партия-5 = | сайт = {{URL|panagyurishte.org}} | карта-файл2 = Map of Panagyurishte municipality (Pazardzhik Province).png }} [[Файл:Bulgaria Panagyurishte Municipality geographic map bg.svg|мини|260п|Топографска карта на община Панагюрище.]] [[Файл:Panagyurishte-municipality.jpg|мини|260п|Сградата на община Панагюрище през 2008 г.]] '''Община Панагюрище''' се намира в [[Южна България]] и е една от съставните [[община|общини]] на [[област Пазарджик]]. Територията на общината е 598,5 км² и включва 10 населени места, от които едно е град (Панагюрище) и девет са села (Бъта, Баня, Оборище, Сребриново, Попинци, Поибрене, Левски, Панагюрски колонии и Елшица). == География == === Географско положение, граници, големина === Общината е разположена в северната част на [[област Пазарджик]]. С площта си от 598,913 km² заема 4-то място сред 12-те общините на областта, което съставлява 13,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните: * на изток – [[община Стрелча]]; * на юг – [[община Пазарджик]]; * на югозапад – [[община Лесичово]]; * на запад – [[община Ихтиман]], [[Софийска област]]; * на север – [[община Мирково]], [[община Златица]], [[община Чавдар]] и [[община Пирдоп]], Софийска област; * на североизток – [[община Копривщица]], Софийска област.LAPAI PISHKI!!! === Природни ресурси === ==== Релеф ==== Релефът на общината е средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на планината [[Средна гора]]. На изток от долината на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] (около 90% от площта ѝ) в пределите на общината попадат крайните западни, най-високи части на [[Същинска Средна гора]]. Тук западно от село [[Панагюрски колонии]] се издига най-високата точка на общината – връх '''Братия (1518,5 m)'''. Общинският център град [[Панагюрище]] е разположен в малка котловина – Панагюрската котловина, която представлява долинно разширение на река Панагюрска Луда Яна. Останалите около 10% от територията на общината, на запад от долината на [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] се заемат от крайните източни части на рида [[Белица (рид)|Белица]], част от [[Ихтиманска Средна гора]]. Максималната му височина в пределите на общината е връх Арамлиец (1196 m). Неговите източни склонове, обърнати към долината на [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] са стръмни и опороени. Минималната надморска височина от 303 m се намира в коритото на река [[Луда Яна]], разположена източно от село [[Левски (Област Пазарджик)|Левски]]. ==== Води ==== Най-голямата река в община Панагюрище е река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] (ляв приток на [[Марица]]), която протича с част от средното си течение през западната ѝ част на протежение от около 15 km. На нея, в [[община Ихтиман]] е изградена преградната стена на [[Тополница (язовир)|язовир Тополница]], като южно от село [[Поибрене]] в пределите на общината попада „опашката“ на язовира. От север на юг през общината протича цялото течение на река Панагюрска Луда Яна, която се приема за начало на река [[Луда Яна]] (ляв приток на [[Марица]]). Тя извира от 1423 m н.в. под името Елишка река в западното подножие на връх Бич (1449 m) в [[Същинска Средна гора]]. До град [[Панагюрище]] тече в югозападна посока в дълбока долина. Преди града завива на юг, вече под името Панагюрска Луда Яна и пресича Панагюрската котловина. След това продължава на юг, а от село [[Бъта]] на югоизток в дълбока проломна долина. Югоизточно от село [[Попинци]] се съединява със [[Стрелчанска Луда Яна]] и дава началото на същинската река [[Луда Яна]]. Източно от село [[Левски (Област Пазарджик)|Левски]] тя напуска пределите на общината. Най-големият ѝ приток в пределите на общината е река Банска Луда Яна (десен). == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2001 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]]:{{Small|<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://panagyurishte.org/OLD/?act=cms&id=214 | заглавие = Демографски профил – Община Панагюрище | достъп_дата = 22 август 2018 | издател = panagyurishte.org | език = | архив_дата = 2018-08-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180823005846/http://panagyurishte.org/OLD/?act=cms&id=214 }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 29 818 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 28 556 || 95.76 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 1073 || 3.59 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 16 || 0.05 |- |align="left"|Други || 66 || 0.22 |- |align="left"|Не се самоопределят || 60 || 0.20 |} ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]], по населени места (подредени по численост на населението):<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. | достъп_дата = 30 юни 2015 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! rowspan="2"|Населено<br> място !! colspan="7"|Численост !! rowspan="2"|Населено<br> място !! colspan="6"|Дял (в %) |- valign=top ! Общо !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> |- valign=top ! Общо !! 25 263 !! 23 027 !! 11 !! 232 !! 21 !! 294 !! 1678 !! 100.00 !! 91.15 !! 0.04 !! 0.92 !! 0.08 !! 1.16 !! 6.64 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Панагюрище]]''' || bgcolor="#eaecf0"|17 584 || 16 318 || 4 || 60 || 15 || 276 || 911 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Панагюрище]]''' || 92.80 || 0.02 || 0.34 || 0.08 || 1.56 || 5.18 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Попинци]] || bgcolor="#eaecf0"|1993 || 1714 || || 87 || || 4 || 186 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Попинци]] || 86.00 || || 4.36 || || 0.20 || 9.33 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Оборище (област Пазарджик)|Оборище]] || bgcolor="#eaecf0"|1256 || 1213 || 0 || 5 || || || 36 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Оборище (област Пазарджик)|Оборище]] || 96.57 || 0.00 || 0.39 || || || 2.86 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бъта]] || bgcolor="#eaecf0"|1183 || 1108 || || 0 || || 5 || 68 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бъта]] || 93.66 || || 0.00 || || 0.42 || 5.74 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Поибрене]] || bgcolor="#eaecf0"|776 || 327 || || 24 || 0 || || 422 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Поибрене]] || 42.13 || || 3.09 || 0.00 || || 54.38 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Елшица]] || bgcolor="#eaecf0"|747 || 710 || 0 || 27 || || || 8 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Елшица]] || 95.04 || 0.00 || 3.61 || || || 1.07 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Левски (област Пазарджик)|Левски]] || bgcolor="#eaecf0"|707 || 681 || || 12 || 0 || || 12 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Левски (област Пазарджик)|Левски]] || 96.32 || || 1.69 || 0.00 || || 1.69 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Баня (област Пазарджик)|Баня]] || bgcolor="#eaecf0"|705 || 687 || 0 || 0 || 0 || 0 || 18 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Баня (област Пазарджик)|Баня]] || 97.44 || 0.00 || 0.00 || 0.00 || 0.00 || 2.55 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Панагюрски колонии]] || bgcolor="#eaecf0"|307 || 264 || 4 || 17 || 0 || 5 || 17 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Панагюрски колонии]] || 85.99 || 1.30 || 5.53 || 0.00 || 1.62 || 5.53 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сребриново]] || bgcolor="#eaecf0"|5 || 5 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сребриново]] || 100.00 || 0.00 || 0.00 || 0.00 || 0.00 || 0.00 |} === Населени места === Общината има 10 населени места с общо население 22 084 жители към 7 септември 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1962|заглавие=НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ}}</ref> {| border="1" cellpadding="2" |+ '''Списък на населените места в община Панагюрище, население и площ на землищата им''' ! width="150" bgcolor="yellow" | Населено място ! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2021 г.) ! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km² ! width="300" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) ! width="150" bgcolor="yellow" | Населено място ! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2021 г.) ! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km² ! width="250" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) |- | [[Баня (Област Пазарджик)|Баня]] || align="right" | 612 || align="right" | 34,017 || || '''[[Панагюрище]]''' || align="right" | 15692 || align="right" | 221,719 || ''7-о по големина з-ще в Б-я'' |- | [[Бъта]] || align="right" | 1025 || align="right" | 46,704 || || [[Панагюрски колонии]] || align="right" | 224 || align="right" | - || в з-щето на гр. Панагюрище |- | [[Елшица]] || align="right" | 537 || align="right" | 53,721 || || [[Поибрене]] || align="right" | 742 || align="right" | 107,793 || |- | [[Левски (Област Пазарджик)|Левски]] || align="right" | 620 || align="right" | 17,794 || Калагларе, Долно Левски || [[Попинци]] || align="right" | 1597 || align="right" | 48,046 || |- | [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]] || align="right" | 1026 || align="right" | 69,059 || Мечка || [[Сребриново]] || align="right" | 9 || align="right" | - || Сърбиново, в з-щето на с. [[Поибрене]] |- | || || || || '''ОБЩО''' || align="right" | '''22084''' || align="right" | '''598,913''' || | 2 населени места са без землища |} == Административно-териториални промени == * МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Калагларе на с. Долно Левски; :: – преименува м. Сърбиново на м. [[Сребриново]]; * указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Мечка на с. [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]]; * Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Станчев рът (Станчов рът) за отделно населено място – м. Станчев рът (Станчов рът); * през 1956 г. – осъвременено е името на м. Кайрака на м. Кайряка и е призната за с. Кайряка без административен акт; * Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава махалите Алачовец, Балчовци, Косевица, Курил, Нивица (Нивицата), Павел, Поленето, Равни рът, Слатина, Станчев рът (Станчов рът), Тропев рът и Шишман поради изселване; * Указ 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Кайряка и присъединява като квартал на с. [[Поибрене]]; * Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава курортно селище Панагюрски колонии за отделно населено място – с. [[Панагюрски колонии]]; * Указ № 1410/обн. 04.05.1987 г. – преименува с. Долно Левски на с. [[Левски (Област Пазарджик)|Левски]]; * На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села. == Политика == === Награди за Община Панагюрище === * Победител в категория „Tech City“, раздел „средни общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Никола Белишки за цялостно внедряване на нови технологии в градовете за улеснение на гражданите и привличане на туристи. === Демографска политика === През [[2013]] година общината решава да отпусне 50 000 лв. за стимулиране на [[раждаемост]]та, като дава бонуси – 600 лева за първо [[бебе]], за второ и трето по 400 лева и 1200 за близнаци. Условие за получаване на помощта към двамата родители е:<ref name="Nova News">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://novanews.novatv.bg/news/view/2014/09/27/87502/висока-раждаемост-в-панагюрище/| заглавие= „Висока раждаемост в Панагюрище“| издател= Nova News | достъп_дата = 11 юни 2015| език= }}</ref> * да имат постоянно жителство в общината * да са пълнолетни * да са здравно осигурени * да нямат данъчни задължения към общината През [[2014]] година се раждат с 50 % повече деца от предната година, което е над очакваното. През септември парите свършват и кметът се принуждава да търси още пари.<ref name="Nova News"/> През [[2015]] година общината отпуска 100 000 лв.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://oshtepan.com/index.php/news/entertainment/item/3797-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%BE-100-000-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0 | заглавие= „Планират пак до 100 000 лева за подпомагане на раждаемостта“ | издател= oshtepan.com | достъп_дата= 11 юни 2015 | език= | архив_дата= 2015-06-14 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20150614001152/http://oshtepan.com/index.php/news/entertainment/item/3797-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%BE-100-000-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0 }}</ref> == Транспорт == В източната част на общината, от изток на запад преминава последният участък от 6,4 km от трасето на жп линията [[Пловдив]] – [[Панагюрище]]. През общината преминават частично 3 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 91,5 km: * участък от 48,6 km от [[Републикански път II-37]] (от km 64,1 до km 112,7); * участък от 33,9 km от [[Републикански път III-801]] (от km 24,9 до km 58,8); * последният участък от 9 km от [[Републикански път III-6006]] (от km 14,8 до km 23,8). == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-60|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-060.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-49|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-049.jpg|scale=1:100000}} == Източници == <references /> * {{Мичев}} == Външни препратки == {{commonscat-inline|Panagyurishte Municipality|община Панагюрище}} * {{Икона|bg}} {{Official website|panagyurishte.org}} * {{Икона|bg}} [http://www.interpan-bg.com/projects1.htm Характеристика на община Панагюрище] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20041017150022/http://www.interpan-bg.com/projects1.htm |date=2004-10-17 }} {{Община Панагюрище}} {{Общини в Област Пазарджик}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Община Панагюрище| ]] tcoi5g1squ0kaywl2rfab51ez8p81s2 12214322 12214161 2024-04-25T18:26:15Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/46.35.180.253|редакции на 46.35.180.253]] ([[User talk:46.35.180.253|б]].), към версия на InternetArchiveBot wikitext text/x-wiki {{Община в България | карта = Panagyurishte Municipality Within Bulgaria.png | герб = | знаме = | сев-ширина = 42.5 | изт-дължина = 24.183 | област = Област Пазарджик | площ = 598.91 | код = PAZ20 | център = Панагюрище | брой селища = 10 | съвет-брой = 21 | съвет-партия-1 = [[ГЕРБ]] (10) | съвет-партия-2 = [[Българска социалистическа партия|БСП]] (6) | съвет-партия-3 = [[Реформаторски блок|РБ]] (3) | съвет-партия-4 = [[Евророма]] (2) | съвет-партия-5 = | сайт = {{URL|panagyurishte.org}} | карта-файл2 = Map of Panagyurishte municipality (Pazardzhik Province).png }} [[Файл:Bulgaria Panagyurishte Municipality geographic map bg.svg|мини|260п|Топографска карта на община Панагюрище.]] [[Файл:Panagyurishte-municipality.jpg|мини|260п|Сградата на община Панагюрище през 2008 г.]] '''Община Панагюрище''' се намира в [[Южна България]] и е една от съставните [[община|общини]] на [[област Пазарджик]]. Територията на общината е 598,5 км² и включва 10 населени места, от които едно е град (Панагюрище) и девет са села (Бъта, Баня, Оборище, Сребриново, Попинци, Поибрене, Левски, Панагюрски колонии и Елшица). == География == === Географско положение, граници, големина === Общината е разположена в северната част на [[област Пазарджик]]. С площта си от 598,913 km² заема 4-то място сред 12-те общините на областта, което съставлява 13,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните: * на изток – [[община Стрелча]]; * на юг – [[община Пазарджик]]; * на югозапад – [[община Лесичово]]; * на запад – [[община Ихтиман]], [[Софийска област]]; * на север – [[община Мирково]], [[община Златица]], [[община Чавдар]] и [[община Пирдоп]], Софийска област; * на североизток – [[община Копривщица]], Софийска област. === Природни ресурси === ==== Релеф ==== Релефът на общината е средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на планината [[Средна гора]]. На изток от долината на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] (около 90% от площта ѝ) в пределите на общината попадат крайните западни, най-високи части на [[Същинска Средна гора]]. Тук западно от село [[Панагюрски колонии]] се издига най-високата точка на общината – връх '''Братия (1518,5 m)'''. Общинският център град [[Панагюрище]] е разположен в малка котловина – Панагюрската котловина, която представлява долинно разширение на река Панагюрска Луда Яна. Останалите около 10% от територията на общината, на запад от долината на [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] се заемат от крайните източни части на рида [[Белица (рид)|Белица]], част от [[Ихтиманска Средна гора]]. Максималната му височина в пределите на общината е връх Арамлиец (1196 m). Неговите източни склонове, обърнати към долината на [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] са стръмни и опороени. Минималната надморска височина от 303 m се намира в коритото на река [[Луда Яна]], разположена източно от село [[Левски (Област Пазарджик)|Левски]]. ==== Води ==== Най-голямата река в община Панагюрище е река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] (ляв приток на [[Марица]]), която протича с част от средното си течение през западната ѝ част на протежение от около 15 km. На нея, в [[община Ихтиман]] е изградена преградната стена на [[Тополница (язовир)|язовир Тополница]], като южно от село [[Поибрене]] в пределите на общината попада „опашката“ на язовира. От север на юг през общината протича цялото течение на река Панагюрска Луда Яна, която се приема за начало на река [[Луда Яна]] (ляв приток на [[Марица]]). Тя извира от 1423 m н.в. под името Елишка река в западното подножие на връх Бич (1449 m) в [[Същинска Средна гора]]. До град [[Панагюрище]] тече в югозападна посока в дълбока долина. Преди града завива на юг, вече под името Панагюрска Луда Яна и пресича Панагюрската котловина. След това продължава на юг, а от село [[Бъта]] на югоизток в дълбока проломна долина. Югоизточно от село [[Попинци]] се съединява със [[Стрелчанска Луда Яна]] и дава началото на същинската река [[Луда Яна]]. Източно от село [[Левски (Област Пазарджик)|Левски]] тя напуска пределите на общината. Най-големият ѝ приток в пределите на общината е река Банска Луда Яна (десен). == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2001 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]]:{{Small|<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://panagyurishte.org/OLD/?act=cms&id=214 | заглавие = Демографски профил – Община Панагюрище | достъп_дата = 22 август 2018 | издател = panagyurishte.org | език = | архив_дата = 2018-08-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180823005846/http://panagyurishte.org/OLD/?act=cms&id=214 }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 29 818 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 28 556 || 95.76 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 1073 || 3.59 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 16 || 0.05 |- |align="left"|Други || 66 || 0.22 |- |align="left"|Не се самоопределят || 60 || 0.20 |} ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]], по населени места (подредени по численост на населението):<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. | достъп_дата = 30 юни 2015 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! rowspan="2"|Населено<br> място !! colspan="7"|Численост !! rowspan="2"|Населено<br> място !! colspan="6"|Дял (в %) |- valign=top ! Общо !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> |- valign=top ! Общо !! 25 263 !! 23 027 !! 11 !! 232 !! 21 !! 294 !! 1678 !! 100.00 !! 91.15 !! 0.04 !! 0.92 !! 0.08 !! 1.16 !! 6.64 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Панагюрище]]''' || bgcolor="#eaecf0"|17 584 || 16 318 || 4 || 60 || 15 || 276 || 911 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Панагюрище]]''' || 92.80 || 0.02 || 0.34 || 0.08 || 1.56 || 5.18 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Попинци]] || bgcolor="#eaecf0"|1993 || 1714 || || 87 || || 4 || 186 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Попинци]] || 86.00 || || 4.36 || || 0.20 || 9.33 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Оборище (област Пазарджик)|Оборище]] || bgcolor="#eaecf0"|1256 || 1213 || 0 || 5 || || || 36 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Оборище (област Пазарджик)|Оборище]] || 96.57 || 0.00 || 0.39 || || || 2.86 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бъта]] || bgcolor="#eaecf0"|1183 || 1108 || || 0 || || 5 || 68 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бъта]] || 93.66 || || 0.00 || || 0.42 || 5.74 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Поибрене]] || bgcolor="#eaecf0"|776 || 327 || || 24 || 0 || || 422 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Поибрене]] || 42.13 || || 3.09 || 0.00 || || 54.38 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Елшица]] || bgcolor="#eaecf0"|747 || 710 || 0 || 27 || || || 8 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Елшица]] || 95.04 || 0.00 || 3.61 || || || 1.07 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Левски (област Пазарджик)|Левски]] || bgcolor="#eaecf0"|707 || 681 || || 12 || 0 || || 12 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Левски (област Пазарджик)|Левски]] || 96.32 || || 1.69 || 0.00 || || 1.69 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Баня (област Пазарджик)|Баня]] || bgcolor="#eaecf0"|705 || 687 || 0 || 0 || 0 || 0 || 18 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Баня (област Пазарджик)|Баня]] || 97.44 || 0.00 || 0.00 || 0.00 || 0.00 || 2.55 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Панагюрски колонии]] || bgcolor="#eaecf0"|307 || 264 || 4 || 17 || 0 || 5 || 17 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Панагюрски колонии]] || 85.99 || 1.30 || 5.53 || 0.00 || 1.62 || 5.53 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сребриново]] || bgcolor="#eaecf0"|5 || 5 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сребриново]] || 100.00 || 0.00 || 0.00 || 0.00 || 0.00 || 0.00 |} === Населени места === Общината има 10 населени места с общо население 22 084 жители към 7 септември 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1962|заглавие=НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ}}</ref> {| border="1" cellpadding="2" |+ '''Списък на населените места в община Панагюрище, население и площ на землищата им''' ! width="150" bgcolor="yellow" | Населено място ! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2021 г.) ! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km² ! width="300" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) ! width="150" bgcolor="yellow" | Населено място ! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2021 г.) ! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km² ! width="250" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) |- | [[Баня (Област Пазарджик)|Баня]] || align="right" | 612 || align="right" | 34,017 || || '''[[Панагюрище]]''' || align="right" | 15692 || align="right" | 221,719 || ''7-о по големина з-ще в Б-я'' |- | [[Бъта]] || align="right" | 1025 || align="right" | 46,704 || || [[Панагюрски колонии]] || align="right" | 224 || align="right" | - || в з-щето на гр. Панагюрище |- | [[Елшица]] || align="right" | 537 || align="right" | 53,721 || || [[Поибрене]] || align="right" | 742 || align="right" | 107,793 || |- | [[Левски (Област Пазарджик)|Левски]] || align="right" | 620 || align="right" | 17,794 || Калагларе, Долно Левски || [[Попинци]] || align="right" | 1597 || align="right" | 48,046 || |- | [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]] || align="right" | 1026 || align="right" | 69,059 || Мечка || [[Сребриново]] || align="right" | 9 || align="right" | - || Сърбиново, в з-щето на с. [[Поибрене]] |- | || || || || '''ОБЩО''' || align="right" | '''22084''' || align="right" | '''598,913''' || | 2 населени места са без землища |} == Административно-териториални промени == * МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Калагларе на с. Долно Левски; :: – преименува м. Сърбиново на м. [[Сребриново]]; * указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Мечка на с. [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]]; * Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Станчев рът (Станчов рът) за отделно населено място – м. Станчев рът (Станчов рът); * през 1956 г. – осъвременено е името на м. Кайрака на м. Кайряка и е призната за с. Кайряка без административен акт; * Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава махалите Алачовец, Балчовци, Косевица, Курил, Нивица (Нивицата), Павел, Поленето, Равни рът, Слатина, Станчев рът (Станчов рът), Тропев рът и Шишман поради изселване; * Указ 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Кайряка и присъединява като квартал на с. [[Поибрене]]; * Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава курортно селище Панагюрски колонии за отделно населено място – с. [[Панагюрски колонии]]; * Указ № 1410/обн. 04.05.1987 г. – преименува с. Долно Левски на с. [[Левски (Област Пазарджик)|Левски]]; * На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села. == Политика == === Награди за Община Панагюрище === * Победител в категория „Tech City“, раздел „средни общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Никола Белишки за цялостно внедряване на нови технологии в градовете за улеснение на гражданите и привличане на туристи. === Демографска политика === През [[2013]] година общината решава да отпусне 50 000 лв. за стимулиране на [[раждаемост]]та, като дава бонуси – 600 лева за първо [[бебе]], за второ и трето по 400 лева и 1200 за близнаци. Условие за получаване на помощта към двамата родители е:<ref name="Nova News">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://novanews.novatv.bg/news/view/2014/09/27/87502/висока-раждаемост-в-панагюрище/| заглавие= „Висока раждаемост в Панагюрище“| издател= Nova News | достъп_дата = 11 юни 2015| език= }}</ref> * да имат постоянно жителство в общината * да са пълнолетни * да са здравно осигурени * да нямат данъчни задължения към общината През [[2014]] година се раждат с 50 % повече деца от предната година, което е над очакваното. През септември парите свършват и кметът се принуждава да търси още пари.<ref name="Nova News"/> През [[2015]] година общината отпуска 100 000 лв.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://oshtepan.com/index.php/news/entertainment/item/3797-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%BE-100-000-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0 | заглавие= „Планират пак до 100 000 лева за подпомагане на раждаемостта“ | издател= oshtepan.com | достъп_дата= 11 юни 2015 | език= | архив_дата= 2015-06-14 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20150614001152/http://oshtepan.com/index.php/news/entertainment/item/3797-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%BE-100-000-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0 }}</ref> == Транспорт == В източната част на общината, от изток на запад преминава последният участък от 6,4 km от трасето на жп линията [[Пловдив]] – [[Панагюрище]]. През общината преминават частично 3 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 91,5 km: * участък от 48,6 km от [[Републикански път II-37]] (от km 64,1 до km 112,7); * участък от 33,9 km от [[Републикански път III-801]] (от km 24,9 до km 58,8); * последният участък от 9 km от [[Републикански път III-6006]] (от km 14,8 до km 23,8). == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-60|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-060.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-49|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-049.jpg|scale=1:100000}} == Източници == <references /> * {{Мичев}} == Външни препратки == {{commonscat-inline|Panagyurishte Municipality|община Панагюрище}} * {{Икона|bg}} {{Official website|panagyurishte.org}} * {{Икона|bg}} [http://www.interpan-bg.com/projects1.htm Характеристика на община Панагюрище] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20041017150022/http://www.interpan-bg.com/projects1.htm |date=2004-10-17 }} {{Община Панагюрище}} {{Общини в Област Пазарджик}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Община Панагюрище| ]] f01sa9f3mraovnm4ai9i63it8deh1dm 0 25537 12214049 12160613 2024-04-25T13:10:32Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Община в България | име = Столична община | карта = Sofia-Capital in Bulgaria.svg | област = София (област){{!}}София | площ = 1348,9 | код = SOF46 | център = София | брой селища = 38 | съвет-брой = 61 | съвет-партия-1 = [[ПП-ДБ]] ([[Спаси София|СС]]) (23) | съвет-партия-2 = [[ГЕРБ-СДС]] (14) | съвет-партия-3 = [[БСП]] (9) | съвет-партия-4 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (8) | съвет-партия-5 = [[Консервативно обединение на десницата|КОД]] (3) | съвет-партия-6 = [[ИТН]] (3) | съвет-партия-7 = [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО-БНД]] (1) | сайт = {{URL|sofia.bg}} | карта-файл2 = Bulgaria Stolichna Municipality geographic map bg.svg }} '''Столичната община''' е единствената [[Общини в България|община]] в [[София (област)|област София]], Западна [[България]]. == География == === Географско положение, граници, големина === Столичната община е единствената [[Общини в България|община]] в [[София (област)|област София]]. С площ от 1348,902 km² е втората по големина българска община след [[община Сливен]]. Границите ѝ са следните: * на северозапад – [[Божурище (община)|община Божурище]] и [[Костинброд (община)|община Костинброд]], [[Софийска (област)|Софийска област]]; * на север – [[Своге (община)|община Своге]], [[Софийска (област)|Софийска област]]; * на изток – [[Елин Пелин (община)|община Елин Пелин]], [[Софийска (област)|Софийска област]]; * на югоизток – [[Ихтиман (община)|община Ихтиман]], [[Софийска (област)|Софийска област]]; * на юг – [[Самоков (община)|община Самоков]], [[Софийска (област)|Софийска област]]; * на запад – [[Перник (община)|община Перник]], [[Перник (област)|област Перник]]. === Природни ресурси === ==== Релеф ==== Релефът на общината е равнинен, ниско-, средно- и високопланински, като територията ѝ попада в пределите на [[Стара планина|Западна Стара планина]], [[Софийска котловина|Софийската котловина]], планините [[Люлин (планина)|Люлин]], [[Витоша]] и [[Плана (планина)|Плана]] и [[Ихтиманска Средна гора]]. Централните райони на Столична се заемат от средната, най-равна и най-ниска част на [[Софийска котловина|Софийската котловина]] (Софийското поле) с надморска височина от 550 до 650 m. Северно и североизточно от нея в пределите на Столична община попадат южните склонове на две планини, части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. Северно от котловината, от двете страни на началото на [[Искърски пролом|Искърския пролом]] с цялата си дължина от близо 30 km се намира ниската Софийска планина. Най-високата ѝ точка връх Готен (1294,3 m) се намира на 3,5 km северно от град [[Бухово]]. На около 3 km северно от град [[Нови Искър]], в началото на [[Искърски пролом|Искърския пролом]], на границата с [[община Своге]], в коритото на река [[Искър]] се намира най-ниската ѝ точка – 505 m н.в. Източно от нея и североизточно от [[Софийска котловина|Софийската котловина]] се простират югозападните части на планината [[Мургаш]]. В крайния североизток на общината, където се събират границите ѝ с общините [[община Своге|Своге]], [[община Ботевград|Ботевград]] и [[община Елин Пелин|Елин Пелин]] се издига най-високият ѝ връх [[Мургаш (връх)|Мургаш]] 1687 m. Югозападно от [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на територията на Столична община се простират северните склонове на планината [[Люлин (планина)|Люлин]]. На 2 km северозападно от село [[Владая]], на границата с [[община Перник]] е разположен най-високият ѝ връх Дупевица 1255,8 m. На югоизток, чрез [[Владайски проход|Владайската седловина]] [[Люлин (планина)|Люлин]] се свързва с планината [[Витоша]]. На територията на общината попадат нейните северни и източни части. На границата с [[община Перник]] се извисява нейният първенец '''[[Черни връх]] 2290 m''', който се явява и най-висока точка на цялата община. Югоизточно от нея дълбоката долина на [[Железнишка река]] (Ведена, ляв приток на [[Искър]]) я разделя, а високата седловина [[Ярема (седловина)|Ярема]] я свързва с ниската [[Плана (планина)|Плана планина]]. На територията на Столична община са разположени нейните северни и североизточни най-високи части. На 2 km северно от село [[Плана (село)|Плана]] е разположен най-високият ѝ връх Манастирище 1338,4 m. Източно от дълбокия [[Панчаревски пролом]] на река [[Искър]] в пределите на Столична община за разположени крайните западни и северозападни разклонения на [[Ихтиманска Средна гора]]. На юг от [[Софийска котловина|Софийското поле]] и източно и североизточно от [[Панчаревски пролом|Панчаревския пролом]] се простират западните части на [[Лозенска планина]]. На границата с [[община Елин Пелин]], северозападно от село [[Габра]] се издига нейният първенец връх Попов дял 1190,2 m. Южно от нея и източно от [[Искър (язовир)|язовир Искър]] са разположени най-югозападните разклонения на [[Вакарелска планина]]. На границата с [[община Ихтиман]], на 2 km източно от язовира се намира най-високата ѝ точка – връх Острец (Сиврибаир, 1088,3 m). Югоизточно от язовира и източно от най-долното течение на река [[Шипочаница]] в пределите на общината попада крайната северозападна част на [[Септемврийски рид]] (съставна част на [[Ихтиманска Средна гора]]). Тук максималната височина от 1200, 1 m се намира в най-югоизточната точка на общината, където се събират границите на общините [[община Самоков|Самоков]] и [[община Ихтиман|Ихтиман]]. И накрая, в крайния юг на общината, южно от [[Искър (язовир)|язовир Искър]] на нейна територия е разположена най-северната част на [[Шипочански рид|Шипочанския рид]], който също е съставна част на [[Ихтиманска Средна гора]]. Връх Каменица могила 989,8 m е разположен на около 3 km южно от язовира, на границата с [[община Самоков]]. ==== Води ==== Основна водна артерия в Столична община е река [[Искър]] (десен приток на [[Дунав]]), която протича през нея с част от горното и средното си течение на протежение от около 65 km. Реката навлиза в общината източно от вилната зона „Мечката“ (намира се в община [[Самоков]]) и непосредствено след това излива водите си в най-големия български [[Искър (язовир)|язовир Искър]]. След като изтече от язовира се насочва на северозапад между планините [[Витоша]] и [[Плана]] на запад и [[Лозенска планина]] на изток, като формира дълбокия и живописен [[Панчаревски пролом]] (22 km). След протичането си през [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]] реката навлиза в [[Софийско поле|Софийското поле]], като преминава покрай източните квартали на [[София]], при град [[Нови Искър]] навлиза във величествения [[Искърски пролом]] и след около 3 km напуска пределите на Столична община. На територията на общината [[Искър]] получава отляво и отдясно седем по-големи притока: * река [[Шипочаница]] (десен приток) – влива се от юг в [[Искър (язовир)|язовир Искър]], като в пределите на общината са последните ѝ 2 km; * река [[Планщица]] (ляв приток) – влива се от запад на 5 km след село [[Долни Пасарел]], като в пределите на общината са последните ѝ 5 km; * [[Железнишка река]] (Ведена, 11 km, ляв приток) – влива се от запад на около 2 km преди село [[Кокаляне]]. Протича с цялото си течение през общината и служи за граница между планините [[Витоша]] на север-северозапад и [[Плана (планина)|Плана]] на юг-югоизток; * [[Бистрица (Витошка)|Витошка Бистрица]] (12 km, ляв приток). Протича с цялото си течение през общината. Извира от високите части на Витоша, минава през селата [[Бистрица (Област София)|Бистрица]] и [[Панчарево]] и се влива от запад в [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]] на 600 m н.в.; * [[Перловска река]] (31 km, ляв приток). Тя извира от вилната зона на [[Драгалевци]], пресича [[Републикански път II-18|Околовръстното шосе]], свързва новите квартали, успоредни на булевард [[България (булевард в София)|„България“]], след което пресича [[Южен парк|Южния парк]]. Под булевард „България“ в нея се влива [[Боянска река|Боянската река]] и двете излизат на открито при бул. [[Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)|„Евлоги и Христо Георгиеви“]]. Точно оттук Перловската река става канал<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://kab-sofia.bg/component/content/article/878-parva-nagrada-za-arh-pavlina-vardulaki-za-proekt-qrevitalizatziya-na-reka-perlovskaq | заглавие=Първа награда за арх. Павлина Вардулаки за проект „Ревитализация на река Перловска“ | достъп_дата = 22 юли 2013}}</ref>. В града течението на реката е изцяло коригирано, на места подземно. Влива се в [[Искър]] на 513 m н.в., на 1,2 km североизточно от [[Обрадовски манастир|Обрадовския манастир]]. Площта на водосборния и басейн е 257 km², което представлява 3,0% от водосборния басейн на река [[Искър]]. Най-голям приток [[Владайска река]] (37 km, ляв); * [[Лесновска река]] (Стари Искър). Протича през общината с последните си 16 km покрай селата [[Долни Богров]], [[Чепинци (Област София)|Чепинци]] и [[Негован]] и квартал „[[Челопечене]]“ и северно от село [[Кубратово]] се влива отдясно в река Искър на 510 m н.в.; * [[Блато (река в България)|река Блато]]. Протича през общината с последните си 9 km покрай селата [[Мрамор (Област София)|Мрамор]] и [[Мировяне]] и източно квартал „Кумарица“ на град [[Нови Искър]] се влива отляво в река Искър на 509 m н.в. == Административно-териториално деление == Съгласно Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове<ref>[http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2133624321 Закон за териториалното деление на Столичната община и големите градове] – на сайта lex.bg</ref> територията на общината е разделена на 24 административни района (виж списъка в шаблона най-отдолу). <mapframe width="full" height="600" text=" Райони в Столична Община"> { "type": "ExternalData", "align":"center", "service": "geoshape", "query": "SELECT ?id ?wiki ?fill (SAMPLE(?img) as ?img_) (concat('[',str(?wiki_link),' ',?wiki_label, ']') as ?title) (concat('[[File:', substr(str(?img_), 52, 400), '{{!}}200px]]') as ?description) { ?id wdt:P31 wd:Q7553685 ; wdt:P131 wd:Q4442915; wdt:P402 ?osm . optional {?id wdt:P18 ?img.} ?wiki_link schema:about ?id ; schema:isPartOf <https://bg.wikipedia.org/> ; schema:name ?wiki_label . bind(concat('#',substr(sha1(str(?id)),1,6)) as ?fill) SERVICE wikibase:label { bd:serviceParam wikibase:language 'bg'. ?id rdfs:label ?id_label } bind('https://bg.wikipedia.org/wiki/Бояна'{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} as ?wiki_link1) } GROUP BY ?id ?wiki ?wiki_label ?wiki_link ?fill" } </mapframe> == Административно-териториални промени == * Указ № 22/обн.17.07.1879 г. – преименува с. Бали ефенди на с. Медено село; * Височайши доклад № 6187/обн. 31.12.1881 г. – преименува с. Медено село на с. [[Княжево]]; * Указ № 82/обн. 02.02.1895 г. – заличава с. [[Подуяне]] (Подуене) и го присъединява като квартал на гр. [[София]]; * Указ № 157/обн. 04.03.1895 г. – преименува с. Беглер чифлик на с. [[Симеоново]]; * Указ № 522/обн. 18.12.1923 г. – признава н.м. Надежда (от с. [[Връбница (квартал)|Връбница]]) за отделно населено място – с. [[Надежда (квартал)|Надежда]]; * МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Вердикалино на с. Вердикал; ** преименува с. Чамурлии на с. [[Шишманово (Самоковско)|Шишманово]]; * МЗ №1966/обн.16.11.1935 г. – преименува с. [[Орландовци]] на с. Райна княгиня; * МЗ № 919/обн. 20.06.1936 г. – преименува с. Куманица на с. [[Кубратово]]; * МЗ № 3057/обн. 07.09.1938 г. – възстановява старото име на с. Райна княгиня на с. Орландовци; * МЗ № 2915/обн. 16 януари 1943 г. – признава м. [[Плана (село)|Плана]] за с. [[Плана (село)|Плана]]; * Указ № 41/обн. 07.07.1947 г. – заличава с. Погледец и го присъединява като квартал на с. [[Требич]]; ** заличава н.м. Чохаджийско предградие и я присъединява като квартал на гр. [[София]]; * между 1946 и 1956 г. – заличени са м. [[Красно село]] и с. [[Надежда (квартал)|Надежда]] и са присъединява като квартали на гр. София без административен акт; * Указ № 291/обн. 23.06.1950 г. – заличава с. Кациляне и го присъединява като квартал на с. [[Долни Богров]]; * Указ № 293/обн. 28.08.1953 г. – преименува с. [[Владая]] на с. Райко Даскалово; * Указ № 313/обн. 29.10.1954 г. – заличава селата [[Горни Пасарел]], [[Калково (Самоковско)|Калково]] и [[Шишманово (Самоковско)|Шишманово]] поради изселване; * Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава селата [[Биримирци]] и Обрадовци и ги присъединява като квартали на гр. [[София]]; * Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – обединява селата Кумарица и Славовци в едно ново населено място – с. Александър Войков; ** обединява селата Горни Лозен и Долни Лозен в едно ново населено място – с. [[Лозен (Област София)|Лозен]]; * през 1956 г. – осъвременено е името на с. Бутунец на с. [[Ботунец]] без административен акт; ** уточнено е името на с. Казичане на с. [[Казичене]] без административен акт; ** осъвременено е името на с. Михалово на с. [[Михайлово (квартал на Банкя)|Михайлово]] без административен акт; * Указ № 177/обн. 29.04.1958 г. – заличава с. [[Княжево]] и го присъединява като квартал на гр. [[София]]; * Решение на Софийски градски временен изпълнителен комитет/обн. 07.02.1959 г. – отделя кв. Гара Искър от с. [[Бусманци]] и го присъединява като квартал на гр. София; * Указ № 447/обн. 09.11.1961 г. – заличава селата [[Бояна (квартал на София)|Бояна]], [[Враждебна]], [[Връбница (квартал)|Връбница]], [[Горна баня]], [[Драгалевци]], [[Дървеница (квартал)|Дървеница]], [[Илиянци]], [[Малашевци]], [[Обеля]], [[Орландовци]], [[Симеоново]] и [[Слатина (квартал)|Слатина]] и ги присъединява като квартали на гр. София; * Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – възстановява старото име на с. Райко Даскалово на с. [[Владая]]; * Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. [[Банкя]] за гр. Банкя; * Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава селата Вердикал, [[Градоман]] и [[Михайлово (квартал на Банкя)|Михайлово]] и ги присъединява като квартали на гр. Банкя; * Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата [[Суходол (квартал)|Суходол]], [[Требич]] и [[Филиповци (квартал)|Филиповци]] и ги присъединява като квартали на гр. [[София]]; * Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. [[Бухово]] за гр. Бухово; ** обединява селата Александър Войков, [[Гниляне (квартал)|Гниляне]] и [[Курило]] в едно ново населено място – гр. [[Нови Искър]]; * Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава с. [[Горубляне]] и го присъединява като квартал на гр. [[София]]; ** отделя гр. [[Бухово]] и селата [[Горни Богров]], [[Желява]] и [[Яна (село)|Яна]] и техните землища от Софийски окръг и ги присъединява към Окръг София-град; * Указ № 120/обн. 27 януари 1978 г. – заличава селата [[Ботунец]], [[Кремиковци]] и [[Сеславци]] и ги присъединява като квартали на гр. София; * Указ № 2296/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. [[Челопечене]] и го присъединява като квартал на гр. София; * Реш. на Столичния общински съвет № 79/обн. 27.04.1998 г. – отделя с. [[Мрамор (Област София)|Мрамор]] и неговото землище от [[Нови Искър (район)|р-н Нови Искър]] и го присъединява към [[Връбница (район)|р-н Връбница]]. == Население == По данни на НСИ от преброяването през 2021 г. броят на населението на община София е 1 307 439 души.<ref>[https://www.nsi.bg/bg/content/2975/население-по-области-общини-местоживеене-и-пол Преброяване 2021]</ref> Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf | заглавие = Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог | достъп_дата = 15 януари 2019 | издател = nsi.bg | език = en | архив_дата = 2018-06-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf }} – Неработеща препратка</ref>}} {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;" |-bgcolor="#eaecf0" | Година на<br> преброяване || Численост |- | [[Преброяване на населението в Царство България (1934)|1934]] || align="right"|400 705 |- | [[Преброяване на населението в България (1946)|1946]] || align="right"|525 710 |- | [[Преброяване на населението в България (1956)|1956]] || align="right"|724 603 |- | [[Преброяване на населението в България (1965)|1965]] || align="right"|905 287 |- | [[Преброяване на населението в България (1975)|1975]] || align="right"|1 076 741 |- | [[Преброяване на населението в България (1985)|1985]] || align="right"|1 201 719 |- | [[Преброяване на населението в България (1992)|1992]] || align="right"|1 190 126 |- | [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] || align="right"|1 170 842 |- | [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] || align="right"|1 291 591 |- | [[Преброяване на населението в България (2021)|2021]] || align="right"|1 274 290 |- |} === Населени места === Общината се състои от 38 [[Населено място|населени места]], включваща 4 града и 34 села. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1962|заглавие=НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nsi.bg/tsb/wp-content/uploads/2023/01/Census2021-Sofia_TI2_comments_AA_MК-1.pdf|заглавие=Население в област София(столица) към 7 септември 2021 г. (окончателни данни от Преброяване 2021)}}</ref> {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;" |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Населено място || Пребр. на<br> населението<br> през 2021 г. || Площ на<br> землището<br> (в км²) || Забележка (старо име) || || Населено място || Пребр. на<br> населението<br> през 2021 г. || Площ на<br> землището<br> (в км²) || Забележка (старо име) |- | align="right" | || '''[[София]]''' || align="right" | 1 183 400 || align="right" | 492,029 || ''най-голямото землище в България'' || align="right" | || [[Доброславци]] || align="right" | 1250 || align="right" | 19,029 || |- | align="right" | 1. || ''[[Средец (район)|р-н Средец]]'' || align="right" | 25 740 || align="right" | - || || align="right" | || [[Житен (София-град)|Житен]] || align="right" | 749 || align="right" | 5,784 || |- | align="right" | 2. || ''[[Красно село (район)|р-н Красно село]]'' || align="right" | 79 883 || align="right" | - || || align="right" | || [[Кубратово]] || align="right" | 702 || align="right" | 8,668 || Куманица |- | align="right" | 3. || ''[[Възраждане (район)|р-н Възраждане]]'' || align="right" | 36 649 || align="right" | - || || align="right" | || [[Кътина]] || align="right" | 1086 || align="right" | 20,527 || |- | align="right" | 4. || ''[[Оборище (район)|р-н Оборище]]'' || align="right" | 28 943 || align="right" | - || || align="right" | || [[Локорско]] || align="right" | 727 || align="right" | 34,244 || |- | align="right" | 5. || ''[[Сердика (район)|р-н Сердика]]'' || align="right" | 43 263 || align="right" | - || || align="right" | || [[Мировяне]] || align="right" | 1595 || align="right" | 10,304 || |- | align="right" | 6. || ''[[Подуяне (район)|р-н Подуяне]]'' || align="right" | 71 437 || align="right" | - || || align="right" | || [[Негован]] || align="right" | 1744 || align="right" | 9,330 || |- | align="right" | 7. || ''[[Слатина (район)|р-н Слатина]]'' || align="right" | 66 687 || align="right" | - || || align="right" | || '''[[Нови Искър]]''' || align="right" | 13 589 || align="right" | 52,808 || |- | align="right" | 8. || ''[[Изгрев (район)|р-н Изгрев]]'' || align="right" | 31 189 || align="right" | - || || align="right" | || [[Подгумер]] || align="right" | 972 || align="right" | 11,644 || |- | align="right" | 9. || ''[[Лозенец (район)|р-н Лозенец]]'' || align="right" | 57 134 || align="right" | - || || align="right" | || [[Световрачене]] || align="right" | 2246 || align="right" | 4,958 || |- | align="right" | 10. || ''[[Триадица (район)|р-н Триадица]]'' || align="right" | 68 765 || align="right" | - || || align="right" | || [[Чепинци (област София)|Чепинци]] || align="right" | 2553 || align="right" | 17,721 || |- | align="right" | 11. || ''[[Красна поляна (район)|р-н Красна поляна]]'' || align="right" | 53 274 || align="right" | - || || align="right" | 22. || ''[[Кремиковци (район)|р-н Кремиковци]]'' || align="right" | 22 464 || align="right" | – || |- | align="right" | 12. || ''[[Илинден (район)|р-н Илинден]]'' || align="right" | 30 336 || align="right" | - || || align="right" | || [[Кремиковци (район)|р-н Кремиковци]] || align="right" | 15 699 || align="right" | – || |- | align="right" | 13. || ''[[Надежда (район)|р-н Надежда]]'' || align="right" | 64 655 || align="right" | - || || align="right" | || '''[[Бухово]]''' || align="right" | 2593 || align="right" | 44,821 || |- | align="right" | 14. || ''[[Искър (район)|р-н Искър]]'' || align="right" | 59 925 || align="right" | - || || align="right" | || [[Горни Богров]] || align="right" | 1144 || align="right" | 15,876 || |- | align="right" | || [[Искър (район)|р-н Искър]] || align="right" | 58 144 || align="right" | - || || align="right" | || [[Долни Богров]] || align="right" | 1323 || align="right" | 15,525 || |- | align="right" | || [[Бусманци]] || align="right" | 1781 || align="right" | 12,708 || || align="right" | || [[Желява]] || align="right" | 545 || align="right" | 44,967 || |- | align="right" | 15. || ''[[Младост (район в София)|р-н Младост]]'' || align="right" | 104 047 || align="right" | - || || align="right" | || [[Яна (село)|Яна]] || align="right" | 1160 || align="right" | 13,074 || |- | align="right" | 16. || ''[[Студентски (район)|р-н Студентски]]'' || align="right" | 74 163 || align="right" | - || || align="right" | 23. || ''[[Панчарево (район)|р-н Панчарево]]'' || align="right" | 30 261 || align="right" | – || |- | align="right" | 17. || ''[[Витоша (район)|р-н Витоша]]'' || align="right" | 76 778 || align="right" | - || || align="right" | || [[Бистрица (София-град)|Бистрица]] || align="right" | 5945 || align="right" | 52,964 || |- | align="right" | || [[Витоша (район)|р-н Витоша]] || align="right" | 72 329 || align="right" | - || || align="right" | || [[Герман]] || align="right" | 2858 || align="right" | 16,788 || |- | align="right" | || [[Владая]] || align="right" | 3291 || align="right" | 24,104 || Райко Даскалово || align="right" | || [[Долни Пасарел]] || align="right" | 1324 || align="right" | 52,345 || |- | align="right" | || [[Мърчаево]] || align="right" | 1158 || align="right" | 12,177 || || align="right" | || [[Железница (София-град)|Железница]] || align="right" | 1812 || align="right" | 50,304 || |- | align="right" | 18. || ''[[Овча купел (район)|р-н Овча купел]]'' || align="right" | 57 036 || align="right" | 18,344 || || align="right" | || [[Казичене]] || align="right" | 5049 || align="right" | 16,578 || Казичане |- | align="right" | || [[Овча купел (район)|р-н Овча купел]] || align="right" | 56 116 || align="right" | - || || align="right" | || [[Кокаляне]] || align="right" | 2076 || align="right" | 15,598 || |- | align="right" | || [[Мало Бучино]] || align="right" | 920 || align="right" | 12,021 || || align="right" | || [[Кривина (София-град)|Кривина]] || align="right" | 1279 || align="right" | 10,739 || |- | align="right" | 19. || ''[[Люлин (район)|р-н Люлин]]'' || align="right" | 106 112 || align="right" | - || || align="right" | || [[Лозен (област София)|Лозен]] || align="right" | 6687 || align="right" | 91,597 || |- | align="right" | 20. || ''[[Връбница (район)|р-н Връбница]]'' || align="right" | 44 028 || align="right" | - || || align="right" | || [[Панчарево]] || align="right" | 3127 || align="right" | 7,301 || |- | align="right" | || [[Връбница (район)|р-н Връбница]] || align="right" | 38 834 || align="right" | - || || align="right" | || [[Плана (село)|Плана]] || align="right" | 104 || align="right" | 18,414 || |- | align="right" | || [[Волуяк]] || align="right" | 3155 || align="right" | 18,155 || || align="right" | 24. || ''[[Банкя (район)|р-н Банкя]]'' || align="right" | 12 747 || align="right" | – || |- | align="right" | || [[Мрамор (Област София)|Мрамор]] || align="right" | 2039 || align="right" | 14,362 || || align="right" | || '''[[Банкя]]''' || align="right" | 11 572 || align="right" | 33,002 || |- | align="right" | 21. || ''[[Нови Искър (район)|р-н Нови Искър]]'' || align="right" | 28 774 || align="right" | - || || align="right" | || [[Иваняне]] || align="right" | 996 || align="right" | 13,594 || |- | align="right" | || [[Балша]] || align="right" | 759 || align="right" | 17,456 || || align="right" | || [[Клисура (София-град)|Клисура]] || align="right" | 178 || align="right" | 17.672 || |- | align="right" | || [[Войнеговци]] || align="right" | 802 || align="right" | 17,714 || |} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]], по [[Район (градско подразделение)|райони]] (подредени по численост на населението):{{Small|<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 15 януари 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! rowspan="2"|Район !! colspan="7"|Численост !! rowspan="2"|Район !! colspan="6"|Дял (в %) |- valign=top ! Общо !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> |- valign=top ! Общо !! 1 291 591 !! 1 136 433 !! 6526 !! 18 284 !! 9848 !! 7240 !! 113 260 !! 100.00 !! 87.98 !! 0.50 !! 1.41 !! 0.76 !! 0.56 !! 8.76 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Люлин (район)|Люлин]] || bgcolor="#eaecf0"|114 813 || 101 258 || 550 || 3789 || 759 || 341 || 8116 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Люлин (район)|Люлин]] || 88.19 || 0.47 || 3.30 || 0.66 || 0.29 || 7.06 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Младост (район в София)|Младост]] || bgcolor="#eaecf0"|102 899 || 93 160 || 375 || 220 || 720 || 245 || 8179 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Младост (район в София)|Младост]] || 90.53 || 0.36 || 0.21 || 0.69 || 0.23 || 7.94 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Красно село (район)|Красно село]] || bgcolor="#eaecf0"|83 552 || 76 692 || 267 || 43 || 797 || 521 || 5232 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Красно село (район)|Красно село]] || 91.78 || 0.31 || 0.05 || 0.95 || 0.62 || 6.26 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Подуяне (район)|Подуяне]] || bgcolor="#eaecf0"|76 672 || 67 207 || 361 || 431 || 370 || 489 || 7814 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Подуяне (район)|Подуяне]] || 87.65 || 0.47 || 0.56 || 0.48 || 0.63 || 10.19 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Студентски (район)|Студентски]] || bgcolor="#eaecf0"|71 961 || 65 142 || 687 || 105 || 444 || 294 || 5289 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Студентски (район)|Студентски]] || 90.52 || 0.95 || 0.14 || 0.61 || 0.40 || 7.34 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Надежда (район)|Надежда]] || bgcolor="#eaecf0"|67 905 || 60 240 || 314 || 312 || 896 || 167 || 5976 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Надежда (район)|Надежда]] || 88.71 || 0.46 || 0.45 || 1.31 || 0.24 || 8.80 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Слатина (район)|Слатина]] || bgcolor="#eaecf0"|66 702 || 56 274 || 292 || 522 || 435 || 850 || 8329 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Слатина (район)|Слатина]] || 84.36 || 0.43 || 0.78 || 0.65 || 1.27 || 12.48 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Триадица (район)|Триадица]] || bgcolor="#eaecf0"|63 451 || 57 177 || 206 || 76 || 593 || 316 || 5083 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Триадица (район)|Триадица]] || 90.11 || 0.32 || 0.11 || 0.93 || 0.49 || 8.01 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Искър (район)|Искър]] || bgcolor="#eaecf0"|63 248 || 55 408 || 284 || 374 || 327 || 224 || 6631 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Искър (район)|Искър]] || 87.60 || 0.44 || 0.59 || 0.51 || 0.35 || 10.48 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Витоша (район)|Витоша]] || bgcolor="#eaecf0"|61 467 || 55 372 || 275 || 226 || 528 || 176 || 4890 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Витоша (район)|Витоша]] || 90.08 || 0.44 || 0.36 || 0.85 || 0.28 || 7.95 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Красна поляна (район)|Красна поляна]] || bgcolor="#eaecf0"|58 234 || 42 653 || 207 || 8474 || 322 || 552 || 6026 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Красна поляна (район)|Красна поляна]] || 73.24 || 0.35 || 14.55 || 0.55 || 0.94 || 10.34 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Овча купел (район)|Овча купел]] || bgcolor="#eaecf0"|54 417 || 49 447 || 219 || 186 || 321 || 102 || 4142 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Овча купел (район)|Овча купел]] || 90.86 || 0.40 || 0.34 || 0.58 || 0.18 || 7.61 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Лозенец (район)|Лозенец]] || bgcolor="#eaecf0"|53 080 || 48 108 || 308 || 37 || 623 || 158 || 3846 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Лозенец (район)|Лозенец]] || 90.63 || 0.58 || 0.06 || 1.17 || 0.29 || 7.24 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Връбница (район)|Връбница]] || bgcolor="#eaecf0"|47 969 || 40 974 || 262 || 802 || 264 || 281 || 5386 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Връбница (район)|Връбница]] || 85.41 || 0.54 || 1.67 || 0.55 || 0.58 || 11.22 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сердика (район)|Сердика]] || bgcolor="#eaecf0"|46 949 || 39 598 || 438 || 684 || 275 || 569 || 5385 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сердика (район)|Сердика]] || 84.34 || 0.93 || 1.45 || 0.58 || 1.21 || 11.46 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Възраждане (район)|Възраждане]] || bgcolor="#eaecf0"|37 303 || 31 559 || 186 || 367 || 483 || 488 || 4220 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Възраждане (район)|Възраждане]] || 84.60 || 0.49 || 0.98 || 1.29 || 1.30 || 11.31 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Илинден (район)|Илинден]] || bgcolor="#eaecf0"|33 236 || 28 993 || 110 || 413 || 296 || 143 || 3281 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Илинден (район)|Илинден]] || 87.23 || 0.33 || 1.24 || 0.89 || 0.43 || 9.87 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Средец (район)|Средец]] || bgcolor="#eaecf0"|32 423 || 29 763 || 146 || 126 || 352 || 256 || 1780 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Средец (район)|Средец]] || 91.79 || 0.45 || 0.38 || 1.08 || 0.78 || 5.48 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Оборище (район)|Оборище]] || bgcolor="#eaecf0"|31 060 || 27 502 || 93 || 33 || 393 || 450 || 2589 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Оборище (район)|Оборище]] || 88.54 || 0.29 || 0.10 || 1.26 || 1.44 || 8.33 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Изгрев (район)|Изгрев]] || bgcolor="#eaecf0"|30 896 || 27 224 || 103 || 12 || 323 || 306 || 2928 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Изгрев (район)|Изгрев]] || 88.11 || 0.33 || 0.03 || 1.04 || 0.99 || 9.47 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Нови Искър (район)|Нови Искър]] || bgcolor="#eaecf0"|28 991 || 26 634 || 134 || 235 || 67 || 98 || 1823 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Нови Искър (район)|Нови Искър]] || 91.86 || 0.46 || 0.81 || 0.23 || 0.33 || 6.28 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Панчарево (район)|Панчарево]] || bgcolor="#eaecf0"|28 586 || 25 690 || 98 || 170 || 93 || 81 || 2454 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Панчарево (район)|Панчарево]] || 89.86 || 0.34 || 0.59 || 0.32 || 0.28 || 8.58 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Кремиковци (район)|Кремиковци]] || bgcolor="#eaecf0"|23 641 || 19 425 || 547 || 606 || 102 || 102 || 2859 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Кремиковци (район)|Кремиковци]] || 82.16 || 2.31 || 2.56 || 0.43 || 0.43 || 12.09 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Банкя (район)|Банкя]] || bgcolor="#eaecf0"|12 136 || 10 933 || 64 || 41 || 65 || 31 || 1002 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Банкя (район)|Банкя]] || 90.08 || 0.52 || 0.33 || 0.53 || 0.25 || 8.25 |} == Награди за община София == * Победител в категория „Ефективно управление на проекти“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Йорданка Фъндъкова за разработване на проекти и печелене на финансиране за подобряване на градската среда. == Управление == Ред на административните правомощия в Столична община # Областният управител на [[област София]] (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столична община, се назначава пряко от [[Министерски съвет|Министерския съвет]] (а зам.-областните управители – от [[министър-председател]]я); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.<ref>[http://www.dhr.mvr.bg/NR/rdonlyres/645C2A2C-4282-4C4D-A85B-9051AB0923FF/0/za.pdf Ред на административните правомощия в София]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> # [[Столичен общински съвет|Столичният общински съвет]] (СОС) има правомощия над цялата [[Столична община]], основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на [[местни избори]]; СОС определя бюджетите на Столична община и на отделните софийски райони. # [[Кмет]]ът на Столична община (вижте [[Кмет на София]]) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо [[Столична община#Населени места|тридесет и осемте]] населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори. # Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над [[село|селата]] и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (Столичният общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.<ref>Велина Господинова, [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2007/10/12/386131_kmet_na_konci/ „Кмет на конци“], в. „Капитал“, 12 октомври 2007 г.</ref> От чисто териториална гледна точка, между [[Столична община|община София]] и [[област София-град]] няма разлика; „София-град“ е [[синоним]] за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. [[Софийска област]]) ''не е'' „[[област София]]“ (т.е. София-град). София-област често (погрешно) се нарича „София-окръг“.<ref>От 1987 г. в България „[[Административно деление на България#Окръзи 1959-1987|окръзи]]“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г. е същата като тази на съвременната София-област.</ref> Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на [[област София|София-град]]. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на София-град. Три населени места в Столична община на пръв поглед нямат кметове, а именно: [[Нови Искър|гр. Нови Искър]], [[Банкя|гр. Банкя]] и [[Панчарево|с. Панчарево]]. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко кмет и на съответното населено място. [[Бухово|Гр. Бухово]] е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци) Десет [[квартал]]а и един [[жилищен комплекс]] в София имат допълнителна администрация '''<ref>''[http://www.sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&title=%20&pathtitle=кой%20кой%20е Столични районни администрации, кметства и квартали] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160309031404/http://sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&pathtitle=кой%20кой%20е&title=%20 |date=2016-03-09 }}'', [http://www.sofia.bg/index.asp Sofia.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151211172514/http://www.sofia.bg/index.asp |date=2015-12-11 }}, намерено 2008-07-14.</ref>''' – подобна, но без всичките правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“), като напр. [[Челопечене (квартал)|кв. Челопечене]], всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, [[Плана (село)|с. Плана]] има т.нар. кметски наместник. == Общински организации и предприятия == * [http://zemiigori.com/ Общинско предприятие „Управление на общински земи и гори“] * [[Специализиран общински приватизационен фонд (СОПФ)|Специализирани общински приватизационен фонд (СОПФ)]] == Транспорт == През територията на общината изцяло или частично преминават участъци от 6 жп линии от [[Железопътна мрежа на България|Железопътната мрежа на България]] с обща дължина 147,7 km. * участък от 31,8 km от трасето на жп линията [[Калотина]] – [[София]] – [[Пловдив]] – [[Свиленград]]; * целият участък от 10,9 km от трасето на жп линията [[Волуяк]] – [[Банкя]]; * целият участък от 16,1 km от трасето на жп линията [[Подуяне]] – [[Биримирци]] – Волуяк; * началният участък от 3,2 km от трасето на жп линията Волуяк – [[Перник]]; * началният участък от 21,4 km от трасето на жп линията [[София]] – Перник – [[Радомир]] – [[Кулата]]; * началният участък от 17,1 km от трасето на жп линията София – [[Мездра]] – [[Горна Оряховица]] – [[Варна]]; * началният участък от 25,8 km от трасето на жп линията [[Илиянци]] – [[Карлово]] – [[Карнобат]] – [[Бургас]]; * целият участък от 4,6 km от трасето на жп линията [[Световрачене]] – [[Курило]]; * целият участък от 16,8 km от трасето на жп линията [[Столник]] – [[Казичене]]; През общината преминават изцяло или частично 14 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 348 km. Поради това, че някои от трасетата на пътищата се дублират от общата дължина от 348 km се изваждат дублиращите отсечки от 113,1 km и истинската дължина на [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа]] на територията на Столична община е '''234,9 km'''; * началният участък от 10,2 km от [[Тракия (магистрала)|автомагистрала Тракия]] (от km 0 до km 10,2); * началният участък от 14,2 km от [[Хемус (магистрала)|автомагистрала Хемус]] (от km 0 до km 14,2); * началният участък от 9,2 km от [[Люлин (магистрала)|автомагистрала Люлин]] (от km 0 до km 9,2); * участък от 53,8 km от [[Републикански път I-1]] (от km 233,3 до km 287,1); * участък от (47,9 – 46 = 1,9 km) от [[Републикански път I-6]] (от km 90,2 до km 138,1) (от Републикански път I-6 се изваждат 46 km, поради дублирането му с Републикански път I-1); * участък от (50,5 – 8,7 – 5,9 = 36,9 km) от [[Републикански път I-8]] (от km 43,6 до km 94,1) (от [[Републикански път I-8]] се изваждат 8,7 km и 5,9 km, поради дублирането му с Републикански път I-1 и [[Тракия (магистрала)|автомагистрала Тракия]]); * последният участък от 12,4 km от [[Републикански път II-16]] (от km 75,6 до km 88,0); * целият участък от (61,8 – 29,3 – 23,2 = 9,3 km) от [[Републикански път II-18]] (от Републикански път II-18 се изваждат 29,3 km и 23,2 km, поради дублирането му с [[Републикански път I-1]] и [[Републикански път I-8]]); * началният участък от 4,4 km от [[Републикански път II-81]] (от km 0 до km 4,4); * последният участък от 36,7 km от [[Републикански път II-82]] (от km 49,6 до km 86,3); * началният участък от 19,4 km от [[Републикански път III-181]] (от km 0 до km 19,4); * целият участък от 7 km от [[Републикански път III-189]]; * началният участък от 13,3 km от [[Републикански път III-802]] (от km 0 до km 13,3); * участък от 7,2 km от [[Републикански път III-822]] (от km 17,7 до km 24,9). == Топографски карти == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-47|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-047.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-48|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-048.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-59|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-059.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-60|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-060.jpg|scale=1:100000}} == Защитени територии == * [[Бистришко бранище]] * [[Торфено бранище]] == Източници == <references /> * {{Мичев}} == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Sofia Capital Municipality}} * {{Икона|bg}} {{Official website|sofia.bg}} {{Райони на Столичната община}} {{Столична община}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Столична община| ]] twgz8h0gw0wtpaxrfda8cg5i1xwokz4 0 26136 12214434 12173207 2024-04-25T20:19:51Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |официално-име-бг = Съюз на съветските социалистически републики |официално-име = Союз Советских Социалистических Республик |знаме-вид = [[Знаме на СССР|Знаме]] |герб-вид = [[Герб на СССР|Герб]] |национален_девиз = Пролетарии всех стран, соединяйтесь!<br><small>(„[[Пролетарии от всички страни, съединявайте се!]]“)</small> |национален_химн = [[Химн на Съветския съюз|Государственный гимн СССР]] |химн-файл = Gimn Sovetskogo Soyuza (1977 Vocal).oga |местоположение = Union of Soviet Socialist Republics (orthographic projection).svg |местоположение-лег = Местоположение на СССР |основаване = 30 декември 1922 |абдикиране = 26 декември 1991 |континент = [[Европа]]<br>[[Азия]] |столица = [[Москва]] |най-голям град = [[Москва]] |език = [[руски език|руски]] (официален за целия Съветски съюз от 1990) |неофициален-език = |религия = секуларна държава (де юре)<br>държавен атеизъм (де факто) |управление = федерална марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа република (1922 – 1990); федерална полупрезидентска република (1990 – 1991) |длъжност1 = Лидери на Съветския съюз |управляващ_длъжност1 = [[Владимир Ленин]] |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1922 – 1924 |управляващ_длъжност1a = [[Йосиф Сталин]] |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1924 – 1953 |управляващ_длъжност1b = [[Георгий Маленков]] |год_мандат_управляващ_длъжност1b = 1953 |управляващ_длъжност1c = |год_мандат_управляващ_длъжност1c = |длъжност2 = |управляващ_длъжност2 = [[Никита Хрушчов]] |год_мандат_управляващ_длъжност2 = 1953 – 1964 |управляващ_длъжност2a = [[Леонид Брежнев]] |год_мандат_управляващ_длъжност2a = 1964 – 1982 |управляващ_длъжност2b = [[Юрий Андропов]] |год_мандат_управляващ_длъжност2b = 1982 – 1984 |управляващ_длъжност2c = [[Константин Черненко]] |год_мандат_управляващ_длъжност2c = 1984 – 1985 |длъжност3 = |управляващ_длъжност3 = [[Михаил Горбачов]] |год_мандат_управляващ_длъжност3 = 1985 – 1991 |управляващ_длъжност3a = |год_мандат_управляващ_длъжност3a = |управляващ_длъжност3b = |год_мандат_управляващ_длъжност3b = |управляващ_длъжност3c = |год_мандат_управляващ_длъжност3c = |епоха-вид = [[Период между двете световни войни|Между двете войни]]/<br />[[Студена война]] |събития = Декларирана |събитие-дати = 30 декември 1922 г. |събития2 = Разпадане |събитие-дати2 = 26 декември 1991 г. |p1 = {{флагче с име|Съветска Русия}} |p2 = ЗСФСР |flag_p2 = Flag of Transcaucasian SFSR.svg |p3 = УССР |flag_p3 = Flag of the Ukrainian SSR (1927-1937).svg |p4 = БССР |flag_p4 = Flag of the Byelorussian SSR (1919).svg |p5 = |flag_p5 = |p6 = |flag_p6 = |s1 = Русия |s2 = Грузия |s3 = Украйна |s4 = Молдова |s5 = Беларус |s6 = Армения |s7 = Азербайджан |s8 = Казахстан |s9 = Узбекистан |s10 = Туркменистан |s11 = Киргизстан |s12 = Таджикистан |s13 = Естония |s14 = Латвия |s15 = Литва |flag_s1 = Flag of Russia (1991-1993).svg |flag_s2 = Flag of Georgia (1990-2004).svg |flag_s3 = Flag of Ukraine.svg |flag_s4 = Flag of Moldova.svg |flag_s5 = Flag of Belarus (1918, 1991-1995).svg |flag_s6 = Flag of Armenia.svg |flag_s7 = Flag of Azerbaijan.svg |flag_s8 = Flag of the Kazakh SSR.svg |flag_s9 = Flag of Uzbekistan.svg |flag_s10 = Flag of the Turkmen Soviet Socialist Republic (1973–1991).svg |flag_s11 = Flag of Kyrgyz SSR.svg |flag_s12 = Flag of Tajikistan (1991-1992).svg |flag_s13 = Flag of Estonia.svg |flag_s14 = Flag of Latvia.svg |flag_s15 = Flag of Lithuania (1988–2004).svg |законодателна власт = [[Конгрес на Съветите на СССР]] (1922 – 1938)<br />[[Върховен съвет на СССР]] (1938 – 1991) |вид_камара = |горна_камара = |вид_камара1 = |долна_камара1 = |площ-общо = 22402200 |площ-год = 1991 |площ-общо2 = |площ-год2 = |площ-общо3 = |площ-год3 = |площ-общо4 = |площ-год4 = |население-ценз = 293 047 571 (1991) |население-гъстота = 13,1 |население-гъстота-място = |население-ценз1 = |население-ценз-година1 = |население-гъстота1 = |население-гъстота-място1= |население-ценз-място = |население-градско = |население-градско-място = |часова-зона = +2…+12 |год = ? |телефонен-код = 7 |TLD = [[.su]] |валута = [[съветска рубла]] |днес_част = |забележки = }} {{комунизъм}} '''Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР)''' ({{lang|ru|Сою́з Сове́тских Социалисти́ческих Респу́блик, СССР}}), наричан още '''Съвѐтски съю̀з''' (''Сове́тский Сою́з'') е бивша държава, разположена в северната част на [[Евразия]]. Тя е първата [[Социалистическа система|социалистическа държава]] в света.<ref name="БРЭ-том-0">{{cite book|editor=Юрий Сергеевич Осипов и др|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''|accessdate=9 юни 2019|edition=1 изд|volume=Русия [''Россия'']|year=2004|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=|pages=1007|chapter=История|chapterurl=https://bigenc.ru/rf|isbn=5-85270-326-5}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210531064528/https://bigenc.ru/rf |date=2021-05-31 }} ''{{икона|ru}}''</ref> СССР съществува от [[1922]] до [[1991]] година. Представлява съюз на 15 отделни [[Съюзни републики на СССР|съюзни републики]], има силно централизирано управление, [[еднопартийна система]] (единствена партия – [[КПСС]]) и [[планова икономика]]. Към момента на разпада си, СССР заема почти 1⁄6 от населената площ на Земята с население от 293 милиона души, както и 2-ро място в света по индустриално производство – 16,5% от световния обем и 7-о място в света по национален доход (3,4%). Образуването на Съветския съюз е последица от [[Октомврийската революция]] от 1917 г., когато [[болшевики]]те начело с [[Владимир Ленин]] свалят [[Временно руско правителство|Временното правителство]]. На мястото на [[Руска република|Руската република]] е създадена Руска социалистическа федеративна съветска република (по-късно преименувана на [[Руска съветска федеративна социалистическа република]]) и започва [[Гражданска война в Русия|гражданска война]] между революционните „червени“ и контрареволюционните „бели“. Червената армия навлиза в територии на бившата [[Руска империя]] и помага на болшевиките по места да завземат властта чрез образуване на [[Революционни съвети в Русия|революционни съвети]] на работниците и селяните. През 1922 г. комунистите успяват да обединят няколко съветски социалистически републики – Руската, [[Закавказка съветска федеративна социалистическа република|Закавказката]], [[Украинска съветска социалистическа република|Украинската]] и [[Белоруска съветска социалистическа република|Беларуската]] – в единен Съюз на съветските социалистически републики (накратко Съветски съюз). След смъртта на Ленин през 1924 г. настъпва кратък период на борба за надмощие в [[Болшевишка партия|партията]]. В средата на 20-те години на XX век начело застава [[Йосиф Сталин]]. Той унищожава политическите си противници чрез масови арести на военни лидери, членове на комунистическата партия и обикновени граждани, които са изпратени в [[ГУЛАГ|поправителни трудови лагери]] или са осъдени на смърт. СССР създава и прилага идеологията [[марксизъм-ленинизъм]]. След национализация на частната собственост и насилствена [[колективизация#Колективизацията в Съветския съюз|колективизация]] на земята започва развиването на планова икономика. В резултат на това страната преминава през период на бърза индустриализация и колективизация, постигайки експлозивен икономически растеж. В началото на Втората световна война е подписан [[Пакт Рибентроп-Молотов|пактът Рибентроп-Молотов]], който забавя конфронтацията между СССР и [[Нацистка Германия|Германия]]. Въпреки това през юни 1941 г. германците [[Операция „Барбароса“|нахлуват в СССР]] и започва [[Великата отечествена война]]. Съветските жертви по време на Втората световна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на конфликта. Краят на военните действия на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] води до унищожаването на [[Третия Райх|Третия райх]], разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната започва противопоставяне между Източния и Западния блок, станало известно като [[Студена война|Студената война]]. Смъртта на Сталин през 1953 г. е последвана от период на политическа и икономическа либерализация, известен като [[десталинизация]] и [[размразяване при Хрушчов]]. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. СССР взема преднина в [[космическата надпревара]], изпращайки в [[околоземна орбита]] първия [[изкуствен спътник]] – „[[Спутник-1]]“ и първия [[космонавт]] – [[Юрий Гагарин]]. През 1970 г. настъпва кратко разведряване на отношенията със САЩ, но напрежението се възобновява, когато Съветският съюз [[Война в Афганистан (1979 – 1989)|нахлува в Афганистан през 1979 г.]] Управлението на [[Леонид Брежнев]] от 1964 г. до 1982 г. често е критикувано като [[период на застой]] в СССР. За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният съветски лидер [[Михаил Горбачов]] започва реформи и либерализация на икономиката чрез политика на [[гласност]] и [[перестройка]]. Целта е да се запази ръководната роля на [[КПСС|Комунистическата партия]], но да се преодолее сериозната икономическа и социална [[стагнация]]. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредица от събития в [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]] през есента на [[1989]] г., довели до [[падането на комунистическите режими в Източна Европа]] в рамките на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки движения се появяват и вътре в СССР. През март 1991 г. централната власт провежда референдум (бойкотиран от [[Прибалтийски републики|прибалтийските републики]], [[Арменска съветска социалистическа република|Армения]], [[Грузинска съветска социалистическа република|Грузия]] и [[Молдавска съветска социалистическа република|Молдова]]), на който мнозинството гласува за запазването на Съюза като обединение на суверенни държави. Това обаче не става поради последвалите събития през август 1991 г., когато е направен [[Августовски пуч в СССР (1991)|опит за държавен преврат]], а голяма роля в организирането на съпротива на преврата изиграва [[Борис Елцин]]. Горбачов се завръща на власт, но тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за забраната на [[КПСС]], като в крайна сметка водят до [[разпадане на Съветския съюз]]. На 25 декември 1991 г. Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават независими държави, обединени в регионална организация [[Общност на независимите държави]]. [[Руската федерация]] поема правата и задълженията на бившия Съветски съюз и е призната за негов правоприемник. == География == Покривайки площ от 22,4 милиона квадратни километра, Съветският съюз е бил най-голямата държава в света. Той е заемал почти една шеста от земята, а размерът му е сравним с този на [[Северна Америка]]. Европейската част е заемала една четвърт от територията на страната и е била неин културен и икономически център. Азиатската част (до Тихия океан на изток и до границата с Афганистан на юг) е била много по-малко населена. Дължината на Съветския съюз е над 10 хил. km от изток на запад (през 11 часови зони) и почти 7200 km от север на юг. В страната има пет климатични зони. Съветският съюз е имал най-дългата държавна граница в света (над 60 хил. km) и е граничил с [[Норвегия]], [[Финландия]], [[Полша]], [[Чехословакия]], [[Унгария]], [[Румъния]], [[Турция]], [[Иран]], [[Афганистан]], [[Китай]], [[Монголия]], [[Северна Корея]], [[Япония]] и [[САЩ]], в периода 1945 — 1991 г. Най-дългата река в Съветския съюз е била Об с Иртиш (5410 km). Най-високата точка е бил връх Комунизъм (7495 m) в Таджикската ССР. СССР е имал достъп до най-голямото езеро в света - [[Каспийско море]] (заедно с Иран), а на негова територия се е намирало най-дълбокото и най-голямото сладководно езеро в света – [[Байкал]]. == Състав == Списъкът на [[Съюзни републики на СССР|съюзните републики]] на Съветския съюз се променя с времето. В последните години от съществуването си той се състои от 15 съюзни републики. [[Руската съветска федеративна социалистическа република|Съветска Русия]] (РСФСР) е далеч по-голяма от останалите и доминира в почти всяко отношение – площ, население, икономически потенциал и политическо влияние. Общата площ на Съветския съюз преди началото на неговото разпадане през 1991 г. е над 22,4 млн. кв. км. В състава на СССР влизат (от [[30 декември]] 1922 г. до [[8 декември]] 1991 г.): * през [[1922]] г. (по Договора за образуване на СССР): ** [[Руска СФСР|Руската СФСР]], ** [[Украинска ССР|Украинската ССР]], ** [[Белоруска ССР|Белоруската ССР]], ** [[Закавказка съветска федеративна социалистическа република|Закавказката ССР]] – до [[1936]] г. поради нейното закриване и заменяне от нейните съставни републики (Азербайджанската ССР, Арменската ССР, Грузинската ССР); * през [[1925]] г.: ** [[Туркменска ССР|Туркменската ССР]], ** [[Узбекска ССР|Узбекската ССР]]; * през [[1929]] г.: ** [[Таджикска ССР|Таджикската ССР]]; * през [[1936]] г.: ** [[Азербайджанска ССР|Азербайджанската ССР]], ** [[Арменска ССР|Арменската ССР]], ** [[Грузинска ССР|Грузинската ССР]], ** [[Казахска ССР|Казахската ССР]], ** [[Киргизка ССР|Киргизката ССР]]; * през [[1940]] г.: ** [[Карело-финска съветска социалистическа република|Карело-финската ССР]] – до [[1956]] г. поради нейното преобразуване в автономна република, ** [[Молдавска ССР|Молдовската ССР]], ** [[Латвийска ССР|Латвийската ССР]] – до признаване на независимостта от СССР на 6 септември 1991 г., ** [[Литовска ССР|Литовската ССР]] – до признаване на независимостта от СССР на 6 септември 1991 г., ** [[Естонска ССР|Естонската ССР]] – до признаване на независимостта от СССР на 6 септември 1991 г. == Население == Населението на СССР, по данните от последното преброяване от 12 януари 1989 г., съставлява 286,731 млн. души. Към началото на разпада на Съюза (излизането на [[Прибалтийски републики|Прибалтийските републики]] от състава на СССР на 6 септември 1991 г.), при среден прираст на населението от 0,9% годишно, то е било към 293,6 млн. души. Съветският съюз се е нареждал сред страните с най-голямо население – на 3-то място (след [[Китай]] и [[Индия]]) в света. От населението [[руснаци]]те са били най-многобройната националност, следвани от [[украинци]]те, [[узбеки]]те, [[беларуси]]те, [[казахи]]те. Най-голяма част от населението на СССР заемат източните [[славяни]] – руснаци, украинци и беларуси, следват тюркски народи (в [[Средна Азия]]) – узбеки, казахи, [[туркмени]], [[киргизи]] и др. В района на [[Кавказ]] живеят [[азербайджанци]], [[грузинци]], [[арменци]] и др., в [[Прибалтика]] – [[литовци]], [[латвийци]], [[естонци]] и [[карели]], a в югозападната част на СССР – и [[молдовани]]. Други големи народи, представени в населението на Съветския съюз, са някои националности, дали име на автономна република – [[татари]], [[чуваши]], [[башкири]], [[мордовци]], както и [[поляци]]те, [[Германец|немците]] и [[евреи]]те. : '''Национален състав според преброяването от 1989 г.''' ('''почернени''' са националностите, дали име на съюзна република; ''в курсив'' са националностите, дали име на друга административна единица – към 1991 г.) {| class="wikitable sortable" style="width:72%" border="1" !|Националности ||1979 г., хил. д. ||1989 г., хил. д. ||1989 / 1979 г., % |- class="shadow" |style="width:30%"|СССР, общо ||style="width:22%"|262 085 ||style="width:22%"|285 743 ||style="width:22%"|109 |- ||'''[[Руснаци]]''' ||137 397 ||145 155 ||106 |- class="shadow" ||'''[[Украинци]]''' ||42 347 ||44 186 ||104 |- ||'''[[Узбеки]]''' ||12 456 ||16 698 ||134 |- class="shadow" ||'''[[Беларуси]]''' ||9463 ||10 036 ||106 |- ||'''[[Казахи]]''' ||6556 ||8136 ||124 |- class="shadow" ||'''[[Азербайджанци]]''' ||5477 ||6770 ||124 |- ||''[[Татари]]'' ||6185 ||6649 ||107 |- class="shadow" ||'''[[Арменци]]''' ||4151 ||4623 ||111 |- ||'''[[Таджики]]''' ||2898 ||4215 ||145 |- class="shadow" ||'''[[Грузинци]]''' ||3571 ||3981 ||111 |- |- class="shadow" ||'''[[Молдовани]]''' ||2968 ||3352 ||113 |- ||'''[[Литовци]]''' ||2851 ||3067 ||108 |- class="shadow" ||'''[[Туркмени]]''' ||2028 ||2729 ||135 |- ||'''[[Киргизи]]''' ||1906 ||2529 ||133 |- class="shadow" ||[[Германец|Немци]] ||1936 ||2039 ||105 |- ||''[[Чуваши]]'' ||1751 ||1842 ||105 |- class="shadow" ||'''[[Латвийци]]''' ||1439 ||1459 ||101 |- ||''[[Башкири]]'' ||1371 ||1449 ||106 |- class="shadow" ||''[[Евреи]]'' ||1762 ||1378 ||76 |- ||''[[Мордовци]]'' ||1192 ||1154 ||97 |- class="shadow" ||[[Поляци]] ||1151 ||1126 ||98 |- ||'''[[Естонци]]''' ||1020 ||1027 ||101 |- class="shadow" ||''[[Чеченци]]'' ||756 ||957 ||127 |- ||''[[Удмурти]]'' ||714 ||747 ||105 |- class="shadow" ||''[[Марийци]]'' ||622 ||671 ||108 |- ||[[Аварци]] ||483 ||601 ||124 |- class="shadow" ||''[[Осетинци]]'' ||542 ||598 ||110 |- ||[[Лезгинци]] ||383 ||466 ||122 |- class="shadow" ||''[[Каракалпаки]]'' ||303 ||424 ||140 |- ||''[[Буряти]]'' ||353 ||421 ||119 |- class="shadow" ||''[[Кабардинци]]'' ||322 ||391 ||121 |- ||''[[Якути]]'' ||328 ||382 ||116 |- class="shadow" ||[[Даргинци]] ||287 ||365 ||127 |- ||[[Коми (народ)|''Коми'']] ||327 ||345 ||105 |- class="shadow" |} [[Българи]]те в СССР наброяват съответно 361 082 и 372 941 души съгласно преброяванията от 17 януари 1979 и 12 януари 1989 г. Според последното преброяване те съставляват 0,13% и са разпределени по съюзни републики (с дял от тяхното население) така: Украинска ССР – 233 800 (0,454%), Молдовска ССР – 88 419 (2,039%), Руска СФСР – 32 785 (0,022%), Казахска ССР – 10 426 (0,063%), Узбекска ССР – 2166 (0,011%), Таджикска ССР – 1072 (0,021%), Грузинска ССР – 971 (0,018%), Туркменска ССР – 910 (0,026%), Белоруска ССР – 813 (0,008%), Киргизка ССР – 607 (0,014%), Латвийска ССР – 420 (0,016%), Азербайджанска ССР – 270 (0,004%), Литовска ССР – 237 (0,017%), Естонска ССР – 262 (0,006%), Арменска ССР – 83 души (0,003%). == История == {{основна|История на Съветския съюз}} === Създаване === {{раздел-мъниче}} На 29 декември 1922 г. е подписан Договор за образуване на СССР,<ref>{{Ref-lang|ru}} [http://www.rusarchives.ru/statehood/09-02-deklaraciya-obrazovanie-sssr-1922.shtml Союз Советских Социалистических Республик | Виртуальная выставка к 1150-летию зарождения российской государственности] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924121549/http://www.rusarchives.ru/statehood/09-02-deklaraciya-obrazovanie-sssr-1922.shtml |date=2015-09-24 }}</ref> а на 30 декември е одобрен от Първия всесъюзен конгрес на съветите, висш орган на държавната власт по това време. Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) е съставен първоначално от [[РСФСР|Руската]], [[Закавказка съветска федеративна социалистическа република|Закавказката]], [[Украинска съветска социалистическа република|Украинската]] и [[Белоруска съветска социалистическа република|Беларуската]] [[Съюзни републики на СССР|съветски социалистически републики]]. === Предвоенен период === [[Файл:Lenin and stalin crop.jpg|ляво|мини|[[Ленин]] и [[Сталин]]]] В началото на [[1920-те]] години, и особено след смъртта на [[Владимир Ленин]], в ръководството на страната започва ожесточена борба за власт. [[Йосиф Сталин]], макар и лишен от ораторския талант на основния си конкурент [[Лев Троцки]], се възползва от възможността за кадрови контрол, произтичаща от поста му на генерален секретар на ЦК на ВКП (б). Успява ловко да компрометира Троцки, да го прогони от СССР и в крайна сметка установява режим на еднолична власт. Към средата на 1920-те години започва провеждането на „[[Нова икономическа политика]]“ (НЕП). Тя включва допускането на значителни либерално-пазарни елементи в икономиката. С нейна помощ бързо е преодоляна разрухата след Първата световна и Гражданската война в Русия. НЕП-ът се оказва нецелесъобразен за болшевишките стремежи за централизация и усилване на държавната власт. В съзвучие с тези цели са мащабно осъществените от Сталин [[индустриализация]] и [[колективизация]], която води до масов глад в страната през 1932 – 33 г. Индустриализацията има за цел достигането на нивото на икономическо развитие в страните – лидери на капиталистическия свят. Според Сталин и теорията му за „социализъм в една отделно взета страна“ това се налага заради вражеското обкръжение на СССР, което изисква създаването на мощна икономика и армия. Огромните средства, вложени в индустриализацията, дават големи резултати, но заявените в 5-годишните планове върхови постижения не са постигнати. Въпреки това се заявява, че постигнатите резултати са епохални. Стига се до недостиг от ресурси за целите на селското стопанство, вече силно пострадало от насилствената колективизация и преразпределението на хранителни продукти за изхранване на градовете и износ. Комунистическата партия напълно подчинява държавните структури. В страната е създадена [[Тоталитаризъм|тоталитарна]], строго централизирана обществена система, целта на която е бърза икономическа модернизация на страната на социалистическа основа и поддръжка на революционното движение в други страни. За тази цел Ленин създава [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]] в Москва през 1919 г. Всяко социално надигане по света се разглежда като част от цялостна система на революционизиране на масите по света. Този период в съветската историография остава с името [[военен комунизъм]]. Масовите [[Политически репресии в СССР|политически репресии]], особено след [[1934]] г., засягат всички слоеве на обществото. Техни жертви стават [[Нова икономическа политика|непманите]], [[кулак|кулаците]], свързаните с [[бяло движение|бялото движение]], интелигенцията, много обикновени работници и селяни, дори деца,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lituanus.org/2005/05_3_2Balkelis.htm |заглавие=Lithuanian Children in the GULAG |достъп_дата=2010-05-08 |архив_дата=2010-12-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101217143757/http://www.lituanus.org/2005/05_3_2Balkelis.htm }}</ref> както и хора от различни малцинства ([[поляци]] и [[германци]]).<ref>Tim Tzouliadis. [http://news.bbc.co.uk/today/hi/today/newsid_7537000/7537585.stm Nightmare in the workers paradise] [[BBC]], 2 август 2008 See also: Tzouliadis, Tim. ''The Forsaken: An American Tragedy in Stalin's Russia''. The [[Penguin Press]], 2008 (Hardcover, ISBN 1-59420-168-4)</ref> На практика е унищожена и „старата гвардия“ – болшевиките, осъществили революцията и ръководили държавата през първите години. Комисията на Президиума на ЦК КПСС, образувана на 31 декември 1955 г. за подготовката на 20 конгрес на КПСС, прави следните изводи: „През 1937 – 1938 г. са репресирани повече от 1,5 млн. съветски и партийни ръководители, от тях 680 хил. са разстреляни. От 139 члена и кандидат-члена на ЦК са разстреляни 89 души. От 1966 делегата на VII конгрес са репресирани 1108 души, от тях разстреляни 848 души.“ В края на [[1930-те]] настъпват резки промени във външната политика на СССР, смяна на курса на [[колективна сигурност|колективната сигурност]]. През 1939 г. са сключени съветско-германски договори (в това число и [[Пакт Рибентроп-Молотов]]), с които Нацистка Германия и СССР си поделят сферите на влияние в [[Европа]]. Така в началото на [[Втората световна война]] в състава на СССР са включени Западна [[Украйна]] и Западен [[Беларус]], а през [[1940]] – и Прибалтика, [[Бесарабия]] ([[Молдова]]) и Северна [[Буковина]]. След започнатата от СССР [[Съветско-финска война]] ([[30 ноември]] [[1939]] – [[12 март]] 1940), която нанася силен удар по неговия международен авторитет, Съветският съюз е изключен от [[ОН]]. === Втора световна война === {{основна|Велика отечествена война}} През юни [[1941]] г. [[Нацистка Германия]] напада Съветския съюз (виж [[операция Барбароса]]). Неочакваното нападение причинява големи загуби и страдания на съветските народи, в резултат на която умират десетки милиони души, разрушени са хиляди градове и села, унищожено е селското стопанство, икономиката, разграбени са множество културни ценности от окупираните територии. По време на войната съветското правителство провежда масови насилствени депортации на цели народи – [[балкарци]], [[ингуши]], [[чеченци]], [[калмики]], [[татари|кримски татари]], [[карачаевци]], [[гърци|понтийски гърци]], [[българи|кримски и таврийски българи]], [[Германец|руски немци]] и други. През октомври [[1944]] г. е анексирана и включена в състава на СССР [[Тувинска народна република|Тувинската народна република]]. През пролетта на 1945 г. Червената армия води последни сражния с [[Вермахт]]а и в крайна сметка Нацистка Германия подписва „Акта за безусловната си капитулация“. === Следвоенен период === [[Файл:RIAN archive 879591 USSR pilot-cosmonauts at TV studio.jpg|мини|250п|Съветските космонавти през 1963 г. – [[Павел Попович]], [[Юрий Гагарин]] (първият човек в Космоса), [[Валентина Терешкова]] (първата жена космонавт), [[Валери Биковски]], [[Андриан Николаев]] и [[Герман Титов]]]] След победата във войната, на основание на договореностите на участниците в [[Антихитлеристка коалиция|Антихитлеристката коалиция]], територията на СССР е разширена след присъединяването на Южен [[Сахалин]], [[Курилски острови|Курилските острови]], района Петсамо ([[Печенга]]), [[Клайпеда]], [[Кьонигсберг]] ([[Калининградска област]]), Закарпатска Украйна. Червената армия спомага за установяване на комунистически правителства в Източна Европа, които прокарват просъветска политика. През втората половина на [[1940-те]] Сталин укрепва тези правителства. Неговата цел е тези държави да бъдат [[буферна зона]] между СССР и западните страни, опасявайки се от западна интервенция или инвазия, каквито Русия е виждала преди.<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0064) The Cold War], Библиотека на Конгреса: '''''Mindful of the numerous invasions of Russia and the Soviet Union from the West throughout history, Stalin sought to create a buffer zone of subservient East European countries, most of which the Red Army (known as the Soviet army after 1946) had occupied in the course of the war. Taking advantage of its military occupation of these countries, the Soviet Union actively assisted local communist parties in coming to power.'''''</ref> [[Файл:Soviet empire 1960.png|мини|ляво|250п|Страни под прякото влияние на СССР към 1960 г., преди Китайско-съветския разкол]] В следвоенния период в страната дълго се възстановяват разрушената инфраструктура и икономика. Следвоенните гонения продължават („[[Борба срещу космополитизма]]“, „Ленинградското дело“ и др.), които секват едва след смъртта на Сталин. От съюзнически отношения със Западните страни двете системи – капиталистическа и социалистическа, преминават към [[Студена война|Студената война]] и започват [[надпревара във въоръжаването]] и космическите програми. На XX конгрес на [[КПСС]] (1956) [[Никита Хрушчов]] на закрито заседание прочита доклада '''„За култа към личността и неговите последствия“''' на Сталин.<ref>{{Ref-lang|ru}} {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ru.wikisource.org/wiki/О культе личности и его последствиях. Доклад XX съезду КПСС (Н.С. Хрущев)| заглавие= Текст на доклада „За култа към личността и неговите последствия“ пред XX конгрес на КПСС| издател=публ.: 1989 г. Източник: „Известия ЦК КПСС“, N 3}}</ref> Концентрацията на научни и производителни сили, на материални средства в отделните направления на науката и техниката позволява да се осъществят значителни достижения: създадена е първата в света [[АЕЦ|атомна електроцентрала]] ([[1954]]), пуснат е първият изкуствен спътник на Земята „[[Спутник-1]]“ ([[1957]]), първият [[космически кораб]] с летец космонавт ([[1961]]); разширяват се международните връзки на СССР, намалява заплахата от [[ядрена война]] – подписан е Договорът за забрана на изпитанията на ядрено оръжие ([[1963]]) и др. [[Файл:Ford - Brezhnev 1974.jpg|мини|200п|[[Леонид Брежнев]] и [[Джералд Форд]] (ляво) във [[Владивосток]], 1974 г.]] Едновременно с първоначално успешните опити за икономически реформи<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0068) Khrushchev's Reforms and Fall], Библиотека на Конгреса</ref> съветските държавници се опитват да съхранят тоталитарната партийно-държавна система, издигната е цел за изграждането на единен съветски народ,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://bse.sci-lib.com/article103879.html| заглавие= Определение на понятието „съветски народ“| издател= съгласно Голямата съветска енциклопедия}}</ref> изразяваща се в потискане на националните различия на народите за сметка на русифицирането им. Националните проблеми, породени от волунтаристично определените граници между републиките и преселването на цели народности, не са решени, а към властта се присъединяват повече консервативни сили. Именно по онова време [[Никита Хрушчов]] обявява, че СССР ще завърши прехода към [[комунизъм]] до 1980 г.<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0066) THE KHRUSHCHEV ERA], Библиотека на Конгреса</ref> През 1964 г. начело на партията и държавата застава [[Леонид Брежнев]]. Той прекъсва умерената либерализация, започнала при управлението на Хрушчов, и увеличава политическите репресии.<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0069) Collective Leadership and the Rise of Brezhnev], Библиотека на Конгреса</ref> Същевременно икономическите реформи, предприети по инициатива на [[Алексей Косигин]], са забавени или спрени и са пренебрегнати препоръките на съветските икономисти за промени в организацията на плановата икономика. Дългото 18-годишно управление на Брежнев довежда до [[период на застой]] в икономическото и държавно развитие на СССР. === Перестройка и разпад === {{основна|Перестройка|Разпадане на СССР}} От 1985 г. [[Михаил Горбачов]] и неговите съмишленици започват политика на реформи, придобила по-късно названието [[перестройка]], която повишава рязко политическата активност на народа – сформират се масови, а също така и национални движения и организации. Опитите за реформиране на съветската система довежда до задълбочаване на кризата в страната. Потисканите с години нерешени национални проблеми набират сила. [[Външен дълг|Външният дълг]] надминава 100% от [[Брутен вътрешен продукт|БВП]], бюджетният дефицит става двуцифрен, а външни източници за кредитиране практически няма.<ref>[http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/05/21/1828197_zashto_krizata_na_evroto_ne_e_kato_kraha_na_suvetskata/ Защо кризата на еврото не е като краха на съветската рубла], статия в Дневник.БГ от 22 май 2012 г.</ref> Една след друга съветските републики започват да приемат декларации за [[суверенитет]]. На териториите на републиките започват да избухват етнически конфликти, които централната съветска власт временно потушава чрез изпращане на въоръжени подразделения. Група държавни и партийни дейци, под лозунга за съхраняване на единството на страната и възстановяване на твърдия партийно-държавен контрол над всички сфери от живота, предприемат опит за [[държавен преврат]] на 19 август 1991 г. ([[Августовски пуч]]), но не получават нужната поддръжка от народа. Този неуспешен опит за преврат довежда до задълбочаване на противоречията между съветските републики и ускорява [[разпад на СССР|разпада на СССР]]. На [[8 декември]] [[1991]] г. ръководителите на [[Русия]], [[Беларус]] и [[Украйна]] обявяват прекратяването на Съюзния договор на СССР след тайна среща в [[Беловежка гора|Беловежката гора]] на бъдещите си президенти [[Борис Елцин]], [[Станислав Шушкевич]] и [[Леонид Кравчук]]. С разпадането на СССР се подписва „Споразумение за създаване на [[Общност на независимите държави|ОНД]]“ ([[8 декември]] [[1991]], [[Минск]]). [[Азербайджан]], [[Армения]], [[Беларус]], [[Казахстан]], [[Киргизстан]], [[Молдова]], [[Русия]], [[Таджикистан]], [[Туркменистан]], [[Узбекистан]], [[Украйна]] се присъединяват към общността с декларация ([[21 декември]] 1991, [[Алма Ата]]), в която заявяват съпричастност към целите и принципите от „Споразумението за създаване на ОНД“. Разпадането на Съветския съюз довежда до радикални изменения на световната политическа карта, край на [[Студената война]] и изчезване на двуполюсния геополитически модел, основаващ се на баланса на силите на двете свръхдържави – СССР и [[САЩ]]. == Държавно устройство == {{раздел-мъниче}} В състава на СССР влизат 15 републики, като най-голяма е Руската съветска федеративна социалистическа република. Всяка от тях има свое самоуправление – [[конституция]], върховен съвет ([[парламент]]), [[правителство]] и т.н. == Поземлено законодателство == Нормите на поземленото законодателство на СССР установяват правото на изключителна собственост на държавата върху земя. Съгласно Закона на СССР от 13 декември 1968 г. № 3401 VII за утвърждаване на основите на поземленото законодателство на СССР и съюзните републики, член 8, Безплатно ползване на земята: колективни ферми, държавни ферми, други държавни, на кооперативни, обществени предприятия, организации, институции и граждани на СССР земята се предоставя безплатно за ползване. Държавата дарява земи в близост до градове и населени места на организации и предприятия за безплатното им прехвърляне на работниците. == Права на човека == Правата на човека в СССР са комплекс от въпроси за прилагането на правата на човека (основни свободи и възможности в икономическата, социалната, политическата и културната сфера) в СССР. Повечето от тези въпроси са уредени от конституциите на СССР (например Конституцията на СССР от 1977 г.), както и от конституциите, наказателните и гражданските кодекси на съюзните републики (например Наказателния кодекс на РСФСР и Гражданския кодекс на РСФСР). СССР е критикуван от западните страни за нарушения на правата на човека, включително тези, залегнали в международни документи, подписани от Съветския съюз. == Здравеопазване == В СССР мрежата от изследователски институции в областта на медицината, лечебни заведения за възрастни и деца, здравни курорти, санаториуми и домове за почивка е широко разпространена. Медицинската помощ в СССР се е предоставяла безплатно, което е осигурявало достъпността й за цялото население на страната. До средата на 70-те години в РСФСР е постигната най-високата продължителност на живота в историята на Русия: 64,9 за мъжете и 74,5 години за жените. == Въоръжени сили == {{основна|Въоръжени сили на СССР}} Със създаването на СССР през 1922 г. се полагат основите на съюзната [[Червена армия]], в която са включени болшевишките военни части от [[Гражданска война в Русия|гражданската война]]. През 1930-те години едновременно с широкомащабно въоръжаване се провежда и чистка сред военните кадри, която сериозно повлиява върху боеспособността на армията по време на [[Зимната война]] и в началните етапи на [[Втората световна война]]. Доктрината на [[Михаил Тухачевски]] и Владимир Триандафилов за „дълбоки операции“ е усвоена през 1936 г. от Червената армия, като в съгласие с нея започва производство в огромни количества на [[танк]]ове, [[изтребител]]и, [[бомбардировач]]и и [[артилерия]]. Още през 1932 г. СССР вече е сформирал първите в света бронетанкови части на редовна служба – 11-и и 45-и механизирани корпуси. Към 1941 г. е обявено, че 29-те механизирани корпуса на Червената армия разполагат с почти 30 000 танка, които обаче впоследствие се оказват с нулева стойност на бойното поле.<ref>House, стр. 96</ref> В действителност броят на танковете е бил 17 000, от които голяма част са били с остаряла концепция от 1920-те години и без резервни части за поддръжка, вследствие на което 3/4 от тях не са били годни за употреба през 1941 г.<ref>Zaloga 1984, стр. 126.</ref> В допълнение заради избързаното въоръжаване и механизация танковите части в страната са били с лоша комуникация помежду си, образувайки рехав и зле организиран фронт, неспособен да действа единно върху огромните територии на СССР.<ref>House, Jonathan M. (1984). ''Toward Combined Arms Warfare: A Survey of 20th Century Tactics, Doctrine, and Organization.'' [[Fort Leavenworth]], Kansas 66027 – 6900: U.S. Army Command and General Staff College, стр. 96</ref> Това е една от основните причини за големи загуби на СССР при нападението на Германия през 1941 г.<ref>Glantz, ''Stumbling Colossus'', стр. 117</ref> Към края на 1942 г. страната успява да се стабилизира от изненадващото германско нападение с цената на огромни усилия и благодарение на свръхцентрализираната обществена система. След бърза реорганизация и превъоръжаване Червената армия успява да премине в контранастъпление. Впоследствие тя изиграва решаващата роля в победата над Нацистка Германия през войната, побеждавайки 80% от германските въоръжени сили (вкл. [[Вафен-СС]]).<ref>W. Churchill: „''Red Army decided the fate of German militarism''“. Source: Correspondence of the Council of Ministers of the USSR with the U.S. Presidents and Prime Ministers of Great Britain during the Great Patriotic War of 1941 – 1945., V. 2. M., 1976, pp. 204</ref><ref>[[Норман Дейвис|Norman Davies]]: „''Since 75%-80% of all German losses were inflicted on the eastern front it follows that the efforts of the western allies accounted for only 20%-25%''“. Source: Sunday Times, 05/11/2006.</ref> По време на войната СССР дава 8 668 400 военни жертви, 12 700 000 цивилно население и 555 400 загинали от болести. От руски източници се твърди, че над 80% от жертвите на СССР във втората световна война са били от руски произход.<ref name="ReferenceA">Г. Ф. Кривошеев, ''Россия и СССР в войнах XX века: потери вооруженных сил. Статистическое исследование''</ref> За сравнение, загиналите на Източния фронт немски войници са 3 604 800.<ref>''„It seems entirely plausible, while not provable, that one half of the missing were killed in action, the other half however in fact died in Soviet custody“'', Rűdiger Overmans ''Deutsche militärische Verluste im Zweiten Weltkrieg''. Oldenbourg 2000. ISBN 3-486-56531-1</ref> И двете страни губят и голям брой войници в плен – 3 от общо 6 милиона руски военнопленници умират в германски лагери, докато 300 000 от общо 3 милиона пленени германци умират в съветски лагери.<ref>[http://newsfromrussia.com/science/2003/06/13/48180.html German-Russian Berlin-Karlhorst museum] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091011120611/http://newsfromrussia.com/science/2003/06/13/48180.html |date=2009-10-11 }}.</ref> [[Файл:Soviet Navy Bases 1984.png|мини|350п|Бази на ВМС на СССР през 1984 г.]] След края на войната започва демобилизация, в резултат на която числеността на Червената армия е намалена от 11,3 до 2,8 милиона редовни военнослужещи.<ref>Уилям Одъм, ''The Collapse of the Soviet Military'', Yale University Press, New Haven and London, 1998, стр.39</ref> Броят на военните окръзи е намален от 33 на 21, а през 1960-те години – до 16, които остават толкова на брой до разпадането на СССР.<ref>Scott and Scott, ''The Armed Forces of the Soviet Union'', Westview Press, Boulder, CO. (1979) стр.176</ref> През 1980-те години Съветската армия има численост от около 5,3 милиона души, поддържана с 2-годишна наборна служба.<ref>Scott and Scott (1979) стр.305</ref> Сухопътните войски се разделят на 210 дивизии, от които 3/4 са мотострелкови, а останалите – танкови.<ref>M J Orr, ''The Russian Ground Forces and Reform 1992 – 2002'', January 2003, Conflict Studies Research Centre, UK Defence Academy, Sandhurst, стр.1</ref> Не всички дивизии са били в постоянна бойна готовност – нивото им на активност се е определяло по тристепенна скала. От ниво „А“ са военните части в постоянна бойна готовност – около 40% от общия състав, 50% са от ниво „Б“ – в бойна готовност до 72 часа, а 10% са от ниво „В“ – способни да бъдат приведени в бойна готовност до 2 мес.<ref>M J Orr, 2003, стр.1 and David C Isby, ''Weapons and Tactics of the Soviet Army'', Jane's Publishing Company, 1988, стр.30</ref> През 1955 г. е създадена военната организация на [[Варшавски договор|Организацията на Варшавския договор]], след което въоръжените сили на източноевропейските съюзници на СССР се реорганизират по съветски модел. До 1992 г. в СССР съществуват 6 вида въоръжени сили, подредени според приоритета им по време на война – Стратегически ракетни войски, Сухопътни войски, Военновъздушни сили и ПВО, Военноморски флот, Гранични войски и Войски за гражданска защита. Към 1989 г. СССР разполага с най-големия ядрен арсенал в света – около 45 000 ядрени бойни глави, както и с огромно количество оръжия:<ref>[http://www.globalsecurity.org/military/world/russia/army-equipment.htm www.globalsecurity.org]</ref> 55 000 [[танк]]а, 70 000 [[бронетранспортьор]]а, 24 000 [[БМП]], 3500 [[БРДМ]], 33 000 единици буксируема [[артилерия]], 9000 единици самоходна артилерия, 8000 единици ракетна артилерия, 4960 самоходни зенитно-ракетни комплекса, 12 000 единици противовъздушна артилерия, 4300 бойни [[вертолет]]а, 10 000 летателни апарата само във ВВС (от които 205 стратегически бомбардировача и над 3000 изтребителя), 620 транспортни, разузнавателни, цистерни и учебни [[самолет]]а и вертолета, 203 [[подводница|подводници]],<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0479) memory.loc.gov]</ref> 2 атомни ракетни [[крайцер]]а, стотици по-малки [[фрегата|фрегати]], [[корвета|корвети]] и други съдове. След разпада на СССР, около 91% от военната техника минава в ръцете на Руската Федерация. == Териториално делене на СССР == {{основна|Съюзни републики на СССР}} В периода [[1956]] – [[1991]] г. Съветският съюз се е състоял от 15 съветски социалистически републики (ССР): [[Файл:USSR Republics Numbered Alphabetically.png|мини|350px|Състав на СССР]] # [[Арменска ССР]] # [[Азербайджанска ССР]] # [[Белоруска ССР]] # [[Естонска ССР]] # [[Грузинска ССР]] # [[Казахска ССР]] # [[Киргизка ССР]] # [[Латвийска ССР]] # [[Литовска ССР]] # [[Молдовска ССР]] # [[Руска СФСР]] # [[Таджикска ССР]] # [[Туркменска ССР]] # [[Украинска ССР]] # [[Узбекска ССР]] Повечето републики (без Латвийската, Литовската, Естонската, Молдовската и Арменската ССР) се делят на области. В състава на някои съюзни републики (Руска СФСР, Грузинска ССР, Азербайджанска ССР, Узбекска ССР и Таджикска ССР) влизат автономни съветски социалистически републики (АССР) и автономни области. В състава на РСФСР влизат също краеве (а в тях – автономни области); в състава на областите и краевете на РСФСР влизат и национални автономни окръзи. Всички административно-териториални единици се делят на райони и градове на областно, краево и републиканско подчинение. == Икономика == {{основна|Икономика на СССР}} [[Файл:SUR 100 1961 obverse.jpg|мини|210п|Банкнота от 100 рубли, емисия от 1961 г.]] След смъртта на Ленин през 1924 г. икономическите реформи на Сталин (насочени към пълно [[одържавяване]] на средствата за производство) превръщат Съветския съюз в първата държава в света с [[планова икономика]]. Нейни отличителни черти са също [[колхоз]]ите (кооперативни стопанства) и [[совхоз]]ите (държавни стопанства) в селското стопанство, [[петилетка|5-годишните икономически планове]], очертаващи държавното икономическо планиране ([[Госплан]]). Благодарение на строгия държавен контрол, СССР, в рамките на съществуването си, се превръща, от една от най-бедните селскостопански европейски държави, във втората (след [[САЩ]]) икономика в света и става втора по обем на тежката промишленост. Първоначално индустриализацията е стимулирана от подготовката за война, дължаща се най-вече на недоверието към капиталистическия свят.<ref>{{cite book | author = Mawdsley, Evan | pages = 30 | title = The Stalin Years: The Soviet Union, 1929 – 1953 | publisher = [[Manchester University Press]] | year = 1998 | url = http://books.google.com/?id=m-voAAAAIAAJ&dq | isbn = 9780719046009 }}</ref> Държавният апарат осигурява на гражданите работа и безплатно всички най-необходими услуги, като тези в [[здравеопазване]]то и [[образование]]то. В резултат на това СССР успява до самия си край да поддържа приемлив стандарт на живот за населението, макар и под нивото на развитите капиталистически държави. [[Файл:Pntz vert view.jpg|мини|ляво|210п|Промишлен комплекс в [[Первоуралск]]]] Ръководно място в съветската планова икономика има Държавната комисия по планиране – Госплан. Нейна основна задача е провеждането на инвестиционна политика, която да развие хармонично икономиката на държавата – в основата на тази икономика е тежката индустрия, енергетиката и селското стопанство, на базата на които се развива лека и хранително-вкусова промишленост. Комисията по планирането отговаря и за разпределението на ресурсите и определя количествата стоки и услуги, които трябва да бъдат произведени в рамките на 5-годишния план, за да бъдат задоволени нуждите на обществото. Изцяло държавната собственост върху предприятията и стопанствата означава, че цялата икономическа политика се разработва от Госплан. При производството се акцентира основно на функционалността и не се обръща достатъчно внимание на естетичния вид, в който дадената стока се предлага на потребителите в търговската мрежа. Това е една особеност на социалистическата планова икономика. Друга особеност е, че тя не е свързана с крайно интензивно вътрешно потребление, каквото е при капиталистическата пазарна икономика. Това се дължи на възпитанието и образованието на гражданите, което в голяма степен отхвърля ненужното консуматорство. От гледна точка на капиталистическите анализатори, това предопределя ''застой'' на пазара. Този застой е следствие от различните цели, които си поставят капиталистическия и социалистическия пазари – докато капиталистическия пазар съществува и функционира с основна задача максимизиране печалбата за капиталистите, то основната задача на социалистическия пазар е осигуряването на необходимите стоки и услуги на населението, като печалбата не просто остава на заден план, а дори понякога е пожертвана, в интерес на гражданите. Това предпоставяне интересите на народа на първо място довежда до относително по-слаб вътрешен пазар и, в някои случаи, недостиг в държавните приходи, което от своя страна налага преразпределяне на средствата в инвестиционната политика. В допълнение, желанието за бърз икономически растеж, несъобразено с възможностите на държавата за инвестиции, води до неизпълнение на икономическите планове (по непотвърдени сведения от западни източници<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0071) Soviet Union – The Economy], Библиотека на Конгреса</ref> [[Файл:TranslinkLada.jpg|мини|200п|Съветски лек автомобил „[[ВАЗ-2101]]“]] Въпреки това разработването на нови технологии на планов, а не на пазарен принцип – т.е. с осигуряване на крупни ресурси чрез силната им централизация, е причината с по-малка икономическа база СССР да достига (а в понякога дори да задминава) САЩ и другите западни капиталистически държави във военно отношение, както и в някои научни области към 1980-те години<ref>{{cite journal | title = DoD Unveils Competitive Tool: Project Socrates Offers Valuable Analysis | journal = Washington Technology | date = 5 май 1988 | first = Esther | last = Smith}}</ref> Причините за относителното изоставане на съветската икономика в по-късните години на социалистическото развитие имат комплексен характер. От една страна, планират се нереалистично високи темпове за развитие, с оглед възможностите за инвестиране и производство. От друга страна, съветската икономика поема почти напълно военното производство за целия [[социалистически лагер]], при това другите социалистически страни го купуват на занижени, а не на пазарни цени. В допълнение, всички [[суровини]], които останалите социалистически страни получават от СССР, също са на занижени цени спрямо пазарните. Отделно от това, идеологическата и експертна подготовка на новите кадри, които влизат управлението и на централно, и на местно ниво, е занижена. Така става възможно хора, търсещи единствено кариерно израстване, да заемат позиции за експерти или политици в икономическите и политическите структури. Това влошава работата на самия управленски апарат и като цяло на държавата. Следствие на всичко това е занижаване на ефективността на икономиката, погрешно планиране, водещо понякога до свръхпроизводство, а друг път до дефицит. По този начин съветската икономика започва прогресивно да се изтощава и все по-често се оказва недостатъчно способна да задоволява голяма част от нуждите на съветските граждани. == Култура == {{основна|Култура на СССР}} [[Файл:Soviet Union-1963-stamp-Antarctica-4K.jpg|мини|215x215пкс|Марка от времето на СССР, която показва стремежа за развитие на съветския народ]] Съветската култура и начин на живот се влияят от доктрината на комунизма и основните му ценности са наследени именно от там. Изключително голямо внимание се обръща на труда, производството и доброволческата работа, които са задължение за обществото. Ленин и Сталин се почитат като идоли, но почитта към втория е спряна след неговата смърт, докато Владимир Ленин остава централна личност в атеистичното общество на СССР и подвластните му държави. Червеният цвят, [[Червена звезда|петолъчката]] и [[Сърп и чук|сърпът с чук]] се превръщат в емблеми на социализма и затова са често срещани. В комунистическото изкуство се появява образът на работник и работничка, чиито образи могат да бъдат наблюдавани и днес. Съществуват много военни песни и маршове, които възпяват работничеството и труда. Това се е правело с цел стимулиране на производителността, за да може да се овладее огромната територия на най-голямата държава в света. Изграждат се множество пътища и железопътни линии, които символизират този идеал Съветските ордени и наградите за градове-герои се превръщат в символ на военната култура в Съветския съюз, понеже се е обръщало огромно внимание на военното надмощие поради [[Студената война]]. В СССР празнуват [[Ден на победата (9 май)|Деня на победата]] по изключително пищен начин с военни паради, изпълнение на националния химн и заря, която се изстрелва пред Кремъл и се наблюдава от съветските лидери, които стоят прави на трибуна, изградена върху балкон на Мавзолея на Ленин. == Спорт == {{Основна|Спорт в СССР}} След [[Втората световна война]] Съветският съюз се опитва да подобри международния си имидж посредством успехи в спорта. Програмата за постигане на спортни успехи включва систематичното избиране на таланти и освобождаването им от работа, така че да имат време за повече тренировки. Първоначално биват стимулирани малко разпространени спортове, изискващи много добра дисциплина като художествена гимнастика, бързо пързаляне с кънки и ски бягане, така че да могат да бъдат постигнати бързи успехи. През 1956 г. съветите за първи път [[Класиране по медали от Летните олимпийски игри 1956|задминават]] водещите тогава американци на [[Летни олимпийски игри 1956|олимпийските игри]].<ref name=":1" /> През 1956 г. съветите участват за първи път на зимни олимпийски игри и печелят най-много медали.<ref name=":0">[http://corporate.olympics.com.au/games/cortina-d-ampezzo-1956 Cortina D' Ampezzo 1956], corporate.olympics.com.au, 29 октомври 2017</ref> През 1959 г. е съставен седемгодишен план за постигане на доминация в световния спорт, спрямо който активните спортисти трябва да станат двойно повече от тогавашните 19,5 млн. и е постигнато увеличение от 5,5 млн. Целта от 50 златни медали на [[Летни олимпийски игри 1964|олимпийските игри]] в [[Токио]] през 1964 г. не е постигната; вместо това съветите печелят 30 златни медала. В този период печелят златния медал в [[Световно първенство по биатлон|световните първенства по биатлон]] три пъти. В средата на 1960-те спортните успехи намаляват поради застаряването на представляващите страната спортисти. На олимпиадата в Токио средната възраст на състезателите е 27,3 години спрямо 22 на западноевропейските атлети.<ref name=":1">[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46415105.html SOWJET-UNION, Soll und Haben], Der Spiegel, 14 ноември 1966 г.</ref> През 1976 г. в СССР има 93 000 състезатели по [[бързо пързаляне с кънки]].<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-41330685.html Null bis zehn], Der Spiegel, 12 януари 1976 г.</ref> == Източници == <references /> {{ССР}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|История|Съветски съюз}} [[Категория:Съветски съюз| ]] [[Категория:Източен блок]] d00k1o3k1jy8ztgislblxr0xbr826is 0 27094 12214093 12091796 2024-04-25T13:41:11Z Danissimo 21020 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Христофор Колумб | име-оригинал = Cristoforo Colombo | категория = мореплавател | описание = генуезки мореплавател и търговец | портрет = Christopher Columbus.PNG | портрет-описание = | роден-място = [[Генуа]], [[Генуезка република]] | починал-място = [[Валядолид]], [[Испания]] | националност = | работил = | вложки = | брак = Фелипа Монис ди Перестрелу | деца = Диего Колумб и Фернандо Колумб }} '''Христофор Колумб''' ({{lang|it|Cristoforo Colombo}}; {{lang|es|Cristóbal Colón}}; {{lang|pt|Cristóvão Colombo}}; {{lang|la|Christophorus Columbus}}) е [[Генуезка република|генуезки]] [[мореплавател]] и търговец, прекосил [[Атлантическия океан]] и достигнал [[Америка]] на [[12 октомври]] [[1492]] г. под флага на [[Кралство Кастилия|Кастилия]]. Той вярвал, че [[Земя]]та е по-малка сфера и твърдял, че може да достигне [[Далечен изток|Далечния изток]], като пътува от [[Европа]] само на запад. == Ранни години (1451 – 1484) == Роден е вероятно между [[26 август]] и [[31 октомври]]<ref>[http://www.britannica.com/eb/article-9109621/Christopher-Columbus Christopher Columbus (Encyclopædia Britannica)]</ref> [[1451]] г. в Сан Стефано – предградие на [[Генуа]] в днешна [[Италия]], в семейството на тъкача Доминико Коломбо. Малкият Колумб вероятно е учил в училище, издържано от цеха на тъкачните текстилци, където освен тъкачество изучава четене, писане и елементарна [[космография]]. В периода [[1470]] – [[1473]] г. бащата на Колумб се заема с търговия и той взема участие в нея. Според някои изследователи той търгувал с вино по [[Лигурийско море|Лигурийското крайбрежие]] и всъщност тогава получава първите си уроци по мореплаване. На това се дължи и опитът му в [[каботаж]]ното плаване, демонстриран при обиколките на големите [[Антилски острови]]. През [[1474]] г. постъпва на служба в търговската къща „Чентурионе и Негро“ и участва в плаване до остров [[Хиос]] в състава на търговска [[флотилия]]. През [[1475]] г. участва във второ плаване до Хиос и прекарва зимата на острова. Оттам е натоварена [[мастика]], която трябва да се продава във [[Фландрия (графство)|Фландрия]]. През август [[1476]] тръгва на път за Фландрия с конвой, включващ четири генуезки и един фламандски кораб. На [[13 август]] те са нападнати от френски пирати при нос [[Сан Винсенти]]. Корабът, с който пътува Колумб, е потопен и той се добира до брега при град [[Лагуш]], където жителите му помагат да достигне до [[Лисабон]]. В края на 1476 г. (не е точно установено) се жени за [[Фелипа Монис ди Перестрелу]], чийто дядо бил сподвижник на [[Енрике Мореплавателя]] и получава от него титлата капитан-донатарий на о-в [[Порту Санту]]. През периода 1476 – [[1484]] живее в Лисабон и на португалските острови [[Мадейра]] и Порту Санту. През [[1477]] г. пътува с генуезки кораб до [[Англия]] (вероятно като част от задълженията му към фирмата на Чентурионе и Негри). Във връзка с това пътуване съществуват мнения, че е пътувал и до островите [[Исландия]] и [[Ян Майен]] в северния [[Атлантически океан|Атлантик]], но това е доста съмнително. През [[1478]] – [[1479]] пребивава основно на остров Порту Санту, като в същото време продължава да изпълнява задълженията си към генуезката фирма на Чентурионе и Негри. Запазени са сведения за участието му в сделка за доставка на [[захар]], при която той е обвинен в злоупотреба и се налага да пътува до [[Генуа]] през 1479, за да докаже своята невинност. При връщането си от Генуа вероятно взема със себе си и брат си [[Бартоломей]], с когото в Лисабон отварят работилница за изработка на карти и картографски материали. Вероятно по това време се заражда и идеята му за Западния път. == Проект за далечно плаване (1484 – 1492) == По време на престоя си в Лисабон (най-голямото Европейско пристанище по това време) и на островите Мадейра, той има възможност да събере ценни сведения за мореплаването в Атлантическия океан, за ветровете и теченията. През [[1484]] участва в плаване до форт [[Ла Мин]] в [[Гвинея]] (дн. [[Такоради]] в [[Гана]]). По това време Колумб вече може да се счита за опитен мореплавател, тъй като е пропътувал почти всички по-важни маршрути, познати на европейските моряци по това време – [[Средиземноморие]]то, Атлантическото крайбрежие на [[Европа]] и [[Африка]]. [[Файл:Isabel Ferdinand Christoph Colombus Alcazar Cordoba.jpg|мини|Колумб пред католическите крале, скулптурна композиция в [[Кордоба]]]] Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от [[XV век]], той съставя проект за западния, според неговото мнение, най-кратък морски път от Европа до [[Индия]]. По това време той поддържа кореспонденция с известния за времето си флорентински учен [[Паоло Тосканели]], който подкрепя неговата идея. В началото на 1484 г. предлага проекта си на португалския крал [[Жуау II]]. След дълго забавяне кралят предава проекта му на съвет от учени, които трябва да преценят неговата целесъобразност. Този съвет се състои от 4 известни за времето си [[Астрономия|астрономи]] и [[Картография|картографи]], сред които е и германецът [[Мартин Бехайм]]. Съществуват предположения, че тези учени са се усъмнили (и с право) в изчисленията на Колумб и това е било основният им мотив да отхвърлят проекта. В началото на [[1485]] г. съветът дава отрицателното си мнение на краля и той отхвърля проекта на Колумб. Малко по-късно умира жена му Фелипа и през лятото на същата година той решава да се премести в [[кралство Кастилия|Кастилия]]. Там с поддръжката на „католическите крале“ [[Фердинанд II Арагонски]] и [[Исабела Кастилска|Изабела I]], както и на андалуски търговци и банкери, организира правителствена океанска експедиция. == Експедиции до Америка (1492 – 1504) == [[Файл:Viajes de colon en.svg|мини|300px|Карта на експедициите на Колумб]] В периода между [[1492]] и [[1504]] Христофор Колумб предприема четири изследователски експедиции по указ на испанския крал. Събитията по време на тези експедиции той описва в бордовите си дневници. Оригиналите на тези дневници не са запазени, но испанският свещеник-[[Доминикански орден|доминиканец]] Бартоломе де Лас Касас прави частично копие, което достига до наши дни и благодарение на което стават известни много детайли за описаните експедиции. === Първа експедиция (1492 – 1493) === [[Файл:Columbus1.PNG|мини|ляво|300px|Първа експедиция]] Първата експедиция е с екипаж от 90 души на корабите „[[Санта Мария (кораб)|Санта Мария]]“ (100 t), на който Колумб издига своя адмиралски флаг, „[[Пинта (кораб)|Пинта]]“ (около 60 t) с капитан [[Мартин Алонсо Пинсон]] и „[[Ниня]]“ (около 50 t) с капитан [[Висенте Янес Пинсон]]. ==== Преход през Атлантика и откриване на Бахамите ==== Корабите потеглят на [[3 август]] [[1492]] г. от [[Палос]], спират на [[Канарски острови|Канарските острови]] за ремонт на „[[Пинта]]“ и потеглят от там на запад на 6 септември. Първите три дни цари затишие, но през следващите излиза попътен вятър и корабите бързо напредват на запад. Колумб разбира, че тревогата на екипажа ще се увеличава с непрекъснатото отдалечаване от родината и решава да отбелязва в корабния дневник занижени данни за плаването, а истинските ги записва в свой таен дневник. На 10 септември в неговия дневник са записани 60 левги (360 km) за денонощие, а в официалния – 48 левги. Подобни записки продължават и през следващите дни. На 16 септември забелязват множество туфи [[зелени водорасли]] в морето и през следващите три седмици флотилията се придвижва на запад през това странно морско пространство. Така Колумб открива [[Саргасово море]]. В началото на октомври моряците и офицерите настойчиво искат да се промени курсът на югозапад, но едва на 7 октомври Колумб се съгласява, вероятно опасявайки се от метеж на корабите. Минават още три дни и се появяват първите птици около корабите, явен признак за наличие на суша. В 2 часа през нощта на [[12 октомври]] 1492 г., 33 дни след потеглянето им от Канарските острови, морякът Родриго де Триана забелязва на запад земя, която сутринта всички разглеждат с възхищение. Колумб нарича острова Сан Салвадор („Светият Спасител“), като отбелязва, че според местните жители името му е Гуанахани ({{coord|24|02|N|74|30|W|}}). Кой точно остров от [[Бахамските острови]] е бил първата открила се пред очите на моряците земя, остава загадка. Най-вероятно това е настоящият остров [[Сан Салвадор (остров)|Сан Салвадор]], официално именуван така през 1925 г. От корабите спускат лодка и Колумб, заедно с другите двама капитани, [[нотариус]] и кралски контрольор слизат на брега, забиват кастилското знаме, встъпват във владение и съставят съответния нотариален акт. На острова испанците виждат голи хора и Колумб описва първата си среща с [[араваки]]те – народ, който след 20 – 30 години ще бъде напълно изтребен от колонизаторите: {{цитат|''Те с плуване достигаха до нашите лодки и ни носеха папагали, памучна прежда, земеделски сечива и много други предмети, които обменяха за дреболии, давани от нас. На мен ми се стори, че всички тези хора са бедни, ходят както майка ги е родила, в по-голямата си част са млади, добре сложени физически, лицата им са красиви, косите дълги и здрави, а цветът на кожата им кафеникав. Някои от тях имат рисунки по лицето, дрехи по тялото, а някои само около очите и носа. Не познават [[Хладно оръжие|хладни оръжия]] и не знаят значението на [[желязо]]то''.|}} Тук за първи път испанците виждат „сухи листа, които се свиват на тръбичка, запалват се и димят в устите им“ – първо указание за [[тютюн]]а. От 14 до 24 октомври експедицията посещава редица острови от [[Бахамски острови|Бахамския архипелаг]], като открива островите [[Рам]] (14 октомври, Санта Мария де Консепсион, {{coord|23|41|N|74|52|W|}}), [[Лонг Айлънд (Бахамски острови)|Лонг Айлънд]] (17 октомври, Фернандина, {{coord|23|20|N|75|07|W|}}) и [[Крукед Айлънд]] (20 октомври, Изабела, {{coord|22|45|N|74|14|W|}}). ==== Откриване на Куба и Хаити ==== [[Файл:Christopher Columbus by Carl von Piloty.png|мини|Христофор Колумб{{Br}}''авт: Карл Теодор фон Пилоти'']] От индианците на Бахамските о-ви моряците чуват за голям и богат остров на юг, който те наричат [[Куба]], и на 24 октомври флотилията се устремява натам. На 28 октомври виждат брега на Куба и акостират в залива [[Бариай (залив)|Бариай]] ({{coord|21|04|N|76|01|W|}}). Колумб решава, че се намира на един от полуостровите на [[Източна Азия]]. На следващия ден испанците се придвижват на 60 km на северозапад покрай брега на Куба, като очакват срещи с китайски джонки. Много рядко попадат на малки села. Адмиралът изпраща двама души, знаещи [[арабски език]], да завържат търговски отношения с местното население, но никой не разбира езика им. Посланиците се отдалечават малко по-навътре от брега и намират разработени ниви и селища със стотици жители и домове, построени от [[тръстика]]. От отглежданите растения европейците познават само [[памук]]а, а останалите – тютюн, [[царевица]] и [[картоф]]и, виждат за първи път. Предполага се, че от тогава Европа за първи път се е запознала с [[каучук]]а, а първият европеец, усетил вкуса на [[ванилия]]та е Христофор Колумб. Корабите се нуждаят от ремонт и флотилията прекарва 12 дни в залива [[Хибара]] ({{coord|21|06|N|76|07|W|}}). По време на ремонта Колумб научава от местните [[индианци]], че на изток има остров, на който хората „събират [[злато]] по брега“ и на 13 ноември поема обратно на изток. На 20 ноември „Пинта“ се изгубва от погледите на другите два кораба и Колумб заподозрява измяна, че [[Мартин Алонсо Пинсон]] иска лично да открие „златния бряг“. Още две седмици двата кораба плават на изток и на 5 декември достигат най-източната точка на Куба – нос [[Майси]] ({{coord|20|15|N|74|05|W|}}), който Колумб назовава Алфа и Омега. Същия ден той решава да продължи на изток, пресича [[Наветрен проток|Наветрения проток]] и на следващия ден открива остров [[Хаити]], като го нарича [[Испаньола]], поради приликата му с бреговете на [[Кастилия]]. Двата кораба бавно напредват на изток покрай северния бряг на острова. Откриват остров [[Тортуга]] ({{coord|20|03|N|72|48|W|}}), а на 25 декември поради небрежност на вахтения моряк флагманския кораб „Санта Мария“ засяда на [[риф]], но с помощта на местните индианци успяват да свалят от кораба ценните вещи, оръдията и припасите, а част от екипажа се премества на „Ниня“. По заповед на Колумб от останките на разбития кораб построяват [[форт]], който наричат Навидад (Рождество), въоръжават го със свалените оръдия и припаси за една година. Очаровани от прекрасния климат и надявайки се на бързо забогатяване, 39 испанци доброволно остават на брега, като по този начин основават първото европейско селище в [[Америка]]. На 4 януари 1493 „Ниня“ вдига платна и излиза в морето, а след два дни се срещат с „Пинта“. Мартин Пинсон уверява Колумб, че е „напуснал флотилията противно на своята воля“ и адмиралът му повярва. Двата кораба се нуждаят от сериозен ремонт, всички вече се стремят по-бързо да се завърнат в [[Испания]], и на 16 януари „Ниня“ и „Пинта“ излизат в открито море. Първите четири седмици плаването върви благополучно, но на 12 февруари се вдига буря, а в нощта на 14 февруари от „Ниня“ изгубват от поглед „Пинта“. С изгрева на слънцето бурята става още по-жестока и вече никой не се надява, че ще избегнат неминуемата гибел. На разсъмване на 15 февруари, когато вятърът за малко стихва, моряците виждат земя и Колумб правилно определя, че се намират до [[Азорски острови|Азорските о-ви]], а след четири дни спират на остров [[Санта Мария (остров)|Санта Мария]]. На 24 февруари отново попадат в буря недалеч от Лисабон, а на 15 март се завръщат в Палос. Същия ден, малко по-късно, пристига и „Пинта“. === Втора експедиция (1493 – 1496) === [[Файл:Columbus2.PNG|мини|300px|Втора експедиция]] След завръщането си от първото плаване Колумб е произведен в пълен [[адмирал]], [[вицекрал]] и управител на всички открити острови. Незабавно започва организация за втора експедиция от 17 кораба, в т.ч. три големи, като на най-големия, „Мари Галант“ (200 t) Колумб вдига адмиралския си флаг. На корабите са натоварени [[коне]] и [[магаре]]та, едър рогат [[добитък]] и [[Свини|свине]], [[Лоза|лози]] от различни сортове и семена от множество селскостопански култури. В експедицията се включват, за да търсят щастието си, малка група придворни и около 200 рицари останали без работа след приключване на войната с [[араби]]те, десетки чиновници, шест монаси и множество бедняци, надяващи се на бързо забогатяване в новите земи. По различни източници на корабите се намират между 1500 и 2500 души. ==== Откриване на Малките Антили и Пуерто Рико ==== На 25 септември 1493 г. експедицията потегля от [[Кадис]]. На [[Канарски острови|Канарските о-ви]] натоварват [[захарна тръстика]] и по примера на [[португалци]]те, огромни кучета, специално приучени за лов на хора. От Канарските о-ви Колумб взема курс на югозапад, защото индианците на Испаньола го уверяват, че на югоизток от тях са земите на карибите, „островите на неомъжените жени“ и има много злато. Флотилията хваща попътен вятър – североизточния пасат, и за 20 дни пресича океана. На 3 ноември 1493 г. се показва планински, покрит с гори остров, който Колумб назовава [[Доминика]] ({{coord|15|25|N|61|20|W|}}, 751 km²), а малко по-на север, малкия нисък остров [[Мари Галант]] ({{coord|15|56|N|61|16|W|}}), на който слиза. Недалеко се виждат други острови и на 4 ноември открива големия остров [[Гваделупа]] ({{coord|16|15|N|61|30|W|}}, 1700 km²), където испанците прекарват осем дни, като слизат на брега и посещават селата на индианците и влизат в техните домове. От Гваделупа флотилията продължава на северозапад, откривайки един след друг множество острови: на 11 ноември – [[Монтсерат]] ({{coord|16|45|N|62|12|W|}}, 102 km²), [[Антигуа]] ({{coord|17|05|N|61|48|W|}}, 442 km²) и [[Невис]] (Сен Мартен, {{coord|17|09|N|62|35|W|}}, 93 km²), където пускат котва за кратко; на 12 ноември – [[Сейнт Китс]] (Сейнт Кристофър, {{coord|17|21|N|62|47|W|}}, 169 km²), [[Синт Еустатиус]] (Санта Анастасия, {{coord|17|30|N|62|58|W|}}, 21 km²) и [[Саба]] (Сан Кристобал, {{coord|17|38|N|63|14|W|}}, 13 km²); на 13 ноември – [[Санта Крус (остров)|Санта Крус]] (Сейнт Крой, {{coord|17|45|N|64|45|W|}}, 250 km²). С надеждата да намери хора, които да го упътят до Испаньола, Колумб изпраща на следващия ден лодка до острова с въоръжени войници, които хващат в крайбрежното село няколко жени и деца, а на връщане към корабите се провежда първата схватка с местните кариби. На 15 ноември на север виждат земя, състояща се от 40 и повече островчета, които Колумб назовава [[Вирджински острови]] ({{coord|18|25|N|64|45|W|}}, 497 km²). За три дни малките кораби от флотилията обикалят северните острови от архипелага, а големите – южните. Съединяват се при остров [[Виекес]] ({{coord|18|07|N|65|26|W|}}) и на 19 ноември Колумб открива остров [[Пуерто Рико]]. След това корабите заобикалят от юг острова и акостират на западния му бряг на 18° 17` с.ш. ==== Откриване на Ямайка и Южна Куба ==== Още не достигнали до форт Навидад, матросите слизат на брега на [[Испаньола]], за да напълнят вода и намират четири трупа, като един от тях е на европеец. На 27 ноември през нощта флотилията наближава форта и дава сигнал с два пушечни изстрела, но отговор не последва. На разсъмване Колумб начело на голяма група слиза на брега, но не намира нито форт, нито хора – само следи от пожарища и трупове. Причините за гибелта на испанците оставят неизяснени, но вероятно смъртта им е вследствие на причинените от тях грабежи и насилия. През януари 1494 Колумб построява град на изток от изгорения форт и го назовава Изабела. На разузнаване във вътрешността на острова е изпратен отряд начело с [[Алонсо де Охеда]], който се връща след няколко дни с известието, че островът е гъсто населен с мирни индианци и че там има богати златни находища. В търсене на тези находища от 12 до 29 март сам Колумб възглавява поход във вътрешността, като пресича планината [[Кордилера Сентрал]]. При завръщането си в Изабела го очаква неприятно известие: голяма част от хранителните припаси са станали негодни поради топлия климат и върлува [[епидемия]] от [[жълта треска]]. Поради тези причини решава да остави на Испаньола пет кораба и около 500 души, а останалите 12 кораба и хората се отправят обратно за Испания. След като оставя силен гарнизон в Изабела под командването на брат си Диего, на 24 април 1494 г. с три кораба поема на запад. На 29 април достига нос [[Майси (нос)|Майси]] и се движи покрай югоизточното крайбрежие на [[Куба]]. На 1 май открива тесния и дълбок залив [[Гуантанамо]] ({{coord|19|57|N|75|08|W|}}) и продължава на запад недалеч от брега, покрай който се простира планината [[Сиера Маестра]] до нос [[Крус (нос)|Крус]] ({{coord|19|50|N|77|44|W|}}), от който завива на юг и на 5 май 1494 г. открива остров [[Ямайка]]. Плава на запад покрай северния бряг на острова, достига до около 78° з.д. и на 14 май се завръща при нос Крус. От там флотилията от три кораба бавно плава на запад покрай южния бряг на Куба. Открити са големия и плитък залив [[Гуанакаябо]], архипелага [[Хардинес де ла Рейна]] (22 май), [[Залив на свинете|Залива на свинете]] (26 май, 81° 10` з.д.), полуостров [[Сапата]] (27 май, {{coord|22|20|N|82|02|W|}}) и на 3 юни акостират на северния бряг на залива [[Батабано (залив)|Батабано]], на 82° 18` з.д. На 12 юни, при 84° з.д. морето става много плитко и Колумб, опасявайки се от засядане на рифове, решава да се връща, освен това корабите започват да пропускат вода, матросите роптаят и провизиите са на изчерпване. По този начин адмиралът стига само на 100 km от най-западната точка на Куба – нос [[Сан Антонио (нос)|Сан Антонио]], като открива и изследва около 1700 km от южното крайбрежие на Куба. Завивайки на изток, на 13 юни, на {{coord|21|40|N|82|50|W|}}, открива остров [[Пинос]] (Исла де ла Хувентуд, 2200 km<sup>2</sup>) и престоява там около две седмици за почивка на екипажа. От 25 юни до 18 юли се връща почти по същия път до нос Крус и отново завива на юг към Ямайка, където пристига на 22 юли. Открива и изследва западния и южния бряг на острова до 19 август, а на следващия ден достига до югозападния нос на остров [[Хаити]] – нос [[Сан Мигел (нос)|Сан Мигел]]. От 19 август до 15 септември 1494 Колумб изследва южния бряг на Испаньола, на 24 септември открива остров [[Мона (остров)|Мона]] ({{coord|18|05|N|67|53|W|}}, 57 km<sup>2</sup>) и на 29 септември се връща в Изабела изморен и тежко болен. ==== Завоюване на „Испаньола“ ==== По време на 5-месечното му отсъствие от Испаньола от Испания пристигат 3 кораба, командвани от другия му брат Бартоломей, с войски и припаси. Отряди от новопристигналите войници грабят и насилват местните индианци, които отговарят също с насилие. Във връзка с това през март 1495 г. Колумб предприема с 200 войници, 20 коня и 20 кучета експедиция във вътрешността на острова за неговото покоряване. Индианците имат числено превъзходство, но имат първобитно оръжие и нямат тактика при сраженията. Колумб действа с неголеми отряди на открити местности, където има възможност да се включи конница. Девет месеца продължава наказателната операция и в крайна сметка островът е почти покорен. Поради нездравословния климат на северното крайбрежие испанските колонисти напускат Изабела и се прехвърлят на южното, където през 1495 г. Бартоломей Колумб основава град [[Санто Доминго]] – първия официално обявен град в [[Америка]] и сегашна столица на [[Доминиканската република]]. През 1495 г. е издаден указ на краля, разрешаващ на всеки испански поданик да се преселва в новооткритите земи, ако внася в хазната 2/3 от добитото злато. Със същия указ се разрешава на всеки предприемач да организира експедиции за откриване на нови земи и да добива злато, с изключение на Испаньола. Разтревожен от нарушаване на дадените му от краля и кралицата права да открива нови земи, Колумб напуска Испаньола на 10 март и на 11 юни 1496 г. се завръща в [[Кастилия]]. === Трета експедиция (1498 – 1499) === [[Файл:Columbus3.PNG|мини|375x375px|Трета експедиция]] С големи усилия Колумб успява да събере средства за организиране на трета експедиция. Тя се състои този път само от шест кораба и около 300 души екипаж. Малко са желаещите доброволци да пътуват с „адмирала-неудачник“ и той моли краля да пусне на свобода от затворите крадци и престъпници, които попълват екипажа му. ==== Откриване на Тринидад и Южна Америка ==== На 30 май 1498 г. флотилията отплава от устието на река [[Гуадалкивир]] и достига до [[Канарски острови|Канарските о-ви]]. Там Колумб изпраща три от корабите директно за Испаньола, а с останалите три тръгва в югозападна посока и се спуска далеч на юг до около 9 – 10° с.ш. На 31 юли 1498 г. открива остров [[Тринидад (остров)|Тринидад]] ({{coord|10|26|N|61|16|W|}}, 4828 km<sup>2</sup>) и проследява южното му крайбрежие до нос [[Икакос (нос)|Икакос]] (най-югозападната точка на острова). На 1 август с попътен вятър навлиза от юг в залива [[Пария (залив)|Пария]] и установява, че водата в залива е сладка. По този начин разбира, че тук се влива голяма река. Продължава през залива на север, на 5 август открива полуостров [[Пария (полуостров)|Пария]] ({{coord|10|40|N|62|25|W|}}) и продължава на запад покрай южния му бряг, докато не достига до най-западната част на залива, след което завива на югоизток, открива най-западния ръкав от делтата на [[Ориноко]], заобикаля п-ов Пария и на 12 август навлиза в [[Карибско море]]. Следващите два дни проследява северния бряг на полуострова, на 14 август открива о-вите [[Лос Тестигос]] ({{coord|11|23|N|63|07|W|}}) и п-ов [[Арая]], а на 15 август – остров [[Маргарита (остров)|Маргарита]] ({{coord|11|00|N|64|10|W|}}). От острова Колумб тръгва право на север и на 20 август акостира в пристанището на [[Санто Доминго]] в Испаньола. След като анализира своите открития по време на третото си плаване и наличието на огромно количество прясна вода в залива Пария, Колумб стига до извода, че бреговете, които е открил, вероятно са част от нов голям континент. По този начин той поставя началото на откриването и изследването на [[Южна Америка]]. ==== Метеж на „Испаньола“ и депортиране в Испания ==== При пристигането си на Испаньола Колумб намира пълен хаос. Колонистите отказват да признаят властта на началниците, назначени от него. Арестували са брат му Бартоломей. Шири се пълна разруха, индианците са избивани поголовно или са заставяни да работят като [[роби]] в плантациите. Метежът на заселниците приключва с компромиси от страна на Колумб. На всеки метежник е дадено голямо количество земя, за обработката на която са прикрепени определено количество индианци. Въпреки всичко кралската хазна продължава да получава нищожно количество доходи от колонията. По същото това време [[Васко да Гама]] открива истинския път до [[Индия]] и става ясно, че земите, открити от Колумб, нямат нищо общо с богатата Индия. Колумб е наричан празноглавец и измамник и по негов адрес започват да се сипят доноси и обвинения за укриване на кралски доходи. На 17 декември 1499 г. кралят отменя монопола, даден му от него за откриването на нови земи, от което веднага се възползват спътниците му, които стават негови съперници. През 1500 г. на Испаньола е изпратен специалният кралски пълномощник с неограничени права Франсиско Бовадиля. Той взема цялата власт в ръцете си, отнема от адмирала всичките му вещи, документи и пари, и го арестува. Освен него арестува и двамата му братя, оковава ги във вериги и ги хвърля в затвора. След двумесечен процес съдът издава заключение, че Колумб и братята му са неспособни да управляват страната и в обвинения в тирания и бруталност спрямо местното население, след което са депортирани в Испания, където пристигат през октомври 1500 г. При пристигането си заинтересованите финансисти съумяват да „мобилизират общественото мнение“ в полза на разжалвания и унижен адмирал. Кралят и кралицата заповядват неговото освобождаване и писмено му изразяват своето съчувствие, като обещават да му върнат правата, но това никога не се случва. === Четвърта експедиция (1502 – 1504) === [[Файл:Columbus4.PNG|мини|334x334px|Четвърта експедиция]] След като е оправдан през есента на 1501 г., Колумб започва организирането на нова експедиция, целта на която е намирането на проток, който ще го отведе до п-ов [[Малака]] и от там до [[Индия]]. Този път успява да оборудва само четири кораба със 150 души екипаж и на 11 май 1502 г. флотилията отплава на запад. ==== Откриване на Карибите и Централна Америка ==== На 15 юни открива остров [[Мартиника]] ({{coord|14|40|N|61|00|W|}}, 1128 km<sup>2</sup>), а петнадесет дни по-късно, на 29 юни, достига [[Санто Доминго]], но не е допуснат от управителя Николас Овандо да акостира в пристанището. В средата на юли продължава на запад покрай бреговете на Испаньола и Ямайка, завива на югозапад и на 30 юли достига до [[Хондураски залив|Хондураския залив]] при остров [[Гуанаха]] (1{{coord|16|28|N|85|54|W|}}). От 1 август до 14 септември открива северното крайбрежие на [[Хондурас]] от 86° 01` з.д. до 83° 08` з.д., където брегът остро завива на юг. От 14 до 25 септември открива източното крайбрежие на [[Никарагуа]] и североизточното на [[Коста Рика]] („Богат бряг“) и престоява в залива [[Уерта (залив)|Уерта]] до 5 октомври. Тук Колумб установява дружески връзки с местните индианци, с които разменя дреболии за злато, откъдето произлиза и даденото от него име. На 5 октомври продължава на югоизток и същия ден на 82° з.д. открива лагуната [[Чирики]], където престоява 10 дни. От местните индианци Колумб научава, че страната се нарича [[Панама]], и че от другата страна се намира голямо море. На 17 октомври флотилията продължава на изток, но скоро брегът завива на североизток и на 2 ноември корабите спират в залива [[Портобело]] ({{coord|9|33|N|79|40|W|}}), където престояват седмица. След това продължават на изток и достигат до залива [[Ескрибанос (залив)|Ескрибанос]] (79° 10` з.д.), където престояват до 26 ноември. По това време на годината в района започват да духат североизточните [[пасат]]и и по-нататъшното придвижване на изток е невъзможно и Колумб заповядва да се връщат обратно. На 5 декември отново хвърлят котва в [[Портобело]], но скоро го напускат и на 25 декември откриват залива [[Лимон (залив)|Лимон]], който след 400 години ще стане северния вход на [[Панамски канал|Панамския канал]]. Там престояват до 1 януари 1503 г., продължават на запад и на 6 януари откриват устието на златоносната река [[Верагуа (река)|Верагуа]] (80° 52` з.д.). В устието на реката Колумб престоява почти три и половина месеца и загубва един от корабите си. На 16 април ветровете стават северозападни и оредялата флотилия отново поема на изток. В Портоболо изоставят още един от корабите поради негодността му, и с големи трудности на 1 май 1503 г. достига до нос [[Тибурон (нос)|Тибурон]] ({{coord|8|40|N|77|22|W|}}). След като се убеждава, че този район е вече посещаван от европейците (през 1501 г. от [[Родриго де Бастидас]]), поема на север към [[Ямайка]]. На 10 май 1503 г., на северозапад от Ямайка открива [[Кайманови острови|Каймановите о-ви]], а след това в упорита борба с насрещните ветрове и течения, с едва държащите се на вода два кораба достига до Ямайка на 25 юни. ==== Връщане в Испания ==== След като достига до Ямайка с потъващите си кораби, Колумб изпраща до [[Испаньола]] (около 200 km) с испанска пирога Диего Мендес с трима моряка и гребци индианци с молба до Николас Овандо да му изпрати кораб на помощ. Помощта обаче се забавя много и едва в края на юни 1504 г. пристига кораб, с който на 29 юни Колумб окончателно напуска Ямайка и след кратък престой в [[Санто Доминго]] на 7 ноември 1504 г. се завръща тежкоболен в [[Испания]]. == Последни години (1505 – 1506) == През май 1505 г., пооправил се малко от болестта, Колумб тръгва към [[Сеговия]], където тогава се намира кралският двор, но кралят не уважава неговите искания и протака решението си. На 19 май 1506 г. във [[Валядолид]], Колумб написва и заверява пред нотариус своето завещание и на следващия ден умира. След смъртта му семейството завежда съдебно дело срещу короната проточило се почти 20 години, от което наследниците му се сдобили със значителни богатства и имущество.  == Памет за Христофор Колумб == На името на Христофор Колумб са наименувани голямо количество географски обекти по всички краища на света. Неговото име носят 14 града и плато в [[САЩ]], планина, провинция, езеро и нос в [[Канада]], ледник в [[Аляска]], подводна падина в [[Карибско море]], държава в [[Южна Америка]] и река в [[Северна Америка]]. == Значение на делото му == Спорът кой всъщност е бил Христофор Колумб и наистина ли точно той е открил Америка, а не [[викингите]] или някой друг, вероятно ще продължава още с десетилетия. Мнозина индианци обаче смятат, че „откривателят“ им, който и да е бил, е донесъл на коренното население на континента неизброими беди – болести, смърт, мизерия. Тютюнът е бил открит от Христофор Колумб през [[1492]] г., когато стъпил в [[Новия свят]]. Двама от неговите моряци го занесли в [[Испания]]. Дълго време [[инквизицията]] задържала разпространението на тютюн в Европа, като обвинявала пушачите в магьосничество. Предполага се, че Европа за първи път се е запознала с [[каучук]]а след една от експедициите на Христофор Колумб през [[1496]] г. Сред многото екзотични предмети неговите моряци донесли и не особено гладки, но отскачащи при удар топки, които жителите на [[Хаити]] използвали като играчки. Първият европеец, усетил вкуса на [[ванилия]]та, е Христофор Колумб. Испанските [[конкистадор]]и на [[Ернан Кортес]] обаче пренасят ванилията в Европа през [[XV век]]. Тя много бързо намира популярност на [[Стария континент]]. Според една от легендите известният мореплавател и изследовател Христофор Колумб никога не бил опитвал месо, изпечено направо върху горещи въглени. Когато пристига на Карибите в края на XV век, Колумб открива, че местното племе тайно приготвя уловените риба и дивеч, като ги поставя върху специално изработена дървена поставка над огъня и по този начин месото се опушва и изпича. Колумб бил силно впечатлен от вкуса на приготвения специалитет. Местните наричали този начин на готвене „барбакоа“. Със завръщането си в Европа испанските завоеватели донасят със себе си и новия метод за готвене, наречен „барбакоа“. Новата технология за приготвяне на месото заедно със своето название бързо се разпространява из Европа. === Дискусии за делото му === В последните години бяха издадени многобройни книги, предназначени да дадат по-точно тълкуване на историята и да разрушат дълго поддържаните митове. Например, един от най-любимите исторически митове е, че Христофор Колумб бил отплавал на запад от Европа, за да докаже, че Земята е кълбовидна. Биографът на Колумб, [[Елиът Морисън]] описва разказа като „чиста фантасмагория“. В годината, в която Колумб отплава към Америка, [[Мартин Бехайм]] от [[Нюрнберг]], [[Германия]], създава земен [[глобус]]. Никой не прави глобус, ако вярва, че Земята е плоска. Дебатът в дните на Колумб не е бил дали Земята е плоска или кълбовидна. „Въпросът е бил ширината на океана; и именно тук противниците му са били прави.“ Колумб е подценил обиколката на Земята и ширината на океана с доста мили. На пътя му се е оказала Америка и тя е съкратила това, което иначе щеше да бъде много дълго и почти невъзможно пътуване: мнението на образованите в дните на Колумб е било, че земята е сфера с обиколка около 38 616 km. Следователно, тъй като [[Китай]] е на около 12 872 km на изток, здравият разум е сочел за непрактично да се плава 25 744 km на запад, за да се достигне до [[Ориент]]а. Ето защо Колумб е имал толкова трудности в намирането на съмишленици. Колумб изчислил обиколката на Земята на около 28 962 km, а също така е повярвал на преувеличената оценка на [[Птолемей]] за разстоянието до източния бряг на [[Азия]]. Съчетавайки тези две грешки, той стига до заключението, че [[Япония]] отстои на около 4827 km на запад от [[Канарски острови|Канарските острови]]. Колумб допуска и някои допълнителни грешки. Той е вярвал, че дължината на градуса е 91,16 km, когато всъщност точната стойност е почти 111 km при [[Екватор]]а. Възможно е, ако Колумб е бил правилно осведомен за обиколката на Земята и дължината на градуса, той да си е останал вкъщи! Погрешните изчисления на Птолемей са били „щастлива грешка“. Защото те са насърчили мореплаватели като Колумб и [[Джон Кабот|Кабот]] да вярват, че Атлантическият океан може да се прекоси за кратко време. == Вижте също == * [[Велики географски открития]] * [[Яйце на Колумб]] == Външни препратки == * [http://www.kakvo.org/statia/1/hristofor-kolumb-1451-1506 Христофор Колумб 1451 – 1506] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090202091736/http://www.kakvo.org/statia/1/hristofor-kolumb-1451-1506 |date=2009-02-02 }} * [http://www.henry-davis.com/MAPS/Ren/Ren1/300.html Карта, илюстрираща географските идеи на Колумб] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060325003821/http://www.henry-davis.com/MAPS/Ren/Ren1/300.html |date=2006-03-25 }} * [http://www.pbase.com/ngruev/corpuscristy Снимки на трите кораба на Христофор Колумб – Санта Мария, Пинта и Ниня (дубликати, създадени в Испания по случай 500-годишнината от откриването на Америка и наети от САЩ за 100 години)]. == Източници == <references/> * ''[http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/ Географы и путешественики. Краткий биографический словарь]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220330044631/https://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/ |date=2022-03-30 }}'', М., 2001 г. * Магидович, И. П., ''[http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/ История открытия и исследования Центральной и Южной Америки]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220407105818/https://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/ |date=2022-04-07 }}'', М., 1965., 30 – 48, 54 – 72, 96 – 104. * Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''[http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2 Очерки по истории географических открытий] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150123233045/http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2 |date=2015-01-23 }}'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г., стр. 11 – 37, 67 – 73. {{Изследователи на Америка}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Колумб, Христофор}} [[Категория:Кавалери на Ордена на Свети Лазар]] [[Категория:Изследователи на Северна Америка]] [[Категория:Изследователи на Южна Америка]] [[Категория:Италиански изследователи]] [[Категория:Италиански мореплаватели]] [[Категория:Испански мореплаватели]] [[Категория:Испански изследователи]] [[Категория:Родени в Генуа]] [[Категория:Починали във Валядолид]] ap97jxym20cjrdb1q58rgw8bu9bs6a0 0 29216 12214527 12082379 2024-04-25T23:11:48Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{друго значение|града-държава|града|Венеция}} {{Историческа държава |официално-име-бг = Венецианска република |официално-име = Serenissima Repubblica di Venezia |национален_девиз = Pax tibi Marce, evangelista meus<br>Мир на теб Марк, евангелист мой |местоположение = Republic of Venice 1789.svg |местоположение-лег = Разположение на Венецианската република през 1789 г. |начало = 697 |край = 1797 |религия = [[Католицизъм]] |длъжност1 = Дож |управляващ_длъжност1 = [[Паоло Лучо Анафесто]] <small>(първи)</small> |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 697 – 717 |управляващ_длъжност1a = Людовико Манин <small>(последен)</small> |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1789 – 1797 |епоха-вид = [[Средновековие]] |p1 = [[Византийска империя]] |flag_p1 = Labarum.svg |s1 = [[Първа френска република]] |flag_s1 = Flag of France.svg |днес_част = {{Скриване||{{ITA}}<br>{{CRO}}<br>{{MNE}}<br>{{ALB}}<br>{{GRE}}<br>{{CYP}}}} }} '''Венецианската република''' е бивш [[град-държава]] във [[Венеция]], Североизточна [[Италия]]<ref name="EB">{{Цитат уеб | заглавие = Venice | автор = Roberto Cessi, Denis E. Cosgrove, John Foot | труд = Encyclopedia Britannica| дата = 18 декември 2019| достъп_дата = 15 януари 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Venice| език = en | цитат = }}</ref>. Известна е като „Светлейшата република“ (''Serenìsima Repùblica Vèneta'') и съществува от [[7 век|VII век]] до [[18 век|XVIII век]] ([[1797]]) г. В различни етапи от историята си се сдобива с колонии по крайбрежието на Адриатическо, Егейско, Черно и Мраморно море. == История == === Раждане на Републиката === [[Хуни]]те, водени от [[Атила]] през [[452]] година, разрушават римския град [[Аквилея]]. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в [[Лагуна|лагуните]] по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища – [[Градо]], [[Ераклеа|Хераклея]], [[Маламоко]] и др. След падането на [[Римска империя|Западната Римска империя]], тези земи попадат под владичеството на [[остготи]]те, [[Византийска империя|Византия]] и др. При войните с [[лангобарди]]те възниква необходимостта от общо управление и през [[697]] година жителите избират [[Паоло Лучо Анафесто]] пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла „[[ипат]]“, чиито латински еквивалент е „[[дук]]“. С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните [[Венеция]] и [[Генуа]] титла „[[дож]]“. Първоначално правителството е със седалище в [[Ераклеа|Хераклея]]. През [[742]] година е преместено в [[Маламоко]], а през [[810]] година е преместено на необитаемия дотогава остров [[Риалто]], на който след това изниква град Венеция. През [[806]] година венецианската островна група е присъединена към Франкската империя на [[Карл Велики]], но съгласно мирния договор от [[812]] година е върната заедно с [[Далмация]] на [[Византийска империя|Византийската империя]]. Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против [[нормани]]те и [[сарацини]]те, както и срещу славянските пирати от [[Пагания]] на източния бряг на [[Адриатическо море]]. Проникването на италианската търговия в Балканския полуостров личи по византийските [[хрисовул]]и за привилегии за Венеция и Пиза от 1082, 1111, 1126, 1136 г.<ref>Страшимир Н. Лишев, Географията на [[Мохамед Ал-Идриси|Идриси]] като исторически извор за българските градове през XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, вып. 10. 1973</ref>  === Разцвет на Републиката === Могъществото на републиката достига най-високата си степен когато [[дож]]ът [[Енрико Дандоло]] (Enrico Dandolo) се включва с кораби и войски в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], при който [[кръстоносци]]те завладяват [[Константинопол]] през [[1204]] г. При разделянето на [[Византия]] на Венеция са дадени три осми от империята и остров [[Крит]]. Венеция не успява да попречи на падането на [[Латинска империя|Латинската империя]] през [[1261]] година, а византийските императори след това предоставят на генуезците такива широки права, че венецианците са изместени на заден план. Освен това от [[1256]] година започва продължителна война между Венеция и [[Генуа]], част от [[венецианско-генуезки войни|венецианско-генуезките войни]], която се води с променлив успех. [[аристокрация|Аристократическо]]-[[олигархия|олигархическото]] устройство на републиката през [[1297]] година става още по-затворено, вследствие на премахването от дож [[Пиетро Градениго]] на Големия съвет, и превръщането на избираемата дотогава сеньория в наследствена колегия, в чийто състав влизат само записаните в Златната книга фамилии. === Залез === Краят на републиката настъпва през [[1797]] г., когато войските на [[Наполеон Бонапарт]] нахлуват в града и превземат двореца на дожа. След това държавата е поделена между [[Франция]] и [[Австрийска империя|Австрийската империя]]. == Източници == <references /> [[Категория:Венецианска република| ]] lad3cf2k0qyecnlfvltp6t3zddvvfv9 0 29712 12214407 12169163 2024-04-25T19:47:22Z Кочев 10302 /* Устройство */ wikitext text/x-wiki {{Православна църква | име = Българска православна църква – Българска патриаршия | герб = Coat of arms of BPC.png | размер = 100px | картинка = Building of the Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church.jpg | описание = Сградата на Синодалната палата в София | произлязла от = [[Вселенска патриаршия]] | основана = 865/870 година автономна българска архиепископия от [[Борис I]],<br> 893 година [[Преславски народен събор]],<br> 919 година самопровъзгласена на църковно-народен събор автокефалия и патриаршия,<br> 927 година призната автокефалия и патриаршия<br> | статут = [[автокефалия|автокефална]] | предстоятел = вакантен престол | ранг = [[патриарх]] | обред = [[Обред|византийски]] | календар = [[новоюлиански календар|новоюлиански]] | богослужебен език = [[български език|български]]<br>[[църковнославянски език|църковнославянски]] | диоцез = {{флагче с име|България}}<br>българските общности в:<br>{{флагче с име|САЩ}}<br>{{флагче с име|Канада}}<br>{{флагче с име|Австралия}}<br>{{флагче с име|Европейски съюз}}<br>{{флагче с име|Аржентина}}<br>{{флагче с име|Бразилия}} | седалище = [[София]], [[България]] | резиденция = София | епископии = 22 | епархии = 15 | свещеници = повече от 1500 | манастири = 120 | монаси = повече от 400 | училища = 2 семинарии и богословски факултети към Софийския и Великотърновския университет | паство = 8 000 000<ref name="cia">{{cite web| year = 2006| url = http://www.umsl.edu/services/govdocs/wofact2006/geos/bu.html| title = Bulgaria| work = The World Factbook| publisher = CIA| accessdate = 4 юли 2009| архив_дата = 2012-10-16| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121016075050/http://www.umsl.edu/services/govdocs/wofact2006/geos/bu.html}}</ref> | сайт = {{URL|www.bg-patriarshia.bg}} }} '''Българската православна църква – Българска патриаршия''' е [[автокефална църква|автокефална]] [[Поместна църква|поместна]] [[Източно православие|източноправославна]] църква.<ref>{{Citation |title=www.bg-patriarshia.bg |url=http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml |accessdate=2010-05-20 |archivedate=2010-07-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100706054910/http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml }}</ref><ref name="nsi">{{cite web|url=http://www.nsi.bg/Census_e/Census_e.htm |title=Census 2001, Population by Districts and Ethnic Groups as of 1 март 2001 |publisher=Nsi.bg}}</ref> Признатият ѝ през 927 г. ранг на патриаршия я прави първата патриаршия след античните в [[Римокатолическа църква|Рим]], [[Вселенска патриаршия|Константинопол]], [[Александрийска патриаршия|Александрия]], [[Антиохийска патриаршия|Антиохия]] и [[Йерусалимска патриаршия|Йерусалим]] и най-старата народностна църква в Европа. == История == {{Основна|История на Българската православна църква|Охридска архиепископия|Българска екзархия}} Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]], Търновската патриаршия и [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. През 2013 г. Българската православна църква е номинирана за [[Нобелова награда за мир]] заради ролята си в спасяването на българските евреи по време на [[България по време на Втората световна война|Втората световна война]], ставайки така първата религиозна институция с подобна номинация.<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/nominiraha_tsarkvata_ni_za_nobel_za_mir-181375.html Номинираха църквата ни за Нобел за мир, в: „Стандарт“, 16 март 2013.]</ref> == Устройство == Според Устава ѝ: „Българската православна църква – Българска Патриаршия е неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос и се направлява от живеещия в нея Свети Дух.“<ref>https://bg-patriarshia.bg/statute Чл. 1. (1) от Устава на БПЦ</ref><br> Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска патриаршия са: [[Библия|Свещеното писание]], [[Свещено предание|Свещеното предание]], [[Апостолски постановления|Правилата на светите Апостоли]], свещените [[Канон (религия)|канони]] на [[Вселенски събор|вселенските]] и [[Поместен събор|поместните събори]], [[Учение на светите Отци|учението на светите Отци]] и Уставът.<ref>https://bg-patriarshia.bg/statute Чл. 2. от Устава на БПЦ</ref><br> Върховен ръководен орган на Българската православна църква – Българска патриаршия е [[Свети синод на Българската православна църква|Светият синод]] със седалище в град [[София]], който се състои от [[Патриарх|българския патриарх]] и епархийските [[митрополит]]и.<ref>https://bg-patriarshia.bg/statute Чл. 6. (1) от Устава на БПЦ</ref><br> Патриаршеската [[катедрала]] „[Свети Александър Невски (София)|[Св. Александър Невски]]“ има статут на [[Ставропигия|ставропигиален]] храм.<ref>https://bg-patriarshia.bg/statute Чл. 14. от Устава на БПЦ</ref> === Епархии === [[File:Dioceses of the Bulgarian Orthodox Church v2.png|350px|thumb|Епархиите на Българската православна църква на територията на България]] Всяка [[епархия]] на Българската православна църква се управлява от своя [[архиерей]], който носи титлата [[митрополит]]. {|class="wikitable" |+ Епархии в Българската православна църква !№||Име||Седалище||Духовни околии||Митрополит || От дата || Забележка |- |1.||[[Софийска епархия|Софийска]]||[[София]]||[[Софийска духовна околия|София]], [[Самоковска духовна околия|Самоков]], [[Ихтиманска духовна околия|Ихтиман]], [[Дупнишка духовна околия|Дупница]], [[Радомирска духовна околия|Радомир]], [[Кюстендилска духовна околия|Кюстендил]], [[Трънска духовна околия|Трън]], [[Тодечка духовна околия|Годеч]]|| вакантен престол || || |- |2.||[[Видинска епархия|Видинска]]||[[Видин]]||[[Видинска духовна околия|Видин]], [[Ломска духовна околия|Лом]], [[Берковска духовна околия|Берковица]], [[Кулска духовна околия|Кула]], [[Белоградчишка духовна околия|Белоградчик]]||[[Даниил Видински|Даниил]]|| 4 февруари 2018 г.|| от [[Драговитийска епархия|драговитийски]] е. |- |3.||[[Варненска и Великопреславска епархия|Варненска и Великопреславска]]||[[Варна]]||[[Варненска духовна околия|Варна]], [[Шуменска духовна околия|Шумен]], [[Добричка духовна околия|Добрич]], [[Провадийска духовна околия|Провадия]], [[Търговищка духовна околия|Търговище]]||[[Йоан Варненски и Великопреславски|Йоан]] || 22 декември 2013 г.|| от [[Знеполска епархия|знеполски]] е. |- |4.||[[Врачанска епархия|Врачанска]]||[[Враца]]||[[Врачанска духовна околия|Враца]], [[Белослатинска духовна околия|Бяла Слатина]], [[Оряховска духовна околия|Оряхово]]|| [[Григорий Врачански|Григорий]] || 12 март 2017 г.|| от [[Браницка епархия|браницки]] е. |- |5.||[[Плевенска епархия|Плевенска]]||[[Плевен]]||[[Плевенска духовна околия|Плевен]], [[Луковитска духовна околия|Луковит]]||[[Игнатий Плевенски|Игнатий]] || 1 октомври 1998 г.|| от [[Врачанска епархия|врачански]] м. |- |6.||[[Русенска епархия|Русенска]]||[[Русе]]||[[Русенска духовна околия|Русе]], [[Разградска духовна околия|Разград]], [[Поповска духовна околия|Попово]], [[Тутраканска духовна околия|Тутракан]]||[[Наум Русенски|Наум]] || 23 март 2014 г.|| от [[Стобийска епархия|стобийски]] е. |- |7.||[[Ловчанска епархия|Ловчанска]]||[[Ловеч]]||[[Ловчанска духовна околия|Ловеч]], [[Пирдопска духовна околия|Пирдоп]], [[Ботевградска духовна околия|Ботевград]], [[Тетевенска духовна околия|Тетевен]], [[Троян]]||[[Гавриил Ловчански|Гавриил]] || 21 януари 2001 г.|| от [[Макариополска епархия|макариополски]] е. |- |8.||[[Неврокопска епархия|Неврокопска]]||[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]]||[[Гоцеделчевска духовна околия|Гоце Делчев]], [[Благоевградска духовна околия|Благоевград]], [[Разлошка духовна околия|Разлог]], [[Санданска духовна околия|Сандански]], [[Петричка духовна околия|Петрич]]||[[Серафим Неврокопски|Серафим]] || 19 януари 2014 г.|| от [[Мелнишка епархия|мелнишки]] е. |- |9.||[[Пловдивска епархия|Пловдивска]]||[[Пловдив]]||[[Пловдивска духовна околия|Пловдив]], [[Пазарджишка духовна околия|Пазарджик]], [[Асеновградска духовна околия|Асеновград]], [[Хасковска духовна околия|Хасково]], [[Карловска духовна околия|Карлово]], [[Панагюрска духовна околия|Панагюрище]], [[Пещерска духовна околия|Пещера]], [[Смолянска духовна околия|Смолян]], [[Ивайловградска духовна околия|Ивайловград]]||[[Николай Пловдивски|Николай]] || 11 февруари 2007 г.|| от [[Знеполска епархия|знеполски]] е. |- |10.||[[Сливенска епархия|Сливенска]]||[[Сливен]]||[[Сливенска духовна околия|Сливен]], [[Бургаска духовна околия|Бургас]], [[Ямболска духовна околия|Ямбол]], [[Карнобатска духовна околия|Карнобат]], [[Елховска духовна околия|Елхово]], [[Котленска духовна околия|Котел]], [[Малкотърновска духовна околия|Малко Търново]]||вакантен престол || || |- |11.||[[Старозагорска епархия|Старозагорска]]||[[Стара Загора]]||[[Старозагорска духовна околия|Стара Загора]], [[Казанлъшка духовна околия|Казанлък]], [[Чирпанска духовна околия|Чирпан]], [[Новозагорска духовна околия|Нова Загора]], [[Свиленградска духовна околия|Свиленград]], [[Харманлийска духовна околия|Харманли]]|| [[Киприан Старозагорски|Киприан]] || 11 декември 2016 г.|| от [[Дедеагачка, Траянуполска и Самотракийска епархия|траянополски]] е. |- |12.||[[Великотърновска епархия|Великотърновска]]||[[Велико Търново]]||[[Великотърновска духовна околия|Велико Търново]], [[Свищовска духовна околия|Свищов]], [[Горнооряховска духовна околия|Горна Оряховица]], [[Габровска духовна околия|Габрово]], [[Еленска духовна околия|Елена]], [[Севлиевска духовна околия|Севлиево]], [[Никополска духовна околия|Никопол]], [[Дряновска духовна околия|Дряново]], [[Павликенска духовна околия|Павликени]]||[[Григорий Великотърновски|Григорий]] || 27 февруари 1994 г.|| от [[Константийска епархия|константийски]] е. |- |13.||[[Доростолска епархия|Доростолска]]||[[Силистра]]||[[Силистренска духовна околия|Силистра]], [[Тервелска духовна околия|Тервел]], [[Дуловска духовна околия|Дулово]]|| [[Яков Доростолски|Яков]] || 25 октомври 2020 г. || от [[Константийска епархия|константийски]] е. |- |14.||[[Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия|В САЩ, Канада и Австралия]]||[[Ню Йорк]]|| [[Ню Йорк]], [[Торонто]], [[Мелбърн]]||[[Йосиф Американски, Канадски и Австралийски|Йосиф]] || 17 април 1986 г.|| от [[Величка епархия|велички]] е. |- |15.||[[Българска източноправославна епархия в Западна и Средна Европа|В Западна и Средна Европа]]||[[Берлин]]||[[Берлин]], [[Будапеща]], [[Стокхолм]], [[Лондон]], [[Барселона]], [[Рим]]||[[Антоний Западно и Средноевропейски|Антоний]] || 27 октомври 2013 г.|| от [[Константийска епархия|константийски]] е. |- |} Българската православна църква има и епископи без епархии. Всички те, без ''Белоградчишки'', ''Знеполски'' и ''Смоленски'', носят титули на древнопросияли епархии по българските земи. Тези епископи служат като викарни епископи на някой от митрополитите или на патриарха, игумени на манастири или заемат различни длъжности в администрацията на Българската православна църква. {|class="wikitable" |+ Титулярни епископии на Българската православна църква от 1870 г. !№|| Название || Старо/''Номинално'' седалище || Титулярен епископ || Последен титулярен епископ || Години || Забележка |- |1.||[[Агатоникийска епархия|Агатоникийска]]||[[Агатоники]]я||[[Борис Агатоникийски|Борис]] || || 22 март 2008 г.|| |- |2.||[[Агатополска епархия|Агатополска]]||[[Ахтопол|Агатопол]]||[[Йеротей Агатополски|Йеротей]] || || 1 октомври 2014 г.|| |- |3.||[[Одринска епархия|Адрианополска]]||[[Одрин|Адрианопол]]||[[Евлогий Адрианополски|Евлогий]] || || 18 октомври 1998 г.|| |- |4.||[[Белоградчишка епархия|Белоградчишка]]||''[[Белоградчик]]''||[[Поликарп Белоградчишки|Поликарп]]|| || 27 юли 2014 г.|| |- |5.||[[Браницка епархия|Браницка]]||[[Браничево]]|| [[Пахомий Браницки|Пахомий]] || || 19 октомври 2021 г.|| |- |6.||[[Брегалнишка епархия|Брегалнишка]]||[[Щип]]||''вакантна'' || [[Панарет Брегалнишки|Панарет]] || 6 декември 1925 г. – 12 февруари 1944 г. † || |- |7.||[[Кюстендилска епархия|Велбъждска]]||[[Кюстендил]]|| [[Исаак Велбъждски|Исаак]] || || 10 юни 2023 г.|| |- |8.||[[Величка епархия|Величка]]||[[Величка епархия|Велика]]||[[Сионий Велички|Сионий]] || || 24 март 2007 г.|| |- |9.||[[Главиницка епархия|Главиницка]]||[[Главиница (средновековен град)|Главиница]] || [[Макарий Главиницки|Макарий]] || || 26 юни 2022 г. || |- |10.||[[Деволска епархия|Деволска]]||[[Девол (град)|Девол]] || ''вакантна'' || [[Теодосий Деволски|Теодосий]] || 5 октомври 1998 г. – 3 януари 2017 г. † || |- |11.||[[Драговитийска епархия|Драговитийска]]||[[Драговитийска епархия|Драговития]]|| ''вакантна'' || [[Даниил Видински|Даниил]] || 20 януари 2008 г. – 4 февруари 2018 г. || във [[Видинска епархия|видински]] м. |- |12.||[[Знеполска епархия|Знеполска]]||''[[Знеполе]]''||[[Арсений Знеполски|Арсений]] || || 6 юли 2014 г. || |- |13.||[[Константийска епархия|Константийска]]|| [[Константия]] || [[Михаил Константийски|Михаил]] || || 26 септември 2021 г. || |- |14.||[[Крупнишка епархия|Крупнишка]]||[[Крупник]]||[[Инокентий Крупнишки|Инокентий]] || || 26 ноември 2012 г. || |- |15.||[[Левкийска епархия|Левкийска]]||[[Левки (град)|Левки]]||''вакантна'' || [[Павел Левкийски|Павел]] || 1 октомври 1998 г. -19 януари 2024 г. † || |- |16.||[[Макариополска епархия|Макариополска]]||[[Макариопол]]|| ''вакантна'' || [[Гавриил Ловчански|Гавриил]] || 19 октомври 1998 г. – 21 януари 2001 г. || в [[Ловчанска епархия|ловчански]] м. |- |17.||[[Маркианополска епархия|Маркианополска]]||[[Маркианопол]]||''вакантна'' || [[Константин Маркианополски|Константин]] || 1 октомври 1998 г. – 23 май 2017 г. † || |- |18.||[[Мелнишка епархия|Мелнишка]]||[[Мелник]]||[[Герасим Мелнишки|Герасим]] || || 18 декември 2016 г. || |- |19.||[[Месемврийска епархия|Месемврийска]]||[[Несебър|Месемврия]]||[[Яков Месемврийски|Яков]] || || 1 октомври 1998 г.|| |- |20.||[[Браницка епархия|Моравска]]||[[Моровиск]]||''вакантна'' || [[Борис Охридски|Борис]] || 5 август 1910 г. – 10 декември 1910 г. || в [[Охридска епархия|охридски и преспански]] м. |- |21.||[[Нишавска епархия|Нишавска]]||[[Пирот]]||''вакантна'' || [[Иларион Нишавски|Иларион]] || 28 декември 1910 г. – 12 август 1950 г. † || |- |22.||[[Проватска епархия|Проватска]]||[[Провадия]]||[[Игнатий Проватски|Игнатий]] || || 6 април 2008 г. || |- |23.||[[Смоленска епархия|Смоленска]]||''[[Смолян]]''||[[Висарион Смоленски|Висарион]]|| || 21 февруари 2021 г. || |- |24.||[[Стобийска епархия|Стобийска]]||[[Стоби]]||''вакантна'' || [[Наум Русенски|Наум]] || 17 март 2007 г. – 23 март 2014 г. || в [[Русенска епархия|русенски]] м. |- |25.||[[Струмишка епархия|Тивериополска]]||[[Струмица|Тивериопол]]||[[Тихон Тивериополски|Тихон]] || || 6 юли 2003 г. || |- |26.||[[Дедеагачка, Траянуполска и Самотракийска епархия|Траянополска]]||[[Траянопол]]||''вакантна'' || [[Киприан Старозагорски|Киприан]] || 3 март 2008 г. – 11 декември 2016 г. || в [[Старозагорска епархия|старозагорски]] м. |- |} За православните българи в [[Цариград]] има [[Българска църковна община в Истанбул|българско църковно наместничество]], пряко подчинено на Светия синод. Също така пряко подчинена на Светия синод е и [[Българска православна църковна община в Букурещ|Българската православна църковна община]] в [[Букурещ]], [[Румъния]]. == Духовенство и църковнослужители == === Богослужебни степени === Богослужение в БПЦ могат да извършват само лица от мъжки пол, специално подготвени, избрани и ръкоположени в съответната степен. Православната църква признава три степени на свещенослужение: # [[епископ]]ска; # [[презвитер]]ска; # [[дякон]]ска. [[Дванадесетте апостоли]] са първите епископи, избрани и изпратени лично от [[Исус Христос|Иисус Христос]] да проповядват и да кръщават – ''И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа'' ([[Евангелие от Матей|Мат]]. 28:19). Те от своя страна ръкоположили други лица за епископи, презвитери и дякони – ''Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго''. ([[Деяния на Светите апостоли|Деян]]. 8:17) Епископът е най-висшата степен в църковната йерархия. Той има [[църковно право|канонично право]] да извършва самостоятелно всички [[тайнство|тайнства]] и [[треби]]. За епископи се избират само [[монах|монаси]]. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Епископите в БПЦ са: * '''[[митрополит]]и''' (владици) – архиереи, които обладават върховната власт в управлението на определена [[епархия]]. Съветът от всички 15 митрополити на БПЦ се нарича [[Свети синод]] – върховното управление на БПЦ. Четирима митрополити, избрани за срок от четири години, образуват постоянно присъствие или т. нар. „намален състав“ на [[Свети синод|Светия синод]]. Председател на [[Свети Синод|Светия синод]] е Патриархът, а в негово отсъствие или при вдовство на Патриаршеския престол – наместник на патриарха, който обикновено е старшият митрополит; * '''епископи''' без [[епархия]] – заемат висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите. [[Свещеник]]ът (презвитерът, йереят) получава своя сан чрез епископско ръкоположение. Свещеникът извършва самостоятелно повечето от [[тайнство|тайнствата]] и [[треби]]те. Той не може да извършва само тайнството ''[[свещенство]]'', както и да освещава [[църква (сграда)|храмове]], [[антиминс]]и и [[миро]]. Свещеник, който се отличи с примерен живот и служение, получава за награда [[офикия]]та (отличието) '''протойерей''', т.е. старши свещеник. Отличилите се протоиереи могат да бъдат възведени в '''икономи'''. На някои свещеноикономи за отличие се дава и нагръден кръст, с който придобиват офикията '''ставрофорен иконом'''. Иконом, който е проявил особено похвална служба, става '''протопрезвитер'''. [[Дякон]]ът не може да извършва самостоятелно нито една служба. Той е само помощник на архиерея и свещеника в богослужението. Проявилите усърдие в службата и живота си дякони могат да бъдат отличени със званието '''протодякони''', т.е. ''първи'' или ''старши дякони''. === Духовенство === В БПЦ има два вида духовенство – ''бяло духовенство'' и ''монашеско'' (черно) ''духовенство''. '''Бялото духовенство''' се състои от дякони и свещеници, които не са дали обет за безбрачие и живеят в законен църковен брак. Преди ръкоположението БПЦ изисква от съпругите на кандидатите да подпишат нотариално заверена декларация, че са съгласни съпругът им да бъде ръкоположен за дякон и свещеник и ще го последват там, където длъжността му като свещенослужител го задължава да живее.<ref name="UstavBPC">{{Citation |title=Устав на БПЦ |url=http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml |accessdate=2012-03-05 |archivedate=2012-01-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120121203217/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml }}</ref> '''Монашеското''' (черното) '''духовенство''' се състои от [[монах|монаси]] – хора, които не състоят в граждански и църковен брак, като дават [[обет]] за девство, нестяжение и послушание. Дяконите-монаси се наричат '''йеродякони''', т.е. ''свещенодякони''. Йеродяконите могат да получат отличие '''архидякони''', т.е. ''началници на дяконите''. Свещеникът-монах се нарича '''йеромонах''' (свещеномонах). За примерен живот и усърдно служение йеромонахът получава [[офикия]] '''архимандрит''', т.е. ''началник на монашеско общежитие''. Някога архимандрити са се наричали [[игумен]]ите на по-големите манастири. Днес те могат да заемат и различни длъжности в църковната администрация. {| class="wikitable" |+ Титулуване на духовните лица в БПЦ |- !rowspan=2| духовенство !rowspan=2| сан !colspan=2| обръщение |- style="text-align:center" | ''официално'' | ''неофициално'' |- |rowspan=11| монашеско | Патриарх български | Негово светейшество |rowspan=5| Владико |- | Екзарх | Негово блаженство |- | Митрополит |rowspan=2| Негово високопреосвещенство |- | Архиепископ |- | Епископ | Негово преосвещенство |- | Архимандрит | Негово високопреподобие |rowspan=2| Отче |- | Йеромонах | Негово всепреподобие |- | Архидякон |rowspan=3| Негово преподобие |rowspan=2| Отец ... (''името'') |- | Йеродякон |- | Монах | Брате |- | Монахиня | Нейно преподобие | Майко, сестро |- |rowspan=7|бяло | Архиерейски наместник |rowspan=3|Негово високоблагоговейнство |rowspan=5|Отче |- | Протопрезвитер |- | Иконом |- | Протойерей | Негово всеблагоговейнство |- | Свещеник |rowspan=3|Негово благоговейнство |- | Протодякон |rowspan=2| „Отец ... (''името'')“ |- | Дякон |- | бяло и черно | Иподякон | Негово боголюбие | „(''името'')“ |} == Български светци == {{основна|Списък на българските православни светци}} В църковен календар „Жития на светиите“, издаден от Синодалното издателство в София, като български православни светци изрично са отбелязани 85 лица от български произход. През 1943 година Христо Филаретов публикува „Жития на българските светии“, обхващащо 37 значителни български светци. В църковния календар от 1979 година са отбелязани 57. Българската църква, както и всички православни църкви, още от ранните си години почита като светци огромно число лица, без оглед на тяхната народност. Съвсем излишен се счита въпросът за техния брой – „Само един Бог знае всичките техни имена“ е мнението на Църквата още от времето на св. [[Дионисий Ареопагит]]. Някои светци са по-значими и по-известни, а други – недотам популярни, както в България, така и в други православни страни. В България, още при владетелите [[Крум]] и [[Омуртаг]], са се почитали лица, които отстояват християнското си вероизповедание, например [[Терапонтий]], [[Васа Солунска]], [[Емилиян Доростолски]], [[Петнадесет тивериополски мъченици]], [[Давид Солунски]], [[Георги Загорски]], [[Петър Мъгленски]], [[Боян-Енравота|Боян-Енравота, княз български]] и някои други. В началото на култа към определен светец стои най-често неговото кратко или пространно житие. Архиепископ [[Теофилакт Охридски]], който сам е смятан и изобразяван понякога като светец, но най-често се титулова „блажен“, е написал житията на [[Климент Охридски]] и на 15-те Тивериополски мъченици върху български, по-късно изгубени текстове. Заслугата за издирването на българските светци принадлежи на отец [[Паисий Хилендарски]], официално канонизиран от патриарх Кирил на 23 декември 1962 година. Паисий пише в „[[История славяноболгарская]]“: „Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги. Не намерих повече писано за българските царе. За някои светии има пространно житие, но тук написах накратко, колкото да събера всички заедно в кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от българския род... Тук се написаха 58, толкова се намериха.“ Списъкът на българските светци, който [[Йордан Иванов]] дава след ''Зографската история'' (Й. Иванов, ''„[[Български старини из Македония]]“'', С., 1931, стр. 641 – 642) съдържа 41 имена. Много са български новомъченици, пострадали от турците в османската епоха. През периода 1453 – 1867 година на Балканския полуостров са известни имената на около 175 новомъченици. Имена и кратки жития на български светци попадат в началото на 19 век в зографските [[ерминии]] и в печатните календари. Особено информативна е книгата на [[Асен Василиев]], „Български светци в изобразителното изкуство“ от 1987, както и Христо Попов, „Жития на светиите, почитани от православната църква“ от 1930 година. === Български печатни календари === Най-подробни сведения за българските печатни календари до Освобождението (13 „вечни“ и 107 „обикновени“) е събрал [[Никола Ферманджиев]] в статията си ''„Възрожденски календари“'' (в-к „Антени“, год. IX, бр. 22, 30 май 1938). * ''Календар'', Будапеща, 1818 (първи печатан български възрожденски календар) * Христодул Сичан-Николов, ''Календар'', Букурещ 1840 * Константин Огнянович, ''Редовен календар'', Цариград 1842 * Х. Г. Данов, ''Старопланинче. Календаръ за 1856, наредил Х. Г. Данов'' (съдържа Кирил и Методий, Иван Рилски и още няколко малко значими светци) * ''„Жития на светиите, почитани от Православната църква“'' (превод и съставителство – А. Бехметиев и др.) * Хаджи Димитър Паничков, ''„Народен календар. Натъкмил един прокуден българин“'' (печатница х. Д. Паничков), Браила, 1869 (47 български светци) * Стоян Маринов, ''Календар'', Търново, 1878 (последен възрожденски календар) * Йордан Иванов, ''„Български старини из Македония“'', С. 1931, с. 641 – 642 (списък на 41 имена по ''Историята'' на Паисий Хилендарски) * Хр. Филаретов, ''„Жития на българските светци“'', 1943 * Рачко Попов, ''„Български народен календар“'' (изд. „Свят. Наука“), С. 1997 * ''Православен календар'', С. 1957 (57 български светци) * ''[http://www.aba.government.bg/bg/pages/Registry/CHURCH/SvetziPP.html „Жития на светиите“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050526131522/http://www.aba.government.bg/bg/pages/Registry/CHURCH/SvetziPP.html |date=2005-05-26 }}''. Синодално издателство, С. 1991. == Официални издания == {{основна|Църковен вестник}} Официалният издателски орган на Българската православна църква от 1897 година е „[[Синодално издателство]]“. Официалният периодичен печатен орган на издателството на Светия Синод на БПЦ-Българска патриаршия е „[[Църковен вестник]]“. Основан е с решение на Светия синод на БПЦ от 5 февруари 1900 г. (Протокол № 2). Първият брой излиза на 7 април 1900 година, отпечатан в печатницата на Христо Г. Бъчеваров в [[София]]. На първата му страница е публикувана уводна статия под заглавие „Наместо програма", в която подробно се разглежда целта на синодалния орган.<ref name="prot2">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=newspaper.xml |заглавие=Църковен вестник – печатният орган на Българската православна църква |достъп_дата=26 октомври 2016 |фамилно_име=Ст.н.с. д-р Христо Темелски |първо_име= |дата=11 октомври 2013 |труд= |издател=Официален сайт на БПЦ |цитат= |език= |архив_дата=2016-09-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160910132542/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=newspaper.xml }}</ref> == Празници == {{основна|Празници на Българската православна църква – Българска патриаршия}} Празничните богослужения в [[манастир]]ите на БПЦ-БП се извършват според [[Йерусалимски типик|Йерусалимския типик]]. Богослужението в [[енория|енорийските]] храмове на БПЦ-БП се извършва според Синодалния [[типик]] на БПЦ от 1980 г., който се основава на издадения от [[Свети синод на Българската православна църква|Светия синод]] типик през 1890 година, съобразен с [[Цариградски патриаршески типик|Цариградския патриаршески типик]] от 1969 г.<ref name="tipik1980">{{cite book | title = Типик или църковен устав | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = [[Свети синод на Българската православна църква]] | location = [[София]] | isbn = | doi = | pages = 521 | url = https://drive.google.com/file/d/1F3Oovk8wVZBQ1GuvCYph-lPZwz20_bR7/view | accessdate = | quote = | lang-hide = bg | lang = }}</ref> == Манастири == * [[Списък с манастири на Българската православна църква]] == Литература == * Цанков, протопр. Стефан. Българската православна църква от Освобождението до настояще време. – Годишник на Софийския университет. Богословски факултет. Т. 16, 1939. * Снегаров, Ив. Кратка история на съвременните православни църкви. Т. 2. Българска, Руска и Сръбска. С., 1944, 1 – 91. * Овчаров, Д., М. Ваклинова. Раннохристиянските паметници в България. IV – VI в. С., 1978. * Събев, Тодор. Самостойна народностна църква в Средновековна България. С., СИ, 1987, 436 с.; фотот. изд. Велико Търново, Фабер, 2003. * Венедиков, Ив. Прабългарите и християнството. С., 1995. * Николова, Б. Устройство и управление на Българската православна църква (IX – XV в.). С., 1997. * Тодорова, Олга. Православната църква и българите XV – XVIII век. С., 1997. * Религия и църква в България. С., 1999. * Димитров, Божидар. Християнството в българските земи. Български манастири. С., (2000). * Николова, Бистра. Православните църкви през българското средновековие IX – XIV в. С., БАН, 2002, 208 с. * Петров, П., Хр. Темелски. [http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_1.html Църква и църковен живот в Македония]. С., 2003, 176 с. (Македонска библиотека, 46). * Цацов, Борис. Архиереите на българската православна църква. С., 2003. * Българската църква през вековете. Научна сесия по случай 1130 години от учредяването на Българската църква и 130 години от създаването на Българската екзархия. Съст. П. Петков. С., 2003. * Чурешки, Ст. Православието и комунизмът в България: 1944 – 1960. С., 2004. * Петрова, Г. Църква и църковно право в средновековна България. С., 2005. * Държава и църква – църква и държава в българската история. Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия. Ред. Г. Ганев, Г. Бакалов и Ил. Тодев. С., 2006. * Димитров, Божидар. Българска християнска цивилизация. С., 2007. * [http://pstgu.ru/download/1281001759.nikolov.pdf Николов, А. Место и роль Болгарии в средневековой полемике православного Востока против католического Запада (на основе славянских переводных и оригинальных текстов XI – XIV вв.) – В: XVIII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2008, 123 – 127] * Друмева, Валентина, мон. Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време. Т. 1. Зографски манастир, 2007; Т. 2. 2007; Т. 3. 2008; Т. 4. 2008; Т. 5. 2009; Т. 6. 2009; Т. 7. 2010. * Методиев, Момчил. Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава. С., 2010. * Павлов, Пл., Хр. Темелски. Българи светци. С., 2010. == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Глава на Българската православна църква]] * [[Избор на Патриарх на Българската православна църква]] * [[Свети Синод на Българската православна църква]] * [[Календар на православните църковни празници]] * [[Митрополити на Българската православна църква]] * [[Българска екзархия]] * [[Разкол в БПЦ]] == Външни препратки == * [http://www.bg-patriarshia.bg/ Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия] * [http://synodalpressbg.blogspot.bg/ „Църковен вестник“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161029104237/http://synodalpressbg.blogspot.bg/ |date=2016-10-29 }} * [http://pravoslavie.bg Сайт за българското православие] * [http://globalorthodoxy.com Всемирното православие] * [http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml Устав на Българската православна църква] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100706054910/http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml |date=2010-07-06 }} {{Епархии на Българската православна църква}} {{Православие}} {{Религии в България}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Българска православна църква| ]] tc4iiq9347czw4h45j7y089nht0vf9k 12214408 12214407 2024-04-25T19:47:59Z Кочев 10302 /* Устройство */ wikitext text/x-wiki {{Православна църква | име = Българска православна църква – Българска патриаршия | герб = Coat of arms of BPC.png | размер = 100px | картинка = Building of the Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church.jpg | описание = Сградата на Синодалната палата в София | произлязла от = [[Вселенска патриаршия]] | основана = 865/870 година автономна българска архиепископия от [[Борис I]],<br> 893 година [[Преславски народен събор]],<br> 919 година самопровъзгласена на църковно-народен събор автокефалия и патриаршия,<br> 927 година призната автокефалия и патриаршия<br> | статут = [[автокефалия|автокефална]] | предстоятел = вакантен престол | ранг = [[патриарх]] | обред = [[Обред|византийски]] | календар = [[новоюлиански календар|новоюлиански]] | богослужебен език = [[български език|български]]<br>[[църковнославянски език|църковнославянски]] | диоцез = {{флагче с име|България}}<br>българските общности в:<br>{{флагче с име|САЩ}}<br>{{флагче с име|Канада}}<br>{{флагче с име|Австралия}}<br>{{флагче с име|Европейски съюз}}<br>{{флагче с име|Аржентина}}<br>{{флагче с име|Бразилия}} | седалище = [[София]], [[България]] | резиденция = София | епископии = 22 | епархии = 15 | свещеници = повече от 1500 | манастири = 120 | монаси = повече от 400 | училища = 2 семинарии и богословски факултети към Софийския и Великотърновския университет | паство = 8 000 000<ref name="cia">{{cite web| year = 2006| url = http://www.umsl.edu/services/govdocs/wofact2006/geos/bu.html| title = Bulgaria| work = The World Factbook| publisher = CIA| accessdate = 4 юли 2009| архив_дата = 2012-10-16| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121016075050/http://www.umsl.edu/services/govdocs/wofact2006/geos/bu.html}}</ref> | сайт = {{URL|www.bg-patriarshia.bg}} }} '''Българската православна църква – Българска патриаршия''' е [[автокефална църква|автокефална]] [[Поместна църква|поместна]] [[Източно православие|източноправославна]] църква.<ref>{{Citation |title=www.bg-patriarshia.bg |url=http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml |accessdate=2010-05-20 |archivedate=2010-07-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100706054910/http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml }}</ref><ref name="nsi">{{cite web|url=http://www.nsi.bg/Census_e/Census_e.htm |title=Census 2001, Population by Districts and Ethnic Groups as of 1 март 2001 |publisher=Nsi.bg}}</ref> Признатият ѝ през 927 г. ранг на патриаршия я прави първата патриаршия след античните в [[Римокатолическа църква|Рим]], [[Вселенска патриаршия|Константинопол]], [[Александрийска патриаршия|Александрия]], [[Антиохийска патриаршия|Антиохия]] и [[Йерусалимска патриаршия|Йерусалим]] и най-старата народностна църква в Европа. == История == {{Основна|История на Българската православна църква|Охридска архиепископия|Българска екзархия}} Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]], Търновската патриаршия и [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. През 2013 г. Българската православна църква е номинирана за [[Нобелова награда за мир]] заради ролята си в спасяването на българските евреи по време на [[България по време на Втората световна война|Втората световна война]], ставайки така първата религиозна институция с подобна номинация.<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/nominiraha_tsarkvata_ni_za_nobel_za_mir-181375.html Номинираха църквата ни за Нобел за мир, в: „Стандарт“, 16 март 2013.]</ref> == Устройство == Според Устава ѝ: „Българската православна църква – Българска Патриаршия е неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос и се направлява от живеещия в нея Свети Дух.“<ref>https://bg-patriarshia.bg/statute Чл. 1. (1) от Устава на БПЦ</ref><br> Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска патриаршия са: [[Библия|Свещеното писание]], [[Свещено предание|Свещеното предание]], [[Апостолски постановления|Правилата на светите Апостоли]], свещените [[Канон (религия)|канони]] на [[Вселенски събор|вселенските]] и [[Поместен събор|поместните събори]], [[Учение на светите Отци|учението на светите Отци]] и Уставът.<ref>https://bg-patriarshia.bg/statute Чл. 2. от Устава на БПЦ</ref><br> Върховен ръководен орган на Българската православна църква – Българска патриаршия е [[Свети синод на Българската православна църква|Светият синод]] със седалище в град [[София]], който се състои от [[Патриарх|българския патриарх]] и епархийските [[митрополит]]и.<ref>https://bg-patriarshia.bg/statute Чл. 6. (1) от Устава на БПЦ</ref><br> Патриаршеската [[катедрала]] „[[Свети Александър Невски (София)|Св. Александър Невски]]“ има статут на [[Ставропигия|ставропигиален]] храм.<ref>https://bg-patriarshia.bg/statute Чл. 14. от Устава на БПЦ</ref> === Епархии === [[File:Dioceses of the Bulgarian Orthodox Church v2.png|350px|thumb|Епархиите на Българската православна църква на територията на България]] Всяка [[епархия]] на Българската православна църква се управлява от своя [[архиерей]], който носи титлата [[митрополит]]. {|class="wikitable" |+ Епархии в Българската православна църква !№||Име||Седалище||Духовни околии||Митрополит || От дата || Забележка |- |1.||[[Софийска епархия|Софийска]]||[[София]]||[[Софийска духовна околия|София]], [[Самоковска духовна околия|Самоков]], [[Ихтиманска духовна околия|Ихтиман]], [[Дупнишка духовна околия|Дупница]], [[Радомирска духовна околия|Радомир]], [[Кюстендилска духовна околия|Кюстендил]], [[Трънска духовна околия|Трън]], [[Тодечка духовна околия|Годеч]]|| вакантен престол || || |- |2.||[[Видинска епархия|Видинска]]||[[Видин]]||[[Видинска духовна околия|Видин]], [[Ломска духовна околия|Лом]], [[Берковска духовна околия|Берковица]], [[Кулска духовна околия|Кула]], [[Белоградчишка духовна околия|Белоградчик]]||[[Даниил Видински|Даниил]]|| 4 февруари 2018 г.|| от [[Драговитийска епархия|драговитийски]] е. |- |3.||[[Варненска и Великопреславска епархия|Варненска и Великопреславска]]||[[Варна]]||[[Варненска духовна околия|Варна]], [[Шуменска духовна околия|Шумен]], [[Добричка духовна околия|Добрич]], [[Провадийска духовна околия|Провадия]], [[Търговищка духовна околия|Търговище]]||[[Йоан Варненски и Великопреславски|Йоан]] || 22 декември 2013 г.|| от [[Знеполска епархия|знеполски]] е. |- |4.||[[Врачанска епархия|Врачанска]]||[[Враца]]||[[Врачанска духовна околия|Враца]], [[Белослатинска духовна околия|Бяла Слатина]], [[Оряховска духовна околия|Оряхово]]|| [[Григорий Врачански|Григорий]] || 12 март 2017 г.|| от [[Браницка епархия|браницки]] е. |- |5.||[[Плевенска епархия|Плевенска]]||[[Плевен]]||[[Плевенска духовна околия|Плевен]], [[Луковитска духовна околия|Луковит]]||[[Игнатий Плевенски|Игнатий]] || 1 октомври 1998 г.|| от [[Врачанска епархия|врачански]] м. |- |6.||[[Русенска епархия|Русенска]]||[[Русе]]||[[Русенска духовна околия|Русе]], [[Разградска духовна околия|Разград]], [[Поповска духовна околия|Попово]], [[Тутраканска духовна околия|Тутракан]]||[[Наум Русенски|Наум]] || 23 март 2014 г.|| от [[Стобийска епархия|стобийски]] е. |- |7.||[[Ловчанска епархия|Ловчанска]]||[[Ловеч]]||[[Ловчанска духовна околия|Ловеч]], [[Пирдопска духовна околия|Пирдоп]], [[Ботевградска духовна околия|Ботевград]], [[Тетевенска духовна околия|Тетевен]], [[Троян]]||[[Гавриил Ловчански|Гавриил]] || 21 януари 2001 г.|| от [[Макариополска епархия|макариополски]] е. |- |8.||[[Неврокопска епархия|Неврокопска]]||[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]]||[[Гоцеделчевска духовна околия|Гоце Делчев]], [[Благоевградска духовна околия|Благоевград]], [[Разлошка духовна околия|Разлог]], [[Санданска духовна околия|Сандански]], [[Петричка духовна околия|Петрич]]||[[Серафим Неврокопски|Серафим]] || 19 януари 2014 г.|| от [[Мелнишка епархия|мелнишки]] е. |- |9.||[[Пловдивска епархия|Пловдивска]]||[[Пловдив]]||[[Пловдивска духовна околия|Пловдив]], [[Пазарджишка духовна околия|Пазарджик]], [[Асеновградска духовна околия|Асеновград]], [[Хасковска духовна околия|Хасково]], [[Карловска духовна околия|Карлово]], [[Панагюрска духовна околия|Панагюрище]], [[Пещерска духовна околия|Пещера]], [[Смолянска духовна околия|Смолян]], [[Ивайловградска духовна околия|Ивайловград]]||[[Николай Пловдивски|Николай]] || 11 февруари 2007 г.|| от [[Знеполска епархия|знеполски]] е. |- |10.||[[Сливенска епархия|Сливенска]]||[[Сливен]]||[[Сливенска духовна околия|Сливен]], [[Бургаска духовна околия|Бургас]], [[Ямболска духовна околия|Ямбол]], [[Карнобатска духовна околия|Карнобат]], [[Елховска духовна околия|Елхово]], [[Котленска духовна околия|Котел]], [[Малкотърновска духовна околия|Малко Търново]]||вакантен престол || || |- |11.||[[Старозагорска епархия|Старозагорска]]||[[Стара Загора]]||[[Старозагорска духовна околия|Стара Загора]], [[Казанлъшка духовна околия|Казанлък]], [[Чирпанска духовна околия|Чирпан]], [[Новозагорска духовна околия|Нова Загора]], [[Свиленградска духовна околия|Свиленград]], [[Харманлийска духовна околия|Харманли]]|| [[Киприан Старозагорски|Киприан]] || 11 декември 2016 г.|| от [[Дедеагачка, Траянуполска и Самотракийска епархия|траянополски]] е. |- |12.||[[Великотърновска епархия|Великотърновска]]||[[Велико Търново]]||[[Великотърновска духовна околия|Велико Търново]], [[Свищовска духовна околия|Свищов]], [[Горнооряховска духовна околия|Горна Оряховица]], [[Габровска духовна околия|Габрово]], [[Еленска духовна околия|Елена]], [[Севлиевска духовна околия|Севлиево]], [[Никополска духовна околия|Никопол]], [[Дряновска духовна околия|Дряново]], [[Павликенска духовна околия|Павликени]]||[[Григорий Великотърновски|Григорий]] || 27 февруари 1994 г.|| от [[Константийска епархия|константийски]] е. |- |13.||[[Доростолска епархия|Доростолска]]||[[Силистра]]||[[Силистренска духовна околия|Силистра]], [[Тервелска духовна околия|Тервел]], [[Дуловска духовна околия|Дулово]]|| [[Яков Доростолски|Яков]] || 25 октомври 2020 г. || от [[Константийска епархия|константийски]] е. |- |14.||[[Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия|В САЩ, Канада и Австралия]]||[[Ню Йорк]]|| [[Ню Йорк]], [[Торонто]], [[Мелбърн]]||[[Йосиф Американски, Канадски и Австралийски|Йосиф]] || 17 април 1986 г.|| от [[Величка епархия|велички]] е. |- |15.||[[Българска източноправославна епархия в Западна и Средна Европа|В Западна и Средна Европа]]||[[Берлин]]||[[Берлин]], [[Будапеща]], [[Стокхолм]], [[Лондон]], [[Барселона]], [[Рим]]||[[Антоний Западно и Средноевропейски|Антоний]] || 27 октомври 2013 г.|| от [[Константийска епархия|константийски]] е. |- |} Българската православна църква има и епископи без епархии. Всички те, без ''Белоградчишки'', ''Знеполски'' и ''Смоленски'', носят титули на древнопросияли епархии по българските земи. Тези епископи служат като викарни епископи на някой от митрополитите или на патриарха, игумени на манастири или заемат различни длъжности в администрацията на Българската православна църква. {|class="wikitable" |+ Титулярни епископии на Българската православна църква от 1870 г. !№|| Название || Старо/''Номинално'' седалище || Титулярен епископ || Последен титулярен епископ || Години || Забележка |- |1.||[[Агатоникийска епархия|Агатоникийска]]||[[Агатоники]]я||[[Борис Агатоникийски|Борис]] || || 22 март 2008 г.|| |- |2.||[[Агатополска епархия|Агатополска]]||[[Ахтопол|Агатопол]]||[[Йеротей Агатополски|Йеротей]] || || 1 октомври 2014 г.|| |- |3.||[[Одринска епархия|Адрианополска]]||[[Одрин|Адрианопол]]||[[Евлогий Адрианополски|Евлогий]] || || 18 октомври 1998 г.|| |- |4.||[[Белоградчишка епархия|Белоградчишка]]||''[[Белоградчик]]''||[[Поликарп Белоградчишки|Поликарп]]|| || 27 юли 2014 г.|| |- |5.||[[Браницка епархия|Браницка]]||[[Браничево]]|| [[Пахомий Браницки|Пахомий]] || || 19 октомври 2021 г.|| |- |6.||[[Брегалнишка епархия|Брегалнишка]]||[[Щип]]||''вакантна'' || [[Панарет Брегалнишки|Панарет]] || 6 декември 1925 г. – 12 февруари 1944 г. † || |- |7.||[[Кюстендилска епархия|Велбъждска]]||[[Кюстендил]]|| [[Исаак Велбъждски|Исаак]] || || 10 юни 2023 г.|| |- |8.||[[Величка епархия|Величка]]||[[Величка епархия|Велика]]||[[Сионий Велички|Сионий]] || || 24 март 2007 г.|| |- |9.||[[Главиницка епархия|Главиницка]]||[[Главиница (средновековен град)|Главиница]] || [[Макарий Главиницки|Макарий]] || || 26 юни 2022 г. || |- |10.||[[Деволска епархия|Деволска]]||[[Девол (град)|Девол]] || ''вакантна'' || [[Теодосий Деволски|Теодосий]] || 5 октомври 1998 г. – 3 януари 2017 г. † || |- |11.||[[Драговитийска епархия|Драговитийска]]||[[Драговитийска епархия|Драговития]]|| ''вакантна'' || [[Даниил Видински|Даниил]] || 20 януари 2008 г. – 4 февруари 2018 г. || във [[Видинска епархия|видински]] м. |- |12.||[[Знеполска епархия|Знеполска]]||''[[Знеполе]]''||[[Арсений Знеполски|Арсений]] || || 6 юли 2014 г. || |- |13.||[[Константийска епархия|Константийска]]|| [[Константия]] || [[Михаил Константийски|Михаил]] || || 26 септември 2021 г. || |- |14.||[[Крупнишка епархия|Крупнишка]]||[[Крупник]]||[[Инокентий Крупнишки|Инокентий]] || || 26 ноември 2012 г. || |- |15.||[[Левкийска епархия|Левкийска]]||[[Левки (град)|Левки]]||''вакантна'' || [[Павел Левкийски|Павел]] || 1 октомври 1998 г. -19 януари 2024 г. † || |- |16.||[[Макариополска епархия|Макариополска]]||[[Макариопол]]|| ''вакантна'' || [[Гавриил Ловчански|Гавриил]] || 19 октомври 1998 г. – 21 януари 2001 г. || в [[Ловчанска епархия|ловчански]] м. |- |17.||[[Маркианополска епархия|Маркианополска]]||[[Маркианопол]]||''вакантна'' || [[Константин Маркианополски|Константин]] || 1 октомври 1998 г. – 23 май 2017 г. † || |- |18.||[[Мелнишка епархия|Мелнишка]]||[[Мелник]]||[[Герасим Мелнишки|Герасим]] || || 18 декември 2016 г. || |- |19.||[[Месемврийска епархия|Месемврийска]]||[[Несебър|Месемврия]]||[[Яков Месемврийски|Яков]] || || 1 октомври 1998 г.|| |- |20.||[[Браницка епархия|Моравска]]||[[Моровиск]]||''вакантна'' || [[Борис Охридски|Борис]] || 5 август 1910 г. – 10 декември 1910 г. || в [[Охридска епархия|охридски и преспански]] м. |- |21.||[[Нишавска епархия|Нишавска]]||[[Пирот]]||''вакантна'' || [[Иларион Нишавски|Иларион]] || 28 декември 1910 г. – 12 август 1950 г. † || |- |22.||[[Проватска епархия|Проватска]]||[[Провадия]]||[[Игнатий Проватски|Игнатий]] || || 6 април 2008 г. || |- |23.||[[Смоленска епархия|Смоленска]]||''[[Смолян]]''||[[Висарион Смоленски|Висарион]]|| || 21 февруари 2021 г. || |- |24.||[[Стобийска епархия|Стобийска]]||[[Стоби]]||''вакантна'' || [[Наум Русенски|Наум]] || 17 март 2007 г. – 23 март 2014 г. || в [[Русенска епархия|русенски]] м. |- |25.||[[Струмишка епархия|Тивериополска]]||[[Струмица|Тивериопол]]||[[Тихон Тивериополски|Тихон]] || || 6 юли 2003 г. || |- |26.||[[Дедеагачка, Траянуполска и Самотракийска епархия|Траянополска]]||[[Траянопол]]||''вакантна'' || [[Киприан Старозагорски|Киприан]] || 3 март 2008 г. – 11 декември 2016 г. || в [[Старозагорска епархия|старозагорски]] м. |- |} За православните българи в [[Цариград]] има [[Българска църковна община в Истанбул|българско църковно наместничество]], пряко подчинено на Светия синод. Също така пряко подчинена на Светия синод е и [[Българска православна църковна община в Букурещ|Българската православна църковна община]] в [[Букурещ]], [[Румъния]]. == Духовенство и църковнослужители == === Богослужебни степени === Богослужение в БПЦ могат да извършват само лица от мъжки пол, специално подготвени, избрани и ръкоположени в съответната степен. Православната църква признава три степени на свещенослужение: # [[епископ]]ска; # [[презвитер]]ска; # [[дякон]]ска. [[Дванадесетте апостоли]] са първите епископи, избрани и изпратени лично от [[Исус Христос|Иисус Христос]] да проповядват и да кръщават – ''И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа'' ([[Евангелие от Матей|Мат]]. 28:19). Те от своя страна ръкоположили други лица за епископи, презвитери и дякони – ''Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго''. ([[Деяния на Светите апостоли|Деян]]. 8:17) Епископът е най-висшата степен в църковната йерархия. Той има [[църковно право|канонично право]] да извършва самостоятелно всички [[тайнство|тайнства]] и [[треби]]. За епископи се избират само [[монах|монаси]]. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Епископите в БПЦ са: * '''[[митрополит]]и''' (владици) – архиереи, които обладават върховната власт в управлението на определена [[епархия]]. Съветът от всички 15 митрополити на БПЦ се нарича [[Свети синод]] – върховното управление на БПЦ. Четирима митрополити, избрани за срок от четири години, образуват постоянно присъствие или т. нар. „намален състав“ на [[Свети синод|Светия синод]]. Председател на [[Свети Синод|Светия синод]] е Патриархът, а в негово отсъствие или при вдовство на Патриаршеския престол – наместник на патриарха, който обикновено е старшият митрополит; * '''епископи''' без [[епархия]] – заемат висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите. [[Свещеник]]ът (презвитерът, йереят) получава своя сан чрез епископско ръкоположение. Свещеникът извършва самостоятелно повечето от [[тайнство|тайнствата]] и [[треби]]те. Той не може да извършва само тайнството ''[[свещенство]]'', както и да освещава [[църква (сграда)|храмове]], [[антиминс]]и и [[миро]]. Свещеник, който се отличи с примерен живот и служение, получава за награда [[офикия]]та (отличието) '''протойерей''', т.е. старши свещеник. Отличилите се протоиереи могат да бъдат възведени в '''икономи'''. На някои свещеноикономи за отличие се дава и нагръден кръст, с който придобиват офикията '''ставрофорен иконом'''. Иконом, който е проявил особено похвална служба, става '''протопрезвитер'''. [[Дякон]]ът не може да извършва самостоятелно нито една служба. Той е само помощник на архиерея и свещеника в богослужението. Проявилите усърдие в службата и живота си дякони могат да бъдат отличени със званието '''протодякони''', т.е. ''първи'' или ''старши дякони''. === Духовенство === В БПЦ има два вида духовенство – ''бяло духовенство'' и ''монашеско'' (черно) ''духовенство''. '''Бялото духовенство''' се състои от дякони и свещеници, които не са дали обет за безбрачие и живеят в законен църковен брак. Преди ръкоположението БПЦ изисква от съпругите на кандидатите да подпишат нотариално заверена декларация, че са съгласни съпругът им да бъде ръкоположен за дякон и свещеник и ще го последват там, където длъжността му като свещенослужител го задължава да живее.<ref name="UstavBPC">{{Citation |title=Устав на БПЦ |url=http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml |accessdate=2012-03-05 |archivedate=2012-01-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120121203217/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml }}</ref> '''Монашеското''' (черното) '''духовенство''' се състои от [[монах|монаси]] – хора, които не състоят в граждански и църковен брак, като дават [[обет]] за девство, нестяжение и послушание. Дяконите-монаси се наричат '''йеродякони''', т.е. ''свещенодякони''. Йеродяконите могат да получат отличие '''архидякони''', т.е. ''началници на дяконите''. Свещеникът-монах се нарича '''йеромонах''' (свещеномонах). За примерен живот и усърдно служение йеромонахът получава [[офикия]] '''архимандрит''', т.е. ''началник на монашеско общежитие''. Някога архимандрити са се наричали [[игумен]]ите на по-големите манастири. Днес те могат да заемат и различни длъжности в църковната администрация. {| class="wikitable" |+ Титулуване на духовните лица в БПЦ |- !rowspan=2| духовенство !rowspan=2| сан !colspan=2| обръщение |- style="text-align:center" | ''официално'' | ''неофициално'' |- |rowspan=11| монашеско | Патриарх български | Негово светейшество |rowspan=5| Владико |- | Екзарх | Негово блаженство |- | Митрополит |rowspan=2| Негово високопреосвещенство |- | Архиепископ |- | Епископ | Негово преосвещенство |- | Архимандрит | Негово високопреподобие |rowspan=2| Отче |- | Йеромонах | Негово всепреподобие |- | Архидякон |rowspan=3| Негово преподобие |rowspan=2| Отец ... (''името'') |- | Йеродякон |- | Монах | Брате |- | Монахиня | Нейно преподобие | Майко, сестро |- |rowspan=7|бяло | Архиерейски наместник |rowspan=3|Негово високоблагоговейнство |rowspan=5|Отче |- | Протопрезвитер |- | Иконом |- | Протойерей | Негово всеблагоговейнство |- | Свещеник |rowspan=3|Негово благоговейнство |- | Протодякон |rowspan=2| „Отец ... (''името'')“ |- | Дякон |- | бяло и черно | Иподякон | Негово боголюбие | „(''името'')“ |} == Български светци == {{основна|Списък на българските православни светци}} В църковен календар „Жития на светиите“, издаден от Синодалното издателство в София, като български православни светци изрично са отбелязани 85 лица от български произход. През 1943 година Христо Филаретов публикува „Жития на българските светии“, обхващащо 37 значителни български светци. В църковния календар от 1979 година са отбелязани 57. Българската църква, както и всички православни църкви, още от ранните си години почита като светци огромно число лица, без оглед на тяхната народност. Съвсем излишен се счита въпросът за техния брой – „Само един Бог знае всичките техни имена“ е мнението на Църквата още от времето на св. [[Дионисий Ареопагит]]. Някои светци са по-значими и по-известни, а други – недотам популярни, както в България, така и в други православни страни. В България, още при владетелите [[Крум]] и [[Омуртаг]], са се почитали лица, които отстояват християнското си вероизповедание, например [[Терапонтий]], [[Васа Солунска]], [[Емилиян Доростолски]], [[Петнадесет тивериополски мъченици]], [[Давид Солунски]], [[Георги Загорски]], [[Петър Мъгленски]], [[Боян-Енравота|Боян-Енравота, княз български]] и някои други. В началото на култа към определен светец стои най-често неговото кратко или пространно житие. Архиепископ [[Теофилакт Охридски]], който сам е смятан и изобразяван понякога като светец, но най-често се титулова „блажен“, е написал житията на [[Климент Охридски]] и на 15-те Тивериополски мъченици върху български, по-късно изгубени текстове. Заслугата за издирването на българските светци принадлежи на отец [[Паисий Хилендарски]], официално канонизиран от патриарх Кирил на 23 декември 1962 година. Паисий пише в „[[История славяноболгарская]]“: „Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги. Не намерих повече писано за българските царе. За някои светии има пространно житие, но тук написах накратко, колкото да събера всички заедно в кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от българския род... Тук се написаха 58, толкова се намериха.“ Списъкът на българските светци, който [[Йордан Иванов]] дава след ''Зографската история'' (Й. Иванов, ''„[[Български старини из Македония]]“'', С., 1931, стр. 641 – 642) съдържа 41 имена. Много са български новомъченици, пострадали от турците в османската епоха. През периода 1453 – 1867 година на Балканския полуостров са известни имената на около 175 новомъченици. Имена и кратки жития на български светци попадат в началото на 19 век в зографските [[ерминии]] и в печатните календари. Особено информативна е книгата на [[Асен Василиев]], „Български светци в изобразителното изкуство“ от 1987, както и Христо Попов, „Жития на светиите, почитани от православната църква“ от 1930 година. === Български печатни календари === Най-подробни сведения за българските печатни календари до Освобождението (13 „вечни“ и 107 „обикновени“) е събрал [[Никола Ферманджиев]] в статията си ''„Възрожденски календари“'' (в-к „Антени“, год. IX, бр. 22, 30 май 1938). * ''Календар'', Будапеща, 1818 (първи печатан български възрожденски календар) * Христодул Сичан-Николов, ''Календар'', Букурещ 1840 * Константин Огнянович, ''Редовен календар'', Цариград 1842 * Х. Г. Данов, ''Старопланинче. Календаръ за 1856, наредил Х. Г. Данов'' (съдържа Кирил и Методий, Иван Рилски и още няколко малко значими светци) * ''„Жития на светиите, почитани от Православната църква“'' (превод и съставителство – А. Бехметиев и др.) * Хаджи Димитър Паничков, ''„Народен календар. Натъкмил един прокуден българин“'' (печатница х. Д. Паничков), Браила, 1869 (47 български светци) * Стоян Маринов, ''Календар'', Търново, 1878 (последен възрожденски календар) * Йордан Иванов, ''„Български старини из Македония“'', С. 1931, с. 641 – 642 (списък на 41 имена по ''Историята'' на Паисий Хилендарски) * Хр. Филаретов, ''„Жития на българските светци“'', 1943 * Рачко Попов, ''„Български народен календар“'' (изд. „Свят. Наука“), С. 1997 * ''Православен календар'', С. 1957 (57 български светци) * ''[http://www.aba.government.bg/bg/pages/Registry/CHURCH/SvetziPP.html „Жития на светиите“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050526131522/http://www.aba.government.bg/bg/pages/Registry/CHURCH/SvetziPP.html |date=2005-05-26 }}''. Синодално издателство, С. 1991. == Официални издания == {{основна|Църковен вестник}} Официалният издателски орган на Българската православна църква от 1897 година е „[[Синодално издателство]]“. Официалният периодичен печатен орган на издателството на Светия Синод на БПЦ-Българска патриаршия е „[[Църковен вестник]]“. Основан е с решение на Светия синод на БПЦ от 5 февруари 1900 г. (Протокол № 2). Първият брой излиза на 7 април 1900 година, отпечатан в печатницата на Христо Г. Бъчеваров в [[София]]. На първата му страница е публикувана уводна статия под заглавие „Наместо програма", в която подробно се разглежда целта на синодалния орган.<ref name="prot2">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=newspaper.xml |заглавие=Църковен вестник – печатният орган на Българската православна църква |достъп_дата=26 октомври 2016 |фамилно_име=Ст.н.с. д-р Христо Темелски |първо_име= |дата=11 октомври 2013 |труд= |издател=Официален сайт на БПЦ |цитат= |език= |архив_дата=2016-09-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160910132542/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=newspaper.xml }}</ref> == Празници == {{основна|Празници на Българската православна църква – Българска патриаршия}} Празничните богослужения в [[манастир]]ите на БПЦ-БП се извършват според [[Йерусалимски типик|Йерусалимския типик]]. Богослужението в [[енория|енорийските]] храмове на БПЦ-БП се извършва според Синодалния [[типик]] на БПЦ от 1980 г., който се основава на издадения от [[Свети синод на Българската православна църква|Светия синод]] типик през 1890 година, съобразен с [[Цариградски патриаршески типик|Цариградския патриаршески типик]] от 1969 г.<ref name="tipik1980">{{cite book | title = Типик или църковен устав | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = [[Свети синод на Българската православна църква]] | location = [[София]] | isbn = | doi = | pages = 521 | url = https://drive.google.com/file/d/1F3Oovk8wVZBQ1GuvCYph-lPZwz20_bR7/view | accessdate = | quote = | lang-hide = bg | lang = }}</ref> == Манастири == * [[Списък с манастири на Българската православна църква]] == Литература == * Цанков, протопр. Стефан. Българската православна църква от Освобождението до настояще време. – Годишник на Софийския университет. Богословски факултет. Т. 16, 1939. * Снегаров, Ив. Кратка история на съвременните православни църкви. Т. 2. Българска, Руска и Сръбска. С., 1944, 1 – 91. * Овчаров, Д., М. Ваклинова. Раннохристиянските паметници в България. IV – VI в. С., 1978. * Събев, Тодор. Самостойна народностна църква в Средновековна България. С., СИ, 1987, 436 с.; фотот. изд. Велико Търново, Фабер, 2003. * Венедиков, Ив. Прабългарите и християнството. С., 1995. * Николова, Б. Устройство и управление на Българската православна църква (IX – XV в.). С., 1997. * Тодорова, Олга. Православната църква и българите XV – XVIII век. С., 1997. * Религия и църква в България. С., 1999. * Димитров, Божидар. Християнството в българските земи. Български манастири. С., (2000). * Николова, Бистра. Православните църкви през българското средновековие IX – XIV в. С., БАН, 2002, 208 с. * Петров, П., Хр. Темелски. [http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_1.html Църква и църковен живот в Македония]. С., 2003, 176 с. (Македонска библиотека, 46). * Цацов, Борис. Архиереите на българската православна църква. С., 2003. * Българската църква през вековете. Научна сесия по случай 1130 години от учредяването на Българската църква и 130 години от създаването на Българската екзархия. Съст. П. Петков. С., 2003. * Чурешки, Ст. Православието и комунизмът в България: 1944 – 1960. С., 2004. * Петрова, Г. Църква и църковно право в средновековна България. С., 2005. * Държава и църква – църква и държава в българската история. Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия. Ред. Г. Ганев, Г. Бакалов и Ил. Тодев. С., 2006. * Димитров, Божидар. Българска християнска цивилизация. С., 2007. * [http://pstgu.ru/download/1281001759.nikolov.pdf Николов, А. Место и роль Болгарии в средневековой полемике православного Востока против католического Запада (на основе славянских переводных и оригинальных текстов XI – XIV вв.) – В: XVIII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2008, 123 – 127] * Друмева, Валентина, мон. Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време. Т. 1. Зографски манастир, 2007; Т. 2. 2007; Т. 3. 2008; Т. 4. 2008; Т. 5. 2009; Т. 6. 2009; Т. 7. 2010. * Методиев, Момчил. Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава. С., 2010. * Павлов, Пл., Хр. Темелски. Българи светци. С., 2010. == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Глава на Българската православна църква]] * [[Избор на Патриарх на Българската православна църква]] * [[Свети Синод на Българската православна църква]] * [[Календар на православните църковни празници]] * [[Митрополити на Българската православна църква]] * [[Българска екзархия]] * [[Разкол в БПЦ]] == Външни препратки == * [http://www.bg-patriarshia.bg/ Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия] * [http://synodalpressbg.blogspot.bg/ „Църковен вестник“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161029104237/http://synodalpressbg.blogspot.bg/ |date=2016-10-29 }} * [http://pravoslavie.bg Сайт за българското православие] * [http://globalorthodoxy.com Всемирното православие] * [http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml Устав на Българската православна църква] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100706054910/http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml |date=2010-07-06 }} {{Епархии на Българската православна църква}} {{Православие}} {{Религии в България}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Българска православна църква| ]] j13l5w2es0xxk1uk5xd6omm5yrim10j 0 29892 12214054 12003760 2024-04-25T13:12:00Z Rumensz 125859 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Муха|Муха}} {{Художник | име = Алфонс Муха | характеристика = художник и дизайнер | име-оригинал = Alfons Mucha | рождено_име = Алфонс Мария Муха | картинка = Alfons Mucha LOC 3c05828u.jpg | описание = снимка, ок. 1906 г. | роден-дата = [[26 юли]] [[1860]] г. | роден-място = [[Иванчице]], [[Австрийска империя]] | починал-дата = [[14 юли]] [[1939]] г. | починал-място = [[Прага]], [[Чехословакия]] | националност = Чехия | стил = [[Модернизъм]] | период = 1895 – 1939 | учител = | академия = [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен]], Академи Жулиен в Париж, Академи Колароси в Париж | направление = [[Ар нуво]] | патрон = граф Микулов | работил = [[Сара Бернар]] (плакати), [[Чехословакия]] (банкноти и пощенски марки) | творби = цикъл ''Славянска епопея'' | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | подпис = Alfons Mucha signature from letter.jpg | подпис_ширина = | подпис_текст = подпис на Муха на писмо от 1936 г. | женен_за = Марушка Читилова | уебсайт = | общомедия = Alfons Mucha }} '''Алфонс Мария Му̀ха''' (''Alfons Maria Mucha, Alphonse'') ([[24 юли]] [[1860]] – [[14 юли]] [[1939]]) е виден [[Чехия|чешки]] [[живопис]]ец, [[плакат]]ист, [[декор]]атор, [[приложно изкуство|приложник]], един от най-видните представители на [[ар нуво]]. == Биография == === Ранни години === Муха е роден в [[Моравия|южноморавското]] градче [[Иванчице]], тогава част от [[Австрийска империя|Австрийската империя]], на [[24 юли]] [[1860]] година в семейството на потомствения лозар Андрей Муха и втората му съпруга (първата починала) Амалия Муха, дъщеря на богат мелничар. След като родила на съпруга си още две дъщери Амалия също починала. Вдовецът се отдал на възпитанието и образованието на децата си, което за времето си, за сам родител, било лукс. Алфонс, проявява интерес към фолклора, източните религиозни традиции и славянския национализъм ([[Панславизъм]]) в условията на „германизиране“ на чешкото население от страна на [[Хабсбурги]]те. Показал певчески талант още в ранна възраст, през [[1871]] г. става [[хор]]ист в [[катедрала]]та „Св. Петър“ в столицата на южноморавския регион, [[Бърно]]. Той започва да учи и в местния лицей, който така и не завършва. Четири години по-късно, той се завръща в родния си град. Баща му обяснява този му неуспех с разклатеното му здраве, но архивите на лицея говорят за „нагли лъжи“ и чести пропуски на богослуженията. Алфонс имал добри оценки единствено по рисуване и пеене. Но освен това, вече седемнадесет годишен, гласът му бил мутирал и се наложило да напусне катедралния хор. В Иванчице започва работа като чиновник, продължавайки уроците си по [[рисуване]], които междувременно е започнал. Прави неуспешен опит да бъде приет в художествената академия в [[Прага]], от където обявяват, че е лишен от талант, след което заминава за [[Виена]], където от [[1879]] г. работи за фирма, занимаваща се със сценични декори. Междувременно посещава и вечерни уроци по рисуване, прескачайки от Бърно до Виена. Скоро фирмата за която работи фалира и Муха се залавя с улични портрети, ескизи, стенни инкрустации. === Юношество и зрялост === Три години по-късно, след пожар в [[театър]] „Бург“, Муха заминава за [[Микулов]], [[Моравия]], където се захваща свободно с рисуване на [[портрет]]и и декоративни творби. Там се запознава с първия си покровител, граф Карл Хен-Беласи, който го наема да възстанови [[стенопис]]ите в [[замък]]а „Хрушовани Емахоф“, кръстен така в чест на графинята, Ема. Именно тя служи като вдъхновение на младия художник-любител. Графът остава впечатлен от работата на художника и скоро Муха започва да го придружава в пътешествията му из Северна [[Италия]] и [[Тирол]], където работи и в замъка на брата на Хен-Беласи. Междувременно благодарение на ходатайството на графа, започва да посещава [[Мюнхен]]ската художествена академия. Там той застава начело на Асоциацията на славянските художници. През [[1888]] г. Муха започва да посещава академията „Жулиен“ и академията „Колороси“ в [[Париж]], работейки междувременно като художник на [[реклама|реклами]] и [[илюстратор]] на списания. Поради финансови затруднения граф Хен-Беласи спира финансирането му и той се оказва в окаяно финансово положение. През [[1892]] година е нает от едно издателство да илюстрира многотомната „История на Германия“. Муха започва работа в печатницата на Льомерсие. На [[26 декември]] [[1894]] г. директора ѝ, Морис дьо Брунхоф, идва при художника с молба от актрисата [[Сара Бернар]]. Предстои ѝ да постави постановката „Жизмонда“ на [[Викториен Сарду]], който е и приятел на Бернар, в „Театъра на Ренесанса“ и спешно ѝ трябва плакат, който да бъде разлепен на [[1 януари]]. Муха, който до този момент не е правил подобно нещо, се заема с нелеката задача. На другия ден представя проекта в маслени бои пред директора, който обаче не е във възторг. По онова време много видни художници работят в областта на плаката, като [[Жюл Шере|Шере]] и [[Анри дьо Тулуз-Лотрек|Лотрек]], и творбата на Муха не приличала на тези на нито един от тях. Те обичали наситените цветове и греещото керемиденочервено. Плакатът на Муха бил с нестандартен формат (тесен и висок), а Жизмонда – цялата в бяло и далеч не в ярки тонове. Ала пищният откъм [[орнамент]]ировка, стилизиран дизайн на плаката, както и стройната и царствена фигура на Сара Бернар (каквато тя далеч не била), облечена в царски византийски одежди, носи на Муха шестгодишен договор с актрисата. Именно тази му творба прави живописеца известен. Продуктивността на някои от множеството именити колеги на Муха в областта на плаката била поразителна. Шере например е автор на над хиляда плаката. Така била въведена модата да се колекционират най-добрите. Плакатът на „Жизмонда“ става толкова популярен и търсен, че Бернар разпорежда да се разлепят само част от поръчаните четири хиляди бройки. Останалите били продадени на колекционерите. [[Файл:Alfons Mucha - 1898 - Dance.jpg|мини|170п|ляво|Литографията „Танцът“ от серията „Изкуствата“, Алфонс Муха, 1898 г.]] Муха започва да работи по редица плакати в стил, станал по-късно известен с името [[ар нуво]]. Работите му са белязани от един основен [[Мотив (изкуство)|мотив]]: красивите, млади жени, облечени в ефирни облекла с неясни очертания, поставени в обкръжение от цветя, често преминаващи в [[арабеска|арабески]] и [[ореол]]и около главите им, както и с буйни, неестествено дълги коси, извиващи се в елегантно стилизирани [[ластар]]и. Скоро много художници започнали да го имитират, ала никой не постигнал неговия голям усет към детайла и завидни способности в боравенето със сложна и гъсто преплетена орнаментировка. През [[1897]] г. списанието „Журнал на Художниците“ организира в ''Galerie La Bodinière'' първата самостоятелна изложба на Муха. Каталогът, за чийто увод е използвано писмо на Сара Бернар, включвал 107 творби. Втората му изложба по-късно същата година с над 400 работи е организирана от „Salon des Cent“ и е представена в няколко европейски града. Година по-късно Муха вече дава уроци по рисуване в академията „Кармен“. За да получи вдъхновение и да почерпи нови и разнообразни сюжети за творбите си той пътува из [[Испания]] и [[Балкани]]те. Пътуването му до Балканския полуостров има и друга цел – получава поръчка да изпълни цялостното художествено оформление на павилиона на [[Босна и Херцеговина]] за [[Световно изложение|Световното изложение]] в Париж. За целта той посещава Босна и се запознава с обичаите, културата и хората на тази страна. Именно там Муха получава особено патриотично вдъхновение и решава да увековечи историята на славянските народи с цикъл от мащабни творби. През [[1900]] г. договорът му с Бернар изтича. Същата година две-годишния му труд за павилиона на Босна на Световното изложение е увенчан със сребърен медал и истинско международно признание. Това голямо събитие включва и ред други негови работи, включително няколко [[бронз]]ови фигури и [[бижу]]та, проектирани за бижутера Жорж Фуке. Фуке наема Муха, за да изработи [[интериор]]ния дизайн на неговия бутик. В тази си работа, продължила една година, художника обединява декоративната [[скулптура]] и [[живопис]] със [[стъклопис]]та и ред бронзови [[аплик|аплици]], създавайки изключително екзотична обстановка. С дизайна на бутика „Фуке“ Муха показва способности и в постигането на синтез на изкуствата. Тази негова творба не просъществува дълго. След 1923 г. тя става жертва на ред обновления в интериора. През [[1904]] г. Муха е поканен да посети [[САЩ]], за изпълнението на няколко задачи, с цел финансиране на бавно развиващият се негов проект за серията картини с патриотична насоченост. Освен това там той преподава известно време. През [[1906]] г. в Прага Муха се жени за своята 22-годишна ученичка и съотечественичка, [[пловдив]]чанката Мари Хитилова, с която се запознава в Париж. До края на живота му тя се превръща в неговата любима муза и причина да оглави Дружеството за чехословашко-българска взаимност, учредено през [[1923]] година. След концерт на Бостънската филхармония през [[1908]] г., на който е изпълнена симфоничната поема „Вълтава“ на [[Бедржих Сметана]], той решава да се посвети изцяло на [[славяни|славянската]] история и култура. Същата година той приема да декорира новооснования немски театър в [[Ню Йорк]]. Там през следващата година се ражда и дъщеря му Ярослава. През [[1910]] г. Муха се завръща от Америка и се установява в Прага. Там наема ателие и апартамент в замъка „Збирох“ в западна [[Бохемия]]. В Прага декорира Театъра на изящните изкуства и други градски забележителности. До [[1913]] г. той ежегодно пътува до Париж, за да прекара част от годината там. На следващата година избухва [[Първата световна война]] и Муха се посвещава изцяло на работата си върху патриотичния цикъл, вече носещ името '''„[[Славянската епопея]]“'''. За нея той получава и финансова помощ от американския милионер [[Чарлз Ричард Крейн]]. С края на войната през [[1918]] г. [[Чехословакия]] печели своята независимост при разпадането на [[Хабсбургска империя|Хабсбургската империя]]. Муха се заема с дизайна на [[пощенски марки]], [[банкноти]] и ред държавни документи. През октомври 1928 г. той представя официално на Прага и чешкия народ серията от двадесет монументални платна '''„Славянска епопея“''', сред които и '''„Цар Симеон Български – Зорница на славянската писменост“'''. Повечето от тях са с внушителните размери 8,10 x 6,10 метра. През [[1931]] г. Муха проектира [[прозорец]] за новия [[параклис]] към [[катедрала]]та „Св. Вит“ в Прага. Освен това продължава с дизайна на нова емисия банкноти на Чехословашката република. Четири години по-късно той публикува мемоарите си. В същата година ''Musée du Jeu de Paume'', Париж, организира изложба с творби на Муха и [[Франтишек Купка]]. == Последни години == Когато през март [[1939]] година войските на Нацистка [[Германия]] навлизат в Чехословакия, Алфонс Муха все още е достатъчно влиятелна и известна личност, въпреки че неговото изкуство, колкото и да е впечатляващо, вече не е „ново“ за критиката. Това е достатъчен повод той да е един от първите арестувани от [[Гестапо]]. След като е разпитан, е пуснат, но вече е болен сериозно. На [[14 юли]] 1939 г., след тежко прекарана [[пневмония]], Алфонс Мария Муха умира на 78-годишна възраст, десет дни преди 79-тата си годишнина. От Мари има две дъщери и син. Последната творба, която оставя като проникновено послание към славянските народи, е '''„Славянската клетва за обединение“'''. Макар и да губи популярността си за известно време, през 60-те години на 20 век Муха повлиява движението на [[стакизъм|стакистите]]<ref>'''Стакизмът''' започва с обида. Концептуалният художник Трейси Имин обвинява своя приятел Били Чайлдиш, че е „stuck“, т.е. от английски (разговорно, жаргонно), че се е „спънал, запънал, запрял“ (особено защото още рисувал, вместо да създава инсталации, пърформанси и видео), като това определение дошло специално по отношение на поема на Чайлдиш. Но Чайлдиш изглежда е решил, че е доволен с това си състояние, защото заедно с Чарълз Томпсън основава Стакисткото движение, което се обявява за живопис против [[концептуалното изкуство]]. Виж още [http://stuckizm.narod.ru/announcement.html манифест на стакизма на руски]</ref>. Скъпият и уникален подарък, цикълът '''„Славянска епопея“''', който Муха подарява на град Прага, е труден дори само за съхраняване след началото на Втората световна война. От началото ѝ до [[1963]] година картините са били практически недостъпни. Оттогава насам '''„Славянска епопея“''' има своя постоянна изложба в замъка Моравски Крумлов (''Moravský Krumlov''). На [[3 януари]] [[1989]] чешкият астроном [[Антонин Миркош]] именува открит от него астероид [[(5122) Муха]]. == Славянска епопея == <gallery mode="packed" heights="180" caption="Славянска епопея"> Slovane v pravlasti 81x61m.jpg|Славянска епопея No.1: Славяни в първата си родина (1912) Slavnost svatovitova na rujane.jpg|No.2: Празненство на [[Свентовит]] (1912) Zavedeni slovanske liturgie na velke morave.jpg|No.3: Въвеждане на славянска литургия в Моравия (1912) Car Simeon Bulharsky - Alfons Mucha.jpg|No.4: Цар [[Симеон I]] Български (1923) King Přemysl Otakar II of Bohemia - Alfons Mucha.jpg|No.5: Крал [[Отокар II (Бохемия)|Пршемисъл Отакар II]] Бохемски (1924) Coronation of Emperor Dušan, in "The Slavonic Epic" (1926).jpg|No.6: Коронацията на сръбския цар [[Стефан Душан]] (1926) Jan milic z kromerize.jpg|No.7:Милич Кромьержишки (1916) Kazani mistra jana husa v kapli betlemske 81x61m.jpg|No.8: Господин [[Ян Хус]] проповядва във Витлеемската капела (1916) Mucha Na Krizku.jpg|No.9: Кржишки събор (1916) After the Battle of Grunwald - Alfons Mucha.jpg|No.10: След [[Битка при Таненберг|боя при Грюнвалд]] (1924) Po bitvě na Vítkově.jpg|No.11: След [[Битка на Витков хълм|боя при Витков]] (1916) Petr chelcicky.jpg|No.12: [[Петър Хелчицки]] (1918) First Hussite King.JPG|No.13:Хуситския крал [[Иржи (Подебради)|Иржи Подебради]] (1923) Mucha Skola Ivancice.jpg|No.15: Печатане на Библията в Кралице в Иванчице (1914) Mucha Komenius.jpg|No.16: [[Ян Амос Коменски]] (1918) Mucha, Alfons - Der Heilige Berg Athos - 1926.jpg|No.17: Света Гора Атонска (1926) Mucha Omladina.jpg|No.18: Клетва на [[Омладина]] под Славянското дърво (1926) Mucha Zruseni nevolnictvi.jpg|No.19: Премахване на крепостничеството в Русия (1914) Apotheosis of the Slavs history - Alfons Mucha.jpg|No.20: Апотеоз на славяните (1926) </gallery> == Вижте също == * [[Ар нуво]] – стил в изкуството, чийто основоположник е Алфонс Муха == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.mucha.cz/ Страница на Музея на Муха в Прага] * [http://www.mkrumlov.cz/index1.php?id=1 Официален сайт на двореца „Моравски Крумлов“ с изображения на „Славянска епопея“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927102707/http://www.mkrumlov.cz/index1.php?id=1 |date=2007-09-27 }} * [http://www.online.bg/kultura/my_html/2210/c-mucha.htm Светът на Алфонс Муха, Аделина Филева в. Култура, брой 2, 18 януари 2002 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050116135740/http://www.online.bg/kultura/my_html/2210/c-mucha.htm |date=2005-01-16 }} {{СОРТКАТ:Муха, Алфонс}}{{Нормативен контрол}} [[Категория:Чешки художници]] [[Категория:Ар нуво]] [[Категория:Сценографи]] [[Категория:Родени в Иванчице]] [[Категория:Починали в Прага]] [[Категория:Починали от пневмония]] j2y7k0utbp3x5k24t3ev867z3p3x70b 0 34752 12214310 12213969 2024-04-25T18:14:37Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/109.107.67.244|редакции на 109.107.67.244]] ([[User talk:109.107.67.244|б]].), към версия на 2A02:214C:8747:4B00:7422:4F5F:C5DE:2C86 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{ТВ продукция | Име на български = Биг Брадър | Име в оригинал = Big Brother | Картинка = International Logo of Big Brother.png | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Риалити телевизия|Риалити]] | Създател(и) = Endemol International | Водещ(и) = [[Ники Кънчев]]<br>Евелина Павлова<br>[[Милен Цветков]]<br>[[Александра Сърчаджиева]]<br>[[Азис]] | Начална мелодия = Big Brother Theme | Крайна мелодия = | Страна = [[България]] | Език = [[български език|български]] | Сезони = 23 общо (6 за Big Brother, 1 за Big Brother Family, 4 за Big Brother All Stars, 2 за Big Brother Most Wanted и 10 за VIP Brother) | Епизоди = 26 – 92 на сезон (VIP – 29 – 64) | Изпълнителен продуцент = SIA Advertising (1 – 6), Old School Productions (7 – 22) | Продуцент(и) = [[Нова Броудкастинг Груп]] | Времетраене = 180 мин. | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 12), SD 16:9 (13 – 22) | ТВ Канал = [[Нова ТВ]]<br>[[Нова+]]<br>[[Диема 2]]<br>[[Диема Фемили]] | Формат на звука = | Излъчване = [[18 октомври]] [[2004]] – | Официален уебсайт = http://www.bigbrother.bg/ }} '''''Big Brother''''' е телевизионно [[Риалити телевизия|риалити предаване]]. == Реализация == Идеята за предаването се появява в [[Нидерландия]], където се състои и първото издание през 1999 г. Оттогава негови варианти се срещат по целия свят ([[Англия]], [[Австралия]], [[Германия]], [[Канада]], [[Испания]], [[САЩ]]), като това е една от най-успешните телевизионни продукции, включително и в [[България]]. Името на шоуто произлиза от романа „[[1984 (книга)|1984]]“ на [[Джордж Оруел]], в който [[Големия брат]] (''Big Brother'') управлява [[диктатура]]та си, като непрекъснато наблюдава поданиците си чрез техните телевизионни екрани и им напомня това с фразата „Големият брат те наблюдава!“. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" colspan="2"| Сезон ! style="right: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ сезон ! style="padding: 0px 8px"| Основен<br>канал ! style="padding: 0px /px"| <small>LIVE<br>канал</small> ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 5px"| Победител ! style="padding: 0px 35px"| Награда |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1.(1) |Big Brother |2004 – 2005 |rowspan="23" |[[NOVA]] |rowspan="6" |<small>[[Нова+ | NOVA+]]</small> |rowspan="2" |92 |18 октомври |17 януари |Здравко Василев |rowspan="2" |200 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2.(2) |Big Brother 2 |2005 (есен) |19 септември |19 декември |Мирослав Атанасов |- | height="10" bgcolor="pink" | |3.(1) |Vip Brother |2006 (пролет) |29 |13 март |10 април |[[Константин (певец)|Константин]] |50 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |4.(3) |Big Brother 3 |2006 (есен) |85 |18 септември |11 декември |Любов Станчева |200 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pink" | |5.(2) |Vip Brother New |2007 (пролет) |33 |26 март |27 април |Христина Василева |100 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |6.(4) |Big Brother 4 |2008 (есен) |84 |22 септември |14 декември |Георги Алурков |300 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pink" | |7.(3) |VIP Brother 3 |2009 (пролет) |<small>[[Диема 2 | Diema 2]]</small> |56 |16 март |10 май |[[Део]] |дарени над 2 000 000 лв. |- | height="10" bgcolor="green" | |8.(1) |Big Brother Family |2010 (пролет) |rowspan="7" |<small>[[Диема Фемили | Diema</br> Family]]</small> |81 |22 март |10 юни |сем. Кузманови |200 000 лв., кола, апартамент |- | height="10" bgcolor="pink" | |9.(4) |Vip Brother 2012 |rowspan="2" | 2012 (есен) |63 |16 септември |17 ноември |[[Орлин Павлов]] |40 000 лв., плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |10.(1) |Big Brother All Stars 2012 |29 |19 ноември |17 декември |Никола Настески |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |11.(5) |Vip Brother 2013 |rowspan="2" |2013 (есен) |62 |15 септември |16 ноември |[[Станка Златева]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |12.(2) |Big Brother All Stars 2013 |29 |18 ноември |16 декември |Златка Димитрова |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |13.(6) |Vip Brother 2014: Образцов дом |rowspan="2" |2014 (есен) |64 |15 септември |17 ноември |[[Влади Въргала]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |14.(3) |Big Brother All Stars 2014 |27 |19 ноември |15 декември |[[Тодор Славков]] |плакет, автомобил |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |15.(5) |Big Brother 5: 100% натурален |rowspan="3" |2015 (есен) |rowspan="9" | '''–''' |26 |17 август |11 септември |Никита Джонсън |26 651 лв., автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |16.(7) |Vip Brother: 100% напудрен |62 |13 септември |13 ноември |Джино Бианкалана |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |17.(4) |Big Brother All Stars 2015 |29 |16 ноември |14 декември |[[Деси Слава]] |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |18.(8) |Vip Brother 2016 |2016 (есен) |62 |11 септември |11 ноември |[[Миглена Ангелова]] | rowspan="6" | плакет |- | height="10" bgcolor="pink" | |19.(9) |Vip Brother 2017 |rowspan="2" |2017 (есен) |61 |11 септември |10 ноември |[[Тото (певец)|Йонислав Йотов (Тото)]] |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |20.(5) |Big Brother: Most Wanted |29 |13 ноември |11 декември |Джино Бианкалана |- | height="10" bgcolor="pink" | |21.(10) |Vip Brother 2018: Женско царство |rowspan="2" |2018 (есен) |54 |10 септември |2 ноември |Атанас Колев |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |22.(6) |Big Brother: Most Wanted 2018 |36 |5 ноември |10 декември |[[Wosh MC|Стефан Иванов (Уош Ем Си)]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |23.(6) |Big Brother 6 |2024 (есен) | |септември 2024 |декември 2024 | |- |} == Big Brother == === Сезон 1 === Първият сезон стартира на 18 октомври 2004 г. Наградата е 200 000 лева. Първият победител в българския вариант на ''Big Brother'' е Здравко Василев, който е избран от зрителите за победител на 17 януари 2005, когато е финалът на шоуто. Водещи на предаването са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова. Първоначално участниците са 12, като по-късно влизат общо 3 резерви (първо Тихомир, по-късно Венета и Зейнеб). 24-часовото излъчване от къщата се предава по временен кабелен канал – „NOVA+“. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Здравко Василев (27) '''(победител)''' * 2. Светлозара Трендафилова „Зара“ (19) * 3. Виктор Жечков (27) * 4. Алиджан Алиев (31) * 5. [[Зейнеб Маджурова]] (19) * 6. Тихомир Георгиев (31) * 7. Венета Милева-Илиева (36) * 8. Мариела Киселкова „Мел“ (23) * 9. Светлан Шевров „Гроши“ (32) * 10. Найден Найденов (24) * 11. Стойка Стефанова (25) * 12. Маргарита Григорова (38) * 13. Силвия-Александра Дочева (25) * 14. Анелия Иванова (31) * 15. Димитър Казълов (40) === Сезон 2 === Вторият сезон стартира на 19 септември 2005, като водещи отново са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова. Победител е Мирослав Атанасов, който спечели 200 000 лева. 24-часовото излъчване от къщата се предава по [[Нова+]]. При започването на сезона къщата не е завършена и трябваше участниците да я ремонтират. Първоначално участващите са 19, като по-късно нови четирима участници влязоха като резерви. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране</u>''' * 1. Мирослав Атанасов (25) '''(победител)''' * 2. [[Леонардо Бианки]] „Лео“ (31) * 3. Стефан Кемалов „Бат Сали“ (28) * 4. Звезделин Минчев „Вего“ (40) * 5. Иван Найденов (35) * 6. Ирена Василева (39) * 7. Даниела Димитрова (24) * 8. Елена Ромеле (39) * 9. Мая Йоцова (19) * 10. Мариян Захариев (28) * 11. Радомира Косаджиева (18) * 12. Миглена Каменова (29) * 13. Пламена Николаева (21) * 14. Елена Георгиева (23) * 15. Силвия Драгоева (23) * 16. Недялко Лазаров (31) * 17. Петко Василев (27) * 18. Радослав Стоянов (21) * 19. Силва Братанова (20) === Сезон 3 === Третият сезон започна на 18 септември 2006. Водещ е [[Ники Кънчев]]. Наградата в третия сезон е 500 000 лева, но за всяко едно нарушение, тя е намалявана с по 5000 лева. Поради множеството глоби, Биг Брадър даде на съквартирантите две мисии, с които те успяха да възвърнат част от стопената награда. В крайна сметка, победителят получи 200 000 лева – същата сума, която спечелиха победителите в първите два сезона на шоуто. Денонощното излъчване отново е по [[Нова+]]. Вместо късни нецензурирани версии на ''Big Brother'' от вторник до петък се излъчва ток-шоуто „Голямата уста“, което също е по формат на [[Ендемол]]. Излъчва се и с голям успех в [[Англия]] под името „Big Brother's Big Mouth“. Водещият на българския вариант на Голямата уста е [[Дим Дуков]]. Първоначално участниците са 16, като по-късно влязоха 3 резерви. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Любов Станчева (21) '''(победител)''' * 2. Виолета Кондова (57) * 3. Лиляна Ангелова (25) * 4. Палома Сантана (18) * 5. Боян Ангелов (23) * 6. Тодор Карагьозов (34) * 7. Вяра Станчева (21) * 8. Павел Таков (24) * 9. Надежда Станчева (21) * 10. Пеньо Даскалов (20) * 11. Светлана Стойчева (29) * 12. Борислав Борисов (25) * 13. Ева Митева (29) * 14. Гаро Папазян (37) * 15. Дияна Николова (21) * 16. Панайот Кючуков „Пацо“ (23) * 17. Мариола Инджова (26) * 18. Пламен Върбанов (44) === Сезон 4 === Сезон 4 започва на [[22 септември]] [[2008]] г. Вместо в къщата, участниците са настанени в два двора, които имитират самолетна катастрофа по примера на сериала [[Изгубени]]. Денонощното излъчване отново е по [[Нова+]]. Предаването е с нова концепция, след като изпълнителен продуцент вече е [[Димитър Митовски]], а не досегашния титуляр Нико Тупарев, който се отделя от „SIA“. Водещ на четвъртия сезон е [[Милен Цветков]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Георги Алурков (28) '''(победител)''' * 2. Наталия Михайлова (30) * 3. Даниела Костова (28) * 4. Денислав Минев (23) * 5. Таня Велкова (21) * 6. Самие Джеферова (56) * 7. Венцислав Даскалов (27) * 8. Иванина Колева (21) * 9. Мартин Иванов (24) * 10. Филип Ралев (31) * 11. Виолета Пенева (28) * 12. Константин Михайлов (32) * 13. Умберто Дасилва (27) * 14. Жени Червенкова (47) * 15. Цветан Христов (40) * 16. Иван Гюмишев (58) * 17. Владимир Иванов (28) * 18. Камен Тонов (22) * 19. Мила Петрова (35) * 20. Емилия Арабаджиева (29) * 21. Ирена Иванова (24) * 22. Петър Георгиев (23) * 23. Ангелина Ангелова (18) * 24. Данаил Панчев (37) * 25. Даниел Делчев (25) * 26. Нели Христова (25) === Сезон 5 === На 17 август 2015 г. стартира петия сезон на шоуто. Този сезон носи името „100% натурален“. Първоначално наградата е 50 000 лева и лек автомобил, но след многократно санкциониране на съквартирантите сумата възлиза на 26 651 лева. Водещ на предаванията на живо е [[Ники Кънчев]], а на т. нар. „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водеща е [[Александра Сърчаджиева]]. Пряко излъчване от къщата се излъчва всеки следобед по [[Диема Фемили]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Никита Джонсън (38) '''(победител)''' * 2. Кирил Симеонов (30) * 3. Пламен Богданов (22) * 4. Анита Болярова (36) * 5. Екатерина Балабанова „Катя“ (28) * 6. Аделина Банакиева-Иванова „Ади“ (46) * 7. Николина Маркова (29) * 8. Пламен Димитров (25) * 9. Ирена Петрова (30) * 10. Силвия Юрукова (26) * 11. Борис Братухчев (34) * 12. Цветелин Николов (38) * 13. Кристиян Стойков (21) === Сезон 6 === На 27 януари 2024 г., след 6-годишно прекъсване, Нова телевизия анонсира завръщането на предаването в ефир. С това е обявен и кастинг за записване на всички желаещи да влязат в наблюдаваната къща. ==== Участници ==== == Big Brother Family == ''Big Brother Family '' е шоу в което участват семейни двойки. Времетраенето е около 3 месеца. === Сезон 1 === Сезон 1 на Big Brother Family започва на [[22 март]] [[2010]] г. Това е първият сезон на шоуто в които участват семейства. Денонощното излъчване е по [[Диема Фемили]]. Водещ е [[Ники Кънчев]]. Наградата в този сезон е 200 000 лв., апартамент в [[София]] и чисто нов лек автомобил. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Ели и Веселин Кузмови (34 и 32) (победители) * 2. София и Цончо Колеви (58 и 59) * 3. Сашка и Павлин Чипеви (30 и 32) * 4. Диана и Добрин Стефанови (28 и 30) * 5. Корнелия и Христо Трифонови (32 и 38) * 6. Цанка и Антони Генчеви (39 и 40) * 7. Елеонора и Давид Качанови (19 и 26) * 8. Борислава и Пламен Иванови (32 и 34) * 9. Магдалена и Динко Господинови (24 и 26) * 10. Анджелика и Радослав Петрови (29) * 11. Радка и Чавдар Каменарови (62) * 12. Ванеса и Цветелин Цветанови (17 и 32) * 13. Мария и Стоян Шопови (25 и 24) * 14. Боряна и Боян Милеви (36 и 37) * 15. Кристияна и Массимо Леомани (36 и 39) == VIP Brother == ''VIP Brother'' е версия на ''Big Brother'', в която участват само известни личности. Времетраенето е по-малко, около месец (първият сезон на шоуто продължи 29 дни, а вторият – 33). От третия сезон шоуто вече е с времетраене 2 месеца. Номинациите и елиминациите са два пъти седмично. === Сезон 1 === Първият сезон започва на 13 март 2006 година. Водещи са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова, а 24-часов канал е [[Нова+]]. Победител е Константин, който спечели наградата от 50 000 лева. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) (победител) * 2. [[Виолета Здравкова]] (Мис България 1999) * 3. [[Дичо Христов]] (поп певец) * 4. [[Митьо Пищова]] (шоумен) * 5. [[Дим Дуков]] (бизнесмен) * 6. [[Кирил Вълчев]] (бизнесмен) * 7. [[Лилана]] (поп певица) * 8. [[Любомир Милчев]] „Денди“ (писател) * 9. [[Галина Курдова|Галя Курдова]] (поп певица) * 10. [[Райна (певица)|Райна]] (попфолк певица) * 11. [[Галя Литова]] (модел) * 12. [[Весела Нейнски]] (оперна певица, актриса) === Сезон 2 === Сезон 2 започна на 26 март 2007. Победител е [[Христина Василева]] – съпругата на победителя от Big Brother 1 – Здравко. Водещ е [[Ники Кънчев]], а 24-часов канал – [[Нова +]]. ==== Участници ==== * 1. Христина Василева (съпруга на Здравко от Big Brother 1) (победител) * 2. [[Деси Слава]] (попфолк певица) * 3. [[Николай Първанов]] „Ники Китаеца“ (интимен приятел на Азис) * 4. [[Катерина Евро]] (актриса) * 5. [[Тихомир Георгиев]] (съпруг на Венета Райкова, участник в Big Brother 1) * 6. [[Маги Желязкова]] (Мисис България 2003) * 7. [[Калин Вельов]] (певец, музикант) * 8. [[Здравко Василев]] (победител в Big Brother 1) * 9. [[Венета Райкова]] (ТВ водеща) * 10. [[Азис]] (попфолк певец) * 11. [[Росица Новева]] (приятелка на Иван Зографски) * 12. [[Петя Павлова]] (поп певица) * 13. [[Веселин Данов]] (политик) === Сезон 3 === [[16 март]] [[2009]] г. продуцент е Марин Каравелов и Нико Тупарев от новосформираната фирма „Old School“. Водещ отново е [[Ники Кънчев]], като в понеделник му партнират [[Димитър Рачков]] и [[Мария Игнатова]]. Денонощното излъчване е по [[Диема 2]]. Победител е певецът [[Део]]. ==== Участници ==== * 1. [[Деян Славчев|Део]] (рап изпълнител, ТВ водещ) (победител) * 2. [[Мария Гроздева]] (олимпийски шампион по спортна стрелба) * 3. [[Тодор Славков]] (бизнесмен, син на [[Иван Славков]] и внук на [[Тодор Живков]]) * 4. [[Софи Маринова]] (попфолк певица) * 5. [[Ицо Хазарта]] (рап изпълнител) * 6. [[Петя Дикова]] (журналист, ТВ водеща) * 7. [[Ивайла Бакалова]] (Мис България 2001, модел) * 8. [[Саша Антунович]] (бивш футболист) * 9. [[Божидара Бакалова]] (моден дизайнер) * 10. [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * 11. [[Аня Пенчева]] (актриса) * 12. [[Гала (водеща)|Гала]] (ТВ водеща) * 13. [[Емил Кошлуков]] (политик) * 14. [[Устата]] (рап изпълнител) * 15. [[Кристияна Вълчева]] (една от т.нар. „сестри от Либия“) * 16. [[Антония Петрова]] (Мис България 2009, модел) * 17. [[Дачо]] (интимен приятел на Софи Маринова) === Сезон 4 === Сезон 4 („VIP Brother 2012“) стартира на 16 септември 2012 г. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Всеки делник от 13:30 до 15:30 има излъчване на живо от къщата по [[Диема Фемили]], а в понеделник от 18:00 до 20:00 и от вторник до петък от 19:00 до 20:00 часа отново по Диема Фемили се излъчва най-интересното от къщата. Има и късно нецензурирано издание на шоуто от понеделник до петък от 23:45 до 00:30 по Нова телевизия. „VIP Brother 4“ завърши с 4-часов финал на живо в ефира на Нова телевизия на 17 ноември и победител стана поп певецът [[Орлин Павлов]]. Той спечели приза и плакета „Любима звезда на България“, както и сума отговаряща на броя събрани от него медальони – 4 броя по 10 000 лева – общо 40 000 лв. ==== Участници ==== В ден 1 (16 септември) в къщата влизат 11 известни български личности, като [[Ирен Кривошиева]] и синът ѝ [[Владимир Данаилов]] се смятат за един и при елиминации се номинират заедно. На втория ден (17 септември) в къщата влиза първия специален гост и първата чуждестранна звезда в българското издание на VIP Brother – [[Памела Андерсън]], както и още 3 съквартиранти. Така съквартирантите в къщата стават общо 13 (14 души) и един специален гост. Памела Андерсън напуска къщата на 19 септември. На първите елиминации от къщата си тръгва [[Соня Култуклиева]], а на нейно място влиза [[Люси Дяковска]] и новият специален гост [[Иван Ласкин]]. На 26 септември (ден 11) в къщата влиза нов съквартирант – [[Камелия Веселинова]], която е интимна приятелка на Люси Дяковска с тайна мисия да се преструва на годеница на немски принц. Ако мисията ѝ е успешна тя ще остане да живее в къщата. На 10 октомври две седмици след началото на мисията на съквартирантите е съобщено за нея, обявен е нейния край и мисията е обявена за неуспешна. Въпреки това Биг Брадър дава възможност на Камелия да остане в къщата ако останалите съквартиранти нямат нищо против. Камелия остава в къщата след гласуване, в което повечето от съквартирантите са заявили, че нямат нищо против тя да остане в къщата. Втория специален гост в къщата [[Иван Ласкин]] напуска шоуто на 15 октомври. На 22 октомври (ден 37) в къщата влизат тризначките Вяра, Надежда и Любов – участнички в Big Brother 3 като Специални гости на къщата. Те са „плавен преход“ към започващия веднага след финала на VIP Brother 2012 – Big Brother All-Stars. По време на живото предаване на 22 октомври [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] и водещия [[Ники Кънчев]] се хващат на бас дали [[Кристина Патрашкова]] (която е номинирана за изгонване) ще бъде изгонена от къщата. Кристина е изгонена от къщата и [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] загубва баса. [[Ники Кънчев]] печели и на 29 октомври [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] влиза в къщата като специален гост. На 31 октомври (ден 46) в къщата влиза приятелят на Мариана Попова – Ханес, за да ѝ предложи брак на живо в ефира на Нова телевизия. Той ѝ предлага брак в специално декорираната за случая градина и тя го приема. След предложението той остава в къщата. Ханес напуска къщата на 5 ноември (ден 51). В същия ден специалният гост в къщата – Любен Дилов – син напуска съквартирантите. Победител е Орлин Павлов. Вяра, Надежда и Любов остават в къщата, за да посрещнат новите съквартиранти от Big Brother All Stars 2012. * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) (победител) * [[Димитър Ковачев (музикант)|Димитър Ковачев]] „Фънки“ (продуцент, музикант) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * [[Никол Станкулова]] (синоптик) * [[Благой Иванов – Багата]] (Самбо и MMA боец, бивш приятел на Златка Димитрова) * [[Златка Димитрова]] (Мис [[Плеймейт]] 2009, модел, бивша приятелка на Благой Иванов „Багата“) * [[Камелия Веселинова]] (интимна приятелка на Люси Дяковска) * [[Люси Дяковска]] (поп певица) * [[Мариана Попова]] (поп певица) * [[Юлиян Константинов]] (оперен певец) * [[Николай Мартинов]] (фитнес инструктор, победител в [[Survivor (България)|Survivor]] 3) * [[Кристина Патрашкова]] (журналист) * [[Бони]] (попфолк певица) * [[Ирен Кривошиева]] (актриса) и [[Владимир Данаилов]] (извънбрачен син на [[Стефан Данаилов]]) * [[Аксиния Ченкова|Аксиния]] (поп певица) * [[Соня Колтуклиева]] (журналист) === Сезон 5 === Сезон 5 („VIP Brother 2013“) стартира на 15 септември 2013 г. В ден 2 (16 септември) в къщата влиза специален гост втората чуждестранна звезда в българския VIP Brother, [[Парис Хилтън]]. Парис Хилтън напуска къщата на 18 септември (ден 4). На 21 октомври влиза нов специален гост [[Златка Димитрова]] (участник във „VIP Brother 2012“), а седмица по-късно (28 октомври) влиза [[Златка Райкова]]. Победител е [[Станка Златева]], а Златка Райкова и Златка Димитрова остават в къщата за да посрещнат новите съквартиранти от ''Big Brother All Stars 2013''. ==== Участници ==== * Станка Златева (състезателка по борба) (победител) * [[Мариан Кюрпанов]] (модел, актьор) * [[Ваня Червенкова]] (собственик на акционерни дружества) * [[Пламен Медаров]] (бизнесмен) * [[Лияна]] (попфолк певица) * [[Тервел Пулев]] (боксьор) * [[Стойко Сакалиев]] (футболист) * [[Мира Радева]] (социолог) * [[Ирина Флорин]] (поп певица) * [[Мишо Шамара]] (рап изпълнител) * [[Йоана Захариева]] (поп певица) * [[Павел Чернев]] (политик) * [[Анна Янова-Катур]] (дъщеря на Мира Радева, певица) * [[Джаред Катур]] (съпруг на Анна Янова, музикант) * [[Ивайло Станчев]] (приятел на Мира Радева) * [[Еделвайс (порнографска актриса)|Еделвайс]] (порно актриса) * [[Ангел Рашков]] (бизнесмен, син на ромския бос [[Кирил Рашков]]) === Сезон 6 === Сезон 6 („VIP Brother 2014“) стартира на 15 септември 2014 г. и получава мотото „VIP Brother: Образцов дом“. Този сезон е посветен на Комунистическа България (1944 – 1989) и участниците са разделени в две къщи – резиденция и общежитие. На 15 октомври (ден 31) влиза първия и единствен специален гост за сезона – [[Людмила Захажаева]] (майка на [[Албена Вулева]]). Людмила излиза от къщата на 10 ноември (ден 57). Победител в шестия сезон е Влади Въргала. ==== Участници ==== * [[Влади Въргала]] (актьор) (победител) * [[Йорданка Христова]] (поп певица) * [[Wosh MC|Уош Ем Си]] (рап изпълнител) * [[Евгения Калканджиева]] ([[Мис България]] 1995, модел) и [[Стефан Манов]] „Тачо“ (съпруг на Евгения Калканджиева) * [[Албена Вулева]] (ТВ водеща) * [[Елена Кучкова]] (Мис [[Плеймейт]] 2013, модел) * [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * [[Ели Гигова]] (ТВ водеща) * [[Камелия Гешева|Камелия Воче]] (ТВ водеща, певица) * [[Иво Аръков]] (актьор) * [[Атанас Месечков]] (танцьор, хореограф в [[Dancing Stars]]) * [[Зорница Линдарева]] (модел, бивша любовница на Стефан Манов) * [[Камелия Тодорова]] (джаз певица) * [[Ива Екимова]] (ТВ водеща) * [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) * [[Евгени Минчев]] (светски ПР) * [[Мартин Мартинов]] (Мистър България 2009, модел) === Сезон 7 === Сезон 7 („VIP Brother 2015“) стартира веднага след края на „Big Brother: 100% натурален“. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: 100% напудрен“. На 19 октомври (ден 37) [[Преслава (певица)|Преслава]] се завръща в къщата, но като специален гост и излиза в деня на финала (13 ноември). Победител в седмия сезон е Джино Бианкалана. Сезонът ще се запомни с изяви на Луна и Джорджано, както и с честите скандали между Кичка Бодурова и дует Ритон. Загатва се и за изграждане на емоционална привързаност между Станимир Гъмов и Преслава. ==== Участници ==== * [[Гино Ташев|Джино Бианкалана]] (бизнесмен) (победител) * [[Ернестина Шинова]] (актриса) * [[Кичка Бодурова]] (естрадна певица) * [[Станимир Гъмов]] (актьор) * [[Ритон (дует)|Ритон]] (известен поп дует) * [[Людмил Иларионов]] (режисьор, поп и попфолк певец) * [[Кристина Димитрова]] (естрадна певица) * [[Светлана Василева]] (модел) * [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * [[Катрин Вачева]] (модел) * [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * [[Моника Валериева]] (модел) * [[Деян Топалски]] (MMA боец) * [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * [[Джорджано]] (любителски певец) === Сезон 8 === Сезон 8 („VIP Brother 2016“) стартира на 11 септември 2016 г. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: Играта загрубява“. На 26 септември [[Ники Кънчев]] обявява, че в къщата влиза третата чуждестранна звезда в българския VIP Brother – боксьорът [[Майк Тайсън]], който влиза в къщата на 3 октомври (ден 23) и напуска на 6 октомври (ден 26). Победител е Миглена Ангелова. ==== Участници ==== * [[Миглена Ангелова]] (ТВ водеща) (победител) * [[Ути Бъчваров]] (ТВ водещ) * [[Емануела (певица)|Емануела]] (попфолк певица) * [[Борислав Комсийски]] (бизнесмен) * [[Христо Живков]] (актьор) * [[Рени (певица)|Рени]] (попфолк певица) * [[Валентин Михов]] (футболен функционер, бизнесмен) * [[Лили Вучкова]] (ТВ водеща, актриса) * [[Ирина Тенчева]] (ТВ водеща) * [[Десислава Цонева]] (журналистка) * [[Надя Иванова]] (ТВ водеща, актриса) * [[Георги Торнев]] (режисьор) * [[Роро Кавалджиев]] (продуцент, ТВ водещ) * [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X Factor]]) * [[Лазара Златарева|Лара Златарева]] (ТВ водеща, актриса) * [[Глория Петкова]] (модел) * [[Явор Бахаров]] (актьор) * [[Алек Сандър]] (музикант) * [[Георги Софкин]] (шампион по бадминтон) === Сезон 9 === Сезон 9 („VIP Brother 2017“) стартира на 11 септември 2017 г. Новия сезон получава мотото „Любовта е във VIP Brother“. Победител в деветия сезон е Йонислав Йотов. ==== Участници ==== * [[Тото (певец)|Йонислав Йотов]] „Тото“ (рап изпълнител) (победител) * [[Маргарита Хранова]] (поп певица) * [[Миглена Каканашева]] „Мегз“ (дизайнер) * [[Александра Богданска]] (модел, ТВ водеща) * [[Джулиана Гани]] (модел) * [[Даниел Петканов]] (репортер) * [[Енджи Касабие]] (диетоложка) * [[Сашка Васева]] (попфолк певица) * [[Борис Петров]] (готвач) * [[Даниел Златков]] (футболист) * [[Алфредо Торес]] (хореограф) * [[Ваня Щерева]] (актриса, писателка, певица) * [[Цветелин Маринов]] „Цуни“ (бизнесмен) * [[Антон Стефанов (журналист)|Антон Стефанов]] (журналист) * [[Дани Милев]] (музикант) * [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * [[Алекс и Влади Димитрови]] (поп дует) === Сезон 10 === Сезон 10 („VIP Brother 2018“) стартира на 10 септември 2018 г. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: Женско царство“. Победител в десетия сезон е Атанас Колев. ==== Участници ==== * [[Атанас Колев (рапър)|Атанас Колев]] (рап изпълнител) (победител) * [[Константин Трендафилов]] „Папи Ханс“ (писател, поп певец) * Стефан Николов (бизнесмен) * Петко Димитров (бизнесмен) * Божана Кацарова (победител в [[MasterChef]] 3) * [[Ваня Костова]] (поп певица) * Ричард Величков (модел) * [[Лора Караджова]] (R&B певица) * [[Мира Добрева]] (ТВ водеща) * Розмари Тишер (модел) * Валентин Кулагин (гримьор) * [[Ева Найденова]] (поп певица) * Диона (рап изпълнителка) * [[Веселин Плачков]] (актьор) * [[Ванко 1]] (рап изпълнител) * [[Яна Димитрова]] (танцьорка, хореограф в [[Dancing Stars]]) * Нора Недкова („Мис Плеймейт“ 2017) == Big Brother All Stars и Most Wanted == ''Big Brother All Stars'' и ''Most Wanted'' са два шоу-формата в които участват звезди от досегашни риалити формати. Времетраенето е един месец и четири седмици. === Сезон 1 === Първия сезон стартира на 19 ноември 2012 г. веднага след края на „VIP Brother 4“, под името „Big Brother All Stars 2012“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“ където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Всеки делник от 13:30 до 15:30 има излъчване на живо от къщата по [[Диема Фемили]], а в понеделник от 18:00 до 20:00 и от вторник до петък от 19:00 до 20:00 часа отново по Диема Фемили се излъчва най-интересното от къщата. Има и късно нецензурирано издание на шоуто от понеделник до петък от 23:45 до 00:30 по Нова телевизия. Победител е Никола Настески „Лестер“ участник от балканския Big Brother. ==== Участници ==== Първоначално е обявено, че в предаването ще участват само реалити звезди от досегашните сезони на Big Brother в България. Впоследствие в официално прессъобщение е обявено, че в сезона ще вземат участие и хора участвали и в други формати в България като [[X Factor]], [[Music Idol]], [[Survivor]] и др., както и от чужди формати. В действителност в къщата влизат само хора от Big Brother, X Factor, както и 2 македонски шоута. Вяра, Надежда и Любов посрещат всички останали съквартиранти, тъй като те бяха специални гости в предишния сезон – VIP Brother 2012. На 28 ноември (ден 10) в шоуто влиза и фенът на предаването Стоян Дудов, който е избран след кастинг с хиляди кандидати, провел се в интернет. Желаещите да влязат в шоуто трябва да отговорят с видео на въпроса „Защо искам да вляза в Big Brother?“. Стоян Дудов излиза от къщата само 5 дена по-късно на 3 декември (ден 15). В изданието на предаването [[Господари на ефира]] по Нова телевизия на 3 декември показват как преди да влезе в къщата на ''Big Brother All Stars 2012'' Стоян е бил асистент в мисия, изпълнила се на живо в ефир по време на VIP Brother 2012. Показани са кадри и от гостуването му в предаването на същата телевизия [[Станция Нова]], както и че участвал във видеоклипове на попфолк певици. Това създава усещането, че кастингът за фенове, искащи да влязат в къщата е бил „нагласен“. * Никола Настески „Лестер“ (22 г.; [[Veliki Brat 4]], Бивша Югославия: [[Северна Македония]], [[Сърбия]], [[Хърватия]], [[Черна гора]], [[Босна и Херцеговина]]) (победител) * Найден Найденов „Нед“ (32 г.; Big Brother 1 и VIP Dance, [[България]]) * Борислав Борисов (31 г.; Big Brother 3, България) * Стойка Стефанова (33 г.; Big Brother 1, България) * Цеце Орешкова (24 г.; [[Fashion Stage]], Северна Македония) * Лиляна Ангелова (31 г.; Big Brother 3, България) * Мирослав Георгиев (32 г.; Big Brother 2, България) * Вяра, Надежда и Любов Станчеви (27 г.; Big Brother 3, България) * Димитър Казълов „Дими“ (49 г.; Big Brother 1, България) * Панайот Кючуков „Пацо“ (29 г.; Big Brother 3, България) * [[Александра Апостолова (певица)|Александра Апостолова]] „Сани Алекса“ (31 г.; X Factor 1, певица, България) === Сезон 2 === Втория сезон стартира на 18 ноември 2013 г. веднага след края на „VIP Brother 5“, под името „Big Brother All Stars 2013“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител във втория сезон е [[Златка Димитрова]]. ==== Участници ==== * Златка Димитрова (29 г.; VIP Brother 4 и Бягство към Победата, Мис [[Playmate]] 2009, модел) (победител) * [[Леонардо Бианки]] „Лео“ (39 г.; Big Brother 2, певец и ТВ водещ) * [[Любомир Милчев]] „Денди“ (50 г.; VIP Brother 1, писател) * [[Райна (певица)|Райна]] (32 г.; VIP Brother 1 и VIP Dance, попфолк певица) * [[Златка Райкова]] (27 г.; Островът на изкушението, Мис Playmate 2007) * Станислав Илиев „Финдо“ (32 г.; Survivor 2) * Ели Владкова (38 г.; Big Brother Family) * [[Маги Желязкова]] (39 г.; VIP Brother 2, Мисис България 2003) * [[Кирил Вълчев]] (42 г.; VIP Brother 1, бизнесмен) * Пенка Георгиева (20 г.; Мис България 2013) * [[Людмил Августинов|Jeason Brad Lewis]] (29 г.; X Factor 1, певец) * Недялко Лазаров (40 г.; Big Brother 2) === Сезон 3 === Третия сезон стартира на 19 ноември 2014 г. веднага след края на „VIP Brother: Образцов дом“, под името „Big Brother All Stars 2014“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до петък от 20:00ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в третия сезон е [[Тодор Славков]]. ==== Участници ==== * Тодор Славков (43 г.; VIP Brother 3, бизнесмен, син на [[Иван Славков]] и внук на [[Тодор Живков]]) (победител) * [[Катерина Евро]] (58 г.; VIP Brother 2, актриса) * Христо Трифонов (43 г.; Big Brother Family) * Калина Паскалева (28 г.; Островът на изкушението) * [[Николай Първанов]] „Ники Китаеца“ (30 г.; VIP Brother 2, фитнес инструктор, екс продуцент, бивш интимен приятел на [[Азис]]) * Емил Каменов (34 г.; Къртицата 2) * [[Петя Буюклиева]] (55 г.; Музикална академия, естрадна певица) * [[Пламена Петрова]] (25 г.; Music Idol 2, поп и попфолк певица) * [[Борислав Захариев]] (33 г.; VIP Dance, актьор) * [[Бони]] (41 г.; VIP Brother 4 и Великолепната шесторка 2, попфолк певица) === Сезон 4 === Четвъртия сезон стартира на 16 ноември 2015 г. веднага след края на „VIP Brother: 100% напудрен“, под името „Big Brother All Stars 2015“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до петък от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в четвъртия сезон е [[Деси Слава]]. ==== Участници ==== * Деси Слава (36 г., VIP Brother 2 и Пей с мен, попфолк певица) (победител) * [[Ваня Джаферович]] (32 г., Survivor 5, бивш футболист) * [[Евгени Минчев]] (52 г., VIP Brother 6, светски ПР) * [[Ваня Червенкова]] (48 г., VIP Brother 5, собственик на акционерни дружества) * [[Соня Култуклиева]] (58 г., VIP Brother 4, журналист) * Борислав Атанасов (30 г., Къртицата 2) * [[Къци Вапцаров]] (52 г., VIP Brother 4 и Като две капки вода 2, ТВ водещ) * [[Йоана Захариева]] (38 г., VIP Brother 5, поп певица) === Сезон 5 === Петия сезон стартира на 13 ноември 2017 г. веднага след края на „Любовта е във VIP Brother“, под името „Big Brother: Most Wanted 2017“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват в понеделник от 20:00 ч. и от вторник до петък от 21:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в петия сезон за втори път е Джино Бианкалана. ==== Участници ==== * [[Джино Бианкалана]] (34 г., VIP Brother 7, бизнесмен) (победител) * [[Константин (певец)|Константин]] (41 г., VIP Brother 1, попфолк певец) * [[Динко|Динко Вълев]] (30 г., Фермата 2, бизнесмен) * [[Димитър Ковачев (музикант)|Димитър Ковачев]] „Фънки“ (57 г., VIP Brother 4, продуцент, музикант) * [[Светлана Василева]] (29 г., VIP Brother 7, модел) * [[Людмила Захажаева]] (64 г., VIP Brother 6) * [[Зорница Линдарева]] (35 г., VIP Brother 6, модел) * [[Луна (певица)|Луна]] (46 г., VIP Brother 7, попфолк певица) * [[Мариела Нордел]] (49 г., MasterChef 1) * [[Dee]] (33 г., Фермата 2, рап изпълнител) * [[Дебора (певица)|Дебора]] (26 г., Мис България 2009, попфолк певица) * Кирил Симеонов (32 г., Big Brother 5) === Сезон 6 === Шестия сезон стартира на 5 ноември 2018 г. веднага след края на „VIP Brother: Женско царство“, под името „Big Brother: Most Wanted 2018“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещи са [[Александра Сърчаджиева]] и [[Азис]]. Тези епизоди се излъчват в понеделник от 20:00 ч. и от вторник до петък от 21:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в шестия сезон е [[Wosh MC|Уош Ем Си]]. ==== Участници ==== * [[Wosh MC|Уош Ем Си]] (34 г.; VIP Brother 6, рап изпълнител) (победител) * [[Джулиана Гани]] (27 г.; VIP Brother 9, модел) * Никита Джонсън (41 г.; победител в Big Brother 5) * [[Станимир Гъмов]] (44 г.; VIP Brother 7 и Като две капки вода 1, актьор) * [[Златка Райкова]] (32 г.; Островът на изкушението, Big Brother All Stars 2 и Като две капки вода 6, Мис [[Playmate]] 2007, дизайнер) и [[Благой Георгиев]] (36 г.; Черешката на тортата, футболист) * [[Албена Вулева]] (42 г.; VIP Brother 6 и Звездни стажанти, ТВ водеща) * [[Цветан Андреев]] (33 г.; Черешката на тортата, гримьор) * [[Стойко Сакалиев]] (39 г.; VIP Brother 5, футболист) * [[Стоян Роянов]] „Я-Я“ (44 г.; Евровизия 2008, музикант) * [[Емануела (певица)|Емануела]] (37 г.; VIP Brother 8 и Къртицата 1, попфолк певица) * [[Весела Нейнски]] (47 г.; VIP Brother 1, оперна певица, актриса) * [[Евгения Калканджиева]] (43 г.; VIP Brother 6 и Къртицата 1, [[Мис България]] 1995, модел) {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Основани в България през 2004 година]] j8bn3kaoq3guqupndlt6xddbjpb7nu5 12214964 12214310 2024-04-26T09:29:24Z 109.107.67.191 Новия водещ от Септември wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{ТВ продукция | Име на български = Биг Брадър | Име в оригинал = Big Brother | Картинка = International Logo of Big Brother.png | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Риалити телевизия|Риалити]] | Създател(и) = Endemol International | Водещ(и) = [[Ники Кънчев]]<br>Евелина Павлова<br>[[Милен Цветков]]<br>[[Александра Сърчаджиева]]<br>[[Азис]]<br>[[Бисо Бисеров]] | Начална мелодия = Big Brother Theme | Крайна мелодия = | Страна = [[България]] | Език = [[български език|български]] | Сезони = 23 общо (6 за Big Brother, 1 за Big Brother Family, 4 за Big Brother All Stars, 2 за Big Brother Most Wanted и 10 за VIP Brother) | Епизоди = 26 – 92 на сезон (VIP – 29 – 64) | Изпълнителен продуцент = SIA Advertising (1 – 6), Old School Productions (7 – 22) | Продуцент(и) = [[Нова Броудкастинг Груп]] | Времетраене = 180 мин. | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 12), SD 16:9 (13 – 22) | ТВ Канал = [[Нова ТВ]]<br>[[Нова+]]<br>[[Диема 2]]<br>[[Диема Фемили]] | Формат на звука = | Излъчване = [[18 октомври]] [[2004]] – | Официален уебсайт = http://www.bigbrother.bg/ }} '''''Big Brother''''' е телевизионно [[Риалити телевизия|риалити предаване]]. == Реализация == Идеята за предаването се появява в [[Нидерландия]], където се състои и първото издание през 1999 г. Оттогава негови варианти се срещат по целия свят ([[Англия]], [[Австралия]], [[Германия]], [[Канада]], [[Испания]], [[САЩ]]), като това е една от най-успешните телевизионни продукции, включително и в [[България]]. Името на шоуто произлиза от романа „[[1984 (книга)|1984]]“ на [[Джордж Оруел]], в който [[Големия брат]] (''Big Brother'') управлява [[диктатура]]та си, като непрекъснато наблюдава поданиците си чрез техните телевизионни екрани и им напомня това с фразата „Големият брат те наблюдава!“. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" colspan="2"| Сезон ! style="right: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ сезон ! style="padding: 0px 8px"| Основен<br>канал ! style="padding: 0px /px"| <small>LIVE<br>канал</small> ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 5px"| Победител ! style="padding: 0px 35px"| Награда |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1.(1) |Big Brother |2004 – 2005 |rowspan="23" |[[NOVA]] |rowspan="6" |<small>[[Нова+ | NOVA+]]</small> |rowspan="2" |92 |18 октомври |17 януари |Здравко Василев |rowspan="2" |200 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2.(2) |Big Brother 2 |2005 (есен) |19 септември |19 декември |Мирослав Атанасов |- | height="10" bgcolor="pink" | |3.(1) |Vip Brother |2006 (пролет) |29 |13 март |10 април |[[Константин (певец)|Константин]] |50 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |4.(3) |Big Brother 3 |2006 (есен) |85 |18 септември |11 декември |Любов Станчева |200 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pink" | |5.(2) |Vip Brother New |2007 (пролет) |33 |26 март |27 април |Христина Василева |100 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |6.(4) |Big Brother 4 |2008 (есен) |84 |22 септември |14 декември |Георги Алурков |300 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pink" | |7.(3) |VIP Brother 3 |2009 (пролет) |<small>[[Диема 2 | Diema 2]]</small> |56 |16 март |10 май |[[Део]] |дарени над 2 000 000 лв. |- | height="10" bgcolor="green" | |8.(1) |Big Brother Family |2010 (пролет) |rowspan="7" |<small>[[Диема Фемили | Diema</br> Family]]</small> |81 |22 март |10 юни |сем. Кузманови |200 000 лв., кола, апартамент |- | height="10" bgcolor="pink" | |9.(4) |Vip Brother 2012 |rowspan="2" | 2012 (есен) |63 |16 септември |17 ноември |[[Орлин Павлов]] |40 000 лв., плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |10.(1) |Big Brother All Stars 2012 |29 |19 ноември |17 декември |Никола Настески |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |11.(5) |Vip Brother 2013 |rowspan="2" |2013 (есен) |62 |15 септември |16 ноември |[[Станка Златева]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |12.(2) |Big Brother All Stars 2013 |29 |18 ноември |16 декември |Златка Димитрова |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |13.(6) |Vip Brother 2014: Образцов дом |rowspan="2" |2014 (есен) |64 |15 септември |17 ноември |[[Влади Въргала]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |14.(3) |Big Brother All Stars 2014 |27 |19 ноември |15 декември |[[Тодор Славков]] |плакет, автомобил |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |15.(5) |Big Brother 5: 100% натурален |rowspan="3" |2015 (есен) |rowspan="9" | '''–''' |26 |17 август |11 септември |Никита Джонсън |26 651 лв., автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |16.(7) |Vip Brother: 100% напудрен |62 |13 септември |13 ноември |Джино Бианкалана |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |17.(4) |Big Brother All Stars 2015 |29 |16 ноември |14 декември |[[Деси Слава]] |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |18.(8) |Vip Brother 2016 |2016 (есен) |62 |11 септември |11 ноември |[[Миглена Ангелова]] | rowspan="6" | плакет |- | height="10" bgcolor="pink" | |19.(9) |Vip Brother 2017 |rowspan="2" |2017 (есен) |61 |11 септември |10 ноември |[[Тото (певец)|Йонислав Йотов (Тото)]] |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |20.(5) |Big Brother: Most Wanted |29 |13 ноември |11 декември |Джино Бианкалана |- | height="10" bgcolor="pink" | |21.(10) |Vip Brother 2018: Женско царство |rowspan="2" |2018 (есен) |54 |10 септември |2 ноември |Атанас Колев |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |22.(6) |Big Brother: Most Wanted 2018 |36 |5 ноември |10 декември |[[Wosh MC|Стефан Иванов (Уош Ем Си)]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |23.(6) |Big Brother 6 |2024 (есен) | |септември 2024 |декември 2024 | |- |} == Big Brother == === Сезон 1 === Първият сезон стартира на 18 октомври 2004 г. Наградата е 200 000 лева. Първият победител в българския вариант на ''Big Brother'' е Здравко Василев, който е избран от зрителите за победител на 17 януари 2005, когато е финалът на шоуто. Водещи на предаването са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова. Първоначално участниците са 12, като по-късно влизат общо 3 резерви (първо Тихомир, по-късно Венета и Зейнеб). 24-часовото излъчване от къщата се предава по временен кабелен канал – „NOVA+“. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Здравко Василев (27) '''(победител)''' * 2. Светлозара Трендафилова „Зара“ (19) * 3. Виктор Жечков (27) * 4. Алиджан Алиев (31) * 5. [[Зейнеб Маджурова]] (19) * 6. Тихомир Георгиев (31) * 7. Венета Милева-Илиева (36) * 8. Мариела Киселкова „Мел“ (23) * 9. Светлан Шевров „Гроши“ (32) * 10. Найден Найденов (24) * 11. Стойка Стефанова (25) * 12. Маргарита Григорова (38) * 13. Силвия-Александра Дочева (25) * 14. Анелия Иванова (31) * 15. Димитър Казълов (40) === Сезон 2 === Вторият сезон стартира на 19 септември 2005, като водещи отново са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова. Победител е Мирослав Атанасов, който спечели 200 000 лева. 24-часовото излъчване от къщата се предава по [[Нова+]]. При започването на сезона къщата не е завършена и трябваше участниците да я ремонтират. Първоначално участващите са 19, като по-късно нови четирима участници влязоха като резерви. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране</u>''' * 1. Мирослав Атанасов (25) '''(победител)''' * 2. [[Леонардо Бианки]] „Лео“ (31) * 3. Стефан Кемалов „Бат Сали“ (28) * 4. Звезделин Минчев „Вего“ (40) * 5. Иван Найденов (35) * 6. Ирена Василева (39) * 7. Даниела Димитрова (24) * 8. Елена Ромеле (39) * 9. Мая Йоцова (19) * 10. Мариян Захариев (28) * 11. Радомира Косаджиева (18) * 12. Миглена Каменова (29) * 13. Пламена Николаева (21) * 14. Елена Георгиева (23) * 15. Силвия Драгоева (23) * 16. Недялко Лазаров (31) * 17. Петко Василев (27) * 18. Радослав Стоянов (21) * 19. Силва Братанова (20) === Сезон 3 === Третият сезон започна на 18 септември 2006. Водещ е [[Ники Кънчев]]. Наградата в третия сезон е 500 000 лева, но за всяко едно нарушение, тя е намалявана с по 5000 лева. Поради множеството глоби, Биг Брадър даде на съквартирантите две мисии, с които те успяха да възвърнат част от стопената награда. В крайна сметка, победителят получи 200 000 лева – същата сума, която спечелиха победителите в първите два сезона на шоуто. Денонощното излъчване отново е по [[Нова+]]. Вместо късни нецензурирани версии на ''Big Brother'' от вторник до петък се излъчва ток-шоуто „Голямата уста“, което също е по формат на [[Ендемол]]. Излъчва се и с голям успех в [[Англия]] под името „Big Brother's Big Mouth“. Водещият на българския вариант на Голямата уста е [[Дим Дуков]]. Първоначално участниците са 16, като по-късно влязоха 3 резерви. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Любов Станчева (21) '''(победител)''' * 2. Виолета Кондова (57) * 3. Лиляна Ангелова (25) * 4. Палома Сантана (18) * 5. Боян Ангелов (23) * 6. Тодор Карагьозов (34) * 7. Вяра Станчева (21) * 8. Павел Таков (24) * 9. Надежда Станчева (21) * 10. Пеньо Даскалов (20) * 11. Светлана Стойчева (29) * 12. Борислав Борисов (25) * 13. Ева Митева (29) * 14. Гаро Папазян (37) * 15. Дияна Николова (21) * 16. Панайот Кючуков „Пацо“ (23) * 17. Мариола Инджова (26) * 18. Пламен Върбанов (44) === Сезон 4 === Сезон 4 започва на [[22 септември]] [[2008]] г. Вместо в къщата, участниците са настанени в два двора, които имитират самолетна катастрофа по примера на сериала [[Изгубени]]. Денонощното излъчване отново е по [[Нова+]]. Предаването е с нова концепция, след като изпълнителен продуцент вече е [[Димитър Митовски]], а не досегашния титуляр Нико Тупарев, който се отделя от „SIA“. Водещ на четвъртия сезон е [[Милен Цветков]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Георги Алурков (28) '''(победител)''' * 2. Наталия Михайлова (30) * 3. Даниела Костова (28) * 4. Денислав Минев (23) * 5. Таня Велкова (21) * 6. Самие Джеферова (56) * 7. Венцислав Даскалов (27) * 8. Иванина Колева (21) * 9. Мартин Иванов (24) * 10. Филип Ралев (31) * 11. Виолета Пенева (28) * 12. Константин Михайлов (32) * 13. Умберто Дасилва (27) * 14. Жени Червенкова (47) * 15. Цветан Христов (40) * 16. Иван Гюмишев (58) * 17. Владимир Иванов (28) * 18. Камен Тонов (22) * 19. Мила Петрова (35) * 20. Емилия Арабаджиева (29) * 21. Ирена Иванова (24) * 22. Петър Георгиев (23) * 23. Ангелина Ангелова (18) * 24. Данаил Панчев (37) * 25. Даниел Делчев (25) * 26. Нели Христова (25) === Сезон 5 === На 17 август 2015 г. стартира петия сезон на шоуто. Този сезон носи името „100% натурален“. Първоначално наградата е 50 000 лева и лек автомобил, но след многократно санкциониране на съквартирантите сумата възлиза на 26 651 лева. Водещ на предаванията на живо е [[Ники Кънчев]], а на т. нар. „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водеща е [[Александра Сърчаджиева]]. Пряко излъчване от къщата се излъчва всеки следобед по [[Диема Фемили]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Никита Джонсън (38) '''(победител)''' * 2. Кирил Симеонов (30) * 3. Пламен Богданов (22) * 4. Анита Болярова (36) * 5. Екатерина Балабанова „Катя“ (28) * 6. Аделина Банакиева-Иванова „Ади“ (46) * 7. Николина Маркова (29) * 8. Пламен Димитров (25) * 9. Ирена Петрова (30) * 10. Силвия Юрукова (26) * 11. Борис Братухчев (34) * 12. Цветелин Николов (38) * 13. Кристиян Стойков (21) === Сезон 6 === На 27 януари 2024 г., след 6-годишно прекъсване, Нова телевизия анонсира завръщането на предаването в ефир. С това е обявен и кастинг за записване на всички желаещи да влязат в наблюдаваната къща. ==== Участници ==== == Big Brother Family == ''Big Brother Family '' е шоу в което участват семейни двойки. Времетраенето е около 3 месеца. === Сезон 1 === Сезон 1 на Big Brother Family започва на [[22 март]] [[2010]] г. Това е първият сезон на шоуто в които участват семейства. Денонощното излъчване е по [[Диема Фемили]]. Водещ е [[Ники Кънчев]]. Наградата в този сезон е 200 000 лв., апартамент в [[София]] и чисто нов лек автомобил. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Ели и Веселин Кузмови (34 и 32) (победители) * 2. София и Цончо Колеви (58 и 59) * 3. Сашка и Павлин Чипеви (30 и 32) * 4. Диана и Добрин Стефанови (28 и 30) * 5. Корнелия и Христо Трифонови (32 и 38) * 6. Цанка и Антони Генчеви (39 и 40) * 7. Елеонора и Давид Качанови (19 и 26) * 8. Борислава и Пламен Иванови (32 и 34) * 9. Магдалена и Динко Господинови (24 и 26) * 10. Анджелика и Радослав Петрови (29) * 11. Радка и Чавдар Каменарови (62) * 12. Ванеса и Цветелин Цветанови (17 и 32) * 13. Мария и Стоян Шопови (25 и 24) * 14. Боряна и Боян Милеви (36 и 37) * 15. Кристияна и Массимо Леомани (36 и 39) == VIP Brother == ''VIP Brother'' е версия на ''Big Brother'', в която участват само известни личности. Времетраенето е по-малко, около месец (първият сезон на шоуто продължи 29 дни, а вторият – 33). От третия сезон шоуто вече е с времетраене 2 месеца. Номинациите и елиминациите са два пъти седмично. === Сезон 1 === Първият сезон започва на 13 март 2006 година. Водещи са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова, а 24-часов канал е [[Нова+]]. Победител е Константин, който спечели наградата от 50 000 лева. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) (победител) * 2. [[Виолета Здравкова]] (Мис България 1999) * 3. [[Дичо Христов]] (поп певец) * 4. [[Митьо Пищова]] (шоумен) * 5. [[Дим Дуков]] (бизнесмен) * 6. [[Кирил Вълчев]] (бизнесмен) * 7. [[Лилана]] (поп певица) * 8. [[Любомир Милчев]] „Денди“ (писател) * 9. [[Галина Курдова|Галя Курдова]] (поп певица) * 10. [[Райна (певица)|Райна]] (попфолк певица) * 11. [[Галя Литова]] (модел) * 12. [[Весела Нейнски]] (оперна певица, актриса) === Сезон 2 === Сезон 2 започна на 26 март 2007. Победител е [[Христина Василева]] – съпругата на победителя от Big Brother 1 – Здравко. Водещ е [[Ники Кънчев]], а 24-часов канал – [[Нова +]]. ==== Участници ==== * 1. Христина Василева (съпруга на Здравко от Big Brother 1) (победител) * 2. [[Деси Слава]] (попфолк певица) * 3. [[Николай Първанов]] „Ники Китаеца“ (интимен приятел на Азис) * 4. [[Катерина Евро]] (актриса) * 5. [[Тихомир Георгиев]] (съпруг на Венета Райкова, участник в Big Brother 1) * 6. [[Маги Желязкова]] (Мисис България 2003) * 7. [[Калин Вельов]] (певец, музикант) * 8. [[Здравко Василев]] (победител в Big Brother 1) * 9. [[Венета Райкова]] (ТВ водеща) * 10. [[Азис]] (попфолк певец) * 11. [[Росица Новева]] (приятелка на Иван Зографски) * 12. [[Петя Павлова]] (поп певица) * 13. [[Веселин Данов]] (политик) === Сезон 3 === [[16 март]] [[2009]] г. продуцент е Марин Каравелов и Нико Тупарев от новосформираната фирма „Old School“. Водещ отново е [[Ники Кънчев]], като в понеделник му партнират [[Димитър Рачков]] и [[Мария Игнатова]]. Денонощното излъчване е по [[Диема 2]]. Победител е певецът [[Део]]. ==== Участници ==== * 1. [[Деян Славчев|Део]] (рап изпълнител, ТВ водещ) (победител) * 2. [[Мария Гроздева]] (олимпийски шампион по спортна стрелба) * 3. [[Тодор Славков]] (бизнесмен, син на [[Иван Славков]] и внук на [[Тодор Живков]]) * 4. [[Софи Маринова]] (попфолк певица) * 5. [[Ицо Хазарта]] (рап изпълнител) * 6. [[Петя Дикова]] (журналист, ТВ водеща) * 7. [[Ивайла Бакалова]] (Мис България 2001, модел) * 8. [[Саша Антунович]] (бивш футболист) * 9. [[Божидара Бакалова]] (моден дизайнер) * 10. [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * 11. [[Аня Пенчева]] (актриса) * 12. [[Гала (водеща)|Гала]] (ТВ водеща) * 13. [[Емил Кошлуков]] (политик) * 14. [[Устата]] (рап изпълнител) * 15. [[Кристияна Вълчева]] (една от т.нар. „сестри от Либия“) * 16. [[Антония Петрова]] (Мис България 2009, модел) * 17. [[Дачо]] (интимен приятел на Софи Маринова) === Сезон 4 === Сезон 4 („VIP Brother 2012“) стартира на 16 септември 2012 г. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Всеки делник от 13:30 до 15:30 има излъчване на живо от къщата по [[Диема Фемили]], а в понеделник от 18:00 до 20:00 и от вторник до петък от 19:00 до 20:00 часа отново по Диема Фемили се излъчва най-интересното от къщата. Има и късно нецензурирано издание на шоуто от понеделник до петък от 23:45 до 00:30 по Нова телевизия. „VIP Brother 4“ завърши с 4-часов финал на живо в ефира на Нова телевизия на 17 ноември и победител стана поп певецът [[Орлин Павлов]]. Той спечели приза и плакета „Любима звезда на България“, както и сума отговаряща на броя събрани от него медальони – 4 броя по 10 000 лева – общо 40 000 лв. ==== Участници ==== В ден 1 (16 септември) в къщата влизат 11 известни български личности, като [[Ирен Кривошиева]] и синът ѝ [[Владимир Данаилов]] се смятат за един и при елиминации се номинират заедно. На втория ден (17 септември) в къщата влиза първия специален гост и първата чуждестранна звезда в българското издание на VIP Brother – [[Памела Андерсън]], както и още 3 съквартиранти. Така съквартирантите в къщата стават общо 13 (14 души) и един специален гост. Памела Андерсън напуска къщата на 19 септември. На първите елиминации от къщата си тръгва [[Соня Култуклиева]], а на нейно място влиза [[Люси Дяковска]] и новият специален гост [[Иван Ласкин]]. На 26 септември (ден 11) в къщата влиза нов съквартирант – [[Камелия Веселинова]], която е интимна приятелка на Люси Дяковска с тайна мисия да се преструва на годеница на немски принц. Ако мисията ѝ е успешна тя ще остане да живее в къщата. На 10 октомври две седмици след началото на мисията на съквартирантите е съобщено за нея, обявен е нейния край и мисията е обявена за неуспешна. Въпреки това Биг Брадър дава възможност на Камелия да остане в къщата ако останалите съквартиранти нямат нищо против. Камелия остава в къщата след гласуване, в което повечето от съквартирантите са заявили, че нямат нищо против тя да остане в къщата. Втория специален гост в къщата [[Иван Ласкин]] напуска шоуто на 15 октомври. На 22 октомври (ден 37) в къщата влизат тризначките Вяра, Надежда и Любов – участнички в Big Brother 3 като Специални гости на къщата. Те са „плавен преход“ към започващия веднага след финала на VIP Brother 2012 – Big Brother All-Stars. По време на живото предаване на 22 октомври [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] и водещия [[Ники Кънчев]] се хващат на бас дали [[Кристина Патрашкова]] (която е номинирана за изгонване) ще бъде изгонена от къщата. Кристина е изгонена от къщата и [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] загубва баса. [[Ники Кънчев]] печели и на 29 октомври [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] влиза в къщата като специален гост. На 31 октомври (ден 46) в къщата влиза приятелят на Мариана Попова – Ханес, за да ѝ предложи брак на живо в ефира на Нова телевизия. Той ѝ предлага брак в специално декорираната за случая градина и тя го приема. След предложението той остава в къщата. Ханес напуска къщата на 5 ноември (ден 51). В същия ден специалният гост в къщата – Любен Дилов – син напуска съквартирантите. Победител е Орлин Павлов. Вяра, Надежда и Любов остават в къщата, за да посрещнат новите съквартиранти от Big Brother All Stars 2012. * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) (победител) * [[Димитър Ковачев (музикант)|Димитър Ковачев]] „Фънки“ (продуцент, музикант) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * [[Никол Станкулова]] (синоптик) * [[Благой Иванов – Багата]] (Самбо и MMA боец, бивш приятел на Златка Димитрова) * [[Златка Димитрова]] (Мис [[Плеймейт]] 2009, модел, бивша приятелка на Благой Иванов „Багата“) * [[Камелия Веселинова]] (интимна приятелка на Люси Дяковска) * [[Люси Дяковска]] (поп певица) * [[Мариана Попова]] (поп певица) * [[Юлиян Константинов]] (оперен певец) * [[Николай Мартинов]] (фитнес инструктор, победител в [[Survivor (България)|Survivor]] 3) * [[Кристина Патрашкова]] (журналист) * [[Бони]] (попфолк певица) * [[Ирен Кривошиева]] (актриса) и [[Владимир Данаилов]] (извънбрачен син на [[Стефан Данаилов]]) * [[Аксиния Ченкова|Аксиния]] (поп певица) * [[Соня Колтуклиева]] (журналист) === Сезон 5 === Сезон 5 („VIP Brother 2013“) стартира на 15 септември 2013 г. В ден 2 (16 септември) в къщата влиза специален гост втората чуждестранна звезда в българския VIP Brother, [[Парис Хилтън]]. Парис Хилтън напуска къщата на 18 септември (ден 4). На 21 октомври влиза нов специален гост [[Златка Димитрова]] (участник във „VIP Brother 2012“), а седмица по-късно (28 октомври) влиза [[Златка Райкова]]. Победител е [[Станка Златева]], а Златка Райкова и Златка Димитрова остават в къщата за да посрещнат новите съквартиранти от ''Big Brother All Stars 2013''. ==== Участници ==== * Станка Златева (състезателка по борба) (победител) * [[Мариан Кюрпанов]] (модел, актьор) * [[Ваня Червенкова]] (собственик на акционерни дружества) * [[Пламен Медаров]] (бизнесмен) * [[Лияна]] (попфолк певица) * [[Тервел Пулев]] (боксьор) * [[Стойко Сакалиев]] (футболист) * [[Мира Радева]] (социолог) * [[Ирина Флорин]] (поп певица) * [[Мишо Шамара]] (рап изпълнител) * [[Йоана Захариева]] (поп певица) * [[Павел Чернев]] (политик) * [[Анна Янова-Катур]] (дъщеря на Мира Радева, певица) * [[Джаред Катур]] (съпруг на Анна Янова, музикант) * [[Ивайло Станчев]] (приятел на Мира Радева) * [[Еделвайс (порнографска актриса)|Еделвайс]] (порно актриса) * [[Ангел Рашков]] (бизнесмен, син на ромския бос [[Кирил Рашков]]) === Сезон 6 === Сезон 6 („VIP Brother 2014“) стартира на 15 септември 2014 г. и получава мотото „VIP Brother: Образцов дом“. Този сезон е посветен на Комунистическа България (1944 – 1989) и участниците са разделени в две къщи – резиденция и общежитие. На 15 октомври (ден 31) влиза първия и единствен специален гост за сезона – [[Людмила Захажаева]] (майка на [[Албена Вулева]]). Людмила излиза от къщата на 10 ноември (ден 57). Победител в шестия сезон е Влади Въргала. ==== Участници ==== * [[Влади Въргала]] (актьор) (победител) * [[Йорданка Христова]] (поп певица) * [[Wosh MC|Уош Ем Си]] (рап изпълнител) * [[Евгения Калканджиева]] ([[Мис България]] 1995, модел) и [[Стефан Манов]] „Тачо“ (съпруг на Евгения Калканджиева) * [[Албена Вулева]] (ТВ водеща) * [[Елена Кучкова]] (Мис [[Плеймейт]] 2013, модел) * [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * [[Ели Гигова]] (ТВ водеща) * [[Камелия Гешева|Камелия Воче]] (ТВ водеща, певица) * [[Иво Аръков]] (актьор) * [[Атанас Месечков]] (танцьор, хореограф в [[Dancing Stars]]) * [[Зорница Линдарева]] (модел, бивша любовница на Стефан Манов) * [[Камелия Тодорова]] (джаз певица) * [[Ива Екимова]] (ТВ водеща) * [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) * [[Евгени Минчев]] (светски ПР) * [[Мартин Мартинов]] (Мистър България 2009, модел) === Сезон 7 === Сезон 7 („VIP Brother 2015“) стартира веднага след края на „Big Brother: 100% натурален“. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: 100% напудрен“. На 19 октомври (ден 37) [[Преслава (певица)|Преслава]] се завръща в къщата, но като специален гост и излиза в деня на финала (13 ноември). Победител в седмия сезон е Джино Бианкалана. Сезонът ще се запомни с изяви на Луна и Джорджано, както и с честите скандали между Кичка Бодурова и дует Ритон. Загатва се и за изграждане на емоционална привързаност между Станимир Гъмов и Преслава. ==== Участници ==== * [[Гино Ташев|Джино Бианкалана]] (бизнесмен) (победител) * [[Ернестина Шинова]] (актриса) * [[Кичка Бодурова]] (естрадна певица) * [[Станимир Гъмов]] (актьор) * [[Ритон (дует)|Ритон]] (известен поп дует) * [[Людмил Иларионов]] (режисьор, поп и попфолк певец) * [[Кристина Димитрова]] (естрадна певица) * [[Светлана Василева]] (модел) * [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * [[Катрин Вачева]] (модел) * [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * [[Моника Валериева]] (модел) * [[Деян Топалски]] (MMA боец) * [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * [[Джорджано]] (любителски певец) === Сезон 8 === Сезон 8 („VIP Brother 2016“) стартира на 11 септември 2016 г. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: Играта загрубява“. На 26 септември [[Ники Кънчев]] обявява, че в къщата влиза третата чуждестранна звезда в българския VIP Brother – боксьорът [[Майк Тайсън]], който влиза в къщата на 3 октомври (ден 23) и напуска на 6 октомври (ден 26). Победител е Миглена Ангелова. ==== Участници ==== * [[Миглена Ангелова]] (ТВ водеща) (победител) * [[Ути Бъчваров]] (ТВ водещ) * [[Емануела (певица)|Емануела]] (попфолк певица) * [[Борислав Комсийски]] (бизнесмен) * [[Христо Живков]] (актьор) * [[Рени (певица)|Рени]] (попфолк певица) * [[Валентин Михов]] (футболен функционер, бизнесмен) * [[Лили Вучкова]] (ТВ водеща, актриса) * [[Ирина Тенчева]] (ТВ водеща) * [[Десислава Цонева]] (журналистка) * [[Надя Иванова]] (ТВ водеща, актриса) * [[Георги Торнев]] (режисьор) * [[Роро Кавалджиев]] (продуцент, ТВ водещ) * [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X Factor]]) * [[Лазара Златарева|Лара Златарева]] (ТВ водеща, актриса) * [[Глория Петкова]] (модел) * [[Явор Бахаров]] (актьор) * [[Алек Сандър]] (музикант) * [[Георги Софкин]] (шампион по бадминтон) === Сезон 9 === Сезон 9 („VIP Brother 2017“) стартира на 11 септември 2017 г. Новия сезон получава мотото „Любовта е във VIP Brother“. Победител в деветия сезон е Йонислав Йотов. ==== Участници ==== * [[Тото (певец)|Йонислав Йотов]] „Тото“ (рап изпълнител) (победител) * [[Маргарита Хранова]] (поп певица) * [[Миглена Каканашева]] „Мегз“ (дизайнер) * [[Александра Богданска]] (модел, ТВ водеща) * [[Джулиана Гани]] (модел) * [[Даниел Петканов]] (репортер) * [[Енджи Касабие]] (диетоложка) * [[Сашка Васева]] (попфолк певица) * [[Борис Петров]] (готвач) * [[Даниел Златков]] (футболист) * [[Алфредо Торес]] (хореограф) * [[Ваня Щерева]] (актриса, писателка, певица) * [[Цветелин Маринов]] „Цуни“ (бизнесмен) * [[Антон Стефанов (журналист)|Антон Стефанов]] (журналист) * [[Дани Милев]] (музикант) * [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * [[Алекс и Влади Димитрови]] (поп дует) === Сезон 10 === Сезон 10 („VIP Brother 2018“) стартира на 10 септември 2018 г. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: Женско царство“. Победител в десетия сезон е Атанас Колев. ==== Участници ==== * [[Атанас Колев (рапър)|Атанас Колев]] (рап изпълнител) (победител) * [[Константин Трендафилов]] „Папи Ханс“ (писател, поп певец) * Стефан Николов (бизнесмен) * Петко Димитров (бизнесмен) * Божана Кацарова (победител в [[MasterChef]] 3) * [[Ваня Костова]] (поп певица) * Ричард Величков (модел) * [[Лора Караджова]] (R&B певица) * [[Мира Добрева]] (ТВ водеща) * Розмари Тишер (модел) * Валентин Кулагин (гримьор) * [[Ева Найденова]] (поп певица) * Диона (рап изпълнителка) * [[Веселин Плачков]] (актьор) * [[Ванко 1]] (рап изпълнител) * [[Яна Димитрова]] (танцьорка, хореограф в [[Dancing Stars]]) * Нора Недкова („Мис Плеймейт“ 2017) == Big Brother All Stars и Most Wanted == ''Big Brother All Stars'' и ''Most Wanted'' са два шоу-формата в които участват звезди от досегашни риалити формати. Времетраенето е един месец и четири седмици. === Сезон 1 === Първия сезон стартира на 19 ноември 2012 г. веднага след края на „VIP Brother 4“, под името „Big Brother All Stars 2012“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“ където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Всеки делник от 13:30 до 15:30 има излъчване на живо от къщата по [[Диема Фемили]], а в понеделник от 18:00 до 20:00 и от вторник до петък от 19:00 до 20:00 часа отново по Диема Фемили се излъчва най-интересното от къщата. Има и късно нецензурирано издание на шоуто от понеделник до петък от 23:45 до 00:30 по Нова телевизия. Победител е Никола Настески „Лестер“ участник от балканския Big Brother. ==== Участници ==== Първоначално е обявено, че в предаването ще участват само реалити звезди от досегашните сезони на Big Brother в България. Впоследствие в официално прессъобщение е обявено, че в сезона ще вземат участие и хора участвали и в други формати в България като [[X Factor]], [[Music Idol]], [[Survivor]] и др., както и от чужди формати. В действителност в къщата влизат само хора от Big Brother, X Factor, както и 2 македонски шоута. Вяра, Надежда и Любов посрещат всички останали съквартиранти, тъй като те бяха специални гости в предишния сезон – VIP Brother 2012. На 28 ноември (ден 10) в шоуто влиза и фенът на предаването Стоян Дудов, който е избран след кастинг с хиляди кандидати, провел се в интернет. Желаещите да влязат в шоуто трябва да отговорят с видео на въпроса „Защо искам да вляза в Big Brother?“. Стоян Дудов излиза от къщата само 5 дена по-късно на 3 декември (ден 15). В изданието на предаването [[Господари на ефира]] по Нова телевизия на 3 декември показват как преди да влезе в къщата на ''Big Brother All Stars 2012'' Стоян е бил асистент в мисия, изпълнила се на живо в ефир по време на VIP Brother 2012. Показани са кадри и от гостуването му в предаването на същата телевизия [[Станция Нова]], както и че участвал във видеоклипове на попфолк певици. Това създава усещането, че кастингът за фенове, искащи да влязат в къщата е бил „нагласен“. * Никола Настески „Лестер“ (22 г.; [[Veliki Brat 4]], Бивша Югославия: [[Северна Македония]], [[Сърбия]], [[Хърватия]], [[Черна гора]], [[Босна и Херцеговина]]) (победител) * Найден Найденов „Нед“ (32 г.; Big Brother 1 и VIP Dance, [[България]]) * Борислав Борисов (31 г.; Big Brother 3, България) * Стойка Стефанова (33 г.; Big Brother 1, България) * Цеце Орешкова (24 г.; [[Fashion Stage]], Северна Македония) * Лиляна Ангелова (31 г.; Big Brother 3, България) * Мирослав Георгиев (32 г.; Big Brother 2, България) * Вяра, Надежда и Любов Станчеви (27 г.; Big Brother 3, България) * Димитър Казълов „Дими“ (49 г.; Big Brother 1, България) * Панайот Кючуков „Пацо“ (29 г.; Big Brother 3, България) * [[Александра Апостолова (певица)|Александра Апостолова]] „Сани Алекса“ (31 г.; X Factor 1, певица, България) === Сезон 2 === Втория сезон стартира на 18 ноември 2013 г. веднага след края на „VIP Brother 5“, под името „Big Brother All Stars 2013“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител във втория сезон е [[Златка Димитрова]]. ==== Участници ==== * Златка Димитрова (29 г.; VIP Brother 4 и Бягство към Победата, Мис [[Playmate]] 2009, модел) (победител) * [[Леонардо Бианки]] „Лео“ (39 г.; Big Brother 2, певец и ТВ водещ) * [[Любомир Милчев]] „Денди“ (50 г.; VIP Brother 1, писател) * [[Райна (певица)|Райна]] (32 г.; VIP Brother 1 и VIP Dance, попфолк певица) * [[Златка Райкова]] (27 г.; Островът на изкушението, Мис Playmate 2007) * Станислав Илиев „Финдо“ (32 г.; Survivor 2) * Ели Владкова (38 г.; Big Brother Family) * [[Маги Желязкова]] (39 г.; VIP Brother 2, Мисис България 2003) * [[Кирил Вълчев]] (42 г.; VIP Brother 1, бизнесмен) * Пенка Георгиева (20 г.; Мис България 2013) * [[Людмил Августинов|Jeason Brad Lewis]] (29 г.; X Factor 1, певец) * Недялко Лазаров (40 г.; Big Brother 2) === Сезон 3 === Третия сезон стартира на 19 ноември 2014 г. веднага след края на „VIP Brother: Образцов дом“, под името „Big Brother All Stars 2014“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до петък от 20:00ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в третия сезон е [[Тодор Славков]]. ==== Участници ==== * Тодор Славков (43 г.; VIP Brother 3, бизнесмен, син на [[Иван Славков]] и внук на [[Тодор Живков]]) (победител) * [[Катерина Евро]] (58 г.; VIP Brother 2, актриса) * Христо Трифонов (43 г.; Big Brother Family) * Калина Паскалева (28 г.; Островът на изкушението) * [[Николай Първанов]] „Ники Китаеца“ (30 г.; VIP Brother 2, фитнес инструктор, екс продуцент, бивш интимен приятел на [[Азис]]) * Емил Каменов (34 г.; Къртицата 2) * [[Петя Буюклиева]] (55 г.; Музикална академия, естрадна певица) * [[Пламена Петрова]] (25 г.; Music Idol 2, поп и попфолк певица) * [[Борислав Захариев]] (33 г.; VIP Dance, актьор) * [[Бони]] (41 г.; VIP Brother 4 и Великолепната шесторка 2, попфолк певица) === Сезон 4 === Четвъртия сезон стартира на 16 ноември 2015 г. веднага след края на „VIP Brother: 100% напудрен“, под името „Big Brother All Stars 2015“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до петък от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в четвъртия сезон е [[Деси Слава]]. ==== Участници ==== * Деси Слава (36 г., VIP Brother 2 и Пей с мен, попфолк певица) (победител) * [[Ваня Джаферович]] (32 г., Survivor 5, бивш футболист) * [[Евгени Минчев]] (52 г., VIP Brother 6, светски ПР) * [[Ваня Червенкова]] (48 г., VIP Brother 5, собственик на акционерни дружества) * [[Соня Култуклиева]] (58 г., VIP Brother 4, журналист) * Борислав Атанасов (30 г., Къртицата 2) * [[Къци Вапцаров]] (52 г., VIP Brother 4 и Като две капки вода 2, ТВ водещ) * [[Йоана Захариева]] (38 г., VIP Brother 5, поп певица) === Сезон 5 === Петия сезон стартира на 13 ноември 2017 г. веднага след края на „Любовта е във VIP Brother“, под името „Big Brother: Most Wanted 2017“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват в понеделник от 20:00 ч. и от вторник до петък от 21:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в петия сезон за втори път е Джино Бианкалана. ==== Участници ==== * [[Джино Бианкалана]] (34 г., VIP Brother 7, бизнесмен) (победител) * [[Константин (певец)|Константин]] (41 г., VIP Brother 1, попфолк певец) * [[Динко|Динко Вълев]] (30 г., Фермата 2, бизнесмен) * [[Димитър Ковачев (музикант)|Димитър Ковачев]] „Фънки“ (57 г., VIP Brother 4, продуцент, музикант) * [[Светлана Василева]] (29 г., VIP Brother 7, модел) * [[Людмила Захажаева]] (64 г., VIP Brother 6) * [[Зорница Линдарева]] (35 г., VIP Brother 6, модел) * [[Луна (певица)|Луна]] (46 г., VIP Brother 7, попфолк певица) * [[Мариела Нордел]] (49 г., MasterChef 1) * [[Dee]] (33 г., Фермата 2, рап изпълнител) * [[Дебора (певица)|Дебора]] (26 г., Мис България 2009, попфолк певица) * Кирил Симеонов (32 г., Big Brother 5) === Сезон 6 === Шестия сезон стартира на 5 ноември 2018 г. веднага след края на „VIP Brother: Женско царство“, под името „Big Brother: Most Wanted 2018“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещи са [[Александра Сърчаджиева]] и [[Азис]]. Тези епизоди се излъчват в понеделник от 20:00 ч. и от вторник до петък от 21:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в шестия сезон е [[Wosh MC|Уош Ем Си]]. ==== Участници ==== * [[Wosh MC|Уош Ем Си]] (34 г.; VIP Brother 6, рап изпълнител) (победител) * [[Джулиана Гани]] (27 г.; VIP Brother 9, модел) * Никита Джонсън (41 г.; победител в Big Brother 5) * [[Станимир Гъмов]] (44 г.; VIP Brother 7 и Като две капки вода 1, актьор) * [[Златка Райкова]] (32 г.; Островът на изкушението, Big Brother All Stars 2 и Като две капки вода 6, Мис [[Playmate]] 2007, дизайнер) и [[Благой Георгиев]] (36 г.; Черешката на тортата, футболист) * [[Албена Вулева]] (42 г.; VIP Brother 6 и Звездни стажанти, ТВ водеща) * [[Цветан Андреев]] (33 г.; Черешката на тортата, гримьор) * [[Стойко Сакалиев]] (39 г.; VIP Brother 5, футболист) * [[Стоян Роянов]] „Я-Я“ (44 г.; Евровизия 2008, музикант) * [[Емануела (певица)|Емануела]] (37 г.; VIP Brother 8 и Къртицата 1, попфолк певица) * [[Весела Нейнски]] (47 г.; VIP Brother 1, оперна певица, актриса) * [[Евгения Калканджиева]] (43 г.; VIP Brother 6 и Къртицата 1, [[Мис България]] 1995, модел) {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Основани в България през 2004 година]] ioxeieieqz7tenxcb27ovisy5gtggba 0 44934 12214335 11250338 2024-04-25T18:41:26Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{друго значение|минерала|химичния елемент|цирконий}} {{друго значение|минерала|изкуствен диамант|фианит}} {{Минерал}} [[Файл:Zircão.jpeg|мини|250п|Цирконов кристал]] '''Цирконът''' е [[минерал]] с химическо наименование циркониев силикат и химическа формула ZrSiO<sub>4</sub>, полускъпоценен камък, известен с разнообразните си цветови оттенъци: безцветен, жълт, червен, оранжевочервен, зелен, син, кафяв и черен и др. '''[[Хиацинт (минерал)|Хиацинт]]''' се нарича разновидност на циркона с жълточервен или червенокафяв цвят. Безцветният циркон по блясък прилича на [[диамант]]а и се използва като негов заместител. Названието си цирконът получава от персийската дума zargun, която означава „златист камък“. == Външни препратки == [[Категория:Минерали на циркония]] [[Категория:Незосиликати]] [[Категория:Тетрагонални минерали]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] 747e6hxpedwth6ffpugk78tuq1ltc7n 12214337 12214335 2024-04-25T18:44:25Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{друго значение|минерала|химичния елемент|цирконий}} {{друго значение|минерала|изкуствен диамант|фианит}} {{Минерал}} [[Файл:Zircão.jpeg|мини|250п|Цирконов кристал]] '''Цирконът''' е [[минерал]] с химическо наименование циркониев силикат и химическа формула ZrSiO<sub>4</sub>, полускъпоценен камък, известен с разнообразните си цветови оттенъци: безцветен, жълт, червен, оранжевочервен, зелен, син, кафяв и черен и др. '''[[Хиацинт (минерал)|Хиацинт]]''' се нарича разновидност на циркона с жълточервен или червенокафяв цвят. Безцветният циркон по блясък прилича на [[диамант]]а и се използва като негов заместител. Названието си цирконът получава от персийската дума zargun, която означава „златист камък“. == Външни препратки == *{{cite web |title= ЦИРКОН |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= |accessdate= 25 април 2024}} [[Категория:Минерали на циркония]] [[Категория:Незосиликати]] [[Категория:Тетрагонални минерали]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] cv1hwppi15panrq3ol957z1y2tk0txs 12214343 12214337 2024-04-25T18:47:15Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{друго значение|минерала|химичния елемент|цирконий}} {{друго значение|минерала|изкуствен диамант|фианит}} {{Минерал}} [[Файл:Zircão.jpeg|мини|250п|Цирконов кристал]] '''Цирконът''' е [[минерал]] с химическо наименование циркониев силикат и химическа формула ZrSiO<sub>4</sub>, полускъпоценен камък, известен с разнообразните си цветови оттенъци: безцветен, жълт, червен, оранжевочервен, зелен, син, кафяв и черен и др. '''[[Хиацинт (минерал)|Хиацинт]]''' се нарича разновидност на циркона с жълточервен или червенокафяв цвят. Безцветният циркон по блясък прилича на [[диамант]]а и се използва като негов заместител. Названието си цирконът получава от персийската дума zargun, която означава „златист камък“. == Външни препратки == *{{cite web |title= ЦИРКОН |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9AD30-Zircon.html |accessdate= 25 април 2024}} [[Категория:Минерали на циркония]] [[Категория:Незосиликати]] [[Категория:Тетрагонални минерали]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] bkrikixkiobgrpit1k32wlpb8q3wwuk 12214723 12214343 2024-04-26T04:31:27Z Motekov 141057 /* Литература */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{друго значение|минерала|химичния елемент|цирконий}} {{друго значение|минерала|изкуствен диамант|фианит}} {{Минерал}} [[Файл:Zircão.jpeg|мини|250п|Цирконов кристал]] '''Цирконът''' е [[минерал]] с химическо наименование циркониев силикат и химическа формула ZrSiO<sub>4</sub>, полускъпоценен камък, известен с разнообразните си цветови оттенъци: безцветен, жълт, червен, оранжевочервен, зелен, син, кафяв и черен и др. '''[[Хиацинт (минерал)|Хиацинт]]''' се нарича разновидност на циркона с жълточервен или червенокафяв цвят. Безцветният циркон по блясък прилича на [[диамант]]а и се използва като негов заместител. Названието си цирконът получава от персийската дума zargun, която означава „златист камък“. ==Литература== * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |publisher= Просвета |place=София |year= 1994 |pages=206-207|isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == *{{cite web |title= ЦИРКОН |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9AD30-Zircon.html |accessdate= 25 април 2024}} [[Категория:Минерали на циркония]] [[Категория:Незосиликати]] [[Категория:Тетрагонални минерали]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] 405q4dxgzvnj04vatqvytc0c3m73hiw 12214724 12214723 2024-04-26T04:35:31Z Motekov 141057 /* Литература */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{друго значение|минерала|химичния елемент|цирконий}} {{друго значение|минерала|изкуствен диамант|фианит}} {{Минерал}} [[Файл:Zircão.jpeg|мини|250п|Цирконов кристал]] '''Цирконът''' е [[минерал]] с химическо наименование циркониев силикат и химическа формула ZrSiO<sub>4</sub>, полускъпоценен камък, известен с разнообразните си цветови оттенъци: безцветен, жълт, червен, оранжевочервен, зелен, син, кафяв и черен и др. '''[[Хиацинт (минерал)|Хиацинт]]''' се нарича разновидност на циркона с жълточервен или червенокафяв цвят. Безцветният циркон по блясък прилича на [[диамант]]а и се използва като негов заместител. Названието си цирконът получава от персийската дума zargun, която означава „златист камък“. ==Литература== * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]] |edition=3 |title= Минералогия |place=София |publisher= Издателство "Наука и изкуство" |year=1973 |oclc = 859838412 |page= 444-446}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |publisher= Просвета |place=София |year= 1994 |pages=206-207|isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == *{{cite web |title= ЦИРКОН |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9AD30-Zircon.html |accessdate= 25 април 2024}} [[Категория:Минерали на циркония]] [[Категория:Незосиликати]] [[Категория:Тетрагонални минерали]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] 3aqyyt2xed2ojhjz0c3z6aseeaorivk 12214725 12214724 2024-04-26T04:38:32Z Motekov 141057 /* Литература */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{друго значение|минерала|химичния елемент|цирконий}} {{друго значение|минерала|изкуствен диамант|фианит}} {{Минерал}} [[Файл:Zircão.jpeg|мини|250п|Цирконов кристал]] '''Цирконът''' е [[минерал]] с химическо наименование циркониев силикат и химическа формула ZrSiO<sub>4</sub>, полускъпоценен камък, известен с разнообразните си цветови оттенъци: безцветен, жълт, червен, оранжевочервен, зелен, син, кафяв и черен и др. '''[[Хиацинт (минерал)|Хиацинт]]''' се нарича разновидност на циркона с жълточервен или червенокафяв цвят. Безцветният циркон по блясък прилича на [[диамант]]а и се използва като негов заместител. Названието си цирконът получава от персийската дума zargun, която означава „златист камък“. ==Литература== * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=238-240}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]] |edition=3 |title= Минералогия |place=София |publisher= Издателство "Наука и изкуство" |year=1973 |oclc = 859838412 |page= 444-446}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |publisher= Просвета |place=София |year= 1994 |pages=206-207|isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == *{{cite web |title= ЦИРКОН |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9AD30-Zircon.html |accessdate= 25 април 2024}} [[Категория:Минерали на циркония]] [[Категория:Незосиликати]] [[Категория:Тетрагонални минерали]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] 24rv8alyv52stpmiz2mnriov2bkd1r3 0 45122 12214720 12213924 2024-04-26T03:59:06Z 78.154.15.28 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Минерал | име = Аметист | друго име = красотата на стрелците | чело_цвят_фон = | картинка = Améthystre sceptre2.jpg | картинка_размер = | алт = | картинка_текст = | категория = [[минерал]]и | формула = SiO2 | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = виолетов, наситено виолетов и бял | обичайна_форма =Шипове | система =Хексагонална | сдвояване = | цепителност = отсъства | лом = мидест, неправилен | чупливост = чуплив | моос = 7 | блясък = стъклен, прозрачен | черта = бял | прозрачност = прозрачен до полупрозрачен. | спец_тегло = 2,65 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = слаба промяна на цвета: различни нюанси на виолетово. | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = слаб | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = слаба | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси =Желязо | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | разнов1 = Находища | разнов1текст = САЩ, Русия, Великобритания, Канада, Бразилия, Франция, Белгия, Германия, Среден Изток, Африка, Южна Америка, Далечен Изток, Сибир, Шри Ланка и др. | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Аметистът''' е вид виолетов или синьо-лилав [[кварц]] ([[силициев диоксид]]).<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/аметист/ | title = аметист | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 12 март 2024}}</ref> Той е полупрозрачен или прозрачен, а виолетовата му окраска често е неравномерно разпределена, поради което [[камък]]ът понякога се подлага на термична обработка, за да се оцвети равномерно. При продължително излагане на слънчева светлина или силна топлина постепенно губи цвета си или придобива жълта, кафява или зелена окраска.<ref>Съкровищата на Земята, изд. Деагостини Либерис</ref> Виолетовият цвят се дължи на примесите от [[манган]] или на съдържанието на [[желязо]] от трета валентност. Името на аметиста произхожда от [[гръцки език|гръцката]] дума „aμέθυστος“ (аметистос) – „неопиянен“. В [[древност]]та се считало, че носещите аметисти не могат да се напият. Съществувало и поверие, че ако някой пие от аметистов бокал, не може да бъде отровен. Има свидетелства, че е бил използван за направата на бижута и печати в [[Египет]] и [[Мала Азия]] още през 3000 г. пр.н.е. Един от най-големите аметисти в света се намира в Националния исторически музей в [[Лондон]] и тежи 343 [[Карат (маса)|карата]]. Гигантски аметист се съхранява и във [[Вашингтон (град)|Вашингтон]] – неговата тежест е 1362 карата. Най-разкошните екземпляри са открити в [[Бразилия]] – района [[Рио Гранде до Сул]], руската планина [[Урал (планина)|Урал]], островите [[Шри Ланка]] и [[Мадагаскар]], а също и в [[САЩ]]. == Разпространение в България == В [[България]] малки находища на аметистови [[геод]]и, друзи и отделни [[кристал]]и има около родопските села [[Латинка]], [[Горна кула]], Маджарово, [[Звездел]], [[Карамфил (село)|Карамфил]], [[Глухар (село)|Глухар]], [[Костино]] и други. Най-големият аметист, откриван на територията на България е с размери 20 на 11 [[cm]], край с. [[Тешево]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nmnh.bas.bg/bg/index.asp?go=struct&sh=minerals |заглавие=Информация за отдел „Минерали и скали“ |достъп_дата=28/02/2007 |издател=Национален природонаучен музей, БАН |архив_дата=2007-04-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070414190637/http://www.nmnh.bas.bg/bg/index.asp?go=struct&sh=minerals }}</ref> <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4"> Amethystvb.jpg | Полиран аметист Amethyse de Guerrero.jpg | Аметист с музейна стойност AMETHYST M7951 - LIVINGSTON ISLAND WEST ANTARCTICA MUSEUM OF MINERALOGY AT SOFIA UNIVERSITY.jpg|Aметист M7951 от остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Антарктика]] - Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси на Софийския университет "Свети Климент Охридски" </gallery> == Източници == <references /> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://books.google.bg/books?id=ilpEAQAAMAAJ&newbks=1&newbks_redir=0&dq=Bŭlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&hl=bg&pg=RA3-PA100#v=onepage&q=Bŭlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&f=false 100-101] |accessdate= 9 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 60]-74 |accessdate= 5 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=350-356}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]] |edition=3 |title= Минералогия |place=София |publisher= Издателство "Наука и изкуство" |year=1973 |oclc = 859838412 |page= 320}} *{{cite book|title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=296-306|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |publisher= Просвета |place=София |year= 1994 |pages=9, 112 |isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == *{{cite web |title= Аметист |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]]|url=https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4DA05-Quartz-Amethyst.html |accessdate= 10 март 2024}} * {{икона|en}} [http://mineral.galleries.com/minerals/gemstone/amethyst/amethyst.htm Галерия със снимки на аметисти] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070711111342/http://mineral.galleries.com/minerals/gemstone/amethyst/amethyst.htm |date=2007-07-11 }}. {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Кварц]] j4bjhcb23szpvdb7siroppttauc8d8k 0 45244 12214414 12213719 2024-04-25T19:56:35Z Elizaiv22 294865 wikitext text/x-wiki {{Минерал | чело_цвят_фон = #FF9977 | картинка = .80ctsBluegarnet.jpg | картинка_текст = Рядък син гранат на дневна светлина (горе вляво) и нощна светлина (долу вдясно) | формула = ''X''<sub>3</sub>''Y''<sub>2</sub>(SiO<sub>4</sub>)<sub>3</sub> | цвят = почти всички цветове, сини много редки | система = изометрична | моос = 6,5 – 7,5 }} '''Гранатите '''са група минерали, различаващи се по състав, но имащи аналогична химична формула и еднакъв облик на кристалите си.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/гранат/ | title = гранат | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 26 март 2024}}</ref> Прозрачните бистри и наситено оцветени гранати са търсени [[скъпоценен камък|скъпоценни камъни]]. Името произлиза от латинската дума ''granatus'', с която се означавали семената на [[Нар|гранатовото дърво]]. Цветовете на гранатите могат да бъдат: пурпурночервен – ''алмандин'', безцветен или жълто-зелен – ''гросулар'', кафяв или черен – нарича се ''меланит'', зелен – ''уваровит'', червен – ''пироп'', ''андрадит''. Разновидност на андрадита е ''[[демантоид]]ът'', който е на второ място сред най-скъпите и редки видове гранат. А най-скъпият и рядък гранат на света е така нареченият син гранат. Той е подобен на александрита, защото променя цвета си в зависимост от осветлението, но в други цветове: на дневна светлина става лазурносин, а на изкуствена светлина през нощта – чистолилав == Минерали от групата на гранатите == * [[Пироп]] – силикат на магнезия и алуминия, ярко до кърваво червен (бохемски рубин) и розов, желязосъдържащ (родолит) * [[Алмандин]] – силикат на желязото и алуминия, най-разпространеният гранат, виолетово- и малиново-червен * [[Спесартин]] – силикат на мангана и алуминия, медножълт и жълто-оранжев * [[Гросулар]] – силикат на калция и алуминия, меднооранжев, желязосъдържащ (хесонит), червеникавокафяв (румянцевит), розов (розолит, ландерит, или ксалостоцит), зелен до тревистозелен (цаизит), ванадийсъдържащ и смарагдовозелен (цаворит), безцветен и прозрачен (левкогранат) и нефритовозелен и съдържащ хидроксилна група (хидрогросулар или африкански жад) * [[Андрадит]] – силикат на калция и желязото, тревистозелен (демантоид), светлоозелен (желетит), златистожълт (топазолит), червено-кафяв (алохроит), кехлибарено-кафяв и черен, титаносъдържащ (меланит и шормолит) * [[Уваровит]] – силикат на калция и хрома, ярко тревистозелен. == История == Ювелирните украшения с гранати били разпространени още по времето на [[скити]]те. Векове наред се считало, че гранатът носи щастие в любовта и приятелството и предпазва собствениците си от враговете им. Благодарение на наситенокървавия цвят на пиропа и алмандина се появила легенда, че гранатите нормализират кръвното налягане и подпомагат кръвообращението. [[Астрология|Астролозите]] го препоръчват на родените под знака на [[Овен (зодия)|Овен]] и [[Лъв (зодия)|Лъв]]. <gallery widths="200px" heights="160px"> GarnetCrystalUSGOV.jpg | Гранат Grossular-tuc1002a.jpg | Гросулар GRANAT COLL. GEORGI ZLATARSKI.jpg|Гранат от кол. на [[Георги Златарски]] – [[Национален природонаучен музей]] </gallery> == Бележки == {{reflist}} == Литература == *{{cite journal|author=[[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title=Минералите в България|journal=Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет|volume=19|issue=1|year=1923|url=http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065|pages=144 – 150|accessdate=1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=261-268}} * {{cite book|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|title=Минералогия|edition=3|year=1973|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|oclc=859838412|page=|pages=468 – 473}} *{{cite book|title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=195-196 |author=Костов-Китин, Владислав|place=София}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 39-42 |isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == * {{cite web|author=Нешева, Лариса|title=Експозиция „Минерали на България“|publisher=Национален музей „Земята и хората“|accessdate=25 април 2024|url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} [[Категория:Гранат| ]] ej0b37h09gr7sq7untsgh6z5z3ppa9k 0 45246 12214860 12213082 2024-04-26T07:57:08Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{друго значение|минерала|цвета|аквамарин (цвят)}}{{Минерал|картинка=Beryl-209736.jpg}}'''Аквамаринът''' е скъпоценен камък, разновидност на минерала [[берил]] с нежносин до синьозелен цвят. Името му произлиза от [[латински език|латинското]] ''aqua marina'' – ''морска вода'', защото цветът на камъка напомня този на морската вода.<ref name="ТТ">{{cite book |author = Тодоров, Тодор |title= Речник на скъпоценните камъни |publisher= Просвета |year= 1994 |place= София |ISBN= 954-01-0403-3 |page= 6]}</ref> Най-богатите находища на аквамарин се намират в [[Бразилия]]. Там е открит и най-големият кристал аквамарин с тегло 110,5 кг, височина 45 – 50 см и диаметър 40 см. Той е идеално прозрачен, отвън светлозелен, в дълбочина – небесносин, а в междинната зона е жълтеникавозелен. В Бразилия е открит и 34-килограмовият аквамарин Марга Роха, който се използва като еталон за оценка на чистотата и интензивността на цвета на бразилските камъни от този вид.<ref name="ТТ"/> Най-големият известен обработен камък тежи 2594 [[Карат (маса)|карата]]. За един от най-големите остенени аквамарини се приема този, вграден в короната на английската кралица с маса 920 карата. Друг голям и известен камък е аквамаринът, вложен на [[скиптър]]а на полския крал [[Станислав Август Понятовски]] с дължина около 30 см.<ref name="ТТ"/> Големи и красиви екземпляри са открити в Източното Забайкалие (82 кг), Урал (125 см), Алтай (61х15 см), Украйна (27 см), Индия, САЩ и на много други места.<ref name="ТТ"/> Макар и рядко в България аквамарин се среща сред [[пегматит]]ите на [[Рила]] и [[Родопи]]те. Смята се, че аквамаринът може да укротява морските бури. Той е талисман на вярната любов, съхранява приятелството и справедливостта. Някога се е считало, че укрепва сърцето, помага при заболявания на белия дроб, кожата и нервната система. [[астрология|Астролозите]] го препоръчват на родените под знака на [[Близнаци (зодия)|Близнаци]], [[Везни (зодия)|Везни]], [[Водолей (зодия)|Водолей]] и [[Риби (зодия)|Риби]]. Някога аквамарините украсявали царските корони. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Берил]] clx0zh04uppswzpbsco0ql61xewupd0 12214861 12214860 2024-04-26T07:57:33Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{друго значение|минерала|цвета|аквамарин (цвят)}}{{Минерал|картинка=Beryl-209736.jpg}}'''Аквамаринът''' е скъпоценен камък, разновидност на минерала [[берил]] с нежносин до синьозелен цвят. Името му произлиза от [[латински език|латинското]] ''aqua marina'' – ''морска вода'', защото цветът на камъка напомня този на морската вода.<ref name="ТТ">{{cite book |author = Тодоров, Тодор |title= Речник на скъпоценните камъни |publisher= Просвета |year= 1994 |place= София |ISBN= 954-01-0403-3 |page= 6}}</ref> Най-богатите находища на аквамарин се намират в [[Бразилия]]. Там е открит и най-големият кристал аквамарин с тегло 110,5 кг, височина 45 – 50 см и диаметър 40 см. Той е идеално прозрачен, отвън светлозелен, в дълбочина – небесносин, а в междинната зона е жълтеникавозелен. В Бразилия е открит и 34-килограмовият аквамарин Марга Роха, който се използва като еталон за оценка на чистотата и интензивността на цвета на бразилските камъни от този вид.<ref name="ТТ"/> Най-големият известен обработен камък тежи 2594 [[Карат (маса)|карата]]. За един от най-големите остенени аквамарини се приема този, вграден в короната на английската кралица с маса 920 карата. Друг голям и известен камък е аквамаринът, вложен на [[скиптър]]а на полския крал [[Станислав Август Понятовски]] с дължина около 30 см.<ref name="ТТ"/> Големи и красиви екземпляри са открити в Източното Забайкалие (82 кг), Урал (125 см), Алтай (61х15 см), Украйна (27 см), Индия, САЩ и на много други места.<ref name="ТТ"/> Макар и рядко в България аквамарин се среща сред [[пегматит]]ите на [[Рила]] и [[Родопи]]те. Смята се, че аквамаринът може да укротява морските бури. Той е талисман на вярната любов, съхранява приятелството и справедливостта. Някога се е считало, че укрепва сърцето, помага при заболявания на белия дроб, кожата и нервната система. [[астрология|Астролозите]] го препоръчват на родените под знака на [[Близнаци (зодия)|Близнаци]], [[Везни (зодия)|Везни]], [[Водолей (зодия)|Водолей]] и [[Риби (зодия)|Риби]]. Някога аквамарините украсявали царските корони. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Берил]] pq260qn8fm05gsal0z4tn5hk3y1ngfm 12214862 12214861 2024-04-26T07:58:00Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{друго значение|минерала|цвета|аквамарин (цвят)}}{{Минерал|картинка=Beryl-209736.jpg}}'''Аквамаринът''' е скъпоценен камък, разновидност на минерала [[берил]] с нежносин до синьозелен цвят. Името му произлиза от [[латински език|латинското]] ''aqua marina'' – ''морска вода'', защото цветът на камъка напомня този на морската вода.<ref name="ТТ">{{cite book |author = Тодоров, Тодор |title= Речник на скъпоценните камъни |publisher= Просвета |year= 1994 |place= София |isbn= 954-01-0403-3 |page= 6}}</ref> Най-богатите находища на аквамарин се намират в [[Бразилия]]. Там е открит и най-големият кристал аквамарин с тегло 110,5 кг, височина 45 – 50 см и диаметър 40 см. Той е идеално прозрачен, отвън светлозелен, в дълбочина – небесносин, а в междинната зона е жълтеникавозелен. В Бразилия е открит и 34-килограмовият аквамарин Марга Роха, който се използва като еталон за оценка на чистотата и интензивността на цвета на бразилските камъни от този вид.<ref name="ТТ"/> Най-големият известен обработен камък тежи 2594 [[Карат (маса)|карата]]. За един от най-големите остенени аквамарини се приема този, вграден в короната на английската кралица с маса 920 карата. Друг голям и известен камък е аквамаринът, вложен на [[скиптър]]а на полския крал [[Станислав Август Понятовски]] с дължина около 30 см.<ref name="ТТ"/> Големи и красиви екземпляри са открити в Източното Забайкалие (82 кг), Урал (125 см), Алтай (61х15 см), Украйна (27 см), Индия, САЩ и на много други места.<ref name="ТТ"/> Макар и рядко в България аквамарин се среща сред [[пегматит]]ите на [[Рила]] и [[Родопи]]те. Смята се, че аквамаринът може да укротява морските бури. Той е талисман на вярната любов, съхранява приятелството и справедливостта. Някога се е считало, че укрепва сърцето, помага при заболявания на белия дроб, кожата и нервната система. [[астрология|Астролозите]] го препоръчват на родените под знака на [[Близнаци (зодия)|Близнаци]], [[Везни (зодия)|Везни]], [[Водолей (зодия)|Водолей]] и [[Риби (зодия)|Риби]]. Някога аквамарините украсявали царските корони. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Берил]] ofwkxrz9cfg26rqx8geqgovvtp0nil2 12214863 12214862 2024-04-26T08:00:28Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|минерала|цвета|аквамарин (цвят)}}{{Минерал|картинка=Beryl-209736.jpg}}'''Аквамаринът''' е скъпоценен камък, разновидност на минерала [[берил]] с нежносин до синьозелен цвят. Името му произлиза от [[латински език|латинското]] ''aqua marina'' – ''морска вода'', защото цветът на камъка напомня този на морската вода.<ref name="ТТ">{{cite book |author = Тодоров, Тодор |title= Речник на скъпоценните камъни |publisher= Просвета |year= 1994 |place= София |isbn= 954-01-0403-3 |page= 6}}</ref> Най-богатите находища на аквамарин се намират в [[Бразилия]]. Там е открит и най-големият кристал аквамарин с тегло 110,5 кг, височина 45 – 50 см и диаметър 40 см. Той е идеално прозрачен, отвън светлозелен, в дълбочина – небесносин, а в междинната зона е жълтеникавозелен. В Бразилия е открит и 34-килограмовият аквамарин Марга Роха, който се използва като еталон за оценка на чистотата и интензивността на цвета на бразилските камъни от този вид.<ref name="ТТ"/> Най-големият известен обработен камък тежи 2594 [[Карат (маса)|карата]]. За един от най-големите остенени аквамарини се приема този, вграден в короната на английската кралица с маса 920 карата. Друг голям и известен камък е аквамаринът, вложен на [[скиптър]]а на полския крал [[Станислав Август Понятовски]] с дължина около 30 см.<ref name="ТТ"/> Големи и красиви екземпляри са открити в Източното Забайкалие (82 кг), Урал (125 см), Алтай (61х15 см), Украйна (27 см), Индия, САЩ и на много други места.<ref name="ТТ"/> Макар и рядко в България аквамарин се среща сред [[пегматит]]ите на [[Рила]] и [[Родопи]]те. Смята се, че аквамаринът може да укротява морските бури. Той е талисман на вярната любов, съхранява приятелството и справедливостта. Някога се е считало, че укрепва сърцето, помага при заболявания на белия дроб, кожата и нервната система. [[астрология|Астролозите]] го препоръчват на родените под знака на [[Близнаци (зодия)|Близнаци]], [[Везни (зодия)|Везни]], [[Водолей (зодия)|Водолей]] и [[Риби (зодия)|Риби]]. Някога аквамарините украсявали царските корони. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} * {{cite web |title= аквамарин |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9CJ05-Beryl-Aquamarine.html |accessdate= 26 април 2024}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Берил]] dk4cutu5acvn92p50yptadf1vi57i5v 12214865 12214863 2024-04-26T08:03:44Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{друго значение|минерала|цвета|аквамарин (цвят)}}{{Минерал|картинка=Beryl-209736.jpg}}'''Аквамаринът''' е скъпоценен камък, разновидност на минерала [[берил]] с нежносин до синьозелен цвят. Името му произлиза от [[латински език|латинското]] ''aqua marina'' – ''морска вода'', защото цветът на камъка напомня този на морската вода.<ref name="ТТ">{{cite book |author = Тодоров, Тодор |title= Речник на скъпоценните камъни |publisher= Просвета |year= 1994 |place= София |isbn= 954-01-0403-3 |page= 6}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/аквамарин/ | title = аквамарин | work =Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 26 април 2024}}</ref> Най-богатите находища на аквамарин се намират в [[Бразилия]]. Там е открит и най-големият кристал аквамарин с тегло 110,5 кг, височина 45 – 50 см и диаметър 40 см. Той е идеално прозрачен, отвън светлозелен, в дълбочина – небесносин, а в междинната зона е жълтеникавозелен. В Бразилия е открит и 34-килограмовият аквамарин Марга Роха, който се използва като еталон за оценка на чистотата и интензивността на цвета на бразилските камъни от този вид.<ref name="ТТ"/> Най-големият известен обработен камък тежи 2594 [[Карат (маса)|карата]]. За един от най-големите остенени аквамарини се приема този, вграден в короната на английската кралица с маса 920 карата. Друг голям и известен камък е аквамаринът, вложен на [[скиптър]]а на полския крал [[Станислав Август Понятовски]] с дължина около 30 см.<ref name="ТТ"/> Големи и красиви екземпляри са открити в Източното Забайкалие (82 кг), Урал (125 см), Алтай (61х15 см), Украйна (27 см), Индия, САЩ и на много други места.<ref name="ТТ"/> Макар и рядко в България аквамарин се среща сред [[пегматит]]ите на [[Рила]] и [[Родопи]]те. Смята се, че аквамаринът може да укротява морските бури. Той е талисман на вярната любов, съхранява приятелството и справедливостта. Някога се е считало, че укрепва сърцето, помага при заболявания на белия дроб, кожата и нервната система. [[астрология|Астролозите]] го препоръчват на родените под знака на [[Близнаци (зодия)|Близнаци]], [[Везни (зодия)|Везни]], [[Водолей (зодия)|Водолей]] и [[Риби (зодия)|Риби]]. Някога аквамарините украсявали царските корони. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} * {{cite web |title= аквамарин |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9CJ05-Beryl-Aquamarine.html |accessdate= 26 април 2024}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Берил]] jflnjvay7xdvnbv9cizdkm2li3gqi5e 0 45260 12214877 12112880 2024-04-26T08:13:37Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Минерал | име = Александрит | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Alexandrite 26.75cts.jpg | картинка_текст = Фасетиран александрит на дневна (вляво) и нощна светлина (вдясно) | категория = скъпоценни камъни<br>[[хризоберил]]и | формула = BeAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = изумруденозелен до тъмносин (на дневна светлина) и пурпурночервен (на изкуствена светлина) | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = неясна | лом = мидест | чупливост = | моос = 8,5 | блясък = стъклен | черта = бял | прозрачност = | спец_тегло = ~ 3,7 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = силна двуцветност – промяна на цвета | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = силна | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = Находища | разнов1текст = Урал (Русия), Мадагаскар, Бразилия, Южна Африка | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Александритът''' е рядък вариант на [[хризоберил]]а.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/александрит/ | title = александрит | work =Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 26 април 2024}}</ref> В природата се среща много рядко и само на три места в света. Получил е името си в чест на [[Русия|руския]] цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], тъй като е открит в [[Урал (планина)|Урал]] през [[1834]] година в деня на неговото пълнолетие. Александритът е известен с това, че променя цвета си в зависимост от осветлението: през деня неговата цветова гама варира от тъмносиньо до изумруднозелено, а на изкуствена светлина става пурпурночервен. Това уникално явление, заедно с рядкостта на камъка се дължи на наличието на примеси на [[хром]] и [[ванадий]], на които са необходими изключително сложни и екстремни геоложки процеси, за да се съединят помежду си. Според една от многочислените легенди за него, през деня александритът се превръщал в [[изумруд]], а през нощта – в пурпурен [[аметист]]. Дълго време александритът се добива само в Русия, но по-късно са открити находища в [[Бразилия]] и [[Мадагаскар]]. == Бележки == {{reflist}} {{мъниче|минерал}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Хризоберил]] qqm5v08zilegxkfil0ag2nrlmyohrsy 12214882 12214877 2024-04-26T08:15:36Z Motekov 141057 /* Бележки */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Минерал | име = Александрит | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Alexandrite 26.75cts.jpg | картинка_текст = Фасетиран александрит на дневна (вляво) и нощна светлина (вдясно) | категория = скъпоценни камъни<br>[[хризоберил]]и | формула = BeAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = изумруденозелен до тъмносин (на дневна светлина) и пурпурночервен (на изкуствена светлина) | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = неясна | лом = мидест | чупливост = | моос = 8,5 | блясък = стъклен | черта = бял | прозрачност = | спец_тегло = ~ 3,7 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = силна двуцветност – промяна на цвета | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = силна | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = Находища | разнов1текст = Урал (Русия), Мадагаскар, Бразилия, Южна Африка | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Александритът''' е рядък вариант на [[хризоберил]]а.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/александрит/ | title = александрит | work =Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 26 април 2024}}</ref> В природата се среща много рядко и само на три места в света. Получил е името си в чест на [[Русия|руския]] цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], тъй като е открит в [[Урал (планина)|Урал]] през [[1834]] година в деня на неговото пълнолетие. Александритът е известен с това, че променя цвета си в зависимост от осветлението: през деня неговата цветова гама варира от тъмносиньо до изумруднозелено, а на изкуствена светлина става пурпурночервен. Това уникално явление, заедно с рядкостта на камъка се дължи на наличието на примеси на [[хром]] и [[ванадий]], на които са необходими изключително сложни и екстремни геоложки процеси, за да се съединят помежду си. Според една от многочислените легенди за него, през деня александритът се превръщал в [[изумруд]], а през нощта – в пурпурен [[аметист]]. Дълго време александритът се добива само в Русия, но по-късно са открити находища в [[Бразилия]] и [[Мадагаскар]]. == Бележки == {{reflist}} == Външни препратки == * {{cite web |title= александрит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4BA05-Chrysoberyl-Alexandrite.html |accessdate= 26 април 2024}} {{мъниче|минерал}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Хризоберил]] bf16ewckg936ai3umiilg67nrhi7gha 12214907 12214882 2024-04-26T08:29:22Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Минерал | име = Александрит | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Alexandrite 26.75cts.jpg | картинка_текст = Фасетиран александрит на дневна (вляво) и нощна светлина (вдясно) | категория = скъпоценни камъни<br>[[хризоберил]]и | формула = BeAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = изумруденозелен до тъмносин (на дневна светлина) и пурпурночервен (на изкуствена светлина) | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = неясна | лом = мидест | чупливост = | моос = 8,5 | блясък = стъклен | черта = бял | прозрачност = | спец_тегло = ~ 3,7 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = силна двуцветност – промяна на цвета | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = силна | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = Находища | разнов1текст = Урал (Русия), Мадагаскар, Бразилия, Южна Африка | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Александритът''' е рядък вариант на [[хризоберил]]а.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/александрит/ | title = александрит | work =Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 26 април 2024}}</ref><ref>{{cite book |chapter= Хризоберил Chrysoberyl |title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=727-729|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}}</ref>В природата се среща много рядко и само на три места в света. Получил е името си в чест на [[Русия|руския]] цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], тъй като е открит в [[Урал (планина)|Урал]] през [[1834]] година в деня на неговото пълнолетие. Александритът е известен с това, че променя цвета си в зависимост от осветлението: през деня неговата цветова гама варира от тъмносиньо до изумруднозелено, а на изкуствена светлина става пурпурночервен. Това уникално явление, заедно с рядкостта на камъка се дължи на наличието на примеси на [[хром]] и [[ванадий]], на които са необходими изключително сложни и екстремни геоложки процеси, за да се съединят помежду си. Според една от многочислените легенди за него, през деня александритът се превръщал в [[изумруд]], а през нощта – в пурпурен [[аметист]]. Дълго време александритът се добива само в Русия, но по-късно са открити находища в [[Бразилия]] и [[Мадагаскар]]. == Бележки == {{reflist}} == Външни препратки == * {{cite web |title= александрит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4BA05-Chrysoberyl-Alexandrite.html |accessdate= 26 април 2024}} {{мъниче|минерал}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Хризоберил]] 9ln5wajtoqwm21arr8sm64codq6tkmw 12214908 12214907 2024-04-26T08:29:42Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Минерал | име = Александрит | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Alexandrite 26.75cts.jpg | картинка_текст = Фасетиран александрит на дневна (вляво) и нощна светлина (вдясно) | категория = скъпоценни камъни<br>[[хризоберил]]и | формула = BeAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = изумруденозелен до тъмносин (на дневна светлина) и пурпурночервен (на изкуствена светлина) | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = неясна | лом = мидест | чупливост = | моос = 8,5 | блясък = стъклен | черта = бял | прозрачност = | спец_тегло = ~ 3,7 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = силна двуцветност – промяна на цвета | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = силна | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = Находища | разнов1текст = Урал (Русия), Мадагаскар, Бразилия, Южна Африка | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Александритът''' е рядък вариант на [[хризоберил]]а.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/александрит/ | title = александрит | work =Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 26 април 2024}}</ref><ref>{{cite book |chapter= Хризоберил Chrysoberyl |title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=727-729|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}}</ref> В природата се среща много рядко и само на три места в света. Получил е името си в чест на [[Русия|руския]] цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], тъй като е открит в [[Урал (планина)|Урал]] през [[1834]] година в деня на неговото пълнолетие. Александритът е известен с това, че променя цвета си в зависимост от осветлението: през деня неговата цветова гама варира от тъмносиньо до изумруднозелено, а на изкуствена светлина става пурпурночервен. Това уникално явление, заедно с рядкостта на камъка се дължи на наличието на примеси на [[хром]] и [[ванадий]], на които са необходими изключително сложни и екстремни геоложки процеси, за да се съединят помежду си. Според една от многочислените легенди за него, през деня александритът се превръщал в [[изумруд]], а през нощта – в пурпурен [[аметист]]. Дълго време александритът се добива само в Русия, но по-късно са открити находища в [[Бразилия]] и [[Мадагаскар]]. == Бележки == {{reflist}} == Външни препратки == * {{cite web |title= александрит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4BA05-Chrysoberyl-Alexandrite.html |accessdate= 26 април 2024}} {{мъниче|минерал}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Хризоберил]] 7ggdli9wkerpldmc7ua4mks4cauudvc 0 45267 12214123 11830825 2024-04-25T14:11:45Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Минерал | име = Сапфир | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Logan_Sapphire_SI.jpg | картинка_текст = Сапфир „Логан“, 423 карата | категория = | формула = [[Алуминиев оксид]], [[Алуминий|Al]]<sub>2</sub>[[Кислород|O]]<sub>3</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = | лом = | чупливост = | моос = 9.0 | блясък = | черта = | прозрачност = | спец_тегло = 4.0~4.1 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = }} '''Сапфирът''' е скъпоценен камък, разновидност на [[корунд]]а.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/сапфир/ | title = сапфир | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref><ref>{{cite book |chapter= Корунд Corundum |author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=334-335|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> Химичното съединение известно под името [[корунд]] е кристалната форма на [[Алуминиев оксид|алуминиев(III) оксид]] с [[емпирична формула]] Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub> и наименование диалуминиев триоксид. Характерният син цвят на скъпоценния камък се дължи на това, че на някои места в кристалната структура [[Алуминий|алуминиевите йони]] са заменени от [[Желязо|железни]] или [[Титан (елемент)|титанови]] йони. Името на сапфира произлиза от [[гръцки език|гръцката]] дума ''sappherios'' – ''син''. Цветовата гама на сапфирите поразява с разнообразието си – има пурпурносинкави, зелени, жълти, безцветни, оранжеви и розовооранжеви. Тези камъни много често се използват за украса на [[корона|корони]]. Тъмносиният сапфир „Свети Едуард“ се намира в центъра на кръста на короната на [[Британска империя|Британската империя]]. Короната на [[Руска империя|Руската империя]] е украсена от два големи сапфира с тежест 258 и 200 [[Карат (маса)|карата]]. От сапфир са издялани бюстове на трима [[Съединени американски щати|американски]] президенти [[Джордж Вашингтон]] (1997 карата), [[Ейбрахъм Линкълн]] (2302 карата) и [[Дуайт Айзенхауер]] (2097 карата). [[Файл:Star-Saphire.jpg|250px|мини|център|Син сапфир със „съзвездие“ на повърхността]] == Бележки == {{reflist}} {{мъниче|минерал}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Корунд]] gbq0vx39e7wm4mt3z18lx8p9kz8tw2w 12214127 12214123 2024-04-25T14:17:01Z Motekov 141057 /* Бележки */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Минерал | име = Сапфир | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Logan_Sapphire_SI.jpg | картинка_текст = Сапфир „Логан“, 423 карата | категория = | формула = [[Алуминиев оксид]], [[Алуминий|Al]]<sub>2</sub>[[Кислород|O]]<sub>3</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = | лом = | чупливост = | моос = 9.0 | блясък = | черта = | прозрачност = | спец_тегло = 4.0~4.1 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = }} '''Сапфирът''' е скъпоценен камък, разновидност на [[корунд]]а.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/сапфир/ | title = сапфир | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref><ref>{{cite book |chapter= Корунд Corundum |author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=334-335|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> Химичното съединение известно под името [[корунд]] е кристалната форма на [[Алуминиев оксид|алуминиев(III) оксид]] с [[емпирична формула]] Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub> и наименование диалуминиев триоксид. Характерният син цвят на скъпоценния камък се дължи на това, че на някои места в кристалната структура [[Алуминий|алуминиевите йони]] са заменени от [[Желязо|железни]] или [[Титан (елемент)|титанови]] йони. Името на сапфира произлиза от [[гръцки език|гръцката]] дума ''sappherios'' – ''син''. Цветовата гама на сапфирите поразява с разнообразието си – има пурпурносинкави, зелени, жълти, безцветни, оранжеви и розовооранжеви. Тези камъни много често се използват за украса на [[корона|корони]]. Тъмносиният сапфир „Свети Едуард“ се намира в центъра на кръста на короната на [[Британска империя|Британската империя]]. Короната на [[Руска империя|Руската империя]] е украсена от два големи сапфира с тежест 258 и 200 [[Карат (маса)|карата]]. От сапфир са издялани бюстове на трима [[Съединени американски щати|американски]] президенти [[Джордж Вашингтон]] (1997 карата), [[Ейбрахъм Линкълн]] (2302 карата) и [[Дуайт Айзенхауер]] (2097 карата). [[Файл:Star-Saphire.jpg|250px|мини|център|Син сапфир със „съзвездие“ на повърхността]] == Бележки == {{reflist}} == Външни препратки == *{{cite web |title= Сапфир |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4CB05-Corundum-Sapphire.html |accessdate= 25 април 2024}} {{мъниче|минерал}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Корунд]] g6z8ezszc2vwl8qpr7dm509rzoy1dwe 0 45268 12213992 12213991 2024-04-25T12:00:49Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Минерал | име = Смарагд | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Emerald rough 300x422.jpg | картинка_текст = Парче нешлифован смарагд | категория = [[берил]]и | формула = Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>Si<sub>6</sub>O<sub>18</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = наситенозелен, жълтозелен, по-рядко синьо-зелен | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = несъвършена | лом = мидест | чупливост = | моос = 7,5 – 8 | блясък = стъклен | черта = бял | прозрачност = | спец_тегло = 2,68 – 2,9 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = силна двуцветност – от наситенозелен до жълто-зелен или синьо-зелен | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = силна – някои екземпляри светят под ултравиолетова светлина | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = Находища | разнов1текст = Индия, Зимбабве, Египет, Австралия, Танзания, Шри Ланка, и др. | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Смарагдът''' (познат и като '''изумруд''') Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>(SiO<sub>3</sub>)<sub>6</sub> е много рядка разновидност на [[минерал]]а [[берил]], оцветена в наситено зелено от примеси на [[хром]], [[ванадий]] и [[желязо]]. Етимологията на термина „смарагд“ е свързана с [[гръцки език|гръцката]] дума ''σμάραγδος'' – „зелен скъпоценен камък“. Смарагдът е един от най-скъпите камъни от „Голямата четворка“, в която са включени и диамантът, сапфирът и рубинът. Смарагдът заема привилегировано място сред скъпоценните камъни, известен е от най-дълбока древност и е използван широко както за направа на украшения, така и за извършването на религиозни обреди. Известно е, че в древността смарагдите украсявали съкровищата на най-известните владетели и се добивали в [[Древен Египет]]. По-късно са открити и други находища в Шри Ланка, Мадагаскар, ЮАР, Австрия, Австралия, САЩ, Канада, Индия, Танзания и др. В България ограничени залежи на смарагд се срещат в Рила и Източните Родопи. Най-качествените изумруди произхождат от Колумбия, а най-красивата колекция от тези скъпоценни камъни се съхранява в Банката на Република Колумбия в Богота. Тя включва 5 кристала с тегло между 220 и 1795 карата. Най-красивите смарагди са изложени в музея "[[Топкапъ]]" в Истанбул, Смитсониън Инститюшън във Вашингтон и Американския музей по естествена история в Ню Йорк. == Символика, поверия и митове == Според преданията [[Савска царица|Савската царица]] ги обожавала. Най-известният смарагд е „Смарагдът на Девънширския херцог“, който се пази в Британския музей по естествена история в [[Лондон]]. Поради наситения си зелен цвят, смарагдът е считан за символ на вечната пролет и безсмъртието.<ref name="bbc">[http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/622018.stm ''„Scientists break emerald myths“''], BBC News, 28 януари 2000</ref> Съществуват вярвания, че смарагдите притежават изключителна лечебна сила – укрепват [[памет]]та, помагат при [[безсъние]], прогонват лошите [[сън]]ища, спасяват от зли [[дух (призрак)|духове]] и укрепват [[сърце]]то. Наричат смарагда още камък на мъдростта и хладнокръвието. == Източници == <references /> * Съкровищата на земята, Скъпоценни камъни ИЗ, Изумруд, Издателска компания Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД, 2011, ISSN 1792 – 1430 == Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} *{{cite web |title= Смарагд |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9CJ05-Beryl-Emerald.html |accessdate= 25 април 2024}} {{Превод от 2|en|Rutile|ru|Рутил|747750303|80664452}} {{Скъпоценни камъни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Берил]] fu9ictd2wo92skm3a8914411km4ej21 12213993 12213992 2024-04-25T12:05:08Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{Минерал | име = Смарагд | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Emerald rough 300x422.jpg | картинка_текст = Парче нешлифован смарагд | категория = [[берил]]и | формула = Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>Si<sub>6</sub>O<sub>18</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = наситенозелен, жълтозелен, по-рядко синьо-зелен | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = несъвършена | лом = мидест | чупливост = | моос = 7,5 – 8 | блясък = стъклен | черта = бял | прозрачност = | спец_тегло = 2,68 – 2,9 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = силна двуцветност – от наситенозелен до жълто-зелен или синьо-зелен | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = силна – някои екземпляри светят под ултравиолетова светлина | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = Находища | разнов1текст = Индия, Зимбабве, Египет, Австралия, Танзания, Шри Ланка, и др. | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Смарагдът''' (познат и като '''изумруд''') Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>(SiO<sub>3</sub>)<sub>6</sub> е много рядка разновидност на [[минерал]]а [[берил]], оцветена в наситено зелено от примеси на [[хром]], [[ванадий]] и [[желязо]]. Етимологията на термина „смарагд“ е свързана с [[гръцки език|гръцката]] дума ''σμάραγδος'' – „зелен скъпоценен камък“.<ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=110-112|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/берил/ | title = берил | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref> Смарагдът е един от най-скъпите камъни от „Голямата четворка“, в която са включени и диамантът, сапфирът и рубинът. Смарагдът заема привилегировано място сред скъпоценните камъни, известен е от най-дълбока древност и е използван широко както за направа на украшения, така и за извършването на религиозни обреди. Известно е, че в древността смарагдите украсявали съкровищата на най-известните владетели и се добивали в [[Древен Египет]]. По-късно са открити и други находища в Шри Ланка, Мадагаскар, ЮАР, Австрия, Австралия, САЩ, Канада, Индия, Танзания и др. В България ограничени залежи на смарагд се срещат в Рила и Източните Родопи. Най-качествените изумруди произхождат от Колумбия, а най-красивата колекция от тези скъпоценни камъни се съхранява в Банката на Република Колумбия в Богота. Тя включва 5 кристала с тегло между 220 и 1795 карата. Най-красивите смарагди са изложени в музея "[[Топкапъ]]" в Истанбул, Смитсониън Инститюшън във Вашингтон и Американския музей по естествена история в Ню Йорк. == Символика, поверия и митове == Според преданията [[Савска царица|Савската царица]] ги обожавала. Най-известният смарагд е „Смарагдът на Девънширския херцог“, който се пази в Британския музей по естествена история в [[Лондон]]. Поради наситения си зелен цвят, смарагдът е считан за символ на вечната пролет и безсмъртието.<ref name="bbc">[http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/622018.stm ''„Scientists break emerald myths“''], BBC News, 28 януари 2000</ref> Съществуват вярвания, че смарагдите притежават изключителна лечебна сила – укрепват [[памет]]та, помагат при [[безсъние]], прогонват лошите [[сън]]ища, спасяват от зли [[дух (призрак)|духове]] и укрепват [[сърце]]то. Наричат смарагда още камък на мъдростта и хладнокръвието. == Източници == <references /> * Съкровищата на земята, Скъпоценни камъни ИЗ, Изумруд, Издателска компания Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД, 2011, ISSN 1792 – 1430 == Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} *{{cite web |title= Смарагд |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9CJ05-Beryl-Emerald.html |accessdate= 25 април 2024}} {{Превод от 2|en|Rutile|ru|Рутил|747750303|80664452}} {{Скъпоценни камъни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Берил]] 0ooaqne7cyhl3p95n3pq6eqfcwxjhk1 12213994 12213993 2024-04-25T12:05:59Z Motekov 141057 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Минерал | име = Смарагд | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Emerald rough 300x422.jpg | картинка_текст = Парче нешлифован смарагд | категория = [[берил]]и | формула = Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>Si<sub>6</sub>O<sub>18</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = наситенозелен, жълтозелен, по-рядко синьо-зелен | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = несъвършена | лом = мидест | чупливост = | моос = 7,5 – 8 | блясък = стъклен | черта = бял | прозрачност = | спец_тегло = 2,68 – 2,9 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = силна двуцветност – от наситенозелен до жълто-зелен или синьо-зелен | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = силна – някои екземпляри светят под ултравиолетова светлина | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = Находища | разнов1текст = Индия, Зимбабве, Египет, Австралия, Танзания, Шри Ланка, и др. | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Смарагдът''' (познат и като '''изумруд''') Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>(SiO<sub>3</sub>)<sub>6</sub> е много рядка разновидност на [[минерал]]а [[берил]], оцветена в наситено зелено от примеси на [[хром]], [[ванадий]] и [[желязо]]. Етимологията на термина „смарагд“ е свързана с [[гръцки език|гръцката]] дума ''σμάραγδος'' – „зелен скъпоценен камък“.<ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=110-112|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/берил/ | title = берил | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref> Смарагдът е един от най-скъпите камъни от „Голямата четворка“, в която са включени и диамантът, сапфирът и рубинът. Смарагдът заема привилегировано място сред скъпоценните камъни, известен е от най-дълбока древност и е използван широко както за направа на украшения, така и за извършването на религиозни обреди. Известно е, че в древността смарагдите украсявали съкровищата на най-известните владетели и се добивали в [[Древен Египет]]. По-късно са открити и други находища в Шри Ланка, Мадагаскар, ЮАР, Австрия, Австралия, САЩ, Канада, Индия, Танзания и др. В България ограничени залежи на смарагд се срещат в Рила и Източните Родопи. Най-качествените изумруди произхождат от Колумбия, а най-красивата колекция от тези скъпоценни камъни се съхранява в Банката на Република Колумбия в Богота. Тя включва 5 кристала с тегло между 220 и 1795 карата. Най-красивите смарагди са изложени в музея "[[Топкапъ]]" в Истанбул, Смитсониън Инститюшън във Вашингтон и Американския музей по естествена история в Ню Йорк. == Символика, поверия и митове == Според преданията [[Савска царица|Савската царица]] ги обожавала. Най-известният смарагд е „Смарагдът на Девънширския херцог“, който се пази в Британския музей по естествена история в [[Лондон]]. Поради наситения си зелен цвят, смарагдът е считан за символ на вечната пролет и безсмъртието.<ref name="bbc">[http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/622018.stm ''„Scientists break emerald myths“''], BBC News, 28 януари 2000</ref> Съществуват вярвания, че смарагдите притежават изключителна лечебна сила – укрепват [[памет]]та, помагат при [[безсъние]], прогонват лошите [[сън]]ища, спасяват от зли [[дух (призрак)|духове]] и укрепват [[сърце]]то. Наричат смарагда още камък на мъдростта и хладнокръвието. == Източници == <references /> == Литература == * Съкровищата на земята, Скъпоценни камъни ИЗ, Изумруд, Издателска компания Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД, 2011, ISSN 1792 – 1430 == Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} *{{cite web |title= Смарагд |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9CJ05-Beryl-Emerald.html |accessdate= 25 април 2024}} {{Превод от 2|en|Rutile|ru|Рутил|747750303|80664452}} {{Скъпоценни камъни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Берил]] g7a181rnluf1pwc2bbb3n3g5cfo7ff5 12213996 12213994 2024-04-25T12:08:20Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{Минерал | име = Смарагд | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Emerald rough 300x422.jpg | картинка_текст = Парче нешлифован смарагд | категория = [[берил]]и | формула = Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>Si<sub>6</sub>O<sub>18</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = наситенозелен, жълтозелен, по-рядко синьо-зелен | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = несъвършена | лом = мидест | чупливост = | моос = 7,5 – 8 | блясък = стъклен | черта = бял | прозрачност = | спец_тегло = 2,68 – 2,9 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = силна двуцветност – от наситенозелен до жълто-зелен или синьо-зелен | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = силна – някои екземпляри светят под ултравиолетова светлина | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = Находища | разнов1текст = Индия, Зимбабве, Египет, Австралия, Танзания, Шри Ланка, и др. | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Смарагдът''' (познат и като '''изумруд''') Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>(SiO<sub>3</sub>)<sub>6</sub> е много рядка разновидност на [[минерал]]а [[берил]], оцветена в наситено зелено от примеси на [[хром]], [[ванадий]] и [[желязо]]. Етимологията на термина „смарагд“ е свързана с [[гръцки език|гръцката]] дума ''σμάραγδος'' – „зелен скъпоценен камък“.<ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=110-112|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/смарагд/ | title = смарагд | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref> Смарагдът е един от най-скъпите камъни от „Голямата четворка“, в която са включени и диамантът, сапфирът и рубинът. Смарагдът заема привилегировано място сред скъпоценните камъни, известен е от най-дълбока древност и е използван широко както за направа на украшения, така и за извършването на религиозни обреди. Известно е, че в древността смарагдите украсявали съкровищата на най-известните владетели и се добивали в [[Древен Египет]]. По-късно са открити и други находища в Шри Ланка, Мадагаскар, ЮАР, Австрия, Австралия, САЩ, Канада, Индия, Танзания и др. В България ограничени залежи на смарагд се срещат в Рила и Източните Родопи. Най-качествените изумруди произхождат от Колумбия, а най-красивата колекция от тези скъпоценни камъни се съхранява в Банката на Република Колумбия в Богота. Тя включва 5 кристала с тегло между 220 и 1795 карата. Най-красивите смарагди са изложени в музея "[[Топкапъ]]" в Истанбул, Смитсониън Инститюшън във Вашингтон и Американския музей по естествена история в Ню Йорк. == Символика, поверия и митове == Според преданията [[Савска царица|Савската царица]] ги обожавала. Най-известният смарагд е „Смарагдът на Девънширския херцог“, който се пази в Британския музей по естествена история в [[Лондон]]. Поради наситения си зелен цвят, смарагдът е считан за символ на вечната пролет и безсмъртието.<ref name="bbc">[http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/622018.stm ''„Scientists break emerald myths“''], BBC News, 28 януари 2000</ref> Съществуват вярвания, че смарагдите притежават изключителна лечебна сила – укрепват [[памет]]та, помагат при [[безсъние]], прогонват лошите [[сън]]ища, спасяват от зли [[дух (призрак)|духове]] и укрепват [[сърце]]то. Наричат смарагда още камък на мъдростта и хладнокръвието. == Източници == <references /> == Литература == * Съкровищата на земята, Скъпоценни камъни ИЗ, Изумруд, Издателска компания Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД, 2011, ISSN 1792 – 1430 == Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} *{{cite web |title= Смарагд |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9CJ05-Beryl-Emerald.html |accessdate= 25 април 2024}} {{Превод от 2|en|Rutile|ru|Рутил|747750303|80664452}} {{Скъпоценни камъни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Берил]] sw5o28neav9o7hocgr1hnsbxpsj36is 12213998 12213996 2024-04-25T12:10:14Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{Минерал | име = Смарагд | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Emerald rough 300x422.jpg | картинка_текст = Парче нешлифован смарагд | категория = [[берил]]и | формула = Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>Si<sub>6</sub>O<sub>18</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = наситенозелен, жълтозелен, по-рядко синьо-зелен | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = несъвършена | лом = мидест | чупливост = | моос = 7,5 – 8 | блясък = стъклен | черта = бял | прозрачност = | спец_тегло = 2,68 – 2,9 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = силна двуцветност – от наситенозелен до жълто-зелен или синьо-зелен | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = силна – някои екземпляри светят под ултравиолетова светлина | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = Находища | разнов1текст = Индия, Зимбабве, Египет, Австралия, Танзания, Шри Ланка, и др. | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Смарагдът''' (познат и като '''изумруд'''<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/изумруд/ | title = изумруд | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref>) Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>(SiO<sub>3</sub>)<sub>6</sub> е много рядка разновидност на [[минерал]]а [[берил]], оцветена в наситено зелено от примеси на [[хром]], [[ванадий]] и [[желязо]]. Етимологията на термина „смарагд“ е свързана с [[гръцки език|гръцката]] дума ''σμάραγδος'' – „зелен скъпоценен камък“.<ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=110-112|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/смарагд/ | title = смарагд | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref> Смарагдът е един от най-скъпите камъни от „Голямата четворка“, в която са включени и диамантът, сапфирът и рубинът. Смарагдът заема привилегировано място сред скъпоценните камъни, известен е от най-дълбока древност и е използван широко както за направа на украшения, така и за извършването на религиозни обреди. Известно е, че в древността смарагдите украсявали съкровищата на най-известните владетели и се добивали в [[Древен Египет]]. По-късно са открити и други находища в Шри Ланка, Мадагаскар, ЮАР, Австрия, Австралия, САЩ, Канада, Индия, Танзания и др. В България ограничени залежи на смарагд се срещат в Рила и Източните Родопи. Най-качествените изумруди произхождат от Колумбия, а най-красивата колекция от тези скъпоценни камъни се съхранява в Банката на Република Колумбия в Богота. Тя включва 5 кристала с тегло между 220 и 1795 карата. Най-красивите смарагди са изложени в музея "[[Топкапъ]]" в Истанбул, Смитсониън Инститюшън във Вашингтон и Американския музей по естествена история в Ню Йорк. == Символика, поверия и митове == Според преданията [[Савска царица|Савската царица]] ги обожавала. Най-известният смарагд е „Смарагдът на Девънширския херцог“, който се пази в Британския музей по естествена история в [[Лондон]]. Поради наситения си зелен цвят, смарагдът е считан за символ на вечната пролет и безсмъртието.<ref name="bbc">[http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/622018.stm ''„Scientists break emerald myths“''], BBC News, 28 януари 2000</ref> Съществуват вярвания, че смарагдите притежават изключителна лечебна сила – укрепват [[памет]]та, помагат при [[безсъние]], прогонват лошите [[сън]]ища, спасяват от зли [[дух (призрак)|духове]] и укрепват [[сърце]]то. Наричат смарагда още камък на мъдростта и хладнокръвието. == Източници == <references /> == Литература == * Съкровищата на земята, Скъпоценни камъни ИЗ, Изумруд, Издателска компания Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД, 2011, ISSN 1792 – 1430 == Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} *{{cite web |title= Смарагд |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9CJ05-Beryl-Emerald.html |accessdate= 25 април 2024}} {{Превод от 2|en|Rutile|ru|Рутил|747750303|80664452}} {{Скъпоценни камъни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Берил]] qfegvk5hwczxt4fqya8df6ai1vzofbh 12214311 12213998 2024-04-25T18:16:55Z Ted Masters 210248 ? wikitext text/x-wiki {{Минерал | име = Смарагд | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Emerald rough 300x422.jpg | картинка_текст = Парче нешлифован смарагд | категория = [[берил]]и | формула = Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>Si<sub>6</sub>O<sub>18</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = наситенозелен, жълтозелен, по-рядко синьо-зелен | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = несъвършена | лом = мидест | чупливост = | моос = 7,5 – 8 | блясък = стъклен | черта = бял | прозрачност = | спец_тегло = 2,68 – 2,9 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = силна двуцветност – от наситенозелен до жълто-зелен или синьо-зелен | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = силна – някои екземпляри светят под ултравиолетова светлина | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = Находища | разнов1текст = Индия, Зимбабве, Египет, Австралия, Танзания, Шри Ланка, и др. | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Смарагдът''' (познат и като '''изумруд'''<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/изумруд/ | title = изумруд | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref>) Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>(SiO<sub>3</sub>)<sub>6</sub> е много рядка разновидност на [[минерал]]а [[берил]], оцветена в наситено зелено от примеси на [[хром]], [[ванадий]] и [[желязо]]. Етимологията на термина „смарагд“ е свързана с [[гръцки език|гръцката]] дума ''σμάραγδος'' – „зелен скъпоценен камък“.<ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=110-112|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/смарагд/ | title = смарагд | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref> Смарагдът е един от най-скъпите камъни от „Голямата четворка“, в която са включени и диамантът, сапфирът и рубинът. Смарагдът заема привилегировано място сред скъпоценните камъни, известен е от най-дълбока древност и е използван широко както за направа на украшения, така и за извършването на религиозни обреди. Известно е, че в древността смарагдите украсявали съкровищата на най-известните владетели и се добивали в [[Древен Египет]]. По-късно са открити и други находища в Шри Ланка, Мадагаскар, ЮАР, Австрия, Австралия, САЩ, Канада, Индия, Танзания и др. В България ограничени залежи на смарагд се срещат в Рила и Източните Родопи. Най-качествените изумруди произхождат от Колумбия, а най-красивата колекция от тези скъпоценни камъни се съхранява в Банката на Република Колумбия в Богота. Тя включва 5 кристала с тегло между 220 и 1795 карата. Най-красивите смарагди са изложени в музея „[[Топкапъ]]“ в Истанбул, Смитсониън Инститюшън във Вашингтон и Американския музей по естествена история в Ню Йорк. == Символика, поверия и митове == Според преданията [[Савска царица|Савската царица]] ги обожавала. Най-известният смарагд е „Смарагдът на Девънширския херцог“, който се пази в Британския музей по естествена история в [[Лондон]]. Поради наситения си зелен цвят, смарагдът е считан за символ на вечната пролет и безсмъртието.<ref name="bbc">[http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/622018.stm ''„Scientists break emerald myths“''], BBC News, 28 януари 2000</ref> Съществуват вярвания, че смарагдите притежават изключителна лечебна сила – укрепват [[памет]]та, помагат при [[безсъние]], прогонват лошите [[сън]]ища, спасяват от зли [[дух (призрак)|духове]] и укрепват [[сърце]]то. Наричат смарагда още камък на мъдростта и хладнокръвието. == Източници == <references /> == Литература == * Съкровищата на земята, Скъпоценни камъни ИЗ, Изумруд, Издателска компания Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД, 2011, ISSN 1792 – 1430 == Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} * {{cite web |title= Смарагд |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9CJ05-Beryl-Emerald.html |accessdate= 25 април 2024}} {{Скъпоценни камъни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Берил]] szmg2amhcn7kkf6taw7gbjkhczbaq0u 0 45294 12214010 11361715 2024-04-25T12:25:06Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Рубин|Рубин (пояснение)}} {{Минерал | име = Рубин | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Ruby gem.JPG | картинка_текст = Шлифован рубин | категория = | формула = Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>:Cr | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = | лом = | чупливост = | моос = | блясък = | черта = | прозрачност = | спец_тегло = | плътност = | полиране = | оптични_свойства = | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = }} '''Рубинът''' е розов до розовочервен [[скъпоценен камък]], разновидност на [[минерал]]а [[корунд]] ([[алуминиев оксид]]), чието оцветяване се дължи преди всичко на примеси от [[хром]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/рубин/ | title = рубин | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref> Името му произлиза от ''ruber'' или ''rubrum'' – [[латински език|латинската дума]] за „червен“. В древна [[Русия]] рубините са наричани яхонти. Цветовете на рубините варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен „гълъбова кръв“ – червен с леко виолетов оттенък. Първите сведения за тези прекрасни камъни са от [[4 век пр.н.е.]] и се срещат в [[Индия|индийските]] и [[бирма]]нските летописи. В [[Римска империя|Римската империя]] рубинът бил на особена почит и се ценял повече от [[диамант]]ите. Колекциите с рубини на [[кардинал]] [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] и [[Мария Медичи]] са били известни из цяла [[Европа]]. Най-известните рубини са „Северната звезда“, намиращ се в Музея по естествена история в [[Ню Йорк]], както и „Рубинът на Едуард“, съхраняван в Британския музей по естествена история в [[Лондон]]. Според древните поверия рубинът е камък на живота. Считало се, че защитава от [[чума]] и от дявола. За основно мистично свойство на рубина се смятала способността му да поражда влечение към великото. Под влиянието на рубина се запазва духовната енергия и чувството за сигурност и самочувствието, като според астролозите това отнася с особена сила за зодии като Лъв, Овен и Козирог.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://silversense.bg/rubin/|заглавие=Рубин – най-невероятният скъпоценен камък на планетата}}</ref> [[Файл:Ruby cristal.jpg|мини|център|Парче нешлифован рубин]] {{Скъпоценни камъни}} <references /> [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Корунд]] ppvy0ap8i32i8zl1u4xltu7hb44a44n 12214011 12214010 2024-04-25T12:26:11Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Рубин|Рубин (пояснение)}} {{Минерал | име = Рубин | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Ruby gem.JPG | картинка_текст = Шлифован рубин | категория = | формула = Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>:Cr | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = | лом = | чупливост = | моос = | блясък = | черта = | прозрачност = | спец_тегло = | плътност = | полиране = | оптични_свойства = | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = }} '''Рубинът''' е розов до розовочервен [[скъпоценен камък]], разновидност на [[минерал]]а [[корунд]] ([[алуминиев оксид]]), чието оцветяване се дължи преди всичко на примеси от [[хром]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/рубин/ | title = рубин | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref> Името му произлиза от ''ruber'' или ''rubrum'' – [[латински език|латинската дума]] за „червен“. В древна [[Русия]] рубините са наричани яхонти. Цветовете на рубините варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен „гълъбова кръв“ – червен с леко виолетов оттенък. Първите сведения за тези прекрасни камъни са от [[4 век пр.н.е.]] и се срещат в [[Индия|индийските]] и [[бирма]]нските летописи. В [[Римска империя|Римската империя]] рубинът бил на особена почит и се ценял повече от [[диамант]]ите. Колекциите с рубини на [[кардинал]] [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] и [[Мария Медичи]] са били известни из цяла [[Европа]]. Най-известните рубини са „Северната звезда“, намиращ се в Музея по естествена история в [[Ню Йорк]], както и „Рубинът на Едуард“, съхраняван в Британския музей по естествена история в [[Лондон]]. Според древните поверия рубинът е камък на живота. Считало се, че защитава от [[чума]] и от дявола. За основно мистично свойство на рубина се смятала способността му да поражда влечение към великото. Под влиянието на рубина се запазва духовната енергия и чувството за сигурност и самочувствието, като според астролозите това отнася с особена сила за зодии като Лъв, Овен и Козирог.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://silversense.bg/rubin/|заглавие=Рубин – най-невероятният скъпоценен камък на планетата}}</ref> == Бележки == <references /> [[Файл:Ruby cristal.jpg|мини|център|Парче нешлифован рубин]] {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Корунд]] le4h55y06nj5lnxcvj3124vrad7n521 12214012 12214011 2024-04-25T12:29:01Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Рубин|Рубин (пояснение)}} {{Минерал | име = Рубин | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Ruby gem.JPG | картинка_текст = Шлифован рубин | категория = | формула = Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>:Cr | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = | лом = | чупливост = | моос = | блясък = | черта = | прозрачност = | спец_тегло = | плътност = | полиране = | оптични_свойства = | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = }} '''Рубинът''' е розов до розовочервен [[скъпоценен камък]], разновидност на [[минерал]]а [[корунд]] ([[алуминиев оксид]]), чието оцветяване се дължи преди всичко на примеси от [[хром]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/рубин/ | title = рубин | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref><ref>{{cite book |chapter= Корунд Corundum |author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=334-335|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> Името му произлиза от ''ruber'' или ''rubrum'' – [[латински език|латинската дума]] за „червен“. В древна [[Русия]] рубините са наричани яхонти. Цветовете на рубините варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен „гълъбова кръв“ – червен с леко виолетов оттенък. Първите сведения за тези прекрасни камъни са от [[4 век пр.н.е.]] и се срещат в [[Индия|индийските]] и [[бирма]]нските летописи. В [[Римска империя|Римската империя]] рубинът бил на особена почит и се ценял повече от [[диамант]]ите. Колекциите с рубини на [[кардинал]] [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] и [[Мария Медичи]] са били известни из цяла [[Европа]]. Най-известните рубини са „Северната звезда“, намиращ се в Музея по естествена история в [[Ню Йорк]], както и „Рубинът на Едуард“, съхраняван в Британския музей по естествена история в [[Лондон]]. Според древните поверия рубинът е камък на живота. Считало се, че защитава от [[чума]] и от дявола. За основно мистично свойство на рубина се смятала способността му да поражда влечение към великото. Под влиянието на рубина се запазва духовната енергия и чувството за сигурност и самочувствието, като според астролозите това отнася с особена сила за зодии като Лъв, Овен и Козирог.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://silversense.bg/rubin/|заглавие=Рубин – най-невероятният скъпоценен камък на планетата}}</ref> == Бележки == <references /> [[Файл:Ruby cristal.jpg|мини|център|Парче нешлифован рубин]] {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Корунд]] 4bjt41capwn4dysxa2g1ih53sahduqx 12214130 12214012 2024-04-25T14:19:52Z Motekov 141057 /* Бележки */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Рубин|Рубин (пояснение)}} {{Минерал | име = Рубин | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Ruby gem.JPG | картинка_текст = Шлифован рубин | категория = | формула = Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>:Cr | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = | лом = | чупливост = | моос = | блясък = | черта = | прозрачност = | спец_тегло = | плътност = | полиране = | оптични_свойства = | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = }} '''Рубинът''' е розов до розовочервен [[скъпоценен камък]], разновидност на [[минерал]]а [[корунд]] ([[алуминиев оксид]]), чието оцветяване се дължи преди всичко на примеси от [[хром]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/рубин/ | title = рубин | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref><ref>{{cite book |chapter= Корунд Corundum |author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=334-335|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> Името му произлиза от ''ruber'' или ''rubrum'' – [[латински език|латинската дума]] за „червен“. В древна [[Русия]] рубините са наричани яхонти. Цветовете на рубините варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен „гълъбова кръв“ – червен с леко виолетов оттенък. Първите сведения за тези прекрасни камъни са от [[4 век пр.н.е.]] и се срещат в [[Индия|индийските]] и [[бирма]]нските летописи. В [[Римска империя|Римската империя]] рубинът бил на особена почит и се ценял повече от [[диамант]]ите. Колекциите с рубини на [[кардинал]] [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] и [[Мария Медичи]] са били известни из цяла [[Европа]]. Най-известните рубини са „Северната звезда“, намиращ се в Музея по естествена история в [[Ню Йорк]], както и „Рубинът на Едуард“, съхраняван в Британския музей по естествена история в [[Лондон]]. Според древните поверия рубинът е камък на живота. Считало се, че защитава от [[чума]] и от дявола. За основно мистично свойство на рубина се смятала способността му да поражда влечение към великото. Под влиянието на рубина се запазва духовната енергия и чувството за сигурност и самочувствието, като според астролозите това отнася с особена сила за зодии като Лъв, Овен и Козирог.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://silversense.bg/rubin/|заглавие=Рубин – най-невероятният скъпоценен камък на планетата}}</ref> == Бележки == <references /> [[Файл:Ruby cristal.jpg|мини|център|Парче нешлифован рубин]] == Външни препратки == *{{cite web |title= рубин |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4CB05-Corundum-Ruby.html |accessdate= 25 април 2024}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Корунд]] 9li3lf51w7bmzqbqo2ftx6e3shktf4n 12214318 12214130 2024-04-25T18:23:37Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Рубин|Рубин (пояснение)}} {{без източници}} {{Минерал | име = Рубин | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Ruby gem.JPG | картинка_текст = Шлифован рубин | категория = | формула = Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>:Cr | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = | лом = | чупливост = | моос = | блясък = | черта = | прозрачност = | спец_тегло = | плътност = | полиране = | оптични_свойства = | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = }} '''Рубинът''' е розов до розовочервен [[скъпоценен камък]], разновидност на [[минерал]]а [[корунд]] ([[алуминиев оксид]]), чието оцветяване се дължи преди всичко на примеси от [[хром]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/рубин/ | title = рубин | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref><ref>{{cite book |chapter= Корунд Corundum |author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=334-335|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> Името му произлиза от ''ruber'' или ''rubrum'' – [[латински език|латинската дума]] за „червен“. В древна [[Русия]] рубините са наричани яхонти. Цветовете на рубините варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен „гълъбова кръв“ – червен с леко виолетов оттенък. Първите сведения за тези прекрасни камъни са от [[4 век пр.н.е.]] и се срещат в [[Индия|индийските]] и [[бирма]]нските летописи. В [[Римска империя|Римската империя]] рубинът бил на особена почит и се ценял повече от [[диамант]]ите. Колекциите с рубини на [[кардинал]] [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] и [[Мария Медичи]] са били известни из цяла [[Европа]]. Най-известните рубини са „Северната звезда“, намиращ се в Музея по естествена история в [[Ню Йорк]], както и „Рубинът на Едуард“, съхраняван в Британския музей по естествена история в [[Лондон]]. Според древните поверия рубинът е камък на живота. Считало се, че защитава от [[чума]] и от дявола. За основно мистично свойство на рубина се смятала способността му да поражда влечение към великото. Под влиянието на рубина се запазва духовната енергия и чувството за сигурност и самочувствието, като според астролозите това отнася с особена сила за зодии като Лъв, Овен и Козирог.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://silversense.bg/rubin/|заглавие=Рубин – най-невероятният скъпоценен камък на планетата}}</ref> == Бележки == <references /> [[Файл:Ruby cristal.jpg|мини|център|Парче нешлифован рубин]] == Външни препратки == *{{cite web |title= рубин |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4CB05-Corundum-Ruby.html |accessdate= 25 април 2024}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Корунд]] ai967wliyksntn65vrbnbna4lx7w29l 12214319 12214318 2024-04-25T18:24:09Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Рубин|Рубин (пояснение)}} {{Минерал | име = Рубин | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Ruby gem.JPG | картинка_текст = Шлифован рубин | категория = | формула = Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>:Cr | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = | лом = | чупливост = | моос = | блясък = | черта = | прозрачност = | спец_тегло = | плътност = | полиране = | оптични_свойства = | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = }} [[Файл:Ruby cristal.jpg|мини|Парче нешлифован рубин]] '''Рубинът''' е розов до розовочервен [[скъпоценен камък]], разновидност на [[минерал]]а [[корунд]] ([[алуминиев оксид]]), чието оцветяване се дължи преди всичко на примеси от [[хром]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/рубин/ | title = рубин | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref><ref>{{cite book |chapter= Корунд Corundum |author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=334-335|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> Името му произлиза от ''ruber'' или ''rubrum'' – [[латински език|латинската дума]] за „червен“. В древна [[Русия]] рубините са наричани яхонти. Цветовете на рубините варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен „гълъбова кръв“ – червен с леко виолетов оттенък. Първите сведения за тези прекрасни камъни са от [[4 век пр.н.е.]] и се срещат в [[Индия|индийските]] и [[бирма]]нските летописи. В [[Римска империя|Римската империя]] рубинът бил на особена почит и се ценял повече от [[диамант]]ите. Колекциите с рубини на [[кардинал]] [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] и [[Мария Медичи]] са били известни из цяла [[Европа]]. Най-известните рубини са „Северната звезда“, намиращ се в Музея по естествена история в [[Ню Йорк]], както и „Рубинът на Едуард“, съхраняван в Британския музей по естествена история в [[Лондон]]. Според древните поверия рубинът е камък на живота. Считало се, че защитава от [[чума]] и от дявола. За основно мистично свойство на рубина се смятала способността му да поражда влечение към великото. Под влиянието на рубина се запазва духовната енергия и чувството за сигурност и самочувствието, като според астролозите това отнася с особена сила за зодии като Лъв, Овен и Козирог.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://silversense.bg/rubin/|заглавие=Рубин – най-невероятният скъпоценен камък на планетата}}</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == *{{cite web |title= рубин |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4CB05-Corundum-Ruby.html |accessdate= 25 април 2024}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Корунд]] gl5c7e5wzdx7gjlayulgeypo0vu2jpr 4 46663 12214671 12213983 2024-04-26T01:04:08Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread (older than 15 дни) to [[Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/2024/април]] wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Блокиране == Моля за блокиране на 84.22.27.153. Много на брой разрушителни редакции без да има желание да спре.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:58, 12 април 2024 (UTC) : Може би трябва да популяризираме възможността да се оставят предупреждения на беседите. Това винаги е била обичайна практика в Уикипедия -- особено в английската -- но при нас в последните години сякаш е забравена. Понякога дори колеги администратори блокират редактори и не оставят съобщение за блокирането на беседата. Давам си сметка, че оставянето на съобщения е донякъде досадно, дори когато се използват падащите ни менюта. Отдавна си мисля за някакво оптимизиране чрез JS код. Вариант -- и може би най-добър -- е да локализираме [[:en:Wikipedia:Twinkle]]. Явно трябва някога да мина от мислене на правене. :) : Така или иначе, понеже в случая редакциите са спрели преди два часа, засега оставих предупреждение на беседата. Ако проблемите се повторят, може да започнем да го блокираме, наистина (или да пробваме поне с още едно предупреждение -- практиката беше да се блокира след три предупреждения, освен при много активен вандализъм).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:17, 12 април 2024 (UTC) == Затваряне на статия или блокиране на потребител:Jingiby == В статията [[Турско робство]] e започнала редакторска война. Беше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&diff=prev&oldid=12178349 затворена] след редакторска война на потребител:Jingiby с друг редактор, но явно недостатъчно. Същият изисква дори уточнение към думи на автор - да изброявам сборници, които авторът не е направил (и не е нужно). Благодаря, [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:44, 14 април 2024 (UTC) :Струва ми се редно да бъда уведомен, поне от куртоазия, за това предложение. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:52, 14 април 2024 (UTC) ::Веднага го видяхте.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 15:01, 14 април 2024 (UTC) :{{готово}} Безсрочно. Пуснете заявка за вдигане на защитата след като постигнете някакво съгласие. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 15:10, 14 април 2024 (UTC) == Блокиране на 2A00:1FA0:4132:BD6:17C6:6571:4F36:4728 == [[Специални:Приноси/2A00:1FA0:4132:BD6:17C6:6571:4F36:4728|приноси]]<br> вж. също: [[Специални:Приноси/185.79.101.131|185.79.101.131]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 08:44, 15 април 2024 (UTC) : За този конкретен случай ще опитам да настроя PSS 9 да го следи, тъй като вероятно IP адресите ще се сменят постоянно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:53, 15 април 2024 (UTC) :: {{да}} надявам се.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:03, 15 април 2024 (UTC) == Защита на статии == Моля за защита на статиите {{История|Мартина Видаич|Мартина Видаич}} ([[Специални:PermaLink/12203213|стабилна версия]]), {{История|Яна Радичевич|Яна Радичевич}} ([[Специални:PermaLink/12202908|стабилна версия]]), обект на [[У:ВАНД|вандализъм]]. Благодаря. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:07, 15 април 2024 (UTC) :# [[Картинка:Red x.svg|{{px||16}}|Не|link=]] Войната е спряла, така че няма нужда. За война са нужни поне двама, всеки от които може да я прекрати моментално. Гледам Вие сте го направил. :# От препратката: „Вандализъм се нарича всяко добавяне, изтриване или променяне на съдържание от Уикипедия, което е извършено умишлено с цел влошаване качеството на енциклопедията.“ Аз се съмнявам, че има злоумишлени редакции. Разрушителни &ndash; да, но мисля че всеки си вярва, че го прави за добро. Така че да не използваме тази дума за всичко. :# „Стабилна версия“ няма, нито правилна или неправилна, вижте [[:m:The Wrong Version|The Wrong Version]]. :# Другите неща не коментирам, понеже не са в заявката. Но ги виждам и ако пак се случат още от тях, моля пуснете съответната заявка. :Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 17:00, 18 април 2024 (UTC) == Блокиране на [[Специални:Приноси/Rumensz|Rumensz]] == Моля за блокиране на [[Специални:Приноси/Rumensz|Rumensz]] от основното именно пространство. Това вече преминава всякакви граници. * премахване на редакции без обосновка; * премахване на шаблони за източници ({{diff|12212098}}), за поддръжка ({{diff|12213039}}, {{diff|12213789}}); * връщане на грешки ({{diff|12201221}}); * беседите стоят без отговор ([[Беседа:Нурдуран Думан]]), а когато такъв има, той е „Да ми се разкараш от статиите“ или подобен ([[Беседа:Ботаническа градина (Сухуми)]]), отново липсва всякаква комуникация. Няколко уикипедианци се опитаха чрез медиация да ни помогнат да намерим някакво решение. Съмнявам се обаче, че това може да стане при липса на какъвто и да е диалог и агресивно отстояване на позицията. Не само че не дава никакви индикации за промяна, но и {{diff|12213338|3=открито заявява}}, че ще продължава по същия начин. Мисля, че проявихме достатъчно търпение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:34, 25 април 2024 (UTC) : Това е поредната проява на маниакалното преследване на този редактор, което не е спряло нито за миг. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:37, 25 април 2024 (UTC) iv8alfnz8q6md5r2j8799h10f8edhuj 0 46871 12214184 12211330 2024-04-25T14:51:41Z 89.215.227.67 /* Филми */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Долф Лундгрен | име-оригинал = Dolph Lundgren | име-рождено = Ханс Лундгрен | категория = актьор | описание = шведски актьор, филмов производител и майстор по бойни изкуства | портрет = Dolph Lundgren 2018.jpg | портрет-описание = Лундгрен през 2018 г. | роден-място = [[Стокхолм]], [[Швеция]] | починал-място = | националност = {{SWE}} | вложки = {{Личност/Актьор | височина = 196 см | категория = актьор | период-на-активност = 1985–днес | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = }} | брак = Анет Квиберг<br>(1994 – 2012; развод) | деца = 2 }} '''Ханс „Долф“ Лундгрен''' ({{lang|sv|Hans "Dolph" Lundgren}}), е [[швеция|шведски]] [[актьор]], филмов производител и майстор по [[бойни изкуства]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0000185/ www.imdb.com]</ref> Той е от поколението филмови герои, които въплъщават типичния филмов екшън герой, също като [[Силвестър Сталоун]], [[Арнолд Шварценегер]], [[Уесли Снайпс]], [[Чарлс Бронсън]], [[Чък Норис]], [[Жан-Клод Ван Дам]], [[Стивън Сегал]] и [[Брус Уилис]]. Добре познат е със своята висока и мускулеста фигура. В най-добрата си форма Лундгрен е висок 196 см и тежи 111 кг, а днес продължава да бъде фактор в света на фитнеса и културизма. == Биография == Долф Лундгрен е роден на 3 ноември 1957 г. в [[Стокхолм]] с името '''Ханс Лундгрен'''.<ref name="star_Dolp">{{Цитат уеб | заглавие = Dolph Lundgren Biography | труд = Starpulse | достъп_дата = 12 март 2015 | уеб_адрес = http://www.starpulse.com/Actors/Lundgren,_Dolph/ | език = en | archiveurl = https://archive.ph/iC8TN | архив_дата = 2015-04-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150402093544/http://www.starpulse.com/Actors/Lundgren,_Dolph/ }}</ref><ref name="next_10Aw">{{Цитат уеб | заглавие = 10 Awesome Things You Didn't Know About Dolph Lundgren | труд = NextMovie | достъп_дата = 2 април 2015 | уеб_адрес = http://www.nextmovie.com/blog/dolph-lundgren-trivia/ | език = en | архив_дата = 2015-03-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150311110237/http://www.nextmovie.com/blog/dolph-lundgren-trivia/ }}</ref> Баща му Карл е инженер и член на [[Риксдаген (Швеция)|Шведския парламент]], а майка му Бригита е учителка.<ref name="star_Dolp"/> Долф учи в Кралския институт по технологии.<ref name="trib_Dolp">{{Цитат уеб | заглавие = Dolph Lundgren biography and filmography | труд = Tribute.ca | достъп_дата = 2 април 2015 | уеб_адрес = http://www.tribute.ca/people/dolph-lundgren/33669/ | език = en }}</ref> По-късно завършва магистратура в Университета в [[Сидни]] като инженер-химик.<ref name="trib_Dolp"/> След това получава стипендия от [[Масачузетски технологичен институт|МИТ]],<ref name="theg_This">{{Цитат уеб | заглавие = This much I know: Dolph Lundgren | труд = в-к [[Гардиан]] | достъп_дата = 2 април 2015 | уеб_адрес = http://www.theguardian.com/lifeandstyle/2010/dec/19/this-much-know-dolph-lundgren | език = en }}</ref> но се ориентира към драматичното изкуство. От 1994 до 2011 г. е женен за Анет Квиберг Лундгрен, дизайнер на скъпоценности и моден стилист. Те живеят в [[Ню Йорк]] и [[Стокхолм]]. Имат дъщеря на име Ида, родена през април [[1996]]. След развода им Долф се живее в Лос Анджелис с новата си приятелка, шведката Джени Сандерсон. Шампион по [[карате]] в тежка категория в [[Европа]] за [[1980]] – [[1981]] и шампион по карате в същата категория в [[Австралия]] през [[1982]]. == Кариера == През [[1985]] Лундгрен дебютира в киното с филма „[[Изглед към долината на смъртта]]“ от поредицата филми с [[Джеймс Бонд]]. След това се преборва с 5000 актьора и получава ролята на Иван Драго в „[[Роки IV]]“ ([[1985]]). Участва и в оригиналния филм „Наказателят“ ([[1989]]), на който е направен [[Наказателят|римейк]] през 2004 г. След „Роки IV“ играе в повече от 60 филма, почти всички от които екшъни. През 2010 г. се завръща по кината с участието си във филма „[[Непобедимите]]“, в който играе със [[Силвестър Сталоун]] и цяла плеяда от екшън звезди, сред които [[Джейсън Стейтъм]], [[Джет Ли]], [[Ледения Стив Остин]] и [[Мики Рурк]]. [[Файл:Dolph Lundgren 1990.jpg|мини|180п|Лундгрен, 1990 г.]] == Филми == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1985 | [[Изглед към долината на смъртта]] | ''A View to a Kill'' | Венц | Камео |- | 1985 | [[Роки IV]] | ''Rocky IV'' | [[Иван Драго|Капитан Иван Драго]] | |- | 1987 | [[Господари на вселената]] | ''Masters of the Universe'' | [[Хи-Мен]] | |- | 1987 | Максимален потенциал | ''Maximum Potential'' | Себе си | Директно-за-видео; също така сценарист |- | 1988 | [[Червеният Скорпион]] | ''Red Scorpion'' | Лейтенант Николай Петрович Раченко | |- | 1988 | Р.П.Г. II | ''R.P.G. II'' | Спасител на плажа | Късометражен филм; камео |- | 1989 | [[Наказателят (филм)|Наказателят]] | ''The Punisher'' | [[Франсис „Франк“ Касъл / Наказателят]] | Директно-за-видео |- | 1990 | [[Ангел на мрака]] | ''I Come in Peace'' | Детектив Джак Кейн | |- | 1991 | Сблъсък | ''Cover Up'' | Майк Андерсън | Директно-за-видео |- | 1991 | [[Конфликт в Малко Токио]] | ''Showdown in Little Tokyo'' | Сержант Крис Кенър | |- | 1992 | [[Универсален войник]] | ''Universal Soldier'' | Сержант Андрю Скот / Джи Ар 13 | |- | 1993 | [[Дървото на Джошуа]] | ''Joshua Tree'' | Уелман Антъни Санти | Директно-за-видео |- | 1994 | Слънчевата страна нагоре | ''Sunny Side Up'' | Себе си | Камео |- | 1994 | [[Пентатлон]] | ''Pentathlon'' | Ерик Бъргар | Директно-за-видео; също така изпълнителен продуцент |- | 1994 | [[Бойци]] | ''Men of War'' | Ник Гунар | Директно-за-видео |- | 1995 | [[Джони Мнемоник (филм)|Джони Мнемоник]] | ''Johnny Mnemonic'' | Карл Хонинг | |- | 1995 | [[Стрелецът (филм)|Стрелецът]] | ''The Shooter'' | Американски Маршал Майкъл Дайн | Директно-за-видео |- | 1996 | [[Безшумен спусък]] | ''Silent Trigger'' | Уаксман „Стрелеца“ | Директно-за-видео |- | 1997 | [[Пазителят на мира]] | ''The Peacekeeper'' | Майор Франк Крос | Директно-за-видео |- | 1998 | [[Миньона]] | ''The Minion'' | Лукас Сядоров | Директно-за-видео |- | 1998 | [[Сапьори]] | ''Sweepers'' | Кристиан Ериксон | Директно-за-видео |- | 1999 | [[Мост на дракони]] | ''Bridge of Dragons'' | Уорчайлд | Директно-за-видео |- | 1999 | [[Ловец на стихии]] | ''Storm Catcher'' | Майор Джак Холоуей | Директно-за-видео |- | 2000 | [[Джил Рипс - Бруталният отмъстител]] | ''Jill Rips'' | Мат Соренсън | Директно-за-видео |- | 2000 | [[Последният патрул]] | ''The Last Warrior'' | Капитан Ник Престън | Директно-за-видео |- | 2000 | [[Алената смърт]] | ''Agent Red'' | Капитан Мат Хендрикс | Директно-за-видео |- | 2001 | [[Тайни планове]] | ''Hidden Agenda'' | Агент Джейсън Прайс | Директно-за-видео |- | 2003 | [[Заложници]] | ''Detention'' | Сам Декер | Директно-за-видео |- | 2004 | Спешни мерки | ''Direct Action'' | Сержант Франк Ганън | Директно-за-видео |- | 2004 | [[Мазнини шлаки]] | ''Fat Slags'' | Ранди | Камео |- | 2004 | [[Назад във времето]] | ''Retrograde'' | Капитан Джон Фостър | Директно-за-видео |- | 2004 | [[Закрилникът (филм)|Закрилникът]] | ''The Defender'' | Ланс Рокфорд | Директно-за-видео; също така режисьор |- | 2005 | [[Механикът (филм)|Механикът]] | ''The Mechanik'' | Николай „Ник“ Черенко | Директно-за-видео; също така история и режисьор |- | 2006 | [[Разследването]] | ''The Inquiry'' | Брикс | |- | 2007 | [[Диамантени кучета]] | ''Diamond Dogs'' | Ксандер Ронсън | Директно-за-видео; също така не кредитиран режисьор и изпълнителен продуцент |- | 2007 | [[Мисионер (филм)|Мисонер]] | ''Missionary Man'' | Райдър | Ограничено пускане; също така сценарист и режисьор |- | 2009 | [[Пълен контакт]] | ''Direct Contact'' | Майк Ригинс | Директно-за-видео |- | 2009 | [[Главно представление]] | ''Command Performance'' | Джо Рейнолдс | Директно-за-видео; също така сценарист и режисьор |- | 2009 | [[Универсален войник: Регенерация]] | ''Universal Soldier: Regeneration'' | Сержант Андрю Скот | Ограничено пускане |- | 2010 | [[Икар (филм)|Икар]] | ''Icarus'' | Едуард „Еди“ Ген / Икарус | Ограничено пускане; също така режисьор |- | 2010 | [[Непобедимите]] | ''The Expendables'' | [[Гънър Дженсън]] | |- | 2011 | [[В името на краля 2]] | ''In the Name of the King 2: Two Worlds'' | Грейнджър | Директно-за-видео |- | 2012 | [[Безизходна ситуация]] | ''Small Apartments'' | Доктор Сайдж Менкс | Ограничено пускане |- | 2012 | [[Скривалище за наркотици]] | ''Stash House'' | Анди Спектър | Ограничено пускане; също така изпълнителен продуцент |- | 2012 | [[На мушка]] | ''One in the Chamber'' | Алексей „Вълка“ Андреев | Директно-за-видео |- | 2012 | [[Непобедимите 2]] | ''The Expendables 2'' | Гънър Дженсън | |- | 2012 | [[Универсален войник: Ден на разплатата]] | ''Universal Soldier: Day of Reckoning'' | Сержант Андрю Скот | Ограничено пускане |- | 2012 | [[Пратката]] | ''The Package'' | „Немеца“ | Ограничено пускане |- | 2013 | Гробницата на дракона | ''Legendary'' | Харкър | Директно-за-видео |- | 2013 | [[Битката на прокълнатите]] | ''Battle of the Damned'' | Майор Макс Готлинг | Ограничено пускане; също така изпълнителен продуцент |- | 2013 | [[Устроена засада]] | ''Ambushed'' | Агент Евън Максуел | Директно-за-видео; също така продуцент |- | 2013 | [[Кръвта на изкуплението]] | ''Blood of Redemption'' | Аксел „Шведа“ | Директно-за-видео |- | 2014 | [[Прободни рани]] | ''Puncture Wounds'' | Холис | Директно-за-видео; също така продуцент |- | 2014 | [[Непобедимите 3]] | ''The Expendables 3'' | Гънър Дженсън | |- | 2014 | [[Трафик на хора (филм)|Трафик на хора]] | ''Skin Trade'' | Детектив Ник Касиди | Ограничено пускане; също така сценарист/история и продуцент |- | 2015 | [[Бойни прасета]] | ''War Pigs'' | Капитан Ханс Пикаут | Ограничено пускане |- | 2015 | [[Безпаметно]] | ''The Good, the Bad, and the Dead'' | Агент Боб Рукър | Директно-за-видео |- | 2015 | Езерото на акулите | ''Shark Lake'' | Клинт Грей | Ограничено пускане; също така продуцент |- | 2015 | Бунт | ''Riot'' | Агент Уилям | Директно-за-видео |- | 2015 | Сладко парти | ''Malchishnik'' | Съпруг на Наташа | Камео |- | 2016 | [[Аве, Цезаре]] | ''Hail, Caesar!'' | Подводничарски Командир | Не кредитирана екстра<ref>[http://collider.com/hail-caesar-character-details-channing-tatum-is-a-communist/ collider.com]</ref> |- | 2016 | [[Ченге в детската градина 2]] | ''Kindergarten Cop 2'' | Агент Зак Рийд | Директно-за-видео; също така изпълнителен продуцент |- | 2016 | [[Ловец на демони]] | ''Don't Kill It'' | Джебедая Уудли | Ограничено пускане; също така изпълнителен продуцент |- | 2016 | Женски боен клуб | ''Female Fight Club'' | Сам Холт | Ограничено пускане |- | 2016 | [[Добре дошли в Уилитс]] | ''Welcome to Willits'' | Офицер Дерак Хътчинсон | Ограничено пускане |- | 2017 | Кражба | ''Larceny'' | Джак | Директно-за-видео |- | 2017 | Висота | ''Altitude'' | Матю Шарп | Ограничено пускане |- | 2017 | [[Смъртоносен спусък]] | ''Dead Trigger'' | Капитан Кайл Уокър | Ограничено пускане |- | 2018 | [[Черна вода (филм)|Черна вода]] | ''Black Water'' | Марко | Ограничено пускане |- | 2018 | [[Крийд 2]] | ''Creed II'' | Капитан Иван Драго | |- | 2018 | [[Аквамен (филм)|Аквамен]] | ''Aquaman'' | [[Крал Нереус]] | |- | 2019 | Следотърсачът | ''The Tracker'' | Айдън Хакансон | Ограничено пускане |- | 2019 | [[Ускорение (2019 филм)|Ускорение]] | ''Acceleration'' | Владик Зорич | Ограничено пускане |- | 2019 | Твърдата нощ пада | ''Hard Night Falling'' | Майкъл Андерсън | Директно-за-видео; също така продуцент |- | 2021 | Самотни кученца | ''Pups Alone'' | Виктор | Ограничено пускане |- | 2021 | [[Екип на печат]] | ''Seal Team'' | Долф | Глас роля |- | 2021 | [[Болница Касъл Хейтс]] | ''Castle Falls'' | Ричард Ериксон | Ограничено пускане; също така режисьор и продуцент |- | 2022 | [[Миньоните 2]] | ''Minions: The Rise of Gru'' | Svengeance | Глас роля |- | 2022 | [[Раздел осми]] | ''Section Eight'' | Капитан Том Мейсън | Ограничено пускане; също така изпълнителен продуцент |- | 2022 | Операция морски вълк | ''Operation Seawolf'' | Капитан Ханс Кеслер | Ограничено пускане |- | 2022 | Излезте да се биете | ''Come Out Fighting'' | Майор Чейс Андерсън | Директно-за-видео |- | 2023 | Кумът | ''The Best Man'' | Андерс | Ограничено пускане |- | 2023 | [[Непобедимите 4]] | ''Expend4bles'' | Гънър Дженсън | ''Пост-продукция'' |- | 2023 | [[Конфликт в Гранд]] | ''Showdown at the Grand'' | Клод Люк Холидей | Ограничено пускане |- | 2023 | [[Аквамен и изгубеното кралство]] | ''Aquaman and the Lost Kingdom'' | Крал Нереус | |- | 2024 | [[Издирваният]] | ''Wanted Man'' | Детектив Травис Йохансен | Ограничено пускане; също така сценарист, режисьор и продуцент |- | | Адски огън | ''Hellfire'' | Уайли | ''Пост-продукция'' |- | | Трябва да те разбия | ''I Must Break You'' | Себе си | Документален филм; също така изпълнителен продуцент; ''пост-продукция'' |- |} == Телевизия == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1989 | [[Идиоти]] | ''Les Nuls'' | Себе си – Наказателят | Eпизод: Наказателят; камео<ref>{{Cite web|title=Les nuls, l'émission – Saison 1 – Zabou (Guesch Patti)|url=https://www.vodkaster.com/series-tv/les-nuls-l-emission/61165/s01e05|access-date=2020-08-19|website=Vodkaster|language=fr-FR}}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.youtube.com/watch?v=7zzwnFqNKQQ |title=Les Nuls – Pleurnisher |access-date=29 April 2021}}</ref> |- | 1998 | [[Блекджак]] | ''Blackjack'' | Американски Маршал Джак Девлин | Пилотен епизод за непродуциран телевизионен сериал |- | 2010 | [[Чък]] | ''Chuck'' | Марко | Eпизод: „[[Чък Срещу Годишнината]]“ |- | 2013 – 2014 | [[Спасителен отряд, Калифорния]] | ''SAF3'' | Капитан Джон Ериксон | 12 епизода |- | 2015 | [[Работохолиците]] | ''Workaholics'' | Себе си | Епизод: „Кръвно Щофиране“ |- | 2015 | [[Санджай и Крейг]] | ''Sanjay and Craig'' | Себе си | Епизод: „Прегръдка Ден“; глас роля |- | 2016 – 2017 | [[Стрелата]] | ''Arrow'' | [[Константин Коваров]] | 6 епизода |- | 2017 | [[Обиколката на малката друсалка]] | ''Tour de Pharmacy'' | Густав Дайтърс | Телевизионен филм; камео |- | 2017 | [[Акулонадо 5: Глобален рояк]] | ''Sharknado 5: Global Swarming'' | Възрастен Гил Шепърд | Телевизионен филм; камео |- | 2018 | Счупеният тротоар | ''Broken Sidewalk'' | Херб | Пилотен епизод късометражен за непродуциран телевизионен сериал |- | 2019 | [[Слънчева Филаделфия]] | ''It's Always Sunny in Philadelphia'' | Джон Тъндергън | Епизод: „Гръмотевичен пистолет 4: Максимум готин“; камео |- | | Плъховете вещици | ''The Witcher Rats'' | Брехен | ''Пост-продукция'' |- |} == Театър == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | място на провеждане ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1994 | Друг Октопод | ''Another Octopus'' | Неизвестна | Неизвестно |<ref name="ДЛ">[http://www.dolph-ultimate.com/films/index.html www.dolph-ultimate.com]</ref> |- | 1994 | Гледайки огъня | ''Watching Fire'' | Неизвестна | Неизвестно |<ref name="ДЛ"/> |- | 1995 | Форсмажорни обстоятелства | ''Force Majeure'' | Затворник на смъртното наказание | Неизвестно |<ref name="ДЛ"/> |- |} == Музикални клипове == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | изпълнител ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1992 | „[[Броят на тялото в къщата]]“ | „Body Count's in the House“ | Себе си | [[Брой на Тялото]] | Не кредитирано камео<ref>[http://www.dreadcentral.com/b-sides/39652/b-sides-universal-soldiers-leave-behind-a-body-count/ www.dreadcentral.com]</ref> |- | 2006 | „Космоса“ | „Kosmosa“ | Подводничарски Капитан | [[Ирсон Кудикова]] | |- | 2017 | „[[Вярващ]]“ | „Believer“ | Боксьор | [[Имаджин Драгънс]] | |} == Саундтрак изяви == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | песен ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1988 | [[Червеният Скорпион]] | ''Red Scorpion'' | „Държавен химн на Съветския съюз“ | |- | 2009 | [[Главно представление]] | ''Command Performance'' | „Повреда“, „Момиче“ | |- | 2010 | [[Евровизия 2010]] | ''Melodifestivalen 2010'' | „Малко по-малко разговор“, „[[Окото на тигъра]]“ | 2 епизода |- | 2010 | [[Златни Времена]] | ''Gylne tider'' | „[[Нека бъде]]“ | Епизод: „Епизод #4.3“ |- |} == Видеоигра == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | глас роля ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 2012 | Непобедимите 2 Видео игра | ''The Expendables 2 Videogame'' | [[Гънър Дженсън]] | |- |} == Награди и номинации == {| class="wikitable" border="1" style="margin:left;" |- ! номинирана работа ! година ! награда ! резултат |- | scope="row" style="text-align:left" | [[Роки IV]] | 1985 | Маршал Трофей за най-добър актьор | style="background: #90ff90" | Спечелена |} === Специални награди === {| class="wikitable plainrowheaders" style="margin-right: 0;" |- ! церемония ! година ! награда ! резултат |- | scope="row" style="text-align:left" | Международната седмица на фантастичното кино в Малага | 2007 | Фантастичен фенер | style="background: #90ff90" | Спечелена |} {| class="wikitable" border="1" style="margin:left;" |- ! номинирана работа ! година ! награда ! резултат |- | scope="row" style="text-align:left" | [[Роки IV]] | 2013 | Награда за цялостно постижение за най-добър актьор в исторически блокбастър | style="background: #90ff90" | Спечелена |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0000185|Долф Лундгрен}} * {{AllMovie name|43779|Долф Лундгрен}} {{СОРТКАТ:Лундгрен, Долф}} [[Категория:Шведски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Стокхолм]] p4vjklkkzc4evo9x6501e3pvt2tvn01 0 47748 12214707 12213210 2024-04-26T02:53:30Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{друго значение|организацията от 1919 до 1934 година|други значения|ВМРО (пояснение)}} {{Организация | име = Вътрешна македонска революционна организация | флаг = Flag of the IMRO.svg | лого = IMRO badge.svg | категория = flag | снимка = VMRO Ustav 1928.JPG | пояснение = Устав на ВМРО от 1928 година | тип = революционна организация | акроними = ВМРО | цел = [[Автономия за Македония и Одринско]] | седалище = | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = [[Тодор Александров]], [[Александър Протогеров]] | основана = 20 декември 1919 г. | закрита = 14 юни 1934 г. | предшественик = [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Вътрешната македонска революционна организация''' (ВМРО, {{стар|Вѫтрешна македонска революционна организация}}) е националноосвободителна организация на [[българи]]те в [[Македония (област)|Македония]].<ref>[http://www.promacedonia.org/en/gphillip/ia/ia_10.html#25. Alexandrov, Ivan, „Macedonia and Bulgarian National Nihilism“, Macedonian Patriotic Organization „TA“ Australia Inc. 1993]</ref> Организацията е пряк наследник на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] (ВМОРО) и е припозната от мнозинството [[македонци]] като тяхна освободителна организация.<ref>[http://books.google.com/books?id=ntUESPqqnDgC&pg=PA66&dq=chernozemski+terrorist&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=chernozemski%20terrorist&f=false Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.66]</ref> ВМРО е възстановена от [[Тодор Александров]],<ref name="EAB">[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/290546/Internal-Macedonian-Revolutionary-Organization Encyclopædia Britannica Online]</ref> след като Македония е повторно разделена между [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[България]] в края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Институтите, структурата на революционните мрежи, четническите организации са пряко заимствани от старата организация, откъдето идват и мнозинството от дейците на ВМРО.<ref name="VOP11">[http://www.promacedonia.org/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.]</ref> За основна цел тя си поставя придобиване на политическа автономия на Македония и обединението ѝ в една независима държава с преобладаващо българско население, със столица [[Солун]]<ref>{{Македония Сборник|658 – 660}}</ref> – теза, подкрепяна от правителството на [[Александър Малинов]] с оглед на политическата изолация и недоверие към България от страна на [[Велики сили|Великите сили]].<ref>Гергинов, Кр. Билярски, Ц. Непубликувани документи за дейността на Тодор Александров 1910 – 1919, сп. ВИС, кн. 2 от 1987, стр. 214.</ref> Във връзка с това ВМРО изгражда базите си в България. В противовес на ВМРО, [[Македонска федеративна организация|федералистите]] и [[Сярска група|крайно левите дейци]] на ВМОРО създават редица организации, чиято цел е да изместят ВМРО като главен двигател на македонското революционно движение с идеи за автономия на Македония в рамките на [[Балканска федерация]].<ref name="NOM">[http://www.promacedonia.org/mni/mni4_2.html „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002.]</ref> Те се поставят в услуга на Гърция, [[Кралство Югославия]], [[СССР]] и [[Коминтерна]].<ref>[http://kroraina.com/www.todoralexandrov.com/ta/3.html Dobrinov, Dencho, d.h.s, „A KNIGHT OF THE BULGARIAN NATIONAL REVOLUTION The assassination of Todor Alexandrov – The underhand role of the Comintern – The wrong calculations of the Bulgarian Communist Party – The marionettes.“]</ref> За да продължи революционната дейност в новите условия, ВМРО се включва в политическите борби в България, а същевременно обособява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“ чрез [[Спомагателна организация на ВМРО|Спомагателната организация на ВМРО]].<ref name="VOP11" /> Дейци на ВМРО се поставят в услуга на отделни партии, като извършват редица политически убийства,<ref>{{Citation |title=Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Райко Даскалов |url=http://www.krumblagov.com/fifty/19.php |accessdate=2010-02-20 |archivedate=2009-07-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090711150237/http://www.krumblagov.com/fifty/19.php }}</ref> в това число – и на [[Министър-председател на България|министър-председателя]] [[Александър Стамболийски]];<ref>[http://books.google.com/books?id=ntUESPqqnDgC&pg=PA61&dq=chernozemski+terrorist&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=chernozemski%20terrorist&f=false Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.61]</ref> влизат в задочни конфликти с български правителства и участват косвено в [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]], а също и в потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] в Пиринска Македония.<ref name="50A">{{Citation |title=Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история, Убийството на Тодор Александров“ |url=http://www.krumblagov.com/fifty/34.php |accessdate=2010-02-21 |archivedate=2009-07-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090711124058/http://www.krumblagov.com/fifty/34.php }}</ref> В резултат ВМРО за врагове печели [[БЗНС|земеделците]], [[БКП|комунистите]], федералистите, [[Народен сговор|народняците]], а [[Звено|звенарите]] по-късно забраняват ВМРО. След обявяването на прокомунистическия [[Майски манифест]] ВМРО губи част от доверието към себе си в България и Западна Европа<ref>Билярски, Цочо, „Чуждият печат за убийството на Тодор Александров“, <sub>Сп. „Нюз Ист“ от 25.IX пише следното:В сегашния случай ние имаме обширни доказателства, че македонската организация се е озовала на кръстопът. В продължение на ред години тя възлагаше своите надежди върху намесата на западните сили, но те отказаха каквато и да било помощ или да обърнат каквото и да било внимание на Македония. Тогава възникна едно течение, което реши, че едничката надежда за помощ е Русия...</sub>[http://www.promacedonia.org/v_mak/ta/talex11.htm]</ref> и търпи разцепление в собствените си редици,<ref>[http://www.promacedonia.org/en/ib/i_banac.html Banac, Ivo, „The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics“, Cornell University Press, 1984, p.307 – 328]</ref> вследствие на което ръководителят ѝ Тодор Александров е убит.<ref>[http://books.google.com/books?id=ntUESPqqnDgC&pg=PA64&dq=chernozemski+terrorist&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=chernozemski%20terrorist&f=false Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.64]</ref> Новият ѝ лидер [[Иван Михайлов|Иван (Ванче) Михайлов]] предприема крути мерки по унищожението на всички фракционистки крила в македонското революционно движение.<ref>Виж [[Горноджумайски събития]] и [[Протогеровисти]]</ref> До забраната на ВМРО през 1934 година организацията е постоянно разкъсвана от междуособици и братоубийствени борби.<ref>Сред първите убийства на дейци на старата ВМОРО е това на Гьорче Петров (28 юни 1921), а сред последните – на Наум Томалевски (2 декември 1930).</ref> В резултат организацията измества основната си дейност от неконвенционална борба с въоръжени чети към изолирани терористични актове,<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_4_7.html Гиза, Антони. „Балканските държави и македонският въпрос“, Македонски Научен Институт, София, 2001.]</ref> най-важният сред които е [[Марсилски атентат|убийството]] на югославския крал [[Александър I Караджорджевич]].<ref>[http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&task=view&id=519&Itemid=35 Колев, Рачо, „Българската следа – приносът на България към развитието на тероризма през последния век“, Списание Експерт.]</ref> [[Марсилски атентат|Атентатът]] е извършен с помощта на [[хървати|хърватската]] революционна и терористична организация [[Усташа]],<ref>Vaknin, Sam, Ph.D., „The Union of Death Terrorists and Freedom Fighters in the Balkans „The Insurgents and the Swastika““ [http://samvak.tripod.com/pp55.html]</ref> с подкрепата на [[Унгария]]<ref>[http://books.google.com/books?id=hq3XLZ9Nw68C&pg=PA13&lpg=PA13&dq=vmro+ustasha+ungarian+terrorist&source=bl&ots=OkyondxAU1&sig=YLk9miry8WMRmb6tTosHkA-2aMQ&hl=en&ei=4n1_S9vHI5D5_Aat65CQBw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CBwQ6AEwBQ#v=onepage&q=&f=false Klajn, Lajčo, „The past in present times: the Yugoslav saga“, Unversity Press of America, 2007, p. 13.]</ref> и фашистка [[Италия]],<ref>[http://books.google.com/books?id=c5opW1yV7FcC&pg=PA418&lpg=PA418&dq=vmro+ustasha+hungarian+terrorist&source=bl&ots=BIDfPmDH_G&sig=FBk9LnedKPBb1MgYg1K3_0ymy5w&hl=en&ei=oH9_S77JK5ed_Ab61_DpBg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CAkQ6AEwAQ#v=onepage&q=&f=false Bosworth, R. J. B., „The Oxford Handbook of Fascism“, Oxford University Press, 2009, p.418]</ref> остават съмнения за участието и на [[нацистка Германия]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://promacedonia.com/ms/ms_7.html |заглавие=Стаменов, Митре, „Атентатът в Марсилия, Владо Черноземски. Живот, отдаден на Македония“, ВМРО-СМД, София, 1993. |достъп_дата=2010-02-20 |архив_дата=2008-10-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081012190605/http://promacedonia.com/ms/ms_7.html }}</ref> – радетели за промяна на статуквото, наложено от [[Версайска система от договори|Версайската система от мирни договори]] след края на Първата световна война.<ref>[http://www.ihr.org/jhr/v03/v03p-53_Barnes.html Barnes, Harry Elmer, „Revisionism and the Promotion of Peace“, Institute for Historical Review]</ref> Правителството на [[Кимон Георгиев]] забранява ВМРО след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]], но част от дейците ѝ продължават нелегалната си дейност дори след края на [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>[http://www.promacedonia.org/44/index.html Гоцев, Димитър, „Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998.]</ref> Оценките за ВМРО като цяло са много и крайно противоречиви. След демократичните промени в [[България]] и [[Северна Македония]] се създават редица организации ВМРО, считащи се за наследници на историческата организация. Сред тях са [[ВМРО-БНД]], [[ВМРО-ДПМНЕ]], [[ВМРО-НП]] и други. == Предистория == След подписването [[Солунско примирие|Солунското примирие]] на 29 септември 1918 година, [[Царство България]] прекратява своето [[България в Първата световна война|участие в Първата световна война]]. По това време структурите на ВМОРО, които изцяло са се влели в състава на Българската армия, след демобилизацията ѝ окончателно се разпадат. [[Вардарска Македония|Вардарска]] и [[Егейска Македония]] са включени отново в пределите съответно на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] и на [[Кралство Гърция]]. България е окупирана от части на [[Антанта]]та, с което се оформя Втора национална катастрофа, утвърдена на 27 ноември 1919 с [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. По силата на този договор е отнето [[суверен]]ното право на България да поддържа свои [[въоръжени сили]] и са орязани допълнителни територии. Подписалият договора [[Александър Стамболийски]] се опитва да изведе страната от международната изолация. След Първата световна война победителките превръщат своята съюзничка Сърбия в истинска малка империя. Срещу тази два пъти по-голяма и враждебно настроена държава България е обезоръжена. Съзнавайки слабостта на страната, министър-председателят се стреми да поддържа добри отношения със западната съседка. Това вкарва правителството в конфликт с македонските българи, обвиняващи го в национално [[предателство]]. Още с поемането на премиерския пост през октомври 1919 г. Александър Стамболийски започва да съставя списъци за арест на отговорните за намесата на България във войната на страната на [[Централните сили]]. Сред тях са и генерал [[Александър Протогеров]] и [[Тодор Александров]], членове на ЦК на ВМОРО, които са прибрани в участъците на 4 ноември 1919 г. Новото СХС Кралство иска двамата да му бъдат предадени, за да обезглави опасната организация. Стамболийски е против, но не смее да откаже. Все пак с помощта на столичния полицейски началник [[Антон Прудкин]] се инсценират събития, при които двамата затворници успяват да избягат. Веднага след бягството си двамата нелегални се заемат с възстановяването на организацията в [[Пиринска Македония]], която след това ВМРО превръща в „държава в държавата“. == Възстановяване и укрепване на революционната организация (1919 – 1924) == === Възстановяване на организацията === [[Файл:BASA 1933K-3-75 TA cheta v gorata.jpg|мини|ляво|200п|Тодор Александров с щаба си. Снимка от [[Държавна агенция „Архиви“]].]] [[Файл:Srpski izvestaj za Todor Aleksandrov, 1918.JPG|дясно|200п|Телеграма от сръбския премиер [[Никола Пашич]] от 6 декември 1918 г., че Тодор Александров възстановява четите в Македония, чиято цел е „поддържане населението в български дух“]] На 20 декември 1919 година дейци на ВМОРО провеждат в [[София]] тайно съвещание, на което [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] е възстановена като Вътрешна македонска революционна организация. Съвещанието е инициирано от членовете на последния [[Централен комитет на ВМОРО|централния комитет на ВМОРО]], избран през 1911 година: [[Тодор Александров]], [[Петър Чаулев]] и [[Александър Протогеров]] (избран да замести убития през войната [[Христо Чернопеев]]). Официално възстановяването е оповестено на 19 март 1920 година. Името на организацията е променено, защото след войната се е обособила отделна [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешна тракийска революционна организация (ВТРО)]], действаща в [[Западна Тракия]] под водачеството на [[Тане Николов]].<ref name="NOM"/> Против възстановяването на организацията в този ѝ вид се обявяват отделни дейци на ВМОРО като [[Христо Татарчев]], представители на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата ВМОРО]] и [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]]. [[Файл:Todor Alexandrov2.jpg|ляво|мини|Тодор Александров]] ВМРО се обявява за автономия на Македония и в защита на българското население там. На 3 февруари 1920 година Тодор Александров, Александър Протогеров, [[Иван Каранджулов]], [[Никола Стоянов]], [[Георги Баждаров]], [[Михаил Монев]], [[Аргир Манасиев]], [[Наум Томалевски]] и други участват в заседанието, на което се взема решение за възстановяване на четническата дейност във Вардарска и Егейска Македония.<ref name="VOP11" /> Към май 1920 година организацията разполага със 17 [[чета|чети]] във Вардарска Македония и 5 в Егейска, съставени от по 15 четници и трима в резерва. Възстановени са революционните окръзи – Скопски, Битолски, Струмишки, Серски и Солунски, околийските и селските райони. По цялата граница на България с Македония са създадени пунткове на ВМРО, които отговарят за цялата революционна дейност във вътрешността. В Горна Джумая това е [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], в [[Петрич]] [[Атанас Маджаров]] и [[Стоян Филипов]] в [[Неврокоп]].<ref name="VOP11" /> Без да се свика конгрес, Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев са преизбрани за членове на ЦК на ВМРО, а за членове на [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задгранично представителство на ВМРО]], второ по значение след ЦК, са избрани Георги Баждаров, Наум Томалевски и [[Кирил Пърличев]].<ref name="NOM"/> От друга страна, [[Димитър Влахов]] е избран за резервен член на ЦК, като представител на лявото крило. ВМРО решава да подпомогне югославските комунисти на изборите от есента на 1920 година, чиято главна задача е децентрализиране на кралството. Четите на ВМРО остават до късна есен във Вардарска Македония като агитират сред местното население да се гласува за комунистите. В резултат на изборите в „Южна Сърбия“ комунистите печелят 18 от 45 мандата. Отделно сръбските официални власти констатират, че ВМРО е възстановила революционните си мрежи в цяла източна Македония.<ref>Тасич, Дмитар. Действията на ВМРО в Кралството на сърби, хървати и словенци през есента на 1920 година, в: Военноисторически сборник, 2007, бр.4, стр.31 – 37. [http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.4/VS-4.08.pdf] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170730145810/http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.4/VS-4.08.pdf |date=2017-07-30 }}</ref> === Въоръжени действия на ВМРО в Гърция и Сръбско-хърватско-словенското кралство === [[Файл:Georgi Vndov.jpg|ляво|мини|250п|Четата на [[Георги Въндев]] в Струмишко]] Между 26 – 30 юни 1920 година започва същинската подготовка по възстановяването на революционната дейност в Македония. През Албания в [[Охрид]]ско, [[Дебър]]ско, [[Битоля|Битолско]], [[Прилеп (град)|Прилепско]] и [[Тиквеш]]ко се прехвърлят четите на Александър Протогеров, Петър Чаулев, [[Трайко Павлов]] и [[Петър Мусев]], които с помощта на местни войводи се противопоставят на сръбската армия. Тодор Александров, [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]], [[Иван Бърльо]], [[Симеон Клинчарски]], [[Лазар Велков]], [[Ефрем Чучков]] и [[Кръстьо Лазаров]] правят същото от източната страна на река [[Вардар]].<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002, стр.96</ref> Към 4 декември 1921 година във Вардарска Македония по данни на ВМРО действат 11 нелегални чети на изток от Вардар и 8 на запад, а общо нелегалните революционери са 1620 души. Срещу тях действат сръбската армия, контрачетници на [[Черна ръка|Църна рука]] и сръбски колонисти. По данни на ВМРО през 1921 година са дадени 22 сражения, а през 1922 година 56 сражения, а загубите на сръбските сили към януари 1923 година възлизат на 263 убити и над 800 ранени войници, жандарми и контрачетници. Сред убитите са 6 армейски офицери, 9 жандармерийски офицери и 11 войводи на контрачети. ВМРО губи 52 четници и 7 войводи, а други 143 са ранени. [[Файл:Protogerov-2.jpg|ляво|мини|[[Александър Протогеров]] в униформа на войвода]] В Егейска Македония срещу гръцките войски в същото време действат 316 нелегални революционери със 7 чети: пет във [[Пела (ном)|Воденско]], [[Лерин (ном)|Леринско]] и [[Костур (ном)|Костурско]] (на войводите [[Андон Качарков]], [[Георги Хазнатарски]], [[Иван Келпеков]] и др.) и по една в [[Солун]]ско ([[Илия Дигалов]]) и [[Сяр]]ско ([[Митьо Илиев]]). Общо 152 куриери, пряко подчинени на ЦК на ВМРО, действат и в двете области. Водят се над 20 сражения с гръцка армия и жандармерия. Гръцките власти интернират и затварят стотици българи, а други са насилствено мобилизирани в гръцката армия по време на [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война (1919 – 1922)]].<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.102</ref> [[Файл:IMRO hat badge.JPG|мини|Шапка, тип „Хан Аспарух“,<ref name="VOP24">[http://www.promacedonia.org/dt/dt2_4.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.]</ref> част от новите униформи на четите, въведени от Тодор Александров]] [[Файл:IMRO Greco-Turkish War.jpg|мини|Позив на ВМРО от времето на [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]], призоваващ българите от Егейска Македония, мобилизирани в гръцката армия, да дезертират]] През 1923 – 1924 г. във Вардарска Македония вече действат 53 въоръжени чети на ВМРО: 36 навлезли от България, 12 местни и 5 дошли от Албания.<ref>{{Огнянов|143 – 144}}</ref> Общата им численост по данни на ВМРО е 3245 нелегални четници, 79 войводи, 54 подвойводи, 41 секретари на чети и 193 куриери. Те водят общо 119 сражения, извършват 73 атентати на административни и инфраструктурни цели, а сръбските сили губят 279 войници, 9 офицери и 16 войводи на контрачети и жандармерийски офицери. Ранени са повече от 1300 войници и офицери. ВМРО губи 56 четници, 7 войводи и 5 подвойводи. Арестувани са общо 11 890 мирни граждани, от които 1020 са убити, а над 6200 са осъдени на затвор. В Гръцка Македония действат 24 чети и 10 местни разузнавателни групи от по 3 – 4 души. Общо това са 380 души – 18 войводи, 22 подвойводи, 11 секретари и 25 куриери, които дават 42 сражения и извършват 27 атентата. От гръцка страна жертвите се равняват на 83 военни, сред които 5 офицери и 8 андартски капитани, а други 230 са ранени. Организационни хора ВМРО губи 20 четници и двама войводи, а ранени са 48 души. Гръцката власт репресира мирното население като над 600 души безследно изчезват, а над 8000 губят имот, биват интернирани и измъчвани.<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.140</ref> Според сръбски източници в [[Петричко]] в този период са съсредоточени 9100 четници на ВМРО, а според съветски – 35 000 души, въоръжени с оръжие за 100 000, до 150 картечници, 10 полеви и 4 гаубични оръдия, и неустановен брой планински оръдия<ref name="VOP11" /> За да прекрати преминаването на въоръжените чети в Кралството на сърби, хървати и словенци от България сръбската власт затваря общата граница и започва изграждането на силна фортификация с вълчи ями, телени мрежи, окопи с картечници и наблюдателни кули.<ref>Пози, Анри, „Войната се завръща“, Издателство Планета-7, София, 1992 г., стр.63 – 76</ref> === Международна подкрепа и организиране на бежанците === {{Основна|Македонска емиграция в България}} [[Файл:United macedonia ilinden organization.jpg|ляво|мини|300п|Картичка на [[Илинденска организация|Илинденската организация]], представяща идеята за [[Независима Македония]]]] Тодор Александров е подкрепен при тайни преговори от правителството на [[Италия]] за създаване на канали и представителства на ВМРО на тяхна територия. Същото постига Александър Протогеров в [[Австрия]], [[Унгария]] и [[Албания]]. Сключват се и споразумения с албански революционери от [[Косово]] и [[Албания]], и с [[Хърватска селска партия|Хърватската селска партия]] за общи легални действия в [[Кралска Югославия]], и с [[Турция]] за съвместни българо-турски действия в Егейска Македония. Правят се много легални опити за извоюване на права на българите в Македония, до един провалени от нежеланието на Гърция и Югославия за преговори. Членът на ЦК на ВМРО Петър Чаулев трайно се установява в [[Рим]], където да ръководи дейността в Западна Европа.<ref name="NOM"/> [[Файл:MPO 5a Convention.JPG|ляво|мини|200п|Пети редовен конгрес на [[МПО]] в [[САЩ]] и [[Канада]]. На табелата се чете: „И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ние ще я кажем: Тя е цялата европейска земя. И ако за една Голгота непременно е нужен един връх, ние ще го назовем Македония“, стих на [[Пейо Яворов]].]] В началото на 20-те години на XX в. в България се създават културно просветните бежански организации [[Съюз на македонските културно-просветни благотворителни братства|СМКПББ]], [[Съюз на македонските девойки|МДД]], [[Македонски женски съюз|МЖС]], [[Съюз на македонските младежки културно-просветни в организации в България|ММКПС]] и [[Македонско студентско дружество Вардар|МСД „Вардар“]], които заедно с [[Македонски научен институт|МНИ]] и [[Илинденска организация|Илинденската организация]] подпомагат с дейността си революционното движение.<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_4_6.html Гиза, Антони. „Балканските държави и македонският въпрос“, Македонски Научен Институт, София, 2001]</ref> Зад граница действат [[Македонска патриотична организация|МПО]], в САЩ и Канада, [[Македонски студентски съюз в чужбина|МССЧ]] в [[Западна Европа]] и други, които развиват и пропагандна дейност сред западните общества. Във вътрешността на Македония действат шпионско-разузнавателните [[Тайна културно-просветна организация на македонските българки|ТКПОМБ]] и [[Македонска младежка тайна революционна организация|ММТРО]].<ref>{{Македонизмът|129 – 131}}</ref> Всички те са особено активни след като властта във ВМРО поема Иван Михайлов. Между 1927 – 1933 година в Женева се издава официалният печатен орган на ВМРО вестник „[[Маседоан (1927 - 1938)|Маседоан]]“ под редакторството на [[Симеон Евтимов]], а след смъртта му от [[Димитър Цилев]].<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.153</ref> Всички те се подпомагат идейно и материално от ВМРО. На [[Парламентарни избори в България 1923|парламентарните избори]] от 1923 година Иван Караджов е избран като народен представител от Неврокоп. Постепенно около него се създава [[Македонска парламентарна група]], която обслужва интересите на македонските бежанци и на ВМРО.<ref name="VOP31">[http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.]</ref>. С подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] България е задължена да поеме македонските бежанци с българско национално самосъзнание от Северна Гърция.<ref>„Treaty of Peace Between the Allied and Associated Powers and Bulgaria, and Protocol and Declaration signed at Neuilly-sur-Seine“, 27 November 1919, PART III.POLITICAL CLAUSES, SECTION II.GREECE, ARTICLE 45.<sub>Within a period of two years from the coming into force of the present Treaty, Bulgarian nationals over 18 years of age and habitually resident in the territories assigned to Greece in accordance with the present Treaty will be entitled to opt for Bulgarian nationality... Persons who have exercised the above right to opt must within the succeeding twelve months transfer their place of residence to the State for which they have opted.</sub>[http://wwi.lib.byu.edu/index.php/Treaty_of_Neuilly wwi.lib.byu.edu]</ref> Повод за подписването на българо-гръцката конвенция за покровителство на националните малцинства [[Спогодба Калфов - Политис|Калфов – Политис]] става [[Търлиски инцидент|Търлиския инцидент]] от 1924 година, при който са убити невинни българи от страна на гръцката армия.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.167 – 168.</ref> Тодор Александров заповядва бежанците да не се прехвърлят в България, за да не се обезбългари Егейска Македония, но преждевременната му смърт и настъпилата криза във ВМРО осуетяват тези планове.<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ИК Тангра Таннакра, София, 2009 г., стр. 175. Спомени на Никола Кривопетров:<sub>Доколкото си спомням противник на нашето изселване от Македония беше вътрешната организация. Самият Тодор Александров казвал: „Нека колят, нека убиват, нека затварят – народ така лесно не може да погине. Никой да не мърда от родните огнища! Македония не требва да се обезбългарява.“</sub></ref> === Конфронтация с федералистите, земеделците, народняците и комунистите === {{Основна|Разкол в македонското освободително движение след Първата световна война‎}} На 30 май 1921 г. военният министър [[Александър Димитров]] се среща в Белград с министър-председателя на югославското кралство [[Никола Пашич]] и му обещава да не пропуска чети в Македония. Земеделското правителство подкрепя новосъздадената [[Македонска федеративна организация]] за борба срещу ВМРО. Така правителството на БЗНС и ВМРО влизат в остър конфликт. В резултат правителствените служители [[Борис Козлев]], [[Никола Кушев]], [[Гьорче Петров]] и Александър Димитров са убити от хора на ВМРО. В отговор е окръзите София, Кюстендил и Петрич е обявено военно положение. Министърът на вътрешните работи [[Райко Даскалов]] нарежда преследване на революционерите в Неврокопско. През ноември 1921 година ръководителите на МФРО се срещат в Тирана с члена на ЦК на ВМРО Александър Протогеров и договарят общи действия срещу сръбския режим, към договорката са включени и албанските революционери. По-късно Тодор Александров отказва да признае тази договорености.<ref>Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.107</ref> Разколът във ВМРО приема опасни форми и размери, заплашващи самото ѝ съществуване. Противниците на Александров през април-май 1922 г. формират нелегален Централен революционен федеративен комитет в състав [[Крум Зографов]], [[Александър Панов (МФО)|Александър Панов]], [[Григор Циклев]], [[Велко Мандарчев]], [[Заре Секулички]] и [[Лазар Тодоров]]. Комитетът има и Задгранично представителство, в което влизат [[Филип Атанасов]], [[Никола Юруков]] и дотогавашните най-близки сътрудници на Александров [[Славе Иванов]] и [[Стоян Мишев]]. През април 1922 г. е организирана специална чета с войвода [[Крум Зографов]], която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. Организацията на свой ред на 22 август 1922 година обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от [[Конституционния блок]], и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци.<ref name="VOP11" /> [[Файл:Vojvodi0041cd9.jpg|мини|250п|Превзелите [[Кюстендил]] [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]], [[Иван Бърльо]] и [[Мите Опилски]]]] Между 14 – 17 октомври 1922 година чети на ВМРО начело с [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], вече започнали постепенно да се отцепват от организацията, окупират [[Неврокоп]] в така наречената [[Неврокопска акция на ВМРО]] и прогонват четата на [[Македонска федеративна организация|федералистите]] на [[Тодор Паница]].<ref>[http://www.bg-history.info/index.php?p=calendar&statiaid=905 ВМРО прогонва федералистите от Неврокоп, от сайта БГ Хистори]</ref> Деецът на федералистката организация [[Григор Циклев]] в [[Кюстендил]] на 17 ноември 1922 година убива [[Велин Алайков]], участник в преговорите между ВМРО и враждебното ѝ земеделско [[Правителство на България (40)|правителство]] на [[Александър Стамболийски]]. В отговор ВМРО извършва така наречената [[Кюстендилска акция на ВМРО]].<ref>{{Citation |title=Биографични данни от библиотека на ВМРО-София |url=http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=80 |accessdate=2010-08-18 |archivedate=2011-08-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110824050850/http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=80 }}</ref><ref>{{Николов|5}}</ref> След подписването на [[Нишка спогодба|Нишката спогодба]] от 23 март 1923 правителството на БЗНС влиза в директен конфликт с ВМРО, въоръжава и изпраща федералисти и [[Оранжева гвардия|оранжевогвардейци]] срещу тях, но при [[Сатовча]] и [[Юндола]] вътрешната организация ги разбива. Успоредно с това ВМРО организира акции, за да прогони сръбските колонисти във Вардарска Македония и води сражения със сръбски и гръцки войски.<ref name="NOM"/> При подготовката на преврат от страна на [[Военен съюз (България)|Военния съюз]] в началото на 1923 година политическият секретар на Съюза майор Никола Рачев се среща с Тодор Александров и договаря условията за сътрудничество.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 128 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> При извършването на [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 година четите и милициите на ВМРО са в пълна бойна готовност да се противопоставят на евентуално сръбско нахлуване в България. Въпреки че ВМРО официално не взима пряко участие в преврата, четата на [[Величко Велянов]] участва в убийството на Александър Стамболийски.<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.115 – 116</ref> Хора като Иван Михайлов, Симеон Евтимов, който действа в [[Пловдивско]] и [[Татарпазарджишко]], Йордан Чкатров, Васил Шалдев, Кирил Дрангов и други участват в потушаването на въстанието.<ref>{{Шанданов|130}}</ref> На среща между [[Българска комунистическа партия|БКП]] и ВМРО се съгласува втората да остане неутрална при избухването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]], стига то да не обхване [[Пиринска Македония]]. Въпреки това комунистически въоръжени отряди се появяват в [[Благоевград|Горна Джумая]] и [[Разлог]], след което ВМРО се намесва и потушава въстанието в областта.<ref name="50A"/> Под силен международен натиск от страна на [[Великобритания]] и [[Франция]] правителството на [[Александър Цанков]] започва да преследва и арестува легални бежански дейци в [[София]], Кюстендил и [[Петрич]], което сериозно влошава отношенията с ВМРО. === Сближаване с българските и съветските комунисти === {{Основна|Майски манифест}} [[Файл:P CHAULE.jpg|мини|150п|Петър Чаулев, член на ЦК на ВМРО от 1919 до 1924 година]] Усложнената политическа обстановка в България и конфликтите с повечето политически течения кара ЦК на ВМРО да търси нов съюзник. Още през юли 1923 година ВМРО изпраща тайно в [[Москва]] на преговори със [[СССР]] и [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]] [[Михаил Монев]] и [[Димитър Влахов]], които да търсят подкрепа за революционното движение в Македония. След основаването на ВМРО през 1920 г. Влахов е избран за резевен член на ЦК, като представител на лявото крило. В резултат на тези действия на 9 април 1924 във Виена представителите на ВМРО Петър Чаулев и Димитър Влахов, на СССР и Коминтерна [[Соломон Голдщайн]] (Черски), на БКП [[Никола Харлаков]] и [[Филип Атанасов]] от Македонската федеративна организация подписват декларация за сътрудничество. На 29 април 1924 г. тримата представители на ЦК на ВМРО, които са се събрали във Виена, като се солидаризират с постигнатото дотогава в преговорите, подписват декларация „За обединението на македонското освободително движение и приобщаването на ВМРО към общобалканския революционен фронт“. На 30 април ЦК на ВМРО и ЦК на [[МФО]] подписват и протокол за обединение на македонското революционна движение. Тези няколко документа, създадени от двете организации с активното посредничество на съветските представители не са предвидени за публикуване. Поради това ЦК на ВМРО решава да оповести чрез манифест за станалото помирение и принципите, на които то се основава. Докато още се обсъжда окончателния текст на манифеста, Т. Александров заминава за Лондон. Замества го с право на съвещателен глас резервният член на ЦК Д. Влахов. Така на 6 май 1924 година във Виена е подписан [[Майски манифест|Майския манифест]] на ВМРО от Александър Протогеров и Петър Чаулев, които са упълномощени да водят преговорите и да представляват организацията. Решено е манифеста да бъде обявен от ВМРО в скоро време. Въпреки договореното, „Виенската централа“ не изпълнява задълженията си спрямо ВМРО да премахне федералистките чети в Македония. Тодор Александров и Александър Протогеров се разколебават да оповестят манифеста. Привикват Димитър Влахов и Петър Чаулев да се приберат в България и да прекъснат връзка с федералистите и комунистите, а успоредно с това запознават и дейците на ВМРО, с пазените дотогава в тайна преговори. На 18 юли 1924 година във в. „Балканска федерация“ е публикуван Майския манифест, чието съдържание е предоставено от Димитър Влахов. Тодор Александров и Александър Протогеров опровергават „комунистическата мистификация“ и нареждат на всичките дейци на ВМРО в чужбина да разграничат ВМРО от комунистите. Отделни кръгове изразяват притеснението си от „болшевизацията“ на ВМРО. На 2 август 1924 година Александров и Протогеров издават окръжно № 774, в което признават официално за водените преговори с федералисти и комунисти, но отричат някога да са подписвали манифеста. [[Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]] разбирайки, че ВМРО се е отказала от договореностите взимат решение за създаване на [[ВМРО (обединена)]]. === Убийството на Тодор Александров и ответната реакция на Иван Михайлов === {{Основна|Убийство на Тодор Александров|Горноджумайски събития}} [[Файл:TodorAlexandrov dead.jpg|мини|200п|Тодор Александров, поставен в ковчег след убийството]] След обявяването на Майския манифест срещу ВМРО застават едновременно разочарованите комунисти и правителството на [[Александър Цанков]]. Тодор Александров се свързва с [[Коста Янков]], началник на военния отдел при ЦК на БКП, с който търси среща, за да неутрализират създадените проблеми. В същото време ескалират разногласията в организацията. Александър Протогеров провежда конгрес на Струмишкия революционен окръг без знанието на Тодор Александров, заради което двамата влизат в задочен спор. Тодор Александров е решен да търси отговорност на Алеко Василев, ръководителя на Серския революционен окръг, за многото повдигнати сигнали срещу него за злоупотреба с власт. На среща между Александър Протогеров, Алеко Василев и Георги Атанасов се постига споразумение за отстраняването на Тодор Александров. [[Файл:Aleko Vasilev cheta IMRO.jpg|мини|300п|Четата на Алеко Василев]] В такава сложна политическа ситуация е извършено [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] на 31 август 1924 година. На път за конгреса на Серския революционен окръг в [[Пирин]] планина край [[Сугарево]] Тодор Александров и телохранителя му [[Панзо Зафиров]] са застреляни от [[Динчо Вретенаров]] и [[Щерьо Влахов]], а пътуващият с тях Александър Протогеров е оставен жив. Новината за убийството на Александров е запазена в тайна дълго време. Проведен е и конгресът на серския окръг, на който Петър Чаулев и Димитър Влахов са изключени от ВМРО за тежки престъпления спрямо организацията. Секретарят на Тодор Александров [[Иван Михайлов|Иван (Ванче) Михайлов]] организира среща на 12 септември 1924 в Горна Джумая, на която да се реши съдбата на ВМРО, станала по-късно известна като [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]]. Заедно с [[Йордан Гюрков]], [[Кирил Дрангов]], [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]], Кирил Пърличев, Георги Баждаров, Наум Томалевски и [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]] решават и наказват моралните виновниците за убийството на Тодор Александров – Алеко Василев и Георги Атанасов. В деня на срещата Горна Джумая е затворен от въоръжени чети на ВМРО, а българската армия и власт остават неутрални. Кирил Пърличев и Георги Баждаров се застъпват за Александър Протогеров и той бива оставен жив. Като член на ЦК той подписва окръжно за откриване и наказване на физическите убийци на Тодор Александров. Успоредно с това започва прочистване на крайно левите македонски революционери в София, Пловдив и други градове, като за няколко дни са убити над 20 души. Сред тях са [[Димо Хаджидимов]], [[Владислав Ковачев]], [[Чудомир Кантарджиев]], [[Георги Скрижовски]] и [[Александър Буйнов]]. На 23 декември 1924 година в [[Милано]] е убит и бившият член на ЦК Петър Чаулев. В междуособиците за периода 1924 – 1926 година загиват общо 76 души.<ref>Музей на революционното движение в България, Звезди във вековете, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972</ref> == ВМРО под водачеството на Иван Михайлов (1924 – 1934) == === Промени в ръководството на организацията === {{Основна|Шести конгрес на ВМРО}} На тайно съвещание на ВМРО от 17 септември 1924 година е решено да се пристъпи към подготовка за общ конгрес на организацията, а Иван Михайлов е назначен за секретар на ЦК, в разрез с устава и правилника от единствения негов член Александър Протогеров. На друго тайно съвещание от 21 септември Иван Михайлов е назначен за отговарящ Петричкия район, [[де факто]] Иван Михайлов става едноличен ръководител на ВМРО. С окръжно от 2 октомври до „второ нареждане“ пренасочва всички звена да отговарят пред ЦК, като така подготвя отстраняването на несигурните легални и нелегални дейци на ВМРО.<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.139 – 141</ref> [[Файл:1921-Vanche-i-Protogerov.jpg|мини|250п|[[Георги Попхристов]], [[Александър Протогеров]] и [[Иван Михайлов]] след убийството на [[Тодор Александров]]]] [[Шести конгрес на ВМРО|Шестият конгрес]] на ВМРО в [[Брежани|Сърбиново]] се провежда между 9 и 12 февруари 1925 година. Програмата на конгреса включва отчет на ЦК за периода 1911 – 1924 година, приемане на нов устав и правилник на организацията, преначертаване на териториалната структура, избор на нови ЦК и ЗП и решения за бъдещата дейност на организацията. С гласуване за членове на [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство на ВМРО]] са избрани Кирил Пърличев, Георги Баждаров и Наум Томалевски. Като резервни представители на Задграничното представителство са избрани [[Тома Карайовов]], [[Йордан Бадев]] и [[Ангел Узунов]]. Заедно с членовете на ЦК на ВМРО Иван Михайлов, [[Георги Попхристов]] и Александър Протогеров, и заместник членовете [[Петър Шанданов]], [[Йордан Гюрков]] и [[Никола Василев (революционер)|Никола Василев]] образуват един висш съвет на ВМРО.<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/vi-kong.html Информация за шестия конгрес на ВМРО]</ref> Новият устав се застъпва повторно за политическа автономия на Македония в географските ѝ граници, а ВМРО ще се стреми да открие и накаже всички виновници за убийството на Тодор Александров. Задграничното представителство става избираемо на конгресите, срещу което се обявява Ангел Узунов – дотогава Представителството е назначавано от Централния комитет на ВМРО. Иван Михайлов е назначен за ръководител на Скопския революционен окръг, Георги Попхристов за Битолски и Александър Протогеров за Серски, Солунски и Струмишки. Всичките спомагателни организации на ВМРО допълнително развиват дейност.<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.142 – 146</ref> === Състояние на четническия апарат === ВМРО в началото на 1925 година разполага с 976 въоръжени хора във Вардарска Македония. Те формират 39 чети и 17 групи, както и 63 куриери. Като резерви в пунктовете в Пиринска Македония са 179 души, а други 1160 са в почивка. В Егейска Македония организацията разполага със 143 въоръжени души в 11 чети, 16 групи и 12 куриери, а техни заместници в България са 45 четници и 96 почиващи. Общо ВМРО има апарат от 15 200 въоръжени четници, с които гарантира сигурността си.<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.141</ref> Членовете на ЦК на ВМОРО си поделят организационната работа по окръзи: Георги Попхристов завежда Битолския, Александър Протогеров – Солунския, Струмишкия и Серския, а Иван Михайлов – Скопския и Петричкия.<ref>[http://www.promacedonia.org/gph/gph_43.html Спомени на Георги Попхристов]</ref> [[Файл:BASA-1932K-1-435-8.jpg|мини|250п|Тиквешката чета на войводата [[Иван Илиев (Кавадарци)|Иван Илиев]]]] От 3 април 1925 година в Битолския революционен окръг действа нелегално ръководство с [[Алексо Стефанов]] – председател, [[Петър Шанданов]] – зам.председател и [[Крум Петишев]] – секретар. Петър Шанданов става и битолски околийски войвода с 11 души чета, Алексо Стефанов [[Валовища|демирхисарски]] със 17, [[Крушево (град)|крушевски]] е [[Иван Джонев]] с 25, [[ресен]]ски е [[Тасе Христов]] с 9, Лерински е [[Илия Которкин]] с 18, костурски е [[Андон Попщерев]] с 11, [[Струга|стружки]] е [[Стефан Алабаков]] с 20, охридски е [[Наум Йосифов]] с 23, [[Прилеп (град)|прилепски]] е [[Петър Костов – Пашата]] с 33, [[Преспа (област)|преспански]] е [[Петър Ангелов (ВМРО)|Петър Ангелов]] с 16 души четници. Към тях се присъединяват и [[Борис Изворски]] с 23 четници в охридско и [[Петър Трайков]] в [[Дебър]]ско с 22 четници. В Скопския революционен окръг [[Царево село|царевоселски]] околийски войвода е [[Дончо Христов]] с 18 четници, [[Кочани|кочански]] е [[Евтим Полски]] с 22, [[Куманово|кумановски]] е [[Кръстьо Лазаров]] с 26, [[Кратово|кратовски]] е [[Мите Опилски]] с 19, [[Крива паланка|паланечки]] е [[Стоян Върбенов]] с 21 и [[Велес|велешки]] е [[Стефан Петков (революционер)|Стефан Петков]] с 27 четници. [[Файл:Petre Pashata Prilep cheta IMARO.JPG|ляво|мини|250п|Прилепската чета на [[Петър Костов – Пашата|Петре Пашата]]]] В Солунския революционен окръг солунски околийски войвода е [[Михаил Шкартов]] с 11 четници, [[кукуш]]ки е [[Иван Марков (революционер)|Иван Марков]] с 9, а [[Кавала|кавалски]] е [[Ванко Ганчев|Костадин Ганчев]] с 10 четници. Там действа и отряд от трима души на [[Никола Петров (революционер)|Никола Петров]]. В Серски революционен окръг [[сер]]ски околийски войвода е [[Михаил Скендеров]] с 10 четници, там е и четата на [[Митьо Илиев]] със 7 четници. В Демирхисарска околия действат [[Митьо Илиев]] с 18 четници и неговият подвойвода Иван Паскалев с 15. В [[Драма (град)|Драмска]] околия главен войвода е [[Андон Ботев]] с 14 четници, а [[Тодор Чоков]] и [[Никола Попов (революционер)|Никола Попов]] водят съответно 6 и 5 четници. В Струмишки революционен окръг [[Струмица|струмишки]] околийски войвода е [[Георги Въндев]] с 23 четници, при него действат и войводите [[Милан Постоларски|Михаил Постуларски]] с 14 четници и [[Йосиф Киров]] с 18 души. [[Радовиш]]ки околийски войвода е [[Константин Попатанасов]] с 16 четници. Там са още [[Ставруш Месаров]] със 7 души специален отряд и отряд от трима на Бекир Юсеинов. [[Малешево|Малешевски]] околийски войвода е [[Евтим Цеков|Евтим Чифлишки]] с 20 четници. [[Григор Василев (революционер)|Григор Василев]] и [[Евтим Стойчев]] ръководят специални групи там от по 9 и 5 души.<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.167 – 168</ref> [[Файл:Kumanovo and Skopie chetas IMARO1.jpg|мини|250п|Четата на [[Величко Велянов]] (в средата) и [[Кръстьо Лазаров]] (втори от ляво надясно). Отдясно на Лазаров, с пушка на колене, е [[Петър Станчев]]]] Иван Михайлов издава указания и правила за всички чети, за да засили дисциплината в организацията, да сведе до минимум шпионствата, и да намали до минимум репресиите срещу мирното население. Забранява се без знанието на ЦК на ВМРО да се привличат нови членове, четите да влизат във вътрешността на Македония и да извършват акции. Всички войводи и четници в почивка са задължени да се обличат, изглеждат и държат „по европейски“, да не злоупотребяват с положението си и да не носят оръжие. Редица войводи се възпротивяват и по заповед на Иван Михайлов Иван Бърльо, Панчо Михайлов и други са убити. От февруари 1925 година четите се реформират и занапред действат на по „тройки“, „петорки“ или до максимум 10 души, срещу което сериозно се противопоставя Александър Протогеров.<ref name="ReferenceA">„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.164</ref> От 5 март до 5 май 1925 година в лагери на ВМРО се подготвят 500 млади четници и войводи, разпределени в 50 чети от по 8 четници и двама подвойводи. В градовете и селата на окупирана Македония се създават „тройки“, които при нужда да изпълняват атентати срещу предварително подбрани цели, тактика която по-късно ще измести изцяло четническите акции.<ref name="ReferenceA"/> През 1925 година българската армия снабдява ВМРО с оръжие, бойни припаси и облекло. Околийските чети са екипирани в пълни бойни униформи и оръжие, а също и с компаси, патрондаши, бомби, цианкалий и термометри. През януари 1926 година на разположение на ВМРО в Пиринска Македония са 6714 въоръжени души, други 1651 местни четници и 8107 мъже са годни за оръжие.<ref name="VOP24" /> === Продължение на въоръжената революционна борба === [[Файл:Trayan Lakavishki cheta IMARO.JPG|ляво|мини|250п|Лакавишката чета на [[Траян Лакавишки]], втори отляво е Владо Черноземски]] До 1925 година под ръководството на Тодор Паница и със съдействието на Гърция и Сърбия в трите дяла на Македония действат федеративни чети, чиято цел е да унищожат ВМРО. ВМРО обезкървавява федералистите като прочиства Пиринска Македония от тях (вкл. убитите в [[Дъбница]]), а Менча Кърничева убива водача им Тодор Паница във Виена. В Гърция и Сърбия се създават паравоенните организации [[Гръцки македонски юмрук]] и [[Сдружение против българските бандити]] за борба с ВМРО.<ref name="NOM"/> Във Виена същата година се създава [[ВМРО (обединена)]] от [[Сярска група|серчани]] и федералисти, и дейци на [[Емигрантски комунистически съюз]] и Илинденската организация, която организация също открито се противопоставя на ВМРО. На 30 декември 1924 година ръководителя на Сдружението против българските бандити [[Стоян Мишев]] е убит пред дома си в Щип от [[Кирил Григоров]]. На 27 юли 1925 година над Небрегово е убит федералистът [[Илия Пандурски]] от Христо Вангелов. На тяхно място през август 1925 година в Пиринска Македония действат контрачетите на Н. Дерменджиев, Г. Манджов, Ив. Узунов и Хр. Ангелов.<ref name="VOP24" /> [[Файл:Tsarevo selo cheta IMARO.JPG|мини|250п|Царевоселската чета на [[Дончо Христов]]]] През 1925 година в Гърция е извършен държавен преврат от страна на генерал [[Теодорос Пангалос]]. На 22 октомври гръцката войска нахлува по негово нареждане в Пиринска Македония след [[Петрички инцидент|граничен инцидент]], при който е убит един гръцки войник. Още на 19 октомври чети на ВМРО подпомагат пограничните български войскови отделения. На българската армия е наредено да не оказва сериозна съпротива, а наместо това ВМРО организира около 4000 бойци под ръководството на [[Георги Въндев]] и [[Борис Бунев]]. По левия бряг на [[Струма]] войводата [[Зисо Попов]] отблъсква гръцката армия, а с помощта на мобилизирани фронтоваци Петрич остава непревзет. На 29 октомври гръцката войска е принудена да се изтегли от България.<ref name="VOP24" /> През януари 1926 година се взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба към ВМРО, която да следи всичко отнасящо се до революционната борба в [[Македония (област)|Македония]] и да не допуска инфилтрирането на чужди шпиони в структурите си. За целта ръководителите на революционните окръзи на ВМРО, [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство на ВМРО]], и ръководствата на [[Македонска младежка тайна революционна организация|ММТРО]] и [[Македонски младежки съюз|ММС]] са инструктирани да събират всякаква информация в [[България]], Македония и цяла [[Европа]]. Околийските войводи на ВМРО трябва да водят точна статистика на чуждите военни части в районите си. Сериозно внимание се отделя и на ренегатите от ВМОРО, преминали на гръцка и сръбска служба.<ref name="NOM"/> На 26 юли 1926 година в центъра на Битоля [[Кръсте Льондев]] убива журналиста [[Спас Хаджипопов]], списващ просръбския вестник „Южна звезда“. На 28 юли четата на [[Георги Йосифов]] от 12 души дава сражение на сръбска част от 2000 войници при „Цървен камен“ в [[Осоговска планина|Осоговската планина]], при което загиват двама четници, 26 сръбски войници са убити и 35 са ранени. Кралство Югославия реагира остро срещу България и се подготвя за война, но среща съпротивата на Великобритания, Франция и Италия. На 11 август 1926 година Югославия, Гърция и Румъния изпращат колективна нота на България, в която се иска разтурянето на ВМРО, ВТРО, ВЗРО и ВДРО. Под силния международен натиск граничният контрол е засилен, в Кюстендилско и Петричко е обявено военно положение, а на граничните началници е наредено да не допускат преминаването на въоръжени чети извън България. След тайна среща на Иван Михайлов с министър-председателя [[Андрей Ляпчев]] е договорено четите на ВМРО да преустановят навлизането в поробена Македония, а правителството от своя страна да не руши организацията на ВМРО в Пиринска Македония.<ref name="NOM"/> Въпреки това чети от вътрешността на Македония продължават революционната си дейност. === Втора вълна на междуособици и братоубийства във ВМРО === {{Основна|Протогеровисти}} [[Файл:BASA-1932K-1-12-47.JPG|дясно|мини|250п|Молба от Костадин Тодоров Златанов за постъпване в организацията, 19 май 1928 г.]] През 1928 година напрежението между Иван Михайлов и Александър Протогеров нараства. При това положение започва подготовката на [[Седми конгрес на ВМРО|конгреса]] в [[Крупник]] между 21 – 25 юли 1928 година. Преди началото на конгреса, по нареждане на Иван Михайлов, Александър Протогеров е убит. Националният комитет на македонските братства, другите легални организации и [[Спомагателна организация на ВМРО|Спомагателната организация на ВМРО]] застават на страната на Иван Михайлов, докато членовете на ЦК на ВМРО [[Георги Попхристов]] и [[Петър Шанданов]], ръководител на [[Битолски революционен окръг|Битолския революционен окръг]], и задграничните представители [[Наум Томалевски]], [[Кирил Пърличев]] и [[Георги Баждаров]] се обособяват в групата на Протогеровистите. Подкрепа получават и от ръководителя на [[Солунски революционен окръг|Солунския революционен окръг]] [[Михаил Шкартов]], по-късно член на ЦК на ВМРО (обединена), и приближените му войводи [[Мице Чегански|Мицо Чегански]], [[Димитър Димашев]], [[Георги Гевгелийски]], [[Борис Изворски]], [[Пандо Струмишки]], [[Пандо Кицов]], [[Георги Наков (ВМРО)|Георги Наков]], [[Борис Козов]], [[Тано Генерала]], Христо Рутев, [[Иван Бабунски]] и други.<ref>Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 132</ref> Петър Шанданов, като заместник-член на ЦК на ВМРО трябва да заеме мястото на Александър Протогеров, но отказва да присъства на предстоящия [[седми конгрес на ВМРО]].<ref>{{Citation |title=Тюлеков, Димитър, „Конгресите на ВМОРО/ВМРО в историческата съдба на Македония“, МНИ |url=http://www.filial.macedonia-science.org/print.php?news.20 |accessdate=2010-02-14 |archivedate=2010-04-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100428060641/http://www.filial.macedonia-science.org/print.php?news.20 }}</ref><ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/vii-kong.html Информация за седмия конгрес на ВМРО]</ref> Първата му цел е да превземе Петрички окръг и да овладее [[Спомагателна организация на ВМРО|спомагателната организация на ВМРО]], но през юли и август 1928 година при [[Юндола]] и [[Обидим]] михайловистките чети на [[Стоян Вардарски]] и [[Георги Настев (революционер)|Георги Настев]] напълно [[Протогеровистка експедиция към Петрички окръг|разбиват протогеровистките чети]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt3_2.html Тюлеков, Димитър, „Конгресите на ВМОРО/ВМРО в историческата съдба на Македония“, МНИ, 2001]</ref> Двата враждуващи лагери не признават легитимността на противниковата организация и паралелно продължават революционната дейност със свои централни комитети. През 1931 година Протогеровистите провеждат свой [[Седми конгрес на ВМРО (Протогеровисти)|конгрес]]. Факторите за надмощие във ВМРО (емиграция, преса, спомагателна организация) остават в ръцете на Иван Михайлов, което му дава огромно предимство в противоборството. Създава се помирителна комисия между двете крила в състав: [[Климент Бояджиев]], [[Петър Дървингов]], [[Христо Силянов]], [[Никола Стоянов]], [[Димитър Михайлов (общественик)|Димитър Михайлов]] и [[Владимир Руменов]], но преговорите пропадат след като ВМРО (михайловисти) подновява политическите убийства, а ВМРО (протогеровисти) отвръща с убийството на [[Йордан Гюрков]]. Преговорите пропадат поради неотстъпчивостта и на двете крила.<ref>{{Гребенаров|235}}</ref> Със знанието на министър-председателя [[Андрей Ляпчев]] [[Георги Попхристов]] и [[Кирил Пърличев]] са пленени от Михайловистите и са принудени да се оттеглят от борбата във ВМРО.<ref>[http://www.promacedonia.org/gph/gph_52.html Спомени на Георги Попхристов]</ref> След 1931 година „Протогеровистите“ [[Петър Шанданов]], [[Кръстан Поптодоров]], [[Петър Трайков]], [[Лев Главинчев]] остават основните противници на Иван Михайлов. Някои от тях, като Перо Шанданов и Кръстан Поптодоров, започват да получават ежемесечно финансова издръжка от Югославското консулство в София чрез [[Геме Димитров]], за да продължават междуособиците във ВМРО.<ref>[http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=36&stat=491 Янчулев, Методи. Едно разкритие за междуособните борби във ВМРО през 1924 – 1934 г., сп. България-Македония, Брой 1, 2010 г.]</ref> Те прибягват към рисковани връзки с федералистите, с Военния съюз и Политическия кръг „Звено“, с БЗНС „Пладне“ и с про-комунистическата ВМРО (обединена). Крайната нетърпимост между двете крила се изражда в братоубийствена война. Жертви стават четници, войводи, журналисти и общественици и от двете страни. Така по различно време се стига до убийствата на Михайловите съратници – [[Димитър Михайлов (революционер)|Димитър Михайлов]], [[Йордан Гюрков]], [[Симеон Евтимов]], [[Щерьо Божинов]], [[Панчо Тодоров]], [[Пандил Шишков]], [[Иван Параспуров]] и много други. Не по-малко са жертвите от страна на протогеровистите. === Сближаване с усташите и терористична дейност === {{Основна|Марсилски атентат|Операция „Тевтонски меч“}} [[Файл:Svoboda ili smart VMRO 18 January 1929.jpg|мини|250п|Брой 86 на вестника на ВМРО „[[Свобода или смърт (1924 – 1934)|Свобода или смърт]]“ от 18 януари 1929 година, посветен на преврата, извършен от крал [[Александър I (Югославия)|Александър Караджорджевич]]]] Освен сериозните вътрешни промени и сътресения във ВМРО, в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век настъпват сериозни промени на международната политическа сцена. В Кралска Югославия крал [[Александър I (Югославия)|Александър Караджорджевич]] установява авторитарен режим и забранява парламента, като несърбите попадат под ударите на режима. В началото на 1934 година е подписан [[Балкански пакт]] между Румъния, Югославия, Гърция и Турция, насочен основно срещу България. При такива обстоятелства крал Александър Караджорджевич посещава България, но терористични действия от страна на ВМРО срещу него не са предвидени заради международната ситуация и след активната дейност на царския двор на [[Борис III]]. Поради влошеното боеспособно състояние на ВМРО Иван Михайлов намира за съюзник хърватските революционери „[[Усташа]]“ на [[Анте Павелич]]. Още от средата на 20-те години ВМРО поддържа добри отношения с албанските революционери от [[Албания]] и [[Косово]]. Заедно в общите си антиюгославски действия те са подкрепяни от Италия, Германия и Унгария, основни радетели за ревизия на мирните договори от края на Първата световна война. Владо Черноземски организира и ръководи терористичната група, извършила [[Марсилския атентат|покушението]] срещу Александър Караджорджевич в [[Марсилия]] през октомври 1934 година. Поради дълбоката конспиративност на деянието дълго време остава в тайна участието на ВМРО в покушението. Подготовката е извършена на унгарска територия в тренировъчния лагер [[Янка Пуста]]. В подобните лагери дейци на ВМРО обучават хърватските революционери за обща борба срещу югославската власт. == Разтуряне на ВМРО == {{Основна|Забрана на ВМРО (1934)}} Междуособиците във ВМРО и произвола на организацията в югозападна България предизвикват недоволоството на обществеността и критики от политици, включително и от част от десницата. Една от обявените цели на [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година е възстановяването на суверенитета на Царство България над цялата територия на страната, разбирано като ликвидиране на дейността на ВМРО.{{hrf|Недев|2007|329 – 330}} След преврата гарнизоните в югозападна България са поставени в бойна готовност, а на 4 септември е издадена Наредба-закон за безопасността на държавата, практически поставяща ВМРО извън закона и възлагаща разследването срещу дейността ѝ на военните съдилища. На 7 септември полицията обявява за издирване 10 видни дейци на организацията, включително нейния лидер Иван Михайлов. Макар той да успява да напусне страната, полицията и армията започват масови арести на активисти на ВМРО и конфискации на оръжие и имущество.{{hrf|Недев|2007|330 – 332}} През следващите две години Софийският военнополеви съд разглежда десетки дела по конкретни случаи на убийства, отвличания и рекет от дейци на ВМРО в югозападна България. Издадени са множество тежки присъди, включително 21 смъртни. Самият Иван Михайлов е осъден задочно на смърт за отвличането на [[Йонко Вапцаров]] и други активисти от Банско, при което е убит Лазар Пиришанчин. Сред конфискуваното имущество са пари и акции на стойност над 20 милиона лева, 11 хиляди пушки, 47 картечници, 7767 бомби, 700 хиляди патрона.{{hrf|Недев|2007|332 – 334}} Освен ВМРО са забранени и всички културно-просветни организации на македонските бежанци. През 1936 – 1938 година из цяла България се създават тайни младежки организации, идеологически свързани с ВМРО. Това са ВМРО „Владо Черноземски“ (ВМРОВЧ), Македонски ученически съюз (МУС), Младежка македонска организация – македонски орли (М<sup>3</sup>О<sup>2</sup>), Нова македонска борба (НМБ), терористичната Македонска революционна организация „Черната змия“ (МРОЧЗ) на Васил Петров от Дупени, Преспанско.<ref>{{Гребенаров|342 – 363}}</ref> == Помощ на българската администрация във Вардарска и Егейска Македония == [[Файл:IMRO Revenues Report.jpg|мини|250п|Образец за отчет на приходите във ВМРО]] С помощта на бивши дейци на ВМРО се създават [[Български контрачети във Вардарска Македония|контрачети за борба с комунистическите партизани]]. Такива чети са [[Велешка контрачета|Велешката контрачета]] начело с дееца на ВМРО [[Пано Манев]],<ref>Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 201.</ref> [[Гевгелийска контрачета|Гевгелийската контрачета]] начело с [[Георги Хаджимитрев]],<ref>{{Citation |title=Ќортошев, Ристо. Црвена помош и „штукаџии“, в. Вест, 23 януари 2002 г. |url=http://star.vest.com.mk/default.asp?id=20989&idg=2&idb=462&rubrika=Feqton |accessdate=2013-06-12 |archivedate=2014-07-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140728013549/http://star.vest.com.mk/default.asp?id=20989&idg=2&idb=462&rubrika=Feqton }}</ref> [[Кавадарска контрачета|Кавадарската контрачета]] начело с [[Атанас Калчев]],<ref>Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 198.</ref> която участва и в сражения в Егейска Македония, [[Кочанска контрачета|Кочанската контрачета]], начело на която е [[Димитър Медаров]] и други. В Битолска област на българската власт сътрудничи дееца на [[ВМРО]] Гого Атанасов, като главен деец организацията за Битоля заедно с него са Димитър Василев и д-р [[Владо Туджаров]].<ref>Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка војна на Македонија (1941 – 1945), том 2: 1944 – 1945, с. 89</ref> Туджаров от своя страна агитира сред селяните в Преспа да изискат италианското управление да бъде заменено с българско. Отделно от тях за народни представители в Народното събрание от България се готвят [[Стефан Светиев]], Христо Ризов и [[Александър Костов (ВМРО)|Александър (Цане) Костов – Кандилото]]. [[Владимир Куртев]], [[Димитър Цилев]], [[Георги Настев]] и Петър Михайлов участват в организирането на чети за борба с гръцките комунистически партизани. В доклад до ЦК на МКП от 19 август 1944 г. се съобщава, че [[Константин Иванов Робев|Константин Робев]] създава контрачети от около 5 – 6 души в Дебърца, Кочанско, за организиране на борба срещу партизаните.<ref name="Jован 1945">Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка војна на Македонија (1941 – 1945), том 2: 1944 – 1945, с. 90</ref> В тази му дейност му помага бившият кичевски войвода [[Дуко Тасев]]. Пак към 19 август се е състояла среща между [[Асен Татарчев]], [[Димитър Василев (ВМРО)|Димитър Василев]] – Димката (вероятно терориста Динката Василев<ref>{{Пърличев|601}}</ref>), Владо Туджаров, Светиев и Александър Костов, който са определени като „народен комитет на ВМРО“.<ref name="Jован 1945"/> == Създаване на македонска идентичност след 1934 година == Някои от дейците на левицата във ВМРО се радикализират и след втората вълна на междуособици през 1928 година се отцепват в протогеровистко крило. През 30-те години на XX век някои от тях като [[Петър Шанданов]], [[Петър Трайков]], [[Лев Главинчев]] и др. стават [[комунисти]]. Така под влиянието на политиката на [[Коминтерн]]а и [[Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)|специалната му резолюция]], подкрепяща формирането на отделна македонска идентичност, те приемат идеите на [[Македонизъм|македонизма]]. По време на Втората световна война тези кадри участват в [[партизанско движение в България]] и [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротивата във Вардарска Македония]]. Въпреки това до изтеглянето на Българската армия през есента на 1944 година от анексираните територии в бившата [[Вардарска бановина]], по-голямата част от населението е с българска идентичност.<ref>[http://books.google.com/books?id=ZMyZdvTympMC&pg=PA119&dq=bulgarians+liberators+macedonia+1941&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=bulgarians%20liberators%20macedonia%201941&f=false Yugoslavism: histories of a failed idea, 1918 – 1992, Автор Dejan Djokić, Издател C. Hurst & Co. Publishers, 2003, ISBN 1-85065-663-0, стр. 119.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=qYAwZFwyYdwC&pg=PA67&dq=The+struggle+for+Greece,+1941-1949,+Christopher+Montague+Woodhouse,+C.+Hurst+%26+Co.+Publishers,+2002,+ISBN+1850654921++felt++to+be+bulgarians&cd=1#v=onepage&q=&f=false The struggle for Greece, 1941 – 1949, Автор Christopher Montague Woodhouse, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 2002, ISBN 1-85065-492-1, стр. 67.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=UpC4QJP66HUC&pg=PA90&dq=Mediterranean+politics,+pro-bulgarian+brothers&lr=&cd=1#v=onepage&q=&f=false Mediterranean politics, Volume 1, Author Richard Gillespie, Publisher Fairleigh Dickinson University Press, 1994, ISBN 0-8386-3609-8, стр. 90.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=ppbuavUZKEwC&pg=PA101&dq=Who+are+the+Macedonians+bulgarians+as+liberators&hl=bg&cd=1#v=onepage&q=Who%20are%20the%20Macedonians%20bulgarians%20as%20liberators&f=false Who are the Macedonians?, Автор Hugh Poulton, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, стр. 101.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=eWmDAd6vr5sC&pg=PA160&dq=bulgarians+liberators+macedonia+1941&lr=&hl=bg&cd=17#v=onepage&q=bulgarians%20liberators%20macedonia%201941&f=false Eastern Europe: politics, culture, and society since 1939, Автор Sabrina P. Ramet, Издател Indiana University Press, 1998, ISBN 0-253-21256-1, стр. 160.]</ref><ref>The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939 – 1949 Oxford historical monographs, Автор Dimitris Livanios, Издател Oxford University Press US, 2008 ISBN 0-19-923768-9, стр. 179.</ref> Едва след завземането на властта от комунистите в България и Югославия започва интензивен процес за формирането на отделна македонска нация, език и държава. Процесът е политически мотивиран и съпроводен с репресии. Някои от левите активисти на ВМОРО и ВМРО стават ръководни дейци на [[ЮКП]] и [[БКП]]. Според македонския акад. [[Иван Катарджиев]], обаче не може да се поставя под въпрос българското съзнание на бившите членове на организацията, включително и на тези от левицата. Той твърди, че даже тези, възприели идеите на македонизма, остават на ниво политически, а не национален сепаратизъм и на практика продължават да се чувстват като българи до края на живота си.<ref>[http://bugarash.blog.bg/drugi/2007/03/05/ivan-katar-iev-veruvam-vo-nacionalniot-imunitet-na-makedonec.48930 Академик Катарџиев, Иван. Верувам во националниот имунитет на македонецот, интервю за списание „Форум“, 22 юли 2000, Архивен брой 329.]</ref> Редица от тях впоследствие са отстранени от властовите позиции, които заемат, а някои са съдени и дори екзекутирани. В отговор в Пиринска Македония се създават [[Горяни|горянски чети]] за съпротива срещу комунистите, главно от бивши дейци на ВМРО. Във Вардарска Македония се създават тайни революционни организации, които по-късно са разбити от властта (виж: [[Политически терор в Социалистическа република Македония]]). Останалите живи революционери, които успяват да избягат, се установяват в Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия, където участват в живота на местните емигрантски организации. == Оценка на цялостната дейност на ВМРО == === В България === За време на съществуването си ВМРО създава сериозен политико-обществен и образователен апарат, който да пропагандира революционната борба на организацията. Със създаването на спомагателната организация на ВМРО в Пиринска Македония, отделни политически партии и движения се противопоставят на монопола на ВМРО в региона. Поради суровите мерки и възбраната на политическите движения в района ВМРО е често критикувана от демократи, земеделци, комунисти и народняци. Влиза във въоръжени съприкосновения с тях, както в Пиринско така и в цяла България. Постепенно политическите убийства и братоубийствената война в самата ВМРО настройват част от българското общество срещу нея. Въпреки това Иван Михайлов запазва близки отношения с царския двор на [[Борис III]] и някои правителства на [[Царство България]]. На имената на дейците на ВМРО [[Мануш Георгиев]] и [[Любомир Весов]] се създават футболни отбори в [[Петрич]], съответно през 1923 и 1928 година.<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Belasitsa%28Petrich%29 Кратка история на Беласица (Петрич), взето от сайта bgclubs.eu на 25.04.10 г.]</ref> Според [[Марксистко-ленинска философия|Марксистко-ленинската историография]], наложила се след Деветосептемврийския преврат от 1944 година, ВМРО е обявена за „фашистка организация“, а нейните дейци за „врагове на народа“. Дейността на организацията се пренебрегва в историографските трудове в периода 1944 – 1989 година, като мнението за нея остава крайно негативно. След демократичните промени от 1989 година се сваля „табуто“ върху историческото изследване на ВМРО, а Македонският научен институт подновява дейността си. Група ветерани от ВМРО заедно със свои съмишленици, получили благословията на Иван Михайлов малко преди да почине в Рим, възобновяват дейността на Съюза на македонските културно-просветни дружества (СМКПД), приемайки името ВМРО-Съюз на македонските дружества (ВМРО-СМД), по-късно [[ВМРО-БНД]]. Редица паметници на личности от ВМРО са възстановени или издигнати в цяла България, и улици и булеварди са именувани на техни имена. Изтъкнати изследователи на ВМРО днес са [[Димитър Гоцев]], [[Димитър Тюлеков]], [[Цочо Билярски]] и други. === В Северна Македония === [[Файл:List of VMRO members arrested by OZNA, 1946.jpg|мини|250п|Списък на арестуваните от ОЗНА дейци на ВМРО, 1946]] След 1944 година в новосъздадената [[СФРЮ|ФНР Югославия]] ВМРО става обект на сериозни изследвания. Основни изследователи на дейността ѝ стават дейци на [[ВМРО (обединена)]] и [[ЮКП]], които са крайно негативно настроени към революционното движение на организацията. Те не приемат ВМРО да е наследник на ВМОРО, а лидерите ѝ Тодор Александров и Иван Михайлов заклеймяват като фашисти и български агенти. Целите на организацията те определят като „лъжеавтономистки“. След демократичните промени и създаването на [[Северна Македония]] ВМРО става обект на по-задълбочени изследвания. Издадени са множество документи на Тодор Александров, а восъчни фигури на Мара Бунева и Иван Михайлов са поставени в музея на ВМРО в Скопие. Въпреки това и до днес обществото на Северна Македония не припознава Тодор Александров, Иван Михайлов, Мара Бунева и други революционери от ВМРО за свои герои и периодично унищожава или осквернява техни паметници, поставени там от местни [[българи]]. == Външни препратки == * {{Обзор 9|170 – 172}} * [http://promacedonia.org/hk/hk_pr4.htm Устав на БМОРК]. * [http://promacedonia.org/hk/hk_pr5.htm Правилник на БМОРК]. * {{Силянов|1}} * {{Силянов|2}} * [http://promacedonia.org/dt/index.html Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Благоевград, 2001.] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=333 „В.М.Р.О.“], Иван Михайлов, Брюксел, Белгия, 1978 г. * [http://strumski.com/biblioteka/?id=831 „Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение“], ВМРО, София, 1923 г. * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1321 "Memoire de l'Organisation Interieure Revolutionnaire Macedonienne aux Presidents des Delegations des Grandes Puissances a la Conference de la Paix.", София, 1919 година], София, 1919 година * {{cite book | title = Тритѣ дѣла Прага-Таборъ – Виена – Милано : Страници отъ борбата на Македония | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1927 | edition = | publisher = Печатница „Прѣпорецъ“, площадъ Славейков № 1 | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://www.strumski.com/books/VMRO_Trite_dela_1927.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * [http://strumski.com/biblioteka/?id=2388 „Македонският въпрос и положението в Македония. Меморандум“], публикувано в „Сè за Македонија: Документи: 1919 – 1924“, Скопје, 2005 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3549 "Образът и делата на вилнеещата в София и из България сръбско-болшевишка шпионска и злодейска шайка, ръководена от Перо Шанданов, Димитър Влахов, Кръстан Поптодоров, Пецо Трайков и подобните на тех"], София, май 1933 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3443 "Боен отчет на Струмишки революционен окръг"], Македония, 1927 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3316 "Боен отчет на Серски революционен окръг"], Македония, 1927 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2846 "Вр. Инструкция за спомагателните организации на В.М.Р. Организация в държави и области извън Македония"], 1924 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2806 "По стъпките на Стоян Мишев и Тодор Паница"], София, септември 1928 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2373 "Протоколи между ВМРО, Турския македонски комитет и Турция за съвместни действия в Македония (1913-1921 г.)"], публикувано в "Известния на Държавните Архиви", бр. 67, София, 1994 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2237 "Защо бе убит Александър Протогеров. Светлина върху събитията от 1924 и 1928 год. По данни на Вътрешната македонска революционна организация"], София, 1992 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1770 "Манифест към македонския народ, към организираното революц. население в Македония и към макед. революционери; Декларация на Вътрешната Макед. Революционна Организация"], публикувано във в-к "Илинден", София, 2 и 9 август 1924 година == Бележки == <references/> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}} {{ВМОРО}} {{Български революционни организации след 1878}} {{Портал|Македония}} [[Категория:ВМРО| ]] 74shkhq2hfvqfzmzg82rte6hl0tuprj 0 51710 12214153 12192079 2024-04-25T14:35:40Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{минерал}} [[Файл:Opal_from_Yowah,_Queensland,_Australia 2.jpg|мини|Благороден опал]] [[Файл:Opledefeu2.jpg|мини|Огнен опал]] '''Благородният опал''' е [[скъпоценен камък]], представляващ [[аморфна структура|аморфен]] [[минералоид]], хидратиран [[силициев диоксид]] (SiO<sub>2</sub>'''·'''''n''H<sub>2</sub>O;) с [[вода|водно]] съдържание, достигащо понякога до 20%.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/опал/ | title = опал | work =Речник на българския език (ibl.bas.bg)| accessdate = 12 март 2024}}</ref> С течение на времето количеството вода намалява, като често опалът се напуква ([[дехидратация]]). Твърдост по [[скалата на Моос]]: 5,5 – 6,5. Плътност – 2,20. Притежава мидест [[Лом (минералогия)|лом]] и стъклен блясък. Опал без игра на светлината, както и опализирани организмови и дървесни останки се срещат сравнително често в природата. Благородният опал обаче се образува при изключително сложни геоложки процеси и поради това е изключително рядък. При благородния опал няколко цвята се наблюдават едновременно вследствие на [[интерференция на светлината|интерференция]] и [[дифракция на светлината]], преминаваща през микроструктурата на камъка ([[дифракция]] на [[Уилям Лорънс Браг|Браг]]). Някои разновидности на този скъпоценен камък се ценят дори по-високо от диамантите. == Видове благороден опал == * [[Бял опал]] – светъл, прозрачен с опалесценция в светлосин цвят. * [[Черен опал]] – черен, виолетов, тъмносин с опалесценция основно в червени тонове – най-скъпата разновидност на опала. * [[Арлекин (скъпоценен камък)|Арлекин]] – с многоцветен мозаечен рисунък и опалесценция в червен, син, жълт и зелен цвят. * [[Огнен опал]] – жълт, оранжев, червен, прозрачен с огнена опалесценция. * [[Царски опал]] – камък, в който централната част е червена или бронзова, заобиколена от яркозелени ивици. * [[Джирасол]] – син или бял с опалесценция в червени тонове. * [[Лехосопал]] – зелен, с опалесценция в зелени и карминови тонове. [[цвят (оптика)|Цветът]] на '''обикновения опал''' е безцветен и прозрачен, стъкловиден (''хиалит''), порцеланово бял (''кахолонг''), млечно бял до синкав (''млечен опал''), жълт (''восъчен опал''), зелен (''празопал, хлоропал''), ''гейзерит '' – белезникав до сив опал, формиращ се в близост до гейзери, ''дендритен опал'' (с множество дървовидни включения от железни оксиди), син, сив, червен, кафяв до черен. [[Кремък]]ът (флинт) често се бърка с обикновения опал, но всъщност е скала, съставена основно от опал и [[халцедон]] при конкреционно отлагане във варовици. Обикновеният опал не притежава ярката игра на багри на благородния му вариант. Дадено му е името „обикновен“, тъй като е разпространен в много региони по целия свят. Повечето екземпляри на обикновения опал също са „обикновени“ и на външен вид и не привличат вниманието на търговците на камъни и бижутерите. Въпреки това, някои негови разновидности са много привлекателни, цветни и притежават силен блясък. Те се обработват като красиви полускъпоценни камъни на разумна цена. По-известни находища на благороден опал има в Австралия (до 90% от световния добив), САЩ, Бразилия, Мексико, Кения, Етиопия и др. В България някои разновидности на обикновения опал се срещат около Първомай, в Източните Родопи – Кърджалийско и Хасковско. Среща се в пукнатини и празнини на различни скали. == Суеверия, свързани с опала == Има вярвания, според които от всички скъпоценни камъни опалите носят най-много нещастие<ref>[http://www.banker.bg/sudbi/read/opalut-e-kamuk-na-vduhnovenieto Суеверия свързани с опала]</ref>. През XIX век набедили тези камъни, че носят лош късмет. Испанският крал [[Алфонсо XII]] (1857 – 1885) подарил на съпругата си опал и няколко месеца след това тя починала. Следващите притежатели на този опал, между които и самият крал, също починали скоро. Разбира се, всичко това се случило, когато в [[Европа]] върлувала [[холера]]та. По онова време хората вярвали също, че опалът свети, докато човекът, който го носи, е жив, а при смъртта му губи блясъка си. Днес знаем, че опалът реагира на температурата на [[човешко тяло|човешкото тяло]]. == Галерия == <gallery> Geyserite.jpg|Гейзерит Bois_pétrifié_(Brésil).jpg|Опализирано дърво Opal banded.jpg|Благороден опал в майчина скала Hialit, opal szklany Czechy ok. Podboran.jpg|Хиалит Coober Pedy Opal.jpg|Опал от Кубър Педи, Австралия Feueropal2 mineralogisches museum bonn.jpg|Огнен опал Belemnite opalisée 8127.jpg|Опализиран фосил на белемнит </gallery> == Източници == <references /> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://books.google.bg/books?id=ilpEAQAAMAAJ&newbks=1&newbks_redir=0&dq=B%C5%ADlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&hl=bg&pg=RA3-PA102#v=onepage&q=B%C5%ADlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&f=false 102] |accessdate= 10 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 71]-74 |accessdate= 3 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска| Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=356}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=454-457|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 155-156 |isbn= 954-01-0403-3}} * Тайните на скъпоценните камъни, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, 1994 г. == Външни препратки == *{{cite web |title= опал |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url=https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4DA10-Opal.html |accessdate= 25 април 2024}} {{Commonscat|Opal}} * [http://geology.com/gemstones/opal// Информация за опал в geology.com] {{мъниче|минерал}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Кварц]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Хидрати]] sasqrkuy6ce3sb16bwpy16ugals35v9 0 51712 12214197 12211163 2024-04-25T15:00:44Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{минерал}} [[Файл:Aragonite - Pantoja, Toledo, Castile-La Mancha, Spain.jpg|мини|Арагонит]] '''Арагонитът''' е [[минерал]], [[полиморфна форма]] на [[калцит]]а (CaCO<sub>3</sub>)̀. CaO-56,0%, CO<sub>2</sub>-44,0%. Калциевият карбонат обикновено кристализира във вид на калцит при атмосферно налягане и във вид на арагонит при високо налягане. В естествено състояние се среща в черупките на някои [[мекотели]]. Фосилните черупки на някои изчезнали [[амонити]] образуват скъпоценния камък [[амолит]], състоящ се основно от арагонит. Към групата на арагонита се отнасят още минералите [[церусит]] (PbCO<sub>3</sub>), [[стронцианит]] (SrCO<sub>3</sub>) и [[витерит]] (BaCO<sub>3</sub>). Названието си е получил от Вернер през 1796 г. по името на областта [[Арагон]] в [[Испания]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/арагонит/ | title = арагонит | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg)| accessdate = 12 март 2024}}</ref> Твърдостта му е 4 по [[Скала на Моос|скалата на Мос]]. Плътността му е 3 грама на куб. см. Формата му е ромбична. Цветът му е бял, сив, бледо жълт, зелен, син, виолетов и черен. Блясъкът му е матов. В състава му има примеси от олово, цинк и стронций, които променят цвета на минерала. Арагоита понякога има и сферичен строеж и го наричат грахов. В геологията кълбовидни и елипсовидни образования притежаващи слоести и лъчисти строежи ги наричат оолити, а арагонити имащи форма като клонче и стебло ги наричат железни цветя. == Бележки == {{reflist}} == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog/page/n517/mode/2up?view=theater 115-117] |accessdate= 8 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 110]-111|accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска| Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=489-491}} * {{cite book|author=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|edition=3|title=Минералогия|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|year=1973|oclc=859838412|pages=609 – 612}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=85-87|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 12-13 |isbn= 954-01-0403-3 }} == Външни препратки == * {{cite web |author= Лунин, Константина |title= Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на СУ - най-старото хранилище за скали и минерали в България (Архив на горещи новини)|publisher= Софийски университет "Свети Климент Охридски" |url= https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/arhiv/arhiv_na_goreschi_novini/muzej_po_mineralogiya_petrologiya_i_polezni_izkopaemi_na_su_naj_staroto_hranilische_za_skali_i_minerali_v_b_lgariya |date= 19 септември 2013 |accessdate= 22 април 2024}} *{{cite web |title= арагонит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-5AB15-Aragonite.html |accessdate= 25 април 2024}} {{мъниче|минерал}} [[Категория:Минерали на калция]] [[Категория:Карбонатни минерали]] [[Категория:Пещерни минерали]] [[Категория:Орторомбични минерали]] [[Категория:Калциев карбонат]] gmzk4lmx6ndmz6f4r4m8b6ja6qkoi5r 0 51786 12214333 12213802 2024-04-25T18:39:06Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Роналд Рейгън|Роналд Рейгън (пояснение)}} {{Личност|политик | роден-място = [[Тампико (Илинойс)|Тампико]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], САЩ | брак = [[Джейн Уаймън]] <small>(1940 – 1948)</small><br /> [[Нанси Рейгън]] <small>(1952 – 2004)</small> | деца = 5 | сайт = {{URL|www.whitehouse.gov}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | партия = [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическа партия]] <small>(1932 – 1962)</small><br /> [[Републиканска партия]] <small>(1962 – 2004)</small> | постове1 = 40-и [[президент на САЩ]] | постове2 = 33-и губернатор на Калифорния | години1 = 20 януари 1981 – 20 януари 1989 | години2 = 2 януари 1967 – 6 януари 1975 }} |портрет-описание=Официален портрет, 1981 г.|портрет=Ronald Reagan 1981 presidential portrait.jpg}} '''Роналд Уилсън Рейгън''' ({{lang|en|Ronald Wilson Reagan}}) (6 февруари 1911 – 5 юни 2004) е [[Съединени американски щати|американски]] [[политик]] от [[Републиканска партия (САЩ)|Републиканската партия]]. Той е 33-ти [[губернатор на Калифорния]] (1967 – 1975) и 40-и [[президент на САЩ]] (1981 – 1989). Преди това е [[актьор]], [[радио]] и [[телевизия|телевизионен]] водещ и ръководител на Гилдията на киноактьорите. Рейгън побеждава действащия президент [[Джими Картър|Картър]] в [[Президентски избори в САЩ (1980)|изборите от 1980 г.]], като популярността му води и до спечелването на контрола в [[Сенат на САЩ|Сената]] от Републиканската партия, за първи път от 26 години. Администрацията му предприема много инициативи в националната политика като намаляване на данъците, намаляване на инфлацията, увеличаване на разходите за армията, увеличаване на националния дълг, временно разрешаване на проблемите на общественото осигуряване, реформиране на данъчните закони, увеличаване на разликата в благосъстоянието на отделните слоеве на населението, продължаване на дерегулацията на бизнеса, ориентиране на федералната съдебна система на дясно чрез назначения във Върховния съд и на федерално ниво. Тежкият икономически спад за периода 1981 – 1982 г. е последван от икономически бум през 1983 – 1984 г. Преди всичко неговите поддръжници твърдят, че възстановява оптимизма в американското общество след безпокойството от началото на 1980 г. Във външната политика администрацията му става известна с изпускането на контрола по време на скандала [[Иран-Контра]] и нагнетяването на напрежението със [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] по време на [[Студена война|Студената война]]. Рейгън е отдаден на идеологията на [[капитализъм|капитализма]] и антикомунизма и се счита за основна фигура за възникването на американското консервативно движение. Той е преизбран убедително по време на [[Президентски избори в САЩ (1984)|изборите от 1984 г.]] и напуска длъжността с още по-голяма популярност. Обявен от медиите за „Великия комуникатор“ той е толкова доминираща фигура, че десетилетието на 80–те години често бива наричано „Рейгъновите осемдесет“. == Ранни години и филмова кариера == [[Файл:Portrait of Ronald Reagan, Neil Reagan, Jack Reagan, and Nelle Reagan in Galesburg, Illinois.jpg|мини|ляво|150px|Семейство Рейгън, 1916]] Рейгън е роден на 6 февруари 1911 г. в апартамент в [[Тампико (Илинойс)|Тампико]], [[Илинойс]]. Той е вторият от двамата синове на Джон ''Джак'' Рейгън (католик) и Нели Уилсън, която е от шотландско-английски произход. Преди предците на Рейгън да пристигнат в страната, тяхната фамилия се е произнасяла „Ригън“ („Regan“). През 1920 г. след като семейството се мести от град в град, то се установява в [[Диксън]], Илинойс. През [[1927]] г., на 16 години, Рейгън започва работа като спасител в Лоуъл Парк, на две мили от Диксън. Той остава на тази работа още седем години и според някои твърдения спасява 77 души от удавяне. Рейгън по-късно се шегува, че никой от тях дори не му е благодарил. Впоследствие той се гордее с тези свои постижения и показва на посетителите на Белия дом снимки на Рок Ривър. През [[1928]] г. Рейгън постъпва в Еврика Колидж в Илинойс, където учи [[икономика]] и [[социология]] и завършва през 1932 г. Въпреки че получава средни оценки, там той завързва множество дълбоки приятелства. Там развива и дарбите си на разказвач и актьор. От 1932 г. до 1937 г. работи като спортен репортер в радио „Ху“ – [[Де Мойн (окръг, Айова)|Де Мойн]], [[Айова]]. === Холивуд === През 1937 г., когато е в [[Калифорния]], Рейгън се явява на прослушване, което води до седемгодишен договор с [[Уорнър Брадърс]]. Ясният му глас и атлетичната му фигура го правят популярен сред зрителите. Повечето му участия са водещи мъжки роли в нискобюджетни филми, като първото му участие е през 1937 г. До края на 1939 г. участва в 19 филма. Рейгън смята за най-добро свое представяне това в „Кинг Роу“ (1942), където пресъздава образа на войник, чиито крака са ампутирани. Той използва репликата от филма „Къде е останалата част от мен?“ за заглавие на автобиографията си. Рейгън има звезда на [[Холивудска алея на славата|Алеята на славата]] на булевард „Холивуд“. [[Файл:Ronald_Reagan_in_the_US_Army_Air_Force_1940s.jpg|мини|ляво|120п|Рейгън във военновъздушните сили през 40–те години]] Рейгън е зачислен към [[кавалерия]]та на армията на САЩ през 1935 г. След атаката над [[Пърл Харбър]] той е върнат на служба и изпратен в киноотделението на военновъздушните сили на армията, на което е възложено да прави тренировъчни и образователни филми. Той остава в [[Холивуд]] по време на войната, като достига до чин [[капитан]]. Многократно кандидатства за бойна служба отвъд океана, но получава откази поради [[астигматизъм|астигматизма]] му. [[Файл:Formal Engagement photograph of Ronald Reagan and Nancy Davis.jpg|мини|150п|Нанси и Роналд Рейгън се женят през 1952 г. Нанси Рейгън се превръща във важен съветник на бъдещия губернатор и президент и спомага за политическата му кариера]] Рейгън се жени за актрисата [[Джейн Уаймън]] на [[26 януари]] [[1940]] г. През 1941 г. им се ражда дъщеря – Морийн, през 1945 г. осиновяват сина си Майкъл. Втората дъщеря от първия брак на Рейгън – Кристин, е родена четири месеца предварително на [[26 юни]] [[1947]] г. и живее само един ден. Роналд и Джейн се развеждат на [[28 юни]] [[1948]] г. Рейгън е единственият президент до този момент, който е разтрогвал брака си. Той се жени повторно на [[4 март]] [[1952]] г. за актрисата [[Нанси Рейгън|Нанси Дейвис]]. Дъщеря им Пати е родена на [[21 октомври]] същата година. На [[20 май]] [[1958]] г. се ражда и синът им Рон. В края на 50-те ролите на Рейгън намаляват и той се премества в [[телевизия]]та, като водещ и участник в шоу-програмата „Театър на Дженерал Електрик“. Той е президент на Гилдията на филмовите актьори от 1947 до 1952 г. и още веднъж от 1959 до 1960 г. Последната му голяма роля е от 1964 г. във филма „Убийците“, римейк, базиран на кратка новела на [[Ърнест Хемингуей]]. == Ранна политическа кариера == Роналд Рейгън първоначално е демократ, подкрепящ [[Франклин Делано Рузвелт]] и [[Нов Курс|Новия Курс]]. В края на 40–те години той е един от най-видните защитници на президента [[Хари С. Труман]]. В началото на 60–те години на ХХ в. той вече е твърд фискален и социален поддръжник на консервативните идеи. Първата му истински важна политическа длъжност е ролята му в Гилдията на филмовите актьори – профсъюзно обединение, което включва по-голямата част от холивудските актьори. Вярвайки, че Републиканската партия е по-способна да се бори с комунизма, Рейгън изоставя позицията си на ляво от центъра и дава поддръжката си за кандидатурите на [[Дуайт Айзенхауер]] през 1952 г. и през 1956 г. и за [[Ричард Никсън]] през 1960 г., макар все още да е демократ. Наемането му от [[Дженерал Илектрик|Дженерал Електрик]] за говорител на компанията му помага да се превърне в значима обществена личност; той пътува изключително много и е забелязан със страстните си антикомунистически речи. През [[1964]] г. Рейгън застава зад консервативната кандидатура на [[Бари Голдуотър]]. Речта му, предавана по телевизията, с название „Време за избор“, въодушевява консерваторите. Скоро след това няколко големи дарители на Републиканската партия го посещават и го убеждават да се кандидатира за губернаторското място на Калифорния през 1966 г. Макар и първоначално това предложение да е посрещнато със смях, Рейгън пише в своята автобиография „след много безсънни нощи, най-накрая се предадох“. === Партийна принадлежност: От демократ към републиканец === Роналд Рейгън е добре познат като демократ преди да стане републиканец, баща му е твърд демократ. Рейгън си спомня, че той отказва да го вземе на филма „Раждането на една нация“, заради расовите стереотипи в лентата. Когато Рейгън е млад, баща му отказва да остава в някои хотели, понеже те не приемат [[евреин|евреи]] и така семейството остава да спи в колата. Бъдещият президент изнася речи в подкрепа на [[ФДР]] и [[Хари С. Труман]]. Промяната на партийната му принадлежност става по времето, когато страната се движи в обратната посока. == Губернаторство == През 1966 г. Роналд Рейгън е избран за 33–тия губернатор на [[Калифорния]], побеждавайки двукратния губернатор на щата Пат Браун. Преизбран е през 1970 г. срещу Джеси Ънру, но решава да не се кандидатира за трети мандат. По време на първия си мандат той замразява наемането на държавни служители, но увеличава данъците, за да балансира бюджета. По време на масови протести през 1969 г. изпраща 2200 войници от [[Национална гвардия|Националната гвардия]] в лагера на протестиращите от Калифорнийския университет, Бъркли. Рейгън дава да се разбере, че администрацията му няма да търпи и да се влияе от студентската агитация. Рейгън се противопоставя на голям федерален проект за изграждане на [[язовир]], който би наводнил долина със селище на индианци. По-късно Рейгън и семейството му се отправят на почивка в Сиера, на мястото, където трябва да се строи магистрала. Там той обявява, че няма да допусне построяването на съоръжението. Една от най-големите грижи на Рейгън е [[смъртно наказание|смъртното наказание]]. По време на кампанията му той се обявява за твърд поддръжник на смъртната присъда. Неговите опити да приложи законодателството на щата в тази област са спрени от решението на местния Върховен съд, което анулира всички смъртни наказания, издадени преди 1972 г. Това решение бързо е преодоляно чрез промяна на щатската конституция. Въпреки че се обявява на страната на смъртното наказание, той издава две помилвания и едно отлагане на такива присъди. До декември 2005 г. други такива помилвания в Калифорния не са прилагани. Рейгън се обявява за унищожаване на щатската система на психиатрични клиники, като твърди, че обществените хосписи и лекуване ще заместят насилственото болнично настаняване, което той счита за нарушаване на [[човешки права|човешките права]]. == Президентските кампании == Първият опит на Рейгън да спечели номинацията на Републиканската партия за президент през 1968 г. е неуспешен. Той прави нов опит през 1976 г. срещу действащия президент [[Джералд Форд]], но пак е победен, макар и с малка разлика. Кампанията на Рейгън през 1976 г. е повратен момент в политическата му стратегия. По това време Форд се е смятал за представител на „старата гвардия“ в партията. Представянето на Рейгън е забележително, предвид факта, че срещу него се изправя действащият държавен глава. На Конвенцията на Републиканската партия през 1976 г. Рейгън произнася забележителна реч, в която се спира на опасностите от ядрена война и моралната заплаха, идващи от Съветския съюз. След думите му мнозина делегати „чувстваха, че са гласували за неподходящия човек“. През 1980 г. Рейгън най-накрая печели номинацията и предлага вицепрезидентския пост на Джералд Форд, заедно с комплексна схема за подялба на правомощията. След несполучливи преговори с Форд, Рейгън предлага поста на [[Джордж Х. У. Буш|Джордж Буш]]. Като противник на Рейгън по време на първичните избори, Буш заявява, че никога няма да бъде вицепрезидент на Рейгън. За разлика от Роналд Рейгън, Джордж Буш-баща е републиканец през целия си живот, ветеран от войните, интернационалист с опит в отношенията с [[Организация на обединените нации|ООН]], [[ЦРУ]] и [[Китай]]. Неговата политическа и икономическа философия е значително по-умерена от тази на Рейгън и често нарича предложенията на неговия опонент „вуду икономика“. Кампанията на Рейгън, водена от Уилям Кейси, се провежда в сянката на кризата със заложниците в Иран. Някои политически анализатори смятат, че невъзможността Картър да се справи в сложното положение, е основен елемент, допринесъл за загубата му на изборите. Други смятат, че причината за победата на Рейгън е невъзможността на действащия президент да се справи с високата [[инфлация]] и [[безработица]], липсата на икономическо благоденствие, кризата на петролния пазар и слабостта на САЩ във военната област. Във връзка с икономиката, Рейгън казва: „Спад – това е, когато вашият съсед загуби работата си. Застой – това е, когато загубите вашата. Възстановяване е, когато Джими Картър загуби своята.“. Замяната на Картър, начело на държавата, е свързана и със спечелване на мнозинство в Сената от Републиканската партия, за първи път от 28 години. На изборите през 1984 г. Рейгън печели изключително убедителна победа срещу вицепрезидента на Картър – Уолтър Мондейл, като взима мнозинство в 49 от 50 щата и получава 60% от всичките гласове. Шансовете на Мондейл не са големи, особено когато по време на Конгреса на Демократическата партия казва „Г-н Рейгън ще повиши данъците, това ще направя и аз. Той няма да си го признае, но аз го заявявам.“. Рейгън приема номинацията на своята партия на Конвента ѝ в Тексас, в обстановка на подобряваща се икономика и на добро представяне на спортистите в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата в Лос Анджелис]]. Кампанията на Рейгън през 1984 г. остава в историята с един от най-големите гафове на президента, който казва „Скъпи американци, с удоволствие Ви съобщавам, че днес подписах закон, с който Русия се поставя извън закона завинаги. Почваме бомбардировките след пет минути.“ по време на проверка на звуковата техника преди обръщение по радиото. Думите, казани по времето, когато напрежението между САЩ и СССР е най-голямо, оставят у някои впечатлението, че президентът не разбира реалностите на външната политика и международните отношения като цяло. Въпреки слабото представяне на Рейгън по време на първия дебат, то е значително по-успешно по време на втория, след което започва да се радва на убедителна преднина пред Мондейл. == Президентство == === Вътрешна политика === Рейгън описва себе си като икономически [[Либертарианство|либертарианец]], подкрепящ намалението на данъците, по-малкото правителство и дерегулациите, освен това е за „твърда ръка“ срещу престъпността. Кризата със заложниците в [[Техеран]] дава най-сериозния коз за победата на Рейгън над Джими Картър, а изчакалите 444 дни в плен дипломати в мисията на САЩ в Техеран са освободени няколко минути след встъпването в длъжност на Рейгън. Съществуват твърдения, че решението на кризата е забавено посредством незаконна сделка между правителството на Иран и най-близките съветници на Рейгън, за да се избегне т.нар. „октомврийска изненада“, т.е. освобождаването да стане малко преди изборния ден и така да бъде повлиян резултатът в полза на Картър. Първата стъпка, която Рейгън предприема като държавен глава, е да отмени контрола върху цените на петрола и така да стимулира развитието на икономиката. През лятото на 1981 г. президентът уволнява по-голямата част от въздушните диспечери, тъй като започнатата от тях стачка е незаконна. Тъй като профсъюзът на диспечерите е един от двата, които са подкрепили Рейгън по време на изборите, този негов ход е забележителен и дава знак на бизнеса, че може да предприеме по-твърда политика спрямо профсъюзите. Основен фокус на политиката му по време на първия мандат е съживяването на икономиката, която той заварва в състояние, наречено „стагфлация“ (стагнация, комбинирана с висока инфлация). Администрацията му подкрепя решението на председателя на [[Федерален резерв|Федералния резерв]] Пол Волкър да повиши лихвите. Нобеловият лауреат – икономистът [[Милтън Фридман]] – го поздравява за това, че „съзнателно е предизвикал спад, за да спре инфлацията“, а през 2004 г. казва „По мое мнение никой друг президент след Втората световна война не би подкрепил решението на Волкър в тежката ситуация на 1981 – 82 г. Мога да свидетелствам от първа ръка, че Рейгън знаеше какво прави. Той разбираше, че няма друг път за спиране на инфлацията, освен чрез парични ограничения и временен спад. Във всяко едно отношение той стоеше зад своите принципи и имаше поглед върху бъдещето.“. Рейгън има за цел прокарването на политика, основана на строга парична дисциплина, със значително намаление на данъците, което да окуражи инвестициите. Макар и програмата му да е осмивана от неговите противници като „вуду икономика“ и „рейгономика“, през 1981 г. той успява да прокара в Конгреса впечатляващи намаления на данъците. По същото време администрацията успява да намали разходите, свързани със социални и здравни плащания, което предизвиква яростни протести сред демократите. След спада от 1981 – 82 г., в началото на 1983 г. започва рязко подобрение на икономиката. Администрацията на Рейгън твърди, че намалението на данъците е довело до повишаването на заетостта, което от своя страна води до повишаване на приходите от федералните данъци. В началото на 80-те години на ХХ в. тези приходи са 517 милиарда долара, а след промените достигат до 1 трилион долара на година. Въпреки това, увеличаването на разходите за войската, поради отново поетият курс към Студена война, е една от причините дефицитът да достигне до невиждани от години равнища. Камарата на представителите, където преобладават демократите, се противопоставя на забавянето на увеличението на разходите за социалните програми. За да покрие дефицита, администрацията заема значителни суми от вътрешни и външни заемодатели и така в края на втория мандат на Рейгън националният обществен дълг се увеличава от 26% от БВП (1980 г.) до 41% (1989 г.) – най-високото равнище от 1963 г. дотогава. По време на президентството на Рейгън инфлацията спада от 13,6% през 1980 г. до 4,1% през 1988 г., икономиката добавя 16 753 000 нови работни места, безработицата намалява от 7,5% до 5,3%, в допълнение нивото на бедните граждани спада от 14% до 12,8 %. Докато критиците на Рейгън твърдят, че икономическата му политика води до задълбочаване на разликата между бедните и богатите, трябва да се отбележи, че по време на двата му мандата се повишават доходите на всички слоеве от населението, включително и тези с най-ниски доходи. Президентът Рейгън е критикуван от активистите на гей движението, а и от други групи за това, че администрацията му не е направила необходимото и не е предприела достатъчно бързи мерки срещу разпространението на [[СПИН]]. Първото официално съобщение за болестта от страна на Белия дом е на [[15 октомври]] [[1982]] г., когато прес-секретарят на Рейгън Лари Спийкърс, в отговор на репортерски въпрос за „чумата по гейовете“, казва „Аз я нямам, а вие?“, което води до смях. (''Бележка: репортерът използва израза „чума по гейовете“, защото [[ХИВ]] не е бил идентифициран до 1984 г., а терминът СПИН не е бил известен дотогава''). Самият Рейгън разисква проблемите на болестта и участието на правителството за борбата с нея по време на пресконференция през 1985 г. Въпреки общественото недоволство, администрацията на Рейгън изразходва 5,6 милиарда долара за борба със СПИН и ХИВ. Ресурсите, насочени към изследвания, се увеличават с 450% през 1983 г., 134% през 1984 г., 99% през 1985 г. и с още 148 % през 1986 година. През [[септември]] 1986 г. Рейгън казва „Към това, което имаме в бюджета за 1986 г., трябва да се добавят и половината милиард долара, които сме предоставили за изследване на СПИН и всичко това към действията, които други медицински групи правят. В бюджета за тази година имаме 100 милиона долара, а за следващата година ще заделим 126 милиона. Така че това е топ приоритет за нас. И да, няма съмнение, че разбираме сериозността на ситуацията и нуждата за намиране на решение.“ Рейгън има и друга роля в проблемите на СПИН. Противоречията, заобикалящи откриването на вируса ХИВ, се засилват, след като американският изследовател [[Робърт Гало]] и френският учен [[Люк Монтание]] твърдят, че всеки от тях е откривателят. Двамата учени дават на вируса различни имена. Противоречията най-накрая са разрешени чрез договор между Рейгън и френския президент [[Франсоа Митеран]], според който се отдава еднаква заслуга на двамата откриватели и техните помощници. Това е изключително събитие, което пренебрегва научните реалности и за първи път води до разрешаване на спор в биологията на най-високо политическо ниво. Рейгън прави център на политиката борбата с комунизма и налагането на пазарната икономика, но заема и твърда позиция срещу [[аборт]]ите. Много консерватори твърдят, че Рейгън е президентът с най-силни позиции срещу абортите. Въпреки това, двама от тримата съдии, които той назначава във Върховния съд – [[Сандра Дей О’Конър]] и [[Антъни Кенеди]], гласуват за запазването на правото на аборт, прокламирано в решението [[Роу с/у Уейд]]. Въпреки че вторият мандат на Рейгън се свързва преди всичко с външната политика, неговата администрация прокарва значителни законодателни промени в местните регулации. В 1982 г. Рейгън подписва подновяването на Закона за правата на избирателите от 1965 г., за нови 25 години. С удължаването се дава защита на слепите, инвалидите и неграмотните избиратели. Други значими закони са свързани с промените в Данъчния кодекс, както и в Закона за гражданските свободи от 1988 г., който предоставя компенсации на японците от американски произход, държани в лагер по време на [[Втората световна война]]. Рейгън подписва закон, с който се въвежда [[смъртно наказание]] за убийство, свързано с трафик на наркотици. === Външна политика и интервенции === [[Файл:President Ronald Reagan and Soviet General Secretary Mikhail Gorbachev at the first Summit in Geneva, Switzerland.jpg|мини|Рейгън, вляво, в разговор на четири очи в [[Женева]] с [[Михаил Горбачов]], Генералният секретар на Комунистическата партия на СССР от 1985 г. до 1991 г.]] Рейгън предприема курс на сблъсък със Съветския съюз, като рязко изоставя политиката на сближаване, която е водена от неговите предшественици – [[Ричард Никсън]], [[Джералд Форд]] и [[Джими Картър]]. Той действа при хипотезата, че СССР не може да надмине САЩ по разходи за въоръжаване и това го кара да превърне Студената война в топла от икономическа и идеологическа гледна точка. Администрацията предприема масирано обновление на армията съгласно идеята „мир чрез сила“. Поставя се нова рамка за отношенията с руснаците, която има за цел спечелването на Студената война посредством три основни момента, изложени в секретна директива. Тя посочва трите фронта за действие: икономически – намаляване на достъпа на Русия до високите технологии чрез разширяване на ограниченията на [[COCOM]], водещо до изтощаване на нейните ресурси, включително и чрез натиск за намаляване на цените на стоките, изнасяни от СССР на световния пазар; военен – повишаване на размера на разходите за отбрана с цел да се даде възможност преговорите да се водят от позицията на силата, а и това да доведе до икономическо изтощаване на Русия; таен – оказване поддръжка на антируските движения из целия свят – от въстаниците в [[Афганистан]] до движението [[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]] в [[Полша]], които получават и средства от [[Джордж Сорос]] и [[Ватикана]]. Рейгън предлага [[Инициатива за стратегическа отбрана|Инициативата за стратегическа отбрана]], известна като „[[Междузвездни войни]]“, която представлява базиран в околоземна орбита ракетен щит, който се счита от руснаците като нападателна, а не отбранителна инициатива. През октомври 1986 г. Рейгън се среща с [[Михаил Горбачов]] в [[Исландия]] и съветският лидер остро се противопоставя на ракетния щит. Скоро след това започват [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|революциите в Източна Европа]] от 1989 г. На [[11 март]] [[1990]] г. [[Литва]], водена от президента си [[Витаутас Ландсбергис]], се отделя от СССР и обявява своята независимост, като скоро е последвана и от други съветски републики, така до края на 1991 г. [[СССР]] официално се [[Разпад на СССР|разпада]]. [[Маргарет Тачър]] казва „Роналд Рейгън спечели Студената война без нито един изстрел“. Мнозина анализатори смятат, че рухването на СССР се дължи на значително по-комплексни причини, като някои от тях са: вътрешните противоречия в партията поради настъпилата [[гласност]] и [[Перестройка|преустройство]], вътрешната слабост на комунистическата икономическа система и намаляващите цени на [[суров петрол|суровия петрол]], от чийто износ съветската икономика зависи жизнено. Считаното от мнозина за решаващо увеличение от Рейгън на военните разходи с 8% на година, всъщност едва ли оказва очаквания ефект върху Съветите, които да го последват. Съгласно изследванията на [[ЦРУ]] увеличението на съветските разходи за отбрана е 1,3% на година от 1975 г. и остава на това ниво за десетилетие; макар и за периода 1985 – 1987 г. да се увеличава почти тройно до 4,5%, то се връща след това на същите нива. Сред основните европейски съюзници на Рейгън е премиер-министърката на [[Великобритания]] [[Маргарет Тачър]], която напълно го подкрепя в политиката му на конфронтация с комунистическия блок. Поддръжката за антикомунистическите движения в света е основна част от „Доктрината Рейгън“. Следвайки я, администрацията финансира „борците за свобода“ като муджахидините в [[Афганистан]], контрите в [[Никарагуа]], бунтовническите сили на [[Джонас Савимби]] в [[Ангола]]. Увеличава се финансирането на диктаторските режими в [[Латинска Америка]] и често се изказват обвинения в американската намеса в покушението на няколко лидери от този регион. Също така помощ се оказва на антикомунистическите движения в [[Централна Европа]], като [[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]], а също и заемане на твърда позиция срещу комунистическото управление в [[Камбоджа]]. Тайното подпомагане на „контрите“ е причината за избухването на скандала „[[Иран-Контра|Иран–пари–контри]]“, а и за осъдителното решение срещу САЩ по делото „Никарагуа с/у САЩ“. Администрацията заема твърда позиция срещу терористичното движение в [[Ливан]] – [[Хизбула]], което взема за заложници американски граждани и атакува граждански обекти на [[Израел]] и [[Ливан]] по време на Ливанската война от 1982 г. Подобно е отношението и срещу палестинските терористи в [[Западен бряг|Западния Бряг]] и [[ивица Газа|Ивицата Газа]]. Под въпрос обаче се поставя считането от Рейгън на милициите в [[Салвадор]] и бунтовниците в [[Никарагуа]] за терористи, тези съмнения едва ли трябва да се подкрепят, защото тези групи са използвали типично терористични средства, а също и трафик на наркотици, за да постигнат своите „освободителни“ цели. Категоричността на президента по този въпрос е причината двете страни да не попаднат под комунистическо управление. Намесата на САЩ в Ливан е причината [[Организация на обединените нации|ООН]] да наложи изпращането на многонационална мисия. В Ливан се изпращат 800 морски пехотинци, които да помогнат за евакуация. На [[16 септември]] [[1982]] г. са избити стотици цивилни палестинци в [[Бейрут]], което кара Рейгън да състави нови многонационални сили. Интензивните дипломатически преговори водят до постигането на мирно споразумение между Ливан и Израел. Американските сили се оттеглят малко след взривовете в казармите им от [[23 октомври]] [[1983]] г., при което са убити 241 морски пехотинци. Рейгън го определя като най-тъжния ден от президентския си мандат. Комунистически преврат в малкия остров [[Гренада]] през 1983 г. кара администрацията да настоява за международен договор за възстановяване на реда, тази цел е постигната с операция „Спешна ярост“. Първоначално неутрална, администрацията почва да взима все по дейно участие в [[Ирано-иракска война|Ирано-иракската война]]. Често подпомага и двете страни, но все пак заема позицията на Ирак, тъй като смята лидера му [[Саддам Хюсеин]] за по-малка заплаха за стабилността на региона от иранския водач аятолах [[Рухолах Хомейни]]. [[Хенри Кисинджър]] всъщност изразява най-ясно политиката на страната, когато казва „Твърде жалко, че и двамата не могат за загубят.“. Американските страхове са свързани с това, че една победа на Иран може да окуражи ислямските фундаменталисти в арабските държави и така да се стигне до сваляне на светските правителства и западни съюзници в [[Саудитска Арабия]], [[Йордания]] и [[Кувейт]]. Въпреки първоначалните иракски победи, иранците скоро взимат връх и тяхната победа става все по-близка, това кара Рейгън да организира операция, която да доведе до спирането на оръжейните доставки за Хомейни (при все, че по-късно става ясно, че САЩ също са доставяли оръжие). Администрацията предоставя оръжейна и финансова помощ на иракския режим, както и разрешава доставките на материали за него с възможна двойна употреба, които да се използват за биологически и химически оръжия. Едновременно с това се извършват тайни продажби на оръжие на Иран, за да се финансират никарагуанските контри. В крайна сметка аферата [[Иран-Контри]] се превръща в скандал. Рейгън демонстрира арогантност в отричането на това, че такъв заговор съществува и назначава независим съвет, който да извърши разследванията. Десет служители на рейгъновата администрация по-късно са осъдени, а други са отстранени в резултат на разследването. Министърът на отбраната [[Каспър Уейнбъргър]] е обвинен за препятстване на правосъдието, но след това получава амнистия от президента [[Джордж Х. У. Буш|Джордж Буш]], няколко дни преди да започне процеса срещу него. === Великият комуникатор === [[Файл:ReaganBerlinWall.jpg|мини|250п|ляво|В речта си пред [[Бранденбургската врата]] на [[21 юни]] [[1987]] г., Роналд Рейгън отправя предизвикателство към съветския лидер Михаил Горбачов с думите: „Господин Горбачов, разрушете тази стена!“]] Рейгън е наречен „Великият комуникатор“ за способността си да изразява идеи и емоции в почти интимен план, дори когато прави официални обръщения. Той развива тези си способности като актьор, водещ на телевизионни и радио предавания на живо, като политик, а когато става президент назначава умел екип от съставители на речи, които му помага при по-ясното изразяване на неговата непосредственост. Тонът на речите му варира. Той използва силен, дори идеологически натоварен език, когато говори за Съветския съюз и неговата идеология, особено по време на първия му мандат. Но също така може да говори за общозначими идеи и за мисията на САЩ като защитник на свободата. Речта му от [[27 октомври]] [[1964]] г., озаглавена „Време да се избира“ отново вкарва в употреба израза „рандеву със съдбата“, използван за първи път от [[Франклин Д. Рузвелт]]. В останалите си речи, нарича Америка „сияйният град на хълма“, „с голямо сърце, идеалистична, смела, скромна и честна“ страна, чиито хора „имат право на смели мечти“. На [[28 януари]] [[1986]] г., след експлозията на [[Космическа совалка|совалката]] „[[Чалънджър (совалка)|Чалънджър]]“, Рейгън отлага годишното си обръщение „За състоянието на съюза“ и говори пред нацията за трагичния инцидент. Хуморът на президента и особено неговите хапливи реплики е това, което често обезоръжава неговите политически опоненти. Споровете около неговата напредналата му възраст по време на втората му кампания за президент срещу [[Уолтър Мондейл]], го кара да каже „Няма да правя възрастта проблем в тази кампания. Няма да използвам за политически цели, младостта и неопитността на моя опонент.“. По време на своята кариера той се шегува: „Политиката не е лоша професия. Ако успееш ще получиш голяма отплата, а ако се опозориш винаги можеш да напишеш книга.“. И опонентите и противниците се съгласяват, че Рейгън притежава „слънчев оптимизъм“, който е посрещнат с облекчение, защото предшественикът му, макар и често да се усмихва, прави впечатление на намусен и сериозен. === Опитът за покушение === На 30 март 1981 г. Рейгън, прессекретарят му Джеймс Брейди, а и две други лица са простреляни от [[Джон Хинкли мл.]] Куршумът пропуска сърцето на президента с не повече от 3 сантиметра и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му. „Надявам се, че сте републиканци.“ казва той на хирурзите, макар че те не са, но доктор Джиорандо му казва: „''Днес всички сме републиканци, г-н президент''.“. === Критики === Често се казва, че чарът му дава възможност да каже каквото и да е и то да се приеме от гражданите, независимо дали е истина или не, наричан е ''тефлоновият президент'', защото нищо не може да му остави петно на репутацията. Отказът му да обърне внимание на скандала Иран-Контри води до известната реплика на Каспър Уейнбъргър, министърът на отбраната, която дава характеристика на цялото управление: „Рейгън може да оцелее дори след нарушаване на закона и конституцията, но не и ако силният и решителен президент изпусне възможността да освободи заложниците.“. Документите от времето на Рейгън трябваше да станат публични, но със заповед на президента [[Джордж У. Буш]] те запазват статута си на класифицирана информация за неопределен период. САЩ са осъдени от [[Международен съд|Международния съд]] за това, че подпомагат [[тероризъм|тероризма]] в [[Никарагуа]] по времето на Рейгън. Въпреки че решението има обвързваща сила за американската страна, а и [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] е приело резолюция, в която се настоява за изпълнение на решението, глобата по него все още не е платена. Има твърдения, че икономическата и данъчна политика на администрацията на Рейгън е увеличила социалното неравенство и е причина за икономическа нестабилност, честа причина за спор е намалението на данъците върху доходите и ограничаването на социалните програми е в полза само на богатата част от населението. Безпрецедентното увеличаване на националния дълг по време на двата му мандата води твърденията, че така се застрашава икономическото здраве на нацията. Външната политика на Рейгън също е обект на критики, много негови противници изказват обвиненията, че чрез твърденията си, че защитава човешките права в света, Рейгън просто иска да притисне комунистическите страни и социалистическите правителства. Често се сочи, че администрацията оказва подкрепа на много кървави режими в света, които не се ползват с друга поддръжка : [[Южна Африка]] по времето на [[апартейд]]а, [[хунта]]та на [[Аугусто Пиночет]] в [[Чили]], а също и режима на [[Сухарто]] в [[Индонезия]]. Специално трябва да се посочи, че по време на втория си мандат Рейгън не защитава и не подкрепя в такава степен апартейда. Гражданите на [[Източна Европа]] често виждат Рейгън в съвсем различна светлина от повечето американци. Той се радва на тяхната подкрепа поради твърдата си реторика срещу комунистическите диктатури в тези страни и безкомпромисното си желание да види тези режими разрушени и отхвърлени от свободните народи, които да поемат по пътя на свободата и икономическото развитие. От друга страна, във [[Великобритания]], въпреки че има твърдата подкрепа на премиер-министърката [[Маргарет Тачър]], често е осмиван в пресата като тъп дори и [[сенилност|сенилен]]. == Религиозни убеждения == Рейгън е ревностен [[християнство|християнин]] още от ранно детство и често говори пред християнските общности в страната. Той често е цитиран да казва, че [[атеизъм|атеистичният]] възглед на света, проповядван от [[комунизъм|комунизма]], е най-лошата му черта. == Оттегляне от обществения живот и смърт == [[Файл:FordNixonBushReaganCarter.jpg|мини|200п|От ляво надясно (последователно) – президентите [[Джералд Форд]], [[Ричард Никсън]], [[Джордж Х. У. Буш|Джордж Буш]], Роналд Рейгън и [[Джими Картър]] при откриването на Президентската библиотека „Роналд Рейгън“]] [[Файл:Five_presidents.jpg|мини|200п|От ляво надясно (последователно) – президентите [[Бил Клинтън]], [[Джордж Х. У. Буш|Джордж Буш]], Роналд Рейгън, Джими Картър и [[Джералд Форд]] на погребението на бившия президент (1969 – 1974) Ричард Никсън.]] На [[11 януари]] [[1989]] г. Рейгън произнася последното си обръщение към американските граждани, девет дни преди да предаде властта на [[Джордж Х. У. Буш|Джордж Буш]]. След встъпването в длъжност на новия президент Рейгън се оттегля в своето ранчо, близо до [[Санта Барбара]], [[Калифорния]], за да напише автобиографията си, да язди коне и сече дърва. Впоследствие той се нанася в луксозна къща в [[Бел Еър]], [[Лос Анджелис]]. Често се появява на обществени събития по поръка на Републиканската партия, включително и добре посрещнатата му реч на Националния конвент от [[1992]] г., често се изказва срещу [[Поправки към Конституцията на САЩ|22-рата поправка]], която забранява на президентите да бъдат избирани за повече от два мандата. През 1994 г. на 83-годишния Рейгън официално е поставена диагнозата [[Болест на Алцхаймер]] – нелечимо заболяване, което разрушава мозъчните клетки и неизбежно води до смърт. Той информира нацията за състоянието си на [[5 ноември]] същата година чрез собственоръчно написано писмо, в което пак демонстрира така познатия оптимизъм: „Сега започвам пътешествието, което ще ме отведе до залеза на живота ми. Знам, че за Америка винаги ще предстои ярка зора. Благодаря ви, приятели. Бог да ви благословя винаги.“. С минаването на годините болестта постепенно разрушава умствените му способности и го кара да търси изолация. Рейгън умира от [[пневмония]] на [[5 юни]] [[2004]] г. в дома си в Бел Еър, Калифорния, и е погребан в комплекса на президентската му библиотека. Той държи дълго време рекорда за най-дълго живелия президент – 93 години и 120 дни, изместен впоследствие от [[Джералд Форд]], [[Джордж Х. У. Буш|Джордж Буш-старши]] и [[Джими Картър]], и за най-възрастния американец, избран за президент – на 69 години, до 2017 г., когато е изместен от [[Доналд Тръмп]] (на 70) и от [[Джо Байдън]] (на 78). На [[20 януари]] [[2021]] г. Байдън встъпи в длъжност, а президентът Рейгън загуби рекорда на най-възрастен действащ президент на САЩ. [[File:RONALD REAGAN MONUMENT IN SOFIA BULGARIA.jpg|thumb|250px|Паметник на Роналд Рейгън в Южния парк на София]] == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат|Роналд Рейгън}} * {{икона|en}} [https://www.whitehouse.gov/about-the-white-house/presidents/ronald-reagan/ Биография на Роналд Рейгън на сайта на Белия дом] * {{икона|en}} [http://www.reaganlibrary.com/ Ronald Reagan Presidential Library and Foundation] * {{икона|en}} [http://www.reaganlegacy.org/ Ronald Reagan Legacy Project] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060207101447/http://www.reaganlegacy.org/ |date=2006-02-07 }} * {{икона|en}} [http://www.ronaldreaganmemorial.com Ronald Reagan Memorial Foundation] * {{икона|en}} [http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=gr&GRid=4244 Find-A-Grave profile for Ronald Reagan] * {{икона|en}} [http://marriage.about.com/od/celebritymarriages/p/reaganronald.htm Ronald and Nancy Reagan Marriage Profile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150403022626/http://marriage.about.com/od/celebritymarriages/p/reaganronald.htm |date=2015-04-03 }} * {{икона|en}} [http://www.doctorzebra.com/prez/g40.htm Ronald Reagan's Health and Medical History] * {{икона|en}} [http://www.rootdig.com/ronald_reagan.html Ronald Reagan in the 1920 and 1930 Census] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060206211451/http://www.rootdig.com/ronald_reagan.html |date=2006-02-06 }} * {{nndb name|359/000022293|Роналд Рейгън}} * {{икона|en}} [http://www.prominentpeople.co.za/people/40.php Prominent People – Ronald Reagan] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060926164720/http://www.prominentpeople.co.za/people/40.php |date=2006-09-26 }} * {{икона|en}} [http://www.reagan2020.com/speeches Reagan 2020 – numerous speeches collected] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050913123239/http://www.reagan2020.com/speeches |date=2005-09-13 }} * {{икона|en}} [http://vvl.lib.msu.edu/showfindingaid.cfm?findaidid=ReaganR Audio recordings of Reagan's speeches] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060615195524/http://vvl.lib.msu.edu/showfindingaid.cfm?findaidid=ReaganR |date=2006-06-15 }} * {{икона|en}} [http://www.governor.ca.gov/govsite/govsgallery/h/biography/governor_33.html Profile, Portrait and Inaugural Addresses as California Governor] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060615011442/http://www.governor.ca.gov/govsite/govsgallery/h/biography/governor_33.html |date=2006-06-15 }} * {{икона|en}} [http://reason.com/7507/int_reagan.shtml ''Inside Governor Ronald Reagan''] A 1975 interview with Reason magazine concerning his political philosophy * {{икона|en}} State of the Union Addresses: [http://www.presidency.ucsb.edu/ws/index.php?pid=42687 1982], [http://www.presidency.ucsb.edu/ws/index.php?pid=41698 1983], [http://www.presidency.ucsb.edu/ws/index.php?pid=40205 1984], [http://www.presidency.ucsb.edu/ws/index.php?pid=38069 1985], [http://www.presidency.ucsb.edu/ws/index.php?pid=36646 1986], [http://www.presidency.ucsb.edu/ws/index.php?pid=34430 1987], [http://www.presidency.ucsb.edu/ws/index.php?pid=36035 1988] at UCSB's American Presidency Project * {{икона|en}} [http://www.ronaldreagan.tk/ RonaldReagan.tk – a large Audio/Video archive] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060107121710/http://www.ronaldreagan.tk/ |date=2006-01-07 }} * {{икона|en}} [http://online.wsj.com/public/page/0,,8_0000-OdcmTo|OCo7sfgXasBkHwZz1i7e5eeS8-HoZ|7u2DwDb7an4fzRzQy5EoTD|wa2KV,00.html?mod=video_center Kudlow & Company – Short clip with Ronald Reagan on government spending] * {{икона|en}} [http://www.ge.com/stories/en/20208.html?category=Customer A GE Tribute to Ronald Reagan] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060419201908/http://www.ge.com/stories/en/20208.html?category=Customer |date=2006-04-19 }} * {{икона|en}} [https://web.archive.org/web/20000925231905/http://www.cnn.com/resources/video.almanac/1981/reagan.shot/reagan.lg.mov Public Domain video in Quicktime of CNN reporting attempted assassination of President Reagan (Courtesy of CNN.com)] {{пост начало}} {{пост|[[президент на САЩ]]|[[20 януари]] [[1981]]|[[20 януари]] [[1989]]|[[Джими Картър]]|[[Джордж Хърбърт Уокър Буш]]}} {{пост край}} {{Президенти на САЩ}} {{Личности на годината на Тайм|76 – 00}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рейгън, Роналд}} [[Категория:Роналд Рейгън| ]] [[Категория:Президенти на САЩ]] [[Категория:Губернатори на Калифорния]] [[Категория:Членове на Републиканската партия на САЩ]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Американски радиоактьори]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Почетни граждани на Берлин]] [[Категория:Почетни граждани на Краков]] [[Категория:Почетни граждани на Гданск]] [[Категория:Кавалери на Ордена на Свети Лазар]] [[Категория:Носители на Ордена на Белия орел]] [[Категория:Носители на Ордена на Белия лъв]] [[Категория:Профсъюзни дейци в САЩ]] [[Категория:Американски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Американски протестанти]] [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Родени в Илинойс]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] [[Категория:Починали от болестта на Алцхаймер]] [[Категория:Починали от пневмония]] 21s2xe9eaipn7j6y7xhm6dir9cbj4cw 0 52390 12214872 11899793 2024-04-26T08:11:10Z Carbonaro. 221440 /* Реакция на ВМОРО */ грешка в кода wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие | наименование = Винишка афера | вид = афера | картинка = Memoir of Dimitar Markov to Halil Rifat Pasha 19.01.1898 -1.tiff | картинка-описание = Мемоар на българския дипломатически агент в Цариград [[Димитър Марков (юрист)|Димитър Марков]] от името на българското правителство до Великия везир [[Халил Рифат паша]] за положението на българите в Македония и специално за резултатите от Винишката афера, 19 януари 1898 г., стр 1 | участници = | място = [[Скопски санджак]], [[Османска империя]] | дата = есента на 1897 година | резултат = }} [[Файл:Memoir of Dimitar Markov to Halil Rifat Pasha 19.01.1898-2.tiff|мини|дясно|250п|Мемоарът на Марков, стр. 2 и 3]] [[Файл:Skopje Vilaet Prison Ottoman Postcard.jpg|мини|250п|Скопският вилаетски затвор]] '''Винишката афера''' от 1897 година е първият голям провал във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Започва в село [[Виница (Северна Македония)|Виница]], [[Кочани|Кочанско]] и причинява разстройване на революционната мрежа в Скопския [[санджак]], загуби на хора и оръжие.<ref name="Кюстендил 109">{{Кюстендил|109}}</ref> == Причини и развой == Повод за аферата е нападението на 14 срещу 15 ноември на дошлата от България чета на [[Коте Голчев]] над дома на богатия турчин Касим бег в смесеното българо-турско село Виница. Четата задига от дома му 700 - 800 [[Турска златна лира|турски лири]], а самия него убива. Това предизвиква разследвания, масови [[арест]]и и побоища от страна на властта, при които се разкриват не само някои от съучастниците на четата, но и организационната мрежа на ВМОРО. При направените обиски е разкрито голямо количество оръжие. Председателят на местния комитет на организацията [[Георги Иванов (Виница)|Георги Иванов]] издава нейните дейци не само във Виница.<ref name="Кюстендил 109"/> Разкритията на властта се простират и в [[Щип]]ска, [[Кратово|Кратовска]], [[Крива паланка|Планечка]], [[Радовиш]]ка, [[Куманово|Кумановска]], [[Скопие|Скопска]] и други [[кааза|кази]] (околии). В резултат на съпътстващите разкритията репресии са убити петима души, други петима умират впоследствие от изтезанията, 111 души са пребити, 13 жени и мъже са изнасилени, общо арестуваните са 528 души, а около 300 души избягват в [[България]]. Малтретиран е и кореспондентът на вестник „[[Гардиън|Манчестър Гардиън]]“ Емери. Извадка от „Мемоара“ на Вътрешната организация илюстрира издевателствата: {{цитат|Въ с. Виница, Кочанско: учителя [[Христо Червенеленков|Червенъ-Елековъ]] биде жестоко изтезаванъ и обезчестенъ по содомски отъ войници; главата на селския кметъ Иванъ Петровъ биде стѣгана съ мокри вѫжета; селянина Христо Грънчарь 24 часа биде държанъ увисналъ съ глава надолу и битъ по гърдитъ; младежътъ Ямпо Захариевъ умрѣ отъ жестоки изтезания; войници убиха въ една оризова динка Атанасъ Петковъ, Григоръ Медлининъ и двама работници отъ с. Галичникъ (Дебърско); обезчестени бидоха Катерина Митева (отъ чаушина на Дервишъ ефенди и единъ войникъ), Мария Гюрушова и Гина Иванова. Попъ Никола отъ с. [[Зърновци]] (Кочанско), е обесванъ съ главата надолу и държанъ въ такова положение цѣли 3 часа; държанъ е нѣколко часа въ замръзнала вода, горенъ е съ желѣзо по тѣлото и anus-а и пр. Тасо Мишевъ отъ сѫщото село е обесванъ съ главата надолу и горенъ съ желѣзо по тѣлото. Учительтъ отъ с. [[Спанчево|Панчево]] (Кочанско) Алекс. Бъличевъ е мѫченъ съ забиване спици подъ ноктитѣ и държанъ дълго време надъ огъня. Коце Захариевъ отъ гр. Кочани е държанъ нѣколко часа съ голи крака подъ силно огорещена печка. Учительтъ отъ с. [[Дедино (Община Конче)|Дѣдино]] (Радовишко) Хр. Георгиевъ е битъ петь вечери наредъ, обесванъ е съ главата надолу и езика му е хващанъ съ нагорещена маша. Обезчестени сѫ въ сѫщото село: Спасена Георгиева и момитѣ: Катерина Янева и Зоя Илиева. И дветѣ първи умрѣха отъ изнасилване. Именуемитѣ Кара Тасе, Пане Пищоло, Василъ Лъската, Гьошо Икономски и Коце Бакалчето – всички родомъ отъ гр. [[Щип]]ь, следъ като получиха по 40 камшици и дипчици, презъ цѣли 24 часа бидоха държани по на единъ кракъ и бити, когато омаляваха. Василъ Лъската умрѣ отъ жестоки изтезания. Свещеникътъ попъ Димко отъ с. [[Свети Никола (град)|Свети Николе]] (Щипско) биде обезчестенъ отъ войници. Младиятъ свещеникъ [[Ананий Попанастасов|Ананий]] отъ с. [[Кокошине]] (Кумановско) биде битъ по краката и горенъ по корема съ огорещено желѣзо; учителя отъ същото село Арсений Николовъ е битъ по краката и горенъ съ огорещено желѣзо по седалището и дѣсния кракь. Учительтъ въ гр. Кратово [[Йосиф Даскалов|Йосифъ Даскаловъ]] е жестоко изтезаванъ, горенъ съ желѣзо въ устата и anus-а.<ref>{{Силянов|1|76}}</ref>}} Според [[Христо Силянов]] жертвите на аферата са 218 убити, бити и изтезавани (5 убити, 5 умрели от изтезания, 111 бити, 85 изтезавани, 13 жени и мъже обезчестени); 528 арестувани в казалийските затвори и в Скопие; 300 забегнали в България. По-голямата част от пострадалите са селяни, но пострадва значително и българската интелигенцията – изтезавани са 27 учители и 13 свещеници; арестуваните учители са 30, духовни лица – 12; управители на училища – 3; избягалите учители са 10, свещениците – 11.<ref>{{Силянов|1|77}}</ref> == Реакция на България == В България правителството открива специални столови, в които се изхранват бегълците.<ref>{{Динев 1|90}}</ref> Натискът върху българското правителство го кара да вземе мерки срещу извършителите на нападението. Извършено е разследване и в Кюстендил е проведен съдебен процес.<ref name="Кюстендил 109"/> На 19 януари 1898 година българският дипломатически агент в Цариград [[Димитър Марков (юрист)|Димитър Марков]] изпраща от името на българското правителство до великия везир Халил Рифат паша специален мемоар за положението на българите в Македония и специално за резултатите от Винишката афера. Марков прави преглед на мерките предприети от османското правителство и изтъква, че само във вилаетския затвор в Скопие има задържани 592 българи, от които 60 учители и свещеници. В България стават многобройни митинги за спиране на турските насилия.<ref>{{cite book |title= Политическа и дипломатическа история на България, том XVIII |last= Генов |first=Г. П |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher=Ваньо Недков |location=София |isbn= |pages=77 |url= |accessdate=}}</ref> == Реакция на ВМОРО == В стремежа си да спре разкритията и издевателствата на властта, [[Гоце Делчев]], [[Христо Матов]] (от Скопие) и други дейци на ВМОРО започват да организират голяма чета в България, чиято цел е да нападне Виница и да унищожи архивите, но под натиска на чуждестранните дипломатически представители и поради реакцията на общественото мнение в България в края на февруари 1898 година османските власти освобождават по-голямата част от арестуваните. През 1898 година 8 души са осъдени на доживотен затвор и заточени в [[Бодрум кале]] в [[Мала Азия]], а други двама получават по-кратки присъди.<ref name="Кюстендил 109"/> Георги Иванов е осъден на смърт от Революционната организация и присъдата е изпълнена в 1900 година.<ref>{{Силянов|1|75, 77}}</ref><ref name="Кюстендил 109"/> == Заточени == {| class="wikitable sortable" ! Номер !! Име !! Родно място !! Години !! Длъжност |---- || 1. || [[Петър Попарсов]] || [[Богомила]] || 30 || завършил филология в Софийското висше училище в 1892 г., главен учител на българските училища в Щип<ref name="Божинов">{{cite book |title= Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София |isbn= |pages= 100|url= |accessdate= |quote= }}</ref> |- || 2. || [[Йосиф Даскалов]] || [[Кратово]] || 30 || завършил IV клас на Скопското българско педагогическо училище, учител в [[Кратово]]<ref name="Божинов" /> |- || 3. || [[Мише Развигоров]] || [[Щип]] || 26 || завършил V клас на Солунската гимназия и III клас на Педагогическото училище в Кюстендил в 1896 г. учител в [[Ново село (община Щип)|Ново село]]<ref name="Божинов" /> |- || 4. || [[Димитър Мирасчиев]] || [[Щип]] || || завършил VII клас на Солунската гимназия и химия в Софийското висше училище в 1896 г., учител в [[Крива паланка]]<ref name="Божинов" /> |- || 5. || [[Александър Икономов (Щип)|Александър Коцев (Икономов)]]|| [[Ново село (община Щип)|Ново село]] || 21 || завършил IV клас на Солунската българска гимназия, учител в [[Митрошинци]]<ref name="Божинов" /> |- || 6. || Александър Беличев || [[Щип]] || 20 || завършил IV клас на Скопското българско педагогическо училище, учител в [[Спанчево]]<ref name="Божинов" /> |- || 7. || Данаил Дограмаджиев || [[Кочани]] || || учител в [[Кочани]]<ref name="Божинов" /> |- || 8. || архимандрит [[Козма Лесновски|Козма]] || [[Кърчово]] || || игумен на [[Лесновски манастир|Лесновския манастир]] |- || 9. || дядо Ангел || [[Драгобраща]] || || - |- || 10. || Дане || [[Кочани]] || || - |- |} == Последствия == В резултат на Винишката афера ВМРО губи много оръжие, претърпява морални щети, лишава се от ценни кадри, а османските власти започват да гледат с нарастващо недоверие българското население в [[Македония (област)|Македония]]. Тази афера е съизмерима с други удари, които организацията претърпява впоследствие – [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] в [[Костур (град)|Костурско]] (1901), [[Солунски атентати|Солунските атентати]] (1903), последствията от [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 година и други, но е първата от този мащаб. В резултата на аферата много семейства се изселват в Свободна България - в Кюсендил и Кюстендилско. В Кюстендил е създаден Помощен комитет за материално подпомагане на жертвите от Винишката афера.<ref>{{Кюстендил|109 - 110}}</ref> Аферата разкрива нуждата от повече ефективност в действията на революционната организация при подобни кризи, когато е необходимо да се даде убежище на преследваните и да се спрат предателствата. Тя ускорява създаването на постоянни районни чети на ВМОРО, усъвършенстването на нелегалните канали за бягство към България. Смята се, че тази афера е един от поводите за масовизирането на ВМОРО и активизирането на действията ѝ сред селското население.<ref name="Кюстендил 109"/> == Външни препратки == * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2901 „25-те Мъченика (Изкупителните жертви за Виница“], публикувано във в. „Глас Македонски“, брой 36, 37, 38, 39, София, 1898 година == Бележки == <references /> {{Афери на ВМОРО}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Афери на ВМОРО]] [[Категория:История на Виница]] [[Категория:1897 година в Османската империя]] h3zxifg707g7u28ealf8nhmn6mggvqv 0 53211 12214243 11852802 2024-04-25T16:00:51Z 46.10.91.126 wikitext text/x-wiki {{Други значения|коренното население на Австралия|коренното население на Централна Италия|Аборигени (Древен Рим)|общия смисъл|туземец}} {{Етническа група | група = Аборигени | картинка = Aboriginal Australians montage.jpg | текст = | по_места = [[Австралия]] * [[Нов Южен Уелс]]: 148 200 * [[Куинсланд]]: 146 400 * [[Западна Австралия]]: 77 900 * [[Северна територия]]: 66 600 * [[Виктория (щат)|Виктория]]: 30 800 * [[Южна Австралия]]: 26 000 * [[Тасмания]]: 16 900 * [[Австралийска столична територия]]: 4000 | езици = [[Английски език|английски]] и различни [[австралийски езици]] | религии = традиционни вярвания, [[християнство]] | сродни = папуаси, тасманийци }} '''Аборигените''' са първите заселници на [[Австралия (континент)|Австралийския континент]], продължаващи да съществуват като самостоятелна група и след нашествието на европейците. Аборигените се заселват в Австралия преди повече от 40 хил. г., водейки много изолиран живот. Европейците пристигат на техните земи през [[XVII век]] и ги прогонват от там. Днес много от тях се чувстват маргинализирани от белите, но въпреки това се опитват да запазят своята племенна идентичност. == История == Аборигените са пристигнали в Австралия по време на последния [[ледников период]]. Тогава нивото на океана било ниско и те са дошли от Югоизточна Азия, придвижвайки се по [[провлак|провлаците]] и [[проток|протоците]]. Когато [[лед]]ът се стопил, нивото на водата се повишило и континентът останал напълно изолиран. В началото аборигените се настанявали край бреговете на океана или край реките, а по-късно се преместили във вътрешността на континента. Когато пристигнали в Австралия, европейците заварили около 500 различни племена. == Начин на живот == По традиция аборигените се прехранват с лов. Те са [[номади]] – след като изминавали известно разстояние, се установяват за кратко до водоеми; отново потеглят, когато се изчерпват хранителните им запаси. Племената търгували помежду си, като си разменят стоки, например копия. == Култура == [[Файл:Showing method of attack with boomerang - NMA-15147.jpg|мини|ляво|Абориген, демонстриращ метод на атака с бумеранг, 1920 г.]] Аборигените живеят из цяла Австралия, но в сравнение с другите райони най-голяма е концентрацията им в Северната територия. При идването на европейските заселници по австралийските крайбрежия всяко от многобройните аборигенски племена имало своя самобитна култура. Смята се, че днес съществуват около 250 различни аборигенски езика и диалекта. Съвременните аборигени водят полуномадски начин на живот – събират семена, плодове и корени, занимават се с [[лов]] и [[риболов]]. Аборигенската култура е много богата и включва традиционно изобразително изкуство, народни приказки, музика, танци. Голяма част от рисуваните картини и епически разкази от аборигените са посветени на произхода на Земята, на хората и на техните прадеди, съчетани с вярвания, наричани сънища. Според традициите и вярванията на аборигените обитаваните от тях земи не могат да бъдат продавани или отдавани за ползване. Те смятат за свещени много места в земите си. И все още другото име на аборигените е „деца на природата Аборигените вярват, че Златната епоха (времето на сънищата) е времето, когато прадедите им са изваяли земята и са създали всички животински видове и хората. Смятат, че тези първи създания живеят вечно като духове. Според тези вярвания човекът е част от природата и е тясно свързан с останалите живи същества. Рисунки на духовете от времето на сънищата (ачеринга), като този за Човекът-светкавица, покриват свещените скали и пещери на територията на племената. === Мит за Улуру (Скала Ейърс) === Аборигените вярват, че прадедите им са създали природата на Австралия и са поставили началото на обичаи и традиции, спазвани и днес. Прадедите са оставили следи от присъствието си в много свещени места като [[Улуру]] в Централна Австралия. Мястото се почита като светилище от местния народ аранда. Наречено е Скала Ейърс от първия неабориген, достигнал до скалата. През 1988 г. правителството на Австралия официално възстановява традиционното аборигенското име на скалното образувание – „Улуру“. == Съжителство == Въпреки че първите европейци достигат Австралия в началото на XVII век, масираното европейско заселване започва в Австралия около 200 г. по-късно, през 1788 г., като постепенно измества племената на аборигените от техните територии. Броят на аборигените в Австралия е около 400 хил. души или 2% от населението. Мнозина от тях живеят в градовете. Те започват да се възползват от помощта на правителството и да защитават своите граждански права. === Права върху земята === Когато европейците пристигнали в Австралия, те обявили земята за Terra Nullius, т.е. че тя не принадлежи на никого и че те имат правото да я завземат. В последно време аборигените водят кампания за възвръщане на правата си върху загубените територии и свещени места. През 1993 г. австралийското правителство отменя своята политика на Terra Nullius. === Образование === Още от ранните контакти с европейците езиците на аборигените излизат от употреба и започват да отмират. През 1972 г. правителството въвежда двуезична образователна програма. Децата днес се обучават на своите племенни езици, преди да научат [[английски език]]. На много от езиците на аборигените се издават книги и се излъчват радио- и телевизионни програми. == Бележки == <references/> [[Категория:Коренни народи]] [[Категория:Население на Австралия]] 5zr1yer11ronk49ub7kf4c8o6c8hqls 12214251 12214243 2024-04-25T16:11:36Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/46.10.91.126|редакции на 46.10.91.126]] ([[User talk:46.10.91.126|б]].), към версия на Xunonotyk wikitext text/x-wiki {{Други значения|коренното население на Австралия|коренното население на Централна Италия|Аборигени (Древен Рим)|общия смисъл|туземец}} {{Етническа група | група = Аборигени | картинка = Aboriginal Australians montage.jpg | текст = | по_места = [[Австралия]] * [[Нов Южен Уелс]]: 148 200 * [[Куинсланд]]: 146 400 * [[Западна Австралия]]: 77 900 * [[Северна територия]]: 66 600 * [[Виктория (щат)|Виктория]]: 30 800 * [[Южна Австралия]]: 26 000 * [[Тасмания]]: 16 900 * [[Австралийска столична територия]]: 4000 | езици = [[Английски език|английски]] и различни [[австралийски езици]] | религии = традиционни вярвания, [[християнство]] | сродни = папуаси, тасманийци }} '''Аборигените''' са първите заселници на [[Австралия (континент)|Австралийския континент]], продължаващи да съществуват като самостоятелна група и след нашествието на европейците.<ref>[http://www.larousse.fr/dictionnaires/francais/aborigène/164 www.larousse.fr]</ref> Аборигените се заселват в Австралия преди повече от 40 хил. г., водейки много изолиран живот. Европейците пристигат на техните земи през [[XVII век]] и ги прогонват от там. Днес много от тях се чувстват маргинализирани от белите, но въпреки това се опитват да запазят своята племенна идентичност. == История == Аборигените са пристигнали в Австралия по време на последния [[ледников период]]. Тогава нивото на океана било ниско и те са дошли от Югоизточна Азия, придвижвайки се по [[провлак|провлаците]] и [[проток|протоците]]. Когато [[лед]]ът се стопил, нивото на водата се повишило и континентът останал напълно изолиран. В началото аборигените се настанявали край бреговете на океана или край реките, а по-късно се преместили във вътрешността на континента. Когато пристигнали в Австралия, европейците заварили около 500 различни племена. == Начин на живот == По традиция аборигените се прехранват с лов. Те са [[номади]] – след като изминавали известно разстояние, се установяват за кратко до водоеми; отново потеглят, когато се изчерпват хранителните им запаси. Племената търгували помежду си, като си разменят стоки, например копия. == Култура == [[Файл:Showing method of attack with boomerang - NMA-15147.jpg|мини|ляво|Абориген, демонстриращ метод на атака с бумеранг, 1920 г.]] Аборигените живеят из цяла Австралия, но в сравнение с другите райони най-голяма е концентрацията им в Северната територия. При идването на европейските заселници по австралийските крайбрежия всяко от многобройните аборигенски племена имало своя самобитна култура. Смята се, че днес съществуват около 250 различни аборигенски езика и диалекта. Съвременните аборигени водят полуномадски начин на живот – събират семена, плодове и корени, занимават се с [[лов]] и [[риболов]]. Аборигенската култура е много богата и включва традиционно изобразително изкуство, народни приказки, музика, танци. Голяма част от рисуваните картини и епически разкази от аборигените са посветени на произхода на Земята, на хората и на техните прадеди, съчетани с вярвания, наричани сънища. Според традициите и вярванията на аборигените обитаваните от тях земи не могат да бъдат продавани или отдавани за ползване. Те смятат за свещени много места в земите си. И все още другото име на аборигените е „деца на природата“. === Мит за Златната епоха === Аборигените вярват, че Златната епоха (времето на сънищата) е времето, когато прадедите им са изваяли земята и са създали всички животински видове и хората. Смятат, че тези първи създания живеят вечно като духове. Според тези вярвания човекът е част от природата и е тясно свързан с останалите живи същества. Рисунки на духовете от времето на сънищата (ачеринга), като този за Човекът-светкавица, покриват свещените скали и пещери на територията на племената. === Мит за Улуру (Скала Ейърс) === Аборигените вярват, че прадедите им са създали природата на Австралия и са поставили началото на обичаи и традиции, спазвани и днес. Прадедите са оставили следи от присъствието си в много свещени места като [[Улуру]] в Централна Австралия. Мястото се почита като светилище от местния народ аранда. Наречено е Скала Ейърс от първия неабориген, достигнал до скалата. През 1988 г. правителството на Австралия официално възстановява традиционното аборигенското име на скалното образувание – „Улуру“. == Съжителство == Въпреки че първите европейци достигат Австралия в началото на XVII век, масираното европейско заселване започва в Австралия около 200 г. по-късно, през 1788 г., като постепенно измества племената на аборигените от техните територии. Броят на аборигените в Австралия е около 400 хил. души или 2% от населението. Мнозина от тях живеят в градовете. Те започват да се възползват от помощта на правителството и да защитават своите граждански права. === Права върху земята === Когато европейците пристигнали в Австралия, те обявили земята за Terra Nullius, т.е. че тя не принадлежи на никого и че те имат правото да я завземат. В последно време аборигените водят кампания за възвръщане на правата си върху загубените територии и свещени места. През 1993 г. австралийското правителство отменя своята политика на Terra Nullius. === Образование === Още от ранните контакти с европейците езиците на аборигените излизат от употреба и започват да отмират. През 1972 г. правителството въвежда двуезична образователна програма. Децата днес се обучават на своите племенни езици, преди да научат [[английски език]]. На много от езиците на аборигените се издават книги и се излъчват радио- и телевизионни програми. == Бележки == <references/> [[Категория:Коренни народи]] [[Категория:Население на Австралия]] 2wy8gdegui1caqyvdta7qgzf7r3ghv5 0 53516 12214730 12213055 2024-04-26T04:57:24Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{минерал}} [[Файл:Anhydrite-Calcite-154693.jpg|мини|250п|Калцит]] [[Файл:Calcite 10(Chine).jpg|мини|250п|Исландски шпат ([[Китай]])]] [[Файл:Kutnohorite-Calcite-122393.jpg|мини|250п|Калцит с [[кутнахорит]] ([[Република Южна Африка|Южна Африка]])]] '''Калцитът''' е един от най-широко разпространените [[минерал]]и в [[земна кора|земната кора]] и най-стабилната [[Полиморфизъм|полиморфна]] модификация на CaCO<sub>3</sub>.<ref name="ИК"/><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/калцит/ | title = калцит | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg)| accessdate = 12 март 2024}}</ref> Съотношението на [[Химичен елемент|химичните елементи]] в състава му е [[калций]] - 40,04%, [[въглерод]] - 12,00% и [[кислород]] - 47,96%. Среща се в [[Седиментни скали|седиментни]], [[Магмени скали|магмени]] и [[метаморфни скали]].<ref name="Data"/> Със същия химичен състав, но различна [[Кристална структура|структура]] са и минералите [[арагонит]] с псевдохексагонална структура и [[фатерит]], кристализиращ като хексагонални плочки.<ref name="ИК"/> Калцитът получава наименованието си от [[Гръцки език|гръцката дума]] „калкс“, което означава свеждане до прах чрез нагряване, използвано като име и за [[Негасена вар|варта]].<ref name="Токмакчиева">{{Citation |title=Минно-геоложки университет „Иван Рилски“, Геологопроучвателен факултет, Катедра „Минералогия и петрография“/Маргарита Токмакчиева |url=http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/margarita.tokmakchieva-mineralologia.pdf |accessdate=2013-07-13 |archivedate=2016-03-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160306124636/http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/margarita.tokmakchieva-mineralologia.pdf }}</ref> Калцитът образува красиви [[кристал]]и, свързани с горещите водни разтвори и изгражда огромни комплекси от [[Варовик|варовици]] и [[мрамор]]и. Най-често образува ромбоедри, скаленоедри, срастъци, зърнести агрегати. Под влияние на високите [[Температура|температури]] и [[налягане]] в дълбочинните пластове, прораства в едри зърнести маси, като варовиците се превръщат в мрамори.<ref name="Бургас"/> Минералът е съставна част на черупките ([[Раковина|раковините]]) на много организми и на [[коралов риф|кораловите рифове]]. == Морфология == Калцитът може да бъде [[седимент]]огенен, метаморфогенен (варовици и мраморни скали) и хидротермален. Образуването му е в тясна връзка с геохимичните отнасяния на калция и [[Въглероден диоксид|СО<sub>2</sub>]]. Калцият е един от осемте най-разпространени елемента в земната кора, който се явява изключително като двувалентен [[катион]] Са<sup>2+</sup>. При ендогенни условия се формират едни от основните скалообразуващи силикатни минерали, в които той се съдържа в значителни количества. При хидротермалния стадий образува главно калцит и [[флуорит]], като калцият се изтегля от околните [[Скала|скали]]. Калцитът се среща богат на форми и с разнообразен хабитус, отложен обикновено като най-късен продукт върху [[сулфид]]и и друг тип минерали.<ref name="ИК"/> Среща се на едри, груби кристали, като плътна голяма маса от дребни, неразличими кристали или във вид на [[сталактит]]и и [[сталагмит]]и.<ref name="Data"/> Рядко образува вулканични скали (карбонатити).<ref name="Mindat">{{икона|en}} [http://www.mindat.org/min-859.html Mindat/Calcite]</ref> Създава изключително разнообразни по вид кристали — скаленоедрични, ромбоедрични, пластинчати, [[призма]]тични, стълбчести, псевдокубични. В процеса на тяхното израстване кристалният хабитус може да се промени и тогава възникват преходни форми. Особено ефектно изглеждат прозрачните кристали, в състава на които са включени други калцитови форми — скаленоедър в ромбоедър, ромбоедър в призма и т.н.<ref name="Кальцит"/> При екзогенни условия калцият образува обикновено разтворим бикарбонат, който се отнася в големите водни басейни. Отлагането на СаСО<sub>3</sub> в тези случаи често се извършва поетапно в следния ред: гел ⇒ фатерит ⇒ арагонит ⇒ калцит.<ref name="ИК"/> Калцият се свързва като калцит и по биогенен път чрез [[растения]]та и [[животни]]те. Растенията извличат СО<sub>2</sub> от бикарбонатните разтвори и намаляват разтворимостта на СаСО<sub>3</sub>. Животните го използват за изграждането на [[Черупка|черупки]], които по-късно се отлагат на морското дъно. [[Разтворимост]]та му в морската вода зависи от температурата, [[Парциално налягане|парциалното налягане]] на СО<sub>2</sub> и съдържанието на [[сол]]и в нея. Студената вода съдържа по-големи количества СО<sub>2</sub> от топлата, поради което разтваря повече [[калциев карбонат]]. Студените полярни течения, наситени с СаСО<sub>3</sub> при пътуването си към [[екватор]]а се пресищат и започват да го утаяват. Такова утаяване се наблюдава и в [[Устие|устията]] на някои реки при смесването на речна и морска вода.<ref name="ИК"/> Често съдържа примеси и създава варианти — с примеси от [[желязо]] - ферокалцит, от [[манган]] - манганокалцит, от [[кобалт]] - кобалтов калцит и други. Те го оцветяват в най-различни цветове и го правят мътен и непрозрачен. Слоестите разноцветни агрегати се означават като мраморен оникс. Кавернозните агрегати се означават като [[бигор]] или [[травертин]]. Неустойчив [[Разтворимост|(разтворим)]] е срещу изветрителни процеси. Реагира с всички видове киселини, при което се образува въглероден диоксид. Ако се залее с разредена [[солна киселина]] шуми и кипи, което служи за начин за диагностицирането му.<ref name="Токмакчиева"/> == Структура == [[Файл:Pyrite-Calcite-229581.jpg|ляво|мини|250п|Калцит с наслагване от [[пирит]] (Китай)]] [[Файл:Calcite-134996.jpg|ляво|мини|250п|Кобалтов калцит]] [[Файл:Calcite ShortwaveUV HAGAM.jpg|ляво|мини|250п|Калцит, флуоресциращ в синьо]] Калцитът има тригонално-скаленоедрична структура с ромбоедрични или хексагонални клетки. При ниско налягане и температура от 800 до 1000&nbsp;°С минералът претърпява превръщания, свързани с нарушаване на подреждането на СО<sub>3</sub>-групите, поради завъртането им. При налягане от 15 kbar и стайна температура той преминава в моноклинната модификация СаСО<sub>3</sub>(ІІ).<ref name="ИК">Иван Костов – „Минералогия“/изд. „Техника“/София/1993/ISBN 954-03-0112-2/стр.652</ref> Среща се във вид на зърнести агрегати (мрамори и варовици), плътни или влакнести маси (последните са известни като „копринен шпат“), сталактитовиден, [[оолит]]ен, [[корал]]овиден до землест и даже прашест. Видът на калцитовите кристали е извънредно разнообразен, като са познати повече от 600 прости форми – от тънко плочест до дългопризматичен, ромбоедричен или скаленоедричен.<ref name="ИК"/><ref name="Бургас"/> == Физически характеристики == * [[Цвят на минералите|Цвят]] — Обикновено бели или безцветни, но се срещат и светло оцветени в сив, розов, червен, зелен, син, жълт, кафяв, оранжев оттенък.<ref name="Бургас"/> Включвания от [[Дисперсия (химия)|тънкодисперсен]] [[пирит]] му придава зелена или черна окраска, от хлорит или [[никел]] – зелена, от [[хематит]] или киновар ([[цинобарит]]) – червена, от [[гьотит]] – жълта, от [[кобалт]] – розова.<ref name="Кальцит"/> * [[Цвят на чертата (минералогия)|Черта]] – бяла<ref name="Data"/> * Прозрачност – прозрачен, полупрозрачен до непрозрачен<ref name="Data"/> * Блясък – стъклен, перлен<ref name="Data"/> * [[Скала на Моос|Твърдост по скалата на Моос]] – 3<ref name="Бургас"/> * [[Относително тегло и плътност на минералите|Относително тегло]] – 2,7102(2) g/cm<sup>3</sup>, но варира в зависимост от примесите<ref name="ИК"/> * [[Цепителност]]<ref name="ИК"/> : – Съвършена по (10{{overline|1}}1), която се дължи на слабите връзки в халитоподобната му структура. : – Понякога е с отделност по (01{{overline|1}}2), съответстваща на полисинтетни ламели, получени при натиск с посока, еднаква с посоката на транслация в структурата. * [[Лом]] – мидест<ref name="Mindat"/> * Чупливост – крехък и чуплив<ref name="Data"/> * [[Молекулна маса|Молекулно тегло]] — 100,09 gm<ref name="Data">{{икона|en}} [http://webmineral.com/data/Calcite.shtml Mineral Data/General Calcite Information]</ref> * [[Радиоактивност]] – няма == Оптични свойства == * Тип – едноосен кристал<ref name="Все">{{икона|ru}} [http://wiki.web.ru/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D1%86%D0%B8%D1%82 Все о геологии/Кальцит]</ref> * [[Показател на пречупване]] – nω = 1,640-1,660; nε = 1,486<ref name="Все"/> * Максимално двойно лъчепречупване – δ = 0,154 – 0,174<ref name="Все"/> * Оптически релеф – нисък<ref name="Все"/> * [[Луминесценция]] – в зависимост от примесите някои калцити са луминесцентни * [[Флуоресценция]] - някои видове флуоресцират при облъчване с [[Ултравиолетово излъчване|ултравиолетови]] или [[Рентгеново лъчение|рентгенови]] лъчи или с [[електрон]]и, дори понякога и на слънчева светлина — в жълто, синьо, червено или зелено.<ref name="ИК"/><ref name="Data"/><ref name="Mindat"/> == Кристалографски свойства == [[Файл:A fossil shell with calcite.jpg|мини|250п|Черупка на [[фосил]] с калцитни кристали]] [[Файл:Adamite-Calcite-mz127a.jpg|мини|250п|Калцит с [[адамит (минерал)|адамит]] ([[Мексико]])]] [[Файл:Apatite-Calcite-46859.jpg|мини|250п|Калцит с включен в него шестостен от [[апатит]]]] * [[Кристална структура]] – тригонална хексагонална ({{overline|3}}2/m)<ref name="Mindat"/> * [[Сингония]] – тригонална<ref name="Бургас"/> * Пространствена група – R3c (R3 2/c)<ref name="Все"/> * Параметри на клетката – a = 4.9896(2) Å, c = 17.061(11) Å<ref name="Все"/> == Други характеристики == * Клас – карбонати<ref name="ИК"/> * Група – калцит-арагонитова<ref name="ИК"/> * [[Международна минералогическа асоциация|IMA статус]] – действителен, описан преди 1959 година<ref name="Data"/> * Название – 1845 година от J.C. Freiesleben<ref name="Mindat"/><ref name="Кальцит">{{икона|ru}} [http://www.rusmineral.ru/show.aspx?id=53 Русские минералы/Кальцит] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130321234141/http://rusmineral.ru/show.aspx?id=53 |date=2013-03-21 }}</ref> * Свързани минерали – гасперит, магнезит, отавит, родохрозит, сидерит<ref name="Mindat"/> * Типични примеси – Mn, Fe, Zn, Co, Ba, Sr, Pb, Mg, Cu, Al, Ni, V, Cr, Mo<ref name="Mindat"/> * Произход на името – от [[Латински|латинското]] ''calx'' (калкс), означаващо довеждане до прах чрез нагряване, използвано като име за [[Негасена вар|варта]].<ref name="Бургас">[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=nathist&page=encyc&enc=stones&eid=103 Регионален музей Бургас/Калцит - Calcit]</ref> * Особености – Характерна особеност на кристалния прозрачен калцит е способността му за [[двойно лъчепречупване]], като при това удвоява разглежданите през него предмети. Това му свойство се използва при изработването на [[Оптика|оптически]] прибори.<ref name="Бургас"/> == Употреба == Варовиците и мраморите, които са изградени от калцит, намират широко приложение като строителен облицовъчен материал, като [[флюс]] в [[Металургия|металургичната промишленост]], като суровина за получаване на вар, [[Селско стопанство|селскостопански]] добавки и други. Използва се в [[бит]]а, в [[Химическа промишленост|химическата]], стъкларската, [[Хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусовата]], хартиената промишленост, в оптиката.<ref name="Бургас"/> Воднобистрият калцит ([[исландски шпат]]), който представлява прозрачна, бездефектна разновидност със силен ефект на [[Двойно лъчепречупване|двойно пречупване на светлината]], се използва за [[поляризатор]]и и призми на [[микроскоп]]и и други оптични уреди.<ref name="Кальцит"/> == Находища == Най-големите находища на калцит се намират в [[Хелгустадир]] и [[Ескифиорд]] в [[Исландия]]. Там в продължение на много години е получаван калцит с много добри оптически качества. Там е намерен и най-големият калцитов кристал с размери 6/2 метра. Други находища в [[Европа]] са тези в [[Къмбърланд]] в [[Англия]], [[Конгсберг]] в [[Норвегия]] и [[Пшибръм]] в [[Чехия]]. При [[Фонтенбло]] до [[Париж]] се срещат т.нар. песъчливи калцити, представляващи калцит с около 50% [[пясък]]. Големи находища на оптически калцит има още в Източен [[Сибир]] и в Южна Африка.<ref name="ИК"/><ref name="Бургас"/> В [[Русия]] най-добри образци на калцит се добиват в [[Далнегорск]], [[Приморски край]].<ref name="Кальцит"/> Мраморен оникс се добива в [[Египет]], [[Алжир]], [[Мексико]] и [[Турция]].<ref name="Токмакчиева"/> В България най-добре оформени калцитови кристали и друзи, с голямо богатство на формите, се намират в хидротермалните жили в [[Бургас]]ките медни находища, [[Мадан]]ските и [[Лъки]]нските оловно-цинкови орудявания.<ref name="Бургас"/> [[Мрамор]]ите и варовиците са широко разпространени в [[Северна България]], [[Родопите]], [[Рила]], [[Пирин]]. В такива райони се формират пещери със сталактити и сталагмити.<ref name="Токмакчиева"/> == Източници == <references /> [[File:CALCITE - COLL. GEORGI ZLATARSKI.jpg|thumb|200 px| Калцит - колекция на [[Георги Златарски]], [[Национален природонаучен музей]]]] == Литература == * {{cite journal|url=https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog|author=[[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title=Материали по геологията и минералогията на България|journal=Периодическо списание на Българското книжовно дружество|publication-place=Средец|issue=3|year=1882|pages=[https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog/page/n513/mode/2up 112] – 115|accessdate=10 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 101]-107 |accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=480-488}} * {{cite book|edition=3|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|title=Минералогия|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|year=1973|oclc=859838412|pages=605 – 608}} *{{cite book|title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=282-286|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |publisher= Просвета |place=София |year= 1994 |pages=73|isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == *{{cite web |title= калцит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= |accessdate= 26 април 2024}} * {{cite web |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Минерали на калция]] [[Категория:Калциев карбонат]] [[Категория:Пещерни минерали]] [[Категория:Прозрачни материали]] diz2mx84a6noma6nwqmkdioubq5xmuf 12214731 12214730 2024-04-26T04:59:05Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{минерал}} [[Файл:Anhydrite-Calcite-154693.jpg|мини|250п|Калцит]] [[Файл:Calcite 10(Chine).jpg|мини|250п|Исландски шпат ([[Китай]])]] [[Файл:Kutnohorite-Calcite-122393.jpg|мини|250п|Калцит с [[кутнахорит]] ([[Република Южна Африка|Южна Африка]])]] '''Калцитът''' е един от най-широко разпространените [[минерал]]и в [[земна кора|земната кора]] и най-стабилната [[Полиморфизъм|полиморфна]] модификация на CaCO<sub>3</sub>.<ref name="ИК"/><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/калцит/ | title = калцит | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg)| accessdate = 12 март 2024}}</ref> Съотношението на [[Химичен елемент|химичните елементи]] в състава му е [[калций]] - 40,04%, [[въглерод]] - 12,00% и [[кислород]] - 47,96%. Среща се в [[Седиментни скали|седиментни]], [[Магмени скали|магмени]] и [[метаморфни скали]].<ref name="Data"/> Със същия химичен състав, но различна [[Кристална структура|структура]] са и минералите [[арагонит]] с псевдохексагонална структура и [[фатерит]], кристализиращ като хексагонални плочки.<ref name="ИК"/> Калцитът получава наименованието си от [[Гръцки език|гръцката дума]] „калкс“, което означава свеждане до прах чрез нагряване, използвано като име и за [[Негасена вар|варта]].<ref name="Токмакчиева">{{Citation |title=Минно-геоложки университет „Иван Рилски“, Геологопроучвателен факултет, Катедра „Минералогия и петрография“/Маргарита Токмакчиева |url=http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/margarita.tokmakchieva-mineralologia.pdf |accessdate=2013-07-13 |archivedate=2016-03-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160306124636/http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/margarita.tokmakchieva-mineralologia.pdf }}</ref> Калцитът образува красиви [[кристал]]и, свързани с горещите водни разтвори и изгражда огромни комплекси от [[Варовик|варовици]] и [[мрамор]]и. Най-често образува ромбоедри, скаленоедри, срастъци, зърнести агрегати. Под влияние на високите [[Температура|температури]] и [[налягане]] в дълбочинните пластове, прораства в едри зърнести маси, като варовиците се превръщат в мрамори.<ref name="Бургас"/> Минералът е съставна част на черупките ([[Раковина|раковините]]) на много организми и на [[коралов риф|кораловите рифове]]. == Морфология == Калцитът може да бъде [[седимент]]огенен, метаморфогенен (варовици и мраморни скали) и хидротермален. Образуването му е в тясна връзка с геохимичните отнасяния на калция и [[Въглероден диоксид|СО<sub>2</sub>]]. Калцият е един от осемте най-разпространени елемента в земната кора, който се явява изключително като двувалентен [[катион]] Са<sup>2+</sup>. При ендогенни условия се формират едни от основните скалообразуващи силикатни минерали, в които той се съдържа в значителни количества. При хидротермалния стадий образува главно калцит и [[флуорит]], като калцият се изтегля от околните [[Скала|скали]]. Калцитът се среща богат на форми и с разнообразен хабитус, отложен обикновено като най-късен продукт върху [[сулфид]]и и друг тип минерали.<ref name="ИК"/> Среща се на едри, груби кристали, като плътна голяма маса от дребни, неразличими кристали или във вид на [[сталактит]]и и [[сталагмит]]и.<ref name="Data"/> Рядко образува вулканични скали (карбонатити).<ref name="Mindat">{{икона|en}} [http://www.mindat.org/min-859.html Mindat/Calcite]</ref> Създава изключително разнообразни по вид кристали — скаленоедрични, ромбоедрични, пластинчати, [[призма]]тични, стълбчести, псевдокубични. В процеса на тяхното израстване кристалният хабитус може да се промени и тогава възникват преходни форми. Особено ефектно изглеждат прозрачните кристали, в състава на които са включени други калцитови форми — скаленоедър в ромбоедър, ромбоедър в призма и т.н.<ref name="Кальцит"/> При екзогенни условия калцият образува обикновено разтворим бикарбонат, който се отнася в големите водни басейни. Отлагането на СаСО<sub>3</sub> в тези случаи често се извършва поетапно в следния ред: гел ⇒ фатерит ⇒ арагонит ⇒ калцит.<ref name="ИК"/> Калцият се свързва като калцит и по биогенен път чрез [[растения]]та и [[животни]]те. Растенията извличат СО<sub>2</sub> от бикарбонатните разтвори и намаляват разтворимостта на СаСО<sub>3</sub>. Животните го използват за изграждането на [[Черупка|черупки]], които по-късно се отлагат на морското дъно. [[Разтворимост]]та му в морската вода зависи от температурата, [[Парциално налягане|парциалното налягане]] на СО<sub>2</sub> и съдържанието на [[сол]]и в нея. Студената вода съдържа по-големи количества СО<sub>2</sub> от топлата, поради което разтваря повече [[калциев карбонат]]. Студените полярни течения, наситени с СаСО<sub>3</sub> при пътуването си към [[екватор]]а се пресищат и започват да го утаяват. Такова утаяване се наблюдава и в [[Устие|устията]] на някои реки при смесването на речна и морска вода.<ref name="ИК"/> Често съдържа примеси и създава варианти — с примеси от [[желязо]] - ферокалцит, от [[манган]] - манганокалцит, от [[кобалт]] - кобалтов калцит и други. Те го оцветяват в най-различни цветове и го правят мътен и непрозрачен. Слоестите разноцветни агрегати се означават като мраморен оникс. Кавернозните агрегати се означават като [[бигор]] или [[травертин]]. Неустойчив [[Разтворимост|(разтворим)]] е срещу изветрителни процеси. Реагира с всички видове киселини, при което се образува въглероден диоксид. Ако се залее с разредена [[солна киселина]] шуми и кипи, което служи за начин за диагностицирането му.<ref name="Токмакчиева"/> == Структура == [[Файл:Pyrite-Calcite-229581.jpg|ляво|мини|250п|Калцит с наслагване от [[пирит]] (Китай)]] [[Файл:Calcite-134996.jpg|ляво|мини|250п|Кобалтов калцит]] [[Файл:Calcite ShortwaveUV HAGAM.jpg|ляво|мини|250п|Калцит, флуоресциращ в синьо]] Калцитът има тригонално-скаленоедрична структура с ромбоедрични или хексагонални клетки. При ниско налягане и температура от 800 до 1000&nbsp;°С минералът претърпява превръщания, свързани с нарушаване на подреждането на СО<sub>3</sub>-групите, поради завъртането им. При налягане от 15 kbar и стайна температура той преминава в моноклинната модификация СаСО<sub>3</sub>(ІІ).<ref name="ИК">Иван Костов – „Минералогия“/изд. „Техника“/София/1993/ISBN 954-03-0112-2/стр.652</ref> Среща се във вид на зърнести агрегати (мрамори и варовици), плътни или влакнести маси (последните са известни като „копринен шпат“), сталактитовиден, [[оолит]]ен, [[корал]]овиден до землест и даже прашест. Видът на калцитовите кристали е извънредно разнообразен, като са познати повече от 600 прости форми – от тънко плочест до дългопризматичен, ромбоедричен или скаленоедричен.<ref name="ИК"/><ref name="Бургас"/> == Физически характеристики == * [[Цвят на минералите|Цвят]] — Обикновено бели или безцветни, но се срещат и светло оцветени в сив, розов, червен, зелен, син, жълт, кафяв, оранжев оттенък.<ref name="Бургас"/> Включвания от [[Дисперсия (химия)|тънкодисперсен]] [[пирит]] му придава зелена или черна окраска, от хлорит или [[никел]] – зелена, от [[хематит]] или киновар ([[цинобарит]]) – червена, от [[гьотит]] – жълта, от [[кобалт]] – розова.<ref name="Кальцит"/> * [[Цвят на чертата (минералогия)|Черта]] – бяла<ref name="Data"/> * Прозрачност – прозрачен, полупрозрачен до непрозрачен<ref name="Data"/> * Блясък – стъклен, перлен<ref name="Data"/> * [[Скала на Моос|Твърдост по скалата на Моос]] – 3<ref name="Бургас"/> * [[Относително тегло и плътност на минералите|Относително тегло]] – 2,7102(2) g/cm<sup>3</sup>, но варира в зависимост от примесите<ref name="ИК"/> * [[Цепителност]]<ref name="ИК"/> : – Съвършена по (10{{overline|1}}1), която се дължи на слабите връзки в халитоподобната му структура. : – Понякога е с отделност по (01{{overline|1}}2), съответстваща на полисинтетни ламели, получени при натиск с посока, еднаква с посоката на транслация в структурата. * [[Лом]] – мидест<ref name="Mindat"/> * Чупливост – крехък и чуплив<ref name="Data"/> * [[Молекулна маса|Молекулно тегло]] — 100,09 gm<ref name="Data">{{икона|en}} [http://webmineral.com/data/Calcite.shtml Mineral Data/General Calcite Information]</ref> * [[Радиоактивност]] – няма == Оптични свойства == * Тип – едноосен кристал<ref name="Все">{{икона|ru}} [http://wiki.web.ru/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D1%86%D0%B8%D1%82 Все о геологии/Кальцит]</ref> * [[Показател на пречупване]] – nω = 1,640-1,660; nε = 1,486<ref name="Все"/> * Максимално двойно лъчепречупване – δ = 0,154 – 0,174<ref name="Все"/> * Оптически релеф – нисък<ref name="Все"/> * [[Луминесценция]] – в зависимост от примесите някои калцити са луминесцентни * [[Флуоресценция]] - някои видове флуоресцират при облъчване с [[Ултравиолетово излъчване|ултравиолетови]] или [[Рентгеново лъчение|рентгенови]] лъчи или с [[електрон]]и, дори понякога и на слънчева светлина — в жълто, синьо, червено или зелено.<ref name="ИК"/><ref name="Data"/><ref name="Mindat"/> == Кристалографски свойства == [[Файл:A fossil shell with calcite.jpg|мини|250п|Черупка на [[фосил]] с калцитни кристали]] [[Файл:Adamite-Calcite-mz127a.jpg|мини|250п|Калцит с [[адамит (минерал)|адамит]] ([[Мексико]])]] [[Файл:Apatite-Calcite-46859.jpg|мини|250п|Калцит с включен в него шестостен от [[апатит]]]] * [[Кристална структура]] – тригонална хексагонална ({{overline|3}}2/m)<ref name="Mindat"/> * [[Сингония]] – тригонална<ref name="Бургас"/> * Пространствена група – R3c (R3 2/c)<ref name="Все"/> * Параметри на клетката – a = 4.9896(2) Å, c = 17.061(11) Å<ref name="Все"/> == Други характеристики == * Клас – карбонати<ref name="ИК"/> * Група – калцит-арагонитова<ref name="ИК"/> * [[Международна минералогическа асоциация|IMA статус]] – действителен, описан преди 1959 година<ref name="Data"/> * Название – 1845 година от J.C. Freiesleben<ref name="Mindat"/><ref name="Кальцит">{{икона|ru}} [http://www.rusmineral.ru/show.aspx?id=53 Русские минералы/Кальцит] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130321234141/http://rusmineral.ru/show.aspx?id=53 |date=2013-03-21 }}</ref> * Свързани минерали – гасперит, магнезит, отавит, родохрозит, сидерит<ref name="Mindat"/> * Типични примеси – Mn, Fe, Zn, Co, Ba, Sr, Pb, Mg, Cu, Al, Ni, V, Cr, Mo<ref name="Mindat"/> * Произход на името – от [[Латински|латинското]] ''calx'' (калкс), означаващо довеждане до прах чрез нагряване, използвано като име за [[Негасена вар|варта]].<ref name="Бургас">[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=nathist&page=encyc&enc=stones&eid=103 Регионален музей Бургас/Калцит - Calcit]</ref> * Особености – Характерна особеност на кристалния прозрачен калцит е способността му за [[двойно лъчепречупване]], като при това удвоява разглежданите през него предмети. Това му свойство се използва при изработването на [[Оптика|оптически]] прибори.<ref name="Бургас"/> == Употреба == Варовиците и мраморите, които са изградени от калцит, намират широко приложение като строителен облицовъчен материал, като [[флюс]] в [[Металургия|металургичната промишленост]], като суровина за получаване на вар, [[Селско стопанство|селскостопански]] добавки и други. Използва се в [[бит]]а, в [[Химическа промишленост|химическата]], стъкларската, [[Хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусовата]], хартиената промишленост, в оптиката.<ref name="Бургас"/> Воднобистрият калцит ([[исландски шпат]]), който представлява прозрачна, бездефектна разновидност със силен ефект на [[Двойно лъчепречупване|двойно пречупване на светлината]], се използва за [[поляризатор]]и и призми на [[микроскоп]]и и други оптични уреди.<ref name="Кальцит"/> == Находища == Най-големите находища на калцит се намират в [[Хелгустадир]] и [[Ескифиорд]] в [[Исландия]]. Там в продължение на много години е получаван калцит с много добри оптически качества. Там е намерен и най-големият калцитов кристал с размери 6/2 метра. Други находища в [[Европа]] са тези в [[Къмбърланд]] в [[Англия]], [[Конгсберг]] в [[Норвегия]] и [[Пшибръм]] в [[Чехия]]. При [[Фонтенбло]] до [[Париж]] се срещат т.нар. песъчливи калцити, представляващи калцит с около 50% [[пясък]]. Големи находища на оптически калцит има още в Източен [[Сибир]] и в Южна Африка.<ref name="ИК"/><ref name="Бургас"/> В [[Русия]] най-добри образци на калцит се добиват в [[Далнегорск]], [[Приморски край]].<ref name="Кальцит"/> Мраморен оникс се добива в [[Египет]], [[Алжир]], [[Мексико]] и [[Турция]].<ref name="Токмакчиева"/> В България най-добре оформени калцитови кристали и друзи, с голямо богатство на формите, се намират в хидротермалните жили в [[Бургас]]ките медни находища, [[Мадан]]ските и [[Лъки]]нските оловно-цинкови орудявания.<ref name="Бургас"/> [[Мрамор]]ите и варовиците са широко разпространени в [[Северна България]], [[Родопите]], [[Рила]], [[Пирин]]. В такива райони се формират пещери със сталактити и сталагмити.<ref name="Токмакчиева"/> == Източници == <references /> [[File:CALCITE - COLL. GEORGI ZLATARSKI.jpg|thumb|200 px| Калцит - колекция на [[Георги Златарски]], [[Национален природонаучен музей]]]] == Литература == * {{cite journal|url=https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog|author=[[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title=Материали по геологията и минералогията на България|journal=Периодическо списание на Българското книжовно дружество|publication-place=Средец|issue=3|year=1882|pages=[https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog/page/n513/mode/2up 112] – 115|accessdate=10 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 101]-107 |accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=480-488}} * {{cite book|edition=3|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|title=Минералогия|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|year=1973|oclc=859838412|pages=605 – 608}} *{{cite book|title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=282-286|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |publisher= Просвета |place=София |year= 1994 |pages=73|isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == *{{cite web |title= калцит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-5AB05-Calcite.html |accessdate= 26 април 2024}} * {{cite web |title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Минерали на калция]] [[Категория:Калциев карбонат]] [[Категория:Пещерни минерали]] [[Категория:Прозрачни материали]] 5laa4iae7upc2csuccmpg8w1hk249k7 0 53518 12214160 12213195 2024-04-25T14:37:29Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Минерал}}'''Доломитът''' е [[минерал]] с формула: CaMg(CO<sub>3</sub>)<sub>2</sub>.<ref>{{cite web |url= http://webmineral.com/data/Dolomite.shtml |title= Информация за Доломит (Dolomite) |publisher= webmineral |accessdate= 12 март 2024}}</ref><ref>{{cite web |url= http://www.mindat.org/min-1304.html |title= Информация за Доломит (Dolomite) |publisher= mindat.org |accessdate= 12 март 2024}}</ref> Често безцветен, бял или в различни нюанси.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/доломит/ | title = доломит | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 2023-04-05}}</ref> Показва преходи с други сложни [[карбонат]]и – част от [[магнезий|магнезия]] може да се замества от двувалентно [[желязо]] ([[анкерит]]) или от [[манган]] ([[кутнахорит]]). Реагира с киселини само когато е в прахово състояние. * Плътност 2,85 – 3 g/cm<sup>3</sup>. * Доломитът се използва в химическата промишленост – амониева селитра. '''Доломитът''' е също така название за [[седиментна скала|седиментна]] карбонатна скала, изградена от минералите доломит (присъствие над 50 %) и [[калцит]]. Бива седиментогенен (протодоломит), диагенетичен, хидротермален. В България характерен за средния [[триас]]. * Приложение – в металургията като [[флюс]], в [[циментова промишленост|циментовата промишленост]] и др. <gallery class="center" caption="Снимки на доломит"> DolomitaEZ.jpg|Доломит от Бразилия Dolomite-Magnésite- Navarre.jpg|Доломит и [[магнезит]] от Навара, Испания Dolomite La mure.jpg |Доломит и [[кварц]] от Франция Cinnabar on Dolomite.jpg|Доломит и [[цинобър]] </gallery> == Източници == <references/> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски| Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog/page/n517/mode/2up?view=theater 115] |accessdate= 8 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 107]- 110 |accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска| Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |pages=495-496}} * {{cite book|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|title=Минералогия|edition=3|year=1973|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|oclc=859838412|pages=615}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=226-229|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 63 |isbn= 954-01-0403-3}} ==Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса|title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} *{{cite web |title= доломит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-5AB10-Dolomite.html |accessdate= 25 април 2024}} {{мъниче|геология}} [[Категория:Минерали на калция]] [[Категория:Седиментни скали]] [[Категория:Минерали на магнезия]] mdco5am6uantmuk15lyxa3s0qjy2xnt 0 53550 12214786 12196267 2024-04-26T06:46:42Z Motekov 141057 /* Литература */ wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}}{{минерал}} '''Смитсонитът''' (ZnCO<sub>3</sub>) е вторичен [[минерал]] на [[цинк]]а от групата на [[калцит]]а. Наречен е в чест на Дж. Смитсон, основателя на [[Смитсонов институт|Смитсоновия институт]] във Вашингтон. Смитсонитът е бил смятан за [[хемиморфит]], но по-късно се разбира, че те са два различни минерала, които си приличат на външен вид. Среща се в асоциация със [[сфалерит]] в зоната на окисление на редица оловно-цинкови находища.[[Файл:CadmianSmithsonite.jpg|мини|Смитсонит]] == Литература == *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 110] |accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=499-502}} * {{cite book|edition=3|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|title=Минералогия|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|year=1973|oclc=859838412|page=|pages=617 – 618}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав |chapter= Смитсонит Smithsonite |title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=566-567|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page=176 |isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == * {{cite web |title= смитсовнит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url=https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-5AB05-Smithsonite.html |accessdate= 26 април 2024}} {{мъниче|минерал}} [[Категория:Минерали на цинка]] [[Категория:Карбонатни минерали]] [[Категория:Тригонални минерали]] cgfhg13uv9gxx5bzmcobigrgodbts1r 12214787 12214786 2024-04-26T06:46:57Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}}{{минерал}} '''Смитсонитът''' (ZnCO<sub>3</sub>) е вторичен [[минерал]] на [[цинк]]а от групата на [[калцит]]а. Наречен е в чест на Дж. Смитсон, основателя на [[Смитсонов институт|Смитсоновия институт]] във Вашингтон. Смитсонитът е бил смятан за [[хемиморфит]], но по-късно се разбира, че те са два различни минерала, които си приличат на външен вид. Среща се в асоциация със [[сфалерит]] в зоната на окисление на редица оловно-цинкови находища.[[Файл:CadmianSmithsonite.jpg|мини|Смитсонит]] == Литература == *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 110] |accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=499-502}} * {{cite book|edition=3|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|title=Минералогия|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|year=1973|oclc=859838412|page=|pages=617 – 618}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав |chapter= Смитсонит Smithsonite |title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=566-567|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page=176 |isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == * {{cite web |title= смитсонит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url=https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-5AB05-Smithsonite.html |accessdate= 26 април 2024}} {{мъниче|минерал}} [[Категория:Минерали на цинка]] [[Категория:Карбонатни минерали]] [[Категория:Тригонални минерали]] 2oyli7y7g419djz8c4n9je1e1taa7rg 12214789 12214787 2024-04-26T06:49:00Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}}{{минерал}} '''Смитсонитът''' (ZnCO<sub>3</sub>) е вторичен [[минерал]] на [[цинк]]а от групата на [[калцит]]а. Наречен е в чест на Дж. Смитсон, основателя на [[Смитсонов институт|Смитсоновия институт]] във Вашингтон.<ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав |chapter= Смитсонит Smithsonite |title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=566-567|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> Смитсонитът е бил смятан за [[хемиморфит]], но по-късно се разбира, че те са два различни минерала, които си приличат на външен вид. Среща се в асоциация със [[сфалерит]] в зоната на окисление на редица оловно-цинкови находища.[[Файл:CadmianSmithsonite.jpg|мини|Смитсонит]] == Бележки == {{reflist}} == Литература == *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 110] |accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=499-502}} * {{cite book|edition=3|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|title=Минералогия|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|year=1973|oclc=859838412|page=|pages=617 – 618}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав |chapter= Смитсонит Smithsonite |title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=566-567|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page=176 |isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == * {{cite web |title= смитсонит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url=https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-5AB05-Smithsonite.html |accessdate= 26 април 2024}} {{мъниче|минерал}} [[Категория:Минерали на цинка]] [[Категория:Карбонатни минерали]] [[Категория:Тригонални минерали]] lfh69s6dpkctgthgfumzd0xhc6ksq72 0 53619 12214464 12021350 2024-04-25T21:23:12Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|табла|Табла}} {{Игра |име = Табла |друго_име = Backgammon |картинка = Backgammon lg.png |описание =Модерна дъска за игра |играчи = 2 |подготовка = 10 – 30 секунди |продължителност = от 5 до 30 минути |сложност = средна |стратегия = висока |случаен_елемент = късмет (зар) |умения = стратегическо мислене, наблюдателност |общомедия = Backgammon }} '''Таблата''' е настолна [[игра на дъска]] със [[зар]]ове, която е сред най-древните игри в света. Играе се с пулове, които се местят според резултата от хвърлянето на зарове, като един от двамата играчи печели, когато премахне всички свои пулове от дъската. Съществуват множество разновидности на таблата с някои вариации в правилата за игра. Макар че в играта има елемент на случайност, в дългосрочен план стратегията играе по-важна роля.<ref>{{Citation |title=''www.backgammon.org, Backgammon Luck Vs. Backgammon Skill'' |url=http://www.backgammon.org/articles/backgammonluckskill |accessdate=2012-09-24 |archivedate=2011-03-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110314131358/http://www.backgammon.org/articles/backgammonluckskill }}</ref> След всяко хвърляне на заровете, играчите трябва да избират между множество възможности за придвижване на пуловете и да предвиждат насрещните ходове на противника. В играта има установен набор от често използвани тактики и ходове. Подобно на [[шахмат]]а, таблата е предмет на изучаване на [[информатика]]та<ref>[http://www.life123.com/hobbies/games/backgammon/backgammon-research-what-have-scientists-learned.shtml ''www.life123.com, Backgammon Research: What Have Scientists Learned'']{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>, в резултат на което съществува разработен софтуер за игра на табла, способен да победи и играчи на световно ниво.<ref>[http://news.google.com/newspapers?nid=1696&dat=19790719&id=RtoeAAAAIBAJ&sjid=-0YEAAAAIBAJ&pg=6627,2807132 ''www.news.google.com, Electronic whiz beats backgammon champ'']</ref> == История == === Персия === [[Файл:Old Backgammon Vasa Edit.jpg|мини|ляво|250п|Дъска, намерена на потъналия кораб „Васа“]] Разкопки в [[иран]]ския град Шахри Сухте ({{lang|fa|شهر سوخته}}, буквално ''Изгореният град'') свидетелстват за съществуването на играта повече от пет хиляди години. Сред откритите артефакти са два зара и шестдесет пула, за които иранските археолози считат, че предхождат с около двеста години намерената в Царските гробници в [[Ур]] дъска за табла. Любопитно е, че дъската от Шар-и-Сохта съдържа гравюра, напомняща извивките на [[змия]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.payvand.com/news/04/dec/1029.html |заглавие=''www.payvand.com, World's Oldest Backgammon Discovered In Burnt City'' |достъп_дата=2013-07-03 |архив_дата=2010-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101129194822/http://www.payvand.com/news/04/dec/1029.html }}</ref><ref>[http://www.iranicaonline.org/articles/board-games-in-pre-islamic-persia ''www.iranicaonline.org, BOARD GAMES in pre-Islamic Persia'']</ref> По отношение на първите писмени доказателства за предшествениците на играта, проф. Турай Дарие пише: <ref>''2006, Турай Дарие. Backgammon in Medieval Islamic Civilization; стр. 88 – 89''</ref> {{цитат|Играта на табла е спомената за пръв път в книгата Вайрагясатака на Бхартрихари (стр. 39), съставена в края на шести или началото на седми век н.е. Употребата на зарове в тази игра е още един признак за нейните индийски корени, тъй като игрите на зарове и изобщо хазартните игри били сред любимите развлечения в Индия. Правилата на играта обаче за пръв път се появяват в текста на средноперсийски език ''Wızarisnı Catrang ud Nihisnı New Ardaxsır'' (в превод: Обяснение за шахмата и изобретяването на таблата), написан по времето на сасанидския цар Хосров I.}} [[Файл:Codex Manesse 262v Herr Goeli.jpg|мини|250п|Играчи на табла от [[Манески кодекс|Манеския кодекс]]]] В написаната през XI век епопея Шах-наме персийският поет [[Фирдоуси]] свързва изобретяването на таблата с физик на име Борзуя. Поетът описва среща между [[физика]] и един [[раджа]]. Раджата представил шахмата, а Борзуя играта „Нард“, играна със зарчета от [[слонова кост]] и тиково дърво.<ref>''1943, Чарлз Уилкинсън. Chessmen and Chess; стр. 271 – 279''</ref><ref>''1952, Харълд Мурай. A History of Board-Games Other than Chess. ISBN 0-87817-211-4''</ref> Днес наименованието за персийската версия на таблата е именно „Нард“, която в известна степен се отличава от нея.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.iranian.com/Alimagham/2006/February/Backgammon/index.html, |заглавие=''www.iranian.com, Backgammon, or Takheth Nard'' |достъп_дата=2013-07-03 |архив_дата=2012-12-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121203214850/http://www.iranian.com/Alimagham/2006/February/Backgammon/index.html, }}</ref> === Египет и Месопотамия === Игрите на дъска съществуват от хилядолетия в [[Древен Египет]] и [[Югозападна Азия]]. Древноегипетската игра „Сенет“ е открита заедно с илюстрации от Египетските кралски гробници.<ref>''1946, Уилям Хайес. Egyptian Tomb Reliefs of the Old Kingdom; стр. 170 – 178''</ref> В гробницата на [[Тутанкамон]] са открити игри, датиращи от около 1500 г. пр. Хр. Те много приличали на таблата, а същите били открити и в [[Кипър]], който в онези години бил египетска колония. По [[рисунка|рисунки]] от египетските гробници, изобразяващи процеса на игра, можем да съдим, че тази игра била играна не само от хора с аристократично потекло, но и от обикновени такива. Възможно е играната в [[Месопотамия]] „Кралска игра на Ур“ също да е предшественик на игрите, познавани от нас днес. === Източна Азия === [[Файл:Backgammon set,around the 10th century, China.JPG|мини|Игра на табла от десети век]] Таблата е била известна в [[Китай]]（позната като „Шуанглу“, на [[китайски език|китайски]]: 双陆), като в книга, написана през периода на династия [[Сун]] (1127 – 1279), са описани над десет варианта. С времето е била заместена от други игри като китайския шах и постепенно интересът към нея затихнал.<ref>[http://news.cctv.com/special/zgctty/20070605/107991.shtml ''www.news.cctv.com, (博弈篇)舶来棋戏——双陆'']</ref> Счита се, че японската „Сугороку“ е пренесена от Китай през VI век. Имайки предвид, че е хазартна игра, тя няколко пъти е обявявана за нелегална.<ref>[http://www.sugoroku.net/history_e/history6.html ''www.sugoroku.net, Origin of Sugoroku in Japan'']</ref> През ерата Едо се появила новата игра „Чу Хан“: подобно на ситуацията в Китай, интересът към „Сигуроку“ намалял. По-късно, към XIII век, играта „[[Го]]“, преди играна само от аристокрацията, предизвикала интерес и у другите.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nihonkiin.or.jp/lesson/knowledge-e/history03.htm |заглавие=''www.nihonkiin.or.jp, History of Go in Japan: part 3'' |достъп_дата=2013-07-03 |архив_дата=2015-03-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150320112331/http://www.nihonkiin.or.jp/lesson/knowledge-e/history03.htm }}</ref> [[Файл:Roman Game of 12 Lines Board - Aphrodisias.jpg|мини|ляво|250п|Поле за играта на дванадесет линии]] === Европа === „Jeux de tables“ (игри на табла), предшественици на модерната табла, се появяват във [[Франция]] през XI век и се превръщат в едно от любимите занимания на комарджии. Френският крал Луис IX, известен още като Свети Луис, официално забранил да се играят такива игри.<ref>''1983, Мередит Лилич. The Tric-Trac Window of Le Mans; стр. 23 – 33''</ref> Тези игри добиват популярност в [[Германия]] през XII век, а век по-късно не подминават и [[Исландия]]. През 1283 г. монархът [[Алфонсо X]] (Кастилия, Испания) написва книгата „Libro de los juegos“ (Книга на игрите), в която описва в около сто цветни страници игри от рода на шаха и различни варианти на таблата.<ref>''1990, Дженс Уолесен. Sub specie ludi...: Text and Images in Alfonso El Sabio's Libro de Acedrex, Dados e Tablas; стр. 277 – 308''</ref> Това е и първият известен правилник за таблата. „Todas Tablas“ напомня таблата с идентичната стартова подредба на пуловете и правилата на игра. Играта застига [[Швеция]] през XVII век. На потъналия кораб „Васа“ са открити дъска и пулове, собственост на екипажа. Дъски за табла включват в картините си много художници: [[Адриан ван Остаде]], [[Йеронимус Бош]], [[Питер Брьогел Стария]], [[Ян Стен]]. Сред оцелелите художествени изображения са „Триумфът на смъртта“ на Брьогел и „Картоиграчи“ на [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]]. [[Файл:Hoyle-backgammon.png|мини|250п|''Кратък трактат на таблата'', Едмънд Хойл]] ==== Великобритания ==== През XVI век законите на кралицата и църковните регламенти забранявали играта, но към XVIII век таблата става популярна сред духовенството.<ref>''1952, Харълд Мурай. 6: Race-Games. ISBN 0-87817-211-4''</ref> През 1743 г. Едмънд Хойл публикува „Кратък трактат на таблата“, в който описва правилата и някои стратегии. Думата ''backgammon'' в съвременния английски език най-вероятно произлиза от ''back'' и думата за „игра“ на средноанглийски ''gamen''. Най-ранната употреба на думата, документирана от Оксфордския речник, е през 1650 г.<ref>''1989, Оксфордски английски речник''</ref> ==== Гърция ==== Таблата е популярна в [[Гърция]]. Наричат играта „Тавли“, произлязло през византийски времена от думата „табула“.<ref>''1948, Федон Кукулес. Vyzantinon Vios kai Politismos 1. Collection de l'institut français d'Athènes; стр. 200 – 204''</ref> Често се играят три разновидности: * „Портес“: Подредбата на пуловете и правила еднакви с таблата, няма удвояващ куб и тройните победи се броят за двойни; * „Плакото“: Игра, при която един пул може да затапи друг (вж. по-долу Тапа); * „Февга“: Игра, при която един пул извършва ролята на капия (вж. по-долу Гюлбара). Както в България, тези игри се играят една след друга, в мачове по три, пет или седем точки.<ref>[http://www.bkgm.com/variants/Tavli.html ''www.bkgm.com, Tavli (Greek Backgammon)'']</ref> ==== Италия ==== Древните римляни играли редица игри наистина близки до таблата. „Ludus duodecim scriptorum“ (Игра на дванадесет линии), за разлика от таблата, имала три реда и се играела с три зара, според които местели пуловете. До наши дни е оцелял малък текст, разкриващ информация за играта.<ref>''1934, Роланд Остин. (I) Roman Board Games. Greece & Rome; стр. 24 – 34''</ref> „Tabulae“ (''Табула''), известна и с името „Alea“ (зар), е вариант на „Ludus Duodecim Scriptorum“ и бил премахнат средният ред. Макар в игра да остава и третият зар, 24-те полета са причината „Табула“ да се доближава повече до днешната табла, отколкото своя събрат.<ref>''1935, Роланд Остин. (II) Roman Board Games. Greece & Rome; стр. 76 – 82''</ref><ref>''1934, Остин Роланд. Zeno's Game of τάβλη; стр. 202 – 205''</ref> Говори се, че император Клавдий е написал книги за играта, но нито една книга не е намерена. === Турция === Играта е популярна и в [[Турция]], където, както в България, често заровете са наричани с техните персийски имена (вж. Комбинации от зарове и техните имена). === Любопитни (исторически) факти === * Крал [[Ричард Лъвското сърце]] трябвало да реши как да се справи със слабостта на войската към хазарта. Затова било постановено със закон – никой с чин по-нисък от рицар да не може да играе и залага.<ref>[http://www.thegoodgamblingguide.co.uk/games.htm ''www.thegoodgamblingguide.co.uk, Gamling Games from The Good Gambling Guide'']</ref> * Английският кардинал [[Томас Уолси|Уолси]] заповядал да бъдат изгорени всички дъски за табла. Напук на тази заповед, хората продължили да играят табла, като я правели да изглежда като книга. Сгъваема по средата, на вид дъската на таблата изглеждала точно като затворена книга и можело да се скрие на рафтовете между книгите.<ref>[http://www.museumofchildhood.org.uk/collections/games/backgammon/ ''www.museumofchildhood.org.uk, Backgammon'']</ref> * Докато популярността на таблата изглеждала, че намалява, в Европа се разпространил нов неин вариант, наречен „Трик-Трак“. Тази игра добила популярност в двореца на [[Луи XIV]], [[Луи XV]] и [[Луи XVI]], но повечето дъски за игра на „Трик-Трак“ били унищожени по време на Френската революция, смятани за символ на монархията.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://booksongaming.com/trictrac/ |заглавие=''www.booksongaming.com, The Trictrac Home Page'' |достъп_дата=2013-07-05 |архив_дата=2021-10-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211026210021/https://booksongaming.com/trictrac/ }}</ref> * Известно е, че по време на съставянето на Декларацията за независимост в Съединените щати [[Томас Джеферсън]] нерядко си отпочивал, играейки табла. В своя дневник записвал победите и загубите от игрите си.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.backgammon-tour.com/the-backgammon-game-conquers.html |заглавие=''www.backgammon-tour.com, The Backgammon Game Conquers the USA'' |достъп_дата=2013-07-05 |архив_дата=2013-06-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130613121640/http://www.backgammon-tour.com/the-backgammon-game-conquers.html }}</ref><ref>{{Citation |title=''www.onlinebackgammonsite.com, History of Backgammon'' |url=http://www.onlinebackgammonsite.com/backgammon-history/ |accessdate=2013-07-05 |archivedate=2013-09-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130921060114/http://www.onlinebackgammonsite.com/backgammon-history/ }}</ref> * [[Чарлз Дарвин]] играел почти всеки ден табла с жената и децата си в дома си, намиращ се в провинция Кент. Неговият син пише: {{цитат|След вечеря той играеше табла с майка ми, всяка вечер играеха по две игри, като отбелязваха и пазеха резултата след всяка игра – това му беше най-интересно. Той се запали по тази игра и почти се вманиачи, като недоволстваше заради своя лош късмет със заровете и избухваше, когато майка ми имаше късмет в играта.<ref>[http://www.hardyhuebener.de/engl/geschichte.html ''www.hardyhuebener.de, Tabular History of Backgammon'']</ref>}} * Керъл Кроуфорд, съпругата на Джон Кроуфорд, става първата жена-световен шампион по табла през 1973 г.<ref>John Crawford. ''[http://www.backgammoned.com/john_crawford.asp The Table Games Genius]''. www.backgammoned.com.</ref> * На делото срещу Тед Бар в щата Орегон, съдия Стивън Уолкър определя, че „таблата е игра не на късмет, а умение“. По време на четиридневния процес, Пол Магрил бил привикан като свидетел и успял да убеди съдията относно важността на фактора „умение“ в играта на табла.<ref>[http://www.bkgm.com/articles/BackgammonTimes/LuckVsSkill-TrialOfTedBarr/index.html ''www.bkgm.com, The Trial (and Tribulations) of Oregon Promoter Ted Barr'']</ref> * Откриващият играта ход 6 – 5: 24/13 е наричан „скок на любовника“ (англ. ''lover's leap'').<ref>[http://www.bkgm.com/gloss/lookup.cgi?lovers+leap ''www.bkgm.com, Lover's Leap'']</ref><ref>{{Citation |title=''www.funtrivia.com, Basic Backgammon Vocabulary'' |url=http://www.funtrivia.com/en/subtopics/Basic-Backgammon-Vocabulary-311599.html |accessdate=2013-09-14 |archivedate=2012-08-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120828132936/http://www.funtrivia.com/en/subtopics/Basic-Backgammon-Vocabulary-311599.html }}</ref> == Правила == [[Файл:Bg-movement.svg‎|мини|ляво|250п|Посока на придвижване на пуловете по дъската]] Всеки от двамата играчи на табла започва играта с определен брой пулове с даден цвят, които са подредени по предварително зададен начин. Целта на играчите е да изведат от дъската собствените си пулове, преди противникът да успее да направи това.<br>Тъй като времето за отделна игра е относително кратко, често се играят поредици от игри, в които победител е играчът, постигнал определен брой точки. С някои изключения, правилата за интерпретиране на заровете и за свободно движение са еднакви при всички варианти: [[Файл:Disc Plain blue dark.svg|5п]] всеки играч има право да мести два пъти при различни стойности на заровете (например 6 и 1) и четири пъти при еднакви стойности на заровете – „чифт“ (например 2 и 2);<br> [[Файл:Disc Plain blue dark.svg|5п]] два (четири) пула се местят на толкова позиции, колкото показват заровете. Няма ограничение за заетостта на междинните позиции, но крайната трябва да е свободна, заета от собствени пулове, или от уязвим противников пул;<br> [[Файл:Disc Plain blue dark.svg|5п]] един пул може да се мести повече от веднъж при условие, че всяко местене е валидно;<br> [[Файл:Disc Plain blue dark.svg|5п]] когато всички пулове се съберат в последния сектор по посоката на движение, те могат да се местят извън дъската (позиция 25);<br> [[Файл:Disc Plain blue dark.svg|5п]] побеждава този играч, който пръв извади от игра всичките си пулове. Ако успее да го направи преди другият да е извадил пул, печели две точки. Такава победа е наричана „марс“ (понякога „[[марсилеза|марс-илеза]]“). При всяка от разновидностите има различни вариации в началните позиции, посоката на въртене, условията за валидност на местене и отиграване на чифт. === Разположение === От всяка страна на дъската са разположение 12 удължени триъгълника, наричани позиции. Те се разглеждат като свързани по един от надлъжните ръбове на дъската, образувайки подковообразна верига, и са номерирани от 1 до 24. Двамата играчи придвижват пуловете си в противоположна посока – единият от позиция 1 към позиция 24, а другият от 24 към 1.<ref>''2002, Бил Робърти. Backgammon for Winners. ISBN 1-58042-043-5''</ref> Позиции 1 – 6 представляват собственото поле на един играч, а 7 – 12 – външно поле. === Движение === В началото на играта всеки от играчите хвърля един зар и този с по-голям резултат започва пръв да придвижва пуловете си, като<br>използва двете получени числа. При еднакъв резултат хвърлянето се повтаря – по този начин първият ход не може да бъде чифт.<br>След това играчите се редуват, хвърляйки по два зара в началото на всеки ход.<ref>''2001, Албърт Морхед. Hoyle's Rules of Games. ISBN 0-451-20484-0''</ref> [[Файл:Backgammon example.ogv|мини|250п|Видеоклип, показващ игра на табла]] След хвърлянето на заровете играчът трябва, ако това е възможно, да придвижи свои пулове, според получените две числа.<ref>[http://fortegames.com/ngames.php?gt=G ''www.fortegames.com, Правилата на играта табла'']</ref> Например, ако играчът хвърли 6 и 3 (записвано като 6 – 3), той трябва да придвижи един пул с шест позиции напред и друг или същия пул с три позиции напред. Един и същ пул може да бъде придвижван два пъти, стига придвижванията да са отделни – шест и след това три или обратното, три и след това шест. Ако играчът хвърли две еднакви числа (чифт), той трябва да играе всеки от заровете по два пъти. Например, при хвърляне на 5 – 5 играчът може да придвижи до четири пула с пет позиции напред. При всяко хвърляне, ако играчът може да се придвижи с двете хвърляния, той е длъжен да го направи.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.kakvo.org/igrata-tabla-vidove-tabli-i-pravila-za-obiknovena-tabla/igri/statia |заглавие=''www.kakvo.org, Играта табла. Видове табли и правила за обикновена табла'' |достъп_дата=2013-06-29 |архив_дата=2014-02-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140202222940/http://www.kakvo.org/igrata-tabla-vidove-tabli-i-pravila-za-obiknovena-tabla/igri/statia }}</ref> Ако играчът не може да придвижи свой пул с получения брой позиции, ходът приключва и редът за хвърляне преминава към противника. Ако може да се използва или едното, или другото получено число, играчът е длъжен да се придвижи с по-голямото. При извеждане на пулове от дъската трябва да се използва точен брой ходове (необходимият брой за достигане на фиктивната позиция 25), освен ако няма пул, който да може да бъде изведен с толкова голям резултат – в този случай се извежда пул от най-високата позиция. Ако резултатът от един зар не може да бъде изпълнен, но движение с резултата от другия би позволило това, движението от втория зар е задължително. === Удвояващ куб === [[Файл:Backgammon DoublingCube.jpg|мини|ляво|250п|Удвояващ куб]] При игра на залози влиза в употреба удвояващият (контриращ) куб, съдържащ на себе си числата 2, 4, 8, 16, 32 и 64. Той показва общото удвояване на залога в играта. Някой от играчите може да предложи удвояване на залога чрез завъртането на куба, започващ с номер 64. Другият играч може да приеме или подаде „оставка“ (неустойка) в играта. Правото да удвои има последният приел. Удвояването може значително да повиши залозите в играта.<ref>[http://www.mywin.com/bg/bg_how_to_play.html ''www.mywin.com, Как да играя табла'']{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Щом в играта се използва удвояващ куб, всеки играч започва своя ход с избор – да хвърли заровете (и да направи обичаен ход) или да предложи удвояване. Ако е предложено удвояване, опонентът решава дали да го приеме, като умножи текущата стойност на куба по 2, или да го отхвърли, което води до загуба на текущата игра; тогава точките на куба се добавят към резултата на победителя. Победата „марс“ не се зачита при отказ на предложение за удвояване.<ref>[http://brainking.com/bg/GameRules?tp=23 ''www.brainking.com, Правила на играта (Табла)'']</ref> Удвояващият куб може да бъде преместван при единия или другия играч по време на партията. Ако той се намира по средата, това означава, че всеки един може да избере дали да удвои, преди да хвърли зара. ==== Контриране ==== При приемане на удвояващ куб играчът има право да контрира (англ. ''beaver'') удвояването на противника. В този случай удвояващият куб се учетворява, така да се каже, и остава при приелия удвояването играч. ==== Правило на Кроуфорд ==== Ако на играч му остава една точка до спечелването на мача, никой от двамата играчи няма право да удвоява в решаващата партия. Ако водещият в резултата към момента не спечели мача, а същевременно противникът няма достатъчно точки, за да го спечели, то в следващите партии играчите отново имат право да контрират.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://anafeds.com/bg/rules.php |заглавие=''anafeds.com, Правила на Табла'' |достъп_дата=2018-11-05 |архив_дата=2018-11-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181106132157/https://anafeds.com/bg/rules.php }}</ref> === Предотвратяване на измами === За да бъде намалена вероятността от измама, някои комплекти за табла включват прецизни зарове плюс чаша за зарове.<ref>''2008, Крис Брей. Backgammon for Dummies. Джон Уилей и сие; стр. 13 и 224. ISBN 978-0-470-69456-5''</ref> По този начин се предотвратява прилагане на трикове върху зара, което е главният начин за измама при игра лице в лице.<ref>''1845, Джонатан Грийн. An exposure of the arts and miseries of gambling; стр. 203''</ref> Срещан метод за измама при онлайн игра е използването на компютърна програма с цел откриване на оптимални ходове; за да се преборят с това, много уебсайтове включват в състава си софтуер за сравнение на ходовете, идентифициращ моментите, когато ходовете на играч напомнят тези на компютърна програма. Оттогава онлайн измамите в таблата са ако не невъзможни, то поне далеч по-трудни за реализиране. == Разновидности == В България са познати четири вида игри в зависимост от правилата: „обикновена“ или „права“ табла, „челеби“, „[[гюлбара]]“ и „[[Тапа (игра)|тапа]]“. И при четирите се играе върху [[дъска (табла)|дъска]] (табло за игра), която е разделена на 4 сектора по 6 позиции. Използват се 2 [[зар]]а. Всеки от играчите има по 15 [[пул (средство за игра)|пула]] в различен цвят, които трябва да премести между 24 позиции на дъската според числата, които показват двата зара. Целта е най-бързо да се придвижат пуловете по полета и да се извадят от [[игра]]та.<ref>{{Citation |title=''www.on-line-backgammon.com, Табла: видове табла и правила'' |url=http://www.on-line-backgammon.com/bg/backgammon.articles/_bgmnb05vNw05XLpf.htm |accessdate=2013-06-29 |archivedate=2011-01-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110129010456/http://www.on-line-backgammon.com/bg/backgammon.articles/_bgmnb05vNw05XLpf.htm }}</ref> === Обикновена табла === При първоначалната подредба всички пулове са на дъската – 2 броя на позиция 24, 5 броя на позиция 13, 3 броя на позиция 8 и 5 броя на позиция 6. За единия играч позиция 24 е в горния десен ъгъл на дъската и той мести своите пулове в посока на въртене срещу часовниковата стрелка. За другия играч позиция 24 е в горния ляв ъгъл на дъската и той мести своите пулове в посока на въртене по часовниковата стрелка. Така позиция 1 на всеки играч е 24-та за другия, 6-ата съответства на 19-а и 12-а на 13-а. Пул може да се мести ако крайната позиция е празна, заета от един или повече собствени пулове, или от един противников пул. В последния случай противниковият пул се „удря“ или „избива от игра“. Играч, който има пулове извън игра е длъжен да ги вкара в игра на позиции 24 до 19 (1 до 6 за противника) в зависимост от хвърления зар. Други пулове не могат да бъдат местени докато всички не са вкарани в игра. Изваждането на пул от играта води до загуба на ходове от повторно местене и неизползване при блокиран пул извън игра. Защита се осигурява чрез събиране на повече от един пул върху позиция – изграждане на „[[капия (табла)|капия]]“ ([[кула]]). Построяването на няколко „капии“ защитава собствените пулове и ограничава ходовете на противника, но намалява възможните местения при следващи ходове. В някои варианти на компютърна табла е възможно умножаване на броя точки при победа. Всеки от играчите може да предложи удвояване на бъдещия резултат. Ако другият играч приеме, победителят в играта ще получи 2 (при „марс“ 4) точки, а ако откаже се признава за загубил. Приелият играч има право да поиска ново удвояване. Общият брой удвоявания може да е до 6 (по 3 на играч) и крайният резултат да достигне 64 (128). ==== Стратегия ==== ===== Основни стратегии в таблата ===== Преди да се разглеждат похватите на борба (стратегии) в таблата, трябва да се помни, че тя е игра на надбягване. Всички стратегически похвати са подчинени на главната цел – да приберете пуловете си в собственото си поле преди противника и да си ги вземете пръв. Ако сте напред в надбягването, прекратяването на контакта и захвърлянето на всички други стратегии, за които ще стане дума, е безусловно най-добрата стратегия, ако зарът ви поднесе такава възможност. * '''Надбягване''': Провеждайки тази ОСНОВНА СТРАТЕГИЯ – надбягването, двамата противници зависят от хвърлените зарове, но и от начина, по който ги отиграват. * ''' Удряне''': Ако ударите противников пул, вие ще спечелите в допълнение на бройките от хвърления си зар, бройките, с които ще бъде върнат назад бития противников пул. Биенето – това е стратегия.<br>Освен мителшпилните или дебютни варианти, коиито поднасят подобен шанс, има и редица целенасочени похвати-стратегии за постигане на удар.<br> # Игра на задържане. Когато противникът е напред в надбягването, но вие имате котва – капия в неговата позиция, вие се стремите да поставяте препятствия пред безопасното му прибиране и изчаквате гол, който да целите.<br> # Когато сте много назад и имате поне 2 капии в противниковата къща, е възможна играта бекгейм – ариергардна битка, при която има по-голям шанс да ударите противников пул, но след като бъде бит, по-трудно се задържа, а и рискът да загубите марс или тройна е много по-голям. * ''' Принуждаване противника да „хаби бройки“''': Това са хвърлени зарове, които не могат да се отиграят въобще или не могат да се отиграят частично. Принуждаване към хабене – това е стратегия.<br>Принуждаването на противника да хаби бройки поради невъзможност да отиграва заровете се осъществява по различен начин. # Например, ако при взимането на пуловете, противникът има 6 пула на единицата, а Вие по два на единицата, двойката и тройката си, Вие сте формално 6 бройки назад, но вероятно ще ги вземете пръв, ако сте на ход. Ако в предишната игра той не бе трупал пулове на единицата (хабил), щеше да е взел повече пулове и сега щеше да е фаворитът при взимането.<br>Хабенето е една от многото причини да се избягва хващането на „желязната“ неразрушима първа капия в собственото табло.<br>Наличието на дупки, особено на 4 и 5 пункт в собствената къща е предпоставка за трупане на пулове на единицата, когато се хвърлят тези числа при взимането. # Ако блокирате един или повече противникови пула, и ги държите достатъчно дълго зад блокадата, може да принудите противника да не може да изиграе хвърлените зарове и по този начин да спечелите бройки в надбягването. Блокадата може да бъде пълна-шесторна или непълна – петорна или по-малка, пробита и т.н. Понякога и непълна блокада принуждава противника да хаби. От друга страна блокадата е безсмислена, когато ако имаме огромно предимство в надбягването. Тогава се стремим да прекъснем контакта и безопасно да вземем оставащите пулове. # Ако биете противников пул, ''шансът му да влезе'' при следващото хвърляне е (36-x2)/36 където x2 е квадратът на броя на заетите от вас капии в собствената ви къща. Всеки път, когато противникът не влезе, той не може да играе хвърлените зарове и ги губи – хаби. При заети 6 капии (пълна къща) х=6, числителят на тази дроб става нула – т.е. битият пул не може да влезе и играта на противника е замразена докато не отворите капия. # Когато провеждате блиц, вие се ползвате междувременно с шансовете описани във (в), и целите да изхвърлите един или повече противникови пулове зад бързо увеличаващата ви се блокада, предотвратявайки влизането му и с това замразявайки играта на противника. Блицът е ефикасен, но и много рискован похват.<ref>[http://svilo.com/bulgari/strategy.htm svilo.com]</ref> ===== Теория на дебюта ===== {{основна|Дебют (табла)}} Подобно на шахмата, дебютът в таблата представлява съвкупността от откриващите играта ходове. Тези ходове са предмет на проучване на теорията на дебюта в таблата. Теорията не е проучена толкова подробно, колкото шахматната, която е разгледана детайлно, като причината за това е, че в таблата има 21 възможни изхода, правейки „разгъването“ на дървото на възможните позиции далеч по-бързо и лесно в сравнение с шахмата. С течение на времето е постигнат консенсус между играчите на табла по отношение на предпочитаните ходове при откриване на партия. С появата на невронните мрежи, мненията по отношение на темата кои са най-добрите откриващи ходове са се променили. === Челеби === Правилата на игра при „челеби“ са идентични с тези на обикновената табла<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://anafeds.com/bg/rules.php |заглавие=''anafeds.com, Правила на Челеби'' |достъп_дата=2018-11-05 |архив_дата=2018-11-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181106132157/https://anafeds.com/bg/rules.php }}</ref>, с изключение на това, че чифтовете се „доиграват“. Особеното при доиграването на чифт е, че освен четирите местения с посочената дължина играчът играе и всички следващи чифтове в нарастващ ред до 6, т.е. ако е хвърлил 4 – 4 ще играе четири местения с дължина 4, четири местения с дължина 5 и четири местения с дължина 6 (най-много местения се правят при 1 – 1). Ако не може да доиграе даден чифт противникът му го доиграва. Незапочнат чифт (без валиден ход с основната дължина) и различни стойности не се доиграват. В повечето варианти чифтове се играят до шестици на третия и следващите ходове. Ограничението се налага, за да се даде възможност на играчите са запълнят поне частично началния си сектор и да могат да местят пулове – малък чифт в първите ходове може да доведе до пълно блокиране на противниковия сектор и загуба на стратегически елемент в играта. === Гюлбара === [[Файл:Gul bara setup.jpg|мини|250п|Стартова подредба на пуловете при игра на гюлбара]] {{основна|Гюлбара}} При „гюлбарата“ (понякога „диобара“, „дьобара“ или „дюбара“) пуловете се местят в посока от 24 към 1 за всеки играч. Всички пулове първоначално са на позиция 24, но обикновено там са сложени само два (понякога три), а другите са до дъската или в ръката на играча. Позиция 24 е в горния десен ъгъл за единия играч и в долния ляв ъгъл за другия. Защитата на позиция става само с един пул и няма изваждане от игра на противниковите чрез удар.<ref>{{Citation |title=''www.zalozibg.com, Гюлбара'' |url=https://zalozibg.com/gilbara/ |accessdate=2019-09-23 |archivedate=2019-09-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190923135130/https://zalozibg.com/gilbara/ }}</ref> Това позволява блокиране на шест последователни позиции с малка част от пуловете на играча. Чифтовете се отиграват също като при игра „челеби“. === Тапа === [[Файл:Tapa 1 start.png|мини|ляво|250п|Стартова подредба на пуловете при игра на тапа]] {{основна|Тапа (игра)}} Нареждат се по 2 пула в горния десен и долния десен ъгъл на дъската на 24 капия за всеки състезател (погледнато от гледната точка на единия играч). В тази игра няма удряне.<ref>[http://www.bkgm.com/variants/Tapa.html ''www.bkgm.com, Tapa'']</ref><ref>[http://www.onlinegammon.ws/backgammon-variations/tapa.shtml ''www.onlinegammon.ws, Tapa – History and strategies'']</ref> Вместо това, ако се приземите на поле заето от самотен противников пул, той остава „затапен“ докато не преместите пула си от там. Два ваши пула на едно поле или един от пуловете Ви „затапил“ противников пул създават блокада, на която противникът не може да се приземи или да стъпи. Ако има настъпен пул в полето, където се изваждат докато този пул не се освободи не може да се вадят другите пулове. Последният пул на началната позиция („1“ за белите или „24“ за черните) се нарича начален пул. Ако този пул бъде затапен от противника преди да е напуснал старта, играта свършва и губите играта. Единственото изключение е ако противникът все още има пулове на старта си, тъй като в този случай неговият начален пул все още е заплашен. Резултатът на игра, в която и двата начални пула са затапени, е равен. Удвояващият куб не намира приложение при играта. === Шоует === {{основна|Шоует}} „Шоует“ е една може би не толкова популярна в България разновидност на таблата. Това е игра за трима или повече души. Един играч играе срещу отбор, състоящ се от всички останали такива. Един от членовете на този отбор е капитан. Зар определя единствения играч, който да не принадлежи към отбора на другите, както и начина, по който да става редуването на играчите. Възможно е всеки член на отбора да притежава свой собствен удвояващ куб, да удвоява без значение какви са ходовете на съотборниците му и да приема/отказва удвояване, независимо дали другите са съгласни с това. Не се записва резултат за партия; играе се една игра, точките се записват в таблица, а след това започва друга игра. Играчите сменят местата си след всяка игра. Ако спечели независимият играч, то той остава на същото място. Победи ли капитанът на отбора, той застава на мястото на независимия за следващия рунд. Записват се точки за всеки играч, като се отчитат спечелените и загубени във всяка игра точки.<ref>[http://bellsouthpwp2.net/g/c/gcattanach/chouetterules.pdf/ ''www.bellsouthpwp2.net, ABA chouette Rules'']</ref><ref>{{Citation |title=''www.home.netspeed.com, Chouette Rules'' |url=http://www.home.netspeed.com.au/gregash/Backgammon/CHOUETTE.htm/ |accessdate=2013-06-30 |archivedate=2013-08-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130828093406/http://www.home.netspeed.com.au/gregash/Backgammon/CHOUETTE.htm }}</ref> == Таблата в социален и състезателен аспект == === Клубна и турнирна игра === [[Файл:Wurfzabel.jpg|мини|250п|Средновековни играчи от XIII век, ''[[Кармина Бурана]]'']] Любители и професионалисти сформират социални клубове по табла. Членовете на местни клубове организират неформални събирания в кафенета и барове, за да играят и общуват.<ref>''2002, Крис Брей. Backgammon. The Independent (Лондон); стр. 50''</ref> Възможно е те да се срещат всеки път на едно и също място, обект, собственост на някой от тях, приятел, близък или познат, където и евентуално да си служат с [[компютърна програма|компютърни програми]] за анализ на трудни ходове.<ref>''2000, Крис Брей. Backgammon. The Independent (Лондон); стр. 19''</ref> В клубовете по табла се организират и турнири. В регионалните турнири на по-големи клубове може да се наблюдават и участници, дошли специално за събитието от други региони на страната или щата, понякога и чужбина.<ref>''1980, Пол Магрил. Backgammon: Before Planning Big Attack, Be Sure to Cover Your Rear. The New York Times; стр. 50''</ref> Най-добрите участници на регионално ниво често се състезават в мащабни национални или международни турнири. Факт е, че победителите в такива турнири получават задоволителни парични суми.<ref>''1981, Руди Макса. Where the Rich And the Royal Play Their Games. The Washington Post''</ref> === Международно съревнование === Първият международен турнир по табла се провежда в [[Лас Вегас]] през 1967 г. и е спечелен от Тим Холанд, който е победителят и следващата година. Турнири през 1969 г. и 1970 г. не се провеждат, като причините за това са неизвестни.<ref>{{Citation |title=''www.blog.arnicagroup.com, Интересни факти за таблата'' |url=http://blog.arnicagroup.com/interesni-fakti-za-tablata/ |accessdate=2013-06-29 |archivedate=2012-11-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121110113856/http://blog.arnicagroup.com/interesni-fakti-za-tablata/ }}</ref> През 1971 г. Тим Холанд отново се завръща и завоюва титлата за пореден път. До 1975 г. турнирът остава в Лас Вегас, след което се провежда на [[Бахамски острови|Бахамите]].<ref>{{Citation |title=''www.zalozibg.com, Състезателна табла социалната страна на играта'' |url=https://zalozibg.com/tabla/ |accessdate=2019-09-23 |archivedate=2020-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200806221416/https://zalozibg.com/tabla/ }}</ref> За периода 1976 – 1978 г. вече има не един, а два световни шампионата: шампионатът, съществуващ към тогавашния момент около десет години, в който участие взимат главно американци, но и шампионат по табла в [[Монте Карло]], за европейци. Луис Дейонг е човекът, който излиза с идеята да бъдат обединени двата шампионата.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.play65.com/World-Backgammon-Championships-History.html |заглавие=''www.play65.com, The History of the World Backgammon Championships'' |достъп_дата=2013-06-29 |архив_дата=2013-06-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130628003813/http://www.play65.com/World-Backgammon-Championships-History.html }}</ref> Монте Карло е всепризнат като мястото на Световния турнир по табла.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.msoworld.com/mindzine/news/classic/bg/tournaments/world00report.html |заглавие=''www.msoworld.com, Backgammon News—World Championships 2000'' |достъп_дата=2013-06-29 |архив_дата=2006-09-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060907014829/http://www.msoworld.com/mindzine/news/classic/bg/tournaments/world00report.html }}</ref> Игран в продължение на седмица, провежданият там турнир привлича хиляди играчи и наблюдатели и до днес. В наши дни се провеждат едни от най-мащабните турнири, където лице в лице се изправят професионални играчи на табла. Първото издание на Световните серии по табла се провежда през 2006 г., спонсорирано от ПартиГейминг. Година по-късно възниква турнирът Бекгемън Милиън, проведен през януари 2007 г. на Бахамските острови, като за награден фонд е предвидена сумата от един милион долара: рекордна сума за турнир по табла.<ref>''2006, PartyGammon.com to Stage First Ever US$1 Million Backgammon Tournament. PR Newswire (Lexis-Nexis)''</ref> Световната асоциация по табла организира Европейския бекгемън турнир от 2007 г. насам, прегрупирайки турнири от рода на Порчугийз Оупън, Джорджиан Оупън, Френч Оупън, Сайпръс Оупън и други, като наградният фонд е около милион долара. През 2008 г. ставаме свидетели на редица грандиозни мероприятия в [[Лондон]], сред които Ю Кей Мастърс<ref>{{Citation |title=''www.backgammononline.net, World Series of Backgammon'' |url=http://www.backgammononline.net/backgammon-tournaments/world-series-of-backgammon/ |accessdate=2013-06-30 |archivedate=2013-06-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130612122359/http://www.backgammononline.net/backgammon-tournaments/world-series-of-backgammon/ }}</ref>, най-големият провеждан някога турнир в страната, в който участват 128 играчи от световна класа, както и Нордик Оупън<ref>{{Citation |title=''www.backgammon.co.uk, Bg in London WSOB Nordic Open Satellite 2008'' |url=http://backgammon.co.uk/bg-in-london-wsob-nordic-open-satellite-2008.html |accessdate=2013-06-30 |archivedate=2012-04-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120413183237/http://backgammon.co.uk/bg-in-london-wsob-nordic-open-satellite-2008.html }}</ref>, в списъка на който влизат около 500 играчи. Финални двубои от Световните серии по табла са записвани и излъчвани от [[Eurosport|Евроспорт]] за европейските телевизионни зрители. === Хазарт === [[Файл:Deskohraní 08s4 077 - Backgammon.jpg|мини|250п|Турнир по табла]] Когато таблата е играна за пари, често играчите се споразумяват или за присвояване на парична стойност за точка, като се играе до определен брой точки, или докато състезателят пожелае да спре участието си. Стойността на залога зависи от това дали победата е двойна, т.е. „марс“, както и от удвояващия куб. Таблата понякога е достъпна в [[казино|казината]].<ref>[http://wizardofodds.com/games/casino-backgammon/ ''www.wizardofodds.com, Casino Backgammon'']</ref> Преди комерсиализирането на невронно-мрежовите програми са били обичайни залози на конкретни позиции.<ref>{{Citation |title=''www.backgammon.org, Backgammon Proposition'' |url=http://www.backgammon.org/articles/backgammon-proposition-week/ |accessdate=2013-06-29 |archivedate=2009-10-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091010184227/http://www.backgammon.org/articles/backgammon-proposition-week/ }}</ref> Както при повечето хазартни игри, успехът при таблата се дължи не само на уменията на играещия, а и на неговия късмет: изходът от една игра може да бъде значително променен дори от една комбинация на заровете.<ref>''1976, Пол Магрил. Backgammon. Quadrangle/The New York Times Book Co. ISBN 0-8129-0615-2''</ref> == Софтуер == === Интернет игра === Разработен е софтуер не само за игра и анализ на ходовете, но и за улеснение на играта между играчи в Интернет. Резултатите от заровете са осигурени от (псевдо)генератори на произволни числа. Началото на играта в реално време поставя [[Първи Интернет сървър за игра на табла|Първият Интернет сървър за игра на табла]], който е най-дълго функциониращият сървър в мрежата.<ref>[http://groups.google.com/group/rec.games.backgammon/msg/90530ae12919967f?hl=en&dmode=source ''www.groups.google.com, The first Internet Backgammon Server is available NOW'']</ref> === Игра и анализ === [[Файл:GNU bg screenshot.png|мини|ляво|250п|Изглед от свободната програма GNU Backgammon, показваща оценка и ролаут анализ на възможни ходове]] Таблата е изучавана предимно от информатици.<ref>[http://www.mazegames.biz/backgammon.html ''www.mazegames.biz, Backgammon'']</ref> [[Невронна мрежа|Невронните мрежи]] и други механизми допринасят за значителен напредък на софтуера за анализи и/или игра. Първият значителен компютърен противник е BKG 9.8. Програмата е написана от Ханс Берлинер през 70-те на DEC PDP-10.<ref>[http://naun.org/multimedia/NAUN/computers/16-158.pdf ''www.naun.org, Developing a New Java Algorithm for Playing Backgammon'']</ref> Начинът на игра на по-ранни версии на програмата бил по-лош и от този на слаби играчи, но Берлинер забелязал, че грешките възниквали в преходни фази на игра. Скоро след като програмистът приложил към програмата принципа на [[размита логика|размитата логика]], срещу нея изиграл мач световният шампион Луиджи Виля, който завършил в полза на компютъра (1 – 7).<ref>[http://www.bkgm.com/rgb/rgb.cgi?view+782 ''www.bkgm.com, BKG 9.8 vs. Villa; What really happened'']</ref> Това е първата програма, която печели срещу световен шампион. Берлинер твърди, че тази победа е била по-скоро въпрос на късмет, тъй като компютърът получил повече благоприятни зарови комбинации.<ref>[http://dl.acm.org/citation.cfm?doid=1056433.1056434 ''www.dl.acm.org, Backgammon program beats world champ'']</ref> Към края на 80-те програмистите добиват успех благодарение на софтуер, базиран на изкуствени невронни мрежи. „TD-Gammon“, разработена от Джералд Тезауро (Ай Би Ем), е първата от такъв тип програми, стигнали близо до експертното равнище.<ref>[http://satirist.org/learn-game/systems/gammon/td-gammon.html ''www.satirist.org, Gerald Tesauro’s TD-Gammon'']</ref> Невронната мрежа на тази програма била тренирана чрез метод за прозгнозиране, служещ си с данни, генерирани от самоигра.<ref>[http://www.cs.washington.edu/education/courses/cse590hk/01sp/Readings/tesauro95cacm.pdf ''www.research.ibm.com, Temporal difference learning and TD-Gammon; стр. 1'']{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според оценките на Бил Робърти и Кит Улси, начинът на игра на „TD-Gammon“ е близък или дори превъзхождащ начина на игра на най-добрите играчи в света.<ref>[http://www.bkgm.com/articles/tesauro/tdl.html ''www.bkgm.com, Complexity in the Game of Backgammon'']</ref> == Отбелязване на ходове == {{основна|Отбелязване на ходове в таблата}} Отбелязването на ходове при игра на табла се осъществява посредством метода на Магрил, разработен през 70-те години на XX век. Движението на пуловете по дъската за табла се описва с помощта на две числа от 1 до 24. Резултатът от заровете може да бъде записан по два начина: така например, ако единият зар показва 4, а другият 2, резултатът може да бъде записан като „4 – 2“ или „42“. Един цялостен ход се записва по следния начин: * 4 – 2: 8/4 6/4 (един пул минава от осма на четвърта позиция, а друг от шеста на четвърта). Блъскане на пул се отбелязва със звездичка (*), непосредствено до номера на позицията, в която е блъснат същия този пул. Например, 13/7* означава, че сте взели своя пул от тринадесета позиция и сте го преместили на седма, където сте блъснали пул на опонент. Подобно, 13/7*/5 би означавало, че сте хвърлили 2 и 6, като местите своя пул от тринадесета на пета позиция, блъскайки на седма противников пул. В случай на хвърлен чифт се поставя в скоби броят на преместените пулове от една позиция на друга. Ако играчът е хвърлил чифт двойки, реши да премести три пула от шеста на четвърта позиция, както и един от тринадесета на единадесета, то той е длъжен да запише хода си по следния начин: * 6/4 (3) 13/11. На финалния етап на играта, след номерата на позициите могат да бъдат поставяни различни съкращения или думи, обозначаващи извеждането на пул от игра, например: 6/изв. (извън) и др.<ref>''2002, Бил Робърти. Backgammon for Winners; стр. 101. ISBN 1-58042-043-5''</ref><ref>''1976, Пол Магрил. Backgammon; стр. 16 – 18. ISBN 0-8129-0615-2''</ref> == Комбинации от зарове и техните имена == Играчите в България често използват следните имена на хвърлените зарове – ек (1), дю (бара, ики) (2), се (3), джехар (дьорт) (4), беш/пендж (5), шеш (6). Думите произлизат от [[персийски език|персийски]], [[кюрдски език|кюрдски]] или [[турски език|турски]] произход.<ref>{{Citation |title=''www.shahtabla.com, Стратегии при таблата'' |url=http://shahtabla.com/strategii/ |accessdate=2013-06-29 |archivedate=2012-11-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121130181519/http://shahtabla.com/strategii/ }}</ref> [[Файл:Dice-1.png|20px]][[Файл:Dice-1.png|20px]] 1 – 1: Еп-ек (еци, епеци); [[Файл:Dice-2.png|20px]][[Файл:Dice-2.png|20px]] 2 – 2: Дю-бара (дубара, дубари); [[Файл:Dice-2.png|20px]][[Файл:Dice-1.png|20px]] 2 – 1: Ики-бир; [[Файл:Dice-3.png|20px]][[Файл:Dice-3.png|20px]] 3 – 3: Дю-се; ме-се; [[Файл:Dice-3.png|20px]][[Файл:Dice-2.png|20px]] 3 – 2: Себа-и-дю; [[Файл:Dice-3.png|20px]][[Файл:Dice-1.png|20px]] 3 – 1: Се-и-ек; [[Файл:Dice-4.png|20px]][[Файл:Dice-4.png|20px]] 4 – 4: Дьорт-джехар (джаар, дорджар); [[Файл:Dice-4.png|20px]][[Файл:Dice-3.png|20px]] 4 – 3: Джехар-у-се; [[Файл:Dice-4.png|20px]][[Файл:Dice-2.png|20px]] 4 – 2: Джехар-и-дю; [[Файл:Dice-4.png|20px]][[Файл:Dice-1.png|20px]] 4 – 1: Джехар-и-ек; [[Файл:Dice-5.png|20px]][[Файл:Dice-5.png|20px]] 5 – 5: Дю-беш; [[Файл:Dice-5.png|20px]][[Файл:Dice-4.png|20px]] 5 – 4: Беш-дьорт; [[Файл:Dice-5.png|20px]][[Файл:Dice-3.png|20px]] 5 – 3: Пендж-и-се; [[Файл:Dice-5.png|20px]][[Файл:Dice-2.png|20px]] 5 – 2: Пендж-и-дю; [[Файл:Dice-5.png|20px]][[Файл:Dice-1.png|20px]] 5 – 1: Пендж-и-ек; [[Файл:Dice-6E.png|20px]][[Файл:Dice-6E.png|20px]] 6 – 6: Дю-шеш; [[Файл:Dice-6E.png|20px]][[Файл:Dice-5.png|20px]] 6 – 5: Шеш-беш; [[Файл:Dice-6E.png|20px]][[Файл:Dice-4.png|20px]] 6 – 4: Шеш-джехар; [[Файл:Dice-6E.png|20px]][[Файл:Dice-3.png|20px]] 6 – 3: Шеш-у-се; [[Файл:Dice-6E.png|20px]][[Файл:Dice-2.png|20px]] 6 – 2: Шеш-и-дю; [[Файл:Dice-6E.png|20px]][[Файл:Dice-1.png|20px]] 6 – 1: Шеш-у-ек. == Кутии за табла == Едни от основните характеристики на кутиите за табла са размерът на дъската, материалът, от който е изработена, както и размерът на различните пулове за табла, които са важни, за да пасват на големината на таблата. === Големина на дъската за табла === [[Файл:Nardui.jpg|мини|250п|Туристическа табла]] Един от стандартните размери на дъската за табла е 34/17/5 cm. Пуловете, които са подходящи за този размер на дъската, са средни пулове за табла с размер – 2 cm. Друг стандартен размер на дъската за табла е 48/24/6 cm. Големи пулове с размер 3,5 cm. са най-подходящите за този размер табла. Откриват се магнитни и туристически табли, чиито размери са много по-компактни. ==== Материал за производство на табли ==== '''Кутия за шах табла ситопечат''' се произвежда ръчно. Рамката е от масивно дърво, като се оцветява с различни байцове в цвят [[орех]], [[габър]] или може да бъде натурална. Дъската се прави от пресован буков материал – буков шперплат, като формите за шахмата и капиите за табла за отпечатват в специални калъпи с мастило – [[ситопечат]]. Лакира се в два слоя.<ref>[http://shahtabla.com/shahtabla-com/ ''www.shahtabla.com, За нас'']{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> '''Кутия за шах табла фурнир махагон''' също се изработва ръчно от букова дървесина. '''Кутия за шах табла фурнир орех''' се изработва от орехова дървесина. Рамката е от орехово дърво, като се оцветява в различни байцове на ореха – тъмен или светъл. Дъската се изработва от орехов материал. '''Кутия за шах табла пирограф''' се произвежда от буково дърво. Пирографирането, което се прави върху нея, най-общо представлява рисуване с огън върху дърво с помощта на машинка – пирограф. Като цяло пирографът допринася за по-автентичния вид на дървото, както и за по-явните и живи изображения, които се рисуват върху него. Върху нея могат да се пирографират различни елементи и текстове. '''Кутия за шах табла с дърворезба''' се изработва от орех, а дърворезбата, която се прави върху таблата, представлява обработка на дървесината, като процесът включва изрязване на различни декоративни изображения. == Вижте също == {{колони|2| * [[Тапа (игра)|Тапа]] * [[Гюлбара]] * [[Шоует]] * [[Челеби]] * [[Антитабла]] * [[Индийка]] }} == Външни препратки == {{commons|Backgammon}} * [http://shahtabla.com/ www.shahtabla.com] – информационен сайт за шах и табла, където може да се намери детайлна информация за правилата, стратегиите и историята на двете игри. * [http://www.gnubg.org/ www.gnubg.org] – програма за анализ на играта и ходовете; показва най-правилните ходове в дадена ситуация и открива допуснатите грешки. * [https://anafeds.com/bg/ www.anafeds.com/bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181106132142/https://anafeds.com/bg/ |date=2018-11-06 }} – Онлайн платформа за профеждане на национални и световни шампионати по табла, както единични игри и мачове {{превод от|en|Backgammon|561105130}} == Бележки == <references /> [[Категория:Табла]] [[Категория:Игри със зарове]] s31kvnzqnjsawpsg8glsot8b4xf58vu 0 54294 12214273 12191712 2024-04-25T17:10:33Z Rrriiibbb 324818 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Асен Златаров | име-оригинал = | категория = учен | описание = български биохимик и общественик | портрет = BASA 865K-1-941-3 Asen Zlatarov.jpg | портрет-описание = Асен Златаров, снимка от личен архив. Източник: ДА „Архиви“ | роден-място = [[Хасково]], [[Източна Румелия]] | починал-място = [[Виена]], [[Австрия]] | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Биохимия]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} Професор '''Асен Христов Златаров''' е [[Българи|български]] [[учен]] и общественик, основоположник на [[биохимия]]та в България. Изявява се и като [[белетрист]]. == Биография == [[Файл:Stambolovo 1851 school memorial 2.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на първото светско училище в с. Стамболово, където учител е бил бащата на А. Златаров]] Роден е в [[Хасково]] на [[4 февруари]] [[1885]] г. в семейството на Теофана и Христо Златарови. Кръстен е Иван-Асен, но по-късно той предпочита да остави само Асен като лично име. Неговият баща е бил учител в първото светско училище, основано през 1851 г. в хасковското село [[Стамболово (област Хасково)|Стамболово]] (Елилер).<ref name="stambolovo">[http://www.soustambolovo.com/?pid=3,3 История на СОУ „Св. Климент Охридски“, село Стамболово] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190120014453/http://www.soustambolovo.com/?pid=3,3 |date=2019-01-20 }}, Последен достъп: 22 април 2019</ref> и кмет на Хасково. Той отваря и първата аптека в Хасково. По-късно търгува със сукно в Италия, където изучава и право. След [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война 1877-78 г.]] Христо Златаров става околийски началник, а после народен представител на [[Източна Румелия]]. След [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]] председателства Хасковския окръжен съд, а по-късно става адвокат на свободна практика. Избиран е няколко пъти за народен представител.<ref> [https://literaturensviat.com/?p=101885 Кристиан Ковачев – Приказка за Асен Златаров</ref> Средното си образование Асен Златаров започва в гимназия в Пловдив, а завършва в реална гимназия в София през 1903 г. Следва [[химия]] в [[Женевски университет|Женевския университет]] ([[1904]]-[[1907|07]]). През [[1908]] г. става доктор по химия и [[физика]] в [[Гренобълски университет|Гренобълския университет]]. За кратко е учител по химия в мъжката гимназия в [[Пловдив]]. Специализира в [[Мюнхен]] ([[1909]]&nbsp;– [[1910]]) химия на храненето и съдебна химия. Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“. По време на следването си в Женева Асен Златаров се запознава с Евдокия Атанасова – Дуня, дъщеря на подполковника от запаса Никола Д. Атанасов, родом от Болград, Бесарабия, участник в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война 1877-78 г.]] Двамата сключват брак през 1910 г. Имат двама сина – Асен (р. 1914 г.) и Светозар (р. 1926).<ref> [https://library-haskovo.org/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80/%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-16-04-1885-22-12-1936/] Регионална библиотека „Христо Смирненски“ Хасково // Асен Златаров (16.04.1885 – 22.12.1936)</ref> От 1910 г. започва да преподава като асистент по органична химия в [[Софийски университет|Софийския университет]], където през [[1924]] г. става извънреден, а от [[1935]] г. и редовен професор. По време на войните за национално обединение (1912–1913) участва като доброволец –&nbsp;инспектор по хигиена и хранене, а през Първата световна война помага в няколко военни болници, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост. Автор е на [[литература|литературни]] статии, стихове, лирична проза и един [[роман]]. В периода ([[1925]]&nbsp;– [[1927]]) е член на литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“. Сътрудничи на литературната периодика през [[1930-те|30-те години]]. От февруари 1920 г. е член на [[Съюза на българските писатели]]. Подписва се с псевдонимите Ася, както го наричат приятелите му, Аноним и Аура. Активен участник е в [[Български народен морски сговор|Българския народен морски сговор]].<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 128 | isbn = 954-751-008-8}}</ref> Проф. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника [[Петко Каравелов]]&nbsp;– обществената деятелка [[Екатерина Каравелова]], писателя [[Антон Страшимиров]], проф. [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]] и др. Тогавашните вестници [[Мир (вестник)|„Мир“]] и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На [[3 юли]] [[1933]] г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.<ref>{{cite book | last = Дренкова | first = Фани | author | year = 1984 | title = Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии | publisher = издателство&nbsp;– Наука и изкуство | location = София | pages = 517}}</ref> През 1906 г. Асен Златаров се присъединява към&nbsp; [[БРСДП (т.с.)]]. Макар и да не е пряко свързан с [[Българска комунистическа партия|Комунистическата партия]], през 1936 година Асен Златаров посещава [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], след което издава пропагандната книга „В страната на Съветите“, в която възхвалява [[колективизация]]та.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те&nbsp;– 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 48}}</ref> Умира на 22 декември 1936 г. във Виена след неуспешна операция от рак на стомаха. == Произведения == * „Според настроението“ Волни стихове (1905) * „Те трябва да победят“ (1915) * „Цветя за него“ Поема в лирична проза, с псевдоним Аура (1918) * „Песен за нея“, Поема, с псевдоним Аура (1919) * „Слънцето и животът“ – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 1 (1920) * „Трагедията на П. К. Яворов“ Спомени и бележки (1925) * Истината по трагичната случка с Лора и П. К. Яворов" * „В града на любовта“. Роман, с псевдоним Аура (1927) * „Айнщайн и световните тайни“ – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 9 (1928) * „Социализмът и проблемата на изкуството“, лекция, държана на Работническия образователен курс (1929) * „Гибелни блаженства“, Раят и пъкълът не евфористичните отрови – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 46 * „Що е живот и защо е смъртта?“ – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 52 * „Идеали на младото поколение“ (1932) * „Проблемът за щастието“. Изкуството да се живее – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 54 (1932) * „В страната на съветите“ (1936) * „П. К. Яворов“ (1936) * „Диктатура или демокрация“ (1936) * „Заветът на Асен Златаров“ Писма, речи, статии, интервюта (1937) * „Натурфилософско четиво“ Избрани съчинения (1938) * „Два свята“ Политико-обществени изказвания. 1915 – 1936 (1946) == Хронология == * 1885 – На 16 февруари в град Хасково в семейството на Теофани и Христо Златарови се ражда второ дете – Иван-Асен. * 1903 – Семейството се премества в София, където Асен завършва реална гимназия. Същата година се записва студент по химия в Софийския университет. * 1904 – Заминава за Женева, където продължава да следва химия. * 1908 – В Гренобъл – Франция защитава докторската си теза и получава титлата „Доктор по физика и химия“. През май същата година се завръща в България и от септември е учител по химия. * 1909 – Заминава за Германия и специализира химия на хранителните продукти и съдебна химия при проф. Т. Паул в Мюнхен. * 1910 – Завръща се в България и постъпва като асистент по органична химия в катедрата при Физико-математическия факултет на Софийския университет. * 1912&nbsp;– 1915 – Участва в Балканската и Междусъюзническата войни като санитарен доброволец. Мобилизиран е в Първата световна война. * 1920 – Избран е за частен доцент по физиологична химия към медицинския факултет в София и за частен доцент по биохимия към ФМФ. * 1924 – Назначен е за извънреден професор при катедрата по органична химия. * 1928 – Избран е за председател на Съюза на българските химици. * 1934 – Взема участие в 11-ия Международен конгрес по химия в Мадрид – Испания. * 1935 – Заминава с група студенти в Белград – Сърбия, където изнася беседи. Избран е за редовен професор и титуляр на катедрата по органична химия в Софийския университет. * 1936 – На 22 декември в една виенска болница след две последователни операции престава да тупти сърцето на Асен Златаров. == Галерия == <gallery class="center"> BASA 865K-1-494 Asen Zlatarov 1913.jpg | Групова снимка с бойни другари, 1913 BASA 865K-1-941-11 Asen Zlatarov.jpg | Портретна снимка BASA 865K-1-495 Asen Zlatarov, Paris, June 1926.jpg | Златаров позира на парижки скулптор, юни 1926 Haskovo-Asen-Zlatarov-basrelief.JPG | Барелеф на Асен Златаров в Хасково Memorial of Asen Zlatarov in Botevgrad.JPG | Паметник на Асен Златаров до гимназията в Ботевград, носеща неговото име Asen Zlatarov memorial plaque, 3 Asen Zlatarov str., Sofia.jpg | Паметна плоча на Златаров в София на фасадата на дома, където живее от 1911 до 1936 г. Asen Zlatarov home with memorial plaque, 3 Asen Zlatarov str., Sofia.jpg | Домът на Златаров в София на адрес ул. „Асен Златаров“ № 3 Asen Zlatarov's Grave.JPG | Семейният гроб на Асен Златаров в Софийските централни гробища </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат|Асен Златаров}} * [https://dictionarylit-bg.eu/%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2#biblio Асен Златаров в Речник на българската литература след Освобождението] * [http://haskovo-online.com/content/view/13/7/lang, Информация за Асен Златаров от haskovo-online] * [https://ppmg-botevgrad.bg/%d0%bf%d0%b0%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%b5%d0%bd-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bd%d0%b8%d0%ba/ Информация за Асен Златаров, Ботевград и Природоматематическата гимназия носеща неговото име] * [http://otves.org/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=313&Itemid=28 Наукометричен анализ на публикуваното научно творчество на Проф. д-р Асен Златаров, Маруся Петкова, отвес.орг] * [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1396352911116&srt=rank&ct=search&mode=Basic&dum=true&vl%282108095UI0%29=any&tb=t&indx=1&vl%2817087512UI1%29=all_items&vl%28freeText0%29=асен+златаров&fn=search&vid=BAS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС] * [https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-imah-oshte-kakvo-da-kazha-film-za-prof-asen-zlatarov-328356news.html БНТ представя: „Имах още какво да кажа“ - филм за проф. Асен Златаров] {{Портал|Биографии|Ботевград|България}} {{СОРТКАТ:Златаров, Асен}} [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български масони]] [[Категория:Вегетарианци]] frlesqoyqpps3u7xfdob0zo3ff3z636 0 55869 12214970 11944808 2024-04-26T09:31:46Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{друго значение|процедурата|психологическия термин|Избор}} Провеждането на '''избори''' е практика, използвана в [[демокрация|демократичните]] [[държава|държави]], при която част от населението (гражданите на страната с избирателни права) избират свои представители в органите за управление на държавата. Целта на изборите е формиране на органите на изпълнителната и законодателната власт и делегиране на пълномощия на длъжностните лица посредством свободно и пряко волеизявление на гражданите. Процедурата на изборите се прилага в системата на държавното и местно управление и в тези организации, според уставите на които лицата на ръководни длъжности се посочват по изборен път. [[Файл:Election MG 3455.JPG|мини|дясно|300п|Гласуване с изборна бюлетина]] == Избирателни системи == За провеждането на изборите съществуват няколко типа избирателни системи: 1. '''Мажоритарна''' избирателна система. Тя от своя страна има две разновидности: : а) '''Абсолютна''' мажоритарна система, при която кандидатът е избран, когато получи абсолютно мнозинство от гласове 50% плюс 1. : б) '''Относителна''' мажоритарна система, при която за избран се счита този кандидат, който получи най-големия брой гласове, като този брой може да се окаже по-малък от 50%. 2. '''Пропорционална''' избирателна система. При нея местата в колективните управляващи органи се разпределят според количеството получени гласове. Законодателствата често предвиждат този тип система да се съчетава с фиксиран изборен праг, като политическите сили, получили гласове под този праг, не се допускат до разпределението на местата за съответния управляващ орган. Тази мярка се прилага, за да се отсеят случайни политически течения без обществена тежест, да не се разсейва обществената енергия и да не се разстройва по-нататъшната работа на колективния орган с безкрайни препирни и всевъзможни гледни точки. 3. '''Преференциална''' избирателна система. Тя се базира на пропорционалната система, но освен пропорционално получените гласове се броят още един вид отметки. На изборните бюлетини има място освен за отметка на предпочитаната политическа сила, но и за предпочитания кандидат от тази политическа сила. По този начин избирателните листи се подреждат не от партийните ръководства, а пряко от избирателите. От всяка партия влизат не кандиатите, които са вписани на първо място в листите, а избраниците на обществото, получили най-много отметки срещу името си. 4. '''Смесена''' избирателна система. Тя представлява паралелно провеждане на горните типове избирателни системи, при което част от кандидатите се избират според мажоритарната система, а част – според пропорционалната или пропорционално-преференциалната. == Избирателен ценз == За да се защити демократичния процес от некомпетентна намеса и безотговорно въздействие, в редица законодателства се предвижда избирателен ценз, като лицата, не покриващи изискуемия ценз, не получават право да гласуват. Най-прилаганите видове избирателен ценз са: * възрастов * по гражданство * по уседналост * по нелишеност от граждански права и др. В по-стари времена, а и все още в някои страни съществуват и други видове ценз: * образователен * имуществен * съсловен и др. == Етапи на избирателния процес == В повечето страни изборите преминават в общи линии през следните етапи: # Определяне датата на изборите # Определяне на избирателните райони # Установяване на избирателните участъци # Създаване на избирателните органи # Регистрация на избирателите – преглеждане на спицсъцие, допълване, издаване на документи за гласуване на други места и други административни мерки # Издигане на кандидатите или партийните лист # Законови проверки дали кандидатите покриват изискванията на закона за поста, за който се кандидатират # Агитационен период – по време на който се провежда предизборната агитация # Гласуване # Екзит-пол или провеждане на паралелни социологически преброявания # Броене на гласовете и осигуряване гаранции за коректността на този процес # Обявяване на окончателните резултати – в рамките на няколко дни след приключването на изборите == Видове гласувания == === Изборна бюлетина === Изборните бюлетини се изготвят за всяка политическа сила по отделно или се прави една интегрална изборна бюлетина, чиято дължина понякога може да надхвърли и метър. Изборните бюлетини се избират или попълват при строго определен ред в тъмни стаички или зад паравани и след това се пускат пред очите на цялата секционна комисия в запечата изборна урна. След края на изборния ден урната се разпечатва, отваря, бюлетините се преброяват и резултатите се вписват в изборни протоколи, които заедно с всички изборни материали: използвани и неизползвани бюлетини, пликове, бланки, разрешителни, списъци и т.н. се запечатват в чували или кутии и се носят на районните избирателни комисии, които обобщават резултатите за района и препращат информацията към по-горна инстанция. Този процес на преброяване, проверка и обобщаване може да отнеме няколко дена. В по-старо време, когато не е имало хартия или тя не е била широко разпространена, изборите са се провеждали с други средства. В древна Гърция например те се извършвали с камъчета: черно и бяло. Във възрожденска България, когато еснафът е предвиждал гласуване по някои спорни въпроси, те се провеждали с различни на цвят бобови зърна. === Електронно гласуване === Електронното гласуване е два основни вида – дистанционно и присъствено. Дистанционното електронно гласуване може да се извърши чрез техническа система през Интернет или друга електронна мрежа. Машинното гласуване се извършва на място в избирателната секция като се гласува чрез специализирани машини. Електронният вид гласуване опростява и ускорява процеса на преброяване на гласовете и пести много разходи за хартия, време и др. Дебатът дали електронното гласуване е достатъчно сигурно, защитено от манипулации и гарантиращо основните изискания за свободен вот продължава от години. Но няколко държави ползват електронно дистанционно гласуване отдавна. Най-успешен пример е Естония, където се гласува по интернет от 2005 г. и са проведени вече седем поредни национални избори с такава възможност. Два кантона в Швейцария гласуват от 2007 г. електронно, както и швейцарските граждани в чужбина; по същия начин изразяват вота си и френските граждани от чужбина за избор на своята специална Асамблея, официален техен представителен орган в страната. Макар да има достатъчно критични анализи, разкриващи вероятни сценарии за хакерски атаки срещу електронното гласуване, не са демонстирани успешни пробиви е реалните системи за електронно гласуване, ползвани на държавно ниво. Повечето посочвани проблеми на електронното гласуване са хипотетични или въпрос на подобряване на оперативната сигурност (процедури и тяхното спазване), каквато демонстрират огромен брой бизнеси по света. == Тайна на вота == Законодателството, административните органи и избирателните комисии са длъжни да осигурят всичко възможно, за да се запази тайната на вота на всяко лице, упражнило избирателните си права. Те са длъжни да следят за всякакви опити за манипулация на гражданите от страна на политическите сили по време на избирателния процес, да предотвратяват неправомерни въздействия и ако се налага да се обръщат към органите на реда. == Видове избори == {{Commonscat}} {{Wikiquote|Избори – Гласуване – Вот – Избиратели}} === Според редовността === Съществуват няколко вида избори според тяхната редовност: * '''Редовни''' – след изтичане на законно установения срок на предоставяне на пълномощията. * '''Предсрочни''' – извършват се при по-ранно прекратяване на пълномощията на избраните длъжностни лица и хора. * '''Извънредни''' – извършват се при извънредни, често кризисни обстоятелства, когато е необходимо бързо да се овластят новите представители на властта. * '''Повторни''', т.нар. '''балотажи''' – провеждат се, когато при първото гласуване не е излъчен категоричен победител в изборите според правилата на действащото законодателство. === Според целта === Според формата на държавно управление се провеждат и съответните избори: * '''Президентски избори''' за пряк избор на президент и вицепрезидент. Изборите са мажоритарни. Президентът се избира, ако за него са гласували 50% плюс 1 глас. Ако никой кандидат не постигне този резултат, се отива на балотаж между първия и втория кандидат според броя на получените при първия избор гласове. [[Президентски избори в България]] се провеждат на всеки 5 години. * '''Парламентарни избори''' за избор на депутати в законодателния орган на страната. Изборите могат да са от различен тип: пропорционални, мажоритарни, преференциални или смесени. Типът и редовността им се определят от действащия изборен кодекс. Редовните [[парламентарни избори в България]] се провеждат на всеки 4 години. * '''Избори за местна власт''' – за избор на общински съветници и кметове. Също като при парламентарните избори и тези избори могат да са от различен тип. [[Местни избори в България]] се провеждат на всеки 4 години. * '''[[Избори за Европейския парламент]]''' – наричани накратко „европейски избори“ се провеждат за избор на депутати в [[Европейския парламент]]. Те също като парламентарните избори могат да са от различен тип. Провеждат се на всеки 5 години в страните членки на [[ЕС]]. [[Избори за Европейския парламент в България|Европарламентарни избори в България]] се провеждат от приемането на страната за член на ЕС през 2007 г., като първите евроизбори през същата година са частични, а първите редовни избори се провеждат през [[Избори за Европейския парламент в България (2009)|2009 година]]. {{Избори в България}} {{Портал|Политика}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Избори| ]] 0obh3vkvfk4179vj0f2v5ftpp2tsf47 12214974 12214970 2024-04-26T09:36:16Z Xunonotyk 209517 /* Според целта */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{друго значение|процедурата|психологическия термин|Избор}} Провеждането на '''избори''' е практика, използвана в [[демокрация|демократичните]] [[държава|държави]], при която част от населението (гражданите на страната с избирателни права) избират свои представители в органите за управление на държавата. Целта на изборите е формиране на органите на изпълнителната и законодателната власт и делегиране на пълномощия на длъжностните лица посредством свободно и пряко волеизявление на гражданите. Процедурата на изборите се прилага в системата на държавното и местно управление и в тези организации, според уставите на които лицата на ръководни длъжности се посочват по изборен път. [[Файл:Election MG 3455.JPG|мини|дясно|300п|Гласуване с изборна бюлетина]] == Избирателни системи == За провеждането на изборите съществуват няколко типа избирателни системи: 1. '''Мажоритарна''' избирателна система. Тя от своя страна има две разновидности: : а) '''Абсолютна''' мажоритарна система, при която кандидатът е избран, когато получи абсолютно мнозинство от гласове 50% плюс 1. : б) '''Относителна''' мажоритарна система, при която за избран се счита този кандидат, който получи най-големия брой гласове, като този брой може да се окаже по-малък от 50%. 2. '''Пропорционална''' избирателна система. При нея местата в колективните управляващи органи се разпределят според количеството получени гласове. Законодателствата често предвиждат този тип система да се съчетава с фиксиран изборен праг, като политическите сили, получили гласове под този праг, не се допускат до разпределението на местата за съответния управляващ орган. Тази мярка се прилага, за да се отсеят случайни политически течения без обществена тежест, да не се разсейва обществената енергия и да не се разстройва по-нататъшната работа на колективния орган с безкрайни препирни и всевъзможни гледни точки. 3. '''Преференциална''' избирателна система. Тя се базира на пропорционалната система, но освен пропорционално получените гласове се броят още един вид отметки. На изборните бюлетини има място освен за отметка на предпочитаната политическа сила, но и за предпочитания кандидат от тази политическа сила. По този начин избирателните листи се подреждат не от партийните ръководства, а пряко от избирателите. От всяка партия влизат не кандиатите, които са вписани на първо място в листите, а избраниците на обществото, получили най-много отметки срещу името си. 4. '''Смесена''' избирателна система. Тя представлява паралелно провеждане на горните типове избирателни системи, при което част от кандидатите се избират според мажоритарната система, а част – според пропорционалната или пропорционално-преференциалната. == Избирателен ценз == За да се защити демократичния процес от некомпетентна намеса и безотговорно въздействие, в редица законодателства се предвижда избирателен ценз, като лицата, не покриващи изискуемия ценз, не получават право да гласуват. Най-прилаганите видове избирателен ценз са: * възрастов * по гражданство * по уседналост * по нелишеност от граждански права и др. В по-стари времена, а и все още в някои страни съществуват и други видове ценз: * образователен * имуществен * съсловен и др. == Етапи на избирателния процес == В повечето страни изборите преминават в общи линии през следните етапи: # Определяне датата на изборите # Определяне на избирателните райони # Установяване на избирателните участъци # Създаване на избирателните органи # Регистрация на избирателите – преглеждане на спицсъцие, допълване, издаване на документи за гласуване на други места и други административни мерки # Издигане на кандидатите или партийните лист # Законови проверки дали кандидатите покриват изискванията на закона за поста, за който се кандидатират # Агитационен период – по време на който се провежда предизборната агитация # Гласуване # Екзит-пол или провеждане на паралелни социологически преброявания # Броене на гласовете и осигуряване гаранции за коректността на този процес # Обявяване на окончателните резултати – в рамките на няколко дни след приключването на изборите == Видове гласувания == === Изборна бюлетина === Изборните бюлетини се изготвят за всяка политическа сила по отделно или се прави една интегрална изборна бюлетина, чиято дължина понякога може да надхвърли и метър. Изборните бюлетини се избират или попълват при строго определен ред в тъмни стаички или зад паравани и след това се пускат пред очите на цялата секционна комисия в запечата изборна урна. След края на изборния ден урната се разпечатва, отваря, бюлетините се преброяват и резултатите се вписват в изборни протоколи, които заедно с всички изборни материали: използвани и неизползвани бюлетини, пликове, бланки, разрешителни, списъци и т.н. се запечатват в чували или кутии и се носят на районните избирателни комисии, които обобщават резултатите за района и препращат информацията към по-горна инстанция. Този процес на преброяване, проверка и обобщаване може да отнеме няколко дена. В по-старо време, когато не е имало хартия или тя не е била широко разпространена, изборите са се провеждали с други средства. В древна Гърция например те се извършвали с камъчета: черно и бяло. Във възрожденска България, когато еснафът е предвиждал гласуване по някои спорни въпроси, те се провеждали с различни на цвят бобови зърна. === Електронно гласуване === Електронното гласуване е два основни вида – дистанционно и присъствено. Дистанционното електронно гласуване може да се извърши чрез техническа система през Интернет или друга електронна мрежа. Машинното гласуване се извършва на място в избирателната секция като се гласува чрез специализирани машини. Електронният вид гласуване опростява и ускорява процеса на преброяване на гласовете и пести много разходи за хартия, време и др. Дебатът дали електронното гласуване е достатъчно сигурно, защитено от манипулации и гарантиращо основните изискания за свободен вот продължава от години. Но няколко държави ползват електронно дистанционно гласуване отдавна. Най-успешен пример е Естония, където се гласува по интернет от 2005 г. и са проведени вече седем поредни национални избори с такава възможност. Два кантона в Швейцария гласуват от 2007 г. електронно, както и швейцарските граждани в чужбина; по същия начин изразяват вота си и френските граждани от чужбина за избор на своята специална Асамблея, официален техен представителен орган в страната. Макар да има достатъчно критични анализи, разкриващи вероятни сценарии за хакерски атаки срещу електронното гласуване, не са демонстирани успешни пробиви е реалните системи за електронно гласуване, ползвани на държавно ниво. Повечето посочвани проблеми на електронното гласуване са хипотетични или въпрос на подобряване на оперативната сигурност (процедури и тяхното спазване), каквато демонстрират огромен брой бизнеси по света. == Тайна на вота == Законодателството, административните органи и избирателните комисии са длъжни да осигурят всичко възможно, за да се запази тайната на вота на всяко лице, упражнило избирателните си права. Те са длъжни да следят за всякакви опити за манипулация на гражданите от страна на политическите сили по време на избирателния процес, да предотвратяват неправомерни въздействия и ако се налага да се обръщат към органите на реда. == Видове избори == {{Commonscat}} {{Wikiquote|Избори – Гласуване – Вот – Избиратели}} === Според редовността === Съществуват няколко вида избори според тяхната редовност: * '''Редовни''' – след изтичане на законно установения срок на предоставяне на пълномощията. * '''Предсрочни''' – извършват се при по-ранно прекратяване на пълномощията на избраните длъжностни лица и хора. * '''Извънредни''' – извършват се при извънредни, често кризисни обстоятелства, когато е необходимо бързо да се овластят новите представители на властта. * '''Повторни''', т.нар. '''балотажи''' – провеждат се, когато при първото гласуване не е излъчен категоричен победител в изборите според правилата на действащото законодателство. === Според целта === Според формата на държавно управление се провеждат и съответните избори: * '''Президентски избори''' за пряк избор на президент и вицепрезидент. Изборите са мажоритарни. Президентът се избира, ако за него са гласували 50% плюс 1 глас. Ако никой кандидат не постигне този резултат, се отива на балотаж между първия и втория кандидат според броя на получените при първия избор гласове. [[Президентски избори в България]] се провеждат на всеки 5 години. * '''Парламентарни избори''' за избор на депутати в законодателния орган на страната. Изборите могат да са от различен тип: пропорционални, мажоритарни, преференциални или смесени. Типът и редовността им се определят от действащия изборен кодекс. Редовните [[парламентарни избори в България]] се провеждат на всеки 4 години. * '''Избори за местна власт''' – за избор на общински съветници и кметове. Също като при парламентарните избори и тези избори могат да са от различен тип. [[Местни избори в България]] се провеждат на всеки 4 години. * '''[[Избори за Европейския парламент]]''', наричани накратко „европейски избори“, се провеждат за избор на депутати в [[Европейския парламент]]. Те също като парламентарните избори могат да са от различен тип. Провеждат се на всеки 5 години в страните членки на [[ЕС]]. [[Избори за Европейския парламент в България|Европарламентарни избори в България]] се провеждат от приемането на страната за член на ЕС през 2007 г., като първите евроизбори през същата година са частични, а първите редовни избори се провеждат през [[Избори за Европейския парламент в България (2009)|2009 година]]. {{Избори в България}} {{Портал|Политика}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Избори| ]] i672coy3zo3jp585surp34bt395j06m 0 58317 12214104 12115292 2024-04-25T13:47:48Z Denis BGRUS 34519 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = Атлетик Слава 1923| прозвище = ''Асистите''| герб = Black_lion_rampant_in_a_circle.svg| основан = [[28 октомври]] [[1923]] | стадион = „[[Българска армия (стадион)|Стадион АС-23]]“ | капацитет = 15000 | старши треньор = няма| първенство = [[Първенство на България по футбол|Първенство на България]] | сезон = от [[1924]] до [[1944]]| място = 1-ви през [[1931]]| pattern_la1=|pattern_b1=|pattern_ra1=| leftarm1=FFFFFF|body1=FFFFFF|rightarm1=FFFFFF|shorts1=000000|socks1=000000| pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2=| leftarm2=000000|body2=000000|rightarm2=000000|shorts2=FFFFFF|socks2=000000| }} {{Бивш субект |year_start = 1923 |year_end = 1944 |p1 = Атлетик (София) |flag_p1 = |p2 = Слава (София) |flag_p2 = |p3 = Офицерски спортен клуб (София) |flag_p3 = |s1 = Чавдар (София) |flag_s1 = Chavdar_CDV.svg }} '''Офицерски спортен клуб А. С.23''' (''О.С.К. А.С.23, А.С.23'', „''Атлетик Слава 23''“, ''АС-23'' или ''АС'23'', по правописа от преди 1945 г. '''Офицерски спортенъ клубъ Атлетикъ-Слава 23''') e [[България|български]] [[футбол]]ен клуб, съществувал в град [[София]] през периода [[1923]] – [[1944]]. Мачовете си е играел на собственото клубно игрище „АС 23“ в Борисовата градина. == Символи == Клубните цветове са били бяло и черно, резервни цветове са сиво и червено. Емблемата на клуба е изправен, обърнат хералдически надясно черен лъв ограден в бял кръгъл щит с черен кант. Мотото на клуба е „Атлетизъм и слава“. == Успехи == * Шампион на България ([[Първенство на България по футбол 1931|1931]]) * Носител на [[Националната купа]] (1931, [[1941]]) * Шампион на София 1931, 1944/и през 1938 г., но тогава с ранг на Втора дивизия/. Носител на купата на столичната община – „Улпия Сердика“ през 1933 Едни от най-забележителните победи на АС`23 са: * 13:3 над [[Бенковки (София)]] през 1940 г. (за Царската купа) * 11:2 над сборен отбор на град [[ФК Льо Ман|Льо Ман]] (Франция) през 1936 г. (приятелски мач) * 11:4 над [[Левски (София)]] през 1939 г. * 7:0 над Слава (Ямбол) през 1931 г. (за Царската купа) * 9:3 над Левски (София) през 1939 г. * 7:1 над [[ФК-13]] през 1944 г. * 6:2 над Раковски през 1937 г. (първенство) * 5:2 над [[Войводина (Нови Сад)]] в Нови Сад през 1930 г. (приятелски мач) * 5:3 над {{Славия-м}} през 1931 г. (първенство) * 5:3 над [[Олимпик (Марсилия)]] в София през 1936 г. (приятелски мач) * 5:3 над [[Национален отбор по футбол на България|Българския национален отбор]] през 1939 г. * 4:0 над Славия през 1936 г. (първенство) * 4:2 над [[Арис (Солун)]] през 1928 г. (приятелски мач) * 2:0 над [[ЧФР Клуж]] (Румъния) през 1931 г. (приятелски мач) * 2:1 над Йени Шишли (Турция) в Цариград през 1939 г. (приятелски мач) == История == [[Файл:CSKA roots bg.png|мини|250px|Схема на обединенията на отборите предшестващи ЦСКА]] Поради второ отнемане на игрището на [[Атлетик (София)]] от Левски отборът търси начин да се обедини с друг, който вече има игрище. След няколкодневни преговори на ръководствата на [[Офицерски спортен клуб (София)|ОСК]], [[Слава (София)]] и Атлетик (София) е решено те да се обединят на [[28 октомври]] 1923 година. Първоначално от Атлетик искат новосформираният клуб да се казва ''Офицерски спортен клуб Атлетик'', а от ОСК Слава предлагат ''Офицерски спортен клуб Аспарух''. В крайна сметка е решено да се запазят имената на трите отбора и новото име на отбора става '''''Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23'''''. Първият председател на клуба е подполк. [[Никола Карагьозов]]. На [[19 май]] [[1925]] клубът е утвърден в [[Министерство на вътрешните работи|министерство на вътрешните работи и народното здраве]]. През [[Първенство на България по футбол 1930/31|сезон 1930/31]] отборът завършва в [[Софийска футболна дивизия|софийската дивизия]] с шест победи и четири равни мача, с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие [[Етър (Велико Търново)|Етър]] с 5:0 на осминафинала, [[Сила (Ямбол)]] е разгромен със 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на [[Шипченски сокол]] обаче подава жалба, която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с [[Напредък (Русе)]], който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на [[13 септември]] 1931 на стадион „[[Юнак (стадион)|Юнак]]“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута, но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 [[Борислав Габровски]] влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол, заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 души (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи, при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23, с което офицерите стават държавен първенец. [[Файл:AS-23 ustav.jpg|мини|150px|Първата страница от устава на АС-23]] Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в [[Софийски районен съд]] на [[13 юли]] [[1934]]. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия. Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на [[Царска купа|Царската купа]] срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира главно от организиране на балове, както и от доброволни дарения. През 40-те години на клуба е оказане огромна финансова помощ от организацията [[Бранник]]. Клубът е бил под патронажа на [[Министерство на отбраната|Министерството на войната]], което е осигурявало екипировката на клуба. [[Файл:Unifying protocol of Chavdar (Sofia).jpg|мини|150px|Препис на обединителния протокол на [[Чавдар (София)]]]] На [[9 ноември]] 1944 г., АС-23 е обединен с [[Шипка (София)|Шипка-Победа]] (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил, секция на Плиска София, и Левски, секция на Спортист София, обединени на 11 октомври 1944 г.) под името [[Чавдар (София)]]. Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. Генерал Владимир Стойчев веднага след 9 септември 1944 г. става председател на Офицерски спортен клуб АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София). По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор [[Димитър Айранов]] е арестуван и осъден от [[Народен съд|Народния съд]] на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал-лейтенант [[Константин Лукаш]] е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г.<ref name="Биография на ген.-лейтенант Константин Лукаш">[http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=98069&postcount=40 Биография на ген.-лейтенант Константин Лукаш] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080924124304/http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=98069&postcount=40 |date=2008-09-24 }}, форуми „Бойна слава“</ref> През годините тимът е един от първите в България, който активно наема чуждестранни треньори. Това са [[Лудвиг Ледерер]] (1928), [[Карой Немес]] (1930), [[Фридрих Хюлер]] (1933)<Ref>[https://www.fccska.com/профил/фридрих-хюлер Фридрих Хюлер - fccska.com]</ref>, [[Карой Фогъл]] (1934).<ref>[http://www.cskasofia.com/wp-content/uploads/2013/08/Silvestar-Milchev-Footromantic.pdf Милчев, Силвестър. Български футболни корени С. 99]</ref> АС-23 развива успешно и други спортове като [[лека атлетика]], [[баскетбол]], [[волейбол]], [[тенис]], [[шахмат]], [[плуване]], [[ски]], [[бокс]], [[Хокей на лед|хокей]], [[езда]] и др. От клуба излезли са [[Балканиада|балканските шампиони]] [[Григорий Педан]] (лека атлетика, бягане) и [[Любен Дойчев]] (десетобой), ездачите ген. [[Владимир Стойчев]] и ген. [[Крум Лекарски]]. == Стадион == {{вижте също|Българска армия (стадион)}} [[Файл:AS-23 notarial act.jpg|мини|Нотариален акт върху игрището на АС-23]] Стадион „АС-23“ (известен и като „''Атлетик Парк"'') се е намирал на мястото на сегашния стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на [[27 януари]] 1925 г. в местността „Пустинята“ в [[Борисовата градина]]. Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години стадион „АС-23“ е с единствения затревен футболен терен. През 1943 година стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни за около 15000 зрители. Там се играят срещите от Столичното първенство и някои от мачовете на националния тим. През 1944 година стадионът е собственост на Чавдар (София) под ново име стадион „Чавдар“. По-късно е прехвърлен в собственост на Министерство на народната отбрана (МНО) на Народна Република България под ново име стадион „Народна Армия“, т.е. национализиран от комунистическия тоталитарен режим. == Председатели == * подполк. Никола Карагьозов – 1925 – 1935 * полк. Димитър Айранов – 1935 – 1937 * [[Стефан Танев]] – 1937 – 1940 * [[Асен Диков]] – 1940 – 1941 * [[Тодор Зъбов]] – 1941 – 1942 * генерал-майор Димитър Айранов – 1942 – 1944 == Известни футболисти == <div style="float: right"> {{ЕкипиEN | pattern_la = | pattern_b = | pattern_ra = | leftarm = dd0000 | body = dd0000 | rightarm = dd0000 | shorts = 000000 | socks = 000000 | title = Екип за гостуване от края на 30-те }} </div> <div style="float: right"> {{ЕкипиEN | pattern_la = _white_stripes | pattern_b = _whitestripes | pattern_ra = _white_stripes | leftarm = 000000 | body = 000000 | rightarm = 000000 | shorts = 000000 | socks = 000000 | title = Домашен екип от края на 30-те }} </div> * [[Борислав Футеков]] (Борсата) * [[Любомир Ангелов]] (Старото) * Борислав Габровски * [[Димитър Григоров]] * [[Вучко Йорданов]] * [[Георги Балъкчиев]] * [[Тодор Дермонски]] * [[Ангел Петров]] (Лебеда) * [[Кирил Богданов]] (Картофа) * [[Панко Георгиев]] * [[Ангел Зафиров]] * [[Любомир Петров (футболист)|Любомир Петров]] * [[Георги Пачеджиев]] (Чугуна) * [[Бенжамин Астург]] (Бенжо) * [[Драган Георгиев]] (Драго) * [[Иван Димчев]] (Бачин) * [[Любомир Гюзумов]] * [[Борислав Краев]] == Противоречия == В телевизионно интервю известния български емигрант през тоталитаризма [[Дими Паница]] и братовчед му [[Михаил Белов]], заявяват, че ЦСКА не може да се нарече наследник на АС-23, тъй като според тях извършеното може да бъде квалифицирано единствено като „грабеж“. Според Васил Рангелов Стоянов (роден 1935 г.), по думите му дългогодишен привърженик на ЦСКА и АС-23 заявява, че Дими Паница и Мишо Белов не са фенове на АС-23, а на Левски. В същото интервю той заявява, че АС-23 и ЦСКА трябва да се приемат като един и същ отбор.<ref>{{Citation |title=вестник „Червените“, брой 152 – в PDF вариант |url=http://www.cska-archive.com/doc/Vestnik/Chervenite/152.pdf |accessdate=2009-02-25 |archivedate=2018-04-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180410135741/http://www.cska-archive.com/doc/Vestnik/Chervenite/152.pdf }}</ref> Бивши футболисти на АС-23, като Борислав Футеков, Любомир Ангелов, Бенджамин Аструг, Ангел Зафиров и др. в множество интервюта потвърждават, че ЦСКА е пряк наследник на АС-23. Софийският околийски съд през 1952 година закрива и АС23. Съдът е констатирал, че клубът не осъществявал дейност и не е провеждал предвидените в устава му годишни отчетни събрания, не е отразявал промените в ръководството на управителния и контролен съвет, задължени по закон. Невъзможно е АС-23 да бъде закрит от Софийския околийски съд през 1952 година, поради факта, че: На 9 ноември 1944 г., АС-23 е обединен с Шипка-Победа (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил, секция на Плиска София, секция на Спортист София, обединени на 11 октомври 1944 г.) под името Чавдар (София). Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. Генерал Владимир Стойчев веднага след 9 септември 1944 г. става председател на Офицерски спортен клуб АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София). == Бележки и източници == <references/> * Вестник Над 55, брой 33/243/ от 9 – 15 август 2008 г., [http://vbox7.com/play:a7be9681 стр. 23]. * „Футболен алманах София 1921 – 1948“, автор Никола Христов * Вестник „Известия“, брой 4 от 20 ноември 1936 г. == Външни препратки == * [http://www.ac-23.com AC-23.com] {{fb старт}} {{ПФК ЦСКА (София) сезони}} {{fb край}} [[Категория:Спортни клубове предшестващи ЦСКА]] [[Категория:Несъществуващи софийски футболни отбори]] [[Категория:Исторически имена на ЦСКА (София)]] [[Категория:Основани в България през 1923 година]] prhmc4kkrw6dyfcjdirk86mvizlg35h 0 58756 12214132 12191960 2024-04-25T14:22:25Z Motekov 141057 /* Литература */ wikitext text/x-wiki {{Химкутия | картинка = Sphalerite-unit-cell-3D-balls.png | картинка_описание = Структура на сфалерита | картинка2 = Sfalerit 2.jpg | картинка2_описание = Сфалерит от колекцията на Националния музей в Прага }} '''Цинковият сулфид''' ('''ZnS''') е известен като цинкова бленда. В природата се среща като [[минерал]]ът сфалерит – най-важната цинкова [[руда]].<ref>{{cite book|title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|pages=585-589|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}}</ref> Той е оцветен обикновено в сиво поради примесите, по-специално от железен сулфид. Името му произлиза от гръцката дума „сфалерос“ – измамен, лъжлив, предателски, тъй като се смесва с много други минерали. Цинковият сулфид се получава при прякото взаимодействие на елементите [[цинк]] и [[сяра]]. : <chem>Zn + S -> ZnS</chem> Наред с това може да се получи и при взаимодействие на H₂S с разтвори на соли на Zn(II), при което се получава утайка от цинков сулфид.<ref>[http://aaa1234.site90.net/pokajiurok.php?id=72 Zn + S] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140202094516/http://aaa1234.site90.net/pokajiurok.php?id=72|date=2014-02-02}}</ref> В кисела среда [[равновесие]]то се измества към изходните вещества. Концентрацията на водородни катиони може да се намали с натриев [[ацетат]] (NaOOCCH₃). Най-добре е утаяването да се извърши в основна среда. : <chem>ZnCl2 + H2S <-> ZnS v + 2HCl</chem> Това е неразтворимо във вода вещество с бял цвят. Кристализира в две полиморфни форми – сфалерит (кубична) и вюрцит (хексагонална). Разтворим е в [[минерални киселини]]. При престояване в матерната луга или при нагряване и налягане на [[сероводород]]а настъпват структурни промени – кристализира, при което се променя способността му към разтваряне в киселини. Склонен е при утаителния процес да дава [[колоидни разтвори]], които са доста стабилни. Аморфният ZnS е около 10 пъти по-разтворим от кристалния ZnS. Плътността му е 4,09 g/cm³. При около 1180&nbsp;°C. в отсъствие на въздух сублимира. Стапя се при 1800 – 1900&nbsp;°C и налягане от 100 – 150 атм. (Тиде и Шлееде). При облъчване с [[ултравиолетова светлина]] се обагря в сив цвят поради фотохимичното му разлагане. Цинковият сулфид, примесен с [[бариев сулфат]] (BaSO₄), намира приложение като минерална боя, известна под наименованието литопон. : <chem>BaS + ZnSO4 -> ZnS + BaSO4</chem> Освен това поради своите полупроводникови свойства цинковият сулфид се използва в съвременната [[микроелектроника]]. Цинковият сулфид може да се активира с медни, манганови, сребърни и други метални йони, при което се получават [[луминофори]]. Това са вещества, които при облъчване с ултравиолетови лъчи излъчват светлина с различен цвят, характерен за [[активатор]]а. [[File:Arsenopyrite, Galenite, Pyrite, Schalerite (Enyovche, E. Rhodopes) - Collection of V. Breskovska at Sofia University 'St. Kliment Ohridski' Museum of Mineralogy, Petrology and Mineral Resources.jpg|thumb|center|[[Арсенопирит]], [[галенит]], [[пирит]], [[сфалерит]] от района на [[Еньовче (село)|Еньовче]], Източни Родопи, кол. [[Веселина Бресковска]]– Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog/page/n533/mode/2up?view=theater 131] |accessdate= 8 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 37]- 40 |accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска| Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=113-119}} * {{cite book|author=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|edition=3|title=Минералогия|place=София|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|year=1973|oclc=859838412|page=180-183}} *{{cite book|title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|pages=585-589|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 180|isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == *{{cite web |title= сфалерит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-2CB05a-Sphalerite.html |accessdate= 25 април 2024}} [[Категория:Полупроводникови материали]] [[Категория:Сулфиди]] [[Категория:Съединения на цинка]] [[Категория:Фосфори и сцинтилатори]] q5fztae27ypx1hynipx9r1qczpdjrgz 12214134 12214132 2024-04-25T14:22:54Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Химкутия | картинка = Sphalerite-unit-cell-3D-balls.png | картинка_описание = Структура на сфалерита | картинка2 = Sfalerit 2.jpg | картинка2_описание = Сфалерит от колекцията на Националния музей в Прага }} '''Цинковият сулфид''' ('''ZnS''') е известен като цинкова бленда. В природата се среща като [[минерал]]ът сфалерит – най-важната цинкова [[руда]].<ref>{{cite book|title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|pages=585-589|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}}</ref> Той е оцветен обикновено в сиво поради примесите, по-специално от железен сулфид. Името му произлиза от гръцката дума „сфалерос“ – измамен, лъжлив, предателски, тъй като се смесва с много други минерали. Цинковият сулфид се получава при прякото взаимодействие на елементите [[цинк]] и [[сяра]]. : <chem>Zn + S -> ZnS</chem> Наред с това може да се получи и при взаимодействие на H₂S с разтвори на соли на Zn(II), при което се получава утайка от цинков сулфид.<ref>[http://aaa1234.site90.net/pokajiurok.php?id=72 Zn + S] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140202094516/http://aaa1234.site90.net/pokajiurok.php?id=72|date=2014-02-02}}</ref> В кисела среда [[равновесие]]то се измества към изходните вещества. Концентрацията на водородни катиони може да се намали с натриев [[ацетат]] (NaOOCCH₃). Най-добре е утаяването да се извърши в основна среда. : <chem>ZnCl2 + H2S <-> ZnS v + 2HCl</chem> Това е неразтворимо във вода вещество с бял цвят. Кристализира в две полиморфни форми – сфалерит (кубична) и вюрцит (хексагонална). Разтворим е в [[минерални киселини]]. При престояване в матерната луга или при нагряване и налягане на [[сероводород]]а настъпват структурни промени – кристализира, при което се променя способността му към разтваряне в киселини. Склонен е при утаителния процес да дава [[колоидни разтвори]], които са доста стабилни. Аморфният ZnS е около 10 пъти по-разтворим от кристалния ZnS. Плътността му е 4,09 g/cm³. При около 1180&nbsp;°C. в отсъствие на въздух сублимира. Стапя се при 1800 – 1900&nbsp;°C и налягане от 100 – 150 атм. (Тиде и Шлееде). При облъчване с [[ултравиолетова светлина]] се обагря в сив цвят поради фотохимичното му разлагане. Цинковият сулфид, примесен с [[бариев сулфат]] (BaSO₄), намира приложение като минерална боя, известна под наименованието литопон. : <chem>BaS + ZnSO4 -> ZnS + BaSO4</chem> Освен това поради своите полупроводникови свойства цинковият сулфид се използва в съвременната [[микроелектроника]]. Цинковият сулфид може да се активира с медни, манганови, сребърни и други метални йони, при което се получават [[луминофори]]. Това са вещества, които при облъчване с ултравиолетови лъчи излъчват светлина с различен цвят, характерен за [[активатор]]а. [[File:Arsenopyrite, Galenite, Pyrite, Schalerite (Enyovche, E. Rhodopes) - Collection of V. Breskovska at Sofia University 'St. Kliment Ohridski' Museum of Mineralogy, Petrology and Mineral Resources.jpg|thumb|center|[[Арсенопирит]], [[галенит]], [[пирит]], [[сфалерит]] от района на [[Еньовче (село)|Еньовче]], Източни Родопи, кол. [[Веселина Бресковска]]– Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog/page/n533/mode/2up?view=theater 131] |accessdate= 8 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 37]- 40 |accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска| Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=113-119}} * {{cite book|author=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|edition=3|title=Минералогия|place=София|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|year=1973|oclc=859838412|page=180-183}} *{{cite book|title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|pages=585-589|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 180|isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == *{{cite web |title= сфалерит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]]|url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-2CB05a-Sphalerite.html |accessdate= 25 април 2024}} [[Категория:Полупроводникови материали]] [[Категория:Сулфиди]] [[Категория:Съединения на цинка]] [[Категория:Фосфори и сцинтилатори]] p7mldy7gpjtmjoas21iacv28e9oo7pw 12214321 12214134 2024-04-25T18:24:53Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{Химкутия | картинка = Sphalerite-unit-cell-3D-balls.png | картинка_описание = Структура на сфалерита | картинка2 = Sfalerit 2.jpg | картинка2_описание = Сфалерит от колекцията на Националния музей в Прага }} '''Цинковият сулфид''' ('''ZnS''') е известен като цинкова бленда. В природата се среща като [[минерал]]ът сфалерит – най-важната цинкова [[руда]].<ref>{{cite book|title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|pages=585-589|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}}</ref> Той е оцветен обикновено в сиво поради примесите, по-специално от железен сулфид. Името му произлиза от гръцката дума „сфалерос“ – измамен, лъжлив, предателски, тъй като се смесва с много други минерали. Цинковият сулфид се получава при прякото взаимодействие на елементите [[цинк]] и [[сяра]]. : <chem>Zn + S -> ZnS</chem> Наред с това може да се получи и при взаимодействие на H₂S с разтвори на соли на Zn(II), при което се получава утайка от цинков сулфид.<ref>[http://aaa1234.site90.net/pokajiurok.php?id=72 Zn + S] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140202094516/http://aaa1234.site90.net/pokajiurok.php?id=72|date=2014-02-02}}</ref> В кисела среда [[равновесие]]то се измества към изходните вещества. Концентрацията на водородни катиони може да се намали с натриев [[ацетат]] (NaOOCCH₃). Най-добре е утаяването да се извърши в основна среда. : <chem>ZnCl2 + H2S <-> ZnS v + 2HCl</chem> Това е неразтворимо във вода вещество с бял цвят. Кристализира в две полиморфни форми – сфалерит (кубична) и вюрцит (хексагонална). Разтворим е в [[минерални киселини]]. При престояване в матерната луга или при нагряване и налягане на [[сероводород]]а настъпват структурни промени – кристализира, при което се променя способността му към разтваряне в киселини. Склонен е при утаителния процес да дава [[колоидни разтвори]], които са доста стабилни. Аморфният ZnS е около 10 пъти по-разтворим от кристалния ZnS. Плътността му е 4,09 g/cm³. При около 1180&nbsp;°C. в отсъствие на въздух сублимира. Стапя се при 1800 – 1900&nbsp;°C и налягане от 100 – 150 атм. (Тиде и Шлееде). При облъчване с [[ултравиолетова светлина]] се обагря в сив цвят поради фотохимичното му разлагане. Цинковият сулфид, примесен с [[бариев сулфат]] (BaSO₄), намира приложение като минерална боя, известна под наименованието литопон. : <chem>BaS + ZnSO4 -> ZnS + BaSO4</chem> Освен това поради своите полупроводникови свойства цинковият сулфид се използва в съвременната [[микроелектроника]]. Цинковият сулфид може да се активира с медни, манганови, сребърни и други метални йони, при което се получават [[луминофори]]. Това са вещества, които при облъчване с ултравиолетови лъчи излъчват светлина с различен цвят, характерен за [[активатор]]а. [[File:Arsenopyrite, Galenite, Pyrite, Schalerite (Enyovche, E. Rhodopes) - Collection of V. Breskovska at Sofia University 'St. Kliment Ohridski' Museum of Mineralogy, Petrology and Mineral Resources.jpg|thumb|center|[[Арсенопирит]], [[галенит]], [[пирит]], [[сфалерит]] от района на [[Еньовче (село)|Еньовче]], Източни Родопи, кол. [[Веселина Бресковска]]– Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog/page/n533/mode/2up?view=theater 131] |accessdate= 8 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 37]- 40 |accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=113-119}} * {{cite book|author=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|edition=3|title=Минералогия|place=София|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|year=1973|oclc=859838412|page=180-183}} *{{cite book|title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|pages=585-589|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 180|isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == *{{cite web |title= сфалерит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]]|url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-2CB05a-Sphalerite.html |accessdate= 25 април 2024}} [[Категория:Полупроводникови материали]] [[Категория:Сулфиди]] [[Категория:Съединения на цинка]] [[Категория:Фосфори и сцинтилатори]] 23ptd9g04jxn4qmmscgbivhashv1t8b 0 63057 12214925 12092923 2024-04-26T08:54:56Z 85.187.210.85 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Хаити | официално-име-бг = Република Хаити | официално-име = {{lang|fr|République d'Haïti}}<br>{{lang|ht|Repiblik d Ayiti}} | девиз = L'union fait la force<br>„[[Съединението прави силата]]“ | химн = [[Химн на Хаити|La Dessalinienne]] | химн-файл = Haiti National Anthem.ogg | демоним = [[Население на Хаити|хаитянец]] | карта = Haiti (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Хаити | столица = [[Порт о Пренс]] | най-голям-град = Порт о Пренс | религия = 87,0% [[християнство]]<br>10,7% [[нерелигиозност]]<br>2,1% народни религии<br>0,2% други религии | управление = [[унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Хаити|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Ариел Хенри]] | лидер2 = [[Министър-председател на Хаити|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Мишел Патрик Боаверт]] | законодателна-власт = Национално събрание | горна-камара = Сенат | долна-камара = Камара на депутатите | независимост-събития = – обявена<br>– призната | независимост-дати = от [[Франция]]<br>1 януари 1804 г.<br>17 април 1825 г. | събитие1 = Първа империя | събитие-дата1 = 22 септември 1804 г. | събитие2 = Кралство Хаити | събитие-дата2 = 28 март 1811 г. | събитие3 = Втора империя | събитие-дата3 = 26 август 1849 г. | събитие4 = Република | събитие-дата4 = 15 януари 1859 г. | събитие5 = Щатска окупация | събитие-дата5 = 1915 – 1934 г. | събитие6 = Конституция | събитие-дата6 = 29 март 1987 г. | площ-място = 143-то | води% = 0,7 | население-година = 2022 | население = 11 334 637 | население-място = 83-то | население-градско = 57,1 | население-градско-място = 109-о | население-гъстота-място = 32-ро | население-оценка-година = 2018 | население-оценка = 11 439 646 | БВП-година = 2021 | БВП = 34,189 млрд. [[щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 144-то | БВП-на-човек = 2962 щ.д. | БВП-на-човек-място = 174-то | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 22,431 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 139-о | БВП-ном-на-човек = 1943 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 172-ро | Джини-година = 2012 | Джини = 41,1 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,535 | ИЧР-категория = {{color|red|нисък}} | ИЧР-място = 163-то | продълж-живот = 63,7 години | продълж-живот-място = 158-о | дет-смъртност = 62,8/1000 | дет-смъртност-място = 73-о | грамотност = 60,7 | грамотност-място = 165-о | валута = [[Хаитянски гурд]] | валута-код = HTG | часова-зона = EST | отместване-UTC = -5 | часова-зона-DST = EDT | отместване-UTC-лято = -4 | формат-дата = | климат = [[тропичен климат|тропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = HT | TLD = [[.ht]] | телефонен-код = +509 | ITU префикс = HHA-HHZ; 4VA-4VZ | сайт = | забележки = }} '''Република Хаити''' ({{lang|fr|République d'Haïti}}, '''Аѝти''') е [[държава]] разположена в [[запад]]ната част на [[остров]] [[Испаньола]]. Той се намира в [[Карибско море]], като по-голямата му източна част е заета от съседната [[Доминиканска република]]. [[Столица]] е [[Порт о Пренс]]. Населението наброява 9 035 536 души (2009)<ref name="ciafacts">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ha.html |заглавие=Данни от CIA – The World Factbook |достъп_дата=2010-01-18 |архив_дата=2016-01-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160131115215/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ha.html }}</ref>. Името на страната има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население – ''Ayiti'' означава Планинска земя. Републиката е най-бедната държава в западното полукълбо и е една от най-бедните, нестабилни и неуправляеми страни в света. Цялата история на Хаити от създаването на държавата до днес е съпътствана от глад, [[Стихийно бедствие|стихийни бедствия]] и [[държавен преврат|държавни преврати]]<ref name="ciafacts"/>. == География == [[Файл:Hispaniola lrg Bg.jpg|мини|ляво|Релефна карта на о. Хаити]] Република Хаити е разположена в западната, най-разчленена част на [[Хаити (остров)|остров Хаити]], който е 2-ри по големина след остров [[Куба]] в [[Големи Антили|Големите Антилски острови]]. Северните ѝ брегове се мият от [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], а западните и южните – от [[Карибско море]]. На изток Хаити граничи с [[Доминиканска република|Доминиканската република]], като дължината на границата е 375 km.<ref name="ciafacts"/> На северозапад Наветрения Наветрения проток (80 km) я отделя от [[Куба]], а на югозапад протока Ямяйка (200 km) – от остров [[Ямайка]]. В протока е разположен безлюдния остров [[Наваса]], владение на [[САЩ]]. В тези си граници площта на Хаити съставлява 27 750 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article008033.html «Большая Советская Энциклопедия» – Гаити (раздел Природа), т. 6, стр. 39]</ref><ref>{{икона|ru}} [https://disk.yandex.ru/a/AeYoSdGy3W2h4s/5afc7de268c89a88bbe749d8 Физикогеографска карта на Хаити и Доминиканската република]</ref> Крайни точки: * крайна северна точка – {{coord|20|05|23|N|72|48|23|W}}, на остров [[Тортуга]]. * крайна южна точка – {{coord|18|01|18|N|73|52|22|W}}, нос Абаку. * крайна западна точка – {{coord|18|24|57|N|74|28|51|W}}. * крайна източна точка – {{coord|19|12|23|N|71|37|18|W}}, граница с [[Доминиканска република]]. === Брегова линия, острови === Бреговата линия на Хаити е предимно висока, скалиста и силно разчленена, нейната обща дължина е 1771 km, което я прави втората по дължина на [[Антилски острови|Антилските острови]] след тази на [[Куба]]. На северозапад навътре в океана се вдава Северозападния полуостров (дължина около 80 km), а на югозапад е разположен дългия 230 km и тесен полуостров Тибюрон. Между двата полуострова е разположен големия залив Гонав. Край бреговете на Хаити се намират и няколко десетки острова, като най-големите са Гонав (690 km², в залива Гонав), [[Тортуга]] (180 km², край северното крайбрежие) и Ваш (52 km², южно от п-ов Тибюрон.<ref name="bse"/> === Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми === Територията на страната е заета главно от ниски и средновисоки планини, разделени от малки и тесни крайбрежни равнини и речни долини<ref name="bbcprofile">[http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/country_profiles/1202772.stm Профил на Хаити от сайта на ББС]</ref>. От запад-северозапад на изток-югоизток се простират хребетите: Северен (''Massif du Nord''), който е продължение на главния планински масив на острова Кордилера Сентрал (''Cordillera Central'') и Северното плато (''Plaine du Nord''). На юг от Северния масив е разположено Централното плато ''Plateau Central''. На юг от него са успоредно простиращите се хребети Монтан Нуар, Мато, От и Сел с връх '''Ласел 2680 m''', най-високата точка на страната. Северно от масива Сел се намира дълбока падина, която на изток, на територията на Доминиканската република е на -42 m морското равнище. Територията на Хаити е изградена основно от кредни и палеоген-неогенови скали. С последните са свързани големите находища на боксит, с достоверни и вероятни запаси около 23 млн.т и със съдържание на алуминий 45 – 55%. Островът се намира в силно сеизмична зона и често е разтърсван от [[земетресение|земетресения]]<ref>[http://www.guardian.co.uk/world/2010/jan/14/haiti-earthquake-questions-and-answers Статия в guardian.co.uk]</ref>. [[Земетресение в Хаити (2010)|Земетресението от 12 януари 2010 г.]] с магнитуд 7 по скалата на Рихтер взима повече от 170 000 жертви.<ref name="bse"/> === Климат, води === Климатът на страната е тропичен, пасатен. Средните месечни температури варират от 22 до 28°С. Годишната сума на валежите по наветрените североизточни склонове достига до около 2000 mm, а на подветрените и в падините – от 500 до 800 mm. Максимумът на валежите е през пролетта и есента. От планините се спускат многочислени къси и бурни реки с множество прагове и водопади. Най-големите реки на Хаити са: Артибонит (240 km) с десния си приток Гуаямук (113 km), Бланш (100 km), Кюл дьо Сак. В дълбоката падина, на 17 m н.в. е разположено езерото Соматр (170 km²).<ref name="bse"/> === Почви, растителност === Почвите в Хаити са предимно кафеникаво-червени и планински кафеникаво-червени фералитизирани. Преобладават листопадните (през сухата зима) тропически гори, а южните части са заети от вечнозелени тропически гори, с ценни дървесни видове (кампешево дърво, махагоново дърво, кралска палма и др.). По долината на река Артибонит са развити бодливи храсти и кактуси.<ref name="bse"/> == История == Островът, в чиято западна част е разложена република Хаити, е открит на 6 декември 1492 г. от [[Христофор Колумб]]. Колонизиран е от испанците и го наричат Еспаньола. По-късно през 1697 г. Испания отстъпва на Франция западната му част. През 1795 г. целият остров става френско владение. Както в цяла Америка, местното население намалява вследствие на болестите, донесени от европейците и европейската жестокост. Хаити е най-богатата френска колония на запад. Вдъхновени от [[Френската революция]], робите вдигат въстание срещу метрополията през [[1791]] г., известно като [[Хаитянска революция]]. Тя продължава от 1791 до 1803 година начело с [[Франсоа Доминик Тусен Лувертюр|Ф. Тусен Лувертюр]]. След 12 години борба за свобода те успяват да победят. През [[1804]] г. е провъзгласена независимостта на страната. По този начин Хаити става първата „черна република“. Тя придобива и настоящето си име – Хаити – според индианското име на острова. Това е единствената страна, която печели независимостта си чрез въстание на роби<ref name="ciafacts"/>. През [[1825]] г. френският крал [[Шарл X]] праща [[флот]]а към Ки да плати 150 милиона франка, пропуснати ползи от робството, за да признае независимостта ѝ. Френският [[аболиционист]] Виктор Шьохлер пише: „''Налагането на данък на победилите роби е все едно да ги накарат да платят с пари за това, което са платили с кръвта си.''“ През 1844 година в източната част на острова е образувана [[Доминиканската република]]. Между 1915 и 1934 г. Хаити е окупирана от [[САЩ]]. По-късно от 1941 до 1945 г. САЩ превръщат Хаити в своя военна и продоволствена база по време на [[Втората световна война]]. От 1957 до 1986 г. държавата е под [[диктатура]]та на [[Франсоа Дювалие]] и семейството му. През 1971 г. синът му [[Жан Клод Дювалие]] е провъзгласен за президент. На 6 октомври 1986 г. е свален от власт. На власт идва Национален правителствен съюз. През 1988 г., след безкръвен преврат, за президент се обявява ген. П. Аврил. Само две години по-късно през 1990 г. е свален от власт. Установено е гражданско правителство на прехода с президент Ж. Б. Аристид, който с военен преврат е свален от власт през 1991 г. През 1993 г. е осъществен мирен проект на ООН (Хаити е член на ООН от 1945 г.) за връщане на властта на законния президент Аристид, който от 1994 година отново заема позицията. От 1996 г. президент е Р. Г. Превал, който присъединява Хаити към ОАД ([[Организация на американските държави]]). == Административно деление == Хаити е разделена на 10 департамента. Те са разделени на 41 окръга и 133 общини. [[Файл:Haiti_departments_numbered.png|мини|ляво|Департаменти в Хаити]] {| | # [[Артибонит (департамент)|Артибонит]] ([[Гонаив]]) # [[Централен департамент]] ([[Инш]]) # [[Гран'Анс]] ([[Жереми]]) # [[Нип]] ([[Мирагоан]]) # [[Северен]] ([[Кап Аитиен]]) # [[Североизточен]] ([[Фор Либерте]]) # [[Северен Уест]] ([[Порт дьо Пе]]) # [[Уест]] ([[Порт о Пренс]]) столичен департамент # [[Югоизточен]] ([[Жакмел]]) # [[Южен]] ([[Ле Кайес]]) | |} == Население == {{основна|Население на Хаити}} === Етнически състав === В расово отношение съставът на населението в Хаити е почти еднороден – 95% от населението са потомци на чернокожи бивши роби докарани на острова от [[Източна Африка]] още през колониално време. Останалите 5% са [[мулат]]и и потомци на [[араби]] (предимно сирийци и ливанци) и европейци с [[французи|френски]], [[поляци|полски]], [[германци|немски]], [[италианци|италиански]] и [[испанци|испански]] произход като последните представляват най-голямата част от жителите с европейски произход. Основно те са преселници от [[Куба]] и [[Доминиканска република|Доминиканската република]]. Много малка част от населението е с азиатски произход. Чернокожите говорят на [[Хаитянски креолски език|креолски език]]. Основната религия в Хаити е християнството<ref name="bbcprofile"/>, но половината от населението изповядва и [[вуду]]. === Динамика и структура на населението === [[Файл:Haiti-demographie.png|мини|300px|Ръст на населението на Хаити от 1961 до 2003 г.]] Прираста на населението през 2009 г. е 1,838%. Смъртността от 1992 година се е понижила от 15 до 8,65 на 1000 души, а раждаемостта съответно от 42 до 29,1. За същия период детската смъртност също се е понижила от 104 до 63,83 на 1000 новородени. Децата до 15 години са 42,1% от населението в страната, хора в трудоспособна възраст (15 – 65 години) – 54,4%, а възрастните над 65 години – 3,5% Средната продължителност на живота е 59 години за мъжете и 63 години за жените<ref name="bbcprofile"/>. === Хаитянска диаспора === Подобно на всички бедни Карибски нации и хаитяните образуват големи [[диаспора|диаспори]] от легални и нелегални имигранти в съседните страни. Милиони хаитяни живеят основно в [[Доминиканска република|Доминиканската република]], [[Бахамски острови|Бахамите]], [[Куба]], [[Белгия]], [[Канада]], [[Франция]], [[Сен Мартен]], [[Венецуела]], и [[САЩ]]. Най-голямата част от хаитянската диаспора в САЩ живее в [[Маями]] в [[анклав]] наречен `Малкото Хаити`. Втората по големина комуна живее в [[Ню Йорк]]. По-малобройни комуни от хаитянски емигранти има в [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Ню Джърси]] и в множество урбанизирани райони на [[Флорида]]. == Икономика == [[Файл:Waste dumping in a slum of Cap-Haitien.jpg|мини|300px|Коптори в Кап Аитиен]] Хаити е най-слабо развитата страна в [[Централна Америка]] и [[Южна Америка]]<ref name="bbcprofile"/> и е сред най-бедните страни в света. === Селско стопанство === Със селскостопанския сектор са заети 2/3 от населението, а обработваемите земи са 1/3 от територията на страната. Развитието на селското стопанство е затруднено поради особеностите на релефа. [[Кафе]]то е основен продукт произвеждан главно за износ. Произвеждат се и [[картоф]]и, [[ориз]], [[банан]]и, [[царевица]], [[цитрусов плод|цитрусови плодове]] и [[захарна тръстика]]. === Промишленост === В Хаити са открити находища на [[злато]], [[боксит]] и [[Мед (елемент)|мед]], но те са слабо усвоени и добивът е в малки количества. Главните отрасли на промишлеността са хранителна, [[Циментова промишленост|циментова]] и др. === Транспорт === Дължината на автомобилните пътища е около 4 хил. километра, но голямата им част не е асфалтирана. Поради тази причина повечето от пътищата стават непроходими през влажния сезон. Между главните градове в страната са изградени пътища с твърда настилка, свързани са и с железопътни линии. === Търговия === * '''Износ:''' кафе, банани, захар, манго * '''Внос:''' автомобили, храни, гориво == Източници == <references /> {{Северна Америка}} [[Категория:Хаити| ]] qpqe1d4miakrsotr0mk4gbvsaqm4rzq 12214927 12214925 2024-04-26T08:57:04Z 85.187.210.85 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Хаити | официално-име-бг = Република Хаити | официално-име = {{lang|fr|République d'Haïti}}<br>{{lang|ht|Repiblik d Ayiti}} | девиз = L'union fait la force<br>„[[Съединението прави силата]]“ | химн = [[Химн на Хаити|La Dessalinienne]] | химн-файл = Haiti National Anthem.ogg | демоним = [[Население на Хаити|хаитянец]] | карта = Haiti (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Хаити | столица = [[Порт о Пренс]] | най-голям-град = Порт о Пренс | религия = 87,0% [[християнство]]<br>10,7% [[нерелигиозност]]<br>2,1% народни религии<br>0,2% други религии | управление = [[унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Хаити|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Мишел Патрик Боаверт ]] | лидер2 = [[Министър-председател на Хаити|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Мишел Патрик Боаверт]] | законодателна-власт = Национално събрание | горна-камара = Сенат | долна-камара = Камара на депутатите | независимост-събития = – обявена<br>– призната | независимост-дати = от [[Франция]]<br>1 януари 1804 г.<br>17 април 1825 г. | събитие1 = Първа империя | събитие-дата1 = 22 септември 1804 г. | събитие2 = Кралство Хаити | събитие-дата2 = 28 март 1811 г. | събитие3 = Втора империя | събитие-дата3 = 26 август 1849 г. | събитие4 = Република | събитие-дата4 = 15 януари 1859 г. | събитие5 = Щатска окупация | събитие-дата5 = 1915 – 1934 г. | събитие6 = Конституция | събитие-дата6 = 29 март 1987 г. | площ-място = 143-то | води% = 0,7 | население-година = 2022 | население = 11 334 637 | население-място = 83-то | население-градско = 57,1 | население-градско-място = 109-о | население-гъстота-място = 32-ро | население-оценка-година = 2018 | население-оценка = 11 439 646 | БВП-година = 2021 | БВП = 34,189 млрд. [[щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 144-то | БВП-на-човек = 2962 щ.д. | БВП-на-човек-място = 174-то | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 22,431 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 139-о | БВП-ном-на-човек = 1943 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 172-ро | Джини-година = 2012 | Джини = 41,1 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,535 | ИЧР-категория = {{color|red|нисък}} | ИЧР-място = 163-то | продълж-живот = 63,7 години | продълж-живот-място = 158-о | дет-смъртност = 62,8/1000 | дет-смъртност-място = 73-о | грамотност = 60,7 | грамотност-място = 165-о | валута = [[Хаитянски гурд]] | валута-код = HTG | часова-зона = EST | отместване-UTC = -5 | часова-зона-DST = EDT | отместване-UTC-лято = -4 | формат-дата = | климат = [[тропичен климат|тропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = HT | TLD = [[.ht]] | телефонен-код = +509 | ITU префикс = HHA-HHZ; 4VA-4VZ | сайт = | забележки = }} '''Република Хаити''' ({{lang|fr|République d'Haïti}}, '''Аѝти''') е [[държава]] разположена в [[запад]]ната част на [[остров]] [[Испаньола]]. Той се намира в [[Карибско море]], като по-голямата му източна част е заета от съседната [[Доминиканска република]]. [[Столица]] е [[Порт о Пренс]]. Населението наброява 9 035 536 души (2009)<ref name="ciafacts">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ha.html |заглавие=Данни от CIA – The World Factbook |достъп_дата=2010-01-18 |архив_дата=2016-01-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160131115215/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ha.html }}</ref>. Името на страната има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население – ''Ayiti'' означава Планинска земя. Републиката е най-бедната държава в западното полукълбо и е една от най-бедните, нестабилни и неуправляеми страни в света. Цялата история на Хаити от създаването на държавата до днес е съпътствана от глад, [[Стихийно бедствие|стихийни бедствия]] и [[държавен преврат|държавни преврати]]<ref name="ciafacts"/>. == География == [[Файл:Hispaniola lrg Bg.jpg|мини|ляво|Релефна карта на о. Хаити]] Република Хаити е разположена в западната, най-разчленена част на [[Хаити (остров)|остров Хаити]], който е 2-ри по големина след остров [[Куба]] в [[Големи Антили|Големите Антилски острови]]. Северните ѝ брегове се мият от [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], а западните и южните – от [[Карибско море]]. На изток Хаити граничи с [[Доминиканска република|Доминиканската република]], като дължината на границата е 375 km.<ref name="ciafacts"/> На северозапад Наветрения Наветрения проток (80 km) я отделя от [[Куба]], а на югозапад протока Ямяйка (200 km) – от остров [[Ямайка]]. В протока е разположен безлюдния остров [[Наваса]], владение на [[САЩ]]. В тези си граници площта на Хаити съставлява 27 750 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article008033.html «Большая Советская Энциклопедия» – Гаити (раздел Природа), т. 6, стр. 39]</ref><ref>{{икона|ru}} [https://disk.yandex.ru/a/AeYoSdGy3W2h4s/5afc7de268c89a88bbe749d8 Физикогеографска карта на Хаити и Доминиканската република]</ref> Крайни точки: * крайна северна точка – {{coord|20|05|23|N|72|48|23|W}}, на остров [[Тортуга]]. * крайна южна точка – {{coord|18|01|18|N|73|52|22|W}}, нос Абаку. * крайна западна точка – {{coord|18|24|57|N|74|28|51|W}}. * крайна източна точка – {{coord|19|12|23|N|71|37|18|W}}, граница с [[Доминиканска република]]. === Брегова линия, острови === Бреговата линия на Хаити е предимно висока, скалиста и силно разчленена, нейната обща дължина е 1771 km, което я прави втората по дължина на [[Антилски острови|Антилските острови]] след тази на [[Куба]]. На северозапад навътре в океана се вдава Северозападния полуостров (дължина около 80 km), а на югозапад е разположен дългия 230 km и тесен полуостров Тибюрон. Между двата полуострова е разположен големия залив Гонав. Край бреговете на Хаити се намират и няколко десетки острова, като най-големите са Гонав (690 km², в залива Гонав), [[Тортуга]] (180 km², край северното крайбрежие) и Ваш (52 km², южно от п-ов Тибюрон.<ref name="bse"/> === Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми === Територията на страната е заета главно от ниски и средновисоки планини, разделени от малки и тесни крайбрежни равнини и речни долини<ref name="bbcprofile">[http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/country_profiles/1202772.stm Профил на Хаити от сайта на ББС]</ref>. От запад-северозапад на изток-югоизток се простират хребетите: Северен (''Massif du Nord''), който е продължение на главния планински масив на острова Кордилера Сентрал (''Cordillera Central'') и Северното плато (''Plaine du Nord''). На юг от Северния масив е разположено Централното плато ''Plateau Central''. На юг от него са успоредно простиращите се хребети Монтан Нуар, Мато, От и Сел с връх '''Ласел 2680 m''', най-високата точка на страната. Северно от масива Сел се намира дълбока падина, която на изток, на територията на Доминиканската република е на -42 m морското равнище. Територията на Хаити е изградена основно от кредни и палеоген-неогенови скали. С последните са свързани големите находища на боксит, с достоверни и вероятни запаси около 23 млн.т и със съдържание на алуминий 45 – 55%. Островът се намира в силно сеизмична зона и често е разтърсван от [[земетресение|земетресения]]<ref>[http://www.guardian.co.uk/world/2010/jan/14/haiti-earthquake-questions-and-answers Статия в guardian.co.uk]</ref>. [[Земетресение в Хаити (2010)|Земетресението от 12 януари 2010 г.]] с магнитуд 7 по скалата на Рихтер взима повече от 170 000 жертви.<ref name="bse"/> === Климат, води === Климатът на страната е тропичен, пасатен. Средните месечни температури варират от 22 до 28°С. Годишната сума на валежите по наветрените североизточни склонове достига до около 2000 mm, а на подветрените и в падините – от 500 до 800 mm. Максимумът на валежите е през пролетта и есента. От планините се спускат многочислени къси и бурни реки с множество прагове и водопади. Най-големите реки на Хаити са: Артибонит (240 km) с десния си приток Гуаямук (113 km), Бланш (100 km), Кюл дьо Сак. В дълбоката падина, на 17 m н.в. е разположено езерото Соматр (170 km²).<ref name="bse"/> === Почви, растителност === Почвите в Хаити са предимно кафеникаво-червени и планински кафеникаво-червени фералитизирани. Преобладават листопадните (през сухата зима) тропически гори, а южните части са заети от вечнозелени тропически гори, с ценни дървесни видове (кампешево дърво, махагоново дърво, кралска палма и др.). По долината на река Артибонит са развити бодливи храсти и кактуси.<ref name="bse"/> == История == Островът, в чиято западна част е разложена република Хаити, е открит на 6 декември 1492 г. от [[Христофор Колумб]]. Колонизиран е от испанците и го наричат Еспаньола. По-късно през 1697 г. Испания отстъпва на Франция западната му част. През 1795 г. целият остров става френско владение. Както в цяла Америка, местното население намалява вследствие на болестите, донесени от европейците и европейската жестокост. Хаити е най-богатата френска колония на запад. Вдъхновени от [[Френската революция]], робите вдигат въстание срещу метрополията през [[1791]] г., известно като [[Хаитянска революция]]. Тя продължава от 1791 до 1803 година начело с [[Франсоа Доминик Тусен Лувертюр|Ф. Тусен Лувертюр]]. След 12 години борба за свобода те успяват да победят. През [[1804]] г. е провъзгласена независимостта на страната. По този начин Хаити става първата „черна република“. Тя придобива и настоящето си име – Хаити – според индианското име на острова. Това е единствената страна, която печели независимостта си чрез въстание на роби<ref name="ciafacts"/>. През [[1825]] г. френският крал [[Шарл X]] праща [[флот]]а към Ки да плати 150 милиона франка, пропуснати ползи от робството, за да признае независимостта ѝ. Френският [[аболиционист]] Виктор Шьохлер пише: „''Налагането на данък на победилите роби е все едно да ги накарат да платят с пари за това, което са платили с кръвта си.''“ През 1844 година в източната част на острова е образувана [[Доминиканската република]]. Между 1915 и 1934 г. Хаити е окупирана от [[САЩ]]. По-късно от 1941 до 1945 г. САЩ превръщат Хаити в своя военна и продоволствена база по време на [[Втората световна война]]. От 1957 до 1986 г. държавата е под [[диктатура]]та на [[Франсоа Дювалие]] и семейството му. През 1971 г. синът му [[Жан Клод Дювалие]] е провъзгласен за президент. На 6 октомври 1986 г. е свален от власт. На власт идва Национален правителствен съюз. През 1988 г., след безкръвен преврат, за президент се обявява ген. П. Аврил. Само две години по-късно през 1990 г. е свален от власт. Установено е гражданско правителство на прехода с президент Ж. Б. Аристид, който с военен преврат е свален от власт през 1991 г. През 1993 г. е осъществен мирен проект на ООН (Хаити е член на ООН от 1945 г.) за връщане на властта на законния президент Аристид, който от 1994 година отново заема позицията. От 1996 г. президент е Р. Г. Превал, който присъединява Хаити към ОАД ([[Организация на американските държави]]). == Административно деление == Хаити е разделена на 10 департамента. Те са разделени на 41 окръга и 133 общини. [[Файл:Haiti_departments_numbered.png|мини|ляво|Департаменти в Хаити]] {| | # [[Артибонит (департамент)|Артибонит]] ([[Гонаив]]) # [[Централен департамент]] ([[Инш]]) # [[Гран'Анс]] ([[Жереми]]) # [[Нип]] ([[Мирагоан]]) # [[Северен]] ([[Кап Аитиен]]) # [[Североизточен]] ([[Фор Либерте]]) # [[Северен Уест]] ([[Порт дьо Пе]]) # [[Уест]] ([[Порт о Пренс]]) столичен департамент # [[Югоизточен]] ([[Жакмел]]) # [[Южен]] ([[Ле Кайес]]) | |} == Население == {{основна|Население на Хаити}} === Етнически състав === В расово отношение съставът на населението в Хаити е почти еднороден – 95% от населението са потомци на чернокожи бивши роби докарани на острова от [[Източна Африка]] още през колониално време. Останалите 5% са [[мулат]]и и потомци на [[араби]] (предимно сирийци и ливанци) и европейци с [[французи|френски]], [[поляци|полски]], [[германци|немски]], [[италианци|италиански]] и [[испанци|испански]] произход като последните представляват най-голямата част от жителите с европейски произход. Основно те са преселници от [[Куба]] и [[Доминиканска република|Доминиканската република]]. Много малка част от населението е с азиатски произход. Чернокожите говорят на [[Хаитянски креолски език|креолски език]]. Основната религия в Хаити е християнството<ref name="bbcprofile"/>, но половината от населението изповядва и [[вуду]]. === Динамика и структура на населението === [[Файл:Haiti-demographie.png|мини|300px|Ръст на населението на Хаити от 1961 до 2003 г.]] Прираста на населението през 2009 г. е 1,838%. Смъртността от 1992 година се е понижила от 15 до 8,65 на 1000 души, а раждаемостта съответно от 42 до 29,1. За същия период детската смъртност също се е понижила от 104 до 63,83 на 1000 новородени. Децата до 15 години са 42,1% от населението в страната, хора в трудоспособна възраст (15 – 65 години) – 54,4%, а възрастните над 65 години – 3,5% Средната продължителност на живота е 59 години за мъжете и 63 години за жените<ref name="bbcprofile"/>. === Хаитянска диаспора === Подобно на всички бедни Карибски нации и хаитяните образуват големи [[диаспора|диаспори]] от легални и нелегални имигранти в съседните страни. Милиони хаитяни живеят основно в [[Доминиканска република|Доминиканската република]], [[Бахамски острови|Бахамите]], [[Куба]], [[Белгия]], [[Канада]], [[Франция]], [[Сен Мартен]], [[Венецуела]], и [[САЩ]]. Най-голямата част от хаитянската диаспора в САЩ живее в [[Маями]] в [[анклав]] наречен `Малкото Хаити`. Втората по големина комуна живее в [[Ню Йорк]]. По-малобройни комуни от хаитянски емигранти има в [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Ню Джърси]] и в множество урбанизирани райони на [[Флорида]]. == Икономика == [[Файл:Waste dumping in a slum of Cap-Haitien.jpg|мини|300px|Коптори в Кап Аитиен]] Хаити е най-слабо развитата страна в [[Централна Америка]] и [[Южна Америка]]<ref name="bbcprofile"/> и е сред най-бедните страни в света. === Селско стопанство === Със селскостопанския сектор са заети 2/3 от населението, а обработваемите земи са 1/3 от територията на страната. Развитието на селското стопанство е затруднено поради особеностите на релефа. [[Кафе]]то е основен продукт произвеждан главно за износ. Произвеждат се и [[картоф]]и, [[ориз]], [[банан]]и, [[царевица]], [[цитрусов плод|цитрусови плодове]] и [[захарна тръстика]]. === Промишленост === В Хаити са открити находища на [[злато]], [[боксит]] и [[Мед (елемент)|мед]], но те са слабо усвоени и добивът е в малки количества. Главните отрасли на промишлеността са хранителна, [[Циментова промишленост|циментова]] и др. === Транспорт === Дължината на автомобилните пътища е около 4 хил. километра, но голямата им част не е асфалтирана. Поради тази причина повечето от пътищата стават непроходими през влажния сезон. Между главните градове в страната са изградени пътища с твърда настилка, свързани са и с железопътни линии. === Търговия === * '''Износ:''' кафе, банани, захар, манго * '''Внос:''' автомобили, храни, гориво == Източници == <references /> {{Северна Америка}} [[Категория:Хаити| ]] a9wvcu7x8ye33aosfad9dxy4uehdtfm 0 64725 12214581 12203694 2024-04-25T23:55:27Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия|име=Медичи|герб=Augmented Arms of Medici.svg|владение=|страна=[[Флорентинска република]]<br>[[Флоренция (херцогство|Флорентинско херцогство]]<br>[[Велико херцогство Тоскана]]<br>[[Неаполитанско кралство]] <br />{{Италия}}|основател=[[Джамбуоно де Медичи]]|последен владетел=[[Джан Гастоне Медичи|Джан Гастоне де Медичи]]|година на основаване=[[1169]]|разпадане=[[1737]]|кадетски линии=[[Медичи ди Граняно]]<br>[[Бонино ди Филипо]]<br>[[Аламано ди Филипо]]<br>[[Салвестро ди Алемано]]<br>[[Бернардо ди Джамбуоно]]<br>[[Франческо ди Джовенко]]<br>[[Виери ди Камбио]]<br>[[Медичи ди Дзара]]<br>[[Медичи Торнакуинчи|Кастелина Торнакуинчи]]<br>[[Кафаджоло]]<br>[[Пополано]]<br>[[Грандукале]]<br>[[Бернардето ди Антонио]]<br> [[Медичи ди Отаяно]]<br>[[Флорентински патриции]]<br>[[Перуци ди Медичи]]|титли=[[Папа]] (ненасл.)<br />[[Списък на владетелите на Тоскана#Велики херцози на Тоскана (Медичи)|Велик херцог на Тоскана]]<br />[[Списък на владетелите на Тоскана#Херцози на Флоренция (Медичи)|Херцог на Флоренция]]<br />[[Списък на владетелите на Тоскана#Господари на Флоренция (Медичи)|Господар на Флоренция]]<br />[[Медичи ди Отаяно|Принц на Отаяно]]<br />[[Урбино (херцогство)|Херцог на Урбино]]<br />[[Списък на херцозите на Немур|Херцог на Немур]]<br />Маркиз на [[Кастелина Маритима|Кастелина]]}} '''Мèдичи''' ({{lang|it|Medici}}) са древна и могъща италианска [[Аристокрация|благородническа]] [[Семейство|фамилия]] от [[Тоскана|тоскански]] произход, която се превръща в една от водещите династии в [[История на Италия|историята на Италия]] и [[История на Европа|Европа]] от [[15 век|XV век]] до [[18 век|XVIII век]]. От тях произхождат четирима папи на [[Католическа църква|Католическата църква]] – [[Лъв X|папа Лъв X]] (1513–1521), [[Климент VII|папа Климент VII]] (1523–1534), [[Пий IV|папа Пий IV]] (1559–1565)<ref>Семейството на [[Пий IV]], Медичите от Милано, се смята за клон на Дом Медичи и е признат за такъва от флорентинския папа [[Климент VII]] и от [[Козимо I Медичи|Козимо I де Медичи]] в началото на 16 век.</ref> и [[Лъв XI|папа Лъв XI]] (1605), както и две [[Кралство Франция|кралици на Франция]] – [[Катерина де Медичи]] (1547–1559) и [[Мария де Медичи]] (1600–1610).<ref>{{Cite encyclopedia|url=https://www.britannica.com/EBchecked/topic/372380/Medici-family|title=Medici Family – – Encyclopædia Britannica|encyclopedia=Encyclopædia Britannica}}</ref> Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от [[1434]] г. с Градската [[сеньория]] на [[Козимо де Медичи|Козимо Стари]] до [[1737]] г. със смъртта без наследници на великия херцог [[Джан Гастоне де Медичи]], последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион [[Муджело]], Медичите са засвидетелствани поне от [[12 век|XII век]]. Дейностите на първите им поколения включват [[Търговец|търговия]], [[Тъкане|тъкачество]], [[Селско стопанство|земеделие]] и само спорадично [[Банка|банкиране]]. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера [[Джовани ди Бичи де Медичи|Джовани ди Бичи]], който натрупва голямо състояние с банката, която основава – [[Банка на Медичите|Банката на Медичите]]. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на [[Папа]]та и финансират компании като завладяването на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] и победата на [[Едуард IV|Едуард IV от Англия]] във [[Война на розите|Войните на розите]]. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, [[Козимо де Медичи|Козимо]], семейството получава ''[[де факто]]'' пълен контрол [[Флорентинска република|върху Република Флоренция]], която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо [[Флоренция (херцогство)|Херцогство Флоренция]], а след това и [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]]. През [[1532]] г. семейството придобива наследствената титла „[[херцог на Флоренция]]“. През [[1569]] г. херцогството е издигнато до [[Велико херцогство Тоскана]] след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до [[1737]] г., след смъртта на [[Джан Гастоне де Медичи]]. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на [[Козимо III Медичи|Козимо III де Медичи]] (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, [[Анна Мария Луиза де Медичи]], последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния ''Семеен пакт'' с [[Хабсбург-Лотаринги]]я, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град [[Флоренция]]. Оцеляват два [[Кадетска линии|кадетски линии]] на фамилията до днес: [[Медичи ди Отаяно]], принцове на [[Отавиано]] и херцози на [[Сарно]], преселили се [[Неаполитанско кралство|в Кралство Неапол]] през [[16 век|XVI век]], и[[Медичи Торнакуинчи]], бивши маркизи на [[Кастелина Маритима|Кастелина]], останали в [[Тоскана]]. == Общи характеристики == Богатството и влиянието на Медичите първоначално произтичат от търговията с текстил, ръководена от гилдията за вълна във Флоренция – ''Arte della Lana''. Подобно на други семейства, управляващи в италианските [[Сеньория|сеньории]], Медичите доминират управлението на своя град, успяват да поставят Флоренция под властта на семейството си и създават среда, в която изкуството и [[Хуманизъм|Хуманизмът]] процъфтяват. Те и други семейства в [[Стари италиански държави|Италия]] вдъхновяват [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]], като [[Висконти]] и [[Сфорца]] в [[Милано]], [[Есте (династия)|Есте]] във [[Ферара]], [[Борджия]] в [[Рим]] и [[Гонзага (род)|Гондзага]] в [[Мантуа]]. Банката на Медичите, от създаването си през [[1397]] г. до падането ѝ през [[1494]] г., е една от най-проспериращите и уважавани институции в Европа, а семейство Медичи е смятано за най-богато в Европа за известно време. От тази база те придобиват политическа власт първоначално във Флоренция, а по-късно в по-широка Италия и Европа. Те са сред най-ранните фирми, които използват счетоводната система на [[Главна книга|Главната книга]] чрез разработването на [[Система за двойно счетоводство|системата за двойно счетоводство]] за проследяване на [[Кредит|кредити]] и дебити. Семейство Медичи твърди, че е финансирало изобретяването на [[Пиано|пианото]] и [[Опера|операта]],<ref>{{Cite journal|last=POLLENS|first=STEWART|date=2013|title=Bartolomeo Cristofori in Florence|url=https://archive.org/details/sim_galpin-society-journal_2013-03_66/page/7|journal=The Galpin Society Journal|volume=66|pages=7–245|issn=0072-0127|jstor=44083109}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.medici.org/music-and-the-medici/|заглавие=Music and the Medici – The Medici Archive Project|език=|достъп_дата=2023-01-20|архив_дата=2023-01-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230123143004/https://www.medici.org/music-and-the-medici/}}</ref>  финансира изграждането на [[Свети Петър (Рим)|базиликата Свети Петър]] и [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Санта Мария дел Фиоре]] и е покровител на много представители на изкуствата и науките, като [[Филипо Брунелески|Брунелески]], [[Сандро Ботичели|Ботичели]], [[Леонардо да Винчи]], [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]], [[Рафаело Санцио|Рафаело]], [[Николо Макиавели|Макиавели]], [[Галилео Галилей|Галилей]] и [[Франческо Реди]] и др. Те също са главни лица на [[Контрареформация|Контрареформацията]], от началото на [[Реформация|Реформацията]] чрез [[Трентски събор|Трентския събор]] и [[Религиозни войни във Франция|Френските религиозни войни]]. == История == === Произход === Семейство Медичи идва от [[контадо]] [[Муджело]], намиращо се на около 30 км североизточно от Флоренция. То произхожда от [[Медико ди Потроне|Медико]] (* ок. 1046, † 1102), [[кастелан]] на [[Потроне]] (днес част от [[Скарперия и Сан Пиеро]]). Някои представители на семейството, всички потомци на Медико ди Потроне, между [[13 век|XIII]] и [[14 век|XIV век]] натрупват значително богатство с производството на вълна, което по това време вижда период на нарастване на търсенето в Италия и в чужбина, особено в [[Кралство Франция]] и [[Кралство Испания]]. В началото на XIV век Медичите вече имат двама [[Гонфалониер на правосъдието|Гонфанониери на правосъдието]] – най-високата длъжност във [[Флорентинска република|Флорентинската република]], и през цялата първа половина на века са част от олигархията, доминираща над града. Обикновено източниците и литературната традиция припомнят, че Медичите произхождат от Муджело – област, която днес включва общинските територии на [[Барберино ди Муджело]], Сан Пиеро а Сиве, Скарперия (и двете част от днешна Скарперия и Сан Пиеро), [[Борго Сан Лоренцо]] и [[Викио]]. Наистина тази информация няма сигурни документални основания, но е най-вероятната, тъй като се основава на факта, че Медичите са били земевладелци в района от XIV век. Всъщност е естествено за търговците от XIII век, които черпят икономическото си богатство в града, да купуват земя в района на провинцията, от която идват. В подкрепа на тази хипотеза са легендите, които процъфтяват преди всичко в епохата на великите херцогства (XVI – XVII век), когато въображението и перото на придворните учени се упражняват да придадат престиж на произхода на родословието, което тогава царува в Тоскана. Според ръкопис от XVII век, който сега се намира в Библиотека Морениана в [[Палацо Медичи-Рикарди]], през [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]] Медичите са били свързани с [[Убалдини]], тогава много мощни феодали в Муджело, и поне от 1030 г. те са притежавали замъците Кастаньоло и Потроне, разположени близо до днешната Скарперия. [[Файл:Coat of arms of the House of Medici (Baroque period representation) - type 2.svg|мини|216x216px|Герб на Медичите от Барока]] Ръкопис n. 24 на Библиотека Морениана, който предава нещо като куртоазен роман, е озаглавен „Начало и произход на Дом Медичи във Флоренция“ (на итал. ''Origine e discendenza della casa dei Medici di Firenze''). Той е приписван на [[Козимо Барончели]] (* 1569, † 1626), камериер на дон [[Джовани де Медичи]], който представя като родоначалник някой си Аверардо де Медичи (често срещано име в семейството между XIII и XIV век) – командващ в армията на император [[Карл Велики]], както и „преосновател“ на [[Флоренция]]. Творбата съобщава история, която възнамерява да облагороди произхода на родословието на Медичите и на техния герб, разказвайки как храбрият Аверардо, докато се занимавал с освобождаването на тосканската територия от нашествието на [[лангобарди]]те, е трябвало да победи гигант на име Муджело, който тероризирал едноименната област в долината Алта Вал ди Сиеве. По време на битката гигантът Муджело забил назъбения си боздуган (или може би топките на бича си) в златния щит на Аверардо: знаците, останали отпечатани върху оръжието на рицаря, подсказали хералдическата емблема на топките или „бизанти“ в герба на Медичите. Така след легендарния подвиг на Аверардо далечните предци на [[Козимо де Медичи|Козимо Стари]] и [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] се преселват в района на Муджело. Новината, че Медичите са се заселили в Муджело в толкова древни времена (последната четвърт на [[8 век|VIII век]]), изглежда обаче преразгледана с друго свидетелство. „Книгата на мемоарите на Филиньо де Медичи“ (на итал. ''Libro di memorie di Filigno de' Medici''), написана през 1374 г., всъщност припомня, че Медичите са направили първите значителни покупки на земя в Муджело между 1260 и 1318 г., докато са притежавали недвижимо имущество с определено значение във Флоренция поне още през 1169 г. Предвид оскъдните налични данни във всеки случай е трудно да се установи дали Медичите в зората на своята история са били много заможни земевладелци, търсещи нови възможности за възход и развитие в града, или пък са били богати граждани които, за да разширят влиянието и властта си, са създали благоприятни съюзи с благороднически семейства и инвестиции в провинцията. === Първи членове на Медичите === [[Файл:Fabio borbottoni, 1820-1902, chiesa di san tommaso.JPG|мини|[[Фабио Борботони]], ''Църква „Сан Томазо“'', XIX век|258x258px]] Първите сигурни новини за Медичите, макар и оскъдни и откъслечни, датират от [[12 век|XII век]]. От Книгата на спомените (''Libro delle memorie''), написана през [[14 век|XIV век]] от [[Филиньо де Медичи]], можем да заключим, че неговите предци вече са били жители на [[Флоренция]]: през [[1169]] г., с рода Сизи и други родове те построяват кулата в общността Сан Томазо близо до Стария пазар (днес в района между пл. „Република“ и ул. „Медичи“). Освен това през [[1180]] г. Медичите и Сизи отиват при [[Юлий (епископ на Флоренция)|епископа на Флоренция Юлий]], за да се борят за [[Бенефиций|патронажа]] над същата [[Сан Томазо (Флоренция)|църква Сан Томазо]] (известна също като Сан Фамазо). [[Джамбуоно де Медичи|Джамбуоно]] (* ок. 1131 или 1140, † 1192) е смятан за родоначалник на рода.<ref>George L. Williams, ''Papal Genealogy: The Families and Descendants of the Popes'', Jefferson, NC e Londra, McFarland & Company Inc., 1998, ISBN 0-7864-2071-5. с. 75</ref> От XIII век са първите документални сведения за членовете на семейството, започвайки с акт от [[1201]] г., в който синът му [[Киарисимо I де Медичи|Киарисимо]] ди Джамбуоно (* ок. 1167, † 1210) се споменава сред делегатите на Флорентинската република, подписали пакт със [[Сиенска република|сиенците]]. През първата половина на [[13 век|XIII век]] Медичите се разделят на три основни линии на произход, оглавявани съответно от [[Бонаджунта де Медичи|'''Бонаджунта''']] (клон изчезнал през [[1363]] г.), Киарисимо и [[Аверардо I де Медичи|Аверардо]]. ==== Бонаджунта, син на Джамбуоно ==== [[Файл:Telemaco Signorini, Mercato Vecchio a Firenze 1882-83 39x65,5 cm.jpg|ляво|мини|298x298px|Телемако Синьорини, ''Стария пазар'', 1882 – 1883 г.]] [[Бонаджунта де Медичи|Бонаджунта]] († 1226) е документиран през [[1216]] г. като общински съветник (т.е. влиза в състава на Градския съвет – [[Синьория]]) и през [[1221]] г. като свидетел на акт. Синовете му са Уго (*/† неизв.) и Галгано (*/† неизв.) – кредитори на [[пфалцграф]] [[Гуидо Гуера]]. В средата на века Уго се жени за Диалта ди Сколайо дела Тоза от благородническата престижна фамилия [[Дела Тоза]], с която линията на Бонаджунта по този начин влиза в брачен съюз. От брака се раждат Сколайо (док. 1269) и Гано (или Галгано) (док. 1269). Между [[1267]] и [[1268]] г. Сколайо е сред „старейшините“ на Партията на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]]. През [[1269]] г. двамата братя, все още собственици на кулата Сан Томазо, са компенсирани за щетите, нанесени от гибелините на техните имоти на Стария пазар (Меркато Векио). Синът на Гано, Бонаджунта (док. 1278) , споменат през 1278 г., е заедно с Аверардо сред градските съветници на новото правителство на гвелфите. В актовете за мир между гвелфите и гибелините, сключени от кардинал [[Латино Малабранка Орсини]], сред подписалите са гвелфите Сколайо и Бонаджунта. Ардинго (док. 1343), син на гвелфа Бонаджунта, изглежда е първият, който заема престижни публични длъжности: той е избран за [[приор]] на гилдиите през 1291, 1313 и 1316 г.; той също е общински касиер и [[гонфалониер на правосъдието]] през 1296 и 1307 г. (първият от семейството). Жени за благородничката Джема де [[Барди (род)|Барди]]. Брат му Гучо (* 1298, † 1315) също е гонфалониер през 1299 г. Между 1296 и 1343 г. Ардинго и единадесет други членове на фамилията Медичи приемат титлата „приор“ 27 пъти. Освен това синът на Ардинго, Франческо (*/† неизв.), последва стъпките на баща си и също е важен политик: той е сред 14-те арбитри, натоварени с възстановяването на републиканското правителство след експулсирането на херцога на Атина [[Готие VI дьо Бриен]] през 1343 г. (от чиято ръка един друг Медичи, Джовани ди Бернардо, е обезглавен същата година). През 1348 г., годината на [[чума|Черната смърт]], Франческо е гонфалониер на правосъдието. Като цяло клонът на Бонаджунта между XIII и XIV век е доста ангажиран в политиката и носи престижни обществени длъжности, благодарение и на брачния им съюз с важното семейство Дела Тоза. Някои Медичи извършват банкова дейност, макар и вероятно скромна, подхранвана от самото начало от лихвоносни заеми, но скоро трябва да се изправят пред тежка икономическа криза. Така през 1348 г. потомците на Бонаджунта продават къщите и земята, закупени няколко десетилетия по-рано по днешния маршрут на ул. „Де Мартели“ – ул. „Кавур“, където по-късно ще се издигне [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]] от XV век. Последният представител на мъжката линия, произлизаща от Бонаджунта, е Фантино (док. 1426), партньор на [[Джовани ди Бичи Медичи|Джовани ди Бичи]] между 1422 и 1426 г. и правнук на един от братята на Ардинго. Тази линия изчезва в средата на XV век. ==== Киарисимо, син на Джамбуоно ==== [[Киарисимо II де Медичи|Киарисимо]] ди [[Филипо ди Киарисимо I де Медичи|Филипо]] ди [[Джамбуоно де Медичи|Джамбуоно]] (док. 1353) през 1240 г. е кредитор на манастира [[Камалдоли]], а през 1253 г. е посветен в рицарство. Неговият син Джамбуоно (* 1260, † неизв.) е офицер в армията, събрана да се изправи срещу сиенците в разрушителната [[битка при Монтаперти]] на 4 септември 1260 г. Сред избраните през 1322 г. в [[Приорат на изкуствата|Приората на изкуствата]] (Приоратът, заедно с [[Капитан на народа|капитана на народа]], представлява изпълнителната и представителна власт) е Бернардо ди Джамбуоно (док. 1322), който в началото на XIV век като част от Черните гвелфи е отговорен за отвратителното насилие срещу Белите гвелфи. С него започва едноименнията [[Кадетски клон|кадетският клон]]. И синът му Джовани ди Бернардо († 1324), въпреки смъртната си присъда за убийство, която по-късно е отменена, многократно е призоваван в Приората на изкуствата и на други важни обществени длъжности: той всъщност е гонфалониер на републиката през 1333 и 1340 г., посланик в [[Лука]] през 1341 г. и е обезглавен през 1343 г. по заповед на херцога на Атина [[Готие VI дьо Бриен]] поради неговите народни симпатии. Неговият братовчед Бонино ди Липо (Филипо) ди Киарисимо (док. 1312) също е гонфалониер през 1312 г. С Бонино започва едноименният [[кадетски клон]] ''Бонино ди Филипо''. Племенникът на Джовани ди Бернардо, [[Салвестро де Медичи|Салвестро ди Аламано]] (* ок. 1331, † 1388), правнук на Киарисимо, е може би най-известният Медичи от XIV век, тъй като участва в бунта на [[Чомпи]] през 1378 г. – бунт на необединените в гилдии работници, т.е. неможещи да участват в управлението на града. Преди това той се отличава със заемането на престижни държавни длъжности и важни дипломатически задължения. През 1351 г. успешно участва във войната срещу [[Висконти]] в защита на замъка [[Скарперия]]. През 1378 г. е гонфалониер, когато позволява на бунта, воден от [[Микеле ди Ландо]], да излезе извън контрол, за да се противопостави на своите консервативни политически опоненти. За това той е осъден на изгнание през 1382 г. за пет години. Умира през 1388 г. и е погребан в [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Катедралата на Флоренция]]. Със Салвестро започва едноименният [[кадетски клон]] ''Салвестро ди Аламано''. Нещастна съдба сред прибързаност и лукавство сполетява и семейството на Салвестро: синът му Николо е убит през 1364 г. За престъплението е обвинен чичо му Бартоломео ди Алемано (док. 1360), който успява да отмени смъртната присъда. През 1360 г. той прави опит за [[държавен преврат]]. През 1377 г. Африкело ди Алемано (*/† неизв.), друг брат на Салвестро, се отличава със злоупотребите, нанесени на бедна вдовица, от която иска да открадне земите. Към края на века Антонио ди Бартоломео (*док. 1396) участва във въстание, начело с Донато [[Ачайоли]], което струва на него и братовчед му Алесандро изгнание. Като цяло през XIV век, докато потомците на [[Бонаджунта де Медичи|Бонаджунта]] преживяват неудържима икономическа криза, много други членове на фамилията Медичи претърпяват изгнание, лишаване от обществена длъжност или дори смъртна присъда за актове на насилие, нападения и убийства. ==== Аверардо, син на Джамбуоно ==== Най-накрая последният клон е този на [[Аверардо I де Медичи|Аверардо]] (док. 1280). Той е първият Медичи, който се ангажира с това да купи земя в [[Муджело]]: всъщност през 1260 г. той започва огромна покупка в тази област на флорентинската провинция, завършена през 1318 г. от неговия син със същото име. [[Аверардо на Аверардо де Медичи|Аверардо ди Аверардо]] (* 1270, † 1319), вече преди (1309 г.) и след това гонфалониер (1314 г.), разделя тези имоти между шестимата си сина през 1320 г. Синовете му Якопо († 1340), Джовенко († 1320), Салвестро († 1346), Франческо (*/† неизв.), Таленто (*/† неизв.) и Конте (док. 1330) започват процъфтяващ банков бизнес, като основават компанията ''filii Averardi'', за която обаче има новини само до 1330 г. След тази дата няма други финансови дейности, съгласувани като група от членове на семейство Медичи, може би също поради честите разногласия и контрасти, които възникват между различните членове, обикновено повдигани по въпроси за собственост или наследство. Лихвоносните заеми обаче продължават да бъдат широко практикувани, макар и само индивидуално. Синът на Таленто, Марио († 1369), става гонфалониер през 1343 г. В трудната ситуация, в която се намират Медичите от средата на XIV век, се открояват личности, които възраждат богатството на семейството. По-специално Джовани († ок. 1382), син на Конте и племенник на Аверардо, е много активен в обществения живот: той е гонфалониер през 1349 г., през 1353 г. и през 1356 г.; викарий на [[Пеша]] (1346) и [[подест]] на [[Прато]] (1365); на него са поверени различни дипломатически и военни мисии извън границите на Флоренция ([[Лука]], [[Пиемонт]], [[Пистоя]], [[Сиена]], [[Милано]]). През 1351 г. Джовани става капитан на провинция Муджело и заедно с чичо си Салвестро участва във военната защита на замъка Скарперия от обсадата на войските на [[Висконти]]. На следващата година той е в [[Неапол]] сред посланиците, изпратени от Флорентинската република, за да отдадат почит на новата кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I.]] През 1355 г. с Антонио [[Адимари (род)|Адимари]], командващ 200 флорентински рицари, придружава [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] до [[Рим]] за неговата коронация. Между 1335 и 1375 г. Джовани и братята му, включително Филиньо ди Конте (док. 1378), купуват 170 парцела земя за около 9000 златни флорина, предимно в района на Муджело. Джовани и Филиньо също се погрижват да увеличат имотите в града, които притежаваха, макар че инвестират много по-малко пари от поземлените активи в провинцията. Между 1348 и 1373 г. те купуват няколко къщи и магазини в района между [[Меркато Векио|Стария пазар]] и [[Понте Векио]]. Те живеят точно в района на пазара, като техните предци, и притежават там, наред с други неща, кулата Сан Томазо и лоджия. Те обаче решават да отидат да живеят другаде и да запазят старите сгради за бизнес и търговски дейности. Всъщност през 1349 г. купуват първите девет части от „дворец" на ул. „Ларга“. На същата тази улица потомците на Бонаджунта са притежавали къщи и земя, продадени само година по-рано. През 1361 г. Джовани ди Конте и неговите братя купуват останалите единадесет части от сградата, която по-късно ще бъде превърната в семейната „стара къща" през XV век. През 1375 г. синовете на Конте де Медичи също са собственици на шест други съседни къщи. През 1374 г. Филиньо ди Конте написва „Книгата на мемоарите“, която представлява важен източник на новини за семейството му и неговите имоти от [[12 век|XII век]] нататък. === Възход на Медичите === Като цяло, както може да се заключи от горните данни, Медичите са активно действащи лица в обществения и икономическия живот на Флоренция много преди голямото им издигане, макар че само с него придобиват международна слава и престиж. През по-голямата част от XIII век водещият банков център в Италия е [[Сиена]]. Но през 1298 г. една от водещите банкови фамилии в Европа, [[Бонсиньори]] с тяхмата банка ''[[Гран Тавола|Gran Tavola]]'' фалира и град Сиена губи статута си на банков център на Италия в полза на Флоренция.<ref name="Strathern18">Strathern, p 18</ref> До края на XIV век водещата фамилия на Флоренция е [[Албици|Дом Албици]]. На 15 януари 1293 г. са приети [[Наредби на правосъдието|Наредбите на правосъдието]] (на итал. (''Ordinamenti della giustizia''), на практика те се превръщат в конституцията на [[Флорентинска република|Република Флоренция]] през целия [[Италиански ренесанс]].<ref>Kenneth Bartlett, ''The Italian Renaissance'', Chapter 7, p. 37, Volume II, 2005.</ref> Многобройните луксозни [[Дворец|дворци]] в града започват да се заобикалят от [[градски къщи]], построени от проспериращата търговска класа.<ref name="autogenerated4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aboutflorence.com/history-of-Florence.html|заглавие=History of Florence|издател=Aboutflorence.com|достъп_дата=2015-01-26}}</ref> Основните съперници на семейство Албици са Медичите, първо под ръководството на [[Джовани ди Бичи де Медичи]], по-късно под ръководството на неговия син [[Козимо де Медичи|Козимо ди Джовани де Медичи]] и правнук [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]]. Медичите контролират Банката на Медичите - тогава най-голямата банка в Европа - и редица други предприятия във Флоренция и другаде. През периода [[1360]] – [[1429]] г. трима представители на фамилията успяват да придобият богатства и власт – [[Салвестро де Медичи|Салвестро ди Аламано]] (* ок. 1331, † 1388), [[Виери де Медичи|Виери ди Камбио]] (* 1323, † 1395) и Джовани ди Бичи (* 1360, † 1429). Първият става известен в политическите среди. След [[1360]] г. той е единственият Медичи, който участва в съвета на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], представлявайки опозицията, начело на която стоят [[гвелф]]ите. Успехът спохожда Виери ди Камбио след [[1350]] г. Той се занимава с различни банкови операции и създава собствена банкова кантора. През [[1380]] г. неговата банка е една от най-големите в града и има филиали в [[Рим]], [[Генуа]], [[Брюге]] и [[Венеция]]. Успехът на последния от тях – Джовани ди Бичи, първоначално е свързан с делата на Виери, който събира около себе си няколко членове на семейството, включително и далечния си родственик Джовани. През [[1390]] г. той оглавява римския филиал (''Vieri e Giovanni de’ Medici in Roma'') на банката на чичо си. През [[1397]] г. се връща във Флоренция. Джовани ди Бичи се проявява и като прозорлив политик. ==== Джовани ди Бичи ==== [[Файл:Giovanni di Bicci de' Medici.jpg|мини|265x265пкс|Джовани ди Бичи де Медичи]] [[Джовани ди Бичи де Медичи|Джовани ди Бичи]] (* 1360, † 1429) е много богат човек и благодарение на своята доброта е харесван от гражданите. Малко се знае за началната част от живота му, тъй като, като много скромен и благоразумен човек, той избягва да се изтъква на политическата сцена, а се посвещава само на увеличаване на активите си, които бързо стават много големи. Въпреки тази резервираност той е [[приор]] през [[1402]] г., [[1408]] г. и [[1411]] г., а през [[1421]] г. е [[гонфалониер на правосъдието]] (това показва, че той никога не е бил преследван от аристократичното правителство, което, напротив, се опитва да го асимилира). Неговото солидно богатство се ражда от дейността му като банкер, чрез създаването на мрежа от бизнес компании, които имат много важен клон в [[Рим]], където той отдава приходите от папския десятък, много богат и високопрестижен пазар, който постепенно успя да се измъкне от останалите конкуренти. През [[19 век|XIX век]] погрешно се е смятало, че Джовани ди Бичи подкрепя институцията на ''кадастъра'' – данъчна система, която за първи път удря пропорционално на базата на доходите и имуществото на отделните семейства, накратко мярка, която засяга цялата класа на по-богатите във Флоренция, но която освобождава по-ниските класи и малките и средни предприемачи от все по-тежкото данъчно облагане, след многобройните войни срещу [[Висконти]] от [[Милано]]. Тази грешка се основава на казаното от историка [[Джовани Кавалканти (историк)|Джовани Кавалканти]] в неговите ''Флорентински истории'', но в действителност противоречи на документите, показващи по неоспорим начин, че законът за поземления регистър е предложен, защитаван и одобрен от [[Риналдо дели Албици]] и [[Николо да Уцано]] – двамата водещи изразители на Аристократическата партия.<ref>Umberto Dorini, ''I Medici e i loro tempi'', Nerbini, Firenze 1989.</ref> Освен това Джовани ди Бичи не проявява истинска враждебност към самия закон, а към методите му на прилагане, преди всичко поради факта, че приходите от новия данък ще бъдат използвани за финансиране на безполезна война срещу Милано, насърчавана от олигарсите и на което Джовани твърдо се противопоставя. От двамата му синове, [[Козимо де Медичи|Козимо]] и [[Лоренцо ди Джовани де Медичи|Лоренцо]], се раждат двата основни клона на семейството: ''Кафаджоло'' и ''Пополано''. Състоянието му, както е обичаят на времето, е наследено само от най-големия му син Козимо, за да не се разпокъса семейното имущество. След [[1433]] г. недоволството на гражданите на Флоренция прогонва управляващата дотогава фамилия [[Албици]]. На власт идва синът на Джовани – [[Козимо Медичи|Козимо]]. Следващите 60 години управлението на Флоренция е съсредоточено в ръцете на Медичите. До [[1462]] г. градът е управляван от Козимо, до [[1469]] г. – от [[Пиеро ди Козимо Медичи|Пиеро]], а до [[1492]] г. – от [[Лоренцо Медичи|Лоренцо]] и от изгонения през [[1494]] г. Пиеро. След смъртта си Джовани оставя немалко наследство: участъци земя в [[Муджело]], къщи и вили, рента, участие в различни банкови кантори и търговски предприятия. Козимо на свой ред увеличава оставеното наследство – в най-добрите си времена има две банкови кантори в Рим и по една във Венеция, [[Неапол]], [[Пиза]], [[Милано]], [[Женева]], [[Лион]], [[Авиньон]], [[Брюге]] и [[Лондон]]. Той търгува с всичко и особено с пари – дава ги в заем на крале и [[принц]]ове. През [[1451]] г. неговият капитал възлиза на 72 000 [[флорин]]а. ==== Козимо Стари ==== [[Файл:Jacopo Pontormo 055.jpg|мини|[[Понтормо]], ''[[Портрет на Козимо Стари]]'']] [[Козимо де Медичи|Козимо Стари]] (* 1389, † 1464) има енергичен характер, в съответствие с този на баща си, макар и съществено различен. Всъщност той има доминиращ нрав, който го кара да стане още по-силен и по-богат от родителя си. В допълнение към забележителните си способности на бизнесмен, както и като страстен човек на културата и голям покровител на изкуствата, той е преди всичко един от най-важните политици на италианския XV век. Козимо скоро разбира, че семейното богатство вече е твърде голямо, за да бъде защитено без политическо прикритие, поради все по-големи и следователно рисковани финансови операции. Така започва възходът му към лостовете на властта на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]. Неговото пословично благоразумие веднага се проявява: той не се стреми да стане господар на града, може би с coup de main или опитвайки се да бъде избран на най-престижните държавни постове, но фигурата му остава в сянка като истинският кукловод на поредица лица, заслужаващи доверие, заемали ключови за него позиции в институциите. По това време властта се държи по-специално от [[Албици]], от [[Николо да Уцано]], от някои представители на семействата [[Строци (фамилия)|Строци]], [[Перуци]] и [[Кастелани (род)|Кастелани]]. С нарастването на популярността на Козимо и броя на приятелите му властимащите започват да го виждат като заплаха. На 1 септември [[1433]] г., според завещанието на [[Риналдо дели Албици]], Бернардо [[Гуадани]] е избран като Гонфалониер на правосъдието и [[Синьория]], дълбоко свързана с Албици и неговите последователи. Новата Синьория затваря Козимо през септември [[1433]] г. по обвинение, че е подклаждал конспирации и заговори в града и че е накарал Флоренция да влезе във войната с [[Лука]] съзнателно и с измама. Това са объркани и фалшиви обвинения, които трябва да доведат Козимо до смърт. [[Файл:Piombo.jpg|ляво|мини|285x285пкс|[[Себастиано дел Пиомбо]], ''Портрет на Риналдо дели Албици'', XVI век]] На Риналдо дели Албици му липсва хладната решителност да доведе нещата до крайност. Поредица от „подкупи“, умело раздадени от Козимо, попречват на да бъде осъден на смърт, с превръщането на присъдата в изгнание: това е т. нар. ''първо експулсиране на Медичите''. След заминаването на Козимо за [[Падуа]] и [[Венеция]] републиканските институции изпитват непрекъсната нестабилност. Във Флоренция магистратите са избирани чрез жребий от подходящо подготвени чанти и въпреки факта, че доминиращата група се опитва, тя не успява да упражни пълен контрол върху изтеглените имена. Риналдо дели Албици не е човек със същия нрав като баща си и в ситуацията, която се влошава, той няма смелостта или силата да упражнява контрол върху изтеглянията – грешка, която обаче Козимо не повтаря: веднъж дошъл на власт, той оказва пълен контрол върху изтеглените имена и на практика избягва авантюристичното теглене. Така през септември [[1434]] г. е съставена Синьория, напълно благоприятна за Медичите. Ето защо Козимо е призован във Флоренция само година след заминаването си, а противниците му са изпратени в изгнание. Триумфалното влизане на Козимо, аплодирано от хората, които предпочитат толерантните Медичи пред олигархичните и аристократични Албици и Строци, бележи първия голям триумф на семейство Медичи. Той като много опитен политик продължава да поддържа свободните институции непокътнати, да благоприятства промишлеността и търговията, привличайки все повече и повече съчувствието на хората и поддържайки мира във Флоренция. През 1458 г. създава Съвета на стоте. Най-накрая наречен ''pater patriae'' за забележителното разкрасяване и развитие, което даде на града, Козимо умира, оставяйки държавата в ръцете на сина си [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро]] ([[1416]] – [[1469]]). Той е мъдър владетел, но болестта, която му печели прозвището ''Подаграта,'' му позволява да ръководи управлението на града само пет години. ==== Лоренцо Великолепни ==== Мотото на династията е „''Кралят властва над народа, но Бог властва над всички''“. Семейство Медичи се славят и като покровители на таланти. Лоренцо Великолепни подкрепя силно изкуствата, а един от близките му приятели до смъртта му през 1492 г. е [[Сандро Ботичели]]. Няколко десетилетия по-късно по разпореждане на [[Козимо I де Медичи|Козимо I Медичи]], потомък на брата на Козимо Стария – Лоренцо, е построен дворецът [[Уфици]] (с активното участие на [[Джорджо Вазари]]), първоначално като седалище на флорентинските магистрати. По-късно фамилия Медичи го превръща в [[Художествена галерия|галерия]] и го отваря за посетители. Днес галерията Уфици е един от най-прочутите световни музеи на изкуствата. [[Файл:Lorenzo de Medici.jpg|мини|Лоренцо Великолепни]] Фигурата на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] (* 1449, † 1492), син на [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро]], последователно е обект на възхвала или на преразглеждане с течение на времето. Възпитан като принц, той се ражда със съдбата, вече белязана от неговия герб; той идва на власт след смъртта на баща си, без големи сътресения. Женен за римската благородничка [[Клариса Орсини]], той е първият от Медичите, който свърза името си със синя кръв. На 29-годишна възраст, след девет години управление, той претърпява най-сериозното нападение в историята на Медичите, т. нар. [[Заговор на Паци|Конспирация на Паци]], при който е убит брат му [[Джулиано де Медичи|Джулиано]], а самият той е ранен, едва избягвайки смъртта. След заговора, в който някои от флорентинските му противници участвата с подкрепата на папата и други [[Стари италиански държави|италиански държави]], народът на Флоренция застава още по-ясно на негова страна. Неговите поддръжници (наричани [[Палески]] или Биджи във връзка с „топките“ в герба на Медичите) наказват строго отговорните, давайки възможност на Лоренцо да централизира още повече властта в ръцете си чрез реформа на републиканските институции, които му стават подчинени. Лоренцо е въплъщение на принца на [[Хуманизъм|Хуманизма]]. По време на неговото управление властта на Медичите е един от основните даващи тласък полюси за раждането и развитието на [[Ренесанс]]а: господарите на Флоренция са третирани като суверени от другите европейски монарси, а художественият и културен живот на Флоренция през [[15 век|XV век]] е отправна точка за цяла Европа, благодарение и на неуморната работа за културно насърчаване, извършена от Лоренцо Великолепни. Политически той се погрижва да запази баланса на [[Стари италиански държави|италианските държави]] чрез опазването на Италианската лига, насърчавана от неговия дядо, чрез концепцията за мирно съвместно съществуване той гарантира на Италия период на вътрешен мир и развитие. След смъртта му през [[1492]] г. неговите наследници не са толкова способни, което способство за потапянето на полуострова в разрушителната поредица от конфликти, известни като [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]], които отбелязват все по-голямата маргинализация на италианските държави в Европа на великите национални сили. [[Файл:Girolamo Savonarola.jpg|мини|223x223пкс|Джироламо Савонарола]] Голям финансист и политик, Лоренцо също обича да се забавлява с поезия и литература. Неговата литературна личност е със значителен ръст, до такава степен, че замъглява дори политическата му роля. Той също така се занимава с философия, колекционерство и винаги храни страстна любов към изкуствата като цяло, за чиято основна роля като инструмент за престиж и слава той научава от своите предшественици. Благодарение на неговия интерес [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]], поверена преди това на художници от [[Умбрия]] като [[Пиетро Перуджино|Перуджино]], след това е изрисувана от най-добрите флорентински художници, изнасяйки тези изключителни новости на [[Флорентински ренесанс|Флорентинския ренесанс]] в Рим. Заминаването на [[Леонардо да Винчи]] за [[Милано]] също може да се разглежда в същата светлина. Обявеният враг на Лоренцо е [[Джироламо Савонарола]], който се сблъсква с културния климат на възстановяването на Античността (което той смята за нео[[езичество]]), на централната роля на човека, на свободната мисъл, насърчавана от Лоренцо. Лоренцо го толерира като по''-малкото зло'', но поддържа отношения на взаимно уважение с него, дотолкова че никога няма открита директна конфронтация между двамата. След смъртта на Лоренцо през [[1492]] г. синът му Пиеро отстъпва на краля на Франция [[Шарл VIII]] няколко флорентински владения, за което е изгонен от града като изменник на родината. Републиката е възстановена през [[1494]] г. и едва през [[1512]] г. Медичите отново я оглавяват. === Второ прогонване на Медичите (1494 – 1512) === [[Файл:501 Piero de Medici 02.JPG|мини|266x266пкс|Пиеро де Медичи (портрет от [[Герардо ди Джовани дел Фора]], 1494)]] Със смъртта на Лоренцо на власт във Флоренция идва неговият син [[Пиеро II Злочестия|Пиеро Глупавия или Злочестия]] (* 1472, † 1503), възпитаван от детството си, за да изпълнява ролята на баща си. Всички очи в града са насочени към него и ясно се вижда как всички се опитват да разберат дали той притежава необходимото, за да се справи с длъжността, която заема. Въпреки това мирът, поддържан от Лоренцо, се пропуква със смъртта му и две години по-късно кралят на Франция [[Шарл VIII]] идва в Италия с армията си. Кризата съкрушава Пиеро: уплашен от суверена и от френската армия, той се съгласява на всички искания на краля, отстъпва четири крепости по границите на Тоскана и отваря вратите на кралството (хронистите, които са най-отрицателно настроени към него, разпространяват новината, че той е целунал пантофите на краля, коленичейки). Обвинен в малодушие и слабост, Пиеро е изгонен от града с присъда от 9 ноември [[1494]] г. След това градът се превръща в „теократична" държава, управлявана от [[Джироламо Савонарола]]. Въпреки това триумфът на [[Доминикански орден|доминиканския]] монах е кратък: поразен от борбите между фракциите и най-вече поразен от опозицията на папа [[Александър VI]], той е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен от Църквата]] и е осъден на клада от сина му, тогавашния кардинал [[Чезаре Борджия]]. Междувременно [[Флорентинска република|Флорентинската република]] плава в лоши води поради трудната международна ситуация. След смъртта на Пиеро, удавен в река [[Битка при Гариляно (1503)|Гариляно]] през [[1503]] г., властта на глава на семейството се предава на друг син на Лоренцо, кардинал [[Лъв X|Джовани де Медичи]] (* 1475, † 1521), който се завръща във Флоренция през [[1512]] г., след като побеждава френските съюзници на [[Луи XII]] от Флоренция. Заедно с Джовани с него във Флоренция се завръщат брат му [[Джулиано II де Медичи|Джулиано]] и [[Лоренцо II де Медичи|Лоренцо]] – синът на Пиеро Злочестия. През [[1513]] г. кардинал Джовани – по-малкият брат на Пиеро, заема папския престол под името [[Лъв X|Лъв Х]]. Тогава синът на Пиеро Злочестия – [[Лоренцо II де Медичи|Лоренцо де Медичи]] (* 1492, † 1519), и братовчед им кардинал [[Климент VII|Джулио де Медичи]] (* 1478, † 1534) (син на брата на Лоренцо Великолепни – Джулиано), възстановяват властта си във Флоренция. Папата дава на Лоренцо [[Урбино (херцогство)|Херцогството Урбино]] и му урежда брак с [[Маделин дьо ла Тур д'Оверн|Магдалена дьо ла Тур д’Оверн]] – роднина на френския кралски двор. След смъртта на Лоренцо през [[1519]] г. властта остава в ръцете на Джулио до [[1523]] г., когато той става папа под името Климент VII. Тогава Флорентинската република се оглавява от [[Алесандро де Медичи]] (* 1510, † 1537) – незаконен син на Лоренцо, и от кардинал [[Иполито де Медичи]] (* 1511, † 1535), незаконен син на [[Джулиано II Медичи|Джулиано ди Лоренцо де' Медичи]]. === Папи Медичи === ==== Лъв X ==== [[Файл:Raffael 040.jpg|мини|305x305пкс|[[Рафаело Санцио]], ''Папа Лъв X с кардиналите Джулио де Медичи и Луиджи де Роси'', 1518 г.]] Братът на [[Пиеро II Злочестия|Пиеро Злочестия]], Джовани де Медичи (* 1475, † 1521), благодарение и на подкрепата на партията [[Орсини]], към която принадлежи майка му [[Клариса Орсини|Клариса]], е избран за папа с името [[Лъв X]] на 9 март [[1513]] г. и той е римски папа до 1 декември [[1521]] г. Управлението на Флоренция сега се провежда във [[Апостолически дворец|Ватиканския дворец]] вместо в [[Палацо Векио]]. Лъв, запомнен сред най-величествените папи на [[Римска курия|римската курия]] (или най-разточителният според клеветниците), е голям [[Меценат|покровител]] на художниците (особено на [[Рафаело Санцио]] и [[Микеланджело Буонароти]]) и е [[Непотизъм|непотист]] без угризения. Докато с голямо задоволство брат му Джулиано е изпратен от краля на Франция, където благодарение на неговите услуги получава първата благородническа титла – „[[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]]“, неговият племенник Лоренцо (единственият син на Пиеро) е изпратен от чичо му папа в скъпа и безполезна война срещу [[Сикст IV|Франческо дела Ровере]], господар на [[Урбино]], в края на която е коронясан за [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]]. И двамата имат съпруги от високо потекло и донасят в [[Палацо Медичи-Рикарди]] във Флоренция дворцов [[етикет]] и онези изключително изтънчени маниери на [[Аристокрация|висшето общество]], които нямат много общо с тържествената простота на [[Козимо Медичи|Козимо Стари]]. Но триумфът на Лъв X не трае дълго, защото и Джулиано, и Лоренцо умират в началото на тридесетте си години от болести, влошени от наследственото предразположение към [[подагра]], типично за основния клон на семейството. За двамата си потомци, които обича толкова много, Лъв X кара Микеланджело да построи [[Нова сакристия|Новата сакристия]] в базиликата [[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]]. Папата също умира внезапно на 46 години. ==== Климент VII ==== [[Файл:Jacopo Pontormo 056.jpg|мини|266x266пкс|[[Понтормо]], ''Портрет на Алесандро де Медичи'', пр. дек. 1535 г.]] [[Файл:El papa Clemente VII, por Sebastiano del Piombo.jpg|ляво|мини|299x299px|[[Себастиано дел Пиомбо]], ''Потрет на Климент VII'', ок. 1531 г.]] След първоначалния момент срещу Медичите, в [[Рим]] е избран [[папа]] реформатор – фламандецът [[Адриан VI]], който да може да се бори и да поправи разрива, роден по времето на [[Лъв X]] с разцеплението на протестанската [[Реформация]]. Поведението му обаче, може би твърде екстремистко, не се харесва на [[епархийска курия|Курията]], която, след внезапната му смърт след само една година понтификат, решава да избере за папа нов Медичи, кардинал [[Климент VII|Джулио де Медичи]] (* 1478, † 1534), син на [[Джулиано де Медичи|Джулиано]] (брат на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]), убит в [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]], и вече сред най-доверените съветници на братовчед си Лъв X. Той е папа от 19 ноември 1523 до 25 септември 1534 г. [[Файл:Portrait of Cardinal Ippolito de' Medici in a Hungarian Costume (by Titian) - Palazzo Pitti, Florence.jpg|мини|[[Тициан]], ''Портрет на Иполито де Медичи в унгарски костюм'', 1532 г.]] Джулио, под името Климент VII, делегира управлението на Флоренция на кардинал [[Силвио Пасерини]], докато има въпрос кой да стане новият господар на града: кардинал [[Иполито де Медичи]] (* 1511, † 1535), извънбрачен син на [[Джулиано II де Медичи|Джулиано II де Медичи,]] херцог на Немур, или [[Алесандро де Медичи]] (* 1510, † 1537), син на [[Лоренцо II де Медичи]], роден от страстта му с робиня [[Мулати|мулатка]]. Пристрастието на папата към Алесандро, изтъкван от мнозина като син на самия папа, роден, когато той все още е кардинал, е такова, че да благоприятства избора му въпреки лошата му репутация и ниското уважение, което флорентинците имат за него. [[Файл:Titian - Portrait of Charles V Seated - WGA22964.jpg|ляво|мини|[[Ламберт Сустрис]] (вероятен), ''Портрет на Карл V седнал'', 1548|358x358пкс]] Климент има едно от най-трудните папства в историята: след като избира съюза с французите, а не с новия император [[Карл V]], с обичайната възможност за отмяна на съюзите според най-голямата печалба, императорът изобщо не го харесва, организира германо-испанска армия с огромните [[ландскнехти]] и тръгва към [[Рим]] в нещо като протестантски кръстоносен поход срещу покварата на папството. [[Джовани дале Банде Нере]], единственият ценен [[кондотиер]] на семейството, се опитва да блокира ландскнехтите, но умира в големи страдания, след като е ударен от [[аркебуз]] в битка край река [[По]]. С новината за [[Разграбване на Рим (1527)|разграбването на Рим]] ([[1527]] г.), самите флорентинци се разбунтуват срещу Алесандро, изгонвайки него и всички Медичи от града (''Трето прогонване на Медичите''). Климент също претърпява последствията от ужасното плячкосване на града от ландскнехтите: то, свирепо и отвратително, става още по-жестоко от факта, че нападателите принадлежат към [[Лутеранство|лутеранската религия]], дотолкова че самият император е натъжен (може би поради тази причина неговата коронация, няколко години по-късно, е отпразнувана в [[Болоня]] поради опасения от реакцията на римляните). На 5 юни самият понтифекс е пленен; на 26 ноември са ратифицирани споразуменията с императора: като гаранция императорът получава шестима заложници, пристанищата на [[Остия]] и [[Чивитавекия]] и градовете [[Форли]] и [[Чивита Кастелана]]. През декември папата е освободен с обещанието за високо обезщетение: той трябва да плати на принца на Оранж 400 000 дуката, от които 100 000 незабавно, а останалите в рамките на три месеца; договорено е и предоставянето на [[Парма]], [[Пиаченца]] и [[Модена]]. Климент VII, за да избегне съобразяването с условията, наложени от императора, напуска [[Рим]] и на 16 декември [[1527]] г. се оттегля в [[Орвието]] и по-късно във [[Витербо]]. Император Карл, натъжен от обрата на събитията, изпраща пратеници до папата, за да се поправи за епизода: в крайна сметка папата, без да го държи пряко отговорен, му прощава. И така, след тези споразумения, около края на 1529 г., е сключен Мирът от Барселона, според условията на който папата на 24 февруари 1530 г. официално коронясва Карл V за император в [[Болоня]] като публичен знак за помирение между папството и империята. В замяна Карл се ангажира да възстанови господството на семейство Медичи във Флоренция, сваляйки [[Флорентинска република|Флорентинската република]], и да предостави Бургундия на Франческо I, който в замяна обещава да не се интересува от италианските дела. Следователно Карл V помага на Климент VII да отвоюва Флоренция от семейство Медичи, с известната [[Обсада на Флоренция|обсада]] от [[1529]] – [[1530]] г. от императорските войски, която завършва с превземането на града и [[инвеститура]]та на Алесандро като херцог, което окончателно утвърждава господството на Медичи над града. [[Алесандро Медичи|Алесандро де Медичи]] също се жени за [[Маргарита Пармска|Маргарита]], извънбрачна дъщеря на [[Карл V]]. Но докато бурята утихва, отказът да се предостави анулирането на брака на английския крал [[Хенри VIII]] се превръща в допълнителен конфликт с папата и инициира [[Реформация|Англиканската схизма]]. === Катерина де Медичи === [[Файл:François Clouet - Portrait of Catherine de' Medici - Walters 37415.jpg|мини|[[Франсоа дьо Клуе]], ''Портрет на Катерина де Медичи'', ок. 1580 г.]] [[Файл:Henri II roi de France.jpg|ляво|мини|338x338px|Анри II, крал на Франция и съпруг на Катерина де Медичи]] [[Катерина де Медичи]] (* 1519, † 1589), която губи баща си [[Лоренцо II де Медичи]] малко след раждането си [[1589]] г., е любимата племенница на папа [[Климент VII]]. Има преговори за възможен неин съпруг с множество италиански и европейски благороднически семейства. Въпреки че мнозина критикуват неотдавнашното благородничество на Катерина, нейната княжеска зестра и родство с настоящия папа се харесват на също толкова много хора. За голямо удовлетворение на Климент тя се омъжва за бъдещия крал на Франция [[Анри II (Франция)|Анри II,]] второроден син на [[Франсоа I]]. Този брак предизвиква много противоречия, но Франсоа I упорства в избора си, позовавайки се на факта, че Катерина никога не би станала кралица на Франция, тъй като е съпруга на втория син. Но нещата се обръщат иначе и след ранната смърт на [[Франсоа III (Бретан)|дофина Франсоа III]] Катерина става кралица на Франция, когато нейният съпруг става крал на 31 март 1547 г. и е такава до 10 юли 1559 г. Тя е майка на кралете [[Франсоа II]], [[Шарл IX (Франция)|Шарл IX]] и [[Анри III]], и на кралиците [[Елизабет дьо Валоа|Елизабет]] (кралица на Испания) и [[Маргьорит дьо Валоа|Маргьорит]] (кралица на Навара и на Франция). Първо кралица, а след това регентка на Франция, Катерина де Медичи е емблематична фигура на XVI век. Името ѝ е свързано с [[Религиозни войни във Франция|религиозните войни]], срещу които се бори през целия си живот. Поддръжник на гражданската толерантност, тя се опитва многократно да следва политика на помирение с помощта на своите съветници, включително известния [[Мишел дьо л'Опитал]]. Мрачна легенда, която я преследва от незапомнени времена, я описва като строга, привързана към властта и дори зла. Въпреки това Катерина де Медичи е постепенно преоценена от историците, които днес я признават за една от най-великите кралици на Франция. Нейната роля в клането във [[Вартоломеева нощ|Вартоломеевата нощ]] обаче все още допринася за превръщането ѝ в противоречива фигура и днес. === Алесандро де Медичи === [[Файл:Alessandro-the-moor.jpg|мини|276x276px|[[Кристофано дел Алтисимо]], ''Портрет на Алесандро де Медичи, херцог на Флоренция'', ок. 1560 – 1565 г.]] [[Алесандро де Медичи]] (* 1510, † 1537), известен ''като Ил Моро'' (Мавъра) поради тъмния цвят на кожата поради мулатския си произход, е номиниран за херцог от император [[Карл V]], окончателно затваряйки вековния сезон на Флорентинската република и нейната свобода. Управлението е централизирано само в негови ръце и възходът му е установен и от обещанието за брак с Маргарита, извънбрачна дъщеря на императора. Въпреки това новият херцог е тъжно известен със своя порочен и жесток характер, белязан от ексцесии: той е винаги придружаван от колона императорски гвардейци, свикнали да тероризират гражданите с внезапни и объркващи действия. [[Файл:Giuseppe bezzuoli, lorenzino de' medici assassinato sulla piazza dei ss. giovanni e paolo a venezia, 1840.jpg|ляво|мини|330x330px|[[Джузепе Бецуоли]], ''Лоренцино де Медичи, убит на Пл. „Св. св. Йоан и Павел“ във Венеция'', 1840 г.]] Неговият братовчед [[Лоренцино де Медичи]] (* 1514, † 1548), свикнал да живее наравно с Алесандро, е изненадан, че трябва да се подчинява на новия му ранг (нещо повече, отношенията на съучастие/омраза и взаимна завист между двамата, със сходен „прокълнат“ характер, са мистифицирани или омаловажавани от историците от време на време и вероятно никога няма да се познават поради липсата на документация). През януари [[1537]] г. Лоренцино, по-късно известен като ''Лоренцачо'', устройва капан за своя братовчед, който му се представя без охрана. Алесандро, намушкан от убиеца, платен от ''Лоренцачо'', умира на 26-годишна възраст, оставяйки само извънбрачен син и дъщеря: дори и да са приети за наследяване (което е малко вероятно, тъй като те са извънбрачни деца на извънбрачен), би започнал тежък спор за регентство. Въпреки това Лоренцино също претърпява подобна съдба: бежанец в Северна Италия и след това във Франция от Катерина де Медичи, той се завръща и накрая се установява във [[Венеция]], където го намират наемните убийци на [[Козимо I Медичи|Козимо I]], които го намушкват пред къщата на любовницата му ([[1548]] г.). === Велики херцози на Тоскана === Профренската политика на папа [[Климент VII]] предизвиква [[Разграбване на Рим (1527)|разграбването на Рим]] от [[ландскнехти]]те и изгонване на Медичите от Флоренция през [[1527]] г. Тогава папата сключва съюз с императора на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]] [[Карл V]] и с негова помощ връща Флоренция на Алесандро де Медичи, който се жени за незаконната дъщеря на Карл V Маргарита и получава титлата „херцог на Флоренция“. Разпуснатият живот на [[Алесандро де Медичи|Алесандро]] поражда масово недоволство, намерило израз в организиран заговор. В резултат херцогът е убит от роднината си [[Лоренцино де Медичи|Лоренцино]] през [[1537]] г. Появата на [[Велико херцогство Тоскана]] през втората половина на [[16 век|XVI век]] бележи времето за Медичите, които стават суверени във всички отношения, обединявайки по-голямата част от [[Тоскана]] под своя скиптър, с единственото изключение на независимата [[Република Лука]] и [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]] под испанско управление. Управлението на великите херцози Медичи първоначално е просветено като това на техните предци: те засилват търговията, провъзгласяват религиозната толерантност с известните [[Закони от Ливорно]]<ref>Законите на Ливорно представляват поредица от законодателни разпоредби, издадени от Великия херцог на Тоскана Фердинандо I де Медичи на две фази, през 1591 г. и през 1593 г., за да привлекат в [[Ливорно]] активно население, способно да благоприятства икономическото развитие на града и морската икономика на Великото херцогство Тоскана. Въпреки че законите първоначално са насочени и към град [[Пиза]], преди всичко Ливорно е този, който извлича най-големите ползи, които също се простират отвъд обикновената икономическа сфера.</ref> от [[1591]] – [[1593]] г. и са покровители на изкуствата и науката, спонсорирайки [[Галилео Галилей]], придворен астроном на [[Козимо II де Медичи]], и основаването през [[1657]] г., заедно с кардинал [[Леополдо де Медичи]], на ''Accademia del Cimento'' (Експериментална академия) – първата научна институция в Европа, която популяризира галилеевия [[научен метод]]. Лошото управление на последните велики херцози и смъртта без наследници на последния суверен на Медичите [[Джан Гастоне де Медичи]] през [[1737]] г. довеждат Великото херцогство в ръцете на [[Франц I|Франц I от Лотарингия]], съпруг на императрица [[Мария Терезия|Мария Терезия Австрийска]], оставайки на техните потомци до [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] през 1861 г. Той се жени за Мария Тереза ​​от Хабсбург, дъщеря на император Карл VI, на 12 февруари 1736 г. и след Войната за полското наследство трябва да отстъпи наследствената си херцогска титла на детронирания крал на Полша Станислав Лешчински, както е посочено в предварителните документи на Виенския договор. В замяна получава правото да наследи титлата на Велик херцог на Тоскана след смъртта на Джан Гастоне де Медичи (1737 г.) – титла, обещана след това на инфанта на Испания Карлос де Бурбон, който обаче се отказва от нея като двойник на австрийското признаване на завоеванието на Бурбоните Две Сицилии. Всъщност за да се гарантира независимостта на Тоскана и да не се превръща в регион на Хабсбургската държава, е решено двете корони да се запазят поотделно, като се запази императорската титла за най-големия син на Дом Хабсбург-Лотарингия, докато титлата на Великия херцог е за втория син. ==== Козимо I ==== [[Файл:Cosimo I de Medici in armour (1545) Oil on wood by Angelo Bronzino - Galleria degli Uffizi - Florence.jpg|мини|[[Аньоло Брондзино]], ''Портрет на Козимо де Медичи'', 1545 г.]] Със смъртта на [[Алесандро де Медичи|Алесандро]] през 1537 г. основният клон на Медичите, този на [[Козимо Медичи|Козимо Стари]], е изчерпан в своите легитимни и нелегитимни разклонения. В общата несигурност, сред предложенията за възстановяване на републиката или за идване на императорски емисар във Флоренция, се появява името на едно 18-годишния [[Козимо I де Медичи|Козимо I]] (* 1519, † 1574), син на [[Джовани дале Банде Нере|Джовани деле Банде Нере]] и [[Мария Салвиати]], която от своя страна е внучка на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]], следователно пряко свързана със стария фамилен клон. Твърди се, че самите флорентинци са очаровани от мекия и раболепен характер на младия мъж, дотогава израснал в сянка, затова се отказват от всъщност последния шанс да си върнат републиканската свобода. Наследяването е потвърдено с императорската инвеститура (с единствена клауза: оставяне на властта на Съвета). Не след дълго младият мъж показва лицето си на силен суверен (с [[битката при Монтемурло]] срещу републиканците, водени от [[Филипо Строци]]), а на моменти дори е тираничен и безмилостен. Като умел политик той си поставя за цел да превърне [[Тоскана]] в държава и се стреми към абсолютна власт. Натрупва значителни средства, създава морски флот и завоюва [[Сиена]]. Той държи държавата в продължение на 37 години, често прибягвайки към диктаторското използване на терора: завоюването на Република Сиена е една от най-черните страници на неговото управление. Според различните източници обаче преценката варира доста: според [[Франко Кардини]] например той е мъдър и далновиден суверен, който безспорно е осъществявал разумно управление на държавата, финансово способен и насърчаващ икономическите дейности, и на изкуствата (с раждането на истинска школа от „придворни художници" като [[Аньоло Брондзино]], [[Джорджо Вазари]] и др.). След като се мести в Палацо дела Синьория (сякаш за да подчертае, че управленческата власт и неговата личност са едно и също нещо), той е първият благородник от семейството, който може да се радва на този статут за дълго време: има високопоставен съпруга – красивата и изтънчена [[Елеонора ди Толедо]], дъщеря на [[Списък на вицекралете на Неапол|вицекраля на Неапол]], и истински дворец, този на [[Палацо Пити]], специално разширен за него и двора му. От [[1569]] г. той получава титлата на [[Велик херцог]] от папата за придобитото господство над Тоскана и е коронясан в Рим. Верен на семейната традиция, Козимо I покровителства [[Просвещение]]то и възражда [[Пизански университет|Пизанския университет]]. ==== Франческо I ==== [[Файл:Francesco medici rubens.jpg|мини|454x454пкс|[[Петер Паул Рубенс]], ''Портрет на Франческо I де Медичи, велик херцог на Тоскана'', ок. 1621 – 1625 г.]] [[Файл:Vista del Studiolo de Francisco I.jpg|ляво|мини|301x301пкс|Studiolo на Франческо I – една от най-известните зали в [[Палацо Векио]] във Флоренция, едно от най-високите и оригинални творения на флорентинския [[маниеризъм]], резултат от сътрудничеството между интелектуалеца [[Винченцо Боргини]] и екип от художници, ръководен от [[Джорджо Вазари]].]] Вторият велик херцог на Тоскана е най-големият син на [[Козимо I Медичи|Козимо I]], [[Франческо I де Медичи]] (* 1541, † 1587). Понякога подобен на баща си, понякога разпуснат и деспотичен, той има по-мрачна жилка, която го кара да прекарва периоди на самота, с необуздана страст към всичко, което е мистериозно и [[Окултизъм|окултно]] в знанието на времето. Не е случайно, че именно той кара да изградят емблематичното ''Studiolo'' в [[Палацо Векио]], пропито с инициаторската и [[Алхимия|алхимична]] култура на онова време, или великолепната [[Вила Пратолино|Вила ди Пратолино]] (във [[Валя (Италия)|Валя]]), където всичко е изненада и чудо за петте сетива. Той също купува [[Вила Ла Маджия]] (в [[Куарата]]) през [[1581]] г. на склоновете на [[Монталбано (планина)|Моналбано.]] Неговият дом вече е наравно с другите европейски владетелски домове, всъщност той получава за съпруга не коя да е, а сестрата на император [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]], [[Йохана Австрийска]]. Бракът между двамата обаче не се оказва щастлив: докато се раждат само дъщери (цели шест) и едно момче, починало в ранна детска възраст, Франческо се влюбва фатално в друга жена, венецианката [[Бианка Капело]], с която той изживява любовна афера, въпреки че самата тя вече е омъжена. В допълнение към неизбежния скандал, държан под контрол единствено от позицията му на държавен глава, Капело е неодобрявана от флорентинците, дори е обвинена в магьосничество, да не говорим за дълбоката омраза от страна на Великото херцогско семейство. След години на укриване и двамата овдовяват и успяват да се оженят през [[1579]] г. Франческо I се придържа към политиката на баща си, но не разполага с неговия талант и втората му жена успява значително да навреди на финансите на херцогството. Той Покровителства [[естествените науки]] и основава [[Академия дела Круска]]. [[Файл:Villa la magia 02.JPG|ляво|мини|274x274пкс|Вила „Ла Маджa“]] [[Файл:Alessandro Allori - Portrait of Bianca Cappello.jpg|мини|229x229px|Бианка Капело, втора съпруга на Франческо I]] Идилията на Франческо I и Бианка продължава до нощта на октомври [[1587]] г., когато и двамата умират с интервал от няколко часа с мъчителни спазми, причинени от [[малария]] или, според упоритото съмнение, от отровата, разпръсната от кардинал [[Фердинандо I де Медичи]]. Тази вековна енигма изглежда разрешена през декември [[2006]] г., когато токсиколози от [[Флорентински университет|университета на Флоренция]] откриват следи от [[арсен]] в останките от чернодробните тъкани на Бианка и Франческо, приложен им в смъртоносна, но не и огромна доза, така че да ги подложи на единадесет дни агония. Въпреки това през [[2010]] г. група изследователи от [[Пизански университет|университета в Пиза]] идентифицират ''Plasmodium falciparum'', причинителя на злокачествена малария, в костната тъкан на Франческо I, като по този начин потвърждават, че той е починал от малария. [[Файл:Zocchi, ville 36 pratolino.jpg|мини|306x306пкс|[[Джузепе Дзоки]], ''Вила Пратолино'', 1744 г.]] [[Файл:Ferdinando i de' medici 12.JPG|ляво|мини|Фердинандо I де Медичи]] ==== Фердинандо I ==== Кардинал Фердинандо де Медичи (1549 – 1609), вторият син на Козимо I, се отказва от кардиналството с папско разрешение, когато внезапната смърт на брат му го налага да се изкачи до управлението на Великото херцогство с името [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]] (* 1549, † 1609). Ако се изключат гореспоменатите сенки около смъртта на брат му, Фердинандо е единственият велик херцог, който успява да си спечели трайна слава: той възстановява реда в страната и възстановява целостта на управлението; насърчава данъчната реформа и подкрепя търговията; насърчава научно-техническия прогрес и извършва грандиозни обществени работи като регенерирането на долината [[Вал ди Киана]] и укрепването на пристанището и укрепленията на [[Ливорно]]. В това, което тогава е скромно рибарско селище, той изгражда важни инфраструктури, но преди всичко е важен законът, който го обявява за ''[[безмитна зона]]'' – това привлича бежанци и преследвани от всички [[Средиземно море|средиземноморски]] страни, карайки населението да расте бързо и по този начин да донесе работна сила, необходими за развитието на това, което скоро става едно от най-натоварените търговски пристанища в ''mare nostrum''. [[Файл:Villa medici di belcanto, veduta 00.JPG|мини|257x257px|[[Вила на Медичите (Белканто)|Вила Медичи]] ди Белканто]] С Фердинандо I системата от [[вили на Медичите]] достига своето максимално разширение и голямо великолепие, също благодарение на сътрудничеството на архитекта [[Бернардо Буонталенти]]. Фердинандо I не е привърженик на тираничната политика. Покровителства [[науки]]те и [[изкуство]]то. Грижи се за [[земеделие]]то и намалява налозите. Търси сближаване на Флоренция с [[Франция]] и дава племенницата си [[Мария Медичи|Мария де Медичи]] за жена на краля на Франция [[Анри IV (Франция)|Анри IV]]. Негов приемник е синът му от брака му с [[Кристина Лотарингска]] – [[Козимо II Медичи|Козимо II]] (1609 – 1621). ==== Мария де Медичи ==== [[Файл:0 Marie de Médicis - Frans Pourbus le Jeune - Louvre (INV1710) - (2).JPG|ляво|мини|[[Франс Пурбус-младши|Франс Пурбус Младши]], ''Портрет на Мария де Медичи'', 1610 г.]] [[Файл:Musée national du Château de Pau - Portait d'Henri IV en Mars - Ambroise Dubois P 81 20 1.jpg|мини|Анри IV, крал на Франция и съпруг на Мария де Медичи]] Дъщеря на [[Франческо I Медичи|Франческо I]], [[Мария де Медичи]] (* 1575, † 1642), благодарение на застъпничеството на своя чичо Велик херцог [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I]], на 25-годишна възраст се омъжва за [[Анри IV|Анри IV дьо Бурбон]], като става втората кралица на Франция от фамилията Медичи след [[Катерина де Медичи|Катерина]]. Макар и малко ценена от Анри, Мария успява да повлияе на вътрешната и външната политика на Франция от XVII век. След убийството на съпруга ѝ през [[1610]] г. тя е назначена за регентка от името на сина им, бъдещият [[Луи XIII]], който е все още дете. Заобиколена от тоскански съветници и придворни (малко обичани от французите), тя съживява отношенията с [[Испания]] и се дистанцира от протестантите. След бунтовнически движения тя е изгонена от сина си през [[1617]] г., след което намира съюзник в лицето на [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]], който става кардинал благодарение на нейната подкрепа и влиза в Кралския съвет през [[1624]] г. След като вижда как съюзите, които е изградила, се обръщат с главата надолу, въпреки твърдата си съпротива, през [[1630]] г. Мария де Медичи губи всякаква власт и се оттегля. ==== Козимо II ==== [[Файл:Cristofano Allori - Cosimo II (1608-1618).jpg|мини|280x280пкс|[[Кристофано Алори]], ''Портрет на Козимо II де Медичи,'' ок. 1608 – 1618 г.]] [[Файл:Justus Sustermans - Portrait of Galileo Galilei, 1636.jpg|ляво|мини|Галилео Галилей]] Когато [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I]] умира, е наследен от неговия син [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] (* 1590, † 1621). Човек с брилянтен интелект и обширна култура, той е болен от [[туберкулоза]], което го довежда до ранната му смърт едва след прага на 30 години. Фигурата му е запомнена с две основни събития. Първо той прави ликвидация и закриване Банката на Медичите, което позволява на семейството да поеме управлението, но което досега се е разглеждало от Великия херцог като дейност, недостойна за един управляващ суверен. Освен това той е приятел, защитник и ученик на [[Галилео Галилей]]. През 1610 г. Козимо II позволява на Галилей да се завърне в родината си, давайки му титлата на Главен математик и философ на Великия херцог, и продължава да го подкрепя дори по време на [[Процес срещу Галилео Галилей|процеса]], заведен срещу него от [[Конгрегация за доктрината на вярата|Конгрегацията за доктрината на вярата]]. Този оживен научен интерес е [[лайтмотив]] на всички потомци на големия херцогски клон на Медичите, основатели на академии и покровители на учени, и действа като контрапункт на покровителството на изкуствата, типично за клона Кафаджоло. === Упадък === [[Файл:Portrait Ferdinando II de Medici.jpg|ляво|мини|Школа на [[Юстус Сустерманс|Юстус Систерманс]], ''Портрет на Фердинандо II де Медичи'', XVII век]] [[Файл:Teatro alla pegola 11.JPG|мини|247x247пкс|Театър „Ла Пергола“ е исторически театър във Флоренция и един от най-старите и богати на история в цяла Италия, разположен по протежение на ул. Пергола. ]] Управлението на Козимо II с неговите планове за завоюване на [[Испания]] и Изтока е началото в упадъка на Флоренция. Неизменно остава само покровителството на науката – той закриля [[Галилео Галилей]]. Традицията продължава и при сина му [[Фердинандо II де Медичи|Фердинандо II]] (* 1621, † 1670). По негово време Тоскана стига до пълна разруха. [[Файл:Tribuna di galileo, pavimento con motto accademia del cimento.JPG|ляво|мини|266x266пкс|''Опитвайки и опитвайки отново –'' мотото на Академия дел чименто, представено на Трибуната на Галилей.]] Всъщност от XVII век Великото херцогство преживява този период на бавен упадък, който характеризира и останалата част от Италианския полуостров, със стагнация на търговията, [[Чума|чумни]] епидемии и провинциализъм. Управляващият дом не само не е в състояние да отстрани тези проблеми, но по-скоро ускорява въздействието им с едно посредствено управление, характеризиращо се с нерешителност, неподходящи или непредпазливо договорени уредени бракове и силно влияние на незаинтересовани съветници. [[Файл:Justus Sustermans - Portrait of Cardinal Leopoldo de' Medici2.jpg|ляво|мини|287x287пкс|[[Юстус Сустерманс]], ''Портрет на кардинал Леополдо де Медичи'', XVII век]] [[Файл:Giovan Carlo de' Medici, il volterrano (palatine gallery).jpg|мини|286x286пкс|[[Волтерано]], ''Портрет на кардинал Джовани Карло де Медичи'', 1656 г.]] Въпреки това има някои изолирани проблясъци в общата инерция на владетелите, преди всичко благодарение на кардиналите от семейство Медичи: основаването на [[Академия дел чименто]] (Експериментална академия) от кардинал [[Леополдо Медичи|Леополдо де Медичи]] през [[1657]] г. – първата научна асоциация, която използва Галилеевия [[експеримент]]ален метод в Европа, и на [[Академия дели Имобили]] чрез кардинал [[Джовани Карло Медичи|Джовани Карло де Медичи]], която е в основата на първия театър в италиански стил – [[Перголата|Ла Пергола]], люлка на [[мелодрама]]та. [[Файл:Volterrano, Cosimo III de' Medici in grand ducal robes (Warsaw Royal Castle).jpg|ляво|мини|[[Волтерано]], ''Портрет на Козимо III де Медичи'', 1676 – 77 г.]] Останалата част се характеризираше с все по-апатично управление, сега далеч от славата на миналото, като дългото управление на [[Козимо III де Медичи|Козимо III]] (* 1642, † 1723), глух за исканията на все по-гладните и бедни хора поради несправедливото обременяване на данъците, на които той отговаря подигравателно с много скъпата испанска пищност на двора. Още по негово време проблемът с наследяването възниква драматично: от тримата му деца най-големият (великият принц [[Фердинандо де Медичи (1663 – 1713)|Фердинандо]]) умира от [[сифилис]] на 50-годишна възраст без наследници, сестра му [[Анна Мария Луиза Медичи|Анна Мария Луиза]] е стерилна, а брат му [[Джан Гастоне Медичи|Джан Гастоне]] е явно [[Хомосексуалност|хомосексуален]] и не е склонен да се ожени. Докато съдбата на Великото херцогство Тоскана се решава на масата от другите европейски суверени, политическото и гражданско превъзходство на семейство Медичи окончателно изчезва. След смъртта му Великото херцогство преминава към [[Хабсбург-Лотаринги]]те въпреки претенциите на други семейства, свързани с Медичите, на кадетските клонове (включително и на все още съществуващия клон [[Медичи ди Отаяно]]<ref>Ottaviano de' Medici di Toscana di Ottajano, ''Storia della mia dinastia: i Medici di Toscana dalle origini della famiglia alla perdita del Granducato con l'aggiunta dei danni provocati alla Toscana dagli Asburgo Lorena durante il loro dominio'', 2001</ref>) и на нечуваните претенции за възстановяването на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]. ==== Семеен пакт ==== [[Файл:Portrait of Anna Maria Luisa de' Medici by Antonio Franchi.jpg|мини|[[Антонио Франки]], ''Портрет на Анна Мария Луиза де Медичи'', ок. 1789 – 91 г.]] Последният акт на семейството обаче е достоен за славата им: през [[1737]] г. [[Анна Мария Луиза де Медичи]] (* 1667, † 1743) сключва с новите наследници [[Хабсбург-Лотаринги]] т. нар. „Семеен пакт“, който установява, че те не могат да транспортират „... ''или да изнесат от столицата и държавата на Великото херцогство галерии, картини, статуи, библиотеки, бижута и други скъпоценни неща от наследството на Най-светлия велик херцог, за да останат те като украшение на държавата, в полза на обществеността и за привличане на любопитството на чужденците''”, както самата тя пише. Пактът не е напълно спазен от новите велики херцози. [[Файл:Martin van Meytens 006.jpg|мини|[[Мартин ван Майтенс]], ''Херцог Франц (I) Стефан Лотарингски в богата придворна дреха'', 1745 г.]] Първият велик херцог от династията Лотарингия [[Франц I|Франц II Стефан]] (* 1708, † 1765) получава инвеститурата на Тоскана с императорска диплома от 24 януари 1737 г.; възнамерява да подкрепи съпругата си на императорския трон (първи сърегент, той получава назначението за император през 1745 г.) и поверява управлението на Тоскана на регентство, председателствано от [[Марк дьо Бово-Кран|Марк дьо Бово]], принц на Кран, като прави само едно посещение в областта (1739). Тоскана, станала по закон феод на империята, в тези ранни години е от политическа и икономическа значимост за двора на Виена. Известното покровителство на Медичите с техните многобройни и известни поръчки внезапно престава: новият Велик херцог пък, наследявайки огромните и забележителни имоти на Медичите, изкупува внушителните колекции, събрани през вековете. По случай посещението на Франц II Стефан във Флоренция, множество произведения на изкуството от дворците на Медичите са прехвърлени във Виена с дълга процесия от каруци, която напусна Порта Сан Гало в продължение на три дни. Това предизвиква възмущението на самите флорентинци, които се смятат за законни наследници на същата принцеса – Анна Мария, последната представителка на фамилията Медичи, която след смъртта си оставя имуществото и частните си колекции на град Флоренция, като по този начин се образува първото ядро ​​на Палатинската галерия в [[Палацо Пити]]. Семейният пакт все пак позволява на Флоренция да не загуби повечето от произведенията на изкуството и да не претърпи съдбата на [[Мантуа]] или [[Урбино]], които, когато изчезват [[Гонзага (род)|Гондзага]] или [[Дела Ровере]], са буквално изпразнени от художествени и културни съкровища. Ако многото шедьоври в [[Уфици]], [[Палацо Пити]], [[Библиотека Лауренциана]] и др. все още могат да се възхищават във Флоренция, а не във [[Виена]] или в някой друг град, това със сигурност се дължи на мъдростта, и на прозорливостта на Анна Мария Луиза де Медичи. == Представители == Следва списък на представителите на Медичите на различни престижни постове (в скоби са посочени годините на заемане): === Римски [[Папа|папи]] === * папа [[Лъв X]] (1513 – 1521) – Джовани де Медичи, който е известен преди всичко с издадената [[була]] срещу [[Мартин Лутер]] * папа [[Лъв XI]] (1605) – Алесандро Отавиано де Медичи, който заема папския престол по-малко от месец * папа [[Климент VII]] (1523 – 1534) – Джулио Дзаноби де Медичи * папа [[Пий IV]] (1559 – 1565) – Джовани Анджело де Медичи. === [[Гонфалониер на правосъдието|Гонфалониери на правосъдието]] на Флоренция === * Ардинго (1296) * Гучо (1298 – 1299) * Аверардо (1314) * [[Салвестро де Медичи|Салвестро]] (1378) * [[Джовани ди Бичи де Медичи|Джованни I ди Бичи]] (1421) * [[Козимо де Медичи|Козимо I Старши]] (1435, 1439) * [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро I]] (1461) * [[Алесандро де Медичи|Алесандро]] (1531 – 1532) === Господари на Флоренция === * [[Козимо де Медичи|Козимо Стари]] (1434 – 1464) * [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро Подагрения]] (1464 – 1469) * [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] (1469 – 1492) * [[Пиеро II Злочестия|Пиеро II Злочестия]] (1492 – 1494) * [[Лъв X|Джовани]] (1512 – 1513), бъдещ папа Лъв X * [[Джулиано II де Медичи|Джулиано II]] (1513 – 1516) * [[Лоренцо II де Медичи|Лоренцо II]] (1516 – 1519) * [[Климент VII|Джулио]] (1519 – 1523), бъдещ папа Климент VII * [[Иполито де Медичи|Иполито]] (1523 – 1527) * [[Алесандро де Медичи|Алесандро]] (1523 – 1527; 1530 – 1532) === Генерални капитани на Флорентинската република === * [[Джулиано II де Медичи|Джулиано II]] (1513 – 1516) * [[Лоренцо II де Медичи|Лоренцо II]] (1516 – 1519) * [[Климент VII|Джулио]] (1519 – 1523) === Херцози на [[Флорентинска република|Флорентинската република]] === * [[Алесандро де Медичи|Алесандро]] (1532 – 1537) * [[Козимо I де Медичи|Козимо I]] (1537 – 1569) === [[Велико херцогство Тоскана|Велики херцози на Тоскана]] === * [[Козимо I де Медичи|Козимо I]] (1569 – 1574) * [[Франческо I де Медичи|Франческо I]] (1574 – 1587) * [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]] (1587 – 1609) * [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] (1609 – 1621) * [[Фердинандо II де Медичи|Фердинандо II]] (1621 – 1670) * [[Козимо III де Медичи|Козимо III]] (1670 – 1723) * [[Джан Гастоне де Медичи|Джан Гастоне]] (1723 – 1737) === Кралици на Франция === * [[Катерина де Медичи|Катерина]] (1547 – 1559) * [[Мария де Медичи|Мария]] (1610 – 1617) == Изкуството при Медичите == Медичите превръщат Флоренция в един от световните културни центрове на [[Ренесанс]]а и там са създадени голям брой произведения на изкуството. Те покровителстват [[художници]] и архитекти, и са щедри [[меценат]]и и разточителни „потребители“ на изкуство. [[Уфици|Галерията „Уфици]]“, съдържаща огромно количество шедьоври, е била собственост на династията. През [[18 век|XVIII век]] последната представителка на рода [[Анна Мария Луиза де Медичи]] подарява тези богатства на град Флоренция. === Художници, работили за Медичите === [[Файл: Sandro Botticelli - La nascita di Venere - Google Art Project - edited.jpg|327x327px|мини|Сандро Ботичели – ''Раждането на Венера'' (Уфици) ок. 1485 г.]] Сред художниците, работили за Медичите, са: * [[Андреа дел Верокио]]: [[скулптор]] и [[живописец]]: надгробната плоча на Козимо де Медичи (1465), скулптурната група „Уверението на Тома" (1476-1483), гробницата на Пиеро и Джовани де Медичи, скици на щандартите и рицарски доспехи за турнири на Лоренцо де Медичи, скулптура „Момче с делфин " за фонтана на [[Флорентинска Платонова академия|Вила Медичи]] в Кареджи. * [[Микеланджело]]: работи за [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]: фасадата на семейната църква на Медичите „Сан Лоренцо“ във Флоренция, Новата сакристия ([[Капела „Медичи“]]), гробницата на [[Джулиано де Медичи|Джулиано]] и Лоренцо де Медичи Великолепни и др. * [[Беноцо Гоцоли]]: [[фрески]] за Медичите в двореца [[Палацо Медичи-Рикарди|„Медичи-Рикарди]]“. * [[Сандро Ботичели]]: картините „Поклонението на влъхвите“, където са изобразени представители на рода и техни приятели (1475—1478), „Портрет на Джулиано де Медичи“, „Палада и кентавърът“, „Пролетта“ и др. * [[Бенвенуто Челини]]: работил за [[Козимо де Медичи]]. * [[Джамболоня]]: Паметник на [[Козимо I де Медичи]] на кон, Меркурий Медичи. * [[Аньоло Брондзино]]: придворен портретист на Козимо I де Медичи. * [[Лука Джордано]]: фрески в двореца [[Палацо Медичи-Рикарди|„Медичи-Рикарди“]]. * [[Джорджо Вазари]]: построява двореца [[Уфици]] ([[1560]] – [[1585]]) за административен офис на флорентинските магистрати (Koридор „Вазари“ свързва двореца с [[Палацо Пити]]; там днес са окачени портрети на много известни художници). Той е автор на много от фреските в [[Палацо Векио]] във Флоренция и в Кралската зала във [[Ватикана]]. * [[Филипо Липи|Фра Филипо Липи]]: Олтарният образ на Св. Михаил и др. * [[Фра Беато Анджелико]]: Олтарът на Свети Марк (1438 – 1440) за манастира „Сан Марко“. * [[Понтормо]]: стенописи във вилата на Медичите в [[Поджо а Каяно]] (1519 – 1521) и др. * [[Рафаело]]: [[Портрет на папа Лъв X|Портрет на папа Лъв X с кардиналите Джулио де Медичи и Луиджи де Роси]]. * [[Тициан]]: [[Портрет на Иполито де Медичи]]. === Архитекти и здания === * [[Палацо Медичи-Рикарди|Дворец „Медичи-Рикарди]]“ (1444 – 1460) – арх. [[Микелоцо]] * [[Палацо Векио]] (Палацо дела Синьория) * Капела „Медичи“ в църквата „[[Сантисима Анунциата (Флоренция)|Сантисима Анунциата]]“ – арх. Микелоцо * [[Палацо Пити|Дворец „Пити“]] – арх. [[Филипо Брунелески]]. Придобит като собственост на семейството от [[Елеонора ди Толедо|Елеонора от Толедо]], съпруга на [[Козимо I Медичи|Козимо I]]. * [[Нова сакристия]] ([[Параклиси на Медичите]]) в църквата „[[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]]“ – [[Микеланджело Буонароти]]. * [[Вили на Медичите]], сред които Вила Медичи в Кареджи, една от най-старите вили, принадлежали на семейството. Намира се в леко хълмиста зона на предградието Кареджи на Флоренция, на ул. „Гаетано Пиерачини“ 17, и Вила „Пратолино“, днес Вила „Демидоф“, в Пратинолино ([[Валя (Италия)|Валя]]) <gallery> Файл:Palazzo Medici Riccardi by night 01.JPG|Палацо „Медичи-Рикарди“ Файл:Firenze Palazzo della Signoria, better known as the Palazzo Vecchio.jpg|Палацо Векио Файл:Michelangelo tomba di lorenzo duca d'urbino.jpg|Нова сакристия: Микеланджело, Гробница на Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино Файл:Michelangelo, tomba di giuliano, duca di nemours.jpg|Нова сакрестия: Микеланджело, Гробница на Джулиано де Медичи, херцог на Немур Файл:Villa di careggi 11.JPG|Вила Медичи в Кареджи Файл:Parco di pratolino, villa demidoff (ex- piaggeria), 02.JPG|Вила Пратолино </gallery> == Фамилно дърво (1360 – 1675) == [[Джовани ди Бичи Медичи|Джовани ди Бичи де Медичи]] (1360 – 1429) │ ├─Антонио де Медичи (? – 1398) │ ├─[[Дамиано де Медичи]] (1389 – 1390) │ ├─[[Козимо Медичи|Козимо де Медичи]] (Стари) (1389 – 1464) │ │ │ ├─[[Пиеро ди Козимо Медичи|Пиеро I де Медичи]] (Подагрения) (1416 – 1469), господар на [[Флоренция]] │ │ │ │ │ ├─[[Лоренцо Медичи|Лоренцо де Медичи]] (Великолепни) (1449 – 1492), господар на Флоренция │ │ │ │ │ │ │ ├─[[Лукреция Медичи|Лукреция де Медичи]] (1470 – 1550) │ │ │ │ │ │ │ │ │ ├─[[Мария Салвиати]] (1499 – 1543), съпруга на [[Джовани дале Банде Нере]] │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─[[Франческа Салвиати]] (1504 – ?), съпруга на [[Пиеро Гуалтероти]] и [[Отавиано де Медичи]] │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─[[Лъв XI|Алесандро Отавиано де Медичи]] (1535 – 1605), папа Лъв XI │ │ │ │ │ │ │ ├─[[Пиеро II Злочестия|Пиеро II де Медичи]] (Злочестия) (1471 – 1503), господар на Флоренция │ │ │ │ │ │ │ │ │ ├─[[Лоренцо II де Медичи]] (1492 – 1519), херцог на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ ├─[[Алесандро Медичи|Алесандро де Медичи]] (Мавъра) (1510 – 1537), херцог на [[Флорентинско херцогство|Флоренция]] │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ ├─[[Джулио ди Алесандро де Медичи|Джулио де Медичи]] (ок. 1533 – 1600) │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─Козимо де Медичи (?–?) │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─Анджела/[[Анджелика Медичи|Анджелика де Медичи]] (1608 – 1636) │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─[[Джулия Медичи|Джулия де Медичи]] (ок. 1535 – ?) │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─[[Катерина Медичи|Катерина де Медичи]] (1519 – 1589), жена на [[Анри II]] – крал на Франция │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─[[Клариса Медичи|Клариса де Медичи]] (1493 – 1528) │ │ │ │ │ │ │ ├─[[Мадалена Медичи|Мадалена де Медичи]] (1473 – 1528) │ │ │ │ │ │ │ ├─ [[Лъв X|Джовани ди Лоренцо де Медичи]] (1475 – 1521), папа Лъв X │ │ │ │ │ │ │ ├─[[Джулиано II Медичи|Джулиано II де Медичи]] (1479 – 1516), [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]] │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─[[Иполито Медичи|Иполито де Медичи]] (1511 – 1535), кардинал │ │ │ │ │ │ │ └─[[Контесина Медичи|Контесина де Медичи]] (?–1515), съпруга на [[Пиеро Ридолфи]] │ │ │ │ │ └─[[Джулиано ди Пиеро де Медичи|Джулиано де Медичи]] (1453 – 1478) │ │ │ │ │ └─[[Климент VII|Джулио де Медичи]] (1478 – 1534), папа Климент VII │ │ │ ├─[[Джовани ди Козимо Медичи|Джовани де Медичи]] (1421 – 1463) │ │ │ │ │ └─Козимо де Медичи (1452 – 1461) │ │ │ └─[[Карло Медичи|Карло де Медичи]] (1430 – 1492) │ └─[[Лоренцо ди Джовани Медичи|Лоренцо де Медичи]] (Старши) (1395 – 1440) │ └─[[Пиерфранческо I Медичи|Пиерфранческо I де Медичи]] (Стари) (1431 – 1476) │ ├─[[Лоренцо ди Пиерфранческо Медичи|Лоренцо де Медичи ил Пополано]] (1463 – 1503), господар на [[Пьомбино]] │ │ │ └─[[Пиерфранческо Медичи Млади|Пиерфранческо де Медичи]] (Млади) (1487 – 1525) │ │ │ ├─[[Лаудомия де Медичи]] (1463 – ?) │ │ │ ├─[[Лоренцино де Медичи]] (1514 – 1548) (наричан също и Лоренцачо) │ │ │ ├─[[Джулиано Медичи|Джулиано де Медичи]] (ca. 1520 – 1588), архиепископ │ │ │ └─[[Мадалена Медичи|Мадалена де Медичи]] (?–1583) │ └─[[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи ил Пополано]] (1467 – 1498) │ └─Джовани де Медичи ([[Джовани дале Банде Нере]]) (1498 – 1526), най-известният военен сред Медичите │ └─[[Козимо I Медичи|Козимо I де Медичи]] (1519 – 1574), [[Велик херцог на Тоскана]] │ ├─[[Бия Медичи|Бия де Медичи]] (1537 – 1542) │ ├─Мария де Медичи (1540 – 1557) │ ├─[[Франческо I Медичи|Франческо I де Медичи]] (1541 – 1587), [[Велик херцог на Тоскана]] │ │ │ ├─[[Елеонора Медичи|Елеонора де Медичи]] (1566 – 1611), съпруга на [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I Гондзага]], херцог на Мантуа │ │ │ ├─Ромола де Медичи (1568 – 1568) │ │ │ ├─Анна де Медичи (1569 – 1584) │ │ │ ├─Изабела де Медичи (1571 – 1572) │ │ │ ├─Лукреция де Медичи (1572 – 1574) │ │ │ ├─[[Мария Медичи|Мария де Медичи]] (1573 – 1642), съпруга (1612) на [[Анри IV (Франция)|Анри IV]]- крал на Франция │ │ │ ├─[[Антонио Медичи|Антонио де Медичи]] (1576 – 1621), осиновен │ │ │ └─Филипо де Медичи (1577 – 1582) │ ├─[[Изабела Медичи|Изабела де Медичи]] (1542 – 1576) │ ├─[[Джовани II ди Козимо де Медичи|Джовани II де Медичи]] (1543 – 1562), епископ на [[Пиза]] и кардинал │ ├─[[Лукреция Медичи|Лукреция де Медичи]] (1545 – 1561), съпруга (1560) на [[Алфонсо II д’Есте|Алфонсо II д'Есте]], херцог на [[Ферара]] и [[Модена]] │ ├─Пиетро (Педрико) де Медичи (1546 – 1547) │ ├─[[Гарсия де Медичи]] (1547 – 1562) │ ├─Антонио де Медичи (1548 – 1548) │ ├─[[Фердинандо I Медичи|Фердинандо I де Медичи]] (1549 – 1609), [[Велик херцог на Тоскана]] │ │ │ ├─[[Козимо II Медичи|Козимо II де Медичи]] (1590 – 1621), Велик херцог на Тоскана │ │ │ │ │ ├─[[Мария Кристина Медичи|Мария Кристина де Медичи]] (1609 – 1632) │ │ │ │ │ ├─[[Фердинандо II Медичи|Фердинандо II де Медичи]] (1610 – 1670), Велик херцог на Тоскана │ │ │ │ │ │ │ ├─Козимо де Медичи (1639 – 1639) │ │ │ │ │ │ │ ├─[[Козимо III Медичи|Козимо III де Медичи]] (1642 – 1723), Велик херцог на Тоскана │ │ │ │ │ │ │ │ │ ├─[[Фердинандо III Медичи|Фердинандо III де Медичи]] (1663 – 1713) │ │ │ │ │ │ │ │ │ ├─[[Анна Мария Луиза Медичи|Анна Мария Луиза де Медичи]] (1667 – 1743) │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─[[Джан Гастоне Медичи|Джан Гастоне де Медичи]] (1671 – 1737), Велик херцог на Тоскана │ │ │ │ │ │ │ └─[[Франческо Мария Медичи|Франческо Мария де Медичи]] (1660 – 1711), кардинал │ │ │ │ │ ├─[[Джовани Карло Медичи|Джовани Карло де Медичи]] (Джанкарло) (1611 – 1663), епископ на [[Сабина (Италия)|Сабина]], кардинал от 1644 г. │ │ │ │ │ ├─[[Маргарита де Медичи]] (1612 – 1679), съпруга (1628) на [[Одоардо I Фарнезе]], херцог на [[Парма]] │ │ │ │ │ ├─[[Матиас Медичи|Матиас де Медичи]] (1613 – 1667) │ │ │ │ │ ├─[[Франческо Медичи|Франческо де Медичи]] (1614 – 1634) │ │ │ │ │ ├─[[Анна Медичи|Анна де Медичи]] (1616 – 1676), съпруга на [[ерцхерцог]] [[Фердинанд Карл (Австрия-Тирол)|Фердинанд Карл Австрийски-Тиролски]] │ │ │ │ │ └─[[Леополдо Медичи|Леополдо де Медичи]] (1617 – 1675), кардинал от 1667 г. │ │ │ ├─Елеонора де Медичи (1591 – 1617) │ │ │ ├─[[Катерина Медичи (1593 – 1629)|Катерина де Медичи]] (1593 – 1629), съпруга на [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо Гондзага]], херцог на [[Мантуа]] │ │ │ ├─[[Франческо де Медичи (1594 – 1614)|Франческо де Медичи]] (1594 – 1614) │ │ │ ├─[[Карло де Медичи (1595 – 1666)|Карло де Медичи]] (1595 – 1666) │ │ │ ├─[[Филипо де Медичи]] (1599 – 1602) │ │ │ ├─[[Лоренцо де Медичи (1600 – 1648)|Лоренцо де Медичи]] (1600 – 1648) │ │ │ ├─[[Мария Мадалена Медичи|Мария Магдалена де Медичи]] (1600 – 1633) │ │ │ └─[[Клавдия Медичи|Клавдия де Медичи]] (1604 – 1648), съпруга (1620 – 1622) на [[Федерико Убалдо дела Ровере]], единствен син на херцога на [[Урбино (херцогство)|Урбино]], и по-късно (1626) на ерцхерцог [[Леополд V (Австрия-Тирол)|Леополд V]] от Австрия (Хабсбург) │ ├─[[Анна де Медичи]] (1553 – 1553) │ ├─[[Пиетро де Медичи]] (1554 – 1604) │ ├─(дъщеря, която умира без име) (1566 – 1566) │ ├─Джовани де Медичи (1567 – 1621) │ └─[[Вирджиния Медичи|Вирджиния де Медичи]] (1568 – 1615), съпруга на [[Чезаре д’Есте|Чезаре д'Есте]], херцог на [[Херцогство Модена и Реджо|Модена]] * [http://www.chh.de.free.fr/archiv/Sonstiges/medici.php Генеалогично дърво на семейство Медичи] == Други семейни клонове == В допълнение към по-известния основен клон на [[Джовани ди Бичи Медичи|Джовани ди Бичи]], разделен на клон '''''Кафаджоло''' (Cafaggiolo)'' (на [[Козимо де Медичи|Козимо Стари]]) и на клон '''''Пополано''''' (''Popolano'') (на [[Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи|Лоренцо Стари]]), обединени в един клон, наречен '''''Великохерцогски''''' (''Granducale'') с [[Козимо I Медичи|Козимо I]], има също други производни клонове, чието разделение датира отпреди XIV век, с братовчедите на Джовани ди Бичи, баща му [[Аверардо де Медичи]] и др. Сред тези клонове три други са получили благородничество или други почести с течение на времето. Към 2022 г. действащите са само два. * Клон '''Медичи ди Граняно''' (''Medici di Gragnano''): Неаполитански клон вероятно е този от [[Граняно]], където от [[1269]] г. е документиран някой си Гулиелмо, „съдия и събирач на данъци" в Граняно – град, където семейството се установява, за да избяга от войните, които разкъсват от много години Флоренция<ref>Camillo de' Medici, ''Copia processus originalis super familia pro illustrissimis dominis Camillo de Medicis et fratribus'', 1583, ms. inedito, Biblioteca Nazionale di Napoli, XI.A.80, c. 2; Della Vipera, ''Repertorium illustrium familiarum neapolitanarum ex registris archivij Regiae Siclae'', ms. inedito, Bibl. Naz. di Napoli, IX-C-9, c. 145''r''.</ref>. Наред с грижата за феодалните интереси родът успява да си осигури високи йерархични позиции в политическата, административната, правната и религиозната сфера. Преди всичко изпъват Дамяно Неаполитански, роднина на кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] през [[1343]] г., Марино (или Маринело), номиниран през [[1447|1447 г.]] от [[Алфонсо V Арагонски]] за „частен войник и господар на земята на Хидрунтия в провинция [[Базиликата]]“, Стефано, управител на [[Маса (Тоскана)|Маса]] (преди 1522 г.) и [[Соренто]], Кола (или Никола), архиепископ на [[Реджо ди Калабрия|Реджо]] през [[1284]] г., Асканио, архиепископ на Граняно от [[1579]] г. до [[1594]] г., [[Камило де Медичи ди Граняно|Камило]], известен юрист ([[1543]] – [[1598]] г.) и кавалер-комендатор на [[Орден на Свети папа и мъченик Стефан|Ордена на Свети Стефан]], който успява да се самоувековечи в [[Гробница на Камило де Медичи|гробницата]] си в поръчания от него Параклис на Медичи ди Граняно в една от най-престижните църкви на неаполитанското административна институция Монтаня – „Св. св. Северин и Сосий“. И до днес архитектурни находки, разпръснати из църквите на Граняно, подчертават мястото на клона в града: църквите „Сан Марко“ (техният мавзолей), „Успение Богородично“, Corpus Domini, „Св. Тома от Кентърбъри“, Кармелитският манастир и Манастирът на босите августинци.<ref>Francesco Pansa, ''Istoria dell'antica repubblica d'Amalfi e delle sue città'', vol. II, Napoli, per Lailardo, 1724, p. 143, accessibile in [http://books.google.it/books?id=wGoOAAAAQAAJ&pg=PA143&dq=medici+gragnano&hl=it&ei=nf2lTLLPBMLFswaa5tGcCA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CC0Q6AEwAQ#v=onepage&q=medici%20gragnano&f=false google libri]; Lawrence R. d'Aniello, ''La cappella Medici di Gragnano nella chiesa dei Santi Severino e Sossio a Napoli'', in „Napoli Nobilissima“, ser. 5., vol. 6, fasc. 1/4 (genn.-ago. 2005), pp. 21 – 64.</ref> През 1863 г. историкът Ф. С. Лигуори обявява клона за напълно изчезнал.<ref>F.S. Liguori, ''Cenni storici della città di Gragnano e luoghi convicini'', Napoli, 1863, p. 42.</ref> * Клон '''Бонино ди Филипо''' (''Bonino di Filippo'') * Клон '''Аламано ди Филипо''' (''Alamanno di Filippo'') * Клон '''Бернардо ди Джамбуоно''' (''Bernardo di Giambuono'') * Клон '''Франческо ди Джовенко''' (''Francesco di Giovenco''): от сина на Джовенко († 1320), Франческо, произлиза клон от патриции, който изчезва през [[1820]] г. * Клон '''Виери ди Камбио''' (''Vieri di Cambio''): Клонът на [[Виери де Медичи]] (* 1323, † 1395) е първият, който постига успех във финансовата дейност и поради безупречното си поведение е единственият, с този на Джовани ди Бичи, който не претърпява 20-годишна забрана от държавен пост след някои инциденти, включващи другите размирни Медичи. Загубили икономическото си първенство, неговите потомци живеят в сянката на по-значимите си роднини. Клонът отмира през [[1732]] г. * Клон '''Силвестро ди Аламано''' (''Salvestro di Alamanno''): От [[Киарисимо I де Медичи|Киарисимо де Медичи]] (* ок 1167, † 1210), брат на прапрадядото на [[Аверардо ди Аверардо де Медичи|Аверардо де Медичи]] (* 1270, † 1319), произлиза пети клон, този на [[Салвестро де Медичи]] (* ок 1331, † 1388), който изчезва в съответните подклонове няколко пъти: през 1620 г., в първата половината на XVIII век и накрая около 1770 г . * Клон '''Медичи ди Дзара''' (''Medici di Zara'') * Клон '''[[Медичи Торнакуинчи|Кастелина Торнакуинчи]]''' (''Castellina Tornaquinci''): от Джовенко де Медичи († 1320), чичо на [[Джовани ди Бичи Медичи|Джовани ди Бичи]], и неговия най-голям син Джулиано († 1377) произлизат клонът Медичи Торнакуинчи, с Рафаеле де Медичи, който през [[1628]] г. става първият маркиз на [[Кастелина Маритима|Кастелина]]; с шестия маркиз Франческо Джузепе де Медичи, който се жени за Маргарита Торнакуинчи, като от [[1730|1730 г.]] техните потомци приемат фамилията „Медичи Торнакуинчи“ (''Medici Tornaquinci''). Клонът съществува и днес: Джулиано е 15-ият маркиз от [[1977|1977 г.]] насам. * Клон '''Бернардето ди Антонио''' (''Bernardetto di Antonio'') * Клон '''[[Медичи ди Отаяно]]''' (''Medici di Ottajano''): От сина на Джовенко († 1320), Антонио, след три поколения произлиза друг неаполитански клон – този на Медичи ди Отаяно. [[Отавиано де Медичи]] (* 1484, † 1546) се жени в първия си брак за Бартоломея Джуни, дъщеря на [[Аламано Джуни]], от която има две деца – Костанца, графиня на [[Доноратико]], и [[Бернардето де Медичи]] († 1579). Във втори брак Отавиано де Медичи се жени за [[Франческа Салвиати]] (дъщеря на [[Якопо Салвиати|Якопо]] и [[Лукреция Медичи (1470 – 1553)|Лукреция де Медичи]] и леля на [[Козимо I де Медичи|Козимо I]]), от която има син, Алесандро де Медичи (* 1535, † 1605), който през [[1605|1605 г.]] е избран за папа с името [[Лъв XI]]. Този понтификат, който може да донесе голям престиж на този клон, обаче продължава само 26 дни. Бернардето де Медичи купува през [[1567]] г. от Чезаре [[Гонзага (род)|Гондзага]] ди Молфета господарството над важния и голям феод Отаяно (сегашно [[Отавиано]]) близо до [[Неапол]], давайки началото на клона Медичи ди Отаяно. Този клон има някои бракове с главния клон на Медичите. Всъщност Франческа Салвиати също е внучка на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. Бернардето де Медичи се жени за [[Джулия де Медичи]], извънбрачна дъщеря на херцог [[Алесандро де Медичи]] и [[Маргарита Пармска|Маргарита Австрийска]], вдовица на Франческо [[Кантелмо]] и внучка на [[Катерина де Медичи]] (кралица на Франция). През [[1609]] г. племенникът на Бернардето и Джулия де Медичи, дон Бернардо (* 1583, † 1615), получава титлата „принц на Отаяно“ от краля на Испания, а неговият наследник Джузепе I де Медичи ди Отаяно (* 1635, † 1717) през [[1693|1693 г.]] получава също титлата „херцог на [[Сарно]]“ и благодарение на бракове с неаполитанското благородство те получават още други титли. Когато управляващият клон на Медичите в Тоскана изчезва, 4-ият принц на Отаяно, Джузепе II (* 1688, † 1743), през 1737 г. поисква да получи достъп до наследството въз основа на неговите потомци, произлизащи от херцог [[Алесандро Медичи|Алесандро де Медичи]] чрез дъщеря му Джулия, но молбите му не са приети. Този клон на принцовете Медичи от Отаяно има голямо политическо влияние в [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] (след това от 1815 г. [[Кралство на двете Сицилии]]). [[Луиджи де Медичи ди Отаяно]] (* 1759, † 1830), най-важният държавник на Кралство Неапол (по-късно Кралство на двете Сицилии), принадлежи към това семейство. Последният принц Медичи ди Отаяно по права линия, произлизащ от Бернардето де Медичи, е Дон Джузепе V де Медичи ди Отаяно († 1894), който е 10-ият принц на Отаяно, 8-и херцог на Сарно и 8-и херцог на [[Миранда (Италия)|Миранда]]. С изчезването на мъжкия клон с Дон Джузепе V титлите на 11-та принцеса на Отаяно, 9-та херцогиня на Сарно и 9-та херцогиня на Миранда преминават (след DM от 10 февруари 1909 г., който потвърждава правото на женския клон) към неговата сестра Дона Анджелика де Медичи ди Отаяно († 1912). Клонът все още съществува чрез династично право на съпътстващ клон. Следователно след Дон Джузепе V де Медичи от Отаяно († 1894 ) и Дона Анджелика де Медичи от Отаяно († 1912) титлата 12-и принц на Отаяно и 10-и херцог на Сарно, след DM от 20 септември1912 г., е призната на дон Алберто Марино († 1925) (като потомък на дон Марино де Медичи ди Отаяно (* 1774, †1835), по-малък брат на Микеле II (* 1771, † 1832), който е 7-и принц на Отаяно и 5-и херцог на Сарно). След това дон Алберто Марино е наследен от дон Армандо († 1983), който е 13-ият принц на Отаяно и 11-ият херцог на Сарно, а по-късно от дон Джовани Батиста (* 1939, † 3 март 2015), който е 14-ият принц на Отаяно и 12-ият херцог на Сарно. Наследен е от Дон Джулиано, който след това приема титлите на 15-и принц на Отаяно и на 13-и херцог на Сарно. От [[1959|1959 г.]] други потомци получават правото да използват пълното фамилно име на Медичи ди Тоскана ди Отаяно. * Клон '''Перуци ди Медичи''' (''Peruzzi de' Medici''): В края на XVIII век клон на флорентинското семейство [[Перуци]] се съединява с това на Медичите благодарение на брака през 1783 г. между Биндо Симоне (* 1729, † 1794), син на Биндо Симоне, с Анна Мария Луиджа, дъщеря на Аверардо ди Пиетро Паоло де Медичи († 1808) и последна пряка наследница на клона на Медичите. От трите деца, които двойката има, Биндо Джован Батиста (* 1784, † 1825) е обявен в кодицила на [[Анна Мария Луиза де Медичи|Анна Мария Луиза]], сестра на [[Джан Гастоне де Медичи]], последният Велик херцог от Медичите, за „най-близкият от нейните предци“.<ref>''[https://siusa.archivi.beniculturali.it/cgi-bin/pagina.pl?TipoPag=prodfamiglia&Chiave=28213 Peruzzi de' Medici]'', su ''siusa.archivi.beniculturali.it''. <small>URL псоетено на 17 ноември 2016 г</small>.</ref> След смъртта на Аверардо, баща на Анна Мария Луиджа, Перуци също имат част от наследството на Медичите. Стига се до 1895 г., когато Ридолфо, син на Джован Батиста Перуци (* 1831, † 1905) е упълномощен да приеме титлата „маркиз де Медичи“ с нов герб. По-късно титлата преминава към втория син на Джован Батиста, Симоне (* 1832, † -1900), която след това се предава на неговите потомци. Предполагаемият милански клон [[Медичи ди Меленяно]] (''Medici di Melegnano''), нар. също Медичи ди Марингано и Медичи ди Нозиджа (''Medici di Marignano, Medici di Nosigia''), от който произлиза кардинал Джован Анджело де Медичи – бъдещ [[Пий IV|папа Пий IV]] от [[1559]] г., би могъл да има връзка, датираща отпреди XIV век, с флорентинския клон. Тези линии на родство никога не са доказани и тяхната генеалогия е съставена едва след избирането на папския престол на Пий IV. Поради липсата на акредитирани исторически източници реконструкциите от XVI век не се считат за надеждни. == Вижте също == {{колони|3| * [[Палацо Пити]] * [[Палацо Векио]] * [[Палацо Медичи-Рикарди]] * [[Флорентински ренесанс]] * [[Списък на владетелите на Тоскана]] * [[Заговор на Паци]] * [[Вили на Медичите]] * [[Боболи (градина)|Боболи]] * [[Флорентинско херцогство]] * [[Банка на Медичите]] * [[Флорентинска република]] * [[Велико херцогство Тоскана]] * [[Есте (династия)|Есте]] * [[Малатеста]] * [[Гонзага (род)|Гондзага]] * [[Маласпина]] * [[Чибо-Маласпина|Чибо- Маласпина]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Дория]] * [[Да Монтефелтро]] * [[Савойска династия|Савоя]] * [[Дела Ровере]] * [[Дел Васто]] * [[Да Варано]] * [[Дория Ланди Памфили]] * [[Палавичини]] * [[Колона (род)|Колона]] * [[Тозинги]] * [[Кавалканти]] * [[Донати]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.medici.org/mission/ The Medici Archive Project] * [http://www.palazzomediciriccardi.it/ Paazzo Medici Riccardi] {{Превод от|it|Medici|131694899}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:Медичи| ]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] [[Категория:История на Флоренция]] [[Категория:Флорентинци]] mjocgwvif24lanjgzjwmwoi0ssndbt1 0 64815 12214614 12205858 2024-04-26T00:39:22Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 358 420 | население-година = 2023 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна гара на Милано|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].|покровител=[[Амвросий Медиолански|Св. Амвросий]]}} '''Мила̀но''' ({{lang|it|Milano}}, на [[милански диалект]]: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 358 420 души (към 1 януари 2023 г.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/18-milano/|заглавие=Comune di Milano|автор=Tutt'Italia.it|достъп_дата=2024-3-30}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2023-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|вторият по население в Италия]] след [[Рим]] и един от 20-те най-населени градове в Европа. Градът е домакин на множество културни институции, академии и университети. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Милано е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълготрайна оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Милано е признат за една от четирите световни [[Модна столица|столици на модата]] (заедно с [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и [[Париж]])<ref>{{Cite news|url=http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|title=Milan, the 'world's design capital', takes steps to attract visitors year-round|last=Shaw|first=Catherine|date=17 July 2016|work=South China Morning Post|access-date=15 October 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171016015230/http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|archive-date=16 October 2017|language=en}}</ref> благодарение на няколко международни събития и панаири, включително [[Седмица на модата (Милано)|Седмицата на модата]] в Милано и Мебелният панаир в Милано, които са сред най-големите в света по отношение на приходи, посетители и растеж.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.languagemonitor.com/fashion/|заглавие=Fashion|издател=The Global Language Monitor|достъп_дата=1 June 2011|архив_дата=2011-06-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110603215713/http://www.languagemonitor.com/fashion/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.frogdesign.com/studio/milan|заглавие=Milan, Italy &#124; frog|издател=Frogdesign.com|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.monocle.com/sections/design/Web-Articles/Milan-2009/|заглавие=Milan Furniture Fair|издател=Monocle.com|достъп_дата=10 July 2012|архив_дата=2012-07-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120713214024/http://www.monocle.com/sections/design/Web-Articles/Milan-2009/}}</ref> В него се провежда [[Световно изложение|Световното изложение]] през [[Световно изложение в Милано (1906)|1906 г.]] и през [[Експо 2015|2015]] г. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света и втори в [[Италия]] след [[Рим]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.donnaglamour.it/citta-piu-visitate-al-mondo/lifestyle/|заглавие=Città più visitate al mondo, da Istanbul a Bangkok: il turismo non mente|дата=2022-3-4|достъп_дата=2022-7-29}}</ref> Считан е за [[глобален град]], през 2020 г. е класиран от ''Globalization and World Cities (GaWC) Research Network'' на 15-то място сред 770 града като най-свързан град, т.е. най-добре инкорпориран в световната икономика; той е единственият италиански град в групата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Милано има 10 милиона посетители през 2018 г., като най-много чуждестранни посетители идват от Китай, САЩ, Франция и Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/economia/dati-turismo-2018.html|заглавие=Milano sempre più meta turistica, anche nel 2018 sono cresciuti i visitatori: il 16% è cinese|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/dati-presenze-turisti-2018.html|заглавие=Milano, inarrestabile boom di turisti: nel 2018 sfiorano il tetto dei 10 milioni|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref> Туристите са привлечени от музеите и художествените галерии на града, които включват някои от най-важните колекции в света, включително големи произведения на [[Леонардо да Винчи]]. Градът се обслужва от много луксозни хотели и към 2016 г. е петият по звезди в света според [[Мишлен (кулинарен справочник)|Мишлен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.luxgallery.it/guida-michelin-2016-ristoranti-stellati-in-lombardia-64338.php|заглавие=Guida Michelin 2016: ristoranti stellati in Lombardia|достъп_дата=7 May 2016|архив_дата=2016-05-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160502111851/http://www.luxgallery.it/guida-michelin-2016-ristoranti-stellati-in-lombardia-64338.php}}</ref> Милано също така е дом на два от най-успешните футболни отбори в Европа: [[АК Милан|АК „Милан“]] и [[ФК „Интер“]], и на един от основните европейски баскетболни отбори – [[Олимпия Милано]]. Градът ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2026|Зимните олимпийски]] и [[Зимни параолимпийски игри 2026|параолимпийски]] игри за първи път през 2026 г., заедно с [[Кортина д'Ампецо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/lausanne-to-host-vote-for-winning-2026-winter-olympic-bid-instead-of-milan-after-italy-enters-race/|заглавие=Lausanne To Host Vote For Winning 2026 Winter Olympic Bid Instead of Milan After Italy Enters Race|издател=GamesBids}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/ioc-to-move-up-2026-olympic-bid-vote-three-months-now-june-2019/|заглавие=IOC To Move Up 2026 Olympic Bid Vote Three Months, Now June 2019|издател=GamesBids}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/sport/winter-olympics/48748380|заглавие=Winter Olympics: Italy's Milan-Cortina bid chosen as host for the 2026 Games|издател=BBC}}</ref> Милано е известен и с автомобилните заводи [[Алфа Ромео]] и с традиционния коледен козунак, наречен ''[[Коледа в Италия#Кулинарни традиции|Панетоне]]''. Намира се на 45 км от [[Бергамо]], на 119 км от [[Генуа]], на 126 км от [[Торино]] и на 246 км от [[Венеция]].<ref name=":2" /> Граничи със следните 23 общини: [[Бресо]], [[Новате Миланезе]], [[Кормано]], [[Баранцате]], [[Корсико]], [[Чезано Босконе]], [[Бучинаско]], [[Перо (Италия)|Перо]], [[Сесто Сан Джовани]], [[Асаго]], [[Сетимо Миланезе]], [[Болате]], [[Вимодроне]], [[Сеграте]], [[Сан Донато Миланезе]], [[Колоньо Монцезе]], [[Роцано]], [[Трецано сул Навильо]], [[Пескиера Боромео]], [[Кузаго]], [[Арезе]], [[Опера (Италия)|Опера]] и [[Ро (Ломбардия)|Ро]].<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/18-milano/21-comuni-limitrofi/|заглавие=Comuni limitrofi a Milano|достъп_дата=2022-7-29}}</ref> == География == === Територия === Милано се намира в [[Северозапад|северозападната]] част на [[Паданска низина|Паданската низина]], приблизително по средата между река [[По]] на юг и подножието на [[Алпи]]те с големите езера [[Лаго ди Комо|Комо]], [[Лаго Маджоре|Маджоре]] и [[Лугано (езеро)|Лугано]] на север, река [[Тичино]] на запад и река [[Ада (река)|Ада]] на изток. Територията на града е равнинна, като най-високата точка е на 120 м [[Надморска височина|над морското равнище]]. Градът лежи върху почва с речно-[[ледник]]ов произход и [[Калциев карбонат|калциево карбонатни]] скали, общи за цялата Паданска низина. Основната му характеристика е, че лесно се [[карст]]ифицира. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и е видима покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като ''ceppi'' на итал. Към 1 януари 2023 г. Милано заема площ от 181,68 km²<ref name=":0" /> в Западната част на регион [[Ломбардия]]. Разположен е на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref>[[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде|ляво|241x241пкс]][[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска водна плетеница, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Язовир|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия метрополен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дàрсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало (Милано)|Идроскàло ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]), ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]]. Милано, подобно на голяма част от Паданската низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html | заглавие = La salute dei milanesi a rischio per la pessima aria | достъп_дата = 31 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 03 febbraio 2022 | труд = Milano Today | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2018 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mherrera.org/temp.htm | заглавие = Extreme temperatures around the world | достъп_дата = 31 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = www.mherrera.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10 – 13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, позволяващо охлаждане от лъчеизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичното зимно [[атмосферно налягане]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia | заглавие = Clima - Italia. Temperatura, pioggia, tempo prevalente, quando andare, come vestirsi | достъп_дата = 31 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Climi e Viaggi | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния [[Келтски езици|келтски език]], присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html|заглавие=Mediolanum-Milano|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стр. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна [[етруска азбука]] (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> [[Транскрибиране|Транскрибираният]] символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> Съществуват различни хипотези за произхода на името. В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина",<ref>{{Cite book|last=Ambrogio|first=Renzo|title=Nomi d'Italia : origine e significato dei nomi geografici e di tutti i comuni|year=2009|publisher=Istituto geografico De Agostini|location=Novara|isbn=978-88-511-1412-1|page=385}}</ref> като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализираните писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm|заглавие=Il Sestiere di Porta Romana|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=2022-7-31}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/|заглавие=Zona Centro Storico – Il Cerchio Celtico|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и на потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm|заглавие=Medhelan, il santuario dei Celti Insubri|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Протоиндоевропейски език|протоевропейския език]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. Някои учени смятат, че ''lanum'' идва от [[Келтски езици|келтския]] корен ''lan'', което означава оградено пространство или демаркирана територия (източник на [[Уелски език|уелската]] дума ''llan'', което означава „светилище“ или „църква“, в крайна сметка родствено на английска/ [[Немски език|немска]]та дума ''land''), където келтските общности са се строят светилища.<ref>{{Cite book|last=Wise|first=Hilary|title=The vocabulary of modern French origins, structure and function|year=1997|publisher=Routledge|location=London|isbn=0-203-42979-6|page=39}}</ref> Следователно ''Mediolanum'' може да означава централен град или светилище на келтско племе. Всъщност около 60 гало-римски обекта във Франция носят името „Mediolanum“, например [[Сент]] (''Mediolanum Santonum'') и [[Еврьо]] (''Mediolanum Aulercorum'').<ref>{{Cite book|last=Michell|first=John|title=The sacred center: the ancient art of locating sanctuaries|url=https://archive.org/details/sacredcenteranci0000mich|year=2009|publisher=Inner Traditions|location=Rochester, Vt.|isbn=978-1-59477-284-9|page=[https://archive.org/details/sacredcenteranci0000mich/page/32 32]}}</ref><ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Друга теория свързва името с [[Дива свиня|дивата полувълниста свиня]] (''Scrofa semilanuta'') – древната [[емблема]] на града, описана в ''Emblemata'' на [[Андреа Алчато]] през 1584 г. под дърворезба на първото издигане на градските стени, където се вижда свиня, извадена от разкопките, и етимологията на ''Mediolanum'', дадена като „полувълниста“ (''medius + lanum''),<ref group="N">Етимологията на Алчато е съзнателно пресилена.</ref> обяснена на латински и на френски. Според тази теория основаването на Милано се приписва на два [[Келти|келтски народа]] – [[Битуриги|битури]] и [[едуи]], имащи за свои емблеми овен и дива свиня.<ref>''Bituricis vervex, Heduis dat sucula signum.''</ref> Следователно символът на града е дива свиня, носеща вълна: животно с двойна форма, ту с остра четина, ту с гладка вълна.<ref>''Laniger huic signum sus est, animálque biforme, Acribus hinc setis, lanitio inde levi.''</ref> Алчато се позовава на [[Амвросий Медиолански]] за разказа си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.emblems.arts.gla.ac.uk/french/emblem.php?id=FALc002|заглавие=Alciato, ''Emblemata'', Emblema II|издател=Emblems.arts.gla.ac.uk|достъп_дата=13 March 2009}}</ref> Най-старото документирано име на [[милански диалект]] е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Има десетина ''Mediólanon'' в цяла Европа, напр. във Франция (като [[Монмелиан]]), всичките обединени от една и съща етимология.<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> == История на Милано == {{Основна|История на Милано}} Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]] С течение на вековете [[Mediolanum|Медиоланум]] (както се нарича тогава) увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|сеньория]] ([[1259]] г.), а в края на XIV век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век|XVI век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]] и благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след [[Реставрация]]та на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Въпреки загубата на голяма част от своето политическо и културно значение в ранния модерен период градът възвръща статута си на основен икономически и политически център. Днес той се счита за индустриална и финансова столица на Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.italianbusinesstips.com/milan-story/|заглавие=Milan - story of a business capital of Europe|труд=Italian Business Tips|език=en-US|достъп_дата=2021-10-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Milan-Italy|заглавие=Milan {{!}} History, Population, Climate, & Facts|труд=Encyclopedia Britannica|език=en|достъп_дата=2021-10-27}}</ref> Милано ръководи индустриалното развитие на Италианската република: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ със [[Северна Италия|северноиталианските]] градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В Милано е седалището на Италианската фондова борса и се провежда ежегодният [[Милански панаир]] – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. == Символи == [[Файл:Milano-Gonfalone.jpg|thumb|[[Гонфалон]]ът на Милано. Това е гоблен, изработен около 1565 г. от бродьорите Шипионе Делфиноне и Камило Пустерла по дизайн на Джузепе Арчимболдо и Джузепе Меда. Съхранява се в Залата на гонфалона в Замъка на Сфорците. Той изобразява в центъра Свети Амвросий Медиолански с камшик в момента на прогонване на [[Арианство|арианите]]. Копие от него, което се съхранява в Зала „Алеси“ на Дворец „Марино“, се излага на най-важните официални годишнини, за да представя град Милано.]]Символите на Милано са знамето, [[герб]]ът и [[гонфалон]]ът,<ref group="N">Гонфалон е хералдически флаг с правоъгълна форма, винаги завършващ с няколко ленти, знамена или ивици.</ref> както е посочено в Общинския статут. <ref>[http://download.comune.milano.it/13_04_2016/Statuto_aggiornamento_aprile_2016%20(1460550917672).pdf?pgpath=/SA_SiteContent/SEGUI_AMMINISTRAZIONE/STATUTO_REGOLAMENTI/Statuto/Statuto_comunale Statuto del Comune di Milano] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210830213434/http://download.comune.milano.it/13_04_2016/Statuto_aggiornamento_aprile_2016%20(1460550917672).pdf?pgpath=/SA_SiteContent/SEGUI_AMMINISTRAZIONE/STATUTO_REGOLAMENTI/Statuto/Statuto_comunale |date=2021-08-30 }}, на download.comune.milano.it. <small>URL посетен на 15 ноември 2017 г</small>.</ref> [[Файл:Flag of Milan.svg|мини|Знамето на Милано|ляво]] Знамето, използвано от съвременния град Милано, вярно възпроизвежда това, използвано от [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от 1395 до 1797 г.: бяло знаме с червения кръст на Свети [[Георги Победоносец|Георги]].<ref name="archivi">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archivi.beniculturali.it/dga/uploads/documents/Sussidi/3_SussXI_p_211_314.pdf|заглавие=Insegne e simboli. Araldica pubblica e privata, medievale e moderna (sezione III)|достъп_дата=21 юни 2018|архив_дата=2021-08-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210830213416/http://www.archivi.beniculturali.it/dga/uploads/documents/Sussidi/3_SussXI_p_211_314.pdf}}</ref> В зависимост от историческия период и по-специално на управляващата династия, която доминира в града, има няколко градски знамена (на [[Латински език|лат]]. ''Vexillum civitas''), които понякога представят благородническото семейство, което управлява Миланското херцогство, без да се засяга първоначалното бяло знаме с кръста на Свети Георги в червено като официално знаме на държавата (на лат. ''Vexillum publicum'').<ref name="archivi" /> <ref name="manuale">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mediagallery.comune.milano.it/cdm/objects/changeme:86704/datastreams/dataStream25815397508522062/content?pgpath=/SA_SiteContent/SEGUI_AMMINISTRAZIONE/PATROCINIO_COMUNALE/Patrocinio__comunale|заглавие=Linee guida per l'applicazione del Patrocinio del Comune di Milano|достъп_дата=28 август 2022|архив_дата=2020-08-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200811005942/http://mediagallery.comune.milano.it/cdm/objects/changeme:86704/datastreams/dataStream25815397508522062/content?pgpath=%2FSA_SiteContent%2FSEGUI_AMMINISTRAZIONE%2FPATROCINIO_COMUNALE%2FPatrocinio__comunale}}</ref>[[Файл:IMG 7177 - Milano - Staz. C.le - Biscione visconteo usato come stemma di MI - Foto Giovanni Dall'Orto 18-Mar-2007.jpg|мини|207x207px|Змията, издълбана на входното антре на Централната гара на Милано|ляво]]Гербът на Милано се състои от сребърен (бял) френски модерен [[Щит (хералдика)|щит]], върху който е насложен червеният кръст на Свети Георги. Цялото е оградено с [[Лавър|лаврова]] и [[дъб]]ова клонка, свързани заедно с [[Национално знаме на Италия|трицветна]] лента. Щитът, който е увенчан със златна или черна [[крепостна корона]] – символ на званието на град, се използва в съвременната си форма от 19 март 1934 г., когато е издаден съответният указ за разрешение от държавата. Червеният кръст на Свети Георги Победоносец на бяло поле като символ на град Милано е роден през [[Средновековие]]то: тази тема, която е показана за първи път на знамето на Милано, след това е вдъхновение за създаването на градския герб. [[Файл:Meneghino - stampa ottocento.jpg|ляво|мини|279x279пкс|Менегино – един от най-известните символи на Милано, често се идентифицира с града.]] Първият гонфалон на Милано е [[гоблен]], изработен около 1565 г. от бродировачите [[Шипионе Делфиноне]] и Камило Пустерла по проект на [[Джузепе Арчимболдо]] и [[Джузепе Меда]]. Реставриран около 20 пъти през следващите три века, той се съхранява в Залата на гонфалона в [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]].<ref name="Pagani|p. 20">{{Harv|Pagani|p. 20}}.</ref> Копие от него, което се съхранява в Зала „Алеси“ на [[Дворец „Марино“]], се излага на най-важните официални годишнини, за да представлява град Милано. И двата споменати гонфалона изобразяват в центъра Свети [[Амвросий Медиолански]], епископ на Милано и [[Светец покровител|покровител]] на града. [[Файл:Madonnina - Duomo - Milan 2014 03.jpg|мини|Мадонина|215x215px]] Други символи са [[Полувълниста свиня|полувълнистата дива свиня]], свързана с легендата за [[Основаване на Милано|основаването на Милано]], [[Мадонина]] – златната статуя на [[Дева Мария]], поставена на най-високия [[шпил]] на [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], змията (''el bisson'' на [[милански диалект]]), изобразена в момента на поглъщане или на защита (според интерпретациите) на дете от мъжки пол или на гол мъж,<ref group="N">Традиция, идваща от [[Галвано Фиама]] ([[14 век]]), гласи, че този герб идва от изображението върху шлема и щита на [[Сарацини|сарацин]], убит от [[Отоне Висконти]] по време на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. Това обаче е малко вероятна история, както и другата информация на този историк за участието на ломбардците в Първия кръстоносен поход.(Giancarlo Andenna, ''Deus non voluit: i Lombardi alla prima crociata (1100-1101). Dal mito alla ricostruzione della realtà. Atti del Convegno Milano, 11-11 dicembre 1999'', Milano, Vita e Pensiero, 2003, ISBN 88-343-0799-2, особено с. 233-234). Друг мит приписва произхода на символа на подобен сблъсък между [[Ерипрандо Висконти]] и германски рицар през 1034 г. Първото сигурно потвърждение на символа е през 1226 г., когато е изобразен на [[Пасторал|пасторала]], „украсен с усойници от слонова кост“, от Арденго Висконти, абат на манастира Сант Амброджо (Romussi 1927, vol. II, с. 245). Друга история, малко вероятна поради [[анахронизъм]], е докладвана от [[Франческо Петрарка]]: символът е възприет от [[Ацо Висконти]], в чийто шлем влиза змията, докато си почива, но излиза, когато го носи, с широко отворена уста, но без да го ухапе. Андена (цит. съч.) вярва, че произхожда от епископските символи, изобразяващи морско чудовище, което поглъща пророка [[Иона]], символ на възкресението.</ref> и увенчана със златна корона,<ref group="N">Добавянето на златната корона е позволено през [[1336]] г. на Бруцио Висконти от Херцозите на [[Ерцхерцогство Австрия|Австрия]] (Romussi, цит. съч.).</ref> първоначално символ на семейство [[Висконти]] – господари и след това херцози на Милано между XIV и XV век, и накрая [[Менегино]] – маска от [[Комедия дел арте]], свързана с града, след като измества по-старата и традиционна маска на [[Белтрам]] от [[Гаджано]] (на милански диалект "Baltramm de Gaggian"). == Паметници и забележителности == {{Main|История на архитектурата и на изкуството в Милано|Паметници в Милано}} Голяма част от художествено-архитектурното наследство на Милано се намира в [[Стар град|историческия център]], който дължи сегашния си вид на многобройни градски промени, извършени между [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]] и [[Период между световните войни|първия следвоенен]] период.<ref name="autogenerato1">Chiara Gualdoni, Milano, Milano, Skira, 2009, с. 9.</ref> === Основни забележителности === * [[Миланска катедрала]]: паметник-символ на града. Разположена е на едноименния площад – център на икономическия и културен живот на Милано. Това е най-голямата църква в Италия с максимална височина от 108,50 м, третата по площ и шестата по обем в света. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и продължава до [[1932]] г., висока е 108,5 m и е 158,5 m дълга. Става известна с филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. * [[Кралски дворец в Милано|Кралски дворец]]: бивш ''Palazzo del Broletto Vecchio'', в продължение на много векове седалище на правителството на град Милано, на [[Кралство Ломбардия-Венеция]] и след това кралска резиденция до 1919 г., когато става държавна собственост, ставайки седалище на изложби и изложби. * [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II]]“ – покрит пасаж с открити железни и стъклени конструкции в [[Еклектика|еклектичен]] стил, във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. Свързва пл. „Скала“ с [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|пл. „Дуомо“]]. * Театър „[[Ла Скала]]“: от XVIII век, един от най-известните оперни театри в света.<ref>Chiara Gualdoni, Milano, Milano, Skira, 2009, с. 51.</ref> * [[Замък на Сфорците]]: друг паметник-символ на Милано, първоначално замислен изключително като военна постройка, а след това преустроен като елегантен дворец за господарите на града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://milano.corriere.it/arte_e_cultura/articoli/2008/07_Luglio/07/storia_castello.shtml|заглавие=Tutti i segreti del Castello Sforzesco|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110722032037/http://milano.corriere.it/arte_e_cultura/articoli/2008/07_Luglio/07/storia_castello.shtml|архив_дата=2011-7-22}}</ref> В него са разположени няколко музея. * [[Свети Амвросий (Милано)|Базилика „Сант Амброджо“]]: считана за втората най-важна църква в града след Миланската катедрала<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.comune.milano.it/wps/portal/!ut/p/c1/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz9CP0os3hzS0O_QGcLEwP_ICNTA08D_2APT1dHYwMDE_3gzBL9cJAus3g_f6NQNxNPQ0MLM1dDAyMzDxMnnzBPA3cXY4i8AQ7gaKDv55Gfm6ofqR9ljtsuc_3InNT0xORK_YJsL4_yfEdFAHmNVOE!/dl2/d1/L0lJSklna21BL0lKakFBQ3lBQkVSQ0pBISEvWUZOQTFOSTUwLTVGd0EhIS83Xzc5MU5RQzg0ME9SMjUwSTBPU0hJRUEzMDA3LzNfX19fOA!!/?WCM_PORTLET=PC_7_791NQC840OR250I0OSHIEA3007_WCM&WCM_GLOBAL_CONTEXT=/wps/wcm/connect/it/situr/home/artecultura/architettura/loc204|заглавие=Basilica di Sant'Ambrogio|достъп_дата=2018-6-21}}</ref> Представлява не само паметник на раннохристиянската и романската епоха, но и основна точка от историята на Милано и на [[Амвросиански обред|Амвросианската църква]]. Заедно с basilica prophetarum (базилика „[[Сан Диониджи (базилика)|Сан Диониджи]]“, разрушена през XVIII век), basilica apostolorum (базилика „[[Сан Надзаро ин Броло (базилика)|Сан Надзаро ин Броло]]“) и basilica virginum (базилика „[[Сан Симпличано (базилика)|Сан Симпличано]]“), basilica martyrum, т.е. базилика „Сант Амброджо“ се причислява към четирите амвросиански базилики на Милано, тоест тези, построени от Свети [[Амвросий Медиолански|Амвросий]]. Построен между 379 и 386 г. в късния имперски римски период по заповед на епископа на Милано Амвросий, тя е една от раннохристиянските базилики на Милано. * Църква „[[Санта Мария деле Грацие]]“: съхранява „[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]], обявена [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство]][[ЮНЕСКО|.]]<ref name="santam">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://whc.unesco.org/en/list/93|заглавие=Church and Dominican Convent of Santa Maria delle Grazie with "The Last Supper" by Leonardo da Vinci|достъп_дата=2022'7'31}}</ref> * [[Монументално гробище на Милано|Монументално гробище]]: там се помещават гробовете на най-известните граждани на Милано. * [[Пинакотека Брера (Милано)|Пинакотека „Брера“]]: излага една от най-известните колекции от живопис в Италия, специализирана във венецианска и ломбардска живопис, с важни произведения от други школи. Благодарение на даренията предлага и изложбен маршрут, който варира от праисторията до съвременното изкуство, с шедьоври на художници от XX век. * [[Сан Лоренцо (базилика в Милано)|Базилика „Сан Лоренцо“]] и [[колонада на Сан Лоренцо]]: [[Базилика|базиликата]] е сред най-старите църкви в града, а сградата ѝ е преустройвана и модифицирана на няколко пъти във външните форми, почти напълно запазвайки примитивната инсталация от Късната имперска епоха, която е построена между 390 и 410 г. Заедно със срещуположните колони на Сан Лоренцо, някога част от антипортика на сградата, се счита за един от големите монументални комплекси от [[Късна римска империя|Късния имперски римски]] период в Милано. * [[Арка на мира]]: [[триумфална арка]], разположена в началото на бул. „Семпионе“, която представлява един от най-големите [[Неокласическа архитектура|неокласически]] паметници в Милано. Посветена е на мира между европейските нации, постигнат през 1815 г. с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]]; открита на 10 септември 1838 г. с пищна церемония, председателствана от новокоронясания император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд I Австрийски]]. Окончателното си освещаване има през 1859 г. с влизането в Милано на [[Наполеон III]] и [[Виктор Емануил II]] след победата при [[Битка при Маджента|Маджента]]. * [[Небостъргач Пирели|Небостъргач „Пирели“]]: седалище на Регионалния съвет на Ломбардия. Държи рекорда за най-висока сграда в Европейския съюз от 1958 до 1966 г., когато е построена [[Тур дю Миди]] в [[Брюксел]]. * [[Навили (Милано)|Навили]]: система от напоителни и плавателни канали с център Милано, която свързва езерото [[Лаго Маджоре|Маджоре]], езерото [[Лаго ди Комо|Комо]] и долното течение на река [[Тичино]], отваряйки водните пътища на [[Швейцария]] и Северозападна Европа към Милано, кантон [[Граубюнден]] и североизточна Европа и накрая това на река [[По]] към [[Адриатическо море]]. * [[Централна гара на Милано]]: по-модерна постройка, построена в стил, който съчетава величието на фашистките структури с декорации в стил [[Ар нуво|Либерти]].<ref>Chiara Gualdoni, Milano, Milano, Skira, 2009, с. 100.</ref> * [[Джузепе Меаца (стадион)|Стадион „Джузепе Меаца“,]] известен като ''Сан Сиро'', наречен „Скалата на футбола“.<ref>{{Cite news|url=http://archiviostorico.corriere.it/2010/maggio/13/Suono_alla_Scala_vorrei_vedere_co_7_100513047.shtml|title=«Suono alla Scala, ma vorrei vedere la Scala del calcio»}}</ref> <gallery class="center"> Файл:MailaenderDom.jpg|alt=|Миланска катедрала Файл:Veduta di tre quarti del Palazzo Reale di Milano.jpg|alt=|Кралски дворец Файл:Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|alt=Галерията на Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“ Файл:Milano scala piazza.jpg|alt=Площад дела Скала|Площад „Дела Скала“ Файл:La Scala interior.jpg|alt=Театър Ла Скала|Театър „[[Ла Скала]]“ Файл:Milano Castello 1.jpg|alt=|Замък на Сфорците Файл:Milanoambrogio0002.jpg|alt=Базилика на св.Амвросий Медиолански|Базилика „Св.[[Амвросий Медиолански]]“ Файл:Santa Maria delle Grazie Milano.jpg|alt=|Църква „Санта Мария деле Грацие“ Файл:Leonardo da Vinci (1452-1519) - The Last Supper (1495-1498).jpg|alt=|Леонардо да Винчи, ''Тайната вечеря'' Файл:Cimitero Monumentale di Milano nella sua vista esterna frontale.jpg|alt=|Монументално гробище Файл:Milan - Pinacothèque de Brera - Cour intérieure.jpg|alt=|Пинакотека „Брера“ Файл:Colonneslorenzo.jpg|alt=|Колонада на Сан Лоренцо Файл:Milano - Basilica san Lorenzo a porta Ticinese.jpg|alt=|Базилика „Сан Лоренцо“ Файл:20110725 Arco della Pace Milan 5612.jpg|alt=|Арката на мира Файл:Navigli (6602577309).jpg|alt=|Навили Файл:Facciata della Stazione Centrale di Milano nel 2016.jpg|alt=|Централна гара Файл:San Siro 2014.jpg|alt=|Стадион „Джузепе Меаца“ </gallery> === Градска архитектура === {{Main|Вили и дворци в Милано|Кули в Милано}} Центърът на Милано е пълен с вили и дворци, построени главно през [[17 век|XVII]] и [[18 век|XVIII век]] като частни резиденции на големите семейства в града. Архитектурните стилове, представени в центъра на града, са много: [[Неоготика]], [[Барокова архитектура]], [[Еклектика]], [[Ар нуво]], следвоенен [[италиански рационализъм|Рационализъм]]. Историята на миланските градски сгради се простира до наши дни, включително многобройните модерни архитектури, които характеризират областите на най-иновативната концепция на градската територия. Милано никога не е имал център на градска власт, подходящ за значението му. Този факт се дължи главно на липсата на кралски двор в града от XVI. век нататък, когато е загубена независимостта. Сред обществените сгради трябва да се споменат само [[Средновековие|средновековният]] ''Palazzo della Ragione'' (вмъкнат в комплекса на [[Пиаца Мерканти|пл. „Мерканти]]“) и последвалият [[Кралски дворец в Милано|Кралски дворец]], от векове представително седалище на градската управа; <ref group="N">В много исторически епохи седалището на политическата власт е бил [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], защитаван от мощни кули и силно отделен от града.</ref> след построяването на [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]], очевидно каталогизиран сред военната архитектура, Милано вече не ражда сграда с обществена концепция до 2010 г., когато е открита Палата Ломбардия. Частните резиденции са от по-голямо значение, включително [[Дворец Марино|Дворец „Марино“]] (сега седалището на кметството), [[Дворец Лита|Дворец „Лита“]], Дворец „Белджойозо“ и късният ар нуво Дом „Фризия“. Цели квартали, като този около ул. Монте Наполеоне или бул. Венеция, са съставени от благороднически [[Неокласическа архитектура|неокласически]] сгради. Сред [[Милански кули|Миланските кули]] заслужава да се отбележат Кулата на общината, която някога е отбелязвала официалното откриване и закриване на дейностите и която се намира на Дворецът на юристконсултите, Кулата на Горани, която е била част от разрушената [[Къща и кула Горани|Дом „Горани“]], и Кулата на чудесата, включена в Дома на чудесата (''Casa dei Meravigli''). === Религиозна архитектура === {{Main|Църкви в Милано}} [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е основното място за католическо богослужение в град Милано и [[катедрала]] на едноименната архиепископия. Други ценни сгради са [[Раннохристиянски базилики в Милано|раннохристиянските базилики в Милано]]: [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]], считана винаги за най-великият пример за [[Ломбардска романска архитектура]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.santambrogio-basilica.it/BASILICA_DI_SANT’AMBROGIO.htm|заглавие=Basilica di Sant'Ambrogio|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161107011156/http://www.santambrogio-basilica.it/BASILICA_DI_SANT’AMBROGIO.htm|архив_дата=2016-11-7}}</ref> както и за един от най-старите паметници на [[Раннохристиянско изкуство и архитектура|християнското изкуство]], [[Сан Лоренцо (базилика в Милано)|базиликата „Сан Лоренцо“]] – сграда с [[Византийска архитектура|византийски]] [[Централен завод|централен план]], известна и с близостта на [[Колонада на Сан Лоренцо|едноименните колони]], [[Сан Надзаро ин Броло (базилика)|базиликата „Сан Надзаро ин Броло]]“ и [[Сан Симпличано (базилика)|базиликата „Сан Симпличано“]], свързани като предишните с фигурата на Свети [[Амвросий Медиолански]]. В историческия център на Милано се помещава и църквата „[[Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре]]“, съдържаща цикъл от стенописи на автори като [[Бернардино Луини]] и [[Симоне Петерцано]],<ref>{{Cite book|title=Fare storia dell'arte: studi offerti a Liana Castelfranchi|publisher=Editoriale Jaca Book|pages=234}}</ref> които са определени като ''Ломбардската [[Сикстинска капела]],''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ibeam.it/gita-fuori-porta-a-milano-la-cappella-sistina-lombarda/|заглавие=Gita fuori porta a Milano: la Cappella Sistina lombarda|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> църквата „[[Сант Антонио Абате]]“, възстановена в края на [[16 век|XVI век]] според каноните на [[Контрареформация]]та и дом на произведения на [[Джулио Чезаре Прокачини]] и [[Ил Черано]], и бароковата църква „[[Сант Алесандро ин Дзебедия]]“, която гледа към един от най-добре запазените площади в Милано преди следвоенното възстановяване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://milano.blogosfere.it/2008/05/vie-e-palazzi-di-milano-decima-puntata-le-cinque-vie-e-il-mostro-di-via-bagnera.html|заглавие=Vie e palazzi di Milano: Piazza Sant'Alessandro, oasi di pace nel centro di Milano|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140220055133/http://milano.blogosfere.it/2008/05/vie-e-palazzi-di-milano-decima-puntata-le-cinque-vie-e-il-mostro-di-via-bagnera.html|архив_дата=2014-2-24}}</ref> Църквата „[[Сан Джузепе (Милано)|Сан Джузепе]]“ се счита за първата истинска [[Барокова архитектура|барокова]] сграда в града,<ref>Marco Rossi, Disegno storico dell'arte lombarda, Milano, Vita e Pensiero, 2005, p. 147.</ref> докато църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“ е известна с фалшивия [[Хор (архитектура)|хор]], проектиран от [[Донато Браманте|Браманте]], използвайки техниката [[Тромп-л'ьой|тромп-льой]].<ref>{{Cite book|title=Architettura del 400 a Milano|publisher=CittàStudi|location=Milano|pages=178-180}}</ref> Трябва да се споменат църквата „[[Сан Марко (Милано)|Сан Марко“]] и базиликата „[[Сант Еусторджио (базилика)|Сант Еусторджио“]], в която се помещава [[Капела Портинари|Капела „Портинари“]], считана за един от шедьоврите на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.comune.milano.it/wps/portal/!ut/p/c0/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz9CP0os3hzS0O_QGcLEwP_ICNTA08D_2APT1dHYwMDE_3gzBL9gmxHRQAmyZ0a/?WCM_GLOBAL_CONTEXT=it/SITur/HOME/artecultura/capolavori/opere/opera229|заглавие=Basilica di Sant'Eustorgio, Cappella Portinari|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121028065049/http://www.turismo.comune.milano.it/wps/portal/!ut/p/c0/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz9CP0os3hzS0O_QGcLEwP_ICNTA08D_2APT1dHYwMDE_3gzBL9gmxHRQAmyZ0a/?WCM_GLOBAL_CONTEXT=it%2FSITur%2FHOME%2Fartecultura%2Fcapolavori%2Fopere%2Fopera229|архив_дата=2012-10-28}}</ref> Известна в цял свят е църквата „[[Санта Мария деле Грацие]]“, включена заедно с „[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]" в списъка на обектите на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Световното културно наследство]] на [[ЮНЕСКО]].<ref name="santam2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://whc.unesco.org/en/list/93|заглавие=Church and Dominican Convent of Santa Maria delle Grazie with "The Last Supper" by Leonardo da Vinci|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> Извън градската зона има два важни монашески комплекса: [[Чертог Гареняно|Чертогът на Гареняно]] с важните стенописи от [[Симоне Петерцано]] и [[Абатство Киаравале|Абатство „Киаравале“]] – един от първите примери за [[италианска готика|готика]] в Италия.<ref>Roberto Cassanelli, Lombardia Gotica, Milano, Jaca Book, 2002, p. 39.</ref> От голямо художествено значение е и [[Монументално гробище (Милано)|Монументалното гробище]] със своя пантеон, много богат на погребални скулптури от различни епохи и стилове.<ref>Giovanna Ginex e Ornella Selvafolta, Il Cimitero monumentale di Milano: guida storico-artistica, Silvana, 1996.</ref> <gallery class="center"> Файл:Piazza del Duomo, Milano, veduta generale con a destra il Museo del Novecento.jpg|alt=|Миланска катедрала Файл:San Ambrosio 00.jpg|alt=|Базилика „Сант'Амброджо“ Файл:978MilanoSNazaro.JPG|alt=|Базилика „Сан Надзаро ин Броло“ Файл:Basilica di San Simpliciano, Milano, veduta con la piazza antistante.jpg|alt=|Базилика „Сан Семпличано“ Файл:096MilanoSMaurizio.JPG|alt=|Църква „Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре“ Файл:Chiesa di San Maurizio al Monastero Maggiore - Milano 17.jpg|alt=|Голям олтар в Залата на вярващите в църквата „Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре“ Файл:2284 - Milano - G. Tazzini, facciata S. Antonio Abate -1832- - Foto Giovanni Dall'Orto 20-May-2007.jpg|alt=|Църква „Сант Антонио абате“ Файл:Milano Sant'Alessandro 09.jpg|alt=|Църква „Сант Адриано ин Дзебедия“ Файл:San Giuseppe, Milano 2367.jpg|alt=|Църква „Сан Джузепе“ Файл:S.M. presso S.Satiro 01.jpg|alt=|Църква „Санта Мария пресо Сан Сатиро“ Файл:Chiesa di San Marco - Milano.JPG|alt=|Църква „Сан Марко“ Файл:Sant'Eustorgio (Milan) 01.jpg|alt=|Базилика „Сант Еусторджио“ Файл:Cappella portinari, 1462-68, 00,0.jpg|alt=|Капела „Портинари“ в базилика „Сант Еусторджио“ Файл:3044 - Milano - S. Maria delle Grazie - Facciata - Foto Giovanni Dall'Orto - 6-Mar-2008.jpg|alt=|Църква „Санта Мария деле Грацие“ Файл:San Babila, Milan, from across piazza.jpg|alt=|Църква „Сан Бабила“ Файл:Milano Certosa di Garegnano Fassade 1.jpg|alt=|Чертог „Гареняно“ Файл:AbbaziaChiaravalle.jpg|alt=|Абатство „Киаравале“ </gallery> === Военна архитектура === {{Main|Стени на Милано|Порти и вторични порти на Милано|Римски замъци в Милано}} [[Стени на Милано|Стените на Милано]] еволюират през годините заедно с града: от [[Римски стени на Милано|първото римско ядро]] се преминава към [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени]], завършвайки с последната най-външна стена, по-известна като „[[Испански стени на Милано|Испанските стени]]“. От римските стени са останали само руини. От средновековните стени има много малко открити участъци, които са оцелели след превръщането им в домове, след като са били построени испанските стени, които по времето на тяхното изграждане са най-големите в Европа.<ref>{{Cite book|title=Il Cinquecento|publisher=NodoLibri|location=Milano|isbn=88-7185-082-3}}</ref> Испанските стени са до голяма степен разрушени между края на [[19 век]] и първите десетилетия на XX век поради трафика.<ref>Flavio Conti, Vincenzo Hybsch, Antonello Vincenti, I castelli della Lombardia, Milano, Regione Lombardia, Settore Cultura e Informazione, 1990, с. 80.</ref> В допълнение към някои участъци от старите испански стени с обща дължина около километър остават единствените запазени [[Порти и малки порти на Милано|градски порти]] от средновековните стени, които са достигнали до днес: [[Порта Нуова (средновековна, Милано)|средновековната Порта Нуова]] и средновековната [[Порта Тичинезе (средновековна)|Порта Тичинезе]]. На испанската стена вратите са до голяма степен запазени: с изключение на [[Маниеризъм|маниеристичната]] [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] останалите датират от австрийската подредба на [[Неокласицизъм|неокласическите]] [[бастион]]и. Най-впечатляващата военна архитектура е [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]]<ref>Flavio Conti, Vincenzo Hybsch, Antonello Vincenti, I castelli della Lombardia, Milano, Regione Lombardia, Settore Cultura e Informazione, 1990, с. 74'76</ref> – имение, превърнато през [[Италиански ренесанс|Ренесанса]] в елегантен двор на [[Списък на владетелите на Милано|херцозите на Милано]]. Крепостта все още е една от най-големите за времето си, дотолкова, че замъкът никога не е бил завладян в битка. Използван изключително като военна казарма от чужди правителства, той е реставриран и трансформиран в края на 19 век в голям музеен комплекс и е украсен с градините на [[Форум Бонапарт|едноименния площад]] и [[Парк Семпионе (Милано)|парк „Семпионе“]]. Някога е бил управляван от [[Кастелан]]а на Замъка на Сфорците в Милано. Той се намира на същото място като Замъкът на Порта Джовия, чието разширение е, и [[Римски замъци в Милано|римският ''Castrum Portae Jovis'']]. <gallery class="center"> Файл:Mura-en.jpg|alt=|Кратък участък от древните стени на Медиоланум от времето на император [[Максимиан]]. Файл:5903 - Milano - Camillo Boito, Porta Ticinese (1865) -Foto Giovanni Dall'Orto 27-Feb-2007.jpg|alt=|Средновековната Порта Тичинезе Файл:Milano, la medievale porta Nuova19.JPG|alt=|Средновековната Порта Нуова Файл:Veduta dell'arco di Porta Romana in piazzale Medaglie d'Oro, Milano.jpg|alt=|Порта Романа Файл:Mura spagnole 005.jpg|alt=|Участък от Испанските стени Файл:9558 - Milano - Pusterla di Sant'Ambrogio - Foto Giovanni Dall'Orto 25-Apr-2007.jpg|alt=|[[Вторична порта]] „Св. Амвросий“ Файл:Castello Sforzesco Corte Maggiore.jpg|alt=|Кастело Сфорцеско: [[плацдарм]] </gallery> === Улици и площади === В Милано има няколко улици (на итал. ед. ч. ''via'') и [[булевард]]и (на итал. ''corso''), и [[площад]]и (на итал. ''piazza''), които имат историческо, архитектурно, социално или търговско значение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.milanocittastato.it/evergreen/le-10-vie-di-milano-piu-da-milano-storia-e-curiosita-foto-comerano-come-sono-oggi/|заглавие=Le 10 vie di Milano più da Milano: storia e curiosità – FOTO: COM’ERANO – COME SONO OGGI|дата=2010-10-6|достъп_дата=222-7-31}}</ref> ==== Улици ==== * [[Виа Манцони|Ул. „Манцони“]] е считана за един от най-луксозните райони на града, както и един от големите търговски центрове на световната висша [[мода]]. * [[Виа Брера|Ул. „Брера“]] е известна като една от най-характерните улици на Милано, както заради присъствието на сградата на [[Пинакотека Брера (Милано)|Пинакотека „Брера“]], така и заради някои местни заведения на тази улица. * [[Беатриче д'Есте (улица в Милано)|Бул. „Беатриче д'Есте“]] е дълга алея с дървета в центъра на Милано, граничеща с Пинакотека „Брера“, както и с: * [[Корсо Буенос Айрес|Бул. „Буенос Айрес“]] – важна търговска улица с над 350 магазина за продажба на различни видове стоки, които генерират общ дневен оборот сред най-високите в света, и с * [[Виа Монте Наполеоне|Ул. „Монте Наполеоне“]], считана за един от най-луксозните райони и един от най-големите търговски центрове ''prêt-à-porter''. Прочутата улица с площ 4 декара и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки е изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици: неуморните занимания на града с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от XIX век и бутици за деликатеси. * [[Корсо Венеция|Бул. „Венеция“]], известна като една от най-елегантните улици в Милано и част от модния квартал * [[Корсо Виторио Емануеле II (Милано)|Бул. „Виторио Емануеле II“]], сред най-важните улици на града, където се отварят множество магазини, особено за дрехи, които я превръщат в един от основните търговски центрове в града * [[Корсо Комо|Бул. „Комо“]], важна [[Пешеходна зона|пешеходна]] и [[Търговия|търговска]] улица в Милано * [[Виа Данте (Милано)|Ул. „Данте“]], друга важна търговска улица, открита в края на [[19 век|XIX век]], за да свързва директно пл. „Кордузио“ със [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]] * [[Верциере]], древно популярно наименование на района, използван някога като пазар за плодове и зеленчуци и където все още има известен [[Маниеризъм|маниеристично]]-[[Барок в Милано|бароков]] паметник – [[Колона Верциере|колоната Верциере]]. <gallery class="center"> Файл:Milan via Manzoni.jpg|alt=|Ул. „Манцони“ Файл:Paolo Monti - Servizio fotografico - BEIC 6365500.jpg|alt=|Ул. „Брера“ през 1975 г. Файл:Milano, corso Buenos Aires 01.jpg|alt=|Бул. „Буенос Айрес“ Файл:MonteNapolean, Milano(Ank Kumar, Infosys Limited) 03.jpg|alt=|ул. „Монте Наполеоне“ Файл:Milano - corso Venezia - scorcio.jpg|alt=|Бул.„Венеция“ Файл:Milano corso Vitt Eman 5.JPG|alt=|Бул. „Виторио Емануеле II“ Файл:Milano Corso Como vista.jpg|alt=|Бул. „Комо“ Файл:Milano, via Dante 02.jpg|alt=|Ул.„Данте“ Файл:Guérillot-Verziere.jpg|alt=|Верциере с едноименната колона </gallery> ==== Площади ==== * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пл. Дуомо]] – най-важният площад в Милано, неговият истински геометричен и търговски център в продължение на повече от седем века * [[Пиаца дели Афари|Пл. „Афари“]], известен с присъствието на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]], дом на националния [[финансов пазар]], създадена тук на 16 януари 1808 г. * [[Гае Ауленти (площад)|Пл. „Гае Ауленти“]], разположен в квартал „Чентро диреционале ди Милано“ и символ на съвременен Милано * [[Кордузио (площад)|Пл. „Кордузио“]], намиращ се на мястото, където се е намирал дворът на лангобардските херцози ''Curia Ducis'', откъдето произлиза името на площада * [[Пиаца Мерканти|Пл. „Мерканти]]“, създаден като център на градския живот през [[Средновековие]]то * [[Пиаца Сан Феделе|Пл. „Сан Феделе“]], разположен във важна пешеходна зона * [[Пиаца Сан Сеполкро|Пл. „Сан Сеполкро“]], който в [[римска история|римско време]] е [[Римски форум в Милано|форум на града]], пресечна точка между [[кардо]] и [[декуманус]] * [[Пиаца дела Скала|Пл. „Скала“]], свързан с пл. „Дуомо“ чрез [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]], на която се намират Театър „[[Ла Скала]]“ и [[Дворец Марино|Дворец „Марино“]] – кметството на града * [[Пиаца Ветра|Пл. „Ветра“]], където се намира Парк „Папа Йоан Павел II“, който свързва базиликата „[[Сан Лоренцо (базилика в Милано)|Сан Лоренцо]]“ и базиликата „[[Сант Еусторджио (базилика)|Сант Еусторджио]]“ * [[Сан Бабила (площад)|Пл. „Сан Бабила]]“, който е бил дълго време място за срещи, предпочитано от висшата миланска буржоазия предвид централната ѝ позиция * [[Каробио]], малък площад, чийто произход датира от римско време. <gallery class="center"> Файл:Milano piazza Duomo.jpg|alt=|Пл.„Дуомо“ Вляво: Входът към [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]], вдясно: [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] Файл:Palais Mezzanotte - Milan (IT25) - 2022-09-03 - 3.jpg|alt=|Пл. „Афари“ с Дворец „Медзаноте“ (Итал. фондова борса) Файл:Piazza Gae Aulenti.jpg|alt=|Пл. „Гае Ауленти“ Файл:Piazza Cordusio a Milano, veduta generale.jpg|alt=|Пл. „Кордузио“ с Палатата на [[Дженерали Застраховане]] Файл:20110724 Piazza Mercanti Milan 5416.jpg|alt=|Пл. „Мерканти“ с Палацо дела Раджоне Файл:Veduta della piazza San Fedele a Milano con palazzo Marino a destra.jpg|alt=|Пл. „Сан Феделе“ с Дворец „Марино“ Файл:Veduta di piazza San Sepolcro, Milano con la chiesa.jpg|alt=|Пл. „Сан Сеполкро“ с едноименната църква Файл:IMG 4327 - Milano - Piazza Scala - Foto Giovanni Dall'Orto - 20 Jan 2007.jpg|alt=|Пл. „Ла Скала“ с Театър „[[Ла Скала]]“ и паметника на [[Леонардо да Винчи]] Файл:Piazza vetra ante 1936.jpg|alt=|Пл. „Ветра“ преди 1936 г. Файл:Milano piazza San Babila vista.JPG|alt=|Пл. „Сан Бабила“ </gallery> === Археологически зони === {{Main|Палеохристиански базилики в Милано|Mediolanum}} Наличието на археологически обекти, които разказват историята на римския Медиоланум, е от голямо значение, особено като се има предвид разнообразието от руини, излезли на бял свят през вековете.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://milanoarcheologia.beniculturali.it/?page_id=3406|заглавие=Milano archeologica: i luoghi|достъп_дата=2022-7-31|архив_дата=2021-11-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211111155017/http://milanoarcheologia.beniculturali.it/?page_id=3406}}</ref> * [[Римски стени на Милано]], построени в две фази: едната през [[Римска република|Републиканската епоха]] около [[49 г. пр.н.е.]] и втората след [[291]] г. в [[Римска империя|Имперската епоха]] по времето на император [[Максимиан]], когато Медиоланум става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. * [[Римски театър в Милано]], построен в епохата на [[Октавиан Август|Август]] между края и началото на [[1 век пр.н.е.|I век пр.н.е.]] * [[Римски форум в Милано|Римски форум на Милано]], т.е. главният площад на центъра на града от основаването на римския град през Републиканската епоха * [[Римски амфитеатър в Милано]], третата по големина структура от този тип в цялата империя след [[Колизей|Колизея]] в [[Рим]] и Амфитеатъра в [[Капуа]].<ref name="dimensioni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm|заглавие=L'anfieatro|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> * [[Римска арена в Милано]], с различни и важни функции по времето, когато [[Mediolanum|Медиоланум]] е столица на Западната Римска империя * [[Римски императорски дворец в Милано]], древна структура, построена от император Максимиан след около 291 г., когато Медиоланум става имперска столица * [[Терми на Херкулес]], издигнати между края на [[3 век]] и началото на [[4 век|4]] век от император Максимиан * [[Римски складове за дажби в Милано]], които датират от [[Династия на Флавиите|епохата на Флавиите]] и до [[Късна античност|късния имперски период]] * [[Императорски мавзолей Сан Виторе ал Корпо|Императорски мавзолей „Сан Виторе ал Корпо“]], древна [[Римска архитектура|римска постройка]] с [[кръгъл план]], датираща от края на IV век, в която вероятно са се помещавали гробниците на [[Валентинианова династия|Валентиниановата династия]]. * Останки от [[Порта Тичинезе (римска)|римската Порта Тичинезе]], по-точно част от една от двете кули, които са фланкирали вратата, както и някои [[домус]]и. * [[Колонада на Сан Лоренцо|Колони на Сан Лоренцо]]: 16 мраморни колони от около 7 м и половина, с [[Коринтски стил|коринтски]] [[капител]]и, които поддържат [[антаблеман]]; идват от римски сгради, датиращи от II или III век, вероятно езически храм, разположен в района на сегашния площад „Санта Мария Белтраде“, и са транспортирани до сегашното им местоположение, за да завършат новопостроената базилика „[[Сан Лоренцо (базилика в Милано)|Сан Лоренцо]]“. Те са най-известните римски находки в Милано.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://siviaggia.it/varie/foto/milano-itinerario-a-piedi-romano/8904/attachment/8-corso-di-porta-ticinese-colonne-di-san-lorenzo/|заглавие=Sotto Milano si nascondono i resti di una città romana|достъп_дата=2022-7-31|архив_дата=2021-11-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211111155018/https://siviaggia.it/varie/foto/milano-itinerario-a-piedi-romano/8904/attachment/8-corso-di-porta-ticinese-colonne-di-san-lorenzo/}}</ref> * [[Раннохристиянски базилики в Милано|Раннохристиянска архитектура на Милано]]: ** [[Сант Еусторджио (базилика)|Базилика „Сант Еусторджио“]], вероятно е основана през IV век; пази реликвите на [[Тримата влъхви]] ** [[Свети Амвросий (Милано)|Базилика „Сант Амброджо“]], която днес представлява не само паметник от [[Раннохристиянско изкуство и архитектура|раннохристиянските]] и [[Средновековно изкуство|средновековните времена]], но и фундаментална точка от историята на Милано и от [[Амвросиански обред|Амвросианската църква]] ** [[Сан Надзаро ин Броло (базилика)|Базилика „Сан Надзаро ин Броло“]], построена от Свети [[Амвросий Медиолански]] през IV век ** [[Сан Симпличано (базилика)|Базилика „Сан Симпличано]]“, в чийто манастир се намира и [[Голяма обител на Сан Симпличано|Голямата обител]] ** [[Сан Лоренцо (базилика в Милано)|Базилика „Сан Лоренцо“]], неколкократно преустройвана и видоизменяна във външните форми, почти напълно запазвайки примитивния план от [[Късна античност|Късната античност]] ** [[Крипта на Сан Джовани ин Конка]] или останките от едноименната базилика, датираща от V-VI век, която е разрушена между 1948 и 1952 г. <gallery> Файл:Civico museo archeologico di Milano 1.jpg|Къс участък от древните стени на Медиоланум от времето на император [[Максимиан]], в двора на Градския археологически музей на Милано Файл:Teatro romano milano by Stefano Bolognini1.jpg|Руини от Римския театър на Милано в сутерена на Палат „Турати“ на Търговската камара на града Файл:Rovine dell'Anfiteatro romano.JPG|Руини на Римския амфитеатър на Милано в Археологически парк „Антиквариум на Милано“ Файл:6771 - Milano - Via Brisa - Resti del palazzo imperiale romano - Foto Giovanni Dall'Orto - 14-Feb-2008.jpg|Руини от Императорския дворец на Медиоланум от времето на император [[Максимиан]] на ул. Бриза. Файл:Torre del Circo di Massimiano Milano.jpg|Една от двете странични кули на началните порти, от които са тръгвали колесниците на Римската арена в Милано, сега част от двора на Градския археологически музей на Милано Файл:3798 - Milano - Duomo - Fonte battesimale in vasca romana - Foto Giovanni Dall'Orto - 9-July.-2007.jpg|Голяма вана, за която се предполага, че идва от Термите на Херкулес, днес използвана в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] като кръщелен купел. Файл:La Torre dei Malsani al Carrobbio, Milano, particolare 2.jpg|Руини от римската Порта Тичинезе Файл:5944 - Milano - San Lorenzo - Sagrato - Foto Giovanni Dall'Orto - 27-Feb-2007.jpg|Колонада на Сан Лоренцо Файл:Sant'Eustorgio (Milan) 01.jpg|Базилика „Сант Еусторджио“ Файл:Basilica di Sant'Ambrogio (5687429226).jpg|Базилика „Сант Амброджо“ Файл:La Basilica di San Nazaro in Brolo, Milano, veduta del complesso con la Torre Velasca sullo sfondo.jpg|Базилика „Сан Надзаро ин Броло“ Файл:5281MilanoSSimpliciano.JPG|Базилика „Сан Семпличано“ Файл:Milano Basilica Maggiore di san Lorenzo.jpg|Базилика „Сан Лоренцо“ Файл:San Giovanni in Conca - Milano - Piazza Missori - 01.jpg|Останки от Крипта „Сан Джовани ин Конка“ </gallery> === Природни зони === {{Main|Паркове и градини в Милано}} През последните години властите на Милано обещават да развият зелените му площи: планират да създадат двадесет нови градски парка и да разширят вече съществуващите и обявяват план за засаждане на 3 млн. дървета до 2030 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.forbes.com/sites/annalisagirardi/2019/01/10/milan-the-gray-city-is-going-green/?sh=212fd16f1d9f|заглавие=Milan: The Grey City Is Going Green|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref>[[File:Milano, Palazzo Dugnani, 2016-06 CN-02.jpg|left|[[Дворец „Дуняни“]] в Обществените градини „Индро Монтанели“|alt=Дворец „Дуняни“, който се намира в Обществени градини „Индро Монтанели“|мини|232x232пкс]]В града има три исторически градски парка: * [[Обществени градини „Индро Монтанели“|Обществени градини]] (''Giardini pubblici''), от 1784 г., днес кръстени на [[Индро Монтанели]] . Домакин на Природонаучния музей на Милано и на Миланския планетариум. * [[Парк Семпионе (Милано)|Парк „Семпионе“]] (''Parco Sempione''), от 1893 г. В английски стил, съдържа Наполеоновата арена, Градския аквариум на Милано, стоманена решетъчна панорамна кула, център за художествени изложби, Японската градина и Обществената библиотека. * [[Парк Равица|Парк „Равица“]] (''Parco Ravizza''), от 1902 г. [[File:Parco Sempione -Milano.bmp.jpg|thumb|Езерцето в Парк „Семпионе“ към [[Арка на мира (Милано)|Арката на мира]]]] Други градски паркове, които са средно големи и са построени през 20-21 век, са: * Парк „Папа Йоан Павел II“ (''Parco Giovanni Paolo II''), бивш Парк на базиликите, от 1934 г. * Парк „Луиджи Джузани“ (''Parco Luigi Giusani''), бивш Парк „Солари“, от 1935 г. * Парк „Виторио Форментано“ (''Parco Vittorio Fomentano''), бивш Largo Marinai d'Italia, от 1969 г. * Парк „Библиотека на дърветата“ (''Parco Biblioteca degli Alberi''), от 2018 г. По-големи паркове, разположени извън застроената зона, са: * Парк „Ламбро“ (''Parco Lambro'') * Парк „Форлантини“ (''Parco Forlantini''), характеризира се с голямо езеро и няколко запазени колиби, които напомнят за земеделското минало на района. * Парко деле Каве (''Parco delle Cave'') * Боскоинчитà (''Boscoincittà'') * Парк „Трено“ (''Trenno Park''). [[Файл:Parti superstiti dei bastioni di Milano presso Porta Venezia 02.jpg|thumb|Руини от Испанските стени на Милано на бул. „Виторио Венето“ до Порта Венеция|225x225пкс]] Поради своята особеност заслужава да се отбележи Монте Стела (''Monte Stella''), известен и като „Малката планина на Сан Сиро“ (''La Montagnetta di San Siro''), получена от развалините на сградите, бомбардирани през [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.milano.it/aree-tematiche/verde/verde-pubblico/parchi-cittadini/parco-monte-stella|заглавие=Parco Monte Stella|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> В северната част на територията на общината се намира Северният парк (''Parco Nord''), с надобщински характер, т.е. споделен с други общини.<ref group="N">Засяга още общините [[Бресо]], [[Кузано Миланино|Кузано Маланино]], [[Кормано]], [[Чинизело Балсамо]] и [[Сесто Сан Джовани]].</ref> Голяма част от територията, на изток, юг и запад, е включена в Селскостопанския парк „Южен Милано“ (''Parco agricolo Sud Milano'') – огромна натуралистична и селскостопанска зона, която заобикаля града от три страни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.provincia.mi.it/parcosud/index.jsp|заглавие=Parco Sud|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101124091837/http://www.provincia.mi.it/parcosud/index.jsp|архив_дата=2010-10-24|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> Добре запазени останки от [[Испански стени на Милано|Испанските стени]] могат да се видят по виале „Виторио Венето“ близо до [[Порта Венеция]], където са в оригиналния си вид – този на оградена с дървета „променада“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.liberospazio.com/le-mura-spagnole-di-milano/|заглавие=C'era una volta: le mura spagnole di Milano|достъп_дата=2022-7-31}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2015/12/16/zona-porta-romana-le-mura-spagnole/|заглавие=Zona Porta Romana – Le mura spagnole|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> [[Файл:Idroscalo002.JPG|ляво|мини|Миланското хидроскало]] На изток от града, на Летище „[[Милано Линате|Линате]]“, на територията на общините [[Сеграте]] и [[Пескиера Боромео]], се намира [[Идроскало (Милано)|Миланското Хидроскало]] – голям изкуствен воден басейн, изкопан през 1928 – 1930 г. за излитане и излитане на [[хидроплан]]и, и превърнат през 1934 г. в зона за състезания и спортни дейности, и за обществено ползване за къпане. Много популярно през летните месеци и с обширна зелена площ, то често се определя като „морето на миланците".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.idroscalo.info/|заглавие=Sito ufficiale Idroscalo|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101208031315/http://www.idroscalo.info/|архив_дата=2010-12-8}}</ref> През цялата година районът се използва за морски спортни събития като гребане, моторни лодки или водни ски. == Общество == === Административно деление === {{Main|Административно деление на Милано}} Днес Милано е най-големият италиански метрополис. С времето се разраства в концентрични пръстени, подчертани от околовръстните му пътища. От центъра се излъчват безброй улици, придавайки на града особена структура на паяжина. Гъста мрежа от пътища, магистрали, скоростни и железопътни линии го свързва със съседните региони и със съседните европейски държави. Започвайки от древното ядро, от римската епоха, разширяването на града се разпростира като горски пожар, давайки живот на концентрично нарастване: различните пояси подчертават последвалите разширения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.skuola.net/geografia/milano-descrizione.html|заглавие=Milano- Descrizione|достъп_дата=2022-7-29}}</ref> Административната община обхваща площ от 181,68 <abbr>km².</abbr> Концентричното оформление на центъра на града отразява [[Навили (Милано)|Навили ''(Navigli)'']] – древна система от плавателни и взаимосвързани канали, сега предимно покрити.<ref>{{Cite book|last=Raffaele Pugliese, Marco Lucchini|title=Milano città d'acqua: nuovi paesaggi urbani per la tutela dei navigli|year=2009|publisher=Alinea|location=Florence|isbn=978-88-6055-469-7|page=32}}</ref> Предградията на града са се разширили главно на север, поглъщайки много общини по пътищата към [[Варезе]], [[Комо (град)|Комо]], [[Леко (град)|Леко]] и [[Бергамо]].<ref>{{Cite book|last=King|first=Russell|title=The industrial geography of Italy|year=1985|publisher=Croom Helm|location=London|isbn=0-7099-1501-2|pages=250–254}}</ref>[[Файл:Milan, administrative divisions - Nmbrs - colored.svg|мини|253x253пкс|Райони на Милано]]Районите на Милано (на итал. ''Municipi''), до 2016 г. наричани „зони“, са 9-те района/кметства (на итал.: ''municipi''), на които е разделена общинската територия на Милано. Всеки район/кметство има свой председател и съвет. ''Кметство 1'' [[Исторически център (Милано)|Исторически център]]: квартали Дуомо, [[Брера (Милано)|Брера]], Джардини Порта Венеция, [[Гуастала]], Маджента-Сан Виторе, парк „Семпионе“, Виджентина (бул. Беатриче д'Есте), Тичинезе, Пагано и Сарпи.<br>''Кметство 2'' Централна гара, Горла, Туро, Греко, Крешендзаго: квартали Централна гара-Мост Севезо, Горла-Прекото, Адриано, Падова-Туро-Крешенджаго, Изола, Мачакини-Маджолина, Греко-Сеняно и Лорето-Казорето-Ноло.<br>''Кметство 3'' Порта Венеция, Студентски град (Читà Студи), Ламбрате: квартали Чимиано, Ротоле-Квартал Фелтре, Буенос Айрес-Порта Венеция-Порта Монфорте, Студентски град, Ламбрате-Ортика, Лорето и Парк Форланини-Кавриано.<br>''Кметство 4'' Порта Витория, Порта Романа, Форланини, Монлуè, Рогоредо: квартали Корсика, XXII Марцо, Умрия-Молизе-Калваирате, Ортомеркато, Талиедо-Морсенкио-Форланини, Монлу-Мост Лабро, Триулцо Супериоре, Рогоредо-Санта Джулия, Лоди-Корвето и Порта Романа.<br>''Кметство 5'' Порта Тичинезе, Порта Лудовика, Виджентино, Киаравале, Гратосольо: квартали Порта Виджентина-Порта Лудовика, Скало Романа, Киаравале, Моривионе, Виджентинп, Фатима, Куинтосоле, Ронкето деле Ране, Гратосольо, Мисиля-Тераце, Квартал Стадера, Квартал Киеза Роса-Торета, Конка Фалата, Тибалди, Парк Абацие, Парк Навили и Канталупа.<br>''Кметство 6'' Барона, Лорентеджо: квартали Тичинезе-Конкета, Монкуко-Сан Кристофоро, Барона, Канталупа, Ронкето сул Навильо-Лодовико ил Моло, Джамбелино, Порта Дженова, Банде Нере, Лорентеджо, Парк Навили и Вашингтон.<br>''Кметство 7'' Баджо, Де Анджели, Сан Сиро: квартали Порта Маджента, Муджано, Баджо-Квартал Олми-Квартал Валсезия, Форце Армате, Сан Сиро, Де Анджели-Монте Роза, Стадион-Хиподрум, Куарто Каниньо, Куинто Романо, Фиджино и Пагано.<br>''Кметство 8'' Порта Волта, Милански панаир, Галаратезе, Куарто Оджаро: квартали Тре Тори, Трено, Гаратезе-Сан Леонардо-Лампуняно, QT8, Лото-Милански панаир, Портело, Пагано, Сарпи, Кизолфа, Вилипицоне-Каньола-Болдинаско, Маджоре-Музоко-Чертоза, Кашина Мерлата, MIND-Кашина Триулца, Розерио, Стивънсън, Куарто Оджаро-Виалба-Музоко и Парк „Градска гора“.<br>''Кметство 9'' Комазина, Афори, Порта Нуова, Нигуарда, Бовиза, Фулвио Тести: квартали Порта Гарибалди-Порта Нуова, Изола, Нигуарда, Ка' Гранда-Прато Чентенаро-Фулвио Тести, Бикока, Бовиза, Фарини, Дергано, Афори, Бовизаска, Комазина, Бруцано, Парк Север, Мачакини-Маджолина и Греко. === Демографска еволюция === [[Файл:Milan at Night.JPG|мини|314x314px|Нощна сателитна снимка на миланския район]]Милано е [[столица]] на [[Региони на Италия|Регион]] [[Ломбардия]], на [[Метрополен град Милано|едноименния метрополен град]] и е център на един от най-населените метрополни [[Метрополен район Милано|райони]] в [[Европа]].<ref name="OECD_Competitive_Cities">OECD, ''[https://read.oecd-ilibrary.org/urban-rural-and-regional-development/competitive-cities-in-the-global-economy_9789264027091-en Competitive Cities in the Global Economy]'',в Territorial Reviews, Paris, OECD Publishing, novembre 2006, DOI:10.1787/9789264027091-en, ISBN&nbsp;92-64-02708-4, ISSN&nbsp;1990-0767&nbsp;(WC&nbsp;· ACNP). <small>URL посетен на 29 ювгуст 2022 г.</small></ref><ref name="Salet">{{Cite book|title=Metropolitan governance and spatial planning: comparative case studies of European city-regions|year=2003|url=https://archive.org/details/metropolitangove0000unse_j4u8|publisher=Spon Press|location=New York|isbn=978-0-415-27449-4}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unimib.it/open/news/Le-aree-metropolitane-in-Italia-occupano-il-9-per-cento-del-territorio/193547881368277998|заглавие=Comunicato stampa d'ateneo|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150528160008/https://www.unimib.it/open/news/Le-aree-metropolitane-in-Italia-occupano-il-9-per-cento-del-territorio/193547881368277998|архив_дата=28 май 2015}}</ref> По време на [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] Милано е третата италианска община по брой жители след [[Неапол]] и [[Палермо]]. При преброяването от [[1871]] г. той е петият по големина град в Италия (след Неапол, Рим, Палермо и Торино).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ebiblio.istat.it/digibib/Sommario%20Statistiche%20Storiche/SBL0509344Comuni_e_pop_cens1861_1951.pdf|заглавие=Comuni e la loro populazione ai censimenti dal 1861 al 1951|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> След Втората световна война е засегнат от очевиден [[Италианска емиграция|миграционен поток]] от всички региони на Италия, достигайки своя максимум от 1 743 427 жители към 31 декември [[1973]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1971al1980.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1971 al 1980|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> Впоследствие [[Метрополен район Милано|районът на Милано]] преживява силен феномен на суб[[урбанизация]], предизвикан от преместването на много жители в общините на [[Метрополен град Милано]]. Население към 1 януари 2023 г. е 1 354 196 жители.<ref name=":0" /> Заслужава да се отбележи драстичният спад на населението от 120 хил. души през 1628 г. на 64 хил. души през 1630 г. поради [[Чумна епидемия (1630)|чумната епидемия]].<ref>Francesco Cusani, ''La peste di Milano del 1630'', 1841, с. 264</ref> === Чуждестранно население === Към 1 януари 2023 г. в Милано постоянно местожителство имат 261 277 чужди граждани, т.е. 19,2% от населението на града.<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/18-milano/statistiche/cittadini-stranieri-2023/|заглавие=Cittadini stranieri Milano 2023|достъп_дата=2024-3-30}}</ref> Сред тях преобладават гражданите на [[Египет]] (39 890 души), [[Филипини]]те (37 073 души) и [[Китай]] (32 464 души). В Милано живеят и 1263 български граждани.<ref name=":4" /> В данните не влизат нелегалните имигранти. В града има квартали с високо присъствие на чужденци, по-специално на китайската общност, установена от десетилетия в района между ул. „Каноника“ (близо до Бастионите на Порта Волта) и ул. „Паоло Сарпи“, вътрешна на бул. „Семпионе“, разговорно известен като Китайският квартал на Милано.<ref name=":5">Patrizia Farina, Cina a Milano: famiglie, ambienti e lavori della popolazione cinese a Milano, Milano, Associazione interessi metropolitani, 1997.</ref><ref name=":5" />[[Файл:Via Paolo Sarpi (Chinatown) Milano.jpg|мини|Ул. „Паоло Сарпи“ в Китайския квартал на Милано|238x238пкс]]Имигрантското население се увеличава повече от два пъти през последните 15 години.<ref>"Popolazione anagrafica straniera residente nel Comune di Milano Anno Sesso Totale in serie storica dal 1999 al 2016". Municipality of Milan. <small>Посетен на 3 ноември 2017 г. [https://web.archive.org/web/20171107022512/http://mediagallery.comune.milano.it/cdm/objects/changeme:75142/datastreams/dataStream8702777322655070/content?pgpath=%2FSA_SiteContent%2FSEGUI_AMMINISTRAZIONE%2FDATI_STATISTICI%2FPopolazione_residente_a_Milano Архивиран] от оригинала на 7 ноември 2017 г.</small> </ref> След [[Втората световна война]] Милано преживя две основни вълни на имиграция: първата, датираща от 50-те до началото на 70-те години на XX век, вижда голям приток на мигранти от по-бедните и селски райони в Италия; вторият, започнал от края на 80-те години, се характеризира с преобладаването на имигранти, родени в чужбина.<ref>oot, John. "Mapping Diversity in Milan. Historical Approaches to Urban Immigration" (PDF). Fondazione Eni Enrico Mattei. <small>Посетен на 23 юли 2016 г. [https://web.archive.org/web/20160820024558/http://www.feem.it/userfiles/attach/Publication/NDL2006/NDL2006-110.pdf Архивиран] (PDF) от оригинала на 20 август 2016 г.</small> </ref> Ранният период съвпада с т. нар. [[Италианско икономическо чудо]] от следвоенните години – епоха на изключителен растеж, базиран на бърза промишлена експанзия и големи обществени поръчки, които довеждат в града голям приток от над 400 хил. души, главно от селските и слаборазвитите райони на [[Южна Италия]].<ref>John Foot (2001). ''Milan since the miracle: city, culture, and identity''. New York: Berg. с. 119</ref> През последните три десетилетия делът на родените в чужбина от миланското население рязко нараства. Имигрантите идват главно от [[Африка]] (по-специално [[Еритрея|еритрейци]], [[Египет|египтяни]], [[Мароко|мароканци]], [[Сенегал|сенегалци]] и [[Нигерия|нигерийци]]) и бившите социалистически страни от Източна Европа (по-специално [[Албания|албанци]], [[Румъния|румънци]], [[Украйна|украинци]], [[Северна Македония|македонци]], [[Молдова|молдовци]] и [[Русия|руснаци]]), в допълнение към нарастващия брой на [[азиатци]] (по-специално [[Китай|китайци]], [[Шри Ланка|шриланкийци]] и [[Филипини|филипинци]]) и [[Латинска Америка|латиноамериканци]] (предимно [[Южна Америка|южноамериканци]]). В началото на 90-те години Милано вече има население от родени в чужбина жители от приблизително 58 хил. души (или 4% от тогавашното население), което бързо нараства до над 117 хил. до края на десетилетието (около 9% от общия брой).<ref>Istituto Nazionale di Urbanistica della Lombardia (1999). ''Lombardia, politiche e regole per il territorio''. Florence: Alinea Editrice. с. 139</ref> === Езици и диалекти === {{Основна|Ломбардски език|Милански диалект|Миланска литература}} [[Файл:Puseevecc.jpg|мини|242x242пкс|Плод и зеленчук в Милано с надпис на милански диалект: ''L'ortolán püŝee vêcc de Milan'', т.е. „Най-старият плод и зеленчук в Милано“.]] В [[Метрополен град Милано]] [[Ломбардски език|ломбардският език]] е сравнително широко разпространен в неговия [[милански диалект]]ен вариант, който се простира до северната част на [[Павия (провинция)|Провинция Павия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archive.org/stream/saggiosuidialet02biongoog#page/n60/mode/1up|заглавие=Saggio sui dialetti gallo-italici|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> Миланският, наричан още „Менегѝно“ (''Meneghino)'' от [[Менегино|едноименната маска]] на град Милано, обикновено се смята за най-важната [[Разновидност на езика|разновидност]] на ломбардския език по традиция и [[Миланска литература|литература]], като първите исторически свидетелства датират от XIII век от писатели като [[Пиетро да Барсегапе|Пиетро да Барсегапè]] и [[Бонвезин де ла Рива]]. През вековете миланският също успява да се утвърди сред населението като език на културата: чрез стихотворения, речници, списания и театрални произведения, които стават носители на многобройните социални проблеми на града и неговите жители. Сред авторите, допринесли най-много за миланската литературна панорама, заслужава да се споменат поетите [[Карло Порта]], [[Делио Теса]] и [[Франко Лой]], драматурзите [[Карло Бертолаци]] и [[Едоардо Феравила]], и писателят [[Клето Ариги]]. Миланският език няма правно признание (закон № 482 от 1999 г.) и не е обект на закрила от [[Италия|Италианската република]], докато ломбардският език е неофициално признат с Препоръка № 928 от 7 октомври [[1981]] г. на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]]. Настъпва забележимо сближаване на диалекта с италианския, особено през XX век, също поради придобиването на лексика от националния език (например ''scòla'' в сравнение с ''scoeura'' „училище“ и т.н.), феномен, който е напълно разбираем, ако се смята, че тези, които говорят милански диалект, обикновено говорят и италиански език. === Религия === [[Файл:3630MilanoArcivescovado.JPG|мини|Архиепископският дворец на пл. „Фонтана“]] Най-разпространената [[религия]] в Милано е [[Католическа църква|католическата]]. Той е седалище на Миланската архиепископия. [[Литургия]]та се различава от типичната за по-голямата част от католическия свят по това, че Милано следва свой собствен обред, наречен [[Амвросиански обред]], произлизащ от традицията, стратифицирана в миланската [[литургия]]. В древността има различни местни обреди, които постепенно са премахнати. Амвросианският обред оцелява и се установява през вековете както поради важността на седалището в Милано, така и поради това, че в момента на максимално уеднаквяване на литургията, т.е. по времето на [[Трентски събор|Трентския събор]], на папския престол е миланецът [[Пий IV]]. Друга причина за запазването на Амвросианския ритуал е фактът, че душа на събора е [[Карло Боромео|св. Карл Боромео]], [[епископ]] на Милано и племенник на Пий IV.<ref>Pietro Verri, Storia di Milano, dalla Stereoseidotipia di Vittoria Gatti-Cairo, Milano, 1836</ref><br>Втората религиозна общност е [[Мюсюлманин|мюсюлманската]], която е и една от най-големите в Италия.<ref>Castelli Gattinara, Pietro (2016). ''The politics of migration in Italy : perspectives on local debates and party competition''. New York: Rutledge. с. 68.</ref> Тя се събира в [[Джамия|джамии]] като тази на бул. „Дженер“ и в тази в близкия град [[Сеграте]], която обаче се намира на територията на Община Милано.<br>От известно време в Милано има места за поклонение на [[Протестантство|протестантите]] като [[Валденска евангелска църква|Валденската църква]] на ул. „Франческо Сфорца“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.milanovaldese.it/|заглавие=La Chiesa Valdese a Milano|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> Евангелската църква на [[Божии асамблеи в Италия|Божиите асамблеи]] на ул. „Форце Армате“, както и на [[Православие|православните]] като [[Румънска православна църква|румънската църква]] на ул. „Де Амичис“, православната църква на ул. „Джулини“, принадлежаща към [[Руска православна църква|Московската патриаршия]], и [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]] на ул. „Сант Антонио“ № 5.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chiesaortodossabulgaramilano.blogspot.com/|заглавие=Chiesa ortodossa bulgara - Milano|достъп_дата=29 август 2022}}</ref><br>Милано е дом и на втората по големина в Италия [[Евреи|еврейска]] общност по отношение на брой вярващите,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mosaico-cem.it/|заглавие=Mosaico|достъп_дата=21 юни 2018}}</ref> поне 7000 души, на второ място [[Еврейска общност в Рим|след еврейската общност в Рим]]. Еврейската [[синагога]] Hechal David u-Mordechai е построена от архитект [[Лука Белтрами]] през 1892 г.<br>Милано също така включва най-важната [[Арменци|арменска общност]] в Италия,<ref>Вж. {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.homolaicus.com/storia/contemporanea/armenia/armeni_italia.htm|заглавие=Gli armeni in Italia|достъп_дата=29 август 2022}}</ref><ref>''[https://marisamoles.wordpress.com/2010/12/12/il-natale-degli-altri-gli-armeni/ Il Natale degli altri: gli armeni]'', на marisamoles.wordpress.com. <small>URL посетен на 29 август 2018 г</small>.</ref> присъстваща както с [[Арменска католическа църква|Арменско-католическата църква]], така и с [[Арменска апостолическа църква|Арменската апостолическа църква]].<br>[[Сциентология|Сциентоложката]] общност също присъства от 1978 г. с главно седалище на ул. „Фулвио Тести“.<ref>{{Cite news|title=Scientology: tutti i numeri della nuova chiesa di Milano/Scheda|date=31 ottobre 2015}}</ref> === Традиции и фолклор === [[Файл:Carnevale Ambrosiano 02.jpg|ляво|мини|233x233пкс|Тръгване на историческото шествие на Амвросианския карнавал 2009 г. от стените на Порта Венеция]] [[Файл:Ambroginodoro.jpg|мини|161x161px|Медалът на Златния Амвросин]] Сред миланските традиции, заслужаващи внимание, е [[Амвросиански карнавал|Амвросианският карнавал]] (''Carnevale Ambrosiano'') – годишно историческо и религиозно събитие, включващо град Милано, цялата архиепископия на Милано и териториите на някои съседни [[диоцез]]а, по време на които главни герои са, наред с други, миланските [[Маска (Комедия дел арте)|маски]] [[Менегино]] и [[Чека (маска)|Чека]].<br>Друго ежегодно събитие е връчването на Златния Амвросин (''Ambrogino d'oro'') – официално име, с което обикновено се наричат отличията, присъждани от Община Милано, чието име е вдъхновено от свети [[Амвросий Медиолански]], [[Патрон (покровител)|покровител]] на града.<br>Също така забележителни са [[Игри на Сфорца|Игрите на Сфорца]] (''Giochi sforzeschi'') – [[конференция]], посветена на настолните и други игри, организирана в сътрудничество с Община Милано, които стартира през 1999 г.<ref>{{Cite news|url=http://archiviostorico.corriere.it/1999/dicembre/01/bej_bej_vm_0_9912011248.shtml|title=Oh bej! Oh bej!|date=1º dicembre 1999}}</ref> Що се отнася до търговските събития, панаир „Синигалия“ – исторически битпазар, който се провежда всяка събота близо до [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]], и Oh Bej! Oh Bej! – стар пазар, типичен за коледния период, който обикновено се провежда от 7 декември, деня на Свети Амвросий, до следващата неделя.<ref>Micol Arianna Beltramini, 101 cose da fare a Milano almeno una volta nella vita, illustrazioni di Thomas Bires, 2ª ed., Roma, Newton Compton editori, 2008, с. 133-136.</ref> Също така забележителен е ''Tredesin de Mars'' – традиционен милански фестивал, роден в чест на обявяването на [[християнство]]то в града от Свети [[Варнава]]. === Болници === [[Файл:Ospedale Ca'Granda Niguarda di Milano - 04.JPG|ляво|мини|228x228пкс|Болница „Нигуàрда Ка Гранда“.]] Най-старата миланска болница, обслужваща целия град, от която има документирани следи, е Броло. Основана през [[1158]] г., 4 г. преди [[Обсада на Милано (1162)|капитулацията на Фридрих Барбароса]], тя функционира повече от три века. След [[1456]] г.<ref group="N">Декрет на [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] (1 април) за строежа на новата болница от [[Филарете]], ''Enciclopedia di Milano''.</ref> тя отстъпва основната си роля на [[Ка Гранда|Ка' Гранда]], която става, чрез включване на благотворителни дейности, завещания и дарения, една от най-важните милански институции. Древното име „Ка' Гранда" все още се носи от болницата Нигуарда, чието пълно име е Болница „Нигуарда Ка Гранда“, и от Миланската поликлиника, чието пълно име е Fondazione IRCCS Ca 'Granda Ospedale Maggiore Policlinico. [[Файл:Panoramica della Basilica ed alcuni nuovi reparti del HSR.jpg|мини|225x225пкс|Болница „Сан Рафаеле“.]] Здравната система на Милано, както тази на цяла Италия, не зависи от местните власти, а е отговорност на региона, който действа на територията чрез местните здравни власти. Официалният уебсайт на Регион Ломбардия<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mi-lorenteggio.com/sanita.htm|заглавие=Sanità Lombardia - Elenco Ospedali Online E Strutture Sanitarie - Pubblici E Privati -Lombardy Hospital|достъп_дата=21 юли 2018|архив_дата=2018-08-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180820055736/http://www.mi-lorenteggio.com/sanita.htm}}</ref> изрежда 31 болници в Милано към юли 2018 г., включително публични и свързани, специализирани или общи болници, които покриват на 360 градуса патологиите, предвидени от националните протоколи. До тях често прибягват и пациенти от други региони. Сред болниците има няколко, които принадлежат към категорията на научните институти за хоспитализация и лечение, т. нар. IRCCS.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.salute.gov.it/dettaglio/pdAtuPerTuDettaglio.jsp?id=52&sub=52|заглавие=Ministero della Salute - A tu per tu|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110722034833/http://www.salute.gov.it/dettaglio/pdAtuPerTuDettaglio.jsp?id=52&sub=52|архив_дата=22 юли 2011}}</ref> Сред специализираните болници са Националният неврологичен институт „Карло Беста“, Фондацията на Националния институт по тумори „IRCCS“, Европейският институт по онкология, Ортопедичният институт „Гаетано Пини“ и Кардиологичният център „Монцино“, а сред многопрофилните болници най-важни са Оспедале Маджоре на Милано, Болница „Нигуарда Ка Гранда“, Болница „Фатебенефратели“ и Офталмологична болница и научен университетски институт „Сан Рафаеле“. === Фондации и други === Наред с благотворителните грижи за болните, [[филантроп]]ията на Милано поема задачата с течение на времето да основава и подкрепя институции, които по-късно стават исторически и познати в социалната панорама на града за подпомагане на възрастни хора и деца без родителска грижа: Баджина (Baggina), Мартинит (Martinitt) и Стелине (Stelline). Характерно за трите инициативи е фактът, че бенефициентите трябва да практикуват или да научат занаят, за да запазят или създадат личното си достойнство в рамките на възможностите си. Многобройните инициативи за ограмотяване и за преподаване на изкуства и занаяти са свързани с тази тема, която намира много последователи сред славните герои на индустриализацията на града, състояла се през XIX век. Важна филантропска роля играе и [[Фондация „Карипло“]]. Сред научните институции, базирани в Милано, са Ломбардската академия на науките и Институтът за литература, Астрономическата обсерватория „Брера“ и Ботаническата градина „Брера“, FAST- Федерацията на италианските научни и технически асоциации. Милано е дом на множество организации за сътрудничество и за развитие, които имат правни или оперативни офиси в града и работят в международен план. == Култура == === Училища === В Милано през учебната 2022/2023 г. има следният брой частни и държавни училища по типологии:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/18-milano/39-scuole/|заглавие=Scuole di Milano|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> * 224 начални училища – 1 – 5 клас * 126 средни училища – 6 – 8 клас * 264 средни училища от втора степен – 9 – 12/13 клас, както следва: 148 лицея, 56 технически института, 49 професионални института и 18 други. Някои от тях могат да се похвалят с вековна история, като Класическата гимназия „Чезаре Бекария“, първоначално основана през 1603 г. на пл. „Мисори“ от отците варнавити, и Класическата гимназия „Джузепе Парини“ – наследник на „Кралска гимназия Брера“, създадена през 1774 г. от [[Мария Терезия]] ​​Австрийска в района на [[Брера (Милано)|Брера]]. Възможно е да посещават училища на английски, френски (Лицей „Стендал“) или немски език (Немско училище в Милано). В Академия „Театър Ла Скала“ задължителното обучение може да се комбинира с школа за класически балет. === Университети === Тук са посочени висшите учебни заведения (със съответния им уебсайт), функциониращи към 1 януари 2023 г. в Милано: ; Държавни * [[Милански университет]] (''Università degli Studi di Milano''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unimi.it/it|заглавие=Università degli Studi di Milano|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): най-големият държавен университет в Милано и един от най-престижните италиански университети. Основан е през 1923 г. и централното му седалище е в [[Ренесансова архитектура|ренесансовата]] сграда Ка Гранда, поръчана от херцога на Милано [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]]. Той е на върха в Италия по ангажимент към научните изследвания – има над 2100 преподаватели и изследователи, 31 катедри, 44 000 кв. м лаборатории, и е единственият италиански университет сред 23-те престижни институции, които съставляват LERU – Лигата на европейските изследователски университети.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.universitaly.it/index.php/ateneo/50|заглавие=Storia/presentazione|достъп_дата=1 септември 2022|архив_дата=2017-07-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170711011309/http://www.universitaly.it/index.php/ateneo/50}}</ref> * [[Милано-Бикока (университет)|Университет „Милано-Бикока“]] (''Università degli Studi di Milano-Bicocca''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unimib.it/|заглавие=Università degli Studi di Milano-Bicocca,|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): създаден като „Втори университет на Милано“ през 1998 г. и преименуван през 1999 г. в опит да се освободи натискът върху пренаселения Милански университет, той е най-модерната висша образователна институция в града по отношение на наука и технологии. * [[Миланска политехника]] (''Politecnico di Milano''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.polimi.it/|заглавие=Politecnico di Milano|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): най-старият университет в града. Основан през 1863 г., със своите 46 420 студенти, записани за учебната 2020-2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ustat.miur.it/dati/didattica/italia/atenei-statali/milano-politecnico|заглавие=Politecnico di Milano|достъп_дата=1 септември 2022}}</ref> той е най-големият технически университет в Италия. * [[Академия за изящни изкуства „Брера“]] (''Accademia delle Belle Arti di Brera''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.accademiadibrera.milano.it/|заглавие=Accademia delle Belle Arti di Brera|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основана през 1776 г. от [[Мария Терезия]] Австрийска. * [[Миланска консерватория|Музикална консерватория „Джузепе Верди“]] (''Conservatorio di Musica «Giuseppe Verdi»''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.consmilano.it/|заглавие=Conservatorio di Musica «Giuseppe Verdi»|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основана през 1807 г. и най-голямата консерватория в Италия. ; Частни * [[Католически университет на Светото сърце]] (''Università Cattolica del Sacro Cuore''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicatt.it/|заглавие=Università Cattolica del Sacro Cuore|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): най-големият католически университет в Европа и единственият италиански университет, който може да се похвали с национално измерение със своите пет кампуса: Милано, [[Пиаченца]], [[Кремона]], [[Бреша]] и [[Рим]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicatt.it/universita-cattolica-la-nostra-storia|заглавие=Il più grande Ateneo cattolico d’Europa|достъп_дата=1 септември 2022|архив_дата=2022-09-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220928095113/https://www.unicatt.it/universita-cattolica-la-nostra-storia}}</ref> * [[Университет Бокони|Университет по икономика и търговия „Луиджи Бокони“]] (''Università commerciale Luigi Bocconi''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unibocconi.it/|заглавие=Università commerciale Luigi Boccon|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): създаден през 1902 г., класиран като най-добрият университет в Италия в своите области и като един от най-добрите в света. През 2022 г. QS World University Rankings го класира на 6-мо място в света и на 3-то място в Европа по бизнес и мениджмънт.<ref>"Business & Management Studies". ''[https://www.topuniversities.com/university-rankings/university-subject-rankings/2022/business-management-studies Top Universities] 2022 by Subject''. <small>Посетен на 1 септември 2022 г.</small></ref> Сп. „[[Файненшъл Таймс]]“ го класира като 5-тото най-добро бизнес училище в Европа за 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rankings.ft.com/rankings/2869/european-business-school-rankings-2021|заглавие=European Business School Rankings 2021|достъп_дата=1 септември 2022 г.}}</ref> Нарежда се и като 4-тият най-добър едногодишен MBA курс в света според класацията на сп. „[[Форбс]]“ за 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.forbes.com/business-schools/list/international-1-year/|заглавие=The Best International MBAs: One-Year Programs|достъп_дата=1 септември 2022}}</ref> * Кампус на [[Европейска школа по икономика|Европейската школа по икономика]] (''European School of Economics''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ese.ac.uk/it/sedi/ese-milano|заглавие=European School of Economics|достъп_дата=2022-7-21}}</ref>) * [[Свободен университет по езици и комуникация IULM]] (''Libera Università di Lingue e Comunicazione IULM''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.iulm.it/|заглавие=Libera Università di Lingue e Comunicazione IULM|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основан през 1968 г. с името „Университетски институт за модерни езици“, превръщайки се в първият италиански университет, предлагащ курсове по [[Връзки с обществеността]] (от 80-те г.); по-късно става отправна точка и за бизнес комуникация, медии и [[реклама]], писмен и устен [[превод]], комуникация на пазарите на културата и изкуството, туризъм и мода.<ref>"Libera Università di Lingue e Comunicazione IULM". Crui.it. <small>Посетен на 13 май 2009 г. [https://web.archive.org/web/20071026213121/http://www.crui.it/marcopolo/eng/Libera%20Università%20di%20Lingue%20e%20Comunicazione%20IULM_eng.htm Архивиран] от оригинала на 26 октомври 2007 г.</small> </ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.iulm.it/it/iulm/chi-siamo/storia-e-missione|заглавие=Storia e missione|достъп_дата=1 септември 2022}}</ref> * Висш институт за езикови медиатори „Карло Бо“ (''Istituto di Alti Studi SSML Carlo Bo''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ssmlcarlobo.it/|заглавие=Istituto di Alti Studi SSML Carlo Bo|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основан през 1951 г. като Висша школа за писмени и устни преводачи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ssmlcarlobo.it/chi-siamo/|заглавие=La fondazione|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref> * [[Европейски институт по дизайн IED]] (''Istituto Europeo di Design''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ied.it/|заглавие=Istituto Europeo di Design|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основан през 1966 г. в Милано и със седалища в 12 града по света. * Академия „Домус“ (''Domus Academy'' (DA)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.domusacademy.com/|заглавие=Domus Academy|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основана през 1882 г., предлага курсове по следдипломна квалификация. Включена като единственото следдипломно училище сред първите три най-добри училища по дизайн и сред първите 100 в света в раздела Art & Design на издание 2022 г. на престижната класация QS World University Rankings by Subject.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.domusacademy.com/it/news/top-3-design-school-italia-qs-world-university-rankings/|заглавие=Top 3 Design School in Italia – QS World University Rankings|достъп_дата=1 септември 2022}}</ref> * Европейска академия по изящни изкуства и медии (''Accademia di belle arti europea e dei media ACME''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.acmemilano.it/|заглавие=Accademia di belle arti europea dei media|достъп_дата=2922-7-31}}</ref>): основана през 1996 г., е първата мултимедийна институция за висока култура в Италия с [[Мултимедия|мултимедийна]] насока.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.acmemilano.it/acme-accademia.html|заглавие=Accademia Storia|достъп_дата=1 септември 2022}}</ref> * Нова художествена академия (''NABA - Nuova Accademia di Belle Arti''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.naba.it/|заглавие=NABA - Nuova Accademia di Belle Arti|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основана през 1980 г., най-голямата италианска частна академия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.naba.it/it/chi-siamo|заглавие=Chi siamo|достъп_дата=1 септември 2022}}</ref> * Институт „Марангони“ (''Istituto Marangoni''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.istitutomarangoni.com/it|заглавие=Istituto Marangoni|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref>): основан през 1935 г., има общо 8 седалища по света. Предлага курсове по мода, дизайн и изкуства. * Амвросиански папски институт за сакрална музика (''Pontificio Istituto Ambrosiano di Musica Sacra''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.musicasacra.va/content/musicasacra/it.html|заглавие=Il Pontificio Istituto Ambrosiano di Musica Sacra|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основан от папа [[Пий X]] през 1910 г., а на 10 юли 1914 то е обявено за папско и получава правомощията да присъжда академични степени.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.musicasacra.va/content/musicasacra/it/note-storiche.html|заглавие=Note storiche|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref> * Теологичен факултет на Северна Италия (''Facoltà teologica dell'Italia settentrionale''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ftismilano.it/|заглавие=Facoltà teologica dell'Italia settentrionale|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): води началото си от Папския богословски факултет на Милано, издигнат от [[Лъв XIII]] на 15 ноември 1892 г. в Архиепископската семинария на Милано. През 1966 г. е преместен от [[Венегоно Супериоре|Венегоно]] в Милано.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ftismilano.it/informazioni-generali/cenni-storici/|заглавие=Cenni storici|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref> Институт SAE Милано – Школа по аудиоинженерство (''SAE Institute Milano''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sae.edu/ita/campuses/it-milano/|заглавие=SAE International College - School of Audio Engineering|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): седалището в Милано, открито през 1996 г., е уникално в Италия и е част от глобална мрежа от над 50 кампуса в 26 държави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sae.edu/ita/la-nostra-storia/|заглавие=La nostra storia|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref> * Университет „Живот-Здраве Сан Рафаеле“ (''Università Vita-Salute San Raffaele''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unisr.it/|заглавие=Università Vita-Salute San Raffaele|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): медицински университет, основан през 1996 г., свързан с Болница „Сан Рафаеле“. * Университет „Хуманитас“ (''Humanitas University''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.humanitas.net/humanitas-university/|заглавие=Humanitas University|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): учебна болница<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.humanitas.net/humanitas-university/|заглавие=Humanitas University|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref>, основана през 2014 г., със седалище в [[Пиеве Емануеле]]. В класацията за най-добри университети по света за 2023 г. ''QS World University Rankings 2023: Top global universities'' влизат Миланската политехника (139 позиция), Миланският университет (324 позиция), Университет „Живот-Здраве Сан Рафаеле“ (436 позиция), Католическият университет на Светото сърце (511-520 позиция) и Университет „Милано-Бикока“ (601-650 позиция).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.topuniversities.com/university-rankings/world-university-rankings/2023|заглавие=QS World University Rankings 2023: Top global universities|достъп_дата=29 август 2022}}</ref><gallery> Файл:Milano, ca' granda, 01.jpg|Ка Гранда – седалище на Миланския университет Файл:Bicocca edificio U12.jpg|Университет „Милано-Бикока“ Файл:Polimi Leonardo campus main building.jpg|Миланска политехника Файл:HDR - Chiostro Università Cattolica.jpg|Католически университет на Светото сърце Файл:Università Bocconi.png|Университет „Бокони“ Файл:Libera Univeristà di Lingue e Comunicazione IULM, Milano - Edificio 1.jpg|Свободен университет по езици и комуникация IULM Файл:Milano brera cortile colonnato.JPG|Художествена академия „Брера“ Файл:Conservatorio Giuseppe Verdi (Milan), cortile, ex chiostro di Santa Maria della Passione 01.JPG|Консерватория „Джузепе Верди“ Файл:Ospedale San Raffaele, 2013.jpg|Университет „Живот-Здраве Сан Рафаеле“ </gallery> === Библиотеки === {{Основна|Библиотеки в Милано}} [[Файл:Biblioteca Ambrosiana facciata pincipale (Milano).jpg|мини|Библиотека „Амброзиана“]] [[Файл:Polimi.jpg|мини|Миланска политехника – седалище на най-важната научна библиотека в Италия]] [[Файл:0752 - Milano - Palazzo Sormani-Andreani - Foto Giovanni Dall'Orto 5-May-2007.jpg|ляво|мини|Фасадата на Централната общинска библиотека на Милано на бул. „Порта Витория“.]] Библиотечната традиция на Милано е отразена в трите му исторически библиотеки: [[Библиотека Амброзиана|Библиотека „Амброзиана“]], [[Национална библиотека Брайденсе|Национална библиотека „Брайденсе“]] и [[Библиотека Тривулциана|Библиотека „Тривулциана“]], която съхранява известния [[Тривулцианов кодекс]] на [[Леонардо да Винчи]]. Амброзиана, основана през [[1607]] г. от кардинал [[Федерико Боромео]],<ref name="ReferenceZ">{{Harv|Atlante delle città d'Italia|p. 54}}.</ref> е първата библиотека в Италия, която е отворена и предоставена на обществеността; тя съхранява забележително наследство от [[Илюстрован ръкопис|илюстровани ръкописи]] и [[Атлантически кодекс|Атлантическия кодекс]] на Леонардо да Винчи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ambrosiana.it/|заглавие=Ambrosiana|достъп_дата=2 август 2022}}</ref> Брайденсе, поръчана през [[1770]] г. от [[Мария Терезия]] и открита през 1786 г., е предназначена да балансира голямото количество ръкописи на Амброзиана с големия брой печатни книги. През [[1890]] г. е създадена Централната общинска библиотека на Милано,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://milano.biblioteche.it/library/sormani/|заглавие=Sistema Bibliotecario di Milano|достъп_дата=29 агуст 2022}}</ref> основното седалище на библиотечната система на града, която е разделена на 24 седалища за заемане и четене, разпределени равномерно по цялата общинска територия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comune.milano.it/biblioteche/|заглавие=Comune di Milano Biblioteche|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> Сред университетските библиотеки са [[Библиотека „Кампус Леонардо“ на Политехническия университет на Милано]], до момента най-важната научна библиотека в Италия, както и тази на [[Милански университет|Миланския университет]], особено богата особено що се касае до факултетите по [[Юриспруденция|право]], [[политически науки]] и [[хуманитарни науки]], съдържаща приблизително 500 хил. тома.<ref name="ReferenceZ2">''Atlante delle città d'Italia'', в L'Enciclopedia geografica del Corriere della Sera, vol. 19, Milano, RCS, 2005б с 54</ref> От голям интерес за историята на музиката и театъра е [[Библиотека на Консерватория „Джузепе Верди“ (Милано)|Библиотеката на Консерватория „Джузепе Верди“]], създадена през [[1807]] г. от [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], която се превръща в държавен музикален архив по време на [[Кралство Ломбардия-Венеция]] със задължението да предоставя копия на всички публикувани музикални произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.consmilano.it/index.php?id=542|заглавие=Conservatorio di Milano|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> === Музеи === {{Основна|Музеи в Милано}} [[Файл:Leonardo da Vinci (1452-1519) - The Last Supper (1495-1498).jpg|thumb|„[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]], заедно с църквата „[[Санта Мария деле Грацие]]“, е в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка]] на [[ЮНЕСКО]] за световното културно и природно наследство. |274x274px]] [[Файл:Palazzo dell Arengario.jpg|thumb|left|Музеят на 20. век съхранява най-голямата колекция в света на [[Футуризъм|футуристично]] изкуство.<ref>{{cite book|title=Milan & Italian Lakes|url=https://archive.org/details/milanitalianlake0000main|date=2013|publisher=Michelin Travel Publications|location=Greenville, SC|isbn=978-2-067182-00-4|page=[https://archive.org/details/milanitalianlake0000main/page/31 31]}}</ref>]] [[Файл:Pinacoteca di Brera - Milano - il cortile interno.JPG|thumb|left|Художествена галерия „Брера“]] [[Файл:P arte 4.jpg|thumb|Триеналето – музей за изкуство и дизайн.]]Милано притежава забележително художествено съкровище, разделено на няколко колекции. Градът е изключително важен център на изложби и културни дейности, с инициативи и учебни центрове, свързани с историята и науката. [[Пинакотека „Брера“]] е най-известната художествена галерия в Милано<ref>La Pinacoteca di Brera, на amicidibrera.milano.it. <small>URL посетен на 16 септември 2010 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20100212224454/http://www.amicidibrera.milano.it/pinac/index.htm архив] на оригинала на 12 февруари 2010 г.)</small>.</ref> и съхранява колекция с произведенията на най-важните художници на италианската и международната сцена от XIV до XX век.<ref>''[http://www.turismo.milano.it/wps/portal/!ut/p/c1/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz94MwS_YJ0RUUAQsTjbQ!!/?WCM_GLOBAL_CONTEXT=it/SITur/HOME/artecultura/musei/loc2124 Pinacoteca di Brera]'', на turismo.milano.it. <small>URL посетен на 7 ноември 2010 г.</small>.</ref> Най-старата миланска художествена галерия е [[Пинакотека „Амброзиана“]], основана през XVII век от кардинал [[Федерико Боромео]] заедно с [[Библиотека Амброзиана|Библиотека „Амброзиана“]]. [[Файл:Besana, Milano 01.jpg|мини|237x237пкс|Ротонда „Безана“]] [[Файл:Veduta di tre quarti del Palazzo Reale di Milano.jpg|ляво|мини|Кралският дворец в Милано]] [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец на Милано]], заедно с [[Палацо дела Раджоне (Милано)|Палацо дела Раджоне]] и [[Ротонда „Безана“]], е основното място за временни изложби. [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]] е дом на постоянни музеи<ref>Sito ufficiale del castello sforzesco- I musei del castello, на milanocastello.it. <small>URL посетен на 10 ноември 2010</small> <small>([https://web.archive.org/web/20110722042526/http://www.milanocastello.it/ita/permanenti.html архив] на оригинала от 22 юли 2011 г.)</small>.</ref> като [[Музей на античното изкуство (Милано)|Музеят на античното изкуство]] (със Sala delle Asse от Леонардо да Винчи), [[Музей на музикалните инструменти (Милано)|Музеят на музикалните инструменти]], [[Музей на мебелите и дървените скулптури (Милано)|Музеят на мебелите и дървените скулптури]], Колекцията от приложни изкуства и [[Пинакотека на Змаъка на Сфорците|Художествена галерия]], която съхранява над 200 картини на италианската живопис от XIII до XVIII век.<ref>[http://pinacotecabrera.org/ Sito ufficiale della pinacoteca di Brera], на pinacotecabrera.org. <small>URL посетен на 7 ноември 2010 г.</small></ref> [[Музей на 20 век (Милано)|Музеят на 20. век]], който се помещава в [[Дворец „Аренгарио“|двореца „Аренгарио“]] и в съседния Кралски дворец, излага произведения на модерното изкуство от XX век, а тези от XIX век се помещават в [[Неокласическа архитектура|неокласическата]] [[Кралска вила (Милано)|Кралска вила]] (''Villa Reale'') – сграда, пример за голяма елегантност, проектирана от [[Леополдо Полак]]. [[Триенале (Милано)|Триеналето на Милано]], дом на изложби на произведения на [[Модерно изкуство|модерното изкуство]],<ref>Sito ufficiale della triennale di Milano, на triennale.org. <small>URL посетен на 24 септември 2010 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20110105223118/http://www.triennale.org/index.php?id=8 архив] на оригинала от 5 януари 2011 г.)</small>.</ref> заедно с [[Павилион на съвременното изкуство (Милано)|Павилиона за съвременно изкуство]] в Милано формира местата за изложби на града за този вид изкуство. Освен това съществува музейната верига от [[къщи-музеи на Милано]], обединяваща четири исторически милански сгради: [[Музей „Багати Валсеки“]], [[Къща-музей „Боски ди Стефано“]], [[Вила „Неки Кампильо“]] и [[Музей „Полди Пецоли“]]. Археологическото наследство от праисторически времена до римската епоха е изложено главно в [[Градски археологически музей на Милано|Градския археологически музей на Милано]] в руините от античната римска арена, както и в [[Антиквариум на Милано|Антиквариума на Милано]] в парка на [[Римски амфитеатър на Милано|Римския амфитеатъра]], докато на християнството са посветени [[Епархийски музей на Милано|Епархийският музей]] и [[Музей на Миланската катедрала|Големият музей на Миланската катедрала]]. Научните музеи включват [[Национален музей на науката и технологиите|Националния музей на науката и технологиите]], също известен с постоянната си експозиция за Леонардо да Винчи и подводницата [[Енрико Тоти (S 506)|Енрико Тоти]], и [[Градски природонаучен музей на Милано|Градския природонаучен музей]] – най-големият музей в италианската естествена история и един от най-важните природонаучни музеи в Европа. Налице са и [[Планетариум на Милано|Миланският планетариум]], [[Астрономическа обсерватория „Брера“|Астрономическата обсерватория „Брера“]] и [[Градски аквариум на Милано|Миланският градски аквариум]]. Градът е домакин на Центъра за документация за графичен дизайн AIAP, основан през 1945 г., за да запази и подобри материалите за [[графичен дизайн]] и визуална комуникация и също така е конфигуриран като професионален изследователски център. В него се съхраняват повече от 70 хил. [[артефакт]]а, предоставяни както на учени, така и на пътуващи изложби.<ref>[https://aiap.it/centro-di-documentazione-sul-progetto-grafico/ Centro di Documentazione sul Progetto Grafico], на Aiap. <small>URL посетен на 15 юли 2021 г</small>.</ref> === Медии === {{Основна|Масмедии на Милано}} ==== Телевизия ==== Милано заедно с [[Рим]] и [[Торино]] е един от основните центрове за въвеждането на [[Телевизия в Италия|телевизията в Италия]].<ref name="Milanotelevisione">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/televisione/tv.htm|заглавие=Milano e la televisione|автор=Gian Luca Lapini|достъп_дата=30 август 2022}}</ref> Още през 1928-29 г. инж. Алесандро Банфи и инж. Серджо Бертолоти стартират тук първата италианска телевизионна лаборатория (електромеханика) в централата на EIAR (''Ente Italiano Audizioni Radiofonici'', бъдеща [[Rai]]) на бул. „Италия“ – опит, впоследствие продължен в Торино. През 1931 г. и 1933 г., по време на двете издания на Националната радиоизложба, която се провежда в града, на публиката са представени първите телевизионни експерименти в Италия (както механично, така и електронно сканиране). През следващите години, отново в Милано, компанията [[Магнети Марели|Маньети Марели]], доста активна в областта на радиото, извършва добра работа по разработване и тестове под ръководството на проф. Франческо Векиачи от [[Миланска политехника|Миланската политехника]], който стартира и курсове по електрокомуникации и по радиотехнологии в политехниката.<ref name="Milanotelevisione" /> През 1947 г., по случай Миланския панаир RCA, Rai изпраща система за мобилна камера, която излъчва от различни места, включително от [[Ла Скала]], давайки възможност на панаирната публика да присъства в специална аудитория.<ref group="N">RAI подновява първите си телевизионни дейности едва през есента на 1949 г. с експериментални предавания от Торино, извършени с оборудване, закупено от [[Дженерал Илектрик]] (с 625 линии) и от "Television Francais" (с 819 линии),</ref> През 1951 г. от Милано тръгват демонстрационни предавания по случай Първия национален телевизионен конгрес, на който присъстват техници и индустриалци от много чужди страни.<ref name="Milanotelevisione" />[[Файл:Antenna RAI Corso Sempione.jpg|мини|235x235px|Антената на [[Rai]] в историческия производствен център в града на бул. „Семпионе“]] През 1952 г. в Милано влиза в експлоатация новият производствен център на Rai на бул. „Семпионе“. Дебютът му е по случай Търговския панаир през 1952 г. През всичките дни на откриването на панаира са излъчвани многобройни предавания от различен тип, филми, документални филми, както и ежедневен новинарски бюлетин. Предадена е и първата папска благословия [[Urbi et Orbi]]. През 1954 г. на пазара излизат първите устройства, произведени в Италия (обикновено 14- или 17-инчови), а витрината на националната индустрия е 19-тото Национално радио- и телевизионно изложение, което се провежда в Спортната палата на Милано. Всъщност италианската индустрия за електроника и радио и телевизия гравитира в по-голямата си част около Милано с историческите марки Маньети Марели, CGE, Алокио-Бакини, SAFAR, Джелозо и с нови имена като Брион-Бера и Мивар. В италианската телевизионна сцена от първите години Милано има доминираща роля в сравнение с Рим и Торино. През 1954 г. около 400 души вече работят в телевизионните студия в града и около 85% от всички национални програми тръгват от там. Неговото господство е засегнато едва от февруари 1977 г. с въвеждането на цветната телевизия в Италия. През 70-те г. се наблюдава и упадък на миланската електронна индустрия. 70-те г. на 20. век обаче са и период на големи нововъведения в телевизионния сектор на Милано поради появата на свободната телевизия. През септември 1974 г. по [[Кабелна телевизия|кабел]] започва да излъчва частният телевизионен канал TeleMilanocavo, който се представя като качествена услуга за новия престижен жилищен квартал Милано 2 на строителния предприемач [[Силвио Берлускони]]. Каналът е първото скромно ядро ​​на бъдещата му телевизионна империя.<ref name="Milanotelevisione" /> Милано е родното място на трите частни италиански телевизионни оператора, придобили национално значение: [[Canale 5]], роден през 1978 г. като TeleMilano и лансиран на национално ниво от сем. Берлускони през 1980 г., [[Italia 1]], основан през 1982 г. от издателство [[Рускони]], и [[Rete 4]], основан през 1982 г. от издателство „[[Мондадори]]“. През 1984 г. компанията на Берлускони Fininvest вече държи тези три мрежи в ръцете си.<ref name="Milanotelevisione" /> Милано е централата и на най-важните телевизионни групи и частни канали в Италия: [[Медиасет]], [[Скай Италия]], [[Дискавъри Италия]] и ViacomCBS Networks Italia (днешен [[Парамаунт Глобал]] Италия). ==== Радио ==== Множество важни национални радиоразпространители<ref name="milanomet.it2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.milanomet.it/it/economia-e-impresa/media.html|заглавие=Media|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150329053726/http://www.milanomet.it/it/economia-e-impresa/media.html|архив_дата=29 март 2015}}</ref> са базирани в града: [[Радио 24]], [[R101]], [[Радио 105]], [[Радио Диджей]] (в което е водила предавания известната в Италия българска [[диджей]]ка [[Рене ла Булгара]]), [[Върджин Рейдио]], [[RTL 102.5]], [[Радио Монте Карло]], [[Радио Италия]], Радио RAI (с радио студията на бул. „Семпионе“) и седалището на [[Радио Дименсионе Суоно]]. Има и студия на местни/регионални оператори като Дискорадио, Радио Пополаре, Радио Ломбардия, Радио Репортер, Радио Милениум и RMC 2. ==== Преса ==== [[Файл:IMG 4260 - Milano - Sede del Corriere della Sera in via Solferino - Foto Giovanni Dall'Orto 20-jan 2007.jpg|мини|Ул. „Солферино“ № 28 – централата на в. „Кориере дела Сера“|217x217пкс]] Към 2022 г. Милано е седалище на някои от най-важните национални вестници и периодични издания в Италия. Сред вестниците са [[Кориере дела Сера]] – първият най-продаван ежедневник в Италия, [[Соле 24 Оре]] – четвъртият най-продаван вестник, но първи сред икономическите вестници, [[Ла Гадзета дело Спорт]] – най-продаваният спортен вестник в страната, вестниците [[Джорно]], [[Фольо]], [[Джорнале]], [[Либеро (ежедневник)|Либеро]], Ла Веритà, [[Италия Оджи]], финансовият [[Таблоидна журналистика|таблоид]] [[Милано Финанца]], модното списание Mf Fashion, списанието за безплатни обяви Секондамано и безплатният вестник Метро. Сред седмичниците са списанията [[Панорама (списание)|Панорама]] (най-продаваният седмичник в Италия за политика и икономика), католическото [[Фамилия Кристиана]], женските [[Дона Модерна]] и [[Ки (списание)|Ки]], новинарските [[Оджи]], [[Дженте]] и [[Еуропео]], модните [[Тустайл]] и [[Венити Феър]], земеделското [[Тера е Вита]], спортното Спортуийк (приложение на Гадзета дело Спорт), криминалното [[Кронака Вера]] и списанието за телевизия [[TV Соризи е Канцони]]. Сред месечните издания са списанията [[Aлволанте]] (най-четеният автомобилен месечник в Италия), мъжките списания [[Фор Мен]], [[Менс Хелт]], [[Максим (списание)|Максим]] и [[Джи Кю]], женските списания [[Бимбисани е бели]], [[Козе ди Каза]], [[Космополитън (списание)|Космополитън]] и [[Вог]], научнопопулярните списания [[Фокус (списание)|Фокус]], Нютон и [[Айроне]], списанията за градинарство [[Гардения]] и Джардинаджо, за кулинария [[Кучина Италиана|Ла Кучина Италиана]], за архитектура и дизайн [[Казабела]] и [[Домус]], за музика [[Музика е диски]], [[Музика Джаз]] и [[Ролинг Стоун]], за технологии и комуникации [[Челуларе Магазин]] (за мобилни телефони), [[Прима Комуникационе]] (информации и комуникации) и [[Линукс Магазин]] (за [[Линукс]]), на културна тематика [[Сипарио]] (театър, балет, опера, кино, телевизия и визуални изкуства), [[Библиотеке Оджи]] (най-важното списание за [[библиотечно дело]] в Италия) и [[Календарио дел Пополо|Ил Календарио дел Пополо]] (едно от най-дълго просъществувалите списания за култура в Италия), списанието на [[Каритас]] Скарп де тенис и списанието на [[ЛГБТ]] тематика Boy4boy. ==== Дискография ==== Най-важните [[Звукозаписна компания|звукозаписни компании]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilsole24ore.com/art/torna-music-week-perche-milano-e-capitale-musica-ACYk0hx|заглавие=Torna la Music Week: perché Milano è la capitale della musica|дата=10 ноември 2019|достъп_дата=30 август 2022}}</ref> са базирани в Милано, сред които [[Юнивърсъл Мюзик Груп|Юнивърсъл Мюзик]] Италия, [[Уорнър Мюзик Италия]] и [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] Италия. === Изкуство === {{Основна|История на архитектурата и на изкуството в Милано}} Милано има важен принос за развитието на [[История на изкуството|историята на изкуството]] и в него се раждат някои [[Модерно изкуство|модерни]] движения в изкуството. [[Файл:8396 - Milano - San Marco - Cappella Foppa - Foto Giovanni Dall'Orto 14-Apr-2007.jpg|thumb|[[Джовани Паоло Ломацо]], ''Gloria Angelica'', [[Капела „Фопа“]], [[Сан Марко (Милано)|църква „Сан Марко“]] – типичен пример за изкуството на Чинкуеченто в Милано|242x242пкс]][[Миланска готика|Готиката в Милано]] е градска художествена проява от началото на втората половина на XIII век и първата половина на XV век, първоначално въведена на територията на Милано от [[Цистерциански орден|цистерцианските монаси]]. Това е основният художествен език на обширната [[меценат]]ска и самовъзхваляваща се програма на [[Висконти]], [[Списък на владетелите на Милано|господарите на Милано]], чието господство над града обикновено се свързва с миланския готически период.<br>Също така забележително е изкуството от втората половина на [[Чинкуеченто (период)|Чинкуеченто]] (XVI век), което се развива в Милано, както и навсякъде другаде, върху няколко направления и стилове, които могат да бъдат обобщени в [[Маниеризъм|Mаниеризма]], [[Изкуство на Контрареформацията|изкуството на Контрареформацията]] и [[Класицизъм|Kласицизма]]. Тези течения разделят художествената сцена на града, като често търпят взаимно влияние.[[Файл:Milano palazzoclerici galleriaarazzi.JPG|thumb|left|Галерията на гоблените със стенописите на [[Джамбатиста Тиеполо]] в [[Дворец „Клеричи“]] – един от най-значимите примери за Миланския барок]]Благодарение на дейността на кардиналите [[Боромео (фамилия)|Боромео]] и значението ѝ в италианските владения, първо испански, а след това австрийски, в периода между XVII и първата половина на XVIII век Милано изживява оживен художествен сезон.<ref>Carlo Bertelli, Giuliano Briganti, Antonio Giuliano, Storia dell'arte italiana, Milano, Mondadori Electa, 1991, p. 338.</ref> Тогава той приема ролята на движеща сила на Ломбардския барок, в който доминиращо течение е [[Барок в Милано|барокът в Милано]].<ref group="N">В зависимост от разглежданите текстове се намират определения като „Барок в Милано“, както и формулировката „Милански барок“. Използваният термин обаче не бива да ни кара да смятаме художествения сезон за второстепенен или за липса на художествена школа в града. Всъщност стилът започва от Милано и след това се разпространява равномерно в цяла [[Ломбардия]]: поради тази причина формулировката „Ломбардски барок“ се счита за по-правилна за характеризиране на местната художествена школа, като по този начин се говори за „Барок в Милано“</ref><ref>Marco Rossi, Disegno storico dell'arte lombarda, Milano, Vita e pensiero, 2005, p. 103.</ref> Заслужава да се отбележи и [[Неокласицизъм в Милано|миланският неокласически]] сезон, който е сред най-важните в Италия и Европа.<ref>Fernando Mazzocca, Alessandro Morandotti, Enrico Colle, ''Milano neoclassica'', Milano, Longanesi & C., 2001, с. 53; вж. и увода към книгата</ref><ref group="N">По този повод през 1809 г. Леополдо Чиконя, директор на Академията за изящно изкуство във Венеция, пише: „...Милано е толкова превъзходен по отношение на художници и продукция, че без извънредни средства никога няма да може да му бъде адекватен който и да е град в кралството", вж. предходната бел.</ref> Започва от края на управлението на [[Мария Терезия]] Австрийска и продължава през последвалите Наполеоново [[Кралство Италия (1805-1814)|Кралство Италия]] и [[Реставрация]]та: в този период Милано е главният герой на силен културен и икономически ренесанс, в който [[Неокласицизъм|неокласицизмът]] е художествен стил доминираща и най-голяма изява.[[Файл:20161207 Palazzo Castiglioni.jpg|thumb|[[Дворец „Кастильони“]] – важен пример за Либерти в Милано]] Също така важна за историята на изкуството е [[Либерти в Милано|Миланското либерти]], тоест изявата на [[Ар нуво]], който се разпространява в града между първите години на XX век и избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]]. В Милано стилът открива, благодарение на тясната връзка с необузданата индустриална буржоазия от онова време, плодородна почва за бързо развитие, което го вижда в диапазона на влиянията на френското флорално Ар нуво до немския Югендщил и [[Еклектизъм (изкуство)|еклектизъм]].<ref>Rossana Bossaglia, Valerio Terraioli, Il liberty a Milano, Milano, Skira editore, 2003, с. 12-14</ref> Милано е люлката на някои модерни художествени движения.<ref>{{Cite news|url=https://ricerca.repubblica.it/repubblica/archivio/repubblica/2010/05/15/il-museo-del-900-neon-soffitti.html|title=Neon e soffitti d'autore l'Arengario ritrovato per De Chirico e Picasso|access-date=30 август 2022}}</ref> През февруари 1910 г. художниците [[Умберто Бочони]], [[Карло Кара]], [[Джакомо Бала]], [[Джино Северини]] и [[Луиджи Русоло]] подписват „Манифест на художниците футуристи“ в Милано, а през април същата година „Технически манифест на футуристична живопис“'',''<ref>In'' Archivi del futurismo'' regesti raccolti e ordinati da {{Harv|Maria Drudi Gambillo e Teresa Fiori, Roma 1958|p. 63}}.</ref> които допринасят, заедно с други манифести'','' подписани в други италиански градове, за основаването на художественото движение на [[Футуризъм|Футуризма]]. Милано също дава началото на художественото движение [[Новеченто (художествено движение)|Новеченто]], което се ражда в града в края на 1922 г. благодарение на [[Марио Сирони]], [[Акиле Фуни]], [[Леонардо Дудревил]], [[Анселмо Бучи]], [[Джан Емилио Малерба]], [[Пиетро Марусиг]] и [[Убалдо Опи]].<ref>Bucarelli, Palma, ''[[NOVECENTO]]'', in Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934.</ref> === Литература === {{Основна|Миланска литература}} [[Файл:Cesare Beccaria.jpg|ляво|мини|209x209пкс|Чезаре Бекария на портрет от [[Елизео Сала]] (сл. 1864)]] В края на 18. век и през целия 19. век Милано е важен център за интелектуални дискусии и литературно творчество. [[Просвещение]]то намира тук благодатна почва. [[Чезаре Бекария|Чезаре]], маркиз на Бекария, с неговото прочуто есе „За престъпленията и за наказанията“ (''Dei delitti e delle pene'') от 1764 г. и граф [[Пиетро Вери]] с периодичното му издание „Кафене“ (''Il Caffè''), успяват да окажат значително влияние върху новата култура на средната класа благодарение и на непредубедената австрийска администрация. [[Файл:Ugo Foscolo.jpg|мини|217x217пкс|Уго Фосколо на портрет от [[Франсоа-Ксавие Фабр]] (1813).]] През първите години на XIX век идеалите на [[Романтизъм|романтичното]] движение оказват влияние върху културния живот на града и неговите големи писатели обсъждат първенството на класическата спрямо романтичната поезия. [[Джузепе Парини]] и [[Уго Фосколо]] публикуват най-важните си произведения и са възхитени от по-младите поети като майстори на етиката, както и на литературното майсторство. Поемата на Фосколо „За гробовете“ (''Dei sepolcri'') е вдъхновена от [[Наполеонов кодекс|наполеоновия]] закон, който, против волята на много от жителите му, е разширен в града. [[Файл:Francesco Hayez - Ritratto di Alessandro Manzoni.jpg|ляво|мини|230x230пкс|Алесандро Манцони на картина от [[Франческо Айец]] (1841)]]През третото десетилетие на XIX век [[Алесандро Манцони]] пише своя роман „Годениците“ (''I Promessi Sposi''), считан за манифест на италианския романтизъм, чийто център е Милано. В същия период [[Карло Порта]], прочут като най-известният местен народен поет, пише своите стихове на [[ломбардски език]]. Периодичното издание „Кончилиаторе“ (''Il Conciliatore)'' публикува статии от [[Силвио Пелико]], [[Джовани Беркет]], [[Лудовико ди Бреме]], които са едновременно романтици в поезията и патриоти в политиката. След [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] през 1861 г. Милано запазва своята централна позиция в културните дебати. Тук са приемани и обсъждани нови идеи и движения от други страни на Европа: така [[Реализъм (пояснение)|Реализмът]] и [[Натурализъм (литература)|Натурализмът]] дават началото на предвоенното италианско движение на [[Веризъм (музика)|Веризма]] в [[Южна Италия]], неговият най-велик романист верист [[Джовани Верга]] се формира в [[Сицилия]], но пише най-важните си книги в Милано. === Театър и опера === {{Основна|Театри в Милано}} В Милано има много театри (към 27 август 2023 г. на уеб сайта www.teatro.it са изредени 271<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.teatro.it/teatri/?city=Milano&order_by=alpha|заглавие=teatri a milano|достъп_дата=31 август 2022}}</ref>) и всяка година се изнасят множество представления. Градът приветства театрални фигури от международно ниво като режисьорът [[Джорджо Щрелер]] (на когото е кръстен Театър „Щрелер“ и най-голямата зала на Малък милански театър), актьорът и драматург [[Дарио Фо]], [[Нобелова награда за литература|нобелов лауреат за литература]] за 1997 г., и режисьорът и драматург [[Кармело Бене]]. [[Файл:TeatroArcimboldi.jpg|ляво|мини|Интериорът на Театър „Арчимболди“|235x235пкс]] Миланските театри са разпръснати из целия град. [[Брера (Милано)|Брера]], нощният квартал par excellence, е домакин на три театъра, а други зали могат да бъдат намерени покрай оживени булеварди или скрити алеи, добре познати площади и децентрализирани улици. Сред драматичните театри са [[Малък театър на Милано|Малкият театър на Милано]] (''Piccolo Teatro di Milano''), основан веднага след войната от [[Паоло Граси]] и [[Джорджо Щрелер]], е най-старият автономен италиански театър.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.piccoloteatro.org/it/pages/storia-del-piccolo-teatro|заглавие=Storia del Piccolo Teatro|достъп_дата=30 август 2022}}</ref> Други важни театри са [[Театър „Франко Паренти“]], основан от [[Франко Паренти]], [[Театър „Каркано“]], режисиран дълги години от [[Габриеле Лавия]], и [[Театър „Елфо Пучини“]], който лансира актьора [[Габриеле Салваторес]]. Комедийните театри са [[Театър „Манцони“ (Манцони)|Театър „Манцони“]], Нов театър (''Teatro Nuovo'') и Театър „Сан Бабила“. [[Файл:Veduta_di_tre_quarti_della_facciata_del_Teatro_alla_Scala,_Milano.jpg|alt=Известната опера „Ла Скала“|мини|253x253пкс|Известната опера „Ла Скала“]] Операта в Милано е Театър „[[Ла Скала]]“, който е един от най-известните оперни театри в света и който е известен като „храм на [[опера]]та". Той носи името си от църквата „Санта Мария ала Скала“, по-късно е разрушена, която на свой ред получава името си от своя основателка [[Беатриче Реджина дела Скала]] от [[Верона|веронската]] династия [[Скалиджери]]/Дела Скала. Другата зала, подходяща за опера, е новият [[Театър „Арчимболди“]], който носи името си от [[Бикока дели Арчимболди]] – благородническа вила, построена през втората половина на XV век като провинциален дом на [[Арчимболди (род)|сем. Арчимболди]]. Специално внимание заслужава и присъствието на престижни [[кабаре]]тни клубове като Дзелиг (''Zelig''), който впоследствие дава живот на успешното италианско едноименно телевизионно шоу. Друго забележително място е Дерби (''Derby''), активно между 60-те и 70-те години на XX век, станало известно с многобройните дебютиращи артисти, които след което стават популярни лица в света на италианските музика, развлечения и кино.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comedycentral.it/tv/derby/derby_story.asp|заглавие=Derby Club|архив_уеб_адрес=https://archive.is/20070619043256/http://www.comedycentral.it/tv/derby/derby_story.asp|архив_дата=19 юни 2007}}</ref> === Кино === От 1996 г. се организира [[Милански филмов фестивал|Миланският филмов фестивал]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.milanofilmfestival.it/eng/based/|заглавие=Storia - Dal sito ufficiale della manifestazione|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100529001237/http://www.milanofilmfestival.it/eng/based/|архив_дата=29 май 2010}}</ref> с участието на международни [[Игрален филм|игрални]] и [[Късометражен филм|късометражни филми]]. Той се провежда през септември в различни зали и открити пространства на града. Освен това през май 2000 г. стартира MIFF – Международният филмов фестивал в Милано, посветен на независимото международно кино. Победителите в наградите на MIFF се награждават с „Кон на Леонардо“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aftersix.it/2009/05/04/miff-milano-international-film-festival-and-the-winner-is/|заглавие=MIFF – Milano International Film Festival – And the winner is|достъп_дата=29 август 2011}}</ref> Около май в Милано се провежда и MIX Milano Festival – международен [[ЛГБТ]] кино фестивал.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cinemagaylesbico.com/2011/info/storia|заглавие=25 anni di successi, verso nuovi entusiasmanti Mix|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171010212109/http://www.cinemagaylesbico.com/2011/info/storia|архив_дата=10 октомври 2017}}</ref><br>През пролетта Милано е домакин и на [[Фестивал на африканското, азиатското и латиноамериканското кино в Милано|Фестивала на африканското, азиатското и латиноамериканското кино в Милано]]. Други фестивали включват този, организиран от Италианската кинотека в Милано с име „Италианското кино, видяно от Милано“ (''Il cinema italiano visto da Milano''), изцяло фокусиран върху италианското кино и младите изгряващи национални автори. Фестивалът традиционно се провежда през февруари в Спацио „Обердан“ и в новия Интерактивен музей на киното (MIC).<ref>Le pellicole amarcord che raccontano Milano, [https://www.ilgiornale.it/news/pellicole-amarcord-che-raccontano-milano.html онлайн] на ilgiornale.it. <small>URL посетен на 21 юни 2018 г</small>.</ref> В Милано през 2011 г. са заснети изцяло или частично 113 филма, през 2012 г. – 130, през 2013 г. – 180, през 2014 г. – 210 и през 2015 г. – 230 филма.<ref>Milano, cresce il mercato dell’audiovisivo, [https://milano.corriere.it/foto-gallery/cronaca/15_dicembre_30/milano-cresce-mercato-dell-audiovisivo-b12dbb24-af19-11e5-8a3c-8d66a63abc42.shtml онлайн] на milano.corriere.it. <small>URL посетен на 2 януари 2016 г</small>.</ref> === Музика === {{Основна|Миланска песен}} Миланската оперна традиция, внесена от [[Венеция]], започва в испанския двор по времето на [[Салон „Маргарита“ (Милано)|Салон „Маргарита“]], наречен така в чест на [[Маргарита Хабсбург-Австрийска]] и функциониращ от 1598 до 1708 г. Салонът е първата среда, посветена на операта в Милано. Издигнат като скромна структура във втория двор на Херцогския дворец (днешен [[Кралски дворец в Милано|Кралски дворец]]) в края на 16 век, салонът има голямо историческо и културно значение, понеже е първият постоянен градски театър, но преди всичко чрез него страстта към операта се разпространява из целия град. Впоследствие той е заменен от [[Кралски херцогски театър (Милано)|Кралския херцогски театър]] (''Regio Ducal Teatro''), основен театър на Милано от 1717 до 1776 г., последван от Театър „[[Ла Скала]]“:<ref>Milano, dal Teatro Ducale alla Scala, [https://www.baroque.it/arte-barocca/musica-barocca/milano-dal-teatro-ducale-alla-scala.html онлайн] на baroque.it. <small>URL посетен на 30 август 2022 г</small>.</ref> това поставя Милано на върха на световната музикална сцена. Милано е дом на няколко симфонични оркестра, включително [[Филхармония на Скала|Филхармонията на Скала]], [[Симфоничен оркестър „Джузепе Верди“ (Милано)|Симфоничният оркестър „Джузепе Верди“]], който свири в [[Аудиториум на Милано|Аудиториума на Милано]], и [[Оркестър „И Помериджи Музикали“]], базиран в [[Театър „Дал Верме“]]. Градът също така е седалище на известната музикална консерватория „Джузепе Верди“. През цялата история Милано е основен център за музикална композиция: множество известни композитори и музиканти като [[Джозепе Каимо]], [[Симон Бойло]], [[Осте да Реджо]], [[Джузепе Верди]], [[Джулио Гати-Касаца]], [[Паоло Керичи]] и Алис Едун, живели и работили в Милано. Той е и родното място на много съвременни ансамбли и групи, включително Камалеонти, Камерата Медиоланенсе, Ли Спиони, Dynamis Ensemble, [[Елио е ле Сторие Тезе]], Кризма, [[Премиата Форнерия Маркони]], Квартет „Четра“, Сторми Сикс и [[Ле Вибрациони]]. [[Файл:Giovanni D'Anzi.jpg|thumb|Джовани Д'Анци, автор на известната песен ''O mia bela Madunina''|ляво|146x146px]] През 2007 г. се провежда първото издание на ''Milano Jazzin' Festival (MJF)'' – лятно музикално събитие, посветено на джаз музиката, с концерти на изпълнители с международна слава, продължавайки традицията, която от 60-те и 70-те години насам е свидетел на раждането и след това затварянето на клубове като Jazz Power и Terminus. Събитието се провежда на [[Градска арена (Милано)|Градската арена]] и е придружено от други обществени събития главно в района на [[Парк „Семпионе“]]. Заслужава да се отбележи [[Миланска песен|миланската песен]], която е популярната музика с произход от Милано, изпълнявана на милански диалект. Според най-авторитетните историци на музиката популярната миланска песен може да бъде екстраполирана, за да се разграничи от ломбардската едва през 20 век, съвпадайки с първите песни на плодовитата двойка автори [[Алфредо Браки]] и [[Джовани Д’Анци]].<ref>Paolo Ruggeri, ''La Canzone Italiana'', Fabbri, 1994, Vol.III, pag.49-60</ref> През 20. век авторите, които използват миланския диалект, за да пишат своите песни, са [[Енцо Яначи]], [[Джорджо Габер]], [[Нани Звампа]] и [[Дарио Фо]], носител на Нобелова награда за литература през 1997 г.<ref>[https://sites.google.com/site/lombardofonia/home Antologia lombarda] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160630102556/https://sites.google.com/site/lombardofonia/home |date=2016-06-30 }}, на sites.google.com. <small>URL посетен на 30 август 2022 г</small></ref> === Мода и дизайн === {{Основна|Модата в Милано}} [[Файл:Galleria Vittorio Emanuele II 2382.jpg|thumb|Галерия „Виктор Емануил II“|310x310пкс]] Милано е широко смятан за световна столица в [[Индустриален дизайн|индустриалния дизайн]], [[Мода|модата]] и [[Архитектура|архитектурата]].<ref>Knox, Paul L. (2010). ''Cities and design''. London: Routledge. pp. 228–235. </ref> През 50-те и 60-те години на 20. век, като основен индустриален център на Италия и един от най-динамичните градове в Европа, Милано се превръща в световна столица на дизайна и архитектурата. Има такава революционна промяна, че модният износ на Милано възлиза на 726 млн. щатски долара през 1952 г., а до 1955 г. тази цифра нараства до 72,5 млрд. щатски долара.<ref>Merlo, Elisabetta; Polese, Francesca. "Cambridge Journals Online – Business History Review – Abstract – Turning Fashion into Business: [http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract?fromPage=online&aid=8329251 The Emergence of Milan as an International Fashion Hub]". ''cambridge.org''. '''80''' (3): 415–447. doi:10.1017/S0007680500035856. S2CID 156857344. <small>Посетен на 1 септември 2022 г. [https://web.archive.org/web/20160714121432/http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract?fromPage=online&aid=8329251 Архивиран] от оригинала на 14 юли 2016 г.</small></ref> Построени са модерни небостъргачи като Кула „Пирели“ и Торе Веласка, а в града се събират художници като [[Бруно Мунари]], [[Лучо Фонтана]], [[Енрико Кастелани]] и [[Пиеро Манцони]].<ref>"Frieze Magazine | Archive | Milan and Turin". Frieze.com. <small>Посетен на 3 януари 2010 г. [https://web.archive.org/web/20071112121758/http://www.frieze.com/issue/article/milan_turin/ Архивиран] от оригинала на 12 ноември 2007 г.</small> </ref> Днес Милано е все още особено известен със своята индустрия за висококачествени мебели и интериорен дизайн. Градът е дом на Миланския панаир – най-голямото постоянно търговско изложение в Европа и на Международния мебелен салон<ref>"Salone Internazionale del Mobile official website". <small>Посетен на 15 април 2013 г. [https://web.archive.org/web/20130410191218/http://cosmit.it/en/salone_internazionale_del_mobile Архивиран] от оригинала на 10 април 2013 г.</small> </ref> – един от най-престижните международни панаири за мебели и дизайн. Милано също се смята за една от световните столици на модата заедно с [[Ню Йорк]], [[Париж]] и [[Лондон]].<ref>"[https://languagemonitor.com/global-english/new-york-takes-top-global-fashion-capital-title-from-london-edging-past-paris/ New York Takes Top Global Fashion Capital Title from London, edging past Paris]". Languagemonitor.com. 3 February 2015. <small>Посетен на 1 септември 2022 г. [https://web.archive.org/web/20170521223339/http://www.languagemonitor.com/global-english/new-york-takes-top-global-fashion-capital-title-from-london-edging-past-paris/ Архивиран] от оригинала на 21 май 2017 г.</small> </ref> Той е синоним на италианската prêt-à-porter индустрия,<ref>Bye, Elizabeth (2010). ''Fashion design'' (English ed.). Oxford: Berg. pp. 136–137.</ref> тъй като много от най-известните италиански модни марки като [[Валентино]], [[Гучи]], [[Версаче]], [[Прада]], [[Армани]] и [[Долче & Габана]] имат седалище в града. Множество международни модни марки също имат магазини в Милано. Освен това два пъти годишно градът е домакин на [[Седмица на модата (Милано)|Миланската седмица на модата]] – едно от най-важните събития в международната модна система.<ref>"Milan Fashion Week – Home of the best". ''Mojeh Magazine''. <small>Посетен на 15 април 2013 г. [https://web.archive.org/web/20130315153110/http://mojeh.com/milan-fashion-week Архивиран] от оригинала на 15 март 2013 г.</small> </ref> Главният престижен моден квартал на Милано – Куадрилатерато дела мода, е дом на най-престижните търговски улици на града (ул. „Монте Наполеоне“, ул. „Дела Спига“, ул. „Сант Андреа“, ул. „Манцони“ и бул. „Венеция“), в допълнение към [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] – един от най-старите търговски центрове в света.<ref>Klaffke, Pamela (2003). ''[[iarchive:spree00pame/page/46|Spree : a cultural history of shopping]]''. Vancouver, B.C.: Arsenal Pulp Press. p. 46.</ref> === Гастрономия === {{Основна|Миланска кухня}} Много разнообразна поради приноса на заобикалящата я провинция, традициите на заобикалящия я район и различните чуждестранни доминации през вековете, миланската кухня днес запазва някои традиционни ястия, понякога „преразгледани“, за да се намали калоричността им, който навремето е доста висока. Характерно е продължителното готвене на слаб огън.<ref>Milano a tavola, Milano, Libreria Milanese, 2002</ref> Обилното използване на масло, сметана и [[маскарпоне]] в миланската кухня не се харесва на [[Уго Фосколо]], който иронично преименува Милано на „Панерополи“, от pànera, „крем, сметана“ на [[Милански диалект|милански]].<ref>''[https://books.google.it/books?id=hFsuAAAAIAAJ&q=paneropoli Otto/novecento]'', Volume 5, Unione stampa periodica italiana, 1981. <small>URL посетен на 18 юни 2010 г</small>.</ref> * [[Ризото по милански]] (''Risotto alla milanese'') – [[Италианска кухня|първо ястие]], най-известното ястие от [[Миланска кухня|миланската кухня]], ризото с [[шафран]] в многобройните му вариации ([[Джани Брера]] разказва за готвачка, способна да приготви 24 различни вида<ref>Gianni Brera, ''La pacciada'', Mondadori, 1973, с. 126-130.</ref>). * [[Минестроне по милански|Минестрòне по милански]] (''minestrone alla milanese'') – първо ястие, вариант на [[минестроне]], с картофи, целина, боб, зелен фасул, моркови, зеле, праз, тиквички и домати. * [[Бузека|Бузèка]] (''busecca'') или Шкембе по милански (''trippa alla milanese'') – зимно второ ястие, чорба с [[шкембе]], боб, доматен сос, моркови и целина * [[Касьола]] (''Cassœula'') – зимно второ ястие със зеле и свинско * [[Котлет по милански]] (''cotoletta alla milanese'') – второ ястие, шницел от парче телешко филе с кост * Смесен омлет по милански (''fritto misto alla milanese'') – самостоятелно ястие, пържени телешки карантии * [[Мондегили|Мондегѝли]] (''mondeghili'') – второ ястие, говежди кюфтета * [[Особуко]] (''ossobuco'') – второ ястие, парче говеждо, приготвяно по различни начини (придружава се от Ризото по милански) * Рустин негаа (''rustin negàa'') – второ ястие, с телешки възелчета набрашнени и запечени в масло и бекон, след това смесени с бяло вино и варени в бульон на слаб огън * [[Аспик]] (''aspic'') – лятно предястие, отт най-разнообразни съставки (парчета месо, плодове, зеленчуци, мариновани зеленчуци, сушени меса, риба, млечни продукти), но в [[желатин]] * Барбаджàда (''barbajada'') – напитка на мода от първата половина на 19 век от шоколад, кафе, прясно мляко и захар * [[Салата от нервети]] (''insalata di nervetti'') – предястие от телешки хрущяли * [[Милански салам]] (''salame Milano'') – вид салам на базата на свинско, телешко, черен пипер и различни подправки, с характерна фина зърнеста структура * Микèта (''michetta'') – традиционен местен хляб, често използван за сандвичи * [[Коледа в Италия|Панетòне]] (''panatton'' на милански, ''panettone'' на итал.) – традиционен Коледен козунак със стафиди, ядки и захаросани плодове, популярен в Италия * Карзèнца (''Carsenza'') – новогодишен сладкиш от ябълки, грозде, захар и масло * [[Шарлоти по милански]] (''Charlotte alla milanese'') – торта от ябълкови резени, приготвени в бяло вино, захар и лимонова кора, към които се добавят стафиди и захаросани плодове: това тесто се поставя в подплата от стар хляб в характерна форма и се пече в фурна, и накрая се поръсва с ром * Великденска гълъбица (''Colomba pasquale'') – Великденски козунак, измислен в Милано през 1930-те г., популярен в Италия * Пан дей морти (''Pan dei morti'') – сладкиш за Задушница (2 ноември), включва белтъци, натрошени бисквити, какао, сушени плодове и/или захаросани плодове и подправки * Пан мейно (''Pan meino'') – малка сладка [[фокача]], овкусена с [[Бъз|бъзови]] цветчета * Венециана (''Veneziana'') – десерт от квасено тесто, покрит със захарни зрънца и/или бадемова глазура. Голямата версия се приготвя особено по време на коледния период, подобно на Панетоне, докато единичната порция се консумира на закуска. * Известните милански сирена са [[горгондзола]] (от едноименното [[Горгондзола (Италия)|село]] наблизо), [[маскарпоне]], използвано в сладкарството, таледжо и куартироло. <gallery> Файл:Minestrone 1.jpg|Минестроне по милански Файл:Trippa alla milanese.JPG|Бузека Файл:Cassoeula.jpg|Касьола Файл:Cotoletta alla milanese in milano.jpg|Котлет по милански Файл:Mondeghili traditional shape.jpg|Мондегили Файл:Ossobuco con risotto alla milanese.jpg|Особуко с ризото по милански Файл:Aspic con prosciutto e uova.jpg|Аспик Файл:Barbajada.jpg|Барбаджада Файл:Nervitt 02.jpg|Салата от нервети Файл:Michetta (pane)1.JPG|Микета Файл:Panettone - Nicolettone 2017 - IMG 7092 (31752504105).jpg|Панетоне Файл:Colomba pasquale, edizione 2013 - ND0 4662 (8564331585).jpg|Велиденска гълъбица Файл:Pan dei morti.jpg|Пан дей морти Файл:Meino.jpg|Пан мейно Файл:Veneziana.jpg|Венециана </gallery> Древната гостилница „Багуто“ (''Antica Trattoria Bagutto'') в миланския квартал „Понте Ламбро“ е най-старият ресторант в Италия и вторият в Европа след Stiftskeller St. Peter в [[Залцбург]].<ref>''Scheda sull'Antica trattoria del Bagutto'', на localistorici.it. <small>URL посетен на 29 ноември 2020 г ([https://archive.today/20130430180217/http://www.localistorici.it/it/Schede/view/tipo/locali-storici/categorie/per-anno-di-fondazione_1200-1299/slug/antica-trattoria-bagutto архив] на оригинала от 30 април 2013 г.)</small> на сайта на културна асоциация "Locali storici d'Italia".</ref> Отворена е преди 1284 г. Към 1 януари 2023 г. в Милано има 125 [[Мишлен (кулинарен справочник)|Мишлен]] ресторанта, сред които петнадесет с 1 звезда, четири с 2 звезди и един с 3 звезди („Енрико Бартолини“ към Mudec).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://guide.michelin.com/en/it/lombardia/milano/restaurants|заглавие=Milan Restaurants|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref> Много исторически ресторанти и барове са разположени в кварталите [[Брера (Милано)|Брера]] и [[Навили (Милано)|Навили]]. Едно от най-старите оцелели кафенета в града – Кафене „Кофа“ (''Caffè Cova'') е открито през 1817 г.<ref>"Cova Pasticceria Confetteria – dal 1817". Pasticceriacova.com. <small>Посетен на 22 януари 2010 г. [https://web.archive.org/web/20100326120531/http://www.pasticceriacova.com/storia/history.html Архивиран] от оригинала на 26 март 2010 г.</small> </ref> Общо в Милано към 2014 г. има 15 кафенета, барове и ресторанти, регистрирани сред историческите места на Италия, непрекъснато работещи поне от 70 години.<ref>"Historic places of Lombardy". Associazione Locali Storici d’Italia. <small>Посетен на 17 септ. 2014 г. [https://archive.today/20140914190000/http://www.localistorici.it/it/Schede/list/tipo/locali-storici/categorie/per-regione_lombardia/page/2 Архивиран] от оригинала на 14 септ. 2014 г.</small> </ref> === Събития === [[Файл:Portello Fieramilanocity Timpano.jpg|мини|231x231пкс|Изглед към предната част на тимпана на Фиерамиланосити от алея „Ренато Сера“]] [[Файл:FieraRhoMilano1.jpg|ляво|мини|227x227пкс|Детайл от Фиерамилано ]] От 1920 г. се провежда Миланският панаир (''Fiera di Milano''), считан за един от най-модерните и важни изложбени събития в Европа. Той се състои от два изложбени центъра: Фиерамилано (''Fieramilano'') от 38 хил. m² в район на границата между общините [[Ро (Ломбардия)|Ро]] и [[Перо (Италия)|Перо]], построен по дизайн на [[Масимилиано Фуксас]] и един от най-големите изложбени центрове в света,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fieramilano.it/spazi/spazi-fieramilano.html|заглавие=Il quartiere espositivo fieramilano|достъп_дата=30 август 2022}}</ref> и Фиерамиланосити (''Fieramilanocity'') от 43 хил. m²<ref group="N">С пускането на Fieramilano Фондация „Фиера Милано“ намалява историческото присъствие на панаира в града, давайки на CityLife две трети от миланския изложбен център, равен на 255 000 кв.м, с международен конкурс, който довежда до реализацията на важен проект на градското преустройство.</ref> в квартал Портело на община Милано, с павильони по дизайн на [[Марио Белини]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fondazionefieramilano.it/it/fiere-e-congressi/fieramilano-city.html|заглавие=FIERAMILANOCITY|достъп_дата=30 август 2022}}</ref> [[Файл:Expo2015Milano-Cardo.JPG|мини|231x231пкс|Експо 2015]] От 1 май до 31 октомври 2015 г. в Милано се провежда универсалното изложение [[Експо 2015]] на тема „Изхранване на планетата, енергия за живот“. Цели да включи всичко, свързано с храненето, от образование за храната през сериозната липса на храна, която засяга много части на света, до проблемите, свързани с [[Генетично модифициран организъм|ГМО]].<ref>Expo Milano 2015 | Nutrire il Pianeta, Energia per la Vita!, на expo2015.org. <small>URL посетен на 16 февруари 2018 г</small> <small>([https://web.archive.org/web/20140503132103/http://www.expo2015.org/it/cos-e/il-tema архив] на оригинала от 3 май 2014 г)</small>.</ref> В изданието участват 137 страни и то се радва на 22,2 млн. посетители. Още през 1906 г. в града се провежда Международното изложение, известно още като Международно изложение „Семпионе“. Избраната тема е тази за транспорта, за да отпразнува тунелът [[Симплон (тунел)|Симплон]], открит през февруари 1905 г., от който изложението черпи името и вдъхновението си. На 24 юни 2019 г. в централата на [[Международен олимпийски комитет|Международния олимпийски комитет]] в [[Лозана]], Швейцария, Милано е обявен за победител в конкурса за място за провеждане на [[XXV Зимни олимпийски игри]] от 6 до 22 февруари 2026 г., което споделя с [[Кортина д'Ампецо]] и други ломбардски градове. Това е четвъртото издание на Олимпийските игри в Италия (третото от зимните) след [[Зимни олимпийски игри 1956|Кортина д'Ампецо 1956]], [[Летни олимпийски игри 1960|Рим 1960]] и [[Зимни олимпийски игри 2006|Торино 2006]]. Други важни събития, организирани в Милано, са [[Международени мебелен салон (Милано)|Международният мебелен салон]] (''Salone Internazionale del Mobile'') – най-важният панаир и място за срещи в световен мащаб за оператори в сектора на обзавеждането на дома, Салон „Фуори“ (''Fuori Salone''), провеждан едновременно с Мебелния салон и двата дефинират Миланската седмица на дизайна, [[Седмица на модата (Милано)|Миланската седмица на модата]], Международната туристическа борса (''Borsa internazionale del turismo''), Micam – най-важният панаир в света за заетите в обувния сектор, EICMA или ''Milan Motorcycle Show'' (Изложение за велосипеди и мотоциклети) – най-важното световно изложение за мотори на две колела, ''Bookcity'' – културна инициатива на Община Милано, посветена на книгите и литературата, и Панаирът на занаятите (''Artigiano in Fiera''), посветен на международното занаятчийство. В първите десет дни на юни се провежда Празникът на Навильо (''Festa del Naviglio''). Той възниква около каналите [[Навили (Милано)|Навили]] на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладкиши. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Той предлага музика на живо и завършва с парад. == Демографска география == === Урбанистика === {{Основна|Урбанистика на Милано}} [[Файл:Veduta delle tre torri del quartiere Citylife a Milano.jpg|мини|234x234пкс|Проект CityLife – гледка към трите кули]] Градското планиране на Милано произхожда от съществените промени в историческото градско планиране, решено от първия общински общ план на града, одобрен през 1884 г. и известен като План на Беруто, с който градският център е центриран на [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]], създавайки още един околовръстен път, сега известен като Външен околовръстен път. По този повод италианският инженер и архитект [[Чезаре Баруто]] казва: „Планът на нашия град много прилича на разрез на дърво: разширенията и концентричните слоеве могат да се видят много добре: това е много рационално растение, което има пример в природата“.<ref>Giuseppe De Finetti, Giovanni Cislaghi, Mara De Benedetti e Piergiorgio Marabelli, Milano: costruzione di una città, Hoepli, 2002</ref> [[Файл:Milan skyline with Unicredit Tower and Bosco Verticale.jpg|мини|Изглед към Проект „Порта Нуова“|238x238пкс|ляво]] От първото десетилетие на 2000-те г. градът е в процес на дълбоко обновление от архитектурна и градоустройствена гледна точка, с реализацията на множество проекти, целящи от една страна да преустроят цели райони и големи квартали (като проектът Бикока), а от друга да проектира своя имидж в Европа и по света (Фиерамилано, Проект [[Citylife (Милано)|CityLife]] и Проект [[Порта Нуова (проект в Милано)|Порта Нуова]]) благодарение и на важни международни конкурси, в които участват архитекти като [[Ренцо Пиано]], [[Норман Фостър]], [[Сезар Пели]], [[Масимилиано Фуксас]], [[Арата Исодзаки]], [[Даниел Либескинд]], [[Заха Хадид]] и [[Яу Мин Пей]]. През 2012 г. е завършена Кулата на Уникредит, която е построена като част от проекта Порта Нуова в рамките на Бизнес центъра на Милано. Със своите 231 м на върха тя е най-високият небостъргач в Италия.<ref>Milano, città dei grattacieli: ecco le torri da record del capoluogo lombardo, su mobile.ilsole24ore.com. <small>URL посетен на 25 юни 2018 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20180226092057/http://mobile.ilsole24ore.com/solemobile/main/art/casa/2017-11-21/milano-citta-grattacieli-ecco-torri-record-capoluogo-lombardo-184451.shtml?uuid=AEZUWsFD архивиран] от оригинала на 26 февруари 2018 г.)</small>.</ref> <gallery class="center" caption="Милано през вековете"> Файл:FORMA URBIS DI MEDIOLANUM.svg|alt=|Древният римски Милано ([[Mediolanum|''Mediolanum'']]) насложен на модерния Милано. По-светлият правоъгълник в центъра, леко вдясно, представлява днешната [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]], докато днешният [[Замък на Сфорците]] се намира в горния ляв ъгъл, точно извън трасето на римските стени на Милано. Файл:TopografiaMilano1158.png|alt=|Милано по времето на [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] Файл:Milano1573.jpg|alt=|Милано през 1573 г. по време на управлението на [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] Файл:Milano - Piano Beruto (bozza).jpg|alt=|[[План Беруто|План „Беруто]]“ – първият регулаторен план на Милано (1884), който предвижда урбанистичното развитие на града (обозначен в червено) отвъд [[Кръг на Навили|Кръга на Навили]] и [[Испански стени на Милано|Испанските стени]]. </gallery> === Историческо деление на Милано === {{Основна|Сестиери на Милано|Контради на Милано}} В древни времена Милано е разделен на шест [[Сестиери на Милано|сестиера]] и на тридесет [[Контради на Милано|контради]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanocittastato.it/evergreen/forse-non-sapevi-che/le-30-contrade-di-milano/|заглавие=Le 30 CONTRADE di Milano|достъп_дата=31 август 2022}}</ref> – подразделения, датиращи поне от [[Средновековие]]то, които изчезват през 1889 г. с първия регулаторен план на Милано – [[План Беруто|План „Беруто“]]. Те се простират до границите на съвременния [[Исторически център (Милано)|Исторически център]], който е ограничен от [[Кръг на Навили|Кръга на Навили]] или по-скоро от трасето на [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]], на които кръгът първоначално представлява защитен ров с вода. Сестиерите носят името си от [[Порти и вторични порти на Милано|главните порти]], които се отварят на градските стени, издигнати през Средновековието. След това всеки сестиер е разделен на пет контради. И сестиерите, и контрадите на Милано имат свои гербове. Знамената на сестиерите, на които е показан съответният герб, са носени по време на война от войските на [[Средновековна комуна|Комуна]] Милано заедно с [[гонфалон]]а на града.<ref>Alessandro Colombo, ''[http://www.milanocittadacque.it/immagini/presentazioni/F1_sestieri/i-sestieri-di-milano-comunale.pdf I trentasei stendardi di Milano comunale]'' (<abbr>PDF</abbr>), Milano, Famiglia Meneghina, 1935, с. 5</ref> <div style="text-align:center"> <gallery mode="packed"> Файл:Porta Comasina (Milano)-Stemma.svg|Герб на Сестиер „Порта Комазина“ Файл:Porta Nuova (Milano)-Stemma.svg|Герб на Сестиер „Порта Нуова“ Файл:Porta Orientale (Milano)-Stemma.svg|Герб на Сестиер „Порта Ориентале“ Файл:Porta Romana (Milano)-Stemma.svg|Герб на Сестиер „Порта Романа“ Файл:Porta Ticinese (Milano)-Stemma.svg|Герб на Сестиер „Порта Тичинезе“ Файл:Porta Vercellina (Milano)-Stemma.svg|Герб на Сестиер „Порта Верчелина“ </gallery> </div> === Селски местности и ферми === {{Основна|Ферми на Милано}} [[Файл:Milano - Quartiere Muggiano - Cascina Guascona.JPG|thumb|left|Ферма Гуаскона |234x234пкс]] Въпреки че [[Общински статут|общинският статут]] не предвижда местности с официален статут на подселища (на итал. ''frazione''), в Милано има малки [[Населено място|местности]], които запазват своите селски характеристики. Те са идентифицирани от [[Национален институт по статистика (Италия)|ISTAT]], според който общинската територия включва местностите Белджойозо (''Belgioioso''), Ферма „Маландра“ (''Cascina Malandra''), [[Киаравале Миланезе|Киаравале]] (''Chiaravalle''), Ферма „Киеза Роса“ (''Cascina Chiesa Rossa''), [[Фиджино]] (''Figino''), Ронкето деле Ране (''Ronchetto delle Rane''), Канталупа (''Cantalupa''), Ферма „Кашинета“ (''Cascina Cascinetta''), Ферма „Селванеско“ (''Cascina Selvanesco''), Ваяно Вале (''Vaiano Valle'') и Ферми „Гаскона“ и „Гаскончина“ (''Cascine Gascona и Gasconcina'').<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dawinci.istat.it/daWinci/jsp/MD/dawinciMD.jsp?a1=m0GG0c0I0&a2=mG0Y8048f8&n=1UH90T081B52S&v=1UH08207RH5000000|заглавие=Dettaglio località abitate|автор=ISTAT|достъп_дата=31 август 2022|архив_дата=2012-06-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120611110311/http://dawinci.istat.it/daWinci/jsp/MD/dawinciMD.jsp?a1=m0GG0c0I0&a2=mG0Y8048f8&n=1UH90T081B52S&v=1UH08207RH5000000}}</ref> [[Файл:AbbaziaChiaravalle.jpg|thumb|[[Абатство Киаравале]], което се намира в бившата автономна община Киаравале (или Киаравале Миланезе), присъединена към Милано през 1923 г.|225x225пкс]] Към 2010 г. в Милано са оцелели 100 ферми,<ref>Giovanna Maria Fagnani, ''Sei cascine da salvare'', Corriere della Sera, 14 ottobre 2010</ref> 59 от които са част от общинска държавна собственост, като напр. Ферма „Торкиера“ (''Cascina Torchiera''), Ферма „Линтерно“ (''Cascina Linterno''), Ферма „Калдера“ (''Cascina Caldera'') и Ферма „Монтеробио“ (''Cascina Monterobbio''). Другите собственици са Голямата болница на Милано (''Ospedale Maggiore''), Aler (бивш Istituto Autonomo Case Popolari), [[Архиепископия на Милано|курията]] или големи недвижими собственици. 18 са в руини, а другите намират приложение като библиотеки, зони за отдих, приемни центрове (за възрастни, за хора с увреждания или за наркозависими) или жилищни центрове. 13 ферми в сърцето на градската зона все още се управляват от наематели, според обичая на Милано, като действащи земеделски предприятия. Сред тях са Ферма „Кампи“ (''Cascina Campi'') в квартал [[Трено]], Ферма „Парадизо“ (''Cascina Paradiso'') в квартал [[Муджано]] (коне и фураж), Ферма „Гаджоли“ (''Cascina Gaggioli'') на ул. Селванеско, Мелницата на мира (''Mulino della Pace'') в квартал [[Барона]], Ферма „Бативако ала Барона“ (''Battivacco alla Barona'') – ориз, Ферма „Базмето ала Барона“ (''Cascina Basmetto alla Barona'') – ориз, Ферма „Кампацо“ (''Cascina Campazzo'') – мляко и Ферма „Нозедо“ (''Cascina Nosedo'') – мляко и млечни продукти. Също така на юг от квартал Барона се намират фермите Сан Марко (''Cascina San Marco'') и Сан Маркето (''Cascina San Marchetto'') от 17 век. == Администрация == === Общинско управление === Първата форма на местно управление в Милано датира от римско време, когато през [[49 г. пр.н.е.]] древният [[Mediolanum|Медиоланум]] е издигнат от [[Юлий Цезар]], в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до статут на [[муниципиум]].<ref>''[https://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/schede/8000343/ Comune di Milano 1117-1329]'', на lombardiabeniculturali.it. <small>URL посетен на 29 август 2022 г.</small></ref> Създаването на съвременната Община Милано пък е през епохата на [[Средновековна комуна|комуните]] – през [[1117]] г., когато за първи път е засвидетелствана дейността на [[Списък на консулите на Милано|консулите на Милано]] и на [[подест]]; длъжността на подеста продължава да съществува и в периода на господството на [[Висконти]] и впоследствие на [[Сфорца]]. Подестът остава начело на общинската администрация на Милано до 1860 г., тоест до една година след анексирането на [[Ломбардия]] към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Сардинското кралство]] (1859 г.) – събитие, което предшества [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]] (1861 г.). Закон № 3702 от 23 октомври 1859 г. (Закон [[Урбано Ратаци|Ратаци]]) на правителството на Савоя разширява пиемонтското законодателство до Ломбардия, което по-късно става италианско. Начело на общинската администрация е поставен [[кмет]], тогава назначаван от Министерството на вътрешните работи по предложение на префекта.<ref name=":3">Breve storia dell'amministrazione comunale (1861–2011), на comune.cavacurta.lo.it. <small>URL посетен на 12 юли 2016 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20160911142720/http://www.comune.cavacurta.lo.it/c098016/zf/index.php/servizi-aggiuntivi/index/index/idtesto/24 архивиран] от оригинала на 11 септември 2016 г.)</small>.</ref> През 1889 г. настъпва важна промяна: Кралският указ № 5921 от 10 февруари („Консолидиран текст на общинския и провинциалния закон“) въвежда избора на кмет от Общинския съвет за [[Провинции на Италия|провинциалните]] столици и за градовете с повече от 10 хил. жители, включително Милано. От 1926 до 1945 г., по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] епоха, с обнародването на два от т. нар. фашистки закони (на итал. ''leggi fascistissime''), а именно Закон № 237 от 4 февруари 1926 г. („Създаване на Подест и Общински съвет в общини с население, непревишаващо 5000 жители“) и на Кралския законодателен указ № 1910 от 3 септември 1926 г. („Разширяване на заповедта на Подеста до всички общини на кралството“), демократичните органи на общините са премахнати и всички функции, изпълнявани преди това от Кмета, от Градския съвет и от Общинския съвет са прехвърлени на [[Подест (фашизъм)|подеста]], който се назначава от правителството с кралски указ. Подестът е подпомаган от Общински съвет (на итал. ''Consulta municipale''), който вместо това бива назначаван от Префекта.<ref name=":3" /> С Освобождението на Италия от фашизма (1945 г.), въз основа на Законодателен указ № 111 от 4 април 1944 г. („Преходни правила за управление на общините и провинциите“), се възстановява длъжността „кмет“, като временно се възлага назначаването му на Националния комитет за освобождение (CLN). Впоследствие, благодарение на Законодателния лейтенантски указ № 1 от 7 януари 1946 г. („Възстановяване на общинските администрации на избирателна основа“), кметът отново се избира от Общинския съвет (на итал. ''Consiglio comunale''): последният всъщност е възстановен със същата разпоредба заедно с Общинската комисия (на итал. ''Giunta comunale'').<ref name=":3" /> [[Файл:2143 - Milano - Piazza Mercanti - 20 May 2007 - Foto Giovanni Dall'Orto.jpg|мини|234x234пкс|Ново бролето на пл. „Мерканти“, известен днес като Палацо дела Раджоне – седалище на кметството на Милано от 1251 до 1786 г.]] [[Файл:Veduta di tre quarti del Palazzo Reale di Milano.jpg|ляво|мини|245x245пкс|Кралският дворец, известен преди като Старо бролето, седалище на кметството на Милано до 1251 г.]] Със Закон № 81 от 25 март 1993 г. („Пряк избор на кмета, президента на провинцията, Общинския съвет и Провинциалния съвет“) е въведен пряк избор на кмета от гражданите. В същото време с тази разпоредба се променя още един важен аспект от общинската администрация: назначаването на Общинската комисия. Преди това той е бил избиран от Общинския съвет, а от 25 март 1993 г. е пряко назначаван от Кмета.<ref name=":3" /> Относно продължителността на мандата, от 1859 г. до обнародването на законите от 1889 г. и 1896 г. кметът остава на поста си три години с възможност за подновяване. След утвърждаването на законодателните текстове от 1889 и 1896 г., по повод на които е постановено избирането му от Общинския съвет, мандатът на кмета е удължен на четири години. Подестът от фашисткия период, от друга страна, остава на поста си пет години с възможност за отстраняване от префекта или повторно потвърждаване след петте предварително установени години. От 1945 г. с повторното въвеждане на длъжността „кмет“ и избирането му от Общинския съвет се възстановява продължителността от четири години. През 1993 г. длъжността на кмета е потвърдена за четири години, а през 2000 г. със Законодателен указ № 267 от 18 август („Консолидиран закон за организацията на местните власти“) е удължен на пет години.<ref name=":3" /> [[Файл:Beppe Sala.jpg|ляво|мини|168x168px|Джузепе Сала – кмет на Милано от 2016 г.]] [[Файл:Milano, Palazzo Marino.jpg|мини|Дворец „Марино“ на пл. „Дела Скала“ – седалище на кметството от 1861 г.]] Законодателният орган на италианската община е Общинският съвет (''Consiglio Comunale''), който в градовете с над 1 млн. население се състои от 48 съветници,<ref group="N">Общинският съвет на Милано се състои от кмета и 48 съветници. Свиква се и се ръководи от Председателя на Общинския съвет и изпълнява функциите си 5 години; определя политико-административната насока на Общината и контролира нейното изпълнение. Съветът е призван да одобрява или отхвърля предложения, инициативи и проекти, представени от кмета, съвета или отделни съветници, или такива, за които има специфична компетентност: програми и проекти за благоустройство, установяване и нареждане на данъци, общи правила за ползване на стоки и услуги, бюджет и отчет. Той приема основните актове, предоставени от закона в неговата компетентност: устава на общината, правилника, общите критерии за организацията на службите и услугите. Той избира Бюрото, Съвета на поръчителите и Съвета на одиторите. Източник: [https://www.comune.milano.it/comune/palazzo-marino/il-consiglio-comunale-di-milano#navpageinside Comune di Milano: Il Consiglio Comunale], <small>посетен на 1 септември 2022 г.</small></ref> избирани на всеки пет години с пропорционална избирателна система едновременно с изборите за кмет. Председателката на Общинския съвет на Милано към 1 септември 2022 г. е Елена Бушеми (род. 1982 г.), представителка на [[Демократическа партия (Италия)|Демократическата партия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.milano.it/comune/palazzo-marino/presidente-del-consiglio|заглавие=Presidente del Consiglio|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref> Изпълнителният орган е Общинската комисия (''Giunta Comunale''),<ref group="N">Общинската комисия се състои от кмета, който го председателства, и от определен брой съветници в максималния законов състав, включително от определения от него заместник-кмет. Комисията си сътрудничи с кмета в управлението на общината и работи чрез колективни решения; сътрудничи на кмета при изпълнението на общите и политико-административните насоки на Съвета, като приема квалификационните актове в тази връзка, докладва ежегодно на Съвета за дейността си и извършва предложения и импулсни дейности за това. Източник: [https://www.comune.milano.it/comune/palazzo-marino/la-giunta#navpageinside Comune di Milano: La Giunta], <small>посетен на 1 септември 2022 г.</small></ref> съставена от 12 съветника, които се назначават и председателстват от пряко избран кмет. Към 1 октомври 2022 г. кмет на Милано е Джузепе Сала (род. 1958 г.), независим, начело на лявоцентристки съюз начело с Демократическата партия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.milano.it/comune/palazzo-marino#navpageinside|заглавие=Comune di Milano: Palazzo Marino|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref>[[Файл:4980MilanoTeatroGrassi.jpg|мини|Дворец „Карманьола“ (наричан Най-ново бролето), седалище на кметството на Милано от 1786 до 1861 г.]] Първото кметство на Милано е Старото [[бролето]] (''Broletto Vecchio'') – седалище на [[Средновековна комуна|комуната]] до 1251 г., впоследствие разширено и трансформирано в [[Кралски дворец в Милано|Кралски дворец]].<ref>''[http://www.storiadimilano.it/citta/Piazza_Duomo/palazzo_reale.htm Palazzo Reale dai Visconti agli Sforza]'', на storiadimilano.it. <small>URL посетен на 29 август 2022 г</small>.</ref> След това следва [[Палацо дела Раджоне (Милано)|Палацо дела Раджоне]] (наречен Ново бролето, ''Broletto Nuovo'') на пл. „Мерканти“ – кметство от 1251 до 1786 г.<ref>Il Palazzo della Ragione, на palazzodellaragionefotografia.it. <small>URL посетен на 18 април 2018 г.</small> г. <small>([https://web.archive.org/web/20180425162651/http://www.palazzodellaragionefotografia.it/il-palazzo архивиран] от оригинала на 25 април 2018 г.)</small>.</ref> По-късно седалище на кметство на Милано става [[Дворец „Карманьола“]] (наречен „Най-ново бролето“, ''Broletto Nuovissimo'') на ул. „Бролето“ – кметство от 1786 и 1861 г.,<ref>Alessandro Colombo, I trentasei stendardi di Milano comunale (<abbr>PDF</abbr>), Milano, Famiglia Meneghina, 1935, с. 49. [http://www.milanocittadacque.it/immagini/presentazioni/F1_sestieri/i-sestieri-di-milano-comunale.pdf онлайн], посетен на 29 август 2022 г.</ref> когато общинските служби са преместени в [[Дворец „Марино“]], където се намират и към 2022 г.[[Файл:078MilanoPalazzoStelline.JPG|мини|Палат „Стелине“ – седалище на италианското представителство на ЕК и офис на ЕП|ляво]] === Консулства === Към 2020 г. в Милано има 122 чуждестранни [[Консулство|консулства]] (вкл. и българско<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mfa.bg/embassies/italy2|заглавие=Италия, Милано, Генерално консулство на Република България|достъп_дата=29 август 2022}}</ref>), което го прави европейският град с най-много консулства и дори надминава [[Ню Йорк]] по брой консулства.<ref>[https://www.lombardiaspeciale.regione.lombardia.it/wps/portal/LS/Home/News/Dettaglio-News/2020/01-gennaio/milano-consolati/milano-consolati#:~:text=Con%20122%20sedi%20di%20rappresentanze%20diplomatiche%20consolari%2C%20Milano,città%20che%20non%20sono%20capitali%20di%20uno%20Stato. Milano è la città europea con più consolati], на lombardiaspeciale.regione.lombardia.it. <small>URL посетен на 29 август 2022 г.</small></ref> Също така в Милано, в Палат „Стелине“, се намира един от двата офиса на представителството на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] в Италия<ref>[https://italy.representation.ec.europa.eu/chi-siamo/commissione-europea-rappresentanza-italia_it Commissione europea - Rappresentanza in Italia], на italy.representation.ec.europa.eu. <small>URL посетен на 29 август 2022 г.</small></ref> и един от двата информационни офиса за Италия на [[Европейски парламент|Европейския парламент]].<ref>[https://www.europarl.europa.eu/italy/it/ufficio-a-milano Ufficio del Parlamento europeo a Milano], на europarl.europa.eu. <small>URLпосетен на 29 август 2022 г.</small></ref> === Побратимени градове === {{колони|2| * {{флагче|Бразилия}} [[Сан Паоло]], [[Бразилия]] (1961) * {{флагче|Франция}} [[Лион]], [[Франция]] (1967) * {{флагче|Русия}} [[Санкт Петербург]], [[Германия]] (1967) * {{флагче|Германия}} [[Франкфурт на Майн]], [[Германия]] (1969) * {{флагче|САЩ}} [[Чикаго]], [[САЩ]] (1973) * {{флагче|Великобритания}} [[Бирмингам]], [[Великобритания]] (1974) * {{флагче|Сенегал}} [[Дакар]], [[Сенегал]] (1974) * {{флагче|Китай}} [[Шанхай]], [[Китай]] (1979) * {{флагче|Япония}} [[Осака]], [[Япония]] (1981) * {{флагче|Израел}} [[Тел Авив]], [[Израел]] (1997) * {{флагче|Палестина}} [[Витлеем]], [[Палестина]] (2000) * {{флагче|Полша}} [[Краков]], [[Полша]] (2003) * {{флагче|Канада}} [[Торонто]], [[Канада]] (2003) * {{флагче|Австралия}} [[Мелбърн]], [[Австралия]] (2004) * {{флагче|Южна Корея}} [[Тегу]], [[Южна Корея]] (2015) }} === Присъединени към Милано общини === {{Основна|Присъединени към Милано общини}} [[Файл:Corpi Santi2.jpg|thumb|Карта на Милано, на община Корпи Санти (отговаряща на територията около Милано) и на неговите гранични общини въз основа на предходна карта от преди 1873 г.|279x279пкс]] [[Файл:Forlanini monluè 018.JPG|thumb|left|Църквата на [[Монлуе]] – една от най-старите в община Корпи Санти, присъединена към Милано през 1873 г.]] [[Файл:Le torri di EuroMilano.JPG|left|[[Куарто Оджаро]], автономна община до 1757 г., когато е присъединена към Община [[Музоко]] (Музоко е присъединено към Милано през 1923 г.). Днес е квартал на Милано.|alt=|мини|248x248пкс]] [[Файл:R.D. 2 settembre 1923, n. 1912 comunicato del sindaco Mangiagalli.jpg|thumb|Манифест от 1923 г., който съобщава присъединяването към Милано на общини [[Афори]], [[Баджо (Милано)|Баджо]], [[Киаравале (Милано)|Киаравале Миланезе]], [[Крешенцаго]], [[Горла (Милано)|Горла]], [[Греко (Милано)|Греко Миланезе]], [[Ламбрате]], [[Музоко]], [[Нигуарда]], [[Прекото]], [[Трено]] и [[Виджентино]]|279x279пкс]]По времето на [[Основаването на Милано|основаването на обитаемия си център]] Милано вероятно има площ от 12 [[хектар]]а, които стават 60 хектара (0,6 [[Квадратен километър|km²]]) по време на [[Римска република|Римската републиканска епоха]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.openedition.org/efr/3344?lang=it|заглавие=Mediolanum1|автор=Paola Bordigone|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> и 100 хектара (1 km²) през [[Римска империя|Имперската епоха]], когато ''[[Mediolanum]]'' става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilgiornale.it/news/milano-torna-mediolanum.html|заглавие=Milano torna Mediolanum|дата=17 юли 2008|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> През [[Лангобарди|лангобардския]] период градът надхвърля 200 хектара (2 km²),<ref>Gabriella Rossetti Pepe, Forme di potere e struttura sociale in Italia nel Medioevo, Bologna, Il Mulino, 1977, с. 184</ref> докато през [[Средновековие]]то голяма част от обитаемия център остава затворен в рамките на [[Кръг на Навили|Кръга на Навили]], където се намират [[Средновековни стени на Милано|древните стени от 1156]] г., с обща площ на града от 2,97 km². По това време районът около града е 8,32 km².<ref>Umberto Melotti, ''Cultura e partecipazione sociale nella città in trasformazione: ricerca sociologica sui nuovi circoli culturali periferici e sulla situazione della cultura a Milano''. Biblioteca di cultura sociale, La Culturale, 1966, с. 23.</ref> От [[1560]] до [[1873]] г. градът съвпада с района вътре в [[Испански стени на Милано|испанските стени на Милано]]. Така общината има площ от 9,67 km², докато с анексирането на община Корпи Санти<ref name="corpi-santi" group="N">''Корпи Санти'' е името, използвано за обозначаване до около 19 век на ивицата територия на извънградските предградия на повечето ломбардски и пиемонтски градове. В териториите, подчинени на [[Хабсбурги#Австрийските Хабсбурги до 1740 г.|Австрийските Хабсбурги]], включително Милано, общата реформа на държавата от 1755 г. променя името на „Селски общини“, но старото име остава в обща употреба.</ref> през [[1873]] г. Милано увеличава площта си с 66,35 km², като по този начин достига обхват от 76,02 km²: с общините и свързаните с тях подселища, анексирани между 1918 и 1923 г., Милано поглъща още 105,75 km², като по този начин достига сегашната си площ от 181,76 km².<ref name="definetti">Giuseppe De Finetti, Giovanni Cislaghi, Mara De Benedetti, Piergiorgio Marabelli, Milano. ''Costruzione di una città'', Hoepli editore, 2002, с. 353</ref><ref>R.D. 8 giugno 1873, n. 1413</ref>[[File:SanGiovanniTrenno.jpg|thumb|left|[[Трено]], автономна община до 1923 г. Днес е квартал на Милано.|262x262пкс]] По времето на испанското господство на територията на днешния град Милано съществуват 48 общности: те са власти, формирани по [[Англосаксонска правна система|общоприет обичай]], с географски и юрисдикционни граници, които не винаги са добре дефинирани, и с често припокриване на компетенциите. Императрица [[Мария Терезия]] е тази, която въвежда ред по въпроса през [[1757]] г.: раждат се 41 общини, определени след това като „преброими“, подчинени на единни фискални разпоредби и с писмено законодателство, което еднозначно установява техните правомощия. През [[1841]] г. император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд I]], считайки данъчните приходи на някои малки общини в провинция Милано на [[Кралство Ломбардия-Венеция|Кралство Ломбария-Венеция]] за незадоволителни, ги слива с по-големи близки места, като по този начин се намаляват до 32 общини. С [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] през 1861 г. е приет Закон Ланца, насочен към по-нататъшното рационализиране на територията, делегиран на правителството: около [[1869]] г. се раждат 14 общини, след това определени като „административни“, регулирани от италианското законодателство и повече не следващи от [[Стари италиански държави|Италианските държави]] преди Обединението. Още по време на управлението на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] в [[Кралство Италия (1805-1814)|Кралство Италия]] е въведена широкообхватна административна реформа, която, изпреварвайки времето с повече от век, разширява Милано на площ, сравнима със сегашната. Този експеримент, по-късно отменен при завръщането на австрийците, включва 36 преброими общини. В сравнение с днешно Милано Наполеоновото е по-разширено на югоизток и по-малко на северозапад (деветте общини за „преброяване“, които не са част от Наполеоново Милано, но които принадлежат на днешно Милано, са [[Бруцано]], [[Баджо (Милано)|Баджо]], [[Асиано]], [[Муджано (Милано)|Муджано]], [[Виалба]], [[Розерио]], [[Касина Триулца]], [[Фиджино]] и [[Куинто Романо]]). Четирите местности, участващи в Наполеоновия проект, но които днес не са част от община Милано, са [[Гранчино]] (днешна община [[Бучинаско]]), [[Линате]] ([[Пескиера Боромео]]), [[Поаско]] ([[Сан Донато Миланезе]]) и [[Редечезио]] ([[Сеграте]]). И накрая, [[Италиански фашизъм|фашизмът]] през [[1923]] г., с по-малки намеси малко по-рано и след това, придава на Милано сегашната му конфигурация.<ref> [https://it.wikisource.org/wiki/R.D._2_settembre_1923,_n._1912_-_Aggregazione_al_comune_di_Milano_di_undici_comuni_contermini R.D. 2 settembre 1923, n. 1912]</ref> == Икономика == {{Основна|Икономика на Милано}} Милано, седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]], пета в Европа и девета в света, е главният финансов център и най-важният икономически център на Италия с [[доход на глава от населението]] през 2017 г. от около 46 хил. [[евро]] и с общ [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] от 39 [[Милиард|млрд.]] [[евро]].<ref name="pil">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.asr-lombardia.it/ASP-Milano/lombardia-e-province/conti-economici-territoriali/stime-tagliacarne-sul-pil-e-valore-aggiunto-regionale-e-provinciale/tavole/14343/|заглавие=Valore aggiunto per abitante, a prezzi correnti - Italia, Lombardia e province lombarde. Anno 2017|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180709155056/http://www.asr-lombardia.it/ASP-Milano/lombardia-e-province/conti-economici-territoriali/stime-tagliacarne-sul-pil-e-valore-aggiunto-regionale-e-provinciale/tavole/14343/|архив_дата=2018-07-09|достъп_дата=2022-08-31}}</ref> По време на своята история Милано често предшества тенденциите в икономиката на полуострова: силно [[Селско стопанство|земеделие]] и широко разпространено [[Занаят|занаятчийство]] с интензивна търговия чак от [[Средновековие]]то и [[Ренесанс]]а, експлоатация на водните ресурси и развитие на комуникациите в [[Протоиндустрия|протоиндустриалния]] период, и смело разпространение на производствените дейности, дори и най-тежките, по време на [[индустриализация]]та, с особено внимание към банковите и финансовите дейности. От втората половина на 20 век той предвижда процеса на третичност на националната икономика, като се фокусира върху все по-отчетливото преобладаване на напреднал [[Третичен икономически сектор|третичен сектор]] в различни посоки, от традиционни до иновативни: [[финанси]], национална и международна [[търговия]], управление на компании, [[издателска дейност]], [[индустриален дизайн]], [[реклама]], [[Развлечение|развлечения]], [[Изследване|научни изследвания]], [[Биотехнология|биотехнологии]], [[Компютърни науки|информационни технологии]], [[Университет|академични среди]], [[мода]], [[Индустриален дизайн|дизайн]], [[издателска дейност]], [[Маркетинг|маркетингови]] компании и телевизионни [[Средство за масова информация|медии]]. В Милано има два бизнес квартала: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], в североизточната част на общината (в Кметство № 9 и Кметство № 2), и [[Citylife (Милано)|CityLife]] (в Кметство № 8) в северозападната част на общината, нов проект за развитие на града с площ от 900 акра (3,6 км2), проектиран от видните архитекти модернисти [[Заха Хадид]], [[Даниел Либескинд]] и [[Арата Исодзаки|Арата Изодзаки]]. == Инфраструктура и транспорт == {{Основна|Транспорт на Милано}} === Пътища === [[Файл:Milano - mappa tangenziali.svg|thumb|Карта на автомагистралната мрежа около Милано]] Милано е важен [[път]]ен и [[Автомагистрала|автомагистрален]] възел, кръстовище на големия [[Паданска низина|падански]] напречен коридор изток-запад ([[Автомагистрала А4 (Италия)|A4]], [[Торино]]-[[Триест]]) с хребетовия коридор север-юг ([[Автомагистрала А1 (Италия)|A1]] за [[Болоня]], [[Флоренция]], [[Рим]] и [[Неапол]]). Други магистрални артерии, които достигат до града, са [[Автомагистрала А35 (Италия)|A35 Бребеми]] за [[Бреша]], [[Автомагистрала А7 (Италия)|A7]] за [[Генуа]] и Магистралите на езерата – [[Магистрала A8 (Италия)|A8]] за [[Варезе]] и [[Магистрала A9 (Италия)|A9]] за [[Комо (град)|Комо]]. Градът е заобиколен от [[Европейски път|европейските пътища]] [[Европейски път E35|E35]], [[Европейски път Е62|E62]] и [[Европейски път Е64|E64]]. Магистралите са свързани помежду им чрез трите околовръстни пътя: Запад ([[Автомагистрала A50 (Италия)|A50]]), Изток ([[Автомагистрала A51 (Италия)|A51]]) и Север ([[Автомагистрала A52 (Италия)|A52]]) с обща дължина 74,4 км. Чрез добавяне на градския участък от [[Автомагистрала А4 (Италия)|магистрала А4]] към трите околовръстни пътя се получава система от градски магистрали от над 100 км, която обгражда изцяло града. Град Милано разполага с 6 места за магистрални такси: * [[Автомагистрала А4 (Италия)|A4]] към [[Торино]]: Бариера Милано Гизолфа * [[Автомагистрала А4 (Италия)|A4]] към [[Венеция]]: Бариера Милано Изток * [[Автомагистрала A8 (Италия)|A8]] към [[Варезе]]: Бариера Милано Север * [[Автомагистрала А7 (Италия)|A7]] към [[Генуа]]: Бариера Милано Запад * [[Автомагистрала А1 (Италия)|A1]] към [[Болоня]]: Бариера Милано Юг * [[Автомагистрала A51 (Италия)|A51]] към [[Автомагистрала А1 (Италия)|A1]]: Бариера Сесто Сан Джовани (от/към [[Автомагистрала А4 (Италия)|A4]]) До Милано се стига по четири държавни пътя (SS): 9 през Емилия, 33 на Симплон, 36 на езерото Комо и на Сплуга и 494 Виджеванезе, и многобройни провинциални пътища. Много от тях в крайградските участъци придобиват характеристиките на [[скоростна магистрала]] (на итал. superstrada). === Железопътен транспорт === [[Файл:Milano - Stazione Centrale - panoramio - egfa72 (1).jpg|left|Централната гара на Милано|alt=Централната гара на Милано|мини|252x252пкс]]Милано е важен център за пътнически и товарен [[Железопътен транспорт|железопътен трафик]]. До града се стига по някои от основните железопътни линии в Италия: [[Торино]]-Милано, Милано-[[Венеция]], Милано-[[Генуа]] и Милано-[[Болоня]]. Той съставлява началната точка на двете [[Алпи|алпийски]] линии Симплон ([[Домодосола]]-Милано) и Готард ([[Люцерн]]-[[Киасо]]) – дестинация на интензивен трафик на пътуващи от и до работното място. Милано се обслужва и от три [[Високоскоростен железопътен транспорт|високоскоростни]] линии: Торино-Милано, Милано-Болоня и Милано-[[Верона]]. От [[1999]] г. са гарантирани връзките до терминал 1 на [[Летище Милано-Малпенса|летище „Милано-Малпенса“]] чрез услугата Малпенса Експрес, която тръгва от гарите [[Централна гара на Милано|Милано Чентрале]] и [[Гара Милано Кадорна|Милано Кадорна]]. От [[2016]] г. е възможно да се стигне до двата терминала на летището с влак. Милано Чентрàле, т.е. [[Централна гара на Милано|Централната ЖП гара на Милано]], е главната гара на града. Tя е втората по големина италианска гара след [[Рома Термини]] по отношение на размера и обема на трафика, през нея минават около 600 влака на ден, има две линии на [[Метрополитен на Милано|метрото]] и до нея е Passante Ferroviario – терминал на различните градски автобусни и трамвайни линии, и на автобусите до летищата. Гарата се използва всеки ден от над 320 хил. души, общо 120 млн. души годишно. Намира се на пл. „Дука д'Аоста“, в сърцето на града. Открита е през 1931 г., за да замени старата централна гара, която се е намирала на Площада на Републиката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fsitaliane.it/content/fsitaliane/it/innovazione/tecnologie-per-i-trasporti/le-principali-stazioni-av/milano-centrale.html|заглавие=Milano Centrale|достъп_дата=31 август 2022}}</ref> Милано Чентрале е крайната станция на влаковете на дълги разстояния: Intercity, EuroCity и Frecciabianca, и на високоскоростните Frecciarossa, Frecciargento и Italo, както и на някои регионални влакове. Други важни милански гари са [[Милано Порта Гарибалди|Порта Гарибалди]], [[Милано Ламбрате|Ламбрате]] и [[Милано Рогоредо|Рогоредо]], посветени преди всичко на регионалния транспорт. Милано е център на регионалната мрежа на Ferrovie Nord Milano (днешна ''Gruppo FNM S.p.A.''), чиято крайна спирка е на гара [[Милано Кадорна|Кадорна]].[[File:Milano staz Porta Venezia TSR linea S6.JPG|thumb|Влак на Миланската крайградска ЖП услуга на престой на [[Милано Порта Венеция|гара „Порта Венеция“]] – част от Миланската ЖП връзка.|231x231пкс]]Градът се обслужва от крайградска железопътна услуга (на итал. ''servizio ferroviario suburbano''), т. нар. „S линии“, която гарантира чести връзки в зона с около 40 км радиус. Центърът на услугата е Миланската железопътна връзка (''passante ferroviario'') – тунел от 9 км, който пресича града от северозапад на югоизток и се състои от осем подземни железопътни станции, предлагащи множество точки за обмен с метрото и градския транспорт. Пасанте-то свързва линиите, идващи от северозапад (държавните Милано-[[Торино]], Милано-[[Домодосола]], и регионалните, управлявани от Ferrovie Nord за [[Асо (Италия)|Асо]] и [[Сароно]]) с тези, идващи от изток и югоизточно (за [[Генуа]], [[Болоня]] и [[Венеция]]), минавайки основно под градския център на град Милано. Точка на обмен между крайградските и регионалните услуги са „гарите-врати“ [[Милано Рогоредо|Рогоредо]], [[Ро Фиера]] и [[Пиолтело-Лимито]]. Други гари за обмен с регионалните са [[Милано Ламбрате|Ламбрате]] и [[Милано Вилапицоне|Вилапицоне]] (от които в пиковите часове тръгват някои влакове през делничните дни към [[Бергамо]], [[Аркуата Скривия]] и [[Пиаченца]]). Гара Милано Змистаменто е най-голямата [[Железопътна линия|железопътна]] [[разпределителни гари|разпределителна гара]] в Италия.<ref name="delta-november">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://delta-november.it/treni/milano_smistamento/01_mi_smto.html|заглавие=Milano Smistamento|достъп_дата=31 август 2022}}</ref> === Летища === [[Файл:Milan malpensa terminal airport.jpg|thumb|Терминал 1 на летище [[Миално-Малпенса|Милано-Малпенса]]|206x206пкс]]В околностите на Милано има три летища, предназначени за нормален граждански трафик: летище [[Милано-Малпенса]] и [[Милано-Линате|летище Милано-Линате]], управлявани от SEA, и [[Летище Бергамо|летище Бергамо-Орио ал Серио]], управлявано от SACBO. Освен това в градската зона на северните предградия се намира малкото [[Милано-Бресо|туристическо летище Бресо]]. Като цяло летищната система на Милано има трафик от над 44 млн. пътници и приблизително 600 хил. тона стоки всяка година, и е втората в Италия по обем на пътниците. Според Assaeroporti през 2021 г. през летище Малпенса са минали 118 341 пътници, през Линате – 67 368 пътници и през Бергамо – 51 879 пътници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://assaeroporti.com/wp-content/plugins/multipage_xls_reader/pdf_file/2021.pdf|заглавие=Dati Annuali 2021|достъп_дата=31 август 2022}}</ref> === Градски обществен транспорт === Градският [[обществен транспорт]] се управлява от Миланската транспортна компания (ATM) и обслужва нашироко града и голяма част от [[Метрополен град Милано]]. ==== Метро ==== {{Основна|Метрополитен на Милано}} [[Файл:Milano - mappa rete metropolitana (schematica).svg|thumb|Карта на Миланското метро|382x382px]] Към 1 август 2023 г. Миланското метро има пет линии:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://giromilano.atm.it/#/home/cercalinea|заглавие=ATM Cerca linea|достъп_дата=2023-8-27|архив_дата=2022-10-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221002081341/https://giromilano.atm.it/#/home/cercalinea}}</ref> * M1 (Червена линия) [[Сесто Сан Джовани|Сесто]] FS - [[Ро (Ломбардия)|Ро]] Фиера Милано/[[Бишелие]], открита през 1964 г. * М2 (Зелена линия) пл. [[Абиатеграсо]]/[[Асаго]] - [[Джесате]]/[[Колоньо Монцезе|Колоньо]], открита през 1969 г. * М3 (Жълта линия) Сан Донато – Комазина, открита през 1990 г. * М4 (Синя линия) Летище Линате - Сан Бабила, открита през 2023 г.<ref>{{Cite news|url=http://milano.repubblica.it/cronaca/2013/02/05/news/metr_via_alla_nuova_linea_5_i_treni_non_hanno_conducenti-52021825/|title=Metrò, via alla nuova linea 5: i treni non hanno conducenti|date=5 febbraio 2013}}</ref> * М5 (Лилава линия) Бинями - [[Джузепе Меаца (стадион)|Стадион „Сан Сиро“]], открита през 2013 г. Към май 2023 г. метрото има 119 станции и се простира на 102 км,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.atm.it/it/IlGruppo/ChiSiamo/Pagine/Numeri.aspx|заглавие=La Società in numeri|достъп_дата=2023-8-27}}</ref> към които се добавя Миланската ЖП линия на име Пасàнте феровиàрио (с линии S1, S2, S5, S6 и S13 и шест станции в градската зона), с дължина от 13 км.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.trenord.it/linee-e-orari/il-nostro-servizio/linee-suburbane-e-urbane/|заглавие=Il Passante|достъп_дата=2023-8-27}}</ref> Мрежата на метрото в Милано е първата в Италия по обхват. ==== Наземен обществен транспорт ==== Линиите на наземния обществен транспорт се състоят от 18 трамвайни линии (от които две крайградски – 15 ([[Роцано]]) и 31 ([[Чинизело Балсамо]]), както и междуградска трамвайна линия), 4 тролейбусни [[Миланска тролейбусна мрежа|линии]], две от които са околовръстни, както и множество автобусни линии. Има също така превозно средство (от типа people mover), което свързва гара Кашина Гоба с болница „Сан Рафаеле“. [[Файл:Tram along south side of Piazza Duca d'Aosta, Milan.jpg|мини|Трамвай – модел ''Ventotto'']] [[Трамвай|Трамваят]] е от особено историческо значение в града: наред с по-модерните Sirio и Eurotram има и по-стари коли – част от историята на трамвайната мрежа на Милано. Сред тях са добре познатите ''Ventotto'' (или ''Carrelli'') – трамвайни вагони, произведени между 1928 и 1930 г.: в непрекъсната експлоатация повече от 18 год., сега те са един от символите на Милано.<ref>Gli storici tram di Milano... a San Francisco, на virtualcar.it. <small>URL посетен на 21 юни 2018 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20171010211937/http://www.virtualcar.it/gli-storici-tram-di-milano-a-san-francisco/ архив] на оригинала 10 октомври 2017 г.)</small>.</ref><ref group="N">Най-старият трамваен вагон в Милано, преди 1918 г., се намира в Музея на комуникациите в [[Кормано]].</ref> Съществува и нощна мрежа от наземен градски транспорт (автобуси и тролейбуси), работещ през уикендите, празниците или при важни събития.<ref>ATM - Rete notturna, на atm-mi.it. <small>URL посетен на 28 септември 2012 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20120913074837/http://www.atm-mi.it/IT/VIAGGIACONNOI/Pagine/Retenotturna.aspx архив] на оригинала 13 септември 2012)</small>.</ref> === Велоалеи и bike sharing === Милано разполага с 255 км мрежа от велоалеи, 35 км от които са изградени по време на извънредната здравна ситуация с [[Пандемия от COVID-19 в Италия|пандемията от COVID-19]] през 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.milano.it/-/mobilita.-a-dicembre-35-km-di-nuove-ciclabili-a-milano|заглавие=Mobilità. A dicembre 35 km di nuove ciclabili a Milano|достъп_дата=31 август 2022}}</ref> Съществуват няколко системи за споделяне на велосипеди, като системата BikeMi и др., както и системи за споделяне на електрически тротинетки (6000 превозни средства през 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.milano.it/servizi/monopattini-in-sharing|заглавие=Monopattini in Sharing - Comune di Milano|достъп_дата=31 август 2022}}</ref>). Още през 2011 г. градът е първи в Италия и пети в Европа, след [[Париж]], [[Лондон]], [[Барселона]] и [[Лион]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mondoecoblog.com/2012/05/22/bike-sharing-milano-terza-europa/|заглавие=Bike sharing: Milano è terza in Europa|достъп_дата=31 август 2022}}</ref> а към февруари 2013 г. осми в света в услугата за споделяне на велосипеди;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2013/03/04/milano-5a-in-europa-per-uso-della-bicicletta/|заглавие=Milano quinta in Europa per uso della bicicletta}}</ref> към март 2021 г. Милано разполага с 320 велостанции и флот, който включва 4280 велосипеда със самостоятелно каране и 1150 с помощно, както и 150 с детска седалка.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.milano.it/-/bike-sharing.-nuova-app-del-bikemi-la-tessera-si-fa-virtuale|заглавие=Bike sharing. Nuova app del Bikemi, la tessera si fa virtuale}}</ref> === Car sharing === Към януари 2014 г. Милано е първият град в Италия и Европа за споделяне на автомобили по отношение на населението, с 60 000 абонати и почти 1500 автомобила, управлявани от четири частни компании, които в бъдеще ще нараснат до шест.<ref>Milano diventa la capitale europea del car sharing, на vocidimilano.it. <small>URL посетен на 21 юни 2018 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20140309193635/http://www.vocidimilano.it/articolo/lstp/42788 архив] на оригинала 9 март 2014 г.)</small>.</ref> == Спорт == {{Основна|Спорт в Милано}} === Общи характеристики === [[Файл:Velodromo vigorelli.jpg|мини|Велодрум „Маспес-Вигорели“]] Най-известните футболни отбори на Милано са [[ФК „Интер“]] и [[АК Милан|АК „Милан“]] – единствените два европейски футболни отбора от един и същи град, печелили Купата на [[Шампионска лига на УЕФА|Европа/Шампионската лига]]. Милан е домакин на някои мачове от [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]] през [[Световно първенство по футбол 1934|1934 г.]] и [[Световно първенство по футбол 1990|1990 г.]] (включително откриващия мач) и от [[Европейско първенство по футбол 1980|Европейското първенство през 1980 г.]], както и на четири финала на Европейската купа/Шампионска лига (през [[Финал на Шампионската лига 1965|1965]], [[Финал на Шампионската лига 1970|1970]], [[Финал на Шампионската лига 2001|2001]] и [[Финал на Шампионската лига 2016|2016 г.]]), четири финала на [[Лига Европа|Купата на УЕФА/Лига Европа]] ([[Финал на Купа УЕФА 1991|1991]], [[Финал на Купа УЕФА 1994|1994]], [[Финал на Купа УЕФА 1995|1995]] и [[Финал на Купа УЕФА 1997|1997]] г.) и четири финала на [[Междуконтинентална купа по футбол|Междуконтиненталната купа]], когато е предвидена формулата за двоен финал ([[Финал на Междуконтиненталната купа 1963|1963]], [[Финал на Междуконтиненталната купа 1964|1964]], [[Финал на Междуконтиненталната купа 1965|1965]] и [[Финал на Междуконтиненталната купа 1969|1969]] г.). Градът е удостоен с титлата [[Европейска столица на спорта]] за 2009 г.[[Файл:Lido di Milano, scorcio dell'ingresso visto dal piazzale Lotto.jpg|мини|Миланското лидо]] Милано е един от градовете домакини на [[Евробаскет 2022]]. В момента в Милано има четири професионални клуба на Италианската баскетболна лига: [[Олимпия Милано]], Палаканестро Милано 1958, Баскетболно дружество на Милано и ASSI Милано. Олимпия е най-титулуваният баскетболен клуб в Италия, като печели 27 шампионата на Италианската лига, шест [[Купа на Италия по баскетбол|Национални купи]] на Италия, [[Суперкупа на Италия по баскетбол|една Суперкупа на Италия]], три [[Евролига|купи на европейски шампиони]], една [[Междуконтинентална купа на ФИБА|Междуконтинентална купа]] на FIBA, три купи на [[Купа на ФИБА Сапорта|FIBA Сапорта]], две купи на [[Купа на ФИБА Корач|FIBA Корач]] и много титли за юноши. Отборът играе на [[Медиоланум Форум]] с капацитет от 12 700, където е домакин на финала на [[Евролига 2013 – 14|Евролигата 2013–14]]. В някои случаи отборът играе и в Паладезио с капацитет от 6700 души. Милано също е дом на най-стария италиански отбор по американски футбол: Rhinos Milano, който печели пет италиански Супербоула. Отборът играе на Велодрум „Вигорели“ с капацитет от 8000 души. Друг отбор по [[американски футбол]], който използва същото място, е Seamen Milano, който ще се присъедини към професионалната [[Европейска лига по футбол|Европейска футболна лига]] през 2023 г. [[Файл:2012-04-27 Milano Arena Civica tribuna principale.jpg|мини|Градска арена „Джани Брера“]]Милано също има два отбора по [[крикет]]: Милано Фиори, който в момента се състезава във втора дивизия, и Кингсгроув Милан, който спечели шампионата на Серия А през 2014 г. Amatori Rugby Milano, най-титулуваният отбор по [[ръгби]] в Италия, е основан в Милано през 1927 г. [[Монца (писта)|Пистата „Монца“]] на [[Формула 1]] се намира близо до града, в крайградски парк. Това е една от най-старите писти за [[Автомобилни спортове|автомобилни състезания]] в света. Капацитетът за състезанията на Формула 1 в момента е над 113 000. Тя домакин на състезание от Формула 1 почти всяка година от първата година на състезанията с изключение на 1980 г.[[Файл:San Siro - panoramio (3).jpg|thumb|Стадион „Джузепе Меаца“ видян от Хиподрум „Сан Сиро“]]В [[Състезания с шосейни велосипеди|шосейното колоездене]] Милано е домакин на старта на годишното [[Класически велосипедни състезания|класическо]] еднодневно състезание Милано–Сан Ремо и годишното еднодневно състезание Милано–Торино. Милано е и традиционният финал за последния етап от [[Обиколка на Италия|Обиколката на Италия]], който, заедно с [[Обиколка на Франция|Обиколката на Франция]] и [[Обиколка на Испания|Обиколката на Испания]], е един от трите [[Голяма обиколка (колоездене)|големи обиколки]] на [[Колоездене|колоезденето]]. Милано е домакин на мачове от [[Световно първенство по футбол|Световното първенство по футбол]] през [[Световно първенство по футбол 1934|1934]] и [[Световно първенство по футбол 1990|1990 г.]] и на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство на УЕФА]] през [[Европейско първенство по футбол 1980|1980 г.]], на [[Световно първенство по гребане 2003|Световното първенство по гребане през 2003 г.,]] на [[Световно първенство по бокс за аматьори 2009|Световното първенство по бокс през 2009 г.]] и на някои мачове от [[Световно първенство по волейбол за мъже 2010|Световното първенство по волейбол за мъже]] през 2010 г. и на финала на игрите от [[Световно първенство по волейбол за жени 2014|Световното първенство по волейбол за жени]] през 2014 г. През 2018 г. Милано е домакин на [[Световно първенство по фигурно пързаляне 2018|Световното първенство по фигурно пързаляне]]. Благодарение на номинацията, получена на 24 юни [[2019]] г. в [[Лозана]], Милано, заедно с [[Кортина д'Ампецо]], ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2026|XXV Зимни олимпийски игри]] през [[2026]] г. Това е четвъртото издание на Олимпийските игри, които ще се проведат в [[Италия]] (третотот от [[Зимни олимпийски игри|зимните]]) след [[Зимни олимпийски игри 1956|Кортина д'Ампецо 1956]], [[Летни олимпийски игри 1960|Рим 1960]] и [[Зимни олимпийски игри 2006|Торино 2006]]. === Основни спортни дружества === Основните спортни дружества в Милано са: * [[ФК „Интер“|Интер]] ([[футбол]]) * [[АК Милан|Милан]] (футбол) * Палаканестро [[Олимпия Милано]] ([[баскетбол]]) * Урания Баскет Милано (баскетбол) * Ринос Милано ([[американски футбол]]) * Сиймен Милано (американски футбол) * Пауърволей Милано ([[волейбол]]) * Хокей клуб Милано Беърс ([[хокей на лед]]) * A.S. Ръгби Милано ([[ръгби]]) * Хокей клуб Милано 24 (хокей in-line) === Спортни съоръжения === Структурите за практикуване на спорт (фитнес зали, игрища и тренировъчни игрища, многофункционални спортни центрове) са разпределени в целия град, с естествено ограничение в историческия му център.<ref>[https://www.milanotoday.it/guida/famiglia/guida-agli-impianti-sportivi-del-comune-di-milano.html Impianti sportivi per zona], на milanotoday.it.<small>URL посетен на 31 август 2022 г.</small></ref> Най-важните спортни съоръжения в Милано са: * [[Джузепе Меаца (стадион)|Стадион „Джузепе Меаца“]] – [[футбол]] * Градска арена „Джани Брера“ (''Arena Civica Gianni Brera'') – [[лека атлетика]], [[ръгби]] с 15 играча и футбол * Спортен център „Саини“ (''Centro Sportivo Saini'') – американски футбол, [[бейзбол]], [[синхронно плуване]] и [[водна топка]] * Хиподрум за галопиране „Сан Сиро“ (''Ippodromo del galoppo di San Siro'') – [[конни надбягвания]] * Миланско лидо (''Lido di Milano'') – [[тенис]], [[футзал]], кънки, [[миниголф]] и [[плуване]] * Палалидо (''PalaLido'') – [[баскетбол]] и [[волейбол]] * Басейн „Коци“ (''Piscina Cozzi'') – водни спортове * Басейн „Романо“ (''Piscina Romano'') – водни спортове * Сферодрум на ул. Палермо (''Sferisterio di via Palermo'') – различни спортове * Заледен стадион „Агора“ (''Stadio del ghiaccio Agorà'') – [[хокей на лед]] * Велодрум Маспес-Вигорели (''Velodromo Maspes-Vigorelli'') – [[американски футбол]], [[колоездене]] и [[хокей на трева]] == Известни личности == === Родени в Милано === ; Българи * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), диригент ; Италианци * [[Мамуд (певец)|Алесандро Мамуд]] (р. 1992), певец и автор на песни, 2 пъти победител (2019 и 2022 г.) във [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Фестивала на италианската песен в Сан Ремо]] и представител на Италия в [[Песенен конкурс „Евровизия“|Песенния конкурс „Евровизия“]] през 2019 и 2022 г. * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Адриано Челентано]] (р. 1938), певец, киниактьор и кинорежисьор * [[Алберто Аскари]] (р. 1918), [[Пилот от Формула 1|пилот]], двукратен [[световен шампион от Формула 1]] * [[Алдо Кампатели]] (1919 – 1984), футболист ([[полузащитник]]) и треньор * [[Алдо Рива]] (р. 1923), футболист * [[Алдо Роси]] (1931 – 1997), архитект и урбанист * [[Алесандро Манцони]] (1785 – 1873), класик на италианската литература, известен с основополагащи за съвременната италианска книжовност творби като историческия роман „Годениците“ * [[Алесио Локатели]] (р. 1978), футболист * [[Англезия Висконти]] (1377 – 1439), принцеса от рода [[Висконти]], чрез женитба кралица на [[Кипърско кралство|Кипър]], титулярна кралица на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] и кралица на [[Арменско кралство Киликия|Армения]] (1401 – ок. 1408) * [[Анджело Акини]] (1850 – 1930), художник * [[Аниезе Висконти]] (1363 – 1391), господарка на Мантуа чрез женитба с [[Франческо I Гонзага|Франческо I Гондзага]] * [[Аниезе дел Майно]] (ок. 1411 – 1465), миланска благородничка, метреса на миланския херцог [[Филипо Мария Висконти]] * [[Анна Мария Сфорца]] (1473 – 1497), принцеса на Милано и чрез женитба [[Херцогство Ферара|херцогиня на Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] * [[Антонио Раймонди]] (1826 – 1890), [[География|географ]] и [[Картография|картограф]] на перуанска служба * [[Армандо Кастелаци]] (1904 – 1968), футболист – [[полузащитник]] и [[треньор]] * [[Аурелио Биасони]] (1912 – 1950), футболист * [[Барбара Фритоли]] (р. 1967), [[сопран]] с водещи роли на сцената на множество опери в Европа и САЩ * [[Бернабо Висконти|Бернабò Висконти]] (1321 или 1323 – 1385), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано заедно с братята си [[Матео II Висконти|Матео II]] и [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]] * [[Бетино Кракси]] (1934 – 2000), политик, лидер на Италианската социалистическа партия от 1976 до 1993 г. и министър-председател на Италия от 1983 до 1987 г. * [[Биаджо Антоначи]] (р. 1963), певец, автор на песни и китарист * [[Бианка Атцей]] (р. 1987), певица * [[Бианка Мария Сфорца]] (1472 – 1510), [[кралица]] на Германия и Италия, [[Ерцхерцог|ерцхерцогиня]] на Австрия (1494 – 1510), като втора съпруга на император [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]] [[императрица]] на [[Свещената Римска империя]] (1508 – 1510) и херцогиня на [[Савойско херцогство|Савоя]] * [[Бонавентура Кавалиери|Бонавентура Франческо Кавалиери]] (1598 – 1647), [[Математика|математик]], известен с трудовете си по [[геометрия]] и [[математически анализ]] * [[Бруно Боцето]] (р. 1938), аниматор и [[карикатурист]], [[сценарист]] и [[режисьор]], известен най-вече с героя си г-н Роси * [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] (1371 – 1408), принцеса и чрез женитба [[Херцог на Орлеан|херцогиня на Орлеан]] * [[Валтер Дзенга]] (р. 1960), футболист и треньор * [[Верде Висконти|Верде (Виридис) Висконти]] (1352 – 1414), принцеса на Милано и чрез женитба [[Херцог|херцогиня]] на [[Херцогство Австрия|Австрия]] * [[Вирджилио Фосати]] (1889 – 1918), футболист, полузащитник * [[Виторио Аньолето]] (р. 1958), комунист, член на Европейския парламент * [[Диего Абатантуоно]] (р. 1955), актьор * [[Джовани Леви]] (р. 1939), стопански [[историк]], заедно с [[Карло Гинзбург]] основател на [[Микроистория]]та, клон на [[Социална история|социалната история]], считан за едно от най-важните направления в историографията в края на ХХ век * [[Джовани Паоло I Сфорца]] (1497 – 1535), [[кондотиер]] от фамилията [[Сфорца]] и първи [[маркиз]] на [[Караваджо (Италия)|Караваджо]] (1532 – 1535), основател на [[Кадетстка линия|кадетстката линия]] на маркизите на Караваджо * [[Габриеле Базилико]] (1944 – 2013), фотограф * [[Габриеле Нисим]] (р. 1950), журналист, есеист и историк * [[Галеацо II Висконти]] (1320 – 1378), господар на Милано (1349 – 1378) * [[Гиго Агости]] (р. 1936), певец, композитор и музикант * [[Джакомо Тривулцио]] (1440 или 1448 – 1518), [[кондотиер]] на френска служба, участвал в няколко битки по време на [[Италиански войни|Италианските войни]], от 1499 г. [[маршал]] на [[Франция]] * [[Джанкарло Агаци]] (1932 – 1995), хокеист на лед, треньор и президент, шесткратен шампион на италианската Серия А и двукратен шампион на Купа „Шпенглер“ * [[Джанкарло Багети]] (1934 – 1995), пилот от Формула 1 * [[Джан Мария Волонте]] (1933 – 1994), актьор * [[Джей Акс]], псевдоним на Алесандро Алеоти (р. 1972), рапър, автор на песни * [[Джеки|Джакомо (Джеки) Русо]] (р. 1937), пилот от Формула 1 * [[Джакомо Черути]], нар. Питочето (1698 – 1767), [[Барок|къснобароков]] художник * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет, публицист и общественик * [[Джовани Страца]] (1818 – 1876), скулптор * [[Джорджо Баси]] (р. 1934), пилот от Формула 1 * [[Джорджо Манганели]] (1922 – 1990), писател, журналист, есеист и преводач, майстор на разказа, смятан за представител на италианския литературен [[неоавангард]] * [[Джорджо Муджани]] (1887 – 1938), художник, [[карикатурист]], пионер в [[Публицист|публицистиката]] и футболен съдия * [[Джорджо Салмоираги]] (р. 1936), художник * [[Джузепе Арчимболдо]] (1527 – 1593), художник * [[Джузепе Балерио]] (1909 – 1999), футболен [[Защитник (футбол)|защитник]] * [[Джузепе Досена]] (р. 1958), футболист, полузащитник и треньор * [[Джузепе Меаца]] (1910 – 1979), футболист и треньор * [[Джузепе Метика]] (1919 – 2013), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Дино Ризи]] (1916 – 2008), филмов режисьор * [[Доменико Скиатарела|Доменико „Мимо“ Скиатарела]] (р. 1967), автомобилен състезател, участвал в седем състезания на Формула 1 * [[Донато Феличе д'Алио]] (1677 – 1761), архитект в стил [[Рококо]], работил в Австрия * [[Елизабета Висконти]] (1374 – 1432), чрез женитба [[Херцогство Бавария-Мюнхен|херцогиня на Бавария-Мюнхен]] (1397 – 1432) * [[Енцо Тонти]] (1935 – 2021), математик * [[Еркоми|Еркòми]], псевдоним на Мирко Мануеле Марторана (р. 1994), [[Рап|рапър]] и [[автор на песни]] * [[Ермано Аеби]] (1892 – 1976), футболист, рефер, двукратен шампион в италианската Серия А * [[Ернесто Теодоро Монета]] (1833 – 1918), [[публицист]] и [[политик]], основател и председател на [[Ломбардска мирна лига|Ломбардската мирна лига]], н[[Нобелова награда за мир|нобелов лауреат за мир]] за [[1907]] г. заедно с [[Луи Рено]] * [[Есторе Висконти]] (1346 – 1413), съгосподар на [[Миланско херцогство|Милано]] (16 май – 12 юни 1412) с [[Джанкарло Висконти]] * [[Еудженио Калаби]] (р. 1923), математик * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет, носител на [[Нобелова награда за литература]] за 1975 г. * [[Иван Капели]] (р. 1963), пилот от Формула 1 * [[Иза Миранда]] (1905 – 1982), актриса * [[Иполита Сфорца (1481–1520)|Иполита Сфорца]] (1481 – 1520), благородничка от фамилията [[Сфорца]], чрез брак графиня на Кампаня * [[Ирис Адами Корадети]] (1904 – 1998), оперна певица * [[Камило Агрипа]] (1535 – 1595), един от най-великите теоретици на [[Фехтовка|фехтовката]] на всички времена * [[Камило Акили]] (1921 – 1998), футболист и треньор * [[Карло Мария Абате|Карло Абате]] (1859 – 1941), скулптор * [[Карло Висконти]] (1523 – 1565), [[кардинал]] и [[епископ]] през [[16 век]] * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Карло Паоло Агаци]] (1870 – 1922), художник * [[Карло Франки]], по-известен с [[Псевдоним|псевдонима]] си „Жимакс“ (р. 1938), италиански пилот от [[Формула 1]] * [[Катерина Висконти]] (1360 или ок. 1361 или 1362 – 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и първа херцогиня на [[Миланско херцогство|Милано]] (1395 – 1402) * [[Клаудио Абадо]] (1933 – 2014), диригент * [[Клаудио Дето]] (р. 1950), художник на [[съвременно изкуство]] * [[Корадо Фаби]] (р. 1961), пилот от Формула 1 * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист, полузащитник * [[Кристина Скабия]] (р. 1972), певица, конраалт, вокалистка на [[Лакуна Койл]] * [[Леонида Лукета]] (1911 – ?), футболист * [[Леополдо Конти]] (1901 – 1970), футболист и треньор, национал * [[Лудовико Ачерби]] (сред.16 век – 1622), политик и магистрат, регент на Gran Corte della Vicaria на испанското вицекралство на Неапол * [[Луиджи Адемоло]] (1764 – 1849), художник * [[Луиджи Вилорези]] (1909 – 1997), пилот от Формула 1 * [[Луиджи Маркези]] (1754 – 1829), от последните знаменити певци-[[Кастрат|кастрати]] от края на [[18 век|18]] и началото на [[19 век]] * [[Луиджи Пиоти]] (1913 – 1971), пилот от Формула 1 * [[Луиджи Чевенини]] (1895 – 1968), футболист и треньор * [[Лукреция Кривели]] (1452 – 1534), метреса на миланския херцог [[Лудовико Мария Сфорца]] и майка на [[Джовани Паоло I Сфорца]] – пръв маркиз на [[Караваджо (град)|Караваджо]], вероятно изобразена на маслената картина „Прекрасната Ферониера“ на [[Леонардо да Винчи]] * [[Лукреция Ландриани]] (ок. 1440 – ?), благородничка, [[Граф|графиня]], метреса на миланския херцог [[Галеацо Мария Сфорца]] и майка на известната графиня на [[Форли]] и господарка на [[Имола]] [[Катерина Сфорца]] * [[Лучано Гариболди]] (1927 – 1988), футболист * [[Лучия Бозе]] (1931 – 2020), актриса * [[Лучия Висконти]] (1372 – 1424), чрез женитба [[графиня]] на [[Кент]] (1407– 1424) * [[Лучила Агости]] (р. 1978), телевизионна и радио водеща и актриса * [[Лучия Марлиани]], нар. ''la Baietta'' (ок. 1445 – 1522), благородничка, метреса на [[Миланско херцогство|миланския херцог]] [[Галеацо Мария Сфорца]] * [[Люсиен Бианки]] (р. 1934), бивш италиански пилот на Формула 1 * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица, авторка на песни и виолончелистка * [[Масимилиано Сфорца]] (1493 – 1530), херцог на Милано (1512 – 1515) * [[Мануел Аниели]] (р. 1966), алтернативен рок певец, солист на група Afterhours * Мариана де Лейва или сестра Вирджиния Мария, по-известна като [[Монахинята от Монца]] (1575 – 1650), благородничка, съгосподарка на Монца заедно с братята си, монахиня – главна героиня на известен скандал в град [[Монца]], [[Северна Италия]] в началото на [[17 век]] * [[Марко Акили]] (1948 – 2009), футболист, еднократен шампион на италианската Серия А * [[Марио Ачерби (художник)|Марио Ачерби]] (1887 – 1982), художник * [[Марио Белини]] (р. 1935), архитект * [[Марианджела Мелато|Марияанджела Мелато]] (1941 – 2013), актриса * [[Мария Гаетана Анези|Мария Гаетана Аниези]] (1718 – 1799), първата жена в света, написала наръчник по математика и първата жена, назначена като професор по математика в университет, пише първата книга, обсъждаща както диференциалното, така и интегралното смятане * [[Мария Корти]] (1915 – 2002), филоложка, литературна критичка и писателка в жанра [[исторически роман]] и документалистика * [[Марио Мерц]] (1925 – 2003), художник и [[Скулптура|скулптор]], представител на [[Arte Povera]] и на [[Концептуално изкуство|концептуалното изкуство]] * [[Мария Тереза Аниези Пинотини]] (1720 – 1795), [[Клавесин|клавесинистка]] * [[Марио Монти]] (р. 1943), икономист, министър-председател на Италия от 2011 до 2013 г. * [[Марио Понцо]] (1882 – 1960), академичен [[психолог]], известен с [[Илюзия на Понцо|илюзията на Понцо]] * [[Марко Абате]] (р. 1962), математик * [[Марко Делвекио]] (р. 1973), футболист * [[Марко Ферери]] (1928 – 1997), филмов режисьор * [[Марта Аба]] (1900 – 1988), актриса * [[Марчело Абадо]] (1926 – 2020), пианист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Микеле Алборето]] (1956 – 2001), автомобилен състезател, пилот от Формула 1 * [[Нело Пагани]] (1911 – 2003), пилот от Формула 1 * [[Нино Рота]], род. Джовани Рота Риналди (1911 – 1979), композитор, автор на музиката към филми на [[Федерико Фелини]], [[Лукино Висконти]], [[Франко Дзефирели]] и на първите два филма от „[[Кръстникът (филм)|Кръстникът]]“ на [[Франсис Форд Копола]] * [[Оливиеро Тоскани]] (р. 1942), фотограф * [[Паоло Барила]] (р. 1961), пилот от Формула 1 * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), италиански футболист, [[Защитник (футбол)|защитник]], смятан за един от най-добрите защитници за всички времена * [[Паоло Несполи]] (р. 1957), астронавт и инженер * [[Пий IV]], роден Джовани Анджело Медичи (1499 – 1565), папа (1559 – 1565) * [[Пино Прести]] (р. 1943), басист, аранжор, композитор, диригент и звукозаписен продуцент * [[Ренцо Де Веки|Ренцо де Веки]] (1894 – 1967), футболист и треньор, защитник * [[Рикардо Палети]] (1958 – 1982), автомобилен състезател, пилот от Формула 1 * [[Роберто Манини]] (р. 1942), футболист * [[Рикардо Шаи]] (р. 1953), диригент от френски произход * [[Роберто Абадо]] (р. 1954.), диригент * [[Роберто Полуци]] (р. 1936), футболист * [[Родолфо Негри]] (1913 – ?), футболист * [[Саманта Кристофорети]] (р. 1977), [[Астронавт|астронавтка]], пилот и инженер * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист-защитник, национал * [[Серджо Мантовани]] (1929 – 2011), пилот от Формула 1 * [[Силвио Берлускони]] (1936 – 2023), предприемач и политик, министър-председател на Италия в четири правителства * [[Стефано Висконти]] (1288 – 1327), господар на [[Арона (Италия)|Арона]], син на [[Списък на владетелите на Милано|господаря на Милано]] [[Матео I Висконти]] * [[Стефано Мария Леняни]] (1661 – 1713), [[Барок|бароков]] [[художник]] * [[Тадеа Висконти]] (1351 – 1381), съпруга на херцога на [[Херцогство Бавария|Бавария]] (впоследствие [[Херцогство Бавария-Инголщат]]) [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] и от 1367 г. – херцогиня на Бавария * [[Тео Фаби]] (р. 1955), пилот от Формула 1 * [[Тристано Сфорца]] (1422 – 1477), [[кондотиер]], господар на [[Саличето (Италия)|Саличето]], [[Ночето]] и Лузураско (от 1466 г.) от фамилията [[Сфорца]] * [[Умберто Гуарниери]] (1911 – 1973), футболист, [[полузащитник]] или [[нападател]] * [[Фабио Понцио]] (р.1959), фотограф * [[Федерико Аниели]] (1626 – 1702), гравьор * [[Федец]], псевдоним на Федерико Леонардо Лучия (р. 1989), [[Рап|рапър]] и [[музикален продуцент]] * [[Фердинандо д'Ада]] (1650 – 1719), [[кардинал]] на Сан Клементе, Сан Пиетро ин Винколи, Санта Балбина и Албано, архиепископ на Амасия и [[апостолически нунций]] във Великобритания * [[Филипо Абиати]] (1640 – 1715), художник * [[Филипо дела Торе]] (нач. на 13 век – 1265), господар на Милано (1263 – 1265) * [[Филипо Мария Висконти]] (1392 – 1447), 3-ти херцог на Милано (1412 – 1447) * [[Франка Валери]] (1920 – 2020), актриса * [[Франко Брузати]] (1922 – 1993), [[Филм|филмов]] [[режисьор]] и сценарист * [[Франц Адам]] (1815 – 1886), художник * [[Франческо II Сфорца]] (1495 – 1535), последен суверенен херцог на Милано (1521 – 1535) * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец, смятан за един от най-добрите [[Бас (гласов обхват)|баси]] на втората половина на 20 век * [[Челе Аба]] (1906 – 1992), актриса ; Други * [[Амели дьо Боарне]], принцеса Фон Лойхтенберг и херцогиня на [[Браганса]] (1812 – 1873), френско-германска аристократка и [[императрица]] на [[Бразилия]], втора съпруга на император [[Педро I (Бразилия)|Педро I]] * [[Андреа Киеза]] (р. 1964), швейцарски пилот от Формула 1 * [[Джино Бианко]] (р. 196), испански пилот на Формула 1 * [[Пиера Олание]] (1923 – 1990), [[Франция|френски]] [[лекар]], [[психиатър]] и [[психоаналитик]] * [[Фердинанд Карл Йозеф Австрийски-Есте (1781 – 1850)|Фердинанд Карл Йозеф Австрийски-Есте]] (1781 – 1850), [[ерцхерцог]], [[Австрия|австрийски]] [[фелдмаршал]] и генерал-гувернатор на [[Галиция]] и [[Трансилвания]] * [[Франц Йозеф I]] Йохан Адам фон Лихтенщайн (1726 – 1781), 8-и [[княз]] на [[Дом Лихтенщайн|Лихтенщайн]] (1772 – 1781) * [[Франц IV (Модена)|Франц IV]] Йозеф Карл Амброзиус Станислаус (1779 – 1846), [[ерцхерцог]] на [[Австрия]] от линията [[Австрия-Есте]], херцог на [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]] (1814 – 1846) * [[Фьодор Бруни|Фьодор Антонович Бруни]], род. Фиделио Джовани Бруни (1799 – 1875), известен руски [[художник]] от италиански произход, представител на [[Академично рисуване|Академизма]] * Принц [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих Мориц фон Батенберг]] (1858 – 1896), германски принц от [[Батенберг (династия)|рода Батенберг]], брат на [[Лудвиг Александър фон Батенберг]] и княз [[Александър I Батенберг]], по-късно член на [[британското кралско семейство]] след брака си с [[Беатрис Батенберг|принцеса Беатрис]] === Починали в Милано === ; Българи * [[Аделина Попова|Аделина Антон Попова]] (1891 – 1912), оперна певица * [[Алберт Пинкас]] (1897 – 1967), певец (тенор и кантор) и изпълнител на [[Шлагер|шлагери]] („стари градски песни“ от 1930-те и 1940-те г.) * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), оперна певица * [[Елена Николай]] (1905 – 1993), оперна певица, [[мецосопран]] * [[Иван Балабанов (предприемач)|Иван Балабанов]] (1887 – 1969), предприемач * [[Петър Чаулев]] (1881 – 1924), [[революционер]], член на Централния комитет на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] * [[Ставруда Фратева]] (1880 – 1963), актриса, една от първите български филмови актриси ; Италианци * Свети [[Амвросий Медиолански]] (ок. 330 – 397), християнски [[светец]], [[епископ]] на Милано, [[богослов]] и проповедник, един от четирите велики латински [[отци на Църквата]] * [[Алесандро Бентивольо]] (1474 – 1532), [[кондотиер]], благородник от рода [[Бентивольо (род)|Бентивольо]] * [[Алесандро Манцони]] (1785 – 1873), класик на италианската литература, известен с основополагащи за съвременната италианска книжовност творби като историческия роман „Годениците“ * [[Анджело Анкилети]] (1943 – 2015), футболист-защитник * [[Анибале II Бентивольо]] (1466 – 1540), кондотиер, господар на Болоня (1511 – 1512) * [[Анибале Фроси]] (1911 – 1999), футболист и треньор * [[Аниезе дел Майно]] (ок. 1411 – 1465), благородничка, метреса на миланския херцог [[Филипо Мария Висконти]] * [[Ацо Висконти]] (1302 – 1339), господар на Милано (1329 – 1339) * [[Беатриче д’Есте (1268 – 1334)|Беатриче д’Есте]] (ок. 1268 – 1334), чрез женитба господарка на Милано * [[Бонифачо Бембо]] (ок. 1420 – ок. 1480), художник от Ранния [[ренесанс]], известен с портретите си ма двора на [[Миланско херцогство|Миланските херцози]] * [[Бруно Маца]] (1924 – 2012), футболист-[[полузащитник]] и треньор * [[Валентина Дория]] (1290 – 1359), [[Списък на владетелите на Милано|господарка на Милано]] от влиятелната фамилия [[Дория]] * [[Виторио Брамбила]] (1937 – 2001), пилот от Формула 1 * [[Галеацо Мария Сфорца]] (1444 – 1476), 5-и херцог на Милано от (1466 – 1476) * [[Гучо Гучи|Гучо Джованбатиста Джачинто Дарио Мария Гучи]] (1881 -1953), [[предприемач]] и моден дизайнер, основател на модната компания „[[Гучи]]“ * [[Дарио Фо]] (1926 – 2016), [[драматург]], театрален [[режисьор]], [[киноактьор]], комедиант, певец, художник, [[композитор]], политически активист на италианското ляво крило и притежател на [[Нобелова награда за литература]] на 1997 г. * [[Джанкарло Багети]] (1934 – 1995), пилот от Формула 1 * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист-защитник * [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] (1290 – 1354), от 1329 г. кардинал, архиепископ на Милано (1342 – 1354), господар на Милано (1349 – 1354 г.) * [[Джовани Мария Висконти]] (1388 – 1412), от 1402 г. херцог на Милано * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист-полузащитник, национал и треньор * [[Джузепе Арчимболдо]] (1527 – 1593), художник * [[Джузепе Балерио]] (1909 – 1999), футболист-защитник * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Джузепе Унгарети]] (1888 – 1970), [[поет]], един от най-големите поети на 20 век * [[Джулио I Чибо-Маласпина]] (1525 – 1548), [[Херцогство Маса и Княжество Карара|маркиз на Маса и господар на Карара]], Монета и Авенца (1546 – 1547), римски и генуезки патриций, [[Патриций (титла)|патриций]] на [[Пиза]] и [[Флоренция]], [[Неапол|неаполитански]] патриций, благородник на [[Витербо]], полковник от Френската армия * [[Дино Будзати]] (1906 – 1972), [[публицист]], [[есе]]ист, [[писател]] и [[художник]], особено известен със [[Сюрреализъм|сюрреалистичната]] си проза и своите разкази с фантастичен елемент * [[Дино Оливети]] (1912 – 1976), [[предприемач]] и [[инженер]], син на италианския инженер и предприемач от [[Евреи|еврейски]] произход [[Камило Оливети]] – основател на [[Оливети]] * [[Еторе Зотзас]] младши (1917 – 2007), [[архитект]], [[дизайнер]], [[фотограф]], интелектуалец и художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет, носител на [[Нобелова награда за литература]] за 1975 г. * [[Иполита Сфорца (1481–1520)|Иполита Сфорца]] (1481 – 1520), благородничка от фамилията [[Сфорца]], чрез брак графиня на Кампаня * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Карло Кара]] (1881 – 1966), художник и писател, съосновател на италианския [[футуризъм]] * [[Консалво Санези]] (1911 – 1998), пилот от Формула 1 * [[Корнелия Салонина]] (? – 268), [[Августа (титла)|Августа]], съпруга на [[Римска империя|римския]] [[император]] [[Галиен]] * [[Леополдо Конти]] (1910 – 1970), футболист и треньор, национал * [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]] (1287 или 1292 – 1349), кондотиер, съгосподар на Милано (1339 – 1349) заедно с брат си архиепископ [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] * [[Лучано Фабро]] (1936 – 2007), художник и скулптор, теоретик на изкуството, представител на [[Arte Povera]] и на [[Концептуално изкуство|концептуалното изкуство]] * [[Лучия Марлиани]], нар. ''la Baietta'' (ок. 1445 – 1522), благородничка, метреса на [[Миланско херцогство|миланския херцог]] [[Галеацо Мария Сфорца]] * Мариана де Лейва или сестра Вирджиния Мария, по-известна като [[Монахинята от Монца]] (1575 – 1650), благородничка, съгосподарка на Монца, монахиня – главна героиня на известен скандал в град [[Монца]], [[Северна Италия]] в началото на [[17 век]] * [[Мария Гаетана Анези|Мария Гаетана Аниези]] (1718 – 1799), първата жена в света, написала наръчник по математика и първата жена, назначена като професор по математика в университет * [[Марио Мерц]] (1925 – 2003), [[художник]] и [[Скулптура|скулптор]], представител на [[Arte Povera]] и на [[Концептуално изкуство|концептуалното изкуство]] * Мариана де Лейва или сестра Вирджиния Мария, по-известна като [[Монахинята от Монца]] (1575 – 1650), италианска благородничка, съгосподарка на Монца заедно с братята си, монахиня – главна героиня на известен скандал в град [[Монца]], Северна Италия в началото на [[17 век]] * [[Матео I Висконти]], нар. Матео Велики (1250 – 1322), [[капитан на народа]] и фактически [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]] (1287−1302), граф на Милано (1311 – 1322), [[имперски викарий]] за [[Ломбардия]] (1297 – 1317) * [[Маурицио Гучи]] (1948 – 1995), предприемач, президент на Модна къща „[[Гучи]]“ (1983 – 1993) * [[Мауро Белуджи]] (1950 – 2021), футболист-полузащитник * [[Медардо Росо]] (1858 – 1928), [[скулптор]], важен представител на италианския [[импресионизъм]] * [[Милва]] (1939 – 2021), певица и театрална актриса * [[Николо Пичинино]] (ок. 1380 – 1444), [[кондотиер]] * [[Отоне Висконти]] (1207 – 1295), архиепископ на Милано (22 юли 1262 – 8 август 1295) и сеньор на Милано (1277 – 1278 и 1282 – 1287), пръв от фамилията [[Висконти]] * [[Отиеро Отиери]] (1924 – 2020), социолог, [[драматург]], [[поет]] и [[писател]] на произведения в жанра [[драма]] * [[Ренцо Де Веки]] (1894 – 1967), футболист и треньор, [[Защитник (футбол)|защитник]] * [[Роберто Липи]] (1926 – 2011), пилот от Формула 1 * [[Родолфо Гучи]], известен със [[Псевдоним|сценичното име]] Маурицио Д'Анкона (1912 – 1983), актьор и предприемач * [[Серджо Мантовани]] (1929 – 2001), пилот от Формула 1 * [[Стефано Висконти]] (1288 – 1327), господар на [[Арона (Италия)|Арона]], син на [[Списък на владетелите на Милано|господаря на Милано]] [[Матео I Висконти]] * [[Стефано Мария Леняни]] (1661 – 1713), [[Барок|бароков]] [[художник]] * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Тото Кутуньо]] (1943 – 2023), италиански певец и композитор * [[Тристано Сфорца]] (1422 – 1477), [[кондотиер]], господар на [[Саличето (Италия)|Саличето]], [[Ночето]] и Лузураско (от 1466 г.) от фамилията [[Сфорца]] * [[Умберто Еко]] (1932 – 2016), [[писател]], [[философ]]-[[Семиотика|семиотик]] и [[медиевист]] * [[Федерико Пизани]] (1974 – 1997), футболист, [[нападател]] * [[Филипо дела Торе]] (нач. на 13 век – 1265), господар на Милано (1263 – 1265) * [[Филипо Мария Висконти]] (1392 – 1447), 3-ти херцог на Милано (1412 – 1447) * [[Филипо Мария Сфорца]] (1448 – 1492) от фамилията [[Сфорца]], [[граф]] на [[Корсика]] и Павия от 1466/1472 г., граф на [[Графство Бари|Бари]] * [[Франко Корели]] (1921 – 2003), [[тенор]], пял на много международни оперни сцени между 1950 и 1976 г. * [[Франческо Айец]] (1791 – 1882), художник * [[Франческо Канова да Милано]] (1497 – 1543), [[виртуоз]]ен [[Лютня|лютенист]] и [[композитор]] от епохата на [[Ренесанс]]а, един от най-големите музиканти на [[16 век]] * [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] (1401 – 1466), 4-ти [[Миланско херцогство|херцог на Милано]] (1450 – 1466), родоначалник на фамилията [[Сфорца]] * [[Чезаре Мусати]] (1897 – 1989), [[математик]] и [[психолог]], считан е за едни от пионерите в [[Гещалт терапия|Гещалт теорията]] и [[Психоанализа|психоанализата]] в Италия ; Други * [[Виктор Мавър]]а (3 век – ок. 303), християнски [[мъченик]], почитан като [[светец]] * [[Карл Томас Моцарт]] (1784 – 1858), по-големият от двамата оцелели синове на [[Волфганг Амадеус Моцарт]] и [[Констанца Вебер]] * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), чешки благородник в [[Кралство Бохемия]] ([[Граф (титла)|граф]]), изтъкнат военачалник ([[фелдмаршал]]) и администратор от [[Австрийската империя]] от първата половина на [[ХІХ век|19 век]] * [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Албрехт фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]] (1656 – 1718), [[граф]] (1672 – 1718), от 1711 г. първият [[княз]] на [[Льовенщайн-Вертхайм]]-[[Рошфор (Белгия)|Рошфор]] и австрийски офицер * [[Микелето Кореля]] (? – 1508), испански [[кондотиер]] и професионален убиец на служба при [[Чезаре Борджия]] * [[Рудолф IV (Австрия)|Рудолф IV Основател]] (1339 – 1365), [[херцог]] (и самопровъзгласил се [[ерцхерцог]]) на [[Австрия]] (1358 – 1365), херцог на Щирия и Каринтия от 20 юли 1358 г., граф на Тирол от 1363 г. * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), [[Дубровнишка република|дубровнишки]] [[учен]], [[философ]], [[Йезуити|йезуитски]] свещеник и [[поет]] * Аугустус Чарлз Хобърт-Хемпдън, по-известен като [[Хобърт паша]] (1822 – 1886), [[Англия|английски]] военен на османска служба, главнокомандващ на [[Османски флот|Османския флот]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г. * [[Хърбърт Килпин]] (1870 – 1916), английски футболист и треньор, един от основателите на ФК „[[Милан]]“, като е и първият капитан и треньор в историята на отбора === Други личности, свързани с Милано === * [[Вергилий]] (70 пр.н.е. – 19 г.), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Джан Галеацо Висконти]], нар. Графът на Вертю (1351 – 1402), най-могъщият от рода [[Висконти]], 1-ви херцог на Милано * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града (1482 – 1499 и 1506 – 1513) * [[Лудовико Мария Сфорца]] „Мавъра“ (1451 или 1452 -1507), 7-и херцог на Милано (1494 – 1499) * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града (1919 – 1925) * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града (1987 – 1993) == Вижте също == {{колони|2| * [[Сеньория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Библиографски бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] * [http://www.storiadimilano.it/ Хронологична история на Милано] на [[италиански език]] {{Превод от 2|it|Milano|en|Milan|129067027|1107696758}} {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}}{{Портал|Италия|География}} [[Категория:Милано| ]] 16eekpgntn7q7hdxq8fp44nbav4bk0p 0 65627 12214248 12036429 2024-04-25T16:07:57Z 149.62.209.13 wikitext text/x-wiki {{друго значение|град Брашов|окръга|Брашов (окръг)}} {{Селище инфо|Румъния | име = Брашов | име-местно = Brașov | вид = град | герб = ROU_BV_Brasov_CoA.svg | изглед = Brasov view from the top of the hill.jpg | изглед-описание = Изглед към Стария град от хълма Тъмпа | гео-ширина = 45.6333 | гео-дължина = 25.5833 | окръг = [[Брашов (окръг)|Брашов]] | площ = | височина = 737 | население = 253 200 | население-година = 2011 | основаване = | пощенски-код = 500000 | телефонен-код = 02 68 }} [[Файл:Brașov 016.jpg|мини|]] [[Файл:Brașov 012.jpg|мини|]] '''Брашов''' ({{lang|ro|Brașov}}; {{lang|hu|Brassó}}; {{lang|de|Kronstadt}}) е [[град]] и административен център на [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[Брашов (окръг)|Брашов]], [[Трансилвания]], [[Румъния]]. Населението е 253 200 (2011 г.) <ref name="RPL_2011">[https://www.recensamantromania.ro/rpl-2011/rezultate-2011/ Populaţia stabilă pe judeţe, municipii, oraşe şi localităti componenete la RPL_2011 – VOLUMUL I: POPULAŢIA STABILĂ (REZIDENTĂ) – STRUCTURA DEMOGRAFICĂ] (román nyelven). Nemzeti Statisztikai Intézet. (Hozzáférés: 2014. február 4.)</ref>, с което е на седмо място по големина в страната. От 23 август [[1950]] г. до 24 декември 1960 г. градът се е наричал [[Сталин]]. == География == Градът е разположен в Трансилвания, на около 160 км от [[Букурещ]], където се срещат [[Южни Карпати|Южните]] и [[Източни Карпати|Източните]] [[Карпати]]. == История == {{основна|История на Брашов}} Предполага се, че градът е основан през [[1203]] година. Все пак, няма сигурни документи и източници, които да го потвърждават. Според [[Енциклопедия България]],<ref name="EB">Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 380</ref> градът е основан през [[1211]] г. от [[Германци|немски]] колонисти. През [[1234]] изследователят Норберт Бакмунд издава т.нар. „Catalogus Ninivensis“, който съдържа списък с манастирите в [[Унгария]] и [[Трансилвания]]. Каталогът всъщност е копие на документ от [[15 век]], не достигнал до наши дни. Според историци, оригиналният документ е изготвен в периода [[1236]] – [[1241]] г. и съдържа най-старото упоменаване на Брашов с името „Корона“. По време на [[татари|татарско]] нашествие през 1241 е завладяна крепостта [[Спренги]]. След оттеглането на татарите е построена хексагонална кула за защита на града. През [[1252]] година крал [[Бела IV]] дарява „tera Zek“ (земята Зек) на комитата Винченциу, син на Акадаш, [[секели|секел]] на Себус. В дарителния документ се посочва, че дарената земя се намира между земите на румънците от „Кърца“, на [[саси]]те от „Барасу“ и [[секели]]те от „Себус“. Предполага се, че в случая [[топоним]]ът „Барасу“ (Брашов) е упоменат като област (територия), а „Корона“ – населеното място. През [[1271]] се споменава топонима в латински документ, намиращ се в Държавния архив в [[Будапеща]] и фотокопие в Историческия институт в [[Клуж-Напока|Клуж]]. Документът е акт, с който Ищван, крал на Унгария утвърждава договора между „''Chyel comes, filius Erwin de Calnuk si Teel, filius Ebl de Brasu cognatus eiusdem''“. От този и други документи от периода 1252 – 1271 г. румънските историци правят извода, че топонимът „Брашов“ се е употребявал по-скоро като название на областта, отколкото като име на града. През [[1288]] се споменава топонима Брасо в латински документ, намиращ се сега в библиотеката в [[Алба Юлия]], е записано „Datum in Braso“. Смята се, че това е първият запазен документ, издаден в Брашов. През [[1364]] година на Брашов е дарена привилегията да провежда ежегоден пазар. В Периода [[1369]] – [[1380]] е издадена [[Брашовска грамота|Брашовската грамота]] на цар [[Иван Срацимир]]. През [[1424]] кожарите в Брашов създават първа съсловна организация. Към [[1798]] вече има 43 съсловни организации, включващи 1227 майстори. В периода [[1448]] – [[1453]] [[Януш Хунияди|Йоан де Хунедоара]] разрушава крепостта Брасовия и със строителните материали от нея започва средновековното укрепване на Брашов – изградени са 8 бастиона и 32 отбранителни кули. През първата половина на [[15 век]] в града е основан български квартал „[[Шкеи]]“ ({{lang|hu|Bolgarszeg}}, „български кът“). Заселници са българи-строители в града, а впоследствие нараства от търговци и български бежанци.<ref name="EB"/> == Други == В Брашов през 1460 г. умира българският цар [[Фружин]], син на [[Иван Шишман]]. В немската гимназия в града учи [[Васил Априлов]]. В Брашов е издаден „[[Рибен буквар|Рибният буквар]]“ на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]].<ref name="EB"/> В Брашов е роден немският рок певец [[Петер Мафай]], който емигрира във [[Германия|ФРГ]] през [[1962]] г., == Туристически обекти == * [[Първо румънско училище]] – музей на [[Старорумънски език|старорумънския език]], литература и курлтура, открит 1961 г. * [[Черна църква (Брашов)|Черната църква]] – построена през [[1383]] г., реконструирана през [[1477]] г. * [[Свети Николай (Брашов)|Църква Св. Николай]] – 14 век. * [[Пояна Брашов]] – туристически комплекс, разположен в планината над града. * В близост до Брашов е добре запазеният замък [[Бран (замък)|Бран]], легендата за който гласи, че е принадлежал на прочутия граф [[Дракула]] ([[Влад Цепеш]]). * В Брашов се провежда фестивала [[Златен елен]]. == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of France.svg|20px]] [[Тур (град)|Тур]], [[Франция]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.brasov.ro/ Официален сайт на Брашов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180307073855/http://brasov.ro/ |date=2018-03-07 }} (на румънски и английски) * [http://www.promacedonia.org/lm/index.html Л. Милетич „Дако-ромъните и тяхната славянска писменость. Часть II. Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ“] {{Превод от|ro|Brașov|707402}} {{Нормативен контрол}} {{Седем трансилвански крепости}} {{Градове в Румъния}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Брашов]] 5sr65urzn866i7hvoxoent7v2v7pcce 12214250 12214248 2024-04-25T16:08:53Z 149.62.209.13 wikitext text/x-wiki {{друго значение|град Брашов|окръга|Брашов (окръг)}} {{Селище инфо|Румъния | име = Брашов | име-местно = Brașov | вид = град | герб = ROU_BV_Brasov_CoA.svg | изглед = Brasov view from the top of the hill.jpg | изглед-описание = Изглед към Стария град от хълма Тъмпа | гео-ширина = 45.6333 | гео-дължина = 25.5833 | окръг = [[Брашов (окръг)|Брашов]] | площ = | височина = 737 | население = 253 200 | население-година = 2011 | основаване = | пощенски-код = 500000 | телефонен-код = 02 68 }} [[Файл:Brașov 016.jpg|мини|]] [[Файл:Brașov 012.jpg|мини|]] '''Брашо̀в''' ({{lang|ro|Brașov}}; {{lang|hu|Brassó}}; {{lang|de|Kronstadt}}) е [[град]] и административен център на [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[Брашов (окръг)|Брашов]], [[Трансилвания]], [[Румъния]]. Населението е 253 200 (2011 г.) <ref name="RPL_2011">[https://www.recensamantromania.ro/rpl-2011/rezultate-2011/ Populaţia stabilă pe judeţe, municipii, oraşe şi localităti componenete la RPL_2011 – VOLUMUL I: POPULAŢIA STABILĂ (REZIDENTĂ) – STRUCTURA DEMOGRAFICĂ] (román nyelven). Nemzeti Statisztikai Intézet. (Hozzáférés: 2014. február 4.)</ref>, с което е на седмо място по големина в страната. От 23 август [[1950]] г. до 24 декември 1960 г. градът се е наричал [[Сталин]]. == География == Градът е разположен в Трансилвания, на около 160 км от [[Букурещ]], където се срещат [[Южни Карпати|Южните]] и [[Източни Карпати|Източните]] [[Карпати]]. == История == {{основна|История на Брашов}} Предполага се, че градът е основан през [[1203]] година. Все пак, няма сигурни документи и източници, които да го потвърждават. Според [[Енциклопедия България]],<ref name="EB">Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 380</ref> градът е основан през [[1211]] г. от [[Германци|немски]] колонисти. През [[1234]] изследователят Норберт Бакмунд издава т.нар. „Catalogus Ninivensis“, който съдържа списък с манастирите в [[Унгария]] и [[Трансилвания]]. Каталогът всъщност е копие на документ от [[15 век]], не достигнал до наши дни. Според историци, оригиналният документ е изготвен в периода [[1236]] – [[1241]] г. и съдържа най-старото упоменаване на Брашов с името „Корона“. По време на [[татари|татарско]] нашествие през 1241 е завладяна крепостта [[Спренги]]. След оттеглането на татарите е построена хексагонална кула за защита на града. През [[1252]] година крал [[Бела IV]] дарява „tera Zek“ (земята Зек) на комитата Винченциу, син на Акадаш, [[секели|секел]] на Себус. В дарителния документ се посочва, че дарената земя се намира между земите на румънците от „Кърца“, на [[саси]]те от „Барасу“ и [[секели]]те от „Себус“. Предполага се, че в случая [[топоним]]ът „Барасу“ (Брашов) е упоменат като област (територия), а „Корона“ – населеното място. През [[1271]] се споменава топонима в латински документ, намиращ се в Държавния архив в [[Будапеща]] и фотокопие в Историческия институт в [[Клуж-Напока|Клуж]]. Документът е акт, с който Ищван, крал на Унгария утвърждава договора между „''Chyel comes, filius Erwin de Calnuk si Teel, filius Ebl de Brasu cognatus eiusdem''“. От този и други документи от периода 1252 – 1271 г. румънските историци правят извода, че топонимът „Брашов“ се е употребявал по-скоро като название на областта, отколкото като име на града. През [[1288]] се споменава топонима Брасо в латински документ, намиращ се сега в библиотеката в [[Алба Юлия]], е записано „Datum in Braso“. Смята се, че това е първият запазен документ, издаден в Брашов. През [[1364]] година на Брашов е дарена привилегията да провежда ежегоден пазар. В Периода [[1369]] – [[1380]] е издадена [[Брашовска грамота|Брашовската грамота]] на цар [[Иван Срацимир]]. През [[1424]] кожарите в Брашов създават първа съсловна организация. Към [[1798]] вече има 43 съсловни организации, включващи 1227 майстори. В периода [[1448]] – [[1453]] [[Януш Хунияди|Йоан де Хунедоара]] разрушава крепостта Брасовия и със строителните материали от нея започва средновековното укрепване на Брашов – изградени са 8 бастиона и 32 отбранителни кули. През първата половина на [[15 век]] в града е основан български квартал „[[Шкеи]]“ ({{lang|hu|Bolgarszeg}}, „български кът“). Заселници са българи-строители в града, а впоследствие нараства от търговци и български бежанци.<ref name="EB"/> == Други == В Брашов през 1460 г. умира българският цар [[Фружин]], син на [[Иван Шишман]]. В немската гимназия в града учи [[Васил Априлов]]. В Брашов е издаден „[[Рибен буквар|Рибният буквар]]“ на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]].<ref name="EB"/> В Брашов е роден немският рок певец [[Петер Мафай]], който емигрира във [[Германия|ФРГ]] през [[1962]] г., == Туристически обекти == * [[Първо румънско училище]] – музей на [[Старорумънски език|старорумънския език]], литература и курлтура, открит 1961 г. * [[Черна църква (Брашов)|Черната църква]] – построена през [[1383]] г., реконструирана през [[1477]] г. * [[Свети Николай (Брашов)|Църква Св. Николай]] – 14 век. * [[Пояна Брашов]] – туристически комплекс, разположен в планината над града. * В близост до Брашов е добре запазеният замък [[Бран (замък)|Бран]], легендата за който гласи, че е принадлежал на прочутия граф [[Дракула]] ([[Влад Цепеш]]). * В Брашов се провежда фестивала [[Златен елен]]. == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of France.svg|20px]] [[Тур (град)|Тур]], [[Франция]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.brasov.ro/ Официален сайт на Брашов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180307073855/http://brasov.ro/ |date=2018-03-07 }} (на румънски и английски) * [http://www.promacedonia.org/lm/index.html Л. Милетич „Дако-ромъните и тяхната славянска писменость. Часть II. Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ“] {{Превод от|ro|Brașov|707402}} {{Нормативен контрол}} {{Седем трансилвански крепости}} {{Градове в Румъния}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Брашов]] bv9i2z0hpmsmvq5n5awxart3x3zdbhi 0 65632 12214258 12160422 2024-04-25T16:24:59Z 149.62.209.13 Добавено ударение. wikitext text/x-wiki {{друго значение|град Браила|окръга|Браила (окръг)}} {{Селище инфо|Румъния | име = Браила | име-местно = Brăila | вид = град | герб = ROU BR Braila CoA.png | изглед = Braila 3.jpg | изглед-описание = Фонтани в Нощна Браила | гео-ширина = 45.2667 | гео-дължина = 27.9833 | окръг = [[Браила (окръг)|Браила]] | площ = | височина = 3 | население = 180 302 | население-година = 2011 | основаване = | телефонен-код = 02 39 }} '''Браѝла''' ({{lang|ro|Brăila}}) е [[град]] и административен център в [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[Браила (окръг)|Браила]], [[Влашко]], Източна [[Румъния]]. Градът е [[пристанище]] на левия бряг на [[река]] [[Дунав]]. Има население от 180 302 жители (2011). Намира се на около 20 км от град [[Галац]]. [[Файл:Braila - faleza (1).jpg|мини|ляво|Часовниковата кула със стълбище към Дунав]] == История == Браила е старо селище, разположено на левия бряг на река Дунав. За първи път името му се среща в древно географско и пътно испанско описание „''Libro del conocimiento''“ ([[1350]]), както и в няколко каталански карти (''Angellino de Dalorto'', 1325 – 1330 и ''Angelino Dulcert'', 1339). Споменат е като ''Brayla'' през 1368 г. в транспортно и търговско разрешително на [[брашов]]ски търговци. Превзет от [[османци]]те през 1538 – [[1540]] г. Има статут на [[кааза]] от [[1554]] г. до края на руско-турската война (1828 – 1829 г.), през който период носи името '''Ибраил'''. Бил е обсаден и опожарен от княза на Молдова [[Щефан чел Маре|Стефан Велики]] като репресивна мярка срещу [[Раду чел Фрумос|Радул Красиви]] – съюзник на османците. Своя разцвет градът изживява в началото на 20 век, когато неговото пристанище е важен пункт за внос и износ на стоки от Румъния, достъпно за малки и средни морски съдове. === Античен период === Намерени са следи от обитаването на района още в от [[неолит]]а, [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. Според румънски историци между IV и III век пр. Хр. там е имало селище на [[гети]]те, поддържали връзки с [[гърци]]те от порт Евксин до Елада. Било е разположено на високата тераса над река Дунав. === Средновековна Браила === От 681 година попада в територията на Аспарухова България. В документа, с който Владислав ([[Владислав I|Влайко войвода]]) дава търговски привилегии на брашовските търговци на [[20 януари]] [[1368]] г., посочва Браила като важно търговско селище на [[Влашко]]. Владислав I (1364 – 1377 г.), наричан още Влайку Войвода (Вода), е владетел на Влашко между 1364 и 1377 г. Владислав е български болярин и васал на българския цар Иван Александър. Син е на владетеля Никола Александър Басараб и брат на войводата Радул I. Оригинален документ от Владислав (Влайко войвода) на български език със символа на династията Асеневци: По време на [[Османска империя|турското владичество]] градът е подлаган последователно на обсади от: Валеранд де Ваврин ([[1445]]); [[Щефан чел Маре|Стефан Велики]], който го изгаря през [[1470]] г.; Йоан вода чел Кумплит ([[1547]]). [[Михай Витязул]] освобождава Браила от турците през [[1595]] г., изгражда в града църквата „Св. Николае“. Периодът от 1711 до 1812 г. е век на чести битки между руси, османци и австрийци, при които Браила е превземана, разрушавана, изгаряна и строена наново. Тази тежка епоха за града свършва с подписването на мирния договор от [[Адрианопол]] ([[2 септември]] (стар стил) [[1829]] г.), с който Браила става част от Влашко. През 17 – 18 век са проведени масови бунтове и въстания срещу фанариотите, които се опитват да погърчат местното население и превземат църквата отвътре. В 1865 година се създава държавата Румъния и Браила попада в територията на новосъздадената държава. Кирилицата и българският език се заменят с латински и новосъздадения румънски език. === Съвременна история === След 19 век градът процъфтява. Улиците са павирани, поставят се улични фенери, открива се военна болница, а през 1836 г. придобива официално статута на град „porto-franco“. Изграден е паркът „Белведере“, основани са печатници, банки, казарма, театър, девическо училище, гимназия. Построени са нови докове, железопътна линия и множество фабрики. Градът е тясно свързан с историята на [[България]] и нейните националноосвободителни борби. Там е създаден Българското книжовно дружество, преобразувано по-късно в [[Българска академия на науките]]. При избухването на [[Балканската война]] през 1912 г. 3 души от Браила са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|831}}</ref> == Личности == [[Файл:Maria Filotti Braila.jpg|мини|Театър „Мария Флоти“]] ; Родени в Браила ; * [[Васил Попович]] (1833 – 1897), български писател * [[Серж Московичи]] (1925 – 2014), френски психолог ; Свързани с Браила * [[Добри Войников]] (1833 – 1878), български писател и просветител, учител в града през 1864 – 1870 * [[Димитър Греков]] (1847 – 1901), български политик, адвокат в града през 1870-те * [[Димитър Паничков]] (1810 – 1909), български издател, живее в града през втората половина на 19 век * [[Васил Стоянов]] (1810 – 1909), български учен, живее в града през 1868 – 1873 == Други == На Браила са наречени улици в [[София]] (кв. „[[Борово (квартал)|Борово]]“ и кв. „[[Красно село]]“),<ref>{{maplink|type=line|id=Q123948976|title=Браила}}</ref> [[Пловдив]] (кв. „Кършияка“), [[Варна]], [[Шумен]] (Южна промишлена зона), [[Русе]] (ж. к. „Здравец Изток“), [[Плевен]], [[Ямбол]] и др. == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px]] [[Плевен]], [[България]] == Бележки == <references/> {{превод от|ro|Brăila|150777}} {{Градове в Румъния}} {{Река Дунав}} [[Категория:Браила| ]] [[Категория:Пристанищни градове в Румъния]] [[Категория:Градове на Дунав]] 2rvmmvmmtkyh44chmcy6j0zkgc60aff 0 66031 12214249 11986614 2024-04-25T16:08:41Z 94.236.230.54 wikitext text/x-wiki {{друго значение|пустинята|групата|Сахара (група)}} {{Пустиня | име = Сахара | име-оригинал= {{lang|ar|الصحراء الكبرى}}<br>{{lang|fr|Sahara}} | снимка = Sahara desert.jpg | площ = 9 200 000 km² | височина = 3415 m в най-високата точка | температура = от -18&nbsp;°C до 58&nbsp;°C | валежи = < 7 cm | държави = [[Мавритания]], [[Мароко]], [[Алжир]], [[Тунис]], [[Либия]], [[Египет]], [[Судан]], [[Чад]], [[Нигер]], [[Мали]] и [[Западна Сахара]] | залежи = [[петрол]], [[Мед (елемент)|мед]], [[желязо]], [[уран (елемент)|уран]], [[манган]] }} '''Сахара''' ({{lang|ar|الصحراء الكبرى}}, ''Ес-Сахра-ел-Кубра''; {{lang|fr|Sahara}}) е най-голямата гореща и третата по площ [[пустиня|пустин]] Името ѝ идва от арабската дума за пустиня – صحراء (''as-ṣaḥrā''). Простира се в почти цяла Северна Африка и заема повече от 1/4 от африканския континент. Сахара граничи на запад с Атлантическия океан, на север с Атласките планини и Средиземно море, на изток с Червено море и на юг с природната област [[Сахел]] – полуариден регион, който образува преходна зона между Сахара на север и поясът на влажните савани на юг. Размерите ѝ са приблизително от 4500 до 5500 km от запад на изток и между 1290 и 2000 km от север на юг. Границите на пустинята се определят различно: по изохиетите 100 и 200mm годишна сума на валежите; по границите на плододаването на финиковите палми на север и по други ботанически признаци на юг. Някои изследователи считат за източна граница на Сахара долината на река [[Нил]]. във връзка с тези фактори Сахара заема площ около 9 200 000 km²; действителната площ варира от 8 600 000 до 9 400 000 km², тъй като пустинята се разширява и свива във времето. Сахара непрекъснато се увеличава – всяка година пустинята се разширява на юг с 6 – 10 km. <ref>[http://www.meteovesti.ru/news.n2?item=63589321819 Голодный год: поток мигрантов увеличивается], 24 января 2016, Центр ФОБОС.</ref> Около 1,5 млн. души обитават пясъчната повърхност, като най-много от тях са в Мавритания, Мароко и Алжир. Най-големият град, който е разположен в Сахара, е [[Нуакшот]] – столицата на Мавритания. [[Файл:Sahara satellite hires.jpg|300п|мини|Спътникова снимка на пустинята Сахара]] == География == Сахара се простира от [[Атлантическия океан]] на [[запад]], [[Атласки планини|Атласките планини]] и [[Средиземно море]] на [[север]], [[Червено море]] и [[Египет]] на [[изток]] и областта [[Судан (област)|Судан]] и долината на река [[Нигер (река)|Нигер]] на юг. [[Файл:Saharan topographic elements map.png|350п|мини|Карта на Сахара с дюнови морета и планински вериги. Червената пунктирана линия показва приблизителната граница на Сахара. Националните граници са в сиво, големите морета от дюни – в жълто.]] Пустинята Сахара се простира на територията на 11 държави: * {{Алжир}} * {{Египет}} * {{Западна Сахара}} * {{Либия}} * {{Мавритания}} * {{Мали}} * {{Мароко}} * {{Нигер}} * {{Судан}} * {{Тунис}} * {{Чад}} Сахара се разделя на много области: [[Тенере]], [[Голям западен ерг]], [[Голям източен ерг]], [[Танезруфт]], [[Хамада ал Хамра]], [[Ерг Игиди]], [[Ерг Шеш]], [[Арабска пустиня]], [[Либийска пустиня]], [[Нубийска пустиня]]. 1/4 от пустинята е с [[планина|планински масиви]], чийто най-висок [[връх]] е [[Еми Куси]] с височина 3415 m в Чад. Някои от високите върхове дори през лятото са покрити със [[сняг]], което е доста любопитен факт, тъй като в Сахара е непрекъсната горещина. [[Файл:Hoggar8.jpg|250п|мини|Оазис в подножието на планината [[Ахагар]]]] == Климат == Климатът на Сахара невинаги е бил толкова сух, колкото е днес. Изследвания, направени въз основа на откритите [[фосил]]и, показват, че този регион е имал влажен климат и тук е расла буйна [[Растения|растителност]]. В края на последния [[ледников период]], преди около 8000 години, в пустинята често има [[дъжд]]ове, но днес тя е едно от най-сухите места на света. Валежите в областта се изчисляват само на около 20 mm годишно. Дневната [[температура|температурна]] [[амплитуда]] е около 35&nbsp;°С, докато сезонната амплитуда достига до 56,5&nbsp;°С. Температурата на пясъка в пустинята може да достигне до 81&nbsp;°С. Най-високата температура на света е 58&nbsp;°С, е измерена в оазиса [[Ал Азизи]] в [[Либия]] през [[1922]] г. В Сахара духат силни ветрове, които създават [[пясъчна буря|пясъчни бури]]. Характерни местни ветрове са [[гибли]], [[самум]] и [[сарат]] в [[Алжир]] и [[Тунис]], [[хамсин]] в [[Египет]] и [[шергуй]] в [[Мароко]]. [[Файл:Oued near mhamid marocco.jpg|300п|мини|ляво|Уади в Мароко, напълнено след силни дъждове]] == Релеф == === Планини === В северозападната част на Африка, в държавите Алжир и Мароко, се издигат [[Атласки планини|Атласките планини]], които представляват границата между [[средиземноморски климат|средиземноморския]] и [[тропичен климатичен пояс|пустинния климат]]. Най-високата им точка е връх [[Тубкал]] – 4165 m. Във вътрешността на Сахара се издигат 2 „островни“ планини – [[Ахагар]] в Алжир (с най-висока точка връх [[Тахат]] – 3003 m) и [[Тибести]] в Чад (с най-висока точка връх [[Еми Куси]] – 3415 m). Всички тези планини са с [[вулкан]]ичен произход. === Типове пустиня === Около 1,2 млн. km² от Сахара е [[пясък|пясъчна]] пустиня, а останалата част е от [[камък]] и [[баластра]]. В [[Африка]] пясъчните пустини са познати под името [[ерг]]ове, каменистите като [[хамада|хамади]], а баластрените, които се срещат в [[депресия|депресиите]] в [[Либия]], като [[серир]]и. === Ерозивни форми === В алжирската част на хамадата се формират [[остеняк|остеняци]], създадени от раздвижването на пясъка нощно време. В Алжир тези форми се наричат „гур“. Много са и сухите речни долини, известни под името „[[уади]]“, корита на някогашни [[река|реки]], които се пълнят с [[вода]] само при изключително интензивни валежи. В частите на пустинята, в които вятърът е по-силен, се образуват т.нар. „[[дефлационна котловина|дефлационни котловини]]“. Една от най-големите дефлационни котловини в света се намира югоизточно от планината [[Тибести]] и заема площ от 90 хил. km². [[Файл:Richat Structure - SRTM.jpg|мини|ляво|200px|Структурата Ришат – ерозивна геологическа формация в западна Сахара]] [[Структура Ришат|Структурата Ришат]], известна още като „окото на Сахара“, представлява 50-километрово геоложко образувание с формата на вихър. Наблюдаван от астронавтите от [[Международна космическа станция]], наподобява око на бик или черупка на охлюв. Някога това геоложкото явление е смятано за [[ударен кратер]], причинен от [[метеорит]], но сега се счита от учените за [[ерозия|ерозирал]] повдигнат участък от земната кора. === Акумулативни форми === На местата, където подземната вода тече в близост до повърхността, например в [[депресия]], се образуват [[сол]]ени езера. Те са много на брой и се срещат често, само в Алжир и Тунис са над 1000. На арабски се наричат [[шот]]ове, като най-известните са [[Шот ал Джарид]] и [[Шот еш Шерги]]. Най-известните форми са [[дюна|дюните]], някои от които достигат значителни размери (до 180 m) и [[бархан]]ите ([[сърп]]овидни дюни), които се срещат най-често в [[Либийска пустиня|Либийската пустиня]]. Барханите достигат височина от около 30 – 40 m. Сифът е друг вид дюна, характерен за Сахара, който се образува при вятър с променлива посока и скорост. == Води == [[Файл:BASA-3K-7-350-8-Sahara.jpg|дясно|мини|Иригационно съоръжение, началото на ХХ век]] Най-голямата и единствената постоянна река в Сахара е [[Нил]]. Тя преминава през [[Судан]] и [[Египет]] и се влива в [[Средиземно море]] чрез [[делта]]. При избликване на подземни води на повърхността се образуват [[оазис]]и, които са обкръжени от буйна растителност. Такива са [[Бахария]], [[Дакла]] и [[Сиуа|Сива]] в Египет, [[Куфра]] в [[Либия]], [[Тидикепт]] и [[Гурара]] в [[Алжир]]. Много са и солените езера – [[шот]]ове, които се срещат най-често в Алжир и Тунис. Най-известните са [[Шот ал Джерид]], [[Шот еш Шерги]] и [[Шот ал Ходна]]. В коритата на някогашни реки, известни като [[уади]], понякога има временен воден поток при силни дъждове. == Почви == [[Файл:IssaouaneErg Algeria ISS010-E-13539.jpg|мини|200px|Спътникова снимка на ерга Исауан, Алжир. По време на редките дъждове местата между дюните се запълват с вода, след чието изпарение остават солени участъци (в бяло-синьо).]] Почвите в голяма част от пустинята Сахара са характерни за тропическите и полупустини (чакъл и пясък). Те имат ниско съдържание на [[органични вещества]] и почвените слоеве са слабо изразени. В някои области има [[азотфиксиращи бактерии]], но основно почвата е биологично неактивна. По краищата на пустинята почвите съдържат високи концентрации на органични вещества, в долините често почвата е [[засоляване|солена]]. Наличието на несвързани [[карбонат]]и показва ниската степен на [[излужване]]. В северозападната части на пустинята са разпространява основно плътни варовикови слоеве, вариращи от няколко сантиметра до 2,1 метра, които са свързани с основните варовикови скали. В резултат на пренебрежителното отношение към растителността и обработката на песъчливите почви, подвижните пясъци заемат мястото на оазисите. През 1974 г. Алжир стартира проект на „зелена стена“, по време на който в протежение на 1500 km са засадени заградителни линии от [[евкалипт]]и и други дървета.<ref name="britannica"/> == Флора и фауна == [[Файл:Rüppell's_fox.jpg|200п|мини|[[Фенек|Пустинна лисица]]]] Флората на Сахара наброява около 1200 вида.<ref>Виккенс, Г. Е. (Wickens, G.E.) Флора, в: Сахара, Москва 1990, с. 90 (превод на: Sahara desert, Edited by J.L. Cloudsley-Thompson, Pergamon Press, Oxford, New York, Toronto, Sidney, Paris, Frankfurt, 1984)</ref> Типът растителност зависи от водните ресурси в отделните части. В крайбрежните райони на Сахара, по бреговете на [[Средиземно море]] и [[Атлантическия океан]], растат [[храст]]и, като [[гариг]] и [[маквис]]и. В сухите области растат само сухолюбиви растения и [[лишеи]]. В подножията на планините Ахагар и Тибести виреят [[палма|палми]] и подобни растения, а понякога във влажните области около бреговете на солените езера растат [[халофити|халофитни]] растения. В най-сухите части не се развива никакъв живот, защото условията там са непоносими за всички форми на живот. Въпреки негостоприемността на средата си, Сахара е дом на много животински видове, които са се приспособили към начина на живот в пустинята. Най-много са [[едногърба камила|едногърбите камили]], [[коза|козите]] и [[скорпиони]]те. В Сахара живеят три от видовете на [[Фенек|пустинната лисица]] (фенек) и малки [[бозайници]], като например семейство [[гризачи]], известно като [[дамани]]. Каменистата пустиня е среда на живот за няколко вида отровни [[змия|змии]]. Характерни обитатели на пустинята са и [[антилопа]]та [[адакс]], [[чакал]]и, [[хиенови кучета]] и [[гепард]]и. Тук живеят и [[газела|газели]] и [[щраус]]и (някога огромен брой), но днес се срещат рядко. == Геология == [[Файл:Libya 5101 Fozzigiaren Arch Tadrart Acacus Luca Galuzzi 2007.jpg|300п|мини|ляво|Природен каменен свод в Либия]] Образуването на пустинята Сахара е част от процес, започнал преди повече от 8000 години, когато [[почва]]та в този район била все още плодородна. Някои от плодородните райони днес се напояват от подземни [[река|реки]] и водни басейни. Според проучването на сателитни снимки, направени на Сахара, някои учени правят изводи, че пустинята редовно се свива и разширява. В началото на 80-те години южният край на Сахара стигал до [[Сахел]] – суха ивица, разделяща пясъците от [[савана]]та. Но в средата на 80-те този район бил влажен и покрит със зеленина. Непрекъснато се правят изкуствени [[канал]]и и се разсаждат растения, за да се спре разпростирането на пясъците. Сахара е разположена на [[Сахарска плоча|Сахарската плоча]] – северозападната част на старата [[Африканска платформа]]. В централната част на плочата, от запад на изток, преминава Централносахарската зона на възвишение, на чиято повърхност е [[камбрийски период|докамбрийски]] фундамент: [[Регибатски масив|Регибатския масив]], на запад отделен от Танезруфската деформация от платото [[Ахагар]], състоящо се от редуващи се [[хорст]]ове и [[грабен]]и. По на изток се намират масивите [[Тибести]], [[Ел Увейнат]], [[Ел Еглаб]], както и западния ръб на [[Нубийско-Арабска плоча|Нубийско-Арабската плоча]] (хребета [[Етбай]]). На север и юг от зоната на възвишение се намират Северосахарската и Южносахарската зони на потъване – места в платформата, запълнени с [[фанерозой]]ски [[седиментни скали]]. До средата на [[креда]], в тези зони се натрупват континенталните пластове, които по-късно (в края на креда – началото на [[палеоген]]а) са покрити от морски седименти (в южната част морските седименти са по-слабо натрупани). През [[олигоцен]]а морето се оттегля, и старите масиви (особено Ахагар и Тибести) се издигат значително. В южносахарската зона на потъване също така са разположени плоската [[синеклиза]] [[Таудени]], грабена [[Гао (грабен)|Гао]] и [[Мали-Нигерската синеклиза]]. Благодарение на стабилността на платформата по време на [[палеозой]]ската ера, тя остава хоризонтална и почти без промяна. В повечето райони на Сахара образуванията са покрити от мезозойски седименти, с които са свързани много важни [[водоносен хоризонт|водоносни хоризонти]]. В северната част на пустинята тези образувания са свързани и с продълговати падини и басейни: от [[оазис]]ите на запад от Египет до [[шот]]овете (падини) на Алжир. Пропадането на платформата в южната част на пустинята създава големи басейни, заети от [[кайнозой]]ски езера (като голямото езеро [[Чад (езеро)|Чад]] и групата езера Унианга-Серир).<ref name="britannica"/> На територията на Сахара има богати находища на [[нефт]] и [[природен газ]] (Сахарският нефтен басейн, включително находището [[Хаси-Месауд]]), [[желязна руда]] ([[Кедиет Иджил]]) и [[медна руда]] ([[Акжужт]]). Залежите на [[злато]], [[волфрам]], [[уран (елемент)|уран]] и други редки метали са свързани с докамбрийския фундамент.<ref name="geo">[http://slovari.yandex.ru/dict/geography/article/geo/geo3/geo-4162.htm yandex.ru]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == История == [[Файл:Hoggar caravane2.jpg|200п|мини|Туарег на камила]] През [[неолит]]ната ера, преди началото на превръщането на Сахара в пустиня около 9500 г. пр.н.е., централен Судан е среда, поддържаща голямо население, живеещо на места, които сега са безплодна пустиня, като Уади ел Кааб. Към 5-ото хилядолетие пр.н.е., хората, обитаващи [[Нубия]], водят уседнал начин на живот с домашни животни и отглеждане на растения. Скални рисунки в Сахара на едър рогат добитък и пастири предполагат присъствието на [[култ към добитък]]а, като тези, намерени в Судан.<ref>{{cite web|url=http://www.anth.ucsb.edu/faculty/stsmith/research/nubia_history.html |title=History of Nubia |publisher=Anth.ucsb.edu |accessdate=12 юни 2010}}</ref> [[Мегалит]]ите, открити в [[Набта Плая]], са явни примери за вероятно първите в света известни [[археоастрономия|археоастрономически]] съоръжения, предхождащи [[Стоунхендж]] с около 2000 години.<ref>[https://web.archive.org/web/20130725174732/http://www.planetquest.org/learn/nabta.html The History of Astronomy]. PlanetQuest</ref> Сложното общество там вероятно е в основата на структурата на двете неолитни общества в Набта и Старото царство на Египет.<ref>Wendorf, Fred (1998) [https://web.archive.org/web/20101009235228/http://www.comp-archaeology.org/WendorfSAA98.html Late Neolithic megalithic structures at Nabta Playa].</ref> Към 6000 г. пр.н.е. населението в югозападната част на днешен Египет отглежда добитък и изграждат селища с големи сгради. Препитанието в организираните и постоянни селища по времето на преддинастичен Египет по средата на 6-о хилядолетие пр.н.е. е съсредоточено предимно върху зърнените култури и селскостопанските животни: говеда, кози, свине и овце. Метални предмети заменят каменните. Щавенето на кожи, грънчарството и тъкачеството са рядкост. Съществуват следи за сезонно или кратковременно заселване на [[Фаюм]] през 6-о хилядолетие пр.н.е., с дейности съсредоточени около лова, риболова и събирането на храна. През тази епоха често се срещат каменни ножове, остриета на стрели и стъргала.<ref name= Fayum>[http://www.digitalegypt.ucl.ac.uk/fayum/fayumb.html Fayum, Qarunian] (Fayum B, about 6000 – 5000 BCE?), [http://www.digitalegypt.ucl.ac.uk Digital Egypt].</ref> Погребалните предмети включват керамични съдове, бижута, земеделски и риболовни пособия и разнообразни храни, включително сушено месо и плодове. Мъртвите са погребвани с лице на запад.<ref name= Predynastic>Predynastic (5,500 – 3,100 BCE), Tour Egypt].</ref> Към 3400 г. пр.н.е. Сахара вече е толкова суха, колкото и в днешно време, поради намаленото ниво на валежи и високите температури, произтичащи от промяната в орбитата на Земята.<ref name = "Science Daily">[http://www.sciencedaily.com/releases/1999/07/990712080500.htm Sahara's Abrupt Desertification Started by Changes in Earth's Orbit] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221014035913/https://www.sciencedaily.com/releases/1999/07/990712080500.htm |date=2022-10-14 }}, Accelerated by Atmospheric and Vegetation Feedbacks.</ref> Пустинята до голяма степен се превръща в непроходима бариера за хората, разпръснати в селища около оазисите и с малко търговия през самата нея. Единственото голямо изключение е [[Нил|Нилската долина]]. Нил обаче е непроходим с [[речен праг|праговете]] си и това затруднява контактите с лодки. Хората от [[Финикия]], която процъфтява в периода 1200 – 800 г. пр.н.е., създават конфедерация от колонии по бреговете на Сахара. Те обикновено се заселват по брега на Средиземно море, както и в самата Сахара – сред населението на [[Древна Либия]], които са предците на съвременните хора, говорещи [[берберски езици]] в днешна Северна Африка и Сахара, включително [[туареги]]те в централната Сахара. [[Файл:Bilma-Salzkarawane1.jpg|мини|„Соленият“ керван от [[Азалай]]. Французи съобщават, че керванът от 1906 г. наброява 20 000 камили.]] Финикийската азбука изглежда е възприета от древните либийци от Северна Африка, и в съвременността берберски говорещите туареги от централна Сахара все още използват подобна писменост, наречена [[Либийска писменост|тифинаг]]. Някъде между 633 и 530 г. пр.н.е., [[Ханон Мореплавателя]] основава или разраства съществували преди това финикийски колонии в [[Западна Сахара]], но техните руини са изчезнали почти напълно. Около 500 г. пр.н.е., в пустинята се появяват и древните [[Древна Гърция|гърци]]. Гръцките търговци търгуват по протежение на източното крайбрежие на пустинята, създават търговски колонии брега на [[Червено море]]. [[Картаген]]ците проучват атлантическото крайбрежие на пустинята, но теченията там, както и липсата на пазари, довеждат до отказа им от пътувания по на юг от съвременно [[Мароко]]. Така новопоявилите се централизирани държави заемат северния източния края на пустинята, но като цяло тя остава извън контрола им. Набезите на номадските берберски народи от пустинята са постоянна грижа на тези, които живеят по краищата ѝ. По това време (около 500 г. пр.н.е.) се появява и цивилизация в сърцето на пустинята, [[гараманти]]те – в котловина, която днес е известна като [[Уади ал Аджал]], в областта [[Фезан]], Либия.<ref name="Lakes">{{Cite book| title=Ancient Lakes of the Sahara | publisher=American Scientist | volume=94 | year=2006 | pages= 58 – 65 | author=Kevin White and David J. Mattingly | issue=1 }}</ref> Гарамантите развиват цивилизацията си, като копаят тунели в планините около котловината, за да използват подземните води и да го отведат до нивите си. Населението им скоро нараства и те постепенно завладяват съседните племена, превръщайки ги в роби (които са използвани за работа по разширяването на тунелите). Древните гърци и [[римляни]]те познават гарамантите и се отнасят към тях като нецивилизовани номади. Въпреки това те търгуват с гарамантите и в Гарама, столицата на цивилизацията, дори е открита [[римска баня]]. [[Археология|Археолозите]] откриват осем големи града и много други населени места на територията на гарамантите. Тяхната цивилизация в крайна сметка се разпада, след като наличната вода на водоносните хоризонти е изчерпана и не може да поддържа броя на населението и усилията за добиването ѝ са неефективни.<ref name = "Keys">{{cite journal|author=Keys, David|year= 2004|title= Kingdom of the Sands|journal=Archaeology|volume= 57 |issue= 2|url=http://www.archaeology.org/0403/abstracts/sands.html}}</ref> === Ислямска експанзия === {{вижте също|Транссахарска търговия}} [[Файл:BASA-3K-7-350-4.jpg|дясно|мини|Сахарски бит]] [[Файл:BASA-3K-7-350-7-Sahara.jpg|дясно|мини|Местни жители от началото на ХХ век]] От 5 до 7 век [[Византия]] налага властта си над северните брегове на Сахара. След мюсюлманското завоевание на Арабия (Арабския полуостров), в средата на 7 век започва мюсюлманското нашествие в [[Северна Африка]]. Ислямското влияние се разширява бързо в Сахара. До края на 641 г. цялата територия на Египет вече е в мюсюлмански ръце. Търговията през пустинята се увеличава, в това число и транссахарската [[търговия с роби]]. Изчислено е, че от 10 до 19 век на север са транспортирани около 6000 до 7000 роби ежегодно.<ref>Fage, J.D. (2001) ''A History of Africa''. Routledge, 4th ed. ISBN 0-415-25248-2. p. 256</ref> Тази търговия през Сахара продължава няколко века, до развитието на каравелите в Европа, първите от които са от [[Кралство Португалия|Португалия]], а после възприети от всички държави в [[Западна Европа]]. Те позволяват по-продължително плаване около пустинята и директно достигане на източника на роби в [[Гвинея (регион)|Гвинея]]. Сахара бързо е изолирана. До [[19 век]], когато започва европейската колонизация, по-голямата част от днешните Египет, Либия и Судан са владение на [[Османската империя]]. След ислямското завоевание се развива [[транссахарска търговия|транссахарската търговия]]. Царствата в [[Сахел]], най-вече [[Ганайска империя|Ганайската империя]] и после [[Малийската империя]] забогатяват поради износа на [[злато]] и [[сол]] към [[Северна Африка]]. Емирствата по средиземноморския бряг изпращат производствени стоки и [[кон]]е. От самата Сахара се добива сол. По време на процеса селищата в [[оазис]]ите се превръщат в търговски центрове. През пустинята се транспортират и [[роб]]и. Търговията продължава няколко века и секва при появата на [[каравела]]та, която може да заобиколи пустинята по море и да пренася стоки направо от [[Гвинея]] до [[Европа]] и Северна Африка. През 16 век държавите в северната периферия на Сахара (крайбрежните части на съвременните държави Алжир и Тунис, както и някои части на днешна Либия), заедно с полуавтономната египетска държава, са заети от [[Османската империя]]. От 1517 г. Египет е важна част от Османската империя – владението осигурява на османците контрол над Нилската долина, над източното Средиземноморие и Северна Африка. Ползата от Османската империя е свободата на движение на граждани и стоки. Османските сухопътни маршрути са използвани за търговия на подправки, злато и коприна от Изток, стоки от Европа, както и роби и злато от Африка. Арабският се налага като местен език и ислямската култура се засилва. В Региона Сахел и южните части на Сахара се оформят няколко независими държави на туарегски кланове. === Европейски колониализъм === Европейският колониализъм в Сахара започва през 19 век. [[Франция]] завладява регентство Алжир от османците през 1830-те години и френското управление се разпространява на юг от Алжир и източно от [[Сенегал]] по горното течение на река [[Нигер (река)|Нигер]], като постепенно включва днешните Алжир, Чад, Мали (тогава [[Френски Судан]]) с Тимбукту, Мавритания, Мароко (1912 г.), Нигер, Тунис (1881). Към началото на 20 век, транссахарската търговия постепенно запада, тъй като стоките се превозват чрез по-модерни и ефективни средства като самолети, отколкото с камили през пустинята.<ref>Trans-Saharan Africa in World History, Ch. 6, Ralph Austin</ref> Френската колониална империя е доминиращата в Сахара. Тя основава редовни въздушни връзки от [[Тулуза]] (седалище на авиокомпанията ''[[Aéropostale]]'') до [[Оран (град)|Оран]] и през [[Хогар]] до [[Тимбукту]], и на запад [[Бамако]] и [[Дакар]], както и транссахарски автобусни линии, управлявани от ''La Companie Transsaharienne'' (основана през 1927 г.).<ref name=wauthier1>{{cite web | url = http://saharayro.free.fr/fwauthier1.htm | title = Wauthier Bréard 1933 | accessdate =22 февруари 2013 | език = fr }}</ref> Забележителен филм, заснет от известния авиатор капитан [[Рене Вотие]] документира първото преминаване на голям конвой камиони от Алжир до Чад, от другата страна на Сахара.<ref name=Reconnaissance_saharienne>{{cite web|last=Wauthier|first=René|title=Reconnaissance saharienne|url=http://www.cnc-aff.fr/internet_cnc/Internet/ARemplir/Fiches/Corpus_Algerie/decouverte/46506.html|work=French Cinema Archives|accessdate=22 февруари 2013|език=fr|архив_дата=2013-04-12|архив_уеб_адрес=https://archive.today/20130412164401/http://www.cnc-aff.fr/internet_cnc/Internet/ARemplir/Fiches/Corpus_Algerie/decouverte/46506.html}}</ref> Египет, при управлението на [[Мохамед Али паша]] и неговите наследници, завладява Нубия в периода 1820 – 22 г., основава [[Хартум]] през 1823 г., и завладява [[Дарфур]] през 1874 г. Държавата, включваща днешен Судан, става британски протекторат през 1882 г. Египет и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Великобритания]] губят контрол над Судан в периода 1882 – 1898 г. в резултат на [[въстанието на Махди]]. След залавянето му от британските войски през 1898 г., Судан става англо-египетски [[кондоминиум]]. [[Испания]] завладява днешна [[Западна Сахара]] след 1874 г., въпреки че [[Рио де Оро]] остава в голяма степен под влияние на туарегите. През 1912 г. [[Кралство Италия|Италия]] отнема части от това, което е именувано тогава [[Османска Либия]] от османците. За насърчаване на [[римокатолицизъм|римокатолическата]] религия в пустинята, папа [[Пий IX]] основава Апостолическа църква на Сахара и Судан през 1868 г.; по-късно през 19 век тя е реорганизирана. Първи за независимост се преборва Египет, през [[1922]] г. Другите страни стават независими в периода между [[1951]] и [[1975]] г. == Население == Поради лошите условия за живот Сахара е слабо населена. Общо в пустинята живеят около 2 милиона души, основно в оазисите и в близост до тях. Най-много са берберите, туарегите, [[копти]]те и [[бедуини]]те. Най-големите градове на всички държави в областта на Сахара са разположени по крайбрежията на Средиземно море и Атлантическия океан. [[Файл:Tadrart Acacus 1.jpg|мини|Скална живопис в планините [[Тадрарт Акакус]]]] Въпреки че територията на Сахара е сравнима по големина с тази на [[САЩ]], плътността на населението (включително долината на Нил) се изчислява на едва 0,4 д./km² (общо 2,5 млн. души).<ref name="britannica">[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/516375/Sahara Sahara] – Britannica Online Encyclopedia {{икона|en}}</ref> Огромните пространства са незаселени, разпръснати селища има само покрай сигурните водоизточници и островите от растителност, способни да изхранят стадата. В доисторическите времена Сахара е била по-плътно населена. Каменни артефакти, вкаменелости и [[скална живопис]], които са широко разпространени в различни региони, освен най-сухите, свидетелстват за присъствието както на хора, така и на диви животни, включително антилопи, биволи, жирафи, слонове, носорози и [[Брадавичеста свиня|брадавичести свине]]. Костените харпуни, местата на концентрация на рачешки и рибешки фосили, както и останки от [[крокодил]]и и [[хипопотам]]и свидетелстват за съществуването на доисторически селища по бреговете на древни езера.<ref name="britannica"/> След появата на опитомения добитък на територията на Сахара преди около 7 хиляди години, в някои групи [[скотоводство]]то започва да доминира над лова и риболова. Родствените на берберите или [[загава|загавите]] народи от нигерския регион Тенере например се занимават с развъждането на едър рогат добитък. Появата на овце и кози е свързано вероятно с народите от североизточна Африка и представителите на [[Капсийска култура|Капсийската култура]]. Зараждането на [[земеделие]]то се отнася към периода преди около 6 хиляди години, когато в Египет започват да отглеждат [[ечемик]] и [[Двузърнест лимец|лимец]]. Тези селскостопански култури очевидно идват от Азия: свидетелства за облагородяването на местни африкански растения са открити първо в керамични изделия, открити на територията на днешна Мавритания. Тези изделия са датирани към 1000 г. пр.н.е. и се приписват на племето [[хангара]], предци на съвременния народ [[сонинке]].<ref name="britannica"/> [[Файл:Nomadic Berber in Morocco.jpg|мини|ляво|[[Бербери|Бербер]] от Мароко]] Появата на селското стопанство и домашните животни довежда до специализация при много народи в Сахара и установяването на икономически връзки между близко разположени селища. Започва да се развива външната търговия: [[мед (елемент)|медта]] от Мавритания достига до средиземноморските цивилизации от епохата на [[бронзов век|бронзовия век]] още през второто хилядолетие пр.н.е. Търговията се засилва с появата на сахарските цивилизации от желязната епоха през I век пр.н.е., включително цивилизацията с център в [[Нубия]].<ref name="britannica"/> Подвижността на номадите народи спомага за участието им в [[Транссахарска търговия|Транссахарската търговия]]. Превръщането на Сахара в пустиня е отразено в прехода на търговците от коне и едър рогат добитък към камили. Макар че камили са използвани в Египет още през 6 век пр.н.е., началото на доминирането им в Сахара се отнася едва към 3 век пр.н.е. Жителите на сахарските оазиси са подлагани на нападения на [[санхаджи]] (берберски клан) и други номадски племена, много от които се укриват в пустинята от анархията и войните в края на римското управление в Северна Африка. Голяма част от другите жители на оазисите, включително харатините, са превърнати в роби от номадите. Разпространението на [[ислям]]а в Северна Африка между 7 и 11 век принуждава различни групи бербери да потърсят укритие в пустинята, желаещи да съхранят традиционните си вярвания. Разпространилият се по търговските пътища ислям става основната религия в региона.<ref name="britannica"/> Въпреки значителното си културно разнообразие, народите в Сахара в по-голямата си част са скотовъдци, земеделци или занаятчии. Скотовъдството, донякъде номадско, е разпространено в крайните райони, в предпланините и в малко по-влажните западни райони на пустинята. Едър рогат добитък се развъжда покрай южната част, граничеща със Сахел, в самата пустиня се развъждат кози, овце и камили. Основните групи скотовъдци са [[регейбат]] в северозападната и [[чаамба]] в северната част на алжирска Сахара. Големи миграции се провеждат в периодите на засушаване, в търсене на пасбища. Известните със своята войнственост [[туареги]] имат [[матриархат|матриархално общество]] и жените в него, въпреки изповядването на исляма, имат голяма свобода. Мавританските групи в западната част по-рано са били обединени в племенни съюзи. Народът [[теда]] от района на [[Тибести]] и южните му граници се занимава предимно с развъждането на камили. Представителите на народа са известни с физическата си издръжливост.<ref name="britannica"/> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|Sahara}} * [http://www.travelguide-bg.com/news/news.php?id=4108 Най-величествената пустиня на планетата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070813005515/http://www.travelguide-bg.com/news/news.php?id=4108 |date=2007-08-13 }} * [http://www.edelo.net/sahara/sommaire.htm Портал Сахара] * [http://www.sahara-nature.com/ Природата на Сахара] {{Превод от 2|en|Sahara|ru|Сахара|643340000|67417144}} {{Пустини по света}} {{Портал Африка}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Сахара| ]] 0n87j8mjpzhmc0hlb6d2r060wam7h88 12214253 12214249 2024-04-25T16:12:57Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/94.236.230.54|редакции на 94.236.230.54]] ([[User talk:94.236.230.54|б]].), към версия на InternetArchiveBot wikitext text/x-wiki {{друго значение|пустинята|групата|Сахара (група)}} {{Пустиня | име = Сахара | име-оригинал= {{lang|ar|الصحراء الكبرى}}<br>{{lang|fr|Sahara}} | снимка = Sahara desert.jpg | площ = 9 200 000 km² | височина = 3415 m в най-високата точка | температура = от -18&nbsp;°C до 58&nbsp;°C | валежи = < 7 cm | държави = [[Мавритания]], [[Мароко]], [[Алжир]], [[Тунис]], [[Либия]], [[Египет]], [[Судан]], [[Чад]], [[Нигер]], [[Мали]] и [[Западна Сахара]] | залежи = [[петрол]], [[Мед (елемент)|мед]], [[желязо]], [[уран (елемент)|уран]], [[манган]] }} '''Сахара''' ({{lang|ar|الصحراء الكبرى}}, ''Ес-Сахра-ел-Кубра''; {{lang|fr|Sahara}}) е най-голямата гореща и третата по площ [[пустиня]] в света (след Антарктика и Арктика<ref>[http://geology.com/records/largest-desert.shtml Най-големите пустини на света]</ref>), разположена в Северна [[Африка]] на територията на [[Мавритания]], [[Мароко]], [[Алжир]], [[Тунис]], [[Либия]], [[Египет]], [[Судан]], [[Чад]], [[Нигер]], [[Западна Сахара]] и [[Мали]]. Името ѝ идва от арабската дума за пустиня – صحراء (''as-ṣaḥrā''). Простира се в почти цяла Северна Африка и заема повече от 1/4 от африканския континент. Сахара граничи на запад с Атлантическия океан, на север с Атласките планини и Средиземно море, на изток с Червено море и на юг с природната област [[Сахел]] – полуариден регион, който образува преходна зона между Сахара на север и поясът на влажните савани на юг. Размерите ѝ са приблизително от 4500 до 5500 km от запад на изток и между 1290 и 2000 km от север на юг. Границите на пустинята се определят различно: по изохиетите 100 и 200mm годишна сума на валежите; по границите на плододаването на финиковите палми на север и по други ботанически признаци на юг. Някои изследователи считат за източна граница на Сахара долината на река [[Нил]]. във връзка с тези фактори Сахара заема площ около 9 200 000 km²; действителната площ варира от 8 600 000 до 9 400 000 km², тъй като пустинята се разширява и свива във времето. Сахара непрекъснато се увеличава – всяка година пустинята се разширява на юг с 6 – 10 km. <ref>[http://www.meteovesti.ru/news.n2?item=63589321819 Голодный год: поток мигрантов увеличивается], 24 января 2016, Центр ФОБОС.</ref> Около 1,5 млн. души обитават пясъчната повърхност, като най-много от тях са в Мавритания, Мароко и Алжир. Най-големият град, който е разположен в Сахара, е [[Нуакшот]] – столицата на Мавритания. [[Файл:Sahara satellite hires.jpg|300п|мини|Спътникова снимка на пустинята Сахара]] == География == Сахара се простира от [[Атлантическия океан]] на [[запад]], [[Атласки планини|Атласките планини]] и [[Средиземно море]] на [[север]], [[Червено море]] и [[Египет]] на [[изток]] и областта [[Судан (област)|Судан]] и долината на река [[Нигер (река)|Нигер]] на юг. [[Файл:Saharan topographic elements map.png|350п|мини|Карта на Сахара с дюнови морета и планински вериги. Червената пунктирана линия показва приблизителната граница на Сахара. Националните граници са в сиво, големите морета от дюни – в жълто.]] Пустинята Сахара се простира на територията на 11 държави: * {{Алжир}} * {{Египет}} * {{Западна Сахара}} * {{Либия}} * {{Мавритания}} * {{Мали}} * {{Мароко}} * {{Нигер}} * {{Судан}} * {{Тунис}} * {{Чад}} Сахара се разделя на много области: [[Тенере]], [[Голям западен ерг]], [[Голям източен ерг]], [[Танезруфт]], [[Хамада ал Хамра]], [[Ерг Игиди]], [[Ерг Шеш]], [[Арабска пустиня]], [[Либийска пустиня]], [[Нубийска пустиня]]. 1/4 от пустинята е с [[планина|планински масиви]], чийто най-висок [[връх]] е [[Еми Куси]] с височина 3415 m в Чад. Някои от високите върхове дори през лятото са покрити със [[сняг]], което е доста любопитен факт, тъй като в Сахара е непрекъсната горещина. [[Файл:Hoggar8.jpg|250п|мини|Оазис в подножието на планината [[Ахагар]]]] == Климат == Климатът на Сахара невинаги е бил толкова сух, колкото е днес. Изследвания, направени въз основа на откритите [[фосил]]и, показват, че този регион е имал влажен климат и тук е расла буйна [[Растения|растителност]]. В края на последния [[ледников период]], преди около 8000 години, в пустинята често има [[дъжд]]ове, но днес тя е едно от най-сухите места на света. Валежите в областта се изчисляват само на около 20 mm годишно. Дневната [[температура|температурна]] [[амплитуда]] е около 35&nbsp;°С, докато сезонната амплитуда достига до 56,5&nbsp;°С. Температурата на пясъка в пустинята може да достигне до 81&nbsp;°С. Най-високата температура на света е 58&nbsp;°С, е измерена в оазиса [[Ал Азизи]] в [[Либия]] през [[1922]] г. В Сахара духат силни ветрове, които създават [[пясъчна буря|пясъчни бури]]. Характерни местни ветрове са [[гибли]], [[самум]] и [[сарат]] в [[Алжир]] и [[Тунис]], [[хамсин]] в [[Египет]] и [[шергуй]] в [[Мароко]]. [[Файл:Oued near mhamid marocco.jpg|300п|мини|ляво|Уади в Мароко, напълнено след силни дъждове]] == Релеф == === Планини === В северозападната част на Африка, в държавите Алжир и Мароко, се издигат [[Атласки планини|Атласките планини]], които представляват границата между [[средиземноморски климат|средиземноморския]] и [[тропичен климатичен пояс|пустинния климат]]. Най-високата им точка е връх [[Тубкал]] – 4165 m. Във вътрешността на Сахара се издигат 2 „островни“ планини – [[Ахагар]] в Алжир (с най-висока точка връх [[Тахат]] – 3003 m) и [[Тибести]] в Чад (с най-висока точка връх [[Еми Куси]] – 3415 m). Всички тези планини са с [[вулкан]]ичен произход. === Типове пустиня === Около 1,2 млн. km² от Сахара е [[пясък|пясъчна]] пустиня, а останалата част е от [[камък]] и [[баластра]]. В [[Африка]] пясъчните пустини са познати под името [[ерг]]ове, каменистите като [[хамада|хамади]], а баластрените, които се срещат в [[депресия|депресиите]] в [[Либия]], като [[серир]]и. === Ерозивни форми === В алжирската част на хамадата се формират [[остеняк|остеняци]], създадени от раздвижването на пясъка нощно време. В Алжир тези форми се наричат „гур“. Много са и сухите речни долини, известни под името „[[уади]]“, корита на някогашни [[река|реки]], които се пълнят с [[вода]] само при изключително интензивни валежи. В частите на пустинята, в които вятърът е по-силен, се образуват т.нар. „[[дефлационна котловина|дефлационни котловини]]“. Една от най-големите дефлационни котловини в света се намира югоизточно от планината [[Тибести]] и заема площ от 90 хил. km². [[Файл:Richat Structure - SRTM.jpg|мини|ляво|200px|Структурата Ришат – ерозивна геологическа формация в западна Сахара]] [[Структура Ришат|Структурата Ришат]], известна още като „окото на Сахара“, представлява 50-километрово геоложко образувание с формата на вихър. Наблюдаван от астронавтите от [[Международна космическа станция]], наподобява око на бик или черупка на охлюв. Някога това геоложкото явление е смятано за [[ударен кратер]], причинен от [[метеорит]], но сега се счита от учените за [[ерозия|ерозирал]] повдигнат участък от земната кора. === Акумулативни форми === На местата, където подземната вода тече в близост до повърхността, например в [[депресия]], се образуват [[сол]]ени езера. Те са много на брой и се срещат често, само в Алжир и Тунис са над 1000. На арабски се наричат [[шот]]ове, като най-известните са [[Шот ал Джарид]] и [[Шот еш Шерги]]. Най-известните форми са [[дюна|дюните]], някои от които достигат значителни размери (до 180 m) и [[бархан]]ите ([[сърп]]овидни дюни), които се срещат най-често в [[Либийска пустиня|Либийската пустиня]]. Барханите достигат височина от около 30 – 40 m. Сифът е друг вид дюна, характерен за Сахара, който се образува при вятър с променлива посока и скорост. == Води == [[Файл:BASA-3K-7-350-8-Sahara.jpg|дясно|мини|Иригационно съоръжение, началото на ХХ век]] Най-голямата и единствената постоянна река в Сахара е [[Нил]]. Тя преминава през [[Судан]] и [[Египет]] и се влива в [[Средиземно море]] чрез [[делта]]. При избликване на подземни води на повърхността се образуват [[оазис]]и, които са обкръжени от буйна растителност. Такива са [[Бахария]], [[Дакла]] и [[Сиуа|Сива]] в Египет, [[Куфра]] в [[Либия]], [[Тидикепт]] и [[Гурара]] в [[Алжир]]. Много са и солените езера – [[шот]]ове, които се срещат най-често в Алжир и Тунис. Най-известните са [[Шот ал Джерид]], [[Шот еш Шерги]] и [[Шот ал Ходна]]. В коритата на някогашни реки, известни като [[уади]], понякога има временен воден поток при силни дъждове. == Почви == [[Файл:IssaouaneErg Algeria ISS010-E-13539.jpg|мини|200px|Спътникова снимка на ерга Исауан, Алжир. По време на редките дъждове местата между дюните се запълват с вода, след чието изпарение остават солени участъци (в бяло-синьо).]] Почвите в голяма част от пустинята Сахара са характерни за тропическите и полупустини (чакъл и пясък). Те имат ниско съдържание на [[органични вещества]] и почвените слоеве са слабо изразени. В някои области има [[азотфиксиращи бактерии]], но основно почвата е биологично неактивна. По краищата на пустинята почвите съдържат високи концентрации на органични вещества, в долините често почвата е [[засоляване|солена]]. Наличието на несвързани [[карбонат]]и показва ниската степен на [[излужване]]. В северозападната части на пустинята са разпространява основно плътни варовикови слоеве, вариращи от няколко сантиметра до 2,1 метра, които са свързани с основните варовикови скали. В резултат на пренебрежителното отношение към растителността и обработката на песъчливите почви, подвижните пясъци заемат мястото на оазисите. През 1974 г. Алжир стартира проект на „зелена стена“, по време на който в протежение на 1500 km са засадени заградителни линии от [[евкалипт]]и и други дървета.<ref name="britannica"/> == Флора и фауна == [[Файл:Rüppell's_fox.jpg|200п|мини|[[Фенек|Пустинна лисица]]]] Флората на Сахара наброява около 1200 вида.<ref>Виккенс, Г. Е. (Wickens, G.E.) Флора, в: Сахара, Москва 1990, с. 90 (превод на: Sahara desert, Edited by J.L. Cloudsley-Thompson, Pergamon Press, Oxford, New York, Toronto, Sidney, Paris, Frankfurt, 1984)</ref> Типът растителност зависи от водните ресурси в отделните части. В крайбрежните райони на Сахара, по бреговете на [[Средиземно море]] и [[Атлантическия океан]], растат [[храст]]и, като [[гариг]] и [[маквис]]и. В сухите области растат само сухолюбиви растения и [[лишеи]]. В подножията на планините Ахагар и Тибести виреят [[палма|палми]] и подобни растения, а понякога във влажните области около бреговете на солените езера растат [[халофити|халофитни]] растения. В най-сухите части не се развива никакъв живот, защото условията там са непоносими за всички форми на живот. Въпреки негостоприемността на средата си, Сахара е дом на много животински видове, които са се приспособили към начина на живот в пустинята. Най-много са [[едногърба камила|едногърбите камили]], [[коза|козите]] и [[скорпиони]]те. В Сахара живеят три от видовете на [[Фенек|пустинната лисица]] (фенек) и малки [[бозайници]], като например семейство [[гризачи]], известно като [[дамани]]. Каменистата пустиня е среда на живот за няколко вида отровни [[змия|змии]]. Характерни обитатели на пустинята са и [[антилопа]]та [[адакс]], [[чакал]]и, [[хиенови кучета]] и [[гепард]]и. Тук живеят и [[газела|газели]] и [[щраус]]и (някога огромен брой), но днес се срещат рядко. == Геология == [[Файл:Libya 5101 Fozzigiaren Arch Tadrart Acacus Luca Galuzzi 2007.jpg|300п|мини|ляво|Природен каменен свод в Либия]] Образуването на пустинята Сахара е част от процес, започнал преди повече от 8000 години, когато [[почва]]та в този район била все още плодородна. Някои от плодородните райони днес се напояват от подземни [[река|реки]] и водни басейни. Според проучването на сателитни снимки, направени на Сахара, някои учени правят изводи, че пустинята редовно се свива и разширява. В началото на 80-те години южният край на Сахара стигал до [[Сахел]] – суха ивица, разделяща пясъците от [[савана]]та. Но в средата на 80-те този район бил влажен и покрит със зеленина. Непрекъснато се правят изкуствени [[канал]]и и се разсаждат растения, за да се спре разпростирането на пясъците. Сахара е разположена на [[Сахарска плоча|Сахарската плоча]] – северозападната част на старата [[Африканска платформа]]. В централната част на плочата, от запад на изток, преминава Централносахарската зона на възвишение, на чиято повърхност е [[камбрийски период|докамбрийски]] фундамент: [[Регибатски масив|Регибатския масив]], на запад отделен от Танезруфската деформация от платото [[Ахагар]], състоящо се от редуващи се [[хорст]]ове и [[грабен]]и. По на изток се намират масивите [[Тибести]], [[Ел Увейнат]], [[Ел Еглаб]], както и западния ръб на [[Нубийско-Арабска плоча|Нубийско-Арабската плоча]] (хребета [[Етбай]]). На север и юг от зоната на възвишение се намират Северосахарската и Южносахарската зони на потъване – места в платформата, запълнени с [[фанерозой]]ски [[седиментни скали]]. До средата на [[креда]], в тези зони се натрупват континенталните пластове, които по-късно (в края на креда – началото на [[палеоген]]а) са покрити от морски седименти (в южната част морските седименти са по-слабо натрупани). През [[олигоцен]]а морето се оттегля, и старите масиви (особено Ахагар и Тибести) се издигат значително. В южносахарската зона на потъване също така са разположени плоската [[синеклиза]] [[Таудени]], грабена [[Гао (грабен)|Гао]] и [[Мали-Нигерската синеклиза]]. Благодарение на стабилността на платформата по време на [[палеозой]]ската ера, тя остава хоризонтална и почти без промяна. В повечето райони на Сахара образуванията са покрити от мезозойски седименти, с които са свързани много важни [[водоносен хоризонт|водоносни хоризонти]]. В северната част на пустинята тези образувания са свързани и с продълговати падини и басейни: от [[оазис]]ите на запад от Египет до [[шот]]овете (падини) на Алжир. Пропадането на платформата в южната част на пустинята създава големи басейни, заети от [[кайнозой]]ски езера (като голямото езеро [[Чад (езеро)|Чад]] и групата езера Унианга-Серир).<ref name="britannica"/> На територията на Сахара има богати находища на [[нефт]] и [[природен газ]] (Сахарският нефтен басейн, включително находището [[Хаси-Месауд]]), [[желязна руда]] ([[Кедиет Иджил]]) и [[медна руда]] ([[Акжужт]]). Залежите на [[злато]], [[волфрам]], [[уран (елемент)|уран]] и други редки метали са свързани с докамбрийския фундамент.<ref name="geo">[http://slovari.yandex.ru/dict/geography/article/geo/geo3/geo-4162.htm yandex.ru]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == История == [[Файл:Hoggar caravane2.jpg|200п|мини|Туарег на камила]] През [[неолит]]ната ера, преди началото на превръщането на Сахара в пустиня около 9500 г. пр.н.е., централен Судан е среда, поддържаща голямо население, живеещо на места, които сега са безплодна пустиня, като Уади ел Кааб. Към 5-ото хилядолетие пр.н.е., хората, обитаващи [[Нубия]], водят уседнал начин на живот с домашни животни и отглеждане на растения. Скални рисунки в Сахара на едър рогат добитък и пастири предполагат присъствието на [[култ към добитък]]а, като тези, намерени в Судан.<ref>{{cite web|url=http://www.anth.ucsb.edu/faculty/stsmith/research/nubia_history.html |title=History of Nubia |publisher=Anth.ucsb.edu |accessdate=12 юни 2010}}</ref> [[Мегалит]]ите, открити в [[Набта Плая]], са явни примери за вероятно първите в света известни [[археоастрономия|археоастрономически]] съоръжения, предхождащи [[Стоунхендж]] с около 2000 години.<ref>[https://web.archive.org/web/20130725174732/http://www.planetquest.org/learn/nabta.html The History of Astronomy]. PlanetQuest</ref> Сложното общество там вероятно е в основата на структурата на двете неолитни общества в Набта и Старото царство на Египет.<ref>Wendorf, Fred (1998) [https://web.archive.org/web/20101009235228/http://www.comp-archaeology.org/WendorfSAA98.html Late Neolithic megalithic structures at Nabta Playa].</ref> Към 6000 г. пр.н.е. населението в югозападната част на днешен Египет отглежда добитък и изграждат селища с големи сгради. Препитанието в организираните и постоянни селища по времето на преддинастичен Египет по средата на 6-о хилядолетие пр.н.е. е съсредоточено предимно върху зърнените култури и селскостопанските животни: говеда, кози, свине и овце. Метални предмети заменят каменните. Щавенето на кожи, грънчарството и тъкачеството са рядкост. Съществуват следи за сезонно или кратковременно заселване на [[Фаюм]] през 6-о хилядолетие пр.н.е., с дейности съсредоточени около лова, риболова и събирането на храна. През тази епоха често се срещат каменни ножове, остриета на стрели и стъргала.<ref name= Fayum>[http://www.digitalegypt.ucl.ac.uk/fayum/fayumb.html Fayum, Qarunian] (Fayum B, about 6000 – 5000 BCE?), [http://www.digitalegypt.ucl.ac.uk Digital Egypt].</ref> Погребалните предмети включват керамични съдове, бижута, земеделски и риболовни пособия и разнообразни храни, включително сушено месо и плодове. Мъртвите са погребвани с лице на запад.<ref name= Predynastic>Predynastic (5,500 – 3,100 BCE), Tour Egypt].</ref> Към 3400 г. пр.н.е. Сахара вече е толкова суха, колкото и в днешно време, поради намаленото ниво на валежи и високите температури, произтичащи от промяната в орбитата на Земята.<ref name = "Science Daily">[http://www.sciencedaily.com/releases/1999/07/990712080500.htm Sahara's Abrupt Desertification Started by Changes in Earth's Orbit] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221014035913/https://www.sciencedaily.com/releases/1999/07/990712080500.htm |date=2022-10-14 }}, Accelerated by Atmospheric and Vegetation Feedbacks.</ref> Пустинята до голяма степен се превръща в непроходима бариера за хората, разпръснати в селища около оазисите и с малко търговия през самата нея. Единственото голямо изключение е [[Нил|Нилската долина]]. Нил обаче е непроходим с [[речен праг|праговете]] си и това затруднява контактите с лодки. Хората от [[Финикия]], която процъфтява в периода 1200 – 800 г. пр.н.е., създават конфедерация от колонии по бреговете на Сахара. Те обикновено се заселват по брега на Средиземно море, както и в самата Сахара – сред населението на [[Древна Либия]], които са предците на съвременните хора, говорещи [[берберски езици]] в днешна Северна Африка и Сахара, включително [[туареги]]те в централната Сахара. [[Файл:Bilma-Salzkarawane1.jpg|мини|„Соленият“ керван от [[Азалай]]. Французи съобщават, че керванът от 1906 г. наброява 20 000 камили.]] Финикийската азбука изглежда е възприета от древните либийци от Северна Африка, и в съвременността берберски говорещите туареги от централна Сахара все още използват подобна писменост, наречена [[Либийска писменост|тифинаг]]. Някъде между 633 и 530 г. пр.н.е., [[Ханон Мореплавателя]] основава или разраства съществували преди това финикийски колонии в [[Западна Сахара]], но техните руини са изчезнали почти напълно. Около 500 г. пр.н.е., в пустинята се появяват и древните [[Древна Гърция|гърци]]. Гръцките търговци търгуват по протежение на източното крайбрежие на пустинята, създават търговски колонии брега на [[Червено море]]. [[Картаген]]ците проучват атлантическото крайбрежие на пустинята, но теченията там, както и липсата на пазари, довеждат до отказа им от пътувания по на юг от съвременно [[Мароко]]. Така новопоявилите се централизирани държави заемат северния източния края на пустинята, но като цяло тя остава извън контрола им. Набезите на номадските берберски народи от пустинята са постоянна грижа на тези, които живеят по краищата ѝ. По това време (около 500 г. пр.н.е.) се появява и цивилизация в сърцето на пустинята, [[гараманти]]те – в котловина, която днес е известна като [[Уади ал Аджал]], в областта [[Фезан]], Либия.<ref name="Lakes">{{Cite book| title=Ancient Lakes of the Sahara | publisher=American Scientist | volume=94 | year=2006 | pages= 58 – 65 | author=Kevin White and David J. Mattingly | issue=1 }}</ref> Гарамантите развиват цивилизацията си, като копаят тунели в планините около котловината, за да използват подземните води и да го отведат до нивите си. Населението им скоро нараства и те постепенно завладяват съседните племена, превръщайки ги в роби (които са използвани за работа по разширяването на тунелите). Древните гърци и [[римляни]]те познават гарамантите и се отнасят към тях като нецивилизовани номади. Въпреки това те търгуват с гарамантите и в Гарама, столицата на цивилизацията, дори е открита [[римска баня]]. [[Археология|Археолозите]] откриват осем големи града и много други населени места на територията на гарамантите. Тяхната цивилизация в крайна сметка се разпада, след като наличната вода на водоносните хоризонти е изчерпана и не може да поддържа броя на населението и усилията за добиването ѝ са неефективни.<ref name = "Keys">{{cite journal|author=Keys, David|year= 2004|title= Kingdom of the Sands|journal=Archaeology|volume= 57 |issue= 2|url=http://www.archaeology.org/0403/abstracts/sands.html}}</ref> === Ислямска експанзия === {{вижте също|Транссахарска търговия}} [[Файл:BASA-3K-7-350-4.jpg|дясно|мини|Сахарски бит]] [[Файл:BASA-3K-7-350-7-Sahara.jpg|дясно|мини|Местни жители от началото на ХХ век]] От 5 до 7 век [[Византия]] налага властта си над северните брегове на Сахара. След мюсюлманското завоевание на Арабия (Арабския полуостров), в средата на 7 век започва мюсюлманското нашествие в [[Северна Африка]]. Ислямското влияние се разширява бързо в Сахара. До края на 641 г. цялата територия на Египет вече е в мюсюлмански ръце. Търговията през пустинята се увеличава, в това число и транссахарската [[търговия с роби]]. Изчислено е, че от 10 до 19 век на север са транспортирани около 6000 до 7000 роби ежегодно.<ref>Fage, J.D. (2001) ''A History of Africa''. Routledge, 4th ed. ISBN 0-415-25248-2. p. 256</ref> Тази търговия през Сахара продължава няколко века, до развитието на каравелите в Европа, първите от които са от [[Кралство Португалия|Португалия]], а после възприети от всички държави в [[Западна Европа]]. Те позволяват по-продължително плаване около пустинята и директно достигане на източника на роби в [[Гвинея (регион)|Гвинея]]. Сахара бързо е изолирана. До [[19 век]], когато започва европейската колонизация, по-голямата част от днешните Египет, Либия и Судан са владение на [[Османската империя]]. След ислямското завоевание се развива [[транссахарска търговия|транссахарската търговия]]. Царствата в [[Сахел]], най-вече [[Ганайска империя|Ганайската империя]] и после [[Малийската империя]] забогатяват поради износа на [[злато]] и [[сол]] към [[Северна Африка]]. Емирствата по средиземноморския бряг изпращат производствени стоки и [[кон]]е. От самата Сахара се добива сол. По време на процеса селищата в [[оазис]]ите се превръщат в търговски центрове. През пустинята се транспортират и [[роб]]и. Търговията продължава няколко века и секва при появата на [[каравела]]та, която може да заобиколи пустинята по море и да пренася стоки направо от [[Гвинея]] до [[Европа]] и Северна Африка. През 16 век държавите в северната периферия на Сахара (крайбрежните части на съвременните държави Алжир и Тунис, както и някои части на днешна Либия), заедно с полуавтономната египетска държава, са заети от [[Османската империя]]. От 1517 г. Египет е важна част от Османската империя – владението осигурява на османците контрол над Нилската долина, над източното Средиземноморие и Северна Африка. Ползата от Османската империя е свободата на движение на граждани и стоки. Османските сухопътни маршрути са използвани за търговия на подправки, злато и коприна от Изток, стоки от Европа, както и роби и злато от Африка. Арабският се налага като местен език и ислямската култура се засилва. В Региона Сахел и южните части на Сахара се оформят няколко независими държави на туарегски кланове. === Европейски колониализъм === Европейският колониализъм в Сахара започва през 19 век. [[Франция]] завладява регентство Алжир от османците през 1830-те години и френското управление се разпространява на юг от Алжир и източно от [[Сенегал]] по горното течение на река [[Нигер (река)|Нигер]], като постепенно включва днешните Алжир, Чад, Мали (тогава [[Френски Судан]]) с Тимбукту, Мавритания, Мароко (1912 г.), Нигер, Тунис (1881). Към началото на 20 век, транссахарската търговия постепенно запада, тъй като стоките се превозват чрез по-модерни и ефективни средства като самолети, отколкото с камили през пустинята.<ref>Trans-Saharan Africa in World History, Ch. 6, Ralph Austin</ref> Френската колониална империя е доминиращата в Сахара. Тя основава редовни въздушни връзки от [[Тулуза]] (седалище на авиокомпанията ''[[Aéropostale]]'') до [[Оран (град)|Оран]] и през [[Хогар]] до [[Тимбукту]], и на запад [[Бамако]] и [[Дакар]], както и транссахарски автобусни линии, управлявани от ''La Companie Transsaharienne'' (основана през 1927 г.).<ref name=wauthier1>{{cite web | url = http://saharayro.free.fr/fwauthier1.htm | title = Wauthier Bréard 1933 | accessdate =22 февруари 2013 | език = fr }}</ref> Забележителен филм, заснет от известния авиатор капитан [[Рене Вотие]] документира първото преминаване на голям конвой камиони от Алжир до Чад, от другата страна на Сахара.<ref name=Reconnaissance_saharienne>{{cite web|last=Wauthier|first=René|title=Reconnaissance saharienne|url=http://www.cnc-aff.fr/internet_cnc/Internet/ARemplir/Fiches/Corpus_Algerie/decouverte/46506.html|work=French Cinema Archives|accessdate=22 февруари 2013|език=fr|архив_дата=2013-04-12|архив_уеб_адрес=https://archive.today/20130412164401/http://www.cnc-aff.fr/internet_cnc/Internet/ARemplir/Fiches/Corpus_Algerie/decouverte/46506.html}}</ref> Египет, при управлението на [[Мохамед Али паша]] и неговите наследници, завладява Нубия в периода 1820 – 22 г., основава [[Хартум]] през 1823 г., и завладява [[Дарфур]] през 1874 г. Държавата, включваща днешен Судан, става британски протекторат през 1882 г. Египет и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Великобритания]] губят контрол над Судан в периода 1882 – 1898 г. в резултат на [[въстанието на Махди]]. След залавянето му от британските войски през 1898 г., Судан става англо-египетски [[кондоминиум]]. [[Испания]] завладява днешна [[Западна Сахара]] след 1874 г., въпреки че [[Рио де Оро]] остава в голяма степен под влияние на туарегите. През 1912 г. [[Кралство Италия|Италия]] отнема части от това, което е именувано тогава [[Османска Либия]] от османците. За насърчаване на [[римокатолицизъм|римокатолическата]] религия в пустинята, папа [[Пий IX]] основава Апостолическа църква на Сахара и Судан през 1868 г.; по-късно през 19 век тя е реорганизирана. Първи за независимост се преборва Египет, през [[1922]] г. Другите страни стават независими в периода между [[1951]] и [[1975]] г. == Население == Поради лошите условия за живот Сахара е слабо населена. Общо в пустинята живеят около 2 милиона души, основно в оазисите и в близост до тях. Най-много са берберите, туарегите, [[копти]]те и [[бедуини]]те. Най-големите градове на всички държави в областта на Сахара са разположени по крайбрежията на Средиземно море и Атлантическия океан. [[Файл:Tadrart Acacus 1.jpg|мини|Скална живопис в планините [[Тадрарт Акакус]]]] Въпреки че територията на Сахара е сравнима по големина с тази на [[САЩ]], плътността на населението (включително долината на Нил) се изчислява на едва 0,4 д./km² (общо 2,5 млн. души).<ref name="britannica">[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/516375/Sahara Sahara] – Britannica Online Encyclopedia {{икона|en}}</ref> Огромните пространства са незаселени, разпръснати селища има само покрай сигурните водоизточници и островите от растителност, способни да изхранят стадата. В доисторическите времена Сахара е била по-плътно населена. Каменни артефакти, вкаменелости и [[скална живопис]], които са широко разпространени в различни региони, освен най-сухите, свидетелстват за присъствието както на хора, така и на диви животни, включително антилопи, биволи, жирафи, слонове, носорози и [[Брадавичеста свиня|брадавичести свине]]. Костените харпуни, местата на концентрация на рачешки и рибешки фосили, както и останки от [[крокодил]]и и [[хипопотам]]и свидетелстват за съществуването на доисторически селища по бреговете на древни езера.<ref name="britannica"/> След появата на опитомения добитък на територията на Сахара преди около 7 хиляди години, в някои групи [[скотоводство]]то започва да доминира над лова и риболова. Родствените на берберите или [[загава|загавите]] народи от нигерския регион Тенере например се занимават с развъждането на едър рогат добитък. Появата на овце и кози е свързано вероятно с народите от североизточна Африка и представителите на [[Капсийска култура|Капсийската култура]]. Зараждането на [[земеделие]]то се отнася към периода преди около 6 хиляди години, когато в Египет започват да отглеждат [[ечемик]] и [[Двузърнест лимец|лимец]]. Тези селскостопански култури очевидно идват от Азия: свидетелства за облагородяването на местни африкански растения са открити първо в керамични изделия, открити на територията на днешна Мавритания. Тези изделия са датирани към 1000 г. пр.н.е. и се приписват на племето [[хангара]], предци на съвременния народ [[сонинке]].<ref name="britannica"/> [[Файл:Nomadic Berber in Morocco.jpg|мини|ляво|[[Бербери|Бербер]] от Мароко]] Появата на селското стопанство и домашните животни довежда до специализация при много народи в Сахара и установяването на икономически връзки между близко разположени селища. Започва да се развива външната търговия: [[мед (елемент)|медта]] от Мавритания достига до средиземноморските цивилизации от епохата на [[бронзов век|бронзовия век]] още през второто хилядолетие пр.н.е. Търговията се засилва с появата на сахарските цивилизации от желязната епоха през I век пр.н.е., включително цивилизацията с център в [[Нубия]].<ref name="britannica"/> Подвижността на номадите народи спомага за участието им в [[Транссахарска търговия|Транссахарската търговия]]. Превръщането на Сахара в пустиня е отразено в прехода на търговците от коне и едър рогат добитък към камили. Макар че камили са използвани в Египет още през 6 век пр.н.е., началото на доминирането им в Сахара се отнася едва към 3 век пр.н.е. Жителите на сахарските оазиси са подлагани на нападения на [[санхаджи]] (берберски клан) и други номадски племена, много от които се укриват в пустинята от анархията и войните в края на римското управление в Северна Африка. Голяма част от другите жители на оазисите, включително харатините, са превърнати в роби от номадите. Разпространението на [[ислям]]а в Северна Африка между 7 и 11 век принуждава различни групи бербери да потърсят укритие в пустинята, желаещи да съхранят традиционните си вярвания. Разпространилият се по търговските пътища ислям става основната религия в региона.<ref name="britannica"/> Въпреки значителното си културно разнообразие, народите в Сахара в по-голямата си част са скотовъдци, земеделци или занаятчии. Скотовъдството, донякъде номадско, е разпространено в крайните райони, в предпланините и в малко по-влажните западни райони на пустинята. Едър рогат добитък се развъжда покрай южната част, граничеща със Сахел, в самата пустиня се развъждат кози, овце и камили. Основните групи скотовъдци са [[регейбат]] в северозападната и [[чаамба]] в северната част на алжирска Сахара. Големи миграции се провеждат в периодите на засушаване, в търсене на пасбища. Известните със своята войнственост [[туареги]] имат [[матриархат|матриархално общество]] и жените в него, въпреки изповядването на исляма, имат голяма свобода. Мавританските групи в западната част по-рано са били обединени в племенни съюзи. Народът [[теда]] от района на [[Тибести]] и южните му граници се занимава предимно с развъждането на камили. Представителите на народа са известни с физическата си издръжливост.<ref name="britannica"/> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|Sahara}} * [http://www.travelguide-bg.com/news/news.php?id=4108 Най-величествената пустиня на планетата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070813005515/http://www.travelguide-bg.com/news/news.php?id=4108 |date=2007-08-13 }} * [http://www.edelo.net/sahara/sommaire.htm Портал Сахара] * [http://www.sahara-nature.com/ Природата на Сахара] {{Превод от 2|en|Sahara|ru|Сахара|643340000|67417144}} {{Пустини по света}} {{Портал Африка}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Сахара| ]] jpjquz6bg3tdtf1m3d1emurlxvr33st 0 66048 12214951 10900428 2024-04-26T09:18:25Z Archaeodontosaurus 51608 /* Галерия */ wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Мъждрянът''' (''Fraxinus ornus''), наричан също '''бял ясен''', е вид дребен [[ясен]], много здраво дърво, използва се за направа на сапове за брадви, кирки и др. Има бели кичурести цветове. Мъждрянът може да достигне височина 20 m и диаметър 60 cm, но по-често остава с по-малки размери. [[Корона (ботаника)|Короната]] му е яйцевиднозакръглена и правилна. [[Кора]]та е гладка и жълтеникаво-кафява. Пъпките са светло- или сиво-кафяви и покрити със сиви власинки. Листата са сложни, текоперести, дълги 15 – 20 cm. Те са съставени най-често от 5 до 7 листчета с удълженояйцевидна форма, дълги 5 – 6 cm и широки 2 – 4 cm. Периферията им е неравномерно назъбена, а основата им е ширококлиновидна или закръглена, често леко асиметрична. Отгоре са матово зелени, а отдолу по-светли, с ръждиви власинки по средната жилка и ъглите между жилките. Цветовете са двуполови, кремавобели, с добре развита чашка и венче. Те са събрани в едри, гъсти метлици, които са разположени по върховете на клонките. Плодът е продълговато орехче, снабдено с крилатка. [[Ареал]]ът на мъждряна обхваща Средна и Южна [[Европа]], [[Мала Азия]] и [[Кавказ]]. В [[България]] се среща в цялата страна до 1200 m н.в. Това е най-широко разпространеният вид от този род в България. Расте както на богати и плодородни, така и на бедни и сухи почви. Изисква умерен [[климат]] и издържа успешно засушаванията. Участва в състава на смесените широколистни гори. [[Дървесина]]та на мъждряна е тежка, жилава, здрава и намира широко приложение. Листата му се използват в народната медицина. == Галерия == <gallery> Мъждрян - кора.JPG|Кора Fraxinus ornus 1.jpg|Листа и плодове (MHNT) Fraxinus ornus - Flowers - Fronton (Haute-Garonne).jpg|Цвят Fraxinus ornus 20091012.jpg|Есенна окраска </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Ясен]] [[Категория:Дървесни видове]] [[Категория:Защитени лечебни растения]] [[Категория:Флора на България]] [[Категория:Флора на Европа]] 2ukoosymjkea03pe275qsa7q2hi84gf 0 66329 12214625 12168115 2024-04-26T00:43:00Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Жена монарх|родена=29 май [[1568]]|място на раждане=[[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]|починала=15 януари [[1615]]|място на смъртта=[[Модена]], [[Херцогство Модена и Реджо]]|изображение за личността=Virginia de Medici duchessa di Modena.jpg|съпруга на=[[Чезаре д’Есте]]|баща=[[Козимо I Медичи|Козимо I де Медичи]]|майка=[[Камила Мартели]]|описание=херцогиня на Модена и Реджо, херцогиня на Ферара|управление=27 октомври [[1597]] – 15 януари [[1615]] (Модена и Реджо)<br>27 октомври [[1597]] – 15 януари [[1598]] (Ферара)|предшествана от=[[Маргарита Гонзага (1564 – 1618)|Маргарита Гондзага]]|наследена от=[[Мария Катерина Фарнезе]] (Модена и Реджо)<br>премахната титла (Ферара)|династия=[[Медичи]] по рождение<br>[[Есте (династия)|Есте]] по брак|погребана в=Църква „Сан Виченцо“, [[Модена]]|потомци=Джулия<br>[[Алфонсо III д’Есте|Алфонсо III]]<br>[[Луиджи I д’Есте (1594 – 1664)|Луиджи I]]<br>[[Лаура д’Есте|Лаура]]<br>Катерина<br>Иполито<br>Николо Пиетро<br>[[Борсо д’Есте (1605 – 1657)|Борсо]]<br>Форесто<br>Анджела|герб=[[Файл:Arms of the house of Este (6).svg|70px]] [[Файл:Augmented Arms of Medici.svg|70px]]|други титли=суверенна херцогиня на Карпи, херцогиня на Свещената Римска империя, херцогиня на Монтаржи и Шартър, графиня на Жизора и виконтеса на Кан, Байо и Фалез.}} '''Вирджѝния де Мèдичи''' ({{lang|it|Virginia de' Medici}}; * [[29 май]] [[1568]], [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[15 януари]] [[1615]], [[Модена]], [[Херцогство Модена и Реджо]]) е принцеса от фамилията [[Медичи]], чрез брак херцогиня на [[Херцогство Ферара|Ферара]], херцогиня на [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]], суверенна херцогиня на [[Карпи (Италия)|Карпи]], херцогиня на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], херцогиня на [[Монтаржи]] и [[Шартър]], графиня на [[Жизора]] и виконтеса на [[Кан (Нормандия)|Кан]], [[Байо]] и [[Фалез]]. == Произход == Тя е дъщеря на [[Козимо I де Медичи]], [[Велико херцогство Тоскана|велик херцог на Тоскана]] (* 1519, † 1574), и неговата любовница [[Камила Мартели]] († 1574). Баща ѝ е син на известния [[кондотиер]] [[Джовани дале Банде Нере]] и [[Мария Салвиати]], внучка на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. Майка ѝ принадлежи към влиятелните фамилии на флорентинските патриции Мартели и Содерини, и е дъщеря на Антонио Мартели и Фиамета дей Содерини. Има седем полубратя и четири полусестри от първия брак на баща си, както и един полубрат и две полусестри от две негови извънбрачни връзки.<gallery caption="Семейството на Вирджиния"> Файл:Cosimo I de Medici in armour (1545) Oil on wood by Angelo Bronzino - Galleria degli Uffizi - Florence.jpg|Козимо I, баща Файл:Camilla Martelli (1545-1590) by Studio of Alessandro Allori.jpg|Камила Мартели, майка Файл:Portrait of Giovanni dalle Bande Nere (1498–1526), attributed to Carlo Portelli - Minneapolis Institute of Arts.jpg|Джовани дале Банде Нере, дядо по бащина линия Файл:Pontormo, Maria Salviati 2.jpg|Мария Салвиати, баба по бащина линия Файл:Agnolo Bronzino - Maria (di Cosimo I) de' Medici.jpg|Мария, полусестра Файл:Pulzone, Scipione - Official portrait of Francesco I de' Medici as Grand Duke of Tuscany.jpg|Франческо I, полубрат Файл:Isabella de' Medici 02.jpg|Изабела, полусестра Файл:Lomi, Baccio (attr.) - Cardinale Giovanni di Cosimo I de' Medici, Arcivescovo di Pisa.jpg|Джовани, полубрат Файл:Alessandro Allori - Lucrezia de’ Medici - North Carolina Museum of Art.jpg|Лукреция, полусестра Файл:Garcia de' Medici by Angelo Bronzino.jpg|Гарция, полубрат Файл:S Pulzone Fernando I de Medicis Uffizi 1590.jpg|Фердинандо I, полубрат Файл:Pietro de' Medici - Santi di Tito - 1584-1586.jpg|Пиетро, полубрат Файл:Angelo Bronzino 037.jpg|Бианка (Бия), полусестра Файл:Don Giovanni de Medici (1567 - 1621).jpg|Джовани, полубрат </gallery> == Биография == [[Файл:Virginia de medici.jpg|мини|ляво|Вирджиния Медичи|279x279пкс]] Вирджиния е родена след абдикацията на баща си в полза на нейния полубрат [[Франческо I Медичи|Франческо]]. На 29 март 1570 г. във Флоренция, по съвет на папа [[Пий V]], Козимо I сключва [[морганатичен брак]] с майка ѝ. Това му позволява да легитимира Вирджиния на базата на „за последващи действия“. От този момент нататък тя живее с родителите си, през лятото във [[Вила на Медичите (Кастело)Вилата на Медичите]] в Кастело близо до Флоренция, а през зимата в [[Пиза]]. Законните деца на Великия херцог се отнасят към майка ѝ с враждебност и веднага след смъртта на баща им я затварят в манастир. След като Вирджиния навършва пълнолетие, висши членове на Дом Медичи започват преговори с Дом [[Сфорца]] за нейния брак. Тя е сгодена за Франческо Сфорца, граф на [[Санта Фиора]], но сватбата не се състои, тъй като младоженецът предпочита църковната кариера и става [[кардинал]]. Тогава е решено да я омъжат за представител на Дом [[Есте (династия)|Есте]]. Този съюз трябва да подобри отношенията между двете семейства и да пробие изолацията на Великото херцогство Тоскана от другите [[Стари италиански държави|италиански държави]]. Полубрат ѝ кардинал [[Фердинандо I Медичи|Фердинандо]], бъдещ Велик херцог на Тоскана, урежда с кардинал [[Луиджи д’Есте]] брака на негов племенник и Вирджиния. [[Бианка Капело]], втората съпруга на великия херцог Франческо I, изиграва голяма роля в сключването на този съюз. === Брак === [[Файл:Jacopo Ligozzi - Portrait of Virginia de’ Medici.jpg|ляво|мини|280x280пкс|[[Якопо Лигоци]], Портрет на Вирджиния е Медичи]] На [[6 февруари]] [[1586]] г. Вирджиния е омъжена за [[Чезаре д’Есте]], бъдещ номинален херцог на Ферара, [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] от [[1597]] г., суверенен принц на Карпи, принц на [[Свещената Римска империя]], херцог на [[Монтаржи]] и [[Шартър]], маркграф на [[Монтекио]], граф на [[Жизор]], виконт на [[Кан (Нормандия)|Кан]], [[Байо]] и [[Фалез]], господар на [[Сасуоло]].<ref name="genmarenostrum">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genmarenostrum.com/pagine-lettere/letterae/Este/ESTE-Linea%20di%20Montecchio.htm|заглавие=Este (di Montecchio). Duchi di Modena e Reggio|автор=Lupis Macedonio Palermo, Marco|труд=Libro d'Oro della Nobiltà Mediterranea|издател=www.genmarenostrum.com|език=it|достъп_дата=2015-01-15}}</ref> В чест на това събитие във Флоренция е премиерата на комедията „Приятелят на Фидо“ с интерлюдия към поезия и музика от [[Джовани Барди]] и музика от [[Алесандро Стриджо]] Старши и Кристофано Малвеци,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://operabaroque.fr/Histoire_opera.htm|заглавие=La naissance de l'opéra baroque - Chronologie|автор=|труд=L'histoire de l'opéra baroque|издател=www.operabaroque.fr|език=fr|достъп_дата=2015-01-15}}</ref> а във Ферара поетът [[Торкуато Тасо]] посвещава [[кантата]] на младоженците.<ref name="beniculturali">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:7xjToRX4ilgJ:www.asmo.beniculturali.it/getFile.php%3Fid%3D767+&cd=22&hl=ru&ct=clnk&gl=ru|заглавие=Lettere d’altri tempi: le lettere del duca Cesare d’Este|автор=Pellegrino V., Codato S.|труд=|издател=www.asmo.beniculturali.it|език=it|достъп_дата=2015-01-17}}</ref> От този брак се раждат 10 деца. [[Файл:Virginia de' Medici (1568-1615), by Giovanni Maria Butteri.jpg|мини|260x260пкс|[[Джовани Мария Бутери]], ''Портрет на Вирджиния де Медичи'', ок. 1500, Худ. музей „Уолтърс“, [[Балтимор]], Мериленд]] В края на февруари 1586 г. Вирджиния и Чезаре пристигат във [[Ферара]]. Те отсядат в [[Палацо Диаманти]], който им е даден от кардинал Луиджи д'Есте, чичото на съпруга, който по-късно му завещава цялото си имущество. В брака Вирджиния получава и губи редица титли. През 1587 г. Чезаре става втори маркграф на Монтекио и тя съответно става маркграфиня. След потискането на законната линия на Дом Есте чрез усилията на чичо му [[Алфонсо II д’Есте|Алфонсо II]], който не оставя преки наследници, Чезаре наследява всички притежания на дома. Така от 27 октомври 1597 г. Вирджиния носи титлите на херцогиня на Ферара, херцогиня на Модена и Реджо, суверенна херцогиня на Карпи, херцогиня на Свещената Римска империя, херцогиня на [[Монтаржи]] и [[Шартър]], графиня на [[Жизора]] и виконтеса на [[Кан (Нормандия)|Кан]], [[Байо]] и [[Фалез]]. Въпреки това, ако император [[Рудолф II]] признава правото на съпруга й на владения в империята, то папа [[Климент VIII]] не признава суверенитета му върху владенията на дома в [[Папска държава|Папската държава]]. На 15 януари 1598 г. [[Херцогство Ферара]] е премахнато. Дворът се мести в [[Модена]]. През 1599 г. Чезаре получава Сеньория [[Сасуоло]]. През 1601 г. [[Парижки парламент|парламентът на Париж]] го лишава от всички владения и титли във [[Кралство Франция]].<ref name="beniculturali2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:7xjToRX4ilgJ:www.asmo.beniculturali.it/getFile.php%3Fid%3D767+&cd=22&hl=ru&ct=clnk&gl=ru|заглавие=Lettere d’altri tempi: le lettere del duca Cesare d’Este|автор=Pellegrino V., Codato S.|труд=|издател=www.asmo.beniculturali.it|език=it|достъп_дата=2015-01-17}}</ref> <ref name="genmarenostrum2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genmarenostrum.com/pagine-lettere/letterae/Este/ESTE-Linea%20di%20Montecchio.htm|заглавие=Este (di Montecchio). Duchi di Modena e Reggio|автор=Lupis Macedonio Palermo, Marco|труд=Libro d'Oro della Nobiltà Mediterranea|издател=www.genmarenostrum.com|език=it|достъп_дата=2015-01-15}}</ref> === Лудост и смърт === През 1596 г. в поведението на Вирджиния се появяват първите признаци на лудост. Пристъпите на болестта я съпътстват до смъртта ѝ. Въпреки това тя перфектно се справя със задълженията на майка на голямо семейство и се оказва интелигентна и далновидна владетелка. През януари 1601 г., в отсъствието на херцога, който е в Реджо, бременната херцогиня управлява Модена сама. По това време тя спира опита от страна на [[подест]]а и съдията на Модена да лишат града от самоуправление. Въпреки това Вирджиния не се научава да контролира изблиците си. През март 1608 г., когато нейният изповедник, [[Йезуитски орден|йезуитът]] [[Джером Бондинари]] нарича херцогинята "обладана", тя го напада с писъци и почти го пребива с пръчка до смърт. Проведени са ѝ сеанси за [[екзорсизъм]], по време на които се оказва, че причина за психическото разстройство на Вирджиния е това, че тя е омъжена против волята си. Болезненото състояние на херцогинята се влошава поради изневярата на съпруга ѝ. Прогонването на нейните демони окончателно подлудява Вирджиния. Разумът се завръща у нея едва в деня на смъртта й. На смъртния си одър тя благославя всичките си деца и умира тихо на 15 януари 1615 г. в [[Модена]] на 46-годишна възраст. Има слухове, че е била отровена от съпруга си<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://historion.net/tragedies-medici/eleanora-degli-albizzi?page=9|заглавие=Eleanora degli Albizzi.|автор=Staley, Edgcumbe|труд=The Tragedies of the Medici|издател=www.historion.net|език=en|достъп_дата=2015-01-17}}</ref>. На погребението на 27 февруари в [[Катедрала на Модена|Катедралата на Модена]] [[Йезуитски орден|йезуитът]] [[Агостино Маскарди]] чете [[епитафия]] за починалата херцогиня.<ref name="biondi2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://quaderniestensi.beniculturali.it/qe6/QE6_contributi_biondi.pdf|заглавие=Virginia|автор=Biondi, Grazia|труд=Madama mi dispiace a dirvelo, vostra altezza è inspiritata. Demoni ed esorcisti alla corte di Cesare d’Este|издател=www.quaderniestensi.beniculturali.it|език=it|достъп_дата=2015-01-17|архив_дата=2017-04-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170415013218/http://www.quaderniestensi.beniculturali.it/QE6/QE6_contributi_biondi.pdf}}</ref> Тя е погребана в гробницата на Дом Есте в църквата „Сан Виченцо“ в [[Модена]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.royaltyguide.nl/countries/italy/modena/sanvincenzo.htm|заглавие=Modena. Chiesa di San Vincenzo|автор=|труд=|издател=www.royaltyguide.nl|език=en|достъп_дата=2015-01-17}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://royaltombs.dk/modena.html|заглавие=List of sovereigns of Modena 1452 — 1860|автор=|труд=|издател=www.royaltombs.dk|език=en|достъп_дата=2015-01-17}}</ref> Дъщерите на Вирджиния - Лаура, принцеса на [[Мирандола]] и маркграфиня на Конкордия, и Анджела (монахиня Анджела Катерина), като майка си, страдат от психични заболявания, които се проявяват в зряла възраст.<ref>''Biondi, Grazia.'' Virginia (итал.). ''[http://quaderniestensi.beniculturali.it/qe6/QE6_contributi_biondi.pdf Madama mi dispiace a dirvelo, vostra altezza è inspiritata. Demoni ed esorcisti alla corte di Cesare d’Este] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170415013218/http://www.quaderniestensi.beniculturali.it/QE6/QE6_contributi_biondi.pdf |date=2017-04-15 }}''. www.quaderniestensi.beniculturali.it. <small>Посетено на 26 януари 2023 г.</small></ref> Вирджиния де Медичи е главната героиня на бестселъра от 2010 г. на италианската писателка Киара Гуидарини „Аз, Вирджиния“ (''Io, Virginia'').<ref>''[http://www.comune.villa-minozzo.re.it/documenti/Presentazione%20libro%20Io%20Virginia.pdf Presentazione del libro «Io, Virginia» di Chiara Guidarini per Linee Infinite Edizioni]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'' (итал.). www.comune.villa-minozzo.re.it</ref> == Брак и потомство == ∞ [[6 февруари]] [[1586]] за [[Чезаре д’Есте]] (* 8 октомври 1552, † 11 декември 1628), бъдещ номинален херцог на Ферара, [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] от [[1597]] г., суверенен принц на Карпи, принц на Свещената Римска империя, херцог на Монтаржи и [[Шартър]], маркграф на [[Монтекио]], граф на Жизор, виконт на [[Щан (Нормандия)|Кан]], [[Байо]] и [[Фалез]], господар на [[Сасуоло]], син на [[Алфонсо д’Есте (Монтекио)|Алфонсо д'Есте]], маркграф на Монтекио, и на [[Джулия дела Ровере]], принцеса на [[Урбино (херцогство)|Урбино]], от когото има шест сина и четири дъщери: * Джулия д'Есте (* 22 май 1588, Ферара; † 1645), принцеса на Модена и Реджо, неомъжена * [[Алфонсо III д’Есте|Алфонсо д'Есте]] (* 22 октомври 1591, Ферара; † 24 май 1644, [[Кастелнуово ди Гарфаняна]]), херцог на Модена и Реджо под името Алфонсо III, суверенен принц на Карпи, принц на Свещената Римска империя, маркграф на Монтекио и господар на Сасуоло; ∞ за принцеса [[Изабела Савойска]] (* 2 март 1591, † 22 август 1626), след чиято смърт става [[Капуцини (монашески орден)|капуцински]] монах под името брат ''Йоан Кръстител от Модена'' * [[Луиджи I д’Есте (1594 – 1664)|Луиджи д'Есте]] (* 27 март 1594, Ферара; † 1 януари 1664, Модена), принц на Модена и Реджо, маркграф на Монтекио, маркграф на [[Скандиано]], генерал в армиите на Свещената Римска империя, [[Венецианска република|Република Венеция]] и Херцогство Модена, господар на [[Модена]]; * [[Лаура д'Есте]] (* 24 март 1594, Ферара; † 14 ноември 1630, [[Мирандола]]), принцеса на Модена и Реджо, ∞ за [[Алесандро I Пико]] (* 1566, † 2 декември 637), принц на [[Списък на владетелите на Мирандола и Конкордия|Мирандола и Конкордия]] и маркграф на Конкордия * Катерина д'Есте (* 1595, † 1618), принцеса на Модена и Реджо, умира в млада възраст; * Иполито Джеминиано д'Есте (* 1599; † 1647), принц на Модена и Реджо, рицар на [[Хоспиталиери|Малтийския орден]], командир на [[Орден на Светия гроб Господен|Ордена на Светия гроб Господен]] в [[Йерусалим]] * Николо Пиетро д'Есте (* 1601, Модена; † 1640, Неапол), принц на Модена и Реджо, капитан в армията на Свещената Римска империя; ∞ за Звева д'Авалос д'Акино д'Арагона (* 25 февруари 1594, † 4 юли 1641), овдовяла принцеса на Конка * [[Борсо д’Есте (1605 – 1657)|Борсо д'Есте]] (* 1605, Модена; † 28 декември 1657, [[Кастел Сан Джовани]]), принц на Модена и Реджо, полковник от армията на Свещената Римска империя и генерал от армията на Френското кралство, ∞ за принцеса Иполита д'Есте (* 1620, † 1656); * Форесто д'Есте (* 1606, † 1639/1340, Модена), принц на Модена и Реджо, капитан на отряд от доброволци в армията на Свещената Римска империя; * Анджела д'Есте († 1651, Модена), принцеса на Модена и Реджо, кларисинска монахиня под името сестра ''Анджела Катерина'', игуменка на манастира „Света Клара“ в Карпи.<ref name="genmarenostrum3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genmarenostrum.com/pagine-lettere/letterae/Este/ESTE-Linea%20di%20Montecchio.htm|заглавие=Este (di Montecchio). Duchi di Modena e Reggio|автор=Lupis Macedonio Palermo, Marco|труд=Libro d'Oro della Nobiltà Mediterranea|издател=www.genmarenostrum.com|език=it|достъп_дата=2015-01-15}}</ref> <gallery> Файл:Cesare d’Este.jpg|Чезаре д'Есте, съпруг Файл:Sante peranda, ritratto di alfonso d'este.jpg|Алфонсо III, син Файл:Sante peranda, ritratto di luigi d'este.jpg|Луиджи, син Файл:Laura D'Este.jpg|Лаура, дъщеря </gallery> == Източници == * Cesati F. [https://books.google.ru/books?id=gqLpAAAAMAAJ&q=Virginia+de%27+Medici&dq=Virginia+de%27+Medici&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwiRgcj556zKAhXF6HIKHbmPC9E4KBDoAQg4MAQ ''The Medici: story of a European dynasty'']. Firenze : La mandragora, 1999. P. 81, 82, 136, 141 * Chiusole A. ''[https://books.google.ru/books?id=gqLpAAAAMAAJ&q=Virginia+de%27+Medici&dq=Virginia+de%27+Medici&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwiRgcj556zKAhXF6HIKHbmPC9E4KBDoAQg4MAQ La genealogia delle cose piu illustri di tutto il mondo, principiando da Adamo nostro primo Padre, e continuando sino al tempo presente]'' : [итал.]. Venezia : Giambattista Recurti, 1743. P. 566, 574 * Siebenkees J. Ph. ''[https://books.google.ru/books?id=BVAIAAAAQAAJ&pg=PA119&dq=Virginia+de%27+Medici&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwjM1fiOx6zKAhVqnHIKHcbiAYwQ6AEIIzAB#v=onepage&q=Virginia%20de'%20Medici&f=false The life of Bianca Capello, wife of Francesco de Medici]'' : [англ.]. Liverpool : J. M’creery, 1797. P. 119, 124. * Zuccala G. ''[https://books.google.ru/books?id=pv1JAAAAIAAJ&pg=PA266&lpg=PA266&dq=Virginia+de%27+Medici+pazza&source=bl&ots=wd_4KO1Ae1&sig=xd472Q1AH1K2sRO6EQ-cUHifAaI&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwjg_KLjoq_KAhWpwHIKHZGVBPw4ChDoAQgeMAE#v=onepage&q=Virginia%20de'%20Medici%20pazza&f=false Della vita di Torquato Tasso libri due].'' Milano : Tipografia di commercio al bocchetto, 1819. P. 266 * Marcello Vannucci, ''Le donne di casa Medici'', Newton Compton Editori, Roma 1999, ristampato nel 2006 * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#ce ''Virginia de' Medici''], genealogy.euweb.cz == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Вирджиния Медичи|123320944}} {{нормативен контрол}} {{Портал|История|Биографии|Италия}} [[Категория:Херцози на Модена]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] e8kg2mxnlnkr63wbm9kqc3mi9ziwysh 0 67652 12214495 12055856 2024-04-25T22:28:12Z Rrriiibbb 324818 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Росен Елезов | име-рождено = Росен Георгиев Елезов | категория = режисьор | портрет = | портрет-описание = | брак = | деца = | подпис = | вложки = {{Личност/Режисьор | активност = 1988 – | значими филми = | награди = }} }} '''Росен Георгиев Елезов''' е български кинорежисьор<ref>[http://www.bgmovies.info/actors/Rosen_Elezov Росен Елезов, www.bgmovies.info]</ref>. == Биография == Роден е на 16 януари 1953 г. в [[Благоевград]]. Завършва книгоиздаване и [[полиграфия]] в МГУП ([[Москва]]) през 1978 година, както и кинознание, и кино и телевизионна режисура в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кр. Сарафов“]] съответно през 1988 и 1990. През 80-те години на [[20 век]] работи като експерт в Комитета за печата към Министерство на културата и в Центъра за издателски оригинали към „Българска книга“, както и като асистент-режисьор във филмова студия „Бояна“. От 1989 до 1992 г. е режисьор във филмова студия „Екран“ и по-късно в [[Българска национална телевизия|БНТ]], [[Нова телевизия]], „София кабел“, „Агенция „Прима“, ББТ, BiT. От 1994 г. до 2006 г. е преподавател по телевизионна и режисура на документален филм в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Режисьор е на телевизионни програми („Наблюдател“, „неВалидно“, „Очевидец“, „2 и 200“, „За вас, потребители“, „Никъде другаде“, „Шах и Мат“, „Зад завесата“, „Вкусът на живота“, „Вяра и общество“, "До Европа и напред" и др.) Член е на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]] и на ADDOC. Последният му филм е посветен на популярния певец Георги Минчев. == Филмография == * [[Вкаменената гора]] 1988 * [[Ето човека]] (Ecce Homo) 1990 * [[На тъмно]] 1992 * Отражения 1993 * [[Черната тетрадка]] 1995 * [[Полифония]] 1996 * Прекършена песен 1997 * [[Пътят на диамантите]] 1998 * Хроника на едно национално предателство 1998 * Остатъци /игрален/ 2000 * По мръкнало не бива да вървиш… 2001 * Една мечта, един съвършен връх 2002 * Гражданинът Делор, 2 серии, 2002 * Прах ([[Константин Павлов]]) 2002 * Алиансът в който влизаме 2003 * Ромео и Жулиета от Факултета 2003 * По ръба на каменния бряг ([[Едвин Сугарев]]) 2003 * Човекът, който се смее ([[Жан-Мари Льо Пен]]) 2003 * Сънувам театър 2004 * Тъй рече [[Ванга]] 2004 * Село на припек 2005 * По особено жесток начин (Свобода Бъчварова) 2006 * Последната свобода (Стефан Вълков) (Никола Милков) (Георги Саръиванов) (Николай Галев) 2008 * Отвъд думите 2009 * Fly 2010 * Булевардът 2011 * Безсребърници (архимандрит Никанор) 2012 * Оркестърът на София 2013 * Пастирът от Каринтия 2013 * Адио, София 2014 * Гласът, който моли Бога за България ([[Борис Христов]]) 2014 * Лондон, България 2014 * Три жени в полите на Витоша 2014 * Цветовете на гласа ([[Йълдъз Ибрахимова]]) 2014 * За къде пътуваме (Георги Данаилов) (2015) * Джаз влак (2016) * Песента - лагера Белене (2017) * [[Postmortem в сянката на Георги Марков]] (2017) * Крилете на надеждата (Борис Гуджунов) (2018) * Последната свобода на Георги Константинов (2019) * Доктора от огледалото (д-р Петър Дертлиев) (2022) * Любовта цав ([[Крикор Азарян]]) (2024) == Бележки == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|1189234|Росен Елезов}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Елезов, Росен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български кинодокументалисти]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Преподаватели в НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Благоевград]] ketuqxv6j7wav5vbhll9ovn53i0xces 0 67990 12214201 12160628 2024-04-25T15:06:42Z 89.215.227.67 /* Видеоигри */ wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име = Арнолд Шварценегер | име-оригинал = Arnold Schwarzenegger | име-рождено = Арнолд Алоис Шварценегер | описание = австро-американски актьор, продуцент, бизнесмен, бивш културист и политик | портрет-описание = Шварценегер през 2019 г. | националност = {{флагче с име|Австрия}}<br>{{флагче с име|САЩ}} | брак = Мария Шрайвър<br> (1986 – 2021; развод) | деца = 5 | височина = 188 см | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | постове1 = [[Губернатор на Калифорния]] | години1 = 17 ноември 2003 – 3 януари 2011 }}}} '''Арнолд Алоис Шварценегер''' ({{lang|en|Arnold Alois Schwarzenegger}}) е австрийски и американски бивш професионален [[културист]], [[актьор]] <ref>[http://www.imdb.com/name/nm0000216/ Arnold Schwarzenegger], IMDb.com.</ref>, [[режисьор]], [[предприемач]], [[инвеститор]] и [[политик]]. Той е от поколението филмови герои, които въплъщават типичния филмов екшън герой, също като [[Силвестър Сталоун]], [[Долф Лундгрен]], [[Уесли Снайпс]], [[Чарлс Бронсън]], [[Чък Норис]], [[Жан-Клод Ван Дам]], [[Стивън Сегал]] и [[Брус Уилис]]. Добре познат е със своята висока и мускулеста фигура. В най-добрата си форма Шварценегер е висок 188 см. Той е [[губернатор]] на [[щат]]а [[Калифорния]] в периода 2003 – 2011 г. От 1987 г. има звезда на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]]<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Arnold Schwarzenegger {{!}} Hollywood Walk of Fame | труд = walkoffame.com | достъп_дата = 9 март 2015 | уеб_адрес = http://www.walkoffame.com/arnold-schwarzenegger | език = en }}</ref>. == Биография == Арнолд Шварценегер е роден на 30 юли 1947 г. в град Тал, Австрия, в семейството на Аурелия Шварценегер и Густав Шварценегер, полицейски началник. От ранна възраст той проявява силен интерес към добрата физическата форма и културизма. Емигрира в Съединените щати през 1968 г. когато е на 21 години. Печели наградата „[[Мистър Вселена]]“ през 1967 г. – на 20-годишна възраст, а впоследствие 7 пъти „[[Мистър Олимпия]]“. Оставя важна следа в историята на културизма. Автор е на няколко книги и многобройни статии за този спорт. В ранните си години спечелва широка популярност като успешен културист, а по-късно и като успешна филмова екшън звезда от [[Холивуд]]. Като културист носи прякора '''Австрийски дъб''', а в политиката е наричан и '''Калифорнатор''' (по аналогия с героя от „Терминатор“). Като кандидат на [[Републиканската партия]] е избран за губернатор на щата [[Калифорния]] след предсрочни избори на [[7 октомври]] [[2003]] г. с мандат до 8 януари 2007 г.<ref>Илин Станев, [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2003/10/18/223490_arnold_shvarceneger_noviiat_politik/ Арнолд Шварценегер, новият политик?], capital.bg, 18 октомври 2003.</ref> На редовните избори на [[7 ноември]] [[2006]] г., Арнолд е преизбран за губернатор на Калифорния. Арнолд Шварценегер е женен за телевизионната журналистка [[Мария Шрайвър]] в продължение на 25 години и двамата имат четири деца. През 2011 г. става ясно, че преди 14 години Шварценегер е бил замесен в извънбрачна връзка със своя служителка, от която има син. Това води до раздялата на Шварценегер и Шрайвър, като Шрайвър подава молба за развод. По-късно Мария споделя, че все пак е имало възможност и да не се стигне до развод. == Филмова кариера == Може би най-известният му филм е ''[[Терминаторът|Терминатор]]'', наред с други филми като ''[[Хищникът]]'', ''[[Терминатор 2: Денят на страшния съд|Терминатор 2: Страшният съд]]'', ''[[Терминатор 3: Бунтът на машините|Терминатор 3: Бунт на машините]]'', ''[[Терминатор: Генисис]]'', ''[[Истински лъжи]]'', ''[[Ченге в детската градина]]'', ''[[Зов за завръщане (филм, 1990)|Зов за завръщане]]'', ''[[Джуниър]]'', ''[[Коледата невъзможна]]'' и холивудския му пробив ''[[Конан варварина (филм, 1982)|Конан варварина]]''. == Филми == [[Файл:Chth arnold schwarzenegger.jpg|мини|260п|Отпечатъците пред [[Китайски театър на Грауман|Китайския театър на Грауман]]]] [[Файл:Arnold Schwarzenegger's star on the Hollywood Walk of Fame.jpeg|мини|260п|Звездата на [[Холивудска Алея на славата|алеята на славата в Холивуд]]]] {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1970 | [[Херкулес в Ню Йорк]] | ''Hercules in New York'' | [[Херкулес]] | Кредитиран като Арнолд Стронг „Мистър Вселена“ |- | 1973 | [[Дългото сбогуване (филм)|Дългото сбогуване]] | ''The Long Goodbye'' | Худ в кабинета на Августин | Не кредитирано камео<ref>{{cite web|url=https://www.latimes.com/business/hiltzik/la-fi-mh-goulds-long-goodbye-apartment-20141203-column.html|title=A true 'hot property': Elliott Gould's 'Long Goodbye' apartment is for rent!|first=Michael|last=Hiltzik|website=[[Los Angeles Times]]|date=December 3, 2014}}</ref> |- | 1976 | [[С празни ръце]] | ''Stay Hungry'' | Джо Санто | |- | 1979 | [[Кактус Джак (филм, 1979)|Кактус Джак]] | ''The Villain'' | „Очарователен чужденец“ | |- | 1979 | [[Лов на чистачи]] | ''Scavenger Hunt'' | Ларс | Камео |- | 1982 | [[Конан варварина (филм, 1982)|Конан варварина]] | ''Conan the Barbarian'' | [[Конан|Конан варварина]] | |- | 1984 | [[Конан Разрушителят (филм, 1984)|Конан разрушителят]] | ''Conan the Destroyer'' | Конан разрушителя | |- | 1984 | [[Терминаторът]] | ''The Terminator'' | [[Терминатор]] | |- | 1985 | [[Червената Соня]] | ''Red Sonja'' | Лорд Калидор | |- | 1985 | [[Командо]] | ''Commando'' | Полковник Джон Мейтрикс | |- | 1986 | [[Сурова сделка]] | ''Raw Deal'' | Шериф Марк Камински / Джоузеф П. Бренер | |- | 1987 | [[Хищникът]] | ''Predator'' | [[Майор Алън „Дъч“ Шейфър]] | 3D ремастериран през 2013 г. |- | 1987 | [[Бягащият човек (филм)|Бягащият човек]] | ''The Running Man'' | Капитан Бенджамин Стюарт „Бен“ Ричардс | |- | 1988 | [[Червена топлина]] | ''Red Heat'' | Капитан Иван Данко | |- | 1988 | [[Близнаци (филм)|Близнаци]] | ''Twins'' | Джулиъс Бенедикт | |- | 1990 | [[Зов за завръщане (филм, 1990)|Зов за завръщане]] | ''Total Recall'' | Дъглас „Дъг“ Куейд / Агент Карл Хаузър | Двойна роля |- | 1990 | [[Ченге в детската градина]] | ''Kindergarten Cop'' | Детектив Джон Кимбъл | |- | 1991 | [[Терминатор 2: Денят на страшния съд]] | ''Terminator 2: Judgment Day'' | Терминатор | 3D ремастериран през 2017 г. |- | 1993 | [[Дейв]] | ''Dave'' | Себе си | Камео |- | 1993 | [[Последният екшън герой]] | ''Last Action Hero'' | Детектив Джак Слейтър / Себе си / [[Хамлет]] | Двойна роля; също така изпълнителен продуцент |- | 1993 | [[Островът на Берета]] | ''Beretta's Island'' | Себе си | Директно-за-видео; камео |- | 1994 | [[Истински лъжи]] | ''True Lies'' | Агент Хари Таскър / Хари Ранкуист | |- | 1994 | [[Джуниър]] | ''Junior'' | Доктор Александър „Алекс“ Хесе | |- | 1996 | [[T2-3D: Битка през времето ]] | ''T2-3D: Battle Across Time'' | Терминатор | Атракция на тематичния парк |- | 1996 | [[Заличителят]] | ''Eraser'' | Американски Маршал Джон „Заличителят“ Крюгер | |- | 1996 | [[Коледата невъзможна]] | ''Jingle All the Way'' | Хауърд Лангстън / Турбо-мен | |- | 1997 | [[Батман и Робин]] | ''Batman & Robin'' | [[Доктор Виктор Фрийз / Господин Фрийз]] | |- | 1999 | [[Краят на дните]] | ''End of Days'' | Детектив Джерико Кейн | |- | 2000 | [[Шестият ден]] | ''The 6th Day'' | Адам Гибсън / Адам Гибсън Клонинг | Двойна роля; също така изпълнителен продуцент |- | 2002 | [[Косвени жертви]] | ''Collateral Damage'' | Капитан Гордън „Горди“ Брюър | |- | 2003 | [[Терминатор 3: Бунтът на машините]] | ''Terminator 3: Rise of the Machines'' | Терминатор | |- | 2003 | [[Добре дошли в джунглата]] | ''The Rundown'' | Патрон на бара | Не кредитирано камео<ref>{{cite web|url=https://www.foxnews.com/story/arnold-passes-action-hero-torch-to-the-rock|title=Arnold Passes Action Hero Torch to The Rock|date=March 25, 2015|website=Associated Press}}</ref> |- | 2004 | [[Около света за 80 дни (филм, 2004)|Около света за 80 дни]] | ''Around the World in 80 Days'' | Принц Хапи | Камео |- | 2005 | [[Хлапето и аз ]] | ''The Kid & I'' | Арнолд | Ограничено пускане; камео |- | 2010 | [[Непобедимите]] | ''The Expendables'' | [[Трент „Тренч“ Маус]] | Не кредитирано камео<ref>{{cite web|url=https://theplaylist.net/arnold-schwarzenegger-salutes-action-20090218/|title=Arnold Schwarzenegger Salutes Action Royalty, Will Cameo In Sly's 'The Expendables'|website=theplaylist.net}}</ref> |- | 2012 | [[Непобедимите 2]] | ''The Expendables 2'' | Трент „Тренч“ Маус | |- | 2013 | [[Последната битка (филм, 2013)|Последната битка]] | ''The Last Stand'' | Шериф Рей Оуенс | |- | 2013 | [[Невъзможно бягство]] | ''Escape Plan'' | Емил Ротмейър / Виктор X. Манхайм | |- | 2014 | [[Саботаж (филм, 2014)|Саботаж]] | ''Sabotage'' | Агент Джон „Брийчър“ Уортън | |- | 2014 | [[Непобедимите 3]] | ''The Expendables 3'' | Трент „Тренч“ Маус | |- | 2015 | [[Маги]] | ''Maggie'' | Уейд Вогел | Ограничено пускане; също така продуцент |- | 2015 | [[Терминатор: Генисис]] | ''Terminator Genisys'' | Терминатор / Пазител | 3D ремастериран през 2015 г. |- | 2017 | [[478 (филм, 2017)|478]] | ''Aftermath'' | Роман Мелник | Ограничено пускане; също така продуцент |- | 2017 | [[Чудесата на морето 3D]] | ''Wonders of the Sea 3D'' | Себе си – [[Разказвачът]] | Документален филм; също така продуцент |- | 2017 | [[Да убием Гюнтер]] | ''Killing Gunther'' | Робърт „Гюнтер“ Бендик | Ограничено пускане; също така изпълнителен продуцент |- | 2018 | [[Промяната на играта]] | ''The Game Changers'' | Себе си | Документален филм; също така изпълнителен продуцент |- | 2019 | [[Вий 2]] | ''Viy 2: Journey to China'' | Капитан Джеймс Хук | Също така изпълнителен продуцент |- | 2019 | [[Терминатор: Мрачна съдба]] | ''Terminator: Dark Fate'' | Т-800 / Карл | |- | | [[Кунг Фюри 2]] | ''Kung Fury 2'' | „Президентът“ | ''Пост-продукция'' |} == Телевизия == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1974 | [[Честита годишнина и довиждане]] | ''Happy Anniversary and Goodbye'' | Рико | Телевизионен филм; камео |- | 1977 | [[Улиците на Сан Франциско]] | ''The Streets of San Francisco'' | Йозеф Шмид | Епизод: „Мъртво повдигане“ |- | 1977 | [[Сан Педро плажни скитници]] | ''The San Pedro Beach Bums'' | Мускулест мъж | Епизод: „Вдигането е моят живот“; камео |- | 1980 | [[Историята на Джейн Мансфийлд]] | ''The Jayne Mansfield Story'' | [[Мики Харгитай]] | Телевизионен филм |- | 1990 | [[Приказки от криптата]] | ''Tales from the Crypt'' | Х-Кон / Себе си | Епизод: „Превключвателят“; не кредитирано камео; също така режисьор<ref>{{cite web|url=https://1428elm.com/2015/07/30/that-time-arnold-schwarzenegger-did-tales-from-the-crypt/|title=That Time Arnold Schwarzenegger Did 'Tales From the Crypt'|date=July 30, 2015}}</ref> |- | 1992 | [[Коледа в Кънектикът]] | ''Christmas in Connecticut'' | Мъж в стол пред медийния камион | Телевизионен филм; не кредитирано камео; също така режисьор<ref>{{cite web|url=https://bashful269.wordpress.com/2016/12/17/do-you-remember-64-christmas-in-connecticut-directed-by-arnold-schwarzenegger/|title=Do You Remember? #64: Christmas In Connecticut (Directed By Arnold Schwarzenegger)|date=December 18, 2016}}</ref> |- | 1992 | Линкълн | ''Lincoln'' | [[Джон Джордж Николай]] | Телевизионен филм; глас роля |- | 2002 – 2003 | [[Децата на свободата]] | ''Liberty's Kids'' | [[Барон Фридрих фон Щойбен]] | 2 епизода; глас роля |- | 2014 – 2016 | [[Години на опасен живот]] | ''Years of Living Dangerously'' | Себе си | 2 епизода; документални серии; също така изпълнителен продуцент на 17 епизода |- | 2015 | [[Двама мъже и половина]] | ''Two and a Half Men'' | Лейтенант Вагнер | Епизод: „Разбира се, че е мъртъв: Част 1 и 2“ |- | 2015 | [[Епични рап битки на историята]] | ''Epic Rap Battles of History'' | [[Терминатор говорител]] | Епизод: „Терминатор срещу Робокоп“; не кредитирано камео |- | 2015 | Терминатор: Генисис: Хрониките на YouTube | ''Terminator Genisys: The YouTube Chronicles'' | Терминатор | Епизод: „Част 3“; камео |- | 2017 | [[Новият чирак на знаменитост]] | ''The New Celebrity Apprentice'' | Себе си – Гост | 8 епизода; също така изпълнителен продуцент на 1 епизод |- | 2019 | Чад отива дълбоко | ''Chad Goes Deep'' | Себе си | 2 епизода |- | 2021 – 2023 | [[Детска градина за супергерой]] | ''Superhero Kindergarten'' | Арнолд Армстронг / Капитан Фантастик | 26 епизода; глас роля; също така изпълнителен продуцент на 1 епизод |- | 2022 | Малък демон | ''Little Demon'' | Домакин на шоуто на играта | Епизод: „Всички умират за уикенда“; глас роля |- | 2023 | ФУБАР | ''FUBAR'' | Люк Брунер | 8 епизода; също така изпълнителен продуцент |} == Реклами == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1990 | Нисин чаша юфка: Арнолд Шварценегер ’Човекът с юфка | ''Nissin Cup Noodle: Arnold Schwarzenegger 'Noodle Man'' | Себе си | |- | 1991 | Нисин чаша юфка: Арнолд Шварценегер | ''Nissin Cup Noodle: Arnold Schwarzenegger'' | Себе си | |- | 2014 | Пъпка светлина: Йън за каквото и да е | ''Bud Light: Ian Up for Whatever'' | Арнолд | |- | 2015 | WWE 2K16 - Реклама за Терминатор на Арнолд Шварценегер | ''WWE 2K16 - Arnold Schwarzenegger Terminator Commercial'' | [[Терминатор]] | |- | 2022 | BMW: Зевс и Хера | ''BMW: Zeus & Hera'' | Гръмотевица Зевс | |- | 2023 | Парксайд | ''Parkside'' | Себе си | |- | 2024 | Агент Стейт Ферм | ''Agent State Farm'' | Себе си | |} == Музикални клипове == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | изпълнител ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1982 | „[[Не го наричайте любов]]“ | "Don't Call It Love" | Културист | [[Момичешко училище]] | Камео<ref name="clr">{{cite web|url=https://clrvynt.com/arnold-schwarzenegger-musical-legacy/|archive-url=https://archive.today/20201023091401/https://clrvynt.com/arnold-schwarzenegger-musical-legacy/|url-status=dead|archive-date=October 23, 2020|title=ARNOLD SCHWARZENEGGER'S HEAD-SCRATCHING MUSIC 'CAREER'|work=CLRVYNT|publisher=[[Townsquare Media|Townsquare Media, Inc.]]|date=April 7, 2017|access-date=October 23, 2020}}</ref> |- | 1985 | „[[Спрете лудостта]]“ | "Stop the Madness" | Себе си | [[Тим Рийд]] | Камео |- | 1991 | „[[Би могла да си моя]]“ | "You Could Be Mine" | [[T-800]] | [[Гънс Ен Роузис]] | <ref name="clr"/> |- | 1993 | „[[Голям пистолет]]“ | "Big Gun" | Себе си | [[Ей Си/Ди Си]] | <ref name="clr"/> |- | 2000 | „[[Кажи, че не е така]]“ | "Say It Isn't So" | Себе си | [[Бон Джоуви]] | Не кредитирано камео<ref>{{cite web|url=https://ocweekly.com/muscle-music-a-schwarzenegger-soundtrack-retrospective-6580614/|title=Muscle Music: A Schwarzenegger Soundtrack Retrospective|first=OC Weekly-|last=Staff|date=January 17, 2013|website=OC Weekly|access-date=December 18, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20191208021736/https://ocweekly.com/muscle-music-a-schwarzenegger-soundtrack-retrospective-6580614/|archive-date=December 8, 2019|url-status=dead}}</ref> |- | 2019 | „Напомпайте го (Мотивационната песен)“ | "Pump It Up (The Motivation Song)" | Себе си | Андрю Габалие подвиг. Арнолд Шварценегер | |} == Саундтрак изяви == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | песен ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 2017 | [[Да убием Гюнтер]] | ''Killing Gunther'' | „Земетресение Любов“ | |- | 2017 | Мисията на Каин | ''Kain's Quest'' | „Основно заглавие (Терминатор 2 тема)“ | Епизод: „Терминатор"; не кредитиран |} == Видеоигри == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | глас роля ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1991 | [[Терминатор 2: Страшният съд]] | ''Terminator 2: Judgment Day'' | [[Терминатор]] | |- | 2003 | [[Терминатор 3: Бунт на машините]] | ''Terminator 3: Rise of the Machines'' | Терминатор | Подобие |- | 2003 | [[Терминатор 3: Войната на машините]] | ''Terminator 3: War of the Machines'' | Терминатор | Подобие |- | 2003 | [[Терминатор 3: Изкуплението]] | ''Terminator 3: The Redemption'' | Терминатор | |- | 2014 | [[Семеен човек: Търсенето на неща]] | ''Family Guy: The Quest for Stuff'' | Себе си | |- | 2020 | [[Хищникът: Ловни полета]] | ''Predator: Hunting Grounds'' | [[Майор Алън „Дъч“ Шейфър]] | Подобие<ref name="Return">{{Cite web|url=https://comicbook.com/gaming/news/predator-game-arnold-schwarzenegger-dutch-dlc-release-date/|title=Predator: Hunting Grounds Is Adding Arnold Schwarzenegger's Dutch|author=Bishop, Rollin|date=May 12, 2020|work=Comicbook|publisher=Comicbook}}</ref> |} == Библиография == * {{cite book |last=Schwarzenegger |first=Arnold |title=Arnold: Developing a Mr. Universe Physique |year=1977 |publisher=Schwarzenegger}} * {{cite book |last=Schwarzenegger |first=Arnold |author2=Douglas Kent Hall |title=Arnold: The Education of a Bodybuilder |url=https://archive.org/details/arnoldeducationo00schw |year=1977 |publisher=Simon & Schuster |location=New York |isbn=978-0-671-22879-8}} * {{cite book |last=Schwarzenegger |first=Arnold |author2=Douglas Kent Hall |title=Arnold's Bodyshaping for Women |url=https://archive.org/details/arnoldsbodyshapi00schw |year=1979 |publisher=Simon & Schuster |location=New York |isbn=978-0-671-24301-2}} * {{cite book |last=Schwarzenegger |first=Arnold |author2=Bill Dobbins |title=Arnold's Bodybuilding for Men |url=https://archive.org/details/arnoldsbodybuild00schw |year=1981 |publisher=Simon & Schuster |location=New York |isbn=978-0-671-25613-5}} * {{cite book |last=Schwarzenegger |first=Arnold |author2=Bill Dobbins |title=The New Encyclopedia of Modern Bodybuilding |url=https://archive.org/details/newencyclopediao0000schw |year=1998 |edition=rev. |publisher=Simon & Schuster |location=New York |isbn=978-0-684-84374-2}} * {{cite book |title=Total Recall |url=https://archive.org/details/totalrecall0000schw |last=Schwarzenegger |first=Arnold |year=2012 |publisher=Simon & Schuster |location=New York |isbn=978-1-84983-971-6}} == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Wikiquote-inline|Арнолд Шварценегер}} {{commonscat-inline|Arnold Schwarzenegger}} * {{imdb name|0000216|Арнолд Шварценегер}} * {{AllMovie name|110501|Арнолд Шварценегер}} {{Победители в Мистър Олимпия}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Шварценегер, Арнолд}} [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Американски културисти]] [[Категория:Австрийски актьори и актриси]] [[Категория:Американски автобиографи]] [[Категория:Губернатори на Калифорния]] [[Категория:Австрийски спортисти]] [[Категория:Австрийски автобиографи]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Носители на награда Еми]] [[Категория:Носители на награда „Сатурн“]] [[Категория:Австрийци в САЩ]] [[Категория:Щирия]] k0hbet08s1bobl620baarw7e91jzuai 0 69065 12214510 11009911 2024-04-25T22:55:59Z Elizaiv22 294865 wikitext text/x-wiki {{Други значения|насекомото Голям сечко|||месеца Голям Сечко|януари||}} {{Taxobox | image = Cerambyx_cerdo_%28couple%29_white_version.png | image_caption = Мъжки (вляво) и женски}} '''Големият дъбов сечко''' (''Cerambyx cerdo'')<ref name="bechev15" /><ref name="zlatanov71" /> е вид [[бръмбари|бръмбар]] от [[Семейство (биология)|сем]]. [[Сечковци]] (Cerambycidae) и е едно от най-едрите [[насекоми]], срещащи се в [[България]]. == Физически характеристики == Тялото е тънко и издължено (дължина 24-53 mm). Антените са много дълги, като при мъжките са по-дълги от тялото (понякога два пъти дължината на тялото), а при женските имат дължината на [[елитра|елитрите]]. Тялото и краката са кафявочерни. == Разпространение == Разпространен е в [[Средна Европа|Средна]] и [[Южна Европа]], в Южна [[Швеция]], [[Северна Африка]] и [[Мала Азия]]. == Начин на живот и хранене == Големият сечко предпочита изложени на слънце, болни или умиращи стари дъбове (най-вече летен дъб, по-рядко зимен дъб, бук или бряст). Предпочитани са овлажнени стволове на слънчеви места в гори на фаза на старост и разпадане. Остатъчни находища се срещат в стари паркове. == Размножаване == Женската снася до 100 яйца по кората на дървета. След 10-15 дни от тях се излюпват ларви, които през първата година правят ходове по кората, а през следващите 2 до 3 години се вдълбават в дървесината и извършват дълги ходове, изпълвайки ги с кафяви стърготини. Какавидират в издълбаните ходове, а имагото излиза през август, но не напуска галериите си до май-юни следващата година. Нападнатите дървета не може да се използват като дървесина за индустриални цели, а само като дърва за огрев. == Източници == {{Reflist|refs= <ref name="bechev15">{{cite book | author = Димитър Бечев | title = Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1 | year = 2018 | publisher = Университетско издателство „Паисий Хилендарски“ | location = Пловдив | isbn = 9789544235789 | url = http://web.uni-plovdiv.bg/bechev/studenti.html | pages = 77 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190908134023/http://web.uni-plovdiv.bg/bechev/studenti.html |date=2019-09-08 }}</ref> <ref name="zlatanov71">{{cite book | first = Стоян | last = Златанов | title = Насекомни вредители по дъба в България | year = 1971 | publisher = Издателство на БАН | location = София | pages = 194 }}</ref> }} {{нормативен контрол}} [[Категория:Сечковци]] p19mx728gwtksu5h6zyfwwb8w1jcbca 0 69413 12214236 12197792 2024-04-25T15:55:05Z 212.233.211.152 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Джак Керуак | име-оригинал = Jack Kerouac | категория = писател | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Лоуъл]], [[САЩ]] | починал-място = [[Сейнт Питърсбърг]], САЩ | националност = {{USA}} | работил = [[писател]], [[поет]], [[художник]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = [[роман]] | теми = | направление = | течение = [[Бийт поколение]] | дебют = | известни творби = „[[По пътя]]“ (1957) | награди = | повлиян = [[Хенри Милър]], [[Томас Улф]], [[Фьодор Достоевски|Достоевски]], [[Марсел Пруст]], [[Джек Лондон]], [[Джеймс Джойс]], [[Нийл Касиди]], [[Уолт Уитман]], [[Чарли Паркър]], [[Артюр Рембо]], [[Ърнест Хемингуей|Хемингуей]], [[Уилям Бъроуз]], [[Луи-Фердинан Селин]], [[Оноре дьо Балзак|Балзак]], [[Херман Мелвил]], [[Мацуо Башо]] и др. | повлиял = [[Томас Пинчън]], [[Кен Киси]], [[Джим Морисън]], [[Джон Ленън]], [[Боб Дилън]], [[Ричард Бротиган]], [[Том Уейтс]], [[Харуки Мураками]], [[Джойс Джонсън]] и др. }} | брак = | деца = }} '''Джак Керуак''' ({{lang|en|Jack Kerouac}}, роден ''Jean-Louis Lebris de Kerouac'') е [[САЩ|американски]] [[писател]], [[поет]], [[художник]] и представител на [[бийтпоколение]]то. Радвал се на популярност с малък успех пред критиката приживе, Керуак сега е нареждан сред най-важните американски автори. Спонтанният му открит стил вдъхновява и други писатели като [[Том Робинс]], [[Ричард Бротиган]], [[Хънтър Томпсън]], [[Кен Киси]] и [[Боб Дилън]]. Голямата част от живота си Керуак прекарва сред ширините на американската природа или в апартамента на майка си, с която той живее през по-голямата част от живота си. Живеейки в една променяща се страна, той търси своето място, като накрая стига до отричане на ценностите на 50-те години. Това, което пише, често отразява желанието му да се освободи от калъпа на обществото и да намери смисъл в живота. Това търсене го кара да експериментира с [[наркотично вещество|наркотици]] и [[психеделик|психеделици]] (използва [[псилоцибин]], [[марихуана]] и [[бензедрин]] и др.), да изучава духовни учения като [[будизъм|будизма]] и да се отправя на пътешествия около света. Книгите му понякога се описват като [[катализатор]] за [[контракултура]]та на 60-те. Най-известните му творби са „[[По пътя]]“ и „[[Бродягите на Дхарма]].“ == Биография == [[Файл:Jack Kerouac's birthplace, 9 Lupine Road, Lowell MA.jpg|мини|220px|ляво|Родният дом на Керуак в Лоуел, [[Масачузетс]].]] Керуак е роден в Лоуел, [[Масачузетс]], като родителите му са [[френски канадци]]: Leo-Alcide Kerouac и Gabrielle-Ange Lévesque чиито родове са преселници от провинцията [[Квебек]], [[Канада]]. Както много квебекчани от тогавашното поколение те са част от вълната [[имигрант]]и, които пристигат в [[Нова Англия]], за да търсят работа. Баща му е ексцентрик по природа, а майка му е властна натура и ревностна католичка, при която той остава да живее през по-голямата част от живота си. До шестгодишна възраст Керуак не е учил английски и вкъщи неговото семейство е говорело квебекски [[диалект]] на френски. В съвсем ранна възраст той преживява смъртта на по-големия си брат Жерар, който умира от ревматична [[Треска (болест)|треска]] на девет години: това събитие по-късно бива описано в романа „Видения за Джерард“. Някои от стиховете на Керуак са писани на френски и в писма, изпращани малко преди смъртта му до неговия приятел [[Алън Гинсбърг]], той изразява желанието си да говори езика на неговите прародители отново. {{Източник|Беше открито, че Керуак първо е започнал да пише „По пътя“ на френски}}, {{Източник|език, на който той е написал също два непубликувани романа}} Текстовете са на квебекски френски [[диалект]]; същия диалект е използван по-късно и в ранните романи на Мишел Трембли. Благодарение на [[лека атлетика|атлетическите]] си способности Керуак се изявява като изключително обещаващ бегач на 100 метра с препятствия в отбора на горните класове на местното училище. Това му осигурява покани и стипендии от Boston College, Notre Dame, [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]]. Той постъпва в Колумбийския университет, след като прекарва подготвителната година в Horace Mann School. Керуак счупва крак още през първия си сезон като футболист и непрестанно спори с треньора си Лу Литъл, който го държи на скамейката. Докато е в Колумбийския, Керуак написва няколко спортни статии за студентския вестник „Columbia Daily Spectator“. [[Файл:Jack Kerouac Naval Reserve Enlistment, 1943.png|мини|200px|Снимка на Керуак за служебните му документи във флота, 1943 г.]] Когато футболната му стипендия бива спряна, Керуак напуска Колумбийския университет, макар че продължава да живее известно време в [[Ню Йорк]] с приятелката си Еди Паркър. По това време той среща хората, с които по-късно ще пътува из целия свят и които са герои в много от неговите романи; наричаните също така [[бийтпоколение]]то – включително [[Алън Гинсбърг]], Нил Касиди, Джон Холмс, Хърбърт Хънк и [[Уилям Бъроуз]]. През 1942 г. Керуак се присъединява към американския търговски [[флот]], а година по-късно към военния флот. През 1944 г. Керуак е арестуван като съучастник в убийството на Дейвид Камер, хомосексуален приятел от още тийнейджърските им години в [[Сент Луис]] на Лусиен Кар. (Уилям Бъроуз също е от Сент Луис и именно Кар запознава Керуак с Бъроуз и Гинсбърг). Когато вманиачеността на Камер по Кар започва да излиза извън контрол, последният го убива с нож по време на скандал между тях и се обръща към Керуак за помощ. Заедно те укриват [[улика|уликите]]. Посъветван от Бъроуз да ги остави в ареста, бащата на Керуак отказва да плати гаранцията. Тогава Керуак се съгласява да се ожени за Еди Паркър, ако тя плати. Бракът им продължава една година. За кратко Керуак и Бъроуз работят заедно върху [[роман]] за убийството на Камер, озаглавен ''And the Hippos Were Boiled in Their Tanks''. Книгата не е публикувана. По-късно Керуак също пише за убийството в романа си „Суетата на Дюлоз“ (Vanity of Duluoz). Между пътуванията в океана Керуак остава в [[Бронкс]], [[Ню Йорк]] заедно с приятелите си от Университета Фордъм. По-късно той живее с родителите си в Ozone Park, квартал на [[Куинс]] след като те също се преместват в Ню Йорк. Там той написва първия си роман „The Town and the City“. Неговите приятели на шега го наричат Магьосникът от Озон Парк, визирайки псевдонима на [[Томас Едисон]] Магьосникът от Менло Парк и заедно с това заглавието на [[филм]]а „[[Магьосникът от Оз]]“. „''The Town and the City''“ е публикуван през 1950 г. с името Джон Керуак и макар че получава няколко похвални рецензии, книгата не се продава добре. През следващите шест години Керуак пише непрестанно, но не може да намери [[Издателство|издател]]. Стъпвайки на черновите първоначално наречени „The Beat Generation“ и „Gone on the Road“, през април 1951 г. Керуак написва текста, който по-късно ще стане известен като „По пътя“ (On the Road). Книгата е основно автобиографична и описва от позицията на героя Сал Парадайс приключенията на Керуак, в компанията на Нил Касиди, прототип на Дийн Мориарти, по пътищата на [[Северна Америка|Америка]] и [[Мексико]]. Тази част от мита Керуак разказва как поддържан от [[бензендрин]] (стимулант, производен на [[амфетамин]]а) и [[кафе]], той завършва първата версия на романа за три седмици под формата на сесия от спонтанна изповедна [[проза]]. Резултатът от тази сесия е прочутата хартиена ролка на „По пътя“. В действителност според неговия професор и наставник от Колумбийския университет Марк Ван Дорен, голяма част от съдържанието вече е била написана в неговите дневници през последните няколко години. Неговата техника е била силно повлияна от [[джаз]]а, особено [[бибоп]]-а и по-късно от [[будизъм|будизма]], както е известно от прочутото писмо „Джоан Андерсен“ на Нил Касиди. Издателите не одобряват нито неговия експериментиращ стил, нито тона му, който се доближава до този на социалните малцинства в [[Северна Америка|Америка]] през 50-те години. През 1957 г. Viking Press купува романа, изисквайки значителна преработка. [[Файл:Jack Kerouac House (Orlando, Florida) 01.jpg|мини|260px|ляво|Къщата на Керуак в [[Орландо]], [[Флорида]].]] През юли 1957 г. Керуак се премества в малка къща на Clouser Ave. в [[Орландо]], Флорида, изчаквайки издаването на „По пътя“. Няколко седмици по-късно критиката, появила се в [[Ню Йорк Таймс]] обявява Керуак за гласа на новото поколение. Керуак бива издигнат като значим американски писател. Неговото приятелство с [[Алън Гинсбърг]], [[Уилям Бъроуз]] и Грегъри Корсо става емблематично за [[бийтпоколение]]то. Неговата слава започва неконтролируемо да расте и впоследствие става причина за гибелта му. Романите му често биват описвани като идеологически за следвоенното бийтпоколение и той самият бива наричан „кралят на бийтпоколението“, термин, който никога не го е карал да се чувства комфортно и веднъж отбелязва: „Аз не съм битник, аз съм католик.“ През 1954 г. Керуак открива „Библия на Будизма“ ''(A Buddhist Bible)'' на Дуайд Годард в [[библиотека]]та в [[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]], с което започва потапянето на Керуак в будизма. През 1955 г. Керуак написва биографията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Сиддхартха Гаутама]], озаглавена „Събуди се“, която не издава приживе. Керуак описва част от собствените си, свързани с будизма преживявания и приключенията си с [[Гари Снайдър]] и останалите поети от [[Сан Франциско]] в книгата „Бродягите на Дхарма“, публикувана през [[1958]] г. Наричана от някои „продължение на „По пътя“, „Бродягите на Дхарма“ е написана в [[Орландо]], [[Флорида]] в края на [[1957]] и началото на 1958 г. През 1958 г. Керуак написва и „битнически“ филм, наречен „Pull My Daisy“. [[Файл:JackKerouacGravestone.JPG|мини|200px|Надгробната плоча на Керуак в Лоуел, [[Масачузетс]].]] В романите на Керуак също става дума и за приятелството му с учителя [[Алън Уотс]] (присъстващ в романа „Big Sur“ под името Arthur Wayne и като Alex Aums в „Ангели на самотата“). Също така се е срещал и е влизал в дискусии с известния [[дзен]] будист Д.Т. Сузуки. Керуак умира на [[21 октомври]] [[1969]] година в болницата „Св. Антоний“ в Сейнт Питърбърг, [[Флорида]], ден след като бива закаран по спешност там със силни коремни болки. Смъртта му на 47-годишна възраст настъпва вследствие на вътрешен кръвоизлив, причинен от [[цироза]] на черния дроб в резултат на непрестанната употреба на [[алкохол]]. По това време той живее с третата си жена Стела и майка си Габриел. Керуак е погребан в родния си град Лоуел и посмъртно е награден с [[титла]]та [[доктор]] по [[литература]] от [[университет]]а в града. == Библиография == {| class="wikitable sortable" |- ! Година ! Заглавие в оригинал ! Заглавие на български ! Издания на български ! Бележки |- | 1950 || The Town and the City || || || |- | 1957 || On the Road || [[По пътя]] || [[1981]] – Издателство: „Народна Култура“. || |- | 1958 || The Subterraneans || [[Подземните]] || [[1997]] – Издателство: „Обединени UP издатели“. || новела |- | 1958 || The Dharma Bums || [[Бродягите на дхарма]] || [[1996]], [[2004]] – Издателство: „Парадокс“. || |- | 1959 || Maggie Cassidy || || || |- | 1959 || Doctor Sax || || || |- | 1960 || Book of Dreams || || || |- | 1960 || Lonesome Traveler || [[Самотен пътешественик]] || [[2012]] – Издателство: „Прозорец“. || сборник разкази |- | 1960 || Tristessa || || || новела |- | 1960 || Visions of Cody || [[Видения за Коди]] || [[2004]] – Издателство: „Парадокс“. || |- | 1962 || Big Sur || || || |- | 1963 || Visions of Gerard || || || |- | 1965 || Desolation Angels || [[Ангели на самотата]] || [[2001]] – Издателство: „Ера“. || |- | 1966 || Satori in Paris || Сатори в Париж || [[1997]] – Издателство: „Парадокс“. || новела |- | 1968 || Vanity of Duluoz || || || |- | 1971 || Pic || || || новела |- | 1993 || Good Blonde & Others || || || |- | 1997 || Some of the Dharma || || || |- | 1999 || Atop an Underwood: Early Stories and Other Writings || || || |- | 2002 || Orpheus Emerged || || || новела |- | 2008 || And the Hippos Were Boiled in Their Tanks || [[А хипопотамите се сварили в басейна си]] || [[2011]] – Издателство: „Прозорец“. || с [[Уилям Бъроуз]] |- | 2008 || Wake Up: A Life of the Buddha || [[Събуди се: Животът на Буда]] || [[2011]] – Издателство: „Прозорец“. || |- | 2010 || The Sea is My Brother || || || |} == Външни препратки == {{commonscat-inline|Jack Kerouac}} {{Wikiquote-inline}} * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20130106171628/http://www.kirjasto.sci.fi/kerouac.htm Подробна биобиблиография на Джак Керуак], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{Моята библиотека автор|jack-kerouac|Джак Керуак}} * [https://www.filizi33.com/shakespeare-and-co „Битнически места в Париж – Shakespeare & Co“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170402082752/https://www.filizi33.com/shakespeare-and-co |date=2017-04-02 }}, сайт на творческо обединение „Филизи 33“ (Лиза Боева, Ицко Финци, Анна Стефанова) {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Керуак, Джак}} [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Американски романисти]] [[Категория:Американски пътеписци]] [[Категория:Американски поети]] [[Категория:ЛГБТ писатели от САЩ]] [[Категория:Американски художници]] [[Категория:Американски общественици]] [[Категория:Бийт поколение]] [[Категория:Будисти]] [[Категория:Родени в Масачузетс]] [[Категория:Починали в Сейнт Питърсбърг]] [[Категория:Починали от цироза]] 31ts3omcsc9bsvo2zab3180hysugzwj 12214324 12214236 2024-04-25T18:29:15Z Ted Masters 210248 дата wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Джак Керуак | име-оригинал = Jack Kerouac | категория = писател | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Лоуъл]], [[САЩ]] | починал-място = [[Сейнт Питърсбърг]], САЩ | националност = {{USA}} | работил = [[писател]], [[поет]], [[художник]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = [[роман]] | теми = | направление = | течение = [[Бийт поколение]] | дебют = | известни творби = „[[По пътя]]“ (1957) | награди = | повлиян = [[Хенри Милър]], [[Томас Улф]], [[Фьодор Достоевски|Достоевски]], [[Марсел Пруст]], [[Джек Лондон]], [[Джеймс Джойс]], [[Нийл Касиди]], [[Уолт Уитман]], [[Чарли Паркър]], [[Артюр Рембо]], [[Ърнест Хемингуей|Хемингуей]], [[Уилям Бъроуз]], [[Луи-Фердинан Селин]], [[Оноре дьо Балзак|Балзак]], [[Херман Мелвил]], [[Мацуо Башо]] и др. | повлиял = [[Томас Пинчън]], [[Кен Киси]], [[Джим Морисън]], [[Джон Ленън]], [[Боб Дилън]], [[Ричард Бротиган]], [[Том Уейтс]], [[Харуки Мураками]], [[Джойс Джонсън]] и др. }} | брак = | деца = }} '''Джак Керуак''' ({{lang|en|Jack Kerouac}}, роден ''Jean-Louis Lebris de Kerouac'') е [[САЩ|американски]] [[писател]], [[поет]], [[художник]] и представител на [[бийтпоколение]]то. Радвал се на популярност с малък успех пред критиката приживе, Керуак сега е нареждан сред най-важните американски автори. Спонтанният му открит стил вдъхновява и други писатели като [[Том Робинс]], [[Ричард Бротиган]], [[Хънтър Томпсън]], [[Кен Киси]] и [[Боб Дилън]]. Голямата част от живота си Керуак прекарва сред ширините на американската природа или в апартамента на майка си, с която той живее през по-голямата част от живота си. Живеейки в една променяща се страна, той търси своето място, като накрая стига до отричане на ценностите на 50-те години. Това, което пише, често отразява желанието му да се освободи от калъпа на обществото и да намери смисъл в живота. Това търсене го кара да експериментира с [[наркотично вещество|наркотици]] и [[психеделик|психеделици]] (използва [[псилоцибин]], [[марихуана]] и [[бензедрин]] и др.), да изучава духовни учения като [[будизъм|будизма]] и да се отправя на пътешествия около света. Книгите му понякога се описват като [[катализатор]] за [[контракултура]]та на 60-те. Най-известните му творби са „[[По пътя]]“ и „[[Бродягите на Дхарма]].“ == Биография == [[Файл:Jack Kerouac's birthplace, 9 Lupine Road, Lowell MA.jpg|мини|220px|ляво|Родният дом на Керуак в Лоуел, [[Масачузетс]].]] Керуак е роден в Лоуел, [[Масачузетс]], като родителите му са [[френски канадци]]: Leo-Alcide Kerouac и Gabrielle-Ange Lévesque чиито родове са преселници от провинцията [[Квебек]], [[Канада]]. Както много квебекчани от тогавашното поколение те са част от вълната [[имигрант]]и, които пристигат в [[Нова Англия]], за да търсят работа. Баща му е ексцентрик по природа, а майка му е властна натура и ревностна католичка, при която той остава да живее през по-голямата част от живота си. До шестгодишна възраст Керуак не е учил английски и вкъщи неговото семейство е говорело квебекски [[диалект]] на френски. В съвсем ранна възраст той преживява смъртта на по-големия си брат Жерар, който умира от ревматична [[Треска (болест)|треска]] на девет години: това събитие по-късно бива описано в романа „Видения за Джерард“. Някои от стиховете на Керуак са писани на френски и в писма, изпращани малко преди смъртта му до неговия приятел [[Алън Гинсбърг]], той изразява желанието си да говори езика на неговите прародители отново. {{Източник|Беше открито, че Керуак първо е започнал да пише „По пътя“ на френски, език, на който той е написал също два непубликувани романа.|2024|4|25}} Текстовете са на квебекски френски [[диалект]]; същия диалект е използван по-късно и в ранните романи на Мишел Трембли. Благодарение на [[лека атлетика|атлетическите]] си способности Керуак се изявява като изключително обещаващ бегач на 100 метра с препятствия в отбора на горните класове на местното училище. Това му осигурява покани и стипендии от Boston College, Notre Dame, [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]]. Той постъпва в Колумбийския университет, след като прекарва подготвителната година в Horace Mann School. Керуак счупва крак още през първия си сезон като футболист и непрестанно спори с треньора си Лу Литъл, който го държи на скамейката. Докато е в Колумбийския, Керуак написва няколко спортни статии за студентския вестник „Columbia Daily Spectator“. [[Файл:Jack Kerouac Naval Reserve Enlistment, 1943.png|мини|200px|Снимка на Керуак за служебните му документи във флота, 1943 г.]] Когато футболната му стипендия бива спряна, Керуак напуска Колумбийския университет, макар че продължава да живее известно време в [[Ню Йорк]] с приятелката си Еди Паркър. По това време той среща хората, с които по-късно ще пътува из целия свят и които са герои в много от неговите романи; наричаните също така [[бийтпоколение]]то – включително [[Алън Гинсбърг]], Нил Касиди, Джон Холмс, Хърбърт Хънк и [[Уилям Бъроуз]]. През 1942 г. Керуак се присъединява към американския търговски [[флот]], а година по-късно към военния флот. През 1944 г. Керуак е арестуван като съучастник в убийството на Дейвид Камер, хомосексуален приятел от още тийнейджърските им години в [[Сент Луис]] на Лусиен Кар. (Уилям Бъроуз също е от Сент Луис и именно Кар запознава Керуак с Бъроуз и Гинсбърг). Когато вманиачеността на Камер по Кар започва да излиза извън контрол, последният го убива с нож по време на скандал между тях и се обръща към Керуак за помощ. Заедно те укриват [[улика|уликите]]. Посъветван от Бъроуз да ги остави в ареста, бащата на Керуак отказва да плати гаранцията. Тогава Керуак се съгласява да се ожени за Еди Паркър, ако тя плати. Бракът им продължава една година. За кратко Керуак и Бъроуз работят заедно върху [[роман]] за убийството на Камер, озаглавен ''And the Hippos Were Boiled in Their Tanks''. Книгата не е публикувана. По-късно Керуак също пише за убийството в романа си „Суетата на Дюлоз“ (Vanity of Duluoz). Между пътуванията в океана Керуак остава в [[Бронкс]], [[Ню Йорк]] заедно с приятелите си от Университета Фордъм. По-късно той живее с родителите си в Ozone Park, квартал на [[Куинс]] след като те също се преместват в Ню Йорк. Там той написва първия си роман „The Town and the City“. Неговите приятели на шега го наричат Магьосникът от Озон Парк, визирайки псевдонима на [[Томас Едисон]] Магьосникът от Менло Парк и заедно с това заглавието на [[филм]]а „[[Магьосникът от Оз]]“. „''The Town and the City''“ е публикуван през 1950 г. с името Джон Керуак и макар че получава няколко похвални рецензии, книгата не се продава добре. През следващите шест години Керуак пише непрестанно, но не може да намери [[Издателство|издател]]. Стъпвайки на черновите първоначално наречени „The Beat Generation“ и „Gone on the Road“, през април 1951 г. Керуак написва текста, който по-късно ще стане известен като „По пътя“ (On the Road). Книгата е основно автобиографична и описва от позицията на героя Сал Парадайс приключенията на Керуак, в компанията на Нил Касиди, прототип на Дийн Мориарти, по пътищата на [[Северна Америка|Америка]] и [[Мексико]]. Тази част от мита Керуак разказва как поддържан от [[бензендрин]] (стимулант, производен на [[амфетамин]]а) и [[кафе]], той завършва първата версия на романа за три седмици под формата на сесия от спонтанна изповедна [[проза]]. Резултатът от тази сесия е прочутата хартиена ролка на „По пътя“. В действителност според неговия професор и наставник от Колумбийския университет Марк Ван Дорен, голяма част от съдържанието вече е била написана в неговите дневници през последните няколко години. Неговата техника е била силно повлияна от [[джаз]]а, особено [[бибоп]]-а и по-късно от [[будизъм|будизма]], както е известно от прочутото писмо „Джоан Андерсен“ на Нил Касиди. Издателите не одобряват нито неговия експериментиращ стил, нито тона му, който се доближава до този на социалните малцинства в [[Северна Америка|Америка]] през 50-те години. През 1957 г. Viking Press купува романа, изисквайки значителна преработка. [[Файл:Jack Kerouac House (Orlando, Florida) 01.jpg|мини|260px|ляво|Къщата на Керуак в [[Орландо]], [[Флорида]].]] През юли 1957 г. Керуак се премества в малка къща на Clouser Ave. в [[Орландо]], Флорида, изчаквайки издаването на „По пътя“. Няколко седмици по-късно критиката, появила се в [[Ню Йорк Таймс]] обявява Керуак за гласа на новото поколение. Керуак бива издигнат като значим американски писател. Неговото приятелство с [[Алън Гинсбърг]], [[Уилям Бъроуз]] и Грегъри Корсо става емблематично за [[бийтпоколение]]то. Неговата слава започва неконтролируемо да расте и впоследствие става причина за гибелта му. Романите му често биват описвани като идеологически за следвоенното бийтпоколение и той самият бива наричан „кралят на бийтпоколението“, термин, който никога не го е карал да се чувства комфортно и веднъж отбелязва: „Аз не съм битник, аз съм католик.“ През 1954 г. Керуак открива „Библия на Будизма“ ''(A Buddhist Bible)'' на Дуайд Годард в [[библиотека]]та в [[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]], с което започва потапянето на Керуак в будизма. През 1955 г. Керуак написва биографията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Сиддхартха Гаутама]], озаглавена „Събуди се“, която не издава приживе. Керуак описва част от собствените си, свързани с будизма преживявания и приключенията си с [[Гари Снайдър]] и останалите поети от [[Сан Франциско]] в книгата „Бродягите на Дхарма“, публикувана през [[1958]] г. Наричана от някои „продължение на „По пътя“, „Бродягите на Дхарма“ е написана в [[Орландо]], [[Флорида]] в края на [[1957]] и началото на 1958 г. През 1958 г. Керуак написва и „битнически“ филм, наречен „Pull My Daisy“. [[Файл:JackKerouacGravestone.JPG|мини|200px|Надгробната плоча на Керуак в Лоуел, [[Масачузетс]].]] В романите на Керуак също става дума и за приятелството му с учителя [[Алън Уотс]] (присъстващ в романа „Big Sur“ под името Arthur Wayne и като Alex Aums в „Ангели на самотата“). Също така се е срещал и е влизал в дискусии с известния [[дзен]] будист Д.Т. Сузуки. Керуак умира на [[21 октомври]] [[1969]] година в болницата „Св. Антоний“ в Сейнт Питърбърг, [[Флорида]], ден след като бива закаран по спешност там със силни коремни болки. Смъртта му на 47-годишна възраст настъпва вследствие на вътрешен кръвоизлив, причинен от [[цироза]] на черния дроб в резултат на непрестанната употреба на [[алкохол]]. По това време той живее с третата си жена Стела и майка си Габриел. Керуак е погребан в родния си град Лоуел и посмъртно е награден с [[титла]]та [[доктор]] по [[литература]] от [[университет]]а в града. == Библиография == {| class="wikitable sortable" |- ! Година ! Заглавие в оригинал ! Заглавие на български ! Издания на български ! Бележки |- | 1950 || The Town and the City || || || |- | 1957 || On the Road || [[По пътя]] || [[1981]] – Издателство: „Народна Култура“. || |- | 1958 || The Subterraneans || [[Подземните]] || [[1997]] – Издателство: „Обединени UP издатели“. || новела |- | 1958 || The Dharma Bums || [[Бродягите на дхарма]] || [[1996]], [[2004]] – Издателство: „Парадокс“. || |- | 1959 || Maggie Cassidy || || || |- | 1959 || Doctor Sax || || || |- | 1960 || Book of Dreams || || || |- | 1960 || Lonesome Traveler || [[Самотен пътешественик]] || [[2012]] – Издателство: „Прозорец“. || сборник разкази |- | 1960 || Tristessa || || || новела |- | 1960 || Visions of Cody || [[Видения за Коди]] || [[2004]] – Издателство: „Парадокс“. || |- | 1962 || Big Sur || || || |- | 1963 || Visions of Gerard || || || |- | 1965 || Desolation Angels || [[Ангели на самотата]] || [[2001]] – Издателство: „Ера“. || |- | 1966 || Satori in Paris || Сатори в Париж || [[1997]] – Издателство: „Парадокс“. || новела |- | 1968 || Vanity of Duluoz || || || |- | 1971 || Pic || || || новела |- | 1993 || Good Blonde & Others || || || |- | 1997 || Some of the Dharma || || || |- | 1999 || Atop an Underwood: Early Stories and Other Writings || || || |- | 2002 || Orpheus Emerged || || || новела |- | 2008 || And the Hippos Were Boiled in Their Tanks || [[А хипопотамите се сварили в басейна си]] || [[2011]] – Издателство: „Прозорец“. || с [[Уилям Бъроуз]] |- | 2008 || Wake Up: A Life of the Buddha || [[Събуди се: Животът на Буда]] || [[2011]] – Издателство: „Прозорец“. || |- | 2010 || The Sea is My Brother || || || |} == Външни препратки == {{commonscat-inline|Jack Kerouac}} {{Wikiquote-inline}} * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20130106171628/http://www.kirjasto.sci.fi/kerouac.htm Подробна биобиблиография на Джак Керуак], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{Моята библиотека автор|jack-kerouac|Джак Керуак}} * [https://www.filizi33.com/shakespeare-and-co „Битнически места в Париж – Shakespeare & Co“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170402082752/https://www.filizi33.com/shakespeare-and-co |date=2017-04-02 }}, сайт на творческо обединение „Филизи 33“ (Лиза Боева, Ицко Финци, Анна Стефанова) {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Керуак, Джак}} [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Американски романисти]] [[Категория:Американски пътеписци]] [[Категория:Американски поети]] [[Категория:ЛГБТ писатели от САЩ]] [[Категория:Американски художници]] [[Категория:Американски общественици]] [[Категория:Бийт поколение]] [[Категория:Будисти]] [[Категория:Родени в Масачузетс]] [[Категория:Починали в Сейнт Питърсбърг]] [[Категория:Починали от цироза]] h6cp3zyl4gt9fqiv833w505l4i9idwv 0 71075 12215078 11076619 2024-04-26T11:26:02Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Родени в Уелс]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|музикант}} '''Хай Контраст''' ({{lang|en|High Contrast}} е псевдоним на [[уелс]]кия [[Дръмендбейс|дръм енд бейс]] диджей и продуцент '''Линкълн Барет (Lincoln Barret)'''. Малко след като започва да прави музика, той получава възможността да стане диджей в клуб в гр. Кардиф през дръм енд бейс нощта, наричана ''„Silent Running“''. През това време той пуска с диджей като [[Grooverider]] и [[London Electricity]]. Музиката, която Линкълн Барет, прави може да се определи като [[Дръмендбейс|дръм енд бейс]], но много музикални критици я определят по-скоро като [[liquid funk]]. През [[юли]] [[2002]] г. неговият дебютен сингъл ''True Colours'' е издаден от лейбъла [[Hospital Records]], а с ''Return of Forever'' и ''Global Love'' той влиза в британските класации. Вторият му албум ''High Society'' е един от най-успешните дръм енд бейс албуми на [[2004]] г. Линкълн Барет е много търсен за правене на ремикси. Баща му Майкъл Барет (Michael Barret) по-известен като [[Шейкин Стивънс]]. Майка му Лорейн Барет (Lorraine Barret) е член на Уелския съвет за Южен Кардиф и [[Пенарт]]. Линкълн е резидент диджей в клубовете: ''Precinct at Club I'' в Кардиф, ''Hospitality'' и ''Fabric'' в [[Лондон]]. През [[октомври]] [[2005]] г. Линкълн стартира свой собствен лейбъл – ''The Contrast''. == Дискография == === Албуми === * True Colours ([[2002]]) * High Society ([[2004]]) * Fabric Live 25 ([[2005]]) === Сингли === * Return of Forever ([[2002]]) * Global Love (2002) * Make it Tonight/Mermaid Scar * Basement Track * Twilight`s Last Gleaming/Made it Last Night * Racing Green/St Ives * When the Lights Go Down/Magic * Days Go By/What We Do * Natural High == Външни препратки == * [http://www.hospitalrecords.com/artists_highcontrast.shtml Биография] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051228065610/http://www.hospitalrecords.com/artists_highcontrast.shtml |date=2005-12-28 }} – на английски * [http://www.datababes.de/Word-Vibe/Interviews/interviews.html Интервю с High Contrast] ([[2002]]) [[Категория:Британски музикални продуценти]] [[Категория:Уелски бизнесмени]] [[Категория:Уелски музиканти]] [[Категория:Британски диджеи]] [[Категория:Музика в Уелс]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Личности (Кардиф)]] [[Категория:Родени в Уелс]] l7u6z6doed9wf7hfycx7qtdiwm4xvyr 4 71594 12214673 12213826 2024-04-26T01:04:11Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread (older than 15 дни) to [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/април]] wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Статия == Добро утро, наскоро създадох статия "Купуване на гласове", понеже видях, че такава няма, може ли да ми отговорите защо статията беше изтрита? [[Потребител:Ivan2024M|Ivan2024M]] ([[Потребител беседа:Ivan2024M|беседа]]) 07:12, 11 април 2024 (UTC) :От изтритото съдържание се вижда, че това е някакво упражнение, а не енциклопедична статия. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:46, 11 април 2024 (UTC) :Здравейте, [[Потребител:Ivan2024M|Ivan2024M]], :Моля да прегледате общите насоки и връзките към помощни статии, в които има подробна информация, вградени в поставения на [[Потребител беседа:Ivan2024M|беседата Ви]] шаблон за добре дошли. Тези помощни статии ще Ви въведат в правилата, принципите и параметрите на [[У:ЕНЦ|енциклопедичното съдържание]], които следва да бъдат спазвани при създаване и [[Уикипедия:Редактиране на страници|редактиране на статии в Уикипедия]]. Ще видите, че създадената от Вас и премахната статия не отговаря на основните изисквания – [[У:БИ|използване]] и [[У:ЦИ|позоваване (цитиране)]] на благонадеждни източници, а оттам – нарушаване на фундаменталния принцип в Уикипедия да не се публикуват статии, които представляват [[У:БОИ|оригинални изследвания]]. Не на последно място, в последния раздел/абзац, вероятно неволно, се съдържаше невярно фактологично твърдение (''Купуването на гласове де юре не е забранено, но от друга страна е нарушение освен на морал, ценности и етични устои, е също нарушение на законодателството(престъпление''). :Общата и утвърдена като ефективна в практиката препоръка е новите (неопитни) редактори да започват с малки редакции в съществуващи статии и едновременно с това да не се обезсърчават, ако някои от редакциите бъдат върнати или съществено преработени – като всяка друга дейност, изискваща знания и умения, и тази е свързана с учене, стремеж към усъвършенстване и търпение :) :Поздрави,<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 08:46, 11 април 2024 (UTC) == Предупреждение при използване на източници от СФИН? == Недоволства от публични фигури относно статиите за тях в Уикипедия не са новост. Много често недоволството е необосновано и произтича от неразбиране на Уикипедия. Има обаче поне два случая, в които някои оплаквания – за използваните източници – имат известно основание. Може би помните [[Уикипедия:Разговори/Архив/2023/юли#У:ФИН и У:БЖХ]]. Там бяха използвани източници, които са в нашия собствен списък на [[У:ФИН]]. Последният случай, където също са ползвани такива източници, пък е [[Уикипедия:Заявки към администраторите#Страница "Костадин Костадинов"]] и [[Беседа:Костадин Костадинов (политик)#Неправилна, подвеждаща и лъжлива информация]]. Автопатрулираните редактори в момента не получават никаква индикация, че използват източници от [[У:СФИН]], а списъкът вече е доста голям и е практически невъзможно да бъде запомнен. Затова редакторите често може дори да не осъзнават, че за дадения източник е нужно да се прецени внимателно дали да бъде използван в Уикипедия. Дали да не добавим още един филтър, който да извежда предупреждение при добавяне на източник от СФИН от автопатрулирани? Ако редакторът е уверен, че източникът е окей, може да продължи с публикуването. Предупреждението ще се извежда само при първо добавяне, така че не би трябвало да е излишно досадно. Какво мислите?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:29, 15 април 2024 (UTC) :Аз мисля, че У:ФИН трябва да извежда предупреждение за автопатрулирани всеки път, не само веднъж. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:53, 15 април 2024 (UTC) ::Мисля, че имаше предвид само при първото въвеждане в статия. Тоест ако източникът вече съществува и някой редактира статията, да не го предупреждава. Иначе идеята е добра. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:03, 15 април 2024 (UTC) ::: Точно така, благодаря!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:47, 18 април 2024 (UTC) :За мен лично би било много полезно такова предупреждение. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 21:05, 15 април 2024 (UTC) : Мисля, че донякъде би било полезно. Казвам донякъде, понеже при по-обемни добавки или обемни нови статии би могло да има поне няколко източника от У:СФИН, а филтрите нямат възможност да показват проблемните места, които може да са 3, 5 или 10 на брой. Вероятно ще е полезно да бъдат и етикетирани такива редакции, за да могат да се откриват/проследяват по-лесно в историята. Не знам също дали евентуалното дублиране на филтър 12 – който май е сравнително тежичък – няма да има кофти влияние при времето за изпълнение на останалите филтри – най-вече тези, които биха били след въпросния. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 04:01, 16 април 2024 (UTC) : P.S. Това [[:mw:Help:BlockedExternalDomains|разширение]] към Филтъра срещу злоупотребите (което сякаш цели да имитира [[МедияУики:Spam-blacklist|черния списък]]) можеше да е интересно решение за казуси като този, но за момента е с твърде ограничена конфигурация и функционалност. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:00, 16 април 2024 (UTC) :: Да, точно така, за етикет и аз си мислех, така че, когато бъде използван такъв източник, и други редактори да могат лесно да проверят дали наистина е подходящ. Относно тежестта на филтъра: не мисля, че ще има дублиране на филтрите, '''ако''' кодът на AbuseFilter е добър. Би трябвало проверката да спре още на първото неизпълнено условие, а ние имаме групата на потребителя в началото. Единият филтър ще си се изпълнява, както и досега, само за неавтопатрулирани. Другият ще се изпълнява само за автопатрулираните. Единствената разлика би била, че вече и при редакции от автопатрулирани ще върви такъв филтър, което досега не беше така. Но няма да вървят и двата (поне не като мачване на самите домейни с текста, което е тежкото).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:55, 18 април 2024 (UTC) :: Относно неудобството, че филтърът не показва конкретните проблемни места в текста. То пак добре, ако поне показва списък с намерените проблемни сайтове (трябва да го проверя отново, но мисля, че поне това показва). Уви, с такива инструменти само разполагаме. Възможни алтернативи, които виждам, са: ::* Бот, който да оставя съобщение на беседата ''след'' редакция. Това може би няма да е супер удобно за редакторите. ::* JS код, който например да оцветява в червено такива сайтове още при въвеждането им. Това вероятно би било най-удобното за редакторите решение, но ще е технически по-трудно за изпълнение (ще трябва да се поддържа и визуалния редактор, всякакви облици на интерфейса и т.н.), а вероятно и ще тормози браузъра (проверката вероятно пак ще трябва да се прави преди публикуване, а не постоянно, при всяка промяна в текста). :: За момента сякаш филтърът за злоупотреби изглежда все пак най-доброто, пък и вече изпитано решение (реално в случая ще имаме практически пълно копие на филтъра, като единствената разлика ще е условието за потребителски групи и действието: вместо забрана -- предупреждение и поставяне на етикет).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:03, 18 април 2024 (UTC) ::: Така е, алтернативите с бот и/или JS код/джаджа на мен също ми се виждат неподходящи. Първото може да стане дразнещо след определено време, второто изглежда нестабилно – често има някакви промени в софтуера на ''МедияУики'', особено при визуалния редактор, което пък прави поддържането на такова нещо кошмарно. Колкото до дублирането на кода на филтър 12 и поддържането на два почти еднакви филтъра – възможно е да станат пропуски при актуализации. Но като се има предвид, че най-вече ти + твоите бот сметки са ангажирани с попълването и актуализирането на въпросния филтър (или филтри?), по-скоро притесненията от моя страна са неоснователни. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:23, 18 април 2024 (UTC) == Имам нужда от помощ за моя статия, какво трябва да добавя или променя == Имам нужда от помощ за моя статия, какво трябва да добавя или променя [[Потребител:MileKiticSofia21|MileKiticSofia21]] ([[Потребител беседа:MileKiticSofia21|беседа]]) 10:34, 16 април 2024 (UTC) :Трябва да бъдете малко по конкретен. Коя е тази Ваша статия? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:21, 16 април 2024 (UTC) == CEE Hub Office Hour, Catch Up session and other announcements == Hi everyone, We want to inform you about the upcoming calls/sessions that [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]] will organise, along with some small announcements of the other sessions that may be interesting for some of you. First of all, we are inviting you to the next '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Office hours|CEE Hub Office Hour]]''' dedicated this time to the [[:m:Wikimedia CEE Hub/Microgrants|''Microgrants'']]''',''' which will be held on Monday (22 April) at 18:00 CEST (''[[:m:Event:CEE Hub Office Hour/April 2024|'''register here''']]''). Also, we are making early announcement of the next '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Catch up|Catch Up]]''' dedicated to the [[:m:Wikimedia Foundation Annual Plan/2024-2025|Annual Plan of the Wikimedia Foundation for the period 2024/25]], where you will have a chance to hear introduction about this plan directly from the CEO of the WMF, along with CEE Hub updates and later during the call Q&A session of 20 minutes. This session will be held on Wednesday (8 May) at 19:00 CEST ('''''[[:m:Event:CEE Catch Up Nr. 6 (May 2024)|register here]]'''''). Additionally, during this Friday (19 April) at 19:30 CEST at [[:m:Wikimedia Summit 2024|Wikimedia Summit]] in Berlin will be organised a [[:m:Wikimedia Summit 2024/Regional Meetups|'''regional CEE meet-up''']] with hybrid option, so you can join remotely as well (''[http://meet.google.com/bue-khkb-onr Google Meeting ID]''). Please use the registration pages on Meta for the CEE Hub Office Hour and CEE Catch Up session, so you will get a link directly. ___________________________________ At the end, if you are interested to hear more about [[:en:Wikipedia:The_Wikipedia_Library|'''Wikipedia Library''']] and how this works, that every Wikimedia user with an active account for at least 6 months, contributed at least 500 times to Wikimedia projects, made at least 10 edits in the past month, and not be currently blocked from writing on any Wikimedia project, can have an access to the Wikipedia Library, you can attend one of two possible [[Grants:Knowledge Sharing/Connect|Let’s Connect learning clinics]]: <nowiki>*</nowiki> '''Time zone 1''' [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdKuS77ymmedlOnrqfdwv-Y1j3T8a197b6lZ33GbMZJ24OaAQ/viewform Registration link here] ('''April 23rd,  18:00 CEST''') '''* Time zone 2''' [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfKP-MZ8F342dTFMIKp8WyjEPEntwkb3af8fEGOlM2J-BAfWA/viewform Registration link here] ('''April 26th, 09:00 CEST''') If you need more information about these sessions, you can contact Gorana Gomirac ([mailto:gorana.gomirac@vikimedija.org gorana.gomirac@vikimedija.org]). <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=25178510 --> <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Специални:Contributions/MediaWiki message delivery|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">16:33, 16 април 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Как се публикува страница/статия? == Здравейте, създадох страница/статия в Уикипедия, спазвайки инструкциите за това. Но излезе следното съобщение "Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия." Следвайки насоките под това съобщение помолих да бъде извършена проверка на тази статия. Сега, след съобщението, че статията е чернова в Инкубатора" виждам следното: "Моля да извършите проверка! За тази статия е постъпила молба да бъде извършена проверка за съответствие с изискванията на Уикипедия. При започване на проверката добавете подписа си в шаблона по следния начин: <nowiki>{{инкубатор-проверка|1=~~~~}}</nowiki>. Ако изискванията са изпълнени, моля, преместете статията в основното именно пространство. Ако не сте администратор, моля, също пуснете за бързо изтриване останалото след преместването пренасочване." Тъй като не съм сигурна какво да направя оттук нататък, моля за съдействие. Ще се радвам да мога да говоря с някого, който да ми даде насоки. Благодаря много. Дени <br>[[Потребител:DeniPanch|DeniPanch]] ([[Потребител беседа:DeniPanch|беседа]]) 08:30, 18 април 2024 (UTC) <small>(изпратено през [[Уикипедия:За контакти]])</small> : [[Потребител:DeniPanch|DeniPanch]], направили сте всичко точно според инструкциите, чудесно. Сега наистина някой опитен редактор ще трябва да прегледа [[Чернова:Белчо Горанов]] и евентуално, ако прецени, че вече отговаря на изискванията, ще я премести като енциклопедична статия. : Към всички останали колеги: каква е реалната ни практика с тези проверки? Има ли колеги, които следят [[:Категория:Статии за проверка]]? Понякога се замислям дали този шаблон {{ш|инкубатор-проверка}} е наистина полезен. Като минимум вероятно ще трябва да бъде малко преработен, защото е от зората на инкубатора и ми прави впечатление, че употребата му често се бърка и искащите проверки често се добавят сами себе си като проверяващи. Но въпросът е дали въобще ни е полезен?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:30, 18 април 2024 (UTC) ::Благодаря. Дано наистина някой редактор я прегледа. [[Потребител:DeniPanch|DeniPanch]] ([[Потребител беседа:DeniPanch|беседа]]) 13:33, 18 април 2024 (UTC) ::Аз не гледам. Тази я погледнах, изглежда добре. Една забележка имам, писах на беседата. ''Страницата „[[Чернова:Белчо Горанов]]“ беше преместена под името „[[Белчо Горанов]]“'' Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 16:35, 18 април 2024 (UTC) :::Много Ви благодаря! [[Потребител:DeniPanch|DeniPanch]] ([[Потребител беседа:DeniPanch|беседа]]) 09:02, 19 април 2024 (UTC) ::: И аз не гледам, чакам шаблона за изтриване. Цялата система с инкубатора ми е леко безсмислена - тези статии са или за [[шаблон:бързо]], или за [[шаблон:обработка]], а някои дори са си съвсем наред. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:47, 20 април 2024 (UTC) :: Аз преглеждам, но много рядко – един път на около 4 – 5 месеца. Повечето пъти статиите не отговарят на изискванията, та оставям шаблона, за да може някой друг колега евентуално да прегледа. По мои наблюдения това почти не се случва – ползата от тоя шаблон наистина е никаква. Но още по-мистериозен ми е {{ш|помощ}}, който понякога се слага паралелно с {{ш|инкубатор-проверка}}, без да се обясни в беседата каква помощ точно се иска/търси. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:29, 19 април 2024 (UTC) == Application for WikiOutdoor Training 2024 == Hi everyone, Application is now officially OPEN for the unforgettable adventure with WikiOutdoor Training 2024! Whether you're a seasoned explorer or a newcomer to the world of outdoor documentation, this is your chance to join us in the mesmerizing Prespa Region of Macedonia from September 7th to 9th, 2024. Fill the application form and share with us why you're excited to be part of this incredible journey.  Let's come together to explore, learn, and capture the beauty of our world! Please share this survey also with other community members. If you have any other questions or concerns, please let us know. '''[https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLScMUXq4M7N44ZwrLUxrusUPh0rjNk0qGb_uYyJ-84uzLJ3mQg/viewform?usp=sf_link Register here]'''. Deadline for applying is 20th of May, 2024 [[Потребител:Деан Лазаревски|Деан Лазаревски]] ([[Потребител беседа:Деан Лазаревски|беседа]]) 12:55, 22 април 2024 (UTC) == Излишен предлог при общата рамка за страниците на български == Забелязано е от незрящ човек, само вписвам въпроса: При прехода към дадена статия на различни езици, в кода на страницата има ред с този текст: <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към на статията на друг език. Налична на 29 езика" > Това "Към на статията ..." е добре да си остане "Към статията ..." При моя облик за Уикипедия, това се пада горе вдясно. Преди междуезиковите препратки бяха вляво отстрани. Би ли могъл някой да изчисти дублираното „на“? [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] ([[Потребител беседа:Zelenkroki|беседа]]) 06:40, 25 април 2024 (UTC) : [[translatewiki:MediaWiki:Vector-language-button-aria-label/bg|Коригирано е]], но вероятно ще стане видимо тук при следващия пач – т.е. от няколко дена до седмица. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 07:46, 25 април 2024 (UTC) fzea0kaqldtbw2e0ad3cp0lrirbzn0p 0 75707 12214996 12213731 2024-04-26T10:10:47Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Фамилия | име = Чалъкови | владение = | герб = | описание герб = | картинка = | картинка-описание = | девиз = | страна = {{флагче с име|Османска империя}}<br>{{флагче с име|Княжество България}} | титли = | представители = | основател = | година на основаване = | година на разпадане = | настоящи потомци = | националност = [[българи]] | свързани фамилии = }} '''Чалъкови''' са [[българи|български]] [[Копривщица|копривщенско]]-[[пловдив]]ски род, [[джелепкешани|джелепи]] и [[беглик]]чии. Вълко Тодоров Чалъков от Копривщица дарява средства за изграждане на болницата (1775) и параклиса „Свети Димитър“ (1778) в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]. Неговите внуци [[Вълко Чалъков|Вълко Тодоров Чалъков]] (поч. 1841) и [[Стоян Чалъков|Стоян Тодоров Чалъков]] (поч. 1850) се преселват в [[Пловдив]] и заемат важно място в обществения живот на този град през [[Възраждане]]то. Син на Стоян е [[Георгаки Чалъкоглу]], който получава [[бей]]ска титла и е депутат в съществувалия за кратко османски [[Сенат (Османска империя)|Сенат]], а неговият син [[Никола Чалъков]] на няколко пъти е кмет на Пловдив. Вълковата сестра Рада Чалъкова е баба по майчина линия на [[Любен Каравелов|Любен]] и [[Петко Каравелов]]и.<ref>{{cite book | last = Пеев | first = Петко | year = 1946 | title = Петко Каравелов, година ІІІ, кн. 10 | publisher = Библиотека Наши времена | location = София | pages = 17}}</ref> Други видни потомци на рода са [[Георги Вълкович]] и [[Стоян Чомаков]]. Деятелностьта на Чалъковския род добива още по-голямо значение, като се вземат предвид времето и условията, при които те са работили. Това време съвпада с официалното припознаване от [[Селим III]] на гръцкитe училища и поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете. Гръцките училища стават най-голямата опасност. Те заплашват да денационализират всичко българско. Дохождат моменти, когато в градове като Пловдив, угасва всяко съзнание за българска народност.<ref name="Нейчев">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Джелепи и бегликчии | last = Нейчев | first = Адам | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 533. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> <ref group="notes">„[[Български преглед]]“, книга III, година III. 1896 год.</ref> По-състоятелните и издигнати българи считали зи гордост да наричат себе си „Ромнйос“ (Ромеос). Гръкоманството става общ култ. Ето, в какви мрачни и трагични времена се появява родът на Чалъковци и с една твърдост, достойна за подражение, започва да развива своето спасително за народа депо. Турците наричт гърциге „Руммилети“.<ref name="Нейчев"></ref> Малкият чорбаджи Вълко Куртович е основал в Пловдив Св. Троичкото училище (Неделно училище към [[Света Троица (Пловдив)|храм „Света Троица“]]), което сжществува и сега, а неговите наследници през 1849 г. го обърнали от гръцко на българско.<ref>{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 522. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Двамата братя Нешо Теодоровичов Чалъкоолу (1770 – 1829) и брат му [[Вълко Чалъков|Големи Вълко]] (1765 – 1841) имат къщи в [[Чалъкова къща (Копривщица)|Копривщица]] и [[Чалъкова къща (Пловдив)|Пловдив]], образци на [[Възрожденска архитектура|Българската възрожденска архитектура]]. Те двамата са ктитори на общо четири чешми в Копривщица, носещи техните имена ([[Чалъкова чешма]]). == Източници == <references /> == Бележки == <references group="notes"/> == Изследвания == * [[Христо Кесяков|Кесяков, Христо]]. Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови: потекло, живот и дейност. Пловдив, 1935. * [[Маньо Стоянов|Стоянов, Маньо.]] Чалъковци (Към историята на един чорбаджийски род). – Исторически преглед, 7, 1950-1951, 313-329. * Янева, М. Нови данни за стопанската дейност на Чалъкови. – Bulgarian Historical Review, 34, 2006, 596-605. * Левкова, М. Българският род Чалъковци през Възраждането. – Родознание / Genealogia, 2010, № 2, 41-45. * Lyberatos, A. [http://www.academia.edu/1823191/Men_of_the_sultan_the_beglik_sheep_tax_collection_system_and_the_rise_of_a_Bulgarian_national_bourgeoisie_in_nineteenth-century_Plovdiv Men of the Sultan: The Beglik Sheep Tax Collection System and the Rise of a Bulgarian National Bourgeoisie in Nineteenth-Century Plovdiv]. – Turkish Historical Review, 1, 2010, 55-85. * {{cite book | title = Дриновски сборник. Към биографията и обществената дейност на двама пловдивски българи – възпитаници на ришельовския лицей в Одеса | last = Мучинова | first = Мария Левкова | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = periodicals.karazin.ua | location = Одеса | isbn = | doi = | pages = 178 – 181, Т. VIII | url = https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/7735/7209 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} [[Категория:Чалъкови (Копривщица)| ]] [[Категория:Пловдивчани| ]] q85rscm3axr1wq49n8qa913177clskm 12215003 12214996 2024-04-26T10:18:20Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Фамилия | име = Чалъкови | владение = | герб = | описание герб = | картинка = | картинка-описание = | девиз = | страна = {{флагче с име|Османска империя}}<br>{{флагче с име|Княжество България}} | титли = | представители = | основател = | година на основаване = | година на разпадане = | настоящи потомци = | националност = [[българи]] | свързани фамилии = }} '''Чалъкови''' са [[българи|български]] [[Копривщица|копривщенско]]-[[пловдив]]ски род, [[джелепкешани|джелепи]] и [[беглик]]чии. Вълко Тодоров Чалъков от Копривщица дарява средства за изграждане на болницата (1775) и параклиса „Свети Димитър“ (1778) в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]. Неговите внуци [[Вълко Чалъков|Вълко Тодоров Чалъков]] (поч. 1841) и [[Стоян Чалъков|Стоян Тодоров Чалъков]] (поч. 1850) се преселват в [[Пловдив]] и заемат важно място в обществения живот на този град през [[Възраждане]]то. Син на Стоян е [[Георгаки Чалъкоглу]], който получава [[бей]]ска титла и е депутат в съществувалия за кратко османски [[Сенат (Османска империя)|Сенат]], а неговият син [[Никола Чалъков]] на няколко пъти е кмет на Пловдив. Вълковата сестра Рада Чалъкова е баба по майчина линия на [[Любен Каравелов|Любен]] и [[Петко Каравелов]]и.<ref>{{cite book | last = Пеев | first = Петко | year = 1946 | title = Петко Каравелов, година ІІІ, кн. 10 | publisher = Библиотека Наши времена | location = София | pages = 17}}</ref> Други видни потомци на рода са [[Георги Вълкович]] и [[Стоян Чомаков]]. Деятелностьта на Чалъковския род добива още по-голямо значение, като се вземат предвид времето и условията, при които те са работили. Това време съвпада с официалното припознаване от [[Селим III]] на гръцкитe училища и поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете. Гръцките училища стават най-голямата опасност. Те заплашват да денационализират всичко българско. Дохождат моменти, когато в градове като Пловдив, угасва всяко съзнание за българска народност.<ref name="Нейчев">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Джелепи и бегликчии | last = Нейчев | first = Адам | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 533. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> <ref group="notes">„[[Български преглед]]“, книга III, година III. 1896 год.</ref> По-състоятелните и издигнати българи считали зи гордост да наричат себе си „Ромнйос“ (Ромеос). Гръкоманството става общ култ. Ето, в какви мрачни и трагични времена се появява родът на Чалъковци и с една твърдост, достойна за подражение, започва да развива своето спасително за народа депо. Турците наричт гърциге „Руммилети“.<ref name="Нейчев"></ref> Малкият чорбаджи Вълко Куртович е основал в Пловдив Св. Троичкото училище (днес Неделно училище към [[Света Троица (Пловдив)|храм „Света Троица“]])<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/ | заглавие = Неделно училище към храм „Света Троица“ | достъп_дата = 26 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sveta-troica-plovdiv.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>, което сжществува и сега, а неговите наследници през 1849 г. го обърнали от гръцко на българско.<ref>{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 522. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Двамата братя Нешо Теодоровичов Чалъкоолу (1770 – 1829) и брат му [[Вълко Чалъков|Големи Вълко]] (1765 – 1841) имат къщи в [[Чалъкова къща (Копривщица)|Копривщица]] и [[Чалъкова къща (Пловдив)|Пловдив]], образци на [[Възрожденска архитектура|Българската възрожденска архитектура]]. Те двамата са ктитори на общо четири чешми в Копривщица, носещи техните имена ([[Чалъкова чешма]]). == Източници == <references /> == Бележки == <references group="notes"/> == Изследвания == * [[Христо Кесяков|Кесяков, Христо]]. Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови: потекло, живот и дейност. Пловдив, 1935. * [[Маньо Стоянов|Стоянов, Маньо.]] Чалъковци (Към историята на един чорбаджийски род). – Исторически преглед, 7, 1950-1951, 313-329. * Янева, М. Нови данни за стопанската дейност на Чалъкови. – Bulgarian Historical Review, 34, 2006, 596-605. * Левкова, М. Българският род Чалъковци през Възраждането. – Родознание / Genealogia, 2010, № 2, 41-45. * Lyberatos, A. [http://www.academia.edu/1823191/Men_of_the_sultan_the_beglik_sheep_tax_collection_system_and_the_rise_of_a_Bulgarian_national_bourgeoisie_in_nineteenth-century_Plovdiv Men of the Sultan: The Beglik Sheep Tax Collection System and the Rise of a Bulgarian National Bourgeoisie in Nineteenth-Century Plovdiv]. – Turkish Historical Review, 1, 2010, 55-85. * {{cite book | title = Дриновски сборник. Към биографията и обществената дейност на двама пловдивски българи – възпитаници на ришельовския лицей в Одеса | last = Мучинова | first = Мария Левкова | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = periodicals.karazin.ua | location = Одеса | isbn = | doi = | pages = 178 – 181, Т. VIII | url = https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/7735/7209 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} [[Категория:Чалъкови (Копривщица)| ]] [[Категория:Пловдивчани| ]] e880ans5o53ttxpoyl009dsptmpghsk 12215031 12215003 2024-04-26T10:42:58Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Фамилия | име = Чалъкови | владение = | герб = | описание герб = | картинка = | картинка-описание = | девиз = | страна = {{флагче с име|Османска империя}}<br>{{флагче с име|Княжество България}} | титли = | представители = | основател = | година на основаване = | година на разпадане = | настоящи потомци = | националност = [[българи]] | свързани фамилии = }} '''Чалъкови''' са [[българи|български]] [[Копривщица|копривщенско]]-[[пловдив]]ски род, [[джелепкешани|джелепи]] и [[беглик]]чии. Вълко Тодоров Чалъков от Копривщица дарява средства за изграждане на болницата (1775) и параклиса „Свети Димитър“ (1778) в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]. Неговите внуци [[Вълко Чалъков|Вълко Тодоров Чалъков]] (поч. 1841) и [[Стоян Чалъков|Стоян Тодоров Чалъков]] (поч. 1850) се преселват в [[Пловдив]] и заемат важно място в обществения живот на този град през [[Възраждане]]то. Син на Стоян е [[Георгаки Чалъкоглу]], който получава [[бей]]ска титла и е депутат в съществувалия за кратко османски [[Сенат (Османска империя)|Сенат]], а неговият син [[Никола Чалъков]] на няколко пъти е кмет на Пловдив. Вълковата сестра Рада Чалъкова е баба по майчина линия на [[Любен Каравелов|Любен]] и [[Петко Каравелов]]и.<ref>{{cite book | last = Пеев | first = Петко | year = 1946 | title = Петко Каравелов, година ІІІ, кн. 10 | publisher = Библиотека Наши времена | location = София | pages = 17}}</ref> Други видни потомци на рода са [[Георги Вълкович]] и [[Стоян Чомаков]]. Деятелностьта на Чалъковския род добива още по-голямо значение, като се вземат предвид времето и условията, при които те са работили. Това време съвпада с официалното припознаване от [[Селим III]] на гръцкитe училища и поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете. Гръцките училища стават най-голямата опасност. Те заплашват да денационализират всичко българско. Дохождат моменти, когато в градове като Пловдив, угасва всяко съзнание за българска народност.<ref name="Нейчев">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Джелепи и бегликчии | last = Нейчев | first = Адам | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 533. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> <ref group="notes">„[[Български преглед]]“, книга III, година III. 1896 год.</ref> По-състоятелните и издигнати българи считали зи гордост да наричат себе си „Ромнйос“ (Ромеос). Гръкоманството става общ култ. Ето, в какви мрачни и трагични времена се появява родът на Чалъковци и с една твърдост, достойна за подражение, започва да развива своето спасително за народа депо. Турците наричт гърциге „Руммилети“.<ref name="Нейчев"></ref> Малкият чорбаджи [[Вълко Куртович]] е основал в Пловдив Св. Троичкото училище (днес Неделно училище към [[Света Троица (Пловдив)|храм „Света Троица“]])<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/ | заглавие = Неделно училище към храм „Света Троица“ | достъп_дата = 26 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sveta-troica-plovdiv.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>, което съществува и сега, а неговите наследници през 1849 г. го обърнали от гръцко на българско.<ref>{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 522. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Двамата братя Нешо Теодоровичов Чалъкоолу (1770 – 1829) и брат му [[Вълко Чалъков|Големи Вълко]] (1765 – 1841) имат къщи в [[Чалъкова къща (Копривщица)|Копривщица]] и [[Чалъкова къща (Пловдив)|Пловдив]], образци на [[Възрожденска архитектура|Българската възрожденска архитектура]]. Те двамата са ктитори на общо четири чешми в Копривщица, носещи техните имена ([[Чалъкова чешма]]). == Източници == <references /> == Бележки == <references group="notes"/> == Изследвания == * [[Христо Кесяков|Кесяков, Христо]]. Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови: потекло, живот и дейност. Пловдив, 1935. * [[Маньо Стоянов|Стоянов, Маньо.]] Чалъковци (Към историята на един чорбаджийски род). – Исторически преглед, 7, 1950-1951, 313-329. * Янева, М. Нови данни за стопанската дейност на Чалъкови. – Bulgarian Historical Review, 34, 2006, 596-605. * Левкова, М. Българският род Чалъковци през Възраждането. – Родознание / Genealogia, 2010, № 2, 41-45. * Lyberatos, A. [http://www.academia.edu/1823191/Men_of_the_sultan_the_beglik_sheep_tax_collection_system_and_the_rise_of_a_Bulgarian_national_bourgeoisie_in_nineteenth-century_Plovdiv Men of the Sultan: The Beglik Sheep Tax Collection System and the Rise of a Bulgarian National Bourgeoisie in Nineteenth-Century Plovdiv]. – Turkish Historical Review, 1, 2010, 55-85. * {{cite book | title = Дриновски сборник. Към биографията и обществената дейност на двама пловдивски българи – възпитаници на ришельовския лицей в Одеса | last = Мучинова | first = Мария Левкова | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = periodicals.karazin.ua | location = Одеса | isbn = | doi = | pages = 178 – 181, Т. VIII | url = https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/7735/7209 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} [[Категория:Чалъкови (Копривщица)| ]] [[Категория:Пловдивчани| ]] i4orm1ehg9g04qx5sz4q1s1lzwgqhol 0 75807 12215086 12149876 2024-04-26T11:31:01Z 78.130.198.85 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Петър Динеков | категория = филолог | описание = български литературен историк и фолклорист | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Смолско]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], България | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог | област = [[История на литературата]], [[фолклористика]], [[литературна критика]] | образование = [[Софийски университет]], [[Варшавски университет]] | учил-при = | работил-в = [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]], [[Българска академия на науките|БАН]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Петър Николов Динеков''' е български литературен историк, критик и фолклорист. [[Академик]] на [[Българската академия на науките]] и професор в [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]]. == Биография == Роден е на [[17 октомври]] [[1910]] г. в [[Смолско|с. Смолско]], [[Пирдопско]]. През 1933 г. Динеков завършва славянска [[филология]] в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира във [[Варшава]] през периода 1934 – 1935 г. и в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]] през 1935 г.Ехоооооооооооооооооо От 1936 до 1938 г. е преподавател във [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френския колеж]] в [[Пловдив]]. Емоционалната му връзка е толкова силна, че в края на живота си той дарява личната си библиотека на Народната библиотека в Пловдив. От 1938 до 1979 г. е преподавател в Софийски университет, през 1941 г. е избран за [[доцент]], а през 1945 г. за [[професор]]. Чете лекции по следните основни курсове: История на старата българска [[литература]] (1941 – 1979); История на българската литература през [[Възраждане]]то (1944 – 1979); [[Български фолклор]] (1945 – 1979); История на руската и полската литература (1944 – 1945). Основател е на институтите по литература и по фолклор при БАН. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г. и академик от 1966 г. Ръководител е на катедрата по българска литература в СУ, на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН, директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му, заместник-ректор е на Софийски университет в периода 1962 – 1964 г. От 1952 г. до пенсионирането си като професор в Софийския университет води Кръжок по стара и възрожденска българска литература и по български фолклор, традиционно известен като „Кръжокът на професор Динеков“, от който излизат мнозина от най-активните изследователи от следващата генерация в областта на старобългаристиката, фолклористиката и историята на възрожденската литература. Умира на 22 февруари 1992 г. в [[София]]. == Памет == На Петър Динеков са наречени улици в кварталите „[[Витоша (квартал)|Витоша]]“ ({{maplink|type=line|id=Q124672000|title=Акад. Петър Динеков}}) и [[Драгалевци]] ({{maplink|type=line|id=Q123949418|title=Акад. Петър Динеков}}) в [[София]] <gallery class="center"> Peter-Dinekov-personal-belongings-1.jpg | Грамоти и лични вещи Peter-Dinekov-personal-belongings-2.jpg | Грамоти и лични вещи Petar Dinekov memorial plaque, 11 Lyuben Karavelov Str., Sofia.jpg | Паметна плоча на дома му на ул. „Любен Каравелов“ 11 </gallery> == Избрани трудове == Съчинения-монографии на акад. П. Динеков: * „София през XIX век до Освобождението на България“, 1937 г. * „Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо“, 1939 г. * „Българска лирика. Антология“, 1940 г. * „Първи възрожденци“, 1942 г. * „Българска народна поезия“, 1949 г. * „Стара българска литература. ч. I и II“, 1950, 1953 г. * „Литературни образи“, 1956 г. * „Български фолклор. т. I“, 1959 г. * „Възрожденски писатели“, 1962, 1964 г. * „Литературни въпроси“, 1963 г. * „Старобългарски страници. Антология“, 1966, 1968 г. * „Из историята на българската литература“, 1969 г. * „Между свои и чужди“, 1969 г. * „Историческа съдба и съвременност“, 1972 г. * „В света на Христо Ботев“, 1976 г. * „При изворите на българската култура“, 1977 г. * „Между фолклора и литературата“, 1978 г. * „Похвала на старата българска литература“, 1979 г. * „В живота и литературата“, 1982 г. * „Литература и култура“, 1982 г. * „От Възраждането до днешния ден“, 1987 г. * „По следите на българската литература и наука“, 1988 г. * „Проблеми на старата българска литература“, 1989 г. * „Стойко Стойков“, 1993 г. == За него == * Белчева, Евелина. „Самотен в своето – и в нашето време („Тетрадките“ на професор Петър Динеков)“. – сп. „Страница“, 2010, кн. 4. * Белчева, Евелина. „Портрет на критика като млад. Опит за реставрация по писма и спомени“. – сп. „Страница“, 2011, кн. 4. * Белчева, Евелина. „За достойнството на учения, или фрагменти от историята на Института за фолклор“. – сп. „Страница“, 2013, кн.2. * Белчева, Евелина.  "Тетрадките" на професор Петър Динеков - културна история в личности, образи и сюжети, Литернет, 6.07.2014, №7 (176). * Белчева, Евелина. „Самотен в своето време“, Век 21 – прес, 2016; второ изд. СТИЛУЕТ: 2021. * Белчева, Евелина. „Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев“, изд. Гутенберг, 2017. * Белчева, Евелина. „Златорожката тайна. Владимир Василев в театъра на живота си“, изд. Гутенберг, 2019. * Белчева, Евелина. [http://www.abcdar.com/magazine/XVIII/Dzl_2020_br18_05_Evelina_Belcheva_Svidetel_na_svoeto_vreme.pdf СВИДЕТЕЛ НА СВОЕТО ВРЕМЕ. В бездната на една невъзможна „утопия етика“]. Послеслов на съставителя към изданието „Записки от „прехода“ на Петър Динеков. София: Издателство „Огледало“, 2020; книга втора – Записки от лудото време на "вполитичването", издателство СТИЛУЕТ, 2021. * Шумелов, Владимир. Проф. Динеков и Блага са моите духовни родители. Разговор с Евелина Белчева. Портал Култура, 22 февр. 2024. == Източници == {{commonscat|Petar Dinekov}} * [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dinekov.html Биографична справка (и снимка) за акад. Петър Динеков в сайта на библиотеката на СУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20041026211041/http://libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dinekov.html |date=2004-10-26 }} * [http://www.plovdivguide.com/streets/street.php?id=7&alpha=&page=1&hpage=1&lang_id=2 Данни за П. Динеков в Plovdiv Guide] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060221151559/http://plovdivguide.com/streets/street.php?id=7&alpha=&page=1&hpage=1&lang_id=2 |date=2006-02-21 }} == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Петър+Динеков&type=AllFields От и за Петър Динеков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [http://litmis.eu/petar-dinekov Статии на Петър Динеков в сп. „Литературна мисъл“] ; За него * Белчева, Евелина. [https://e-lit.info/lit-teory/583-petar-dinekov-popatni-sreshti-razgovori-privarzanosti-1.html Попътни срещи, разговори, привързаности... (Откъси от дневник)] * Белчева, Евелина. „130 години от рождението на Владимир Василев“, [http://www.tania-nikolova.com/wp-content/uploads/2013/12/LitForum-3.pdf специално издание на „Литературен форум“, бр. 3 (547), 2013 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140502004548/http://www.tania-nikolova.com/wp-content/uploads/2013/12/LitForum-3.pdf |date=2014-05-02 }} * Белчева, Евелина. [http://e-lit.info/lit-teory/379-vladimir-vasilev-petar-dinekov-73-neizestni-pisma-1936-1953-.html „Владимир Василев-Петър Динеков,73 неизвестни писма (1936 – 1953) с бележки на редактора“]. – СВЕТА ГОРА, алманах за литература и изкуство, ВТ, бр. „Н“ за 2016 * Белчева, Евелина. [http://e-lit.info/lit-teory/719-petar-dinekov-pechalen-beleg-na-nasheto-vreme-i-tazhno-predznamenovanie-za-badeshteto.html „Петър Динеков: Печален белег на нашето време и тъжно предзнаменование за бъдещето“]. – сп. „Страница“, 2012, кн.1. * Белчева, Евелина, [http://liternet.bg/publish29/evelina-belcheva/dinekov-tetradkite.htm „Тетрадките“ на професор Петър Динеков – културна история в личности, образи и сюжети“], Електронно списание LiterNet, 6 юли 2014, № 7 * Белчева, Евелина. [http://liternet.bg/publish29/evelina-belcheva/zlatorozhkata-vryzka.htm Из книгата „Златорожката връзка“ Петър Динеков – Владимир Василев“], Електронно списание LiterNet, 16 юни 2017, № 6 * Белчева, Евелина. [https://old.fakel.bg/index.php?t=6002 Из книгата: „Златорожката връзка“ Петър Динеков – Владимир Василев“], Fakel.bg, 14 юли 2017 * Юлия Йорданова, [http://www.liternet.bg/publish5/iuiordanova/dinekov.htm „Литературни легенди – втори стазъм (текст за Петър Динеков)“], сп. „[[Литературна мисъл]]“, бр. 1 – 2, 2003, с. 122 – 135 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Динеков, Петър}} [[Категория:Преподаватели във Френския колеж в Пловдив]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Български литературни историци]] [[Категория:Български литературни критици]] [[Категория:Български фолклористи]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Възпитаници на Варшавския университет]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Варшавския университет]] [[Категория:Народни деятели на културата]] [[Категория:Родени в Софийска област]] [[Категория:Починали в София]] rskseqn460ds2723x4du2eypdx3z3g4 12215087 12215086 2024-04-26T11:31:38Z KonstantinaG07 225972 Премахнати [[Special:Contributions/78.130.198.85|редакции на 78.130.198.85]] ([[User talk:78.130.198.85|б]].), към версия на Nikola Tulechki wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Петър Динеков | категория = филолог | описание = български литературен историк и фолклорист | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Смолско]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], България | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог | област = [[История на литературата]], [[фолклористика]], [[литературна критика]] | образование = [[Софийски университет]], [[Варшавски университет]] | учил-при = | работил-в = [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]], [[Българска академия на науките|БАН]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Петър Николов Динеков''' е български литературен историк, критик и фолклорист. [[Академик]] на [[Българската академия на науките]] и професор в [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]]. == Биография == Роден е на [[17 октомври]] [[1910]] г. в [[Смолско|с. Смолско]], [[Пирдопско]]. През 1933 г. Динеков завършва славянска [[филология]] в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира във [[Варшава]] през периода 1934 – 1935 г. и в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]] през 1935 г. От 1936 до 1938 г. е преподавател във [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френския колеж]] в [[Пловдив]]. Емоционалната му връзка е толкова силна, че в края на живота си той дарява личната си библиотека на Народната библиотека в Пловдив. От 1938 до 1979 г. е преподавател в Софийски университет, през 1941 г. е избран за [[доцент]], а през 1945 г. за [[професор]]. Чете лекции по следните основни курсове: История на старата българска [[литература]] (1941 – 1979); История на българската литература през [[Възраждане]]то (1944 – 1979); [[Български фолклор]] (1945 – 1979); История на руската и полската литература (1944 – 1945). Основател е на институтите по литература и по фолклор при БАН. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г. и академик от 1966 г. Ръководител е на катедрата по българска литература в СУ, на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН, директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му, заместник-ректор е на Софийски университет в периода 1962 – 1964 г. От 1952 г. до пенсионирането си като професор в Софийския университет води Кръжок по стара и възрожденска българска литература и по български фолклор, традиционно известен като „Кръжокът на професор Динеков“, от който излизат мнозина от най-активните изследователи от следващата генерация в областта на старобългаристиката, фолклористиката и историята на възрожденската литература. Умира на 22 февруари 1992 г. в [[София]]. == Памет == На Петър Динеков са наречени улици в кварталите „[[Витоша (квартал)|Витоша]]“ ({{maplink|type=line|id=Q124672000|title=Акад. Петър Динеков}}) и [[Драгалевци]] ({{maplink|type=line|id=Q123949418|title=Акад. Петър Динеков}}) в [[София]] <gallery class="center"> Peter-Dinekov-personal-belongings-1.jpg | Грамоти и лични вещи Peter-Dinekov-personal-belongings-2.jpg | Грамоти и лични вещи Petar Dinekov memorial plaque, 11 Lyuben Karavelov Str., Sofia.jpg | Паметна плоча на дома му на ул. „Любен Каравелов“ 11 </gallery> == Избрани трудове == Съчинения-монографии на акад. П. Динеков: * „София през XIX век до Освобождението на България“, 1937 г. * „Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо“, 1939 г. * „Българска лирика. Антология“, 1940 г. * „Първи възрожденци“, 1942 г. * „Българска народна поезия“, 1949 г. * „Стара българска литература. ч. I и II“, 1950, 1953 г. * „Литературни образи“, 1956 г. * „Български фолклор. т. I“, 1959 г. * „Възрожденски писатели“, 1962, 1964 г. * „Литературни въпроси“, 1963 г. * „Старобългарски страници. Антология“, 1966, 1968 г. * „Из историята на българската литература“, 1969 г. * „Между свои и чужди“, 1969 г. * „Историческа съдба и съвременност“, 1972 г. * „В света на Христо Ботев“, 1976 г. * „При изворите на българската култура“, 1977 г. * „Между фолклора и литературата“, 1978 г. * „Похвала на старата българска литература“, 1979 г. * „В живота и литературата“, 1982 г. * „Литература и култура“, 1982 г. * „От Възраждането до днешния ден“, 1987 г. * „По следите на българската литература и наука“, 1988 г. * „Проблеми на старата българска литература“, 1989 г. * „Стойко Стойков“, 1993 г. == За него == * Белчева, Евелина. „Самотен в своето – и в нашето време („Тетрадките“ на професор Петър Динеков)“. – сп. „Страница“, 2010, кн. 4. * Белчева, Евелина. „Портрет на критика като млад. Опит за реставрация по писма и спомени“. – сп. „Страница“, 2011, кн. 4. * Белчева, Евелина. „За достойнството на учения, или фрагменти от историята на Института за фолклор“. – сп. „Страница“, 2013, кн.2. * Белчева, Евелина.  "Тетрадките" на професор Петър Динеков - културна история в личности, образи и сюжети, Литернет, 6.07.2014, №7 (176). * Белчева, Евелина. „Самотен в своето време“, Век 21 – прес, 2016; второ изд. СТИЛУЕТ: 2021. * Белчева, Евелина. „Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев“, изд. Гутенберг, 2017. * Белчева, Евелина. „Златорожката тайна. Владимир Василев в театъра на живота си“, изд. Гутенберг, 2019. * Белчева, Евелина. [http://www.abcdar.com/magazine/XVIII/Dzl_2020_br18_05_Evelina_Belcheva_Svidetel_na_svoeto_vreme.pdf СВИДЕТЕЛ НА СВОЕТО ВРЕМЕ. В бездната на една невъзможна „утопия етика“]. Послеслов на съставителя към изданието „Записки от „прехода“ на Петър Динеков. София: Издателство „Огледало“, 2020; книга втора – Записки от лудото време на "вполитичването", издателство СТИЛУЕТ, 2021. * Шумелов, Владимир. Проф. Динеков и Блага са моите духовни родители. Разговор с Евелина Белчева. Портал Култура, 22 февр. 2024. == Източници == {{commonscat|Petar Dinekov}} * [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dinekov.html Биографична справка (и снимка) за акад. Петър Динеков в сайта на библиотеката на СУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20041026211041/http://libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dinekov.html |date=2004-10-26 }} * [http://www.plovdivguide.com/streets/street.php?id=7&alpha=&page=1&hpage=1&lang_id=2 Данни за П. Динеков в Plovdiv Guide] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060221151559/http://plovdivguide.com/streets/street.php?id=7&alpha=&page=1&hpage=1&lang_id=2 |date=2006-02-21 }} == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Петър+Динеков&type=AllFields От и за Петър Динеков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [http://litmis.eu/petar-dinekov Статии на Петър Динеков в сп. „Литературна мисъл“] ; За него * Белчева, Евелина. [https://e-lit.info/lit-teory/583-petar-dinekov-popatni-sreshti-razgovori-privarzanosti-1.html Попътни срещи, разговори, привързаности... (Откъси от дневник)] * Белчева, Евелина. „130 години от рождението на Владимир Василев“, [http://www.tania-nikolova.com/wp-content/uploads/2013/12/LitForum-3.pdf специално издание на „Литературен форум“, бр. 3 (547), 2013 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140502004548/http://www.tania-nikolova.com/wp-content/uploads/2013/12/LitForum-3.pdf |date=2014-05-02 }} * Белчева, Евелина. [http://e-lit.info/lit-teory/379-vladimir-vasilev-petar-dinekov-73-neizestni-pisma-1936-1953-.html „Владимир Василев-Петър Динеков,73 неизвестни писма (1936 – 1953) с бележки на редактора“]. – СВЕТА ГОРА, алманах за литература и изкуство, ВТ, бр. „Н“ за 2016 * Белчева, Евелина. [http://e-lit.info/lit-teory/719-petar-dinekov-pechalen-beleg-na-nasheto-vreme-i-tazhno-predznamenovanie-za-badeshteto.html „Петър Динеков: Печален белег на нашето време и тъжно предзнаменование за бъдещето“]. – сп. „Страница“, 2012, кн.1. * Белчева, Евелина, [http://liternet.bg/publish29/evelina-belcheva/dinekov-tetradkite.htm „Тетрадките“ на професор Петър Динеков – културна история в личности, образи и сюжети“], Електронно списание LiterNet, 6 юли 2014, № 7 * Белчева, Евелина. [http://liternet.bg/publish29/evelina-belcheva/zlatorozhkata-vryzka.htm Из книгата „Златорожката връзка“ Петър Динеков – Владимир Василев“], Електронно списание LiterNet, 16 юни 2017, № 6 * Белчева, Евелина. [https://old.fakel.bg/index.php?t=6002 Из книгата: „Златорожката връзка“ Петър Динеков – Владимир Василев“], Fakel.bg, 14 юли 2017 * Юлия Йорданова, [http://www.liternet.bg/publish5/iuiordanova/dinekov.htm „Литературни легенди – втори стазъм (текст за Петър Динеков)“], сп. „[[Литературна мисъл]]“, бр. 1 – 2, 2003, с. 122 – 135 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Динеков, Петър}} [[Категория:Преподаватели във Френския колеж в Пловдив]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Български литературни историци]] [[Категория:Български литературни критици]] [[Категория:Български фолклористи]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Възпитаници на Варшавския университет]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Варшавския университет]] [[Категория:Народни деятели на културата]] [[Категория:Родени в Софийска област]] [[Категория:Починали в София]] aiyteaazvus4f4r7bqf47gk456otw64 12215091 12215087 2024-04-26T11:32:56Z 78.130.198.85 нз wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Петър Динеков | категория = филолог | описание = български литературен историк и фолклорист | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Смолско]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], България | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог | област = [[История на литературата]], [[фолклористика]], [[литературна критика]] | образование = [[Софийски университет]], [[Варшавски университет]] | учил-при = | работил-в = [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]], [[Българска академия на науките|БАН]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Петър Николов Динеков''' е български литературен историк, критик и фолклорист. [[Академик]] на [[Българската академия на науките]] и професор в [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]]. == Биография == Роден е на [[17 октомври]] [[1910]] г. в [[Смолско|с. Смолско]], [[Пирдопско]]. През 1933 г. Динеков завършва славянска [[филология]] в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира във [[Варшава]] през периода 1934 – 1935 г. и в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]] през 1935 г. Той е извънземно същество! От 1936 до 1938 г. е преподавател във [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френския колеж]] в [[Пловдив]]. Емоционалната му връзка е толкова силна, че в края на живота си той дарява личната си библиотека на Народната библиотека в Пловдив. От 1938 до 1979 г. е преподавател в Софийски университет, през 1941 г. е избран за [[доцент]], а през 1945 г. за [[професор]]. Чете лекции по следните основни курсове: История на старата българска [[литература]] (1941 – 1979); История на българската литература през [[Възраждане]]то (1944 – 1979); [[Български фолклор]] (1945 – 1979); История на руската и полската литература (1944 – 1945). Основател е на институтите по литература и по фолклор при БАН. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г. и академик от 1966 г. Ръководител е на катедрата по българска литература в СУ, на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН, директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му, заместник-ректор е на Софийски университет в периода 1962 – 1964 г. От 1952 г. до пенсионирането си като професор в Софийския университет води Кръжок по стара и възрожденска българска литература и по български фолклор, традиционно известен като „Кръжокът на професор Динеков“, от който излизат мнозина от най-активните изследователи от следващата генерация в областта на старобългаристиката, фолклористиката и историята на възрожденската литература. Умира на 22 февруари 1992 г. в [[София]]. == Памет == На Петър Динеков са наречени улици в кварталите „[[Витоша (квартал)|Витоша]]“ ({{maplink|type=line|id=Q124672000|title=Акад. Петър Динеков}}) и [[Драгалевци]] ({{maplink|type=line|id=Q123949418|title=Акад. Петър Динеков}}) в [[София]] <gallery class="center"> Peter-Dinekov-personal-belongings-1.jpg | Грамоти и лични вещи Peter-Dinekov-personal-belongings-2.jpg | Грамоти и лични вещи Petar Dinekov memorial plaque, 11 Lyuben Karavelov Str., Sofia.jpg | Паметна плоча на дома му на ул. „Любен Каравелов“ 11 </gallery> == Избрани трудове == Съчинения-монографии на акад. П. Динеков: * „София през XIX век до Освобождението на България“, 1937 г. * „Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо“, 1939 г. * „Българска лирика. Антология“, 1940 г. * „Първи възрожденци“, 1942 г. * „Българска народна поезия“, 1949 г. * „Стара българска литература. ч. I и II“, 1950, 1953 г. * „Литературни образи“, 1956 г. * „Български фолклор. т. I“, 1959 г. * „Възрожденски писатели“, 1962, 1964 г. * „Литературни въпроси“, 1963 г. * „Старобългарски страници. Антология“, 1966, 1968 г. * „Из историята на българската литература“, 1969 г. * „Между свои и чужди“, 1969 г. * „Историческа съдба и съвременност“, 1972 г. * „В света на Христо Ботев“, 1976 г. * „При изворите на българската култура“, 1977 г. * „Между фолклора и литературата“, 1978 г. * „Похвала на старата българска литература“, 1979 г. * „В живота и литературата“, 1982 г. * „Литература и култура“, 1982 г. * „От Възраждането до днешния ден“, 1987 г. * „По следите на българската литература и наука“, 1988 г. * „Проблеми на старата българска литература“, 1989 г. * „Стойко Стойков“, 1993 г. == За него == * Белчева, Евелина. „Самотен в своето – и в нашето време („Тетрадките“ на професор Петър Динеков)“. – сп. „Страница“, 2010, кн. 4. * Белчева, Евелина. „Портрет на критика като млад. Опит за реставрация по писма и спомени“. – сп. „Страница“, 2011, кн. 4. * Белчева, Евелина. „За достойнството на учения, или фрагменти от историята на Института за фолклор“. – сп. „Страница“, 2013, кн.2. * Белчева, Евелина.  "Тетрадките" на професор Петър Динеков - културна история в личности, образи и сюжети, Литернет, 6.07.2014, №7 (176). * Белчева, Евелина. „Самотен в своето време“, Век 21 – прес, 2016; второ изд. СТИЛУЕТ: 2021. * Белчева, Евелина. „Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев“, изд. Гутенберг, 2017. * Белчева, Евелина. „Златорожката тайна. Владимир Василев в театъра на живота си“, изд. Гутенберг, 2019. * Белчева, Евелина. [http://www.abcdar.com/magazine/XVIII/Dzl_2020_br18_05_Evelina_Belcheva_Svidetel_na_svoeto_vreme.pdf СВИДЕТЕЛ НА СВОЕТО ВРЕМЕ. В бездната на една невъзможна „утопия етика“]. Послеслов на съставителя към изданието „Записки от „прехода“ на Петър Динеков. София: Издателство „Огледало“, 2020; книга втора – Записки от лудото време на "вполитичването", издателство СТИЛУЕТ, 2021. * Шумелов, Владимир. Проф. Динеков и Блага са моите духовни родители. Разговор с Евелина Белчева. Портал Култура, 22 февр. 2024. == Източници == {{commonscat|Petar Dinekov}} * [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dinekov.html Биографична справка (и снимка) за акад. Петър Динеков в сайта на библиотеката на СУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20041026211041/http://libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dinekov.html |date=2004-10-26 }} * [http://www.plovdivguide.com/streets/street.php?id=7&alpha=&page=1&hpage=1&lang_id=2 Данни за П. Динеков в Plovdiv Guide] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060221151559/http://plovdivguide.com/streets/street.php?id=7&alpha=&page=1&hpage=1&lang_id=2 |date=2006-02-21 }} == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Петър+Динеков&type=AllFields От и за Петър Динеков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [http://litmis.eu/petar-dinekov Статии на Петър Динеков в сп. „Литературна мисъл“] ; За него * Белчева, Евелина. [https://e-lit.info/lit-teory/583-petar-dinekov-popatni-sreshti-razgovori-privarzanosti-1.html Попътни срещи, разговори, привързаности... (Откъси от дневник)] * Белчева, Евелина. „130 години от рождението на Владимир Василев“, [http://www.tania-nikolova.com/wp-content/uploads/2013/12/LitForum-3.pdf специално издание на „Литературен форум“, бр. 3 (547), 2013 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140502004548/http://www.tania-nikolova.com/wp-content/uploads/2013/12/LitForum-3.pdf |date=2014-05-02 }} * Белчева, Евелина. [http://e-lit.info/lit-teory/379-vladimir-vasilev-petar-dinekov-73-neizestni-pisma-1936-1953-.html „Владимир Василев-Петър Динеков,73 неизвестни писма (1936 – 1953) с бележки на редактора“]. – СВЕТА ГОРА, алманах за литература и изкуство, ВТ, бр. „Н“ за 2016 * Белчева, Евелина. [http://e-lit.info/lit-teory/719-petar-dinekov-pechalen-beleg-na-nasheto-vreme-i-tazhno-predznamenovanie-za-badeshteto.html „Петър Динеков: Печален белег на нашето време и тъжно предзнаменование за бъдещето“]. – сп. „Страница“, 2012, кн.1. * Белчева, Евелина, [http://liternet.bg/publish29/evelina-belcheva/dinekov-tetradkite.htm „Тетрадките“ на професор Петър Динеков – културна история в личности, образи и сюжети“], Електронно списание LiterNet, 6 юли 2014, № 7 * Белчева, Евелина. [http://liternet.bg/publish29/evelina-belcheva/zlatorozhkata-vryzka.htm Из книгата „Златорожката връзка“ Петър Динеков – Владимир Василев“], Електронно списание LiterNet, 16 юни 2017, № 6 * Белчева, Евелина. [https://old.fakel.bg/index.php?t=6002 Из книгата: „Златорожката връзка“ Петър Динеков – Владимир Василев“], Fakel.bg, 14 юли 2017 * Юлия Йорданова, [http://www.liternet.bg/publish5/iuiordanova/dinekov.htm „Литературни легенди – втори стазъм (текст за Петър Динеков)“], сп. „[[Литературна мисъл]]“, бр. 1 – 2, 2003, с. 122 – 135 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Динеков, Петър}} [[Категория:Преподаватели във Френския колеж в Пловдив]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Български литературни историци]] [[Категория:Български литературни критици]] [[Категория:Български фолклористи]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Възпитаници на Варшавския университет]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Варшавския университет]] [[Категория:Народни деятели на културата]] [[Категория:Родени в Софийска област]] [[Категория:Починали в София]] etlfgnbd68wcjlgfi74bpky3o9l1uzc 0 76709 12214962 12173498 2024-04-26T09:28:21Z 88.213.222.134 wikitext text/x-wiki {{Личност|историк | брак = Гинка Асенова<br>[[Валерия Фол]] | деца = Калоян Фол | вложки = {{Личност/Учен | категория = историк | област = [[История]] | учил-при = [[Александър Милев]]<br>[[Христо Гандев]]<ref name="fakel.bg">[https://old.fakel.bg/index.php?t=6405 Елит и поведение в Елада], fakel.bg, 26 юни 2018 г.</ref> | работил-в = [[Институт по тракология]] на [[БАН]]<br>[[Софийски университет]]<br>[[Нов български университет]] | студенти = | публикации = ''Тракийският орфизъм'' (1986) | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} {{Личност/Политик | категория = историк | партия = [[Българска комунистическа партия|БКП]] | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|8н=1}} | известен-с = | отличия = }} }} [[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 307.jpg|мини|260px|Гробът на проф. Александър Фол в Централните софийски гробища.]] '''Александър Николов Георгиев''', по-известен с псевдонима си '''Александър Фол''', е [[Българи|български]] [[историк]], [[филолог]] и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП). Една от основните фигури в българската [[тракология]], той е близък с [[Людмила Живкова]], дъщерята на [[Тодор Живков]], и през 1979 – 1986 година е министър на народната просвета. Носител е на орден „13 века България“ – 1984 г., [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] (2003) и на най-високото отличие на Софийския университет – медала „Св. Кирил“ със синя лента (2000). Кавалер е на френския Орден за изкуства и науки (1998). Почетен професор на [[Нов български университет]] (2003).<ref>[https://nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-profesori Почетни професори на Нов български университет], сайт на НБУ.</ref> == Биография == Александър Фол е роден на 3 юли 1933 година в [[София]] в семейството на писателя [[Николай Фол]] и Вера Бояджиева. Завършва история и класическа филология в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1957 г. Получава званията ''кандидат на историческите науки'' (днес: доктор по история) през 1966 г. и ''доктор на историческите науки'' през 1985 г. (с дисертация на тема „Тракийският орфизъм“). Специализира в [[Колеж дьо Франс]], [[Париж]] през 1967 г. и в Германския археологически институт в [[Берлин]]. Фол работи в областта на историята на стария свят и на [[Югоизточна Европа]] през древността, индоевропеистиката и тракологията, историята на старогръцката и тракийската култури. Основател е на Института по тракология (по-късно Институт по тракология „Проф. Александър Фол“, днес – част от Института за балканистика с Център по тракология) на [[БАН|Българската академия на науките]]. Професор е от 1975 г., вкл. по антична и българска култура в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] (1991) и по стара история и тракология в [[Нов български университет]] (1999). Става доцент през 1972 г. и професор през 1975 г. Основава Института по тракология към БАН през 1972 г. и е негов директор до 1992 г., както и генерален секретар на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания. Основател е също и на Катедрата по стара история и тракология (1979) в Историческия факултет на СУ, която ръководи до 1987 г., както и на [[НГДЕК|Националната гимназия за древни езици и култури]] в София (1977). Бил е гостуващ лектор в университети в [[САЩ]], [[Германия]], [[СССР]], [[Великобритания]] и др. Организира международните конгреси по тракология от 1972 г. до смъртта си и изложбата „Тракийските съкровища“ от 1974 до 1988 г. Пише множество монографии, студии и статии на български, немски, италиански и английски език. Сътрудничи на [[Първо главно управление]] на [[Държавна сигурност]] според изявления на [[Божидар Димитров]], сътрудник на същото управление.<ref>{{cite web | last = Ковачев| first = Пенчо| year = 2009| url = https://www.24chasa.bg/Article/188004| title = Проф. Божидар Димитров: Уволниха ме от ДС заради Солженицин| publisher = 24 часа| accessdate = 3 август 2009}}</ref> Принадлежността на Александър Фол към структурите на Държавна сигурност е установена и при проверки на [[Комисия по досиетата|Комисията по досиетата]] през 2008, 2011, 2014 и 2018 г.<ref>[https://www.comdos.bg/Начало/Проверени_лица/p/search/?ApprovedPersonFirstName=Александър&ApprovedPersonMidName=Николаев&ApprovedPersonLastName=Фол&ApprovedPersonBirthDate=&ApprovedPersonBirthLocation=&ExaminationPersonPosition=&search=Търсене Александър Николаев Фол], сайт на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, дати на проверките 12.02.2008, 16.06.2011, 10.06.2014 и 23.04.2018 г.</ref> През [[1960-те|60-те години]] Александър Фол става част от кръга млади интелектуалци около [[Людмила Живкова]]. След нейното издигане на политически постове в началото на 70-те години той оглавява създадения за него нов [[Институт по тракология]], а когато през 1975 година тя оглавява [[Комитет за изкуство и култура|Комитета за изкуство и култура]] той става неин първи заместник. Той съдейства на пропагандните инициативи на Живкова за популяризиране на българската култура и историческо наследство в чужбина, участва активно в организацията на изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, която е представена в 25 страни по света.<ref name="христов">{{cite book | last = Христов | first = Христо | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 502 – 503, 507}}</ref> От 70-те години кръгът около Александър Фол лансира поредица от спорни траколожки теории, целящи да представят траките като по-древни и по-значими от приеманото в традиционната историография. Правят се опити да се отрече микенския произход на тракийските гробници и връзката им с подобни паметници в [[Мала Азия]], като се свържат с по-ранни мегалитни паметници от Югоизточна България. Самият Фол, базирайки се на спорен списък на [[Диодор Сицилийски]] и няколко невярно датирани находки от [[Черно море]], развива цяла теория за „тракийската [[таласократия]]“ и тракийско морско присъствие в [[Левант]]а. През 80-те години българската тракология е обхваната от нарастващо количество [[Псевдонаука|псевдонаучни]] спекулации и тенденциозни интерпретации, най-вече в областта на изследванията на тракийската религия и „духовност“.{{hrf|Маринов|2015|106 – 109}} В тази област централно място има създадената от Александър Фол в началото на 80-те години теория за „тракийския орфизъм“ – устно предавана елитарна идеология, датираща от II хилядолетие пр. Хр и предшестваща известния от историческите източници древногръцки [[орфизъм]] (чието съществуване като единна система също е спорно, а много съвременни автори го смятат за конструкция, създадена през XIX век). Според Фол липсата на каквито и да е писмени източници за [[тракийския орфизъм]] е съзнателен избор на последователите му, но той все пак може да бъде изследван чрез тълкуването на мегалити и произведения на изкуството, оригинален метод, който Фол нарича ''interpraetatio thracica''. Фол и последователите му развиват „тракийския орфизъм“ до сложна и детайлно описана система от [[йерогамии]] на архаични божества и [[нумерология|нумерологични]] зависимости.{{hrf|Маринов|2015|110 – 115}} През 1979 до март 1986 г. Александър Фол е министър на народната просвета на НРБ. От 1977 до 1981 г. кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. е член на ЦК на БКП<ref name="ташев">{{ташев|487}}</ref>. Фол отново е за кратко председател (министър) на Националния съвет за културата, образованието и науката през 1989 година. Умира през 2006 г. Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=1|заглавие=Парцел 1|труд=|издател=София помни|език=|език-скрит=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2022-09-03}}</ref> == Членство в институции == * [[Сръбска академия на науките и изкуствата]], [[Белград]] – чуждестранен член (от 27 октомври 1994 г.)<ref>[https://www.sanu.ac.rs/clan/fol-aleksandar/ АЛЕКСАНДАР ФОЛ (Александър Фол)], сайт на Сръбската академия на науките и изкуствата.</ref> * Германски археологически институт, [[Берлин]] – член-кореспондент (1975)<ref name="fakel.bg"/> * Румънски институт по тракология, [[Букурещ]] – почетен член (1998)<ref name="fakel.bg"/> * Академия „Медичи“, [[Флоренция]] (1988)<ref name="fakel.bg"/> * Европейско общество за култура, [[Венеция]] (1992)<ref name="fakel.bg"/> == Отличия == [[Файл:Monument à Alexander Fol.JPG|мини|Паметна плоча, посветена на Александър Фол, пред Института по тракология]] * орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] (1983) * орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]] (2003)<ref>[https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2135468397/issue/2691/ukaz-%E2%84%96-232 Указ № 232 от 12.06.2003 г. за награждаване на проф. Александър Николаев Фол с орден „Стара планина“ първа степен], „Държавен вестник“, бр. 56 от 20.VI.2003.</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/2003/09/01/1592798_mejdu_drugoto/amp/ „Между другото“], в-к „Пари“, 1 септември 2003.</ref> * Орден за изкуства и науки, Франция (1998) * почетен знак с образа на Св. Кирил със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2000)<ref name="fakel.bg"/> * [[Американски биографичен институт]], [[Роли (Северна Каролина)|Роли]], [[Северна Каролина]] – издателство на справочници с биографии, включвани срещу заплащане == Семейство == Женен е за [[Валерия Фол]], с която имат дъщеря – [[Александра Фол]]. Има и син от предишен брак, Калоян Фол. == Памет == На 27 юли 2006 г. с Решение 486 на Общински съвет – Казанлък е учредена [[Александър Фол (награда)|наградата „Александър Фол“]] за принос в изследването на тракийската култура и нейното популяризиране.<ref name="zakazanlak.bg">Юлия Младенова, [https://www.zakazanlak.bg/kultura-9/nagradata-aleksandr-fol-s-nov-statut-3315 „Наградата „Александър Фол“ с нов статут“], Zakazanlak.bg, 25 юли 2016.</ref><ref>Христо Христов, [https://news.bg/culture/kitov-parviyat-nositel-na-nagradata-prof-aleksandar-fol.html „Китов – първият носител на наградата „Проф. Александър Фол“], News.bg, 2 септември 2006 г.</ref> В [[Нов български университет]] на името на Александър Фол е кръстена аудитория.<ref name="НБУ">[https://nbu.bg/bg/za-nbu/nov-bylgarski-universitet/universitetski-kampus/auditoriinbu Аудитории на НБУ], сайт на НБУ.</ref> == Библиография == * ''Епаминонд''. София: Държавно военно издателство, 1967, 110 с. * ''Песента на Ситалк. Популярен очерк за историята на тракийската цивилизация през II и I хилядолетие преди новата ера''. София: Народна младеж, 1968, 108 с. * ''Тракийско военно изкуство''. София: Държавно военно издателство, 1969, 124 с. * ''Демографска и социална структура на древна Тракия''. София: Наука и изкуство, 1970, 282 с. * ''Херосът остава в Тракия''. София: Изд. на Отечествения фронт, 1970, 81 с. * ''Политическа история на траките''. София: Наука и изкуство, 1972, 216 с. * ''Тракия и Балканите през ранно-елинистическата епоха''. София: Наука и изкуство, 1975, 270 с. * ''Осем приказки за миналото на света''. София: Народна младеж, 1976, 112 с. * (в съавторство с Иван Венедиков, Иван Маразов и Димитър Попов) ''Тракийски легенди''. София: Наука и изкуство, 1981, 172 с. * (в съавторство с Тошо Спиридонов) ''Историческа география на тракийските племена. Том 1. До III век пр.н.е. и атлас''. София: Изд. на БАН, 1983, 185 с. * ''Тракийският орфизъм''. София: УИ Св. Климент Охридски, 1986, 243 с. * ''Тракийското съкровище от Рогозен''. София: Изд. на БАН, 1988, 160 с. * ''Политика и култура на древна Тракия''. София: Наука и изкуство, 1990, 272 с. * ''Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей''. София: УИ Св. Климент Охридски, 1991. * (съавтор с колектив) ''Кратка енциклопедия: Тракийска древност''. София: Аргес, 1993, 316 с. * ''Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий''. София: УИ Св. Климент Охридски, 1994. * ''Българи и евреи''. Част 1 – 2. София: Тангра ТаНакРа, 2000, 586 с. * ''Тракийската култура: Казано и премълчано''. София: Рива, 2001, 167 с. * ''Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и Вяра''. София: Нов български университет, 2002. * ''Orphica Magica. Том 1''. София: УИ Св. Климент Охридски, 2004, 263 с. == Бележки == <references/> ; Цитирани източници * {{cite | фамилия-част = Маринов | име-част = Чавдар | заглавие-част = Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Александър Везенков (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2015 | isbn = 978-954-535-902-6}} == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Александър+Фол&type=AllFields От и за Александър Фол в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [http://forum.uni-sofia.bg/filo/display.php?page=users&user_ID=37 Подробна информация за проф. Александър Фол от Философския факултет на СУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071018062518/http://forum.uni-sofia.bg/filo/display.php?page=users&user_ID=37 |date=2007-10-18 }} * [https://archive.ph/20130106055047/http://www2.hu-berlin.de/leibniz-sozietaet/vorgestellt/2002/fol.htm Страница за А. Фол в сайта на Германския археологически институт (DAI)] * [https://uniarchive.nbu.bg/bg/lichni-fondove/prof-aleksandyr-fol Фонд „Проф. Александър Фол“ на сайта на Нов български университет] {{пост списък|Министър на просветата на България|71}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Фол, Александър}} [[Категория:Български историци]] [[Категория:Траколози]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] [[Категория:Хумболтови стипендианти от България]] [[Категория:Министри на просветата на България]] [[Категория:Министри на културата на България]] [[Категория:Членове на ЦК на БКП]] [[Категория:Почетни професори на НБУ]] [[Категория:Член-кореспонденти на Сръбската академия на науките и изкуствата]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] gy51gwqjstbwxagd8d3ggkcxbhby5w8 0 81386 12214366 12193735 2024-04-25T19:05:45Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki [[Файл:Dishwasher open for loading.jpg|мини|Съдомиялна в отворено състояние за зареждане със съдове]] '''Съдомиялната машина''' (наричана кратко съдомиялна) е [[машина]] за автоматично почистване на домакински съдове за храна и готвене и прибори за хранене. За разлика от ръчното миене на съдове, което разчита на физическо търкане за премахване на замърсяванията, съвременната съдомиялна машина почиства чрез впръскване на гореща вода, обикновено между 45 и 75 °C, като при деликатни предмети се използват по-ниски температури на водата.<ref>{{Cite book|last=Özçevik|first=Ö|last2=Brebbia|first2=C. A.|last3=Şener|first3=S. M.|title=Sustainable Development and Planning VII|url=https://books.google.com/books?id=eJWbCAAAQBAJ&q=dishwasher+temperatures&pg=PA794|year=2015|publisher=WIT Press|isbn=978-1845649241|page=794|език=en}}</ref> Този домакински електроуред от вида едра [[бяла техника]] използва смес от вода и специален [[препарат]] и една или повече въртящи се пръскачки, като така почиства съдовете. Сместа циркулира неколкократно, за да се пести вода и енергия. Често има програма за предварително изплакване, със или без препарат, след което водата се източва. Следва основното миене с прясна вода и перилен препарат. След като измиването приключи, водата се източва; повече гореща вода навлиза в машината посредством електромеханичен или електромагнитен клапан и започва цикълът на изплакване. След като процесът на изплакване приключи, водата се източва отново и съдовете се изсушават, като се използва един от няколко метода на сушене. Обикновено препаратът за изплакване, химикал за намаляване на повърхностното напрежение на водата, се използва за намаляване на водните петна от твърда вода или други причини.<ref>{{Cite book|last=Zoller|first=Uri|title=Handbook of Detergents, Part E: Applications|url=https://books.google.com/books?id=mCgcrvvRIucC&q=dishwasher+rinse+aid&pg=PA62|date=2008|publisher=CRC Press|isbn=978-1574447576|pages=60–62|език=en}}</ref> В допълнение към домашните уреди, в търговски обекти като хотели и ресторанти се предлагат за използване индустриални съдомиялни. Измиването се извършва при температури {{Превръщане|65|-|71|C}} и [[дезинфекция]]та се постига или чрез използването на допълнителен нагревател, който ще осигури 82°C температура на „последно изплакване“ или чрез използване на химически дезинфектант. == История == {{Multiple image|footer=Ръчно задвижвана съдомиялна и една от първите електрически съдомиялни, и двете от около 1917 г.|image1=Hand power dishwasher, 1917.jpg|width1=120|image2=Electric dishwashing machine, 1917.jpg|width2=136}} Първата заявка за [[патент]] на механично устройство за миене на съдове е регистрирана през 1850 г. в Съединените щати от Джоел Хотън (Joel Houghton). То е направено от дърво и се завърта на ръка, докато водата се пръска върху съдовете.<ref>{{US patent|7365}}</ref> Устройството е едновременно бавно и ненадеждно. Друг патент е предоставен на L.A. Alexander през 1865 г., който е подобен на първия, но включва ръчно задвижвана система от стелажи.<ref>{{US patent|51000A}}</ref> Нито едно от двете не е практично или широко възприето. Някои историци посочват като пречка за възприемането историческото отношение към жените, което цени усилията им, положени в домакинската им работа, а не резултатите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.npr.org/2021/05/26/1000571927/what-does-it-take-to-get-us-to-try-something-new|заглавие=What Does It Take To Get Us To Try Something New?|труд=The Indicator from Planet Money|издател=[[NPR]]}}</ref> Най-успешната от ръчните съдомиялни машини е изобретена през 1886 г. от [[Джоузефин Кокрейн]] заедно с механика Джордж Бътърс в бараката за инструменти на Кокрейн в Шелбивил, Илинойс<ref>{{US patent|355139}}</ref>. Кокрейн (богата светска дама) мисли как да защити своите [[порцелан]]ови съдове при миене, тъй като когато слугите ѝ мият хубавия ѝ порцелан, често го повреждат.<ref>{{Cite|издател=National Women's History Museum}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lemelson.mit.edu/resources/josephine-cochrane|заглавие=Josephine Cochrane &#124; Lemelson-MIT Program}}</ref> Тяхното изобретение е представено на [[световното изложение]] в [[Чикаго]] през 1893 г. под името Lavadora, но е променено на Lavaplatos, тъй като това име вече носи друга машина, изобретена през 1858 г. [[Файл:The_Faultless_Quaker_Dishwasher_(1896_advertisement).jpg|ляво|мини|Реклама в брой от 1896 г. на ''McClure's'' за The Faultless Quaker Dishwasher.]] Първата домашна съдомиялна машина с [[електрически мотор]] в Европа е изобретена и произведена от [[Miele]] през 1929 г.<ref name="Kochan1996">{{Cite book|last=Nick Kochan|title=The World's Greatest Brands|url=https://books.google.com/books?id=LDqvCwAAQBAJ&pg=PT111|date=25 November 1996|publisher=Palgrave Macmillan UK|isbn=978-1-349-14114-2|pages=111–}}</ref><ref name="Gant2003">{{Cite book|last=Tina Gant|title=International Directory of Company Histories|url=https://books.google.com/books?id=QlskAQAAMAAJ|date=30 September 2003|publisher=St. James Press|isbn=978-1-55862-486-3}}</ref> През 1924 г. в [[Обединеното кралство]] Уилям Хауърд Ливенс изобретява малка, неелектрическа съдомиялна машина, подходяща за домашна употреба Това е първата съдомиялна машина, която включва повечето от елементите, представени в днешните модели:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mirror.co.uk/news/uk-news/made-in-the-uk-the-life-changing-everyday-innovations-1294240|заглавие=Made in the UK: The life-changing everyday innovations which put British genius on the map|труд=[[Daily Mirror]]}}</ref> врата за зареждане, телена поставка за подреждане на мръсните съдове и въртяща се пръскачка. Към този вариант са добавени елементи за подсушаване през 1940 г. Това е първата машина, подходяща за домашна употреба, и тя се появява във време, когато свързването на домовете с постоянно течаща вода и канализация става все по-често срещано.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.popsci.com/node/49721|заглавие=Archive Gallery: Kitchens of the Incredible 1950s Future|труд=Popular Science|достъп_дата=27 October 2014}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://v3.espacenet.com/textdoc?DB=EPODOC&IDX=FR579765&F=0|заглавие=Improvements in apparatus for washing household crockery and the like|автор=William Howard Livens|труд=FR579765|издател=UK Intellectual Property Office|достъп_дата=2008-03-04}}</ref> Въпреки това проектът на Ливенс не става търговски успех и съдомиялните машини са успешно продавани само като домакински комунални услуги в [[Стопански подем след Втората световна война|следвоенния бум]] през 50-те години, макар и само на богатите. Първоначално съдомиялните се продават като самостоятелни или преносими устройства, но с развитието на вградените кухни и стандартизираните по височина шкафове, съдомиялните машини започват да се предлагат на пазара със стандартизирани размери и форми, интегрирани под кухненския плот като модулна единица наред с други кухненски уреди. Към 70-те години на XX век съдомиялните машини стават нещо обичайно в жилищата в Северна Америка и Западна Европа. През 2012 г. над 75 процента от домовете в Съединените щати и Германия имат съдомиялни машини.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.basildon-today.co.uk/fnews.cfm?id=168&headline=The%20History%20of%20the%20Dishwasher|заглавие=The History of the Dishwasher|издател=Yellow Advertiser|достъп_дата=2013-11-02|архив_дата=2014-02-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140217185319/http://www.basildon-today.co.uk/fnews.cfm?id=168&headline=The%20History%20of%20the%20Dishwasher}}</ref> В края на 90-те години на XX век производителите започват да предлагат различни нови функции за пестене на енергия в съдомиялните машини.<ref name="Janeway December 2016">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.consumerreports.org/dishwashers/replacing-a-dishwasher-what-to-know/|заглавие=5 Things to Know When Replacing a Dishwasher|автор=Janeway|първо_име=Kimberly|труд=Consumer Reports|достъп_дата=20 March 2017}}</ref> Една особеност е използването на „сензор за замърсяване“, компютъризиран инструмент в съдомиялната машина, който измерва падащите частици храна.<ref name="Janeway December 2016" /> Когато съдомиялната машина е почистила съдовете до степен да не отделя повече частици храна, сензорът за замърсяване ще отчете съдовете като чисти.<ref name="Janeway December 2016" /> Сензорът работи с друга иновация за променливо време за миене.<ref name="Janeway December 2016" /> Ако съдовете са особено мръсни, тогава съдомиялната работи по-дълго време, отколкото ако сензорът ги засече като чисти. По този начин съдомиялната пести енергия и вода, като работи само толкова, колкото е необходимо.<ref name="Janeway December 2016" /> == Устройство == Основни елементи на съдомиялната машина са [[помпа]] за чиста и мръсна вода, нагреватели и контролно табло. Помпата се задвижва от [[асинхронен двигател]] или от [[Синхронна машина|синхронен]] с постоянен магнит. Вътре водата се изпомпва под повишено налягане върху съдовете заедно с почистващия препарат. Контролното табло показва коя програма се изпълнява и оставащото време. == Характеристика == Посочва се мощността, която консумира и количеството вода за съответните програми. == Източници == <references /> {{превод от|en|Dishwasher|1209497661}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Битова техника]] [[Категория:Изобретения в САЩ]] huvuhxsl92v7g7x1pwws5fh99esicny 0 81654 12214327 12126647 2024-04-25T18:31:49Z Rrriiibbb 324818 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Андонов|Иван Андонов}} {{Личност | категория = режисьор | портрет = Ivan Andonov.jpg | портрет-описание = Иван Андонов през 2010 г. | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Режисьор | категория = режисьор | активност = 1957 – 2001 | значими филми = „[[Дами канят]]“ (1980)<br>„[[Опасен чар]]“ (1984)<br>„[[Вчера (филм)|Вчера]]“ (1988) | награди = }} | брак = [[Леда Тасева]]; [[Люба Маричкова]] | деца = 1 | подпис = }} '''Иван Асенов Андонов''' е [[България|български]] киноактьор и филмов режисьор. Известен е като [[режисьор]] на знаменити български филми като „[[Дами канят]]“, „[[Опасен чар]]“, „[[Вчера (филм)|Вчера]]“ и „[[Адио, Рио]]“, както и с ролите си във филмите „[[На малкия остров]]“, „[[Отклонение]]“ и „[[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]]“. Носител на множество кинонагради. Занимава се с [[живопис]], особено през последните си години, открива над дузина изложби. Внук на революционера [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]] (1854 – 1937). == Биография == Завършва специалност [[актьорско майсторство]] във [[ВИТИЗ]] през 1956 г. в класа на проф. [[Моис Бениеш]]. Първата си роля в игралното кино получава през 1957 г. във филма „[[Години за любов]]“. Дебютира като режисьор през [[1963]] г. с филма „Пейзаж“. [[Художник]] от [[1965]]. „[[Трудна любов]]“ ([[1974]]) се оказва първият [[игрален филм]], който режисира. Следват класически български филми като „[[Самодивско хоро]]“, „[[Покрив]]“ (носител на награда на [[Варненски кинофестивал|Фестивала на българския филм във Варна]]), „[[Дами канят]]“, „[[Бяла магия]]“, „[[Опасен чар]]“, „[[Мечтатели]]“, „[[Вчера (филм)|Вчера]]“. „[[Бяла магия]]“ взима второ място в [[Кадис]] ([[Испания]]). „[[Опасен чар]]“ печели голямата награда в [[Кианкиано]] ([[Италия]]) и специалната награда на журито в [[Шамрос]] ([[Франция]]). „[[Мечтатели]]“ е награден на фестивала във Варна. „[[Вчера (филм)|Вчера]]“ е отличен с наградата на зрителите във Варна, с Голямата награда в [[Сан Ремо]] (Италия) и с награда за най-добра режисура в [[Москва]]. [[Заслужил артист]] (1985). Носител на ордена [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] II ст. (1974). От брака си с [[Леда Тасева]] има дъщеря.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Адресите на любовта - Леда Тасева | фамилно_име = [[Магдалена Гигова]]| труд = БНР | дата = 3 март 2023 | достъп_дата = 25 април 2024 | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101832651/adresite-na-lubovta-leda-taseva | език = | цитат =}}</ref> Женен за Люба Маричкова. Умира на 29 декември 2011 г. в София. == Памет == На Иван Андонов е наречена улица в квартал „[[Кръстова вада]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948743|title=Иван Андонов}}). „Смешни и тъжни неща“ (2024) - филм за Иван Андонов.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = БНТ представя: „Смешни и тъжни неща“ - филм за Иван Андонов | фамилно_име = | труд = БНТ | дата = 27 март 2024 | достъп_дата = 25 април 2024 | уеб_адрес = https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-smeshni-i-tazhni-neshta-film-za-ivan-andonov-327330news.html | език = | цитат =}}</ref> == Театрални роли == * „Напразни усилия на любовта“ (1963) ([[Уилям Шекспир]]) == Телевизионен театър == * „Берачът на малини“ (1978) ([[Фриц Ховендер]]) * „Смърт сутринта“ (1973) ([[Клаус Айдман]]) * „Престолът“ (1975) ([[Иван Вазов]]) * „Тойфеловата кула“ (1974) ([[Богомил Герасимов]]) * „Училище за сплетни“ (1974) ([[Ричард Шеридан]]) * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Диалози“ (1970) ([[Кръстю Пишурка]]) * „Белият лъч“ (1970) ([[Олга Кръстева]]) * „Извънреден посланик“ (1966) (Ариадна и Пьотр Тур) == Филмография == === Като актьор === * „[[Години за любов]]“ (1957) – очилатият * „[[На малкия остров]]“ (1958) – ученикът * „[[Нощта срещу 13-и]]“ (1961) – инж. Рачев * „[[Златният зъб]]“ (1962) – Алексиев * „[[Анкета (филм)|Анкета]]“ (1963) – инж. Данаилов * „[[Инспекторът и нощта]]“ (1963) – инж. Славов * „[[Приключение в полунощ]]“ (1964) – Венцесла Рашков * „[[Паролата]]“ (1965) – селянинът с мушамата * „[[До града е близо]]“ (1965) – школникът * „[[По тротоара]]“ (1967) – д-р Евгени Христов * „[[Отклонение]]“ (1967) – Боян * „[[Процесът (филм, 1968)|Процесът]]“ (1968) – преподавателят Сир * „[[Прозорци на времето]]“ (1969) * „[[Мъже в командировка]]“ (1968) – Кирил * „[[Соколите (филм)|Соколите]]“ (1970) * „[[На всеки километър II|На всеки километър]]“ (втора поредица, 13-сер. тв, 1971) - Едуард Ман (в 1 серия: XI) * „[[Ало, д-р Минев!]]“ (1970-1971), 5 серии – обожателят * „[[Еоломея]]“ (1972) * „[[Тя и то]]“ (1968) * „[[Ер-Зи-Ес]]“ (1972) * „[[Очакване]]“ (1973) – редакторът * „[[Деца играят вън]]“ (тв, 1973) * „[[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]]“ (1973) – Христакиев, съдебен следовател и прокурор * „[[Гибелта на пилота]]“ (1974) - писателят Максимов * „[[На чисто]]“ (1974) – следователят Шлосев * „[[Трудна любов]]“ (1974) – Иван Филчев * „[[Сбогом, любов]]“ (1974-1976), 3 серии – Иван * „[[Сватбите на Йоан Асен]]“ (1975) * „[[Магистрала (филм)|Магистрала]]“ (1975) – Господинов * „[[Един наивник на средна възраст]]“ (1976), 2 серии - Хенри Томас, резидент на ЦРУ в Нигерия ''(в „Един наивник на средна възраст“ и „Ориент – експрес“)'' * „[[Реквием за една мръсница]]“ (2-сер. тв, 1976) – Хенри Томас, резидент на ЦРУ ''(в II серия: „Реквием за една мръсница“)'' * „[[Федерация на династронавтите]]“ (1978) (3 серии) – режисьорът * „[[Почти ревизия]]“ (4-сер. тв, 1982) – журналистът * „[[Горски хора]]“ (1985) * „[[Поема (филм)|Поема]]“ (1986) – Димов === Режисьор === * „[[Пейзаж (филм 1963)|Пейзаж]]“ (1963) * „[[Сладолед (филм)|Сладолед]]“ (1965) * „[[Стрелбище (филм)|Стрелбище]]“ (1966) * „[[Вариации върху стара тема]]“ (1966) * „[[Птици (филм)|Птици]]“ (1966) * „[[Затруднение]]“ (1967) * „[[Есперанца]]“ (1967) * „[[Скъса се!]]“ (1968) * „[[Стари басни]]“ (1969) * „[[Мравка, истинска мравка]]“ (1970) * „[[Мелодрама (филм)|Мелодрама]]“ (1973) * „[[Трудна любов]]“ (1974) * „[[Светъл пример]]“ (1976) * „[[Самодивско хоро]]“ (1976) * „[[Лицемери]]“ (1977) * „[[Покрив (филм)|Покрив]]“ (1978) * „[[Трето склонение]]“ (1979) * „[[Черешова градина]]“ (1979) * „[[Смърт в розово]]“ (1979) * „[[Дневник (филм)|Дневник]]“ (1980) * „[[Дами канят]]“ (1980) * „[[Изваждане (филм)|Изваждане]]“ (1981) * „[[Бяла магия]]“ (1982) * „[[Наследницата (филм, 1984)|Наследницата]]“ (тв, 1984) * „[[Бронзовият ключ]]“ (тв, 1984) * „[[Опасен чар]]“ (тв, 1984) * „[[Мечтатели]]“ (1987) * „[[Вчера (филм)|Вчера]]“ (1988) * „[[Адио, Рио]]“ (1989) * „[[Брачни шеги]]“ (1989) * „[[Индиански игри]]“ (1990) * „[[Вампири, таласъми]]“ (1992) – (също и сценарист) * „[[Вълкадин говори с Бога]]“ (тв, 1996) * „[[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]“ (7-сер.тв, 1999) * „[[Най-важните неща]]“ (2-сер. тв, 2001) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg artist|8874|Иван Андонов}} * {{imdb name|0027974|Иван Андонов}} * [[Георги Мишев]], [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1250.pdf „Иван Андонов In memoriam“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923195640/http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1250.pdf |date=2015-09-23 }}, в. „[[Литературен вестник]]“, бр. 2, 18 януари 2012 г., с.1 * [https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-smeshni-i-tazhni-neshta-film-za-ivan-andonov-327330news.html БНТ представя: „Смешни и тъжни неща“ - филм за Иван Андонов] {{Филми на Иван Андонов}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Андонов, Иван}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Родени на 3 май]] f4njah5jp14zbxzucxamk5a2uasa7fr 12214332 12214327 2024-04-25T18:38:31Z Rrriiibbb 324818 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Андонов|Иван Андонов}} {{Личност | категория = режисьор | портрет = Ivan Andonov.jpg | портрет-описание = Иван Андонов през 2010 г. | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Режисьор | категория = режисьор | активност = 1957 – 2001 | значими филми = „[[Дами канят]]“ (1980)<br>„[[Опасен чар]]“ (1984)<br>„[[Вчера (филм)|Вчера]]“ (1988) | награди = }} | брак = [[Леда Тасева]]; [[Люба Маричкова]] | деца = 1 | подпис = }} '''Иван Асенов Андонов''' е [[България|български]] киноактьор, филмов режисьор и художник.<ref name="бнт"/> Известен е като [[режисьор]] на знаменити български филми като „[[Дами канят]]“, „[[Опасен чар]]“, „[[Вчера (филм)|Вчера]]“ и „[[Адио, Рио]]“, както и с ролите си във филмите „[[На малкия остров]]“, „[[Отклонение]]“ и „[[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]]“. Носител на множество кинонагради. Занимава се с [[живопис]], особено през последните си години, открива над дузина изложби. Внук на революционера [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]] (1854 – 1937). == Биография == Завършва специалност [[актьорско майсторство]] във [[ВИТИЗ]] през 1956 г. в класа на проф. [[Моис Бениеш]]. Първата си роля в игралното кино получава през 1957 г. във филма „[[Години за любов]]“. Дебютира като режисьор през [[1963]] г. с филма „Пейзаж“. [[Художник]] от [[1965]]. „[[Трудна любов]]“ ([[1974]]) се оказва първият [[игрален филм]], който режисира. Следват класически български филми като „[[Самодивско хоро]]“, „[[Покрив]]“ (носител на награда на [[Варненски кинофестивал|Фестивала на българския филм във Варна]]), „[[Дами канят]]“, „[[Бяла магия]]“, „[[Опасен чар]]“, „[[Мечтатели]]“, „[[Вчера (филм)|Вчера]]“. „[[Бяла магия]]“ взима второ място в [[Кадис]] ([[Испания]]). „[[Опасен чар]]“ печели голямата награда в [[Кианкиано]] ([[Италия]]) и специалната награда на журито в [[Шамрос]] ([[Франция]]). „[[Мечтатели]]“ е награден на фестивала във Варна. „[[Вчера (филм)|Вчера]]“ е отличен с наградата на зрителите във Варна, с Голямата награда в [[Сан Ремо]] (Италия) и с награда за най-добра режисура в [[Москва]]. [[Заслужил артист]] (1985). Носител на ордена [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] II ст. (1974). От брака си с [[Леда Тасева]] има дъщеря.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Адресите на любовта - Леда Тасева | фамилно_име = [[Магдалена Гигова]]| труд = БНР | дата = 3 март 2023 | достъп_дата = 25 април 2024 | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101832651/adresite-na-lubovta-leda-taseva | език = | цитат =}}</ref> Женен за Люба Маричкова.<ref name="бнт"/> Умира на 29 декември 2011 г. в София. == Памет == На Иван Андонов е наречена улица в квартал „[[Кръстова вада]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948743|title=Иван Андонов}}). „Смешни и тъжни неща“ (2024) - филм за Иван Андонов.<ref name="бнт">{{Цитат уеб | заглавие = БНТ представя: „Смешни и тъжни неща“ - филм за Иван Андонов | фамилно_име = | труд = БНТ | дата = 27 март 2024 | достъп_дата = 25 април 2024 | уеб_адрес = https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-smeshni-i-tazhni-neshta-film-za-ivan-andonov-327330news.html | език = | цитат =}}</ref> == Театрални роли == * „Напразни усилия на любовта“ (1963) ([[Уилям Шекспир]]) == Телевизионен театър == * „Берачът на малини“ (1978) ([[Фриц Ховендер]]) * „Смърт сутринта“ (1973) ([[Клаус Айдман]]) * „Престолът“ (1975) ([[Иван Вазов]]) * „Тойфеловата кула“ (1974) ([[Богомил Герасимов]]) * „Училище за сплетни“ (1974) ([[Ричард Шеридан]]) * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Диалози“ (1970) ([[Кръстю Пишурка]]) * „Белият лъч“ (1970) ([[Олга Кръстева]]) * „Извънреден посланик“ (1966) (Ариадна и Пьотр Тур) == Филмография == === Като актьор === * „[[Години за любов]]“ (1957) – очилатият * „[[На малкия остров]]“ (1958) – ученикът * „[[Нощта срещу 13-и]]“ (1961) – инж. Рачев * „[[Златният зъб]]“ (1962) – Алексиев * „[[Анкета (филм)|Анкета]]“ (1963) – инж. Данаилов * „[[Инспекторът и нощта]]“ (1963) – инж. Славов * „[[Приключение в полунощ]]“ (1964) – Венцесла Рашков * „[[Паролата]]“ (1965) – селянинът с мушамата * „[[До града е близо]]“ (1965) – школникът * „[[По тротоара]]“ (1967) – д-р Евгени Христов * „[[Отклонение]]“ (1967) – Боян * „[[Процесът (филм, 1968)|Процесът]]“ (1968) – преподавателят Сир * „[[Прозорци на времето]]“ (1969) * „[[Мъже в командировка]]“ (1968) – Кирил * „[[Соколите (филм)|Соколите]]“ (1970) * „[[На всеки километър II|На всеки километър]]“ (втора поредица, 13-сер. тв, 1971) - Едуард Ман (в 1 серия: XI) * „[[Ало, д-р Минев!]]“ (1970-1971), 5 серии – обожателят * „[[Еоломея]]“ (1972) * „[[Тя и то]]“ (1968) * „[[Ер-Зи-Ес]]“ (1972) * „[[Очакване]]“ (1973) – редакторът * „[[Деца играят вън]]“ (тв, 1973) * „[[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]]“ (1973) – Христакиев, съдебен следовател и прокурор * „[[Гибелта на пилота]]“ (1974) - писателят Максимов * „[[На чисто]]“ (1974) – следователят Шлосев * „[[Трудна любов]]“ (1974) – Иван Филчев * „[[Сбогом, любов]]“ (1974-1976), 3 серии – Иван * „[[Сватбите на Йоан Асен]]“ (1975) * „[[Магистрала (филм)|Магистрала]]“ (1975) – Господинов * „[[Един наивник на средна възраст]]“ (1976), 2 серии - Хенри Томас, резидент на ЦРУ в Нигерия ''(в „Един наивник на средна възраст“ и „Ориент – експрес“)'' * „[[Реквием за една мръсница]]“ (2-сер. тв, 1976) – Хенри Томас, резидент на ЦРУ ''(в II серия: „Реквием за една мръсница“)'' * „[[Федерация на династронавтите]]“ (1978) (3 серии) – режисьорът * „[[Почти ревизия]]“ (4-сер. тв, 1982) – журналистът * „[[Горски хора]]“ (1985) * „[[Поема (филм)|Поема]]“ (1986) – Димов === Режисьор === * „[[Пейзаж (филм 1963)|Пейзаж]]“ (1963) * „[[Сладолед (филм)|Сладолед]]“ (1965) * „[[Стрелбище (филм)|Стрелбище]]“ (1966) * „[[Вариации върху стара тема]]“ (1966) * „[[Птици (филм)|Птици]]“ (1966) * „[[Затруднение]]“ (1967) * „[[Есперанца]]“ (1967) * „[[Скъса се!]]“ (1968) * „[[Стари басни]]“ (1969) * „[[Мравка, истинска мравка]]“ (1970) * „[[Мелодрама (филм)|Мелодрама]]“ (1973) * „[[Трудна любов]]“ (1974) * „[[Светъл пример]]“ (1976) * „[[Самодивско хоро]]“ (1976) * „[[Лицемери]]“ (1977) * „[[Покрив (филм)|Покрив]]“ (1978) * „[[Трето склонение]]“ (1979) * „[[Черешова градина]]“ (1979) * „[[Смърт в розово]]“ (1979) * „[[Дневник (филм)|Дневник]]“ (1980) * „[[Дами канят]]“ (1980) * „[[Изваждане (филм)|Изваждане]]“ (1981) * „[[Бяла магия]]“ (1982) * „[[Наследницата (филм, 1984)|Наследницата]]“ (тв, 1984) * „[[Бронзовият ключ]]“ (тв, 1984) * „[[Опасен чар]]“ (тв, 1984) * „[[Мечтатели]]“ (1987) * „[[Вчера (филм)|Вчера]]“ (1988) * „[[Адио, Рио]]“ (1989) * „[[Брачни шеги]]“ (1989) * „[[Индиански игри]]“ (1990) * „[[Вампири, таласъми]]“ (1992) – (също и сценарист) * „[[Вълкадин говори с Бога]]“ (тв, 1996) * „[[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]“ (7-сер.тв, 1999) * „[[Най-важните неща]]“ (2-сер. тв, 2001) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg artist|8874|Иван Андонов}} * {{imdb name|0027974|Иван Андонов}} * [[Георги Мишев]], [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1250.pdf „Иван Андонов In memoriam“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923195640/http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1250.pdf |date=2015-09-23 }}, в. „[[Литературен вестник]]“, бр. 2, 18 януари 2012 г., с.1 * [https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-smeshni-i-tazhni-neshta-film-za-ivan-andonov-327330news.html БНТ представя: „Смешни и тъжни неща“ - филм за Иван Андонов] {{Филми на Иван Андонов}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Андонов, Иван}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Родени на 3 май]] 936gvveuucmsayhk85bq3cuotj241of 0 81655 12214338 7742467 2024-04-25T18:45:17Z Rrriiibbb 324818 wikitext text/x-wiki '''Иван Андонов''' може да се отнася за: * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]] (1854 – 1937), български революционер * [[Иван Андонов (Дедино)|Иван (Йован) Андонов]] (1882 – ?), български революционер * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]] (1934 – 2011), български актьор и режисьор * [[Иван Андонов (политик)|Иван Андонов]] (р. 1942), български инженер-химик и политик * [[Иван Андонов (футболист)|Иван Андонов]] (р. 2003), бъргарски футболист {{пояснение}} pz63wabimnfw33a9m2ytecpn5jcgbs7 12214500 12214338 2024-04-25T22:39:03Z Rrriiibbb 324818 wikitext text/x-wiki '''Иван Андонов''' може да се отнася за: * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]] (1854 – 1937), български революционер * [[Иван Андонов (Дедино)|Иван (Йован) Андонов]] (1882 – ?), български революционер * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]] (1934 – 2011), български актьор и режисьор * [[Иван Андонов (политик)|Иван Андонов]] (р. 1942), български инженер-химик и политик * [[Иван Андонов (футболист)|Иван Андонов]] (р. 2003), български футболист {{пояснение}} kbbm5gd77oo097anzm5b2e35ibrrsfs 0 81831 12214168 12213903 2024-04-25T14:39:46Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|минерала|рок групата|Ахат (група)}} {{Минерал | име = Ахат | друго име = | чело_цвят_фон =Оранжев | картинка = Agate banded 750pix.jpg | картинка_текст = Ивичест ахат | категория =Минерали | формула =SiO2 | щрунц = | дана = | симетрия =Няма | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят =Разноцветен | обичайна_форма =Геода. Може да се срещне под формата на малки жили в скалата | система =Ромбоедрична | сдвояване = | цепителност = | лом =Смолист | чупливост = | моос =6,5 – 7 | блясък =Матов | черта =Бяла | прозрачност =Полупрозрачвн | спец_тегло = | плътност = | полиране =Лесно | оптични_свойства =Няма | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси =Много, сред които желязо и манган | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = }} [[File:AGATE-COLLECTION GEORGI ZLATARSKI.jpg|thumb|Ахат от кол. на [[Георги Златарски]] – [[Национален природонаучен музей]]]] '''Ахатът''' е разноцветен минерален агрегат на [[кварц]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/ахат/ | title = ахат | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 12 март 2024}}</ref> Той е вид [[халцедон]],<ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=298|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref><ref>{{cite journal|last1=Wang|first1=Yifeng|last2=Merino|first2=Enrique|date=1990-06-01|title=Self-organizational origin of agates: Banding, fiber twisting, composition, and dynamic crystallization model|url=https://archive.org/details/sim_geochimica-et-cosmochimica-acta_1990-06_54_6/page/1627|journal=[[Geochimica et Cosmochimica Acta]]|language=en|volume=54|issue=6|pages=1627–1638|bibcode=1990GeCoA..54.1627W|doi=10.1016/0016-7037(90)90396-3|issn=0016-7037}}</ref> който съществува в различни цветове. Образува се в мехури от [[магма]], пълни с вода, богата на [[силициев диоксид]] (SiO<sub>2</sub> + H<sub>2</sub>О), водата се изпарява и през това време останалата маса [[кристализира]] в [[кварц]] (по-рядко тези кристали стават жълто-виолетови от [[желязо]]то Fe, Fe³+; тогава се наричат [[аметист]]). Това е само един вид от тази група [[минерали]]. Ахатите запълват процепи сред различни [[Ефузивни скали|ефузивни]] скали, [[хидротермални]] жили, а също така заместват и някои седиментни образувания ([[корали]], [[амонити]], [[фосил]]на дървесина и др.). == Етимология == Ахатът получава името си от [[Теофраст]], [[Древна Гърция|гръцки]] [[философ]] и [[Естествознание|естествоизпитател]], който открива камъка по бреговете на река [[Дирило]], в Древността позната като Ахатес, в [[Сицилия]]<ref>{{cite web|url=http://www.gem.org.au/agate.htm|title=Agate Creek Agate|access-date=2007-07-01|archive-url=https://web.archive.org/web/20070716052933/http://www.gem.org.au/agate.htm|archive-date=16 July 2007|url-status=dead|достъп_дата=2023-08-02|архив_дата=2007-07-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070716052933/http://www.gem.org.au/agate.htm}}</ref> между IV и III век пр.н.е.<ref>{{cite web|url=https://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3D%2318659|title=Achates|access-date=19 September 2014}}</ref> == Състав == В разрез се вижда, че ахатите се състоят от много фини и концентрично разположени ивици, които се отличават по степен на прозрачност и по цвят. Тяхното нееднакво оцветяване се обяснява с наличието на примеси от [[Желязо|железни]] и [[манган]]ови оксиди, от [[Органично съединение|органични вещества]] и т.н. Ахатите с хоризонтално разположение на слоевете са сравнително редки (лентов ахат) и се наричат „уругвайски тип“ ахати. [[File:AGATE-COLLECTION GEORGI ZLATARSKI 1.jpg|thumb|200 px| Ахат от колекцията на [[Георги Златарски]], [[Национален природонаучен музей]]]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://books.google.bg/books?id=ilpEAQAAMAAJ&newbks=1&newbks_redir=0&dq=Bŭlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&hl=bg&pg=RA3-PA102#v=onepage&q=Bŭlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&f=false 102] |accessdate= 10 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 60]-74 |accessdate= 5 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=355}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]] |edition=3 |title= Минералогия |place=София |publisher= Издателство "Наука и изкуство" |year=1973 |oclc = 859838412 |page= 320-325}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 14 |isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == * {{cite web |author= Нешева, Лариса |title= Експозиция „Минерали на България“ |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} *{{cite web |title= ахат |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4DA05-Quartz-Chalcedony-Agate.html |accessdate= 25 април 2024}} == Вижте също == * [[Мъхов ахат]] * [[Оникс]] {{Нормативен контрол}}{{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Кварц]] 8iiueckehwl5m207fxu3yqdas29cdx3 0 84275 12214631 12176334 2024-04-26T00:45:59Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Козимо де Медичи|Козимо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{монарх | име= Козимо Стари | изображение за личността = Pontormo - Ritratto di Cosimo il Vecchio - Google Art Project.jpg | описание= господар [[де факто]] на Флоренция | място на раждане =[[Флоренция]], [[Флорентинска република]] | място на смъртта = | потомство = [[Пиеро Козимо Медичи|Пиеро Подагрения]]<br>[[Джовани ди Козимо Медичи|Джовани]]<br>[[Карло ди Козимо де Медичи|Карло]] <small>(незаконен)</small> | наследник = [[Пиеро ди Козимо Медичи|Пиеро Подагрения]] | съпруга = [[Контесина де Барди]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | пети брак = | династия = [[Медичи]] | баща = [[Джовани ди Бичи]] | майка = [[Пикарда Буери]] | герб =Coat of arms of Cosimo il Vecchio (type 2).svg | подпис = | отличия = |общомедия= |пълно име=Козимо ди Джовани де Медичи|описание на изображението=[[Понтормо]], ''[[Портрет на Козимо Стари]]'', около 1519/1520 г., [[Уфици]]|управление=6 oктомври [[1434]] – 1 август [[1464]]|други титли=[[Гонфалониер на правосъдието]], [[Приор]] на изкуството на обмяната|религия=[[Католицизъм]]|погребан=Параклиси на Медичите, [[Сан Лоренцо (Флоренция)|Базилика „Сан Лоренцо“]], Флоренция}} '''Кòзимо ди Джовàни де Мèдичи''' ({{Lang|it|Cosimo di Giovanni de 'Medici}}), наречен '''Козимо Стари''' (на италиански: ''Cosimo il Vecchio'') или '''Баща на родината''' (на [[Латински език|латински]]: ''Pater Patriæ''; * [[27 септември]] [[1389]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[1 август]] [[1464]], [[Кареджи]], пак там), е италиански политик и банкер, първият господар [[де факто]] на Флоренция и първият значим държавник от Дом [[Медичи]]. Въпреки че никога не е имал важна длъжност в града (който институционно си остава [[Флорентинска република|република]]), той би могъл да се счита за най-значимият човек на Флоренция след смъртта на баща му [[Джовани ди Бичи Медичи|Джовани]] (от когото получава икономическо наследство), особено след славното му завръщане от изгнание през [[1434]] г. Благодарение на своята умерена политика той успява да запази властта повече от тридесет години до смъртта си, управлявайки държавата тихомълком чрез доверените му хора и така позволява консолидирането на семейството му в управлението на Флоренция. Умел дипломат, Козимо успява да преобърне [[Стари италиански държави|италианските]] политически съюзи след смъртта на [[Филипо Мария Висконти]], като кара Флоренция да се съюзи с нейния стар съперник [[Миланско херцогство|Милано]] (начело с неговия приятел [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]]) срещу [[Венецианска република|Венецианската република]], слагайки край на десетилетните италианска войни с подписването на [[Мир от Лоди|Мира от Лоди]] през [[1454]] г. Любител на изкуствата, Козимо инвестира голяма част от огромното си лично богатство (благодарение на много внимателното управление на [[Банка на Медичите|семейната банка]] ), за да разкраси и направи родния си град славен, призовавайки художници и строейки обществени и религиозни сгради. Със страст към [[Хуманизъм|хуманистичната култура]], той основава [[Флорентинска Платонова академия|Неоплатоническата академия]] и подкрепя теоретичната посока на [[Флорентински хуманизъм|Флорентинския хуманизъм]] през втората половина на XV век. За гражданските му заслуги ден след смъртта му Синьорията го провъзгласява за ''Pater patriæ'', т.е. „баща на родината“. Славата на Козимо продължава да бъде като цяло положителна през вековете, тъй като неговото управление на Флорентинската република полага основите на Златния век, който достига своя връх при управлението на неговия внук [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]]. Основоположник е на клона на Медичите, наречен '''Кафаджоло''' (''Cafaggiolo''). Има славата на [[меценат]] на културата и изкуството. През [[1439]] г. изпраща свои агенти по света да намерят древни ръкописи и през [[1444]] г. открива първата обществена библиотека „Сан Марко“. Това е революционна за времето си крачка, тъй като дотогава само църквата е разпространявала писменото знание. По негово нареждане се правят и много преводи. Козимо де Медичи нарежда във [[Флорентински университет|Флорентинския университет]] да се преподава старогръцки език и така той става първото място от 700 години, където се изучава старогръцки. Той създава и [[Флорентинска Платонова академия|академия]] за изучаване на [[платонизъм|Платонизма]] и [[Питагорейство]]то. Козимо наема младия [[Микелоцо]] да създаде [[Палацо Медичи-Рикарди|двореца Медичи]]. Той е меценат на [[Фра Анджелико]], [[Филипо Липи|Фра Филипо Липи]] и [[Донатело]], чиито творби „Давид“ и „[[Юдит и Олоферн]]“ са поръчки на Медичите. == Произход == Син е на [[Джовани ди Бичи Медичи|Джовани ди Бичи де Медичи]] (1360 – 1429) – първият виден представител на централния клон на семейство Медичи, и на [[Пикарда Буери]] (втора половина на XIV век – 1433), дъщеря на Едоардо Буери, представител на древен род от Флоренция.<ref name=":0">Dale Kent, ''Medici, [https://www.treccani.it/enciclopedia/cosimo-de-medici_(Dizionario-Biografico)/ Cosimo de']''[https://www.treccani.it/enciclopedia/cosimo-de-medici_(Dizionario-Biografico)/ , in ''Dizionario Biografico degli Italiani''], vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009</ref> Наследява своето богатство и усет за бизнес от баща си, който е банкер. Има трима братя: * Дамиано (1390 като бебе) * [[Лоренцо ди Джовани де Медичи|Лоренцо Стари]] (ок. 1395 – 1440), банкер, родоначалник на Пополано (или Требио) – кадетски клон на Медичите, съпруг на Джиневра дей [[Кавалканти]] * Антонио (1398 като малък) <gallery> Файл:Giovanni di Bicci de' Medici Portrait by Agnolo Bronzino.jpg|Джовани ди Бичи де Медичи, баща Файл:Allegrini after Zocchi - Piccarda Bueri.jpg|Пикарда Буери, майка Файл:Averardo de' medici, xvii century print.jpg|Аверардо ди Киарисимо де Медичи, дядо по бащина линия </gallery> == Биография == === Ранни години === [[Файл:Eremo Camaldoli 1.jpg|мини|Камадолски манастир]] Козимо получава образование в [[Хуманизъм|хуманистичния]] кръг на [[Камалдолска конгрегация|Камалдолския]] манастир (в [[Попи]]), където под ръководството на [[Роберто де Роси]]<ref>Vespasiano da Bisticci, ''[https://archive.org/details/bub_gb_bRx9coasrrsC?view=theater#page/n3/mode/2up Vite di uomini illustri del secolo XV]'', Firenze, Barbera, Bianchi e Comp., 1859, с. 246</ref> научава [[Латински език|латински]], [[Старогръцки език|старогръцки]] и [[Арабски език|арабски]], получава познания по [[богословие]], [[философия]] и [[изкуство]].<ref>George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987, с. 57</ref> Чувствителен към новата култура, Джовани позволява на сина си да продължи да посещава хуманистичните кръгове и след края на обучението си, като той печели доверието на [[Поджо Брачолини]], [[Карло Марсупини]] и [[Амброджо Траверсари]].<ref>John Rigby Hale, ''Firenze e i Medici'', a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 12</ref> В допълнение към хуманистичното си образование, според семейната традиция, Козимо получава познания по търговия и [[финанси]] от баща си Джовани, който в хода на живота си успява да стане финансист на [[Католическа църква|Римската църква]] и да създаде огромно икономическо богатство, като последица укрепвайки позицията на Медичите във [[Флоренция]].<ref>John Rigby Hale, ''Firenze e i Medici'', a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 10-11</ref> === Джовани де Медичи и Папската курия (1410 – 1420) === {{Основна|Джовани ди Бичи Медичи}} ==== Костанцки събор ==== {{Основна|Констанцки събор}} През [[1414]] г. Козимо, който трябва да бъде назначен за [[приор]] на Флоренция на следващата година,<ref name=":3">''Cosimo il Vecchio (1389-1464)'', на ''palazzo-medici.it'', Palazzo Medici Riccardi, 2007.</ref> придружава [[Йоан XXIII (антипапа)|антипапата Йоан XXIII]] (роден като Балдасар Коса, член на „Пизанската“ фракция по време на [[Папска схизма|Голямата западна схизма]]) на [[Констанцки събор|събора в Констанц]]. Козимо вероятно се озовава в компанията на хуманистите [[Поджо Брачолини]] и [[Леонардо Бруни]]<ref>Dale Kent, ''Medici, Cosimo de''', в ''Dizionario Biografico degli Italiani'', vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009{{Цитат|Служителите на банката го последваха през 1414 г. на Събора в Констанц, в който се смята, че М. участва, придружен от Поджо Брачолини и Леонардо Бруни.}}</ref>, по онова време на служба при баща му в Папската курия.<ref>George Frederick Young, ''I Medici'', a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987, с. 56</ref> През март [[1415]] г., след като Йоан XXIII изпада в немилост и е затворен в [[Хайделберг]], Козимо се отдалечава от [[Констанц]], като пътува до [[Германия]] и [[Франция]]. Той се връща във Флоренция едва през 1416 г.<ref>K. Dorothea Ewart Vernon, ''Cosimo de' Medici'', Londra, MacMillan, 1899, с. 30, Vespasiano da Bisticci, ''Vite di uomini illustri del secolo XV'', Firenze, Barbera, Bianchi e Comp., 1859, с. 247</ref> когато се жени за младата [[Контесина де Барди]], потомка на една от най-старите и известни фамилии във Флоренция. Бракът между двамата е щастлив и добре построен върху „допълваща се хармония“. Съпругата на Козимо, в допълнение към управлението на дома и грижите за децата си, помага на съпруга си в управлението на търговския трафик на вече влиятелната Банка на Медичите, която има клонове в цяла Европа.<ref>{{Harv|Marcello Vannucci, Le donne di Casa Medici, Roma, Newton & Compton Editori, 2006|с. 10-11}}</ref> През [[1417]] г., след избирането на папа [[Мартин V]], агент на бащата на Козимо се занимава с освобождаването на антипапата, като плаща откупа от 30 хил. гулдена<ref name=":2">[https://web.archive.org/web/20150419052424/http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Giovanni_di_Bicci Giovanni di Averardo detto Bicci (1360-1429)], на palazzo-medici.it, Palazzo Medici Riccardi, 2007. Архивирано от оригинала на 19 април 2015</ref> и постига освобождаването му на следващата година.<ref name=":1">George Frederick Young, ''I Medici'', a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987, с. 43</ref> Със смъртта на антипапата Козимо и баща му са назначени за изпълнители на завещателните разпоредби, като се грижат за изграждането на [[гробница]]та му в [[Флорентински баптистерий|Баптистерия на Сан Джовани]] във Флоренция, дело на [[Донатело]] и [[Микелоцо]]<ref name=":1" />. ==== Банкери на папа Мартин V ==== Въпреки приятелството, което свързва Джовани с антипапа [[Йоан XXIII]], Медичите не губят благоволението на новия папа [[Мартин V]] – римлянинът Одоне Колона, избран за папа от Конклава. За възстановяването на [[Папска държава|Папската държава]] папата се нуждае от голям финансов заем, тъй като има много господари, които, възползвайки се от слабостта му, се отказват от лоялността си към него.<ref>{{Harv|Bianca}}{{Цитат|Имайки за основна цел възстановяването на Папската държава, М. пристъпи към признаване на вече съществуващите ситуации, опитвайки се обаче да препотвърди папската власт и в същото време да регулира събирането на имотите: именно от Мантуа, например, той потвърди привилегиите на Терачина (7 ноември 1418 г.), предостави викариата на Имола на Лудовико Алидоси (13 ноември) за три години, а този на Форли на Джорджо Орделафи (29 ноември); той намали викариата на Малатеста Малатеста на три години, които вместо това Григорий XII бе предоставил без ограничения във времето (29 януари 1419 г.); през януари 1419 г. той назначи за херцог на Сполето Гуидантонио да Монтефелтро, с когото ще поддържа толкова близки отношения, че да му даде своята племенница Катерина Колона за негова съпруга през 1424 г.}}</ref> Поради това той също се обръща към Медичите, чиито икономически интереси в Рим се консолидират значително с назначаването през [[1420]] г. на [[Бартоломео де Барди]], партньор на Джовани, за управител на делата и сметките на [[Римска курия|Римската курия]].<ref name=":02">{{Harv|Kent}}.</ref> === Раждане на партията на Медичите и богатство на Банката на Медичите === [[Файл:Botticelli, adorazione dei magi uffizi.jpg|мини|296x296пкс|[[Сандро Ботичели]], ''Поклонението на влъхвите'', около 1475 г., [[Уфици]], Флоренция. Козимо де Медичи е персонажът, поставен в центъра на сцената, в акта на поднасяне на дарове на Младенеца.]] През 1420 г. Джовани де Медичи се оттегля от активен икономически живот<ref>Dale Kent, ''Medici, Cosimo de''', in ''Dizionario Biografico degli Italiani'', vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009,{{Цитат|Въпреки това той се е оттеглил от ефективното ръководство на банката през 1420 г., оставяйки мястото си на синовете си М. [Козимо] и Лоренцо}}</ref><ref group="N">От {{Harv|Niccolò Machiavelli, Storie fiorentine|с. 193-192}} научаваме, че Джовани де Медичи умира през 1429 г., на 69-годишна възраст, след като напомня на Козимо и Лоренцо да практикуват винаги справедливост и добродетел, както в частната, така и в политическата сфера, като се стремят да не отнемат, а да дават на общността.</ref>, оставяйки управлението на Банката на Медичите<ref name=":0" /> в ръцете на синовете си [[Лоренцо ди Джовани Медичи|Лоренцо]] и Козимо. Но истинският архитект на по-нататъшното разширяване на финансовата мрежа на Медичите е Козимо: той отваря клонове в [[Брюге]], [[Париж]], [[Лондон]] и в останалите главни европейски градове, което му позволява да придобие толкова огромни активи, така че да може да манипулира тихомълком житейската политика на своя град. Всъщност още от първите му политически назначения (дипломатически мисии в [[Миланско херцогство|Милано]] през 1420 г., [[Република Лука|Лука]] през 1423 г. и [[Болоня]] през 1424 г.<ref name=":3" />) се проявява пословичното благоразумие на Козимо, което ще намери пълна реализация в неговото 30-годишно управление. Въпреки това и през това десетилетие Козимо показва забележителен политически такт, опитвайки се да не тежи твърде много с икономическото си богатство и се задоволявайки се с малко длъжности. Когато баща му Джовани умира, Козимо е най-богатият човек в града. Въпреки богатството си, за да не предизвиква завистта на другите флорентински семейства, той никога не парадира с него. Като демонстрация на този дипломатически-културен подход Козимо възлага на архитекта [[Микелоцо]] да построи скромна сграда на ул. „Ларга“, сегашният [[Палацо Медичи-Рикарди|Дворец „Медичи Рикарди]]“.<ref group="N">{{Harv|Franco Cesati, I Medici - storia di una dinastia europea, Firenze, Mandragora, 1999|с. 23}}</ref> През този период той става част от Dieci di balia и Ufficiali del Banco, отговарящи за управлението на финансирането на войната на [[Флорентинска република|Флорентинската република]] срещу [[Република Лука]] между 1429 и 1433 г.<ref name=":03">{{Harv|Kent}}.</ref><ref>{{Harv|Hale|с. 21}}.</ref> Още когато баща му е все още жив, Козимо започва да основава своето влияние благодарение на постоянната си работа за хегемонизиране на публичните служби, чрез безскрупулно прибягване до [[Клиентела|клиентелски практики]] и [[корупция]]; но едва след смъртта на Джовани, през 1429 г., Козимо се оказва глава на семейството и представител на интересите на Медичите във Флоренция.<ref>John Rigby Hale, ''Firenze e i Medici'', a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 20</ref> Благодарение на своето богатство и престижа си на [[меценат]] Козимо създава, също чрез бракове и съюзи от различни видове, истинска политическа партия, способна да формира съюз срещу прекомерната власт на фракцията на [[Олигархия|олигарсите]], водени от [[Албици]]: {{Цитат|Ядрото на партията или фракцията е било съставено от членове на различните клонове на едно и също семейство, които се обединяват след превъзходната финансова сила и политически опит на семейството на Джовани. След това се разширило с поредица от добре уредени бракове, които свързват Медичите със семейства с по-малко богатство, но по-богати на престиж: [[Барди]], [[Салвиати]], [[Кавалканти]], [[Торнабуони]]. След това се бе разширило допълнително с придобиването на кръг от различни групи „приятели", които не бяха влиятелни, но многобройни, и идентифицираха своите интереси с тези на Медичите в замяна на тяхната защита.|John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 20}} Всъщност съюзът с някои патрициански семейства (като браковете на брата на Козимо – [[Лоренцо ди Джовани Медичи|Лоренцо]] с Джиневра Кавалканти, този на самия Козимо с [[Контесина де Барди]] и след това на децата му [[Пиеро ди Козимо Медичи|Пиеро]] с [[Лукреция Торнабуони]] и на [[Джовани ди Козимо Медичи|Джовани]] с Джиневра дели Алесандри<ref>Ingeborg Walter, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/piero-de-medici_%28Dizionario-Biografico%29/ MEDICI, Piero de']'', vol. 73, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009,</ref>) е необходим за Медичите, разглеждани като ''нововъзникнали'' от флорентинската аристокрация, за да имат необходимия престиж, насочен към завземане на властта. === Изгнание от Флоренция === [[Файл:Niccolo da Uzzano by Donatello - cast.jpg|мини|201x201пкс|''Николо да Уцано'', отливка от оригинала в [[Национален музей Барджело|музея Барджело]], Флоренция. Съюзник на Риналдо дели Албици, Николо също е враг на Козимо, без обаче да споделя екстремизма на своя съюзник, който иска да го изпрати на смърт или в изгнание.<ref>Franco Cesati, ''I Medici - storia di una dinastia europea'', Firenze, Mandragora, 1999, с. 23</ref> ]] Враговете на Козимо са древните [[магнат]]ски фамилии [[Албици]] и [[Строци (фамилия)|Строци]], които са начело на флорентинската политика повече от петдесет години. Те държат властта във Флоренция от 1382 г. насам, с края на експеримента на управлението на дребния народ, поел длъжността след [[Бунт на Чомпи|бунта на Чомпи]] (август 1378 г.) Между 1382 и 1417 г. аристократичните фамилии са ръководени авторитетно от [[Мазо дели Албици]], който укрепва вътрешната си диктатура с превземането на [[Пиза]] през 1406 г. и с победата над войските на [[Джан Галеацо Висконти]]. Престижът във външната политика, придобит от Мазо, започва да намалява със сина му [[Риналдо дели Албици|Риналдо]], който споделя властта с други двама велики магнати – [[Николо да Уцано]] и [[Пала Строци]].<ref>За общата историческа справка вж {{Harv|Alfredo Bosisio, Il Basso Medioevo, in Federico Curato (a cura di), Storia Universale, IV, Novara, Istituto geografico De Agostini, 1968|с. 269}}.</ref> Всъщност безкрайните войни срещу херцога на Милано [[Филипо Мария Висконти]] обезкръвяват Флоренция от пари и хора, отслабвайки позицията на магнатите и улеснявайки възхода на Медичите и на техните съюзници.<ref> Parks, ''La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento'', a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008, с. 79</ref> В зората на 1430 г. Риналдо и Пала Строци осъзнават сериозната заплаха, която представлява Козимо за тяхното господство, и се опитват да се намесят, като изгонят богатия банкер под някакъв претекст, но опитите им се провалят поради съпротивата на Уцано.<ref>Franco Cesati, ''I Medici - storia di una dinastia europea, Firenze'', Mandragora, 1999, с. 23</ref><ref>{{Harv|Niccolò Machiavelli, Storie fiorentine|с. 350-355}}. У Макиавели, на с. 355, се казва: {{Цитат|Но след мира [с Лука] и с него смъртта на Николо да Уцано градът остана без война и без задръжкиа... и месер Риналдо, му се струваше, че е оставен сам като принц на партията [на олигарсите], не престана да моли и да заразява всички граждани, за които той вярваше, че биха могли да бъдат [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалонери]], които биха се въоръжили, за да освободят страната си от този човек (т.е. Козимо).}}</ref> Въпреки това, когато Уцано умира през 1432 г., съпротивата срещу ареста на Козимо престава и Албици и Строци го затварят в [[Палацо Векио|Палацо дей Приори]] на 5 септември 1433 г.<ref name=":0" />, обвинявайки го в стремеж към диктатура.<ref name=":4" /> В този момент на опасност за семейство Медичи съществува такъв страх за живота на Козимо, че брат му [[Лоренцо ди Джовани Медичи|Лоренцо]] дори вярва, че е убит по време на залавянето му.<ref name=":0" /> Затворен по заповед на [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониера]] [[Бернардо Гуадани]], Козимо отказва да яде храната, дадена му от похитителите, тъй като се страхува да не бъде отровен. След като успява да получи храна, която му се носи от дома, той подкупва с голяма сума пари своя пазач Федерико Малаволти, осъществявайки комуникацията с външния свят и насърчавайки въстанието на Медичите сред народа.<ref>Niccolò Machiavelli, ''Storie fiorentine,'' с. 358 и сл.</ref> Олигархичното правителство, ръководено от [[Риналдо дели Албици]], разделено от различни мнения и тласкано от другите [[Стари италиански държави|Италиански държави]] да попречи на Козимо да бъде осъден на смърт, решава да смени присъдата от затвор на изгнание.<ref>{{Harv|Cesati|с. 24}} e {{Harv|Parks|с. 88}}.</ref> Всъщност Козимо, благодарение на своята дейност като банкер, успява да намери много приятели във [[Ферара]] и Венеция – градове, които предлагат да му помогнат при нужда.<ref group="N">{{Harv|John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980|с. 23}}</ref> Освен това самият папа [[Евгений IV]] дава да се разбере, че Църквата няма да приеме Козимо, ръководител на банката на Медичите, която е основният източник на финансиране за Светия престол, да бъде осъден на смърт.<ref>Tim Parks, ''La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento'', a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008, с. 86</ref> [[Николо Макиавели]] пише във ''[[Флорентински истории]]'': {{Цитат|Когато Флоренция овдовя от един толкова голям гражданин и толкова всеобщо обичан, всички бяха изумени; и по един и същи начин онези, които бяха победили, и тези, които бяха победени, се страхуваха.|Machiavelli, с. 361}} === Завръщане и политически триумф === [[Файл:Benozzo Gozzoli, cappella dei magi, Cosimo de' Medici and Carlo de' Medici.jpg|мини|280x280пкс|''Козимо Стари върху кафяво муле'', детайл от стенописите на [[Беноцо Гоцоли]] в [[Параклис на влъхвите|Параклиса на влъхвите]], [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи Рикарди]], Флоренция (до него е неговият син [[Пиеро ди Козимо Медичи|Пиеро Подагреният]]).]] Козимо отива първо в [[Падуа]], а след това във [[Венеция]], където има важен клон на Банката на Медичите.<ref>{{Harv|Franco Cesati, I Medici - storia di una dinastia europea, Firenze, Mandragora, 1999|с. 24}}.</ref> Там той кара златно изгнание като монарх на официално посещение и благодарение на силните си приятелства и добри капиталови резерви успява да влияе, макар и отдалеч, на решенията на нестабилната олигархична [[Флорентинска република|Сеньория]] с цел подготовка на завръщането си. Освен това международното присъствие на Банката на Медичите и връзката ѝ с Папството значително увеличават личното влияние на Козимо върху италианските и европейските господари, включително кралете на Франция и Англия и императора, които не одобряват действията на Флоренция срещу него.<ref>{{Harv|John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980|с. 24}}. и Dale Kent, ''Medici, Cosimo de''', в ''Dizionario Biografico degli Italiani'', vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009</ref> Възползвайки се от кризата на олигархичния режим, Републиката решава през август [[1434]] г. да номинира [[балия]], изцяло подкрепящ Медичите, който малко след поемането на длъжността вика Козимо обратно във Флоренция.<ref name=":04">{{Harv|Kent}}.</ref> Парадоксално, прогонването му от Флоренция в крайна сметка консолидира властта на Козимо: влиянието, на което той се радва както в чуждестранните дворове, така и в самата Флоренция поради гъстата си клиентска мрежа, не прави нищо друго, освен постепенно да отслаби Риналдо дели Албици и лоялното му правителство.<ref>{{Harv|Dale Kent, Medici, Cosimo de', в Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009}}:{{Цитат|Лоялността на поддръжниците на Медичите, които останаха във Флоренция, и натискът върху градската управа от техните приятели в чужбина бяха важни за поддържането на влиянието на Медичите и за подготовката за неговото репатриране.}}</ref> Триумфалното влизане на Козимо в града на 6 октомври<ref>{{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987|с. 63}}.</ref>, аплодирано от хората, които предпочитат толерантния Медичи пред олигарха и аристократа Албици, бележи първия триумф на Дом Медичи.<ref>{{Harv|John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980|с. 24}}.</ref> === Господар на Флоренция де факто (1434 – 1464) === ==== Криптосеньорията на Медичи ==== [[Файл:Cosimo il Vecchio, Letter, Firenze V, 441.jpg|мини|238x238пкс|Писмо от Козимо де Медичи до сина му [[Джовани ди Козимо Медичи|Джовани]] от 24 юни 1442 г., с подпис, Държавен архив на Флоренция, V, 441.]] След като изпраща опонентите си в изгнание,<ref>Риналдо дели Албици умира в [[Анкона]] през 1442 г.</ref> Козимо се утвърждава като абсолютен арбитър на флорентинската политика, дори без пряко заемане на позиции (той е само два пъти [[гонфалониер на правосъдието]]: януари-февруари 1435 г. и януари-февруари 1439 г.<ref>Dale Kent, ''Medici, Cosimo de''', in ''Dizionario Biografico degli Italiani'', vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009</ref>). Чрез контрола на изборите, на данъчната система и на създаването на нови магистратури (като [[Съвет на стоте (Флоренция)|Съвета на стоте]]), възложени на доверени хора, Козимо полага здравите основи на властта на семейство [[Медичи]], като същевременно остава формално зачитащ републиканското свободи и поддържа винаги уединен и скромен живот, сякаш е частен гражданин.<ref>{{Harv|Vespasiano da Bisticci, Vite di uomini illustri del secolo XV, Firenze, Barbera, Bianchi e Comp., 1859|с. 250}}: {{Цитат|... и на Козимо му бяха нужни много усилия да си ги запази [„привържениците на балията, които го върнаха от изгнание“], и да прекара време с тях; винаги демонстрирайки, че искат те да могат да направят толкова, колкото и той; и той отиде, прикривайки властта си, доколкото можеше, в града и направи всичко, за да не се разкрие.}}</ref> Много историци го определят като ''криптогосподар''<ref group="N">За фигурата и политическия възход на Козимо вж. {{Harv|Dale Kent, Medici, Cosimo de', in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009}}. По отношение на метода на управление на Медичите между 1434 и 1494 г. е интересно {{Harv|Nicolai Rubinstein, The government of Florence under the Medici (1434-1494), Oxford, Clarendon Press, 1966}}, който осветява термина „криптосиньория“ в чужд контекст. В италианската историография изследванията: {{Harv|Giovanni Tabacco, Egemonie sociali e strutture del potere nel medioevo italiano, Torino, Einaudi, 1974|с. 352-357}}, {{Harv|Ernesto Sestan, Le origini delle signorie cittadine: un problema storico esaurito?, в Giorgio Chittolini (a cura di), La crisi degli ordinamenti comunali e le origini dello Stato del Rinascimento, Bologna, Il Mulino, 197|с. 58-59}} и {{Harv|Mario Ascheri, Istituzioni Medievali, Bologna, Il Mulino, 1994|с. 290-291}}, които подчертават подчинението, от страна на някои господари, на общинските форми, запазвайки техните демократични изяви.</ref>, т.е. господар, който, въпреки че няма институционална роля, всъщност контролира държавата чрез своите представители, като по този начин възприема политика, която не е много различна от тази на [[Октавиан Август]] в [[Римска република|Римската република]].<ref>Самият {{Harv|Dale Kent (Medici, Cosimo de', in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009)}}, без дори да назовава Август, се позовава на модела на принцепса в републиканския Рим: {{Цитат|Но преди всичко позицията на M[едичите] във Флоренция зависеше, подобно на тази на „principes civitatis” на републиканския Рим, от онова неопределимо качество, което Веспасиано да Бистичи наричаше „авторитет”.}}</ref> Всъщност Козимо държи юздите на държавата от своя [[Палацо Медичи-Рикарди|Палат]] на ул. „Ларга“, където посещаващите посланици отиват да обсъждат държавните дела, след мимолетно поздравление към [[приор]]ите в [[Палацо Векио|Палацо дела Синьория]], избрани измежду привържениците на Медичите.<ref>{{Harv|Tim Parks, La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento, a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008|с. 126}}.</ref> В управлението на властта Козимо проявява щедрост и умереност, но, осъзнавайки необходимостта от това, той може да бъде и безмилостен. Когато Бернардо д'Ангиари, обвинен в заговор, е хвърлен от кула по заповед на приорите, Козимо коментира: „Един враг, хвърлен от кула, не носи голяма полза, но не може и да навреди“, и добавя, че „държавите не се управляват с отчета наши“.<ref>Няколко десетилетия по-късно тази фраза е коментирана от [[Джироламо Савонарола]] в една от неговите проповеди: «И ако сте чували, че „държавите не се управляват от отчета наши“, помнете, че това е управлението на тираните, управлението на враговете на Бога и общото благо, правило за потискане, а не за облекчаване и освобождаване на града.</ref><ref name=":4">{{Harv|Indro Montanelli e Roberto Gervaso, L'Italia dei Secoli d'oro, in Storia d'Italia, 4ª ed., Milano, Rizzoli, 2000|с. 205}}.</ref> ==== Институционални реформи и основи на подкрепата на Медичи ==== Когато Козимо се завръща във Флоренция през 1434 г., благодарение на властта на [[балия]], който е напълно свързан с него чрез икономически връзки, той успява да получи контрол над обединителите, които в системата за избори на граждани на републикански длъжности отговарят за изваждането на имената и за гласуването от страна на Сеньорията; изборите за публични длъжности са контролирани от съдебни изпълнители, доминирани от приятели на Медичите, които приятели придобиват изключителни правомощия: те определят доверени обединители, които да напълнят изборните торби с имената на поддръжниците на Медичите.<ref>{{Harv|Kent}}:{{Цитат|Изборите за обществени длъжности бяха контролирани от балии, доминирани от приятели на Медичите, които придобиха изключителни правомощия: те определиха доверени свързвачи, които да напълнят изборните чанти с имената на поддръжниците на Медичите.}}</ref> Създаването и на [[Съвет на стоте (Флоренция)|Съвета на стоте]] – „посреднически“ орган, натоварен с разглеждането на законите, преди да бъдат приети в Съвета на народа, определя по-нататъшното укрепване на ролята на балиите в подкрепа на Медичите, тъй като съветът има и задачата да назначава гражданите на определени институционални длъжности.<ref>{{Harv|John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980|с. 34}}.</ref> За повишаване още повече на престижната позиция на Медичите трябва да се спомене и политиката на социално издигане на хора от по-бедните класи<ref>{{Harv|Tim Parks, La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento, a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008|с. 93}} напомня, че „ръководителят на работниците от работилница за вълна на Медичи в крайна сметка стана [[гонфалониер на правосъдието]]“.</ref> (политика, която ще се провежда и при сина му Пиеро и внука му [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]]) и меценатството в строежа на обществени сгради (например финансовата подкрепа на Банката на Медичите за изграждането на купола на [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|катедралата Санта Мария дел Фиоре]] от [[Филипо Брунелески]]). === Външна политика === ==== 1434 – 1447 г.: антивиконтска политика и битка при Ангиари ==== [[Файл:Giovanni battista foggini, Sant'Andrea Corsini guida i fiorentini nella battaglia di Anghiari (1685-1687), 04.JPG|мини|270x270пкс|[[Джован Батиста Фоджини]], ''Свети Андрей Корсини предвожда флорентинците в битката при Ангиари'', 1685-1687 г., [[Параклис Корсини]], [[Санта Мария дел Кармине (Флоренция)|базилика Санта Мария дел Кармине]], Флоренция. Победата на Флоренция е решаваща за спирането на настъплението на войските на Висконти срещу нея.]] Във външната политика Козимо продължава традиционната политика на съюз с [[Венецианска република|Венецианската република]] срещу [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], управлявано от [[Висконти]]. По това време херцог е [[Филипо Мария Висконти]] (1414 – 1447), който, воден както от амбициите да възстанови огромното владение на баща си [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]], така и от настояването на флорентинските изгнаници, враждебно настроени към Козимо, подновява войната срещу Флоренция. През 1435 г. херцогът изпраща армията, водена от [[Николо Пичинино]], да помогне на [[Република Лука]], по онова време враг на Флоренция. Флоренция, изключително слаба от военна гледна точка, е спасена благодарение на намесата на [[Франческо I Сфорца]] (по онова време на заплата при венецианците, в съюз с Флоренция срещу Милано) в битката при [[Барга]] (1437).<ref>{{Harv|Alfredo Bosisio, Il Basso Medioevo, in Federico Curato (a cura di), Storia Universale, IV, Novara, Istituto geografico De Agostini, 1968|с. 362-363}} и {{Harv|Niccolò Machiavelli, Storie fiorentine, Napoli, presso Giosuè Rondinella, 1863|с. 396}}.</ref> На 29 юни 1440 г. е ред на решаващата битка: миланската армия, отново водена от Пичинино, е победена в [[Битка при Ангиари|битката при Ангиари]] от флорентинската армия, водена от братовчеда на Козимо, Бернадето де Медичи, от съюзника на Медичите [[Нери ди Джино Капони]] и от [[Микелето Атендоло]].<ref name=":0" /> Следващите седем години отбелязват прогресивен напредък на Венецианско-флорентинската лига: отслабването на Висконти (облагодетелствано от твърдоглавото поведение на Пичинино) позволява на Венеция да подчини [[Равена]] (1441), докато флорентинците получават капитулацията на град [[Сансеполкро]], закупен за 25 000 флорина от папа [[Евгений IV]].<ref>{{Harv|Bosisio|p. 363}}. Сумата от 25 хил. флорина може да се оцени като еквивалентна на ок. 2 млн. 800 хил. евро и 5 млрд. италиански лири</ref> От тясна гледна точка на Медичите годината 1435 е изключително важна поради факта, че Козимо има възможността да се срещне лично с [[Франческо I Сфорца]]. Скоро двамата създават приятелски връзки<ref>{{Harv|Pizzagalli|с. 33}} e {{Harv|Young|с. 68}}.</ref>, които са основни за промяната на съюзите след смъртта на Филипо Мария Висконти и завладяването на херцогството от [[Сфорца]].<ref>{{Harv|Kent}}:{{Цитат|В обемната си кореспонденция, както официална, така и частна, Медичите демонстрира значителен интерес и значителна компетентност във военната стратегия. Определян като «condottiere d'huomini» (De Roover, 1953, с. 472), M[едичи] е бил почитател на най-опитните наемни капитани на своето време, които са били наети от флорентинската [[Средновекова комуна|комуна]] по време на войната срещу Лука, между 1429 и 1433 г. Той се сприятелява с Николо Мауруци да Толентино, Микелето Атендоло и по-късно с Франческо Сфорца. Стихотворение, публикувано от Ланца и приписвано на М[едичи], е адресирано до Франческо Сфорца и изразява възхищение към лидера според принципите, които за М[едичи] са били необходими в политиката, живота и изкуството.}}</ref> ==== 1447 – 1464 г.: преобръщане на съюзи и Мир от Лоди ==== {{Основна|Мир от Лоди}} [[Файл:Pace di Lodi.png|ляво|мини|234x234пкс|Италия в навечерието на Мира от Лоди (1454 г.)]] Годините след смъртта на [[Филипо Мария Висконти]] (1447 – 1450) са решаващи за по-нататъшното укрепване на Козимо във Флоренция. Медичите от една страна влизат в конфликт с Венеция по търговски и финансови въпроси,<ref>{{Harv|Antonio Menniti Ippolito, Francesco I Sforza, duca di Milano, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 50, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1998}}:{{Цитат|Причините за сблъсъка са много: към териториалните спорове между Милано и Венеция се добавят и контрастите между Флоренция и Венеция относно присъствието на тоскански търговци на източните пазари...}} </ref> а от друга той се нуждае от мощен съюзник, който да се притече на помощ на Медичите, ако са в опасност. Освен това Козимо се страхува, че евентуалната победа на [[Венецианска република|Венецианската република]] ще укрепи още повече военната му мощ за сметка на отслабеното [[Миланско херцогство]], причинявайки нарушаването на политиката на равновесие<ref>{{Harv|Alfredo Bosisio, Il Basso Medioevo, in Federico Curato (a cura di), Storia Universale, IV, Novara, Istituto geografico De Agostini, 1968,|с. 364}}. и {{Harv|Francesco Guicciardini, Storie fiorentine dal 1378 al 1509, a cura di Alessandro Montevecchi, Milano, Biblioteca universale Rizzoli, 1998|с. 85}}.</ref> и затварянето на Банката на Медичите в [[Милано]].<ref group="N">{{Harv|Tim Parks, La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento, a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008|с. 130}} припомня създаването на клон на Банката на Медичите в Милано с цел да помогне на Франческо Сфорца в управлението на властта. В контекста на обръщането на съюзите всъщност Сфорца и Миланското херцогство са географски по-близо от Венеция, което прави по-удобно да се установят добри отношения с Милано, отколкото с Венеция, също и защото продължаващата война с такава мощна държава е пагубна за флорентинската хазна ({{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987|с. 82; с. 84}}).</ref> Победата на Франческо Сфорца и провъзгласяването му за херцог на Милано (получено благодарение на многобройните икономически помощи от Козимо<ref name="B364">{{Harv|Alfredo Bosisio, Il Basso Medioevo, in Federico Curato (a cura di), Storia Universale, IV, Novara, Istituto geografico De Agostini, 1968|с. 364}}.</ref>) позволява на главата на семейство Медичи да получи важен съюзник, макар и да трябва да се бори, за да приеме съюза с омразното Миланско херцогство.<ref name=":0" /><ref>{{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987|с. 84}}.</ref> Ако промяната на съюза първоначално е продиктувана главно от интересите на фракцията на Медичите, флорентинското обществено мнение се обръща единодушно срещу Венеция, когато последната, раздразнена от разногласията с Флоренция, се съюзява с [[Лудвиг Савойски]], [[Алфонсо V Арагонски]] (крал на [[Неаполитанско кралство|Неапол]]) и със [[Сиенска република|Сиенската република]].<ref name="B364" /> Съюзът на Венеция със Сиена, яростен враг на Флоренция за господство в [[Тоскана]], предизвиква вълна от възмущение в Сеньорията, тласкайки окончателно външната политика на Флоренция в посока на Сфорца.<ref>{{Harv|Niccolò Machiavelli, Storie fiorentine|с. 523-524}}.</ref> Войната, която Венеция води срещу Сфорца, се проточва уморително до 1454 г., когато е сключен Мирът от Лоди благодарение на посредничеството на Козимо де Медичи и папа [[Николай V]], последният уплашен от [[Падане на Константинопол (1453)|падането на Константинопол]] в ръцете на [[Мехмед II]] през 1453 г.<ref name="B364" /> ==== Фераро-флорентински събор ==== {{Основна|Фераро-флорентински събор}} [[Файл:Firenze-bolla-unione.jpg|мини|230x230пкс|[[Була]]та ''Laetentur Coeli'', подписана в края на съборните сесии (6 юли 1439 г.) от папа Евгений IV и от император Йоан Палеолог. Булата, написана както на [[Латински език|латински]], така и на [[Старогръцки език|старогръцки]], е ръководена от учения [[Камадолска конгрегация|камалдолски монах]] [[Амброджо Траверсари]] и от Висарион.<ref>{{Harv|Cappelli|p. 119}}.</ref> ]] Изключително важен за укрепването на престижа на Козимо във и извън Флоренция е [[Вселенски събор|Вселенският събор]], проведен във Флоренция през 1439 г. През тази година, благодарение на големи парични дарения, Козимо успява да убеди папа [[Евгений IV]] (вече пребиваващ във Флоренция от 1434 г. поради бунта, воден от сем. [[Колона (род)|Колона]] в Рим<ref>{{Harv|Denys Hay, Eugenio IV, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2000,}}: {{Цитат|Ефектът от това средство бе краткотраен и неспособността на папата да контролира Сфорца го подтикна да използва [[Джовани Мария Вителески]], който с изключителна бруталност покори [[Колона (род)|Колона]] и техните съюзници. Пред тях през 1434 г. папата трябваше да избяга от Рим с лодка по [[Тибър]] до морето, където бе взел галера за [[Пиза]] и оттам бе отишъл във Флоренция.}}</ref>) да премести [[Фераро-флорентински събор|Събора от Ферара във Флоренция]], на който се обсъжда унията между [[Католическа църква|Латинската църква]] и [[Православна църква|Византийската църква]].<ref>{{Harv|Denys Hay, Eugenio IV, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2000,}}: {{Цитат|Междувременно гърците, а именно император Йоан VIII Палеолог, патриархът на Константинопол и около 22 епископи, започнаха във Ферара преговорите за обединението, които продължиха след януари 1439 г. във Флоренция, където Е[вгений] премести събора.}}</ref> Присъствието на католически и православни църковни делегати в тосканския град е не само източник на престиж за малката република и следователно за Козимо, но и за самата икономика: присъствието на събитие от световно значение обръща погледите на италианските и европейските суверени към Флоренция, както и на самите търговци, привлечени от тази космополитна среда.<ref>{{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987|с. 72}}.</ref> Пристигането на византийските делегати във Флоренция, включително на император [[Йоан VIII Палеолог]] и [[Вселенска патриаршия|патриарха на Константинопол]] [[Йосиф II Константинополски|Йосиф]], с цял двор от колоритни и странни персонажи от Изток, неимоверно стимулира въображението на обикновените хора и още повече на флорентинските художници (особено на [[Беноцо Гоцоли]] в цикъла с фрески от [[Параклис на влъхвите|Параклиса на влъхвите]]), толкова много че оттогава хората започват да говорят за Флоренция като за „новата Атина“. Тази плеяда от ориенталски учени и прелати, носители на древната елинска култура, съответства на изключителния разцвет на изследванията на [[Платонизъм|платоновата философия]] и на [[Старогръцка литература|старогръцката литература]], което се случва благодарение на постоянното оттогава присъствие на учени от [[Константинопол]] (сред които [[Плитон|Георгий Гемист Плетон]] и бъдещият [[Висарион Никейски|кардинал Висарион]]) и от колекцията от гръцки кодекси в личната библиотека на Козимо в [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]].<ref>{{Harv|Guido Cappelli, L'Umanesimo da Petrarca a Valla, Roma, Carocci, 2010|с. 117}}.</ref> <ref>{{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987|с. 73}}.</ref> === Последни години === ==== 50-те години на XV век ==== [[Файл:Pontormo - Ritratto di Cosimo il Vecchio - Google Art Project.jpg|мини|[[Понтормо]], ''[[Портрет на Козимо Стари]]'', [[Маслена живопис|маслени бои върху платно]], около 1518 – 1520 г., [[Уфици]] .]] По време на сключването на [[Мир от Лоди|Мира от Лоди]] (1454 г.) Козимо е на 64 години. Болен от [[подагра]]<ref>{{Harv|Parks|с. 131}}.</ref> и вече в напреднала възраст, старият държавник постепенно започва да намалява намесата си във вътрешната политика и в управлението на икономическите дела на Банката на Медичите. Въпреки това постепенно оттегляне от публичната сцена Козимо продължава да следи събитията в семейството си. Въпреки че е оставил управлението на банката на второродния си син [[Джовани ди Козимо Медичи|Джовани]] и на децата на починалия си брат Лоренцо през [[1453]] г.<ref>{{Harv|Young|с. 53}}.</ref>, най-големият му син Пиеро все още го описва няколко месеца преди смъртта му като „добре авантюристичен търговец“.<ref name=":05">{{Harv|Kent}}.</ref> В реалната политическа сфера Козимо оставя основните задължения в ръцете на [[Лука Пити]], чието управление обаче се оказа изключително непопулярно<ref name="B3642">{{Harv|Bosisio|с. 364}}.</ref> в разрешаването на икономическата нестабилност на републиката след години на война – състояние, което предизвика смут и (неуспешен) заговор на Пиеро Ричи през септември [[1457]] г.<ref group="N">{{Harv|Hale|с. 54}}. 50-те години, поради конфликта, епидемия от [[чума]] през 1448 г. и земетресение от 1453 г., водят до фалит флорентинската икономика. Поради тези трудности враговете на Козимо се опитват да върнат гласовете обратно в бюлетината, а не със системата на Медичите от обединители. Първият заговор и неуспешният конституционен „преврат“ позволиха на Козимо да укрепи допълнително позицията си в града (''вж.'' {{Harv|Parks|с. 128-129}}).</ref> Сред последните политически инициативи на Козимо е назначаването на [[Поджо Брачолини]] за канцлер на Републиката (1454 – 1459), след като хуманистът е принуден да напусне Рим след разногласия с младия [[Лоренцо Вала]].<ref>{{Harv|Cappelli|с. 210-211}}.</ref> ==== Семеен траур и смърт ==== Козимо в началото на 60-те години на XV век е достигнал забележителната за времето възраст от 70 години. Малко преди смъртта си той изпитва болката от кончината на любимия му син Джовани<ref>{{Harv|Tim Parks, La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento, a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008|с. 132}}.</ref> през 1463 г. Въпреки че Джовани му е причинил много грижи заради поведението си, Козимо скърби горчиво за починалия си син<ref>{{Harv|Franco Cesati, I Medici - storia di una dinastia europea, Firenze, Mandragora, 1999|с. 27}}.</ref>: от една страна, защото владетелят възлага всичките си надежди за наследството на него предвид лошото здравословно състояние на най-големия му син Пиеро, постоянно страдащ от подагра; от друга страна, поради популярността на Джовани в града.<ref>{{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987|с. 106}}. Има и случка, разказана от {{Harv|Niccolò Machiavelli, Storie fiorentine, Napoli, presso Giosuè Rondinella, 1863|с. 572}}, според когото Козимо, веднага след смъртта на сина си Джовани, е накарал да го разнесат на носилка из различните стаи на двореца на ул. „Ларга“, коментирайки: „Това е твърде голяма къща за такова малко семейство“.</ref> Навлизайки в [[Голямо депресивно разстройство|депресивна]] фаза, Козимо подготвя своето завещание, като поставя някои от близките си сътрудници до болния си син Пиеро, като [[Диотисалви Нерони]].<ref name="med29">{{Harv|Franco Cesati, I Medici - storia di una dinastia europea, Firenze, Mandragora, 1999|с. 29}}.</ref> Единствената радост през последните му години е присъствието на много младия му внук [[Лоренцо Медичи|Лоренцо]], на чиято интелигентност и дух се възхищава<ref name="med29" />: въпреки че е само на 15 години, когато дядо му умира, Лоренцо е много зрял за възрастта си, което кара Козимо на смъртния си одър да препоръча на Пиеро да даде на Лоренцо и на брат му [[Джулиано Медичи|Джулиано]] най-доброто образование в политическата сфера.<ref>{{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987|с. 106-107}}.</ref> Козимо умира на 1 август 1464 г. в любимата си [[Вила на Медичите в Кареджи]], където обича да прекарва периоди на почивка в компанията на [[Марсилио Фичино]] и на членовете на [[Флорентинска Платонова академия|Неоплатоническата академия]].<ref name=":0" /> ==== Погребениe и Козимо – Баща на родината ==== [[Файл:Tomb of Cosimo il Vecchio.jpg|ляво|мини|Гробницата на Козимо Стари, разположена в криптата на базиликата Сан Лоренцо, Флоренция. Може да се отбележи епиграфът, който неговият син Пиеро е написал за баща си: „Пиеро де Медичи се погрижи да направи за баща си“.]] Смъртта на Козимо де Медичи е посрещната с траур и ужас както във Флоренция, така и в другите владетели на полуострова. В знак на благодарност Сеньорията иска Козимо да получи тържествено погребение, сякаш е починал държавен глава. Синът му Пиеро обаче иска желанието на баща му да бъде уважено и да бъде погребан като частен гражданин. Въпреки това новият глава на семейство Медичи не можа да откаже честта, която Сеньорията и народът решават да дадат на Козимо, като изписват през 1465 г. надписа ''Pater patriæ'' („Баща на родината“) върху плочата на неговата гробница, създадена от [[Андреа дел Верокио]]. Плочата, поставена на пресечната точка на централния [[неф]] с [[трансепт]]а, е пред олтара на [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата Сан Лоренцо]]<ref name=":3" /> на място, което в християнските базилики обикновено е запазено за [[мощи]]те на светците, на които е посветена църквата.<ref>Цялата история на погребението и присъждането на почетната титла, дадена му посмъртно, е изложена в {{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 198|с. 107}}.</ref> Гробницата обаче се намира в [[крипта]]та на базиликата. След смъртта си през 1464 г. Козимо е наследен от своя син [[Пиеро ди Козимо Медичи|Пиеро Подагрения]], баща на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]]. == Културна политика == === Предистория === [[Меценат]]ството също е оръжие в ръцете на Козимо, разбирано като добра пропагандна инвестиция. Защитавайки художниците, финансирайки литературните дейци и спонсорирайки изграждането на обществени сгради, той постановява освещаването си като ''Pater patriæ'' (Баща на родината), с което ще бъде известен за потомците. Неговата изключителна мъдрост е името му никога да не се отделя от това на Флоренция, като по този начин му позволява да се покаже пред своите съграждани като благодетел на гражданството, а не като високомерен [[Олигархия|олигарх]]. Освен това Козимо се интересува и от възстановяването на сгради извън Флоренция, понякога на хиляди километри от тосканската столица, като напр. разрушеният Колеж на италианците в [[Париж]] и Домът на поклонниците в [[Йерусалим]].<ref name=":3" /> === Обществени сгради === {{Основна|Флорентински ренесанс}} ==== Манастир „Сан Марко“ ==== [[Файл:Chiesa di san marco, firenze 11.JPG|мини|[[Сан Марко (Флоренция)|Базиликата Сан Марко]] във Флоренция, към стария доминикански манастир.]] Козимо, по отношение на сградите, предназначени за поклонение, възстановява манастира Сан Марко в средата на 30-те години на XV век,<ref name=":0" /> като поверява проекта на любимия си архитект [[Микелоцо]],<ref>{{Harv|Franco Cesati, I Medici - storia di una dinastia europea, Firenze, Mandragora, 1999|с. 26}}.</ref><ref>{{Harv|Tim Parks, La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento, a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008|с. 109}}.</ref> докато той поръчва на монаха [[Фра Анджелико|Беато Анджелико]] украсата на килиите,<ref>{{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 198|с. 136}}.</ref> една от които е предназначена за негова лична употреба, ако има нужда от размисъл.<ref>{{Harv|Young|с. 94}}.</ref> В замяна на 10 000 флорина, изразходвани за реставрацията и за всеки предмет (свещен или светски), необходим на монасите<ref>{{Harv|Vespasiano da Bisticci, Vite di uomini illustri del secolo XV, Firenze, Barbera, Bianchi e Comp., 1859|с. 252}}.</ref>, Козимо убеждава папа [[Евгений IV]] да въведе [[Доминикански орден|доминиканските монаси]] в този манастир, като вместо това гони [[Силвестринска конгрегация|Силвестринските монаси]], обвинени в морална разпуснатост.<ref>{{Harv|Tim Parks, La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento, a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008|с. 108}}.</ref> Козимо, наследник на библиотеката на хуманиста [[Николо Николи]], я пренася в манастира Сан Марко, правейки достъпа до нея свободен.<ref>{{Harv|Vespasiano da Bisticci, Vite di uomini illustri del secolo XV, Firenze, Barbera, Bianchi e Comp., 1859|с. 252-253}}:{{Цитат|Тъй като Козимо нямаше толкова много книги, които биха били достатъчни за такава достойна библиотека, както се казва в Житието на Николао Николи, всички изпълнители на завещанието бяха щастливи да изпълнят волята на завещателя, че те трябва да бъдат в Сан Марко, за общата полза на тези, които се нуждаеха от тях; и във всяка книга, в памет на това кои са били, има как са били от наследството на Николао Николи.}} </ref> ==== Базилика „Сан Лоренцо“ ==== Козимо също продължава работите в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]], започнати през 1419 г. от баща му и проектирани от [[Филипо Брунелески]]. Веднага след смъртта на Джовани, през 1429 г., заедно с брат си Лоренцо, той възлага на [[Донатело]] да завърши и украси [[Стара сакристия|Старата сакристия]] (1428)<ref name=":42">{{Harv|Pierluigi De Vecchi e Elda Cerchiari, Dal Gotico Internazionale alla Maniera Moderna, in Arte nel Tempo, 2, tomo I, Milano, Bompiani, 2004|с. 78}}.</ref>, като със смъртта на последния поема цялата реконструкция на църквата, посветена на името на починалия му брат.<ref name=":0" /> ==== Бадия на Фиезоле ==== [[Файл:Le balze, veduta su badia fiesolana.JPG|мини|237x237пкс|Изглед към Бадия Фиезолана]] Доста древна църква, датираща от [[11 век|XI век]], впоследствие разрушена след покоряването на [[Фиезоле]] от Флоренция и след това възстановена през XV век, Бадията на Фиезоле първо преминава в ръцете на [[Камадолска конгрегация|Камадолската конгрегация]], след това на [[Бенедиктински орден|бенедиктинците]] и накрая на [[Августински орден|августинците]] след 1439 г. Именно през XV век сградата и религиозната общност като цяло преживяват своя период на максимален разцвет благодарение на покровителството на Козимо де Медичи. През 1456 г. той възлага на [[Микелоцо]] и на [[Филипо Брунелески]] да обновят църквата и да я украсят, както и да предоставят на монашеската общност различни напредничави услуги като болница и други по-обикновени като трапезария, различни стаи за срещи на ордена и накрая богатата библиотека за ползване от монасите. ==== Основаване на Лаврентинската библиотека ==== [[Файл:Biblioteca laurenziana, sala lettura 03.JPG|мини|250x250px|[[Флоренция]], [[Библиотека Лауренциана|Лаврентинска библиотека]], читалня]] През [[1444]] г. Козимо решава да направи публичен достъпа до своята огромна библиотека.<ref>{{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987|с. 80}}.</ref> [[Веспасиано да Бистичи]], уредник на [[Библиотека Лауренциана|библиотеката на Медичите]] (по-късно наречена ''Лаврентинска'', тъй като е свързана с [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата Сан Лоренцо]]<ref>''[https://www.bmlonline.it/la-biblioteca/cenni-storici/ Biblioteca Medicea Laurenziana - Cenni storic]i'', на ''bml.firenze.sbn.it'', Biblioteca Medicea Laurenziana, 2001 – 2016. Посетено на 7 март 2023 г.</ref>), описва много подробно не само внушителния брой ръкописи, съхранявани там (повече от 200, доста забележително за времето, тъй като изобретяването на печата с подвижен шрифт от [[Йоханес Гутенберг|Гутенберг]] става по-късно, около 1450 г.<ref group="N">Vespasiano da Bisticci, ''Vite di uomini illustri del secolo XV'', Firenze, Barbera, Bianchi e Comp., 1859, с. 255</ref>), но и загрижеността, с която Козимо Стари иска тя да бъде завършена и обогатена възможно най-скоро. Запазените томове варират от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] ([[Ориген]], [[Йероним Блажени|Свети Йероним Блажени]], [[Григорий Богослов|Свети Григорий Назиански]], [[Лактанций]], [[Григорий I|Свети Григорий Велики]], [[Тома Аквински|Свети Тома Аквински]] и [[Бонавентура|Свети Бонавентура]]<ref>{{Harv|Vespasiano da Bisticci|pp. 255-256}}.</ref>) до философите и писателите от [[Древна Гърция]] и Рим ([[Аристотел]], [[Тит Ливий|Ливий]], [[Юлий Цезар|Цезар]], [[Светоний]], [[Плутарх]], [[Валерий Максим (писател)|Валерий Максим]], [[Вергилий]], [[Теренций]], [[Овидий]], [[Луций Аней Сенека|Сенека]], [[Плавт]], [[Присциан|Прискиан]] и др.<ref>Vespasiano da Bisticci, ''Vite di uomini illustri del secolo XV'', Firenze, Barbera, Bianchi e Comp., 1859, с. 256</ref>). === Частно меценатство === Освен изграждането на манастири и покровителство на културата в полза на флорентинския народ и местната църква Козимо се посвещава и на изграждането на вили и дворци за лична употреба, извиквайки там известни художници като [[Донатело]], автор на известния ''[[Давид (Донатело)|Давид]]'', създаден по поръчка на Козимо, [[Филипо Липи]], [[Паоло Учело]], [[Лука дела Робия]], [[Лоренцо Гиберти]], [[Дезидерио да Сетиняно]], [[Андреа дел Кастаньо]] и [[Микелоцо]].<ref name=":3" /> ==== Дворец на улица „Ларга“ и Параклис на влъхвите ==== [[Файл:Via larga stradano.jpg|мини|242x242пкс|[[Джовани Страдано]], ''Конен турнир (Giostra del Saracino) на ул. „Ларга“'', фреска, 1561 г., [[Палацо Векио]], Флоренция. Втората сграда вдясно е сегашният Палацо Медичи-Рикарди.]] Веднага след като става глава на семейството, Козимо решава да построи дворец на ул. „Ларга“ (днешна ул. „Кавур“), чиито работи продължават около десет години.<ref>{{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 198|с. 77}}.</ref> Първоначално той се консултира с [[Филипо Брунелески]] като архитект, но виждайки разкошния му проект, Козимо предпочита да повика [[Микелоцо]] на служба, който вместо това му представя много по-скромен дизайн<ref group="N">Макар че, както си спомня George Frederick Young (''I Medici'', a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987, с. 113). Дворецът се е смятал за твърде разкошен за обикновения гражданин, като се има предвид, че е надминавал по блясък дворците на самите крале на Франция и Англия, както и на императора на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]].</ref>: това е с цел да не събуди завистта на политическите врагове на Козимо. Решението е обобщено така: {{Цитат|[Козимо] продължава да моделира поведението си върху модели, извлечени от [[Цицерон|цицероновия]] [[стоицизъм]] (търсенето на общо благо, а не на лична власт или престиж, умереност, отказ от показност). Трезвеността на произведенията, поръчани от него, включително тези с обществена стойност, като [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]] или манастира Сан Марко, трябва да се тълкува в тази светлина.|Pierluigi De Vecchi e Elda Cerchiari, Dal Gotico Internazionale alla Maniera Moderna, in Arte nel Tempo, 2, tomo I, Milano, Bompiani, 2004, с. 127}} Двадесет години след приключването на [[Фераро-флорентински събор|Фераро-флорентинския събор]] Козимо помисля да увековечи това събитие (за което Медичите допринасят финансово), като възлага през 1459 г. на [[Беноцо Гоцоли]] да украси частния параклис ([[Параклис на влъхвите]]) в [[Палацо Медичи]] с представянето на процесията на [[тримата влъхви]] – метафора за светското и духовно пътуване на семейството и партията Медичи под знамето на набожността.<ref>{{Harv|Pierluigi De Vecchi e Elda Cerchiari, Dal Gotico Internazionale alla Maniera Moderna, in Arte nel Tempo, 2, tomo I, Milano, Bompiani, 2004|с. 128}}.</ref> ==== Вили на Медичите ==== [[Файл:Villa di careggi 07.JPG|мини|240x240пкс|Във Вилата в Кареджи, построена от Микелоцо, Козимо прекарва голяма част от времето си и присъства на събранията на флорентинските [[Неоплатонизъм|неоплатоници]].]] Любител на провинциалния живот, Козимо започва изграждането на някои от вилите на Медичите, където може да си почива от грижите на управлението и бизнеса. В [[Муджело]] например той кара [[Микелоцо]] да ремонтират семейните вили в [[Вила на Медичите в Требио|Требио]] и [[Вила на Медичите в Кафаджоло|Кафаджоло]].<ref name=":3" /> Той също така строи [[Вила на Медичите в Кареджи|Вилата на Медичите]] в [[Кареджи]], където протича по-голямата част от семейния му живот и където умира. == Хуманизмът на Медичите == {{Основна|Флорентински хуманизъм}} === Предистория === Ако днес можем да се възхищаваме на великите шедьоври на [[Италиански ренесанс|Ренесанса]], това е благодарение на културното обновление, извършено от [[Франческо Петрарка]] и след това предпочитано от ренесансовите системи през XV век. [[Хуманизъм|Хуманизмът]] е не само важен феномен от строго културна гледна точка (преоткриване на [[Римска литература|класиката]], развитие на [[Филология|филологическата]] наука, философска революция, основана на [[Антропоцентризъм|антропоцентризма]]), но и от политико-педагогическо ниво: етичните ценности на древността и гъвкавостта на изобретателността, която той предпочита, са отлично средство за формирането на отлична управляваща класа в служба на влаетелите.<ref>{{Harv|Guido Cappelli, L'Umanesimo da Petrarca a Valla, Roma, Carocci, 2010|с. 125-126}}.</ref> Освен това популяризирането на изкуствата и мисълта от дадена династия е мощен инструмент за популяризиране на нейния имидж: Козимо де Медичи е един от първите (ако не и най-големият) му поддръжници. === Елитарен хуманизъм === [[Файл:Annuncio dell'angelo a Zaccaria - Marsilio Ficino - Cristoforo Landino - Agnolo Poliziano.jpg|мини|[[Доменико Гирландайо]], (отляво надясно) ''Марсилио Фичино, [[Кристофоро Ландино]] и [[Анджело Полициано]]'', детайл от ''Ангелско предназменование на Захария'', [[стенопис]], 1486-1490, базилика [[Санта Мария Новела]], Флоренция]] Културната политика на Козимо се основава на насърчаването на имиджа на семейството му и на самата Флоренция. Подпомогнат от първокласни интелектуалци като старият [[Николо Николи]], [[Карло Марсупини]] (който наследява Леонардо Бруни като канцлер на Републиката) и [[Веспасиано да Бистичи]], Козимо прокарва хуманизъм, дълбоко отдалечен от този от първата половина на флорентинския XV век: вече не граждански и почитащ тримата представители на простонародния език ([[Данте Алигиери]], [[Франческо Петрарка]] и [[Джовани Бокачо]]), а напълно класически и пропит с дълбоко философско призвание. Поради тези причини Козимо и неговото обкръжение се сблъскват с хуманистите [[Леон Батиста Алберти]] и [[Франческо Филелфо]]: първият, „виновен“ за това, че е спонсорирал поетическата надпревара на простонароден език ''Certame coronario'' през 1441 г., е принуден да напусне Флоренция<ref group="N">Алберти е силно критичен към едноезичието на флорентинската хуманистична култура, която с идването на Козимо през 1434 г. се превръща в израз на културното обновление на Медичите. Затова той е принуден да напусне Флоренция, за да поеме по църковен път. Вж. Guido Cappelli, ''L'Umanesimo italiano da Petrarca a Valla'', Roma, Carocci editore, 201, с. 309-310.</ref> ; вторият – за това, че е чел Данте в Студиумa (тогавашния университет) през академичната 1431-32 година, е обект на яростни обиди от Николо Николи и Карло Марсупини. За да разберем причините за това внимание от страна на политиката към културната реалия на времето, трябва да се върнем към „пропагандното“ измерението: културата обслужва политиката: {{Цитат|През 1431-32 г. той [Филелфо] прочел и изкоментирал, пръв сред хуманистите, Данте в Студиума като ясен акт на почит към най-известния син на Флоренция, в съответствие с културната политика на олигархичната фракция, доминираща в Републиката, която, именно от преоткриването на Данте изваждаше тогава една от основните причини за гражданско утвърждаване: и за тази Lectura Dantis Ф. се сблъска с фракцията на Медичите, която, като претекст, се опитаха да му попречат по различни начини.|Paolo Viti, ''Filelfo, Francesco'', в Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 47, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1997}} === Флорентински неоплатонизъм === Срещата с двамата византийски [[Неоплатонизъм|неоплатонисти]] [[Плитон]] и [[Висарион Никейски|Висарион]] на [[Фераро-флорентински събор|Фераро-флорентинския събор]] през 1439 г. дава на Козимо идеята да създаде във Флоренция опорна точка за разпространението на теориите на [[Платон]] в Италия, като по този начин повиши културния и политически престиж на града.<ref>{{Harv|Dale Kent, Medici, Cosimo de', in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009}}:{{Цитат|Интересът на Медичи към неоплатоническите идеи се изразява с покровителството на дейността на Марсилио Фичино, син на първия семеен лекар на Медичите}}</ref> Силно привлечени от сходството между [[Платонизъм|Платонизма]] и [[Християнство]]то, Козимо и членовете на [[Флорентинска Платонова академия|Академията]] (сред които се открояват [[Марсилио Фичино]] и [[Кристофоро Ландино]]) възнамеряват да популяризират тази религиозна визия. [[Никола Абаняно]] обобщава флорентинския неоплатонически светоглед по следния начин: {{Цитат|В Платонизма последователите на Академията, и особено Марсилио Фичино и Кристофоро Ландино, виждат синтеза на цялата религиозна мисъл на древността, а следователно и на християнството и следователно най-висшата и най-истинската възможна религия [...] Съгласието на тази теология с Християнството бе обяснено чрез признаването на общ източник на религиозните доктрини на Платон и Моисей... Така че връщането към Платонизма не означаваше за последователите на Платоновата академия връщане към езичеството, а по-скоро подновяване на християнството, с редуцирането му до първоизточника, който би бил Платонизмът.|Nicola Abbagnano, La filosofia del Rinascimento, in Nicola Abbagnano (a cura di), Storia della filosofia, vol. 3, Milano, TEA, 1995, с. 66-67}} Най-видният интелектуалец в обкръжението на Козимо Стари, който му помага в този проект, е [[Марсилио Фичино]], син на първия семеен лекар на Медичите, с когото Козимо остава свързан от дълбоки връзки на приятелство.<ref>''вж'' за биографична информация вписването на [[Биографичен речник на италианците|DBI]] по редакцията на {{Harv|Cesare Vasoli, FICINO, Marsilio, vol. 47, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1997}}.</ref> Благодарение на опита и ерудицията на Фичино Козимо основава [[Флорентинска Платонова академия|Неоплатоническата академия]]<ref>{{Harv|Cesare Vasoli, FICINO, Marsilio, vol. 47, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1997}}:{{Цитат|Известно е обаче, че той [Фичино] посочва точно тези години като времето на обновената Платонова академия, която ще се формира в [[Кареджи]] под патронажа на Козимо.}}</ref> – идеално място за среща на хуманисти, където те могат да обменят различни философски теории, като по този начин дават радикална промяна на [[Флорентински хуманизъм|Флорентинския хуманизъм]]: от „конкретни“ интереси и практически аспекти, присъщи на гражданския хуманизъм от първата половина на века, се преминава към [[Спекулация|спекулативна]] и [[Съзерцание|съзерцателна]] дейност – симптом на края на гражданските свободи и на господството на Медичите.<ref>{{Harv|Eugenio Garin, L'umanesimo italiano, 3ª ed., Roma-Bari, Laterza, 2000|с. 94}}.</ref><ref>{{Harv|Giulio Ferroni, La letteratura dell'Umanesimo, in Giulio Ferroni (a cura di), Storia della letteratura, vol. 4, Milano, Mondadori, 2006|с. 36}}.</ref> [[Файл:Corpus Hermeticum.jpg|мини|Латинският превод на ''Corpus Hermeticum'', редактиран от Марсилио Фичино и отпечатан през 1471 г.|235x235пкс]] Благоприятстващо разпространението на платоновата философия обаче е откриването на ''Corpus Hermeticum'' от личния писател на Козимо – монахът [[Леонардо да Пистоя (монах)|Леонардо да Пистоя]]. Козимо му възлага да намери от негово име древни ръкописи на старогръцки и на латински език в териториите на вече изчезналата [[Византийска империя]]. През 1460 г., по време на пътуването си до [[Македония (област)|Македония]], монахът открива четиринадесетте книги на гръцкия текст на [[Хермес Трисмегист]]: това е оригиналният [[ръкопис]], който принадлежи на [[Михаил Псел]] и датира от [[11 век|XI век]]. Връщайки се във Флоренция, Леонардо да Пистоя дава текста на Козимо де Медичи, който не по-късно от 1463 г. възлага на Марсилио Фичино да го преведе от старогръцки на латински.<ref>За целия историко-филологически разказ вж. {{Harv|Paul Oskar Kristeller, Marsilio Ficino e Lodovico Lazzarelli. Contributo alla diffusione delle idee ermetiche nel Rinascimento, in Annali della R. Scuola Normale Superiore di Pisa. Lettere, Storia e Filosofia, vol. 7, n. 2/3, Pisa, 1938|с. 238}}.</ref> == Банкова дейност == {{Основна|Банка на Медичите}} [[Файл:Medici Bank mark, Firenze, Panciatichi 71.jpg|мини|Национална централна библиотека на Флоренция,''Ms. Panciatichi 71, fol. 1r.'', XV век, показващ печата, използван от Банката на Медичите за удостоверяване на автентичността на финансови и търговски документи.|265x265пкс]] Под ръководството на Козимо Стари [[Банка на Медичи|Банката на Медичи]], която той ръководи от 1420 до 1464 г., се превръща в един от стълбовете на италианските и европейските финанси до такава степен, че Козимо успява да удвои наследството на баща си [[Джовани ди Бичи Медичи|Джовани ди Бичи де Медичи]] към момента на смъртта си.<ref>{{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987|с. 88}}.</ref> Банката е основана през 1397 г. от баща му, който оставя управлението на Козимо и на брат му Лоренцо от 1420 г. нататък, когато тя става главният финансист на папството и има клонове в Рим, Флоренция и Венеция.<ref>{{Harv|Giorgio Porisini, Gli affari dei Medici, in Studi Storici, n. 2, Aprile - Giugno 1971|с. 366-367}}.</ref> През следващите десетилетия Козимо, който е по-надареният от двамата братя в бизнес управлението,<ref name=":5">{{Harv|Giorgio Porisini, Gli affari dei Medici, in Studi Storici, n. 2, Aprile - Giugno 1971|с. 367}}.</ref> разширява влиянието си в останалата част на Европа: през 1439 г. отваря клон във фламандския град [[Брюге]], много важен център за международна търговия; през 1446 г. разширява своята мрежа и в [[Лондон]].<ref>{{Harv|Tim Parks, La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento, a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008|с. 100}}.</ref> След смъртта на брат си през 1440 г. Козимо се присъединява към управлението на финансовите активи на Медичите от [[Джовани Бенчи]]<ref>{{Harv|Tim Parks, La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento, a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008|с. 101}}.</ref>, заедно с когото допълнително разширява влиянието на банката: в поземления регистър от 1457 г. [[Милано]] са добавени клонове (открити през 1452 г. и управлявани от [[Пиджело Портинари]], който става доверен човек на приятеля и съюзника на Козимо – херцог [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]]<ref>{{Harv|Tim Parks, La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento, a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008|с. 149-150}}.</ref>), [[Женева]] и [[Авиньон]], както и малката банка на [[Анкона]], вече открита през 1441 г.<ref name=":5" /> Благодарение на тези данни можем да разберем успеха на Козимо във външната политика, благоволението на суверените към него по време на първото му изгнание и голямата репутация, на която се радва. Освен това, благодарение на огромното си богатство, Козимо също повлиява на вътрешната политика на чужди държави, много по-мощни във военно отношение, като [[Кралство Англия]] напр.: [[Едуард IV]], представител на [[Йорк (династия)|Дом Йорк,]] който се бие срещу Дом [[Ланкастърска династия|Ланкастър]] във [[Война на розите|Войната на розите]] (1455-1485), успява да поддържа армията благодарение на многобройните финансови субсидии, които Козимо му дава.<ref>{{Harv|George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987|с. 89}}.</ref> Личните активи на Медичите включват и множество занаятчийски магазини в града, наследени от баща му или закупени от него. В поземления регистър от 1427 г. Козимо притежава две мелници за вълна (към които през 1433 г. е добавена фабрика за [[коприна]]), които, въпреки че не дават толкова приходи, колкото обменните му курсове, все пак дават работа на много работници и стимулират търговията в града, както и укрепването на позицията на Медичите сред народните слоеве.<ref>{{Harv|Tim Parks, La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento, a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008|с. 74}}.</ref> == Историографска преценка == === Оценки на Гуичардини и Макиавели === [[Файл:Ritratto di Francesco Guicciardini.jpg|мини|235x235px|[[Кристофано дел Алтисимо]], ''Портрет на Франческо Гуачардини'', пр. 1605, Уфици, Флоренция]] Въпреки че [[де факто]] потиска всяка политическа инициатива, различна от тази, създадена от фракцията на Медичите, Козимо полага основите на богатството не само на семейството (впоследствие продължено от сина му Пиеро Подагрения и внука му Лоренцо Великолепни), но и на Флоренция и, за тези два аспекта заслужават променливо отношение сред съвременните му писатели.<ref>{{Harv|Dale Kent, Medici, Cosimo de', in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009}} неслучайно пише относно историографските преценки на съвременниците , че: {{Цитат|Славата на M[едичи] сред съвременните му писатели бе променлива: критикуван за централизацията на властта в ръцете си, той също бе ценен за своята мъдрост и баланс, както и за успеха си.}} </ref> Ключът към успеха на Козимо всъщност е умереността: в град като Флоренция, враждебен към всякакъв вид диктатура, той оставя подобие на свобода, като никога не стои изрично над другите политици, но се държи винаги като скромен гражданин. [[Франческо Гуичардини]] в своите ''[[Флорентински истории]]'' очертава фигурата му по следния начин: {{Цитат|Смятаха го за много благоразумен човек; той бе много богат, повече от всяко частно лице, за което имаше данни на тази възраст; той бе много либерален, особено в строителството, не като гражданин, а като крал. Той построи къщата си във Флоренция, Сан Лоренцо, абатството на Фиезоле, манастира Сан Марко, Кареджо; извън родината си на много места, особено в Йерусалим; [...] и заради великата си държава, на която той бе глава на града в продължение на около тридесет години, заради благоразумието си, заради богатството си и великолепието си той имаше такава репутация, че може би от упадъка на Рим до негово време никой частен гражданин не е имал толкова много [репутация]...}} Освен това, очертавайки фигурата на също толкова известния му внук [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]], Гуичардини, въпреки че оценява както политическите, така и човешките качества, признава величието на Козимо: за разлика от своя внук Козимо е умел финансист, великолепен пропагандатор на общественото меценатство (за разлика от Лоренцо, който се концентрира главно върху частното строителство); от друга страна Лоренцо безспорно е по-вещ в литературата и изкуствата от дядо си Козимо.<ref>{{Harv|Francesco Guicciardini, Storie fiorentine dal 1378 al 1509, a cura di Alessandro Montevecchi, Milano, Biblioteca universale Rizzoli, 1998|с. 182-183}}.</ref> [[Файл:Portrait of Niccolò Machiavelli by Santi di Tito.jpg|мини|[[Санти ди Тито]], ''Николо Макиавели'', втора половина на 16 век, [[Палацо Векио]], Флоренция.|245x245пкс]] [[Николо Макиавели]] във ''Флорентински истории'' е по-изчерпателен от своя съвременник Гуичардини, изброявайки всичките заслуги и добри дела на Козимо: {{Цитат|Въпреки това той умря изпълнен със слава и с много голямо име в града и извън него. Всички граждани и всички християнски принцове скърбят за смъртта му със сина му Пиеро и той бе придружен с голяма помпозност от всички граждани на погребението и погребан в храма на Сан Лоренцо и с публичен указ за погребението му номиниран за БАЩА НА РОДИНАТА. Ако, пишейки нещата, извършени от Козимо, подражавах на онези, които пишат за живота на принцовете, а не на тези, които пишат универсалните истории, нека никой не изпитва възхищение, защото, тъй като бе рядък човек в нашия град, бях принуден да постъпя по необикновен начин, за да го похваля.}} === Модерна и съвременна историография === Променливото мнение за Козимо де Медичи продължава до Модерната епоха. Вече описан на няколко пъти като ''господар'' на Флоренция от внука му Лоренцо, Козимо е „човек, абсолютно убеден, че притежава най-добрите квалификации да служи на страната си като водещ гражданин, покровител и защитник“.<ref name=":0" /> Възхваляван от Медичите, когато с [[Козимо I Медичи|Козимо I]] (1537 – 1574) те първо стават [[Списък на владетелите на Тоскана|херцози на Флоренция]] и след това [[Велико херцогство Тоскана|велики херцози на Тоскана]] през 1569 г.<ref>Да си спомним да стенописите на [[Джорджо Вазари]] ''Житие на Козимо Стари'' в [[Палацо Векио]] по поръчка на [[Козимо I Медичи|Козимо I]].</ref>, историографията от края на XVIII век (династията на Медичите изчезва през [[1737]] г. със смъртта на [[Джан Гастоне Медичи|Джан Гастоне]]) и тази след това са разделени между онези, които считат Козимо за „циничен, егоистичен и буржоазен тиранин“ като швейцарецът [[Жан Шарл Леонар Симон дьо Сисмонди]]<ref>{{Harv|Young|p. 109}}.</ref>, и онези, които, като историците Джордж Фредерик Йънг, Джон Ригби Хейл, Тим Паркс и др., виждат едно просветено и мъдро управление въпреки потъпкването на републиканските свободи. == Личност == === Политик === [[Файл:Cosimo Pater Patriae.jpg|мини|373x373px|Статуята на Козимо де Медичи в [[Уфици|лоджията на двореца Уфици]], Флоренция.]] Въз основа на свидетелствата на неговите съвременници фигурата на Козимо де Медичи отразява фигурата на отличен политик, способен да поддържа равновесието си чрез зачитане на републиканските свободи и в същото време да поддържа властта си, оставяйки ключовите постове в управлението на Флорентинската република на доверени хора. [[Франческо Гуичардини]] говори за „благоразумието“ като ключов термин от психологията му<ref>{{Harv|Francesco Guicciardini, Storie fiorentine dal 1378 al 1509, a cura di Alessandro Montevecchi, Milano, Biblioteca universale Rizzoli, 1998|с. 93}}.</ref> и същата концепция е приета от Хейл.<ref>{{Harv|John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980|с. 46}}:{{Цитат|Като разумен, достоен, сдържан и строг човек, който имаше големи интереси във вътрешния ред и в облика на града...}} </ref> Самият [[Веспасиано да Бистичи]], негов библиотекар и приятел, се спира на благоразумието като основна характеристика на душевността на Козимо: {{Цитат|Връщайки се към Козимо, колко предпазлив бе в отговорите си, в което се състои благоразумието на човека [...] Всичките му отговори бяха подправени със сол. Имаше много граждани, които по своите случаи отиваха при Козимо за съвет.}} Сърдечен, приятелски настроен и искрен<ref group="N">Отново според свидетелството на {{Harv|Vespasiano da Bisticci|с. 263}}, Козимо е бил «много либерален и особено с всички мъже, които познаваше и които имаха някаква добродетел». Отново в {{Harv|Vespasiano da Bisticci|с. 261-262}} се съобщава за случаи на хора, които, оплаквайки се от Козимо, са били повикани от него, за да демонстрират неоснователността на обвиненията си, много напомняйки за отношението, показано от [[Траян]] спрямо обикновените граждани.</ref>, Козимо е способен и на изключителна строгост в управлението на държавата. Според свидетелството на [[Макиавели]] Козимо, който е обвинен за изгнанието на семейство Албици и неговите симпатизанти, отговаря с известната фраза: {{Цитат|Тъй като той беше по-добре разрушен град, отколкото изгубен: и като две тръстики от розов плат те направиха добър човек; и че държавите не са били държани с бащиници в ръка}} Това отношение може да се открие в конкретния случай към хуманиста [[Франческо Филелфо]]. Поради разногласия относно неговата културна политика, противоположна на наложената от Козимо, Филелфо е обект на нападение с нож на 18 май 1433 г. от някой си Филипо Казали, но хуманистът смята, че дългата ръка на Медичите стои зад подстрекателя.<ref>{{Harv|Paolo Viti, Filelfo, Francesco, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 47, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1997}}: {{Цитат|На 18 май 1433 г. [...] той е ранен в лицето с нож от Филипо Казали от провинцията на Имола и белегът ще остане завинаги. В последвалия процес самият ректор на Студиума, Джироламо Брокарди - с когото Ф[илелфо] вече е имал ожесточени сблъсъци - обвини себе си като подбудител, но шумът от факта и атмосферата на общ конфликт доведоха до това да се вижда зад наемния убиец Козимо де Медичи.}}</ref> === Личен живот === За личния живот на Козимо доста информация идва от [[Веспасиано да Бистичи]], който разказва няколко история за неговия покровител: страхотната памет,<ref>Vespasiano da Bisticci, ''Vite di uomini illustri del secolo XV'', Firenze, Barbera, Bianchi e Comp., 1859, с. 258</ref> страстта към земеделието, която той демонстрира в грижите за градината на манастира Сан Марко,<ref>Vespasiano da Bisticci, ''Vite di uomini illustri del secolo XV'', Firenze, Barbera, Bianchi e Comp., 1859, с. 259</ref> либералността към културните дейци и художниците, при които не се ограничава до обикновеното меценатство. В отношенията със семейството си Козимо поддържа като цяло отлични отношения както със съпругата си Контесина, така и с двамата си синове [[Джовани ди Козимо Медичи|Джовани]] и [[Пиеро ди Козимо Медичи|Пиеро]].<ref>John Rigby Hale, ''Firenze e i Medici'', a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 25</ref> За съпругата на Козимо се припомня, че „Контесина де Барди е отлична съпруга, изцяло посветена на грижата за къщата и двете си деца“<ref>Franco Cesati, ''I Medici - storia di una dinastia europea'', Firenze, Mandragora, 1999, с. 97</ref> и тази визия се появява и от 35-те писма, съхранявани в ''Архива на Медичите пред Принципата.''<ref name=":62" /> Единственото петно в брачния му живот е извънбрачната му връзка с млада [[Черкези|черкезка]] робиня на име Магдалена, купена във Венеция, от която има извънбрачен син [[Карло ди Козимо де Медичи|Карло]] – забележителен духовник и бъдещ [[каноник]] на Kатедралата на [[Прато]].<ref name=":6">''Carlo di Cosimo (1428/30-1492)'', на ''palazzo-medici.it'', Palazzo Medici Riccardi, 2007</ref> Въпреки че е извънбрачно дете, Карло е посрещнат от Контесина като неин собствен син и е образован заедно с неговите двама полубратя.<ref name=":62">''[https://www.treccani.it/enciclopedia/bardi-lotta-detta-contessina_(Dizionario-Biografico)/ BARDI, Lotta, detta Contessina]'', vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964</ref> == Брак и потомство == [[Файл:Cristofano dell'Altissimo (attr.), Contessina de' Bardi.jpg|мини|[[Кристофано дел Алтисимо]], ''Посмъртен портрет на Контесина де Барди'', около 1570-80, [[Палатинска галерия]], Флоренция. Бракът между Козимо и Контесина е продиктуван от необходимостта на Медичите да получат престиж, нужен за придобиване на влияние в политическия живот на Флоренция.|251x251пкс]] ∞ [[1415]] за [[Контесина де Барди]] (* 1390, Флоренция; † 1473, пак там), дъщеря на Джовани де Барди, граф на [[Вернио]], и на Емилия Панокиески от графовете на Елчи. От брака са родени двама сина: * [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро де Медичи]] „Подагрения“ (*14 юни 1416, Флоренция; † 2 декември 1469, пак там), [[де факто]] владетел на Флоренция (1464 – 1469), съпруг на [[Лукреция Торнабуони]], от която има 4 сина (сред които [[Лоренцо Медичи|Лоренцо]] и [[Джулиано Медичи|Джулиано]]) и 2 или 3 дъщери. Има и 1 извънбрачен син. * [[Джовани ди Козимо де Медичи|Джовани де Медичи]] (* 3 юни 1421, Флоренция; † 23 септември 1463, пак там), банкер и [[меценат]], съпруг на [[Джиневра дели Алесандри]], от която има 1 син. Има и 2 вероятно извънбрачни сина. От Магдалена, [[Черкези|черкезка]] робиня, има един извънбрачен син: * [[Карло ди Козимо де Медичи|Карло де Медичи]] (* 1428 или 1430, Флоренция; † 29 май 1492, пак там), забележителен духовник и бъдещ [[каноник]] на Kатедралата на [[Прато]].<ref name=":6" /> <gallery> Файл:Piero di Cosimo de' Medici.jpg|Пиеро ди Козимо де Медичи Файл:Bust of Giovanni di Cosimo de' Medici by Mino da Fiesole-Bargello.jpg|Джовани ди Козимо де Медичи Файл:Carlo de' Medici.jpg|Карло ди Козимо де Медичи </gallery> == Козимо Стари в масовата култура == Фигурата на Козимо е централна в телевизионния сериал „[[Медичи (сериал)|Медичите]]“ (2016-2019), където в ролята му е [[Ричард Мадън]]. Присъства и в романа от 2016 г. „Династия на власт“ (''Una dinastia al potere''), който е първият от тетралогията за Медичите на италианския автор [[Матео Струкул]]. == Източници == * Nicola Abbagnano, La filosofia del Rinascimento, in Nicola Abbagnano (a cura di), Storia della filosofia, vol. 3, Milano, TEA, 1995, ISBN 88-7819-721-1. * BARDI, Lotta, detta Contessina, vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964, SBN IT\ICCU\RAV\0018864. URL consultato il 10 aprile 2016. * Mario Ascheri, Istituzioni Medievali, Bologna, Il Mulino, 1994, SBN IT\ICCU\RLZ\0224367. * Martina Bianca, Martino V, in Enciclopedia dei Papi, vol. 2, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2000, SBN IT\ICCU\USS\0002454. URL consultato il 24 settembre 2015. * Vespasiano da Bisticci, Vite di uomini illustri del secolo XV, Firenze, Barbera, Bianchi e Comp., 1859, SBN IT\ICCU\SBL\0416595. URL consultato il 29 marzo 2016. * Alfredo Bosisio, Il Basso Medioevo, in Federico Curato (a cura di), Storia Universale, IV, Novara, Istituto geografico De Agostini, 1968, SBN IT\ICCU\SBL\0106101. * Guido Cappelli, L'Umanesimo da Petrarca a Valla, Roma, Carocci, 2010, ISBN 978-88-430-5405-3. * Franco Cesati, I Medici - storia di una dinastia europea, Firenze, Mandragora, 1999, ISBN 88-85957-36-6. * Pierluigi De Vecchi e Elda Cerchiari, Dal Gotico Internazionale alla Maniera Moderna, in Arte nel Tempo, 2, tomo I, Milano, Bompiani, 2004, ISBN 978-88-450-4221-8. * Giulio Ferroni, La letteratura dell'Umanesimo, in Giulio Ferroni (a cura di), Storia della letteratura, vol. 4, Milano, Mondadori, 2006, SBN IT\ICCU\IEI\0251205. * Eugenio Garin, L'umanesimo italiano, 3ª ed., Roma-Bari, Laterza, 2000, ISBN 88-420-4501-2. * Francesco Guicciardini, Storie fiorentine, ora in Francesco Guicciardini, Storie fiorentine dal 1378 al 1509, a cura di Alessandro Montevecchi, Milano, Biblioteca universale Rizzoli, 1998, ISBN 88-17-17233-2. * Paul Oskar Kristeller, Marsilio Ficino e Lodovico Lazzarelli. Contributo alla diffusione delle idee ermetiche nel Rinascimento, in Annali della R. Scuola Normale Superiore di Pisa. Lettere, Storia e Filosofia, vol. 7, n. 2/3, Pisa, 1938, pp. 237-262, ISSN 03938573 (WC · ACNP). * George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987, ISBN 88-7782-003-9. * Denys Hay, Eugenio IV, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2000, SBN IT\ICCU\USS\0002454. URL consultato il 31 marzo 2016. * John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, SBN IT\ICCU\RLZ\0045253. * Antonio Menniti Ippolito, Francesco I Sforza, duca di Milano, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 50, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1998. URL consultato il 1º settembre 2015. * Dale Kent, Medici, Cosimo de', in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009, SBN IT\ICCU\RMS\2456358. URL consultato il 10 maggio 2015. * Niccolò Machiavelli, Storie fiorentine, Napoli, presso Giosuè Rondinella, 1863, SBN IT\ICCU\RAV\0223525. URL consultato il 29 marzo 2016. * Indro Montanelli e Roberto Gervaso, L'Italia dei Secoli d'oro, in Storia d'Italia, 4ª ed., Milano, Rizzoli, 2000, ISBN 88-17-11813-3. * Tim Parks, La fortuna dei Medici: finanza, teologia e arte nella Firenze del Quattrocento, a cura di Silvia Artoni, Milano, Oscar Mondadori, 2008, ISBN 978-88-04-57218-3. * Daniela Pizzagalli, Tra due dinastie. Bianca Maria Visconti e il ducato di Milano, Milano, Camunia, 1988, ISBN 88-7767-011-8. * Giorgio Porisini, Gli affari dei Medici, in Studi Storici, n. 2, Aprile - Giugno 1971, ISSN 00393037 (WC · ACNP), SBN IT\ICCU\UBO\2819767. * Nicolai Rubinstein, The government of Florence under the Medici (1434-1494), Oxford, Clarendon Press, 1966, OCLC 504431. * Ernesto Sestan, Le origini delle signorie cittadine: un problema storico esaurito?, in Giorgio Chittolini (a cura di), La crisi degli ordinamenti comunali e le origini dello Stato del Rinascimento, Bologna, Il Mulino, 1979, pp. 53-75, SBN IT\ICCU\SBL\0338782. * Giovanni Tabacco, Egemonie sociali e strutture del potere nel medioevo italiano, Torino, Einaudi, 1974, SBN IT\ICCU\PUV\0431633. * Ingeborg Walter, MEDICI, Piero de', vol. 73, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009, SBN IT\ICCU\RMS\2456358. URL consultato il 29 marzo 2016. * (EN) K. Dorothea Ewart Vernon, Cosimo de' Medici, Londra, MacMillan, 1899, SBN IT\ICCU\TO0\0348814. URL consultato il 10 maggio 2015. * Marcello Vannucci, Le donne di Casa Medici, Roma, Newton & Compton Editori, 2006, ISBN 88-541-0526-0. * Cesare Vasoli, FICINO, Marsilio, vol. 47, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1997, SBN IT\ICCU\IEI\0109350]. URL consultato l'8 aprile 2016. * Paolo Viti, Filelfo, Francesco, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 47, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1997, SBN IT\ICCU\IEI\0109350. URL consultato l'8 aprile 2016. * Pasquale Villari, La storia di Girolamo Savonarola e de' suoi tempi, Firenze, Le Monnier, 1930, SBN IT\ICCU\RLZ\024966 == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Библиографски бележки == <references /> {{Превод от|it|Cosimo de' Medici|131967533}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италиански меценати]] [[Категория:Италиански банкери]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] i3xmm5pbtlk9uh20pdf9713cj7d2tkk 1 84798 12214287 12209685 2024-04-25T17:34:53Z Simin 4405 /* ХVII век */ wikitext text/x-wiki == Дебелянов == Дебелянов май е убит при другия Демир Хисар. Почти съм сигурен в това, но все пак ако знаеш...--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 13:08, 4 април 2006 (UTC) : Да му се не види, сега и него ще трябва да правя {{)}}. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 4 април 2006 (UTC) ::Нещо ти я изпускам мисълта?--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 13:12, 4 април 2006 (UTC) ::: Исках да направя едно мъниче, за да се знае къде е умрял Дебелянов. Щом съм сбъркал, ще трябва да правя още едно за другия град. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:34, 4 април 2006 (UTC) ::::Ахааа, ми да го направя аз.--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 14:21, 4 април 2006 (UTC) ::::: Благодаря. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 11:45, 7 април 2006 (UTC) :::::: [[Валовища]] - Оставил съм ти обаче да си напишеш за Дебелянов :-))). --[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 11:55, 7 април 2006 (UTC) Между другото областта Демир Хисар също е във Вардарска Македония, та така се получи от трън, та на глог.[[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]]--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 17:29, 25 септември 2006 (UTC) :Предложения за преместване?--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 06:20, 30 октомври 2006 (UTC) == ХVII век == В Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963 на няколко места е отбелязано и с. Мургашево, и с. Демир Хисар (Битолско). [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 19:13, 20 април 2024 (UTC) :Може би [[Железнец]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:26, 21 април 2024 (UTC) ::Мургашево (Мургаш) днес е Демир Хисар, а Демир Хисар днес е Железнец?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:34, 25 април 2024 (UTC) 64nkeq3rqf49xzeofazlub2c33uhrhc 12214442 12214287 2024-04-25T20:30:02Z Мико 4542 /* ХVII век */ wikitext text/x-wiki == Дебелянов == Дебелянов май е убит при другия Демир Хисар. Почти съм сигурен в това, но все пак ако знаеш...--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 13:08, 4 април 2006 (UTC) : Да му се не види, сега и него ще трябва да правя {{)}}. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:11, 4 април 2006 (UTC) ::Нещо ти я изпускам мисълта?--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 13:12, 4 април 2006 (UTC) ::: Исках да направя едно мъниче, за да се знае къде е умрял Дебелянов. Щом съм сбъркал, ще трябва да правя още едно за другия град. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 13:34, 4 април 2006 (UTC) ::::Ахааа, ми да го направя аз.--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 14:21, 4 април 2006 (UTC) ::::: Благодаря. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 11:45, 7 април 2006 (UTC) :::::: [[Валовища]] - Оставил съм ти обаче да си напишеш за Дебелянов :-))). --[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 11:55, 7 април 2006 (UTC) Между другото областта Демир Хисар също е във Вардарска Македония, та така се получи от трън, та на глог.[[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]]--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 17:29, 25 септември 2006 (UTC) :Предложения за преместване?--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 06:20, 30 октомври 2006 (UTC) == ХVII век == В Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963 на няколко места е отбелязано и с. Мургашево, и с. Демир Хисар (Битолско). [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 19:13, 20 април 2024 (UTC) :Може би [[Железнец]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:26, 21 април 2024 (UTC) ::Мургашево (Мургаш) днес е Демир Хисар, а Демир Хисар днес е Железнец?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:34, 25 април 2024 (UTC) :::Може би да. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:30, 25 април 2024 (UTC) ebg7squhfm4xndw5qu2p4sx9dy9b36o 0 85342 12214208 12191546 2024-04-25T15:11:24Z Motekov 141057 /* Литература */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Минерал | име = Флуорит | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Fluorite - Diana Maria mine, Rogerley quarry, Stanhope, County Durham, England.jpg | картинка_размер = | алт = | картинка_текст = | категория = халогениди | формула = CaF<sub>2</sub> | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = син, зелен, лилав, кафяв, безцветен, бял, жълт, розов, синьо-зелен, и др. | обичайна_форма = | система =кубична | сдвояване = | цепителност = съвършена | лом = неправилен | чупливост = | моос = 4 | блясък = стъклен | черта = бяла | прозрачност = | спец_тегло = 3,1 – 3,2 | плътност =3,18 | полиране = | оптични_свойства = много рядко се наблюдава промяна на цвета | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = отсъства | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = от слаба до силноизразена; розова, виолетова, синя, жълта или зелена | абсорбция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = Находища | prop1text = Съединени щати, Великобритания, Германия, Франция, Русия, Шри Ланка, Индия, Замбия, Доминиканска Република | източници = }} '''Флуоритът''' представлява основно [[Калций|калциев]] дифлуорид и се среща като [[куб]]ични, по-рядко [[Кристална структура|додекаедрични и октаедрични]] [[кристал]]и, масивни зърнести агрегати или землести маси. Цветът му е разнообразен: безцветен, виолетов, зелен, розов, млечнобял и черен и се променя при нагряване, облъчване с [[Ултравиолетово излъчване|ултравиолетови]] и [[Рентгеново лъчение|рентгенови лъчи]] и натиск. Минералът луминесцира, има твърдост 4, [[Плътност|относително тегло]] 3,18 и съвършена [[цепителност]] по октаедричните стени. С изключение на флуорита за оптически цели, който трябва да е безцветен, за всички други сфери на приложение цветът на флуорита е без значение. Като изоморфни примеси във флуорита се включват ''Sr, U, Th, Се, Ga, Be'' и органични вещества. Тези [[Химичен елемент|елементи]] трябва да се разглеждат като попътни компоненти при преработването на флуоритовата суровина. Флуоритът често асоциира със [[сулфид]]и на ''Fe, Cu, Pb'' и ''Zn'' и е типичен хидротермален минерал. Основната част от добиваната суровина се използва в [[Химическа промишленост|химическата промишленост]] (около 50 %), в [[металургия]]та (40 – 45 %) и за производство на [[стъкло]], [[керамика]], [[цимент]], [[Оптика|оптически]] елементи, високооктанов [[бензин]], ядрено гориво и в ракетната техника, като [[окислител]] (елементарен [[флуор]]). От флуорита се получава флуороводородна киселина, натриев флуорид, изкуствен криолит и [[фреон]]и. Находища има във [[Великобритания]], [[Германия]] и [[Норвегия]], а в [[България]] – в [[Родопи]]те, гр. [[Чипровци]] и до реките [[Въча]] и [[Струма]]. == Произход на името == Флуоритът е познат и под старото си име ''флуорспар.''<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Скандалаки|first=Таня|title=Съкровищата на Земята|year=2011|publisher=Де Агостини Хелас ООД}}</ref> Името на минерала проитича от латинското „''fluere''“ – „тека“. С това се прави препратка към ниската му точка на топене. == Вариантни форми == Флуоритът се среща с различно оцветяване – най-често е син, зелен, виолетов или жълт, но понякога е черен, розов, червен или няколко цвята.<ref name=":0" /> Някои образци могат да бъдат на ивици или с различна окраска в отделните си части. Обикновено флуоритът е доста чист, но при някои образци 20% от [[Калций|калция]] могат да бъдат заменени с [[иридий]].<ref name=":0" /> По-рядко е възможно заменянето на калция с [[церий]].<ref name=":0" /> {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |+Концентрация на примесите (част/милион) в образец от природен флуорит<ref>{{Цитат книга|last=Мишев|first=Илия|title=Флуоритът като фосфо́р в радиотермолуминисценцията|year=1991|month=|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|location=|isbn=|pages=19}}</ref> !Примес !Концентрация !Примес !Концентрация |- |[[Берилий]] |<0,7 |[[Олово]] |<15 |- |[[Натрий]] |20 |[[Сребро]] |1,5 |- |[[Магнезий]] |5,6 |[[Кадмий]] |1 |- |[[Алуминий]] |<20 |[[Индий]] |<12 |- |[[Калий]] |14 |[[Калай]] |<10 |- |[[Хром]] |<10 |[[Антимон]] |<20 |- |[[Манган]] |4 |[[Барий]] |<40 |- |[[Желязо]] |150 |[[Бисмут]] |<40 |- |[[Кобалт]] |15 |[[Церий]] |40 |- |[[Мед]] |2 |[[Европий]] |<3,5 |- |[[Цинк]] |7 |[[Родий]] |<15 |- |[[Стронций]] |4,5 |[[Гадолиний]] |5 |- |[[Иридий]] |<200 |[[Диспросий|Диспрозий]] |4 |- |[[Рутений]] |<50 |[[Итербий]] |2 |} {{раздел-мъниче}} == Разпространение == Флуоритът е разпространен минерал, откриван в голям брой хидротермални минерални жили и около горещи извори.<ref name=":0" /> Той може да се образува самостоятелно или в асоциация с различни метални руди, най-често оловни и цинкови.<ref name=":0" /> Някои гранити, а по-рядко и пегматити,<ref name=":0" /> могат да съдържат флуорит като допълнителен минерал. Тази асоциация е възможна и с много други минерали – [[барит]], [[галенит]], [[доломит]], [[калцит]], каситерит, [[кварц]], сфалерит и целестин.<ref name=":0" /> Някои от основните райони за добиване на флуорит са [[Фрайберг]] (Германия); [[Болцано]], [[Лацио]] и [[Тоскана]] (Италия) и [[Сен Готард (масив)|Сен Готард]] (Швейцария).<ref name=":0" /> В САЩ флуорит се открива в Кристъл Пийк, Колорадо и в окръг Хардин, Илинойс.<ref name=":0" /> Иридиев флуорит се добива в Съсекс Каунти, Ню Йорк. Другият източник на минерала е Фалун (Швеция).<ref name=":0" /> Флуорит се открива също и на Британските острови, Клийтър Мур, Къмбрия, Дербишър, Девън, Уейвърдейл и в оловни жили в Нортъмбърленд.<ref name=":0" /> Виолетовият флуорит, „син Джон“, все още може да бъде открит, но основните жили са вече разработени и затова към настоящия момент не се добива в големи количества.<ref name=":0" /> == Свойства == Флуоритът е член на халогенидната група минерали. Основната структура на кристалите и външната им форма е кубична, но се срещат и 8-стенни и 12-стенни форми.<ref name=":0" /> Кристалите обикновено образуват срастъци. Флуоритът е особено мек минерал и може да се надраска с обикновено острие или нож. Силно чувствителен е към топлина и се топи (изгаря) на открит пламък.<ref name=":0" /> Обикновено минералът е [[Флуоресценция|флуоресцентен]], но силата на явлението може силно да варира.<ref name=":0" /> {{раздел-мъниче}} == Третиране == Както подсказва името му, може да флуоресцира под ултравиолетова<ref name=":0" /> светлина. Образците често са покрити със слоеве калцит и тъмен сфалерит.<ref name=":0" /> Калцитените слоеве могат да бъдат премахнати с разредена солна киселина. Често срещани са и железни оцветявания, премахвани чрез бърсане на повърхността с оксалатова киселина. {{раздел-мъниче}} == Приложение == Флуоритът има широко приложение в промишлеността: използва се за направата на опалесцентно (оптично) стъкло и е съставна част на железните или стоманени емайлирани съдове.<ref name=":0" /> Основната му употреба е като промишлен източник на [[флуор]], от който се получава [[флуороводородна киселина]]. През 19 век, за направата на красиви вази, се използвали образци на ивици, или виолетов флуорит („синият Джон“) от [[Дарбишър|Дарбишир]], Англия.<ref name=":0" /> Макар флуоритът да е предимно промишлен минерал, някои кристали имат бижутерски качества.<ref name=":0" /> Дори най-изящните образци нямат голямо приложение, тъй като не са достатъчно издръжливи на ежедневно износване.<ref name=":0" /> Въпреки това, те се оформят в кабошон, а след това се покриват със защитен слой от скален кристал, вид кварц.<ref name=":0" /> Скалният кристал е по-издръжлив от флуорита прозрачен минерал, поради което флуоритните кристали се виждат лесно през него.<ref name=":0" /> Флуоритът също се използва и за направата на гравирани резби и брошки, наречени ''инталия''.<ref name=":0" /> Когато флоритът се фасетира, обичайните ъгли на срязване са 40-50° по протежение на повърхностите на короната и 43° по павилионите.<ref name=":0" /> == Източници == <references/> == Литература == *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 60] |accessdate= 4 април 2024}} * {{cite journal | last = [[Иван Костов (геолог)|Костов]] | first = Иван | title = Кристалографски и минерогенни изучавания на флуорита от едно находище в България |journal= Годишник на СУ, ФМФ |volume= 35 |issue= 3 |year= 1939 |pages= 255-289 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36360|accessdate= 4 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска| Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=166 - 169}} * {{cite book|author=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|edition=3|title=Минералогия|place=София|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|year=1973|oclc=859838412|page=290 - 292}} *{{cite book |chapter= Флуорит Fluorite |title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|pages= 670 - 673 |author=Костов-Китин, Владислав|place=София}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 195 - 196|isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == *{{cite web |title= Флуорит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-3AB25-Fluorite.html |accessdate= 10 март 2024}} [[Категория:Минерали на калция]] [[Категория:Кубични минерали]] [[Категория:Халогенидни минерали]] [[Категория:Флуориди]] st5y3e48m1mf0b890eaub0czav53cj6 0 85346 12214120 10878496 2024-04-25T14:08:32Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{Минерал | име = Корунд | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Corundum USGOV.jpg | картинка_размер = | алт = | картинка_текст = Корунд | категория = оксиден минерал | формула = Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub> | щрунц = 04.CB.05 | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = | обичайна_форма = | система = тригонална | сдвояване = | цепителност = | лом = неравен или мидест | чупливост = | моос = 9 (по дефиниция) | блясък = стъклен до диамантен блясък | черта = бяла | прозрачност = | спец_тегло = | плътност = 4,05 g/cm<sup>3</sup> | полиране = | оптични_свойства = | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = | разнов1текст = | разнов2 = | разнов2текст = | разнов3 = | разнов3текст = | разнов4 = | разнов4текст = | разнов5 = | разнов5текст = | разнов6 = | разнов6текст = }} '''Кору̀нд''' – скалообразуващ оксиден [[минерал]] с [[химична формула]] Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/корунд/ | title = корунд | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref><ref>{{cite book |chapter= Корунд Corundum |author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=334-335|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> Обикновено съдържа примеси като желязо, титан, ванадий и хром.<ref name=Handbook>{{cite book|editor=Anthony, John W.; Bideaux, Richard A.; Bladh, Kenneth W. and Nichols, Monte C. |title= Handbook of Mineralogy|publisher= Mineralogical Society of America|place= Chantilly, VA, US|url=http://rruff.geo.arizona.edu/doclib/hom/corundum.pdf|format=PDF|chapter=Corundum|isbn=0962209724 |volume=III(Halides, Hydroxides, Oxides)|year=1997}}</ref> [[Прозрачност|Прозрачните]] му разновидности могат да бъдат скъпоценни камъни – [[сапфир]] (син), [[рубин]] (червен); другите разцветки се наричат с общото название сапфир и определение за цвета – зелен, виолетов, жълт сапфир и т.н. Бледият непрозрачен минерал, без скъпоценни качества, се нарича обикновен корунд. == Физични свойства == Корундът е един от най-твърдите минерали и по дефиниция има твърдост 9 по [[Скала на Моос|скалата на Моос]]. Това означава, че може да одраска почти всеки друг минерал, а той самият се драска само от диамант. Изключителната му твърдост го прави подходящ за използване като [[абразив]]. == Геология == Корундът е полигенен минерал – образува се в магмени, седиментни и метаморфни скали.<ref name="fmte2">{{ФМТЕ|2|231-232}}</ref> Среща се като основен минерал в [[магмени скали]], като [[сиенит]] и [[пегматит]]. Някои от най-важните находища на рубин и сапфир са намерени на места, където [[базалт]]ът е ерозирал и твърдият корунд се е оголил и се е натрупал в [[разсип]]и.<ref name="geology">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://geology.com/minerals/corundum.shtml |заглавие=Corundum |достъп_дата=27 януари 2016 |автор=Hobart King |дата= |цитат= |език=en}}</ref><ref name="fmte2" /> Корундът се среща и в метаморфни скали като [[шисти]], [[гнайс]], [[мрамор]]. Корундът е главната съставка на скалата [[шмиргел (скала)|шмиргел]] включваща още магнетит, хематит, кварц и др.<ref name="fmte3">{{ФМТЕ|3|675}}</ref> Шмиргелът се използва широко като абразив и е дал името на инструмента [[шмиргел (инструмент)|шмиргел]]. === Находища === Находища има в [[Мианмар]], [[Камбоджа]], [[Шри Ланка]], [[Индия]],<ref name="geology" /> [[Тайланд]], [[САЩ]], [[Австралия]]; в [[България]] се среща в пегматити и мрамори в Родопите. Използва се като [[скъпоценен камък]] (прозрачните корунди), колекционен материал, за [[абразив]]и, в [[керамика|керамичната промишленост]] и др. == Синтетичен корунд == Корунд може да се получи от запалването на смес от [[алуминиев прах]] и оксиди на трудно топими метали (желязо Fe, хром Cr). Протича следната реакция: Fe<sub>2</sub>O<sub>3</sub> + Al -> Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub> + Fe + Q, при което се отделя голямо количество топлина. Той се използва за получаване на чисти трудно топими метали и при заваряване на релси. Но най-голямо е неговото приложение за получаването на алуминий. == Източници == <references /> {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Корунд| ]] [[Категория:Абразиви]] 6neazc8phxf895ctcbfwo1rzdhombz4 12214138 12214120 2024-04-25T14:26:48Z Motekov 141057 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Минерал | име = Корунд | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Corundum USGOV.jpg | картинка_размер = | алт = | картинка_текст = Корунд | категория = оксиден минерал | формула = Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub> | щрунц = 04.CB.05 | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = | обичайна_форма = | система = тригонална | сдвояване = | цепителност = | лом = неравен или мидест | чупливост = | моос = 9 (по дефиниция) | блясък = стъклен до диамантен блясък | черта = бяла | прозрачност = | спец_тегло = | плътност = 4,05 g/cm<sup>3</sup> | полиране = | оптични_свойства = | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = | разнов1текст = | разнов2 = | разнов2текст = | разнов3 = | разнов3текст = | разнов4 = | разнов4текст = | разнов5 = | разнов5текст = | разнов6 = | разнов6текст = }} '''Кору̀нд''' – скалообразуващ оксиден [[минерал]] с [[химична формула]] Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/корунд/ | title = корунд | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref><ref>{{cite book |chapter= Корунд Corundum |author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=334-335|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> Обикновено съдържа примеси като желязо, титан, ванадий и хром.<ref name=Handbook>{{cite book|editor=Anthony, John W.; Bideaux, Richard A.; Bladh, Kenneth W. and Nichols, Monte C. |title= Handbook of Mineralogy|publisher= Mineralogical Society of America|place= Chantilly, VA, US|url=http://rruff.geo.arizona.edu/doclib/hom/corundum.pdf|format=PDF|chapter=Corundum|isbn=0962209724 |volume=III(Halides, Hydroxides, Oxides)|year=1997}}</ref> [[Прозрачност|Прозрачните]] му разновидности могат да бъдат скъпоценни камъни – [[сапфир]] (син), [[рубин]] (червен); другите разцветки се наричат с общото название сапфир и определение за цвета – зелен, виолетов, жълт сапфир и т.н. Бледият непрозрачен минерал, без скъпоценни качества, се нарича обикновен корунд. == Физични свойства == Корундът е един от най-твърдите минерали и по дефиниция има твърдост 9 по [[Скала на Моос|скалата на Моос]]. Това означава, че може да одраска почти всеки друг минерал, а той самият се драска само от диамант. Изключителната му твърдост го прави подходящ за използване като [[абразив]]. == Геология == Корундът е полигенен минерал – образува се в магмени, седиментни и метаморфни скали.<ref name="fmte2">{{ФМТЕ|2|231-232}}</ref> Среща се като основен минерал в [[магмени скали]], като [[сиенит]] и [[пегматит]]. Някои от най-важните находища на рубин и сапфир са намерени на места, където [[базалт]]ът е ерозирал и твърдият корунд се е оголил и се е натрупал в [[разсип]]и.<ref name="geology">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://geology.com/minerals/corundum.shtml |заглавие=Corundum |достъп_дата=27 януари 2016 |автор=Hobart King |дата= |цитат= |език=en}}</ref><ref name="fmte2" /> Корундът се среща и в метаморфни скали като [[шисти]], [[гнайс]], [[мрамор]]. Корундът е главната съставка на скалата [[шмиргел (скала)|шмиргел]] включваща още магнетит, хематит, кварц и др.<ref name="fmte3">{{ФМТЕ|3|675}}</ref> Шмиргелът се използва широко като абразив и е дал името на инструмента [[шмиргел (инструмент)|шмиргел]]. === Находища === Находища има в [[Мианмар]], [[Камбоджа]], [[Шри Ланка]], [[Индия]],<ref name="geology" /> [[Тайланд]], [[САЩ]], [[Австралия]]; в [[България]] се среща в пегматити и мрамори в Родопите. Използва се като [[скъпоценен камък]] (прозрачните корунди), колекционен материал, за [[абразив]]и, в [[керамика|керамичната промишленост]] и др. == Синтетичен корунд == Корунд може да се получи от запалването на смес от [[алуминиев прах]] и оксиди на трудно топими метали (желязо Fe, хром Cr). Протича следната реакция: Fe<sub>2</sub>O<sub>3</sub> + Al -> Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub> + Fe + Q, при което се отделя голямо количество топлина. Той се използва за получаване на чисти трудно топими метали и при заваряване на релси. Но най-голямо е неговото приложение за получаването на алуминий. == Източници == <references /> == Външни препратки == *{{cite web |title= корунд |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4CB05-Corundum.html |accessdate= 25 април 2024}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Корунд| ]] [[Категория:Абразиви]] mkvplyfbyxfypd8xvyul793d97dlbtf 0 88452 12214108 12213565 2024-04-25T13:55:42Z Мико 4542 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Албания | име = Стеблево | име-местно = Steblevë/Stebleva | вид = село | област = [[Елбасан (област)|Елбасан]] | община = [[Либражд (община)|Либражд]] | географска-област = [[Голо бърдо (Албания)|Голо бърдо]] | височина = 1272 | население = 120 | население-година = 2001 }} '''Стеблево''' (понякога '''Стеблено''' или '''Стебльово''', {{lang|sq|Steblevë|Stebleva}}, ''Стеблевъ'', {{lang|mk|Стеблево}}, понякога ''Стебљо'' или ''Стебло'') е [[село]] в [[Република Албания]] в областта [[Голо бърдо (Албания)|Голо бърдо]], община [[Либражд (община)|Либражд]], област [[Елбасан (област)|Елбасан]]. Селото е населено с [[българи]] [[мюсюлмани]] и [[християни]] == География == Селото се намира в южната част на Голо бърдо, на западния склон на планинския масив [[Радук]] (Радуч), висок 2084 метра. В началото на XX век землището на Стеблево граничи с 12 села. Състои се от три махали - Суска (Селска) мала, Леска (Лешанска) и Дишовци. Селска и Лешанска са разделени от поток.<ref name="Филипович 31">{{Филипович|31}}</ref> Тези махали се разделят на по-малки родови махали: Райкова, Гаджова, Гинова, Баушова, Джеранова, Цварикова, Агушовска, Бецекова, Муратова, Кучукова, Петрова, Лильовци и други.<ref name="Филипович 32">{{Филипович|32}}</ref> В селото има църква „[[Свети Никола (Стеблево)|Свети Никола]]“, а на бърдото западно от селото са руините на църквата „Свети Спас“ или Маркова Добица. Там има и старо гробище и вакъфската Койова шума, гора значително изсечена от италианците по време на окупацията 1919 - 1920 година. Тук към 1940 година е ставал събор на Преображение, като са идвали гости и от други села и на Благовец. При развалините на църквата „Свети Спас“ е и гробът на видния поп Ангел, умрял в 1902 година. Близо до руините на църквата „Свети Спас“ е и местността Градище (Граище), през която минава Бела река. Под Градище е било изчезналото село [[Сребърново]].<ref name="Филипович 32"/> Източно от селото има смятан за лековит извор, наречен Света Неделя, около който има букова горичка. На изток е Марков камен, от който извира селската река.<ref name="Филипович 32"/> На югоизток от селото е местността Кучево, където традиционно лятно време стеблевци ходят със стоката си и правят колиби.<ref name="Филипович 32"/> == История == === В Османската империя === [[Файл:Golo Bardo Bulgarian National Costume.jpg|мини|250п|Голобърденска женска носия, вероятно от Стеблево<ref>{{cite book |title= Стопанскиятъ обликъ на Македония |last= Спанчевъ |first=Велко Н |authorlink= |coauthors= |year=юлий 1943 |publisher=Библиотека „Цѣлокупна България“ - № 3 |location= Скопие |isbn= |pages=15 |url= https://www.strumski.com/books/Velko_Spanchev_Stopanskija_Oblik_na_Makedonija.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>]] В миналото селото е било в местността Градище.<ref name="Филипович 31"/> Според местни предания селото е основано от три семейства скотовъдци от село Магарево, Битолско: Райковци, Стевовци и Герановци. От тях населението се увеличава, като много приемат исляма.<ref name="Филипович 32"/> В 1940 година [[Миленко Филипович]] записва история, че в ΧΙΧ стеблевци получават тапия за използване на пашата в планината, която дотогава принадлежи на власи. Тапията е подписана от седем християни и трима мюсюлмани и е издействана от един дервиш от [[Подгорци]].<ref name="Филипович 31"/> Родът Поповци в Скопие и в Лакаица са потомци на Райковци. Родът Мациновци или Кольовци е основан от беглец от [[Мартанеш]], Долен Дебър, отказал да приеме исляма. Негов пети потомък е бил 75-годишният Тръпко, живеещ към 1940 година в Скопие. Задругата на рода се състояла от 35 души и имала 600 овце, 400 кози, много коне и волове. Голям мюсюлмански род в Стеблево са Петровци с около 60 къщи. Докато били християни, били богати и карали стока на зимуване в Албания. Когато един ден на пролет идват турци да купят джелепа - таксата за паша, става свада между пастирите и заптиите, в която загива едно заптие. Убиецът е осъден на смърт, но приема исляма и е освободен, като уговаря и роднините си да направят същото. Друг мюсюлмански род са Груйовци, които са по потекло от Подгорица. Част от тях се изселват в [[Пискупщина]] и запазват православието.<ref name="Филипович 33">{{Филипович|33}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година ''Стеблео'' (Stébléo) е посочено като село със 150 домакинства със 150 жители [[българи]] и 200 жители [[помаци]].<ref>{{Етнография|172-173}}</ref> В 1897 година английският консул [[Джон Илайджа Блънт]] пише, че в Стеблево живеят 336 православни българи. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Стеблево живеят 380 души българи [[християни]] и 400 души българи [[мюсюлмани]].<ref>{{МЕС|261}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Стеблево'' е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак със 177 къщи.<ref>{{Битолски вилает|44}}</ref> По данни на [[Българска екзархия|Екзархията]] в края на XIX век в Стеблево има 40 православни къщи с 224 души жители. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Стеблево има 396 българи екзархисти и в селото има българско училище.<ref>{{Бранков|152-153}}</ref> Към 1910 година [[сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]] се опитва да се настани в Стеблево. На българския свещеник в селото Миленко Христов са предлагани 40 лири годишна заплата, а на кмета Секула - 20, но и двамата отказват, макар и отец Миленко да е сръбски възпитаник. Сърбоманин става само Стефан Попангело, чийто син е сръбски възпитаник и е учител в горнореканското село [[Върбен (община Маврово и Ростуше)|Върбен]].<ref>Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2-3.</ref> Според статистика на вестник „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ в 1911 година в Стеблево има 53 български екзархийски и 1 патриаршистка къща и 220 помашки къщи.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> Според [[Георги Трайчев]] през 1911/1912 година в Стеблево има 40 български къщи с 224 жители, като фунцкионират [[Свети Никола (Стеблево)|църква]] и училище.<ref>Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.</ref> Към 1912 година селото има 350 къщи.<ref name="Филипович 31"/> При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Стеблево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|880}}</ref> === В Албания === През 1913 година в резултата на войната Стеблево влиза в границите на новосъздадената [[Албания]]. При албанските размирици от септември 1913 година на сръбска територия бягат 30 къщи, които заедно с други бежанци от Албания са настанени в турските села [[Бомово]], [[Коняри]] и [[Селокуки|Куки]].<ref>[[s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.]]</ref> Селото изгаря в 1913, 1915 и 1920 година и това е главната причина за разселването на православното му население - предимно в Скопие, а част основава ново село [[Лакаица (община Струга)|Лакаица]], в тази част на стеблевското землище, която остава в Кралството на сърби, хървати и словенци. Православни стеблевци има и в Дебър и Битоля, както и 10 семейства в Солун.<ref name="Филипович 32"/> В рапорт на [[Сребрен Поппетров]], главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от август 1930 година ''Стеблено'' е отбелязано като село със 100 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани.<ref>[[s:Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров|Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров]]</ref> В 1939 година Петре Станков от името на 9 български къщи в Стеблево подписва [[Молба на македонски българи до царица Йоанна|Молбата на македонски българи до царица Йоанна]], с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания - по това време италиански протекторат.<ref>Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.</ref> В 1940 година Миленко Филипович пише, че ''Стеблево'' е голямо смесено село на мюсюлмани и православни, като в него има 20 семейства „православни сърби“.<ref name="Филипович 31"/> Падането на режима на [[Енвер Ходжа]] и демократизацията в Албания в началото на 90-те години съсипва традиционния поминък на жителите на Стеблево - отглеждането на картофи и селото както и цялата област преживява икономически колапс и много от жителите му мигрират към големите албански градове. В резултат на постоянното изселване на християните от селото към [[България]] и [[Северна Македония]] към началото на 90-те години на XX век в Стеблево са останали 100 мюсюлмански къщи и само около 3-4 християнски с около 500 жители. До 2015 година селото е център на община [[Стеблево (община)|Стеблево]]. == Личности == [[Файл:Struga IMARO Band.jpg|мини|250п|Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от [[Нерези]], Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от [[Глобочица]], Ильо Наумов от [[Ябланица (община Струга)|Ябланица]], [[Милош Павлов]] от Безево, [[Трифон Манолов]] от Стеблево, [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]] от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези]] [[Файл:Debar_insurgents_IMARO.jpg|мини|250п|[[Милош Павлов]] от Безево и [[Трифон Манолов]] от Стеблево]] ;Родени в Стеблево * {{флагче|България}} [[Божин Танев]] (1897 - ?), български майстор строител<ref name="Градителите">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://graditeli.mk/2019/07/15/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%98%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%BE/ | заглавие = Семејства и лози на градители од Крушево | достъп_дата = 19 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Градителите во Македонија: XVIII–XX век | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211209142132/https://graditeli.mk/2019/07/15/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%98%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%BE/ | архив_дата = 2021-12-09 | цитат = | език-скрит = | език = mk }}</ref> * {{флагче|България}} [[Велко Спанчев]] (1896 - 1944), виден български общественик * {{флагче|България}} Евтим Митрев (Митров, 1887 - ?), македоно-одрински опълченец, готвач, четата на [[Гоце Бърдаров]], 4 рота на 14 воденска дружина<ref>{{МОО|453}}</ref> * {{флагче|Албания}} [[Есат Муслиу]] (р. 1946), албански режисьор * {{флагче|България}} [[Трифон Манолов]] (? - 1906), български революционер * {{флагче|България}} {{флагче|Албания}} [[Хаджи Пируши]] (р. 1949), председател на културната асоциация на българите в Голо бърдо „[[Просперитет Голо бърдо]]“ * {{флагче|Албания}} [[Хазиз Лила]] (1867 - 1915), албански просветен деец * {{флагче|България}} Харалампи Панов Блажев (1888 – 1915), македоно-одрински опълченец, рота на 7 кумановска дружина,<ref>{{МОО|537}}</ref> загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37; а.е. 332, л. 78</ref> == Литература == * [http://albania-bulgaria.blogspot.com/2009/11/blog-post_22.html Жалов, Алексей. Топоними от с. Стеблево, Голо Бърдо - Албания, в: Българите в Албания и Косово. Алманах на дружество „Огнище“, т. II, С. 2005, с. 77-83] * Петкова, Анелия Василева. Говорът на село Стеблево, Голо Бърдо, Албания. в: Българите в Албания и Косово. Алманах на дружество „Огнище“, т. II, С. 2005, с. 69-76 == Външни препратки == * [http://www.promacedonia.org/mpr/alban.html Академик Веселин Хаджиниколов. Българското население в Албания в миналото] * [http://www.promacedonia.org/ksh_4/ksh_debyr_11-20.htm#14 Народни приказки от Стеблево, обнародвани от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892)] == Бележки == <references/> {{Голо бърдо}} {{Община Либражд}} {{Портал|Албания|Македония}} [[Категория:Села в община Либражд]] [[Категория:Български селища в Албания]] ayz36qh9pk60378jbtbx7rnu1mzgqzm 0 89151 12213997 11975894 2024-04-25T12:09:52Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Mars_pathfinder_panorama_large.jpg“ с [[commons:Image:PIA01466.jpg|PIA01466.jpg]] wikitext text/x-wiki {{Космически апарат | име = Марс Патфайндър | снимка = Mars Pathfinder Lander preparations.jpg | текст = ''Марс Патфайндър'' в монтажното хале | програма = {{флагче|САЩ}}[[НАСА]], [[JPL]] | изпълнители = {{флагче|САЩ}}НАСА, JPL | цели = изследване на [[Марс (планета)|Марс]] | тип = [[спускаем модул]] и [[марсоход]] | орбита = орбита около [[Марс (планета)|Марс]] | запуск = [[4 декември]] [[1996]] г.<br>[[Кейп Канаверъл]] | установка = [[Делта II|Делта 7925]] | събития = | продължителност = [[4 декември]] [[1996]] до [[20 март]] [[1998]] | маса = 264 [[килограм|kg]], 10,5 kg (ровърът) | страница = [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/masterCatalog.do?sc=1996-068A Марс Патфайндър (НАСА)] | състояние = нефункциониращ | COSPAR = 1996-068A | инструменти = * [[анемометър]] * [[магнитометър]] * [[спектрометър]] * [[потенциометър]] }} '''Марс Патфайндър''' ({{lang|en|Mars Pathfinder}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[космически апарат|сонда]], която е подготвена през [[1996]] г. от [[НАСА]] за изпращане до повърхността на [[Марс (планета)|Марс]], на [[спускаем модул]] и колесен [[марсоход]] с обозначението „[[Соуджърнър (марсоход)|Соуджърнър]]“.<ref>{{Citation |title=mpfwww.jpl.nasa.gov |url=http://mpfwww.jpl.nasa.gov/missions/past/pathfinder.html |accessdate=2013-12-24 |archivedate=2005-04-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20050413001059/http://mpfwww.jpl.nasa.gov/missions/past/pathfinder.html }}</ref> Марс Патфайндър е изстрелян на [[4 декември]] [[1996]] г. на борда на ракета [[Делта II]] от военновъздушната база [[Кейп Канаверал]] във [[Флорида]]. Той достига повърхността на Марс на [[4 юли]] [[1997]] г. „Патфайндър“ има три научни инструмента, които позволяват изследването на [[геология]]та и повърхностната морфология на малките и огромни скални късове, [[геохимия]]та на земята и скалите, магнитните и механическите свойства на почвата, различни изследвания на [[Атмосфера на Марс|атмосферата]] и ротационната и орбитална динамика на Марс. Това е вторият проект от програмата на НАСА „[[Дискавъри (програма)|Дискавъри]]“, която има за цел изпращането на по-евтини космически апарати да изследват [[Слънчевата система]]. Мотото на програмата е „по-евтино, по-бързо и по-добро“, а програмата е силно поощрявана от тогавашния Аминистратор на НАСА [[Даниел Голдин]]. Мисията е ръководена от JPL, поделение на [[Калифорнийски технологичен институт|Калифорнийския технологичен институт]] отговорен за [[Изследване на Марс|изследването]] на Марс от НАСА. Тази мисия до Марс, освен че е първа от поредица мисии до планетата включващи марсоходи, е и най-важната от [[1976]] г. насам, когато [[Викинг (програма)|Викинг]] се приземява на Червената планета. Това е и първата мисия, която изпраща марсоход до друга [[планета]] (СССР успешно изпраща [[луноход]]и на [[Луна]]та през 70<sup>-те</sup> години, но мисията да изпрати марсоход до планетата от [[Марс (програма)|програма Марс]] се проваля).<ref>{{cite web | url = http://www.planetary.org/programs/projects/space_information/tpr_1990_4_anderson.html | title = The First Rover on Mars | accessdate = 24 декември 2013 | first = Charlene Anderson | date = August 1990 | publisher = The Planetary Report | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070829220423/http://www.planetary.org/programs/projects/space_information/tpr_1990_4_anderson.html | archivedate = 29 август 2007 | архив_дата = 2007-08-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070829220423/http://www.planetary.org/programs/projects/space_information/tpr_1990_4_anderson.html }}</ref> == Цели на мисията == * да докаже, че разработването на космически апарати от типа „по-евтино, по-бързо и по-добро“ е възможно (три години разработка на цената от 150 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]) * да докаже, че е възможно изпращането на научно оборудване до друга планета с проста система на цена 1/15 от цената на програма [[Викинг (програма)|Викинг]] (за сравнение цялата програма Викинг е струвала 935 млн. щ.д. през 1976 г.,<ref>{{Cite web | url = http://solarviews.com/history/SP-4212/ch8-6.html | title = Reorganizations and Additional Cutbacks}}</ref> което се равнява на 3,5 млрд. щ.д. през 1997 г.) * да покаже задължението на НАСА към ниско-бюджетното планетарно излседване като завърши мисията за по-малко от 280 млн. щ.д., включително цената на ракетата-носител и операциите по време на самата мисия == Научни експерименти == [[Файл:Sojourner on Mars PIA01122.jpg|250п|мини|Снимка на марсохода Соуджърнър.]] Марс Патфайндър извършва разнообразни изследвания на марсианската почва с помощта на три научни прибора. Спускаемият модул носи [[стереофотоапарат]] с пространствени филтри монтиран към телескопичен стълб (IMP),<ref>{{Cite journal|title= The imager for Mars Pathfinder experiment|author= Smith, P. H.; Tomasko, M. G.; Britt, D.; Crowe, D. G.; Reid, R.; Keller, H. U.; Thomas, N.; Gliem, F.; Rueffer, P.; Sullivan, R.; Greeley, R.; Knudsen, J. M.; Madsen, M. B.; Gunnlaugsson, H. P.; Hviid, S. F.; Goetz, W.; Soderblom, L. A.; Gaddis, L.; Kirk, R.|journal= Journal of Geophysical Research|volume= 102|issue= E2|pages= 4003 – 4026|year=1997|doi=10.1029/96JE03568|bibcode=1997JGR...102.4003S}}</ref><ref>{{Cite journal|title=Results from the Mars Pathfinder camera|author= Smith P. H., Bell J. F., Bridges N. T., |journal=Science|volume= 278|issue=5344 |pages=1758 – 1765|year=1997| doi=10.1126/science.278.5344.1758|pmid=9388170|bibcode = 1997Sci...278.1758S }}</ref> метеорологичен пакет (ASI/MET),<ref>{{Cite journal| title= The Mars Pathfinder atmospheric structure investigation meteorology (ASI/MET) experiment| author= Schofield J. T., Barnes J. R., Crisp D., Haberle R. M., Larsen S., Magalhaes J. A., Murphy J. R., Seiff A., Wilson G.|journal= Science|volume= 278|issue=5344|pages= 1752 – 1758|year= 1997| doi= 10.1126/science.278.5344.1752| pmid= 9388169|bibcode = 1997Sci...278.1752S }}</ref> който работи като марсианска метеорологична станция събираща информация за налягане, температура и сила на вятъра. Този прибор разполага също с три [[ветропоказател]]я монтирани на стълба на три различни височини, най-високият на около 1 m.<ref>[http://mars.jpl.nasa.gov/MPF/science/windsocks.html Windsocks on Mars], NASA</ref> Марсоходът Соуджърнър носи [[рентгеноволъчев спектрометър за алфа частици]] (APXS),<ref>{{Cite journal|title=Determination of the chemical composition of Martian soil and rocks: The alpha proton X ray spectrometer|author= R. Rieder, H. Wänke, T. Economou, A. Turkevich|journal= J. Geophysical Research|year= 1997|volume= 102 |pages=4027 – 4044|doi=10.1029/96JE03918|bibcode=1997JGR...102.4027R}}</ref> използван за анализ на компонентите на скалите и почвата. Оборудването му включва също два чернобели и един цветен фотоапарат. С тези научни прибори може да се изучава геологията на марсианската повърхност от само няколко милиметра до стотици метри, [[геохимия]]та и еволюционната история на скалите, магнетичните и механичните свойства на почвата, както и магнетичните свойства на праховите частици, атмосферата и ротационната и орбитална динамика на планетата. Трите [[Навкам|навигационни фотоапарата]] на борда на марсохода са разположени по следния начин: двата чернобели 0,3 [[Пиксел|мегапикселови]] фотоапарата са разположени отпред заедно с пет лазерни проектора, които следят за опасности по пътя на марсохода докато той прави снимките. Третият цветен фотоапарат е разположен в задната част на Соуджърнър в близост до научния инструмент APXS като има възможността да се завърта на 90°. Този фотоапарат прави снимки в територията изследвана от APXS и заснема отпечатъците от марсохода по повърхността на планетата. [[Обектив]]ите на фотоапаратите са изградени от [[цинков селенид]]. И трите фотоапарата са [[CCD|зарядно-свързани прибори]] произведени от [[Кодак]] и контролирани от бордовия [[Централен процесор|процесор]] на марсохода. === Научно оборудване на спускаемия модул Патфайндър === * стереофотоапарат на Патфайндър (IMP) (включва [[магнитометър]] и [[анемометър]]) * атмосферни и метеорологични сензори (ASI/MET) === Научно оборудване на марсохода Соуджърнър === {{основна|Соуджърнър (марсоход)}} * три фотоапарата (два чернобели отпред и един цветен отзад) * лазерна система за засичане на опасности * рентгеноволъчев спектрометър за алфа частици (APXS) * колесно-абразивен експеримент * Materials Adherence Experiment (MAE) * [[акселерометър]]и == Място на кацане == Мястото на кацане е [[Долина Арес|долината Арес]] (по името на древногръцкия бог [[Арес]], еквивалент на древноримския бог [[Марс (бог)|Марс]]) в северното полукълбо на Марс, едно от най-скалистите места на планетата. Учените избират това място, защото е относително безопасно за кацане, и защото съдържа разнообразни скални отлагания вследствие на катастрофално наводнение. След кацането на Марс Патфайндър, участъкът с координати {{Coord|19.13|N|33.22|W|globe:Mars|display=inline,title}}<ref>[http://mpfwww.jpl.nasa.gov/MPF/science/geology.html Mars Pathfinder Science Results] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080920093840/http://mpfwww.jpl.nasa.gov/MPF/science/geology.html |date=2008-09-20 }}, NASA</ref> получава името „Паметник Карл Сейгън“ в чест на [[Карл Сейгън|астронома с това име]]. {{Панорама|PIA01466.jpg|1300п|Панаромен изглед към повърхността на Марс, заснет със стереофотоапарата на Патфайндър (IMP)}} == Навлизане, спускане и кацане == [[Файл:Pathfinder Air Bags - GPN-2000-000484.jpg|мини|ляво|250п|Тестване на въздушните възглавници на Марс Патфайндър (юни 1995 г.).]] Марс Патфайндър навлиза в [[Атмосфера на Марс|марсианската атмосфера]] и каца на повърхността с помощта на иновативан система включваща [[въздушна обвивка]], [[парашут]], твърдогоривни ракети и [[Въздушна възглавница|въздушни възглавници]] за омекотяване на удара. Спускаемият модул навлиза директно в атмосферата в ретроградна посока с хиперболична траектория със скорост 6,1 km/s като използва въздушна обвивка разработена при програма Викинг. Въздушната обвивка е съставена от заден капак и специален [[топлинен щит]], който да забави скоростта на спускане до 370 m/s, след което се издува парашута, който допълнително забавя спускането до скорост 68 m/s. Бордовият компютър на спускаемия модул използва акселерометри за да определи времето на издуване на парашута. Двадесет секунди по-късно топлинният щит е освободен. След още двадесет секунди спускаемият модул се отделя и снижава от задния капак, като се държи за него на връзка с дължина 20 m. При височина 1,6 km над повърхността, с помощта на радар бордовият компютър определя височината и скоростта на спускане. Информацията се използва от компютъра за да изпълни прецизно следните събития при кацане. [[Файл:Atmospheric entry.png|мини|200п|Илюстрация изобразяваща навлизане в марсианската атмосфера (1990 г.).]] Когато спускаемият модул е на височина 355 m от пъвърхността, въздушните възглавници се надуват за по-малко от секунда използвайки три студени твърдогоривни двигателя като [[газгенератор]]и. Въздушните възглавници са изработени от 4 взаимносвързани многопластови торби от материала [[вектран]], които обграждат спускаемия модул. Тъй като въздушните възглавници са проектирани за вертикални удари със скорост не по-голяма от 15 m/s, 3 твърдогоривни ретроракети са монтирани на задния капак намиращ се над спускаемия модул. Ракетите се възпламеняват на височина 98 m от повърхността. Бордовият компютър изчислява най-доброто време, в което да възпламени ракетите и да скъса връзката между задния капак и спускаемия модул и така скоростта на пускане да се намали до 0 m/s на разстояние 15 до 25 m от повърхността. На 2,3 секунди от възпламеняването на ретроракетите, на височина 21,5 m от марсианската повърхност връзката между задния капак и спускаемия модул е прекъсната и втория пада на повърхността. Ретроракетите отнасят задния капак и парашута на далеч от спускаемия модул. Спускаемия модул удря повърхността със скорост 14 m/s и прави няколко отскока след сблъсъка. Първият отскок е с височина 15,7 m, след което следват още поне 15 с по-ниска височина (записването на информацията от акселерометъра не е продължила до края на всички отскоци). Целият процес на навлизане, спускане и кацане е завършен за 4 минути.<ref>{{Cite web| url = http://marsprogram.jpl.nasa.gov/MPF/mpf/edl/edl1.html | title = Mars Pathfinder Entry, Descent and Landing}}</ref> След като спускаемият модул спира да се търкаля, въздушните възглавници спадат и се прибират към модула с помощта на 4 [[лебедка|лебедки]] прикачени към „венчелистчетата“ на модула. Марс Патфайндър е проектиран да се изправи от всяко разположение при кацането с помощта на „венчелистчетата“. 74 минути след кацане венчелистчеата са разгънати и с марсохода и слънчевите панели. Спускаемият модул каца в 2:56:55 местно марсианско време (16:56:55 [[координирано универсално време|UTC]]) на 4 юли 1997 г. Апаратът трябва да изчака до изгрев за да изпрати първите си снимки до Земята. Мястото на кацане има координати 19.13° с. ш. 33.22° з. д. в долината Арес, само на 19 km северозападно от центъра на елипсовидна площадка за кацане с площ 200 km. По време на Сол 1, първият марсиански слънчев ден изкаран от спускаемия модул на планетата, той прави снимки и метеорологични изследвания. При получване на снимките наземният екип от инженери вижда, че една от въздушните възглавници не е напълно спаднала, което може да се окаже препятствие при излизането на марсохода Соуджърнър от спускаемия модул. За да бъде разрешен проблемът, екипът праща команда към спускаемия модул да повдигне едно от венчелистчетата и да изпълни ново прибиране на въздушната възглавница. Процедурата е успешна изпълнена през Сол 2 и Соуджърнър е освободен от спускаемия модул. Системата за навлизане, спускане и кацане на Марс Патфайндър е използвана (с малки подобрения) и при мисията [[Марс Експлорейшън Роувър]]. Също така и много от конструкцията на Соуджърнър (окачване, архитектура, навигационни алгоритми) е използвана при марсоходите на мисия Марс Експлорейшън Роувър. == Дейност на марсохода == === Активиране на Соуджърнър === Марсохода Соуджърнър излиза от спускаемия модул на втория марсиански слънчев ден (Сол 2) от кацането на 4 юли 1997 г. През следващите дни марсоходът достига до близкоразположени скали, които учените наричат с имената на известни анимационни герой – [[Барнакъл Бил (марсианска скала)|Барнакъл Бил]], [[Йоги (марсианска скала)|Йоги]] и [[Скуби Ду (марсианска скала)|Скуби Ду]]. Марсоходът извършва измервания на химичните елементи открити в тези скали и в почвата докато спускаемият модул прави снимки на марсохода и заобикалящия го терен и в допълнение прави наблюдения на климата. Соуджърнър е шест колесен марсоход с дължина 65 cm, ширина 30 cm и тегло 10,5 kg.<ref>{{Cite web |url=http://mepag.jpl.nasa.gov/meeting/mar-09/02_MEPAG_McCuistion_Mar_09.pdf |format=PDF |title=Mars – the search for life |date=4 март 2009 |accessdate=28 март 2009 |publisher=NASA |архив_дата=2009-03-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090327083233/http://mepag.jpl.nasa.gov/meeting/mar-09/02_MEPAG_McCuistion_Mar_09.pdf }}</ref> Максималната му скорост е 1 сантиметър в секунда. Общото изминато разстояние през целия операционен живот на марсохода е не повече от 100 m, на максимално разстояние 12 m от спускаемия модул. По време на операционния си живот продължил 83 марсиански слънчеви дни Соуджърнър изпраща 550 фотографии до Земята и анализира химичните свойства на 16 местоположения в близост до спускаемия модул. === Анализ на скални проби от Соуджърнър === [[Файл:Sojourner and Barnacle Bill.jpg|250п|мини|Соуджърнър до марсианската скала Барнакъл Бил.]] Първият анализ на [[скали]] е направен на третия марсиански слънчев ден (Сол 3) върху марсианската скала „Барнакъл Бил“. Научният прибор [[рентгеноволъчев спектрометър за алфа частици]] (APXS) е използван за да се направи анализ на състава, като тази дейност е отнела на спектрометъра около 10 часа. Открити са всички главни химични елементи с изключение на [[водород]], който съставлявал само 0,1% от теглото на скалата. APXS облъчва скалите и почвата с [[алфа частици]] ([[хелий]]ни [[Атомно ядро|ядра]], които се състоят от 2 [[протон]]а и 2 [[неутрон]]а). Резултати показват, че марсианската скала Барнакъл Бил много наподобява земните [[андезит]]и, което потвърждава [[вулкан]]ична дейност в миналото. Откриването на андезит, сочи че някои скали на Марс са претопени и преработени. На Земята андезитни скали се формират, когато [[магма]]та заседне в скални джобове докато част от [[Магнезий|магнезия]] и [[желязо]]то се утаят. Следователно получената скала съдържа по-малко магнезий и желязо и повече [[силициев диоксид]]. [[Ефузивни скали|Вулканичните скали]] обикновено се категоризират като се сравнява количеството основи (Na<sub>2</sub>O и K<sub>2</sub>O) с количеството силициев диоксид (SiO<sub>2</sub>). Андезитът е различен от скалите открити при [[Марсиански метеорити|метеоритите дошли от Марс]].<ref name="Golombek, M 1997">Golombek, M. et al. 1997. Overview of the Mars Pathfinder Mission and Assessment of Landing Site Predictions. Science. Science: 278. pp. 1743 – 1748</ref><ref name="nssdc.gsfc.nasa.gov">[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/marspath/apxs.html nssdc.gsfc.nasa.gov]</ref><ref name="Bruckner, J. 2001">Bruckner, J., G. Dreibus, R. Rieder, and H. Wanke. 2001. Revised Data of the Mars Pathfinder Alpha Proton X-ray spectrometer: Geochemical Behavior of Major and Minor Elements. Lunar and Planetary Science XXXII</ref> Анализът направен на скалата „Йоги“ показва, че е [[базалт]]ова скала, по-ранно формирана от Барнакъл Бил. Формата и структурата ѝ сочат, че най-вероятно произлиза от утайки след наводнение. При анализа на друга скала, наименувана „Моу“, се виждат определени белези по повърхността, сочещи за действието на [[ерозия]] причинена от вятъра. Повечето анализирани скали покзват високо съдържание на [[силиций]]. В друг участък наречен „Каменна градина“ Соуджърнър заснема сърповидно оформени [[дюни]] подобни на Земните. По времето, в което крайните резултати от мисията са описани в поредица от статии в списание „[[Сайънс (списание)|Сайънс]]“, се е смятало че Йоги е била облепена в слой прах, но е имала същия състав като Барнакъл Бил. Изчисленията показват, че двете скали съдържат основно минералите [[ортопироксен]], [[фелдшпат]], [[кварц]] и малки количества [[магнетит]], [[илменит]], [[железен сулфид]] и [[калциев фосфат]].<ref name="Golombek, M 1997"/><ref name="nssdc.gsfc.nasa.gov"/><ref name="Bruckner, J. 2001"/> {{Панорама|PIA01153.jpg |1200px|Панорамен изглед от спусакемия модул на мисия Марс Патфайндър към марсохода Соуджърнър и изследваните от него скали, заедно с имената дадени от наземния екип (5 декември 1997).}} === Бордови компютър === {{основна|Сравнение на вградените компютърни ситеми на борда на марсоходите}} [[Вградена система|Вградената система]] на борда на Соуджърнър е базирана на 2 [[MHz|мегахерцовия]]<ref>[http://mars.jpl.nasa.gov/MPF/rover/faqs_sojourner.html#cpu mars.jpl.nasa.gov]</ref> [[централен процесор]] [[Intel 80C85]] с 512 [[килобайт|kB]] [[Памет с произволен достъп|RAM]] и 176 kB [[флаш-памет]] на [[Полупроводниково (статично) дисково устройство|дисковото устройство]].<ref name="ieeecomputer">Max Bajracharya, Mark W. Maimone, and Daniel Helmick (2008) ([[JPL]] и [[Калифорнийски технологичен институт]]); ''Autonomy for Mars rovers: past, present, and future''; published in: ''[[Computer (journal)|Computer]]'', a [[academic journal|journal]] of the [[IEEE]] [[IEEE Computer Society|Computer Society]], December 2008, Volume 41, Number 12, page 45, [[ISSN]] 0018 – 9162.</ref> [[Операционна система|Операционната система]] на борда на марсохода е „[[VxWorks]]“.<ref name=Wind_River>{{cite web | url=http://www.windriver.com/news/press/pr.html?ID=314 | title=Wind River Powers Mars Exploration Rovers—Continues Legacy as Technology Provider for NASA's Space Exploration | date=6 юни 2003 | accessdate=24 декември 2013 | publisher=[[Wind River Systems]] | архив_дата=2010-01-06 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100106090354/http://www.windriver.com/news/press/pr.html?ID=314 }}</ref> == Резултати от Патфайндър == [[Файл:Mars sunset PIA00920.jpg|мини|250п|Едър план на марсианското небе при залез (Марс Патфайндър, 1997)]] Спускаемият модул Марс Патфайндър е изпратил над 2,3 млрд. [[байт]]а информация включваща 16 500 снимки и направени над 8,5 млн. измервания на атмосферното налягане, температурата и скоростта на вятъра.<ref name=jplpathfinder>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nasa.gov/mission_pages/mars-pathfinder/ |заглавие=www.nasa.gov |достъп_дата=2013-12-26 |архив_дата=2015-06-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150623112234/http://www.nasa.gov/mission_pages/mars-pathfinder/ }}</ref> С направата на много снимки на небето при различни разстояния от Слънцето, учените са били способни да определят, че размера на частиците в розовата мъгла е около 1 [[микрометър]]. Цвета на някои почви е близък до този на железния оксихидрооксид, което потвърждава теорията, за по-топъл и мокър климат в миналото.<ref>Smith, P. et al. 1997. Results from the Mars Pathfinder Camera Science: 278. 1758 – 1765</ref> Марс Патфайндър носи със себе си няколко [[магнит]]а за да излседва магнитните компоненти в прахта. Всички магнити, с изключение на един са обвити от прахови частици. След като най-слабия магнит не е успял да привлече никакви прахови частици е заключено, че пренасяните по въздуха прахови частици не са съдържали чист [[магнетит]] или само един вид [[магхемит]]. Прахът вероятно е бил примесен с [[железен оксид]](Fe<sub>2</sub>O<sub>3</sub>).<ref>Hviid, S. et al. 1997. Magnetic Properties Experiments on the Mars Pathfinder Lander: Preliminary Results. Science:278. 1768 – 1770.</ref> С използването на много по-усъвършенствани научни прибори [[Спирит (марсоход)|Спирит]] открива, че магнетитът може да обясни магнетичните свойства на праха и почвата на Марс. Магнетитът е открит в почвата на Марс, а най-магнитизираната почва е имала тъмен цвят. Магнетитът също има много тъмен цвят.<ref>Bertelsen, P. et al. 2004. Magnetic Properties Experiements on the Mars Exploration rover Spirit at Gusev Crater. Science: 305. 827 – 829.</ref> С употребата на [[Доплеров ефект|Доплерово следене]] и измервания в две направления, учените добавили по-ранни измервания направени от спускаемите модули Викинг за да определят, че нехидростатичния компонент на [[Площен инерционен момент|площния инерционен момент]] се поражда от платото [[Тарсис]], и че вътрешността не е течна. Централното метално ядро е с радиус между 1300 и 2000 km.<ref name="Golombek, M 1997"/> == Край на мисията == [[Файл:MPT Hardware on the Surface MRO picture.jpg|ляво|мини|Марс Патфайндър засечен от въздуха от Марс Риконисънс Орбитър.]] Въпреки че е предвидено мисията да продължи от седмица до 1 месец, марсоходът работи на повъхността на Марс почти 3 месеца. Комуникацията с апарата прекъсва на 7 октомври,<ref name=batteryfailure/> като последното предаване на информация от Патфайндър е в 10:23 UTC на 27 септември 1997 г. Наземният екип се опитва да възстанови комуникацията с апарата в селдващите 5 месеца, но в край на сметка мисията е прекратена на 10 март 1998 г. По време на удължената мисия е направена фотостереоснимка с висока резолюция на обкръжаващия го терен докато Соуджърнър е имал за цел да посети отделчен хребет. Панорамната снимка е завършена само на 1/3 а посещението на хребета не е успешно, поради прекъсване на комуникацията.<ref name=batteryfailure/> Бордовата батерия, която е проектирана за издържи 1 месец и е била презареждана няколко пъти може би е дала дефект. Батерията е използвана за загравяне на електрониката на марсохода до малко над очакваната темепература през нощта на Марс. При поява на неизправност в батерията е възможно важни електронни компоненти на марсохода да се преохладят и това да доведе до загуба на връзка с апарата.<ref name=batteryfailure>{{Citation |title=Mars Pathfinder Nearing Its End |url=http://news.sciencemag.org/sciencenow/1997/10/27-04.html |accessdate=2013-12-26 |archivedate=2013-06-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130621151651/http://news.sciencemag.org/sciencenow/1997/10/27-04.html }}</ref><ref name=nasafacts>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.jpl.nasa.gov/news/fact_sheets/mpf.pdf |заглавие=NASA facts – Mars Pathfinder |достъп_дата=2013-12-26 |архив_дата=2013-05-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130513063945/http://www.jpl.nasa.gov/news/fact_sheets/mpf.pdf }}</ref> След кацане Марс Патфайндър е преименуван на „Паметник Карл Сейгън“ в чест на известния [[астроном]] и [[Планетология|планетолог]] Карл Сейгън. Мисията е преизпълнила своите цели още през първия месец от своя операционен живот. Орбиталният апарат [[Марс Риконисънс Орбитър]] успява да забележи Марс Патфандър през януари 1997 г. (снимката вляво).<ref>{{cite news |url=http://www.newscientist.com/article/dn10945 |title=Mars probe may have spotted lost rover |date=12 януари 2007 |author=Maggie McKee |work=New Scientist}}</ref><ref>[http://www.nasa.gov/mission_pages/MRO/multimedia/pia09105.html NASA – Mars Pathfinder Landing Site and Surroundings]</ref> == Наименование на марсохода == Името „Соуджърнър“ е избрано за марохода от мисия „Марс Патфайндър“ с едногодишен световен конкурс, в който ученици на възраст до 18 години са поканени да си изберат героиня и да напишат есе с нейните исторически постижения. Учениците е трябвало да покажат в есетата си как марсоход с името на тяхната героиня ще преведе тези постижения за Марсианската среда. Инициативата стартира през март 1994 г. от [[Планетарното общество]] в сътрудничество с [[JPL]]. Конкурсът е обявен през януари 1995 г. в списание „''Наука и Деца''“ („''Science and Children''“), което се разпространява сред над 20 000 учители и училища.<ref>{{cite web|title=NASA Names First Rover to Explore the Surface of Mars |url=http://mars.jpl.nasa.gov/MPF/rover/name.html|publisher=NASA|accessdate=27 декември 2013}}</ref> Есето, което печели конкурса сред още 3 500 есета е [[Соуджърнър Трут]]. Избраното есе е на 12-годишната Валери Амброуз от Брийджпорт. Втората награда отива при Дийпти Рохатги, 18-годишен ученик от Роквил, който предложил [[Мария Кюри]].<ref>[http://mars.jpl.nasa.gov/MPF/rover/name.html mars.jpl.nasa.gov]</ref> == Почести == * През 1997 г. екипа Соуджърнър е награден с „Наградата за техническо превъзходство на JPL“. * На 21 октомври 1997 г. на ежегодното събрание на [[Геологично общество на Америка|Геологичното общество на Америка]] в [[Солт Лейк Сити]] Соуджърнър е награден с почетно членство в отдел Планетарна геология на обществото. * През 2003 година Соуджърнър е въведен в „[[Зала на славата на роботите]]“ * В научно-фанстичния филм от 2000 г. „''[[Червената планета]]''“ екипажът на първия пилотиран полет до Марс оцелява след разбиване на космичексия им кораб на повърхността на Марс. Комуникационното им оборудване е повредено и те не могат да се свържат с главния кораб в орбита на планетата. Ако не осъществят връзка до определено време, те ще бъдат счетени за мъртви и главният космически кораб (пилотиран от единствения член на екипажа останал на борда му) ще поеме курс към Земята. Налагайки се на да мисли бързо, бедстващият екип се отправя към намиращите се наблизо останки от Марс Патфайндър, от чийто оцелели части си правят радиостанция. * Снимки как Соуджърнър достига скалата Йоги са използвани в сериала „''[[Стар Трек: Ентърпрайз]]''“, първата употреба в историята на кадри от друга планета излъчени в научно-фантастичен филм или телевизионен сериал.<ref>{{Cite web |url = http://www.imdb.com/title/tt0244365/crazycredits |title = Crazy credits for „Enterprise“ |work = IMDb.com |accessdate = 27 декември 2013}}</ref> „Паметник Карл Сейгън“ е включен в епизода от сериала от 2005 г. с името „''[[Terra Prime]]''“, в който екипажът пътува до Марс. Оградената площадка на кацане на 150-годишния марсоход има добавена плоча с надпис цитат от Карл Сейгън – „Каквато и да е причината да си на Марс, аз се радвам че си там, и ми се искаше да съм с теб“. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Изследване на Марс]] * [[Марс Експлорейшън Роувър]] (2003-настояще) * [[Луноход (програма)|Луноход]] == Външни препратки == {{Commons|Category:Mars Pathfinder|Mars Pathfinder}} * {{икона|en}} [http://mpfwww.jpl.nasa.gov Марс Патфайндър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003012046/http://mpfwww.jpl.nasa.gov/ |date=2012-10-03 }} * {{икона|en}} [http://solarsystem.nasa.gov/missions/profile.cfm?MCode=Pathfinder Марс Патфайндър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100929063119/http://solarsystem.nasa.gov/missions/profile.cfm?MCode=Pathfinder |date=2010-09-29 }} в [http://solarsystem.nasa.gov Изследване на Слънчевата система от НАСА] {{Портал космически полети}} {{Изследване на Марс}} {{Космически апарати на САЩ}} [[Категория:Марс Патфайндър| ]] biqja4bgh7kj1bwtj5tt3yk85wuhq78 0 94205 12214425 12188390 2024-04-25T20:08:57Z Simin 4405 /* В Османската империя */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κάτω Κλεινές | изглед = Nativity of Mary Church in Dolno Kleshtino Kato Kleines Fresco 01.jpg | изглед-описание = Входът на „[[Рождество Богородично (Долно Клещино)|Рождество Богородично]]“ | област = Западна Македония | карта3 = Леринско | дем = Лерин | географска-област = [[Пелагония]] | площ = | височина = 594 | основаване = | пощенски-код = 531 00 | телефонен-код = 23850-1 }} '''Долно Клещино''' или '''Долна Клещина''' ({{lang|el|Κάτω Κλεινές}}, ''Като Клинес'', [[катаревуса]]: ''Κάτω Κλειναί'', ''Като Клине'', до 1926 година ''Κάτω Κλέστινα'', ''Като Клестина''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170879 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], дем [[Лерин (дем)|Лерин]] (Флорина), област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на Стара река (Палио Рема) на 7 километра северно от демовия център [[Лерин]] (Флорина) в подножието на планината [[Пелистер]]. == История == === В Османската империя === Името на селото е свързано с ковашкия занаят. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Клещино с 97 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 213. В селото се отглеждат лозя, орехи, лук, чесън, зеле, боб, лен, свине и копринени буби.<ref>Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 281. ISBN 2-283-60452-4.</ref> През 1607 година Перване бег и синовете на Камбер от ''Долна Клещина'' взимат едногодишен заем от [[вакъф|вакъфа]] на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в [[Битоля]] в размер на 3000 акчета при лихва от 15% процента. Един за друг са гаранти за парите. В 1623 година жителите на [[Битоля]] Хасан Челеби и неговият брат Али продават своя [[чифлик]] в ''Долна Клещина'' на Хусеин бег, син на Абдулах за 31 000 сребърни [[акчета|акчета]]. Чифликът им включва кула, къща, две воденици, градина, лозе и граничи от всички страни с имот на Хусеин, който също има воденица.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 14, 109.</ref> Църквата „[[Рождество Богородично (Долно Клещино)|Рождество Богородично]]“ е от около 1835 година.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=17287&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58260/1341/5-1-1995 - ΦΕΚ 165/Β/10-3-1995 | достъп_дата = 15 май 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = | архив_дата = 2015-05-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150518103716/http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=17287&v17= }}</ref> В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Клещина'' като българско село.<ref>{{Григорович|93}}</ref> В 1861 година [[Йохан фон Хан]] на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва ''Клещино'' като българско село.<ref>Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.</ref> В 1838 година е построена църквата „Рождество Богородично“. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Кластини'' (Klastini), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.<ref>{{Синве|51}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година ''Долно Клещени'' (Dolno-klechténi) е посочено като село в Леринска каза със 180 домакинства с 550 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|84 – 85}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] пише, че в селото живеят 140 [[българи|български]] семейства (669 души).<ref>{{Веркович|320}}</ref> [[Файл:Kleshtina First World War.jpg|ляво|мини|Клещино през Първата световна война]] Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Долно Клещино има 400 жители българи и 150 жители [[арнаути]] мохамедани.<ref>{{МЕС|249}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Долно Клеща'' е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 100 къщи.<ref>{{Битолски вилает|28}}</ref> В началото на XX век Долно Клещино е едно от малкото български [[гъркомани|гъркомански]] села в Леринско. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото има 540 българи [[гъркомани|патриаршисти]] и функционира гръцко училище.<ref>{{Бранков|176-177}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Клещино (Горно или Долно) са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|851}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Dolno Kleshtino or Klini.jpg|мини|250п|Оборудване на части на Антантата в Долно Клещино]] [[Файл:Kleshtino Couple in WWI.jpg|мини|250п|Млада двойка в народни носии в Клещино по време на Първата световна война, 1916 – 1917 г.]] [[Файл:Macedonian Museums-8-Laografiko Aristotelh-40.jpg|мини|250п|Женска бежанска носия от Долно Клещино. Етнографски музей в Лерин]] През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Долна Клещина'' (Долна Клештина) има 15 къщи славяни християни и 50 къщи арнаути мохамедани.<ref>{{Милоевич|20}}</ref> За кратко селото е освободено от българската армия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919 – 1922)|Гръцко-турската война]] в [[1924]] година албанското население на Долно Клещино се изселва и на негово място са заселени 133 души [[понтийски гърци]] бежанци от [[Турция]]. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 77 бежански семейства с 288 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Като Клине.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> Намаляването на населението през 60-те години се дължи на изселване отвъд океана. Според изследване от 1993 година селото е смесено „бежанско-славофонско“, като „[[македонски език|македонският език]]“ в него е запазен на средно ниво, а [[понтийски език|понтийският гръцки]] на ниско.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Долно Клещино на 28 септември 1968 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Воденичища|| Βοδενετσίστα|| Ливадия|| Λιβάδια<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 231а 1968|1779}}</ref>|| |- || Боцовал || Μπότσοβαλ|| Камбохорафа|| Καμποχώραφα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Падине<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Πάδινε|| Плая|| Πλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ССИ от Долно Клещино и на Ю от [[Клабучища]]<ref name="Ген" /> |- || Белизма<ref name="Ген" /> или Копачища<ref>{{ЮНА 50}}</ref>|| Μπέλισμα|| Аспроситарон|| Άσπροσίταρον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ССЗ от Долно Клещино и на СИ от [[Битуша]]<ref name="Ген" /> |} ; Преброявания * 1920 – 792 жители * 1928 – 817 жители * 1940 – 1120 жители * 1951 – 955 жители * 1961 – 812 жители * 1971 – 532 жители * 1981 – 523 жители * 2001 – 455 жители * 2011 – 394 жители == Личности == ; Родени в Долно Клещино * {{флагче|Гърция}} Ангелина Поповска (1926 – 1948), гръцка комунистка<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Popovska_Angelina.htm |заглавие=Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 |достъп_дата=2011-10-03 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305035953/http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Popovska_Angelina.htm }}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Г. Черкезов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Клещино, четата на [[Никола Лефтеров]], Четвърта рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|797}}</ref> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|СФРЮ}} [[Павле Раковски]] (1913 – 1990), гръцки и югославски комунистически деец * {{флагче|Гърция}} [[Траянос Петканис]] (1952 – 2021), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} [[Янис Флориниотис]] (Янис Савас Апостолидис, р. 1947), гръцки певец от понтийски произход ; Починали в Долно Клещино * {{флагче|България}} Петър Петков Вълков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 28, 29; а.е. 316, л. 65</ref> ; Други * {{флагче|България}} Филко Христов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Долно Клещино, Първа рота на Единадесета сярска дружина<ref>{{МОО|781}}</ref> == Външни препратки == * [http://www.promacedonia.org/hs/index.html Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник]. == Бележки == <references/> {{Дем Лерин}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Лерин]] roean8u9w79zo9ojbmqss5qbnm4x1hc 12214426 12214425 2024-04-25T20:09:31Z Simin 4405 /* В Османската империя */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κάτω Κλεινές | изглед = Nativity of Mary Church in Dolno Kleshtino Kato Kleines Fresco 01.jpg | изглед-описание = Входът на „[[Рождество Богородично (Долно Клещино)|Рождество Богородично]]“ | област = Западна Македония | карта3 = Леринско | дем = Лерин | географска-област = [[Пелагония]] | площ = | височина = 594 | основаване = | пощенски-код = 531 00 | телефонен-код = 23850-1 }} '''Долно Клещино''' или '''Долна Клещина''' ({{lang|el|Κάτω Κλεινές}}, ''Като Клинес'', [[катаревуса]]: ''Κάτω Κλειναί'', ''Като Клине'', до 1926 година ''Κάτω Κλέστινα'', ''Като Клестина''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170879 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], дем [[Лерин (дем)|Лерин]] (Флорина), област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на Стара река (Палио Рема) на 7 километра северно от демовия център [[Лерин]] (Флорина) в подножието на планината [[Пелистер]]. == История == === В Османската империя === Името на селото е свързано с ковашкия занаят. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Клещино с 97 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 213. В селото се отглеждат лозя, орехи, лук, чесън, зеле, боб, лен, свине и копринени буби.<ref>Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 281. ISBN 2-283-60452-4.</ref> През 1607 година Перване бег и синовете на Камбер от ''Долна Клещина'' взимат едногодишен заем от [[вакъф|вакъфа]] на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в [[Битоля]] в размер на 3000 акчета при лихва от 15% процента. Един за друг са гаранти за парите. В 1623 година жителите на [[Битоля]] Хасан Челеби и неговият брат Али продават своя [[чифлик]] в ''Долна Клещина'' на Хусеин бег, син на Абдулах за 31 000 сребърни [[акче|акчета]]. Чифликът им включва кула, къща, две воденици, градина, лозе и граничи от всички страни с имот на Хусеин, който също има воденица.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 14, 109.</ref> Църквата „[[Рождество Богородично (Долно Клещино)|Рождество Богородично]]“ е от около 1835 година.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=17287&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58260/1341/5-1-1995 - ΦΕΚ 165/Β/10-3-1995 | достъп_дата = 15 май 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = | архив_дата = 2015-05-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150518103716/http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=17287&v17= }}</ref> В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Клещина'' като българско село.<ref>{{Григорович|93}}</ref> В 1861 година [[Йохан фон Хан]] на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва ''Клещино'' като българско село.<ref>Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.</ref> В 1838 година е построена църквата „Рождество Богородично“. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Кластини'' (Klastini), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.<ref>{{Синве|51}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година ''Долно Клещени'' (Dolno-klechténi) е посочено като село в Леринска каза със 180 домакинства с 550 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|84 – 85}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] пише, че в селото живеят 140 [[българи|български]] семейства (669 души).<ref>{{Веркович|320}}</ref> [[Файл:Kleshtina First World War.jpg|ляво|мини|Клещино през Първата световна война]] Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Долно Клещино има 400 жители българи и 150 жители [[арнаути]] мохамедани.<ref>{{МЕС|249}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Долно Клеща'' е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 100 къщи.<ref>{{Битолски вилает|28}}</ref> В началото на XX век Долно Клещино е едно от малкото български [[гъркомани|гъркомански]] села в Леринско. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото има 540 българи [[гъркомани|патриаршисти]] и функционира гръцко училище.<ref>{{Бранков|176-177}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Клещино (Горно или Долно) са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|851}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Dolno Kleshtino or Klini.jpg|мини|250п|Оборудване на части на Антантата в Долно Клещино]] [[Файл:Kleshtino Couple in WWI.jpg|мини|250п|Млада двойка в народни носии в Клещино по време на Първата световна война, 1916 – 1917 г.]] [[Файл:Macedonian Museums-8-Laografiko Aristotelh-40.jpg|мини|250п|Женска бежанска носия от Долно Клещино. Етнографски музей в Лерин]] През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Долна Клещина'' (Долна Клештина) има 15 къщи славяни християни и 50 къщи арнаути мохамедани.<ref>{{Милоевич|20}}</ref> За кратко селото е освободено от българската армия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919 – 1922)|Гръцко-турската война]] в [[1924]] година албанското население на Долно Клещино се изселва и на негово място са заселени 133 души [[понтийски гърци]] бежанци от [[Турция]]. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 77 бежански семейства с 288 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Като Клине.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> Намаляването на населението през 60-те години се дължи на изселване отвъд океана. Според изследване от 1993 година селото е смесено „бежанско-славофонско“, като „[[македонски език|македонският език]]“ в него е запазен на средно ниво, а [[понтийски език|понтийският гръцки]] на ниско.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Долно Клещино на 28 септември 1968 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Воденичища|| Βοδενετσίστα|| Ливадия|| Λιβάδια<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 231а 1968|1779}}</ref>|| |- || Боцовал || Μπότσοβαλ|| Камбохорафа|| Καμποχώραφα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Падине<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Πάδινε|| Плая|| Πλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ССИ от Долно Клещино и на Ю от [[Клабучища]]<ref name="Ген" /> |- || Белизма<ref name="Ген" /> или Копачища<ref>{{ЮНА 50}}</ref>|| Μπέλισμα|| Аспроситарон|| Άσπροσίταρον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ССЗ от Долно Клещино и на СИ от [[Битуша]]<ref name="Ген" /> |} ; Преброявания * 1920 – 792 жители * 1928 – 817 жители * 1940 – 1120 жители * 1951 – 955 жители * 1961 – 812 жители * 1971 – 532 жители * 1981 – 523 жители * 2001 – 455 жители * 2011 – 394 жители == Личности == ; Родени в Долно Клещино * {{флагче|Гърция}} Ангелина Поповска (1926 – 1948), гръцка комунистка<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Popovska_Angelina.htm |заглавие=Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 |достъп_дата=2011-10-03 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305035953/http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Popovska_Angelina.htm }}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Г. Черкезов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Клещино, четата на [[Никола Лефтеров]], Четвърта рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|797}}</ref> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|СФРЮ}} [[Павле Раковски]] (1913 – 1990), гръцки и югославски комунистически деец * {{флагче|Гърция}} [[Траянос Петканис]] (1952 – 2021), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} [[Янис Флориниотис]] (Янис Савас Апостолидис, р. 1947), гръцки певец от понтийски произход ; Починали в Долно Клещино * {{флагче|България}} Петър Петков Вълков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 28, 29; а.е. 316, л. 65</ref> ; Други * {{флагче|България}} Филко Христов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Долно Клещино, Първа рота на Единадесета сярска дружина<ref>{{МОО|781}}</ref> == Външни препратки == * [http://www.promacedonia.org/hs/index.html Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник]. == Бележки == <references/> {{Дем Лерин}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Лерин]] o5370xwvkq2pivn6hsnevpdh0hg8lkc 0 94366 12214816 12212364 2024-04-26T07:16:02Z Георгиалександров2 247955 /* Подкрепа за македонизма в България */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Елена Николова Йончева | категория = журналист | описание = българска журналистка | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[Народна република България|България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = журналист, депутат | вложки = | още = {{Депутат-България|44н=1}} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Елена Николова Йончева''' е [[България|българска]] [[журналист]]ка, политик, депутат в XLIV народно събрание (НС), прессекретар на Президентството (2017).<ref>[https://dnes.dir.bg/politika/elena-yoncheva-prezidentat-radev-pressekretar-25101073 dnes.dir.bg]</ref> От 2019 г. е [[евродепутат]] от квотата на [[БСП]]. == Биография == Елена Йончева е родена на [[27 май]] [[1964]] г. в град [[София]], [[България]].<ref name="Fashion.bg">[http://celebrities.fashion.bg/Elena_Yoncheva/view/65 Елена Йончева] // Fashion.bg</ref> Дъщеря е на Лариса и Никола Йончеви. Майка ѝ е [[рускиня]], баща ѝ – [[българин]]. Има брат Иван Йончев. Завършила е телевизионна журналистика в [[Москва]] с отличие. === Личен живот === От [[1994]] до [[2009]] г. има [[съвместно съжителство]] с [[политик]]а [[Сергей Станишев]], с когото се познават още от студентските си години в [[Москва]]. === Журналистическа кариера === Работи за петъчното предаване „[[Панорама (предаване)|Панорама]]“ по [[Канал 1]] на БНТ, [[телевизионен водещ|водеща]] е в Канал 1, в програмата „Екип 4“, както и в публицистичното предаване „[[Оригиналът (предаване)|Оригиналът]]“ по [[TV7]], заедно с [[Иван Гарелов]]. През 2012 г. със своя екип 16 дни снима живота в [[Халеб]] по време на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Известна е с репортажите си от най-горещите точки на света, между които конфликтите в [[Косово]], [[Алжир]], [[Чечня]], [[Израел]], [[Афганистан]], [[Ирак]], [[Венецуела]], [[Колумбия]] и др.<ref name="Fashion.bg"/> Снимала е филм за българската база [[Свети Климент Охридски (база)|Свети Климент Охридски]] в [[Антарктида]], за [[роми]]те в [[Лом]], за футболиста от [[ПФК Левски (София)|ПФК Левски]] [[Мариян Огнянов]] и др. Автор е на четири документални филма за събитията в Украйна ([[Евромайдан]]ът, започнал през ноември 2013 г., и последвалата [[война в Донбас]]). През септември 2015 г. президентът на Украйна [[Петро Порошенко]] подписва забрана за влизане в страната на 388 политици и журналисти. Сред 41 журналисти и блогъри от цял свят попада и Йончева. След протести от страна на авторитетни хора и организации, между които и Комитетът за защита на журналистите,<ref>[https://cpj.org/2015/09/ukraine-bans-41-international-journalists-and-blog.php Ukraine bans 41 international journalists and bloggers] статия на английски от сайта на КЗЖ.</ref> забраната за Елена Йончева и още 28 журналисти е отменена.<ref>[http://www.webcafe.bg/newscafe/svyat/id_540284664 Украйна вдигна забраната за Елена Йончева]</ref> == Политическа кариера == През 2017 г. Йончева е част от инициативния комитет, издигнал за кандидат-президент [[Румен Радев]]. След като става президент, той я назначава за свой секретар за връзки с медиите. Скоро след това тя напуска и е избрана за депутат в XLIV народно събрание от групата на БСП. Там Йончева продължава да се изявява като журналист – прави документални филми, в които личат слабостите на управлението. Тя прави филм за оградата по южната граница на България<ref>[https://offnews.bg/politika/joncheva-pokaza-nov-propadnal-uchastak-ot-ogradata-po-granitcata-s-tur-672520.html offnews.bg]</ref> и демонстрира, че тя лесно може да бъде бъде премината, разпалвайки гнева на вицепремиера [[Валери Симеонов]], който е отговорен за строежа на оградата. Той обвинява Йончева, че си служи с полуистини и подмяна на факти. Симеонов твърди че тя е заснела оградата, още по времето когато тя не е била готова.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/politika/valeri-simeonov-obvini-elena-joncheva-che-lazhe-za-padnalata-ograda.html btvnovinite.bg]</ref> Като депутат Йончева влиза в конфликт с управляващите в т.ч. и с премиера [[Бойко Борисов]]<ref>[https://news.lex.bg/елена-йончева-осъди-бойко-борисов-и-ге/ news.lex.bg]</ref><ref>[https://www.mediapool.bg/elena-yoncheva-osadi-borisov-i-gerb-za-5000-leva-news279324.html www.mediapool.bg]</ref> и министър Боил Банов.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/elena-joncheva-shte-predade-zapisite-sreshtu-boil-banov-na-olaf.html btvnovinite.bg]</ref><ref name="epicenter.bg">[http://epicenter.bg/article/Boil-Banov--Tova-e-pomiya--Reketirat-me-sas-zapisi--Kogoto-moga-po-traseto--shte-go-sadya-/174078/2/0 epicenter.bg]</ref><ref name="epicenter.bg"/> == Подкрепа за македонизма в България == На [[8 октомври]] [[2020]] [[Европейски парламент|Европарламентът]] приема резолюция, повод за която са [[Протести в България (2020)|продължаващите месеци протести в България]], в която точка 12 изисква България да узакони [[Сепаратизъм|сепаратистката]], [[Македонизъм|македонистка]] и [[Българофобия|противобългарска]] партия [[ОМО Илинден - Пирин|ОМО „Илинден“]] и по подразбиране да признае „македонско малцинство“ на територията си. При предложение тази част на резолюцията да отпадне Елена Йончева гласува „против“ .<ref>[https://glasove.com/categories/na-fokus/news/elena-yoncheva-i-radan-knev-napravikha-absolyutno-nedopustimi-kompromisi-s-natsionalnite-interesi Елена Йончева и Радан Кънев направиха недопустими компромиси с националните интереси]</ref> == Подкрепа за Инстанбулската конвенция == Елена Йончева е един от най-дейните застъпници в България на приемането на Инстанбулската конвенция. В тази връзка тя нееднократно е влизала в сблъсък, както с колегата си, евродепутата Ангел Джамбазки, така и с лидерът на БСП - Корнелия Нинова.<ref>https://istinata.net/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D0%B3%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B1%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82/</ref><ref>https://www.dnes.bg/politika/2023/05/11/ninova-skochi-na-svoite-stanishev-i-ioncheva-glasuvaha-za-istanbulskata-konvenciia.569335</ref>На 12.05.2023 тя и Станишев гласуват "За" Инстанбулската конвенция. <ref>https://bntnews.bg/news/sergei-stanishev-i-elena-yoncheva-obyasniha-zashto-sa-glasuvali-za-istanbulskata-konvenciya-1233313news.html</ref>През годините тя често е агитирала за приемането ѝ в България<ref>https://news.bg/politics/elena-joncheva-lichnostta-na-glavniya-prokuror-ne-tryabva-da-e-v-osnovata-na-otstranyavaneto-mu.html</ref> == Съдебни дела == През 2017 година Елена Йончева завежда дело за клевета срещу Бойко Борисов. След дълъг процес Йончева осъжда Борисов и на трите инстанции.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014581_elena_ioncheva_okonchatelno_specheli_deloto_za_kleveta/ www.dnevnik.bg]</ref><ref>[https://dnes.dir.bg/temida/elena-joncheva-okonchatelno-specheli-deloto-za-kleveta-sreshtu-boyko-borisov dnes.dir.bg]</ref><ref>[https://defakto.bg/2020/01/10/окончателно-елена-йончева-спечели-де/ defakto.bg]</ref><ref>[http://vevesti.bg/231611/elena-yoncheva-specheli-deloto-za-kleveta/ vevesti.bg]</ref> ВКС потвърждава, че Борисов и [[ГЕРБ]] трябва солидарно да изплатят 5000 лева на Йончева. Първоначалната сума, която журналистката иска е 20 000 лева, но съдът намалява тази сума. В началото на 2019 г. прокуратурата повдига обвинение срещу нея за пране на пари, свързано с аферата [[КТБ]].<ref>[https://www.mediapool.bg/prokuraturata-obvini-elena-yoncheva-za-prane-na-pari-news288915.html Прокуратурата обвини Елена Йончева за пране на пари, „mediapool“, 22 януари 2019 г.]</ref> Елена Йончева отговаря на обвиненията с думите, че това е опит за сплашване, който е свързан с разкритията ѝ за злоупотреби от страна на властимащи.<ref>[https://www.faktor.bg/bg/articles/elena-yoncheva-1-1 Елена Йончева отговори на обвиненията за пране на пари, била жертва на прокуратурата и кабинета] – статия във „Фактор“</ref> Впоследствие през април 2021 КПКОНПИ внася срещу нея иск за конфискация на 158 000 лева.<ref>https://dnes.dir.bg/temida/vnesoha-isk-za-konfiskatsiya-na-158-000-lv-ot-elena-joncheva</ref> На 22 април 2024 Елена Йончева губи съдебно дело, което води срещу ревизионен акт от август 2021 г (по смисълът на който тя е укрила от НАП данъчни приходи от 36 025 лева главница плюс 21 939 лева лихви (общо 57 965 лева),<ref name=":0">https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/elena-yoncheva-okonchatelno-zagubi-danuchno-delo-za-58-000-lv</ref><ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/17700331</ref> ). Освен това Върховният административен съд я осъжда да плати близо 4500 лв. за разноските на НАП пред Върховния административен съд и малко над 7000 лв. за първата инстанция<ref name=":0" /> == Филмография == * [[Духът на баща ми]] (1998) – журналистката == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Йончева, Елена}} [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български военни кореспонденти]] [[Категория:Родени в София]] jx2g543wqq3p89xhtov6hkr6iuekqya 12214824 12214816 2024-04-26T07:21:58Z Георгиалександров2 247955 /* Подкрепа за македонизма в България */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Елена Николова Йончева | категория = журналист | описание = българска журналистка | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[Народна република България|България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = журналист, депутат | вложки = | още = {{Депутат-България|44н=1}} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Елена Николова Йончева''' е [[България|българска]] [[журналист]]ка, политик, депутат в XLIV народно събрание (НС), прессекретар на Президентството (2017).<ref>[https://dnes.dir.bg/politika/elena-yoncheva-prezidentat-radev-pressekretar-25101073 dnes.dir.bg]</ref> От 2019 г. е [[евродепутат]] от квотата на [[БСП]]. == Биография == Елена Йончева е родена на [[27 май]] [[1964]] г. в град [[София]], [[България]].<ref name="Fashion.bg">[http://celebrities.fashion.bg/Elena_Yoncheva/view/65 Елена Йончева] // Fashion.bg</ref> Дъщеря е на Лариса и Никола Йончеви. Майка ѝ е [[рускиня]], баща ѝ – [[българин]]. Има брат Иван Йончев. Завършила е телевизионна журналистика в [[Москва]] с отличие. === Личен живот === От [[1994]] до [[2009]] г. има [[съвместно съжителство]] с [[политик]]а [[Сергей Станишев]], с когото се познават още от студентските си години в [[Москва]]. === Журналистическа кариера === Работи за петъчното предаване „[[Панорама (предаване)|Панорама]]“ по [[Канал 1]] на БНТ, [[телевизионен водещ|водеща]] е в Канал 1, в програмата „Екип 4“, както и в публицистичното предаване „[[Оригиналът (предаване)|Оригиналът]]“ по [[TV7]], заедно с [[Иван Гарелов]]. През 2012 г. със своя екип 16 дни снима живота в [[Халеб]] по време на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Известна е с репортажите си от най-горещите точки на света, между които конфликтите в [[Косово]], [[Алжир]], [[Чечня]], [[Израел]], [[Афганистан]], [[Ирак]], [[Венецуела]], [[Колумбия]] и др.<ref name="Fashion.bg"/> Снимала е филм за българската база [[Свети Климент Охридски (база)|Свети Климент Охридски]] в [[Антарктида]], за [[роми]]те в [[Лом]], за футболиста от [[ПФК Левски (София)|ПФК Левски]] [[Мариян Огнянов]] и др. Автор е на четири документални филма за събитията в Украйна ([[Евромайдан]]ът, започнал през ноември 2013 г., и последвалата [[война в Донбас]]). През септември 2015 г. президентът на Украйна [[Петро Порошенко]] подписва забрана за влизане в страната на 388 политици и журналисти. Сред 41 журналисти и блогъри от цял свят попада и Йончева. След протести от страна на авторитетни хора и организации, между които и Комитетът за защита на журналистите,<ref>[https://cpj.org/2015/09/ukraine-bans-41-international-journalists-and-blog.php Ukraine bans 41 international journalists and bloggers] статия на английски от сайта на КЗЖ.</ref> забраната за Елена Йончева и още 28 журналисти е отменена.<ref>[http://www.webcafe.bg/newscafe/svyat/id_540284664 Украйна вдигна забраната за Елена Йончева]</ref> == Политическа кариера == През 2017 г. Йончева е част от инициативния комитет, издигнал за кандидат-президент [[Румен Радев]]. След като става президент, той я назначава за свой секретар за връзки с медиите. Скоро след това тя напуска и е избрана за депутат в XLIV народно събрание от групата на БСП. Там Йончева продължава да се изявява като журналист – прави документални филми, в които личат слабостите на управлението. Тя прави филм за оградата по южната граница на България<ref>[https://offnews.bg/politika/joncheva-pokaza-nov-propadnal-uchastak-ot-ogradata-po-granitcata-s-tur-672520.html offnews.bg]</ref> и демонстрира, че тя лесно може да бъде бъде премината, разпалвайки гнева на вицепремиера [[Валери Симеонов]], който е отговорен за строежа на оградата. Той обвинява Йончева, че си служи с полуистини и подмяна на факти. Симеонов твърди че тя е заснела оградата, още по времето когато тя не е била готова.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/politika/valeri-simeonov-obvini-elena-joncheva-che-lazhe-za-padnalata-ograda.html btvnovinite.bg]</ref> Като депутат Йончева влиза в конфликт с управляващите в т.ч. и с премиера [[Бойко Борисов]]<ref>[https://news.lex.bg/елена-йончева-осъди-бойко-борисов-и-ге/ news.lex.bg]</ref><ref>[https://www.mediapool.bg/elena-yoncheva-osadi-borisov-i-gerb-za-5000-leva-news279324.html www.mediapool.bg]</ref> и министър Боил Банов.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/elena-joncheva-shte-predade-zapisite-sreshtu-boil-banov-na-olaf.html btvnovinite.bg]</ref><ref name="epicenter.bg">[http://epicenter.bg/article/Boil-Banov--Tova-e-pomiya--Reketirat-me-sas-zapisi--Kogoto-moga-po-traseto--shte-go-sadya-/174078/2/0 epicenter.bg]</ref><ref name="epicenter.bg"/> == Подкрепа за македонизма в България == На [[8 октомври]] [[2020]] [[Европейски парламент|Европарламентът]] приема резолюция, повод за която са [[Протести в България (2020)|продължаващите месеци протести в България]], в която точка 12 изисква България да узакони [[Сепаратизъм|сепаратистката]], [[Македонизъм|македонистка]] и [[Българофобия|противобългарска]] партия [[ОМО Илинден - Пирин|ОМО „Илинден“]] и по подразбиране да признае „македонско малцинство“ на територията си. При предложение тази част на резолюцията да отпадне Елена Йончева гласува „против“ .<ref>[https://glasove.com/categories/na-fokus/news/elena-yoncheva-i-radan-knev-napravikha-absolyutno-nedopustimi-kompromisi-s-natsionalnite-interesi Елена Йончева и Радан Кънев направиха недопустими компромиси с националните интереси]</ref> == Подкрепа за Инстанбулската конвенция == Елена Йончева е един от най-дейните застъпници в България на приемането на Инстанбулската конвенция. В тази връзка тя нееднократно е влизала в сблъсък, както с колегата си, евродепутата Ангел Джамбазки, така и с лидерът на БСП - Корнелия Нинова.<ref>https://istinata.net/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D0%B3%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B1%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82/</ref><ref>https://www.dnes.bg/politika/2023/05/11/ninova-skochi-na-svoite-stanishev-i-ioncheva-glasuvaha-za-istanbulskata-konvenciia.569335</ref>На 12.05.2023 тя и Станишев гласуват "За" Инстанбулската конвенция. <ref>https://bntnews.bg/news/sergei-stanishev-i-elena-yoncheva-obyasniha-zashto-sa-glasuvali-za-istanbulskata-konvenciya-1233313news.html</ref>През годините тя често е агитирала за приемането ѝ в България<ref>https://news.bg/politics/elena-joncheva-lichnostta-na-glavniya-prokuror-ne-tryabva-da-e-v-osnovata-na-otstranyavaneto-mu.html</ref> == За "Магнитски" == След като приема номинация на ДПС да бъде част от кандидатската им лист Елена Йончева прави коментар, че "Магнитски" няма правна сила в ЕС и в България, като част от него<ref>https://www.mediapool.bg/elena-yoncheva-magnitski-nyama-sila-v-es-i-bulgaria-news358593.html</ref> == Съдебни дела == През 2017 година Елена Йончева завежда дело за клевета срещу Бойко Борисов. След дълъг процес Йончева осъжда Борисов и на трите инстанции.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014581_elena_ioncheva_okonchatelno_specheli_deloto_za_kleveta/ www.dnevnik.bg]</ref><ref>[https://dnes.dir.bg/temida/elena-joncheva-okonchatelno-specheli-deloto-za-kleveta-sreshtu-boyko-borisov dnes.dir.bg]</ref><ref>[https://defakto.bg/2020/01/10/окончателно-елена-йончева-спечели-де/ defakto.bg]</ref><ref>[http://vevesti.bg/231611/elena-yoncheva-specheli-deloto-za-kleveta/ vevesti.bg]</ref> ВКС потвърждава, че Борисов и [[ГЕРБ]] трябва солидарно да изплатят 5000 лева на Йончева. Първоначалната сума, която журналистката иска е 20 000 лева, но съдът намалява тази сума. В началото на 2019 г. прокуратурата повдига обвинение срещу нея за пране на пари, свързано с аферата [[КТБ]].<ref>[https://www.mediapool.bg/prokuraturata-obvini-elena-yoncheva-za-prane-na-pari-news288915.html Прокуратурата обвини Елена Йончева за пране на пари, „mediapool“, 22 януари 2019 г.]</ref> Елена Йончева отговаря на обвиненията с думите, че това е опит за сплашване, който е свързан с разкритията ѝ за злоупотреби от страна на властимащи.<ref>[https://www.faktor.bg/bg/articles/elena-yoncheva-1-1 Елена Йончева отговори на обвиненията за пране на пари, била жертва на прокуратурата и кабинета] – статия във „Фактор“</ref> Впоследствие през април 2021 КПКОНПИ внася срещу нея иск за конфискация на 158 000 лева.<ref>https://dnes.dir.bg/temida/vnesoha-isk-za-konfiskatsiya-na-158-000-lv-ot-elena-joncheva</ref> На 22 април 2024 Елена Йончева губи съдебно дело, което води срещу ревизионен акт от август 2021 г (по смисълът на който тя е укрила от НАП данъчни приходи от 36 025 лева главница плюс 21 939 лева лихви (общо 57 965 лева),<ref name=":0">https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/elena-yoncheva-okonchatelno-zagubi-danuchno-delo-za-58-000-lv</ref><ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/17700331</ref> ). Освен това Върховният административен съд я осъжда да плати близо 4500 лв. за разноските на НАП пред Върховния административен съд и малко над 7000 лв. за първата инстанция<ref name=":0" /> == Филмография == * [[Духът на баща ми]] (1998) – журналистката == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Йончева, Елена}} [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български военни кореспонденти]] [[Категория:Родени в София]] eqg1f2db9re6b42nayqaldek2mqtih5 0 94395 12215083 12109164 2024-04-26T11:28:57Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Личности (Кардиф)]]; Добавяне на [[Категория:Родени в Кардиф]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Хенри Морган | име-оригинал = Henry Morgan | категория = политик | описание = уелски капер | портрет = Admiral Sir Henry Morgan (1635–1688), Lieutenant Governor of Jamaica.jpg | портрет-описание = | роден-място = Ланримни, [[Кардиф]], [[Уелс]] | починал-място = [[Порт Роял]], [[Ямайка]] | подпис = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | убеждения = | институция1 = Колония Ямайка | постове1 = Лейтенант губернатор | известен-с = | отличия = }} }} Сър '''Хенри Морган''' ({{lang|en|Henry Morgan}}) е [[капер]] от [[уелс]]ки произход, известен като водач на [[буканиер]]и в [[Карибско море]]. Върлува в [[Кариби]]те в средата на 17 век, като основната му цел е испанската колония [[Панама]]. Той е сред малкото пирати, които са успели да се пенсионират и да запазят плячката. Известен е с изключително дръзките си и успешни набези срещу испанските градове в района ([[Панама (град)|Панама]], [[Маракайбо]] и други), включително ненадминатото по кръвожадност от друг британски пират избиване на всички мирни жители на град [[Панама (град)|Панама]] и изгарянето му през януари 1671 г., при това по време, когато е в сила [[мирен договор]] между [[Испания]] и Великобритания. През [[1674]] г. британският [[крал]] му дава [[рицар]]ско звание, а на следващата година Морган става заместник-[[губернатор]] на [[Ямайка]]. На негово име е наречен [[ром]]. == Началото == Хенри Морган е роден през 1635 г. като син на уелски земевладелец. Още в ранната си младост заминава за Западна Индия, където започва като буканиер на Тортуга. Участва в множество пиратски начинания, особено нападения срещу Куба. След реставрацията на монархията в Англия през 1660 г., неговият вуйчо сър Едуард Морган е назначен за губернатор на Ямайка. Предполага се, че по това време Морган, вече тридесетгодишен, заминал за острова. На губернатора на Ямайка била подчинена флота от 11 фрегати с общо 81 топа и 740 души екипаж. Командир на тази флота с чин адмирал бил Едуард Менсфилд. Хенри Морган станал заместник на Менсфилд. В 1666 г. Менсфилд предприел експедиция, при която завладял остров Каталина, за да създаде там укрепена база. Когато испанците успели да си върнат острова, Менсфилд бил пленен. Според испански сведения той е откаран в Портобело и екзекутиран, други източници говорят за успешно бягство. Негов приемник като командващ флотата на Ямайка станал Хенри Морган, набързо произведен в чин адмирал. == Първи стъпки == [[Файл:Puerto del Príncipe - being sacked in 1668 - Project Gutenberg eText 19396.jpg|мини|200px|Превземането на Пуерто Принсипе през 1668]] Стартът на Морган бил успешен. Той натоварил на корабите десантен отряд от 500 души, дебаркирал на едно ненаселено място по бреговете на Куба и с бърз марш се отправил към града Пуерто Принсипе, отстоящ на около 30 мили. Градът изобщо не бил подготвен за нападение и Морган го превзел без особени усилия. Пуерто Принсипе се откупил от опожаряване, но плячката не била голяма. == Нападение на Портобело == След Пуерто Принсипе Морган се обърнал към Портобело. Начинанието със сигурност било дръзко, защото градът бил най-силната испанска крепост в Западна Индия след Хавана, Веракрус и Картагена. За Морган станало типично да опитва щастието си единствено спрямо големи, обещаващи богата плячка, обекти, винаги да изчаква, докато събере силен екипаж и да известява целта на нападението непосредствено преди атаката. Също и по други въпроси не се придържал към обичайните правила на [[флибустиер]]ите. След разграбването на някой град нареждал да претърсват хората за скрита плячка. За нападението върху Портобело Морган разполагал с 400 души на 9 кораба. „Понеже сме малко, делът на всекиго ще бъде по-голям“, казал той на хората си, когато след обявяването на целта част от френските флибустери се отделили от него. Според описанието на Джон Есквемелин, автор на книгата „Пиратите на Америка“, входът за пристанището на Портобело се охранявал от две укрепления и постоянен гарнизон от 300 войници. Към тях се прибавяли и около 400 души, които живеели постоянно в града и много търговци, които идвали от Панама със своите стоки, за да ги претоварват на борда на „сребърната флота“. Заради укрепленията Морган не атакувал откъм морето. Оставил големите кораби на котва на далечния рейд извън обсега на крепостната артилерия и спуснал десантна команда на брега с лодки. Оттук екипажът му, воден от англичанин, който познавал добре местността, се насочил към града. След къса престрелка със стражата на укрепената градска порта флибустиерите я вдигнали във въздуха с взрив и нахлули в града. Населението, помъкнало совите ценни вещи, се опитало да се спасява в укрепленията. Губернаторът също се оттеглил в едно от тях. По-нататъшният ход на битката и разграбването на Портобело били картинно описани от Есквемелин. Когато книгата на холандеца излязла в английски превод – 16 години след събитията в Портобело, Морган, който вече бил провъзгласен за дворянин и губернатор на Ямайка, обвинил писателя и го съдил за клевета. Морган спечелил делото, ала по всяка вероятност описанието отговаря на истината: [[Файл:Pg 016 - Morgan at Porto Bello (bw).jpg|мини|260px|ляво|Морган разпитва пленник в Портобело. Илюстрация в сп. ''Harper's Magazine'', 1888 г.]] {{цитат|''Част от разбойниците заела манастирите и взела монасите в плен, другите се насочили срещу укрепленията и около тях скоро избухнала оживена престрелка. Но с точни изстрели разбойниците поразили голяма част от топовете и ги направили негодни за стрелба, причинили и значителни човешки загуби сред испанците. Обаче и до обед на разбойниците все още не се удавало да превземат укрепленията. И ето че Морган накарал да построят големи стълби, по които могли да се изкачват един до друг четирима души. Принудил монасите и монахините да примъкнат щурмовите стълби до укреплението и да ги подпрат на стените. Заложил всичко на карта, за да превземе крепостите, понеже там се намирали най-знатните люде на града с всички съкровища, та дори и черковните утвари. Той предполагал, че губернаторът ще пощади поне своите собствени хора, ала онзи и не мислел да стори това. Той заповядал да стрелят безогледно в ридаещите монаси. Когато изправили стълбите, неколцина разбойници тутакси се изкатерили с вонящи съдове нагоре, ала били отблъснати яростно. Те не се отказали, подпалили крепостната порта и предприемали все нови и нови атаки, докато най-сетне съпротивата на испанците отслабнала.''}} Привечер укрепленията били превзети. Жени и мъже били затворени в отделни сгради, после започнали велика веселба с вино и жени. Петдесет храбри мъже биха могли да изпратят през оная нощ всички разбойници на онзи свят. На следния ден разбойниците събрали плячката, претърсили къщите и отделили най-богатите пленници. Разпитвали ги за скритото злато и ги измъчвали дотогава, докато умрат или изкажат всичко. Разбойниците пощадили само онези, които без съпротива ги отвеждали до скривалищата. == Нападение на Маракайбо == В 1659 г. Морган подготвял нападението си над Маракайбо. Повече от 1200 флибустиери се стекли за да се запишат в списъците на непобедимия адмирал. Ескадрата потеглила в открито море и на борда на флагманския кораб „Оксфорд“ Морган свикал военен съвет. Той завършил с веселие и вино, страстите се разгорещили, започнали безредна стрелба с мускети и един небрежен изстрел причинил експлозия в барутния склад. С всичките си 36 топа корабът хвръкнал във въздуха и почти всички гости и членовете на екипажа, които се намирали на борда, били убити или тежко ранени. Останали незасегнати само Морган и капитаните, които седели на неговата маса. Въпреки това Морган не се отказал от начинанието си. След нападението на Лолонуа повечето жители на Маракайбо били нащрек и още преди Морган да премине укрепленията по канала и да навлезе в езерото, те побягнали с всички свои ценности и с цялото си домочадие. Морган завладял и близкото градче Гибралтар и в продължение на три седмици претърсвал цялата околност, за да открие бегълците. Дълго инквизирали всеки заловен испанец докато издаде къде е скрил всичко що-годе ценно. [[Файл:Henry Morgan Destroys the Spanish Fleet at Lake Maracaibo.jpg|мини|260px|Морган разгромява испанската армада в езерото Маракайбо.]] При завръщането силна испанска ескадра препречила пътя на флибустиерите към морето. Морган заповядал да стъкмят един кораб подпалвач. За маскировка поставили на горната палуба кукли и лъжливи дървени топове, а трюма напълнили с барут, смола и катран. В нощния мрак испанците не разгадали хитростта, приближили се плътно до мнимия враг и от много свои кораби открили огън. Подпалвачът избухнал и излетял във въздуха. Притаил се на сигурно място с издути ветрила, Морган само това и чакал. В настъпилата сред испанските кораби суматоха той се измъкнал от клопката невредим с плячката си, оценявана на повече от 30 хил. лири стерлинги. == Нападение на Панама == [[Файл:Captain Henry Morgan before Panama, 1671.jpg|мини|180px|ляво|Морган пред Панама, 1671 (ок. 1736, офорт)]] Според Хайнц Нойкирхен, автор на книгата „Пиратите“, през август 1670 г. Морган събрал пред Порт Роял флота от 28 английски и 8 френски кораба с общо 2000 души екипаж. Губернаторът на Ямайка възложил на пиратския главатар да плячкоса градовете в залива на Дариен, за да отклони испанците от желанието им да нападат английските кораби в Карибско море. На 21 декември се състоял военен съвет, който решил да бъде атакуван градът Панама. Било предвидено плячката да бъде разделена по следния начин:една десета за краля, една десета за лорд-адмирала, една стотна за Морган като главнокомандващ експедицията. Дяловете за особени заслуги или за осакатените отговаряли на обичайните норми. От останалите дялове на всеки от капитаните се полагали по осем части. Всичко било обсъдено подробно и скрепено с клетва. Имало обаче една грешка. Още преди корабите да навлязат в открито море Англия и Испания подписали мирен договор. Така Морган вече нямал благословията на английските власти в лицето на губернатора на Ямайка и нападението се превърнало в чист пиратски акт. Въпреки това обаче той не се отказал. Превзел острова Света Каталина и го превърнал в своя оперативна база, била превзета и крепостта Сан Лоренцо. След това 1200 души отплавали с канута нагоре по течението на реката Чагре, докато бързите води на течението ги принудили да продължат пеш по едва забележимите пътеки на мулешките кервани. Девет дни им отнело преминаването през субтропичния лес, докато накрая съзрели в далечината Панама. [[Файл:Captain Henry Morgan attacking Panama.jpg|мини|260px|Морган напада Панама, 1671 (ок. 1684)]] Пред града хората на Морган се натъкнали на обширно пасище с говеда, които заклали, за да се наядат, тъй като през деветдневния поход били почти без провизии. На следващия ден в открито поле пред града ги пресрещнали испанците – два ескадрона кавалерия и четири полка пехота. Пред себе си те карали няколкостотин диви бика, които пуснали срещу пиратите. Още след първия залп обаче животните се обърнали, препуснали срещу испанците и създали сред тях бъркотията, предназначена за нападателите. Пиратите победили след двучасов бой. Градът бил завзет и разграбен по обичайния начин. Британски и френски пирати търсели злато и бисери, подкарвали роби, изнасилвали жени и изтезавали пленници точно така, както го вършели и във военно време. След като плячкосали всичко по-ценно, Морган заповядал да подпалят града. Плячката била богата понеже Панама бил кръстопътят на всичкото злато, което испанците грабели в Перу. Стойността се изчислявала на петстотин хиляди монети от по 8 реала, заграбеното пренесли до корабите с 200 тежко натоварени мулета. При разделянето на плячката в Чагре между пиратите избухнал спор. В суматохата Морган и неколцина негови верни хора взели лъвския пай и изоставили другите. Морган измамил своите хора с най-малко 1/4 от заграбеното. Заради разрушаването на Панама след подписването на мирния договор испанското правителство се оплакало пред английския двор. Чарлз II първоначално се поддал на испанския натиск, уволнил губернатора на Ямайка Моудифорт и го хвърлил в Тауър. Скоро след завръщането си от Панама Морган също бил поставен под арест на фрегатата „Уелкъм“ и откаран в Англия, за да бъде съден като пират. Но дотам не се стигнало; когато „подвизите“ му станали известни, народът го приветствал като герой. Съдебният процес така и не се състоял, вместо това кралят посветил Морган в рицарско звание. Моудифорт също бил освободен и срещу него нямало съдебен процес. == Губернатор на Ямайка == В 1675 г. Морган се върнал в Ямайка като върховен съдия и наместник на губернатора. Скоро бил назначен за губернатор на острова. Като висш правителствен чиновник, увенчан със славата на морски герой, сега той започнал да преследва пиратството. Посъветвал старите си приятели да приемат кралската милост и да станат мирни плантатори преди да е станало късно. Изглежда, че като губернатор Морган твърде енергично се е борил срещу пиратството. Според Нойкирхен обаче, Морган е имал предвид само дребните пирати, самотно скитащите корсари и начинаещите, когато е казал: {{цитат|''Аз затварям в тъмница и екзекутирам всички пирати, които ми паднат в ръцете, или ги предавам на компетентните власти.''}} Сър Хенри Морган, един от най-големите морски разбойници на всички времена, умира мирно и спокойно в леглото си в Порт Роял, Ямайка, на 25 август 1688 г. == Външни препратки == * {{икона|en}} John Weston, [http://www.data-wales.co.uk/morgan.htm „Henry Morgan“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110828203515/http://www.data-wales.co.uk/morgan.htm |date=2011-08-28 }}, Data Wales {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Морган, Хенри}} [[Категория:Британски пирати]] [[Категория:Ямайски политици]] [[Категория:Британски политици]] [[Категория:Британски съдии]] [[Категория:Родени в Кардиф]] [[Категория:Починали в Ямайка]] rwmbjj6yepdip9yorqua6gqjqiawsq8 0 98245 12214848 12158257 2024-04-26T07:41:50Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Личност|боксьор | име= Тихомир Тичко | портрет=Тихомир_Доврамаджиев_-_Технически_Университет_-_Варна,_2021_г.png | описание= български шахматист и боксьор | роден-място=[[Варна]], [[Народна република България]] | починал-място= |сайт=https://tihomir-dovramadjiev.webnode.page/|име-оригинал=Тихомир Доврамаджиев|образование=ОНС Доктор (Ергономия и промишлен дизайн, Технически Университет - Варна, България, 2012 г.)|портрет-описание=Снимка на Тихомир Доврамаджиев от международната среща CEEPUS Ергономия и човешки фактори, провела се в Технически Университет - Варна, България на 16.08.2021 г.}} '''Тихомир Атанасов Доврамаджиев „[https://web.archive.org/web/20200927193152/https://de.chessbase.com/post/schwere-kopftreffer Тичко]“''' е български [[шахматист]] и [[боксьор]] от [[Варна]]. Той е [https://www.eurosport.com/boxing/world-news/2005/checkmate-meets-ko-ne._sto782958/story.shtml първият европейски шампион] по [[шахбокс]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kwabc.org/files/kwabc/news/2012/02/nestoren/usa200807.pdf|заглавие=The CCI-USA News|автор=Israel Raphaelli|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20201024132421/https://www.kwabc.org/files/kwabc/news/2012/02/nestoren/usa200807.pdf News Chess Collectors International Vol. 2008 issue II CHESS BOXING p.15|архив_дата=|достъп_дата=2020-07-31}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://awakeningfighters.com/awakepedia/chess-boxing/|заглавие=Awakening Fighters. Chess Boxing.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20201022092338/https://awakeningfighters.com/awakepedia/chess-boxing/|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxingsport.wixsite.com/chessboxing|заглавие=History, data and facts.|автор=Chessboxing Sport|труд=https://web.archive.org/web/20210416084646/https://chessboxingsport.wixsite.com/chessboxing}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.triblive.com/news/chessboxing-requires-brain-and-brawn/|заглавие=TRIBLive about the first European Chessboxing Championship|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://enacademic.com/dic.nsf/enwiki/2369831|заглавие=Enacademic / Tihomir Dovramadjiev|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=2020-07-31}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://caanhub.com/site/public-gallery/5/3210|заглавие=Caanhub. Sports Social Network For Athletes, Teams, Coaches & Competitions.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-10-27|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201027170500/https://caanhub.com/site/public-gallery/5/3210}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.varna24.bg/sport/45067.html|заглавие=Спортен алманах на Варна|автор=Петър Герчев|фамилно_име=|първо_име=|дата=2008|труд=Алманах, ISBN 978-954-15-0188-7, с. 365|архив_дата=|достъп_дата=2020-07-31}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportunros.ru/pages/3_2018.pdf|заглавие=РОССИЙСКАЯ АКАДЕМИЯ ОБРАЗОВАНИЯ. ISSN 2227 – 6181. 2018.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20210704082414/https://www.sportunros.ru/pages/3_2018.pdf|архив_дата=2021-07-04|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210704082414/https://www.sportunros.ru/pages/3_2018.pdf}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://prezi.com/opvxrfrmuorm/chess-boxing/|заглавие=Chessboxing. By: Sydney Bryant|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20201024204333/https://prezi.com/opvxrfrmuorm/chess-boxing/|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> от [[Берлин]], [[Германия]], 2005 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.zeit.de/2005/43/Geschichten_die_das_Leben_schrieb|заглавие=Geschichten, die das Leben schrieb|автор=Zeit. Germany|дата=2005-10-20|труд=https://web.archive.org/web/20201015174944/https://www.zeit.de/2005/43/Geschichten_die_das_Leben_schrieb|архив_дата=2020-10-15|достъп_дата=2022-08-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201015174944/https://www.zeit.de/2005/43/Geschichten_die_das_Leben_schrieb}}</ref> с признание от [https://chessboxingindia.org/about-us/ Световната Шах Бокс Организация] ( World Chess Boxing Organisation - WCBO) и [https://chessboxingnation.com/the-history-of-chessboxing/ Световната Шах Бокс Асоциация] ( World Chess Boxing Association - WCBA). Притежава международното звание [https://www.fide.com/docs/regulations/FIDE%20Title%20Regulations%202022.pdf FIDE Master]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tihomir-dovramadjiev.webnode.page/fide-master-title/|заглавие=FIDE Master Title 2004|автор=Официален уебсайт на Тихомир Доврамаджиев.|достъп_дата=2022-08-17}}</ref> (ФИДЕ майстор на [[Световна шахматна федерация|световната шахматна федерация]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fide.com/|заглавие=International Chess Federation|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amazon.com/Chess-International-Titleholders-1950-2016-Felice/dp/147667132X|заглавие=Chess International Titleholders, 1950 – 2016|автор=Gino Di Felice|фамилно_име=|първо_име=|дата=2017|труд=Енциклопедия ISBN-10: 147667132X|архив_дата=|достъп_дата=2020-07-31}}</ref>) от 2004 г. == Ранни години и спортна дейност == Национален шампион на България при младежите по шахмат е за 1991 г. (класически), 1993 г. (класически), 1997 г. (блиц) и 1998 г. (класически).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.chessbg.com/books_i_book_id_24/|заглавие=Антология български шахматисти 2008|автор=Д-р МС Стефан Сергиев|фамилно_име=|първо_име=|дата=2008|труд=Антология / Енциклипедия ISBN 987-954-9514-80-3|архив_дата=|достъп_дата=2020-07-31}}</ref> Участва в юношеския състав на Българския национален отбор по шахмат, заедно със световните шампиони по шахмат ГМ [[Веселин Топалов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.chessbgnet.org/champs.php?page=16|заглавие=Веселин Топалов – спортна биография}}</ref>и ГМ [[Антоанета Стефанова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://archive.svetu.com/08/Vutreshni/Svetu_Sp_N2.htm|заглавие=Антоанета Стефанова – спортна биография}}</ref> Представя България на редица европейски (ЕП) и световни първенства (СП) за младежи, като постига успехи на: 1991 г. – ЕП [[Мамая]] ([[Румъния]]) – 5 м.; 1991 г. – СП [[Варшава]] ([[Полша]]) – 3 – 4 м.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://brasilbase.pro.br/w12b1991.htm|заглавие=Brasilbase. Warsaw 1991, World Chess Championship U12(b), 02 JUL / 13 JUL|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> 1993 г. – ЕП [[Париж]] ([[Франция]]) – 2 – 3 м.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lyon-olympique-echecs.com/historique-historique-2-suite/|заглавие=lyon-olympique-echecs. championnat d'Europe d'Echecs de parties rapides. (Paris, 1993)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> През годините 2001 и 2008 печели Варненските спортни Универсиади в секция шахмат.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sportvarna.com/index.php?idpub=217|заглавие=VarnaSport. Резултати Варненска спортна Универсиада 2008.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.varna24.bg/sport/42561.html|заглавие=Varna 24. Резултати Варненска спортна Универсиада 2008.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> През 1997 г. печели отборно 1 м. с отбора на „Каиса“ ([[Варна]]) националното младежко първенство в [[Пловдив]]. В активния си състезателен период през 90-те години на XX в. и в началото на XXI в. се състезава за различни отбори от Варна, както и за „Локомотив“ – Пловдив. Впоследствие преминава в немската лига, където се състезава за „Нашуатек“ [[Берлин]] ([[Германия]]), с който печели немската ландеслига за сезон 2003/2004 г., като в решителния двубой побеждават отбора на „Жилет“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fvschach.de/dokument/express/exp-45-7.pdf|заглавие=Landesliga Saison 2003 – 2004|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> За отбора на „Нашуатек“ (SV Nashuatec) записва резултат от 22 победи, 2 равенства и 0 поражения. {| class="wikitable" |+Ландеслига на Германия / Сезон 2003 – 2004<ref>[http://www.fvschach.de/dokument/express/exp-45-7.pdf www.fvschach.de]</ref> !Място !Отбор !Пункт !Точки по дъски !Брой срещи !Победи !Равенства !Загуби |- |1 |СК Нашуатек 1 |18 |25,5 : 16,5 |7 |6 |2 |1 |- |2 |СК Жилет 1 |14 |25,5 : 16,5 |7 |4 |2 |1 |- |3 |СК Темпелхоф |10 |21,5 : 20,5 |7 |2 |4 |1 |- |4 |СК Вихейл 1 |10 |20,5 : 21,5 |7 |2 |4 |1 |- |5 |СК Бунд 1 |8 |22,5 : 19,5 |7 |1 |5 |1 |- |6 |СК Шеринг 1 |8 |21,5 : 20,5 |7 |2 |2 |3 |- |7 |СК Сенат 1 |7 |19 : 23 |7 |2 |1 |4 |- |8 |АЦЦСБ 1 |7 |18,5 : 23,5 |7 |1 |4 |2 |- |9 |СК Алкател 1 |6 |19 : 23 |7 |2 |0 |5 |- |10 |Бундес Банк 1 |4 |16,5 : 25,5 |7 |0 |4 |3 |} Участва с успех в редица онлайн първенства, като многократно се е класирал в топ 3 на турнирите проведени от ChessBase<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://en.chessbase.com/|заглавие=ChessBase, Germany|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>/ Playchess Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.chessbase.com/en/|заглавие=Playchess, Germany|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://en.chessbase.com/post/star-wars-and-the-mystery-guest|заглавие=ChessBase Article|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kgwm.blogspot.com/2013/07/|заглавие=IM Kevin Goh's Chess Site|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Има ФИДЕ [[ЕЛО]] коефициент от 2356 точки (2011).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/2903482|заглавие=FIDE PROFILE INFO Dovramadjiev, Tihomir|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> По официални данни на ChessBase (партиите са от официални турнири, и са публично достъпни<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://players.chessbase.com/en/player/Dovramadjiev_Tihomir/64260|заглавие=ChessBase games: FM Tihomir Dovramadjiev|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>), постига положителни резултати (победи и равенства) срещу водещи шахматисти като: ГМ [[Алексей Дреев]] (Русия – европейски шампион по бърз шах от 2000 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uschesschamps.com/bio/aleksey-dreev|заглавие=Алексей Дреев – спортна биография}}</ref>),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/4100107|заглавие=Aleksey Dreev. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Артьом Тимофеев (Русия),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/4140419|заглавие=Timofeev, Artyom. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Кирил Бризгалин (Русия),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/4133285|заглавие=Bryzgalin, Kirill – FIDE profile info}}</ref> ГМ Ян Непомнящий (Русия – претендент за световната титла – 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://en.chessbase.com/post/candidates-2020-r12|заглавие=ChessBase. (April 2021). World Candidates Tournament.}}</ref>),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/4168119|заглавие=Nepomniachtchi, Ian. FIDE Profile info}}</ref> ГМ [[Хикару Накамура]] (САЩ – 5 – кратен шампион на САЩ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.motherjones.com/recharge/2021/02/5-time-us-chess-champion-hikaru-nakamura-reaches-1-million-stream-followers-magnus-who/|заглавие=DANIEL KING. 5-Time US Chess Champion Hikaru Nakamura Reaches 1 Million Stream Followers.}}</ref>),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/2016192|заглавие=Hikaru Nakamura – FIDE Profile Info}}</ref> ГМ Анатолий Буховский (Израел),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/2806991|заглавие=Bykhovsky, Anatoly. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Михаил Марин (Румъния),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/1200020|заглавие=Mihail Marin – FIDE Profile info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mihailmarin.com/|заглавие=Mihail Marin – official web page}}</ref> ГМ Виктор Лазничка (Чехия),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/316385|заглавие=Laznicka, Viktor. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Сергей Кривовшей (Украйна),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/14102226|заглавие=Krivoshey, Sergei. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Юрий Солодовниченко (Украйна),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/14104369|заглавие=Solodovnichenko, Yuri. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Геворг Харутунян (Армения),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/13300873|заглавие=Harutjunyan, Gevorg. FIDE Official profile}}</ref> ГМ Данило Миланович (Сърбия),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/915483|заглавие=Milanovic, Danilo. FIDE Profile Info}}</ref> ГМ Давид Барамидзе (Германия),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/4667719|заглавие=Baramidze, David. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Йосиф Дорфман (Франция)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/604011|заглавие=Dorfman, Iossif. FIDE Profile info}}</ref> и други. През 2010 г. в официална среща срещу ГМ Богдан Лалич,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/409081|заглавие=Bogdan Lalic. FIDE Profile info}}</ref> Тичко завършва реми,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=aTm6PaB8AiA|заглавие=Lalic – Dovramadjiev. Place: Mallorca Spain, 2010 y. Time Control: Classic Chess}}</ref> с което влиза в класацията от 155 непобедени игри на хърватския гросмайстор от официални турнирни срещи. Данните са актуални към 2021 г. (Record: Bogdan Lalić's unbeaten streak of 155 games Researched by Christian Sánchez<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ara.org.ar/chs/ajedrez/lalic.html|заглавие=Record: Bogdan Lalić's unbeaten streak of 155 games Researched by Christian Sánchez}}</ref>) Партията може да се види в базата данни на ChessBase.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://players.chessbase.com/en/player/Dovramadjiev_Tihomir/64260|заглавие=ChessBase games: Mallorca, Spain (2010). 1-st game Lalic – Dovramadjiev}}</ref> {{Шах |tright | '''ГМ Богдан Лалич 1/2<br>ФМ Тихомир Доврамаджиев''' | | | |bd| | | | | | | | | | | | |pd|kd|nd|nl|pd|nd| | | | | | | | | | | | | | | | | | | |pl| |kl| |nl| | | | | |bl| |pl| | | | | | | | | | | ''Палма де Майорка'' 2010 г.<br>Официална партия под N: 27 включена в световния рекорд на ГМ Лалич от 155 партии без поражение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ara.org.ar/chs/ajedrez/lalic.html|заглавие=Record: Bogdan Lalić's unbeaten streak of 155 games Researched by Christian Sánchez}}</ref>) 1.d4 d5 2.c4 e6 3. Nf3 c6 4.Nc3 Nf6 5.Qd3 dxc4 6.Qxc4 b5 7.Qd3 a6 8.e4 c5 9. dxc5 Qxd3 10.Bxd3 Bxc5 11.e5 Nfd7 12.Be4 Ra7 13.0 – 0 0 – 0 14.Bf4 Bb7 15.Bxb7 Bxb7 16.Ne4 Rc7 17.a4 bxa4 18. Rxa4 Rfc8 19.g3 Nb6 20.Raa1 Nd5 21.Bd2 h6 22.Rfc1 Be7 23.Rxc7 Rxc7 24.Rc1 Rxc1+ 25.Bxc1 Nc6 26.Kf1 Kf8 27.Ke2 Ke8 28.g4 Kd7 29.h4 Kc7 30.h5 Kb6 31.g5 hxg5 32.Nexg5 Nd8 33.Kd3 Kc5 34.Ne4+ Kb6 35.h6 gxh6 26.Bxh6 Nc6 37.Bd2 Bd8 3.Nd6 f6 39.exf6 Nxf6 40.b3 1/2<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://players.chessbase.com/en/player/Dovramadjiev_Tihomir/64260|заглавие=ChessBase games: Mallorca, Spain (2010). 1-st game Lalic – Dovramadjiev}}</ref> }} == Тихомир Тичко и Шахбокс == В периода 2003/4 г. е привлечен от Световната [[Шахбокс|Шах Бокс]] Организация (WCBO – World Chess Boxing Organisation<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.wcbo.org/|заглавие=World Chess Boxing Organisation|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2011-06-28|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110628003709/http://wcbo.org/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxing.io/|заглавие=World Chess Boxing Organisation|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>), като става шампион на първото европейско първенство по шах бокс през 2005 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.upi.com/Odd_News/2005/12/01/Chessboxing-requires-brain-and-brawn/72711133462776/?st_rec=1322373611600&ur3=1|заглавие=UPI. Chessboxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20201023001540/https://www.upi.com/Odd_News/2005/12/01/Chessboxing-requires-brain-and-brawn/72711133462776/?st_rec=1322373611600&ur3=1|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Събитието е отразено от редица световни медии като [[Eurosport]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eurosport.com/boxing/world-news/2005/checkmate-meets-ko-ne._sto782958/story.shtml|заглавие=EUROSPORT. An article for the First European Chess Boxing Championship By Sean Waisglass. 2005-10-27|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20210704081654/https://www.eurosport.com/boxing/world-news/2005/checkmate-meets-ko-ne._sto782958/story.shtml|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Си Ен Ен|CNN]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://wccc.shaffertech.com/West_Chesser_XXXI-4.pdf|заглавие=The West Chesser, Rank and File Newsletter, Official Newsletter of the West Chester Chess Club, Volume XXXI, Number 4 Donald Anderson, Editor Source: CNN.com, October 6, 2005 WCCC Officers Donald Anderson, President Jim White, Chief TD and Treasurer|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-10-23|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201023023601/http://wccc.shaffertech.com/West_Chesser_XXXI-4.pdf}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.collisiondetection.net/mt/archives/2005/10/boxing_and_ches.php|заглавие=COLLISION DETECTION about the First European Chess Boxing Championship, citing the CNN. OCTOBER 2005|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Лос Анджелис Таймс|Los Angeles TImes]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2005-dec-01-fg-chessboxing1-story.html|заглавие=Los Angeles Times. JEFFREY FLEISHMAN (2005).TIMES STAFF WRITER. By Hook or by Rook".|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20201024011354/https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2005-dec-01-fg-chessboxing1-story.html|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Велт|Die WELT]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.welt.de/print-wams/article134145/Ring-frei-fuer-Denker.html|заглавие=WELT (Germany). About the first European Chess Boxing Championship (2005). 2005-10-30.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> ChessBase<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://de.chessbase.com/post/schwere-kopftreffer|заглавие=ChessBase Germany. About the first European Chess Boxing Championship". 2005-10-06.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> и други.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.trouw.nl/nieuws/de-schaker-knock-out-en-de-bokser-schaakmat~b7f87653/?referrer=https%3A%2F%2Fwww.google.com%2F|заглавие=Trouw Netherlands News. De schaker knock-out en de bokser schaakmat.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vault.si.com/vault/2005/10/17/the-beat?fbclid=IwAR1BNvjqJIr4NpBYBpCnf7PQ03lI7z6XXwDYrYxmFCTGbeIdACiRC8LHErc|заглавие=SPORTS ILLUSTRATED: CHESSBOXING USA 17 October 2005 year (page 26). The 1-st European Chessboxing Championship. /Date: 1.X.2005 year, Place: Berlin, Germany/. Sports Illustrated USA|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20211208104438/https://vault.si.com/vault/2005/10/17/the-beat|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Подробен видео репортаж е представен от Немската Телевизия RBB.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbb-online.de/fernsehen/|заглавие=RBB Fernsehen|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20200825185956/https://www.rbb-online.de/fernsehen/|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ynypKbteceo|заглавие=1st European ChessBoxing Championship – RBB TV Berlin,1.0ctober.2005|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=2020-07-31}}</ref> Спортът Шахбокс, <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://storyv.net/learn-about-the-sport-chess-boxing/?fbclid=IwAR0A5TyHcywXXeN1CmuNvT6Xzhhz19cycSNgYQYmv393QUVCnR0BkaUEQ1g|заглавие=Learn About the Sport Chess Boxing|автор=STORYV Travel & Lifestyle.|достъп_дата=2022-08-17}}</ref> съчетаващ играта на [[шахмат]] и [[бокс]], е създаден от нидерландеца Йепе Рубинг.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://en.chessbase.com/post/iepe-rubingh-1974-2020|заглавие=Frederic Friedel. ChessBase general biography article for the President Iepe Rubingh EN language|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20200807222621/https://en.chessbase.com/post/iepe-rubingh-1974-2020|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://de.chessbase.com/post/iepe-rubingh-1974-2020|заглавие=André Schulz. ChessBase general biography article for the President Iepe Rubingh DE language|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20200813123819/https://de.chessbase.com/post/iepe-rubingh-1974-2020|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Според правилата трябва да се редуват рундове по шахмат с рундове по бокс<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.topendsports.com/sport/list/index.htm|заглавие=Encyclopedia of Sports. Complete List of Sports from Around the World.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20200922184959/https://www.topendsports.com/sport/list/index.htm|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> (общо 11 рунда /6 ш. и 5 б.).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rulesofsport.com/sports/chess-boxing.html|заглавие=Chess Boxing Rules|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://librodenotas.com/files/chess_wcbo_rules_en.pdf|заглавие=Official WCBO Chess boxing rules – English language|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.echecs16.fr/medias/files/chess-boxing-doc.pdf|заглавие=Chess boxing rules – French language|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://docplayer.es/79577863-Magazine-mensual-de-actualidad-motor-deporte-ocio-salud-num-junio-revista-gratuita.html|заглавие=Revista Gratuita. Motor Club Magazine about Chessboxing, Núm. 110 – Junio 2018|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Първото световно първенство по шахбокс е проведено през [[2003]] г. в [[Амстердам]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.guinnessworldrecords.com/world-records/first-chess-boxing-world-champion|заглавие=GUINNESS WORLD RECORDS. First Chess Boxing World Champion|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20210704081653/https://www.guinnessworldrecords.com/world-records/first-chess-boxing-world-champion|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://groupchess.simplesite.com/|заглавие=History and rules of Chessboxing. An article by GROUPCHESS|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-10-26|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201026112013/http://groupchess.simplesite.com/}}</ref> а първото европейско първенство е в [[Берлин]] (Германия) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.berliner-woche.de/friedrichshain/c-sport/chessboxing-ist-ein-pfeilschnelles-spiel_a353507?fbclid=IwAR3SGpyE3OFFGrBC7uM7Ziic6A7uwqK0YlOi16KJba-60jx_wjKoBDcsFmA|заглавие=Chessboxing ist ein pfeilschnelles Spiel|автор=Ulrike Kiefert. Berliner Woche|дата=2022-08-03|достъп_дата=2022-08-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.menshealth.com/es/fitness/a35262772/chess-boxing-ajedrez-boxeo/|заглавие='Gambito de dama' pone de moda el Chess Boxing: una disciplina que une ajedrez y boxeo|автор=ROSA MARTÍ. MENSHEALTH.|дата=2021-01-22|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> на [[1 октомври]] [[2005]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://martialask.com/chess-boxing-netherlands/|заглавие=CHESS BOXING – NETHERLANDS. a. History/origin of the Chess Boxing; b. Weapon used in Chess Boxing; c. Technique involved in Chess Boxing and training availability.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://en.chessbase.com/post/cheboxing-on-espn-playboy-and-maxim|заглавие=An Article of ChessBase for ChessBoxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rpp.pe/multideportes/mas-deportes/boxeo-y-ajedrez-se-unen-en-el-chess-boxing-noticia-362268?ref=rpp|заглавие=RPP NOTICIAS. Boxeo y ajedrez se unen en el Chess boxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Шахбоксът се основава на концепция,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=JkizcRCTNUY|заглавие=Шахбокс Концепция – Chess Boxing Conception|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> официално дефинирана от WCBO, като съвкупност между класическия интелектуален спорт [[шахмат]] с класическия боен спорт [[бокс]] в общо съчетание, което изисква добра интелектуална и физическа подготовка.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxingsport.wixsite.com/chessboxing|заглавие=Chess Boxing Sport. About Chessboxing}}</ref> WCBO провежда своята дейност под мотото на древната визия за здрав дух в здраво тяло ([[Латинска сентенция|латинската сентенция]] ''Mens sana in corpore sano)''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.manager.bg/lyubopitno/otkde-idvat-nay-izvestnite-latinski-sentencii-oceleli-i-do-dnes?page=0%2C2|заглавие=Manager BG. Произход на латинските сентенции.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> WCBO характеризира шахбокса с определението „Битките се водят на ринга, а войните се провеждат на дъската“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.linguee.de/englisch-deutsch/uebersetzung/fighting+is+done+in+the+ring+and+wars+are+waged+on+the+board.html|заглавие=Linguee. Wörterbuch Englisch-Deutsch|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gazeta.ua/ru/articles/life/_v-anglii-vozrozhdaetsya-shahboks/393332|заглавие=Gazeta UA".|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20201013075025/https://gazeta.ua/ru/articles/life/_v-anglii-vozrozhdaetsya-shahboks/393332|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lycee6.ru/wp_li6/wp-doc/debut_1-517.pdf|заглавие=ДЕБЮТ. издание 2. (дек. 2018).|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=https://web.archive.org/web/20210119155700/http://www.lycee6.ru/wp_li6/wp-doc/debut_1-517.pdf|архив_дата=2021-01-19|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210119155700/http://www.lycee6.ru/wp_li6/wp-doc/debut_1-517.pdf}}</ref> Спортът шахбокс се развива активно,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.academicchess.org/articles/information-about-game-boxing/|заглавие=Academic-Chess|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2021-04-17|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210417152328/http://www.academicchess.org/articles/information-about-game-boxing/}}</ref> провеждат са състезания, както и официално са регистрирани федерации в редица държави като: [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://londonchessboxing.com/|заглавие=LONDON CHESSBOXING|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Германия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.chessboxingberlin.de/|заглавие=Chess Boxing Club Berlin|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-08-17|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200817090450/https://www.chessboxingberlin.de/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/chessboxingmunich/?ref=br_rs|заглавие=ChessBoxing Munich|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Индия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://chessboxingindia.org/|заглавие=Chess Boxing Organisation of India|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/Kolkata-Chessboxing-Club-532768326814896/?ref=br_rs|заглавие=Kolkata Chessboxing Club|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/TripuraChessboxingAssociation/|заглавие=Tripura Chessboxing Association|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/West-Bengal-Chessboxing-1438163856430705/|заглавие=Chess Boxing Association of Bengal|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/Maharashtra-Chess-Boxing-377359542403384/|заглавие=Maharashtra Chess-Boxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Иран]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/iranchessboxing|заглавие=Iran Chessboxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Испания]], [[Италия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.scacchipugilato.it/contatti/|заглавие=Federazione Italiana ScacchiPugilato|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/MilanChessBoxing/|заглавие=Milan ChessBoxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Китай]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sports.sina.com.cn/go/2018-09-15/doc-ihkahyhx1419318.shtml|заглавие=China ChessBoxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Коста Рика]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/Costa-Rica-Chessboxing-281476991922918/|заглавие=Costa Rica Chessboxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Мадагаскар]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/madcba/|заглавие=Madagascar Chess Boxing Association MCBA|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Мексико]], [[Нидерландия]], [[Русия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/russianchessboxing/?__tn__=%2Cd%2CP-R&eid=ARBqQ0pwQfmmt2buWApdurChClc6Ej5nQDtQ2cSKSUh2vcSToPeCofW3QARcja-I-Dr8nm6G9K-MM7MB|заглавие=Moscow ChessBoxing Federation – Team Russia|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mcbf.ru/|заглавие=МОСКОВСКАЯ ФЕДЕРАЦИЯ ШАХБОКСА|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-08-05|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200805010712/http://mcbf.ru/}}</ref> [[Съединени американски щати|САЩ]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/TeamUSAChessBoxing/|заглавие=Team USA Chessboxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/NYCChessBoxing/?ref=br_rs|заглавие=NYC ChessBoxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/chessboxingusa/?ref=br_rs|заглавие=Chess Boxing USA|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/LAChessboxing/?ref=br_rs|заглавие=Los Angeles Chessboxing Club|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lachessboxing.com/|заглавие=Los Angeles Chessboxing CLUB web site|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/Michigan-Chessboxing-League-101399041354305/|заглавие=Michigan Chessboxing League|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Турция]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/pages/category/Sports/Satranç-Boksu-Federasyonu-2177945902266086/|заглавие=Satranç Boksu Federasyonu|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/trchessboxing/|заглавие=Türkiye Chessboxing Federasyonu|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Украйна]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.chess-english.com/chessboxing/|заглавие=Шахбокс Федерація Україна|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-09-21|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200921004413/https://www.chess-english.com/chessboxing/}}</ref> [[Филипини]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/pcbipsalm128/|заглавие=Philippine ChessBoxing Institute|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Финландия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.chessboxingfinland.com/|заглавие=ChessBoxing Finland|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-08-12|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200812212508/https://www.chessboxingfinland.com/}}</ref> [[Франция]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxing.io/chessboxing-federation-of-france|заглавие=ChessBoxing Federation of France|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-10-18|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201018084144/https://chessboxing.io/chessboxing-federation-of-france/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/chessboxingfrance/|заглавие=Fédération de Chessboxing – France|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/chessboxingparis/|заглавие=Chess Boxing Paris|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/ChessBoxing-Toulouse-532479253890324/?ref=br_rs|заглавие=ChessBoxing Toulouse|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/Chessboxing-Montbéliard-964657810390365/?ref=br_rs|заглавие=Chessboxing Montbéliard|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/ChessboxingRennes/|заглавие=Chessboxing Rennes|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Чехия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/sachbox/|заглавие=Šachbox Česká republika / Chessboxing Czech Republic|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Република Южна Африка|ЮАР]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/Chessboxingsa/|заглавие=Chess Boxing South Africa|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> и други.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/ChessBoxingGlobal/?__tn__=K-RHH-R&eid=ARDC2gzzeADtf9jRRC1_CheV3QxLDnncD6o3nMikX9Hr2cjvRCrlbOy24JY5RtqPTp967YDmOPzCBogZ&fref=mentions|заглавие=ChessBoxing Global|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Паралелно с разрастването на спорта шахбокс, той представлява интерес и за науката, където обектът на изследване е увеличаването на физико-психологичните характеристики на спортистите и подрастващите, чрез прилагането на нови методи и подходи за увеличаване на биомеханичните и интелектуалните способности на човека.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://i.konferencia-virtual.ru/u/b8/dc8c64449211e7ba3e944f0497f2b6/-/virtual%202017-1.pdf|заглавие=Associate Professor Ovchinnikov Yu.D., student Khorkova L.V. and teacher Sycheva N.M. Physical culture, sports and health. MENTAL DEVELOPMENT OF SCHOOLCHILDREN ON THE LESSONS OF PHYSICAL CULTURE AT COMPREHENSIVE SCHOOL. ISSN 2312-072X. 2017.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2017|труд=ISSN 2312-072X|архив_дата=2020-10-17|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201017135056/http://i.konferencia-virtual.ru/u/b8/dc8c64449211e7ba3e944f0497f2b6/-/virtual%202017-1.pdf}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lib.ugsha.ru:8080/bitstream/123456789/15280/1/2018-11-214-216.pdf|заглавие=Tsaryova G.A., Scientific adviser – Voronin A.V., senior. teacher. FGBOU VO Ulyanovsk GAU, HYBRID SPORTS. Physical culture and sports, health improvement of students. UDC 796. 2018.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2018|труд=УДК 796|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eflbooks.co.uk/samples/9780521184465.pdf|заглавие=Cambridge University Press|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://moluch.ru/th/1/archive/24/763/|заглавие=Ovchinnikov Yuri Dmitrievich, Candidate of Technical Sciences, Associate Professor; Khorkova Lyubov Vladimirovna, student. Chess plus boxing – resulting Chessboxing, Kuban State University of Physical Culture, Sports and Tourism. Preschool pedagogy issues. 2016. ISSN 2410 – 7344.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2016|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cyberleninka.ru/article/n/biomehanika-v-proektnyh-tehnologiyah-populyarizatsiya-novyh-vidov-sporta|заглавие=Associate Professor Ovchinnikov Jurij Dmitrievich and student Horkova Ljubov Vladimirovna. BIOMECHANICS IN PROJECT TECHNOLOGIES – POPULARIZATION OF NEW SPORTS. PEDAGOGICAL SCIENCES. Federal State Budgetary Educational Institution of Higher Education Kuban State University of Physical Culture, Sports and Tourism, Krasnodar city. MODERN INNOVATION No. 3 (5) 2016.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2016|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aeterna-ufa.ru/sbornik/PP-50-2.pdf|заглавие=O. G. Lyzar. Candidate of Pedagogy Science, Associate Professor, Dean of the Faculty of Adaptive and Health-Improving Physical Culture, Kuban State University of Physical Culture, Sports and Tourism, Krasnodar, Russia. PEDAGOGICAL DIRECTION OF THE COURSE ''BIOMECHANICS OF MOTOR ACTIVITIES'' IN THE EDUCATIONAL INSTITUTIONS OF THE SPORTS PROFILE. SCIENTIFIC-METHODOLOGICAL AND SOCIAL ASPECTS OF PSYCHOLOGY AND PEDAGOGY. Digest of articles. International Scientific and Practical Conference April 10, 2016, Part 2. UDC37, ISBN 978-5-906869-06-7 Part 2, ISBN 978-5-906869-07-4, p. 25 – 26.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-10-13|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201013173932/https://www.aeterna-ufa.ru/sbornik/PP-50-2.pdf}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.allresearchjournal.com/archives/2015/vol1issue7/PartI/1-7-147-419.pdf|заглавие=Chand, Lakhmi (2015). A study among individual sports, combine sport and team sports on compitition sport anxiety. International Journal of Applied Research 2015; 1(7): 525 – 528. ISSN Print: 2394 – 7500. ISSN Online: 2394 – 5869.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://karolinum.cz/data/clanek/776/Kinan_1_2011_06_kobiela.pdf|заглавие=KOBIELA, FILIP (2011). „TWO KINDS OF GAMES. ACADEMY OF PHYSICAL EDUCATION, KRAKÓW, POLAND DEPARTMENT OF PHILOSOPHY. AUC KINANTHROPOLOGICA, Vol 47 No 1 (2011), 61 – 67. ISSN: 1212 – 1428, E-ISSN: 2336 – 6052“.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2011|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://co2b.ru/uploads/amn.2018.05.pdf|заглавие=Kishibaev I.Ya., Ivanov M.A. (2018). Chessboxing as a way of realizing the child's right to physical and intellectual development and the formation of healthy lifestyle skills. Almanac of World Science. 2018 No. 5 (25). Science, education, society: modern challenges and perspectives. p. 147 – 148. ISSN 2412 – 8597.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2018|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sf.misis.ru/Portals/40/Documents/science/scientific-papers/sbornik-lch-2020-tom-2.pdf|заглавие=Kornaukhova Larisa Mikhailovna, Teacher of the highest category. JUSTIFICATION OF THE NEED FOR IMPLEMENTATION MODERNIZED INTEGRATED METHOD IN THE MODERN EDUCATIONAL PROCESS. 2020.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://socioprognoz-ru.1gb.ru/files/File/2016/1%20-%20Fizkultura_Sb1_2016_001_384_ispr.pdf|заглавие=Poltavsky A.V., Tsarkova A.A., Mironov A.T., Guliev M.G. INFORMATION AND PEDAGOGICAL TECHNOLOGIES IN THE TASKS OF FORECASTING SPORTS PERFORMANCE. ISBN 978-5-906001-47-4. UDC 372.879.6, BBK 74.200.55. 2016.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2016|труд=|архив_дата=2019-11-01|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191101093600/http://socioprognoz-ru.1gb.ru/files/File/2016/1%20-%20Fizkultura_Sb1_2016_001_384_ispr.pdf}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dropdoc.ru/doc/398607/sekciya-2.-sport---oficial._nyj-sajt-donskogo-gosudarstvennogo|заглавие=Kamenev V.S., Katrenko M.V., NCFU, Stavropol, Russia. COMBINED SPORTS IN THE HARMONIOUS DEVELOPMENT OF A SPECIALIST. pp.222 – 226|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-10-13|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201013231103/http://dropdoc.ru/doc/398607/sekciya-2.-sport---oficial._nyj-sajt-donskogo-gosudarstvennogo}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.online-science.ru/userfiles/file/xqn57ukvszyuq7xfco3gorkejoccyyzr.pdf|заглавие=Vitalii I. Lukashchuk. Doctor of Sociological Sciences, Associate Professor. The Study of Sport Industry: System Theory. The Department of State and Corporate Management Academy of Marketing and Social Information Technologies (Krasnodar). UDK 316.334:796.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-02-24|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200224062811/https://online-science.ru/userfiles/file/xqn57ukvszyuq7xfco3gorkejoccyyzr.pdf}}</ref> Подробни данни,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxingindia.org/|заглавие=Chess Boxing Organisation of India. (CBOI). Official}}</ref> исторически факти<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxingindia.org/about-us/|заглавие=Chess Boxing Organisation of India. (CBOI). About us & History}}</ref> и актуален спортен календар (Ministry Compliance)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxingindia.org/wordpress/wp-content/uploads/2021/01/pdf/ACTIVITY%20CHESSBOXING%20ORGANISATION%20OF%20INDIA.pdf|заглавие=Chess Boxing Organisation of India (CBOI). ACTIVITY REPORT}}</ref> с местни и международни турнири са налични на официалната страница на WCBO / Chess Boxing Organisation of India – CBOI,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/105571864907158/photos/a.105583588239319/118906286907049/|заглавие=World Chess Boxing Organisation (WCBO) – Calendar 2021 y.. // 03.03.2021.}}</ref> представлявана от актуалната водеща организация от Индия CBOI, приемащи лидерството през 2020 г. от Германия след проведени избори.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kolkatahindinews.com/montu-das-became-president-of-wcbo/|заглавие=KolkatahIndiNews (2020). Montu Das became President of WCBO.}}</ref> Световната Шах Бокс Организация ( World Chess Boxing Organisation - WCBO с актуален център Индия, първоначално Германия) и Световната Шах Бокс Асоциация ( World Chess Boxing Association - WCBA - Великобритания), периодично провеждат национални и международни шахбокс турнири в съответствие с одебрените спортни календари. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxingindia.org/internatioal-championship/|заглавие=Championships: International Events|автор=World Chess Boxing Organisation - WCBO|дата=2022-02-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxingnation.com/events/|заглавие=Events|автор=World Chess Boxing Association - WCBA|дата=2022-02-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.scacchipugilato.it/calendario-wcbo-il-prossimo-evento-e-a-vigevano/|заглавие=Chessboxing calendar 2022|автор=Federazione Italiana ScacchiPugilato - FISP|дата=2022-02-04}}</ref> == Международни победи == * 2005 [https://chessboxingindia.org/about-us/ WCBO] / [https://chessboxingnation.com/the-history-of-chessboxing/ WCBA] [https://www.zeit.de/zustimmung?url=https%3A%2F%2Fwww.zeit.de%2F2005%2F43%2FGeschichten_die_das_Leben_schrieb Европейски шампион по шахбокс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221002201548/https://www.zeit.de/zustimmung?url=https://www.zeit.de/2005/43/Geschichten_die_das_Leben_schrieb |date=2022-10-02 }} * 2003/4 [http://www.fvschach.de/dokument/express/exp-45-7.pdf Немска ландеслига с отбора на „Нашуатек“, Берлин, Германия] == Образование, академична и научно-изследователска дейност == Паралелно със спортната си дейност Тихомир Доврамаджиев продължава своята дейност в академията като съгласно официално представената му биография, се дипломира съответно:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.linkedin.com/in/tihomir-dovramadjiev-phd-a2321222/|заглавие=Tihomir Dovramadjiev|автор=LinkedIn|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> * 2006 г., ОКС Магистър „Индустриален дизайн”, Технически Университет – Варна; * 2009 г., ОКС Магистър „Криминология и социална превенция”, Технически Университет –  Варна; * 2012 г., ОНС Доктор „Ергономия и промишлен дизайн”, Технически Университет – Варна. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tihomir-dovramadjiev.webnode.page/phd-diploma/|заглавие=PhD|автор=Тихомир Доврамаджиев официален сайт|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> През 2012 г., професионалната му дейност продължава в  Технически Университет – Варна (ТУВ), България, в катедра „Индустриален дизайн“, <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tu-varna.bg/tu-varnaid/index.php?option=com_content&view=article&id=14&Itemid=3&lang=bg|заглавие=доц. д-р инж. Тихомир Доврамаджиев|автор=Технически Университет - Варна, Катедра Индустриален Дизайн|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> съответно: * 2012 г., Асистент; * 2018 г., Доцент. Международната му академична дейност обхваща дейности като официален координатор <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www1.tu-varna.bg/tu-varna/images/international/CEEPUS_TUV_2020.pdf|заглавие=CIII-HU-1506-01-2021 Ергономия и човешки фактори|автор=Технически Университет - Варна|достъп_дата=2022-08-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ceepus.info/nw/1506-2021|заглавие=Ergonomics and Human Factors Regional Educational CEEPUS Network|автор=CEEPUS|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> на [[Технически университет – Варна|Технически Университет – Варна]] за международната образователна мрежа CEEPUS <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ceepus.info/content/about|заглавие=(CEEPUS). Official web page|автор=Central European Exchange Program for University Studies|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> по [[Ергономия]] и човешки фактори <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ceepus.info/upload/FileViewer.aspx?ID=182A2F5997CC5A9508F5D2B1C7DEFC087152BF608BD7495BD2B0545133D3CF08|заглавие=Ergonomics and Human Factors Regional Educational CEEPUS Network|автор=Central European Exchange Program for University Studies (CEEPUS) Network Program Description 2020|достъп_дата=2022-08-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ceepus.info/upload/FileViewer.aspx?ID=301951F6967831FAA9C5166DDA13B745A9265DD35638C77F9A19B453ECE50218|заглавие=Ergonomics and Human Factors Regional Educational CEEPUS Network Academic year 2021 / 2022|автор=Central European Exchange Program for University Studies (CEEPUS)|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> съставена от общо 9 европейски университета от държавите: [[България]], [[Австрия]], [[Полша]], [[Румъния]], [[Словакия]], [[Словения|Словения,]] [[Сърбия]], [[Унгария]] и [[Хърватия|Хърватска]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sites.google.com/view/ceepusergohf/home|заглавие=Ergonomics and Human Factors Regional Educational CEEPUS Network CIII-HU-1506-01-2021|автор=CEEPUS Ергономия и човешки фактори|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> Участва в борда на редакторите на международните научни издания: * IETI Transactions on Engineering Research and Practice (TERP) ISSN 2616-1699, DOI: 10.6723/TERP, International Engineering and Technology Institute. [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Хонконг|Хонг Конг]], [[Тайланд]]; <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ieti.net/terp/eb.html|заглавие=IETI Transactions on Engineering Research and Practice (TERP). Editorial Board|автор=International Engineering and Technology Institute (IETI). ISSN 2616-1699. DOI: 10.6723/TERP|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> * IETI Transactions on Ergonomics and Safety (TES), ISSN 2520-5439, DOI: 10.6722/TES, International Engineering and Technology Institute. САЩ, Хонг Конг, Тайланд; <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ieti.net/tes/index.html|заглавие=IETI Transactions on Ergonomics and Safety (TES). Editorial Board|автор=International Engineering and Technology Institute (IETI). ISSN 2520-5439. DOI: 10.6722/TES.|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> * MDPI MATHEMATICS Topical Advisory Panel, Journal Rank: JCR - Q1 (Mathematics) / CiteScore - Q1 (General Mathematics), Impact Factor: 2.592 (2021) ; 5-Year Impact Factor: 2.542 (2021), [[Швейцария]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mdpi.com/journal/mathematics/topical_advisory_panel|заглавие=Topical Advisory Panel Members|автор=MDPI MATHEMATICS. Journal Rank: JCR - Q1 (Mathematics) / CiteScore - Q1 (General Mathematics). Impact Factor: 2.592 (2021) ; 5-Year Impact Factor: 2.542 (2021)|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> * MDPI MATHEMATICS, Special Issue "Mathematics and Computer Programming in 2D and 3D Open Source Software"Journal Rank: JCR - Q1 (Mathematics) / CiteScore - Q1 (General Mathematics), Impact Factor: 2.592 (2021) ; 5-Year Impact Factor: 2.542 (2021), Швейцария. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mdpi.com/journal/mathematics/special_issues/Math_Comput_Program|заглавие=Special Issue "Mathematics and Computer Programming in 2D and 3D Open Source Software". Special Issue Editor Dr. Tihomir Dovramadjiev|автор=MDPI MATHEMATICS. EISSN 2227-7390. Journal Rank: JCR - Q1 (Mathematics) / CiteScore - Q1 (General Mathematics). Impact Factor: 2.592 (2021) ; 5-Year Impact Factor: 2.542 (2021)|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> * American Journal of Management Science and Engineering (AJMSE) ISSN Print: 2575-193X; ISSN Online: 2575-137, САЩ. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sciencepublishinggroup.com/journal/editorialboard?journalid=101|заглавие=Editorial Board|автор=American Journal of Management Science and Engineering (AJMSE) ISSN Print: 2575-193X; ISSN Online: 2575-137 /USA|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> Участва като организатор, научен изследовател, рецензент в международните научни конференции: * Applied Human Factors and Ergonomics (AHFE); <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ahfe.org/files/AHFE2021-FinalProgram.pdf|заглавие="12th International Conference on Applied Human Factors and Ergonomics"|автор=Applied Human Factors and Ergonomics, AHFE|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> * The International Conference on Human Systems Engineering and Design (IHSED); <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ihsed.org/files/IHSED2019-FinalProgram.pdf|заглавие="2nd International Conference on Human Systems Engineering and Design: Future Trends and Applications, September 16-18, 2019 Universität der Bundeswehr München, Munich, Germany".|автор=International Conference on Human Systems Engineering and Design, IHSED.|достъп_дата=2022-08-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ihsed.org/contact.html|заглавие=5th International Conference on Human Systems Engineering and Design: Future Trends and Applications, University of Dubrovnik, September 23-25, 2023, Conference Organization|автор=IHSED|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> * The Intelligent Human Systems Integration (IHSI) conference; <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ihsint.org/files/IHSI2020-Final-Program.pdf|заглавие="3rd International Conference on Intelligent Human Systems Integration: Integrating People and Intelligent Systems, February 19-21, 2020 University of Modena and Reggio Emilia, Modena, Italy"|автор=Intelligent Human Systems Integration, IHSI.|достъп_дата=2022-08-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ihsint.org/contact.html|заглавие=6th International Conference on Intelligent Human Systems Integration: Integrating People and Intelligent Systems. Venice, Italy, February 22-24, 2023. Conference Organization|автор=IHSI}}</ref> * The International Conference on Human Interaction and Emerging Technologies (IHIET); <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ihiet.org/files/IHIET2021-FinalProgram.pdf|заглавие="5th International Conference on Human Interaction and Emerging Technologies, August 27-29, 2021"|автор=International Conference on Human Interaction and Emerging Technologies, IHIET.|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> * други. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sim2021.eu/Program%20SIM2021.pdf|заглавие="16th International Symposium in Management. 22-23 October 2021, Timisoara, Romania|автор=SIM.|достъп_дата=2022-08-16|архив_дата=2022-06-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220615042042/http://www.sim2021.eu/Program%20SIM2021.pdf}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://easychair.org/smart-program/IEA2021/index.html|заглавие="21st Triennial Congress of the International Ergonomics Association, 13-18 June 2021|автор=The International Ergonomics Association (IEA).|достъп_дата=2022-08-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.iset.poznan.pl/organizatorzy_en.htm|заглавие=International Seminar of Ergonomics, Poznan - POLAND, May 27th - 28th 2022. SCIENTIFIC ADVISORY BOARD|автор=Poznan University of Technology|достъп_дата=2022-08-16}}</ref> Съавтор е в международната екипна книга TAYLOR & FRANCIS GROUP (5 септември 2023 г. от CRC Press) „НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ПОВЕДЕНЧЕСКАТА КИБЕРСИГУРНОСТ“ Човешко поведение и модели за вземане на решения / "NEW PERSPECTIVES IN BEHAVIORAL CYBERSECURITY" Human Behavior and Decision-Making Models,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.routledge.com/New-Perspectives-in-Behavioral-Cybersecurity-Human-Behavior-and-Decision-Making/Patterson/p/book/9781032414775|заглавие="TAYLOR & FRANCIS GROUP,CRC PRESS: Book Title: New Perspectives in Behavioral Cybersecurity. Human Behavior and Decision-Making Model". ISBN 9781032414775.|достъп_дата=2023-08-09}}</ref> <nowiki>ISBN 9781032414775</nowiki>.<ref>{{Цитат книга|title=New Perspectives in Behavioral Cybersecurity. Human Behavior and Decision-Making Models|year=2023|month=Септември|publisher=Taylor & Francis / CRC Press|location=Великобритания|isbn=9781032414775}}</ref> Международното партньорство е в състав: САЩ (генерален координатор), България, Естония, Канада, Обединените арабски емирства, Камерун и Филипините. От 2021 г. е в ръководството на Българска Асоциация по Ергономия и Човешки Фактори (БАЕЧФ) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://baehfofficial.wixsite.com/baehf/blank-page-4|заглавие=Българска Асоциация по Ергономия и Човешки Фактори (БАЕЧФ) - Официален сайт на български език|автор=Българска Асоциация по Ергономия и Човешки Фактори (БАЕЧФ)|достъп_дата=2023-11-30}}</ref> / Bulgarian Association of Ergonomics and Human Factors (BAEHF) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://baehfofficial.wixsite.com/baehf|заглавие=Bulgarian Association of Ergonomics and Human Factors (BAEHF) - официален сайт на английски език|автор=Българска Асоциация по Ергономия и Човешки Фактори (БАЕЧФ)|достъп_дата=2023-11-30}}</ref>, която е включена в пълноправните състави на Международна Асоциация по Ергономия / [https://iea.cc/ International Ergonomics Association] ([[:en:International_Ergonomics_Association|IEA]]) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://iea.cc/download/625/newsbriefs/142706/october-2023-newsbriefs.pdf|заглавие=Българска Асоциация по Ергономия и Човешки Фактори (БАЕЧФ) / Bulgarian Association of Ergonomics and Human Factors (BAEHF) в пълноправния състав на Международната Асоциация по Ергономия / International Ergonomics Association (IEA), официален документ на IEA за месец октомври 2023 година (October 2023 NewsBriefs)|дата=2023-11-03|достъп_дата=2023-11-30}}</ref> и Федерацията на Европейските Ергономични Дружества / [https://www.ergonomics-fees.eu Federation of European Ergonomics Societies] (FEES).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ergonomics-fees.eu/node/4|заглавие=Members of the Federation of European Ergonomics Societies - official website|достъп_дата=2023-08-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ergonomics-fees.eu/node/297|заглавие=Българска Асоциация по Ергономия и Човешки Фактори (БАЕЧФ / BAEHF) официална страница във Федерацията на Европейските Ергономични Дружества (ФЕЕС / FEES)|автор=Federation of European Ergonomics Societies and Bulgarian Association of Ergonomics and Human Factors|достъп_дата=2023-11-30}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://tihomir-dovramadjiev.webnode.page/ Тихомир Доврамаджиев официален уебсайт] * {{икона|en}} [http://ratings.fide.com/card.phtml?event=2903482 Профил във FIDE] * [https://players.chessbase.com/en/player/Dovramadjiev_Tihomir/64260 Профил и официални резултати в ChessBase] * [https://www.youtube.com/channel/UC8XzFh5Acpyv6wrd1S573jg Тихомир Доврамаджиев – YouTube канал] {{Портал|Биографии|Шахмат|Спорт|България}} {{СОРТКАТ:Тичко, Тихомир}} [[Категория:Български шахматисти]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Родени във Варна]] 37mjjpe0owy99852b4ow4fxrnsuke7s 0 99779 12214796 12211250 2024-04-26T06:56:02Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Красимир Балъков | снимка = Krasimir Balakov 2015 (cropped).JPG | прякор = ''Бала'' | цяло име = Красимир Генчев Балъков | град на раждане = [[Велико Търново]] | държава на раждане = {{флагче|България|1989}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 176 см | пост = [[Полузащитник|Атакуващ полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1980 – 1982 | юношески отбори = {{флагче|България|1982}} [[ФК Етър|Етър]] | години = 1983 – 1990<br>1991 – 1995<br>1995 – 2003<br>2005<br>'''Общо:''' | отбори = {{флагче|България|1989}} [[ФК Етър|Етър]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]<br>{{Флагче|Германия}} [[Плауен]] | мачове = 142 <br>138 <br>236 <br>1 <br>'''517''' | голове = (35)<br>(43)<br>(54)<br>(0)<br>'''(132)''' | национален отбор години = 1984 – 1987<br>1988 – 2003 | национален отбор = {{Флагче|България|1987}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България (мл.)]]</br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 29<br>92 | национален отбор голове = (3)<br>(16) | треньор години = 2003 – 2005<br>2005<br>2006 – 2007<br>2007 – 2008<br>2008 – 2010<br>2011 – 2012<br>2012<br>2014 – 2015<br>2018 – 2019<br>2019<br>2020 – 2021<br>2023<br>2024 – | треньор отбор = {{Флагче|Германия}} [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] ''(помощник)''<br>{{Флагче|Германия}} [[Плауен]] ''(играещ треньор)''<br>[[Файл:Flag of Switzerland.svg|15px]] [[Грасхопър]]<br>[[Файл:Flag of Switzerland.svg|15px]] [[ФК Санкт Гален|Санкт Гален]]<br>{{Флагче|България}} [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец Бургас]]<br>{{Флагче|Хърватия}} [[Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]<br>{{Флагче|Германия}} [[1. ФК Кайзерслаутерн|Кайзерслаутерн]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс Ловеч]]<br>{{Флагче|България}} [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър]]<br>{{флагче|България}} [[Национален отбор по футбол на България|България]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Септември (София)|Септември София]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Красимир Генчев Балъков''' е [[България|български]] [[футболист]], един от най-добрите [[полузащитник|полузащитници]] в [[Национален отбор на България по футбол|националния отбор]] и [[треньор]] по футбол. Избран е в идеалния отбор на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство през 1994 г.]] и в идеалния отбор на България за всички времена. Роден е на [[29 март]] [[1966]] г. във [[Велико Търново]]. Играе за [[ФК Етър|Етър]] (1983 – 1990), [[Спортинг Лисабон]] (1991 – 1995) и [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] (1995 – 2003). == Футболна кариера == В [[„А“ ПФГ|„А“ група]] има 143 мача и 35 гола. Бронзов медалист от първенството през 1989 и 1990 г. с [[ФК Етър|Етър]], трето място за [[Национална купа на България|Купата на България]] през 1986 г., играе през есента на шампионския сезон 1990/1991 г. Носител на [[Национална купа на Португалия|Купата]] и [[Суперкупа на Португалия|Суперкупата]] на Португалия през 1995 със Спортинг, финалист за купата през 1994, вицешампион през 1995 и бронзов медалист през 1991, 1993 и 1994, обявен е за най-добър футболист в [[Португалска лига|Португалската Суперлига]] през 1992 г. от в. „[[А Бола]]“. Носител на [[Купа на Германия|Купата на Германия]] през 1997 с [[ФФБ Щутгарт]], вицешампион през 2003, финалист за [[Купа на носителите на купи|КНК]] през 1998, носител на [[Носители на Уефа-Интертото къп|Купа Интертото]] през 2000 и 2002 г. Определен за най-добър играч в Щутгарт, с най-висока заплата (6 млн. марки годишно) от всички играчи в [[Бундеслига]]та. В Германия Бала, както е популярен там, направи фурор още през първия си сезон. Той стана част от триото Балъков-[[Фреди Бобич|Бобич]]-[[Джоване Елбер|Елбер]]. [[Футболист № 1 на България]] през 1995 и 1997 г. Дебютира за [[Национален отбор на България по футбол|националния отбор]] на [[2 ноември]] [[1988]] г. в световна квалификация срещу Дания (1:1 в [[Копенхаген]]). Последния му мач е на [[30 април]] 2003 г. срещу [[Албания]] (2:0 в [[София]]). Изиграл е 92 мача, в които е отбелязал 16 гола. Участва на [[Световно първенство по футбол 1994|СП-1994]] в [[САЩ]], (играе в 7 мача, заедно с [[Христо Стоичков]] е в идеалния отбор на първенството), на [[Световно първенство по футбол 1998|СП-1998]] във [[Франция]] (в 3 мача) и на [[Европейско първенство по футбол 1996|ЕП-1996]] в [[Англия]] (в 3 мача). На [[29 май]] [[2003]] г. е прощалният му мач в Щутгарт между „Дрийм тим“, съставен от световни звезди като [[Бебето]], [[Юрген Клинсман]], [[Томас Хеслер]], [[Гуидо Бухвалд]], [[Роберт Просинечки]] и др., (както и български звезди като [[Борислав Михайлов]], [[Наско Сираков]], [[Йордан Лечков]], [[Емил Костадинов]], [[Петър Хубчев]], [[Любослав Пенев]]) срещу отбор, съставен от негови бивши съотборници като [[Дунга]], [[Джоване Елбер]], [[Фреди Бобич]] и др. == Треньорска кариера == От юли 2003 г. става помощник-треньор на Щутгарт. В средата на януари 2006 г. Красимир Балъков започва и официалната си самостоятелна треньорска кариера – назначен е за старши треньор на [[Швейцария|швейцарския]] [[Грасхопър]], като подписва договор за година и половина. През май 2007 г. е уволнен от Грасхопър. На 29 октомври 2007 става старши треньор на „Санкт Гален“. Успява да класира отбора в зоната, даваща право на баражи. <ref name="Биография">[http://www.balakov.bg/bg/article/1/bio.html Красимир Балъков – Биография], Официален сайт.</ref> От януари 2008 до 6 декември 2010 г. води отбора на [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]]. Съвместно със своя съотборник от Щутгарт Фреди Бобич изготвят проект за дългосрочното развитие на клуба с изграждане на съвременна спортна база за подготовка на първия отбор и част от юношеските формации. Проектът не е реализиран от изпълнител. Балъков ръководи Черноморец в 60 мача, от които 29 победи, 16 наравно и 15 загуби. <ref name="Биография"/> От май 2011 до март 2012 година Балъков е старши треньор на [[Хайдук (Сплит)]] в 28 мача, в които постига 16 победи, 5 равни и 7 загуби. Отборът става втори във временното класиране и сигурен участник в Евротурнирите. <ref name="Биография"/> През март 2012 година приема предложение на ръководството на Кайзерслаутерн, който обаче е на последно място в Бундеслигата и не успява да се спаси от изпадане. <ref name="Биография"/> На 27 май 2014 г. официалният сайт на [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] съобщава, че Балъков ще е новият старши треньор на отбора.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://pfclitex.com/llfc/?p=2213 |заглавие=Официално:Красимир Балъков е новият старши-треньор на Литекс |достъп_дата=2014-05-27 |архив_дата=2016-03-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160318141917/http://pfclitex.com/llfc/?p=2213 }}</ref> Договора му е за срок от 2 години,<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/oficialno-krasi-balykov-e-noviiat-trenior-na-liteks-279676 Официално: Краси Балъков е новият треньор на Литекс]</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=489888 Официално: Балъков е новият треньор на Литекс]</ref> а официалното му представяне като треньор е на 10 юни 2014 година.<ref>[http://litex.gong.bg/bg-football/a-grupa/krasi-balykov-nishto-ne-me-plashi-282571 Краси Балъков: Нищо не ме плаши]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://pfclitex.com/llfc/?p=2256 |заглавие=Гриша Ганчев представи официално Красимир Балъков, наставникът подписа за 2 години |достъп_дата=2014-06-11 |архив_дата=2014-07-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140702043239/http://pfclitex.com/llfc/?p=2256 }}</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=492221 Краси Балъков си постави две големи цели в Литекс]</ref> През [[2017]] г. Балъков работи като директор скаут в [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]], а на [[2 януари]] [[2018]] г. поема тима на [[Етър (Велико Търново)]]. През 2019 г. ръководи [[Национален отбор на България по футбол|националния отбор на България]] в 6 мача без победа и на 18 октомври 2019 подава оставка. <ref>[https://topsport.bg/national/krasimir-balakov-podade-ostavka.html Красимир Балъков подаде оставка!], topsport.bg, 18.10.2019.</ref> На [[4 юни]] [[2020]] г. е обявен официално за старши треньор на [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]. През [[2021]] г. напуска отбора. На [[5 май]] [[2023]] г. е обявен официално за старши треньор на [[ПФК Септември (София)|Септември (София)]]. На 12 октомври 2023 г. напуска отбора. На [[22 април]] [[2024]] г. е обявен официално за старши треньор на [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {{commons|Category:Krasimir Balakov}} * {{Флагче|България}} [[ФК Етър|Етър]] – 1983/пр. – „А“ група, 2 мача/0 гола * {{Флагче|България}} Етър – 1983/1984 – „А“ група, 17/2 * {{Флагче|България}} Етър – 1984/1985 – „А“ група, 30/6 * {{Флагче|България}} Етър – 1985/1986 – „А“ група, 5/3 * {{Флагче|България}} Етър – 1986/ес. – „А“ група, 1/0 * {{Флагче|България}} Етър – 1987/1988 – „А“ група, 18/2 * {{Флагче|България}} Етър – 1988/1989 – „А“ група, 29/9 * {{Флагче|България}} Етър – 1989/1990 – „А“ група, 30/10 * {{Флагче|България}} Етър – 1990/ес. – „А“ група, 11/3 * {{Флагче|Португалия}} Спортинг – 1991/пр. — Португалска лига, 18/4 * {{Флагче|Португалия}} Спортинг – 1991/1992 – Португалска Суперлига, 32/7 * {{Флагче|Португалия}} Спортинг – 1992/1993 – Португалска Суперлига, 32/12 * {{Флагче|Португалия}} Спортинг – 1993/1994 – Португалска Суперлига, 29/15 * {{Флагче|Португалия}} Спортинг – 1994/1995 – Португалска Суперлига, 27/6 * {{Флагче|Германия}} [[ФФБ Щутгарт]] – 1995/1996 — [[Бундеслига]], 34/7 * {{Флагче|Германия}} ФФБ Щутгарт – 1996/1997 – Бундеслига, 31/13 * {{Флагче|Германия}} ФФБ Щутгарт – 1997/1998 – Бундеслига, 31/11 * {{Флагче|Германия}} ФФБ Щутгарт – 1998/1999 – Бундеслига, 24/5 * {{Флагче|Германия}} ФФБ Щутгарт – 1999/2000 – Бундеслига, 30/6 * {{Флагче|Германия}} ФФБ Щутгарт – 2000/2001 – Бундеслига, 28/6 * {{Флагче|Германия}} ФФБ Щутгарт – 2001/2002 – Бундеслига, 30/4 * {{Флагче|Германия}} ФФБ Щутгарт – 2002/2003 – Бундеслига, 28/2 == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{FIFA player|46120}} * [http://int.soccerway.com/coaches/krasimir-balakov/139438/ Профил на Балъков в сайта soccerway] {{Награди-начало}} {{Награди-среда | заглавие = [[Футболист №1 на България]] | преди = [[Христо Стоичков]] | година = [[1995]] | след = [[Трифон Иванов]] }} {{Награди-край}} {{България94-състав}} {{България96-състав‎}} {{България98-състав‎}} {{Футболист № 1 на България}} {{Треньори на Литекс (Ловеч)}} {{Треньори на България}} {{ПФК Локомотив (София) състав}} {{СОРТКАТ:Балъков, Красимир}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Етър (Велико Търново)]] [[Категория:Футболисти на Спортинг Лисабон]] [[Категория:Футболисти на ФФБ Щутгарт]] [[Категория:Треньори на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Треньори на националния отбор по футбол на България]] [[Категория:Български футболисти в Германия]] [[Категория:Български футболисти в Португалия]] [[Категория:Хора от област Велико Търново]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Почетни граждани на Велико Търново]] [[Категория:Почетни граждани на София]] gp131kfsdvznpa77wsokcsegb318316 0 100148 12214732 12173748 2024-04-26T05:00:21Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = археолог | портрет = Nikolai Ovcharov at work.jpg | портрет-описание = Овчаров при Перперикон | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = историк | област = [[Археология]] | учил-при = | работил-в = [[Стопанска академия|Стопанска академия Д.А.Ценов Свищов]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = проф. Казимир Попконстантинов | повлиял = }} | баща = [[Димитър Овчаров]] }} '''Николай Димитров Овчаров''' е [[България|български]] [[археолог]], придобил известност с археологическите разкопки на обекта [[Перперикон]] и [[Татул (светилище)|праисторическия култов комплекс край село Татул]] в [[Родопи|Източните Родопи]], [[България|Югоизточна България]].<ref name="rura_Perp">{{Цитат уеб|заглавие = New Civilization Discovered in Perperikon |автор = Galina Stefanova|издател = ruralbulgaria.com| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.ruralbulgaria.com/articles/A95-Perperikon.html|език = en}}</ref> == Биография == Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 година в [[Велико Търново|Търново]], син е на археолога [[Димитър Овчаров]].<ref name="e-ve_Проф">{{Цитат уеб|заглавие = Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд!| издател = e-vestnik.bg| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://e-vestnik.bg/3873| език = }}</ref> Завършва история в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през [[1981]] г., във випуска на [[Георги Първанов]]. Още същата година започва работа в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт с музей]] към [[БАН]]. Кандидат на историческите науки с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II степен в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет в Москва.<ref name="bnr">{{Цитат уеб| заглавие = В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров|издател = [[БНР]]|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Culture/AuthorAndAudience/Pages/100306Nikolai_Ovcharov.aspx|език = }}</ref><ref name="Еди">{{Цитат уеб|заглавие = „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров|издател = svetlosenki.com|достъп_дата = 23 април 2013|уеб_адрес = http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1729:q-q-|език = |архив_дата = 2014-10-06|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141006140238/http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1729:q-q-}}</ref>, където преподавал в периода 2000 – 2005 г.<ref>Аттестат професора № ПФ21/21.04.2003, протокол 14 Ученого совета Международного славянского института (университета).</ref> Бил е преподавател в [[Славянски университет|Славянския университет]] (1995 – 1999), в [[Нов български университет|Новия български университет]] (1999 – 2002)<ref name="Еди"/>, [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]], филиал-Кърджали (2009 – 2012) и [[Варненски свободен университет|Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“]] (2017 – 2018). Николай Овчаров е провеждал обходни лични наблюдения в: [[Русия]], [[Гърция]], [[Турция]], [[Грузия]], [[Сърбия]], [[Черна гора|Черна Гора]], [[Северна Македония|Република Северна Македония]]. По различни поводи и пред представители на българските общности през годините е изнасял лекции в [[Чикаго]] (САЩ), Нара (Япония), Берлин, Бон (Германия), Прага, Ческе Будейовице, Острава, Микулчице (Чехия), Москва, Петербург, Твер, Новгород, Псков (Русия), Киев, Лвов (Украйна), Ла Валета (Малта), Лисабон (Португалия), Белград (Югославия), Скопие (Северна Македония), Кавала (Гърция), Мадрид (Испания), Букурещ (Румъния), Виена, Линц, Залцбург (Австрия), Париж (Франция), Брюксел (Белгия), Улан Батор (Монголия), Ломжа, Варшава (Полша). При организираната от българското правителство „Мисия България“ във връзка с българското председателство на ЕС през 2018 – 2019 г. изнася лекции за културно-историческото наследство по българските земи в университетите на Тараклия (Молдова), Гент (Белгия), Никозия (Кипър), Уралския държавен университет в Екатеринбург (Русия), дипломатическия корпус в Ереван (Армения), Дружеството на археолозите в Братислава (Словакия), Българския културен център в Будапеща (Унгария), Градския музей в Любляна (Словения), Атинския университет (Гърция), Университета за чужди езици и култури в Пекин (Китай), Делхийския университет (Индия), Постоянното представителство на България към ООН в Женева (Швейцария), където лекцията и под формата на открит урок и е проведеден съвместно с проф. д-р [[Пламен Павлов]]. Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от вестник „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“.<ref name="pape_Прем">{{Цитат уеб| заглавие = Индиана Джоунс превърна археологията в приказка| автор = Антоанета Петева| труд = в-к „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“| дата = 7 декември 2006| достъп_дата = 25 юли 2018| уеб_адрес = http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-07&article=170657| език = | архив_дата = 2018-07-25| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180725092631/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-07&article=170657}}</ref> Николай Овчаров води отделна страница, посветена на историята, археологията и културния туризъм, която излиза редовно и без прекъсване между 2005 и 2018 г. във в-к „Стандарт“. След фалита на вестника рубриката е преместена във в-к „[[Труд (вестник)|Труд]]“. В двата вестника са публикувани над 600 цели вестникарски страници под рубриките „Индиана Джоунс“ и „Индиана Джоунс се завръща“. И в „Стандарт“, и в „Труд“ страниците излизат винаги в съботния брой. Между 2002 и 2007 година Николай Овчаров е автор и водещ на ежеседмичната половинчасова рубрика за история и археология „Изгубеният Граал“ по Национална телевизия „[[Евроком]]“. Общо са излъчени близо 300 филма с времетраене по 27 минути всеки. Поредицата получава и международни награди. Документален филм за Перперикон от поредицата „Изгубеният Граал“ на археолога Николай Овчаров е получил награда на журито в раздел „Светът на културата“ на деветия форум на Евразийската академия за телевизия и радио в Москва. От декември 2014 г. до май 2021 г. е съветник на Министъра на културата на Република България България (Вежди Рашидов, Рашко Младенов, Боил Банов).<ref>{{Cite news|url=https://nova.bg/news/view/2019/02/02/239550/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE|title=Николай Овчаров: Банов и Рашидов спасиха Ларгото|date=02.02.2019|work=Nova|access-date=10.02.2022}}</ref> През 2021 г. влиза в инициативния комитет, който издига [[Анастас Герджиков]] за президент на България. <ref>[https://boulevardbulgaria.bg/articles/infografika-profilat-na-horata-ot-initsiativniya-komitet-na-anastas-gerdzhikov ПРОФИЛЪТ НА ХОРАТА ОТ ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ], boulevardbulgaria.bg</ref> Професор Николай Овчаров се присъединява към екипа на катедра „Икономика и управление на туризма” при Стопанската академия през юли 2021.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.uni-svishtov.bg/bg/about-university/structure/departments/154/team |заглавие=Катедра "Икономика и управление на туризма"}}</ref> == Награди и отличия == * На 17 май 2011 година е посочен от [[Румен Ралчев]], Велик приор на българския Приорат на ордена на [[тамплиери]]те, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.<ref name="frog_БГта">{{Цитат уеб|заглавие = БГ тамплиери вдигат замък в София|издател = frognews.bg |достъп_дата = 23 април 2013 |уеб_адрес = http://frognews.bg/news_35592/BG_tamplieri_vdigat_zamak_v_Sofiia/||език = }}</ref> * [[Почетен гражданин]] на градовете [[Кърджали]] (2000), [[Златоград]] (2017),<ref>[https://www.zlatograd.bg/?pid=4,706 Решение #Ж 637.] // [[Златоград (община)|Община Златоград]]. 24 октомври 2017. Посетен на 10 октомври 2018.</ref> [[Търговище]] (2018),<ref>[http://www.targovishte.bg/municipality/file/reshenia/2018/Fevruari2018/Protokol33.pdf Протокол № 33 от проведена сесия на Общински съвет Търговище] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180906142249/http://targovishte.bg/municipality/file/reshenia/2018/Fevruari2018/Protokol33.pdf |date=2018-09-06 }}. // [[Търговище (община)|Община Търговище]]. 22 февруари 2018. Посетен на 10 октомври 2018.</ref> и [[София]] (2018)<ref>[https://council.sofia.bg/documents/20182/647307/Copy+of+625.pdf/9681b3f0-b0da-4236-bcc2-60801515a70e Решение № 625 на Столичния общински съвет]. // [[Столичен общински съвет]]. 13 септември 2018. Посетен на 10 октомври 2018.</ref> * Избран за „Достоен българин на 2005 година в класацията на в-к „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4757074 423-ма достойни българи награди „24 часа“ за 12 години], в-к „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“, 10 май 2015.</ref> * Кавалер на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Св. св. Кирил и Методий“]] с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010).<ref>[[Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]</ref> * Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „[[Златен век (отличие)|Златен век]]“ с огърлие (2017).<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/zlaten_vek_s_ogarlie_za_nikolay_ovcharov-355614.html „Златен век с огърлие“ за Николай Овчаров], в-к „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“, 19 май 2017.</ref> * Пети Годишни награди на Столична библиотека 2018 – [[Георги Господинов]], проф. Николай Овчаров и [[Божана Апостолова]] са автори на годината в Столична библиотека (2018).<ref>[https://www.libsofia.bg/page/posts/peti-bdquogodishni-nagradildquo-na-stolichna-biblioteka-2018---georgi-gospodinov-prof.-nikolaj-ovcharov-i-bozhana-apostolova-sa-avtori-na-godinata-v-stolichna-biblioteka-7856.php „Пети „Годишни награди“ на Столична библиотека 2018 - Георги Господинов, проф. Николай Овчаров и Божана Апостолова са автори на годината в Столична библиотека“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210711072201/https://www.libsofia.bg/page/posts/peti-bdquogodishni-nagradildquo-na-stolichna-biblioteka-2018---georgi-gospodinov-prof.-nikolaj-ovcharov-i-bozhana-apostolova-sa-avtori-na-godinata-v-stolichna-biblioteka-7856.php |date=2021-07-11 }}, сайт на Столична библиотека, 11 декември 2018.</ref> * Носител на наградата „Златен орел” за опазване на културно-историческото наследство за 2018 г.<ref>{{Cite news |url=https://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=20&b=754 |title=Проф. Николай Овчаров за българската версия за Дракула и „вампирския туризъм“ |date=25 юни 2020 |work=Lechitel |access-date=10 февруари 2022}}</ref> == Критики и противоречия == Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в [[Москва]]. Такъв обаче не съществува в руската столица. Местоположението на Международния славянски университет е в град [[Харков]]. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН [[Людмил Вагалински]] съобщава за медиите, че научната степен, за която Николай Овчаров има удостоверение, е доцент, а не професор. На 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация ''Руско земско движение'' образуват ''Международен славянски институт''. На следващата година същият получава лиценз за образователна дейност и в България и едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер (номер: 207717009 99 23). Във въпросното учебно заведение обаче не съществува исторически факултет.<ref>[http://www.cross.bg/ovcharov-nikolaii-slavyanski-1440476.html#ixzz3QLnu8PMN Професор ли е Николай Овчаров?], Cross.bg, 20 ноември 2014 г.</ref> Там обаче има факултет по мениджмънт със специалност културно-исторически туризъм, в чийто софийски филиал е преподавал Николай Овчаров. През 2013 година името на Николай Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато разследване.<ref>[http://frognews.bg/novini/atakuvat-prof-ovcharov-zaradi-imaniar-nim.html Атакуват проф. Н. Овчаров заради иманяр и НИМ], Frognews.bg, 27 декември 2013 г.</ref> През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто предполагаем лидер е Ефрем Моллов. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като ''сепаратисти''.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/prof.-nikolaj-ovcharov-na-razpit-v-kyrdzhali-6000916 Проф. Николай Овчаров на разпит в Кърджали], Vesti.bg, 16 декември 2013 г.</ref> == Библиография == * ''Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в.'' София: Издателство на [[БАН]], 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII). * ''Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в.'' София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов). * ''Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в.'' София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с. * ''Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в.'' София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV). * ''Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries''. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p. * ''Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов''. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с. * ''История и археология на Вардарска Македония през XIV в.'' София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996. * ''Победите на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Историческият избор на България между православие и католицизъм''. София: Издателство ТанНакРа, 2000. * ''Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи''. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова). * ''The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality''. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p. * ''Десет перли от короната на България'', София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 954-9308-68-5 * ''Perperikon. A civilization of the rock people''. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-954-500-140-6 * ''Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност''. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с. * ''Разказите на българския Индиана Джоунс'', София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 954-90426-5-0 * ''Средновековната българска империя'', Пловдив: Летера, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език. ISBN 978-954-516-676-1 * ''Хроника на свещения град [[Перперикон]]'', София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 954-9308-87-1 * ''Най-кратката история на България'', Пловдив: Летера, 2006, 72 с. ISBN 954-516-582-0 * ''Светилището на Орфей при село [[Татул (светилище)|Татул]], Момчилградско'', Варна: Славена, 24 с. ISBN 954-579-481-X * ''Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство'', София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 978-954-09-0007-0 * ''Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби'', София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с. ISBN 978-954-09-0185-5 * ''Археологически пътувания из Македония'', Варна: Славена, 2009, 93 с. ISBN 978-954-579-791-0 * ''Шифърът на Перперикон'', София: Стандарт, 2009, 64 с. * ''Един археолог пътешества по света'', София: Сиела, 2010, 355 с. ISBN 978-954-28-0785-8 * ''Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско''. Варна: Славена, 2010, (с Елена Василева) * ''Цар Иван Шишман – предател или светец''. София: Стандарт, 2010, 62 с. * ''Българската епопея на виното. История на виното по българските земи'', София: Стандарт, 2011, 65 с.ISBN 9789549457064 * ''Предречено на Перперикон'', София: Стандарт, 2011, 63 с. ISBN 978-954-2934-03-5 * ''Орфей – оракулът от Татул'', София: Стандарт 2011, 64 с. ISBN 978-954-2934-05-9 * ''Царственият Търновград'', София: Стандарт, 2011, 64 с. ISBN 978-954-2934-11-0 * ''Велики Преслав – столицата на Българската империя'', София: Стандарт, 2011, 65 с. ISBN 978-954-2934-14-1 * ''Пътешествие из страни на орли и замъци'', Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 978-954-26-1097-7 * ''Търсачът на минало открива света'', Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 978-954-26-1258-2 * ''В Африка сред лъвове и сенки на предците'', Пловдив: Хермес, 2014, 160 с. ISBN 978-954-26-1377-0 * ''От Камчатка започва Русия'', Пловдив: Хермес, 2015, 159 с. ISBN 978-954-26-1513-2 * ''Археолог. От „Осанна!“ до „Разпни Го!“'' Пловдив: Жанет 45, 2015, 319 с. ISBN 978-619-186-175-0 * ''Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството''. София: Захарий Стоянов, 2016, 157 с. * ''Цар Калоян. Пълководецът''. София: Захарий Стоянов, 2017, 198 с. * ''Цар Иван Александър Асен. Миротворецът''. София: Фабер, 2017, 136 с. * ''Цар Константин Тих Асен. Злочестият цар''. София: Фабер, 2017, 140 с. * ''Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай'', София: Хермес, 2017, 191 с. ISBN 978-954-26-1694-8 * ''Кипър. Островът на Афродита'', София: Хермес, 2018, 159 с. ISBN 978-954-26-1806-5 * ''Храмът на ягуара. Пътешествие в изгубения свят на Мезоамерика.'' София, 2019, 236 с. Издателство „Фабер”, <nowiki>ISBN 978-619-00-1078-4</nowiki> * ''Дракула''. Българската версия. София 2020, 144 с., Издателство „Маркет Пул”, ISBN 978-619-91188-2-5 * ''Момчил. Родопският цар'' (с Пл. Павлов). Варна, 2020, 71 с., Издателство „Славена”, <nowiki>ISBN 978-619-190-171-5</nowiki> * ''Крепостта Кокалянски Урвич и късносредновековният манастир в нея'' (с Филип Петрунов). София, 2020, 159 с., Издателство „Уникарт”, <nowiki>ISBN 978-954-2953-99-9</nowiki> * ''Краят на Второто българско царство и съдбата на Златоградския район''. София, 2021, 144 с., Издателство „Уникарт”, ISBN 978-954-2953-00-5 * ''Античният и средновековен град Перперикон'' (със Здравко Димитров, Даниела Коджаманова, Константин Дочев, Димитър Стоименов и Николай Шаранков), Том І. Акрополът. София, 2021, 554 с., Издателство „Уникарт”, <nowiki>ISBN 978-619-7629-04-0</nowiki> * ''Християнството в Златоградския край''. Варна, 2021, 71 с., Издателство „Славена”, ISBN 978-619-190-193-7 * ''От свещения Перперикон до царствения Търновград''. ''15 забележителни исторически места в България''. София, 2021, 32 с., Издателство „Уникарт”, ISBN 978-619-7629-02-6 * ''Господарите на Крън и техните съкровища. Средновековната история на Казанлък.'' София, 2022, 198 с., Издателство „Уникарт”, ISBN 978-619-7629-07-1 * ''Свищовската крепост''. София, 2022, 225 с., Издателство "Уникарт", ISBN 978-619-7629-13-2 (с Марин Маринов и Константин Дочев) * ''Илюстрована история на средновековна България.'' София, 2022, 121 с., ISBN 978-619-7629-12-5, Издателство "Уникарт", (с Пламен Павлов) * ''Средновековният манастир "Св. Равноапостоли Петър и Павел" във Велико Търново и неговите съкровища.'' София, 2023, 119 с., Издателство "Уникарт", ISBN 978-619-7629-14-9 (с Хитко Вачев) * ''Цар Теодор Светослав и деспот Алдимир от великия хански род Тертероба.'' София, 2023, 166 с., Издателство "Захарий Стоянов", ISBN 978-954-09-1709-2 * ''Болярските съкровища на средновековния Мисионис.'' Варна, 2023, 26 с., Издателство "Славена", ISBN 978-619-190-241-5 (със Стефан Иванов) * ''Укрепеният проход с кула-кладенец в Русокастро и строителната традиция в средновековна Европа.'' Бургас, 2023, 192 с., Регионален исторически музей Бургас, ISBN 978-619-91678-8-5; Онлайн издание ISBN 978-619-91678-9-2 (с М. Николов) == Вижте също == * [[Кърджалийски манастир|Кърджалийски манастир с черква „Свети Йоан Предтеча“]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [[Йордан Ефтимов]], [http://www.segabg.com/article.php?issueid=364&sectionid=5&id=00005 „Напред към археологията“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160919032730/http://www.segabg.com/article.php?issueid=364&sectionid=5&id=00005 |date=2016-09-19 }}, в. „Сега“, 8 февруари 2005 г. * Николай Овчаров, [http://www.segabg.com/article.php?sid=2005021000010050001 „Обущарю, не гледай над обувките!“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160919041154/http://www.segabg.com/article.php?sid=2005021000010050001 |date=2016-09-19 }}, в. „Сега“, 10 февруари 2005 г. {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Археология|България}} {{СОРТКАТ:Овчаров, Николай}} [[Категория:Български археолози]] [[Категория:Български медиевисти]] [[Категория:Траколози]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Учени от БАН]] [[Категория:Преподаватели в Пловдивския университет]] [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] [[Категория:Преподаватели във Варненски свободен университет]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Почетни граждани на Кърджали]] [[Категория:Почетни граждани на Търговище]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] 25c2trj0fpt9a0a64rg4vbshzc3tsv7 0 100995 12214360 11969116 2024-04-25T18:56:12Z IvanDKanev 344497 Добавяне на още един от известните му преводачи. wikitext text/x-wiki {{писател | име = Карл Май | снимка = KarlMay Raupp.jpg | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Хоенщайн-Ернсттал]], [[Кралство Саксония]] | място на смърт = [[Радебойл]], [[Германия]] | работил = [[писател]] | националност = {{DEU}} | период = 1881 – 1912 | жанрове = [[приключенски роман]], [[уестърн]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | повлиян =[[Джеймс Фенимор Купър]] | повлиял = | брак = Ема Полмер (1880 – 1902),<br />Клара Плен (1903 – 1912) | деца = | подпис = May.gif | общомедия = Karl May }} '''Карл Май''' ({{lang|de|Karl May}}) е [[Германия|германски]] [[писател]] и [[поет]]. Известен е като автор на десетки романи за [[индианци]]. Неговите най-известни герои са ''[[Винету]]'' и ''Поразяващата ръка ([[Олд Шетърхенд]])''. В България творчеството на големия писател става известно благодарение на отличните преводачи и почитатели на творчеството му [[Веселин Радков]] и Любомир Спасов. == Биография == [[Файл:Karl May Geburtshaus.jpg|мини|220п|Сградата, в която Карл Май е роден.]] Роден в семейство на беден тъкач, Карл Май е 5-о дете. От общо 14 братя и сестри 9 умират рано. Самият той поради недохранване губи зрението си и лекарите успяват да го възстановят, когато малкият Карл е на 4-годишна възраст. Учил за учител и преподавал няколко години, той е осъден и лежи в [[затвор]]а на няколко пъти, общо 7,5 г., за кражби, породени от лошото му финансово състояние. Започва да пише още в затвора, но едва когато се премества да живее и започва работа в [[Дрезден]] като редактор, през [[1875]] г., публикува първия си роман „Олд Файерхенд“. Става действително известен с появата на „Винету“. == Литературно творчество == Следват над 80 тома с романи, разкази и стихове, между които „Винету“, „Съкровището в сребърното езеро“, „Капитан Кайман“, „Завещанието на инката“, „Кралят на петрола“, „Черният мустанг“, „Край Рио де ла Плата“, „Олд Шетърхенд“, „Горски призрак“, „[[Под сянката на падишаха|През пустинята]]“, „[[Синът на ловеца на мечки]]“, „[[Призрака на Ляно Естакадо]]“, цикъла романи „[[Под сянката на падишаха]]“ (включващ „През дивия Кюрдистан“, „От Багдад до Истанбул“, „В дебрите на Балканите“, „През страната на скипетарите“, „Жълтоликият“), „[[Князът на бледоликите]]“, „[[Отчето-нож]]“ и др. В повечето романи се среща и героят му, станал известен с бойното име ''Олд Шетърхенд'' (''Поразяващата ръка''). Често описва събитията от първо лице единствено число и така мнозина си мислят, че самият Карл Май е Олд Шетърхенд. В [[Ориент]]а главният герой в романите на Май е известен като Кара бен Немзи (Карл, син на Германия). В романите му за Америка добрите герои обикновено са от немски произход, а лошите са [[янки]]. Отнася се със симпатии към [[негри]]те и с уважение и тъга към представителите на някои индиански племена (главно [[апачи]]те), като в същото време други са изобразени в крайно отрицателна светлина (кайова, юта и пр.). Най-популярният му индиански герой – „Винету“, е вожд на апачите, кръвен брат на Олд Шетърхенд. Карл Май използва книгите си, за да споделя разбирането си за [[християнство]]то като религия на доброто. Героят му винаги успява да надделее в споровете на религиозна тема, които води, както с [[мюсюлманите]], така и с атеистите в Америка. В 3-тия том на „Винету“ самият индиански вожд приема християнството преди смъртта си. Впрочем в издадените в България книги преди [[10 ноември 1989]] г. религиозната тема е слабо засегната поради идеологически съображения – да не се допусне пропаганда на религията. Тъй като Карл Май не е посещавал Америка, още по-малко Дивия запад (едва през 1908 г. той посещава само някои източни щати), описаните живот, култура и обичаи на коренните жители на Америка донякъде се различават от действителните. На това се дължи създадената в Европа сред многобройните читатели на тези увлекателни книги не напълно вярна представа за американските индианци (вероятно поради тази причина, в САЩ Карл Май не е особено популярен). == Филми по неговите книги == * „Съкровището от Сребърното езеро“ (1962) * „Винету I“ (1963) * „Винету II“ (1964) * „Винету III“ (1965) * „Олд Шетърхенд“ (1965) * „Винету и Шетърхенд в Долината на смъртта“ (1968) * „Кара бен Немзи“ (1973 – 1975, 26 тв. епизода) * „Моят приятел Винету“ (1980, 14 тв. епизода) == Любопитно == * Всъщност Карл Май е описвал Америка и Ориента, без да ги е посещавал. Едва през 1899 – 1900 г. той пътува из Ориента, [[Китай]], [[Цейлон]] и [[Суматра]]. В САЩ отива през [[1908]] г. * След смъртта му къщата му в Радебойл, близо до [[Дрезден]], е превърната в музей, посветен на индианците. Наред с редицата музейни експонати посетителите могат да видят и прочутите оръжия на героите на Май – сребърната карабина на Винету и карабината „Хенри“ и „мечкоубиеца“ на Олд Шетърхенд. * Романите на Карл Май всъщност не са популярни в САЩ. Книгите му са издавани предимно в Европа, като особено популярни са главно в Германия и Източна Европа. == Влияние == Творчеството на Карл Май е любимо четиво за мнозина. Романите му са преведени на над 30 езика, издадени са в тираж над 200 милиона броя из цяла Европа. Почитатели на творчеството му са [[Карл Либкнехт]], [[Адолф Хитлер]], [[Херман Хесе]], [[Хелмут Кол]]. [[Алберт Айнщайн]] коментира: „Повечето приключенски книги, които съм чел, са ми доскучавали, но никога и книгите на Карл Май.“ Носителката на [[Нобелова награда за мир]] [[Берта фон Зутнер]] споделя: „Ако бях успяла да напиша поне 1 книга като неговите, щях да постигна значително повече!“ == Вижте също == * [[Майн Рид]] == Външни препратки == {{commonscat|Karl May}} * {{икона|en}} [http://www.gutenberg.org/etext/2780 Моят живот и моите усилия в проекта „Гутенберг“] * [http://narodnabiblioteka.info/index.php/authors/Karl_May Произведения на Карл Май] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070202041959/http://narodnabiblioteka.info/index.php/authors/Karl_May |date=2007-02-02 }} на страницата на проекта „Българска народна библиотека“ * {{икона|en}} {{imdb name|0562015|Карл Май}} * Макар и популярен в страните от Източна Европа, Карл Май е сравнително неизвестен в самите САЩ. През септември 2007 г. се появява голяма статия в авторитетния в. „[[Ню Йорк Таймс]]“, [http://www.nytimes.com/2007/09/12/arts/design/12karl.html?_r=1&oref=slogin която] може да бъде прочетена на сайта на изданието. * [http://gutenberg.spiegel.de/index.php?id=19&autorid=403&autor_vorname=+Karl&autor_nachname=May&cHash=b31bbae2c6 Биография на Карл Май от немския проект Гутенберг на сайта spiegel.de] * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20140221225009/http://www.kirjasto.sci.fi/karlmay.htm Подробна биобиблиография на Карл Май], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{Моята библиотека автор|karl-may|Карл Май}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Май, Карл}} [[Категория:Карл Май| ]] [[Категория:Германски автори на приключенски романи]] [[Категория:Германски детски писатели]] [[Категория:Германски поети]] iq6v4d4rrc7s8e9jqtz9myrrekiu2vk 0 100997 12214917 10848821 2024-04-26T08:46:17Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Нюпорт|Нюпорт (пояснение)|тип=населено място}} {{Селище инфо|Уелс | вид = град | изглед = Newport High Street station.jpg | изглед-описание = Железопътна гара в града | площ = | население = 140 100 | население-година = 2006 | основаване = }}{{без източници|08:46, 26 април 2024 (UTC)}} [[Файл:Newport Cathedral.jpg|мини|ляво|Катедралата от англиканската Уелска църква]] [[Файл:Newport Transporter Bridge from east bank.jpg|мини|ляво|Повдигащ се мост]] '''Ню̀порт''' ({{lang|en|Newport}}; {{lang|cy| Casnewydd}} – Каснѐуид) е [[град]] в [[Уелс]], 3-тият по население след [[Кардиф]] и [[Суонзи]]. Представлява административна единица със статут на град (''city''). == География == Намира се в Южен Уелс и граничи с [[Кардиф]] на запад, [[Карфили]] и [[Торвайн]] на север, [[Мънмътшър]] на изток. Разположен е на река [[Ъск (река)|Ъск]]. Население около 140 100 жители към 2006 г. == Спорт == Представителният [[футбол]]ен клуб на града е [[АФК Нюпорт Каунти]]. Неговият отбор е редовен участник в английската [[Южна футболна конференция]]. == Външни препратки == * [http://www.newport.gov.uk Уебсайт на град Нюпорт] == Източници == <references /> {{Населени места в Уелс със статут на град (city)}} [[Категория:Нюпорт| ]] pntafap31cqfl4sz6e3w1g4usg00bng 0 104181 12214450 12190670 2024-04-25T20:56:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Σέρρες | покровител = Архангели [[Михаил (архангел)|Михаил]] и [[Гавриил (архангел)|Гавриил]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/%CE%B5%CE%BA%CF%84%CF%8C%CF%82-%CE%B1%CF%80%CF%8C-%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC-%CE%AC%CE%BB%CE%BB%CE%B5%CF%82-%CF%84%CE%AD%CF%83%CF%83%CE%B5%CF%81%CE%B5%CE%B9/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=5 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= | архив_дата=2018-01-29 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%CE%B5%CE%BA%CF%84%CF%8C%CF%82-%CE%B1%CF%80%CF%8C-%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC-%CE%AC%CE%BB%CE%BB%CE%B5%CF%82-%CF%84%CE%AD%CF%83%CF%83%CE%B5%CF%81%CE%B5%CE%B9/ }}</ref> | изглед = Serres overview.jpg | изглед-описание = Сяр от [[Сярска крепост|калето]] | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Сяр | карта3-текст = Сяр | област = Централна Македония | дем = Сяр | географска-област = [[Сярско поле]] | височина = 39 }} '''Сяр''' или '''Сер''' ({{стар|Сѣръ}}; {{lang|el|Σέρρες}}, ''Серес'', [[катаревуса]]: ''Σέρραι'', ''Сере'', {{lang|tr|Serez}}, ''Серез'') е [[град]] в североизточната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Градът е център на дем [[Сяр (дем)|Сяр]], част от административната област [[Централна Македония]], както и на [[Сярска и Нигритска епархия]] на [[Църква на Гърция|Гръцката православна църква]]. Наброява 54 266 жители (2001). == География == [[Файл:Prodromos.jpg|мини|ляво|250п|Манастирът „[[Серски манастир|Свети Йоан Предтеча]]“]] Градът е разположен на река [[Серовица]] в плодородното [[Сярско поле]] на 24 километра североизточно от река [[Струма]] и на 69 километра от [[Солун]] в южното подножие на планината [[Шарлия]] (на гръцки: ''Βρόντος, Врондос''). == История == Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е от индоевропейския корен *''ser-'', ''тека'' (едната от двете реки на града се казва ''Серовица'', сравнимо със ''[[Серава]]'').<ref name="Местните|202">{{Местните|202}}</ref> === Античност и Средновековие === [[Файл:Saint nikolas serres.jpg|мини|ляво|250п|Църквата „[[Свети Николай (Сяр)|Свети Николай]]“.]] Градът е основан от [[траки]]йското племе [[сириопеони]], което пълководецът на персийския цар [[Дарий I|Дарий]] – [[Мегабаз]] преселил в края на [[6 век пр.н.е.|6 век пр. Хр.]] в [[Азия]]. Името му се свързва с името на неговите основатели. Споменава се от [[Херодот]] в [[5 век пр.н.е.|5 век пр. Хр.]] (Σῖρις), от [[Тит Ливий]] в 59 г. пр. Хр. (Σίρας) и от други по-късни антични автори.<ref name="Местните|202"/> В 808 г. хан [[Крум]] превзема Сяр. Градът е включен в границите на България. След възстановяването на Българската държава цар [[Иван Асен I|Асен I]] разгромява армията на [[Византия]] в известната [[Битка при Сяр (1195)]], и пленява нейния командващ [[севастократор]] [[Исаак (севастократор)|Исаак]]. В 1205 г. [[Калоян]] след победата при Одрин нанася тук още едно тежко поражение на [[Латинска империя|Латинската империя]], завладява града и отново го включва в българската държавна територия. В XIV век града е превзет от войските на [[Стефан Душан]] през 1345 година, кралят решава да прогласи оттук създаването на [[Душаново царство|Душановото царство]] и въвеждането на единни правила и норми за империята – издадения малко по-късно [[Душанов законник]]. След неговата смърт в годините 1355 – 1371 Сяр става център на т.нар. [[Сярско княжество]], градът и княжеството са под върховната власт на царица [[Елена Българска]]. На 19 септември 1383 година, след продължителна обсада и въпреки съпротивата, ръководена от митрополит [[Матей Факрасис]], градът е превзет от [[Османска империя|османските турци]], които събарят част от крепостните стени.<ref>{{cite book | title = Ιστορία του νομού Σερρών από αρχαιοτάτων χρόνων μέχρι της απελευθερώσεώς του το 1912-1913 | last = Παπακυριάκου | first = Κυριάκος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2013 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = 978-960-92213-8-2 | doi = | pages = 412 | url = https://www.pkm.gov.gr/inst/pkm/gallery/PE/Serres//press%20release/PAPAKYRIAKOY%20411_576.pdf | accessdate = 6 юли 2021 г | quote = | lang-hide = | lang = el }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210709184342/https://www.pkm.gov.gr/inst/pkm/gallery/PE/Serres//press%20release/PAPAKYRIAKOY%20411_576.pdf |date=2021-07-09 }}</ref> === В Османската империя === {{основна|Сярска гръцка община}} [[Файл:Seres Pont Municipal Ottoman Postcard.jpg|мини|250п|Османска пощенска картичка]] [[Файл:Bulgarian pedagogical school man from Syar.JPG|мини|250п|Ученици и преподаватели от [[Сярско българско педагогическо училище|Сярското педагогическо училище]]]] [[Файл:Kanazireva-Serres-School-document.JPG|мини|250п|Свидетелство на [[Райна Каназирева]] от 1896 година от [[Сярско българско девическо класно училище|българското девическо училище]] в Сяр]] [[Файл:Syar StSt Cyril and Methodius.jpg|мини|250п|Честването на „Св. св. Кирил и Методий“ в Сяр, 11 май 1911 година.]] В 1722 година в Сяр отваря врати училище, издържано от влашкия княз [[Николаос Маврокордатос]]. Училището затваря врати в 1730 година поради недостиг на средства, но отново е отворено в 1735 година от митрополит [[Гавриил Серски]]. В 1780 година отново затваря поради недостиг на пари. По-късно, в началото на XIX век по инициатива на митрополит [[Хрисант I Константинополски|Хрисант Серски]] (1811 – 1824) и на серските търговци на памук във Виена и Брашов в града отново е отворено гръцко училище. Първоначално училището е в митрополията, после в специална сграда, която изгаря в 1849 и е възстановена в 1850 година.<ref name="Γαλάνη 63">{{cite book |title= Η Εκπαίδευση στο σαντζάκι Σερρών κατά την περίοδο της Τουρκοκρατίας (Διπλωματική Εργασία) |last=Γαλάνη |first=Ζωή |year=2009 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Παιδαγωγική Σχολή |location=Θεσσαλονίκη |pages=63 |url=http://ikee.lib.auth.gr/record/123460/files/Galani%20zoi.pdf |accessdate=25 август 2015 |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> През XIX век Сяр е център на [[санджак (административна единица)|санджак]] в рамките на [[Солунски вилает|Солунския вилает]]. В 1806 година английският учен и дипломат [[Уилям Лийк]] пише за Сяр, че населението му е 15 000 [[турци]], 5000 [[гърци]] и [[българи]] и няколко [[евреи|еврейски]] семейства.<ref>W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.</ref> След 1821 година в Сяр се заселват много гърци от [[Халкидика]].<ref>Иванов, Йордан Н. Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония, І., Драмско, Сярско, Валовищко и Зиляховско. Статии, коментари, показалци, София, 1972, с. 13.</ref> Гръцкият просвещенец [[Атанасиос Псалидас]] пише в своята „[[География (Атанасиос Псалидас)|География]]“ (1818 - 1822): {{цитат|Серас е на север от Салоники, многолюден и търговски град, тъй като всичкият памук и от неговите околности се изпраща оттук в Германия. Учението липсва изцяло в него. Населен е от българи, турци, малко гърци и власи от [[Москополе|Восхополис]].<ref>{{Данова|238}}</ref>}} В 1831 година френският консул в Солун [[Еспри-Мари Кузинери]] пише: {{цитат|Старата част на града се казва Варош... В Сяр тази махала е заселена с гърци, българи и няколко еврейски семейства<ref>Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, p. 207.</ref>}} През 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] посещава града и в 1848 година в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ оставя интересни пътни бележки за него: {{цитат|Обширен и многолюден град, Сяр е пръв след Солун в търговско отношение... Жителите на града са турци, българи, [[арумъни|македоно-власи]] и гърци. Последните два елемента видимо надвишават българския.<ref>{{Григорович|121}}</ref>}} През [[Възраждането]] Сяр се утвърждава като важен търговски център. В продължение на 40 дни ежегодно тук се провежда прочутият [[Серски панаир]], наричан още ''Керван панаир'', поради стичането на множество кервани с разнородна стока.<ref>[http://www.promacedonia.org/bdobr/ss/ss_12.htm Салгънджиев, Стефан. „Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи“, Пловдив, 1906, стр.49 – 50]</ref> На 1 февруари 1872 година Серският гръцки силогос открива в Сяр педагогическо училище.<ref name="Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών | достъп_дата = 30 ноември 2014 | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Серес'' (Sérès) живеят 4000 гърци.<ref>{{Синве|43}}</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ в 1873 година в ''Серес'' (Seres) има 3743 домакинства – 3500 [[мюсюлмани]], 4900 българи и 3600 гърци.<ref>{{Етнография|116 – 117}}</ref> В 1880 година в Сяр е открито българско реално училище.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 19.</ref> В средата на XIX век по лично настояване на [[Илия Гарашанин]], сръбското правителство изпраща тук на [[разузнаване|разузнавателно]]-проучвателна мисия [[Стефан Веркович]], който живее в града повече от 20 години и в 1889 година („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Сяр: {{цитат|Населението на град Серес се състои от много народности: турци, българи, гърци, куцовласи, огърчени българи, евреи, цигани. В селищата на каазата живеят българи, гърци, турци и малък брой куцовласи, черкези и цигани.<ref>{{Веркович|55}}</ref>}} В същата книга Веркович отбелязва, че Сяр има 863 български, 506 гръцки, 1285 турски и 806 еврейски къщи.<ref>{{Веркович|228 – 229}}</ref> === Възраждане на българщината === {{основна|Сярска българска община}} Първото българско училище в Сяр е открито в 1872 година от старозагореца [[Стефан Салгънджиев]], изпратен от [[Македонска българска дружина|Македонската дружина]].<ref>Салгънджиев, Стефан. Възраждането на солунските и серските българи. Спомени и лични свидетелства. София, 2023, стр. 132.</ref> В изключително трудна обстановка с подкрепата на солунския валия [[Мехмед Акиф паша Арнавуд]] и с помощта на [[Илия Касъров]] от [[Копривщица]] и [[Златан Миленков]] от [[Долно Христос|Христос]] успява да разкрие училище в къщата на Хаджи Аргир в [[Каменица (Сяр)|Горна Каменица]]. В града се създава [[Сярска българска община|българска община]], в която членуват и хора от околните села. На [[Тодоровден]] 1873 година в Сяр се свиква „''български събор''“ на който присъстват над 500 делегати от Сярска епархия. Присъстващите дискутират въпроса за покупка на имот в града с цел изграждането на българска църква и училище. По време на събора е отслужен е водосвет от йеромонах [[Теодосий Гологанов]] и е поизнесена родолюбива реч от [[Дядо Цвятко]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bdobr/ss/ss_19.htm Салгънджиев, Стефан. „Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда“, Пловдив, 1906, стр. 81 – 82.]</ref><ref>Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 140.</ref> На 11 май 1873 година българите в Сяр за първи път отбелязват празника на [[Св. св. Кирил и Методий]] с водосвет в училището. Речите на учителя и свещеника, насърчават местните българи да започнат събирането на средства за собствен храм.<ref>Салгънджиев, Стефан. Възраждането на солунските и серските българи. Спомени и лични свидетелства. София, 2023, стр. 306.</ref> На 29 юни 1873 година в града за първи път се провежда годишен изпит в българското училище. На изпита присъства Стефан Веркович, който задоволен от отговорите на учениците им подарява по един екземпляр от сборника „[[Народни песни на македонските българи]]“.<ref>Салгънджиев, Стефан. Възраждането на солунските и серските българи. Спомени и лични свидетелства. София, 2023, стр. 314-315.</ref> В 1874 година Салгънджиев мести училището във Вароша – в къщата на един от най-ревностните серски българи [[Константин Говедаров]] в махалата Чай Бойнунда. След още една година, поради липса на средства, отново го мести в къщата на Златан Миленков в махалата Клокотница. След напускането на Салгънджиев, учителства неговият ученик от [[Радовиш]] [[Христо Урумов]].<ref>{{Шопов|158 – 159}}</ref> През април 1878 година местната власт по внушение на гръцкия митрополит [[Григорий Павлидис|Григорий]] затваря училището.<ref>{{Ванчев|88}}</ref> През 1875 година българската община открива и български параклис „Свети Иван Рилски“ в махалата [[Каменица (Сяр)|Долна Каменица]] в къщата на Илия Забитов с помощта на серския мютесариф Хайдар паша и валията [[Мехмед Акиф паша Арнавуд]]. В параклиса служат свещениците [[Георги Петров (църковен деец)|Георги Петров]] и [[Ангел Константинов]] от [[Зарово]], [[Иван Маджаров]] от [[Негован (дем Лъгадина)|Негован]], който свещенодействал три години, а на четвъртата параклисът е затворен.<ref>{{Шопов|157 – 158}}</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_2.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 50.]</ref> Българско училище е отворено в 1881 година от [[Петър Сарафов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_2.html Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 51 – 52.]</ref> и помощника му [[Димитър Мавродиев]]. В 1883/1884 година към тях се присъединява и [[Иван Бухлев]] от [[Горно Броди]] и те заедно с председателя на общината архимандрит [[Харитон Карпузов]] успяват да отворят и пансион към училището. Училището има голям успех. Отворено е и женско училище с учителки Анастасия Русева от Шумен и Анета К. Апостолова от Сяр. В 1885 година обаче Сарафов и Карпузов са арестувани и заточени и на тяхно място учители остават [[Марко Маламишев]], [[Георги Гърнев|Гърнев]] и поп [[Андон Жостов|Андон Джустов]]. В 1886/1887 година училището става трикласно с учители [[Петър Мавродиев|П. Мавродиев]], [[Лазар Тодев]] от [[Банско]], заместен от [[Тома Левов]] от [[Айватово]] и Иван Попгеоргиев от [[Владово]]. Учителки са Добра Великова от Шумен и Анета Апостолова. Председател на общината след архимандрит Харитон става поп Георги Кърчовски. В 1888/1889 година училището става четирикласно и се открива редовен пансион.<ref>{{Шопов|159 – 160}}</ref> През учебната 1895/1896 година [[Българската екзархия]] го обявява за педагогическо.<ref>[http://strumski.com/biblioteka/?id=2527 Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887 – 1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1 – 2, София, 2004, стр. 55.]</ref> По този начин се поставят основите на известното [[Сярско българско педагогическо училище|Сярско педагогическо училище]], което до 1913 година е основен учебен център на българите в Източна Македония. {{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| „Запознахъ се съ директора на гръцката гимназия Папа Ергю, слѣдвалъ въ Германия, а сѫщо и съ другитѣ учители. Всичкитѣ говоряха добрѣ нѣмския езикъ и, съ изключение на едного, другитѣ бѣха аромѫне. Отъ тѣхъ се научихъ, че нѣщо 2 – 3,000 души отъ жителитѣ на Сересъ сѫ отъ аромѫнско потекло, между които и най-богатитѣ фамилии, като: Тегочикъ, Дуро, Контосъ, Кара Мичу и пр.; но всичкитѣ принадлѣжатъ на гръцката партия, а пъкъ младото поколѣние не знае вече и майчиния си езикъ. Тѣзи хора сѫ надошли тука отъ аромѫнскитѣ села изъ [[Пинд]]ъ и [[Олимп]]ъ и ако се запитатъ кога сѫ дошли тука, тѣ отговарятъ, че въ врѣмето на [[Али паша Янински|Али паша]]. Градътъ брои повече отъ 20,000 души жители, отъ които 11,000 турци, 6,000 гърци (между които<ref name="Аромъне 216">{{Аромъне|216}}</ref> много сѫ ногърчени българи), 2,500 аромѫне, 1,500 евреи и 3,000 българе. Една частъ отъ българетѣ се числятъ къмъ гръцката партня, но чрѣзъ уредената гимназия и голѣмата дѣятелность на пропагандата, българската национална партия се е усилила значително. Гърцитѣ сѫ се усигорили съ подърѫката на турското правителство както тука, тъй и въ [[Мелник]]ъ, дѣто освѣнъ нѣколко дузини гръцки фамилии, които се занимаватъ съ търговия, населението е чисто българско. Единъ мой познатъ учитель въ солунската българска гимназия, г-нъ [[Васил Кънчев|Кѫнчевъ]], е искалъ да прѣпѫтува тази мѣстность, но по интригата на гръцкия владика въ Мелникъ е билъ запрѣнъ и стоялъ въ затвора цѣли 14 дни, додѣто неговитѣ приятели въ Солунъ издѣйствували пущанието му. Ако единъ български учитель посѣти нѣкое село, дѣто има гръцка партия, то той трѣбва да знае, че сигорно ще отиде въ затвора. Колко е възмутителенъ случая съ виенския ученъ [[Ватрослав Облак|Облакъ]], който, съ цѣль да изучи езика, отишелъ билъ съ познати хора отъ Солунъ въ едно българско село, близо до Солунъ, дѣто биле веднага хванати и откарани въ затвора. Той, като австрийски поданникъ, билъ пуснатъ скоро на свобода, но другитѣ лежяли дълго врѣме въ затвора и най-послѣ биле изпратени на заточение. Селенитѣ се мѫчатъ по единъ нечуванъ начинъ отъ гръцката партия. Чрѣзъ затваряне, бой и заточаване на влиятелнитѣ българе гледатъ да сплашатъ другитѣ; но получаватъ тѣкмо противното на туй, което се стрѣмятъ. Село слѣдъ село се изкубватъ отъ гръцкото влияние и неодържимо изпъква българизма, като се разширява отъ сѣверъ. Националното съзнание се пробужда и отъ послѣдователнитѣ и търпѣливи селени, които толкова дълго<ref name="Аромъне 217">{{Аромъне|217}}</ref> врѣме сѫ се водили и скубали отъ гръцкитѣ владици, се явяватъ упорити и съзнателни противници, които се застѫпатъ съ въодушевление за народното дѣло. Жаждата на владицитѣ за забогатяване ги е карала да събиратъ съ най-голѣма строгость владиштината си, която е била узаконена, и тази именно суровость отъ гръцка страна е помогвала повече, отъ колкото самата българска пропаганда, за да стане таквозъ промѣнение въ отношенията. И ако сега гърцитѣ се плачатъ, че отъ день на день Македония се изплъзва изъ рѫцѣтѣ имъ, ако тѣ сега правятъ напразни усилия, за да възвърнатъ прониквающето и неудържимо движение, то тѣ длъжатъ това на първо мѣсто на безсрамнитѣ постѫпки на владицитѣ си. Ако да не е страхътъ на селенитѣ отъ турскитѣ чиновници, които заплашватъ много повече българетѣ, отколкото гърцитѣ и вслѣдствие на това работятъ въ съдружие, промѣнението отдавна би станало и то много по-скоро. Българетѣ сѫ постѫпили по-разумно, като сѫ отмахнали владиштината. Екзархътъ получава тѣзи пари, които прѣди сѫ биле разхвърлени за владицитѣ, отъ княжеството, и тази сума възлиза на 400,000 лева, която сума е по-малка отъ половината на онази, която гърцитѣ харчатъ за Македония.“<ref name="Аромъне 218">{{Аромъне|218}}</ref> }} Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година Сяр има 28 100 жители, от които 11 500 турци, 11 000 гърци, 2500 евреи, 2200 българи, 500 цигани и 400 [[черкези]].<ref>{{МЕС|176}}</ref> В първото десетилетие на XX век по-голямата част от българското население на Сяр е в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на града се състои от 360 българи екзархисти, 2000 [[гъркомани|българи патриаршисти]], 128 българи протестанти, 5105 гърци, 1380 власи, 12 [[албанци]] и 318 цигани. В града действат 2 прогимназиални и 2 начални български, 2 прогимназиални и 6 начални гръцки и 1 начално влашко училище.<ref>{{Бранков|198 – 199}}</ref> В града през 1912 година е открита българска болница със завеждащ болницата специалист руснака д-р Клугман и помощник и ординатор д-р Комаров.<ref>{{Генов|50}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 21 души от Сяр са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|882}}</ref> В града се установява българска военно-административна власт с комендант [[Георги Занков]].<ref>{{Генов|125}}</ref> По време на Балканската война Сяр е освободен на 24 октомври 1912 година от четата на Георги Занков, която е в авангарда на [[Родопски отряд|Родопския отряд]] командван от ген. Георги Тодоров, който заема града на 6 ноември. В Сяр е съставен смесен българо-гръцки общински съвет и полиция.<ref>{{Генов|108}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Ser in the IWW Paul Zepdji Photo.jpg|мини|250п|Сяр през Първата световна война. Фото [[Пол Зепджи]]]] През юни 1913 година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Сяр е окупиран от гръцката армия и след [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] е включен в рамките на [[Гърция]]. Гръцките войски разграбват българските училища, църкви и болници, а 250 българи войници, чиновници, учители, адвокати и свещеници са зверски изклани в сградата на [[Сярска българска девическа гимназия|Сярската българска девическа гимназия]].<ref>{{Генов|196}}</ref><ref>[https://archive.org/details/reportofinternat00inteuoft/page/82/mode/2up Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan War], Carnegie Endowment for International Peace. Division of Intercourse and Education, sстр. 82-92</ref> === В България === [[Файл:Balgarski Yug Ser.jpg|мини|250п|Вестник „Български юг“, Сяр 1941 година.]] През август 1916 година Втора българска армия в настъплението си към Солун прогонва гръцките войски и българското управление в Сяр е възстановено. След [[Ньойски договор|Ньойския договор]] градът е включен в територията на Гърция. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] от 1941 до 1944 година градът пак е в границите на [[Царство България]] и е един от важните центрове на [[Беломорска Тракия|Беломорската област]]. === Отново в Гърция === След края на Втората световна война Сяр отново попада в Гърция. {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в дем Сяр на 6 юли 1968 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Кабус Партаси<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref>|| Καμπούς Παρτασί|| Фовистра|| Φοβίστρα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 146а 1968|1042}}</ref>||местност на ЮЮЗ от Сяр<ref name="Ген"/> |- || Ова Чешмеси<ref name="Местните 165">{{Местните|165}}</ref> или Ова Чешме<ref name="Ген"/>|| Όβά Τσεσμές|| Врисес|| Βρύσες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||поле<ref name="Местните 165"/> на ЮЗ от Сяр,<ref name="Ген"/> Ю от предградието Арабаджийска махала<ref name="Местните 165"/><ref>{{Веркович|57 - 58}}</ref> (Омония), днес Сярската писта |- || Велика бунар<ref name="Ген"/>|| Βελίκα Μπουνάρι|| Каливия|| Καλύβια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ЮЮЗ от Сяр<ref name="Ген"/> |- || [[Алибейкьой (Сярско)|Алибейкьой]]<ref name="Ген"/><ref name="Местните 69">{{Местните|69}}</ref>|| Άλιμπέ Κιουγιού|| Гифтика|| Γύφτικα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||бивш малък чифлик на 3 km ЮИ от Сяр<ref name="Ген"/><ref name="Местните 69"/> |- || Манда Куюрасу<ref name="Ген"/>|| Μαντά Κουγιουρσού|| Валтос|| Βάλτος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност ЮЮИ от Сяр<ref name="Ген"/> |- || Хасаново блато<ref name="Ген"/>|| Χασάν Βάλτα|| Пигадия|| Πηγάδια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||бивше блато на З от Сяр<ref name="Ген"/> |- || Картал тепе<ref name="Ген"/>|| Καρτάλ Τεπέ|| Металия|| Μεταλλεία<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение в Шарлия на СЗ от Сяр и на И от [[Каваклия (дем Сяр)|Каваклия]],<ref name="Ген"/> от турското ''kartal'', „орел“<ref name="Местните 136">{{Местните|136}}</ref> |- || Кир Кавакия<ref name="Ген"/>|| Κίρ Καβάκια|| Левкес|| Λεύκες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност в Шарлия на СЗ от Сяр<ref name="Ген"/> |- || Бобал<ref name="Ген"/>|| Μπόμπαλι|| Пигула|| Πηγούλα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на З от Сяр и на Ю от [[Агиос Йоанис (Сяр)|Агиос Йоанис]]<ref name="Ген"/> |- || Йешил тепе<ref name="Ген"/> или Ишиль тепе<ref name="Местните 129">{{Местните|129}}</ref> || Γεσίλ Τεπέ|| Прасини Корифи|| Πράσινη Κορυφή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение в Шарлия на С от Сяр (306 m);<ref name="Ген"/> името може би е декомпозирано от ''шилест'', тоест „остър“ и протеза на ''и''<ref name="Местните 129"/> |- || Кур тепе<ref name="Serrai">{{cite book | title = Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20636 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Κούρ Λόφος|| Лудудокорфи|| Λουδουδοκορφή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение в Шарлия на СИ от Сяр (274 m)<ref name="Ген"/> |} == Спорт == === Футбол === Сяр има футболен отбор – „[[Пансераикос]]“, който в сезон 2006 – 2007 се състезава в гръцката втора дивизия. „Пансераикос“ е основан в 1964 година при сливането на клубовете „Ираклис“ (Херкулес) и „Аполонас“ (Аполон). == Музеи == В Сяр функционират няколко музея. В 1979 година отваря врати [[Каракачански етнографски музей|Каракачанският]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/Folklore/Laografiko_Sarakatsanvn.html | заглавие = Sarakatsani Folklore Museum – Serres | достъп_дата = 14 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Museums of Macedonia | цитат = | език = }}</ref><ref name="Λαογραφικό Μουσείο Σαρακατσάνων">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sarakatsani-folk-museum.gr/index.php?page=1 | заглавие=Το Μουσείο |достъп_дата = 14 януари 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Λαογραφικό Μουσείο Σαρακατσάνων|цитат= |език= }}</ref><ref name="Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.serrelib.gr/serres10.htm | заглавие=Λαογραφικά Μουσεία | достъп_дата=19 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | цитат= | език= | архив_дата=2014-08-18 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140818083553/http://www.serrelib.gr/serres10.htm }}</ref> а в 2008 година [[Влашки етнографски музей (Сяр)|Влашкият етнографски музей]].<ref name="Σύλλογος Βλάχων">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://vlahoiserron.gr/index.php/2012-02-16-17-10-19 | заглавие=Λαογραφικό Μουσείο Βλάχων | достъп_дата=14 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Σύλλογος Βλάχων Ν. Σερρών | цитат= | език= | архив_дата=2018-01-20 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180120070456/http://vlahoiserron.gr/index.php/2012-02-16-17-10-19 }}</ref> Освен тях в града има [[Серски археологически музей|археологически]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/Archaeological_and_Byzantine/Arx_Serrvn.html | заглавие = Archaeological Museum Serres | достъп_дата = 11 май 2014 г | издател = Museums of Macedonia }}</ref> и [[Серски църковен музей|църковен музей]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/History_And_War/Ekklhsiastiko_Serrvn.html | заглавие = Ecclesiastical Museum – Serres | достъп_дата = 13 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Museums of Macedonia | цитат = | език = | архив_дата = 2016-06-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160605033444/http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/History_And_War/Ekklhsiastiko_Serrvn.html }}</ref><ref name="Μακεδονική Κληρονομιά">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/macher/museums/show.html?museum_id=34 | заглавие = Εκκλησιαστικό Κειμηλιαρχείο Σερρών | достъп_дата = 13 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Μακεδονική Κληρονομιά – Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα | цитат = | език = | архив_дата = 2018-01-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180113155815/http://www.imma.edu.gr/macher/museums/show.html?museum_id=34 }}</ref> както и [[Хадзилиев фолклорен и етнографски музей|Хадзилиевият частен фолклорен и етнографски музей]].<ref name="Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών"/><ref name="Museums of Macedonia">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/Folklore/Laografiko_Xatziilia.html | заглавие = Hadzilia Folklore and Ethnological Museum – Serres | достъп_дата = 19 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Museums of Macedonia | цитат = | език = }}</ref> == Забележителности == В Сяр има редица запазени паметници на културата, сред които са [[Дорфанева къща|Дорфаневата къща]], [[Мандзерева къща|Мандзеревата къща]], [[Йоанидеви складове|Йоанидевите складове]] и други. Сред основните забележителности на града са средновековният [[Серски акведукт]] и [[Серски безистен|Серският безистен]] от османско време. == Побратимени градове == [[Файл:Serrès Préfecture 0036.JPG|мини|250п|[[Серски конак|Сградата на областната управа]] (номархия) в Сяр.]] Сяр е [[побратимен град]] или партньор с: * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|Знаме на България]] [[Благоевград]], [[България]] * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|Знаме на България]] [[Велико Търново]], България * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|Знаме на България]] [[Петрич]], България<ref>{{Citation |title=Списък на побратимени градове |url=http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls |accessdate=2008-05-28 |archivedate=2016-04-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls }}</ref> == Брой на населението == {| class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Население !! Промяна |- | 1981 || 46 317 || style="text-align: center;" | — |- | 1991 || 49 830 || + 3513 (+7,58%) |- | 2001 || 56 145 || + 6315 (+12,67%) |} == Личности == {{Основна|Серчани}} {{Основна|Кметове на Сяр}} {{Основна|Областни управители на Сяр}} == Литература == * Πέτροβιτς Ν., „Διάλεκτος Σερρών“, Σερραϊκά Χρονικά 4, Αθήνα 1961/63, σσ. 47 – 90 (61 – 89). == Външни препратки == * [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html Иванов, Йордан. „Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“, София, 1917] * [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_2.html Описание от 1891 г. на град Сяр и казата му от Васил Кънчов] * [http://www.strumski.com/books/S_Poppetrov_politiko_stopanskoto_robstvo.compressed.pdf Поппетров, Сребрен. „Политико-стопанското робство на българите в Сярската околия“, Солун, 1913] * [http://www.promacedonia.org/bdobr/ss/index.htm Салгънджиев, Стефан. „Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи“, Пловдив, 1906] * {{икона|el}} [http://www.naserron.gr/ Официален сайт на областна единица Сяр] {{Webarchive|url=https://archive.is/19991128233021/http://www.naserron.gr/ |date=1999-11-28 }} * {{икона|el}} [http://www.serres.gr/ Официален сайт на дем Сяр] * {{икона|el}} [http://pages.stern.nyu.edu/~panos/serres/greek/grserres.html Сайт за град Сяр] * {{икона|el}} [http://www.imsn.gr/ Сайт на Сярската и Нигритска митрополия] == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{Дем Сяр}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Сяр| ]] jql0n101d4ooq9lgnz3iw7be8uhwtrm 0 108022 12214435 12119500 2024-04-25T20:20:06Z ГеоТр 344147 Коригирах броя на децата на Георги Трайков. Те са три а не две. В старата редакция не е написан Евгени Трайков. wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Трайков|Георги Трайков (пояснение)}} {{Държавник инфо |име = Георги Трайков |наставка = |портрет = |длъжност = [[Секретар на БЗНС]] |мандат_нач = 27 август 1947 г. |мандат_край = 27 декември 1974 г. |президент = |канцлер = |вицепрезидент = |министър-председател = |предшестван от = [[Александър Оббов]] |наследен от = [[Петър Танчев]] |длъжност2 = [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|председател на Президиума на НС на НРБ]] |мандат_нач2 = 23 април 1964 г. |мандат_край2 = 6 юли 1971 г. |президент2 = |заместник2 = |вицепрезидент2 = |министър-председател2 = [[Тодор Живков]] |предшестван от2 = [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] |наследен от2 = Тодор Живков (като Председател на Държавния съвет) |роден_място = [[Върбени (дем Лерин)|Върбени]], [[Османска империя]] |починал_място = [[София]], [[Народна република България]] |погребан = |националност = |партия = [[БЗНС]] (1919 – 1946)<br>[[БЗНС (казионен)]] (1946 – 1975) |партия2 = |родства = |съпруг = |деца = [[Хараламби Трайков]]<br>[[Боян Трайков]]<br>[[Евгени Трайков]] |седалище = |религия = |alma mater = |професия = |подпис = |уебсайт = |преданост = |род войски = |години на служба = |звание = |войсково поделение = |командвания = |войни = |награди = Герой на НРБ, Герой на Социалистическиа труд, орден Георги Димитров, орден Ленин, Награден с Международна ленинска награда. |портал = |бележки = {{Скриване||{{Депутат-България|6в=1|26о=1|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1|5н=1||6н=1}}}} }} [[Файл:Tamna Gora 10 September 1948.jpg|мини|250п|Постановление на [[Министерство на земеделието на България|министерството на земеделието и горите]] за резервата „[[Тъмна гора]]“, подписано от Георги Трайков, 10 септември 1948 година]] '''Георги Трайков Гировски''' е [[България|български]] [[политик]], лидер на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]], [[министър на земеделието]] (1946 – 1950) и председател на [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] (1964 – 1971) и съответно [[държавен глава]] на [[България]] от 23 април 1964 година до 6 юли 1971 година.<ref name="ГУАМС 425">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=425 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> Георги Трайков е [[народен представител]] в XXVI обикновено народно събрание (1945 – 1946), VI велико народно събрание (1946 – 1949) и I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971) и VI народно събрание (1971 – 1975). Георги Трайков има три деца - Хараламби, Евгени и Боян. Използва псевдонима '''Флориан'''.<ref>{{Пърличев|617}}</ref> == Биография == Георги Трайков е роден на 8 април 1898 година в село [[Върбени (дем Лерин)|Върбени]] (днес Итеа), [[Леринско]], но малко по-късно семейството му се премества във [[Варна]]. Брат е на революционера [[Петър Трайков]]. Става член на БЗНС през 1919 година, един от основателите на Земеделския младежки съюз през 1922 година. До 3 септември 1922 година е член на Жилищната комисия, но се завръща във Варна като редактор на местния вестник „[[Земледелски глас (1922 – 1929)|Земледелски глас]]“.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=550610657.74416513722480200026 ''Земледелски глас'' (дигитално копие) / 14/10/1922, No. 9, 2 стр.]</ref> Участва в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> През 1923 година взема участие в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] във [[Варненско]], за което е осъден, но през 1924 година е амнистиран. През следващите години е редактор на вестник „[[Младежко земеделско знаме]]“. До [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година работи като съюзен деец във Варна, а идейно се сближава с комунистите.<ref>Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.218.</ref> Привърженик на лявото крило на БЗНС, през 1943 година Георги Трайков оглавява областния комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] във Варна, а след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година става областен директор. През 1945 година е включен в централното ръководство на проправителственото крило на БЗНС, а през 1947 година става негов лидер. През октомври 1948 година предлага БЗНС да „приеме марксистко-ленинската идеология и след време да се слее с БКП“, но тази идея е отхвърлена от [[Георги Димитров]] като „утопична и вредна“, понеже едно сателитно БЗНС е нужно за прокламираната от него идея за [[народна демокрация]]. Вместо това той поставя за задача очистването на организацията от „реакционни и антикомунистически елементи“.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 91}}</ref> Георги Трайков е [[министър на земеделието]] (1946 – 1950) и вицепремиер (1947 – 1949) в правителството на Георги Димитров, вицепремиер (1950 – 1956) в кабинетите на [[Васил Коларов]] и [[Вълко Червенков]] и първи вицепремиер (1956 – 1964) при [[Антон Югов]] и [[Тодор Живков]]. След това оглавява [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] (1964 – 1971), колективния държавен глава на страната. След приемането на новата конституция е първи заместник-председател на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на НРБ (1971 – 1974)<ref>Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.219.</ref>. През 1962 година получава [[Ленинска награда за мир]] от [[Съюз на съветските социалистически републики|съветското]] правителство. На следващата година е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, а през 1968 година и с „Герой на Народна република България“.<ref>{{ташев|476}}</ref> На 27 декември 1974 година на негово място за Секретар на БЗНС и Първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ е избран [[Петър Танчев]], дотогава секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, отговарящ за организационната политика и като такъв втория човек в йерархията на БЗНС, след Георги Трайков и първи заместник-председател на Министерския съвет. Георги Трайков умира на 14 януари 1975 година. Негови синове са политикът [[Хараламби Трайков]] и журналистът [[Боян Трайков]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.ibox.bg/material/id_455170647 | заглавие =Отиде си журналистът Боян Трайков | достъп_дата =31 март 2015 | издател =News.bg}}</ref> == Бележки == <references /> {{Пост списък|Министър на земеделието и храните на България|47}} {{Пост списък|Министър на земеделието и храните на България|48}} {{Пост списък|Министър на земеделието и храните на България|49}} {{пост списък|Председател на Народното събрание на България|48}} {{пост списък|Председател на Президиума на Народното събрание на България|4}} {{Портал|България|Политика|Македония}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Трайков, Георги}} [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Герои на Народна република България]] [[Категория:Дейци на БЗНС]] [[Категория:Секретари на БЗНС]] [[Категория:Участници в Септемврийското въстание]] [[Категория:Председатели на НС на ОФ]] [[Категория:Родени във Върбени]] [[Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ]] [[Категория:Български министри]] [[Категория:Долночифличани]] [[Категория:Министри на земеделието на България]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Председатели на Народното събрание на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Починали в София]] 07qc1i5udjbkf9hvwrk1ysme91yrn7m 12214439 12214435 2024-04-25T20:26:14Z ГеоТр 344147 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Трайков|Георги Трайков (пояснение)}} {{Държавник инфо |име = Георги Трайков |наставка = |портрет = |длъжност = [[Секретар на БЗНС]] |мандат_нач = 27 август 1947 г. |мандат_край = 27 декември 1974 г. |президент = |канцлер = |вицепрезидент = |министър-председател = |предшестван от = [[Александър Оббов]] |наследен от = [[Петър Танчев]] |длъжност2 = [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|председател на Президиума на НС на НРБ]] |мандат_нач2 = 23 април 1964 г. |мандат_край2 = 6 юли 1971 г. |президент2 = |заместник2 = |вицепрезидент2 = |министър-председател2 = [[Тодор Живков]] |предшестван от2 = [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] |наследен от2 = Тодор Живков (като Председател на Държавния съвет) |роден_място = [[Върбени (дем Лерин)|Върбени]], [[Османска империя]] |починал_място = [[София]], [[Народна република България]] |погребан = |националност = |партия = [[БЗНС]] (1919 – 1946)<br>[[БЗНС (казионен)]] (1946 – 1975) |партия2 = |родства = |съпруг = |деца = [[Хараламби Трайков]]<br>[[Боян Трайков]]<br>[[Евгени Трайков]] |седалище = |религия = |alma mater = |професия = |подпис = |уебсайт = |преданост = |род войски = |години на служба = |звание = |войсково поделение = |командвания = |войни = |награди = Герой на НРБ, Герой на Социалистическиа труд, орден Георги Димитров, орден Ленин, Награден с Международна ленинска награда. |портал = |бележки = {{Скриване||{{Депутат-България|6в=1|26о=1|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1|5н=1||6н=1}}}} }} [[Файл:Tamna Gora 10 September 1948.jpg|мини|250п|Постановление на [[Министерство на земеделието на България|министерството на земеделието и горите]] за резервата „[[Тъмна гора]]“, подписано от Георги Трайков, 10 септември 1948 година]] '''Георги Трайков Гировски''' е [[България|български]] [[политик]], лидер на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]], [[министър на земеделието]] (1946 – 1950) и председател на [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] (1964 – 1971) и съответно [[държавен глава]] на [[България]] от 23 април 1964 година до 6 юли 1971 година.<ref name="ГУАМС 425">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=425 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> Георги Трайков е [[народен представител]] в XXVI обикновено народно събрание (1945 – 1946), VI велико народно събрание (1946 – 1949) и I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971) и VI народно събрание (1971 – 1975). Георги Трайков има три деца - Хараламби, Евгени и Боян. Използва псевдонима '''Флориан'''.<ref>{{Пърличев|617}}</ref> == Биография == Георги Трайков е роден на 8 април 1898 година в село [[Върбени (дем Лерин)|Върбени]] (днес Итеа), [[Леринско]], но малко по-късно семейството му се премества във [[Варна]]. Брат е на революционера [[Петър Трайков]]. Става член на БЗНС през 1919 година, един от основателите на Земеделския младежки съюз през 1922 година. До 3 септември 1922 година е член на Жилищната комисия, но се завръща във Варна като редактор на местния вестник „[[Земледелски глас (1922 – 1929)|Земледелски глас]]“.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=550610657.74416513722480200026 ''Земледелски глас'' (дигитално копие) / 14/10/1922, No. 9, 2 стр.]</ref> Участва в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> През 1923 година взема участие в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] във [[Варненско]], за което е осъден, но през 1924 година е амнистиран. През следващите години е редактор на вестник „[[Младежко земеделско знаме]]“. До [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година работи като съюзен деец във Варна, а идейно се сближава с комунистите.<ref>Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.218.</ref> Привърженик на лявото крило на БЗНС, през 1943 година Георги Трайков оглавява областния комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] във Варна, а след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година става областен директор. През 1945 година е включен в централното ръководство на проправителственото крило на БЗНС, а през 1947 година става негов лидер. През октомври 1948 година предлага БЗНС да „приеме марксистко-ленинската идеология и след време да се слее с БКП“, но тази идея е отхвърлена от [[Георги Димитров]] като „утопична и вредна“, понеже едно сателитно БЗНС е нужно за прокламираната от него идея за [[народна демокрация]]. Вместо това той поставя за задача очистването на организацията от „реакционни и антикомунистически елементи“.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 91}}</ref> Георги Трайков е [[министър на земеделието]] (1946 – 1950) и вицепремиер (1947 – 1949) в правителството на Георги Димитров, вицепремиер (1950 – 1956) в кабинетите на [[Васил Коларов]] и [[Вълко Червенков]] и първи вицепремиер (1956 – 1964) при [[Антон Югов]] и [[Тодор Живков]]. След това оглавява [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] (1964 – 1971), колективния държавен глава на страната. След приемането на новата конституция е първи заместник-председател на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на НРБ (1971 – 1974)<ref>Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.219.</ref>. През 1962 година получава [[Ленинска награда за мир]] от [[Съюз на съветските социалистически републики|съветското]] правителство. На следващата година е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, а през 1968 година и с „Герой на Народна република България“.<ref>{{ташев|476}}</ref> На 27 декември 1974 година на негово място за Секретар на БЗНС и Първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ е избран [[Петър Танчев]], дотогава секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, отговарящ за организационната политика и като такъв втория човек в йерархията на БЗНС, след Георги Трайков и първи заместник-председател на Министерския съвет. Георги Трайков умира на 14 януари 1975 година. Негови синове са политикът [[Хараламби Трайков]], Евгени Трайков - международна търговия и журналистът [[Боян Трайков]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.ibox.bg/material/id_455170647 | заглавие =Отиде си журналистът Боян Трайков | достъп_дата =31 март 2015 | издател =News.bg}}</ref> == Бележки == <references /> {{Пост списък|Министър на земеделието и храните на България|47}} {{Пост списък|Министър на земеделието и храните на България|48}} {{Пост списък|Министър на земеделието и храните на България|49}} {{пост списък|Председател на Народното събрание на България|48}} {{пост списък|Председател на Президиума на Народното събрание на България|4}} {{Портал|България|Политика|Македония}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Трайков, Георги}} [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Герои на Народна република България]] [[Категория:Дейци на БЗНС]] [[Категория:Секретари на БЗНС]] [[Категория:Участници в Септемврийското въстание]] [[Категория:Председатели на НС на ОФ]] [[Категория:Родени във Върбени]] [[Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ]] [[Категория:Български министри]] [[Категория:Долночифличани]] [[Категория:Министри на земеделието на България]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Председатели на Народното събрание на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Починали в София]] 11wpnm4vfu7ema88c3lw6qod9apfdpn 12214443 12214439 2024-04-25T20:36:59Z ГеоТр 344147 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Трайков|Георги Трайков (пояснение)}} {{Държавник инфо |име = Георги Трайков |наставка = |портрет = |длъжност = [[Секретар на БЗНС]] |мандат_нач = 27 август 1947 г. |мандат_край = 27 декември 1974 г. |президент = |канцлер = |вицепрезидент = |министър-председател = |предшестван от = [[Александър Оббов]] |наследен от = [[Петър Танчев]] |длъжност2 = [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|председател на Президиума на НС на НРБ]] |мандат_нач2 = 23 април 1964 г. |мандат_край2 = 6 юли 1971 г. |президент2 = |заместник2 = |вицепрезидент2 = |министър-председател2 = [[Тодор Живков]] |предшестван от2 = [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] |наследен от2 = Тодор Живков (като Председател на Държавния съвет) |роден_място = [[Върбени (дем Лерин)|Върбени]], [[Османска империя]] |починал_място = [[София]], [[Народна република България]] |погребан = |националност = |партия = [[БЗНС]] (1919 – 1946)<br>[[БЗНС (казионен)]] (1946 – 1975) |партия2 = |родства = |съпруг = |деца = [[Хараламби Трайков]]<br>[[Боян Трайков]]<br>[[Евгени Трайков]] |седалище = |религия = |alma mater = |професия = |подпис = |уебсайт = |преданост = |род войски = |години на служба = |звание = |войсково поделение = |командвания = |войни = |награди = Герой на НРБ, Герой на Социалистическиа труд, орден Георги Димитров, орден Ленин, Награден с Международна ленинска награда. |портал = |бележки = {{Скриване||{{Депутат-България|6в=1|26о=1|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1|5н=1||6н=1}}}} }} [[Файл:Tamna Gora 10 September 1948.jpg|мини|250п|Постановление на [[Министерство на земеделието на България|министерството на земеделието и горите]] за резервата „[[Тъмна гора]]“, подписано от Георги Трайков, 10 септември 1948 година]] '''Георги Трайков Гировски''' е [[България|български]] [[политик]], лидер на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]], [[министър на земеделието]] (1946 – 1950) и председател на [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] (1964 – 1971) и съответно [[държавен глава]] на [[България]] от 23 април 1964 година до 6 юли 1971 година.<ref name="ГУАМС 425">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=425 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> Георги Трайков е [[народен представител]] в XXVI обикновено народно събрание (1945 – 1946), VI велико народно събрание (1946 – 1949) и I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971) и VI народно събрание (1971 – 1975). Георги Трайков има три деца - Хараламби, Евгени и Боян. Използва псевдонима '''Флориан'''.<ref>{{Пърличев|617}}</ref> == Биография == Георги Трайков е роден на 8 април 1898 година в село [[Върбени (дем Лерин)|Върбени]] (днес Итеа), [[Леринско]], но малко по-късно семейството му се премества във [[Варна]]. Брат е на революционера [[Петър Трайков]]. Става член на БЗНС през 1919 година, един от основателите на Земеделския младежки съюз през 1922 година. До 3 септември 1922 година е член на Жилищната комисия, но се завръща във Варна като редактор на местния вестник „[[Земледелски глас (1922 – 1929)|Земледелски глас]]“.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=550610657.74416513722480200026 ''Земледелски глас'' (дигитално копие) / 14/10/1922, No. 9, 2 стр.]</ref> Участва в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> През 1923 година взема участие в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] във [[Варненско]], за което е осъден, но през 1924 година е амнистиран. През следващите години е редактор на вестник „[[Младежко земеделско знаме]]“. До [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година работи като съюзен деец във Варна, а идейно се сближава с комунистите.<ref>Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.218.</ref> Привърженик на лявото крило на БЗНС, през 1943 година Георги Трайков оглавява областния комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] във Варна, а след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година става областен директор. През 1945 година е включен в централното ръководство на проправителственото крило на БЗНС, а през 1947 година става негов лидер. През октомври 1948 година предлага БЗНС да „приеме марксистко-ленинската идеология и след време да се слее с БКП“, но тази идея е отхвърлена от [[Георги Димитров]] като „утопична и вредна“, понеже едно сателитно БЗНС е нужно за прокламираната от него идея за [[народна демокрация]]. Вместо това той поставя за задача очистването на организацията от „реакционни и антикомунистически елементи“.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 91}}</ref> Георги Трайков е [[министър на земеделието]] (1946 – 1950) и вицепремиер (1947 – 1949) в правителството на Георги Димитров, вицепремиер (1950 – 1956) в кабинетите на [[Васил Коларов]] и [[Вълко Червенков]] и първи вицепремиер (1956 – 1964) при [[Антон Югов]] и [[Тодор Живков]]. След това оглавява [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] (1964 – 1971), колективния държавен глава на страната. След приемането на новата конституция е първи заместник-председател на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на НРБ (1971 – 1974)<ref>Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.219.</ref>. През 1962 година получава [[Ленинска награда за мир]] от [[Съюз на съветските социалистически републики|съветското]] правителство. На следващата година е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, а през 1968 година и с „Герой на Народна република България“.<ref>{{ташев|476}}</ref> На 27 декември 1974 година на негово място за Секретар на БЗНС и Първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ е избран [[Петър Танчев]], дотогава секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, отговарящ за организационната политика и като такъв втория човек в йерархията на БЗНС, след Георги Трайков и първи заместник-председател на Министерския съвет. Георги Трайков умира на 14 януари 1975 година. Негови синове са политикът [[Хараламби Трайков]], Евгени Трайков - търговски представител и генерален директор на "Химимпорт" и журналистът [[Боян Трайков]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.ibox.bg/material/id_455170647 | заглавие =Отиде си журналистът Боян Трайков | достъп_дата =31 март 2015 | издател =News.bg}}</ref> == Бележки == <references /> {{Пост списък|Министър на земеделието и храните на България|47}} {{Пост списък|Министър на земеделието и храните на България|48}} {{Пост списък|Министър на земеделието и храните на България|49}} {{пост списък|Председател на Народното събрание на България|48}} {{пост списък|Председател на Президиума на Народното събрание на България|4}} {{Портал|България|Политика|Македония}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Трайков, Георги}} [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Герои на Народна република България]] [[Категория:Дейци на БЗНС]] [[Категория:Секретари на БЗНС]] [[Категория:Участници в Септемврийското въстание]] [[Категория:Председатели на НС на ОФ]] [[Категория:Родени във Върбени]] [[Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ]] [[Категория:Български министри]] [[Категория:Долночифличани]] [[Категория:Министри на земеделието на България]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Председатели на Народното събрание на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Починали в София]] pqbbk6i2twsuroi1n5ud1mbu78yxpcg 12214444 12214443 2024-04-25T20:40:30Z Протогер 252193 веднъж е достатъчно wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Трайков|Георги Трайков (пояснение)}} {{Държавник инфо |име = Георги Трайков |наставка = |портрет = |длъжност = [[Секретар на БЗНС]] |мандат_нач = 27 август 1947 г. |мандат_край = 27 декември 1974 г. |президент = |канцлер = |вицепрезидент = |министър-председател = |предшестван от = [[Александър Оббов]] |наследен от = [[Петър Танчев]] |длъжност2 = [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|председател на Президиума на НС на НРБ]] |мандат_нач2 = 23 април 1964 г. |мандат_край2 = 6 юли 1971 г. |президент2 = |заместник2 = |вицепрезидент2 = |министър-председател2 = [[Тодор Живков]] |предшестван от2 = [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] |наследен от2 = Тодор Живков (като Председател на Държавния съвет) |роден_място = [[Върбени (дем Лерин)|Върбени]], [[Османска империя]] |починал_място = [[София]], [[Народна република България]] |погребан = |националност = |партия = [[БЗНС]] (1919 – 1946)<br>[[БЗНС (казионен)]] (1946 – 1975) |партия2 = |родства = |съпруг = |деца = [[Хараламби Трайков]]<br>[[Боян Трайков]]<br>[[Евгени Трайков]] |седалище = |религия = |alma mater = |професия = |подпис = |уебсайт = |преданост = |род войски = |години на служба = |звание = |войсково поделение = |командвания = |войни = |награди = Герой на НРБ, Герой на Социалистическиа труд, орден Георги Димитров, орден Ленин, Награден с Международна ленинска награда. |портал = |бележки = {{Скриване||{{Депутат-България|6в=1|26о=1|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1|5н=1||6н=1}}}} }} [[Файл:Tamna Gora 10 September 1948.jpg|мини|250п|Постановление на [[Министерство на земеделието на България|министерството на земеделието и горите]] за резервата „[[Тъмна гора]]“, подписано от Георги Трайков, 10 септември 1948 година]] '''Георги Трайков Гировски''' е [[България|български]] [[политик]], лидер на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]], [[министър на земеделието]] (1946 – 1950) и председател на [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] (1964 – 1971) и съответно [[държавен глава]] на [[България]] от 23 април 1964 година до 6 юли 1971 година.<ref name="ГУАМС 425">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=425 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> Георги Трайков е [[народен представител]] в XXVI обикновено народно събрание (1945 – 1946), VI велико народно събрание (1946 – 1949) и I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971) и VI народно събрание (1971 – 1975). Използва псевдонима '''Флориан'''.<ref>{{Пърличев|617}}</ref> == Биография == Георги Трайков е роден на 8 април 1898 година в село [[Върбени (дем Лерин)|Върбени]] (днес Итеа), [[Леринско]], но малко по-късно семейството му се премества във [[Варна]]. Брат е на революционера [[Петър Трайков]]. Става член на БЗНС през 1919 година, един от основателите на Земеделския младежки съюз през 1922 година. До 3 септември 1922 година е член на Жилищната комисия, но се завръща във Варна като редактор на местния вестник „[[Земледелски глас (1922 – 1929)|Земледелски глас]]“.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=550610657.74416513722480200026 ''Земледелски глас'' (дигитално копие) / 14/10/1922, No. 9, 2 стр.]</ref> Участва в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> През 1923 година взема участие в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] във [[Варненско]], за което е осъден, но през 1924 година е амнистиран. През следващите години е редактор на вестник „[[Младежко земеделско знаме]]“. До [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година работи като съюзен деец във Варна, а идейно се сближава с комунистите.<ref>Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.218.</ref> Привърженик на лявото крило на БЗНС, през 1943 година Георги Трайков оглавява областния комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] във Варна, а след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година става областен директор. През 1945 година е включен в централното ръководство на проправителственото крило на БЗНС, а през 1947 година става негов лидер. През октомври 1948 година предлага БЗНС да „приеме марксистко-ленинската идеология и след време да се слее с БКП“, но тази идея е отхвърлена от [[Георги Димитров]] като „утопична и вредна“, понеже едно сателитно БЗНС е нужно за прокламираната от него идея за [[народна демокрация]]. Вместо това той поставя за задача очистването на организацията от „реакционни и антикомунистически елементи“.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 91}}</ref> Георги Трайков е [[министър на земеделието]] (1946 – 1950) и вицепремиер (1947 – 1949) в правителството на Георги Димитров, вицепремиер (1950 – 1956) в кабинетите на [[Васил Коларов]] и [[Вълко Червенков]] и първи вицепремиер (1956 – 1964) при [[Антон Югов]] и [[Тодор Живков]]. След това оглавява [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] (1964 – 1971), колективния държавен глава на страната. След приемането на новата конституция е първи заместник-председател на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на НРБ (1971 – 1974)<ref>Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.219.</ref>. През 1962 година получава [[Ленинска награда за мир]] от [[Съюз на съветските социалистически републики|съветското]] правителство. На следващата година е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, а през 1968 година и с „Герой на Народна република България“.<ref>{{ташев|476}}</ref> На 27 декември 1974 година на негово място за Секретар на БЗНС и Първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ е избран [[Петър Танчев]], дотогава секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, отговарящ за организационната политика и като такъв втория човек в йерархията на БЗНС, след Георги Трайков и първи заместник-председател на Министерския съвет. Георги Трайков умира на 14 януари 1975 година. Негови синове са политикът [[Хараламби Трайков]], Евгени Трайков - търговски представител и генерален директор на "Химимпорт" и журналистът [[Боян Трайков]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.ibox.bg/material/id_455170647 | заглавие =Отиде си журналистът Боян Трайков | достъп_дата =31 март 2015 | издател =News.bg}}</ref> == Бележки == <references /> {{Пост списък|Министър на земеделието и храните на България|47}} {{Пост списък|Министър на земеделието и храните на България|48}} {{Пост списък|Министър на земеделието и храните на България|49}} {{пост списък|Председател на Народното събрание на България|48}} {{пост списък|Председател на Президиума на Народното събрание на България|4}} {{Портал|България|Политика|Македония}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Трайков, Георги}} [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Герои на Народна република България]] [[Категория:Дейци на БЗНС]] [[Категория:Секретари на БЗНС]] [[Категория:Участници в Септемврийското въстание]] [[Категория:Председатели на НС на ОФ]] [[Категория:Родени във Върбени]] [[Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ]] [[Категория:Български министри]] [[Категория:Долночифличани]] [[Категория:Министри на земеделието на България]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Председатели на Народното събрание на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Починали в София]] 0fdpnw16ij023e370j0ujamebj2sj3y 0 111561 12214234 12208795 2024-04-25T15:46:04Z Simin 4405 /* Произход и ранна история */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Pechenegs_c.1030.bg.svg|мини|350п|Територия, контролирана от печенегите около 1030 година]] '''Печенегите''' или '''печенезите''' ({{lang|ar|pacanāk}}; {{lang|el|πατζιναικος}}; {{lang|hu|besenyő}}; {{lang|la|pacinacae, bisseni}}) са съюз на [[тюркски езици|тюркоезични]] [[номади|номадски]] или полуномадски племена от [[Централна Азия]], които се установяват в Северното Причерноморие в края на IX век, а през XI – XII век част от тях се преселват на [[Балкански полуостров|Балканите]]. Като непосредствени съседи на [[Киевска Рус]], [[Унгария]], [[Първо българско царство|Първото българско царство]] и [[Византийска империя|Византийската империя]] печенегите оказват влияние върху политическата история на тези страни. След преселването си в североизточните български земи под натиска на [[рус]]и и [[кумани]] печенегите са [[Битка при Левунион|разгромени]] от [[Комнини]]те през [[1091]] година. След повторно [[Битка при Бероя|поражение]] през [[1122]] – [[1123]] г. престават да съществуват като независимо племе и са разселени в различни части на Балканите като войнишко население на Византия. Често етимологията на името „печенег“ се свързва с тюркската дума „баджанак“, запазена в съвременния [[български език]].<ref>[https://www.academia.edu/39027817/Крсташи_и_Срби_Утопија_Београд_2018_Krstaši_i_Srbi_Crusaders_and_Serbs_221_pp Узелац, Александар, Крсташи и Срби, Београд 2018, с. 140].</ref> == Произход и ранна история == [[Ислям|Мюсюлманските]] автори наричат печенегите ал-баджанак ([[Ал-Масуди]]) или ал-буджанак ([[Ибн Хаукал]]) и по правило свързват произхода им с [[Яфет]] – най-малкият син на [[Ной]]. Във [[Византия|византийските]] извори сведения за печенегите се дават предимно в произведението на [[Константин Багренородни]] „[[За управлението на империята]]“. В него се споменава и името ''кангар'', носено от три от печенежките племена – иавдиирти, куарцицур и хавуксингила<ref name="Constantine Porphyrogenitus">Constantine Porphyrogenitus, De administrando imperio, гл.37. В литературата съществуват различни транскрипции на имената на споменатите от К. Багренородни печенежки племена.</ref>. Тази информация за предишен етноним на печенегите предизвиква дискусии в историографията, доколко кангар е предишен етноним на печенегите.<ref>[https://books.google.bg/books?id=hPT7EAAAQBAJ&pg=PA88&dq=kengeres&hl=bg&newbks=1&newbks_redir=0&sa=X&ved=2ahUKEwjWkdSyq8uFAxX3iv0HHf-cBwoQ6AF6BAgHEAI#v=onepage&q=kengeres&f=false Paroń, Aleksander. The Pechenegs: Nomads in the Political and Cultural Landscape of Medieval Europe, Leiden ; Boston : Brill, 2021, р. 86-93.]</ref> В поемата, „[[Шахнаме]]“ се споменава, че столицата на [[Туран]] е „''цветущият Канг''“. В китайските извори се споменава владението [[Кандзю]], което в първите векове от новата ера било силно и могъщо, а в средата на [[5 век]] било подчинено от [[ефталити]]те.<ref>[http://ebox.nbu.bg/pro/13%20Ivan%20Dragov%20+.pdf Драгов, Иван. Печенегите. В: Годишник на департамент „История“. Т. ІІ (2007), София, 2010, с. 391 – 392.]</ref> Страната Кандзю (Канг) се е намирала в степите между река [[Иртиш]] и [[Аралско море]]. В „Мартиролога“ на [[Мар Григора]] се казва още, че в [[542]] година [[Персия|персийският]] шах [[Хозрой I Ануширван]] предприел поход на север и на границата между [[Армения]] и [[Грузия]] и воювал с народа кангарайе/хангарайе. Според някои автори кангарите са ираноезична група, смесила се с тюркоезичните печенеги. [[Етноним]]ът „кенгерес“ се среща и в [[Орхонски надписи|Орхонските надписи]] от първата половина на [[8 век|VIII век]], в които се споменава, че кенгересите воювали с [[тюргеши]]те. По това време печенегите обитават долното и средното течение на река [[Сърдаря]]<ref>Гумилев, Лев Н. Древние тюрки, Москва 1993, с. 266.</ref>. Друга ираноезична група, която според някои мнения е включена в печенежката общност, са т.нар. халиси, произхождащи от района на [[Хорезм]] и бреговете на [[Каспийско море]].<ref>Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България., [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/buntyt.htm] [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/voenachalnici.htm]</ref> Според някои автори първото сигурно писмено сведение за печенегите под тяхното име е от втората половина на VIII век или началото на IX век, когато се споменава племето „печенег“ (бе-ча-наг), което има пет хиляди войни и воюва с племето хор (идентифицирано с уйгурите или узите).<ref>[https://www.academia.edu/53148175/The_Pechenegs_Nomads_in_the_Political_and_Cultural_Landscape_of_Medieval_Europe Paroń, Aleksander. The Pechenegs: Nomads in the Political and Cultural Landscape of Medieval Europe, Leiden ; Boston : Brill, 2021, р. 85-86.]</ref> През първите десетилетия на IX век печенегите воюват с родствените им огузи и [[кимаки]]те за [[Аралско море|Приаралските]] пасбища.<ref>Иванов, В. А. Древные угры-мадьяры в Восточной Европе, Уфа 1999, с. 88.</ref> Както и узите, печенезите са [[европеидна раса|европеиди]].<ref name="Gumiliov">[http://gumilevica.kulichki.net/MAC/mac07.htm#para63 Гумилев, Лев. Н. Тысячелетие вокруг Каспия, Москва 1993, с. 214]</ref> Краниологическите изследвания показват, че антропологическият облик на печенезите е резултат от смесването на монголоидни и европеидни типове с преобладаване на последните. Някои автори, на основание и на едно сравнение на [[Ана Комнина]], смятат, че печенегите са европеиди. За европеидността на причерноморските печенези може да се съди и от намерените железни маски, както и от летописно съобщение, което не прави разлика между външния вид на жителите на [[Киев]] през Х век и този на печенегите.<ref name="Lucenko" /> На базата на мюсюлмански източници се приема, че през втората половина на [[9 век]] печенежките земи са разположени около река [[Урал (река)|Урал|]].<ref>[https://www.academia.edu/12942481/The_chapter_of_the_Jayh%C4%81n%C4%AB_tradition_on_the_Pechenegs_In_Florin_Curta_Bogdan_Petru_Maleon_szerk_The_Steppe_Lands_and_the_World_beyond_Them_Studies_in_honor_of_Victor_Spinei_on_his_70th_birthday_Iasi_Konstanz_Editura_Universit%C4%83%C5%A3ii_Alexandru_Ioan_Cuza_2013_pp_99_113?email_work_card=title Zimonyi, István. The chapter of the Jayhānī – tradition on the Pechenegs. In: Florin Curta, Bogdan-Petru Maleon(szerk.): The Steppe Lands and the World beyond Them. Studies in honor of Victor Spinei on his 70th birthday.. Iasi: Konstanz Editura Universităţii „Alexandru Ioan Cuza”, 2013. p. 113.] </ref> Към края на 9 век под натиска на своите врагове [[узи (племе)|узите]] (огузите) част от печенегите преминават [[Волга]] и навлизат в приазовските и причерноморски и степи, където воюват с [[маджари]]те. Смята се, че в коалицията срещу печенегите участват и хазарите.<ref>[https://www.academia.edu/38400121/Борис_Живков_Хазария_през_IХ_и_Х_век_text_pdf Живков, Борис. Хазария през IX и X век, София, 2010, с. 155-156.]</ref> == Източните печенеги == {{основна|Кангли}} Една част от останалите в Средна Азия и на изток от Волга печенеги са подчинени от гузите, а други под името ''канглъ'' се заселват край [[Хорезм]], където приемат [[ислям]]а. През [[922]] година арабският пътешественик [[Ибн Фадлан]] описва останалите край Волга печенеги като тъмни брюнети, с обръснати бради, които, за разлика от узите, се отличават със своята бедност.<ref>[http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/fadlan.htm Путешествие Ибн-Фадлана на Волгу. (Перевод и комментарии А.П.Ковалевского.) Под редакцией И.Ю.Крачковского., Москва-Ленинград, 1939, с. 65.]</ref> Повече от 300 години по-късно, през [[1245]] година [[Францискански орден|францисканският]] монах [[Джовани да Плано Карпини]] потвърждава сведенията за бедността на ''кангитите'' на изток от Волга. Земята им е безводна и те гладуват. По това време те са номади, поради което Карпини отбелязва, че не обработват земята, а се хранят само с животни, не строят домове, а живеят в шатри. Както и други народи, тази част от кангитите, която не е изтребена от [[татари]]те, е поробена от тях.<ref name="Карпини">[http://kitap.net.ru/archive/12.php Джованни Дель Плано Карпини. История Монголов, которых мы называем Татарами, Глава IX, §.1, VI] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120204005045/http://kitap.net.ru/archive/12.php |date=2012-02-04 }}.</ref> Според [[Лев Гумильов]] в състава на хорезмийските наемници, които се бият срещу рицарите на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] и [[тамплиери|тамлиерите]] в битката край Газа през [[1244]] година, за последен път се отличават потомците на източните печенеги.<ref>{{Citation |title=Гумилёв, Лев. Черная легенда |url=http://kitap.net.ru/gumilev/bl04.php#para72 |accessdate=2010-05-11 |archivedate=2009-07-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090731124430/http://www.kitap.net.ru/gumilev/bl04.php#para72 }}</ref> В средата на [[13 век|XIII век]] францисканският монах [[Вилхелм де Рубрук]] пише, че родствените на куманите кангли обитават района между Велика, т.е. [[Волжка България]] и [[Каспийско море]].<ref>Латински извори за българската история, т. IV, София 1981, с. 227. [http://kitap.net.ru/archive/13.php Гильом де Рубрук. Путешествие в Восточные страны, глава 22.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120402214355/http://kitap.net.ru/archive/13.php |date=2012-04-02 }}</ref> == Печенегите в Северното Причерноморие == Същестуват различни мнения относно печенежко-хазарските отношения след като печенегите преминават Волга. Част от изследователите приемат печенежкото нашествие като причина за отслабването на [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]], като се позовават на разрушаването на [[салтово-маяцка култура|салтово-маяцки]] селища в края на IХ век, включително [[прабългари|български]] и [[алани|алански]]. Според други мнения тези разрушения не са толкова големи. Като цяло, селищата от салтовската култура продължават да съществуват и през Х век.<ref>За различните хипотези за хазарско-печенежките отношения и преминаването на печенезите през територията на Хазарския хаганат вж. [https://www.academia.edu/38400121/Борис_Живков_Хазария_през_IХ_и_Х_век_text_pdf Живков, Борис. Хазария през IX и X век, София, 2010, с. 156-177.]</ref> Арабски извори съобщават за чести хазарски нападения над печенегите и за много печенежки роби, взимани от хазарите.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus7/Gardizi/frametext_1.htm Бартольд, В. В. Отчет о поездке в Среднюю Азию с научной целью 1893 – 1894 гг., – в: Бартольд, В.В. Сочинения. В 9-и томах, Т. IV. Москва 1966]</ref> През втората половина на IX век някои от печенежките племена влизат в съюз с [[Византия]], който трае повече от 150 години. Печенегите се превръщат в основен фактор за сдържане на византийските врагове – българи, руси, маджари, хазари. Около 80-те години на IX век печенегите опустошават голяма част от [[Крим]], разрушават [[Фанагория]] и по-голямата част от българските и хазарски поселища в района<ref>[http://www.russiancity.ru/ybooks/y1.htm#c7 Плетнева, Светлана. Хазары, Москва 1976, с. 65.]</ref>. По това време те изтласкват маджарите на запад, между реките [[Днепър]] и [[Днестър]] (в областта [[Ателкуз]]). В [[895]] година в съюз с българския княз [[Симеон I]] печенегите нападат и опустошават маджарските поселища в Ателкуз (между реките Днестър и [[Южен Буг]]), в резултат на което маджарите преминават [[Карпати]]те и се установяват в [[Панония]]<ref>Димитров, Хр., Българо-унгарски отношения през Средновековието, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 1998, ISBN 954-430-549-1, с. 36 – 37.</ref>. През [[X век]] земите на печенегите се простират от двете страни на река Днепър – на запад те достигат до река [[Сирет]] в днешна [[Румъния]] или до Карпатите. По време на печенежкото нахлуване някои селища от [[Балкано-дунавска култура|Балкано-дунавската]] култура, разположени между Днестър и делтата на Дунав, са изоставени.<ref>Pálóczi-Horváth, András. Pechenegs, Cumans, Iasians: Steppe Peoples in Medieval Hungary, Corvina, 1989, p. 20.</ref> [[Файл:MadridSkylitzesFol173ra.jpg|мини|дясно|upright=1.25|Печенегите избиват войската на [[Светослав I|Святослав I]]. Миниатюра от Мадридския препис на хрониката на [[Йоан Скилица]]]] Първото споменаване на печенегите в древноруските летописи е в „[[Повесть временных лет]]“, която съобщава, че през [[915]] година печенегите сключват мирен договор с княз [[Игор I|Игор]]. Пет години по-късно княз Игор воюва с печенегите.<ref>[http://www.imwerden.de/pdf/povest_vremennyx_let.pdf Повесть временных лет, перевод Дмитрий С. Лихачов, Москва-Augsburg 2003, с. 14]</ref> През Х и XI век печенегите често водят войни с [[Киевска Рус]]. Предполага се, че през 965 година, когато киевският княз [[Светослав I|Святослав I]] разрушава Хазарския хаганат, печенегите остават неутрални. През [[968]] година обсаждат без успех [[Киев]]. На следващата година обаче известен брой печенеги участват във второто [[Нашествие на Светослав I в България|руско нашествие в България.]] През [[972]] година, водени от хан Куря, печенегите разгромяват и убиват завръщащия се от поход в [[България]] киевски княз [[Светослав I|Святослав I]]. Тази победа е определена от полския историк Александър Парон като „най-голямата и грандиозна победа на номадите над руската държава“.<ref>[https://www.academia.edu/53148175/The_Pechenegs_Nomads_in_the_Political_and_Cultural_Landscape_of_Medieval_Europe Paroń, Aleksander. The Pechenegs: Nomads in the Political and Cultural Landscape of Medieval Europe, Leiden ; Boston : Brill, 2021, р. 287, 290, 292.]</ref> В този период различни печенежки вождове са във враждебни или съюзни отношения с различни руски князе. В [[992]] година печенежкият набег срещу Рус завършва с поражение. В края на Х век печенеги са наемници на [[Волжка България]] във военни акции срещу Киевска Рус.<ref>[http://s155239215.onlinehome.us/turkic/10_History/Djagfar_Tarihi/Volume2/DjagfarTarihiV2P2Ru.htm Бахши Иман. Джагфар тарихы (Летописы Джафгара), Том 2, Часть 1, Глава 4 Булгарское государство периода эмирата (865 – 1236 гг.)]</ref> Печенеги взимат участие и в междусобната война в Киевска Рус през 1015 – 1019 година на страната на неуспелия кандидат за трона Святополк Владимирович. В 1017 година печенегите обсаждат Киев, но са разбити от войските на [[Ярослав I|Ярослав Владимирович]] и съюзени с него [[варяги]]. Арабският автор от ХI век Ал Бекри описва ''Баджанакия'' като страна дълга и широка 30 дни път, разположена на север от Хазария, на запад от узите, на изток от славяните и на юг от страната на джиджахите. Баджанакия е равнинна, в нея няма укрепени места, в които жителите на страната биха могли да намерят убежище. В противовес на честите сведения за военни стълкновения между печенегите и техните съседи, Ал Бекри пише, че печенегите търгуват с всичките си съседи.<ref name="Ал Бекри">[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Russ/X/Bekri/frametext.htm Известия ал-Бекри и других авторов о Руси и славянах. Часть 1 // Записки Императорской Академии Наук. Том 32. Приложение № 2. Санкт Петербург, 1879.]</ref> През [[1036]] година печенегите отново достигат Киев и го обсаждат, но са разбити от княз [[Ярослав Мъдри]] и по-големият дял от тях се оттегля на Балканите. С това поражение, както отбелязва Лев Гумильов, западното обединение на печенегите се разпада.<ref>Гумилев, Л. Н. Ритмы Евразии, Москва 1993, с. 530</ref> През [[1121]] година киевският княз [[Владимир Мономах]] прогонва останалите в териториите, съседни на Киевска Рус, печенези и сродното им племе [[берендеи]]. През XI век печенегите окончателно са изтласкани от притиснатите от [[кумани]]те [[Узи (племе)|узи]] към [[Унгария]] и на [[Балканите]].<ref>[https://www.academia.edu/41300598/THE_BIRTH_OF_THE_COSSACK_HOSTS_11th_-_13th_CENTURY_._CUMANS_BRODNICS_AND_BERLADNICS Tiuliumeanu, Mihai. The birth of the Cossack hosts (11th – 13th century). Cumans, Brodnics and Berladnics. Proceedings of the International Conference „Danubian Cossacks – Origins and Cohabitation in Northern Dobrudja“, Tulcea, Romania, Tulcea, April 6, 2019, p. 48.]</ref> Някои автори приемат, че между 1030 и 1060 година куманите изместват напълно печенегите и узите от степите между Волга и Дунав. Арабски източник свидетелства, че едно от куманските племена в [[Дешт-и Кипчак]] е баджанаци, което дава основания да се смята, че част от печенегите са включени в куманския племенен съюз.<ref>[https://www.academia.edu/38134020/Вл_Иванов_Разгромът_на_куманите_от_монголите_през_първата_половина_на_XIII_в_и_Pax_Cumanica_от_Волга_до_Дунав_като_щит_на_Християнска_Средновековна_Европа Иванов, Владислав, Разгромът на куманите от монголите през първата половина на XIII в. Pax Cumanica от Волга до Дунав като щит на християнска средновековна Европа, Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”, Том 99 (18),2017, с. 183-184.]</ref> През първата половина на XII век останалите в Северното Причерноморие печенеги се споменават в руските летописи като руски съюзници. За последен път те са споменати в това им качество в Ипатиевската летопис в 1161 година.<ref name="Lucenko">{{Citation |title=Луценко, Владимир. Тюркский фактор в истории и этногенезе украинцев и их предков |url=http://vlalut.narod.ru/4.pdf |accessdate=2011-11-12 |archivedate=2011-11-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111112003809/http://vlalut.narod.ru/4.pdf }}</ref> Част от печенегите, живеещи край южната руска граница, се включват в състава на [[черни клобуки|черните клобуки]]. == Печенегите на Балканите == === Печенегите и българската държава === [[Файл:63-manasses-chronicle.jpg|мини|ляво|200px|Княз Светослав нахлува в България с печенежки съюзници. Миниатюра от [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]]] След успешния българо-печенежки поход срещу унгарците в Северното Причерноморие в последните години на IX век, в първата четвърт на следващото столетие цар Симеон и Византия водят активна дипломатическа борба помежду си за привличане на печенежките вождове като съюзници.<ref>Jenkins R.J.H. and L.G.Westerink, ed. and trans. Nicholas I, Patriarch of Constantinople: Letters. Washington 1973, p. 58 [писмо 9]</ref> При поредната българо-византийска война през [[917]] г. византийска флота достига устието на [[Дунав]], за да прехвърли печенежката войска на десния бряг на реката, но нападението е осуетено<ref>Златарски, Васил [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_4_2.html История на българската държава през средните векове Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), София 1971, с. 376, 379]</ref>. Много е вероятно амбицията на Византия да разгроми България с еднократен мащабен удар – осуетен с византийския разгром при [[Ахелой (битка)|Ахелой]] през август 917 година – да е била продиктувана именно от страхове, че българите и печенегите биха се съюзили срещу нея.<ref>Todorov, B. A. The Value of Empire: Tenth-Century Bulgaria between Magyars, Pechenegs and Byzantium. Journal of Medieval History 36:4, 2010, p. 324</ref> Съществуват противоположни мнения относно българо-печенежките отношения в този период. [[Стивън Рънсиман]] предполага, че печенегите опустошават и завземат левия бряг на Дунава, а с това нападение България губи последните си отвъддунавски територии<ref>Runciman, Steven. [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_3_1.htm A history of the First Bulgarian Empire, London 1930, p. 159 – 160]</ref>. Срещуположна теза, изложена от историци в по-ново време, сочи, че още преди Ахелойската битка Симеон успява да привлече по-голямата част от печенегите на своя страна и дори част от тях участват в сражението с византийците като български съюзници<ref>Божилов, Иван. България и печенезите (896 – 1018 г.), Исторически преглед, XXIX, 1973, № 2, с. 48 – 52</ref>. Някои историци приемат, че заселилите се през IX век на север от Дунав печенежки номади изпълняват гранична повинност към българската държава и постепенно се смесват с местното уседнало българско население<ref>Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. ч. I: От 681 до 1018 г., София 1979, с. 48 – 9, 52, 56 и др.; Коледаров, Петър. Историческа география на Северозападното Черноморие по данните на Константин Багрянородни, Исторически преглед, 1977, № 3, с. 56 и др.</ref>. През целия X век българите запазват владенията си по долните течения на [[Днестър]], [[Прут]] и [[Серет]]<ref>Божилов, Иван. България и печенезите, с. 56 – 59, Петър Мутафчиев приема, че при Петър I печенегите вече са владеели източните части на Влашко, а България продължава да контролира средната и западната част – виж [http://www.promacedonia.org/pm2/pm_6_5.html Мутафчиев, П. Книга за българите, София 1987, с. 186.]</ref>. При управлението на българския цар [[Петър I (България)|Петър I]] през [[944]] година печенегите успяват да преминат Дунав и опустошават Североизточна България<ref>Златарски, Васил [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_2.html цит. съч., с. 520.]</ref>. Това се случва след планирано руско-печенежко нападение срещу Византия, осуетено от византийската дипломация. Както съобщава „Повесть временных лет“, киевският княз Игор наема печенегите, но след като той и печенегите получават от византийците злато и дарове, Игор се завръща в Киев, като нарежда на печенегите да нападнат българската земя.<ref>[http://www.imwerden.de/pdf/povest_vremennyx_let.pdf Повесть временных лет, перевод Дмитрий С. Лихачов, Москва-Augsburg 2003, с. 15] - „Послушал их Игорь и повелел печенегам воевать Болгарскую землю, а сам, взяв у греков золото и паволокина всех воинов, возвратился назад и пришел к Киеву восвояси.“</ref> Четвърт век по-късно печенеги участват като руски наемници във войната на руския княз Святослав с византийците в [[Тракия]]<ref>Златарски, Васил [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_4.html цит. съч., с. 576 – 577.]</ref>. Според едно предположение тези печенеги са от съюзното на русите племе гиазихопон, обитаващо най-западните части на печенежката територия, имащо опит в предишни нахлувания в България. Според друга хипотеза печенежкиге сили в руския поход са заложници, гарантиращи неутралитета на печенегите по време ва руско-византийската вийна, след като през 969 година печенегите са разгромени край Киев.<ref>[https://www.academia.edu/53148175/The_Pechenegs_Nomads_in_the_Political_and_Cultural_Landscape_of_Medieval_Europe Paroń, Aleksander. The Pechenegs: Nomads in the Political and Cultural Landscape of Medieval Europe, Leiden ; Boston : Brill, 2021, р. 287-288.]</ref> В [[битка при Аркадиопол (970)|битката при Аркадиопол]] през 970 година русите, както и българските, унгарските и печенежките им съюзници са разбити. Според някои мнения българи от [[Малък Преслав]] инспирират нападението на печенегите и убийството на киевския княз през 972 година.<ref>[https://www.academia.edu/53148175/The_Pechenegs_Nomads_in_the_Political_and_Cultural_Landscape_of_Medieval_Europe Paroń, Aleksander. The Pechenegs: Nomads in the Political and Cultural Landscape of Medieval Europe, Leiden ; Boston : Brill, 2021, р. 290.]</ref> Изворите съобщават за българо-печенежки преговори по времето на цар [[Иван Владислав]] (1015 – 1018) и за подготвяно печенежко нападение във владените от византийците земи в Източна България, което обаче се провалило<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html Златарски, Васил, цит. съч., с.726 – 727.], [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_3_3.htm Runciman, Steven, op. cit., p. 247.]</ref>. === Печенегите – врагове на Византия === През XI век печенегите се установяват във [[Влашка низина|Влашката низина]]. Оттам и от [[Бесарабия]] те предприемат редица походи на юг – вече срещу Византия и намиращите се под византийска власт български земи. Първото масово печенежко нахлуване е от 1026 – 1027 година, когато те опустошават западните български земи (темата [[България (тема)|България]]). В [[1032]] година печенегите нахлуват в Северна България и разоряват земите между Дунав и [[Стара планина]], а през [[1034]] – достигат до [[Солун]]. Опустошителни печенежки нападения са извършени и през следващите години. През 1035 година те достигат „Македония“ ([[Одринска Тракия]]), а към 1036 година опустошават района на [[Плиска]], [[Дръстър]] и други селища в североизточните български земи.<ref name="Pavlov, Skitski">[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/skitski.htm Павлов, Пламен. „Скитски“ вождове в „Полетата на България“ (Бунтари и авантюристи в Средновековна България)]</ref> В „Българския апокрифен летопис“ от XI – XII век се казва: „''И след това пак излязоха някакви насилници и измамници, наречени печенеги, неверни и беззаконници''“<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_43.html Стара българска литература. Апокрифи, редактор и съставител Донка Петканова, София 1982, с. 299.]</ref>. През ХI век печенежките нашествия предизвикват масови изселвания на българското население от земите на север от Стара планина на юг от нея, предимно в [[Тракийска низина|Тракийската низина]].<ref>Станев, Камен. Къде е бил средновековният град Влиснос (Блиснос, Близмос)?, Минало, бр. 4, 2010, с. 19.</ref> Към 30-те-40-те години на XI век са засвидетелстани първите заселвания на печенези на юг от Дунав. Според [[Скилица-Кедрин]] и други автори към 1047 година печенежкият предводител [[Кеген]] се заселва край Дунав като византийски съюзник заедно с 20 000 души. Той оглавил две племена – Велемарнид и Пагуманид, които се противопоставили на останалите печенеги, чийто вожд бил византийският противник хаган [[Тирах]]. Печенегите на Кеген са покръстени, получават земя за обработване и три крепости на Дунава, като имат за задача да охраняват границата. Кеген обаче предприема нападения на север от Дунав, срещу племената, подчинени на Тирах, като избива хора, а плениците продава на византийците като роби. В [[1048]] – [[1049]] година и Тирах преминава Дунав, като подлага на опустошение днешна Северна България, но е разбит и пленен, а неговите печенеги са заселени в пустеещите земи край [[София|Средец]], [[Ниш]] и в [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]], като имали войнишки задължения. По-късно, след опит на византийските власти да ги използват в борбата срещу [[селджуци|селджукските турци]] и прехвърлянето им в [[Мала Азия]], тези печенеги се разбунтуват, преплуват обратно [[Босфора]] и преминават в земите на север от Стара планина, в тема [[Паристрион]]. В 1050 година те разбиват византийците, като често преминават Стара планина и опустошават Тракия.<ref>История на България, Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 64 – 65.</ref> През 50-те години на ХI век те достигат до [[Деркос]], край [[Цариград]].<ref>Гюзелев, Васил. Сведения за историята на Варна е Анхиало (Поморие) през ХI век в житието на Кирил Филеот, Известия на българското историческо дружество, книга ХХVІІІ, София, 1972, с. 321.</ref> През 1053 година печенегите разбиват византийска армия при [[Преслав]] и принуждават империята да сключи 30-годишен мирен договор, според който са им предоставени земи за заселване в Паристрион, а те се задължават да не преминават Стара планина и да не нападат византийските владения. Независимо от византийски успех срещу печенегите през 1059 година, те запазват своята автономия и години наред контролират района<ref>История на България, Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 65.</ref>, включително и териториите на запад от Паристрион, в [[Поморавие]]то ([[Българска гора|Българската гора]]).<ref>[https://www.academia.edu/1770974/Скитски_разбојници_у_бугарској_пустињи_поглед_једног_ходочасника_на_Поморавље_средином_XI_века_Историјски_часопис_59_2010_59_75_Scythian_brigands_in_Bulgarian_desert_A_Pilgrims_view_of_Great_Morava_Valley_in_mid_11th_century_ Узелац, Александар. Скитски разбојници у бугарској пустињи: поглед једног ходочасника на Поморавље средином XI века, Историјски часопис 59 (2010), с. 67.]</ref> Според Васил Златарски българският народ „трѣбвало да тегли двойно иго — византийско и печенѣжко“.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934, с. 119.]</ref> Александър Парон смята, че все пак Византия продължава да контролира градските центрове по Долния Дунав и черноморското крайбрежие, а местните жители предпочитат византийската администрация пред заплашителните номади.<ref>[https://www.academia.edu/53148175/The_Pechenegs_Nomads_in_the_Political_and_Cultural_Landscape_of_Medieval_Europe Paroń, Aleksander. The Pechenegs: Nomads in the Political and Cultural Landscape of Medieval Europe, Leiden ; Boston : Brill, 2021, р. 342.]</ref> През следващите години изворите отбелязват още заселвания на „[[скити]]“, сред които освен печенези след [[1064]] година се включват и узи, а по-късно – и кумани. Някои историци говорят за смесено крайдунавско население през XI – XII век, състоящо от българи, печенези, кумани и други. В 1074 година печенежкият първенец [[Татуш]], управляващ [[Дръстър]], заедно с други печенежки водачи подкрепя [[бунт на Нестор|бунта на Нестор]]. По това време, както пише [[Васил Златарски]], печенегите са „''пълни господари''“ на придунавска България.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934, с. 159.]</ref> През 1084 – 1086 година заселили се в българските земи печенези подкрепят и [[въстание на Травъл|въстанието на павликяните]], водени от [[Травъл]]. През [[1087]] година още печенеги, както и унгарци и кумани, преминават Дунав и достигат до [[Източна Тракия]], като опустошават земите, през които преминават. Край [[Одрин]] са разбити от византийска войска, а предводителят на печенегите, Челгу и бившият унгарски крал [[Шаламон|Соломон]] са убити. На следващата година настъпващите на север войски на византийския император [[Алексий I Комнин]] са разбити от печенегите край Дръстър<ref>[http://ebox.nbu.bg/pro/13%20Ivan%20Dragov%20+.pdf Драгов, Иван. Печенегите. В: Годишник на департамент „История“. Т. ІІ (2007), София, 2010, с. 403 – 404.]</ref>. През [[1090]] – [[1091]] година в съюз със селджукските турци печенегите организират ново, мащабно нападение срещу Византия. На 29 – 30 април 1091 година в решителна [[битка при Левунион]], подпомогнат от кумани, узи и дори някои печенежки предводители, император Алексий I Комнин им нанася съкрушително поражение, в резултат на което са избити не само печенежки воини, но и жени, деца и старци. Действията на Алексей Комнин са определяни в историографията като „''рядко срещан даже и през Средновековието геноцид''“.<ref name="Pavlov, Skitski" /> Оцелели печенеги са заселени в [[Мъглен (област)|Мъглен]], [[Беломорска Македония]], където образуват специален византийски военен отряд.<ref name="IBIII68">История на България, Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 68.</ref> През същата година Византия си възвръща пълния контрол над темата Паристрион. Печенеги са заселени и в района на [[Българска гора|Българската гора]], по [[Диагонален път|Диагоналния път]], където служат като охрана. През ХI и до средата на XII век се срещат информации за сблъсъци на печенеги и преминаващи [[Кръстоносен поход|кръстоноци]] през този регион.<ref>[https://www.academia.edu/39027817/Крсташи_и_Срби_Утопија_Београд_2018_Krstaši_i_Srbi_Crusaders_and_Serbs_221_pp Узелац, Александар, Крсташи и Срби, Београд 2018, с. 28 – 29, 31 136 – 137.]</ref> През есента на [[1122]] година прогонените от киевския княз Владимир Мономах печенези заедно с берендеи, узи, каи и други групи нахлуват в земите на юг от Дунава, настаняват се в Северна България и опустошават големи райони от [[Тракия]]. През пролетта на [[1123]] година византийският император [[Йоан II Комнин]] ги [[Битка при Бероя|разбива при Боруй]] (днес [[Стара Загора]]), с което печенегите са отстранени окончателно като политически фактор в историята на [[Балкани]]те. Пленените печенеги са заселени в българските земи като войнишко население.<ref name="IBIII68"/> == Печенегите и Унгария == След установяването на унгарците в Централна Европа в края на IХ век печенежко-унгарските отношения остават враждебни. През Х век печенегите многократно преминават Карпатите и първоначално атакуват, а впоследствие и се заселват в [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]]. Към началото на третото десетилетие на Х век в традиционно враждебните печенежко-унгарски отношения се забелязва затопляне.<ref>[http://www.anale-istorie-oradea.ro/archive/2009.pdf TÓTH Péter, Pecheneg – Hungarian Reconciliation after the Defeat at Riade, – in: Analele Universităţii din Oradea, Istorie – Arheologie, Tom XIX, 2009, p. 23 – 29]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според изворите, при управлението на княз Золтан (907 – 945) в Унгария се заселва първата група печенези, наричани и ''Бисени'' (латински вариант на унгарското им име). Както и на Балканите, те са настанени като войнишко население – първоначално на западната унгарска граница. През втората половина на Х век следват нови печенежки преселения в западните и други части на [[Унгария]]. През XI век печенегите опустошават [[Седмоградско]] (Трансилвания), но през [[1068]] година са разбити в битката при Керлес.<ref>Според някои мнения това нападение следва да се разглежда не като печенежко, а като първо куманско нападение над Унгария, тъй като по това време силата на печенегите в причерноморските степи не е достатъчно голяма за нападение от такъв мащаб - [https://www.academia.edu/53148175/The_Pechenegs_Nomads_in_the_Political_and_Cultural_Landscape_of_Medieval_Europe Paroń, Aleksander. The Pechenegs: Nomads in the Political and Cultural Landscape of Medieval Europe, Leiden ; Boston : Brill, 2021, р. 376.]</ref> През [[1071]] година печенези като византийски съюзници воюват срещу унгарците край [[Срем]], като успяват да заграбят много плячка и пленници.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934, с. 139.]</ref> Източници за [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] споменават за печенези в тази район, управляващи лодки на река [[Сава (река)|Сава]].<ref>[https://www.academia.edu/39027817/Крсташи_и_Срби_Утопија_Београд_2018_Krstaši_i_Srbi_Crusaders_and_Serbs_221_pp Узелац, Александар, Крсташи и Срби, Београд 2018, с. 70].</ref> От средата на XII век, когато голям дял от печенежките земи е завладян от куманите, преселенията на печенегите в Унгария зачестяват – мнозина от тях са заселени и в Седмоградско, където поемат задължението да защитават южните унгарски граници от кумани и българи. Съдейки по топонимията, някои автори смятат, че печенежките селища в този район са концентрирани предимно в днешните румънски окръзи [[Брашов (окръг)|Брашов]] и [[Ковасна (окръг)|Ковасна]]<ref>[http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/relatii%20interetnice%20in%20transilvania/6%20madgearu/articol1.htm Madgearu, Alexandru. Români şi pecenegi în sudul Transilvaniei, в:Relaţii interetnice în Transilvania (sec. VI-XIII), Simpozion, 13 – 15 Mai 2005, Sibiu] </ref>. Първоначално заселените в Унгария печенеги се ползват от вътрешна автономия. Статутът им се определя с отделни закони. Изпълняват военни повинности в служба на краля и на местни управници. Към XIII век по-изявените представители на печенезите вече са част от унгарското [[благородничество]]<ref>[http://ebox.nbu.bg/pro/13%20Ivan%20Dragov%20+.pdf Драгов, Иван. Печенегите. В: Годишник на департамент „История“. Т. ІІ (2007), София, 2010, с. 403 – 404.]</ref>. В унгарската кампания в помощ на цар [[Борил]] от [[1213]] година и в потушаването на куманския бунт срещу него във Видинската област, взимат участие и печенеги – наред със [[саси]], [[власи]] и [[секеи]]. == Общество и култура == === Социална организация === Основна социална структура на печенежкото общество, както и при други степни племена, е материнският род, оглавяван от старейшини. Няколко рода се управляват от съвет на старейшините, чието председателство се предава по ред между отделните му членове. При война властта се предава на военен вожд, избиран не само по старшинство, но и заради способностите си<ref name="Gumiliov">[http://gumilevica.kulichki.net/MAC/mac07.htm#para63 Гумилев, Лев. Н. Тысячелетие вокруг Каспия, Москва 1993, с. 214]</ref> Родовете образуват племена. През Х век печенежката земя, според Константин Багренородни, се дели на осем теми, т.е. племена: Цур (Куарцицур), Кулпей (Сирукалпеи), Талмат (Вороталмат), Цопон (Вулацопон), Гила (Хавуксингила, Хабуксингилъ), Харавои, Хопон (Гиазихопон) и Иртим (Иавдиертим, Явдъертим). В средата на Х век първите четири племена обитават земите на запад от Днепър, а вторите – на изток от Днепър.<ref name="Constantine Porphyrogenitus"/> Както пише Константин Багренородни, след смъртта на племенните вождове, властта се предава не на техните преки потомци, а на братовчедите им или децата на братовчедите. Вождовете се избират от племенни събрания, което се приема за предпоставка за политически и социални напрежения, както и за сравнително ограничените правомощия на избираните управници.<ref>{{Citation |title=Голубовский, Петр В. Печенеги, торки и половцы до нашествия татар. История южно-руских степей IX-XIII вв. Киев. 1884, с. 213 – 215. |url=http://publ.lib.ru/ARCHIVES/__Raritetnye_knigi/Golubovskij_P_V_Pechenegi_torki_i_polovcy_do_nashestviya_tatar_1884.pdf |accessdate=2015-08-29 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304212226/http://publ.lib.ru/ARCHIVES/__Raritetnye_knigi/Golubovskij_P_V_Pechenegi_torki_i_polovcy_do_nashestviya_tatar_1884.pdf }}</ref> През [[11 век]] вече се говори за 13 печенежки племена, което се свързва със социални трансформации в системата на обществена организация в печенежкото общество.<ref>Грек, Иван Ф. и Руссев, Николай Д. 1812 – поворотный год в истории Буджака и „задунайских переселенцев“, Кишинев 2011, с. 24.</ref> Според [[Петър Мутафчиев]] през 11 век сред печенегите съществуват „само наченки на политическа организация“.<ref>[http://www.promacedonia.org/pm2/pm_3.html Мутафчиев, Петър. Книга за българите, София 1982, с. 78.]</ref> === Бит === Икономиката на печенегите се основава на номадското пастирство.<ref>[http://ebox.nbu.bg/pro/13%20Ivan%20Dragov%20+.pdf Драгов, Иван. Печенегите. В: Годишник на департамент „История“. Т. ІІ (2007), София, 2010, с. 395.]</ref> Според Ал Бекри печенегите са номади, които се местят в зависимост от валежите. Те притежават богатства, ездитни животни, съдове от [[злато]] и [[сребро]], богато украсени пояси и [[знаме]]на.<ref name="Ал Бекри">[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Russ/X/Bekri/frametext.htm Известия ал-Бекри и других авторов о Руси и славянах. Часть 1 // Записки Императорской Академии Наук. Том 32. Приложение № 2. Санкт Петербург, 1879.]</ref> В житието на епископ Литберт, който преминава през Българската гора през 1054 година се казва: {{цитат|Те живеят като зверове, необуздани от всякакви закони и без градове. Остават на открито, лагеруват, където нощта ги завари. Нападат пътници, убиват някои от тях, ограбват други. Движат се на тълпи, носят със себе си всичко, което имат, и водят деца и жени.<ref>[https://www.academia.edu/1770974/Скитски_разбојници_у_бугарској_пустињи_поглед_једног_ходочасника_на_Поморавље_средином_XI_века_Историјски_часопис_59_2010_59_75_Scythian_brigands_in_Bulgarian_desert_A_Pilgrims_view_of_Great_Morava_Valley_in_mid_11th_century_ Узелац, Александар. Скитски разбојници у бугарској пустињи: поглед једног ходочасника на Поморавље средином XI века, Историјски часопис 59 (2010), с. 62 – 63.] </ref>|}} Византийски и западни автори пишат за печенегите като за нецивилизован и мръсен народ. Според [[Лъв Дякон]] били толкова мръсни, че се хранели с [[въшка|въшки]]. [[Михаил Аталиат]] също пише за нечистия им начин на живот и за храната им. От изворите, както и от археологически находки се съди, че основно оръжие на леката им конница е композитният [[лък]] и [[копие]]то. Използват [[камила|камили]] като товарни и ездитни животни.<ref>[https://www.academia.edu/39027817/Крсташи_и_Срби_Утопија_Београд_2018_Krstaši_i_Srbi_Crusaders_and_Serbs_221_pp Узелац, Александар, Крсташи и Срби, Београд 2018, с. 34, 136.].</ref><ref>[https://www.academia.edu/1770974/Скитски_разбојници_у_бугарској_пустињи_поглед_једног_ходочасника_на_Поморавље_средином_XI_века_Историјски_часопис_59_2010_59_75_Scythian_brigands_in_Bulgarian_desert_A_Pilgrims_view_of_Great_Morava_Valley_in_mid_11th_century_ Узелац, Александар. Скитски разбојници у бугарској пустињи: поглед једног ходочасника на Поморавље средином XI века, Историјски часопис 59 (2010), с. 68 – 69, 72.] </ref> === Език === {{основна|Печенежки език}} Запазените, предимимно във византийските извори, следи дават основание печенежкият език да бъде причислявавн към [[Огузки езици|огузката група]] на [[тюркски езици|тюркските езици]]. Н. Баскаков отделя езика на печенегите и на сродните им племена в огузо-булгарска подгрупа, която се характеризира със значителен [[прабългари|булгаро]]-[[хазари|хазарски]] субстрат и по-късно кипчашко (куманско) влияние – особено в езика на западните печенеги. Въздействието на тези езици върху печенежкия се е отразило както на фонетиката (палатализация на съгласните и др.), така и по отношение на лексиката и граматиката<ref>Баскаков, Н. А. Тюрские языки, Москва 1960, с. 126 – 131.</ref>. === Вяра и обичаи === Съществуват различни данни за [[религия]]та на печенегите. Смята се, че са [[шаманизъм|шаманисти]], [[ислям|мюсюлмани]], [[християнство|християни]]. В началото на XI век католическият мисионер Бруно характеризира печенегите като „''най-жестоките и упорити от всички езичници''“.<ref>[http://gumilevica.kulichki.net/ARGS/args313.htm Гумилев, Лев. Древняя Русь и Великая степь, Москва 1989, с. 285]</ref> През 1007 година, след едногодишна проповедническа дейност абат Бруно успява да покръсти едва тридесетина печенеги.<ref>Мутафчиев, Петър. Мнимото преселение на селджушки турци в Добруджа през XIII век, в: Мутафчиев, Петър. Избрани произведения, т. II, София 1973, с. 708.</ref> Ал Бекри през XI век предава версия, според която печенегите в Причерноморието са мюсюлмани:{{цитат|И разказваха много от мюсюлманите, които са били пленници в Константинопол, че печенегите се придържали към вярата на маджусите. Но след 400 година по Хиджра, попаднал при тях пленник от мюсюлманите, учен-богослов, който обяснил исляма на някои от тях, вследствие на което те и го приели. И намеренията им били искрени и започнала да се разпространява между тях пропагандата на исляма. А останалите, които не приели исляма, ги порицали за това и работата завършила с война. А Бог дал победа на мюсюлманите, макар че те били само около 12 000, а неверните два пъти повече. И те (мюсюлманите) ги убивали и останалите живи приели исляма. И всички те сега са мюсюлмани и при тях учени и законоведи, и познаващи [[Коран]]а.<ref name="Ал Бекри" />|}} Думите на Ал Бекри за пълно приемане на исляма от печенегите се подлагат на съмнение в историографията.<ref>[https://www.academia.edu/1770974/Скитски_разбојници_у_бугарској_пустињи_поглед_једног_ходочасника_на_Поморавље_средином_XI_века_Историјски_часопис_59_2010_59_75_Scythian_brigands_in_Bulgarian_desert_A_Pilgrims_view_of_Great_Morava_Valley_in_mid_11th_century_ Узелац, Александар. Скитски разбојници у бугарској пустињи: поглед једног ходочасника на Поморавље средином XI века, Историјски часопис 59 (2010), с. 70.] </ref> Заселените на юг от Дунава, както и тези в Унгария, печенеги са покръстени. Запазени са данни за печенежка съпротива срещу християнизацията. Един от печенежките предводители в Унгария, Тонузоба, който отказва да се покръсти, е изгорен жив заедно с жена си.<ref>[https://www.academia.edu/53148175/The_Pechenegs_Nomads_in_the_Political_and_Cultural_Landscape_of_Medieval_Europe Paroń, Aleksander. The Pechenegs: Nomads in the Political and Cultural Landscape of Medieval Europe, Leiden ; Boston : Brill, 2021, р. 382-383.]</ref> В житието на Свети Кирил Филеот е отбелязана неговата покръстителска дейност сред печенегите след битката при Левунион. Светецът успял да превърне „предишните скити-вълци в овце“ и да увеличи Христовото стадо.<ref>Гюзелев, Васил. Сведения за историята на Варна е Анхиало (Поморие) през ХI век в житието на Кирил Филеот, Известия на българското историческо дружество, книга ХХVІІІ, София, 1972, с. 322.</ref> Християнизирани са и печенегите, които се включват в състава на васалните на киевските князе черни клобуки. През първата половина на XIII век според Джовани да Плано Карпини кангитите на изток от Волга са езичници.<ref name="Карпини" /> Както и други степни народи, печенегите погребват заедно с мъртъвците и част от тялото на техните [[коне]]. В погребалните могили на печенежките вождове, заедно със скелетите на мъртъвците се откриват главите и части от краката на коне, често заедно със седлото и сбруята. Ориентировката на скелета на коня винаги съвпада с тази на човешкия скелет.<ref>Плетнева, Светлана А. Печенеги, торки и половци в Южнорусских степях, Материалы и исследования по археологии СССР, 1958, № 62, с. 153 – 165, 173, 183.</ref> Според „[[Повесть временных лет]]“ печенежкият предводител [[Куря]], който убива киевския княз Светослав през 972 година, направил от черепа му чаша, от която пил заедно с приближените си.<ref>[http://www.imwerden.de/pdf/povest_vremennyx_let.pdf Повесть временных лет, перевод Дмитрий С. Лихачов, Москва-Augsburg 2003, с. 24.]</ref> === Културно наследство === В някои райони на Украйна, Русия, Молдова, Румъния, България, Сърбия и други страни са открити археологически паметници, смятани за печенежки – надгробни могили, предмети на бита (глинени котли и други), въоръжение и други. Добре проучени са печенежките погребения край Саркел-Белая Вежа, Русия.<ref>Плетнева, Св., пос. съч, с. 153 – 183, Плетнева, Светлана А. Кочевнический могильник близ Саркела-Белой Вежи, Материалы и исследования по археологии СССР, 1963, № 109</ref> В Северното Причерноморие останките от материалната култура и най-вече керамиката на печенегите и на узите са идентични, поради което невинаги е възможно да се определи принадлежността на техните носители.<ref>[https://www.academia.edu/38400121/Борис_Живков_Хазария_през_IХ_и_Х_век_text_pdf Живков, Борис. Хазария през IX и X век, София, 2010, с. 165, бел. 42, с. 288-289.]</ref> За печенежки се приемат откритите в България погребения край [[Одърци]]<ref>Дончева-Петкова, Людмила. Одърци, том 2. Некрополи от XI век, София 2005 Някои автори оспорват връзката на погребението край Одърци с печенегите. Срв. [https://www.academia.edu/53148175/The_Pechenegs_Nomads_in_the_Political_and_Cultural_Landscape_of_Medieval_Europe Paroń, Aleksander. The Pechenegs: Nomads in the Political and Cultural Landscape of Medieval Europe, Leiden ; Boston : Brill, 2021, р. 17.] </ref>, [[Плиска]], [[Дядово]] и [[Божурец]].<ref>[http://www.sofia.dnes.bg/article.php?id=25573 Откриха гробница на печенег с кон край с. Божурец, Dnes.bg, 19.07.2006]</ref> На печенегите се приписват находки от ХI-XII век от Белградската крепост, от [[Гъмзиград]], както и на от други места в Сърбия.<ref>[https://www.academia.edu/39027817/Крсташи_и_Срби_Утопија_Београд_2018_Krstaši_i_Srbi_Crusaders_and_Serbs_221_pp Узелац, Александар, Крсташи и Срби, Београд 2018, с. 139.]</ref> Съществува мнение, че на печенегите принадлежат и двете каменни монументални скулптурни човешки изображения (т.нар. каменни баби), открити при с. [[Ендже]], [[Шумен]]ско.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/sv/sv_3_3.htm Ваклинов, Станчо. Формиране на старобългарската култура VI-XI век, София 1977, с. 135.]</ref> Някои учени дори приписват [[Наг Сент Миклошко златно съкровище|съкровището от Над Сент Миклош]] на печенегите<ref>Nemeth, J. Inschriften des Schatzes von Nagy-Szent-Miklos. Anhang I, Die Sprache der Petschenegen und Komanen, BOH II, Budapest 1932, стр. 9, 16.</ref>. След заселването им на Балканите и в Унгария западните печенеги са асимилирани от местното население. Според [[Йордан Иванов]] те оставят следи при формирането на [[шопи]]те. Той свързва наименованието на шопите с печенежкото племе цопон<ref>[[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]]. Северна Македония. Исторически издирвания. София 1906, с. 42 – 43.</ref>. [[Константин Иречек]] вижда прилики между антропологическия тип на част от шопите около [[Витоша]] и печенегите<ref>[[Константин Иречек|Иречек, Константин]]. Пътувания по България, София 1974, с. 63, 146. Подобно мнение изказва и Йордан Захариев – Кюстендилското краище, СбНУ, кн. XXXII, София 1918, с. 86 – 87.</ref>. Според някои мнения печенегите са сред предците и на [[гагаузи]]те<ref>Nistor, Ion. Istoria Basarabiei, Cernăuţi 1923, p. 286.</ref>. А. В. Шабашов предполага, че ролята на печенегите при формирането на гагаузите е не по-малка от тази на [[огузи]]те<ref>Шабашов, А.В. Этногенез, в: История и культура гагаузов. Очерки, ред. С.С. Булгар, Комрат-Кишинэу 2006, с. 29.</ref>. В миналото са изказвани и мнения, според които от приели исляма печенези произхождат [[гаджали]]те в [[Делиорман]]а<ref>Мошков, В.А. Турецкие племена на Балканском полуострове, Известия Русского историческаго общества, т. 40, Санкт-Петербург 1905, с.407 – 409.</ref>. Част от печенегите в Причерноморските степи са присъединени и претопени от западните кумански племена. Останалите в Азия източни печенеги също са претопени. Има мнения, че те участват във формирането на различни народности – [[каракалпаки]], [[казахи]], [[башкири]], [[ногайци]], [[киргизи]], [[узбеки]]. Изследователите намират [[Топоними с печенежки произход|печенежки следи в топонимията]] на различни страни – Румъния, Унгария, България, Сърбия, Украйна, Молдова, Словакия и дори Австрия и Полша. Някои от тях се приемат за сигурни, а други – за предполагаеми. Според някои тюрколози печенежкият език, заедно с прабългарския и куманския е оказал по-дълбоко влияние върху българския език, отколкото турският, а в народните говори и в книжовния език „''се крият много прабългарски, печенежки и кумански думи, нарочени за турски поради близки съответствия в турския език''“.<ref>Боев, Емил. За предтурското тюркско влияние в българския език, Български език, г. XV, 1965, бр. 1, с.4.</ref> ==== Късни стереотипи ==== Роденият в [[Баку]] и живял през втората половина на [[14 век|XIV]] и началото на [[15 век|ХV век]] географ Ал Бакуви, близо два века след слизането на печенегите от историческата сцена отбелязва, че баджанаките живеят на север и са дългобради и мустакати, независими и силни, хранят се изключитело с просо. Той пише: {{цитат|Те се нападат един друг като зверове. Съвокупляват се със своите жени открито, пред хората, подобно на животни, като не смятат това за отвратително.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus2/Bakuwi/frametext6.htm Абд ар-рашид ал-Бакуви. Китаб талхис ал-асар ва'аджа'иб ал-малик ал-каххар. Москва 1971]</ref>|}} През втората половина на [[19 век|XIX век]] печенегите са синоним на зле облечени и обути конни пълчища. На 6 ноември 1885 г. по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] три роти от Трета хасковска дружина пристигат на [[Сливнишка битка|Сливнишката позиция]] на неоседлани коне, боси, по двама на кон. При вида им княз [[Александър Батенберг]] възкликва: ''„Ето и печенеги ни идват на помощ“''. Оттогава прозвището „печенеги“ се употребява за всички южнобългарски войски по време на войната.<ref>Ковачев, Стилиян. Записки на генерала от пехотата 1876 – 1918, София 1992, с. 52. Според други източници прозвището печенеги източнорумелийските войски си спечелват поради пъстрото си облекло – История на Сърбско-българската война, София 1925, с. 134.</ref> == Печенегите в изкуството == Обсадата на Киев от печенегите е отразена в първата завършена поема на [[Александър Пушкин|Пушкин]], „Руслан и Людмила“ (1818 – 1820).<ref> Вдали подъемля чёрный прах;<br> Идут походные телеги,<br> Костры пылают на холмах.<br> Беда: восстали печенеги! <br>...<br> Там клики битвы, там побег;<br> Там русский пал, там печенег;<br> ...<br> Сразились... гибни, басурман!<br> Объемлет ужас печенегов;<br> Питомцы бурные набегов<br> Зовут рассеянных коней – [https://ilibrary.ru/text/440/p.7/index.html Руслан и Людмила. Песнь шестая], ilibrary.ru, посетен на 28 март 2021 г.</ref> У [[Пейо Яворов|Яворов]] печенегите са символ на опустошители. „''...нахлуха с обезлюдителния устрем на печенеги“'' – пише той в очерка си „От обсерваторията до гарата“ по повод на действията на някои писатели в [[Народен театър|Народния театър]].<ref>Кремен, Михаил. Романът на Яворов, София 1970, част първа, с. 169.</ref> В унгарския [[кинофилм|филм]] „Sacra corona“ (2001) печенегите са представени като безмилостни нашественици и грабители, езичници, които нападат Унгарското кралство от различни страни през втората половина на XI век и заплашват неговото съществуване – да разгрома им от войските на крал [[Шаламон]] (1063 – 1074) и принцовете [[Ласло I|Ласло]] и [[Геза I|Геза]] през [[1068]] година при хълмовете Керлес. В двубой с един от печенегите бъдещият крал Ласло успява да спаси девица, заради което още след сражението е възпят в народна песен. == Вижте също == * [[Топоними с печенежки произход]] * [[Кангли]] == Бележки == <references/> == Литература == * Pálóczi-Horváth András. Petschenegen, Kumanen, Jassen: Steppenvölker im mittelalterlichen Ungarn, Budapest, 1989. == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Konst_Bagr_2/text37.phtml?id=6396 Константин Багренородни. За управлението на империята, гл. 37] * [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_3.htm Васил Златарски. Нашествието на печенези, маджари и узи] (из История на българската държава през средните векове. Том. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934) {{Добра статия}} [[Категория:Печенеги| ]] [[Категория:Тюркски държави]] [[Категория:Добри статии]] iiwa4uxctzjeiij50ecqq4o2nid0amb 0 114166 12214875 11622447 2024-04-26T08:12:24Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki '''Иконоборството във Византия''' ({{lang|el|εἰκονοκλάστης}}) е религиозно-политическо течение в [[християнство]]то през [[8 век|VІІІ век]] и [[9 век|ІХ век]], противопоставящо се на прекаленото преклонение пред [[икона|икони]] и [[мощи|реликви]], а също така на силното им комерсиализиране. Терминът е възникнал в [[историография]]та през XVII век, за да илюстрира един от [[Ранно средновековие|ранносредновековните]] епизоди на дебат във Византия, наричан ''икономахия''. Иконоборството намира силна подкрепа у някои [[Византия|византийски]] императори, опасяващи се от подронването на своята власт и прекомерното разрастване на монашеството и манастирите, които се превръщат в стопанска тежест на държавата и конкурент на нейната власт. Съпроводено е с остри политически борби и гонения срещу инакомислещите, особено монаси. [[Папа|Папите]] в Рим и европейските монарси начело с [[Карл Велики]] не поддържат политиката на иконоборство, с което започват все повече да личат идеологическите пукнатини между източното и западното християнство. [[Файл:48-manasses-chronicle.jpg|мини|280px|Миниатюра 48 от [[Манасиевата летопис]], ХІV век: Разрушение на църква по повеля на иконобореца император [[Константин V Копроним]].]] == Причини за възникване == Причините за възникването на иконоборството се определят от историците като комплексни и с различен характер: социално-икономически, политически и религиозни (теологични)<ref name="Коев">{{Цитат уеб | заглавие = Иконоборство | автор = Тотю Коев | труд = pravoslavieto.com | дата = | достъп_дата = 17 декември 2022 | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/history/08/ikonoborstvo.htm | език = | цитат = }}</ref>. Те са до голяма степен взаимно преплетени и обусловени. * Социално-икономическите причини са свързани с промените във византийското общество. В началото на VIII в. селските маси постепенно губят земята и свободата си, а господстващите светски и църковни среди се [[феодал]]изират. Противоречия има и сред отделните властващи съсловия, особено [[Тема (Византия)|темната]] аристокрация, която се домогва да укрепи своите позиции и да се обогати с движими и недвижими имущества. Не липсват конфликти и вътре в църковните среди, като борбата се води между епископите и отделни богати [[манастир]]и, които в стремежа си към самостоятелност не се подчиняват на епископската власт. Освен с недвижими имоти манастирите разполагат и със значителни богатства. * Политическите причини са свързани с клерикалния характер на държавния апарат: духовни лица заемат висши държавни длъжности, но и нерядко злоупотребяват с това. Забогатяването на манастирите води до увеличаване на броя на монасите, което намалява числеността на [[армия]]та и е опасно за държавната власт, защото я лишава и от защитна сила, и от данъкоплатци. По това време армията трябва да се справя с тежки задачи във връзка с отбраната на Византия, която е сериозно застрашавана от нейните съседи. Вероятни са и вътрешнополитически мотиви: чрез прогласяване на радикално ново религиозно движение императорите се противопоставят на нарастващата власт на манастирите<ref name="Ралф">{{cite book | title = Световните цивилизации. История и култура (в 4 тома), том 2 | last = Лий Ралф | first = Филип | authorlink = | coauthors = Робърт Лернър, Стендиш Мийчъэм, Алън Ууд, Ричард Хъл, Едуард Бърнс | editor = | editor-link = | year = 1998 | edition = | publisher = Абагар Паблишинг | location = София | isbn = 954-584-229-6 | doi = | pages = 30 – 32 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Присвояването на поне част от поземлените владения и материални богатства на църквата може да помогне за издръжката и оборудването на войската. * Религията играе голяма роля във византийското общество и понякога религиозните спорове достигат до [[фанатизъм]]. В периода IV–VII в. [[иконопочитание]]то до голяма степен наподобява идолопоклонство. Донякъде този факт може да се обясни с езическите [[архетип]]и, които продължават да битуват сред обикновеното население, слабо грамотно или неграмотно, приело християнството само проформа. Мнозина от епископите, считайки иконопочитанието за идолослужение, се борят срещу него по дълбоко вътрешно убеждение. Религиозните раздори се усложняват и поради силното влияние на императорите в живота на църквата. Вероятно има и съображения, свързани с настъплението на [[ислям]]а. Тъй като мюсюлманите ревностно отхвърлят всякакви човешки изображения като „творения на Сатаната“, иконоборството може би е реакция на най-силната критика на исляма към християнството и стъпка към намаляване на привлекателността на исляма<ref name="Ралф"/>. == Хронология == Иконоборството е започнато от император [[Лъв III Исавър]] през 726 и през 730 официално провъзгласено за държавна политика. Започна унищожаването на иконите, а техните почитатели са жестоко преследвани. Това продължава с още по-голяма енергия при управлението на сина му [[Константин V Копроним]] (741 – 775). <ref name="EB">{{Цитат уеб | заглавие = Iconoclastic Controversy | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 20 декември 2022 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Iconoclastic-Controversy | език = en | цитат = }}</ref> === Първи период (726 – 787 г.) === В [[726]] г. император Лъв III забранява иконопочитанието – почитането на изображенията на Христос и светиите. Унищожени са хиляди икони, мозайки, стенописи и статуи. Официално иконоборството е признато от духовния клир на [[църковен събор]] в [[754]] г. с поддръжката на император [[Константин V]] Копроним. На този събор иконопочитането е обявено за [[ерес]], препоръчано е да се унищожават иконите и са започнати гонения на всички, които оспорват решението на събора. Константин V бързо заграбва манастирските земи, а монасите прогонва от държавата. През [[787]] г. императрица [[Ирина Атинянката|Ирина]], вдовица на [[Лъв IV (Византия)]], свиква [[Вселенски събори|Седмия вселенски събор]] в [[Никея]] и решенията на предишния събор са отменени, иконопочитанието е възстановено. Следващите императори – [[Константин VI]] и [[Михаил I (Византийска империя)|Михаил I]] са иконопочитатели. След поражението на Михаил I във войната с българите, в [[813]] г. на престола се качва [[Лъв V Арменец|Лъв V]] Арменец и настъпва нов период на иконоборството. === Втори период (815 – 842 г.) === Управлението на Лъв V е свързано с възстановяването на иконоборската политика. Още през 814 г. императорската гвардия маха Христовия образ от главната порта на [[Голям императорски дворец|императорския дворец]]. Самият император произлиза от източните теми и е издигнат от войската, за да възстанови реда в империята и да я върне към иконоборството. То е възстановено с решенията на нов църковен събор от 815 г. Лъв V успява сравнително лесно да се справи с протестите на [[Зилоти|зилотската]] групировка, ръководена от [[Теодор Студит]], който е изпратен на заточение. Духовен баща на иконоборството от IХ в. е видният интелектуалец [[Йоан VII Граматик]], константинополски патриарх. При управлението на [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II]] (820 – 829) избухва бунт начело с [[Тома Славянина]], подтикнат сред другите причини и от искания за връщане на иконопочитанието. Бунтовниците дори обсаждат Контантинопол, но в крайна сметка претърпяват поражение. Императорът нарежда да се арестуват проповедниците, почитащи иконите, макар че не предприема масови гонения и връща от заточение някои видни иконопоклонници – Теодор Студит и [[Никифор I Константинополски]]. Синът на Михаил [[Теофил (Византийска империя)|Теофил]] е образован и ерудиран мъж с определено предразположение към изкуствата. Негов учител е Йоан VII Граматик. Император Теофил продължава политиката на иконоборство, но броят на иконопочитателите бързо се увеличава. Между тях е съпругата му [[Теодора II]], както и други членове на императорския двор. Политиката приключва със смъртта му през 842 г. През 843 г. патриарх Йоан VII Граматик е отстранен, а [[павликянство|павликяните]] са подложени на унищожение. Новият патриарх Методий председателства същата година Константинополския поместен събор, който потвърждава решенията на Седмия вселенски събор и отлъчва иконоборците от църквата. На 11 март 843 г. императрица Теодора въвежда празника [[Неделя на православието]] (първа от Великия пост) за честване на иконопочитанието<ref name="EB"/>. == Отношения със западното християнство == През първата фаза на спора за иконите Западната църква е изцяло на страната на иконопочитанието. След укрепването и разширяването на [[Франкска империя|Франкската държава]] при [[Карл Велики]] (767 – 814) нещата се променят. Папа [[Адриан I]] изпраща на Карл Велики актовете на събора от 787 г. в превод на латински език, но на някои места преводът не е сполучлив. Така например вместо „венерацио“ (почитане, уважение, почит; на гръцки „проскинисис“ – поклонение), е употребена думата „адорацио“, юято съответства на гръцката „латриа“ (служение). При това се добива погрешното впечатление, че съборът в Никея утвърждава служение на иконите, а не почит към тях. Около 790 г. придворните богослови на Карл Велики съставят от негово име т.нар. ''Либри Каролини''. В това съчинение е изразено отрицателно отношение както към иконоборците, така и към иконопочитателите.<ref name="Коев"/> В 794 г. Карл Велики свиква църковен събор във Франкфурт, на който присъстват и двама папски легати. Под влияние на придворните богослови съборът отхвърля като неправилни решенията и на иконоборския събор от 754 г., и тези на Никейския от 787 година. Мотивите са, че иконите не са идоли, следователно те не трябва да се унищожават, но на тях не следва да се служи, както на Запад погрешно мислят, че смятат отците на Никейския събор. В тези си разсъждения западните богослови се придържат към мнението на папа [[Григорий I]] (590 – 604), който забранява неправилното почитане на иконите, но същевременно порицава тези, които ги унищожават.<ref name="Коев"/> Домогванията на Карл Велики да убеди папата в правилността на Франкфуртския събор не дали очаквания резултат. Безуспешни се оказали и опитите на папата да докаже на Карл Велики, че решенията на Никейския събор са правилни. Освен църковно-богословските съображения, причина за отрицателното отношение и настроение на Карл Велики към иконопочитателите и иконоборците на Изток са и влошените по това време политически отношения между Франкската държава и Византия. Отрицателното отношение към иконите в империята на Карл Велики се запазва и след неговата смърт. То намира потвърждение и на Парижкия събор в 825 година. Макар че до края на IX в. във Франция все още се чуват гласове против иконопочитанието, постепенно те изчезват, а заедно с това отшумява и иконоборството.<ref name="Коев"/> == Последици == Столетието, през което се развива иконоборството, има дълбоки последици. Разрушени са голям брой религиозни произведения на изкуството. Оцелели са отделни образци главно в Италия и Палестина, тъй като са отдалечени от властовия център. Техните художествени достойнства позволяват да се съди за това, какво е изгубено. Втората голяма последица е сериозното религиозно разцепление между западното и източното християнство. [[Папа|Папите]], които до VIII век са близък съюзник на Византия, не приемат иконоборството и рязко му се противопоставят. Това влошава отношенията между Източна и Западна Европа. Други последици са затвърждаване на [[традиция]]та във византийската религия, поставяне на край на ересите и привличане на повече последователи. Отличителен белег на византийската набожност става [[съзерцание]]то като път към духовно просветление. Иконите са почитани не сами по себе си, а защото помагат на ума да се издигне от материалното към нематериалното<ref name="Ралф"/>. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Ехнатон|Реформи на Ехнатон]] * [[Синод в Елвира]] [[Категория:Ереси]] [[Категория:История на християнството]] [[Категория:Религиозни гонения]] 4zbeqol81zxbyen9pl655iahjkttmau 0 122785 12214060 10718335 2024-04-25T13:20:27Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki [[Файл:Thalweg.svg|дясно|безрамка|300п]] '''Талвегът''' ({{lang|de|Tal}} – ''долина'' и {{lang|de|Weg}} – ''път'') е [[геоморфология|геоморфоложка]] линия, която маркира най-дълбоката част на [[речно дъно|речното дъно]]. Понятието е основно и за [[хидрология]]та.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article108706.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тальвег, т. 25, стр. 238]</ref> В международните отношения талвеговата линия служи за определяне на граници между държави по плавателни реки. Талвегът е свързващата линия на най-дълбоките точки на всички речни профили в направлението по дължина на речна долина, поток, канал или дол. Местоположението на тази осова линия във водата не е постоянно, защото състоянието на водата и наносите в нея се мени и това предизвиква колебание и удължаване на речното легло, следователно положението на талвега се движи между двата бряга, така че по принцип неговото положение не съвпада със средната линия. В зависимост от поведението на течението на реката и от вида на дъното талвегът не трябва да протича в най-широкия ръкав на реката при разклоненията, а трябва да протече там, където течението на речното легло има най-силна ерозия. Положението на талвега се определя чрез спускане на отвеси чрез пеленгуване, измерване дълбочината на реката и се представя в измерителни протоколи и карти с едър мащаб. Талвегът при реки, през които преминават политически граници се маркират като гранични линии. Понеже талвегът е подложен на непрекъснати промени, са необходими нови определяния на границите. Те се изпълняват от двете гранични държави и се установяват в междудържавни протоколи. == Източници == <references /> [[Категория:Геоморфология]] [[Категория:Хидрология]] njkc3b55ssccg7zge0cc374h93hiumo 4 126675 12214715 12164140 2024-04-26T03:33:45Z Протогер 252193 /* Дейци на ВМОРО/ВМОК/ВМРО */ wikitext text/x-wiki {{съкр|У:МК}} '''„Македония“''' е уикипедиански проект, който има за цел хармонизирането и синхронизирането на статиите свързани с историко-географската област Македония, намиращи се в свободната интернет енциклопедия Уикипедия. Към {{Уикипедия:Македония/Брояч/Дата}} г. порталът съдържа '''{{formatnum:{{Уикипедия:Македония/Брояч}}}}''' статии, или '''{{formatnum:{{#expr: (({{Уикипедия:Македония/Брояч}} / {{NUMBEROFARTICLES:R}}) * 100)round2}}}}%''' от общия брой статии в енциклопедията. == Участници == {{Потребителска кутия|проект Македония}} ''Ако желаете да се присъедините към проекта, добавете името си в списъка. На личната си потребителска страница може да сложите шаблона вдясно.'' === Активни === * {{Потребител|Алиса Селезньова}} * {{Потребител|Кочев}} * {{Потребител|Мико}} * {{Потребител|Протогер}} * {{Потребител|Dido3}} * {{Потребител|Iliev}} * {{Потребител|Ilikeliljon}} * {{Потребител|Kerberizer}} <sup>[[Уикипедия:Бот|бот]]</sup> * {{Потребител|Randona.bg}} * {{Потребител|Simin}} * {{Потребител|Идеологист}} === Неактивни (повече от 6 месеца) === * {{Потребител|Baisando}} * {{Потребител|Borislavpenkov}} * {{Потребител|Джевянин}} * {{Потребител|Ентусиастъ}} * {{Потребител|Ивелин}} * {{Потребител|Подпоручикъ}} * {{Потребител|Angel ivanov angelov}} * {{Потребител|BG Macedonia}} * {{Потребител|Bobbylon}} * {{Потребител|C philev}} * {{Потребител|Chech Explorer}} * {{Потребител|Fatih_Su}} * {{Потребител|Georgid}} * {{Потребител|Ignat Ignev}} * {{Потребител|Kberov}} * {{Потребител|Kiromonchev}} * {{Потребител|Ktc}} * {{Потребител|Li4kata}} * {{Потребител|Lozhani buditel}} * {{Потребител|Relativefrequency}} * {{Потребител|Rumen.nachev}} * {{Потребител|Stephan_2008}} * {{Потребител|Svik}} * {{Потребител|Vardarsko}} == Текущи обсъждания == === Селища === Населените места в Република Македония. * [http://www.promacedonia.org/vk/index.html Статистика на Васил Кънчов от 1900.] * [http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Статистика на Димитър Мишев/Бранков от 1905 (Екзархийската статистика само за християнското население).] Частични статистики: * Етнография на вилаетите Адрианопол, Салоника и Манастир, 1878. * Етническите карти на долините на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Картинка:Bulgar-Morava-map.jpg Морава] и Вардар на Йохан фон Хан, 1861. * Етническата карта на Северозападна Македония на Афанасий Селищев, 1929. * [http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Етническата карта] на Северна Македония на Леонард Шулце Йена. * [http://www.rodopskistarini.com/2013/06/blog-post.html Шишков, Ст., Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Пловдив, 1918.] == Македония/Неразпознати == Неразпознати села, личности и чети или несписани статии със съществуващи снимки: [http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&t=886121&i=886121 Петър КЪРДЖИЛОВ, Светлопис за Илинден, Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание]. Още няколко десетки снимки: * [[:Файл:Bitolya Bulgarian High School Teachers 1900.jpg]] – само [[Наум Темчев]] и [[Емануил Лепчев]] са разпознати * [[:Файл:Skopje Bulgarian Pedagogical School Teachers and Students.jpg]] * [[:Файл:Salonica Bulgarian High School Teachers 1908.jpg]] първият прав май е [[Христо Батанджиев]], а вторият седнал [[Лука Перфанов]] * [[:Файл:Gorna Dzhumaya Bulgarian School Teachers and Students.jpg]] – има трима българи Костадин Илиев е с №3, но не виждам тройката. Тоя с палтото може би е Димитър Молеров (фолклорист) описан като Димитър Конаревски * [[:Файл:Demir Hisar Bulgarian School 1908 - 1909.jpg]] * [[:Файл:Teachers and Students in Bitolya Bulgarian High School 1900 - 1901.jpg]] * [[:Файл:Bitolya Bulgarian High School Teachers - Director Naum Temchev, Toykova, Nikola Garkov, Ladeva.jpg]] * [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-1932K-1-436-5.jpg] много интересна цивилна от Младотурската * [[:Файл:Chetnitsi_VMORO_ASonnichsen1906.jpg]] двама от около 1906 (от архива на [[Алберт Сониксен]]) * [[:Файл:Neizvesten_chetnik_ASonnichsen1906.jpg]] * [[:Файл:Chetnik_ASonnichsen1906.jpg]] * [[:Файл:Luka_Ivanov_and_unknown_ASonnichsen_1906.png]] Лука Иванов с неизвестен === Личности === * Сотир Лозанов, Крушево [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Sotir_Lozanov_Krushevo.JPG] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=882&tbm=bks&sxsrf=ALeKk01jcIFxjrJV180-fAMaEZkXg0ib0Q%3A1590133934688&ei=roTHXqrNKYqkUvTWhpAP&q=%22%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80+%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&oq=%22%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80+%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&gs_l=psy-ab.3...1070.3216.0.3413.2.2.0.0.0.0.146.226.1j1.2.0....0...1c..64.psy-ab..0.0.0....0.2keF6M3qH44 Убит във Варош с брат си Георги, синове на Лазар Спасов Самарджията и с още много] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=882&tbm=bks&sxsrf=ALeKk03eiinRkjC8clNKRfj58hYrhNNRng%3A1590133977152&ei=2YTHXsnyCPubjLsPx-KzyAg&q=%22%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB+31+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%3B+%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%2C+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB%22&oq=%22%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB+31+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%3B+%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%2C+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB%22&gs_l=psy-ab.3...2870.4392.0.4672.8.8.0.0.0.0.152.550.3j2.5.0....0...1c..64.psy-ab..4.0.0....0.0hcog1X-RhI] * Григор Кръстев, Крушево [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Grigor_Krastev_Krushevo_IMARO.JPG] * В Крушевския албум със снимки са още: Сотир Лазов, Михаил Дамов, Вельо Стефанов, Трайче Аврамов, Ставре Андрев, Коста Божинов, Иван Котев, Кръсте Атанасов, Яне Павлев, Н. Костова, Стойче Станков, * Албум за Прилеп [http://www.facebook.com/media/set/?set=a.121546484581502.20044.100001784547553&type=1] :Родната къща на Толе паша и кулата на Йордан Бомболов са доста интересни. Ама години, лиценз? * Списъци на личности от Горни и Долни Порой [http://bulgarian-folklore.com/articles.php?article_id=435 Поройчани] [http://www.bulgarian-folklore.com/articles.php?article_id=437 Поройчани (втора част)] * [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Unidentified_activist_of_IMARO_34.jpg Този] да е Кръстьо Трайков от Ресен? Или [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Nikola_Dosev#/media/File:Chetata_na_Nikola_Dosev,_1908.jpg Никола Досев]? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:32, 3 август 2022 (UTC) === Неидентифицирани от таблото === * Допълненото табло [[:Файл:VMRO(poster).jpg]] * [[:Файл:Arso Daskala Berovo IMARO.JPG]] * [[:Файл:Dimitar Todorov Bansko IMARO.JPG]] * [[:Файл:G.D.Savov Prilepsko IMARO.JPG]] * [[:Файл:V.Dimitrov Berovo IMARO.JPG]] - [[Васе Скендерски]] от Берово ? * [[:Файл:D.Todorov_Bansko_IMARO.JPG]] - може да е [[Мингьо Тодев]] един от тия двамата банскалии, който е Димитър * [[:Файл:G. D. Ikonomov Resen IMARO.JPG]] или [[:Файл:G D Ikonomov IMARO.JPG]], и тук [[:File:BASA-1932K-1-426-4-G. D. Ikonomov.jpg]] в [[Янковец]] * [[:Файл:Georgi Kenchev Lapovo IMARO.JPG]] – много съмнително да е от сръбското Лапово, влашкото [[Лопово]] е вариант ([[Георги Менчев]]?) -> по-скоро Латово, Кичевско * [[:Файл:Iliya_Dimitrov_Kostur_IMARO.JPG]] или [[:File:Iliya_Dimitrov_IMARO.JPG]] - има го в [[Костурчани]], умрял след 1918 г. * [[:Файл:Mile Stavrov Struma IMARO.JPG]] – тоя е от Струмица или Струмишко, но страховито прилича на [[Кочо Молеров]]; или Миле Ставрев (1874-1950) – български търговец; родом от Солун; [http://sofiapomni.com/parcel.php?id=3] * [[:Файл:N. Filipov Chereshnica IMARO.JPG]] – [[Никола Кузинчев]] е Филипов, Черешница е съседно на Дреновени? * [[:Файл:Petar_Angelov_IMARO_Klenovo.JPG]] - и това Кленово е доста затруднително, да не е [[Клиново]] с дублетна форма Клино, и на Мико му прилича на [[Петър Ангелов (ВМОРО)]] * [[:Файл:Poruchik Malinchev IMARO.JPG]] – Димитър Малинчев или Петър или Христофор [http://www.forumbulgare.ca/pages/november2005/society02.shtml] ::Според мен е [[Петър Гайков]] (П. Гайко разчитам, или Л. Райко, ама тогава не важи) :::Д. Райко[во] е според мене - [[Долно Райково]] * [[:Файл:T Shalamanov Belitsa IMARO.JPG]] – Тодор Шаламанов е бил куриер по време на Илинденското въстание [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:S-cMvLGCd2sJ:www.facebook.com/topic.php%3Fuid%3D111505363062%26topic%3D8818+шаламанов+белица&cd=2&hl=en&ct=clnk&client=firefox-a] === Чети === В [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:IMARO_armed_bands тази категория] сбрах всички чети на ВМОРО А в тази част от неразпознатите [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Unidentified_activists_of_IMARO] * Четирима четници в Солун [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cheta_of_IMARO,_Solun.jpg] и [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cheta_of_IMARO,_Solun_2.jpg] * Коста Мариовски [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:K_Mariovski_cheta.JPG] - евентуално [[Коста Костурски]], но не прилича * Арнаутска чета [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Arnautska_cheta_1903_IMARO.JPG], същата чета (същата колиба отзад) [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cheta_IMARO_trainings.JPG] - евентуално [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Dimitar_Tolev_Tas_Srebrenski.JPG Тасе Сребренски], [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-1932K-1-438-11-Toma_Markov_Korcha_IMARO.jpg Тома Марков] и въобще корчанци да са тия арнаути? Още по-скандално [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Zafir_Hristov#/media/File:Zafir_Hristov_Machukovo_IMARO.JPG Зафо Макаресов] със същата капата. * Ангел (вдясно), Дъмбени [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Angel_Dumbenski_from_Dumbeni_left_one.jpg]. Тая е според мене на същото место като тая [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:IMARO-band-Dambeni-Atanas-Karshakov-head.jpg] - и човекът вляво е същият и на двете снимки * Костурска, от Папазоглу [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO-band-Kastoria-Papazoglou.jpg] * Неизвестна (върховисти от 1895 акцията - по дрехите) [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO_unknown_cheta.jpg] * Неизвестна снимана от Сониксен около 1906 [[:Файл:Cheta_VMORO_ASonnichsen1906.jpg]] === Неразвити и неясни имена === * А. Попандонов, Копандонов – от Велес [[Македония (дружество)]] * М. Георгиев, Д. Христов – в [[Македонски глас (1928 - 1929)]] * А. Групчев – в [[Христо Пармаков]] [[Александър Грубчев]]? * Кр. Лячев – в [[Разузнавателна организация на ВМРО]] * Т. Ангелов – в [[Съюз на българските учители в Отоманската империя]] * А. Георгиев, М. Стаматов, Ст. Хаджиев, М. Зенгилеков, Н. Попова, В. Тенчева, Б. Чичеклиев, А. Чокаранова – учители в [[Кукуш]] в 1912 * Бл. Типев, Г. Дръндаров, Л. Дукова, А. Христова и Б. Карамфилович – учители в [[Зелениче]] в 1912. [[Гиго Драндаров]]? * Б. Ацев – учител в [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]] * Я. Чаков, Ю. Смилков, Н. Секулов, В. Пейкова, Е. Жилева, Е. Трендафилова и [[Магдалина Хаджиделева]] – учители в [[Горно Броди]] * П. Кюркчиев в [[Прилеп преди 100 години]] * Д. Костов в [[Илинденски лист (1934)]] * Л. Костов в [[Устрем (1931)]] === Георги Стрезов === * 28 страница – Махала, разказано във [[Вихрен (село)]] В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Юрук-махалеси, до [[Бутковско езеро|Бутковското езеро]]. Населено с 220 турци-[[юруци]], земледелци. Почва плодородна.<ref>{{Стрезов|857}}</ref>}} === Дейци на ВМОРО/ВМОК/ВМРО === Червени препратки към хора от Категория:Дейци на ВМРО с проблемно изписване или значимост. Моля преместете сигурните като изписване и значимост за проекта в [[:Шаблон:Македония-желани]]. :[[:Категория:Мъничета за ВМОРО]] * Симеон Сагриев - има учител Силян Сагриев, възможно е да е грешно развито от С. Сагриев * [[Никола Петков (революционер)]] * [[Крум Дочев]] * [[София Караянова]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Венера Понсаева]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Виктория Мизева]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Христодул Левов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) – ще да има общо с Тома Левов от Айватово * [[Георги Ганчев]] * [[Александър Колчагов]] * [[Михаил Панайотов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO_Shtip_Todor_Lazarov_Ivan_Panayotov_Kotse_Gotchev_and_Mishe_Bachov.JPG снимка]) * [[Мише Бачов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO_Shtip_Todor_Lazarov_Ivan_Panayotov_Kotse_Gotchev_and_Mishe_Bachov.JPG снимка]) - * [[Христос Мичос]] – тоя в най-добрия случай (ако Дельо не бърка) е Мицос * [[Христо Поппандов]] * Стоян Димитров – Акчията в Йордан Гавазов * Димитър Петров – Димитрото, [[Георги Шандаров]] – убити в Горнуджумайските събития * [[Тодор Вакъфов]] [http://books.google.bg/books?id=fHu3AAAAIAAJ&q=тодор+вакъфов&dq=тодор+вакъфов&hl=bg&sa=X&ei=3iqcUoTlDebJygPrsIDQAQ&ved=0CC8Q6AEwAA] * Сотир Минджов * Атанас Кръстев и * Георги Хаджиев – действащи войводи в Солунски окръг през въстанието * [[Теню Колев]] * Георги Рашев и брат му * [[Кръстьо Рашев]] * [[Андрей Петканчин]] * [[Георги Рачев (революционер)]] * [[Костадин Кушьов]], който се среща и като Костадин Кошоюв * [[Трифон Манолов]] * [[Богдан Гавазов]] * В Илинденската организация - в [[Четвърти конгрес на Илинденската организация]], [[Седми конгрес на Илинденската организация]] и [[Осми конгрес на Илинденската организация]] има Александър Сапунджиев. Такъв е под № 988 в Свидетелствата от Ваташа Александър Николов Сапунджиев. * Дейци на ВМРО от едноименната статия - [[Андон Ботев]], [[Тодор Чоков]], [[Никола Попов (революционер)|Никола Попов]], [[Григор Василев (революционер)|Григор Василев]] и [[Евтим Стойчев]], [[Владо Туджаров]], [[Димитър Василев (ВМРО)|Димитър Василев]] – Димката === Села от Милоевич === * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Сейдели'' (Сеjдели; № 439) има 40 къщи турци.<ref name="Милоевич-31">{{Милоевич|31}}</ref> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Бийкли'' (Биjикли; № 446) има 30 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Джупчели'' (Ђупчели; № 447; бележка (3): ?) има 30 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Долна махала'' (Долна Махала; № 449; бележка (4): ?) има 15 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Мулайли'' (Мулаjли; № 460; бележка (10): ?) има 15 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Дукушли'' (Дукушли; № 462) има 25 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> === Картографският институт === * На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Осовища'' е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 10 къщи.<ref>{{Битолски вилает|99}}</ref> :Вариант Осничани, защото е след Папратско и преди Езерец и Скумско, но е много малко за Осничани, а и си го има. Варианти Ошени и Госно, но също ги има. * Двете [[Дряново (Костурско)]] и [[Дриовуно]] - очертава се да има още едно из Костурско некъде - не може толку хора да бъркат Дриовуното да е в Костурско. Възможно местността на СЗ от Борботско да е Дряново Колония. * На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Пещера'' е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 15 къщи.<ref>{{Битолски вилает|100}}</ref> == Свидетелства == [[Уикипедия:Македония/Свидетелства]] === Синве === Неразпознати и неразказани от 33 страница нататък (откъдето почва Македония) 33 * Palaitzos – между Хаджи Бали и Лъгиново – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Палайдзос'' (Palaïtzos) живеят 480 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/17|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.]]</ref> :Това е или [[Балджа]] – по-вероятно, което обаче си има споменаване в Синве, или [[Балевец]], което си нема, ама по не звучи. 35 * Epta pouplikia – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Епта пупликия'' (Epta pouplikia), Ардамерска епархия, живеят 300 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/18|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.]]</ref> 37 * Mantzarites – между Ксехасмени и Лутрос, там е Пожар или Позаридес – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Манзаритес'' (Mantzarites), Камбанийска епархия, живеят 210 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/19|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.]]</ref> 38 * Aidonokhori – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Айдонохори'' (Aïdonokhori ), Камбанийска епархия, живеят 72 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/20|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.]]</ref> 39 * Filoria – прилича на Врия, но то е Вряза по това време – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че във ''Филория'' (Filoria), Китроска епархия, живеят 20 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/20|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.]]</ref> :<del>Може да е Турия ([[Ганохора]])</del>. Има село Флория в Берско в [[Пердикар]] :[http://bgm.uni-plovdiv.net:40159/ Местност Фолия] * Korkos – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Коркос'' (Korkos), Китроска епархия, живеят 150 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/20|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.]]</ref> 42 * Делкси – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Делкси'' (Delksi), Сервийска и Кожанска епархия, живеят 252 гърци.<ref>Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.</ref> 43 * Zilotron – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Зилотрон'' (Zilotron) живеят 200 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/22|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.]]</ref> 44 [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Птери'' (Pthéri) живеят 300 гърци.<ref>{{Синве|44}}</ref> 45 [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Помелени'' (Poméléni) живеят 240 гърци.<ref>{{Синве|45}}</ref> 50 * Lahandje – между Зорбатово и Чохалари – A. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Лахандже'' (Lahandje), Воденска епархия, живеят 132 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> 52 * Dacata – между Мокрени и Катраница – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Даката'' (Dacata), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.]]</ref> 53 * Coutouni – между Тонтилион и Плазоми – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кутуни'' (Coutouni), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref> * Voulotchikon – между Жупан и Кинам – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че във ''Вулочикон'' (Voulotchikon), Сисанийска епархия, живеят 1200 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref> === Беседи === Беседи с информация за села и хора без статии, но със сигурен спелинг и фигуриращи в шаблоните. * Салпи (дем Ясъкьой) * Киран махала Изоставени в Серско * Демир хан * Саръкая * Гюдженли === Кънчов === ; Берска Каза * Лидагос * Райко ; Ениджевардарска Каза * Лъжичари * Неврам * Ново село - Литоксоу твърди, че е негушкото [http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927] с 65 жители, но тогава, което е берското с 90, което си е след Вещица съвсем логично - бърка Литоксоу. * Корово, в некви списъци го има и като Корвуд (Корово)[https://www.google.bg/search?hl=bg&tbm=bks&sxsrf=ALeKk02IhKk6FB-BL_yiNQaGS4_p46eFEA%3A1601207655063&ei=Z31wX7GtA872qwG7jbvoCg&q=%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B2%D1%83%D0%B4+%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD&oq=%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B2%D1%83%D0%B4+%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD&gs_l=psy-ab.3...5346.6708.0.6836.7.7.0.0.0.0.163.574.0j4.4.0....0...1c.1.64.psy-ab..3.0.0....0.Cbs_HNW0wyQ] ;Воденска Каза * Джедид ;Гевгелийска Каза * Търново - главното село на Търновата, но къде? === Николов === Тия са всички от Николов, които са 1. прекалено малки за статия и 2. без родно, смъртно или някакво друго място (сражение примерно) в което да се напъхат * {{флагче|България}} Димитър Алексиев от Прилепско, битолски войвода на ВМОРО, през 1905 година избягва от Битолския затвор заедно с 14 другари<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 6.</ref> * {{флагче|България}} Илия Аскъров, български революционер, войвода на ВМОРО в Костурско през 1912 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 12.</ref> * {{флагче|България}} М. Билянов, български революционер, тетовски войвода на ВМОРО<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.</ref> * {{флагче|България}} Д. Бояджиев, български революционер, малешевски войвода на ВМОРО след Хуриета.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.</ref> * {{флагче|България}} Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.</ref> – Войводата Димо Бояджиев е родом от с. Карачкьой, Гюмюрджинско. Войвода е при Таню Николов във ВТРО, по-късно живее в Крумовград. --[[Потребител:Станислав|Станислав]] ([[Потребител беседа:Станислав|беседа]]) 09:26, 23 юни 2017 (UTC) * {{флагче|България}} Лозан Въргов, български революционер, войвода в Кичевско преди 1900 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.</ref> * {{флагче|България}} Милан Георгиев, български революционер, войвода в Костурско през 1912 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.</ref> * {{флагче|България}} Кръстьо Гечев, командир на 12 партизанска чета на МОО.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.</ref> (Илия Кърчовалията е командир на четата; Кръсто Гечев има служил в 6-а охридска дружина, с.176) * {{флагче|България}} Генко Гечев, войвода във Валовищко през Илинденско-Пребраженското въстание.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.</ref> * {{флагче|България}} Данаил Гяурски, войвода на чета в Кочанско преди 1908 г.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.</ref> * {{флагче|България}} Доне Джунов, от пролетта на 1900 година е войвода в Малешевско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.</ref> Джунови от [[Ваташа]]? * {{флагче|България}} Ташко Димитров, воденски войвода през 1903 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 48.</ref> * {{флагче|България}} Коце Димов, войвода в Радовишко в 1915 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.</ref> * {{флагче|България}} Никола Дунев, тетовски войвода.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.</ref> * {{флагче|България}} Гале Дунчев, малешевски войвода в 1915.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.</ref> * {{флагче|България}} Душко (Душан) от Малешево, войвода на тричленна чета в Кумановско след Винишката афера.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54.</ref> * {{флагче|България}} Петър Иванов, петрички войвода в 1905 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.</ref> * {{флагче|България}} Ст. Илиев, време на Илинденско-Преображенското въстание войвода в Рабетинкол, Кичевско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 65.</ref> * {{флагче|България}} Найдо Карабелев, прилепски войвода на ВМОРО, през лятото на 1913 година се сражава със сръбски войски в Прилепско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.</ref> * {{флагче|България}} Огнян Лазарев, български революционер, войвода на чета от 45 души в Поречието по време на Илинденско-Преображенското въстание.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.</ref> * {{флагче|България}} Лазо, български революционер, войвода на чета в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал под връх Песяк в Челоица на 27 август 1903 с цялата си чета в ожесточено сражение между 180 четници и 16000 войници.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.</ref> * {{флагче|България}} Рале Лазов, български революционер, войвода в Гевгелийско в 1910 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.</ref> * {{флагче|България}} Григор Ланев, български революционер, щипски войвода в 1920 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 93.</ref> * {{флагче|България}} Димитър Манасиев, български революционер, малешевски войвода.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.</ref> * {{флагче|България}} Зарко Мунджов, войвода в Костурско в 1912 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.</ref> Мунджови са масово от Желин [http://mariomc1959.blogspot.com/2012/11/blog-post_26.html] * {{флагче|България}} Даме Мушев, прилепски селски войвода.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.</ref> * {{флагче|България}} Никола Влахът, арумънин, през зимата на 1902 – 1903 г. войвода на чета в Ресенско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.</ref> * {{флагче|България}} Ацко Николов, търговец, член на Прилепския околийски комитет през 1907 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.</ref> * {{флагче|България}} Коце Павлов, войвода в Кукушко в 1903 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.</ref> * {{флагче|България}} Никола Ненов, войвода в Тиквеш след Илинденско-Преображенското въстание.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.</ref> * {{флагче|България}} Димитър Петров, войвода на 7-членна чета в Тиквеш в 1915 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.</ref> * {{флагче|България}} Димитър Попгеоргиев, войвода в Щипско, загинал през юни 1904.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.</ref> * Никола Попов, БН 137 стр., тетовски и гостиварски войвода през 1913 г. – тоя да е [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Панов Андреев]] ми се вижда много с печатна грешка. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:29, 19 септември 2012 (UTC) === Пелтеков === * Ангел Богов Джанев, четник при Марко Лазаров, по-късно околийски войвода в Прилепско. През лятото на 1913 година води сражение със сръбска войска в [[Прилепец]]<ref>{{Пелтеков|128}}</ref> :Силно вероятно да е идентичен с [[Атанас Джамов]], или поне ортак * Никола Иванов, търговец и деец на освободителното движение, член на ВМОК от Първия конгрес на македонските братства, март 1895 година<ref>{{Пелтеков|179}}</ref> :Тоя може би е [[Никола Наумов]]. Това [https://books.google.bg/books?id=oe1BAAAAYAAJ&q=%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B2%D0%BC%D0%BA&dq=%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B2%D0%BC%D0%BA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjTtLLOlaztAhUH-aQKHWlHD8UQ6AEwAXoECAQQAg] е същият текст, който имаме в Никола Наумов с източник Елдъров. Но запасен поручик? [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=919&tbm=bks&sxsrf=ALeKk02IfipGKiCKfAUMYt2-LWpzDqTlJA%3A1606804606598&ei=fuTFX9P9I4fykwXpjr2oDA&q=%22%D0%96%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%B8+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2.+%D0%A7%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D1%81%D0%B0%3A+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&oq=%22%D0%96%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%B8+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2.+%D0%A7%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D1%81%D0%B0%3A+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&gs_l=psy-ab.12...47888.48910.0.49595.3.3.0.0.0.0.144.359.1j2.3.0....0...1c.1j2.64.psy-ab..0.0.0....0.UBhKzBvzR6g]-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:45, 1 декември 2020 (UTC) == Статистика от 1 година == На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Ново село'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 9 къщи.<ref>{{Битолски вилает|14}}</ref> Вероятно не е това до Гнеотино, защото то е ново - нема го на руската карта изобщо. == Брацигово == [http://www.bratsigovo.bg/V.%20APRILCI/v15-2011.pdf] Статия за преселението, ако се пише статия за него некой ден. == Бележки == <references /> == Фондове в ДА „Архиви“ == * Стефан Илиев Матерков (1887 – ?) -- 766К * Съюз на македонските студентски дружества в чужбина -- 1934К, 1 опис, 261 а.е., 1923 – 1942 г. -- устав, протоколи от заседания, писма, портрети, снимки на македонски дейци, резолюции, позиви, некролози, вестници със статии за Македония * „Четата на Тане Николов“ – 735К, 1 опис, 17 а.е., 1917 – 1918 г. -- заповеди, писма, рапорти, инвентарни книги * „Спомени, снимки и други на участници в национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско“ – 771К, 7 описа, 1244 а.е., 1722 – 1989 г. -- устави, организационни документи, спомени, биографии, писма, телеграми, снимки на революционни комитети, чети и дейци (няколко: 1878 – 1961; 1903 – 1912; 1880 – 1930; 1922 – 1943), възвания, топографски карти, отчети, резолюции ** опис 4: снимки на [[Владимир Руменов]], К. Кузов, П. Петров? ** опис 6: снимки на [[Лев Главинчев]], К. Павлов, Ив. Д. Пецев, [[Славчо Пирчев]], [[Иван Снегаров]], Б. Харизанов (може би все пак [[Иван Харизанов]]?) * „Национално-освободителни организации на македонските българи след Берлински конгрес 1878 г.“ --1932К, 4 описа, 1179 а.е., 1870 – 1986 г. -- устави, протоколи, биографични сведения за македонски дейци, възвания, протести, статии от вестници, спомени, разкази и песни за Македония, снимки на чети с воеводи, четници и дейци, сведения и донесения, писма, резолюции * Групов фонд „Вътрешна македонска революционна организация (обединена)“ ВМРО (об.) (1925 – 1937) Фонд 204Б, 1 опис, 74 а.е., 1924 – 1941 * Ползвал съм фонд в даа с #337Б, който съдържа документи на един от участниците в освободителното движение: Константин Василев Груев (1869-1933); в същия фонд е и на сина му Кирил Константинов Груев (1901-1980). {{Портал Македония}} [[Категория:Проекти в Уикипедия|{{PAGENAME}}]] ekhgx0tppr0ssd6t98k2w7imdvn9ayh 12214716 12214715 2024-04-26T03:39:40Z Протогер 252193 /* Дейци на ВМОРО/ВМОК/ВМРО */ wikitext text/x-wiki {{съкр|У:МК}} '''„Македония“''' е уикипедиански проект, който има за цел хармонизирането и синхронизирането на статиите свързани с историко-географската област Македония, намиращи се в свободната интернет енциклопедия Уикипедия. Към {{Уикипедия:Македония/Брояч/Дата}} г. порталът съдържа '''{{formatnum:{{Уикипедия:Македония/Брояч}}}}''' статии, или '''{{formatnum:{{#expr: (({{Уикипедия:Македония/Брояч}} / {{NUMBEROFARTICLES:R}}) * 100)round2}}}}%''' от общия брой статии в енциклопедията. == Участници == {{Потребителска кутия|проект Македония}} ''Ако желаете да се присъедините към проекта, добавете името си в списъка. На личната си потребителска страница може да сложите шаблона вдясно.'' === Активни === * {{Потребител|Алиса Селезньова}} * {{Потребител|Кочев}} * {{Потребител|Мико}} * {{Потребител|Протогер}} * {{Потребител|Dido3}} * {{Потребител|Iliev}} * {{Потребител|Ilikeliljon}} * {{Потребител|Kerberizer}} <sup>[[Уикипедия:Бот|бот]]</sup> * {{Потребител|Randona.bg}} * {{Потребител|Simin}} * {{Потребител|Идеологист}} === Неактивни (повече от 6 месеца) === * {{Потребител|Baisando}} * {{Потребител|Borislavpenkov}} * {{Потребител|Джевянин}} * {{Потребител|Ентусиастъ}} * {{Потребител|Ивелин}} * {{Потребител|Подпоручикъ}} * {{Потребител|Angel ivanov angelov}} * {{Потребител|BG Macedonia}} * {{Потребител|Bobbylon}} * {{Потребител|C philev}} * {{Потребител|Chech Explorer}} * {{Потребител|Fatih_Su}} * {{Потребител|Georgid}} * {{Потребител|Ignat Ignev}} * {{Потребител|Kberov}} * {{Потребител|Kiromonchev}} * {{Потребител|Ktc}} * {{Потребител|Li4kata}} * {{Потребител|Lozhani buditel}} * {{Потребител|Relativefrequency}} * {{Потребител|Rumen.nachev}} * {{Потребител|Stephan_2008}} * {{Потребител|Svik}} * {{Потребител|Vardarsko}} == Текущи обсъждания == === Селища === Населените места в Република Македония. * [http://www.promacedonia.org/vk/index.html Статистика на Васил Кънчов от 1900.] * [http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Статистика на Димитър Мишев/Бранков от 1905 (Екзархийската статистика само за християнското население).] Частични статистики: * Етнография на вилаетите Адрианопол, Салоника и Манастир, 1878. * Етническите карти на долините на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Картинка:Bulgar-Morava-map.jpg Морава] и Вардар на Йохан фон Хан, 1861. * Етническата карта на Северозападна Македония на Афанасий Селищев, 1929. * [http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Етническата карта] на Северна Македония на Леонард Шулце Йена. * [http://www.rodopskistarini.com/2013/06/blog-post.html Шишков, Ст., Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Пловдив, 1918.] == Македония/Неразпознати == Неразпознати села, личности и чети или несписани статии със съществуващи снимки: [http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&t=886121&i=886121 Петър КЪРДЖИЛОВ, Светлопис за Илинден, Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание]. Още няколко десетки снимки: * [[:Файл:Bitolya Bulgarian High School Teachers 1900.jpg]] – само [[Наум Темчев]] и [[Емануил Лепчев]] са разпознати * [[:Файл:Skopje Bulgarian Pedagogical School Teachers and Students.jpg]] * [[:Файл:Salonica Bulgarian High School Teachers 1908.jpg]] първият прав май е [[Христо Батанджиев]], а вторият седнал [[Лука Перфанов]] * [[:Файл:Gorna Dzhumaya Bulgarian School Teachers and Students.jpg]] – има трима българи Костадин Илиев е с №3, но не виждам тройката. Тоя с палтото може би е Димитър Молеров (фолклорист) описан като Димитър Конаревски * [[:Файл:Demir Hisar Bulgarian School 1908 - 1909.jpg]] * [[:Файл:Teachers and Students in Bitolya Bulgarian High School 1900 - 1901.jpg]] * [[:Файл:Bitolya Bulgarian High School Teachers - Director Naum Temchev, Toykova, Nikola Garkov, Ladeva.jpg]] * [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-1932K-1-436-5.jpg] много интересна цивилна от Младотурската * [[:Файл:Chetnitsi_VMORO_ASonnichsen1906.jpg]] двама от около 1906 (от архива на [[Алберт Сониксен]]) * [[:Файл:Neizvesten_chetnik_ASonnichsen1906.jpg]] * [[:Файл:Chetnik_ASonnichsen1906.jpg]] * [[:Файл:Luka_Ivanov_and_unknown_ASonnichsen_1906.png]] Лука Иванов с неизвестен === Личности === * Сотир Лозанов, Крушево [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Sotir_Lozanov_Krushevo.JPG] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=882&tbm=bks&sxsrf=ALeKk01jcIFxjrJV180-fAMaEZkXg0ib0Q%3A1590133934688&ei=roTHXqrNKYqkUvTWhpAP&q=%22%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80+%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&oq=%22%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80+%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&gs_l=psy-ab.3...1070.3216.0.3413.2.2.0.0.0.0.146.226.1j1.2.0....0...1c..64.psy-ab..0.0.0....0.2keF6M3qH44 Убит във Варош с брат си Георги, синове на Лазар Спасов Самарджията и с още много] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=882&tbm=bks&sxsrf=ALeKk03eiinRkjC8clNKRfj58hYrhNNRng%3A1590133977152&ei=2YTHXsnyCPubjLsPx-KzyAg&q=%22%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB+31+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%3B+%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%2C+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB%22&oq=%22%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB+31+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%3B+%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%2C+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB%22&gs_l=psy-ab.3...2870.4392.0.4672.8.8.0.0.0.0.152.550.3j2.5.0....0...1c..64.psy-ab..4.0.0....0.0hcog1X-RhI] * Григор Кръстев, Крушево [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Grigor_Krastev_Krushevo_IMARO.JPG] * В Крушевския албум със снимки са още: Сотир Лазов, Михаил Дамов, Вельо Стефанов, Трайче Аврамов, Ставре Андрев, Коста Божинов, Иван Котев, Кръсте Атанасов, Яне Павлев, Н. Костова, Стойче Станков, * Албум за Прилеп [http://www.facebook.com/media/set/?set=a.121546484581502.20044.100001784547553&type=1] :Родната къща на Толе паша и кулата на Йордан Бомболов са доста интересни. Ама години, лиценз? * Списъци на личности от Горни и Долни Порой [http://bulgarian-folklore.com/articles.php?article_id=435 Поройчани] [http://www.bulgarian-folklore.com/articles.php?article_id=437 Поройчани (втора част)] * [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Unidentified_activist_of_IMARO_34.jpg Този] да е Кръстьо Трайков от Ресен? Или [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Nikola_Dosev#/media/File:Chetata_na_Nikola_Dosev,_1908.jpg Никола Досев]? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:32, 3 август 2022 (UTC) === Неидентифицирани от таблото === * Допълненото табло [[:Файл:VMRO(poster).jpg]] * [[:Файл:Arso Daskala Berovo IMARO.JPG]] * [[:Файл:Dimitar Todorov Bansko IMARO.JPG]] * [[:Файл:G.D.Savov Prilepsko IMARO.JPG]] * [[:Файл:V.Dimitrov Berovo IMARO.JPG]] - [[Васе Скендерски]] от Берово ? * [[:Файл:D.Todorov_Bansko_IMARO.JPG]] - може да е [[Мингьо Тодев]] един от тия двамата банскалии, който е Димитър * [[:Файл:G. D. Ikonomov Resen IMARO.JPG]] или [[:Файл:G D Ikonomov IMARO.JPG]], и тук [[:File:BASA-1932K-1-426-4-G. D. Ikonomov.jpg]] в [[Янковец]] * [[:Файл:Georgi Kenchev Lapovo IMARO.JPG]] – много съмнително да е от сръбското Лапово, влашкото [[Лопово]] е вариант ([[Георги Менчев]]?) -> по-скоро Латово, Кичевско * [[:Файл:Iliya_Dimitrov_Kostur_IMARO.JPG]] или [[:File:Iliya_Dimitrov_IMARO.JPG]] - има го в [[Костурчани]], умрял след 1918 г. * [[:Файл:Mile Stavrov Struma IMARO.JPG]] – тоя е от Струмица или Струмишко, но страховито прилича на [[Кочо Молеров]]; или Миле Ставрев (1874-1950) – български търговец; родом от Солун; [http://sofiapomni.com/parcel.php?id=3] * [[:Файл:N. Filipov Chereshnica IMARO.JPG]] – [[Никола Кузинчев]] е Филипов, Черешница е съседно на Дреновени? * [[:Файл:Petar_Angelov_IMARO_Klenovo.JPG]] - и това Кленово е доста затруднително, да не е [[Клиново]] с дублетна форма Клино, и на Мико му прилича на [[Петър Ангелов (ВМОРО)]] * [[:Файл:Poruchik Malinchev IMARO.JPG]] – Димитър Малинчев или Петър или Христофор [http://www.forumbulgare.ca/pages/november2005/society02.shtml] ::Според мен е [[Петър Гайков]] (П. Гайко разчитам, или Л. Райко, ама тогава не важи) :::Д. Райко[во] е според мене - [[Долно Райково]] * [[:Файл:T Shalamanov Belitsa IMARO.JPG]] – Тодор Шаламанов е бил куриер по време на Илинденското въстание [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:S-cMvLGCd2sJ:www.facebook.com/topic.php%3Fuid%3D111505363062%26topic%3D8818+шаламанов+белица&cd=2&hl=en&ct=clnk&client=firefox-a] === Чети === В [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:IMARO_armed_bands тази категория] сбрах всички чети на ВМОРО А в тази част от неразпознатите [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Unidentified_activists_of_IMARO] * Четирима четници в Солун [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cheta_of_IMARO,_Solun.jpg] и [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cheta_of_IMARO,_Solun_2.jpg] * Коста Мариовски [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:K_Mariovski_cheta.JPG] - евентуално [[Коста Костурски]], но не прилича * Арнаутска чета [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Arnautska_cheta_1903_IMARO.JPG], същата чета (същата колиба отзад) [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cheta_IMARO_trainings.JPG] - евентуално [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Dimitar_Tolev_Tas_Srebrenski.JPG Тасе Сребренски], [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-1932K-1-438-11-Toma_Markov_Korcha_IMARO.jpg Тома Марков] и въобще корчанци да са тия арнаути? Още по-скандално [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Zafir_Hristov#/media/File:Zafir_Hristov_Machukovo_IMARO.JPG Зафо Макаресов] със същата капата. * Ангел (вдясно), Дъмбени [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Angel_Dumbenski_from_Dumbeni_left_one.jpg]. Тая е според мене на същото место като тая [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:IMARO-band-Dambeni-Atanas-Karshakov-head.jpg] - и човекът вляво е същият и на двете снимки * Костурска, от Папазоглу [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO-band-Kastoria-Papazoglou.jpg] * Неизвестна (върховисти от 1895 акцията - по дрехите) [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO_unknown_cheta.jpg] * Неизвестна снимана от Сониксен около 1906 [[:Файл:Cheta_VMORO_ASonnichsen1906.jpg]] === Неразвити и неясни имена === * А. Попандонов, Копандонов – от Велес [[Македония (дружество)]] * М. Георгиев, Д. Христов – в [[Македонски глас (1928 - 1929)]] * А. Групчев – в [[Христо Пармаков]] [[Александър Грубчев]]? * Кр. Лячев – в [[Разузнавателна организация на ВМРО]] * Т. Ангелов – в [[Съюз на българските учители в Отоманската империя]] * А. Георгиев, М. Стаматов, Ст. Хаджиев, М. Зенгилеков, Н. Попова, В. Тенчева, Б. Чичеклиев, А. Чокаранова – учители в [[Кукуш]] в 1912 * Бл. Типев, Г. Дръндаров, Л. Дукова, А. Христова и Б. Карамфилович – учители в [[Зелениче]] в 1912. [[Гиго Драндаров]]? * Б. Ацев – учител в [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]] * Я. Чаков, Ю. Смилков, Н. Секулов, В. Пейкова, Е. Жилева, Е. Трендафилова и [[Магдалина Хаджиделева]] – учители в [[Горно Броди]] * П. Кюркчиев в [[Прилеп преди 100 години]] * Д. Костов в [[Илинденски лист (1934)]] * Л. Костов в [[Устрем (1931)]] === Георги Стрезов === * 28 страница – Махала, разказано във [[Вихрен (село)]] В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Юрук-махалеси, до [[Бутковско езеро|Бутковското езеро]]. Населено с 220 турци-[[юруци]], земледелци. Почва плодородна.<ref>{{Стрезов|857}}</ref>}} === Дейци на ВМОРО/ВМОК/ВМРО === Червени препратки към хора от Категория:Дейци на ВМРО с проблемно изписване или значимост. Моля преместете сигурните като изписване и значимост за проекта в [[:Шаблон:Македония-желани]]. :[[:Категория:Мъничета за ВМОРО]] * Симеон Сагриев - има учител Силян Сагриев, възможно е да е грешно развито от С. Сагриев * [[Никола Петков (революционер)]] * [[Крум Дочев]] * [[София Караянова]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Венера Понсаева]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Виктория Мизева]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Христодул Левов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) – ще да има общо с Тома Левов от Айватово * [[Георги Ганчев]] * [[Александър Колчагов]] * [[Михаил Панайотов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO_Shtip_Todor_Lazarov_Ivan_Panayotov_Kotse_Gotchev_and_Mishe_Bachov.JPG снимка]) * [[Мише Бачов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO_Shtip_Todor_Lazarov_Ivan_Panayotov_Kotse_Gotchev_and_Mishe_Bachov.JPG снимка]) - * [[Христос Мичос]] – тоя в най-добрия случай (ако Дельо не бърка) е Мицос * [[Христо Поппандов]] * Стоян Димитров – Акчията в Йордан Гавазов * Димитър Петров – Димитрото, [[Георги Шандаров]] – убити в Горнуджумайските събития * [[Тодор Вакъфов]] [http://books.google.bg/books?id=fHu3AAAAIAAJ&q=тодор+вакъфов&dq=тодор+вакъфов&hl=bg&sa=X&ei=3iqcUoTlDebJygPrsIDQAQ&ved=0CC8Q6AEwAA] * Сотир Минджов * Атанас Кръстев и * Георги Хаджиев – действащи войводи в Солунски окръг през въстанието * [[Теню Колев]] * Георги Рашев и брат му * [[Кръстьо Рашев]] * [[Андрей Петканчин]] * [[Георги Рачев (революционер)]] * [[Костадин Кушьов]], който се среща и като Костадин Кошоюв * [[Богдан Гавазов]] * В Илинденската организация - в [[Четвърти конгрес на Илинденската организация]], [[Седми конгрес на Илинденската организация]] и [[Осми конгрес на Илинденската организация]] има Александър Сапунджиев. Такъв е под № 988 в Свидетелствата от Ваташа Александър Николов Сапунджиев. * Дейци на ВМРО от едноименната статия - [[Андон Ботев]], [[Тодор Чоков]], [[Никола Попов (революционер)|Никола Попов]], [[Григор Василев (революционер)|Григор Василев]] и [[Евтим Стойчев]], [[Владо Туджаров]], [[Димитър Василев (ВМРО)|Димитър Василев]] – Димката === Села от Милоевич === * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Сейдели'' (Сеjдели; № 439) има 40 къщи турци.<ref name="Милоевич-31">{{Милоевич|31}}</ref> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Бийкли'' (Биjикли; № 446) има 30 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Джупчели'' (Ђупчели; № 447; бележка (3): ?) има 30 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Долна махала'' (Долна Махала; № 449; бележка (4): ?) има 15 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Мулайли'' (Мулаjли; № 460; бележка (10): ?) има 15 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Дукушли'' (Дукушли; № 462) има 25 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> === Картографският институт === * На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Осовища'' е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 10 къщи.<ref>{{Битолски вилает|99}}</ref> :Вариант Осничани, защото е след Папратско и преди Езерец и Скумско, но е много малко за Осничани, а и си го има. Варианти Ошени и Госно, но също ги има. * Двете [[Дряново (Костурско)]] и [[Дриовуно]] - очертава се да има още едно из Костурско некъде - не може толку хора да бъркат Дриовуното да е в Костурско. Възможно местността на СЗ от Борботско да е Дряново Колония. * На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Пещера'' е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 15 къщи.<ref>{{Битолски вилает|100}}</ref> == Свидетелства == [[Уикипедия:Македония/Свидетелства]] === Синве === Неразпознати и неразказани от 33 страница нататък (откъдето почва Македония) 33 * Palaitzos – между Хаджи Бали и Лъгиново – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Палайдзос'' (Palaïtzos) живеят 480 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/17|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.]]</ref> :Това е или [[Балджа]] – по-вероятно, което обаче си има споменаване в Синве, или [[Балевец]], което си нема, ама по не звучи. 35 * Epta pouplikia – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Епта пупликия'' (Epta pouplikia), Ардамерска епархия, живеят 300 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/18|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.]]</ref> 37 * Mantzarites – между Ксехасмени и Лутрос, там е Пожар или Позаридес – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Манзаритес'' (Mantzarites), Камбанийска епархия, живеят 210 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/19|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.]]</ref> 38 * Aidonokhori – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Айдонохори'' (Aïdonokhori ), Камбанийска епархия, живеят 72 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/20|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.]]</ref> 39 * Filoria – прилича на Врия, но то е Вряза по това време – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че във ''Филория'' (Filoria), Китроска епархия, живеят 20 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/20|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.]]</ref> :<del>Може да е Турия ([[Ганохора]])</del>. Има село Флория в Берско в [[Пердикар]] :[http://bgm.uni-plovdiv.net:40159/ Местност Фолия] * Korkos – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Коркос'' (Korkos), Китроска епархия, живеят 150 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/20|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.]]</ref> 42 * Делкси – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Делкси'' (Delksi), Сервийска и Кожанска епархия, живеят 252 гърци.<ref>Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.</ref> 43 * Zilotron – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Зилотрон'' (Zilotron) живеят 200 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/22|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.]]</ref> 44 [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Птери'' (Pthéri) живеят 300 гърци.<ref>{{Синве|44}}</ref> 45 [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Помелени'' (Poméléni) живеят 240 гърци.<ref>{{Синве|45}}</ref> 50 * Lahandje – между Зорбатово и Чохалари – A. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Лахандже'' (Lahandje), Воденска епархия, живеят 132 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> 52 * Dacata – между Мокрени и Катраница – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Даката'' (Dacata), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.]]</ref> 53 * Coutouni – между Тонтилион и Плазоми – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кутуни'' (Coutouni), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref> * Voulotchikon – между Жупан и Кинам – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че във ''Вулочикон'' (Voulotchikon), Сисанийска епархия, живеят 1200 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref> === Беседи === Беседи с информация за села и хора без статии, но със сигурен спелинг и фигуриращи в шаблоните. * Салпи (дем Ясъкьой) * Киран махала Изоставени в Серско * Демир хан * Саръкая * Гюдженли === Кънчов === ; Берска Каза * Лидагос * Райко ; Ениджевардарска Каза * Лъжичари * Неврам * Ново село - Литоксоу твърди, че е негушкото [http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927] с 65 жители, но тогава, което е берското с 90, което си е след Вещица съвсем логично - бърка Литоксоу. * Корово, в некви списъци го има и като Корвуд (Корово)[https://www.google.bg/search?hl=bg&tbm=bks&sxsrf=ALeKk02IhKk6FB-BL_yiNQaGS4_p46eFEA%3A1601207655063&ei=Z31wX7GtA872qwG7jbvoCg&q=%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B2%D1%83%D0%B4+%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD&oq=%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B2%D1%83%D0%B4+%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD&gs_l=psy-ab.3...5346.6708.0.6836.7.7.0.0.0.0.163.574.0j4.4.0....0...1c.1.64.psy-ab..3.0.0....0.Cbs_HNW0wyQ] ;Воденска Каза * Джедид ;Гевгелийска Каза * Търново - главното село на Търновата, но къде? === Николов === Тия са всички от Николов, които са 1. прекалено малки за статия и 2. без родно, смъртно или някакво друго място (сражение примерно) в което да се напъхат * {{флагче|България}} Димитър Алексиев от Прилепско, битолски войвода на ВМОРО, през 1905 година избягва от Битолския затвор заедно с 14 другари<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 6.</ref> * {{флагче|България}} Илия Аскъров, български революционер, войвода на ВМОРО в Костурско през 1912 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 12.</ref> * {{флагче|България}} М. Билянов, български революционер, тетовски войвода на ВМОРО<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.</ref> * {{флагче|България}} Д. Бояджиев, български революционер, малешевски войвода на ВМОРО след Хуриета.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.</ref> * {{флагче|България}} Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.</ref> – Войводата Димо Бояджиев е родом от с. Карачкьой, Гюмюрджинско. Войвода е при Таню Николов във ВТРО, по-късно живее в Крумовград. --[[Потребител:Станислав|Станислав]] ([[Потребител беседа:Станислав|беседа]]) 09:26, 23 юни 2017 (UTC) * {{флагче|България}} Лозан Въргов, български революционер, войвода в Кичевско преди 1900 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.</ref> * {{флагче|България}} Милан Георгиев, български революционер, войвода в Костурско през 1912 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.</ref> * {{флагче|България}} Кръстьо Гечев, командир на 12 партизанска чета на МОО.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.</ref> (Илия Кърчовалията е командир на четата; Кръсто Гечев има служил в 6-а охридска дружина, с.176) * {{флагче|България}} Генко Гечев, войвода във Валовищко през Илинденско-Пребраженското въстание.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.</ref> * {{флагче|България}} Данаил Гяурски, войвода на чета в Кочанско преди 1908 г.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.</ref> * {{флагче|България}} Доне Джунов, от пролетта на 1900 година е войвода в Малешевско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.</ref> Джунови от [[Ваташа]]? * {{флагче|България}} Ташко Димитров, воденски войвода през 1903 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 48.</ref> * {{флагче|България}} Коце Димов, войвода в Радовишко в 1915 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.</ref> * {{флагче|България}} Никола Дунев, тетовски войвода.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.</ref> * {{флагче|България}} Гале Дунчев, малешевски войвода в 1915.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.</ref> * {{флагче|България}} Душко (Душан) от Малешево, войвода на тричленна чета в Кумановско след Винишката афера.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54.</ref> * {{флагче|България}} Петър Иванов, петрички войвода в 1905 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.</ref> * {{флагче|България}} Ст. Илиев, време на Илинденско-Преображенското въстание войвода в Рабетинкол, Кичевско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 65.</ref> * {{флагче|България}} Найдо Карабелев, прилепски войвода на ВМОРО, през лятото на 1913 година се сражава със сръбски войски в Прилепско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.</ref> * {{флагче|България}} Огнян Лазарев, български революционер, войвода на чета от 45 души в Поречието по време на Илинденско-Преображенското въстание.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.</ref> * {{флагче|България}} Лазо, български революционер, войвода на чета в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал под връх Песяк в Челоица на 27 август 1903 с цялата си чета в ожесточено сражение между 180 четници и 16000 войници.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.</ref> * {{флагче|България}} Рале Лазов, български революционер, войвода в Гевгелийско в 1910 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.</ref> * {{флагче|България}} Григор Ланев, български революционер, щипски войвода в 1920 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 93.</ref> * {{флагче|България}} Димитър Манасиев, български революционер, малешевски войвода.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.</ref> * {{флагче|България}} Зарко Мунджов, войвода в Костурско в 1912 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.</ref> Мунджови са масово от Желин [http://mariomc1959.blogspot.com/2012/11/blog-post_26.html] * {{флагче|България}} Даме Мушев, прилепски селски войвода.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.</ref> * {{флагче|България}} Никола Влахът, арумънин, през зимата на 1902 – 1903 г. войвода на чета в Ресенско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.</ref> * {{флагче|България}} Ацко Николов, търговец, член на Прилепския околийски комитет през 1907 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.</ref> * {{флагче|България}} Коце Павлов, войвода в Кукушко в 1903 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.</ref> * {{флагче|България}} Никола Ненов, войвода в Тиквеш след Илинденско-Преображенското въстание.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.</ref> * {{флагче|България}} Димитър Петров, войвода на 7-членна чета в Тиквеш в 1915 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.</ref> * {{флагче|България}} Димитър Попгеоргиев, войвода в Щипско, загинал през юни 1904.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.</ref> * Никола Попов, БН 137 стр., тетовски и гостиварски войвода през 1913 г. – тоя да е [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Панов Андреев]] ми се вижда много с печатна грешка. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:29, 19 септември 2012 (UTC) === Пелтеков === * Ангел Богов Джанев, четник при Марко Лазаров, по-късно околийски войвода в Прилепско. През лятото на 1913 година води сражение със сръбска войска в [[Прилепец]]<ref>{{Пелтеков|128}}</ref> :Силно вероятно да е идентичен с [[Атанас Джамов]], или поне ортак * Никола Иванов, търговец и деец на освободителното движение, член на ВМОК от Първия конгрес на македонските братства, март 1895 година<ref>{{Пелтеков|179}}</ref> :Тоя може би е [[Никола Наумов]]. Това [https://books.google.bg/books?id=oe1BAAAAYAAJ&q=%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B2%D0%BC%D0%BA&dq=%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B2%D0%BC%D0%BA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjTtLLOlaztAhUH-aQKHWlHD8UQ6AEwAXoECAQQAg] е същият текст, който имаме в Никола Наумов с източник Елдъров. Но запасен поручик? [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=919&tbm=bks&sxsrf=ALeKk02IfipGKiCKfAUMYt2-LWpzDqTlJA%3A1606804606598&ei=fuTFX9P9I4fykwXpjr2oDA&q=%22%D0%96%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%B8+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2.+%D0%A7%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D1%81%D0%B0%3A+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&oq=%22%D0%96%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%B8+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2.+%D0%A7%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D1%81%D0%B0%3A+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&gs_l=psy-ab.12...47888.48910.0.49595.3.3.0.0.0.0.144.359.1j2.3.0....0...1c.1j2.64.psy-ab..0.0.0....0.UBhKzBvzR6g]-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:45, 1 декември 2020 (UTC) == Статистика от 1 година == На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Ново село'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 9 къщи.<ref>{{Битолски вилает|14}}</ref> Вероятно не е това до Гнеотино, защото то е ново - нема го на руската карта изобщо. == Брацигово == [http://www.bratsigovo.bg/V.%20APRILCI/v15-2011.pdf] Статия за преселението, ако се пише статия за него некой ден. == Бележки == <references /> == Фондове в ДА „Архиви“ == * Стефан Илиев Матерков (1887 – ?) -- 766К * Съюз на македонските студентски дружества в чужбина -- 1934К, 1 опис, 261 а.е., 1923 – 1942 г. -- устав, протоколи от заседания, писма, портрети, снимки на македонски дейци, резолюции, позиви, некролози, вестници със статии за Македония * „Четата на Тане Николов“ – 735К, 1 опис, 17 а.е., 1917 – 1918 г. -- заповеди, писма, рапорти, инвентарни книги * „Спомени, снимки и други на участници в национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско“ – 771К, 7 описа, 1244 а.е., 1722 – 1989 г. -- устави, организационни документи, спомени, биографии, писма, телеграми, снимки на революционни комитети, чети и дейци (няколко: 1878 – 1961; 1903 – 1912; 1880 – 1930; 1922 – 1943), възвания, топографски карти, отчети, резолюции ** опис 4: снимки на [[Владимир Руменов]], К. Кузов, П. Петров? ** опис 6: снимки на [[Лев Главинчев]], К. Павлов, Ив. Д. Пецев, [[Славчо Пирчев]], [[Иван Снегаров]], Б. Харизанов (може би все пак [[Иван Харизанов]]?) * „Национално-освободителни организации на македонските българи след Берлински конгрес 1878 г.“ --1932К, 4 описа, 1179 а.е., 1870 – 1986 г. -- устави, протоколи, биографични сведения за македонски дейци, възвания, протести, статии от вестници, спомени, разкази и песни за Македония, снимки на чети с воеводи, четници и дейци, сведения и донесения, писма, резолюции * Групов фонд „Вътрешна македонска революционна организация (обединена)“ ВМРО (об.) (1925 – 1937) Фонд 204Б, 1 опис, 74 а.е., 1924 – 1941 * Ползвал съм фонд в даа с #337Б, който съдържа документи на един от участниците в освободителното движение: Константин Василев Груев (1869-1933); в същия фонд е и на сина му Кирил Константинов Груев (1901-1980). {{Портал Македония}} [[Категория:Проекти в Уикипедия|{{PAGENAME}}]] o2hm6fv3rjvi5f0d8o6ndj3760jgmlt 12214741 12214716 2024-04-26T05:36:25Z Мико 4542 /* Дейци на ВМОРО/ВМОК/ВМРО */ wikitext text/x-wiki {{съкр|У:МК}} '''„Македония“''' е уикипедиански проект, който има за цел хармонизирането и синхронизирането на статиите свързани с историко-географската област Македония, намиращи се в свободната интернет енциклопедия Уикипедия. Към {{Уикипедия:Македония/Брояч/Дата}} г. порталът съдържа '''{{formatnum:{{Уикипедия:Македония/Брояч}}}}''' статии, или '''{{formatnum:{{#expr: (({{Уикипедия:Македония/Брояч}} / {{NUMBEROFARTICLES:R}}) * 100)round2}}}}%''' от общия брой статии в енциклопедията. == Участници == {{Потребителска кутия|проект Македония}} ''Ако желаете да се присъедините към проекта, добавете името си в списъка. На личната си потребителска страница може да сложите шаблона вдясно.'' === Активни === * {{Потребител|Алиса Селезньова}} * {{Потребител|Кочев}} * {{Потребител|Мико}} * {{Потребител|Протогер}} * {{Потребител|Dido3}} * {{Потребител|Iliev}} * {{Потребител|Ilikeliljon}} * {{Потребител|Kerberizer}} <sup>[[Уикипедия:Бот|бот]]</sup> * {{Потребител|Randona.bg}} * {{Потребител|Simin}} * {{Потребител|Идеологист}} === Неактивни (повече от 6 месеца) === * {{Потребител|Baisando}} * {{Потребител|Borislavpenkov}} * {{Потребител|Джевянин}} * {{Потребител|Ентусиастъ}} * {{Потребител|Ивелин}} * {{Потребител|Подпоручикъ}} * {{Потребител|Angel ivanov angelov}} * {{Потребител|BG Macedonia}} * {{Потребител|Bobbylon}} * {{Потребител|C philev}} * {{Потребител|Chech Explorer}} * {{Потребител|Fatih_Su}} * {{Потребител|Georgid}} * {{Потребител|Ignat Ignev}} * {{Потребител|Kberov}} * {{Потребител|Kiromonchev}} * {{Потребител|Ktc}} * {{Потребител|Li4kata}} * {{Потребител|Lozhani buditel}} * {{Потребител|Relativefrequency}} * {{Потребител|Rumen.nachev}} * {{Потребител|Stephan_2008}} * {{Потребител|Svik}} * {{Потребител|Vardarsko}} == Текущи обсъждания == === Селища === Населените места в Република Македония. * [http://www.promacedonia.org/vk/index.html Статистика на Васил Кънчов от 1900.] * [http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Статистика на Димитър Мишев/Бранков от 1905 (Екзархийската статистика само за християнското население).] Частични статистики: * Етнография на вилаетите Адрианопол, Салоника и Манастир, 1878. * Етническите карти на долините на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Картинка:Bulgar-Morava-map.jpg Морава] и Вардар на Йохан фон Хан, 1861. * Етническата карта на Северозападна Македония на Афанасий Селищев, 1929. * [http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Етническата карта] на Северна Македония на Леонард Шулце Йена. * [http://www.rodopskistarini.com/2013/06/blog-post.html Шишков, Ст., Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Пловдив, 1918.] == Македония/Неразпознати == Неразпознати села, личности и чети или несписани статии със съществуващи снимки: [http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&t=886121&i=886121 Петър КЪРДЖИЛОВ, Светлопис за Илинден, Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание]. Още няколко десетки снимки: * [[:Файл:Bitolya Bulgarian High School Teachers 1900.jpg]] – само [[Наум Темчев]] и [[Емануил Лепчев]] са разпознати * [[:Файл:Skopje Bulgarian Pedagogical School Teachers and Students.jpg]] * [[:Файл:Salonica Bulgarian High School Teachers 1908.jpg]] първият прав май е [[Христо Батанджиев]], а вторият седнал [[Лука Перфанов]] * [[:Файл:Gorna Dzhumaya Bulgarian School Teachers and Students.jpg]] – има трима българи Костадин Илиев е с №3, но не виждам тройката. Тоя с палтото може би е Димитър Молеров (фолклорист) описан като Димитър Конаревски * [[:Файл:Demir Hisar Bulgarian School 1908 - 1909.jpg]] * [[:Файл:Teachers and Students in Bitolya Bulgarian High School 1900 - 1901.jpg]] * [[:Файл:Bitolya Bulgarian High School Teachers - Director Naum Temchev, Toykova, Nikola Garkov, Ladeva.jpg]] * [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-1932K-1-436-5.jpg] много интересна цивилна от Младотурската * [[:Файл:Chetnitsi_VMORO_ASonnichsen1906.jpg]] двама от около 1906 (от архива на [[Алберт Сониксен]]) * [[:Файл:Neizvesten_chetnik_ASonnichsen1906.jpg]] * [[:Файл:Chetnik_ASonnichsen1906.jpg]] * [[:Файл:Luka_Ivanov_and_unknown_ASonnichsen_1906.png]] Лука Иванов с неизвестен === Личности === * Сотир Лозанов, Крушево [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Sotir_Lozanov_Krushevo.JPG] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=882&tbm=bks&sxsrf=ALeKk01jcIFxjrJV180-fAMaEZkXg0ib0Q%3A1590133934688&ei=roTHXqrNKYqkUvTWhpAP&q=%22%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80+%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&oq=%22%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80+%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&gs_l=psy-ab.3...1070.3216.0.3413.2.2.0.0.0.0.146.226.1j1.2.0....0...1c..64.psy-ab..0.0.0....0.2keF6M3qH44 Убит във Варош с брат си Георги, синове на Лазар Спасов Самарджията и с още много] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=882&tbm=bks&sxsrf=ALeKk03eiinRkjC8clNKRfj58hYrhNNRng%3A1590133977152&ei=2YTHXsnyCPubjLsPx-KzyAg&q=%22%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB+31+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%3B+%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%2C+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB%22&oq=%22%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB+31+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%3B+%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%2C+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB%22&gs_l=psy-ab.3...2870.4392.0.4672.8.8.0.0.0.0.152.550.3j2.5.0....0...1c..64.psy-ab..4.0.0....0.0hcog1X-RhI] * Григор Кръстев, Крушево [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Grigor_Krastev_Krushevo_IMARO.JPG] * В Крушевския албум със снимки са още: Сотир Лазов, Михаил Дамов, Вельо Стефанов, Трайче Аврамов, Ставре Андрев, Коста Божинов, Иван Котев, Кръсте Атанасов, Яне Павлев, Н. Костова, Стойче Станков, * Албум за Прилеп [http://www.facebook.com/media/set/?set=a.121546484581502.20044.100001784547553&type=1] :Родната къща на Толе паша и кулата на Йордан Бомболов са доста интересни. Ама години, лиценз? * Списъци на личности от Горни и Долни Порой [http://bulgarian-folklore.com/articles.php?article_id=435 Поройчани] [http://www.bulgarian-folklore.com/articles.php?article_id=437 Поройчани (втора част)] * [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Unidentified_activist_of_IMARO_34.jpg Този] да е Кръстьо Трайков от Ресен? Или [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Nikola_Dosev#/media/File:Chetata_na_Nikola_Dosev,_1908.jpg Никола Досев]? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:32, 3 август 2022 (UTC) === Неидентифицирани от таблото === * Допълненото табло [[:Файл:VMRO(poster).jpg]] * [[:Файл:Arso Daskala Berovo IMARO.JPG]] * [[:Файл:Dimitar Todorov Bansko IMARO.JPG]] * [[:Файл:G.D.Savov Prilepsko IMARO.JPG]] * [[:Файл:V.Dimitrov Berovo IMARO.JPG]] - [[Васе Скендерски]] от Берово ? * [[:Файл:D.Todorov_Bansko_IMARO.JPG]] - може да е [[Мингьо Тодев]] един от тия двамата банскалии, който е Димитър * [[:Файл:G. D. Ikonomov Resen IMARO.JPG]] или [[:Файл:G D Ikonomov IMARO.JPG]], и тук [[:File:BASA-1932K-1-426-4-G. D. Ikonomov.jpg]] в [[Янковец]] * [[:Файл:Georgi Kenchev Lapovo IMARO.JPG]] – много съмнително да е от сръбското Лапово, влашкото [[Лопово]] е вариант ([[Георги Менчев]]?) -> по-скоро Латово, Кичевско * [[:Файл:Iliya_Dimitrov_Kostur_IMARO.JPG]] или [[:File:Iliya_Dimitrov_IMARO.JPG]] - има го в [[Костурчани]], умрял след 1918 г. * [[:Файл:Mile Stavrov Struma IMARO.JPG]] – тоя е от Струмица или Струмишко, но страховито прилича на [[Кочо Молеров]]; или Миле Ставрев (1874-1950) – български търговец; родом от Солун; [http://sofiapomni.com/parcel.php?id=3] * [[:Файл:N. Filipov Chereshnica IMARO.JPG]] – [[Никола Кузинчев]] е Филипов, Черешница е съседно на Дреновени? * [[:Файл:Petar_Angelov_IMARO_Klenovo.JPG]] - и това Кленово е доста затруднително, да не е [[Клиново]] с дублетна форма Клино, и на Мико му прилича на [[Петър Ангелов (ВМОРО)]] * [[:Файл:Poruchik Malinchev IMARO.JPG]] – Димитър Малинчев или Петър или Христофор [http://www.forumbulgare.ca/pages/november2005/society02.shtml] ::Според мен е [[Петър Гайков]] (П. Гайко разчитам, или Л. Райко, ама тогава не важи) :::Д. Райко[во] е според мене - [[Долно Райково]] * [[:Файл:T Shalamanov Belitsa IMARO.JPG]] – Тодор Шаламанов е бил куриер по време на Илинденското въстание [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:S-cMvLGCd2sJ:www.facebook.com/topic.php%3Fuid%3D111505363062%26topic%3D8818+шаламанов+белица&cd=2&hl=en&ct=clnk&client=firefox-a] === Чети === В [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:IMARO_armed_bands тази категория] сбрах всички чети на ВМОРО А в тази част от неразпознатите [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Unidentified_activists_of_IMARO] * Четирима четници в Солун [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cheta_of_IMARO,_Solun.jpg] и [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cheta_of_IMARO,_Solun_2.jpg] * Коста Мариовски [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:K_Mariovski_cheta.JPG] - евентуално [[Коста Костурски]], но не прилича * Арнаутска чета [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Arnautska_cheta_1903_IMARO.JPG], същата чета (същата колиба отзад) [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cheta_IMARO_trainings.JPG] - евентуално [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Dimitar_Tolev_Tas_Srebrenski.JPG Тасе Сребренски], [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-1932K-1-438-11-Toma_Markov_Korcha_IMARO.jpg Тома Марков] и въобще корчанци да са тия арнаути? Още по-скандално [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Zafir_Hristov#/media/File:Zafir_Hristov_Machukovo_IMARO.JPG Зафо Макаресов] със същата капата. * Ангел (вдясно), Дъмбени [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Angel_Dumbenski_from_Dumbeni_left_one.jpg]. Тая е според мене на същото место като тая [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:IMARO-band-Dambeni-Atanas-Karshakov-head.jpg] - и човекът вляво е същият и на двете снимки * Костурска, от Папазоглу [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO-band-Kastoria-Papazoglou.jpg] * Неизвестна (върховисти от 1895 акцията - по дрехите) [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO_unknown_cheta.jpg] * Неизвестна снимана от Сониксен около 1906 [[:Файл:Cheta_VMORO_ASonnichsen1906.jpg]] === Неразвити и неясни имена === * А. Попандонов, Копандонов – от Велес [[Македония (дружество)]] * М. Георгиев, Д. Христов – в [[Македонски глас (1928 - 1929)]] * А. Групчев – в [[Христо Пармаков]] [[Александър Грубчев]]? * Кр. Лячев – в [[Разузнавателна организация на ВМРО]] * Т. Ангелов – в [[Съюз на българските учители в Отоманската империя]] * А. Георгиев, М. Стаматов, Ст. Хаджиев, М. Зенгилеков, Н. Попова, В. Тенчева, Б. Чичеклиев, А. Чокаранова – учители в [[Кукуш]] в 1912 * Бл. Типев, Г. Дръндаров, Л. Дукова, А. Христова и Б. Карамфилович – учители в [[Зелениче]] в 1912. [[Гиго Драндаров]]? * Б. Ацев – учител в [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]] * Я. Чаков, Ю. Смилков, Н. Секулов, В. Пейкова, Е. Жилева, Е. Трендафилова и [[Магдалина Хаджиделева]] – учители в [[Горно Броди]] * П. Кюркчиев в [[Прилеп преди 100 години]] * Д. Костов в [[Илинденски лист (1934)]] * Л. Костов в [[Устрем (1931)]] === Георги Стрезов === * 28 страница – Махала, разказано във [[Вихрен (село)]] В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Юрук-махалеси, до [[Бутковско езеро|Бутковското езеро]]. Населено с 220 турци-[[юруци]], земледелци. Почва плодородна.<ref>{{Стрезов|857}}</ref>}} === Дейци на ВМОРО/ВМОК/ВМРО === Червени препратки към хора от Категория:Дейци на ВМРО с проблемно изписване или значимост. Моля преместете сигурните като изписване и значимост за проекта в [[:Шаблон:Македония-желани]]. :[[:Категория:Мъничета за ВМОРО]] * Симеон Сагриев - има учител Силян Сагриев, възможно е да е грешно развито от С. Сагриев * [[Никола Петков (революционер)]] * [[Крум Дочев]] * [[София Караянова]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Венера Понсаева]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Виктория Мизева]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Христодул Левов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) – ще да има общо с Тома Левов от Айватово * [[Георги Ганчев]] * [[Александър Колчагов]] * [[Михаил Панайотов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO_Shtip_Todor_Lazarov_Ivan_Panayotov_Kotse_Gotchev_and_Mishe_Bachov.JPG снимка]) * [[Мише Бачов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO_Shtip_Todor_Lazarov_Ivan_Panayotov_Kotse_Gotchev_and_Mishe_Bachov.JPG снимка]) - * [[Христос Мичос]] – тоя в най-добрия случай (ако Дельо не бърка) е Мицос * [[Христо Поппандов]] * Стоян Димитров – Акчията в Йордан Гавазов * Димитър Петров – Димитрото, [[Георги Шандаров]] – убити в Горнуджумайските събития. Шандарови са щипяни. * [[Тодор Вакъфов]] [http://books.google.bg/books?id=fHu3AAAAIAAJ&q=тодор+вакъфов&dq=тодор+вакъфов&hl=bg&sa=X&ei=3iqcUoTlDebJygPrsIDQAQ&ved=0CC8Q6AEwAA] * Сотир Минджов * Атанас Кръстев и * Георги Хаджиев – действащи войводи в Солунски окръг през въстанието * [[Теню Колев]] * Георги Рашев и брат му * [[Кръстьо Рашев]] * [[Андрей Петканчин]] * [[Георги Рачев (революционер)]] * [[Костадин Кушьов]], който се среща и като Костадин Кошоюв * [[Богдан Гавазов]] * В Илинденската организация - в [[Четвърти конгрес на Илинденската организация]], [[Седми конгрес на Илинденската организация]] и [[Осми конгрес на Илинденската организация]] има Александър Сапунджиев. Такъв е под № 988 в Свидетелствата от Ваташа Александър Николов Сапунджиев. * Дейци на ВМРО от едноименната статия - [[Андон Ботев]], [[Тодор Чоков]], [[Никола Попов (революционер)|Никола Попов]], [[Григор Василев (революционер)|Григор Василев]] и [[Евтим Стойчев]], [[Владо Туджаров]], [[Димитър Василев (ВМРО)|Димитър Василев]] – Димката === Села от Милоевич === * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Сейдели'' (Сеjдели; № 439) има 40 къщи турци.<ref name="Милоевич-31">{{Милоевич|31}}</ref> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Бийкли'' (Биjикли; № 446) има 30 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Джупчели'' (Ђупчели; № 447; бележка (3): ?) има 30 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Долна махала'' (Долна Махала; № 449; бележка (4): ?) има 15 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Мулайли'' (Мулаjли; № 460; бележка (10): ?) има 15 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Дукушли'' (Дукушли; № 462) има 25 къщи турци.<ref name="Милоевич-31"/> === Картографският институт === * На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Осовища'' е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 10 къщи.<ref>{{Битолски вилает|99}}</ref> :Вариант Осничани, защото е след Папратско и преди Езерец и Скумско, но е много малко за Осничани, а и си го има. Варианти Ошени и Госно, но също ги има. * Двете [[Дряново (Костурско)]] и [[Дриовуно]] - очертава се да има още едно из Костурско некъде - не може толку хора да бъркат Дриовуното да е в Костурско. Възможно местността на СЗ от Борботско да е Дряново Колония. * На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Пещера'' е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 15 къщи.<ref>{{Битолски вилает|100}}</ref> == Свидетелства == [[Уикипедия:Македония/Свидетелства]] === Синве === Неразпознати и неразказани от 33 страница нататък (откъдето почва Македония) 33 * Palaitzos – между Хаджи Бали и Лъгиново – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Палайдзос'' (Palaïtzos) живеят 480 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/17|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.]]</ref> :Това е или [[Балджа]] – по-вероятно, което обаче си има споменаване в Синве, или [[Балевец]], което си нема, ама по не звучи. 35 * Epta pouplikia – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Епта пупликия'' (Epta pouplikia), Ардамерска епархия, живеят 300 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/18|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.]]</ref> 37 * Mantzarites – между Ксехасмени и Лутрос, там е Пожар или Позаридес – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Манзаритес'' (Mantzarites), Камбанийска епархия, живеят 210 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/19|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.]]</ref> 38 * Aidonokhori – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Айдонохори'' (Aïdonokhori ), Камбанийска епархия, живеят 72 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/20|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.]]</ref> 39 * Filoria – прилича на Врия, но то е Вряза по това време – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че във ''Филория'' (Filoria), Китроска епархия, живеят 20 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/20|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.]]</ref> :<del>Може да е Турия ([[Ганохора]])</del>. Има село Флория в Берско в [[Пердикар]] :[http://bgm.uni-plovdiv.net:40159/ Местност Фолия] * Korkos – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Коркос'' (Korkos), Китроска епархия, живеят 150 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/20|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.]]</ref> 42 * Делкси – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Делкси'' (Delksi), Сервийска и Кожанска епархия, живеят 252 гърци.<ref>Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.</ref> 43 * Zilotron – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Зилотрон'' (Zilotron) живеят 200 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/22|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.]]</ref> 44 [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Птери'' (Pthéri) живеят 300 гърци.<ref>{{Синве|44}}</ref> 45 [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Помелени'' (Poméléni) живеят 240 гърци.<ref>{{Синве|45}}</ref> 50 * Lahandje – между Зорбатово и Чохалари – A. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Лахандже'' (Lahandje), Воденска епархия, живеят 132 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> 52 * Dacata – между Мокрени и Катраница – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Даката'' (Dacata), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.]]</ref> 53 * Coutouni – между Тонтилион и Плазоми – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кутуни'' (Coutouni), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref> * Voulotchikon – между Жупан и Кинам – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че във ''Вулочикон'' (Voulotchikon), Сисанийска епархия, живеят 1200 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref> === Беседи === Беседи с информация за села и хора без статии, но със сигурен спелинг и фигуриращи в шаблоните. * Салпи (дем Ясъкьой) * Киран махала Изоставени в Серско * Демир хан * Саръкая * Гюдженли === Кънчов === ; Берска Каза * Лидагос * Райко ; Ениджевардарска Каза * Лъжичари * Неврам * Ново село - Литоксоу твърди, че е негушкото [http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927] с 65 жители, но тогава, което е берското с 90, което си е след Вещица съвсем логично - бърка Литоксоу. * Корово, в некви списъци го има и като Корвуд (Корово)[https://www.google.bg/search?hl=bg&tbm=bks&sxsrf=ALeKk02IhKk6FB-BL_yiNQaGS4_p46eFEA%3A1601207655063&ei=Z31wX7GtA872qwG7jbvoCg&q=%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B2%D1%83%D0%B4+%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD&oq=%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B2%D1%83%D0%B4+%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD&gs_l=psy-ab.3...5346.6708.0.6836.7.7.0.0.0.0.163.574.0j4.4.0....0...1c.1.64.psy-ab..3.0.0....0.Cbs_HNW0wyQ] ;Воденска Каза * Джедид ;Гевгелийска Каза * Търново - главното село на Търновата, но къде? === Николов === Тия са всички от Николов, които са 1. прекалено малки за статия и 2. без родно, смъртно или някакво друго място (сражение примерно) в което да се напъхат * {{флагче|България}} Димитър Алексиев от Прилепско, битолски войвода на ВМОРО, през 1905 година избягва от Битолския затвор заедно с 14 другари<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 6.</ref> * {{флагче|България}} Илия Аскъров, български революционер, войвода на ВМОРО в Костурско през 1912 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 12.</ref> * {{флагче|България}} М. Билянов, български революционер, тетовски войвода на ВМОРО<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.</ref> * {{флагче|България}} Д. Бояджиев, български революционер, малешевски войвода на ВМОРО след Хуриета.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.</ref> * {{флагче|България}} Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.</ref> – Войводата Димо Бояджиев е родом от с. Карачкьой, Гюмюрджинско. Войвода е при Таню Николов във ВТРО, по-късно живее в Крумовград. --[[Потребител:Станислав|Станислав]] ([[Потребител беседа:Станислав|беседа]]) 09:26, 23 юни 2017 (UTC) * {{флагче|България}} Лозан Въргов, български революционер, войвода в Кичевско преди 1900 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.</ref> * {{флагче|България}} Милан Георгиев, български революционер, войвода в Костурско през 1912 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.</ref> * {{флагче|България}} Кръстьо Гечев, командир на 12 партизанска чета на МОО.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.</ref> (Илия Кърчовалията е командир на четата; Кръсто Гечев има служил в 6-а охридска дружина, с.176) * {{флагче|България}} Генко Гечев, войвода във Валовищко през Илинденско-Пребраженското въстание.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.</ref> * {{флагче|България}} Данаил Гяурски, войвода на чета в Кочанско преди 1908 г.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.</ref> * {{флагче|България}} Доне Джунов, от пролетта на 1900 година е войвода в Малешевско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.</ref> Джунови от [[Ваташа]]? * {{флагче|България}} Ташко Димитров, воденски войвода през 1903 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 48.</ref> * {{флагче|България}} Коце Димов, войвода в Радовишко в 1915 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.</ref> * {{флагче|България}} Никола Дунев, тетовски войвода.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.</ref> * {{флагче|България}} Гале Дунчев, малешевски войвода в 1915.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.</ref> * {{флагче|България}} Душко (Душан) от Малешево, войвода на тричленна чета в Кумановско след Винишката афера.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54.</ref> * {{флагче|България}} Петър Иванов, петрички войвода в 1905 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.</ref> * {{флагче|България}} Ст. Илиев, време на Илинденско-Преображенското въстание войвода в Рабетинкол, Кичевско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 65.</ref> * {{флагче|България}} Найдо Карабелев, прилепски войвода на ВМОРО, през лятото на 1913 година се сражава със сръбски войски в Прилепско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.</ref> * {{флагче|България}} Огнян Лазарев, български революционер, войвода на чета от 45 души в Поречието по време на Илинденско-Преображенското въстание.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.</ref> * {{флагче|България}} Лазо, български революционер, войвода на чета в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал под връх Песяк в Челоица на 27 август 1903 с цялата си чета в ожесточено сражение между 180 четници и 16000 войници.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.</ref> * {{флагче|България}} Рале Лазов, български революционер, войвода в Гевгелийско в 1910 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.</ref> * {{флагче|България}} Григор Ланев, български революционер, щипски войвода в 1920 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 93.</ref> * {{флагче|България}} Димитър Манасиев, български революционер, малешевски войвода.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.</ref> * {{флагче|България}} Зарко Мунджов, войвода в Костурско в 1912 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.</ref> Мунджови са масово от Желин [http://mariomc1959.blogspot.com/2012/11/blog-post_26.html] * {{флагче|България}} Даме Мушев, прилепски селски войвода.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.</ref> * {{флагче|България}} Никола Влахът, арумънин, през зимата на 1902 – 1903 г. войвода на чета в Ресенско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.</ref> * {{флагче|България}} Ацко Николов, търговец, член на Прилепския околийски комитет през 1907 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.</ref> * {{флагче|България}} Коце Павлов, войвода в Кукушко в 1903 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.</ref> * {{флагче|България}} Никола Ненов, войвода в Тиквеш след Илинденско-Преображенското въстание.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.</ref> * {{флагче|България}} Димитър Петров, войвода на 7-членна чета в Тиквеш в 1915 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.</ref> * {{флагче|България}} Димитър Попгеоргиев, войвода в Щипско, загинал през юни 1904.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.</ref> * Никола Попов, БН 137 стр., тетовски и гостиварски войвода през 1913 г. – тоя да е [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Панов Андреев]] ми се вижда много с печатна грешка. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:29, 19 септември 2012 (UTC) === Пелтеков === * Ангел Богов Джанев, четник при Марко Лазаров, по-късно околийски войвода в Прилепско. През лятото на 1913 година води сражение със сръбска войска в [[Прилепец]]<ref>{{Пелтеков|128}}</ref> :Силно вероятно да е идентичен с [[Атанас Джамов]], или поне ортак * Никола Иванов, търговец и деец на освободителното движение, член на ВМОК от Първия конгрес на македонските братства, март 1895 година<ref>{{Пелтеков|179}}</ref> :Тоя може би е [[Никола Наумов]]. Това [https://books.google.bg/books?id=oe1BAAAAYAAJ&q=%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B2%D0%BC%D0%BA&dq=%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B2%D0%BC%D0%BA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjTtLLOlaztAhUH-aQKHWlHD8UQ6AEwAXoECAQQAg] е същият текст, който имаме в Никола Наумов с източник Елдъров. Но запасен поручик? [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=919&tbm=bks&sxsrf=ALeKk02IfipGKiCKfAUMYt2-LWpzDqTlJA%3A1606804606598&ei=fuTFX9P9I4fykwXpjr2oDA&q=%22%D0%96%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%B8+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2.+%D0%A7%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D1%81%D0%B0%3A+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&oq=%22%D0%96%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%B8+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2.+%D0%A7%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D1%81%D0%B0%3A+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&gs_l=psy-ab.12...47888.48910.0.49595.3.3.0.0.0.0.144.359.1j2.3.0....0...1c.1j2.64.psy-ab..0.0.0....0.UBhKzBvzR6g]-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:45, 1 декември 2020 (UTC) == Статистика от 1 година == На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Ново село'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 9 къщи.<ref>{{Битолски вилает|14}}</ref> Вероятно не е това до Гнеотино, защото то е ново - нема го на руската карта изобщо. == Брацигово == [http://www.bratsigovo.bg/V.%20APRILCI/v15-2011.pdf] Статия за преселението, ако се пише статия за него некой ден. == Бележки == <references /> == Фондове в ДА „Архиви“ == * Стефан Илиев Матерков (1887 – ?) -- 766К * Съюз на македонските студентски дружества в чужбина -- 1934К, 1 опис, 261 а.е., 1923 – 1942 г. -- устав, протоколи от заседания, писма, портрети, снимки на македонски дейци, резолюции, позиви, некролози, вестници със статии за Македония * „Четата на Тане Николов“ – 735К, 1 опис, 17 а.е., 1917 – 1918 г. -- заповеди, писма, рапорти, инвентарни книги * „Спомени, снимки и други на участници в национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско“ – 771К, 7 описа, 1244 а.е., 1722 – 1989 г. -- устави, организационни документи, спомени, биографии, писма, телеграми, снимки на революционни комитети, чети и дейци (няколко: 1878 – 1961; 1903 – 1912; 1880 – 1930; 1922 – 1943), възвания, топографски карти, отчети, резолюции ** опис 4: снимки на [[Владимир Руменов]], К. Кузов, П. Петров? ** опис 6: снимки на [[Лев Главинчев]], К. Павлов, Ив. Д. Пецев, [[Славчо Пирчев]], [[Иван Снегаров]], Б. Харизанов (може би все пак [[Иван Харизанов]]?) * „Национално-освободителни организации на македонските българи след Берлински конгрес 1878 г.“ --1932К, 4 описа, 1179 а.е., 1870 – 1986 г. -- устави, протоколи, биографични сведения за македонски дейци, възвания, протести, статии от вестници, спомени, разкази и песни за Македония, снимки на чети с воеводи, четници и дейци, сведения и донесения, писма, резолюции * Групов фонд „Вътрешна македонска революционна организация (обединена)“ ВМРО (об.) (1925 – 1937) Фонд 204Б, 1 опис, 74 а.е., 1924 – 1941 * Ползвал съм фонд в даа с #337Б, който съдържа документи на един от участниците в освободителното движение: Константин Василев Груев (1869-1933); в същия фонд е и на сина му Кирил Константинов Груев (1901-1980). {{Портал Македония}} [[Категория:Проекти в Уикипедия|{{PAGENAME}}]] 0sl8qi19qglsxkb1cbr4j0q12lpqzsw 1 130551 12214026 12213710 2024-04-25T12:50:48Z Nk 399 /* Нейчев */ wikitext text/x-wiki == Източници == [[Стоян Чомаков]] става ли за източник? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 20:48, 2 април 2007 (UTC) :Става ама за какво?--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 20:49, 2 април 2007 (UTC) :: Ами ти за какво искаш? {{)}} Съществуват, от Копривщица са, преместват се в Пловдив и са бегликчии. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 20:53, 2 април 2007 (UTC) :::[[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]]Ха-ха - това определено ме развесели - че са фамилия исках и то не в македонското разбиране, а в човешкото - т.е. че са повече от единият споменат представител.--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 20:57, 2 април 2007 (UTC) == Нейчев == Твърдения като „поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете“ и „в градове като Пловдив, угасва всяко съзнание за българска народност“ са очевидно неверни. Ако източникът наистина твърди такова нещо, няма как да е благонадежден и трябва да се ревизират всичките му цитирания. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:09, 24 април 2024 (UTC) :Цитиран е [[Български преглед]]. И него ли ще ревизираме или само Архимандрита? [[Юбилеен сборник по миналото на Копривщица]]. Тук са упоменати някои от авторите. Кой ще прави ревизия на всичките? Изводите относно ролята на погърчването в страната може да бъдат потвърдени и [https://hristopopmarkov.org/?page%20id=94 Тук]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:35, 24 април 2024 (UTC) :: Не знам какво точно пише в цитираните източници, но сегашният текст на статията зачертава с дебела черта цялото Българско възраждане - излиза, че всички от братя Миладинови до Славейков са погърчени. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:50, 25 април 2024 (UTC) :[http://catalog.libvar.bg/view/show_person_data.pl?id=17140&SRV=true&LANG=en&TYPE=all Тук] са една част от приносите на Адам Нейчев. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:50, 24 април 2024 (UTC) :[https://www.bgjourney.com/Bit%20t%20Kultura/Djelepi%20i%20beglikchii/Djelepi%20i%20beglikchii%203.html Тук] също е цитиран Нейчев. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:07, 24 април 2024 (UTC) Цитиран е и в [[Димитраки Теодоров]] и в [[Стоян Чомаков]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:17, 24 април 2024 (UTC) Всичко е взето от Юбилейният сборник. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:20, 24 април 2024 (UTC) == Споменаване == [[Иван Симеонов (правист)]]. Дали няма да откриеш в кои събрания е бил депутат? Адам Нейчев сщо го има споменат в източника. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 01:48, 25 април 2024 (UTC) 7r5wr9uh5z9unx924nofq3zor2q3iwb 12214141 12214026 2024-04-25T14:29:00Z Luxferuer 25980 /* Нейчев */ Отговор wikitext text/x-wiki == Източници == [[Стоян Чомаков]] става ли за източник? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 20:48, 2 април 2007 (UTC) :Става ама за какво?--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 20:49, 2 април 2007 (UTC) :: Ами ти за какво искаш? {{)}} Съществуват, от Копривщица са, преместват се в Пловдив и са бегликчии. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 20:53, 2 април 2007 (UTC) :::[[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]]Ха-ха - това определено ме развесели - че са фамилия исках и то не в македонското разбиране, а в човешкото - т.е. че са повече от единият споменат представител.--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 20:57, 2 април 2007 (UTC) == Нейчев == Твърдения като „поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете“ и „в градове като Пловдив, угасва всяко съзнание за българска народност“ са очевидно неверни. Ако източникът наистина твърди такова нещо, няма как да е благонадежден и трябва да се ревизират всичките му цитирания. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:09, 24 април 2024 (UTC) :Цитиран е [[Български преглед]]. И него ли ще ревизираме или само Архимандрита? [[Юбилеен сборник по миналото на Копривщица]]. Тук са упоменати някои от авторите. Кой ще прави ревизия на всичките? Изводите относно ролята на погърчването в страната може да бъдат потвърдени и [https://hristopopmarkov.org/?page%20id=94 Тук]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:35, 24 април 2024 (UTC) :: Не знам какво точно пише в цитираните източници, но сегашният текст на статията зачертава с дебела черта цялото Българско възраждане - излиза, че всички от братя Миладинови до Славейков са погърчени. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:50, 25 април 2024 (UTC) :::Архимандрит Евтимий е първи ректор на пловдивската семинария и отличен познавач на ооложението там. От друга страна е способен кого да кани за написването на отделните монографии в сборника. Чуждопоклонничеството винаги е представлявало опастност за българската култура. Гореизброените деятели да не би да са имали само литературни изяви? Тодор Каблешков в този дух е започнал да се подписва с името Богдан. Явно и той е бил засегнат от явлението. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:29, 25 април 2024 (UTC) :[http://catalog.libvar.bg/view/show_person_data.pl?id=17140&SRV=true&LANG=en&TYPE=all Тук] са една част от приносите на Адам Нейчев. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:50, 24 април 2024 (UTC) :[https://www.bgjourney.com/Bit%20t%20Kultura/Djelepi%20i%20beglikchii/Djelepi%20i%20beglikchii%203.html Тук] също е цитиран Нейчев. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:07, 24 април 2024 (UTC) Цитиран е и в [[Димитраки Теодоров]] и в [[Стоян Чомаков]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:17, 24 април 2024 (UTC) Всичко е взето от Юбилейният сборник. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:20, 24 април 2024 (UTC) == Споменаване == [[Иван Симеонов (правист)]]. Дали няма да откриеш в кои събрания е бил депутат? Адам Нейчев сщо го има споменат в източника. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 01:48, 25 април 2024 (UTC) 26ojwapiz86ks3d46piq8jg0kf4w3lj 12214186 12214141 2024-04-25T14:52:41Z Nk 399 /* Нейчев */ wikitext text/x-wiki == Източници == [[Стоян Чомаков]] става ли за източник? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 20:48, 2 април 2007 (UTC) :Става ама за какво?--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 20:49, 2 април 2007 (UTC) :: Ами ти за какво искаш? {{)}} Съществуват, от Копривщица са, преместват се в Пловдив и са бегликчии. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 20:53, 2 април 2007 (UTC) :::[[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]]Ха-ха - това определено ме развесели - че са фамилия исках и то не в македонското разбиране, а в човешкото - т.е. че са повече от единият споменат представител.--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 20:57, 2 април 2007 (UTC) == Нейчев == Твърдения като „поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете“ и „в градове като Пловдив, угасва всяко съзнание за българска народност“ са очевидно неверни. Ако източникът наистина твърди такова нещо, няма как да е благонадежден и трябва да се ревизират всичките му цитирания. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:09, 24 април 2024 (UTC) :Цитиран е [[Български преглед]]. И него ли ще ревизираме или само Архимандрита? [[Юбилеен сборник по миналото на Копривщица]]. Тук са упоменати някои от авторите. Кой ще прави ревизия на всичките? Изводите относно ролята на погърчването в страната може да бъдат потвърдени и [https://hristopopmarkov.org/?page%20id=94 Тук]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:35, 24 април 2024 (UTC) :: Не знам какво точно пише в цитираните източници, но сегашният текст на статията зачертава с дебела черта цялото Българско възраждане - излиза, че всички от братя Миладинови до Славейков са погърчени. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:50, 25 април 2024 (UTC) :::Архимандрит Евтимий е първи ректор на пловдивската семинария и отличен познавач на ооложението там. От друга страна е способен кого да кани за написването на отделните монографии в сборника. Чуждопоклонничеството винаги е представлявало опастност за българската култура. Гореизброените деятели да не би да са имали само литературни изяви? Тодор Каблешков в този дух е започнал да се подписва с името Богдан. Явно и той е бил засегнат от явлението. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:29, 25 април 2024 (UTC) :::: Явлението го има, но в момента е силно преувеличено - „поголовно погърчване“ даже и в Пловдив няма, а на повечето места почти липсва. Колко погърчени има в Копривщица? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:52, 25 април 2024 (UTC) :[http://catalog.libvar.bg/view/show_person_data.pl?id=17140&SRV=true&LANG=en&TYPE=all Тук] са една част от приносите на Адам Нейчев. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:50, 24 април 2024 (UTC) :[https://www.bgjourney.com/Bit%20t%20Kultura/Djelepi%20i%20beglikchii/Djelepi%20i%20beglikchii%203.html Тук] също е цитиран Нейчев. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:07, 24 април 2024 (UTC) Цитиран е и в [[Димитраки Теодоров]] и в [[Стоян Чомаков]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:17, 24 април 2024 (UTC) Всичко е взето от Юбилейният сборник. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:20, 24 април 2024 (UTC) == Споменаване == [[Иван Симеонов (правист)]]. Дали няма да откриеш в кои събрания е бил депутат? Адам Нейчев сщо го има споменат в източника. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 01:48, 25 април 2024 (UTC) 0buhsglou351y989i3u65uhworldrj3 12214218 12214186 2024-04-25T15:18:17Z Luxferuer 25980 /* Нейчев */ Отговор wikitext text/x-wiki == Източници == [[Стоян Чомаков]] става ли за източник? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 20:48, 2 април 2007 (UTC) :Става ама за какво?--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 20:49, 2 април 2007 (UTC) :: Ами ти за какво искаш? {{)}} Съществуват, от Копривщица са, преместват се в Пловдив и са бегликчии. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 20:53, 2 април 2007 (UTC) :::[[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]]Ха-ха - това определено ме развесели - че са фамилия исках и то не в македонското разбиране, а в човешкото - т.е. че са повече от единият споменат представител.--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 20:57, 2 април 2007 (UTC) == Нейчев == Твърдения като „поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете“ и „в градове като Пловдив, угасва всяко съзнание за българска народност“ са очевидно неверни. Ако източникът наистина твърди такова нещо, няма как да е благонадежден и трябва да се ревизират всичките му цитирания. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:09, 24 април 2024 (UTC) :Цитиран е [[Български преглед]]. И него ли ще ревизираме или само Архимандрита? [[Юбилеен сборник по миналото на Копривщица]]. Тук са упоменати някои от авторите. Кой ще прави ревизия на всичките? Изводите относно ролята на погърчването в страната може да бъдат потвърдени и [https://hristopopmarkov.org/?page%20id=94 Тук]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:35, 24 април 2024 (UTC) :: Не знам какво точно пише в цитираните източници, но сегашният текст на статията зачертава с дебела черта цялото Българско възраждане - излиза, че всички от братя Миладинови до Славейков са погърчени. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:50, 25 април 2024 (UTC) :::Архимандрит Евтимий е първи ректор на пловдивската семинария и отличен познавач на ооложението там. От друга страна е способен кого да кани за написването на отделните монографии в сборника. Чуждопоклонничеството винаги е представлявало опастност за българската култура. Гореизброените деятели да не би да са имали само литературни изяви? Тодор Каблешков в този дух е започнал да се подписва с името Богдан. Явно и той е бил засегнат от явлението. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:29, 25 април 2024 (UTC) :::: Явлението го има, но в момента е силно преувеличено - „поголовно погърчване“ даже и в Пловдив няма, а на повечето места почти липсва. Колко погърчени има в Копривщица? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:52, 25 април 2024 (UTC) :::::Има един известен само в Копривщица като Тодор Десьов. Иначе за навън е бил Теодораки Десьоолу. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:18, 25 април 2024 (UTC) :[http://catalog.libvar.bg/view/show_person_data.pl?id=17140&SRV=true&LANG=en&TYPE=all Тук] са една част от приносите на Адам Нейчев. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:50, 24 април 2024 (UTC) :[https://www.bgjourney.com/Bit%20t%20Kultura/Djelepi%20i%20beglikchii/Djelepi%20i%20beglikchii%203.html Тук] също е цитиран Нейчев. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:07, 24 април 2024 (UTC) Цитиран е и в [[Димитраки Теодоров]] и в [[Стоян Чомаков]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:17, 24 април 2024 (UTC) Всичко е взето от Юбилейният сборник. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:20, 24 април 2024 (UTC) == Споменаване == [[Иван Симеонов (правист)]]. Дали няма да откриеш в кои събрания е бил депутат? Адам Нейчев сщо го има споменат в източника. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 01:48, 25 април 2024 (UTC) lvatrtme4ps1n0eognvxew56jld5hnf 12214223 12214218 2024-04-25T15:26:56Z Luxferuer 25980 /* Нейчев */ Отговор wikitext text/x-wiki == Източници == [[Стоян Чомаков]] става ли за източник? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 20:48, 2 април 2007 (UTC) :Става ама за какво?--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 20:49, 2 април 2007 (UTC) :: Ами ти за какво искаш? {{)}} Съществуват, от Копривщица са, преместват се в Пловдив и са бегликчии. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 20:53, 2 април 2007 (UTC) :::[[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]]Ха-ха - това определено ме развесели - че са фамилия исках и то не в македонското разбиране, а в човешкото - т.е. че са повече от единият споменат представител.--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 20:57, 2 април 2007 (UTC) == Нейчев == Твърдения като „поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете“ и „в градове като Пловдив, угасва всяко съзнание за българска народност“ са очевидно неверни. Ако източникът наистина твърди такова нещо, няма как да е благонадежден и трябва да се ревизират всичките му цитирания. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:09, 24 април 2024 (UTC) :Цитиран е [[Български преглед]]. И него ли ще ревизираме или само Архимандрита? [[Юбилеен сборник по миналото на Копривщица]]. Тук са упоменати някои от авторите. Кой ще прави ревизия на всичките? Изводите относно ролята на погърчването в страната може да бъдат потвърдени и [https://hristopopmarkov.org/?page%20id=94 Тук]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:35, 24 април 2024 (UTC) :: Не знам какво точно пише в цитираните източници, но сегашният текст на статията зачертава с дебела черта цялото Българско възраждане - излиза, че всички от братя Миладинови до Славейков са погърчени. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:50, 25 април 2024 (UTC) :::Архимандрит Евтимий е първи ректор на пловдивската семинария и отличен познавач на ооложението там. От друга страна е способен кого да кани за написването на отделните монографии в сборника. Чуждопоклонничеството винаги е представлявало опастност за българската култура. Гореизброените деятели да не би да са имали само литературни изяви? Тодор Каблешков в този дух е започнал да се подписва с името Богдан. Явно и той е бил засегнат от явлението. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:29, 25 април 2024 (UTC) :::: Явлението го има, но в момента е силно преувеличено - „поголовно погърчване“ даже и в Пловдив няма, а на повечето места почти липсва. Колко погърчени има в Копривщица? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:52, 25 април 2024 (UTC) :::::Има един известен само в Копривщица като Тодор Десьов. Иначе за навън е бил Теодораки Десьоолу. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:18, 25 април 2024 (UTC) :::::В духът на борбата срещу влиянието на гръцката църква [[Нешо Попбрайков]] предизвиква фурор и си докарва неприятности, защото за пръв път през 1859 чете Апостола на църковно славянски в Пловдив. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:26, 25 април 2024 (UTC) :[http://catalog.libvar.bg/view/show_person_data.pl?id=17140&SRV=true&LANG=en&TYPE=all Тук] са една част от приносите на Адам Нейчев. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:50, 24 април 2024 (UTC) :[https://www.bgjourney.com/Bit%20t%20Kultura/Djelepi%20i%20beglikchii/Djelepi%20i%20beglikchii%203.html Тук] също е цитиран Нейчев. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:07, 24 април 2024 (UTC) Цитиран е и в [[Димитраки Теодоров]] и в [[Стоян Чомаков]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:17, 24 април 2024 (UTC) Всичко е взето от Юбилейният сборник. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:20, 24 април 2024 (UTC) == Споменаване == [[Иван Симеонов (правист)]]. Дали няма да откриеш в кои събрания е бил депутат? Адам Нейчев сщо го има споменат в източника. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 01:48, 25 април 2024 (UTC) 18pxicjod5ynvtn4rnxnikvqwqdao4x 12214323 12214223 2024-04-25T18:28:29Z Randona.bg 249543 /* Споменаване */ wikitext text/x-wiki == Източници == [[Стоян Чомаков]] става ли за източник? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 20:48, 2 април 2007 (UTC) :Става ама за какво?--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 20:49, 2 април 2007 (UTC) :: Ами ти за какво искаш? {{)}} Съществуват, от Копривщица са, преместват се в Пловдив и са бегликчии. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] 20:53, 2 април 2007 (UTC) :::[[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]][[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]]Ха-ха - това определено ме развесели - че са фамилия исках и то не в македонското разбиране, а в човешкото - т.е. че са повече от единият споменат представител.--[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 20:57, 2 април 2007 (UTC) == Нейчев == Твърдения като „поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете“ и „в градове като Пловдив, угасва всяко съзнание за българска народност“ са очевидно неверни. Ако източникът наистина твърди такова нещо, няма как да е благонадежден и трябва да се ревизират всичките му цитирания. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:09, 24 април 2024 (UTC) :Цитиран е [[Български преглед]]. И него ли ще ревизираме или само Архимандрита? [[Юбилеен сборник по миналото на Копривщица]]. Тук са упоменати някои от авторите. Кой ще прави ревизия на всичките? Изводите относно ролята на погърчването в страната може да бъдат потвърдени и [https://hristopopmarkov.org/?page%20id=94 Тук]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:35, 24 април 2024 (UTC) :: Не знам какво точно пише в цитираните източници, но сегашният текст на статията зачертава с дебела черта цялото Българско възраждане - излиза, че всички от братя Миладинови до Славейков са погърчени. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:50, 25 април 2024 (UTC) :::Архимандрит Евтимий е първи ректор на пловдивската семинария и отличен познавач на ооложението там. От друга страна е способен кого да кани за написването на отделните монографии в сборника. Чуждопоклонничеството винаги е представлявало опастност за българската култура. Гореизброените деятели да не би да са имали само литературни изяви? Тодор Каблешков в този дух е започнал да се подписва с името Богдан. Явно и той е бил засегнат от явлението. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:29, 25 април 2024 (UTC) :::: Явлението го има, но в момента е силно преувеличено - „поголовно погърчване“ даже и в Пловдив няма, а на повечето места почти липсва. Колко погърчени има в Копривщица? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:52, 25 април 2024 (UTC) :::::Има един известен само в Копривщица като Тодор Десьов. Иначе за навън е бил Теодораки Десьоолу. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:18, 25 април 2024 (UTC) :::::В духът на борбата срещу влиянието на гръцката църква [[Нешо Попбрайков]] предизвиква фурор и си докарва неприятности, защото за пръв път през 1859 чете Апостола на църковно славянски в Пловдив. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:26, 25 април 2024 (UTC) :[http://catalog.libvar.bg/view/show_person_data.pl?id=17140&SRV=true&LANG=en&TYPE=all Тук] са една част от приносите на Адам Нейчев. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:50, 24 април 2024 (UTC) :[https://www.bgjourney.com/Bit%20t%20Kultura/Djelepi%20i%20beglikchii/Djelepi%20i%20beglikchii%203.html Тук] също е цитиран Нейчев. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:07, 24 април 2024 (UTC) Цитиран е и в [[Димитраки Теодоров]] и в [[Стоян Чомаков]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:17, 24 април 2024 (UTC) Всичко е взето от Юбилейният сборник. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:20, 24 април 2024 (UTC) == Споменаване == [[Иван Симеонов (правист)]]. Дали няма да откриеш в кои събрания е бил депутат? Адам Нейчев сщо го има споменат в източника. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 01:48, 25 април 2024 (UTC) :В [[XVII обикновено народно събрание|XVII ОНС]] го има - изглежда допълнително избран, от Врачански окръг. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:28, 25 април 2024 (UTC) 5ihmtgcrww93vn2jz8zqu9jqgofqvyk 0 130776 12214341 11915968 2024-04-25T18:46:28Z 46.10.192.103 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец | награди = [[Файл:Ordre des Arts et des Lettres Commandeur ribbon.svg|50px|Командор на Френския орден на изкуството]] [[Файл:Legion Honneur Officier ribbon.svg|50px|Офицер на Ордена на Почетния легион]] [[Файл:Ordre national du Merite Officier ribbon.svg|50px|Офицер на Ордена за заслуги към Франция]] }} '''Силви Вартан''' ({{lang|fr|Sylvie Vartan}}) е певица от унгаро-българо-арменски произход и е една от първите [[рок]] певици във [[Франция]]; известен период е била съпруга на [[Джони Холидей]]. Записала е над 65 албума, 1500 песни и има продадени над 50 милиона плочи и диска.<ref>Benoît Cachin. Sylvie Vartan. La plus belle pour aller chanter, Gründ, 2017, présentation de l'éditeur.</ref> Била е на кориците на списания 2000 пъти (повече от Бриджит Бардо и Катрин Деньов) и е френската певица номер едно с концерти и публика по целия свят.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.telestar.fr/culture/interview-video-exclusive-sylvie-vartan-avec-cet-album-j-ai-l-impression-d-avoir-a-nouveau-19-ans-11497|заглавие=Interview vidéo exclusive. Sylvie Vartan: „Avec cet album, j'ai l'impression d'avoir à nouveau 19 ans“|автор=|фамилно_име=Izzo|първо_име=Carlo|дата=5 юли 2013|труд=Telestar.fr|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Биография == Силви Вартан е родена на 15 август 1944 г. в софийското село [[Искрец]] – най-близкото място с медицински център в близост до [[Лакатник]], където баща ѝ, Жорж Вартанян, евакуира семейството си (жена, деца и родители) поради [[Бомбардировки на София|бомбардировките на София]]. Неговата майка е [[Българи във Франция|българка]], а баща му – [[Арменци|арменец]]. В [[София]] по това време той работи във [[Дипломатически мисии на Франция|френското посолство]] и през седмицата е на работа, а събота и неделя е при семейството си в Лакатник. Майката на Силви, Илона, е дъщеря на архитекта Рудолф Майер, потомък на [[Унгарци|унгарски]] [[евреи]], който след Първата световна война идва да работи в София.<ref name=":0" /> Семейството „скъсява“ фамилното име от Вартанян на Вартан, което звучи по-френски. След войната семейството се завръща в София, където Силви и брат ѝ Еди прекарват „българското“ си детство, първоначално в къщата на дядото и бабата, а после с родителите в самостоятелен апартамент. Често водят Силви на детски театрални спектакли и мюзикъли, които оставят незаличимо впечатление в нея; тогава се заражда мечтата ѝ да играе на сцената. Първата ѝ изява е съвсем малка, в коледен спектакъл във френското посолство. През 1950 година филмовият режисьор Дако Даковски, който е приятел на баща ѝ, ѝ предлага ролята на ученичка във филма „[[Под игото (филм, 1952)|Под игото]]“. Това укрепва мечтата на Силви да бъде актриса.<ref name=":0" /> „Всичко, което обичам и уважавам, го научих тук, в София“, пише с любов певицата десетилетия по-късно<ref name=":0">{{Цитат книга|title=Между сянката и светлината|last=Вартан|first=Силви|publisher=Изд. Слънце|year=2004|month=|isbn=954-742-077-1|location=С.|pages=16}}</ref>, но помни и тежката обществена атмосфера. „Спомням си как с майка ми се редяхме в продължение на часове на опашка за парче хляб. Комунистите бяха ужасни. Веднъж един от тях зашлеви шамар на майка ми, защото не ръкопляскала достатъчно силно на някакъв оратор“ – спомня си тя след много години; спомня си и за изчезналите познати. В малкия им апартамент са настанени партийни функционери, семейството е изтласкано в една стая. Когато остават и без работа, родителите осъзнават, че най-добре за тях и за децата им е да се опитат да напуснат България и баща ѝ Жорж започва да прави опити да уреди семейството да замине за Франция. Макар и много трудно, успява да постигне това, защото е роден във Франция и има право да получи френско гражданство. Семейството пристига в Париж на 24 декември 1952 година и седемгодишната Силви остава заслепена от френската столица. „Всичко беше толкова празнично украсено, в сравнение с мрачната София, Париж блестеше така, че ми се завиваше свят от всичките гирлянди и елхи“, разказва певицата. Първоначално семейство Вартан живее в хотел ''Lion d'Argent''[[Париж|, в]] близост до халите[[Париж|,]] където баща ѝ си намира работа, а после в ''Angleterre Hotel'', където 4 години живеят в една-единствена стая, защото само това позволява финансовото им състояние. Но въпреки трудностите, „мама и татко бяха въодушевени, че са спасени, свободни и нищо не ги обезкуражаваше или отблъскваше. Веднага след пристигането ни във Франция придобих това чувство и щях да го запазя години наред“<ref name=":0" /> Чак след години успяват да се преместят в апартамент в предградието на Париж Клиши су боа. Братът на Силви, Еди (Едуар) Вартан, който е 7 години по-възрастен от нея, става студент по право, но още от дете интересите му са в областта на музиката. Той свири на пиано, валдхорна, тромпет; обича много джаза, участва в джаз-оркестър и прави впечатление в тези среди. Без колебание напуска университета, когато френският му приятел Франк Тено (''Frank Ténot''), директор на ''Джаз Магазин'', водещ и на предаване за джаза по ''Европа 1'' заедно с Даниел Филипачи, му предлага работа там. Еди работи и в Decca<ref name=":0" />, „[[Ар Си Ей Рекърдс]]“ (с тази компания има договор [[Елвис Пресли]]) и успява да спомогне за преместването на семейството през 1959 г. в самия Париж (''Avenue Michel Bizot)'', където кипи музикалният живот. Благодарение на него Силви, още ученичка, открива един нов свят и начин на живот; слуша не само най-новите записи, често току-що донесени от чужбина, но и гледа на живо концертите на големи изпълнители в зала ''Олимпия.'' Любима нейна изпълнителка по това време е [[Бренда Лий]], която е на нейната възраст, но вече световноизвестна.<ref name=":0" /> През 1961 година Еди предлага на сестра си да запише песента „Panne d'essence“ в дует с Франки Жордан, защото певицата, която трябвало да участва, се е отказала. Така Силви Вартан за първи път влиза в звукозаписно студио и като на шега прави записа. Песента става летен хит, но името на Силви е с мънички букви и не я забелязват. Тя няма намерение да става певица – мечтае да бъде актриса. дна покана от телевизията обаче за изпълнение на същата песен преобръща всичко – четири-пет милиона зрители я ''виждат'' и за един ден тя става звезда. Следва самостоятелна плоча („Quand le film est triste“), отново покана в телевизията и първа поява на сцената на прочутата зала „[[Олимпия (Париж)|Олимпия]]“ (декември 1961). Тя е подгряваща певица, излиза пред публиката преди концерта на Венс Тейлър и магията да бъде на сцената, макар и не като актриса, я завладява. На този концерт брат ѝ Еди е заедно със свой приятел – също изгряваща френска звезда – Джони Холидей. Когато зърва Силви, Джони палаво подшушва на ухото на батко ѝ: „Виж каква красавица, какво ли не бих правил с нея.“ Години по-късно той казва: „Щях да потъна в земята от срам, не можех да погледна Еди в очите“, когато разбира, че това е сестрата на приятеля му. А Силви едва го забелязва, защото е влюбена в друг. <ref name=":0" /> По това време тя все още е ученичка, в медиите я наричат „колежанката на туиста“. Огромната ѝ, светкавично нарастнала популярност и очертаващите се перспективи водят до решението да напусне училище и да продължи с музикалната кариера. „Пеенето? Не смятах да ми стане професия, чаках възможността да се обърна към театъра или киното“. Оттук нататък нейната кариера се движи във възходяща линия; освен талантлива изпълнителка, тя е и хубаво момиче, много артистично, което публиката гледа с удоволствие. Няколко месеца по-късно двамата отново се срещат, следва първото им съвместно турне, който се оказва истински хит. По време на това турне започва тяхната любовна връзка. Публиката ги обича, наричат ги „златната двойка на Франция“, но двамата твърдят, че са само добри приятели и нищо повече. Една година след срещата им в зала „Олимпия“ двамата за пръв път разкриват, че се обичат и че са се сгодили. „Любовта ни беше луда, бяхме млади и напълно в плен на чувствата си. И до ден днешен не знам от какво е направен този човек. Връзката ни беше като огън, горя буйно, но остави след себе си само пепел“ – разказва днес Силви. В края на 1963 година годениците посещават [[Ню Йорк]], а Силви отива в [[Нашвил]], за да запише плоча с групата ''The Jordanaires'', която работи и с Елвис Пресли. В тази плоча са два от най-големите хитове на Силви Вартан: ''Si je chante'' и ''La plus belle pour aller danser''. Когато в края на 1964 година Джони Холидей отбива военната си служба, Силви прави своя истиски кино-дебют играейки във филма „Patate“ („Картоф“) заедно с [[Жан Маре]]. След този филм известни френски филмови режисьори, между които [[Жан-Люк Годар|Годар]], искат да снимат филми с нея, но докато Силви е на турне, нейният агент-мениджър отказва всички предложения без дори да ѝ съобщи за това. Когато по-късно тя научава за всички тези пропуснати възможности е просто съкрушена. Ще изминат цели 30 години преди тя да получи нов шанс да се снима във филм на голям френски режисьор. През това време Силви пее все по-добре и музикалната ѝ кариера се развива все по-успешно. Има вече изграден собствен музикален стил и работи с изявени талантливи музиканти. Отива отново в Ню Йорк за да запише своя пръв американски албум „A gift wrapped from Paris“, който после бива издаден в [[Германия]], [[Япония]], [[Южна Америка]] и [[САЩ]] (но не във Франция). За да рекламира албума си, Силви Вартан участва в най-популярните по това време телевизионни шоута в Щатите като „[[Шоуто на Ед Съливан]]“, „Hullaballooh“ и „Shindig“. През тази година Силви обикаля света с концерти в [[Канада]], Япония, Южна Америка и дори в [[Полинезия]]. === Брак с Джони Холидей === Сватбата на Силви Вартан и Джони Холидей (известен като „лошото момче на Франция“ и „френският Елвис-Пресли“) е на 12 април 1965 година в Локонвил (''Loconville''), Франция, където родителите на Силви са се установили да живеят. Брачната церемония трябвало да бъде тайна и интимна, но свещеникът който ги венчава не запазва тайната и повече от 2000 души се стичат на церемонията, между които 180 папараци-фотографи. Сватбата на „златната двойка“ предизвиква масова истерия във Франция, на следващия ден младоженците са на първите страници на всички вестници и списания в страната. Лудо влюбените младоженци заминават на романтичен меден месец [[Лас Палмас де Гран Канария|в Лас Палмас]], Канарски острови. След завръщането им във Франция, Джони трябва да се върне в казармата където доотбива военната си служба, а Силви поставя началото на своя фен-клуб. След отбиването на военната служба на Джони, те започват съвместно телевизионно шоу по френската телевизия, а в Англия дават „кралско“ шоу на което почетен гост в залата е самата кралица [[Елизабет II|Елизабет Втора]]. Следват съвместни турнета, които жънат успехи из цял свят. Силви и Джони се превръщат в най-големите звезди на Франция. През 1966 година Силви е бременна и намалява темпото на работа като записва само няколко песни, но основно отмаря в къщата на родителите си в Локонвил. На 14 август 1966 се ражда сина им Дейвид. Джони е на върха на щастието с красивата си жена и новородения си син, но сякаш не иска да осъзнае, че вече е баща. Когато бебето е едва на няколко месеца, таткото изглежда вече отегчен от него. Вместо да сменя пелени, Джони предпочита да излиза с приятели, да пие и да се забавлява със съмнителен антураж. Когато през октомври Силви трябва да замине на турне в [[Турция]], тя оставя бебето на грижите на майка си в Локонвил. Няколко месеца по-късно гуляите на Холидей ѝ идват в повече и Силви иска развод. Вестта, че Силви е подала молба за развод, Джони научава докато се забавлява с антуража си в парижко кабаре. Той е съкрушен от новината, прибира се в празния им апартамент, заключва се в банята и се нагълтва с приспивателни в опит да се самоубие. Щом научава за това, Силви веднага изтичва в болницата при Джони и му обещава, че няма да го напусне. Разводът е отложен. През 1967 година сякаш всичко между Силви и Джони е окей, те пътуват заедно до [[Бразилия]] и решават да дадат съвместни концерти в зала „Олимпия“ в Париж. Но през април 1968 г. Силви преживява катастрофа, при която колата ѝ е блъсната от друг автомобил. Тя самата е леко ранена, но спътничката ѝ Мерцедес загива при катастрофата. Минава доста време докато Силви психически се възстанови от шока, чак през декември, след повече от половин година, тя е в състояние да се завърне на сцената, както и да започне ново турне. Така през юни 1969 г. Силви е на турне в [[Африка]] – [[Сенегал]], Конго{{Неясно}} и [[Мароко]]. [[Файл:Franse zangeres Sylvie Vartan bij aankomst op Schiphol Tijdens persconferentie, Bestanddeelnr 922-5959.jpg|мини|ляво|Силви Вартан в Нидерландия през 1969 г.]] Силви и Джони записват съвместна плоча („Les hommes“) и имат намерение за съвместно турне. Но намерията им не се осъществяват, защото заедно преживяват сериозна автомобилна катастрофа. На 21 февруари 1970 г. тя и Джони бързат за концерт в Безансон, студено е, пътят е заледен. Джони шофира автомобила и за да не закъснеят за концерта, натиска газта до дупка. Въпреки че Силви се притеснява от високата скорост, той не намалява. Внезапно губи контрол над автомобила, който изхвърчава от пътя и се блъска в дърво. Щом се свестява, той се оглежда и вижда до себе си окървавената си съпруга. Силви изглежда толкова зле, че той я мисли за мъртва. Самият той се отървава само с няколко драскотини, но съпругата му е обезобразена, лицето ѝ е накълцано от дълбоки рани. „Това беше най-ужасното ми преживяване – с ужас си спомня Силви. Събудих се в болницата, погледнах се в огледалото и не можах да се позная – бях обезобразена“. След като прекарва два месеца в болница в Париж, Силви е в достатъчно добро състояние, за да може да издържи пътуване до САЩ. Там я поемат най-добрите пластични хирурзи по това време, които в продължение на месеци се борят, за да спасят лицето ѝ в клиника в Ню Йорк. По това време се запознава с хореографа на [[Барбра Страйсънд]] – Джоджо Смит, което е началото на нова кариера за нея. Междувременно бракът с Джони се клати, през следващите години в медиите неколкократно се появяват съобщения, че са в развод. През 1978 година новината за развода им отново се появява в медиите, на което Джони реагира, заявявайки, че все още обича жена си, но Силви запазва мълчание. По-късно Силви казва в интервю, че е решила да запази мълчание в името на сина си, но че не може да „украси“ миналото и да го направи по-розово, отколкото е. Връзката им е обречена, през годините те се събират и разделят десетки пъти. „Направих всичко възможно да запазя семейството ни. Исках Дейвид да расте до баща си. От любовта ни с Джони обаче не беше останало нищо“. И така, през ноември 1980 г., след като в продължение на години са се разделяли и събирали отново, най-сетне идва края на връзката им. „Златната двойка“ на Франция се развежда, този път раздялата е окончателна. === Нова любов === Силви продължава да гради солова кариера. Тя вече е популярна в цял свят, канят я да изнася концерти на всички континенти. Една година след развода с Джони Холидей Силви среща любовта отново. През 1981 г. тя е поканена да журира на конкурс в Япония, а колега в журито е американският продуцент от италиански произход Тони Скоти. „Любовта е като цигара, щом изгори, можеш да запалиш нова“, казва днес Силви. Певицата и Скоти и до днес живеят щастливи заедно. Той я придружава навсякъде и се грижи за кариерата ѝ, тя намира у него опора и най-вече спокойствие. От 1997 г. двамата се грижат за българчето Дарина, което осиновяват. == Благотворителност в България == [[Файл:Sylvie-vartan-cabourg-2011.jpg|мини|260п|Силви Вартан през 2011 г.]] Силви Вартан развива активна благотворителна дейност в родната си [[България]].<ref>[http://kino.dir.bg/list_artists.php?id=10318 Силви Вартан от България – портрет], dir.bg.</ref> През 2014 година Силви Вартан получава знака почетен гражданин на [[София]]. <ref>[http://nakratko.bg/category/54/46897/ Силви Вартан получи знака почетен гражданин на София], nakratko.bg, 22 април 2014 г.</ref> На 25 април 2014 г. Силви Вартан е наградена с „Медал за човеколюбие“ на [[Български червен кръст|БЧК]] за изключителен принос към хуманитарните каузи на организацията. Тя беше лице на две поредни благотворителни кампании по Програма „Топъл обяд“, които осигуряват безплатна храна на ученици в неравностойно положение от цялата страна.<ref>[http://dartsnews.bg/News/69278 Силви Вартан с „медал за човеколюбие“], Информационна агенция „Дартс Нюз“, 25 април 2014 г.</ref> == Биографични книги == Силви Вартан има издадени две автобиографични книги. Първата „Между сянката и светлината“ разказва за софийското ѝ детство, за първите години в тясната хотелска стая в Париж, за любовта си с Джони Холидей и за истинската връзка между София и Париж – Дарина, българската дъщеря на Силви, която тя и съпругът ѝ Тони Скоти осиновяват. Вторият биографичен роман „Дума по дума“ е издаден на 7 април 2014 година. В него Силви Вартан разкрива душата си и разказва на феновете всичките си съкровени тайни.<ref>{{Citation |title=Силви Вартан – откровена докрай |work=в. Стандарт |url=http://www.standartnews.com/kultura-literatura/silvi_vartan__otkrovena_dokray-232768.html |date=5 април 2014 г |accessdate=2014-04-09 |archivedate=2014-04-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140408135322/http://www.standartnews.com/kultura-literatura/silvi_vartan__otkrovena_dokray-232768.html }}</ref> == Албуми == {{колони|3| * 1962: ''Sylvie '' * 1963: ''Twiste et chante'' * 1964: ''A Nashville'' * 1965: ''A Gift Wrapped From Paris'' * 1966: ''Ily a deux filles en moi'' * 1967: ''2'35 de bonheur'' * 1967: ''Comme un garçon'' * 1968: ''La Maritza'' * 1970: ''Aime moi'' * 1971: ''Sympathie'' * 1973: ''J'ai un problème'' * 1974: ''Shang shang a lang'' * 1976: ''Qu'est-ce qui fait pleurer les blondes?'' * 1976: ''ta sorcière bien aimée'' * 1977: ''Georges'' * 1978: ''Fantaisie'' * 1979: ''I Don't Want The Night To End'' * 1979: ''Déraisonnable'' * 1980: ''Bienvenue solitude'' * 1981: ''Ça va mal'' * 1981: ''Au Palais des Sports'' – Live * 1982: ''De choses et d'autres'' * 1982: ''In Las Vegas'' – Live * 1983: ''Danse ta vie'' * 1983: ''Palais des Congrès'' – Live * 1984: ''Des heures de désir'' * 1985: ''Made in USA'' * 1986: ''Virage'' * 1989: ''Confidanses'' * 1990: ''Enregistrement public à Sofia'' – Live * 1992: ''Vent d'Ouest'' * 1994: ''Sessions acoustiques'' * 1995: ''Au Casino de Paris'' – Live * 1996: ''Toutes les femmes ont un secret'' * 1997: ''Sylvie Vartan à l'Olympia'' – Live * 1998: ''Sensible'' * 1999: ''Irrésistiblement... Sylvie'' – compilation de duos TV * 1999: ''Olympia/Tour de siècle'' – Live + DVD * 2004: ''Sylvie'' * 2005: ''Palais des Congrès'' – Live + DVD * Années RCA: Intégrale studio (1961/1986) * Années RCA: Intégrale Live (1970/1983) }} == Филми == {{колони|2| * [[2001 au cinéma|2001]]: ''Mausolée pour une garce '' * [[1994 au cinéma|1994]]: ''L'Ange noir'' * [[1972 au cinéma|1972]]: ''Absences répétées'' * [[1972 au cinéma|1972]]: ''Malpertuis'' * [[1967 au cinéma|1967]]: ''Les Poneyttes'' * [[1964 au cinéma|1964]]: ''Patate'' * [[1964 au cinéma|1964]]: ''Cherchez l'idole'' * [[1963 au cinéma|1963]]: ''D'où viens-tu Johnny ?'' * [[1962 au cinéma|1962]]: ''Un clair de lune à Maubeuge'' }} [[Файл:Colibri-5.jpg|мини|260п|Силви Вартан представя книгата си „Мама...“ на Панаира на книгата в София]] == Книги (автобиографии) == * Entre l'ombre et la lumière (2004) – с Лионел Дюроа<br/>'''''Между сянката и светлината''''', изд.: [[Слънце (издателство)|ИК „Слънце“]], София (2004), прев. Даниела Костова * Mot à mot (2012)<br/>'''''Дума по дума''''', изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (2014), прев. Венелин Пройков * Maman... – с Лионел Дюроа<br/>'''''Мама...''''', изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (2016), прев. Румяна Маркова == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|name=Силви Вартан|id=0890233}} * [http://www.sylvievartanshow.com/ Неофициална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061205054417/http://sylvievartanshow.com/ |date=2006-12-05 }} * [http://emaxpress.com/event/5237 Силви Вартан получи отличието „Златен век“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120314184240/http://emaxpress.com/event/5237 |date=2012-03-14 }} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вартан, Силви}} [[Категория:Френски актриси]] [[Категория:Френски певици]] [[Категория:Поп певци]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „Мадарски конник“]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Посланици на добра воля на СЗО]] [[Категория:Българи от арменски произход]] [[Категория:Българи във Франция]] [[Категория:Арменци във Франция]] [[Категория:Българи в САЩ]] [[Категория:Родени в Софийска област]] 4s5deyw8c2f4ir1qsgmhvx4rqp3zsl4 0 132461 12214002 12052579 2024-04-25T12:16:08Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Личност|инструменталист}} '''Стийв Вай''' ({{lang|en|Steven Siro „Steve“ Vai}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[китарист]], [[композитор]] и [[музикален продуцент]]. Роден е през [[1960]] в [[Карл Плейс]], [[Лонг Айлънд]]. От 70-те години свири на китара, като известно време взима уроци от [[Джо Сатриани]], а по-късно посещава [[Музикален колеж Бъркли|Музикалния колеж Бъркли]] в [[Бостън]]. В края на 70-те се запознава с [[Франк Запа]] и известно време работи с него. През [[1982]] се премества в [[Калифорния]], където записва първия си албум ''„Flex-Able“'' ([[1984]]). През следващите години свири с различни групи и музиканти – [[Heresy]], [[Алкатраз]], [[Боб Харис]], [[Дейвид Лий Рот]], [[Public Image Ltd]], [[Уайтснейк]], [[Алис Купър]], [[Ози Озбърн]], [[Грег Бисонет]], [[Ал Ди Меола]], [[Джо Джексън]], [[Motörhead]] и други. Той записва албуми и участва в турнета със своя собствена група, както и с Джо Сатриани. == Кариера == === 70-те и 80-те === През [[1974]] г. Стийв взема уроци по китара от [[Джо Сатриани]] и свири в няколко местни групи. Силно влияние върху него оказват китаристи като [[Джеф Бек]] и [[Алан Холдсуорд]]. Тогава Вай постъпва в музикалния колеж в Бъркли. След това Стийв изпраща по пощата на [[Франк Запа]] транскрипция на песента му „[[The Black Page]]“ (инструментал, написан за барабани) заедно със собствено китарно изпълнение. Запа е толкова впечатлен от музикалните способности на младия китарист, че през [[1979]] г. го наема да направи транскрипции на още няколко негови китарни сола, включително на много от [[Joe's Garage]] и серията [[Shut Up 'n' Play Yer Guitar]]. Тези транскрипции са издадени през [[1982]] г. в „[[The Frank Zappa Guitar Book]]“. Освен да прави транскрипции, Вай озвучава и много китарни сола от „[[You Are What You Is]]“. След това той става пълноправен член на групата и поема на първото си турне със Запа през есента на [[1980]] г. Един от тези първи концерти с Вай на китарата, записан в Бъфало, е издаден през [[2007]] г. Запа се обръща към Стийв с: „моя малък италиански виртуоз“, а частите, които изпълнява, се записват в поле с име „каскадна китара“ или „невъзможни китарни сола“. По-късно Вай ще участва в записа [[Zappa's Universe]] ([[1993]]). През [[2006]] г. участва като специален гост в проекта на Дуийзъл Запа „[[Zappa Plays Zappa]]“. След като напуска Запа през [[1982]] г. Вай се премества в [[Калифорния]], където записва първия си самостоятелен албум „[[Flex-Able]]“ и свири в няколко групи. През [[1985]] г. замества [[Ингви Малмстийн]] в групата на [[Греъм Бонит]] [[Alcatrazz]], с които записва албумът „[[Disturbing the Peace]]“. По-късно същата година се присъединява към бившия вокал на [[Van Halen]] [[Дейвид Лий Рот]] и записват албумите „[[Eat 'Em and Smile]]“ и „[[Skyscraper]]“. Това поставя Вай в полезрението на по-голяма част от почитателите на рока, тъй като откакто Рот напуска Van Halen, е в непрекъснат публичен спор с групата, а Вай е сравняван от много коментатори с [[Еди Ван Хален]]. През [[1986]] г. Вай изненадва всички, като свири с бившия член на [[Sex Pistols]] Джон Лидън и групата му Public Image Ltd. в албума им „Album“ (познат също като ''„Compact Disc“'' ''„Cassette“''). След това през [[1989]] г. Вай заема мястото на [[Адриан Ванденберг]] в британската рок група [[Уайтснейк]], тъй като Вандерберг си наранява ръката малко преди започването на записите на албума „[[Slip of the Tongue]]“. Вай участва и в албума на [[Алис Купър]] „[[Hey Stoopid]]“ (заедно с [[Джо Сатриани]] изпълняват песента „Feed my Frankenstein“). == 90-те и след 2000 г. == Вай редовно свири по концерти със своята група и с [[Джо Сатриани]] в поредицата от концерти [[G3]]. [[Дейвид Лий Рот]], [[Mr. Big]] и басистът [[Били Шиън]] свирят с него по време на световното му турне. През [[1990]] г. Вай издава соловия си албум „[[Passion and Warfare]]“, който се приема много добре от критиката. Песента „[[For the Love of God]]“ достига #29 в читателската класация за китарно соло на всички времена на списание Guitar World. През [[1994]] г. Вай започва да твори и записва парчета с [[Ози Озбърн]]. Само едно парче обаче е включено в албума „[[Ozzmosis]]“ – „[[My Little Man]]“. Въпреки че Вай е написва парчето, той не участва в записите. Вместо него китарните части се изпълняват от [[Зак Уайлд]]. През различни години от 90-те в групата на Вай участват [[Майк Манджини]] (барабани), [[Майк Кенили]] (китара) и [[Филип Бино]] (бас). През 1994 г. Вай получава [[Грами]] за изпълнението на „Sofa“ от албума „[[Zappa's Universe]]“. През [[юли]] [[2002]] г. Вай свири с Токийския симфоничен оркестър в премиерата на композитора Ичиро Нодайра „[[Fire String]]“ – концерт за електрическа китара и оркестър. През [[2003]] г. барабанистът Върджил Донати е заменен от Джереми Колсън, с който през [[2004]] г. са изсвирени редица произведения с оркестров аранжимент в концертна серия, озаглавена „[[Aching Hunger]]“. Последният албум на Вай „[[Sound Theories]]“ излиза през [[2007]] г. През [[февруари]] [[2005]] г. Вай изсвирва в [[Париж]] композиция за две китари (електрическа и класическа), наречена „[[The Blossom Suite]]“ с участието на класическата китаристка [[Шарън Исбин]]. През [[2006]] г. Вай е поканен за специален гост заедно с [[Тери Бозио]] (барабани), [[Рей Уайт]] (китара, вокали) и [[Наполеон Мърфи Брок]] (саксофон, вокали) на „Zappa Plays Zappa“ („Запа свири Запа“) – турне, водено от [[Дуизъл Запа|Дуийзъл Запа]], сина на [[Франк Запа|Франк]]. На [[21 сепември]] 2006 г. Вай участва в специалния концерт „Video Games Live“ в [[Холивуд]], [[Калифорния]]. Той изпълнява две парчета заедно с Холивудския оркестър – „Halo Theme“ и още една, написана специално за световната премиера на трейлъра на „Halo 3“. Освен това участва в албума на [[Dream Theater]] „[[Systematic Chaos]]“, в песента „[[Repentance]]“ (участието е по-скоро вокално, отколкото инструментално. тъй като Вай е един от многото музиканти участвали в записите). През [[2009]] г., Вай получава докторска степен от музикалния институт на [[Лос Анджелис]] на церемония в Wiltern Theatre в града. В речта си към награждаването му Бет Марлис, вицепрезидент на образователния отдел на учебното заведение, казва: „Стийв Вай не просто вдъхнови безброй музиканти по целия свят и изигра голяма роля в развитието на модерното рок-китарно звучене, той също така олицетворява идеала на МИ за артист-просветител, който съчетава неуморното търсене на собственото си творческо виждане с чувството за отговорност, която носи като ментор на следващите поколения [http://www.starfm.bg/read-news/Steve-Vai-s-doktorska-stepen.html 1] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160313051541/http://starfm.bg/read-news/steve-vai-s-doktorska-stepen.html |date=2016-03-13 }}“. == Филантропия == През 2005 г. Вай се подписва като официален поддръжник на Little Kids Rock (Литъл Кидс Рок) – благотворителна организация, осигуряваща музикални инструменти и напътствия на деца в държавни училища в САЩ. Той е част и от директорския борд на организацията. Стийв Вай е и съдия на третите и осмите годишни Независими музикални награди, подпомагащи независими творци. == Favored Nations == Вай притежава Favored Nations – звукозаписна и издателска компания, която е насочена към международно издаване на музиканти. Организацията е разделена на три части: Favored Nations (Фейвърд Нейшънс), Favored Nations Acoustic (Фейвърд Нейшънс Акустик) и Favored Nations Cool (Jazz style) (Фейвърд Нейшънс Куул (Джаз Стайл)). Сред творците, с които работи Favored Nations, са [[Ерик Джонсън]], [[Стив Лукатър]], [[Нийл Шон]], [[Ингви Малмстийн]], [[Джон Петручи]], [[Джордан Рудес]], [[Матиас Еклунд]], [[Так Мацумото]], [[Анди Тимънс]], [[Джони Хиланд]], [[Томи Емануел]], [[Върнън Рейд]], [[The Yardbirds]] (Дъ Ярдбърдс), [[Лари Кориъл]], [[Мими Фокс]], [[Ерик Сардинас]], [[Дуизъл Запа|Дуийзъл Запа]], [[Дейв Уейнър]], [[Джеймс Робинсън]] и др. == Личен Живот == Стив Вай е женен за Пиа Майоко, бивша басистка на [[Vixen]], която участва в секс комедията „[[Твърди тела]]“. Вай и Майоко имат две деца – Джулиан Ейнджъл и Файър. В свободното си време Вай се занимава с пчеларство (Вай продава произведения мед за набиране на средства за организацията си Make a Noise Foundation). == Участия в групи (без гостувания) == * [[Франк Запа]] (1980 – 82) * Стийв Вай (1982 – 84) * [[Алкатраз|Alcatrazz]] (1985) * [[Дейвид Лий Рот]] (1985 – 86) * [[Public Image Ltd.]] (1985 – 86) * Франк Запа (1986) * Дейвид Лий Рот (1987 – 88) * [[Whitesnake|Уайтснейк]] (1988 – 90) * Соло (1989 – ) === Състав === * Стийв Вай – вокали, китара * [[Дейв Уейнър]] – ритъм китара, електрически [[ситар]] * [[Ан Мари Калхън]] – цигулка, клавишни * [[Алекс ДеПю]] – цигулка * [[Брайън Белър]] – бас * [[Джереми Колсън]] – барабани, перкусия == Дискография == === Соло Албуми === * ''„[[Flex-Able]]“'' (1984) * ''„[[Flex-Able Leftovers]]“'' (1984) * ''„[[Passion and Warfare]]“'' (1990) * ''„[[Sex and Religion]]“'' (1993) * ''„[[Alien Love Secrets]]“'' (1995) * ''„[[Fire Garden]]“'' (1996) * ''„[[G3: Live in Concert]]“'' (1997; с [[Джо Сатриани]] и [[Ерик Джонсън]]) * ''„[[The Ultra Zone]]“'' (1999) * ''„[[The Seventh Song]]“'' (2000) * ''„[[Alive in an Ultra World]]“'' (2001) * ''„[[The Elusive Light and Sound, Vol. 1]]“'' (2002) * ''„[[The Infinite Steve Vai: An Anthology]]“'' (2003) * ''„[[G3 Live: Rockin' in the Free World]]“'' (2004; с Джо Сатриани и [[Ингви Малмстийн]]) * ''„[[Real Illusions: Reflections]]“'' (2005) * ''„[[G3: Live in Tokyo]]“'' (2005; с Джо Сатриани и [[Джон Петручи]]) * ''„[[Sound Theories]]“'' (2007) * ''„The Story of Light“'' (2012) * ''„Modern Primitive“'' (2016) * ''„Inviolate“'' (2022) === С Франк Запа === {| class="wikitable" !Година !Албум !Участие |- | 1981 | ''[[Tinsel Town Rebellion]]'' | Ритъм китара, вокали |- | 1981 | ''[[Shut Up 'n Play Yer Guitar]]'' | Ритъм китара |- | 1981 | ''[[You Are What You Is]]'' | |- | 1982 | ''[[Ship Arriving Too Late to Save a Drowning Witch]]'' | Невъзможни китарни сола |- | 1983 | ''[[The Man from Utopia]]'' | Невъзможни китарни сола |- | 1984 | ''[[Them or Us]]'' | Китара |- | 1984 | ''[[Thing-Fish]]'' | Китара, вокали |- | 1985 | ''[[Frank Zappa Meets the Mothers of Prevention]]'' | Китара |- | 1987 | ''[[Jazz from Hell]]'' | Китара |- | 1988 | ''[[Guitar (албум)|Guitar]]'' | Каскадна китара |- | 1988 | ''You Can't Do That on Stage Anymore Sampler'' | Каскадна китара |- | 1988 | ''[[You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 1]]'' | Каскадна китара |- | 1989 | ''[[You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 3]]'' | Каскадна китара |- | 1991 | ''[[You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 4]]'' | Каскадна китара, вокали |- | 1991 | ''[[Beat the Boots#As an Am|Beat the Boots I: As An Am]]'' | Каскадна китара |- | 1992 | ''[[You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 5]]'' | Каскадна китара |- | 1992 | ''[[You Can't Do That on Stage Anymore, Vol. 6]]'' | Каскадна китара |- | 1995 | ''[[Strictly Commercial]]'' | Китара |- | 1997 | ''[[Have I Offended Someone?]]'' | Китара |- | 1998 | ''Cheap Thrills'' | Китара |- | 1999 | ''Son of Cheep Thrills'' | Китара, вокали |- | |} === Други Проекти и Участия === {| class="wikitable" !Година !Музикант !Албум |- | 1985 | Hershey | ''At The Door'' |- | 1985 | [[Alcatrazz]] | ''[[Disturbing the Peace]]'' |- | 1985 | [[Public Image Ltd.]] | ''[[Album]]'' |- | 1986 | Боб Харис | ''The Great Nostalgia'' |- | 1986 | Шенкер & Каролин | ''The Epidemics'' |- | 1986 | [[Дейвид Лий Рот]] | ''[[Eat 'Em and Smile]]'' / ''Sonrisa Salvaje'' |- | 1986 | Ранди Ковън | ''Funk Me Tender'' |- | 1986 | Western Vacation | ''Western Vacation'' |- | 1988 | [[Дейвид Лий Рот]] | ''[[Skyscraper]]'' |- | 1989 | [[Уайтснейк]] | ''[[Slip of the Tongue]]'' |- | 1990 | Ребека | ''The Best of Dreams'' |- | 1991 | [[Алис Купър]] | ''[[Hey Stoopid]]'' |- | 1994 | [[Уайтснейк]] | ''[[Whitesnake's Greatest Hits]]'' |- | 1995 | [[Ози Озбърн]] | ''[[Ozzmosis]]'' |- | 1996 | Wild Style | ''Cryin''' |- | 1997 | Мунетака Хигучи и Dream Castle | ''Free World'' |- | 1997 | [[Джо Сатриани]], Ерик Джонсън | ''[[G3: Live in Concert]]'' |- | 1997 | [[Дейвид Лий Рот]] | ''The Best'' |- | 1998 | Грег Бисонет | ''Gregg Bissonette'' |- | 1998 | [[Ал Ди Меола]] | ''The Infinite Desire'' |- | 1999 | Джо Джаксън | ''Symphony No. 1'' |- | 2000 | [[Уайтснейк]] | ''The Back to Black Collection'' |- | 2000 | Грег Бисонет | ''Submarine'' |- | 2000 | Тана Харис | ''Thanatopsis'' |- | 2001 | [[Робин Димаджио]] | ''Blue Planet'' |- | 2001 | Били Шиън | ''Compression'' |- | 2003 | Ерик Сардинас | ''Black Pearls'' |- | 2003 | [[Стийв Лъкадър]] & Приятели | ''SantaMental'' |- | 2003 | Hughes Turner Project | ''HTP 2'' |- | 2003 | [[Shankar]] & Gingger | ''[[One In A Million]]'' |- | 2003 | [[Yardbirds]] | ''[[Birdland]]'' |- | 2004 | [[Джо Сатриани]], [[Ингви Малмстийн]] | ''[[G3: Live in Denver|G3: Live – Rockin' In The Free World]]'' |- | 2004 | [[Motörhead]] | ''[[Inferno]]'' |- | 2004 | Боб Карпънтър | ''The Sun, The Moon, The Stars'' |- | 2004 | Майк Кенили | ''Vai: Piano Reductions, Vol. 1'' |- | 2005 | Джон Уоери | ''Songs for Sanity'' |- | 2005 | Дейв Уейнер | ''Live at Astoria DVD'' |- | 2005 | [[Джо Сатриани]], [[Джон Петручи]] | ''[[G3: Live in Tokyo]]'' |- | 2006 | The Devin Townsend Band | ''Synchestra'' |- | 2006 | [[Марти Фрийдман]] | ''[[Loudspeaker]]'' |- | 2006 | [[Мийт Лоуф]] | ''[[Bat out of Hell III: The Monster Is Loose]]'' |- | 2007 | Аки Рахимовски | ''U vremenu izgubljenih'' |- | 2007 | [[Дрийм Тиътър]] (само глас) | ''[[Systematic Chaos]]'' |- | 2007 | [[Ерос Рамацоти]] | ''[[E²]]'' |- | 2008 | [[Джейсън Бекър]] | Колекция |- | 2009 | [[Spinal Tap]] | ''[[Back fron the dead]]'' |} === Саундтрак === {| class="wikitable" !Година !Саундтрак !Вид |- |1986 | ''Crossroads'' („Кръстопъти“) | Филм |- |1987 | ''Dudes'' („Пичове“) | Филм |- | 1991 | ''[[Bill & Ted's Bogus Journey: Music from the Motion Picture]]'' („[[Невероятното пътешествие на Бил и Тед]]“) | Филм |- | 1992 | ''Encino Man'' („[[Първобитен човек (филм)|Първобитен човек]]“) | Филм |- | 1994 | ''PCU'' | Филм |- | 1997 | ''Formula 1'' | Видео игра |- | 2001 | ''Ghosts of Mars'' („[[Призраци от Марс]]“) | Филм |- | 2004 | ''[[Halo 2 Original Soundtrack#Volume one|Halo 2 Soundtrack Volume 1]]'' | Видео игра |- | 2006 | ''[[Halo 2 Original Soundtrack#Volume two|Halo 2 Soundtrack Volume 2]]'' | Видео игра |- | 2008 | ''[[Guitar Hero III: Legends of Rock|Guitar Hero III]]: Virtuoso Track Pack'' | Видео игра |- |} == Награди и номинации == === [[Грами]] === * 1990 „Най-добър рок инструментален албум“ „[[Passion & Warfare]]“ '''Номинация''' * 1994 „Най-добро инструментално рок изпълнение“ за „Sofa“ от „[[Zappa's Universe]]“ '''Спечелил''' * 1995 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „[[Tender Surrender]]“ от „[[Alien Love Secrets]]“ '''Номинация''' * 1997 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „[[For the Love of God]]“ от „[[G3: Live in Concert]]“ '''Номинация''' * 1999 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „Windows to the Soul“ от „[[The Ultra Zone]]“ '''Номинация''' * 2001 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „[[Whispering a Prayer]]“ от „[[Alive in an Ultra World]]“ '''Номинация''' * 2001 „Най-добро поп инструментално заместване“ като продуцент и тонарежисьор '''Спечелил''' * 2006 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „Lotus Feet“ '''Номинация''' * 2008 „Най-добро рок инструментално изпълнение“ за „[[The Attitude Song]]“ '''Номинация''' * 2009 „Peaches En Regalia“ – Zappa Plays Zappa '''Спечелил''' === Guitar Player Magazine === * 1986 Най-добър рок китарист * 1987 Най-добър китарист * 1987 Най-добър рок китарист * 1988 Най-добър рок китарист * 1989 Най-добър рок китарист * 1990 Най-добър рок китарист * 1990 Най-добър китарист * 1990 Най-добър китарен албум * 1990 Най-добър метъл китарист * 1995 Галерията на величията * 1995 Най-добър рок китарист (поделена с Джими Пейдж) * 1995 3-то място за най-добър китарист * 1995 Най-добър експериментален китарист (поделена с Buckethead) * 1995 3-то място за най-добър метъл запис * 1995 2-ро място за най-добър китарен запис * 1995 3-то място за най-добър метъл китарист === Guitar World === * 1989 Най-добър рок китарист * 1990 Най-ценен китарист (поделена със Стиви Рей Вон) * 1990 Най-добър албум * 1990 Най-добър рок китарист * 1990 Най-добро китарно соло („For the Love of God“) === International Music Award Nomination === * 1990 Най-добър китарист === Kerrang === * 1989 Най-добър рок китарист * 1990 Китарист на годината * 1993 Най-добро хардрок изпълнение == Външни препратки == * [http://www.vai.com Steve Vai's Официален сайт] * [http://www.allmusic.com/artist/p5736 Стийв Вай] в [http://www.allmusic.com Allmusic] * [http://www.guitarjamdaily.com/index.php?option=com_content&task=view&id=594&Itemid=46 Интервю със Стийв Вай за Guitar Jam Daily] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070926234408/http://www.guitarjamdaily.com/index.php?option=com_content&task=view&id=594&Itemid=46 |date=2007-09-26 }} * [http://www.billboard.com/bbcom/discography/more.jsp?tp=albums&pid=5941&aid=1152954#artAlbumMoreContainer Дискография на Стийв Вай]{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Превод от|en|Steve Vai|170110267}} {{Уайтснейк}} {{СОРТКАТ:Вай, Стийв}} [[Категория:Американски китаристи]] [[Категория:Членове на Уайтснейк]] [[Категория:Вегетарианци]] 4lkfosc1nimxgm440dshpr5i8lmchy2 0 134203 12214066 11867562 2024-04-25T13:24:36Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Партия на справедливостта и развитието|Партия на справедливостта и развитието}} {{Партия | име = Партия на справедливостта и развитието | оригинално име = Adalet ve Kalkınma Partisi | bgcolor = #F8991C | лого = AK PARTI Logo.svg | знаме = Flag of AKP.svg | ръководител = [[Реджеп Таип Ердоган]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2001|08|14}} | щаб = Söğütözü Caddesi No 6, [[Анкара]], [[Турция]] | идеология = [[Национализъм]]<br>[[Неоосманизъм]]<br>[[Социален консерватизъм]]<br>[[Икономически либерализъм]]<br>[[Десен популизъм]]<br>[[Евроскептицизъм]]<br>[[Ердоганизъм]] | член_на = | цветове = [[Оранжев цвят|Оранжев]], [[Син цвят|Син]] | места1_заглавие = [[Велико национално събрание на Турция|ВНСT]] | места1 = {{Партия/места|268|600|#F8991C}} | сайт = {{URL|https://www.akparti.org.tr/en|akparti.org.tr}} |членове={{Понижение}} 11.041.464 (2024)|лозунг=Türkiye hazır, hedef 2023 (Турция е готова за целта 2023 г.)|абревиатура=AKP, AK Parti}} '''Партията на справедливостта и развитието''' ({{lang|tr|Adalet ve Kalkınma Partisi}}, съкратено '''AKP''' или '''AK Parti''') е консервативна и популистка партия. Тя е управляващата политическа партия в [[Турция]]. Основана е на [[14 август]] [[2001]] г. от бившия кмет на [[Истанбул]] — [[Реджеп Ердоган|Реджеп Тайип Ердоган]]. ПСР има 289 депутати в турския парламент. Към 2021 г. партията е най-голямата в Турция и е на власт непрекъснато от 2003 г., когато нейния лидер Реджеп Ердоган, става министър-председател, през 2014 г. е избран за президент и към днешна дата продължава да заема тази длъжност. [[Файл:AK Party fans celebrating victory of Recep Tayyip Erdoğan.jpg|мини|дясно|240px|Привърженици на AK Parti празнуват победата на Ердоган в президентските избори, 2014 г.]] [[Файл:Ak parti miting2.jpg|мини|дясно|240px|Митинг на AK Parti]] Основана през 2001 г., партията има силна база за подкрепа сред ортодоксалните мюсюлмани и произтича от консервативната традиция на османското минало на Турция и нейната ислямска идентичност, въпреки че партията категорично отрича, че е ислямистка. На парламентарните избори от 2002 г. ПСР взема 35% от гласовете и спечелва абсолютно парламентарно мнозинство. Изборният успех на ПСР поражда силни опасения сред светските среди на турското общество. Партията е кредитирана от мнозина с преминаването на поредица от реформи от 2002 до 2011 г., които увеличават достъпа до здравеопазване и жилища, разпределят се субсидии за храна, увеличава се финансирането на студенти, подобрява се инфраструктурата в по-бедните квартали, приватизира се държавния бизнес, увеличава се гражданския надзор над мощните военни, преодоляват се икономическите кризи и се наблюдават високи темпове на растеж на БВП и доход на глава от населението. Правителството на Ердоган си поставя за цел членството на [[Турция]] в [[ЕС]]. Поради това са предприети много законодателни промени, в това число и отмяната на [[смъртно наказание|смъртното наказание]] и снемане на забраната за употреба на [[кюрдски език]]. ПСР успява отчасти да намали и прекомерното влияние и намеса на турските военни в политическия живот на страната. Правителството на ПСР отменя забраните за религиозно и консервативно облекло (напр. [[хиджаб]]) в университети и държавни институции, помага на ислямските училища, въвежда по-строги разпоредби за абортите и по-високи данъци върху консумацията на алкохол. Това довежда до твърдения, че подрива тайно турските конституционни светски принципи (турската конституция забранява шериата в правния кодекс или религиозните политически партии, а съдилищата са забранили няколко партии за нарушаване на светските принципи) и довежда до две неуспешни съдебни дела, опитващи се да заличат партията през 2002 и 2008 година. През декември 2013 г. избухва [[корупционен скандал в Турция 2013|корупционен скандал в Турция]] в резултат от криминално разследване на няколко ключови членове на турското правителство на министър-председателя [[Реджеп Ердоган]]. Повечето от въвлечените в скандала са членове на неговата партия. Партията претърпява неуспехи на местните избори през 2019 г., губи Истанбул, Анкара и други големи градове, в допълнение към загубите, приписвани на турската икономическа криза, обвинения в авторитаризъм, както и предполагаемо бездействие на правителството по отношение на сирийската криза с бежанците. През 2020 и 2021 г. ПСР губи почти цялата си подкрепа от страна на кюрдите, главно заради политиката на Ердоган по отношение на ПКК и нарастващия турски национализъм. Партията на справедливостта и развитието се опитва да си върне подкрепата чрез прилагане на различни централизирани политики. Към 2021 г. Партията на справедливостта и развитието е петата по големина политическа партия в света по членство и е най-голямата политическа партия извън [[Китай]], [[Индия]] или [[САЩ]]. == Критика == Критиците обвиняват ПСР, че има „скрит дневен ред“ въпреки публичното им одобрение на секуларизма, а партията поддържа неформални отношения и изразява подкрепа за Мюсюлманското братство. Както вътрешната, така и външната политика на партията се възприема като панислямистка или неоосманска, като се застъпва за възраждане на османската култура често за сметка на светските републикански принципи, като същевременно увеличава регионалното присъствие в бившите османски територии. ПСР е критикувана за подкрепата на широкомащабната чистка на хиляди учени след неуспешния опит за преврат през 2016 г. Учениците от началните, прогимназиалните и средните училища са принудени да прекарат първия учебен ден след неуспешния държавен преврат в гледане на видеоклипове за „триумфа на демокрацията“ над заговорниците и слушане на речи, приравняващи цивилния контрапреврат, който прекъсва завладяването, с исторически османски победи отпреди 1000 години. Организирани са кампании за освобождаване на висшето образование и за отпадане на обвиненията срещу тях, за мирно упражняване на академичната свобода. Затварянето на политически активисти продължава, докато председателят на Амнистия Турция е затворен за противопоставяне на Партията на справедливостта и развитието по измислени „терористични обвинения“. Тези обвинения предизвикват осъждане от много западни страни, включително от Държавния департамент на САЩ, [[ЕС]], както и от международни и местни организации за правата на човека. === Публикации на Седат Пекер === През 2021 г. лидерът на голяма престъпна група Седат Пекер, който бяга от Турция, публикува в [[Youtube]] поредица от разследващи видеозаписи за корупционните дейности на Реджеп Ердоган и членове на управляващата партия в Турция. Според неговите разкрития в партията процъфтяват шуробаджанащината, корупцията и уреждане на резултатите. Той казва още, че някои висши служители са замесени в трафик на наркотици, насилие и убийства. Според анкета на Avrasya Gayrimenkul, в която участват 2480 души с различни политически възгледи, 75% от турците, включително около 1/3 от привържениците на управляващата партия, се доверяват на разследванията му, а не на отговорите на правителството към тях. == Председатели == {| class="wikitable" style="text-align:center" ! № ! Председател ! Портрет ! Избирателен район ! начало ! край ! Избори за председател ! Време |- | rowspan="4" style="background: #fdc400"| '''1''' | rowspan="4"| [[Реджеп Таип Ердоган]]<br /><small>(р. 1954)</small> | rowspan="4"| [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|75px]] | rowspan="4"| Сиирт {{small|(2002)}}<br>Истанбул (I) {{small|(2007, 2011)}} | rowspan="4"| 14 август 2001 | rowspan="4"| 27 август 2014 | Редовен конгрес през 2003 г. | rowspan="4"| 13 години и 26 дни |- | Редовен конгрес през 2006 г. |- | Редовен конгрес през 2009 г. |- | Редовен конгрес през 2012 г. |- | rowspan="2" style="background: #fdc400"| '''2''' | rowspan="2"| [[Ахмет Давутоглу]]<br /><small>(р. 1959)</small> | rowspan="2"| [[Файл:Secretary Kerry Meets With Turkish Foreign Minister Davutoglu (2) (cropped).jpg|75px]] | rowspan="2"| Кония | rowspan="2"| 27 август 2014 | rowspan="2"| 22 май 2016 | style="height: 50px;"| Извънреден конгрес през 2014 г. | rowspan="2"| 1 година, 8 месеца и 25 дена |- | Редовен конгрес през 2015 г. |- | rowspan="1" style="background: #fdc400"| '''3''' | rowspan="1"| [[Бинали Йълдъръм]]<br /><small>(р. 1954)</small> | rowspan="1"| [[Файл:Binali Yıldırım.jpg|75px]] | rowspan="1"| Истанбул (I) {{small|(2002)}}<br>Ерзинджан {{small|(2007)}}<br>Измир (II) {{small|(2011)}}<br>Измир (I) {{small|(ноември 2015)}} | rowspan="1"| 22 май 2016 | rowspan="1"| 21 май 2017 | style="height: 50px;"| Извънреден конгрес през 2016 г. | rowspan="1"| 364 дни |- | rowspan="1" style="background: #fdc400"| '''4''' | rowspan="1"| [[Реджеп Таип Ердоган]]<br /><small>(р. 1954)</small> | rowspan="1"| | rowspan="1"| '''Действащ президент''' | rowspan="1"| 21 май 2017 | rowspan="1"| ''настояще'' | style="height: 50px;"| Извънреден конгрес през 2017 г. | rowspan="1"| |} == Резултати от избори == === Президентски избори === {|class="wikitable" style="text-align: center; border:none;width:100%" |- !colspan="11"|Президентски избори |- ! rowspan="2" colspan="2"|Дата на избори !! rowspan="2" |Кандидат !! colspan="2"| Първи тур !! colspan="2"| Втори тур !! rowspan="2" |Резултат !! rowspan="2" width=272px|Карта<br> (по вилаети) |- ! Брой гласове !! % !! Брой гласове !! % |- | style="background: #fdc400"| || '''[[Президентски избори в Турция (2014)|10 август 2014]]''' || [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|76px]]<hr>[[Реджеп Таип Ердоган]] || 21 000 143 || 51,79% || – || – || style="background: #fdc400"| '''Избран''' || [[Файл:2014 Cumhurbaşkanlığı Seçimleri.png|270px]] |- | style="background: #fdc400"| || '''[[Президентски избори в Турция (2018)|24 юни 2018]]''' || [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|76px]]<hr>[[Реджеп Таип Ердоган]] || 26 324 482 || 52,59% || – || – || style="background: #fdc400"| '''Избран''' || [[Файл:2018 Cumhurbaşkanlığı Seçimleri.png|270px]] |} === Избори за Велико Народно събрание === {|class="wikitable" style="text-align: center; border:none;width:100%" |- !colspan="11"|Резултати на Партията на справедливостта и развитието в изборите за Велико Народно събрание<br>{{legend0|#FFF7E4|0 – 10%}} {{legend0|#FFE4C0|10 – 20%}} {{legend0|#FFDC94|20 – 30%}} {{legend0|#FDC36B|30 – 40%}} {{legend0|#FFAD06|40 – 50%}} {{legend0|#DF8600|50 – 60%}} {{legend0|#B67900|60 – 70%}} {{legend0|#865A01|70 – 80%}} |- ! colspan="2"|Дата на избори !! Председател !! Брой гласове !! Места !! width=75px|Подкрепа !! Резултат !! width=272px|Карта<br> (по вилаети) |- | style="background: #fdc400"| || '''3 ноември 2002''' || [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|76px]]<hr>[[Реджеп Таип Ердоган]] || [[Файл:Turkish general election, 2002 pie chart.png|102px]]<hr>10 808 229 || [[Файл:Parliament of Turkey 2002.svg|200px]]<hr>363 / 550 ({{повишение}} 363) || 34,28%<hr>{{increase}} 34.28 %|| style="background: #fdc400"| '''{{small|#1–во място}}<br>Мнозинство''' || [[Файл:AKP 2002 performance.png|270px]] |- | style="background: #fdc400"| || '''22 юли 2007''' || [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|76px]]<hr>[[Реджеп Таип Ердоган]] || [[Файл:Turkish general election, 2007 pie chart.png|102px]]<hr>16 327 291 || [[Файл:Parliament of Turkey 2007.svg|200px]]<hr>341 / 550 ({{понижение}} 22) || 46,58%<hr>{{increase}} 12.30 %|| style="background: #fdc400"| '''{{small|#1–во място}}<br>Мнозинство''' || [[Файл:AKP 2007 performance.png|270px]] |- | style="background: #fdc400"| || '''12 юни 2011''' || [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|76px]]<hr>[[Реджеп Таип Ердоган]] || [[Файл:Turkish general election, 2011 pie chart.png|102px]]<hr>21 399 082 || [[Файл:Parliament of Turkey 2011.svg|200px]]<hr>327 / 550 ({{понижение}} 14) || 49,83%<hr>{{increase}} 3.25 %|| style="background: #fdc400"| '''{{small|#1–во място}}<br>Мнозинство''' || [[Файл:AKP 2011 performance.png|270px]] |- | style="background: #fdc400"| || '''7 юни 2015''' || [[Файл:Secretary Kerry Meets With Turkish Foreign Minister Davutoglu (2) (cropped).jpg|75px]]<hr>[[Ахмет Давутоглу]] || [[Файл:Turkish general election, June 2015 pie chart.png|102px]]<hr>18 867 411 || [[Файл:Parliament of Turkey June 2015.svg|200px]]<hr>258 / 550 ({{понижение}} 69) || 40,87%<hr>{{понижение}} 8.96 %|| {{small|'''#1–во място'''}}<br>Избор на правителството || [[Файл:Turkish general election AKP votes by province.png|270px]] |- | style="background: #fdc400"| || '''1 ноември 2015''' || [[Файл:Secretary Kerry Meets With Turkish Foreign Minister Davutoglu (2) (cropped).jpg|75px]]<hr>[[Ахмет Давутоглу]] || [[Файл:Turkish general election, November 2015 pie chart.png|102px]]<hr>23 681 926 || [[Файл:Parliament of Turkey November 2015.svg|200px]]<hr>317 / 550 ({{повишение}} 59) || 49,50%<hr>{{повишение}} 8,63 % || style="background: #fdc400"| '''{{small|#1–во място}}<br>Мнозинство''' || [[Файл:Turkish general election, November 2015 (AKP).png|270px]] |- | style="background: #fdc400"| || '''24 юни 2018''' || [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|76px]]<hr>[[Реджеп Таип Ердоган]] || <hr> 21 333 172||<hr>295 / 600 ({{понижение}} 21) || 42,56%<hr>{{понижение}} 6,94 % || style="background: #fdc400"| '''{{small|#1–во място}}<br>Мнозинство''' || |} == Вижте също == * [[Списък на политическите партии в Турция]] == Външни препратки == {{commonscat-inline|Justice and Development Party (Turkey)|Партията на справедливостта и развитието}} * {{икона|en}} {{Official website|http://www.akparti.org.tr/english}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|Турция}} [[Категория:Партия на справедливостта и развитието (Турция)| ]] [[Категория:Основани в Турция през 2001 година]] nfb8k8df9ge7j2gdwczxwcqp41ryk0m 12214068 12214066 2024-04-25T13:25:25Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Партия на справедливостта и развитието|Партия на справедливостта и развитието}} {{Партия | име = Партия на справедливостта и развитието | оригинално име = Adalet ve Kalkınma Partisi | bgcolor = #F8991C | лого = AK PARTI Logo.svg | знаме = Flag of AKP.svg | ръководител = [[Реджеп Таип Ердоган]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2001|08|14}} | щаб = Söğütözü Caddesi No 6, [[Анкара]], [[Турция]] | идеология = [[Национализъм]]<br>[[Неоосманизъм]]<br>[[Социален консерватизъм]]<br>[[Икономически либерализъм]]<br>[[Десен популизъм]]<br>[[Евроскептицизъм]]<br>[[Ердоганизъм]] | член_на = | цветове = [[Оранжев цвят|Оранжев]], [[Син цвят|Син]] | места1_заглавие = [[Велико национално събрание на Турция|ВНСT]] | места1 = {{Партия/места|265|600|#F8991C}} | сайт = {{URL|https://www.akparti.org.tr/en|akparti.org.tr}} |членове={{Понижение}} 11.041.464 (2024)|лозунг=Türkiye hazır, hedef 2023 (Турция е готова за целта 2023 г.)|абревиатура=AKP, AK Parti}} '''Партията на справедливостта и развитието''' ({{lang|tr|Adalet ve Kalkınma Partisi}}, съкратено '''AKP''' или '''AK Parti''') е консервативна и популистка партия. Тя е управляващата политическа партия в [[Турция]]. Основана е на [[14 август]] [[2001]] г. от бившия кмет на [[Истанбул]] — [[Реджеп Ердоган|Реджеп Тайип Ердоган]]. ПСР има 289 депутати в турския парламент. Към 2021 г. партията е най-голямата в Турция и е на власт непрекъснато от 2003 г., когато нейния лидер Реджеп Ердоган, става министър-председател, през 2014 г. е избран за президент и към днешна дата продължава да заема тази длъжност. [[Файл:AK Party fans celebrating victory of Recep Tayyip Erdoğan.jpg|мини|дясно|240px|Привърженици на AK Parti празнуват победата на Ердоган в президентските избори, 2014 г.]] [[Файл:Ak parti miting2.jpg|мини|дясно|240px|Митинг на AK Parti]] Основана през 2001 г., партията има силна база за подкрепа сред ортодоксалните мюсюлмани и произтича от консервативната традиция на османското минало на Турция и нейната ислямска идентичност, въпреки че партията категорично отрича, че е ислямистка. На парламентарните избори от 2002 г. ПСР взема 35% от гласовете и спечелва абсолютно парламентарно мнозинство. Изборният успех на ПСР поражда силни опасения сред светските среди на турското общество. Партията е кредитирана от мнозина с преминаването на поредица от реформи от 2002 до 2011 г., които увеличават достъпа до здравеопазване и жилища, разпределят се субсидии за храна, увеличава се финансирането на студенти, подобрява се инфраструктурата в по-бедните квартали, приватизира се държавния бизнес, увеличава се гражданския надзор над мощните военни, преодоляват се икономическите кризи и се наблюдават високи темпове на растеж на БВП и доход на глава от населението. Правителството на Ердоган си поставя за цел членството на [[Турция]] в [[ЕС]]. Поради това са предприети много законодателни промени, в това число и отмяната на [[смъртно наказание|смъртното наказание]] и снемане на забраната за употреба на [[кюрдски език]]. ПСР успява отчасти да намали и прекомерното влияние и намеса на турските военни в политическия живот на страната. Правителството на ПСР отменя забраните за религиозно и консервативно облекло (напр. [[хиджаб]]) в университети и държавни институции, помага на ислямските училища, въвежда по-строги разпоредби за абортите и по-високи данъци върху консумацията на алкохол. Това довежда до твърдения, че подрива тайно турските конституционни светски принципи (турската конституция забранява шериата в правния кодекс или религиозните политически партии, а съдилищата са забранили няколко партии за нарушаване на светските принципи) и довежда до две неуспешни съдебни дела, опитващи се да заличат партията през 2002 и 2008 година. През декември 2013 г. избухва [[корупционен скандал в Турция 2013|корупционен скандал в Турция]] в резултат от криминално разследване на няколко ключови членове на турското правителство на министър-председателя [[Реджеп Ердоган]]. Повечето от въвлечените в скандала са членове на неговата партия. Партията претърпява неуспехи на местните избори през 2019 г., губи Истанбул, Анкара и други големи градове, в допълнение към загубите, приписвани на турската икономическа криза, обвинения в авторитаризъм, както и предполагаемо бездействие на правителството по отношение на сирийската криза с бежанците. През 2020 и 2021 г. ПСР губи почти цялата си подкрепа от страна на кюрдите, главно заради политиката на Ердоган по отношение на ПКК и нарастващия турски национализъм. Партията на справедливостта и развитието се опитва да си върне подкрепата чрез прилагане на различни централизирани политики. Към 2021 г. Партията на справедливостта и развитието е петата по големина политическа партия в света по членство и е най-голямата политическа партия извън [[Китай]], [[Индия]] или [[САЩ]]. == Критика == Критиците обвиняват ПСР, че има „скрит дневен ред“ въпреки публичното им одобрение на секуларизма, а партията поддържа неформални отношения и изразява подкрепа за Мюсюлманското братство. Както вътрешната, така и външната политика на партията се възприема като панислямистка или неоосманска, като се застъпва за възраждане на османската култура често за сметка на светските републикански принципи, като същевременно увеличава регионалното присъствие в бившите османски територии. ПСР е критикувана за подкрепата на широкомащабната чистка на хиляди учени след неуспешния опит за преврат през 2016 г. Учениците от началните, прогимназиалните и средните училища са принудени да прекарат първия учебен ден след неуспешния държавен преврат в гледане на видеоклипове за „триумфа на демокрацията“ над заговорниците и слушане на речи, приравняващи цивилния контрапреврат, който прекъсва завладяването, с исторически османски победи отпреди 1000 години. Организирани са кампании за освобождаване на висшето образование и за отпадане на обвиненията срещу тях, за мирно упражняване на академичната свобода. Затварянето на политически активисти продължава, докато председателят на Амнистия Турция е затворен за противопоставяне на Партията на справедливостта и развитието по измислени „терористични обвинения“. Тези обвинения предизвикват осъждане от много западни страни, включително от Държавния департамент на САЩ, [[ЕС]], както и от международни и местни организации за правата на човека. === Публикации на Седат Пекер === През 2021 г. лидерът на голяма престъпна група Седат Пекер, който бяга от Турция, публикува в [[Youtube]] поредица от разследващи видеозаписи за корупционните дейности на Реджеп Ердоган и членове на управляващата партия в Турция. Според неговите разкрития в партията процъфтяват шуробаджанащината, корупцията и уреждане на резултатите. Той казва още, че някои висши служители са замесени в трафик на наркотици, насилие и убийства. Според анкета на Avrasya Gayrimenkul, в която участват 2480 души с различни политически възгледи, 75% от турците, включително около 1/3 от привържениците на управляващата партия, се доверяват на разследванията му, а не на отговорите на правителството към тях. == Председатели == {| class="wikitable" style="text-align:center" ! № ! Председател ! Портрет ! Избирателен район ! начало ! край ! Избори за председател ! Време |- | rowspan="4" style="background: #fdc400"| '''1''' | rowspan="4"| [[Реджеп Таип Ердоган]]<br /><small>(р. 1954)</small> | rowspan="4"| [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|75px]] | rowspan="4"| Сиирт {{small|(2002)}}<br>Истанбул (I) {{small|(2007, 2011)}} | rowspan="4"| 14 август 2001 | rowspan="4"| 27 август 2014 | Редовен конгрес през 2003 г. | rowspan="4"| 13 години и 26 дни |- | Редовен конгрес през 2006 г. |- | Редовен конгрес през 2009 г. |- | Редовен конгрес през 2012 г. |- | rowspan="2" style="background: #fdc400"| '''2''' | rowspan="2"| [[Ахмет Давутоглу]]<br /><small>(р. 1959)</small> | rowspan="2"| [[Файл:Secretary Kerry Meets With Turkish Foreign Minister Davutoglu (2) (cropped).jpg|75px]] | rowspan="2"| Кония | rowspan="2"| 27 август 2014 | rowspan="2"| 22 май 2016 | style="height: 50px;"| Извънреден конгрес през 2014 г. | rowspan="2"| 1 година, 8 месеца и 25 дена |- | Редовен конгрес през 2015 г. |- | rowspan="1" style="background: #fdc400"| '''3''' | rowspan="1"| [[Бинали Йълдъръм]]<br /><small>(р. 1954)</small> | rowspan="1"| [[Файл:Binali Yıldırım.jpg|75px]] | rowspan="1"| Истанбул (I) {{small|(2002)}}<br>Ерзинджан {{small|(2007)}}<br>Измир (II) {{small|(2011)}}<br>Измир (I) {{small|(ноември 2015)}} | rowspan="1"| 22 май 2016 | rowspan="1"| 21 май 2017 | style="height: 50px;"| Извънреден конгрес през 2016 г. | rowspan="1"| 364 дни |- | rowspan="1" style="background: #fdc400"| '''4''' | rowspan="1"| [[Реджеп Таип Ердоган]]<br /><small>(р. 1954)</small> | rowspan="1"| | rowspan="1"| '''Действащ президент''' | rowspan="1"| 21 май 2017 | rowspan="1"| ''настояще'' | style="height: 50px;"| Извънреден конгрес през 2017 г. | rowspan="1"| |} == Резултати от избори == === Президентски избори === {|class="wikitable" style="text-align: center; border:none;width:100%" |- !colspan="11"|Президентски избори |- ! rowspan="2" colspan="2"|Дата на избори !! rowspan="2" |Кандидат !! colspan="2"| Първи тур !! colspan="2"| Втори тур !! rowspan="2" |Резултат !! rowspan="2" width=272px|Карта<br> (по вилаети) |- ! Брой гласове !! % !! Брой гласове !! % |- | style="background: #fdc400"| || '''[[Президентски избори в Турция (2014)|10 август 2014]]''' || [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|76px]]<hr>[[Реджеп Таип Ердоган]] || 21 000 143 || 51,79% || – || – || style="background: #fdc400"| '''Избран''' || [[Файл:2014 Cumhurbaşkanlığı Seçimleri.png|270px]] |- | style="background: #fdc400"| || '''[[Президентски избори в Турция (2018)|24 юни 2018]]''' || [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|76px]]<hr>[[Реджеп Таип Ердоган]] || 26 324 482 || 52,59% || – || – || style="background: #fdc400"| '''Избран''' || [[Файл:2018 Cumhurbaşkanlığı Seçimleri.png|270px]] |} === Избори за Велико Народно събрание === {|class="wikitable" style="text-align: center; border:none;width:100%" |- !colspan="11"|Резултати на Партията на справедливостта и развитието в изборите за Велико Народно събрание<br>{{legend0|#FFF7E4|0 – 10%}} {{legend0|#FFE4C0|10 – 20%}} {{legend0|#FFDC94|20 – 30%}} {{legend0|#FDC36B|30 – 40%}} {{legend0|#FFAD06|40 – 50%}} {{legend0|#DF8600|50 – 60%}} {{legend0|#B67900|60 – 70%}} {{legend0|#865A01|70 – 80%}} |- ! colspan="2"|Дата на избори !! Председател !! Брой гласове !! Места !! width=75px|Подкрепа !! Резултат !! width=272px|Карта<br> (по вилаети) |- | style="background: #fdc400"| || '''3 ноември 2002''' || [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|76px]]<hr>[[Реджеп Таип Ердоган]] || [[Файл:Turkish general election, 2002 pie chart.png|102px]]<hr>10 808 229 || [[Файл:Parliament of Turkey 2002.svg|200px]]<hr>363 / 550 ({{повишение}} 363) || 34,28%<hr>{{increase}} 34.28 %|| style="background: #fdc400"| '''{{small|#1–во място}}<br>Мнозинство''' || [[Файл:AKP 2002 performance.png|270px]] |- | style="background: #fdc400"| || '''22 юли 2007''' || [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|76px]]<hr>[[Реджеп Таип Ердоган]] || [[Файл:Turkish general election, 2007 pie chart.png|102px]]<hr>16 327 291 || [[Файл:Parliament of Turkey 2007.svg|200px]]<hr>341 / 550 ({{понижение}} 22) || 46,58%<hr>{{increase}} 12.30 %|| style="background: #fdc400"| '''{{small|#1–во място}}<br>Мнозинство''' || [[Файл:AKP 2007 performance.png|270px]] |- | style="background: #fdc400"| || '''12 юни 2011''' || [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|76px]]<hr>[[Реджеп Таип Ердоган]] || [[Файл:Turkish general election, 2011 pie chart.png|102px]]<hr>21 399 082 || [[Файл:Parliament of Turkey 2011.svg|200px]]<hr>327 / 550 ({{понижение}} 14) || 49,83%<hr>{{increase}} 3.25 %|| style="background: #fdc400"| '''{{small|#1–во място}}<br>Мнозинство''' || [[Файл:AKP 2011 performance.png|270px]] |- | style="background: #fdc400"| || '''7 юни 2015''' || [[Файл:Secretary Kerry Meets With Turkish Foreign Minister Davutoglu (2) (cropped).jpg|75px]]<hr>[[Ахмет Давутоглу]] || [[Файл:Turkish general election, June 2015 pie chart.png|102px]]<hr>18 867 411 || [[Файл:Parliament of Turkey June 2015.svg|200px]]<hr>258 / 550 ({{понижение}} 69) || 40,87%<hr>{{понижение}} 8.96 %|| {{small|'''#1–во място'''}}<br>Избор на правителството || [[Файл:Turkish general election AKP votes by province.png|270px]] |- | style="background: #fdc400"| || '''1 ноември 2015''' || [[Файл:Secretary Kerry Meets With Turkish Foreign Minister Davutoglu (2) (cropped).jpg|75px]]<hr>[[Ахмет Давутоглу]] || [[Файл:Turkish general election, November 2015 pie chart.png|102px]]<hr>23 681 926 || [[Файл:Parliament of Turkey November 2015.svg|200px]]<hr>317 / 550 ({{повишение}} 59) || 49,50%<hr>{{повишение}} 8,63 % || style="background: #fdc400"| '''{{small|#1–во място}}<br>Мнозинство''' || [[Файл:Turkish general election, November 2015 (AKP).png|270px]] |- | style="background: #fdc400"| || '''24 юни 2018''' || [[Файл:Erdogan Canakkale (cropped).JPG|76px]]<hr>[[Реджеп Таип Ердоган]] || <hr> 21 333 172||<hr>295 / 600 ({{понижение}} 21) || 42,56%<hr>{{понижение}} 6,94 % || style="background: #fdc400"| '''{{small|#1–во място}}<br>Мнозинство''' || |} == Вижте също == * [[Списък на политическите партии в Турция]] == Външни препратки == {{commonscat-inline|Justice and Development Party (Turkey)|Партията на справедливостта и развитието}} * {{икона|en}} {{Official website|http://www.akparti.org.tr/english}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|Турция}} [[Категория:Партия на справедливостта и развитието (Турция)| ]] [[Категория:Основани в Турция през 2001 година]] 3t9oj41loop6cs6pz2fwswgjkv592fo 0 134443 12214072 12213898 2024-04-25T13:28:25Z Nk 399 /* География */ коригирам според източника, факт wikitext text/x-wiki '''Българското [[Черно море|Черноморие]]''' е физикогеографска област в [[България]], обединяваща българското черноморско крайбрежие, представляващо цялата източна [[Държавна граница|граница]] на страната, и прилежащата [[акватория]]. == География == [[Файл:Sozopol.jpg|мини|295px|Черно море край Созопол]] Българското черноморско крайбрежие започва от нос [[Картал]] при държавната граница с [[Румъния]] и завършва при устието на [[Резовска река]] при границата с [[Турция]]. Дължината на крайбрежието е 354 км {{факт|(200,166 километра по дъгата на земния [[сфероид]])|2024|4|25}}, от които 200 км представляват плажна ивица, покрита с [[пясък]].<ref>{{Citation |title=Sunny Home, ''Каква е дължината на бреговата ивица?'' |url=http://www.dombg.eu/bg/faq#10 |accessdate=2007-06-02 |archivedate=2017-11-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171107014210/http://www.dombg.eu/bg/faq#10 }}</ref> Физикогеографски, зоната обхваща крайбрежието, включително и част от [[шелф]]а и сушевата ивица, която има ширина от 10 до 40–50 км съответно в зоната на [[Стара планина|Балкана]] и на [[Странджа]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=hf.uio.no/ilos/studier/studenttjenester/Nettressurser/bulg/mat/kz/kz7.html|заглавие=Физикогеографски зони}}</ref> Северното крайбрежие е източният край на [[Добруджа]]нското плато, което в северната си част е със стръмна брегова ивица. При Дуранкулак и Шабла има обширни пясъчни плажове и няколко крайбрежни езера, а при Тюленово, Камен бряг и нос [[Калиакра]] брегът е стръмен, образуван от твърди червени сарматски [[Варовик|варовици]] и [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които се спускат 70 метра надолу до морето. Край [[Балчик]] и [[Каварна]] варовиковите скали се прорязват от гористи долини. Релефът на крайбрежието около курортите Албена и Златни пясъци е [[хълм]]ист, с типично изразен [[свлачище]]н, стъпаловиден характер. [[Лонгоз]]ните гори при устието на [[Батова река]] бележат началото на [[Франгенско плато|Франгенското плато]]. На юг от Варна са характерните за северната част лонгозни гори, особено гъсти край устието на река Камчия. [[Файл:Rezovska reka Bulgaria Turkey border.jpg|мини|295px|Устието на Резовска река дели българското от турското Черноморие]] [[Стара планина]] потъва в [[Черно море]] при нос [[Емине]], разделяйки условно бреговата ивица на южна и северна част. Южното крайбрежие има широки и дълги плажове за разлика от северното, чийто релеф е по-скалист. В български териториални води се намират пет черноморски острова: * [[Света Анастасия (остров)|Света Анастасия]] (старо име ''Болшевик'') – площ: 0,222 км<sup>2</sup><ref>{{Citation |title=Иван Карайотов, ''Остров Света Анастасия'', „Либра Скорп“ |url=http://www.meridian27.com/knigi8.htm |accessdate=2007-06-02 |archivedate=2012-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120114035256/http://www.meridian27.com/knigi8.htm }}</ref> / 8,5 дка <ref>{{Citation |title=Регионален Бургаски музей |url=http://www.burgasmuseums.bg/strandja_full/bulgarian/Burgas/bodyBS.html |accessdate=2007-06-02 |archivedate=2007-09-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070928102156/http://www.burgasmuseums.bg/strandja_full/bulgarian/Burgas/bodyBS.html }}</ref> * [[Свети Иван (остров)|Св. Иван]] – площ: 660 декара<ref name=":1">{{Citation |title=Учебен водолазен център Монисуб |url=http://www.monisub.com/index.php?lang=Bul |accessdate=2007-06-02 |archivedate=2007-09-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070928062527/http://www.monisub.com/index.php?lang=Bul }}</ref> * [[Свети Петър (остров)|Св. Петър]] – площ: 4 – 5 дка<ref name=":1" /> * [[Свети Кирил (остров)|Св. Кирик и Юлита]] (старо име: ''Св. Кирил'') – площ: 82,589 дка<ref name=":1" /> * [[Змийски остров|Св. Тома]] (известен още като ''Змийски остров'') – площ: 3 дка<ref name=":1" /> === Строеж и развитие на релефа === [[Файл:Варненското черноморие.jpg|мини|295px|Варненското Черноморие]] В геоложкия строеж на отделните части на крайбрежието се наблюдава разнообразие. Тук се включват най-източните части на две от основните морфоструктури в страната: Мизийската плоча и Балканидите. От север на юг се редуват различни по възраст и състав структури на [[Дунавската равнина]], [[Предбалкан]]а, [[Стара планина]], [[Бургаска низина|Бургаската низина]], [[Странджа]]. На север са разпространени варовиците и пясъчниците, а на юг различни [[вулканични скали]] (предимно [[андезит]]и и андезитни [[Вулканичен туф|туфи]]). Бургаската низина е покрита с морски и речни наноси. Формирането на релефа е свързано с развитието на Черноморската котловина. През кватернера издигането на крайбрежието е довело до образуването на шест морски (абразионни) тераси<ref>[https://www.researchgate.net/publication/290597406_OKEANOLOGIA Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна. Изд. Онгъл. ISBN 978-954-8279-82-6. 476 с.]</ref>. На места то е потъвало и устията на някои черноморски реки са се превръщали в [[лиман]]и ­ Ропотамо, Велека и др. Характерна форма на релефа са плажните ивици, обхващащи около 25% от крайбрежието. Край някои от тях са се образували дюни, високи до 8­10 м (Несебър). Свлачищата са характерни за северното крайбрежие ­ Балчишко, около устието на р. Батова, Варненско и др., а за южното ­в района на кв. [[Сарафово]], Бургаско. Особено силни свлачищни процеси се проявиха през пролетта на 1997 г. в районите на курортите Св. св. Константин и Елена, Златни пясъци и Албена. Скалисти брегове с отвесни склонове (клифове) са типични за районите на нос [[Калиакра]], нос [[Галата (нос)|Галата]], както и около нос Емине. Красиви скални образувания, подмоли и пещери има по северното Черноморие в районите на Тюленово, Камен бряг и др. === Полезни изкопаеми === Полезните изкопаеми са привързани към геоложкия строеж и палеогеографското развитие на съответните области, които опират до черноморското крайбрежие. По-значителни са находищата на [[въглища]] в Добруджанския басейн, в Бургаско кафяви въглища (кв. [[Рудник (Област Бургас)|Рудник]]), природен газ в устието на р. Камчия, [[нефт]] и [[природен газ]] около Шабла и Тюленово. Значителни находища на манганови руди са разкрити във Варненско и устието на река Батова, медни в Медни рид, Росен баир и Върли бряг (Бургаско), магнетитни пясъци между Бургас и Поморие. [[Варовици]] се добиват в Моминото и Франгенското плато, [[кварцови пясъци]] ­край гр. [[Белослав]], българити­ край гр. [[Българово]]. В Поморийското и Атанасовското езеро се добива [[сол]], и ­луга, от която се произвежда паста за зъби. Лечебна кал от Балчишката тузла, Атанасовското и Поморийското езеро се използва за балнеолечение. === Климат === Лятото по черноморското крайбрежие е сравнително топло, а зимата е­ мека. Средните януарски температури варират от около 0,8&nbsp;°С (ст. Калиакра) до 3,4&nbsp;°С (ст. Царево). Юлските температури са около 22 – 24&nbsp;°С. Средногодишните амплитуди са сравнително ниски ­ 20­ – 21&nbsp;°С. Безмразовият период по крайбрежието е най-висок за страната ­от април до ноември. По северното Черноморие средногодишните валежи са най-ниски за страната (Дуранкулак ­ 438 мм, ст. Балчик ­ 440 мм). На юг валежите достигат 500 – 600 мм, а на места и повече. На север валежите са с късно пролетен и ранно летен максимум, а на юг ­със зимен максимум. На юг снежна покривка се образува рядко и се задържа кратко до няколко дни. Ветровете през по-голямата част от годината са западни и северозападни, като често през зимата и лятото се проявяват северни и североизточни ветрове. От местните ветрове най-характерни са бризовете, които през деня духат от морето към сушата, а през нощта­ обратно. Климатът благоприятства преди всичко развитието на туризма и земеделието. Тук се отглеждат лози, овошки, технически култури и др. {| class="centered wikitable center" |+ Температури и валежи в избрани климатични станции от българското черноморско крайбрежие(Климатични данни 1990-2020) |- ! Станция !!Шабла !! Бургас !! Царево |- ! Надморска височина (м) | 71 || 52 || 11 |- ! Средна януарска температура (°С) | 2,1 || 2,9 || 4,3 |- ! Средна юлска температура (°С) | 22,7 || 23,8 || 23,2 |- ! Годишна амплитуда | 20,6 || 19,9 || 18,9 |- ! Средна годишна температура (°С) | 12,4 || 13,3 || 13,4 |- ! Годишна сума на валежите (мм) | 412 || 558 || 655 |} Средната температура по Черноморието през лятото е 28&nbsp;°C на въздуха и 25&nbsp;°C на водата. Има повече от 240 часа слънчеви дни през [[май]] и [[септември]] и повече от 300 часа през [[юли]] и [[август]]. === Води === Повечето от реките формират оттока си извън територията на Българското черноморско крайбрежие. По-големи реки от север на юг са Батова, [[Провадийска река|Провадийска]], [[Камчия]], [[Двойница]], [[Хаджийска река]], [[Русокастренска река]], [[Средецка река]], [[Факийска река]], [[Ропотамо]], [[Велека]], [[Резовска река]]. В посока от север на юг се увеличава водоносността на реките. Максимумът на оттока за северните реки е пролетен, докато за реките на юг той е зимен. Минимумът на оттока е през август и ­септември. Подхранването на реките е предимно дъждовно­ до около 70 – 80%. Със значително карстово подхранване са р. [[Девня (река)|Девня]], Батова, Провадийска. Модулът на оттока зависи в голяма степен от скалната основа. По черноморското крайбрежие са разположени най-големите езера. Според произхода си те са лимани и лагуни. Най-големи сред лиманните езера са [[Варненско езеро|Варненското]], [[Белославско езеро|Белославското]], [[Шабленско езеро|Шабленското]], [[Мандра (язовир)|Мандренското]], [[Бургаско езеро|Бургаското]], [[Атанасовско езеро|Атанасовското езеро]]. Лагуни са [[Поморийско езеро|Поморийското езеро]], [[Алепу]], [[Аркутино]] и др. Най-дълбоки и с най-голям воден обем са Варненското и Белославското езеро. Бургаското е най-обширно. Артезиански води са разкрити във Варненско, долината на р. Камчия и Бургаската низина. Минерални води бликат във Варненско и Бургаско. === Почви === Почвената покривка е разнообразна, тук са разпространени всички зонални типове почви, характерни за страната ни. Черноземните и сивите горски почви са разпространени на север. В района на р. Велека на неголяма територия се разполагат жълтоземни почви. Край реките с широко разпространение са алувиално-ливадните почви. Върху варовиковите терени на север са разположени рендзините. Малки площи са заети от засолени торфенисти и блатни почви покрай езерата. === Флора === Влиянието на Черно море е предопределило характера на растителността. Тук са разпространени редица топлолюбиви видове. В речните устия на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Велека и др. са разпространени уникални лонгозни гори. В техния състав влизат много дървесни видове (ясен, бряст, елша, летен дъб, клен и др.) и редица увивни растения ­ дива лоза, повет, скрипка, гърбач и др. От храстите са разпространени чашкодрян, калина и др. Из блатата на лонгозните гори вирее блатното кокиче. Тези гори периодично се заливат. В езерата и блатата по крайбрежието се срещат тръстика, теснолистен папур, ежова главичка, водна леща и др. В Странджа е разпространен източен бук, източен горун, благун, цер, странджанска зеленика, лавровишня, понтийско бясно дърво, колхидска боровинка, зайча сянка и др. В крайморските блата вирее водна лилия, а по дюните ­ пясъчна лилия, ветрогон, острица, тамарикс и др. За Южното Черноморие са характерни смокинята и бадемът. === Фауна === За българското черноморско крайбрежие са характерни животински видове от евро-сибирската, средиземноморската и ирано-туранската фаунистична област. Животинският свят е представен от сърни, диви свине, зайци и др. От птиците се срещат [[Сребриста чайка|чайки]], [[Сребриста чайка|гларуси]], [[бекас]]и, [[чапла|чапли]], [[рибарка|рибарки]], [[лястовица|лястовици]], [[дъждосвирец|дъждосвирци]], [[дива патица|диви патици]], [[яребица|яребици]] и др. По нашето крайбрежие преминава западночерноморският прелетен път на птиците­ [[Виа Понтика]]. По него два пъти в годината прелитат на ята или поотделно [[пеликани]], [[жерави]], [[патици]] и [[гъски]]. От земноводните се срещат [[жаба дървесница|жаби дървесници]], [[гръцка дългокрака жаба|гръцки дългокраки жаби]] и др. От влечугите са разпространени вдлъбнаточелият смок, [[голям стрелец|големият стрелец]] и др. На юг се срещат колхидски фазани и каспийски [[блатна костенурка|блатни костенурки]]. Езерата са богати на риба. В общо 25 фосилни находища по българското черноморско крайбрежие (от [[олигоцен]]а до [[холоцен]]а) са установени 153 таксона гръбначни животни: костни риби – 3, земноводни – 1, влечуги – 6, птици – 74 и бозайници – 69. Сред тях два вида птици и 37 бозайници са изкопаеми. Едно от находищата е с [[палеоген]]ска възраст, 14 – с [[неоген]]ска и 10 – с [[кватернер]]на. 8 вида и 1 подвид са изчезнали от сдтраната през историческата епоха: ''Caretta caretta'', ''Chelonia mydas'', ''Panthera leo'', ''Bos primigenius'', ''Castor fiber'', ''Grus grus'', ''Otis tarda'', ''Bison bonasus'' (днес реинтродуциран) и ''Equus ferus ferus''. В област Добрич са известни 5 находища, а в областите Варна и Бургас – по 10. Неогенските находища съдържат останки на представители на групи животни с много по-южно съвременно разпространение като хоботни бозайници, хиени, някои нечифтокопитни, антилопи и др. <ref>Boev, Z. 2018. Fossil and subfossil record of vertebrate animals (Vertebrata J.-B. Lamarck, 1801) along the Western Black Sea Coast (Bulgaria). – In: Peev, D. et al. (Eds.). Proceedings of the First European Symposium ''Research, Conservation and Management of Biodiversity of European Seashores'' (RCMBES). Acta zoologica bulgarica, Suppl. 11, 2018: 105 – 110. ISSN 0324 – 0770.</ref> === Стопанско използване и опазване на природните ресурси === От дълбока древност районът на Черноморието е бил заселен и стопански усвоен, за което говорят многото археологически паметници. По Българското черноморско крайбрежие се е формирала добре обособена стопанска зона, в която са развити земеделието, промишлеността, транспортът и туризмът. Продължават усилията да се открият значителни находища на нефт и газ в българския шелф. Развити са риболовът и добивът на морска сол. Изградени са две големи пристанища и редица по-малки, които позволяват развитието на относително по-евтиния морски транспорт. Чрез тях осъществяваме значителна част от вноса и износа на страната. Климатичните особености и широките пясъчни ивици са основата на морския ни туризъм. На тази база се изградиха редица курорти с национално и международно значение. Тази интензивна стопанска дейност се е отразила неблагоприятно върху природната среда. В районите на Варна, [[Девня]] и Бургас са силно замърсени въздушните басейни и водите на някои реки и езера, активизират се свлачищните процеси. За опазването на естествената природа са създадени два природни парка­ „[[Златни пясъци (природен парк)|Златни пясъци]]“ и „[[Странджа (природен парк)|Странджа]]“, както и 12 резервата ­— биосферният резерват „[[Камчия (резерват)|Камчия]]“, „Калиакра“, „Атанасовско езеро“, „Пясъчна лилия“, „[[Паша дере]]“, „[[Ропотамо (резерват)|Ропотамо]]“ и др. Особен интерес представлява „Змийският остров“, разположен на север от устието на р. Ропотамо. Тук могат да се видят ята от чайки, редкият за страната мишевиден гризач полевка на Понтер, както и кактуси от род Опунция, пренесени тук през 1932 г. Към защитените природни обекти се отнасят още Побитите камъни, свлачищното езеро Тауклиман, Лъвската глава в устието на р. Ропотамо, Маслен нос и др. Забранен е уловът на делфини и тюлен-монах, а на някои видове риба е ограничен с цел да се предотврати изчезването им. Срещу силните вълнения се строят укрепващи брега съоръжения. Провежда се специална програма за възстановяване на природната среда на Българското Черноморие. Запазването на екологичното равновесие не само по нашето крайбрежие, а в района на цялото Черноморие е от особено важно значение за бъдещето на организмовия свят, за здравето на населението в тези райони, за развитието на стопанския туризъм и други дейности. Сред най-важните задачи е оптимизирането на отношенията между човека и морето, което може да се постигне само с правилна екологична политика. Масовото презастрояване на Черноморското крайбрежие започнало в края на 90-те години предизвиква опозиция от страна на гражданското общество и инициира инициативи за създаване на защитена територия по цялата брегова ивица с цел запазване на природата от по-нататъшно урбанизиране.<ref>{{Citation |title=подписка: Обявяване за защитена територия на 400 метровата крайбрежна зона в българския сектор на Черно море |url=https://www.causes.com/actions/1730971-400 |accessdate=2015-03-27 |archivedate=2015-04-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150402095058/https://www.causes.com/actions/1730971-400 }}</ref>, <ref>[http://www.avaaz.org/en/petition/Obyavyavane_za_priroden_park_na_400_metrovata_kraybrezhna_zona_v_blgarskiya_sektor_na_Cherno_more/ подписка: Обявяване за защитена територия на 400 метровата крайбрежна зона в българския сектор на Черно море] </ref> За да бъде урегулиран процесът, през 2007 г. депутатите от XL народно събрание приемат Закон за устойството на [https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135555697 Черноморското крайбрежие], уреждащ забраните за строителство. Той въвежда две охранителни зони – „А” и „Б”. Зона „А“ обхваща 100-метровата крайбрежна ивица и пясъчните дюни, като на дюните се забранява строителството на преместваеми обекти. Зона „Б” представлява териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 километра, където не се разрешава изграждането на депа за отпадъци. В градовете, селата и курортите ще може да се строи без сериозни ограничения. Забраните за строителство в зоните „А” и „Б” не се отнасят за законно изградените обекти, както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове, [https://dariknews.bg/novini/bylgariia/ns-prie-zakona-za-chernomorskoto-krajbrezhie-149732 записаха депутатите]. Те решиха още действащите общи устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствените зони по този закон, да се приведат в съответствие с разпоредбите по негов срок от две години от влизането му в сила. == Население == === Градове и села === Най-големите градове по Черноморието са [[Варна]] и [[Бургас]], които са съответно трети и четвърти по население в България. Останалите по-малки градове и села са [[Поморие]], [[Несебър]], [[Балчик]], [[Царево]], [[Созопол]], [[Свети Влас]], [[Приморско]], [[Каварна]], [[Шабла]], [[Равда]], [[Обзор]], [[Бяла (Област Варна)|Бяла]], [[Черноморец]], [[Ахелой (град)|Ахелой]], [[Ахтопол]], [[Кранево]], [[Българево]], [[Китен]], [[Шкорпиловци]], [[Лозенец (Област Бургас)|Лозенец]], [[Синеморец]], [[Дуранкулак]], [[Крапец (Област Добрич)|Крапец]], [[Варвара (Област Бургас)|Варвара]], [[Камен бряг]], [[Резово]], [[Тюленово]] и [[Емона]]. === Културно-историческо наследство === {{раздел-мъниче}} == Икономика == === Транспорт === [[Файл:Yachtport Golden Sands, Varna.JPG|мини|270px|Яхтеното пристанище на „[[Златни пясъци]]“]] На българското Черноморие функционират два големи [[Пристанище|пристанищни]] комплекса: [[пристанище Варна]] и [[пристанище Бургас]]. Поддържат се редовни [[ферибот]]ни линии Варна–Черноморск–Варна, Варна–Черноморск–Поти/Батуми–Черноморск–Варна и Бургас–Поти/Батуми–Новоросийск–Бургас. Пристанища с регионално значение са изградени край повечето градове по крайбрежието. [[Тракия (магистрала)|Автомагистралата „Тракия“]] свързва столицата [[София]] с град Бургас. [[Черно море (магистрала)|Автомагистралата „Черно море“]], която е в процес на планиране, ще свързва двата големи центъра Варна и Бургас, а [[Хемус (магистрала)|автомагистралата „Хемус“]] ще свързва столицата София с Варна. От черноморските градове [[Железопътен транспорт|железопътна]] връзка имат Варна и Бургас; жп линията до Поморие се използва само за товарни превози. Международните летища на [[Летище Варна|Варна]] и [[Летище Бургас|Бургас]] са главни центрове на [[Въздушен транспорт|въздушния транспорт]] в региона. По-малки летища съществуват край Балчик и край Приморско. === Туризъм === [[Файл:Grand Hotel Varna.JPG|мини|270px|Грандхотел „[[Варна]]“]] Регионът е важен център за морски отдих и [[туризъм]]. Посещава се основно през летния сезон, както от български, така и от чуждестранни туристи и представлява една от основните туристически дестинации в страната. Преди [[1989]] г. е познато като „Червената ривиера“ и основния туристически поток е от страните на [[Социалистически лагер|социалистическия лагер]]. След падането на Желязната завеса прякорът му е бил сменен с „Българската ривиера“. Някои от най-популярни български черноморски курорти са [[Чайка (курорт)|Чайка]], [[Албена]], [[Св. св. Константин и Елена (курорт)|Св. св. Константин и Елена]], [[Русалка (курорт)|Русалка]], [[Елените]], [[Слънчев бряг]], [[Черноморец (курорт)|Черноморец]], [[Златни пясъци]], [[Дюни (курорт)|Дюни]], [[Камчия (курорт)|Камчия]], [[Ривиера (курорт)|Ривиера]], Ахтопол, Ахелой, Балчик, Китен, [[Крайморие]], Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Свети Влас, [[Сарафово]], Синеморец, Шкорпиловци, Созопол, Царево. === Риболов === [[БМФ]], „[[Океански риболов – Бургас]]“ === Корабостроене === КРЗ „Одесос“ – Варна, „Варненска корабостроителница“ АД, „[[Бургаска корабостроителница]]“ АД, „Кораборемонтен завод“ – Бургас. == Галерия == <gallery> BGKaliakra-fortress-2003.jpg|Крепостта [[Калиакра]] Euxinograd_-_Neptune.jpg|Паркът в резиденция [[Евксиноград]] Euxinograd -panorama.JPG|Дворецът в резиденция Евксиноград Blacksea-bg-beach-dinev.jpg|Южен плаж Emine03.jpg|Срещата на [[Стара планина]] с [[Черно море]] Nessebar Palace hotel, Ravda, Bulgaria.jpg|Хотел в [[Равда]] Slantschew_brjag_2_August_2005.jpg|Изглед към [[Слънчев бряг]] Varna Plage.JPG|Изглед от [[Варна]] Irakli Beach August.jpg|[[Иракли]], защитена природна територия Balchik Palace ifb.JPG|[[Балчишки дворец|Дворецът]] в [[Балчик]] Balchik Palace garden ifb.JPG|Ботаническата градина в Балчик St.,Tcherno more Balchik geograph org.uk-1.jpg|Улица „Черно море“ в Балчик </gallery> == Вижте също == * [[Морски фарове в България]] == Източници == <references/> * Пенин, Румен. „Природна география на България“, София, изд. Булвест 2000, 2007. стр. 223 – 230. == Външни препратки == * [http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2135555697 Закон за устройството на Черноморското крайбрежие] * [http://bgbeaches.com/ Снимки от българското Черноморие] * [https://www.facebook.com/bgchernomorie Страхотни снимки от българското Черноморие!] * [https://www.researchgate.net/publication/290597406_OKEANOLOGIA Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна. Изд. Онгъл. ISBN 978-954-8279-82-6. 476 с.] {{Българско Черноморие}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Българска черноморска зона|*]] [[Категория:Туризъм в България|Черноморие]] 5pe4ccva9p71u7ud16rvrs6c7cq2hz9 0 135177 12214431 12201762 2024-04-25T20:17:56Z Георги21 337417 /* Социално-икономическо положение на българите в състава на Османската империя */ wikitext text/x-wiki [[Файл:BG 14 vek.png|мини|350px|Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие]] '''Османското владичество'''<ref>История на България в 14 тома. Османско владичество XV-XVIII век, том 4, Издателство на БАН, 1983 г.</ref> или още '''османска власт''' и '''османско господство''', назовавано също, предимно в [[Българска литература през Възраждането|българската възрожденска литература]], като '''османско робство''', '''османско иго''' или '''турско робство''', е периодът от края на [[14 век|XIV]] до края на [[19 век|XIX век]], през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на [[Османска империя|Османската империя]]. Унищожена е и самостоятелната [[Българска патриаршия]], която е подчинена на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. За сметка на това, [[Охридската архиепископия]] продължава съществуването си до [[1767]] г., както и възстановената през 1557 г. заради сърбите в османските владения [[Печка патриаршия]] (до [[1766]] г.). Българите подготвят редица въстания срещу местните и централните власти, като борбата за отхвърляне на османската власт достига своя връх с [[Априлско въстание|Априлското въстание]] от 1876 г. и [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война]] от 1878 г. == Терминология == Термините използвани за този период, са изключително спорни: от една страна във френски, италиански и пр. пътеписи<ref>из писмото на монаха Бартолоемо де Яно от 3 февруари 1443 - Френски пътеписи, I, с. 62-63 </ref><ref>Из пътеписа на французина Бертрандон дьо ла Брокире от 1433 - Френски пъпеписи I с.51-56 </ref><ref>Из пътеписа на французина Пиер Белон от 1547 - Френски пътеписи, I с. 105-107</ref><ref>Из пътеписа на далматинеца Антон Вранчич от 1553 г.- Немски пътеписи I ,стр. 176-177</ref><ref>Из впечатленията на немския дипломат Ханс Дерншвам, посетил Османската империя 1553-1555. ''Дерншвам, Х. Дневникът'' страница 22-193</ref> и доклади на мисионери<ref>извадки от архива на Маноли Брешияно, 1381-1383, за търтовия с роби българи. - Сакъзов, Иван. новооткрити документи от краяна XIV за българи в Македония продавани като роби, в Македонски преглед, 1932, кн. 2-3 : цит в Пет века ятагана и корана.....стр. 339 </ref> и дори на османски хронисти<ref>'''''С'''ведения на турския хронист Садедин, от XV в. Тодоров, Николай, Положението с. 8-10 цит в: Пет века под ятагана и корана. Сборник под редакцията на проф. Илия Тодев Т.1. Османската империя - ислямска държава - стр.338''</ref> е отбелязано как през XIV – XVI в. османците правят масови заробвания на българи, сърби и пр. и ги продават на робски пазари (първоначалната цена е по 200 акчета, а отпосле се повишава); В кадийските регистри също фигурират записи как османците освобождават роби и робини.<ref>Протокол на софийския кадия от 20 юли 1550 - НБКМ, ориенталски отдел, кад. регистър №313, отк. 2, лист 8-а-II</ref><ref>Протокол на софийския кадия от 25 юли 1550 - НБКМ, ориенталски отдел, кад. регистър №313, отк. 2, лист 8-а-II</ref> векове наред се е плащал т.нар. кръвен данък; също така големите ни възрожденци като Вазов, Ботев и пр. в стиховете си ясно показват, че са се чувствали роби. От друга страна след битките при [[Битка при Виена|Виена]] и [[Битка при Лепанто|Лепанто]], Османската империя променя същността си. Войните вече не са така победоносни, тя трябва да развива търговия и манифактурно производство и допуска класово разслоение сред раята. Също така в българските земи съществуват български институции, така че няма класическо (римско робство). При това още от първите векове на османското господств някои от робите дори са били назначавани като пълномощници на господаря си да събират отпуснатите от него заеми и дори в случай на нужда да се явят пред османския съд.<ref>Протокол на софийския кадия от 31 юли 1550 - НБКМ, ориенталски отдел, кад. регистър №313, отк. 2, лист 11-а-V</ref> == Териториално и политико-религиозно администриране == Българските земи влизали в административната област на [[Румелия (област)|Румелия]]. Названието Румели, изопачено от Рим, както османците наричали обикновено Византийската империя, обозначавало османските владения на Балканите, освен Босна. В Османската империя населението било разделено на религиозни общности: правоверни и неверници, включени в законово признати религиозни общества ([[миллет]]и): мюсюлмански миллет и източноправославен ([[рум миллет]], т.е. гръцки миллет), под върховенството на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. Заедно с гръцките духовници в българските земи се появили и гръцките църковни книги. Славянското богослужение се запазило частично в селата. Двете независими славянски църкви – [[Охридска архиепископия|Охридската]] и възстановената по-късно [[Печка патриаршия|Пекската]] – станали впоследствие жертва на [[фанариоти]]те. В официалните документи на империята се обозначавала религиозната идентичност на поданиците, определена от опозицията „мюсюлмани – немюсюлмани“. От своя страна миллетите на неверниците, също организирани на религиозен принцип, включвали в една група различни народи, обособени според принадлежността им към определена религия. Като част от религиозната общност на рум миллета, българите според днешните понятия били скрито малцинство в рамките на този миллет до признаването на [[Българската екзархия]] от Империята през 1870 г. През този период са ислямизирани части от българския етнос, които били включени в ислямския миллет. Техни наследници днес са [[помаци]]те. В Османската империя приемането на исляма водело до получаване на пълни права, което насърчавало поданиците ѝ да приемат тази вяра. Друга част от хората с български етнически произход, след появата на Българската екзархия, остават верни на Цариградската патриаршия. Това били т. нар [[гъркомани]], представляващи днес част от гръцката нация. Гъркоманията е плод на високия статус, който гръцката култура имала сред православното население на Балканите. Въпреки всичко това, преобладаващата част от българите съхранили родния си език, вярата и традициите си. Особена положителна роля за това изиграли българското духовенство и манастирите. Според [[Г. С. Раковски]] от 1848 година османското правителство започва в някои официални документи да отделя българите от рум милета и да им дава народностно име: [[булгар миллет]] или български народ.<ref>[http://books.google.bg/books?id=zQlXAAAAMAAJ&pg=PA2&dq=български+милет&hl=bg#v=onepage&q=български%20милет&f=false Нѣколко риечи о Асѣню Първому: великому царю българскому и сину му Асѣню Второму, Георги Стойков Раковски в Кн. сърб. книго-печятницѫ, 1860, стр. 2.]</ref> Според Уолш (1828) и Бейкър (1877) в Османска България живеят следните народности, описани от авторите: турци като „господстващ народ“ от различни социални категории („турците от полето, селяни, прости и честни, работливи, много рядко полигамни и чиито жени не са забулени“; феодални турци (почти изчезнали към 1850 г.); големи земеделски собственици (рядко пребиваващи в земите си); турци от градовете (занаятчии или търговци на дребно); турци на правителствена служба (служители, куриери, жандарми, заптиета, военни), чиято класа „е може би единствената, която е корумпирана, която се възползва от злоупотребите на режима и ги поддържа, и същевременно тя предоставя мъдрите администратори и просветените личности“; албански мюсюлмани, които играят голяма роля в ежедневния живот и във външния вид на европейската част на Турция, по която са разпръснати на малки подвижни групи, работещи като занаятчии, ханджии, каваси, жандарми и най-вече войници. През 19 век в българските земи на Османската империя са приети няколко вълни кримски татари и черкези, изгонени от страната си от руските завоеватели. Немюсюлманите са разделени на няколко традиционни религиозни групи – евреи, арменци и християни. В Стара Турция евреите са наричани „мусафир, или посетители, защото са търсили убежище“ в Турция, арменците – „кая, или поданици, защото постепенно са се стопили в населението на империята“, а християните – „йешир или роби“. Най-много евреи идват от Испания, където са преследвани от [[Исабела I Кастилска|Исабела Католичката]].<ref name=":03">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=127 – 128|oclc=894636829}}</ref> == Българо-османски войни за запазване на българската държава (1341 – 1396) == {{Основна|Българо-османски войни|Завоюване на България от османските турци}} {{Вижте също|Списък с дати от османското владичество над българските земи}} {{Вижте също|Хронология на българо-османските войни за запазване на българската държава (1341 – 1396)}} Завоеванията над българските земи се осъществяват от четирима последователни султани: [[Орхан I]], [[Мурад I]], [[Баязид I]] и [[Мехмед I]], като между управлението на последните двама е разположен периодът на [[Османско междуцарствие|Османското междуцарствие]]. Съпротивата на българските владетели е част от [[Българо-османски войни|българо-османските войни]]. === Установяване на тюрки в Мала Азия. Взаимодействие с ромеите === {{Вижте също|Малоазийски бейлици|Иконийски султанат|Битка при Манцикерт|Византийска гражданска война (1341 – 1347)|Гражданска война във Византия (1376 – 1379)}} Още в късния 11 век в Мала Азия се появяват мюсюлмански емирства от тюркски произход, известни като бейлици. В историографията са познати като [[Малоазийски бейлици]]. Основното им предназначение било да предпазват селджуците от ромеите. След победата на [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] на селджуците над ромеите при [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]], тези бейлици открито обявяват своята независимост. Възползвайки се от отслабените ромеи и войните на селджуците с Фатимидите в Египет и Южна Сирия, бейлиците обединяват своите емирства. Ертугрул основава бейлика [[Сьогют]] в долината на река Сангариос, разположена между днешните [[Бурса]] и [[Анкара]] (на турски: Sakarya Irmağı, на гръцки: Σαγγάριος, Sangarios). Неговият наследник [[Осман I]] създава Османската династия и Османския бейлик, който ще надделее над всички останали и ще положи основите на Османската империя през 1299 г.<ref>Köprülü, M. Fuad. The Origins of the Ottoman Empire. State University of New York Press, 1992, pp. 1 – 11.</ref> Между 1341 и 1347 г. в Източната Римска империя се води гражданска война, в която враждуват две династии: Палеолози и Кантакузини. Тя избухва след смъртта на василевса [[Андроник III Палеолог]]. Благородничеството подкрепя [[Йоан VI Кантакузин]], а долните и средните слоеве на обществото застават зад [[Йоан V Палеолог]]. === Васална зависимост на България (1390 – 1396) === ==== Падане на Търновското царство (1393) ==== {{Основна|Превземане на Търновското царство от османските турци}} През [[1387]] г. обединените християнски сили нанасят голямо поражение на османците при [[Битка при Плочник|Плочник]]. Цар Иван Шишман веднага отхвърля васалните си задължения към султан [[Мурад I]] и отказва да му изпрати подкрепление. Веднага след това 30-хилядна армия начело с великия везир Али паша потегля срещу българите. Иван Шишман напуска Търново и отива в силната [[Никополска крепост]]. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска армия пред [[Никопол]], той отива при султан Мурад и за втори път се заклева да му бъде васал при условие да предаде на турците най-укрепения град на Дунава – [[Силистра]]. Скоро след това обаче Иван Шишман отказва да предаде Силистра на османците. Али паша отново потегля на север и пак обсажда цар Иван Шишман в Никопол, който за пореден път моли за мир. Този път условията са още по-тежки – освен Силистра трябва да бъдат предадени и други крепости. На [[15 юни]] [[1389]] г. султан Мурад загива в битката при [[Косово поле]], но османците удържат победа. Новият султан [[Баязид I]] изчаква няколко години и през [[1393]] г., когато българите не очакват, потегля с огромна войска. Изненадан, Иван Шишман напуска столицата, а Баязид я подлага на обсада. Търново издържа 3 месеца, но на [[17 юли]] 1393 г. градът е завладян. Цар Иван Шишман умира 2 години след това. В пролетта на 1393 г. по заповед на султан Баязид I [[Търновград]] е подложен на усилена и продължителна обсада. През лятото, на 17 юли 1393 г. градът е окончателно овладян. За това време защитата на престолния град се води от [[патриарх Евтимий]], който след превземането е заточен в Бачковския манастир. Част от благородничеството е избито, а останалата е преселена в Мала Азия. Османските войски се насочват към Никополската крепост на река Дунав, където е пленен цар [[Иван Шишман]], царското звание му е отнето, но е оставен да управлява Никопол. С това се слага край на съществуването на Търновското царство. ==== Падане на Видинското царство (1396) ==== {{Основна|Превземане на Видинското царство от османските турци}} През 1391 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на [[Фируз бей]], който използва града като база за нападение над [[Влашко]]. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на сърби и босненци<ref>По това време босненците още не са ислямизирани.</ref> на Косово поле на 15 юни 1389 г. унгарският крал [[Сигизмунд]] организира кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във [[Видин]] и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля [[васалитет]]а и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците обаче са разгромени при Никопол на 25 септември 1396 г. и [[Баязид I]] превзема Видин след кратка обсада. С това е сложен край на Видинското царство. Видинският цар Иван Срацимир е пленен и отведен в бившата османска столица [[Бурса]] (на Мраморно море), хвърлен в тъмница и умира в 1402 г., вероятно удушен. Според друга версия той умира още през 1397 г. == Българите в състава на Османската империя: борби за възстановяване на българската държавност (1396 – 1878) == {{Вижте също|Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396 – 1878)|Ислямизация в българските земи}} Синът на Иван Шишман, княз [[Фружин|Фружин Шишман]], след падането на Никопол през 1396 г. заминава в изгнание в Унгарското кралство и Сръбското царство. Заедно с първия си братовчед цар [[Константин II Асен]], син на [[Иван Срацимир]], се включват на страната на противоосманския съюз на Унгарското кралство, Сръбското царство, Босна и Влашко от 1403 – 1404 г. и предвождан от крал [[Сигизмунд Люксембургски]], бъдещ император на Свещената римска империя. Те се възползват от вътрешната криза в Османската империя през 1404 или 1408 г. и прогонват турците от Видин. Този поход предизвиква цяла поредица от военни действия, които приключват с поражение за противоосманските сили окончателно през 1422 г. === Социално-икономическо положение на българите в състава на Османската империя === {{Вижте също|Османско право|Бунтове на българи срещу османския кръвен данък|Данъчна система на Османската империя}} По време на османската власт по данни на Мишел Лео българите формират „слугинската маса на раята, репресирани, особено в провинцията, невежи, без привилегии“. Според Бел д'Антермони през 1738 г. по-голямата част от българите живеят в села.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> Към 1854 г. християните в българските земи под османско владичество не са в неравностойно положение по отношение на мюсюлманите. Данъкът, който християните плащат е по-нисък отколкото компенсацията, която мюсюлманите трябва да платят, за да се освободят от военна служба.<ref name=":03222222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=158|oclc=894636829}}</ref> Преди това неравноправното положение на друговерците, които не са мюсюлмани, в империята се поддържа от османската държава чрез различни методи, най-разпространени сред които са: * [[Ислямизация в българските земи|ислямизация]]; * [[кръвен данък]] ('''девширме'''), чрез който се попълва до [[17 век]] основната част от османската армия – [[Еничарски корпус|Еничарския корпус]];<ref>[https://bg.wikisource.org/wiki/Султански_указ_(ферман)_от_1536_г. Султански указ (ферман) от 1536 г., съхраняван в националната библиотека в Кайро]</ref><ref>Георгиева, Цветана. ''Еничарите в българските земи.'' „Наука и изкуство“, София, 1988 г. Връзка [http://macedonia.kroraina.com/cgebz/ тук].</ref> * религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация;<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=политически+и+икономически+репресии+на+османската+империя&source=bl&ots=Z2CpQOeiPU&sig=Px4OOo9Y7rNoKAoEu_Kj3CJWFgM&hl=bg&ei=ssVOTPGlEM6KOJWo7ZQC&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CBoQ6AEwAjgK#v=onepage&q&f=false Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на Българите, Георги Бакалов, Издателство Труд, 2003, ISBN 954-528-467-6, стр. 102.]</ref> Данъкът '''[[джизие]]''' или '''харадж''' е бил разоряващ за селяните немюсюлмани. Основно задължение на мюсюлманската администрация било да събира всички данъци, като в същото време раята (''dhimmi'') показва по всевъзможен начин превъзходството на исляма. При проявявано усърдие им е било разрешавано известно самоуправление, но под непрестанен гнет от страна на управляващите мюсюлмани.<ref>Евреите на Османската империя и Турската република. Ню Йорк Univ Press, 1991. Норман Стилман.</ref> Други данъци: * '''Капу хакъ''' – произволно изисквана от всеки дом такса. * '''Ресм-и агъл''' (''resm-i ağıl''<ref>''Ağıl'' е от старотюркски, означава „помещение за домашни животни, добитък“.</ref>) – данък за кошара. * '''Ресм-и асияб''' – данък за воденица. * '''Ресм-и биве''' – поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника. * '''Ресм-и божик''' – налог върху свинете, които се угоявали за [[Рождество Христово|Коледа]] (Бòжик, Бòжич). * '''Ресм-и гиях''' – данък за сено. * '''Ресм-и духан''' – димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел. * '''Ресм-и менгене''' – налог за пресоване на грозде. * '''Ресм-и мюджеред''' – поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя. * '''Ресм-и обручина''' – данък, налаган при продажбата на вино. * '''Ресм-и отлук''' – данък върху пасище. * '''Ресм-и тапу''', вкл. [[Тапу ресми]] – такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот. Ресм-и тапу не се изисквал единствено при прехода на поземлен имот по наследство от баща на син. * '''Ресм-и фучу''' – данък върху бъчви вино. * '''Ресм-и ханазир''' – данък върху свине. * '''Ресм-и химе''' – данък върху дърва за огрев. Почти до края на XVII в съществуват привилегировани групи от българи като войнуци и мартолоси. Те са силно облекчени в плащането на данъци, в замяна на задълженията си на охранители на проходи. След Карпошовото въстание мартолосите постепенно са премахнати като институция. следва да се отбележи, че през XVII – XVIII в. има промяна в социален план – повява се заможна прослойка българи, наречена ''чорбаджии.'' Видно място сред нея имат занаятчиите (златари, абаджии и пр.), наречени ''еснафи'' ==== Административни единици ==== {{Основна|Административно деление на Османската империя}} {{Вижте също|Османски селищни регистри}} До 1864 г. в Османската империя съществуват [[еялет]]и (на османски турски: ''ایالت‎''), които са наричани още пашалъци (''paşalık'') или бейлербейлици (на турски: ''beylerbeylık''). Управляват се от [[бейлербей]] или [[паша]]. При завладяването на европейските земи османските турци ги включват в Румелийски еялет, а азиатските са част от Анадолския еялет. През повечето време от османското владичество по-голямата част от българските земи попадат в [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]], чийто управленски център е София. Във времето от 1396 г. до 1864 г. Румелийският еялет многократно променя своята площ, а също и управленския център. Около 1850 г. в него вече не попадат български земи, а еялетите от своя страна се делят на [[Санджак|санджаци]], които се управляват от [[бей]]ове. През 1864 г. пробно е създаден само един вилает – [[Дунавски вилает|Дунавският]], а начело застава реформаторът [[Мидхат паша]]. След проведената през 1867 г. административна реформа със Закона за вилаетите (на турски: ''Teşkil-i Vilayet Nizamnamesi''), еялетите са разделение на вилаети (на турски: ''vilâyet'', от арабски: ''ولاية'', ''уилая''). От своя страна вилаетите са разделени на санджаци (на османски турски: ''سنجاق‎''), управлявани от [[санджакбей]] или още [[мютесариф]]. ==== Институти на собствеността ==== След средата на XV век българите стават поданици на султана. Те са членове на раята, към която принадлежи [[рум миллет]]ът, с което са означавани всички християнски поданици. Българите притежават право на собственост върху къщата си и дворното си място, но не и върху бащинията си: земите, които те обработват. Тя се води собственост на държавата, тоест на султана. Върху бащинията се упражняват право на ползване и право на унаследяване, но не и право на разпореждане със земята (например, не може да се даде като залог при заем), това ще рече, че отсъства пълно право на собственост. За бащинията се издава документ, наречен ''тапия''. Зависимият селянин нямал право да изменя характера на ползуването на своя участък земя. Той можел да превърне лозето в нива или да отсече дърво само с разрешение на спахията и със заплащане на съответна такса. Зависимият селянин бил длъжен да обработва своята земя. Ако я остави необработена в течение на повече от три години, спахията му я отнемал и я давал с тапия на друг === Българските земи през XV и XVI век (1396 – 1600) === {{Основна|Българските земи през XV и XVI век}} Краят на XV век и началото на XVI век отбелязват възстановяване на стопанския живот по българските земи, развитие на занаятите във връзка с нуждите на големите градски средища, в които се средоточват значителни военни, редоподдържащи и управленски сили. Това минава под знака на отрицателната тенденция за намаляване на християнското население и увеличаване броя на мюсюлманското.<ref>Стоянов, Иван. ''История на българското Възраждане''. Издателство „Велико Търново“, 1999.</ref> === Българските земи през XVII век и първата половина на XVIII век (1601 – 1760) === {{Вижте също|Дългата война|Второ търновско въстание|Чипровско въстание|Български въстания през XVIII век|Епоха Кьопрюлю}} [[Файл:Blaeu 1645 - Tabula Russiæ.jpg|мини|300п|Карта на Русия от 1645 г. на нидерландския картограф Ян Блау, на която в долния ляв ъгъл, където се вижда част от Балканите, е отблезяна България като „BVLGARIA“. На картата тя е отъждествена със земите на север от [[Стара планина]] до [[Дунав]], сиреч приблизитнелно с [[Мизия]]. На север е Влахия, а на юг Романия, което съвпада с по-късното Румелия.]] {{Основна|Българските земи през XVII век и първата половина на XVIII век}} В началото на XVII век историците поставят началото на османския упадък.<ref>Батюман, Елиф. ''Отомания.'' „Либерален преглед“, 2014 г.</ref> Между [[1645]] и [[1649]] г. се води Критската война между Османската империя и [[Венецианска република|Венецианската република]]. Вниманието и усилията на Цариград са насочени на юг, а това създава условия за раздвижване на север, по българските земи. Главно действащо лице е влашкият владетел [[Матей Басараб]], а от българска страна това е католикът барон [[Петър Парчевич]], който произхожда от [[Чипровци]], [[Видински санджак]]<ref>Изграден в земите на Видинското царство, а по-късно присъединени и земи от Сръбското деспотство.</ref>. Към 1717 г. в европейската част на Османската империя при мюсюлманското и християнското население се прилага [[инокулация]] срещу [[едра шарка]].<ref name=":0">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=24 – 26|oclc=894636829}}</ref> През 1738 г. Бел д'Антермони пише, че българите населяват основно селата, а във всички важни центрове в страната турците са в мнозинство – Видин, Никопол, Свищов, Русе, Стара Загора, Сливен, Плевен, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин, Битоля, Скопие, Солун, Кавала, Енос, Бургас, Варна.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=133 – 134|oclc=894636829}}</ref> === Възраждането, или българското Просвещение (1762 – 1876) === [[Файл:Map of Bulgarian resistance in the XVIII and the first half of the XIX centuries.jpg|мини|400п|Карта на борбите на българския народ за национална независимост през XVIII и първата половина на XIX век (до 1856 г.)]] {{Основна|Българско възраждане}} {{Вижте също|Просвещение|Кърджалийство}} Под влияние на [[Просвещение]]то през 19 век протича [[Българско възраждане|българското национално възраждане]], което е период на обществено-икономически растеж, национална интеграция и еманципиране на българския народ. По същото време се появява [[османизъм|османизма]], който се намирал под силното влияние на идеите на [[Велика Френска революция|Великата френска революция]]. Неговите сподвижници декларирали равенство пред законите, всеобща военна служба и задължително държавно образование за всички поданици на Империята. Османистите считали, че това ще тушира проблемите в обществото, но възгледите им не били приемани еднозначно. В началото на XIX век Кепел пише за практиката „[[авани]]“, която позолява на мюсюлманите да завеждат неоснователни дела срещу християни без никакви рискове за тях. Християните, дори да бъдат оправдани, трябва да платят разноските по делата и нямат право на искове срещу клевети. Показанията на турците надделяват над тези на раята и лъжесвидетелстването се наказва сериозно при християните и с порицание при мюсюлманите. По-късно са предприети реформи, които подобряват неравностойните условия на правораздаването.<ref name=":03222232">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=148|oclc=894636829}}</ref> През 1820-те Портър пише, че наблюдава „очарователни картини на плодородие и селско охолство“ в българските земи и че султан Селим изтегля в градовете всички турски поданици в България и настанява местни християни в селата и вместо да потиска техния труд ги компенсира със специални защити.<ref name=":1">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=168 – 171|oclc=894636829}}</ref> През 1833 г. Слейд пише, че отношенията между българите и турците не са само отношения на селски поданици към техните градски господари, нито роби на селски господари, съществува значително турско селячество, имащо същите качества на трудолюбие, честност и социалност като българите и има хармония между мюсюлмани и християни, особено българите. Бейкър през 1874. представя селата най-вече като религиозни единици – съседни села могат да са мохамеданско и християнско и това да е така в продължение на 400 години, но и смесените села не са рядкост.<ref name=":0322222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=135 – 137|oclc=894636829}}</ref> За пътуването си през 1829 – 1830 г. Слейд пише, че „никъде не е чул да се говори за екзекутиран българин. Това е така от незапомнени времена“, докато други западни пътешественици описват екзекуции на мюсюлмански или гръцки разбойници. Според Уолш бруталността на правосъдието е една от причините за сигурността, която характеризира Турция в спокойно време. Към 1862 г. притежаването на оръжие е забранено за всички немюсюлмански поданици на империята. Наблюдателите наблягат върху контраста между невъоръжените християни и техните господари, окичени с ятакани, ножове и пистолети. Същевременно по това време по принцип е признато „правото на всеки българин да притежава нещо, с което да защитава жена си и семейството си срещу нарушители мюсюлмани“, но християните трябва да внимвата тези оръжия да не се виждат когато са извън жилището си.<ref name=":0322223">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=144 – 146|oclc=894636829}}</ref> През 1833 г. Ъркърт пише, че всички села имат свои представители, старейшини, избирани от селяните за година и можещи да заемат тази длъжност цял живот. Най-често това са най-богатите и най-уважаваните жители. Основната функция на тези старейшини е разпределението на данъците между различните индивиди в обществото. Освен това управляват фондове за жилищност настаняване и храна на преминаващите турци и всички разходи на местната власт. Те решават и всички граждански въпроси. Същевременно местните свещеници играят ролята на арбитри и съдии, а епископът има юрисдикцията над християните и взима решения по отношение на брака и развода безапелационно.<ref name=":032222222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=161 – 167|oclc=894636829}}</ref> През 1833 г. Слейд пише, че никое селячество в целия свят не е по-охолно от българското. Не отрича, че по-нисшите класи в Турция често страдат от потисничеството на измамни паши или аги, но „никога не виждат най-безмилостния от тираните – глада“.<ref name=":1" /> По време на [[Кримска война|Кримската война]] българските работници печелят по около 10 английски пенса дневно, а в страната има изобилие на жито и домашен добитък, а хлябът и месото са много евтини в обикновени времена.<ref name=":1" /> Уокър пише през 1861 г., че практиката на отвличане на християнки, предназначени „да красят турските хареми“ е разпространена в провинциите в Азия и Африка и има изолирани случаи в България. Не е имало систематично избиране на млади жени за харемите в Константинопол, нито трафик на роби. Има злоупотреби, подбудени от чувството за вродено и безспорно превъзходство сред някои турци, но отделните жестокости са изключение и не са общ закон. Повечето от турските жители и паши живеят в добри отношения с останалата част от населението и показат качества като честност, разбиране и умереност.<ref name=":03222233">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=148 – 149|oclc=894636829}}</ref> Във втората половина на XIX век българските учители и свещеници в Османската империя сформират нова средна класа. Най-често срещаните храни в хановете са пилаф, сирене, каймак и подквасено мляко. Предпочитаното месо е овнешкото, задушено в мазнината или с боб. В българските семейства обикновено храната е хляб, яйца и вино.<ref name=":022">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=97 – 106|oclc=894636829}}</ref> Итън пише, че в началото на XIX век регионите по пътя Белград – София – Пловдив – Одрин – Цариград са обезлюдени, а Уолш описва Румелия като необитаема и необработваема страна, докато северната и североизточната част на България са многолюдни.<ref name=":0322222" /> === '''Оплаквания за отделни случаи на насилствена ислямизация на младежи и девойки през втората половина на XIX в.''' === Картината, която описват английските пътеписи обаче не съвпада с множество оплаквания през XIX в. българските земи за отвлечени и насила помюсюлмачени девойки<ref>Отвлечена българка, за да бъде помюсюлманчена - Из писмо на Захари Княжевски до Н.Геров от 28 юли 1860, Ст. Загора - -из архивата на Н. Геров, с 854</ref><ref>Отвлечени и помюсюлманчени две българки - от Търновско и Русенско - съобщение във в. "Свобода" бр. 8. 1869</ref><ref>Неуспешен опит насила да бъде ислямизирана българка - дописка от Русе от 29 юли 1870 - във в. "Свобода" бр. 36, 30 юли 1870</ref><ref>Насилствено помюсюлманчване на българскак девойка от Русе - Дописка от 3 септември от Русе, поместена в "Свобода" бр. 41 от 7 септември 1870</ref> <ref>Дописка във в. "Македония" бр. 5 от 2 февруари 1891 за отвлечена и ислямизирана българка</ref><ref>Писмо 94 от 9 априр 1886 до търновския митрополит - ОДА Велико Търново, ф.1 оп.1 л 18-19 - Българка от Еленско издирва отвлечената си дъщеря</ref> В различни дописки се съобщава че се купуват българки-християнки за робини от османците.<ref>Дописка "Робството сна една българка" поместена в "Народний гласс" бр. 251 от 18 декември 1881 как българка е насила помюсюлманечна и е продадена за 50 турски лири</ref> Има и немалко оплаквания за насила помюсюлманчени младежи<ref name=":5">Писмо на руския вицеконсул във Варна, А.Олхин от 9 август 1863 до провадийските чорбаджии Коста Димитров и Иван Стоянов - музей на Възраждането във Варна ф.2, а.е. 11, л.173</ref><ref>Из писмото на търновския гражданин Рад Рали до Георгипоп Симеонов в Търново от 6 август 1860 - НБКМ, БИА, II А 3561, превод от гръцки Георги Влахос</ref><ref name=":2">Опит за помюсюлманчване на 15 годишен младеж Тодор от Балчик - Колективно писмо на група граждани, написано в Балчик на 13 септември 1860, връчена на гръцкия консул, АВПР, Посольство в Константинополе д. 1612, л. 157-158</ref>и дори момчета. За подобно нещо съобщават германските<ref>Насилие над момиче от Разград да приеме исляма - из доклада на М.калиш от 15 юли 1857 - документи из германските архиви</ref><ref>Помюсюлманчени насила момиче и момче в Русенско - из доклада на М.Калиш от 9 януари 1859 - документи из германските архиви с. 339-340</ref>австрийските<ref>Отвлечена и насила помюсюлманчена 17 годишна българка в Русенско - из доклада на Ем. фон Рьослер до Шварценберг от 20 май 1854 - Документи на българската история VI, с.78 док.312</ref><ref>насилствено помохамеданчване на две български момичета в Русенско - из доклада на Ем. фон Рьослер от 24 юни 1854 до граф Буол Шауенщайн, австрийски министър председател и министър на външите работи - Документи за българската история VI, 82, док №315</ref>, френските,<ref>Насила помюсюлманнчена млада българка от Драма - Кореспондензия от 8 март 1859, поместена в "Прес д'Ориан" и препечатана във в."България" г. I бр.3 11/23 април 1859</ref> руските,<ref>Отвлечена и помюсюлманчена жена с дететто ѝ в шестгодишния ѝ син в Котленско - из доклада на руския вицеконсул във Варна, Лука Свинларивич от 15/27 август 1853 до П.Пизани директор на руската търговска канцелария в Константинопол - АВПР (архив на музея на Възраждането във Варна), Посольство в Константинопол, 1853 д. 946, л89</ref><ref name=":5" /> <ref>Из книгата на Л.Ив.доросиев ''"Българските колонии в Мала Азия''" - сп. на БАН, кн XXIV С.1922 62-63</ref><ref>Отвлечено момиче по време на Руско-турската война - Писмо 996 от 26 ноември 1884 на екзарх Йосиф до българския търговски агент в Серес - ЦИАИ, ф.1 оп. 1 а.е. 2, л.170</ref> гръцките <ref name=":2" />и прочие архиви. Тези сведения са потвърждават и от албанското население - докато албанците не променят насила вярата на християнките за които се женят, то османците правят точно това<ref>Разказ на албанец през 1855 - Велева, Д. Едно пътуване на Ст.Веркович през българските земи (пътепис през 1855) - ИБИД, кн. XXVIII, 1972 г., с. 365</ref> === Борба за българска църковна независимост (1824 – 1872) === {{Основна|Борба за българска църковна независимост|Реформи на Махмуд II|Танзимат|Гюлхански хатишериф|Хатихумаюн|Българска екзархия}} Първият акт на епохата на Танзимата е Гюлханският хатишериф, издаден на 3 ноември 1839 г. През втората половина на XIX век, според разказ на пътешественици, има села на Морава между Ниш и Скопие, в които християните, получили от султана ферман, позволяващ им да построят църква, да я виждат два пъти разрушена от мюсюлманите в околността и успяват да я запазят едва след като дават отново необходимите пари и труд, за да я издигнат трети път. Църквите често са в края на селата, а на много места е забранено използването на камбани.<ref name=":032222222" /> Също така във Видин, където месттните християни с много труд изградили втора по-голяма камбана на своята църква, по заповед на османските власти бил изваден езикът на първата камбана<ref>из доклада на пруския консур в Русе М.Калиш от 15 юли 1857 до пруския дипломатг в Цариград, Гундлих - документи из германските архиви, с .314-315 цит в: пет века под Ятагана и Корана,т.1, Османската империя - ислямска държава. Документален сборник под съставителството на проф. дин Петър Петров 2012 г. Университетско издателство</ref> === Източна криза: изостряне на Източния въпрос (1875 – 1878) === {{Основна|Източна криза}} Баркли пише през 1877 г., че в началото на руско-турската всеки българин е дребен земевладелец, осигуряващ собственото си съществуване, това на семейството си и на своите възрастни родители и плащащ данъците си благодарение на обработването на земята, която практически му принадлежи.<ref name=":1" /> === Българската революция: Старозагорското (1875) и Априлското въстание (1876) === {{Основна|Априлско въстание}} {{Вижте също|Старозагорско въстание|Източен въпрос}} Априлското въстание се възприема като връх на българското националноосвободително движение, което има корени в просвещенските идеи на Възраждането. Каго негова подготовка в българската историография се възприема неуспялото Старозагорско въстание. Априлското въстание по своята същност отговаря на националните революции, които други народи извършват, за да премахнат авторитарните монархии: американците срещу Британската империя ([[1776]]), французите срещу френските абсолютисти ([[1789]]) , Неуспешния опит на руските декабристи за ограничаване на руския абсолютизъм (1825-1826), Полското (Януарско) въстание срещу руската окупационна власт, (1861-1862), Херцеговското въстание срещу османската власт (1873-1876) и т.н. Някои български историци <ref name=":4" /> считат Априлското въстание за буржоазно-демократична революция на българите<ref name=":4">Генчев, Николай. Българско възраждане. „Изток-Запад“, 2010, С.</ref>. Във военно отношение въстанието е неуспешно, защото е потушено с невиждана жестокост, но тъкмо поради нея то постига широк политически отзвук и спомага за по-бързото разрешаване на Източния въпрос от великите сили. Това отнема две години, за да се намеси руският император, като обяви война на Османската империя ([[1877]]). В като непряк резултат от Априлското въстание е създаването на III българска държава ([[1878]]). === От Цариградска конференция до Руско-турска освободителна война === {{Основна|Цариградска конференция|Османска конституция|Руско-турска освободителна война}} == Отношенията на Третата българска държава с Османската империя (1878 – 1923) == След възстановяването на българската държава през 1878/9 г. много населени с българи земи остават под османска власт. Съпротивата им срещу Високата порта продължава, като още през 1878/9 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание в отговор на решенията на Берлинския конгрес, които сериозно орязват границите на новосъздаденото княжество, а цяла Македония остава под османска власт. Образуват се редица революционни организации, чиито отношения стават особено сложни с България, Гърция и Сърбия. * '''1878 – 1879''' – [[Кресненско-Разложко въстание]]; * '''1885''' – [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България]]; * '''1902''' – [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] * '''1903''' – [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребраженското въстание]] Османизмът преживял ренесанс по време на [[Младотурска революция]] в [[1908]] г. Дошлите на власт младотурци го провъзгласяват за официална идеология и прокламират създаването на единна османска нация, съставена от отделните народности в Империята. Постепенно засилващия се национализъм, намерил израз в редица въстания и войни, особено [[Първа Балканска война|Първата балканска война]] от [[1912]] – [[1913]] г., довел до отмиране на тези идеи. * '''1908 – 1909''' – с Манифест на [[22 септември]] (5 октомври [[нов стил]]) [[1908]] г. в [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|църквата „Св. Четиридесет мъченици“]] в старопрестолния град [[Велико Търново|Търново]] е обявено независимо [[Трето българско царство]]. Признато е от [[велика сила|Великите сили]] през пролетта на [[1909]] г. * '''1912 – 1913''' – [[Първа балканска война]] – съгласно [[Лондонски мирен договор|Лондонският мирен договор]] са освободени от турско, земите на запад от линията Мидия-Енос; * '''1913''' – [[Цариградски договор]] след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], с който България получава излаз на [[Бяло море]], предшестван от [[Разорението на тракийските българи през 1913 година|разорението на българите]] от [[Източна Тракия]]; * '''1915''' – Подписана е [[Българо-турска конвенция (1915)|Българо-турска конвенция]], с която Турция прави известни териториални отстъпки на България и така двете страни стават съюзнички в Първата световна война; * '''1920''' – Подписан е [[Севърски договор|Севърския договор]], с който фактически е ликвидирана Османската империя; * '''1919 – 1922''' – [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турска война]], през която фактически се слага начало на Турската република; * '''1923''' – С [[Лозански договор|Лозанския договор]] е призната [[независимост]]та на [[Република Турция]]; == Транспорт == Стандартният начин на транспорт е с коне. През 1839 г. пощенските коне се движат със скорост от около 19 km/h, а пътниците пътуват със скорост около 6,5 km/h. Дневните преходи на дълъг път най-често са с дължина от 16 до 20 часа, по-рядко под 12 часа и никога под 8 часа. Пътят от Ниш до София трае четири дни, от София до Пловдив – също четири дни, а от Белград до Цариград – 15 дни.<ref name=":3">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=84 – 85|oclc=894636829}}</ref> Между 1857 и 1869 г. в [[Добруджа]] са построени първите две железопътни линии в европейската част на Османската империя.<ref name=":0"/> Първата е между [[Черна вода (град)|Черна вода]] и [[Кюстенджа]], а втората – между [[Русе]] и [[Варна]]. През 1860-те по трасето между Русе и Варна пътуват пощенски влакове два пъти седмично. През 1877 г. е построена железопътна линия между [[Цариград]] и [[Пловдив]], достигаща [[Белово]], която по-късно става част от линията на [[Ориент експрес]]. От [[Одрин]] има отклонения към [[Дедеагач]] на Бяло море, а от [[Харманли]] – към [[Нова Загора]] и [[Ямбол]].<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref> == Изкуство и наука сред българите в Османската империя == {{Вижте също|История славянобългарска| Новобългарска просвета|Самоковска художествена школа|Взаимно училище}} == Вижте също == * [[Списък с дати от османското владичество над българските земи]] * [[Българо-османски войни]] * [[Османска империя]] * [[Ислям в България]] * [[Робство в Османската империя]] * [[Турско робство (исторически мит)]] == Цитирани източници и бележки == <references /> == Литература == {{Основна|Списък на литературата относно българските земи под османско владичество|Извори относно българските земи под османско владичество}} * [http://www.promacedonia.org/ki/index.html История на българите акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров] * [http://www.varna-bg.com/chronicle/index.htm Никола Станев, България под Иго Възраждане и Освобождение 1393 – 1878, изд. Ст. Атанасов 1935 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100719102548/http://www.varna-bg.com/chronicle/index.htm |date=2010-07-19 }} * [http://macedonia.kroraina.com/cgebz/index.htm Георгиева, Цветана. Еничарите в българските земи. „Наука и изкуство“, София, 1988.] {{Български въстания срещу османската власт}} {{Султани на Османската империя}} {{Портал|История на България|Османска империя}} [[Категория:България под османска власт|*]] krz6owbmykqj4powp2wfvfahlhl2xyc 12214438 12214431 2024-04-25T20:24:59Z Simin 4405 молба wikitext text/x-wiki [[Файл:BG 14 vek.png|мини|350px|Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие]] '''Османското владичество'''<ref>История на България в 14 тома. Османско владичество XV-XVIII век, том 4, Издателство на БАН, 1983 г.</ref> или още '''османска власт''' и '''османско господство''', назовавано също, предимно в [[Българска литература през Възраждането|българската възрожденска литература]], като '''османско робство''', '''османско иго''' или '''турско робство''', е периодът от края на [[14 век|XIV]] до края на [[19 век|XIX век]], през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на [[Османска империя|Османската империя]]. Унищожена е и самостоятелната [[Българска патриаршия]], която е подчинена на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. За сметка на това, [[Охридската архиепископия]] продължава съществуването си до [[1767]] г., както и възстановената през 1557 г. заради сърбите в османските владения [[Печка патриаршия]] (до [[1766]] г.). Българите подготвят редица въстания срещу местните и централните власти, като борбата за отхвърляне на османската власт достига своя връх с [[Априлско въстание|Априлското въстание]] от 1876 г. и [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война]] от 1878 г. == Терминология == Термините използвани за този период, са изключително спорни: от една страна във френски, италиански и пр. пътеписи<ref>из писмото на монаха Бартолоемо де Яно от 3 февруари 1443 - Френски пътеписи, I, с. 62-63 </ref><ref>Из пътеписа на французина Бертрандон дьо ла Брокире от 1433 - Френски пъпеписи I с.51-56 </ref><ref>Из пътеписа на французина Пиер Белон от 1547 - Френски пътеписи, I с. 105-107</ref><ref>Из пътеписа на далматинеца Антон Вранчич от 1553 г.- Немски пътеписи I ,стр. 176-177</ref><ref>Из впечатленията на немския дипломат Ханс Дерншвам, посетил Османската империя 1553-1555. ''Дерншвам, Х. Дневникът'' страница 22-193</ref> и доклади на мисионери<ref>извадки от архива на Маноли Брешияно, 1381-1383, за търтовия с роби българи. - Сакъзов, Иван. новооткрити документи от краяна XIV за българи в Македония продавани като роби, в Македонски преглед, 1932, кн. 2-3 : цит в Пет века ятагана и корана.....стр. 339 </ref> и дори на османски хронисти<ref>'''''С'''ведения на турския хронист Садедин, от XV в. Тодоров, Николай, Положението с. 8-10 цит в: Пет века под ятагана и корана. Сборник под редакцията на проф. Илия Тодев Т.1. Османската империя - ислямска държава - стр.338''</ref> е отбелязано как през XIV – XVI в. османците правят масови заробвания на българи, сърби и пр. и ги продават на робски пазари (първоначалната цена е по 200 акчета, а отпосле се повишава); В кадийските регистри също фигурират записи как османците освобождават роби и робини.<ref>Протокол на софийския кадия от 20 юли 1550 - НБКМ, ориенталски отдел, кад. регистър №313, отк. 2, лист 8-а-II</ref><ref>Протокол на софийския кадия от 25 юли 1550 - НБКМ, ориенталски отдел, кад. регистър №313, отк. 2, лист 8-а-II</ref> векове наред се е плащал т.нар. кръвен данък; също така големите ни възрожденци като Вазов, Ботев и пр. в стиховете си ясно показват, че са се чувствали роби. От друга страна след битките при [[Битка при Виена|Виена]] и [[Битка при Лепанто|Лепанто]], Османската империя променя същността си. Войните вече не са така победоносни, тя трябва да развива търговия и манифактурно производство и допуска класово разслоение сред раята. Също така в българските земи съществуват български институции, така че няма класическо (римско робство). При това още от първите векове на османското господств някои от робите дори са били назначавани като пълномощници на господаря си да събират отпуснатите от него заеми и дори в случай на нужда да се явят пред османския съд.<ref>Протокол на софийския кадия от 31 юли 1550 - НБКМ, ориенталски отдел, кад. регистър №313, отк. 2, лист 11-а-V</ref> == Териториално и политико-религиозно администриране == Българските земи влизали в административната област на [[Румелия (област)|Румелия]]. Названието Румели, изопачено от Рим, както османците наричали обикновено Византийската империя, обозначавало османските владения на Балканите, освен Босна. В Османската империя населението било разделено на религиозни общности: правоверни и неверници, включени в законово признати религиозни общества ([[миллет]]и): мюсюлмански миллет и източноправославен ([[рум миллет]], т.е. гръцки миллет), под върховенството на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. Заедно с гръцките духовници в българските земи се появили и гръцките църковни книги. Славянското богослужение се запазило частично в селата. Двете независими славянски църкви – [[Охридска архиепископия|Охридската]] и възстановената по-късно [[Печка патриаршия|Пекската]] – станали впоследствие жертва на [[фанариоти]]те. В официалните документи на империята се обозначавала религиозната идентичност на поданиците, определена от опозицията „мюсюлмани – немюсюлмани“. От своя страна миллетите на неверниците, също организирани на религиозен принцип, включвали в една група различни народи, обособени според принадлежността им към определена религия. Като част от религиозната общност на рум миллета, българите според днешните понятия били скрито малцинство в рамките на този миллет до признаването на [[Българската екзархия]] от Империята през 1870 г. През този период са ислямизирани части от българския етнос, които били включени в ислямския миллет. Техни наследници днес са [[помаци]]те. В Османската империя приемането на исляма водело до получаване на пълни права, което насърчавало поданиците ѝ да приемат тази вяра. Друга част от хората с български етнически произход, след появата на Българската екзархия, остават верни на Цариградската патриаршия. Това били т. нар [[гъркомани]], представляващи днес част от гръцката нация. Гъркоманията е плод на високия статус, който гръцката култура имала сред православното население на Балканите. Въпреки всичко това, преобладаващата част от българите съхранили родния си език, вярата и традициите си. Особена положителна роля за това изиграли българското духовенство и манастирите. Според [[Г. С. Раковски]] от 1848 година османското правителство започва в някои официални документи да отделя българите от рум милета и да им дава народностно име: [[булгар миллет]] или български народ.<ref>[http://books.google.bg/books?id=zQlXAAAAMAAJ&pg=PA2&dq=български+милет&hl=bg#v=onepage&q=български%20милет&f=false Нѣколко риечи о Асѣню Първому: великому царю българскому и сину му Асѣню Второму, Георги Стойков Раковски в Кн. сърб. книго-печятницѫ, 1860, стр. 2.]</ref> Според Уолш (1828) и Бейкър (1877) в Османска България живеят следните народности, описани от авторите: турци като „господстващ народ“ от различни социални категории („турците от полето, селяни, прости и честни, работливи, много рядко полигамни и чиито жени не са забулени“; феодални турци (почти изчезнали към 1850 г.); големи земеделски собственици (рядко пребиваващи в земите си); турци от градовете (занаятчии или търговци на дребно); турци на правителствена служба (служители, куриери, жандарми, заптиета, военни), чиято класа „е може би единствената, която е корумпирана, която се възползва от злоупотребите на режима и ги поддържа, и същевременно тя предоставя мъдрите администратори и просветените личности“; албански мюсюлмани, които играят голяма роля в ежедневния живот и във външния вид на европейската част на Турция, по която са разпръснати на малки подвижни групи, работещи като занаятчии, ханджии, каваси, жандарми и най-вече войници. През 19 век в българските земи на Османската империя са приети няколко вълни кримски татари и черкези, изгонени от страната си от руските завоеватели. Немюсюлманите са разделени на няколко традиционни религиозни групи – евреи, арменци и християни. В Стара Турция евреите са наричани „мусафир, или посетители, защото са търсили убежище“ в Турция, арменците – „кая, или поданици, защото постепенно са се стопили в населението на империята“, а християните – „йешир или роби“. Най-много евреи идват от Испания, където са преследвани от [[Исабела I Кастилска|Исабела Католичката]].<ref name=":03">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=127 – 128|oclc=894636829}}</ref> == Българо-османски войни за запазване на българската държава (1341 – 1396) == {{Основна|Българо-османски войни|Завоюване на България от османските турци}} {{Вижте също|Списък с дати от османското владичество над българските земи}} {{Вижте също|Хронология на българо-османските войни за запазване на българската държава (1341 – 1396)}} Завоеванията над българските земи се осъществяват от четирима последователни султани: [[Орхан I]], [[Мурад I]], [[Баязид I]] и [[Мехмед I]], като между управлението на последните двама е разположен периодът на [[Османско междуцарствие|Османското междуцарствие]]. Съпротивата на българските владетели е част от [[Българо-османски войни|българо-османските войни]]. === Установяване на тюрки в Мала Азия. Взаимодействие с ромеите === {{Вижте също|Малоазийски бейлици|Иконийски султанат|Битка при Манцикерт|Византийска гражданска война (1341 – 1347)|Гражданска война във Византия (1376 – 1379)}} Още в късния 11 век в Мала Азия се появяват мюсюлмански емирства от тюркски произход, известни като бейлици. В историографията са познати като [[Малоазийски бейлици]]. Основното им предназначение било да предпазват селджуците от ромеите. След победата на [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] на селджуците над ромеите при [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]], тези бейлици открито обявяват своята независимост. Възползвайки се от отслабените ромеи и войните на селджуците с Фатимидите в Египет и Южна Сирия, бейлиците обединяват своите емирства. Ертугрул основава бейлика [[Сьогют]] в долината на река Сангариос, разположена между днешните [[Бурса]] и [[Анкара]] (на турски: Sakarya Irmağı, на гръцки: Σαγγάριος, Sangarios). Неговият наследник [[Осман I]] създава Османската династия и Османския бейлик, който ще надделее над всички останали и ще положи основите на Османската империя през 1299 г.<ref>Köprülü, M. Fuad. The Origins of the Ottoman Empire. State University of New York Press, 1992, pp. 1 – 11.</ref> Между 1341 и 1347 г. в Източната Римска империя се води гражданска война, в която враждуват две династии: Палеолози и Кантакузини. Тя избухва след смъртта на василевса [[Андроник III Палеолог]]. Благородничеството подкрепя [[Йоан VI Кантакузин]], а долните и средните слоеве на обществото застават зад [[Йоан V Палеолог]]. === Васална зависимост на България (1390 – 1396) === ==== Падане на Търновското царство (1393) ==== {{Основна|Превземане на Търновското царство от османските турци}} През [[1387]] г. обединените християнски сили нанасят голямо поражение на османците при [[Битка при Плочник|Плочник]]. Цар Иван Шишман веднага отхвърля васалните си задължения към султан [[Мурад I]] и отказва да му изпрати подкрепление. Веднага след това 30-хилядна армия начело с великия везир Али паша потегля срещу българите. Иван Шишман напуска Търново и отива в силната [[Никополска крепост]]. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска армия пред [[Никопол]], той отива при султан Мурад и за втори път се заклева да му бъде васал при условие да предаде на турците най-укрепения град на Дунава – [[Силистра]]. Скоро след това обаче Иван Шишман отказва да предаде Силистра на османците. Али паша отново потегля на север и пак обсажда цар Иван Шишман в Никопол, който за пореден път моли за мир. Този път условията са още по-тежки – освен Силистра трябва да бъдат предадени и други крепости. На [[15 юни]] [[1389]] г. султан Мурад загива в битката при [[Косово поле]], но османците удържат победа. Новият султан [[Баязид I]] изчаква няколко години и през [[1393]] г., когато българите не очакват, потегля с огромна войска. Изненадан, Иван Шишман напуска столицата, а Баязид я подлага на обсада. Търново издържа 3 месеца, но на [[17 юли]] 1393 г. градът е завладян. Цар Иван Шишман умира 2 години след това. В пролетта на 1393 г. по заповед на султан Баязид I [[Търновград]] е подложен на усилена и продължителна обсада. През лятото, на 17 юли 1393 г. градът е окончателно овладян. За това време защитата на престолния град се води от [[патриарх Евтимий]], който след превземането е заточен в Бачковския манастир. Част от благородничеството е избито, а останалата е преселена в Мала Азия. Османските войски се насочват към Никополската крепост на река Дунав, където е пленен цар [[Иван Шишман]], царското звание му е отнето, но е оставен да управлява Никопол. С това се слага край на съществуването на Търновското царство. ==== Падане на Видинското царство (1396) ==== {{Основна|Превземане на Видинското царство от османските турци}} През 1391 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на [[Фируз бей]], който използва града като база за нападение над [[Влашко]]. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на сърби и босненци<ref>По това време босненците още не са ислямизирани.</ref> на Косово поле на 15 юни 1389 г. унгарският крал [[Сигизмунд]] организира кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във [[Видин]] и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля [[васалитет]]а и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците обаче са разгромени при Никопол на 25 септември 1396 г. и [[Баязид I]] превзема Видин след кратка обсада. С това е сложен край на Видинското царство. Видинският цар Иван Срацимир е пленен и отведен в бившата османска столица [[Бурса]] (на Мраморно море), хвърлен в тъмница и умира в 1402 г., вероятно удушен. Според друга версия той умира още през 1397 г. == Българите в състава на Османската империя: борби за възстановяване на българската държавност (1396 – 1878) == {{Вижте също|Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396 – 1878)|Ислямизация в българските земи}} Синът на Иван Шишман, княз [[Фружин|Фружин Шишман]], след падането на Никопол през 1396 г. заминава в изгнание в Унгарското кралство и Сръбското царство. Заедно с първия си братовчед цар [[Константин II Асен]], син на [[Иван Срацимир]], се включват на страната на противоосманския съюз на Унгарското кралство, Сръбското царство, Босна и Влашко от 1403 – 1404 г. и предвождан от крал [[Сигизмунд Люксембургски]], бъдещ император на Свещената римска империя. Те се възползват от вътрешната криза в Османската империя през 1404 или 1408 г. и прогонват турците от Видин. Този поход предизвиква цяла поредица от военни действия, които приключват с поражение за противоосманските сили окончателно през 1422 г. === Социално-икономическо положение на българите в състава на Османската империя === {{Вижте също|Османско право|Бунтове на българи срещу османския кръвен данък|Данъчна система на Османската империя}} По време на османската власт по данни на Мишел Лео българите формират „слугинската маса на раята, репресирани, особено в провинцията, невежи, без привилегии“. Според Бел д'Антермони през 1738 г. по-голямата част от българите живеят в села.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> Към 1854 г. християните в българските земи под османско владичество не са в неравностойно положение по отношение на мюсюлманите. Данъкът, който християните плащат е по-нисък отколкото компенсацията, която мюсюлманите трябва да платят, за да се освободят от военна служба.<ref name=":03222222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=158|oclc=894636829}}</ref> Преди това неравноправното положение на друговерците, които не са мюсюлмани, в империята се поддържа от османската държава чрез различни методи, най-разпространени сред които са: * [[Ислямизация в българските земи|ислямизация]]; * [[кръвен данък]] ('''девширме'''), чрез който се попълва до [[17 век]] основната част от османската армия – [[Еничарски корпус|Еничарския корпус]];<ref>[https://bg.wikisource.org/wiki/Султански_указ_(ферман)_от_1536_г. Султански указ (ферман) от 1536 г., съхраняван в националната библиотека в Кайро]</ref><ref>Георгиева, Цветана. ''Еничарите в българските земи.'' „Наука и изкуство“, София, 1988 г. Връзка [http://macedonia.kroraina.com/cgebz/ тук].</ref> * религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация;<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=политически+и+икономически+репресии+на+османската+империя&source=bl&ots=Z2CpQOeiPU&sig=Px4OOo9Y7rNoKAoEu_Kj3CJWFgM&hl=bg&ei=ssVOTPGlEM6KOJWo7ZQC&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CBoQ6AEwAjgK#v=onepage&q&f=false Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на Българите, Георги Бакалов, Издателство Труд, 2003, ISBN 954-528-467-6, стр. 102.]</ref> Данъкът '''[[джизие]]''' или '''харадж''' е бил разоряващ за селяните немюсюлмани. Основно задължение на мюсюлманската администрация било да събира всички данъци, като в същото време раята (''dhimmi'') показва по всевъзможен начин превъзходството на исляма. При проявявано усърдие им е било разрешавано известно самоуправление, но под непрестанен гнет от страна на управляващите мюсюлмани.<ref>Евреите на Османската империя и Турската република. Ню Йорк Univ Press, 1991. Норман Стилман.</ref> Други данъци: * '''Капу хакъ''' – произволно изисквана от всеки дом такса. * '''Ресм-и агъл''' (''resm-i ağıl''<ref>''Ağıl'' е от старотюркски, означава „помещение за домашни животни, добитък“.</ref>) – данък за кошара. * '''Ресм-и асияб''' – данък за воденица. * '''Ресм-и биве''' – поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника. * '''Ресм-и божик''' – налог върху свинете, които се угоявали за [[Рождество Христово|Коледа]] (Бòжик, Бòжич). * '''Ресм-и гиях''' – данък за сено. * '''Ресм-и духан''' – димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел. * '''Ресм-и менгене''' – налог за пресоване на грозде. * '''Ресм-и мюджеред''' – поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя. * '''Ресм-и обручина''' – данък, налаган при продажбата на вино. * '''Ресм-и отлук''' – данък върху пасище. * '''Ресм-и тапу''', вкл. [[Тапу ресми]] – такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот. Ресм-и тапу не се изисквал единствено при прехода на поземлен имот по наследство от баща на син. * '''Ресм-и фучу''' – данък върху бъчви вино. * '''Ресм-и ханазир''' – данък върху свине. * '''Ресм-и химе''' – данък върху дърва за огрев. Почти до края на XVII в съществуват привилегировани групи от българи като войнуци и мартолоси. Те са силно облекчени в плащането на данъци, в замяна на задълженията си на охранители на проходи. След Карпошовото въстание мартолосите постепенно са премахнати като институция. следва да се отбележи, че през XVII – XVIII в. има промяна в социален план – повява се заможна прослойка българи, наречена ''чорбаджии.'' Видно място сред нея имат занаятчиите (златари, абаджии и пр.), наречени ''еснафи'' ==== Административни единици ==== {{Основна|Административно деление на Османската империя}} {{Вижте също|Османски селищни регистри}} До 1864 г. в Османската империя съществуват [[еялет]]и (на османски турски: ''ایالت‎''), които са наричани още пашалъци (''paşalık'') или бейлербейлици (на турски: ''beylerbeylık''). Управляват се от [[бейлербей]] или [[паша]]. При завладяването на европейските земи османските турци ги включват в Румелийски еялет, а азиатските са част от Анадолския еялет. През повечето време от османското владичество по-голямата част от българските земи попадат в [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]], чийто управленски център е София. Във времето от 1396 г. до 1864 г. Румелийският еялет многократно променя своята площ, а също и управленския център. Около 1850 г. в него вече не попадат български земи, а еялетите от своя страна се делят на [[Санджак|санджаци]], които се управляват от [[бей]]ове. През 1864 г. пробно е създаден само един вилает – [[Дунавски вилает|Дунавският]], а начело застава реформаторът [[Мидхат паша]]. След проведената през 1867 г. административна реформа със Закона за вилаетите (на турски: ''Teşkil-i Vilayet Nizamnamesi''), еялетите са разделение на вилаети (на турски: ''vilâyet'', от арабски: ''ولاية'', ''уилая''). От своя страна вилаетите са разделени на санджаци (на османски турски: ''سنجاق‎''), управлявани от [[санджакбей]] или още [[мютесариф]]. ==== Институти на собствеността ==== След средата на XV век българите стават поданици на султана. Те са членове на раята, към която принадлежи [[рум миллет]]ът, с което са означавани всички християнски поданици. Българите притежават право на собственост върху къщата си и дворното си място, но не и върху бащинията си: земите, които те обработват. Тя се води собственост на държавата, тоест на султана. Върху бащинията се упражняват право на ползване и право на унаследяване, но не и право на разпореждане със земята (например, не може да се даде като залог при заем), това ще рече, че отсъства пълно право на собственост. За бащинията се издава документ, наречен ''тапия''. {{източник|Зависимият селянин нямал право да изменя характера на ползуването на своя участък земя. Той можел да превърне лозето в нива или да отсече дърво само с разрешение на спахията и със заплащане на съответна такса. Зависимият селянин бил длъжен да обработва своята земя. Ако я остави необработена в течение на повече от три години, спахията му я отнемал и я давал с тапия на друг.|2024|04|25}} === Българските земи през XV и XVI век (1396 – 1600) === {{Основна|Българските земи през XV и XVI век}} Краят на XV век и началото на XVI век отбелязват възстановяване на стопанския живот по българските земи, развитие на занаятите във връзка с нуждите на големите градски средища, в които се средоточват значителни военни, редоподдържащи и управленски сили. Това минава под знака на отрицателната тенденция за намаляване на християнското население и увеличаване броя на мюсюлманското.<ref>Стоянов, Иван. ''История на българското Възраждане''. Издателство „Велико Търново“, 1999.</ref> === Българските земи през XVII век и първата половина на XVIII век (1601 – 1760) === {{Вижте също|Дългата война|Второ търновско въстание|Чипровско въстание|Български въстания през XVIII век|Епоха Кьопрюлю}} [[Файл:Blaeu 1645 - Tabula Russiæ.jpg|мини|300п|Карта на Русия от 1645 г. на нидерландския картограф Ян Блау, на която в долния ляв ъгъл, където се вижда част от Балканите, е отблезяна България като „BVLGARIA“. На картата тя е отъждествена със земите на север от [[Стара планина]] до [[Дунав]], сиреч приблизитнелно с [[Мизия]]. На север е Влахия, а на юг Романия, което съвпада с по-късното Румелия.]] {{Основна|Българските земи през XVII век и първата половина на XVIII век}} В началото на XVII век историците поставят началото на османския упадък.<ref>Батюман, Елиф. ''Отомания.'' „Либерален преглед“, 2014 г.</ref> Между [[1645]] и [[1649]] г. се води Критската война между Османската империя и [[Венецианска република|Венецианската република]]. Вниманието и усилията на Цариград са насочени на юг, а това създава условия за раздвижване на север, по българските земи. Главно действащо лице е влашкият владетел [[Матей Басараб]], а от българска страна това е католикът барон [[Петър Парчевич]], който произхожда от [[Чипровци]], [[Видински санджак]]<ref>Изграден в земите на Видинското царство, а по-късно присъединени и земи от Сръбското деспотство.</ref>. Към 1717 г. в европейската част на Османската империя при мюсюлманското и християнското население се прилага [[инокулация]] срещу [[едра шарка]].<ref name=":0">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=24 – 26|oclc=894636829}}</ref> През 1738 г. Бел д'Антермони пише, че българите населяват основно селата, а във всички важни центрове в страната турците са в мнозинство – Видин, Никопол, Свищов, Русе, Стара Загора, Сливен, Плевен, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин, Битоля, Скопие, Солун, Кавала, Енос, Бургас, Варна.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=133 – 134|oclc=894636829}}</ref> === Възраждането, или българското Просвещение (1762 – 1876) === [[Файл:Map of Bulgarian resistance in the XVIII and the first half of the XIX centuries.jpg|мини|400п|Карта на борбите на българския народ за национална независимост през XVIII и първата половина на XIX век (до 1856 г.)]] {{Основна|Българско възраждане}} {{Вижте също|Просвещение|Кърджалийство}} Под влияние на [[Просвещение]]то през 19 век протича [[Българско възраждане|българското национално възраждане]], което е период на обществено-икономически растеж, национална интеграция и еманципиране на българския народ. По същото време се появява [[османизъм|османизма]], който се намирал под силното влияние на идеите на [[Велика Френска революция|Великата френска революция]]. Неговите сподвижници декларирали равенство пред законите, всеобща военна служба и задължително държавно образование за всички поданици на Империята. Османистите считали, че това ще тушира проблемите в обществото, но възгледите им не били приемани еднозначно. В началото на XIX век Кепел пише за практиката „[[авани]]“, която позолява на мюсюлманите да завеждат неоснователни дела срещу християни без никакви рискове за тях. Християните, дори да бъдат оправдани, трябва да платят разноските по делата и нямат право на искове срещу клевети. Показанията на турците надделяват над тези на раята и лъжесвидетелстването се наказва сериозно при християните и с порицание при мюсюлманите. По-късно са предприети реформи, които подобряват неравностойните условия на правораздаването.<ref name=":03222232">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=148|oclc=894636829}}</ref> През 1820-те Портър пише, че наблюдава „очарователни картини на плодородие и селско охолство“ в българските земи и че султан Селим изтегля в градовете всички турски поданици в България и настанява местни християни в селата и вместо да потиска техния труд ги компенсира със специални защити.<ref name=":1">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=168 – 171|oclc=894636829}}</ref> През 1833 г. Слейд пише, че отношенията между българите и турците не са само отношения на селски поданици към техните градски господари, нито роби на селски господари, съществува значително турско селячество, имащо същите качества на трудолюбие, честност и социалност като българите и има хармония между мюсюлмани и християни, особено българите. Бейкър през 1874. представя селата най-вече като религиозни единици – съседни села могат да са мохамеданско и християнско и това да е така в продължение на 400 години, но и смесените села не са рядкост.<ref name=":0322222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=135 – 137|oclc=894636829}}</ref> За пътуването си през 1829 – 1830 г. Слейд пише, че „никъде не е чул да се говори за екзекутиран българин. Това е така от незапомнени времена“, докато други западни пътешественици описват екзекуции на мюсюлмански или гръцки разбойници. Според Уолш бруталността на правосъдието е една от причините за сигурността, която характеризира Турция в спокойно време. Към 1862 г. притежаването на оръжие е забранено за всички немюсюлмански поданици на империята. Наблюдателите наблягат върху контраста между невъоръжените християни и техните господари, окичени с ятакани, ножове и пистолети. Същевременно по това време по принцип е признато „правото на всеки българин да притежава нещо, с което да защитава жена си и семейството си срещу нарушители мюсюлмани“, но християните трябва да внимвата тези оръжия да не се виждат когато са извън жилището си.<ref name=":0322223">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=144 – 146|oclc=894636829}}</ref> През 1833 г. Ъркърт пише, че всички села имат свои представители, старейшини, избирани от селяните за година и можещи да заемат тази длъжност цял живот. Най-често това са най-богатите и най-уважаваните жители. Основната функция на тези старейшини е разпределението на данъците между различните индивиди в обществото. Освен това управляват фондове за жилищност настаняване и храна на преминаващите турци и всички разходи на местната власт. Те решават и всички граждански въпроси. Същевременно местните свещеници играят ролята на арбитри и съдии, а епископът има юрисдикцията над християните и взима решения по отношение на брака и развода безапелационно.<ref name=":032222222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=161 – 167|oclc=894636829}}</ref> През 1833 г. Слейд пише, че никое селячество в целия свят не е по-охолно от българското. Не отрича, че по-нисшите класи в Турция често страдат от потисничеството на измамни паши или аги, но „никога не виждат най-безмилостния от тираните – глада“.<ref name=":1" /> По време на [[Кримска война|Кримската война]] българските работници печелят по около 10 английски пенса дневно, а в страната има изобилие на жито и домашен добитък, а хлябът и месото са много евтини в обикновени времена.<ref name=":1" /> Уокър пише през 1861 г., че практиката на отвличане на християнки, предназначени „да красят турските хареми“ е разпространена в провинциите в Азия и Африка и има изолирани случаи в България. Не е имало систематично избиране на млади жени за харемите в Константинопол, нито трафик на роби. Има злоупотреби, подбудени от чувството за вродено и безспорно превъзходство сред някои турци, но отделните жестокости са изключение и не са общ закон. Повечето от турските жители и паши живеят в добри отношения с останалата част от населението и показат качества като честност, разбиране и умереност.<ref name=":03222233">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=148 – 149|oclc=894636829}}</ref> Във втората половина на XIX век българските учители и свещеници в Османската империя сформират нова средна класа. Най-често срещаните храни в хановете са пилаф, сирене, каймак и подквасено мляко. Предпочитаното месо е овнешкото, задушено в мазнината или с боб. В българските семейства обикновено храната е хляб, яйца и вино.<ref name=":022">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=97 – 106|oclc=894636829}}</ref> Итън пише, че в началото на XIX век регионите по пътя Белград – София – Пловдив – Одрин – Цариград са обезлюдени, а Уолш описва Румелия като необитаема и необработваема страна, докато северната и североизточната част на България са многолюдни.<ref name=":0322222" /> === '''Оплаквания за отделни случаи на насилствена ислямизация на младежи и девойки през втората половина на XIX в.''' === Картината, която описват английските пътеписи обаче не съвпада с множество оплаквания през XIX в. българските земи за отвлечени и насила помюсюлмачени девойки<ref>Отвлечена българка, за да бъде помюсюлманчена - Из писмо на Захари Княжевски до Н.Геров от 28 юли 1860, Ст. Загора - -из архивата на Н. Геров, с 854</ref><ref>Отвлечени и помюсюлманчени две българки - от Търновско и Русенско - съобщение във в. "Свобода" бр. 8. 1869</ref><ref>Неуспешен опит насила да бъде ислямизирана българка - дописка от Русе от 29 юли 1870 - във в. "Свобода" бр. 36, 30 юли 1870</ref><ref>Насилствено помюсюлманчване на българскак девойка от Русе - Дописка от 3 септември от Русе, поместена в "Свобода" бр. 41 от 7 септември 1870</ref> <ref>Дописка във в. "Македония" бр. 5 от 2 февруари 1891 за отвлечена и ислямизирана българка</ref><ref>Писмо 94 от 9 априр 1886 до търновския митрополит - ОДА Велико Търново, ф.1 оп.1 л 18-19 - Българка от Еленско издирва отвлечената си дъщеря</ref> В различни дописки се съобщава че се купуват българки-християнки за робини от османците.<ref>Дописка "Робството сна една българка" поместена в "Народний гласс" бр. 251 от 18 декември 1881 как българка е насила помюсюлманечна и е продадена за 50 турски лири</ref> Има и немалко оплаквания за насила помюсюлманчени младежи<ref name=":5">Писмо на руския вицеконсул във Варна, А.Олхин от 9 август 1863 до провадийските чорбаджии Коста Димитров и Иван Стоянов - музей на Възраждането във Варна ф.2, а.е. 11, л.173</ref><ref>Из писмото на търновския гражданин Рад Рали до Георгипоп Симеонов в Търново от 6 август 1860 - НБКМ, БИА, II А 3561, превод от гръцки Георги Влахос</ref><ref name=":2">Опит за помюсюлманчване на 15 годишен младеж Тодор от Балчик - Колективно писмо на група граждани, написано в Балчик на 13 септември 1860, връчена на гръцкия консул, АВПР, Посольство в Константинополе д. 1612, л. 157-158</ref>и дори момчета. За подобно нещо съобщават германските<ref>Насилие над момиче от Разград да приеме исляма - из доклада на М.калиш от 15 юли 1857 - документи из германските архиви</ref><ref>Помюсюлманчени насила момиче и момче в Русенско - из доклада на М.Калиш от 9 януари 1859 - документи из германските архиви с. 339-340</ref>австрийските<ref>Отвлечена и насила помюсюлманчена 17 годишна българка в Русенско - из доклада на Ем. фон Рьослер до Шварценберг от 20 май 1854 - Документи на българската история VI, с.78 док.312</ref><ref>насилствено помохамеданчване на две български момичета в Русенско - из доклада на Ем. фон Рьослер от 24 юни 1854 до граф Буол Шауенщайн, австрийски министър председател и министър на външите работи - Документи за българската история VI, 82, док №315</ref>, френските,<ref>Насила помюсюлманнчена млада българка от Драма - Кореспондензия от 8 март 1859, поместена в "Прес д'Ориан" и препечатана във в."България" г. I бр.3 11/23 април 1859</ref> руските,<ref>Отвлечена и помюсюлманчена жена с дететто ѝ в шестгодишния ѝ син в Котленско - из доклада на руския вицеконсул във Варна, Лука Свинларивич от 15/27 август 1853 до П.Пизани директор на руската търговска канцелария в Константинопол - АВПР (архив на музея на Възраждането във Варна), Посольство в Константинопол, 1853 д. 946, л89</ref><ref name=":5" /> <ref>Из книгата на Л.Ив.доросиев ''"Българските колонии в Мала Азия''" - сп. на БАН, кн XXIV С.1922 62-63</ref><ref>Отвлечено момиче по време на Руско-турската война - Писмо 996 от 26 ноември 1884 на екзарх Йосиф до българския търговски агент в Серес - ЦИАИ, ф.1 оп. 1 а.е. 2, л.170</ref> гръцките <ref name=":2" />и прочие архиви. Тези сведения са потвърждават и от албанското население - докато албанците не променят насила вярата на християнките за които се женят, то османците правят точно това<ref>Разказ на албанец през 1855 - Велева, Д. Едно пътуване на Ст.Веркович през българските земи (пътепис през 1855) - ИБИД, кн. XXVIII, 1972 г., с. 365</ref> === Борба за българска църковна независимост (1824 – 1872) === {{Основна|Борба за българска църковна независимост|Реформи на Махмуд II|Танзимат|Гюлхански хатишериф|Хатихумаюн|Българска екзархия}} Първият акт на епохата на Танзимата е Гюлханският хатишериф, издаден на 3 ноември 1839 г. През втората половина на XIX век, според разказ на пътешественици, има села на Морава между Ниш и Скопие, в които християните, получили от султана ферман, позволяващ им да построят църква, да я виждат два пъти разрушена от мюсюлманите в околността и успяват да я запазят едва след като дават отново необходимите пари и труд, за да я издигнат трети път. Църквите често са в края на селата, а на много места е забранено използването на камбани.<ref name=":032222222" /> Също така във Видин, където месттните християни с много труд изградили втора по-голяма камбана на своята църква, по заповед на османските власти бил изваден езикът на първата камбана<ref>из доклада на пруския консур в Русе М.Калиш от 15 юли 1857 до пруския дипломатг в Цариград, Гундлих - документи из германските архиви, с .314-315 цит в: пет века под Ятагана и Корана,т.1, Османската империя - ислямска държава. Документален сборник под съставителството на проф. дин Петър Петров 2012 г. Университетско издателство</ref> === Източна криза: изостряне на Източния въпрос (1875 – 1878) === {{Основна|Източна криза}} Баркли пише през 1877 г., че в началото на руско-турската всеки българин е дребен земевладелец, осигуряващ собственото си съществуване, това на семейството си и на своите възрастни родители и плащащ данъците си благодарение на обработването на земята, която практически му принадлежи.<ref name=":1" /> === Българската революция: Старозагорското (1875) и Априлското въстание (1876) === {{Основна|Априлско въстание}} {{Вижте също|Старозагорско въстание|Източен въпрос}} Априлското въстание се възприема като връх на българското националноосвободително движение, което има корени в просвещенските идеи на Възраждането. Каго негова подготовка в българската историография се възприема неуспялото Старозагорско въстание. Априлското въстание по своята същност отговаря на националните революции, които други народи извършват, за да премахнат авторитарните монархии: американците срещу Британската империя ([[1776]]), французите срещу френските абсолютисти ([[1789]]) , Неуспешния опит на руските декабристи за ограничаване на руския абсолютизъм (1825-1826), Полското (Януарско) въстание срещу руската окупационна власт, (1861-1862), Херцеговското въстание срещу османската власт (1873-1876) и т.н. Някои български историци <ref name=":4" /> считат Априлското въстание за буржоазно-демократична революция на българите<ref name=":4">Генчев, Николай. Българско възраждане. „Изток-Запад“, 2010, С.</ref>. Във военно отношение въстанието е неуспешно, защото е потушено с невиждана жестокост, но тъкмо поради нея то постига широк политически отзвук и спомага за по-бързото разрешаване на Източния въпрос от великите сили. Това отнема две години, за да се намеси руският император, като обяви война на Османската империя ([[1877]]). В като непряк резултат от Априлското въстание е създаването на III българска държава ([[1878]]). === От Цариградска конференция до Руско-турска освободителна война === {{Основна|Цариградска конференция|Османска конституция|Руско-турска освободителна война}} == Отношенията на Третата българска държава с Османската империя (1878 – 1923) == След възстановяването на българската държава през 1878/9 г. много населени с българи земи остават под османска власт. Съпротивата им срещу Високата порта продължава, като още през 1878/9 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание в отговор на решенията на Берлинския конгрес, които сериозно орязват границите на новосъздаденото княжество, а цяла Македония остава под османска власт. Образуват се редица революционни организации, чиито отношения стават особено сложни с България, Гърция и Сърбия. * '''1878 – 1879''' – [[Кресненско-Разложко въстание]]; * '''1885''' – [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България]]; * '''1902''' – [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] * '''1903''' – [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребраженското въстание]] Османизмът преживял ренесанс по време на [[Младотурска революция]] в [[1908]] г. Дошлите на власт младотурци го провъзгласяват за официална идеология и прокламират създаването на единна османска нация, съставена от отделните народности в Империята. Постепенно засилващия се национализъм, намерил израз в редица въстания и войни, особено [[Първа Балканска война|Първата балканска война]] от [[1912]] – [[1913]] г., довел до отмиране на тези идеи. * '''1908 – 1909''' – с Манифест на [[22 септември]] (5 октомври [[нов стил]]) [[1908]] г. в [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|църквата „Св. Четиридесет мъченици“]] в старопрестолния град [[Велико Търново|Търново]] е обявено независимо [[Трето българско царство]]. Признато е от [[велика сила|Великите сили]] през пролетта на [[1909]] г. * '''1912 – 1913''' – [[Първа балканска война]] – съгласно [[Лондонски мирен договор|Лондонският мирен договор]] са освободени от турско, земите на запад от линията Мидия-Енос; * '''1913''' – [[Цариградски договор]] след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], с който България получава излаз на [[Бяло море]], предшестван от [[Разорението на тракийските българи през 1913 година|разорението на българите]] от [[Източна Тракия]]; * '''1915''' – Подписана е [[Българо-турска конвенция (1915)|Българо-турска конвенция]], с която Турция прави известни териториални отстъпки на България и така двете страни стават съюзнички в Първата световна война; * '''1920''' – Подписан е [[Севърски договор|Севърския договор]], с който фактически е ликвидирана Османската империя; * '''1919 – 1922''' – [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турска война]], през която фактически се слага начало на Турската република; * '''1923''' – С [[Лозански договор|Лозанския договор]] е призната [[независимост]]та на [[Република Турция]]; == Транспорт == Стандартният начин на транспорт е с коне. През 1839 г. пощенските коне се движат със скорост от около 19 km/h, а пътниците пътуват със скорост около 6,5 km/h. Дневните преходи на дълъг път най-често са с дължина от 16 до 20 часа, по-рядко под 12 часа и никога под 8 часа. Пътят от Ниш до София трае четири дни, от София до Пловдив – също четири дни, а от Белград до Цариград – 15 дни.<ref name=":3">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=84 – 85|oclc=894636829}}</ref> Между 1857 и 1869 г. в [[Добруджа]] са построени първите две железопътни линии в европейската част на Османската империя.<ref name=":0"/> Първата е между [[Черна вода (град)|Черна вода]] и [[Кюстенджа]], а втората – между [[Русе]] и [[Варна]]. През 1860-те по трасето между Русе и Варна пътуват пощенски влакове два пъти седмично. През 1877 г. е построена железопътна линия между [[Цариград]] и [[Пловдив]], достигаща [[Белово]], която по-късно става част от линията на [[Ориент експрес]]. От [[Одрин]] има отклонения към [[Дедеагач]] на Бяло море, а от [[Харманли]] – към [[Нова Загора]] и [[Ямбол]].<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref> == Изкуство и наука сред българите в Османската империя == {{Вижте също|История славянобългарска| Новобългарска просвета|Самоковска художествена школа|Взаимно училище}} == Вижте също == * [[Списък с дати от османското владичество над българските земи]] * [[Българо-османски войни]] * [[Османска империя]] * [[Ислям в България]] * [[Робство в Османската империя]] * [[Турско робство (исторически мит)]] == Цитирани източници и бележки == <references /> == Литература == {{Основна|Списък на литературата относно българските земи под османско владичество|Извори относно българските земи под османско владичество}} * [http://www.promacedonia.org/ki/index.html История на българите акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров] * [http://www.varna-bg.com/chronicle/index.htm Никола Станев, България под Иго Възраждане и Освобождение 1393 – 1878, изд. Ст. Атанасов 1935 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100719102548/http://www.varna-bg.com/chronicle/index.htm |date=2010-07-19 }} * [http://macedonia.kroraina.com/cgebz/index.htm Георгиева, Цветана. Еничарите в българските земи. „Наука и изкуство“, София, 1988.] {{Български въстания срещу османската власт}} {{Султани на Османската империя}} {{Портал|История на България|Османска империя}} [[Категория:България под османска власт|*]] 1jukns52ehn79wx9d4ai0ghge4sc9e7 12214440 12214438 2024-04-25T20:27:38Z Simin 4405 /* Възраждането, или българското Просвещение (1762 – 1876) */ молба за източник wikitext text/x-wiki [[Файл:BG 14 vek.png|мини|350px|Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие]] '''Османското владичество'''<ref>История на България в 14 тома. Османско владичество XV-XVIII век, том 4, Издателство на БАН, 1983 г.</ref> или още '''османска власт''' и '''османско господство''', назовавано също, предимно в [[Българска литература през Възраждането|българската възрожденска литература]], като '''османско робство''', '''османско иго''' или '''турско робство''', е периодът от края на [[14 век|XIV]] до края на [[19 век|XIX век]], през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на [[Османска империя|Османската империя]]. Унищожена е и самостоятелната [[Българска патриаршия]], която е подчинена на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. За сметка на това, [[Охридската архиепископия]] продължава съществуването си до [[1767]] г., както и възстановената през 1557 г. заради сърбите в османските владения [[Печка патриаршия]] (до [[1766]] г.). Българите подготвят редица въстания срещу местните и централните власти, като борбата за отхвърляне на османската власт достига своя връх с [[Априлско въстание|Априлското въстание]] от 1876 г. и [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война]] от 1878 г. == Терминология == Термините използвани за този период, са изключително спорни: от една страна във френски, италиански и пр. пътеписи<ref>из писмото на монаха Бартолоемо де Яно от 3 февруари 1443 - Френски пътеписи, I, с. 62-63 </ref><ref>Из пътеписа на французина Бертрандон дьо ла Брокире от 1433 - Френски пъпеписи I с.51-56 </ref><ref>Из пътеписа на французина Пиер Белон от 1547 - Френски пътеписи, I с. 105-107</ref><ref>Из пътеписа на далматинеца Антон Вранчич от 1553 г.- Немски пътеписи I ,стр. 176-177</ref><ref>Из впечатленията на немския дипломат Ханс Дерншвам, посетил Османската империя 1553-1555. ''Дерншвам, Х. Дневникът'' страница 22-193</ref> и доклади на мисионери<ref>извадки от архива на Маноли Брешияно, 1381-1383, за търтовия с роби българи. - Сакъзов, Иван. новооткрити документи от краяна XIV за българи в Македония продавани като роби, в Македонски преглед, 1932, кн. 2-3 : цит в Пет века ятагана и корана.....стр. 339 </ref> и дори на османски хронисти<ref>'''''С'''ведения на турския хронист Садедин, от XV в. Тодоров, Николай, Положението с. 8-10 цит в: Пет века под ятагана и корана. Сборник под редакцията на проф. Илия Тодев Т.1. Османската империя - ислямска държава - стр.338''</ref> е отбелязано как през XIV – XVI в. османците правят масови заробвания на българи, сърби и пр. и ги продават на робски пазари (първоначалната цена е по 200 акчета, а отпосле се повишава); В кадийските регистри също фигурират записи как османците освобождават роби и робини.<ref>Протокол на софийския кадия от 20 юли 1550 - НБКМ, ориенталски отдел, кад. регистър №313, отк. 2, лист 8-а-II</ref><ref>Протокол на софийския кадия от 25 юли 1550 - НБКМ, ориенталски отдел, кад. регистър №313, отк. 2, лист 8-а-II</ref> векове наред се е плащал т.нар. кръвен данък; също така големите ни възрожденци като Вазов, Ботев и пр. в стиховете си ясно показват, че са се чувствали роби. От друга страна след битките при [[Битка при Виена|Виена]] и [[Битка при Лепанто|Лепанто]], Османската империя променя същността си. Войните вече не са така победоносни, тя трябва да развива търговия и манифактурно производство и допуска класово разслоение сред раята. Също така в българските земи съществуват български институции, така че няма класическо (римско робство). При това още от първите векове на османското господств някои от робите дори са били назначавани като пълномощници на господаря си да събират отпуснатите от него заеми и дори в случай на нужда да се явят пред османския съд.<ref>Протокол на софийския кадия от 31 юли 1550 - НБКМ, ориенталски отдел, кад. регистър №313, отк. 2, лист 11-а-V</ref> == Териториално и политико-религиозно администриране == Българските земи влизали в административната област на [[Румелия (област)|Румелия]]. Названието Румели, изопачено от Рим, както османците наричали обикновено Византийската империя, обозначавало османските владения на Балканите, освен Босна. В Османската империя населението било разделено на религиозни общности: правоверни и неверници, включени в законово признати религиозни общества ([[миллет]]и): мюсюлмански миллет и източноправославен ([[рум миллет]], т.е. гръцки миллет), под върховенството на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. Заедно с гръцките духовници в българските земи се появили и гръцките църковни книги. Славянското богослужение се запазило частично в селата. Двете независими славянски църкви – [[Охридска архиепископия|Охридската]] и възстановената по-късно [[Печка патриаршия|Пекската]] – станали впоследствие жертва на [[фанариоти]]те. В официалните документи на империята се обозначавала религиозната идентичност на поданиците, определена от опозицията „мюсюлмани – немюсюлмани“. От своя страна миллетите на неверниците, също организирани на религиозен принцип, включвали в една група различни народи, обособени според принадлежността им към определена религия. Като част от религиозната общност на рум миллета, българите според днешните понятия били скрито малцинство в рамките на този миллет до признаването на [[Българската екзархия]] от Империята през 1870 г. През този период са ислямизирани части от българския етнос, които били включени в ислямския миллет. Техни наследници днес са [[помаци]]те. В Османската империя приемането на исляма водело до получаване на пълни права, което насърчавало поданиците ѝ да приемат тази вяра. Друга част от хората с български етнически произход, след появата на Българската екзархия, остават верни на Цариградската патриаршия. Това били т. нар [[гъркомани]], представляващи днес част от гръцката нация. Гъркоманията е плод на високия статус, който гръцката култура имала сред православното население на Балканите. Въпреки всичко това, преобладаващата част от българите съхранили родния си език, вярата и традициите си. Особена положителна роля за това изиграли българското духовенство и манастирите. Според [[Г. С. Раковски]] от 1848 година османското правителство започва в някои официални документи да отделя българите от рум милета и да им дава народностно име: [[булгар миллет]] или български народ.<ref>[http://books.google.bg/books?id=zQlXAAAAMAAJ&pg=PA2&dq=български+милет&hl=bg#v=onepage&q=български%20милет&f=false Нѣколко риечи о Асѣню Първому: великому царю българскому и сину му Асѣню Второму, Георги Стойков Раковски в Кн. сърб. книго-печятницѫ, 1860, стр. 2.]</ref> Според Уолш (1828) и Бейкър (1877) в Османска България живеят следните народности, описани от авторите: турци като „господстващ народ“ от различни социални категории („турците от полето, селяни, прости и честни, работливи, много рядко полигамни и чиито жени не са забулени“; феодални турци (почти изчезнали към 1850 г.); големи земеделски собственици (рядко пребиваващи в земите си); турци от градовете (занаятчии или търговци на дребно); турци на правителствена служба (служители, куриери, жандарми, заптиета, военни), чиято класа „е може би единствената, която е корумпирана, която се възползва от злоупотребите на режима и ги поддържа, и същевременно тя предоставя мъдрите администратори и просветените личности“; албански мюсюлмани, които играят голяма роля в ежедневния живот и във външния вид на европейската част на Турция, по която са разпръснати на малки подвижни групи, работещи като занаятчии, ханджии, каваси, жандарми и най-вече войници. През 19 век в българските земи на Османската империя са приети няколко вълни кримски татари и черкези, изгонени от страната си от руските завоеватели. Немюсюлманите са разделени на няколко традиционни религиозни групи – евреи, арменци и християни. В Стара Турция евреите са наричани „мусафир, или посетители, защото са търсили убежище“ в Турция, арменците – „кая, или поданици, защото постепенно са се стопили в населението на империята“, а християните – „йешир или роби“. Най-много евреи идват от Испания, където са преследвани от [[Исабела I Кастилска|Исабела Католичката]].<ref name=":03">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=127 – 128|oclc=894636829}}</ref> == Българо-османски войни за запазване на българската държава (1341 – 1396) == {{Основна|Българо-османски войни|Завоюване на България от османските турци}} {{Вижте също|Списък с дати от османското владичество над българските земи}} {{Вижте също|Хронология на българо-османските войни за запазване на българската държава (1341 – 1396)}} Завоеванията над българските земи се осъществяват от четирима последователни султани: [[Орхан I]], [[Мурад I]], [[Баязид I]] и [[Мехмед I]], като между управлението на последните двама е разположен периодът на [[Османско междуцарствие|Османското междуцарствие]]. Съпротивата на българските владетели е част от [[Българо-османски войни|българо-османските войни]]. === Установяване на тюрки в Мала Азия. Взаимодействие с ромеите === {{Вижте също|Малоазийски бейлици|Иконийски султанат|Битка при Манцикерт|Византийска гражданска война (1341 – 1347)|Гражданска война във Византия (1376 – 1379)}} Още в късния 11 век в Мала Азия се появяват мюсюлмански емирства от тюркски произход, известни като бейлици. В историографията са познати като [[Малоазийски бейлици]]. Основното им предназначение било да предпазват селджуците от ромеите. След победата на [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] на селджуците над ромеите при [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]], тези бейлици открито обявяват своята независимост. Възползвайки се от отслабените ромеи и войните на селджуците с Фатимидите в Египет и Южна Сирия, бейлиците обединяват своите емирства. Ертугрул основава бейлика [[Сьогют]] в долината на река Сангариос, разположена между днешните [[Бурса]] и [[Анкара]] (на турски: Sakarya Irmağı, на гръцки: Σαγγάριος, Sangarios). Неговият наследник [[Осман I]] създава Османската династия и Османския бейлик, който ще надделее над всички останали и ще положи основите на Османската империя през 1299 г.<ref>Köprülü, M. Fuad. The Origins of the Ottoman Empire. State University of New York Press, 1992, pp. 1 – 11.</ref> Между 1341 и 1347 г. в Източната Римска империя се води гражданска война, в която враждуват две династии: Палеолози и Кантакузини. Тя избухва след смъртта на василевса [[Андроник III Палеолог]]. Благородничеството подкрепя [[Йоан VI Кантакузин]], а долните и средните слоеве на обществото застават зад [[Йоан V Палеолог]]. === Васална зависимост на България (1390 – 1396) === ==== Падане на Търновското царство (1393) ==== {{Основна|Превземане на Търновското царство от османските турци}} През [[1387]] г. обединените християнски сили нанасят голямо поражение на османците при [[Битка при Плочник|Плочник]]. Цар Иван Шишман веднага отхвърля васалните си задължения към султан [[Мурад I]] и отказва да му изпрати подкрепление. Веднага след това 30-хилядна армия начело с великия везир Али паша потегля срещу българите. Иван Шишман напуска Търново и отива в силната [[Никополска крепост]]. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска армия пред [[Никопол]], той отива при султан Мурад и за втори път се заклева да му бъде васал при условие да предаде на турците най-укрепения град на Дунава – [[Силистра]]. Скоро след това обаче Иван Шишман отказва да предаде Силистра на османците. Али паша отново потегля на север и пак обсажда цар Иван Шишман в Никопол, който за пореден път моли за мир. Този път условията са още по-тежки – освен Силистра трябва да бъдат предадени и други крепости. На [[15 юни]] [[1389]] г. султан Мурад загива в битката при [[Косово поле]], но османците удържат победа. Новият султан [[Баязид I]] изчаква няколко години и през [[1393]] г., когато българите не очакват, потегля с огромна войска. Изненадан, Иван Шишман напуска столицата, а Баязид я подлага на обсада. Търново издържа 3 месеца, но на [[17 юли]] 1393 г. градът е завладян. Цар Иван Шишман умира 2 години след това. В пролетта на 1393 г. по заповед на султан Баязид I [[Търновград]] е подложен на усилена и продължителна обсада. През лятото, на 17 юли 1393 г. градът е окончателно овладян. За това време защитата на престолния град се води от [[патриарх Евтимий]], който след превземането е заточен в Бачковския манастир. Част от благородничеството е избито, а останалата е преселена в Мала Азия. Османските войски се насочват към Никополската крепост на река Дунав, където е пленен цар [[Иван Шишман]], царското звание му е отнето, но е оставен да управлява Никопол. С това се слага край на съществуването на Търновското царство. ==== Падане на Видинското царство (1396) ==== {{Основна|Превземане на Видинското царство от османските турци}} През 1391 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на [[Фируз бей]], който използва града като база за нападение над [[Влашко]]. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на сърби и босненци<ref>По това време босненците още не са ислямизирани.</ref> на Косово поле на 15 юни 1389 г. унгарският крал [[Сигизмунд]] организира кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във [[Видин]] и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля [[васалитет]]а и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците обаче са разгромени при Никопол на 25 септември 1396 г. и [[Баязид I]] превзема Видин след кратка обсада. С това е сложен край на Видинското царство. Видинският цар Иван Срацимир е пленен и отведен в бившата османска столица [[Бурса]] (на Мраморно море), хвърлен в тъмница и умира в 1402 г., вероятно удушен. Според друга версия той умира още през 1397 г. == Българите в състава на Османската империя: борби за възстановяване на българската държавност (1396 – 1878) == {{Вижте също|Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396 – 1878)|Ислямизация в българските земи}} Синът на Иван Шишман, княз [[Фружин|Фружин Шишман]], след падането на Никопол през 1396 г. заминава в изгнание в Унгарското кралство и Сръбското царство. Заедно с първия си братовчед цар [[Константин II Асен]], син на [[Иван Срацимир]], се включват на страната на противоосманския съюз на Унгарското кралство, Сръбското царство, Босна и Влашко от 1403 – 1404 г. и предвождан от крал [[Сигизмунд Люксембургски]], бъдещ император на Свещената римска империя. Те се възползват от вътрешната криза в Османската империя през 1404 или 1408 г. и прогонват турците от Видин. Този поход предизвиква цяла поредица от военни действия, които приключват с поражение за противоосманските сили окончателно през 1422 г. === Социално-икономическо положение на българите в състава на Османската империя === {{Вижте също|Османско право|Бунтове на българи срещу османския кръвен данък|Данъчна система на Османската империя}} По време на османската власт по данни на Мишел Лео българите формират „слугинската маса на раята, репресирани, особено в провинцията, невежи, без привилегии“. Според Бел д'Антермони през 1738 г. по-голямата част от българите живеят в села.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> Към 1854 г. християните в българските земи под османско владичество не са в неравностойно положение по отношение на мюсюлманите. Данъкът, който християните плащат е по-нисък отколкото компенсацията, която мюсюлманите трябва да платят, за да се освободят от военна служба.<ref name=":03222222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=158|oclc=894636829}}</ref> Преди това неравноправното положение на друговерците, които не са мюсюлмани, в империята се поддържа от османската държава чрез различни методи, най-разпространени сред които са: * [[Ислямизация в българските земи|ислямизация]]; * [[кръвен данък]] ('''девширме'''), чрез който се попълва до [[17 век]] основната част от османската армия – [[Еничарски корпус|Еничарския корпус]];<ref>[https://bg.wikisource.org/wiki/Султански_указ_(ферман)_от_1536_г. Султански указ (ферман) от 1536 г., съхраняван в националната библиотека в Кайро]</ref><ref>Георгиева, Цветана. ''Еничарите в българските земи.'' „Наука и изкуство“, София, 1988 г. Връзка [http://macedonia.kroraina.com/cgebz/ тук].</ref> * религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация;<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=политически+и+икономически+репресии+на+османската+империя&source=bl&ots=Z2CpQOeiPU&sig=Px4OOo9Y7rNoKAoEu_Kj3CJWFgM&hl=bg&ei=ssVOTPGlEM6KOJWo7ZQC&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CBoQ6AEwAjgK#v=onepage&q&f=false Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на Българите, Георги Бакалов, Издателство Труд, 2003, ISBN 954-528-467-6, стр. 102.]</ref> Данъкът '''[[джизие]]''' или '''харадж''' е бил разоряващ за селяните немюсюлмани. Основно задължение на мюсюлманската администрация било да събира всички данъци, като в същото време раята (''dhimmi'') показва по всевъзможен начин превъзходството на исляма. При проявявано усърдие им е било разрешавано известно самоуправление, но под непрестанен гнет от страна на управляващите мюсюлмани.<ref>Евреите на Османската империя и Турската република. Ню Йорк Univ Press, 1991. Норман Стилман.</ref> Други данъци: * '''Капу хакъ''' – произволно изисквана от всеки дом такса. * '''Ресм-и агъл''' (''resm-i ağıl''<ref>''Ağıl'' е от старотюркски, означава „помещение за домашни животни, добитък“.</ref>) – данък за кошара. * '''Ресм-и асияб''' – данък за воденица. * '''Ресм-и биве''' – поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника. * '''Ресм-и божик''' – налог върху свинете, които се угоявали за [[Рождество Христово|Коледа]] (Бòжик, Бòжич). * '''Ресм-и гиях''' – данък за сено. * '''Ресм-и духан''' – димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел. * '''Ресм-и менгене''' – налог за пресоване на грозде. * '''Ресм-и мюджеред''' – поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя. * '''Ресм-и обручина''' – данък, налаган при продажбата на вино. * '''Ресм-и отлук''' – данък върху пасище. * '''Ресм-и тапу''', вкл. [[Тапу ресми]] – такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот. Ресм-и тапу не се изисквал единствено при прехода на поземлен имот по наследство от баща на син. * '''Ресм-и фучу''' – данък върху бъчви вино. * '''Ресм-и ханазир''' – данък върху свине. * '''Ресм-и химе''' – данък върху дърва за огрев. Почти до края на XVII в съществуват привилегировани групи от българи като войнуци и мартолоси. Те са силно облекчени в плащането на данъци, в замяна на задълженията си на охранители на проходи. След Карпошовото въстание мартолосите постепенно са премахнати като институция. следва да се отбележи, че през XVII – XVIII в. има промяна в социален план – повява се заможна прослойка българи, наречена ''чорбаджии.'' Видно място сред нея имат занаятчиите (златари, абаджии и пр.), наречени ''еснафи'' ==== Административни единици ==== {{Основна|Административно деление на Османската империя}} {{Вижте също|Османски селищни регистри}} До 1864 г. в Османската империя съществуват [[еялет]]и (на османски турски: ''ایالت‎''), които са наричани още пашалъци (''paşalık'') или бейлербейлици (на турски: ''beylerbeylık''). Управляват се от [[бейлербей]] или [[паша]]. При завладяването на европейските земи османските турци ги включват в Румелийски еялет, а азиатските са част от Анадолския еялет. През повечето време от османското владичество по-голямата част от българските земи попадат в [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]], чийто управленски център е София. Във времето от 1396 г. до 1864 г. Румелийският еялет многократно променя своята площ, а също и управленския център. Около 1850 г. в него вече не попадат български земи, а еялетите от своя страна се делят на [[Санджак|санджаци]], които се управляват от [[бей]]ове. През 1864 г. пробно е създаден само един вилает – [[Дунавски вилает|Дунавският]], а начело застава реформаторът [[Мидхат паша]]. След проведената през 1867 г. административна реформа със Закона за вилаетите (на турски: ''Teşkil-i Vilayet Nizamnamesi''), еялетите са разделение на вилаети (на турски: ''vilâyet'', от арабски: ''ولاية'', ''уилая''). От своя страна вилаетите са разделени на санджаци (на османски турски: ''سنجاق‎''), управлявани от [[санджакбей]] или още [[мютесариф]]. ==== Институти на собствеността ==== След средата на XV век българите стават поданици на султана. Те са членове на раята, към която принадлежи [[рум миллет]]ът, с което са означавани всички християнски поданици. Българите притежават право на собственост върху къщата си и дворното си място, но не и върху бащинията си: земите, които те обработват. Тя се води собственост на държавата, тоест на султана. Върху бащинията се упражняват право на ползване и право на унаследяване, но не и право на разпореждане със земята (например, не може да се даде като залог при заем), това ще рече, че отсъства пълно право на собственост. За бащинията се издава документ, наречен ''тапия''. {{източник|Зависимият селянин нямал право да изменя характера на ползуването на своя участък земя. Той можел да превърне лозето в нива или да отсече дърво само с разрешение на спахията и със заплащане на съответна такса. Зависимият селянин бил длъжен да обработва своята земя. Ако я остави необработена в течение на повече от три години, спахията му я отнемал и я давал с тапия на друг.|2024|04|25}} === Българските земи през XV и XVI век (1396 – 1600) === {{Основна|Българските земи през XV и XVI век}} Краят на XV век и началото на XVI век отбелязват възстановяване на стопанския живот по българските земи, развитие на занаятите във връзка с нуждите на големите градски средища, в които се средоточват значителни военни, редоподдържащи и управленски сили. Това минава под знака на отрицателната тенденция за намаляване на християнското население и увеличаване броя на мюсюлманското.<ref>Стоянов, Иван. ''История на българското Възраждане''. Издателство „Велико Търново“, 1999.</ref> === Българските земи през XVII век и първата половина на XVIII век (1601 – 1760) === {{Вижте също|Дългата война|Второ търновско въстание|Чипровско въстание|Български въстания през XVIII век|Епоха Кьопрюлю}} [[Файл:Blaeu 1645 - Tabula Russiæ.jpg|мини|300п|Карта на Русия от 1645 г. на нидерландския картограф Ян Блау, на която в долния ляв ъгъл, където се вижда част от Балканите, е отблезяна България като „BVLGARIA“. На картата тя е отъждествена със земите на север от [[Стара планина]] до [[Дунав]], сиреч приблизитнелно с [[Мизия]]. На север е Влахия, а на юг Романия, което съвпада с по-късното Румелия.]] {{Основна|Българските земи през XVII век и първата половина на XVIII век}} В началото на XVII век историците поставят началото на османския упадък.<ref>Батюман, Елиф. ''Отомания.'' „Либерален преглед“, 2014 г.</ref> Между [[1645]] и [[1649]] г. се води Критската война между Османската империя и [[Венецианска република|Венецианската република]]. Вниманието и усилията на Цариград са насочени на юг, а това създава условия за раздвижване на север, по българските земи. Главно действащо лице е влашкият владетел [[Матей Басараб]], а от българска страна това е католикът барон [[Петър Парчевич]], който произхожда от [[Чипровци]], [[Видински санджак]]<ref>Изграден в земите на Видинското царство, а по-късно присъединени и земи от Сръбското деспотство.</ref>. Към 1717 г. в европейската част на Османската империя при мюсюлманското и християнското население се прилага [[инокулация]] срещу [[едра шарка]].<ref name=":0">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=24 – 26|oclc=894636829}}</ref> През 1738 г. Бел д'Антермони пише, че българите населяват основно селата, а във всички важни центрове в страната турците са в мнозинство – Видин, Никопол, Свищов, Русе, Стара Загора, Сливен, Плевен, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин, Битоля, Скопие, Солун, Кавала, Енос, Бургас, Варна.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=133 – 134|oclc=894636829}}</ref> === Възраждането, или българското Просвещение (1762 – 1876) === [[Файл:Map of Bulgarian resistance in the XVIII and the first half of the XIX centuries.jpg|мини|400п|Карта на борбите на българския народ за национална независимост през XVIII и първата половина на XIX век (до 1856 г.)]] {{Основна|Българско възраждане}} {{Вижте също|Просвещение|Кърджалийство}} Под влияние на [[Просвещение]]то през 19 век протича [[Българско възраждане|българското национално възраждане]], което е период на обществено-икономически растеж, национална интеграция и еманципиране на българския народ. По същото време се появява [[османизъм|османизма]], {{източник|който се намирал под силното влияние на идеите на [[Велика Френска революция|Великата френска революция]].|2024|04|25}} Неговите сподвижници декларирали равенство пред законите, всеобща военна служба и задължително държавно образование за всички поданици на Империята. Османистите считали, че това ще тушира проблемите в обществото, но възгледите им не били приемани еднозначно. В началото на XIX век Кепел пише за практиката „[[авани]]“, която позолява на мюсюлманите да завеждат неоснователни дела срещу християни без никакви рискове за тях. Християните, дори да бъдат оправдани, трябва да платят разноските по делата и нямат право на искове срещу клевети. Показанията на турците надделяват над тези на раята и лъжесвидетелстването се наказва сериозно при християните и с порицание при мюсюлманите. По-късно са предприети реформи, които подобряват неравностойните условия на правораздаването.<ref name=":03222232">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=148|oclc=894636829}}</ref> През 1820-те Портър пише, че наблюдава „очарователни картини на плодородие и селско охолство“ в българските земи и че султан Селим изтегля в градовете всички турски поданици в България и настанява местни християни в селата и вместо да потиска техния труд ги компенсира със специални защити.<ref name=":1">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=168 – 171|oclc=894636829}}</ref> През 1833 г. Слейд пише, че отношенията между българите и турците не са само отношения на селски поданици към техните градски господари, нито роби на селски господари, съществува значително турско селячество, имащо същите качества на трудолюбие, честност и социалност като българите и има хармония между мюсюлмани и християни, особено българите. Бейкър през 1874. представя селата най-вече като религиозни единици – съседни села могат да са мохамеданско и християнско и това да е така в продължение на 400 години, но и смесените села не са рядкост.<ref name=":0322222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=135 – 137|oclc=894636829}}</ref> За пътуването си през 1829 – 1830 г. Слейд пише, че „никъде не е чул да се говори за екзекутиран българин. Това е така от незапомнени времена“, докато други западни пътешественици описват екзекуции на мюсюлмански или гръцки разбойници. Според Уолш бруталността на правосъдието е една от причините за сигурността, която характеризира Турция в спокойно време. Към 1862 г. притежаването на оръжие е забранено за всички немюсюлмански поданици на империята. Наблюдателите наблягат върху контраста между невъоръжените християни и техните господари, окичени с ятакани, ножове и пистолети. Същевременно по това време по принцип е признато „правото на всеки българин да притежава нещо, с което да защитава жена си и семейството си срещу нарушители мюсюлмани“, но християните трябва да внимвата тези оръжия да не се виждат когато са извън жилището си.<ref name=":0322223">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=144 – 146|oclc=894636829}}</ref> През 1833 г. Ъркърт пише, че всички села имат свои представители, старейшини, избирани от селяните за година и можещи да заемат тази длъжност цял живот. Най-често това са най-богатите и най-уважаваните жители. Основната функция на тези старейшини е разпределението на данъците между различните индивиди в обществото. Освен това управляват фондове за жилищност настаняване и храна на преминаващите турци и всички разходи на местната власт. Те решават и всички граждански въпроси. Същевременно местните свещеници играят ролята на арбитри и съдии, а епископът има юрисдикцията над християните и взима решения по отношение на брака и развода безапелационно.<ref name=":032222222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=161 – 167|oclc=894636829}}</ref> През 1833 г. Слейд пише, че никое селячество в целия свят не е по-охолно от българското. Не отрича, че по-нисшите класи в Турция често страдат от потисничеството на измамни паши или аги, но „никога не виждат най-безмилостния от тираните – глада“.<ref name=":1" /> По време на [[Кримска война|Кримската война]] българските работници печелят по около 10 английски пенса дневно, а в страната има изобилие на жито и домашен добитък, а хлябът и месото са много евтини в обикновени времена.<ref name=":1" /> Уокър пише през 1861 г., че практиката на отвличане на християнки, предназначени „да красят турските хареми“ е разпространена в провинциите в Азия и Африка и има изолирани случаи в България. Не е имало систематично избиране на млади жени за харемите в Константинопол, нито трафик на роби. Има злоупотреби, подбудени от чувството за вродено и безспорно превъзходство сред някои турци, но отделните жестокости са изключение и не са общ закон. Повечето от турските жители и паши живеят в добри отношения с останалата част от населението и показат качества като честност, разбиране и умереност.<ref name=":03222233">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=148 – 149|oclc=894636829}}</ref> Във втората половина на XIX век българските учители и свещеници в Османската империя сформират нова средна класа. Най-често срещаните храни в хановете са пилаф, сирене, каймак и подквасено мляко. Предпочитаното месо е овнешкото, задушено в мазнината или с боб. В българските семейства обикновено храната е хляб, яйца и вино.<ref name=":022">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=97 – 106|oclc=894636829}}</ref> Итън пише, че в началото на XIX век регионите по пътя Белград – София – Пловдив – Одрин – Цариград са обезлюдени, а Уолш описва Румелия като необитаема и необработваема страна, докато северната и североизточната част на България са многолюдни.<ref name=":0322222" /> === '''Оплаквания за отделни случаи на насилствена ислямизация на младежи и девойки през втората половина на XIX в.''' === Картината, която описват английските пътеписи обаче не съвпада с множество оплаквания през XIX в. българските земи за отвлечени и насила помюсюлмачени девойки<ref>Отвлечена българка, за да бъде помюсюлманчена - Из писмо на Захари Княжевски до Н.Геров от 28 юли 1860, Ст. Загора - -из архивата на Н. Геров, с 854</ref><ref>Отвлечени и помюсюлманчени две българки - от Търновско и Русенско - съобщение във в. "Свобода" бр. 8. 1869</ref><ref>Неуспешен опит насила да бъде ислямизирана българка - дописка от Русе от 29 юли 1870 - във в. "Свобода" бр. 36, 30 юли 1870</ref><ref>Насилствено помюсюлманчване на българскак девойка от Русе - Дописка от 3 септември от Русе, поместена в "Свобода" бр. 41 от 7 септември 1870</ref> <ref>Дописка във в. "Македония" бр. 5 от 2 февруари 1891 за отвлечена и ислямизирана българка</ref><ref>Писмо 94 от 9 априр 1886 до търновския митрополит - ОДА Велико Търново, ф.1 оп.1 л 18-19 - Българка от Еленско издирва отвлечената си дъщеря</ref> В различни дописки се съобщава че се купуват българки-християнки за робини от османците.<ref>Дописка "Робството сна една българка" поместена в "Народний гласс" бр. 251 от 18 декември 1881 как българка е насила помюсюлманечна и е продадена за 50 турски лири</ref> Има и немалко оплаквания за насила помюсюлманчени младежи<ref name=":5">Писмо на руския вицеконсул във Варна, А.Олхин от 9 август 1863 до провадийските чорбаджии Коста Димитров и Иван Стоянов - музей на Възраждането във Варна ф.2, а.е. 11, л.173</ref><ref>Из писмото на търновския гражданин Рад Рали до Георгипоп Симеонов в Търново от 6 август 1860 - НБКМ, БИА, II А 3561, превод от гръцки Георги Влахос</ref><ref name=":2">Опит за помюсюлманчване на 15 годишен младеж Тодор от Балчик - Колективно писмо на група граждани, написано в Балчик на 13 септември 1860, връчена на гръцкия консул, АВПР, Посольство в Константинополе д. 1612, л. 157-158</ref>и дори момчета. За подобно нещо съобщават германските<ref>Насилие над момиче от Разград да приеме исляма - из доклада на М.калиш от 15 юли 1857 - документи из германските архиви</ref><ref>Помюсюлманчени насила момиче и момче в Русенско - из доклада на М.Калиш от 9 януари 1859 - документи из германските архиви с. 339-340</ref>австрийските<ref>Отвлечена и насила помюсюлманчена 17 годишна българка в Русенско - из доклада на Ем. фон Рьослер до Шварценберг от 20 май 1854 - Документи на българската история VI, с.78 док.312</ref><ref>насилствено помохамеданчване на две български момичета в Русенско - из доклада на Ем. фон Рьослер от 24 юни 1854 до граф Буол Шауенщайн, австрийски министър председател и министър на външите работи - Документи за българската история VI, 82, док №315</ref>, френските,<ref>Насила помюсюлманнчена млада българка от Драма - Кореспондензия от 8 март 1859, поместена в "Прес д'Ориан" и препечатана във в."България" г. I бр.3 11/23 април 1859</ref> руските,<ref>Отвлечена и помюсюлманчена жена с дететто ѝ в шестгодишния ѝ син в Котленско - из доклада на руския вицеконсул във Варна, Лука Свинларивич от 15/27 август 1853 до П.Пизани директор на руската търговска канцелария в Константинопол - АВПР (архив на музея на Възраждането във Варна), Посольство в Константинопол, 1853 д. 946, л89</ref><ref name=":5" /> <ref>Из книгата на Л.Ив.доросиев ''"Българските колонии в Мала Азия''" - сп. на БАН, кн XXIV С.1922 62-63</ref><ref>Отвлечено момиче по време на Руско-турската война - Писмо 996 от 26 ноември 1884 на екзарх Йосиф до българския търговски агент в Серес - ЦИАИ, ф.1 оп. 1 а.е. 2, л.170</ref> гръцките <ref name=":2" />и прочие архиви. Тези сведения са потвърждават и от албанското население - докато албанците не променят насила вярата на християнките за които се женят, то османците правят точно това<ref>Разказ на албанец през 1855 - Велева, Д. Едно пътуване на Ст.Веркович през българските земи (пътепис през 1855) - ИБИД, кн. XXVIII, 1972 г., с. 365</ref> === Борба за българска църковна независимост (1824 – 1872) === {{Основна|Борба за българска църковна независимост|Реформи на Махмуд II|Танзимат|Гюлхански хатишериф|Хатихумаюн|Българска екзархия}} Първият акт на епохата на Танзимата е Гюлханският хатишериф, издаден на 3 ноември 1839 г. През втората половина на XIX век, според разказ на пътешественици, има села на Морава между Ниш и Скопие, в които християните, получили от султана ферман, позволяващ им да построят църква, да я виждат два пъти разрушена от мюсюлманите в околността и успяват да я запазят едва след като дават отново необходимите пари и труд, за да я издигнат трети път. Църквите често са в края на селата, а на много места е забранено използването на камбани.<ref name=":032222222" /> Също така във Видин, където месттните християни с много труд изградили втора по-голяма камбана на своята църква, по заповед на османските власти бил изваден езикът на първата камбана<ref>из доклада на пруския консур в Русе М.Калиш от 15 юли 1857 до пруския дипломатг в Цариград, Гундлих - документи из германските архиви, с .314-315 цит в: пет века под Ятагана и Корана,т.1, Османската империя - ислямска държава. Документален сборник под съставителството на проф. дин Петър Петров 2012 г. Университетско издателство</ref> === Източна криза: изостряне на Източния въпрос (1875 – 1878) === {{Основна|Източна криза}} Баркли пише през 1877 г., че в началото на руско-турската всеки българин е дребен земевладелец, осигуряващ собственото си съществуване, това на семейството си и на своите възрастни родители и плащащ данъците си благодарение на обработването на земята, която практически му принадлежи.<ref name=":1" /> === Българската революция: Старозагорското (1875) и Априлското въстание (1876) === {{Основна|Априлско въстание}} {{Вижте също|Старозагорско въстание|Източен въпрос}} Априлското въстание се възприема като връх на българското националноосвободително движение, което има корени в просвещенските идеи на Възраждането. Каго негова подготовка в българската историография се възприема неуспялото Старозагорско въстание. Априлското въстание по своята същност отговаря на националните революции, които други народи извършват, за да премахнат авторитарните монархии: американците срещу Британската империя ([[1776]]), французите срещу френските абсолютисти ([[1789]]) , Неуспешния опит на руските декабристи за ограничаване на руския абсолютизъм (1825-1826), Полското (Януарско) въстание срещу руската окупационна власт, (1861-1862), Херцеговското въстание срещу османската власт (1873-1876) и т.н. Някои български историци <ref name=":4" /> считат Априлското въстание за буржоазно-демократична революция на българите<ref name=":4">Генчев, Николай. Българско възраждане. „Изток-Запад“, 2010, С.</ref>. Във военно отношение въстанието е неуспешно, защото е потушено с невиждана жестокост, но тъкмо поради нея то постига широк политически отзвук и спомага за по-бързото разрешаване на Източния въпрос от великите сили. Това отнема две години, за да се намеси руският император, като обяви война на Османската империя ([[1877]]). В като непряк резултат от Априлското въстание е създаването на III българска държава ([[1878]]). === От Цариградска конференция до Руско-турска освободителна война === {{Основна|Цариградска конференция|Османска конституция|Руско-турска освободителна война}} == Отношенията на Третата българска държава с Османската империя (1878 – 1923) == След възстановяването на българската държава през 1878/9 г. много населени с българи земи остават под османска власт. Съпротивата им срещу Високата порта продължава, като още през 1878/9 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание в отговор на решенията на Берлинския конгрес, които сериозно орязват границите на новосъздаденото княжество, а цяла Македония остава под османска власт. Образуват се редица революционни организации, чиито отношения стават особено сложни с България, Гърция и Сърбия. * '''1878 – 1879''' – [[Кресненско-Разложко въстание]]; * '''1885''' – [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България]]; * '''1902''' – [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] * '''1903''' – [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребраженското въстание]] Османизмът преживял ренесанс по време на [[Младотурска революция]] в [[1908]] г. Дошлите на власт младотурци го провъзгласяват за официална идеология и прокламират създаването на единна османска нация, съставена от отделните народности в Империята. Постепенно засилващия се национализъм, намерил израз в редица въстания и войни, особено [[Първа Балканска война|Първата балканска война]] от [[1912]] – [[1913]] г., довел до отмиране на тези идеи. * '''1908 – 1909''' – с Манифест на [[22 септември]] (5 октомври [[нов стил]]) [[1908]] г. в [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|църквата „Св. Четиридесет мъченици“]] в старопрестолния град [[Велико Търново|Търново]] е обявено независимо [[Трето българско царство]]. Признато е от [[велика сила|Великите сили]] през пролетта на [[1909]] г. * '''1912 – 1913''' – [[Първа балканска война]] – съгласно [[Лондонски мирен договор|Лондонският мирен договор]] са освободени от турско, земите на запад от линията Мидия-Енос; * '''1913''' – [[Цариградски договор]] след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], с който България получава излаз на [[Бяло море]], предшестван от [[Разорението на тракийските българи през 1913 година|разорението на българите]] от [[Източна Тракия]]; * '''1915''' – Подписана е [[Българо-турска конвенция (1915)|Българо-турска конвенция]], с която Турция прави известни териториални отстъпки на България и така двете страни стават съюзнички в Първата световна война; * '''1920''' – Подписан е [[Севърски договор|Севърския договор]], с който фактически е ликвидирана Османската империя; * '''1919 – 1922''' – [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турска война]], през която фактически се слага начало на Турската република; * '''1923''' – С [[Лозански договор|Лозанския договор]] е призната [[независимост]]та на [[Република Турция]]; == Транспорт == Стандартният начин на транспорт е с коне. През 1839 г. пощенските коне се движат със скорост от около 19 km/h, а пътниците пътуват със скорост около 6,5 km/h. Дневните преходи на дълъг път най-често са с дължина от 16 до 20 часа, по-рядко под 12 часа и никога под 8 часа. Пътят от Ниш до София трае четири дни, от София до Пловдив – също четири дни, а от Белград до Цариград – 15 дни.<ref name=":3">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=84 – 85|oclc=894636829}}</ref> Между 1857 и 1869 г. в [[Добруджа]] са построени първите две железопътни линии в европейската част на Османската империя.<ref name=":0"/> Първата е между [[Черна вода (град)|Черна вода]] и [[Кюстенджа]], а втората – между [[Русе]] и [[Варна]]. През 1860-те по трасето между Русе и Варна пътуват пощенски влакове два пъти седмично. През 1877 г. е построена железопътна линия между [[Цариград]] и [[Пловдив]], достигаща [[Белово]], която по-късно става част от линията на [[Ориент експрес]]. От [[Одрин]] има отклонения към [[Дедеагач]] на Бяло море, а от [[Харманли]] – към [[Нова Загора]] и [[Ямбол]].<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref> == Изкуство и наука сред българите в Османската империя == {{Вижте също|История славянобългарска| Новобългарска просвета|Самоковска художествена школа|Взаимно училище}} == Вижте също == * [[Списък с дати от османското владичество над българските земи]] * [[Българо-османски войни]] * [[Османска империя]] * [[Ислям в България]] * [[Робство в Османската империя]] * [[Турско робство (исторически мит)]] == Цитирани източници и бележки == <references /> == Литература == {{Основна|Списък на литературата относно българските земи под османско владичество|Извори относно българските земи под османско владичество}} * [http://www.promacedonia.org/ki/index.html История на българите акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров] * [http://www.varna-bg.com/chronicle/index.htm Никола Станев, България под Иго Възраждане и Освобождение 1393 – 1878, изд. Ст. Атанасов 1935 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100719102548/http://www.varna-bg.com/chronicle/index.htm |date=2010-07-19 }} * [http://macedonia.kroraina.com/cgebz/index.htm Георгиева, Цветана. Еничарите в българските земи. „Наука и изкуство“, София, 1988.] {{Български въстания срещу османската власт}} {{Султани на Османската империя}} {{Портал|История на България|Османска империя}} [[Категория:България под османска власт|*]] krbg1imint4tcly6w3vh9wtmv1zz9ld 0 135900 12214914 12209695 2024-04-26T08:40:33Z 62.73.69.78 /* Култура */ линк wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Павлово|Павлово (пояснение)}} {{Селище инфо|България | вид = квартал | карта2 = България София | карта2-текст = София | област = Област София | община = [[Столична община]] | част-от = [[София]] | основаване = }} '''Па̀влово''' е исторически [[квартал]] в южната част на [[София]], днес образуващ западната част на квартал „[[Бъкстон]]“. Територията му попада в софийския район Витоша. Кварталът граничи с [[Цар Борис III (булевард в София)|бул. „Цар Борис III“]] на северозапад, с бул. „Никола Петков“ ([[Околовръстен път (София)|Околовръстен път]]) на юг, и с [[Братя Бъкстон (булевард в София)|бул. „Братя Бъкстон“]] на изток. Централната пътна артерия е [[Александър Пушкин (улица в София)|ул. „Александър Пушкин“]]. Успоредно и недалеч от нея през квартала протича [[Боянска река|Боянската река]]. Характерно е ниското застрояване, [[къща|къщи]] и малки кооперации. В миналото кварталът е тих и не много оживен, но през 70-те г. част от него е преобразувана в жилищен комплекс Бъкстон. == История == Малко след [[Освобождение на България|Освобождението]] установилият се в София сръбски търговец [[Лазар Трифкович]] купува турски [[чифлик]], намиращ се в близост до [[Владайската река]].<ref>Годишник на Биолого-географския факултет при Софийския университет, СУ, Наука и изкуство, 1960, с.118. Административният и пощенски адрес е: бул. „Цар Борис III“, 134, София 1618 </ref> Мястото е разположено от западната страна на трамвайното трасе, между спирките „Овча купел“ и „Павлово“. През 1882 г. там той построява [[Пивоварна Павлово|бирена фабрика „Павлово“]], кръстена с името на преждевременно починалия му син Павел. <ref>Трифкович умира през 1890 година и завещава дял от пивоварната на държавата за създаване на благотворителен фонд. [https://daritelite.bg/lazar-trifkovich-2/ Daritelite.bg]</ref> След 1901 г. трамвайната линия, стигаща на юг до [[Княжево]], свързва Павлово с градския център. През 1920 г. в квартала се открива голяма фабрика за оцет, собственост на братя [[Червениванови]]<ref>[[Държавна агенция „Архиви“|ДАА]]-Архив София, фонд 796К, оп. 1, а.е. 16, л. 1</ref> и тя просъществува в следвашите петдесетина години. Приблизително в същия период там работи и фабриката за чорапи „Кабо“, прекръстена по-късно на името на [[Вълчо Иванов]]. В квартал Павлово се намира сградата на бившия Картографски институт. В близост до нея е [[Агенция по геодезия, картография и кадастър]]. От южната страна на мястото, дало името на квартала, се намира висока нова сграда, в която се помещава РИОСВ – София и до нея – Институт по почвознание „Никола Пушкаров“, заедно със сградата на бившия Институт по хидротехника и мелиорации, изпозвана днес от Фонд Земеделие. == Култура == Културно средище за квартала е Народно читалище „Витоша - 1951“,<ref>Основано на 10.09.1951 г. с името "Георги Кирков",вж.[https://chitalishta.com/images/karta/2024/04/04/127938/%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%BE%D1%82%D1%87%D0%B5%D1%82%202023_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0_2024.pdf Отчет и Устав, 2023 г.]</ref> което се посещава от жители в кварталите „Бъкстон“, „Павлово“, „Манастирски ливади“. Разполага с двуетажна сграда в двора на 5<sup>-о</sup> ОУ „Иван Вазов“. Неговата дейност включва: Фолклорен танцов ансамбъл „София 6“; подготвителна група към ансамбъла; детска фолклорна формация „Искрица“; балет „Криция“; балет „Криция – джуниър“; „Ексим шоу“ – модерни, характерни, хип-хоп и брейк танци; музикална школа – пиано, синтезатор, китара, гъдулка, дудук; вокална група „Чудните калинки“; школа по керамика „При извора“; клуб „Вито хоро“. Читалище „Витоша“ е инициатор и един от организаторите, на Софийския Международен фолклорен фестивал „Витоша“, който води началото си от 1996 г. Той се провежда ежегодно през месец юли. Събитието е част от културния живот на столицата. През 2003 г. читалището спечели проект към ПРООН, Министерството на културата – Ателие за народно приложно изкуство „При извора“ (керамика и витражно стъкло). Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ се помещава в къщата, която самият [[Иван Дуйчев]] обитава дълги години. Днес и улицата носи неговото име. В съседна Бояна са Национален исторически музей и Националният киноцентър; резиденция „Бояна“ се ползва от президентът на България, министър-председателят и председателят на Народното събрание. == Образование == Училището в Квартала е съдадено през 1921 г. като 5<sup>-о</sup> основно училище „Иван Вазов“. В 1926 г. и 1929 г. то се мести на близки локации и се разширява, докато през 1948 г. в близост до Боянската река бива построена днешната му сграда.<ref>[https://www.5ou-ivanvazov.com/uchilishte/istoria.html 5<sup>-о</sup> основно училище "Иван Вазов"],ул. „Симеон Радев“ No 31, 1618 София</ref> В началото на 50-е г. се откриват и гимназиални класове, а сградата бива надстроена с още един етаж. По-късно се възстановява първоначалният профил на основно училище. През 1974 г. в застроената от комплекс "Бъкстон" част на квартала е разкрито ново училище, най-напред като [[2-ро средно училище „Академик Емилиян Станев“| "Второ ЕСПУ"]], скоро преименувано на „Боянският майстор“, а от 1979 наричано "Второ средно общообразователно училище „Акад. Емилиян Станев“." От 2012 то е включено в „Асоциацията на Кеймбридж училищата в България“. == Туризъм == Павлово е в полите на Витоша планина и може да служи за изходен пункт към нея. Удобният път нагоре минава покрай [[НИМ]] и покрай [[Боянска църква|Боянската църква]]. Автобусните линии на градския транспорт, стигащи до [[Копитото]] и/или [[Златните мостове]], откакто са открити минават по бул. Бъкстон където е кварталната им спирка. == Транспорт == Квартал Павлово има добри комуникации, както с центъра на града, така и с извънградски места. Околовръстният път и булевард Бъкстон, които очертават граници на квартала, се свързват с бул. Цар Борис III; на него излиза и централната за квартала улица Пушкин. По протежение на Борис III от едната страна има трамвайно трасе, а от другата – велоалея, и които стигат до площад Руски паметник. Трамвайни линии даващи достъп до квартала са с номер 5 (Съдебна палата–Княжево), номер 4 (Бул. Никола Петков – кв. Орландовци), и номер 11; Също могат да се ползват тролейбус номер 2 (Павлово–[[Хаджи Димитър (квартал)|Хаджи Димитър]]), автобус 111 ([[Люлин (район)|Люлин]]–[[Младост]] по Околовръстен път), 107 и 260 и експресен автобус 110. До средата на 70-те трамвайна линия № 8 свързвала Павлово с Бояна. Тя е била еднопътна с разменни коловози на две от междинните спирки и два глухи коловоза на последната спирка в Бояна, до училище Ц. Церковски. Трасето ѝ не е запазено, защото точно по него сега минава булевард „Пушкин“. Линията е била обслужвана от изолирани мотриси – отначало Сименс, по-късно ВВС, ДТО и MAN, а колите са домували в депо „Красно село“. == Личности == * [[Иван Дуйчев]], (1907 – 1986) историк, специалист по Византийска история, завещал къщата си заедно с архив и библиотека, които стават основата на Научен център за славяно-византийски проучвания носещ неговото име. * [[Димитър Карастоянов]], (1856 - 1919) един от първите успешни фотографи след Освобождението, през 1910 г. построява къща в Павлово. Официалното му ателие е в центъра на София, но къщата му също служи за професионални занимания и тя се посещава редовно от именити негови съвременници.<ref>[http://stara-sofia.blogspot.com/2019/01/ София преди и сега: Лятна къща и ателие на фотографа Димитър Карастоянов]; кв. Павлово, в близост до ъгъла между бул. "цар Борис III" и ул. "А. Пушкин". </ref> * [[Иван Тодоров (журналист)|Иван Тодоров]] – журналист и писател, роден през 1953 г., автор на книгата „Павловски истории“, посветена на квартала, издадена през 2010 година. Носител на Голямата награда „София“ за журналистика, присъждана от столичната община. == Галерия == <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4"> Pavlovo 3.jpg|кв. Павлово по протежение на [[Цар Борис III (булевард в София)|бул. „Цар Борис III“]] Pavlovo (Sofia) E1.jpg|Стара къща в кв. Павлово Pavlovo 1.jpg|кв. Павлово Pavlovo 2.jpg|кв. Павлово – изглед към Витоша по [[Александър Пушкин (улица в София)|ул. „Александър Пушкин“]] </gallery> == Източници == <references /> {{Квартали на София}} {{Портал|София|България}} [[Категория:Исторически квартали на София]] [[Категория:Район Витоша]] r73s50f9u4leh7ui63lxbi3wd9hmyx9 0 140441 12214735 12144506 2024-04-26T05:05:11Z Antonjelev69 344516 wikitext text/x-wiki {{Заболяване | Name = Аутизъм | Image = Autism-stacking-cans 2nd edit.jpg | Alt = Boy stacking cans | Caption = Многократно подреждане на обекти е свързано с аутизъм | Field = [[психиатрия]] | DiseasesDB = 1142 | ICD10 = {{ICD10|F|84|0|f|80}} | ICD9 = {{ICD9|299.00}} | OMIM = 209850 | MedlinePlus = 001526 | eMedicineSubj = med | eMedicineTopic = 3202 | eMedicine_mult = {{eMedicine2|ped|180}} | MeshID = D001321 | GeneReviewsNBK = NBK1442 | GeneReviewsName = Autism overview }} '''Един ден Антон Желев получил разстройство на мозъка и са казали че има Аутизмът''' е разстройство на социалното развитие, което засяга развитието на мозъка, а оттам и поведението на човек. Аутистите живеят в свой свят. Това е генерализирано разстройство на развитието от така наречения [[аутистичен спектър]], наблюдавано за пръв път от американския [[психиатър]] [[Лио Канър]] (Kanner, 1943). Паралелно с Канър австрийският [[педиатър]] [[Ханс Аспергер]] (Asperger, 1944) наблюдава сходни с аутизма клинични симптоми, които залягат в основата на [[Синдром на Аспергер|Синдрома на Аспергер]] – друго разстройство от [[Аутистичен спектър|аутистичния спектър]]. == Симптоми == Трите основни симптома според класификациите на психичните заболявания [[МКБ-10]] и [[ДСМ-IV]] са 1) нарушение в социалните взаимоотношения, 2) нарушения на [[реч]]та и [[Език (езикознание)|езика]] и 3) стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси. # '''Нарушението на социалните взаимоотношения''': #* неспособност на пациента да управлява социалните си контакти чрез невербално поведение (социална усмивка, [[мимика]], зрителен контакт) #* неспособност за установяване на отношения с връстници (силно изразена липса на интерес към връстници, липса на приятелства) #* несподеляне на интереси или чувства с другите (не посочва интересни неща на другите) #* липса на социално-емоционална обвързаност с другите (неуместно поведение в социални ситуации; липса на емоционални реакции, например утешаване; изглежда така, сякаш използват другите като предмети) # '''Нарушенията на речта и езика''': #* речта липсва или е неразбираема за околните #* липсва компенсация на вербалната реч чрез мимика или жестове, липсва спонтанна имитация на действията на другите #* стереотипни, повтарящи се, своеобразни изрази, както и [[неологизъм]], [[ехолалия]], изговаряне на мисли на глас # '''Повтарящи се, стереотипни действия''' са: #* стереотипни, необичайни действия или тясно ограничени специални интереси (ритуали, фиксирано наблюдаване на движещи се обекти) #* стереотипни и повтарящи се маниеризми (въртене на пръсти пред очите, люлеене върху стол, подскачане) #* занимание с части от обекти или нефункционални елементи от обекти (като колела на детски колички, очи на кукли) или необичаен интерес към аспекти на сетивата: фиксиране към определен мирис, вкус, докосвания == Диагностика == Според диагностичните класификации на психичните разстройства симптоматиката на аутизма трябва да се прояви преди тригодишна възраст, но ранното диагностициране е трудно, защото симптомите през първите две години са неспецифични. Както при по-голяма част от диагностиката на психичните разстройства е нужна многоизмерна и мултимодална диагностика. Като стандартен инструмент за диагостициране на аутизъм се използва полустандартизираното интервю ''Autism Diagnostic Interview-Revised'' (ADI-R; Lord, Rutter & LeCouteur, 1994) и скалата за наблюдение ''Autism Diagnostic Observation Schedule'' (ADOS: Lord et al., 2000). Тези инструменти се придържат строго към диагностичните критерии на МКБ-10 и DSM-IV. Събират се и допълнителни данни чрез запитвания на родители и възпитатели, неврологични изследвания (поради високата [[коморбидност]] с епилепсия и други особености на неврологичните функции), както и тестове за интелигентност, за развитие на моторните функции, на речта и комуникацията, на функциите на възприятията. Многоизмерната диагностика се налага, от една страна, с цел идентифициране на ресурси и дефицити и оттам по-успешна интервенция, от друга страна, с цел прецизна диференциална диагностика (вж. по-долу). Основен инструмент за диагностициране на аутизъм представлява геномното секвениране с оглед търсене на мутации в екзонните участъци на гени асоциирани с аутизъм. Понастоящем в литературата са описани над 101 гена, отговорни или свързани с изоставане или проблеми на умственото развитие в т.нар. Online Mendelian Inheritance in Man (OMIM) информационна база. Новите технологии позволяват оглеждане за мутации в тези гени едновременно, нещо напълно невъзможно преди по-малко от 5 години. == Епидемиология и коморбидност == Честотата на аутизма се изчислява на 20 – 60 случая на 10 000 деца (Petermann, Niebank & Scheithauer, 2004). Момчетата са 3 – 4 пъти по-често засегнати от момичетата. Данните за честотата на аутизма в Съединените щати сочат растеж на броя диагностицирани случаи (Fonnbonne, 2003b; Wing & Potter, 2002). Този скок се обяснява по-скоро с увеличаване на чувствителността към аутизма сред населението и по-добрите диагностични критерии – факт е, че броят на диагностицирани други разстройства като шизофрения и хиперактивност пада за сметка на аутизма (Shattuck, 2006). От 75% до 50% от диагностицираните с аутизъм деца проявяват [[умствена изостаналост]], а 30% развиват епилепсия (Volkmar, 1998), което потвърждава съмненията, че причината за аутизма е органична, респективно генетична. Отделни проучвания установяват аномалии в [[мозъчна кора|мозъчната кора]] и [[малък мозък|малкия мозък]], както и повишени нива на [[серотонин]] в кръвта, но при тези резултати се касае за изследвания на малък брой лица, при които не е ясно дали дисфункциите са причина, следствие или съпътстваща характеристика на аутизма (Poustka, 1998). == Диференциална диагностика == Приема се, че аутизмът е в по-тежкия край на заболяванията от аутистичния спектър. Разграничаването от други генерализирани разстройства на развитието като [[Синдрома на Рет]] и [[Дезинтегративното разстройство на развитието]] е сравнително лесно за диагностиците. Проблематично е разграничаването на така наречения ''high functioning autism'' (лица с аутизъм, при които интелигентността се намира в „нормалния“ диапазон над 70 [[КИ]]) от [[Синдром на Аспергер|Синдрома на Аспергер]] (Fitzgerald & Colvin, 2001): отделни студии разискват, че при Аспергер развитието на речта е в норма, докато при ''high-functioning autism'' не или че при Аспергер вербалните способности са по-добре развити от невербалните, докато при high-functioning autism е обратното. Това, че тези резултати не могат да бъдат повторени, както и фактите, че липсва клиничен инструмент за разграничаване на двете разстройства и че индивиди с ''high-functioning autism'' и Аспергер, но не и с ''low-functioning autism'' (под 70 КИ) се срещат в едни и същи семейства (Szatmari, Jones, Zwaigenbaum & McLean, 1998), говорят за това че Аспергер и ''high-functioning autism'' представляват по-скоро едно и също разстройство в „нормалната“ област на функциониране на интелекта. В случай на съмнение се предпочита диагноза Аспергер пред аутизъм заради негативното нюансиране на термина аутизъм. '''Атипичен аутизъм''' се диагностицира според МКБ-10, когато липсват симптоми на един от трите основни категории нарушения: социални взаимоотношения, реч и език и проява на повтарящи се, стереотипни действия. Разграничаването от шизофрения в детска възраст не винаги е лесно. Основни признаци на диференциране са следните: шизофренията в детска възраст обикновено започва внезапно и може да се определи период на развитие в нормата преди начало на разстройството, докато аутизмът протича в по-голяма степен константно. При шизофренията също така е налична позитивна симптоматика, която се изразява в налудности и халюцинации, които при аутизма липсват. Друга отличителна черта се отнася към невербалната комуникация, която при аутизма липсва или е нарушена и която при шизофренията е в границите на нормата (Volkmar, 1998). Разграничаването от шизофренията е важно поради лечението с медикаменти: предписани невролептици (медикаменти за лечение на шизофрения) могат да влошат симптоматиката на стереотипните повтарящи се действия. Схващането на Канър за аутизма като разстройство от шизофренния спектър (той нарича аутизма „инфантилна шизофрения“) не е актуално: студии показват липсваща фамилна връзка между аутизъм и шизофрения (Fombonne, 2003a). Поради тази причина аутизмът е изваден от категорията „разстройства от шизофренния спектър“ в актуалните диагностични класификации и е въведен като отделно генерализирано разстройство на развитието. В отделни случаи все пак е възможна двойна диагноза аутизъм и шизофрения в детска възраст. == Етиология == Съществуват разнообразни теории за етиологията на аутизма, някои от които са подкрепени и със съществени находки. Смята се, че причината за аутизма е генетична (Szatmari et al., 1998), но точният механизъм на увреждане на гените е неизяснен. Аномалии в пре- и пери-наталното развитие на детето, например недостиг на кислород по време на раждането, са по-скоро следствие от генетичните аномалии на аутистичните деца, а не причина за развитието на аутизъм. Въпреки че Канър (1943) смята аутизма за генетично обусловен, основните схващания за причините на разстройството в следващите десетилетия се концентрират около психоаналитични концепции, че аутизмът се причинява от амбивалентно – обгрижващо на повърхността, но в същността си студено – отношение на майката към детето. В подкрепа на тази хипотеза не са събрани емпирични доказателства, а опитите да се лекуват децата с повече ласки и внимание или дори да се отделят от родителите не водят до положителен ефект. Биохимикът Катрин Райд от Сан Франциско въз основа на невробиологични изследвания и собствен опит счита, че някои от нарушенията на развитието на нервната система, като аутизма потенциално може да бъдат свързани с дисбаланса на употребата на [[натриев глутамат]]<ref>[http://flagman.bg/новини/61147/Майка-излекува-детето-си-от-аутизъм-като-премахна-една-съставка-в-менюто-му Майка излекува детето си от аутизъм като премахна една съставка в менюто му]</ref>. == Интервенции == Успешните интервенции са насочени към поведенчески техники (виж Lovaas, TEACCH), като важна тяхна характеристика е, че не са концентрирани изцяло върху детето, а засягат и неговата среда, която учи как да се справя със странностите на аутистичното дете. Терапия, която успешно третира трите основни симптома, не е известна (Howlin, 1998). == Източници == * Fitzgerald, M. & Corvin, A. (2001). Diagnosis and differential diagnosis of Asperger syndrome. ''Advances in Psychiatric Treatment'', 7, 310 – 318. * Fombonne, E. (2003a). Modern views of autism. ''Canadian Journal of Psychiatry'', 48, 503 – 5. * Fombonne E. (2003b). The prevalence of autism. ''Journal of American Medical Association'', 289, 87 – 9. * Howlin, P. (1998). Practitioner review: Psychological and educational treatments for autism. ''Journal of Child Psychology and Psychiatry'', 39, 307 – 322. * Petermann, F., Niebank, K. & Scheithauer, H. (2004). ''Entwicklungswissenschaften. Entwicklungspsychologie, Genetik, Neuropsychologie.'' Berlin: Springer Verlag. * Poustka, F. (1998). Neurobiology of autism. In Volkmar, F. (Edt.), ''Autism and pervasive development disorders'' (pp. 130 – 168). Cambridge: Cambridge University Press. * Shattuck, P. T. (2006). The contribution of diagnostic substitution to the growing administrative prevalence of autism in US special education. ''Pediatrics'', 117, 1028 – 37. * Szatmari, P., Jones, M.B., Zwaigenbaum, L., & McLean, J. E. (1998). Genetics of autism. Overview and new directions. ''Journal of Autism and Developmental Disorders'', 28, 351 – 368. * Volkmar, F. (1998). ''Autism and pervasive development disorders''. Cambridge: Cambridge University Press. * Wing, L. & Potter, D. (2002). The epidemiology of autistic spectrum disorders: is the prevalence rising?. ''Mental Retardation and Developmental Disabilities Research Reviews'', 8, 151 – 61. == Вижте също == * [[Аутистичен спектър]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.autism-bg.org/bg/what-is-autism www.autism-bg.org] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131218145507/http://www.autism-bg.org/bg/what-is-autism |date=2013-12-18 }} * {{икона|en}} [http://www.autism-help.org/ Подробности относно разпознаването и третирането на аутизма] * {{икона|en}} [http://ww1.cpa-apc.org:8080/Publications/Archives/CJP/2003/september/guesteditorial.asp Modern Views of Autism] Canadian Journal of Psychiatry, септември 2003 * [http://www.zacbrowser.com/ Zac Browser – Браузър за деца, страдащи от аутизъм] {{нормативен контрол}} {{Портал Психология}} [[Категория:Психични разстройства]] c5c595rc81ixupgrdtgn4vfcvnst3cq 12214831 12214735 2024-04-26T07:26:21Z Carbonaro. 221440 към версия от 16:12, 19 август 2023 на Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{Заболяване | Name = Аутизъм | Image = Autism-stacking-cans 2nd edit.jpg | Alt = Boy stacking cans | Caption = Многократно подреждане на обекти е свързано с аутизъм | Field = [[психиатрия]] | DiseasesDB = 1142 | ICD10 = {{ICD10|F|84|0|f|80}} | ICD9 = {{ICD9|299.00}} | OMIM = 209850 | MedlinePlus = 001526 | eMedicineSubj = med | eMedicineTopic = 3202 | eMedicine_mult = {{eMedicine2|ped|180}} | MeshID = D001321 | GeneReviewsNBK = NBK1442 | GeneReviewsName = Autism overview }} '''Аутизмът''' е разстройство на социалното развитие, което засяга развитието на мозъка, а оттам и поведението на човек. Аутистите живеят в свой свят. Това е генерализирано разстройство на развитието от така наречения [[аутистичен спектър]], наблюдавано за пръв път от американския [[психиатър]] [[Лио Канър]] (Kanner, 1943). Паралелно с Канър австрийският [[педиатър]] [[Ханс Аспергер]] (Asperger, 1944) наблюдава сходни с аутизма клинични симптоми, които залягат в основата на [[Синдром на Аспергер|Синдрома на Аспергер]] – друго разстройство от [[Аутистичен спектър|аутистичния спектър]]. == Симптоми == Трите основни симптома според класификациите на психичните заболявания [[МКБ-10]] и [[ДСМ-IV]] са 1) нарушение в социалните взаимоотношения, 2) нарушения на [[реч]]та и [[Език (езикознание)|езика]] и 3) стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси. # '''Нарушението на социалните взаимоотношения''': #* неспособност на пациента да управлява социалните си контакти чрез невербално поведение (социална усмивка, [[мимика]], зрителен контакт) #* неспособност за установяване на отношения с връстници (силно изразена липса на интерес към връстници, липса на приятелства) #* несподеляне на интереси или чувства с другите (не посочва интересни неща на другите) #* липса на социално-емоционална обвързаност с другите (неуместно поведение в социални ситуации; липса на емоционални реакции, например утешаване; изглежда така, сякаш използват другите като предмети) # '''Нарушенията на речта и езика''': #* речта липсва или е неразбираема за околните #* липсва компенсация на вербалната реч чрез мимика или жестове, липсва спонтанна имитация на действията на другите #* стереотипни, повтарящи се, своеобразни изрази, както и [[неологизъм]], [[ехолалия]], изговаряне на мисли на глас # '''Повтарящи се, стереотипни действия''' са: #* стереотипни, необичайни действия или тясно ограничени специални интереси (ритуали, фиксирано наблюдаване на движещи се обекти) #* стереотипни и повтарящи се маниеризми (въртене на пръсти пред очите, люлеене върху стол, подскачане) #* занимание с части от обекти или нефункционални елементи от обекти (като колела на детски колички, очи на кукли) или необичаен интерес към аспекти на сетивата: фиксиране към определен мирис, вкус, докосвания == Диагностика == Според диагностичните класификации на психичните разстройства симптоматиката на аутизма трябва да се прояви преди тригодишна възраст, но ранното диагностициране е трудно, защото симптомите през първите две години са неспецифични. Както при по-голяма част от диагностиката на психичните разстройства е нужна многоизмерна и мултимодална диагностика. Като стандартен инструмент за диагостициране на аутизъм се използва полустандартизираното интервю ''Autism Diagnostic Interview-Revised'' (ADI-R; Lord, Rutter & LeCouteur, 1994) и скалата за наблюдение ''Autism Diagnostic Observation Schedule'' (ADOS: Lord et al., 2000). Тези инструменти се придържат строго към диагностичните критерии на МКБ-10 и DSM-IV. Събират се и допълнителни данни чрез запитвания на родители и възпитатели, неврологични изследвания (поради високата [[коморбидност]] с епилепсия и други особености на неврологичните функции), както и тестове за интелигентност, за развитие на моторните функции, на речта и комуникацията, на функциите на възприятията. Многоизмерната диагностика се налага, от една страна, с цел идентифициране на ресурси и дефицити и оттам по-успешна интервенция, от друга страна, с цел прецизна диференциална диагностика (вж. по-долу). Основен инструмент за диагностициране на аутизъм представлява геномното секвениране с оглед търсене на мутации в екзонните участъци на гени асоциирани с аутизъм. Понастоящем в литературата са описани над 101 гена, отговорни или свързани с изоставане или проблеми на умственото развитие в т.нар. Online Mendelian Inheritance in Man (OMIM) информационна база. Новите технологии позволяват оглеждане за мутации в тези гени едновременно, нещо напълно невъзможно преди по-малко от 5 години. == Епидемиология и коморбидност == Честотата на аутизма се изчислява на 20 – 60 случая на 10 000 деца (Petermann, Niebank & Scheithauer, 2004). Момчетата са 3 – 4 пъти по-често засегнати от момичетата. Данните за честотата на аутизма в Съединените щати сочат растеж на броя диагностицирани случаи (Fonnbonne, 2003b; Wing & Potter, 2002). Този скок се обяснява по-скоро с увеличаване на чувствителността към аутизма сред населението и по-добрите диагностични критерии – факт е, че броят на диагностицирани други разстройства като шизофрения и хиперактивност пада за сметка на аутизма (Shattuck, 2006). От 75% до 50% от диагностицираните с аутизъм деца проявяват [[умствена изостаналост]], а 30% развиват епилепсия (Volkmar, 1998), което потвърждава съмненията, че причината за аутизма е органична, респективно генетична. Отделни проучвания установяват аномалии в [[мозъчна кора|мозъчната кора]] и [[малък мозък|малкия мозък]], както и повишени нива на [[серотонин]] в кръвта, но при тези резултати се касае за изследвания на малък брой лица, при които не е ясно дали дисфункциите са причина, следствие или съпътстваща характеристика на аутизма (Poustka, 1998). == Диференциална диагностика == Приема се, че аутизмът е в по-тежкия край на заболяванията от аутистичния спектър. Разграничаването от други генерализирани разстройства на развитието като [[Синдрома на Рет]] и [[Дезинтегративното разстройство на развитието]] е сравнително лесно за диагностиците. Проблематично е разграничаването на така наречения ''high functioning autism'' (лица с аутизъм, при които интелигентността се намира в „нормалния“ диапазон над 70 [[КИ]]) от [[Синдром на Аспергер|Синдрома на Аспергер]] (Fitzgerald & Colvin, 2001): отделни студии разискват, че при Аспергер развитието на речта е в норма, докато при ''high-functioning autism'' не или че при Аспергер вербалните способности са по-добре развити от невербалните, докато при high-functioning autism е обратното. Това, че тези резултати не могат да бъдат повторени, както и фактите, че липсва клиничен инструмент за разграничаване на двете разстройства и че индивиди с ''high-functioning autism'' и Аспергер, но не и с ''low-functioning autism'' (под 70 КИ) се срещат в едни и същи семейства (Szatmari, Jones, Zwaigenbaum & McLean, 1998), говорят за това че Аспергер и ''high-functioning autism'' представляват по-скоро едно и също разстройство в „нормалната“ област на функциониране на интелекта. В случай на съмнение се предпочита диагноза Аспергер пред аутизъм заради негативното нюансиране на термина аутизъм. '''Атипичен аутизъм''' се диагностицира според МКБ-10, когато липсват симптоми на един от трите основни категории нарушения: социални взаимоотношения, реч и език и проява на повтарящи се, стереотипни действия. Разграничаването от шизофрения в детска възраст не винаги е лесно. Основни признаци на диференциране са следните: шизофренията в детска възраст обикновено започва внезапно и може да се определи период на развитие в нормата преди начало на разстройството, докато аутизмът протича в по-голяма степен константно. При шизофренията също така е налична позитивна симптоматика, която се изразява в налудности и халюцинации, които при аутизма липсват. Друга отличителна черта се отнася към невербалната комуникация, която при аутизма липсва или е нарушена и която при шизофренията е в границите на нормата (Volkmar, 1998). Разграничаването от шизофренията е важно поради лечението с медикаменти: предписани невролептици (медикаменти за лечение на шизофрения) могат да влошат симптоматиката на стереотипните повтарящи се действия. Схващането на Канър за аутизма като разстройство от шизофренния спектър (той нарича аутизма „инфантилна шизофрения“) не е актуално: студии показват липсваща фамилна връзка между аутизъм и шизофрения (Fombonne, 2003a). Поради тази причина аутизмът е изваден от категорията „разстройства от шизофренния спектър“ в актуалните диагностични класификации и е въведен като отделно генерализирано разстройство на развитието. В отделни случаи все пак е възможна двойна диагноза аутизъм и шизофрения в детска възраст. == Етиология == Съществуват разнообразни теории за етиологията на аутизма, някои от които са подкрепени и със съществени находки. Смята се, че причината за аутизма е генетична (Szatmari et al., 1998), но точният механизъм на увреждане на гените е неизяснен. Аномалии в пре- и пери-наталното развитие на детето, например недостиг на кислород по време на раждането, са по-скоро следствие от генетичните аномалии на аутистичните деца, а не причина за развитието на аутизъм. Въпреки че Канър (1943) смята аутизма за генетично обусловен, основните схващания за причините на разстройството в следващите десетилетия се концентрират около психоаналитични концепции, че аутизмът се причинява от амбивалентно – обгрижващо на повърхността, но в същността си студено – отношение на майката към детето. В подкрепа на тази хипотеза не са събрани емпирични доказателства, а опитите да се лекуват децата с повече ласки и внимание или дори да се отделят от родителите не водят до положителен ефект. Биохимикът Катрин Райд от Сан Франциско въз основа на невробиологични изследвания и собствен опит счита, че някои от нарушенията на развитието на нервната система, като аутизма потенциално може да бъдат свързани с дисбаланса на употребата на [[натриев глутамат]]<ref>[http://flagman.bg/новини/61147/Майка-излекува-детето-си-от-аутизъм-като-премахна-една-съставка-в-менюто-му Майка излекува детето си от аутизъм като премахна една съставка в менюто му]</ref>. == Интервенции == Успешните интервенции са насочени към поведенчески техники (виж Lovaas, TEACCH), като важна тяхна характеристика е, че не са концентрирани изцяло върху детето, а засягат и неговата среда, която учи как да се справя със странностите на аутистичното дете. Терапия, която успешно третира трите основни симптома, не е известна (Howlin, 1998). == Източници == * Fitzgerald, M. & Corvin, A. (2001). Diagnosis and differential diagnosis of Asperger syndrome. ''Advances in Psychiatric Treatment'', 7, 310 – 318. * Fombonne, E. (2003a). Modern views of autism. ''Canadian Journal of Psychiatry'', 48, 503 – 5. * Fombonne E. (2003b). The prevalence of autism. ''Journal of American Medical Association'', 289, 87 – 9. * Howlin, P. (1998). Practitioner review: Psychological and educational treatments for autism. ''Journal of Child Psychology and Psychiatry'', 39, 307 – 322. * Petermann, F., Niebank, K. & Scheithauer, H. (2004). ''Entwicklungswissenschaften. Entwicklungspsychologie, Genetik, Neuropsychologie.'' Berlin: Springer Verlag. * Poustka, F. (1998). Neurobiology of autism. In Volkmar, F. (Edt.), ''Autism and pervasive development disorders'' (pp. 130 – 168). Cambridge: Cambridge University Press. * Shattuck, P. T. (2006). The contribution of diagnostic substitution to the growing administrative prevalence of autism in US special education. ''Pediatrics'', 117, 1028 – 37. * Szatmari, P., Jones, M.B., Zwaigenbaum, L., & McLean, J. E. (1998). Genetics of autism. Overview and new directions. ''Journal of Autism and Developmental Disorders'', 28, 351 – 368. * Volkmar, F. (1998). ''Autism and pervasive development disorders''. Cambridge: Cambridge University Press. * Wing, L. & Potter, D. (2002). The epidemiology of autistic spectrum disorders: is the prevalence rising?. ''Mental Retardation and Developmental Disabilities Research Reviews'', 8, 151 – 61. == Вижте също == * [[Аутистичен спектър]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.autism-bg.org/bg/what-is-autism www.autism-bg.org] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131218145507/http://www.autism-bg.org/bg/what-is-autism |date=2013-12-18 }} * {{икона|en}} [http://www.autism-help.org/ Подробности относно разпознаването и третирането на аутизма] * {{икона|en}} [http://ww1.cpa-apc.org:8080/Publications/Archives/CJP/2003/september/guesteditorial.asp Modern Views of Autism] Canadian Journal of Psychiatry, септември 2003 * [http://www.zacbrowser.com/ Zac Browser – Браузър за деца, страдащи от аутизъм] {{нормативен контрол}} {{Портал Психология}} [[Категория:Психични разстройства]] 3lzkbm2tk2mrk2872lan72ews0tzyql 0 141296 12214405 12144042 2024-04-25T19:42:09Z Simin 4405 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Паралово|Паралово}} {{Селище инфо|Северна Македония | име = Паралово | име-местно = Паралово | вид = село | изглед = Поглед на Паралово 3.jpg | изглед-описание = Изглед към селото | регион = Пелагонийски | община = [[Новаци (община)|Новаци]] | област = [[Селечка планина]] | площ = | височина = 1046 | население = 2 | население-година = 2007 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = BT }} '''Паралово''' ({{lang|mk|Паралово}}) е [[село]] в община [[Новаци (община)|Новаци]], в южната част на [[Северна Македония]]. Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители [[македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-10-18 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> Към 2007 година в Паралово живеят двама души.<ref>[http://www.netpress.com.mk/vest.asp?id=5064&kategorija=7 Нетпрес. Село со двајца жители] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928102305/http://www.netpress.com.mk/vest.asp?id=5064&kategorija=7 |date=2007-09-28 }}.</ref> == География == Селото е разположено в западните склонове на [[Селечка планина|Селечката планина]] на 20 километра източно от град [[Битоля]]. == История == [[Файл:Paralovski manastir.jpg|мини|ляво|250п|Параловският манастир в началото на XX век]] [[Файл:Црква „Успение на Пресвета Богородица“ - Паралово.jpg|мини|250п|Църквата „[[Успение Богородично (Паралово)|Успение на Пресвета Богородица]]“]] Според проучванията на академик [[Йордан Иванов]] името на село Паралово идва от [[гръцки език|гръцките]] думи παρά, ''при'' и λόφος, ''хълм''.<ref>[http://www.kustendil.info/index.php?option=com_joomlaboard&Itemid=47&func=view&view=threaded&id=483&catid=24 Академик Йордан Иванов – Живот и научно дело]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 1607 година жителите на Паралово взимат едногодишен заем от [[вакъф|вакъфа]] на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в [[Битоля]] в размер на 4000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг. В документа са посочени поименно Стоян Стале, Мите Пейо, Гьон Нове, Митан Петко и Йовче Райко. Същата сума селото дължи и в 1609 година.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 3, 22.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в ''Паралоо'' живеят 195 [[българи]]-[[християни]].<ref>{{МЕС|237|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Папапово'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 20 къщи.<ref>{{Битолски вилает|13}}</ref> В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Паралово има 172 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|168 – 169}}</ref> Край село Паралово през 1906 година в сражение с турците загива [[Георги Сугарев]] – войвода на [[ВМОРО]], който е погребан под [[Параловски манастир|Параловския манастир „Свети Георги“]]. Според преброяването от 2002 година селото има 58 жители. {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 58 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} == Личности == ; Починали в Паралово * {{флагче|България}} Атанас Ангелов Колев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 1 а</ref> * {{флагче|България}} Васил Георгиев Богдев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 5; а.е. 530, л. 8</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Сугарев]] (1876 – 1906), български революционер * {{флагче|България}} Димитър Димитров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 10</ref> * {{флагче|България}} Димитър Динов Величков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 5</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Панайотис Фьотакис]] (? – 1907), гръцки революционер * {{флагче|България}} Христо Несторов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 29</ref> == Бележки == <references /> {{Община Новаци}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Новаци]] c60a33mkjt6qvin3gy4oa8rzn8q95ds 0 141486 12214411 12210141 2024-04-25T19:54:49Z 89.215.227.67 /* Смъртоносна битка срещу Ди Си вселена */ wikitext text/x-wiki <!-- {{Игра | име = Mortal Kombat | image = MortalKombatIILogo.jpg | caption = Лого на Mortal Kombat | creator = {{plainlist| * [[Ed Boon]] * [[John Tobias]] }} | composer= | platform of origin =[[Arcade game|Arcade]] | developer = {{plainlist| * [[Avalanche Software]] * [[Eurocom]] * [[Kung Fu Factory|Just Games Interactive]] * [[Midway Games]] * [[Midway Studios Los Angeles]] * Other Ocean Interactive * [[Point of View, Inc.]] * [[NetherRealm Studios]] }} | publisher = {{plainlist| * [[Midway Games]] * [[WMS Industries|Williams Entertainment]] * [[Warner Bros. Interactive Entertainment]] }} | genre = [[Fighting game]] | first release version = ''[[Mortal Kombat (1992 video game)|Mortal Kombat]]'' | first release date = 8 октомври 1992 | latest release version = ''[[Mortal Kombat XL]]'' | latest release date = 1 март 2016 }} --> '''Mortal Kombat''', известна още като '''MK''', е поредица бойни [[Игра|видеоигри]], зародена през [[1992]] година от Ед Бун и Джон Тобиас. Игрите са известни в България като Мортал Комбат. В превод името означава „Смъртоносна битка“. Играта симулира турнир по [[бойно изкуство|бойни изкуства]]. По „Мортал Комбат“ са създадени и няколко игрални [[филм]]а и [[сериал]]. Първите четири издания и техните ъпдейти са разработени от „[[Мидуей Геймс]]“ и са пуснати под формата на [[Аркадна игра|аркадни игри]]. По-късно „Аклейм Ентъртейнмънт“ ги редактира и ги пригодява към [[Игрална конзола|игралните конзоли]]. ''Mortal Kombat: Deadly Alliance'' и следващите две игри са създадени единствено за конзоли. През 2009 година „Мидуей“ обявява банкрут, „[[Уорнър Брадърс]]“ купува по-голямата част от активите на компанията, и разработването на поредицата е поверено на „[[Уорнър Брадърс Интерактив Ентъртейнмънт]]“. == Игри от поредицата == === ''Смъртоносна битка'' === Излязла през [[1992]] г. Турнирът Смъртоносна битка се провежда през поколение с цел да се защити Земното царство от магьосника Шанг Цунг. Набират се най-добрите войни, които да победят злите бойци на Цун. Сред тях са: Лу Кен – [[Шао Лин|шаолински]] [[монах]], Джони Кейдж – филмова звезда, Рейдън – богът на гръмотевиците и закрилник на нашето царство, Соня – агент на военна организация, Съб Зиро – нинджа наемен убиец, Скорпиона – [[нинджа]] [[фантом]] и Кейно – [[терорист]]. За времето си играта е с много добра графика. Остава в историята с многото си тайни и иновативните похвати, неизползвани дотогава в [[екшън]] игра (особено довършителните движения – fatalities). Влечугото, скритият герой в тази игра, е първият подобен персонаж в екшън игра изобщо. Достигането до него се състои в спазването на няколко условия, който се подразбират чрез подсказки заложени в самата игра. === ''Смъртоносна битка II'' === Излязла през [[1993]] г. Продължение на събитията от ''Смъртоносна битка''. Оказва се, че Шан Цун е бил само марионетка в ръцете на владетеля на Отвъдния свят, наричащ себе си Шао Кан. Организиран е нов турнир. Добавени са няколко нови герои за игра (сред които е и Шан Цун). И в тази част са заложени достатъчно мистерии за откриване, който допринасят за популяризацията на играта. === ''Смъртоносна битка 3'' === Излязла през [[1995]] г. Продължение на събитията от ''Смъртоносна битка II''. Шао Кан нахлува на Земята, възползвайки се от пролука в законите на боговете старейшини, започва да я съединява със своето царство и трябва да бъде спрян. Подобрена е графиката, появяват се нови бойци. Заедно със старите достигат 15 избираеми бойци. Добавят се нови видове довършителни движения. === ''Смъртоносна битка Митологии: Съб-Зиро'' === Излязла през [[1997]] г. ''Смъртоносна битка Митологии: Съб-Зиро'' е спин-оф/предистория игра на ''Смъртоносна битка'' поредицата. Историята се върти около оригиналния Съб-Зиро в едно екшън-приключение. Съб-Зиро има за цел да победи Куан Чи и да вземе амулета, който ще освободи загиналия бога старейшина Шинок. Събитията от митологията се развиват преди турнира в оригиналната ''Смъртоносна битка''. Проследява се историята на Съб-Зиро и Скорпиона и тяхното възмездие, като предвестник на събитията от следващата бойна игра на поредицата, ''Смъртоносна битка 4''. Играта е издадена само за Play Station и Nintendo 64. === ''Смъртоносна битка 4'' === Излязла през [[1997]] г. Продължение на събитията от ''Смъртоносна битка 3''. Черния маг Куан Чи измъква бога старейшина предател Шинок от мрачния му затвор. Играта се прехвърля в три измерения, въпреки че геймплея е двуизмерен. Макар и графиката за 128 битовата аркадна версия да е брилянтна за времето си – ползваща специален ZEUS чип на Midway (10 пъти по-бърз от графичния чип на Nintendo 64 – най-добрата 3D конзола за онова време), домашните портове са осакатени до неузнаваемост и графиката им е критикувана поради не много доброто си качество. Играта остава вярна на традицията и включва множество тайни и скрити герои. === ''Смъртоносна битка: Специални части'' === Излязла през [[2000]] г. ''Смъртоносна битка: Специални части'' е спин-оф/предистория игра на ''Смъртоносна битка'' поредицата. Хронологично първата игра в сюжетната линия на ''Смъртоносна битка'', тъй като нейните събития се провеждат дори преди ''Смъртоносна битка Митологии: Съб-Зиро''. Историята на играта включва Кано да освободи своята банда, Черният дракон от затвора с максимална сигурност. Майор Джакс, търсейки отмъщение за избиването на своите другари от специалните сили в ръцете на Черния дракон, предприема мисия, за да им попречи да извлекат артефакт с голяма сила, Окото на Читян. Истинската сила на артефакта е показана в края, че той може да отваря портали към други сфери, когато Jax използва артефакта, за да се телепортира и Кано обратно в Земното царство, след като го победи. === ''Смъртоносна битка: Смъртоносен съюз'' === Излязла през [[2002]] г. Продължение на събитията от ''Смъртоносна битка 4''. Черните магове Шан Цун и Куан Чи сключват съюз, чрез който да съживят непобедимата армия на истинския [[крал]] на Отвъдния свят – Онага, потънал отдавна в забвение. Те извършват [[атентат]] срещу Шао Кан, после убиват и [[шампион]]а Лу Кен, предизвиквайки останалите герои да се опитат да ги спрат. Играта (както и следващите) няма [[персонален компютър|РС]] версия, а е предназначена за конзоли. Типично в конзолен стил се въвежда „Криптата“, където играчите могат да отключват различни неща на цената на монети, събрани по време на игра. === ''Смъртоносна битка: Измама'' === Излязла през [[2004]] г. Продължение на събитията от ''Смъртоносна битка: Смъртоносен съюз''. Върховния сблъсък между Райдън и двамата магове се разбира, че най-големия враг на всичко – краля дракон Онага е успял да се завърне чрез помощта на шест амулета, намирани през измеренията от водения в пълно неведение боец Сюджинко и е много ядосан. Впоследствие много от героите са избити и реанимирани от Онага, който ги подчинява на властта си и използва за изпълнение на своите планове. В играта се включват липсващите герои от предната част като са запазени по-популярните. Криптата е разширена и броят на ковчезите в нея е намален, но са премахнати празните такива (който в миналата игра нямаха нищо в себе си и общо взето само взимаха парите на играча) === ''Смъртоносна битка: Монаси от Шаолин'' === Излязла през [[2005]] г. ''Смъртоносна битка: Монаси от Шаолин'' е спин-оф/самостоятелна игра на ''Смъртоносна битка'' поредицата. ''Смъртоносна битка: Монаси от Шаолин'' е разработена от Midway LA (преди Paradox Development) и разпространена от Midway за PlayStation 2 и Xbox. ''Смъртоносна битка: Монаси от Шаолин'' е екшън-приключенска игра, която се развива в алтернативна времева линия между ''Смъртоносна битка'' и ''Смъртоносна битка II'', като се започне с преодоляването на последиците от първия ''Смъртоносна битка''. Главните герои са двамата членове на Шаолин Лу Кен и Кун Лао. Те пътуват през портали, в опит да осуетят плановете на Шан Цун да доминира над Земното царство. === ''Смъртоносна битка: Армагедон'' === Излязла през [[2006]] г. Продължение на събитията от ''Смъртоносна битка: Измама''. Последната игра от поредицата. Включва всички герои, появявали се някога в МК. Любопитно е, че такава сборна игра се издава на всеки 3 МК издания. Тази е втората такава след „Trilogy“. Историята е следната: наличието на многото герои и своеволията на повечето от тях довеждат до [[Армагедон]]. Един от двама братя (те са нови герои в МК вселената) трябва да победи Блеиз, огненият елементал, появил се в Mortal Kombat: Deadly Alliance и по този начин да предотврати катастрофата. === ''Смъртоносна битка срещу Ди Си вселена'' === Излязла през [[2008]] г. Кросоувър/самостоятелна игра между МК вселената и DC вселената от 2008 г. Събитията се развиват в алтернативна времева линия между ''Смъртоносна битка II'' и ''Смъртоносна битка 3'' с няколко промени. Тази игра е причината за създаването на ''[[Несправедливостта: Богове сред нас]]'' и неговото продължение ''[[Несправедливоста 2]]''. === ''Смъртоносна битка 9'' === Излязла през [[2011]] г. Рибут на бойната игра от поредицата ''Смъртоносна битка''. Разработена от NetherRealm Studios е девета от поредицата и издадена за първи път под Уорнър Брос етикет. ''Смъртоносна битка 9'' е разпространена за PlayStation 3 и Xbox 360 платформи. PS Vita версия също се предлага като възможност от 2012 година. Историята започва след събитията от ''Смъртоносна битка: Армагедон'', но след това се връща и действието се развива в периода на първите три игри – ''Смъртоносна битка'', ''Смъртоносна битка II'' и ''Смъртоносна битка 3''. Поради обрат в събитията (Raiden сега има информация за бъдещето), събитията от това време са леко променени. ''Смъртоносна битка 9'' включва 3D графика, като игра само в 2D равнина (2.5D). Разработчиците също така твърдят, че това е първата игра, в която се прави съзнателно усилие да се създаде по-дълбока игра за повече играчи от поредицата и на бойните игри като цяло. === ''Смъртоносна битка X'' === Излязла през [[2015]] г. Продължение на събитията от ''Смъртоносна битка 9''. Бойна игра с мултиплеър, сингълплеър (единична игра) сторимод (проследява историята) и допълнителни функции като: тестване на късмета, тестване на съзнанието (ума) и дори завладяване на територията. Историята започва с нападението в човешката реалност. Джони Кеидж, Соня Блеид, Кенши и войници опитват да спрат Шинок да завладее човешката реалност, но докато пътуват до небесния храм са нападнати от Скорпиона и Съб Зиро. След като се справят с тях по пътя срещат: Нощен вълк, Джакс и Смоук. Докато се бият Райден и Фуджин (богът на вятъра) се бият с част от войските на мъртвия Шао Кан, но се появява Куан Чи с поробените от него Лу Кен, Кун Лао, Кабал, Синда и Деатстрайк, те отстъпват до небения храм. Успяват да победят Шинок и да го затворят в неговия амулет, така свършва част 1/12. === ''Смъртоносна битка 11'' === Излязла през [[2019]] г. Продължение на събитията от ''Смъртоносна битка X''. Когато властелинът на времето започне да слива миналото с настоящето, версиите на героите от двете времеви линии на ''Смъртоносна битка'' трябва да се обединят, за да поправят грешките от миналото и да спасят света. === ''Смъртоносна битка: Нападение'' === Излязла през [[2022]] г. ''Смъртоносна битка: Нападение'' е спин-оф/самостоятелна игра на ''Смъртоносна битка'' поредицата. Събитията се развиват в алтернативна времева линия между ''Смъртоносна битка X'' и ''Смъртоносна битка 11''. === ''Смъртоносна битка 12'' === Излязла през [[2023]] г. Продължение на събитията от ''Смъртоносна битка 11'' също така втори рибут в поредицата. Открийте преродена вселена на ''Смъртоносна битка'', създадена от бога на огъня Liu Kang. ''Смъртоносна битка 12'' въвежда нова ера на емблематичния франчайз с нова бойна система, режими на игра и фаталити. == Филми от поредицата == === Анимирани === ==== ''Смъртоносна битка: Пътуването започва'' ==== Излязъл през [[1995]] г. Първият анимиран филм в поредицата ''Смъртоносна битка''. ==== ''[[Смъртоносна битка – легенди: Отмъщението]]'' ==== Излязъл през [[2020]] г. Рибут на анимирания филм от поредицата ''Смъртоносна битка''. ==== ''Смъртоносна битка – легенди: Битка на царства'' ==== Излязъл през [[2021]] г. Продължение на събитията от ''Смъртоносна битка – легенди: Отмъщението''. ==== ''Смъртоносна битка – легенди: Снежно заслепяване'' ==== Излязъл през [[2022]] г. Продължение на събитията от ''Смъртоносна битка – легенди: Битка на царства''. ==== ''Смъртоносна битка – легенди: Мач в клетка'' ==== Излязъл през [[2023]] г. Предистория на събитията от ''Смъртоносна битка – легенди: Отмъщението''. ==== ''Смъртоносна битка – легенди: Падането на Едения'' ==== Излиза през [[2024]] г. Предистория на събитията от ''Смъртоносна битка – легенди: Отмъщението''. === Живо действие === ==== ''[[Смъртоносна битка (филм)|Смъртоносна битка]]'' ==== Излязъл през [[1995]] г. Първият живо действие филм в поредицата ''Смъртоносна битка''. ==== ''Смъртоносна битка: Унищожението'' ==== Излязъл през [[1997]] г. Продължение на събитията от ''Смъртоносна битка''. ==== ''[[Mortal Kombat: Филмът]]'' ==== Излязъл през [[2021]] г. Рибут на филма живо действие от поредицата ''Смъртоносна битка''. ==== ''Mortal Kombat: Филмът 2'' ==== Излиза през [[2024]] г. Продължение на събитията от рибута ''Смъртоносна битка''. == Телевизия от поредицата == === Анимирани === ==== ''Смъртоносна битка: Защитници на Царството'' ==== Излязъл през [[1996]] г. Анимационен сериал, озаглавен ''Смъртоносна битка: Защитници на Царството'', беше пуснат през 1996 г. Той вървеше един сезон и получи отрицателни отзиви. === Живо действие === ==== ''Смъртоносна битка: Завоевание'' ==== Излязъл през [[1998]]-[[1999]] г. През 1998 г. излиза ''Смъртоносна битка: Завоевание''. Продължи един сезон. ==== ''Смъртоносна битка: Наследство'' ==== Излязъл през [[2011]]-[[2013]] г. През 2010 г. Warner Premiere поръча уеб сериал, вдъхновен от късометражния фен филм ''Смъртоносна битка: Прераждане'', озаглавен ''Смъртоносна битка: Наследство'' и също режисиран от Кевин Танчароен. Първият сезон на сериала беше пуснат безплатно в YouTube от април 2011 г., популяризиран от Machinima.com, а вторият сезон пристигна през 2013 г. През 2014 г. Blue Ribbon Content разработваха сериал за действие на живо, която трябваше да се свърже с ''Смъртоносна битка X'' за планирано издание за 2016 г., озаглавено ''Смъртоносна битка: Поколения''. Сериалът обаче не е издаден. == Сценично шоу == === ''Смъртоносна битка: Турне на живо'' === Излязъл през [[1995]]-[[1996]] г. Сценичното шоу, озаглавено ''Смъртоносна битка: Турне на живо'', стартира в края на 1995 г., разширено до 1996 г. и включваше герои от ''Смъртоносна битка'' в театрално представление на сцената. == Защо Kombat вместо Combat? == Интересен момент в играта е пълното отсъствие на „C“, което е заменено навсякъде с „K“. Причината за това са игралните автомати, за които първоначално е била предназначена играта. При тях допълнителна игра се започва чрез вкарването на монета и съответно получаването на кредит (insert coin – get credit). Създателите на играта решават да се пошегуват и премахват „C“, като го заместват с „K“ (insert koin – get kredit). '''''Cyrax''''' Cyrax се появява за първи път в MK3 като втори Лин Куей убиец. Той е бил трансформиран и програмиран в киборг заедно със Сектор и Смок. Изпратен е да убие Съб-Зиро, който емигрира от клана, но по време на инвазията на Шао Кан от Отвъдния свят Съб Зиро побеждава Киракс и го препрограмира с поръчка за унищожаване на Кан. В МК Gold Киракс е възстановен и ремонтиран от Лин Куей, които го изпращат в битка със Сектор. След поражението на Шинок, Соня и Джакс използват технологията за възстановяване на своята човечност. Благодарни за тяхната помощ, Киракс се присъединява към специалните части OIA като разузнавач в Земното царство. По време на събитията от MK: Deadly Алианса, Киракс е нападнат от Влечугото. == Външни препратки == * [http://www.mksecrets.net Mortal Kombat Secrets – Един от най-големите Mortal Kombat сайтове в България и света]. [[Категория:Видеоигри]] ddfld1h5qfu37w9vu8vekq9200z8upl 0 143823 12214224 11986565 2024-04-25T15:28:28Z Nk 399 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Русия | име = Саратов | име-местно = Саратов | вид = Град | знаме = Flag of Saratov.svg | герб = Coat of Arms of Saratov.png | изглед = Saratov City Centre.jpg | гео-ширина = 51.533 | гео-дължина = 46 | субект = Саратовска област | площ = | височина = 50 | население = {{Понижение}} 830 155 | население-година = 2021 | основаване = [[1590]] | телефонен-код = +7 8452 | мпс-код = 64, 164 | часова-зона = [[UTC+4:00]] }} '''Сара́тов''' ({{Lang|ru|Саратов}}) е [[Списък на градовете в Русия|град]], административен център на [[Саратовска област]], [[Русия]].<ref name="БРЭ-том-29">{{cite book|last=Горячко М.Д., Павлинов П.С. и др|editor=Юрий Сергеевич Осипов и др|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''|accessdate=7 юни 2019|edition=1 изд|volume=29. Румъния - Сен-Жан-де-Луз [''Румыния — Сен-Жан-де-Люз'']|year=2015|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=417-420|pages=767|chapter=Сара́тов|chapterurl=https://bigenc.ru/geography/text/3536135|isbn=978-5-85270-366-8}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190325081927/https://bigenc.ru/geography/text/3536135 |date=2019-03-25 }} ''{{икона|ru}}''</ref> Наименованието му произлиза от тюркското „Саръ тау“ (Жълта планина). Населението му към 1 януари [[2018]] е 844 858 души.<ref>{{икона|en}} {{икона|de}} [https://www.citypopulation.de/php/russia-saratov.php?cityid=63701000000 Saratov], www.citypopulation.de</ref> == География == Разположен е на 858 км югоизточно от [[Москва]], на десния висок бряг на [[Волга]] (Волгоградското водохранилище). Крупен транспортен възел ([[Железопътен транспорт|железопътен]] и автомобилен), речно [[пристанище]], международна [[аерогара]]. == История == Официално е основан на 2 (12) юли [[1590]] г. от княз Г. О. Засекин и болярина Ф. М. Туров като крепост за охрана на Волжкия търговски път. В края на XVIII век става център на [[Саратовско наместничество|Саратовското наместничество]], а след това - на [[Саратовска губерния]]. През [[1870]] г. е прокаран железопътна линия Тамбов – Саратов, съединила го с Москва и [[Петербург]]; започнал бърз ръст на промишлеността, градът става един от крупните в Русия (наред с [[Нижни Новгород]] и [[Самара]]) центрове за търговия със зърно и зърнени продукти. От 1928 до 1932 г. Саратов е център на Нижневолжки, от 1934 – на Саратовски край, а от 1936 – на Саратовска област. Бурно развитие получава през [[Втората световна война]], когато тук от запада на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] са евакуирани редица заводи и военни училища. == Съвременност == [[Файл:Театр оперы и балета.jpg|ляво|мини|Театър за опера и балет]] Саратов е известен в страната център на висшето образование и науката. Освен един измежду най-старите в Русия Саратовски държавен университет функционират още десетина висши училища. Развито е машиностроенето, нефтената и химическата промишленост. До [[1990]] г. е [[закрит град]] (не са допускани чужденци), тъй като в града са работили няколко крупни предприяти, от отбранителната промишленост като Саратовския авиационен завод, произвеждащ военни и граждански самолети. Много промишлени предприятия са изпълнявали и поръчки за съветската космическа програма. == Известни личности == ; Родени в Саратов * [[Роман Абрамович]] (р. 1966), предприемач и политик, милиардер, бивш губернатор на Чукотка, собственик на [[ФК Челси|Челси]] * [[Борис Громов]] (р. 1943), офицер и политик * [[Владимир Конкин]] (р. 1951), актьор * [[Олег Табаков]] (р. 1935), актьор * [[Николай Чернишевски]] (1828 – 1889), писател ; Починали в Саратов * [[Николай Вавилов]] (1887 – 1943), биолог ; Други * [[Юрий Гагарин]] (1934 – 1968), космонавт, учи в града през 1951 – 1955 == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px]] [[Варна]], [[България]] == Източници == <references /> {{Най-големите градове в Русия}} [[Категория:Саратов| ]] t9xb12pl3h375vuksy8hxi4hy7iuoh0 0 145824 12214973 10680207 2024-04-26T09:32:57Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Личности (Кардиф)]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | име = Галфрид Монмутски | портрет = | описание = британски писател | роден-място = [[Мънмът]], [[Уелс]], [[Великобритания]] | починал-място = }} '''Галфрид Монмутски''' ({{lang|la|Galfridus Monemutensis}}, също и {{lang|cy|Sieffre o Fynwy, Gruffydd ap Arthur}}; {{lang|en|Geoffrey of Monmouth}}) (около [[1100]] – [[1154]] или [[1155]]) е [[свещеник]] и [[писател]], изиграл важна роля в развитието на историята на Британия и положил основите на легендите за [[крал Артур]] във вида им, който познаваме днес. == Биография == Не е известно къде е роден Галфрид, но не е изключено това да е град [[Мънмът]], на югоизток от [[Уелс]], близо до границата с Англия. Дори това да не е така, неговият живот очевидно е свързан с това място (както сочи и прозвището му), а неговите описания на покрайнините на село [[Кайрлеон]] (днес край [[Нюпорт]]) показват, че той добре е познавал тези места. Галфрид учи в [[Оксфордски университет|Оксфорд]], където среща някой си Уолтър, тамошния [[архидякон]]. На [[21 февруари]] [[1152]] г. Теобалд, [[архиепископ на Кентърбъри]], ръкополага Галфрид за [[епископ]] на [[Сейнт Асаф]]. Известни са 6 документа, подписани от Галфрид (от 1129 до 1151 г.). == Произведения == Галфрид създал няколко известни литературни произведения. Най-ранното от тях – „Пророчествата на Мерлин“ ({{lang|la|Prophetiae Merlini}}) е написано преди 1135 г. и публикувано по молба на Александър, епископ на [[Линкълн (Англия)|Линкълн]]<ref>Михайлов, А. Д. Книгата на Галфрид Монмутски и нейната съдба / Галфрид Монмутски. История на британците. Животът на Мерлин. М.: Наука, 1984. стр. 199</ref>. Представлява няколко апокалиптични текста, който Галфрид представил като принадлежащи на магьосника [[Мерлин]]. Именно на Галфрид принадлежи тази версия на името му, която би трябвало да е {{lang|cy|Myrddin}}<ref>Според Рейчъл Бромич, прехода на ''dd'' в ''l'' е странен. Както предполага [[Гастон Пари]], Галфрид, написвайки на латински ''Merlinus'' вместо очакваното ''Merdinus'', искал да избегне неприятната асоциация, свързана с фр. дума ''[[wikt:fr:merde|merde]]'' (Bromwich, ''Trioedd Ynys Prydein: The Welsh Triads'', стр. 472)</ref>. „Пророчествата“ получили голяма известност и много хора им вярвали. Дж. Дж. Пери и Р. Колдуел отбелязват, че те „се възприемали сериозно даже от учени и мъдри хора из много страни“: примери за това може да се видят и чак в [[1445]] г.<ref>''Arthurian Literature in the Middle Ages'', стр. 79.</ref>. Друг труд на Галфрид е „[[История на кралете на Британия]]“ ({{lang|la|Historia Regum Britanniae}}). Галфрид я представил като истинската история на [[Британия (римска провинция)|Британия]] от заселването на Брут Троянеца, потомък на [[троя]]нския герой [[Еней]] до смъртта на [[Кадваладър]] през [[VII век]]. В частност, в този труд се съдържат разкази за живота на [[Гай Юлий Цезар|Цезар]], [[Лир (крал)|Лир]] и [[Кимбелин]] (преразказани от [[Уилям Шекспир|Шекспир]] в „[[Крал Лир (пиеса)|Крал Лир]]“ и „[[Цимбелин]]“), и [[крал Артур]]. Галфрид твърди, че за източник му е послужила „древна книга на езика на бритите“ ({{lang|la|Britannici sermonis librum vetustissimum}}), която той получил от Уолтър Оксфордски, въпреди че в съществуването на тази книга повечето учени се съмняват. Накрая, някъде между 1149 и 1151 г. Галфрид написал „[[Животът на Мерлин]]“ ({{lang|la|Vita Merlini}}). Това било епическо произведение, написано в хекзаметри. == Влияние == Трудовете на Галфрид били широко известни из цяла Европа. Освен това скоро започнали да се появяват приложения на неговите произведения на народен език. Така Валийския превод на „История на британските крале“ (Brut y Brenhinedd) е запазен в няколко версии ([[Черната Книга от Безингверк]] (края на [[XV век]]), ръкописа Cotton Cleopatra (края на [[XIII век]]) и др.). Норманският поет [[Вас]] преразказал „Историята“ в стихове („[[Роман за Брут]]“); и въз основа на тази версия бил съставен „Брут“ на [[Лайамон]] – едно от първите литературни произведения от средноанглийския период. == Забележки == <references/> == Външни препратки == * [http://mglishev.blog.bg/history/2011/08/02/galfrid-ot-monmyt-i-negovata-istoriia-na-britanskite-krale.794846 Галфрид от Монмът и неговата „История на британските крале“] * {{икона|en}} [http://www.bartleby.com/211/0909.html Latin Chroniclers from the Eleventh to the Thirteenth Centuries: '''Geoffrey of Monmouth'''] * [http://www.llgc.org.uk/drych/drych_s011.htm Факсимиле на Черната книга] на сайта на Нац.библиотека на Уелс === Преводи === ==== „История на британските крале“ ==== * [http://www.lib.ru/INOOLD/ENGLAND/br_history.txt Превод на А. Бобович по изданието от 1984 г] * {{икона|en}} [http://www.yorku.ca/inpar/geoffrey_thompson.pdf Превод А. Томпсон, редакция Дж. А. Джайлз] ==== „Животът на Мерлин“ ==== * [http://castle.kulichki.net/artur/galfrid_merlin.shtml Превод А. Бобович по изданието от 1984 г] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061012160837/http://castle.kulichki.net/artur/galfrid_merlin.shtml |date=2006-10-12 }} * {{икона|en}} [http://www.maryjones.us/ctexts/merlini.html Превод Базил Кларк (''Life of Merlin: Vita Merlini'' Cardiff: University of Wales Press, 1973)] {{нормативен контрол}} [[Категория:Римокатолически епископи от 12 век]] [[Категория:Християнство във Великобритания]] [[Категория:Британски духовници]] [[Категория:Британски историци]] [[Категория:Уелски поети]] [[Категория:Личности (Кардиф)]] hslhg8ggsays6xng54fj8krv4b7u4eb 0 146055 12215000 12181494 2024-04-26T10:16:27Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикален албум | заглавие = ''Humanity Hour I'' | обложка =Scorpions - Humanity Hour I LP.jpg | автор = „Скорпиънс“ | тип = студиен | дата = Октомври 2006 г. – февруари 2007 г. | година = 14 май 2007 г. | жанр = [[Хардрок]], [[хевиметъл]] | времетраене = 48:59 | имена = Джеймс Майкъл и [[Дезмънд Чайлд]] | лейбъл = „[[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони]]“ (Европа)<br/>„[[Ню Доор Рекърдс|Ню Доор]]“ (САЩ) | пореден = Двадесет и първи | език = [[английски език|Английски]] | оценка = | предишен албум = ''[[Unbreakable]]''<br/>(2004) | този албум = '''''Humanity Hour I'''''<br/>(2007) | следващ албум = ''[[Sting in the Tail]]''<br/>(2010) | сингли = <div> # ''Humanity''<br /><small>Издаден 2007 г.</small> # ''Love Will Keep Us Alive''<br /><small>Издаден 2007 г.</small> # ''The Future Never Dies''<br /><small>Издаден: 2007 г.</small> # ''The Game of Life''<br /><small>Издаден: 2008 г.</small> </div> }} '''''Humanity Hour I''''' е седемнадесетият студиен [[Музикален албум|албум]] на германската [[рок]] група „[[Скорпиънс]]“, издаден през 2007 г. за Европа от „[[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]]“ и от „[[Ню Доор Рекърдс]]“ за Съединените американски щати и отбелязва 35-тата годишнина от издаването на дебютния им албум ''[[Lonesome Crow]]'' (1972). Това е добре обмислен [[концептуален албум]] създаден по сюжета на [[Дезмънд Чайлд]] и Лиам Карл, който предсказва за свят, „разкъсан“ от граждански войни между хора и роботи и служи като предупредителен изстрел за цялото човечество, чиято единствена надежда за оцеляване е да си възвърне човечността. Подготовката за записите започва през 2005 г. и преминава през няколко избора за [[Музикален продуцент|продуценти]], включително [[Рой Томас Бейкър]] и [[Дитер Диркс]], с когото групата работи през най-успешния си търговски период от 1975 г. до 1989 г. Разногласия по договорите обаче и предложенията на някои от продуцентите, насочват „Скорпиънс“ към Дезмънд Чайлд и Джеймс Майкъл, които заедно с останалите членове на групата композират всички [[Песен|песни]] за продукцията, което налага и пренаписване на [[Текст на песен|текстовете]] на част от песните за да отговарят на [[Концепция|концепцията]] на албума. Смесването и обработката на всички песни се налага да бъде извършено от разстояние по интернет, защото групата започва световно турне два месеца преди датата на издаване. Албумът получава много добри оценки, някои го определят като най-доброто издание на „Скорпиънс“ след ''[[Crazy World]]'' (1990), други подчертават гласа на [[Клаус Майне]] и наричат албума една от причините групата да бъде известна. Основната негативна критика е насочена към намесата на твърде много външни композитори и определени текстове на песните. Веднъж издаден, ''Humanity Hour I'' влиза в първите десет в Русия, Малта, Аржентина, Германия и в „[[Билборд (списание)|Билборд]]“ „Топ Хардрок Албумс“, докато в Гърция достига до №1 и повтаря успеха на предишния албум на групата ''[[Unbreakable]]'' (2004) в тази страна. Продукцията бележи първото издание на „Скорпиънс“, което влиза в „[[Билборд 200]]“ в Съединените американски щати след [[Pure Instinct|''Pure Instinct'']] (1996) и е продаден в 10 500 бройки. През 2007 г. в Русия е издаден „[[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“|платинен статус]]“ на албума за продадени 20 000 бройки; в световен мащаб продажбите се оценяват на 300 000 копия в годината на издаването му. За популяризирането на ''Humanity Hour I'' са издадени синглите ''Humanity'', ''Love Will Keep Us Alive'', ''The Future Never Dies'' и ''The Game Of Life'', но само първият от тях влиза в класация за сингли в Съединените американски щати. През март „Скорпиънс“ започват [[Humanity Tour]], а това им позволява да свирят за първи път в Казахстан, Словакия, Тринидад и Тобаго и Фарьорските острови. България също е част от дестинациите, след като през лятото на 2009 г. групата изпълнява [[„Скорпиънс“ в България|третия си концерт в страната]]. Сред открояващите се концерти са електроакустично шоу, проведено в Бразилия и Мексико през 2008 г., и постоянното участие на бившите китаристи на групата [[Улрих Джон Рот]] и [[Майкъл Шенкер]] на някои концерти в Обединеното кралство и Франция. С изяви на общо четири континента, турнето приключва в края на 2009 г. с над 160 концерта. == Описание == След поредица от не толкова успешни студийни и записани на живо продукции в годините от 1995 г. до 2003 г., през 2004 г. „[[Скорпиънс]]“ издават ''[[Unbreakable]]'', студиен албум с който групата възстановява класическия си стил след няколко продукции, които я отдалечават от класическия ѝ звук.<ref name=":1">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/scorpions-albums-ranked/|заглавие=Scorpions Albums Ranked Worst to Best|фамилно_име=Rivadavia|първо_име=Eduardo|автор_препратка=|дата=2015-09-18|труд=|издател=ultimateclassicrock.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-01-22|цитат=}}</ref> Петнадесетият им студиен албум получава положителни отзиви от специализираната преса, като един от най-добре оценените аспекти е именно завръщането им към характерните за тях [[хардрок]] и [[хевиметъл]].{{sfn|Popoff|2016|p=199 и 201}} В търговски план ''Unbreakable'' постига средно внимание на основните пазари - главно европейски, но се откроява с първото си място в гръцката музикална класация,<ref name=":14" /> второ в Чехия<ref name="rockdetector.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rockdetector.com/discography%2C7803.sm|заглавие=UNBREAKABLE|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=SCORPIONS Discography|издател=rockdetector.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071230120517/http://www.rockdetector.com/discography,7803.sm|архив_дата=2007-12-30|достъп_дата=2024-04-26|цитат=}}</ref> и четвърто в Германия.<ref name=":132">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.offiziellecharts.de/album-details-4957|заглавие=Scorpions Unbreakable Album|издател=offiziellecharts.de|език=de|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> В Русия Националната федерация на производителите на фонографи му присъжда „[[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“|златен сертификат]]“ през същата година за продажба на повече от 10 000 копия.<ref name=":8" /> В Съединените американски щати той се продава в 4541 копия, но има малко излъчване и не влиза в нито една от музикалните класации.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/soundscan-report-ministry-scorpions-mot-rhead-hollywood-rose|заглавие=SOUNDSCAN Report: MINISTRY, SCORPIONS, MOTÖRHEAD, HOLLYWOOD ROSE|дата=2003-06-30|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-04-26|цитат=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thevogue.com/artists/scorpions/|заглавие=Scorpions|труд=Artists|издател=thevogue.com|език=en|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> Успоредно с това същата година групата издава и два ексклузивни сингъла. На 5 юли излиза „[[Сантиментална балада|мощната баладата]]“ ''Miracle'', написана от [[Клаус Майне]], [[Матиас Ябс]] и Томас Норе, продуцирана и смесена от Матиас Ябс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/album/miracle/|заглавие=Miracle|труд=DISCOGRAPHY|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> Междувременно на 20 септември те записват ''You Are the Champion'', аранжирана версия на [[We Are the Champions|''We Are the Champions'']] на „[[Куийн]]“, посветена на пилота от Формула 1 [[Михаел Шумахер]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/album/you-are-the-champion/|заглавие=You Are The Champion|труд=DISCOGRAPHY|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> и предприемат след дълга пауза отново пълномащабно световно концертно турне [[Unbreakable Tour]].<ref name=":16">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/tour/?tour=7|заглавие=Unbreakable Tour|труд=Live|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Когато приключват [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“|едно от най-успешните си турнета]]{{sfn|Popoff|2016|p=204}} в Обединеното кралство като специален гост на „[[Джудас Прийст]]“,<ref name=":16" /> [[Рудолф Шенкер]] разкрива, че групата започва работа по видео албум на живо, озаглавен [[One Night in Vienna|''One Night in Vienna'']] и че също така планират да започнат работа върху нов [[студиен албум]] в края на 2005 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-complete-new-dvd-plan-new-studio-cd|заглавие=SCORPIONS Complete New DVD, Plan New Studio CD|дата=2005-04-11|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> В интервю през май 2006 г. Рудолф Шенкер потвърждава, че групата работи върху нов албум, който вероятно ще бъде издаден в края на 2006 г. или началото на 2007 г. Описвайки предстоящия албум той споделя: „Засега мога само ще ви кажа, че ще продължим там, където спряхме с ''Unbreakable''. Ще има превъзходни „[[Сантиментална балада|мощни балади]]“ и [[хардрок]] [[Песен|песни]], които да се пускат по комерсиалните [[Радио|радиостанции]]. Предполагам, че можете да кажете, че новият албум на „Скорпиънс“ ще звучи свежо и разтърсващо. Това ще бъде страхотен албум, а не албум с една или две страхотни песни.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-guitarist-new-album-will-have-superb-power-ballads-and-hard-rocking-songs|заглавие=SCORPIONS Guitarist: New Album 'Will Have Superb Power Ballads And Hard-Rocking Songs'|автор=The Malay Mail|дата=2006-03-10|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> == Записване == Първоначално групата прави опит да работи с бившия си [[Музикален продуцент|продуцент]] [[Дитер Диркс]], но проектът не се реализира поради разногласия по договора. След това, „Скорпиънс“ възнамеряват да продуцират албума сами в „Скорпио Саунд Студио“, собственост на Рудолф Шенкер, но се страхуват, че усилията им може да не са достатъчно добри. Рудолф Шенкер казва: „Знаехме, че искаме да направим специален запис. Искахме да сме сигурни, че този албум ще бъде шедьовър. Когато правим албум в наши дни, той трябва да е нещо специално. Ако го направим само за да направим феновете са щастливи – това е едно нещо – но ти също трябва да направиш себе си щастлив.“<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|заглавие=Rudolf Schenker Interview|фамилно_име=Capps|първо_име=Jesse|дата=2007-08-28|труд=Interviews|издател=rockconfidential.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071012172050/http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|архив_дата=2007-10-12|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> „Скорпиънс“ работят интензивно върху песните по време на концертите през 2006 г. и канят няколко продуценти да дойдат в Германия за интервюта (един от тях е [[Рой Томас Бейкър]]), но членовете на групата не са много доволни от това, което продуцентите предлагат, така в крайна сметка групата решава да избере [[Дезмънд Чайлд]] и Джеймс Майкъл за продуценти на новия албум. Джеймс Майкъл работи върху производството на [[Китара|китари]], [[Барабан|барабани]] и [[Бас китара|бас]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.baconmusic.co.uk/2007/04/25/features/907/|заглавие=Exclusive Interview: Scorpions – Matthias Jabs|дата=2007-05-25|издател=baconmusic.co.uk|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110413055707/http://www.baconmusic.co.uk/2007/04/25/features/907/|архив_дата=2011-04-13|достъп_дата=2024-01-22}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-frontman-we-want-to-record-a-great-new-album-in|заглавие=SCORPIONS Frontman: 'We Want To Record A Great New Album In 2007'|дата=2006-06-11|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-guitarist-we-wanted-to-make-an-outstanding-rock-album|заглавие=SCORPIONS Guitarist: 'We Wanted To Make An Outstanding Rock Album'|дата=2007-07-02|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> През октомври 2006 г. членовете на групата заминават за Лос Анджелис, за да започнат да записват новия материал и през следващия месец и половина работят върху основните песни за албума.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-to-begin-recording-new-album-next-week|заглавие=SCORPIONS To Begin Recording New Album Next Week|дата=2006-10-04|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-recording-basic-tracks-for-new-album|заглавие=SCORPIONS Recording Basic Tracks For New Album|дата=2006-11-10|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Германците пристига там с вече написани 30 песни и скоро след това започва втори процес на композиране. В края на втория процес, те имат около 20 песни, но много от тях са с „твърде мрачен“ тон от лирическа гледна точка, така решават да елиминират много от „по-мрачните“ песни от албума и да добавят повече оптимистични такива. Сред тях са ''The Game of Life'' и ''You're Lovin' Me to Death''. За да могат тези песни да отговарят на концепцията на албума, екипите по писане трябва да пренапишат текстовете им.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ultimate-guitar.com/news/interviews/the_scorpions_playing_live_is_the_best_feeling_of_being_a_musician.html|заглавие=The Scorpions: 'Playing Live Is The Best Feeling Of Being A Musician'|фамилно_име=Matera|първо_име=Joe|дата=2007|труд=Interviews|издател=ultimate-guitar.com|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Една от тези песни е написана съвместно от Клаус Майне с [[Микаел Норд]] и [[Мартин Хансен]]. Дезмънд Чайлд я хареса, но не и текста ѝ, така той и Клаус Майне пренаписват лиричната част на песента ''The Game of Life''. След като процесът на записване приключва, групата веднага започва [[Humanity Tour|промоционалното турне]]. Албумът в този период все още не е смесен и музикантите трябва да си сътрудничат с Дезмънд Чайлд по интернет в този процес. За да направят това, те трябва да свалят целия албум, да получат подходяща система от високоговорители и по-късно да изпратят коментари на Дезмънд Чайлд чрез интернет.<ref name=":2" /> == Композиране и концепция == ''Humanity Hour I'' представлява албум, в който всяка една песен е свързана със следващата, обединени под глобалната тема за човечността и проблемите между [[човека]] и [[Робот|робота]]. [[Концепция|Концепцията]] е основана на оригиналната тема на Дезмънд Чайлд и Лиам Карл, които представят евентуална гражданска война в свят, в който хората и роботите живеят заедно.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-frontman-discusses-label-switch/|заглавие=SCORPIONS Frontman Discusses Label Switch|фамилно_име=Carras|първо_име=Mark|автор_препратка=|дата=2007-08-21|труд=NEWS|издател=blabbermouth.net|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-26|цитат=}}</ref> ''Humanity Hour I'' е добре обмислен [[концептуален албум]], който предсказва за свят, разкъсван от граждански войни между хора и роботи. Този апокалиптичен кошмар служи като предупредителен изстрел за цялото човечество, чиято единствена надежда за оцеляване е да си възвърне човечността.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/master/29367-Scorpions-Humanity-Hour-I/image/SW1hZ2U6MzQ1MzM5ODk=|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Темите, изследвани в албума, варират от постапокалиптичната реакция на хората в ''Hour I'', тъмната страна на живота в ''The Cross'', надеждата и любовта в ''The Future Never Dies'' и ''Love Will Keep Us Alive'' и самопричиненото унищожение в ''Humanity'', наред с други. [[Файл:Desmond Child at Lincoln Center's "American Songbook" (46416733424).jpg|ляво|мини|280x280пкс|Американецът [[Дезмънд Чайлд]], който е и един от продуцентите на албума, участва в композирането на всички песни в него, с изключение на ''We Were Born To Fly''.]] Първата песен, ''Hour I'', започва с гласа зад кадър на певицата Анджела Уитакър, приветстваща с фразата „Добре дошли в човечеството, това е час I“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://musicalphabet.com/tag/angela-whittaker/|заглавие=Scorpions: Humanity: Hour I|дата=2023-05-13|издател=musicalphabet.com|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Музиката е композирана от Рудолф Шенкер в сътрудничество с Джон Файф, известен с работата си с [[Мерилин Менсън]] и [[Роб Зомби]], а текстът е дело на продуцентите Дезмънд Чайлд и Джеймс Майкъл. Текстът на песента загатват за първия час от оцеляването на човечеството след евентуалния му край, в допълнение към разказването на факта, че то е виновникът за унищожаването на познатия свят.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.the-scorpions.com/english/discography/records/humanity.asp|заглавие=Humanity Hour I|труд=Discography|издател=the-scorpions.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121031181513/http://www.the-scorpions.com/english/discography/records/humanity.asp#hourone#hourone|архив_дата=2012-10-31|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Това е една от „най-тежките“ песни в албума, благодарение на бързото си интро и агресивните вокали на Клаус Майне.<ref name=":4">Humanity - Hour I стр. 57, ''Metal Hammer'' edición junio 2007, Испания</ref> ''The Game of Lif''e, е композирана с помощта на Микаел Норд и Мартин Хансен, бъдещите продуценти на следващия албум на „Скорпиънс“ [[Sting in the Tail|''Sting in the Tail'']] (2010). Темата на песента е за безусловната подкрепа на приятелите, която, макар сурова и честна, е другарството и приятелството, което помага на човечеството да се развива напред.<ref name=":3" /> Други песни като ''You're Lovin Me to Death'' и ''Love Will Keep Us Alive'' са главно за любовта и каква е границата и стойността на тази привързаност,<ref name=":3" /> като последната включва участието на китара на Ерик Базилиан - американски композитор и музикант, който вече работи с групата в албума ''Unbreakable'' в песни като ''Remember the Good Times''.<ref name=":4" /> Две песни са за надеждата, болезнената любов и депресията. Първата е баладата ''The Future Never Die'', в сътрудничество с музиканта Ръс Ъруин на [[пиано]], която смесва депресия с надежда, като последната е решението за излизане от първата. ''We Will Rise Again'', се отнася за любовта, която, въпреки че е болезнена за един повече, а за един по-малко, е единственият начин за обединяване на хората като раса. В края на албума две балади говорят за отчаянието от загубата на влюбен човек, макар и с противоположни краища. В ''Your Last Song'' мъжът е виновен за края на връзката и как той отчаяно се опитва да върне жена си, докато в ''Love is War'' е виновна жената и мъжът е този, който се опитва да се отдалечи от връзката, без да се обръща назад.<ref name=":3" /> Две други песни дават най-тежката и рок част от албума; ''The Cross'' с участието на Били Корган от „[[Смашинг Пъмпкинс]]“ в припева, както и ''321''.<ref name=":4" /> В края на списъка с песни е промоционалният [[сингъл]] ''Humanity'', с текстове за самоунищожение, егоизъм и консуматорство, наред с други.<ref name=":4" /> За звука на албума, [[вокалист]]ът Клаус Майне казва: „Искахме да направим албум, който да бъде актуален, с по-модерно звучене, но без да губим звука на „Скорпиънс“ и мисля, че се получи. Много хора смятат, че това е добра връзка между типичния звук на „Скорпиънс“, но по нов начин. Това не беше толкова опит за експериментиране; все още искахме да направим типичен за „Скорпиънс“ запис, но не чак толкова класически рок албум, като албумите ни от 80-те. Наистина искахме запис, който да звучи като 2007 г.“<ref>{{cite web |url=http://www.metal-rules.com/zine/index.php?option=content&task=view&id=967&Itemid=60 |title=Scorpions Vocalist Klaus Meine |last=Syrjälä |first=Marko |publisher=Metal Rules |date=2007-07-11 |accessdate=2020-02-26 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160304053506/http://www.metal-rules.com/zine/index.php?option=content&task=view&id=967&Itemid=60 |archivedate=2006-03-04 |url-status=dead |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304053506/http://www.metal-rules.com/zine/index.php?option=content&task=view&id=967&Itemid=60 }}</ref> Композирането на музиката към песните е направена за [[Вокален диапазон|вокалните диапазони]] на Клаус Майне, [[китарист]]ът Матиас Ябс обяснява: „Понякога [[Китарен риф|китарният риф]] не само само звучи различно, но и се свири различно. Няма смисъл да записвате нещо, ако певецът е стресиран да го изпее правилно.“<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ultimate-guitar.com/news/interviews/the_scorpions_playing_live_is_the_best_feeling_of_being_a_musician.html|заглавие=The Scorpions: 'Playing Live Is The Best Feeling Of Being A Musician'|фамилно_име=Matera|първо_име=Joe|автор_препратка=|дата=2007-09-01|труд=Interviews|издател=ultimate-guitar.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-26|цитат=}}</ref> == Обложка == Заглавието на албума и обложката са представени за първи път чрез официалния френски фен клуб на групата „Крейзискорпс“, през февруари 2007 г.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-new-album-title-cover-artwork-revealed/|заглавие=SCORPIONS: New Album Title, Cover Artwork Revealed|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2007-02-13|труд=News|издател=blabbermouth.net|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-26|цитат=}}</ref> Обложката включва женски хуманоиден робот с оригиналното лого на „Скорпиънс“, изписано на задната част на шията му.<ref name="baconmusic">{{cite web |url=http://www.baconmusic.co.uk/2007/04/25/features/907/ |title=Exclusive Interview: Scorpions – Matthias Jabs |last=Allman |first=James |publisher=Baconmusic.co.uk |date=2007-03-25 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110413055707/http://www.baconmusic.co.uk/2007/04/25/features/907/ |archivedate=2001-04-13 |accessdate=2020-02-26 }}</ref> Въпреки това, близо два месеца след като фен клубът показва обложката в своя уебсайт, в официалния сайт на „Скорпиънс“ излиза съобщение за незаконен „теч“ на материали от албума и за публикуването на обложката без разрешението на групата.<ref name=":5">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-official-french-fan-club-feuds-with-band-over-artwork-unveiling/|заглавие=SCORPIONS' Official French Fan Club Feuds With Band Over Artwork Unveiling|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2007-04-06|труд=News|издател=blabbermouth.net|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-26|цитат=}}</ref> Шрифтът използван за изписване на името на групата върху обложката, е много подобен на този, който е използван при издаването на първите им два албума ''[[Lonesome Crow]]'' (1972) и ''[[Fly to the Rainbow]]'' (1974). Така за трети път в кариерата на групата (и за първи от 33 години), не е използван вече познатият и утвърден шрифт, представен първоначално през 1975 г. в албума ''[[In Trance]]''. Въпреки това, познатият шрифт може да се види с дребни букви изписан на задната част на шията на женския хуманоиден робот, показан върху обложката.<ref name=":10" /> == Издаване == ''Humanity Hour I'' е пуснат на пазара в различни формати и на различни дати. Той официално е издаден на 15 май 2007 г. за европейския пазар, само във версия на [[компактдиск]] чрез „[[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]]“.<ref name=":10">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/album/humanity-hour-i/|заглавие=Humanity: Hour I|труд=DISCOGRAPHY|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> В Германия той е издаден и във формат на двоен [[Дългосвиреща плоча|винилов албум]], който включва допълнителните песни ''Cold'' и редактираната и неоркестрирана версия на ''Humanity''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/3845634-Scorpions-Humanity-Hour-I|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=Sony BMG Music Entertainment – 82876 714191}}</ref> На 28 май „Сони Мюзик“ за европейския пазар и „[[Ар Си Ей Рекърдс]]“ за японския пазар, публикуват ограничено издание с дигитален пакет, който включва DVD с кадри от записването на албума, интервюта и фотогалерия.<ref name="discogs.com">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.discogs.com/Scorpions-Humanity-Hour-I-Limited-Edition/release/1112567|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=RCA – 88697 08798 2, Sony BMG Music Entertainment – 88697 08798 2}}</ref> В Япония „[[Би Ем Джи]]“ публикуват албума на 20 юни 2007 г. с две допълнителни песни ''Cold'' и радиоверсията на ''Love Will Keep Us Alive''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/2698144-Scorpions-Humanity-Hour-I|заглавие=Scorpions – Humanity • Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=RCA – BVCP-21526, BMG – BVCP-21526}}</ref> Издаването на ''Humanity Hour I'' за Северна Америка се забавя и произлиза от това, че „Скорпиънс“ сменят американския разпространител, както и поради опасенията на Дезмънд Чайлд за евентуално незаконно разпространение на песни от него в интернет.<ref name="rock_confidential">{{cite web|url=http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|title=Rudolf Schenker Interview|last=Capps|first=Jesse|publisher=Rock Confidential.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071012172050/http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|архив_дата=2007-10-12|accessdate=2020-02-26|date=2007-08-28|url-status=dead|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071012172050/http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|archivedate=2007-10-12|df=dmy-all}}</ref><ref name=":5" /> На 28 август 2007 г. „[[Ню Доор Рекърдс]]“ издава продукцията за американския и канадския пазар само в формат на компактдиск, където е включена песента ''Cold''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.discogs.com/Scorpions-Humanity-Hour-I/release/4094151|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=New Door Records – B0009820-02}}</ref> == Представяне == === Албум === След като излиза на пазара албумът заема предимно средни позиции на основните световни пазари. В Германия той дебютира на 8 юни 2007 г. като №9 и остава в класацията 8 последователни седмици, като последната му позиция е №89 от 27 юли 2007 г.<ref name=":11">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.offiziellecharts.de/album-details-58027|заглавие=SCORPIONS HUMANITY - HOUR I ALBUM|труд=CHARTZ|издател=offiziellecharts.de|език=de|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> В Гърция той дебютира като №1 и се задържа две седмици на тази позиция,<ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ifpi.gr/chart01.htm|заглавие=Εβδομάδα 25/2007|труд=Top 50 Ξένων Aλμπουμ|издател=ifpi.gr|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070705022620/http://www.ifpi.gr/chart01.htm|архив_дата=2007-06-05|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> което го прави вторият пореден албум на германците с първо място в тази страна, след ''[[Unbreakable]]'' от 2004 г.<ref name=":14">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/2004/2004-06-12-Billboard-Page-0053.pdf#search=%22scorpions%22|заглавие=GREECE|дата=2004-06-12|труд=Global|издател=Billboard|страници=53|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> Във Великобритания албумът влиза само в една от основните класации, в седмицата от 9 юни 2007 г. той достиха №20 в „Рок енд Метъл Албумс Чарт“.<ref name=":13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.officialcharts.com/albums/scorpions-humanity-hour-1/|заглавие=HUMANITY - HOUR 1 by SCORPIONS|труд=Official Rock & Metal Albums Chart|издател=officialcharts.com|език=en|достъп_дата=2024-01-24}}</ref> На 19 май албумът дебютира във Франция като №16 и се задръжа в местната класация 13 седмици.<ref name=":15">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lescharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=lescharts.com|език=fr|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> В Русия албумът дебютира като №5<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-humanity-hour-1-reaches-position-no-16-on-japanese-chart/|заглавие=SCORPIONS: 'Humanity - Hour 1' Reaches Position No. 16 On Japanese Chart|дата=2007-07-14|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141218121505/http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-humanity-hour-1-reaches-position-no-16-on-japanese-chart/|архив_дата=2014-12-18|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> и малко по-късно Националната федерация на производителите на звукозаписи в Русия издава „[[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“|платинен статус]]“ на албума за продадени 20 000 бройки.<ref name=":8" /> В другите европейски страни, ''Humanity Hour I'' достига №7 в Малта,<ref name=":7">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-humanity-hour-1-enters-canadian-chart-at-no/|заглавие=SCORPIONS: 'Humanity - Hour 1' Enters Canadian Chart At No. 47|дата=2007-09-06|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160310045424/http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-humanity-hour-1-enters-canadian-chart-at-no/|архив_дата=2016-03-10|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> №27 в Швейцария,<ref name=":17">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hitparade.ch/album/Scorpions/Humanity-Hour-I-58027|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|издател=hitparade.ch|архив_дата=de|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №29 във Финладния,<ref name=":18">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://finnishcharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=finnishcharts.com|език=en|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №36 в Швеция,<ref name=":19">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://swedishcharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=swedishcharts.com|език=en|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №41 в Австрия,<ref name=":20">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://austriancharts.at/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=Scorpions - Humanity - Hour I|издател=austriancharts.at|език=de|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №44 в Италия,<ref name=":21">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=italiancharts.com|език=en|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №47 в Чехия,<ref name=":42">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ifpicr.cz/hitparada/14|заглавие=CZ - ALBUMS - TOP 100|издател=ifpicr.cz|достъп_дата=2024-01-23|цитат=На страницата с класацията изберете 23.Týden 2007 в полето до думите „CZ - ALBUMS - TOP 100“, за да извлечете правилната диаграма.}}</ref> №59 в Испания,<ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://spanishcharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=spanishcharts.com|език=en|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №79 в Белгия район Валония<ref name=":23">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ultratop.be/fr/album/e2ab/Scorpions-Humanity-Hour-I|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|издател=ultratop.be|език=fr|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> и №91 в Нидерландия.<ref name=":24">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dutchcharts.nl/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=Scorpions - Humanity - Hour I|издател=dutchcharts.nl|език=nl|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> Ситуацията в англосаксонска Северна Америка е подобна на тази в Европа, албумът влиза в няколко класации на [[Билборд (списание)|списание „Билборд“]] в Съединените американски щати. Първо ''Humanity Hour I'' дебютира в „[[Билборд 200]]“ като №63 за седмицата от 15 септември 2007 г., но остава само две седмици в класацията.<ref name="billboard.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/mtl/|заглавие=Chart History Scorpions|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=billboard.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-01-23|цитат=}}</ref> В средата на септември, заема последователно следните позиции в останалите класации разработвани от „Билборд“: №7 в „Топ Хардрок Албумс“, №17 в „Топ Рок Албумс“ и „Топ Рок енд Ълтърнатив Албумс“ и №63 в „Топ Албум Сейлс“ и „Топ Кърънт Албум Сейлс“.<ref name="billboard.com" /> Според „Нилсен Саундскан“ през първата седмица от пускането му в Съединените американски щати ''Humanity Hour I'' е продаден в 10 500 копия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.blabbermouth.net/news/atreyu-scorpions-heaven-and-hell-queensr-che-obituary-first-week-sales-revealed/|заглавие=ATREYU, SCORPIONS, HEAVEN AND HELL, QUEENSRŸCHE, OBITUARY First-Week Sales Revealed|дата=2007-09-05|труд=blabbermouth.net|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151106152605/http://www.blabbermouth.net/news/atreyu-scorpions-heaven-and-hell-queensr-che-obituary-first-week-sales-revealed/|архив_дата=2015-11-06|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> Изданието влиза също така в националните класации на Канада като №47,<ref name=":7" /> Мексико като №97,<ref name=":6" /> Аржентина като №8<ref name=":6" /> и Япония като №54.<ref name=":25">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oricon.co.jp/prof/92830/products/713185/1/|заглавие=蠍団の警鐘-ヒューマニティー:アワーI|издател=oricon.co.jp|език=|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> През 2007 г. албумът е продаден в повече от 300 000 копия по целия свят.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.worldwidealbums.net/salesdata.htm|заглавие=World Wide Albums|издател=worldwidealbums.net|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> === Сингли === За популяризиране на албума, през 2007 г. са издадени последователно три сингъла на компактдискове. Първоначално „Сони Мюзик Ентъртейнмънт“ издават ''Humanity'', като промоционален сингъл за радиостанциите на територията на Европа, включващ оркестрална и неоркестрална версия на песента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/master/707740-Scorpions-Humanity|заглавие=Scorpions – Humanity|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=Sony BMG Music Entertainment – 88697 11004 2}}</ref> „Ню Доор Рекърдс“ пускат сингъла промоционално и за Съединените американски щати, единствено в радио вариант.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/5875348-Scorpions-Humanity|заглавие=Scorpions – Humanity|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=}}</ref> По този начин на 25 август 2007 г. песента дебютира в класацията „Херитейдж Рок“, разработвана от списание „Билборд“ и достига най-висока позиция №15, като остава в преброяването 20 седмици.<ref name="billboard.com1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/rtt/|заглавие=Heritage Rock|труд=Scorpions Chart History|издател=billboard.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> ''Love Will Keep Us Alive'', е единственият официален сингъл от албума и достъпен свободно за продажба, издаден в Германия, като песента е съкратена с почти минута.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/4536854-Scorpions-Love-Will-Keep-Us-Alive|заглавие=Scorpions – Love Will Keep Us Alive|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> На тариторията за Съединентите американски щати последният сингъл за годината е ''The Future Never Dies'', достъпен отново само за радиостанциите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/17788696-Scorpions-The-Future-Never-Dies|заглавие=Scorpions – The Future Never Dies|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> ''The Game Of Life'' е издаден година по-късно, отново във формата на промоцинален сингъл в Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/5032617-Scorpions-The-Game-Of-Life|заглавие=Scorpions – The Game Of Life|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> === Концертно турне === [[Файл:ScorpionsLiveInKavarna2009.jpg|мини|267x267пкс|„Скорпиънс“ на живо в Каварна, България на „[[Каварна рок фест]]“ на 2 юли 2009 г.]] Концертното турне [[Humanity Tour]] започва на 2 март 2007 г. в [[Московски кремъл|Московския кремъл]] в Москва, Русия и до началото на месец август минава през страни от Европа с изключение на първия си концерт в Казахстан на 13 април. Този етап подчертава и първото им посещение в Словакия и Фарьорските острови и концертите с [[Улрих Джон Рот]] като специален гост,. На 19 агуст 2007 г. те започват първата си част от Латинска Америка с концерти в Бразилия и Мексико, след което между 25 август и 29 септември свирят в Канада и в Съединените американски щати. Турнето продължава с концерти в Южна Корея и Япония. На 10 ноември те започват последната си част от годината в Европа, датите през 2007 г. приключват с три концерта в Индия.<ref name=":9">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.the-scorpions.com/english/tourography/humanity_tour.asp|заглавие=Humanity Tour 2007 - 2009|труд=Tourdates|издател=the-scorpions.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090331102404/http://www.the-scorpions.com/english/tourography/humanity_tour.asp#|архив_дата=2009-03-31|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> Humanity Tour продължава от началото на март 2008 г. с нова европейска обиколка, включваща и концерти в различни руски градове, така както на [[Tour 2002]]. След участието им на „Дубай Фестивал Сити“ в Обединените арабски емирства, те изнасят още концерти в Европа и в Съединените американски щати, между края на май и средата на август. След нови концерти в Германия и Турция, от 30 август до края на сетември „Скорпиънс“ правят нови участия в Бразилия, Мексико и Тринидад и Тобаго. Това посещение в Латинска Америка е направено в рамките на електро-акустично турне, което в Бразилия включва китариста [[Андреас Кисер]] от „[[Сепултура]]“ и някои бразилски гост музиканти. Годината завършва с концерти в Европа, като на някои от тях бившите им колеги [[Майкъл Шенкер]], [[Руди Ленърс]] и [[Херман Раребел]] също вземат участие.<ref name=":9" /> На 3 април 2009 г. в Монбелиард, Франция започват последните си изяви в Европа. На концертите си в Унгария и Словакия, проведени на 21 и 23 април, те канят унгарската група „[[Омега (група)|Омега]]“ да изпълни [[White Dove|''White Dove'']] и [[Big City Nights|''Big City Nights'']].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bravewords.com/news/scorpions-play-budapest-setlist-video-footage-available|заглавие=SCORPIONS Play Budapest; Setlist, Video Footage Available|дата=2009-04-22|труд=News|издател=bravewords.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> От 15 до 28 юни същия месец те водят фестивала „Монстърс ъф Рок“ в 8 града в Русия, където споделят сцената с [[Алис Купър]], „[[Кингдъм Кам]]“ и „[[Расмус]]“. След участието си на [[Каварна рок фест|рок фестивала в Каварна]] в България,<ref name="Kavarna2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=3525|заглавие=Вълшебна вечер със Scorpions в Каварна|дата=2009-07-03|издател=pro-rock.net|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131217113607/http://pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=3525|архив_дата=2013-12-17|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> те свирят и в Гърция, на който концерт в Атина участват Улрих Джон Рот и Михаел Шенкер. След това изнасят още 13 концерта в 7 европейски страни, преди да завършат турнето на 6 декември 2009 г. в полския град Забже.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/tour/?tour=6|заглавие=Humanity Tour|труд=Live|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> == Коментари на критиците == {{Професионален рейтинг | име = Рейтинг на албума | друго име = ''Humanity Hour I'' | източник общ = | рейтинг общ = | източник1 = „411мания“ | рейтинг1 = {{рейтинг|7.5|10}}<ref name="411mania.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://411mania.com/music/scorpions-humanity-hour-i-review/ | заглавие = Scorpions-Humanity Hour I Review | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Marsicano | първо_име = Dan | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-08-30 | труд = Reviews | издател = 411mania.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160303225343/http://411mania.com/music/scorpions-humanity-hour-i-review/ | архив_дата = 2016-03-03 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник2 = „[[Олмюзик]]“ | рейтинг2 = {{рейтинг|4.5|5}}<ref name="allmusic.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/humanity-hour-1-mw0000575933 | заглавие = Humanity: Hour 1 Review by Thom Jurek | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Jurek | първо_име = Thom | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Humanity: Hour 1 | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник3 = „Дейли Ваулт“ | рейтинг3 = C−<ref name="dailyvault.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://dailyvault.com/toc.php5?review=4942 | заглавие = Humanity - Hour 1 | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = McVicker | първо_име = Ben | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-07-23 | труд = Scorpions | издател = dailyvault.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник4 = „Блебърмаут“ | рейтинг4 = {{рейтинг|7.5|10}}<ref name="blabbermouth.net">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://blabbermouth.net/reviews/humanity-hour | заглавие = SCORPIONS Humanity - Hour 1 | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Reviews | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник5 = „Форсес Паралелес“ | рейтинг5 = {{рейтинг|4|5}}<ref name="fp.nightfall.fr">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://fp.nightfall.fr/index_4234_Scorpions-humanity-hour-1.html | заглавие = SCORPIONS - Humanity - Hour 1 (2007) | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = GEGERS | първо_име = Par | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012-05-21 | труд = | издател = fp.nightfall.fr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = fr }}</ref> | източник6 = „Метъл Сторм“ | рейтинг6 = {{рейтинг|8.3|10}}<ref name="metalstorm.net">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://metalstorm.net/pub/review.php?review_id=8386 | заглавие = Scorpions - Humanity - Hour 1 review | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = metalstorm.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник7 = „Метъл Темпъл“ | рейтинг7 = {{рейтинг|8|10}}<ref name="metal-temple.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.metal-temple.com/site/catalogues/entry/reviews/cd_3/s_2/Scorpions_-_humanity.htm | заглавие = Scorpions - Humanity Hour I (CD | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Chronis | първо_име = Grigoris | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-06-08 | труд = Reviews | издател = metal-temple.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160303223245/www.metal-temple.com/site/catalogues/entry/reviews/cd_3/s_2/Scorpions_-_humanity.htm | архив_дата = 2016-03-03 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник8 = „Попмeтърс“ | рейтинг8 = {{рейтинг|4|10}}<ref name="popmatters.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.popmatters.com/scorpions-humanity-2496214954.html | заглавие = Scorpions: Humanity | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Blackie | първо_име = Andrew | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-09-25 | труд = | издател = popmatters.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник9 = „Рокрепорт“ | рейтинг9 = {{рейтинг|5.5|6}}<ref name="rockreport.be">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rockreport.be/review.asp?id=1714 | заглавие = SCORPIONS Humanity - Hour I | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Album Reviews | издател = rockreport.be | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071015172210/http://www.rockreport.be/review.asp?id=1714 | архив_дата = 2007-10-15 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник10 = „Спутникмюзик“ | рейтинг10 = {{рейтинг|3.5|5}}<ref name="sputnikmusic.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sputnikmusic.com/review/65121/Scorpions-Humanity-Hour-I/ | заглавие = Scorpions Humanity: Hour I | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2014-11-21 | труд = REVIEWS | издател = sputnikmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник11 = „Метъл Експрес Радио“ | рейтинг11 = {{рейтинг|7.5|10}}<ref name="metalexpressradio.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.metalexpressradio.com/2007/05/25/scorpions-humanity-hour-i/ | заглавие = SCORPIONS – Humanity: Hour I| достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Skiba | първо_име = Dan | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-05-25 | труд = Album Reviews | издател = metalexpressradio.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> }} ''Humanity Hour I'' получава много добри отзиви от музикалните критици. Дан Марсикано от сайта „411мания“ пише, че „албумът наистина показва групата в пламъци и толкова мощна, колкото е била преди 35 години“.<ref name="411mania.com"/> Том Юрек от „[[Олмюзик]]“ пише: „При първото си влизане в студио от три години на пръв поглед германците от „Скорпиънс“ поддържат перфектния баланс между ню метъл китарния крънч и хевиметъл мелодиите от 80-те. ''Humanity Hour I'' е достойно, ако не и напълно успешно музикално продължение на ''Unbreakable'' от 2004 г. - запис, с който групата се връща към силните си страни след дълъг период на лутане в творческата пустиня.“ Накрая той заключва, че албумът показва, че радиостанциите в америка се нуждаят повече от „Скорпиънс“, отколкото „Скорпиънс“ имат нужда от тях в този момент.<ref name="allmusic.com"/> Дон Кей от „Блебърмаут“ казва, че много лесно е да се каже, че ''Humanity Hour 1'' е може би най-добрият албум на „Скорпиънс“ след ''[[Crazy World]]'' от 1990 г.“ и че „„Скорпиънс“ възстановиха жилото си“.<ref name="blabbermouth.net"/> В обширен анализ, Дан Скиба за „Метъл Експрес Радио“ пише, че това може би е лирично най-добрият албум на групата, като се има предвид основателната критика през последните 35 години върху техния „прост английски“. За текстовете той казва, че са „интелигентни и добре сглобени, а немският вокален оттенък на Майне по същество е изчезнал“ и допълнително хвали вокалните изяви на Клаус Майне. В края на коментара си той заключва, че ''Humanity Hour 1'', e „...концептуален албум над средното ниво, който трябва да бъде разгледан поне от всички фенове на „Скорпиънс“ от миналото, както и от днешните фенове на мелодичния хардрок/[[Хевиметъл|метъл]].“<ref name="metalexpressradio.com"/> От „Метъл Сторм“ коментират как ''Humanity Hour 1'' „има различен звук, който го отличава от останалите. Хардрок да, но с малко по-различно радио настроение, което може да не се хареса на заклетите фенове“.<ref name="metalstorm.net"/> За „Метъл Темпъл“, Григорис Хронис подчертава страхотното състояние на гласа на Клаус Майне, както и приноса на [[Матиас Ябс]] в написването на някои от песните, но критикува това, че Рудолф Шенкер участва в композирането само на четири песни от албума. Той обръща внимание на продукцията, като я нарича „страхотна“ и допълва „страхотна китарна работа (може би не твърде много сола, но добре изсвирени), страхотни мелодии, които след като ги слушате, се забиват в главата ви и трудно изчезват, и не на последно място: гласът“.<ref name="metal-temple.com"/> В своя рецензия, изданието „Рокрепорт“ добавя „това е първият албум, който свързва старите и новите „Скорпиънс“ по начина, по който трябваше да бъде направено, благодарение на Дезмънд Чайлд, който показа на групата правилната посока“.<ref name="rockreport.be"/> Интернет сайтът „Спутникмюзик“ кометира „в ''Humanity Hour 1'' можем да намерим всички елементи, които направиха „Скорпиънс“ известни“ и накрая заключва: „това е приличен албум, който не изисква нищо да се добавя или премахва“.<ref name="sputnikmusic.com"/> Едуардо Ривадавия, в своя списък с албуми на групата, подредени от най-лошия до най-добрия за „Ултимейт Класик Рок“, поставя ''Humanity Hour I'' на 12-то място. В рецензията си той отбеляза, че „След завръщането към формата от 2004 г. с ''Unbreakable'', „Скорпиънс“ знаеха, че не трябва да рискуват още едно експериментално отклонение като [[Eye II Eye|''Eye II Eye'']] от 1999 г.“, но критикува концептуалната тема на албума, като според него именно това разубеждава някои от феновете на групата.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/scorpions-albums-ranked/|заглавие=Scorpions Albums Ranked Worst to Best|фамилно_име=Rivadavia|първо_име=Eduardo|автор_препратка=|дата=2015-09-18|труд=|издател=ultimateclassicrock.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-01-30|цитат=}}</ref> В подобна рецензия, Малкълм Доум от „Класик Рок“ го поставя на №19 и го оценява като несполучлив опит, в който да докажат своята уместност.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.loudersound.com/features/every-scorpions-album-ranked-from-worst-to-best|заглавие=Every Scorpions album ranked from worst to best|фамилно_име=Dome|първо_име=Malcolm|дата=2022-05-11|труд=Classic Rock|издател=loudersound.com|език=en|достъп_дата=2024-01-31|цитат=}}</ref> Албумът получава и още негативни критики. Бен Маквикър от „Дейли Ваулт“ го оценява с C− и заявява, че „звучи повече като албум, написан от двама архитекти на съвременните „[[Аеросмит]]“, като „Скорпиънс“ изпълняват музиката“. Андрю Блеки от „Попмeтърс“ също дава ниска оценка, като според него „ако ''Humanity'' е незабележим албум сам по себе си, пълен с откровено смехотворен социален наклон, групата звучи по-уверено, придържайки се към техния хардрок, отколкото където и да е другаде“.<ref name="popmatters.com"/> == Списък с песните == ;Основно издание # ''Hour I'' (Рудолф Шенкер, Джеймс Майкъл, Дезмънд Чайлд и Джон 5) – 03:26 # ''The Game Of Life'' (Клаус Майне, Дезмънд Чайлд, [[Микаел Норд]] и [[Мартин Хансен]]) – 04:04 # ''We Were Born To Fly'' (Матиас Ябс, Ерик Базилиан и Марти Фредериксен) – 03:59 # ''The Future Never Dies'' (Клаус Майне, Дезмънд Чайлд, Ерик Базилиан, Джейсън Пейдж и Ръс Ъруин) – 04:03 # ''You're Lovin' Me To Death'' (Рудолф Шенкер, Дезмънд Чайлд, Андреас Карлсон и Ерик Базилиан) – 03:15 # ''321'' (Рудолф Шенкер, Дезмънд Чайлд, Марти Фредериксен и Джейсън Пейдж) – 03:53 # ''Love Will Keep Us Alive'' (Клаус Майне, Дезмънд Чайлд, Ерик Базилиан и Марти Фредериксен) – 04:32 # ''We Will Rise Again'' (Матиас Ябс, Джеймс Майкъл, Джейсън Пейдж и Дезмънд Чайлд) – 03:49 # ''Your Last Song'' (Рудолф Шенкер, Дезмънд Чайлд и Ерик Базилиан) – 03:44 # ''Love Is War'' (Матиас Ябс, Джеймс Майкъл, Дезмънд Чайлд и Марти Фредериксен) – 04:20 # ''The Cross'' (Матиас Ябс, Джеймс Майкъл, Марти Фредериксен и Дезмънд Чайлд) – 04:28 # ''Humanity'' (Клаус Майне, Дезмънд Чайлд, Ерик Базилиан и Марти Фредериксен) – 05:26 ;Бонус в песни в лимитираното и японското издание <ol start="13"> <li> ''Cold'' (Матиас Ябс, Дезмънд Чайлд, Ерик Базилиан и Марти Фредериксен) – 03:52 </li> <li> ''Love Will Keep Us Alive'' (Радио версия) – 04:32 </li> <li> ''Humanity'' (Радио версия) – 04:06 </li> </ol> == Състав == {{col-begin}} {{col-2}} ;Музиканти * [[Клаус Майне]] – [[певец|вокали]] * [[Рудолф Шенкер]] – [[китара|ритъм китара]], задни вокали * [[Матиас Ябс]] – [[китара|водеща китара]], задни вокали * [[Джеймс Котак]] – [[барабани]], задни вокали * [[Павел Мончивода]] – [[бас китара|бас]], задни вокали ;Гост музиканти * Били Корган – вокали на ''The Cross'' * Джон 5 – ритъм китара на ''Hour I'' * Ерик Базилян – ритъм китара на ''Love Will Keep Us Alive'' * Ръс Ъруин – [[пиано]] на ''The Future Never Dies'' * Хари Съмърдал – [[програмиране]] на ''Love Will Keep Us Alive'' * Джейсън Пейдж – допълнителни задни вокали * Джанет Олсън – допълнителни задни вокали * Джеймс Майкъл – допълнителни задни вокали * Дезмънд Чайлд – допълнителни задни вокали Източник на информацията: Обложката на ''Humanity Hour I''.<ref name="discogs.com"/> {{col-break}} ;Продукция * [[Дезмънд Чайлд]] и Джеймс Майкъл - [[Музикален продуцент|продукция]] * Дейвид Кембъл - [[аранжимент]], [[диригент]] * Дезмънд Чайлд и Лиам Карл - арт режисура * Дезмънд Чайлд и Лиам Карл - концепция * Дино Херман и Джон Вела - инженери * Грег Колинс и Джеймс Майкъл - смесване * Брайън Колман - мениджър производство * Стивън Маркусен - обработка * Питър Киркман - китарен техник * Анджела Уитакър и Роман Шоу Чайлд - гласове зад кадър * Ерик Ветро - вокален треньор * „Сасенбах Адвърсинг“ - дизайн * Лиам Карл - фотография * Оу Ес Бат - модел на обложката * Ели Мей Ейткен - дизайнер на костюми, стилист и гардероб * Джеръм Тери и Бернадет Бове - прически и грим {{col-end}} == Позиция в класациите == {{col-begin}} {{col-break}} ;Седмични класации {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Класация ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- ! colspan="3" | 2007 г. |- |Австрия |41 |<ref name=":20" /> |- |Аржентина |8 |<ref name=":6" /> |- |Белгия (Валония) |79 |<ref name=":23" /> |- |Великобритания („Рок енд Метъл Албумс Чарт“) |20 |<ref name=":13" /> |- |Германия |9 |<ref name=":11" /> |- |Гърция |1 |<ref name=":12" /> |- |Италия |44 |<ref name=":21" /> |- |Испания |59 |<ref name=":22" /> |- |Канада |47 |<ref name=":7" /> |- |Малта |7 |<ref name=":7" /> |- |Мексико |97 |<ref name=":6" /> |- |Нидерландия |91 |<ref name=":24" /> |- |Русия |5 |<ref name=":6" /> |- |САЩ („[[Билборд 200]]“) |63 | rowspan="6" |<ref name="billboard.com" /> |- |САЩ („Топ Албум Сейлс“) |63 |- |САЩ („Топ Кърънт Албум Сейлс“) |63 |- |САЩ („Топ Рок Албумс“) |17 |- |САЩ („Топ Рок енд Ълтърнатив Албумс“) |17 |- |САЩ („Топ Хардрок Албум“) |7 |- |Финландия |29 |<ref name=":18" /> |- |Франция |16 |<ref name=":15" /> |- |Чехия |47 |<ref name=":42" /> |- |Швеция |36 |<ref name=":19" /> |- |Швейцария |27 |<ref name=":17" /> |- |Япония |54 |<ref name=":25" /> |- |} {{col-break}} ;Седмични класации сингли {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Сингъл ! Класация ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- !colspan="4"| 2007 г. |- |align="center"; rowspan="1"|''Humanity '' |САЩ („Херитейдж Рок“) |15 |<ref name="billboard.com1"/> |- |} {{col-end}} == Сертификати == {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Държава ! Сертифициращ орган ! Сертификат ! Сертифицирани продажби ! Източник |- |Русия |Национална федерация на производителите на звукозаписи |Платинен |20 000 |<ref name=":8">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://2m-online.ru/gold_n_platinum/ | заглавие = International 2007 | достъп_дата = 2023-12-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = «ЗОЛОТО» И „ПЛАТИНА“ | издател = 2m-online.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090122213402/http://2m-online.ru/gold_n_platinum/ | архив_дата = 2009-01-22 | цитат = | език-скрит = | език = ru }}</ref> |- |} == Цитати == <references /> == Източници == * {{cite book|last=Popoff|first=Martin|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|title=Wind of Change – The Scorpions Story|url=|accessdate=2024-04-26|edition=|year=2016|publisher=Wymer Publishing|location=|lang=en|lang-hide=|isbn=978-1-908724-40-3|doi=|pages=|quote=}} {{Скорпиънс}}{{Humanity Hour I}} [[Категория:Албуми на „Скорпиънс“]] [[Категория:Музикални албуми от 2007 година]] 5sp59ezmhztbrcuvyhealczs2sk2ajk 12215002 12215000 2024-04-26T10:17:52Z Станислав Николаев 13436 /* Описание */ wikitext text/x-wiki {{Музикален албум | заглавие = ''Humanity Hour I'' | обложка =Scorpions - Humanity Hour I LP.jpg | автор = „Скорпиънс“ | тип = студиен | дата = Октомври 2006 г. – февруари 2007 г. | година = 14 май 2007 г. | жанр = [[Хардрок]], [[хевиметъл]] | времетраене = 48:59 | имена = Джеймс Майкъл и [[Дезмънд Чайлд]] | лейбъл = „[[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони]]“ (Европа)<br/>„[[Ню Доор Рекърдс|Ню Доор]]“ (САЩ) | пореден = Двадесет и първи | език = [[английски език|Английски]] | оценка = | предишен албум = ''[[Unbreakable]]''<br/>(2004) | този албум = '''''Humanity Hour I'''''<br/>(2007) | следващ албум = ''[[Sting in the Tail]]''<br/>(2010) | сингли = <div> # ''Humanity''<br /><small>Издаден 2007 г.</small> # ''Love Will Keep Us Alive''<br /><small>Издаден 2007 г.</small> # ''The Future Never Dies''<br /><small>Издаден: 2007 г.</small> # ''The Game of Life''<br /><small>Издаден: 2008 г.</small> </div> }} '''''Humanity Hour I''''' е седемнадесетият студиен [[Музикален албум|албум]] на германската [[рок]] група „[[Скорпиънс]]“, издаден през 2007 г. за Европа от „[[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]]“ и от „[[Ню Доор Рекърдс]]“ за Съединените американски щати и отбелязва 35-тата годишнина от издаването на дебютния им албум ''[[Lonesome Crow]]'' (1972). Това е добре обмислен [[концептуален албум]] създаден по сюжета на [[Дезмънд Чайлд]] и Лиам Карл, който предсказва за свят, „разкъсан“ от граждански войни между хора и роботи и служи като предупредителен изстрел за цялото човечество, чиято единствена надежда за оцеляване е да си възвърне човечността. Подготовката за записите започва през 2005 г. и преминава през няколко избора за [[Музикален продуцент|продуценти]], включително [[Рой Томас Бейкър]] и [[Дитер Диркс]], с когото групата работи през най-успешния си търговски период от 1975 г. до 1989 г. Разногласия по договорите обаче и предложенията на някои от продуцентите, насочват „Скорпиънс“ към Дезмънд Чайлд и Джеймс Майкъл, които заедно с останалите членове на групата композират всички [[Песен|песни]] за продукцията, което налага и пренаписване на [[Текст на песен|текстовете]] на част от песните за да отговарят на [[Концепция|концепцията]] на албума. Смесването и обработката на всички песни се налага да бъде извършено от разстояние по интернет, защото групата започва световно турне два месеца преди датата на издаване. Албумът получава много добри оценки, някои го определят като най-доброто издание на „Скорпиънс“ след ''[[Crazy World]]'' (1990), други подчертават гласа на [[Клаус Майне]] и наричат албума една от причините групата да бъде известна. Основната негативна критика е насочена към намесата на твърде много външни композитори и определени текстове на песните. Веднъж издаден, ''Humanity Hour I'' влиза в първите десет в Русия, Малта, Аржентина, Германия и в „[[Билборд (списание)|Билборд]]“ „Топ Хардрок Албумс“, докато в Гърция достига до №1 и повтаря успеха на предишния албум на групата ''[[Unbreakable]]'' (2004) в тази страна. Продукцията бележи първото издание на „Скорпиънс“, което влиза в „[[Билборд 200]]“ в Съединените американски щати след [[Pure Instinct|''Pure Instinct'']] (1996) и е продаден в 10 500 бройки. През 2007 г. в Русия е издаден „[[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“|платинен статус]]“ на албума за продадени 20 000 бройки; в световен мащаб продажбите се оценяват на 300 000 копия в годината на издаването му. За популяризирането на ''Humanity Hour I'' са издадени синглите ''Humanity'', ''Love Will Keep Us Alive'', ''The Future Never Dies'' и ''The Game Of Life'', но само първият от тях влиза в класация за сингли в Съединените американски щати. През март „Скорпиънс“ започват [[Humanity Tour]], а това им позволява да свирят за първи път в Казахстан, Словакия, Тринидад и Тобаго и Фарьорските острови. България също е част от дестинациите, след като през лятото на 2009 г. групата изпълнява [[„Скорпиънс“ в България|третия си концерт в страната]]. Сред открояващите се концерти са електроакустично шоу, проведено в Бразилия и Мексико през 2008 г., и постоянното участие на бившите китаристи на групата [[Улрих Джон Рот]] и [[Майкъл Шенкер]] на някои концерти в Обединеното кралство и Франция. С изяви на общо четири континента, турнето приключва в края на 2009 г. с над 160 концерта. == Описание == След поредица от не толкова успешни студийни и записани на живо продукции в годините от 1995 г. до 2003 г., през 2004 г. „[[Скорпиънс]]“ издават ''[[Unbreakable]]'', студиен албум с който групата възстановява класическия си стил след няколко продукции, които я отдалечават от класическия ѝ звук.<ref name=":1">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/scorpions-albums-ranked/|заглавие=Scorpions Albums Ranked Worst to Best|фамилно_име=Rivadavia|първо_име=Eduardo|автор_препратка=|дата=2015-09-18|труд=|издател=ultimateclassicrock.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-01-22|цитат=}}</ref> Петнадесетият им студиен албум получава положителни отзиви от специализираната преса, като един от най-добре оценените аспекти е именно завръщането им към характерните за тях [[хардрок]] и [[хевиметъл]].{{sfn|Popoff|2016|p=199 и 201}} В търговски план ''Unbreakable'' постига средно внимание на основните пазари - главно европейски, но се откроява с първото си място в гръцката музикална класация,<ref name=":14" /> второ в Чехия<ref name="rockdetector.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rockdetector.com/discography%2C7803.sm|заглавие=UNBREAKABLE|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=SCORPIONS Discography|издател=rockdetector.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071230120517/http://www.rockdetector.com/discography,7803.sm|архив_дата=2007-12-30|достъп_дата=2024-04-26|цитат=}}</ref> и четвърто в Германия.<ref name=":132">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.offiziellecharts.de/album-details-4957|заглавие=Scorpions Unbreakable Album|издател=offiziellecharts.de|език=de|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> В Русия Националната федерация на производителите на фонографи му присъжда „[[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“|златен сертификат]]“ през същата година за продажба на повече от 10 000 копия.<ref name=":8" /> В Съединените американски щати той се продава в 4541 копия, но има малко излъчване и не влиза в нито една от музикалните класации.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/soundscan-report-ministry-scorpions-mot-rhead-hollywood-rose|заглавие=SOUNDSCAN Report: MINISTRY, SCORPIONS, MOTÖRHEAD, HOLLYWOOD ROSE|дата=2003-06-30|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-04-26|цитат=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thevogue.com/artists/scorpions/|заглавие=Scorpions|труд=Artists|издател=thevogue.com|език=en|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> Успоредно с това същата година групата издава и два ексклузивни сингъла. На 5 юли излиза „[[Сантиментална балада|мощната баладата]]“ ''Miracle'', написана от [[Клаус Майне]], [[Матиас Ябс]] и Томас Норе, продуцирана и смесена от Матиас Ябс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/album/miracle/|заглавие=Miracle|труд=DISCOGRAPHY|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> Междувременно на 20 септември те записват ''[[We Are the Champions#Други версии|You Are the Champion]]'', аранжирана версия на ''[[We Are the Champions]]'' на „[[Куийн]]“, посветена на пилота от Формула 1 [[Михаел Шумахер]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/album/you-are-the-champion/|заглавие=You Are The Champion|труд=DISCOGRAPHY|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> и предприемат след дълга пауза отново пълномащабно световно концертно турне [[Unbreakable Tour]].<ref name=":16">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/tour/?tour=7|заглавие=Unbreakable Tour|труд=Live|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Когато приключват [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“|едно от най-успешните си турнета]]{{sfn|Popoff|2016|p=204}} в Обединеното кралство като специален гост на „[[Джудас Прийст]]“,<ref name=":16" /> [[Рудолф Шенкер]] разкрива, че групата започва работа по видео албум на живо, озаглавен [[One Night in Vienna|''One Night in Vienna'']] и че също така планират да започнат работа върху нов [[студиен албум]] в края на 2005 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-complete-new-dvd-plan-new-studio-cd|заглавие=SCORPIONS Complete New DVD, Plan New Studio CD|дата=2005-04-11|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> В интервю през май 2006 г. Рудолф Шенкер потвърждава, че групата работи върху нов албум, който вероятно ще бъде издаден в края на 2006 г. или началото на 2007 г. Описвайки предстоящия албум той споделя: „Засега мога само ще ви кажа, че ще продължим там, където спряхме с ''Unbreakable''. Ще има превъзходни „[[Сантиментална балада|мощни балади]]“ и [[хардрок]] [[Песен|песни]], които да се пускат по комерсиалните [[Радио|радиостанции]]. Предполагам, че можете да кажете, че новият албум на „Скорпиънс“ ще звучи свежо и разтърсващо. Това ще бъде страхотен албум, а не албум с една или две страхотни песни.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-guitarist-new-album-will-have-superb-power-ballads-and-hard-rocking-songs|заглавие=SCORPIONS Guitarist: New Album 'Will Have Superb Power Ballads And Hard-Rocking Songs'|автор=The Malay Mail|дата=2006-03-10|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> == Записване == Първоначално групата прави опит да работи с бившия си [[Музикален продуцент|продуцент]] [[Дитер Диркс]], но проектът не се реализира поради разногласия по договора. След това, „Скорпиънс“ възнамеряват да продуцират албума сами в „Скорпио Саунд Студио“, собственост на Рудолф Шенкер, но се страхуват, че усилията им може да не са достатъчно добри. Рудолф Шенкер казва: „Знаехме, че искаме да направим специален запис. Искахме да сме сигурни, че този албум ще бъде шедьовър. Когато правим албум в наши дни, той трябва да е нещо специално. Ако го направим само за да направим феновете са щастливи – това е едно нещо – но ти също трябва да направиш себе си щастлив.“<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|заглавие=Rudolf Schenker Interview|фамилно_име=Capps|първо_име=Jesse|дата=2007-08-28|труд=Interviews|издател=rockconfidential.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071012172050/http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|архив_дата=2007-10-12|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> „Скорпиънс“ работят интензивно върху песните по време на концертите през 2006 г. и канят няколко продуценти да дойдат в Германия за интервюта (един от тях е [[Рой Томас Бейкър]]), но членовете на групата не са много доволни от това, което продуцентите предлагат, така в крайна сметка групата решава да избере [[Дезмънд Чайлд]] и Джеймс Майкъл за продуценти на новия албум. Джеймс Майкъл работи върху производството на [[Китара|китари]], [[Барабан|барабани]] и [[Бас китара|бас]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.baconmusic.co.uk/2007/04/25/features/907/|заглавие=Exclusive Interview: Scorpions – Matthias Jabs|дата=2007-05-25|издател=baconmusic.co.uk|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110413055707/http://www.baconmusic.co.uk/2007/04/25/features/907/|архив_дата=2011-04-13|достъп_дата=2024-01-22}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-frontman-we-want-to-record-a-great-new-album-in|заглавие=SCORPIONS Frontman: 'We Want To Record A Great New Album In 2007'|дата=2006-06-11|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-guitarist-we-wanted-to-make-an-outstanding-rock-album|заглавие=SCORPIONS Guitarist: 'We Wanted To Make An Outstanding Rock Album'|дата=2007-07-02|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> През октомври 2006 г. членовете на групата заминават за Лос Анджелис, за да започнат да записват новия материал и през следващия месец и половина работят върху основните песни за албума.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-to-begin-recording-new-album-next-week|заглавие=SCORPIONS To Begin Recording New Album Next Week|дата=2006-10-04|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-recording-basic-tracks-for-new-album|заглавие=SCORPIONS Recording Basic Tracks For New Album|дата=2006-11-10|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Германците пристига там с вече написани 30 песни и скоро след това започва втори процес на композиране. В края на втория процес, те имат около 20 песни, но много от тях са с „твърде мрачен“ тон от лирическа гледна точка, така решават да елиминират много от „по-мрачните“ песни от албума и да добавят повече оптимистични такива. Сред тях са ''The Game of Life'' и ''You're Lovin' Me to Death''. За да могат тези песни да отговарят на концепцията на албума, екипите по писане трябва да пренапишат текстовете им.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ultimate-guitar.com/news/interviews/the_scorpions_playing_live_is_the_best_feeling_of_being_a_musician.html|заглавие=The Scorpions: 'Playing Live Is The Best Feeling Of Being A Musician'|фамилно_име=Matera|първо_име=Joe|дата=2007|труд=Interviews|издател=ultimate-guitar.com|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Една от тези песни е написана съвместно от Клаус Майне с [[Микаел Норд]] и [[Мартин Хансен]]. Дезмънд Чайлд я хареса, но не и текста ѝ, така той и Клаус Майне пренаписват лиричната част на песента ''The Game of Life''. След като процесът на записване приключва, групата веднага започва [[Humanity Tour|промоционалното турне]]. Албумът в този период все още не е смесен и музикантите трябва да си сътрудничат с Дезмънд Чайлд по интернет в този процес. За да направят това, те трябва да свалят целия албум, да получат подходяща система от високоговорители и по-късно да изпратят коментари на Дезмънд Чайлд чрез интернет.<ref name=":2" /> == Композиране и концепция == ''Humanity Hour I'' представлява албум, в който всяка една песен е свързана със следващата, обединени под глобалната тема за човечността и проблемите между [[човека]] и [[Робот|робота]]. [[Концепция|Концепцията]] е основана на оригиналната тема на Дезмънд Чайлд и Лиам Карл, които представят евентуална гражданска война в свят, в който хората и роботите живеят заедно.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-frontman-discusses-label-switch/|заглавие=SCORPIONS Frontman Discusses Label Switch|фамилно_име=Carras|първо_име=Mark|автор_препратка=|дата=2007-08-21|труд=NEWS|издател=blabbermouth.net|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-26|цитат=}}</ref> ''Humanity Hour I'' е добре обмислен [[концептуален албум]], който предсказва за свят, разкъсван от граждански войни между хора и роботи. Този апокалиптичен кошмар служи като предупредителен изстрел за цялото човечество, чиято единствена надежда за оцеляване е да си възвърне човечността.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/master/29367-Scorpions-Humanity-Hour-I/image/SW1hZ2U6MzQ1MzM5ODk=|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Темите, изследвани в албума, варират от постапокалиптичната реакция на хората в ''Hour I'', тъмната страна на живота в ''The Cross'', надеждата и любовта в ''The Future Never Dies'' и ''Love Will Keep Us Alive'' и самопричиненото унищожение в ''Humanity'', наред с други. [[Файл:Desmond Child at Lincoln Center's "American Songbook" (46416733424).jpg|ляво|мини|280x280пкс|Американецът [[Дезмънд Чайлд]], който е и един от продуцентите на албума, участва в композирането на всички песни в него, с изключение на ''We Were Born To Fly''.]] Първата песен, ''Hour I'', започва с гласа зад кадър на певицата Анджела Уитакър, приветстваща с фразата „Добре дошли в човечеството, това е час I“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://musicalphabet.com/tag/angela-whittaker/|заглавие=Scorpions: Humanity: Hour I|дата=2023-05-13|издател=musicalphabet.com|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Музиката е композирана от Рудолф Шенкер в сътрудничество с Джон Файф, известен с работата си с [[Мерилин Менсън]] и [[Роб Зомби]], а текстът е дело на продуцентите Дезмънд Чайлд и Джеймс Майкъл. Текстът на песента загатват за първия час от оцеляването на човечеството след евентуалния му край, в допълнение към разказването на факта, че то е виновникът за унищожаването на познатия свят.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.the-scorpions.com/english/discography/records/humanity.asp|заглавие=Humanity Hour I|труд=Discography|издател=the-scorpions.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121031181513/http://www.the-scorpions.com/english/discography/records/humanity.asp#hourone#hourone|архив_дата=2012-10-31|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Това е една от „най-тежките“ песни в албума, благодарение на бързото си интро и агресивните вокали на Клаус Майне.<ref name=":4">Humanity - Hour I стр. 57, ''Metal Hammer'' edición junio 2007, Испания</ref> ''The Game of Lif''e, е композирана с помощта на Микаел Норд и Мартин Хансен, бъдещите продуценти на следващия албум на „Скорпиънс“ [[Sting in the Tail|''Sting in the Tail'']] (2010). Темата на песента е за безусловната подкрепа на приятелите, която, макар сурова и честна, е другарството и приятелството, което помага на човечеството да се развива напред.<ref name=":3" /> Други песни като ''You're Lovin Me to Death'' и ''Love Will Keep Us Alive'' са главно за любовта и каква е границата и стойността на тази привързаност,<ref name=":3" /> като последната включва участието на китара на Ерик Базилиан - американски композитор и музикант, който вече работи с групата в албума ''Unbreakable'' в песни като ''Remember the Good Times''.<ref name=":4" /> Две песни са за надеждата, болезнената любов и депресията. Първата е баладата ''The Future Never Die'', в сътрудничество с музиканта Ръс Ъруин на [[пиано]], която смесва депресия с надежда, като последната е решението за излизане от първата. ''We Will Rise Again'', се отнася за любовта, която, въпреки че е болезнена за един повече, а за един по-малко, е единственият начин за обединяване на хората като раса. В края на албума две балади говорят за отчаянието от загубата на влюбен човек, макар и с противоположни краища. В ''Your Last Song'' мъжът е виновен за края на връзката и как той отчаяно се опитва да върне жена си, докато в ''Love is War'' е виновна жената и мъжът е този, който се опитва да се отдалечи от връзката, без да се обръща назад.<ref name=":3" /> Две други песни дават най-тежката и рок част от албума; ''The Cross'' с участието на Били Корган от „[[Смашинг Пъмпкинс]]“ в припева, както и ''321''.<ref name=":4" /> В края на списъка с песни е промоционалният [[сингъл]] ''Humanity'', с текстове за самоунищожение, егоизъм и консуматорство, наред с други.<ref name=":4" /> За звука на албума, [[вокалист]]ът Клаус Майне казва: „Искахме да направим албум, който да бъде актуален, с по-модерно звучене, но без да губим звука на „Скорпиънс“ и мисля, че се получи. Много хора смятат, че това е добра връзка между типичния звук на „Скорпиънс“, но по нов начин. Това не беше толкова опит за експериментиране; все още искахме да направим типичен за „Скорпиънс“ запис, но не чак толкова класически рок албум, като албумите ни от 80-те. Наистина искахме запис, който да звучи като 2007 г.“<ref>{{cite web |url=http://www.metal-rules.com/zine/index.php?option=content&task=view&id=967&Itemid=60 |title=Scorpions Vocalist Klaus Meine |last=Syrjälä |first=Marko |publisher=Metal Rules |date=2007-07-11 |accessdate=2020-02-26 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160304053506/http://www.metal-rules.com/zine/index.php?option=content&task=view&id=967&Itemid=60 |archivedate=2006-03-04 |url-status=dead |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304053506/http://www.metal-rules.com/zine/index.php?option=content&task=view&id=967&Itemid=60 }}</ref> Композирането на музиката към песните е направена за [[Вокален диапазон|вокалните диапазони]] на Клаус Майне, [[китарист]]ът Матиас Ябс обяснява: „Понякога [[Китарен риф|китарният риф]] не само само звучи различно, но и се свири различно. Няма смисъл да записвате нещо, ако певецът е стресиран да го изпее правилно.“<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ultimate-guitar.com/news/interviews/the_scorpions_playing_live_is_the_best_feeling_of_being_a_musician.html|заглавие=The Scorpions: 'Playing Live Is The Best Feeling Of Being A Musician'|фамилно_име=Matera|първо_име=Joe|автор_препратка=|дата=2007-09-01|труд=Interviews|издател=ultimate-guitar.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-26|цитат=}}</ref> == Обложка == Заглавието на албума и обложката са представени за първи път чрез официалния френски фен клуб на групата „Крейзискорпс“, през февруари 2007 г.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-new-album-title-cover-artwork-revealed/|заглавие=SCORPIONS: New Album Title, Cover Artwork Revealed|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2007-02-13|труд=News|издател=blabbermouth.net|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-26|цитат=}}</ref> Обложката включва женски хуманоиден робот с оригиналното лого на „Скорпиънс“, изписано на задната част на шията му.<ref name="baconmusic">{{cite web |url=http://www.baconmusic.co.uk/2007/04/25/features/907/ |title=Exclusive Interview: Scorpions – Matthias Jabs |last=Allman |first=James |publisher=Baconmusic.co.uk |date=2007-03-25 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110413055707/http://www.baconmusic.co.uk/2007/04/25/features/907/ |archivedate=2001-04-13 |accessdate=2020-02-26 }}</ref> Въпреки това, близо два месеца след като фен клубът показва обложката в своя уебсайт, в официалния сайт на „Скорпиънс“ излиза съобщение за незаконен „теч“ на материали от албума и за публикуването на обложката без разрешението на групата.<ref name=":5">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-official-french-fan-club-feuds-with-band-over-artwork-unveiling/|заглавие=SCORPIONS' Official French Fan Club Feuds With Band Over Artwork Unveiling|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2007-04-06|труд=News|издател=blabbermouth.net|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-26|цитат=}}</ref> Шрифтът използван за изписване на името на групата върху обложката, е много подобен на този, който е използван при издаването на първите им два албума ''[[Lonesome Crow]]'' (1972) и ''[[Fly to the Rainbow]]'' (1974). Така за трети път в кариерата на групата (и за първи от 33 години), не е използван вече познатият и утвърден шрифт, представен първоначално през 1975 г. в албума ''[[In Trance]]''. Въпреки това, познатият шрифт може да се види с дребни букви изписан на задната част на шията на женския хуманоиден робот, показан върху обложката.<ref name=":10" /> == Издаване == ''Humanity Hour I'' е пуснат на пазара в различни формати и на различни дати. Той официално е издаден на 15 май 2007 г. за европейския пазар, само във версия на [[компактдиск]] чрез „[[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]]“.<ref name=":10">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/album/humanity-hour-i/|заглавие=Humanity: Hour I|труд=DISCOGRAPHY|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> В Германия той е издаден и във формат на двоен [[Дългосвиреща плоча|винилов албум]], който включва допълнителните песни ''Cold'' и редактираната и неоркестрирана версия на ''Humanity''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/3845634-Scorpions-Humanity-Hour-I|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=Sony BMG Music Entertainment – 82876 714191}}</ref> На 28 май „Сони Мюзик“ за европейския пазар и „[[Ар Си Ей Рекърдс]]“ за японския пазар, публикуват ограничено издание с дигитален пакет, който включва DVD с кадри от записването на албума, интервюта и фотогалерия.<ref name="discogs.com">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.discogs.com/Scorpions-Humanity-Hour-I-Limited-Edition/release/1112567|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=RCA – 88697 08798 2, Sony BMG Music Entertainment – 88697 08798 2}}</ref> В Япония „[[Би Ем Джи]]“ публикуват албума на 20 юни 2007 г. с две допълнителни песни ''Cold'' и радиоверсията на ''Love Will Keep Us Alive''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/2698144-Scorpions-Humanity-Hour-I|заглавие=Scorpions – Humanity • Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=RCA – BVCP-21526, BMG – BVCP-21526}}</ref> Издаването на ''Humanity Hour I'' за Северна Америка се забавя и произлиза от това, че „Скорпиънс“ сменят американския разпространител, както и поради опасенията на Дезмънд Чайлд за евентуално незаконно разпространение на песни от него в интернет.<ref name="rock_confidential">{{cite web|url=http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|title=Rudolf Schenker Interview|last=Capps|first=Jesse|publisher=Rock Confidential.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071012172050/http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|архив_дата=2007-10-12|accessdate=2020-02-26|date=2007-08-28|url-status=dead|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071012172050/http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|archivedate=2007-10-12|df=dmy-all}}</ref><ref name=":5" /> На 28 август 2007 г. „[[Ню Доор Рекърдс]]“ издава продукцията за американския и канадския пазар само в формат на компактдиск, където е включена песента ''Cold''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.discogs.com/Scorpions-Humanity-Hour-I/release/4094151|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=New Door Records – B0009820-02}}</ref> == Представяне == === Албум === След като излиза на пазара албумът заема предимно средни позиции на основните световни пазари. В Германия той дебютира на 8 юни 2007 г. като №9 и остава в класацията 8 последователни седмици, като последната му позиция е №89 от 27 юли 2007 г.<ref name=":11">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.offiziellecharts.de/album-details-58027|заглавие=SCORPIONS HUMANITY - HOUR I ALBUM|труд=CHARTZ|издател=offiziellecharts.de|език=de|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> В Гърция той дебютира като №1 и се задържа две седмици на тази позиция,<ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ifpi.gr/chart01.htm|заглавие=Εβδομάδα 25/2007|труд=Top 50 Ξένων Aλμπουμ|издател=ifpi.gr|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070705022620/http://www.ifpi.gr/chart01.htm|архив_дата=2007-06-05|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> което го прави вторият пореден албум на германците с първо място в тази страна, след ''[[Unbreakable]]'' от 2004 г.<ref name=":14">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/2004/2004-06-12-Billboard-Page-0053.pdf#search=%22scorpions%22|заглавие=GREECE|дата=2004-06-12|труд=Global|издател=Billboard|страници=53|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> Във Великобритания албумът влиза само в една от основните класации, в седмицата от 9 юни 2007 г. той достиха №20 в „Рок енд Метъл Албумс Чарт“.<ref name=":13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.officialcharts.com/albums/scorpions-humanity-hour-1/|заглавие=HUMANITY - HOUR 1 by SCORPIONS|труд=Official Rock & Metal Albums Chart|издател=officialcharts.com|език=en|достъп_дата=2024-01-24}}</ref> На 19 май албумът дебютира във Франция като №16 и се задръжа в местната класация 13 седмици.<ref name=":15">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lescharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=lescharts.com|език=fr|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> В Русия албумът дебютира като №5<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-humanity-hour-1-reaches-position-no-16-on-japanese-chart/|заглавие=SCORPIONS: 'Humanity - Hour 1' Reaches Position No. 16 On Japanese Chart|дата=2007-07-14|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141218121505/http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-humanity-hour-1-reaches-position-no-16-on-japanese-chart/|архив_дата=2014-12-18|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> и малко по-късно Националната федерация на производителите на звукозаписи в Русия издава „[[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“|платинен статус]]“ на албума за продадени 20 000 бройки.<ref name=":8" /> В другите европейски страни, ''Humanity Hour I'' достига №7 в Малта,<ref name=":7">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-humanity-hour-1-enters-canadian-chart-at-no/|заглавие=SCORPIONS: 'Humanity - Hour 1' Enters Canadian Chart At No. 47|дата=2007-09-06|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160310045424/http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-humanity-hour-1-enters-canadian-chart-at-no/|архив_дата=2016-03-10|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> №27 в Швейцария,<ref name=":17">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hitparade.ch/album/Scorpions/Humanity-Hour-I-58027|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|издател=hitparade.ch|архив_дата=de|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №29 във Финладния,<ref name=":18">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://finnishcharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=finnishcharts.com|език=en|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №36 в Швеция,<ref name=":19">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://swedishcharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=swedishcharts.com|език=en|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №41 в Австрия,<ref name=":20">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://austriancharts.at/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=Scorpions - Humanity - Hour I|издател=austriancharts.at|език=de|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №44 в Италия,<ref name=":21">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=italiancharts.com|език=en|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №47 в Чехия,<ref name=":42">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ifpicr.cz/hitparada/14|заглавие=CZ - ALBUMS - TOP 100|издател=ifpicr.cz|достъп_дата=2024-01-23|цитат=На страницата с класацията изберете 23.Týden 2007 в полето до думите „CZ - ALBUMS - TOP 100“, за да извлечете правилната диаграма.}}</ref> №59 в Испания,<ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://spanishcharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=spanishcharts.com|език=en|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №79 в Белгия район Валония<ref name=":23">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ultratop.be/fr/album/e2ab/Scorpions-Humanity-Hour-I|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|издател=ultratop.be|език=fr|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> и №91 в Нидерландия.<ref name=":24">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dutchcharts.nl/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=Scorpions - Humanity - Hour I|издател=dutchcharts.nl|език=nl|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> Ситуацията в англосаксонска Северна Америка е подобна на тази в Европа, албумът влиза в няколко класации на [[Билборд (списание)|списание „Билборд“]] в Съединените американски щати. Първо ''Humanity Hour I'' дебютира в „[[Билборд 200]]“ като №63 за седмицата от 15 септември 2007 г., но остава само две седмици в класацията.<ref name="billboard.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/mtl/|заглавие=Chart History Scorpions|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=billboard.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-01-23|цитат=}}</ref> В средата на септември, заема последователно следните позиции в останалите класации разработвани от „Билборд“: №7 в „Топ Хардрок Албумс“, №17 в „Топ Рок Албумс“ и „Топ Рок енд Ълтърнатив Албумс“ и №63 в „Топ Албум Сейлс“ и „Топ Кърънт Албум Сейлс“.<ref name="billboard.com" /> Според „Нилсен Саундскан“ през първата седмица от пускането му в Съединените американски щати ''Humanity Hour I'' е продаден в 10 500 копия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.blabbermouth.net/news/atreyu-scorpions-heaven-and-hell-queensr-che-obituary-first-week-sales-revealed/|заглавие=ATREYU, SCORPIONS, HEAVEN AND HELL, QUEENSRŸCHE, OBITUARY First-Week Sales Revealed|дата=2007-09-05|труд=blabbermouth.net|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151106152605/http://www.blabbermouth.net/news/atreyu-scorpions-heaven-and-hell-queensr-che-obituary-first-week-sales-revealed/|архив_дата=2015-11-06|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> Изданието влиза също така в националните класации на Канада като №47,<ref name=":7" /> Мексико като №97,<ref name=":6" /> Аржентина като №8<ref name=":6" /> и Япония като №54.<ref name=":25">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oricon.co.jp/prof/92830/products/713185/1/|заглавие=蠍団の警鐘-ヒューマニティー:アワーI|издател=oricon.co.jp|език=|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> През 2007 г. албумът е продаден в повече от 300 000 копия по целия свят.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.worldwidealbums.net/salesdata.htm|заглавие=World Wide Albums|издател=worldwidealbums.net|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> === Сингли === За популяризиране на албума, през 2007 г. са издадени последователно три сингъла на компактдискове. Първоначално „Сони Мюзик Ентъртейнмънт“ издават ''Humanity'', като промоционален сингъл за радиостанциите на територията на Европа, включващ оркестрална и неоркестрална версия на песента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/master/707740-Scorpions-Humanity|заглавие=Scorpions – Humanity|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=Sony BMG Music Entertainment – 88697 11004 2}}</ref> „Ню Доор Рекърдс“ пускат сингъла промоционално и за Съединените американски щати, единствено в радио вариант.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/5875348-Scorpions-Humanity|заглавие=Scorpions – Humanity|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=}}</ref> По този начин на 25 август 2007 г. песента дебютира в класацията „Херитейдж Рок“, разработвана от списание „Билборд“ и достига най-висока позиция №15, като остава в преброяването 20 седмици.<ref name="billboard.com1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/rtt/|заглавие=Heritage Rock|труд=Scorpions Chart History|издател=billboard.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> ''Love Will Keep Us Alive'', е единственият официален сингъл от албума и достъпен свободно за продажба, издаден в Германия, като песента е съкратена с почти минута.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/4536854-Scorpions-Love-Will-Keep-Us-Alive|заглавие=Scorpions – Love Will Keep Us Alive|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> На тариторията за Съединентите американски щати последният сингъл за годината е ''The Future Never Dies'', достъпен отново само за радиостанциите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/17788696-Scorpions-The-Future-Never-Dies|заглавие=Scorpions – The Future Never Dies|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> ''The Game Of Life'' е издаден година по-късно, отново във формата на промоцинален сингъл в Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/5032617-Scorpions-The-Game-Of-Life|заглавие=Scorpions – The Game Of Life|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> === Концертно турне === [[Файл:ScorpionsLiveInKavarna2009.jpg|мини|267x267пкс|„Скорпиънс“ на живо в Каварна, България на „[[Каварна рок фест]]“ на 2 юли 2009 г.]] Концертното турне [[Humanity Tour]] започва на 2 март 2007 г. в [[Московски кремъл|Московския кремъл]] в Москва, Русия и до началото на месец август минава през страни от Европа с изключение на първия си концерт в Казахстан на 13 април. Този етап подчертава и първото им посещение в Словакия и Фарьорските острови и концертите с [[Улрих Джон Рот]] като специален гост,. На 19 агуст 2007 г. те започват първата си част от Латинска Америка с концерти в Бразилия и Мексико, след което между 25 август и 29 септември свирят в Канада и в Съединените американски щати. Турнето продължава с концерти в Южна Корея и Япония. На 10 ноември те започват последната си част от годината в Европа, датите през 2007 г. приключват с три концерта в Индия.<ref name=":9">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.the-scorpions.com/english/tourography/humanity_tour.asp|заглавие=Humanity Tour 2007 - 2009|труд=Tourdates|издател=the-scorpions.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090331102404/http://www.the-scorpions.com/english/tourography/humanity_tour.asp#|архив_дата=2009-03-31|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> Humanity Tour продължава от началото на март 2008 г. с нова европейска обиколка, включваща и концерти в различни руски градове, така както на [[Tour 2002]]. След участието им на „Дубай Фестивал Сити“ в Обединените арабски емирства, те изнасят още концерти в Европа и в Съединените американски щати, между края на май и средата на август. След нови концерти в Германия и Турция, от 30 август до края на сетември „Скорпиънс“ правят нови участия в Бразилия, Мексико и Тринидад и Тобаго. Това посещение в Латинска Америка е направено в рамките на електро-акустично турне, което в Бразилия включва китариста [[Андреас Кисер]] от „[[Сепултура]]“ и някои бразилски гост музиканти. Годината завършва с концерти в Европа, като на някои от тях бившите им колеги [[Майкъл Шенкер]], [[Руди Ленърс]] и [[Херман Раребел]] също вземат участие.<ref name=":9" /> На 3 април 2009 г. в Монбелиард, Франция започват последните си изяви в Европа. На концертите си в Унгария и Словакия, проведени на 21 и 23 април, те канят унгарската група „[[Омега (група)|Омега]]“ да изпълни [[White Dove|''White Dove'']] и [[Big City Nights|''Big City Nights'']].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bravewords.com/news/scorpions-play-budapest-setlist-video-footage-available|заглавие=SCORPIONS Play Budapest; Setlist, Video Footage Available|дата=2009-04-22|труд=News|издател=bravewords.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> От 15 до 28 юни същия месец те водят фестивала „Монстърс ъф Рок“ в 8 града в Русия, където споделят сцената с [[Алис Купър]], „[[Кингдъм Кам]]“ и „[[Расмус]]“. След участието си на [[Каварна рок фест|рок фестивала в Каварна]] в България,<ref name="Kavarna2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=3525|заглавие=Вълшебна вечер със Scorpions в Каварна|дата=2009-07-03|издател=pro-rock.net|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131217113607/http://pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=3525|архив_дата=2013-12-17|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> те свирят и в Гърция, на който концерт в Атина участват Улрих Джон Рот и Михаел Шенкер. След това изнасят още 13 концерта в 7 европейски страни, преди да завършат турнето на 6 декември 2009 г. в полския град Забже.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/tour/?tour=6|заглавие=Humanity Tour|труд=Live|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> == Коментари на критиците == {{Професионален рейтинг | име = Рейтинг на албума | друго име = ''Humanity Hour I'' | източник общ = | рейтинг общ = | източник1 = „411мания“ | рейтинг1 = {{рейтинг|7.5|10}}<ref name="411mania.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://411mania.com/music/scorpions-humanity-hour-i-review/ | заглавие = Scorpions-Humanity Hour I Review | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Marsicano | първо_име = Dan | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-08-30 | труд = Reviews | издател = 411mania.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160303225343/http://411mania.com/music/scorpions-humanity-hour-i-review/ | архив_дата = 2016-03-03 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник2 = „[[Олмюзик]]“ | рейтинг2 = {{рейтинг|4.5|5}}<ref name="allmusic.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/humanity-hour-1-mw0000575933 | заглавие = Humanity: Hour 1 Review by Thom Jurek | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Jurek | първо_име = Thom | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Humanity: Hour 1 | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник3 = „Дейли Ваулт“ | рейтинг3 = C−<ref name="dailyvault.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://dailyvault.com/toc.php5?review=4942 | заглавие = Humanity - Hour 1 | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = McVicker | първо_име = Ben | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-07-23 | труд = Scorpions | издател = dailyvault.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник4 = „Блебърмаут“ | рейтинг4 = {{рейтинг|7.5|10}}<ref name="blabbermouth.net">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://blabbermouth.net/reviews/humanity-hour | заглавие = SCORPIONS Humanity - Hour 1 | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Reviews | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник5 = „Форсес Паралелес“ | рейтинг5 = {{рейтинг|4|5}}<ref name="fp.nightfall.fr">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://fp.nightfall.fr/index_4234_Scorpions-humanity-hour-1.html | заглавие = SCORPIONS - Humanity - Hour 1 (2007) | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = GEGERS | първо_име = Par | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012-05-21 | труд = | издател = fp.nightfall.fr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = fr }}</ref> | източник6 = „Метъл Сторм“ | рейтинг6 = {{рейтинг|8.3|10}}<ref name="metalstorm.net">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://metalstorm.net/pub/review.php?review_id=8386 | заглавие = Scorpions - Humanity - Hour 1 review | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = metalstorm.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник7 = „Метъл Темпъл“ | рейтинг7 = {{рейтинг|8|10}}<ref name="metal-temple.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.metal-temple.com/site/catalogues/entry/reviews/cd_3/s_2/Scorpions_-_humanity.htm | заглавие = Scorpions - Humanity Hour I (CD | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Chronis | първо_име = Grigoris | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-06-08 | труд = Reviews | издател = metal-temple.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160303223245/www.metal-temple.com/site/catalogues/entry/reviews/cd_3/s_2/Scorpions_-_humanity.htm | архив_дата = 2016-03-03 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник8 = „Попмeтърс“ | рейтинг8 = {{рейтинг|4|10}}<ref name="popmatters.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.popmatters.com/scorpions-humanity-2496214954.html | заглавие = Scorpions: Humanity | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Blackie | първо_име = Andrew | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-09-25 | труд = | издател = popmatters.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник9 = „Рокрепорт“ | рейтинг9 = {{рейтинг|5.5|6}}<ref name="rockreport.be">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rockreport.be/review.asp?id=1714 | заглавие = SCORPIONS Humanity - Hour I | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Album Reviews | издател = rockreport.be | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071015172210/http://www.rockreport.be/review.asp?id=1714 | архив_дата = 2007-10-15 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник10 = „Спутникмюзик“ | рейтинг10 = {{рейтинг|3.5|5}}<ref name="sputnikmusic.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sputnikmusic.com/review/65121/Scorpions-Humanity-Hour-I/ | заглавие = Scorpions Humanity: Hour I | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2014-11-21 | труд = REVIEWS | издател = sputnikmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник11 = „Метъл Експрес Радио“ | рейтинг11 = {{рейтинг|7.5|10}}<ref name="metalexpressradio.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.metalexpressradio.com/2007/05/25/scorpions-humanity-hour-i/ | заглавие = SCORPIONS – Humanity: Hour I| достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Skiba | първо_име = Dan | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-05-25 | труд = Album Reviews | издател = metalexpressradio.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> }} ''Humanity Hour I'' получава много добри отзиви от музикалните критици. Дан Марсикано от сайта „411мания“ пише, че „албумът наистина показва групата в пламъци и толкова мощна, колкото е била преди 35 години“.<ref name="411mania.com"/> Том Юрек от „[[Олмюзик]]“ пише: „При първото си влизане в студио от три години на пръв поглед германците от „Скорпиънс“ поддържат перфектния баланс между ню метъл китарния крънч и хевиметъл мелодиите от 80-те. ''Humanity Hour I'' е достойно, ако не и напълно успешно музикално продължение на ''Unbreakable'' от 2004 г. - запис, с който групата се връща към силните си страни след дълъг период на лутане в творческата пустиня.“ Накрая той заключва, че албумът показва, че радиостанциите в америка се нуждаят повече от „Скорпиънс“, отколкото „Скорпиънс“ имат нужда от тях в този момент.<ref name="allmusic.com"/> Дон Кей от „Блебърмаут“ казва, че много лесно е да се каже, че ''Humanity Hour 1'' е може би най-добрият албум на „Скорпиънс“ след ''[[Crazy World]]'' от 1990 г.“ и че „„Скорпиънс“ възстановиха жилото си“.<ref name="blabbermouth.net"/> В обширен анализ, Дан Скиба за „Метъл Експрес Радио“ пише, че това може би е лирично най-добрият албум на групата, като се има предвид основателната критика през последните 35 години върху техния „прост английски“. За текстовете той казва, че са „интелигентни и добре сглобени, а немският вокален оттенък на Майне по същество е изчезнал“ и допълнително хвали вокалните изяви на Клаус Майне. В края на коментара си той заключва, че ''Humanity Hour 1'', e „...концептуален албум над средното ниво, който трябва да бъде разгледан поне от всички фенове на „Скорпиънс“ от миналото, както и от днешните фенове на мелодичния хардрок/[[Хевиметъл|метъл]].“<ref name="metalexpressradio.com"/> От „Метъл Сторм“ коментират как ''Humanity Hour 1'' „има различен звук, който го отличава от останалите. Хардрок да, но с малко по-различно радио настроение, което може да не се хареса на заклетите фенове“.<ref name="metalstorm.net"/> За „Метъл Темпъл“, Григорис Хронис подчертава страхотното състояние на гласа на Клаус Майне, както и приноса на [[Матиас Ябс]] в написването на някои от песните, но критикува това, че Рудолф Шенкер участва в композирането само на четири песни от албума. Той обръща внимание на продукцията, като я нарича „страхотна“ и допълва „страхотна китарна работа (може би не твърде много сола, но добре изсвирени), страхотни мелодии, които след като ги слушате, се забиват в главата ви и трудно изчезват, и не на последно място: гласът“.<ref name="metal-temple.com"/> В своя рецензия, изданието „Рокрепорт“ добавя „това е първият албум, който свързва старите и новите „Скорпиънс“ по начина, по който трябваше да бъде направено, благодарение на Дезмънд Чайлд, който показа на групата правилната посока“.<ref name="rockreport.be"/> Интернет сайтът „Спутникмюзик“ кометира „в ''Humanity Hour 1'' можем да намерим всички елементи, които направиха „Скорпиънс“ известни“ и накрая заключва: „това е приличен албум, който не изисква нищо да се добавя или премахва“.<ref name="sputnikmusic.com"/> Едуардо Ривадавия, в своя списък с албуми на групата, подредени от най-лошия до най-добрия за „Ултимейт Класик Рок“, поставя ''Humanity Hour I'' на 12-то място. В рецензията си той отбеляза, че „След завръщането към формата от 2004 г. с ''Unbreakable'', „Скорпиънс“ знаеха, че не трябва да рискуват още едно експериментално отклонение като [[Eye II Eye|''Eye II Eye'']] от 1999 г.“, но критикува концептуалната тема на албума, като според него именно това разубеждава някои от феновете на групата.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/scorpions-albums-ranked/|заглавие=Scorpions Albums Ranked Worst to Best|фамилно_име=Rivadavia|първо_име=Eduardo|автор_препратка=|дата=2015-09-18|труд=|издател=ultimateclassicrock.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-01-30|цитат=}}</ref> В подобна рецензия, Малкълм Доум от „Класик Рок“ го поставя на №19 и го оценява като несполучлив опит, в който да докажат своята уместност.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.loudersound.com/features/every-scorpions-album-ranked-from-worst-to-best|заглавие=Every Scorpions album ranked from worst to best|фамилно_име=Dome|първо_име=Malcolm|дата=2022-05-11|труд=Classic Rock|издател=loudersound.com|език=en|достъп_дата=2024-01-31|цитат=}}</ref> Албумът получава и още негативни критики. Бен Маквикър от „Дейли Ваулт“ го оценява с C− и заявява, че „звучи повече като албум, написан от двама архитекти на съвременните „[[Аеросмит]]“, като „Скорпиънс“ изпълняват музиката“. Андрю Блеки от „Попмeтърс“ също дава ниска оценка, като според него „ако ''Humanity'' е незабележим албум сам по себе си, пълен с откровено смехотворен социален наклон, групата звучи по-уверено, придържайки се към техния хардрок, отколкото където и да е другаде“.<ref name="popmatters.com"/> == Списък с песните == ;Основно издание # ''Hour I'' (Рудолф Шенкер, Джеймс Майкъл, Дезмънд Чайлд и Джон 5) – 03:26 # ''The Game Of Life'' (Клаус Майне, Дезмънд Чайлд, [[Микаел Норд]] и [[Мартин Хансен]]) – 04:04 # ''We Were Born To Fly'' (Матиас Ябс, Ерик Базилиан и Марти Фредериксен) – 03:59 # ''The Future Never Dies'' (Клаус Майне, Дезмънд Чайлд, Ерик Базилиан, Джейсън Пейдж и Ръс Ъруин) – 04:03 # ''You're Lovin' Me To Death'' (Рудолф Шенкер, Дезмънд Чайлд, Андреас Карлсон и Ерик Базилиан) – 03:15 # ''321'' (Рудолф Шенкер, Дезмънд Чайлд, Марти Фредериксен и Джейсън Пейдж) – 03:53 # ''Love Will Keep Us Alive'' (Клаус Майне, Дезмънд Чайлд, Ерик Базилиан и Марти Фредериксен) – 04:32 # ''We Will Rise Again'' (Матиас Ябс, Джеймс Майкъл, Джейсън Пейдж и Дезмънд Чайлд) – 03:49 # ''Your Last Song'' (Рудолф Шенкер, Дезмънд Чайлд и Ерик Базилиан) – 03:44 # ''Love Is War'' (Матиас Ябс, Джеймс Майкъл, Дезмънд Чайлд и Марти Фредериксен) – 04:20 # ''The Cross'' (Матиас Ябс, Джеймс Майкъл, Марти Фредериксен и Дезмънд Чайлд) – 04:28 # ''Humanity'' (Клаус Майне, Дезмънд Чайлд, Ерик Базилиан и Марти Фредериксен) – 05:26 ;Бонус в песни в лимитираното и японското издание <ol start="13"> <li> ''Cold'' (Матиас Ябс, Дезмънд Чайлд, Ерик Базилиан и Марти Фредериксен) – 03:52 </li> <li> ''Love Will Keep Us Alive'' (Радио версия) – 04:32 </li> <li> ''Humanity'' (Радио версия) – 04:06 </li> </ol> == Състав == {{col-begin}} {{col-2}} ;Музиканти * [[Клаус Майне]] – [[певец|вокали]] * [[Рудолф Шенкер]] – [[китара|ритъм китара]], задни вокали * [[Матиас Ябс]] – [[китара|водеща китара]], задни вокали * [[Джеймс Котак]] – [[барабани]], задни вокали * [[Павел Мончивода]] – [[бас китара|бас]], задни вокали ;Гост музиканти * Били Корган – вокали на ''The Cross'' * Джон 5 – ритъм китара на ''Hour I'' * Ерик Базилян – ритъм китара на ''Love Will Keep Us Alive'' * Ръс Ъруин – [[пиано]] на ''The Future Never Dies'' * Хари Съмърдал – [[програмиране]] на ''Love Will Keep Us Alive'' * Джейсън Пейдж – допълнителни задни вокали * Джанет Олсън – допълнителни задни вокали * Джеймс Майкъл – допълнителни задни вокали * Дезмънд Чайлд – допълнителни задни вокали Източник на информацията: Обложката на ''Humanity Hour I''.<ref name="discogs.com"/> {{col-break}} ;Продукция * [[Дезмънд Чайлд]] и Джеймс Майкъл - [[Музикален продуцент|продукция]] * Дейвид Кембъл - [[аранжимент]], [[диригент]] * Дезмънд Чайлд и Лиам Карл - арт режисура * Дезмънд Чайлд и Лиам Карл - концепция * Дино Херман и Джон Вела - инженери * Грег Колинс и Джеймс Майкъл - смесване * Брайън Колман - мениджър производство * Стивън Маркусен - обработка * Питър Киркман - китарен техник * Анджела Уитакър и Роман Шоу Чайлд - гласове зад кадър * Ерик Ветро - вокален треньор * „Сасенбах Адвърсинг“ - дизайн * Лиам Карл - фотография * Оу Ес Бат - модел на обложката * Ели Мей Ейткен - дизайнер на костюми, стилист и гардероб * Джеръм Тери и Бернадет Бове - прически и грим {{col-end}} == Позиция в класациите == {{col-begin}} {{col-break}} ;Седмични класации {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Класация ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- ! colspan="3" | 2007 г. |- |Австрия |41 |<ref name=":20" /> |- |Аржентина |8 |<ref name=":6" /> |- |Белгия (Валония) |79 |<ref name=":23" /> |- |Великобритания („Рок енд Метъл Албумс Чарт“) |20 |<ref name=":13" /> |- |Германия |9 |<ref name=":11" /> |- |Гърция |1 |<ref name=":12" /> |- |Италия |44 |<ref name=":21" /> |- |Испания |59 |<ref name=":22" /> |- |Канада |47 |<ref name=":7" /> |- |Малта |7 |<ref name=":7" /> |- |Мексико |97 |<ref name=":6" /> |- |Нидерландия |91 |<ref name=":24" /> |- |Русия |5 |<ref name=":6" /> |- |САЩ („[[Билборд 200]]“) |63 | rowspan="6" |<ref name="billboard.com" /> |- |САЩ („Топ Албум Сейлс“) |63 |- |САЩ („Топ Кърънт Албум Сейлс“) |63 |- |САЩ („Топ Рок Албумс“) |17 |- |САЩ („Топ Рок енд Ълтърнатив Албумс“) |17 |- |САЩ („Топ Хардрок Албум“) |7 |- |Финландия |29 |<ref name=":18" /> |- |Франция |16 |<ref name=":15" /> |- |Чехия |47 |<ref name=":42" /> |- |Швеция |36 |<ref name=":19" /> |- |Швейцария |27 |<ref name=":17" /> |- |Япония |54 |<ref name=":25" /> |- |} {{col-break}} ;Седмични класации сингли {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Сингъл ! Класация ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- !colspan="4"| 2007 г. |- |align="center"; rowspan="1"|''Humanity '' |САЩ („Херитейдж Рок“) |15 |<ref name="billboard.com1"/> |- |} {{col-end}} == Сертификати == {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Държава ! Сертифициращ орган ! Сертификат ! Сертифицирани продажби ! Източник |- |Русия |Национална федерация на производителите на звукозаписи |Платинен |20 000 |<ref name=":8">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://2m-online.ru/gold_n_platinum/ | заглавие = International 2007 | достъп_дата = 2023-12-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = «ЗОЛОТО» И „ПЛАТИНА“ | издател = 2m-online.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090122213402/http://2m-online.ru/gold_n_platinum/ | архив_дата = 2009-01-22 | цитат = | език-скрит = | език = ru }}</ref> |- |} == Цитати == <references /> == Източници == * {{cite book|last=Popoff|first=Martin|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|title=Wind of Change – The Scorpions Story|url=|accessdate=2024-04-26|edition=|year=2016|publisher=Wymer Publishing|location=|lang=en|lang-hide=|isbn=978-1-908724-40-3|doi=|pages=|quote=}} {{Скорпиънс}}{{Humanity Hour I}} [[Категория:Албуми на „Скорпиънс“]] [[Категория:Музикални албуми от 2007 година]] 7cndmhphgfkhyprlimci7eeiz31hh61 12215018 12215002 2024-04-26T10:33:31Z Станислав Николаев 13436 /* Описание */ wikitext text/x-wiki {{Музикален албум | заглавие = ''Humanity Hour I'' | обложка =Scorpions - Humanity Hour I LP.jpg | автор = „Скорпиънс“ | тип = студиен | дата = Октомври 2006 г. – февруари 2007 г. | година = 14 май 2007 г. | жанр = [[Хардрок]], [[хевиметъл]] | времетраене = 48:59 | имена = Джеймс Майкъл и [[Дезмънд Чайлд]] | лейбъл = „[[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони]]“ (Европа)<br/>„[[Ню Доор Рекърдс|Ню Доор]]“ (САЩ) | пореден = Двадесет и първи | език = [[английски език|Английски]] | оценка = | предишен албум = ''[[Unbreakable]]''<br/>(2004) | този албум = '''''Humanity Hour I'''''<br/>(2007) | следващ албум = ''[[Sting in the Tail]]''<br/>(2010) | сингли = <div> # ''Humanity''<br /><small>Издаден 2007 г.</small> # ''Love Will Keep Us Alive''<br /><small>Издаден 2007 г.</small> # ''The Future Never Dies''<br /><small>Издаден: 2007 г.</small> # ''The Game of Life''<br /><small>Издаден: 2008 г.</small> </div> }} '''''Humanity Hour I''''' е седемнадесетият студиен [[Музикален албум|албум]] на германската [[рок]] група „[[Скорпиънс]]“, издаден през 2007 г. за Европа от „[[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]]“ и от „[[Ню Доор Рекърдс]]“ за Съединените американски щати и отбелязва 35-тата годишнина от издаването на дебютния им албум ''[[Lonesome Crow]]'' (1972). Това е добре обмислен [[концептуален албум]] създаден по сюжета на [[Дезмънд Чайлд]] и Лиам Карл, който предсказва за свят, „разкъсан“ от граждански войни между хора и роботи и служи като предупредителен изстрел за цялото човечество, чиято единствена надежда за оцеляване е да си възвърне човечността. Подготовката за записите започва през 2005 г. и преминава през няколко избора за [[Музикален продуцент|продуценти]], включително [[Рой Томас Бейкър]] и [[Дитер Диркс]], с когото групата работи през най-успешния си търговски период от 1975 г. до 1989 г. Разногласия по договорите обаче и предложенията на някои от продуцентите, насочват „Скорпиънс“ към Дезмънд Чайлд и Джеймс Майкъл, които заедно с останалите членове на групата композират всички [[Песен|песни]] за продукцията, което налага и пренаписване на [[Текст на песен|текстовете]] на част от песните за да отговарят на [[Концепция|концепцията]] на албума. Смесването и обработката на всички песни се налага да бъде извършено от разстояние по интернет, защото групата започва световно турне два месеца преди датата на издаване. Албумът получава много добри оценки, някои го определят като най-доброто издание на „Скорпиънс“ след ''[[Crazy World]]'' (1990), други подчертават гласа на [[Клаус Майне]] и наричат албума една от причините групата да бъде известна. Основната негативна критика е насочена към намесата на твърде много външни композитори и определени текстове на песните. Веднъж издаден, ''Humanity Hour I'' влиза в първите десет в Русия, Малта, Аржентина, Германия и в „[[Билборд (списание)|Билборд]]“ „Топ Хардрок Албумс“, докато в Гърция достига до №1 и повтаря успеха на предишния албум на групата ''[[Unbreakable]]'' (2004) в тази страна. Продукцията бележи първото издание на „Скорпиънс“, което влиза в „[[Билборд 200]]“ в Съединените американски щати след [[Pure Instinct|''Pure Instinct'']] (1996) и е продаден в 10 500 бройки. През 2007 г. в Русия е издаден „[[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“|платинен статус]]“ на албума за продадени 20 000 бройки; в световен мащаб продажбите се оценяват на 300 000 копия в годината на издаването му. За популяризирането на ''Humanity Hour I'' са издадени синглите ''Humanity'', ''Love Will Keep Us Alive'', ''The Future Never Dies'' и ''The Game Of Life'', но само първият от тях влиза в класация за сингли в Съединените американски щати. През март „Скорпиънс“ започват [[Humanity Tour]], а това им позволява да свирят за първи път в Казахстан, Словакия, Тринидад и Тобаго и Фарьорските острови. България също е част от дестинациите, след като през лятото на 2009 г. групата изпълнява [[„Скорпиънс“ в България|третия си концерт в страната]]. Сред открояващите се концерти са електроакустично шоу, проведено в Бразилия и Мексико през 2008 г., и постоянното участие на бившите китаристи на групата [[Улрих Джон Рот]] и [[Майкъл Шенкер]] на някои концерти в Обединеното кралство и Франция. С изяви на общо четири континента, турнето приключва в края на 2009 г. с над 160 концерта. == Описание == След поредица от не толкова успешни студийни и записани на живо продукции в годините от 1995 г. до 2003 г., през 2004 г. „[[Скорпиънс]]“ издават ''[[Unbreakable]]'', студиен албум с който групата възстановява класическия си стил след няколко продукции, които я отдалечават от класическия ѝ звук.<ref name=":1">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/scorpions-albums-ranked/|заглавие=Scorpions Albums Ranked Worst to Best|фамилно_име=Rivadavia|първо_име=Eduardo|автор_препратка=|дата=2015-09-18|труд=|издател=ultimateclassicrock.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-01-22|цитат=}}</ref> Петнадесетият им студиен албум получава положителни отзиви от специализираната преса, като един от най-добре оценените аспекти е именно завръщането им към характерните за тях [[хардрок]] и [[хевиметъл]].{{sfn|Popoff|2016|p=199 и 201}} В търговски план ''Unbreakable'' постига средно внимание на основните пазари - главно европейски, но се откроява с първото си място в гръцката музикална класация,<ref name=":14" /> второ в Чехия<ref name="rockdetector.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rockdetector.com/discography%2C7803.sm|заглавие=UNBREAKABLE|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=SCORPIONS Discography|издател=rockdetector.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071230120517/http://www.rockdetector.com/discography,7803.sm|архив_дата=2007-12-30|достъп_дата=2024-04-26|цитат=}}</ref> и четвърто в Германия.<ref name=":132">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.offiziellecharts.de/album-details-4957|заглавие=Scorpions Unbreakable Album|издател=offiziellecharts.de|език=de|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> В Русия Националната федерация на производителите на фонографи му присъжда „[[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“|златен сертификат]]“ през същата година за продажба на повече от 10 000 копия.<ref name=":8" /> В Съединените американски щати той се продава в 4541 копия, но има малко излъчване и не влиза в нито една от музикалните класации.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/soundscan-report-ministry-scorpions-mot-rhead-hollywood-rose|заглавие=SOUNDSCAN Report: MINISTRY, SCORPIONS, MOTÖRHEAD, HOLLYWOOD ROSE|дата=2003-06-30|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-04-26|цитат=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thevogue.com/artists/scorpions/|заглавие=Scorpions|труд=Artists|издател=thevogue.com|език=en|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> Успоредно с това същата година групата издава и два ексклузивни сингъла. На 5 юли излиза „[[Сантиментална балада|мощната баладата]]“ ''Miracle'', написана от [[Клаус Майне]], [[Матиас Ябс]] и Томас Норе, продуцирана и смесена от Матиас Ябс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/album/miracle/|заглавие=Miracle|труд=DISCOGRAPHY|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> Междувременно на 20 септември те записват ''[[We Are the Champions#Други версии|You Are the Champion]]'', аранжирана версия на ''[[We Are the Champions]]'' на „[[Куийн]]“, посветена на пилота от Формула 1 [[Михаел Шумахер]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/album/you-are-the-champion/|заглавие=You Are The Champion|труд=DISCOGRAPHY|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> На 17 април 2004 г. в Хановер музикантите започват световното турне [[Unbreakable Tour]],<ref name=":16">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/tour/?tour=7|заглавие=Unbreakable Tour|труд=Live|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> считано за едно от най-успешните от години, тъй като им позволява да свирят за първи път в няколко страни и да се върнат в други, където не са свирили на живо.{{sfn|Popoff|2016|p=204}} През април 2005 г., след завършване на поредица от концерти в Обединеното кралство като специален гост на „[[Джудас Прийст]]“,<ref name=":16" /> [[Рудолф Шенкер]] разкрива, че групата започва работа по видео албум на живо, озаглавен [[One Night in Vienna|''One Night in Vienna'']] и че също така планират да започнат работа върху нов [[студиен албум]] в края на 2005 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-complete-new-dvd-plan-new-studio-cd|заглавие=SCORPIONS Complete New DVD, Plan New Studio CD|дата=2005-04-11|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref>В интервю през май 2006 г. Рудолф Шенкер потвърждава, че групата работи върху нов албум, който вероятно ще бъде издаден в края на 2006 г. или началото на 2007 г. Описвайки предстоящия албум той споделя: „Засега мога само ще ви кажа, че ще продължим там, където спряхме с ''Unbreakable''. Ще има превъзходни „[[Сантиментална балада|мощни балади]]“ и [[хардрок]] [[Песен|песни]], които да се пускат по комерсиалните [[Радио|радиостанции]]. Предполагам, че можете да кажете, че новият албум на „Скорпиънс“ ще звучи свежо и разтърсващо. Това ще бъде страхотен албум, а не албум с една или две страхотни песни.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-guitarist-new-album-will-have-superb-power-ballads-and-hard-rocking-songs|заглавие=SCORPIONS Guitarist: New Album 'Will Have Superb Power Ballads And Hard-Rocking Songs'|автор=The Malay Mail|дата=2006-03-10|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Първоначално групата прави опит да работи с бившия си [[Музикален продуцент|продуцент]] [[Дитер Диркс]], но проектът не се реализира поради разногласия по договора. След това, „Скорпиънс“ възнамеряват да продуцират албума сами в „Скорпио Саунд Студио“, собственост на Рудолф Шенкер, но се страхуват, че усилията им може да не са достатъчно добри. Рудолф Шенкер казва: „Знаехме, че искаме да направим специален запис. Искахме да сме сигурни, че този албум ще бъде шедьовър. Когато правим албум в наши дни, той трябва да е нещо специално. Ако го направим само за да направим феновете са щастливи – това е едно нещо – но ти също трябва да направиш себе си щастлив.“<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|заглавие=Rudolf Schenker Interview|фамилно_име=Capps|първо_име=Jesse|дата=2007-08-28|труд=Interviews|издател=rockconfidential.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071012172050/http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|архив_дата=2007-10-12|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> == Записване == „Скорпиънс“ работят интензивно върху песните по време на концертите през 2006 г. и канят няколко продуценти да дойдат в Германия за интервюта (един от тях е [[Рой Томас Бейкър]]), но членовете на групата не са много доволни от това, което продуцентите предлагат, така в крайна сметка групата решава да избере [[Дезмънд Чайлд]] и Джеймс Майкъл за продуценти на новия албум. Джеймс Майкъл работи върху производството на [[Китара|китари]], [[Барабан|барабани]] и [[Бас китара|бас]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.baconmusic.co.uk/2007/04/25/features/907/|заглавие=Exclusive Interview: Scorpions – Matthias Jabs|дата=2007-05-25|издател=baconmusic.co.uk|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110413055707/http://www.baconmusic.co.uk/2007/04/25/features/907/|архив_дата=2011-04-13|достъп_дата=2024-01-22}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-frontman-we-want-to-record-a-great-new-album-in|заглавие=SCORPIONS Frontman: 'We Want To Record A Great New Album In 2007'|дата=2006-06-11|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-guitarist-we-wanted-to-make-an-outstanding-rock-album|заглавие=SCORPIONS Guitarist: 'We Wanted To Make An Outstanding Rock Album'|дата=2007-07-02|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> През октомври 2006 г. членовете на групата заминават за Лос Анджелис, за да започнат да записват новия материал и през следващия месец и половина работят върху основните песни за албума.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-to-begin-recording-new-album-next-week|заглавие=SCORPIONS To Begin Recording New Album Next Week|дата=2006-10-04|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blabbermouth.net/news/scorpions-recording-basic-tracks-for-new-album|заглавие=SCORPIONS Recording Basic Tracks For New Album|дата=2006-11-10|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Германците пристига там с вече написани 30 песни и скоро след това започва втори процес на композиране. В края на втория процес, те имат около 20 песни, но много от тях са с „твърде мрачен“ тон от лирическа гледна точка, така решават да елиминират много от „по-мрачните“ песни от албума и да добавят повече оптимистични такива. Сред тях са ''The Game of Life'' и ''You're Lovin' Me to Death''. За да могат тези песни да отговарят на концепцията на албума, екипите по писане трябва да пренапишат текстовете им.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ultimate-guitar.com/news/interviews/the_scorpions_playing_live_is_the_best_feeling_of_being_a_musician.html|заглавие=The Scorpions: 'Playing Live Is The Best Feeling Of Being A Musician'|фамилно_име=Matera|първо_име=Joe|дата=2007|труд=Interviews|издател=ultimate-guitar.com|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Една от тези песни е написана съвместно от Клаус Майне с [[Микаел Норд]] и [[Мартин Хансен]]. Дезмънд Чайлд я хареса, но не и текста ѝ, така той и Клаус Майне пренаписват лиричната част на песента ''The Game of Life''. След като процесът на записване приключва, групата веднага започва [[Humanity Tour|промоционалното турне]]. Албумът в този период все още не е смесен и музикантите трябва да си сътрудничат с Дезмънд Чайлд по интернет в този процес. За да направят това, те трябва да свалят целия албум, да получат подходяща система от високоговорители и по-късно да изпратят коментари на Дезмънд Чайлд чрез интернет.<ref name=":2" /> == Композиране и концепция == ''Humanity Hour I'' представлява албум, в който всяка една песен е свързана със следващата, обединени под глобалната тема за човечността и проблемите между [[човека]] и [[Робот|робота]]. [[Концепция|Концепцията]] е основана на оригиналната тема на Дезмънд Чайлд и Лиам Карл, които представят евентуална гражданска война в свят, в който хората и роботите живеят заедно.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-frontman-discusses-label-switch/|заглавие=SCORPIONS Frontman Discusses Label Switch|фамилно_име=Carras|първо_име=Mark|автор_препратка=|дата=2007-08-21|труд=NEWS|издател=blabbermouth.net|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-26|цитат=}}</ref> ''Humanity Hour I'' е добре обмислен [[концептуален албум]], който предсказва за свят, разкъсван от граждански войни между хора и роботи. Този апокалиптичен кошмар служи като предупредителен изстрел за цялото човечество, чиято единствена надежда за оцеляване е да си възвърне човечността.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/master/29367-Scorpions-Humanity-Hour-I/image/SW1hZ2U6MzQ1MzM5ODk=|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Темите, изследвани в албума, варират от постапокалиптичната реакция на хората в ''Hour I'', тъмната страна на живота в ''The Cross'', надеждата и любовта в ''The Future Never Dies'' и ''Love Will Keep Us Alive'' и самопричиненото унищожение в ''Humanity'', наред с други. [[Файл:Desmond Child at Lincoln Center's "American Songbook" (46416733424).jpg|ляво|мини|280x280пкс|Американецът [[Дезмънд Чайлд]], който е и един от продуцентите на албума, участва в композирането на всички песни в него, с изключение на ''We Were Born To Fly''.]] Първата песен, ''Hour I'', започва с гласа зад кадър на певицата Анджела Уитакър, приветстваща с фразата „Добре дошли в човечеството, това е час I“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://musicalphabet.com/tag/angela-whittaker/|заглавие=Scorpions: Humanity: Hour I|дата=2023-05-13|издател=musicalphabet.com|език=en|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Музиката е композирана от Рудолф Шенкер в сътрудничество с Джон Файф, известен с работата си с [[Мерилин Менсън]] и [[Роб Зомби]], а текстът е дело на продуцентите Дезмънд Чайлд и Джеймс Майкъл. Текстът на песента загатват за първия час от оцеляването на човечеството след евентуалния му край, в допълнение към разказването на факта, че то е виновникът за унищожаването на познатия свят.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.the-scorpions.com/english/discography/records/humanity.asp|заглавие=Humanity Hour I|труд=Discography|издател=the-scorpions.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121031181513/http://www.the-scorpions.com/english/discography/records/humanity.asp#hourone#hourone|архив_дата=2012-10-31|достъп_дата=2024-01-22}}</ref> Това е една от „най-тежките“ песни в албума, благодарение на бързото си интро и агресивните вокали на Клаус Майне.<ref name=":4">Humanity - Hour I стр. 57, ''Metal Hammer'' edición junio 2007, Испания</ref> ''The Game of Lif''e, е композирана с помощта на Микаел Норд и Мартин Хансен, бъдещите продуценти на следващия албум на „Скорпиънс“ [[Sting in the Tail|''Sting in the Tail'']] (2010). Темата на песента е за безусловната подкрепа на приятелите, която, макар сурова и честна, е другарството и приятелството, което помага на човечеството да се развива напред.<ref name=":3" /> Други песни като ''You're Lovin Me to Death'' и ''Love Will Keep Us Alive'' са главно за любовта и каква е границата и стойността на тази привързаност,<ref name=":3" /> като последната включва участието на китара на Ерик Базилиан - американски композитор и музикант, който вече работи с групата в албума ''Unbreakable'' в песни като ''Remember the Good Times''.<ref name=":4" /> Две песни са за надеждата, болезнената любов и депресията. Първата е баладата ''The Future Never Die'', в сътрудничество с музиканта Ръс Ъруин на [[пиано]], която смесва депресия с надежда, като последната е решението за излизане от първата. ''We Will Rise Again'', се отнася за любовта, която, въпреки че е болезнена за един повече, а за един по-малко, е единственият начин за обединяване на хората като раса. В края на албума две балади говорят за отчаянието от загубата на влюбен човек, макар и с противоположни краища. В ''Your Last Song'' мъжът е виновен за края на връзката и как той отчаяно се опитва да върне жена си, докато в ''Love is War'' е виновна жената и мъжът е този, който се опитва да се отдалечи от връзката, без да се обръща назад.<ref name=":3" /> Две други песни дават най-тежката и рок част от албума; ''The Cross'' с участието на Били Корган от „[[Смашинг Пъмпкинс]]“ в припева, както и ''321''.<ref name=":4" /> В края на списъка с песни е промоционалният [[сингъл]] ''Humanity'', с текстове за самоунищожение, егоизъм и консуматорство, наред с други.<ref name=":4" /> За звука на албума, [[вокалист]]ът Клаус Майне казва: „Искахме да направим албум, който да бъде актуален, с по-модерно звучене, но без да губим звука на „Скорпиънс“ и мисля, че се получи. Много хора смятат, че това е добра връзка между типичния звук на „Скорпиънс“, но по нов начин. Това не беше толкова опит за експериментиране; все още искахме да направим типичен за „Скорпиънс“ запис, но не чак толкова класически рок албум, като албумите ни от 80-те. Наистина искахме запис, който да звучи като 2007 г.“<ref>{{cite web |url=http://www.metal-rules.com/zine/index.php?option=content&task=view&id=967&Itemid=60 |title=Scorpions Vocalist Klaus Meine |last=Syrjälä |first=Marko |publisher=Metal Rules |date=2007-07-11 |accessdate=2020-02-26 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160304053506/http://www.metal-rules.com/zine/index.php?option=content&task=view&id=967&Itemid=60 |archivedate=2006-03-04 |url-status=dead |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304053506/http://www.metal-rules.com/zine/index.php?option=content&task=view&id=967&Itemid=60 }}</ref> Композирането на музиката към песните е направена за [[Вокален диапазон|вокалните диапазони]] на Клаус Майне, [[китарист]]ът Матиас Ябс обяснява: „Понякога [[Китарен риф|китарният риф]] не само само звучи различно, но и се свири различно. Няма смисъл да записвате нещо, ако певецът е стресиран да го изпее правилно.“<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ultimate-guitar.com/news/interviews/the_scorpions_playing_live_is_the_best_feeling_of_being_a_musician.html|заглавие=The Scorpions: 'Playing Live Is The Best Feeling Of Being A Musician'|фамилно_име=Matera|първо_име=Joe|автор_препратка=|дата=2007-09-01|труд=Interviews|издател=ultimate-guitar.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-26|цитат=}}</ref> == Обложка == Заглавието на албума и обложката са представени за първи път чрез официалния френски фен клуб на групата „Крейзискорпс“, през февруари 2007 г.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-new-album-title-cover-artwork-revealed/|заглавие=SCORPIONS: New Album Title, Cover Artwork Revealed|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2007-02-13|труд=News|издател=blabbermouth.net|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-26|цитат=}}</ref> Обложката включва женски хуманоиден робот с оригиналното лого на „Скорпиънс“, изписано на задната част на шията му.<ref name="baconmusic">{{cite web |url=http://www.baconmusic.co.uk/2007/04/25/features/907/ |title=Exclusive Interview: Scorpions – Matthias Jabs |last=Allman |first=James |publisher=Baconmusic.co.uk |date=2007-03-25 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110413055707/http://www.baconmusic.co.uk/2007/04/25/features/907/ |archivedate=2001-04-13 |accessdate=2020-02-26 }}</ref> Въпреки това, близо два месеца след като фен клубът показва обложката в своя уебсайт, в официалния сайт на „Скорпиънс“ излиза съобщение за незаконен „теч“ на материали от албума и за публикуването на обложката без разрешението на групата.<ref name=":5">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-official-french-fan-club-feuds-with-band-over-artwork-unveiling/|заглавие=SCORPIONS' Official French Fan Club Feuds With Band Over Artwork Unveiling|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2007-04-06|труд=News|издател=blabbermouth.net|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2020-02-26|цитат=}}</ref> Шрифтът използван за изписване на името на групата върху обложката, е много подобен на този, който е използван при издаването на първите им два албума ''[[Lonesome Crow]]'' (1972) и ''[[Fly to the Rainbow]]'' (1974). Така за трети път в кариерата на групата (и за първи от 33 години), не е използван вече познатият и утвърден шрифт, представен първоначално през 1975 г. в албума ''[[In Trance]]''. Въпреки това, познатият шрифт може да се види с дребни букви изписан на задната част на шията на женския хуманоиден робот, показан върху обложката.<ref name=":10" /> == Издаване == ''Humanity Hour I'' е пуснат на пазара в различни формати и на различни дати. Той официално е издаден на 15 май 2007 г. за европейския пазар, само във версия на [[компактдиск]] чрез „[[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]]“.<ref name=":10">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/album/humanity-hour-i/|заглавие=Humanity: Hour I|труд=DISCOGRAPHY|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> В Германия той е издаден и във формат на двоен [[Дългосвиреща плоча|винилов албум]], който включва допълнителните песни ''Cold'' и редактираната и неоркестрирана версия на ''Humanity''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/3845634-Scorpions-Humanity-Hour-I|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=Sony BMG Music Entertainment – 82876 714191}}</ref> На 28 май „Сони Мюзик“ за европейския пазар и „[[Ар Си Ей Рекърдс]]“ за японския пазар, публикуват ограничено издание с дигитален пакет, който включва DVD с кадри от записването на албума, интервюта и фотогалерия.<ref name="discogs.com">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.discogs.com/Scorpions-Humanity-Hour-I-Limited-Edition/release/1112567|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=RCA – 88697 08798 2, Sony BMG Music Entertainment – 88697 08798 2}}</ref> В Япония „[[Би Ем Джи]]“ публикуват албума на 20 юни 2007 г. с две допълнителни песни ''Cold'' и радиоверсията на ''Love Will Keep Us Alive''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/2698144-Scorpions-Humanity-Hour-I|заглавие=Scorpions – Humanity • Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=RCA – BVCP-21526, BMG – BVCP-21526}}</ref> Издаването на ''Humanity Hour I'' за Северна Америка се забавя и произлиза от това, че „Скорпиънс“ сменят американския разпространител, както и поради опасенията на Дезмънд Чайлд за евентуално незаконно разпространение на песни от него в интернет.<ref name="rock_confidential">{{cite web|url=http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|title=Rudolf Schenker Interview|last=Capps|first=Jesse|publisher=Rock Confidential.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071012172050/http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|архив_дата=2007-10-12|accessdate=2020-02-26|date=2007-08-28|url-status=dead|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071012172050/http://rockconfidential.com/magazine/interviews/rudolf-schenker-interview/|archivedate=2007-10-12|df=dmy-all}}</ref><ref name=":5" /> На 28 август 2007 г. „[[Ню Доор Рекърдс]]“ издава продукцията за американския и канадския пазар само в формат на компактдиск, където е включена песента ''Cold''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.discogs.com/Scorpions-Humanity-Hour-I/release/4094151|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=New Door Records – B0009820-02}}</ref> == Представяне == === Албум === След като излиза на пазара албумът заема предимно средни позиции на основните световни пазари. В Германия той дебютира на 8 юни 2007 г. като №9 и остава в класацията 8 последователни седмици, като последната му позиция е №89 от 27 юли 2007 г.<ref name=":11">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.offiziellecharts.de/album-details-58027|заглавие=SCORPIONS HUMANITY - HOUR I ALBUM|труд=CHARTZ|издател=offiziellecharts.de|език=de|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> В Гърция той дебютира като №1 и се задържа две седмици на тази позиция,<ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ifpi.gr/chart01.htm|заглавие=Εβδομάδα 25/2007|труд=Top 50 Ξένων Aλμπουμ|издател=ifpi.gr|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070705022620/http://www.ifpi.gr/chart01.htm|архив_дата=2007-06-05|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> което го прави вторият пореден албум на германците с първо място в тази страна, след ''[[Unbreakable]]'' от 2004 г.<ref name=":14">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worldradiohistory.com/hd2/IDX-Business/Music/Billboard-Index/IDX/2004/2004-06-12-Billboard-Page-0053.pdf#search=%22scorpions%22|заглавие=GREECE|дата=2004-06-12|труд=Global|издател=Billboard|страници=53|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> Във Великобритания албумът влиза само в една от основните класации, в седмицата от 9 юни 2007 г. той достиха №20 в „Рок енд Метъл Албумс Чарт“.<ref name=":13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.officialcharts.com/albums/scorpions-humanity-hour-1/|заглавие=HUMANITY - HOUR 1 by SCORPIONS|труд=Official Rock & Metal Albums Chart|издател=officialcharts.com|език=en|достъп_дата=2024-01-24}}</ref> На 19 май албумът дебютира във Франция като №16 и се задръжа в местната класация 13 седмици.<ref name=":15">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lescharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=lescharts.com|език=fr|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> В Русия албумът дебютира като №5<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-humanity-hour-1-reaches-position-no-16-on-japanese-chart/|заглавие=SCORPIONS: 'Humanity - Hour 1' Reaches Position No. 16 On Japanese Chart|дата=2007-07-14|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141218121505/http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-humanity-hour-1-reaches-position-no-16-on-japanese-chart/|архив_дата=2014-12-18|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> и малко по-късно Националната федерация на производителите на звукозаписи в Русия издава „[[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“|платинен статус]]“ на албума за продадени 20 000 бройки.<ref name=":8" /> В другите европейски страни, ''Humanity Hour I'' достига №7 в Малта,<ref name=":7">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-humanity-hour-1-enters-canadian-chart-at-no/|заглавие=SCORPIONS: 'Humanity - Hour 1' Enters Canadian Chart At No. 47|дата=2007-09-06|труд=News|издател=blabbermouth.net|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160310045424/http://www.blabbermouth.net/news/scorpions-humanity-hour-1-enters-canadian-chart-at-no/|архив_дата=2016-03-10|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> №27 в Швейцария,<ref name=":17">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hitparade.ch/album/Scorpions/Humanity-Hour-I-58027|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|издател=hitparade.ch|архив_дата=de|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №29 във Финладния,<ref name=":18">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://finnishcharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=finnishcharts.com|език=en|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №36 в Швеция,<ref name=":19">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://swedishcharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=swedishcharts.com|език=en|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №41 в Австрия,<ref name=":20">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://austriancharts.at/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=Scorpions - Humanity - Hour I|издател=austriancharts.at|език=de|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №44 в Италия,<ref name=":21">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=italiancharts.com|език=en|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №47 в Чехия,<ref name=":42">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ifpicr.cz/hitparada/14|заглавие=CZ - ALBUMS - TOP 100|издател=ifpicr.cz|достъп_дата=2024-01-23|цитат=На страницата с класацията изберете 23.Týden 2007 в полето до думите „CZ - ALBUMS - TOP 100“, за да извлечете правилната диаграма.}}</ref> №59 в Испания,<ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://spanishcharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=SCORPIONS - HUMANITY - HOUR I (ALBUM)|издател=spanishcharts.com|език=en|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> №79 в Белгия район Валония<ref name=":23">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ultratop.be/fr/album/e2ab/Scorpions-Humanity-Hour-I|заглавие=Scorpions – Humanity - Hour I|издател=ultratop.be|език=fr|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> и №91 в Нидерландия.<ref name=":24">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dutchcharts.nl/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Humanity+%2D+Hour+I&cat=a|заглавие=Scorpions - Humanity - Hour I|издател=dutchcharts.nl|език=nl|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> Ситуацията в англосаксонска Северна Америка е подобна на тази в Европа, албумът влиза в няколко класации на [[Билборд (списание)|списание „Билборд“]] в Съединените американски щати. Първо ''Humanity Hour I'' дебютира в „[[Билборд 200]]“ като №63 за седмицата от 15 септември 2007 г., но остава само две седмици в класацията.<ref name="billboard.com">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/mtl/|заглавие=Chart History Scorpions|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=billboard.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-01-23|цитат=}}</ref> В средата на септември, заема последователно следните позиции в останалите класации разработвани от „Билборд“: №7 в „Топ Хардрок Албумс“, №17 в „Топ Рок Албумс“ и „Топ Рок енд Ълтърнатив Албумс“ и №63 в „Топ Албум Сейлс“ и „Топ Кърънт Албум Сейлс“.<ref name="billboard.com" /> Според „Нилсен Саундскан“ през първата седмица от пускането му в Съединените американски щати ''Humanity Hour I'' е продаден в 10 500 копия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.blabbermouth.net/news/atreyu-scorpions-heaven-and-hell-queensr-che-obituary-first-week-sales-revealed/|заглавие=ATREYU, SCORPIONS, HEAVEN AND HELL, QUEENSRŸCHE, OBITUARY First-Week Sales Revealed|дата=2007-09-05|труд=blabbermouth.net|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151106152605/http://www.blabbermouth.net/news/atreyu-scorpions-heaven-and-hell-queensr-che-obituary-first-week-sales-revealed/|архив_дата=2015-11-06|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> Изданието влиза също така в националните класации на Канада като №47,<ref name=":7" /> Мексико като №97,<ref name=":6" /> Аржентина като №8<ref name=":6" /> и Япония като №54.<ref name=":25">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oricon.co.jp/prof/92830/products/713185/1/|заглавие=蠍団の警鐘-ヒューマニティー:アワーI|издател=oricon.co.jp|език=|достъп_дата=2020-02-27}}</ref> През 2007 г. албумът е продаден в повече от 300 000 копия по целия свят.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.worldwidealbums.net/salesdata.htm|заглавие=World Wide Albums|издател=worldwidealbums.net|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> === Сингли === За популяризиране на албума, през 2007 г. са издадени последователно три сингъла на компактдискове. Първоначално „Сони Мюзик Ентъртейнмънт“ издават ''Humanity'', като промоционален сингъл за радиостанциите на територията на Европа, включващ оркестрална и неоркестрална версия на песента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/master/707740-Scorpions-Humanity|заглавие=Scorpions – Humanity|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=Sony BMG Music Entertainment – 88697 11004 2}}</ref> „Ню Доор Рекърдс“ пускат сингъла промоционално и за Съединените американски щати, единствено в радио вариант.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/5875348-Scorpions-Humanity|заглавие=Scorpions – Humanity|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23|цитат=}}</ref> По този начин на 25 август 2007 г. песента дебютира в класацията „Херитейдж Рок“, разработвана от списание „Билборд“ и достига най-висока позиция №15, като остава в преброяването 20 седмици.<ref name="billboard.com1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/rtt/|заглавие=Heritage Rock|труд=Scorpions Chart History|издател=billboard.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> ''Love Will Keep Us Alive'', е единственият официален сингъл от албума и достъпен свободно за продажба, издаден в Германия, като песента е съкратена с почти минута.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/4536854-Scorpions-Love-Will-Keep-Us-Alive|заглавие=Scorpions – Love Will Keep Us Alive|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> На тариторията за Съединентите американски щати последният сингъл за годината е ''The Future Never Dies'', достъпен отново само за радиостанциите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/17788696-Scorpions-The-Future-Never-Dies|заглавие=Scorpions – The Future Never Dies|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> ''The Game Of Life'' е издаден година по-късно, отново във формата на промоцинален сингъл в Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/5032617-Scorpions-The-Game-Of-Life|заглавие=Scorpions – The Game Of Life|труд=Scorpions|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> === Концертно турне === [[Файл:ScorpionsLiveInKavarna2009.jpg|мини|267x267пкс|„Скорпиънс“ на живо в Каварна, България на „[[Каварна рок фест]]“ на 2 юли 2009 г.]] Концертното турне [[Humanity Tour]] започва на 2 март 2007 г. в [[Московски кремъл|Московския кремъл]] в Москва, Русия и до началото на месец август минава през страни от Европа с изключение на първия си концерт в Казахстан на 13 април. Този етап подчертава и първото им посещение в Словакия и Фарьорските острови и концертите с [[Улрих Джон Рот]] като специален гост,. На 19 агуст 2007 г. те започват първата си част от Латинска Америка с концерти в Бразилия и Мексико, след което между 25 август и 29 септември свирят в Канада и в Съединените американски щати. Турнето продължава с концерти в Южна Корея и Япония. На 10 ноември те започват последната си част от годината в Европа, датите през 2007 г. приключват с три концерта в Индия.<ref name=":9">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.the-scorpions.com/english/tourography/humanity_tour.asp|заглавие=Humanity Tour 2007 - 2009|труд=Tourdates|издател=the-scorpions.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090331102404/http://www.the-scorpions.com/english/tourography/humanity_tour.asp#|архив_дата=2009-03-31|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> Humanity Tour продължава от началото на март 2008 г. с нова европейска обиколка, включваща и концерти в различни руски градове, така както на [[Tour 2002]]. След участието им на „Дубай Фестивал Сити“ в Обединените арабски емирства, те изнасят още концерти в Европа и в Съединените американски щати, между края на май и средата на август. След нови концерти в Германия и Турция, от 30 август до края на сетември „Скорпиънс“ правят нови участия в Бразилия, Мексико и Тринидад и Тобаго. Това посещение в Латинска Америка е направено в рамките на електро-акустично турне, което в Бразилия включва китариста [[Андреас Кисер]] от „[[Сепултура]]“ и някои бразилски гост музиканти. Годината завършва с концерти в Европа, като на някои от тях бившите им колеги [[Майкъл Шенкер]], [[Руди Ленърс]] и [[Херман Раребел]] също вземат участие.<ref name=":9" /> На 3 април 2009 г. в Монбелиард, Франция започват последните си изяви в Европа. На концертите си в Унгария и Словакия, проведени на 21 и 23 април, те канят унгарската група „[[Омега (група)|Омега]]“ да изпълни [[White Dove|''White Dove'']] и [[Big City Nights|''Big City Nights'']].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bravewords.com/news/scorpions-play-budapest-setlist-video-footage-available|заглавие=SCORPIONS Play Budapest; Setlist, Video Footage Available|дата=2009-04-22|труд=News|издател=bravewords.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> От 15 до 28 юни същия месец те водят фестивала „Монстърс ъф Рок“ в 8 града в Русия, където споделят сцената с [[Алис Купър]], „[[Кингдъм Кам]]“ и „[[Расмус]]“. След участието си на [[Каварна рок фест|рок фестивала в Каварна]] в България,<ref name="Kavarna2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=3525|заглавие=Вълшебна вечер със Scorpions в Каварна|дата=2009-07-03|издател=pro-rock.net|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131217113607/http://pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=3525|архив_дата=2013-12-17|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> те свирят и в Гърция, на който концерт в Атина участват Улрих Джон Рот и Михаел Шенкер. След това изнасят още 13 концерта в 7 европейски страни, преди да завършат турнето на 6 декември 2009 г. в полския град Забже.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-scorpions.com/tour/?tour=6|заглавие=Humanity Tour|труд=Live|издател=the-scorpions.com|език=en|достъп_дата=2024-01-23}}</ref> == Коментари на критиците == {{Професионален рейтинг | име = Рейтинг на албума | друго име = ''Humanity Hour I'' | източник общ = | рейтинг общ = | източник1 = „411мания“ | рейтинг1 = {{рейтинг|7.5|10}}<ref name="411mania.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://411mania.com/music/scorpions-humanity-hour-i-review/ | заглавие = Scorpions-Humanity Hour I Review | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Marsicano | първо_име = Dan | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-08-30 | труд = Reviews | издател = 411mania.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160303225343/http://411mania.com/music/scorpions-humanity-hour-i-review/ | архив_дата = 2016-03-03 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник2 = „[[Олмюзик]]“ | рейтинг2 = {{рейтинг|4.5|5}}<ref name="allmusic.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/humanity-hour-1-mw0000575933 | заглавие = Humanity: Hour 1 Review by Thom Jurek | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Jurek | първо_име = Thom | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Humanity: Hour 1 | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник3 = „Дейли Ваулт“ | рейтинг3 = C−<ref name="dailyvault.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://dailyvault.com/toc.php5?review=4942 | заглавие = Humanity - Hour 1 | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = McVicker | първо_име = Ben | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-07-23 | труд = Scorpions | издател = dailyvault.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник4 = „Блебърмаут“ | рейтинг4 = {{рейтинг|7.5|10}}<ref name="blabbermouth.net">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://blabbermouth.net/reviews/humanity-hour | заглавие = SCORPIONS Humanity - Hour 1 | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Reviews | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник5 = „Форсес Паралелес“ | рейтинг5 = {{рейтинг|4|5}}<ref name="fp.nightfall.fr">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://fp.nightfall.fr/index_4234_Scorpions-humanity-hour-1.html | заглавие = SCORPIONS - Humanity - Hour 1 (2007) | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = GEGERS | първо_име = Par | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012-05-21 | труд = | издател = fp.nightfall.fr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = fr }}</ref> | източник6 = „Метъл Сторм“ | рейтинг6 = {{рейтинг|8.3|10}}<ref name="metalstorm.net">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://metalstorm.net/pub/review.php?review_id=8386 | заглавие = Scorpions - Humanity - Hour 1 review | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = metalstorm.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник7 = „Метъл Темпъл“ | рейтинг7 = {{рейтинг|8|10}}<ref name="metal-temple.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.metal-temple.com/site/catalogues/entry/reviews/cd_3/s_2/Scorpions_-_humanity.htm | заглавие = Scorpions - Humanity Hour I (CD | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Chronis | първо_име = Grigoris | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-06-08 | труд = Reviews | издател = metal-temple.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160303223245/www.metal-temple.com/site/catalogues/entry/reviews/cd_3/s_2/Scorpions_-_humanity.htm | архив_дата = 2016-03-03 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник8 = „Попмeтърс“ | рейтинг8 = {{рейтинг|4|10}}<ref name="popmatters.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.popmatters.com/scorpions-humanity-2496214954.html | заглавие = Scorpions: Humanity | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Blackie | първо_име = Andrew | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-09-25 | труд = | издател = popmatters.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник9 = „Рокрепорт“ | рейтинг9 = {{рейтинг|5.5|6}}<ref name="rockreport.be">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rockreport.be/review.asp?id=1714 | заглавие = SCORPIONS Humanity - Hour I | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Album Reviews | издател = rockreport.be | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071015172210/http://www.rockreport.be/review.asp?id=1714 | архив_дата = 2007-10-15 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник10 = „Спутникмюзик“ | рейтинг10 = {{рейтинг|3.5|5}}<ref name="sputnikmusic.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sputnikmusic.com/review/65121/Scorpions-Humanity-Hour-I/ | заглавие = Scorpions Humanity: Hour I | достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2014-11-21 | труд = REVIEWS | издател = sputnikmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник11 = „Метъл Експрес Радио“ | рейтинг11 = {{рейтинг|7.5|10}}<ref name="metalexpressradio.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.metalexpressradio.com/2007/05/25/scorpions-humanity-hour-i/ | заглавие = SCORPIONS – Humanity: Hour I| достъп_дата = 2024-01-24 | фамилно_име = Skiba | първо_име = Dan | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-05-25 | труд = Album Reviews | издател = metalexpressradio.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> }} ''Humanity Hour I'' получава много добри отзиви от музикалните критици. Дан Марсикано от сайта „411мания“ пише, че „албумът наистина показва групата в пламъци и толкова мощна, колкото е била преди 35 години“.<ref name="411mania.com"/> Том Юрек от „[[Олмюзик]]“ пише: „При първото си влизане в студио от три години на пръв поглед германците от „Скорпиънс“ поддържат перфектния баланс между ню метъл китарния крънч и хевиметъл мелодиите от 80-те. ''Humanity Hour I'' е достойно, ако не и напълно успешно музикално продължение на ''Unbreakable'' от 2004 г. - запис, с който групата се връща към силните си страни след дълъг период на лутане в творческата пустиня.“ Накрая той заключва, че албумът показва, че радиостанциите в америка се нуждаят повече от „Скорпиънс“, отколкото „Скорпиънс“ имат нужда от тях в този момент.<ref name="allmusic.com"/> Дон Кей от „Блебърмаут“ казва, че много лесно е да се каже, че ''Humanity Hour 1'' е може би най-добрият албум на „Скорпиънс“ след ''[[Crazy World]]'' от 1990 г.“ и че „„Скорпиънс“ възстановиха жилото си“.<ref name="blabbermouth.net"/> В обширен анализ, Дан Скиба за „Метъл Експрес Радио“ пише, че това може би е лирично най-добрият албум на групата, като се има предвид основателната критика през последните 35 години върху техния „прост английски“. За текстовете той казва, че са „интелигентни и добре сглобени, а немският вокален оттенък на Майне по същество е изчезнал“ и допълнително хвали вокалните изяви на Клаус Майне. В края на коментара си той заключва, че ''Humanity Hour 1'', e „...концептуален албум над средното ниво, който трябва да бъде разгледан поне от всички фенове на „Скорпиънс“ от миналото, както и от днешните фенове на мелодичния хардрок/[[Хевиметъл|метъл]].“<ref name="metalexpressradio.com"/> От „Метъл Сторм“ коментират как ''Humanity Hour 1'' „има различен звук, който го отличава от останалите. Хардрок да, но с малко по-различно радио настроение, което може да не се хареса на заклетите фенове“.<ref name="metalstorm.net"/> За „Метъл Темпъл“, Григорис Хронис подчертава страхотното състояние на гласа на Клаус Майне, както и приноса на [[Матиас Ябс]] в написването на някои от песните, но критикува това, че Рудолф Шенкер участва в композирането само на четири песни от албума. Той обръща внимание на продукцията, като я нарича „страхотна“ и допълва „страхотна китарна работа (може би не твърде много сола, но добре изсвирени), страхотни мелодии, които след като ги слушате, се забиват в главата ви и трудно изчезват, и не на последно място: гласът“.<ref name="metal-temple.com"/> В своя рецензия, изданието „Рокрепорт“ добавя „това е първият албум, който свързва старите и новите „Скорпиънс“ по начина, по който трябваше да бъде направено, благодарение на Дезмънд Чайлд, който показа на групата правилната посока“.<ref name="rockreport.be"/> Интернет сайтът „Спутникмюзик“ кометира „в ''Humanity Hour 1'' можем да намерим всички елементи, които направиха „Скорпиънс“ известни“ и накрая заключва: „това е приличен албум, който не изисква нищо да се добавя или премахва“.<ref name="sputnikmusic.com"/> Едуардо Ривадавия, в своя списък с албуми на групата, подредени от най-лошия до най-добрия за „Ултимейт Класик Рок“, поставя ''Humanity Hour I'' на 12-то място. В рецензията си той отбеляза, че „След завръщането към формата от 2004 г. с ''Unbreakable'', „Скорпиънс“ знаеха, че не трябва да рискуват още едно експериментално отклонение като [[Eye II Eye|''Eye II Eye'']] от 1999 г.“, но критикува концептуалната тема на албума, като според него именно това разубеждава някои от феновете на групата.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/scorpions-albums-ranked/|заглавие=Scorpions Albums Ranked Worst to Best|фамилно_име=Rivadavia|първо_име=Eduardo|автор_препратка=|дата=2015-09-18|труд=|издател=ultimateclassicrock.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-01-30|цитат=}}</ref> В подобна рецензия, Малкълм Доум от „Класик Рок“ го поставя на №19 и го оценява като несполучлив опит, в който да докажат своята уместност.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.loudersound.com/features/every-scorpions-album-ranked-from-worst-to-best|заглавие=Every Scorpions album ranked from worst to best|фамилно_име=Dome|първо_име=Malcolm|дата=2022-05-11|труд=Classic Rock|издател=loudersound.com|език=en|достъп_дата=2024-01-31|цитат=}}</ref> Албумът получава и още негативни критики. Бен Маквикър от „Дейли Ваулт“ го оценява с C− и заявява, че „звучи повече като албум, написан от двама архитекти на съвременните „[[Аеросмит]]“, като „Скорпиънс“ изпълняват музиката“. Андрю Блеки от „Попмeтърс“ също дава ниска оценка, като според него „ако ''Humanity'' е незабележим албум сам по себе си, пълен с откровено смехотворен социален наклон, групата звучи по-уверено, придържайки се към техния хардрок, отколкото където и да е другаде“.<ref name="popmatters.com"/> == Списък с песните == ;Основно издание # ''Hour I'' (Рудолф Шенкер, Джеймс Майкъл, Дезмънд Чайлд и Джон 5) – 03:26 # ''The Game Of Life'' (Клаус Майне, Дезмънд Чайлд, [[Микаел Норд]] и [[Мартин Хансен]]) – 04:04 # ''We Were Born To Fly'' (Матиас Ябс, Ерик Базилиан и Марти Фредериксен) – 03:59 # ''The Future Never Dies'' (Клаус Майне, Дезмънд Чайлд, Ерик Базилиан, Джейсън Пейдж и Ръс Ъруин) – 04:03 # ''You're Lovin' Me To Death'' (Рудолф Шенкер, Дезмънд Чайлд, Андреас Карлсон и Ерик Базилиан) – 03:15 # ''321'' (Рудолф Шенкер, Дезмънд Чайлд, Марти Фредериксен и Джейсън Пейдж) – 03:53 # ''Love Will Keep Us Alive'' (Клаус Майне, Дезмънд Чайлд, Ерик Базилиан и Марти Фредериксен) – 04:32 # ''We Will Rise Again'' (Матиас Ябс, Джеймс Майкъл, Джейсън Пейдж и Дезмънд Чайлд) – 03:49 # ''Your Last Song'' (Рудолф Шенкер, Дезмънд Чайлд и Ерик Базилиан) – 03:44 # ''Love Is War'' (Матиас Ябс, Джеймс Майкъл, Дезмънд Чайлд и Марти Фредериксен) – 04:20 # ''The Cross'' (Матиас Ябс, Джеймс Майкъл, Марти Фредериксен и Дезмънд Чайлд) – 04:28 # ''Humanity'' (Клаус Майне, Дезмънд Чайлд, Ерик Базилиан и Марти Фредериксен) – 05:26 ;Бонус в песни в лимитираното и японското издание <ol start="13"> <li> ''Cold'' (Матиас Ябс, Дезмънд Чайлд, Ерик Базилиан и Марти Фредериксен) – 03:52 </li> <li> ''Love Will Keep Us Alive'' (Радио версия) – 04:32 </li> <li> ''Humanity'' (Радио версия) – 04:06 </li> </ol> == Състав == {{col-begin}} {{col-2}} ;Музиканти * [[Клаус Майне]] – [[певец|вокали]] * [[Рудолф Шенкер]] – [[китара|ритъм китара]], задни вокали * [[Матиас Ябс]] – [[китара|водеща китара]], задни вокали * [[Джеймс Котак]] – [[барабани]], задни вокали * [[Павел Мончивода]] – [[бас китара|бас]], задни вокали ;Гост музиканти * Били Корган – вокали на ''The Cross'' * Джон 5 – ритъм китара на ''Hour I'' * Ерик Базилян – ритъм китара на ''Love Will Keep Us Alive'' * Ръс Ъруин – [[пиано]] на ''The Future Never Dies'' * Хари Съмърдал – [[програмиране]] на ''Love Will Keep Us Alive'' * Джейсън Пейдж – допълнителни задни вокали * Джанет Олсън – допълнителни задни вокали * Джеймс Майкъл – допълнителни задни вокали * Дезмънд Чайлд – допълнителни задни вокали Източник на информацията: Обложката на ''Humanity Hour I''.<ref name="discogs.com"/> {{col-break}} ;Продукция * [[Дезмънд Чайлд]] и Джеймс Майкъл - [[Музикален продуцент|продукция]] * Дейвид Кембъл - [[аранжимент]], [[диригент]] * Дезмънд Чайлд и Лиам Карл - арт режисура * Дезмънд Чайлд и Лиам Карл - концепция * Дино Херман и Джон Вела - инженери * Грег Колинс и Джеймс Майкъл - смесване * Брайън Колман - мениджър производство * Стивън Маркусен - обработка * Питър Киркман - китарен техник * Анджела Уитакър и Роман Шоу Чайлд - гласове зад кадър * Ерик Ветро - вокален треньор * „Сасенбах Адвърсинг“ - дизайн * Лиам Карл - фотография * Оу Ес Бат - модел на обложката * Ели Мей Ейткен - дизайнер на костюми, стилист и гардероб * Джеръм Тери и Бернадет Бове - прически и грим {{col-end}} == Позиция в класациите == {{col-begin}} {{col-break}} ;Седмични класации {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Класация ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- ! colspan="3" | 2007 г. |- |Австрия |41 |<ref name=":20" /> |- |Аржентина |8 |<ref name=":6" /> |- |Белгия (Валония) |79 |<ref name=":23" /> |- |Великобритания („Рок енд Метъл Албумс Чарт“) |20 |<ref name=":13" /> |- |Германия |9 |<ref name=":11" /> |- |Гърция |1 |<ref name=":12" /> |- |Италия |44 |<ref name=":21" /> |- |Испания |59 |<ref name=":22" /> |- |Канада |47 |<ref name=":7" /> |- |Малта |7 |<ref name=":7" /> |- |Мексико |97 |<ref name=":6" /> |- |Нидерландия |91 |<ref name=":24" /> |- |Русия |5 |<ref name=":6" /> |- |САЩ („[[Билборд 200]]“) |63 | rowspan="6" |<ref name="billboard.com" /> |- |САЩ („Топ Албум Сейлс“) |63 |- |САЩ („Топ Кърънт Албум Сейлс“) |63 |- |САЩ („Топ Рок Албумс“) |17 |- |САЩ („Топ Рок енд Ълтърнатив Албумс“) |17 |- |САЩ („Топ Хардрок Албум“) |7 |- |Финландия |29 |<ref name=":18" /> |- |Франция |16 |<ref name=":15" /> |- |Чехия |47 |<ref name=":42" /> |- |Швеция |36 |<ref name=":19" /> |- |Швейцария |27 |<ref name=":17" /> |- |Япония |54 |<ref name=":25" /> |- |} {{col-break}} ;Седмични класации сингли {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Сингъл ! Класация ! Най-висока<br />позиция ! Източник |- !colspan="4"| 2007 г. |- |align="center"; rowspan="1"|''Humanity '' |САЩ („Херитейдж Рок“) |15 |<ref name="billboard.com1"/> |- |} {{col-end}} == Сертификати == {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Държава ! Сертифициращ орган ! Сертификат ! Сертифицирани продажби ! Източник |- |Русия |Национална федерация на производителите на звукозаписи |Платинен |20 000 |<ref name=":8">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://2m-online.ru/gold_n_platinum/ | заглавие = International 2007 | достъп_дата = 2023-12-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = «ЗОЛОТО» И „ПЛАТИНА“ | издател = 2m-online.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090122213402/http://2m-online.ru/gold_n_platinum/ | архив_дата = 2009-01-22 | цитат = | език-скрит = | език = ru }}</ref> |- |} == Цитати == <references /> == Източници == * {{cite book|last=Popoff|first=Martin|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|title=Wind of Change – The Scorpions Story|url=|accessdate=2024-04-26|edition=|year=2016|publisher=Wymer Publishing|location=|lang=en|lang-hide=|isbn=978-1-908724-40-3|doi=|pages=|quote=}} {{Скорпиънс}}{{Humanity Hour I}} [[Категория:Албуми на „Скорпиънс“]] [[Категория:Музикални албуми от 2007 година]] rg3awtug3d86fkanmdvoe1nkc5hm6aq 0 146227 12214091 9076531 2024-04-25T13:39:58Z Nk 399 * [[Петър Димитров (администратор)|Петър Димитров]] (р. 1973), български администратор; wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Димитров|Димитров}} '''Петър Димитров''' може да се отнася за: * [[Петър Димитров (духовник)|Петър Димитров]] (1841 – 1895), български църковен и просветен деец; * [[Петър Димитров (дипломат)|Петър Димитров]] (1848 – 1919), управител на Пловдивски окръг (1881-1890) и български дипломатически агент в [[Цариград]] (1892-1897) * [[Петър Димитров (Кмет на Дупница)|Петър Димитров]] (1858 – 1942), кмет на [[Дупница]] * [[Петър Димитров (актьор)|Петър Димитров]] (1892 – 1967), български актьор * [[Петър Димитров (политик)|Петър Димитров]] (р. 1949), български политик; * [[Петър Димитров (администратор)|Петър Димитров]] (р. 1973), български администратор; * [[Петър Димитров (футболист)|Петър Димитров]] (р. 1982), български фуболист. * [[Петър Димитров (диригент)|Петър Димитров]], български диригент {{пояснение}} t401ur1ecue0rj8u2mhc4gh07xzko3g 0 149092 12214252 12118434 2024-04-25T16:12:33Z 212.233.211.152 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бронкс]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[писател]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 1960-2015 | жанрове = съвременен роман, драма | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Рагтайм“ | награди = National Book Award (1986),<br>PEN/Faulkner Award (1989) | повлиян = | повлиял = }} | брак = Хелън Естер Зетцер (1953-2015) | деца = 3 }} {{Без източници}}{{Уикицитат|Едгар Лорънс Доктороу}} '''Едгар Лорънс Доктороу''' ({{lang|en|Edgar Laurence Doctorow}}; 1931-2015) е съвременен американски [[писател]], [[писател]] и [[Есе|есеист]]. == Биография == [[Файл:Updike, Mailer, Doctorow at the PEN Congress.jpg|мини|260п|[[Джон Ъпдайк]], [[Норман Мейлър]] и Едгар Лорънс Доктороу на конгрес на американския ПЕН център през 1986 г.]] Роден е в нюйоркския район [[Бронкс]], в семейството на [[Русия|руски]] [[евреи]] [[имигрант]]и. В Бронкс той прекарва своето детство (през годините на [[Голямата депресия]]). По-късно детските му спомени ще се отразят в едни от най-значителните му творби. Завършва блестящо образованието си в Кениън Колидж, [[Охайо]] и през 1952 г. постъпва в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]]. Следва военна служба, която отбива в [[Германия]]. След казармата става [[сценарист]] в „Калъмбия пикчърс“, работи като [[редактор]] в „Ню америкън лайбръри“ и „Дайъл нюз“. След като някои от книгите му се превръщат в [[бестселър]]и, минава на свободна практика. Носител е но множество литературни награди в различни периоди от творческата си биография. == Творчество == В [[творчество]]то си Доктороу обхваща многообразни и многопластови [[общество|социални]] проблеми. Съчетава [[история|исторически]] [[факт]]и с реални и по-рядко измислени личности. В едно от своите [[интервю]]та Доктороу заявява, че за него [[сюжет]]ът остава на втори план за сметка на „моментната снимка“ на дадено събитие или период. Още първите му творби са добре приети от широката публика и специалистите, но истинска слава му донася романът „Рагтайм“. В „Рагтайм“ се преплитат няколко основни сюжетни линии, които имат в повечето случаи твърде косвена връзка помежду си. Историческата документалистика се съчетава с художествената измислица. В произведението присъстват реални герои от началото на 20 век – [[Хенри Форд]], [[Джон Пирпонт Морган|Дж. П. Морган]], [[Хари Худини]], [[Теодор Драйзър]], [[Ема Голдман]], [[Зигмунд Фройд]], чиито съдби по един или друг начин тясно се преплитат със съдбите на обикновените хора – [[литературен герой|литературни герои]], измислени от автора. Така се получава своеобразен [[паноптикум]], поредица от картини, характеризиращи [[епоха]]та. По подобен начин са изобразени и други исторически периоди – Голямата депресия – ''„Езерото на гмурците“'', ''„Световното изложение“'', животът в Бронкс – ''„Били Батгейт“'', както и съвременният свят – ''„Жития на поети“''. Известен като литературен есеист (пише обширни очерци за [[Джек Лондон]] и [[Ърнест Хемингуей]]), той се спира и на актуалните социални и политически проблеми. Става един от най-големите критици на [[политика]]та на [[президент]]а [[Джордж Уокър Буш]]. == Кино == Първата екранизация на роман на Доктороу в киното е на ''„Добре дошли в лошите времена“'' (1967). Сред най-забележителните кинофилми, направени по творби на автора са ''„Рагтайм“'' – режисьор [[Милош Форман]] (1981), и ''„Били Батгейт“'' – режисьор [[Робърт Бентън]], с участието на [[Дъстин Хофман]], [[Никол Кидман]], [[Лорън Дийн]], [[Брус Уилис]]. == Произведения == * Welcome to Hard Times (1960) * Big As Life (1966) * The Songs of Billy Bathgate (1968) * The Book of Daniel (1971) * Ragtime (1975)<br/>'''''[[Рагтайм (книга)|Рагтайм]]''''', изд.: [[Христо Г. Данов (издателство)|„Хр. Г. Данов“]], Пловдив (1978, 1979), изд. „Mediasat“ (2005), прев. Людмила Колечкова * Drinks Before Dinner (1979) * Loon Lake (1980)<br/>'''''Езерото на Гмурците''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1982), изд.: „[[Унискорп]]“, София (2006), прев. Людмила Колечкова * American Anthem (1982) * Lives of the Poets: Six Stories and a Novella (1984)<br/>'''''Жития на поети: Шест разказа и новела''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1989), прев. Иглика Василева, Харалампи Аничкин * World's Fair (1985)<br/>'''''Световно изложение''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1989), прев. Иглика Василева, Харалампи Аничкин * Billy Bathgate (1989)<br/>'''''Били Батгейт''''', изд.: [[Парадокс (издателство)|ИК „Парадокс“]], София (1994), прев. Иглика Василева * The Waterworks (1994)<br/>'''''Призраци в Ню Йорк''''', изд.: [[Хемус (издателство)|ИК „Хемус“]], София (1997), прев. Иглика Василева * City of God (2000) * Reporting the Universe (2003) * Sweet Land Stories (2004) * The March and nominated for the National Book Award. (2005) * Creationists: Selected Essays 1993 – 2006 (2006) * Homer & Langley (2009)<br/>'''''Хомър и Лангли''''', изд. „Алтера“ (2010), прев. Иглика Василева * Andrew's Brain (2014)<br/>'''''Мозъкът на Андрю''''', изд.: [[Изток-Запад (издателство)|ИК „Изток-Запад“]], София (2017), прев. Милена Попова === Екранизации === * 1967 Welcome to Hard Times * 1981 Ragtime * 1983 Daniel – по „The Book of Daniel“ * 1991 Billy Bathgate * 2008 Jolene – по „Jolene: A Life“ == Източници == <references /> * [http://www.eldoctorow.com/about.html Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150715232801/http://eldoctorow.com/about.html |date=2015-07-15 }} {{икона|en}} * [http://www.fantasticfiction.co.uk/d/e-l-doctorow/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] {{икона|en}} == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Едгар+Лорънс+Доктороу&type=AllFields От и за Едгар Лорънс Доктороу в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{imdb name|0230039|Едгар Лорънс Доктороу}} * {{Моята библиотека автор|edgar-loryns-doktorou|Едгар Лорънс Доктороу}} * [[Йордан Костурков]], [http://www.duma.bg/node/105687 „Рагтайм за Едгар Лорънс Доктороу“], в. „Дума“, бр. 175, 1 август 2015 * {{YouTube|50HBfON48YE|Читателски клуб на НБУ: „Мозъкът на Андрю“ от Е. Л. Доктороу}}, декември 2021 {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Доктороу, Едгар Лорънс}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски автори на исторически романи]] [[Категория:Американски автори на разкази]] [[Категория:Колумбийски университет]] [[Категория:Евреи в САЩ]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] [[Категория:Починали в Ню Йорк]] [[Категория:Починали от рак]] n6r6ggyek338z6xqtqahgcbx3tphviv 12214326 12214252 2024-04-25T18:31:06Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{Без конкретни източници}} {{Личност | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бронкс]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[писател]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 1960 – 2015 | жанрове = съвременен роман, драма | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Рагтайм“ | награди = National Book Award (1986),<br>PEN/Faulkner Award (1989) | повлиян = | повлиял = }} | брак = Хелън Естер Зетцер (1953 – 2015) | деца = 3 }} {{Уикицитат|Едгар Лорънс Доктороу}} '''Едгар Лорънс Доктороу''' ({{lang|en|Edgar Laurence Doctorow}}; 1931 – 2015) е съвременен американски [[писател]], автор на [[роман]]и, [[повест]]и, [[разказ]]и и [[есе]]та == Биография == [[Файл:Updike, Mailer, Doctorow at the PEN Congress.jpg|мини|260п|[[Джон Ъпдайк]], [[Норман Мейлър]] и Едгар Лорънс Доктороу на конгрес на американския ПЕН център през 1986 г.]] Роден е в нюйоркския район [[Бронкс]], в семейството на [[Русия|руски]] [[евреи]] [[имигрант]]и. В Бронкс той прекарва своето детство (през годините на [[Голямата депресия]]). По-късно детските му спомени ще се отразят в едни от най-значителните му творби. Завършва блестящо образованието си в Кениън Колидж, [[Охайо]] и през 1952 г. постъпва в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]]. Следва военна служба, която отбива в [[Германия]]. След казармата става [[сценарист]] в „Калъмбия пикчърс“, работи като [[редактор]] в „Ню америкън лайбръри“ и „Дайъл нюз“. След като някои от книгите му се превръщат в [[бестселър]]и, минава на свободна практика. Носител е но множество литературни награди в различни периоди от творческата си биография. == Творчество == В [[творчество]]то си Доктороу обхваща многообразни и многопластови [[общество|социални]] проблеми. Съчетава [[история|исторически]] [[факт]]и с реални и по-рядко измислени личности. В едно от своите [[интервю]]та Доктороу заявява, че за него [[сюжет]]ът остава на втори план за сметка на „моментната снимка“ на дадено събитие или период. Още първите му творби са добре приети от широката публика и специалистите, но истинска слава му донася романът „Рагтайм“. В „Рагтайм“ се преплитат няколко основни сюжетни линии, които имат в повечето случаи твърде косвена връзка помежду си. Историческата документалистика се съчетава с художествената измислица. В произведението присъстват реални герои от началото на 20 век – [[Хенри Форд]], [[Джон Пирпонт Морган|Дж. П. Морган]], [[Хари Худини]], [[Теодор Драйзър]], [[Ема Голдман]], [[Зигмунд Фройд]], чиито съдби по един или друг начин тясно се преплитат със съдбите на обикновените хора – [[литературен герой|литературни герои]], измислени от автора. Така се получава своеобразен [[паноптикум]], поредица от картини, характеризиращи [[епоха]]та. По подобен начин са изобразени и други исторически периоди – Голямата депресия – ''„Езерото на гмурците“'', ''„Световното изложение“'', животът в Бронкс – ''„Били Батгейт“'', както и съвременният свят – ''„Жития на поети“''. Известен като литературен есеист (пише обширни очерци за [[Джек Лондон]] и [[Ърнест Хемингуей]]), той се спира и на актуалните социални и политически проблеми. Става един от най-големите критици на [[политика]]та на [[президент]]а [[Джордж Уокър Буш]]. == Кино == Първата екранизация на роман на Доктороу в киното е на ''„Добре дошли в лошите времена“'' (1967). Сред най-забележителните кинофилми, направени по творби на автора са ''„Рагтайм“'' – режисьор [[Милош Форман]] (1981), и ''„Били Батгейт“'' – режисьор [[Робърт Бентън]], с участието на [[Дъстин Хофман]], [[Никол Кидман]], [[Лорън Дийн]], [[Брус Уилис]]. == Произведения == * Welcome to Hard Times (1960) * Big As Life (1966) * The Songs of Billy Bathgate (1968) * The Book of Daniel (1971) * Ragtime (1975)<br/>'''''[[Рагтайм (книга)|Рагтайм]]''''', изд.: [[Христо Г. Данов (издателство)|„Хр. Г. Данов“]], Пловдив (1978, 1979), изд. „Mediasat“ (2005), прев. Людмила Колечкова * Drinks Before Dinner (1979) * Loon Lake (1980)<br/>'''''Езерото на Гмурците''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1982), изд.: „[[Унискорп]]“, София (2006), прев. Людмила Колечкова * American Anthem (1982) * Lives of the Poets: Six Stories and a Novella (1984)<br/>'''''Жития на поети: Шест разказа и новела''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1989), прев. Иглика Василева, Харалампи Аничкин * World's Fair (1985)<br/>'''''Световно изложение''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1989), прев. Иглика Василева, Харалампи Аничкин * Billy Bathgate (1989)<br/>'''''Били Батгейт''''', изд.: [[Парадокс (издателство)|ИК „Парадокс“]], София (1994), прев. Иглика Василева * The Waterworks (1994)<br/>'''''Призраци в Ню Йорк''''', изд.: [[Хемус (издателство)|ИК „Хемус“]], София (1997), прев. Иглика Василева * City of God (2000) * Reporting the Universe (2003) * Sweet Land Stories (2004) * The March and nominated for the National Book Award. (2005) * Creationists: Selected Essays 1993 – 2006 (2006) * Homer & Langley (2009)<br/>'''''Хомър и Лангли''''', изд. „Алтера“ (2010), прев. Иглика Василева * Andrew's Brain (2014)<br/>'''''Мозъкът на Андрю''''', изд.: [[Изток-Запад (издателство)|ИК „Изток-Запад“]], София (2017), прев. Милена Попова === Екранизации === * 1967 Welcome to Hard Times * 1981 Ragtime * 1983 Daniel – по „The Book of Daniel“ * 1991 Billy Bathgate * 2008 Jolene – по „Jolene: A Life“ == Източници == <references /> * [http://www.eldoctorow.com/about.html Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150715232801/http://eldoctorow.com/about.html |date=2015-07-15 }} {{икона|en}} * [http://www.fantasticfiction.co.uk/d/e-l-doctorow/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] {{икона|en}} == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Едгар+Лорънс+Доктороу&type=AllFields От и за Едгар Лорънс Доктороу в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{imdb name|0230039|Едгар Лорънс Доктороу}} * {{Моята библиотека автор|edgar-loryns-doktorou|Едгар Лорънс Доктороу}} * [[Йордан Костурков]], [http://www.duma.bg/node/105687 „Рагтайм за Едгар Лорънс Доктороу“], в. „Дума“, бр. 175, 1 август 2015 * {{YouTube|50HBfON48YE|Читателски клуб на НБУ: „Мозъкът на Андрю“ от Е. Л. Доктороу}}, декември 2021 {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Доктороу, Едгар Лорънс}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски автори на исторически романи]] [[Категория:Американски автори на разкази]] [[Категория:Колумбийски университет]] [[Категория:Евреи в САЩ]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] [[Категория:Починали в Ню Йорк]] [[Категория:Починали от рак]] lzzztdmwdnfach1u08ykces7zoyl2rw 0 149139 12214325 12098193 2024-04-25T18:30:58Z Rrriiibbb 324818 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Леда Тасева''' (родена ''Виолета Цветкова Тасева'') е българска актриса, заслужил артист, носител на орден „Кирил и Методий“ I степен, една от основоположничките на новото българско [[кино]], известна със своята елегантна и изтънчена ексцентричност.<ref>[https://web.archive.org/web/20120416061910/http://movie.pop.bg/biography23362.html Биография на Леда Тасева в movie.pop.bg].</ref> == Биография == Родена е на 22 август 1926 г. във [[Видин]]. Завършва актьорско майсторство във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1956 година в класа на [[Стефан Сърчаджиев]]. Работила е в [[Драматичен театър „Гео Милев“]] [[Стара Загора]] (1956 – 1957), [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] (1957 – 1958), [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] Бургас (1958 – 1960), [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“]] в [[Пловдив]] (1960 – 1961), [[театър „Българска армия“|Театър на Народната армия]] (1961 – 1963), [[Драматично-куклен театър (Враца)]] (1964 – 1973), [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“]] [[Пазарджик]] (1975 – 1977), [[Драматичен театър „София“]] (1977). От 1960 г. многократно се снима в телевизията. Участвала е в много постановки на телевизионния театър. Член е на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] (1983). Участва в джазова формация „[[Бели, зелени и червени]]“ (1978). Нейни съпрузи са били режисьорът [[Стефан Сърчаджиев]] и актьорът и режисьор [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]]. С Иван Андонов имат дъщеря.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Адресите на любовта - Леда Тасева | фамилно_име = [[Магдалена Гигова]]| труд = БНР | дата = 3 март 2023 | достъп_дата = 25 април 2024 | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101832651/adresite-na-lubovta-leda-taseva | език = | цитат =}}</ref> Само 10 дни преди да почине от рак е все още на сцената.<ref>[http://www.blitz.bg/article/19580 Светослав Пеев: Леда Тасева беше на сцената 10 дни преди да почине от рак], интервю на Венелин Митев, blitz.bg, 19 юли 2010 г.</ref> Умира на 4 юли 1989 г. в София. == Библиография == * „Изповеди“ (стихотворения) (1994). == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1987). * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] – I степен (1986). * Наградата „за най-добра женска роля“ на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] за ролята на Венера от филма „[[Прозорецът]]“ (1980). * Наградата „за най-добра женска роля“ на [[Съюз на артистите в България|САБ]] за ролята на Аномалия от пиесата „Човекоядката“ (1980). == Театрални роли == * „Напразни усилия на любовта“ (1963) ([[Уилям Шекспир]]) == Звукороли и участия в звукозаписи == * Повестта "Мамино детенце" от Л. Каравелов - играе Неновица (1980 г., Учтехпром) == Телевизионен театър == * „Обратно към небето“ (1989) (от [[Цветана Нинова]] по мотиви от романа „Южна поща“ на [[Антоан дьо Сент Екзюпери]], реж. [[Павел Павлов]]) – хотелиерката * „Чудото на свети Антоний“ (1987) ([[Морис Метерлинк]]) – ''г-ца Ортанс'' * „Гарвани“ (1987) ([[Анри Бек]]) * „Затворникът от Второ авеню“ (1986) ([[Нийл Саймън]]) * „Самодива“ (1986) ([[П. Ю. Тодоров]]) * „Розата и венецът“ (1986) ([[Джон Пристли]]) * „[[Смъртта на търговския пътник]]“ (1984) (от [[Артър Милър]], реж. [[Магда Каменова]]) – Линда * „Вратите хлопат“ (1983) ([[Мишел Фермо]]) * „Разплата“ (1982) ([[Алфред дьо Вини]]), реж. Павел Павлов * „Дон Жуан или Любовта към геометрията“ (1982) ([[Макс Фриш]]) * „Женски игри“ (1980) ([[Кшищоф Зануси]] и [[Едвар Жебровски]]) * „Юни, началото на лятото“ (1980) ([[Юлиус Ядлис]]) * „Роял „Безендорфер““ (1980) * „Игра с диаманти“ (1979) (Е Мане) 2 части – ''Елиан'' * „Събитие на шосето Лондон-Калкута“ (1979) ([[Дончо Цончев]]) * „Коктейл“ (1978) ([[Алдо Николай]]) * „Незавършена симфония“ (1978) ([[Божидар Божилов]]) * „Моите непознати“ (1978) ([[Михаил Величков]]) * „Страстната неделя“ (1978) (от [[Павел Павлов]], реж. Павел Павлов) * „[[Харолд и Мод (тв театрална постановка)|Харолд и Мод]]“ (1977) (по пиесата на [[Колин Хигинс]], реж. Хачо Бояджиев) – ''Мод'' * „Училище за сплетни“ (1974) ([[Ричард Шеридан]]) * „Тойфеловата кула“ (1974) [[Богомил Герасимов]], реж. Нина Минкова * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Вампир“ (1970) ([[Антон Страшимиров]]) * „Смуглата лейди от сонетите“ (1964) [[Бърнард Шоу]], реж. Павел Павлов * „Напразни усилия на любовта“ (1963) [[Уилям Шекспир]], реж. Павел Павлов * „Вечери в Антимовския хан“ (1962) [[Йордан Йовков]], реж. Павел Павлов == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1991 || [[Бай Ганьо (сериал)|Бай Ганьо]] || 4 || || майката на Иречек (в 1 серия: III) |- | ? || [[Театрална вечер]] || || || |- | 1991 || [[Бай Ганьо тръгва из Европа (филм)|Бай Ганьо тръгва из Европа]] || || || майката на Иречек |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]] || 6 || || |- | 1988 || [[Неизчезващите]] || 5 || || старата актриса |- | 1987 || [[Нестинарка (филм)|Нестинарка]] (тв) || || || майката на Найден |- | 1987 || [[Някой пред вратата]] || || || Кина |- | 1986 || [[Да обичаш на инат]] || || || Стефчето, контрольорката в „Булгарплод“ |- | 1984 || [[Откога те чакам]] || || || бившата машинопистка Тини Логофетова |- | 1984 || [[Черните лебеди (филм)|Черните лебеди]] || || || педагожката |- | 1983 || [[Черно и бяло|Черно-бяло]] (тв) || || || Сийка |- | 1983 || [[Арис (филм)|Арис]] (тв) || || || Генова, майката на Емилия |- | 1983 || [[Орисия]] || || || бабата |- | 1982 || [[Милионите на Привалов]] – (''„Die priwalov'schen Millionen“'')|| 6 || ФРГ / Западен Берлин / България || Хиония Алексеевна |- | 1981 || [[Язовецът]] || || || приятелката |- | 1980 || [[Прозорецът]] || || || Венера |- | 1979 || [[Мигове в кибритена кутийка]] || || || баба Милка |- | 1979 || [[Момчето с окарината]] || 3 || || учителка |- | 1978 || [[Моите непознати]] || 2 || || майката на Борис |- | 1977 || [[Нечиста сила]] || 3 || || Илчовица |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || Мира Бекярова |- | 1976 || [[Реквием за една мръсница]] || 2 || || Ангелова ''(в „[[Синята безпределност]]“)'' |- | 1976 || [[Светъл пример]] (тв) || || || учителката Гърбалова |- | 1976 || [[Самодивско хоро]] || || || Юлия |- | 1976 || [[Да изядеш ябълката]] || || || |- | 1974 || [[Трудна любов]] || || || лавкаджийката |- | 1974 || [[Спомен]] || || || учителката |- | 1974 || [[Къщи без огради]] || || || леля Атанаска |- | 1973 || [[Последната дума]] || || || Вера Стоянова |- | 1973 || [[Сиромашко лято]] || || || съседката Радка |- | 1973 || [[Като песен]] || || || майката на Маргарита |- | 1970 || [[Весела антология]] || 2 нов. || || Стоилка в 2-ра: [[Задушница (филм, 1970)|Задушница]] |- | 1970 || [[Задушница (филм, 1970)|Задушница]] || || || Стоилка |- | 1969 || [[Птици и хрътки]] || || || учителката по история |- | 1965 || [[Понеделник сутрин]] || || || сервитьорката |- | 1965 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]] || 6 || || (''в 4-та серия: „Ф-103“'') |- | 1965 || [[Дрямка]] || || || |- | 1964 || [[Между релсите]] || || || вехтошарката Йота |- | 1963 || [[Анкета (филм)|Анкета]] || || || инженер Захариева |- | 1960 || [[Бъди щастлива Ани]] || || || Соня, сестрата на Ани |- |} == Източници == <references /> * [[Павел Павлов]], „Пленени от спомена“. ИК „СЕМА РШ“, София, 2005 * Павел Павлов, „Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър“. ИК „СЕМА РШ“, София, 2005 == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0850854}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/311047/ Леда Тасева в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://slava.bg/profiles/ Леда Тасева в slava] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Тасева, Леда}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени във Видин]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Починали от рак]] 3pkdxm7atluused3cfevj4jl9xkm2cz 0 149284 12214170 12147471 2024-04-25T14:40:39Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|щипският революционер|охридския революционер|Христо Настев (Опеница)}} {{Личност|революционер}} '''Христо Настев''' с псевдоними '''Зюлфикар''' и '''Хр. Анчев'''<ref>{{Псевдоними|43, 100}}</ref> е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Cheta IMARO Debar Kichevo region Nake Yanev and Luka Dzherov.JPG|ляво|мини|250п|Четата на [[Янаки Янев]] с Кичевско-Дебърското ръководно тяло през 1903 година. На снимката са още [[Лука Джеров]], Христо Настев, [[Климент Групчев]], куриерката Пеповица и други]] Христо Настев е роден през 1876 година в град [[Щип]], [[Македония (област)|Македония]]. Учи в [[Скопско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] в [[Скопие]], което завършва с първия му випуск в (1895 - 1898),<ref name="ИИ 13">{{cite journal | last = Настевъ | first = Хр | authorlink = Христо Настев | coauthors = | year = 1940 | month = мартъ | title = I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = XII | issue = 3 (113 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_12_issue_3.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> и влиза във ВМОРО. В 1898 завършва първия випуск на училището и една година е главен учител във [[Виница (Република Македония)|Виница]], Кочанско, където става председател на революционния комитет.<ref>{{Николов|113-114}}</ref> Настев вдига на крака революционното дело в райна, което е парализирано от [[Винишка афера|Винишката афера]] от 1897 година и възобновява канала Кюстендил – Щип. Заподозрян от турците, че се занимава с революционна дейност той бяга от Виница в Кюстендил, където получава от [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначение за главен български учител в град [[Бунархисар]], Одринска Тракия. Там Настев основава първия околийски комитет на ВМОРО, в който влизат [[Димитър Спиров]] от [[Урумбеглия]], [[Костадин Боруджиев]] и [[Георги Кехайов (революционер)|Георги Кехайов]] от Бунархисар, [[Димитър Ташев]] и [[Иван Котков]] от [[Колибите (Вилает Лозенград)|Колибите]]. Настев е избран за председател на комитета. Обикаля околните села - [[Урумбеглия]], [[Курудере (Вилает Лозенград)|Курудере]], [[Яна (Вилает Лозенград)|Яна]], [[Чонгара]] и [[Колибите (Вилает Лозенград)|Колибите]] и създава местни комитети. Влиза във връзка и с Георги Найденов, учител в [[Пенека]], единственото село във Визенско с български учител и с помощта и на [[Тодор Шишманов]] създава и там революционен комитет. [[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG |мини|дясно|250п|Бойното ръководно тяло на [[Дебърско-Кичевски революционен район|Дебърско-Кичевския район]] в 1903 година. 1. войводата [[Янаки Янев|Наке Янев]] от Лавчани, Кичевско; 2. войводата [[Лука Джеров]] от Битоля; 3. войводата Христо Настев от Щип; 4. войводата [[Климент Групчев]] от Охрид; 5. войводата [[Павел Караасанов|Павле Караасан]] от Лазарополе; 6. сигналистът на четата [[Никола Кокалевски|Никола Гюрев Кокалевски]] от Лазарополе; 7. комитата Иванчо от Пополжани, Кичевско; 8. районният началник на Горна Копачка - [[Стоян Милошев]] от Кленоец, Кичевско. 9. Скрит легален деец на ВМОРО. Фотографията е дело на Георги Кузманов от Дебър]] През 1900 г. Настев посреща в Бунархисар Гоце Делчев и [[Стоян Лазов (Прилеп)|Стоян Лазов]] при обиколката им в Одринско. Войводата [[Георги Тенев (революционер)|Георги Тенев]] решава да отвлече някой по-богат грък за откуп. Отвлечен е чифликчията Костаки Керемидчиоглу, но вследствие на тази акция турската полиция в така наречената [[Керемидчиоглува афера]] предприема масови арести на българите от [[Лозенград]]ско и [[Бунархисар]]ско. Христо Настев избягва в България и е осъден задочно на 101 години затвор. Като главен учител в Бунархисар го наследява [[Яни Войнов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/dv/dv_27.html Войников Димитър. Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия, ИК „Коралов и сие“, София, 2002.]</ref> [[Файл:Hristo Nastev in Pireya 1903.jpg|ляво|мини|250п|Снимка на Христо Настев от края на въстанието в Пирея]] През 1902 г. Христо Настев се връща в Македония като нелегален и става секретар на четата на капитан [[Тома Давидов]], която действа в [[Битоля|Битолско]] и [[Охрид]]ско. Христо Настев е делегат на [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] на Битолски революционен окръг, състоял се от 20 до 27 април 1903 г. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] действа с чета в [[Леринско]], подчинен на [[Георги Попхристов]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_15.html]</ref>. След въстанието от началото на 1904 година е началник на [[Кюстендилски пункт на ВМОРО и ВМРО|пограничния Кюстендилски пункт на ВМОРО]]. След обявената по настояване на българското правителство амнистия на участниците във въстанието, Настев се връща в родния си град Щип, но е арестуван и осъден на 5 години затвор. Лежи в Скопския затвор [[Куршумли хан]]. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година е освободен, става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Щип.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |pages=727 }}</ref> През [[Балканска война|Балканската война]] е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] в 15-а щипска дружина<ref>{{МОО|482}}</ref> След войните се установява да живее в България. Работи като чиновник във Варна. От януари 1923 година е член на [[Илинденска организация|Илинденската организация]].<ref>ТДА-Варна, ф. 13 К, оп. 1, а.е. 24, л. 3.</ref> Към 1934 година е ръководител на местното дружество на Илинденската организация.<ref>{{cite book | title = Илинденската организација меѓу двете светски војни. Докторска дисертација | last = Гошева | first = Вера | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2000 | edition = | publisher = Филозофски факултет | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 238 | url = http://hdl.handle.net/20.500.12188/1415 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Описва смъртта на войводата [[Дине Клюсов]] в пиесата „Как умира македонския четник“, представена на 18 февруари 1939 година в [[Македонски културен дом (Варна)|Македонския дом]] във [[Варна]].<ref>Илюстрация Илинден, бр.108, стр.10-11</ref> [[Файл:Hristo Nastev1 Luka Dzherov2 Toma Nikolov3 Yordan Trenkov4.JPG|дясно|мини|250п|Христо Настев (1), [[Лука Джеров]] (2), [[Тома Николов]] (3) и [[Йордан Тренков]] (4)]] Умира на 20 юни 1962 г. във Варна.<ref>Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр.308-315</ref><ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=174 Биография на сайта на ВМРО-БНД]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Пелтеков|320}}</ref> == Външни препратки == * {{cite journal | last = Настевъ | first = Хр | authorlink = Христо Настев | coauthors = | year = 1937 | month = Октомврий | title = „И кауркитѣ станале комити“ : Първитѣ комитки - дветѣ етърви отъ с. Лера, Битолско | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = IX | issue = 8 (88 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_9_issue_8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация }} * {{cite journal | last = Настевъ | first = Хр | authorlink = Христо Настев | coauthors = | year = 1937 | month = Ноемврий | title = „И кауркитѣ станале комити“ (продължение от книжка 8 (88) | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = IX | issue = 9 (89 | pages = 12 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_9_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация }} * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1488 „Гоце Делчев в Бунар Хисар“], Варна, 1957 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3292 "Македонската народна песен (ръкопис)"], Варна, 1941 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3345 "Виница; Виница първи покрай-граничен пункт и канал на ВМОРО; Винишката афера; Виница след аферата; Винишкият шпионин"], публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", кн. 104-120, София, 1939 година * [https://www.strumski.com/books/Ilinden_vo_Lerin.pdf „През Илинденското въстание на 4 август 1903 г. в Леринско. Обсадата на Псодерската кула (военен пост). Генералното 14-часово сражение при „Езерцата“ в пл. Бигла“] (машинопис), Варна, 10 ноември 1940 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3485 "Спомени от миналото в борческа Македония. В Охридска околия с четата на Долно-Дебърцко-Малесийския войвода Тасе Христов преди въстанието 1903 год."],(машинопис), Варна, 20 юли 1958 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3694 "Епизоди от освободителната борба през Илинденското възстание 1903 г. в Леринския революционен район"],(ръкопис), Варна, след 1944 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3824 "Пулса на Илинденското въстание" (ръкопис)], Варна, 2 август 1940 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Настев, Христо}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Възпитаници на Скопското българско педагогическо училище]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Родени в Щип]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] 05ifm8d8sj6qtzwx9suvzev0yik3d8m 0 151253 12214133 12213416 2024-04-25T14:22:46Z Мико 4542 /* Улици и произход на имената им */ wikitext text/x-wiki {{обработка|енциклопедизиране}} {{Квартал на София}} '''Банишора''' е [[квартал]] в северозападната част на [[София]], [[Сердика (район)|район „Сердика“]]. Граничи с [[Владайска река]] и [[Сливница (булевард в София)|бул. „Сливница“]] на юг, [[Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)|бул. „Княгиня Мария Луиза“]] и ул. „Скопие“ на север, [[Христо Ботев (булевард в София)|бул. „Христо Ботев“]] на изток и ул. „Габрово“ на запад. До Банишора са разположени [[Централна гара София|Централна гара]] и [[Централната автогара София|Централна автогара]]. Името на квартала вероятно е от български произход от времето преди [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]].<ref name=":02">{{Цитат книга|last=Научноинформационен център „Българска енциклопедия“|first=[[БАН]]|title=Енциклопедия София|year=2017|publisher=Книгоиздателска къща Труд|isbn=978-954-8104-36-4|pages=96 – 97}}</ref> В Банишора се намира църквата „Св. Андрей Първозвани“, построена през [[1926]] г. в чест на българските [[опълченци]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101051907|заглавие=Храм-паметникът „Св. Андрей Първозвани“ в София пази паметта на опълченците на България|фамилно_име=Григорова|първо_име=Дарина|дата=30 ноември 2018|труд=[[БНР]]|достъп_дата=23 октомври 2021}}</ref> Сред по-значимите обществени сгради на територията на квартала са [[Централен софийски затвор|Централния софийски затвор]], 5-а многопрофилна болница за активно лечение и депо „Надежда“ на тролейбусния транспорт в София. В квартала преобладава високоетажното строителство – монолитно, [[едроплощен кофраж|ЕПК]] и [[едропанелно строителство|едропанелно]] (от серии [[Бс-VIII-Сф]] и [[Бс-69-Сф]]). == История == Едно от най-ранните сведения за Банишора е от 1550 г. в бележките на пътешественик, в които се споменава мост с име ''Bagnasol''. Името „Банишор“ се среща и в османски документи от XVI в. През XVII в. районът е известен с лозята си, съществували до втората половина на XIX в.<ref name=":02" /> В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са изброени осем [[джелепкешани]] в махалата ''Банишор'' – Неделко чехлар, Бой, чехлар и кръчмар, Марко Узун, чехлар, Манье Иван, Дамшо, мутафчия, Петре, чехлар, Петко, мутафчия и Нено Кара Кузгун.<ref>Турски извори за българската история, т. III, Редактори Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София 1972, с. 94.</ref> През 1871 г. [[Феликс Каниц]] проследява остатъците от най-външната [[Сердика (крепост)|стена на София]] и оставя неголяма, но ценна скица, поместена в книгата на [[проф. Г. И. Кацаров]] „Принос към старата история на София“.<ref name=":02" /> На нея е отбелязан Банишор баир, с ъгловата кула Яуди табия. Около 1910 г. стените на Яуди табия или Банишор табия се виждали чак до [[Охрид (улица в София)|улица „Охрид“]]. Това укрепление е построено върху още по-стари основи – древна градска зона с ъглови кули. Името е възможно да означава бавно течаща вода, или по-точно – баня с бавно течащ извор. Крепостното заграждане е разрушавано няколко пъти. Заедно с това то е доизграждано многократно. Какъвто и да е произходът на името, сигурно е, че населението на махалата е изпълнявало задълженията на военизирани средечани. „Яуди“, или „Банишор табия“ имала не само стратегическа, а и стопанска функция. „Банишор табия“ била на разпоредбите на специален местен дервенджия. При вест за пристигане на пътници, той бил задължен да съобщи това, от което се възползвали местните търговци. Те незабавно обграждали пътя и предлагали стоките си. Едно от най-ранните сведения за „Банишора" е от XVI век. Данни оставя и пътешественикът Катрин Цен, като съобщава, че минал по мост през града, наречен „Bacrnasol" т.е. „Банишора", Банишорският мост. Проф. Иширков изказа мнение, че става дума за известния „Сандъкли кюпрю“, днешния „[[Лъвов мост]]“. След като тук e „Bagnasol“, т.е. „мост, поддържан от Банишора", или „охраняван от Банишора“, то махалата е имала и привилегии – в замяна на задълженията за опазване на моста. Като „Банишор махала“ името е изписано в Боянския царски поменик. Даренията на банишорци, свързани с поменика доказват, че те държат и подпомагат огнищата на българщината, а и изписват църкви и манастири. През 1576 г. от осем [[джелепкешани]] от махалата ''Банишор'' се изисква данък от 340 овце. След тях са чехларите Марко Узун, Неделко, Бой – кръчмар и чехлар и чехлар Петре.<ref>Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 94.</ref> Заради този подвижен панаир понякога оттук предпочитали да преминават и ордите на империята, завръщащи се или заминаващи за военни действия. В [[миней]] от софийската църква „Св. Спас“ поп Стойко абаджия е записал: „1784. Месец голия, 27 ден – на Банишора оръдия имаше, чадъри много на пашата, на еничарите и на спахиите?“. И този поп Стойко не се е занимавал само с църквата, ами е въртял и абаджилък – за да се препитава. По време на ордите търговците гледали да изпокрият стоката си, която често била отнасяна по най-безцеремонен начин. Името „Банишора“, споменато и от Катрин Цен в лето 1550-о, е белег, че названието, което несъмнено е с чисто български произход, се е зародило преди падането под османска власт. За да доживее до наши дни. През 1891 г. в квартала е построена [[Княгиня Клементина (болница в София)|Международната католическа болница „Княгиня Клементина“]]. Днес сградата се използва от [[Пета МБАЛ]]. == Транспорт == [[Файл:Княгиня Мария Луиза.jpg|мини|дясно|Метростанция „Княгиня Мария Луиза“]] Линиите на софийския градски транспорт, обслужващи Банишора, са: * Трамваи: 1, 3, 6, 7, 11, 12 и 27; * Автобуси: 11, 27, 60, 74, 77, 78, 82, 83, 85, 86, 101, 213, 285, 305, 309, 310, 404 и 413; * Тролейбуси: 1, 5, 6 и 7 От 31 август 2012 г. кварталът се обслужва и от [[Метростанция „Княгиня Мария Луиза“]] от Втория метродиаметър на [[Софийско метро|Софийското метро]] == Здравни заведения == В квартала са разположени много здравни заведения: * II МБАЛ; * V МБАЛ; * Областен диспансер за онкологични заболявания; * ДКЦ 7; * Медицински център „Панацея“; * Многопрофилна транспортна болница; * Медицински център „Пентаграм 2012“ – разполага с офталмологични кабинети, акушеро-гинекологичен кабинет, клинична лаборатория. Извършват се и кардиологични консултации. == Образование == === Училища === * 14-о СОУ „Проф. доктор Асен Златаров“ (с над 100-годишна история) * 48-о ОУ „Йосиф Ковачев“ (с над 100-годишна история) === Детски градини и ясли === * ДГ № 45 „Алиса“ * ДГ № 199 „Сарагоса“ * ОДЗ № 53 „Дядовата ръкавичка“ * ДДГ „Слава“ == Паркове и градини == В квартал Банишора се намират градина „Майчин дом“, а срещу нея – градина „Алжир“. В тях има детски площадки, въжени игрушки, фитнес площадка на открито. На територията му се намира и градина „Охрид“ с площ от 7707 m². В нея има детски площадки, игрище, фитнес площадка на открито, а също и „Баунишора“ – градинка за разходка на кучета. == Държавни и общински институции == В квартала се намират седалищата на редица институции и административни поделения: * [[Централен софийски затвор]] * Национален център по заразни и паразитни болести * Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ) * ДП „Фонд Затворно дело“ * Комплекс за социални услуги за деца и семейства * Национален център по трансфузионна хематология == Сгради паметници на културата == В пределите на квартал Банишора се намира къщата, в която [[Райна Княгиня]] живее през последните 8 години от живота си – на ул. „Софроний Врачански“ 119. През 2017 г. къщата получава статут на паметник на културата, но дългогодишната липса на грижи се отразява на състоянието ѝ. През 2020 г. [[Столичен общински съвет|Столичният общински съвет]] приема доклад за възстановяването на сградата в нейния автентичен вид. Ремонтът е на стойност 400 000 лева и се предвижда след него сградата да се превърне в музей.<ref>{{Cite news|url=https://stolica.bg/raion-serdika/daryavat-400-000-lv-za-vazstanovyavaneto-na-kashtata-na-raina-knyaginya-v-sofiya|title=Даряват 400 000 лв. за възстановяването на къщата на Райна Княгиня в София|last=|first=|date=22 юли 2019|work=stolica.bg|accessdate=23 октомври 2021}}</ref> == Улици и произход на имената им == {| class=wikitable |- ! Път !! Наречен на !! Местоположение |- | „[[Антим I (улица в София)|Антим І]]“ || [[Антим I]] (1816 – 1888), духовник || {{maplink|type=line|id=Q12272104|title=Антим І}} |- | „Беласица“ || [[Беласица]], планина в България, Гърция и Северна Македония || {{maplink|type=line|id=Q123948438|title=Беласица}} |- | „Вишовград“ || [[Вишовград]], село във Великотърновско || {{maplink|type=line|id=Q123949053|title=Вишовград}} |- | „Враня“ || [[Враня]], град в Югоизточна Сърбия || {{maplink|type=line|id=Q123948439|title=Враня}} |- | „Габър“ || [[Габър]] (''Carpinus''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q123948405|title=Габър}} |- | „Генерал Черняев“ || [[Михаил Черняев]] (1828 – 1898), руски генерал || {{maplink|type=line|id=Q123948436|title=Генерал Черняев}} |- | „[[Генерал Николай Г. Столетов (булевард в София)|Генерал Николай Г. Столетов]]“ || [[Николай Столетов]] (1831 – 1912), руски генерал || {{maplink|type=line|id=Q12276196|title=Генерал Николай Г. Столетов}} |- | „Гредетин“ || [[Гредетин]], село в Алексинацко, Сърбия || {{maplink|type=line|id=Q123948421|title=Гредетин}} |- | „Иван Бигор“ || [[Бигорски манастир]], манастир в Реканско, Северна Македония || {{maplink|type=line|id=Q123948433|title=Иван Бигор}} |- | „Иван Тургенев“ || [[Иван Тургенев]] (1818 – 1883), руски писател || {{maplink|type=line|id=Q123948425|title=Иван Тургенев}} |- | „Кавала“ || [[Кавала]], град в Северна Гърция || {{maplink|type=line|id=Q123947413|title=Кавала}} |- | „Калофер“ || [[Калофер]], град в Карловско || {{maplink|type=line|id=Q123948422|title=Калофер}} |- | „Каменно цвете“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123948416|title=Каменно цвете}} |- | „Карлово“ || [[Карлово]], град в Южна България || {{maplink|type=line|id=Q123948413|title=Карлово}} |- | „Китна“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123950562|title=Китна}} |- | „Клокотница“ || [[Клокотница]], село в Хасковско || {{maplink|type=line|id=Q123947400|title=Клокотница}} |- | „[[Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)|Княгиня Мария-Луиза]]“ || [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска]] (1870 – 1899), княгиня на българите || {{maplink|type=line|id=Q6761385|title=Княгиня Мария-Луиза}} |- | „Княз Церетели“ || [[Алексей Церетели]] (1848 – 1883), грузински дипломат || {{maplink|type=line|id=Q123948426|title=Княз Церетели}} |- | „Козлодуй“ || [[Козлодуй]], град в Оряховско || {{maplink|type=line|id=Q123947401|title=Козлодуй}} |- | „Коритник“ || [[Коритник]], планина в Албания и Косово || {{maplink|type=line|id=Q123949392|title=Коритник}} |- | „Кортен“ || [[Кортен]], село в Новозагорско || {{maplink|type=line|id=Q123951385|title=Кортен}} |- | „Кресна“ || [[Кресна]], град в Санданско || {{maplink|type=line|id=Q123947407|title=Кресна}} |- | „Круша планина“ || [[Круша (планинска верига)|Круша]], планина в Северна Гърция || {{maplink|type=line|id=Q123947414|title=Круша планина}} |- | „Майор Георги Векилски“ || [[Георги Векилски]] (1882 – 1918), офицер || {{maplink|type=line|id=Q123948095|title=Майор Георги Векилски}} |- | „Опълченска“ || [[Българско опълчение]], доброволческа част в руската армия || {{maplink|type=line|id=Q123948774|title=Опълченска}} |- | „Ореляк“ || [[Ореляк]], връх в Пирин || {{maplink|type=line|id=Q123948431|title=Ореляк}} |- | „Охрид“ || [[Охрид]], град в Северна Македония || {{maplink|type=line|id=Q123947411|title=Охрид}} |- | „Подполк. Калитин“ || [[Павел Калитин]] (1846 – 1877), руски офицер || {{maplink|type=line|id=Q123947386|title=Подполк. Калитин}} |- | „Радовиш“ || [[Радовиш]], град в Северна Македония || {{maplink|type=line|id=Q123948435|title=Радовиш}} |- | „Разцветна“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123948408|title=Разцветна}} |- | „Свищов“ || [[Свищов]], град в Северна България || {{maplink|type=line|id=Q123948414|title=Свищов}} |- | „Скопие“ || [[Скопие]], град в Северна Македония || {{maplink|type=line|id=Q123948719|title=Скопие}} |- | „Сливен“ || [[Сливен]], град в Югоизточна България || {{maplink|type=line|id=Q123948406|title=Сливен}} |- | „[[Сливница (булевард в София)|Сливница]]“ || [[Сливница]], град в Западна България || {{maplink|type=line|id=Q12294025|title=Сливница}} |- | „Софроний Врачански“ || [[Софроний Врачански]] (1739 – 1813), духовник || {{maplink|type=line|id=Q123947217|title=Софроний Врачански}} |- | „Странджа“ || [[Странджа]], планина в България и Турция || {{maplink|type=line|id=Q123947218|title=Странджа}} |- | „Струга“ || [[Струга]], град в Северна Македония || {{maplink|type=line|id=Q123947403|title=Струга}} |- | „Харалампи Карастоянов“ || [[Харалампи Карастоянов]] (1855 – 1934), политик || {{maplink|type=line|id=Q123951164|title=Харалампи Карастоянов}} |- | „Хасково“ || [[Хасково]], град в Южна България || {{maplink|type=line|id=Q123948417|title=Хасково}} |- | „[[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]]“ || [[Христо Ботев]] (1848 – 1876), поет и революционер || {{maplink|type=line|id=Q12298229|title=Христо Ботев}} |- | „Шумен“ || [[Шумен]], град в Североизточна България || {{maplink|type=line|id=Q123948404|title=Шумен}} |} == Личности == {{източници}} * [[Златозара Гочева]] – 1934 – 2014 г., историк * [[Иван Вукадинов]] – роден 1932 г. в с. Ломница, живеещ в Банишора * [[Атанас Иванов]] – просветен деятел и революционер, роден 1874 г. в Прилеп, живял и починал (1956 г.) в Банишора * [[Петър Трантеев]] – 1924 – 1979, географ, роден и живял в Банишора, ул. Радовиш 15 * [[Вера Мутафчиева]] – историк, писател 1929 – 2009 * [[Стефан Продев]] – писател и журналист, роден и расъл в Банишора * [[Тодор Модев]] – инженер, областен управител на София град (2005 – 2009), роден и живеещ в Банишора * [[Мариан Бачев]] – актьор, роден и живеещ в Банишора * [[Руслан Мъйнов]] – актьор, певец, живеещ в Банишора * [[Камелия (певица)|Камелия]] – певица, актриса и телевизионна водеща, живееща в Банишора * [[Христо Гърбов]] – актьор, живеещ в Банишора * [[Радослав Йорданов]] – актьор, живеещ в Банишора * [[Иглика Трифонова]] – режисьор * [[Ива Дойчинова]] – радио и телевизионна водеща, родена в Банишора * [[Йордан Караджов]] – музикант от група „Сигнал“, живеещ в Банишора * [[Цветан Недялков]] – музикант, живеещ в Банишора * [[Милена Маркова]] (Маца) – актриса, живееща в Банишора * [[Христо Стоянов (художник)|Христо Стоянов]] – художник, роден и живеещ в Банишора * [[Красимир Недев]] – актьор * [[Борислав Вълчев]] – композитор, певец и пианист, живеещ в Банишора * [[Кремена Романска]] * [[Боян Игнатов]] * [[Павел Гергов]] – живеещ в Банишора * [[Кирил Ампов]] – музикант, продуцент на Хит минус едно * [[Владимир Ампов]] – певец, композитор и музикален продуцент * [[Красимир Борисов]] – футболист и треньор САЩ ‘94 == Бележки == <references /> {{Квартали и жилищни комплекси на София}} {{Портал|София|България}} [[Категория:Квартали на София]] [[Категория:Район Сердика]] 7f75uzaqzwzvf68zmovs8r5uxrhm92x 0 151729 12214999 12207216 2024-04-26T10:16:26Z 80.72.77.197 Казвам истината wikitext text/x-wiki [[Файл:Gender sign (bold, pink and blue).svg|мини|Трансджендър символ]] [[Файл:Transgender Pride flag.svg|мини|[[Знаме]]то на трансполовото общество с дизайнер [[Моника Хелмс]].]] '''Трансджендър''' ('''''Transgender'''''<ref name="princevone">Prince, V. ([[1969]]), Men Who Choose to be Women, Sexology, February, pp. 441 – 444. Use of the term „transgenderal“.</ref><ref name="ekinskingone">Ekins, R., King, D. ([[2004]]) [http://www.gender.org.uk/conf/2004/04ekins.htm Rethinking 'Who put the „Trans“ in Transgender?'] GENDYS 2004, The Eighth International Gender Dysphoria Conference, Manchester England. Посетен на 10 април 2007.</ref> (от ''trans'' ([[латински език|лат]]: ''през'') и ''gender'' ([[английски език|анг]]: ''пол'') са хора, чиято [[Обиди|Майка ти е родила тъпо детенце]] не отговаря на телесния им пол и на пола, който им е [[Приписан пол|приписан при раждането]]<ref>[http://www.apa.org/topics/lgbt/transgender.pdf What does transgender mean?], ''Answers to Your Questions'', Американска психологическа асоциация, 2011, посетен на 19 ноември 2015.. </ref>. Трансполовите хора могат да имат [[Полови роли|полова роля]], противоположна на приписаната им при раждането (напр. [[Трансполови жени|транс жени]] и [[Трансполови мъже|транс мъже]]), или да имат полова роля, която да не отговаря на [[Бинарна полова система|бинарната полова система]] мъж-жена, като например [[трети пол]], [[интерсексуалност|интерсексуални]], [[куиър]] и [[Аджендър|аполови]] хора.<ref>Craig J. Forsyth, Heith Copes (2014). [https://books.google.com/books?id=NAjmBQAAQBAJ&pg=PA740 ''Encyclopedia of Social Deviance'']. Sage Publications. p. 740. ISBN 1-4833-6469-0. Архивирано от оригинала на 01.12.2016 г. Посетен на 12 април 2016 г. <q>Transgender is an umbrella term for people whose gender identities, gender expressions, and/or behaviors are different from those culturally associated with the sex to which they were assigned at birth.</q></ref><ref>Gay and Lesbian Alliance Against Defamation. [http://www.glaad.org/reference/transgender ''GLAAD Media Reference Guide – Transgender glossary of terms''] Архивирано в WebCite на 03.06.2012, „GLAAD“, САЩ, май 2010. Посетен на 24.02.2011 г. „An umbrella term for people whose gender identity and/or gender expression differs from what is typically associated with the sex they were assigned at birth.“</ref><ref>Bilodeau, Brent (2005). „Beyond the Gender Binary: A Case Study of Two Transgender Students at a Midwestern Research University“. ''Journal of Gay & Lesbian Issues in Education''. '''3''' (1): 29 – 44. doi:[https://doi.org/10.1300%2FJ367v03n01_05 10.1300/J367v03n01_05].</ref> Трансполовостта е изцяло различна и независима от [[Сексуална ориентация|сексуалната ориентация]]:<ref>[https://web.archive.org/web/20130808010101/http://www.apa.org/helpcenter/sexual-orientation.aspx ''Sexual orientation, homosexuality and bisexuality'']. American Psychological Association. Архивирано от [http://www.apa.org/helpcenter/sexual-orientation.aspx оригинала] на 8 август 2013. Посетен на 10 август 2013.</ref> трансполовите хора може да бъдат [[Хетеросексуалност|хетеросексуални]], [[Хомосексуалност|хомосексуални]], [[Бисексуалност|бисексуални]], [[Пансексуалност|пансексуални]], [[Асексуалност|асексуални]] и други видове сексуални ориентации или може да предпочитат да не налагат термини на предпочитанията си. Терминът „трансджендър“ или „трансполовост“ може да се отнася и за личности, които не се вписват в [[Полови стереотипи|стереотипите за пол]], определяни като мъжки и женски. Хора, които не са трансполови, т.е. при които половата роля отговаря на пола, който им е приписан при раждането, се наричат „[[цисджендър]]“ или „цисполови“. За разлика от трансполовите хора, [[Интерсексуалност|интерсексуалните]] хора са родени с полови белези, които „не отговарят на традиционните представи за мъжко или женско тяло“.<ref>[https://unfe.org/system/unfe-65-Intersex_Factsheet_ENGLISH.pdf ''Free & Equal Campaign Fact Sheet: Intersex''] (PDF). Комисията за човешките права на ООН. 2015. Посетен на 2 януари 2018 г.</ref> Много трансполови хора преминават през период на личностно развитие, който включва процес на по-добро разбиране на собствения си образ, самооценка и изразяване. Степента, до която хората се чувстват в синхрон със своя външен вид и приемат своята истинска полова идентичност, се нарича [[полова съгласуваност]].<ref>Kozee, H. B.; Tylka, T. L.; Bauerband, L. A. (2012). „Measuring transgender individuals' comfort with gender identity and appearance: Development and validation of the Transgender Congruence Scale“. ''Psychology of Women Quarterly''. '''36''' (2): 179 – 196. doi:[https://doi.org/10.1177%2F0361684312442161 10.1177/0361684312442161].</ref> Чувството за липса на синхрон между половата идентичност и външния вид се нарича [[полова дисфория]]. За облекчението на половата си дисфория, която много, но не всички, трансполови хора изпитват, много от тях търсят [[Медицина|медицински]] решения като [[хормонална терапия]], [[Смяна на пола|операции за смяна на пола]] и [[психотерапия]].<ref name="Victoria">Victoria Maizes, ''Integrative Women's Health'' (2015, ISBN 0-19-021480-5), page 745: „Many transgender people experience gender dysphoria—distress that results from the discordance of biological sex and experienced gender (American Psychiatric Association, 2013). </ref> Не всички трансполови хора търсят подобни медицински намеси, а някои не могат да си ги позволят по финансови или здравни причини.<ref name="Victoria" /><ref>[http://www.transequality.org/issues/resources/understanding-transgender-people-faq ''Understanding Transgender People FAQ'']. ''National Center for Transgender Equality''. 1 May 2009. Посетен на 20.04.2016 г.</ref> Някои хора, преминали през операции за промяна на пола, предпочитат термина „[[Транссексуалност|транссексуален/а]]“, но други смятат, че този термин е остарял.<ref>[https://www.glaad.org/reference/transgender ''Glossary of terms – Transgender'']. ''GLAAD.'' Посетен на 2 януари 2018 г.</ref> Повечето трансполови хора по света са подложени на [[дискриминация]] на работото място,<ref>Lombardi, Emilia L.; Anne Wilchins, Riki; Priesing, Dana; Malouf, Diana (October 2008). „Gender Violence: Transgender Experiences with Violence and Discrimination“. ''Journal of Homosexuality''. '''42''' (1): 89 – 101. doi:[https://doi.org/10.1300%2FJ082v42n01_05 10.1300/J082v42n01_05]. PMID [https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11991568 11991568].</ref> на обществени места,<ref>Gay and Lesbian Alliance Against Defamation. [http://glaadblog.org/2011/02/04/groundbreaking-report-reflects-persistent-discrimination-against-transgender-community/ ''Groundbreaking Report Reflects Persistent Discrimination Against Transgender Community''] [https://web.archive.org/web/20110803205502/http://glaadblog.org/2011/02/04/groundbreaking-report-reflects-persistent-discrimination-against-transgender-community/ Архинвирано] на 3 август 2011, ''GLAAD'', USA, 4 февруари 2011. Посетен на 24 февруари 2011 г.</ref> както и в здравеопазването.<ref>Bradford, Judith; Reisner, Sari L.; Honnold, Julie A.; Xavier, Jessica (2013). „Experiences of Transgender-Related Discrimination and Implications for Health: Results From the Virginia Transgender Health Initiative Study“. ''American Journal of Public Health''. '''103''' (10): 1820 – 1829. doi:[https://doi.org/10.2105%2FAJPH.2012.300796 10.2105/AJPH.2012.300796]. PMID [https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23153142 23153142].</ref> В световен мащаб, на много места законът [[Права на трансполовите хора|не закриля]] трансполовите хора.<ref>Whittle, Stephen. „Respect and Equality: Transsexual and Transgender Rights.“ Routledge-Cavendish, 2002.</ref> == Развитие на терминологията == Психиатърът Джон Ф. Оливън от [[Колумбийски университет|Колумбийския Университет]] създава термина „трансджендър“ (в превод „трансполов“) през 1965 г. в научната си творба „Секусална хигиена и патология“. Оливън пише, че терминът, използван дотогава, „[[транссексуалност]]“, „е подвеждащ; всъщност се има предвид „трансполовост“, защото сексуалната ориентация не е водещ фактор за трансвеститизма.“.<ref>Oliven, John F. (1965). „Sexual Hygiene and Pathology“. ''The American Journal of the Medical Sciences''. '''250''' (2): 235. doi:[https://doi.org/10.1097%2F00000441-196508000-00054 10.1097/00000441-196508000-00054].</ref><ref>Rawson, K. J.; Williams, Cristan (2014). [http://www.presenttensejournal.org/volume-3/transgender-the-rhetorical-landscape-of-a-term/ ''Transgender: The Rhetorical Landscape of a term'']. ''Present Tense: A Journal of Rhetoric in Society''. '''3''' (2). [https://web.archive.org/web/20170515040154/http://www.presenttensejournal.org/volume-3/transgender-the-rhetorical-landscape-of-a-term/ Архивирано] от оригинала на 15 май 2017. Посетен на 18 май 2017 г.</ref> Терминът „трандсджендър“ е по-късно популяризиран с различаващи се определения от различни трансполови и транссексуални хора, както и от трансвестити, включително и [[Вирджиния Принс]],<ref>Thomas E. Bevan, ''The Psychobiology of Transsexualism and Transgenderism'' (2014, ISBN 1-4408-3127-0), страница 42.</ref> която го използва в брой на списанието „Трансвестия“ от декември 1969 г.<ref name=":1">Elkins, Richard; King, Dave (2006). [https://books.google.com/books?id=R8eHAAAAIAAJ ''The Transgender Phenomenon'']. Sage. pp. 13 – 14. ISBN 978-0-7619-7163-4. [https://web.archive.org/web/20150926071354/https://books.google.com/books?id=R8eHAAAAIAAJ Архивирано] от оригинала на 26 септември 2015.</ref> „Трансвестия“ е списание за кросдресъри, което Вирджиния публикува на национално ниво в [[САЩ]]. В средата на седемдесетте и „трансджендър“, и „транс хора“ са се установили като [[хиперним]]и, а „трансджендърист“ се използва за хора, които живеят като противоположен пол без да се подлагат на процедури за промяна на пола.<ref>Stryker, S. (2004), ''... lived full-time in a social role not typically associated with their natal sex, but who did not resort to genital surgery as a means of supporting their gender presentation ...'' in [http://www.glbtq.com/social-sciences/transgender.html Transgender] [https://web.archive.org/web/20060321050144/http://www.glbtq.com/social-sciences/transgender.html Архивирано] от оригинала на 21 март 2006. Посетен на 4 октомври 2007 г.</ref> Към 1976 г., „трансджендърист“ се съкращава като ТГ в образователни материали.<ref>''The Radio Times'' (2 юни 1979).</ref> Към 1984 г. вече съществува идеята за „трансджендър общество“, сред което „трансджендър“ се използва като хиперним.<ref>Peo, TV-TS Tapestry Board of Advisors, Roger E. (1984). [http://research.cristanwilliams.com/2012/03/08/1984-transgender-community-modern-transgender-community/ ''The 'Origins' and 'Cures' for Transgender Behavior'']. ''The TV-TS Tapestry'' (2). [https://web.archive.org/web/20120407040646/http://research.cristanwilliams.com/2012/03/08/1984-transgender-community-modern-transgender-community/ Архивирано] от оригинала на 7 април 2012. Посетен на 28 април 2012 г.</ref> През 1985 г. Ричард Елкинс основава Trans-Gender Archive в Университета Ълстър.<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uvic.ca/transgenderarchives/collections/ulster/index.php|заглавие=University of Ulster TGA collection|труд=University of Victoria|език=en}}</ref> Към 1992 г. Международната Конференция по Трансполовото Право и Политика на Заетостта определя „трансджендър“ като широк хиперним, включващ „транссексуалисти, трансджендъристи, кросдресъри“ и хора, преминаващи през [[трансполов преход]].<ref>[http://research.cristanwilliams.com/2012/03/19/1992-international-conference-on-transgender-law-and-employment-policy/ ''First International Conference on Transgender Law and Employment Policy (1992)'']. ''organizational pamphlet''. ICTLEP/. 1992. [https://web.archive.org/web/20120330144938/http://research.cristanwilliams.com/2012/03/19/1992-international-conference-on-transgender-law-and-employment-policy/ Архивирано] от оригинала на 30 март 2012. Посетен на 28 май 2012 г.</ref> Брошурата на [[Лесли Файнбърг]] от 1992 г. със заглавие „Трансджендър освобождение: Движение, чието време дойде“, определя „трансджендър“ като хиперним за всякакви видове поведение, което не се вписва в половите норми, и по този начин терминът става частичен синоним на „[[куиър]]“.<ref>Stryker, Susan. „Transgender History, Homonormativity, and Disciplinarity“. Radical History Review, Vol. 2008, No. 100. (Winter 2008), pp. 145 – 157.</ref> Терминът „транс мъже“ се отнася за мъже, на които им е приписан женски пол при раждането, но се самоопределят като мъже, а „транс жени“ – за жени, чийто приписан пол при раждането е бил мъжки, но които се самоопределят като жени. И в двата случая не е задължително човекът да е преминал през процедури за промяна на пола. Ръководсва за здравни лица, професионални ръководства по журналистика, както и групи, защитаващи правата на ЛГБТИ+ хората, препоръчват използването на името и личните местоимения, които въпросният човек е избрал за себе си, включително и когато говорим в минало време.<ref>Glicksman, Eve (April 2013). [http://www.apa.org/monitor/2013/04/complicated.aspx ''Transgender terminology: It's complicated'']. Vol 44, No. 4: American Psychological Association. p. 39. [https://web.archive.org/web/20130925130527/http://www.apa.org/monitor/2013/04/complicated.aspx Архивирано] от оригинала на 25 септември 2013. Посетен на 27 септември 2013 г.</ref><ref>Sponsored by the American Medical Association and The Fenway Health with unrestricted support from Fenway Health and Pfizer. [http://www.ama-assn.org/resources/doc/glbt/tfi-grand-rounds-makadon.ppt ''Meeting the Health Care Needs of Lesbian, Gay, Bisexual, and Transgender (LGBT) People: The End to LGBT Invisibility''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131020025808/http://www.ama-assn.org/resources/doc/glbt/tfi-grand-rounds-makadon.ppt |date=2013-10-20 }} (PowerPoint Presentation). The Fenway Institute. p. 24. Посетен на 17.09.2013 г.</ref> Много групи също отбелязват, че термините „трансджендър/трансполов човек“ в днешно време би трябвало да се използват като прилагателно, а не съществително (напр. „Сашо е трансполов човек.“, а не „Сашо е трансполов.“), като по този начин се набляга на хуманистичен поглед към трансполовите хора, а не тяхното определение като болни.<ref>Gay and Lesbian Alliance Against Defamation. [http://www.glaad.org/transgender ''GLAAD's Transgender Resource Page''] [https://web.archive.org/web/20121006101255/http://www.glaad.org/transgender Архивирано] от оригинала на 6 октомври 2012. „GLAAD“, USA. Посетен на 24 февруари 2011 г.</ref><ref> [http://cltampa.com/bedpost/archives/2014/01/11/savage-love-gayed-blacked-transgendered Dan Savage, ''Savage Love: Gayed, Blacked, Transgendered'' (Creative Loafing, 11 January 2014)]</ref> В България дълги години се налага терминът „трансвестит“ в изменената си форма „травестит“.<ref>[http://rechnik.info/травестит „Травестит“]. ''Речник на думите в българския език.'' Посетен на 3 януари 2018 г.</ref> В повечето случаи употребата на думата „травестит“ е с отрицателно значение и дори се счита за обида. [[ЛГБТ]] организациите в България обикновено използват „трансджендър“, „трансполовост“ или просто „транс“.<ref>[https://stalik.wordpress.com/statii/transseksualnost-transpolovost-vyprosi-otgovori/ „Въпроси и отговори за трансполовостта* и половата идентичност“]. ''Stalik blog.'' Посетен на 3 януари 2018 г.</ref><ref>„Речник“. ''СингълСтеп България.'' Посетен на 3 януари 2018 г.</ref><ref>[http://glasfoundation.bg/#about Фондация GLAS]. Посетен на 3 януари 2018 г.</ref> Хора, които не са трансполови, т.е. при които половата роля отговаря на пола, който им е приписан при раждането, се наричат „[[цисджендър]]“ или „цисполови“.<ref>Martin, Katherine. [https://web.archive.org/web/20150814051905/http://public.oed.com/the-oed-today/recent-updates-to-the-oed/june-2015-update/new-words-notes-june-2015/ ''New words notes June 2015'']. ''Oxford English Dictionary''. Oxford University Press. Архивирано от [http://public.oed.com/the-oed-today/recent-updates-to-the-oed/june-2015-update/new-words-notes-june-2015/ оригинала] на 14 август 2015. Посетен на 2 август 2015 г.</ref> == Други категории идентичности == Половата идентичност на транс жените и транс мъжете е противоположна на приписания им пол и тези две идентичности са в ядрото на хипернима „трансджендър“ или „трансполов“. Освен тях обаче в хипернима се включват и няколко други категории или идентичности. Сред тези идентичности са такива, които не са непременно и само мъжествени или женствени като например [[андрогинност]], [[биджендър]], [[панджендър]], [[аджендър]], [[джендър куиър]] и [[трети пол]] (някои източници и в някои общества трансполовата идентичност се смята за трети пол). Понякога [[Кросдресинг|кросдресърите]] и [[Трансвестизъм|трансвеститите]] се включват в най-широкото определение на хипернима „трансджендър“, но обикновено биват изключени заедно с хора с [[трансвеститски фетишизъм]] (който се свързва с вид [[парафилия]], а не с [[полова идентичност|половата идентичност]]) и [[драг куийн]]с и [[драг кинг]]с (които се обличат като друг пол с цел развлекателно представление).<ref>[https://transequality.org/issues/resources/understanding-drag ''Understanding Drag'']. ''Национален център на САЩ за трансполово равенство.'' Посетен на 8 януари 2018 г.</ref> [[Интерсексуалност|Интерсексуалните]] хора са отделна категория от трансполовите хора, въпреки че някои от тях може и да бъдат трансполови.<ref>„What's the difference between being transgender or transsexual and having an intersex condition?“. ''Интерсекс обществото на Северна Америка.'' Посетен на 8 януари 2018 г.</ref> === Транссексуалност === {{основна|Транссексуалност}} Транссексуалните хора определят себе си и желаят да живеят и бъдат приемани от обществото като представители на противоположния на техния пол по рождение. Много от транссексуалните хора желаят също така да променят и телата си в съответствие с пола, към който се самоопределят. Подобни физически промени са известни под общото название ''терапия за промяна на пола'', която основно включва приемане на [[хормон]]и и операция за смяна на пола. Въпреки че съществуват редица [[генетика|генетични]], хормонални и [[психология|психологични]] теории, причините за транссексуалността все още не са известни. === Трансвестизъм === „Трансвестит“ или „травестит“ е личност, която се облича в дрехи на противоположния пол. Терминът „травестит“ често съдържа определена негативната импликация. Трансвестизмът е концептуално различен от фетишисткия трансвестизъм, тъй като ''трансвеститския [[фетишизъм]]'' включва в себе си хора, които се обличат в дрехите на противоположния пол поради даден личен [[фетиш]], докато при травеститите (кросдресърите) това не е така. === Кросдресинг === Кросдресърите са хора, които поради различни мотиви се обличат в дрехите на представителите на противоположния пол. Не е задължително кросдресърите да определят себе си, да желаят да станат като или да подражават по поведение на представителите на противоположния пол. Също така те по принцип не желаят да се подлагат на терапия за промяна на пола и да променят телата си. Голяма част от кросдресърите определят себе си като [[хетеросексуален|хетеросексуални]]. === Драг крале и драг кралици === „Драг“ (''drag'') е дума, която на английски език в ЛГБТ контекст се използва със значение на дрехите и грима, които се използват при специални случаи от хора, ангажирани в някаква шоу програма. Това е съществената разлика спрямо хората, които се „преобличат“ с цел, различна от това да забавляват дадена публика, или спрямо други трансджендър хора, които не винаги са драг кралици или кросдресъри, но биват често вписвани в тази група. Представленията на драг артистите засягат много въпроси, свързани с половата идентичност, и имат дълга история и традиция в ЛГБТ културата. „Драг кралица“ (''Drag Queen'') се използва за драг артисти мъже, които представят себе си като жени, докато „драг крал“ (''Drag King'') – за драг артисти жени, представящи се като мъже. === Джендър-куиър === Терминът „джендър-куиър“ (''genderqueer'') се отнася за идентичности, които не се вписват в половата бинарност и са извън [[циснормативност]]та, които може да са аполови, андрогинни, биполови, панджендър, джендърфлуид (''genderfluid'', в пряк превод, с променлив пол) и които по определение не са изцяло мъжествени или женствени в израза на пола си. Биполовата и андрогинната идентичности донякъде се припокриват като категории. Биполовите хора може да виждат пола си като променящ се между мъжки и женски черти (джендърфлуид) или като едновременно и мъжки, и женски (андрогинен). От своя страна, андрогинните хора може да чувстват себе си отвъд полова идентичност или без такава ([[постджендър]], аджендър), между полове (интерджендър), с променлив пол (джендърфлуид) или едновременно изразяващи няколко пола (панджендър). Определени ограничени форми на андрогинност, като например жени, носещи панталони, или мъже с обици, не се считат за признак на трансполовост. Джендър-куиър идентичностите нямат връзка със сексуалната ориентация на личността. === Кросджендър === Хората, които живеят като кросджендър (''cross-gender''), винаги или почти винаги живеят като представители на противоположния на техния пол по рождение. Ако желаят да бъдат или определят себе си като представители на техния пол по рождение, то тогава те се наричат „кросдресъри“. Ако желаят да бъдат или определят себе си като представители на пола, с който те винаги или почти винаги живеят, то тогава те биват определяни като „транссексуални“. Терминът „трансджендър“ понякога се използва и за хора, които живеят като кросджендър без да се подлагат на операция за смяна на пола. === Андрогинност === Андрогин е личност, която не се вмества изцяло в типичните за обществото полови роли. Андрогинната личност може да бъде определена като под-полова, между-полова, преминаваща между половете или напълно безполова. В миналото андрогинност се използвало като синоним на [[интерсексуалност]], но подобна употреба в днешно време се смята за неправилна. Андрогинността може да се прояви както на физическо, така и на психическо ниво, като тя не зависи от пола по рождение и не се засяга единствено интерсексуалните хора. Има случаи на хора, които не определят себе си като андогинни, но имитират андрогинен външен вид. Подобни практики се наблюдават например в модата (жени, които носят мъжки панталони или мъже, които носят дамски обици), но те не се възприемат като трансполово поведение. == Трансджендър и сексуална ориентация == Понятията [[полова идентичност]] и трансполовост са коренно различни от понятието [[сексуална ориентация]]. Трансджендър хората имат в общи линии същото многообразие от сексуални ориентации както не-трансджендър хората. В миналото понятията [[хомосексуален]] и [[хетеросексуален]] се използвали за трансполовите хора въз основа на техния пол по рождение. В съвременната литература обаче се предпочита употребата на изрази като привлечен(а) от мъже, привлечен(а) от жени, привлечен(а) от двата пола или от нито един пол, за да се опише нечия сексуална ориентация, без да се правят отпратки към конкретна полова идентичност. == Трансджендър и транссексуалност == Транссексуалните хора, които определят себе си като трансджендър, посочват, че думата „трансджендър“ набляга най-вече на половата идентичност, а не на сексуалната ориентация. От друга страна, транссексуалните хора, които не определят себе си като трансджендър, отправят критики относно това, че подобен обобщаващ термин ги поставя в една маргинална позиция или че по този начин те биват смесвани с други трасполови идентичности. По този начин се стига до компромисен вариант с въвеждането на формата „''транс''“ (съкражение от „трансджендър“ и транссексуален"), с която се обозначават всички трансличности. == Бележки == <references /> {{Превод от 2|en|Transgender|it|Transgender|160909939|10550862}} == Вижте също == * [[Транссексуалност]] * [[Полова идентичност]] * [[Сексуална ориентация]] * [[Интерсексуалност]] * [[Хомосексуалност]] * [[ЛГБТ]] * [[Shemale]] * [[Hefemale]] == Библиография == * {{икона|en}} ''Stone Butch Blues'', Leslie Feinberg, (1993), ISBN 1-55583-853-7 * {{икона|en}} ''Transgender Warriors'', Leslie Feinberg, 1996, ISBN 0-8070-7941-3 * {{икона|en}} ''Trans Liberation'': Beyond Pink or Blue'', Leslie Feinberg, 1999, ISBN 0-8070-7951-0'' * {{икона|it}} ''Velena Hel?na'', ''„Dal cybersex al transgender“'', Castelvecchi, 2003, ISBN 88-8210-115-0, ISBN-13 9788882101152. * {{икона|it}} ''Stone Butch Blues'', 2004, Il Dito e la Luna, ISBN 88-86633-30-0 * {{икона|it}} ''Transessualismo e Transgender- superando gli stereotipi'', Diana Nardacchione, Il dito e la Luna, Milano, prima edizione Aprile 2000. == Външни препратки == * [http://www.bgtransgender.com/ Българският трансджендър сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070825092823/http://www.bgtransgender.com/ |date=2007-08-25 }}. * [http://stalik.wordpress.com/statii/transseksualnost-transpolovost-vyprosi-otgovori/ Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност] * {{икона|en}} [http://tgeu.net/ European transgender network] – ЕС сайт за подкрепа. * {{икона|en}} [http://www.symposion.com/ijt/index.htm Международно трансджендър списание]. * {{икона|en}} [http://www.ftmguide.org Hudson's FTM Resource Guide] – Информационен сайт за САЩ. * {{икона|it}} [http://www.mit-italia.it/ MIT Movimento di Identità Transessuale] – Движение за транссексуална идентичност. * {{икона|it}} [http://www.crisalide-azionetrans.it/ Crisalide – Azione Trans] {{Полова и сексуална идентичност}} [[Категория:ЛГБТ терминология]] [[Категория:Транссексуалност]] [[Категория:Пол]] jduoia19ft05s2if2js7wn5kji732dy 0 153331 12214963 11914392 2024-04-26T09:28:42Z 176.222.5.142 Актуализирах броя на купите на Холандия, спечелени от отбора на Фейенорд wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Холандия}} Фейенорд | герб = Feyenoord logo since 2009.svg | прозвище = „отборът на народа“<br>„отборът от стадиона“<br>„гордостта на Юга“ (De Trots van Zuid) | основан = {{Стартова дата и възраст|1908|07|19}} | стадион = [[Стадион Фейенорд]],<br>[[Ротердам]] | капацитет = 51 177 | президент = {{флагче|Нидерландия}} [[Герард Хутмер]] | старши треньор = {{флагче|Нидерландия}} [[Арне Слот]] | първенство = [[Ередивиси]] | сезон = 2022/23 | място = [[Файл:Golden star.svg|20px|Действащ шампион]] '''Шампион''' || pattern_la1 = _feyenoord2324h | pattern_b1 = _feyenoord2324h | pattern_ra1 = _feyenoord2324h | pattern_sh1 = | pattern_s1 = _Feyenoord1920h | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = 000000 | socks1 = 000000 | pattern_la2 =_feyenoord2324a | pattern_b2 =_feyenoord2324a | pattern_ra2 =_feyenoord2324a | pattern_sh2 =_white_stripes | pattern_s2 = _Feyenoord1920a | leftarm2 =FFFFFF | body2 =FFFFFF | rightarm2 =FFFFFF | shorts2 =000040 | socks2 =FFFFFF | titelDerdeShirt = | pattern_la3 =_feyenoord2324t | pattern_b3 =_feyenoord2324t | pattern_ra3 =_feyenoord2324t | pattern_sh3 = | pattern_s3 = | leftarm3 =ffffff | body3 =ffffff | rightarm3 =ffffff | shorts3 =ffffff | socks3 =ffffff | titelVierdeShirt = | pattern_la4 = | pattern_b4 = | pattern_ra4 = | pattern_sh4 = | pattern_s4 = | leftarm4 = | body4 = | rightarm4 = | shorts4 = | socks4 = | уебсайт = {{URL|http://www.feyenoord.nl/}} |pattern_so1=_feyenoord2324h|pattern_so2=_navyline|pattern_so3=_feyenoord2324t}} '''„Фейенорд“''' ({{lang|nl|Feyenoord}}) е [[Нидерландия|нидерландски]] [[футболен отбор]] от [[Ротердам]]. Заедно с [[ПСВ Айндховен]] и [[Аякс Амстердам]] формира „голямата тройка“ на нидерландския футбол. В последни години клубът не показва убедителни резултати, но все пак се доказва като един от лидерите в първенството. == Успехи == ''Национални:'' * [[Файл:Landskampioen Schaal.png|40x60px]] '''Първи клас (до 1955) / Висша дивизия (след 1956)-[[Ередивиси]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (16):''' 1923/1924, 1927/1928, 1935/1936, 1937/1938, 1939/1940, 1960/1961, 1961/1962, 1964/1965, 1968/1969, 1970/1971, 1973/1974, 1983/1984, 1992/1993, 1998/1999, 2016/2017, 2022/23 * [[Файл:KNVB-Beker.png|40x60px]] '''[[Купа на Нидерландия по футбол|Купа на Нидерландия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (13):''' [[1930]], [[1935]], [[1965]], [[1969]], [[1980]], [[1984]], [[1991]], [[1992]], [[1994]], [[1995]], [[2008]], 2016, 2018, 2024 * [[Файл:Johan Cruijff Schaal.svg|40x60px]] '''[[Суперкупа на Нидерландия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (4):''' 1991, [[1999]], 2017, 2018 ''Международни:'' * [[Файл:Coppacampioni.png|40x60px]] '''[[Шампионска лига]] ([[КЕШ]]):''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' [[1970]]. * [[Файл:UEFA Cup (adjusted).png|40x60px]]'''[[Купа на УЕФА]]/ Лига Европа:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' [[1974]], [[2002]]. * '''[[Междуконтинентална купа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' [[1970]]. * '''[[Уефа-Интертото къп|Интертото]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1961/62 == Известни бивши футболисти == * {{флагче|Нидерландия}} [[Джовани ван Бронкхорст]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Ромео Кастелен]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Йохан Кройф]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Вилем ван Ханегем]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Пиер ван Хойдонг]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Роналд Куман]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Дирк Койт]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Рой Макай]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] *{{Флагче|Нидерландия}} [[Жоржиньо Вейналдум]] *{{Флагче|нидерландия}} [[Стивън Бергхаус]] * {{флагче|Белгия}} [[Барт Гоор]] * {{флагче|България}} [[Андрей Желязков]] * {{флагче|Дания}} [[Йон Дал Томасон]] * {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Саломон Калу]] * {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Бонавентура Калу]] * {{флагче|Полша}} [[Йежи Дудек]] * {{флагче|Русия}} [[Игор Корнеев]] * {{флагче|Швеция}} [[Хенрик Ларсон]] == Бивши треньори == * {{флагче|Австрия}} [[Ернст Хапел]] * {{флагче|Сърбия}} [[Вуядин Бошков]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Вилем ван Ханегем]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Ари Хаан]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Лео Беенхакер]] == Външни препратки == * [http://www.feyenoord.nl/pages/homepage/S2/10010000000002-10010000000002/homepage.aspx Официален сайт] {{Ередивиси - Отбори}} {{мъниче|футболен отбор|нидерландия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Нидерландски футболни отбори]] [[Категория:Спорт в Ротердам]] [[Категория:Основани в Нидерландия през 1908 година]] czxr012ma4zl0w4l120b8mnqj4aa5ux 12214965 12214963 2024-04-26T09:30:03Z 176.222.5.142 Актуализирах броя на купите на Холандия спечелени от отбора на Фейенорд wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Холандия}} Фейенорд | герб = Feyenoord logo since 2009.svg | прозвище = „отборът на народа“<br>„отборът от стадиона“<br>„гордостта на Юга“ (De Trots van Zuid) | основан = {{Стартова дата и възраст|1908|07|19}} | стадион = [[Стадион Фейенорд]],<br>[[Ротердам]] | капацитет = 51 177 | президент = {{флагче|Нидерландия}} [[Герард Хутмер]] | старши треньор = {{флагче|Нидерландия}} [[Арне Слот]] | първенство = [[Ередивиси]] | сезон = 2022/23 | място = [[Файл:Golden star.svg|20px|Действащ шампион]] '''Шампион''' || pattern_la1 = _feyenoord2324h | pattern_b1 = _feyenoord2324h | pattern_ra1 = _feyenoord2324h | pattern_sh1 = | pattern_s1 = _Feyenoord1920h | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = 000000 | socks1 = 000000 | pattern_la2 =_feyenoord2324a | pattern_b2 =_feyenoord2324a | pattern_ra2 =_feyenoord2324a | pattern_sh2 =_white_stripes | pattern_s2 = _Feyenoord1920a | leftarm2 =FFFFFF | body2 =FFFFFF | rightarm2 =FFFFFF | shorts2 =000040 | socks2 =FFFFFF | titelDerdeShirt = | pattern_la3 =_feyenoord2324t | pattern_b3 =_feyenoord2324t | pattern_ra3 =_feyenoord2324t | pattern_sh3 = | pattern_s3 = | leftarm3 =ffffff | body3 =ffffff | rightarm3 =ffffff | shorts3 =ffffff | socks3 =ffffff | titelVierdeShirt = | pattern_la4 = | pattern_b4 = | pattern_ra4 = | pattern_sh4 = | pattern_s4 = | leftarm4 = | body4 = | rightarm4 = | shorts4 = | socks4 = | уебсайт = {{URL|http://www.feyenoord.nl/}} |pattern_so1=_feyenoord2324h|pattern_so2=_navyline|pattern_so3=_feyenoord2324t}} '''„Фейенорд“''' ({{lang|nl|Feyenoord}}) е [[Нидерландия|нидерландски]] [[футболен отбор]] от [[Ротердам]]. Заедно с [[ПСВ Айндховен]] и [[Аякс Амстердам]] формира „голямата тройка“ на нидерландския футбол. В последни години клубът не показва убедителни резултати, но все пак се доказва като един от лидерите в първенството. == Успехи == ''Национални:'' * [[Файл:Landskampioen Schaal.png|40x60px]] '''Първи клас (до 1955) / Висша дивизия (след 1956)-[[Ередивиси]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (16):''' 1923/1924, 1927/1928, 1935/1936, 1937/1938, 1939/1940, 1960/1961, 1961/1962, 1964/1965, 1968/1969, 1970/1971, 1973/1974, 1983/1984, 1992/1993, 1998/1999, 2016/2017, 2022/23 * [[Файл:KNVB-Beker.png|40x60px]] '''[[Купа на Нидерландия по футбол|Купа на Нидерландия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (14):''' [[1930]], [[1935]], [[1965]], [[1969]], [[1980]], [[1984]], [[1991]], [[1992]], [[1994]], [[1995]], [[2008]], 2016, 2018, 2024 * [[Файл:Johan Cruijff Schaal.svg|40x60px]] '''[[Суперкупа на Нидерландия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (4):''' 1991, [[1999]], 2017, 2018 ''Международни:'' * [[Файл:Coppacampioni.png|40x60px]] '''[[Шампионска лига]] ([[КЕШ]]):''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' [[1970]]. * [[Файл:UEFA Cup (adjusted).png|40x60px]]'''[[Купа на УЕФА]]/ Лига Европа:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' [[1974]], [[2002]]. * '''[[Междуконтинентална купа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' [[1970]]. * '''[[Уефа-Интертото къп|Интертото]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1961/62 == Известни бивши футболисти == * {{флагче|Нидерландия}} [[Джовани ван Бронкхорст]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Ромео Кастелен]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Йохан Кройф]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Вилем ван Ханегем]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Пиер ван Хойдонг]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Роналд Куман]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Дирк Койт]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Рой Макай]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] *{{Флагче|Нидерландия}} [[Жоржиньо Вейналдум]] *{{Флагче|нидерландия}} [[Стивън Бергхаус]] * {{флагче|Белгия}} [[Барт Гоор]] * {{флагче|България}} [[Андрей Желязков]] * {{флагче|Дания}} [[Йон Дал Томасон]] * {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Саломон Калу]] * {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Бонавентура Калу]] * {{флагче|Полша}} [[Йежи Дудек]] * {{флагче|Русия}} [[Игор Корнеев]] * {{флагче|Швеция}} [[Хенрик Ларсон]] == Бивши треньори == * {{флагче|Австрия}} [[Ернст Хапел]] * {{флагче|Сърбия}} [[Вуядин Бошков]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Вилем ван Ханегем]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Ари Хаан]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Лео Беенхакер]] == Външни препратки == * [http://www.feyenoord.nl/pages/homepage/S2/10010000000002-10010000000002/homepage.aspx Официален сайт] {{Ередивиси - Отбори}} {{мъниче|футболен отбор|нидерландия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Нидерландски футболни отбори]] [[Категория:Спорт в Ротердам]] [[Категория:Основани в Нидерландия през 1908 година]] k9vyg4z7g14642y4ux4vmgvzte84ad8 0 154288 12214126 12193985 2024-04-25T14:15:36Z Мико 4542 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ябланица|Ябланица (пояснение)}} {{Селище инфо|Северна Македония | име = Ябланица | име-местно = Јабланица | вид = село | изглед = Stara kuka vo Jablanica -- Struga 3.jpg | изглед-описание = Стара къща в селото | регион = Югозападен | община = [[Струга (община)|Струга]] | област = [[Дримкол]] | площ = | височина = 831 | население = 553 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Ябланица''' ({{lang|mk|Јабланица}}; {{lang|sq|Jabllanica}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]]. == География == Селото е разположено в областта [[Дримкол]] в прохода между планината [[Ябланица (планина)|Ябланица]] от юг и [[Радук]] от север. == История == [[Файл:Narodna nosija od Jablanica -- Struga 2.JPG|мини|250п|Народна носия от Ябланица]] В XIX век Ябланица е [[българи|българо]]-[[помаци|помашко]] село в [[Дебър]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ябланица (Yablanitza) е посочено като село със 120 домакинства, като жителите му са 18 помаци и 348 българи.<ref>{{Етнография|172 – 173}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Ябланица има 850 жители българи [[християнство|християни]] и 110 [[българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|261}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Ябланица'' е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак със 137 къщи.<ref>{{Битолски вилает|44}}</ref> По-голямата част от християнското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Ябланица има 64 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Ябланица има 832 българи екзархисти и 160 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и функционират българско и сръбско училище.<ref>{{Бранков|184 – 185}}</ref> Към 1910 година селото брои над 150 къщи, от които десетина помашки, 57 сърбомански и останалите български.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.</ref> Според статистика на вестник „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ в 1911 година в Ябланица има 85 български екзархийски, 47 патриаршистки и 21 помашки къщи. В селото работи сръбско училище с 1 учител и 11 ученици.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 64 души от Ябланица са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|890}}</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 553 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-16 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[северномакедонци]] | 545 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 1 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 7 |- |} == Църкви и параклиси == [[Файл:Sv.Ilija Jablanica -- Struga 1.jpg|мини|250п|Манастирът „Свети Илия“]] В селото има няколко църкви и параклиси. „[[Свети Илия (Ябланица)|Свети Илия]]“ е изградена в 1886 година и преосветена от митрополит [[Тимотей Дебърско-Кичевски]] в 1996 година, не е изписана. „Света Богородица Пречиста“ е изградена в 1976 година и осветена в 1978 година от митрополит [[Ангеларий Охридски и Македонски|Ангеларий Дебърско-Кичевски]]. Също не е изписана, но иконите в нея са от 1845 година, изработени от [[Дичо Зограф]]<ref name="Иконописното творештво">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://preminportal.com.mk/ikonopis-i-freskopis/43-ikonopis-i-freskopis/2714-ikonopisnoto-tvoreshtvo-na-dicho-zograf-vo-skopje-i-skopskiot-region | заглавие = Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион | достъп_дата = 23 март 2015 | издател = [[Премин]] Портал }}</ref> и други зографи, което потвърждава, че е градена върху по-стара църква. „Свети Мина, Виктор и Викентий“ е изградена в 1975 година, а осветена на 24 ноември 2001 година от владиката Тимотей. Не е изписана, а иконите на иконостаса са от 1826 година, което също показва, че и тя е градена върху по-стара църква. На 17 юни 2003 година митрополит Тимотей поставя темелния камък на църквата „Преполвение“. Манастирът „Свети Илия“ е изграден в 1954 година.<ref name="Дебарско-кичевска епархија"/> Параклисът „Света Петка“, е изграден в 2002 година, параклисът „Свети Никола“ – в 1996 година, параклисът „Света Петка“ – в 1994 година и параклисът „Света Неделя“ – в 1997 година.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 17 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија | архив_дата = 2014-03-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140304123108/http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp }}</ref> Ябланица е едно от селата от Дримкол с много известни строители. Най-значим е първомайстор Иван (II половина на ХVІІІ век – 1850). Негово дело от началото на ХІХ век е прословутия Шпилски мост до Дебър, северното жилищно крило на Бигорския манастир (1814), жилищните корпуси на Кичевския манастир (18420 – 1843). Известен строител е и уста Стоян който между 1832 и 1838 година строи църквата „[[Свети Георги (Лазарополе)|Свети Георги]]“ и високия ѝ дворен зид в [[Лазарополе]], Мала река. По-късно в 1867 година синът му Ильо Стоянов издига и нейната камбанария. Майстор Велко Кръстев Йованов е създал в 1866 година църквата „[[Свети Георги (Орешец)|Свети Георги]]“ и нейната камбанария в село [[Орешец]], [[Белоградчишко]]. По време на Първата световна война майстор Стойко Леков, заедно със сина си Аврам, издига храма „[[Свети Атанасий (Радиовце)|Свети Атанасий]]“ в село Радиовце, Тетовско (1917). == Личности == [[Файл:Maksim Nenov and Dimitar Stefanov.jpg|мини|[[Максим Ненов]] от Тресонче и [[Димитър Домазетов (ВМОРО)|Димитър Стефанов]] от Ябланица]] [[Файл:Ilyo Naumov from Yablanitsa and Alexo Novov from Nerezi.jpg|дясно|мини|250п|Ильо Наумов от Ябланица и Алексо Новов от Нерези]] ; Родени в Ябланица * {{флагче|България}} Аврам Стойков Леков, строител, автор на църквата „Свети Атанасий“ в Радиовце, 1919 г. * {{флагче|България}} Богдан Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина<ref>{{МОО|16, 18}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Велев (Вельов) Спасов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, 4 рота на 1 дебърска дружина<ref>{{МОО|117}}</ref> Загинал през Първата световна война.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 16, 17</ref> * {{флагче|България}} Велко Кръстев Йованов, майстор строител * {{флагче|Северна Македония}} [[Витомир Долински]] (р. 1961), писател от Северна Македония * {{флагче|България}} Глигор Алексов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, каменоделец, основно образование, 1 дебърска дружина<ref>{{МОО|18}}</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Домазетов (ВМОРО)|Димитър Домазетов]] (1865 – 1903), деец на ВМОРО * {{флагче|Северна Македония}} [[Добре Ставрески]] (1933 - 1994), певец от Република Македония * {{флагче|България}} Доне, български революционер, член на Ябланишкия комитет на ВМОРО<ref>{{Матов 2011|300}}</ref> * {{флагче|България}} Евто Велов, строител, автор на [[Часовникова кула (Чупрене)|Часовниковата кула]] в Чупрене, 1899 г. * {{флагче|България}} Ильо Наумов, български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Наум Пейчинов]] (1880 - 1913), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|Северна Македония}} [[Петко Домазетовски]] (р. 1935), северномакедонски фолклорист и писател * {{флагче|България}} Спасе, български революционер, член на Ябланишкия комитет на ВМОРО, убит в 1913 година от сърбите<ref>{{Матов 2011|299}}</ref> * {{флагче|България}} [[Цветко Стоянов]] (1872 – ?), български революционер ; Други * {{флагче|Северна Македония}} [[Александър Гюрчинов]] (1934 – 2015), режисьор от Северна Македония, по произход от Ябланица * {{флагче|България}} Гьоре Будинов, български революционер, по време на Илинденско-Преображенското въстание води сражение на 18 юли 1903 година при село Ябланица.<ref>{{Николов|22}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Милан Гюрчинов]] (1928 – 2018), литератор от Северна Македония, по произход от Ябланица == Бележки == <references /> {{Община Струга}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Струга]] 4lqg32vsvv9846gy27u1kv7xldalha4 0 154290 12214109 12213787 2024-04-25T13:58:31Z Мико 4542 /* Личности */ wikitext text/x-wiki :''За скопските села вижте [[Горно Нерези|Горно]], [[Средно Нерези|Средно]] и [[Долно Нерези]].'' {{Селище инфо|Северна Македония | име = Нерези | име-местно = Нерези | вид = село | регион = Югозападен | община = [[Струга (община)|Струга]] | област = [[Дримкол]] | площ = | височина = 1096 | население = 213 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Нерези''' или '''Нерезе''' ({{lang|mk|Нерези}}; {{lang|sq|Nerezi}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]]. == Геграфия == Селото е разположено в областта [[Дримкол]] в източните склонове на планината [[Радук]]. == История == В XIX век Нерези е [[българи|българско]] село в [[Дебър]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нерези (Nérézi) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 123 българи.<ref>{{Етнография|172 – 173}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Нерези има 500 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|261}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Нерези'' е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 46 къщи.<ref>{{Битолски вилает|43}}</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Нерези има 46 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Нерези има 368 българи екзархисти и функционират българско и сръбско училище.<ref>{{Бранков|184 – 185}}</ref> През март 1906 година, след сражение в Нерези между четата на [[Милош Павлов]] и турски аскер, кметът на селото, Тодор, е застрелян от командващия турските части.<ref>Дебър, година ІІ, брой 5, 24 март 1906, с. 3.</ref> Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи – тази на сръбския учител Ангел Иванов и чичо му.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.</ref> Според статистика на вестник „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ в 1911 година в Нерези има 53 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 5 ученици.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 76 души от Нерези са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|866}}</ref> Във войните за национално обединение на България 13 души от селото загиват като войнци в [[Българската армия]].<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 213 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-16 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[северномакедонци]] | 212 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 1 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} В селото има църкви „Свети великомъченик Георги“, „Свети Никола“, „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | цитат = | език = | архив_дата = 2014-03-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140304123108/http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp }}</ref> == Личности == ; Родени в Нерези [[Файл:Ilyo Naumov from Yablanitsa and Alexo Novov from Nerezi.jpg|дясно|мини|250п|Ильо Наумов от Ябланица и Алексо Новов от Нерези]] [[Файл:Struga IMARO Band.jpg|мини|250п|Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от Нерези, Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от [[Глобочица]], Ильо Наумов от [[Ябланица (община Струга)|Ябланица]], [[Милош Кръстев]] от Безево, [[Трифон Манолов]] от [[Стеблево]], [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]] от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези]] * {{флагче|България}} Аврам Иванов, македоно-одрински опълченец, старши подофицер, 20 (26)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, убит при [[Султан тепе]] на 18 юни 1913<ref>{{МОО|272}}</ref><ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 1</ref> * {{флагче|България}} Зарче Филипов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина (1892 – 1960) * {{флагче|България}} Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (23)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|28}}</ref> * {{флагче|България}} Йордан Анастасов, македоно-одрински опълченец, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина<ref>{{МОО|23}}</ref> * {{флагче|България}} [[Йован Бабунов]], български свещеник и революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|Северна Македония}} [[Траян Мартиноски]] (1951 – 1999), писател от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Янко Тасев]] (1876 – 1943), български строителен предприемач ; Починали в Нерези * {{флагче|България}} [[Милош Павлов]] (? – 1906), дебърски районен войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Цветко Тасев]] (? – 1906), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Цветко Стоянов]] (1872 – 1903), български революционер == Бележки == <references/> {{Br}} {{Община Струга}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Струга]] 3u5z7x6txo04rsny6miwehl4gx5httu 12214110 12214109 2024-04-25T14:02:30Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki :''За скопските села вижте [[Горно Нерези|Горно]], [[Средно Нерези|Средно]] и [[Долно Нерези]].'' {{Селище инфо|Северна Македония | име = Нерези | име-местно = Нерези | вид = село | регион = Югозападен | община = [[Струга (община)|Струга]] | област = [[Дримкол]] | площ = | височина = 1096 | население = 213 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Нерези''' или '''Нерезе''' ({{lang|mk|Нерези}}; {{lang|sq|Nerezi}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]]. == Геграфия == Селото е разположено в областта [[Дримкол]] в източните склонове на планината [[Радук]]. == История == В XIX век Нерези е [[българи|българско]] село в [[Дебър]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нерези (Nérézi) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 123 българи.<ref>{{Етнография|172 – 173}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Нерези има 500 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|261}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Нерези'' е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 46 къщи.<ref>{{Битолски вилает|43}}</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Нерези има 46 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Нерези има 368 българи екзархисти и функционират българско и сръбско училище.<ref>{{Бранков|184 – 185}}</ref> През март 1906 година, след сражение в Нерези между четата на [[Милош Павлов]] и турски аскер, кметът на селото, Тодор, е застрелян от командващия турските части.<ref>Дебър, година ІІ, брой 5, 24 март 1906, с. 3.</ref> Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи – тази на сръбския учител Ангел Иванов и чичо му.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.</ref> Според статистика на вестник „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ в 1911 година в Нерези има 53 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 5 ученици.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 76 души от Нерези са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|866}}</ref> Във войните за национално обединение на България 13 души от селото загиват като войнци в [[Българската армия]].<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 213 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-16 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[северномакедонци]] | 212 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 1 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} В селото има църкви „Свети великомъченик Георги“, „Свети Никола“, „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | цитат = | език = | архив_дата = 2014-03-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140304123108/http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp }}</ref> == Личности == ; Родени в Нерези [[Файл:Ilyo Naumov from Yablanitsa and Alexo Novov from Nerezi.jpg|дясно|мини|250п|Ильо Наумов от Ябланица и Алексо Новов от Нерези]] [[Файл:Struga IMARO Band.jpg|мини|250п|Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от Нерези, Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от [[Глобочица]], Ильо Наумов от [[Ябланица (община Струга)|Ябланица]], [[Милош Кръстев]] от Безево, [[Трифон Манолов]] от [[Стеблево]], [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]] от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези]] * {{флагче|България}} Аврам Иванов, македоно-одрински опълченец, старши подофицер, 20 (26)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, убит при [[Султан тепе]] на 18 юни 1913<ref>{{МОО|272}}</ref><ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 1</ref> * {{флагче|България}} Зарче Филипов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина (1892 – 1960) * {{флагче|България}} Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (23)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|28}}</ref> * {{флагче|България}} Йордан Анастасов, македоно-одрински опълченец, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина<ref>{{МОО|23}}</ref> * {{флагче|България}} [[Йоан Бабунов]] (? - 1903), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|Северна Македония}} [[Траян Мартиноски]] (1951 – 1999), писател от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Янко Тасев]] (1876 – 1943), български строителен предприемач ; Починали в Нерези * {{флагче|България}} [[Милош Павлов]] (? – 1906), дебърски районен войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Цветко Тасев]] (? – 1906), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Цветко Стоянов]] (1872 – 1903), български революционер == Бележки == <references/> {{Br}} {{Община Струга}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Струга]] svwjvyrmqww68atlsje4afptpuec36y 12214111 12214110 2024-04-25T14:02:39Z Мико 4542 /* Бележки */ wikitext text/x-wiki :''За скопските села вижте [[Горно Нерези|Горно]], [[Средно Нерези|Средно]] и [[Долно Нерези]].'' {{Селище инфо|Северна Македония | име = Нерези | име-местно = Нерези | вид = село | регион = Югозападен | община = [[Струга (община)|Струга]] | област = [[Дримкол]] | площ = | височина = 1096 | население = 213 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Нерези''' или '''Нерезе''' ({{lang|mk|Нерези}}; {{lang|sq|Nerezi}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]]. == Геграфия == Селото е разположено в областта [[Дримкол]] в източните склонове на планината [[Радук]]. == История == В XIX век Нерези е [[българи|българско]] село в [[Дебър]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нерези (Nérézi) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 123 българи.<ref>{{Етнография|172 – 173}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Нерези има 500 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|261}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Нерези'' е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 46 къщи.<ref>{{Битолски вилает|43}}</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Нерези има 46 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Нерези има 368 българи екзархисти и функционират българско и сръбско училище.<ref>{{Бранков|184 – 185}}</ref> През март 1906 година, след сражение в Нерези между четата на [[Милош Павлов]] и турски аскер, кметът на селото, Тодор, е застрелян от командващия турските части.<ref>Дебър, година ІІ, брой 5, 24 март 1906, с. 3.</ref> Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи – тази на сръбския учител Ангел Иванов и чичо му.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.</ref> Според статистика на вестник „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ в 1911 година в Нерези има 53 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 5 ученици.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 76 души от Нерези са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|866}}</ref> Във войните за национално обединение на България 13 души от селото загиват като войнци в [[Българската армия]].<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 213 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-16 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[северномакедонци]] | 212 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 1 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} В селото има църкви „Свети великомъченик Георги“, „Свети Никола“, „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | цитат = | език = | архив_дата = 2014-03-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140304123108/http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp }}</ref> == Личности == ; Родени в Нерези [[Файл:Ilyo Naumov from Yablanitsa and Alexo Novov from Nerezi.jpg|дясно|мини|250п|Ильо Наумов от Ябланица и Алексо Новов от Нерези]] [[Файл:Struga IMARO Band.jpg|мини|250п|Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от Нерези, Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от [[Глобочица]], Ильо Наумов от [[Ябланица (община Струга)|Ябланица]], [[Милош Кръстев]] от Безево, [[Трифон Манолов]] от [[Стеблево]], [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]] от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези]] * {{флагче|България}} Аврам Иванов, македоно-одрински опълченец, старши подофицер, 20 (26)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, убит при [[Султан тепе]] на 18 юни 1913<ref>{{МОО|272}}</ref><ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 1</ref> * {{флагче|България}} Зарче Филипов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина (1892 – 1960) * {{флагче|България}} Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (23)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|28}}</ref> * {{флагче|България}} Йордан Анастасов, македоно-одрински опълченец, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина<ref>{{МОО|23}}</ref> * {{флагче|България}} [[Йоан Бабунов]] (? - 1903), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|Северна Македония}} [[Траян Мартиноски]] (1951 – 1999), писател от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Янко Тасев]] (1876 – 1943), български строителен предприемач ; Починали в Нерези * {{флагче|България}} [[Милош Павлов]] (? – 1906), дебърски районен войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Цветко Тасев]] (? – 1906), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Цветко Стоянов]] (1872 – 1903), български революционер == Бележки == <references/> {{Община Струга}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Струга]] sbusm0g9rilo54jndzyxx48p8vjsrwl 12214129 12214111 2024-04-25T14:17:56Z Мико 4542 /* Личности */ wikitext text/x-wiki :''За скопските села вижте [[Горно Нерези|Горно]], [[Средно Нерези|Средно]] и [[Долно Нерези]].'' {{Селище инфо|Северна Македония | име = Нерези | име-местно = Нерези | вид = село | регион = Югозападен | община = [[Струга (община)|Струга]] | област = [[Дримкол]] | площ = | височина = 1096 | население = 213 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Нерези''' или '''Нерезе''' ({{lang|mk|Нерези}}; {{lang|sq|Nerezi}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]]. == Геграфия == Селото е разположено в областта [[Дримкол]] в източните склонове на планината [[Радук]]. == История == В XIX век Нерези е [[българи|българско]] село в [[Дебър]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нерези (Nérézi) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 123 българи.<ref>{{Етнография|172 – 173}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Нерези има 500 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|261}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Нерези'' е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 46 къщи.<ref>{{Битолски вилает|43}}</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Нерези има 46 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Нерези има 368 българи екзархисти и функционират българско и сръбско училище.<ref>{{Бранков|184 – 185}}</ref> През март 1906 година, след сражение в Нерези между четата на [[Милош Павлов]] и турски аскер, кметът на селото, Тодор, е застрелян от командващия турските части.<ref>Дебър, година ІІ, брой 5, 24 март 1906, с. 3.</ref> Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи – тази на сръбския учител Ангел Иванов и чичо му.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.</ref> Според статистика на вестник „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ в 1911 година в Нерези има 53 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 5 ученици.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 76 души от Нерези са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|866}}</ref> Във войните за национално обединение на България 13 души от селото загиват като войнци в [[Българската армия]].<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 213 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-16 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[северномакедонци]] | 212 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 1 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} В селото има църкви „Свети великомъченик Георги“, „Свети Никола“, „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | цитат = | език = | архив_дата = 2014-03-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140304123108/http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp }}</ref> == Личности == ; Родени в Нерези [[Файл:Ilyo Naumov from Yablanitsa and Alexo Novov from Nerezi.jpg|дясно|мини|250п|Ильо Наумов от Ябланица и Алексо Новов от Нерези]] [[Файл:Struga IMARO Band.jpg|мини|250п|Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от Нерези, Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от [[Глобочица]], Ильо Наумов от [[Ябланица (община Струга)|Ябланица]], [[Милош Кръстев]] от Безево, [[Трифон Манолов]] от [[Стеблево]], [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]] от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези]] * {{флагче|България}} Аврам Иванов, македоно-одрински опълченец, старши подофицер, 20 (26)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, убит при [[Султан тепе]] на 18 юни 1913<ref>{{МОО|272}}</ref><ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 1</ref> * {{флагче|България}} Алексо Новов, български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Зарче Филипов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина (1892 – 1960) * {{флагче|България}} Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (23)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|28}}</ref> * {{флагче|България}} Йован Танев, български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Йордан Анастасов, македоно-одрински опълченец, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина<ref>{{МОО|23}}</ref> * {{флагче|България}} [[Йоан Бабунов]] (? - 1903), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Панде Димитров, български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Панде Ильов, български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Петре Иванов, български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Тане Мартинов, български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|Северна Македония}} [[Траян Мартиноски]] (1951 – 1999), писател от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Янко Тасев]] (1876 – 1943), български строителен предприемач ; Починали в Нерези * {{флагче|България}} [[Милош Павлов]] (? – 1906), дебърски районен войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Цветко Тасев]] (? – 1906), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Цветко Стоянов]] (1872 – 1903), български революционер == Бележки == <references/> {{Община Струга}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Струга]] 7s0umv0eoke6h2a0uanc8h193t6qyws 0 154899 12214359 10795305 2024-04-25T18:55:24Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == Кралството се разпростира в Южна Италия и [[Сицилия]]. Икономиката е основно земеделска,<ref>{{cite web|author=Nicola Zitara|url=http://www.eleaml.org/e_book/unitruff_cap1.pdf|title=La legge di Archimede: L'accumulazione selvaggia nell'Italia unificata e la nascita del colonialismo interno|publisher=Eleaml-Fora!|lang=it}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> като тази на другите италиански държави, а църквата държи около 50 – 65% от земята към 1750 г.<ref>Carlo M. Cipolla. ''Before the industrial revolution: European society and economy, 1000 – 1700'' (1993), с. 36</ref> Столица на кралството е [[Неапол]], а за кратко и [[Палермо]]. Управляваща династия са [[Бурбони]]те. Крале: * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Двете Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II]] == Източници == <references/> {{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] e6nzesnwscxpgs04wds3d6xhyk4w59v 12214374 12214359 2024-04-25T19:17:07Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130|1130 г.]], започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282|1282 г.]] в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302|1302 г.]] и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не става.<ref>Sono stati segnalati atlanti storici di autorevoli editori che indicano l'opposto (ovvero la Sicilia = ''al di qua del faro'' dimostrando l'ufficiosità dell'uso dei termini fino al regno di [[Carlo III di Spagna]]; ci si attiene qui alla versione desunta da ''Atti ufficiali, Leggi e Decreti'' del periodo borbonico</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442|1442 г.,]] без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== През [[1734|1734 г.]] [[Карлос III|Карлос III де Бурбон]] – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735|1735 г.]] приема титлата „крал на Неапол ''без конкретна номерация“''. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738|1738 г.]], който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720|1720 г.]] след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759|1759 г.]], след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== Французите вече са навлезли в Италия през [[1796|1796 г.]] с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798|1798 г.]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802|1802 г.]]), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799|1799 г.]] (за някои 21), докато лазаристите все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|p. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър|Лувърът]]. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър|Лувъра]] в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]] '','' първо в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805|1805 г.]] [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и номинирайки брат си [[Жозеф Бонапарт]] за крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815|1815 г.]], като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрация ==== [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806|1806 г.]] поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810|1810 г.]] кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812|1812 г.]] кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франц (Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815|1815 г.]] те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[Развод|разводът]] е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, pag. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816|1816 г.]], който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франц I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франц II]] == Източници == <references/> {{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] 6yiy4ep7vpsz9m48kmkta6gdnkdtge8 12214406 12214374 2024-04-25T19:43:55Z Ambra75 259141 /* Наполеонов период */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130|1130 г.]], започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282|1282 г.]] в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302|1302 г.]] и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не става.<ref>Sono stati segnalati atlanti storici di autorevoli editori che indicano l'opposto (ovvero la Sicilia = ''al di qua del faro'' dimostrando l'ufficiosità dell'uso dei termini fino al regno di [[Carlo III di Spagna]]; ci si attiene qui alla versione desunta da ''Atti ufficiali, Leggi e Decreti'' del periodo borbonico</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442|1442 г.,]] без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== През [[1734|1734 г.]] [[Карлос III|Карлос III де Бурбон]] – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735|1735 г.]] приема титлата „крал на Неапол ''без конкретна номерация“''. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738|1738 г.]], който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720|1720 г.]] след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759|1759 г.]], след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== Французите вече са навлезли в Италия през [[1796|1796 г.]] с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798|1798 г.]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802|1802 г.]]), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799|1799 г.]] (за някои 21), докато [[Лазаристи|лазаристите]] все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|p. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър|Лувърът]]. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър|Лувъра]] в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]] '','' първо в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805|1805 г.]] [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и номинирайки брат си [[Жозеф Бонапарт]] за крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815|1815 г.]], като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806|1806 г.]] поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810|1810 г.]] кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812|1812 г.]] кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815|1815 г.]] те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[Развод|разводът]] е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, pag. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816|1816 г.]], който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816|1816 г.]] Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия|Карбонерия-та]], чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюраците]], които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвика избухването на народен бунт на 15 юни [[1820|1820 г.]], докато Франсис Бурбонски, [[Вицекрал на Сицилия|генерал-лейтенант на Сицилия]], беше принуден да напусне Сицилия на 27 юни в Неапол . Дори в неаполитанската област това нарастващо искане за подновяване доведе в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]] . Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на [[Въстания от 1820-1821 г|испанския конституционен бунт]] от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I от Двете Сицилии|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространи в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с [[Конституция на Кадис|испанската конституция от 1812 г.]], и назначава сина си Франческо за свой викарий. На 1 октомври започва работата на новия [[неаполитански парламент]], избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента бяха реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията. <ref>[[Pietro Colletta]], Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо беше създадено открито независимо временно правителство, което поиска от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпрати генерал [[Флорестан Пепе|Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който със споразумението Termini Imerese от 22 септември предостави на сицилианците възможността да изберат свое собствено [[Сицилиански парламент|събрание от депутати]], споразумение, което не беше ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref> . Въпреки това, буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост, което принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила желанието за единство на сицилианците централно правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове доведе до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставиха на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро падна под ударите на репресиите на Бурбоните <ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> . Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820|1820 г.,]] не бяха оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних|Метерних]], която след [[конгрес в Тропау|конгреса в Тропау]] на 27 октомври 1820 г. извика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция.{{Източник|Alla partenza del re si oppose, tra gli altri, il principe ereditario Francesco}}Напускането на краля се противопостави, наред с други, от престолонаследника принц Франциск <sup>&#x5B; ''[[Уикипедия: Използване на източници|без&nbsp;източник]]'' &#x5D;</sup></link> . Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821|1821 г.]] Кралството на двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[битката при Риети-Антродоко]] . Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821|1821 г.]] Неапол е окупиран, конституцията е ''суспендирана'' и започват репресии: в крайна сметка има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати заслужават да бъдат споменати.&nbsp;– изпълнена през 1822г&nbsp;– и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не бяха изпълнени, тъй като двамата офицери успяха да избягат от кралството. <ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, Capitolo III</ref> === Франциск I на Двете Сицилии === В началото на януари [[1825|1825 г.]] умира цар Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франческо I (Двете Сицилии)|Франциск I.]] На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г. (въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си). Правителството на Франциск I постигна важен политически успех през 1827 г., когато успя да изчисти кралството от австрийските войски, които го бяха окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на [[Армия на двете Сицилии|Кралската армия]], като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитаха да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключиха всички онези войници с предишен опит на Карбонари или Мурат и наеха 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи{{Източник|e la nascita di influenti movimenti culturali cattolico-reazionari}} </link> , не беше възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на двете Сицилии сектантското въстание избухна отново през юни [[Бунтовете на Чиленто (1828)|1828 г. в Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]] . <ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформите и 1848г === След смъртта на Франциск I, на 8 ноември [[1830|1830 г.]], кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref> : той предприе стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината си и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и възстановяват най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра|Мурат]], опитвайки се да гарантират лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие <ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> . Неговото правителство се характеризира с реформи, насочени към подобряване на [[Икономика|икономиката]], за да елиминира постепенно дефицита, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на съда и някои министерства <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> . В този период в [[Портичи]] възникват [[Работилници Pietrarsa|работилниците Pietrarsa]], една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от [[Николай I (Русия)|цар Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> . Работил е в кралството{{Източник|la maggior industria navalmeccanica d'Italia (a [[Napoli]] e [[Castellammare di Stabia]] quest'ultimo, con 1.800 operai, era il primo cantiere navale italiano per grandezza), la prima [[nave da guerra]] a vapore d'Italia (la [[pirofregata]] ''[[Ercole (pirofregata)|Ercole]]''), la prima nave a propulsione ad elica (la ''[[Giglio delle Onde]]'')}} </link> , първият кораб, оборудван с парен двигател, построен изцяло в [[Италия (географски регион)|Италия]] ( ''[[Еторе Фиерамоска (пирофрегата)|Ettore Fieramosca]]'' <ref name="fieramosca">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.marinai.it/contatti/fmosca.pdf}}</ref> ),{{Източник|la prima nave militare ad elica ed in metallo (la ''[[Garibaldi (pirofregata)|Borbone]]'')}} </link> , първата железопътна линия и първа гара в Италия (1839 г., [[Железопътна линия Неапол-Портичи|Неапол-Портичи]] ),{{Източник|la galleria ferroviaria presso Nocera, il primo sistema di [[fari]] lenticolari in Italia}} </link> , първата сеизмологична обсерватория в света ( [[Везувианска обсерватория|Везувианската обсерватория]] <ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> ). Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ ''девизът му е „Независимост“'' “ <ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref> . Тази посока беше конкретно преследвана, като се благоприятстваше чуждестранната инициатива в царството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]] <ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref> . В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. [[Правителство на Обединеното кралство|британското правителство]] е получило от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm}}</ref> на много ниски цени (трябва да се помни, че сярата е материал от стратегическо значение за времето ). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства така наречения „ [[Въпрос на сяра|въпрос със сярата]] “. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл, лорд Палмерстън|лорд Парлмерстън]] изпрати военен флот в Неаполския залив, заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред постави [[Кралски флот на Кралството на двете Сицилии|флота]] и [[Армия на двете Сицилии|армията]] си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да възстанови както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционните движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалистките движения, събудени от неотдавнашната европейска криза, Кралството на двете Сицилии видя [[Сицилианската революция от 1848 г|избухването на ново въстание в Сицилия]], събитие, което предизвика подобни движения в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848|1848 г.]] на [[Фиеравекия|Piazza della Fieravecchia]] в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието видя масовото участие на обикновените хора в Палермо, което беше последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Кралство Сицилия (1734-1816)|островното кралство Сицилия]] и [[Сицилианската конституция от 1812 г|Конституцията от 1812 г.]] След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ популярна армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки "генерален революционен комитет". Общият комитет създаде временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм, [[Роджър Седми|Руджеро Сетимо]], умерен либерал, принадлежащ към сицилианското благородство, беше назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опита да спре либералните искания, като даде конституцията с кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция победиха в края на февруари точно този ''най-добър модел на конституция'' и крал [[Луи-Филип|Луи Филип от Бурбон-Орлеан]] . След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от '48, ние си спомняме например тази на общественото образование, която беше поверена от краля на [[Франческо де Санктис]] . Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, която е положена на 24 февруари, същия ден, когато Луи Филип избяга от Париж. На 25 март 1848 г. [[Сицилиански парламент|Генералният парламент на Сицилия]] се събира с революционно правителство, председателствано от [[Роджър Седми|Руджеро Сетимо]] и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки [[Кралство Сицилия (1848-1849)|Кралство Сицилия]] . Оптимизмът обаче скоро беше последван от разочарование; всъщност политическите сили в коалицията изглеждаха много противоречиви: имаше голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на Мацини. Полетата, които запалиха фитила на съперничеството, бяха преди всичко създаването на Национална гвардия и [[Всеобщо избирателно право|всеобщото избирателно право]], и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]], демократичен член на правителството. Имаше малко възприети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на италианската държава, като последната беше подкрепена само от малцинството на Мациниан <ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, p. 38.]</ref> . Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на двете Сицилии се проведоха през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не сложи край на спора между суверена, който смяташе новопридадената конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряваха да го "удължи" (както казаха с очевидно неутрална терминология), т.е. първият акт на парламента трябваше да бъде промяната на новообнародваната Конституция. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това беше решаващият ден за съдбата на Конституцията на двете Сицилии: в Неапол имаше барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца) с барикади, от които се стреляше по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на [[Неаполитански парламент|камарата]] от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на [[Неаполитански парламент|къщата]] е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849|1849 г.]], когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия [[Австро-италианска война|, разположена в Ломбардия,]] в родината му и спря парламентарната дейност, кралят реши да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с така наречения указ от [[Гаета|Гаета,]] Фердинанд II от Бурбон си възвърна владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджиери|Карло Филангиери]], разпускане на съдията и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „ ''кралска бомба'' “). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджиери ''за херцог на Таормина'' и губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай имаше поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетебрини|Луиджи Сетембрини]] (известна фигура на философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от двете Сицилии'' ), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]] . Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентигна, [[Карло Писакане]] ). След като пламъците, които избухнаха през [[1848|1848 г.,]] бяха потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, бяха подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискаха премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният [[Председатели на Съвета на Кралството на двете Сицилии|държавен секретар]] [[Джустино Фортунато (1777-1862)|Джустино Фортунато]] е този, който е измислил гениалното законодателно решение на петицията <ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref> . Инициативата за петиция, която предизвика полемика от страна на либералната преса, най-накрая беше приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Лайтхаус'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, беше фундаментална. Само малка част от кметовете отказаха да подпишат, като постепенно претърпяха отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение <ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 12</ref> .{{Източник|Grandissima parte dei proprietari e della popolazione, invece, aderì spontaneamente all'iniziativa, in quanto stanca dei disordini provocati dagli avvenimenti di quegli anni|pochi righi sopra si dice che chi si rifiutava veniva sorvegliato dalla polizia}}Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включиха в инициативата, тъй като бяха уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години <sup>&#x5B; ''[[Уикипедия: Използване на източници|без&nbsp;източник]]'' &#x5D;</sup></link> . От друга страна, според Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно <ref>{{Harv|Harold Acton|p. 333}}.</ref> . Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го накара да бъде нарисуван като „ ''чудовище'' “ от европейската либерална преса <ref>{{Harv|Harold Acton|pp. 1-3}}.</ref> . В това отношение писанията на [[Антонио Скалоха]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон|Уилям Юарт Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразни Фердинанд II, който зърна зад перото на Гладстон (който вероятно никога не е влизал в затвор в Кралството на двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в [[Лондон]], принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии, [[Джустино Фортунато (1777-1862)|Джустино Фортунато]], не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Джустино Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател <ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref> . Нападението, извършено от [[Агесилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринесе за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Последният, калабрийски войник от Мациниан, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удари Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални резултати. За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини|Джузепе Мацини,]] насочен към облекчаване на италианското население с експедиции на революционери до различни точки на полуострова . Планът на Мазини предвижда [[Експедиция Сапри|експедицията до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Писакане|Карло Пизакане]], бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849 г.)|отбраната на Рим през 1848 г.]] Карло Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали, с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за експедицията до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Писакане отплава от [[Генуа]] с парахода "Каляри" към южната част [[Чиленто|на Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след кацането на Писакане в [[Сапри]], успяха незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Писакане, ранен в сблъсъците [[Падула|при Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]] . <ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години след септицемия, причините за която все още са спорни. Той беше поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, града, където младата баварска булка на [[Франчеко II от Двете Сицилии|херцога на Калабрия]] щеше да слезе; това възпаление не беше лекувано навреме и последните опити за лечение се състояха в напреднал стадий на [[сепсис]], след проблемно пътуване с кораб от Бари до Неапол. Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в царството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, всъщност е отговорен за изселването на цяло поколение интелектуалци и войници, за които бойните полета на [[Австро-италианска война|първата война за независимост]] и реформите зърнаха в 1848 е оставил незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намери приемлив изход в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]], държава, която след 1848 г. е запазила своя собствен „ [[Албертинов устав|Албертински статут]] “ и първичен но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, откри едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което виждаше Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, сега дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябваше да се изправи срещу кралство Савоя в Италия, дипломатически облагодетелствани и подкрепяни от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е бил наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но въпреки себе си той е бил принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === [[Франчеко II от Двете Сицилии|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска|Мария София от Бавария]] (сестра на известната „ [[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]] “, съпруга на император [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф]] ). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, беше много интензивно, тъй като първо трябваше да се справи с бунт, който избухна в 3-ти швейцарски полк в Неапол <ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, след това той трябваше да се изправи срещу [[Поход на хилядата|експедицията на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успя да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането му, но въпреки това се зае да предаде конституцията (което направи с помощта на [[Карло Филанджиери|Филангиери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г. <ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд беше напълно оставена настрана: навсякъде беше заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, които са напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства. <ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861|1861 г.]], когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след експедицията на Хилядата в Сицилия, инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, от друга страна, за да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] ), последните крепости на Бурбоните ( [[Гаета|Гета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]] ) се предадоха на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилия преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от лейтенантите на краля Карло Филанджиери и Паоло Руфо. Въпреки това, след смъртта на авторитарния суверен, революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от благородството на острова, особено това на Палермо, беше ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от неговите млади потомци имаха активна роля в конспиративните дейности. След [[Битката при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговори, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт, някои млади благородници организират [[Въстанието на Гансия|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Гансия. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира Гансия, като изземат оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък [[област Палермо]] е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === Следователно Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да кацне в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]] . И в този случай полицията на Бурбон научила предварително за проекта на Гарибалди и веднага бил организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и морската армия. Въпреки това, за голямо щастие, двата пиемонтски кораба, на които бяха качени Хилядата на Гарибалди, успяха да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофригата ''Стромболи'', и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдците спокойно започнаха операциите по [[Кацане в Марсала|слизане на брега в пристанището на Марсала]] . „ ''Стромболи“'', който този ден трябваше да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристигна в Марсала едва след слизане, заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не можа да направи нищо друго, освен да извърши късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което беше открит огън срещу Хилядата, беше причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, което рискуваше да бъде насочено от гранати от Бурбон с много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба [[Марсала|в Марсала]] вече беше изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издаде официална нота, в която остро осъди правителството в Торино, че е позволило подобен акт на пиратство. <ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджиери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не прие тежката задача и Филангиери, като алтернатива, предложи генерал [[Фердинандо Ланца]], стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който пое тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпи в длъжност, Ланца научи за отстъплението на Ланди към Калатафими, без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега можеше да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова, въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срина и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглеждаше поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната "Фон Мехел", Ланца реши да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците. <ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филангиери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато на в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърли този план, тъй като му се стори недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничи до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филангери, който се оттегля от политическия и военен живот. <ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изуми съвременниците му с командните умения, демонстрирани от лидера на Ница и неговите офицери и със скоростта, с която ''Хилядата'' успя да завладее кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на полето. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]] ), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]] <ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . Движението за единство в Двете Сицилии беше силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа беше много важен през този период. Първото въстание е това в [[провинция Базиликата]], което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на [[Луканско въстание|временно правителство]] на името на [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Виктор Емануил II Савойски|Виторио Емануеле II]] . <ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Други последваха, със или без официални прокламации, в [[Земя Бари (историческа територия)|провинция Бари]] с въстанието на [[Алтамура]] на 21 август, в [[Горна Калабрия|Калабрия Читериоре]] с [[Козенца]] на 24 август, в [[Калабрия още на първо място|Калабрия Ултериоре Прима]] с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в [[Княжество Ситериор|Княжество Ситериоре]] с [[Аулета|Класна стая]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|папската държава]], който принуди баварските войници, които вече го държаха от 22 юли, да избягат, [[По-нататък Княжество|Княжеството Фунтер]] се надигна на 2 септември. <ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство. <ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяха да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройни документирани епизоди на неподчинение и корупция <ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери, обикновено над седемдесет, предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и бивши [[Зидария|мурати]], също изиграха роля в това Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франческо II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успя да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца|Ланца]], който не направи нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство в хора и оборудване (той имаше около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално си спомняме сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди (генерал)|Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата <ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от [[Армия на двете Сицилии|Кралската армия]] достигна своя връх в Калабрия: тук генерал Бриганти (вече поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на [[Въстание в Палермо (1860 г.)|въстанието]] ), след като даде на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият в лицето на Гарибалди, той е застрелян от собствените си хора, които, смятайки го за предател, не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слаб враг <ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|p. 152|Trabant}}.</ref> . Решаваща е и ролята на висшите офицери от [[Кралски флот на Кралството на двете Сицилии|Морската армия]]{{Източник|sostanzialmente si rifiutarono di affondare le navi garibaldine nel loro passaggio dalla Sicilia alla Calabria}} </link> и които впоследствие, според про-Бурбоните историци, умишлено са предали повечето си кораби на Савойския флот <ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> . Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако вземем предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства е имало широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смяташе за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина, дипломатическата дейност в онези дни беше неистова, но кралят осъзна твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г. <ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последна битка. Крал Франциск II решава да не се бие в град Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на [[Битка при Волтурно|Волтурно]] <ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това, намесата на [[Сардинска армия|армиите на Сардиния]], във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди <ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref>, и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, постановиха решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намери убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]], се озоваха срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. който частично замени [[Южна армия|южната армия]], която беше разпусната по волята на генералния щаб на Пиемонт. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предаде ( [[Обсада на Гаета (1860 г.)|Обсада на Гаета]] ). === Край на кралството === Краят на царуването е разделен на поредица от отделни моменти след експедицията на Хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата [[Плебисцити на Рисорджименто|плебисцита за анексиране,]] проведени [[Плебисцит на неаполитанските провинции от 1860 г|в неаполитанските провинции]] и [[Плебисцит на сицилианските провинции от 1860 г|в сицилианските провинции]] на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., бр. 4498 и 4499 („ ''Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия'' “ и „ ''Сицилианските провинции са част от Кралство Италия'' “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на двете Сицилии към Кралство Сардиния беше силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|граф Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, направи всичко, за да гарантира, че експедицията на Хилядата няма да се плъзне към ляво решение. Анексирането означаваше ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно беше направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (примерно беше двусмисленото поведение, възприето в тези ситуации от [[Римски Либорий|Либорио Романо]] ), и преди всичко той се опита да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа беше незаменима за политическия контрол на Юга <ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> . Кралството на двете Сицилии официално престава да съществува с [[Италианските политически избори от 1861 г|избирането]] на [[VIII законодателен орган на Кралство Италия|новия италиански парламент]] на 27 януари 1861 г. след плебисцитите за анексиране. След това пред новия италиански парламент беше представен законопроект от 21 февруари за [[Провъзгласяване на Кралство Италия|провъзгласяването на новото Кралство Италия]], включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който стана [[Нормативен акт|законодателен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860 г.)|обсадата на Гаета]] и предаването на Франциск II на 17 февруари; [[цитаделата на Месина]] се предаде едва на 12 март, а крепостта [[Обсада на Чивитела|Чивитела дел Тронто]], последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия бяха далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на Рисорджименто <ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> .ь След като независимостта беше загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлязоха в дълбока криза <ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> . Докато новата държава не започне политика [[Индустриализация|на индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция, <ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/> {{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] oi1tmhohtozbm99r66kdur3eze6n03f 12214416 12214406 2024-04-25T19:57:58Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130|1130 г.]], започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282|1282 г.]] в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302|1302 г.]] и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не става.<ref>Sono stati segnalati atlanti storici di autorevoli editori che indicano l'opposto (ovvero la Sicilia = ''al di qua del faro'' dimostrando l'ufficiosità dell'uso dei termini fino al regno di [[Carlo III di Spagna]]; ci si attiene qui alla versione desunta da ''Atti ufficiali, Leggi e Decreti'' del periodo borbonico</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442|1442 г.,]] без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== През [[1734|1734 г.]] [[Карлос III|Карлос III де Бурбон]] – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735|1735 г.]] приема титлата „крал на Неапол ''без конкретна номерация“''. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738|1738 г.]], който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720|1720 г.]] след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759|1759 г.]], след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== Французите вече са навлезли в Италия през [[1796|1796 г.]] с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798|1798 г.]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802|1802 г.]]), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799|1799 г.]] (за някои 21), докато [[Лазаристи|лазаристите]] все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|p. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър|Лувърът]]. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър|Лувъра]] в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]] '','' първо в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805|1805 г.]] [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и номинирайки брат си [[Жозеф Бонапарт]] за крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815|1815 г.]], като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806|1806 г.]] поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810|1810 г.]] кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812|1812 г.]] кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815|1815 г.]] те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[Развод|разводът]] е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, pag. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816|1816 г.]], който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816|1816 г.]] Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия|Карбонерия-та]], чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюраците]], които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820|1820 г.]], докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сиицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой внаместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>[[Pietro Colletta]], Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестан Пепе|Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820|1820 г.,]] не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних|Клеменс фор Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821|1821 г.]] Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821|1821 г.]] Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, Capitolo III</ref> === Франциск I на Двете Сицилии === В началото на януари [[1825|1825 г.]] умира цар Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франческо I (Двете Сицилии)|Франциск I.]] На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г. (въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си). Правителството на Франциск I постигна важен политически успех през 1827 г., когато успя да изчисти кралството от австрийските войски, които го бяха окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на [[Армия на двете Сицилии|Кралската армия]], като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитаха да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключиха всички онези войници с предишен опит на Карбонари или Мурат и наеха 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи{{Източник|e la nascita di influenti movimenti culturali cattolico-reazionari}} </link> , не беше възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на двете Сицилии сектантското въстание избухна отново през юни [[Бунтовете на Чиленто (1828)|1828 г. в Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]] . <ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформите и 1848г === След смъртта на Франциск I, на 8 ноември [[1830|1830 г.]], кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref> : той предприе стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината си и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и възстановяват най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра|Мурат]], опитвайки се да гарантират лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие <ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> . Неговото правителство се характеризира с реформи, насочени към подобряване на [[Икономика|икономиката]], за да елиминира постепенно дефицита, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на съда и някои министерства <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> . В този период в [[Портичи]] възникват [[Работилници Pietrarsa|работилниците Pietrarsa]], една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от [[Николай I (Русия)|цар Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> . Работил е в кралството{{Източник|la maggior industria navalmeccanica d'Italia (a [[Napoli]] e [[Castellammare di Stabia]] quest'ultimo, con 1.800 operai, era il primo cantiere navale italiano per grandezza), la prima [[nave da guerra]] a vapore d'Italia (la [[pirofregata]] ''[[Ercole (pirofregata)|Ercole]]''), la prima nave a propulsione ad elica (la ''[[Giglio delle Onde]]'')}} </link> , първият кораб, оборудван с парен двигател, построен изцяло в [[Италия (географски регион)|Италия]] ( ''[[Еторе Фиерамоска (пирофрегата)|Ettore Fieramosca]]'' <ref name="fieramosca">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.marinai.it/contatti/fmosca.pdf}}</ref> ),{{Източник|la prima nave militare ad elica ed in metallo (la ''[[Garibaldi (pirofregata)|Borbone]]'')}} </link> , първата железопътна линия и първа гара в Италия (1839 г., [[Железопътна линия Неапол-Портичи|Неапол-Портичи]] ),{{Източник|la galleria ferroviaria presso Nocera, il primo sistema di [[fari]] lenticolari in Italia}} </link> , първата сеизмологична обсерватория в света ( [[Везувианска обсерватория|Везувианската обсерватория]] <ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> ). Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ ''девизът му е „Независимост“'' “ <ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref> . Тази посока беше конкретно преследвана, като се благоприятстваше чуждестранната инициатива в царството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]] <ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref> . В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. [[Правителство на Обединеното кралство|британското правителство]] е получило от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm}}</ref> на много ниски цени (трябва да се помни, че сярата е материал от стратегическо значение за времето ). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства така наречения „ [[Въпрос на сяра|въпрос със сярата]] “. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл, лорд Палмерстън|лорд Парлмерстън]] изпрати военен флот в Неаполския залив, заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред постави [[Кралски флот на Кралството на двете Сицилии|флота]] и [[Армия на двете Сицилии|армията]] си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да възстанови както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционните движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалистките движения, събудени от неотдавнашната европейска криза, Кралството на двете Сицилии видя [[Сицилианската революция от 1848 г|избухването на ново въстание в Сицилия]], събитие, което предизвика подобни движения в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848|1848 г.]] на [[Фиеравекия|Piazza della Fieravecchia]] в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието видя масовото участие на обикновените хора в Палермо, което беше последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Кралство Сицилия (1734-1816)|островното кралство Сицилия]] и [[Сицилианската конституция от 1812 г|Конституцията от 1812 г.]] След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ популярна армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки "генерален революционен комитет". Общият комитет създаде временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм, [[Роджър Седми|Руджеро Сетимо]], умерен либерал, принадлежащ към сицилианското благородство, беше назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опита да спре либералните искания, като даде конституцията с кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция победиха в края на февруари точно този ''най-добър модел на конституция'' и крал [[Луи-Филип|Луи Филип от Бурбон-Орлеан]] . След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от '48, ние си спомняме например тази на общественото образование, която беше поверена от краля на [[Франческо де Санктис]] . Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, която е положена на 24 февруари, същия ден, когато Луи Филип избяга от Париж. На 25 март 1848 г. [[Сицилиански парламент|Генералният парламент на Сицилия]] се събира с революционно правителство, председателствано от [[Роджър Седми|Руджеро Сетимо]] и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки [[Кралство Сицилия (1848-1849)|Кралство Сицилия]] . Оптимизмът обаче скоро беше последван от разочарование; всъщност политическите сили в коалицията изглеждаха много противоречиви: имаше голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на Мацини. Полетата, които запалиха фитила на съперничеството, бяха преди всичко създаването на Национална гвардия и [[Всеобщо избирателно право|всеобщото избирателно право]], и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]], демократичен член на правителството. Имаше малко възприети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на италианската държава, като последната беше подкрепена само от малцинството на Мациниан <ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, p. 38.]</ref> . Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на двете Сицилии се проведоха през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не сложи край на спора между суверена, който смяташе новопридадената конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряваха да го "удължи" (както казаха с очевидно неутрална терминология), т.е. първият акт на парламента трябваше да бъде промяната на новообнародваната Конституция. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това беше решаващият ден за съдбата на Конституцията на двете Сицилии: в Неапол имаше барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца) с барикади, от които се стреляше по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на [[Неаполитански парламент|камарата]] от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на [[Неаполитански парламент|къщата]] е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849|1849 г.]], когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия [[Австро-италианска война|, разположена в Ломбардия,]] в родината му и спря парламентарната дейност, кралят реши да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с така наречения указ от [[Гаета|Гаета,]] Фердинанд II от Бурбон си възвърна владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджиери|Карло Филангиери]], разпускане на съдията и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „ ''кралска бомба'' “). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджиери ''за херцог на Таормина'' и губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай имаше поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетебрини|Луиджи Сетембрини]] (известна фигура на философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от двете Сицилии'' ), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]] . Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентигна, [[Карло Писакане]] ). След като пламъците, които избухнаха през [[1848|1848 г.,]] бяха потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, бяха подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискаха премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният [[Председатели на Съвета на Кралството на двете Сицилии|държавен секретар]] [[Джустино Фортунато (1777-1862)|Джустино Фортунато]] е този, който е измислил гениалното законодателно решение на петицията <ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref> . Инициативата за петиция, която предизвика полемика от страна на либералната преса, най-накрая беше приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Лайтхаус'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, беше фундаментална. Само малка част от кметовете отказаха да подпишат, като постепенно претърпяха отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение <ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 12</ref> .{{Източник|Grandissima parte dei proprietari e della popolazione, invece, aderì spontaneamente all'iniziativa, in quanto stanca dei disordini provocati dagli avvenimenti di quegli anni|pochi righi sopra si dice che chi si rifiutava veniva sorvegliato dalla polizia}}Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включиха в инициативата, тъй като бяха уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години <sup>&#x5B; ''[[Уикипедия: Използване на източници|без&nbsp;източник]]'' &#x5D;</sup></link> . От друга страна, според Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно <ref>{{Harv|Harold Acton|p. 333}}.</ref> . Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го накара да бъде нарисуван като „ ''чудовище'' “ от европейската либерална преса <ref>{{Harv|Harold Acton|pp. 1-3}}.</ref> . В това отношение писанията на [[Антонио Скалоха]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон|Уилям Юарт Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразни Фердинанд II, който зърна зад перото на Гладстон (който вероятно никога не е влизал в затвор в Кралството на двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в [[Лондон]], принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии, [[Джустино Фортунато (1777-1862)|Джустино Фортунато]], не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Джустино Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател <ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref> . Нападението, извършено от [[Агесилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринесе за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Последният, калабрийски войник от Мациниан, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удари Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални резултати. За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини|Джузепе Мацини,]] насочен към облекчаване на италианското население с експедиции на революционери до различни точки на полуострова . Планът на Мазини предвижда [[Експедиция Сапри|експедицията до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Писакане|Карло Пизакане]], бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849 г.)|отбраната на Рим през 1848 г.]] Карло Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали, с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за експедицията до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Писакане отплава от [[Генуа]] с парахода "Каляри" към южната част [[Чиленто|на Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след кацането на Писакане в [[Сапри]], успяха незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Писакане, ранен в сблъсъците [[Падула|при Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]] . <ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години след септицемия, причините за която все още са спорни. Той беше поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, града, където младата баварска булка на [[Франчеко II от Двете Сицилии|херцога на Калабрия]] щеше да слезе; това възпаление не беше лекувано навреме и последните опити за лечение се състояха в напреднал стадий на [[сепсис]], след проблемно пътуване с кораб от Бари до Неапол. Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в царството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, всъщност е отговорен за изселването на цяло поколение интелектуалци и войници, за които бойните полета на [[Австро-италианска война|първата война за независимост]] и реформите зърнаха в 1848 е оставил незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намери приемлив изход в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]], държава, която след 1848 г. е запазила своя собствен „ [[Албертинов устав|Албертински статут]] “ и първичен но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, откри едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което виждаше Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, сега дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябваше да се изправи срещу кралство Савоя в Италия, дипломатически облагодетелствани и подкрепяни от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е бил наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но въпреки себе си той е бил принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === [[Франчеко II от Двете Сицилии|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска|Мария София от Бавария]] (сестра на известната „ [[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]] “, съпруга на император [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф]] ). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, беше много интензивно, тъй като първо трябваше да се справи с бунт, който избухна в 3-ти швейцарски полк в Неапол <ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, след това той трябваше да се изправи срещу [[Поход на хилядата|експедицията на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успя да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането му, но въпреки това се зае да предаде конституцията (което направи с помощта на [[Карло Филанджиери|Филангиери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г. <ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд беше напълно оставена настрана: навсякъде беше заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, които са напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства. <ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861|1861 г.]], когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след експедицията на Хилядата в Сицилия, инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, от друга страна, за да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] ), последните крепости на Бурбоните ( [[Гаета|Гета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]] ) се предадоха на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилия преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от лейтенантите на краля Карло Филанджиери и Паоло Руфо. Въпреки това, след смъртта на авторитарния суверен, революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от благородството на острова, особено това на Палермо, беше ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от неговите млади потомци имаха активна роля в конспиративните дейности. След [[Битката при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговори, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт, някои млади благородници организират [[Въстанието на Гансия|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Гансия. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира Гансия, като изземат оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък [[област Палермо]] е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === Следователно Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да кацне в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]] . И в този случай полицията на Бурбон научила предварително за проекта на Гарибалди и веднага бил организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и морската армия. Въпреки това, за голямо щастие, двата пиемонтски кораба, на които бяха качени Хилядата на Гарибалди, успяха да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофригата ''Стромболи'', и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдците спокойно започнаха операциите по [[Кацане в Марсала|слизане на брега в пристанището на Марсала]] . „ ''Стромболи“'', който този ден трябваше да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристигна в Марсала едва след слизане, заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не можа да направи нищо друго, освен да извърши късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което беше открит огън срещу Хилядата, беше причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, което рискуваше да бъде насочено от гранати от Бурбон с много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба [[Марсала|в Марсала]] вече беше изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издаде официална нота, в която остро осъди правителството в Торино, че е позволило подобен акт на пиратство. <ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджиери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не прие тежката задача и Филангиери, като алтернатива, предложи генерал [[Фердинандо Ланца]], стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който пое тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпи в длъжност, Ланца научи за отстъплението на Ланди към Калатафими, без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега можеше да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова, въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срина и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглеждаше поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната "Фон Мехел", Ланца реши да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците. <ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филангиери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато на в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърли този план, тъй като му се стори недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничи до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филангери, който се оттегля от политическия и военен живот. <ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изуми съвременниците му с командните умения, демонстрирани от лидера на Ница и неговите офицери и със скоростта, с която ''Хилядата'' успя да завладее кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на полето. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]] ), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]] <ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . Движението за единство в Двете Сицилии беше силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа беше много важен през този период. Първото въстание е това в [[провинция Базиликата]], което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на [[Луканско въстание|временно правителство]] на името на [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Виктор Емануил II Савойски|Виторио Емануеле II]] . <ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Други последваха, със или без официални прокламации, в [[Земя Бари (историческа територия)|провинция Бари]] с въстанието на [[Алтамура]] на 21 август, в [[Горна Калабрия|Калабрия Читериоре]] с [[Козенца]] на 24 август, в [[Калабрия още на първо място|Калабрия Ултериоре Прима]] с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в [[Княжество Ситериор|Княжество Ситериоре]] с [[Аулета|Класна стая]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|папската държава]], който принуди баварските войници, които вече го държаха от 22 юли, да избягат, [[По-нататък Княжество|Княжеството Фунтер]] се надигна на 2 септември. <ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство. <ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяха да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройни документирани епизоди на неподчинение и корупция <ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери, обикновено над седемдесет, предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и бивши [[Зидария|мурати]], също изиграха роля в това Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франческо II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успя да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца|Ланца]], който не направи нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство в хора и оборудване (той имаше около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално си спомняме сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди (генерал)|Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата <ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от [[Армия на двете Сицилии|Кралската армия]] достигна своя връх в Калабрия: тук генерал Бриганти (вече поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на [[Въстание в Палермо (1860 г.)|въстанието]] ), след като даде на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият в лицето на Гарибалди, той е застрелян от собствените си хора, които, смятайки го за предател, не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слаб враг <ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|p. 152|Trabant}}.</ref> . Решаваща е и ролята на висшите офицери от [[Кралски флот на Кралството на двете Сицилии|Морската армия]]{{Източник|sostanzialmente si rifiutarono di affondare le navi garibaldine nel loro passaggio dalla Sicilia alla Calabria}} </link> и които впоследствие, според про-Бурбоните историци, умишлено са предали повечето си кораби на Савойския флот <ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> . Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако вземем предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства е имало широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смяташе за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина, дипломатическата дейност в онези дни беше неистова, но кралят осъзна твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г. <ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последна битка. Крал Франциск II решава да не се бие в град Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на [[Битка при Волтурно|Волтурно]] <ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това, намесата на [[Сардинска армия|армиите на Сардиния]], във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди <ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref>, и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, постановиха решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намери убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]], се озоваха срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. който частично замени [[Южна армия|южната армия]], която беше разпусната по волята на генералния щаб на Пиемонт. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предаде ( [[Обсада на Гаета (1860 г.)|Обсада на Гаета]] ). === Край на кралството === Краят на царуването е разделен на поредица от отделни моменти след експедицията на Хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата [[Плебисцити на Рисорджименто|плебисцита за анексиране,]] проведени [[Плебисцит на неаполитанските провинции от 1860 г|в неаполитанските провинции]] и [[Плебисцит на сицилианските провинции от 1860 г|в сицилианските провинции]] на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., бр. 4498 и 4499 („ ''Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия'' “ и „ ''Сицилианските провинции са част от Кралство Италия'' “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на двете Сицилии към Кралство Сардиния беше силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|граф Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, направи всичко, за да гарантира, че експедицията на Хилядата няма да се плъзне към ляво решение. Анексирането означаваше ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно беше направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (примерно беше двусмисленото поведение, възприето в тези ситуации от [[Римски Либорий|Либорио Романо]] ), и преди всичко той се опита да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа беше незаменима за политическия контрол на Юга <ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> . Кралството на двете Сицилии официално престава да съществува с [[Италианските политически избори от 1861 г|избирането]] на [[VIII законодателен орган на Кралство Италия|новия италиански парламент]] на 27 януари 1861 г. след плебисцитите за анексиране. След това пред новия италиански парламент беше представен законопроект от 21 февруари за [[Провъзгласяване на Кралство Италия|провъзгласяването на новото Кралство Италия]], включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който стана [[Нормативен акт|законодателен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860 г.)|обсадата на Гаета]] и предаването на Франциск II на 17 февруари; [[цитаделата на Месина]] се предаде едва на 12 март, а крепостта [[Обсада на Чивитела|Чивитела дел Тронто]], последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия бяха далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на Рисорджименто <ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> .ь След като независимостта беше загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлязоха в дълбока криза <ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> . Докато новата държава не започне политика [[Индустриализация|на индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция, <ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/> {{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] dblu8utzhxpo096abvwzs58tp907zxl 12214423 12214416 2024-04-25T20:07:24Z Ambra75 259141 /* Франциск I на Двете Сицилии */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130|1130 г.]], започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282|1282 г.]] в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302|1302 г.]] и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не става.<ref>Sono stati segnalati atlanti storici di autorevoli editori che indicano l'opposto (ovvero la Sicilia = ''al di qua del faro'' dimostrando l'ufficiosità dell'uso dei termini fino al regno di [[Carlo III di Spagna]]; ci si attiene qui alla versione desunta da ''Atti ufficiali, Leggi e Decreti'' del periodo borbonico</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442|1442 г.,]] без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== През [[1734|1734 г.]] [[Карлос III|Карлос III де Бурбон]] – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735|1735 г.]] приема титлата „крал на Неапол ''без конкретна номерация“''. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738|1738 г.]], който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720|1720 г.]] след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759|1759 г.]], след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== Французите вече са навлезли в Италия през [[1796|1796 г.]] с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798|1798 г.]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802|1802 г.]]), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799|1799 г.]] (за някои 21), докато [[Лазаристи|лазаристите]] все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|p. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър|Лувърът]]. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър|Лувъра]] в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]] '','' първо в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805|1805 г.]] [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и номинирайки брат си [[Жозеф Бонапарт]] за крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815|1815 г.]], като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806|1806 г.]] поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810|1810 г.]] кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812|1812 г.]] кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815|1815 г.]] те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[Развод|разводът]] е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, pag. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816|1816 г.]], който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816|1816 г.]] Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия|Карбонерия-та]], чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюраците]], които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820|1820 г.]], докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сиицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой внаместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>[[Pietro Colletta]], Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестан Пепе|Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820|1820 г.,]] не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних|Клеменс фор Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821|1821 г.]] Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821|1821 г.]] Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, Capitolo III</ref> === Франциск I на Двете Сицилии === В началото на януари [[1825|1825 г.]] умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франческо I (Две Сицилии)|Франциск I.]] На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюраците и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформит и 1848 г. === След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830|1830 г.]] кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстановяви най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Въпрос на сяра|Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл, лорд Палмерстън|лорд Парлмерстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи-Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционните движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалистките движения, събудени от неотдавнашната европейска криза, Кралството на двете Сицилии видя [[Сицилианската революция от 1848 г|избухването на ново въстание в Сицилия]], събитие, което предизвика подобни движения в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848|1848 г.]] на [[Фиеравекия|Piazza della Fieravecchia]] в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието видя масовото участие на обикновените хора в Палермо, което беше последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Кралство Сицилия (1734-1816)|островното кралство Сицилия]] и [[Сицилианската конституция от 1812 г|Конституцията от 1812 г.]] След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ популярна армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки "генерален революционен комитет". Общият комитет създаде временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм, [[Роджър Седми|Руджеро Сетимо]], умерен либерал, принадлежащ към сицилианското благородство, беше назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опита да спре либералните искания, като даде конституцията с кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция победиха в края на февруари точно този ''най-добър модел на конституция'' и крал [[Луи-Филип|Луи Филип от Бурбон-Орлеан]] . След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от '48, ние си спомняме например тази на общественото образование, която беше поверена от краля на [[Франческо де Санктис]] . Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, която е положена на 24 февруари, същия ден, когато Луи Филип избяга от Париж. На 25 март 1848 г. [[Сицилиански парламент|Генералният парламент на Сицилия]] се събира с революционно правителство, председателствано от [[Роджър Седми|Руджеро Сетимо]] и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки [[Кралство Сицилия (1848-1849)|Кралство Сицилия]] . Оптимизмът обаче скоро беше последван от разочарование; всъщност политическите сили в коалицията изглеждаха много противоречиви: имаше голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на Мацини. Полетата, които запалиха фитила на съперничеството, бяха преди всичко създаването на Национална гвардия и [[Всеобщо избирателно право|всеобщото избирателно право]], и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]], демократичен член на правителството. Имаше малко възприети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на италианската държава, като последната беше подкрепена само от малцинството на Мациниан <ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, p. 38.]</ref> . Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на двете Сицилии се проведоха през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не сложи край на спора между суверена, който смяташе новопридадената конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряваха да го "удължи" (както казаха с очевидно неутрална терминология), т.е. първият акт на парламента трябваше да бъде промяната на новообнародваната Конституция. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това беше решаващият ден за съдбата на Конституцията на двете Сицилии: в Неапол имаше барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца) с барикади, от които се стреляше по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на [[Неаполитански парламент|камарата]] от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на [[Неаполитански парламент|къщата]] е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849|1849 г.]], когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия [[Австро-италианска война|, разположена в Ломбардия,]] в родината му и спря парламентарната дейност, кралят реши да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с така наречения указ от [[Гаета|Гаета,]] Фердинанд II от Бурбон си възвърна владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджиери|Карло Филангиери]], разпускане на съдията и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „ ''кралска бомба'' “). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджиери ''за херцог на Таормина'' и губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай имаше поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетебрини|Луиджи Сетембрини]] (известна фигура на философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от двете Сицилии'' ), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]] . Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентигна, [[Карло Писакане]] ). След като пламъците, които избухнаха през [[1848|1848 г.,]] бяха потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, бяха подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискаха премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният [[Председатели на Съвета на Кралството на двете Сицилии|държавен секретар]] [[Джустино Фортунато (1777-1862)|Джустино Фортунато]] е този, който е измислил гениалното законодателно решение на петицията <ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref> . Инициативата за петиция, която предизвика полемика от страна на либералната преса, най-накрая беше приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Лайтхаус'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, беше фундаментална. Само малка част от кметовете отказаха да подпишат, като постепенно претърпяха отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение <ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 12</ref> .{{Източник|Grandissima parte dei proprietari e della popolazione, invece, aderì spontaneamente all'iniziativa, in quanto stanca dei disordini provocati dagli avvenimenti di quegli anni|pochi righi sopra si dice che chi si rifiutava veniva sorvegliato dalla polizia}}Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включиха в инициативата, тъй като бяха уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години <sup>&#x5B; ''[[Уикипедия: Използване на източници|без&nbsp;източник]]'' &#x5D;</sup></link> . От друга страна, според Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно <ref>{{Harv|Harold Acton|p. 333}}.</ref> . Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го накара да бъде нарисуван като „ ''чудовище'' “ от европейската либерална преса <ref>{{Harv|Harold Acton|pp. 1-3}}.</ref> . В това отношение писанията на [[Антонио Скалоха]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон|Уилям Юарт Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразни Фердинанд II, който зърна зад перото на Гладстон (който вероятно никога не е влизал в затвор в Кралството на двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в [[Лондон]], принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии, [[Джустино Фортунато (1777-1862)|Джустино Фортунато]], не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Джустино Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател <ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref> . Нападението, извършено от [[Агесилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринесе за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Последният, калабрийски войник от Мациниан, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удари Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални резултати. За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини|Джузепе Мацини,]] насочен към облекчаване на италианското население с експедиции на революционери до различни точки на полуострова . Планът на Мазини предвижда [[Експедиция Сапри|експедицията до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Писакане|Карло Пизакане]], бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849 г.)|отбраната на Рим през 1848 г.]] Карло Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали, с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за експедицията до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Писакане отплава от [[Генуа]] с парахода "Каляри" към южната част [[Чиленто|на Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след кацането на Писакане в [[Сапри]], успяха незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Писакане, ранен в сблъсъците [[Падула|при Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]] . <ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години след септицемия, причините за която все още са спорни. Той беше поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, града, където младата баварска булка на [[Франчеко II от Двете Сицилии|херцога на Калабрия]] щеше да слезе; това възпаление не беше лекувано навреме и последните опити за лечение се състояха в напреднал стадий на [[сепсис]], след проблемно пътуване с кораб от Бари до Неапол. Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в царството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, всъщност е отговорен за изселването на цяло поколение интелектуалци и войници, за които бойните полета на [[Австро-италианска война|първата война за независимост]] и реформите зърнаха в 1848 е оставил незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намери приемлив изход в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]], държава, която след 1848 г. е запазила своя собствен „ [[Албертинов устав|Албертински статут]] “ и първичен но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, откри едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което виждаше Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, сега дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябваше да се изправи срещу кралство Савоя в Италия, дипломатически облагодетелствани и подкрепяни от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е бил наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но въпреки себе си той е бил принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === [[Франчеко II от Двете Сицилии|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска|Мария София от Бавария]] (сестра на известната „ [[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]] “, съпруга на император [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф]] ). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, беше много интензивно, тъй като първо трябваше да се справи с бунт, който избухна в 3-ти швейцарски полк в Неапол <ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, след това той трябваше да се изправи срещу [[Поход на хилядата|експедицията на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успя да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането му, но въпреки това се зае да предаде конституцията (което направи с помощта на [[Карло Филанджиери|Филангиери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г. <ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд беше напълно оставена настрана: навсякъде беше заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, които са напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства. <ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861|1861 г.]], когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след експедицията на Хилядата в Сицилия, инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, от друга страна, за да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] ), последните крепости на Бурбоните ( [[Гаета|Гета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]] ) се предадоха на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилия преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от лейтенантите на краля Карло Филанджиери и Паоло Руфо. Въпреки това, след смъртта на авторитарния суверен, революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от благородството на острова, особено това на Палермо, беше ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от неговите млади потомци имаха активна роля в конспиративните дейности. След [[Битката при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговори, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт, някои млади благородници организират [[Въстанието на Гансия|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Гансия. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира Гансия, като изземат оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък [[област Палермо]] е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === Следователно Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да кацне в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]] . И в този случай полицията на Бурбон научила предварително за проекта на Гарибалди и веднага бил организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и морската армия. Въпреки това, за голямо щастие, двата пиемонтски кораба, на които бяха качени Хилядата на Гарибалди, успяха да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофригата ''Стромболи'', и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдците спокойно започнаха операциите по [[Кацане в Марсала|слизане на брега в пристанището на Марсала]] . „ ''Стромболи“'', който този ден трябваше да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристигна в Марсала едва след слизане, заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не можа да направи нищо друго, освен да извърши късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което беше открит огън срещу Хилядата, беше причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, което рискуваше да бъде насочено от гранати от Бурбон с много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба [[Марсала|в Марсала]] вече беше изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издаде официална нота, в която остро осъди правителството в Торино, че е позволило подобен акт на пиратство. <ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджиери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не прие тежката задача и Филангиери, като алтернатива, предложи генерал [[Фердинандо Ланца]], стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който пое тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпи в длъжност, Ланца научи за отстъплението на Ланди към Калатафими, без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега можеше да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова, въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срина и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглеждаше поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната "Фон Мехел", Ланца реши да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците. <ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филангиери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато на в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърли този план, тъй като му се стори недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничи до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филангери, който се оттегля от политическия и военен живот. <ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изуми съвременниците му с командните умения, демонстрирани от лидера на Ница и неговите офицери и със скоростта, с която ''Хилядата'' успя да завладее кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на полето. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]] ), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]] <ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . Движението за единство в Двете Сицилии беше силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа беше много важен през този период. Първото въстание е това в [[провинция Базиликата]], което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на [[Луканско въстание|временно правителство]] на името на [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Виктор Емануил II Савойски|Виторио Емануеле II]] . <ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Други последваха, със или без официални прокламации, в [[Земя Бари (историческа територия)|провинция Бари]] с въстанието на [[Алтамура]] на 21 август, в [[Горна Калабрия|Калабрия Читериоре]] с [[Козенца]] на 24 август, в [[Калабрия още на първо място|Калабрия Ултериоре Прима]] с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в [[Княжество Ситериор|Княжество Ситериоре]] с [[Аулета|Класна стая]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|папската държава]], който принуди баварските войници, които вече го държаха от 22 юли, да избягат, [[По-нататък Княжество|Княжеството Фунтер]] се надигна на 2 септември. <ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство. <ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяха да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройни документирани епизоди на неподчинение и корупция <ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери, обикновено над седемдесет, предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и бивши [[Зидария|мурати]], също изиграха роля в това Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франческо II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успя да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца|Ланца]], който не направи нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство в хора и оборудване (той имаше около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално си спомняме сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди (генерал)|Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата <ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от [[Армия на двете Сицилии|Кралската армия]] достигна своя връх в Калабрия: тук генерал Бриганти (вече поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на [[Въстание в Палермо (1860 г.)|въстанието]] ), след като даде на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият в лицето на Гарибалди, той е застрелян от собствените си хора, които, смятайки го за предател, не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слаб враг <ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|p. 152|Trabant}}.</ref> . Решаваща е и ролята на висшите офицери от [[Кралски флот на Кралството на двете Сицилии|Морската армия]]{{Източник|sostanzialmente si rifiutarono di affondare le navi garibaldine nel loro passaggio dalla Sicilia alla Calabria}} </link> и които впоследствие, според про-Бурбоните историци, умишлено са предали повечето си кораби на Савойския флот <ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> . Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако вземем предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства е имало широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смяташе за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина, дипломатическата дейност в онези дни беше неистова, но кралят осъзна твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г. <ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последна битка. Крал Франциск II решава да не се бие в град Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на [[Битка при Волтурно|Волтурно]] <ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това, намесата на [[Сардинска армия|армиите на Сардиния]], във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди <ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref>, и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, постановиха решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намери убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]], се озоваха срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. който частично замени [[Южна армия|южната армия]], която беше разпусната по волята на генералния щаб на Пиемонт. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предаде ( [[Обсада на Гаета (1860 г.)|Обсада на Гаета]] ). === Край на кралството === Краят на царуването е разделен на поредица от отделни моменти след експедицията на Хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата [[Плебисцити на Рисорджименто|плебисцита за анексиране,]] проведени [[Плебисцит на неаполитанските провинции от 1860 г|в неаполитанските провинции]] и [[Плебисцит на сицилианските провинции от 1860 г|в сицилианските провинции]] на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., бр. 4498 и 4499 („ ''Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия'' “ и „ ''Сицилианските провинции са част от Кралство Италия'' “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на двете Сицилии към Кралство Сардиния беше силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|граф Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, направи всичко, за да гарантира, че експедицията на Хилядата няма да се плъзне към ляво решение. Анексирането означаваше ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно беше направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (примерно беше двусмисленото поведение, възприето в тези ситуации от [[Римски Либорий|Либорио Романо]] ), и преди всичко той се опита да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа беше незаменима за политическия контрол на Юга <ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> . Кралството на двете Сицилии официално престава да съществува с [[Италианските политически избори от 1861 г|избирането]] на [[VIII законодателен орган на Кралство Италия|новия италиански парламент]] на 27 януари 1861 г. след плебисцитите за анексиране. След това пред новия италиански парламент беше представен законопроект от 21 февруари за [[Провъзгласяване на Кралство Италия|провъзгласяването на новото Кралство Италия]], включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който стана [[Нормативен акт|законодателен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860 г.)|обсадата на Гаета]] и предаването на Франциск II на 17 февруари; [[цитаделата на Месина]] се предаде едва на 12 март, а крепостта [[Обсада на Чивитела|Чивитела дел Тронто]], последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия бяха далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на Рисорджименто <ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> .ь След като независимостта беше загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлязоха в дълбока криза <ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> . Докато новата държава не започне политика [[Индустриализация|на индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция, <ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/> {{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] 5lhiiw13daulxzt9sqfpbrzz4lwggiq 12214448 12214423 2024-04-25T20:52:57Z Ambra75 259141 /* Революционните движения */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|176x176пкс|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442]] г., без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и номинирайки брат си [[Жозеф Бонапарт]] за крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I на Двете Сицилии === В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюраците и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформит и 1848 г. === След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Въпрос на сяра|Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмерстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи-Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционните движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалистките движения, събудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии, по-точно в Сицилия, избухва ново въстание – събитие, което предизвиква подобни движения в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал [[Луи-Филип]]. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който Луи-Филип бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки [[Сицилианско кралство (1848 – 1849)|Кралство Сицилия]]. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята новопридадената конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да промят новообнародваната Конституция. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджиери]], разпускане на двора и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджиери за херцог на Таормина и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно претърпяват отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> . Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоха]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател <ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref> . Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник –привърженик на Мацини, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с експедиции на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Експедиция на Сапри|експедицията до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за експедицията до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Писакане в [[Сапри]], успява незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в царството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, всъщност е отговорен за изселването на цяло поколение интелектуалци и войници, за които бойните полета на [[Австро-италианска война|първата война за независимост]] и реформите зърват през 1848 г. е оставил незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намери приемлив изход в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]], държава, която след 1848 г. е запазила своя собствен „ [[Албертинов устав|Албертински статут]] “ и първичен но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, откри едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което виждаше Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, сега дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябваше да се изправи срещу кралство Савоя в Италия, дипломатически облагодетелствани и подкрепяни от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е бил наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но въпреки себе си той е бил принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === [[Франчеко II от Двете Сицилии|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска|Мария София от Бавария]] (сестра на известната „ [[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]] “, съпруга на император [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф]] ). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, беше много интензивно, тъй като първо трябваше да се справи с бунт, който избухна в 3-ти швейцарски полк в Неапол <ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, след това той трябваше да се изправи срещу [[Поход на хилядата|експедицията на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успя да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането му, но въпреки това се зае да предаде конституцията (което направи с помощта на [[Карло Филанджиери|Филангиери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г. <ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд беше напълно оставена настрана: навсякъде беше заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, които са напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства. <ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861|1861 г.]], когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след експедицията на Хилядата в Сицилия, инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, от друга страна, за да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] ), последните крепости на Бурбоните ( [[Гаета|Гета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]] ) се предадоха на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилия преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от лейтенантите на краля Карло Филанджиери и Паоло Руфо. Въпреки това, след смъртта на авторитарния суверен, революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от благородството на острова, особено това на Палермо, беше ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от неговите млади потомци имаха активна роля в конспиративните дейности. След [[Битката при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговори, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт, някои млади благородници организират [[Въстанието на Гансия|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Гансия. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира Гансия, като изземат оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък [[област Палермо]] е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === Следователно Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да кацне в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]] . И в този случай полицията на Бурбон научила предварително за проекта на Гарибалди и веднага бил организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и морската армия. Въпреки това, за голямо щастие, двата пиемонтски кораба, на които бяха качени Хилядата на Гарибалди, успяха да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофригата ''Стромболи'', и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдците спокойно започнаха операциите по [[Кацане в Марсала|слизане на брега в пристанището на Марсала]] . „ ''Стромболи“'', който този ден трябваше да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристигна в Марсала едва след слизане, заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не можа да направи нищо друго, освен да извърши късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което беше открит огън срещу Хилядата, беше причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, което рискуваше да бъде насочено от гранати от Бурбон с много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба [[Марсала|в Марсала]] вече беше изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издаде официална нота, в която остро осъди правителството в Торино, че е позволило подобен акт на пиратство. <ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджиери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не прие тежката задача и Филангиери, като алтернатива, предложи генерал [[Фердинандо Ланца]], стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който пое тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпи в длъжност, Ланца научи за отстъплението на Ланди към Калатафими, без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега можеше да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова, въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срина и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглеждаше поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната "Фон Мехел", Ланца реши да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците. <ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филангиери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато на в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърли този план, тъй като му се стори недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничи до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филангери, който се оттегля от политическия и военен живот. <ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изуми съвременниците му с командните умения, демонстрирани от лидера на Ница и неговите офицери и със скоростта, с която ''Хилядата'' успя да завладее кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на полето. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]] ), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]] <ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . Движението за единство в Двете Сицилии беше силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа беше много важен през този период. Първото въстание е това в [[провинция Базиликата]], което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на [[Луканско въстание|временно правителство]] на името на [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Виктор Емануил II Савойски|Виторио Емануеле II]] . <ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Други последваха, със или без официални прокламации, в [[Земя Бари (историческа територия)|провинция Бари]] с въстанието на [[Алтамура]] на 21 август, в [[Горна Калабрия|Калабрия Читериоре]] с [[Козенца]] на 24 август, в [[Калабрия още на първо място|Калабрия Ултериоре Прима]] с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в [[Княжество Ситериор|Княжество Ситериоре]] с [[Аулета|Класна стая]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|папската държава]], който принуди баварските войници, които вече го държаха от 22 юли, да избягат, [[По-нататък Княжество|Княжеството Фунтер]] се надигна на 2 септември. <ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство. <ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяха да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройни документирани епизоди на неподчинение и корупция <ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери, обикновено над седемдесет, предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и бивши [[Зидария|мурати]], също изиграха роля в това Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франческо II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успя да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца|Ланца]], който не направи нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство в хора и оборудване (той имаше около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално си спомняме сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди (генерал)|Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата <ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от [[Армия на двете Сицилии|Кралската армия]] достигна своя връх в Калабрия: тук генерал Бриганти (вече поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на [[Въстание в Палермо (1860 г.)|въстанието]] ), след като даде на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият в лицето на Гарибалди, той е застрелян от собствените си хора, които, смятайки го за предател, не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слаб враг <ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|p. 152|Trabant}}.</ref> . Решаваща е и ролята на висшите офицери от [[Кралски флот на Кралството на двете Сицилии|Морската армия]]{{Източник|sostanzialmente si rifiutarono di affondare le navi garibaldine nel loro passaggio dalla Sicilia alla Calabria}} </link> и които впоследствие, според про-Бурбоните историци, умишлено са предали повечето си кораби на Савойския флот <ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> . Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства има широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина, дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последна битка. Крал Франциск II решава да не се бие в град Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това, намесата на [[Сардинска армия|армиите на Сардиния]], във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди <ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref>, и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, постановиха решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намери убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]], се озоваха срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. който частично замени [[Южна армия|южната армия]], която беше разпусната по волята на генералния щаб на Пиемонт. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предаде ( [[Обсада на Гаета (1860 г.)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === Краят на царуването е разделен на поредица от отделни моменти след експедицията на Хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата [[Плебисцити на Рисорджименто|плебисцита за анексиране,]] проведени [[Плебисцит на неаполитанските провинции от 1860 г|в неаполитанските провинции]] и [[Плебисцит на сицилианските провинции от 1860 г|в сицилианските провинции]] на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., бр. 4498 и 4499 („ ''Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия'' “ и „ ''Сицилианските провинции са част от Кралство Италия'' “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на двете Сицилии към Кралство Сардиния беше силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|граф Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, направи всичко, за да гарантира, че експедицията на Хилядата няма да се плъзне към ляво решение. Анексирането означаваше ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно беше направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (примерно беше двусмисленото поведение, възприето в тези ситуации от [[Римски Либорий|Либорио Романо]] ), и преди всичко той се опита да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа беше незаменима за политическия контрол на Юга <ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> . Кралството на двете Сицилии официално престава да съществува с [[Италианските политически избори от 1861 г|избирането]] на [[VIII законодателен орган на Кралство Италия|новия италиански парламент]] на 27 януари 1861 г. след плебисцитите за анексиране. След това пред новия италиански парламент беше представен законопроект от 21 февруари за [[Провъзгласяване на Кралство Италия|провъзгласяването на новото Кралство Италия]], включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който стана [[Нормативен акт|законодателен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860 г.)|обсадата на Гаета]] и предаването на Франциск II на 17 февруари; [[цитаделата на Месина]] се предаде едва на 12 март, а крепостта [[Обсада на Чивитела|Чивитела дел Тронто]], последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия бяха далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на Рисорджименто <ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> .ь След като независимостта беше загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлязоха в дълбока криза <ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> . Докато новата държава не започне политика [[Индустриализация|на индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция, <ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/> {{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] apm8p7tgh0kegnkk5zpt6j6jgw0jv1h 12214460 12214448 2024-04-25T21:07:30Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442]] г., без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и номинирайки брат си [[Жозеф Бонапарт]] за крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планинит Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[File:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|226x226пкс|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюраците и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === [[File:Statua_ferdinando_II.JPG|мини|297x297пкс|Статуя на Фердинанд II]] След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> [[File:Re_galantuomo.jpg|ляво|мини|Монарх – кораб на флота. По време на пускането си на вода (1850 г.) е най-мощният италиански военен кораб.<ref>Lamberto Radogna, Storia della Marina Militare delle Due Sicilie, Mursia 1978, pag. 130</ref>]] В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Въпрос на сяра|Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмерстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи-Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционните движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалистките движения, събудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии, по-точно в Сицилия, избухва ново въстание – събитие, което предизвиква подобни движения в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал [[Луи-Филип]]. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. [[File:Ferdinando_II_giura_la_Costituzione_Napoli_24_febbraio_1848.png|мини|Фердинанд II се заклева във вярност към конституцията (24 февруари 1848 г.)]] Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който Луи-Филип бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки [[Сицилианско кралство (1848 – 1849)|Кралство Сицилия]]. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. [[File:Napoli_15_maggio_1848.png|мини|Барикадите в Неапол (15 май 1848 г.)]] Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята новопридадената конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да промят новообнародваната Конституция. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджиери]], разпускане на двора и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджиери за херцог на Таормина и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно претърпяват отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> . Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоха]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател <ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref> . Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник –привърженик на Мацини, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Писакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с експедиции на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Експедиция на Сапри|експедицията до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за експедицията до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Писакане в [[Сапри]], успява незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Nicola Parisi|Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в царството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, всъщност е отговорен за изселването на цяло поколение интелектуалци и войници, за които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите зърват през 1848 г. е оставил незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив изход в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първичен но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, откри едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, сега дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябваше да се изправи срещу кралство Савоя в Италия, дипломатически облагодетелствани и подкрепяни от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е бил наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но въпреки себе си той е бил принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === [[Франчеко II от Двете Сицилии|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска|Мария София от Бавария]] (сестра на известната „ [[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]] “, съпруга на император [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф]] ). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, беше много интензивно, тъй като първо трябваше да се справи с бунт, който избухна в 3-ти швейцарски полк в Неапол <ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, след това той трябваше да се изправи срещу [[Поход на хилядата|експедицията на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успя да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането му, но въпреки това се зае да предаде конституцията (което направи с помощта на [[Карло Филанджери|Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г. <ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд беше напълно оставена настрана: навсякъде беше заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, които са напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства. <ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861|1861 г.]], когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след експедицията на Хилядата в Сицилия, инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, от друга страна, за да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] ), последните крепости на Бурбоните ( [[Гаета|Гета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]] ) се предадоха на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилийски преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от лейтенантите на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това, след смъртта на авторитарния суверен, революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от благородството на острова, особено това на Палермо, беше ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от неговите млади потомци имаха активна роля в конспиративните дейности. След [[Битката при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговори, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт, някои млади благородници организират [[Въстанието на Гансия|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Гансия. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира Гансия, като изземат оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък [[област Палермо]] е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === [[File:PALERMO_PANORAMA_1860.jpg|мини|241x241пкс|Палермо през 1860 г]] Следователно Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да кацне в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]] . И в този случай полицията на Бурбон научила предварително за проекта на Гарибалди и веднага бил организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и морската армия. Въпреки това, за голямо щастие, двата пиемонтски кораба, на които бяха качени Хилядата на Гарибалди, успяха да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофригата ''Стромболи'', и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдците спокойно започнаха операциите по дебаркирането в пристанището на Марсала. „ ''Стромболи“'', който този ден трябваше да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристигна в Марсала едва след слизане, заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не можа да направи нищо друго, освен да извърши късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което беше открит огън срещу Хилядата, беше причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, което рискуваше да бъде насочено от гранати от Бурбон с много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба [[Марсала|в Марсала]] вече беше изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издаде официална нота, в която остро осъди правителството в Торино, че е позволило подобен акт на пиратство. <ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|ляво|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджиери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не прие тежката задача и Филангиери, като алтернатива, предложи генерал [[Фердинандо Ланца]], стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който пое тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпи в длъжност, Ланца научи за отстъплението на Ланди към Калатафими, без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега можеше да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова, въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срина и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглеждаше поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната "Фон Мехел", Ланца реши да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците. <ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филангиери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато на в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърли този план, тъй като му се стори недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничи до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филангери, който се оттегля от политическия и военен живот. <ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изуми съвременниците му с командните умения, демонстрирани от лидера на Ница и неговите офицери и със скоростта, с която ''Хилядата'' успя да завладее кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на полето. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]] ), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]] <ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . Движението за единство в Двете Сицилии беше силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа беше много важен през този период. Първото въстание е това в [[провинция Базиликата]], което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на [[Луканско въстание|временно правителство]] на името на [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Виктор Емануил II Савойски|Виторио Емануеле II]] . <ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Други последваха, със или без официални прокламации, в [[Земя Бари (историческа територия)|провинция Бари]] с въстанието на [[Алтамура]] на 21 август, в [[Горна Калабрия|Калабрия Читериоре]] с [[Козенца]] на 24 август, в [[Калабрия още на първо място|Калабрия Ултериоре Прима]] с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в [[Княжество Ситериор|Княжество Ситериоре]] с [[Аулета|Класна стая]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|папската държава]], който принуди баварските войници, които вече го държаха от 22 юли, да избягат, [[По-нататък Княжество|Княжеството Фунтер]] се надигна на 2 септември. <ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство. <ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяха да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройни документирани епизоди на неподчинение и корупция <ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери, обикновено над седемдесет, предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и бивши [[Зидария|мурати]], също изиграха роля в това Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франческо II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успя да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца|Ланца]], който не направи нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство в хора и оборудване (той имаше около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално си спомняме сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди (генерал)|Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата <ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от [[Армия на двете Сицилии|Кралската армия]] достигна своя връх в Калабрия: тук генерал Бриганти (вече поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на [[Въстание в Палермо (1860 г.)|въстанието]] ), след като даде на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият в лицето на Гарибалди, той е застрелян от собствените си хора, които, смятайки го за предател, не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слаб враг <ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|p. 152|Trabant}}.</ref> . Решаваща е и ролята на висшите офицери от [[Кралски флот на Кралството на двете Сицилии|Морската армия]]{{Източник|sostanzialmente si rifiutarono di affondare le navi garibaldine nel loro passaggio dalla Sicilia alla Calabria}} </link> и които впоследствие, според про-Бурбоните историци, умишлено са предали повечето си кораби на Савойския флот <ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> . [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства има широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина, дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последна битка. Крал Франциск II решава да не се бие в град Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това, намесата на [[Сардинска армия|армиите на Сардиния]], във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди <ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref>, и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, постановиха решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намери убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]], се озоваха срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. който частично замени [[Южна армия|южната армия]], която беше разпусната по волята на генералния щаб на Пиемонт. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предаде ( [[Обсада на Гаета (1860 г.)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на царуването е разделен на поредица от отделни моменти след експедицията на Хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата [[Плебисцити на Рисорджименто|плебисцита за анексиране,]] проведени [[Плебисцит на неаполитанските провинции от 1860 г|в неаполитанските провинции]] и [[Плебисцит на сицилианските провинции от 1860 г|в сицилианските провинции]] на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., бр. 4498 и 4499 („ ''Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия'' “ и „ ''Сицилианските провинции са част от Кралство Италия'' “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на двете Сицилии към Кралство Сардиния беше силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|граф Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, направи всичко, за да гарантира, че експедицията на Хилядата няма да се плъзне към ляво решение. Анексирането означаваше ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно беше направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (примерно беше двусмисленото поведение, възприето в тези ситуации от [[Римски Либорий|Либорио Романо]] ), и преди всичко той се опита да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа беше незаменима за политическия контрол на Юга <ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> . [[File:FrancescoIIrassegnapezzo.png|ляво|мини|Замъкът Гаета, Франческо II прави преглед на артилерийска позиция на [[Армия на двете Сицилии|кралската армия]] по време на обсадата]] Кралството на двете Сицилии официално престава да съществува с [[Италианските политически избори от 1861 г|избирането]] на [[VIII законодателен орган на Кралство Италия|новия италиански парламент]] на 27 януари 1861 г. след плебисцитите за анексиране. След това пред новия италиански парламент беше представен законопроект от 21 февруари за [[Провъзгласяване на Кралство Италия|провъзгласяването на новото Кралство Италия]], включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който стана [[Нормативен акт|законодателен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860 г.)|обсадата на Гаета]] и предаването на Франциск II на 17 февруари; [[цитаделата на Месина]] се предаде едва на 12 март, а крепостта [[Обсада на Чивитела|Чивитела дел Тронто]], последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия бяха далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на Рисорджименто <ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> .ь След като независимостта беше загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлязоха в дълбока криза <ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> . Докато новата държава не започне политика [[Индустриализация|на индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция, <ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/> {{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] fb4trys799j0o9rwqrmycbx2cv195e1 12214462 12214460 2024-04-25T21:12:59Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442]] г., без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и номинирайки брат си [[Жозеф Бонапарт]] за крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планинит Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[File:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|226x226пкс|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюраците и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === [[File:Statua_ferdinando_II.JPG|мини|297x297пкс|Статуя на Фердинанд II]] След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> [[File:Re_galantuomo.jpg|ляво|мини|Монарх – кораб на флота. По време на пускането си на вода (1850 г.) е най-мощният италиански военен кораб.<ref>Lamberto Radogna, Storia della Marina Militare delle Due Sicilie, Mursia 1978, pag. 130</ref>]] В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Въпрос на сяра|Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмерстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи-Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционните движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалистките движения, събудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии, по-точно в Сицилия, избухва ново въстание – събитие, което предизвиква подобни движения в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал [[Луи-Филип]]. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. [[File:Ferdinando_II_giura_la_Costituzione_Napoli_24_febbraio_1848.png|мини|Фердинанд II се заклева във вярност към конституцията (24 февруари 1848 г.)]] Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който Луи-Филип бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки [[Сицилианско кралство (1848 – 1849)|Кралство Сицилия]]. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. [[File:Napoli_15_maggio_1848.png|мини|Барикадите в Неапол (15 май 1848 г.)]] Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята новопридадената конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да промят новообнародваната Конституция. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджиери]], разпускане на двора и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджиери за херцог на Таормина и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно претърпяват отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> . Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоха]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател <ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref> . Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник –привърженик на Мацини, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Писакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с експедиции на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Експедиция на Сапри|експедицията до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за експедицията до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Писакане в [[Сапри]], успява незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Nicola Parisi|Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в царството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, всъщност е отговорен за изселването на цяло поколение интелектуалци и войници, за които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите зърват през 1848 г. е оставил незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив изход в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първичен но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, откри едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, сега дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябваше да се изправи срещу кралство Савоя в Италия, дипломатически облагодетелствани и подкрепяни от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е бил наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но въпреки себе си той е бил принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франчеко II от Двете Сицилии|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска|Мария София от Бавария]] (сестра на известната „ [[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]] “, съпруга на император [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф]] ). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, беше много интензивно, тъй като първо трябваше да се справи с бунт, който избухна в 3-ти швейцарски полк в Неапол <ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, след това той трябваше да се изправи срещу [[Поход на хилядата|експедицията на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успя да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането му, но въпреки това се зае да предаде конституцията (което направи с помощта на [[Карло Филанджери|Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г. <ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд беше напълно оставена настрана: навсякъде беше заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, които са напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства. <ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861|1861 г.]], когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след експедицията на Хилядата в Сицилия, инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, от друга страна, за да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] ), последните крепости на Бурбоните ( [[Гаета|Гета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]] ) се предадоха на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилийски преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от лейтенантите на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това, след смъртта на авторитарния суверен, революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от благородството на острова, особено това на Палермо, беше ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от неговите млади потомци имаха активна роля в конспиративните дейности. След [[Битката при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговори, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт, някои млади благородници организират [[Въстанието на Гансия|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Гансия. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира Гансия, като изземат оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък [[област Палермо]] е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}} [[File:PALERMO_PANORAMA_1860.jpg|мини|241x241пкс|Палермо през 1860 г]] Следователно Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да кацне в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]] . И в този случай полицията на Бурбон научила предварително за проекта на Гарибалди и веднага бил организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и морската армия. Въпреки това, за голямо щастие, двата пиемонтски кораба, на които бяха качени Хилядата на Гарибалди, успяха да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофригата ''Стромболи'', и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдците спокойно започнаха операциите по дебаркирането в пристанището на Марсала. „ ''Стромболи“'', който този ден трябваше да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристигна в Марсала едва след слизане, заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не можа да направи нищо друго, освен да извърши късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което беше открит огън срещу Хилядата, беше причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, което рискуваше да бъде насочено от гранати от Бурбон с много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба [[Марсала|в Марсала]] вече беше изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издаде официална нота, в която остро осъди правителството в Торино, че е позволило подобен акт на пиратство. <ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|ляво|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджиери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не прие тежката задача и Филангиери, като алтернатива, предложи генерал [[Фердинандо Ланца]], стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който пое тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпи в длъжност, Ланца научи за отстъплението на Ланди към Калатафими, без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега можеше да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова, въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срина и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглеждаше поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната "Фон Мехел", Ланца реши да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците. <ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филангиери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато на в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърли този план, тъй като му се стори недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничи до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филангери, който се оттегля от политическия и военен живот. <ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изуми съвременниците му с командните умения, демонстрирани от лидера на Ница и неговите офицери и със скоростта, с която ''Хилядата'' успя да завладее кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на полето. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]] ), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]] <ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . Движението за единство в Двете Сицилии беше силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа беше много важен през този период. Първото въстание е това в [[провинция Базиликата]], което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на [[Луканско въстание|временно правителство]] на името на [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Виктор Емануил II Савойски|Виторио Емануеле II]] . <ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Други последваха, със или без официални прокламации, в [[Земя Бари (историческа територия)|провинция Бари]] с въстанието на [[Алтамура]] на 21 август, в [[Горна Калабрия|Калабрия Читериоре]] с [[Козенца]] на 24 август, в [[Калабрия още на първо място|Калабрия Ултериоре Прима]] с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в [[Княжество Ситериор|Княжество Ситериоре]] с [[Аулета|Класна стая]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|папската държава]], който принуди баварските войници, които вече го държаха от 22 юли, да избягат, [[По-нататък Княжество|Княжеството Фунтер]] се надигна на 2 септември. <ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство. <ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяха да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройни документирани епизоди на неподчинение и корупция <ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери, обикновено над седемдесет, предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и бивши [[Зидария|мурати]], също изиграха роля в това Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франческо II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успя да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца|Ланца]], който не направи нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство в хора и оборудване (той имаше около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално си спомняме сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди (генерал)|Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата <ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от [[Армия на двете Сицилии|Кралската армия]] достигна своя връх в Калабрия: тук генерал Бриганти (вече поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на [[Въстание в Палермо (1860 г.)|въстанието]] ), след като даде на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият в лицето на Гарибалди, той е застрелян от собствените си хора, които, смятайки го за предател, не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слаб враг <ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|p. 152|Trabant}}.</ref> . Решаваща е и ролята на висшите офицери от [[Кралски флот на Кралството на двете Сицилии|Морската армия]]{{Източник|sostanzialmente si rifiutarono di affondare le navi garibaldine nel loro passaggio dalla Sicilia alla Calabria}} </link> и които впоследствие, според про-Бурбоните историци, умишлено са предали повечето си кораби на Савойския флот <ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> . [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства има широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина, дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последна битка. Крал Франциск II решава да не се бие в град Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това, намесата на [[Сардинска армия|армиите на Сардиния]], във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди <ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref>, и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, постановиха решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намери убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]], се озоваха срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. който частично замени [[Южна армия|южната армия]], която беше разпусната по волята на генералния щаб на Пиемонт. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предаде ( [[Обсада на Гаета (1860 г.)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на царуването е разделен на поредица от отделни моменти след експедицията на Хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата [[Плебисцити на Рисорджименто|плебисцита за анексиране,]] проведени [[Плебисцит на неаполитанските провинции от 1860 г|в неаполитанските провинции]] и [[Плебисцит на сицилианските провинции от 1860 г|в сицилианските провинции]] на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., бр. 4498 и 4499 („ ''Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия'' “ и „ ''Сицилианските провинции са част от Кралство Италия'' “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на двете Сицилии към Кралство Сардиния беше силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|граф Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, направи всичко, за да гарантира, че експедицията на Хилядата няма да се плъзне към ляво решение. Анексирането означаваше ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно беше направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (примерно беше двусмисленото поведение, възприето в тези ситуации от [[Римски Либорий|Либорио Романо]] ), и преди всичко той се опита да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа беше незаменима за политическия контрол на Юга <ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> . [[File:FrancescoIIrassegnapezzo.png|ляво|мини|Замъкът Гаета, Франческо II прави преглед на артилерийска позиция на [[Армия на двете Сицилии|кралската армия]] по време на обсадата]] Кралството на двете Сицилии официално престава да съществува с [[Италианските политически избори от 1861 г|избирането]] на [[VIII законодателен орган на Кралство Италия|новия италиански парламент]] на 27 януари 1861 г. след плебисцитите за анексиране. След това пред новия италиански парламент беше представен законопроект от 21 февруари за [[Провъзгласяване на Кралство Италия|провъзгласяването на новото Кралство Италия]], включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който стана [[Нормативен акт|законодателен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860 г.)|обсадата на Гаета]] и предаването на Франциск II на 17 февруари; [[цитаделата на Месина]] се предаде едва на 12 март, а крепостта [[Обсада на Чивитела|Чивитела дел Тронто]], последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия бяха далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на Рисорджименто <ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> .ь След като независимостта беше загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлязоха в дълбока криза <ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> . Докато новата държава не започне политика [[Индустриализация|на индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция, <ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/> {{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] lwlivxmq3j1ysyio7i5ek0y5mgm5nva 12214479 12214462 2024-04-25T21:39:05Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442]] г., без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и номинирайки брат си [[Жозеф Бонапарт]] за крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планинит Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[File:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|226x226пкс|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюраците и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === [[File:Statua_ferdinando_II.JPG|мини|297x297пкс|Статуя на Фердинанд II]] След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> [[File:Re_galantuomo.jpg|ляво|мини|Монарх – кораб на флота. По време на пускането си на вода (1850 г.) е най-мощният италиански военен кораб.<ref>Lamberto Radogna, Storia della Marina Militare delle Due Sicilie, Mursia 1978, pag. 130</ref>]] В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Въпрос на сяра|Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмърстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи-Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционните движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалистките движения, събудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии, по-точно в Сицилия, избухва ново въстание – събитие, което предизвиква подобни движения в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал [[Луи-Филип]]. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. [[File:Ferdinando_II_giura_la_Costituzione_Napoli_24_febbraio_1848.png|мини|Фердинанд II се заклева във вярност към конституцията (24 февруари 1848 г.)]] Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който Луи-Филип бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки [[Сицилианско кралство (1848 – 1849)|Кралство Сицилия]]. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. [[File:Napoli_15_maggio_1848.png|мини|Барикадите в Неапол (15 май 1848 г.)]] Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята новопридадената конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да промят новообнародваната Конституция. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджиери]], разпускане на двора и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджери за херцог на Таормина и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно претърпяват отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> . Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоха]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател <ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref> . Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник –привърженик на Мацини, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Писакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с походи на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Поход на Сапри|похода до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за похода до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Писакане в [[Сапри]], успява незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години, след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в кралството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, е отговорен за изселването на едно цяло поколение интелектуалци и военни, върху които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите съзрени през 1848 г. оставят незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив отдушник в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първично но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, открива едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, вече дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябва да се изправи срещу кралството на Савоя в Италия, дипломатически облагодетелстван и подкрепян от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но против волята си е принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска]] (сестра на известната „[[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]]“). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, е много интензивно, тъй като първо трябва да се справи с бунт, който избухва в 3-ти швейцарски полк в Неапол<ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, а след това да се изправи срещу [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успява да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането м. Въпреки това той се заема да предаде конституцията (което прави с помощта на [[Карло Филанджери|Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г.<ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд е напълно оставена настрана: навсякъде е заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, апуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на Двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства.<ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861]] г., когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след Похода на хилядата в Сицилия – инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, а от друга страна – да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] , последните крепости на Бурбоните ([[Гаета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]]) се предават на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилийски преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от наместниците на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това след смъртта на авторитарния суверен революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от аристокрацията на острова, особено в Палермо, е ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от нейните млади потомци имат активна роля в конспиративните дейности. След [[Битка при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговаря, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт някои млади благородници организират [[Въстанието на Ганча|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Ганча. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира, като изземват оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък област Палермо е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}} [[Файл:PALERMO_PANORAMA_1860.jpg|мини|241x241пкс|Палермо през 1860 г]] Следователно Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да акостира в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]]. И в този случай полицията на Бурбоните научава предварително за проекта на Гарибалди и веднага е организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и флотата. Въпреки това двата пиемонтски кораба, на които да качени Хилядата на Гарибалди, успяват да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофрегатаъа „Стромбол“, и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдцийците спокойно започваъ операциите по дебаркирането в пристанището на Марсала. „Стромболи“, който този ден трябва да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристига в Марсала едва след акостирането заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не може да направи нищо друго освен късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което е открит огън срещу Хилядата, е причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, което рискува да бъде насочено от гранати от Бурбоните с много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба в [[Марсала]] вече е изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издава официална нота, в която остро осъжда правителството в Торино за това, че е позволило подобен акт на пиратство.<ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|ляво|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не приема тежката задача и Филанджери, като алтернатива, предлага генерал [[Фердинандо Ланца]] – стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който поема тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпва в длъжност, Ланца научава за отстъплението на Ланди към Калатафими, без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега може да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо, и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срива и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглежда поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната "Фон Мехел", Ланца решава да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците.<ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филанжери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|Папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърля този план, тъй като му се сторва недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничава до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филанджери, който се оттегля от политическия и военен живот.<ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изуми съвременниците му с командните умения, демонстрирани от лидера на Ница и неговите офицери и със скоростта, с която ''Хилядата'' успя да завладее кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на полето. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]]), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]]<ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>. Движението за единство в Двете Сицилии е силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа е много важен през този период. Първото въстание е това в провинция Базиликата, което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на [[Луканско въстание|временно правителство]] на името на [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Виктор Емануил II Савойски]].<ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Следват други, със или без официални прокламации, Тера ди Бари с въстанието на [[Алтамура]] на 21 август, в Калабрия Читериоре с [[Козенца]] на 24 август, в Калабрия Ултериоре Прима с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в Принчипато Читериоре с [[Аулета]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|Папската държава]], който принуждава баварските войници, които вече го държат от 22 юли, да избягат, на 2 септември се надига и Принчипато Ултериоре.<ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство.<ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяват да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройните документирани епизоди на неподчинение и корупция<ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери, обикновено над седемдесет, предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и бивши [[Мюрати]], също изиграват роля в това Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франческо II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успя да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца|Ланца]], който не направи нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство в хора и оборудване (той имаше около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално си спомняме сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди (генерал)|Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата <ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от [[Армия на двете Сицилии|Кралската армия]] достигна своя връх в Калабрия: тук генерал Бриганти (вече поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на [[Въстание в Палермо (1860 г.)|въстанието]] ), след като даде на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият в лицето на Гарибалди, той е застрелян от собствените си хора, които, смятайки го за предател, не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слаб враг <ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|p. 152|Trabant}}.</ref> . Решаваща е и ролята на висшите офицери от [[Кралски флот на Кралството на двете Сицилии|Морската армия]]{{Източник|sostanzialmente si rifiutarono di affondare le navi garibaldine nel loro passaggio dalla Sicilia alla Calabria}} </link> и които впоследствие, според про-Бурбоните историци, умишлено са предали повечето си кораби на Савойския флот <ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> . [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства има широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина, дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последна битка. Крал Франциск II решава да не се бие в град Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това, намесата на [[Сардинска армия|армиите на Сардиния]], във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди <ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref>, и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, постановиха решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намери убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]], се озоваха срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. който частично замени [[Южна армия|южната армия]], която беше разпусната по волята на генералния щаб на Пиемонт. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предаде ( [[Обсада на Гаета (1860 г.)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на царуването е разделен на поредица от отделни моменти след Похода на хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата [[Плебисцити на Рисорджименто|плебисцита за анексиране,]] проведени [[Плебисцит на неаполитанските провинции от 1860 г|в неаполитанските провинции]] и [[Плебисцит на сицилианските провинции от 1860 г|в сицилианските провинции]] на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., бр. 4498 и 4499 („ ''Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия'' “ и „ ''Сицилианските провинции са част от Кралство Италия'' “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на двете Сицилии към Кралство Сардиния беше силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|граф Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, направи всичко, за да гарантира, че Похода на Хилядата няма да се плъзне към ляво решение. Анексирането означаваше ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно беше направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (примерно беше двусмисленото поведение, възприето в тези ситуации от [[Римски Либорий|Либорио Романо]] ), и преди всичко той се опита да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа беше незаменима за политическия контрол на Юга <ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> . [[File:FrancescoIIrassegnapezzo.png|ляво|мини|Замъкът Гаета, Франческо II прави преглед на артилерийска позиция на [[Армия на двете Сицилии|кралската армия]] по време на обсадата]] Кралството на двете Сицилии официално престава да съществува с [[Италианските политически избори от 1861 г|избирането]] на [[VIII законодателен орган на Кралство Италия|новия италиански парламент]] на 27 януари 1861 г. след плебисцитите за анексиране. След това пред новия италиански парламент беше представен законопроект от 21 февруари за [[Провъзгласяване на Кралство Италия|провъзгласяването на новото Кралство Италия]], включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който стана [[Нормативен акт|законодателен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860 г.)|обсадата на Гаета]] и предаването на Франциск II на 17 февруари; [[цитаделата на Месина]] се предаде едва на 12 март, а крепостта [[Обсада на Чивитела|Чивитела дел Тронто]], последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия бяха далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на Рисорджименто <ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> .ь След като независимостта беше загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлязоха в дълбока криза <ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> . Докато новата държава не започне политика [[Индустриализация|на индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция, <ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/> {{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] 5ldu1wvpvlq0ns611myxs2vpouuslcc 12214486 12214479 2024-04-25T22:10:45Z Ambra75 259141 /* Край на кралството */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442]] г., без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и номинирайки брат си [[Жозеф Бонапарт]] за крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планинит Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[File:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|226x226пкс|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюраците и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === [[File:Statua_ferdinando_II.JPG|мини|297x297пкс|Статуя на Фердинанд II]] След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> [[File:Re_galantuomo.jpg|ляво|мини|Монарх – кораб на флота. По време на пускането си на вода (1850 г.) е най-мощният италиански военен кораб.<ref>Lamberto Radogna, Storia della Marina Militare delle Due Sicilie, Mursia 1978, pag. 130</ref>]] В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Въпрос на сяра|Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмърстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи-Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционните движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалистките движения, събудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии, по-точно в Сицилия, избухва ново въстание – събитие, което предизвиква подобни движения в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал [[Луи-Филип]]. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. [[File:Ferdinando_II_giura_la_Costituzione_Napoli_24_febbraio_1848.png|мини|Фердинанд II се заклева във вярност към конституцията (24 февруари 1848 г.)]] Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който Луи-Филип бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки [[Сицилианско кралство (1848 – 1849)|Кралство Сицилия]]. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. [[File:Napoli_15_maggio_1848.png|мини|Барикадите в Неапол (15 май 1848 г.)]] Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята новопридадената конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да промят новообнародваната Конституция. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджиери]], разпускане на двора и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджери за херцог на Таормина и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно претърпяват отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> . Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоха]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател <ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref> . Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник –привърженик на Мацини, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Писакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с походи на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Поход на Сапри|похода до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за похода до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Писакане в [[Сапри]], успява незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години, след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в кралството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, е отговорен за изселването на едно цяло поколение интелектуалци и военни, върху които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите съзрени през 1848 г. оставят незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив отдушник в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първично но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, открива едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, вече дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябва да се изправи срещу кралството на Савоя в Италия, дипломатически облагодетелстван и подкрепян от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но против волята си е принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска]] (сестра на известната „[[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]]“). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, е много интензивно, тъй като първо трябва да се справи с бунт, който избухва в 3-ти швейцарски полк в Неапол<ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, а след това да се изправи срещу [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успява да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането м. Въпреки това той се заема да предаде конституцията (което прави с помощта на [[Карло Филанджери|Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г.<ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд е напълно оставена настрана: навсякъде е заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, апуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на Двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства.<ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861]] г., когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след Похода на хилядата в Сицилия – инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, а от друга страна – да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] , последните крепости на Бурбоните ([[Гаета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]]) се предават на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилийски преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от наместниците на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това след смъртта на авторитарния суверен революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от аристокрацията на острова, особено в Палермо, е ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от нейните млади потомци имат активна роля в конспиративните дейности. След [[Битка при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговаря, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт някои млади благородници организират [[Въстанието на Ганча|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Ганча. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира, като изземват оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък област Палермо е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}} [[Файл:PALERMO_PANORAMA_1860.jpg|мини|241x241пкс|Палермо през 1860 г]] Следователно Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да акостира в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]]. И в този случай полицията на Бурбоните научава предварително за проекта на Гарибалди и веднага е организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и флотата. Въпреки това двата пиемонтски кораба, на които да качени Хилядата на Гарибалди, успяват да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофрегатаъа „Стромбол“, и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдцийците спокойно започваъ операциите по дебаркирането в пристанището на Марсала. „Стромболи“, който този ден трябва да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристига в Марсала едва след акостирането заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не може да направи нищо друго освен късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което е открит огън срещу Хилядата, е причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, което рискува да бъде насочено от гранати от Бурбоните с много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба в [[Марсала]] вече е изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издава официална нота, в която остро осъжда правителството в Торино за това, че е позволило подобен акт на пиратство.<ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти|325x325пкс]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не приема тежката задача и Филанджери, като алтернатива, предлага генерал [[Фердинандо Ланца]] – стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който поема тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпва в длъжност, Ланца научава за отстъплението на Ланди към Калатафими, без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега може да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо, и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срива и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглежда поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната "Фон Мехел", Ланца решава да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците.<ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филанджери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|Папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърля този план, тъй като му се сторва недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничава до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филанджери, който се оттегля от политическия и военен живот.<ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изуми съвременниците му с командните умения, демонстрирани от лидера на Ница и неговите офицери и със скоростта, с която Хилядата успяват да завладеят кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на бойното поле. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]]), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]]<ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>. Движението за единство в Двете Сицилии е силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа е много важен през този период. Първото въстание е това в провинция Базиликата, което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на [[Луканско въстание|временно правителство]] на името на [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Виктор Емануил II Савойски]].<ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Следват други, със или без официални прокламации, Тера ди Бари с въстанието на [[Алтамура]] на 21 август, в Калабрия Читериоре с [[Козенца]] на 24 август, в Калабрия Ултериоре Прима с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в Принчипато Читериоре с [[Аулета]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|Папската държава]], който принуждава баварските войници, които вече го държат от 22 юли, да избягат, на 2 септември се надига и Принчипато Ултериоре.<ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство.<ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяват да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройните документирани епизоди на неподчинение и корупция<ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери, обикновено над седемдесет, предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и бивши [[Мюрати]], също изиграват роля в това Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франциск II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успява да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца|Ланца]], който не прави нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство в хора и оборудване (той има около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално е показателно сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата<ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от [[Армия на двете Сицилии|Кралската армия]] достига своя връх в Калабрия: там генерал Бриганти (бивш поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на [[Въстание в Палермо (1860 г.)|въстанието]] през 1860 г. ), след като дава на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият с Гарибалди, е застрелян от хората си, които, смятащи го за предател и не можещи да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слаб враг.<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|p. 152|Trabant}}.</ref> Решаваща е и ролята на висшите офицери от Кралския флот, които отказват да потопят гарибалдийските кораби при преминаването им от Сицилия в Калабрия и които впоследствие, според пробурбонските историци, умишлено са предали повечето си кораби на Савойския флот.<ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства има широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последната битка. Крал Франциск II решава да не се бие в Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това намесата на армиите на Сардиния във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди<ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, спомагат за решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намира убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от неаполитанската армия, се озовават срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и е силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предава ([[Обсада на Гаета (1860)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на кралството е разделен на поредица от отделни моменти след Похода на хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата референдума за [[анексия]], проведени в неаполитанските провинции и в сицилианските провинции на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., номер 4498 и 4499 („ Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия “ и „ Сицилианските провинции са част от Кралство Италия “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на Двете Сицилии към Кралство Сардиния е силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, прави всичко, за да гарантира, че Похода на Хилядата няма да се наклони към ляво решение. Анексирането означава ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно е направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (пример за това е двусмисленото поведение, възприето в тозимомент от [[Либорио Романо]] ), и преди всичко се опитва да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа е незаменима за политическия контрол на Южна Италия.<ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Кралството на Двете Сицилии официално престава да съществува с избирането на новия италиански парламент на 27 януари [[1861]] г. след референдумите за анексиране. След това пред новия италиански парламент е представен законопроект от 21 февруари за провъзгласяването на новото Кралство Италия, включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който става [[нормативен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860)|обсадата на Гаета]] през 1860 г. и предаването на Франциск II на 17 февруари; цитаделата на Месина се предава едва на 12 март, а крепостта Чивитела дел Тронто – последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия са далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на [[Рисорджименто]]<ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> . След като независимостта е загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлизат в дълбока криза.<ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> Докато новата държава не започне политика на [[индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция,<ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|Южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/>{{Превод от|it|Regno delle Due Sicilie|138992851}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] 5y6w9r5ezl6yh60a0a1kuwomhcvsrs2 12214487 12214486 2024-04-25T22:13:09Z Ambra75 259141 /* Фердинанд II, реформи и 1848 г. */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442]] г., без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и номинирайки брат си [[Жозеф Бонапарт]] за крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планинит Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[File:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|226x226пкс|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюраците и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Въпрос на сяра|Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмърстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи-Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционни движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалистките движения, събудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии, по-точно в Сицилия, избухва ново въстание – събитие, което предизвиква подобни движения в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал [[Луи-Филип]]. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който Луи-Филип бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки [[Сицилианско кралство (1848 – 1849)|Кралство Сицилия]]. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята новопридадената конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да промят новообнародваната Конституция. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджиери]], разпускане на двора и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджери за херцог на Таормина и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно претърпяват отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> . Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоха]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател <ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref> . Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник –привърженик на Мацини, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Писакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с походи на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Поход на Сапри|похода до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за похода до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Писакане в [[Сапри]], успява незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години, след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в кралството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, е отговорен за изселването на едно цяло поколение интелектуалци и военни, върху които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите съзрени през 1848 г. оставят незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив отдушник в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първично но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, открива едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, вече дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябва да се изправи срещу кралството на Савоя в Италия, дипломатически облагодетелстван и подкрепян от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но против волята си е принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска]] (сестра на известната „[[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]]“). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, е много интензивно, тъй като първо трябва да се справи с бунт, който избухва в 3-ти швейцарски полк в Неапол<ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, а след това да се изправи срещу [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успява да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането м. Въпреки това той се заема да предаде конституцията (което прави с помощта на [[Карло Филанджери|Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г.<ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд е напълно оставена настрана: навсякъде е заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, апуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на Двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства.<ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861]] г., когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след Похода на хилядата в Сицилия – инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, а от друга страна – да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] , последните крепости на Бурбоните ([[Гаета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]]) се предават на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилийски преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от наместниците на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това след смъртта на авторитарния суверен революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от аристокрацията на острова, особено в Палермо, е ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от нейните млади потомци имат активна роля в конспиративните дейности. След [[Битка при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговаря, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт някои млади благородници организират [[Въстанието на Ганча|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Ганча. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира, като изземват оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък област Палермо е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}}Следователно Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да акостира в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]]. И в този случай полицията на Бурбоните научава предварително за проекта на Гарибалди и веднага е организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и флотата. Въпреки това двата пиемонтски кораба, на които да качени Хилядата на Гарибалди, успяват да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофрегатаъа „Стромбол“, и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдцийците спокойно започваъ операциите по дебаркирането в пристанището на Марсала. „Стромболи“, който този ден трябва да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристига в Марсала едва след акостирането заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не може да направи нищо друго освен късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което е открит огън срещу Хилядата, е причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, което рискува да бъде насочено от гранати от Бурбоните с много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба в [[Марсала]] вече е изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издава официална нота, в която остро осъжда правителството в Торино за това, че е позволило подобен акт на пиратство.<ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти|325x325пкс]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не приема тежката задача и Филанджери, като алтернатива, предлага генерал [[Фердинандо Ланца]] – стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който поема тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпва в длъжност, Ланца научава за отстъплението на Ланди към Калатафими, без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега може да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо, и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срива и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглежда поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната "Фон Мехел", Ланца решава да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците.<ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филанджери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|Папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърля този план, тъй като му се сторва недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничава до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филанджери, който се оттегля от политическия и военен живот.<ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изуми съвременниците му с командните умения, демонстрирани от лидера на Ница и неговите офицери и със скоростта, с която Хилядата успяват да завладеят кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на бойното поле. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]]), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]]<ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>. Движението за единство в Двете Сицилии е силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа е много важен през този период. Първото въстание е това в провинция Базиликата, което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на [[Луканско въстание|временно правителство]] на името на [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Виктор Емануил II Савойски]].<ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Следват други, със или без официални прокламации, Тера ди Бари с въстанието на [[Алтамура]] на 21 август, в Калабрия Читериоре с [[Козенца]] на 24 август, в Калабрия Ултериоре Прима с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в Принчипато Читериоре с [[Аулета]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|Папската държава]], който принуждава баварските войници, които вече го държат от 22 юли, да избягат, на 2 септември се надига и Принчипато Ултериоре.<ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство.<ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяват да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройните документирани епизоди на неподчинение и корупция<ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери, обикновено над седемдесет, предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и бивши [[Мюрати]], също изиграват роля в това Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франциск II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успява да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца|Ланца]], който не прави нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство в хора и оборудване (той има около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално е показателно сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата<ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от [[Армия на двете Сицилии|Кралската армия]] достига своя връх в Калабрия: там генерал Бриганти (бивш поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на [[Въстание в Палермо (1860 г.)|въстанието]] през 1860 г. ), след като дава на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият с Гарибалди, е застрелян от хората си, които, смятащи го за предател и не можещи да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слаб враг.<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|p. 152|Trabant}}.</ref> Решаваща е и ролята на висшите офицери от Кралския флот, които отказват да потопят гарибалдийските кораби при преминаването им от Сицилия в Калабрия и които впоследствие, според пробурбонските историци, умишлено са предали повечето си кораби на Савойския флот.<ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства има широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последната битка. Крал Франциск II решава да не се бие в Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това намесата на армиите на Сардиния във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди<ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, спомагат за решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намира убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от неаполитанската армия, се озовават срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и е силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предава ([[Обсада на Гаета (1860)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на кралството е разделен на поредица от отделни моменти след Похода на хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата референдума за [[анексия]], проведени в неаполитанските провинции и в сицилианските провинции на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., номер 4498 и 4499 („ Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия “ и „ Сицилианските провинции са част от Кралство Италия “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на Двете Сицилии към Кралство Сардиния е силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, прави всичко, за да гарантира, че Похода на Хилядата няма да се наклони към ляво решение. Анексирането означава ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно е направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (пример за това е двусмисленото поведение, възприето в тозимомент от [[Либорио Романо]] ), и преди всичко се опитва да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа е незаменима за политическия контрол на Южна Италия.<ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Кралството на Двете Сицилии официално престава да съществува с избирането на новия италиански парламент на 27 януари [[1861]] г. след референдумите за анексиране. След това пред новия италиански парламент е представен законопроект от 21 февруари за провъзгласяването на новото Кралство Италия, включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който става [[нормативен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860)|обсадата на Гаета]] през 1860 г. и предаването на Франциск II на 17 февруари; цитаделата на Месина се предава едва на 12 март, а крепостта Чивитела дел Тронто – последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия са далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на [[Рисорджименто]]<ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> . След като независимостта е загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлизат в дълбока криза.<ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> Докато новата държава не започне политика на [[индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция,<ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|Южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/>{{Превод от|it|Regno delle Due Sicilie|138992851}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] j1egoh8v81a2995uo7pd3wlmn8fa6mn 12214492 12214487 2024-04-25T22:23:33Z Ambra75 259141 /* Походът на Хилядата */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442]] г., без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и номинирайки брат си [[Жозеф Бонапарт]] за крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планинит Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[File:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|226x226пкс|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюраците и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Въпрос на сяра|Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмърстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи-Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционни движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалистките движения, събудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии, по-точно в Сицилия, избухва ново въстание – събитие, което предизвиква подобни движения в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал [[Луи-Филип]]. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който Луи-Филип бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки [[Сицилианско кралство (1848 – 1849)|Кралство Сицилия]]. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята новопридадената конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да промят новообнародваната Конституция. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджиери]], разпускане на двора и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджери за херцог на Таормина и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно претърпяват отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> . Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоха]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател <ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref> . Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник –привърженик на Мацини, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Писакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с походи на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Поход на Сапри|похода до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за похода до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Писакане в [[Сапри]], успява незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години, след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в кралството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, е отговорен за изселването на едно цяло поколение интелектуалци и военни, върху които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите съзрени през 1848 г. оставят незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив отдушник в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първично но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, открива едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, вече дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябва да се изправи срещу кралството на Савоя в Италия, дипломатически облагодетелстван и подкрепян от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но против волята си е принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска]] (сестра на известната „[[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]]“). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, е много интензивно, тъй като първо трябва да се справи с бунт, който избухва в 3-ти швейцарски полк в Неапол<ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, а след това да се изправи срещу [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успява да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането м. Въпреки това той се заема да предаде конституцията (което прави с помощта на [[Карло Филанджери|Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г.<ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд е напълно оставена настрана: навсякъде е заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, апуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на Двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства.<ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861]] г., когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след Похода на хилядата в Сицилия – инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, а от друга страна – да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] , последните крепости на Бурбоните ([[Гаета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]]) се предават на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилийски преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от наместниците на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това след смъртта на авторитарния суверен революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от аристокрацията на острова, особено в Палермо, е ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от нейните млади потомци имат активна роля в конспиративните дейности. След [[Битка при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговаря, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт някои млади благородници организират [[Въстанието на Ганча|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Ганча. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира, като изземват оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък област Палермо е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}} Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да акостира в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]]. И в този случай полицията на Бурбоните научава предварително за проекта на Гарибалди и веднага е организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и флотата. Въпреки това двата пиемонтски кораба, на които да качени Хилядата на Гарибалди, успяват да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофрегатата „Стромболи“, и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдцийците спокойно започват операциите по дебаркирането в пристанището на Марсала. „Стромболи“, който този ден трябва да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристига в Марсала едва след акостирането заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не може да направи нищо друго освен късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което е открит огън срещу Хилядата, е причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, които рискуват да бъдат уцелени от бурбонските гранати, което би имало много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба в [[Марсала]] вече е изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издава официална нота, в която остро осъжда правителството в Торино за това, че е позволило подобен акт на пиратство.<ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти|325x325пкс]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не приема тежката задача и Филанджери, като алтернатива, предлага генерал [[Фердинандо Ланца]] – стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който поема тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпва в длъжност, Ланца научава за отстъплението на Ланди към [[Каталафими]], без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега може да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо, и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срива и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглежда поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната „Фон Мехел“, Ланца решава да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците.<ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филанджери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|Папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърля този план, тъй като му се сторва недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничава до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филанджери, който се оттегля от политическия и военен живот.<ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изумява съвременниците му с командните умения, демонстрирани от него и офицерите му, и със скоростта, с която Хилядата успяват да завладеят кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на бойното поле. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]]), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]]<ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>. Движението за единство в Двете Сицилии е силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа е много важен през този период. Първото въстание е това в провинция Базиликата, което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на временно правителство на името на Гарибалди и [[Виктор Емануил II Савойски]].<ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Следват други, със или без официални прокламации, в Тера ди Бари с въстанието в [[Алтамура]] на 21 август, в Калабрия Читериоре с [[Козенца]] на 24 август, в Калабрия Ултериоре Прима с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', в «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в Принчипато Читериоре с [[Аулета]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|Папската държава]], който принуждава баварските войници, които вече го държат от 22 юли, да избягат. На 2 септември се надига и Принчипато Ултериоре.<ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство.<ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяват да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройните документирани епизоди на неподчинение и корупция<ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери Тези офицери обикновено са над 70 г., предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и [[Мюрати]], извикани на служба от Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франциск II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успява да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца]], който не прави нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство на хора и оборудване (той има около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално е показателно сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата<ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от Кралската армия достига своя връх в Калабрия: там генерал Бриганти (бивш поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на въстанието в Палермо през 1860 г., след като дава на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият с Гарибалди, е застрелян от хората си, които го смятат за предател и не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слабия враг.<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|с. 152|Trabant}}.</ref> Решаваща е и ролята на висшите офицери от Кралския флот, които отказват да потопят гарибалдийските кораби при преминаването им от Сицилия в Калабрия и които впоследствие, според пробурбонските историци, умишлено предават повечето си кораби на Савойския флот.<ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства има широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последната битка. Крал Франциск II решава да не се бие в Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това намесата на армиите на Сардиния във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди<ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, спомагат за решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намира убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от неаполитанската армия, се озовават срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и е силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предава ([[Обсада на Гаета (1860)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на кралството е разделен на поредица от отделни моменти след Похода на хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата референдума за [[анексия]], проведени в неаполитанските провинции и в сицилианските провинции на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., номер 4498 и 4499 („ Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия “ и „ Сицилианските провинции са част от Кралство Италия “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на Двете Сицилии към Кралство Сардиния е силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, прави всичко, за да гарантира, че Похода на Хилядата няма да се наклони към ляво решение. Анексирането означава ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно е направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (пример за това е двусмисленото поведение, възприето в тозимомент от [[Либорио Романо]] ), и преди всичко се опитва да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа е незаменима за политическия контрол на Южна Италия.<ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Кралството на Двете Сицилии официално престава да съществува с избирането на новия италиански парламент на 27 януари [[1861]] г. след референдумите за анексиране. След това пред новия италиански парламент е представен законопроект от 21 февруари за провъзгласяването на новото Кралство Италия, включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който става [[нормативен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860)|обсадата на Гаета]] през 1860 г. и предаването на Франциск II на 17 февруари; цитаделата на Месина се предава едва на 12 март, а крепостта Чивитела дел Тронто – последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия са далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на [[Рисорджименто]]<ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> . След като независимостта е загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлизат в дълбока криза.<ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> Докато новата държава не започне политика на [[индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция,<ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|Южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/>{{Превод от|it|Regno delle Due Sicilie|138992851}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] qgb1ohi0g7jcrxliudyshumu1nny3ls 12214499 12214492 2024-04-25T22:36:06Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = Неаполитанско кралство |p2 = Сицилианско кралство |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861|1861 г.]], т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Grazie alla [[conquista borbonica delle Due Sicilie]] portata a termine da re [[Carlo III di Spagna]].</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816|1816 г.]], почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442]] г., без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и правейки брат си [[Жозеф Бонапарт]] крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планинит Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[File:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|206x206px|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюраците и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm|заглавие=Fatti e avvenimenti}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Въпрос на сяра|Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмърстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи-Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционни движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалните движения, пробудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии и по-точно в Сицилия избухва ново въстание. Това е събитие, което предизвиква подобни движения и в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал [[Луи-Филип]]. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който Луи-Филип бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки Кралство Сицилия. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята току-що обнародваната конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да променят конституцията. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджери]], разпускане на двора и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджери за херцог на [[Таормина]] и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно претърпяват отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоя]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател<ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref>. Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник –привърженик на Мацини, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Писакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с походи на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Поход на Сапри|похода до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за похода до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Пизакане в [[Сапри]], успява незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години, след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в кралството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, е отговорен за изселването на едно цяло поколение интелектуалци и военни, върху които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите съзрени през 1848 г. оставят незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив отдушник в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първично но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, открива едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, вече дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябва да се изправи срещу кралството на Савоя в Италия, дипломатически облагодетелстван и подкрепян от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но против волята си е принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска]] (сестра на известната „[[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]]“). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, е много интензивно, тъй като първо трябва да се справи с бунт, който избухва в 3-ти швейцарски полк в Неапол<ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, а след това да се изправи срещу [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успява да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането м. Въпреки това той се заема да предаде конституцията (което прави с помощта на [[Карло Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г.<ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд е напълно оставена настрана: навсякъде е заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на Двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства.<ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861]] г., когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след Похода на хилядата в Сицилия – инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, а от друга страна – да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] , последните крепости на Бурбоните ([[Гаета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]]) се предават на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилиански преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от наместниците на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това след смъртта на авторитарния суверен революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от аристокрацията на острова, особено в Палермо, е ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от нейните млади потомци имат активна роля в конспиративните дейности. След [[Битка при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] (24 юни 1859) има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговаря, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт някои млади аристократи организират [[Въстанието на Ганча|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Ганча. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира, като изземват оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък област Палермо е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}} Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да акостира в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]]. И в този случай полицията на Бурбоните научава предварително за проекта на Гарибалди и веднага е организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и флотата. Въпреки това двата пиемонтски кораба, на които да качени Хилядата на Гарибалди, успяват да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофрегатата „Стромболи“, и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдцийците спокойно започват операциите по дебаркирането в пристанището на Марсала. „Стромболи“, който този ден трябва да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристига в Марсала едва след акостирането заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не може да направи нищо друго освен късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което е открит огън срещу Хилядата, е причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, които рискуват да бъдат уцелени от бурбонските гранати, което би имало много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба в [[Марсала]] вече е изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издава официална нота, в която остро осъжда правителството в Торино за това, че е позволило подобен акт на пиратство.<ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти|325x325пкс]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не приема тежката задача и Филанджери, като алтернатива, предлага генерал [[Фердинандо Ланца]] – стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който поема тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпва в длъжност, Ланца научава за отстъплението на Ланди към [[Калатафими Седжеста|Калатафими]], без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега може да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо, и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срива и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглежда поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната „Фон Мехел“, Ланца решава да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците.<ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филанджери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|Папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърля този план, тъй като му се сторва недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничава до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филанджери, който се оттегля от политическия и военен живот.<ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изумява съвременниците му с командните умения, демонстрирани от него и офицерите му, и със скоростта, с която Хилядата успяват да завладеят кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на бойното поле. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]]), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]]<ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>. Движението за единство в Двете Сицилии е силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа е много важен през този период. Първото въстание е това в провинция Базиликата, което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на временно правителство на името на Гарибалди и [[Виктор Емануил II Савойски]].<ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Следват други, със или без официални прокламации, в Тера ди Бари с въстанието в [[Алтамура]] на 21 август, в Калабрия Читериоре с [[Козенца]] на 24 август, в Калабрия Ултериоре Прима с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', в «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в Принчипато Читериоре с [[Аулета]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|Папската държава]], който принуждава баварските войници, които вече го държат от 22 юли, да избягат. На 2 септември се надига и Принчипато Ултериоре.<ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство.<ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяват да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройните документирани епизоди на неподчинение и корупция<ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери Тези офицери обикновено са над 70 г., предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и [[Мюрати]], извикани на служба от Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франциск II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успява да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца]], който не прави нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство на хора и оборудване (той има около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално е показателно сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата<ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от Кралската армия достига своя връх в Калабрия: там генерал Бриганти (бивш поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на въстанието в Палермо през 1860 г., след като дава на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият с Гарибалди, е застрелян от хората си, които го смятат за предател и не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слабия враг.<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|с. 152|Trabant}}.</ref> Решаваща е и ролята на висшите офицери от Кралския флот, които отказват да потопят гарибалдийските кораби при преминаването им от Сицилия в Калабрия и които впоследствие, според пробурбонските историци, умишлено предават повечето си кораби на Савойския флот.<ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства има широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последната битка. Крал Франциск II решава да не се бие в Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това намесата на армиите на Сардиния във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди<ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, спомагат за решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намира убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от неаполитанската армия, се озовават срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и е силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предава ([[Обсада на Гаета (1860)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на кралството е разделен на поредица от отделни моменти след Похода на хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата референдума за [[анексия]], проведени в неаполитанските провинции и в сицилианските провинции на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., номер 4498 и 4499 („ Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия “ и „ Сицилианските провинции са част от Кралство Италия “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на Двете Сицилии към Кралство Сардиния е силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, прави всичко, за да гарантира, че Похода на Хилядата няма да се наклони към ляво решение. Анексирането означава ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно е направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (пример за това е двусмисленото поведение, възприето в този момент от [[Либорио Романо]] ), и преди всичко се опитва да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа е незаменима за политическия контрол на Южна Италия.<ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Кралството на Двете Сицилии официално престава да съществува с избирането на новия италиански парламент на 27 януари [[1861]] г. след референдумите за анексиране. След това пред новия италиански парламент е представен законопроект от 21 февруари за провъзгласяването на новото Кралство Италия, включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който става [[нормативен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860)|обсадата на Гаета]] през 1860 г. и предаването на Франциск II на 17 февруари; цитаделата на Месина се предава едва на 12 март, а крепостта Чивитела дел Тронто – последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия са далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на [[Рисорджименто]]<ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> . След като независимостта е загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлизат в дълбока криза.<ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> Докато новата държава не започне политика на [[индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция,<ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|Южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/>{{Превод от|it|Regno delle Due Sicilie|138992851}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] pmsjvpnqrgwth3hh6ji5ebr2illqvlh 12214688 12214499 2024-04-26T01:25:48Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = [[Неаполитанско кралство]] |p2 = [[Сицилианско кралство]] |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861]] г., т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Благодарение на Бурбонското завоюване на Двете Сицилии, завършено от испанския крал Карлос III.</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816]] г., почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В това писание произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите имена. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която [[Климент VI|Климент IV]] дава инвеститурата на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442]] г., без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и правейки брат си [[Жозеф Бонапарт]] крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планинит Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[File:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|206x206px|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюраците и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm|заглавие=Fatti e avvenimenti}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Въпрос на сяра|Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмърстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи-Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционни движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалните движения, пробудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии и по-точно в Сицилия избухва ново въстание. Това е събитие, което предизвиква подобни движения и в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал [[Луи-Филип]]. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който Луи-Филип бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки Кралство Сицилия. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята току-що обнародваната конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да променят конституцията. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджери]], разпускане на двора и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджери за херцог на [[Таормина]] и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно претърпяват отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоя]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател<ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref>. Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник –привърженик на Мацини, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Писакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с походи на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Поход на Сапри|похода до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за похода до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Пизакане в [[Сапри]], успява незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години, след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в кралството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, е отговорен за изселването на едно цяло поколение интелектуалци и военни, върху които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите съзрени през 1848 г. оставят незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив отдушник в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първично но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, открива едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, вече дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябва да се изправи срещу кралството на Савоя в Италия, дипломатически облагодетелстван и подкрепян от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но против волята си е принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска]] (сестра на известната „[[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]]“). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, е много интензивно, тъй като първо трябва да се справи с бунт, който избухва в 3-ти швейцарски полк в Неапол<ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, а след това да се изправи срещу [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успява да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането м. Въпреки това той се заема да предаде конституцията (което прави с помощта на [[Карло Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г.<ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд е напълно оставена настрана: навсякъде е заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на Двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства.<ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861]] г., когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след Похода на хилядата в Сицилия – инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, а от друга страна – да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] , последните крепости на Бурбоните ([[Гаета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]]) се предават на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилиански преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от наместниците на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това след смъртта на авторитарния суверен революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от аристокрацията на острова, особено в Палермо, е ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от нейните млади потомци имат активна роля в конспиративните дейности. След [[Битка при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] (24 юни 1859) има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговаря, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт някои млади аристократи организират [[Въстанието на Ганча|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Ганча. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира, като изземват оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък област Палермо е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}} Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да акостира в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]]. И в този случай полицията на Бурбоните научава предварително за проекта на Гарибалди и веднага е организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и флотата. Въпреки това двата пиемонтски кораба, на които да качени Хилядата на Гарибалди, успяват да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофрегатата „Стромболи“, и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдцийците спокойно започват операциите по дебаркирането в пристанището на Марсала. „Стромболи“, който този ден трябва да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристига в Марсала едва след акостирането заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не може да направи нищо друго освен късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което е открит огън срещу Хилядата, е причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, които рискуват да бъдат уцелени от бурбонските гранати, което би имало много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба в [[Марсала]] вече е изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издава официална нота, в която остро осъжда правителството в Торино за това, че е позволило подобен акт на пиратство.<ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти|325x325пкс]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не приема тежката задача и Филанджери, като алтернатива, предлага генерал [[Фердинандо Ланца]] – стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който поема тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпва в длъжност, Ланца научава за отстъплението на Ланди към [[Калатафими Седжеста|Калатафими]], без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега може да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо, и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срива и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглежда поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната „Фон Мехел“, Ланца решава да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците.<ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филанджери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|Папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърля този план, тъй като му се сторва недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничава до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филанджери, който се оттегля от политическия и военен живот.<ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изумява съвременниците му с командните умения, демонстрирани от него и офицерите му, и със скоростта, с която Хилядата успяват да завладеят кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на бойното поле. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]]), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]]<ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>. Движението за единство в Двете Сицилии е силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа е много важен през този период. Първото въстание е това в провинция Базиликата, което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на временно правителство на името на Гарибалди и [[Виктор Емануил II Савойски]].<ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Следват други, със или без официални прокламации, в Тера ди Бари с въстанието в [[Алтамура]] на 21 август, в Калабрия Читериоре с [[Козенца]] на 24 август, в Калабрия Ултериоре Прима с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', в «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в Принчипато Читериоре с [[Аулета]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|Папската държава]], който принуждава баварските войници, които вече го държат от 22 юли, да избягат. На 2 септември се надига и Принчипато Ултериоре.<ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство.<ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяват да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройните документирани епизоди на неподчинение и корупция<ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери Тези офицери обикновено са над 70 г., предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и [[Мюрати]], извикани на служба от Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франциск II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успява да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца]], който не прави нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство на хора и оборудване (той има около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално е показателно сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата<ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от Кралската армия достига своя връх в Калабрия: там генерал Бриганти (бивш поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на въстанието в Палермо през 1860 г., след като дава на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият с Гарибалди, е застрелян от хората си, които го смятат за предател и не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слабия враг.<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|с. 152|Trabant}}.</ref> Решаваща е и ролята на висшите офицери от Кралския флот, които отказват да потопят гарибалдийските кораби при преминаването им от Сицилия в Калабрия и които впоследствие, според пробурбонските историци, умишлено предават повечето си кораби на Савойския флот.<ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства има широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последната битка. Крал Франциск II решава да не се бие в Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това намесата на армиите на Сардиния във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди<ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, спомагат за решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намира убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от неаполитанската армия, се озовават срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и е силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предава ([[Обсада на Гаета (1860)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на кралството е разделен на поредица от отделни моменти след Похода на хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата референдума за [[анексия]], проведени в неаполитанските провинции и в сицилианските провинции на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., номер 4498 и 4499 („ Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия “ и „ Сицилианските провинции са част от Кралство Италия “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на Двете Сицилии към Кралство Сардиния е силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, прави всичко, за да гарантира, че Похода на Хилядата няма да се наклони към ляво решение. Анексирането означава ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно е направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (пример за това е двусмисленото поведение, възприето в този момент от [[Либорио Романо]] ), и преди всичко се опитва да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа е незаменима за политическия контрол на Южна Италия.<ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Кралството на Двете Сицилии официално престава да съществува с избирането на новия италиански парламент на 27 януари [[1861]] г. след референдумите за анексиране. След това пред новия италиански парламент е представен законопроект от 21 февруари за провъзгласяването на новото Кралство Италия, включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който става [[нормативен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860)|обсадата на Гаета]] през 1860 г. и предаването на Франциск II на 17 февруари; цитаделата на Месина се предава едва на 12 март, а крепостта Чивитела дел Тронто – последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия са далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на [[Рисорджименто]]<ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> . След като независимостта е загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлизат в дълбока криза.<ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> Докато новата държава не започне политика на [[индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция,<ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|Южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/>{{Превод от|it|Regno delle Due Sicilie|138992851}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] oa5tevkfkdyw31i3lqubi2psrxjd8ce 12214689 12214688 2024-04-26T01:29:06Z Ambra75 259141 /* Произход на термина „Две Сицилии“ */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = [[Неаполитанско кралство]] |p2 = [[Сицилианско кралство]] |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861]] г., т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Благодарение на Бурбонското завоюване на Двете Сицилии, завършено от испанския крал Карлос III.</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816]] г., почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В него произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] от [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите названия. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която Климент IV дава инвеститурата на Шарл I Анжуйски «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442]] г., без обаче да обединява [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>[[Francesco Renda]], ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането на французите в Неапол и краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон]] отново окупира кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и правейки брат си [[Жозеф Бонапарт]] крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планинит Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, pag. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[File:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|206x206px|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюраците и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm|заглавие=Fatti e avvenimenti}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Въпрос на сяра|Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмърстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип|Луи-Филип,]] крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционни движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалните движения, пробудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии и по-точно в Сицилия избухва ново въстание. Това е събитие, което предизвиква подобни движения и в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал [[Луи-Филип]]. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който Луи-Филип бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки Кралство Сицилия. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята току-що обнародваната конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да променят конституцията. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджери]], разпускане на двора и бомбардиране на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджери за херцог на [[Таормина]] и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да не е имало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. Също така в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на статута. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, p. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно претърпяват отстраняване от длъжност и полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> Със събитията от двугодишния период '48-'49 либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоя]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател<ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref>. Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник –привърженик на Мацини, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Писакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с походи на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Поход на Сапри|похода до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за похода до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Пизакане в [[Сапри]], успява незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години, след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в кралството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, е отговорен за изселването на едно цяло поколение интелектуалци и военни, върху които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите съзрени през 1848 г. оставят незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив отдушник в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първично но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, открива едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, вече дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябва да се изправи срещу кралството на Савоя в Италия, дипломатически облагодетелстван и подкрепян от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но против волята си е принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска]] (сестра на известната „[[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]]“). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, е много интензивно, тъй като първо трябва да се справи с бунт, който избухва в 3-ти швейцарски полк в Неапол<ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, а след това да се изправи срещу [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успява да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането м. Въпреки това той се заема да предаде конституцията (което прави с помощта на [[Карло Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г.<ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд е напълно оставена настрана: навсякъде е заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на Двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства.<ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861]] г., когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след Похода на хилядата в Сицилия – инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, а от друга страна – да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] , последните крепости на Бурбоните ([[Гаета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]]) се предават на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилиански преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от наместниците на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това след смъртта на авторитарния суверен революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от аристокрацията на острова, особено в Палермо, е ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от нейните млади потомци имат активна роля в конспиративните дейности. След [[Битка при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] (24 юни 1859) има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговаря, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт някои млади аристократи организират [[Въстанието на Ганча|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Ганча. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира, като изземват оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък област Палермо е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}} Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да акостира в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]]. И в този случай полицията на Бурбоните научава предварително за проекта на Гарибалди и веднага е организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и флотата. Въпреки това двата пиемонтски кораба, на които да качени Хилядата на Гарибалди, успяват да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофрегатата „Стромболи“, и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдцийците спокойно започват операциите по дебаркирането в пристанището на Марсала. „Стромболи“, който този ден трябва да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристига в Марсала едва след акостирането заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не може да направи нищо друго освен късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което е открит огън срещу Хилядата, е причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, които рискуват да бъдат уцелени от бурбонските гранати, което би имало много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба в [[Марсала]] вече е изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издава официална нота, в която остро осъжда правителството в Торино за това, че е позволило подобен акт на пиратство.<ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти|325x325пкс]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не приема тежката задача и Филанджери, като алтернатива, предлага генерал [[Фердинандо Ланца]] – стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който поема тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпва в длъжност, Ланца научава за отстъплението на Ланди към [[Калатафими Седжеста|Калатафими]], без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега може да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо, и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срива и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглежда поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната „Фон Мехел“, Ланца решава да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците.<ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филанджери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|Папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърля този план, тъй като му се сторва недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничава до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филанджери, който се оттегля от политическия и военен живот.<ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изумява съвременниците му с командните умения, демонстрирани от него и офицерите му, и със скоростта, с която Хилядата успяват да завладеят кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на бойното поле. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]]), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]]<ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>. Движението за единство в Двете Сицилии е силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа е много важен през този период. Първото въстание е това в провинция Базиликата, което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на временно правителство на името на Гарибалди и [[Виктор Емануил II Савойски]].<ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Следват други, със или без официални прокламации, в Тера ди Бари с въстанието в [[Алтамура]] на 21 август, в Калабрия Читериоре с [[Козенца]] на 24 август, в Калабрия Ултериоре Прима с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', в «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в Принчипато Читериоре с [[Аулета]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|Папската държава]], който принуждава баварските войници, които вече го държат от 22 юли, да избягат. На 2 септември се надига и Принчипато Ултериоре.<ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство.<ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяват да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройните документирани епизоди на неподчинение и корупция<ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери Тези офицери обикновено са над 70 г., предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и [[Мюрати]], извикани на служба от Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франциск II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успява да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца]], който не прави нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство на хора и оборудване (той има около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално е показателно сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата<ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от Кралската армия достига своя връх в Калабрия: там генерал Бриганти (бивш поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на въстанието в Палермо през 1860 г., след като дава на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият с Гарибалди, е застрелян от хората си, които го смятат за предател и не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слабия враг.<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|с. 152|Trabant}}.</ref> Решаваща е и ролята на висшите офицери от Кралския флот, които отказват да потопят гарибалдийските кораби при преминаването им от Сицилия в Калабрия и които впоследствие, според пробурбонските историци, умишлено предават повечето си кораби на Савойския флот.<ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства има широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последната битка. Крал Франциск II решава да не се бие в Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това намесата на армиите на Сардиния във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди<ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, спомагат за решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намира убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от неаполитанската армия, се озовават срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и е силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предава ([[Обсада на Гаета (1860)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на кралството е разделен на поредица от отделни моменти след Похода на хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата референдума за [[анексия]], проведени в неаполитанските провинции и в сицилианските провинции на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., номер 4498 и 4499 („ Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия “ и „ Сицилианските провинции са част от Кралство Италия “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на Двете Сицилии към Кралство Сардиния е силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, прави всичко, за да гарантира, че Похода на Хилядата няма да се наклони към ляво решение. Анексирането означава ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно е направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (пример за това е двусмисленото поведение, възприето в този момент от [[Либорио Романо]] ), и преди всичко се опитва да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа е незаменима за политическия контрол на Южна Италия.<ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Кралството на Двете Сицилии официално престава да съществува с избирането на новия италиански парламент на 27 януари [[1861]] г. след референдумите за анексиране. След това пред новия италиански парламент е представен законопроект от 21 февруари за провъзгласяването на новото Кралство Италия, включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който става [[нормативен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860)|обсадата на Гаета]] през 1860 г. и предаването на Франциск II на 17 февруари; цитаделата на Месина се предава едва на 12 март, а крепостта Чивитела дел Тронто – последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия са далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на [[Рисорджименто]]<ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> . След като независимостта е загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлизат в дълбока криза.<ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> Докато новата държава не започне политика на [[индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция,<ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|Южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/>{{Превод от|it|Regno delle Due Sicilie|138992851}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] gfaezdbboxbvr4gwjcj3wt0v3rrd5ps 12214691 12214689 2024-04-26T01:41:48Z Ambra75 259141 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = [[Неаполитанско кралство]] |p2 = [[Сицилианско кралство]] |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861]] г., т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Благодарение на Бурбонското завоюване на Двете Сицилии, завършено от испанския крал Карлос III.</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816]] г., почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В него произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се идентифицира в папската [[була]], с която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] от [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] с тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“: и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите названия. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], намирайки се за крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I Анжуйски|Рене]], и самият той се нарече с една дума „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че те не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии –Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идва от римските папи (както бе казано), които започнаха да карат Неаполитанското кралство да се нарича Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която Климент IV дава инвеститурата на Шарл I Анжуйски «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“) В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442]] г., без обаче да обедини [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>Francesco Renda, ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането им в Неапол и с краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. Наполеон отново окупира Кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и правейки брат си [[Жозеф Бонапарт]] крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планините Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на Двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[Файл:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|206x206px|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюратите и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm|заглавие=Fatti e avvenimenti}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмърстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип]], крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционни движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалните движения, пробудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии и по-точно в Сицилия избухва ново въстание. Това е събитие, което предизвиква подобни движения и в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал Луи-Филип. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който Луи-Филип бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки Кралство Сицилия. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята току-що обнародваната конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да променят конституцията. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджери]], разпускането на двора и бомбардирането на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджери за херцог на [[Таормина]] и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да нямало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. И в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на устава. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно са отстранени от длъжност и са поставени под полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> Със събитията от двугодишния период 1848–1849 г.либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоя]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател<ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref>. Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник –привърженик на Мацини, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Писакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с походи на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Поход на Сапри|похода до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за похода до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Пизакане в [[Сапри]], успява незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години, след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в кралството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, е отговорен за изселването на едно цяло поколение интелектуалци и военни, върху които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите съзрени през 1848 г. оставят незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив отдушник в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първично но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, открива едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, вече дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябва да се изправи срещу кралството на Савоя в Италия, дипломатически облагодетелстван и подкрепян от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но против волята си е принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска]] (сестра на известната „[[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]]“). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, е много интензивно, тъй като първо трябва да се справи с бунт, който избухва в 3-ти швейцарски полк в Неапол<ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, а след това да се изправи срещу [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успява да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането м. Въпреки това той се заема да предаде конституцията (което прави с помощта на [[Карло Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г.<ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд е напълно оставена настрана: навсякъде е заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на Двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства.<ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861]] г., когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след Похода на хилядата в Сицилия – инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, а от друга страна – да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] , последните крепости на Бурбоните ([[Гаета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]]) се предават на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилиански преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от наместниците на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това след смъртта на авторитарния суверен революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от аристокрацията на острова, особено в Палермо, е ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от нейните млади потомци имат активна роля в конспиративните дейности. След [[Битка при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] (24 юни 1859) има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговаря, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт някои млади аристократи организират [[Въстанието на Ганча|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Ганча. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира, като изземват оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък област Палермо е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}} Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да акостира в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]]. И в този случай полицията на Бурбоните научава предварително за проекта на Гарибалди и веднага е организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и флотата. Въпреки това двата пиемонтски кораба, на които да качени Хилядата на Гарибалди, успяват да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофрегатата „Стромболи“, и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдцийците спокойно започват операциите по дебаркирането в пристанището на Марсала. „Стромболи“, който този ден трябва да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристига в Марсала едва след акостирането заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не може да направи нищо друго освен късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което е открит огън срещу Хилядата, е причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, които рискуват да бъдат уцелени от бурбонските гранати, което би имало много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба в [[Марсала]] вече е изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издава официална нота, в която остро осъжда правителството в Торино за това, че е позволило подобен акт на пиратство.<ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти|325x325пкс]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не приема тежката задача и Филанджери, като алтернатива, предлага генерал [[Фердинандо Ланца]] – стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който поема тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпва в длъжност, Ланца научава за отстъплението на Ланди към [[Калатафими Седжеста|Калатафими]], без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега може да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо, и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срива и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглежда поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната „Фон Мехел“, Ланца решава да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците.<ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филанджери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|Папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърля този план, тъй като му се сторва недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничава до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филанджери, който се оттегля от политическия и военен живот.<ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изумява съвременниците му с командните умения, демонстрирани от него и офицерите му, и със скоростта, с която Хилядата успяват да завладеят кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на бойното поле. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]]), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]]<ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>. Движението за единство в Двете Сицилии е силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа е много важен през този период. Първото въстание е това в провинция Базиликата, което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на временно правителство на името на Гарибалди и [[Виктор Емануил II Савойски]].<ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Следват други, със или без официални прокламации, в Тера ди Бари с въстанието в [[Алтамура]] на 21 август, в Калабрия Читериоре с [[Козенца]] на 24 август, в Калабрия Ултериоре Прима с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', в «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в Принчипато Читериоре с [[Аулета]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|Папската държава]], който принуждава баварските войници, които вече го държат от 22 юли, да избягат. На 2 септември се надига и Принчипато Ултериоре.<ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство.<ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяват да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройните документирани епизоди на неподчинение и корупция<ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери Тези офицери обикновено са над 70 г., предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и [[Мюрати]], извикани на служба от Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франциск II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успява да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца]], който не прави нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство на хора и оборудване (той има около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално е показателно сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата<ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от Кралската армия достига своя връх в Калабрия: там генерал Бриганти (бивш поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на въстанието в Палермо през 1860 г., след като дава на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият с Гарибалди, е застрелян от хората си, които го смятат за предател и не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слабия враг.<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|с. 152|Trabant}}.</ref> Решаваща е и ролята на висшите офицери от Кралския флот, които отказват да потопят гарибалдийските кораби при преминаването им от Сицилия в Калабрия и които впоследствие, според пробурбонските историци, умишлено предават повечето си кораби на Савойския флот.<ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства има широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последната битка. Крал Франциск II решава да не се бие в Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това намесата на армиите на Сардиния във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди<ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, спомагат за решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намира убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от неаполитанската армия, се озовават срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и е силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предава ([[Обсада на Гаета (1860)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на кралството е разделен на поредица от отделни моменти след Похода на хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата референдума за [[анексия]], проведени в неаполитанските провинции и в сицилианските провинции на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., номер 4498 и 4499 („ Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия “ и „ Сицилианските провинции са част от Кралство Италия “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на Двете Сицилии към Кралство Сардиния е силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, прави всичко, за да гарантира, че Похода на Хилядата няма да се наклони към ляво решение. Анексирането означава ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно е направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (пример за това е двусмисленото поведение, възприето в този момент от [[Либорио Романо]] ), и преди всичко се опитва да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа е незаменима за политическия контрол на Южна Италия.<ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Кралството на Двете Сицилии официално престава да съществува с избирането на новия италиански парламент на 27 януари [[1861]] г. след референдумите за анексиране. След това пред новия италиански парламент е представен законопроект от 21 февруари за провъзгласяването на новото Кралство Италия, включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който става [[нормативен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860)|обсадата на Гаета]] през 1860 г. и предаването на Франциск II на 17 февруари; цитаделата на Месина се предава едва на 12 март, а крепостта Чивитела дел Тронто – последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия са далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на [[Рисорджименто]]<ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> . След като независимостта е загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлизат в дълбока криза.<ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> Докато новата държава не започне политика на [[индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция,<ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|Южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/>{{Превод от|it|Regno delle Due Sicilie|138992851}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] bgrsg8xn5ar6o1wgswadoqwu0lxa6oq 12214742 12214691 2024-04-26T05:40:30Z Ket 2798 /* Произход на термина „Две Сицилии“ */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = [[Неаполитанско кралство]] |p2 = [[Сицилианско кралство]] |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861]] г., т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Благодарение на Бурбонското завоюване на Двете Сицилии, завършено от испанския крал Карлос III.</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816]] г., почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В него произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се свързва с папската [[була]], която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] от [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] в тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“ и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите названия. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], станал крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I (Анжу)|Рене]], и самият той се нарече „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии – Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идват от римските папи (както бе казано), които започнаха да наричат Неаполитанското кралство Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която Климент IV дава инвеститурата на Шарл I Анжуйски «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“). В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на [[Федерико II Сицилиански|сицилианския крал Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е, когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата през [[1442]] г., без обаче да обедини [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>Francesco Renda, ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането им в Неапол и с краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови кражби|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. Наполеон отново окупира Кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и правейки брат си [[Жозеф Бонапарт]] крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планините Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на Двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[Файл:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са елементите [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|206x206px|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от втори лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюратите и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката, за да елиминира постепенно дефицитът, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I,]] който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm|заглавие=Fatti e avvenimenti}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмърстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип]], крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционни движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалните движения, пробудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии и по-точно в Сицилия избухва ново въстание. Това е събитие, което предизвиква подобни движения и в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал Луи-Филип. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато той споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който Луи-Филип бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки Кралство Сицилия. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята току-що обнародваната конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да променят конституцията. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, бяха проведени нови избори, но избраните до голяма степен бяха тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено „за неопределено време“. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджери]], разпускането на двора и бомбардирането на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджери за херцог на [[Таормина]] и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да нямало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. И в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на устава. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно са отстранени от длъжност и са поставени под полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> Със събитията от двугодишния период 1848–1849 г.либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоя]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател<ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref>. Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник –привърженик на Мацини, на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Писакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с походи на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Поход на Сапри|похода до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за похода до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже, въпреки големите трудности, които тази операция води до себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Пизакане в [[Сапри]], успява незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години, след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в кралството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. Това десетилетие се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, е отговорен за изселването на едно цяло поколение интелектуалци и военни, върху които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите съзрени през 1848 г. оставят незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив отдушник в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първично но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, открива едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националното причина“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, вече дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябва да се изправи срещу кралството на Савоя в Италия, дипломатически облагодетелстван и подкрепян от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но против волята си е принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска]] (сестра на известната „[[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]]“). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, е много интензивно, тъй като първо трябва да се справи с бунт, който избухва в 3-ти швейцарски полк в Неапол<ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, а след това да се изправи срещу [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успява да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането м. Въпреки това той се заема да предаде конституцията (което прави с помощта на [[Карло Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г.<ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението на Франциск II старата управляваща класа на Фердинанд е напълно оставена настрана: навсякъде е заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на Двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства.<ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861]] г., когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след Похода на хилядата в Сицилия – инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, а от друга страна – да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]] , последните крепости на Бурбоните ([[Гаета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]]) се предават на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилиански преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от наместниците на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това след смъртта на авторитарния суверен революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от аристокрацията на острова, особено в Палермо, е ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от нейните млади потомци имат активна роля в конспиративните дейности. След [[Битка при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] (24 юни 1859) има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговаря, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт някои млади аристократи организират [[Въстанието на Ганча|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Ганча. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира, като изземват оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък област Палермо е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}} Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да акостира в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]]. И в този случай полицията на Бурбоните научава предварително за проекта на Гарибалди и веднага е организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и флотата. Въпреки това двата пиемонтски кораба, на които да качени Хилядата на Гарибалди, успяват да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофрегатата „Стромболи“, и в ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдцийците спокойно започват операциите по дебаркирането в пристанището на Марсала. „Стромболи“, който този ден трябва да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристига в Марсала едва след акостирането заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не може да направи нищо друго освен късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което е открит огън срещу Хилядата, е причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, които рискуват да бъдат уцелени от бурбонските гранати, което би имало много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба в [[Марсала]] вече е изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издава официална нота, в която остро осъжда правителството в Торино за това, че е позволило подобен акт на пиратство.<ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти|325x325пкс]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не приема тежката задача и Филанджери, като алтернатива, предлага генерал [[Фердинандо Ланца]] – стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който поема тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпва в длъжност, Ланца научава за отстъплението на Ланди към [[Калатафими Седжеста|Калатафими]], без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега може да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо, и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срива и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглежда поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната „Фон Мехел“, Ланца решава да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците.<ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филанджери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|Папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърля този план, тъй като му се сторва недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничава до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филанджери, който се оттегля от политическия и военен живот.<ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изумява съвременниците му с командните умения, демонстрирани от него и офицерите му, и със скоростта, с която Хилядата успяват да завладеят кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на бойното поле. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]]), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]]<ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>. Движението за единство в Двете Сицилии е силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа е много важен през този период. Първото въстание е това в провинция Базиликата, което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на временно правителство на името на Гарибалди и [[Виктор Емануил II Савойски]].<ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Следват други, със или без официални прокламации, в Тера ди Бари с въстанието в [[Алтамура]] на 21 август, в Калабрия Читериоре с [[Козенца]] на 24 август, в Калабрия Ултериоре Прима с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', в «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в Принчипато Читериоре с [[Аулета]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|Папската държава]], който принуждава баварските войници, които вече го държат от 22 юли, да избягат. На 2 септември се надига и Принчипато Ултериоре.<ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство.<ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяват да организират ефективна съпротива, въпреки че многобройните документирани епизоди на неподчинение и корупция<ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери Тези офицери обикновено са над 70 г., предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и [[Мюрати]], извикани на служба от Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франциск II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успява да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца]], който не прави нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство на хора и оборудване (той има около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално е показателно сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанските ловци да се изтеглят точно в момента на най-голяма трудност за хилядата<ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от Кралската армия достига своя връх в Калабрия: там генерал Бриганти (бивш поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на въстанието в Палермо през 1860 г., след като дава на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият с Гарибалди, е застрелян от хората си, които го смятат за предател и не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слабия враг.<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|с. 152|Trabant}}.</ref> Решаваща е и ролята на висшите офицери от Кралския флот, които отказват да потопят гарибалдийските кораби при преминаването им от Сицилия в Калабрия и които впоследствие, според пробурбонските историци, умишлено предават повечето си кораби на Савойския флот.<ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства има широко разпространено убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последната битка. Крал Франциск II решава да не се бие в Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващото повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро на Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това намесата на армиите на Сардиния във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди<ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, спомагат за решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намира убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от неаполитанската армия, се озовават срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и е силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предава ([[Обсада на Гаета (1860)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на кралството е разделен на поредица от отделни моменти след Похода на хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата референдума за [[анексия]], проведени в неаполитанските провинции и в сицилианските провинции на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., номер 4498 и 4499 („ Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия “ и „ Сицилианските провинции са част от Кралство Италия “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на Двете Сицилии към Кралство Сардиния е силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, прави всичко, за да гарантира, че Похода на Хилядата няма да се наклони към ляво решение. Анексирането означава ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно е направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (пример за това е двусмисленото поведение, възприето в този момент от [[Либорио Романо]] ), и преди всичко се опитва да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа е незаменима за политическия контрол на Южна Италия.<ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Кралството на Двете Сицилии официално престава да съществува с избирането на новия италиански парламент на 27 януари [[1861]] г. след референдумите за анексиране. След това пред новия италиански парламент е представен законопроект от 21 февруари за провъзгласяването на новото Кралство Италия, включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който става [[нормативен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860)|обсадата на Гаета]] през 1860 г. и предаването на Франциск II на 17 февруари; цитаделата на Месина се предава едва на 12 март, а крепостта Чивитела дел Тронто – последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия са далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на [[Рисорджименто]]<ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> . След като независимостта е загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлизат в дълбока криза.<ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> Докато новата държава не започне политика на [[индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция,<ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|Южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/>{{Превод от|it|Regno delle Due Sicilie|138992851}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] cv6gtnhb732h8i7jh1bcexyudcdarnq 12214817 12214742 2024-04-26T07:17:13Z Ambra75 259141 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = [[Неаполитанско кралство]] |p2 = [[Сицилианско кралство]] |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861]] г., т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Благодарение на Бурбонското завоюване на Двете Сицилии, завършено от испанския крал Карлос III.</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816]] г., почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В него произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се свързва с папската [[була]], която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] от [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] в тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“ и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите названия. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], станал крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I (Анжу)|Рене]], и самият той се нарече „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии – Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идват от римските папи (както бе казано), които започнаха да наричат Неаполитанското кралство Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която Климент IV дава инвеститурата на Шарл I Анжуйски «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“). В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на сицилианския крал [[Федерико II Сицилиански| Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е през [[1442]] г., когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата, без обаче да обедини [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>Francesco Renda, ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането им в Неапол и с краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови грабежи|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. Наполеон отново окупира Кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и правейки брат си [[Жозеф Бонапарт]] крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планините Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на Двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[Файл:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|206x206px|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от вторите лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюратите и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката с цел постепенно елиминиране на дефицита, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I]], който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm|заглавие=Fatti e avvenimenti}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмърстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип]], крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционни движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалните движения, пробудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии и по-точно в Сицилия избухва ново въстание. Това е събитие, което предизвиква подобни движения и в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал Луи-Филип. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който [[Луи-Филип]] бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки Кралство Сицилия. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята току-що обнародваната конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да променят конституцията. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, са проведени нови избори, но избраните до голяма степен са тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено за неопределено време. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджери]], разпускането на двора и бомбардирането на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджери за херцог на [[Таормина]] и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да нямало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. И в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на устава. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно са отстранени от длъжност и са поставени под полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> Със събитията от двугодишния период 1848–1849 г.либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоя]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател<ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref>. Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник – привърженик на [[Джузепе Мацини]], на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Писакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с походи на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Поход на Сапри|похода до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за похода до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже въпреки големите трудности, които тази операция води със себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Пизакане в [[Сапри]], успяват незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години, след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в кралството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. То се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, е отговорен за изселването на едно цяло поколение интелектуалци и военни, върху които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите, съзрени през 1848 г., оставят незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив отдушник в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първично но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, открива едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националната кауза“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, вече дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябва да се изправи срещу кралството на Савоя в Италия, дипломатически облагодетелствано и подкрепяно от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но против волята си е принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска]] (сестра на известната „[[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]]“). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, е много интензивно, тъй като първо трябва да се справи с бунт, който избухва в 3-ти швейцарски полк в Неапол<ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, а след това да се изправи срещу [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успява да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането м. Въпреки това той се заема да предаде конституцията (което прави с помощта на [[Карло Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г.<ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението му старата управляваща класа на Фердинанд е напълно оставена настрана: навсякъде е заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на Двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства.<ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861]] г., когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след Похода на хилядата в Сицилия – инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, а от друга страна – да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]]), последните крепости на Бурбоните ([[Гаета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]]) се предават на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилиански преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от наместниците на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това след смъртта на авторитарния суверен революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от аристокрацията на острова, особено в Палермо, е ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от нейните млади потомци имат активна роля в конспиративните дейности. След [[Битка при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] (24 юни 1859) има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговаря, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт някои млади аристократи организират [[Въстанието на Ганча|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Ганча. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира, като изземват оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък област Палермо е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}} Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да акостира в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]]. И в този случай полицията на Бурбоните научава предварително за проекта на Гарибалди и веднага е организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и флотата. Въпреки това двата пиемонтски кораба, на които са качени Хилядата на Гарибалди, успяват да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофрегатата „Стромболи“. В ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдцийците спокойно започват операциите по акостиране в пристанището на Марсала. „Стромболи“, който този ден трябва да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристига в Марсала едва след акостирането заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не може да направи нищо друго освен късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което е открит огън срещу Хилядата, е причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, които рискуват да бъдат уцелени от бурбонските гранати, което би имало много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба в [[Марсала]] вече е изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издава официална нота, в която остро осъжда правителството в Торино за това, че е позволило подобен акт на пиратство.<ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти|325x325пкс]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не приема тежката задача и Филанджери, като алтернатива, предлага генерал [[Фердинандо Ланца]] – стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който поема тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпва в длъжност, Ланца научава за отстъплението на Ланди към [[Калатафими Седжеста|Калатафими]], без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега може да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо, и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срива и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглежда поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната „Фон Мехел“, Ланца решава да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците.<ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филанджери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|Папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърля този план, тъй като му се сторва недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничава до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филанджери, който се оттегля от политическия и военен живот.<ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изумява съвременниците му с командните умения, демонстрирани от него и офицерите му, и със скоростта, с която Хилядата успяват да завладеят кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на бойното поле. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]]), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]]<ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>. Движението за единство в Двете Сицилии е силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа е много важен през този период. Първото въстание е това в провинция Базиликата, което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на временно правителство на името на Гарибалди и [[Виктор Емануил II Савойски]].<ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Следват други, със или без официални прокламации, в Тера ди Бари с въстанието в [[Алтамура]] на 21 август, в Калабрия Читериоре с [[Козенца]] на 24 август, в Калабрия Ултериоре Прима с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', в «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в Принчипато Читериоре с [[Аулета]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|Папската държава]], който принуждава баварските войници, които вече го държат от 22 юли, да избягат. На 2 септември се надига и Принчипато Ултериоре.<ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство.<ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяват да организират ефективна съпротива въпреки многобройните документирани епизоди на неподчинение и корупция<ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери Тези офицери обикновено са над 70 г., предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и [[мюрати]], извикани на служба от Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франциск II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успява да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца]]. Последният не прави нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство на хора и оборудване (той има около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално е показателно сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанската пехота да се изтегли точно в момента на най-голяма трудност за Хилядата на Гарибалди<ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от Кралската армия достига своя връх в Калабрия: там генерал Бриганти (бивш поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на въстанието в Палермо през 1860 г., след като дава на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият с Гарибалди, е застрелян от хората си, които го смятат за предател и не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слабия враг.<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|с. 152|Trabant}}.</ref> Решаваща е и ролята на висшите офицери от Кралския флот, които отказват да потопят гарибалдийските кораби при преминаването им от Сицилия в Калабрия и които впоследствие, според пробурбонските историци, умишлено предават повечето си кораби на Савойския флот.<ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства битува широко разпространеното убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последната битка. Крал Франциск II решава да не се бие в Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващо повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро при Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това намесата на армиите на Сардиния във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди<ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, спомагат за решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намира убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от неаполитанската армия, се озовават срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и е силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предава ([[Обсада на Гаета (1860)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на кралството е разделен на поредица от отделни моменти след Похода на хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата референдума за [[анексия]], проведени в неаполитанските провинции и в сицилианските провинции на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., n. 4498 и 4499 („ Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия “ и „ Сицилианските провинции са част от Кралство Италия “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на Двете Сицилии към Кралство Сардиния е силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, прави всичко, за да гарантира, че Похода на Хилядата няма да се наклони към ляво решение. Анексирането означава ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно е направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (пример за това е двусмисленото поведение, възприето в този момент от [[Либорио Романо]]), и преди всичко се опитва да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа е незаменима за политическия контрол на Южна Италия.<ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Кралството на Двете Сицилии официално престава да съществува с избирането на новия италиански парламент на 27 януари [[1861]] г. след референдумите за анексиране. След това пред новия италиански парламент е представен законопроект от 21 февруари за провъзгласяването на новото Кралство Италия, включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който става [[нормативен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860)|обсадата на Гаета]] през 1860 г. и предаването на Франциск II на 17 февруари; цитаделата на Месина се предава едва на 12 март, а крепостта Чивитела дел Тронто – последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия са далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на [[Рисорджименто]]<ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> . След като независимостта е загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлизат в дълбока криза.<ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> Докато новата държава не започне политика на [[индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция,<ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|Южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/>{{Превод от|it|Regno delle Due Sicilie|138992851}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] hb6uxxei85m86k02kaspra8i9pits14 12214818 12214817 2024-04-26T07:18:29Z Ambra75 259141 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = [[Неаполитанско кралство]] |p2 = [[Сицилианско кралство]] |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861]] г., т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Благодарение на Бурбонското завоюване на Двете Сицилии, завършено от испанския крал Карлос III.</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816]] г., почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В него произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се свързва с папската [[була]], която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] от [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] в тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“ и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите названия. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], станал крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I (Анжу)|Рене]], и самият той се нарече „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии – Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идват от римските папи (както бе казано), които започнаха да наричат Неаполитанското кралство Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която Климент IV дава инвеститурата на Шарл I Анжуйски «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“). В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на сицилианския крал [[Федерико II Сицилиански| Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е през [[1442]] г., когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата, без обаче да обедини [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>Francesco Renda, ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането им в Неапол и с краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови грабежи|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. Наполеон отново окупира Кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и правейки брат си [[Жозеф Бонапарт]] крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планините Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на Двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[Файл:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|206x206px|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от вторите лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюратите и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката с цел постепенно елиминиране на дефицита, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I]], който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm|заглавие=Fatti e avvenimenti}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмърстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип]], крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционни движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалните движения, пробудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии и по-точно в Сицилия избухва ново въстание. Това е събитие, което предизвиква подобни движения и в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал Луи-Филип. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който [[Луи-Филип]] бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки Кралство Сицилия. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята току-що обнародваната конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да променят конституцията. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, са проведени нови избори, но избраните до голяма степен са тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено за неопределено време. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджери]], разпускането на двора и бомбардирането на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджери за херцог на [[Таормина]] и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да нямало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. И в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на устава. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно са отстранени от длъжност и са поставени под полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> Със събитията от двугодишния период 1848–1849 г.либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоя]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател<ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref>. Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник – привърженик на [[Джузепе Мацини]], на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Пизакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с походи на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Поход на Сапри|похода до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за похода до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже въпреки големите трудности, които тази операция води със себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Пизакане в [[Сапри]], успяват незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години, след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в кралството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. То се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, е отговорен за изселването на едно цяло поколение интелектуалци и военни, върху които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите, съзрени през 1848 г., оставят незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив отдушник в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първично но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, открива едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националната кауза“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, вече дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябва да се изправи срещу кралството на Савоя в Италия, дипломатически облагодетелствано и подкрепяно от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но против волята си е принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска]] (сестра на известната „[[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]]“). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, е много интензивно, тъй като първо трябва да се справи с бунт, който избухва в 3-ти швейцарски полк в Неапол<ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, а след това да се изправи срещу [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успява да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането м. Въпреки това той се заема да предаде конституцията (което прави с помощта на [[Карло Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г.<ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението му старата управляваща класа на Фердинанд е напълно оставена настрана: навсякъде е заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на Двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства.<ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861]] г., когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след Похода на хилядата в Сицилия – инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, а от друга страна – да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]]), последните крепости на Бурбоните ([[Гаета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]]) се предават на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилиански преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от наместниците на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това след смъртта на авторитарния суверен революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от аристокрацията на острова, особено в Палермо, е ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от нейните млади потомци имат активна роля в конспиративните дейности. След [[Битка при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] (24 юни 1859) има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговаря, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт някои млади аристократи организират [[Въстанието на Ганча|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Ганча. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира, като изземват оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък област Палермо е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}} Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да акостира в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]]. И в този случай полицията на Бурбоните научава предварително за проекта на Гарибалди и веднага е организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и флотата. Въпреки това двата пиемонтски кораба, на които са качени Хилядата на Гарибалди, успяват да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофрегатата „Стромболи“. В ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдцийците спокойно започват операциите по акостиране в пристанището на Марсала. „Стромболи“, който този ден трябва да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристига в Марсала едва след акостирането заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не може да направи нищо друго освен късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което е открит огън срещу Хилядата, е причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, които рискуват да бъдат уцелени от бурбонските гранати, което би имало много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба в [[Марсала]] вече е изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издава официална нота, в която остро осъжда правителството в Торино за това, че е позволило подобен акт на пиратство.<ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти|325x325пкс]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не приема тежката задача и Филанджери, като алтернатива, предлага генерал [[Фердинандо Ланца]] – стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който поема тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпва в длъжност, Ланца научава за отстъплението на Ланди към [[Калатафими Седжеста|Калатафими]], без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега може да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо, и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срива и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглежда поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната „Фон Мехел“, Ланца решава да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците.<ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филанджери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|Папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърля този план, тъй като му се сторва недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничава до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филанджери, който се оттегля от политическия и военен живот.<ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изумява съвременниците му с командните умения, демонстрирани от него и офицерите му, и със скоростта, с която Хилядата успяват да завладеят кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на бойното поле. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]]), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]]<ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>. Движението за единство в Двете Сицилии е силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа е много важен през този период. Първото въстание е това в провинция Базиликата, което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на временно правителство на името на Гарибалди и [[Виктор Емануил II Савойски]].<ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Следват други, със или без официални прокламации, в Тера ди Бари с въстанието в [[Алтамура]] на 21 август, в Калабрия Читериоре с [[Козенца]] на 24 август, в Калабрия Ултериоре Прима с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', в «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в Принчипато Читериоре с [[Аулета]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|Папската държава]], който принуждава баварските войници, които вече го държат от 22 юли, да избягат. На 2 септември се надига и Принчипато Ултериоре.<ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство.<ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяват да организират ефективна съпротива въпреки многобройните документирани епизоди на неподчинение и корупция<ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери Тези офицери обикновено са над 70 г., предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и [[мюрати]], извикани на служба от Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франциск II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успява да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца]]. Последният не прави нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство на хора и оборудване (той има около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално е показателно сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанската пехота да се изтегли точно в момента на най-голяма трудност за Хилядата на Гарибалди<ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от Кралската армия достига своя връх в Калабрия: там генерал Бриганти (бивш поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на въстанието в Палермо през 1860 г., след като дава на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият с Гарибалди, е застрелян от хората си, които го смятат за предател и не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слабия враг.<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|с. 152|Trabant}}.</ref> Решаваща е и ролята на висшите офицери от Кралския флот, които отказват да потопят гарибалдийските кораби при преминаването им от Сицилия в Калабрия и които впоследствие, според пробурбонските историци, умишлено предават повечето си кораби на Савойския флот.<ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства битува широко разпространеното убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последната битка. Крал Франциск II решава да не се бие в Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващо повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро при Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това намесата на армиите на Сардиния във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди<ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, спомагат за решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намира убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от неаполитанската армия, се озовават срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и е силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предава ([[Обсада на Гаета (1860)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на кралството е разделен на поредица от отделни моменти след Похода на хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата референдума за [[анексия]], проведени в неаполитанските провинции и в сицилианските провинции на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., n. 4498 и 4499 („ Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия “ и „ Сицилианските провинции са част от Кралство Италия “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на Двете Сицилии към Кралство Сардиния е силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, прави всичко, за да гарантира, че Похода на Хилядата няма да се наклони към ляво решение. Анексирането означава ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно е направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (пример за това е двусмисленото поведение, възприето в този момент от [[Либорио Романо]]), и преди всичко се опитва да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа е незаменима за политическия контрол на Южна Италия.<ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Кралството на Двете Сицилии официално престава да съществува с избирането на новия италиански парламент на 27 януари [[1861]] г. след референдумите за анексиране. След това пред новия италиански парламент е представен законопроект от 21 февруари за провъзгласяването на новото Кралство Италия, включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който става [[нормативен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860)|обсадата на Гаета]] през 1860 г. и предаването на Франциск II на 17 февруари; цитаделата на Месина се предава едва на 12 март, а крепостта Чивитела дел Тронто – последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия са далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на [[Рисорджименто]]<ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> . След като независимостта е загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлизат в дълбока криза.<ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> Докато новата държава не започне политика на [[индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция,<ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|Южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Източници == <references/>{{Превод от|it|Regno delle Due Sicilie|138992851}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] 06kw0ey60ak1xuco5lnwxs6uw0yrqbk 12214821 12214818 2024-04-26T07:20:16Z Ambra75 259141 /* Крале */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Кралство на двете Сицилии |официално-име = Regno delle Due Sicilie |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg |герб = Great Royal Coat of Arms of the Two Sicilies.svg |местоположение = Kingdom of the Two Sicilies within Europe in 1839.svg |местоположение-лег = Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. |начало = 1816 |край = 1861 |континент = |столица = [[Неапол]] (1808 – 1816; 1817 – 1861)<br/>[[Палермо]] (1816 – 1817) |езици = [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сицилиански език|сицилиански]], [[Италиански език|италиански]], [[арберешки диалект]], [[молизко-славянски диалект]], [[грико]], |религия = [[римокатолицизъм]] |население-ценз = 8 703 000 (1860) |население-гъстота = 78 |управление = [[Абсолютна монархия]] (1808 – 1848; 1849 – 1861)<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1849) |династия = [[Бурбони]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Жоашен Мюра]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1808 – 1815 |управляващ_длъжност1a = [[Франциск II (Двете Сицилии)|Франциск II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1859 – 1861 |епоха-вид = |събития = Байонски указ |събитие-дати = 1808 |събития2 = [[Битка при Толентино]] |събитие-дати2 = 2 май 1815 |събития3 = [[Европейски концерт|Възстановяване на Бурбоните]] |събитие-дати3 = 22 май 1815 |събития4 = [[Поход на хилядата]] |събитие-дати4 = 1861 |събития5 = |събитие-дати5 = |събития6 = |събитие-дати6 = |валута = |p1 = [[Неаполитанско кралство]] |p2 = [[Сицилианско кралство]] |flag_p1 = Bandera de Nápoles - Trastámara.svg |flag_p2 = Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg |s1 = Кралство Италия |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Кралството на Двете Сицилии''' ({{lang|nap|Regno dê Doje Sicilie}} ({{Lang|it|Regno delle Due Sicilie}}) е [[абсолютна монархия]], която управлява [[Южна Италия]] и [[Сицилия]] между [[1816]] и [[1861]] г., т.е. от Реставрацията до [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]]. Преди [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. и последвалите Наполеонови кампании династията на [[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбоните]] управлява същите територии от [[1735]] г. насам<ref>Благодарение на Бурбонското завоюване на Двете Сицилии, завършено от испанския крал Карлос III.</ref>, но те са разделени на две отделни области: [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] и [[Сицилианско кралство (1735 – 1816)|Кралство Сицилия]]. Година след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и след [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] суверенът [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд де Бурбон]], който преди това е приел неаполитанската корона (отсам [[Месински фар|Месинския фар]]) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на Двете Сицилии от 8 декември [[1816]] г., почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство ''Utriusque Siciliae'' от [[Алфонсо V Арагонски]]. В ранните етапи от живота на кралството столицата е [[Палермо]] – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година ([[1817]]) тя е преместена в [[Неапол]]. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.<ref>{{Cite book|title=Elementi di geografia universale antica e moderna|url=http://books.google.it/books?id=vG0_AAAAIAAJ&pg=PA175|volume=Vol. I e II|year=1823|publisher=Agnello Nobile|location=Napoli|page=175}} {{NoISBN}}</ref> На кралството е сложен край с [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]], подписването на примирието и предаването на крал [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на [[Кралство Италия]] на 17 март същата година. Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното [[Кралство Сицилия]]. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на [[Сицилианска вечерня|Войната на Сицилианската вечерня]] (1282 – 1302),<ref name="dieli">{{Cite news|url=http://www.dieli.net/SicilyPage/History/SicilianHist.html|title=Sicilian History|publisher=Dieli.net}}</ref> кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на [[Арагонска корона|Арагонската корона]], но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича [[Кралство Неапол]], той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.<ref name="dieli" /> == Произход на термина „Две Сицилии“ == Джовани Антонио Сумонте – историк, живял между 16. и 17. век, във втория том на своята ''Historia della città e Regno di Napoli''<ref>{{Cite news|url=https://www.treccani.it/enciclopedia/la-storiografia-napoletana-tra-umanesimo-e-barocco_(altro)/|title=La storiografia napoletana tra Umanesimo e Barocco|location=Roma}}</ref> вмъква трактата „На остров Сицилия и неговите крале; и защо Кралство Неапол е наречено Сицилия“. В него произходът на разграничението между две „Сицилии“, разделени от [[Месински фар|Месинския фар]], се свързва с папската [[була]], която папа [[Климент IV]] връчва на [[Шарл I Анжуйски]] от [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] през [[1265]] г.:<ref>Giovanni Antonio Summonte, ''Dell'Isola di Sicilia, e de' suoi Re; e perché il Regno di Napoli fu detto Sicilia'', in ''Historia della città e Regno di Napoli'', vol. 2, Napoli, Raffaele Gesari, Domenico Vivenzio & Giuseppe Raimondi, 1748, с. 279. [https://archive.org/stream/historiadellacit02summ#page/278/mode/2up Архив]</ref> {{Цитат|Папа Климент IV, който инвестира и короняса [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] в тези две кралства, нарече този остров и Кралство Неапол с едно име, както може да се види в тази [[була]], където той казваː „Шарл Анжуйски, крал на двете Сицилии, отсам и отвъд Фара“ и това бе съблюдавано и от другите папи, които го наследиха, и използваха същите названия. Защото 7 други крале, които наследиха споменатия Шарл..., които бяха господари само на Кралство Неапол, а не на Сицилия, наричаха Кралство Неапол „Сицилия от тази страна на Фара“. Тогава крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо]], станал крал на остров Сицилия, след като наследи баща си [[Фернандо I Арагонски|Фернандо]] и след като също така с големи усилия и сила на оръжията спечели Кралство Неапол от ръцете на [[Рене I (Анжу)|Рене]], и самият той се нарече „крал на Двете Сицилии, отсамна и отвъдна“. И това е, за да се покаже, че не противоречи на авторитета на папите. След това Алфонсо бе наследен от 4 други крале..., които бяха господари само на Кралство Неапол и бяха титулувани, подобно на останалите, „крал на Отсамна Сицилия“. Но [[Фернандо II|Фернандо Католикът]] , дъщеря му [[Хуана Кастилска|Хуана]], император [[Карл V]] и [[Филип II (Испания)|Филип]], нашият крал и господар, който владееше и двете кралства, се титулуваха и наричаха „крал на двете Сицилии – Отсамна и Отвъдна“: следователно истината е, че тези имена идват от римските папи (както бе казано), които започнаха да наричат Неаполитанското кралство Сицилия}} Същата теза се поддържа и от Пиетро Джаноне в неговата „Гражданска история на Кралство Неапол“ (1723), в която са цитирани различни откъси от папската була, с която Климент IV дава инвеститурата на Шарл I Анжуйски «pro Regno Siciliae, ac Tota Terra, quae est citra Pharum, usque ad confiniam Terrarum, osim Civitate Beneventana...» („за Кралство Сицилия и цялата земя, която е от тази страна на Фара, до границата на земите, с изключение на град [[Беневенто]]“). В друг пасаж булата провъзгласява: «Clemens IV infeudavit Regnum Siciliae citra, et ultra Pharum» („Климент IV дава като феод Кралство Сицилия от тази и от другата страна на Фара“). Според Джаноне това е произходът на титлата ''rex utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“), която обаче Шарл Анжуйски никога не е използвал в официалните си актове, предпочитайки древните титли на нормандските и швабските суверени.<ref>Pietro Giannone, [https://books.google.it/books?id=y6OlfyB91T0C&pg=PA574 Istoria civile del Regno di Napoli], vol. 1, Milano, Nicolò Bettoni & Compagnia, 1833</ref> == История == === Генезис === {{Вижте също|Две Сицилии|Крал на Сицилия}} [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|мини|192x192px|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V Великодушни]]]] [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], родено през [[1130]] г., започва да се нарича ''Кралство Сицилия отвъд Фара'' (или ''отвъдно'') и ''Кралство Сицилия от тази страна на Фара'' (или ''отсамно''), във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]] и следователно с [[Месински пролив|Месинския пролив]]. През [[1268]] г. [[Шарл I Анжуйски]] е коронясан за ''rex Siciliae'' („крал на Сицилия“) от папа [[Климент IV]]. Веднага след като се възкачва на престола, той премества столицата в [[Неапол]] и започва сурова потисническа политика срещу сицилианците, която достига кулминацията си през [[1282]] г. в [[Сицилианска вечерня|Революцията на Сицилианската вечерня]] и в последващо отделяне от континента на Сицилия (което ще приеме името [[Кралство Тринакрия|Кралство на Отвъдна Сицилия]]). Сицилианският парламент предлага короната на острова на [[Педро III Арагонски|Педро I Сицилиански]] – законен наследник на крал [[Манфред]], считайки Шарл I Анжуйски за узурпатор. Това е началото на първата фаза от [[Война на Сицилианската вечерня|Войната на вечернята]], която има примирие с [[Мир от Калтабелота|Мира от Калтабелота]] през август [[1302]] г. и постановява разделянето на две независими и отделни държави. Според споразуменията след смъртта на сицилианския крал [[Федерико II Сицилиански| Федерико III]] островът би трябвало да се върне на Анжуйците, което в действителност никога не се осъществява.<ref>Съобщава се за исторически атласи от авторитетни издатели, които показват обратното (т.е. Сицилия = „от тази страна на Фара“, демонстрирайки неофициалната употреба на термините до царуването на [[Карлос III]]; тук се следва версия, взета от „Официални актове, закони и постановления“ от периода на Бурбоните.</ref> Първото официално споменаване на [[Топонимия|топонима]] „Две Сицилии“ е през [[1442]] г., когато [[Алфонсо V Арагонски]] поема титлата, без обаче да обедини [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], които остават отделни кралства. Следователно короната на ''Rex Utriusque Siciliae'' („крал на Двете Сицилии“) представлява [[Лична уния|личната уния]] на двете едноименни кралства, понякога разграничавани като "citra pharum" – „отсам Фара“ (на Неапол) и "ultra pharum" – „отвъд Фара“ (на същинска Сицилия). След кратката скоба на Алфонсо двете кралства отново стават напълно отделни, едното със столица [[Неапол]], а другото със столица [[Палермо]]. ==== XVIII век ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство|Сицилианско кралство (1734 – 1816)}} [[Файл:Constitutiones_regum_regni_utriusque_Siciliae,_1786_–_BEIC_15134785.jpg|ляво|мини|235x235пкс|''Constitutiones regum regni utriusque Siciliae'', 1786 г.]] [[Файл:Koenigreich_beider_Sizilien.jpg|мини|262x262пкс|Карта на Кралството на Двете Сицилии от 19 век]] През [[1734]] г. [[Карлос III]] де Бурбон – син на краля на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], успешно завършва военното завладяване на Кралство Неапол и Кралство Сицилия, влизайки в [[Неапол]] на 10 май. На 25 май той побеждава австрийците при [[Битка при Битонто|Битонто]] и на 2 януари [[1735]] г. приема титлата „крал на Неапол, ''без конкретна номерация''“. След това завършва завладяването на [[Сицилия]] и през юли 1735 г. е коронясан за крал на Сицилия в Палермо. Следователно той поддържа разделението между двете кралства: в Неапол той царува с абсолютен суверенитет като [[Просветен абсолютизъм|просветен деспот]], в Сицилия като [[Парламентарна монархия|парламентарен монарх]] и поддържа и свиква сицилианския парламент.<ref>Francesco Renda, ''Storia della Sicilia'', 2006, Sellerio, secondo volume, pagina721</ref> Столиците остават две, но той запазва двора в Неапол. Карлос няма ефективна автономия от Испания до [[Виенския мирен договор (1738)|Виенския мир]] през [[1738]] г., който слага край на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Съгласно предвидените споразумения [[Австрия]] му отстъпва [[Държава на Президиите|Държавата на Президиите]], [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], както и [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], които е разменила със Сардиния през [[1720]] г. след [[Хагски мир (1720)|Хагския мир]]. През [[1759]] г., след напускането на Карлос III, станал крал на Испания, неговият син [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]] се възкачва на престола едва на 8-годишна възраст. Основните представители на Регентския съвет са [[Доменико Катанео]] Дела Волта, принц на Сан Никандро, и маркиз [[Бернардо Танучи]]. По време на регентството, както и през следващия период, главно Танучи е този, който държи юздите на двете кралства и продължава реформите, започнати през Епохата на Карлос III. ==== Наполеонов период ==== {{Вижте също|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} Французите вече са навлезли в Италия през [[1796]] г. с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който лесно успява да преодолее австрийските армии и слабите местни правителства. На 22 декември [[1798]] кралят напуска Кралство Неапол, за да намери убежище в [[Палермо]] (където остава до [[1802]] г.), оставяйки Неапол практически беззащитен. На 22 януари [[1799]] г. (за някои 21), докато [[Лазаристи]]те все още се бият, неаполитанските [[якобинци]] (сред които [[Марио Пагано]], [[Франческо Ломонако]], [[Никола Паломба]], [[Микеле Граната]], [[Доменико Чирило]], [[Никола Фазуло]], [[Карло Лауберг]], [[Джузепе Логотета]]) провъзгласяват републиката. [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]] няма дълъг живот, поразена от европейската реакция и неспособна да гарантира присъединяването на народните класи и провинциите, които не са окупирани от френската армия. [[Файл:Saint_Lucas_painting_the_Virgin-Luca_Giordano-MBA_Lyon_A55-IMG_0374.jpg|alt=|мини|251x251пкс|''Свети Лука и Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Неапол, отнесена в Лувъра и след това в Лион с наполеоновите грабежи]] [[Файл:Death_of_Sophonisbe-Mattia_Preti-MBA_Lyon_A60-IMG_0357.jpg|alt=|мини|''Смъртта на Софонизба'', първоначално в Неапол, обект на наполеоновите грабежи, сега в Музея на изящните изкуства в Лион]] Французите нанасят много тежък удар на неаполитанското културно наследство. През 1799 г., с пристигането им в Неапол и с краткото създаване на Неаполитанската република, щетите са огромни. Страхувайки се от най-лошото, предходната година Фердинандо вече е прехвърлил четиринадесет шедьовъра в [[Палермо]]. Френските войници ограбват множество произведения: от 1783-те картини, които са част от колекцията, от които 329 от [[Колекция „Фарнезе“]], а останалите са съставени от придобивания на Бурбоните, 30 са предназначени за републиката, докато други 300 са продадени, особено на Рим<ref name="Capodimonte12">{{Harv|Touring Club Italiano, 2012|с. 12}}.</ref>. Няколко произведения на изкуството стигат до Франция благодарение на [[Наполеонови грабежи|наполеоновите грабежи]] в Музея „Наполеон“, който днес е [[Лувър]]а. Според каталога, публикуван в ''Bulletin de la Société de l'art français'' от 1936 г.<ref>{{Cite book|title=Catalogue des peintures transportées d'Italie en Francce de 1796 à 1814|series=Bulletin de la Société de l'art français, 1936, fascicule 2}}</ref>, нито едно от произведенията на изкуството не се връща в Италия, като например: * ''Преклонението на пастирите'' от [[Хосе де Рибера]], сега в [[Лувър]]а в Париж * ''Светото семейство'' от [[Бартоломео Скедони]], по-рано съхранявано в църквата на Каподимонте, отива в Лувъра през 1802 г., където се намира и днес * ''Богородица с Младенеца'' от [[Чимабуе]], съхранявана преди това в [[Национален музей „Каподимонте“|галериите на Каподимонте]], е в Лувъра до 1802 г., а след това в музея на [[Лил]] през 1872 г., където остава оттогава * ''Свети Лука рисува Богородица'', от [[Лука Джордано]], първоначално в Лувъра, след това в Музея на изящните изкуства в [[Лион]] * ''Софонизба отрова'', от [[Матия Прети]], сега в Музея на изящните изкуства в Лион * ''Посещението'', от [[Лоренцо Сабатини]], сега в [[Монпелие]] * ''Венера и Адонис'' от [[Доменико Антонио Вакаро]], сега в музея на [[Екс ан Прованс]]. След победата при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. Наполеон отново окупира Кралство Неапол с войските си през 1806 г., обявявайки династията на Бурбоните за разпусната и правейки брат си [[Жозеф Бонапарт]] крал на Неапол. Жозеф Бонапарт, предопределен да управлява Испания през 1808 г. (по случайност на мястото на брата на Фердинанд, [[Карлос IV|Карл IV]]), е наследен от [[Жоашен Мюра]]. Мюра царува до май [[1815]] г., като си връща титлата „крал на двете Сицилии“, отменя административната власт на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], която не е успял да завладее, и централизира властта в една държава със столица Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bp3.blogger.com/_24klMrIuq58/Rl6iFe3-oZI/AAAAAAAAANE/Ys2vdy9W3rA/s1600-h/Murat1.jpg}}</ref> ==== Фердинанд I и Реставрацията ==== [[Файл:Casina_Reale_Ficuzza_0162.JPG|мини|221x221пкс|Кралският дворец на [[Готино|Фикуца]], в планините Сикани, където Фердинанд живее няколко години]] [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд]], който намира убежище в Палермо за втори път през [[1806]] г. поради френското нашествие, открива атмосфера, която е всичко друго, но не и празнична, тъй като сицилианският народ не иска да се подчини на неговото господство. През [[1810]] г. кралят свиква сицилианския парламент, като лично моли за адекватна помощ за защита на кралството, заплашено от французите, но бунтът избухва на острова. На 12 юли [[1812]] г. кралят обнародва Сицилианската конституция, докато синът му Франциск(Франческо) е назначен за регент и е установено ново правителство със сицилианските аристократи. Едва през [[1815]] г. те успяват да се върнат в Неапол. Второто завръщане на Фердинанд I в Неапол не се характеризира с репресии. Суверенът поддържа повечето от реформите, извършени от французите (но [[развод]]ът е премахнат), включително правилата на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], приет през френското десетилетие, който е преименуван на „Кодекс за Кралството на двете Сицилии“. Единственото значително прекъсване на Наполеоновия период се случва в отношенията с Църквата, която се завръща, за да заеме водеща роля в гражданския живот на кралството.<ref>Severino Caprioli, Codice Civile - strutture e vicende, Giuffrè Editore, Milano 2008, с. 54</ref> Този процес на „сливане“ е управляван от министър-председателя [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], назначен през юни [[1816]] г., който има за цел да обедини политическия и бюрократичен персонал от епохата на Мюра с този на Бурбоните в една класа, искайки да спечели Мюра за каузата на възстановената монархия.<ref name="autogenerato3">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Раждането на Кралството на Двете Сицилии === [[Файл:Dominii_citra_et_ultra_Pharum.jpg|мини|307x307пкс|Официално издание на „Кралството на Двете Сицилии“]] Политиката на реформаторски абсолютизъм, провеждана от неаполитанското правителство на Медичите, също води до ефективно обединяване на неаполитанските провинции със сицилианските. След [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и [[Договор от Казаланца|Договора от Казаланца]] (20 май 1815 г.), на 8 декември [[1816]] г. Фердинанд IV обединява отново кралствата Неапол и Сицилия в една държава с името ''Кралство на Двете Сицилии'', като изоставя името „Фердинанд IV Неаполитански“ и „Фердинанд III Сицилиански“ и приема това на „[[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I на Двете Сицилии]]“. Този акт също има за последица ефективното лишаване на Сицилия от конституцията, провъзгласена от самия Фердинанд през 1812 г., която наред с други неща изрично задължава краля на Сицилия, в случай на повторно придобиване на Кралство Неапол, да се откаже от едно от двете кралства.<ref>{{Cite book|title=Costituzione del Regno di Sicilia stabilita dal Parlamento dell'anno 1812|url=https://books.google.com/books?id=JmA2kX4SiHwC&newbks=0&printsec=frontcover&dq=costituzione+sicilia+1812&hl=it|date=1848|publisher=stamp. De Marco}}</ref> До Виенския конгрес Кралство Сицилия, представлявано от Сицилианския парламент, запазва своята формална независимост въпреки [[Лична уния|личната уния]] (т.е. един крал за две кралства) с Кралство Неапол. Актът на обединението се разглежда от сицилианската политическа и благородническа класа като оскърбление към това, което непрекъснато и в продължение на около 600 години е било независимо кралство във всички отношения.<ref name="Salvatore Bottari 2002">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Антибурбонската кампания започва почти веднага, придружена от пропаганда на сицилианската идентичност, особено чрез действията на аристократичните елити на Палермо. Столицата на новото кралство също е преместена в Неапол, докато принц Франциск става генерален наместник на Сицилия. Като привилегии за сицилианците се запазват [[Безмитна зона|безмитното пристанище]] в [[Месина]], изключването от [[военна повинност]], неприлагането на данъци върху солта и свободното отглеждане на тютюн. В правителството през 1820 г. е създадено Министерство по сицилианските въпроси. [[Файл:Diploma_carboneria_1820.png|ляво|мини|250x250пкс|Диплома на Карбонар, 1820 г.]] Реставрацията, въпреки че е провеждана с реформистки и с противоположен подход в сравнение с 1799 г., в крайна сметка не успява да преодолее пропастта между монархията на Бурбоните и по-напредналите класи, която се отваря през 1799 г., a в крайна сметка я разширява и до сицилианската управляваща класа. Тази ситуация допринася за създаването на благоприятна почва за разпространението на тайни общества, които набират последователи от големи части от буржоазията на кралството. Сред най-важните тайни общества на времето е [[Карбонерия]]-та, чиито последователи са обединени от общото желание за обновление, което се изразява главно в искането за конституция. Също така близо до Карбонерия са [[Мюрати]]-те, които с помирителната политика на Медичи да Отаяно са заели отново много позиции в държавната администрация и въоръжените сили.<ref>Gabriele De Rosa, Storia contemporanea, Minerva Italica</ref> ==== Бунтовете от 1820 г. ==== {{Вижте също|Брожения (1820 – 1821)}} [[Файл:Guglielmo_Pepe_Illustration.jpg|ляво|мини|206x206px|[[Гулиелмо Пепе]] – водеща фигура на въстанията от 1920 г. и по-късно защитник на [[Република Сан Марко|Венеция]] .]] В [[Сицилия]] нарастващото недоволство от неаполитанските власти (заедно с неотдавнашната конституционна промяна) предизвиква избухването на народен бунт на 15 юни [[1820]] г., докато Франциск Бурбон – генерален наместник на Сицилия, е принуден да напусне Сицилия на 27 юни за Неапол. И в неаполитанската област това нарастващо искане за обновление води в нощта между 1 и 2 юли 1820 г. до произнасянето в [[Нола]] на група кавалерийски войници, водени от вторите лейтенанти [[Микеле Морели]] и [[Джузепе Силвати]]. Инициативата на революционното движение в неаполитанската област е поета след успеха на испанския конституционен бунт от януари 1820 г. Превратът в Кралството на двете Сицилии е извършен с помощта на Карбонерията и висши офицери от въоръжените сили, включително [[Гулиелмо Пепе]], който поема командването на революционните сили. Крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]], след като забелязва невъзможността за потушаване на бунта (който бързо се разпространява в много провинции), издава конституцията на 7 юли 1820 г., в съответствие с Испанската конституция от 1812 г. (Конституция от Кадис), и назначава сина си Франциск за свой наместник. На 1 октомври започва работата на новия неаполитански парламент, избран в края на август, в който надделяват широко разпространените през френското десетилетие буржоазни идеали. Сред актовете на парламента са реорганизацията на провинциалните и общински администрации и разпоредби относно свободата на печата и религията.<ref>Pietro Colletta, Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825, Volume II, Le Monnier 1856, Capitolo secondo</ref> Междувременно на 16 юли в Палермо е създадено открито независимо временно правителство, което поисква от революционното правителство на Неапол възстановяване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], макар и все още под ръководството на Бурбоните, и собствен парламент. Неаполитанското правителство първоначално изпраща генерал [[Флорестано Пепе]] в Сицилия на 30 август, който в съгласие с Термини Имерезе от 22 септември предоставя на сицилианците възможността да изберат свой собствен парламент – споразумение, което не е ратифицирано от новоизбрания парламент на Неапол<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=NuVkAwAAQBAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=Florestano+Pepe,+che,+con+l%27accordo+di+Termini+Imerese,&source=bl&ots=eKaNdodIlP&sig=PmTG5c_aN40KuO3KNUKvntpWwLo&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjghqKWmojKAhUEPxQKHeKMAYQQ6AEIHTAB#v=onepage&q=Florestano%20Pepe%2C%20che%2C%20con%20l'accordo%20di%20Termini%20Imerese%2C&f=false}}</ref>. Въпреки това буржоазията на острова вижда в този жест предателството на своите стремежи за независимост. Това принуждава неаполитанското правителство да изпрати генерал [[Пиетро Колета]] на острова на 14 октомври със заповед да наложи със сила на сицилианците желанието за единство на централното правителство. Липсата на координация на силите на различните сицилиански градове води до отслабване на временното правителство (Месина и Катания се противопоставят на претенциите на Палермо да управлява острова), което скоро пада под ударите на репресиите на Бурбоните.<ref name="Salvatore Bottari 20022">Salvatore Bottari, Rosario Romeo e il Risorgimento in Sicilia: bilancio storico e prospettive di ricerca, Rubbettino 2002, с. 59</ref> Така на 22 ноември Сицилия се връща под контрола на конституционното правителство на Неапол. Въпреки това нововъведенията, въведени в Кралството на двете Сицилии с въстанията от [[1820]] г., не са оценени от правителствата на големите европейски сили, особено от Австрия на [[Клеменс фон Метерних]], която след конгреса в Тропау на 27 октомври 1820 г. вика Фердинанд I в [[Люблянски конгрес|Любляна]] да изясни отношението си към дадената от него конституция. Метерних, притеснен от последствията, които неаполитанското движение би могло да причини в другите италиански държави, организира с благоволението на Фердинанд австрийска въоръжена намеса с цел потискане на неаполитанското конституционно правителство, въпреки противоречивите мнения на други европейски сили. Неаполитанското правителство, което напразно се надява на защита на конституцията от краля в Любляна, се решава на въоръжена съпротива срещу австрийската агресия. През март [[1821]] г. Кралството на Двете Сицилии е нападнато от австрийски войски, които побеждават неаполитанската конституционна армия, командвана от [[Гулиелмо Пепе]] в [[Битка при Риети-Антродоко|битката при Риети-Антродоко]]. Бойният дух на другите войски на [[Армия на двете Сицилии|неаполитанската армия]] също е отслабен от ''прокламация'' на крал Фердинанд, който след австрийците ги приканва да оставят оръжието си и да не се бият с "онези, които са дошли да възстановят реда в кралството". На 23 март [[1821]] г. Неапол е окупиран, конституцията е суспендирана и започват репресииː има 13 доживотни присъди и 30 смъртни присъди, сред които тези на Морели и Силвати, изпълнена през 1822 г., и тези на [[Микеле Караскоза]] и Гулиелмо Пепе, които така и не са изпълнени, тъй като двамата офицери успяват да избягат от кралството.<ref>Pietro Colletta, ''Storia del Reame di Napoli dal 1734 sino al 1825'', volume II, Le Monnier 1856, гл. III</ref> === Франциск I === [[Файл:Famiglia_di_Francesco_I.jpg|мини|263x263пкс|Франциск I и кралското семейство]] В началото на януари [[1825]] г. умира крал Фердинанд I и на трона се възкачва синът му [[Франциск I (Две Сицилии)|Франциск I]]. На политическо ниво той провежда реакционна политика, придържайки се към австрийските директиви от 1821 г., въпреки че има благосклонно отношение към революционните движения по време на управлението на баща си. Управлението му постигна важен политически успех през 1827 г., когато успява да изчисти кралството от австрийските войски, които са го окупирали от 1821 г. По същото време се предприемат стъпки за реорганизиране на Кралската армия, като нейното командване се поверява на престолонаследника Фердинанд и се довежда до размера, който е имала преди 1820 г. Този път те се опитват да направят въоръжените сили валидна опора на монархията, като по този начин изключват всички онези войници с предишен опит на Карбонарите или Мюратите и наемат 4 швейцарски полка. Въпреки въвеждането на жестоки репресивни методи и раждането на влиятелни културни католическо-реакционни движения, не е възможно да се укроти сектантската опозиция и да се попречи на развитието на либералната политическа мисъл. В Кралството на Двете Сицилии сектантското въстание избухва отново през юни 1828 г. в [[Чиленто]], водено от елементи на парламента от 1820 г., с провъзгласяването на конституцията според френския модел. Този бунт обаче бързо е потушен от кралската жандармерия, водена от полковник [[Франческо Саверио дел Карето]].<ref name="autogenerato32">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> === Фердинанд II, реформи и 1848 г. === След смъртта на Франциск I на 8 ноември [[1830]] г. кралството преминава към сина му [[Фердинанд II (Две Сицилии)|Фердинанд II]], тогава само на двадесет години. Младият суверен незабавно демонстрира по-либерални идеи и приветливо отношение към народа <ref name="Harold Acton 1861">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>: той предприема стъпки да отзове многобройни изгнаници обратно в родината им и да ги върне на техните позиции (включително генерал [[Гулиелмо Пепе]], призован да потуши избухналите бунтове в Сицилия и Караскоза) и да възстанови най-заслужилите в техните роли, не само сред офицерите, които са служили при [[Жоашен Мюра]], опитвайки се да си осигури лоялността на войниците, служителите и служителите, уволнени след френското десетилетие.<ref>{{Cite book|title=Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861)|year=1997|publisher=Giunti Editore|location=Firenze|isbn=88-09-21256-8|page=2}}</ref> Неговото управление се характеризира с реформи, насочени към подобряване на икономиката с цел постепенно елиминиране на дефицита, формиран между 1921 и 1930 г. Премахнати са ловните стопанства и са намалени разноските на дворе и някои министерства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-ii-di-borbone-re-delle-due-sicilie_(Dizionario-Biografico)}}</ref> В този период в [[Портичи]] възникват Фабрики „Пиетрарса“ – една от най-големите специализирани фабрики в Европа за конструиране и поддръжка на парни локомотиви, която по-късно става музей. Индустриалният център има голям международен резонанс и е посетен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I]], който го взема за пример за изграждането на железопътния комплекс [[Кронщат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.touringclub.it/evento/museo-di-pietrarsa-na-polo-nazionale-della-cultura-ferroviaria-0}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilgiornale.it/news/cronache/museo-ricorda-ferrovia-italiana-1407192.html}}</ref> В кралството функционира най-голямата корабостроителна индустрия в Италия (в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия]], последната с 1800 работници, е най-голямата италианска корабостроителница), първият парен военен кораб в Италия (пирофрегата Ерколе), първият кораб с витло (Джильо деле Онде), първият кораб, оборудван с парна машина, построен изцяло в Италия („Еторе Ферамоска“), първият военен кораб с витло и направен от метал („Бурбон“), първата железопътна линия и първата гара в Италия (1839 г., Неапол-Портичи), железопътният тунел близо до [[Ночера Инфериоре|Ночера]], първата система от лещовидни фарове в Италия, първата сеизмологична обсерватория в света (Везувианската обсерватория).<ref>{{Harv|Harold Acton|p. 3}}.</ref> Във [[Външна политика|външната политика]] Фердинанд I се опитва да държи кралството извън сферите на влияние на силите на времето: „ девизът му е „Независимост““<ref name="Harold Acton 18612">Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli (1825-1861), Giunti 1997</ref>. Тази посока е конкретно преследвана, като се благоприятства чуждестранната инициатива в кралството, но винаги с оглед на придобиване на технологични знания, които биха позволили за сравнително кратко време освобождаване от [[Юлска монархия|Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]]<ref>http://rassegnastampa.unipi.it/rassegna/archivio/2012/01/10SIT2207.PDF</ref>. В това отношение трябва да се помни, че през 1816 г. британското правителство получава от Фердинанд I монопола върху експлоатацията на [[сицилианска сяра]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irsap-agrigentum.it/miniera6.htm|заглавие=Fatti e avvenimenti}}</ref> на много ниски цени (сярата е материал от стратегическо значение за времето). Фердинанд II, решен да намали данъчното облагане чрез премахване на данъка върху смляното кафе, решава да повери монопола на френска компания, която предоставя плащане, което е повече от два пъти по-голямо от английското: тази мярка задейства т. нар. „[[Серен въпрос]]“. Британският министър-председател [[Хенри Джон Темпъл|лорд Парлмърстън]] изпраща военен флот в [[Неаполитански залив|Неаполитанския залив]], заплашвайки да бомбардира града. Фердинанд II на свой ред поставя флота и армията си на бойна основа. Войната е избегната само с намесата на [[Луи-Филип]], крал на Франция: Фердинанд II най-накрая трябва да компенсира както на англичаните, така и на французите за причинените щети. ==== Революционни движения ==== През януари 1848 г., с препотвърждаването на регионалните движения, пробудени от неотдавнашната европейска криза, в Кралството на Двете Сицилии и по-точно в Сицилия избухва ново въстание. Това е събитие, което предизвиква подобни движения и в останалата част на кралството и следователно в останалата част от Италия, с решаващи последици за последващата национална история. Сицилианската революция избухва на 12 януари [[1848]] г. на площад „Фиеравекия“ в Палермо, водена от Джузепе Ла Маса. Първоначално въстанието вижда масовото участие на обикновените хора в Палермо, което е последвано от привързването на либералната буржоазия, водена преди всичко от желанието да се възстанови [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|островното кралство Сицилия]] и Конституцията от 1812 г. След кървави сблъсъци Ла Маса, командващ народната армия, успява да изгони генерал-лейтенанта и голяма част от армията на Бурбоните от Сицилия, създавайки генерален революционен комитет. Общият комитет създава временно правителство в Палермо; на фона на общи поздравления и оптимизъм [[Руджеро Сетимо]] – умерен либерал, принадлежащ към сицилианската аристокрация, е назначен за президент. Разширяването на въстаническото движение към Кампания и останалата част от кралството е незабавно. Кралят, след известни опити да забави движението с малки отстъпки, се опитва да спре либералните искания, като дава конституцията с Кралски указ от 29 януари, вдъхновен от френския модел. Парадоксално е, че въстанията от 1948 г. във Франция побеждават в края на февруари точно този най-добър модел на конституция и крал Луи-Филип. След приемането на конституцията Фердинанд II, одобрявайки исканията на новото правителство, насърчава нови реформи от чисто либерален характер. Сред многото реформи, планирани от конституционното правителство от 1848 г., е тази на общественото образование, поверена от краля на [[Франческо де Санктис]]. Конституцията обаче не засяга съществено кралската власт, тъй като кралят има изпълнителна власт, докато споделя законодателната власт с парламента. Междувременно в Сицилия на 11 февруари е обнародвана конституцията, пред която се заклеват на 24 февруари – в деня, в който [[Луи-Филип]] бяга от Париж. На 25 март 1848 г. Генералният парламент на Сицилия се събира с революционно правителство, председателствано от Руджеро Сетимо и съставено от министри, избрани от самия президент, който провъзгласява независимостта на острова, възстановявайки Кралство Сицилия. Оптимизмът обаче скоро е последван от разочарование. Всъщност политическите сили в коалицията изглеждат много противоречиви: има голямо присъствие на умерени либерали, противопоставени на демократите и някои поддръжници на [[Джузепе Мацини]]. Полетата, които запалват фитила на съперничеството, са преди всичко създаването на Национална гвардия и всеобщото избирателно право, и двете подкрепяни преди всичко от [[Паскуале Калви]] – демократичен член на правителството. Има недостатъчно приети позиции относно това каква линия на поведение да се предприеме спрямо правителството на Неапол и възможността да участва или не във формирането на Италианската държава, като последното е подкрепено само от малцинството на Мацинианци.<ref>[http://www.ninnigiuffrida.it/public/sc1_dir/docs/doc_Storia_della_Sicilia_moderna---Materiali/L.%20Riall%20%20Il%20Risorgimento%20in%20Sicilia.pdf , L. Riall, Il Risorgimento in Sicilia, in F. Benigno - G. Giarrizzo (a cura di) Storia della Sicilia. Dal Seicento ad oggi, Roma-Bari, Laterza, 2003, с. 38.]</ref> Междувременно, въпреки конкретната подкрепа на сицилианските градове за временното правителство на Сетимо, селските райони стават слабо контролирани и селските вълнения поставят местните администрации в сериозни затруднения. Изборите в континенталното Кралство на Двете Сицилии се провеждат през април. Преодоляването на тази деликатна фаза не слага край на спора между суверена, който смята току-що обнародваната конституция за основа на новия представителен ред, и по-радикалната част от новоизбраните членове, които, напротив, възнамеряват с първия акт на парламента да променят конституцията. На 15 май 1848 г. в Неапол, ден след откриването на Камарата, има сензационни демонстрации на конституционните депутати (и по-специално на републиканските). Това е решаващият ден за съдбата на Конституцията на Двете Сицилии: в Неапол има барикади на градските улици (особено тези в близост до двореца), от които се стреля по посока на разположените части. Тези безредици определят неизбежната кралска реакция и следователно разпускането на Неаполитанския парламент от Фердинанд II. Месец по-късно, на 15 юни, са проведени нови избори, но избраните до голяма степен са тези от предишните избори. След първата сесия повторното отваряне на Неаполитанския парламент е отлагано няколко пъти от месец на месец до 12 март [[1849]] г., когато е отложено за неопределено време. След събитията от 15 май Фердинанд II решава да предприеме решителна абсолютистка реставрация. През септември 1848 г., след като отзова неаполитанската армия, [[Австро-италианска война|разположена в Ломбардия]], в родината му и спира парламентарната дейност, кралят решава да потисне със сила сицилианския сепаратизъм. Още с т. нар. Указ от [[Гаета]] Фердинанд II си възвръща владението на Сицилия благодарение на военните действия, водени от генерал [[Карло Филанджери]], разпускането на двора и бомбардирането на крепостите на град [[Месина]] (действие, което печели на Фердинанд II прозвището „кралят бомба“). Суровите репресии на Бурбоните от лятото на 1849 г. срещу вече нестабилно временно правителство постановяват края на революционния опит от 1848-1849 г. и по-нататъшното разширяване на съществуващата преди това пропаст между сицилианската и неаполитанската политическа класа. Фердинанд II назначава Филанджери за херцог на [[Таормина]] и за губернатор на Сицилия. С указ на краля на Неапол от 15 декември 1849 г. на острова е наложен държавен дълг от 20 милиона дуката. ==== Политическо бездействие и британска враждебност ==== [[Файл:Carlo_Filangieri_busto.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Карло Филанджери]], принц на Сатриано. Главен герой на Наполеоновите войни, той задушава сицилианската революция от 1848 г., впоследствие е министър-председател и създател на конституцията от 1860 г.]] Дори и да нямало формална отмяна на конституцията, а нейното „суспендиране“ за неопределен период от време, след сицилианските и неаполитанските въстания Фердинанд II решава да не предприема повече политически реформи в кралството. И в този случай има поредица от процеси и присъди, включително тези на [[Луиджи Сетембрини]] (известен философ и педагог, вече автор на ''Протеста на хората от Двете Сицилии''), [[Филипо Агрести]] и [[Силвио Спавента]]. Възстановяването на абсолютизма е последвано от решително потискане на либералното движение и на опитите за въстание (Ф. Бентиня, [[Карло Пизакане]]). След като пламъците, които избухват през [[1848]] г., са потушени, за да върнат местните администрации обратно в сянката на короната, са подписани петиции в цялото кралство, в които гражданите, представлявани от кметовете, поискват премахването на устава. Представители на либералния свят твърдят, че за да помири буржоазията с короната, тогавашният държавен секретар [[Джустино Фортунато]] е измислил гениалното законодателно решение на петицията<ref name="DeCesare11">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 11</ref>. Инициативата за петиция, която предизвиква полемика от страна на либералната преса, най-накрая е приложена както ''от другата страна'', така и ''отвъд Фара'', където убедителната работа, извършена от генерал Филанджиери спрямо сицилианската политическа класа, е фундаментална. Само малка част от кметовете отказват да подпишат, като постепенно са отстранени от длъжност и са поставени под полицейско наблюдение<ref name="autogenerato4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno (Napoli e Sicilia), S. Lapi, 1900, с. 12</ref>. Много голяма част от собствениците и населението обаче спонтанно се включват в инициативата, тъй като са уморени от безредиците, причинени от събитията от онези години. От друга страна, според Харолд Актън и управляващата класа, масите се чувстват чужди на революциите, желани от елитите, и копнеят да живеят мирно.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 333}}.</ref> Със събитията от двугодишния период 1848–1849 г.либералните идеи и толерантното отношение на Фердинанд II се провалят: суверенът възприема негъвкаво поведение, което, от една страна, му позволява да възвърне контрола над своето кралство, но от освен това го кара да бъде обрисуван като „чудовище“ от европейската либерална преса.<ref>{{Harv|Harold Acton|с. 1-3}}</ref> В това отношение писанията на [[Антонио Скалоя]] правят голямо впечатление в Неапол, дотолкова че карат Фердинанд II да създаде специална комисия, целяща публично да опровергае тезите на заточения в Торино икономист. Международен отзвук обаче постигат писмата на британския политик [[Уилям Гладстон]], публикувани през 1851 г., който, описвайки условията в затворите на Бурбоните, стига толкова далеч, че определя неаполитанското правителство като „отрицание на Бога“. Този последен епизод силно раздразва Фердинанд II, който зърва зад перото на Гладстон (който вероятно никога не влиза в затвора в Кралството на Двете Сицилии) ръката на неаполитанските либерали и преди всичко изнудването на британското правителство. В тази връзка, преди публикуването на писмата на Гладстон, английският министър-председател [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] многократно призовава неаполитанския посланик в Лондон – принц Руфо ди Кастелчикала, да окаже натиск върху правителството на Бурбоните да приеме по-либерална политическа линия, опасявайки се от бъдещо разпространение на буквите. Въпреки това министър-председателят на Двете Сицилии [[Джустино Фортунато]] не осъзнава сериозността на ситуацията и пренебрегва предупрежденията на лорд Абърдийн. След скандала, предизвикан от публикуването на кореспонденцията, Фердинанд II принуждава маркиз Фортунато да подаде оставка от поста министър-председател<ref>Raffaele de Cesare, ''La fine di un regno (Napoli e Sicilia)'', S. Lapi, 1900</ref>. Нападението, извършено от [[Аджезилао Милано]] срещу него през 1856 г., допринася за допълнително влошаване на враждебността на краля към политическите позиции. Милано – калабрийски войник – привърженик на [[Джузепе Мацини]], на 8 декември 1856 г., възползвайки се от близостта на краля (с намерение да прегледа войските), удря Фердинанд II с щика, причинявайки дълбока рана в корема, която няма фатални последици. [[Файл:Carlo_Pisacane_(Lorusso)_001.png|мини|247x247пкс|Карло Пизакане]] За да прекъснат стагнацията, в която е изпаднало кралството на Бурбоните след 1848 г., изгнаниците, намерили убежище в Торино и Париж, решават през 1857 г. да подкрепят план, разработен от [[Джузепе Мацини]], насочен към облекчаване на италианското население с походи на революционери до различни точки на полуострова. Планът на Мацини предвижда [[Поход на Сапри|похода до Двете Сицилии]] да бъде поверена на [[Карло Пизакане]] – бивш офицер от кралската армия, ветеран от битките при Ломбардия и [[Римска република (1849)|отбраната на Рим през 1848]] г. Пизакане е революционер със [[Социализъм|социалистически]] идеали и с много по-радикални позиции от Мацини. Въпреки това идеята за похода до кралството на Бурбоните успява да помири двамата мъже въпреки големите трудности, които тази операция води със себе си. На 25 юни 1857 г. Пизакане отплава от [[Генуа]] с парахода „Каляри“ към южната част на [[Чиленто]], надявайки се да намери население в тези места, готово да се надигне срещу Бурбоните. Властите на кралството, след дебаркирането на Пизакане в [[Сапри]], успяват незабавно да спрат опита за въстание, като подстрекават самото местно население срещу въстаниците. Пизакане, ранен в сблъсъците при [[Падула]], се самоубива на 2 юли 1857 г. в [[Санца]].<ref name="autogenerato33">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Фердинанд II умира на 22 май 1859 г. само на 49 години, след сепсис, причините за която все още са спорни. Той е поразен от възпаление на слабините по време на пътуването от Неапол до Бари, което не е лекувано навреме. [[Файл:Carlo_Poerio_viene_tradotto_in_carcere.png|мини|''[[Карло Поерио|Карло Поерио,]] осъден на доживотен затвор'', напуска Викарията на Кастел Капуано, окован с белезници с обикновен затворник ([[Никола Паризи]])]] Абсолютистката реакция, предприета от Фердинанд II, за да възстанови реда в кралството след революциите от 1848 г., открива в Кралството на Двете Сицилии това, което се определя като истинско „десетилетие на неподвижност“. То се характеризира с нарастваща изолация от чужди сили, особено тези, оглавявани от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], и с кристализиране на институциите на Бурбоните по реакционни стандарти. Фердинанд II, изключително разочарован от конституционния опит и твърдо убеден, че трябва да запази абсолютизма, е отговорен за изселването на едно цяло поколение интелектуалци и военни, върху които бойните полета на [[Австро-италианска война|Първата война за независимост]] и реформите, съзрени през 1848 г., оставят незаличимо желание за иновации. Това поколение, разочаровано от липсата на конституционни промени в кралството и от реакцията на Фердинанд, намира приемлив отдушник в столицата на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], [[Торино]] – държава, която след 1848 г. запазва своя собствен [[Албертинов устав]] и първично но значително ядро от основни свободи и граждански права. Консолидирането на нещо като конституционна монархия в Пиемонт, напротив, открива едно „десетилетие на подготовка“ в Савойското кралство, което вижда Савойското кралство като единствената отправна точка в Италия за поколението, посветено на „националната кауза“. Следователно десетилетието 1849-1859 г. е решаващо за последвалите събития, довели до завладяването на Двете Сицилии през 1860 г.: кралството на Бурбоните, вече дипломатически изолирано и оборудвано със застаряваща и консервативна управляваща класа, трябва да се изправи срещу кралството на Савоя в Италия, дипломатически облагодетелствано и подкрепяно от нови морални и политически сили, включително онези, които, потиснати, са изоставили Кралството на двете Сицилии. Новият владетел на Двете Сицилии, Франциск II, е наясно, че трябва да направи бърза промяна в кралството, за да навакса пропуснатото време, но против волята си е принуден да се справи с непредсказуема криза. <ref>Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 8/57</ref> === Франциск II === {{Вижте също|Бунт на Ганча}} [[Франциск II (Две Сицилии)|Франциск II]] се възкачва на престола едва на 23 години на 22 май 1859 г. заедно с младата си съпруга [[Мария-София Баварска]] (сестра на известната „[[Елизабет Баварска (Сиси)|Сиси]]“). С мек характер, неговото царуване, макар и кратко, е много интензивно, тъй като първо трябва да се справи с бунт, който избухва в 3-ти швейцарски полк в Неапол<ref name="ReferenceA">R. de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>, а след това да се изправи срещу [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] и деликатна конституционна трансформация на неговото управление. Притиснат от събитията, той не успява да прекъсне политическата изолация на кралството и да предотврати разпадането м. Въпреки това той се заема да предаде конституцията (което прави с помощта на [[Карло Филанджери]] по време на настъплението на Гарибалди в Сицилия) и някои исторически източници твърдят, че това е неговото желание да възобнови „реформаторския“ път, прекъснат през 1849 г.<ref name="ReferenceB">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> . По време на управлението му старата управляваща класа на Фердинанд е напълно оставена настрана: навсякъде е заменена от личности с либерална вяра. През същия период повечето от изгнаниците, напуснали Двете Сицилии след 1848 г. по политически причини, се завръщат у дома, като често продължават да заемат позиции в новото неаполитанско правителство. Тази внезапна смяна на режима е една от основните причини за отслабването на Кралството на Двете Сицилии в конвулсивните дни на 1860 г.: новите държавни институции се оказват в ситуация, която изисква решителност, която напълно липсва при тези обстоятелства.<ref name="ReferenceB2">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Кралството оцелява до [[1861]] г., когато след завладяването на по-голямата част от територията му от [[Джузепе Гарибалди]] (след Похода на хилядата в Сицилия – инициатива, способна от една страна да събере революционната воля на демократите от Партията на действието, а от друга страна – да действа с мълчаливата и частична, но реална подкрепа на [[Савойска династия|Савоя]]), последните крепости на Бурбоните ([[Гаета]], [[Месина]] и [[Чивитела дел Тронто]]) се предават на пиемонтските обсадители. Ситуацията в Сицилия през 1860 г. е изключително напрегната. От 1849 г. до смъртта на Фердинанд II Сицилиански преживява десетилетие на относително спокойствие, благодарение на репресивните и същевременно помирителни действия, проведени от наместниците на краля Карло Филанджери и Паоло Руфо. Въпреки това след смъртта на авторитарния суверен революционните стремежи отново се разпалват на острова. Голяма част от аристокрацията на острова, особено в Палермо, е ясно на страната на либералната и унитарна фракция и много от нейните млади потомци имат активна роля в конспиративните дейности. След [[Битка при Солферино и Сан Мартино|победата при Солферино]] (24 юни 1859) има голяма вълна от ентусиазъм към италианската кауза в цялото кралство, което подхранва въстаническите пламъци, които скоро ще пламнат. През първите месеци на 1860 г. от острова започват искрени призиви към Гарибалди да се постави начело на нова сицилианска революция. Гарибалди от своя страна отговаря, че ще напусне веднага щом сицилианците вземат оръжие. С намерението да провокират всеобщ бунт някои млади аристократи организират [[Въстанието на Ганча|въоръжен бунт на 4 април 1860 г.]], като тайно трупат оръжие в стар склад в манастира Ганча. Бурбонската полиция, ефективно ръководена от Манискалко, научава за бунта и на 4 април кралските войски нахлуват в манастира, като изземват оръжията и арестуват заговорниците. <ref name="ReferenceB3">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> От този ден нататък област Палермо е поставена под обсада и военните съвети на кралската армия извършват 13 екзекуции сред младите заговорници, което допринася за раздразнението на духовете в сицилианската столица. === Походът на Хилядата === {{Вижте също|Диктатура на Гарибалди|Поход на хилядата}} Гарибалди, предшестван от [[Розолино Пило]] и подкрепен от сицилианските изгнаници в Торино [[Франческо Криспи]] и [[Джузепе Ла Фарина]], решава да акостира в Сицилия, за да ръководи въстанието на острова, с двусмисленото дипломатическо и военно прикритие на [[Сардинско кралство|правителството на Савоя]]. И в този случай полицията на Бурбоните научава предварително за проекта на Гарибалди и веднага е организиран план за патрулиране на сицилианските брегове от армията и флотата. Въпреки това двата пиемонтски кораба, на които са качени Хилядата на Гарибалди, успяват да пресекат участъка от брега, ръководен от пирофрегатата „Стромболи“. В ранните часове на 11 май 1860 г. гарибалдцийците спокойно започват операциите по акостиране в пристанището на Марсала. „Стромболи“, който този ден трябва да спре за няколко часа в пристанището на Трапани, пристига в Марсала едва след акостирането заедно с корабите „Партенопе“ и „Капри“, и не може да направи нищо друго освен късна и неефективна бомбардировка. Решителното закъснение, с което е открит огън срещу Хилядата, е причинено главно от присъствието на английски кораби в сицилианското пристанище, които рискуват да бъдат уцелени от бурбонските гранати, което би имало много сериозни политически последици. Междувременно телеграфната служба в [[Марсала]] вече е изпратила новината за десанта в Палермо, а на следващия ден неаполитанското правителство издава официална нота, в която остро осъжда правителството в Торино за това, че е позволило подобен акт на пиратство.<ref name="ReferenceB4">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> [[Файл:Petit,_Pierre_(1832-1909)_-_Francesco_di_Borbone_crop.jpg|мини|Франциск II в униформа, на снимка от Пиер Пти|325x325пкс]] Франциск II реагира, като оказва натиск върху някои известни неаполитански генерали, включително опитния бивш министър-председател Карло Филанджери, да ръководят операциите в Сицилия. Никой обаче не приема тежката задача и Филанджери, като алтернатива, предлага генерал [[Фердинандо Ланца]] – стария си другар, за главнокомандващ на кралските войски в Сицилия, който поема тази роля на 15 май 1860 г. Веднага след като встъпва в длъжност, Ланца научава за отстъплението на Ланди към [[Калатафими Седжеста|Калатафими]], без да предприеме никакви мерки за противодействие на настъплението на Гарибалди, който сега може да разчита и на хиляди сицилианци, организирани във въоръжени банди. Единственото решение, взето от Ланца през онези дни, се отнася до премахването на охранителните постове в Палермо, което прави града неконтролируем. Той не предприема никакви настъпателни действия вътре в острова въпреки непрекъснатите увещания на краля, убеден, че трябва да изчака Гарибалди в Палермо, и по този начин обезсмисля дългите преследващи маршове на колоната "Фон Мехел". В Неапол доверието в Ланца внезапно се срива и Франциск II не можа да направи много, за да поправи грешките си. На 27 май, след като губи ценни дни, Ланца най-накрая е нападнат от Гарибалди в Палермо. Следват три дни ожесточени боеве по улиците на града, в които войските на Бурбоните са на ръба на няколко пъти да потиснат импровизираната революционна защита. Но точно в момента, в който Гарибалди изглежда поразен, също и благодарение на навлизането в града на колоната „Фон Мехел“, Ланца решава да сключи примирие, което на практика постановява превземането на Палермо от въстаниците.<ref name="ReferenceB5">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Принц Филанджери, осъзнавайки, че ситуацията се влошава, предложи дипломатическо решение на кризата на младия суверен: той, действайки като говорител на намеренията на [[Наполеон III]], настойчиво призова Франциск II да изостави пропадащата австрийска политическа линия и да се доближи до френската кауза (от винаги скъпа на принца на Сатриано), предоставяне на конституцията и окупиране на [[Папска държава|Папската държава]] на мястото на френските войски: само по този начин [[Втора френска империя|Френската империя]] може да подкрепи правата на Двете Сицилии в Италия, докато в същото време противодейства на английските интереси в Средиземно море. Франциск II решително отхвърля този план, тъй като му се сторва недостоен да окупира териториите на папата, и се ограничава до обнародването на нова конституция във френски стил. Отношението на Франциск II предизвиква оставката на Филанджери, който се оттегля от политическия и военен живот.<ref name="ReferenceB6">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref> Подвигът на Гарибалди изумява съвременниците му с командните умения, демонстрирани от него и офицерите му, и със скоростта, с която Хилядата успяват да завладеят кралството, въпреки първоначалното несъответствие на силите на бойното поле. След решителната окупация на Сицилия в кралството се провеждат въстания, водени от множество нови и стари либерали (координирани от [[Силвио Спавента]]), които, недоволни от конституционните заповеди, дадени от правителството на Бурбоните, решително застават на страната на [[Обединение на Италия|обединението]]<ref name="ReferenceB7">Raffaele de Cesare, La fine di un regno, Vol. II</ref>. Движението за единство в Двете Сицилии е силно повлияно от южната буржоазия: приносът на тази социална класа е много важен през този период. Първото въстание е това в провинция Базиликата, което започва в [[Корлето Пертикара]] на 16 август и завършва с превземането на [[Потенца]] на 18 август и последващото провъзгласяване на временно правителство на името на Гарибалди и [[Виктор Емануил II Савойски]].<ref>Tommaso Pedio, ''La borghesia lucana nei moti insurrezionali del 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Следват други, със или без официални прокламации, в Тера ди Бари с въстанието в [[Алтамура]] на 21 август, в Калабрия Читериоре с [[Козенца]] на 24 август, в Калабрия Ултериоре Прима с [[Катандзаро]] на 26 август <ref>Gaetano Cingari, ''La Calabria nella rivoluzione del 1860'', в «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> и в Принчипато Читериоре с [[Аулета]] на 31 август. <ref>Antonio Saladino, ''Il tramonto di una capitale'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> С град [[Беневенто]], [[анклав]] на [[Папска държава|Папската държава]], който принуждава баварските войници, които вече го държат от 22 юли, да избягат. На 2 септември се надига и Принчипато Ултериоре.<ref>Alfredo Zazo, ''Il Sannio e l'Irpinia nella rivoluzione unitaria'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> В [[Абруцо]] на 9 септември е провъзгласено временно правителство.<ref>R. Colapietra, ''L'Abruzzo nel 1860'', in «Archivio storico delle provincie napoletane», n.° 40, anno 1960.</ref> Армиите на Бурбоните първоначално не успяват да организират ефективна съпротива въпреки многобройните документирани епизоди на неподчинение и корупция<ref>{{Cite book|title=L'invenzione dell'Italia unita: 1855-1864|year=1999|publisher=Sansoni|location=Firenze|isbn=88-383-1828-X|page=191}}</ref> на самите генерални офицери Тези офицери обикновено са над 70 г., предимно бивши [[Карбонерия|карбонари]] и [[мюрати]], извикани на служба от Фердинанд II през 1831 г., за които не може да се каже, че са привърженици на проавстрийската партия, доминираща в двора на Бурбоните. Младият и неопитен Франциск II, получавайки противоречиви новини в Неапол, не успява да овладее неуспешното управление на операциите в Сицилия от генерал [[Фердинандо Ланца]]. Последният не прави нищо, за да се възползва от очевидното си превъзходство на хора и оборудване (той има около 24 000 души в Сицилия), което предизвиква дълбоко недоволство в самите кралски войски. По-специално е показателно сериозното решение на генерал [[Франческо Ланди]] в [[Калатафими Седжеста|Калатафими]] неаполитанската пехота да се изтегли точно в момента на най-голяма трудност за Хилядата на Гарибалди<ref>{{Cite book|title=L'Imbroglio Nazionale|url=http://books.google.it/books?id=gIgWYlOzvukC&pg=PA197&lpg=PA197&dq=piastre+turche+corruzione&source=bl&ots=orVvpHiFhU&sig=onfX0yKD3Nn66cWPYczfZFvaWB8&hl=it&ei=wOhJSoSrMY7FsgaX16XBBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8|publisher=Alfredo Guida Editore|location=Napoli}}</ref> . Раздразнението на войниците от Кралската армия достига своя връх в Калабрия: там генерал Бриганти (бивш поддръжник на бомбардировките на Палермо през дните на въстанието в Палермо през 1860 г., след като дава на войските още една заповед да отстъпят, без да се бият с Гарибалди, е застрелян от хората си, които го смятат за предател и не могат да търпят по-нататъшния отказ на своя командир да атакува много по-слабия враг.<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant 2009|с. 152|Trabant}}.</ref> Решаваща е и ролята на висшите офицери от Кралския флот, които отказват да потопят гарибалдийските кораби при преминаването им от Сицилия в Калабрия и които впоследствие, според пробурбонските историци, умишлено предават повечето си кораби на Савойския флот.<ref>{{Cite book|title=Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta|url=http://www.socialbenefit.it/Allegati/documento_182/Butt%C3%A0%20-%20Un%20viaggio%20da%20Boccadifalco%20a%20Gaeta%20-%20Ed%20Trabant.pdf|year=2009|publisher=Edizioni Trabant|location=Brindisi|isbn=978-88-96576-09-0}}</ref> [[Файл:Artgate_Fondazione_Cariplo_-_Induno_Gerolamo,_Garibaldi_a_Sant'Angelo_(Capua).jpg|мини|[[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] преди [[Капуа]]]] Бездействието на висшите офицери на Бурбоните, основателно или неоснователно заподозрени в предателство от потомството, обаче е частично обяснимо, ако се вземе предвид, че в този период сред ръководителите на неаполитанските министерства битува широко разпространеното убеждение, че ще има бърза дипломатическа реакция от част от чуждите сили срещу това, което в Неапол се смята за напълно нелегитимно нашествие или, по-просто казано, акт на пиратство. Наистина дипломатическата дейност в онези дни е неистова, но кралят осъзнава твърде късно, че сега е изоставен на произвола на съдбата от главните сили, преди всичко поради политиката на изолация, прилагана от баща му Фердинанд II след 1848/49 г.<ref name="Rivista Militare 1859">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> Едва в последната част на кампанията, с [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], кралството си възвръща достойнството на последната битка. Крал Франциск II решава да не се бие в Неапол (въпреки че е добре оборудван и укрепен), а да се установи в крепостите на равнината Кампания, за да направи опит за контранастъпление и последващо повторно завладяване на кралството. Кралските войски се бият храбро при Волтурно<ref>{{Harv|Giuseppe Buttà, ''Un viaggio da Boccadifalco a Gaeta'', Edizioni Trabant, 2009|p. 248|Trabant}}.</ref>, поставяйки силите на Гарибалди в затруднение. Въпреки това намесата на армиите на Сардиния във фазата на присъединяване към силите на Гарибалди<ref name="Rivista Militare 18592">Rivista Militare, Esercito delle Due Sicilie (1856-1859), Quaderno n. 5/87.</ref> и преди всичко стратегическите грешки, допуснати от Генералния щаб, спомагат за решителното поражение. Волята да не се предава се демонстрира и от обсадената крепост Гаета, където кралското семейство намира убежище и в която приблизително 13 000 войници, останали от неаполитанската армия, се озовават срещу армиите на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] в изтощителна обсада. Обкръжена, [[Гаета]] е подложена на морска блокада и е силно бомбардирана от морето и сушата, докато не се предава ([[Обсада на Гаета (1860)|Обсада на Гаета]]). === Край на кралството === {{Вижте също|Обединение на Италия|Южен въпрос}} [[Файл:Garibaldi_ricevuto_a_Napoli_da_Liborio_Romano_-_IMDMSR_pag._835.JPG|alt=|мини|227x227пкс|[[Римски Либорий|Либорио Романо]] приема Гарибалди на гарата в Неапол]] Краят на кралството е разделен на поредица от отделни моменти след Похода на хилядата, между октомври 1860 г. и март 1861 г. Официално Двете Сицилии са присъединени с голямо мнозинство към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Пиемонт-Сардиния]] след резултата от двата референдума за [[анексия]], проведени в неаполитанските провинции и в сицилианските провинции на 21 октомври 1860 г., резултатите от които са формализирани с кралските укази от 17 г. декември 1860 г., n. 4498 и 4499 („ Неаполитанските провинции са част от Кралство Италия “ и „ Сицилианските провинции са част от Кралство Италия “). Решението за незабавното и безусловно анексиране на Двете Сицилии към Кралство Сардиния е силно подкрепено от министър-председателя [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], който, уплашен от перспективата за демократично-народно и републиканско утвърждаване в южните територии, завладени от Гарибалди, прави всичко, за да гарантира, че Похода на Хилядата няма да се наклони към ляво решение. Анексирането означава ваксинация срещу революционния риск, срещу „социалните безредици“, следователно е направен незабавен опит за установяване на споразумения с по-малко компрометираните представители на стария режим (пример за това е двусмисленото поведение, възприето в този момент от [[Либорио Романо]]), и преди всичко се опитва да успокои старата аграрна класа, чиято подкрепа е незаменима за политическия контрол на Южна Италия.<ref name="autogenerato34">Gabriele De Rosa, Storia Contemporanea, Minerva Italica</ref> Кралството на Двете Сицилии официално престава да съществува с избирането на новия италиански парламент на 27 януари [[1861]] г. след референдумите за анексиране. След това пред новия италиански парламент е представен законопроект от 21 февруари за провъзгласяването на новото Кралство Италия, включващ и депутатите от наскоро анексираните територии, който става [[нормативен акт]] на 17 март 1861 г. Междувременно войната срещу силите на Бурбоните официално е приключила с приключването на [[Обсада на Гаета (1860)|обсадата на Гаета]] през 1860 г. и предаването на Франциск II на 17 февруари; цитаделата на Месина се предава едва на 12 март, а крепостта Чивитела дел Тронто – последната крепост на Бурбоните, с 400 души, на 20 март. Правителствата на нова Италия са далеч от осигуряването на реализацията на онези идеали за единство на родината и равенство на гражданите, засенчени от идеализма на [[Джузепе Мацини]] и поколението герои на борбите на [[Рисорджименто]]<ref>{{Cite book|title=Documenti francesi sulla caduta del regno meridionale|year=1935|publisher=Società napoletana di Storia Patria|location=Napoli|page=188}}</ref> . След като независимостта е загубена, производствените сектори на бившето кралство на Бурбоните навлизат в дълбока криза.<ref>{{Cite book|title=Anatomia della questione meridionale|year=1978|publisher=Editrice Le Stelle|location=Milano|pages=6-7}}</ref> Докато новата държава не започне политика на [[индустриализация]] (1878 г.), последиците от анексирането първо и приетите тогава митнически политики бележат края на вече не „защитените“ южни компании в сравнение с европейската и италианската конкуренция,<ref>{{Cite book|title=Il Mezzogiorno e lo stato italiano; discorsi politici (1880-1910)|volume=2|year=1911|publisher=Laterza|location=Bari}}</ref> допринасяйки за раждането на [[Южен въпрос|Южния въпрос]] . == Крале == * [[1816]] – [[1825]]: [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и Фердинанд III Сицилиански) * [[1825]] – [[1830]]: [[Франческо I|Франциск I]] * 1830 – [[1859]]: [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II]] * [[1859]] – [[1861]]: [[Франческо II|Франциск II]] == Вижте също == * [[Сицилианско кралство]] * [[Неаполитанско кралство]] == Източници == <references/>{{Превод от|it|Regno delle Due Sicilie|138992851}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Сицилия]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] tjx8zyvga5uyxtrghcndt7bi4ofqfiu 0 155694 12214128 12213345 2024-04-25T14:17:15Z Мико 4542 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Глобочица}} {{Селище инфо|Северна Македония | име = Глобочица | име-местно = Глобочица | вид = село | изглед = Globočica 02.JPG | изглед-описание = Поглед към селото | регион = Югозападен | община = [[Струга (община)|Струга]] | област = [[Караорман (планина)|Караорман]] | площ = | височина = 853 | население = 0 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Глобочица''' ({{lang|mk|Глобочица}}; {{lang|sq|Glloboçica}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в Община [[Струга (община)|Струга]]. == География == Селото е разположено в западните поли на планината [[Караорман (планина)|Караорман]] на брега на язовира [[Глобочица (езеро)|„Глобочица“]] на [[Черни Дрин]]. == История == В XIX век Глобочица е [[българи|българско]] село в [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Глобочица (Globotchitza) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 170 българи.<ref>{{Етнография|104-105}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Глобочица има 300 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|253}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Глобочица'' е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 26 къщи.<ref>{{Битолски вилает|30}}</ref> Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Глобочица има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|162-163}}</ref> В 1965 година цялото село е потопено под язовира Глобочица езеро, а на брега му са построени нови къщи. Иконите и църковната утвар от 600-годишната църква „Свети Илия“ са пренесени в Стружката църква „Свети Георги“. Според преброяването от 2002 година селото е без жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-19 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> Църквата в селото „Свети Антоний“ е осветена на 18 юли 1993 година от митрополит [[Стефан Брегалнишки]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија | архив_дата = 2014-03-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140304123108/http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp }}</ref> <gallery class="center"> Globočica-stara.jpg | Глобочица преди потопяването Globočica so potopenata crkva.jpg | Старата църква „Свети Илия“ Crkva vo Globocica -- Struga 2.JPG | Новата църква </gallery> == Личности == [[Файл:Sarafin Markoski.jpg|мини|Сарафин Маркоски]] [[Файл:Struga IMARO Band.jpg|мини|250п|Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от [[Нерези]], Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от Глобочица, Ильо Наумов от [[Ябланица (община Струга)|Ябланица]], [[Милош Кръстев]] от Безево, [[Трифон Манолов]] от [[Стеблево]], [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]] от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези]] ; Родени в Глобочица * {{флагче|България}} Наум Иловски (? – 1903), войвода на четата от Глобочица през Илинденско-Преображенското въстание, загинал на 4 август 1903 година заедно с петима четници в местността Горица край [[Сливово (Община Дебърца)|Сливово]]<ref>{{Николов|66}}</ref><ref>{{Пелтеков|188}}</ref> * {{флагче|България}} Сарафин Маркоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание * {{флагче|България}} Спасе Пелтекот, български революционер, деец на ВМОРО == Бележки == <references/> {{Br}} {{Община Струга}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Струга]] i74o84eyit668i5dtx8p1xis5hla636 0 156341 12214148 12188813 2024-04-25T14:33:52Z Мико 4542 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Кичевско, Северна Македония|селото в Леринско, Гърция|Попължани (дем Лерин)}} {{Селище инфо|Република Македония | име = Пополжани | име-местно = Пополжани | вид = село | изглед = Викиекспедиција во Копачка 303.jpg | изглед-описание = Общ изглед | регион = Югозападен | община = [[Кичево (община)|Кичево]] | област = [[Копачка|Долна Копачка]] | площ = | височина = 849 | население = 109 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Пополжани''' или '''Попължани''' ({{lang|mk|Пополжани}}; {{lang|sq|Popollzhani}}) е [[село]] в община [[Кичево (община)|Кичево]], в западната част на [[Северна Македония]]. == География == Селото е разположено в областта Долна [[Копачка]] на десния бряг на река [[Треска (река)|Треска]] (Голема). == История == В XIX век Пополжани е чисто българско село в [[Кичево|Кичевска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Параклисът „[[Света Богородица Пречиста (Пополжани)|Света Богородица Пречиста]]“ е граден в началото на XIX век.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/kicevsko.asp | заглавие = Кичевско архијерејско намесништво | достъп_дата = 15 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | цитат = | език = | архив_дата = 2013-02-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130212020122/http://www.dke.org.mk/namesnistva/kicevsko.asp }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пополжани (Popoljani) е посочено като село със 7 домакинства с 30 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|90 – 91}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в ''Попължани'' живеят 120 българи-[[християни]].<ref>{{МЕС|256|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_40.htm}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Попължани'' е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.<ref>{{Битолски вилает|35}}</ref> Цялото село e под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Пополжани има 128 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|154-155}}</ref> Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за ''Попължани'':<ref>Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.</ref> {| class="wikitable" |- ! rowspan=2 | Домакинства !! rowspan=2 | Гурбетчии !! colspan="3" | Грамотни !! colspan="3" | Неграмотни |- ! мъже !! жени !! общо !! мъже !! жени !! общо |- | 14 || 13 || 9 || 1 || 10 || 54 || 48 || 102 |} При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Пополжани са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|871}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Сърбия. Според преброяването от 2002 година селото има 109 жители – 108 [[македонци]] и 1 друг.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-22 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> От 1996 до 2013 година селото е част от община [[Другово (община)|Другово]]. == Личности == ;Родени в Пополжани * {{флагче|България}} Андрея Спасенов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, хлебар, 2 рота на 4 битолска дружина<ref>{{МОО|623}}</ref> * {{флагче|България}} Иванчо, български революционер, деец на ВМОРО == Бележки == <references /> {{Br}} {{Община Кичево}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Кичево]] rdr34u5rtxrncos9ay0ogac4sl4isyn 0 156420 12214292 12148194 2024-04-25T17:42:28Z Simin 4405 /* История */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото|растението|Цер}} {{Селище инфо|Северна Македония | име = Цер | име-местно = Цер | вид = село | изглед = Cer 106.JPG | изглед-описание = Стари къщи в селото | регион = Югозападен | община = [[Кичево (община)|Кичево]] | област = [[Преко Турла]] | площ = | височина = 1152 | население = 159 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Цер''' ({{стар|Цѣръ}}; {{lang|mk|Цер}}; {{lang|sq|Ceri}}) е [[село]] в община [[Кичево (община)|Кичево]], в западната част на [[Северна Македония]]. == География == Селото е разположено в областта Горен [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]] в южното подножие на [[Баба Сач]] от север и [[Любен (планина)|Любен]] от юг. == История == [[Файл:BASA-114K-1-24 Village Cer,1903.jpg|ляво|мини|250px|Цер през 1903 година. Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]] [[Файл:BASA-1932K-1-421-10.jpg|ляво|мини|250п|Бъл. пър. осн. смѣс. учил. „Миладиновци“, с. Цѣръ, 8 Авг. 1912 г.]] През 1607 година жителите на Цер взимат едногодишен заем от [[вакъф|вакъфа]] на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в [[Битоля]] в размер на 7000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Същият дълг е посочен и в документ от 1609 година.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 5, 21.</ref> През 1621 година в Цер са записани 36 [[хане|ханета]] (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу [[Полша]].<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.</ref> В XIX век Цер е чисто българско село в Демирхисарска нахия на [[Битоля|Битолска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Никола (Цер)|Свети Никола]]“ е от средата на XIX век, манастирската църква „[[Възнесение Господне (Цер)|Свето Възнесение Господне]]“ също е от турско време, „[[Свети Атанасий (Цер)|Свети Атанасий]]“ е от 1863 година, „Света Богородица“ е от 1977 година, а „[[Света Петка (Цер)|Света Петка]]“ е с неизвестна датировка.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/kicevsko.asp | заглавие = Кичевско архијерејско намесништво | достъп_дата = 15 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија | архив_дата = 2013-02-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130212020122/http://www.dke.org.mk/namesnistva/kicevsko.asp }}</ref> Според доклад на битолския училищен инспектор [[Иван Лимончев]] от 1893 година, по това време селото брои 200 къщи, в него има 3 църкви и българско училище, открито през 1870 година.<ref>Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1893, София 1982, с. 70</ref> В 1895/1896 година в българското училище в Цер преподава деецът на ВМОРО [[Лука Джеров]].<ref name="ИИ 12">{{Цитат периодика| last = Христовъ | first = Георги п. | authorlink = Георги Попхристов | coauthors = | year =1942 | month =януарий | title =Тодоръ Златковъ | journal =Илюстрация Илиндень | location =София | volume =XIV | issue =1 (131 | pages = 12 | doi = | id = | url =http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_1.pdf | format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Цер има около 150 християнски къщи.<ref name="Из пътните бележки 23">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 23 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Цер живеят 1560 [[българи]]-[[християни]].<ref>{{МЕС|240|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Цер'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 202 къщи.<ref>{{Битолски вилает|14}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са опожарени 189 от 245 къщи и са убити 13 души.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Н | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1943 | month = Априлъ | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 7 | issue = 147 | pages = 15 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_15_issue_7.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Цер има 1960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.<ref>{{Бранков|172-173}}</ref> През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. Варварски са изтезавани 10 селяни, тъй като давали убежище на четата на [[Блаже Кръстев]].<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 20 души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|886}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Сърбия. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] ''Цѣръ'' е център на община в Кичевска околия и има 1241 жители.<ref>Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 6</ref> По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Ив. Кьорпанов от Ресен е български кмет на Цер от 31 юли 1944 година до 9 септември година.<ref name="Списък на кметовете">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/books/strumski_spisok_na_kmetovete_1941_1944.pdf | заглавие = Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година | достъп_дата = 3 април 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Струмски | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 159 жители – 158 [[македонци]] и 1 [[сърби]]н.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-23 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> От 1996 до 2013 година селото е част от община [[Другово (община)|Другово]]. == Личности == [[Файл:Ivan Shumkov.JPG|мини|Иван Шумков.]] ; Родени в Цер * {{флагче|България}} [[Ангел Танасков|Ангел Атанасов (Танасов) Церанец]] (1850-1881), български революционер, опълченец * {{флагче|България}} Ангеле Димов Дуртанов, български революционер, деец на ВМОРО<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том I, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} [[Благой Десковски]] (Дисковски), български просветен деец * {{флагче|България}} Богоя Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, майстор, 2 рота на 6 охридска, ранен на 18 юни 1913 година, носител на орден „[[За храброст]]“ ІV степен<ref>{{МОО|24}}</ref> * {{флагче|България}} Велко и Злате, български революционери, селски войводи на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание заедно водят сражение с турски войски в местността Коприндол край Цер<ref>{{Николов|26, 59 – 60}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Диме Шумка]] (1921 – 1999), сценограф от Република Македония * {{флагче|България}} Иван Димов (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при [[Никола Карев]]<ref name="sitebulgarizaedno.com">[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=373:2012-01-31-18-58-10&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“], от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Шумков]] (1838 – 1913), български писател, просветен и църковен деец * {{флагче|България}} [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]] (1887 – 1930), български революционер, войвода на ВМОРО и ВМРО * {{флагче|България}} Йован Георгиев Личов (1869 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Сподвижник на [[Йордан Пиперката]], [[Никола Карев]], [[Никола Дечев]], [[Блаже Кръстев]], [[Гюрчин Наумов]], Сотир войвода, [[Пере Тошев]], [[Георги Сугарев]], и др.<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=1505-1506}}</ref> * {{флагче|България}} Лазар Стоянов Иванов (? - 1930), деец на освободителното движение, починал в София<ref>{{Пелтеков|177}}</ref> * {{флагче|България}} Наум Симонов Бурев, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":1"/> * {{флагче|България}} [[Силян Вълчев]] (1857 – ?), български революционер * {{флагче|България}} Силян Костадинов (1886 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при [[Никола Карев]]<ref name="sitebulgarizaedno.com"/> * {{флагче|България}} [[Силян Пардов]] (1857 – 1903), български революционер * {{флагче|България}} [[Софроний Стоянов]] (1871 – 1903), български военен и революционер, войвода на ВМОК * {{флагче|България}} Спиро Костов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Алексо Стефанов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10]</ref> * {{флагче|България}} Спиро Симянов Кацев (1878 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на [[Гьорче Петров]], която води битки с османски аскер в цяла Македония<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II.|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија.|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Спиро Йонов Кърпачов (1877 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, сподвижник на [[Йордан Пиперката]]<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=1256-1259}}</ref> * {{флагче|България}} Стефан Найденов Рабев (? - 12 декември 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация<ref>{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year =1941 | month =декемврий | title =Отчетъ | journal = Илюстрация Илиндень | volume =XIII | issue = 10 (130 | pages =7 | doi = | id = | url =http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1941.pdf?sequence=3&isAllowed=y | format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> * {{флагче|България}} Стойко Анастов Робев, български революционер, деец на ВМОРО<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том III, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Траян Мирчев Арминов, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":1">{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том I, дел I|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Траян Силянов Богданов, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":1" /> * {{флагче|България}} Цветан Магденов Магдев, български революционер, деец на ВМОРО<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том III, дел I|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> ; Починали в Цер * {{флагче|България}} [[Ванчо Сърбаков]] (? – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Йордан Пиперката]] (1870 – 1903), български революционер * {{флагче|България}} [[Петър Георгиев (Битоля)|Петър Георгиев]] (1880 – 1905), български революционер * {{флагче|България}} [[Славейко Савинов]] (1882 - 1905), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Христо Узунов]] (1878 – 1905), български революционер == Бележки == <references /> {{Община Кичево}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Кичево]] b9jcu5pzvskwhcssaa3phseertxj0tb 0 156441 12214316 12135053 2024-04-25T18:22:06Z Simin 4405 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Преглово | име-местно = Преглово | вид = село | регион = Югозападен | община = [[Пласница (община)|Пласница]] | област = [[Долно Кичево]] | площ = | височина = 753 | население = 1079 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Преглово''' ({{lang|mk|Преглово}}; {{lang|sq|Pregllova}}) е [[село]] в община [[Пласница (община)|Пласница]], в западната част на [[Северна Македония]]. == География == Селото е разположено в областта [[Долно Кичево]] на десния бряг на река [[Треска (река)|Треска]] (Голема) в северното подножие на [[Бушева планина]]. == История == [[Файл:Зелена џамија во Преглово.jpg|мини|ляво|[[Йешил джамия]], XIX век]] В XIX век Преглово е смесено [[помаци|помашко]] село в [[Кичево|Кичевска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Преглово живеят 230 [[българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|257|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_40.htm}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Преглово'' е чисто помашко (българско мохамеданско) село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.<ref>{{Битолски вилает|37}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Сърбия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Преглово като българско село.<ref>Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref> [[Томо Смилянич]] през 1935 година пише, че селото има 35 къщи. Основните родове са: Пировци (8 къщи), Юсуфовци (12 къщи), Шутаревци (14 къщи) и Пърлеви (1 къща). Всичките родове са стари.<ref>[https://kicevo.mk/kicevija-tomo-smiljanic-bradina/ Смиљанић, Тома. Кичевија, Насеља и порекло становништва. Београд, САНУ, књ. 28, Београд 1935., с. 476.]</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 1079 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-23 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 1 |- | [[албанци]] | 3 |- | [[турци]] | 1070 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 5 |- |} == Бележки == <references /> {{Община Пласница}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Пласница]] cqkyes1trgryibxwz3kbzkzsqaw9fel 12214317 12214316 2024-04-25T18:22:54Z Simin 4405 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Преглово | име-местно = Преглово | вид = село | регион = Югозападен | община = [[Пласница (община)|Пласница]] | област = [[Долно Кичево]] | площ = | височина = 753 | население = 1079 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Преглово''' ({{lang|mk|Преглово}}; {{lang|sq|Pregllova}}) е [[село]] в община [[Пласница (община)|Пласница]], в западната част на [[Северна Македония]]. == География == Селото е разположено в областта [[Долно Кичево]] на десния бряг на река [[Треска (река)|Треска]] (Голема) в северното подножие на [[Бушева планина]]. == История == [[Файл:Зелена џамија во Преглово.jpg|мини|ляво|[[Йешил джамия]], XIX век]] В XIX век Преглово е смесено [[помаци|помашко]] село в [[Кичево|Кичевска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Преглово живеят 230 [[българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|257|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_40.htm}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Преглово'' е чисто помашко (българско мохамеданско) село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.<ref>{{Битолски вилает|37}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Сърбия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Преглово като българско село.<ref>Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref> [[Томо Смилянич]] през 1935 година пише, че селото има 35 къщи. Родовете в Преглово са: Пировци (8 къщи), Юсуфовци (12 къщи), Шутаревци (14 къщи) и Пърлеви (1 къща). Всичките родове са стари.<ref>[https://kicevo.mk/kicevija-tomo-smiljanic-bradina/ Смиљанић, Тома. Кичевија, Насеља и порекло становништва. Београд, САНУ, књ. 28, Београд 1935., с. 476.]</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 1079 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-23 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 1 |- | [[албанци]] | 3 |- | [[турци]] | 1070 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 5 |- |} == Бележки == <references /> {{Община Пласница}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Пласница]] 99xcc7k3grgrj812wo81v887ev8bnej 0 156443 12214309 12189952 2024-04-25T18:10:40Z Simin 4405 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Пласница | име-местно = Пласница | вид = село | изглед = Plasnica en guzel.jpg | изглед-описание = Поглед към Пласница | регион = Югозападен | община = [[Пласница (община)|Пласница]] | област = [[Долно Кичево]] | площ = | височина = 881 | население = 2288 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Пласница''' ({{lang|mk|Пласница}}), е [[село]] в [[Северна Македония]], център на община [[Пласница (община)|Пласница]]. == География == Селото е разположено в областта [[Долно Кичево]] на десния бряг на река [[Треска (река)|Треска]] (Голема) в северното подножие на [[Баба Сач]]. == История == [[Файл:Стара куќа во Пласница.jpg|мини|ляво|250п|Традиционна къща в Пласница]] [[Файл:Јени џамија во Пласница.jpg|мини|250п|Йени джамия]] Църквата „[[Свети Никола (Пласница)|Свети Никола]]“ в Пласница е от 1484 година.<ref name="Велев">{{cite book |title= Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски |last= Велев |first= Илија |authorlink= |coauthors= |year= 2013 |publisher= Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ |location=Прилеп-Poznan |isbn= |pages=73 |url=http://www.academia.edu/5439350/105_|accessdate=7 март 2014 г}}</ref><ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/brodsko.asp | заглавие = Бродско архијерејско намесништво | достъп_дата = 7 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | цитат = | език = | архив_дата = 2012-06-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120614203100/http://www.dke.org.mk/namesnistva/brodsko.asp }}</ref> В XIX век Пласница е село в [[Кичево|Кичевска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пласница (Plasnitza) е посочено като село със 16 домакинства със 73 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|92-93}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в ''Пласница'' живеят 200 българи-[[християни]], 650 [[българи мохамедани]] и 80 [[цигани]].<ref>{{МЕС|257|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_40.htm}}</ref> Според [[Никола Киров]] („[[Крушово и борбите му за свобода]]“) към 1901 година ''Пласница'' има 150 помашки къщи.<ref name="Майски 19">{{Майски|19}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Пласница'' е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 200 къщи.<ref>{{Битолски вилает|37}}</ref> Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Пласница има 128 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|154-155}}</ref> Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската част от населението на Пласница:<ref>Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.</ref> {| class="wikitable" |- ! rowspan=2 | Домакинства !! rowspan=2 | Гурбетчии !! colspan="3" | Грамотни !! colspan="3" | Неграмотни |- ! мъже !! жени !! общо !! мъже !! жени !! общо |- | 16 || 22 || 5 || 0 || 5 || 47 || 47 || 94 |} След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Сърбия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Пласница като смесено българо-циганско село.<ref>Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 2288 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-23 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 2 |- | [[албанци]] | 7 |- | [[турци]] | 2250 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 29 |- |} Турците в Пласница са [[торбеши]] с турско национално съзнание.<ref>{{МКЕ|1164}}</ref> == Личности == ; Родени в Пласница * {{флагче|България}} Алия Ибраим (Алия Абраимов), деец на ВМРО, съратник на [[Илия Дигалов]]<ref>{{Михайлов|2|156, 716}}</ref> * {{флагче|България}} Урош Костадинов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Георгиев (Битоля)|Петър Георгиев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10]</ref> == Бележки == <references /> {{Община Пласница}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Пласница]] 2a7it5sq77ryks8n4fmb7iie0ketdcm 0 157395 12214524 10394078 2024-04-25T23:10:50Z Rusimov97 344512 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Цветан Данов | снимка = | цяло име = Цветан Войлов Данов | дата на раждане = {{роден|27|6|1959|1|1}} | град на раждане = с. [[Долно Белотинци]] | държава на раждане = [[България]] | височина = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Полузащитник|Атакуващ полузащитник]] | юношески години = 1973 – 1977 | юношески отбори = [[ФК Монтана|Септемврийска слава]] | години = 1977 – 1978<br>1978 – 1979<br>1979<br>1980<br>1980<br>1981<br>1981 – 1988<br>1988 – 1989<br>1989 – 1991<br>1991 – 1993<br>1993 – 1994<br>1994 – 1995 | отбори = [[ФК Монтана|Септемврийска слава]]<br>Победа (Мировяне)<br>[[Нови Искър (Нови Искър)|Нови Искър]]<br>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]<br>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]<br>[[ФК Монтана|Септемврийска слава]]<br>[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]<br>Фарензе<br>Олянензе<br>[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]<br>[[ПФК Локомотив (Мездра)|Локомотив (Мездра)]]<br>[[Академик (Свищов)]] | мачове = –<br>–<br>–<br>2<br>6<br>–<br>183<br>43<br>34<br>–<br>–<br>– | голове = (–)<br>(–)<br>(–)<br>(0)<br>(0)<br>(–)<br>(61)<br>(6)<br>(7)<br>–<br>–<br>– | национален отбор години = 1983 | национален отбор = {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Цветан Данов''', наричан по прякор '''Сантос''', е бивш [[България|български]] [[футболист]], [[Полузащитник|атакуващ полузащитник]]. Легенда на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]. Има 185 мача с 61 гола в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]], от които 183 мача с 61 гола за Ботев и 2 мача за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. През 1983 г. изиграва 3 мача за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]].<ref>[https://eu-football.info/_player.php?id=23949 Статистика на Цветан Данов в националния тим] eu-football.info</ref> == Биография == Родом от монтанското село [[Долно Белотинци]], Данов прави първите си стъпки в мъжкия футбол в отбора на град Бойчиновци, където е забелязан и израства в школата на [[ФК Монтана|Септемврийска слава]]. Дебютира за мъжкия състав в Северната „Б“ група през сезон 1977/78. Докато отбива военната си служба играе за нискоразредните Победа (Мировяне) и [[Нови Искър (Нови Искър)|Нови Искър]], където е забелязан от гранда [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]].<ref>[https://vitoshanews.com/2020/02/12/zvetan-danov-moleh-se-na-jejov-ne-mi-pisi-avtogol/ Цветан Данов: Молех се на Жежов – „Не ми пиши автогол, че във Враца ще ме обесят“] vitoshanews.com 12 февруари 2020 г.</ref> Данов е привлечен в ЦСКА в началото на 1980 г. До края на сезона изиграва 2 мача в „А“ група и става шампион на България. През лятото на 1980 г. преминава във втородивизионния [[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]], където играе през есенния полусезон, а след това се завръща за кратко в [[ФК Монтана|Септемврийска слава]]. През 1981 г. Данов е привлечен в [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]], където преминава основна част от футболната му кариера. Изиграва 183 мача за отбора в „А“ група, в които бележи 61 гола. Носител на Купата за индивидуално спортсменство. В началото на 1988 г. Данов заминава за Португалия, където играе през следващите 3 години и половина за Фарензе и Олянензе.<ref>[https://www.foradejogo.net/player.php?player=195906270001 Статистика на Цветан Данов в Португалия] foradejogo.net</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB/%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Профил на Цветан Данов] в сайта fccska.com {{СОРТКАТ:Данов, Цветан}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Дунав (Русе)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Български футболисти в Португалия]] apvqfu2cu9chdfcxd7ssarsnrtp8tpy 12214528 12214524 2024-04-25T23:12:17Z Rusimov97 344512 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Цветан Данов | снимка = | цяло име = Цветан Войлов Данов | дата на раждане = {{роден|27|6|1959|1|1}} | град на раждане = с. [[Долно Белотинци]] | държава на раждане = [[България]] | височина = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Полузащитник|Атакуващ полузащитник]] | юношески години = 1973 – 1977 | юношески отбори = [[ФК Монтана|Септемврийска слава]] | години = 1977 – 1978<br>1978 – 1979<br>1979<br>1980<br>1980<br>1981<br>1981 – 1988<br>1988 – 1989<br>1989 – 1991<br>1991 – 1993<br>1993 – 1994<br>1994 – 1995 | отбори = [[ФК Монтана|Септемврийска слава]]<br>Победа (Мировяне)<br>[[Нови Искър (Нови Искър)|Нови Искър]]<br>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]<br>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]<br>[[ФК Монтана|Септемврийска слава]]<br>[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]<br>Фарензе<br>Олянензе<br>[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]<br>[[ПФК Локомотив (Мездра)|Локомотив (Мездра)]]<br>[[Академик (Свищов)]] | мачове = –<br>–<br>–<br>2<br>6<br>–<br>183<br>43<br>34<br>–<br>–<br>– | голове = (–)<br>(–)<br>(–)<br>(0)<br>(0)<br>(–)<br>(61)<br>(6)<br>(7)<br>–<br>–<br>– | национален отбор години = 1983 | национален отбор = {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Цветан Данов''', наричан по прякор '''Сантос''', е бивш [[България|български]] [[футболист]], [[Полузащитник|атакуващ полузащитник]]. Легенда на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]. Има 185 мача с 61 гола в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]], от които 183 мача с 61 гола за Ботев и 2 мача за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. През 1983 г. изиграва 3 мача за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]].<ref>[https://eu-football.info/_player.php?id=23949 Статистика на Цветан Данов в националния тим] eu-football.info</ref> == Биография == Родом от монтанското село [[Долно Белотинци]], Данов прави първите си стъпки в мъжкия футбол в отбора на град Бойчиновци, където е забелязан, преминава и израства в школата на [[ФК Монтана|Септемврийска слава]]. Дебютира за мъжкия състав в Северната „Б“ група през сезон 1977/78. Докато отбива военната си служба играе за нискоразредните Победа (Мировяне) и [[Нови Искър (Нови Искър)|Нови Искър]], където е забелязан от гранда [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]].<ref>[https://vitoshanews.com/2020/02/12/zvetan-danov-moleh-se-na-jejov-ne-mi-pisi-avtogol/ Цветан Данов: Молех се на Жежов – „Не ми пиши автогол, че във Враца ще ме обесят“] vitoshanews.com 12 февруари 2020 г.</ref> Данов е привлечен в ЦСКА в началото на 1980 г. До края на сезона изиграва 2 мача в „А“ група и става шампион на България. През лятото на 1980 г. преминава във втородивизионния [[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]], където играе през есенния полусезон, а след това се завръща за кратко в [[ФК Монтана|Септемврийска слава]]. През 1981 г. Данов е привлечен в [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]], където преминава основна част от футболната му кариера. Изиграва 183 мача за отбора в „А“ група, в които бележи 61 гола. Носител на Купата за индивидуално спортсменство. В началото на 1988 г. Данов заминава за Португалия, където играе през следващите 3 години и половина за Фарензе и Олянензе.<ref>[https://www.foradejogo.net/player.php?player=195906270001 Статистика на Цветан Данов в Португалия] foradejogo.net</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB/%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Профил на Цветан Данов] в сайта fccska.com {{СОРТКАТ:Данов, Цветан}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Дунав (Русе)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Български футболисти в Португалия]] 4rga1mxkwaskqcphqoa859c480qk9sc 0 158794 12214345 12149225 2024-04-25T18:48:08Z Simin 4405 Имената на християнските жители (главите на семйствата) - 1607 г. wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Злокукяни|Злокукяни}} {{Селище инфо|Северна Македония | име = Злокукяни | име-местно = Злокуќани | вид = село | регион = Пелагонийски | община = [[Битоля (община)|Битоля]] | област = [[Пелагония]] | площ = | височина = 1081 | население = 0 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = BT }} '''Злокукяни''' ({{lang|mk|Злокуќани}}) е [[село]] в община [[Битоля (община)|Битоля]] на [[Северна Македония]]. == География == Селото е планинско – намира се на 1060 m надморска височина в югозападната част на Пелагония, в източните падини на планината [[Баба (планина)|Пелистер]], на 11 km южно от [[Битоля]]. До селото няма път и от регионалния път е отдалечено на 5 km. От три страни селото е обградено от Баба, а на изток граничи с [[Бистрица (община Битоля)|Бистрица]].<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=155 | заглавие=Злокуќани | достъп_дата=29 юли 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Мој Роден Крај | цитат= | език= | архив_дата=2018-07-29 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180729141543/http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=155 }}</ref> == История == Местната традиция отдава името Злокукяни (тоест ''Злокъщени'') на факта, че местните жители били известни зулумаджии.<ref name="Мој Роден Крај"/> В началото на XVII век Злокукяни е малко, [[християни|християнско]] село. В документ от 1607 година е отбелязано, че всички жители на Злокукяни взимат едногодишен заем от [[вакъф|вакъфа]] на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в [[Битоля]] в размер на 2000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Имената на длъжниците са: Никле Богдан, Йован Богдан, Миле Йован, Йован Петко и Досе Петко.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 8.</ref> В XIX век Злокукяни е [[мюсюлмани|мюсюлманско]] село в Битолска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Злокукяни има 500 жители, всички [[албанци|арнаути]] [[мохамедани]].<ref>{{МЕС|236}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Злокукяни'' е чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак с 94 къщи.<ref>{{Битолски вилает|18}}</ref> Според данните на [[Димитър Гаджанов]] от 1916 година населението на Злокукяни се състои от 394 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието, София 1993, стр. 266.]</ref> Селото пострадва силно през Първата световна война, тъй като Македонският фронт минава през него.<ref name="Мој Роден Крај"/> В 1956 година селото имало 156 жители – 150 турци, 3 албанци, 2 македонци и 1 друг.<ref name="Мој Роден Крај"/> В 1961 година, вследствие на изселване в Бистрица и други околни села, селото има само 23 жители.<ref name="Мој Роден Крај"/> Според преброяването на населението от 2002 година селото е обезлюдено.<ref name="Мој Роден Крај"/><ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-10-05 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> В селото има полуразрушена джамия и остатъци от къщи.<ref name="Мој Роден Крај"/> == Бележки == <references/> {{Община Битоля}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Битоля]] 9yajlf4n7dzuqq4g38ln7s4pl38mjdw 0 160202 12214699 12112215 2024-04-26T02:30:05Z Zelenkroki 12559 Плюс РБЕ. wikitext text/x-wiki {{повече източници}} [[Файл:Cannon Schneider 1903.jpg|мини|350п|[[Франция|Френско]] оръдие „Schneider“, на въоръжение в [[България|българската]] армия в началото на [[ХХ век]].]] '''Гаубица''' ({{lang|de|Haubitze}}; {{lang|cs|houfnice}}, първоначално – оръдие за мятане на камъни) е артилерийско оръдие<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/гаубица/| title = гаубица | work = ibl.bas.bg | accessdate = 2024-04-26 }}</ref>, предназначено за навесна стрелба (под ъгъл до 70°) по наземни цели, а също така за разрушаване на отбранителни съоръжения. Използват се от войсковата артилерия, части и съединения на [[артилерия]]та. Първите гаубици се появяват в Европа през 15 век и с течение на времето навлизат масово във всички армии. Съвременните гаубици са с [[калибър]] 105 – 203 мм, цевта е с дължина (40 – 50 калибъра), сравнително ниска начална [[скорост]] на снаряда (300–800 м/с.), скорострелност до 10-12 изстрела/мин. (според калибъра), далечина на [[стрелба]]та до 25-30 км (с [[активно-реактивен снаряд]] далечината може да достигне до 50 км). [[Файл:Tsar Cannon side.jpg|мини|ляво|„Цар-пушка“]] Най-голямото оръдие в историята е [[Москва|московското]] „Цар-пушка“, което е записано в Книгата на рекордите Гинес (дължина 5,34 м, диаметър в долната част на цевта 1200 мм, диаметър на изходната част на дулото 1340 мм, калибър 900 мм, тегло 39 312 кг). Оръдието не е стреляло никога. Реплика на това оръдие има в град [[Донецк]], [[Украйна]]. == Източници == <references /> [[Категория:Артилерийска техника и въоръжение]] klmqe0jj93yalsl9twumplxbb3t4ypo 0 160543 12214793 11880128 2024-04-26T06:54:22Z 78.83.193.130 Дата на рождение е сменена. Беше грешно представена wikitext text/x-wiki {{Личност|лесовъд | вложки = {{Личност/Учен | категория = лесовъд | област = [[Лесовъдство]], [[агрономия]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} |роден-дата=7 август 1866}} '''Йордан Митрев''' е български лесовъд, създател на лесопарк „Хисарлъка“ край [[Кюстендил]].<ref>{{Кюстендил|408}}</ref> == Биография == Роден е на 7 август 1866 година в Кюстендил. Завършва [[Лом]]ската педагогическа гимназия (1885) и Земеделското училище в [[Садово]], след което и курсове по [[лесовъдство]] при френския експерт [[Феликс Луи-Мари Вожли]]. През 1888 г. работи като горски инспектор в Ловешки, Ломски и Врачански окръг, а след 1890 г. – в Кюстендил. През пролетта на 1891 година стартира най-значимото си дело – [[залесяване]]то на оголената от [[ерозия]]та местност над Кюстендил, наречена [[Хисарлъка (хълм)|Хисарлъка]]. До 1898 г. са засадени над 1200 дка борови култури, а пустеещата местност бавно се преобразява в красивата [[гора]]. От 1898 г. до 1906 г. е заместник началник на Службата по горите към Министерството на финансите. През 1898 г. е назначен за горски инспектор във Велико Търново, а само година по-късно е отново началник в министерството. Когато през пролетта на 1905 г. в [[Казанлък]] се открива първото в България Бюро за укрепяване на пороищата и залесяване Йордан Митрев е назначен за помощник на началника на бюрото – [[Феликс Луи-Мари Вожли]]. През пролетта на същата година от Саксония пристигат горски фиданки, с които започва първото залесяване на пустеещи места в [[Казанлъшко]] – около селата Шипка, Енина и Мъглиж, а също и в Трън, Брезник и Босилеград. През 1913 година е назначен за главен инспектор по експлоатация на горите в тогавашното [[Министерство на земеделието]], където работи до 1917 г., когато се пенсионира. Професионалният му път обаче продължава: няколко години по-късно по покана на Георги Кюркчиев, негов колега и земляк, Митрев е назначен за ръководител на Службата по укрепване на пороите – Кюстендил, като до 1931 г. отново се занимава с лесовъдство. В лесопарк „Хисарлъка“ на бележития лесовъд е издигнат бюст-паметник от признателното кюстендилско гражданство. == Библиография == * „Лесовъдство – наръчна книга за нашите горски стопани, горски стражари, селските общини и всички любители на горите“, София, 1894 г.; * „Отглеждането на фазани и пускането им в гората“, София, 1902 г. == Външни препратки == * [http://www.bulgarian-foresters.info/F_Mmitrev.html Биография на Йордан Митрев]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.eurochicago.com/modules/weblog/details.php?blog_id=125 Разказ за живота на Й. Митрев]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} == Бележки == <references /> {{СОРТКАТ:Митрев, Йордан}} [[Категория:Български агрономи]] [[Категория:Български лесовъди]] [[Категория:Почетни граждани на Кюстендил]] [[Категория:Паркове в Кюстендил|*]] [[Категория:Родени в Кюстендил]] kc3np86jvi95k4cohjwtda2ve0ry2r7 0 163050 12214772 12211230 2024-04-26T06:32:36Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Philippinite.jpg|мини|Филипинит]] '''Тектитите''' ({{lang|el|tektos}} – „разтопен“) са малки [[стъкло]]видни тела, с размери до няколко сантиметра, чийто химичен състав не е свързан с [[геология|геоложката]] формация, в която се съдържат.<ref>{{cite book |title= Речник на научните термини|author= Уваров, E. Б.; А. Айзакс |publisher= Издателство „Петър Берон“ |place= София |year= 1992 |page= 390}}</ref><ref>{{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 183|isbn= 954-01-0403-3}}</ref> Със своето средно съдържание на [[вода]] около 0.005% (сто пъти по-малко отколкото във [[вулканично стъкло|вулканичното стъкло]]), тектитите се нареждат сред най-сухите [[скала|скали]] на [[Земя]]та. Според повечето учени те са се формирали при сблъсъка на големи [[метеорит]]и със земната повърхност в условията на изключително висока [[температура]] и [[налягане]]. В света са известни няколко находища на тектити: [[Австралия]], [[Филипините]], остров [[Тасмания]], остров [[Ява]], [[Бряг на слоновата кост]], [[Чехия]] – единственото тектитно находище в Европа. Практиката е тектитите да се ­кръщават на мястото, където са открити – австралити, яванити, тасманити, индошинити ([[Индокитай]]), филипинити, молдавити (вълтавини).<ref>[http://kosmos.pass.as/static/kosmos/1973/02/pg_0008.htm Една необикновена колекция], сп. „Космос“, бр. 2, 1973, архивирано на 5 ноем. 2007 ([https://web.archive.org/web/20071105013156/http://kosmos.pass.as/static/kosmos/1973/02/pg_0008.htm линк])</ref> == Източници == {{Commonscat|Tektites}} <references /> == Външни препратки == * {{cite journal |author=Димов, Димо Ив. |title= Метеоритная коллекция Софийского университета имени "Климента Охридского" , Болгария на 31 января 1972 года |journal=Годишник на Софийския университет. Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология |volume= 65|year= 1972 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/35847 238] |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/35847 |accessdate= 22 април 2024}} * {{cite web |title= тектит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4DA05-Quartz-Tektite.html |accessdate= 26 април 2024}} [[Категория:Стъкло]] [[Категория:Минерали]] [[Категория:Аморфни тела]] cemacwpl8r0xo3tq7pk6vidydmye8rj 4 163605 12214085 12213946 2024-04-25T13:34:26Z Цветан Сашев 344472 /* Щракнете за редактиране → */ wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Пясъчник/Начало}} == Щракнете за редактиране → == <!-- Моля, правете своите експерименти под този ред. --> [[Файл:Георги Атанасов.jpg|безрамка| Георги Атанасов – декември 1940 г.]] Георги Николов Атанасов е роден на 7 ноември 1919 г. в гр. Добрич в семейството на Никола Атанасов Даскалов и Анка Илиева Станкова. В ранна възраст остава сирак – отгледан е от майка си. Учи само до 5. клас в Добрич, в Българската мъжка гимназия, между 1930 и 1936 г. и затова не получава системно образование. Усвоява обущарския занаят и работи като обущар. По това време приятелите му започват да го наричат Гоцата. 20-те и 30-те години на ХХ век са особено време за Добруджа. Регионът е част от Кралство Румъния. Местните хора се борят срещу окупаторите според възможностите си, с подкрепата на българската държава, чрез организации като Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Създават се и младежки формирования. Те, както и ВДРО работят в нелегалност. В Добрич младежките организации са две: „Стефан Караджа“ и „Васил Левски“. Георги Атанасов става член на „Васил Левски.“ Братството има свое знаме, клетвен ритуал и пр. За по-голяма конспиративност членовете са разделени на петорки. Има различни сведения кога е създадена тази организация – дали през 1936 – 1937 г., или в средата на 1938 г., но е безспорен факт кога престава да съществува – в навечерието на Коледа 1938 г., когато румънската полиция арестува 63-ма нейни членове. Сред тях е и Георги Атанасов. След предварителен арест по-голямата част от задържаните са освободени, но впоследствие отново са прибрани и въдворени в затвора в Кюстенджа (дн. Констанца, Румъния). Насрочено е съдебно дело за 25 март 1939 г., но то е отложено. В затвора остава само ръководителят на „Васил Левски“, останалите са освободени до началото на процеса. По-голямата част от тях бягат в България. Георги Атанасов също избира пътя към свободата. Отива в София и кандидатства във Въздушните на Негово Величество войски. В началото на 1940 г. е назначен на длъжност, а през април започва практическо летателно обучение като пилот. Колегите му дават прякора Добруджата. На 25 юли полага първия си пилотски изпит. Завършва успешно курсовете и на 29 март 1941 г. за добро поведение и добър успех е произведен в чин кандидат-подофицер. След завършване на обучението си, в края на март, е изпратен за носене на служба във 2. въздушен полк. Но епохата е превратна – Втората световна война е в разгара си, българската войска е изправена пред големи изпитания, които не подминават и авиацията. Макар и на пръв поглед „символична,“ войната е съвсем реална. През 1941 г. са бомбардирани 25 населени места и обекта. През септември 1942 г. още няколко града понасят щети, като най-тежко е положението в Стара Загора. 1943-та е годината, в която зачестяват бомбардировките над София. Първата от тях е на 14 ноември. Атаките продължават и на 24 ноември. Третата бомбардировка е на 10 декември. Георги Атанасов участва в това въздушно сражение. Към този момент служи в 2/6 орляк. Лети на самолет „Девоатин – 520.“ В сражението на 10 декември българските авиатори изпълняват достойно своя дълг – въпреки численото превъзходство на врага успяват да защитят по-голямата част от града, бомби падат само в крайните квартали. Няколко дни по-късно, на 20 декември, следва ново нападение. В спомените си участвалият като част от 2/6 орляк о.з. полковник Асен Ковачев описва следната картина: „Към 11 часа предупредителната служба съобщи за насочващи се към Кратово – Самоков – Ихтиман противникови групи от бомбардировачи и изтребители. Веднага бе даден сигнал за готовност, а в 11,15 ч. – и заповед за излитане. Моето ято пак имаше задача да охранява орляка от „Лайтнингите“. Ние завихме към Самоков – Ярлова планина и на 6 000 м височина пред нас се появи „кълбото“. Насочихме се към него откъм слънцето, атакувахме стремително и явно това е изненадало противника, защото още с първата атака бяха свалени два „Лайтнинга“. Мой воден беше подофицер Георги Атанасов-Добруджата (подч. мое), великолепен летец и стрелец. В същото време атакува и 642-ро ято начело с поручик Виктор Павлов и воден подофицер Цоню Узунов. И двете ята атакуваха по двойки, при което сред противниковите изтребители настъпи суматоха. От своя страна в боя бяха повредени няколко „Либърейтъра,“ които по обратния път са паднали на наша територия“. Един от свалените изтребители е на сметката на Георги Атанасов. За участието си в декемврийските боеве е предложен за награда и получава орден „За храброст“ – IV степен. На 3 юни 1944 г. Георги Атанасов заедно със своя колега Емил Българанов излита от летище „Враждебна“ към Варна с италиански трофеен самолет „Нарди“. Пилотите вземат самолета с цел да не попадне в ръцете на германците, които искат да го присвоят. Авиаторите носят със себе си и парична сума, предназначена за родителите на загиналия на 17 април 1944 г. край Перник пилот Димитър Попов. Прелитайки над Варна, самолетът „Нарди“ се разбива. Георги Атанасов е тежко ранен и е пренесен в местната болница, където умира. Погребан е от майка си в родния Добрич. Гробът е запазен и днес в гробищния парк на града. Майката на пилота – Анка Илиева, си отива от този свят на 2 февруари 1976 г. https://www.dobrichmuseum.bg/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%86-%d0%be/ d5bycudcrlalmklbvo6gko4ich895le 12214117 12214085 2024-04-25T14:05:03Z Kerberizer 104197 Бот: почистване на пясъчника wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Пясъчник/Начало}} == Щракнете за редактиране → == <!-- Моля, правете своите експерименти под този ред. --> mvv2f90ps7643nhvk68zbsaxfu6wf38 0 163839 12214412 12143999 2024-04-25T19:55:01Z Simin 4405 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Скочивир | име-местно = Скочивир | вид = село | изглед = Skočivir (Скочивир, Македонија).jpg | изглед-описание = Изглед на селото | регион = Пелагонийски | община = [[Новаци (община)|Новаци]] | област = [[Мариово]] | площ = | височина = 923 | население = 30 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = BT }} '''Скочивир''' ({{lang|mk|Скочивир}}) е [[село]] в южната част на [[Северна Македония]], община [[Новаци (община)|Новаци]]. == География == [[Файл:Sap40 or095412 p.jpg|мини|„[[Света Петка (Скочивир)|Света Петка]]“ в Скочивир през Първата световна война.]] Селото е разположено в западната част на областта [[Мариово]], източно от град [[Битоля]]. Скочивир е на брега на [[Църна|Черна река]] и от него започва най-големият пролом в Северна Македония - [[Скочивирски пролом|Скочивирският пролом]]. Край селото е и [[Скочивирски манастир|Скочивирският манастир „Свети Архангел Михаил“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.itarpejo.org/churches/churches/924-sv-arhangel-mihail-skocivir | заглавие = Манастир Св. Архангел Михаил, с. Скочивир | достъп_дата = 2 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Итар Пејо | цитат = | език = | архив_дата = 2014-03-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140302152543/http://www.itarpejo.org/churches/churches/924-sv-arhangel-mihail-skocivir }}</ref> == История == В 1621 година в Скочивир са записани 8 [[хане|ханета]] (домакинства), които дължат военния данък нузул за похода на [[Османска империя|Османската империя]] срещу [[Полша]].<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.</ref> В XIX век Скочивир е изцяло българско село в Битолска кааза. Църквата „[[Света Петка (Скочивир)|Света Петка]]“ е от 1826 година. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Скочи Виръ'' има 425 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|237}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Скочивир'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 56 къщи.<ref>{{Битолски вилает|13}}</ref> В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Скочивир има 400 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|168-169}}</ref> През 1905 година селото на два пъти е нападано от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки чети]], като при второто нападение са отвлечени и убити петима местни жители.<ref>{{Силянов|2|212}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|878}}</ref> През Първата световна война в селото е открито [[Българско военно гробище (Скочивир)|Българско военно гробище]], а след нейния край и [[Сръбско военно гробище (Скочивир)|Сръбско военно гробище]]. Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители, всички [[Македонци (нация)|македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-11-05 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[Македонци (нация)|македонци]] | 30 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} == Личности == ; Родени в Скочивир * {{флагче|България}} [[Велко Велков (революционер)|Велко Велков - Скочивирчето]] (1877 - 1906) – български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Петко Стоянов Николов, български революционер от ВМОРО, войвода на Скочивирската селска чета от януари 1903 година<ref>{{Николов|119, 160}}</ref> ; Починали в Скочивир * {{флагче|България}} Борис Дамянов Велчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война<ref name="ReferenceA">ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 320, л. 5</ref> * {{флагче|България}} Борис Желчев Димитров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война<ref name="ReferenceA"/> * {{флагче|България}} Георги (Ганю) Дончев Гайдуков (Гайдурков), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 17</ref> * {{флагче|България}} Коста Манев (Минков), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 40</ref> * {{флагче|България}} [[Кольо Добровенски]] (? – 1904), български революционер * {{флагче|България}} Петър Събев Цонев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 60</ref> * {{флагче|България}} Светослав Петков Чешмеджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 75</ref> * {{флагче|България}} Слави Добрев Димчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 89</ref> * {{флагче|България}} [[Филип Колокотроков]] (1881 – 1916), български революционер * {{флагче|България}} Христо Иванов Михалев (Фъсев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 2, 3</ref> == Бележки == <references /> {{Община Новаци}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Новаци]] atieyedx1qjtauxkxctawluuuta70nv 0 164251 12214369 12187031 2024-04-25T19:09:29Z Simin 4405 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Канатларци | име-местно = Канатларци | вид = село | изглед = R. of Macedonia v. Kanatlarci near Prilep , Р.Македонија с.Канатларци град Прилеп - panoramio.jpg | изглед-описание = Входът на селото | регион = Пелагонийски | община = [[Прилеп (община)|Прилеп]] | област = [[Пелагония]] | площ = | височина = 599 | население = 972 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = PP }} '''Канатларци''' ({{lang|mk|Канатларци}}) е [[село]] в южната част на [[Северна Македония]], община [[Прилеп (община)|Прилеп]]. == География == Селото е разположено в областта [[Пелагония]]. == История == [[Файл:Kanatlarci 1917.jpg|мини|ляво|Канатларци в 1917 г.]] През 1607 година жителите на Канатларци взимат едногодишен заем от [[вакъф|вакъфа]] на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в [[Битоля]] в размер на 3000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. В документ от 1609 година като длъжници са отбелязани местните жители Шехсивар, Омер, Халифе имам, Мехмет, син на Халил, Ахмет Улван и още един, син на Омер, чието име не е разчетено.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 8, 25.</ref> В 1623 година, Хусеин бег, [[спахия]] на Канатларци се оплаква, че жителите на селото не обработват земята.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 129-130.</ref> В XIX век Канатларци е село в Прилепска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Канатларци (Kanatlartzi) е посочено като село със 116 домакинства с 388 жители [[мюсюлмани]], 153 [[българи]] и 43 [[цигани]].<ref>{{Етнография|76-77}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Канатларци има 915 жители, от тях 55 българи [[християни]], 840 [[турци]] и 20 цигани.<ref>{{МЕС|246}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Канатларци'' е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак със 142 къщи.<ref>{{Битолски вилает|24}}</ref> В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в ''Канадларци'' има 55 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>{{Бранков|148-149}}</ref> Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в Канатларци живеят 1110 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.]</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 972 жители, от които:<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-11-08 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 111 |- | [[албанци]] | 1 |- | [[турци]] | 791 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 69 |- | други | 0 |- |} == Бележки == <references/> {{Община Прилеп}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Прилеп]] dd68p5fsx57vtegjwjbz5qm9e7nlo1o 0 164771 12214065 9782009 2024-04-25T13:24:21Z Zhoxy 557 доп. с изт. wikitext text/x-wiki {{Летателен апарат |снимка = Sikorsky S40 PanAm 1931.jpg |тип = самолет-амфибия |първи полет = 1931 г. |екипаж = 4 (+40 пътника) |дължина = 23,37 m |размах на крилете = 34,76 m |площ на крилете = 174,3 m² |височина = 7,27 m |тегло празен = 11 249 kg |тегло пълен = 15 455 kg |двигател = 4x [[Pratt & Whitney]] R-1690 |мощност = 4x 575 к.с. (429 kW) |макс скорост = 217 km/h |полета без доп резервоари = 1408 km |таван на полета = 3963 km |относ натоварване на крилото = 89 kg/m² }} '''Sikorsky S-40''' е [[самолет-амфибия]], построен в началото на 1930-те години от [[Съединени американски щати|американската]] компания [[Sikorsky Aircraft]] за компанията [[Пан Ам|Pan American Airways]]. По време на [[Втората световна война]] тези самолети са използвани от [[ВМС на САЩ]] за тренировки. S-40 може да превозва 38 пътници, което е значително увеличение в сравнение с осемте пътници на [[Sikorsky S-38|S-38]]. Тестването на S-40 в аеродинамичен тунел започва през октомври 1928 г., а моделите на корпуса са тествани през април 1929 г.<ref>{{cite magazine |url=https://books.google.com/books?id=aE6FW_FXFgEC&pg=PA22 |title=Mammoth Sikorsky Passenger Transport |magazine=Popular Aviation |date=October 1931 |page=22}}</ref> Самолетът разполага с килер с електрически хладилник и готварска печка, както и салон за пушачи с махагонова дървена ламперия, завършваща с библиотечен рафт. Самолетът носи и шест спасителни сала.<ref>{{cite magazine |url=https://books.google.com/books?id=qZhdxqqWu4gC&pg=PA89 |title=Details of The Giant Sikorsky |magazine=Popular Aviation |date=December 1931 |page=89}}</ref> Sikorsky S-40 е най-големият пътнически самолет по онова време. Първият полет на машината е на [[19 ноември]] [[1931]] г., като е пилотиран от легендата [[Чарлз Линдберг]] от [[Маями]], [[Флорида]] до [[Панамски канал|Панамския канал]]. == Източници == <references /> {{Портал Авиация}} {{Сикорски Еъркрафт}} [[Категория:Американски пътнически самолети]] gchibc7qk77p5vxs5qhiq4cfia57bmo 0 164775 12214214 10738176 2024-04-25T15:14:53Z Zhoxy 557 доп. с изт. wikitext text/x-wiki {{Летателен апарат |снимка = Sikorsky S42 (crop).jpg |тип = Самолет-амфибия |производител = [[Sikorsky Aircraft]] |първи полет = [[30 март]] [[1934]] г. |използван за пръв път от = [[Pan American]] |въведен в експлоатация = [[1935]] г. |изведен от експлоатация = |екипаж = 4 души (+ 37 пътника) |дължина = 20,73 m |размах на крилете = 36,03 m |площ на крилете = 123,5 m² |височина = 5,3 m |тегло празен = 8984 kg |двигател = [[Pratt & Whitney]] R-1690 „Hornet“ |макс скорост = 300 km/h |полета без доп резервоари = 3088 km |таван на полета = 4788 m }} '''Sikorsky S-42''' е първият презокеански [[самолет-амфибия]] („летяща лодка“), създаден от [[Съединени американски щати|американското]] конструкторското бюро [[Sikorsky Aircraft]] през [[1934]] г., разработена за [[Pan American World Airways]] (Pan Am) през 1931 г. Прототипът излита за първи път на 29 март 1934 г. и в периода на разработване и изпитателни полети, които последват, бързо установява десет световни рекорда по съотношение полезен товар към височина.<ref name="Sikorsky_1934">{{cite web|title=The S-42, The Development and Characteristics of a Long-Range Flying Boat A Speech to the Royal Aeronautical Society, London, On 15 November 1934 by Igor Sikorsky|publisher=Sikorsky Aircraft|access-date=7 December 2015|url=http://www.sikorskyarchives.com/S-42.php|archive-date=8 December 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20151208104515/http://www.sikorskyarchives.com/S-42.php|url-status=dead}}</ref><ref name=jma>{{cite book |last=King |first=H.F. |title =Milestones of the Air |publisher =Jane's All the World's Aircraft Publishing Company |edition =McGraw-Hill |date =1969 |location =New York |page =80 }}</ref> „Flying Clipper“ и „Pan Am Clipper“ са други имена на S-42. [[File:Sikorsky Aircraft Corporation ad Model S-42 Clipper Flying Boat 1937.jpg|thumb|ляво|Реклама за S-42 Clipper от 1937 г.]] Общо са построени десет S-42, летящи за Pan American Airways, произведени от [[Vought-Sikorsky]], авиационното подразделение на [[United Aircraft Corporation]] в Стратфорд (Кънектикът). Прототипът излита за първи път на 30 март 1934 г.<ref>{{cite web |url=https://www.thisdayinaviation.com/30-march-1934/ |title=30 March 1934 |date=March 30, 2019 |author=Swopes, Brian W. |website=This Day in Aviation |access-date=24 March 2020}}</ref> S-42 Pan Am Clipper следва маршрут от западното крайбрежие на САЩ до Китай, извършвайки първия проучвателен полет от Аламеда, Калифорния до Пърл Харбър, Хавай през април 1935 г. Според Sikorsky, „По-късно друг Pan American S-42 откри най-дългата презокеанска авиолиния в света от Сан Франциско до Нова Зеландия. Накрая през юли 1937 г. друг S-42 Clipper направи първото редовно въздушно прелитане на Северния Атлантически океан, започвайки от Съединените щати, летейки първо до Англия по северния маршрут, а след това до Португалия по маршрута Бермуди-Азорски острови.“<ref name="is">{{cite book |last1=Sikorsky |first1=Igor |title=The Story of the Winged-S |date=1952 |publisher=Dodd, Mead & Company |location=New York |pages=194–211}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал Авиация}} {{Сикорски Еъркрафт}} {{мъниче|самолет|сащ}} [[Категория:Американски пътнически самолети]] n55cyqr9l8zi7fsbbvebn5m9jra963a 12214987 12214214 2024-04-26T09:55:26Z Zhoxy 557 кор. wikitext text/x-wiki {{Летателен апарат |снимка = Sikorsky S42 (crop).jpg |тип = Самолет-амфибия |производител = [[Sikorsky Aircraft]] |първи полет = [[30 март]] [[1934]] г. |използван за пръв път от = [[Pan American]] |въведен в експлоатация = [[1935]] г. |изведен от експлоатация = |екипаж = 4 души (+ 37 пътника) |дължина = 20,73 m |размах на крилете = 36,03 m |площ на крилете = 123,5 m² |височина = 5,3 m |тегло празен = 8984 kg |двигател = [[Pratt & Whitney]] R-1690 „Hornet“ |макс скорост = 300 km/h |полета без доп резервоари = 3088 km |таван на полета = 4788 m }} '''Sikorsky S-42''' е първият презокеански [[самолет-амфибия]] („летяща лодка“), създаден от [[Съединени американски щати|американското]] конструкторското бюро [[Sikorsky Aircraft]] през [[1934]] г., разработена за [[Pan American World Airways]] (Pan Am) през 1931 г. Прототипът излита за първи път на 29 март 1934 г. и в периода на разработване и изпитателни полети, които последват, бързо установява десет световни рекорда по съотношение полезен товар към височина.<ref name="Sikorsky_1934">{{cite web|title=The S-42, The Development and Characteristics of a Long-Range Flying Boat A Speech to the Royal Aeronautical Society, London, On 15 November 1934 by Igor Sikorsky|publisher=Sikorsky Aircraft|access-date=7 December 2015|url=http://www.sikorskyarchives.com/S-42.php|archive-date=8 December 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20151208104515/http://www.sikorskyarchives.com/S-42.php|url-status=dead}}</ref><ref name=jma>{{cite book |last=King |first=H.F. |title =Milestones of the Air |publisher =Jane's All the World's Aircraft Publishing Company |edition =McGraw-Hill |date =1969 |location =New York |page =80 }}</ref> „Flying Clipper“ и „Pan Am Clipper“ са други имена на S-42. [[File:Sikorsky Aircraft Corporation ad Model S-42 Clipper Flying Boat 1937.jpg|thumb|ляво|Реклама за S-42 Clipper от 1937 г.]] Общо са построени десет S-42, летящи за Pan American Airways, произведени от [[Vought-Sikorsky]], авиационното подразделение на [[United Aircraft Corporation]] в Стратфорд (Кънектикът). Прототипът излита за първи път на 30 март 1934 г.<ref>{{cite web |url=https://www.thisdayinaviation.com/30-march-1934/ |title=30 March 1934 |date=March 30, 2019 |author=Swopes, Brian W. |website=This Day in Aviation |access-date=24 March 2020}}</ref> S-42 Pan Am Clipper следва маршрут от западното крайбрежие на САЩ до Китай, извършвайки първия проучвателен полет от Аламеда, Калифорния до Пърл Харбър, Хавай през април 1935 г. Според [[Игор Сикорски]], „По-късно друг Pan American S-42 откри най-дългата презокеанска авиолиния в света от Сан Франциско до Нова Зеландия. Накрая през юли 1937 г. друг S-42 Clipper направи първото редовно въздушно прелитане на Северния Атлантически океан, започвайки от Съединените щати, летейки първо до Англия по северния маршрут, а след това до Португалия по маршрута Бермуди – Азорски острови.“<ref name="is">{{cite book |last1=Sikorsky |first1=Igor |title=The Story of the Winged-S |date=1952 |publisher=Dodd, Mead & Company |location=New York |pages=194–211}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал Авиация}} {{Сикорски Еъркрафт}} {{мъниче|самолет|сащ}} [[Категория:Американски пътнически самолети]] bdcqr4kbsitzlurr8q4yxtcfi9kkno9 0 166855 12214650 11992540 2024-04-26T00:52:57Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Русия | име = Твер | име-местно = Тверь | вид = Град | знаме = Flag of Tver.png | герб = Coat of Arms of Tver (Tver oblast).png | гео-ширина = 56.858 | гео-дължина = 35.922 | субект = Тверска област | район = [[Твер (градски окръг)|Твер]] | площ = | височина = 146 | население = {{Повишение}} 424 969 | население-година = 2021 | основаване = [[1135]] | пощенски-код = 17xxxx | телефонен-код = +7 4822 | мпс-код = 69 | часова-зона = [[UTC+4:00]] |кмет=Алексей Огонков}} '''Твер''' ({{Lang|ru|Тверь}}) (през [[1931]]—[[1990]] '''Калинин''') е град в [[Русия]], административен център на [[Тверска област]], пристанище на река [[Волга]].<ref name="БРЭ-том-31">{{cite book|last=Жилина Н.В., Конявская Е.Л. и др|editor=Юрий Сергеевич Осипов и др|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''|accessdate=7 юни 2019|edition=1 изд|volume=31. Социално партньорство - Телевизия [''Социальное партнёрство — Телевидение'']|year=2016|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=732-734|pages=767|chapter=Твер ''(Тверь)''|chapterurl=https://bigenc.ru/geography/text/4184767|isbn=978-5-85270-368-2}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190607181713/https://bigenc.ru/geography/text/4184767 |date=2019-06-07 }} ''{{икона|ru}}''</ref> Населението на града е 419 363 души през [[2017]] година.<ref>[http://www.gks.ru/free_doc/doc_2017/bul_dr/mun_obr2017.rar Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2017 года]</ref> == География == === Разположение === Градът е разположен в централната част на [[Европейска Русия]], на брега на река [[Волга]]. Намира се на 167 километра от [[Москва]] и на 485 км от [[Санкт-Петербург]]. === Климат === Климатът в Твер е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]] (''Dfb'' [[Климатична класификация на Кьопен|по Кьопен]]) с горещо и сравнително влажно [[лято]] и дълга студена [[зима]]. == История == {{Раздел-мъниче}} Селището е основано през [[1135]] г. Предишното име на града е било '''Калинин''' от [[1931]] до [[1990]] г., по името на видния болшевишки и съветски деец [[Михаил Калинин]]. == Култура == === Образование === ==== Висши учебни заведения на Твер ==== * Тверски държавен университет * Тверски държавен технически университет * Тверски държавен медицински университет * Тверска държавна земеделска академия * Военна академия за аерокосмическа отбрана, наречена на маршал на Съветския съюз Г.К. Жуков === Паметници === [[Афанасий Никитин]] ([[на русски]]), [[Иван Крилов]]. Паметник на Салтиков-Щедрин - руски писател, журналист, редактор на списание „Национални бележки“, вице-губернатор на Рязан и Твер. На площада на филологическия факултет на Тверския държавен университет има паметник на Кирил и Методий. Пред сградата на Военната академия на площад Слава има паметник на Г. К. Жуков - създаден по инициатива на Академията през 1995 г. На улица Трехсвятская е монтиран бюст на народния артист на СССР, певец Лемешев. Паметник на Михаил Круг, автор-изпълнител на руския шансон, под формата на фигура на певец, седнал на пейка с китара на булевард Радищев. Паметникът „Споразумение на хиляди“ («Договор тысяч») е издигнат през 1982 г. в памет на социалистическия конкурс, обявен в Твер през 1929 г. между екипите на девет текстилни предприятия, с общо около 58 хиляди служители. Скулптурната композиция е изработена от бронз, на авеню Калинин. Паметник на жертвите на политически репресии, Паметник на ликвидаторите на аварията в Чернобил, Паметник-стела „Град на военна слава.“ == Икономика == Твер произвежда 40 % от промишлената продукция на областта. Основните отрасли са машиностроенето, химическата и леката промишленост. В него работят 2 големи полиграфически комбината, има предприятия в строителната и хранителната промишленост (месокомбинат). Градът е крупен железопътен център на линията Москва – Санкт-Петербург. В Твер действа само един вид обществен транспорт – автобус. == Градове, побратимени с Твер == * {{флагче|Франция}} [[Безансон]], [[Франция]] * {{флагче|Италия}} [[Бергамо]], [[Италия]] * {{флагче|САЩ}} [[Бъфало]], [[САЩ]] * {{флагче|България}} [[Велико Търново]], [[България]] * {{флагче|Китай}} [[Инкоу]], [[Китай]] * {{флагче|Унгария}} [[Капошвар]], [[Унгария]] * {{флагче|Полша}} [[Люблин]], [[Полша]] * {{флагче|Германия}} [[Оснабрюк]], [[Германия]] * {{flagicon|Украйна}} [[Хмелницки]], [[Украйна]] * {{флагче|Финландия}} [[Хямеенлина]], [[Финландия]] == Личности, свързани с Твер == * [[Фьодор Достоевски]] * [[Йосиф Гурко]] * [[Юрий Долгорукий]] * [[Нил Попов]] * [[Андрей Туполев]] * [[Александър Невски]] * [[Николай Карамзин|Николай Карамзи]] * [[Дария Клишина]] == Бележки == {{Reflist}} == Външни препратки == {{commons|Category:Tver}} * [http://www.tver.ru/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070420011525/http://www.tver.ru/ |date=2007-04-20 }} {{икона|ru}} * [http://university.tversu.ru/ Тверски държавен университет] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060831020347/http://university.tversu.ru/ |date=2006-08-31 }} {{икона|ru}} {{икона|en}} {{икона|fr}} {{мъниче|Тверска област|селище в Русия}} {{Най-големите градове в Русия}} [[Категория:Твер| ]] dd922bl3himq3mp7bew2nbypqw4pimp 10 167763 12215047 12197478 2024-04-26T10:55:53Z Scriptur 276428 пренасочвания wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Правителства на България |title = [[Файл:Coat of arms of Bulgaria.svg|20px]] [[Правителства на България]] |state = collapsed |titlestyle = background:#eeeeee; |groupstyle = background:#eeeeee; text-align:center; |listclass = hlist |group1 = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб]] [[Княжество България]]<br>(1878 – 1908) |list1 = * [[Правителство на Тодор Бурмов|Бурмов]] * [[Правителство на Климент 1|Климент 1]] * [[Правителство на Александър Цанков 1|Цанков 1]] * [[Правителство на Петко Каравелов 1|Каравелов 1]] * [[Правителство на Казимир Ернрот|Ернрот]] * [[Правителство на България (1881 – 1882)|Шесто]] * [[Правителство на Леонид Соболев|Соболев]] * [[Правителство на Драган Цанков 2|Цанков 2]] * [[Правителство на Драган Цанков 3|Цанков 3]] * [[Правителство на Петко Каравелов 2|Каравелов 2]] * [[Правителство на Климент 2|Климент 2]] * [[Правителство на Петко Каравелов 3|Каравелов 3]] * [[Правителство на Васил Радославов 1|Радославов 1]] * [[Правителство на Константин Стоилов 1|Стоилов 1]] * [[Правителство на Стефан Стамболов|Стамболов]] * [[Правителство на Константин Стоилов 2|Стоилов 2]] * [[Правителство на Константин Стоилов 3|Стоилов 3]] * [[Правителство на Димитър Греков|Греков]] * [[Правителство на Тодор Иванчов 1|Иванчов 1]] * [[Правителство на Тодор Иванчов 2|Иванчов 2]] * [[Правителство на Рачо Петров 1|Петров 1]] * [[Правителство на Петко Каравелов 4|Каравелов 4]] * [[Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3|Данев 1]] * [[Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3|Данев 2]] * [[Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3|Данев 3]] * [[Правителство на Рачо Петров 2|Петров 2]] * [[Правителство на Димитър Петков|Петков]] * [[Правителство на Димитър Станчов|Станчов]] * [[Правителство на Петър Гудев|Гудев]] * [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]] |group2 = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб]] [[Царство България]]<br>(1908 – 1946) |list2 = * [[Правителство на Александър Малинов 2|Малинов 2]] * [[Правителство на Иван Гешов|Гешов]] * [[Правителство на Стоян Данев 4|Данев 4]] * [[Правителство на Васил Радославов 2|Радославов 2]] * [[Правителство на Васил Радославов 3|Радославов 3]] * [[Правителство на Александър Малинов 3|Малинов 3]] * [[Правителство на Александър Малинов 4|Малинов 4]] * [[Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2|Теодоров 1]] * [[Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2|Теодоров 2]] * [[Правителство на Александър Стамболийски 1|Стамболийски 1]] * [[Правителство на Александър Стамболийски 2|Стамболийски 2]] * [[Правителство на Александър Цанков 1|Цанков 1]] * [[Правителство на Александър Цанков 2|Цанков 2]] * [[Правителство на Андрей Ляпчев 1|Ляпчев 1]] * [[Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3|Ляпчев 2]] * [[Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3|Ляпчев 3]] * [[Правителство на Александър Малинов 5|Малинов 5]] * [[Правителство на Никола Мушанов|Мушанов 1]] * [[Правителство на Никола Мушанов|Мушанов 2]] * [[Правителство на Никола Мушанов|Мушанов 3]] * [[Правителство на Кимон Георгиев 1|Георгиев 1]] * [[Правителство на Пенчо Златев|Златев]] * [[Правителство на Андрей Тошев|Тошев]] * [[Правителство на Георги Кьосеиванов 1|Кьосеиванов 1]] * [[Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4|Кьосеиванов 2]] * [[Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4|Кьосеиванов 3]] * [[Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4|Кьосеиванов 4]] * [[Правителство на Богдан Филов 1|Филов 1]] * [[Правителство на Богдан Филов 2|Филов 2]] * [[Правителство на Добри Божилов|Божилов]] * [[Правителство на Иван Багрянов|Багрянов]] * [[Правителство на Константин Муравиев|Муравиев]] * [[Правителство на Кимон Георгиев 2|Георгиев 2]] * [[Правителство на Кимон Георгиев 3|Георгиев 3]] |group3 = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971–1990).svg|20px|ръб]] [[Народна република България|НР България]]<br>(1946 – 1990) |list3 = * [[Правителство на Георги Димитров 1|Димитров 1]] * [[Правителство на Георги Димитров 2|Димитров 2]] * [[Правителство на Васил Коларов|Коларов 1]] * [[Правителство на Васил Коларов|Коларов 2]] * [[Правителство на Вълко Червенков|Червенков]] * [[Правителство на Антон Югов|Югов 1]] * [[Правителство на Антон Югов|Югов 2]] * [[Правителство на Антон Югов|Югов 3]] * [[Правителство на Тодор Живков 1|Живков 1]] * [[Правителство на Тодор Живков 2|Живков 2]] * [[Правителство на Станко Тодоров 2|Тодоров 1]] * [[Правителство на Станко Тодоров 2|Тодоров 2]] * [[Правителство на Гриша Филипов|Филипов]] * [[Правителство на Георги Атанасов|Атанасов]] * [[Правителство на Андрей Луканов 1|Луканов 1]] * [[Правителство на Андрей Луканов 2|Луканов 2]] |group4 = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб]] [[България|Република България]]<br>(1990 – настоящем) |list4 = * [[Правителство на Димитър Попов|Попов]] * [[Правителство на Филип Димитров|Димитров]] * [[Правителство на Любен Беров|Беров]] * [[Правителство на Ренета Инджова|Инджова]] * [[Правителство на Жан Виденов|Виденов]] * [[Правителство на Стефан Софиянски|Софиянски]] * [[Правителство на Иван Костов|Костов]] * [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|Сакскобургготски]] * [[Правителство на Сергей Станишев|Станишев]] * [[Правителство на Бойко Борисов 1|Борисов 1]] * [[Правителство на Марин Райков|Райков]] * [[Правителство на Пламен Орешарски|Орешарски]] * [[Правителство на Георги Близнашки|Близнашки]] * [[Правителство на Бойко Борисов 2|Борисов 2]] * [[Правителство на Огнян Герджиков|Герджиков]] * [[Правителство на Бойко Борисов 3|Борисов 3]] * [[Правителство на Стефан Янев 1|Янев 1]] * [[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] * [[Правителство на Кирил Петков|Петков]] * [[Правителство на Гълъб Донев 1|Донев 1]] * [[Правителство на Гълъб Донев 2|Донев 2]] * [[Правителство на Николай Денков|Денков]] * [[Правителство на Димитър Главчев|Главчев]] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Шаблони за България|{{PAGENAME}}]] </noinclude> 42elmw5cu8x0c5gg2fs4elpujxjb87s 0 167906 12215120 11980837 2024-04-26T11:50:22Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор сезон | отбор = [[ПФК Левски (София)]] | сезон = 2007/08 | картинка = | описание = | президент = [[Тодор Батков]] | треньор = [[Станимир Стоилов]] (до 7 май 2008 г.)<br>[[Велислав Вуцов]] (след 8 май 2008 г.) | треньор2 = [[Цанко Цветанов]]<br>[[Емил Велев]] | първенство = [[„А“ група 2007/08|„А“ футболна група]] | първенство резултат = 2-ри | купа1 = [[Купа на България по футбол 2007/08|Купа на България]] | купа1 резултат = четвъртфинал | купа2 = [[Суперкупа на България]] | купа2 резултат = носител | купа3 = [[Шампионска лига 2007-08|Шампионска лига]] | купа3 резултат = втори предварителен кръг | първенство голмайстор = [[Николай Димитров (футболист)|Николай Димитров]] (8) | сезон голмайстор = [[Николай Димитров (футболист)|Николай Димитров]] (8) | най-висока посещаемост = 15 000 срещу [[Тампере Юнайтед]] на 7 август 2007 г.<br />[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] на 2 декември 2007 г. | най-ниска посещаемост = 2000 срещу [[Спартак (Варна)]] на 5 април 2008 г.<br />[[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин Бл (Благоевград)]] на 25 април 2008 г. | средна посещаемост = 7385 | предишен сезон = [[ПФК Левски (София) през сезон 2006/2007|2006/2007]] | следващ сезон = [[ПФК Левски (София) през сезон 2008/2009|2008/2009]] }} Тази статия описва представянето на [[футбол]]ния отбор на '''[[ПФК Левски (София)]] през сезон 2007/2008 година'''. В нея е включена информация за всички мачове, изиграни от отбора, за неговото ръководство и играчи, както и за промените, настъпили в отбора по време на кампанията. = Клубът = === Треньорски щаб === {| class="wikitable" width=550px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" ! ! до [[7 май]] [[2008]] ! след [[8 май]] 2008 |- ! style="text-align:right; padding-right:10px" width=150px|Старши треньор | style="text-align:left; padding-left:10px" width=200px|[[Станимир Стоилов]] | style="text-align:left; padding-left:10px" width=200px|[[Велислав Вуцов]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Помощник-треньори | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Цанко Цветанов]], [[Емил Велев]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|Емил Велев |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Треньор на вратарите | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Валентин Захариев]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|Валентин Захариев |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Кондиционен треньор | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Ясен Екимов]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|Ясен Екимов |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Психолог | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[доц. Татяна Янчева]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|доц. Татяна Янчева |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Доктор | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Жан Филипов]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|Жан Филипов |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Скаут | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Саид Ибрахимов]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|Саид Ибрахимов |} <small> '''Последна актуализация:''' [[8 май]] [[2008]]<br> '''Източници:''' [http://levski.bg Levski.BG]<br> </small> === Екипировка === {| style="border: 0px solid #AAAAAA; background-color: #f0f0f0; font-size:95%" cellspacing="0" cellpadding="0" |- | width=250px rowspan=6 bgcolor="#ffffff" align="center"| {| style="width:100%; text-align:center; border: 1px solid #AAAAAA;" |{{ЕкипиEN | pattern_la = _uhlsport_mythos_whitelines | pattern_b = _levski_sofia | pattern_ra = _uhlsport_mythos_whitelines | leftarm = 436EEE | body = 436EEE | rightarm = 436EEE | shorts = 436EEE | socks = 436EEE | title = Домакин }} |{{ЕкипиEN | pattern_la = _uhlsport_mythos_bluelines | pattern_b = _levski_sofia_away | pattern_ra = _uhlsport_mythos_bluelines | leftarm = FFFF00 | body = FFFF00 | rightarm = FFFF00 | shorts = FFFF00 | socks = FFFF00 | title = Гост }} |} |width=200px bgcolor="#F2F2F2" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|'''Екипировка''' |- |bgcolor="#ffffff" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|[[Uhlsport]] |- |bgcolor="#F2F2F2" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|'''Основен спонсор''' |- |bgcolor="#ffffff" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|[[M-Tel]] |- ! bgcolor="#F2F2F2" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|'''Втори спонсор''' |- |bgcolor="#ffffff" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA; border-bottom: 1px solid #AAAAAA;"|[[Ceresit]] |} <small> '''Последна актуализация:''' [[8 февруари]] [[2008]]<br> '''Източници:''' [http://bgclubs.eu/teams/Levski(Sofia) Български клубове]<br> </small> === Ръководство === * Президент: [[Тодор Батков]] * Изпълнителен директор по финансовите въпроси: [[Константин Баждеков]] * Изпълнителен директор по спортно-техническите въпроси: [[Наско Сираков]] <small>(до [[7 май]] [[2008]])</small> * Директор на ДЮШ: [[Руси Гочев]] {| class="wikitable" width=400px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" ! width=150px rowspan=3|Надзорен съвет | style="text-align:left; padding-left:10px" width=250px|[[Тодор Батков]] (председател) |- | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Христо Друмев]] |- | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Александър Ангелов (футболист)|Александър Ангелов]] |- ! rowspan=5|Управителен съвет | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Георги Марков (политик)|Георги Марков]] (председател) |- | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Еманоил Николов]] |- | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Константин Баждеков]] |- | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Наско Сираков]] <small>(до [[7 май]] [[2008]])</small> |- | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Кирил Ивков]] |} <small> '''Последна актуализация:''' [[8 май]] [[2008]]<br> '''Източници:''' [http://levski.bg Levski.BG]<br> </small> = Играчи = === Статистика === {| class="wikitable" width=820px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" !width=35px rowspan=2|Нац. !width=35px rowspan=2|Поз. !width=220px rowspan=2|Играч !colspan=2 width=110px|[[„А“ група 2007/08|Шампионат]] !colspan=2 width=110px|[[Купа на България по футбол 2007/08|Нац. купа]] !colspan=2 width=110px|[[Шампионска лига 2007-08|Евротурнири]] !colspan=2 width=110px|Общо !colspan=2 width=70px|Картони |- !width=55px style="font-size:85%"|мачове !width=55px style="font-size:85%"|голове !width=55px style="font-size:85%"|мачове !width=55px style="font-size:85%"|голове !width=55px style="font-size:85%"|мачове !width=55px style="font-size:85%"|голове !width=55px style="font-size:85%"|мачове !width=55px style="font-size:85%"|голове !width=35px|[[Файл:Yellow card.svg|10px]] !width=35px|[[Файл:Red card.svg|10px]] |- | [[Файл:Flag of Croatia.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Хърватия]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Игор Томашич]] | 29 (1) | 0 | 2 | 1 | 1 | 0 ! 32 (1) ! 1 | 4 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Николай Димитров (футболист)|Николай Димитров]] | 28 (4) | 8 (2) | 2 | 0 | 1 (1) | 0 ! 31 (5) ! 8 (2) | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[вратар|В]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]] | 28 | -16 (1) | 1 | 0 | 2 | -2 ! 31 ! -18 (1) | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Macedonia.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Македония]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Дарко Тасевски]] | 27 (4) | 4 | 3 (1) | 0 | 1 | 0 ! 31 (5) ! 4 | 4 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Живко Миланов]] | 25 (1) | 3 | 3 | 1 | 2 | 0 ! 30 (1) ! 4 | 7 | 0 |- | [[Файл:Flag of Morocco.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Мароко]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Юсеф Рабех]] | 26 | 0 | 3 | 0 | 0 | 0 ! 29 ! 0 | 4 | 1 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Даниел Боримиров]] | 22 (5) | 3 | 2 (1) | 0 | 1 (1) | 0 ! 25 (7) ! 3 | 5 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Георги Сърмов]] | 22 (9) | 1 | 3 | 1 | 0 | 0 ! 25 (9) ! 2 | 4 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Мирослав Иванов (футболист)|Мирослав Иванов]] | 18 (4) | 3 | 2 (1) | 0 | 2 (1) | 0 ! 22 (6) ! 3 | 4 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Веселин Минев]] | 18 | 0 | 3 | 0 | 0 | 0 ! 21 ! 0 | 3 | 0 |- | [[Файл:Flag of Brazil.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Бразилия]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Зе Соареш]] | 19 (5) | 2 | 2 | 0 | 0 | 0 ! 21 (5) ! 2 | 3 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Димитър Телкийски]] | 14 (1) | 4 | 2 (1) | 0 | 2 | 0 ! 18 (2) ! 4 | 4 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Валери Домовчийски]] | 13 (3) | 7 (3) | 2 | 0 | 2 | 0 ! 17 (3) ! 7 (3) | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of France.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Франция]] | [[полузащитник|Х]], [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Седрик Бардон]] | 13 (1) | 3 | 1 | 0 | 2 | 0 ! 16 (1) ! 3 | 2 | 0 |- | [[Файл:Flag of Brazil.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Бразилия]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Лусио Вагнер]] | 14 (4) | 0 | 0 | 0 | 2 | 0 ! 16 (4) ! 0 | 2 | 2 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Еньо Кръстовчев]] | 14 (6) | 7 | 1 (1) | 0 | 0 | 0 ! 15 (7) ! 7 | 1 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Христо Йовов]] | 11 (5) | 1 | 1 (1) | 0 | 2 | 0 ! 14 (6) ! 1 | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Brazil.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Бразилия]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Жоаозиньо (бразилски футболист, р. 1988)|Жоаозиньо]] | 12 (7) | 2 (1) | 1 | 0 | 0 | 0 ! 13 (7) ! 2 (1) | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Brazil.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Бразилия]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Жеан Карлош]] | 11 | 6 | 1 | 0 | 0 | 0 ! 12 ! 6 | 2 | 0 |- | [[Файл:Flag of Nigeria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Нигерия]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Ричард Еромоигбе]] | 8 (1) | 1 | 1 | 0 | 2 | 0 ! 11 (1) ! 0 | 1 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Мариян Огнянов]] | 11 (6) | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 ! 11 (6) ! 1 | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Лъчезар Балтанов]] | 9 (8) | 0 | 1 (1) | 0 | 0 | 0 ! 10 (9) ! 0 | 1 | 0 |- | [[Файл:Flag of Morocco.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Мароко]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Шахиб Бензукан]] | 6 (1) | 0 | 0 | 0 | 2 | 0 ! 8 (1) ! 0 | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Елин Топузаков]] | 6 (1) | 0 | 2 (1) | 0 | 0 | 0 ! 8 (2) ! 0 | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Nigeria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Нигерия]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Екундайо Джаейоба]] | 4 (4) | 0 | 1 (1) | 0 | 2 (2) | 0 ! 7 (7) ! 0 | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[вратар|В]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Божидар Митрев (футболист)|Божидар Митрев]] | 2 | -3 | 2 | -1 | 0 | 0 ! 4 ! -4 | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Исмаил Иса]] | 3 (3) | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 ! 3 (3) ! 0 | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Виктор Генев]] | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 ! 1 ! 0 | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Борислав Стойчев]] | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 ! 1 ! 0 | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Александър Киров]] | 1 (1) | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 ! 1 (1) ! 0 | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Боян Табаков]] | 1 (1) | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 ! 1 (1) ! 0 | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Israel.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Израел]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Ели Зизов]] | 1 (1) | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 ! 1 (1) ! 0 | 0 | 0 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Милан Коприваров]] | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 (1) | 0 ! 1 (1) ! 0 | 0 | 0 |} <small> '''Нац.''' = националност, '''Поз.''' = позиция.<br> '''Последна актуализация:''' [[18 май]] [[2008]]<br> '''Източници:''' [http://levski.bg Levski.BG], [http://pfl.bg PFL.bg] </small> === Трансфери === {| class="wikitable" width=820px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" !width=35px|Нац. !width=35px|Поз. !width=250px|Играч !width=240px|Отбор !width=40px|ТП !width=200px|Статус |- !colspan=8 style="text-align:left; padding-left:20px"|''Нови играчи'' |- | [[Файл:Flag of Macedonia.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Македония]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Дарко Тасевски]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|от [[Файл:Flag of Ukraine.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Украйна]] [[Металург (Запорожие)]] | [[Файл:Sun01.svg|15px|Летен трансферен прозорец]] | свободен |- | [[Файл:Flag of Morocco.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Мароко]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Шахиб Бензукан]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|от [[Файл:Flag of Morocco.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Мароко]] [[Каукаб (Маракеш)]] | [[Файл:Sun01.svg|15px|Летен трансферен прозорец]] | закупен |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[вратар|В]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Пламен Петров (футболист, р.1985)|Пламен Петров]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|от [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[Родопа (Смолян)]] | [[Файл:Sun01.svg|15px|Летен трансферен прозорец]] | свободен |- | [[Файл:Flag of Morocco.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Мароко]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Юсеф Рабех]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|от [[Файл:Flag of Morocco.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Мароко]] [[ФАР (Рабат)]] | [[Файл:Sun01.svg|15px|Летен трансферен прозорец]] | закупен |- | [[Файл:Flag of Brazil.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Бразилия]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Зе Соареш]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|от [[Файл:Flag of Brazil.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Бразилия]] [[Ремо (Белем)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | закупен |- | [[Файл:Flag of Brazil.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Бразилия]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Жеан Карлош]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|от [[Файл:Flag of Brazil.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Бразилия]] [[Фигейрензе Футебол Клубе|Фигейрензе (Флорианополис)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | закупен |- | [[Файл:Flag of Brazil.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Бразилия]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Жоаозиньо (бразилски футболист, р. 1988)|Жоаозиньо]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|от [[Файл:Flag of Brazil.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Бразилия]] [[Португеза (Сао Пауло)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | закупен |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Исмаил Иса]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|от [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[ФК Хасково|Хасково (Хасково)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | закупен |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Цветомир Матев]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|от [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[ФК Хасково|Хасково (Хасково)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | закупен |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[вратар|В]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Цветан Димитров]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|от [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[Чавдар (Бяла Слатина)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | закупен |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Еньо Кръстовчев]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|от [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[Марек (Дупница)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | закупен |- !colspan=8 style="text-align:left; padding-left:20px"|''Напуснали играчи'' |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[защитник (футбол)|З]], [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Станислав Ангелов]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Germany.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Германия]] [[Енерги Котбус|Енерги (Котбус)]] | [[Файл:Sun01.svg|15px|Летен трансферен прозорец]] | свободен |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[вратар|В]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of England.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Англия]] [[ФК Ливърпул|Ливърпул (Ливърпул)]] | [[Файл:Sun01.svg|15px|Летен трансферен прозорец]] | продаден |- | [[Файл:Flag of Brazil.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Бразилия]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Клаудио Диану]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[Беласица (Петрич)]] | [[Файл:Sun01.svg|15px|Летен трансферен прозорец]] | разтрогнал |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Атанас Фиданин]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец Бс (Бургас)]] | [[Файл:Sun01.svg|15px|Летен трансферен прозорец]] | продаден |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[Видима-Раковски (Севлиево)]] | [[Файл:Sun01.svg|15px|Летен трансферен прозорец]] | продаден |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Атанас Курдов]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Germany.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Германия]] [[Байер Леверкузен|Байер (Леверкузен)]] | [[Файл:Sun01.svg|15px|Летен трансферен прозорец]] | продаден |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Борислав Стойчев]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[Видима-Раковски (Севлиево)]] | [[Файл:Sun01.svg|15px|Летен трансферен прозорец]] | преотстъпен |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[вратар|В]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Георги Георгиев (футболен вратар)|Георги Георгиев]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[Свиленград 1921|Свиленград 1921 (Свиленград)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | преотстъпен |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Елин Топузаков]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Israel.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Израел]] [[Апоел (Тел Авив)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | продаден |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Димитър Телкийски]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Israel.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Израел]] [[Апоел (Тел Авив)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | продаден |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Христо Йовов]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Cyprus.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Кипър]] [[Арис (Лимасол)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | продаден |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[защитник (футбол)|З]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Иво Михайлов (футболист, р.1985)|Иво Михайлов]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[Спартак (Варна)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | преотстъпен |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Емил Ангелов]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[Литекс (Ловеч)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | продаден |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Милан Коприваров]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[Славия (София)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | продаден |- | [[Файл:Flag of France.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Франция]] | [[полузащитник|Х]], [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Седрик Бардон]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Israel.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Израел]] [[Бней Йехуда (Тел Авив)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | продаден |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Валери Домовчийски]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Germany.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Германия]] [[Херта БШК Берлин|Херта (Берлин)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | преотстъпен |- | [[Файл:Flag of Nigeria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Нигерия]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Екундайо Джаейоба]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Israel.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Израел]] [[Макаби (Херцелия)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | преотстъпен |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[нападател|Н]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Цветомир Матев]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] [[ПФК Сливен (Сливен)|Сливен 2000 (Сливен)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | продаден |- | [[Файл:Flag of Nigeria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Нигерия]] | [[полузащитник|Х]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Ричард Еромоигбе]] | style="text-align:left; padding-left:10px"|в [[Файл:Flag of Russia.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Русия]] [[ФК Химки|Химки (Химки)]] | [[Файл:Temperature down.svg|11px|Зимен трансферен прозорец]] | продаден |} <small> '''Нац.''' = националност, '''Поз.''' = позиция, '''ТП''' = трансферен прозорец.<br> '''Последна актуализация:''' [[27 февруари]] [[2008]]<br> '''Източници:''' [http://sportni.bg SportNI.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080208031709/http://www.sportni.bg/ |date=2008-02-08 }} </small> = Мачове = == [[„А“ група 2007/08|„А“ футболна група]] == === Резултати === {| class="wikitable" width=820px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" !width=150px|Фаза !width=140px|Дата !colspan=3 width=460px|Резултат !width=70px|Инфо |- | 1 кръг | [[11 август]] [[2007]] | width=210px style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Вихрен (Сандански)]] | width=40px|0 – 1 | width=210px style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169685 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 2 кръг | [[18 август]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 1 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Берое (Стара Загора)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169686 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 3 кръг | [[25 август]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Литекс (Ловеч)]] | 2 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169688 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 4 кръг | [[1 септември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Локомотив (Пловдив)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169689 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 5 кръг | [[16 септември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Беласица (Петрич)]] | 0 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169691 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 6 кръг | [[22 септември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 4 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Черно море (Варна)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169693 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 7 кръг | [[29 септември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Спартак (Варна)]] | 1 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169695 виж] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071029073352/http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169695 |date=2007-10-29 }} |- | 8 кръг | [[6 октомври]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 4 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Марек (Дупница)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169697 виж] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071012225046/http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169697 |date=2007-10-12 }} |- | 9 кръг | [[20 октомври]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Видима-Раковски (Севлиево)]] | 1 – 3 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169700 виж] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071022212334/http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169700 |date=2007-10-22 }} |- | 10 кръг | [[26 октомври]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 6 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Ботев (Пловдив)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169702 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 11 кръг | [[3 ноември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин Бл (Благоевград)]] | 1 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169705 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 12 кръг | [[24 февруари]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 2 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец Бс (Бургас)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169722 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 13 кръг | [[24 ноември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Локомотив (София)]] | 0 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169708 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 14 кръг | [[2 декември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 0 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169711 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 15 кръг | [[8 декември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Славия (София)]] | 0 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169712 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 16 кръг | [[2 март]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 1 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Вихрен (Сандански)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169724 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 17 кръг | [[8 март]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Берое (Стара Загора)]] | 0 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169726 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 18 кръг | [[15 март]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 0 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Литекс (Ловеч)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169728 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 19 кръг | [[19 март]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Локомотив (Пловдив)]] | 1 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169729 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 20 кръг | [[22 март]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 4 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Беласица (Петрич)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169730 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 21 кръг | [[30 март]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Черно море (Варна)]] | 0 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169731 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 22 кръг | [[5 април]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Спартак (Варна)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169732 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 23 кръг | [[9 април]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Марек (Дупница)]] | 0 – 4 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169733 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 24 кръг | [[12 април]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Видима-Раковски (Севлиево)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169734 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 25 кръг | [[20 април]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Ботев (Пловдив)]] | 0 – 3 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169735 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 26 кръг | [[25 април]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 4 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин Бл (Благоевград)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169737 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 27 кръг | [[30 април]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец Бс (Бургас)]] | 2 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169738 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 28 кръг | [[4 май]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 0 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Локомотив (София)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169739 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 29 кръг | [[10 май]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | 1 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169740 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 30 кръг | [[17 май]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 2 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Славия (София)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169741 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |} <small> '''Последна актуализация:''' [[18 май]] [[2008]]<br> '''Източници:''' [http://levski.bg Levski.BG] </small> === Класиране === {| class="wikitable" width=550px style="font-size: 95%; text-align:center;" |- !width=250px colspan="2"|Отбор !width=40px|М !width=40px|П !width=40px|Р !width=40px|З !width=100px colspan="2"|Г.Р. !width=40px|Т |- | style="text-align:right; padding-right:15px" width=30px|1 | style="text-align:left; padding-left:15px" width=220px|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |30 |24 |6 |0 |width=60px|53:11 |width=40px|+42 |'''78''' |- ! style="text-align:right; padding-right:15px"|2 ! style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Левски (София)]] !30 !19 !5 !6 !56:19 !+37 !62 |- | style="text-align:right; padding-right:15px"|3 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Локомотив (София)]] |30 |16 |9 |5 |47:28 | |+19 |'''57''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|4 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Литекс (Ловеч)]] || 30 || 16 || 8 || 6 || 51:26 || +25 || '''56''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|5 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Черно море (Варна)]] || 30 || 13 || 9 || 8 || 40:26 || +14 || '''48''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|6 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец Бургас (Бургас)]] || 30 || 13 || 8 || 9 || 40:32 || +8 || '''47''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|7 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Славия (София)]] || 30 || 13 || 8 || 9 || 37:30 || +7 || '''47''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|8 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин Бл (Благоевград)]] || 30 || 13 || 7 || 10 || 33:29 || +4 || '''46''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|9 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Локомотив (Пловдив)]] || 30 || 12 || 7 || 11 || 37:28 || +9 || '''43''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|10 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Вихрен (Сандански)]] || 30 || 9 || 6 || 14 || 26:29 || -2 || '''33''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|11 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Спартак (Варна)]] || 30 || 8 || 7 || 15 || 21:34 || -13 || '''31''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|12 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Ботев (Пловдив)]] || 30 || 8 || 6 || 16 || 36:54 || -18 || '''30''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|13 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Беласица (Петрич)]] || 30 || 7 || 5 || 18 || 23:43 || -20 || '''26''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|14 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Берое (Стара Загора)]] || 30 || 5 || 6 || 18 || 23:39 || -16 || '''26''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|15 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Видима-Раковски (Севлиево)]] || 30 || 4 || 6 || 20 || 17:61 || -44 || '''18''' |---- | style="text-align:right; padding-right:15px"|16 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Марек (Дупница)]] || 30 || 5 || 3 || 22 || 16:68 || -52 || '''18''' |} {| class="wikitable" width=550px style="font-size: 95%; text-align:center;" |- !width=270px colspan="7"|Домакин !width=270px colspan="7" style="border-left:3px solid grey;"|Гост |- !width=35px|М !width=35px|П !width=35px|Р !width=35px|З !width=95px colspan="2"|Г.Р. !width=35px|Т !width=35px style="border-left:3px solid grey;"|М !width=35px|П !width=35px|Р !width=35px|З !width=95px colspan="2"|Г.Р. !width=35px|Т |- |15 |12 |0 |3 |width=55px|37:10 |width=40px|+27 |36 |style="border-left:3px solid grey;"|15 |7 |5 |3 |width=55px|19:9 |width=40px|+10 |26 |} {| class="wikitable" width=550px style="font-size: 95%; text-align:center;" |- !width=270px colspan="7"|Есен !width=270px colspan="7" style="border-left:3px solid grey;"|Пролет |- !width=35px|М !width=35px|П !width=35px|Р !width=35px|З !width=95px colspan="2"|Г.Р. !width=35px|Т !width=35px style="border-left:3px solid grey;"|М !width=35px|П !width=35px|Р !width=35px|З !width=95px colspan="2"|Г.Р. !width=35px|Т |- |15 |9 |4 |2 |width=55px|28:12 |width=40px|+16 |31 |style="border-left:3px solid grey;"|15 |10 |1 |4 |width=55px|28:7 |width=40px|+21 |31 |} <small> '''М''' = Мачове, '''П''' = Победи, '''Р''' = Равни, '''З''' = Загуби, '''Г.Р.''' = Голова разлика, '''Т''' = Точки.<br> '''Последна актуализация:''' [[18 май]] [[2008]]<br> '''Източници:''' [http://levski.bg Levski.BG], [http://pfl.bg PFL.bg] </small> === Кръг по кръг === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align:center;" |- !width=70px|Кръг !width=20px|01 !width=20px|02 !width=20px|03 !width=20px|04 !width=20px|05 !width=20px|06 !width=20px|07 !width=20px|08 !width=20px|09 !width=20px|10 !width=20px|11 !width=20px|12 !width=20px|13 !width=20px|14 !width=20px|15 !width=20px|16 !width=20px|17 !width=20px|18 !width=20px|19 !width=20px|20 !width=20px|21 !width=20px|22 !width=20px|23 !width=20px|24 !width=20px|25 !width=20px|26 !width=20px|27 !width=20px|28 !width=20px|29 !width=20px|30 |- |Място |Г |Д |Г |Д |Г |Д |Г |Д |Г |Д |Г |Д |Г |Д |Г |Д |Г |Д |Г |Д |Г |Д |Г |Д |Г |Д |Г |Д |Г |Д |- |Резултат |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#ff0000"|З |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#ffff00"|Р |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#ffff00"|Р |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#ffff00"|Р |bgcolor="#ff0000"|З |bgcolor="#ffff00"|Р |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#ff0000"|З |bgcolor="#ff0000"|З |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#00ff00"|П |bgcolor="#ff0000"|З |bgcolor="#ff0000"|З |bgcolor="#ffff00"|Р |bgcolor="#00ff00"|П |} <small> '''Място:''' '''Д''' = Домакин, '''Г''' = Гост; Резултат: '''П''' = Победа, '''Р''' = Равен, '''З''' = Загуба.<br> '''Последна актуализация:''' [[18 май]] [[2008]]<br> '''Източници:''' [http://levski.bg Levski.BG] </small> == [[Купа на България по футбол 2007/08|Купа на България]] == {| class="wikitable" width=820px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" !width=150px|Фаза !width=140px|Дата !colspan=3 width=460px|Резултат !width=70px|Инфо |- | 1/16 финал | [[31 октомври]] [[2007]] | width=210px style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Локомотив (Мездра)]] | width=40px|1 – 2 | width=210px style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169703 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- align=center | 1/8 финал | [[12 декември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец Бс (Бургас)]] | 0 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169713 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- align=center | 1/4 финал | [[12 март]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Литекс (Ловеч)]] | 0 – 0{{Br}}(4:3) | style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169727 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |} <small> '''Последна актуализация:''' [[12 март]] [[2008]]<br> '''Източници:''' [http://levski.bg Levski.BG] </small> == [[Шампионска лига 2007-08|Шампионска лига]] == {| class="wikitable" width=820px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" !width=150px|Фаза !width=140px|Дата !colspan=3 width=460px|Резултат !width=70px|Инфо |- | rowspan=2|втори квалиф. кръг | [[31 юли]] [[2007]] | width=210px style="text-align:right; padding-right:15px"|[[Файл:Flag of Finland.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Финландия]] [[Тампере Юнайтед]] | width=40px|1 – 0 | width=210px style="text-align:left; padding-left:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169683 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[7 август]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | width=40px|0 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Тампере Юнайтед]] [[Файл:Flag of Finland.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Финландия]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169684 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |} <small> '''Последна актуализация:''' [[29 януари]] [[2008]]<br> '''Източници:''' [http://levski.bg Levski.BG] </small> == [[Суперкупа на България]] == {| class="wikitable" width=820px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" !width=150px|Фаза !width=140px|Дата !colspan=3 width=460px|Резултат !width=70px|Инфо |- | финал | [[26 юли]] [[2007]] | width=210px style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | width=40px|2 – 1 | width=210px style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Литекс (Ловеч)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169682 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |} <small> '''Последна актуализация:''' [[29 януари]] [[2008]]<br> '''Източници:''' [http://levski.bg Levski.BG] </small> == Контроли == {| class="wikitable" width=820px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" !colspan=2 width=150px|Място !width=140px|Дата !colspan=3 width=460px|Резултат !width=70px|Инфо |- | width=30px|[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | width=120px|[[Правец]] | [[30 юни]] [[2007]] | width=210px style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | width=40px|5 – 0 | width=210px style="text-align:left; padding-left:15px"|[[ПФК Хасково|Хасково (Хасково)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169672 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[Правец]] | [[4 юли]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Видима-Раковски (Севлиево)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169673 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[Правец]] | [[7 юли]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 1 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Апоел (Никозия)]] [[Файл:Flag of Cyprus.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Кипър]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169674 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Austria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Австрия]] | [[Линдабрун]] | [[11 юли]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 4 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Университатя (Крайова)]] [[Файл:Flag of Romania.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Румъния]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169675 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Austria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Австрия]] | [[Линдабрун]] | [[12 юли]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 1 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Висла (Краков)]] [[Файл:Flag of Poland.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Полша]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169676 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Austria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Австрия]] | [[Линдабрун]] | [[14 юли]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 1 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Корона (Киелц)]] [[Файл:Flag of Poland.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Полша]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169677 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Austria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Австрия]] | [[Линдабрун]] | [[15 юли]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 2 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Шопрон (Шопрон)]] [[Файл:Flag of Hungary.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Унгария]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169678 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Austria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Австрия]] | [[Линдабрун]] | [[18 юли]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Бейтар (Йерусалим)]] [[Файл:Flag of Israel.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Израел]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169679 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Austria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Австрия]] | [[Линдабрун]] | [[19 юли]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Бърно (Бърно)]] [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Чехия]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169680 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Austria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Австрия]] | [[Линдабрун]] | [[21 юли]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Арка (Гдиня)]] [[Файл:Flag of Poland.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Полша]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169681 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[София]] | [[14 август]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 2 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[ПФК Хасково|Хасково (Хасково)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169687 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[София]] | [[5 септември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 1 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Ксанти (Ксанти)]] [[Файл:Flag of Greece.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Гърция]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169690 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[София]] | [[11 септември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 5 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Спортист (Своге)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169692 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[София]] | [[19 септември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 2 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Локомотив (Мездра)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169694 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[София]] | [[26 септември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 1 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Академик (София)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169696 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[София]] | [[3 октомври]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Чавдар (Етрополе)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169699 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[Пловдив]] | [[13 октомври]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 1 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Локомотив (Пловдив)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169701 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[София]] | [[6 ноември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[ПФК Хасково|Хасково (Хасково)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169707 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[София]] | [[16 ноември]] [[2007]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Вихрен (Сандански)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169710 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Israel.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Израел]] | [[Ейлат]] | [[20 януари]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 1 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Динамо Киев|Динамо (Киев)]] [[Файл:Flag of Ukraine.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Укравна]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169714 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[София]] | [[26 януари]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 1 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Спортист (Своге)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169716 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Cyprus.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Кипър]] | [[Агия Напа]] | [[1 февруари]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 0 – 1 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Стяуа Букурещ|Стяуа (Букурещ)]] [[Файл:Flag of Romania.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Румъния]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169715 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Cyprus.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Кипър]] | [[Агия Напа]] | [[3 февруари]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 0 – 3 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Динамо Киев|Динамо (Киев)]] [[Файл:Flag of Ukraine.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Укравна]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169717 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Cyprus.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Кипър]] | [[Агия Напа]] | [[5 февруари]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 1 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Чешке Будейовице]] [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Чехия]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169719 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Cyprus.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Кипър]] | [[Агия Напа]] | [[7 февруари]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 0 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Оцелул (Галац)]] [[Файл:Flag of Romania.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Румъния]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169718 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Cyprus.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Кипър]] | [[Агия Напа]] | [[10 февруари]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Рапид (Букурещ)]] [[Файл:Flag of Romania.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Румъния]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169720 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Cyprus.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Кипър]] | [[Агия Напа]] | [[11 февруари]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 0 – 2 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Арджеш (Плоещ)]] [[Файл:Flag of Romania.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Румъния]] | - |- | [[Файл:Flag of Cyprus.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Кипър]] | [[Агия Напа]] | [[13 февруари]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 1 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Артмедия (Братислава)]] [[Файл:Flag of Slovakia.svg|{{{1|20px}}}|ръб|Словакия]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169721 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[София]] | [[20 февруари]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Видима-Раковски (Севлиево)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169723 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[София]] | [[27 февруари]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 3 – 0 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Академик (София)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169725 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|{{{1|20px}}}|ръб|България]] | [[София]] | [[16 април]] [[2008]] | style="text-align:right; padding-right:15px"|'''[[Левски (София)]]''' | 4 – 4 | style="text-align:left; padding-left:15px"|[[Локомотив (Мездра)]] | [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showMatch.do?matchId=169736 виж]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |} <small> '''Последна актуализация:''' [[16 април]] [[2008]]<br> '''Източници:''' [http://levski.bg Levski.BG] </small> = Външни препратки = * [http://levskisofia.info/season-2007-2008/ Статистика за ПФК Левски (София) през сезон 2007/2008] {{fb старт}}{{ПФК Левски (София)}}{{fb край}} [[Категория:ПФК Левски (София) през сезоните|2007/2008]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2007/08]] 6fd79gjh0gpzc4cup8m9hfkwayg128s 0 171285 12215099 10932081 2024-04-26T11:37:28Z 95.87.235.200 Футболен отбор сезон wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор сезон | отбор = [[ПФК Левски (София)]] | сезон = 1976/1977 | картинка = | описание = | първенство = [[„А“ група 1976/77|„А“ футболна група]] | първенство резултат = шампион | купа1 = [[Купа на Съветската армия 1976/1977|Купа на Съветската армия]] | купа1 резултат = носител | купа2 = [[Купа на носителите на купи 1976/1977|Купа на носителите на купи]] | купа2 резултат = 1/4 финал | първенство голмайстор = [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (20) | сезон голмайстор = [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (26) | предишен сезон = [[ПФК Левски (София) през сезон 1975/1976|1975/1976]] | следващ сезон = [[ПФК Левски (София) през сезон 1977/1978|1977/1978]] }} Тази статия описва представянето на [[футбол]]ния отбор на '''[[Левски (София)]] през сезон 1976/1977 година'''. В нея е включена информация за всички мачове, изиграни от отбора, както и за играчите, използвани по време на кампанията. == Резултати == === „А“ Група === {| class="wikitable" style="font-size:90%;" !Домакин !Гост !Резултат |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |3:2 |- |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |'''[[Левски (София)]]''' |1:3 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Марек (Дупница)]] |3:0 |- |[[Марек (Дупница)]] |'''[[Левски (София)]]''' |1:1 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Славия (София)]] |3:3 |- |[[Славия (София)]] |'''[[Левски (София)]]''' |2:1 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Ботев (Враца)]] |4:0 |- |[[Ботев (Враца)]] |'''[[Левски (София)]]''' |0:2 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Пирин (Благоевград)]] |2:0 |- |[[Пирин (Благоевград)]] |'''[[Левски (София)]]''' |1:0 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Локомотив (София)]] |2:1 |- |[[Локомотив (София)]] |'''[[Левски (София)]]''' |1:1 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Локомотив (Пловдив)]] |2:0 |- |[[Локомотив (Пловдив)]] |'''[[Левски (София)]]''' |1:1 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Берое (Стара Загора)]] |0:0 |- |[[Берое (Стара Загора)]] |'''[[Левски (София)]]''' |2:2 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Сливен (Сливен)]] |5:1 |- |[[Сливен (Сливен)]] |'''[[Левски (София)]]''' |2:0 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Ботев (Пловдив)]] |4:2 |- |[[Ботев (Пловдив)]] |'''[[Левски (София)]]''' |3:0 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Академик (София)]] |5:1 |- |[[Академик (София)]] |'''[[Левски (София)]]''' |0:0 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Академик (Свищов)]] |5:2 |- |[[Академик (Свищов)]] |'''[[Левски (София)]]''' |0:0 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Спартак (Варна)]] |4:2 |- |[[Спартак (Варна)]] |'''[[Левски (София)]]''' |1:4 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Миньор (Перник)]] |3:2 |- |[[Миньор (Перник)]] |'''[[Левски (София)]]''' |3:3 |- |'''[[Левски (София)]]''' |[[Дунав (Русе)]] |7:0 |- |[[Дунав (Русе)]] |'''[[Левски (София)]]''' |0:3 |} === Купа на Съветската армия === {| class="wikitable" style="font-size:90%;" !Фаза !Домакин !Гост !Резултат |- |1/32 финал |[[Загорец (Нова Загора)]] |'''[[Левски (София)]]''' |0:5 |- |1/16 финал |[[Родопа (Смолян)]] |'''[[Левски (София)]]''' |0:2 |- |1/8 финал |'''[[Левски (София)]]''' |[[Локомотив (Пловдив)]] |4:1 |- |1/4 финал |'''[[Левски (София)]]''' |[[Пирин (Благоевград)]] |3:1 |- |1/2 финал |'''[[Левски (София)]]''' |[[Берое (Стара Загора)]] |3:0 |- |финал |'''[[Левски (София)]]''' |[[Локомотив (София)]] |2:1 |} === Купа на носителите на купи === {| class="wikitable" style="font-size:90%;" !Фаза !Домакин !Гост !Мач 1 !Мач 2 |- |1/16 финал |'''[[Левски (София)]]''' |[[Рейпас (Лахти)]] |12:2 |7:1 |- |1/8 финал |[[ФК Боавища|Боавища (Порто)]] |'''[[Левски (София)]]''' |3:1 |0:2 |- |1/4 финал |'''[[Левски (София)]]''' |[[Атлетико (Мадрид)]] |2:1 |0:2 |} == Футболисти == === „А“ Група === {| class="wikitable" style="font-size:90%;" !Играч !Мачове !Голове |- |[[Войн Войнов]] |30 |7 |- |[[Тодор Барзов]] |29 |3 |- |[[Кирил Ивков]] |29 |2 |- |[[Йордан Йорданов (Пиката)|Йордан Йорданов]] |26 |12 |- |[[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |25 |20 |- |[[Красимир Борисов]] |25 |7 |- |[[Стефан Павлов]] |25 |1 |- |[[Стефан Аладжов]] |25 |0 |- |[[Иван Тишански]] |24 |1 |- |[[Стефан Стайков]] |24 |0 |- |[[Кирил Миланов]] |22 |8 |- |[[Емил Спасов]] |22 |4 |- |[[Николай Грънчаров]] |20 |0 |- |[[Благой Кръстанов]] |19 |3 |- |[[Георги Цветков (футбол)|Георги Цветков]] |18 |2 |- |[[Никола Илиев]] |6 |0 |- |[[Валентин Чаушев]] |3 |0 |- |[[Владимир Николчев]] |3 |0 |- |[[Милко Гайдарски]] |3 |0 |- |[[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]] |1 |0 |} == Външни препратки == * [http://levskisofia.info/season-1976-1977/ Статистика за ПФК Левски (София) през сезон 1976/1977] {{fb старт}}{{ПФК Левски (София)}}{{fb край}} [[Категория:ПФК Левски (София) през сезоните|1976/77]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 1976/77]] 6jypbktz13ry4ohfv7ycsx09saonn58 0 176924 12214409 12149216 2024-04-25T19:48:40Z Simin 4405 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Острилци | име-местно = Острилци | вид = село | изглед = Традиционална куќа во Острилци 2.jpg | изглед-описание = Традиционна къща в Острилци | гео-ширина = 41.3344 | гео-дължина = 21.2372 | регион = Пелагонийски | община = [[Крушево (община)|Крушево]] | област = [[Бушева планина]] | площ = | височина = 1050 | население = 32 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = PP }} '''Острилци''' ({{lang|mk|Острилци}}) е [[село]] в Община [[Крушево (община)|Крушево]], [[Северна Македония]]. == География == Селото е типично планинско разположено в областта Долен Демир Хисар, в [[Бушева планина]], южно от град [[Крушево (град)|Крушево]]. == История == През 1607 година жителите на Острилци взимат едногодишен заем от [[вакъф|вакъфа]] на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в [[Битоля]] в размер на 3240 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 10.</ref> През 1621 година в Острилци са записани 11 [[хане|ханета]] (домакинства), които дължат военния данък нузул за похода срещу [[Полша]].<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.</ref> [[Файл:Црква „Св. Ѓорѓи“ - Острилци 6.jpg|мини|ляво|Църквата „[[Свети Георги (Острилци)|Свети Георги]]“]] В XIX век Острилци е чисто българско село в Битолска кааза, Демирхисарска нахия на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Георги (Острилци)|Свети Георги]]“ е от XIX век. Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Острилци е много красиво село с 30 гиздави къщи.<ref name="Из пътните бележки 24">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages= 24 |url= |accessdate=}}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Острилци'' има 300 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|240}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Острилци'' е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.<ref>{{Битолски вилает|18}}</ref> Според [[Никола Киров]] („[[Крушово и борбите му за свобода]]“) към 1901 година ''Острилци'' има 35 български къщи.<ref>{{Майски|18-19}}</ref> Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Острилци има 216 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|172-173}}</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 32 жители, всички [[македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2008-01-27 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> Селото е напът да се обезлюди напълно. == Личности == ; Родени в Острилци * {{флагче|Северна Македония}} [[Йозо Бошковски]] (1933 – 2008), писател и художник от Северна Македония * {{флагче|Северна Македония}} [[Петър Бошковски]] (1936 – 2006), поет, литературен критик, есеист, преводач от Северна Македония ; Починали в Острилци * {{флагче|България}} [[Любомир Весов]] (1892 – 1922), български революционер и поет == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=2239 "Село Острилци (Лобното место на Л. Весов)"], статия от Наум Томалевски публикувана в „Сборник Илинден 1903 – 1924. В памет на големото македонско възстание“, София, 1924 година == Бележки == <references/> {{Br}} {{Община Крушево}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Крушево]] ox64qyh0eg0f9ot9zg7oqloitm7i1y9 0 182411 12214762 12185632 2024-04-26T06:26:07Z Motekov 141057 /* Литература */ wikitext text/x-wiki {{Минерал | име = Берил | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Beryl-0128-01a.jpg | картинка_размер = | алт = | картинка_текст = Берил (разновидност аквамарин) | категория = [[силикатен минерал]] | формула = Be<sub>3</sub>Al<sub>2</sub>Si<sub>6</sub>O<sub>18</sub> | щрунц = 09.CJ.05 | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = | обичайна_форма = | система = хексагонална | сдвояване = | цепителност = | лом = мидест или неправилен | чупливост = | моос = 7,5 – 8 | блясък = | черта = | прозрачност = | спец_тегло = | плътност = | полиране = | оптични_свойства = | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = | разнов1текст = | разнов2 = | разнов2текст = | разнов3 = | разнов3текст = | разнов4 = | разнов4текст = | разнов5 = | разнов5текст = | разнов6 = | разнов6текст = }} '''Берилът''' е силикатен [[минерал]] на [[берилий|берилия]] и [[алуминий|алуминия]] с хексагонална [[кристална решетка]].<ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=110-112|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/берил/ | title = берил | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 12 март 2024}}</ref> Някои от разновидностите на берила (например [[смарагд]]а и [[аквамарин]]а) са [[Скъпоценен камък|скъпоценни камъни]]. Химичният му състав е: 14,1% ВеО, 19% Al<sub>2</sub>О<sub>3</sub>, 66,9% SiO<sub>2</sub>. Често има примеси на [[натрий]], [[калий]], [[литий]], [[цезий]], [[рубидий]], [[желязо]], [[ванадий]], понякога и [[хром]].<ref>[http://www.catalogmineralov.ru/mineral/19.html Берил в каталог на минералите]</ref> [[File:Beryl (Strelcha, Panagyurishte, Srednogorie) Collection of Georgi Bonchev at the Sofia University "St. Kliment Ohridski" Museum of Mineralogy, Petrology & Mineral Resources.jpg|thumb|Берил ([[Стрелча]], Панагюрско, Средногорие) кол. [[Георги Бончев]] – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси при Софийски университет „Свети Климент Охридски“]] == Етимология == Наименованието берил произлиза от [[Латински език|латинското]] ''beryllus'', ''berillus''.<ref>Kluge, Friedrich (2002): „Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache“</ref> == Разновидности == Берилът се среща в много разновидности с различни цветове в зависимост от примесите съдържащи се в него. Много от тях са скъпоценни камъни. {| class="wikitable" |- ! Нешлифован !! Шлифован !! Разновидност !! Цвят !! Примеси<br/> обуславящи цвета |- | [[Файл:Beryl-271349.jpg|150px|безрамка]] | [[Файл:Aquamarin cut.jpg|150px|безрамка]] | [[аквамарин]] || син, синьозелен || [[желязо]] |- | [[Файл:Morganite (Brésil).jpg|150px|безрамка]] | [[Файл:Morganit-G-EmpireTheWorldOfGems.jpg|150px|безрамка]] | [[морганит]] || розов || [[манган]] |- | [[Файл:Beryl golden beryl rough XH.jpg|150px|безрамка]] | [[Файл:Heliodor-G-EmpireTheWorldOfGems.jpg|150px|безрамка]] | [[хелиодор]] || златисто-жълт || [[желязо]] |- | [[Файл:Béryl var. émeraude sur gangue (Muzo Mine Boyaca - Colombie) 15.jpg|150px|безрамка]] | [[Файл:Geschliffener Smaragd.jpg|150px|безрамка]] | [[смарагд]]<br/>(=изумруд) || прозрачен, зелен || [[хром]], понякога [[ванадий]] |- | [[Файл:Beryl-235618.jpg|150px|безрамка]] | [[Файл:RedBeryl-G-EmpireTheWorldOfGems.jpg|150px|безрамка]] | червен берил<br/>(=биксбит) || червен, розов || [[манган]] |- | [[Файл:Beryl-131478.jpg|150px|безрамка]] | [[Файл:Goshenit-G-EmpireTheWorldOfGems.jpg|150px|безрамка]] | [[гошенит]] || безцветен || |} [[File:BERYL & TOURMALINE M 2792 FROM GAYTANINOVO, PIRIN, COLL. IVAN KOSTOV - MUSEUM OF MINERALOGY AT SOFIA UNIVERSITY.jpg|thumb| 200 px| Берил и [[турмалин]] М2792 от [[Гайтаниново]], Пирин, кол. [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]] - Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси на Софийския университет "Свети Климент Охридски"]] == Източници == <references /> == Литература == *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 143]-144|accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска| Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=217-223}} * {{cite book|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|title=Минералогия|edition=3|year=1973|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|oclc=859838412|page=|pages=426 – 427}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages= 110 - 112|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 16-20 |isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == * {{cite web |title= берил |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9CJ05-Beryl.html |accessdate= 26 април 2024}} {{мъниче|минерал}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Берил| ]] 7vscd19tuzpvx86pvu66ric49b8xg76 0 183055 12214278 12148213 2024-04-25T17:16:11Z Simin 4405 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Големо Илино | име-местно = Големо Илино | вид = село | изглед = Викиекспедиција Железник 32.jpg | изглед-описание = Общ изглед | регион = Пелагонийски | община = [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]] | област = [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]] | площ = | височина = 980 | население = 52 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = BT }} '''Големо Илино''' ({{lang|mk|Големо Илино}}) е [[село]] в община [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]], [[Северна Македония]]. == География == [[Файл:Стара куќа во Големо Илино.JPG|ляво|мини|250п|Стара къща в Големо Илино]] [[Файл:Викиекспедиција Железник 28.jpg|дясно|мини|250п|Стара къща в Големо Илино]] [[Файл:Викиекспедиција Железник Дополнување 1.jpg|дясно|мини|250п|Църквата „Свети Никола“]] [[Файл:Викиекспедиција Железник 30.jpg|дясно|мини|250п|Църквата „Света Петка“]] Селото е планинско, разоположено на 980 m надморска височина в източните склонове на [[Илинска планина]], в северозападната част на община [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]]. Част е от областта Горен Демир Хисар. Землището на Големо Илино е 20,6 km<sup>2</sup>, от които най-голяма част съставляват горите – 295,6 ha, пасищата заемат 628,4 ha, а обработваемите площи 327,8 ha.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=385 | заглавие=Големо Илино | достъп_дата=20 август 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Мој Роден Крај | цитат= | език= | архив_дата=2018-08-20 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180820140851/http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=385 }}</ref> Селото е от пръснат тип с две големи махали Долната и Горната. Долната се състои от махалите Велковци, Рутевци, Чукалковско маало, Гюровско маало и границата Чобановци, а Горната – от Миленковци, Ревновско маало, Гюро кукя, Гьоревци. През селото тече Големоилинската река.<ref name="Мој Роден Крај"/> == История == Според преданията някога е имало само едно село Илино, разположено на прохода, наречен [[Илинска църква]] на около 3 km южно от Големо Илино. Там днес на 1544 m височина е разположен манастирът „Свети Илия“, обновен в 1990 година. Оттук селото се разселило на две поради зулумите на арнаутските банди, идващи от Чемерника.<ref name="Мој Роден Крај"/> През XVII век Големо Илино е [[дервентджии|дервентджийско]] село.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 134.</ref> В Големо Илино има гробищна църква „[[Свети Никола (Големо Илино)|Свети Никола]]“ (1824) и църква „[[Света Петка (Големо Илино)|Света Петка]]“ (XVII век).<ref name="Мој Роден Крај"/><ref name="Димитров 25">{{Никола Димитров|25}}</ref> В XIX век Големо Илино е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Големо Илино е на хубаво място с около 60 християнски къщи и добри букови гори над селото.<ref name="Из пътните бележки 23">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages= 23 |url= |accessdate=}}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в ''Голѣмо Илино'' има 640 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|239}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Горно Илино'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 56 къщи, а ''Долно Илино'' също чисто българско със 106 къщи.<ref>{{Битолски вилает|15}}</ref> Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Големо Илино има 624 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>{{Бранков|172-173}}</ref> В 1961 година Големо Илино има 412 жители, които в 1994 г. намаляват на 81,<ref>[http://www.demirhisar.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=105&Itemid=26 Големо Илино на сайта на Община Демир Хисар]</ref> а според преброяването от 2002 година селото има 52 жители, всички [[македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2008-03-02 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 52 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} == Личности == ; Родени в Големо Илино * {{флагче|България}} Блаже Магарче, участник в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, наследил [[Йордан Пиперката]] след смъртта му<ref name="Николов|19">{{Николов|19}}</ref> * {{флагче|България}} [[Блаже Стоянов|Блаже Христов Стоянов]], български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":2" /> * {{флагче|България}} Ванчо Силянов Станоев, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":2" /> * {{флагче|България}} Варвара Христова Рутева, българска революционерка, деятелка на ВМОРО<ref name=":3">{{Cite book|title=Илинденски сведоштва том III, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Доне Стоянов Рутев, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":3" /> * {{флагче|България}} Иван Георгиев, родом от Големо или Мало Илино, [[Българско опълчение|български опълченец]], V опълченска дружина, умрял преди 1918 г. във Фердинанд<ref name="Македонците 38">{{Македонците|38}}</ref> * {{флагче|България}} Илия Андонов Михайлов, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":1" /> * {{флагче|България}} Йон Янкулов Милошев, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":1" /> * {{флагче|България}} Йордан Блажев, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година<ref name="Николов|19"/> * {{флагче|България}} Кузман Илийов Станоев, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":2">{{Cite book|title=Илинденски сведоштва том IV, дел I.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Мицков Кръстев (1871 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Четник при [[Павел Кръстев (Големо Илино)|Павел Трайков]], участва в битки с турски аскер край селата [[Прибилци]] и [[Карбуница]].<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=1316-1318}}</ref> * {{флагче|България}} Мате Николов Кръстев, български революционер, деец на ВМОРО, заклет от [[Йордан Пиперката]]. След това е четник при [[Павел Кръстев (Големо Илино)|Павел Трайков]], участва в битки с турски аскер край село [[Прибилци]]<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=1319-1321}}</ref> * {{флагче|България}} [[Павел Кръстев (Големо Илино)|Павел Кръстев]] (1879 – след 1942), български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|Северна Македония}} [[Ристо Лозаноски]] (1923 – 1965), художник * {{флагче|България}} Секула Найдов Карабашов, български революционер, деец на ВМОРО. Действа в Демирхисарско. Четник е при [[Йордан Пиперката]], който го заклева. Участва в битки с турския аскер край [[Прибилци]], [[Карбуница]], [[Боище]] и [[Бабино]].<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=817-820}}</ref> * {{флагче|България}} Силян Велянов Кръстев (1871 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, четник на [[Йордан Пиперката]]. Участва в битка край [[Прибилци]].<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=1312-1314}}</ref> * {{флагче|България}} Симян Чукалков Кръстев (1866 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Четник при [[Алексо Стефанов]] и [[Петър Чаулев]].<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=1295-1296}}</ref> * {{флагче|България}} Соколе Иванов Караджов, български революционер, деец на ВМОРО. Активно участва в борбите с турския аскер, четник на [[Алексо Стефанов]], при когото се заклева.<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Илинденски сведоштва. том II, дел II|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=823-827}}</ref> * {{флагче|България}} Стойко Найденов Мицков, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":1" /> * {{флагче|България}} Трайко Дойчинов Миленков, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":1">{{Cite book|title=Илинденски сведоштва том III, дел I.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location= Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Цветан Николов Кулумов (1872 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, заклет от [[Йордан Пиперката]] в 1902 година. Участва с четата на Йордан Пиперката в битки с турския аскер край селата [[Брезово]] и [[Цер (община Кичево)|Цер]].<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=1392-1393}}</ref> * {{флагче|България}} [[Цветан Петров (революционер)|Цветан Петров]] (1878 – ?), български революционер, деец на ВМОРО == Бележки == <references/> {{Община Демир Хисар}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Демир Хисар]] 1klx71rab9hrquxb5jaockt8byrzkqf 0 183062 12214282 12148214 2024-04-25T17:20:59Z Simin 4405 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Мало Илино | име-местно = Мало Илино | вид = село | изглед = Традиционална куќа во Мало Илино 49.jpg | изглед-описание = Стара къща в селото | регион = Пелагонийски | община = [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]] | област = [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]] | площ = | височина = 950 | население = 57 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = BT }} '''Мало Илино''' ({{lang|mk|Мало Илино}}) е [[село]] в община [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]], [[Северна Македония]]. == География == Селото е планинско разположено на 950 m надморска височина в източните склонове на [[Илинска планина]], в крайната северозападна част на община Демир Хисар. Част е от областта Горен Демир Хисар. Землището на Мало Илино е сравнително голямо 16,5 km<sup>2</sup>, от които най-голяма част съставляват пасищата - 630 [[хектар|ha]], горите заемат 499 ha, а обработваемите площи 250 ha.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=386 | заглавие=Мало Илино | достъп_дата=18 август 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Мој Роден Крај | цитат= | език= | архив_дата=2018-08-18 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180818214417/http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=386 }}</ref> == История == Според преданията някога е имало само едно село Илино, разположено на прохода, наречен [[Илинска църква]] на около 3 km южно от Големо Илино. Там днес на 1544 m височина е разположена манастирът „Свети Илия“, обновен в 1990 година. Оттук селото се разселило на две поради зулумите на арнаутските банди, идващи от Чемерника. През XVII век Мало Илино е [[дервентджии|дервентджийско]] село.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 134.</ref> В Мало Илино има гробищна църква „[[Свети Илия (Мало Илино)|Свети Илия]]“ от XIX век<ref name="Николовски 195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =195 | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref> и църква „Света Богородица Пречиста“ („Въведение Богородично“).<ref name="Мој Роден Крај"/> В XIX век Мало Илино е изцяло българско село в Битолска каза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Мало Илино е на балканисто място и има около 60 християнски къщи. Според предание селото е било на прохода, където е имало и църква, затова и той се казва Илинска църква.<ref name="Из пътните бележки 23">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 23 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в ''Илино Мало'' има 500 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|239}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Горно Илино'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 56 къщи, а ''Долно Илино'' също чисто българско със 106 къщи.<ref>{{Битолски вилает|15}}</ref> Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Мало Илино има 480 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|172-173}}</ref> В 1949 година селото има 387 жители.<ref name="Мој Роден Крај"/> През 1961 година Мало Илино има 315 жители (305 [[македонци]], 6 [[власи]] с 3 [[черногорци]]), които през 1994 година намаляват на 106,<ref>[http://www.demirhisar.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=117&Itemid=26 Мало Илино на сайта на Община Демир Хисар]</ref> а според преброяването от 2002 година селото има 50 жители, от които 49 македонци и един друг.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2008-03-02 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 49 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 1 |- |} == Личности == ; Родени в Мало Илино * {{флагче|България}} Блаже Матев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19]</ref> * {{флагче|България}} Иван Георгиев, родом от Големо или Мало Илино, [[Българско опълчение|български опълченец]], V опълченска дружина, умрял преди 1918 г. във Фердинанд<ref name="Македонците 38">{{Македонците|38}}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Делия]], български революционер * {{флагче|България}} Илия Наумов Христанов, български революционер от ВМОРО<ref name=":0">{{Cite book|title=Илинденски сведоштва том III, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Корун Миленков Грозданов, български революционер от ВМОРО<ref>{{cite book|title=Илинденски сведоштва том I, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Нестор Илиев Смилев, български революционер от ВМОРО<ref name="ReferenceA">{{cite book|title=Илинденски сведоштва том IV, дел I.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Петре Аврамов Стефанов, български революционер от ВМОРО<ref name="ReferenceA"/> * {{флагче|България}} Силян Наумов Христанов, български революционер от ВМОРО<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} [[Траян Стефанов]] (май 1877 – ?), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Христо Илиев Христов, български революционер от ВМОРО<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} [[Христо Шундуровски]] (1880 – ?), български революционер от ВМОРО == Бележки == <references/> {{Община Демир Хисар}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Демир Хисар]] m4fe4fzme8fatqwjk6pp87gcj7j9yil 0 183221 12214328 12149228 2024-04-25T18:33:31Z Simin 4405 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Обедник | име-местно = Обедник | вид = село | изглед = Викиекспедиција Железник 249.jpg | изглед-описание = „[[Успение Богородично (Обедник)|Успение Богородично]]“ | регион = Пелагонийски | община = [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]] | област = [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]] | площ = | височина = 750 | население = 273 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = BT }} '''Обедник''' ({{стар|Обѣдникъ}}; {{lang|mk|Обедник}}) е [[село]] в община [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]], [[Северна Македония]]. Обедник е разположено в южната част на община Демир Хисар и южно от самия общински център [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]]. == География == Обедник се намира в крайния южен дял на територията на община Демир Хисар, на 10 km от град Демир Хисар и на 40 km от Битоля. Селото е равнинно и лежи в горния дял на течението на Църна река. Разположено е в малка долина между планините Бигла на юг и Плакенска на север на надморска височина от 750 m. Землището на Обедник е 21,3 km<sup>2</sup>, от които обработваемите площи са 322 ha, пасищата заемат 96 ha, а горите 1684 ha.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=352 | заглавие=Обедник | достъп_дата=18 август 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Мој Роден Крај | цитат= | език= | архив_дата=2018-08-18 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180818214412/http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=352 }}</ref> == История == [[Файл:Викиекспедиција Железник 302.jpg|мини|250п|Джамията в Обедник]] През 1607 година жителите на Обедник взимат едногодишен заем от [[вакъф|вакъфа]] на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в [[Битоля]] в размер на 2000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Същият дълг е посочен и в документ от 1609 година.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 9, 24.</ref> През 1621 година в Обедник са записани 10 [[хане|ханета]] (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу [[Полша]].<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.</ref> В XIX век Обедник е мюсюлманско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. През 90-те години на XIX век [[Васил Кънчов]] отбелязва 20 турски къщи в Обедник и го нарича „обкичено с гори всред долината на реката“.<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.</ref> Според статистиката на Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Обедник има 250 жители, всички [[албанци|арнаути]] мохамедани.<ref>{{МЕС|238}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Обедник'' е чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак със 120 къщи.<ref>{{Битолски вилает|18}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Обедник живеят 120 албанци.<ref>{{Бранков|172-173}}</ref> През 1961 година Обедник има 408 жители, от които 236 македонци и 171 турци. През 1994 жителите намаляват на 382, от които 195 македонци и 181 албанци и 6 турци.<ref>[http://www.demirhisar.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=120&Itemid=26 Обедник на сайта на Община Демир Хисар]</ref> а според преброяването от 2002 година селото има 273 жители, от които 134 [[македонци]] и 139 албанци.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2008-03-03 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 134 |- | [[албанци]] | 139 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} В селото има Основно училиште „Даме Груев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Даме Груев“ – Смилево, джамия и църква „[[Успение Богородично (Обедник)|Успение Богородично]]“, изградена в 1956 година.<ref name="Мој Роден Крај"/><ref name="Димитров 60">{{Никола Димитров|60}}</ref><ref>{{cite book|last=Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски|title=Карта на верски објекти во Македонија|editor=Валентина Божиновска|publisher=Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи|location=Менора - Скопје|page=24|date=2011|isbn=978-608-65143-2-7|url=http://www.kovz.gov.mk/WBStorage/Files/karta%20i%20tekst%20spoeno.pdf}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140124073111/http://www.kovz.gov.mk/WBStorage/Files/karta%20i%20tekst%20spoeno.pdf |date=2014-01-24 }}</ref> == Бележки == <references/> {{Община Демир Хисар}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Демир Хисар]] b0m6cksmylqlsgapxe7ngm8w2hguxey 12214363 12214328 2024-04-25T18:58:15Z Simin 4405 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Обедник | име-местно = Обедник | вид = село | изглед = Викиекспедиција Железник 249.jpg | изглед-описание = „[[Успение Богородично (Обедник)|Успение Богородично]]“ | регион = Пелагонийски | община = [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]] | област = [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]] | площ = | височина = 750 | население = 273 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = BT }} '''Обедник''' ({{стар|Обѣдникъ}}; {{lang|mk|Обедник}}) е [[село]] в община [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]], [[Северна Македония]]. Обедник е разположено в южната част на община Демир Хисар и южно от самия общински център [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]]. == География == Обедник се намира в крайния южен дял на територията на община Демир Хисар, на 10 km от град Демир Хисар и на 40 km от Битоля. Селото е равнинно и лежи в горния дял на течението на Църна река. Разположено е в малка долина между планините Бигла на юг и Плакенска на север на надморска височина от 750 m. Землището на Обедник е 21,3 km<sup>2</sup>, от които обработваемите площи са 322 ha, пасищата заемат 96 ha, а горите 1684 ha.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=352 | заглавие=Обедник | достъп_дата=18 август 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Мој Роден Крај | цитат= | език= | архив_дата=2018-08-18 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180818214412/http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=352 }}</ref> == История == [[Файл:Викиекспедиција Железник 302.jpg|мини|250п|Джамията в Обедник]] През 1607 година жителите на Обедник взимат едногодишен заем от [[вакъф|вакъфа]] на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в [[Битоля]] в размер на 2000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Същият дълг е посочен и в документ от 1609 година.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 9, 12, 24.</ref> През 1621 година в Обедник са записани 10 [[хане|ханета]] (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу [[Полша]].<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.</ref> В XIX век Обедник е мюсюлманско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. През 90-те години на XIX век [[Васил Кънчов]] отбелязва 20 турски къщи в Обедник и го нарича „обкичено с гори всред долината на реката“.<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.</ref> Според статистиката на Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Обедник има 250 жители, всички [[албанци|арнаути]] мохамедани.<ref>{{МЕС|238}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Обедник'' е чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак със 120 къщи.<ref>{{Битолски вилает|18}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Обедник живеят 120 албанци.<ref>{{Бранков|172-173}}</ref> През 1961 година Обедник има 408 жители, от които 236 македонци и 171 турци. През 1994 жителите намаляват на 382, от които 195 македонци и 181 албанци и 6 турци.<ref>[http://www.demirhisar.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=120&Itemid=26 Обедник на сайта на Община Демир Хисар]</ref> а според преброяването от 2002 година селото има 273 жители, от които 134 [[македонци]] и 139 албанци.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2008-03-03 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 134 |- | [[албанци]] | 139 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} В селото има Основно училиште „Даме Груев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Даме Груев“ – Смилево, джамия и църква „[[Успение Богородично (Обедник)|Успение Богородично]]“, изградена в 1956 година.<ref name="Мој Роден Крај"/><ref name="Димитров 60">{{Никола Димитров|60}}</ref><ref>{{cite book|last=Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски|title=Карта на верски објекти во Македонија|editor=Валентина Божиновска|publisher=Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи|location=Менора - Скопје|page=24|date=2011|isbn=978-608-65143-2-7|url=http://www.kovz.gov.mk/WBStorage/Files/karta%20i%20tekst%20spoeno.pdf}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140124073111/http://www.kovz.gov.mk/WBStorage/Files/karta%20i%20tekst%20spoeno.pdf |date=2014-01-24 }}</ref> == Бележки == <references/> {{Община Демир Хисар}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Демир Хисар]] 6le6sub30xgq1fksbny9o8thpryut4v 12214397 12214363 2024-04-25T19:32:10Z Simin 4405 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Обедник | име-местно = Обедник | вид = село | изглед = Викиекспедиција Железник 249.jpg | изглед-описание = „[[Успение Богородично (Обедник)|Успение Богородично]]“ | регион = Пелагонийски | община = [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]] | област = [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]] | площ = | височина = 750 | население = 273 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = BT }} '''Обедник''' ({{стар|Обѣдникъ}}; {{lang|mk|Обедник}}) е [[село]] в община [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]], [[Северна Македония]]. Обедник е разположено в южната част на община Демир Хисар и южно от самия общински център [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]]. == География == Обедник се намира в крайния южен дял на територията на община Демир Хисар, на 10 km от град Демир Хисар и на 40 km от Битоля. Селото е равнинно и лежи в горния дял на течението на Църна река. Разположено е в малка долина между планините Бигла на юг и Плакенска на север на надморска височина от 750 m. Землището на Обедник е 21,3 km<sup>2</sup>, от които обработваемите площи са 322 ha, пасищата заемат 96 ha, а горите 1684 ha.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=352 | заглавие=Обедник | достъп_дата=18 август 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Мој Роден Крај | цитат= | език= | архив_дата=2018-08-18 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180818214412/http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=352 }}</ref> == История == [[Файл:Викиекспедиција Железник 302.jpg|мини|250п|Джамията в Обедник]] През 1607 година жителите на Обедник взимат едногодишен заем от [[вакъф|вакъфа]] на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в [[Битоля]] в размер на 2000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Същият дълг е посочен и в документ от 1609 година. Отделно, през същата година дълг на стойност 4000 акчета имат жителите на Обедник Никола Братеш, Стойко Новак, Делян Новак, Йован Стоян и още един, чието второ име е Стойко (първото не е разчетено).<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 9, 12, 24, 26.</ref> През 1621 година в Обедник са записани 10 [[хане|ханета]] (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу [[Полша]].<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.</ref> В XIX век Обедник е мюсюлманско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. През 90-те години на XIX век [[Васил Кънчов]] отбелязва 20 турски къщи в Обедник и го нарича „обкичено с гори всред долината на реката“.<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.</ref> Според статистиката на Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Обедник има 250 жители, всички [[албанци|арнаути]] мохамедани.<ref>{{МЕС|238}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Обедник'' е чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак със 120 къщи.<ref>{{Битолски вилает|18}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Обедник живеят 120 албанци.<ref>{{Бранков|172-173}}</ref> През 1961 година Обедник има 408 жители, от които 236 македонци и 171 турци. През 1994 жителите намаляват на 382, от които 195 македонци и 181 албанци и 6 турци.<ref>[http://www.demirhisar.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=120&Itemid=26 Обедник на сайта на Община Демир Хисар]</ref> а според преброяването от 2002 година селото има 273 жители, от които 134 [[македонци]] и 139 албанци.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2008-03-03 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 134 |- | [[албанци]] | 139 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} В селото има Основно училиште „Даме Груев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Даме Груев“ – Смилево, джамия и църква „[[Успение Богородично (Обедник)|Успение Богородично]]“, изградена в 1956 година.<ref name="Мој Роден Крај"/><ref name="Димитров 60">{{Никола Димитров|60}}</ref><ref>{{cite book|last=Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски|title=Карта на верски објекти во Македонија|editor=Валентина Божиновска|publisher=Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи|location=Менора - Скопје|page=24|date=2011|isbn=978-608-65143-2-7|url=http://www.kovz.gov.mk/WBStorage/Files/karta%20i%20tekst%20spoeno.pdf}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140124073111/http://www.kovz.gov.mk/WBStorage/Files/karta%20i%20tekst%20spoeno.pdf |date=2014-01-24 }}</ref> == Бележки == <references/> {{Община Демир Хисар}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Демир Хисар]] eh3j5r4iw2fib7l1susoc5mygfd8xzs 0 185108 12214932 12206057 2024-04-26T09:05:31Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = филолог | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Елин Пелин (град)|Елин Пелин]], [[Народна република България]] | починал-място = | брак = Веселин Праматаров | деца = Борис Праматаров<br>Калоян Праматаров | подпис = | вложки = {{Личност/Писател | категория = филолог | награди = Награда на Съюза на преводачите в България и Центъра за изкуства „Сорос“ за превода на книгата на [[Мирча Елиаде]] ''Шаманизмът и архаичните техники на екстаза'' (1996) }} }} '''Тодорка Йорданова Минева''' е [[българи|българска]] [[преводач]]ка от [[френски език]] и главен редактор на [[СОНМ (издателство)|издателство „СОНМ“]]. == Биография == Родена е на 21 април 1962 година. Завършва [[9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“]] в София, а след това философия с втора специалност френски език в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. Нейни преводачески проекти са печелили подкрепата на Института за науки за човека, [[Виена]], [[Австрия]] (януари-юни 2001 година), Международния колеж за литературни преводачи в [[Арл]], [[Франция]] (1995, 1997, 1999, 2004, 2008, 2016), Международния преводачески колеж „Лорен“, [[Швейцария]] (2005, 2007, 2008, 2010, 2013, 2018), Европейския колеж за литературни преводачи в Сенеф, [[Белгия]] (2011, 2013, 2014, 2015, 2019, 2023) и други. В периода 2010 – 2013 година е председател на секция „Художествена литература“, а от 2016 до 2019 година – заместник-председател по проектната дейност на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]].<ref>[https://spblit.org/wordpress/2014/03/тодорка-йорданова-минева-праматаров/ Информация в сайта на СБП]</ref> == Преводи == === Хуманитарни науки === * [[Едуар Шюре]], ''Велики посветени. Очерк върху тайната история на религиите'', т. 3: [[Платон]], [[Иисус]], изд. „Евразия-Абагар“, С., 1992. * [[Морис Надо]], ''История на сюрреализма'', изд. „Аргес“, С., 1993. * [[Гастон Башлар]], ''Поетика на мечтанието'', изд. „Аргес“, С., 1994. * [[Еманюел Левинас]], ''Времето и другото'', изд. „Сонм“, С., 1995. * [[Мирча Елиаде]], ''Трактат по история на религиите'', изд. „Лик“, С., 1995. * [[Жак Дерида]], ''Гласът и феноменът'', изд. „Лик“, С., 1995. * [[Анри Бергсон]], ''Смехът'', изд. „Сонм“, С., 1996; второ преработено издание: ''Смехът.'' ''Есе за значението на комичното'', изд. „Сонм“, С., 2020.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kultura.bg/article/506-bergson-i-smeshnoto-|заглавие=Димитрина Чернева, „Бергсон и смешното“, сп. „Култура“, бр.5 (2968), юни 2020}}</ref> * [[Мирча Елиаде]], ''Шаманизмът и архаичните техники на екстаза'', изд. „Лик“, С., 1996. * [[Жан-Пол Сартр]], ''Философски ситуации'', изд. „ЕА“, Плевен, 1997. * [[Еманюел Левинас]], ''Хуманизъм към другия човек'', изд. „Сонм“, С., 1997. * [[Емил Чоран]], ''История и утопия'', изд. „Лик“, С., 1997 (в сътрудничество с Веселин Праматаров). * [[Мирча Елиаде]], ''История на религиозните идеи и вярвания'', т. 1: ''От каменната епоха до Елевсинските мистерии'', изд. „Христо Ботев“, С., 1997. * [[Марк Блок]], ''Апология на историята, или занаятът на историка'', изд. „Сонм“, С., 1997 (в сътрудничество с Веселин Праматаров). * [[Еманюел Левинас|Еманюел Левинас]], ''Собствени имена'', изд. „Сонм“, С., 1998 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2031/c_amely.htm|заглавие=Амелия Личева, „Призоваване на името“, Архив на в. „Култура“}}</ref> * [[Жан-Пол Сартр]], ''Истина и съществуване'', изд. „Сонм“, С., 1998. * [[Жан-Франсоа Лиотар]], ''Нечовешкото'', изд. „Сонм“, С., 1999 (в сътрудничество с Веселин Праматаров и Росица Пиронска). * [[Антонен Арто]], ''Театърът и неговият двойник'', изд. „Сонм“, С., 1999; второ преработено издание, изд. „Сонм“, С., 2022. * [[Еманюел Левинас]], ''Другост и трансцендентност'', изд. „Сонм“, С., 1999. * [[Огюст Конт]], ''Трактат върху позитивния дух'', изд. „Сонм“, С., 2000. * [[Еманюел Левинас]], ''Другояче от битието, или отвъд същността'', изд. „Сонм“, С., 2002.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://drive.google.com/file/d/1BYO1vs8tLkPb7uOshKpvUPYR8_1X1GS2/view?ts=6596eb5d|заглавие=Атанас Игов, „Инак: Събитието на Другия“, „Литературен вестник“, бр. 35, 2002, с. 5.}}</ref> * [[Емил Дюркем]], ''За разделението на обществения труд'', изд. „Сонм“, С., 2002 (в сътрудничество с Чавдар Ценов) * [[Люс Иригаре]], ''Този пол, който не е един'', изд. „Сонм“, С., 2003 г. (в сътрудничество с Татяна Батулева). * [[Чарлз Тейлър]], ''Изворите на Аза. Формирането на модерната идентичност'', изд. „Сонм“, С., 2003. * [[Пол Рикьор]], ''Самият себе си като някой друг'', изд. „ЕА“, Плевен, 2004. * [[Леон Поляков]], ''Арийският мит'', изд. „Сонм“, С., 2004. * [[Жан Старобински]], ''Действие и реакция'', изд. „Сонм“, С., 2005. * [[Пол Рикьор]], ''Паметта, историята, забравата'', изд. „Сонм“, С., 2006. * [[Пол Рикьор]], ''Пътят на разпознаването'', три студии, изд. „Сонм“, С., 2006. * [[Патрик Фаро]], ''Морал и социология'', изд. „Сонм“, С., 2006. * [[Жил Дельоз]] и [[Феликс Гатари]], ''Кафка. За една малка литература'', изд. „Сонм“, С., 2009.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/15837|заглавие=Милена Кирова, „Кафка - между машината и човека“, електронен архив на в. „Култура“}}</ref> * [[Витолд Гомбрович]], ''Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт'', изд. „Сонм“, С., 2020.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kultura.bg/article/494-pyrva-lekciya-po-filosofiya|заглавие=„Първа лекция по философия“, откъс от „Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт“, Портал „Култура“}}</ref> * [[Жан-Франсоа Лиотар]], ''Феноменологията'', изд. „Сонм“, С., 2021.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kultura.bg/web/%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/|заглавие=Откъс от „Феноменологията“ на Лиотар в рубриката „Изборът“ на Портал „Култура“}}</ref> * [[Жизел Сапиро]], ''Социология на литературата'', изд. „Сонм“, С., 2023.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://litvestnik.com/2023/02/08/%D0%B8%D0%B7-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0/|заглавие=Откъс от „Социология на литературата“ на Жизел Сапиро, „Литературен вестник“, бр. 5/2023}}</ref> * [[Владимер Янкелевич]], ''Иронията'', изд. „Сонм“, С., 2023. (съвместно с Калоян Праматаров).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kultura.bg/web/%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD/|заглавие=Йорданка Белева, “Изкуството на плитката оран“, Портал „Култура“|архив_дата=2023-11-20}}</ref> * Еманюел Муние, ''Персонализмът'', изд. „Сонм“, С., 2024. === Художествена литература === * [[Шарл Перо]], ''Приказки от стари времена'', изд. „Д. Яков“, С., 1992, 1997, 2000. * [[Александър Дюма]], ''Тримата мускетари'', изд. „Д. Яков“, С., 1992, 1997, 2017 – съвместен превод с Лъчезар Живин. * [[Антоан дьо Сент Екзюпери]], ''Малкият принц'', изд. „Д. Яков“, С., 1995. * ''„Красавицата и Звяра“ и други приказки от френски писатели'', изд. „Д. Яков“, С., 1995 – превод (в сътрудничество с Валентин Панджаров) и съставителство. * ''Приказки от френски писателки'', изд. „Сонм“, С., 1997 – превод (в сътрудничество с Валентин Панджаров) и съставителство. * [[Албер Камю]], ''Опаката и лицевата страна'', изд. „Лик“, С., 1997. * [[Натали Сарот]], ''Tu не се обичаш'', сп. „Съвременник“, бр. 3, 1997 г., С., стр. 14 – 92. * [[Жорж Алда]], ''Щастливите минути'', изд. „Сонм“, С., 2000. * Жорж Алда, ''Мария от Магдала'', изд. „Сонм“, С., 2003. * [[Мадам Д'Оноа]], ''Приказки за прочути феи'', изд. „Сонм“, С., 2010. * [[Анатол Франс]], ''Приказка за Абей Кларидска, принцеса на джуджетата'', изд. „Сонм“, С., 2010. * [[Франц Хеленс]], ''Двойникът и други фантастични истории'', изд. „Сонм“, С. 2013. * Анонимен автор от края на 18 век, ''Пътуване до Висбек'', изд. „Сонм“, 2013.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/100403610/drugata-fantastika-ot-belgia-namira-svoa-balgarski-chitatel|заглавие=„Другата фантастика” от Белгия намира своя български читател. Разговор на радиожурналистката Валентина Михайлова с Тодорка Минева, „Артефир“, програма „Христо Ботев“, Архив на БНР, 30.04.2014}}</ref> * [[Корин Хукс]], ''Роклята ми не е измачкана'', изд. „Алтера“, С. 2014. * [[Жак Шесекс]], ''Един евреин за назидание'', изд „Сонм“, С., 2014. * Корин Хукс, ''Голямото меню'', изд. „Сонм“, С., 2014.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kultura.bg/web/%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8E/|заглавие=Откъс от „Голямото менню“ на Корин Хукс, рубрика „Изборът“, Портал „Култура“, 05.03.2015}}</ref> * [[Карол Фив]], ''Когато станем щастливи'', изд. „Сонм“, С., 2016.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.litclub.bg/library/nbpr/chofa/carole.html|заглавие=Чавдар Ценов, „Щом за никого не пишеш“, електронно списание “Литературен клуб“, 21 октомври 2016.}}</ref> * [[Алексей Николаевич Толстой]], ''Приказки'', изд. „Сонм“, С., 2017. * [[Жан-Марк Тюрин]], ''Теа от Поречието'', изд. „Сонм“, С., 2019. * [[Жорж Роденбах]], ''Призванието'', изд. „Сонм“, С., 2020.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/muzei-na-beginki-i-prizvanieto-na-zhorzh-rodenbah-v277638-285024news.html|заглавие=„Музей на бегинки“ и „Призванието“ на Жорж Роденбах, разговор на Николай Колев с Милена Кирова и Тодорка Минева, предаване „Библиотеката“ на БНТ1}}</ref> * [[Маргьорит Дюрас]], ''Материалният живот'' (''Маргьорит Дюрас разказва на Жером Божур''), изд. „Сонм“, С., 2020.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101353828|заглавие=„Дюрас за Дюрас“ . интервю на Силвия Чолева с Тодорка Минева, „Артефир“ на програма „Христо Ботев“, архив на БНР}}</ref> * [[Емил Верхарен]], ''Поезия в проза'', изд. „Сонм“, С., 2021.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101443544/todorka-mineva-za-razkazvashtiat-kraevekovni-strahove-emil-verharen|заглавие=„Тодорка Минева за разказващия краевековни страхове Емил Верхарен“ - интервю с радиожурналиста Валентин Дишев, архив на БНР}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.toest.bg/verhaeren-rodrigues-todorova/|заглавие=Марин Бодаков, „Верхарен, Родригес, Тодорова“, рубрика „По буквите“, електронно списание „Тоест“, 9 юли 2021.}}</ref> * [[Андре Байон]], ''Умопомрачения: Думите. Церебрална драма'' и ''Ева и'' ''Кики. Семейна драма'', изд. „Сонм“, С., 2021.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/101510883|заглавие=„Умопомрачения“ от Андре Байон - разговор на журналистката Дарина Маринова с Тодорка Минева в предаването „Артефир“ на програма „Христо Ботев“, архив на БНР}}</ref> * [[Андре Жид]], ''Трактати'' („Трактат за Нарцис. Теория на символа“, „Любовният опит, или Трактат за напразното желание“, „Ел-Хадж, или Трактат за мнимия пророк“, „Филоктет, или Трактат за трите вида нравственост“, „Завръщането на блудния син“), изд. „Сонм“, С., 2022.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101819676/andre-jid|заглавие=„Тезей“ и “Трактати“ на Андре Жид. Разговор на журналистката Дарина Маринова с Тодорка Минева и Калоян Праматаров в ''Артефир'', програма „Христо Ботев“, архив на БНР}}</ref> * [[Венсан Енгел]], ''Старците вече не говорят'', изд. „Сонм“, С., 2022.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/13275217|заглавие=„Утопията е клопка“, репортаж от срещата на писателя Венсан Енгел и преводачката Тодорка Минева с българската публика, в. „24 часа“, 09.12.2022}}</ref> === Съставител === Съставител е на поредици „Ризома“, „Перо“, „Гласове“, „Литературно пространство“, „Прозата на европейския декаданс“ при издателство „Сонм“. * Поредица „Ризома“ е предназначена да представя ключови трудове из областта на съвременната философия. В нея са публикувани творби на автори като Еманюел Левинас, Жак Дерида, Жан-Франсоа Лиотар, Юзеф Тишнер, Чарлз Тейлър, Жан Старобински, Пол Рикьор и др. * Поредица „Перо“ включва философска есеистика на автори като Анри Бергсон, Огюст Конт, Марек Биенчик, Петер Надаш, Лешек Колаковски и др. * Поредица „Гласове“ включва трудове из областта на съвременната социология и история на автори като [[Марк Блок]], Емил Дюркем, Едуард Халет Кар, Леон Поляков, Патрик Фаро, Франсоа Дос и др. * Поредица „Литературно пространство“ съдържа ярки творби на изтъкнати съвременни европейски писатели, малко познати на българския читател. В нея са публикувани автори като Жорж Алда, Петер Естерхази, Йовица Ачин и др. * Поредица „Прозата на европейския декаданс“ включва знакови творби на европейски писатели от края на XIX - началото на ХХ век, повлияни от декадентската естетика и наложили нови образци в модерната литература. В поредицата са представени автори като Марсел Швоб, Фьодор Сологуб, Жорж Роденбах, Емил Верхарен, Антун Густав Матош, Луи Куперюс, [[Михай Бабич]]. == Награди и творчески стипендии == Награда на Съюза на преводачите в България и Центъра за изкуства „Сорос“ за превода на книгата на [[Мирча Елиаде]] „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“ през 1996 г. Творческа стипендия „Паул Целан“ на Института за науки за човека във Виена, Австрия през 2001 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.iwm.at/publication/celan-program-translations/drusojatsche-ot-bitijeto-ili-otsg-sstschnostta|заглавие=Paul Celan Fellowship for Translators}}</ref> Творческа стипендия за подкрепа на преводачите на белгийска литература на Федерация „Валония - Брюксел“ и Международния дом на литературата „Паса Порта“, Белгия през 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://le-carnet-et-les-instants.net/2021/11/22/20-bourses-de-traduction-passa-porta-2021/|заглавие=Bourses de traduction Passa Porta}}</ref> Един от четиримата лауреати в конкурса „Лорен в Лавини“ на Международен преводачески колеж „Лорен“, Швейцария и фондация „Хайнрих Мария и Джейн Ледиг-Роволт“ през 2022 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://looren.net/de/stipendien/stipendiaten/2022?category=bourse-looren-a-lavigny|заглавие=Bourses Looren à Lavigny 2022}}</ref> Творческа стипендия на Швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“ за превода на есеистичната творба „Изгнание и музика“ от проф. Етиен Барилие през 2023 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.chateaudelavigny.ch/in-residence-1/october-2003|заглавие=Pro Helvetia Fellowship for translator|достъп_дата=2024-01-03|архив_дата=2024-01-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240103193816/https://www.chateaudelavigny.ch/in-residence-1/october-2003}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://prevodacheski-dnevnik.blogspot.com/ Преводачески дневник] * [http://spblit.org/wordpress/2014/03/тодорка-йорданова-минева-праматаров/ Профил на Тодорка Минева на сайта на Съюза на преводачите в България] * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Тодорка+Минева&type=AllFields От и за Тодорка Минева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [http://bnr.bg/hristobotev/post/100829183 „Европа на превода, преводачите на Европа“], интервю на Валентина Михайлова, БНР, „Артефир“, 10 май 2017 * [http://bnr.bg/hristobotev/post/101162564 „Под „Вавилонската кула“ на замъка в Сенеф“], интервю на Валентина Михайлова, БНР, „Артефир“, 4 септември 2019 * [https://www.passaporta.be/en/magazine/traduire-%C3%A0-seneffe-1-sous-la-tourelle-de-babel Traduire à Seneffe : Sous la « Tourelle de Babel »] * [https://bnt.bg/news/materialniyat-zhivot-na-margarit-dyuras-v269542-281644news.html Маргьорит Дюрас - „Материалният живот“. Гости: Тодорка Минева, преводачка и издателка, и проф. Амелия Личеваl]. * [https://www.youtube.com/watch?v=mWpQwHa-sDY Емил Верхарен: "Поезия в проза“ в превод на Тодорка Минева] * [https://litvestnik.com/2023/05/10/%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/ „Работим преди всичко за образования читател“, разговор на Амелия Личева с Тодорка Минева, Литературен вестник, бр. 17/2023.] * [https://bnr.bg/hristobotev/post/101864118 Разговор на Зорница Гъркова с Тодорка Минева в <nowiki>''Литературата. Начин на употреба''</nowiki>] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Езикознание|Култура|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Минева, Тодорка}} [[Категория:Български преводачи на френскоезична литература]] [[Категория:Български книгоиздатели]] [[Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Елин Пелин]] aoluma4a8lhrer8e61yici8h4te834o 0 187380 12213999 12213484 2024-04-25T12:13:11Z 149.62.206.155 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Би Ти Ви Новините | Лого = BTV News logo.svg | px = 230 | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = новинарска емисия | Създател(и) = Люба Ризова | Режисура = | Камера = | Водещ(и) = Виктория Петрова<br>Юксел Кадриев<br>Иван Георгиев<br>Лиляна Боянова<br>Виктория Готева-Димитрова<br>Ивайло Везенков<br>Мария Ванкова<br>Полина Мечкуева | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Директор „Новини, актуални предавания и спорт = в.и.д Ралф Бартолайт | Главен редактор = Веселина Петракиева | Продуцент(и)= Димитър Анестев, Елица Димитрова, Марин Маринов, Валерия Чанкова, Росен Цветков, Рада Домусчиева, Полина Ботева, Ралина Тропанкева | Времетраене = 30 минути (12:00, 17:00, 23:00)<br>60 минути (19:00) | Дистрибуция = „Би Ти Ви Медия Груп“ | ТВ Канал = „[[Би Ти Ви]]“<br>„[[Би Ти Ви Екшън]]“ (централни повторения) | Формат на картината = SD 4:3 (2000 – 2012)<br>HD 16:9 (2012 – ) | Формат на звука = | Излъчване = [[18 ноември]] [[2000]] г. – | Официален уебсайт = https://btvnovinite.bg/ }} '''bTV Новините''' е новинарската емисия на първата частна национална телевизия в България − [[Би Ти Ви|bTV]]. == История == * Новинарският отдел на телевизията е сформиран през септември 2000 г. В него са поканени репортери, водещи, редактори, оператори и други от различни радиа, телевизии и печатни медии. Част от лицата, формиращи по това време редакцията са: [[Гена Трайкова]], [[Габриела Наплатанова]], [[Кристина Баксанова]], Канна Рачева, Даниела Сеизова, Борис Календеров, [[Томислав Русев]] (и други от [[Нова телевизия]]), [[Ани Салич]] (тогава от [[Канал 3]]), [[Венелин Петков]] (от [[БНТ]]), Александър Пелев, Георги Ангелов, Петър Томов и други. От столичната Нова телевизия са поканени и [[Люба Ризова]] и Виктория Бехар, които стават съответно директор „Новини и актуални предавания“ и главен редактор „Новини“. Хората се обучават от различни специалисти и журналисти от американски медии и извършват сухи тренировки, докато през това време в бившата Зала 12 на НДК се строят студията, апаратните, монтажните, озвучителните и други помещения, както и нюзрумът, където са и до ден днешен. <ref>{{Cite journal|date=01.06.2020|title=Специална празнична програма|url=https://20godini.btv.bg/novini/20-godini-s-teb-specialna-praznichna-programa-za-20-ja-rozhden-den-na-btv.html|journal=20 години bTV|via=сайтът на bTV}}</ref><ref>{{Cite journal|date=31.05.2015|title=bTV на 15 години: Равносметка на изминалото време|url=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/btv-na-15-godini-ravnosmetka-na-izminaloto-vreme.html|journal=Тази събота и неделя|via=сайтът на bTV}}</ref><ref>{{Cite journal|date=18.11.2010|title=10 години bTV Новините – Поглед отвътре|url=https://vid.btv.bg/vod/2010/11/18/303975437.mp4|journal=bTV Документите|via=сайтът на bTV}}</ref> * Първата емисия новини е излъчена на 18 ноември 2000 г. (преди 22 години) Първоначално централната емисия новини започва от 19:30 ч. и има продължителност около половин час. Първите водещи на новините са [[Ани Салич]] и Александър Пелев. Започва с думите: {{цитат|Вие сте с първите новини на първата частна национална телевизия, аз съм Ани Салич|}} {{цитат|Добър вечер и от мен, аз съм Александър Пелев. Ето и акцентите от днешния 18 ноември. ...<ref>{{Cite journal|date=01.06.2020|title=Специална празнична програма|url=https://20godini.btv.bg/novini/20-godini-s-teb-specialna-praznichna-programa-za-20-ja-rozhden-den-na-btv.html|journal=20 години bTV|via=сайтът на bTV}}</ref>}} * Месеци след показването на първата емисия, Би Ти Ви Новините се утвърждават като абсолютен информационен лидер, като преломният момент е [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември 2001]] г., когато цяла България проследява на живо атентатите в САЩ чрез ефира на Би Ти Ви, най-вероятно водеща на първите за Би Ти Ви Новините извънредни емисии – (за атаката в САЩ) е Ани Салич, а по-късно Александър Пелев. * През 2006 г. преди началото на емисията, в рамките на 30 минути, се излъча Би Ти Ви Светът. * От 7 юли 2007 г. до 5 септември 2008 г. централната емисия е разширена като началния час е променен на 19:00 ч. и продължава около един час, но впоследствие са разделени на две части по половин час, които са разделени от анкета с деца, наречена „Малък коментар“. * От 6 септември 2008 г. двете части са събрани в една, а рубриката „Малък коментар“ се излъчва след емисията. * На 1 юли 2010 г. стартира интернет емисия в сайта на Би Ти Ви. Интернет емисиите се качват в интернет − първоначално в секцията „Новини“ в сайта на Би Ти Ви, а по-късно в специалния новинарски сайт btvnews.bg − всеки ден след 15:00 ч. * От 8 януари 2011 г. започва излъчването на обедни емисии новини и през почивните дни. Така обедните новини в 12 часа стават ежедневни. * На 19 септември 2011 г. от 17:00 ч. започва излъчване на следобедна емисия в делничните дни с основен водещ Виктория Петрова. Рубриката „Малък коментар“ е поместена в края на следобедната емисия. * През 2012 г. стартира и специализиран новинарски сайт − btvnews.bg * На 6 октомври 2012 г. е качена последната Интернет емисия на Би Ти Ви Новините, която се води от Ирина Костадинова. * От 7 октомври 2012 г. студиото на Би Ти Ви Новините има нов облик. Заедно с преминаването на телевизията във формат с по-добро качество на картината, Би Ти Ви Новините също започват да се излъчват в [[HD|HD формат]] и 16:9 екранно съотношение. * През месец декември 2013 г. едно от лицата на Би Ти Ви и Би Ти Ви Новините − Ани Салич, напуска телевизията и преминава да работи в конкурентната медия [[Нова телевизия]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/i-ani-salich-otiva-v-nova-televiziya-news214969.html | заглавие = И Ани Салич отива в Нова телевизия | достъп_дата = 5 януари 2014 | дата = 20 декември 2013 | труд = www.mediapool.bg | издател = Mediapool.bg}}</ref> * От 4 март 2014 г. късните делнични емисии на Би Ти Ви Новините се излъчват от 23:30 до 00:00 ч. През уикендите късни издания на новините на Би Ти Ви не се излъчват. * През февруари 2014 г. [[Венелин Петков]] става директор „Новини, актуални предавания и спорт“ на Би Ти Ви,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес = http://www.btv.bg/article/za-btv/spetsialno/venelin-petkov-e-noviyat-direktor-znovini-aktualni-predavaniya-i-sport-na-btv.html|заглавие = Венелин Петков е новият директор „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV|достъп_дата = 18 май 2014 г|дата = 23 април 2014 г|автор = bTV.bg}}</ref> като малко по-късно той назначава [[Гена Трайкова]] за главен редактор „Новини“. Поради това, на 25 април е последната емисия новини на Би Ти Ви Новините, водена от [[Гена Трайкова]] и [[Венелин Петков]]. В същата вечер е представена и новата двойка водещи − [[Иван Георгиев (журналист)|Иван Георгиев]] и [[Лиляна Боянова]]. Те водят централните емисии на Би Ти Ви Новините през уикенда от 26 април, а в делничните дни водещи остават [[Юксел Кадриев]] и [[Виктория Петрова]]. * На 9 февруари 2015 г. сутрешните новини през делничните дни в рамките на предаването „[[Тази сутрин]]“ в 07:00 ч., 08:00 ч. и 09:00 ч. стават с основни водещи [[Кристина Баксанова]] и младият репортер [[Денислав Борисов (журналист)|Денислав Борисов]], като двамата се редуват на седмичен ротационен принцип. От същия ден обедните новини на Би Ти Ви през делничните дни са с основни водещи [[Ирина Костадинова]] и Ивайло Василев. * От началото на месец юни 2015 г. обедните новини и през делничните дни, вече се представят от един водещ. Основни водещи на тези емисии са Ирина Костадинова и [[Кристина Баксанова]], а Ивайло Василев слиза от екран, като остава само международен редактор. По-късно, на 20 юли и [[Денислав Борисов (журналист)|Денислав Борисов]] става водещ на Би Ти Ви Новините в 12:00 ч. * В края на март 2019 г. младата журналистка [[Виктория Готева]] става водещ на сутрешните емисии новини, а на 10 април прави дебюта си и като водещ на Би Ти Ви Новините в 12 ч. А от 2 декември 2019 г. започва да води и Би Ти Ви Новините в 23:30 ч., редувайки се със [[Юксел Кадриев]]. * На 1 юни 2019 г. (на 19-ия рожден ден на Би Ти Ви) в 19:00 часа стартират новините от изцяло новото високо технологично студио на Би Ти Ви – едно студио за всички новини, спорт, прогноза за времето и актуални предавания в 360 градуса. * От 6 септември късните делнични емисии на Би Ти Ви Новините се излъчват от 23:00 до 23:30 ч., но от 16 декември отново се излъчват от 23:30 до 00:00 ч. * На 21 декември 2020 г. [[Антон Хекимян]] е избран за новия директор на „Новини, актуални предавания и спорт“ на Би Ти Ви на мястото на [[Венелин Петков]]. * На 21 декември 2020 г. [[Марина Цекова]] се присъединява към екипа на Би Ти Ви Новините и на 4 януари 2021 г. започва да води Би Ти Ви Новините в 17 ч и така до 8 януари. А на седмицата от 11 до 15 януари води емисията в 23:30 ч. И се редува на седмичен принцип – една седмица води емисиите в 17 ч. а на следващата води Би Ти Ви Новините в 23:00 ч. * На 24 май 2021 г. късните делнични емисии на Би Ти Ви Новините отново се излъчват от 23:00 ч. * От 14 юни 2021 г. Мария Ванкова става водеща на късните новини. Води в седмицата когато са Юксел Кадриев и Виктория Петрова. * От август 2021 г. през делничните дни централната емисия е удължена с още пет минути от 20:00 до 20:05 ч. * От 10 януари 2022 г. Полина Гергушева става водеща на късните новини. Тя води късни емисии и редува вечерните ефири на медията с друг основен водещ в този часови слот – Мария Ванкова. * На 23 май 2022 г. късните делнични емисии на Би Ти Ви Новините преминават в летен режим и се излъчват от 22:00 ч. * От 27 май 2023 г. сутрешните новини през уикенда имат нова водеща - Бесте Сабри. * На 23 септември 2023 г. Антон Хекимян обявява в своя профил във Фейсбук, че прекратява 19-годишната си кариера в Би Ти Ви, а два дни по-късно бива издигнат за кандидат-кмет на [[София]] в листата на [[ГЕРБ]]. Той напуска телевизията, а главният ѝ изпълнителен директор Ралф Бартолайт временно поема функциите на директор "Новини, актуални предавания и спорт", заедно с главния редактор на „bTV Новините“ Веселина Петракиева, с главния редактор на „Актуални предавания“ Искра Владимирова и с мениджъра уеб съдържание и изпълнителен продуцент на редакция “Спорт“ Владислава Лазарова, до избирането на нов директор на мястото на Хекимян.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/btv-se-razdelja-s-anton-hekimjan.html|заглавие=bTV се разделя с Антон Хекимян|дата=2023-09-23}}</ref> * На 23.02.2024 назначават Асен Иванов за главен редактор на отдел “Новини”. "След дългогодишна всеотдайна работа Веселина Петракиева реши да се оттегли от поста си на главен редактор на bTV Новините и да продължи развитието си извън компанията", се казва в официално съобщение на телевизията. "Веселина беше невероятно отдаден и квалифициран ръководител и помогна на редакцията ни да премине през много предизвикателства. Изказвам искрена благодарност за нейната лоялност и принос към екипа. Пожелавам ѝ здраве и късмет, и се надявам да знае, че винаги ще бъде част от семейството на bTV", коментира главният изпълнителен директор и изпълняващ длъжността директор “Новини, актуални предавания и спорт” на bTV Media Group Ралф Бартолайт. *"В същото време имам удоволствието да приветствам Асен Иванов в новата му роля. Той е сред професионалистите с доказан опит в нюзрума на bTV и има дълъг стаж в редакцията. Убеден съм, че заедно ще продължим да произвеждаме качествени новини и журналистика на най-високо ниво''"'', допълва още главният изпълнителен директор на bTV Media Group. == Емисии на bTV Новините == {| class="wikitable" width="100%" |- ! style="left: 0px 13px" colspan="2" |Емисия !! align="center" rowspan="2" width="7%"|Времетраене !! colspan="7" align="center" |Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="12%"| !! width="9%"|Понеделник!! width="9%" |Вторник !! width="9%" |Сряда !! width="9%" |Четвъртък !! width="9%" |Петък!! width="8%" |Събота!! width="10%" |Неделя |- | | '''Сутрешна''' |около 5 минути |06:00 – 06:05 |06:00 – 06:05 |06:00 – 06:05 |06:00 – 06:05 |06:00 – 06:05 | | |- |bgcolor="99CCFF" height="10px"| |align="center"| '''Сутрешна''' |align="center"| около 5 минути |align="center"| 07:00 – 07:05 |align="center"| 07:00 – 07:05 |align="center"| 07:00 – 07:05 |align="center"| 07:00 – 07:05 |align="center"| 07:00 – 07:05 |align="center"| |align="center"| |- |bgcolor="99CCFF" height="10px"| |align="center"| '''Сутрешна''' |align="center"| около 5 минути |align="center"| 08:00 – 08:05 |align="center"| 08:00 – 08:05 |align="center"| 08:00 – 08:05 |align="center"| 08:00 – 08:05 |align="center"| 08:00 – 08:05 |align="center"| |align="center"| |- |bgcolor="99CCFF" height="10px"| |align="center"| '''Сутрешна''' |align="center"| около 5 минути |align="center"| 09:00 – 09:05 |align="center"| 09:00 – 09:05 |align="center"| 09:00 – 09:05 |align="center"| 09:00 – 09:05 |align="center"| 09:00 – 09:05 |align="center"| |align="center"| |- |bgcolor="99CCFF" height="10px"| |align="center"| '''Обедна''' |align="center"| около 15/20 минути |align="center"| 12:00 – 12:20 |align="center"| 12:00 – 12:20 |align="center"| 12:00 – 12:20 |align="center"| 12:00 – 12:20 |align="center"| 12:00 – 12:20 |align="center"| 12:00 – 12:15 |align="center"| 12:00 – 12:15 |- |bgcolor="pinkblue" height="10px"| |align="center"| '''Следобедна''' |align="center"| около 15 минути |align="center"| 17:00 – 17:15 |align="center"| 17:00 – 17:15 |align="center"| 17:00 – 17:15 |align="center"| 17:00 – 17:15 |align="center"| 17:00 – 17:15 |align="center"| |align="center"| |- |bgcolor="0066C" height="10px"| |align="center"| '''Централна''' |align="center"| около 25/40 минути |align="center"| 19:00 – 19:35<br>19:50 – 19:55 |align="center"| 19:00 – 19:35<br>19:50 – 19:55 |align="center"| 19:00 – 19:35<br>19:50 – 19:55 |align="center"| 19:00 – 19:35<br>19:50 – 19:55 |align="center"| 19:00 – 19:35<br>19:50 – 19:55 |align="center"| 19:00 – 19:25 |align="center"| 19:00 – 19:25 |- |bgcolor="336699" height="10px"| |align="center"| '''Късна''' |align="center"| около 20 минути |align="center"| 23:00 – 23:20 |align="center"| 23:00 – 23:20 |align="center"| 23:00 – 23:20 |align="center"| 23:00 – 23:20 |align="center"| 23:00 – 23:20 |align="center"| |align="center"| |- | bgcolor="336699" height="10px" | | align="center" | '''Лятна късна''' | align="center" | около 20 минути | align="center" | 22:00 – 22:20 | align="center" | 22:00 – 22:20 | align="center" | 22:00 – 22:20 | align="center" | 22:00 – 22:20 | align="center" | 22:00 – 22:20 | | |} == Водещи на bTV Новините == Сутрешни емисии – Виктория Готева-Димитрова или Полина Мечкуева – делник; Обедна емисия – Виктория Готева-Димитрова или Полина Мечкуева – делник; Виктория Петрова, Юксел Кадриев, Иван Георгиев или Лиляна Боянова – през уикенда; Следобедна емисия – Виктория Петрова, Юксел Кадриев, Иван Георгиев или Лиляна Боянова – делник; Централна емисия – Виктория Петрова и Юксел Кадриев или Иван Георгиев и Лиляна Боянова; Късна емисия – Мария Ванкова или Ивайло Везенков – делник. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.btvnovinite.bg Би Ти Ви Новините] {{BTV}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2000 година]] alerxenz5gtx58whzx1fnkuvmqpyv3d 12214202 12213999 2024-04-25T15:08:17Z Carbonaro. 221440 публицистичен текст wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Би Ти Ви Новините | Лого = BTV News logo.svg | px = 230 | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = новинарска емисия | Създател(и) = Люба Ризова | Режисура = | Камера = | Водещ(и) = Виктория Петрова<br>Юксел Кадриев<br>Иван Георгиев<br>Лиляна Боянова<br>Виктория Готева-Димитрова<br>Ивайло Везенков<br>Мария Ванкова<br>Полина Мечкуева | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Директор „Новини, актуални предавания и спорт = в.и.д Ралф Бартолайт | Главен редактор = Веселина Петракиева | Продуцент(и)= Димитър Анестев, Елица Димитрова, Марин Маринов, Валерия Чанкова, Росен Цветков, Рада Домусчиева, Полина Ботева, Ралина Тропанкева | Времетраене = 30 минути (12:00, 17:00, 23:00)<br>60 минути (19:00) | Дистрибуция = „Би Ти Ви Медия Груп“ | ТВ Канал = „[[Би Ти Ви]]“<br>„[[Би Ти Ви Екшън]]“ (централни повторения) | Формат на картината = SD 4:3 (2000 – 2012)<br>HD 16:9 (2012 – ) | Формат на звука = | Излъчване = [[18 ноември]] [[2000]] г. – | Официален уебсайт = https://btvnovinite.bg/ }} '''bTV Новините''' е новинарската емисия на първата частна национална телевизия в България − [[Би Ти Ви|bTV]]. == История == * Новинарският отдел на телевизията е сформиран през септември 2000 г. В него са поканени репортери, водещи, редактори, оператори и други от различни радиа, телевизии и печатни медии. Част от лицата, формиращи по това време редакцията са: [[Гена Трайкова]], [[Габриела Наплатанова]], [[Кристина Баксанова]], Канна Рачева, Даниела Сеизова, Борис Календеров, [[Томислав Русев]] (и други от [[Нова телевизия]]), [[Ани Салич]] (тогава от [[Канал 3]]), [[Венелин Петков]] (от [[БНТ]]), Александър Пелев, Георги Ангелов, Петър Томов и други. От столичната Нова телевизия са поканени и [[Люба Ризова]] и Виктория Бехар, които стават съответно директор „Новини и актуални предавания“ и главен редактор „Новини“. Хората се обучават от различни специалисти и журналисти от американски медии и извършват сухи тренировки, докато през това време в бившата Зала 12 на НДК се строят студията, апаратните, монтажните, озвучителните и други помещения, както и нюзрумът, където са и до ден днешен. <ref>{{Cite journal|date=01.06.2020|title=Специална празнична програма|url=https://20godini.btv.bg/novini/20-godini-s-teb-specialna-praznichna-programa-za-20-ja-rozhden-den-na-btv.html|journal=20 години bTV|via=сайтът на bTV}}</ref><ref>{{Cite journal|date=31.05.2015|title=bTV на 15 години: Равносметка на изминалото време|url=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/btv-na-15-godini-ravnosmetka-na-izminaloto-vreme.html|journal=Тази събота и неделя|via=сайтът на bTV}}</ref><ref>{{Cite journal|date=18.11.2010|title=10 години bTV Новините – Поглед отвътре|url=https://vid.btv.bg/vod/2010/11/18/303975437.mp4|journal=bTV Документите|via=сайтът на bTV}}</ref> * Първата емисия новини е излъчена на 18 ноември 2000 г. (преди 22 години) Първоначално централната емисия новини започва от 19:30 ч. и има продължителност около половин час. Първите водещи на новините са [[Ани Салич]] и Александър Пелев. Започва с думите: {{цитат|Вие сте с първите новини на първата частна национална телевизия, аз съм Ани Салич|}} {{цитат|Добър вечер и от мен, аз съм Александър Пелев. Ето и акцентите от днешния 18 ноември. ...<ref>{{Cite journal|date=01.06.2020|title=Специална празнична програма|url=https://20godini.btv.bg/novini/20-godini-s-teb-specialna-praznichna-programa-za-20-ja-rozhden-den-na-btv.html|journal=20 години bTV|via=сайтът на bTV}}</ref>}} * Месеци след показването на първата емисия, Би Ти Ви Новините се утвърждават като абсолютен информационен лидер, като преломният момент е [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември 2001]] г., когато цяла България проследява на живо атентатите в САЩ чрез ефира на Би Ти Ви, най-вероятно водеща на първите за Би Ти Ви Новините извънредни емисии – (за атаката в САЩ) е Ани Салич, а по-късно Александър Пелев. * През 2006 г. преди началото на емисията, в рамките на 30 минути, се излъча Би Ти Ви Светът. * От 7 юли 2007 г. до 5 септември 2008 г. централната емисия е разширена като началния час е променен на 19:00 ч. и продължава около един час, но впоследствие са разделени на две части по половин час, които са разделени от анкета с деца, наречена „Малък коментар“. * От 6 септември 2008 г. двете части са събрани в една, а рубриката „Малък коментар“ се излъчва след емисията. * На 1 юли 2010 г. стартира интернет емисия в сайта на Би Ти Ви. Интернет емисиите се качват в интернет − първоначално в секцията „Новини“ в сайта на Би Ти Ви, а по-късно в специалния новинарски сайт btvnews.bg − всеки ден след 15:00 ч. * От 8 януари 2011 г. започва излъчването на обедни емисии новини и през почивните дни. Така обедните новини в 12 часа стават ежедневни. * На 19 септември 2011 г. от 17:00 ч. започва излъчване на следобедна емисия в делничните дни с основен водещ Виктория Петрова. Рубриката „Малък коментар“ е поместена в края на следобедната емисия. * През 2012 г. стартира и специализиран новинарски сайт − btvnews.bg * На 6 октомври 2012 г. е качена последната Интернет емисия на Би Ти Ви Новините, която се води от Ирина Костадинова. * От 7 октомври 2012 г. студиото на Би Ти Ви Новините има нов облик. Заедно с преминаването на телевизията във формат с по-добро качество на картината, Би Ти Ви Новините също започват да се излъчват в [[HD|HD формат]] и 16:9 екранно съотношение. * През месец декември 2013 г. едно от лицата на Би Ти Ви и Би Ти Ви Новините − Ани Салич, напуска телевизията и преминава да работи в конкурентната медия [[Нова телевизия]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/i-ani-salich-otiva-v-nova-televiziya-news214969.html | заглавие = И Ани Салич отива в Нова телевизия | достъп_дата = 5 януари 2014 | дата = 20 декември 2013 | труд = www.mediapool.bg | издател = Mediapool.bg}}</ref> * От 4 март 2014 г. късните делнични емисии на Би Ти Ви Новините се излъчват от 23:30 до 00:00 ч. През уикендите късни издания на новините на Би Ти Ви не се излъчват. * През февруари 2014 г. [[Венелин Петков]] става директор „Новини, актуални предавания и спорт“ на Би Ти Ви,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес = http://www.btv.bg/article/za-btv/spetsialno/venelin-petkov-e-noviyat-direktor-znovini-aktualni-predavaniya-i-sport-na-btv.html|заглавие = Венелин Петков е новият директор „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV|достъп_дата = 18 май 2014 г|дата = 23 април 2014 г|автор = bTV.bg}}</ref> като малко по-късно той назначава [[Гена Трайкова]] за главен редактор „Новини“. Поради това, на 25 април е последната емисия новини на Би Ти Ви Новините, водена от [[Гена Трайкова]] и [[Венелин Петков]]. В същата вечер е представена и новата двойка водещи − [[Иван Георгиев (журналист)|Иван Георгиев]] и [[Лиляна Боянова]]. Те водят централните емисии на Би Ти Ви Новините през уикенда от 26 април, а в делничните дни водещи остават [[Юксел Кадриев]] и [[Виктория Петрова]]. * На 9 февруари 2015 г. сутрешните новини през делничните дни в рамките на предаването „[[Тази сутрин]]“ в 07:00 ч., 08:00 ч. и 09:00 ч. стават с основни водещи [[Кристина Баксанова]] и младият репортер [[Денислав Борисов (журналист)|Денислав Борисов]], като двамата се редуват на седмичен ротационен принцип. От същия ден обедните новини на Би Ти Ви през делничните дни са с основни водещи [[Ирина Костадинова]] и Ивайло Василев. * От началото на месец юни 2015 г. обедните новини и през делничните дни, вече се представят от един водещ. Основни водещи на тези емисии са Ирина Костадинова и [[Кристина Баксанова]], а Ивайло Василев слиза от екран, като остава само международен редактор. По-късно, на 20 юли и [[Денислав Борисов (журналист)|Денислав Борисов]] става водещ на Би Ти Ви Новините в 12:00 ч. * В края на март 2019 г. младата журналистка [[Виктория Готева]] става водещ на сутрешните емисии новини, а на 10 април прави дебюта си и като водещ на Би Ти Ви Новините в 12 ч. А от 2 декември 2019 г. започва да води и Би Ти Ви Новините в 23:30 ч., редувайки се със [[Юксел Кадриев]]. * На 1 юни 2019 г. (на 19-ия рожден ден на Би Ти Ви) в 19:00 часа стартират новините от изцяло новото високо технологично студио на Би Ти Ви – едно студио за всички новини, спорт, прогноза за времето и актуални предавания в 360 градуса. * От 6 септември късните делнични емисии на Би Ти Ви Новините се излъчват от 23:00 до 23:30 ч., но от 16 декември отново се излъчват от 23:30 до 00:00 ч. * На 21 декември 2020 г. [[Антон Хекимян]] е избран за новия директор на „Новини, актуални предавания и спорт“ на Би Ти Ви на мястото на [[Венелин Петков]]. * На 21 декември 2020 г. [[Марина Цекова]] се присъединява към екипа на Би Ти Ви Новините и на 4 януари 2021 г. започва да води Би Ти Ви Новините в 17 ч и така до 8 януари. А на седмицата от 11 до 15 януари води емисията в 23:30 ч. И се редува на седмичен принцип – една седмица води емисиите в 17 ч. а на следващата води Би Ти Ви Новините в 23:00 ч. * На 24 май 2021 г. късните делнични емисии на Би Ти Ви Новините отново се излъчват от 23:00 ч. * От 14 юни 2021 г. Мария Ванкова става водеща на късните новини. Води в седмицата когато са Юксел Кадриев и Виктория Петрова. * От август 2021 г. през делничните дни централната емисия е удължена с още пет минути от 20:00 до 20:05 ч. * От 10 януари 2022 г. Полина Гергушева става водеща на късните новини. Тя води късни емисии и редува вечерните ефири на медията с друг основен водещ в този часови слот – Мария Ванкова. * На 23 май 2022 г. късните делнични емисии на Би Ти Ви Новините преминават в летен режим и се излъчват от 22:00 ч. * От 27 май 2023 г. сутрешните новини през уикенда имат нова водеща - Бесте Сабри. * На 23 септември 2023 г. Антон Хекимян обявява в своя профил във Фейсбук, че прекратява 19-годишната си кариера в Би Ти Ви, а два дни по-късно бива издигнат за кандидат-кмет на [[София]] в листата на [[ГЕРБ]]. Той напуска телевизията, а главният ѝ изпълнителен директор Ралф Бартолайт временно поема функциите на директор "Новини, актуални предавания и спорт", заедно с главния редактор на „bTV Новините“ Веселина Петракиева, с главния редактор на „Актуални предавания“ Искра Владимирова и с мениджъра уеб съдържание и изпълнителен продуцент на редакция “Спорт“ Владислава Лазарова, до избирането на нов директор на мястото на Хекимян.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/btv-se-razdelja-s-anton-hekimjan.html|заглавие=bTV се разделя с Антон Хекимян|дата=2023-09-23}}</ref> == Емисии на bTV Новините == {| class="wikitable" width="100%" |- ! style="left: 0px 13px" colspan="2" |Емисия !! align="center" rowspan="2" width="7%"|Времетраене !! colspan="7" align="center" |Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="12%"| !! width="9%"|Понеделник!! width="9%" |Вторник !! width="9%" |Сряда !! width="9%" |Четвъртък !! width="9%" |Петък!! width="8%" |Събота!! width="10%" |Неделя |- | | '''Сутрешна''' |около 5 минути |06:00 – 06:05 |06:00 – 06:05 |06:00 – 06:05 |06:00 – 06:05 |06:00 – 06:05 | | |- |bgcolor="99CCFF" height="10px"| |align="center"| '''Сутрешна''' |align="center"| около 5 минути |align="center"| 07:00 – 07:05 |align="center"| 07:00 – 07:05 |align="center"| 07:00 – 07:05 |align="center"| 07:00 – 07:05 |align="center"| 07:00 – 07:05 |align="center"| |align="center"| |- |bgcolor="99CCFF" height="10px"| |align="center"| '''Сутрешна''' |align="center"| около 5 минути |align="center"| 08:00 – 08:05 |align="center"| 08:00 – 08:05 |align="center"| 08:00 – 08:05 |align="center"| 08:00 – 08:05 |align="center"| 08:00 – 08:05 |align="center"| |align="center"| |- |bgcolor="99CCFF" height="10px"| |align="center"| '''Сутрешна''' |align="center"| около 5 минути |align="center"| 09:00 – 09:05 |align="center"| 09:00 – 09:05 |align="center"| 09:00 – 09:05 |align="center"| 09:00 – 09:05 |align="center"| 09:00 – 09:05 |align="center"| |align="center"| |- |bgcolor="99CCFF" height="10px"| |align="center"| '''Обедна''' |align="center"| около 15/20 минути |align="center"| 12:00 – 12:20 |align="center"| 12:00 – 12:20 |align="center"| 12:00 – 12:20 |align="center"| 12:00 – 12:20 |align="center"| 12:00 – 12:20 |align="center"| 12:00 – 12:15 |align="center"| 12:00 – 12:15 |- |bgcolor="pinkblue" height="10px"| |align="center"| '''Следобедна''' |align="center"| около 15 минути |align="center"| 17:00 – 17:15 |align="center"| 17:00 – 17:15 |align="center"| 17:00 – 17:15 |align="center"| 17:00 – 17:15 |align="center"| 17:00 – 17:15 |align="center"| |align="center"| |- |bgcolor="0066C" height="10px"| |align="center"| '''Централна''' |align="center"| около 25/40 минути |align="center"| 19:00 – 19:35<br>19:50 – 19:55 |align="center"| 19:00 – 19:35<br>19:50 – 19:55 |align="center"| 19:00 – 19:35<br>19:50 – 19:55 |align="center"| 19:00 – 19:35<br>19:50 – 19:55 |align="center"| 19:00 – 19:35<br>19:50 – 19:55 |align="center"| 19:00 – 19:25 |align="center"| 19:00 – 19:25 |- |bgcolor="336699" height="10px"| |align="center"| '''Късна''' |align="center"| около 20 минути |align="center"| 23:00 – 23:20 |align="center"| 23:00 – 23:20 |align="center"| 23:00 – 23:20 |align="center"| 23:00 – 23:20 |align="center"| 23:00 – 23:20 |align="center"| |align="center"| |- | bgcolor="336699" height="10px" | | align="center" | '''Лятна късна''' | align="center" | около 20 минути | align="center" | 22:00 – 22:20 | align="center" | 22:00 – 22:20 | align="center" | 22:00 – 22:20 | align="center" | 22:00 – 22:20 | align="center" | 22:00 – 22:20 | | |} == Водещи на bTV Новините == Сутрешни емисии – Виктория Готева-Димитрова или Полина Мечкуева – делник; Обедна емисия – Виктория Готева-Димитрова или Полина Мечкуева – делник; Виктория Петрова, Юксел Кадриев, Иван Георгиев или Лиляна Боянова – през уикенда; Следобедна емисия – Виктория Петрова, Юксел Кадриев, Иван Георгиев или Лиляна Боянова – делник; Централна емисия – Виктория Петрова и Юксел Кадриев или Иван Георгиев и Лиляна Боянова; Късна емисия – Мария Ванкова или Ивайло Везенков – делник. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.btvnovinite.bg Би Ти Ви Новините] {{BTV}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2000 година]] fy1on4a9zty9nc949781h0k9iph7prb 0 189745 12214294 12213727 2024-04-25T17:48:03Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |официално-име-бг = Неаполитанско кралство |официално-име = Regnum Siciliae citra Pharum |кратко-име = Кралство Неапол |статут = [[Абсолютна монархия]] |знаме = Flag of the Kingdom of Naples.svg |герб = Arms of Jean dAnjou.svg |местоположение = Italia Regno di Napoli locator.svg |местоположение-лег = местонахождение на тогавашната държава (в тъмножълто) |основаване = [[1282]] или 31 август [[1302]] |континент = [[Европа]] |столица = [[Неапол]] |най-голям град = |език = [[Италиански език|италиански]]<br>[[Неаполитански език|неаполитански]]<br>[[Латински език|латински]] |неофициален-език = [[Южно-италиански диалекти|средни]] и [[Крайни южно-италиански диалекти|крайни]] южни-италиански диалекти;<br>малцинства с [[Гръцки език|гръцки]], [[латински език|латински]], [[Окситански език|окситански]], [[Албърешки диалект|албърешки]], [[Франко-провансалски език|франко-провансалски]] и [[Хърватско-молизански език|хърватско-молизански]] |религия = [[Католицизъм]] |управление = [[Абсолютна монархия]] |длъжност1 = [[Крал на Неапол]] |управляващ_длъжност1 = [[Шарл I Анжуйски]] |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1282 – 1285 |длъжност1a = |управляващ_длъжност1a = [[Фердинанд I ̈(Две Сицилии)|Фердинанд IV]] |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1815 – 1816 |епоха-вид = [[Средновековие]] и [[Наполеонови войни]] |събития = Сицилианска вечерня |събитие-дати = 30 март 1282 г. |събития2 = Договор от Калтабелота |събитие-дати2 = 31 август 1302 г. |събития3 = Договор от Ращат |събитие-дати3 = 7 март 1714 г. |събития4 = Битка при Кампо Тенезе |събитие-дати4 = 10 март 1806 г. |събития5 = Битка при Толентино |събитие-дати5 = 2 май 1815 г. |събития6 = Кралство на Двете Сицилии – основаване |събитие-дати6 = 8 декември 1816 г. |p1 = [[Сицилианско кралство]] |flag_p1 = Flag of the Kingdom of Naples.svg |p2 = |flag_p2 = Flag of the Parthenopaean Republic.svg |s1 = |s2 = [[Кралство на двете Сицилии]] |flag_s1 = Flag of the Parthenopaean Republic.svg |flag_s2 = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1738).svg |площ-общо =85000 |площ-год =19. век |валута = [[Тари|тарѝ]], [[торнезе]], [[грано]], [[карлино]], [[дукат]], [[лира на Двете Сицилии]], [[пиастър]], [[кавало]] |днес_част = {{Италия}} |край=12 декември [[1816]]|население-оценка=19. век|население-ценз=5 млн.|династия=[[Капетинги]] (клоновеː [[Сицилиански Анжуйци]], [[Анжу-Драч]] и [[Валоа-Анжуйци|Валоа-Анжу]])<br>[[Трастамара на Арагон и Сицилия]] (клон [[Неаполитански Трастамара на Арагон]])<br>Капетинги (клонове [[Валоа]] и [[Валоа-Орлеан]])<br>[[Хабсбурги]] (клонове [[Австрийски Хабсбурги]] и [[Испански Хабсбурги]])<br>[[Бурбони]] ̈(клонове [[Испански Бурбони]] и [[Неаполитански Бурбони]])<br>[[Бонапарт]]|национален_девиз=Noxias herbas}} '''Неапололитанско кралство''' (''Неаполско кралство'', ''Кралство Неапол'', {{lang|it|Regno di Napoli}}, на [[Средновековен латински език|средновековен латински]]ː ''Regnum Neapolitanum''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maas.ccr.it/PDF/Napoli.pdf|заглавие=Archivio di Stato di Napoli: esposizione archivistica del Regno di Napoli. Laboratorio archivistico, paleografico e diplomatico}}</ref>'','' {{lang|es|Reino de Nápoles}}) е името, с което [[Стари италиански държави|старата италианска държава]], съществувала от [[14 век|XIV]] до [[19 век|XIX век]] и обхващаща цяла [[Южна Италия]] (с изключение на [[Сицилия]]), е известна в съвременната [[историография]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://2.42.228.123/dgagaeta/dga/uploads/documents/Saggi/5bdc103f889dd.pdf|заглавие=Pubblicazioni degli Archivi di Stato, saggi 48: Per la storia del Mezzogiorno medievale e moderno}}</ref> Официалното му име е ''Regnum Siciliae citra Pharum,''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icar.beniculturali.it/biblio/pdf/bolTau/tomo_10/1l_T10_534_597.pdf|заглавие=Ministero per i Beni Culturali: Bolla dall'Archivio di Stato di Napoli-Regnum Siciliae citra Pharum|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220123141728/https://www.icar.beniculturali.it/biblio/pdf/bolTau/tomo_10/1l_T10_534_597.pdf|архив_дата=2022-2-23}}</ref> чието значение е „'''Кралство Сицилия отсам Фара'''“ във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]], в контраст на ''Regnum Siciliae ultra Pharum'', т.е. „[[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] отвъд Фара“, което се простира върху целия остров [[Сицилия]]. В [[Норманско завладяване на Южна Италия|Норманската епоха]] (XI-XII век) цялото Кралство Сицилия се разделя на две макрообласти: първата включва островните територии на бившото [[Графство Сицилия]], а втората – [[Полуостров|полуостровните]] територии, до голяма степен съставени от Херцогство [[Апулия и Калабрия]] и [[Княжество Капуа]],<ref>Giuseppe Maria Galanti, {{Cite book|title=Della descrizione geografica e politica delle Sicilie|url=http://books.google.it/books?id=lGk5AAAAcAAJ|volume=Tomo I|year=1793|publisher=Gabinetto Letterario|location=Napoli|isbn=no|page=120}}</ref> обединени с норманските в гореспоменатото кралство. Тази последна държава е създадена през [[1130]] г., когато [[антипапа]] [[Анаклет II (антипапа)|Анаклет II]] дава на [[Роже II Сицилиански|Роже II Отвилски]] титлата „Крал на Сицилия“ (на лат. ''Rex Siciliae)'' – титла, потвърдена му през [[1139]] г. от папа [[Инокентий II]]. По този начин новата държава е разположена върху всички територии на [[Южна Италия]], утвърждавайки се като най-голямата от [[Стари италиански държави|старите италиански държави]].<ref group="N">Първенството се запазва от Кралство Неапол след разделянето на двете кралства.</ref> Нейната регулаторна структура е окончателно формализирана след [[Ариански асизи|Арианските асизи]] от 1140-1142 г. Неразделна част от Кралство Сицилия по време на норманската и швабската епоха, Кралство Неапол става самостоятелна единица през [[1282]] г. с [[Шарл I Анжуйски]], когато след въстанието на Сицилия срещу [[Сицилиански Анжуйци|Анжуйците]] (въстанието на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]) островът преминава към [[Трастамара на Арагон и Сицилия|Арагонците]], нарушавайки единството между Сицилия и Южна Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/regno-di-napoli/|заглавие=Napoli, Regno di|автор=Treccani}}</ref> Впоследствие, с подписването на [[Мир от Калтабелота|мира от Калтабелота]] на 31 август [[1302]] г. следва официалното разделяне на кралството на две: * ''Regnum Siciliae citra Pharum –'' Кралство Сицилия отсам Фара, известно в историографията като ''Кралство Неапол'' * ''Regnum Siciliae ultra Pharum'' – Кралство Сицилия отвъд Фара, известно за кратък период от време също като ''[[Кралство Тринакрия]],'' и известно в историографията като ''Кралство Сицилия'' Следователно Мирният договор от Калтабелота би могъл да се счита за конвенционалният основополагащ акт на политическото образувание, известно днес като ''Кралство Неапол''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studenti.it/regno-di-napoli-storia-cronologia-e-protagonisti.html|заглавие=Regno di Napoli {{!}} Studenti.it}}</ref> Кралството, като [[суверенна държава]], има голям интелектуален, икономически и граждански разцвет, както при [[Анжуйска династия|Анжуйската династия]] (1282-1442), така и след [[Арагонска корона|арагонското]] завладяване на неаполитанския трон от [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I]] (1442-1458), и при управлението на [[Династия Трастамара|Трастамара]] – [[кадетска линия]] на [[Арагонска корона|Арагонската династия]] (1458-1501). По това време столицата [[Неапол]] се слави с блясъка на своя двор и покровителството на своите владетели. През 1504 г. [[Испанска империя|обединена Испания]] побеждава [[Кралство Франция]] в контекста на [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]] и Кралство Неапол след това е в [[лична уния]] с Испанската монархия заедно с тази на Сицилия до [[1713]] г. ([[де факто]] до [[1707]] г.): и двете се управляват като две отделни [[Списък на вицекралете на Неапол|вицекралства]], но с формулировката ''ultra et citra Pharum'' и с произтичащото от това историографско и териториално разграничение между Кралство Неапол и Кралство Сицилия. След [[Утрехтски мирен договор|Утрехтския мирен договор]] Неаполитанското кралство се управлява за кратък период (1713-1734) от [[Австрийски Хабсбурги|Хабсбургската монархия на Австрия]]. Въпреки че двете кралства, отново обединени, получават независимост с [[Карлос III]] де Бурбон още през 1735 г., окончателното правно обединение на двете кралства става едва през декември 1816 г., с основаването на суверенната държава [[Кралство на двете Сицилии]]. Територията на Кралство Неапол първоначално съответства на сбора от териториите на днешните италиански региони [[Абруцо]], [[Молизе]], [[Кампания]], [[Пулия]], [[Базиликата]] и [[Калабрия]], включително някои области от днешния Южен и Източен [[Лацио]], принадлежащ на Кампания до 1927 г., тоест на древната провинция [[Тера ди Лаворо]] (област Гаета и област Сора) и на Абруцо. == География и административно деление == [[Файл:Province napoletane (1454).PNG|мини|269x269пкс|Карта на 12-те провинции на Кралство Неапол през 1454 г.]] [[Файл:Province napoletane (1811).PNG|ляво|мини|258x258пкс|Карта на 14-те провинции на Кралство Неапол през 1811 г.]] От създаването си до [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] (19. век), територията, заета от Кралство Неапол, остава повече или по-малко винаги в едни и същи граници, а териториалното единство е само слабо застрашено от феодализма ([[Княжество Таранто]], [[Херцогство Сора]], [[Херцогство Бари]]) и от набезите на [[Берберски пирати|берберските пирати]]. То заема приблизително цялата част от [[Италия|Италианския полуостров]], който днес е известен като [[Южна Италия]], от реките [[Тронто]] и [[Лири]], от [[планините Симбруини]] на север, до [[нос Отранто]] и [[Капо Спартивенто (Калабрия)|нос Спартивенто]]. Дългата [[Апенински планини|Апенинска верига]], която се развива там, традиционно е разделена на Апенините на Абруцо на границата с [[Папска държава|Папската държава]], Неаполитанските Апенини от [[Молизе]] до [[Полино (планина)|Полино]] и Калабрийските Апенини от [[Сила (планина)|Сила]] до [[Аспромонте (планина)|Аспромонте]]. Сред големите реки [[Гариляно]] и [[Волтурно]] са единствените плавателни. Островите от [[Архипелаг Кампания|архипелага Кампания]], [[Понтийски острови|Понтийските острови]] и [[Тремити|Тремитите]] и [[Държава на президиите|Държавата на президиите]] принадлежат на кралството. Държавата е разделена на юстициарии или [[Провинция|провинции]], ръководени от юстициар (съдия), около когото се върти система от служители, които му помагат в правораздаването и в събирането на данъчните приходи. Всяка столица на юстициарий е домакин на съд, военен гарнизон и [[монетен двор]] (не винаги активен).<ref name="AtlanteDeAgostini2">''Atlante Storico Mondiale DeAgostini'', a cura di Cesare Salmaggi, Istituto Geografico De Agostini, [[Novara]] 1995.</ref> Има 12-14 исторически провинции на Кралство Неаполː {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- !Юстициарий !Главен град !Основател !Бележки !Герб |- |Отвъдно Абруцо (Abruzzo Ultra) |[[Акуила]] | rowspan="2" |[[Шарл I Анжуйски]] |През [[1806]] е разделена на Abruzzo Ultra I със столица [[Терамо]], и на Abruzzo Ultra II с главен град Акуила |[[File:Coat of Arms of Abruzzo Ultra (wings elevated).svg|100px]] |- |Отсамно Абруцо (Abruzzo Citra) |[[Киети]] | |[[File:Coat of Arms of Abruzzo Citra.svg|100px]] |- |Тера ди Лавро (Terra di Lavoro) |[[Санта Мария Капуа Ветере|Санта Мария]], [[Капуа]] | rowspan="3" |[[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] |През[[1806]] г. е отделена Провинция Наполи |[[File:Coat of Arms of Terra di Lavoro.svg|100px]] |- |Контадо Молизе (Contado di Molise) |[[Кампобасо]] |Администрацията е поверена на съдията на Тера ди Лаворо (до 1538 г.) и впоследствие на Капитаната (до 1806 г., когато придобива административна автономия). |[[File:Coat of Arms of Contado di Molise.svg|100px]] |- |Капитаната (Capitanata) |[[Лучера]], [[Сан Северо]], [[Фоджа]] |Лучера и/или Сан Северо са главни градове през 16 век, след това само Лучера от 1579 до 1806 г., а след това Фоджа. |[[File:Coat of Arms of Capitanata.svg|100px]] |- |Отвъдно Княжество ̈(Principato Ultra) |[[Авелино]], [[Монтефуско]] |Шарл I Анжуйски |Главният град е Монтефуско от 1581 до 1806 г., а след това Авелино. |[[File:Coat of Arms of Principato Ultra.svg|100px]] |- |Отсамно Княжество (Principato Citra) |[[Салерно]] | rowspan="6" |Фридрих II |В епохата на Фридрих I също включва и Principato Ultra. |[[File:Coat of Arms of Principato Citra.svg|100px]] |- |Тера ди Бари (Terra di Bari) |[[Трани]], [[Бари]] |Трани е главен град до 1806 г., а след това е Бари. Под управлението на френските владетели базиликата „Сан Никола ди Бари“ е кралска църква, освободена от епископския ординариат. |[[File:Coat of Arms of Terra di Bari.svg|100px]] |- |Тера д'Отранто (Terra d'Otranto) |[[Лече]] |От арагонския период Лече поема първенството на провинциален културен център от двуезичните гръцки градове [[Отранто]] и [[Галиполи (Италия)|Галиполи]]. |[[File:Coat of Arms of Terra d'Otranto.svg|100px]] |- |Базиликата (Basilicata) |[[Лагонегро]], [[Потенца]], [[Стиляно]][[Толве|, Толве]], [[Турси (град)|Турси]], [[Виньола]], [[Матера]] |Седалището на съдиите обикновено е странстващо и кратко, против което се противопоставят местните барони. Най-накрая има стабилно и трайно седалище в Матера от 1663 до 1806 г. като административно седалище и като съдебно седалище от 1811 г. |[[File:Coat of Arms of Basilicata.svg|100px]] |- |Отсамна Калабрия (Calabria Citeriore) |[[Козенца]] |В Сицилианското кралство се нарича ''Terra Giordana'' или ''Val di Crati''. |[[File:Coat of Arms of Calabria Citra.svg|100px]] |- |Отвъдна Калабрия (Calabria Ulteriore) |[[Реджо ди Калабрия|Реджо]], [[Катандзаро]], [[Вибо Валентия|Монтенаполеоне]] |За дълго време е двуезичен гръцко-неолатински регион |[[File:Coat of Arms of Calabria Ultra.svg|100px]] |} == История == === От Кралство Сицилия до Кралство Неапол === {{Основна|Сицилианско кралство}} ==== Териториално единство на Южна Италия: Рожер II и Норманската династия ==== [[Файл:Regno_di_Sicilia_1154.svg|ляво|мини|[[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] се простира върху [[Сицилия|едноименния остров]] и върху Южна континентална Италия от основаването си през 1130 г. до 1282 г.]] Остров [[Сицилия]] и цяла Южна Италия на юг от [[Тронто]] и [[Лири]] са териториите, които образуват [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. То [[де факто]] е създадено през [[1127]] – [[1128]] г., когато [[Графство Сицилия|графът на Сицилия]] [[Роже II Сицилиански|Рожер II Отвилски]] обединява под своето господство различните нормански владения в Южна Италия (Херцогство [[Апулия и Калабрия]]) със столица [[Палермо]]. Той е провъзгласен от първата сесия на сицилианския парламент с титлата ''крал на Сицилия''. Впоследствие е коронясан от антипапа [[Анаклет II (антипапа)|Анаклет II]] през [[1130]] г. и е узаконен от папа [[Инокентий II]] през [[1139]] г. В края на [[12 век]], след поражението на [[Фридрих I Барбароса]], [[Папска държава|Папската държава]] започва политика на експанзия на светската власт при папа [[Инокентий III]]. Папа [[Инокентий IV]], в съответствие със своя предшественик, претендира за феодалните права на Папската държава над Сицилианското кралство, тъй като кралските титли над държавата са били дадени на [[нормани]]те (на [[Роже II Сицилиански|Роже II]]) от папа Инокентий II. [[Файл:Martorana_RogerII.jpg|ляво|мини|287x287пкс|''Христос коронясва Рожер II'' – мозайка в църквата Марторана в [[Палермо]]]] ==== Управление на Швабската династия (Хоенщауфен) ==== Въпреки това, когато [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]] – син на [[Фридрих I Барбароса]], се жени за [[Констанс Сицилианска|Констанс Отвилска]] – последната наследница на Кралство Сицилия, територията на кралството преминава под швабската корона, превръщайки се в стратегически център на имперската политика на [[Хоенщауфен]]ите в Италия, в частност с [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]].<ref name="AtlanteDeAgostini">''Atlante Storico Mondiale DeAgostini'', a cura di Cesare Salmaggi, Istituto Geografico De Agostini, Novara 1995.</ref> Швабският суверен, в двойната позиция на [[император на Свещената Римска империя]] и [[Списък на владетелите на Сицилия|крал на Сицилия]], е един от главните герои на средновековната европейска история: той е загрижен главно за [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], като делегира част от правомощията си в териториите отвъд Алпите на германските принцове. Основната амбиция на суверена е да създаде сплотена и ефективна държава: феодалната аристокрация на градовете трябва да отговаря единствено на краля, в една силно централизирана държава, управлявана от широко разпространен бюрократичен и административен апарат, което намира своя максимален израз в [[Конституция от Мелфи|Конституцията от Мелфи]] от 1 септември 1231 г.<ref name="Franco_Franceschi">Franco Franceschi, Ilaria Taddei, {{Cite book|title=Le città italiane nel Medioevo, XII-XIV secolo|year=2014|publisher=Il Mulino|location=Bologna}}</ref> По време на управлението на Фридрих II новите търговски пътища към [[Тоскана]], [[Прованс]] и в крайна сметка към Европа са все по-изгодни и печеливши в сравнение с тези в Южното Средиземноморие, където търговията често е възпрепятствана от намесата на [[сарацини]]те и от непостоянството на различните ислямски кралства.<ref name="Franco_Franceschi" /> Фридрих II основава [[Неаполски университет „Федерико II“|Studium]]-а в [[Неапол]] – най-старият държавен университет в Европа, предназначен да обучава умовете на управляващата класа на кралството. [[Файл:Manfred.jpg|ляво|мини|Коронацията на Манфред|250x250пкс]] След смъртта му през [[1250]] г. синът му [[Манфред]] поема управлението на кралството. Широко разпространеното недоволство и съпротивата на баронските и градските класи срещу новия суверен води до яростно въстание срещу наложеното от кралския двор. В това бунтовниците намират подкрепата на папа [[Инокентий IV]], нетърпелив да разшири властта си на юг. Както [[феодал]]ите, така и типично градската класа, съставена от бюрократи, нотариуси и служители, желаят повече независимост и по-голямо облекчение от монархическия централизъм, така че Манфред се опитва да посредничи. Новият суверен се изправя пред конфликтите с решителна политика на административна децентрализация, която цели да интегрира не само баронските класи, но и градовете в управлението на територията.<ref name="Franco_Franceschi" /> Без да се поддава на исканията за автономия, идващи от градската среда, новият суверен придава тежест на функцията на градовете като административни центрове много повече от баща си, като също благоприятства урбанизацията на бароните. Това предизвиква появата, наред с по-старата баронска аристокрация, на една нова градска бюрократична класа, която с оглед на социалното издигане инвестира част от приходите си в закупуването на обширни земевладения. Тези променя в състава на градската управляваща класа също предизвиква нови отношения между градовете и короната, възвестявайки дълбоките трансформации на последвалата Анжуйска епоха.<ref name="Franco_Franceschi" /> Манфред също така продължава да легитимира [[Гвелфи и гибелини|гибелинската]] политика, като пряко контролира „Апостолическото легация на Сицилия“ – политическо-юридическо тяло, в което администрацията на епархиите и църковното наследство се управлява директно от суверена, наследствено и без папско посредничество. През тези години папа Инокентий IV подкрепя серия от бунтове в [[Кампания]] и [[Пулия]], които водят до пряката намеса на император [[Конрад IV]] – по-големият полубрат на Манфред, който най-накрая връща кралството под имперска юрисдикция. Конрад IV е наследен от сина си [[Конрадин]] и докато последният е все още непълнолетен, управлението на Сицилия и на Апостолическото наследство е поето от Манфред: той, [[Отлъчване от Църквата|отлъчван от Църквата]] на няколко пъти заради конфликти с папството, отива толкова далеч, че дори се провъзгласява за крал на Сицилия.<ref>Catalano G., ''Studi sulla Legazia Apostolica di Sicilia'', Reggio Calabria 1973, ''La legazia di Sicilia'', с. 40 и сл.</ref> След смъртта на Инокентий IV новият папа от френски произход [[Урбан IV (папа)|Урбан IV]], претендиращ за феодални права върху Кралство Сицилия<ref>Delogu P., Gillou A., Ortalli G., ''Storia d'Italia'' a cura di Galasso G, vol I, с. 301-316,</ref> и страхуващ се от възможността за окончателно обединение на кралството със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], вика в Италия [[Шарл I Анжуйски]], [[Графове и херцози на Анжу|граф на Анжу]], [[Мен (провинция)|Мен]] и [[Прованс]], и брат на [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Луи IX]]. През [[1266]] г. епископът на Рим го прави крал на Сицилия (''rex Siciliae''). След това новият суверен от Франция се заема с това да завладее кралството, като първо побеждава Манфред в [[Битка при Беневенто (1266)|битката при Беневенто]], а след това и Конрадин в [[Битка при Талякоцо|битката при Талякоцо]] на 23 август [[1268]] г. [[Хоенщауфен]]ите, чиято мъжка линия изчезва с Конрадин, са елиминирани от италианската политическа сцена, докато Анжуйците си осигуряват короната на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Поражението на Конрадин обаче е предпоставка за важно развитие, тъй като сицилианските градове, посрещнали Шарл I Анжуйски след битката при Беневенто, отново минават към подкрепата си за гибелините. Антианжуйският завой на острова, мотивиран от прекомерния фискален натиск на новото управление, няма непосредствени политически последици, но е първата стъпка към последвалата война на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]. Големите финансови [[Спекулация|спекулации]], предизвикани от войната (Анжуйците са задлъжнели при [[Гвелфи и гибелини|гвелфските]] банкери от [[Флоренция]]), водят до поредица от нови данъци и мита в цялото кралство. Те са добавени към тези, които кралят налага, когато трябва да финансира поредица от военни кампании на Изток, с надеждата да подчини останките на древната Византийска империя на своето господство.<ref group="N">Не покриват икономическите разходи на кампаниите на [[Шарл I Анжуйски]] и приходите от църквите в [[Прованс]] – регионът на първите феоди на новия крал на Сицилия, който папа [[Урбан IV]] дава на Анжуйците в подкрепа на каузата на гвелфите. „... Урбан IV реши да се обърне към могъща личност, която съжали разрушената църква и бе готова да се бори за каузата на Господа, противопоставяйки се на всички тези злини. И тъй като тази знаменита линия на франките винаги е била главното убежище на Църквата във всяка беда, както показва миналото, той избра като предан защитник на Христос и Римската църква, като най-благороден рицар, храбър в битка и с твърда вяра, Шарл, син на Луи, херцог на [[Прованс]], граф на Форкалкие и на [[Анжу]]. Но за да може той да изпълнява задачите си свободно, той го назначи за крал на Сицилия и го направи сенатор на душата [[Рим]], и даде заповед кръстоносният поход в неговата страна да бъде забранен през Франция и че в продължение на пет години десятъците на всички църкви в кралството ще бъдат възложени на него.“ (Tommaso Tosco, ''Gesta imperatorum et pontificum'' - Di Salvo A., Gasparri S., Simoni F., ''Fonti per la storia medievale. Dal XI al XV secolo'', Sansoni, Firenze 1992).</ref> === Анжуйски период === {{Вижте също|Сицилианска вечерня|Кралство Тринакрия}} [[Файл:Carlos I de Nápoles.jpg|мини|Шарл I Анжуйски – статуя в [[Кралски дворец (Неапол)|Кралския дворец в Неапол]]]] Възкачването на трона на [[Шарл I Анжуйски]], който става крал благодарение на папската инвеститура и по право на завладяване, не бележи обаче истинско скъсване с управлението на суверените от [[Хоенщауфен]]. То се провежда в контекст на значителна стабилност на монархическите институции и в частност на данъчната система. Укрепването на управленческия апарат, извършено преди това от [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], всъщност предлага на Анжуйската династия солидна държавна структура, върху която да базира своята власт. Първият крал от анжуйски произход запазва без прекъсване изборните магистратури на кралския апарат и интегрира в централната администрация вече съществуващи структури с институции, традиционно действащи във френската монархия.<ref name="Franco_Franceschi" /> Наследството от организацията на държавата на Фридрих обаче, използвана отново от Шарл I Анжуйски, повдига повторно проблема за съвместната опозиция на градовете и феодалната аристокрация: същите сили, които по време на управлението на [[Манфред]] са подкрепяли Анжуйската династия срещу [[Хоенщауфен]]ите. Анжуйският владетел, въпреки молбите на папата, управлява със силен абсолютизъм, независимо от претенциите на аристокрацията и на градската класа, с които той никога не се съветва, освен за увеличаването на данъците поради войната срещу [[Конрадин]].<ref name="Franco_Franceschi" /> Със смъртта на Конрадин от ръцете на Анжуйците швабските права върху трона на Сицилия преминават към една от дъщерите на Манфред – [[Констанца Сицилианска (1249 – 1302)|Констанца Хоенщауфен]], която на 15 юли [[1262]] г. се е омъжила за [[Кралство Арагон|краля на Арагон]] [[Педро III Арагонски|Педро III]]. Партията на гибелините в Сицилия, която преди това се е организирала около швабите [[Хоенщауфен]], силно недоволна от суверенитета на Анжуйската династия на острова, търси подкрепата на Констанца и Арагонците, за да организира бунт срещу установената власт. Така започва въстанието на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]. То отдавна се смята за израз на спонтанен народен бунт срещу бремето на данъчното облагане и тираничното правителство „на злото Анжуйско господство“, както го определя [[Данте Алигиери]]. Тази интерпретация обаче вече е оставила място на по-внимателна оценка на сложността на събитията и множеството участници.<ref name="Franco_Franceschi" /> Централна роля несъмнено трябва да се припише на инициативата на аристокрацията, укрепнала през швабската епоха, по-здраво вкоренена в Сицилия, която чувства своите властови позиции застрашени от избора на новия суверен: предпочитанието, дадено от [[Анжуйска династия|Анжуйците]] на град [[Неапол]], тяхната много тясна връзка с папата и флорентинските търговци, тенденцията да се поверяват важни държавни функции на хора, идващи от Южна Италия на полуострова. Сред тези противници се открояват със своята активност аристократичните емигрантски семейства, които след екзекуцията на младия Конрадин трябва да се откажат от правата и имуществото си, но които се радват на подкрепата на [[Гвелфи и гибелини|гибелинските]] градове в Централна и Северна Италия. Освен това със загубата на централно място на Сицилия производствените и търговските сили, които първоначално подкрепят анжуйската експедиция, се оказват в явен конфликт с нарастващата хегемония на Полуостровния юг. Не трябва да се подценява и намесата на външни агенти като [[Кралство Арагон|Арагонската]] монархия, която в този период е в голям контраст с Френско-анжуйския блок, гибелинските градове и дори [[Византийска империя|Византийската империя]], силно обезпокоена от експанзионистичните проекти на Шарл, вече грабнал [[Корфу]] и [[Драч]] (сега част от [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]).<ref name="Franco_Franceschi" /> ==== Войните на Сицилианската вечерня ==== {{Основна|Война на Сицилианската вечерня}} Антианжуйското народно въстание започва в [[Палермо]] на 31 март [[1282]] г. и се разпространява в цяла Сицилия. [[Педро III Арагонски]] акостира в [[Трапани]] през август [[1282]] г. и побеждава армията на [[Шарл I Анжуйски]] по време на обсадата на [[Месина]], която продължава от май до септември [[1282]] г. Сицилианският парламент коронясва Педро и съпругата му [[Констанца Сицилианска (1249 – 1302)|Костанца]], дъщеря на [[Манфред]]. В този момент има двама суверени с титлата „крал на Сицилия“ː арагонският, чрез инвеститура на сицилианския парламент, и анжуйският, чрез папска инвеститура. На 26 септември [[1282]] г. Шарл I Анжуйски бяга окончателно от армейския лагер в Калабрия. Няколко месеца по-късно управляващият папа [[Мартин IV]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] Педро III. Независимо от това за Шарл I вече не е възможно да се върне на сицилианския архипелаг и Анжуйското кралско седалище се движи между [[Капуа]] и [[Пулия]] в продължение на няколко години. С наследника на Карл I, [[Шарл II Анжуйски]], [[Неапол]] е окончателно избран за ново седалище на монархията и централните институции на континента.<ref>M. Amari, "Gaspar Amico Storia Popolare del Vespro Siciliano"</ref> С Шарл II династията има постоянно седалище в [[Кастел Нуово]].<ref name="Franco_Franceschi" /> ==== Анжуйска администрация ==== Въпреки че амбициите на [[Анжуйска династия|Анжуйците]] в [[Сицилия]] са възпрепятствани от многобройни военни поражения, [[Шарл I Анжуйски]] има за цел да консолидира властта си в континенталната част на кралството, присаждайки към предишната [[Гвелфи и гибелини|гвелфска]] баронска политика част от реформите, прилагани вече от старата швабска държава за укрепване на териториалното единство в [[Южна Италия]].<ref>Floridi V., ''La formazione della regione abruzzese e il suo assetto territoriale fra il tardo periodo imperiale e il XII secolo'', Rivista dell'istituto di Studi Abruzzesi, XIV 1976.</ref> От първите [[Лангобарди|лангобардски]] нашествия голяма част от икономиката на кралството, в [[Княжество Капуа]], в [[Абруцо]] и в [[Контадо Молизе]], се управлява от [[Бенедиктински орден|бенедиктинските манастири]] (Казаурия, Сан Винченцо ал Волтурно, Монтеверджине, [[Монтекасино (абатство)|Монтекасино]])<ref>[http://books.google.com/books?hl=it&id=kWBLAAAAMAAJ&dq=tosti+storia+della+badia+di+montecassino&printsec=frontcover&source=web&ots=vRzCa_grLG&sig=JbWz3ROFred9A0TLgl66RrumOFY#PRA8-PA375,M1 Tosti L., ''Storia della Badia di Montecassino'', I-IV, Roma, 1888-1890] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150326004654/http://books.google.com/books?hl=it&id=kWBLAAAAMAAJ&dq=tosti+storia+della+badia+di+montecassino&printsec=frontcover&source=web&ots=vRzCa_grLG&sig=JbWz3ROFred9A0TLgl66RrumOFY#PRA8-PA375,M1|date=26 marzo 2015}}.</ref>. Те в много от случаите са увеличили своите привилегии до степен да се превърнат в истински местни владения, с [[Вестфалска система|териториален суверенитет]] и често в конфликт с близките светски феодали.<ref name="Montecassino">Dell'Omo M., ''Montecassino un'abbazia nella storia'', Cinisello Balsamo, Arti grafiche Amilcare Pizzi, 1999.</ref><ref>Wickham C., ''Il problema dell'incastellamento nell'Italia centrale. L'esempio di San Vincenzo al Volturno. Studi sulla società degli Appennini dell'alto Medioevo'', II, Firenze, 1985.</ref> Първоначално нормандското нашествие, борбите между антипапа [[Анаклет II (антипапа)|Анаклет II]], подкрепян между другото от [[Бенедиктински орден|бенедиктинците]], и папа [[Инокентий II]], и накрая раждането на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] подкопават основите на бенедиктинската феодална традиция.<ref name="Montecassino" /> След 1138 г., побеждавайки Анаклет II, папа Инокентий II и нормандските династии насърчават [[Цистерциански орден|цистерцианското монашество]] в Южна Италия. Много бенедиктински манастири се обръщат към новото правило, което, ограничавайки натрупването на материални блага до ресурсите, необходими за занаятчийско и селскостопанско производство, изключва възможността новите манастири да установяват наследства и феодални владения<ref>''Exordium parvum ordinis cistercensis'', cap. XVI.</ref>: следователно новият ред инвестира ресурсите в аграрните реформи (мелиорация, разчистване на земи, пасища), занаяти, механика и социално подпомагане, с болници, аптеки и селски църкви. Тогава френското монашество намира подкрепата на старите [[Нормани|нормандски]] феодали, които по този начин успяват активно да противодействат на светските амбиции на местното духовенство<ref>Mahn J.B., ''L'ordre Cistercien et son gouvernement des origines au milieu du XIII siècle'', Parigi, 1951.</ref>: политиката на новия суверен Шарл I се основава на този компромис; той основава цистерцианските абатства на Реалвале ( ''Vallis Regalis'')<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cistercensi.info/abbazie/storia.asp?ab=1053&lin=it|заглавие=Qualche nota su Realvalle dal sito dei cistercensi}}</ref> в [[Скафати]] и на Санта Мария дела Витория в [[Скуркола Марсикана]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cistercensi.info/abbazie/storia.asp?ab=565&lin=it|заглавие=Qualche nota su Santa Maria della Vittoria dal sito dei cistercensi}}</ref> и е благосклонен към филиалите на историческите абатства Самбучина ([[Калабрия]]), Саджитарио ([[Базиликата]]), Стерпето ([[Тера ди Бари]]), Ферария ([[Княжество Капуа]]), Арабона ([[Абруцо]]) и Казамари ([[Папска държава]]), разпространявайки в същото време култа към [[Успение Богородично]] на юг. Той също така предоставя нови графства и херцогства на френските войници, които подкрепят неговото завладяване на неаполитанската област.<ref name="Galasso92">Galasso G., ''Storia d'Italia'', vol 15, tomo I, Torino 1992.</ref> По този начин главните манастирски центрове на икономическото производство са освободени от управлението на феодалните владения и единството на държавата, която, след като е изкоренена бенедиктинската политическа власт, вече се базира на древните [[Нормани|нормански]] барони и на военната структура, датираща от [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]. Всъщност Шарл I Анжуйски запазва старите съдии на Фридрих II, увеличавайки властта на съответните президенти: всяка провинция има съдия, който освен че е ръководител на важен трибунал с два съда, е и ръководител на управлението на местните финансови активи и на управлението на хазната, получена от данъчното облагане на общините. Абруцо е разделен на Отсамно Абруцо (''Aprutium citra (flumen Piscariae))'' и Отвъдно Абруцо (''Aprutium ultra (flumen Piscariae)''). Много от [[Хоенщауфен|швабските]] градове, като [[Сулмона]], [[Манфредония]] и [[Мелфи]], губят централната си роля в кралството в полза на по-малките градове или на древните разрушени столици като [[Сан Северо]], [[Киети]] и [[Акуила]], докато в териториите, които са били [[Византийска империя|византийски]] ([[Калабрия]], [[Пулия]]), се консолидира политическата структура, започната от норманското завоевание: периферната администрация, която [[гърци]]те поверяват на широко разпространена система от градове и епархии, между ''patrimonium publicum'' на византийските служители и ''patrimonium ecclesiae'' на епископите, от [[Касано ал'Йонио|Касано]] до [[Джераче]], от [[Барлета]] до [[Бриндизи]], е окончателно заменена от феодалния ред на поземлената аристокрация. На юг седалищата на съдииите ([[Салерно]], [[Козенца]], [[Катандзаро]], [[Реджо ди Калабрия|Реджо]], [[Таранто]], [[Беневенто]], [[Бари]], [[Сан Северо]], [[Киети]], [[Акуила]] и [[Капуа]]) или на важни архиепископии ([[Беневенто]] и [[Ачеренца]]), освен новата столица Неапол, остават единствените обитавани центрове , снабдени с политическа тежест или финансови, икономически и културни дейности. Въпреки това поради папски мерки Шарл I губи последните [[регалии]] на неаполитанското, като правото на суверена да назначава кралски администратори в епархиите с незаети места: дотогава тези привилегии на [[Южна Италия|юг]] са оцелявали след [[Григорий VII|Григорианската реформа]], която постановява, че само папата трябва да се ползва от правото да назначава и сваля епископи (''libertas Ecclesiae'').<ref name="Galasso92" /> [[Файл:Epir1252-1315.png|ляво|мини|255x255пкс|Походът на [[Шарл I Анжуйски|Шарл I]] на изток и раждането на [[Албанско кралство|Кралство Албания]] ([[Анжу-Драч]]).]] На 7 януари [[1285]] г. Шарл I Анжуйски умира и е наследен от [[Шарл II Анжуйски|Шарл II]]. С възкачването на този суверен на трона на Неапол кралската политика има повратна точка: от този момент, след почти постоянната война между кралствата на Сицилия (Неапол) и [[Кралство Тринакрия|Тринакрия]] (Сицилия), политиката на Анжуйската династия се интересува преди всичко от постигането на добър консенсус в кралството. От една страна привилегиите на феодалната аристокрация, незаменими за каузата на войната, са увеличени. От друга страна обаче, сякаш за да се балансира изпълнението на феодалните владетели, нови свободи и автономия са предоставени от суверените на градовете и то в различна степен, в зависимост от значението им. Те вече могат да избират съдиите с административни и контролни функции и кметовете, представители на населението пред суверена. По този начин в Неапол и други градски райони на юг се създава нарастващ конфликт между градската аристокрация и дебелия народ (т.е. този, който принадлежи към гилдиите), на които впоследствие крал [[Робер Анжуйски|Робер]] дава възможността да влязат директно в държавната администрация. По някакъв начин, поне в главните градове на кралството, е създадена ситуация, подобна на контраста, който съществува и в комуните и владенията на Централна Северна Италия, но мирът на краля действа като балансьор и фигурата на суверена като арбитър, тъй като властта на краля така или иначе е неоспорима. Така се оформя игра на баланс между града и селско-феодалните реалности, умело управлявани от монархията, която под егидата на Робер Анжуйски идва да регулира и ясно очертава сферите на влияние на феодалната аристокрация, града и кралската държавна собственост.<ref name="Franco_Franceschi" /> В Сицилия обаче, след смъртта на [[Педро III Арагонски|Педро III]], крал на Арагон и Сицилия, господството над острова е оспорено от двамата му синове [[Алфонсо III Арагонски|Алфонсо III]] и [[Хайме II Арагонски|Хайме I]]. Последният подписва [[Договор от Анани|Договора от Анани]] на 12 юни [[1295]] г., отстъпвайки феодалните права върху Сицилия на папа [[Бонифаций VIII]]: в замяна папата му предоставя [[Корсика]] и [[Сардиния]], като по този начин предоставя суверенитета на Сицилия на Шарл II Неаполитански, наследник на титлата „крал на Сицилия“ (''rex Siciliae'') от анжуйската страна. ==== Раждане на двете кралства ==== [[Договор от Анани|Договорът от Анани]] (12 юни 1295 г.) не води до траен мирː когато Хайме I напуска Сицилия, за да управлява [[Кралство Арагон|Арагон]], тронът на Палермо е поверен на брат му [[Федерико II Сицилиански|Федерико III]]. Той повежда поредния бунт за независимостта на [[Сицилия|острова]] и след това е коронясан за крал на Сицилия (''rex Trinacriae'') от папа [[Бонифаций VIII]]. Федерико III обаче губи подкрепата на някои сицилиански барони. За да запази кралската титла, призната за първи път от [[Свети престол|Светия престол]], той подписва [[Мир от Калтабелота|мира от Калтабелота]] на 31 август [[1302]] г. с [[Шарл Валоа|Шарл дьо Валоа]], призован от папа [[Мартин IV]] да възстанови реда в Сицилия. Подписването на мира от Калтабелота е последвано от официалното разграничаване на две сицилиански кралства: ''Regnum Siciliae citra Pharum'' (Сицилианско кралство отсам Фара, т.е. Кралство Неапол) и ''Regnum Siciliae ultra Pharum'' (Сицилианско кралство отвъд Фара, т.е. [[Кралство Тринакрия]]). Така дългият период на [[Война на Сицилианската вечерня|войните на Сицилианската вечерня]] приключва окончателно. По този начин те са формално разграничени от древното норманско-швабско [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], Кралство Тринакрия под контрола на [[Арагон]]ците със столица [[Палермо]] и Кралство Неапол под контрола на Анжуйците със столица [[Неапол]]. В този момент [[Шарл II Анжуйски|Шарл II]] се отказва от повторното завоюване на Палермо и започва поредица от законодателни и териториални интервенции, за да адаптира Неапол към ролята на новата столица на държавата: той разширява градските стени, намалява данъчния натиск и установява Великия съд на Викарията там.<ref name="Galasso92" /> [[Файл:RogerdeFlor.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Роже дьо Фльор|Руджеро да Фиоре]], апулийски [[кондотиер]], на гравюра от 16. век, е един от главните герои на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]].]] През [[1309]] г. синът му [[Робер Анжуйски]], е коронясан за крал на Неапол от папа [[Климент V]], но все още с титлата „крал на Сицилия“ (''rex Siciliae''), както и с „крал на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]]“ (''rex Hierosolymae''). С този суверен Анжуйско-неаполитанската династия достига своя апогей. Известен като „Мъдрият“ и „Умиротворителят на Италия“, Робер укрепва хегемонията на Кралство Неапол, поставяйки себе си и своето кралство начело на [[Гвелфи и гибелини|Гвелфската лига]], противопоставяйки се на имперските претенции на [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] и [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг Баварски]] над останалата част от полуострова, като дори успява да стане господар на [[Генуа]] благодарение на своята проницателна и благоразумна политика. През 1313 г. войната между Анжуйците и Арагонците се подновява. На следващата година сицилианският парламент, пренебрегвайки споразумението, подписано с [[Мир от Калтабелота|мира от Калтабелота]], потвърждава на [[Федерико II Сицилиански]] титлата „крал на Сицилия“, а не вече на Тринакрия, и признава неговия син [[Педро II (Сицилия)|Педро]] за наследник на кралството. Робер се опитва да завладее отново Сицилия след съвместната атака на имперските и арагонските сили срещу Кралство Неапол и [[Гвелфи и гибелини|Гвелфската]] лига. Въпреки че неговите войски успяват да окупират и разграбят [[Палермо]], [[Трапани]] и [[Месина]], актът е по-скоро наказателен, отколкото конкретно завоевание, и всъщност анжуйският суверен не успява да продължи в дълга война на изтощение, и е принуден да се откаже.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italiamedievale.org/sito_acim/contributi/angioni.html|заглавие=Gli Angioini nel Mezzogiorno|автор=Ornelia Marini}}</ref> Под негово ръководство търговските дейности се засилват, ложите и гилдиите процъфтяват, Неапол става най-оживеният град от [[Късно средновековие|Късното средновековие]] в Италия благодарение на ефекта от търговската дейност около новото пристанище, което става може би най-натовареното на полуострова. То привлича локализация на малки и големи търговски дружества, работещи в областта на тъканите и драперията, златарството и подправките.<ref name="Orefice2008">Marcello Orefice, {{Cite book|title=Il Vecchio Maschio degli Angioini|year=2008|publisher=Edizioni Scientifiche Italiane|location=Napoli}}</ref> Това се дължи и на присъствието на флорентински, генуезки, пизански и венециански банкери, обменници на пари и застрахователи, желаещи да поемат неограничени рискове, за да осигурят бързи и значителни печалби в движението на икономиката на една все по-космополитна столица.<ref name="Orefice2008" /> Освен това суверенът, в постоянната си роля на арбитър между благородниците и дебелия народ (принадлежащ към гилдиите), намалява броя на благородническите места, за да ограничи тяхното влияние в полза на дебелия народ.<ref name="Franco_Franceschi" /> [[Файл:Robert_of_Anjou.jpg|мини|265x265пкс|[[Робер Анжуйски|Робер Мъдрият]] .]] През тези години Неапол засилва политическата си тежест на полуострова също и с развитието на хуманистичното си призвание. Робер Анжуйски е високо ценен от съвременните му италиански интелектуалци като [[Джовани Вилани]], [[Франческо Петрарка]], [[Джовани Бокачо]] и [[Симоне Мартини]]. Самият Петрарка иска да бъде изпитан от него, за да получи лавра, и го определя като „Най-мъдрият цар след Соломон“. Обратното – Робер не се радва на симпатиите на проимперския [[Данте Алигиери]], който го определя като „Кралят на проповедите“. Суверенът събира важна група [[Схоластика|схоластици]] теолози в школа в Неапол, която не е затворена за влиянията на [[Авероес|Авероизма]]. Той поверява на [[Николо да Реджо|Никола Деопрепио]] от [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]] превода на произведенията на [[Аристотел]] и [[Гален]] за библиотеката на Неапол.<ref>Summonte G. A., ''Historia della Città e del Regno di Napoli''.</ref> От Калабрия в новата столица идват и [[Леонцио Пилато]] и [[Базилианци|базилианецът]] [[Варлаам Калабрийски]]. Варлаам е известен теолог, който през онези години в Италия се обръща към доктриналните спорове, възникнали около ''[[филиокве]]'' и [[Никео-цариградски символ на вярата|никейското верую]] :<ref>Barlaamo di Calabria, ''Contra latinos''.</ref> монахът също е в контакт с Петрарка, комуто преподава [[Гръцки език|гръцки]], и с [[Джовани Бокачо|Бокачо]], който го среща именно в [[Неапол]].<ref>Boccaccio G., ''Genealogia deorum gentilium''.</ref> Също така важно от художествена гледна точка е откриването на школата на Джото и присъствието на [[Джото]] в града, за да направи изографиса Палатинския параклис в [[Кастел Нуово]] и в многобройни благороднически дворци. Освен това при Робер Анжуйски в кралството се разпространява [[Готика|готическият стил]], а в Неапол кралят строи базиликата „Санта Киара“ – светилище на Анжуйската династия. Кралство Неапол се откроява през този период с напълно оригинална култура, която съчетава италиански и средиземноморски елементи с особеностите на дворовете в Централна Европа, намирайки синтез между култа към [[Куртоазна любов|рицарските ценности]], [[Трубадур|провансалската поезия]] и артистичните, поетичните течения и типично италианските нрави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rai.tv/dl/RaiTV/programmi/media/ContentItem-779b9d4f-d482-4980-ae5a-988af11f513d.html|заглавие=Napoli angioina|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141029020432/http://www.rai.tv/dl/RaiTV/programmi/media/ContentItem-779b9d4f-d482-4980-ae5a-988af11f513d.html|архив_дата=2014-11-29}}</ref> ==== Мир между Анжуйци и Арагонци ==== Крал Робер определя сина си [[Шарл (Калабрия)|Шарл]], [[Херцогство Калабрия|херцог на Калабрия]], за свой наследник. След смъртта му обаче суверенът е принуден да остави трона на младата си внучка [[Джована I Анжуйска|Джована Анжуйска]], дъщеря на Шарл. Междувременно на 8 ноември [[1347]] г. е постигнато първото мирно споразумение между Анжуйците и Арагонците, известно като „[[Мир от Катания]]“. Но войната между Сицилия и Неапол приключва едва на 20 август [[1372]] г. след деветдесет години, с [[Договор от Авиньон|Договора от Авиньон]], подписан от Джована I Анжуйска и [[Фридрих IV (Сицилия)|Фридрих IV Арагонски]] със съгласието на папа [[Григорий XI]]. Договорът постановява взаимното признаване на монархиите и съответните им територии: Неапол за Анжуйците и Сицилия за Арагонците, разширявайки признаването на кралските титли и до съответните линии на наследяване. [[Файл:Giovanna I di Napoli - Niccolò di Tommaso (1360 circa).jpg|ляво|мини|203x203пкс|Джована I Анжуйска]] Наследницата на Робер, Джована I, е съпруга на [[Андрей Унгарски]], херцог на Калабрия и брат на краля на Унгария [[Лайош I Велики]], и двамата произхождащи от Неаполитанските Анжуйци ([[Шарл II Анжуйски|Шарл II]]). След мистериозен заговор Андрей е убит. За да отмъсти за смъртта му, на 3 ноември [[1347]] г. кралят на Унгария идва в Италия с намерението да прогони Джована I. Въпреки че унгарският суверен многократно е изисквал от [[Свети престол|Светия престол]] свалянето ѝ, папското правителство, живеещо тогава в [[Авиньон]] и политически свързано с френската династия, винаги е потвърждавало титлата ѝ въпреки военните експедиции, които кралят на Унгария предприема в Италия. Кралицата на Неапол, от своя страна, без потомци, приема [[Шарл III Анжуйски]]-Драчки (племенник на Лайош I) като свой син и наследник на трона, докато и Неапол не бъде пряко замесен в последвалите политически и династични сблъсъци на [[Папска схизма|папската схизма]]: в двора и в града профренската партия и местната партия се противопоставят директно една на друга – първата е в полза на антипапа [[Климент VII (антипапа)|Климент VII]] и се оглавява от кралица Джована I, а втората е в полза на неаполитанския папа [[Урбан VI]], който намира подкрепата на Шарл Анжуйски-Драчки и на неаполитанската аристокрация. След това Джована I лишава Шарл от наследствени права в полза на [[Луи I Валоа-Анжуйски]], брат на [[Крал на Франция|краля на Франция]], коронован за крал на Неапол (''rex Siciliae'') от [[Климент VII]] през [[1381]] г. Въпреки това след смъртта на Джована I (убита по заповед на самия Шарл Анжуйски-Драчки в замъка в [[Муро Лукано]] през 1382 г.), той напразно отива в Италия срещу Шарл Анжуйски-Драчки и умира там през [[1384]] г. Шарл остава единственият суверен и оставя Неапол на децата си [[Ладислав Анжуйски|Ладислав I]] и [[Джована II Анжуйска|Джована II]], за да отиде в Унгария, за да претендира за трона: в трансалпийското кралство той е убит в заговор.<ref name="Galasso92" /> [[Файл:Kingdom_of_hungary_europe.png|ляво|мини|239x239пкс|Кралство Унгария е в зелено]] Преди двамата наследници Ладислав и Джована да достигнат зрялост, град [[Кампания]] пада в ръцете на сина на [[Луи I Валоа-Анжуйски]], [[Луи II Валоа-Анжуйски|Луи II]], коронован за крал от папа [[Климент VII]] на 1 ноември [[1389]] г. Местната аристокрация се противопоставя на новия суверен и през [[1399]] г. Ладислав I успява военно да отстоява правата си върху трона, като побеждава френския крал. Новият крал успява да възстанови неаполитанската хегемония в Южна Италия, като се намесва пряко в конфликти из целия полуостров: през [[1408]] г., призован от папа [[Инокентий VII]] да потуши бунтовете на гибелините в папската столица Рим, той окупира голяма част от [[Лацио]] и [[Умбрия]], получавайки управлението на провинция [[Кампаня и Маритима]], а след това окупаира Рим и [[Перуджа]] при понтификата на [[Григорий XII]]. През [[1414]] г., след като окончателно побеждава [[Луи II Валоа-Анжуйски]], последният суверен, начело на лига, организирана от антипапа [[Александър V (антипапа)|Александър V]] и насочена към спиране на неаполитанския експанзионизъм, кралят на Неапол пристига пред портите на [[Флоренция]]. Със смъртта му обаче няма наследници, които да продължат подвизите му и границите на кралството се връщат в историческия периметър. Сестрата на Ладислав, Джована II, в края на [[Папска схизма|папската схизма]] обаче получава окончателно признание от [[Свети престол|Светия престол]] на кралската титла за семейството си.<ref name="AtlanteDeAgostini" /><ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone">Giannone P., ''Storia civile del Regno di Napoli''.</ref> След като наследява Ладислав през [[1414]] г., тя се омъжва за [[Жак II дьо Бурбон]] на 10 август [[1415]] г.: след като съпругът ѝ се опитва лично да придобие кралската титла, бунт през [[1418]] г. го принуждава да се върне във Франция, където той се оттегля във францискански манастир. Джована II е единствената кралица през [[1419]] г., но експанзионистичните цели на френските Анжуйци в неаполитанската област не спират. Папа [[Мартин V]] призовава [[Луи III Валоа-Анжуйски]] в Италия срещу Джована II, която не иска да признае фискалните права на [[Папска държава|Папската държава]] върху Неаполското кралство. Следователно френската заплаха доближава Kралство Неапол до арагонския двор, дотолкова че кралицата приема [[Алфонсо V Арагонски]] като свой син и наследник, докато Неапол е под обсада от войските на Луи III. Когато Aрагонците освобождават града през [[1423]] г., те окупират кралството и отблъсват френската заплаха, но отношенията с местния двор не са лесни, дотолкова че Джована II, след като гони Алфонсо V, оставя кралството като наследство при смъртта си на [[Рене I (Анжу)|Рене Анжуйски]], брат на Луи III<ref name="AtlanteDeAgostini" /><ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone" />. Със смъртта без наследници на Джована II територията на Кралство Неапол е оспорена от двама претенденти: [[Рене I (Анжу)|Рене I Анжуйски]] в ролята му на брат на [[Луи I Валоа-Анжуйски]] – осиновен син на кралицата на Неапол Джована II, и [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V]], [[Кралство Тринакрия|крал на Тринакрия]], [[Сардиния]] и [[Арагон]] и предишен осиновен син на същата кралица, който по-късно е отхвърлен. Произтичащата война включва интересите на другите държави на полуострова, включително господството над [[Миланско херцогство|Милано]] на [[Филипо Мария Висконти]], който се намесва първо в полза на Анжуйците ([[Битка при Понца|битка при Понца]] през 1435 г.), а след това окончателно на Арагонците. === Арагонски период === [[Файл:Imperi_de_la_Corona_d'Aragó.png|мини|235x235px|[[Арагонска корона|Арагонската корона]] през 1443 г.]] През [[1442]] г. [[Алфонсо V Арагонски]] завладява Неапол<ref group="N">Последната обсада на града започва на 10 ноември 1441 г. и завършва с превземането му на 2 юни 1442 г. Алфонсо V официално влиза в града на 26 февруари 1443 г.</ref> и поема короната като Алфонсо I Неаполитански, временно обединявайки двете кралства в негово лице (Кралство Сицилия ще се върне на Арагон след неговата смърт). Той се установява в [[Кампания]] и се налага, не само във военно отношение, на италианския политически сценарий. През [[1447]] г. [[Филипо Мария Висконти]] определя Алфонсо за наследник на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], което официално обогатява наследството на [[Арагонска корона|Арагонската корона]]. Миланската аристокрация обаче, страхувайки се от анексиране към Кралство Неапол, провъзгласява Милано за свободна комуна и създава [[Амвросианска република|Амвросианската република]]. На произтичащите от това арагонски и неаполитански претенции се противопоставя [[Кралство Франция]], което през [[1450]] г. дава политическа подкрепа на [[Франческо I Сфорца]] да завземе военно Милано и [[Миланско херцогство|херцогството]]. [[Османска империя|Османският]] експанзионизъм, който застрашава границите на Кралство Неапол, попречва на неаполитанците да се намесят срещу Милано и папа [[Николай V]] първо признава Сфорца за херцог на Милано, след което успява да включи Алфонсо Арагонски в [[Италийска лига (1454)|Италийската лига (1454)]] – съюз, насочен към консолидиране новото териториално устройство на полуострова.<ref name="AtlanteDeAgostini" /><ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone" /> ==== Вътрешна политика на Алфонсо I: Хуманизъм и централизъм ==== [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|дясно|мини|235x235пкс|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо Великодушни]] на рисунка на [[Пизанело]].]] През тази епоха дворът на Неапол е един от най-изисканите и отворени към културните иновации на [[Ренесанс]]а: гости на Алфонсо I са [[Лоренцо Вала]], който по време на неаполитанския си престой заклеймява историческата лъжа на [[Константинов дар|Константиновия дар]], хуманистът [[Антонио Бекадели]] и византиецът [[Мануил Хрисолора]]. Алфонсо I е отговорен и за реконструкцията на [[Кастел Нуово]]. Административната структура на кралството остава повече или по-малко тази от Анжуйската епоха: правомощията на древните съдии обаче са намалени ([[Отвъдно Абруцо]] и [[Отсамно Абруцо]], [[Контадо ди Молизе]], [[Тера ди Лаворо]], [[Капитаната]], [[Отвъдно княжество]] и [[Отсамно княжество]], [[Базиликата]], [[Тера ди Бари]], [[Тера д'Отранто]], [[Отвъдна Калабрия|Отвъдна]] и [[Отсамна Калабрия]]), които запазват предимно политически и военни функции. Вместо това през [[1443]] г. правораздаването е прехвърлено на баронските съдилища в опит да се върнат древните феодални йерархии обратно в бюрократичния апарат на централната държава.<ref name="Galasso924">Galasso G., ''Storia d'Italia'', vol 15, tomo I, Torino 1992.</ref> За друга важна стъпка към постигане на териториално единство в Кралство Неапол се счита политиката на краля, насочена към насърчаване на скотовъдството и преселването на говедата: през [[1447]] г. Алфонсо I прокарва серия от закони, включително налагането на овчарите в Абруцо и Молизе да пазят зимата в рамките на неаполитанските граници, в [[Таволиере деле Пулие|Таволиере]], където много от обработваемите земи също са насилствено превърнати в пасища. Той също така постановява, със седалище първо в [[Лучера]] и след това във [[Фоджа]], Кралската митница на апулийските овце и много важната мрежа от овчарски пътеки от [[Абруцо]] (която от 1532 г. ще има свой собствен отдел, отделен от Митницата, на име Doganella d'Abruzzo), водещи до [[Капитаната]]. Тези мерки съживяват икономиката на градовете във вътрешността между [[Акуила]] и [[Пулия]]: икономическите ресурси, свързани с скотовъдството на преселение на говедата в [[Апенини на Абруцо|Апенините на Абруцо]], някога са били разпръснати в [[Папска държава|Папската държава]], където дотогава стадата са зимували.<ref>Marino J.A., ''L'economia pastorale nel Regno di Napoli'', Napoli]1992</ref> С арагонските мерки дейностите, свързани с преселване на животни, включват главно в рамките на националните граници местните занаятчийски дейности, пазари и пазари за добитък между [[Ланчано]], [[Кастел ди Сангро]], [[Кампобасо]], [[Изерния]], [[Бояно]], [[Аньоне]], [[Ларино]] чак до [[Таволиере деле Пулие|Таволиере]]. Бюрократичният апарат, който се появява около митницата, предназначена за поддържане на овчите пътеки и правната защита на пастирите, се превръща, по модела на [[Кралство Кастилия и Леон|кастилската]] асоциация на собствениците скотовъдци ''Concejo de la Mesta'', в първата популярна база на съвременната централна държава в Кралство Неапол.<ref>Franciosa L., ''La transumanza nell'Appennino Meridionale'', Napoli 1992</ref> В по-малка степен същото се случва между [[Базиликата]] и [[Тера д'Отранто]] и в градовете [[Веноза]], [[Ферандина]] и [[Матера]], свързани с преселването към [[Метапонто]]. При смъртта си през [[1458]] г. Алфонсо разделя отново короните, оставяйки Неаполското кралство на своя извънбрачен син [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд]] (легитимиран от папа [[Евгений IV]] и номиниран за херцог на [[Калабрия]]), докато всички останали титли от короната на Арагон, включително Кралство Сицилия<ref name="ARAGON">{{Ref-en}} [http://fmg.ac/Projects/MedLands/ARAGON%20&%20CATALONIA.htm#FernandoIdied1416B#ES Reali di Aragona] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171201042930/http://fmg.ac/Projects/MedLands/ARAGON%20%26%20CATALONIA.htm#FernandoIdied1416B|date=1 декември 2017}}</ref>, отиват при брат му [[Хуан II (Арагон)|Хуан]]. ==== Фердинанд I ̈(Дон Феранте) ==== [[Файл:SOAOTO_-_Ferdinand_Ier_de_Naples.jpg|ляво|мини|222x222пкс|[[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] от Неапол, със знаците на [[Орден на Златното руно|Ордена на Златното руно]]]] Крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I]] оставя кралство, напълно интегрирано в италианската политика. Наследяването на неговия син [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I Неаполитански]], известен като ''Дон Феранте'', е подкрепено от самия [[Франческо Мария Сфорца]]ː двамата нови суверени заедно се намесват във [[Флорентинска република|Флорентинската република]] и побеждават войските на наемническия капитан [[Бартоломео Колеони]], които подкопават местните власти. През [[1478]] г. неаполитанските войски се намесват отново в [[Тоскана]], за да спрат последиците от [[Заговор на Паци|заговора на Паци]], а след това в [[Паданска низина|Паданската низина]] през [[1484]], в съюз с Флоренция и Милано, за да наложат [[Мир от Баньоло|мира от Баньоло]] на [[Венецианска република|Венеция]]. [[Файл:Miglionico_castello4.jpg|мини|252x252px|Замъкът на Малконсильо в [[Мильонико]], където се състои [[Заговор на бароните|заговорът на бароните]] .]] [[Файл:Maestro_del_senofonte_hamilton,_trionfo_di_re_ferdinando_d'aragona,_berlino_kupferstichkabinett,_senofonte,_ciropedia,_inv._78c_24_f_1v.jpg|ляво|мини|328x328пкс|Триумф на крал [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]]]] Въпреки това по време на неговото управление властта на Фердинанд I рискува сериозно да бъде застрашена от благородниците на Кампания. През [[1485]] г. между [[Базиликата]] и [[Салерно]], [[Франческо Копола]], граф на [[Сарно]], и [[Антонело Сансеверино,]] [[Списък на принцовете на Салерно|принц на Салерно]], с подкрепата на [[Папска държава|Папската държава]] и [[Венецианска република|Република Венеция]], оглавяват бунт с гвелфски амбиции и анжуйски феодални претенции срещу Арагонско управление, което чрез централизиране на властта в [[Неапол]] заплашва селските благородници. Бунтът е известен като [[Заговор на бароните]]. Той е организиран в замъка Малконсильо в [[Мильонико]] и бунтовниците са победени през [[1487]] г. благодарение на намесата на [[Миланско херцогство|Милано]] и [[Флорентинска република|Флоренция]]. За кратък период град [[Акуила]] преминава към [[Папска държава|Папската държава]].<ref>Porzio C., ''La congiura dei Baroni del regno di Napoli contra il re Ferdinando I'', Osanna Ed., Venosa (Provincia di Potenza, 1989</ref> Друг паралелен проанжуйски заговор, между [[Абруцо]] и [[Тера ди Лаворо]], е ръководен от [[Джовани дела Ровере]] в [[Херцогство Сора]] и завършва с посредническата намеса на папа [[Александър VI]]. Въпреки политическите катаклизми Дон Феранте продължава [[меценат]]ството на баща си Алфонсо I в столицата [[Неапол]]: през 1458 г. той подкрепя основаването на [[Академия Понтаниана]], разширява градските стени и построява [[Порта Капуана]]. През 1465 г. градът е домакин на [[Византийска империя|гръцкия]] [[Ренесансов хуманизъм|хуманист]] [[Костантин Ласкарис]] и на [[юрист]]а [[Антонио Д'Алесандро]], както и в останалата част на кралството на [[Франческо Филелфо]] и [[Висарион Никейски]].<ref name="Giannone" /><ref>Giannetti A., ''La riorganizzazione spaziale del Regno di Napoli'', в ''Storia d'Italia'', Einaudi ed., Torino-Milano 2006, vol XXVI</ref> В двора на синовете на Фердинанд I обаче хуманистичните интереси придобиват много по-политически характер, постановявайки, между другото, окончателното приемане на [[Тоскански диалект|тосканския]] като литературен език и в [[Неапол]]: антологията на римите, известна като ''Raccolta aragonese'', датира от втората половина на [[15 век]]ː тя е изпратена от [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]] на [[Списък на владетелите на Неаполското кралство|краля на Неапол]] Фердинанд I. В нея флорентинският език е предложен на неаполитанския двор като образец на прочут народен език, с еднакво литературно достойнство с [[Латински език|латинския]]. Неаполитанските интелектуалци приветстват културната програма на Медичите, преосмисляйки стереотипите на тосканската традиция по оригинален начин. Следвайки примера на [[Джовани Бокачо|Бокачо]], [[Мазучо Салернитано]] вече е написал, около средата на [[15 век]], сборник с разкази, в които сатиричните идеи са доведени до крайни резултати, с речи срещу жените и църковната йерархия, така че работата му е включена в [[Индекс на забранените книги|Индекса на книгите, забранени]] от [[Инквизиция]]та. Вместо това един истински литературен канон е открит от [[Якопо Санадзаро]], който в своя [[проксиметър]] „Аркадия“ за първи път излага на народен език и проза пасторалните и [[мит]]ично топоси на [[Вергилий|вергилианската]] и [[Теокрит|теокритската]] [[буколическа поезия]], предшествайки с векове тенденцията на модерния на съвременния [[роман]] да приеме като поетическа препратка един митологично-езотеричен субстрат. Буколическото вдъхновение на Санадзаро е конотирано и като противотежест на придворните стереотипи на [[Петраркизъм|петраркистите]], [[Куртоазна любов|провансалците]] и сицилианците и на [[Стилновизъм|стилновизма]]. В завръщането към пасторалната поетика може да се прочете ясен хуманистичен и филологически контраст на класическата митология с женските икони на тосканските поети, включително [[Данте Алигиери]] и [[Франческо Петрарка]], които скрито изразяват политическите и социални тенденции на [[Средновековна комуна|комуните]] и [[Феодализъм|сеньориите]] на Италия. Санадзаро също е модел и вдъхновение за поетите от [[Академия „Аркадия“]], които вземат името на своята литературна школа от неговия роман.<ref>Corti M., ''Rivoluzione e reazione stilistica nel Sannazaro'', in ''Metodi e fantasmi'', Feltrinelli ed., Milano, 1969.</ref> [[Файл:Pontanus.JPG|мини|176x176пкс|[[Джовани Понтано]], един от най-големите представители на Ренесансовия [[Ренесансов хуманизъм|хуманизъм]]]] Още от първата голяма [[Черната смърт|чумна]] епидемия ([[14 век]]), която обхваща Европа, градовете и икономиката на крайния [[Южна Италия|юг]] са силно засегнати, дотолкова че тази територия, която след първата [[Магна Греция|гръцка колонизация]] в продължение на векове е една от най-продуктивната в [[Средиземно море|Средиземноморието]], става огромна обезлюдена местност. Низинните крайбрежни територии (низините Метапонто, Сибари и Сант'Еуфемия), вече изоставени, са блатисти и заразени от малария, с изключение на равнината Семинара, където селскостопанското производство заедно с производството на [[коприна]] поддържа слаба икономическа дейност, свързана с град [[Реджо ди Калабрия|Реджо]]. [[Файл:Tavola_Strozzi_-_Napoli.jpg|ляво|мини|369x369пкс|[[Неапол]] през [[15 век]] (панел „Строци“)]] През [[1444]] г. [[Изабела дьо Клермон]] се омъжва за Дон Феранте и донася [[Княжество Таранто]] като зестра на неаполитанската корона, която след смъртта на кралицата през [[1465]] г. е разпуснато и окончателно обединено с кралството. През [[1458]] г. албанският боец Георги Кастриоти [[Скендербег]] пристига в [[Южна Италия]], за да подкрепи крал Дон Феранте срещу бунта на бароните. Още преди това Скендербег е дошъл да подкрепи [[Арагонска корона|Арагонската корона]] в [[Неапол]] при управлението на [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I]]. Албанският [[кондотиер]] получава редица благороднически титли в Италия и анексираните феодални владения, които са убежище за първите [[Арбъреши|арбърешки]] общности: албанците – изгнаници след поражението на християнската партия на [[Балкански полуостров|Балканите]] от [[Мехмед II]], се заселват в райони на [[Молизе]] и [[Калабрия]], дотогава обезлюдени. Възобновяването на икономическите дейности в Пулия се завръща с отстъпката на [[Херцогство Бари]] на [[Сфорца Мария Сфорца]] – син на [[Франческо Мария Сфорца]], [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]], предложена от Дон Феранте, за да потвърди съюза между Неапол и Милано.<ref>AA. VV., ''Enciclopedia Zanichelli'' 2000.</ref> След като [[Лудовико Мария Сфорца]] наследява Сфорца Мария, той пренебрегват апулийските територии в полза на [[Ломбардия]], докато Лудовико не ги отстъпва на [[Изабела Арагонска (Милано)|Изабела Арагонска]], законна наследница на управлението на Милано, в замяна на Миланското херцогство. Новата херцогиня започва в Пулия политика на градско благоустройство, последвана от леко икономическо възстановяване, което продължава до управлението на нейната дъщеря [[Бона Сфорца]] и наследяването на кралската титла на Неапол от [[Карл V]]. === Френски нашествия и начало на испанското вицекралство === {{Вижте също|Войни между Хабсбурги и Валоа}} [[Файл:Fornovo-battle-Vaticano.jpg|мини|227x227пкс|[[Битка при Форново|Битката при Форново]] във Ватиканските галерии]] [[Фердинанд I (Неапол)|Дон Феранте]] е наследен от своя първороден син [[Алфонсо II Неаполитански|Алфонсо II]] през [[1494]] г. През същата година кралят на Франция [[Шарл VIII]] идва в Италия, за да наруши деликатния политически баланс, който градовете на полуострова са постигнали през предходните години. Случаят пряко засяга Неаполското кралство: Шарл VIII се хвали с далечна връзка с анжуйските крале на Неаполː баба му по бащина линия [[Мари д'Анжу]] е дъщеря на [[Луи II Валоа-Анжуйски]], който се е опитал да открадне неаполитанския трон от [[Шарл III Анжуйски]]-Драчки и [[Ладислав Анжуйски|Ладислав I]]. Това е достатъчно, за да може да претендира за кралската титла. [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] също застава на страната на Франция: [[Лудовико Мария Сфорца]], известен като „Мавъра“, е изгонил законните наследници на херцогството [[Джан Галеацо Мария Сфорца|Джан Галеацо Сфорца]] и съпругата му [[Изабела Арагонска (Милано)|Изабела Арагонска]], дъщеря на [[Алфонсо II Неаполитански|Алфонсо II]], съпрузи в брака, с който Милано е запечатал съюза с Арагонската корона. Новият херцог на Милано не се противопоставя на Шарл VIII, който се насочва срещу Арагонското кралство. Избягвайки съпротивата на [[Флоренция]], френският крал окупира [[Кампания]] за тринадесет дни и малко след това влиза в [[Неапол]]: всички провинции се подчиняват на новия суверен отвъд Алпите, с изключение на градовете [[Гаета]], [[Тропеа]], [[Амантеа]] и [[Реджо ди Калабрия|Реджо]]. Арагонците намират убежище в [[Сицилия]] и търсят подкрепата на [[Фернандо II|Фернандо II]] Католика, който изпраща контингент от войски, водени от Гонсало [[Фернандес де Кордоба]], който ангажира френската страна в битката в Калабрия ([[Битка при Семинара]], 1495 г.). Френският експанзионизъм обаче тласка папа [[Александър VI]] и [[Максимилиан I]] Хабсбург да сформират лига срещу Шарл VIII, да се бият с него и накрая да го победят в [[Битка при Форново|битката при Форново]] на 6 юли: в края на конфликта Испания окупира Калабрия, докато [[Венецианска република|Венецианската република]] придобива основните пристанища на [[Пулия|апулийското]] крайбрежие ([[Манфредония]], [[Трани]], [[Мола ди Бари|Мола]], [[Монополи (Италия)|Монополи]], [[Бриндизи]], [[Отранто]], [[Полиняно а Маре|Полиняно]] и [[Галиполи (Италия)|Галиполи]]). Алфонсо II умира по време на военни операции през [[1495]] г. и [[Фердинанд II Неаполитански|Фердинанд II]] наследява трона, но след година умира. Той не оставя наследници, въпреки че успява бързо да възстанови нова неаполитанска армия, която с вика „Желязо! Желязо!“ (произлизащи от „желязното отчаяние“ на [[Алмогавари|слмоговарите]]) прогонва французите на Шарл VIII от Кралство Неапол.<ref>Croce B., ''Storie e leggende napoletane''.</ref> [[Файл:Vittore_carpaccio,_ritratto_di_cavaliere,_1510.jpg|мини|273x273пкс|''Портрет на рицар'', предполага се, че изобразеният рицар може да е Фердинандо II]] [[Файл:Battle_of_Garigliano_(1503)_01.jpg|ляво|мини|[[Битка при Гариляно (1503)|Битката при Гариляно през 1503 г.]]]] През [[1496]] г. синът на Дон Феранте и брат на Алфонсо II, [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]], става крал и отново трябва да се изправи срещу френските амбиции над Неапол. [[Луи XII]], херцог на [[Орлеан]], е наследил [[Кралство Франция]] след смъртта на Шарл VIII. Тъй като [[Арагонска корона|кралят на Арагон]] [[Фернандо II]] Католикът е наследил трона на [[Кастилия (историческа област)|Кастилия]], той сключва споразумение ([[Таен договор от Гранада]], ноември [[1500]] г.) с френските суверени, претендиращи за трона на Неапол, за разделяне на Италия и изтласкване на последния арагонец от полуострова. Луи XII окупира Миланското херцогство, където пленява [[Лудовико Мария Сфорца]] и в съгласие с Фернандо II Католика се насочва срещу [[Федерико I (Неапол)|Федерико I Неаполитански]]. Споразумението между французите и испанците предвижда разделянето на Кралство Неапол между двете корони: на френския суверен се падат [[Абруцо]] и [[Тера ди Лаворо]], както и титлата ''[[Йерусалимско кралство|rex Hierosolymae]]'' и за първи път ''rex Neapolis,'' a на [[Арагонска корона|арагонския суверен]] – [[Пулия]] и [[Калабрия]] с приложените [[Херцогство Калабрия|херцогски]] титли. С този договор на 11 ноември [[1500]] г. титлата ''rex Siciliae'' е обявена за отпаднала от папа [[Александър VI]] и е присъединена към [[Арагонска корона|Арагонската корона]].<ref>Guicciardini F., ''Storia d'Italia'', V.</ref> През август [[1501]] г. французите влизат в Неапол. Федерико I Неаполитански намира убежище в [[Иския]] и накрая отстъпва суверенитета си на [[Крал на Франция|краля на Франция]] в замяна на някои феодални владения в [[Анжу]]. Въпреки че окупацията на кралството е успешна и за двамата, двамата крале не се споразумяват за прилагането на договора за разделяне на кралството: съдбата на [[Капитаната]] и [[Контадо Молизе]] остава неясна, върху чиито територии и французите, и испанците претендират за суверенитет. След като наследява [[Кралство Кастилия]] от [[Филип I (Кастилия)|Филип I Хубави]], новият испански крал търси второ споразумение с Луи XII, според което титлите „крал на Неапол“ и „херцог на Пулия и Калабрия“ отиват при дъщерята на Луи, [[Клод Френска|Клод]], и при [[Карл V]] фон Хабсбург, нейният годеник ([[1502]] г.). Въпреки това испанските войски, които окупират Калабрия и Пулия, командвани от Гонсало [[Фернандес де Кордоба]], и лоялни на Фернандо II Католика, не спазват новите споразумения. Те прогонват французите от Южна Италия, които остават само с [[Гаета]] до окончателното им поражение през [[Битка при Гариляно (1503)|битката при Гариляно]] на 29 декември [[1503]] г. Последвалите мирни договори никога не са окончателни, въпреки че поне е постановено, че титлата ''крал на Неапол'' принадлежи на Карл V Хабсбург и нa неговата годеница Клод. Фердинанд Католически обаче продължава да притежава кралството, считайки се за законен наследник на чичо си [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I Неаполитански]] и на древната арагонска корона на Сицилия. ==== Испански вицекрале ==== {{Вижте също|Списък на вицекралете на Неапол}} Арагонският кралски дом, който е станал местен в Италия, изчезва с [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] и Кралство [[Неапол]] попада под контрола на испанските кралски особи, които го управляват чрез [[вицекрал]]е. Южна Италия остава пряко владение на иберийските суверени до края на [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] ([[1713]] г.). Новата административна структура, макар и силно централизирана, е подкрепена от старата феодална система: по този начин бароните имат възможност да укрепят своята власт и поземлени привилегии, докато духовенството вижда как тяхната политическа и морална власт нараства. Най-важните административни органи са базирани в Неапол и са Съпътстващият съвет, подобен на Съвета на [[Арагонска корона|Арагон]] – върховният орган при упражняването на правни функции (съставен от вицекраля и трима юрисконсулти), Camera della Sommaria, Трибуналът на Викария и Трибуналът на Свещения кралски съвет.<ref name="Galasso92" /> [[Файл:El gran capitán (Museo del Prado).jpg|мини|222x222пкс|Гонсало Фернандес де Кордоба]] Именно [[Фернандо II|Фернандо II Католикът]] – носител на титлата на крал на Неапол и [[Сицилианско кралство|Сицилия]], назначава Гонсало [[Фернандес де Кордоба]], който дотогава е бил велик капитан на неаполитанската армия, за [[вицекрал]], поверявайки му на негово място същите правомощия на крал.<ref name="Giannone" /> В същото време титлата на велик капитан изтича и командването на кралските войски на Неапол е поверено на графа на [[Талякоцо]] [[Фабрицио Колона]] с назначаването му като велик [[конетабъл]] и задачата да ръководи експедиция до [[Пулия]] срещу [[Венецианска република|Венеция]], която окупира някои Адриатически пристанища. Военната операция завършва успешно и апулийските пристанища се връщат на Неаполското кралство през [[1509]] г. Крал Фернандо II също така възстановява финансирането на [[Неаполски университет „Федерико II“|Неаполитанския университет]], като прави месечна вноска от личната си хазна от 2000 [[дукат]]а годишно<ref name="Giannone" /> – привилегия, потвърдена по-късно от неговия наследник [[Карл V]]. Де Кордоба е наследен първо от [[Хуан Арагонски]], който обнародва серия от закони срещу корупцията, бори се с [[Клиентела|клиентелизма]], забранява [[хазарт]]а и [[лихварство]]то, а след това [[Рамон де Кардона]], който през [[1510]] г. се опитва да въведе отново [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]] в Неапол и първите ограничителни мерки срещу [[евреи]]те. ==== Карл V ==== [[Файл:Habsburg_Map_1547.jpg|мини|300x300пкс|[[Хабсбурги|Хабсбургските]] владения през 1547 г.]] [[Карл V]], син на [[Филип I (Кастилия)|Филип Хубави]] и [[Хуана Кастилска|Хуана Лудата]], поради сложна система на наследство и родство, скоро се оказва управляващ огромна империя: от баща си той получава [[Бургундия (регион)|Бургундия]] и [[Фландрия]], а от майка си през [[1516]] г. – [[Испания]], [[Куба]], Кралство [[Неапол]] (за първи път с титлата ''rex Neapolis''), [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Сардиния]], както и две години по-късно [[Свещена Римска империя|австрийските владения]] от дядо си [[Максимилиан I]] фон Хабсбург.<ref name="AtlanteDeAgostini" /> [[Кралство Франция]] отново застрашава Неапол и господството на Карл V над [[Южна Италия]]: французите, след като завладяват [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от сина на [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]], [[Масимилиано Сфорца|Масимилиано]], са победени и прогонени от [[Ломбардия]] от Карл V през [[1515]] г. През [[1526]] г. кралят на Франция [[Франсоа I]] влиза в лига, подпечатана от папа [[Климент VII]] и наречена ''[[Война на Конякската лига|Свещена лига]]'', с [[Венецианска република|Венеция]] и [[Флорентинска република|Флоренция]], за да прогони [[Хабсбургска Испания|испанците]] от [[Неапол]]. След първото поражение на лигата в [[Рим]] французите отговарят с намесата в Италия на [[Одет дьо Фоа]], който нахлува в Кралство Неапол, обсаждайки Мелфи (събитието остава в историята като „Кървавия Великден“)<ref>{{Cite news|url=http://www.basilicata.cc/lucania/melfi/|title=Melfi (PZ)}}</ref>, както и Неапол, докато [[Венецианска република|Венецианската република]] окупира [[Отранто]] и [[Манфредония]]. Епизодът от обсадата на град [[Катандзаро]] през лятото на 1528 г., който остава верен на император Карл V и се издига като последен бастион, се провежда в пълната сила на военната кампания на нахлуването на войските на краля на Франция Франсоа I срещу настъплението на нашествениците. Докато Неапол всъщност е заобиколен от море и суша, Катандзаро е под обсада от войници под заповедите на Симоне де Тебалди, граф на [[Капачо]], и на Франческо ди Лория, владетел на [[Торторела]], вдигнали оръжие в Калабрия, за да го окупират, подчиняват го и го управляват в името на крал Франсоа I. [[Файл:Czmonete_1.jpg|мини|292x292пкс|Монета [[Катандзаро]] от [[16 век]] .]] Укрепеният град е обсаден в първите дни на юни и устоява на атаките под стените около три месеца, и се изправя срещу битките на открито поле със смелост и умения. В края на месец август всъщност обсаждащите войски трябва да се оттеглят, като по този начин подписват победата на Катандзаро. По време на обсадата, която без съмнение допринася за поддържането на Кралство Неапол от император Карл V, в Катандзаро е изсечена монета от обсидиан на стойност един карлин. В същите тези дни генуезката флота, първоначално съюзена с французите, се поставя на заплатата на Карл V и обсадата на Неапол се превръща в още едно поражение на враговете на Испания, което след това доведе до признаването от папа [[Климент VII]] на императорска титла на крал [[Карл V]]. [[Венецианска република|Венеция]] окончателно губи владенията си в Пулия ([[1528]] г.). През [[1542]] г. вицекралят [[Педро Алварес де Толедо и Зунига]] издава указ за експулсирането на [[евреи]]те от Неаполитанското кралство. Последните общности, които вече са се установили между [[Бриндизи]] и [[Рим]] по време на [[Еврейска диаспора|голямата диаспора]] от [[2 век]], изчезват от градската реалност, в която са намерили гостоприемство. В пристанищата на крайбрежието на Апулия и в главните градове на Калабрия, както и с някои слаби присъствия в [[Тера ди Лаворо]], след кризата на [[Киновия|киновийната]] икономика от [[16 век]], евреите са единственият ефективен източник на финансови и търговски дейности: в допълнение към изключителната привилегия, предоставена от местните администрации, да практикуват парични заеми, техните общности управляват важни сектори от търговията с коприна – реликва от тази средиземноморска икономическа система, която на [[Южна Италия|юг]] оцелява след [[Велико преселение на народите|варварските нашествия]] и [[Феодализъм|феодализма]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.morasha.it/tesi/gnlo/index.html|заглавие=Gli ebrei a Trani e in Puglia nel medioevo|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071025233036/http://www.morasha.it/tesi/gnlo/index.html|архив_дата=2007-10-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comune.fondi.lt.it/portalefondi/turismo/giudea.html|заглавие=La Giudecca di Fondi in Terra di Lavoro|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090107064318/http://www.comune.fondi.lt.it/portalefondi/turismo/giudea.html|архив_дата=2009-1-7}}</ref> Въпреки това военните действия на Франция срещу испанските владения в Италия не престават: крал [[Анри II (Франция)|Анри II]], син на крал [[Франсоа I]], подтикван от [[Феранте Сансеверино]], принц на Салерно, се съюзява с [[Османска империя|османските турци]]. През лятото на [[1552]] г. турската флота под командването на [[Юсуф Синан паша]], изненадва имперската флота, под командването на [[Андреа Дория]] и Дон Джовани де Мендоса, край бреговете на [[Понца (община)|Понца]] ([[Битка при Понца]]), побеждавайки я. Въпреки това френският флот не успява да се събере отново с турския флот и целта на неаполитанската инвазия се проваля. През [[1555]] г., след поредица от поражения в Европа, [[Карл V]] абдикира и разделя владенията си между [[Филип II (Испания)|Филип II]], на когото оставя Испания, колониите на [[Америка]], [[Испанска Нидерландия]], Кралство Неапол, [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Сардиния]], и [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбург]], на когото принадлежат [[Ерцхерцогство Австрия|Австрия]], [[Бохемско кралство|Бохемия]], [[Кралство Унгария|Унгария]] и титлата на император.<ref name="AtlanteDeAgostini" /><ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone" /> ==== Управление на вицекраля Уртадо де Мендоса и чума ==== [[Файл:Castello_500.JPG|мини|222x222px|Замъкът на [[Акуила]] ̟– типична военна архитектура от епохата на Хабсбургите]] Управлението на вицекралете, които се следват едно след друго при управлението на [[Филип II (Испания)|Филип II]], е белязано предимно от военни операции, които не носят благосъстояние на населението на Неапол. Ситуацията се влошава от чумата, която се разпространява в Италия около [[1575]] г., когато за вицекрал е назначен [[Иниго Лопес де Уртадо де Мендоса]]. Неапол, като пристанищен град, е изключително изложен на разпространението на болестта и основните му икономически дейности са подкопани. През същите години корабите на османския султан [[Мурад III]] акостират първо в [[Требизаче]], [[Калабрия]], а след това в [[Пулия]], разграбвайки основните пристанища на [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Адриатическо море]]. Става нужно да се увеличи милитаризацията на бреговете, поради което де Мендоса изгражда нов арсенал в пристанището на Санта Лучия по проект на Винченцо Казали. Той също така забранява на държавните служители да установяват свещени връзки и религиозно родство.<ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone" /> === От Мира от Като Камбрези до края на испанското управление === {{Вижте също|Контрарефорация|Йезуитски орден|Театинци}} С [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мирния договор от Като Камбрези]] (2-3 април 1559 г.) традиционната историография посочва края на френските амбиции на Италианския полуостров. Климатът на религиозните реформи, които по това време включват както [[Лутеранство|лутеранската]] опозиция срещу [[Свети престол|Светия престол]], така и самата [[Католическа църква]], на териториите на вицекралството на [[Неапол]], е контекстуализиран в растежа на гражданската власт на духовенството и църковните йерархии. През [[1524]] г. в Рим [[Павел IV|Джан Пиетро Карафа]], епископ на [[Киети]] по онова време, основава Конгрегацията на [[театинци]]те (от Теате, древното име на Киети). Тя скоро се разпространява в цялото кралство и към нея по-късно се присъединяват [[Йезуитски орден|йезуитските]] колежи, които са били за столетия единственият културен ориентир за провинциите на Южна Италия. [[Трентски събор|Трентският събор]] налага нови правила на епархиите, като задължението за пребиваване в собственото им седалище за епископи, енорийски свещеници и абати, създаването на епархийски семинарии, съдилища на [[Инквизиция]]та и по-късно на житните планини,<ref>Monteregali, J. Bianco, ''Canones et decreta concilii tridentini'', 1869.</ref> трансформира диоцезите на вицекралството на Неапол в реални органи на власт, силно вкоренени на територията и в провинциите, тъй като те са единствената социална, правна и културна подкрепа за контрола на гражданския ред. Сред другите монашески ордени, които са много успешни в Неапол през тези години, са [[Боси кармелити|Босите кармелити]], [[Кармелити|Кармелитките]], [[Милосърдни братя|Милосърдните братя]], [[Камадолци]]те и [[Конфедерация на оратория на Свети Филипо Нери|Конгрегацията на оратория]] на Свети [[Филипо Нери]]. ==== Де Кастро, Телес-Хирон I, Хуан де Сунига и Авелянеда и въстанието в Калабрия ==== [[Файл:Fernando Ruiz de Castro Andrade y Portugal.jpg|ляво|мини|283x283пкс|Фернандо Руис де Кастро]] На 16 юли [[1599]] г. новият вицекрал [[Фернандо Руис де Кастро]] пристига в [[Неапол]]. Работата му е ограничена главно до военни операции срещу турските набези в [[Калабрия]] от Амурат Раис и [[Синан Паша]] ̈(Сципион Чикала). Де Кастро също въвежда политика, съсредоточена върху държавно финансиране за изграждането на различни обществени сгради: под ръководството на архитекта [[Доменико Фонтана]] в Неапол той нарежда изграждането на новия [[Кралски дворец (Неапол)|кралски дворец]] на сегашния площад „Плебишито“. [[Файл:Campanella-2.png|дясно|мини|240x240px|[[Томазо Кампанела]] .]] [[Файл:Retrato de Juan de Zúñiga Avellaneda y Cárdenas.jpg|мини|258x258пкс|Хуан де Сунига и Авеленяда]] През същата година на назначаването му за вицекрал доминиканецът [[Томазо Кампанела]], който в „[[Градът на слънцето]]“ очертава общностна държава, основана на предполагаема естествена религия, организира заговор срещу Фернандо Руис де Кастро с надеждата да установи [[република]] със своите столица в [[Стило]] (''[[Mons Pinguis]]'').<ref group="N">Salmi, 68,16 (Monte Sublime). ''Mons Pinguis'' би трябвало да е името, с което Кампанела преименува [[Стило (Италия)|Стило]], което трябва да стане столица на новата република. Голяма част от информацията обаче е резултат от процесуални документи, често изнудвани и неотговарящи непременно на истинските намерения на заговорниците. Изглежда също, че заговорниците не са се поколебали да търсят военната подкрепа на османците. Бунтът може да бъде свързан и с първия опит за изгонване на йезуитите от [[Калабрия]] и с реакцията на последните оцелели гръцки и ориенталски културни институции в [[Южна Италия]] (''P. Giannone, Storia civile del Regno di Napoli, 1723'').</ref> Калабрийският философ и астролог вече е бил затворник на [[Дикастерий за доктрината на вярата|Светата служба]] и е бил заточен в [[Калабрия]]: тук с доктриналната и философска подкрепа на [[Йоаким Флорски|йоахимовата]] есхатологична традиция<ref group="N">В допълнение към Йоаким Флорски изглежда, че Кампанела също е използвал речите на [[Савонарола]] и [[Апокалипсис]]а на свети [[Йоан Богослов]] в своите проповеди и политическа пропаганда] (''P. Giannone, Storia civile del Regno di Napoli, 1723'')</ref> той прави първите стъпки, за да убеди монасите и религиозните лица да се присъединят към неговите революционни амбиции, подклаждайки конспирация, която обхваща не само целия [[Доминикански орден]] в Калабрия, но и местните по-малки ордени като [[Августински орден|Августинци]] и [[Францискански орден|Францисканци]], както и главните епархии от Касано до Реджо Калабрия. Това е първият бунт в Европа срещу [[Йезуитски орден|йезуитския]] орден и нарастващата му духовна и светска власт. Заговорът е потушен и Кампанела, който се представя за луд, избягва кладата и доживотния затвор.<ref group="N">Избягал във Франция, той умира в Париж през [[1639]] г.</ref> През [[1576]] г. друг [[Доминикански орден|доминиканец]] – философът [[Джордано Бруно]] също е съден за [[ерес]] в [[Неапол]], на чиито спекулации и тези впоследствие се възхищават различни учени от [[Лутеранство|лутеранска]] Европа. Мандатът на [[Педро Телес-Хирон и де ла Куева]] се характеризира главно с дейности по градско планиране: той организира пътищата на Неапол и в [[Пулия|апулийските]] провинции. Той е наследен от [[Хуан де Сунига и Авелянеда]], чието управление е ориентирано към възстановяване на реда в провинциите: той спира грабежите в [[Абруцо]] с подкрепата на [[Папска държава|Папската държава]], както и в [[Капитаната]], и модернизира пътната мрежа между [[Неапол]] и [[Тера ди Бари|района на Бари]]. През [[1593]] г. [[Османска империя|османците]], които се опитват да нахлуят в [[Сицилия]], са спрени от неговата армия. ==== Филип III от Испания и управление на вицекралете Де Гусман, Пиментел и Педро Фернандес де Кастро ==== [[Файл:Federico_Zuccari,_Ritratto_di_Domenico_Fontana.jpg|мини|260x260пкс|[[Доменико Фонтана]], известен архитект и инженер, работил в [[Рим]] като ''архитект на Свети Петър'' и по-късно в [[Неапол]] като ''кралски архитект'' ]] [[Файл:Enrique de Guzmán y Ribera.jpg|ляво|мини|278x278пкс|Енрике де Гусман и Рибера]] Когато [[Филип II (Испания)|Филип II]] е наследен на испанския трон от сина си [[Фелипе III|Филип III]], управлението на вицекралството на [[Неапол]] е поверено на [[Енрике де Гусман и Рибера]], граф на [[Оливарес]]. Кралство Испания е в своя максимален блясък, обединявайки [[Арагонска корона|Арагонската корона]] с италианските владения, с тази на [[Кралство Кастилия и Леон|Кастилия]] и [[Кралство Португалия|Португалия]]. В Неапол испанското правителство е слабо активно в градоустройството на столицата: от Де Гусман датират изграждането на фонтана на Нептун (под ръководството на архитекта [[Доменико Фонтана]]), гробниците на [[Шарл I Анжуйски]], [[Карл Мартел Анжуйски]] и [[Клеменция фон Хабсбург]] в контрафасадата на [[Неаполитанска катедрала|катедралата на Неапол]], и подредбата на пътищата. [[Файл:El Greco, Portrait of Juan Alfonso de Pimentel y Herrera.jpg|мини|255x255пкс|[[Ел Греко]], ''Портрет на Хуан Алсфонс Пиментел де Ерера'']] Другото управление, което активно действа със значителна политическа и икономическа дейност в Кралство Неапол, е това на вицекраля [[Хуан Алонсо Пиментел де Ерера]]. Новият суверен все още трябва да защитава териториите на [[Южна Италия|юг]] от [[Османска империя|турските]] морски набези и да потуши първите бунтове срещу данъците, които в столицата започват да застрашават двореца. За да предотврати османската агресия, той води война срещу [[Драч]], като унищожава града и пристанището, където намират убежище турските и албанските корсари, които често атакуват бреговете на кралството. В Неапол се опитва да се бори с престъпността, която нараства все повече през онези години, дори срещу папските разпоредби, противопоставящи се на правото на убежище, гарантирано от католическите места за поклонение: поради тази причина някои от неговите служители са [[Отлъчване от Църквата|отлъчени от Църквата]]. [[Файл:Forte longone 01.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Форт „Лонгоне“]] Силно националната политика на Пиментел обаче засяга и различни градски и архитектурни произведения: той построява алеи и разширява пътища, от [[Поджиореале (Неапол)|Поджореале]] до улица „Киая“; в [[Порто Адзуро|Порто Лонгоне]], в [[Държава на президиите|Държавата на президиите]], той нарежда изграждането на внушителната крепост [[Форт „Лонгоне“]]. [[Файл:Pedro Fernandez de Castro, VII Count of Lemos.jpg|мини|226x226пкс|Педро Фернандес де Кастро]] Пиментел е последван през [[1610]] г. от [[Педро Фернандес де Кастро]], 7-и граф на Лемос, чиито интервенции са съсредоточени главно в Неапол, чието градско преустройство е поверено на кралския архитект [[Доменико Фонтана]], чиято най-важна работа е изграждането на [[Кралски дворец (Неапол)|Кралския дворец]]. Той нарежда реконструкцията на [[Неаполски университет „Федерико II“|Неаполитанския университет]], чиито лекции се помещават в различните градски манастири от началото на испанското управление, като финансира новата му сграда (Палацо дей Реджи Студи – сега дом на [[Национален археологически музей в Неапол|Националния археологически музей на Неапол]]) и поръчва обновяването на военна казарма на архитекта [[Джулио Чезаре Фонтана]], и модернизиране на системата за преподаване. [[Файл:Giambattista_della_Porta.jpeg|мини|185x185px|[[Джовани Батиста Дела Порта]], важен учен и писател|ляво]] Под неговото регентство процъфтява [[Академия дели Оциози]], към която се присъединяват [[Джамбатиста Марино]] и [[Джовани Батиста Дела Порта]], наред с други. Той построява [[Йезуитски орден|йезуитския]] колеж на името на свети [[Франциск Ксаверий]] и комплекс от фабрики близо до Порта Нолана<ref name="Giannone8">Giannone P., ''Storia civile del Regno di Napoli''.</ref>. В района на [[Тера ди Лаворо]] той започва първите рекултивационни работи в равнината на [[Волтурно]], като поверява на [[Доменико Фонтана]] проекта ''Regi Lagni'', работата по канализацията и въвеждането в експлоатация на водите на река Кланио между [[Кастел Волтурно]] и [[Вила Литерно]], където дотогава блатата и крайбрежните райони езера (като Лаго Патрия) са превърнали голяма част от римската ''Кампания Феликс'' в нездравословна и обезлюдена територия. ==== Смърт на Филип III и управление при Филип IV и на Карл II ==== Управлението на [[Педро Телес-Хирон и Веласко]] Гусман и Товар се характеризира главно с военни операции, който във войната между [[Хабсбургска Испания|Испания]] и [[Савойско херцогство|Савоя]] за [[Маркграфство Монферат|Монферат]] ръководи експедиция срещу [[Венецианска република|Венецианската република]], в онези години съюзник на [[Савойска династия|Савойската монархия]]. Неаполитанската флота обсажда и разграбва [[Трогир]], [[Пула]] и [[Истрия]]. Той е наследен от кардинал [[Антонио Сапата]], сред глад и бунтове, и след смъртта на [[Фелипе III|Филип III]] – от [[Антонио Алварес де Толедо и Бомон де Навара]], 5-ти херцог на Алба, и от [[Фернандо Афан де Рибера]], 3-ти херцог на Алкала де лос Газулес, които трябва да се изправят пред проблемите на все по-широко разпространеното и утвърдено разбойничество в провинцията. Следва [[Мануел де Асеведо и Сунига]], който финансира укрепването на пристанищата на [[Барлета]], [[Ортона]], [[Бая (Баколи)|Бая]] и [[Гаета]], с управление, силно ангажирано с икономическата подкрепа на армията и флота. Силното обедняване на държавната хазна води, при управлението на [[Рамиро Нунес де Гусман]], до прехвърляне на управлението на кралските владения към дворовете на бароните и последващото нарастване на феодалната власт. По време на управлението на [[Карлос II]] са важни управленията на [[Фернандо Фахардо и Алварес де Толедо]] и на [[Франсиско де Бенавидес]], с политики, посветени на овладяването на вече ендемични проблеми като разбойничество, [[клиентелизъм]], инфлация и недостиг на хранителни ресурси.<ref name="Giannone9">Giannone P., ''Storia civile del Regno di Napoli''.</ref> ==== Литературна и научна култура в Неапол от XVII век ==== [[Файл:Frans Pourbus the Younger - Portrait of Giovanni Battista Marino.jpg|ляво|мини|248x248пкс|Джован Батиста Марино ̈(1569 – 1625)]] Хуманистичната и християнска традиция е единствената референция за първите революционни амбиции от национално естество, които започват да се появяват за първи път в Европа между [[Рим]] и [[Неапол]], в ирационализма на [[Барок]]a, в народното градско планиране ([[Испански квартали|Испанските квартали]] в Неапол), в религиозния мистицизъм и в политическите и философски спекулации.<ref>Spinosa N., ''Spazio infinito e decorazione barocca'', в ''Storia dell'arte italiana'', vol VI, Einaudi ed., Torino 1981.</ref> Ако в провинцията силното завръщане към феодалната структура връща контрола върху изкуството и културата обратно на семинариите и епархиите, то Неапол е първият град в Италия, в който се появяват първите литературни форми на нетърпимост към културния климат, последвали [[Контрареформация]]та. [[Файл:Thomas Cornelius.jpg|мини|258x258пкс|Томазо Корнелио ̈(1614 – 1684)]] [[Файл:Giambattista Basile by Nicolaus Perrey.jpg|ляво|мини|230x230пкс|Джован Батиста Базиле ̈(1583 – 1632)]] [[Торкуато Ачето]], [[Джамбатиста Марино]] и [[Джамбатиста Базиле]] първи в италианската литература прекрачват поетичните парадигми, чийто модел са произведенията на [[Торкуато Тасо]]. Със силен подривен тласък към художествените канони на своите италиански съвременници те отхвърлят изучаването на класиката като пример за хармония и стил, и естетическите и лингвистични теории на пуристите, родени с доктриналното възраждане на [[Схоластика|схоластичния]] и литургичен [[Латински език|латински]] ([[Габриело Киабрера]], [[Академия дела Круска]], [[Академия дел Чименто]]).<ref>Atti del convegno di studi, di Bianchi F. e Russo P., ''La scelta della misura. Gabriello Chiabrera: l'altro fuoco del barocco italiano'', Costa & Nolan ed., Genova, 1993.</ref> Това са годините, в които в неаполитанската [[Комедия дел арте]] се налага [[Пулчинела]] – най-известната маска на южняшката народна изобретателност. [[Томазо Корнелио]] от [[Козенца]], обучен според [[Бернардино Телезио|телезианската]] и [[Академия „Козентина“|козентинската]] традиция (ученик е на [[Марко Аурелио Северино]]) и професор по математика и медицина, донася в Неапол през втората половина на [[17 век]] философията и математиката на [[Рене Декарт]] и [[Галилео Галилей]], както и физиката и атомистичната етика на [[Пиер Гасенди]], представяйки, за разлика от местната [[Тома Аквински|томистка]] и [[Гален|галенова]] традиция, основата на бъдещите школи на съвременната неаполитанска мисъл.<ref name="Garms Cornides E. с. 17-34">Garms Cornides E., ''Il regno di Napoli e la monarchia austriaca'', в ''Settecento napoletano. Sulle ali dell'aquila imperiale 1707-1734'', pp. 17-34, Catalogo della Mostra, Electa ed., Napoli 1994.</ref> === Въстание от 1647 – 1648 г. === {{Основна|Неаполитанска република}} [[Файл:Anthonis_van_Dyck_-_Portrait_of_Henri_II_de_Lorraine.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Anthonis_van_Dyck_-_Portrait_of_Henri_II_de_Lorraine.jpg|мини|316x316px|Анри II дьо Гиз – губернатор на Неаполитанската република|ляво]] [[Файл:Ritratto di Masaniello - Aniello Falcone.jpg|мини|217x217px|Мазаниело (1620 – 1647)]] При [[Списък на вицекралете на Неапол|вицекралството]] на херцога на Аркос [[Родриго Понсе де Леон]] подобен по амбиция на [[Томазо Кампанела]], но воден от икономически причини, през [[1647]] г. [[Мазаниело]] (Томазо Аниело д'Амалфи) застава начело на бунт срещу тежкия местен фискален натиск.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sito01.seieditrice.com/chiaroscuro/files/2010/03/V1_U6-storia_locale.pdf|заглавие=Percorsi di storia locale: Masaniello e la rivolta napoletana}}</ref> Той успява да получи от вицекраля създаването на народно правителство, както и титлата на генерал-капитан на най-лоялните хора, докато не е убит от самите бунтовници. [[Дженаро Анезе]] заема неговото място и дава по-широк обхват на бунта, който придобива антифеодален и антииспански характер,<ref group="N">„...след смъртта на Мазаниело народното въстание придоби по-радикални тонове, докато „цивилизованите хора“ изгубиха контрол над него и се появиха нови водачи от плебса, като Анезе, който, призовавайки населението на провинциите да се бори, придадоха му по-широк обхват и по-точен антифеодален и антииспански характер, до степен да провъзгласи упадъка на господството на Испания и конституцията на ефимерната република Неапол...»,: Amalfi, Tommaso Aniello d', detto Masaniello, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 2, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960</ref> и точни политически и социални конотации<ref group="N">Всъщност както в Неапол, така и в Палермо „... бунтът, който започна като въстание поради глада, придоби политическа конотация, предпочитана от някои членове на интелектуалната класа и средната класа, и за кратко време също социална…“. На исп: ''…la revuelta, que empezò siendo un motín de hambre, tomó un tinte político favorecido por algunos elementos de la intelectualidad y las clases medias y pronto se deslizó hacia el plano social''. Da: Antonio Domínguez Ortiz, ''Historia de España. El antiguo régimen: los Reyes Católicos y los Austria'' (tomo 3 de la ''Historia de España'' diretta da Miguel Artiola), Alianza Editorial, Madrid, 1983 (IX edizione), с. 391-392, tomo 3 ISBN 84-206-2042-4 (opera completa: ISBN 84-206-2998-7).</ref> а също и сепаратистка, подобно на случилото се няколко години по-рано в [[Португалия]] и [[Каталония]].<ref>Antonio Domínguez Ortiz, пак там, с. 391-392, т. 3.</ref> Също така според италианския историк [[Розарио Вилари]] крайната цел на бунта е независимостта от Испания, което би могло да преразпредели феодалното общество на кралството. „Това, което бушува в Южна Италия през 1647-1648 г.“, пише той, „е по същество една селска война, най-голямата и най-бурната, която е преживяла Западна Европа през 17 век“. Неапол се опитва да ръководи движението, поставяйки независимостта като своя цел „... като предпоставка и незаменимо условие за намаляване на феодалната власт и нов политически и социален баланс на кралството“.<ref>Rosario Villari, ''La rivolta antispagnola a Napoli. Le origini 1585/1647'', Bari-Roma, Editori Laterza, 1980, II edizione, с. 241.</ref> През октомври 1647 г. Дженаро Анезе, с подкрепата на министър-председателя на френското кралство [[Мазарини|Юлий Мазарини]] и [[Анри II дьо Гиз]], провъзгласява [[Неаполитанска република (1647)|Неаполитанската република]]. Новото правителство е краткотрайно: въпреки че бунтовете се разпространяват в провинцията, през пролетта на [[1648]] г. испанските войски, водени от Дон [[Хуан Хосе де Аустрия]], възстановяват предишния режим. ==== Източни провинции: Тера ди Бари, Тера д'Отранто и Калабрия ==== От [[16 век]] стабилизирането на [[Адриатическо море|адриатическите]] граници след [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] (7 октомври 1571 г.) и краят на турските заплахи по италианските брегове водят, с редки изключения,<ref group="N">Вж. опита на Мехмед III да нахлуе в Сицилия</ref> до период на относително спокойствие в [[Южна Италия]]. В него бароните и феодалите са в състояние да използват древните права върху земята, за да консолидират икономически и производствени привилегии. Между 16 и [[17 век]] в [[Пулия]] и [[Калабрия]] се ражда затворената и провинциална икономика, която характеризира регионите до [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] през 1861 г.: селското стопанство за първи път става препитание; единствените продукти, предназначени за износ, са маслото и [[коприна]]та, чиито стабилни, циклични и повтарящи се времена на производство не могат да избягат от контрола на поземлената аристокрация. По този начин между [[Тера ди Бари]] и [[Тера д'Отранто]] производството на масло увеличава съответното благосъстояние, доказано от широко разпространената система от селски ферми и, в града, от възраждането на градоустройствени и архитектурни творби ([[Барок от Лече]]). След загубата на владенията на [[Венецианската република]] в Средиземно море пристанищата на [[Бриндизи]] и [[Отранто]] остават ценен пазар на Венеция за доставка на селскостопански и хранителни продукти; сред загубените пазари са и тези на [[Ортона]] и [[Ланчано]], което става след обръщането на териториите на [[Абруцо]] към пастирската икономика. Състоянието на [[Калабрия]] е много подобно – нейните провинции, без търговски излази и конкурентни пристанища, имат частично развитие само в района на [[Козенца]].<ref name="ReferenceA">Simoncini G. (a cura di), ''Il regno di Napoli'', vol. II, ''Sopra i porti di mare'', Pisa 1993.</ref> Особен тип [[Ренесансов хуманизъм|хуманизъм]] процъфтява около по-богатите класи – силно консервативен, характеризиращ се с култ към класическата [[Латински език|латинска]] традиция, [[реторика]] и [[право]]. И преди раждането на семинариите свещеници и мирски аристократи субсидират културни центрове, които представляват, в [[Пулия]] и [[Калабрия]] – единствената форма на гражданска модернизация, изисквана от административните и бюрократични иновации на Арагонското кралство, докато икономиката и територията остават изключени от промените, настъпващи в останалата част на Европа. [[Файл:Naplestw.JPG|мини|[[Кралски дворец (Неапол)|Кралският дворец на Неапол,]] видян от морето|247x247пкс]] От [[15 век]] изчезват последните следи от [[Византийска империя|гръцката културна и социална традиция]]: през [[1467]] г. Епархията на Локри-Джреаче изоставя използването на [[Гръцка католическа църква с византийски обред|гръцкия обред]] в литургията в полза на латинския; същото се случва и през [[1571]] г. с Епархията на Розано, през [[1580]] г. с Архиепископията на Реджо, през [[1586]] г. с Архиепископията на Сипонто и малко след това с тази на Отранто. Латинизацията на територията, която започва с норманите, продължава с [[Анжуйска династия|Анжуйците]] и завършва през [[17 век]], успоредно със силната централизация на властта в ръцете на поземлената аристокрация между [[Реджо ди Калабрия|Реджо]] и [[Козенца]]. През тези години [[Томазо Кампанела]] въвлича тези епархии, с подкрепата на астрологически и ориенталски философски спекулации, в бунта срещу испанското господство и [[Йезуитски орден|Йезуитския орден]].<ref name="Musolino">Musolino G., ''Santi eremiti italogreci. Grotte e chiese rupestri in Calabria'', Rubbettino Ed., Soveria Mannelli (CZ) 2002</ref><ref group="N">Папа [[Пий IV]] в булата ''Romanus Pontifex'' от 16 февруари 1564 г. отменя привилегиите на калабрийските църкви, като окончателно подчинява източните общности на юрисдикцията на латинските епископи</ref><ref group="N">Вж. и актуалната църковна ситуация на източните католически църкви на сайта на Ватикана [http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_decree_19641121_orientalium-ecclesiarum_it.html vaticano] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060203091713/http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_decree_19641121_orientalium-ecclesiarum_it.html|date=3 febbraio 2006}}</ref> Също така това са годините на голямото развитие на чертога на Падула<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cilentodoc.it/speciali/certosadipadula/index.php?idst=2&f_idarticolo=6|заглавие=La certosa di Padula}}</ref> и този на Санто Стефано, както и на раждането на [[Академия Козентина]], която има [[Бернардино Телезио]] и [[Себезио Амилио]] сред своите ученици и учители. ==== Наследяване на Карлос II и край на испанското управление ==== {{Основна|Антикуриализъм}} Още през [[1693]] г. в Неапол, както и в останалите владения на Испанските Хабсбурги, започват дискусии за съдбата на управлението на [[Карлос II]], който оставя държавите на своята корона без преки наследници. Именно по този повод в [[Южна Италия]] започва да се появява политически организирана гражданска съвест, напречно съставена както от аристократи, така и от дребни търговци и занаятчии в града, настроена срещу привилегиите и фискалните имунитети на духовенството<ref group="N">И водачите на местните църковни йерархии преди това са допринесли за поставянето на провинциалното духовенство и фискалните и феодалните привилегии на монашеските ордени в лоша светлина: архиепископът на Неапол Асканио Филомарино (на длъжност от 1641 до 1666 г.) се опитва да възстанови тридентската дисциплина, изобличавайки прекалено разпуснатите аспекти на неаполитанската църковна среда, лошото управление на църковния форум и невежеството на новите правни и философски доктрини, широко разпространени сред нисшия клир.</ref> (съответното настоящо юридическо течение е известно на историците като „[[Антикуриализъм|Неаполитански антикуриализъм]]“) и амбицирана да се справи с [[Бандитизъм|бандитизма]].<ref>Galasso G., ''Napoli spagnola dopo Masaniello'', с. 51-59, Sansoni ed., Firenze 1982.</ref> Този вид партия през [[1700]] г., след смъртта на Карлос II, се противопоставя на волята на испанския суверен, определил [[Филип V (Испания)|Филип V де Бурбон]], херцог на Анжу, за наследник на испанската и неаполитанската корона. Тя вместо това подкрепя претенциите на [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I фон Хабсбург]], когото счита за законен наследник на ерцхерцог [[Карл VI|Карл фон Хабсбург]] (бъдещ император като Карл VI). Това политическо несъгласие кара проавстрийската неаполитанска партия да заеме изрична антииспанска позиция, последвано от бунта, известен като [[Заговор на Макия|заговора на Макия]] (1701 г.)<ref group="N">Заговорът на Макия, на итал. ''Congiura di Macchia'' (който носи името си от Гаетано Гамбакорта, принц на Макия, който участва, но не е неговият създател), е заговор, с който през 1701 г. неаполитанската аристокрация се опитва неуспешно да свали испанското вицекралско управление по време на кризата при наследяването, възникнала след смъртта на Карлос II от Испания с изчезването на испанския клон на Хабсбургите.</ref> през 1701 г., който по-късно се проваля. След политическата криза испанското правителство се опитва да възстанови реда в кралството чрез репресии, докато финансовата криза е все по-катастрофална. През 1702 г. фалира Банката на Успение Богородично. През тези години Филип V, пътувайки до Неапол, опрощава дълговете на университетите през 1701 г.<ref>Galasso G., ''Napoli spagnola dopo Masaniello'', с. 615 и сл., с. 642 и сл., Sansoni ed., Firenze 1982.</ref> Последните вицекрале от името на Испания са [[Луис Франсиско де ла Серда и Арагон]], посветен на спирането на бандитизма и контрабандата, и [[Хуан Мануел Фернандес Пачеко|Хуан Мануел Фернандес Пачеко и Сунига]], маркиз на Вилена, чийто правителствен мандат е възпрепятстван от войната и следователно от австрийската окупация от 1707 г.<ref>Granito A., ''Storia della congiura del Principe di Macchia e dell'occupazione fatta dalle armi austriache del regno di Napoli nel 1707'', Stamperia dell'Iride, Napoli 1861.</ref> === Хабсбурги и австрийско вицекралство === {{Основна|Война за испанското наследство}} [[Файл:Johann_Gottfried_Auerbach_005.jpg|дясно|мини|323x323px|Император Карл VI Хабсбург, последният [[Списък на владетелите на Неаполското кралство|владетел на Неапол]] от вицекралския период]] [[Утрехтски мирен договор|Утрехтският мирен договор]] от април-май [[1713]] г. слага край на [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]: въз основа на споразуменията между подписалите страни Кралство Неапол със [[Сардиния]] се оказва под контрола на [[Карл VI]] Хабсбург. [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] вместо това отива у [[Савойска династия|Савойците]], възстановявайки териториалната идентичност на короната на ''rex Siciliae'', с условието, че след като мъжката линия на Савойците изчезне, остров Сицилия и прикрепената към него кралска титла ще се върнат на испанска корона. С [[Ращатски мирен договор|мира от Ращат]] (6 март [[1714]] г.) кралят на Франция [[Луи XIV]] също признава [[Хабсбурги|хабсбургските]] владения в [[Италия (географски регион)|Италия]]. През [[1718]] г. кралят на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] се опитва да възстанови господството си в Неапол и Сицилия с подкрепата на своя министър-председател [[Джулио Алберони]]: [[Кралство Великобритания|Великобритания]], [[Кралство Франция|Франция]], [[Ерцхерцогство Австрия|Австрия]] и [[Съединени провинции|Съединените провинции]] обаче се намесват директно срещу Испания и на 11 август побеждават флотата на Филип V в [[Битка при нос Пасаро|битката при нос Пасаро]]. [[Хагски договор (1720)|Хагският договор]] (20 февруари [[1720]] г.), който слага край на [[Война на четворния съюз|Войната на четворния съюз]] (част от която е битката при нос Пасаро), постановява преминаването на Кралство Сицилия към Хабсбургите: то се запазва като отделна държавна единица, но преминава заедно с Неапол под [[Хабсбургска монархия|австрийската корона]], докато [[Сардиния]] става владение на Савойските херцози, които стават крале на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. [[Карлос III]] де Бурбон, син на Филип V, е определен за наследник на трона в [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]]. [[Файл:Vico_La_scienza_nuova.gif|ляво|мини|296x296px|Корица на ''Принципите на новата наука'' на Джамбатиста Вико (1668 – 1744) ]] [[Файл:PietroGiannone.jpg|мини|272x272пкс|Пиетро Джаноне (1676 – 1748)]] [[Файл:Gian Vincenzo Gravina.JPG|мини|206x206пкс|Джовани Винченцо Гравина (1664 – 1718)]] Началото на австрийското управление, макар и принудено да се сблъска с катастрофална финансова ситуация, бележи дълбока реформа в политическите йерархии на Неаполитанската държава, последвана от дискретно развитие на [[Просвещение]]то и реформаторските принципи. Оттогава в Неапол са достъпни, освен [[Рене Декарт|картезианските]] текстове, и произведенията на [[Барух Спиноза]], [[Корнелий Янсен]], [[Блез Паскал]], и изразите на културата се завръщат в пряк контраст с градското духовенство,<ref name="ReferenceAB">G. De Giovanni, ''Il Giansenismo a Napoli nel sec. XVIII'', Asprenas I, 1954</ref> по пътя на вече наченатия неаполитански [[антикуриализъм]] от известни юристи като [[Франческо д'Андреа]], [[Джузепе Валета]] и [[Константино Грималди]]. По време на австрийското вицекралство, през [[1721]] г., [[Пиетро Джаноне]] публикува най-известния си текст – „Гражданската история на Кралство Неапол“, който е много важен културен справочник за Неаполитанската държава и става известен в цяла Европа (получава адмирациите на [[Шарл дьо Монтескьо]]) с начина, по който предлага в модерни термини [[Николо Макиавели|Макиавелизма]] и подчинява каноничното право на гражданското.<ref>Recuperati G., ''L'esperienza religiosa e civile di P. Giannone'', Ricciardi ed. Napoli 1970</ref> [[Отлъчване от Църквата|Отлъчен]] от архиепископа на Неапол, той намира убежище във [[Виена]], без да може да се върне в [[Южна Италия]]. В тази среда, между Неапол и [[Чиленто]], също живеят [[Джамбатиста Вико|Джован Батиста Вико]], който през [[1723]] г. публикува първото издание на своите „Принципи на нова наука“, и [[Джовани Винченцо Гравина]], учен по [[канонично право]] в Неапол, който основава в [[Рим]], с [[Кристина (Швеция)|Кристина Шведска]], [[Академия „Аркадия“]], предлагаща отново светското четене на класиката. Неговият ученик [[Пиетро Метастазио]] създава в Неапол поетичните нововъведения за [[Торкуато Тасо]] и [[Джован Батиста Марино]], които дават международна слава на италианската [[мелодрама]].<ref>Binni W., ''L'Arcadia e il Metastasio'', La Nuova Italia, Firenze 1963</ref> Първите австрийски вицекрале са Георг Адам фон Мартиниц (1614-1714) и [[Вирих Филип фон Даун]]. Те са последвани от управлението на кардинал [[Винченцо Гримани]], който в полза на неаполитанските антикуриалистки кръгове прилага първата политика на финансово възстановяване, опитвайки се да намали правителството разходи и да изземе приходите на южните феодали, които са били задочно след австрийската окупация.<ref group="N">По данни на Ди Виторио събраните суми от тези владения възлизат на приблизително 200 000 дуката. Di Vittorio G., ''Gli austriaci e il Regno di Napoli 1707 - 1734'', I pp 9-17, Giannini ed., Napoli 1969. </ref> Наместниците, които го наследяват ([[Карло Боромео Арезе]] и Фон Даун във втория му мандат), откриват лек положителен баланс в приходите на кралството, благодарение и на баланса на разходите, които са изисквали военните операции.<ref>Di Vittorio G., ''Gli austriaci e il Regno di Napoli 1707 - 1734'', I pp 56, Giannini ed., Napoli 1969</ref> През 1728 г. вицекраят [[Михаил Фридрих фон Алтан]] основава обществената Банка на Свети Карл, за да финансира частното предприемачество с търговски привкус, да изкупи обратно акции от публичен дълг и да ликвидира църковни ипотекари.<ref group="N">Проектът е бойкотиран поради икономическия интерес на множество държавни служители и феодали, който се върти около поддържането на държавния дълг. I. Zilli, ''Carlo di Borbone e la rinascita del regno di Napoli. Le finanze pubbliche, 1734-1742'', Napoli, ESI ed., 1990, с. 231-243</ref> Същият вицекрал си спечелва враждебността на [[Йезуитски орден|йезуитите]], защото толерира публикуването на произведения на антикуриалистите [[Пиетро Джаноне]] и [[Константино Грималди]]. Въпреки това нов опит за нашествие, дело на [[Филип V (Испания)|Филип V от Испания]], въпреки че завършва с поражението му, връща бюджета на кралството отново в дефицит: проблемът продължава през целия последващ период на австрийско господство. През [[1731]] г. [[Алойз Томас Раймунд фон Харах]] насърчава създаването на Университетски съвет, който да контролира бюджетите на малките центрове на провинциите, заедно със Съвета за номериране за реорганизация на финансовите администрации, създаден през 1732 г.<ref>P. Stenitzer, ''Il conte Harrach viceré a Napoli (1728-1733)'', pp. 43-55, in ''Settecento napoletano. Sulle ali dell'aquila imperiale 1707-1734'', Catalogo della Mostra, Electa ed., Napoli 1994.</ref> Новите поземлени регистри обаче се противопоставят на земевладелците и духовенството, които искат да предотвратят плановете на правителството да облага с данъци църковната собственост. Последният от австрийските вицекрале, [[Джулио Висконти Боромео Арезе]], е свидетел на нахлуването на Бурбоните и последвалата война, но оставя новите суверени с много по-добро финансово състояние от това, оставено от испанските вицекрале.<ref>E. Garms Cornides, ''Il regno di Napoli e la monarchia austriaca'', in ''Settecento napoletano. Sulle ali dell'aquila imperiale 1707-1734'', p. 26, Catalogo della Mostra, Electa ed., Napoli 1994</ref> === Бурбоните на Неапол и Сицилия === {{Основна|Бурбонско завладяване на Двете Сицилии|Битка при Битонто}} ==== Карлос III де Бурбон ==== [[Файл:Carlos_de_Borbón,_rey_de_las_Dos_Sicilias.jpg|дясно|мини|256x256пкс|Карлос III де Бурбон, крал на Испания, Неапол и Сицилия ]] Политиката на реформи, започнала хладно при вицекралството на [[Карл VI]] фон Хабсбург, е възобновена от короната на [[Бурбони]]те, които предприемат редица административни и политически нововъведения, разширявайки ги на цялата територия на кралството. [[Карлос III]] де Бурбон, бивш [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|херцог на Парма и Пиаченца]], син на [[крал на Испания|краля на Испания]] [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], след [[Битка при Битонто|битката при Битонто]] (25 май 1734 г.) завладява Кралство [[Неапол]] и влиза в града на 10 май 1734 г. Той е коронясан за ''Rex utriusque Siciliae'' (Крал на двете Сицилии) на 3 юли 1735 г. в [[Успение Богородично (Палермо)|катедралата на Палермо]]. Завладяването на двете кралства става възможно благодарение на маневрите на Изабела Фарнезе, която, възползвайки се от [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]], в която Франция и Испания се бият срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], поисква провинциите на [[Южна Италия]] за нейния син, получена след битката при Битонто. С Карлос III Кралство Неапол вижда раждането на новата [[Бурбони на Двете Сицилии|династия на Бурбоните на Неапол и Сицилия]]. На 8 юни [[1735]] г. той заменя Колатералния съвет (най-важният политически и юрисдикционен орган на вицекралството на Неапол) с Кралската камара на Света Киара, като поверява съставянето на правителството на [[Мануел Доминго де Бенавидес и Арагон]], граф на Сантистебан, и назначава [[Бернардо Танучи]] за министър на правосъдието. Кралството няма ефективна автономия от Испания до [[Виенски мир (1738)|Виенския мир]] (18 ноември [[1738]] г.), който слага края на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Поради повтарящите се войни и рисковете, пред които е изправен Неапол, Танучи изказва хипотезата за преместване на столицата в [[Мелфи]] (вече първата столица на [[Апулия и Калабрия|нормандското господство]]), виждайки в нея изключително стратегическа точка: разположена в континенталната зона, защитена от планините и далеч от заплахи от открито море.<ref>Bernardo Tanucci, ''Epistolario, vol. I, 1723-1746'', a cura di R.P. Coppini, L. Del Bianco, R. Nieri, Ed. di Storia e Letteratura, Roma, 1980, с.638</ref> [[Файл:Triumph_of_Charles_III_at_the_Battle_of_Velletri.jpg|ляво|мини|270x270пкс|[[Франческо Солимена]], ''Триумф на Карлос III де Бурбон в [[Битка при Велетри|битката при Велетри]]'', 1744, [[Кралски дворец в Казерта]] ]] На 11 август [[1744]] г. армията на Карлос III, все още поддържана от присъствието на испански войски, побеждава австрийците, които се опитват да завладеят отново кралството в [[Битка при Велетри|битката при Велетри]]. Несигурната ситуация, в която се намира Бурбонската корона в Неаполитанското кралство, съответства на двусмислената политика на Карлос III: в началото на своето управление той се опитва да подкрепи политическите позиции на църковните йерархии, като подкрепя създаването на [[Инквизиция|инквизиционен]] съд в [[Палермо]] и като не противодейства на отлъчването на [[Пиетро Джаноне]]. Въпреки това когато краят на военните действия в Европа предотвратява заплахите за неговата кралска титла, той назначава [[Бернардо Танучи]] за министър-председател, чиято политика веднага е насочена към ограничаване на църковните привилегии: през [[1741]] г., с [[конкордат]], правото на убежище в църквите е драстично намалено, както и други [[Имунитет (право)|имунитети]] за духовенството; църковните активи са подложени на данъчно облагане. Подобни успехи обаче не са постигнати в борбата с [[Феодализъм|феодализма]] в периферните провинции на кралството. Всъщност от [[1740]] г., по предложение на Търговския съвет, назначен няколко години по-рано, са създадени Кралските търговски консулства с цел насърчаване на либерализацията на икономиката и гарантиране на гражданското правосъдие, което феодалите не са в състояние да гарантират. Присъстващи във всички главни градове на кралството (дори повече от едно на провинция), консулствата са под юрисдикцията на Върховния търговски магистрат на Неапол. И все пак опозицията на баронската класа е толкова компактна и добре организирана, че в рамките на няколко години определя съществения провал на инициативата.<ref>Giusepe Caridi, ''Una riforma borbonica bloccata: il Supremo magistrato di commercio nel Regno di Napoli (1739-1746). [https://www.storiamediterranea.it/public/md1_dir/r1603.pdf Онлайн]''</ref> [[Файл:Antonio Genovesi.jpg|мини|202x202пкс|Антонио Дженовези (1713 – 1769)]] [[Файл:Reggia di Caserta4.jpg|ляво|мини|327x327пкс|Кралският дворец в Казерта]] [[Файл:Immagine d'insieme 2, Cappella Sansevero.jpg|мини|262x262пкс|Параклис „Сансеверино“]] Реформите обаче, като възстановяват старите кадастрални системи, успяват да наложат данъчно облагане на църковните активи, равно на половината от обикновеното данъчно облагане на миряните, докато феодалните активи остават обвързани с данъчната система ''adoa''. Хазната се възползва от новите мерки и в същото време има значително развитие на [[икономика]]та, увеличаване на селскостопанското производство и свързаната с него търговия.<ref>Schipa M., ''Il regno di Napoli al tempo di Carlo di Borbone'', vol II, с. 103-114, Società editrice Dante Alighieri, Milano-Roma-Napoli 1923</ref> През [[1755]] г. първата катедра по икономика в [[Европа]], наречена Катедра по търговия и механика, е създадена в [[Неаполски университет „Федерико II“|Неаполитанския университет]]. Курсовете (на италиански, а не на латински) са водени от [[Антонио Дженовези]], който, след като губи катедрата си по [[богословие]] след обвинения в [[атеизъм]], продължава обучението по икономика и етика. Постигнатите успехи поставят началото на по-радикален проект за интервенция, който трябва да бъде осъществен в [[Тера ди Лаворо]]. Първата стъпка включва изграждането на [[Кралски дворец в Казерта|Кралския дворец в Казерта]] и градската модернизация на град [[Казерта]], който е преустроен според рационалистичните проекти на [[Луиджи Ванвители]]. През същите години в сърцето на столицата [[Неапол]] [[Джузепе Самартино]] създава известния скулптурен комплекс в [[Капела Сансеверо (Неапол)|параклиса „Сансеверо“]] на принц [[Раймондо ди Сангро]]: изключително формалната грижа и стилистичната модернизация, с които са надарени неговите творби, предизвикват противоречия в неаполитанските католически среди, свикнали с художествените резултати на [[Маниеризъм|Маниеризма]] и [[Барок]]а. [[Файл:Reggia di Portici1.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Кралският дворец в [[Портичи]]]] В [[Калски дворец в Портичи|кралския дворец на Портичи]], който трябва да бъде резиденция на Карлос III преди построяването на кралския дворец в Казерта, кралят създава археологическия музей, в който са събрани находките от последните разкопки на [[Херкулан]] и [[Помпей]]. За първи път в Италия, след създаването на [[Римско гето|Римското гето]], през последните години в Неапол е провъзгласен закон, гарантиращ на [[евреи]]те, прогонени от кралството два века по-рано, същите права на гражданство (с изключение на възможността да притежават феодални титли), запазени дотогава за католиците.<ref name="Galasso92" /><ref>Croce B., ''Storia del Regno di Napoli'', Adelphi ed., Milano 1992</ref> ==== Фердинанд IV ==== {{Вижте също|Бернардо Танучи}} [[Файл:Vincenzo Camuccini - Ritratto di Ferdinando I delle due Sicilie.jpg|мини|Фердинанд IV Неаполитански]] През [[1759]] г. испанският крал [[Фернандо VI]] умира без преки наследници. На първо място в линията на наследяване е неговият брат [[Карлос III]] де Бурбон, който, спазвайки договора между двете кралства, който постановява, че двете корони никога не трябва да се обединяват, трябва да избере наследник за двете кралства на Неапол и Сицилия. Считаният дотогава за престолонаследник [[Филип (Калабрия)|Филип]], роден на 13 юни [[1747]] г., е поставен под наблюдение в продължение на две седмици от комисия, съставена от висши служители, магистрати и шестима лекари, за да се оцени психическото му състояние. Тяхната присъда е пълното му безумие, като по този начин го изключват от наследяването. Вторият син [[Карлос IV|Карлос Антонио]], роден в [[Портичи]] през [[1748]] г., вместо това последва баща си като наследник на испанския трон. Следователно изборът пада върху третия син [[Фердинанд I ̈(Две Сицилии)|Фердинанд]], роден на 12 януари [[1751]] г., който приема името „Фердинанд IV Неаполитански“. При раждането му селска благородничка на име Аниезе Ривели е избрана за детегледачка. Обичайно е в двора на Неапол, вземайки пример от този в Испания, да поставят обикновен човек на същата възраст до младия принц. Той, наречен Менино, трябва да бъде смъмрян вместо него, който по този начин младият принц трябва да разбере, че ако един ден стане крал, ако направи грешки по време на управлението си, злото ще се стовари върху целия народ. Поради тази причина Аниезе Ривели представя сина си Дженаро Ривели на кралските особи. Той става неразделен приятел на Фердинанд и всъщност Фердинанд попречва той да бъде смъмрян вместо него, близък дори в трагичните събития на революцията. Всъщност Дженаро Ривели заедно с кардинал [[Фабрицио Руфо]] ще поведе народната [[Армия на светата вяра в нашия Господ Исус Христос]] (Санфедистката армия)<ref group="N">Санфедистката армия (съкращение от „Света вяра“) е името, с което християнската и кралска армия на Светата вяра в нашия Господ Исус Христос е известна в италианската историография – народна армия, съставена от калабрийския кардинал Фабрицио Руфо, който е главен герой във войната за отвоюване на Кралство Неапол от французите и падането на Неаполитанската република през 1799 г.</ref> в Контрареволюцията, за да завладее отново Неаполитанското кралство от французите. [[Файл:Tanucci_Bernardo_01.jpg|мини|255x255px|Маркиз Бернардо Танучи (1698 – 1783), министър на просвещението на крал Фердинанд IV Неаполитански, III на Сицилия и I на Двете Сицилии |ляво]] [[Файл:Pittore napoletano del XVIII secolo - Ritratto di Gaetano Filangieri.jpg|мини|293x293пкс|Гаетано Филанджиери (1753 – 1788)]] Фердинанд е само на 8 години, когато баща му абдикира, и поради тази причина е създаден Регентски съвет от баща му. Основните представители са [[Доменико Катанео]], принц на [[Саникандро ди Бари|Сан Никандро]], и маркиз [[Бернардо Танучи]], последният ръководител на Регентския съвет. По време на периода на регентството и след него основно Танучи държи юздите на кралството в ръцете си и продължава реформите, започнати през епохата на Карлос. В правната област голям напредък става възможен благодарение на подкрепата, оказана на министър Танучи от [[Гаетано Филанджиери]], който със своя труд „Наука за законодателството“ (''"Scienza della legislazione"''), започнат през [[1777]] г., може да се счита за един от предшествениците на модерното право. През [[1767]] г. кралят издава акт за експулсиране на [[Йезуитски орден|йезуитите]] от територията на кралството, което води до отчуждаване на техните активи, манастири и културни центрове, шест години преди папа [[Климент XIV]] да издаде указ за закриването на ордена. Междувременно Фердинанд вместо това прекарва дните си в игри с приятеля си Дженаро, обличайки се и общувайки с обикновените хора, които го лекуват и разговаряха с него абсолютно свободно. На 12 януари 1767 г. Фердинанд IV, навършил 16 години, става крал с пълни пълномощия. Всъщност Танучи все още управлява. Той, продължавайки да поддържа отношения с вече бившия крал на Неапол и с императрица [[Мария Терезия]] Австрийска, прави многократни опити да ожени Фердинанд за австрийска ерцхерцогиня, като го сгодява за няколко от дъщерите на императрицата, които обаче всички умират преди сватбата. Усилията му в крайна сметка дават плод, но довеждат до края на политическата му кариера. [[Файл:Angelika Kauffmann Portrait Maria Karoline von Österreich VLM off.jpg|мини|248x248px|Мария-Каролина Хабсбург-Лотарингска]] През [[1768]] г. Фердинанд IV се жени за [[Мария-Каролина Австрийска|Мария Каролина Хабсбург-Лотарингска]], дъщеря на императрица Мария Терезия и сестра на кралицата на Франция [[Мария-Антоанета]]. Както обикновено преди сватбата е сключен брачен договор, според който Мария-Каролина трябва да участва в Държавния съвет след раждането на мъжки наследник. На следващата година Фердинанд IV се среща със своя девер Петър [[Леополд II]], тогавашен велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], както и брат на Мария-Каролина и съпруг на [[Мария-Лудовика Бурбон-Испанска|Мария-Лудовика]], сестрата на Фердинанд. През същите тези години се развиват [[Масонство|масонски]] асоциации, които основават своите идеали на свободата и равенството на всеки индивид. Това не е харесва на Мария-Каролина, която, подобно на други владетелки, смята титлата си за божествена, но за разлика от другите и подобно на семейството си тя вярва, че сред нейните задачи трябва да е щастието на нейния народ; те обаче са оспорвани от консерваторите, включително Танучи. Въпреки това той вижда как престижът му намалява през [[1775]] г., когато Мария-Каролина, след като ражда първия си син [[Карло Тито Бурбон-Две Сицилии|Карло Тито]], става част от Държавния съвет. Тя участва активно в политическия живот от съпруга си и често го замества. ==== Предистория на Неаполитанската република ==== През [[1776]] г. маркиз [[Бернардо Танучи]] постига последния си успех, насърчавайки премахването на символичен акт на васалитет – почитта (на итал. ''chinea'') към [[Папската държава]], която официално прави Неаполитнското кралство държава-придатък на папата на Рим. През [[1777]] г. министърът е заменен от сицилианеца [[Джузепе Бекадели да Болоня и Гравина]], маркиз на [[Самбука ди Сичилия|Самбука]]. Той се харесва повече на Мария-Каролина и е доведен от Танучи в Неапол. На 14 юли [[1796]] г. Фердинанд IV обявява [[Херцогство Сора]] за разпуснато заедно с [[Държава на президиите|Държавата на президиите]] – последните следи от [[ренесанс]]овите владения в Италия. Той също така лично се ангажира с политиката на териториална реформа, въведена от баща му: в [[Тера ди Лаворо]] организира изграждането на индустриалната колония [[Сан Леучио (Казерта)|Сан Леучо]] през [[1789]] г. – интересен експеримент на социално законодателство и на производствено развитие. [[Файл:Sirjohnacton.jpg|мини|Сър Джон Актън (1736 – 1811)]] През [[1778]] г. в Неапол пристига [[Джон Актън]] – човек от флота на [[Велико херцогство Тоскана]], когото кралица Мария-Каролина е взела от брат си [[Леополд II]]. Кралските особи на Неапол и Сицилия трябвa да преразгледат споразуменията с трети държави по отношение на риболова, търговското корабоплаване и войната и да премахнат арагонските институции. През [[1783]] г. става известно, че министър-председателят – Маркизът на Самбука се е възползвал от хазната по всички възможни начини, например чрез изкупуване на ниска цена на всички вещи, иззети от йезуитите от [[Палермо]]. Въпреки това управлението му продължава до [[1784]] г., когато се установява, че той е един от многото, които разпространяват новината, че Джон Актън и Мария-Каролина са любовници. Така и не се разбира дали това е истина, но е факт, че Мария-Каролина убеждава съпруга си Фердинанд IV, че става въпрос за лъжа. 71-годишният маркиз [[Доменико Карачоло]], бивш вицекрал на Сицилия, става министър-председател, докато Джон Актън става кралски съветник. Самият Актън наследява Карачоло на 16 юли [[1789]] г. в деня на смъртта му. Полезен инструмент и източник на голямо количество данни е ''Notiziario di Corte Notiziario di Città'', публикуван през 1789 г. – джобен справочник с полезна информация за сложната и подробна политическа и административна организация на кралството през 1789 г. и за отношенията му с други държави. През 1793 г. е основано вдъхновено от якобинците [[Неаполитанско патриотично общество]], което е разбито на следващата година със смъртна присъда на 8-те му членове. Всички тези събития подготвят почвата за [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република от 1799 г.]] Всъщност Мария-Каролина, която в първите години от управлението си показва, че е чувствителна към исканията за обновление и е умерено благосклонна към насърчаването на индивидуалните свободи, прави рязък обрат след [[Френска революция|Френската революция]], което води до открити репресии при новината за обезглавяването на френските владетели и за неаполитанската подкрепа на британското военно присъствие в [[Средиземно море]]. Репресивните мерки водят до непоправим разрив между монархията и интелектуалната класа; наказанията засягат не само демократите, но и реформистите с твърда монархическа вяра, които по този начин не се поколебават да прегърнат републиканската кауза през 1799 г. Настъплението на френските войски в Италия започва с кампанията на генерал [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] през [[1796]] г. През [[1798]] г. френските кораби превземат [[Малта]]; преди това, през януари 1798 г., французите окупират Рим. Решението на Мария-Каролина, подкрепено от британския адмирал [[Хорацио Нелсън]] и посланика [[Уилям Хамилтън]], да се присъедини към [[Война на втората антифренска коалиция|Втората антифренска коалиция]] и да разреши военната намеса на неаполитанските войски в [[Папска държава|Папската държава]], завършва с катастрофа. Неаполитанската армия, командвана от австрийския генерал [[Карл Мак фон Лайберих]] и съставена от около 116 000 души, след като първоначално достига Рим, претърпява серия от тежки поражения и се разпада при отстъплението. Така кралството е отворено за нахлуването на френската армия на генерал [[Жан-Етиен Шампионе]] в Неапол. ==== Неаполитанската република и реконкиста на Бурбоните ==== {{Основна|Неаполитанска република (1799)|Санфедизъм}} [[Файл:Eleonora_Fonseca_Pimentel.jpg|мини|Елеонора де Фонсека Пиментел ̈(1752 – 1799), икона на Неаполитанската революция .|220x220пкс]] На 22 декември 1798 г. крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд IV]] бяга в Палермо, оставяйки управлението на маркиза на [[Лаино]] [[Франческо Пинятели]] с титлата на генерален викарий и в Неапол единствената слаба народна съпротива на лазаристите<ref group="N">Терминът lazari (или също lazzaroni) се отнася до младите хора от работническата класа на Неапол през 17-19 век. Особено известна е ролята, която те играят в санфедистката защита на града срещу бунтовниците от Неаполитанската република от 1799 г., подкрепяни от революционна Франция.</ref> срещу френските войници. От народните бунтове, които междувременно се разпростират до [[Абруцо]], Пинятели обаче не събира организирана съпротива и на 11 януари [[1799]] г. подписва [[Примирие от Спаранизе|примирието от Спаранизе]], след като французите окупират [[Капуа]]. На 22 януари [[1799]] г. в Неапол, т. нар. „неаполитански патриоти“ провъзгласяват раждането на нова държава – [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]], предвиждайки френския проект за установяване на окупационно правителство в неаполитанския юг<ref>Simoni A., ''L'esercito napoletano dalla minorità di Ferdinando alla Repubblica del 1799'', в ''Archivio storico per le Province Napoletane'', XLVI, 1921, с. 170-195</ref>. Френският командир [[Жан-Етиен Шампионе]], който влиза в столицата, одобрява институциите на патриотите и признава фармацевта [[Карло Лауберг]] за ръководител на републиката. Лауберг, благодарение на френската подкрепа, през тези години основава заедно с [[Елеонора де Фонсека Пиментел]] ''Monitore Napoletano'' – известен вестник за революционна и републиканска пропаганда.<ref>Croce B., ''La rivoluzione napoletana del 1799'', с. 361-439, Laterza ed., Bari 1961</ref> [[Файл:Mario_Pagano.jpg|мини|162x162пкс|[[Франческо Марио Пагано]] ̈(1748 – 1799), известен учен от Просвещението и представител на Неаполитанската република .]] Новото правителство също участва пряко във френския революционен опит, като изпраща свое собствено представителство, наречено „неаполитанска делегация''“''<ref>Croce B., ''La rivoluzione napoletanan del 1799'', с. 301-315, Laterza ed., [[Bari]] 1961</ref>, в [[Директория]]та на [[Париж]] и незабавно прави опити за нововъведения с подривните за феодализма закони<ref group="N" name=":0">Подривните феодализма закони (''leggi eversive della feudalità'', нар. още «di eversione della feudalità) са законодателни мерки, приложени между 1806 и 1808 г., с които [[Жозеф Бонапарт]], крал на Неапол и брат на Наполеон, премахва феодализма в Кралство Неапол по време на т.нар. Френско десетилетие. Автор на законите е министърът на правосъдието по онова време, маркиз Микеланджело Чанчиули.</ref>, [[Янсенизъм|янсенисткия проект]] за създаване на национална църква, независима от епископа на Рим,<ref group="N">Пасажът от посланието на [[Павел (апостол)|Свети Павел]] [[Послание на свети апостол Павла до римлняни|до римляните]], в което апостолът увещава християните да се подчиняват преди всичко на установената власт (Romani, XIII 1-7), вж. Pieri P., ''Il clero meridionale nella rivoluzione francese del 1799'', в ''Rassegna Storica del Risorgimento'', XVII, 1930, с. 180-186</ref> и конституционният проект на републиката, създаден от [[Франческо Марио Пагано]], който, въпреки че остава неприложен, се счита за важен документ, който предвижда основите на съвременната италианска система, по-специално на съдебната система. [[Файл:Cardinale Fabrizio Ruffo.jpg|ляво|мини|кардинал Фабрицио Руфо (1744 – 1827), командир на санфедистите |277x277пкс]] Още на 23 януари 1799 г. са издадени „Общите инструкции на временното правителство на Неаполитанската република към патриотите“ (на итал. ''Istruzioni generali del Governo provvisorio della Repubblica Napoletana ai Patriotti'') – нещо като първа правителствена програма. Политическите проекти обаче не намират практическа реализация само за пет месеца живот на републиката; всъщност на 13 юни 1799 г. народната [[Санфедизъм|санфедистка]] армия,<ref group="N">Терминът „Санфедизъм“ (на итал. ''Sanfedismo'') се отнася до разнообразно контрареволюционно движение, родено в Южна Италия в края на 18 век. Името се отнася особено за периода 1799-1814 г., когато традиционните монархии в Италия са свалени и заменени от наполеоновите републики, подкрепяни от революционната френска армия. Самият термин е създаден от революционерите за определяне на членовете на противниковата партия, след което се използва и все още е най-използваният от историографията, преобладавайки над термина "контрареволюционери". Привържениците на контрареволюционните принципи никога не са използвали термина "санфедисти" за себе си, а "лоялисти" или "легитимисти".</ref> организирана около кардинал [[Фабрицио Руфо|Фабрицио Руфо]], завоюва отново [[Южна Италия]], връщайки териториите на кралството на монархията на Бурбоните, заточена в [[Палермо]].<ref>Липсата на подкрепа от страна на народните маси, на които революционерите са наложили чужди за тях институции и културни модели, е сред причините според [[Винченцо Куоко]] неговата известна творба ''Saggio storico sulla rivoluzione napoletana del 1799'' (излязла през 1806 г.) водят до провала на републиката.</ref> След реконкистата на Бурбоните седалището на двора официално остава в [[Сицилия]], но още през лятото на [[1799]] г. в [[Неапол]] са създадени административни органи като Правителственият съвет, Държавният съвет и Църковният съвет; секретариатът на външните работи е поверен на [[Джон Актън]], който все още управлява длъжностите от Палермо. През следващите месеци хунта, назначена от [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд IV]], започва процеси срещу републиканците.<ref>Rao A. M., ''Napoli 1799-1815. Dalla Repubblica alla monarchia amministrativa'', [[Napoli]], del Sole ed. 1995. Rao A. M., ''La Repubblica napoletana del 1799'', Newton & Compton ed., [[Roma]] 1997., особено с. 470-475</ref> На смърт са осъдени 124 филоякобинци, включително Пагано, [[Кристофоро Гроси]], Елеонора де Фонсека, [[Паскуале Бафи]], [[Доменико Чирило]], [[Джузепе Леонардо Албанезе]], [[Иняцио Чая]], [[Никола Паломба]], [[Луиза Санфеличе]] и [[Микеле Граната]]. ==== Кралска реакция и първа реставрация на Бурбоните ==== В края на лятото на [[1799]] г. 1396 бивши якобинци са заловени и хвърлени в затвора. Междувременно управлението на Неапол е поверено от [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд IV]] на кардинал [[Фабрицио Руфо]], избран за случая като „наместник и генерален капитан на Кралство на Отсамна Сицилия“ – титла, която неофициално предхожда бъдещото име на [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]], което първо [[Жоашен Мюра]] и след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] самият Фердинанд IV използват за обозначаване на кралството. Възстановената монархия, в търсене на безусловната подкрепа на духовенството, виждайки се застрашена от правните и административни нововъведения, които самите Бурбони отчасти носят в Неапол от [[18 век]] насам, се характеризира с мракобеснически обрат: тя незабавно поставя своя собствена политическа планове на практика и с физическото елиминиране на основните републикански представители и с остракизма на онези, които са спечелили известност по време на републиката. В същото време, за да върне в новата консервативна политика и свещениците и монасите, които на повече или по-малко [[Янсенизъм|янсенистки]] позиции преди това са се присъединили към революцията, новото правителство директно инструктира епископите с депеши и официални писма да контролират всички религиозните институти на съответните епархии, така че [[Трентски събор|тридентското православие]] да се зачита навсякъде<ref>[[Luigi Blanch|Blanch L.]], ''Scritti storici. Il Regno di Napoli dal 1801 al 1806 e la campagna del Murat nel 1815'', a cura di Benedetto Croce, vol. I, с. 36-41</ref>. Крал Фердинанд IV намира убежище в [[Палермо]] и остава крал на Сицилия. На 27 септември [[1799]] г. неаполитанската армия превзема Рим, слагайки край на революционния републикански опит ([[Римска република (1798 – 1799)|Римска република, 1798-1799]]) и в [[Папска държава|Папската държава]], като по този начин възстановява княжеството на [[папа]]та там. През [[1801]] г. неаполитанските военни намеси, в опит да достигнат [[Цизалпинска република|Цизалпийската република]], достигат до [[Сиена]], където се сблъскват неуспешно с френските окупационни войски на [[Жоашен Мюра]]. Поражението на войските на Бурбоните е последвано от примирието във [[Фолиньо]] на 18 февруари [[1801]] г. и впоследствие от [[Мир от Флоренция|мира във Флоренция]] (28 март 1801 г.) между суверените на Неапол и Наполеон. През тези години са приети и редица помилвания, които позволяват на много неаполитански якобинци да напуснат затвора. Въпреки това с [[Амиенски договор|Амиенския мир]], сключен от европейските сили на 25 май [[1802]] г., [[Южна Италия]] е временно освободена от френските, английските и руските войски и дворът на Бурбоните от Палермо се завръща, за да се установи официално в [[Неапол]]. Две години по-късно вратите на кралството са отворени отново за [[Йезуитски орден|йезуитите]], докато още през [[1805]] г. французите се завръщат, за да окупират кралството, установявайки военен гарнизон в [[Пулия]].<ref>Rao A. M., ''La prima restaurazione borbonica'' in «Storia del Mezzogiorno», in particolare с. 543-560, vol. IV, tomo II, ''Il Regno dagli Angioini ai Borboni'', Roma 1986.</ref> === Наполеонов период === {{Основна|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} ==== Жозеф Бонапарт ==== През следващите пет години Кралство Неапол следва променлива политика спрямо [[Първа френска империя|Наполеонова Франция]], която, въпреки че сега е хегемон на континента, остава по същество в отбрана по моретата: тази ситуация не позволява на Неаполитанското кралство, стратегически разположено в [[Средиземно море]], да поддържа стриктен неутралитет в тоталния конфликт между французите и англичаните, които от своя страна заплашват да нахлуят и да завладеят [[Сицилия]]. [[Файл:Joseph Bonaparte, King of Spain, by Robert Lefevre.jpg|мини|232x232px|Жозеф Бонапарт (1768 – 1844)]] След победата при [[Битка при Аустерлиц|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] окончателно урежда сметките си с Неапол: той насърчава [[Нахлуване в Неапол (1806)|окупацията на неаполитанската област]], проведена успешно от [[Лоран Сен Сир|Лоран дьо Гувион-Сен-Сир]] и [[Жан-Луи Рение|Жан-Луи-Ебенезер Рение]]. Той след това обявява династията на Бурбоните за отпаднала, влязла на 11 април същата година в [[Война на Третата коалиция|Третата антифренска коалиция]], явно враждебна на Наполеон. Фердинанд IV със своя двор се връща в Палермо под английска защита. След това френският император назначава брат си [[Жозеф Бонапарт]] за „крал на Неапол“. Междувременно в провинциите на [[Южна Италия]] (особено в [[Базиликата]] и [[Калабрия]]) [[Калабрийско въстание|антинаполеоновата съпротива]] започва да се организира отново: сред различните капитани на пробурбонски бунтовници (сред които има както професионални войници, така и обикновени разбойници) изпъкват разбойникът от [[Итри]] [[Микеле Пеца]], известен като ''Фра Дяволо'', и в [[Базиликата]] полковник [[Алесандро Мандарини]] от [[Маратеа]]. Потушаването на антифренското движение е поверено главно на генералите [[Андре Масена]] и [[Жан-Максимилиен Ламарк]], които успяват да забавят бунта, макар и с изключително жестоки средства, както се случва например при т. нар. „[[клане в Лаурия]]“ (7-9 август 1806 г.). Клането е извършено от войниците на Масена спрямо местното население, разбунтувало се срещу френската окупация, заставайки на страната на короната на Бурбоните. Живота си губят около 1000 души вкл. жени и деца. При преобладаващо чуждестранна администрация, съставена от [[корсика]]неца [[Антоан-Кристоф Салисети]], [[Андре-Франсоа Мио]] и [[Пиер-Луи Рьодерер]], има радикални реформи като подривните закони за феодализма<ref name=":0" group="N" /> и потискането на [[Монашески орден|редовните ордени]]; освен това са създадени [[Латифундия|поземленият данък]] и нов поземлен регистър. Борбата срещу феодализма също е ефективна благодарение на приноса на [[Джузепе Дзурло]] и юристите, съставляващи специалната комисия, която, председателствана от [[Давиде Уинспир]] (вече в служба на Бурбоните като посредник между двора на Палермо и френските войски в [[Южна Италия]]), има задачата да разрешава спорове между общините и [[барон]]ите. В крайна сметка тази комисия успява да доведе до ясно скъсване с миналото и следователно до раждането на буржоазната собственост и в Кралство Неапол, по-късно подкрепено от самия Жоашен Мюра. Наред с поредица от реформи, включващи също данъчната и правната система, новото правителство създава първата система от провинции, области и области на кралството, с гражданска организация, ръководена съответно от [[интендант]], подинтендант и губернатор, след това мирови съдия. Новите провинции са Отвъдно Абруцо I, Отвъдно Абруцо II, Отсамно Абруцо, Молизе (със столица [[Кампобасо]]), [[Капитаната]] (със столица [[Фоджа]]), Тера ди Бари, Тера д'Отранто, Базиликата, Отсамна Калабрия, Отвъдна Калабрия, Отсамно княжество, Отвъдно княжество, Тера ди Лаворо (със столица [[Капуа]]) и Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnr.it/commesse/Allegato_100881.pdf?LO=01000000d9c8b7a6090000000900000060b000000a7d9c53000000000100000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000&type=application/pdf}}</ref> И накрая, продажбата на активите на манастирите и феодалите привлича голям брой френски инвеститори в Неапол – единствените, които заедно със старите местни благородници могат да разполагат с необходимия капитал за закупуване на земя и недвижими имоти. Следвайки примера на [[Орден на Почетния легион|Почетния легион]] във [[Франция]], Жозеф Бонапарт учредява [[Кралски орден на двете Сицилии|Кралския орден на двете Сицилии]] в [[Неапол]], за да признае заслугите на нови личности, които са се отличили в реформираната държава<ref name="Villani">Villani P., ''Il Decennio francese'', в «Storia del Mezzogiorno», vol. IV, tomo II, ''Il Regno dagli Angoini ai Borboni'', Roma 1986.</ref> . ==== Жоашен Мюра ==== {{Вижте също|Австро-неаполитанска война}} [[Файл:Murat2.jpg|мини|251x251пкс|Жоашен Мюра (1767 – 1815), [[Списък на владетелите на Неаполското кралство|крал на Неапол]] ]] [[Жозеф Бонапарт]], определен да царува над Испания през 1808 г., е наследен от [[Жоашен Мюра]], който е коронован от [[Наполеон I|Наполеон]] на 1 август същата година с името на Йоахим Наполеон, „крал на [[Две Сицилии|Двете Сицилии]], по Божията благодат и по Конституцията на Държавата“, в съответствие със [[Устав от Байона|Устава от Байона]], който е предоставен на Кралство Неапол от Жозеф Бонапарт на 20 юни 1808 г. Новият суверен незабавно печели благоволението на гражданите, като освобождава [[Капри (град)|Капри]] от английската окупация, датираща от [[1805]] г. След това обединява област [[Ларино]] към провинция Молизе. Той основава с указ от 18 ноември [[1808]] г. Корпуса на инженерите на мостовете и пътищата и инициира важни обществени работи не само в Неапол (мостът „Санитà“, улица „Позилипо“, нови разкопки в [[Херкулан]], Кампо ди Марте, района, където днес е Летище „Неапол-Каподичино“), но също така и в останалата част на кралството: обществено осветление в [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]], проектът „Борго Нуово“ в [[Бари]], създаването на болница „Сан Карло“ в [[Потенца]], [[гарнизон]]и, разположени в квартал „Лагонегро“ с паметници и обществено осветление, плюс модернизацията на пътищата в планините на [[Абруцо]]. Той е пропагандаторът на [[Наполеонов кодекс|Наполеноновия кодекс]], който влиза в сила в кралството на 1 януари [[1809]] г. – нова гражданска законодателна система, която, наред с други неща, позволява [[развод]]а и [[Брак|гражданския брак]] за първи път в [[Италия]]: кодексът веднага предизвиква противоречия сред консервативното духовенство, което вижда привилегията да управлява семейната политика, отнета от енориите, датираща от [[1560]] г.<ref>''«[[Codice Napoleone]]»,'' чл. 220-301.</ref><ref>Tallarico M. A., ''Il vescovo Bernardo della Torre e i rapporti Stato-Chiesa nel Decennio francese (1806-1815)'', в ''Annuario dell'Istituto Storico Italiano per l'Età Moderna e Contemporanea'', XXVII-XXVIII, 1975-1976, с. 316</ref> През [[1812]] г., благодарение на политиката на Мюра, в [[Изола дел Лири]] е създадена първата хартиена фабрика с модерна производствена система в кралството, по-точно в сградата на закрития Кармелитски манастир, от френския индустриалец Карло Антонио Беранже .<ref>Pinelli V., ''L'occupazione francese'', in ''Quaderni di ricerche su Isola del Liri'', XI, с. 44-45, Isola del Liri 1988</ref> [[Файл:Neapolitan War.jpg|мини|310x310пкс|Военната кампания на Мюра в Северна Италия]] През [[1808]] г. суверенът възлага на генерал [[Шарл-Антоан Манес]] да задуши възобновяването на разбойничеството в кралството. Манес се отличава с толкова свирепи методи, че получава прозвището „Унищожителя“ от калабрийците.<ref>Alexandre Dumas, ''I Borboni di Napoli, Volumi 7-8'', Stabilimento Tipografico del Plebiscito Chiaia 63, 1863, с.324</ref> След като потушава бунтовете в [[Чиленто]] и [[Абруцо]] с леки затруднения, Манес поставя щаба си в [[Потенца]], като успешно продължава репресивната дейност в останалите южни райони, особено в [[Базиликата]] и [[Калабрия]], провинции по-близо до Сицилия, откъдето разбойниците получават подкрепа от двора на Бурбоните в изгнание.<ref>Francesco Saverio Nitti, ''Scritti sulla questione meridionale'', Laterza, 1958, с.67</ref> През лятото на [[1810]] г. Мюра прави опит за десант в Сицилия, за да обедини политически острова с континент. Той пристига в [[Шила]] на 3 юни и остава там до 5 юли, когато е завършен голям лагер близо до Пиале – селище на [[Вила Сан Джовани]], където кралят се установи с двора, министрите и висшите граждански и военни. След това на 26 септември, отбелязвайки, че завладяването на Сицилия е трудна задача, той напуска лагера Пиале и заминава за столицата. Благодарение на Устава от Байона – конституцията, с която Мюра е провъзгласен за крал на [[Две Сицилии|Двете Сицилии]] от [[Наполеон I|Наполеон]], новият суверен се смята за свободен от васалитет към древната френска йерархия, представлявана в Неапол от много служители, назначени от [[Жозеф Бонапарт]]. Подсилен от тази политическа линия, намира по-голяма подкрепа сред неаполитанските граждани, които също гледат благосклонно на участието му в различни религиозни церемонии и кралската концесия на някои титли от [[Кралски орден на двете Сицилии|Кралския орден на двете Сицилии]] на католически епископи и свещеници.<ref>Spinosa A., ''Murat. Da stalliere a Re di Napoli'', Mondadori ed., Milano 1984.</ref> Крал Мюра участва в [[Наполеонови войни|Наполеоновите кампании]] до [[1813]] г.,<ref>Pierre-Marie Delpu, ''Les répercussions de la campagne de Russie dans le royaume de Naples (1812-1815) : origine ou révélateur d'une crise politique?'', Annales historiques de la Révolution française 2016/2 (nº 384).</ref> но политическата криза на Наполеон не е пречка за международната му политика. До [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1 октомври [[1814]] г. – 9 юни [[1815]] г.) той търси подкрепата на европейските сили, като разполага неаполитанските войски също срещу Франция и [[Кралство Италия (1805-1814)|Наполеоновото кралство Италия]], вместо това подкрепя [[Австрийска империя|австрийската]] армия, която се спуска на юг, за да завладее [[Паданска низина|Паданската низина]]: по този повод той окупира [[Марке]], [[Умбрия]] и [[Емилия-Романя]] до [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], добре прието от местното население.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gianfrancoronchi.net/foto/forli/MURAT/1814-_18-aprile_-Ultimo-periodo-Napoleonico|заглавие=1814-_18-APRILE_-ULTIMO-PERIODO-NAPOLEONICO}}</ref> Той задържа короната за по-дълго, но не се освобождава от [[Великобритания (остров)|британската]] враждебност и новата Франция на [[Луи XVIII]] – враждебност, която попречва на поканата на неаполитанска делегация на конгреса и по този начин всяка санкция за неаполитанската окупация на Умбрия, Марките и легациите, датиращи от кампанията от [[1814]] г. Тази политическа несигурност тласка краля към рискован ход: той се свързва с Наполеон на [[Елба (остров)|остров Елба]] и сключва споразумение с императора в изгнание с оглед на опита за [[Стоте дни]]. Мюра започва [[Австро-неаполитанска война|Австро-неаполитанската война]], нападайки съюзническите държави на [[Австрийска империя|Австрийската империя]]. След тази втора военна повратна точка той лансира известната [[Прокламация от Римини]] (30 март 1815 г.),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.roth37.it/COINS/Murat/rimini.gif|заглавие=Italiani}}</ref> която е призив за обединение на италианските народи, условно считан за началото на [[Рисорджименто]]. Обединената кампания обаче се проваля на 4 май [[1815]] г., когато австрийците я побеждават в [[Битка при Толентино|битката при Толентино]]: с [[Договор от Казаланца|договора от Казаланца]], най-накрая подписан близо до [[Капуа]] на 20 май от австрийските генерали и генералите на Мюра, Кралство Неапол се връща у короната на Бурбоните.<ref group="N">Сред клаузите на договора, в който [[Пиетро Колета]] представлява неаполитанската страна, имаше възможността Мюра, който изглежда е изразил намерението си да абдикира, да се върне във Франция, родната си страна.</ref> Епопеята на Мюра завършва с последната морска експедиция, която генералът предприема от [[Корсика]] към [[Неапол]], която след това е отклонена към [[Калабрия]], където при [[Пицо|Пицо Калабро]] той е заловен и застрелян на място.<ref name="Villani2">Villani P., ''Il Decennio francese'' in «Storia del Mezzogiorno», vol. IV, tomo II, ''Il Regno dagli Angoini ai Borboni'', [[Roma]] 1986.</ref><ref>Valente A., ''Gioacchino Murat e l'Italia meridionale'', Einaudi, Torino 1976</ref> === Реставрация и Кралство на двете Сицилии === {{Основна|Кралство на двете Сицилии}} [[Файл:Location of the Kingdom of the Two Sicilies-it.svg|мини|Кралството на двете Сицилии (в по-светло)]] След Реставрацията, със завръщането на Бурбоните на трона на Неапол през юни 1815 г., Фердинанд IV ([[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] на Двете Сицилии) обединява двете кралства Неапол и Сицилия през декември [[1816|1816 г.]] в едно държавно образувание – [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]]. То просъществува до февруари [[1861|1861 г.]], когато в следствие на [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] (5 май 1860 – 20 март 1861) и на военната намеса на [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Сардинското кралство]] [[Две Сицилии|Двете Сицилии]] са присъединени към зараждащото се [[Кралство Италия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://books.google.it/books?id=cngDAAAAQAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_v2_summary_r&cad=0#v=onepage&q=&f=false}}</ref> Новото кралство запазва наполеоновата административна система, съгласно правителствена линия, приета от всички възстановени държави, в която силно консервативната политическа програма на Бурбоните е включена в Неапол. Министерството на полицията е поверено на [[Антонио Капече Минутоло]], принц на Каноза<ref>Postigliola A., ''Dizionario Biografico Italiano'', 18, pp. 452-459</ref>, това на финансите – на [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], принадлежащ към [[Медичи ди Отаяно]] – клон на [[Медичи|Медичите]] на принцовете на [[Отавиано|Отаяно]], а това на правосъдието и църковните въпроси – на [[Донато Томази]] – основни поддръжници на неаполитанската католическа реставрация<ref>Feola R., ''Donato Tommasi tra Illuminismo e Restaurazione: aspetti e problemi della riforma della legislazione nelle [[Due Sicilie]]'', in «Archivio Storico per le Province Napoletane», III serie, vol. X, 1971, pp. 9-110</ref> . Освен това за първи път кралят, който е приел името „Фердинанд I на Двете Сицилии“, показва, че е готов да сключи политически споразумения със [[Свети престол|Светия престол]], до точката на насърчаване на [[Конкордат]]а от [[Терачина]] от 16 февруари [[1818]] г. за които те са окончателно фискалните и правни привилегии на духовенството в неаполитанската област са премахнати, като същевременно се засилват поземлените им права и се увеличават активите им.<ref>Blanch L., ''Luigi de' Medici come uomo di stato e amministratore'', in «Archivio Storico per le Province Napoletane», XI, 1925, pp. 105-115, 181-185</ref> Държавата се характеризира със силно конфесионална политика, подкрепяща [[Народни мисии|народните мисии]]<ref group="N">Народните мисии или мисии към хората (на латински missionaries ad populum, т.е. мисии към Божия народ, за разлика от мисиите ad gentes, насочени към „езичници“, нехристияни) или вътрешни мисии са форма на извънредна евангелизация насочени към съживяване на вярата на католическите общности. Те са насочени към населението на определена територия (една или повече енории) и обикновено се проповядват от религиозни общности (Капуцини, Йезуити, Викентийци, Пасионисти, Редемптористи...). Те са с различна продължителност (обикновено една или две седмици) и са синтез от проповядване, духовни упражнения, катехизис, отслужване на тайнствата на помирението и [[евхаристия]]та, молитвени и покайни практики.</ref> на [[Пасионисти (конгрегация)|пасионистите]] и [[Йезуитски орден|йезуитите]] и колежите на [[Барнабити]]те, с анти[[Роялизъм|роялистки]]<ref group="N">На итал. Regalismoː в Испания, по време на управлението на [[Карлос III]] (1759-88), е форма на юрисдикция, която утвърждава превъзходството на кралските правомощия и привилегии над Църквата и в контекста на конфесионалната държава. Конфесионалната държава (на итал. ''Stato confessionale'') е състояние, специфично за управлението на държава, която официално изповядва дадена религия, упражняваща влияние върху политическия избор на страната. Източник“ Dizionario De Mauro онлайн</ref> произход,<ref>Rienzo M. G., ''Il processo di cristianizzazione e le missioni popolari nel Mezzogiorno. Aspetti istituzionali e socio-religiosi'', in Galasso G. & Russo C., ''Per la storia sociale e religiosa del Mezzogiorno d'Italia'', I, Napoli 1980, pp 195-226</ref> и за първи път приема националната религия като претекст за потушаване на народните бунтове (бунтове от 1820-1821 г.).<ref group="N">Принцът на Каноза също предлага да въоръжи Каролинската секта – тайно общество, създадено срещу разпространението на карбонарите на юг, срещу бунтовете през 1821 г., избухнали в Неапол., вж. Postigliola A., цит. съч.</ref> == Валута == Неаполитанското кралство частично наследява монетосеченето на древното швабско-нормандско [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. [[Тари|Тарѝ]] е най-старата валута и се запазва в кралството до съвременната епоха. През [[1287]] г. [[Шарл I Анжуйски]] постановява раждането на нова пара ̟– карлино, сечено от чисто злато и сребро. [[Шарл II Анжуйски]] реформира отново сребърното карлино, като увеличава теглото му: новата монета е широко известна като джилято (''gigliato)'' от [[Хералдическа лилия|хералдическата лилия]] от Анжуйския дом, която е изобразена върху нея. До [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I Неаполитански]] (на когото се дължат златните [[дукат]]и, наречени ''Алфонсини'') не са издавани повече златни монети, с изключение на някои серии от [[Гулден|флорини]] и [[Болонино|болонини]] при управлението на [[Джована I Анжуйска]]. По време на испанското господство са сечени първите скуди, както и тарѝ, карлини и дукати. През [[1684]] г. [[Карлос II]] нарежда изсичането на първите [[пиастър]]и. След това цялата сложна парична система е запазена от [[Бурбони]]те и по време на Наполеоновия период, когато също са въведени [[франк (валута)|франкът]] и [[лира (валута)|лирата]].<ref>[http://www.bancaditalia.it/servizi-cittadino/musei-collezioni/museo-moneta/approfondimenti/sezione_7.pdf Le monete degli stati moderni: il franco e la lira.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151208043059/http://www.bancaditalia.it/servizi-cittadino/musei-collezioni/museo-moneta/approfondimenti/sezione_7.pdf|date=8 dicembre 2015}} materiale informativo di storia della moneta pubblicato nel sito del museo della moneta della Banca d'Italia</ref><gallery> Файл:Saluto oro.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Saluto_oro.jpg|Златно карлино или ''saluto,'' сечено при [[Шарл I Анжуйски]] Файл:Alfonsino oro.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Alfonsino_oro.jpg|Златно алфонсино при [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I Неаполитански]] Файл:Cavallo (moneta)1.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Cavallo_(moneta)1.jpg|Кавало, сечено при [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] Неаполитански Файл:Tarì.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Tar%C3%AC.jpg|Тарѝ на [[Фернандо II]] Католика </gallery> == Икономика == Благодарение на своя международен обхват кралството има различни търговски отношения, които впоследствие позволяват нов значителен икономически растеж по време на Арагонския период. По-специално търговията процъфтява с [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]], [[Адриатическо море|Адриатическо]], [[Северно воре|Северно]] и [[Балтийско море]]<ref>John Macgregor, ''Commercial statistics: A digest of the productive resources, commercial legislation, customs tariffs, of all nations. Including all British commercial treaties with foreign states'', Whittaker and co, 1850</ref>. [[Гаета]], [[Неапол]], [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]] и пристанищата на [[Пулия]] са най-важните търговски изходи на кралството, които свързват вътрешните провинции с [[Арагон]], [[Франция]], и чрез [[Бари]], [[Трани]], [[Бриндизи]] и [[Таранто]], с Изтока, [[Свети земи|Светите земи]] и [[Венецианска република|териториите на Венеция]]. По този начин Пулия се превръща във важен център за доставка на европейските пазари на типично средиземноморски продукти като [[Хранително масло|масло]] и [[вино]], докато в [[Калабрия]], в [[Реджо ди Калабрия|Реджо]], оцеляват пазарът и отглеждането на коприна, въведени през византийската епоха.<ref>Enzo Misefari, ''Storia sociale della Calabria'', Jaca Book, 1976, с. 171 и сл.</ref> От [[Арагонска корона|арагонската]] епоха пастирството се превръща в друг от основните ресурси на кралството: между [[Абруцо]] и [[Капитаната]] производството на сурова вълна, предназначена за флорентинските пазари, на [[дантела]] и, в [[Молизе]], майсторството, свързано с обработката на желязо (ножове, камбани), стават най-важните индустрии, отговарящи на нуждите на европейските пазари до началото на Модерната епоха. С развитието на индустриализацията Кралство Неапол е въвлечено в процесите на модернизация на системите за производство и търговски обмен: помни се развитието на хартиената индустрия в [[Сора]] и [[Венафро]] ([[Тера ди Лаворо]]), на копринената<ref>Rosalba Ragosta, ''[http://books.google.it/books?id=BbFkpN38i-kC&printsec=frontcover&dq=napoli+citt%C3%A0+seta&hl=it&ei=oXrbTf7rOZD0sgaanPHSDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false Napoli, città della seta: produzione e mercato in età moderna] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150325214340/http://books.google.it/books?id=BbFkpN38i-kC&printsec=frontcover&dq=napoli+citt%C3%A0+seta&hl=it&ei=oXrbTf7rOZD0sgaanPHSDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false|date=25 marzo 2015}}'', Donzelli Editore, 2009, ISBN 9788860363374, 243 с.</ref> в [[Казерта]] и [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]], на текстилната в [[Сан Леучио (Казерта)|Сан Леучо]], [[Салерно]], [[Пагани (Италия)|Пагани]] и [[Сарно]], стомандобивната в [[Монджана]], Фердинандеа и Рацона ди Кардинале в [[Калабрия]], металообработката в басейна на [[Неапол]], корабостроенето в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия|Кастелмаре ди Сабия]], обработката на корали в [[Торе дел Греко]], производството на сапун в Кастеламаре ди Стабия, Марчано и [[Поцуоли]].<ref>''Rivista contemporanea, Volume 15'', Dall'unione tipografica-editrice, 1858</ref> Въпреки трудните исторически условия, които понякога причиняват изключването на Неаполитанското кралство от основните линии на икономическо развитие, пристанището на столицата и самият град Неапол, заемайки стратегическа и централна позиция в [[Средиземно море]], са в продължение на векове сред най-оживените и активни европейски икономически центрове, дотолкова че да привличат търговци и банкери от всички основни европейски градове. Търговията се развива и срещу враждебните действия на [[Османска империя|турците]], които със своите набези са тежка спънка на морската икономика и търговия – фактор, който налага укрепването на военния и търговския флот в епохата на Бурбоните.<ref name="ReferenceA2">Simoncini G. (a cura di), ''Il regno di Napoli'', vol. II, ''Sopra i porti di mare'', Pisa, 1993.</ref><ref>''Atlante Storico Mondiale DeAgostini'' a cura di Cesare Salmaggi, Istituto Geografico De Agostini, Novara 1995 (vedi anche bibliografia e note).</ref><ref>Valente A., ''Gioacchino Murat e l'Italia meridionale'', Einaudi, Torino 1976.</ref> == Религия == От началото на Анжуйското господство [[Католицизъм|Католицизмът]] е наложен в Неапол като религия на Държавата и на суверените, а [[Католическа църква|Католическата църква]] намира одобрението на мнозинството от населението. При раждането на кралството няколко войни водят до поражението и последвалaтa забрана на другите религиозни изповедания, към които се придържат малцинствата и чуждестранните заселници: [[Юдаизъм|Юдаизма]], [[Ислям|Исляма]] и [[Православна църква|Православната църква]]. В [[Калабрия]] и [[Пулия]] до [[Трентски събор|Трентския събор]] (16. век) и [[Контрареформация]]та (16-17 век) оцеляват използването на [[Византийски обред|византийския обред]] и [[Никео-цариградски символ на вярата|Никео-цариградскиятт символ на вярата]] (символ, рецитиран без [[филиокве|''филиокве'']]). Обръщането на много от гръцките епархии към латинската традиция първоначално е поверено на [[Бенедиктински орден|бенедиктинците]] и [[Цистерциански орден|цистерцианците]], които със своите мисии постепенно заменят [[Василианци|василианските]] манастири, след което е насърчено и официализирано от поредица от разпоредби, следващи Трентския събор.<ref name="Musolino2">Musolino G., ''Santi eremiti italogreci. Grotte e chiese rupestri in Calabria'', Rubbettino Ed., Soveria Mannelli (CZ) 2002</ref><ref group="N">[[Була]] ''Romanus Pontifex'' на папа [[Пий IV]] (16 февруари 1564).</ref> Друго важно религиозно малцинство е съставено от еврейските общности: широко разпространени в главните пристанища на [[Калабрия]], [[Пулия]] и в някои градове на [[Тера ди Лаворо]] и по крайбрежието на [[Кампания]], те са прогонени от кралството през [[1542]] г. и след това са приети обратно, с всичките граждански права, едва при управлението на [[Карлос III]] де Бурбон (18. век). [[Файл:Sant'Alfonso_Liguori.jpg|ляво|мини|187x187пкс|[[Алфонс Мария де Лигуори|Свети Алфонс Мария де Лигуори]], основател на Редемптористите .]] Католическият доктринален контрол се упражнява главно в благородническите йерархии и в правото. Той обаче определя и развитието на подривни философии и етика спрямо [[Католическа църква|Римската църква]], които са светски и често [[Антикуриализъм|антикуриалистки]]. Тези доктрини се раждат на атомистични и [[Пиер Гасенди|гасендиански]] основи и се разпространяват от [[17 век]] (пренесени в Неапол от [[Тома Корнелий]]),<ref name="Garms Cornides E. pp. 17-34">Garms Cornides E., ''Il regno di Napoli e la monarchia austriaca'', in ''Settecento napoletano. Sulle ali dell'aquila imperiale 1707-1734'', pp. 17-34, Catalogo della Mostra, Electa ed., Napoli 1994.</ref>, а през 18. век се сливат в силно местната форма на [[Янсенизъм|Янсенизма]].<ref name="ReferenceAB2">G. De Giovanni, ''Il Giansenismo a Napoli nel sec. XVIII'', Asprenas I, 1954</ref> Особено широко разпространен сред населението на цялото кралство е култът към светците и мъчениците, често призовавани като закрилници, [[Чудотворец|чудотворци]] и лечители, както и поклонението към [[Богородица|Дева Мария]] ([[Непорочно зачатие|Зачатие]], [[Благовещение]], [[Мадона дел Поцо]], [[Успение на Пресвета Богородица|Успение Богородично]]). От друга страна, на териториите на кралството възникват центрове на призвание, [[икуменизъм]] и нови монашески ордени като [[Театинци|Театинците]], [[Конгрегация на Пресветия Изкупител|Редемптористите]] и [[Селестинци (конгрегация)|Селестинците]].<ref>Montorio S., ''Lo Zodiaco di Maria'', Zodiaco di Maria, ovvero Le dodici province del Regno di Napoli, come tanti segni, illustrate da questo sole per mezzo delle sue prodigiosissime immagini, che in esse quasi tante stelle risplendono, Napoli 1715.</ref><ref>''Riformatori napoletani'', a cura di F. Venturini. Classici Ricciardi, tomo III, 1962.</ref> == Езици == {{Вижте също|Италиански език|Латински език|Френски език|Испански език|Сицилиански език|Гръцки език|Каталонски език|Неаполитански език|Пулийски диалекти}} В Неаполитанското кралство остава много малко от културния разцвет, насърчаван от [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] в [[Палермо]]. Този разцвет придава, с опита на [[Сицилиански език|сицилианския език]], литературно достойнство на [[Крайни южноиталиански диалекти|сицилианските и калабрийските диалекти]], и допринася, както пряко, така и чрез [[Преходни тоскански поети|сицилианско-тосканските поети]], прославени от [[Данте Алигиери|Данте]], за обогатяване на тогавашните тоскански език и литература – основата на съвременния [[италиански език]]. С появата на Анжуйското кралство процесът на латинизация, вече успешно стартиран от норманите в Калабрия, продължава.<ref>«[…] съвсем очевидно е да се предположи, че преди норманското завоевание, гръцкият, благодарение на съществуването на византийско правителство и църква, със сигурност е трябвало да заема „високите“ регистри на комуникация, докато от края на 11 век ситуацията бавно се обръща до пълното предимство на латинския, който ще си припише най-високите функции на езика.“ Francesco Bruni (direttore), цит. съч., vol. II, с. 374 и 375.</ref> Продължава и процесът на прогресивна маргинализация на езиковите малцинства в Южна Италия чрез централизирани политики и чрез използването на латински език, който заменя [[Гръцки език|гръцкия]] навсякъде (гръцкият оцелява в литургиите на някои калабрийски епархии до началото на [[16 век]]). В Анжуйската епоха, ако от правна, административна и учебна гледна точка основният език е [[Латински език|латинският]], а работният е [[Неаполитански език|неаполитанският]], в двора, поне първоначално, формално най-престижният език е [[Френски език|френският]]. Въпреки това още по времето на крал [[Робер Анжуйски]] и на кралица [[Джована I Анжуйска]] (14.век) се наблюдава засилване на търговското присъствие на флорентинците. С идването на власт на [[Николо Ачаюоли]] (който става велик [[сенешал]] през 1348 г.) те започват да играят водеща политическа и културна роля в кралството. Именно от този период датира циркулацията на литература на тоскански език, а двата простонародни езика – неаполитанският и флорентинският, ще се окажат в близък контакт не само в разнообразната среда на двора, но може би още повече в сферата на търговската дейност.<ref>Francesco Bruni (direttore), цит. съч., vol. II, с. 200, ISBN 88-11-20472-0.</ref> През първите десетилетия на 15. век, все още в Анжуйската епоха, познаването на гръцкия език от част от южното духовенство, особено в Калабрия, заедно с пристигането на гръцкоговорящи бежанци от [[Балкански полуостров|Балканите]], попаднали под [[Османска империя|османско]] господство, благоприятства възраждането на хуманистичните изследвания на този език, в допълнение към тези на латински език, вече в ход както в Кралство Неапол, така и в останалата част на Италия. През 1442 г. [[Алфонсо V Арагонски]] завладява кралството, заобиколен от множество каталонски, арагонски и кастилски бюрократи и служители, повечето от които обаче напускат Неапол след смъртта му.<ref>Benedetto Croce, ''Storia del Regno di Napoli'', Laterza, Bari, 1980, IV edizione, с. 83.</ref> Алфонсо, роден и образован в [[Кралство Кастилия|Кастилия]] и принадлежащ към семейство с [[Испански език|кастилски език]] и култура – [[Династия Трастамара|Трастамара]], успява да създаде триезичен двор. В него латинският е основният език на канцлерството, неаполитанския е основният език на публичната администрация и на вътрешните работи на кралството, редуващ се в определени сектори с тосканския, а кастилският е бюрократичният език на двора и на най-близките до суверена иберийски литератори, понякога редуващ се с [[Каталонски език|каталонския]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maas.ccr.it/PDF/Napoli.pdf|заглавие=Situazione linguistica alla corte aragonese del Regno di Napoli, breve saggio dell'Università degli studi di Napoli}}</ref><ref group="N">„В културния климат, насърчен от Алфонсо Д'Арагона (1442-1458)... Неапол се представя като хуманистична столица, в която филологията е придружена от историографско разработване на подкрепа за новата династия. Единственият език, подходящ за такова съдържание, естествено е латинският, но литературата на кастилски също се практикува в двора от поетите, които следват владетелите. Езикът, използван в момента от крал Алфонсо, всъщност е кастилски...». Francesco Bruni (direttore), цит. съч., т. II, с. 203.</ref> Прогресивен и по-голям подход към италианския език (който тогава все още се нарича тоскански или простонароден език) се осъществява с възкачването на трона на [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] (1458 г.) – извънбрачен син на Алфонсо V и голям почитател на този език. Оттогава италианският е по-често използван в двора, също и защото по заповед на самия суверен в двора и в бюрокрацията навлизат във все по-голям брой натурални представители на кралството. До 1458 г. общото използване на италианския език е ограничено до изготвянето на част от документите с обществено разпространение (призовки на благородниците на кралството, отпускане на статути на университети и др.) – сектор, в който преобладава неаполитанскят език, и заедно с латинския и с каталонския – в търговската кореспонденция (купони, плащания от хазната към армията и двора и др.).<ref>Francesco Bruni (direttore), цит. съч., т. II, с. 206-207.</ref> С Фердинанд I на власт (15. век) тосканският простонароден език официално става един от придворните езици, както и основният литературен език на кралството заедно с латинскияː показателна за това е групата на поетите [[Петраркизъм|петраркисти]] [[Пиетро Якопо Де Дженаро]], [[Джовани Алоизио]] и др. Той постепенно заменя и окончателно замества, започвайки от средата на [[16 век]], неаполитанския език в административния сектор, като остава такъв през останалата част от арагонския период.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.docsity.com/it/storia-della-lingua-italiana-il-primo-cinquecento-di-paolo-trovato/5071463/}}</ref> Каталонският език по онова време е използван в бизнес и търговските сделки заедно с италианския и латинския, но никога не става нито дворцов, нито административен език. Писмената му употреба в търговската кореспонденция е документирана до 1488 г. Въпреки това на каталонски е съставен добре известният поетичен сборник, който има за модел [[Франческо Петрарка|Петрарка]], [[Данте Алигиери|Данте]] и класиците, публикуван през 1506 и 1509 г. (2-ро разширено издание). Негов автор е роденият в Барселона Бенет Гарет, по-известен като [[Чаритео]] – високопоставен държавен служител и член на [[Академия Понтаниана|Академията Алфонсина]].<ref>{{Treccani|gareth-benedetto-detto-il-cariteo_(Enciclopedia-Italiana)|Cariteo|autore=[[Carlo Calcaterra]]|anno=1932}}</ref> [[Файл:Faam met een portret van Jacopo Sannazaro Sannazarius (titel op object), RP-P-1909-4492.jpg|мини|330x330пкс|ляво]] Първото десетилетие на 16. век от изключителна важност за лингвистичната история на Неаполското кралство е публикуването на пасторалния [[проксиметър]] на италиански език „Аркадия“, написан през 80-те г. на 15. век от поета [[Якопо Санадзаро]] – най-влиятелната литературна личност на кралството заедно с [[Джовани Понтано]], който обаче остава верен на латинския език до смъртта си (1503 г.). „Аркадия“ е едновременно първият шедьовър на пасторалния жанр и първият шедьовър на италиански език, написан от човек, роден в Неаполското кралство. Публикацията, дължаща се на добре известните политически събития в кралствотоː упадък на Дом Арагон (клон Трастамара на Неаполитанските Арагонци), окупация на държавата от френските войски с последващото изоставяне на Неапол от Санадзаро (който иска да остане на страната на неговия суверен, който доброволно го придружава в изгнание), не може да се случи преди 1504 г., макар че някои ръкописи на текста започват да циркулират още през последното десетилетие на 15. век. Благодарение на „Аркадия“ се осъществява италианизацията (или тосканизацията, както все още се нарича по това време) не само на поетичните жанрове, различни от любовната поезия, но и на прозата.<ref>Francesco Bruni, цит. съч., т. II, с. 209.</ref> Изключителният успех на този шедьовър, в Италия и извън нея, всъщност е в основата, още в епохата на испанските вицекрале, на дълга поредица от издания, които не спират и след смъртта на Санадзаро през 1530 г. Именно от тази година нататък „... се разпространява истинска мода на простонародния език и името на Санадзаро, особено в Неапол, се свързва с това на [[Пиетро Бембо]]“.<ref>Francesco Bruni (direttore), цит. съч., с. 218.</ref> Както Де Мауро подчертава „... неаполитанските литератори… от времето на Саназаро доброволно приеха върховенството на флорентинците – върховенство, което се предаваше от поколение на поколение от края на 16. век до 18. век“.<ref>Tullio De Mauro, ''Storia linguistica dell'Italia unita'', Editori Laterza, Bari-Roma 1979, II edizione, vol.II, с. 303.</ref> [[Файл:TITIAN; Portrait of Jacopo Sannazaro (1514-18).JPG|мини|238x238пкс|[[Тициан]], ''Портрет на Якопо Санадзаро'', ок. 1514-1518 г.]] Превъзходството на италианския език като основен писмен, литературен и административен език на Неаполитанското кралство, първо заедно с латинския, а след това самостоятелно, е допълнително и окончателно консолидирано в [[Испанско господство в Италия|епохата на вицекралството]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/storia-della-lingua_(Enciclopedia-dell'Italiano)/}}</ref> През [[17 век]], ако се вземе като параметър броят на книгите, публикувани през този век и съхранявани в най-важната библиотека на Неапол (2800 заглавия), италианският се очертава като първи език с 1500 заглавия (53,6% от общия брой), следван с известно разстояние от латинския с 1063 заглавия (38,8% от общия брой), докато текстовете на неаполитански са 16 (под 1%).<ref>Marco Santoro, ''Le secentine napoletane della Biblioteca Nazionale di Napoli'', Roma, Istituto poligrafico e Zecca dello Stato, 1986, с. 43.</ref> Въпреки това, ако двата основни културни езика на времето са италианският и латинският, от страна на устната комуникация диалектът със сигурност запазва своето предимство,<ref>Francesco Bruni (direttore), цит. съч., т. II, с. 228.</ref> и не само като език на огромното мнозинство от хората на кралството (заедно с други местни идиоми от [[Южноиталиански диалекти|южен]] и [[Крайни южноиталиански диалекти|крайно южен]] тип), но и на определен брой буржоа, интелектуалци и аристократи, намиращи говорители дори в двора на Бурбоните по време на [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]] (1816-1861). Неаполитанският също така постига литературно достойнство първо с ''Lo cunto de li cunti'' на [[Джамбатиста Базиле]] и впоследствие в поезията ([[Джулио Чезаре Кортезе]]), музиката и операта, които могат да разчитат на школи от най-високо ниво.<ref name="Giannone2">Giannone P., ''Storia civile del Regno di Napoli''.</ref><ref>Croce B., ''Saggi sulla letteratura italiana del Seicento'' Laterza ed., Bari 1911.</ref> Що се отнася до италианския език, освен като основен писмен и административен език, той остава до изчезването на кралството (1816 г.) като език на великите литературни личности, от [[Торкуато Тасо]] до [[Базилио Пуоти]], минавайки през [[Джован Батиста Марино]], на великите философи, като [[Джамбатиста Вико]], юристи ([[Пиетро Джаноне]]) и икономисти, като [[Антонио Дженовези]]. Дженовези е първият сред преподавателите на най-стария факултет по икономика в Европа (открит в Неапол по нареждане на [[Карлос III]] де Бурбон), който преподава на италиански (дотогава висшето образование в кралството се е давало изключително на латински). Неговият пример е последван от други преподаватели: така италианският става не само езикът на [[Неаполски университет „Федерико II“|университета]] и на четирите консерватории в [[Неапол]] (сред най-престижните в Европа), но също така де факто единственият официален език на държавата, пред това споделена с латинския. Въпреки това латинският продължава да оцелява, самостоятелно или заедно с италианския, в различни културни институти, разпространени из цялото кралство и които се състоят главно от школи по [[граматика]], [[реторика]], [[Схоластика|схоластична]] теология, [[Аристотелизъм]] или [[Гален|галенова]] медицина. == Флагове на Неаполитанското кралство == <gallery class="center"> Flag of the Kingdom of Naples.svg|[[Сицилиански Анжуйци|Анжуйски]] флаг на Неапол (1282 – 1442) Bandera de Nápoles - Trastámara.svg|[[Арагонска корона|Арагонски]] флаг на ''rex Utriusquae Siciliae'' Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1738).svg|Флаг на Кралство Неапол и впоследствие на [[Кралство на двете Сицилии|Кралство на двете Сицилии]] в епохата на Бурбоните (от 1734) Flag of the Parthenopaean Republic.svg|Флаг на [[Партенопейска република|Партенопейската република]] (1799) Flag of Kingdom of Naples (1806-1808).svg|Флаг на [[Жозеф Бонапарт]] (1806 – 1808) Flag of the Kingdom of Naples (1808).gif|1-ви флаг на [[Жоашен Мюра]] (1808 – 1811) Flag of the Kingdom of Naples (1811).gif|2-ри флаг на [[Жоашен Мюра]] (1811 – 1815) </gallery> == Вижте също == * [[Списък на кралиците на Неапол]] * [[Списък на владетелите на Неаполското кралство]] * [[Списък на вицекралете на Неапол]] * [[Херцогство Неапол]] * [[Сицилианско кралство]] * [[Кралство на двете Сицилии]] == Обяснителни бележки == <references group="N"/> == Бележки == <references />{{Превод от|it|Regno di Napoli|138969439}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|Италия|История}} [[Категория:Неаполитанско кралство| ]] 1rotk31m0ro8mskxzihr7t4jn5sol60 12214828 12214294 2024-04-26T07:25:18Z Ambra75 259141 /* Езици */ wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |официално-име-бг = Неаполитанско кралство |официално-име = Regnum Siciliae citra Pharum |кратко-име = Кралство Неапол |статут = [[Абсолютна монархия]] |знаме = Flag of the Kingdom of Naples.svg |герб = Arms of Jean dAnjou.svg |местоположение = Italia Regno di Napoli locator.svg |местоположение-лег = местонахождение на тогавашната държава (в тъмножълто) |основаване = [[1282]] или 31 август [[1302]] |континент = [[Европа]] |столица = [[Неапол]] |най-голям град = |език = [[Италиански език|италиански]]<br>[[Неаполитански език|неаполитански]]<br>[[Латински език|латински]] |неофициален-език = [[Южно-италиански диалекти|средни]] и [[Крайни южно-италиански диалекти|крайни]] южни-италиански диалекти;<br>малцинства с [[Гръцки език|гръцки]], [[латински език|латински]], [[Окситански език|окситански]], [[Албърешки диалект|албърешки]], [[Франко-провансалски език|франко-провансалски]] и [[Хърватско-молизански език|хърватско-молизански]] |религия = [[Католицизъм]] |управление = [[Абсолютна монархия]] |длъжност1 = [[Крал на Неапол]] |управляващ_длъжност1 = [[Шарл I Анжуйски]] |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1282 – 1285 |длъжност1a = |управляващ_длъжност1a = [[Фердинанд I ̈(Две Сицилии)|Фердинанд IV]] |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1815 – 1816 |епоха-вид = [[Средновековие]] и [[Наполеонови войни]] |събития = Сицилианска вечерня |събитие-дати = 30 март 1282 г. |събития2 = Договор от Калтабелота |събитие-дати2 = 31 август 1302 г. |събития3 = Договор от Ращат |събитие-дати3 = 7 март 1714 г. |събития4 = Битка при Кампо Тенезе |събитие-дати4 = 10 март 1806 г. |събития5 = Битка при Толентино |събитие-дати5 = 2 май 1815 г. |събития6 = Кралство на Двете Сицилии – основаване |събитие-дати6 = 8 декември 1816 г. |p1 = [[Сицилианско кралство]] |flag_p1 = Flag of the Kingdom of Naples.svg |p2 = |flag_p2 = Flag of the Parthenopaean Republic.svg |s1 = |s2 = [[Кралство на двете Сицилии]] |flag_s1 = Flag of the Parthenopaean Republic.svg |flag_s2 = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1738).svg |площ-общо =85000 |площ-год =19. век |валута = [[Тари|тарѝ]], [[торнезе]], [[грано]], [[карлино]], [[дукат]], [[лира на Двете Сицилии]], [[пиастър]], [[кавало]] |днес_част = {{Италия}} |край=12 декември [[1816]]|население-оценка=19. век|население-ценз=5 млн.|династия=[[Капетинги]] (клоновеː [[Сицилиански Анжуйци]], [[Анжу-Драч]] и [[Валоа-Анжуйци|Валоа-Анжу]])<br>[[Трастамара на Арагон и Сицилия]] (клон [[Неаполитански Трастамара на Арагон]])<br>Капетинги (клонове [[Валоа]] и [[Валоа-Орлеан]])<br>[[Хабсбурги]] (клонове [[Австрийски Хабсбурги]] и [[Испански Хабсбурги]])<br>[[Бурбони]] ̈(клонове [[Испански Бурбони]] и [[Неаполитански Бурбони]])<br>[[Бонапарт]]|национален_девиз=Noxias herbas}} '''Неапололитанско кралство''' (''Неаполско кралство'', ''Кралство Неапол'', {{lang|it|Regno di Napoli}}, на [[Средновековен латински език|средновековен латински]]ː ''Regnum Neapolitanum''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maas.ccr.it/PDF/Napoli.pdf|заглавие=Archivio di Stato di Napoli: esposizione archivistica del Regno di Napoli. Laboratorio archivistico, paleografico e diplomatico}}</ref>'','' {{lang|es|Reino de Nápoles}}) е името, с което [[Стари италиански държави|старата италианска държава]], съществувала от [[14 век|XIV]] до [[19 век|XIX век]] и обхващаща цяла [[Южна Италия]] (с изключение на [[Сицилия]]), е известна в съвременната [[историография]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://2.42.228.123/dgagaeta/dga/uploads/documents/Saggi/5bdc103f889dd.pdf|заглавие=Pubblicazioni degli Archivi di Stato, saggi 48: Per la storia del Mezzogiorno medievale e moderno}}</ref> Официалното му име е ''Regnum Siciliae citra Pharum,''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icar.beniculturali.it/biblio/pdf/bolTau/tomo_10/1l_T10_534_597.pdf|заглавие=Ministero per i Beni Culturali: Bolla dall'Archivio di Stato di Napoli-Regnum Siciliae citra Pharum|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220123141728/https://www.icar.beniculturali.it/biblio/pdf/bolTau/tomo_10/1l_T10_534_597.pdf|архив_дата=2022-2-23}}</ref> чието значение е „'''Кралство Сицилия отсам Фара'''“ във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]], в контраст на ''Regnum Siciliae ultra Pharum'', т.е. „[[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] отвъд Фара“, което се простира върху целия остров [[Сицилия]]. В [[Норманско завладяване на Южна Италия|Норманската епоха]] (XI-XII век) цялото Кралство Сицилия се разделя на две макрообласти: първата включва островните територии на бившото [[Графство Сицилия]], а втората – [[Полуостров|полуостровните]] територии, до голяма степен съставени от Херцогство [[Апулия и Калабрия]] и [[Княжество Капуа]],<ref>Giuseppe Maria Galanti, {{Cite book|title=Della descrizione geografica e politica delle Sicilie|url=http://books.google.it/books?id=lGk5AAAAcAAJ|volume=Tomo I|year=1793|publisher=Gabinetto Letterario|location=Napoli|isbn=no|page=120}}</ref> обединени с норманските в гореспоменатото кралство. Тази последна държава е създадена през [[1130]] г., когато [[антипапа]] [[Анаклет II (антипапа)|Анаклет II]] дава на [[Роже II Сицилиански|Роже II Отвилски]] титлата „Крал на Сицилия“ (на лат. ''Rex Siciliae)'' – титла, потвърдена му през [[1139]] г. от папа [[Инокентий II]]. По този начин новата държава е разположена върху всички територии на [[Южна Италия]], утвърждавайки се като най-голямата от [[Стари италиански държави|старите италиански държави]].<ref group="N">Първенството се запазва от Кралство Неапол след разделянето на двете кралства.</ref> Нейната регулаторна структура е окончателно формализирана след [[Ариански асизи|Арианските асизи]] от 1140-1142 г. Неразделна част от Кралство Сицилия по време на норманската и швабската епоха, Кралство Неапол става самостоятелна единица през [[1282]] г. с [[Шарл I Анжуйски]], когато след въстанието на Сицилия срещу [[Сицилиански Анжуйци|Анжуйците]] (въстанието на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]) островът преминава към [[Трастамара на Арагон и Сицилия|Арагонците]], нарушавайки единството между Сицилия и Южна Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/regno-di-napoli/|заглавие=Napoli, Regno di|автор=Treccani}}</ref> Впоследствие, с подписването на [[Мир от Калтабелота|мира от Калтабелота]] на 31 август [[1302]] г. следва официалното разделяне на кралството на две: * ''Regnum Siciliae citra Pharum –'' Кралство Сицилия отсам Фара, известно в историографията като ''Кралство Неапол'' * ''Regnum Siciliae ultra Pharum'' – Кралство Сицилия отвъд Фара, известно за кратък период от време също като ''[[Кралство Тринакрия]],'' и известно в историографията като ''Кралство Сицилия'' Следователно Мирният договор от Калтабелота би могъл да се счита за конвенционалният основополагащ акт на политическото образувание, известно днес като ''Кралство Неапол''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studenti.it/regno-di-napoli-storia-cronologia-e-protagonisti.html|заглавие=Regno di Napoli {{!}} Studenti.it}}</ref> Кралството, като [[суверенна държава]], има голям интелектуален, икономически и граждански разцвет, както при [[Анжуйска династия|Анжуйската династия]] (1282-1442), така и след [[Арагонска корона|арагонското]] завладяване на неаполитанския трон от [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I]] (1442-1458), и при управлението на [[Династия Трастамара|Трастамара]] – [[кадетска линия]] на [[Арагонска корона|Арагонската династия]] (1458-1501). По това време столицата [[Неапол]] се слави с блясъка на своя двор и покровителството на своите владетели. През 1504 г. [[Испанска империя|обединена Испания]] побеждава [[Кралство Франция]] в контекста на [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]] и Кралство Неапол след това е в [[лична уния]] с Испанската монархия заедно с тази на Сицилия до [[1713]] г. ([[де факто]] до [[1707]] г.): и двете се управляват като две отделни [[Списък на вицекралете на Неапол|вицекралства]], но с формулировката ''ultra et citra Pharum'' и с произтичащото от това историографско и териториално разграничение между Кралство Неапол и Кралство Сицилия. След [[Утрехтски мирен договор|Утрехтския мирен договор]] Неаполитанското кралство се управлява за кратък период (1713-1734) от [[Австрийски Хабсбурги|Хабсбургската монархия на Австрия]]. Въпреки че двете кралства, отново обединени, получават независимост с [[Карлос III]] де Бурбон още през 1735 г., окончателното правно обединение на двете кралства става едва през декември 1816 г., с основаването на суверенната държава [[Кралство на двете Сицилии]]. Територията на Кралство Неапол първоначално съответства на сбора от териториите на днешните италиански региони [[Абруцо]], [[Молизе]], [[Кампания]], [[Пулия]], [[Базиликата]] и [[Калабрия]], включително някои области от днешния Южен и Източен [[Лацио]], принадлежащ на Кампания до 1927 г., тоест на древната провинция [[Тера ди Лаворо]] (област Гаета и област Сора) и на Абруцо. == География и административно деление == [[Файл:Province napoletane (1454).PNG|мини|269x269пкс|Карта на 12-те провинции на Кралство Неапол през 1454 г.]] [[Файл:Province napoletane (1811).PNG|ляво|мини|258x258пкс|Карта на 14-те провинции на Кралство Неапол през 1811 г.]] От създаването си до [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] (19. век), територията, заета от Кралство Неапол, остава повече или по-малко винаги в едни и същи граници, а териториалното единство е само слабо застрашено от феодализма ([[Княжество Таранто]], [[Херцогство Сора]], [[Херцогство Бари]]) и от набезите на [[Берберски пирати|берберските пирати]]. То заема приблизително цялата част от [[Италия|Италианския полуостров]], който днес е известен като [[Южна Италия]], от реките [[Тронто]] и [[Лири]], от [[планините Симбруини]] на север, до [[нос Отранто]] и [[Капо Спартивенто (Калабрия)|нос Спартивенто]]. Дългата [[Апенински планини|Апенинска верига]], която се развива там, традиционно е разделена на Апенините на Абруцо на границата с [[Папска държава|Папската държава]], Неаполитанските Апенини от [[Молизе]] до [[Полино (планина)|Полино]] и Калабрийските Апенини от [[Сила (планина)|Сила]] до [[Аспромонте (планина)|Аспромонте]]. Сред големите реки [[Гариляно]] и [[Волтурно]] са единствените плавателни. Островите от [[Архипелаг Кампания|архипелага Кампания]], [[Понтийски острови|Понтийските острови]] и [[Тремити|Тремитите]] и [[Държава на президиите|Държавата на президиите]] принадлежат на кралството. Държавата е разделена на юстициарии или [[Провинция|провинции]], ръководени от юстициар (съдия), около когото се върти система от служители, които му помагат в правораздаването и в събирането на данъчните приходи. Всяка столица на юстициарий е домакин на съд, военен гарнизон и [[монетен двор]] (не винаги активен).<ref name="AtlanteDeAgostini2">''Atlante Storico Mondiale DeAgostini'', a cura di Cesare Salmaggi, Istituto Geografico De Agostini, [[Novara]] 1995.</ref> Има 12-14 исторически провинции на Кралство Неаполː {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- !Юстициарий !Главен град !Основател !Бележки !Герб |- |Отвъдно Абруцо (Abruzzo Ultra) |[[Акуила]] | rowspan="2" |[[Шарл I Анжуйски]] |През [[1806]] е разделена на Abruzzo Ultra I със столица [[Терамо]], и на Abruzzo Ultra II с главен град Акуила |[[File:Coat of Arms of Abruzzo Ultra (wings elevated).svg|100px]] |- |Отсамно Абруцо (Abruzzo Citra) |[[Киети]] | |[[File:Coat of Arms of Abruzzo Citra.svg|100px]] |- |Тера ди Лавро (Terra di Lavoro) |[[Санта Мария Капуа Ветере|Санта Мария]], [[Капуа]] | rowspan="3" |[[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] |През[[1806]] г. е отделена Провинция Наполи |[[File:Coat of Arms of Terra di Lavoro.svg|100px]] |- |Контадо Молизе (Contado di Molise) |[[Кампобасо]] |Администрацията е поверена на съдията на Тера ди Лаворо (до 1538 г.) и впоследствие на Капитаната (до 1806 г., когато придобива административна автономия). |[[File:Coat of Arms of Contado di Molise.svg|100px]] |- |Капитаната (Capitanata) |[[Лучера]], [[Сан Северо]], [[Фоджа]] |Лучера и/или Сан Северо са главни градове през 16 век, след това само Лучера от 1579 до 1806 г., а след това Фоджа. |[[File:Coat of Arms of Capitanata.svg|100px]] |- |Отвъдно Княжество ̈(Principato Ultra) |[[Авелино]], [[Монтефуско]] |Шарл I Анжуйски |Главният град е Монтефуско от 1581 до 1806 г., а след това Авелино. |[[File:Coat of Arms of Principato Ultra.svg|100px]] |- |Отсамно Княжество (Principato Citra) |[[Салерно]] | rowspan="6" |Фридрих II |В епохата на Фридрих I също включва и Principato Ultra. |[[File:Coat of Arms of Principato Citra.svg|100px]] |- |Тера ди Бари (Terra di Bari) |[[Трани]], [[Бари]] |Трани е главен град до 1806 г., а след това е Бари. Под управлението на френските владетели базиликата „Сан Никола ди Бари“ е кралска църква, освободена от епископския ординариат. |[[File:Coat of Arms of Terra di Bari.svg|100px]] |- |Тера д'Отранто (Terra d'Otranto) |[[Лече]] |От арагонския период Лече поема първенството на провинциален културен център от двуезичните гръцки градове [[Отранто]] и [[Галиполи (Италия)|Галиполи]]. |[[File:Coat of Arms of Terra d'Otranto.svg|100px]] |- |Базиликата (Basilicata) |[[Лагонегро]], [[Потенца]], [[Стиляно]][[Толве|, Толве]], [[Турси (град)|Турси]], [[Виньола]], [[Матера]] |Седалището на съдиите обикновено е странстващо и кратко, против което се противопоставят местните барони. Най-накрая има стабилно и трайно седалище в Матера от 1663 до 1806 г. като административно седалище и като съдебно седалище от 1811 г. |[[File:Coat of Arms of Basilicata.svg|100px]] |- |Отсамна Калабрия (Calabria Citeriore) |[[Козенца]] |В Сицилианското кралство се нарича ''Terra Giordana'' или ''Val di Crati''. |[[File:Coat of Arms of Calabria Citra.svg|100px]] |- |Отвъдна Калабрия (Calabria Ulteriore) |[[Реджо ди Калабрия|Реджо]], [[Катандзаро]], [[Вибо Валентия|Монтенаполеоне]] |За дълго време е двуезичен гръцко-неолатински регион |[[File:Coat of Arms of Calabria Ultra.svg|100px]] |} == История == === От Кралство Сицилия до Кралство Неапол === {{Основна|Сицилианско кралство}} ==== Териториално единство на Южна Италия: Рожер II и Норманската династия ==== [[Файл:Regno_di_Sicilia_1154.svg|ляво|мини|[[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] се простира върху [[Сицилия|едноименния остров]] и върху Южна континентална Италия от основаването си през 1130 г. до 1282 г.]] Остров [[Сицилия]] и цяла Южна Италия на юг от [[Тронто]] и [[Лири]] са териториите, които образуват [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. То [[де факто]] е създадено през [[1127]] – [[1128]] г., когато [[Графство Сицилия|графът на Сицилия]] [[Роже II Сицилиански|Рожер II Отвилски]] обединява под своето господство различните нормански владения в Южна Италия (Херцогство [[Апулия и Калабрия]]) със столица [[Палермо]]. Той е провъзгласен от първата сесия на сицилианския парламент с титлата ''крал на Сицилия''. Впоследствие е коронясан от антипапа [[Анаклет II (антипапа)|Анаклет II]] през [[1130]] г. и е узаконен от папа [[Инокентий II]] през [[1139]] г. В края на [[12 век]], след поражението на [[Фридрих I Барбароса]], [[Папска държава|Папската държава]] започва политика на експанзия на светската власт при папа [[Инокентий III]]. Папа [[Инокентий IV]], в съответствие със своя предшественик, претендира за феодалните права на Папската държава над Сицилианското кралство, тъй като кралските титли над държавата са били дадени на [[нормани]]те (на [[Роже II Сицилиански|Роже II]]) от папа Инокентий II. [[Файл:Martorana_RogerII.jpg|ляво|мини|287x287пкс|''Христос коронясва Рожер II'' – мозайка в църквата Марторана в [[Палермо]]]] ==== Управление на Швабската династия (Хоенщауфен) ==== Въпреки това, когато [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]] – син на [[Фридрих I Барбароса]], се жени за [[Констанс Сицилианска|Констанс Отвилска]] – последната наследница на Кралство Сицилия, територията на кралството преминава под швабската корона, превръщайки се в стратегически център на имперската политика на [[Хоенщауфен]]ите в Италия, в частност с [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]].<ref name="AtlanteDeAgostini">''Atlante Storico Mondiale DeAgostini'', a cura di Cesare Salmaggi, Istituto Geografico De Agostini, Novara 1995.</ref> Швабският суверен, в двойната позиция на [[император на Свещената Римска империя]] и [[Списък на владетелите на Сицилия|крал на Сицилия]], е един от главните герои на средновековната европейска история: той е загрижен главно за [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], като делегира част от правомощията си в териториите отвъд Алпите на германските принцове. Основната амбиция на суверена е да създаде сплотена и ефективна държава: феодалната аристокрация на градовете трябва да отговаря единствено на краля, в една силно централизирана държава, управлявана от широко разпространен бюрократичен и административен апарат, което намира своя максимален израз в [[Конституция от Мелфи|Конституцията от Мелфи]] от 1 септември 1231 г.<ref name="Franco_Franceschi">Franco Franceschi, Ilaria Taddei, {{Cite book|title=Le città italiane nel Medioevo, XII-XIV secolo|year=2014|publisher=Il Mulino|location=Bologna}}</ref> По време на управлението на Фридрих II новите търговски пътища към [[Тоскана]], [[Прованс]] и в крайна сметка към Европа са все по-изгодни и печеливши в сравнение с тези в Южното Средиземноморие, където търговията често е възпрепятствана от намесата на [[сарацини]]те и от непостоянството на различните ислямски кралства.<ref name="Franco_Franceschi" /> Фридрих II основава [[Неаполски университет „Федерико II“|Studium]]-а в [[Неапол]] – най-старият държавен университет в Европа, предназначен да обучава умовете на управляващата класа на кралството. [[Файл:Manfred.jpg|ляво|мини|Коронацията на Манфред|250x250пкс]] След смъртта му през [[1250]] г. синът му [[Манфред]] поема управлението на кралството. Широко разпространеното недоволство и съпротивата на баронските и градските класи срещу новия суверен води до яростно въстание срещу наложеното от кралския двор. В това бунтовниците намират подкрепата на папа [[Инокентий IV]], нетърпелив да разшири властта си на юг. Както [[феодал]]ите, така и типично градската класа, съставена от бюрократи, нотариуси и служители, желаят повече независимост и по-голямо облекчение от монархическия централизъм, така че Манфред се опитва да посредничи. Новият суверен се изправя пред конфликтите с решителна политика на административна децентрализация, която цели да интегрира не само баронските класи, но и градовете в управлението на територията.<ref name="Franco_Franceschi" /> Без да се поддава на исканията за автономия, идващи от градската среда, новият суверен придава тежест на функцията на градовете като административни центрове много повече от баща си, като също благоприятства урбанизацията на бароните. Това предизвиква появата, наред с по-старата баронска аристокрация, на една нова градска бюрократична класа, която с оглед на социалното издигане инвестира част от приходите си в закупуването на обширни земевладения. Тези променя в състава на градската управляваща класа също предизвиква нови отношения между градовете и короната, възвестявайки дълбоките трансформации на последвалата Анжуйска епоха.<ref name="Franco_Franceschi" /> Манфред също така продължава да легитимира [[Гвелфи и гибелини|гибелинската]] политика, като пряко контролира „Апостолическото легация на Сицилия“ – политическо-юридическо тяло, в което администрацията на епархиите и църковното наследство се управлява директно от суверена, наследствено и без папско посредничество. През тези години папа Инокентий IV подкрепя серия от бунтове в [[Кампания]] и [[Пулия]], които водят до пряката намеса на император [[Конрад IV]] – по-големият полубрат на Манфред, който най-накрая връща кралството под имперска юрисдикция. Конрад IV е наследен от сина си [[Конрадин]] и докато последният е все още непълнолетен, управлението на Сицилия и на Апостолическото наследство е поето от Манфред: той, [[Отлъчване от Църквата|отлъчван от Църквата]] на няколко пъти заради конфликти с папството, отива толкова далеч, че дори се провъзгласява за крал на Сицилия.<ref>Catalano G., ''Studi sulla Legazia Apostolica di Sicilia'', Reggio Calabria 1973, ''La legazia di Sicilia'', с. 40 и сл.</ref> След смъртта на Инокентий IV новият папа от френски произход [[Урбан IV (папа)|Урбан IV]], претендиращ за феодални права върху Кралство Сицилия<ref>Delogu P., Gillou A., Ortalli G., ''Storia d'Italia'' a cura di Galasso G, vol I, с. 301-316,</ref> и страхуващ се от възможността за окончателно обединение на кралството със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], вика в Италия [[Шарл I Анжуйски]], [[Графове и херцози на Анжу|граф на Анжу]], [[Мен (провинция)|Мен]] и [[Прованс]], и брат на [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Луи IX]]. През [[1266]] г. епископът на Рим го прави крал на Сицилия (''rex Siciliae''). След това новият суверен от Франция се заема с това да завладее кралството, като първо побеждава Манфред в [[Битка при Беневенто (1266)|битката при Беневенто]], а след това и Конрадин в [[Битка при Талякоцо|битката при Талякоцо]] на 23 август [[1268]] г. [[Хоенщауфен]]ите, чиято мъжка линия изчезва с Конрадин, са елиминирани от италианската политическа сцена, докато Анжуйците си осигуряват короната на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Поражението на Конрадин обаче е предпоставка за важно развитие, тъй като сицилианските градове, посрещнали Шарл I Анжуйски след битката при Беневенто, отново минават към подкрепата си за гибелините. Антианжуйският завой на острова, мотивиран от прекомерния фискален натиск на новото управление, няма непосредствени политически последици, но е първата стъпка към последвалата война на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]. Големите финансови [[Спекулация|спекулации]], предизвикани от войната (Анжуйците са задлъжнели при [[Гвелфи и гибелини|гвелфските]] банкери от [[Флоренция]]), водят до поредица от нови данъци и мита в цялото кралство. Те са добавени към тези, които кралят налага, когато трябва да финансира поредица от военни кампании на Изток, с надеждата да подчини останките на древната Византийска империя на своето господство.<ref group="N">Не покриват икономическите разходи на кампаниите на [[Шарл I Анжуйски]] и приходите от църквите в [[Прованс]] – регионът на първите феоди на новия крал на Сицилия, който папа [[Урбан IV]] дава на Анжуйците в подкрепа на каузата на гвелфите. „... Урбан IV реши да се обърне към могъща личност, която съжали разрушената църква и бе готова да се бори за каузата на Господа, противопоставяйки се на всички тези злини. И тъй като тази знаменита линия на франките винаги е била главното убежище на Църквата във всяка беда, както показва миналото, той избра като предан защитник на Христос и Римската църква, като най-благороден рицар, храбър в битка и с твърда вяра, Шарл, син на Луи, херцог на [[Прованс]], граф на Форкалкие и на [[Анжу]]. Но за да може той да изпълнява задачите си свободно, той го назначи за крал на Сицилия и го направи сенатор на душата [[Рим]], и даде заповед кръстоносният поход в неговата страна да бъде забранен през Франция и че в продължение на пет години десятъците на всички църкви в кралството ще бъдат възложени на него.“ (Tommaso Tosco, ''Gesta imperatorum et pontificum'' - Di Salvo A., Gasparri S., Simoni F., ''Fonti per la storia medievale. Dal XI al XV secolo'', Sansoni, Firenze 1992).</ref> === Анжуйски период === {{Вижте също|Сицилианска вечерня|Кралство Тринакрия}} [[Файл:Carlos I de Nápoles.jpg|мини|Шарл I Анжуйски – статуя в [[Кралски дворец (Неапол)|Кралския дворец в Неапол]]]] Възкачването на трона на [[Шарл I Анжуйски]], който става крал благодарение на папската инвеститура и по право на завладяване, не бележи обаче истинско скъсване с управлението на суверените от [[Хоенщауфен]]. То се провежда в контекст на значителна стабилност на монархическите институции и в частност на данъчната система. Укрепването на управленческия апарат, извършено преди това от [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], всъщност предлага на Анжуйската династия солидна държавна структура, върху която да базира своята власт. Първият крал от анжуйски произход запазва без прекъсване изборните магистратури на кралския апарат и интегрира в централната администрация вече съществуващи структури с институции, традиционно действащи във френската монархия.<ref name="Franco_Franceschi" /> Наследството от организацията на държавата на Фридрих обаче, използвана отново от Шарл I Анжуйски, повдига повторно проблема за съвместната опозиция на градовете и феодалната аристокрация: същите сили, които по време на управлението на [[Манфред]] са подкрепяли Анжуйската династия срещу [[Хоенщауфен]]ите. Анжуйският владетел, въпреки молбите на папата, управлява със силен абсолютизъм, независимо от претенциите на аристокрацията и на градската класа, с които той никога не се съветва, освен за увеличаването на данъците поради войната срещу [[Конрадин]].<ref name="Franco_Franceschi" /> Със смъртта на Конрадин от ръцете на Анжуйците швабските права върху трона на Сицилия преминават към една от дъщерите на Манфред – [[Констанца Сицилианска (1249 – 1302)|Констанца Хоенщауфен]], която на 15 юли [[1262]] г. се е омъжила за [[Кралство Арагон|краля на Арагон]] [[Педро III Арагонски|Педро III]]. Партията на гибелините в Сицилия, която преди това се е организирала около швабите [[Хоенщауфен]], силно недоволна от суверенитета на Анжуйската династия на острова, търси подкрепата на Констанца и Арагонците, за да организира бунт срещу установената власт. Така започва въстанието на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]. То отдавна се смята за израз на спонтанен народен бунт срещу бремето на данъчното облагане и тираничното правителство „на злото Анжуйско господство“, както го определя [[Данте Алигиери]]. Тази интерпретация обаче вече е оставила място на по-внимателна оценка на сложността на събитията и множеството участници.<ref name="Franco_Franceschi" /> Централна роля несъмнено трябва да се припише на инициативата на аристокрацията, укрепнала през швабската епоха, по-здраво вкоренена в Сицилия, която чувства своите властови позиции застрашени от избора на новия суверен: предпочитанието, дадено от [[Анжуйска династия|Анжуйците]] на град [[Неапол]], тяхната много тясна връзка с папата и флорентинските търговци, тенденцията да се поверяват важни държавни функции на хора, идващи от Южна Италия на полуострова. Сред тези противници се открояват със своята активност аристократичните емигрантски семейства, които след екзекуцията на младия Конрадин трябва да се откажат от правата и имуществото си, но които се радват на подкрепата на [[Гвелфи и гибелини|гибелинските]] градове в Централна и Северна Италия. Освен това със загубата на централно място на Сицилия производствените и търговските сили, които първоначално подкрепят анжуйската експедиция, се оказват в явен конфликт с нарастващата хегемония на Полуостровния юг. Не трябва да се подценява и намесата на външни агенти като [[Кралство Арагон|Арагонската]] монархия, която в този период е в голям контраст с Френско-анжуйския блок, гибелинските градове и дори [[Византийска империя|Византийската империя]], силно обезпокоена от експанзионистичните проекти на Шарл, вече грабнал [[Корфу]] и [[Драч]] (сега част от [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]).<ref name="Franco_Franceschi" /> ==== Войните на Сицилианската вечерня ==== {{Основна|Война на Сицилианската вечерня}} Антианжуйското народно въстание започва в [[Палермо]] на 31 март [[1282]] г. и се разпространява в цяла Сицилия. [[Педро III Арагонски]] акостира в [[Трапани]] през август [[1282]] г. и побеждава армията на [[Шарл I Анжуйски]] по време на обсадата на [[Месина]], която продължава от май до септември [[1282]] г. Сицилианският парламент коронясва Педро и съпругата му [[Констанца Сицилианска (1249 – 1302)|Костанца]], дъщеря на [[Манфред]]. В този момент има двама суверени с титлата „крал на Сицилия“ː арагонският, чрез инвеститура на сицилианския парламент, и анжуйският, чрез папска инвеститура. На 26 септември [[1282]] г. Шарл I Анжуйски бяга окончателно от армейския лагер в Калабрия. Няколко месеца по-късно управляващият папа [[Мартин IV]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] Педро III. Независимо от това за Шарл I вече не е възможно да се върне на сицилианския архипелаг и Анжуйското кралско седалище се движи между [[Капуа]] и [[Пулия]] в продължение на няколко години. С наследника на Карл I, [[Шарл II Анжуйски]], [[Неапол]] е окончателно избран за ново седалище на монархията и централните институции на континента.<ref>M. Amari, "Gaspar Amico Storia Popolare del Vespro Siciliano"</ref> С Шарл II династията има постоянно седалище в [[Кастел Нуово]].<ref name="Franco_Franceschi" /> ==== Анжуйска администрация ==== Въпреки че амбициите на [[Анжуйска династия|Анжуйците]] в [[Сицилия]] са възпрепятствани от многобройни военни поражения, [[Шарл I Анжуйски]] има за цел да консолидира властта си в континенталната част на кралството, присаждайки към предишната [[Гвелфи и гибелини|гвелфска]] баронска политика част от реформите, прилагани вече от старата швабска държава за укрепване на териториалното единство в [[Южна Италия]].<ref>Floridi V., ''La formazione della regione abruzzese e il suo assetto territoriale fra il tardo periodo imperiale e il XII secolo'', Rivista dell'istituto di Studi Abruzzesi, XIV 1976.</ref> От първите [[Лангобарди|лангобардски]] нашествия голяма част от икономиката на кралството, в [[Княжество Капуа]], в [[Абруцо]] и в [[Контадо Молизе]], се управлява от [[Бенедиктински орден|бенедиктинските манастири]] (Казаурия, Сан Винченцо ал Волтурно, Монтеверджине, [[Монтекасино (абатство)|Монтекасино]])<ref>[http://books.google.com/books?hl=it&id=kWBLAAAAMAAJ&dq=tosti+storia+della+badia+di+montecassino&printsec=frontcover&source=web&ots=vRzCa_grLG&sig=JbWz3ROFred9A0TLgl66RrumOFY#PRA8-PA375,M1 Tosti L., ''Storia della Badia di Montecassino'', I-IV, Roma, 1888-1890] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150326004654/http://books.google.com/books?hl=it&id=kWBLAAAAMAAJ&dq=tosti+storia+della+badia+di+montecassino&printsec=frontcover&source=web&ots=vRzCa_grLG&sig=JbWz3ROFred9A0TLgl66RrumOFY#PRA8-PA375,M1|date=26 marzo 2015}}.</ref>. Те в много от случаите са увеличили своите привилегии до степен да се превърнат в истински местни владения, с [[Вестфалска система|териториален суверенитет]] и често в конфликт с близките светски феодали.<ref name="Montecassino">Dell'Omo M., ''Montecassino un'abbazia nella storia'', Cinisello Balsamo, Arti grafiche Amilcare Pizzi, 1999.</ref><ref>Wickham C., ''Il problema dell'incastellamento nell'Italia centrale. L'esempio di San Vincenzo al Volturno. Studi sulla società degli Appennini dell'alto Medioevo'', II, Firenze, 1985.</ref> Първоначално нормандското нашествие, борбите между антипапа [[Анаклет II (антипапа)|Анаклет II]], подкрепян между другото от [[Бенедиктински орден|бенедиктинците]], и папа [[Инокентий II]], и накрая раждането на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] подкопават основите на бенедиктинската феодална традиция.<ref name="Montecassino" /> След 1138 г., побеждавайки Анаклет II, папа Инокентий II и нормандските династии насърчават [[Цистерциански орден|цистерцианското монашество]] в Южна Италия. Много бенедиктински манастири се обръщат към новото правило, което, ограничавайки натрупването на материални блага до ресурсите, необходими за занаятчийско и селскостопанско производство, изключва възможността новите манастири да установяват наследства и феодални владения<ref>''Exordium parvum ordinis cistercensis'', cap. XVI.</ref>: следователно новият ред инвестира ресурсите в аграрните реформи (мелиорация, разчистване на земи, пасища), занаяти, механика и социално подпомагане, с болници, аптеки и селски църкви. Тогава френското монашество намира подкрепата на старите [[Нормани|нормандски]] феодали, които по този начин успяват активно да противодействат на светските амбиции на местното духовенство<ref>Mahn J.B., ''L'ordre Cistercien et son gouvernement des origines au milieu du XIII siècle'', Parigi, 1951.</ref>: политиката на новия суверен Шарл I се основава на този компромис; той основава цистерцианските абатства на Реалвале ( ''Vallis Regalis'')<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cistercensi.info/abbazie/storia.asp?ab=1053&lin=it|заглавие=Qualche nota su Realvalle dal sito dei cistercensi}}</ref> в [[Скафати]] и на Санта Мария дела Витория в [[Скуркола Марсикана]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cistercensi.info/abbazie/storia.asp?ab=565&lin=it|заглавие=Qualche nota su Santa Maria della Vittoria dal sito dei cistercensi}}</ref> и е благосклонен към филиалите на историческите абатства Самбучина ([[Калабрия]]), Саджитарио ([[Базиликата]]), Стерпето ([[Тера ди Бари]]), Ферария ([[Княжество Капуа]]), Арабона ([[Абруцо]]) и Казамари ([[Папска държава]]), разпространявайки в същото време култа към [[Успение Богородично]] на юг. Той също така предоставя нови графства и херцогства на френските войници, които подкрепят неговото завладяване на неаполитанската област.<ref name="Galasso92">Galasso G., ''Storia d'Italia'', vol 15, tomo I, Torino 1992.</ref> По този начин главните манастирски центрове на икономическото производство са освободени от управлението на феодалните владения и единството на държавата, която, след като е изкоренена бенедиктинската политическа власт, вече се базира на древните [[Нормани|нормански]] барони и на военната структура, датираща от [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]. Всъщност Шарл I Анжуйски запазва старите съдии на Фридрих II, увеличавайки властта на съответните президенти: всяка провинция има съдия, който освен че е ръководител на важен трибунал с два съда, е и ръководител на управлението на местните финансови активи и на управлението на хазната, получена от данъчното облагане на общините. Абруцо е разделен на Отсамно Абруцо (''Aprutium citra (flumen Piscariae))'' и Отвъдно Абруцо (''Aprutium ultra (flumen Piscariae)''). Много от [[Хоенщауфен|швабските]] градове, като [[Сулмона]], [[Манфредония]] и [[Мелфи]], губят централната си роля в кралството в полза на по-малките градове или на древните разрушени столици като [[Сан Северо]], [[Киети]] и [[Акуила]], докато в териториите, които са били [[Византийска империя|византийски]] ([[Калабрия]], [[Пулия]]), се консолидира политическата структура, започната от норманското завоевание: периферната администрация, която [[гърци]]те поверяват на широко разпространена система от градове и епархии, между ''patrimonium publicum'' на византийските служители и ''patrimonium ecclesiae'' на епископите, от [[Касано ал'Йонио|Касано]] до [[Джераче]], от [[Барлета]] до [[Бриндизи]], е окончателно заменена от феодалния ред на поземлената аристокрация. На юг седалищата на съдииите ([[Салерно]], [[Козенца]], [[Катандзаро]], [[Реджо ди Калабрия|Реджо]], [[Таранто]], [[Беневенто]], [[Бари]], [[Сан Северо]], [[Киети]], [[Акуила]] и [[Капуа]]) или на важни архиепископии ([[Беневенто]] и [[Ачеренца]]), освен новата столица Неапол, остават единствените обитавани центрове , снабдени с политическа тежест или финансови, икономически и културни дейности. Въпреки това поради папски мерки Шарл I губи последните [[регалии]] на неаполитанското, като правото на суверена да назначава кралски администратори в епархиите с незаети места: дотогава тези привилегии на [[Южна Италия|юг]] са оцелявали след [[Григорий VII|Григорианската реформа]], която постановява, че само папата трябва да се ползва от правото да назначава и сваля епископи (''libertas Ecclesiae'').<ref name="Galasso92" /> [[Файл:Epir1252-1315.png|ляво|мини|255x255пкс|Походът на [[Шарл I Анжуйски|Шарл I]] на изток и раждането на [[Албанско кралство|Кралство Албания]] ([[Анжу-Драч]]).]] На 7 януари [[1285]] г. Шарл I Анжуйски умира и е наследен от [[Шарл II Анжуйски|Шарл II]]. С възкачването на този суверен на трона на Неапол кралската политика има повратна точка: от този момент, след почти постоянната война между кралствата на Сицилия (Неапол) и [[Кралство Тринакрия|Тринакрия]] (Сицилия), политиката на Анжуйската династия се интересува преди всичко от постигането на добър консенсус в кралството. От една страна привилегиите на феодалната аристокрация, незаменими за каузата на войната, са увеличени. От друга страна обаче, сякаш за да се балансира изпълнението на феодалните владетели, нови свободи и автономия са предоставени от суверените на градовете и то в различна степен, в зависимост от значението им. Те вече могат да избират съдиите с административни и контролни функции и кметовете, представители на населението пред суверена. По този начин в Неапол и други градски райони на юг се създава нарастващ конфликт между градската аристокрация и дебелия народ (т.е. този, който принадлежи към гилдиите), на които впоследствие крал [[Робер Анжуйски|Робер]] дава възможността да влязат директно в държавната администрация. По някакъв начин, поне в главните градове на кралството, е създадена ситуация, подобна на контраста, който съществува и в комуните и владенията на Централна Северна Италия, но мирът на краля действа като балансьор и фигурата на суверена като арбитър, тъй като властта на краля така или иначе е неоспорима. Така се оформя игра на баланс между града и селско-феодалните реалности, умело управлявани от монархията, която под егидата на Робер Анжуйски идва да регулира и ясно очертава сферите на влияние на феодалната аристокрация, града и кралската държавна собственост.<ref name="Franco_Franceschi" /> В Сицилия обаче, след смъртта на [[Педро III Арагонски|Педро III]], крал на Арагон и Сицилия, господството над острова е оспорено от двамата му синове [[Алфонсо III Арагонски|Алфонсо III]] и [[Хайме II Арагонски|Хайме I]]. Последният подписва [[Договор от Анани|Договора от Анани]] на 12 юни [[1295]] г., отстъпвайки феодалните права върху Сицилия на папа [[Бонифаций VIII]]: в замяна папата му предоставя [[Корсика]] и [[Сардиния]], като по този начин предоставя суверенитета на Сицилия на Шарл II Неаполитански, наследник на титлата „крал на Сицилия“ (''rex Siciliae'') от анжуйската страна. ==== Раждане на двете кралства ==== [[Договор от Анани|Договорът от Анани]] (12 юни 1295 г.) не води до траен мирː когато Хайме I напуска Сицилия, за да управлява [[Кралство Арагон|Арагон]], тронът на Палермо е поверен на брат му [[Федерико II Сицилиански|Федерико III]]. Той повежда поредния бунт за независимостта на [[Сицилия|острова]] и след това е коронясан за крал на Сицилия (''rex Trinacriae'') от папа [[Бонифаций VIII]]. Федерико III обаче губи подкрепата на някои сицилиански барони. За да запази кралската титла, призната за първи път от [[Свети престол|Светия престол]], той подписва [[Мир от Калтабелота|мира от Калтабелота]] на 31 август [[1302]] г. с [[Шарл Валоа|Шарл дьо Валоа]], призован от папа [[Мартин IV]] да възстанови реда в Сицилия. Подписването на мира от Калтабелота е последвано от официалното разграничаване на две сицилиански кралства: ''Regnum Siciliae citra Pharum'' (Сицилианско кралство отсам Фара, т.е. Кралство Неапол) и ''Regnum Siciliae ultra Pharum'' (Сицилианско кралство отвъд Фара, т.е. [[Кралство Тринакрия]]). Така дългият период на [[Война на Сицилианската вечерня|войните на Сицилианската вечерня]] приключва окончателно. По този начин те са формално разграничени от древното норманско-швабско [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], Кралство Тринакрия под контрола на [[Арагон]]ците със столица [[Палермо]] и Кралство Неапол под контрола на Анжуйците със столица [[Неапол]]. В този момент [[Шарл II Анжуйски|Шарл II]] се отказва от повторното завоюване на Палермо и започва поредица от законодателни и териториални интервенции, за да адаптира Неапол към ролята на новата столица на държавата: той разширява градските стени, намалява данъчния натиск и установява Великия съд на Викарията там.<ref name="Galasso92" /> [[Файл:RogerdeFlor.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Роже дьо Фльор|Руджеро да Фиоре]], апулийски [[кондотиер]], на гравюра от 16. век, е един от главните герои на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]].]] През [[1309]] г. синът му [[Робер Анжуйски]], е коронясан за крал на Неапол от папа [[Климент V]], но все още с титлата „крал на Сицилия“ (''rex Siciliae''), както и с „крал на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]]“ (''rex Hierosolymae''). С този суверен Анжуйско-неаполитанската династия достига своя апогей. Известен като „Мъдрият“ и „Умиротворителят на Италия“, Робер укрепва хегемонията на Кралство Неапол, поставяйки себе си и своето кралство начело на [[Гвелфи и гибелини|Гвелфската лига]], противопоставяйки се на имперските претенции на [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] и [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг Баварски]] над останалата част от полуострова, като дори успява да стане господар на [[Генуа]] благодарение на своята проницателна и благоразумна политика. През 1313 г. войната между Анжуйците и Арагонците се подновява. На следващата година сицилианският парламент, пренебрегвайки споразумението, подписано с [[Мир от Калтабелота|мира от Калтабелота]], потвърждава на [[Федерико II Сицилиански]] титлата „крал на Сицилия“, а не вече на Тринакрия, и признава неговия син [[Педро II (Сицилия)|Педро]] за наследник на кралството. Робер се опитва да завладее отново Сицилия след съвместната атака на имперските и арагонските сили срещу Кралство Неапол и [[Гвелфи и гибелини|Гвелфската]] лига. Въпреки че неговите войски успяват да окупират и разграбят [[Палермо]], [[Трапани]] и [[Месина]], актът е по-скоро наказателен, отколкото конкретно завоевание, и всъщност анжуйският суверен не успява да продължи в дълга война на изтощение, и е принуден да се откаже.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italiamedievale.org/sito_acim/contributi/angioni.html|заглавие=Gli Angioini nel Mezzogiorno|автор=Ornelia Marini}}</ref> Под негово ръководство търговските дейности се засилват, ложите и гилдиите процъфтяват, Неапол става най-оживеният град от [[Късно средновековие|Късното средновековие]] в Италия благодарение на ефекта от търговската дейност около новото пристанище, което става може би най-натовареното на полуострова. То привлича локализация на малки и големи търговски дружества, работещи в областта на тъканите и драперията, златарството и подправките.<ref name="Orefice2008">Marcello Orefice, {{Cite book|title=Il Vecchio Maschio degli Angioini|year=2008|publisher=Edizioni Scientifiche Italiane|location=Napoli}}</ref> Това се дължи и на присъствието на флорентински, генуезки, пизански и венециански банкери, обменници на пари и застрахователи, желаещи да поемат неограничени рискове, за да осигурят бързи и значителни печалби в движението на икономиката на една все по-космополитна столица.<ref name="Orefice2008" /> Освен това суверенът, в постоянната си роля на арбитър между благородниците и дебелия народ (принадлежащ към гилдиите), намалява броя на благородническите места, за да ограничи тяхното влияние в полза на дебелия народ.<ref name="Franco_Franceschi" /> [[Файл:Robert_of_Anjou.jpg|мини|265x265пкс|[[Робер Анжуйски|Робер Мъдрият]] .]] През тези години Неапол засилва политическата си тежест на полуострова също и с развитието на хуманистичното си призвание. Робер Анжуйски е високо ценен от съвременните му италиански интелектуалци като [[Джовани Вилани]], [[Франческо Петрарка]], [[Джовани Бокачо]] и [[Симоне Мартини]]. Самият Петрарка иска да бъде изпитан от него, за да получи лавра, и го определя като „Най-мъдрият цар след Соломон“. Обратното – Робер не се радва на симпатиите на проимперския [[Данте Алигиери]], който го определя като „Кралят на проповедите“. Суверенът събира важна група [[Схоластика|схоластици]] теолози в школа в Неапол, която не е затворена за влиянията на [[Авероес|Авероизма]]. Той поверява на [[Николо да Реджо|Никола Деопрепио]] от [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]] превода на произведенията на [[Аристотел]] и [[Гален]] за библиотеката на Неапол.<ref>Summonte G. A., ''Historia della Città e del Regno di Napoli''.</ref> От Калабрия в новата столица идват и [[Леонцио Пилато]] и [[Базилианци|базилианецът]] [[Варлаам Калабрийски]]. Варлаам е известен теолог, който през онези години в Италия се обръща към доктриналните спорове, възникнали около ''[[филиокве]]'' и [[Никео-цариградски символ на вярата|никейското верую]] :<ref>Barlaamo di Calabria, ''Contra latinos''.</ref> монахът също е в контакт с Петрарка, комуто преподава [[Гръцки език|гръцки]], и с [[Джовани Бокачо|Бокачо]], който го среща именно в [[Неапол]].<ref>Boccaccio G., ''Genealogia deorum gentilium''.</ref> Също така важно от художествена гледна точка е откриването на школата на Джото и присъствието на [[Джото]] в града, за да направи изографиса Палатинския параклис в [[Кастел Нуово]] и в многобройни благороднически дворци. Освен това при Робер Анжуйски в кралството се разпространява [[Готика|готическият стил]], а в Неапол кралят строи базиликата „Санта Киара“ – светилище на Анжуйската династия. Кралство Неапол се откроява през този период с напълно оригинална култура, която съчетава италиански и средиземноморски елементи с особеностите на дворовете в Централна Европа, намирайки синтез между култа към [[Куртоазна любов|рицарските ценности]], [[Трубадур|провансалската поезия]] и артистичните, поетичните течения и типично италианските нрави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rai.tv/dl/RaiTV/programmi/media/ContentItem-779b9d4f-d482-4980-ae5a-988af11f513d.html|заглавие=Napoli angioina|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141029020432/http://www.rai.tv/dl/RaiTV/programmi/media/ContentItem-779b9d4f-d482-4980-ae5a-988af11f513d.html|архив_дата=2014-11-29}}</ref> ==== Мир между Анжуйци и Арагонци ==== Крал Робер определя сина си [[Шарл (Калабрия)|Шарл]], [[Херцогство Калабрия|херцог на Калабрия]], за свой наследник. След смъртта му обаче суверенът е принуден да остави трона на младата си внучка [[Джована I Анжуйска|Джована Анжуйска]], дъщеря на Шарл. Междувременно на 8 ноември [[1347]] г. е постигнато първото мирно споразумение между Анжуйците и Арагонците, известно като „[[Мир от Катания]]“. Но войната между Сицилия и Неапол приключва едва на 20 август [[1372]] г. след деветдесет години, с [[Договор от Авиньон|Договора от Авиньон]], подписан от Джована I Анжуйска и [[Фридрих IV (Сицилия)|Фридрих IV Арагонски]] със съгласието на папа [[Григорий XI]]. Договорът постановява взаимното признаване на монархиите и съответните им територии: Неапол за Анжуйците и Сицилия за Арагонците, разширявайки признаването на кралските титли и до съответните линии на наследяване. [[Файл:Giovanna I di Napoli - Niccolò di Tommaso (1360 circa).jpg|ляво|мини|203x203пкс|Джована I Анжуйска]] Наследницата на Робер, Джована I, е съпруга на [[Андрей Унгарски]], херцог на Калабрия и брат на краля на Унгария [[Лайош I Велики]], и двамата произхождащи от Неаполитанските Анжуйци ([[Шарл II Анжуйски|Шарл II]]). След мистериозен заговор Андрей е убит. За да отмъсти за смъртта му, на 3 ноември [[1347]] г. кралят на Унгария идва в Италия с намерението да прогони Джована I. Въпреки че унгарският суверен многократно е изисквал от [[Свети престол|Светия престол]] свалянето ѝ, папското правителство, живеещо тогава в [[Авиньон]] и политически свързано с френската династия, винаги е потвърждавало титлата ѝ въпреки военните експедиции, които кралят на Унгария предприема в Италия. Кралицата на Неапол, от своя страна, без потомци, приема [[Шарл III Анжуйски]]-Драчки (племенник на Лайош I) като свой син и наследник на трона, докато и Неапол не бъде пряко замесен в последвалите политически и династични сблъсъци на [[Папска схизма|папската схизма]]: в двора и в града профренската партия и местната партия се противопоставят директно една на друга – първата е в полза на антипапа [[Климент VII (антипапа)|Климент VII]] и се оглавява от кралица Джована I, а втората е в полза на неаполитанския папа [[Урбан VI]], който намира подкрепата на Шарл Анжуйски-Драчки и на неаполитанската аристокрация. След това Джована I лишава Шарл от наследствени права в полза на [[Луи I Валоа-Анжуйски]], брат на [[Крал на Франция|краля на Франция]], коронован за крал на Неапол (''rex Siciliae'') от [[Климент VII]] през [[1381]] г. Въпреки това след смъртта на Джована I (убита по заповед на самия Шарл Анжуйски-Драчки в замъка в [[Муро Лукано]] през 1382 г.), той напразно отива в Италия срещу Шарл Анжуйски-Драчки и умира там през [[1384]] г. Шарл остава единственият суверен и оставя Неапол на децата си [[Ладислав Анжуйски|Ладислав I]] и [[Джована II Анжуйска|Джована II]], за да отиде в Унгария, за да претендира за трона: в трансалпийското кралство той е убит в заговор.<ref name="Galasso92" /> [[Файл:Kingdom_of_hungary_europe.png|ляво|мини|239x239пкс|Кралство Унгария е в зелено]] Преди двамата наследници Ладислав и Джована да достигнат зрялост, град [[Кампания]] пада в ръцете на сина на [[Луи I Валоа-Анжуйски]], [[Луи II Валоа-Анжуйски|Луи II]], коронован за крал от папа [[Климент VII]] на 1 ноември [[1389]] г. Местната аристокрация се противопоставя на новия суверен и през [[1399]] г. Ладислав I успява военно да отстоява правата си върху трона, като побеждава френския крал. Новият крал успява да възстанови неаполитанската хегемония в Южна Италия, като се намесва пряко в конфликти из целия полуостров: през [[1408]] г., призован от папа [[Инокентий VII]] да потуши бунтовете на гибелините в папската столица Рим, той окупира голяма част от [[Лацио]] и [[Умбрия]], получавайки управлението на провинция [[Кампаня и Маритима]], а след това окупаира Рим и [[Перуджа]] при понтификата на [[Григорий XII]]. През [[1414]] г., след като окончателно побеждава [[Луи II Валоа-Анжуйски]], последният суверен, начело на лига, организирана от антипапа [[Александър V (антипапа)|Александър V]] и насочена към спиране на неаполитанския експанзионизъм, кралят на Неапол пристига пред портите на [[Флоренция]]. Със смъртта му обаче няма наследници, които да продължат подвизите му и границите на кралството се връщат в историческия периметър. Сестрата на Ладислав, Джована II, в края на [[Папска схизма|папската схизма]] обаче получава окончателно признание от [[Свети престол|Светия престол]] на кралската титла за семейството си.<ref name="AtlanteDeAgostini" /><ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone">Giannone P., ''Storia civile del Regno di Napoli''.</ref> След като наследява Ладислав през [[1414]] г., тя се омъжва за [[Жак II дьо Бурбон]] на 10 август [[1415]] г.: след като съпругът ѝ се опитва лично да придобие кралската титла, бунт през [[1418]] г. го принуждава да се върне във Франция, където той се оттегля във францискански манастир. Джована II е единствената кралица през [[1419]] г., но експанзионистичните цели на френските Анжуйци в неаполитанската област не спират. Папа [[Мартин V]] призовава [[Луи III Валоа-Анжуйски]] в Италия срещу Джована II, която не иска да признае фискалните права на [[Папска държава|Папската държава]] върху Неаполското кралство. Следователно френската заплаха доближава Kралство Неапол до арагонския двор, дотолкова че кралицата приема [[Алфонсо V Арагонски]] като свой син и наследник, докато Неапол е под обсада от войските на Луи III. Когато Aрагонците освобождават града през [[1423]] г., те окупират кралството и отблъсват френската заплаха, но отношенията с местния двор не са лесни, дотолкова че Джована II, след като гони Алфонсо V, оставя кралството като наследство при смъртта си на [[Рене I (Анжу)|Рене Анжуйски]], брат на Луи III<ref name="AtlanteDeAgostini" /><ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone" />. Със смъртта без наследници на Джована II територията на Кралство Неапол е оспорена от двама претенденти: [[Рене I (Анжу)|Рене I Анжуйски]] в ролята му на брат на [[Луи I Валоа-Анжуйски]] – осиновен син на кралицата на Неапол Джована II, и [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V]], [[Кралство Тринакрия|крал на Тринакрия]], [[Сардиния]] и [[Арагон]] и предишен осиновен син на същата кралица, който по-късно е отхвърлен. Произтичащата война включва интересите на другите държави на полуострова, включително господството над [[Миланско херцогство|Милано]] на [[Филипо Мария Висконти]], който се намесва първо в полза на Анжуйците ([[Битка при Понца|битка при Понца]] през 1435 г.), а след това окончателно на Арагонците. === Арагонски период === [[Файл:Imperi_de_la_Corona_d'Aragó.png|мини|235x235px|[[Арагонска корона|Арагонската корона]] през 1443 г.]] През [[1442]] г. [[Алфонсо V Арагонски]] завладява Неапол<ref group="N">Последната обсада на града започва на 10 ноември 1441 г. и завършва с превземането му на 2 юни 1442 г. Алфонсо V официално влиза в града на 26 февруари 1443 г.</ref> и поема короната като Алфонсо I Неаполитански, временно обединявайки двете кралства в негово лице (Кралство Сицилия ще се върне на Арагон след неговата смърт). Той се установява в [[Кампания]] и се налага, не само във военно отношение, на италианския политически сценарий. През [[1447]] г. [[Филипо Мария Висконти]] определя Алфонсо за наследник на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], което официално обогатява наследството на [[Арагонска корона|Арагонската корона]]. Миланската аристокрация обаче, страхувайки се от анексиране към Кралство Неапол, провъзгласява Милано за свободна комуна и създава [[Амвросианска република|Амвросианската република]]. На произтичащите от това арагонски и неаполитански претенции се противопоставя [[Кралство Франция]], което през [[1450]] г. дава политическа подкрепа на [[Франческо I Сфорца]] да завземе военно Милано и [[Миланско херцогство|херцогството]]. [[Османска империя|Османският]] експанзионизъм, който застрашава границите на Кралство Неапол, попречва на неаполитанците да се намесят срещу Милано и папа [[Николай V]] първо признава Сфорца за херцог на Милано, след което успява да включи Алфонсо Арагонски в [[Италийска лига (1454)|Италийската лига (1454)]] – съюз, насочен към консолидиране новото териториално устройство на полуострова.<ref name="AtlanteDeAgostini" /><ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone" /> ==== Вътрешна политика на Алфонсо I: Хуманизъм и централизъм ==== [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|дясно|мини|235x235пкс|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо Великодушни]] на рисунка на [[Пизанело]].]] През тази епоха дворът на Неапол е един от най-изисканите и отворени към културните иновации на [[Ренесанс]]а: гости на Алфонсо I са [[Лоренцо Вала]], който по време на неаполитанския си престой заклеймява историческата лъжа на [[Константинов дар|Константиновия дар]], хуманистът [[Антонио Бекадели]] и византиецът [[Мануил Хрисолора]]. Алфонсо I е отговорен и за реконструкцията на [[Кастел Нуово]]. Административната структура на кралството остава повече или по-малко тази от Анжуйската епоха: правомощията на древните съдии обаче са намалени ([[Отвъдно Абруцо]] и [[Отсамно Абруцо]], [[Контадо ди Молизе]], [[Тера ди Лаворо]], [[Капитаната]], [[Отвъдно княжество]] и [[Отсамно княжество]], [[Базиликата]], [[Тера ди Бари]], [[Тера д'Отранто]], [[Отвъдна Калабрия|Отвъдна]] и [[Отсамна Калабрия]]), които запазват предимно политически и военни функции. Вместо това през [[1443]] г. правораздаването е прехвърлено на баронските съдилища в опит да се върнат древните феодални йерархии обратно в бюрократичния апарат на централната държава.<ref name="Galasso924">Galasso G., ''Storia d'Italia'', vol 15, tomo I, Torino 1992.</ref> За друга важна стъпка към постигане на териториално единство в Кралство Неапол се счита политиката на краля, насочена към насърчаване на скотовъдството и преселването на говедата: през [[1447]] г. Алфонсо I прокарва серия от закони, включително налагането на овчарите в Абруцо и Молизе да пазят зимата в рамките на неаполитанските граници, в [[Таволиере деле Пулие|Таволиере]], където много от обработваемите земи също са насилствено превърнати в пасища. Той също така постановява, със седалище първо в [[Лучера]] и след това във [[Фоджа]], Кралската митница на апулийските овце и много важната мрежа от овчарски пътеки от [[Абруцо]] (която от 1532 г. ще има свой собствен отдел, отделен от Митницата, на име Doganella d'Abruzzo), водещи до [[Капитаната]]. Тези мерки съживяват икономиката на градовете във вътрешността между [[Акуила]] и [[Пулия]]: икономическите ресурси, свързани с скотовъдството на преселение на говедата в [[Апенини на Абруцо|Апенините на Абруцо]], някога са били разпръснати в [[Папска държава|Папската държава]], където дотогава стадата са зимували.<ref>Marino J.A., ''L'economia pastorale nel Regno di Napoli'', Napoli]1992</ref> С арагонските мерки дейностите, свързани с преселване на животни, включват главно в рамките на националните граници местните занаятчийски дейности, пазари и пазари за добитък между [[Ланчано]], [[Кастел ди Сангро]], [[Кампобасо]], [[Изерния]], [[Бояно]], [[Аньоне]], [[Ларино]] чак до [[Таволиере деле Пулие|Таволиере]]. Бюрократичният апарат, който се появява около митницата, предназначена за поддържане на овчите пътеки и правната защита на пастирите, се превръща, по модела на [[Кралство Кастилия и Леон|кастилската]] асоциация на собствениците скотовъдци ''Concejo de la Mesta'', в първата популярна база на съвременната централна държава в Кралство Неапол.<ref>Franciosa L., ''La transumanza nell'Appennino Meridionale'', Napoli 1992</ref> В по-малка степен същото се случва между [[Базиликата]] и [[Тера д'Отранто]] и в градовете [[Веноза]], [[Ферандина]] и [[Матера]], свързани с преселването към [[Метапонто]]. При смъртта си през [[1458]] г. Алфонсо разделя отново короните, оставяйки Неаполското кралство на своя извънбрачен син [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд]] (легитимиран от папа [[Евгений IV]] и номиниран за херцог на [[Калабрия]]), докато всички останали титли от короната на Арагон, включително Кралство Сицилия<ref name="ARAGON">{{Ref-en}} [http://fmg.ac/Projects/MedLands/ARAGON%20&%20CATALONIA.htm#FernandoIdied1416B#ES Reali di Aragona] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171201042930/http://fmg.ac/Projects/MedLands/ARAGON%20%26%20CATALONIA.htm#FernandoIdied1416B|date=1 декември 2017}}</ref>, отиват при брат му [[Хуан II (Арагон)|Хуан]]. ==== Фердинанд I ̈(Дон Феранте) ==== [[Файл:SOAOTO_-_Ferdinand_Ier_de_Naples.jpg|ляво|мини|222x222пкс|[[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] от Неапол, със знаците на [[Орден на Златното руно|Ордена на Златното руно]]]] Крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I]] оставя кралство, напълно интегрирано в италианската политика. Наследяването на неговия син [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I Неаполитански]], известен като ''Дон Феранте'', е подкрепено от самия [[Франческо Мария Сфорца]]ː двамата нови суверени заедно се намесват във [[Флорентинска република|Флорентинската република]] и побеждават войските на наемническия капитан [[Бартоломео Колеони]], които подкопават местните власти. През [[1478]] г. неаполитанските войски се намесват отново в [[Тоскана]], за да спрат последиците от [[Заговор на Паци|заговора на Паци]], а след това в [[Паданска низина|Паданската низина]] през [[1484]], в съюз с Флоренция и Милано, за да наложат [[Мир от Баньоло|мира от Баньоло]] на [[Венецианска република|Венеция]]. [[Файл:Miglionico_castello4.jpg|мини|252x252px|Замъкът на Малконсильо в [[Мильонико]], където се състои [[Заговор на бароните|заговорът на бароните]] .]] [[Файл:Maestro_del_senofonte_hamilton,_trionfo_di_re_ferdinando_d'aragona,_berlino_kupferstichkabinett,_senofonte,_ciropedia,_inv._78c_24_f_1v.jpg|ляво|мини|328x328пкс|Триумф на крал [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]]]] Въпреки това по време на неговото управление властта на Фердинанд I рискува сериозно да бъде застрашена от благородниците на Кампания. През [[1485]] г. между [[Базиликата]] и [[Салерно]], [[Франческо Копола]], граф на [[Сарно]], и [[Антонело Сансеверино,]] [[Списък на принцовете на Салерно|принц на Салерно]], с подкрепата на [[Папска държава|Папската държава]] и [[Венецианска република|Република Венеция]], оглавяват бунт с гвелфски амбиции и анжуйски феодални претенции срещу Арагонско управление, което чрез централизиране на властта в [[Неапол]] заплашва селските благородници. Бунтът е известен като [[Заговор на бароните]]. Той е организиран в замъка Малконсильо в [[Мильонико]] и бунтовниците са победени през [[1487]] г. благодарение на намесата на [[Миланско херцогство|Милано]] и [[Флорентинска република|Флоренция]]. За кратък период град [[Акуила]] преминава към [[Папска държава|Папската държава]].<ref>Porzio C., ''La congiura dei Baroni del regno di Napoli contra il re Ferdinando I'', Osanna Ed., Venosa (Provincia di Potenza, 1989</ref> Друг паралелен проанжуйски заговор, между [[Абруцо]] и [[Тера ди Лаворо]], е ръководен от [[Джовани дела Ровере]] в [[Херцогство Сора]] и завършва с посредническата намеса на папа [[Александър VI]]. Въпреки политическите катаклизми Дон Феранте продължава [[меценат]]ството на баща си Алфонсо I в столицата [[Неапол]]: през 1458 г. той подкрепя основаването на [[Академия Понтаниана]], разширява градските стени и построява [[Порта Капуана]]. През 1465 г. градът е домакин на [[Византийска империя|гръцкия]] [[Ренесансов хуманизъм|хуманист]] [[Костантин Ласкарис]] и на [[юрист]]а [[Антонио Д'Алесандро]], както и в останалата част на кралството на [[Франческо Филелфо]] и [[Висарион Никейски]].<ref name="Giannone" /><ref>Giannetti A., ''La riorganizzazione spaziale del Regno di Napoli'', в ''Storia d'Italia'', Einaudi ed., Torino-Milano 2006, vol XXVI</ref> В двора на синовете на Фердинанд I обаче хуманистичните интереси придобиват много по-политически характер, постановявайки, между другото, окончателното приемане на [[Тоскански диалект|тосканския]] като литературен език и в [[Неапол]]: антологията на римите, известна като ''Raccolta aragonese'', датира от втората половина на [[15 век]]ː тя е изпратена от [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]] на [[Списък на владетелите на Неаполското кралство|краля на Неапол]] Фердинанд I. В нея флорентинският език е предложен на неаполитанския двор като образец на прочут народен език, с еднакво литературно достойнство с [[Латински език|латинския]]. Неаполитанските интелектуалци приветстват културната програма на Медичите, преосмисляйки стереотипите на тосканската традиция по оригинален начин. Следвайки примера на [[Джовани Бокачо|Бокачо]], [[Мазучо Салернитано]] вече е написал, около средата на [[15 век]], сборник с разкази, в които сатиричните идеи са доведени до крайни резултати, с речи срещу жените и църковната йерархия, така че работата му е включена в [[Индекс на забранените книги|Индекса на книгите, забранени]] от [[Инквизиция]]та. Вместо това един истински литературен канон е открит от [[Якопо Санадзаро]], който в своя [[проксиметър]] „Аркадия“ за първи път излага на народен език и проза пасторалните и [[мит]]ично топоси на [[Вергилий|вергилианската]] и [[Теокрит|теокритската]] [[буколическа поезия]], предшествайки с векове тенденцията на модерния на съвременния [[роман]] да приеме като поетическа препратка един митологично-езотеричен субстрат. Буколическото вдъхновение на Санадзаро е конотирано и като противотежест на придворните стереотипи на [[Петраркизъм|петраркистите]], [[Куртоазна любов|провансалците]] и сицилианците и на [[Стилновизъм|стилновизма]]. В завръщането към пасторалната поетика може да се прочете ясен хуманистичен и филологически контраст на класическата митология с женските икони на тосканските поети, включително [[Данте Алигиери]] и [[Франческо Петрарка]], които скрито изразяват политическите и социални тенденции на [[Средновековна комуна|комуните]] и [[Феодализъм|сеньориите]] на Италия. Санадзаро също е модел и вдъхновение за поетите от [[Академия „Аркадия“]], които вземат името на своята литературна школа от неговия роман.<ref>Corti M., ''Rivoluzione e reazione stilistica nel Sannazaro'', in ''Metodi e fantasmi'', Feltrinelli ed., Milano, 1969.</ref> [[Файл:Pontanus.JPG|мини|176x176пкс|[[Джовани Понтано]], един от най-големите представители на Ренесансовия [[Ренесансов хуманизъм|хуманизъм]]]] Още от първата голяма [[Черната смърт|чумна]] епидемия ([[14 век]]), която обхваща Европа, градовете и икономиката на крайния [[Южна Италия|юг]] са силно засегнати, дотолкова че тази територия, която след първата [[Магна Греция|гръцка колонизация]] в продължение на векове е една от най-продуктивната в [[Средиземно море|Средиземноморието]], става огромна обезлюдена местност. Низинните крайбрежни територии (низините Метапонто, Сибари и Сант'Еуфемия), вече изоставени, са блатисти и заразени от малария, с изключение на равнината Семинара, където селскостопанското производство заедно с производството на [[коприна]] поддържа слаба икономическа дейност, свързана с град [[Реджо ди Калабрия|Реджо]]. [[Файл:Tavola_Strozzi_-_Napoli.jpg|ляво|мини|369x369пкс|[[Неапол]] през [[15 век]] (панел „Строци“)]] През [[1444]] г. [[Изабела дьо Клермон]] се омъжва за Дон Феранте и донася [[Княжество Таранто]] като зестра на неаполитанската корона, която след смъртта на кралицата през [[1465]] г. е разпуснато и окончателно обединено с кралството. През [[1458]] г. албанският боец Георги Кастриоти [[Скендербег]] пристига в [[Южна Италия]], за да подкрепи крал Дон Феранте срещу бунта на бароните. Още преди това Скендербег е дошъл да подкрепи [[Арагонска корона|Арагонската корона]] в [[Неапол]] при управлението на [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I]]. Албанският [[кондотиер]] получава редица благороднически титли в Италия и анексираните феодални владения, които са убежище за първите [[Арбъреши|арбърешки]] общности: албанците – изгнаници след поражението на християнската партия на [[Балкански полуостров|Балканите]] от [[Мехмед II]], се заселват в райони на [[Молизе]] и [[Калабрия]], дотогава обезлюдени. Възобновяването на икономическите дейности в Пулия се завръща с отстъпката на [[Херцогство Бари]] на [[Сфорца Мария Сфорца]] – син на [[Франческо Мария Сфорца]], [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]], предложена от Дон Феранте, за да потвърди съюза между Неапол и Милано.<ref>AA. VV., ''Enciclopedia Zanichelli'' 2000.</ref> След като [[Лудовико Мария Сфорца]] наследява Сфорца Мария, той пренебрегват апулийските територии в полза на [[Ломбардия]], докато Лудовико не ги отстъпва на [[Изабела Арагонска (Милано)|Изабела Арагонска]], законна наследница на управлението на Милано, в замяна на Миланското херцогство. Новата херцогиня започва в Пулия политика на градско благоустройство, последвана от леко икономическо възстановяване, което продължава до управлението на нейната дъщеря [[Бона Сфорца]] и наследяването на кралската титла на Неапол от [[Карл V]]. === Френски нашествия и начало на испанското вицекралство === {{Вижте също|Войни между Хабсбурги и Валоа}} [[Файл:Fornovo-battle-Vaticano.jpg|мини|227x227пкс|[[Битка при Форново|Битката при Форново]] във Ватиканските галерии]] [[Фердинанд I (Неапол)|Дон Феранте]] е наследен от своя първороден син [[Алфонсо II Неаполитански|Алфонсо II]] през [[1494]] г. През същата година кралят на Франция [[Шарл VIII]] идва в Италия, за да наруши деликатния политически баланс, който градовете на полуострова са постигнали през предходните години. Случаят пряко засяга Неаполското кралство: Шарл VIII се хвали с далечна връзка с анжуйските крале на Неаполː баба му по бащина линия [[Мари д'Анжу]] е дъщеря на [[Луи II Валоа-Анжуйски]], който се е опитал да открадне неаполитанския трон от [[Шарл III Анжуйски]]-Драчки и [[Ладислав Анжуйски|Ладислав I]]. Това е достатъчно, за да може да претендира за кралската титла. [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] също застава на страната на Франция: [[Лудовико Мария Сфорца]], известен като „Мавъра“, е изгонил законните наследници на херцогството [[Джан Галеацо Мария Сфорца|Джан Галеацо Сфорца]] и съпругата му [[Изабела Арагонска (Милано)|Изабела Арагонска]], дъщеря на [[Алфонсо II Неаполитански|Алфонсо II]], съпрузи в брака, с който Милано е запечатал съюза с Арагонската корона. Новият херцог на Милано не се противопоставя на Шарл VIII, който се насочва срещу Арагонското кралство. Избягвайки съпротивата на [[Флоренция]], френският крал окупира [[Кампания]] за тринадесет дни и малко след това влиза в [[Неапол]]: всички провинции се подчиняват на новия суверен отвъд Алпите, с изключение на градовете [[Гаета]], [[Тропеа]], [[Амантеа]] и [[Реджо ди Калабрия|Реджо]]. Арагонците намират убежище в [[Сицилия]] и търсят подкрепата на [[Фернандо II|Фернандо II]] Католика, който изпраща контингент от войски, водени от Гонсало [[Фернандес де Кордоба]], който ангажира френската страна в битката в Калабрия ([[Битка при Семинара]], 1495 г.). Френският експанзионизъм обаче тласка папа [[Александър VI]] и [[Максимилиан I]] Хабсбург да сформират лига срещу Шарл VIII, да се бият с него и накрая да го победят в [[Битка при Форново|битката при Форново]] на 6 юли: в края на конфликта Испания окупира Калабрия, докато [[Венецианска република|Венецианската република]] придобива основните пристанища на [[Пулия|апулийското]] крайбрежие ([[Манфредония]], [[Трани]], [[Мола ди Бари|Мола]], [[Монополи (Италия)|Монополи]], [[Бриндизи]], [[Отранто]], [[Полиняно а Маре|Полиняно]] и [[Галиполи (Италия)|Галиполи]]). Алфонсо II умира по време на военни операции през [[1495]] г. и [[Фердинанд II Неаполитански|Фердинанд II]] наследява трона, но след година умира. Той не оставя наследници, въпреки че успява бързо да възстанови нова неаполитанска армия, която с вика „Желязо! Желязо!“ (произлизащи от „желязното отчаяние“ на [[Алмогавари|слмоговарите]]) прогонва французите на Шарл VIII от Кралство Неапол.<ref>Croce B., ''Storie e leggende napoletane''.</ref> [[Файл:Vittore_carpaccio,_ritratto_di_cavaliere,_1510.jpg|мини|273x273пкс|''Портрет на рицар'', предполага се, че изобразеният рицар може да е Фердинандо II]] [[Файл:Battle_of_Garigliano_(1503)_01.jpg|ляво|мини|[[Битка при Гариляно (1503)|Битката при Гариляно през 1503 г.]]]] През [[1496]] г. синът на Дон Феранте и брат на Алфонсо II, [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]], става крал и отново трябва да се изправи срещу френските амбиции над Неапол. [[Луи XII]], херцог на [[Орлеан]], е наследил [[Кралство Франция]] след смъртта на Шарл VIII. Тъй като [[Арагонска корона|кралят на Арагон]] [[Фернандо II]] Католикът е наследил трона на [[Кастилия (историческа област)|Кастилия]], той сключва споразумение ([[Таен договор от Гранада]], ноември [[1500]] г.) с френските суверени, претендиращи за трона на Неапол, за разделяне на Италия и изтласкване на последния арагонец от полуострова. Луи XII окупира Миланското херцогство, където пленява [[Лудовико Мария Сфорца]] и в съгласие с Фернандо II Католика се насочва срещу [[Федерико I (Неапол)|Федерико I Неаполитански]]. Споразумението между французите и испанците предвижда разделянето на Кралство Неапол между двете корони: на френския суверен се падат [[Абруцо]] и [[Тера ди Лаворо]], както и титлата ''[[Йерусалимско кралство|rex Hierosolymae]]'' и за първи път ''rex Neapolis,'' a на [[Арагонска корона|арагонския суверен]] – [[Пулия]] и [[Калабрия]] с приложените [[Херцогство Калабрия|херцогски]] титли. С този договор на 11 ноември [[1500]] г. титлата ''rex Siciliae'' е обявена за отпаднала от папа [[Александър VI]] и е присъединена към [[Арагонска корона|Арагонската корона]].<ref>Guicciardini F., ''Storia d'Italia'', V.</ref> През август [[1501]] г. французите влизат в Неапол. Федерико I Неаполитански намира убежище в [[Иския]] и накрая отстъпва суверенитета си на [[Крал на Франция|краля на Франция]] в замяна на някои феодални владения в [[Анжу]]. Въпреки че окупацията на кралството е успешна и за двамата, двамата крале не се споразумяват за прилагането на договора за разделяне на кралството: съдбата на [[Капитаната]] и [[Контадо Молизе]] остава неясна, върху чиито територии и французите, и испанците претендират за суверенитет. След като наследява [[Кралство Кастилия]] от [[Филип I (Кастилия)|Филип I Хубави]], новият испански крал търси второ споразумение с Луи XII, според което титлите „крал на Неапол“ и „херцог на Пулия и Калабрия“ отиват при дъщерята на Луи, [[Клод Френска|Клод]], и при [[Карл V]] фон Хабсбург, нейният годеник ([[1502]] г.). Въпреки това испанските войски, които окупират Калабрия и Пулия, командвани от Гонсало [[Фернандес де Кордоба]], и лоялни на Фернандо II Католика, не спазват новите споразумения. Те прогонват французите от Южна Италия, които остават само с [[Гаета]] до окончателното им поражение през [[Битка при Гариляно (1503)|битката при Гариляно]] на 29 декември [[1503]] г. Последвалите мирни договори никога не са окончателни, въпреки че поне е постановено, че титлата ''крал на Неапол'' принадлежи на Карл V Хабсбург и нa неговата годеница Клод. Фердинанд Католически обаче продължава да притежава кралството, считайки се за законен наследник на чичо си [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I Неаполитански]] и на древната арагонска корона на Сицилия. ==== Испански вицекрале ==== {{Вижте също|Списък на вицекралете на Неапол}} Арагонският кралски дом, който е станал местен в Италия, изчезва с [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] и Кралство [[Неапол]] попада под контрола на испанските кралски особи, които го управляват чрез [[вицекрал]]е. Южна Италия остава пряко владение на иберийските суверени до края на [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] ([[1713]] г.). Новата административна структура, макар и силно централизирана, е подкрепена от старата феодална система: по този начин бароните имат възможност да укрепят своята власт и поземлени привилегии, докато духовенството вижда как тяхната политическа и морална власт нараства. Най-важните административни органи са базирани в Неапол и са Съпътстващият съвет, подобен на Съвета на [[Арагонска корона|Арагон]] – върховният орган при упражняването на правни функции (съставен от вицекраля и трима юрисконсулти), Camera della Sommaria, Трибуналът на Викария и Трибуналът на Свещения кралски съвет.<ref name="Galasso92" /> [[Файл:El gran capitán (Museo del Prado).jpg|мини|222x222пкс|Гонсало Фернандес де Кордоба]] Именно [[Фернандо II|Фернандо II Католикът]] – носител на титлата на крал на Неапол и [[Сицилианско кралство|Сицилия]], назначава Гонсало [[Фернандес де Кордоба]], който дотогава е бил велик капитан на неаполитанската армия, за [[вицекрал]], поверявайки му на негово място същите правомощия на крал.<ref name="Giannone" /> В същото време титлата на велик капитан изтича и командването на кралските войски на Неапол е поверено на графа на [[Талякоцо]] [[Фабрицио Колона]] с назначаването му като велик [[конетабъл]] и задачата да ръководи експедиция до [[Пулия]] срещу [[Венецианска република|Венеция]], която окупира някои Адриатически пристанища. Военната операция завършва успешно и апулийските пристанища се връщат на Неаполското кралство през [[1509]] г. Крал Фернандо II също така възстановява финансирането на [[Неаполски университет „Федерико II“|Неаполитанския университет]], като прави месечна вноска от личната си хазна от 2000 [[дукат]]а годишно<ref name="Giannone" /> – привилегия, потвърдена по-късно от неговия наследник [[Карл V]]. Де Кордоба е наследен първо от [[Хуан Арагонски]], който обнародва серия от закони срещу корупцията, бори се с [[Клиентела|клиентелизма]], забранява [[хазарт]]а и [[лихварство]]то, а след това [[Рамон де Кардона]], който през [[1510]] г. се опитва да въведе отново [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]] в Неапол и първите ограничителни мерки срещу [[евреи]]те. ==== Карл V ==== [[Файл:Habsburg_Map_1547.jpg|мини|300x300пкс|[[Хабсбурги|Хабсбургските]] владения през 1547 г.]] [[Карл V]], син на [[Филип I (Кастилия)|Филип Хубави]] и [[Хуана Кастилска|Хуана Лудата]], поради сложна система на наследство и родство, скоро се оказва управляващ огромна империя: от баща си той получава [[Бургундия (регион)|Бургундия]] и [[Фландрия]], а от майка си през [[1516]] г. – [[Испания]], [[Куба]], Кралство [[Неапол]] (за първи път с титлата ''rex Neapolis''), [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Сардиния]], както и две години по-късно [[Свещена Римска империя|австрийските владения]] от дядо си [[Максимилиан I]] фон Хабсбург.<ref name="AtlanteDeAgostini" /> [[Кралство Франция]] отново застрашава Неапол и господството на Карл V над [[Южна Италия]]: французите, след като завладяват [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от сина на [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]], [[Масимилиано Сфорца|Масимилиано]], са победени и прогонени от [[Ломбардия]] от Карл V през [[1515]] г. През [[1526]] г. кралят на Франция [[Франсоа I]] влиза в лига, подпечатана от папа [[Климент VII]] и наречена ''[[Война на Конякската лига|Свещена лига]]'', с [[Венецианска република|Венеция]] и [[Флорентинска република|Флоренция]], за да прогони [[Хабсбургска Испания|испанците]] от [[Неапол]]. След първото поражение на лигата в [[Рим]] французите отговарят с намесата в Италия на [[Одет дьо Фоа]], който нахлува в Кралство Неапол, обсаждайки Мелфи (събитието остава в историята като „Кървавия Великден“)<ref>{{Cite news|url=http://www.basilicata.cc/lucania/melfi/|title=Melfi (PZ)}}</ref>, както и Неапол, докато [[Венецианска република|Венецианската република]] окупира [[Отранто]] и [[Манфредония]]. Епизодът от обсадата на град [[Катандзаро]] през лятото на 1528 г., който остава верен на император Карл V и се издига като последен бастион, се провежда в пълната сила на военната кампания на нахлуването на войските на краля на Франция Франсоа I срещу настъплението на нашествениците. Докато Неапол всъщност е заобиколен от море и суша, Катандзаро е под обсада от войници под заповедите на Симоне де Тебалди, граф на [[Капачо]], и на Франческо ди Лория, владетел на [[Торторела]], вдигнали оръжие в Калабрия, за да го окупират, подчиняват го и го управляват в името на крал Франсоа I. [[Файл:Czmonete_1.jpg|мини|292x292пкс|Монета [[Катандзаро]] от [[16 век]] .]] Укрепеният град е обсаден в първите дни на юни и устоява на атаките под стените около три месеца, и се изправя срещу битките на открито поле със смелост и умения. В края на месец август всъщност обсаждащите войски трябва да се оттеглят, като по този начин подписват победата на Катандзаро. По време на обсадата, която без съмнение допринася за поддържането на Кралство Неапол от император Карл V, в Катандзаро е изсечена монета от обсидиан на стойност един карлин. В същите тези дни генуезката флота, първоначално съюзена с французите, се поставя на заплатата на Карл V и обсадата на Неапол се превръща в още едно поражение на враговете на Испания, което след това доведе до признаването от папа [[Климент VII]] на императорска титла на крал [[Карл V]]. [[Венецианска република|Венеция]] окончателно губи владенията си в Пулия ([[1528]] г.). През [[1542]] г. вицекралят [[Педро Алварес де Толедо и Зунига]] издава указ за експулсирането на [[евреи]]те от Неаполитанското кралство. Последните общности, които вече са се установили между [[Бриндизи]] и [[Рим]] по време на [[Еврейска диаспора|голямата диаспора]] от [[2 век]], изчезват от градската реалност, в която са намерили гостоприемство. В пристанищата на крайбрежието на Апулия и в главните градове на Калабрия, както и с някои слаби присъствия в [[Тера ди Лаворо]], след кризата на [[Киновия|киновийната]] икономика от [[16 век]], евреите са единственият ефективен източник на финансови и търговски дейности: в допълнение към изключителната привилегия, предоставена от местните администрации, да практикуват парични заеми, техните общности управляват важни сектори от търговията с коприна – реликва от тази средиземноморска икономическа система, която на [[Южна Италия|юг]] оцелява след [[Велико преселение на народите|варварските нашествия]] и [[Феодализъм|феодализма]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.morasha.it/tesi/gnlo/index.html|заглавие=Gli ebrei a Trani e in Puglia nel medioevo|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071025233036/http://www.morasha.it/tesi/gnlo/index.html|архив_дата=2007-10-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comune.fondi.lt.it/portalefondi/turismo/giudea.html|заглавие=La Giudecca di Fondi in Terra di Lavoro|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090107064318/http://www.comune.fondi.lt.it/portalefondi/turismo/giudea.html|архив_дата=2009-1-7}}</ref> Въпреки това военните действия на Франция срещу испанските владения в Италия не престават: крал [[Анри II (Франция)|Анри II]], син на крал [[Франсоа I]], подтикван от [[Феранте Сансеверино]], принц на Салерно, се съюзява с [[Османска империя|османските турци]]. През лятото на [[1552]] г. турската флота под командването на [[Юсуф Синан паша]], изненадва имперската флота, под командването на [[Андреа Дория]] и Дон Джовани де Мендоса, край бреговете на [[Понца (община)|Понца]] ([[Битка при Понца]]), побеждавайки я. Въпреки това френският флот не успява да се събере отново с турския флот и целта на неаполитанската инвазия се проваля. През [[1555]] г., след поредица от поражения в Европа, [[Карл V]] абдикира и разделя владенията си между [[Филип II (Испания)|Филип II]], на когото оставя Испания, колониите на [[Америка]], [[Испанска Нидерландия]], Кралство Неапол, [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Сардиния]], и [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбург]], на когото принадлежат [[Ерцхерцогство Австрия|Австрия]], [[Бохемско кралство|Бохемия]], [[Кралство Унгария|Унгария]] и титлата на император.<ref name="AtlanteDeAgostini" /><ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone" /> ==== Управление на вицекраля Уртадо де Мендоса и чума ==== [[Файл:Castello_500.JPG|мини|222x222px|Замъкът на [[Акуила]] ̟– типична военна архитектура от епохата на Хабсбургите]] Управлението на вицекралете, които се следват едно след друго при управлението на [[Филип II (Испания)|Филип II]], е белязано предимно от военни операции, които не носят благосъстояние на населението на Неапол. Ситуацията се влошава от чумата, която се разпространява в Италия около [[1575]] г., когато за вицекрал е назначен [[Иниго Лопес де Уртадо де Мендоса]]. Неапол, като пристанищен град, е изключително изложен на разпространението на болестта и основните му икономически дейности са подкопани. През същите години корабите на османския султан [[Мурад III]] акостират първо в [[Требизаче]], [[Калабрия]], а след това в [[Пулия]], разграбвайки основните пристанища на [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Адриатическо море]]. Става нужно да се увеличи милитаризацията на бреговете, поради което де Мендоса изгражда нов арсенал в пристанището на Санта Лучия по проект на Винченцо Казали. Той също така забранява на държавните служители да установяват свещени връзки и религиозно родство.<ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone" /> === От Мира от Като Камбрези до края на испанското управление === {{Вижте също|Контрарефорация|Йезуитски орден|Театинци}} С [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мирния договор от Като Камбрези]] (2-3 април 1559 г.) традиционната историография посочва края на френските амбиции на Италианския полуостров. Климатът на религиозните реформи, които по това време включват както [[Лутеранство|лутеранската]] опозиция срещу [[Свети престол|Светия престол]], така и самата [[Католическа църква]], на териториите на вицекралството на [[Неапол]], е контекстуализиран в растежа на гражданската власт на духовенството и църковните йерархии. През [[1524]] г. в Рим [[Павел IV|Джан Пиетро Карафа]], епископ на [[Киети]] по онова време, основава Конгрегацията на [[театинци]]те (от Теате, древното име на Киети). Тя скоро се разпространява в цялото кралство и към нея по-късно се присъединяват [[Йезуитски орден|йезуитските]] колежи, които са били за столетия единственият културен ориентир за провинциите на Южна Италия. [[Трентски събор|Трентският събор]] налага нови правила на епархиите, като задължението за пребиваване в собственото им седалище за епископи, енорийски свещеници и абати, създаването на епархийски семинарии, съдилища на [[Инквизиция]]та и по-късно на житните планини,<ref>Monteregali, J. Bianco, ''Canones et decreta concilii tridentini'', 1869.</ref> трансформира диоцезите на вицекралството на Неапол в реални органи на власт, силно вкоренени на територията и в провинциите, тъй като те са единствената социална, правна и културна подкрепа за контрола на гражданския ред. Сред другите монашески ордени, които са много успешни в Неапол през тези години, са [[Боси кармелити|Босите кармелити]], [[Кармелити|Кармелитките]], [[Милосърдни братя|Милосърдните братя]], [[Камадолци]]те и [[Конфедерация на оратория на Свети Филипо Нери|Конгрегацията на оратория]] на Свети [[Филипо Нери]]. ==== Де Кастро, Телес-Хирон I, Хуан де Сунига и Авелянеда и въстанието в Калабрия ==== [[Файл:Fernando Ruiz de Castro Andrade y Portugal.jpg|ляво|мини|283x283пкс|Фернандо Руис де Кастро]] На 16 юли [[1599]] г. новият вицекрал [[Фернандо Руис де Кастро]] пристига в [[Неапол]]. Работата му е ограничена главно до военни операции срещу турските набези в [[Калабрия]] от Амурат Раис и [[Синан Паша]] ̈(Сципион Чикала). Де Кастро също въвежда политика, съсредоточена върху държавно финансиране за изграждането на различни обществени сгради: под ръководството на архитекта [[Доменико Фонтана]] в Неапол той нарежда изграждането на новия [[Кралски дворец (Неапол)|кралски дворец]] на сегашния площад „Плебишито“. [[Файл:Campanella-2.png|дясно|мини|240x240px|[[Томазо Кампанела]] .]] [[Файл:Retrato de Juan de Zúñiga Avellaneda y Cárdenas.jpg|мини|258x258пкс|Хуан де Сунига и Авеленяда]] През същата година на назначаването му за вицекрал доминиканецът [[Томазо Кампанела]], който в „[[Градът на слънцето]]“ очертава общностна държава, основана на предполагаема естествена религия, организира заговор срещу Фернандо Руис де Кастро с надеждата да установи [[република]] със своите столица в [[Стило]] (''[[Mons Pinguis]]'').<ref group="N">Salmi, 68,16 (Monte Sublime). ''Mons Pinguis'' би трябвало да е името, с което Кампанела преименува [[Стило (Италия)|Стило]], което трябва да стане столица на новата република. Голяма част от информацията обаче е резултат от процесуални документи, често изнудвани и неотговарящи непременно на истинските намерения на заговорниците. Изглежда също, че заговорниците не са се поколебали да търсят военната подкрепа на османците. Бунтът може да бъде свързан и с първия опит за изгонване на йезуитите от [[Калабрия]] и с реакцията на последните оцелели гръцки и ориенталски културни институции в [[Южна Италия]] (''P. Giannone, Storia civile del Regno di Napoli, 1723'').</ref> Калабрийският философ и астролог вече е бил затворник на [[Дикастерий за доктрината на вярата|Светата служба]] и е бил заточен в [[Калабрия]]: тук с доктриналната и философска подкрепа на [[Йоаким Флорски|йоахимовата]] есхатологична традиция<ref group="N">В допълнение към Йоаким Флорски изглежда, че Кампанела също е използвал речите на [[Савонарола]] и [[Апокалипсис]]а на свети [[Йоан Богослов]] в своите проповеди и политическа пропаганда] (''P. Giannone, Storia civile del Regno di Napoli, 1723'')</ref> той прави първите стъпки, за да убеди монасите и религиозните лица да се присъединят към неговите революционни амбиции, подклаждайки конспирация, която обхваща не само целия [[Доминикански орден]] в Калабрия, но и местните по-малки ордени като [[Августински орден|Августинци]] и [[Францискански орден|Францисканци]], както и главните епархии от Касано до Реджо Калабрия. Това е първият бунт в Европа срещу [[Йезуитски орден|йезуитския]] орден и нарастващата му духовна и светска власт. Заговорът е потушен и Кампанела, който се представя за луд, избягва кладата и доживотния затвор.<ref group="N">Избягал във Франция, той умира в Париж през [[1639]] г.</ref> През [[1576]] г. друг [[Доминикански орден|доминиканец]] – философът [[Джордано Бруно]] също е съден за [[ерес]] в [[Неапол]], на чиито спекулации и тези впоследствие се възхищават различни учени от [[Лутеранство|лутеранска]] Европа. Мандатът на [[Педро Телес-Хирон и де ла Куева]] се характеризира главно с дейности по градско планиране: той организира пътищата на Неапол и в [[Пулия|апулийските]] провинции. Той е наследен от [[Хуан де Сунига и Авелянеда]], чието управление е ориентирано към възстановяване на реда в провинциите: той спира грабежите в [[Абруцо]] с подкрепата на [[Папска държава|Папската държава]], както и в [[Капитаната]], и модернизира пътната мрежа между [[Неапол]] и [[Тера ди Бари|района на Бари]]. През [[1593]] г. [[Османска империя|османците]], които се опитват да нахлуят в [[Сицилия]], са спрени от неговата армия. ==== Филип III от Испания и управление на вицекралете Де Гусман, Пиментел и Педро Фернандес де Кастро ==== [[Файл:Federico_Zuccari,_Ritratto_di_Domenico_Fontana.jpg|мини|260x260пкс|[[Доменико Фонтана]], известен архитект и инженер, работил в [[Рим]] като ''архитект на Свети Петър'' и по-късно в [[Неапол]] като ''кралски архитект'' ]] [[Файл:Enrique de Guzmán y Ribera.jpg|ляво|мини|278x278пкс|Енрике де Гусман и Рибера]] Когато [[Филип II (Испания)|Филип II]] е наследен на испанския трон от сина си [[Фелипе III|Филип III]], управлението на вицекралството на [[Неапол]] е поверено на [[Енрике де Гусман и Рибера]], граф на [[Оливарес]]. Кралство Испания е в своя максимален блясък, обединявайки [[Арагонска корона|Арагонската корона]] с италианските владения, с тази на [[Кралство Кастилия и Леон|Кастилия]] и [[Кралство Португалия|Португалия]]. В Неапол испанското правителство е слабо активно в градоустройството на столицата: от Де Гусман датират изграждането на фонтана на Нептун (под ръководството на архитекта [[Доменико Фонтана]]), гробниците на [[Шарл I Анжуйски]], [[Карл Мартел Анжуйски]] и [[Клеменция фон Хабсбург]] в контрафасадата на [[Неаполитанска катедрала|катедралата на Неапол]], и подредбата на пътищата. [[Файл:El Greco, Portrait of Juan Alfonso de Pimentel y Herrera.jpg|мини|255x255пкс|[[Ел Греко]], ''Портрет на Хуан Алсфонс Пиментел де Ерера'']] Другото управление, което активно действа със значителна политическа и икономическа дейност в Кралство Неапол, е това на вицекраля [[Хуан Алонсо Пиментел де Ерера]]. Новият суверен все още трябва да защитава териториите на [[Южна Италия|юг]] от [[Османска империя|турските]] морски набези и да потуши първите бунтове срещу данъците, които в столицата започват да застрашават двореца. За да предотврати османската агресия, той води война срещу [[Драч]], като унищожава града и пристанището, където намират убежище турските и албанските корсари, които често атакуват бреговете на кралството. В Неапол се опитва да се бори с престъпността, която нараства все повече през онези години, дори срещу папските разпоредби, противопоставящи се на правото на убежище, гарантирано от католическите места за поклонение: поради тази причина някои от неговите служители са [[Отлъчване от Църквата|отлъчени от Църквата]]. [[Файл:Forte longone 01.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Форт „Лонгоне“]] Силно националната политика на Пиментел обаче засяга и различни градски и архитектурни произведения: той построява алеи и разширява пътища, от [[Поджиореале (Неапол)|Поджореале]] до улица „Киая“; в [[Порто Адзуро|Порто Лонгоне]], в [[Държава на президиите|Държавата на президиите]], той нарежда изграждането на внушителната крепост [[Форт „Лонгоне“]]. [[Файл:Pedro Fernandez de Castro, VII Count of Lemos.jpg|мини|226x226пкс|Педро Фернандес де Кастро]] Пиментел е последван през [[1610]] г. от [[Педро Фернандес де Кастро]], 7-и граф на Лемос, чиито интервенции са съсредоточени главно в Неапол, чието градско преустройство е поверено на кралския архитект [[Доменико Фонтана]], чиято най-важна работа е изграждането на [[Кралски дворец (Неапол)|Кралския дворец]]. Той нарежда реконструкцията на [[Неаполски университет „Федерико II“|Неаполитанския университет]], чиито лекции се помещават в различните градски манастири от началото на испанското управление, като финансира новата му сграда (Палацо дей Реджи Студи – сега дом на [[Национален археологически музей в Неапол|Националния археологически музей на Неапол]]) и поръчва обновяването на военна казарма на архитекта [[Джулио Чезаре Фонтана]], и модернизиране на системата за преподаване. [[Файл:Giambattista_della_Porta.jpeg|мини|185x185px|[[Джовани Батиста Дела Порта]], важен учен и писател|ляво]] Под неговото регентство процъфтява [[Академия дели Оциози]], към която се присъединяват [[Джамбатиста Марино]] и [[Джовани Батиста Дела Порта]], наред с други. Той построява [[Йезуитски орден|йезуитския]] колеж на името на свети [[Франциск Ксаверий]] и комплекс от фабрики близо до Порта Нолана<ref name="Giannone8">Giannone P., ''Storia civile del Regno di Napoli''.</ref>. В района на [[Тера ди Лаворо]] той започва първите рекултивационни работи в равнината на [[Волтурно]], като поверява на [[Доменико Фонтана]] проекта ''Regi Lagni'', работата по канализацията и въвеждането в експлоатация на водите на река Кланио между [[Кастел Волтурно]] и [[Вила Литерно]], където дотогава блатата и крайбрежните райони езера (като Лаго Патрия) са превърнали голяма част от римската ''Кампания Феликс'' в нездравословна и обезлюдена територия. ==== Смърт на Филип III и управление при Филип IV и на Карл II ==== Управлението на [[Педро Телес-Хирон и Веласко]] Гусман и Товар се характеризира главно с военни операции, който във войната между [[Хабсбургска Испания|Испания]] и [[Савойско херцогство|Савоя]] за [[Маркграфство Монферат|Монферат]] ръководи експедиция срещу [[Венецианска република|Венецианската република]], в онези години съюзник на [[Савойска династия|Савойската монархия]]. Неаполитанската флота обсажда и разграбва [[Трогир]], [[Пула]] и [[Истрия]]. Той е наследен от кардинал [[Антонио Сапата]], сред глад и бунтове, и след смъртта на [[Фелипе III|Филип III]] – от [[Антонио Алварес де Толедо и Бомон де Навара]], 5-ти херцог на Алба, и от [[Фернандо Афан де Рибера]], 3-ти херцог на Алкала де лос Газулес, които трябва да се изправят пред проблемите на все по-широко разпространеното и утвърдено разбойничество в провинцията. Следва [[Мануел де Асеведо и Сунига]], който финансира укрепването на пристанищата на [[Барлета]], [[Ортона]], [[Бая (Баколи)|Бая]] и [[Гаета]], с управление, силно ангажирано с икономическата подкрепа на армията и флота. Силното обедняване на държавната хазна води, при управлението на [[Рамиро Нунес де Гусман]], до прехвърляне на управлението на кралските владения към дворовете на бароните и последващото нарастване на феодалната власт. По време на управлението на [[Карлос II]] са важни управленията на [[Фернандо Фахардо и Алварес де Толедо]] и на [[Франсиско де Бенавидес]], с политики, посветени на овладяването на вече ендемични проблеми като разбойничество, [[клиентелизъм]], инфлация и недостиг на хранителни ресурси.<ref name="Giannone9">Giannone P., ''Storia civile del Regno di Napoli''.</ref> ==== Литературна и научна култура в Неапол от XVII век ==== [[Файл:Frans Pourbus the Younger - Portrait of Giovanni Battista Marino.jpg|ляво|мини|248x248пкс|Джован Батиста Марино ̈(1569 – 1625)]] Хуманистичната и християнска традиция е единствената референция за първите революционни амбиции от национално естество, които започват да се появяват за първи път в Европа между [[Рим]] и [[Неапол]], в ирационализма на [[Барок]]a, в народното градско планиране ([[Испански квартали|Испанските квартали]] в Неапол), в религиозния мистицизъм и в политическите и философски спекулации.<ref>Spinosa N., ''Spazio infinito e decorazione barocca'', в ''Storia dell'arte italiana'', vol VI, Einaudi ed., Torino 1981.</ref> Ако в провинцията силното завръщане към феодалната структура връща контрола върху изкуството и културата обратно на семинариите и епархиите, то Неапол е първият град в Италия, в който се появяват първите литературни форми на нетърпимост към културния климат, последвали [[Контрареформация]]та. [[Файл:Thomas Cornelius.jpg|мини|258x258пкс|Томазо Корнелио ̈(1614 – 1684)]] [[Файл:Giambattista Basile by Nicolaus Perrey.jpg|ляво|мини|230x230пкс|Джован Батиста Базиле ̈(1583 – 1632)]] [[Торкуато Ачето]], [[Джамбатиста Марино]] и [[Джамбатиста Базиле]] първи в италианската литература прекрачват поетичните парадигми, чийто модел са произведенията на [[Торкуато Тасо]]. Със силен подривен тласък към художествените канони на своите италиански съвременници те отхвърлят изучаването на класиката като пример за хармония и стил, и естетическите и лингвистични теории на пуристите, родени с доктриналното възраждане на [[Схоластика|схоластичния]] и литургичен [[Латински език|латински]] ([[Габриело Киабрера]], [[Академия дела Круска]], [[Академия дел Чименто]]).<ref>Atti del convegno di studi, di Bianchi F. e Russo P., ''La scelta della misura. Gabriello Chiabrera: l'altro fuoco del barocco italiano'', Costa & Nolan ed., Genova, 1993.</ref> Това са годините, в които в неаполитанската [[Комедия дел арте]] се налага [[Пулчинела]] – най-известната маска на южняшката народна изобретателност. [[Томазо Корнелио]] от [[Козенца]], обучен според [[Бернардино Телезио|телезианската]] и [[Академия „Козентина“|козентинската]] традиция (ученик е на [[Марко Аурелио Северино]]) и професор по математика и медицина, донася в Неапол през втората половина на [[17 век]] философията и математиката на [[Рене Декарт]] и [[Галилео Галилей]], както и физиката и атомистичната етика на [[Пиер Гасенди]], представяйки, за разлика от местната [[Тома Аквински|томистка]] и [[Гален|галенова]] традиция, основата на бъдещите школи на съвременната неаполитанска мисъл.<ref name="Garms Cornides E. с. 17-34">Garms Cornides E., ''Il regno di Napoli e la monarchia austriaca'', в ''Settecento napoletano. Sulle ali dell'aquila imperiale 1707-1734'', pp. 17-34, Catalogo della Mostra, Electa ed., Napoli 1994.</ref> === Въстание от 1647 – 1648 г. === {{Основна|Неаполитанска република}} [[Файл:Anthonis_van_Dyck_-_Portrait_of_Henri_II_de_Lorraine.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Anthonis_van_Dyck_-_Portrait_of_Henri_II_de_Lorraine.jpg|мини|316x316px|Анри II дьо Гиз – губернатор на Неаполитанската република|ляво]] [[Файл:Ritratto di Masaniello - Aniello Falcone.jpg|мини|217x217px|Мазаниело (1620 – 1647)]] При [[Списък на вицекралете на Неапол|вицекралството]] на херцога на Аркос [[Родриго Понсе де Леон]] подобен по амбиция на [[Томазо Кампанела]], но воден от икономически причини, през [[1647]] г. [[Мазаниело]] (Томазо Аниело д'Амалфи) застава начело на бунт срещу тежкия местен фискален натиск.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sito01.seieditrice.com/chiaroscuro/files/2010/03/V1_U6-storia_locale.pdf|заглавие=Percorsi di storia locale: Masaniello e la rivolta napoletana}}</ref> Той успява да получи от вицекраля създаването на народно правителство, както и титлата на генерал-капитан на най-лоялните хора, докато не е убит от самите бунтовници. [[Дженаро Анезе]] заема неговото място и дава по-широк обхват на бунта, който придобива антифеодален и антииспански характер,<ref group="N">„...след смъртта на Мазаниело народното въстание придоби по-радикални тонове, докато „цивилизованите хора“ изгубиха контрол над него и се появиха нови водачи от плебса, като Анезе, който, призовавайки населението на провинциите да се бори, придадоха му по-широк обхват и по-точен антифеодален и антииспански характер, до степен да провъзгласи упадъка на господството на Испания и конституцията на ефимерната република Неапол...»,: Amalfi, Tommaso Aniello d', detto Masaniello, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 2, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960</ref> и точни политически и социални конотации<ref group="N">Всъщност както в Неапол, така и в Палермо „... бунтът, който започна като въстание поради глада, придоби политическа конотация, предпочитана от някои членове на интелектуалната класа и средната класа, и за кратко време също социална…“. На исп: ''…la revuelta, que empezò siendo un motín de hambre, tomó un tinte político favorecido por algunos elementos de la intelectualidad y las clases medias y pronto se deslizó hacia el plano social''. Da: Antonio Domínguez Ortiz, ''Historia de España. El antiguo régimen: los Reyes Católicos y los Austria'' (tomo 3 de la ''Historia de España'' diretta da Miguel Artiola), Alianza Editorial, Madrid, 1983 (IX edizione), с. 391-392, tomo 3 ISBN 84-206-2042-4 (opera completa: ISBN 84-206-2998-7).</ref> а също и сепаратистка, подобно на случилото се няколко години по-рано в [[Португалия]] и [[Каталония]].<ref>Antonio Domínguez Ortiz, пак там, с. 391-392, т. 3.</ref> Също така според италианския историк [[Розарио Вилари]] крайната цел на бунта е независимостта от Испания, което би могло да преразпредели феодалното общество на кралството. „Това, което бушува в Южна Италия през 1647-1648 г.“, пише той, „е по същество една селска война, най-голямата и най-бурната, която е преживяла Западна Европа през 17 век“. Неапол се опитва да ръководи движението, поставяйки независимостта като своя цел „... като предпоставка и незаменимо условие за намаляване на феодалната власт и нов политически и социален баланс на кралството“.<ref>Rosario Villari, ''La rivolta antispagnola a Napoli. Le origini 1585/1647'', Bari-Roma, Editori Laterza, 1980, II edizione, с. 241.</ref> През октомври 1647 г. Дженаро Анезе, с подкрепата на министър-председателя на френското кралство [[Мазарини|Юлий Мазарини]] и [[Анри II дьо Гиз]], провъзгласява [[Неаполитанска република (1647)|Неаполитанската република]]. Новото правителство е краткотрайно: въпреки че бунтовете се разпространяват в провинцията, през пролетта на [[1648]] г. испанските войски, водени от Дон [[Хуан Хосе де Аустрия]], възстановяват предишния режим. ==== Източни провинции: Тера ди Бари, Тера д'Отранто и Калабрия ==== От [[16 век]] стабилизирането на [[Адриатическо море|адриатическите]] граници след [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] (7 октомври 1571 г.) и краят на турските заплахи по италианските брегове водят, с редки изключения,<ref group="N">Вж. опита на Мехмед III да нахлуе в Сицилия</ref> до период на относително спокойствие в [[Южна Италия]]. В него бароните и феодалите са в състояние да използват древните права върху земята, за да консолидират икономически и производствени привилегии. Между 16 и [[17 век]] в [[Пулия]] и [[Калабрия]] се ражда затворената и провинциална икономика, която характеризира регионите до [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] през 1861 г.: селското стопанство за първи път става препитание; единствените продукти, предназначени за износ, са маслото и [[коприна]]та, чиито стабилни, циклични и повтарящи се времена на производство не могат да избягат от контрола на поземлената аристокрация. По този начин между [[Тера ди Бари]] и [[Тера д'Отранто]] производството на масло увеличава съответното благосъстояние, доказано от широко разпространената система от селски ферми и, в града, от възраждането на градоустройствени и архитектурни творби ([[Барок от Лече]]). След загубата на владенията на [[Венецианската република]] в Средиземно море пристанищата на [[Бриндизи]] и [[Отранто]] остават ценен пазар на Венеция за доставка на селскостопански и хранителни продукти; сред загубените пазари са и тези на [[Ортона]] и [[Ланчано]], което става след обръщането на териториите на [[Абруцо]] към пастирската икономика. Състоянието на [[Калабрия]] е много подобно – нейните провинции, без търговски излази и конкурентни пристанища, имат частично развитие само в района на [[Козенца]].<ref name="ReferenceA">Simoncini G. (a cura di), ''Il regno di Napoli'', vol. II, ''Sopra i porti di mare'', Pisa 1993.</ref> Особен тип [[Ренесансов хуманизъм|хуманизъм]] процъфтява около по-богатите класи – силно консервативен, характеризиращ се с култ към класическата [[Латински език|латинска]] традиция, [[реторика]] и [[право]]. И преди раждането на семинариите свещеници и мирски аристократи субсидират културни центрове, които представляват, в [[Пулия]] и [[Калабрия]] – единствената форма на гражданска модернизация, изисквана от административните и бюрократични иновации на Арагонското кралство, докато икономиката и територията остават изключени от промените, настъпващи в останалата част на Европа. [[Файл:Naplestw.JPG|мини|[[Кралски дворец (Неапол)|Кралският дворец на Неапол,]] видян от морето|247x247пкс]] От [[15 век]] изчезват последните следи от [[Византийска империя|гръцката културна и социална традиция]]: през [[1467]] г. Епархията на Локри-Джреаче изоставя използването на [[Гръцка католическа църква с византийски обред|гръцкия обред]] в литургията в полза на латинския; същото се случва и през [[1571]] г. с Епархията на Розано, през [[1580]] г. с Архиепископията на Реджо, през [[1586]] г. с Архиепископията на Сипонто и малко след това с тази на Отранто. Латинизацията на територията, която започва с норманите, продължава с [[Анжуйска династия|Анжуйците]] и завършва през [[17 век]], успоредно със силната централизация на властта в ръцете на поземлената аристокрация между [[Реджо ди Калабрия|Реджо]] и [[Козенца]]. През тези години [[Томазо Кампанела]] въвлича тези епархии, с подкрепата на астрологически и ориенталски философски спекулации, в бунта срещу испанското господство и [[Йезуитски орден|Йезуитския орден]].<ref name="Musolino">Musolino G., ''Santi eremiti italogreci. Grotte e chiese rupestri in Calabria'', Rubbettino Ed., Soveria Mannelli (CZ) 2002</ref><ref group="N">Папа [[Пий IV]] в булата ''Romanus Pontifex'' от 16 февруари 1564 г. отменя привилегиите на калабрийските църкви, като окончателно подчинява източните общности на юрисдикцията на латинските епископи</ref><ref group="N">Вж. и актуалната църковна ситуация на източните католически църкви на сайта на Ватикана [http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_decree_19641121_orientalium-ecclesiarum_it.html vaticano] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060203091713/http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_decree_19641121_orientalium-ecclesiarum_it.html|date=3 febbraio 2006}}</ref> Също така това са годините на голямото развитие на чертога на Падула<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cilentodoc.it/speciali/certosadipadula/index.php?idst=2&f_idarticolo=6|заглавие=La certosa di Padula}}</ref> и този на Санто Стефано, както и на раждането на [[Академия Козентина]], която има [[Бернардино Телезио]] и [[Себезио Амилио]] сред своите ученици и учители. ==== Наследяване на Карлос II и край на испанското управление ==== {{Основна|Антикуриализъм}} Още през [[1693]] г. в Неапол, както и в останалите владения на Испанските Хабсбурги, започват дискусии за съдбата на управлението на [[Карлос II]], който оставя държавите на своята корона без преки наследници. Именно по този повод в [[Южна Италия]] започва да се появява политически организирана гражданска съвест, напречно съставена както от аристократи, така и от дребни търговци и занаятчии в града, настроена срещу привилегиите и фискалните имунитети на духовенството<ref group="N">И водачите на местните църковни йерархии преди това са допринесли за поставянето на провинциалното духовенство и фискалните и феодалните привилегии на монашеските ордени в лоша светлина: архиепископът на Неапол Асканио Филомарино (на длъжност от 1641 до 1666 г.) се опитва да възстанови тридентската дисциплина, изобличавайки прекалено разпуснатите аспекти на неаполитанската църковна среда, лошото управление на църковния форум и невежеството на новите правни и философски доктрини, широко разпространени сред нисшия клир.</ref> (съответното настоящо юридическо течение е известно на историците като „[[Антикуриализъм|Неаполитански антикуриализъм]]“) и амбицирана да се справи с [[Бандитизъм|бандитизма]].<ref>Galasso G., ''Napoli spagnola dopo Masaniello'', с. 51-59, Sansoni ed., Firenze 1982.</ref> Този вид партия през [[1700]] г., след смъртта на Карлос II, се противопоставя на волята на испанския суверен, определил [[Филип V (Испания)|Филип V де Бурбон]], херцог на Анжу, за наследник на испанската и неаполитанската корона. Тя вместо това подкрепя претенциите на [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I фон Хабсбург]], когото счита за законен наследник на ерцхерцог [[Карл VI|Карл фон Хабсбург]] (бъдещ император като Карл VI). Това политическо несъгласие кара проавстрийската неаполитанска партия да заеме изрична антииспанска позиция, последвано от бунта, известен като [[Заговор на Макия|заговора на Макия]] (1701 г.)<ref group="N">Заговорът на Макия, на итал. ''Congiura di Macchia'' (който носи името си от Гаетано Гамбакорта, принц на Макия, който участва, но не е неговият създател), е заговор, с който през 1701 г. неаполитанската аристокрация се опитва неуспешно да свали испанското вицекралско управление по време на кризата при наследяването, възникнала след смъртта на Карлос II от Испания с изчезването на испанския клон на Хабсбургите.</ref> през 1701 г., който по-късно се проваля. След политическата криза испанското правителство се опитва да възстанови реда в кралството чрез репресии, докато финансовата криза е все по-катастрофална. През 1702 г. фалира Банката на Успение Богородично. През тези години Филип V, пътувайки до Неапол, опрощава дълговете на университетите през 1701 г.<ref>Galasso G., ''Napoli spagnola dopo Masaniello'', с. 615 и сл., с. 642 и сл., Sansoni ed., Firenze 1982.</ref> Последните вицекрале от името на Испания са [[Луис Франсиско де ла Серда и Арагон]], посветен на спирането на бандитизма и контрабандата, и [[Хуан Мануел Фернандес Пачеко|Хуан Мануел Фернандес Пачеко и Сунига]], маркиз на Вилена, чийто правителствен мандат е възпрепятстван от войната и следователно от австрийската окупация от 1707 г.<ref>Granito A., ''Storia della congiura del Principe di Macchia e dell'occupazione fatta dalle armi austriache del regno di Napoli nel 1707'', Stamperia dell'Iride, Napoli 1861.</ref> === Хабсбурги и австрийско вицекралство === {{Основна|Война за испанското наследство}} [[Файл:Johann_Gottfried_Auerbach_005.jpg|дясно|мини|323x323px|Император Карл VI Хабсбург, последният [[Списък на владетелите на Неаполското кралство|владетел на Неапол]] от вицекралския период]] [[Утрехтски мирен договор|Утрехтският мирен договор]] от април-май [[1713]] г. слага край на [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]: въз основа на споразуменията между подписалите страни Кралство Неапол със [[Сардиния]] се оказва под контрола на [[Карл VI]] Хабсбург. [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] вместо това отива у [[Савойска династия|Савойците]], възстановявайки териториалната идентичност на короната на ''rex Siciliae'', с условието, че след като мъжката линия на Савойците изчезне, остров Сицилия и прикрепената към него кралска титла ще се върнат на испанска корона. С [[Ращатски мирен договор|мира от Ращат]] (6 март [[1714]] г.) кралят на Франция [[Луи XIV]] също признава [[Хабсбурги|хабсбургските]] владения в [[Италия (географски регион)|Италия]]. През [[1718]] г. кралят на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] се опитва да възстанови господството си в Неапол и Сицилия с подкрепата на своя министър-председател [[Джулио Алберони]]: [[Кралство Великобритания|Великобритания]], [[Кралство Франция|Франция]], [[Ерцхерцогство Австрия|Австрия]] и [[Съединени провинции|Съединените провинции]] обаче се намесват директно срещу Испания и на 11 август побеждават флотата на Филип V в [[Битка при нос Пасаро|битката при нос Пасаро]]. [[Хагски договор (1720)|Хагският договор]] (20 февруари [[1720]] г.), който слага край на [[Война на четворния съюз|Войната на четворния съюз]] (част от която е битката при нос Пасаро), постановява преминаването на Кралство Сицилия към Хабсбургите: то се запазва като отделна държавна единица, но преминава заедно с Неапол под [[Хабсбургска монархия|австрийската корона]], докато [[Сардиния]] става владение на Савойските херцози, които стават крале на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. [[Карлос III]] де Бурбон, син на Филип V, е определен за наследник на трона в [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]]. [[Файл:Vico_La_scienza_nuova.gif|ляво|мини|296x296px|Корица на ''Принципите на новата наука'' на Джамбатиста Вико (1668 – 1744) ]] [[Файл:PietroGiannone.jpg|мини|272x272пкс|Пиетро Джаноне (1676 – 1748)]] [[Файл:Gian Vincenzo Gravina.JPG|мини|206x206пкс|Джовани Винченцо Гравина (1664 – 1718)]] Началото на австрийското управление, макар и принудено да се сблъска с катастрофална финансова ситуация, бележи дълбока реформа в политическите йерархии на Неаполитанската държава, последвана от дискретно развитие на [[Просвещение]]то и реформаторските принципи. Оттогава в Неапол са достъпни, освен [[Рене Декарт|картезианските]] текстове, и произведенията на [[Барух Спиноза]], [[Корнелий Янсен]], [[Блез Паскал]], и изразите на културата се завръщат в пряк контраст с градското духовенство,<ref name="ReferenceAB">G. De Giovanni, ''Il Giansenismo a Napoli nel sec. XVIII'', Asprenas I, 1954</ref> по пътя на вече наченатия неаполитански [[антикуриализъм]] от известни юристи като [[Франческо д'Андреа]], [[Джузепе Валета]] и [[Константино Грималди]]. По време на австрийското вицекралство, през [[1721]] г., [[Пиетро Джаноне]] публикува най-известния си текст – „Гражданската история на Кралство Неапол“, който е много важен културен справочник за Неаполитанската държава и става известен в цяла Европа (получава адмирациите на [[Шарл дьо Монтескьо]]) с начина, по който предлага в модерни термини [[Николо Макиавели|Макиавелизма]] и подчинява каноничното право на гражданското.<ref>Recuperati G., ''L'esperienza religiosa e civile di P. Giannone'', Ricciardi ed. Napoli 1970</ref> [[Отлъчване от Църквата|Отлъчен]] от архиепископа на Неапол, той намира убежище във [[Виена]], без да може да се върне в [[Южна Италия]]. В тази среда, между Неапол и [[Чиленто]], също живеят [[Джамбатиста Вико|Джован Батиста Вико]], който през [[1723]] г. публикува първото издание на своите „Принципи на нова наука“, и [[Джовани Винченцо Гравина]], учен по [[канонично право]] в Неапол, който основава в [[Рим]], с [[Кристина (Швеция)|Кристина Шведска]], [[Академия „Аркадия“]], предлагаща отново светското четене на класиката. Неговият ученик [[Пиетро Метастазио]] създава в Неапол поетичните нововъведения за [[Торкуато Тасо]] и [[Джован Батиста Марино]], които дават международна слава на италианската [[мелодрама]].<ref>Binni W., ''L'Arcadia e il Metastasio'', La Nuova Italia, Firenze 1963</ref> Първите австрийски вицекрале са Георг Адам фон Мартиниц (1614-1714) и [[Вирих Филип фон Даун]]. Те са последвани от управлението на кардинал [[Винченцо Гримани]], който в полза на неаполитанските антикуриалистки кръгове прилага първата политика на финансово възстановяване, опитвайки се да намали правителството разходи и да изземе приходите на южните феодали, които са били задочно след австрийската окупация.<ref group="N">По данни на Ди Виторио събраните суми от тези владения възлизат на приблизително 200 000 дуката. Di Vittorio G., ''Gli austriaci e il Regno di Napoli 1707 - 1734'', I pp 9-17, Giannini ed., Napoli 1969. </ref> Наместниците, които го наследяват ([[Карло Боромео Арезе]] и Фон Даун във втория му мандат), откриват лек положителен баланс в приходите на кралството, благодарение и на баланса на разходите, които са изисквали военните операции.<ref>Di Vittorio G., ''Gli austriaci e il Regno di Napoli 1707 - 1734'', I pp 56, Giannini ed., Napoli 1969</ref> През 1728 г. вицекраят [[Михаил Фридрих фон Алтан]] основава обществената Банка на Свети Карл, за да финансира частното предприемачество с търговски привкус, да изкупи обратно акции от публичен дълг и да ликвидира църковни ипотекари.<ref group="N">Проектът е бойкотиран поради икономическия интерес на множество държавни служители и феодали, който се върти около поддържането на държавния дълг. I. Zilli, ''Carlo di Borbone e la rinascita del regno di Napoli. Le finanze pubbliche, 1734-1742'', Napoli, ESI ed., 1990, с. 231-243</ref> Същият вицекрал си спечелва враждебността на [[Йезуитски орден|йезуитите]], защото толерира публикуването на произведения на антикуриалистите [[Пиетро Джаноне]] и [[Константино Грималди]]. Въпреки това нов опит за нашествие, дело на [[Филип V (Испания)|Филип V от Испания]], въпреки че завършва с поражението му, връща бюджета на кралството отново в дефицит: проблемът продължава през целия последващ период на австрийско господство. През [[1731]] г. [[Алойз Томас Раймунд фон Харах]] насърчава създаването на Университетски съвет, който да контролира бюджетите на малките центрове на провинциите, заедно със Съвета за номериране за реорганизация на финансовите администрации, създаден през 1732 г.<ref>P. Stenitzer, ''Il conte Harrach viceré a Napoli (1728-1733)'', pp. 43-55, in ''Settecento napoletano. Sulle ali dell'aquila imperiale 1707-1734'', Catalogo della Mostra, Electa ed., Napoli 1994.</ref> Новите поземлени регистри обаче се противопоставят на земевладелците и духовенството, които искат да предотвратят плановете на правителството да облага с данъци църковната собственост. Последният от австрийските вицекрале, [[Джулио Висконти Боромео Арезе]], е свидетел на нахлуването на Бурбоните и последвалата война, но оставя новите суверени с много по-добро финансово състояние от това, оставено от испанските вицекрале.<ref>E. Garms Cornides, ''Il regno di Napoli e la monarchia austriaca'', in ''Settecento napoletano. Sulle ali dell'aquila imperiale 1707-1734'', p. 26, Catalogo della Mostra, Electa ed., Napoli 1994</ref> === Бурбоните на Неапол и Сицилия === {{Основна|Бурбонско завладяване на Двете Сицилии|Битка при Битонто}} ==== Карлос III де Бурбон ==== [[Файл:Carlos_de_Borbón,_rey_de_las_Dos_Sicilias.jpg|дясно|мини|256x256пкс|Карлос III де Бурбон, крал на Испания, Неапол и Сицилия ]] Политиката на реформи, започнала хладно при вицекралството на [[Карл VI]] фон Хабсбург, е възобновена от короната на [[Бурбони]]те, които предприемат редица административни и политически нововъведения, разширявайки ги на цялата територия на кралството. [[Карлос III]] де Бурбон, бивш [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|херцог на Парма и Пиаченца]], син на [[крал на Испания|краля на Испания]] [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], след [[Битка при Битонто|битката при Битонто]] (25 май 1734 г.) завладява Кралство [[Неапол]] и влиза в града на 10 май 1734 г. Той е коронясан за ''Rex utriusque Siciliae'' (Крал на двете Сицилии) на 3 юли 1735 г. в [[Успение Богородично (Палермо)|катедралата на Палермо]]. Завладяването на двете кралства става възможно благодарение на маневрите на Изабела Фарнезе, която, възползвайки се от [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]], в която Франция и Испания се бият срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], поисква провинциите на [[Южна Италия]] за нейния син, получена след битката при Битонто. С Карлос III Кралство Неапол вижда раждането на новата [[Бурбони на Двете Сицилии|династия на Бурбоните на Неапол и Сицилия]]. На 8 юни [[1735]] г. той заменя Колатералния съвет (най-важният политически и юрисдикционен орган на вицекралството на Неапол) с Кралската камара на Света Киара, като поверява съставянето на правителството на [[Мануел Доминго де Бенавидес и Арагон]], граф на Сантистебан, и назначава [[Бернардо Танучи]] за министър на правосъдието. Кралството няма ефективна автономия от Испания до [[Виенски мир (1738)|Виенския мир]] (18 ноември [[1738]] г.), който слага края на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Поради повтарящите се войни и рисковете, пред които е изправен Неапол, Танучи изказва хипотезата за преместване на столицата в [[Мелфи]] (вече първата столица на [[Апулия и Калабрия|нормандското господство]]), виждайки в нея изключително стратегическа точка: разположена в континенталната зона, защитена от планините и далеч от заплахи от открито море.<ref>Bernardo Tanucci, ''Epistolario, vol. I, 1723-1746'', a cura di R.P. Coppini, L. Del Bianco, R. Nieri, Ed. di Storia e Letteratura, Roma, 1980, с.638</ref> [[Файл:Triumph_of_Charles_III_at_the_Battle_of_Velletri.jpg|ляво|мини|270x270пкс|[[Франческо Солимена]], ''Триумф на Карлос III де Бурбон в [[Битка при Велетри|битката при Велетри]]'', 1744, [[Кралски дворец в Казерта]] ]] На 11 август [[1744]] г. армията на Карлос III, все още поддържана от присъствието на испански войски, побеждава австрийците, които се опитват да завладеят отново кралството в [[Битка при Велетри|битката при Велетри]]. Несигурната ситуация, в която се намира Бурбонската корона в Неаполитанското кралство, съответства на двусмислената политика на Карлос III: в началото на своето управление той се опитва да подкрепи политическите позиции на църковните йерархии, като подкрепя създаването на [[Инквизиция|инквизиционен]] съд в [[Палермо]] и като не противодейства на отлъчването на [[Пиетро Джаноне]]. Въпреки това когато краят на военните действия в Европа предотвратява заплахите за неговата кралска титла, той назначава [[Бернардо Танучи]] за министър-председател, чиято политика веднага е насочена към ограничаване на църковните привилегии: през [[1741]] г., с [[конкордат]], правото на убежище в църквите е драстично намалено, както и други [[Имунитет (право)|имунитети]] за духовенството; църковните активи са подложени на данъчно облагане. Подобни успехи обаче не са постигнати в борбата с [[Феодализъм|феодализма]] в периферните провинции на кралството. Всъщност от [[1740]] г., по предложение на Търговския съвет, назначен няколко години по-рано, са създадени Кралските търговски консулства с цел насърчаване на либерализацията на икономиката и гарантиране на гражданското правосъдие, което феодалите не са в състояние да гарантират. Присъстващи във всички главни градове на кралството (дори повече от едно на провинция), консулствата са под юрисдикцията на Върховния търговски магистрат на Неапол. И все пак опозицията на баронската класа е толкова компактна и добре организирана, че в рамките на няколко години определя съществения провал на инициативата.<ref>Giusepe Caridi, ''Una riforma borbonica bloccata: il Supremo magistrato di commercio nel Regno di Napoli (1739-1746). [https://www.storiamediterranea.it/public/md1_dir/r1603.pdf Онлайн]''</ref> [[Файл:Antonio Genovesi.jpg|мини|202x202пкс|Антонио Дженовези (1713 – 1769)]] [[Файл:Reggia di Caserta4.jpg|ляво|мини|327x327пкс|Кралският дворец в Казерта]] [[Файл:Immagine d'insieme 2, Cappella Sansevero.jpg|мини|262x262пкс|Параклис „Сансеверино“]] Реформите обаче, като възстановяват старите кадастрални системи, успяват да наложат данъчно облагане на църковните активи, равно на половината от обикновеното данъчно облагане на миряните, докато феодалните активи остават обвързани с данъчната система ''adoa''. Хазната се възползва от новите мерки и в същото време има значително развитие на [[икономика]]та, увеличаване на селскостопанското производство и свързаната с него търговия.<ref>Schipa M., ''Il regno di Napoli al tempo di Carlo di Borbone'', vol II, с. 103-114, Società editrice Dante Alighieri, Milano-Roma-Napoli 1923</ref> През [[1755]] г. първата катедра по икономика в [[Европа]], наречена Катедра по търговия и механика, е създадена в [[Неаполски университет „Федерико II“|Неаполитанския университет]]. Курсовете (на италиански, а не на латински) са водени от [[Антонио Дженовези]], който, след като губи катедрата си по [[богословие]] след обвинения в [[атеизъм]], продължава обучението по икономика и етика. Постигнатите успехи поставят началото на по-радикален проект за интервенция, който трябва да бъде осъществен в [[Тера ди Лаворо]]. Първата стъпка включва изграждането на [[Кралски дворец в Казерта|Кралския дворец в Казерта]] и градската модернизация на град [[Казерта]], който е преустроен според рационалистичните проекти на [[Луиджи Ванвители]]. През същите години в сърцето на столицата [[Неапол]] [[Джузепе Самартино]] създава известния скулптурен комплекс в [[Капела Сансеверо (Неапол)|параклиса „Сансеверо“]] на принц [[Раймондо ди Сангро]]: изключително формалната грижа и стилистичната модернизация, с които са надарени неговите творби, предизвикват противоречия в неаполитанските католически среди, свикнали с художествените резултати на [[Маниеризъм|Маниеризма]] и [[Барок]]а. [[Файл:Reggia di Portici1.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Кралският дворец в [[Портичи]]]] В [[Калски дворец в Портичи|кралския дворец на Портичи]], който трябва да бъде резиденция на Карлос III преди построяването на кралския дворец в Казерта, кралят създава археологическия музей, в който са събрани находките от последните разкопки на [[Херкулан]] и [[Помпей]]. За първи път в Италия, след създаването на [[Римско гето|Римското гето]], през последните години в Неапол е провъзгласен закон, гарантиращ на [[евреи]]те, прогонени от кралството два века по-рано, същите права на гражданство (с изключение на възможността да притежават феодални титли), запазени дотогава за католиците.<ref name="Galasso92" /><ref>Croce B., ''Storia del Regno di Napoli'', Adelphi ed., Milano 1992</ref> ==== Фердинанд IV ==== {{Вижте също|Бернардо Танучи}} [[Файл:Vincenzo Camuccini - Ritratto di Ferdinando I delle due Sicilie.jpg|мини|Фердинанд IV Неаполитански]] През [[1759]] г. испанският крал [[Фернандо VI]] умира без преки наследници. На първо място в линията на наследяване е неговият брат [[Карлос III]] де Бурбон, който, спазвайки договора между двете кралства, който постановява, че двете корони никога не трябва да се обединяват, трябва да избере наследник за двете кралства на Неапол и Сицилия. Считаният дотогава за престолонаследник [[Филип (Калабрия)|Филип]], роден на 13 юни [[1747]] г., е поставен под наблюдение в продължение на две седмици от комисия, съставена от висши служители, магистрати и шестима лекари, за да се оцени психическото му състояние. Тяхната присъда е пълното му безумие, като по този начин го изключват от наследяването. Вторият син [[Карлос IV|Карлос Антонио]], роден в [[Портичи]] през [[1748]] г., вместо това последва баща си като наследник на испанския трон. Следователно изборът пада върху третия син [[Фердинанд I ̈(Две Сицилии)|Фердинанд]], роден на 12 януари [[1751]] г., който приема името „Фердинанд IV Неаполитански“. При раждането му селска благородничка на име Аниезе Ривели е избрана за детегледачка. Обичайно е в двора на Неапол, вземайки пример от този в Испания, да поставят обикновен човек на същата възраст до младия принц. Той, наречен Менино, трябва да бъде смъмрян вместо него, който по този начин младият принц трябва да разбере, че ако един ден стане крал, ако направи грешки по време на управлението си, злото ще се стовари върху целия народ. Поради тази причина Аниезе Ривели представя сина си Дженаро Ривели на кралските особи. Той става неразделен приятел на Фердинанд и всъщност Фердинанд попречва той да бъде смъмрян вместо него, близък дори в трагичните събития на революцията. Всъщност Дженаро Ривели заедно с кардинал [[Фабрицио Руфо]] ще поведе народната [[Армия на светата вяра в нашия Господ Исус Христос]] (Санфедистката армия)<ref group="N">Санфедистката армия (съкращение от „Света вяра“) е името, с което християнската и кралска армия на Светата вяра в нашия Господ Исус Христос е известна в италианската историография – народна армия, съставена от калабрийския кардинал Фабрицио Руфо, който е главен герой във войната за отвоюване на Кралство Неапол от французите и падането на Неаполитанската република през 1799 г.</ref> в Контрареволюцията, за да завладее отново Неаполитанското кралство от французите. [[Файл:Tanucci_Bernardo_01.jpg|мини|255x255px|Маркиз Бернардо Танучи (1698 – 1783), министър на просвещението на крал Фердинанд IV Неаполитански, III на Сицилия и I на Двете Сицилии |ляво]] [[Файл:Pittore napoletano del XVIII secolo - Ritratto di Gaetano Filangieri.jpg|мини|293x293пкс|Гаетано Филанджиери (1753 – 1788)]] Фердинанд е само на 8 години, когато баща му абдикира, и поради тази причина е създаден Регентски съвет от баща му. Основните представители са [[Доменико Катанео]], принц на [[Саникандро ди Бари|Сан Никандро]], и маркиз [[Бернардо Танучи]], последният ръководител на Регентския съвет. По време на периода на регентството и след него основно Танучи държи юздите на кралството в ръцете си и продължава реформите, започнати през епохата на Карлос. В правната област голям напредък става възможен благодарение на подкрепата, оказана на министър Танучи от [[Гаетано Филанджиери]], който със своя труд „Наука за законодателството“ (''"Scienza della legislazione"''), започнат през [[1777]] г., може да се счита за един от предшествениците на модерното право. През [[1767]] г. кралят издава акт за експулсиране на [[Йезуитски орден|йезуитите]] от територията на кралството, което води до отчуждаване на техните активи, манастири и културни центрове, шест години преди папа [[Климент XIV]] да издаде указ за закриването на ордена. Междувременно Фердинанд вместо това прекарва дните си в игри с приятеля си Дженаро, обличайки се и общувайки с обикновените хора, които го лекуват и разговаряха с него абсолютно свободно. На 12 януари 1767 г. Фердинанд IV, навършил 16 години, става крал с пълни пълномощия. Всъщност Танучи все още управлява. Той, продължавайки да поддържа отношения с вече бившия крал на Неапол и с императрица [[Мария Терезия]] Австрийска, прави многократни опити да ожени Фердинанд за австрийска ерцхерцогиня, като го сгодява за няколко от дъщерите на императрицата, които обаче всички умират преди сватбата. Усилията му в крайна сметка дават плод, но довеждат до края на политическата му кариера. [[Файл:Angelika Kauffmann Portrait Maria Karoline von Österreich VLM off.jpg|мини|248x248px|Мария-Каролина Хабсбург-Лотарингска]] През [[1768]] г. Фердинанд IV се жени за [[Мария-Каролина Австрийска|Мария Каролина Хабсбург-Лотарингска]], дъщеря на императрица Мария Терезия и сестра на кралицата на Франция [[Мария-Антоанета]]. Както обикновено преди сватбата е сключен брачен договор, според който Мария-Каролина трябва да участва в Държавния съвет след раждането на мъжки наследник. На следващата година Фердинанд IV се среща със своя девер Петър [[Леополд II]], тогавашен велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], както и брат на Мария-Каролина и съпруг на [[Мария-Лудовика Бурбон-Испанска|Мария-Лудовика]], сестрата на Фердинанд. През същите тези години се развиват [[Масонство|масонски]] асоциации, които основават своите идеали на свободата и равенството на всеки индивид. Това не е харесва на Мария-Каролина, която, подобно на други владетелки, смята титлата си за божествена, но за разлика от другите и подобно на семейството си тя вярва, че сред нейните задачи трябва да е щастието на нейния народ; те обаче са оспорвани от консерваторите, включително Танучи. Въпреки това той вижда как престижът му намалява през [[1775]] г., когато Мария-Каролина, след като ражда първия си син [[Карло Тито Бурбон-Две Сицилии|Карло Тито]], става част от Държавния съвет. Тя участва активно в политическия живот от съпруга си и често го замества. ==== Предистория на Неаполитанската република ==== През [[1776]] г. маркиз [[Бернардо Танучи]] постига последния си успех, насърчавайки премахването на символичен акт на васалитет – почитта (на итал. ''chinea'') към [[Папската държава]], която официално прави Неаполитнското кралство държава-придатък на папата на Рим. През [[1777]] г. министърът е заменен от сицилианеца [[Джузепе Бекадели да Болоня и Гравина]], маркиз на [[Самбука ди Сичилия|Самбука]]. Той се харесва повече на Мария-Каролина и е доведен от Танучи в Неапол. На 14 юли [[1796]] г. Фердинанд IV обявява [[Херцогство Сора]] за разпуснато заедно с [[Държава на президиите|Държавата на президиите]] – последните следи от [[ренесанс]]овите владения в Италия. Той също така лично се ангажира с политиката на териториална реформа, въведена от баща му: в [[Тера ди Лаворо]] организира изграждането на индустриалната колония [[Сан Леучио (Казерта)|Сан Леучо]] през [[1789]] г. – интересен експеримент на социално законодателство и на производствено развитие. [[Файл:Sirjohnacton.jpg|мини|Сър Джон Актън (1736 – 1811)]] През [[1778]] г. в Неапол пристига [[Джон Актън]] – човек от флота на [[Велико херцогство Тоскана]], когото кралица Мария-Каролина е взела от брат си [[Леополд II]]. Кралските особи на Неапол и Сицилия трябвa да преразгледат споразуменията с трети държави по отношение на риболова, търговското корабоплаване и войната и да премахнат арагонските институции. През [[1783]] г. става известно, че министър-председателят – Маркизът на Самбука се е възползвал от хазната по всички възможни начини, например чрез изкупуване на ниска цена на всички вещи, иззети от йезуитите от [[Палермо]]. Въпреки това управлението му продължава до [[1784]] г., когато се установява, че той е един от многото, които разпространяват новината, че Джон Актън и Мария-Каролина са любовници. Така и не се разбира дали това е истина, но е факт, че Мария-Каролина убеждава съпруга си Фердинанд IV, че става въпрос за лъжа. 71-годишният маркиз [[Доменико Карачоло]], бивш вицекрал на Сицилия, става министър-председател, докато Джон Актън става кралски съветник. Самият Актън наследява Карачоло на 16 юли [[1789]] г. в деня на смъртта му. Полезен инструмент и източник на голямо количество данни е ''Notiziario di Corte Notiziario di Città'', публикуван през 1789 г. – джобен справочник с полезна информация за сложната и подробна политическа и административна организация на кралството през 1789 г. и за отношенията му с други държави. През 1793 г. е основано вдъхновено от якобинците [[Неаполитанско патриотично общество]], което е разбито на следващата година със смъртна присъда на 8-те му членове. Всички тези събития подготвят почвата за [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република от 1799 г.]] Всъщност Мария-Каролина, която в първите години от управлението си показва, че е чувствителна към исканията за обновление и е умерено благосклонна към насърчаването на индивидуалните свободи, прави рязък обрат след [[Френска революция|Френската революция]], което води до открити репресии при новината за обезглавяването на френските владетели и за неаполитанската подкрепа на британското военно присъствие в [[Средиземно море]]. Репресивните мерки водят до непоправим разрив между монархията и интелектуалната класа; наказанията засягат не само демократите, но и реформистите с твърда монархическа вяра, които по този начин не се поколебават да прегърнат републиканската кауза през 1799 г. Настъплението на френските войски в Италия започва с кампанията на генерал [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] през [[1796]] г. През [[1798]] г. френските кораби превземат [[Малта]]; преди това, през януари 1798 г., французите окупират Рим. Решението на Мария-Каролина, подкрепено от британския адмирал [[Хорацио Нелсън]] и посланика [[Уилям Хамилтън]], да се присъедини към [[Война на втората антифренска коалиция|Втората антифренска коалиция]] и да разреши военната намеса на неаполитанските войски в [[Папска държава|Папската държава]], завършва с катастрофа. Неаполитанската армия, командвана от австрийския генерал [[Карл Мак фон Лайберих]] и съставена от около 116 000 души, след като първоначално достига Рим, претърпява серия от тежки поражения и се разпада при отстъплението. Така кралството е отворено за нахлуването на френската армия на генерал [[Жан-Етиен Шампионе]] в Неапол. ==== Неаполитанската република и реконкиста на Бурбоните ==== {{Основна|Неаполитанска република (1799)|Санфедизъм}} [[Файл:Eleonora_Fonseca_Pimentel.jpg|мини|Елеонора де Фонсека Пиментел ̈(1752 – 1799), икона на Неаполитанската революция .|220x220пкс]] На 22 декември 1798 г. крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд IV]] бяга в Палермо, оставяйки управлението на маркиза на [[Лаино]] [[Франческо Пинятели]] с титлата на генерален викарий и в Неапол единствената слаба народна съпротива на лазаристите<ref group="N">Терминът lazari (или също lazzaroni) се отнася до младите хора от работническата класа на Неапол през 17-19 век. Особено известна е ролята, която те играят в санфедистката защита на града срещу бунтовниците от Неаполитанската република от 1799 г., подкрепяни от революционна Франция.</ref> срещу френските войници. От народните бунтове, които междувременно се разпростират до [[Абруцо]], Пинятели обаче не събира организирана съпротива и на 11 януари [[1799]] г. подписва [[Примирие от Спаранизе|примирието от Спаранизе]], след като французите окупират [[Капуа]]. На 22 януари [[1799]] г. в Неапол, т. нар. „неаполитански патриоти“ провъзгласяват раждането на нова държава – [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]], предвиждайки френския проект за установяване на окупационно правителство в неаполитанския юг<ref>Simoni A., ''L'esercito napoletano dalla minorità di Ferdinando alla Repubblica del 1799'', в ''Archivio storico per le Province Napoletane'', XLVI, 1921, с. 170-195</ref>. Френският командир [[Жан-Етиен Шампионе]], който влиза в столицата, одобрява институциите на патриотите и признава фармацевта [[Карло Лауберг]] за ръководител на републиката. Лауберг, благодарение на френската подкрепа, през тези години основава заедно с [[Елеонора де Фонсека Пиментел]] ''Monitore Napoletano'' – известен вестник за революционна и републиканска пропаганда.<ref>Croce B., ''La rivoluzione napoletana del 1799'', с. 361-439, Laterza ed., Bari 1961</ref> [[Файл:Mario_Pagano.jpg|мини|162x162пкс|[[Франческо Марио Пагано]] ̈(1748 – 1799), известен учен от Просвещението и представител на Неаполитанската република .]] Новото правителство също участва пряко във френския революционен опит, като изпраща свое собствено представителство, наречено „неаполитанска делегация''“''<ref>Croce B., ''La rivoluzione napoletanan del 1799'', с. 301-315, Laterza ed., [[Bari]] 1961</ref>, в [[Директория]]та на [[Париж]] и незабавно прави опити за нововъведения с подривните за феодализма закони<ref group="N" name=":0">Подривните феодализма закони (''leggi eversive della feudalità'', нар. още «di eversione della feudalità) са законодателни мерки, приложени между 1806 и 1808 г., с които [[Жозеф Бонапарт]], крал на Неапол и брат на Наполеон, премахва феодализма в Кралство Неапол по време на т.нар. Френско десетилетие. Автор на законите е министърът на правосъдието по онова време, маркиз Микеланджело Чанчиули.</ref>, [[Янсенизъм|янсенисткия проект]] за създаване на национална църква, независима от епископа на Рим,<ref group="N">Пасажът от посланието на [[Павел (апостол)|Свети Павел]] [[Послание на свети апостол Павла до римлняни|до римляните]], в което апостолът увещава християните да се подчиняват преди всичко на установената власт (Romani, XIII 1-7), вж. Pieri P., ''Il clero meridionale nella rivoluzione francese del 1799'', в ''Rassegna Storica del Risorgimento'', XVII, 1930, с. 180-186</ref> и конституционният проект на републиката, създаден от [[Франческо Марио Пагано]], който, въпреки че остава неприложен, се счита за важен документ, който предвижда основите на съвременната италианска система, по-специално на съдебната система. [[Файл:Cardinale Fabrizio Ruffo.jpg|ляво|мини|кардинал Фабрицио Руфо (1744 – 1827), командир на санфедистите |277x277пкс]] Още на 23 януари 1799 г. са издадени „Общите инструкции на временното правителство на Неаполитанската република към патриотите“ (на итал. ''Istruzioni generali del Governo provvisorio della Repubblica Napoletana ai Patriotti'') – нещо като първа правителствена програма. Политическите проекти обаче не намират практическа реализация само за пет месеца живот на републиката; всъщност на 13 юни 1799 г. народната [[Санфедизъм|санфедистка]] армия,<ref group="N">Терминът „Санфедизъм“ (на итал. ''Sanfedismo'') се отнася до разнообразно контрареволюционно движение, родено в Южна Италия в края на 18 век. Името се отнася особено за периода 1799-1814 г., когато традиционните монархии в Италия са свалени и заменени от наполеоновите републики, подкрепяни от революционната френска армия. Самият термин е създаден от революционерите за определяне на членовете на противниковата партия, след което се използва и все още е най-използваният от историографията, преобладавайки над термина "контрареволюционери". Привържениците на контрареволюционните принципи никога не са използвали термина "санфедисти" за себе си, а "лоялисти" или "легитимисти".</ref> организирана около кардинал [[Фабрицио Руфо|Фабрицио Руфо]], завоюва отново [[Южна Италия]], връщайки териториите на кралството на монархията на Бурбоните, заточена в [[Палермо]].<ref>Липсата на подкрепа от страна на народните маси, на които революционерите са наложили чужди за тях институции и културни модели, е сред причините според [[Винченцо Куоко]] неговата известна творба ''Saggio storico sulla rivoluzione napoletana del 1799'' (излязла през 1806 г.) водят до провала на републиката.</ref> След реконкистата на Бурбоните седалището на двора официално остава в [[Сицилия]], но още през лятото на [[1799]] г. в [[Неапол]] са създадени административни органи като Правителственият съвет, Държавният съвет и Църковният съвет; секретариатът на външните работи е поверен на [[Джон Актън]], който все още управлява длъжностите от Палермо. През следващите месеци хунта, назначена от [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд IV]], започва процеси срещу републиканците.<ref>Rao A. M., ''Napoli 1799-1815. Dalla Repubblica alla monarchia amministrativa'', [[Napoli]], del Sole ed. 1995. Rao A. M., ''La Repubblica napoletana del 1799'', Newton & Compton ed., [[Roma]] 1997., особено с. 470-475</ref> На смърт са осъдени 124 филоякобинци, включително Пагано, [[Кристофоро Гроси]], Елеонора де Фонсека, [[Паскуале Бафи]], [[Доменико Чирило]], [[Джузепе Леонардо Албанезе]], [[Иняцио Чая]], [[Никола Паломба]], [[Луиза Санфеличе]] и [[Микеле Граната]]. ==== Кралска реакция и първа реставрация на Бурбоните ==== В края на лятото на [[1799]] г. 1396 бивши якобинци са заловени и хвърлени в затвора. Междувременно управлението на Неапол е поверено от [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд IV]] на кардинал [[Фабрицио Руфо]], избран за случая като „наместник и генерален капитан на Кралство на Отсамна Сицилия“ – титла, която неофициално предхожда бъдещото име на [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]], което първо [[Жоашен Мюра]] и след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] самият Фердинанд IV използват за обозначаване на кралството. Възстановената монархия, в търсене на безусловната подкрепа на духовенството, виждайки се застрашена от правните и административни нововъведения, които самите Бурбони отчасти носят в Неапол от [[18 век]] насам, се характеризира с мракобеснически обрат: тя незабавно поставя своя собствена политическа планове на практика и с физическото елиминиране на основните републикански представители и с остракизма на онези, които са спечелили известност по време на републиката. В същото време, за да върне в новата консервативна политика и свещениците и монасите, които на повече или по-малко [[Янсенизъм|янсенистки]] позиции преди това са се присъединили към революцията, новото правителство директно инструктира епископите с депеши и официални писма да контролират всички религиозните институти на съответните епархии, така че [[Трентски събор|тридентското православие]] да се зачита навсякъде<ref>[[Luigi Blanch|Blanch L.]], ''Scritti storici. Il Regno di Napoli dal 1801 al 1806 e la campagna del Murat nel 1815'', a cura di Benedetto Croce, vol. I, с. 36-41</ref>. Крал Фердинанд IV намира убежище в [[Палермо]] и остава крал на Сицилия. На 27 септември [[1799]] г. неаполитанската армия превзема Рим, слагайки край на революционния републикански опит ([[Римска република (1798 – 1799)|Римска република, 1798-1799]]) и в [[Папска държава|Папската държава]], като по този начин възстановява княжеството на [[папа]]та там. През [[1801]] г. неаполитанските военни намеси, в опит да достигнат [[Цизалпинска република|Цизалпийската република]], достигат до [[Сиена]], където се сблъскват неуспешно с френските окупационни войски на [[Жоашен Мюра]]. Поражението на войските на Бурбоните е последвано от примирието във [[Фолиньо]] на 18 февруари [[1801]] г. и впоследствие от [[Мир от Флоренция|мира във Флоренция]] (28 март 1801 г.) между суверените на Неапол и Наполеон. През тези години са приети и редица помилвания, които позволяват на много неаполитански якобинци да напуснат затвора. Въпреки това с [[Амиенски договор|Амиенския мир]], сключен от европейските сили на 25 май [[1802]] г., [[Южна Италия]] е временно освободена от френските, английските и руските войски и дворът на Бурбоните от Палермо се завръща, за да се установи официално в [[Неапол]]. Две години по-късно вратите на кралството са отворени отново за [[Йезуитски орден|йезуитите]], докато още през [[1805]] г. французите се завръщат, за да окупират кралството, установявайки военен гарнизон в [[Пулия]].<ref>Rao A. M., ''La prima restaurazione borbonica'' in «Storia del Mezzogiorno», in particolare с. 543-560, vol. IV, tomo II, ''Il Regno dagli Angioini ai Borboni'', Roma 1986.</ref> === Наполеонов период === {{Основна|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} ==== Жозеф Бонапарт ==== През следващите пет години Кралство Неапол следва променлива политика спрямо [[Първа френска империя|Наполеонова Франция]], която, въпреки че сега е хегемон на континента, остава по същество в отбрана по моретата: тази ситуация не позволява на Неаполитанското кралство, стратегически разположено в [[Средиземно море]], да поддържа стриктен неутралитет в тоталния конфликт между французите и англичаните, които от своя страна заплашват да нахлуят и да завладеят [[Сицилия]]. [[Файл:Joseph Bonaparte, King of Spain, by Robert Lefevre.jpg|мини|232x232px|Жозеф Бонапарт (1768 – 1844)]] След победата при [[Битка при Аустерлиц|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] окончателно урежда сметките си с Неапол: той насърчава [[Нахлуване в Неапол (1806)|окупацията на неаполитанската област]], проведена успешно от [[Лоран Сен Сир|Лоран дьо Гувион-Сен-Сир]] и [[Жан-Луи Рение|Жан-Луи-Ебенезер Рение]]. Той след това обявява династията на Бурбоните за отпаднала, влязла на 11 април същата година в [[Война на Третата коалиция|Третата антифренска коалиция]], явно враждебна на Наполеон. Фердинанд IV със своя двор се връща в Палермо под английска защита. След това френският император назначава брат си [[Жозеф Бонапарт]] за „крал на Неапол“. Междувременно в провинциите на [[Южна Италия]] (особено в [[Базиликата]] и [[Калабрия]]) [[Калабрийско въстание|антинаполеоновата съпротива]] започва да се организира отново: сред различните капитани на пробурбонски бунтовници (сред които има както професионални войници, така и обикновени разбойници) изпъкват разбойникът от [[Итри]] [[Микеле Пеца]], известен като ''Фра Дяволо'', и в [[Базиликата]] полковник [[Алесандро Мандарини]] от [[Маратеа]]. Потушаването на антифренското движение е поверено главно на генералите [[Андре Масена]] и [[Жан-Максимилиен Ламарк]], които успяват да забавят бунта, макар и с изключително жестоки средства, както се случва например при т. нар. „[[клане в Лаурия]]“ (7-9 август 1806 г.). Клането е извършено от войниците на Масена спрямо местното население, разбунтувало се срещу френската окупация, заставайки на страната на короната на Бурбоните. Живота си губят около 1000 души вкл. жени и деца. При преобладаващо чуждестранна администрация, съставена от [[корсика]]неца [[Антоан-Кристоф Салисети]], [[Андре-Франсоа Мио]] и [[Пиер-Луи Рьодерер]], има радикални реформи като подривните закони за феодализма<ref name=":0" group="N" /> и потискането на [[Монашески орден|редовните ордени]]; освен това са създадени [[Латифундия|поземленият данък]] и нов поземлен регистър. Борбата срещу феодализма също е ефективна благодарение на приноса на [[Джузепе Дзурло]] и юристите, съставляващи специалната комисия, която, председателствана от [[Давиде Уинспир]] (вече в служба на Бурбоните като посредник между двора на Палермо и френските войски в [[Южна Италия]]), има задачата да разрешава спорове между общините и [[барон]]ите. В крайна сметка тази комисия успява да доведе до ясно скъсване с миналото и следователно до раждането на буржоазната собственост и в Кралство Неапол, по-късно подкрепено от самия Жоашен Мюра. Наред с поредица от реформи, включващи също данъчната и правната система, новото правителство създава първата система от провинции, области и области на кралството, с гражданска организация, ръководена съответно от [[интендант]], подинтендант и губернатор, след това мирови съдия. Новите провинции са Отвъдно Абруцо I, Отвъдно Абруцо II, Отсамно Абруцо, Молизе (със столица [[Кампобасо]]), [[Капитаната]] (със столица [[Фоджа]]), Тера ди Бари, Тера д'Отранто, Базиликата, Отсамна Калабрия, Отвъдна Калабрия, Отсамно княжество, Отвъдно княжество, Тера ди Лаворо (със столица [[Капуа]]) и Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnr.it/commesse/Allegato_100881.pdf?LO=01000000d9c8b7a6090000000900000060b000000a7d9c53000000000100000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000&type=application/pdf}}</ref> И накрая, продажбата на активите на манастирите и феодалите привлича голям брой френски инвеститори в Неапол – единствените, които заедно със старите местни благородници могат да разполагат с необходимия капитал за закупуване на земя и недвижими имоти. Следвайки примера на [[Орден на Почетния легион|Почетния легион]] във [[Франция]], Жозеф Бонапарт учредява [[Кралски орден на двете Сицилии|Кралския орден на двете Сицилии]] в [[Неапол]], за да признае заслугите на нови личности, които са се отличили в реформираната държава<ref name="Villani">Villani P., ''Il Decennio francese'', в «Storia del Mezzogiorno», vol. IV, tomo II, ''Il Regno dagli Angoini ai Borboni'', Roma 1986.</ref> . ==== Жоашен Мюра ==== {{Вижте също|Австро-неаполитанска война}} [[Файл:Murat2.jpg|мини|251x251пкс|Жоашен Мюра (1767 – 1815), [[Списък на владетелите на Неаполското кралство|крал на Неапол]] ]] [[Жозеф Бонапарт]], определен да царува над Испания през 1808 г., е наследен от [[Жоашен Мюра]], който е коронован от [[Наполеон I|Наполеон]] на 1 август същата година с името на Йоахим Наполеон, „крал на [[Две Сицилии|Двете Сицилии]], по Божията благодат и по Конституцията на Държавата“, в съответствие със [[Устав от Байона|Устава от Байона]], който е предоставен на Кралство Неапол от Жозеф Бонапарт на 20 юни 1808 г. Новият суверен незабавно печели благоволението на гражданите, като освобождава [[Капри (град)|Капри]] от английската окупация, датираща от [[1805]] г. След това обединява област [[Ларино]] към провинция Молизе. Той основава с указ от 18 ноември [[1808]] г. Корпуса на инженерите на мостовете и пътищата и инициира важни обществени работи не само в Неапол (мостът „Санитà“, улица „Позилипо“, нови разкопки в [[Херкулан]], Кампо ди Марте, района, където днес е Летище „Неапол-Каподичино“), но също така и в останалата част на кралството: обществено осветление в [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]], проектът „Борго Нуово“ в [[Бари]], създаването на болница „Сан Карло“ в [[Потенца]], [[гарнизон]]и, разположени в квартал „Лагонегро“ с паметници и обществено осветление, плюс модернизацията на пътищата в планините на [[Абруцо]]. Той е пропагандаторът на [[Наполеонов кодекс|Наполеноновия кодекс]], който влиза в сила в кралството на 1 януари [[1809]] г. – нова гражданска законодателна система, която, наред с други неща, позволява [[развод]]а и [[Брак|гражданския брак]] за първи път в [[Италия]]: кодексът веднага предизвиква противоречия сред консервативното духовенство, което вижда привилегията да управлява семейната политика, отнета от енориите, датираща от [[1560]] г.<ref>''«[[Codice Napoleone]]»,'' чл. 220-301.</ref><ref>Tallarico M. A., ''Il vescovo Bernardo della Torre e i rapporti Stato-Chiesa nel Decennio francese (1806-1815)'', в ''Annuario dell'Istituto Storico Italiano per l'Età Moderna e Contemporanea'', XXVII-XXVIII, 1975-1976, с. 316</ref> През [[1812]] г., благодарение на политиката на Мюра, в [[Изола дел Лири]] е създадена първата хартиена фабрика с модерна производствена система в кралството, по-точно в сградата на закрития Кармелитски манастир, от френския индустриалец Карло Антонио Беранже .<ref>Pinelli V., ''L'occupazione francese'', in ''Quaderni di ricerche su Isola del Liri'', XI, с. 44-45, Isola del Liri 1988</ref> [[Файл:Neapolitan War.jpg|мини|310x310пкс|Военната кампания на Мюра в Северна Италия]] През [[1808]] г. суверенът възлага на генерал [[Шарл-Антоан Манес]] да задуши възобновяването на разбойничеството в кралството. Манес се отличава с толкова свирепи методи, че получава прозвището „Унищожителя“ от калабрийците.<ref>Alexandre Dumas, ''I Borboni di Napoli, Volumi 7-8'', Stabilimento Tipografico del Plebiscito Chiaia 63, 1863, с.324</ref> След като потушава бунтовете в [[Чиленто]] и [[Абруцо]] с леки затруднения, Манес поставя щаба си в [[Потенца]], като успешно продължава репресивната дейност в останалите южни райони, особено в [[Базиликата]] и [[Калабрия]], провинции по-близо до Сицилия, откъдето разбойниците получават подкрепа от двора на Бурбоните в изгнание.<ref>Francesco Saverio Nitti, ''Scritti sulla questione meridionale'', Laterza, 1958, с.67</ref> През лятото на [[1810]] г. Мюра прави опит за десант в Сицилия, за да обедини политически острова с континент. Той пристига в [[Шила]] на 3 юни и остава там до 5 юли, когато е завършен голям лагер близо до Пиале – селище на [[Вила Сан Джовани]], където кралят се установи с двора, министрите и висшите граждански и военни. След това на 26 септември, отбелязвайки, че завладяването на Сицилия е трудна задача, той напуска лагера Пиале и заминава за столицата. Благодарение на Устава от Байона – конституцията, с която Мюра е провъзгласен за крал на [[Две Сицилии|Двете Сицилии]] от [[Наполеон I|Наполеон]], новият суверен се смята за свободен от васалитет към древната френска йерархия, представлявана в Неапол от много служители, назначени от [[Жозеф Бонапарт]]. Подсилен от тази политическа линия, намира по-голяма подкрепа сред неаполитанските граждани, които също гледат благосклонно на участието му в различни религиозни церемонии и кралската концесия на някои титли от [[Кралски орден на двете Сицилии|Кралския орден на двете Сицилии]] на католически епископи и свещеници.<ref>Spinosa A., ''Murat. Da stalliere a Re di Napoli'', Mondadori ed., Milano 1984.</ref> Крал Мюра участва в [[Наполеонови войни|Наполеоновите кампании]] до [[1813]] г.,<ref>Pierre-Marie Delpu, ''Les répercussions de la campagne de Russie dans le royaume de Naples (1812-1815) : origine ou révélateur d'une crise politique?'', Annales historiques de la Révolution française 2016/2 (nº 384).</ref> но политическата криза на Наполеон не е пречка за международната му политика. До [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1 октомври [[1814]] г. – 9 юни [[1815]] г.) той търси подкрепата на европейските сили, като разполага неаполитанските войски също срещу Франция и [[Кралство Италия (1805-1814)|Наполеоновото кралство Италия]], вместо това подкрепя [[Австрийска империя|австрийската]] армия, която се спуска на юг, за да завладее [[Паданска низина|Паданската низина]]: по този повод той окупира [[Марке]], [[Умбрия]] и [[Емилия-Романя]] до [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], добре прието от местното население.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gianfrancoronchi.net/foto/forli/MURAT/1814-_18-aprile_-Ultimo-periodo-Napoleonico|заглавие=1814-_18-APRILE_-ULTIMO-PERIODO-NAPOLEONICO}}</ref> Той задържа короната за по-дълго, но не се освобождава от [[Великобритания (остров)|британската]] враждебност и новата Франция на [[Луи XVIII]] – враждебност, която попречва на поканата на неаполитанска делегация на конгреса и по този начин всяка санкция за неаполитанската окупация на Умбрия, Марките и легациите, датиращи от кампанията от [[1814]] г. Тази политическа несигурност тласка краля към рискован ход: той се свързва с Наполеон на [[Елба (остров)|остров Елба]] и сключва споразумение с императора в изгнание с оглед на опита за [[Стоте дни]]. Мюра започва [[Австро-неаполитанска война|Австро-неаполитанската война]], нападайки съюзническите държави на [[Австрийска империя|Австрийската империя]]. След тази втора военна повратна точка той лансира известната [[Прокламация от Римини]] (30 март 1815 г.),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.roth37.it/COINS/Murat/rimini.gif|заглавие=Italiani}}</ref> която е призив за обединение на италианските народи, условно считан за началото на [[Рисорджименто]]. Обединената кампания обаче се проваля на 4 май [[1815]] г., когато австрийците я побеждават в [[Битка при Толентино|битката при Толентино]]: с [[Договор от Казаланца|договора от Казаланца]], най-накрая подписан близо до [[Капуа]] на 20 май от австрийските генерали и генералите на Мюра, Кралство Неапол се връща у короната на Бурбоните.<ref group="N">Сред клаузите на договора, в който [[Пиетро Колета]] представлява неаполитанската страна, имаше възможността Мюра, който изглежда е изразил намерението си да абдикира, да се върне във Франция, родната си страна.</ref> Епопеята на Мюра завършва с последната морска експедиция, която генералът предприема от [[Корсика]] към [[Неапол]], която след това е отклонена към [[Калабрия]], където при [[Пицо|Пицо Калабро]] той е заловен и застрелян на място.<ref name="Villani2">Villani P., ''Il Decennio francese'' in «Storia del Mezzogiorno», vol. IV, tomo II, ''Il Regno dagli Angoini ai Borboni'', [[Roma]] 1986.</ref><ref>Valente A., ''Gioacchino Murat e l'Italia meridionale'', Einaudi, Torino 1976</ref> === Реставрация и Кралство на двете Сицилии === {{Основна|Кралство на двете Сицилии}} [[Файл:Location of the Kingdom of the Two Sicilies-it.svg|мини|Кралството на двете Сицилии (в по-светло)]] След Реставрацията, със завръщането на Бурбоните на трона на Неапол през юни 1815 г., Фердинанд IV ([[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] на Двете Сицилии) обединява двете кралства Неапол и Сицилия през декември [[1816|1816 г.]] в едно държавно образувание – [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]]. То просъществува до февруари [[1861|1861 г.]], когато в следствие на [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] (5 май 1860 – 20 март 1861) и на военната намеса на [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Сардинското кралство]] [[Две Сицилии|Двете Сицилии]] са присъединени към зараждащото се [[Кралство Италия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://books.google.it/books?id=cngDAAAAQAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_v2_summary_r&cad=0#v=onepage&q=&f=false}}</ref> Новото кралство запазва наполеоновата административна система, съгласно правителствена линия, приета от всички възстановени държави, в която силно консервативната политическа програма на Бурбоните е включена в Неапол. Министерството на полицията е поверено на [[Антонио Капече Минутоло]], принц на Каноза<ref>Postigliola A., ''Dizionario Biografico Italiano'', 18, pp. 452-459</ref>, това на финансите – на [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], принадлежащ към [[Медичи ди Отаяно]] – клон на [[Медичи|Медичите]] на принцовете на [[Отавиано|Отаяно]], а това на правосъдието и църковните въпроси – на [[Донато Томази]] – основни поддръжници на неаполитанската католическа реставрация<ref>Feola R., ''Donato Tommasi tra Illuminismo e Restaurazione: aspetti e problemi della riforma della legislazione nelle [[Due Sicilie]]'', in «Archivio Storico per le Province Napoletane», III serie, vol. X, 1971, pp. 9-110</ref> . Освен това за първи път кралят, който е приел името „Фердинанд I на Двете Сицилии“, показва, че е готов да сключи политически споразумения със [[Свети престол|Светия престол]], до точката на насърчаване на [[Конкордат]]а от [[Терачина]] от 16 февруари [[1818]] г. за които те са окончателно фискалните и правни привилегии на духовенството в неаполитанската област са премахнати, като същевременно се засилват поземлените им права и се увеличават активите им.<ref>Blanch L., ''Luigi de' Medici come uomo di stato e amministratore'', in «Archivio Storico per le Province Napoletane», XI, 1925, pp. 105-115, 181-185</ref> Държавата се характеризира със силно конфесионална политика, подкрепяща [[Народни мисии|народните мисии]]<ref group="N">Народните мисии или мисии към хората (на латински missionaries ad populum, т.е. мисии към Божия народ, за разлика от мисиите ad gentes, насочени към „езичници“, нехристияни) или вътрешни мисии са форма на извънредна евангелизация насочени към съживяване на вярата на католическите общности. Те са насочени към населението на определена територия (една или повече енории) и обикновено се проповядват от религиозни общности (Капуцини, Йезуити, Викентийци, Пасионисти, Редемптористи...). Те са с различна продължителност (обикновено една или две седмици) и са синтез от проповядване, духовни упражнения, катехизис, отслужване на тайнствата на помирението и [[евхаристия]]та, молитвени и покайни практики.</ref> на [[Пасионисти (конгрегация)|пасионистите]] и [[Йезуитски орден|йезуитите]] и колежите на [[Барнабити]]те, с анти[[Роялизъм|роялистки]]<ref group="N">На итал. Regalismoː в Испания, по време на управлението на [[Карлос III]] (1759-88), е форма на юрисдикция, която утвърждава превъзходството на кралските правомощия и привилегии над Църквата и в контекста на конфесионалната държава. Конфесионалната държава (на итал. ''Stato confessionale'') е състояние, специфично за управлението на държава, която официално изповядва дадена религия, упражняваща влияние върху политическия избор на страната. Източник“ Dizionario De Mauro онлайн</ref> произход,<ref>Rienzo M. G., ''Il processo di cristianizzazione e le missioni popolari nel Mezzogiorno. Aspetti istituzionali e socio-religiosi'', in Galasso G. & Russo C., ''Per la storia sociale e religiosa del Mezzogiorno d'Italia'', I, Napoli 1980, pp 195-226</ref> и за първи път приема националната религия като претекст за потушаване на народните бунтове (бунтове от 1820-1821 г.).<ref group="N">Принцът на Каноза също предлага да въоръжи Каролинската секта – тайно общество, създадено срещу разпространението на карбонарите на юг, срещу бунтовете през 1821 г., избухнали в Неапол., вж. Postigliola A., цит. съч.</ref> == Валута == Неаполитанското кралство частично наследява монетосеченето на древното швабско-нормандско [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. [[Тари|Тарѝ]] е най-старата валута и се запазва в кралството до съвременната епоха. През [[1287]] г. [[Шарл I Анжуйски]] постановява раждането на нова пара ̟– карлино, сечено от чисто злато и сребро. [[Шарл II Анжуйски]] реформира отново сребърното карлино, като увеличава теглото му: новата монета е широко известна като джилято (''gigliato)'' от [[Хералдическа лилия|хералдическата лилия]] от Анжуйския дом, която е изобразена върху нея. До [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I Неаполитански]] (на когото се дължат златните [[дукат]]и, наречени ''Алфонсини'') не са издавани повече златни монети, с изключение на някои серии от [[Гулден|флорини]] и [[Болонино|болонини]] при управлението на [[Джована I Анжуйска]]. По време на испанското господство са сечени първите скуди, както и тарѝ, карлини и дукати. През [[1684]] г. [[Карлос II]] нарежда изсичането на първите [[пиастър]]и. След това цялата сложна парична система е запазена от [[Бурбони]]те и по време на Наполеоновия период, когато също са въведени [[франк (валута)|франкът]] и [[лира (валута)|лирата]].<ref>[http://www.bancaditalia.it/servizi-cittadino/musei-collezioni/museo-moneta/approfondimenti/sezione_7.pdf Le monete degli stati moderni: il franco e la lira.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151208043059/http://www.bancaditalia.it/servizi-cittadino/musei-collezioni/museo-moneta/approfondimenti/sezione_7.pdf|date=8 dicembre 2015}} materiale informativo di storia della moneta pubblicato nel sito del museo della moneta della Banca d'Italia</ref><gallery> Файл:Saluto oro.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Saluto_oro.jpg|Златно карлино или ''saluto,'' сечено при [[Шарл I Анжуйски]] Файл:Alfonsino oro.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Alfonsino_oro.jpg|Златно алфонсино при [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I Неаполитански]] Файл:Cavallo (moneta)1.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Cavallo_(moneta)1.jpg|Кавало, сечено при [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] Неаполитански Файл:Tarì.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Tar%C3%AC.jpg|Тарѝ на [[Фернандо II]] Католика </gallery> == Икономика == Благодарение на своя международен обхват кралството има различни търговски отношения, които впоследствие позволяват нов значителен икономически растеж по време на Арагонския период. По-специално търговията процъфтява с [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]], [[Адриатическо море|Адриатическо]], [[Северно воре|Северно]] и [[Балтийско море]]<ref>John Macgregor, ''Commercial statistics: A digest of the productive resources, commercial legislation, customs tariffs, of all nations. Including all British commercial treaties with foreign states'', Whittaker and co, 1850</ref>. [[Гаета]], [[Неапол]], [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]] и пристанищата на [[Пулия]] са най-важните търговски изходи на кралството, които свързват вътрешните провинции с [[Арагон]], [[Франция]], и чрез [[Бари]], [[Трани]], [[Бриндизи]] и [[Таранто]], с Изтока, [[Свети земи|Светите земи]] и [[Венецианска република|териториите на Венеция]]. По този начин Пулия се превръща във важен център за доставка на европейските пазари на типично средиземноморски продукти като [[Хранително масло|масло]] и [[вино]], докато в [[Калабрия]], в [[Реджо ди Калабрия|Реджо]], оцеляват пазарът и отглеждането на коприна, въведени през византийската епоха.<ref>Enzo Misefari, ''Storia sociale della Calabria'', Jaca Book, 1976, с. 171 и сл.</ref> От [[Арагонска корона|арагонската]] епоха пастирството се превръща в друг от основните ресурси на кралството: между [[Абруцо]] и [[Капитаната]] производството на сурова вълна, предназначена за флорентинските пазари, на [[дантела]] и, в [[Молизе]], майсторството, свързано с обработката на желязо (ножове, камбани), стават най-важните индустрии, отговарящи на нуждите на европейските пазари до началото на Модерната епоха. С развитието на индустриализацията Кралство Неапол е въвлечено в процесите на модернизация на системите за производство и търговски обмен: помни се развитието на хартиената индустрия в [[Сора]] и [[Венафро]] ([[Тера ди Лаворо]]), на копринената<ref>Rosalba Ragosta, ''[http://books.google.it/books?id=BbFkpN38i-kC&printsec=frontcover&dq=napoli+citt%C3%A0+seta&hl=it&ei=oXrbTf7rOZD0sgaanPHSDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false Napoli, città della seta: produzione e mercato in età moderna] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150325214340/http://books.google.it/books?id=BbFkpN38i-kC&printsec=frontcover&dq=napoli+citt%C3%A0+seta&hl=it&ei=oXrbTf7rOZD0sgaanPHSDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false|date=25 marzo 2015}}'', Donzelli Editore, 2009, ISBN 9788860363374, 243 с.</ref> в [[Казерта]] и [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]], на текстилната в [[Сан Леучио (Казерта)|Сан Леучо]], [[Салерно]], [[Пагани (Италия)|Пагани]] и [[Сарно]], стомандобивната в [[Монджана]], Фердинандеа и Рацона ди Кардинале в [[Калабрия]], металообработката в басейна на [[Неапол]], корабостроенето в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия|Кастелмаре ди Сабия]], обработката на корали в [[Торе дел Греко]], производството на сапун в Кастеламаре ди Стабия, Марчано и [[Поцуоли]].<ref>''Rivista contemporanea, Volume 15'', Dall'unione tipografica-editrice, 1858</ref> Въпреки трудните исторически условия, които понякога причиняват изключването на Неаполитанското кралство от основните линии на икономическо развитие, пристанището на столицата и самият град Неапол, заемайки стратегическа и централна позиция в [[Средиземно море]], са в продължение на векове сред най-оживените и активни европейски икономически центрове, дотолкова че да привличат търговци и банкери от всички основни европейски градове. Търговията се развива и срещу враждебните действия на [[Османска империя|турците]], които със своите набези са тежка спънка на морската икономика и търговия – фактор, който налага укрепването на военния и търговския флот в епохата на Бурбоните.<ref name="ReferenceA2">Simoncini G. (a cura di), ''Il regno di Napoli'', vol. II, ''Sopra i porti di mare'', Pisa, 1993.</ref><ref>''Atlante Storico Mondiale DeAgostini'' a cura di Cesare Salmaggi, Istituto Geografico De Agostini, Novara 1995 (vedi anche bibliografia e note).</ref><ref>Valente A., ''Gioacchino Murat e l'Italia meridionale'', Einaudi, Torino 1976.</ref> == Религия == От началото на Анжуйското господство [[Католицизъм|Католицизмът]] е наложен в Неапол като религия на Държавата и на суверените, а [[Католическа църква|Католическата църква]] намира одобрението на мнозинството от населението. При раждането на кралството няколко войни водят до поражението и последвалaтa забрана на другите религиозни изповедания, към които се придържат малцинствата и чуждестранните заселници: [[Юдаизъм|Юдаизма]], [[Ислям|Исляма]] и [[Православна църква|Православната църква]]. В [[Калабрия]] и [[Пулия]] до [[Трентски събор|Трентския събор]] (16. век) и [[Контрареформация]]та (16-17 век) оцеляват използването на [[Византийски обред|византийския обред]] и [[Никео-цариградски символ на вярата|Никео-цариградскиятт символ на вярата]] (символ, рецитиран без [[филиокве|''филиокве'']]). Обръщането на много от гръцките епархии към латинската традиция първоначално е поверено на [[Бенедиктински орден|бенедиктинците]] и [[Цистерциански орден|цистерцианците]], които със своите мисии постепенно заменят [[Василианци|василианските]] манастири, след което е насърчено и официализирано от поредица от разпоредби, следващи Трентския събор.<ref name="Musolino2">Musolino G., ''Santi eremiti italogreci. Grotte e chiese rupestri in Calabria'', Rubbettino Ed., Soveria Mannelli (CZ) 2002</ref><ref group="N">[[Була]] ''Romanus Pontifex'' на папа [[Пий IV]] (16 февруари 1564).</ref> Друго важно религиозно малцинство е съставено от еврейските общности: широко разпространени в главните пристанища на [[Калабрия]], [[Пулия]] и в някои градове на [[Тера ди Лаворо]] и по крайбрежието на [[Кампания]], те са прогонени от кралството през [[1542]] г. и след това са приети обратно, с всичките граждански права, едва при управлението на [[Карлос III]] де Бурбон (18. век). [[Файл:Sant'Alfonso_Liguori.jpg|ляво|мини|187x187пкс|[[Алфонс Мария де Лигуори|Свети Алфонс Мария де Лигуори]], основател на Редемптористите .]] Католическият доктринален контрол се упражнява главно в благородническите йерархии и в правото. Той обаче определя и развитието на подривни философии и етика спрямо [[Католическа църква|Римската църква]], които са светски и често [[Антикуриализъм|антикуриалистки]]. Тези доктрини се раждат на атомистични и [[Пиер Гасенди|гасендиански]] основи и се разпространяват от [[17 век]] (пренесени в Неапол от [[Тома Корнелий]]),<ref name="Garms Cornides E. pp. 17-34">Garms Cornides E., ''Il regno di Napoli e la monarchia austriaca'', in ''Settecento napoletano. Sulle ali dell'aquila imperiale 1707-1734'', pp. 17-34, Catalogo della Mostra, Electa ed., Napoli 1994.</ref>, а през 18. век се сливат в силно местната форма на [[Янсенизъм|Янсенизма]].<ref name="ReferenceAB2">G. De Giovanni, ''Il Giansenismo a Napoli nel sec. XVIII'', Asprenas I, 1954</ref> Особено широко разпространен сред населението на цялото кралство е култът към светците и мъчениците, често призовавани като закрилници, [[Чудотворец|чудотворци]] и лечители, както и поклонението към [[Богородица|Дева Мария]] ([[Непорочно зачатие|Зачатие]], [[Благовещение]], [[Мадона дел Поцо]], [[Успение на Пресвета Богородица|Успение Богородично]]). От друга страна, на териториите на кралството възникват центрове на призвание, [[икуменизъм]] и нови монашески ордени като [[Театинци|Театинците]], [[Конгрегация на Пресветия Изкупител|Редемптористите]] и [[Селестинци (конгрегация)|Селестинците]].<ref>Montorio S., ''Lo Zodiaco di Maria'', Zodiaco di Maria, ovvero Le dodici province del Regno di Napoli, come tanti segni, illustrate da questo sole per mezzo delle sue prodigiosissime immagini, che in esse quasi tante stelle risplendono, Napoli 1715.</ref><ref>''Riformatori napoletani'', a cura di F. Venturini. Classici Ricciardi, tomo III, 1962.</ref> == Езици == {{Вижте също|Италиански език|Латински език|Френски език|Испански език|Сицилиански език|Гръцки език|Каталонски език|Неаполитански език|Пулийски диалекти}} В Неаполитанското кралство остава много малко от културния разцвет, насърчаван от [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] в [[Палермо]]. Този разцвет придава, с опита на [[Сицилиански език|сицилианския език]], литературно достойнство на [[Крайни южноиталиански диалекти|сицилианските и калабрийските диалекти]], и допринася, както пряко, така и чрез [[Преходни тоскански поети|сицилианско-тосканските поети]], прославени от [[Данте Алигиери|Данте]], за обогатяване на тогавашните тоскански език и литература – основата на съвременния [[италиански език]]. С появата на Анжуйското кралство процесът на латинизация, вече успешно стартиран от норманите в Калабрия, продължава.<ref>«[…] съвсем очевидно е да се предположи, че преди норманското завоевание, гръцкият, благодарение на съществуването на византийско правителство и църква, със сигурност е трябвало да заема „високите“ регистри на комуникация, докато от края на 11 век ситуацията бавно се обръща до пълното предимство на латинския, който ще си припише най-високите функции на езика.“ Francesco Bruni (direttore), цит. съч., vol. II, с. 374 и 375.</ref> Продължава и процесът на прогресивна маргинализация на езиковите малцинства в Южна Италия чрез централизирани политики и чрез използването на латинския език, който заменя [[Гръцки език|гръцкия]] навсякъде (гръцкият оцелява в литургиите на някои калабрийски епархии до началото на [[16 век]]). В Анжуйската епоха, ако от правна, административна и учебна гледна точка основният език е [[Латински език|латинският]], а работният е [[Неаполитански език|неаполитанският]], в двора, поне първоначално, формално най-престижният език е [[Френски език|френският]]. Въпреки това още по времето на крал [[Робер Анжуйски]] и на кралица [[Джована I Анжуйска]] (14.век) се наблюдава засилване на търговското присъствие на флорентинците. С идването на власт на [[Николо Ачаюоли]] (който става велик [[сенешал]] през 1348 г.) те започват да играят водеща политическа и културна роля в кралството. Именно от този период датира циркулацията на литература на тоскански език, а двата простонародни езика – неаполитанският и флорентинският, ще се окажат в близък контакт не само в разнообразната среда на двора, но може би още повече в сферата на търговската дейност.<ref>Francesco Bruni (direttore), цит. съч., vol. II, с. 200, ISBN 88-11-20472-0.</ref> През първите десетилетия на 15. век, все още в Анжуйската епоха, познаването на гръцкия език от част от южното духовенство, особено в Калабрия, заедно с пристигането на гръцкоговорящи бежанци от [[Балкански полуостров|Балканите]], попаднали под [[Османска империя|османско]] господство, благоприятства възраждането на хуманистичните изследвания на този език, в допълнение към тези на латински език, вече в ход както в Кралство Неапол, така и в останалата част на Италия. През 1442 г. [[Алфонсо V Арагонски]] завладява кралството, заобиколен от множество каталонски, арагонски и кастилски бюрократи и служители, повечето от които обаче напускат Неапол след смъртта му.<ref>Benedetto Croce, ''Storia del Regno di Napoli'', Laterza, Bari, 1980, IV edizione, с. 83.</ref> Алфонсо, роден и образован в [[Кралство Кастилия|Кастилия]] и принадлежащ към семейство с [[Испански език|кастилски език]] и култура – [[Династия Трастамара|Трастамара]], успява да създаде триезичен двор. В него латинският е основният език на канцлерството, неаполитанския е основният език на публичната администрация и на вътрешните работи на кралството, редуващ се в определени сектори с тосканския, а кастилският е бюрократичният език на двора и на най-близките до суверена иберийски литератори, понякога редуващ се с [[Каталонски език|каталонския]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maas.ccr.it/PDF/Napoli.pdf|заглавие=Situazione linguistica alla corte aragonese del Regno di Napoli, breve saggio dell'Università degli studi di Napoli}}</ref><ref group="N">„В културния климат, насърчен от Алфонсо Д'Арагона (1442-1458)... Неапол се представя като хуманистична столица, в която филологията е придружена от историографско разработване на подкрепа за новата династия. Единственият език, подходящ за такова съдържание, естествено е латинският, но литературата на кастилски също се практикува в двора от поетите, които следват владетелите. Езикът, използван в момента от крал Алфонсо, всъщност е кастилски...». Francesco Bruni (direttore), цит. съч., т. II, с. 203.</ref> Прогресивен и по-голям подход към италианския език (който тогава все още се нарича тоскански или простонароден език) се осъществява с възкачването на трона на [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] (1458 г.) – извънбрачен син на Алфонсо V и голям почитател на този език. Оттогава италианският е по-често използван в двора, също и защото по заповед на самия суверен в двора и в бюрокрацията навлизат във все по-голям брой натурални представители на кралството. До 1458 г. общото използване на италианския език е ограничено до изготвянето на част от документите с обществено разпространение (призовки на благородниците на кралството, отпускане на статути на университети и др.) – сектор, в който преобладава неаполитанскят език, и заедно с латинския и с каталонския – в търговската кореспонденция (купони, плащания от хазната към армията и двора и др.).<ref>Francesco Bruni (direttore), цит. съч., т. II, с. 206-207.</ref> С Фердинанд I на власт (15. век) тосканският простонароден език официално става един от придворните езици, както и основният литературен език на кралството заедно с латинскияː показателна за това е групата на поетите [[Петраркизъм|петраркисти]] [[Пиетро Якопо Де Дженаро]], [[Джовани Алоизио]] и др. Той постепенно заменя и окончателно замества, започвайки от средата на [[16 век]], неаполитанския език в административния сектор, като остава такъв през останалата част от арагонския период.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.docsity.com/it/storia-della-lingua-italiana-il-primo-cinquecento-di-paolo-trovato/5071463/}}</ref> Каталонският език по онова време е използван в бизнес и търговските сделки заедно с италианския и латинския, но никога не става нито дворцов, нито административен език. Писмената му употреба в търговската кореспонденция е документирана до 1488 г. Въпреки това на каталонски е съставен добре известният поетичен сборник, който има за модел [[Франческо Петрарка|Петрарка]], [[Данте Алигиери|Данте]] и класиците, публикуван през 1506 и 1509 г. (2-ро разширено издание). Негов автор е роденият в Барселона Бенет Гарет, по-известен като [[Чаритео]] – високопоставен държавен служител и член на [[Академия Понтаниана|Академията Алфонсина]].<ref>{{Treccani|gareth-benedetto-detto-il-cariteo_(Enciclopedia-Italiana)|Cariteo|autore=[[Carlo Calcaterra]]|anno=1932}}</ref> [[Файл:Faam met een portret van Jacopo Sannazaro Sannazarius (titel op object), RP-P-1909-4492.jpg|мини|330x330пкс|ляво]] Първото десетилетие на 16. век от изключителна важност за лингвистичната история на Неаполското кралство е публикуването на пасторалния [[проксиметър]] на италиански език „Аркадия“, написан през 80-те г. на 15. век от поета [[Якопо Санадзаро]] – най-влиятелната литературна личност на кралството заедно с [[Джовани Понтано]], който обаче остава верен на латинския език до смъртта си (1503 г.). „Аркадия“ е едновременно първият шедьовър на пасторалния жанр и първият шедьовър на италиански език, написан от човек, роден в Неаполското кралство. Публикацията, дължаща се на добре известните политически събития в кралствотоː упадъкът на Дом Арагон (клон Трастамара на Неаполитанските Арагонци), окупацията на държавата от френските войски с последващото изоставяне на Неапол от Санадзаро (който иска да остане на страната на неговия суверен, който доброволно го придружава в изгнание), не може да се случи преди 1504 г., макар че някои ръкописи на текста започват да циркулират още през последното десетилетие на 15. век. Благодарение на „Аркадия“ се осъществява италианизацията (или тосканизацията, както все още се нарича по това време) не само на поетичните жанрове, различни от любовната поезия, но и на прозата.<ref>Francesco Bruni, цит. съч., т. II, с. 209.</ref> Изключителният успех на този шедьовър, в Италия и извън нея, всъщност е в основата, още в епохата на испанските вицекрале, на дълга поредица от издания, които не спират и след смъртта на Санадзаро през 1530 г. Именно от тази година нататък „... се разпространява истинска мода на простонародния език и името на Санадзаро, особено в Неапол, се свързва с това на [[Пиетро Бембо]]“.<ref>Francesco Bruni (direttore), цит. съч., с. 218.</ref> Както Де Мауро подчертава „... неаполитанските литератори… от времето на Саназаро доброволно приеха върховенството на флорентинците – върховенство, което се предаваше от поколение на поколение от края на 16. век до 18. век“.<ref>Tullio De Mauro, ''Storia linguistica dell'Italia unita'', Editori Laterza, Bari-Roma 1979, II edizione, vol.II, с. 303.</ref> [[Файл:TITIAN; Portrait of Jacopo Sannazaro (1514-18).JPG|мини|238x238пкс|[[Тициан]], ''Портрет на Якопо Санадзаро'', ок. 1514-1518 г.]] Превъзходството на италианския език като основен писмен, литературен и административен език на Неаполитанското кралство, първо заедно с латинския, а след това самостоятелно, е допълнително и окончателно консолидирано в [[Испанско господство в Италия|епохата на вицекралството]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/storia-della-lingua_(Enciclopedia-dell'Italiano)/}}</ref> През [[17 век]], ако се вземе като параметър броят на книгите, публикувани през този век и съхранявани в най-важната библиотека на Неапол (2800 заглавия), италианският се очертава като първи език с 1500 заглавия (53,6% от общия брой), следван с известно разстояние от латинския с 1063 заглавия (38,8% от общия брой), докато текстовете на неаполитански са 16 (под 1%).<ref>Marco Santoro, ''Le secentine napoletane della Biblioteca Nazionale di Napoli'', Roma, Istituto poligrafico e Zecca dello Stato, 1986, с. 43.</ref> Въпреки това, ако двата основни културни езика на времето са италианският и латинският, от страна на устната комуникация диалектът със сигурност запазва своето предимство,<ref>Francesco Bruni (direttore), цит. съч., т. II, с. 228.</ref> и не само като език на огромното мнозинство от хората на кралството (заедно с други местни идиоми от [[Южноиталиански диалекти|южен]] и [[Крайни южноиталиански диалекти|крайно южен]] тип), но и на определен брой буржоа, интелектуалци и аристократи, намиращи говорители дори в двора на Бурбоните по време на [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]] (1816-1861). Неаполитанският също така постига литературно достойнство първо с ''Lo cunto de li cunti'' на [[Джамбатиста Базиле]] и впоследствие в поезията ([[Джулио Чезаре Кортезе]]), музиката и операта, които могат да разчитат на школи от най-високо ниво.<ref name="Giannone2">Giannone P., ''Storia civile del Regno di Napoli''.</ref><ref>Croce B., ''Saggi sulla letteratura italiana del Seicento'' Laterza ed., Bari 1911.</ref> Що се отнася до италианския език, освен като основен писмен и административен език, той остава до изчезването на кралството (1816 г.) като език на великите литературни личности, от [[Торкуато Тасо]] до [[Базилио Пуоти]], минавайки през [[Джован Батиста Марино]], на великите философи, като [[Джамбатиста Вико]], юристи ([[Пиетро Джаноне]]) и икономисти, като [[Антонио Дженовези]]. Дженовези е първият сред преподавателите на най-стария факултет по икономика в Европа (открит в Неапол по нареждане на [[Карлос III]] де Бурбон), който преподава на италиански (дотогава висшето образование в кралството се е давало изключително на латински). Неговият пример е последван от други преподаватели: така италианският става не само езикът на [[Неаполски университет „Федерико II“|университета]] и на четирите консерватории в [[Неапол]] (сред най-престижните в Европа), но също така де факто единственият официален език на държавата, пред това споделена с латинския. Въпреки това латинският продължава да оцелява, самостоятелно или заедно с италианския, в различни културни институти, разпространени из цялото кралство и които се състоят главно от школи по [[граматика]], [[реторика]], [[Схоластика|схоластична]] теология, [[Аристотелизъм]] или [[Гален|галенова]] медицина. == Флагове на Неаполитанското кралство == <gallery class="center"> Flag of the Kingdom of Naples.svg|[[Сицилиански Анжуйци|Анжуйски]] флаг на Неапол (1282 – 1442) Bandera de Nápoles - Trastámara.svg|[[Арагонска корона|Арагонски]] флаг на ''rex Utriusquae Siciliae'' Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1738).svg|Флаг на Кралство Неапол и впоследствие на [[Кралство на двете Сицилии|Кралство на двете Сицилии]] в епохата на Бурбоните (от 1734) Flag of the Parthenopaean Republic.svg|Флаг на [[Партенопейска република|Партенопейската република]] (1799) Flag of Kingdom of Naples (1806-1808).svg|Флаг на [[Жозеф Бонапарт]] (1806 – 1808) Flag of the Kingdom of Naples (1808).gif|1-ви флаг на [[Жоашен Мюра]] (1808 – 1811) Flag of the Kingdom of Naples (1811).gif|2-ри флаг на [[Жоашен Мюра]] (1811 – 1815) </gallery> == Вижте също == * [[Списък на кралиците на Неапол]] * [[Списък на владетелите на Неаполското кралство]] * [[Списък на вицекралете на Неапол]] * [[Херцогство Неапол]] * [[Сицилианско кралство]] * [[Кралство на двете Сицилии]] == Обяснителни бележки == <references group="N"/> == Бележки == <references />{{Превод от|it|Regno di Napoli|138969439}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|Италия|История}} [[Категория:Неаполитанско кралство| ]] pxjt826ytef5rajd5ruin77lt7ncndq 12214919 12214828 2024-04-26T08:47:11Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |официално-име-бг = Неаполитанско кралство |официално-име = Regnum Siciliae citra Pharum |кратко-име = Кралство Неапол |статут = [[Абсолютна монархия]] |знаме = Flag of the Kingdom of Naples.svg |герб = Arms of Jean dAnjou.svg |местоположение = Italia Regno di Napoli locator.svg |местоположение-лег = местонахождение на тогавашната държава (в тъмножълто) |основаване = [[1282]] или 31 август [[1302]] |континент = [[Европа]] |столица = [[Неапол]] |най-голям град = |език = [[Италиански език|италиански]]<br>[[Неаполитански език|неаполитански]]<br>[[Латински език|латински]] |неофициален-език = [[Южно-италиански диалекти|средни]] и [[Крайни южно-италиански диалекти|крайни]] южни-италиански диалекти;<br>малцинства с [[Гръцки език|гръцки]], [[латински език|латински]], [[Окситански език|окситански]], [[Албърешки диалект|албърешки]], [[Франко-провансалски език|франко-провансалски]] и [[Хърватско-молизански език|хърватско-молизански]] |религия = [[Католицизъм]] |управление = [[Абсолютна монархия]] |длъжност1 = [[Крал на Неапол]] |управляващ_длъжност1 = [[Шарл I Анжуйски]] |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1282 – 1285 |длъжност1a = |управляващ_длъжност1a = [[Фердинанд I ̈(Две Сицилии)|Фердинанд IV]] |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1815 – 1816 |епоха-вид = [[Средновековие]] и [[Наполеонови войни]] |събития = Сицилианска вечерня |събитие-дати = 30 март 1282 г. |събития2 = Договор от Калтабелота |събитие-дати2 = 31 август 1302 г. |събития3 = Договор от Ращат |събитие-дати3 = 7 март 1714 г. |събития4 = Битка при Кампо Тенезе |събитие-дати4 = 10 март 1806 г. |събития5 = Битка при Толентино |събитие-дати5 = 2 май 1815 г. |събития6 = Кралство на Двете Сицилии – основаване |събитие-дати6 = 8 декември 1816 г. |p1 = [[Сицилианско кралство]] |flag_p1 = Flag of the Kingdom of Naples.svg |p2 = |flag_p2 = Flag of the Parthenopaean Republic.svg |s1 = |s2 = [[Кралство на двете Сицилии]] |flag_s1 = Flag of the Parthenopaean Republic.svg |flag_s2 = Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1738).svg |площ-общо =85000 |площ-год =19. век |валута = [[Тари|тарѝ]], [[торнезе]], [[грано]], [[карлино]], [[дукат]], [[лира на Двете Сицилии]], [[пиастър]], [[кавало]] |днес_част = {{Италия}} |край=12 декември [[1816]]|население-оценка=19. век|население-ценз=5 млн.|династия=[[Капетинги]] (клоновеː [[Сицилиански Анжуйци]], [[Анжу-Драч]] и [[Валоа-Анжуйци|Валоа-Анжу]])<br>[[Трастамара на Арагон и Сицилия]] (клон [[Неаполитански Трастамара на Арагон]])<br>Капетинги (клонове [[Валоа]] и [[Валоа-Орлеан]])<br>[[Хабсбурги]] (клонове [[Австрийски Хабсбурги]] и [[Испански Хабсбурги]])<br>[[Бурбони]] ̈(клонове [[Испански Бурбони]] и [[Неаполитански Бурбони]])<br>[[Бонапарт]]|национален_девиз=Noxias herbas}} '''Неапололитанско кралство''' (''Неаполско кралство'', ''Кралство Неапол'', {{lang|it|Regno di Napoli}}, на [[Средновековен латински език|средновековен латински]]ː ''Regnum Neapolitanum''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maas.ccr.it/PDF/Napoli.pdf|заглавие=Archivio di Stato di Napoli: esposizione archivistica del Regno di Napoli. Laboratorio archivistico, paleografico e diplomatico}}</ref>'','' {{lang|es|Reino de Nápoles}}) е името, с което [[Стари италиански държави|старата италианска държава]], съществувала от [[14 век|XIV]] до [[19 век|XIX век]] и обхващаща цяла [[Южна Италия]] (с изключение на [[Сицилия]]), е известна в съвременната [[историография]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://2.42.228.123/dgagaeta/dga/uploads/documents/Saggi/5bdc103f889dd.pdf|заглавие=Pubblicazioni degli Archivi di Stato, saggi 48: Per la storia del Mezzogiorno medievale e moderno}}</ref> Официалното му име е ''Regnum Siciliae citra Pharum,''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icar.beniculturali.it/biblio/pdf/bolTau/tomo_10/1l_T10_534_597.pdf|заглавие=Ministero per i Beni Culturali: Bolla dall'Archivio di Stato di Napoli-Regnum Siciliae citra Pharum|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220123141728/https://www.icar.beniculturali.it/biblio/pdf/bolTau/tomo_10/1l_T10_534_597.pdf|архив_дата=2022-2-23}}</ref> чието значение е „'''Кралство Сицилия отсам Фара'''“ във връзка с [[Месински фар|Месинския фар]], в контраст на ''Regnum Siciliae ultra Pharum'', т.е. „[[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] отвъд Фара“, което се простира върху целия остров [[Сицилия]]. В [[Норманско завладяване на Южна Италия|Норманската епоха]] (XI-XII век) цялото Кралство Сицилия се разделя на две макрообласти: първата включва островните територии на бившото [[Графство Сицилия]], а втората – [[Полуостров|полуостровните]] територии, до голяма степен съставени от Херцогство [[Апулия и Калабрия]] и [[Княжество Капуа]],<ref>Giuseppe Maria Galanti, {{Cite book|title=Della descrizione geografica e politica delle Sicilie|url=http://books.google.it/books?id=lGk5AAAAcAAJ|volume=Tomo I|year=1793|publisher=Gabinetto Letterario|location=Napoli|isbn=no|page=120}}</ref> обединени с норманските в гореспоменатото кралство. Тази последна държава е създадена през [[1130]] г., когато [[антипапа]] [[Анаклет II (антипапа)|Анаклет II]] дава на [[Роже II Сицилиански|Роже II Отвилски]] титлата „Крал на Сицилия“ (на лат. ''Rex Siciliae)'' – титла, потвърдена му през [[1139]] г. от папа [[Инокентий II]]. По този начин новата държава е разположена върху всички територии на [[Южна Италия]], утвърждавайки се като най-голямата от [[Стари италиански държави|старите италиански държави]].<ref group="N">Първенството се запазва от Кралство Неапол след разделянето на двете кралства.</ref> Нейната регулаторна структура е окончателно формализирана след [[Ариански асизи|Арианските асизи]] от 1140-1142 г. Неразделна част от Кралство Сицилия по време на норманската и швабската епоха, Кралство Неапол става самостоятелна единица през [[1282]] г. с [[Шарл I Анжуйски]], когато след въстанието на Сицилия срещу [[Сицилиански Анжуйци|Анжуйците]] (въстанието на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]) островът преминава към [[Трастамара на Арагон и Сицилия|Арагонците]], нарушавайки единството между Сицилия и Южна Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/regno-di-napoli/|заглавие=Napoli, Regno di|автор=Treccani}}</ref> Впоследствие, с подписването на [[Мир от Калтабелота|мира от Калтабелота]] на 31 август [[1302]] г. следва официалното разделяне на кралството на две: * ''Regnum Siciliae citra Pharum'' – Кралство Сицилия отсам Фара, известно в историографията като ''Кралство Неапол'' * ''Regnum Siciliae ultra Pharum'' – Кралство Сицилия отвъд Фара, известно за кратък период от време също като ''[[Кралство Тринакрия]],'' и известно в историографията като ''Кралство Сицилия'' Следователно Мирният договор от Калтабелота би могъл да се счита за конвенционалният основополагащ акт на политическото образувание, известно днес като ''Кралство Неапол''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studenti.it/regno-di-napoli-storia-cronologia-e-protagonisti.html|заглавие=Regno di Napoli {{!}} Studenti.it}}</ref> Кралството, като [[суверенна държава]], има голям интелектуален, икономически и граждански разцвет, както при [[Анжуйска династия|Анжуйската династия]] (1282-1442), така и след [[Арагонска корона|арагонското]] завладяване на неаполитанския трон от [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I]] (1442-1458), и при управлението на [[Династия Трастамара|Трастамара]] – [[кадетска линия]] на [[Арагонска корона|Арагонската династия]] (1458-1501). По това време столицата [[Неапол]] се слави с блясъка на своя двор и покровителството на своите владетели. През 1504 г. [[Испанска империя|обединена Испания]] побеждава [[Кралство Франция]] в контекста на [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]] и Кралство Неапол след това е в [[лична уния]] с Испанската монархия заедно с тази на Сицилия до [[1713]] г. ([[де факто]] до [[1707]] г.): и двете се управляват като две отделни [[Списък на вицекралете на Неапол|вицекралства]], но с формулировката ''ultra et citra Pharum'' и с произтичащото от това историографско и териториално разграничение между Кралство Неапол и Кралство Сицилия. След [[Утрехтски мирен договор|Утрехтския мирен договор]] Неаполитанското кралство се управлява за кратък период (1713-1734) от [[Австрийски Хабсбурги|Хабсбургската монархия на Австрия]]. Въпреки че двете кралства, отново обединени, получават независимост с [[Карлос III]] де Бурбон още през 1735 г., окончателното правно обединение на двете кралства става едва през декември 1816 г., с основаването на суверенната държава [[Кралство на двете Сицилии]]. Територията на Кралство Неапол първоначално съответства на сбора от териториите на днешните италиански региони [[Абруцо]], [[Молизе]], [[Кампания]], [[Пулия]], [[Базиликата]] и [[Калабрия]], включително някои области от днешния Южен и Източен [[Лацио]], принадлежащ на Кампания до 1927 г., тоест на древната провинция [[Тера ди Лаворо]] (област Гаета и област Сора) и на Абруцо. == География и административно деление == [[Файл:Province napoletane (1454).PNG|мини|269x269пкс|Карта на 12-те провинции на Кралство Неапол през 1454 г.]] [[Файл:Province napoletane (1811).PNG|ляво|мини|258x258пкс|Карта на 14-те провинции на Кралство Неапол през 1811 г.]] От създаването си до [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] (19. век), територията, заета от Кралство Неапол, остава повече или по-малко винаги в едни и същи граници, а териториалното единство е само слабо застрашено от феодализма ([[Княжество Таранто]], [[Херцогство Сора]], [[Херцогство Бари]]) и от набезите на [[Берберски пирати|берберските пирати]]. То заема приблизително цялата част от [[Италия|Италианския полуостров]], който днес е известен като [[Южна Италия]], от реките [[Тронто]] и [[Лири]], от [[планините Симбруини]] на север, до [[нос Отранто]] и [[Капо Спартивенто (Калабрия)|нос Спартивенто]]. Дългата [[Апенински планини|Апенинска верига]], която се развива там, традиционно е разделена на Апенините на Абруцо на границата с [[Папска държава|Папската държава]], Неаполитанските Апенини от [[Молизе]] до [[Полино (планина)|Полино]] и Калабрийските Апенини от [[Сила (планина)|Сила]] до [[Аспромонте (планина)|Аспромонте]]. Сред големите реки [[Гариляно]] и [[Волтурно]] са единствените плавателни. Островите от [[Архипелаг Кампания|архипелага Кампания]], [[Понтийски острови|Понтийските острови]] и [[Тремити|Тремитите]] и [[Държава на президиите|Държавата на президиите]] принадлежат на кралството. Държавата е разделена на юстициарии или [[Провинция|провинции]], ръководени от юстициар (съдия), около когото се върти система от служители, които му помагат в правораздаването и в събирането на данъчните приходи. Всяка столица на юстициарий е домакин на съд, военен гарнизон и [[монетен двор]] (не винаги активен).<ref name="AtlanteDeAgostini2">''Atlante Storico Mondiale DeAgostini'', a cura di Cesare Salmaggi, Istituto Geografico De Agostini, [[Novara]] 1995.</ref> Има 12-14 исторически провинции на Кралство Неаполː {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- !Юстициарий !Главен град !Основател !Бележки !Герб |- |Отвъдно Абруцо (Abruzzo Ultra) |[[Акуила]] | rowspan="2" |[[Шарл I Анжуйски]] |През [[1806]] е разделена на Abruzzo Ultra I със столица [[Терамо]], и на Abruzzo Ultra II с главен град Акуила |[[File:Coat of Arms of Abruzzo Ultra (wings elevated).svg|100px]] |- |Отсамно Абруцо (Abruzzo Citra) |[[Киети]] | |[[File:Coat of Arms of Abruzzo Citra.svg|100px]] |- |Тера ди Лавро (Terra di Lavoro) |[[Санта Мария Капуа Ветере|Санта Мария]], [[Капуа]] | rowspan="3" |[[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] |През[[1806]] г. е отделена Провинция Наполи |[[File:Coat of Arms of Terra di Lavoro.svg|100px]] |- |Контадо Молизе (Contado di Molise) |[[Кампобасо]] |Администрацията е поверена на съдията на Тера ди Лаворо (до 1538 г.) и впоследствие на Капитаната (до 1806 г., когато придобива административна автономия). |[[File:Coat of Arms of Contado di Molise.svg|100px]] |- |Капитаната (Capitanata) |[[Лучера]], [[Сан Северо]], [[Фоджа]] |Лучера и/или Сан Северо са главни градове през 16. век, след това само Лучера от 1579 до 1806 г., а след това Фоджа. |[[File:Coat of Arms of Capitanata.svg|100px]] |- |Отвъдно Княжество ̈(Principato Ultra) |[[Авелино]], [[Монтефуско]] |Шарл I Анжуйски |Главният град е Монтефуско от 1581 до 1806 г., а след това Авелино. |[[File:Coat of Arms of Principato Ultra.svg|100px]] |- |Отсамно Княжество (Principato Citra) |[[Салерно]] | rowspan="6" |Фридрих II |В епохата на Фридрих I също включва и Principato Ultra. |[[File:Coat of Arms of Principato Citra.svg|100px]] |- |Тера ди Бари (Terra di Bari) |[[Трани]], [[Бари]] |Трани е главен град до 1806 г., а след това е Бари. Под управлението на френските владетели базиликата „Сан Никола ди Бари“ е кралска църква, освободена от епископския ординариат. |[[File:Coat of Arms of Terra di Bari.svg|100px]] |- |Тера д'Отранто (Terra d'Otranto) |[[Лече]] |От арагонския период Лече поема първенството на провинциален културен център от двуезичните гръцки градове [[Отранто]] и [[Галиполи (Италия)|Галиполи]]. |[[File:Coat of Arms of Terra d'Otranto.svg|100px]] |- |Базиликата (Basilicata) |[[Лагонегро]], [[Потенца]], [[Стиляно]][[Толве|, Толве]], [[Турси (град)|Турси]], [[Виньола]], [[Матера]] |Седалището на съдиите обикновено е странстващо и кратко, против което се противопоставят местните барони. Най-накрая има стабилно и трайно седалище в Матера от 1663 до 1806 г. като административно седалище и като съдебно седалище от 1811 г. |[[File:Coat of Arms of Basilicata.svg|100px]] |- |Отсамна Калабрия (Calabria Citeriore) |[[Козенца]] |В Сицилианското кралство се нарича ''Terra Giordana'' или ''Val di Crati''. |[[File:Coat of Arms of Calabria Citra.svg|100px]] |- |Отвъдна Калабрия (Calabria Ulteriore) |[[Реджо ди Калабрия|Реджо]], [[Катандзаро]], [[Вибо Валентия|Монтенаполеоне]] |За дълго време е двуезичен гръцко-неолатински регион |[[File:Coat of Arms of Calabria Ultra.svg|100px]] |} == История == === От Кралство Сицилия до Кралство Неапол === {{Основна|Сицилианско кралство}} ==== Териториално единство на Южна Италия: Рожер II и Норманската династия ==== [[Файл:Regno_di_Sicilia_1154.svg|ляво|мини|[[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] се простира върху [[Сицилия|едноименния остров]] и върху Южна континентална Италия от основаването си през 1130 г. до 1282 г.]] Остров [[Сицилия]] и цяла Южна Италия на юг от [[Тронто]] и [[Лири]] са териториите, които образуват [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. То [[де факто]] е създадено през [[1127]] – [[1128]] г., когато [[Графство Сицилия|графът на Сицилия]] [[Роже II Сицилиански|Рожер II Отвилски]] обединява под своето господство различните нормански владения в Южна Италия (Херцогство [[Апулия и Калабрия]]) със столица [[Палермо]]. Той е провъзгласен от първата сесия на сицилианския парламент с титлата ''крал на Сицилия''. Впоследствие е коронясан от антипапа [[Анаклет II (антипапа)|Анаклет II]] през [[1130]] г. и е узаконен от папа [[Инокентий II]] през [[1139]] г. В края на [[12 век]], след поражението на [[Фридрих I Барбароса]], [[Папска държава|Папската държава]] започва политика на експанзия на светската власт при папа [[Инокентий III]]. Папа [[Инокентий IV]], в съответствие със своя предшественик, претендира за феодалните права на Папската държава над Сицилианското кралство, тъй като кралските титли над държавата са били дадени на [[нормани]]те (на [[Роже II Сицилиански|Роже II]]) от папа Инокентий II. [[Файл:Martorana_RogerII.jpg|ляво|мини|287x287пкс|''Христос коронясва Рожер II'' – мозайка в църквата Марторана в [[Палермо]]]] ==== Управление на Швабската династия (Хоенщауфен) ==== Въпреки това, когато [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]] – син на [[Фридрих I Барбароса]], се жени за [[Констанс Сицилианска|Констанс Отвилска]] – последната наследница на Кралство Сицилия, територията на кралството преминава под швабската корона, превръщайки се в стратегически център на имперската политика на [[Хоенщауфен]]ите в Италия, в частност с [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]].<ref name="AtlanteDeAgostini">''Atlante Storico Mondiale DeAgostini'', a cura di Cesare Salmaggi, Istituto Geografico De Agostini, Novara 1995.</ref> Швабският суверен, в двойната позиция на [[император на Свещената Римска империя]] и [[Списък на владетелите на Сицилия|крал на Сицилия]], е един от главните герои на средновековната европейска история: той е загрижен главно за [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], като делегира част от правомощията си в териториите отвъд Алпите на германските принцове. Основната амбиция на суверена е да създаде сплотена и ефективна държава: феодалната аристокрация на градовете трябва да отговаря единствено на краля, в една силно централизирана държава, управлявана от широко разпространен бюрократичен и административен апарат, което намира своя максимален израз в [[Конституция от Мелфи|Конституцията от Мелфи]] от 1 септември 1231 г.<ref name="Franco_Franceschi">Franco Franceschi, Ilaria Taddei, {{Cite book|title=Le città italiane nel Medioevo, XII-XIV secolo|year=2014|publisher=Il Mulino|location=Bologna}}</ref> По време на управлението на Фридрих II новите търговски пътища към [[Тоскана]], [[Прованс]] и в крайна сметка към Европа са все по-изгодни и печеливши в сравнение с тези в Южното Средиземноморие, където търговията често е възпрепятствана от намесата на [[сарацини]]те и от непостоянството на различните ислямски кралства.<ref name="Franco_Franceschi" /> Фридрих II основава [[Неаполски университет „Федерико II“|Studium]]-а в [[Неапол]] – най-старият държавен университет в Европа, предназначен да обучава умовете на управляващата класа на кралството. [[Файл:Manfred.jpg|ляво|мини|Коронацията на Манфред|250x250пкс]] След смъртта му през [[1250]] г. синът му [[Манфред]] поема управлението на кралството. Широко разпространеното недоволство и съпротивата на баронските и градските класи срещу новия суверен води до яростно въстание срещу наложеното от кралския двор. В това бунтовниците намират подкрепата на папа [[Инокентий IV]], нетърпелив да разшири властта си на юг. Както [[феодал]]ите, така и типично градската класа, съставена от бюрократи, нотариуси и служители, желаят повече независимост и по-голямо облекчение от монархическия централизъм, така че Манфред се опитва да посредничи. Новият суверен се изправя пред конфликтите с решителна политика на административна децентрализация, която цели да интегрира не само баронските класи, но и градовете в управлението на територията.<ref name="Franco_Franceschi" /> Без да се поддава на исканията за автономия, идващи от градската среда, новият суверен придава тежест на функцията на градовете като административни центрове много повече от баща си, като също благоприятства урбанизацията на бароните. Това предизвиква появата, наред с по-старата баронска аристокрация, на една нова градска бюрократична класа, която с оглед на социалното издигане инвестира част от приходите си в закупуването на обширни земевладения. Тези променя в състава на градската управляваща класа също предизвиква нови отношения между градовете и короната, възвестявайки дълбоките трансформации на последвалата Анжуйска епоха.<ref name="Franco_Franceschi" /> Манфред също така продължава да легитимира [[Гвелфи и гибелини|гибелинската]] политика, като пряко контролира „Апостолическото легация на Сицилия“ – политическо-юридическо тяло, в което администрацията на епархиите и църковното наследство се управлява директно от суверена, наследствено и без папско посредничество. През тези години папа Инокентий IV подкрепя серия от бунтове в [[Кампания]] и [[Пулия]], които водят до пряката намеса на император [[Конрад IV]] – по-големият полубрат на Манфред, който най-накрая връща кралството под имперска юрисдикция. Конрад IV е наследен от сина си [[Конрадин]] и докато последният е все още непълнолетен, управлението на Сицилия и на Апостолическото наследство е поето от Манфред: той, [[Отлъчване от Църквата|отлъчван от Църквата]] на няколко пъти заради конфликти с папството, отива толкова далеч, че дори се провъзгласява за крал на Сицилия.<ref>Catalano G., ''Studi sulla Legazia Apostolica di Sicilia'', Reggio Calabria 1973, ''La legazia di Sicilia'', с. 40 и сл.</ref> След смъртта на Инокентий IV новият папа от френски произход [[Урбан IV (папа)|Урбан IV]], претендиращ за феодални права върху Кралство Сицилия<ref>Delogu P., Gillou A., Ortalli G., ''Storia d'Italia'' a cura di Galasso G, vol I, с. 301-316,</ref> и страхуващ се от възможността за окончателно обединение на кралството със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], вика в Италия [[Шарл I Анжуйски]], [[Графове и херцози на Анжу|граф на Анжу]], [[Мен (провинция)|Мен]] и [[Прованс]], и брат на [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Луи IX]]. През [[1266]] г. епископът на Рим го прави крал на Сицилия (''rex Siciliae''). След това новият суверен от Франция се заема с това да завладее кралството, като първо побеждава Манфред в [[Битка при Беневенто (1266)|битката при Беневенто]], а след това и Конрадин в [[Битка при Талякоцо|битката при Талякоцо]] на 23 август [[1268]] г. [[Хоенщауфен]]ите, чиято мъжка линия изчезва с Конрадин, са елиминирани от италианската политическа сцена, докато Анжуйците си осигуряват короната на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Поражението на Конрадин обаче е предпоставка за важно развитие, тъй като сицилианските градове, посрещнали Шарл I Анжуйски след битката при Беневенто, отново минават към подкрепата си за гибелините. Антианжуйският завой на острова, мотивиран от прекомерния фискален натиск на новото управление, няма непосредствени политически последици, но е първата стъпка към последвалата война на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]. Големите финансови [[Спекулация|спекулации]], предизвикани от войната (Анжуйците са задлъжнели при [[Гвелфи и гибелини|гвелфските]] банкери от [[Флоренция]]), водят до поредица от нови данъци и мита в цялото кралство. Те са добавени към тези, които кралят налага, когато трябва да финансира поредица от военни кампании на Изток, с надеждата да подчини останките на древната Византийска империя на своето господство.<ref group="N">Не покриват икономическите разходи на кампаниите на [[Шарл I Анжуйски]] и приходите от църквите в [[Прованс]] – регионът на първите феоди на новия крал на Сицилия, който папа [[Урбан IV]] дава на Анжуйците в подкрепа на каузата на гвелфите. „... Урбан IV реши да се обърне към могъща личност, която съжали разрушената църква и бе готова да се бори за каузата на Господа, противопоставяйки се на всички тези злини. И тъй като тази знаменита линия на франките винаги е била главното убежище на Църквата във всяка беда, както показва миналото, той избра като предан защитник на Христос и Римската църква, като най-благороден рицар, храбър в битка и с твърда вяра, Шарл, син на Луи, херцог на [[Прованс]], граф на Форкалкие и на [[Анжу]]. Но за да може той да изпълнява задачите си свободно, той го назначи за крал на Сицилия и го направи сенатор на душата [[Рим]], и даде заповед кръстоносният поход в неговата страна да бъде забранен през Франция и че в продължение на пет години десятъците на всички църкви в кралството ще бъдат възложени на него.“ (Tommaso Tosco, ''Gesta imperatorum et pontificum'' - Di Salvo A., Gasparri S., Simoni F., ''Fonti per la storia medievale. Dal XI al XV secolo'', Sansoni, Firenze 1992).</ref> === Анжуйски период === {{Вижте също|Сицилианска вечерня|Кралство Тринакрия}} [[Файл:Carlos I de Nápoles.jpg|мини|Шарл I Анжуйски – статуя в [[Кралски дворец (Неапол)|Кралския дворец в Неапол]]]] Възкачването на трона на [[Шарл I Анжуйски]], който става крал благодарение на папската инвеститура и по право на завладяване, не бележи обаче истинско скъсване с управлението на суверените от [[Хоенщауфен]]. То се провежда в контекст на значителна стабилност на монархическите институции и в частност на данъчната система. Укрепването на управленческия апарат, извършено преди това от [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], всъщност предлага на Анжуйската династия солидна държавна структура, върху която да базира своята власт. Първият крал от анжуйски произход запазва без прекъсване изборните магистратури на кралския апарат и интегрира в централната администрация вече съществуващи структури с институции, традиционно действащи във френската монархия.<ref name="Franco_Franceschi" /> Наследството от организацията на държавата на Фридрих обаче, използвана отново от Шарл I Анжуйски, повдига повторно проблема за съвместната опозиция на градовете и феодалната аристокрация: същите сили, които по време на управлението на [[Манфред]] са подкрепяли Анжуйската династия срещу [[Хоенщауфен]]ите. Анжуйският владетел, въпреки молбите на папата, управлява със силен абсолютизъм, независимо от претенциите на аристокрацията и на градската класа, с които той никога не се съветва, освен за увеличаването на данъците поради войната срещу [[Конрадин]].<ref name="Franco_Franceschi" /> Със смъртта на Конрадин от ръцете на Анжуйците швабските права върху трона на Сицилия преминават към една от дъщерите на Манфред – [[Констанца Сицилианска (1249 – 1302)|Констанца Хоенщауфен]], която на 15 юли [[1262]] г. се е омъжила за [[Кралство Арагон|краля на Арагон]] [[Педро III Арагонски|Педро III]]. Партията на гибелините в Сицилия, която преди това се е организирала около швабите [[Хоенщауфен]], силно недоволна от суверенитета на Анжуйската династия на острова, търси подкрепата на Констанца и Арагонците, за да организира бунт срещу установената власт. Така започва въстанието на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]. То отдавна се смята за израз на спонтанен народен бунт срещу бремето на данъчното облагане и тираничното правителство „на злото Анжуйско господство“, както го определя [[Данте Алигиери]]. Тази интерпретация обаче вече е оставила място на по-внимателна оценка на сложността на събитията и множеството участници.<ref name="Franco_Franceschi" /> Централна роля несъмнено трябва да се припише на инициативата на аристокрацията, укрепнала през швабската епоха, по-здраво вкоренена в Сицилия, която чувства своите властови позиции застрашени от избора на новия суверен: предпочитанието, дадено от [[Анжуйска династия|Анжуйците]] на град [[Неапол]], тяхната много тясна връзка с папата и флорентинските търговци, тенденцията да се поверяват важни държавни функции на хора, идващи от Южна Италия на полуострова. Сред тези противници се открояват със своята активност аристократичните емигрантски семейства, които след екзекуцията на младия Конрадин трябва да се откажат от правата и имуществото си, но които се радват на подкрепата на [[Гвелфи и гибелини|гибелинските]] градове в Централна и Северна Италия. Освен това със загубата на централно място на Сицилия производствените и търговските сили, които първоначално подкрепят анжуйската експедиция, се оказват в явен конфликт с нарастващата хегемония на Полуостровния юг. Не трябва да се подценява и намесата на външни агенти като [[Кралство Арагон|Арагонската]] монархия, която в този период е в голям контраст с Френско-анжуйския блок, гибелинските градове и дори [[Византийска империя|Византийската империя]], силно обезпокоена от експанзионистичните проекти на Шарл, вече грабнал [[Корфу]] и [[Драч]] (сега част от [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]).<ref name="Franco_Franceschi" /> ==== Войните на Сицилианската вечерня ==== {{Основна|Война на Сицилианската вечерня}} Антианжуйското народно въстание започва в [[Палермо]] на 31 март [[1282]] г. и се разпространява в цяла Сицилия. [[Педро III Арагонски]] акостира в [[Трапани]] през август [[1282]] г. и побеждава армията на [[Шарл I Анжуйски]] по време на обсадата на [[Месина]], която продължава от май до септември [[1282]] г. Сицилианският парламент коронясва Педро и съпругата му [[Констанца Сицилианска (1249 – 1302)|Костанца]], дъщеря на [[Манфред]]. В този момент има двама суверени с титлата „крал на Сицилия“ː арагонският, чрез инвеститура на сицилианския парламент, и анжуйският, чрез папска инвеститура. На 26 септември [[1282]] г. Шарл I Анжуйски бяга окончателно от армейския лагер в Калабрия. Няколко месеца по-късно управляващият папа [[Мартин IV]] [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] Педро III. Независимо от това за Шарл I вече не е възможно да се върне на сицилианския архипелаг и Анжуйското кралско седалище се движи между [[Капуа]] и [[Пулия]] в продължение на няколко години. С наследника на Карл I, [[Шарл II Анжуйски]], [[Неапол]] е окончателно избран за ново седалище на монархията и централните институции на континента.<ref>M. Amari, "Gaspar Amico Storia Popolare del Vespro Siciliano"</ref> С Шарл II династията има постоянно седалище в [[Кастел Нуово]].<ref name="Franco_Franceschi" /> ==== Анжуйска администрация ==== Въпреки че амбициите на [[Анжуйска династия|Анжуйците]] в [[Сицилия]] са възпрепятствани от многобройни военни поражения, [[Шарл I Анжуйски]] има за цел да консолидира властта си в континенталната част на кралството, присаждайки към предишната [[Гвелфи и гибелини|гвелфска]] баронска политика част от реформите, прилагани вече от старата швабска държава за укрепване на териториалното единство в [[Южна Италия]].<ref>Floridi V., ''La formazione della regione abruzzese e il suo assetto territoriale fra il tardo periodo imperiale e il XII secolo'', Rivista dell'istituto di Studi Abruzzesi, XIV 1976.</ref> От първите [[Лангобарди|лангобардски]] нашествия голяма част от икономиката на кралството, в [[Княжество Капуа]], в [[Абруцо]] и в [[Контадо Молизе]], се управлява от [[Бенедиктински орден|бенедиктинските манастири]] (Казаурия, Сан Винченцо ал Волтурно, Монтеверджине, [[Монтекасино (абатство)|Монтекасино]])<ref>[http://books.google.com/books?hl=it&id=kWBLAAAAMAAJ&dq=tosti+storia+della+badia+di+montecassino&printsec=frontcover&source=web&ots=vRzCa_grLG&sig=JbWz3ROFred9A0TLgl66RrumOFY#PRA8-PA375,M1 Tosti L., ''Storia della Badia di Montecassino'', I-IV, Roma, 1888-1890] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150326004654/http://books.google.com/books?hl=it&id=kWBLAAAAMAAJ&dq=tosti+storia+della+badia+di+montecassino&printsec=frontcover&source=web&ots=vRzCa_grLG&sig=JbWz3ROFred9A0TLgl66RrumOFY#PRA8-PA375,M1|date=26 marzo 2015}}.</ref>. Те в много от случаите са увеличили своите привилегии до степен да се превърнат в истински местни владения, с [[Вестфалска система|териториален суверенитет]] и често в конфликт с близките светски феодали.<ref name="Montecassino">Dell'Omo M., ''Montecassino un'abbazia nella storia'', Cinisello Balsamo, Arti grafiche Amilcare Pizzi, 1999.</ref><ref>Wickham C., ''Il problema dell'incastellamento nell'Italia centrale. L'esempio di San Vincenzo al Volturno. Studi sulla società degli Appennini dell'alto Medioevo'', II, Firenze, 1985.</ref> Първоначално нормандското нашествие, борбите между антипапа [[Анаклет II (антипапа)|Анаклет II]], подкрепян между другото от [[Бенедиктински орден|бенедиктинците]], и папа [[Инокентий II]], и накрая раждането на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] подкопават основите на бенедиктинската феодална традиция.<ref name="Montecassino" /> След 1138 г., побеждавайки Анаклет II, папа Инокентий II и нормандските династии насърчават [[Цистерциански орден|цистерцианското монашество]] в Южна Италия. Много бенедиктински манастири се обръщат към новото правило, което, ограничавайки натрупването на материални блага до ресурсите, необходими за занаятчийско и селскостопанско производство, изключва възможността новите манастири да установяват наследства и феодални владения<ref>''Exordium parvum ordinis cistercensis'', cap. XVI.</ref>: следователно новият ред инвестира ресурсите в аграрните реформи (мелиорация, разчистване на земи, пасища), занаяти, механика и социално подпомагане, с болници, аптеки и селски църкви. Тогава френското монашество намира подкрепата на старите [[Нормани|нормандски]] феодали, които по този начин успяват активно да противодействат на светските амбиции на местното духовенство<ref>Mahn J.B., ''L'ordre Cistercien et son gouvernement des origines au milieu du XIII siècle'', Parigi, 1951.</ref>: политиката на новия суверен Шарл I се основава на този компромис; той основава цистерцианските абатства на Реалвале ( ''Vallis Regalis'')<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cistercensi.info/abbazie/storia.asp?ab=1053&lin=it|заглавие=Qualche nota su Realvalle dal sito dei cistercensi}}</ref> в [[Скафати]] и на Санта Мария дела Витория в [[Скуркола Марсикана]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cistercensi.info/abbazie/storia.asp?ab=565&lin=it|заглавие=Qualche nota su Santa Maria della Vittoria dal sito dei cistercensi}}</ref> и е благосклонен към филиалите на историческите абатства Самбучина ([[Калабрия]]), Саджитарио ([[Базиликата]]), Стерпето ([[Тера ди Бари]]), Ферария ([[Княжество Капуа]]), Арабона ([[Абруцо]]) и Казамари ([[Папска държава]]), разпространявайки в същото време култа към [[Успение Богородично]] на юг. Той също така предоставя нови графства и херцогства на френските войници, които подкрепят неговото завладяване на неаполитанската област.<ref name="Galasso92">Galasso G., ''Storia d'Italia'', vol 15, tomo I, Torino 1992.</ref> По този начин главните манастирски центрове на икономическото производство са освободени от управлението на феодалните владения и единството на държавата, която, след като е изкоренена бенедиктинската политическа власт, вече се базира на древните [[Нормани|нормански]] барони и на военната структура, датираща от [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]. Всъщност Шарл I Анжуйски запазва старите съдии на Фридрих II, увеличавайки властта на съответните президенти: всяка провинция има съдия, който освен че е ръководител на важен трибунал с два съда, е и ръководител на управлението на местните финансови активи и на управлението на хазната, получена от данъчното облагане на общините. Абруцо е разделен на Отсамно Абруцо (''Aprutium citra (flumen Piscariae))'' и Отвъдно Абруцо (''Aprutium ultra (flumen Piscariae)''). Много от [[Хоенщауфен|швабските]] градове, като [[Сулмона]], [[Манфредония]] и [[Мелфи]], губят централната си роля в кралството в полза на по-малките градове или на древните разрушени столици като [[Сан Северо]], [[Киети]] и [[Акуила]], докато в териториите, които са били [[Византийска империя|византийски]] ([[Калабрия]], [[Пулия]]), се консолидира политическата структура, започната от норманското завоевание: периферната администрация, която [[гърци]]те поверяват на широко разпространена система от градове и епархии, между ''patrimonium publicum'' на византийските служители и ''patrimonium ecclesiae'' на епископите, от [[Касано ал'Йонио|Касано]] до [[Джераче]], от [[Барлета]] до [[Бриндизи]], е окончателно заменена от феодалния ред на поземлената аристокрация. На юг седалищата на съдииите ([[Салерно]], [[Козенца]], [[Катандзаро]], [[Реджо ди Калабрия|Реджо]], [[Таранто]], [[Беневенто]], [[Бари]], [[Сан Северо]], [[Киети]], [[Акуила]] и [[Капуа]]) или на важни архиепископии ([[Беневенто]] и [[Ачеренца]]), освен новата столица Неапол, остават единствените обитавани центрове , снабдени с политическа тежест или финансови, икономически и културни дейности. Въпреки това поради папски мерки Шарл I губи последните [[регалии]] на неаполитанското, като правото на суверена да назначава кралски администратори в епархиите с незаети места: дотогава тези привилегии на [[Южна Италия|юг]] са оцелявали след [[Григорий VII|Григорианската реформа]], която постановява, че само папата трябва да се ползва от правото да назначава и сваля епископи (''libertas Ecclesiae'').<ref name="Galasso92" /> [[Файл:Epir1252-1315.png|ляво|мини|255x255пкс|Походът на [[Шарл I Анжуйски|Шарл I]] на изток и раждането на [[Албанско кралство|Кралство Албания]] ([[Анжу-Драч]]).]] На 7 януари [[1285]] г. Шарл I Анжуйски умира и е наследен от [[Шарл II Анжуйски|Шарл II]]. С възкачването на този суверен на трона на Неапол кралската политика има повратна точка: от този момент, след почти постоянната война между кралствата на Сицилия (Неапол) и [[Кралство Тринакрия|Тринакрия]] (Сицилия), политиката на Анжуйската династия се интересува преди всичко от постигането на добър консенсус в кралството. От една страна привилегиите на феодалната аристокрация, незаменими за каузата на войната, са увеличени. От друга страна обаче, сякаш за да се балансира изпълнението на феодалните владетели, нови свободи и автономия са предоставени от суверените на градовете и то в различна степен, в зависимост от значението им. Те вече могат да избират съдиите с административни и контролни функции и кметовете, представители на населението пред суверена. По този начин в Неапол и други градски райони на юг се създава нарастващ конфликт между градската аристокрация и дебелия народ (т.е. този, който принадлежи към гилдиите), на които впоследствие крал [[Робер Анжуйски|Робер]] дава възможността да влязат директно в държавната администрация. По някакъв начин, поне в главните градове на кралството, е създадена ситуация, подобна на контраста, който съществува и в комуните и владенията на Централна Северна Италия, но мирът на краля действа като балансьор и фигурата на суверена като арбитър, тъй като властта на краля така или иначе е неоспорима. Така се оформя игра на баланс между града и селско-феодалните реалности, умело управлявани от монархията, която под егидата на Робер Анжуйски идва да регулира и ясно очертава сферите на влияние на феодалната аристокрация, града и кралската държавна собственост.<ref name="Franco_Franceschi" /> В Сицилия обаче, след смъртта на [[Педро III Арагонски|Педро III]], крал на Арагон и Сицилия, господството над острова е оспорено от двамата му синове [[Алфонсо III Арагонски|Алфонсо III]] и [[Хайме II Арагонски|Хайме I]]. Последният подписва [[Договор от Анани|Договора от Анани]] на 12 юни [[1295]] г., отстъпвайки феодалните права върху Сицилия на папа [[Бонифаций VIII]]: в замяна папата му предоставя [[Корсика]] и [[Сардиния]], като по този начин предоставя суверенитета на Сицилия на Шарл II Неаполитански, наследник на титлата „крал на Сицилия“ (''rex Siciliae'') от анжуйската страна. ==== Раждане на двете кралства ==== [[Договор от Анани|Договорът от Анани]] (12 юни 1295 г.) не води до траен мирː когато Хайме I напуска Сицилия, за да управлява [[Кралство Арагон|Арагон]], тронът на Палермо е поверен на брат му [[Федерико II Сицилиански|Федерико III]]. Той повежда поредния бунт за независимостта на [[Сицилия|острова]] и след това е коронясан за крал на Сицилия (''rex Trinacriae'') от папа [[Бонифаций VIII]]. Федерико III обаче губи подкрепата на някои сицилиански барони. За да запази кралската титла, призната за първи път от [[Свети престол|Светия престол]], той подписва [[Мир от Калтабелота|мира от Калтабелота]] на 31 август [[1302]] г. с [[Шарл Валоа|Шарл дьо Валоа]], призован от папа [[Мартин IV]] да възстанови реда в Сицилия. Подписването на мира от Калтабелота е последвано от официалното разграничаване на две сицилиански кралства: ''Regnum Siciliae citra Pharum'' (Сицилианско кралство отсам Фара, т.е. Кралство Неапол) и ''Regnum Siciliae ultra Pharum'' (Сицилианско кралство отвъд Фара, т.е. [[Кралство Тринакрия]]). Така дългият период на [[Война на Сицилианската вечерня|войните на Сицилианската вечерня]] приключва окончателно. По този начин те са формално разграничени от древното норманско-швабско [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], Кралство Тринакрия под контрола на [[Арагон]]ците със столица [[Палермо]] и Кралство Неапол под контрола на Анжуйците със столица [[Неапол]]. В този момент [[Шарл II Анжуйски|Шарл II]] се отказва от повторното завоюване на Палермо и започва поредица от законодателни и териториални интервенции, за да адаптира Неапол към ролята на новата столица на държавата: той разширява градските стени, намалява данъчния натиск и установява Великия съд на Викарията там.<ref name="Galasso92" /> [[Файл:RogerdeFlor.jpg|ляво|мини|225x225пкс|[[Роже дьо Фльор|Руджеро да Фиоре]], апулийски [[кондотиер]], на гравюра от 16. век, е един от главните герои на [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]].]] През [[1309]] г. синът му [[Робер Анжуйски]], е коронясан за крал на Неапол от папа [[Климент V]], но все още с титлата „крал на Сицилия“ (''rex Siciliae''), както и с „крал на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]]“ (''rex Hierosolymae''). С този суверен Анжуйско-неаполитанската династия достига своя апогей. Известен като „Мъдрият“ и „Умиротворителят на Италия“, Робер укрепва хегемонията на Кралство Неапол, поставяйки себе си и своето кралство начело на [[Гвелфи и гибелини|Гвелфската лига]], противопоставяйки се на имперските претенции на [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] и [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг Баварски]] над останалата част от полуострова, като дори успява да стане господар на [[Генуа]] благодарение на своята проницателна и благоразумна политика. През 1313 г. войната между Анжуйците и Арагонците се подновява. На следващата година сицилианският парламент, пренебрегвайки споразумението, подписано с [[Мир от Калтабелота|мира от Калтабелота]], потвърждава на [[Федерико II Сицилиански]] титлата „крал на Сицилия“, а не вече на Тринакрия, и признава неговия син [[Педро II (Сицилия)|Педро]] за наследник на кралството. Робер се опитва да завладее отново Сицилия след съвместната атака на имперските и арагонските сили срещу Кралство Неапол и [[Гвелфи и гибелини|Гвелфската]] лига. Въпреки че неговите войски успяват да окупират и разграбят [[Палермо]], [[Трапани]] и [[Месина]], актът е по-скоро наказателен, отколкото конкретно завоевание, и всъщност анжуйският суверен не успява да продължи в дълга война на изтощение, и е принуден да се откаже.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italiamedievale.org/sito_acim/contributi/angioni.html|заглавие=Gli Angioini nel Mezzogiorno|автор=Ornelia Marini}}</ref> Под негово ръководство търговските дейности се засилват, ложите и гилдиите процъфтяват, Неапол става най-оживеният град от [[Късно средновековие|Късното средновековие]] в Италия благодарение на ефекта от търговската дейност около новото пристанище, което става може би най-натовареното на полуострова. То привлича локализация на малки и големи търговски дружества, работещи в областта на тъканите и драперията, златарството и подправките.<ref name="Orefice2008">Marcello Orefice, {{Cite book|title=Il Vecchio Maschio degli Angioini|year=2008|publisher=Edizioni Scientifiche Italiane|location=Napoli}}</ref> Това се дължи и на присъствието на флорентински, генуезки, пизански и венециански банкери, обменници на пари и застрахователи, желаещи да поемат неограничени рискове, за да осигурят бързи и значителни печалби в движението на икономиката на една все по-космополитна столица.<ref name="Orefice2008" /> Освен това суверенът, в постоянната си роля на арбитър между благородниците и дебелия народ (принадлежащ към гилдиите), намалява броя на благородническите места, за да ограничи тяхното влияние в полза на дебелия народ.<ref name="Franco_Franceschi" /> [[Файл:Robert_of_Anjou.jpg|мини|265x265пкс|[[Робер Анжуйски|Робер Мъдрият]] .]] През тези години Неапол засилва политическата си тежест на полуострова също и с развитието на хуманистичното си призвание. Робер Анжуйски е високо ценен от съвременните му италиански интелектуалци като [[Джовани Вилани]], [[Франческо Петрарка]], [[Джовани Бокачо]] и [[Симоне Мартини]]. Самият Петрарка иска да бъде изпитан от него, за да получи лавра, и го определя като „Най-мъдрия цар след Соломон“. Обратното – Робер не се радва на симпатиите на проимперския [[Данте Алигиери]], който го определя като „Кралят на проповедите“. Суверенът събира важна група [[Схоластика|схоластици]] теолози в школа в Неапол, която не е затворена за влиянията на [[Авероес|Авероизма]]. Той поверява на [[Николо да Реджо|Никола Деопрепио]] от [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]] превода на произведенията на [[Аристотел]] и [[Гален]] за библиотеката на Неапол.<ref>Summonte G. A., ''Historia della Città e del Regno di Napoli''.</ref> От Калабрия в новата столица идват и [[Леонцио Пилато]] и [[Базилианци|базилианецът]] [[Варлаам Калабрийски]]. Варлаам е известен теолог, който през онези години в Италия се обръща към доктриналните спорове, възникнали около ''[[филиокве]]'' и [[Никео-цариградски символ на вярата|никейското верую]] :<ref>Barlaamo di Calabria, ''Contra latinos''.</ref> монахът също е в контакт с Петрарка, комуто преподава [[Гръцки език|гръцки]], и с [[Джовани Бокачо|Бокачо]], който го среща именно в [[Неапол]].<ref>Boccaccio G., ''Genealogia deorum gentilium''.</ref> Също така важно от художествена гледна точка е откриването на школата на Джото и присъствието на [[Джото]] в града, за да направи изографиса Палатинския параклис в [[Кастел Нуово]] и в многобройни благороднически дворци. Освен това при Робер Анжуйски в кралството се разпространява [[Готика|готическият стил]], а в Неапол кралят строи базиликата „Санта Киара“ – светилище на Анжуйската династия. Кралство Неапол се откроява през този период с напълно оригинална култура, която съчетава италиански и средиземноморски елементи с особеностите на дворовете в Централна Европа, намирайки синтез между култа към [[Куртоазна любов|рицарските ценности]], [[Трубадур|провансалската поезия]] и артистичните, поетичните течения и типично италианските нрави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rai.tv/dl/RaiTV/programmi/media/ContentItem-779b9d4f-d482-4980-ae5a-988af11f513d.html|заглавие=Napoli angioina|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141029020432/http://www.rai.tv/dl/RaiTV/programmi/media/ContentItem-779b9d4f-d482-4980-ae5a-988af11f513d.html|архив_дата=2014-11-29}}</ref> ==== Мир между Анжуйци и Арагонци ==== Крал Робер определя сина си [[Шарл (Калабрия)|Шарл]], [[Херцогство Калабрия|херцог на Калабрия]], за свой наследник. След смъртта му обаче суверенът е принуден да остави трона на младата си внучка [[Джована I Анжуйска|Джована Анжуйска]], дъщеря на Шарл. Междувременно на 8 ноември [[1347]] г. е постигнато първото мирно споразумение между Анжуйците и Арагонците, известно като „[[Мир от Катания]]“. Но войната между Сицилия и Неапол приключва едва на 20 август [[1372]] г. след деветдесет години, с [[Договор от Авиньон|Договора от Авиньон]], подписан от Джована I Анжуйска и [[Фридрих IV (Сицилия)|Фридрих IV Арагонски]] със съгласието на папа [[Григорий XI]]. Договорът постановява взаимното признаване на монархиите и съответните им територии: Неапол за Анжуйците и Сицилия за Арагонците, разширявайки признаването на кралските титли и до съответните линии на наследяване. [[Файл:Giovanna I di Napoli - Niccolò di Tommaso (1360 circa).jpg|ляво|мини|203x203пкс|Джована I Анжуйска]] Наследницата на Робер, Джована I, е съпруга на [[Андрей Унгарски]], херцог на Калабрия и брат на краля на Унгария [[Лайош I Велики]], и двамата произхождащи от Неаполитанските Анжуйци ([[Шарл II Анжуйски|Шарл II]]). След мистериозен заговор Андрей е убит. За да отмъсти за смъртта му, на 3 ноември [[1347]] г. кралят на Унгария идва в Италия с намерението да прогони Джована I. Въпреки че унгарският суверен многократно е изисквал от [[Свети престол|Светия престол]] свалянето ѝ, папското правителство, живеещо тогава в [[Авиньон]] и политически свързано с френската династия, винаги е потвърждавало титлата ѝ въпреки военните експедиции, които кралят на Унгария предприема в Италия. Кралицата на Неапол, от своя страна, без потомци, приема [[Шарл III Анжуйски]]-Драчки (племенник на Лайош I) като свой син и наследник на трона, докато и Неапол не бъде пряко замесен в последвалите политически и династични сблъсъци на [[Папска схизма|папската схизма]]: в двора и в града профренската партия и местната партия се противопоставят директно една на друга – първата е в полза на антипапа [[Климент VII (антипапа)|Климент VII]] и се оглавява от кралица Джована I, а втората е в полза на неаполитанския папа [[Урбан VI]], който намира подкрепата на Шарл Анжуйски-Драчки и на неаполитанската аристокрация. След това Джована I лишава Шарл от наследствени права в полза на [[Луи I Валоа-Анжуйски]], брат на [[Крал на Франция|краля на Франция]], коронован за крал на Неапол (''rex Siciliae'') от [[Климент VII]] през [[1381]] г. Въпреки това след смъртта на Джована I (убита по заповед на самия Шарл Анжуйски-Драчки в замъка в [[Муро Лукано]] през 1382 г.), той напразно отива в Италия срещу Шарл Анжуйски-Драчки и умира там през [[1384]] г. Шарл остава единственият суверен и оставя Неапол на децата си [[Ладислав Анжуйски|Ладислав I]] и [[Джована II Анжуйска|Джована II]], за да отиде в Унгария, за да претендира за трона: в трансалпийското кралство той е убит в заговор.<ref name="Galasso92" /> [[Файл:Kingdom_of_hungary_europe.png|ляво|мини|239x239пкс|Кралство Унгария е в зелено]] Преди двамата наследници Ладислав и Джована да достигнат зрялост, град [[Кампания]] пада в ръцете на сина на [[Луи I Валоа-Анжуйски]], [[Луи II Валоа-Анжуйски|Луи II]], коронован за крал от папа [[Климент VII]] на 1 ноември [[1389]] г. Местната аристокрация се противопоставя на новия суверен и през [[1399]] г. Ладислав I успява военно да отстоява правата си върху трона, като побеждава френския крал. Новият крал успява да възстанови неаполитанската хегемония в Южна Италия, като се намесва пряко в конфликти из целия полуостров: през [[1408]] г., призован от папа [[Инокентий VII]] да потуши бунтовете на гибелините в папската столица Рим, той окупира голяма част от [[Лацио]] и [[Умбрия]], получавайки управлението на провинция [[Кампаня и Маритима]], а след това окупаира Рим и [[Перуджа]] при понтификата на [[Григорий XII]]. През [[1414]] г., след като окончателно побеждава [[Луи II Валоа-Анжуйски]], последният суверен, начело на лига, организирана от антипапа [[Александър V (антипапа)|Александър V]] и насочена към спиране на неаполитанския експанзионизъм, кралят на Неапол пристига пред портите на [[Флоренция]]. Със смъртта му обаче няма наследници, които да продължат подвизите му и границите на кралството се връщат в историческия периметър. Сестрата на Ладислав, Джована II, в края на [[Папска схизма|папската схизма]] обаче получава окончателно признание от [[Свети престол|Светия престол]] на кралската титла за семейството си.<ref name="AtlanteDeAgostini" /><ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone">Giannone P., ''Storia civile del Regno di Napoli''.</ref> След като наследява Ладислав през [[1414]] г., тя се омъжва за [[Жак II дьо Бурбон]] на 10 август [[1415]] г.: след като съпругът ѝ се опитва лично да придобие кралската титла, бунт през [[1418]] г. го принуждава да се върне във Франция, където той се оттегля във францискански манастир. Джована II е единствената кралица през [[1419]] г., но експанзионистичните цели на френските Анжуйци в неаполитанската област не спират. Папа [[Мартин V]] призовава [[Луи III Валоа-Анжуйски]] в Италия срещу Джована II, която не иска да признае фискалните права на [[Папска държава|Папската държава]] върху Неаполското кралство. Следователно френската заплаха доближава Kралство Неапол до арагонския двор, дотолкова че кралицата приема [[Алфонсо V Арагонски]] като свой син и наследник, докато Неапол е под обсада от войските на Луи III. Когато Aрагонците освобождават града през [[1423]] г., те окупират кралството и отблъсват френската заплаха, но отношенията с местния двор не са лесни, дотолкова че Джована II, след като гони Алфонсо V, оставя кралството като наследство при смъртта си на [[Рене I (Анжу)|Рене Анжуйски]], брат на Луи III<ref name="AtlanteDeAgostini" /><ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone" />. Със смъртта без наследници на Джована II територията на Кралство Неапол е оспорена от двама претенденти: [[Рене I (Анжу)|Рене I Анжуйски]] в ролята му на брат на [[Луи I Валоа-Анжуйски]] – осиновен син на кралицата на Неапол Джована II, и [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V]], [[Кралство Тринакрия|крал на Тринакрия]], [[Сардиния]] и [[Арагон]] и предишен осиновен син на същата кралица, който по-късно е отхвърлен. Произтичащата война включва интересите на другите държави на полуострова, включително господството над [[Миланско херцогство|Милано]] на [[Филипо Мария Висконти]], който се намесва първо в полза на Анжуйците ([[Битка при Понца|битка при Понца]] през 1435 г.), а след това окончателно на Арагонците. === Арагонски период === [[Файл:Imperi_de_la_Corona_d'Aragó.png|мини|235x235px|[[Арагонска корона|Арагонската корона]] през 1443 г.]] През [[1442]] г. [[Алфонсо V Арагонски]] завладява Неапол<ref group="N">Последната обсада на града започва на 10 ноември 1441 г. и завършва с превземането му на 2 юни 1442 г. Алфонсо V официално влиза в града на 26 февруари 1443 г.</ref> и поема короната като Алфонсо I Неаполитански, временно обединявайки двете кралства в негово лице (Кралство Сицилия ще се върне на Арагон след неговата смърт). Той се установява в [[Кампания]] и се налага, не само във военно отношение, на италианския политически сценарий. През [[1447]] г. [[Филипо Мария Висконти]] определя Алфонсо за наследник на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], което официално обогатява наследството на [[Арагонска корона|Арагонската корона]]. Миланската аристокрация обаче, страхувайки се от анексиране към Кралство Неапол, провъзгласява Милано за свободна комуна и създава [[Амвросианска република|Амвросианската република]]. На произтичащите от това арагонски и неаполитански претенции се противопоставя [[Кралство Франция]], което през [[1450]] г. дава политическа подкрепа на [[Франческо I Сфорца]] да завземе военно Милано и [[Миланско херцогство|херцогството]]. [[Османска империя|Османският]] експанзионизъм, който застрашава границите на Кралство Неапол, попречва на неаполитанците да се намесят срещу Милано и папа [[Николай V]] първо признава Сфорца за херцог на Милано, след което успява да включи Алфонсо Арагонски в [[Италийска лига (1454)|Италийската лига (1454)]] – съюз, насочен към консолидиране новото териториално устройство на полуострова.<ref name="AtlanteDeAgostini" /><ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone" /> ==== Вътрешна политика на Алфонсо I: Хуманизъм и централизъм ==== [[Файл:Pisanello_-_Codex_Vallardi_2307.jpg|дясно|мини|235x235пкс|[[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо Великодушни]] на рисунка на [[Пизанело]].]] През тази епоха дворът на Неапол е един от най-изисканите и отворени към културните иновации на [[Ренесанс]]а: гости на Алфонсо I са [[Лоренцо Вала]], който по време на неаполитанския си престой заклеймява историческата лъжа на [[Константинов дар|Константиновия дар]], хуманистът [[Антонио Бекадели]] и византиецът [[Мануил Хрисолора]]. Алфонсо I е отговорен и за реконструкцията на [[Кастел Нуово]]. Административната структура на кралството остава повече или по-малко тази от Анжуйската епоха: правомощията на древните съдии обаче са намалени ([[Отвъдно Абруцо]] и [[Отсамно Абруцо]], [[Контадо ди Молизе]], [[Тера ди Лаворо]], [[Капитаната]], [[Отвъдно княжество]] и [[Отсамно княжество]], [[Базиликата]], [[Тера ди Бари]], [[Тера д'Отранто]], [[Отвъдна Калабрия|Отвъдна]] и [[Отсамна Калабрия]]), които запазват предимно политически и военни функции. Вместо това през [[1443]] г. правораздаването е прехвърлено на баронските съдилища в опит да се върнат древните феодални йерархии обратно в бюрократичния апарат на централната държава.<ref name="Galasso924">Galasso G., ''Storia d'Italia'', vol 15, tomo I, Torino 1992.</ref> За друга важна стъпка към постигане на териториално единство в Кралство Неапол се счита политиката на краля, насочена към насърчаване на скотовъдството и преселването на говедата: през [[1447]] г. Алфонсо I прокарва серия от закони, включително налагането на овчарите в Абруцо и Молизе да пазят зимата в рамките на неаполитанските граници, в [[Таволиере деле Пулие|Таволиере]], където много от обработваемите земи също са насилствено превърнати в пасища. Той също така постановява, със седалище първо в [[Лучера]] и след това във [[Фоджа]], Кралската митница на апулийските овце и много важната мрежа от овчарски пътеки от [[Абруцо]] (която от 1532 г. ще има свой собствен отдел, отделен от Митницата, на име Doganella d'Abruzzo), водещи до [[Капитаната]]. Тези мерки съживяват икономиката на градовете във вътрешността между [[Акуила]] и [[Пулия]]: икономическите ресурси, свързани с скотовъдството на преселение на говедата в [[Апенини на Абруцо|Апенините на Абруцо]], някога са били разпръснати в [[Папска държава|Папската държава]], където дотогава стадата са зимували.<ref>Marino J.A., ''L'economia pastorale nel Regno di Napoli'', Napoli]1992</ref> С арагонските мерки дейностите, свързани с преселване на животни, включват главно в рамките на националните граници местните занаятчийски дейности, пазари и пазари за добитък между [[Ланчано]], [[Кастел ди Сангро]], [[Кампобасо]], [[Изерния]], [[Бояно]], [[Аньоне]], [[Ларино]] чак до [[Таволиере деле Пулие|Таволиере]]. Бюрократичният апарат, който се появява около митницата, предназначена за поддържане на овчите пътеки и правната защита на пастирите, се превръща, по модела на [[Кралство Кастилия и Леон|кастилската]] асоциация на собствениците скотовъдци ''Concejo de la Mesta'', в първата популярна база на съвременната централна държава в Кралство Неапол.<ref>Franciosa L., ''La transumanza nell'Appennino Meridionale'', Napoli 1992</ref> В по-малка степен същото се случва между [[Базиликата]] и [[Тера д'Отранто]] и в градовете [[Веноза]], [[Ферандина]] и [[Матера]], свързани с преселването към [[Метапонто]]. При смъртта си през [[1458]] г. Алфонсо разделя отново короните, оставяйки Неаполското кралство на своя извънбрачен син [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд]] (легитимиран от папа [[Евгений IV]] и номиниран за херцог на [[Калабрия]]), докато всички останали титли от короната на Арагон, включително Кралство Сицилия<ref name="ARAGON">{{Ref-en}} [http://fmg.ac/Projects/MedLands/ARAGON%20&%20CATALONIA.htm#FernandoIdied1416B#ES Reali di Aragona] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171201042930/http://fmg.ac/Projects/MedLands/ARAGON%20%26%20CATALONIA.htm#FernandoIdied1416B|date=1 декември 2017}}</ref>, отиват при брат му [[Хуан II (Арагон)|Хуан]]. ==== Фердинанд I ̈(Дон Феранте) ==== [[Файл:SOAOTO_-_Ferdinand_Ier_de_Naples.jpg|ляво|мини|222x222пкс|[[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] от Неапол, със знаците на [[Орден на Златното руно|Ордена на Златното руно]]]] Крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I]] оставя кралство, напълно интегрирано в италианската политика. Наследяването на неговия син [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I Неаполитански]], известен като ''Дон Феранте'', е подкрепено от самия [[Франческо Мария Сфорца]]ː двамата нови суверени заедно се намесват във [[Флорентинска република|Флорентинската република]] и побеждават войските на наемническия капитан [[Бартоломео Колеони]], които подкопават местните власти. През [[1478]] г. неаполитанските войски се намесват отново в [[Тоскана]], за да спрат последиците от [[Заговор на Паци|заговора на Паци]], а след това в [[Паданска низина|Паданската низина]] през [[1484]], в съюз с Флоренция и Милано, за да наложат [[Мир от Баньоло|мира от Баньоло]] на [[Венецианска република|Венеция]]. [[Файл:Miglionico_castello4.jpg|мини|252x252px|Замъкът на Малконсильо в [[Мильонико]], където се състои [[Заговор на бароните|заговорът на бароните]] .]] [[Файл:Maestro_del_senofonte_hamilton,_trionfo_di_re_ferdinando_d'aragona,_berlino_kupferstichkabinett,_senofonte,_ciropedia,_inv._78c_24_f_1v.jpg|ляво|мини|328x328пкс|Триумф на крал [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]]]] Въпреки това по време на неговото управление властта на Фердинанд I рискува сериозно да бъде застрашена от благородниците на Кампания. През [[1485]] г. между [[Базиликата]] и [[Салерно]], [[Франческо Копола]], граф на [[Сарно]], и [[Антонело Сансеверино,]] [[Списък на принцовете на Салерно|принц на Салерно]], с подкрепата на [[Папска държава|Папската държава]] и [[Венецианска република|Република Венеция]], оглавяват бунт с гвелфски амбиции и анжуйски феодални претенции срещу Арагонско управление, което чрез централизиране на властта в [[Неапол]] заплашва селските благородници. Бунтът е известен като [[Заговор на бароните]]. Той е организиран в замъка Малконсильо в [[Мильонико]] и бунтовниците са победени през [[1487]] г. благодарение на намесата на [[Миланско херцогство|Милано]] и [[Флорентинска република|Флоренция]]. За кратък период град [[Акуила]] преминава към [[Папска държава|Папската държава]].<ref>Porzio C., ''La congiura dei Baroni del regno di Napoli contra il re Ferdinando I'', Osanna Ed., Venosa (Provincia di Potenza, 1989</ref> Друг паралелен проанжуйски заговор, между [[Абруцо]] и [[Тера ди Лаворо]], е ръководен от [[Джовани дела Ровере]] в [[Херцогство Сора]] и завършва с посредническата намеса на папа [[Александър VI]]. Въпреки политическите катаклизми Дон Феранте продължава [[меценат]]ството на баща си Алфонсо I в столицата [[Неапол]]: през 1458 г. той подкрепя основаването на [[Академия Понтаниана]], разширява градските стени и построява [[Порта Капуана]]. През 1465 г. градът е домакин на [[Византийска империя|гръцкия]] [[Ренесансов хуманизъм|хуманист]] [[Костантин Ласкарис]] и на [[юрист]]а [[Антонио Д'Алесандро]], както и в останалата част на кралството на [[Франческо Филелфо]] и [[Висарион Никейски]].<ref name="Giannone" /><ref>Giannetti A., ''La riorganizzazione spaziale del Regno di Napoli'', в ''Storia d'Italia'', Einaudi ed., Torino-Milano 2006, vol XXVI</ref> В двора на синовете на Фердинанд I обаче хуманистичните интереси придобиват много по-политически характер, постановявайки, между другото, окончателното приемане на [[Тоскански диалект|тосканския]] като литературен език и в [[Неапол]]: антологията на римите, известна като ''Raccolta aragonese'', датира от втората половина на [[15 век]]ː тя е изпратена от [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]] на [[Списък на владетелите на Неаполското кралство|краля на Неапол]] Фердинанд I. В нея флорентинският език е предложен на неаполитанския двор като образец на прочут народен език, с еднакво литературно достойнство с [[Латински език|латинския]]. Неаполитанските интелектуалци приветстват културната програма на Медичите, преосмисляйки стереотипите на тосканската традиция по оригинален начин. Следвайки примера на [[Джовани Бокачо|Бокачо]], [[Мазучо Салернитано]] вече е написал, около средата на [[15 век]], сборник с разкази, в които сатиричните идеи са доведени до крайни резултати, с речи срещу жените и църковната йерархия, така че работата му е включена в [[Индекс на забранените книги|Индекса на книгите, забранени]] от [[Инквизиция]]та. Вместо това един истински литературен канон е открит от [[Якопо Санадзаро]], който в своя [[проксиметър]] „Аркадия“ за първи път излага на народен език и проза пасторалните и [[мит]]ично топоси на [[Вергилий|вергилианската]] и [[Теокрит|теокритската]] [[буколическа поезия]], предшествайки с векове тенденцията на модерния на съвременния [[роман]] да приеме като поетическа препратка един митологично-езотеричен субстрат. Буколическото вдъхновение на Санадзаро е конотирано и като противотежест на придворните стереотипи на [[Петраркизъм|петраркистите]], [[Куртоазна любов|провансалците]] и сицилианците и на [[Стилновизъм|стилновизма]]. В завръщането към пасторалната поетика може да се прочете ясен хуманистичен и филологически контраст на класическата митология с женските икони на тосканските поети, включително [[Данте Алигиери]] и [[Франческо Петрарка]], които скрито изразяват политическите и социални тенденции на [[Средновековна комуна|комуните]] и [[Феодализъм|сеньориите]] на Италия. Санадзаро също е модел и вдъхновение за поетите от [[Академия „Аркадия“]], които вземат името на своята литературна школа от неговия роман.<ref>Corti M., ''Rivoluzione e reazione stilistica nel Sannazaro'', in ''Metodi e fantasmi'', Feltrinelli ed., Milano, 1969.</ref> [[Файл:Pontanus.JPG|мини|176x176пкс|[[Джовани Понтано]], един от най-големите представители на Ренесансовия [[Ренесансов хуманизъм|хуманизъм]]]] Още от първата голяма [[Черната смърт|чумна]] епидемия ([[14 век]]), която обхваща Европа, градовете и икономиката на крайния [[Южна Италия|юг]] са силно засегнати, дотолкова че тази територия, която след първата [[Магна Греция|гръцка колонизация]] в продължение на векове е една от най-продуктивната в [[Средиземно море|Средиземноморието]], става огромна обезлюдена местност. Низинните крайбрежни територии (низините Метапонто, Сибари и Сант'Еуфемия), вече изоставени, са блатисти и заразени от малария, с изключение на равнината Семинара, където селскостопанското производство заедно с производството на [[коприна]] поддържа слаба икономическа дейност, свързана с град [[Реджо ди Калабрия|Реджо]]. [[Файл:Tavola_Strozzi_-_Napoli.jpg|ляво|мини|369x369пкс|[[Неапол]] през [[15 век]] (панел „Строци“)]] През [[1444]] г. [[Изабела дьо Клермон]] се омъжва за Дон Феранте и донася [[Княжество Таранто]] като зестра на неаполитанската корона, която след смъртта на кралицата през [[1465]] г. е разпуснато и окончателно обединено с кралството. През [[1458]] г. албанският боец Георги Кастриоти [[Скендербег]] пристига в [[Южна Италия]], за да подкрепи крал Дон Феранте срещу бунта на бароните. Още преди това Скендербег е дошъл да подкрепи [[Арагонска корона|Арагонската корона]] в [[Неапол]] при управлението на [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I]]. Албанският [[кондотиер]] получава редица благороднически титли в Италия и анексираните феодални владения, които са убежище за първите [[Арбъреши|арбърешки]] общности: албанците – изгнаници след поражението на християнската партия на [[Балкански полуостров|Балканите]] от [[Мехмед II]], се заселват в райони на [[Молизе]] и [[Калабрия]], дотогава обезлюдени. Възобновяването на икономическите дейности в Пулия се завръща с отстъпката на [[Херцогство Бари]] на [[Сфорца Мария Сфорца]] – син на [[Франческо Мария Сфорца]], [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]], предложена от Дон Феранте, за да потвърди съюза между Неапол и Милано.<ref>AA. VV., ''Enciclopedia Zanichelli'' 2000.</ref> След като [[Лудовико Мария Сфорца]] наследява Сфорца Мария, той пренебрегват апулийските територии в полза на [[Ломбардия]], докато Лудовико не ги отстъпва на [[Изабела Арагонска (Милано)|Изабела Арагонска]], законна наследница на управлението на Милано, в замяна на Миланското херцогство. Новата херцогиня започва в Пулия политика на градско благоустройство, последвана от леко икономическо възстановяване, което продължава до управлението на нейната дъщеря [[Бона Сфорца]] и наследяването на кралската титла на Неапол от [[Карл V]]. === Френски нашествия и начало на испанското вицекралство === {{Вижте също|Войни между Хабсбурги и Валоа}} [[Файл:Fornovo-battle-Vaticano.jpg|мини|227x227пкс|[[Битка при Форново|Битката при Форново]] във Ватиканските галерии]] [[Фердинанд I (Неапол)|Дон Феранте]] е наследен от своя първороден син [[Алфонсо II Неаполитански|Алфонсо II]] през [[1494]] г. През същата година кралят на Франция [[Шарл VIII]] идва в Италия, за да наруши деликатния политически баланс, който градовете на полуострова са постигнали през предходните години. Случаят пряко засяга Неаполското кралство: Шарл VIII се хвали с далечна връзка с анжуйските крале на Неаполː баба му по бащина линия [[Мари д'Анжу]] е дъщеря на [[Луи II Валоа-Анжуйски]], който се е опитал да открадне неаполитанския трон от [[Шарл III Анжуйски]]-Драчки и [[Ладислав Анжуйски|Ладислав I]]. Това е достатъчно, за да може да претендира за кралската титла. [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] също застава на страната на Франция: [[Лудовико Мария Сфорца]], известен като „Мавъра“, е изгонил законните наследници на херцогството [[Джан Галеацо Мария Сфорца|Джан Галеацо Сфорца]] и съпругата му [[Изабела Арагонска (Милано)|Изабела Арагонска]], дъщеря на [[Алфонсо II Неаполитански|Алфонсо II]], съпрузи в брака, с който Милано е запечатал съюза с Арагонската корона. Новият херцог на Милано не се противопоставя на Шарл VIII, който се насочва срещу Арагонското кралство. Избягвайки съпротивата на [[Флоренция]], френският крал окупира [[Кампания]] за тринадесет дни и малко след това влиза в [[Неапол]]: всички провинции се подчиняват на новия суверен отвъд Алпите, с изключение на градовете [[Гаета]], [[Тропеа]], [[Амантеа]] и [[Реджо ди Калабрия|Реджо]]. Арагонците намират убежище в [[Сицилия]] и търсят подкрепата на [[Фернандо II|Фернандо II]] Католика, който изпраща контингент от войски, водени от Гонсало [[Фернандес де Кордоба]], който ангажира френската страна в битката в Калабрия ([[Битка при Семинара]], 1495 г.). Френският експанзионизъм обаче тласка папа [[Александър VI]] и [[Максимилиан I]] Хабсбург да сформират лига срещу Шарл VIII, да се бият с него и накрая да го победят в [[Битка при Форново|битката при Форново]] на 6 юли: в края на конфликта Испания окупира Калабрия, докато [[Венецианска република|Венецианската република]] придобива основните пристанища на [[Пулия|апулийското]] крайбрежие ([[Манфредония]], [[Трани]], [[Мола ди Бари|Мола]], [[Монополи (Италия)|Монополи]], [[Бриндизи]], [[Отранто]], [[Полиняно а Маре|Полиняно]] и [[Галиполи (Италия)|Галиполи]]). Алфонсо II умира по време на военни операции през [[1495]] г. и [[Фердинанд II Неаполитански|Фердинанд II]] наследява трона, но след година умира. Той не оставя наследници, въпреки че успява бързо да възстанови нова неаполитанска армия, която с вика „Желязо! Желязо!“ (произлизащи от „желязното отчаяние“ на [[Алмогавари|слмоговарите]]) прогонва французите на Шарл VIII от Кралство Неапол.<ref>Croce B., ''Storie e leggende napoletane''.</ref> [[Файл:Vittore_carpaccio,_ritratto_di_cavaliere,_1510.jpg|мини|273x273пкс|''Портрет на рицар'', предполага се, че изобразеният рицар може да е Фердинандо II]] [[Файл:Battle_of_Garigliano_(1503)_01.jpg|ляво|мини|[[Битка при Гариляно (1503)|Битката при Гариляно през 1503 г.]]]] През [[1496]] г. синът на Дон Феранте и брат на Алфонсо II, [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]], става крал и отново трябва да се изправи срещу френските амбиции над Неапол. [[Луи XII]], херцог на [[Орлеан]], е наследил [[Кралство Франция]] след смъртта на Шарл VIII. Тъй като [[Арагонска корона|кралят на Арагон]] [[Фернандо II]] Католикът е наследил трона на [[Кастилия (историческа област)|Кастилия]], той сключва споразумение ([[Таен договор от Гранада]], ноември [[1500]] г.) с френските суверени, претендиращи за трона на Неапол, за разделяне на Италия и изтласкване на последния арагонец от полуострова. Луи XII окупира Миланското херцогство, където пленява [[Лудовико Мария Сфорца]] и в съгласие с Фернандо II Католика се насочва срещу [[Федерико I (Неапол)|Федерико I Неаполитански]]. Споразумението между французите и испанците предвижда разделянето на Кралство Неапол между двете корони: на френския суверен се падат [[Абруцо]] и [[Тера ди Лаворо]], както и титлата ''[[Йерусалимско кралство|rex Hierosolymae]]'' и за първи път ''rex Neapolis,'' a на [[Арагонска корона|арагонския суверен]] – [[Пулия]] и [[Калабрия]] с приложените [[Херцогство Калабрия|херцогски]] титли. С този договор на 11 ноември [[1500]] г. титлата ''rex Siciliae'' е обявена за отпаднала от папа [[Александър VI]] и е присъединена към [[Арагонска корона|Арагонската корона]].<ref>Guicciardini F., ''Storia d'Italia'', V.</ref> През август [[1501]] г. французите влизат в Неапол. Федерико I Неаполитански намира убежище в [[Иския]] и накрая отстъпва суверенитета си на [[Крал на Франция|краля на Франция]] в замяна на някои феодални владения в [[Анжу]]. Въпреки че окупацията на кралството е успешна и за двамата, двамата крале не се споразумяват за прилагането на договора за разделяне на кралството: съдбата на [[Капитаната]] и [[Контадо Молизе]] остава неясна, върху чиито територии и французите, и испанците претендират за суверенитет. След като наследява [[Кралство Кастилия]] от [[Филип I (Кастилия)|Филип I Хубави]], новият испански крал търси второ споразумение с Луи XII, според което титлите „крал на Неапол“ и „херцог на Пулия и Калабрия“ отиват при дъщерята на Луи, [[Клод Френска|Клод]], и при [[Карл V]] фон Хабсбург, нейния годеник ([[1502]] г.). Въпреки това испанските войски, които окупират Калабрия и Пулия, командвани от Гонсало [[Фернандес де Кордоба]], и лоялни на Фернандо II Католика, не спазват новите споразумения. Те прогонват французите от Южна Италия, които остават само с [[Гаета]] до окончателното им поражение през [[Битка при Гариляно (1503)|битката при Гариляно]] на 29 декември [[1503]] г. Последвалите мирни договори никога не са окончателни, въпреки че поне е постановено, че титлата ''крал на Неапол'' принадлежи на Карл V Хабсбург и нa неговата годеница Клод. Фердинанд Католически обаче продължава да притежава кралството, считайки се за законен наследник на чичо си [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I Неаполитански]] и на древната арагонска корона на Сицилия. ==== Испански вицекрале ==== {{Вижте също|Списък на вицекралете на Неапол}} Арагонският кралски дом, който е станал местен в Италия, изчезва с [[Федерико I (Неапол)|Федерико I]] и Кралство [[Неапол]] попада под контрола на испанските кралски особи, които го управляват чрез [[вицекрал]]е. Южна Италия остава пряко владение на иберийските суверени до края на [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] ([[1713]] г.). Новата административна структура, макар и силно централизирана, е подкрепена от старата феодална система: по този начин бароните имат възможност да укрепят своята власт и поземлени привилегии, докато духовенството вижда как тяхната политическа и морална власт нараства. Най-важните административни органи са базирани в Неапол и са Съпътстващият съвет, подобен на Съвета на [[Арагонска корона|Арагон]] – върховният орган при упражняването на правни функции (съставен от вицекраля и трима юрисконсулти), Camera della Sommaria, Трибуналът на Викария и Трибуналът на Свещения кралски съвет.<ref name="Galasso92" /> [[Файл:El gran capitán (Museo del Prado).jpg|мини|222x222пкс|Гонсало Фернандес де Кордоба]] Именно [[Фернандо II|Фернандо II Католикът]] – носител на титлата на крал на Неапол и [[Сицилианско кралство|Сицилия]], назначава Гонсало [[Фернандес де Кордоба]], който дотогава е бил велик капитан на неаполитанската армия, за [[вицекрал]], поверявайки му на негово място същите правомощия на крал.<ref name="Giannone" /> В същото време титлата на велик капитан изтича и командването на кралските войски на Неапол е поверено на графа на [[Талякоцо]] [[Фабрицио Колона]] с назначаването му като велик [[конетабъл]] и задачата да ръководи експедиция до [[Пулия]] срещу [[Венецианска република|Венеция]], която окупира някои Адриатически пристанища. Военната операция завършва успешно и апулийските пристанища се връщат на Неаполското кралство през [[1509]] г. Крал Фернандо II също така възстановява финансирането на [[Неаполски университет „Федерико II“|Неаполитанския университет]], като прави месечна вноска от личната си хазна от 2000 [[дукат]]а годишно<ref name="Giannone" /> – привилегия, потвърдена по-късно от неговия наследник [[Карл V]]. Де Кордоба е наследен първо от [[Хуан Арагонски]], който обнародва серия от закони срещу корупцията, бори се с [[Клиентела|клиентелизма]], забранява [[хазарт]]а и [[лихварство]]то, а след това [[Рамон де Кардона]], който през [[1510]] г. се опитва да въведе отново [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]] в Неапол и първите ограничителни мерки срещу [[евреи]]те. ==== Карл V ==== [[Файл:Habsburg_Map_1547.jpg|мини|300x300пкс|[[Хабсбурги|Хабсбургските]] владения през 1547 г.]] [[Карл V]], син на [[Филип I (Кастилия)|Филип Хубави]] и [[Хуана Кастилска|Хуана Лудата]], поради сложна система на наследство и родство, скоро се оказва управляващ огромна империя: от баща си той получава [[Бургундия (регион)|Бургундия]] и [[Фландрия]], а от майка си през [[1516]] г. – [[Испания]], [[Куба]], Кралство [[Неапол]] (за първи път с титлата ''rex Neapolis''), [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Сардиния]], както и две години по-късно [[Свещена Римска империя|австрийските владения]] от дядо си [[Максимилиан I]] фон Хабсбург.<ref name="AtlanteDeAgostini" /> [[Кралство Франция]] отново застрашава Неапол и господството на Карл V над [[Южна Италия]]: французите, след като завладяват [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от сина на [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]], [[Масимилиано Сфорца|Масимилиано]], са победени и прогонени от [[Ломбардия]] от Карл V през [[1515]] г. През [[1526]] г. кралят на Франция [[Франсоа I]] влиза в лига, подпечатана от папа [[Климент VII]] и наречена ''[[Война на Конякската лига|Свещена лига]]'', с [[Венецианска република|Венеция]] и [[Флорентинска република|Флоренция]], за да прогони [[Хабсбургска Испания|испанците]] от [[Неапол]]. След първото поражение на лигата в [[Рим]] французите отговарят с намесата в Италия на [[Одет дьо Фоа]], който нахлува в Кралство Неапол, обсаждайки Мелфи (събитието остава в историята като „Кървавия Великден“)<ref>{{Cite news|url=http://www.basilicata.cc/lucania/melfi/|title=Melfi (PZ)}}</ref>, както и Неапол, докато [[Венецианска република|Венецианската република]] окупира [[Отранто]] и [[Манфредония]]. Епизодът от обсадата на град [[Катандзаро]] през лятото на 1528 г., който остава верен на император Карл V и се издига като последен бастион, се провежда в пълната сила на военната кампания на нахлуването на войските на краля на Франция Франсоа I срещу настъплението на нашествениците. Докато Неапол всъщност е заобиколен от море и суша, Катандзаро е под обсада от войници под заповедите на Симоне де Тебалди, граф на [[Капачо]], и на Франческо ди Лория, владетел на [[Торторела]], вдигнали оръжие в Калабрия, за да го окупират, подчиняват го и го управляват в името на крал Франсоа I. [[Файл:Czmonete_1.jpg|мини|292x292пкс|Монета [[Катандзаро]] от [[16 век]] .]] Укрепеният град е обсаден в първите дни на юни и устоява на атаките под стените около три месеца, и се изправя срещу битките на открито поле със смелост и умения. В края на месец август всъщност обсаждащите войски трябва да се оттеглят, като по този начин подписват победата на Катандзаро. По време на обсадата, която без съмнение допринася за поддържането на Кралство Неапол от император Карл V, в Катандзаро е изсечена монета от обсидиан на стойност един карлин. В същите тези дни генуезката флота, първоначално съюзена с французите, се поставя на заплатата на Карл V и обсадата на Неапол се превръща в още едно поражение на враговете на Испания, което след това доведе до признаването от папа [[Климент VII]] на императорска титла на крал [[Карл V]]. [[Венецианска република|Венеция]] окончателно губи владенията си в Пулия ([[1528]] г.). През [[1542]] г. вицекралят [[Педро Алварес де Толедо и Зунига]] издава указ за експулсирането на [[евреи]]те от Неаполитанското кралство. Последните общности, които вече са се установили между [[Бриндизи]] и [[Рим]] по време на [[Еврейска диаспора|голямата диаспора]] от [[2 век]], изчезват от градската реалност, в която са намерили гостоприемство. В пристанищата на крайбрежието на Апулия и в главните градове на Калабрия, както и с някои слаби присъствия в [[Тера ди Лаворо]], след кризата на [[Киновия|киновийната]] икономика от [[16 век]], евреите са единственият ефективен източник на финансови и търговски дейности: в допълнение към изключителната привилегия, предоставена от местните администрации, да практикуват парични заеми, техните общности управляват важни сектори от търговията с коприна – реликва от тази средиземноморска икономическа система, която на [[Южна Италия|юг]] оцелява след [[Велико преселение на народите|варварските нашествия]] и [[Феодализъм|феодализма]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.morasha.it/tesi/gnlo/index.html|заглавие=Gli ebrei a Trani e in Puglia nel medioevo|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071025233036/http://www.morasha.it/tesi/gnlo/index.html|архив_дата=2007-10-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comune.fondi.lt.it/portalefondi/turismo/giudea.html|заглавие=La Giudecca di Fondi in Terra di Lavoro|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090107064318/http://www.comune.fondi.lt.it/portalefondi/turismo/giudea.html|архив_дата=2009-1-7}}</ref> Въпреки това военните действия на Франция срещу испанските владения в Италия не престават: крал [[Анри II (Франция)|Анри II]], син на крал [[Франсоа I]], подтикван от [[Феранте Сансеверино]], принц на Салерно, се съюзява с [[Османска империя|османските турци]]. През лятото на [[1552]] г. турската флота под командването на [[Юсуф Синан паша]], изненадва имперската флота, под командването на [[Андреа Дория]] и Дон Джовани де Мендоса, край бреговете на [[Понца (община)|Понца]] ([[Битка при Понца]]), побеждавайки я. Въпреки това френският флот не успява да се събере отново с турския флот и целта на неаполитанската инвазия се проваля. През [[1555]] г., след поредица от поражения в Европа, [[Карл V]] абдикира и разделя владенията си между [[Филип II (Испания)|Филип II]], на когото оставя Испания, колониите на [[Америка]], [[Испанска Нидерландия]], Кралство Неапол, [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и [[Сардиния]], и [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбург]], на когото принадлежат [[Ерцхерцогство Австрия|Австрия]], [[Бохемско кралство|Бохемия]], [[Кралство Унгария|Унгария]] и титлата на император.<ref name="AtlanteDeAgostini" /><ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone" /> ==== Управление на вицекраля Уртадо де Мендоса и чума ==== [[Файл:Castello_500.JPG|мини|222x222px|Замъкът на [[Акуила]] ̟– типична военна архитектура от епохата на Хабсбургите]] Управлението на вицекралете, които се следват едно след друго при управлението на [[Филип II (Испания)|Филип II]], е белязано предимно от военни операции, които не носят благосъстояние на населението на Неапол. Ситуацията се влошава от чумата, която се разпространява в Италия около [[1575]] г., когато за вицекрал е назначен [[Иниго Лопес де Уртадо де Мендоса]]. Неапол, като пристанищен град, е изключително изложен на разпространението на болестта и основните му икономически дейности са подкопани. През същите години корабите на османския султан [[Мурад III]] акостират първо в [[Требизаче]], [[Калабрия]], а след това в [[Пулия]], разграбвайки основните пристанища на [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Адриатическо море]]. Става нужно да се увеличи милитаризацията на бреговете, поради което де Мендоса изгражда нов арсенал в пристанището на Санта Лучия по проект на Винченцо Казали. Той също така забранява на държавните служители да установяват свещени връзки и религиозно родство.<ref name="Galasso92" /><ref name="Giannone" /> === От Мира от Като Камбрези до края на испанското управление === {{Вижте също|Контрарефорация|Йезуитски орден|Театинци}} С [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мирния договор от Като Камбрези]] (2-3 април 1559 г.) традиционната историография посочва края на френските амбиции на Италианския полуостров. Климатът на религиозните реформи, които по това време включват както [[Лутеранство|лутеранската]] опозиция срещу [[Свети престол|Светия престол]], така и самата [[Католическа църква]], на териториите на вицекралството на [[Неапол]], е контекстуализиран в растежа на гражданската власт на духовенството и църковните йерархии. През [[1524]] г. в Рим [[Павел IV|Джан Пиетро Карафа]], епископ на [[Киети]] по онова време, основава Конгрегацията на [[театинци]]те (от Теате, древното име на Киети). Тя скоро се разпространява в цялото кралство и към нея по-късно се присъединяват [[Йезуитски орден|йезуитските]] колежи, които са били за столетия единственият културен ориентир за провинциите на Южна Италия. [[Трентски събор|Трентският събор]] налага нови правила на епархиите, като задължението за пребиваване в собственото им седалище за епископи, енорийски свещеници и абати, създаването на епархийски семинарии, съдилища на [[Инквизиция]]та и по-късно на житните планини,<ref>Monteregali, J. Bianco, ''Canones et decreta concilii tridentini'', 1869.</ref> трансформира диоцезите на вицекралството на Неапол в реални органи на власт, силно вкоренени на територията и в провинциите, тъй като те са единствената социална, правна и културна подкрепа за контрола на гражданския ред. Сред другите монашески ордени, които са много успешни в Неапол през тези години, са [[Боси кармелити|Босите кармелити]], [[Кармелити|Кармелитките]], [[Милосърдни братя|Милосърдните братя]], [[Камадолци]]те и [[Конфедерация на оратория на Свети Филипо Нери|Конгрегацията на оратория]] на Свети [[Филипо Нери]]. ==== Де Кастро, Телес-Хирон I, Хуан де Сунига и Авелянеда и въстанието в Калабрия ==== [[Файл:Fernando Ruiz de Castro Andrade y Portugal.jpg|ляво|мини|283x283пкс|Фернандо Руис де Кастро]] На 16 юли [[1599]] г. новият вицекрал [[Фернандо Руис де Кастро]] пристига в [[Неапол]]. Работата му е ограничена главно до военни операции срещу турските набези в [[Калабрия]] от Амурат Раис и [[Синан Паша]] ̈(Сципион Чикала). Де Кастро също въвежда политика, съсредоточена върху държавно финансиране за изграждането на различни обществени сгради: под ръководството на архитекта [[Доменико Фонтана]] в Неапол той нарежда изграждането на новия [[Кралски дворец (Неапол)|кралски дворец]] на сегашния площад „Плебишито“. [[Файл:Campanella-2.png|дясно|мини|240x240px|[[Томазо Кампанела]] .]] [[Файл:Retrato de Juan de Zúñiga Avellaneda y Cárdenas.jpg|мини|258x258пкс|Хуан де Сунига и Авеленяда]] През същата година на назначаването му за вицекрал доминиканецът [[Томазо Кампанела]], който в „[[Градът на слънцето]]“ очертава общностна държава, основана на предполагаема естествена религия, организира заговор срещу Фернандо Руис де Кастро с надеждата да установи [[република]] със своите столица в [[Стило]] (''[[Mons Pinguis]]'').<ref group="N">Salmi, 68,16 (Monte Sublime). ''Mons Pinguis'' би трябвало да е името, с което Кампанела преименува [[Стило (Италия)|Стило]], което трябва да стане столица на новата република. Голяма част от информацията обаче е резултат от процесуални документи, често изнудвани и неотговарящи непременно на истинските намерения на заговорниците. Изглежда също, че заговорниците не са се поколебали да търсят военната подкрепа на османците. Бунтът може да бъде свързан и с първия опит за изгонване на йезуитите от [[Калабрия]] и с реакцията на последните оцелели гръцки и ориенталски културни институции в [[Южна Италия]] (''P. Giannone, Storia civile del Regno di Napoli, 1723'').</ref> Калабрийският философ и астролог вече е бил затворник на [[Дикастерий за доктрината на вярата|Светата служба]] и е бил заточен в [[Калабрия]]: тук с доктриналната и философска подкрепа на [[Йоаким Флорски|йоахимовата]] есхатологична традиция<ref group="N">В допълнение към Йоаким Флорски изглежда, че Кампанела също е използвал речите на [[Савонарола]] и [[Апокалипсис]]а на свети [[Йоан Богослов]] в своите проповеди и политическа пропаганда] (''P. Giannone, Storia civile del Regno di Napoli, 1723'')</ref> той прави първите стъпки, за да убеди монасите и религиозните лица да се присъединят към неговите революционни амбиции, подклаждайки конспирация, която обхваща не само целия [[Доминикански орден]] в Калабрия, но и местните по-малки ордени като [[Августински орден|Августинци]] и [[Францискански орден|Францисканци]], както и главните епархии от Касано до Реджо Калабрия. Това е първият бунт в Европа срещу [[Йезуитски орден|йезуитския]] орден и нарастващата му духовна и светска власт. Заговорът е потушен и Кампанела, който се представя за луд, избягва кладата и доживотния затвор.<ref group="N">Избягал във Франция, той умира в Париж през [[1639]] г.</ref> През [[1576]] г. друг [[Доминикански орден|доминиканец]] – философът [[Джордано Бруно]] също е съден за [[ерес]] в [[Неапол]], на чиито спекулации и тези впоследствие се възхищават различни учени от [[Лутеранство|лутеранска]] Европа. Мандатът на [[Педро Телес-Хирон и де ла Куева]] се характеризира главно с дейности по градско планиране: той организира пътищата на Неапол и в [[Пулия|апулийските]] провинции. Той е наследен от [[Хуан де Сунига и Авелянеда]], чието управление е ориентирано към възстановяване на реда в провинциите: той спира грабежите в [[Абруцо]] с подкрепата на [[Папска държава|Папската държава]], както и в [[Капитаната]], и модернизира пътната мрежа между [[Неапол]] и [[Тера ди Бари|района на Бари]]. През [[1593]] г. [[Османска империя|османците]], които се опитват да нахлуят в [[Сицилия]], са спрени от неговата армия. ==== Филип III от Испания и управление на вицекралете Де Гусман, Пиментел и Педро Фернандес де Кастро ==== [[Файл:Federico_Zuccari,_Ritratto_di_Domenico_Fontana.jpg|мини|260x260пкс|[[Доменико Фонтана]], известен архитект и инженер, работил в [[Рим]] като ''архитект на Свети Петър'' и по-късно в [[Неапол]] като ''кралски архитект'' ]] [[Файл:Enrique de Guzmán y Ribera.jpg|ляво|мини|278x278пкс|Енрике де Гусман и Рибера]] Когато [[Филип II (Испания)|Филип II]] е наследен на испанския трон от сина си [[Фелипе III|Филип III]], управлението на вицекралството на [[Неапол]] е поверено на [[Енрике де Гусман и Рибера]], граф на [[Оливарес]]. Кралство Испания е в своя максимален блясък, обединявайки [[Арагонска корона|Арагонската корона]] с италианските владения, с тази на [[Кралство Кастилия и Леон|Кастилия]] и [[Кралство Португалия|Португалия]]. В Неапол испанското правителство е слабо активно в градоустройството на столицата: от Де Гусман датират изграждането на фонтана на Нептун (под ръководството на архитекта [[Доменико Фонтана]]), гробниците на [[Шарл I Анжуйски]], [[Карл Мартел Анжуйски]] и [[Клеменция фон Хабсбург]] в контрафасадата на [[Неаполитанска катедрала|катедралата на Неапол]], и подредбата на пътищата. [[Файл:El Greco, Portrait of Juan Alfonso de Pimentel y Herrera.jpg|мини|255x255пкс|[[Ел Греко]], ''Портрет на Хуан Алсфонс Пиментел де Ерера'']] Другото управление, което активно действа със значителна политическа и икономическа дейност в Кралство Неапол, е това на вицекраля [[Хуан Алонсо Пиментел де Ерера]]. Новият суверен все още трябва да защитава териториите на [[Южна Италия|юг]] от [[Османска империя|турските]] морски набези и да потуши първите бунтове срещу данъците, които в столицата започват да застрашават двореца. За да предотврати османската агресия, той води война срещу [[Драч]], като унищожава града и пристанището, където намират убежище турските и албанските корсари, които често атакуват бреговете на кралството. В Неапол се опитва да се бори с престъпността, която нараства все повече през онези години, дори срещу папските разпоредби, противопоставящи се на правото на убежище, гарантирано от католическите места за поклонение: поради тази причина някои от неговите служители са [[Отлъчване от Църквата|отлъчени от Църквата]]. [[Файл:Forte longone 01.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Форт „Лонгоне“]] Силно националната политика на Пиментел обаче засяга и различни градски и архитектурни произведения: той построява алеи и разширява пътища, от [[Поджиореале (Неапол)|Поджореале]] до улица „Киая“; в [[Порто Адзуро|Порто Лонгоне]], в [[Държава на президиите|Държавата на президиите]], той нарежда изграждането на внушителната крепост [[Форт „Лонгоне“]]. [[Файл:Pedro Fernandez de Castro, VII Count of Lemos.jpg|мини|226x226пкс|Педро Фернандес де Кастро]] Пиментел е последван през [[1610]] г. от [[Педро Фернандес де Кастро]], 7-и граф на Лемос, чиито интервенции са съсредоточени главно в Неапол, чието градско преустройство е поверено на кралския архитект [[Доменико Фонтана]], чиято най-важна работа е изграждането на [[Кралски дворец (Неапол)|Кралския дворец]]. Той нарежда реконструкцията на [[Неаполски университет „Федерико II“|Неаполитанския университет]], чиито лекции се помещават в различните градски манастири от началото на испанското управление, като финансира новата му сграда (Палацо дей Реджи Студи – сега дом на [[Национален археологически музей в Неапол|Националния археологически музей на Неапол]]) и поръчва обновяването на военна казарма на архитекта [[Джулио Чезаре Фонтана]], и модернизиране на системата за преподаване. [[Файл:Giambattista_della_Porta.jpeg|мини|185x185px|[[Джовани Батиста Дела Порта]], важен учен и писател|ляво]] Под неговото регентство процъфтява [[Академия дели Оциози]], към която се присъединяват [[Джамбатиста Марино]] и [[Джовани Батиста Дела Порта]], наред с други. Той построява [[Йезуитски орден|йезуитския]] колеж на името на свети [[Франциск Ксаверий]] и комплекс от фабрики близо до Порта Нолана<ref name="Giannone8">Giannone P., ''Storia civile del Regno di Napoli''.</ref>. В района на [[Тера ди Лаворо]] той започва първите рекултивационни работи в равнината на [[Волтурно]], като поверява на [[Доменико Фонтана]] проекта ''Regi Lagni'', работата по канализацията и въвеждането в експлоатация на водите на река Кланио между [[Кастел Волтурно]] и [[Вила Литерно]], където дотогава блатата и крайбрежните райони езера (като Лаго Патрия) са превърнали голяма част от римската ''Кампания Феликс'' в нездравословна и обезлюдена територия. ==== Смърт на Филип III и управление при Филип IV и на Карл II ==== Управлението на [[Педро Телес-Хирон и Веласко]] Гусман и Товар се характеризира главно с военни операции, който във войната между [[Хабсбургска Испания|Испания]] и [[Савойско херцогство|Савоя]] за [[Маркграфство Монферат|Монферат]] ръководи експедиция срещу [[Венецианска република|Венецианската република]], в онези години съюзник на [[Савойска династия|Савойската монархия]]. Неаполитанската флота обсажда и разграбва [[Трогир]], [[Пула]] и [[Истрия]]. Той е наследен от кардинал [[Антонио Сапата]], сред глад и бунтове, и след смъртта на [[Фелипе III|Филип III]] – от [[Антонио Алварес де Толедо и Бомон де Навара]], 5-и херцог на Алба, и от [[Фернандо Афан де Рибера]], 3-ти херцог на Алкала де лос Газулес, които трябва да се изправят пред проблемите на все по-широко разпространеното и утвърдено разбойничество в провинцията. Следва [[Мануел де Асеведо и Сунига]], който финансира укрепването на пристанищата на [[Барлета]], [[Ортона]], [[Бая (Баколи)|Бая]] и [[Гаета]], с управление, силно ангажирано с икономическата подкрепа на армията и флота. Силното обедняване на държавната хазна води, при управлението на [[Рамиро Нунес де Гусман]], до прехвърляне на управлението на кралските владения към дворовете на бароните и последващото нарастване на феодалната власт. По време на управлението на [[Карлос II]] са важни управленията на [[Фернандо Фахардо и Алварес де Толедо]] и на [[Франсиско де Бенавидес]], с политики, посветени на овладяването на вече ендемични проблеми като разбойничество, [[клиентелизъм]], инфлация и недостиг на хранителни ресурси.<ref name="Giannone9">Giannone P., ''Storia civile del Regno di Napoli''.</ref> ==== Литературна и научна култура в Неапол от XVII век ==== [[Файл:Frans Pourbus the Younger - Portrait of Giovanni Battista Marino.jpg|ляво|мини|248x248пкс|Джован Батиста Марино ̈(1569 – 1625)]] Хуманистичната и християнска традиция е единствената референция за първите революционни амбиции от национално естество, които започват да се появяват за първи път в Европа между [[Рим]] и [[Неапол]], в ирационализма на [[Барок]]a, в народното градско планиране ([[Испански квартали|Испанските квартали]] в Неапол), в религиозния мистицизъм и в политическите и философски спекулации.<ref>Spinosa N., ''Spazio infinito e decorazione barocca'', в ''Storia dell'arte italiana'', vol VI, Einaudi ed., Torino 1981.</ref> Ако в провинцията силното завръщане към феодалната структура връща контрола върху изкуството и културата обратно на семинариите и епархиите, то Неапол е първият град в Италия, в който се появяват първите литературни форми на нетърпимост към културния климат, последвали [[Контрареформация]]та. [[Файл:Thomas Cornelius.jpg|мини|258x258пкс|Томазо Корнелио ̈(1614 – 1684)]] [[Файл:Giambattista Basile by Nicolaus Perrey.jpg|ляво|мини|230x230пкс|Джован Батиста Базиле ̈(1583 – 1632)]] [[Торкуато Ачето]], [[Джамбатиста Марино]] и [[Джамбатиста Базиле]] първи в италианската литература прекрачват поетичните парадигми, чийто модел са произведенията на [[Торкуато Тасо]]. Със силен подривен тласък към художествените канони на своите италиански съвременници те отхвърлят изучаването на класиката като пример за хармония и стил, и естетическите и лингвистични теории на пуристите, родени с доктриналното възраждане на [[Схоластика|схоластичния]] и литургичен [[Латински език|латински]] ([[Габриело Киабрера]], [[Академия дела Круска]], [[Академия дел Чименто]]).<ref>Atti del convegno di studi, di Bianchi F. e Russo P., ''La scelta della misura. Gabriello Chiabrera: l'altro fuoco del barocco italiano'', Costa & Nolan ed., Genova, 1993.</ref> Това са годините, в които в неаполитанската [[Комедия дел арте]] се налага [[Пулчинела]] – най-известната маска на южняшката народна изобретателност. [[Томазо Корнелио]] от [[Козенца]], обучен според [[Бернардино Телезио|телезианската]] и [[Академия „Козентина“|козентинската]] традиция (ученик е на [[Марко Аурелио Северино]]) и професор по математика и медицина, донася в Неапол през втората половина на [[17 век]] философията и математиката на [[Рене Декарт]] и [[Галилео Галилей]], както и физиката и атомистичната етика на [[Пиер Гасенди]], представяйки, за разлика от местната [[Тома Аквински|томистка]] и [[Гален|галенова]] традиция, основата на бъдещите школи на съвременната неаполитанска мисъл.<ref name="Garms Cornides E. с. 17-34">Garms Cornides E., ''Il regno di Napoli e la monarchia austriaca'', в ''Settecento napoletano. Sulle ali dell'aquila imperiale 1707-1734'', pp. 17-34, Catalogo della Mostra, Electa ed., Napoli 1994.</ref> === Въстание от 1647 – 1648 г. === {{Основна|Неаполитанска република}} [[Файл:Anthonis_van_Dyck_-_Portrait_of_Henri_II_de_Lorraine.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Anthonis_van_Dyck_-_Portrait_of_Henri_II_de_Lorraine.jpg|мини|316x316px|Анри II дьо Гиз – губернатор на Неаполитанската република|ляво]] [[Файл:Ritratto di Masaniello - Aniello Falcone.jpg|мини|217x217px|Мазаниело (1620 – 1647)]] При [[Списък на вицекралете на Неапол|вицекралството]] на херцога на Аркос [[Родриго Понсе де Леон]] подобен по амбиция на [[Томазо Кампанела]], но воден от икономически причини, през [[1647]] г. [[Мазаниело]] (Томазо Аниело д'Амалфи) застава начело на бунт срещу тежкия местен фискален натиск.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sito01.seieditrice.com/chiaroscuro/files/2010/03/V1_U6-storia_locale.pdf|заглавие=Percorsi di storia locale: Masaniello e la rivolta napoletana}}</ref> Той успява да получи от вицекраля създаването на народно правителство, както и титлата на генерал-капитан на най-лоялните хора, докато не е убит от самите бунтовници. [[Дженаро Анезе]] заема неговото място и дава по-широк обхват на бунта, който придобива антифеодален и антииспански характер,<ref group="N">„...след смъртта на Мазаниело народното въстание придоби по-радикални тонове, докато „цивилизованите хора“ изгубиха контрол над него и се появиха нови водачи от плебса, като Анезе, който, призовавайки населението на провинциите да се бори, придадоха му по-широк обхват и по-точен антифеодален и антииспански характер, до степен да провъзгласи упадъка на господството на Испания и конституцията на ефимерната република Неапол...»,: Amalfi, Tommaso Aniello d', detto Masaniello, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 2, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960</ref> и точни политически и социални конотации<ref group="N">Всъщност както в Неапол, така и в Палермо „... бунтът, който започна като въстание поради глада, придоби политическа конотация, предпочитана от някои членове на интелектуалната класа и средната класа, и за кратко време също социална…“. На исп: ''…la revuelta, que empezò siendo un motín de hambre, tomó un tinte político favorecido por algunos elementos de la intelectualidad y las clases medias y pronto se deslizó hacia el plano social''. Da: Antonio Domínguez Ortiz, ''Historia de España. El antiguo régimen: los Reyes Católicos y los Austria'' (tomo 3 de la ''Historia de España'' diretta da Miguel Artiola), Alianza Editorial, Madrid, 1983 (IX edizione), с. 391-392, tomo 3 ISBN 84-206-2042-4 (opera completa: ISBN 84-206-2998-7).</ref> а също и сепаратистка, подобно на случилото се няколко години по-рано в [[Португалия]] и [[Каталония]].<ref>Antonio Domínguez Ortiz, пак там, с. 391-392, т. 3.</ref> Също така според италианския историк [[Розарио Вилари]] крайната цел на бунта е независимостта от Испания, което би могло да преразпредели феодалното общество на кралството. „Това, което бушува в Южна Италия през 1647-1648 г.“, пише той, „е по същество една селска война, най-голямата и най-бурната, която е преживяла Западна Европа през 17 век“. Неапол се опитва да ръководи движението, поставяйки независимостта като своя цел „... като предпоставка и незаменимо условие за намаляване на феодалната власт и нов политически и социален баланс на кралството“.<ref>Rosario Villari, ''La rivolta antispagnola a Napoli. Le origini 1585/1647'', Bari-Roma, Editori Laterza, 1980, II edizione, с. 241.</ref> През октомври 1647 г. Дженаро Анезе, с подкрепата на министър-председателя на френското кралство [[Мазарини|Юлий Мазарини]] и [[Анри II дьо Гиз]], провъзгласява [[Неаполитанска република (1647)|Неаполитанската република]]. Новото правителство е краткотрайно: въпреки че бунтовете се разпространяват в провинцията, през пролетта на [[1648]] г. испанските войски, водени от Дон [[Хуан Хосе де Аустрия]], възстановяват предишния режим. ==== Източни провинции: Тера ди Бари, Тера д'Отранто и Калабрия ==== От [[16 век]] стабилизирането на [[Адриатическо море|адриатическите]] граници след [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] (7 октомври 1571 г.) и краят на турските заплахи по италианските брегове водят, с редки изключения,<ref group="N">Вж. опита на Мехмед III да нахлуе в Сицилия</ref> до период на относително спокойствие в [[Южна Италия]]. В него бароните и феодалите са в състояние да използват древните права върху земята, за да консолидират икономически и производствени привилегии. Между 16 и [[17 век]] в [[Пулия]] и [[Калабрия]] се ражда затворената и провинциална икономика, която характеризира регионите до [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] през 1861 г.: селското стопанство за първи път става препитание; единствените продукти, предназначени за износ, са маслото и [[коприна]]та, чиито стабилни, циклични и повтарящи се времена на производство не могат да избягат от контрола на поземлената аристокрация. По този начин между [[Тера ди Бари]] и [[Тера д'Отранто]] производството на масло увеличава съответното благосъстояние, доказано от широко разпространената система от селски ферми и, в града, от възраждането на градоустройствени и архитектурни творби ([[Барок от Лече]]). След загубата на владенията на [[Венецианската република]] в Средиземно море пристанищата на [[Бриндизи]] и [[Отранто]] остават ценен пазар на Венеция за доставка на селскостопански и хранителни продукти; сред загубените пазари са и тези на [[Ортона]] и [[Ланчано]], което става след обръщането на териториите на [[Абруцо]] към пастирската икономика. Състоянието на [[Калабрия]] е много подобно – нейните провинции, без търговски излази и конкурентни пристанища, имат частично развитие само в района на [[Козенца]].<ref name="ReferenceA">Simoncini G. (a cura di), ''Il regno di Napoli'', vol. II, ''Sopra i porti di mare'', Pisa 1993.</ref> Особен тип [[Ренесансов хуманизъм|хуманизъм]] процъфтява около по-богатите класи – силно консервативен, характеризиращ се с култ към класическата [[Латински език|латинска]] традиция, [[реторика]] и [[право]]. И преди раждането на семинариите свещеници и мирски аристократи субсидират културни центрове, които представляват, в [[Пулия]] и [[Калабрия]] – единствената форма на гражданска модернизация, изисквана от административните и бюрократични иновации на Арагонското кралство, докато икономиката и територията остават изключени от промените, настъпващи в останалата част на Европа. [[Файл:Naplestw.JPG|мини|[[Кралски дворец (Неапол)|Кралският дворец на Неапол,]] видян от морето|247x247пкс]] От [[15 век]] изчезват последните следи от [[Византийска империя|гръцката културна и социална традиция]]: през [[1467]] г. Епархията на Локри-Джреаче изоставя използването на [[Гръцка католическа църква с византийски обред|гръцкия обред]] в литургията в полза на латинския; същото се случва и през [[1571]] г. с Епархията на Розано, през [[1580]] г. с Архиепископията на Реджо, през [[1586]] г. с Архиепископията на Сипонто и малко след това с тази на Отранто. Латинизацията на територията, която започва с норманите, продължава с [[Анжуйска династия|Анжуйците]] и завършва през [[17 век]], успоредно със силната централизация на властта в ръцете на поземлената аристокрация между [[Реджо ди Калабрия|Реджо]] и [[Козенца]]. През тези години [[Томазо Кампанела]] въвлича тези епархии, с подкрепата на астрологически и ориенталски философски спекулации, в бунта срещу испанското господство и [[Йезуитски орден|Йезуитския орден]].<ref name="Musolino">Musolino G., ''Santi eremiti italogreci. Grotte e chiese rupestri in Calabria'', Rubbettino Ed., Soveria Mannelli (CZ) 2002</ref><ref group="N">Папа [[Пий IV]] в булата ''Romanus Pontifex'' от 16 февруари 1564 г. отменя привилегиите на калабрийските църкви, като окончателно подчинява източните общности на юрисдикцията на латинските епископи</ref><ref group="N">Вж. и актуалната църковна ситуация на източните католически църкви на сайта на Ватикана [http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_decree_19641121_orientalium-ecclesiarum_it.html vaticano] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060203091713/http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_decree_19641121_orientalium-ecclesiarum_it.html|date=3 febbraio 2006}}</ref> Също така това са годините на голямото развитие на чертога на Падула<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cilentodoc.it/speciali/certosadipadula/index.php?idst=2&f_idarticolo=6|заглавие=La certosa di Padula}}</ref> и този на Санто Стефано, както и на раждането на [[Академия Козентина]], която има [[Бернардино Телезио]] и [[Себезио Амилио]] сред своите ученици и учители. ==== Наследяване на Карлос II и край на испанското управление ==== {{Основна|Антикуриализъм}} Още през [[1693]] г. в Неапол, както и в останалите владения на Испанските Хабсбурги, започват дискусии за съдбата на управлението на [[Карлос II]], който оставя държавите на своята корона без преки наследници. Именно по този повод в [[Южна Италия]] започва да се появява политически организирана гражданска съвест, напречно съставена както от аристократи, така и от дребни търговци и занаятчии в града, настроена срещу привилегиите и фискалните имунитети на духовенството<ref group="N">И водачите на местните църковни йерархии преди това са допринесли за поставянето на провинциалното духовенство и фискалните и феодалните привилегии на монашеските ордени в лоша светлина: архиепископът на Неапол Асканио Филомарино (на длъжност от 1641 до 1666 г.) се опитва да възстанови тридентската дисциплина, изобличавайки прекалено разпуснатите аспекти на неаполитанската църковна среда, лошото управление на църковния форум и невежеството на новите правни и философски доктрини, широко разпространени сред нисшия клир.</ref> (съответното настоящо юридическо течение е известно на историците като „[[Антикуриализъм|Неаполитански антикуриализъм]]“) и амбицирана да се справи с [[Бандитизъм|бандитизма]].<ref>Galasso G., ''Napoli spagnola dopo Masaniello'', с. 51-59, Sansoni ed., Firenze 1982.</ref> Този вид партия през [[1700]] г., след смъртта на Карлос II, се противопоставя на волята на испанския суверен, определил [[Филип V (Испания)|Филип V де Бурбон]], херцог на Анжу, за наследник на испанската и неаполитанската корона. Тя вместо това подкрепя претенциите на [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I фон Хабсбург]], когото счита за законен наследник на ерцхерцог [[Карл VI|Карл фон Хабсбург]] (бъдещ император като Карл VI). Това политическо несъгласие кара проавстрийската неаполитанска партия да заеме изрична антииспанска позиция, последвано от бунта, известен като [[Заговор на Макия|заговора на Макия]] (1701 г.)<ref group="N">Заговорът на Макия, на итал. ''Congiura di Macchia'' (който носи името си от Гаетано Гамбакорта, принц на Макия, който участва, но не е неговият създател), е заговор, с който през 1701 г. неаполитанската аристокрация се опитва неуспешно да свали испанското вицекралско управление по време на кризата при наследяването, възникнала след смъртта на Карлос II от Испания с изчезването на испанския клон на Хабсбургите.</ref> през 1701 г., който по-късно се проваля. След политическата криза испанското правителство се опитва да възстанови реда в кралството чрез репресии, докато финансовата криза е все по-катастрофална. През 1702 г. фалира Банката на Успение Богородично. През тези години Филип V, пътувайки до Неапол, опрощава дълговете на университетите през 1701 г.<ref>Galasso G., ''Napoli spagnola dopo Masaniello'', с. 615 и сл., с. 642 и сл., Sansoni ed., Firenze 1982.</ref> Последните вицекрале от името на Испания са [[Луис Франсиско де ла Серда и Арагон]], посветен на спирането на бандитизма и контрабандата, и [[Хуан Мануел Фернандес Пачеко|Хуан Мануел Фернандес Пачеко и Сунига]], маркиз на Вилена, чийто правителствен мандат е възпрепятстван от войната и следователно от австрийската окупация от 1707 г.<ref>Granito A., ''Storia della congiura del Principe di Macchia e dell'occupazione fatta dalle armi austriache del regno di Napoli nel 1707'', Stamperia dell'Iride, Napoli 1861.</ref> === Хабсбурги и австрийско вицекралство === {{Основна|Война за испанското наследство}} [[Файл:Johann_Gottfried_Auerbach_005.jpg|дясно|мини|323x323px|Император Карл VI Хабсбург, последният [[Списък на владетелите на Неаполското кралство|владетел на Неапол]] от вицекралския период]] [[Утрехтски мирен договор|Утрехтският мирен договор]] от април-май [[1713]] г. слага край на [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]: въз основа на споразуменията между подписалите страни Кралство Неапол със [[Сардиния]] се оказва под контрола на [[Карл VI]] Хабсбург. [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] вместо това отива у [[Савойска династия|Савойците]], възстановявайки териториалната идентичност на короната на ''rex Siciliae'', с условието, че след като мъжката линия на Савойците изчезне, остров Сицилия и прикрепената към него кралска титла ще се върнат на испанска корона. С [[Ращатски мирен договор|мира от Ращат]] (6 март [[1714]] г.) кралят на Франция [[Луи XIV]] също признава [[Хабсбурги|хабсбургските]] владения в [[Италия (географски регион)|Италия]]. През [[1718]] г. кралят на Испания [[Филип V (Испания)|Филип V]] се опитва да възстанови господството си в Неапол и Сицилия с подкрепата на своя министър-председател [[Джулио Алберони]]: [[Кралство Великобритания|Великобритания]], [[Кралство Франция|Франция]], [[Ерцхерцогство Австрия|Австрия]] и [[Съединени провинции|Съединените провинции]] обаче се намесват директно срещу Испания и на 11 август побеждават флотата на Филип V в [[Битка при нос Пасаро|битката при нос Пасаро]]. [[Хагски договор (1720)|Хагският договор]] (20 февруари [[1720]] г.), който слага край на [[Война на четворния съюз|Войната на четворния съюз]] (част от която е битката при нос Пасаро), постановява преминаването на Кралство Сицилия към Хабсбургите: то се запазва като отделна държавна единица, но преминава заедно с Неапол под [[Хабсбургска монархия|австрийската корона]], докато [[Сардиния]] става владение на Савойските херцози, които стават крале на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. [[Карлос III]] де Бурбон, син на Филип V, е определен за наследник на трона в [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]]. [[Файл:Vico_La_scienza_nuova.gif|ляво|мини|296x296px|Корица на ''Принципите на новата наука'' на Джамбатиста Вико (1668 – 1744) ]] [[Файл:PietroGiannone.jpg|мини|272x272пкс|Пиетро Джаноне (1676 – 1748)]] [[Файл:Gian Vincenzo Gravina.JPG|мини|206x206пкс|Джовани Винченцо Гравина (1664 – 1718)]] Началото на австрийското управление, макар и принудено да се сблъска с катастрофална финансова ситуация, бележи дълбока реформа в политическите йерархии на Неаполитанската държава, последвана от дискретно развитие на [[Просвещение]]то и реформаторските принципи. Оттогава в Неапол са достъпни, освен [[Рене Декарт|картезианските]] текстове, и произведенията на [[Барух Спиноза]], [[Корнелий Янсен]], [[Блез Паскал]], и изразите на културата се завръщат в пряк контраст с градското духовенство,<ref name="ReferenceAB">G. De Giovanni, ''Il Giansenismo a Napoli nel sec. XVIII'', Asprenas I, 1954</ref> по пътя на вече наченатия неаполитански [[антикуриализъм]] от известни юристи като [[Франческо д'Андреа]], [[Джузепе Валета]] и [[Константино Грималди]]. По време на австрийското вицекралство, през [[1721]] г., [[Пиетро Джаноне]] публикува най-известния си текст – „Гражданската история на Кралство Неапол“, който е много важен културен справочник за Неаполитанската държава и става известен в цяла Европа (получава адмирациите на [[Шарл дьо Монтескьо]]) с начина, по който предлага в модерни термини [[Николо Макиавели|Макиавелизма]] и подчинява каноничното право на гражданското.<ref>Recuperati G., ''L'esperienza religiosa e civile di P. Giannone'', Ricciardi ed. Napoli 1970</ref> [[Отлъчване от Църквата|Отлъчен]] от архиепископа на Неапол, той намира убежище във [[Виена]], без да може да се върне в [[Южна Италия]]. В тази среда, между Неапол и [[Чиленто]], също живеят [[Джамбатиста Вико|Джован Батиста Вико]], който през [[1723]] г. публикува първото издание на своите „Принципи на нова наука“, и [[Джовани Винченцо Гравина]], учен по [[канонично право]] в Неапол, който основава в [[Рим]], с [[Кристина (Швеция)|Кристина Шведска]], [[Академия „Аркадия“]], предлагаща отново светското четене на класиката. Неговият ученик [[Пиетро Метастазио]] създава в Неапол поетичните нововъведения за [[Торкуато Тасо]] и [[Джован Батиста Марино]], които дават международна слава на италианската [[мелодрама]].<ref>Binni W., ''L'Arcadia e il Metastasio'', La Nuova Italia, Firenze 1963</ref> Първите австрийски вицекрале са Георг Адам фон Мартиниц (1614-1714) и [[Вирих Филип фон Даун]]. Те са последвани от управлението на кардинал [[Винченцо Гримани]], който в полза на неаполитанските антикуриалистки кръгове прилага първата политика на финансово възстановяване, опитвайки се да намали правителството разходи и да изземе приходите на южните феодали, които са били задочно след австрийската окупация.<ref group="N">По данни на Ди Виторио събраните суми от тези владения възлизат на приблизително 200 000 дуката. Di Vittorio G., ''Gli austriaci e il Regno di Napoli 1707 - 1734'', I pp 9-17, Giannini ed., Napoli 1969. </ref> Наместниците, които го наследяват ([[Карло Боромео Арезе]] и Фон Даун във втория му мандат), откриват лек положителен баланс в приходите на кралството, благодарение и на баланса на разходите, които са изисквали военните операции.<ref>Di Vittorio G., ''Gli austriaci e il Regno di Napoli 1707 - 1734'', I pp 56, Giannini ed., Napoli 1969</ref> През 1728 г. вицекраят [[Михаил Фридрих фон Алтан]] основава обществената Банка на Свети Карл, за да финансира частното предприемачество с търговски привкус, да изкупи обратно акции от публичен дълг и да ликвидира църковни ипотекари.<ref group="N">Проектът е бойкотиран поради икономическия интерес на множество държавни служители и феодали, който се върти около поддържането на държавния дълг. I. Zilli, ''Carlo di Borbone e la rinascita del regno di Napoli. Le finanze pubbliche, 1734-1742'', Napoli, ESI ed., 1990, с. 231-243</ref> Същият вицекрал си спечелва враждебността на [[Йезуитски орден|йезуитите]], защото толерира публикуването на произведения на антикуриалистите [[Пиетро Джаноне]] и [[Константино Грималди]]. Въпреки това нов опит за нашествие, дело на [[Филип V (Испания)|Филип V от Испания]], въпреки че завършва с поражението му, връща бюджета на кралството отново в дефицит: проблемът продължава през целия последващ период на австрийско господство. През [[1731]] г. [[Алойз Томас Раймунд фон Харах]] насърчава създаването на Университетски съвет, който да контролира бюджетите на малките центрове на провинциите, заедно със Съвета за номериране за реорганизация на финансовите администрации, създаден през 1732 г.<ref>P. Stenitzer, ''Il conte Harrach viceré a Napoli (1728-1733)'', pp. 43-55, in ''Settecento napoletano. Sulle ali dell'aquila imperiale 1707-1734'', Catalogo della Mostra, Electa ed., Napoli 1994.</ref> Новите поземлени регистри обаче се противопоставят на земевладелците и духовенството, които искат да предотвратят плановете на правителството да облага с данъци църковната собственост. Последният от австрийските вицекрале, [[Джулио Висконти Боромео Арезе]], е свидетел на нахлуването на Бурбоните и последвалата война, но оставя новите суверени с много по-добро финансово състояние от това, оставено от испанските вицекрале.<ref>E. Garms Cornides, ''Il regno di Napoli e la monarchia austriaca'', in ''Settecento napoletano. Sulle ali dell'aquila imperiale 1707-1734'', p. 26, Catalogo della Mostra, Electa ed., Napoli 1994</ref> === Бурбоните на Неапол и Сицилия === {{Основна|Бурбонско завладяване на Двете Сицилии|Битка при Битонто}} ==== Карлос III де Бурбон ==== [[Файл:Carlos_de_Borbón,_rey_de_las_Dos_Sicilias.jpg|дясно|мини|256x256пкс|Карлос III де Бурбон, крал на Испания, Неапол и Сицилия ]] Политиката на реформи, започнала хладно при вицекралството на [[Карл VI]] фон Хабсбург, е възобновена от короната на [[Бурбони]]те, които предприемат редица административни и политически нововъведения, разширявайки ги на цялата територия на кралството. [[Карлос III]] де Бурбон, бивш [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|херцог на Парма и Пиаченца]], син на [[крал на Испания|краля на Испания]] [[Филип V (Испания)|Филип V]] и на [[Изабела Фарнезе]], след [[Битка при Битонто|битката при Битонто]] (25 май 1734 г.) завладява Кралство [[Неапол]] и влиза в града на 10 май 1734 г. Той е коронясан за ''Rex utriusque Siciliae'' (крал на двете Сицилии) на 3 юли 1735 г. в [[Успение Богородично (Палермо)|катедралата на Палермо]]. Завладяването на двете кралства става възможно благодарение на маневрите на Изабела Фарнезе, която, възползвайки се от [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]], в която Франция и Испания се бият срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], поисква провинциите на [[Южна Италия]] за нейния син, получена след битката при Битонто. С Карлос III Кралство Неапол вижда раждането на новата [[Бурбони на Двете Сицилии|династия на Бурбоните на Неапол и Сицилия]]. На 8 юни [[1735]] г. той заменя Колатералния съвет (най-важният политически и юрисдикционен орган на вицекралството на Неапол) с Кралската камара на Света Киара, като поверява съставянето на правителството на [[Мануел Доминго де Бенавидес и Арагон]], граф на Сантистебан, и назначава [[Бернардо Танучи]] за министър на правосъдието. Кралството няма ефективна автономия от Испания до [[Виенски мир (1738)|Виенския мир]] (18 ноември [[1738]] г.), който слага края на [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Поради повтарящите се войни и рисковете, пред които е изправен Неапол, Танучи изказва хипотезата за преместване на столицата в [[Мелфи]] (вече първата столица на [[Апулия и Калабрия|нормандското господство]]), виждайки в нея изключително стратегическа точка: разположена в континенталната зона, защитена от планините и далеч от заплахи от открито море.<ref>Bernardo Tanucci, ''Epistolario, vol. I, 1723-1746'', a cura di R.P. Coppini, L. Del Bianco, R. Nieri, Ed. di Storia e Letteratura, Roma, 1980, с.638</ref> [[Файл:Triumph_of_Charles_III_at_the_Battle_of_Velletri.jpg|ляво|мини|270x270пкс|[[Франческо Солимена]], ''Триумф на Карлос III де Бурбон в [[Битка при Велетри|битката при Велетри]]'', 1744, [[Кралски дворец в Казерта]] ]] На 11 август [[1744]] г. армията на Карлос III, все още поддържана от присъствието на испански войски, побеждава австрийците, които се опитват да завладеят отново кралството в [[Битка при Велетри|битката при Велетри]]. Несигурната ситуация, в която се намира Бурбонската корона в Неаполитанското кралство, съответства на двусмислената политика на Карлос III: в началото на своето управление той се опитва да подкрепи политическите позиции на църковните йерархии, като подкрепя създаването на [[Инквизиция|инквизиционен]] съд в [[Палермо]] и като не противодейства на отлъчването на [[Пиетро Джаноне]]. Въпреки това когато краят на военните действия в Европа предотвратява заплахите за неговата кралска титла, той назначава [[Бернардо Танучи]] за министър-председател, чиято политика веднага е насочена към ограничаване на църковните привилегии: през [[1741]] г., с [[конкордат]], правото на убежище в църквите е драстично намалено, както и други [[Имунитет (право)|имунитети]] за духовенството; църковните активи са подложени на данъчно облагане. Подобни успехи обаче не са постигнати в борбата с [[Феодализъм|феодализма]] в периферните провинции на кралството. Всъщност от [[1740]] г., по предложение на Търговския съвет, назначен няколко години по-рано, са създадени Кралските търговски консулства с цел насърчаване на либерализацията на икономиката и гарантиране на гражданското правосъдие, което феодалите не са в състояние да гарантират. Присъстващи във всички главни градове на кралството (дори повече от едно на провинция), консулствата са под юрисдикцията на Върховния търговски магистрат на Неапол. И все пак опозицията на баронската класа е толкова компактна и добре организирана, че в рамките на няколко години определя съществения провал на инициативата.<ref>Giusepe Caridi, ''Una riforma borbonica bloccata: il Supremo magistrato di commercio nel Regno di Napoli (1739-1746). [https://www.storiamediterranea.it/public/md1_dir/r1603.pdf Онлайн]''</ref> [[Файл:Antonio Genovesi.jpg|мини|202x202пкс|Антонио Дженовези (1713 – 1769)]] [[Файл:Reggia di Caserta4.jpg|ляво|мини|327x327пкс|Кралският дворец в Казерта]] [[Файл:Immagine d'insieme 2, Cappella Sansevero.jpg|мини|262x262пкс|Параклис „Сансеверино“]] Реформите обаче, като възстановяват старите кадастрални системи, успяват да наложат данъчно облагане на църковните активи, равно на половината от обикновеното данъчно облагане на миряните, докато феодалните активи остават обвързани с данъчната система ''adoa''. Хазната се възползва от новите мерки и в същото време има значително развитие на [[икономика]]та, увеличаване на селскостопанското производство и свързаната с него търговия.<ref>Schipa M., ''Il regno di Napoli al tempo di Carlo di Borbone'', vol II, с. 103-114, Società editrice Dante Alighieri, Milano-Roma-Napoli 1923</ref> През [[1755]] г. първата катедра по икономика в [[Европа]], наречена Катедра по търговия и механика, е създадена в [[Неаполски университет „Федерико II“|Неаполитанския университет]]. Курсовете (на италиански, а не на латински) са водени от [[Антонио Дженовези]], който, след като губи катедрата си по [[богословие]] след обвинения в [[атеизъм]], продължава обучението по икономика и етика. Постигнатите успехи поставят началото на по-радикален проект за интервенция, който трябва да бъде осъществен в [[Тера ди Лаворо]]. Първата стъпка включва изграждането на [[Кралски дворец в Казерта|Кралския дворец в Казерта]] и градската модернизация на град [[Казерта]], който е преустроен според рационалистичните проекти на [[Луиджи Ванвители]]. През същите години в сърцето на столицата [[Неапол]] [[Джузепе Самартино]] създава известния скулптурен комплекс в [[Капела Сансеверо (Неапол)|параклиса „Сансеверо“]] на принц [[Раймондо ди Сангро]]: изключително формалната грижа и стилистичната модернизация, с които са надарени неговите творби, предизвикват противоречия в неаполитанските католически среди, свикнали с художествените резултати на [[Маниеризъм|Маниеризма]] и [[Барок]]а. [[Файл:Reggia di Portici1.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Кралският дворец в [[Портичи]]]] В [[Калски дворец в Портичи|кралския дворец на Портичи]], който трябва да бъде резиденция на Карлос III преди построяването на кралския дворец в Казерта, кралят създава археологическия музей, в който са събрани находките от последните разкопки на [[Херкулан]] и [[Помпей]]. За първи път в Италия, след създаването на [[Римско гето|Римското гето]], през последните години в Неапол е провъзгласен закон, гарантиращ на [[евреи]]те, прогонени от кралството два века по-рано, същите права на гражданство (с изключение на възможността да притежават феодални титли), запазени дотогава за католиците.<ref name="Galasso92" /><ref>Croce B., ''Storia del Regno di Napoli'', Adelphi ed., Milano 1992</ref> ==== Фердинанд IV ==== {{Вижте също|Бернардо Танучи}} [[Файл:Vincenzo Camuccini - Ritratto di Ferdinando I delle due Sicilie.jpg|мини|Фердинанд IV Неаполитански]] През [[1759]] г. испанският крал [[Фернандо VI]] умира без преки наследници. На първо място в линията на наследяване е неговият брат [[Карлос III]] де Бурбон, който, спазвайки договора между двете кралства, който постановява, че двете корони никога не трябва да се обединяват, трябва да избере наследник за двете кралства на Неапол и Сицилия. Считаният дотогава за престолонаследник [[Филип (Калабрия)|Филип]], роден на 13 юни [[1747]] г., е поставен под наблюдение в продължение на две седмици от комисия, съставена от висши служители, магистрати и шестима лекари, за да се оцени психическото му състояние. Тяхната присъда е пълното му безумие, като по този начин го изключват от наследяването. Вторият син [[Карлос IV|Карлос Антонио]], роден в [[Портичи]] през [[1748]] г., вместо това последва баща си като наследник на испанския трон. Следователно изборът пада върху третия син [[Фердинанд I ̈(Две Сицилии)|Фердинанд]], роден на 12 януари [[1751]] г., който приема името „Фердинанд IV Неаполитански“. При раждането му селска благородничка на име Аниезе Ривели е избрана за детегледачка. Обичайно е в двора на Неапол, вземайки пример от този в Испания, да поставят обикновен човек на същата възраст до младия принц. Той, наречен Менино, трябва да бъде смъмрян вместо него, който по този начин младият принц трябва да разбере, че ако един ден стане крал, ако направи грешки по време на управлението си, злото ще се стовари върху целия народ. Поради тази причина Аниезе Ривели представя сина си Дженаро Ривели на кралските особи. Той става неразделен приятел на Фердинанд и всъщност Фердинанд попречва той да бъде смъмрян вместо него, близък дори в трагичните събития на революцията. Всъщност Дженаро Ривели заедно с кардинал [[Фабрицио Руфо]] ще поведе народната [[Армия на светата вяра в нашия Господ Исус Христос]] (Санфедистката армия)<ref group="N">Санфедистката армия (съкращение от „Света вяра“) е името, с което християнската и кралска армия на Светата вяра в нашия Господ Исус Христос е известна в италианската историография – народна армия, съставена от калабрийския кардинал Фабрицио Руфо, който е главен герой във войната за отвоюване на Кралство Неапол от французите и падането на Неаполитанската република през 1799 г.</ref> в Контрареволюцията, за да завладее отново Неаполитанското кралство от французите. [[Файл:Tanucci_Bernardo_01.jpg|мини|255x255px|Маркиз Бернардо Танучи (1698 – 1783), министър на просвещението на крал Фердинанд IV Неаполитански, III на Сицилия и I на Двете Сицилии |ляво]] [[Файл:Pittore napoletano del XVIII secolo - Ritratto di Gaetano Filangieri.jpg|мини|293x293пкс|Гаетано Филанджиери (1753 – 1788)]] Фердинанд е само на 8 години, когато баща му абдикира, и поради тази причина е създаден Регентски съвет от баща му. Основните представители са [[Доменико Катанео]], принц на [[Саникандро ди Бари|Сан Никандро]], и маркиз [[Бернардо Танучи]], последният ръководител на Регентския съвет. По време на периода на регентството и след него основно Танучи държи юздите на кралството в ръцете си и продължава реформите, започнати през епохата на Карлос. В правната област голям напредък става възможен благодарение на подкрепата, оказана на министър Танучи от [[Гаетано Филанджиери]], който със своя труд „Наука за законодателството“ (''"Scienza della legislazione"''), започнат през [[1777]] г., може да се счита за един от предшествениците на модерното право. През [[1767]] г. кралят издава акт за експулсиране на [[Йезуитски орден|йезуитите]] от територията на кралството, което води до отчуждаване на техните активи, манастири и културни центрове, шест години преди папа [[Климент XIV]] да издаде указ за закриването на ордена. Междувременно Фердинанд вместо това прекарва дните си в игри с приятеля си Дженаро, обличайки се и общувайки с обикновените хора, които го лекуват и разговаряха с него абсолютно свободно. На 12 януари 1767 г. Фердинанд IV, навършил 16 години, става крал с пълни пълномощия. Всъщност Танучи все още управлява. Той, продължавайки да поддържа отношения с вече бившия крал на Неапол и с императрица [[Мария Терезия]] Австрийска, прави многократни опити да ожени Фердинанд за австрийска ерцхерцогиня, като го сгодява за няколко от дъщерите на императрицата, които обаче всички умират преди сватбата. Усилията му в крайна сметка дават плод, но довеждат до края на политическата му кариера. [[Файл:Angelika Kauffmann Portrait Maria Karoline von Österreich VLM off.jpg|мини|248x248px|Мария-Каролина Хабсбург-Лотарингска]] През [[1768]] г. Фердинанд IV се жени за [[Мария-Каролина Австрийска|Мария Каролина Хабсбург-Лотарингска]], дъщеря на императрица Мария Терезия и сестра на кралицата на Франция [[Мария-Антоанета]]. Както обикновено преди сватбата е сключен брачен договор, според който Мария-Каролина трябва да участва в Държавния съвет след раждането на мъжки наследник. На следващата година Фердинанд IV се среща със своя девер Петър [[Леополд II]], тогавашен велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], както и брат на Мария-Каролина и съпруг на [[Мария-Лудовика Бурбон-Испанска|Мария-Лудовика]], сестрата на Фердинанд. През същите тези години се развиват [[Масонство|масонски]] асоциации, които основават своите идеали на свободата и равенството на всеки индивид. Това не е харесва на Мария-Каролина, която, подобно на други владетелки, смята титлата си за божествена, но за разлика от другите и подобно на семейството си тя вярва, че сред нейните задачи трябва да е щастието на нейния народ; те обаче са оспорвани от консерваторите, включително Танучи. Въпреки това той вижда как престижът му намалява през [[1775]] г., когато Мария-Каролина, след като ражда първия си син [[Карло Тито Бурбон-Две Сицилии|Карло Тито]], става част от Държавния съвет. Тя участва активно в политическия живот от съпруга си и често го замества. ==== Предистория на Неаполитанската република ==== През [[1776]] г. маркиз [[Бернардо Танучи]] постига последния си успех, насърчавайки премахването на символичен акт на васалитет – почитта (на итал. ''chinea'') към [[Папската държава]], която официално прави Неаполитнското кралство държава-придатък на папата на Рим. През [[1777]] г. министърът е заменен от сицилианеца [[Джузепе Бекадели да Болоня и Гравина]], маркиз на [[Самбука ди Сичилия|Самбука]]. Той се харесва повече на Мария-Каролина и е доведен от Танучи в Неапол. На 14 юли [[1796]] г. Фердинанд IV обявява [[Херцогство Сора]] за разпуснато заедно с [[Държава на президиите|Държавата на президиите]] – последните следи от [[ренесанс]]овите владения в Италия. Той също така лично се ангажира с политиката на териториална реформа, въведена от баща му: в [[Тера ди Лаворо]] организира изграждането на индустриалната колония [[Сан Леучио (Казерта)|Сан Леучо]] през [[1789]] г. – интересен експеримент на социално законодателство и на производствено развитие. [[Файл:Sirjohnacton.jpg|мини|Сър Джон Актън (1736 – 1811)]] През [[1778]] г. в Неапол пристига [[Джон Актън]] – човек от флота на [[Велико херцогство Тоскана]], когото кралица Мария-Каролина е взела от брат си [[Леополд II]]. Кралските особи на Неапол и Сицилия трябвa да преразгледат споразуменията с трети държави по отношение на риболова, търговското корабоплаване и войната и да премахнат арагонските институции. През [[1783]] г. става известно, че министър-председателят – Маркизът на Самбука се е възползвал от хазната по всички възможни начини, например чрез изкупуване на ниска цена на всички вещи, иззети от йезуитите от [[Палермо]]. Въпреки това управлението му продължава до [[1784]] г., когато се установява, че той е един от многото, които разпространяват новината, че Джон Актън и Мария-Каролина са любовници. Така и не се разбира дали това е истина, но е факт, че Мария-Каролина убеждава съпруга си Фердинанд IV, че става въпрос за лъжа. 71-годишният маркиз [[Доменико Карачоло]], бивш вицекрал на Сицилия, става министър-председател, докато Джон Актън става кралски съветник. Самият Актън наследява Карачоло на 16 юли [[1789]] г. в деня на смъртта му. Полезен инструмент и източник на голямо количество данни е ''Notiziario di Corte Notiziario di Città'', публикуван през 1789 г. – джобен справочник с полезна информация за сложната и подробна политическа и административна организация на кралството през 1789 г. и за отношенията му с други държави. През 1793 г. е основано вдъхновено от якобинците [[Неаполитанско патриотично общество]], което е разбито на следващата година със смъртна присъда на 8-те му членове. Всички тези събития подготвят почвата за [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република от 1799 г.]] Всъщност Мария-Каролина, която в първите години от управлението си показва, че е чувствителна към исканията за обновление и е умерено благосклонна към насърчаването на индивидуалните свободи, прави рязък обрат след [[Френска революция|Френската революция]], което води до открити репресии при новината за обезглавяването на френските владетели и за неаполитанската подкрепа на британското военно присъствие в [[Средиземно море]]. Репресивните мерки водят до непоправим разрив между монархията и интелектуалната класа; наказанията засягат не само демократите, но и реформистите с твърда монархическа вяра, които по този начин не се поколебават да прегърнат републиканската кауза през 1799 г. Настъплението на френските войски в Италия започва с кампанията на генерал [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] през [[1796]] г. През [[1798]] г. френските кораби превземат [[Малта]]; преди това, през януари 1798 г., французите окупират Рим. Решението на Мария-Каролина, подкрепено от британския адмирал [[Хорацио Нелсън]] и посланика [[Уилям Хамилтън]], да се присъедини към [[Война на втората антифренска коалиция|Втората антифренска коалиция]] и да разреши военната намеса на неаполитанските войски в [[Папска държава|Папската държава]], завършва с катастрофа. Неаполитанската армия, командвана от австрийския генерал [[Карл Мак фон Лайберих]] и съставена от около 116 000 души, след като първоначално достига Рим, претърпява серия от тежки поражения и се разпада при отстъплението. Така кралството е отворено за нахлуването на френската армия на генерал [[Жан-Етиен Шампионе]] в Неапол. ==== Неаполитанската република и реконкиста на Бурбоните ==== {{Основна|Неаполитанска република (1799)|Санфедизъм}} [[Файл:Eleonora_Fonseca_Pimentel.jpg|мини|Елеонора де Фонсека Пиментел (1752 – 1799), икона на Неаполитанската революция|220x220пкс]] На 22 декември 1798 г. крал [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд IV]] бяга в Палермо, оставяйки управлението на маркиза на [[Лаино]] [[Франческо Пинятели]] с титлата на генерален викарий и в Неапол единствената слаба народна съпротива на лазаристите<ref group="N">Терминът lazari (или също lazzaroni) се отнася до младите хора от работническата класа на Неапол през 17-19 век. Особено известна е ролята, която те играят в санфедистката защита на града срещу бунтовниците от Неаполитанската република от 1799 г., подкрепяни от революционна Франция.</ref> срещу френските войници. От народните бунтове, които междувременно се разпростират до [[Абруцо]], Пинятели обаче не събира организирана съпротива и на 11 януари [[1799]] г. подписва [[Примирие от Спаранизе|примирието от Спаранизе]], след като французите окупират [[Капуа]]. На 22 януари [[1799]] г. в Неапол, т.нар. „неаполитански патриоти“ провъзгласяват раждането на нова държава – [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанската република]], предвиждайки френския проект за установяване на окупационно правителство в неаполитанския юг<ref>Simoni A., ''L'esercito napoletano dalla minorità di Ferdinando alla Repubblica del 1799'', в ''Archivio storico per le Province Napoletane'', XLVI, 1921, с. 170-195</ref>. Френският командир [[Жан-Етиен Шампионе]], който влиза в столицата, одобрява институциите на патриотите и признава фармацевта [[Карло Лауберг]] за ръководител на републиката. Лауберг, благодарение на френската подкрепа, през тези години основава заедно с [[Елеонора де Фонсека Пиментел]] ''Monitore Napoletano'' – известен вестник за революционна и републиканска пропаганда.<ref>Croce B., ''La rivoluzione napoletana del 1799'', с. 361-439, Laterza ed., Bari 1961</ref> [[Файл:Mario_Pagano.jpg|мини|162x162пкс|[[Франческо Марио Пагано]] ̈(1748 – 1799), известен учен от Просвещението и представител на Неаполитанската република .]] Новото правителство също участва пряко във френския революционен опит, като изпраща свое собствено представителство, наречено „неаполитанска делегация''“''<ref>Croce B., ''La rivoluzione napoletanan del 1799'', с. 301-315, Laterza ed., [[Bari]] 1961</ref>, в [[Директория]]та на [[Париж]] и незабавно прави опити за нововъведения с подривните за феодализма закони<ref group="N" name=":0">Подривните феодализма закони (''leggi eversive della feudalità'', нар. още «di eversione della feudalità) са законодателни мерки, приложени между 1806 и 1808 г., с които [[Жозеф Бонапарт]], крал на Неапол и брат на Наполеон, премахва феодализма в Кралство Неапол по време на т.нар. Френско десетилетие. Автор на законите е министърът на правосъдието по онова време, маркиз Микеланджело Чанчиули.</ref>, [[Янсенизъм|янсенисткия проект]] за създаване на национална църква, независима от епископа на Рим,<ref group="N">Пасажът от посланието на [[Павел (апостол)|Свети Павел]] [[Послание на свети апостол Павла до римлняни|до римляните]], в което апостолът увещава християните да се подчиняват преди всичко на установената власт (Romani, XIII 1-7), вж. Pieri P., ''Il clero meridionale nella rivoluzione francese del 1799'', в ''Rassegna Storica del Risorgimento'', XVII, 1930, с. 180-186</ref> и конституционният проект на републиката, създаден от [[Франческо Марио Пагано]], който, въпреки че остава неприложен, се счита за важен документ, който предвижда основите на съвременната италианска система, по-специално на съдебната система. [[Файл:Cardinale Fabrizio Ruffo.jpg|ляво|мини|кардинал Фабрицио Руфо (1744 – 1827), командир на санфедистите |277x277пкс]] Още на 23 януари 1799 г. са издадени „Общите инструкции на временното правителство на Неаполитанската република към патриотите“ (на итал. ''Istruzioni generali del Governo provvisorio della Repubblica Napoletana ai Patriotti'') – нещо като първа правителствена програма. Политическите проекти обаче не намират практическа реализация само за пет месеца живот на републиката; всъщност на 13 юни 1799 г. народната [[Санфедизъм|санфедистка]] армия,<ref group="N">Терминът „Санфедизъм“ (на итал. ''Sanfedismo'') се отнася до разнообразно контрареволюционно движение, родено в Южна Италия в края на 18 век. Името се отнася особено за периода 1799-1814 г., когато традиционните монархии в Италия са свалени и заменени от наполеоновите републики, подкрепяни от революционната френска армия. Самият термин е създаден от революционерите за определяне на членовете на противниковата партия, след което се използва и все още е най-използваният от историографията, преобладавайки над термина "контрареволюционери". Привържениците на контрареволюционните принципи никога не са използвали термина "санфедисти" за себе си, а "лоялисти" или "легитимисти".</ref> организирана около кардинал [[Фабрицио Руфо|Фабрицио Руфо]], завоюва отново [[Южна Италия]], връщайки териториите на кралството на монархията на Бурбоните, заточена в [[Палермо]].<ref>Липсата на подкрепа от страна на народните маси, на които революционерите са наложили чужди за тях институции и културни модели, е сред причините според [[Винченцо Куоко]] неговата известна творба ''Saggio storico sulla rivoluzione napoletana del 1799'' (излязла през 1806 г.) водят до провала на републиката.</ref> След реконкистата на Бурбоните седалището на двора официално остава в [[Сицилия]], но още през лятото на [[1799]] г. в [[Неапол]] са създадени административни органи като Правителственият съвет, Държавният съвет и Църковният съвет; секретариатът на външните работи е поверен на [[Джон Актън]], който все още управлява длъжностите от Палермо. През следващите месеци хунта, назначена от [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд IV]], започва процеси срещу републиканците.<ref>Rao A. M., ''Napoli 1799-1815. Dalla Repubblica alla monarchia amministrativa'', [[Napoli]], del Sole ed. 1995. Rao A. M., ''La Repubblica napoletana del 1799'', Newton & Compton ed., [[Roma]] 1997., особено с. 470-475</ref> На смърт са осъдени 124 филоякобинци, включително Пагано, [[Кристофоро Гроси]], Елеонора де Фонсека, [[Паскуале Бафи]], [[Доменико Чирило]], [[Джузепе Леонардо Албанезе]], [[Иняцио Чая]], [[Никола Паломба]], [[Луиза Санфеличе]] и [[Микеле Граната]]. ==== Кралска реакция и първа реставрация на Бурбоните ==== В края на лятото на [[1799]] г. 1396 бивши якобинци са заловени и хвърлени в затвора. Междувременно управлението на Неапол е поверено от [[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд IV]] на кардинал [[Фабрицио Руфо]], избран за случая като „наместник и генерален капитан на Кралство на Отсамна Сицилия“ – титла, която неофициално предхожда бъдещото име на [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]], което първо [[Жоашен Мюра]] и след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] самият Фердинанд IV използват за обозначаване на кралството. Възстановената монархия, в търсене на безусловната подкрепа на духовенството, виждайки се застрашена от правните и административни нововъведения, които самите Бурбони отчасти носят в Неапол от [[18 век]] насам, се характеризира с мракобеснически обрат: тя незабавно поставя своя собствена политическа планове на практика и с физическото елиминиране на основните републикански представители и с остракизма на онези, които са спечелили известност по време на републиката. В същото време, за да върне в новата консервативна политика и свещениците и монасите, които на повече или по-малко [[Янсенизъм|янсенистки]] позиции преди това са се присъединили към революцията, новото правителство директно инструктира епископите с депеши и официални писма да контролират всички религиозните институти на съответните епархии, така че [[Трентски събор|тридентското православие]] да се зачита навсякъде<ref>[[Luigi Blanch|Blanch L.]], ''Scritti storici. Il Regno di Napoli dal 1801 al 1806 e la campagna del Murat nel 1815'', a cura di Benedetto Croce, vol. I, с. 36-41</ref>. Крал Фердинанд IV намира убежище в [[Палермо]] и остава крал на Сицилия. На 27 септември [[1799]] г. неаполитанската армия превзема Рим, слагайки край на революционния републикански опит ([[Римска република (1798 – 1799)|Римска република, 1798-1799]]) и в [[Папска държава|Папската държава]], като по този начин възстановява княжеството на [[папа]]та там. През [[1801]] г. неаполитанските военни намеси, в опит да достигнат [[Цизалпинска република|Цизалпийската република]], достигат до [[Сиена]], където се сблъскват неуспешно с френските окупационни войски на [[Жоашен Мюра]]. Поражението на войските на Бурбоните е последвано от примирието във [[Фолиньо]] на 18 февруари [[1801]] г. и впоследствие от [[Мир от Флоренция|мира във Флоренция]] (28 март 1801 г.) между суверените на Неапол и Наполеон. През тези години са приети и редица помилвания, които позволяват на много неаполитански якобинци да напуснат затвора. Въпреки това с [[Амиенски договор|Амиенския мир]], сключен от европейските сили на 25 май [[1802]] г., [[Южна Италия]] е временно освободена от френските, английските и руските войски и дворът на Бурбоните от Палермо се завръща, за да се установи официално в [[Неапол]]. Две години по-късно вратите на кралството са отворени отново за [[Йезуитски орден|йезуитите]], докато още през [[1805]] г. французите се завръщат, за да окупират кралството, установявайки военен гарнизон в [[Пулия]].<ref>Rao A. M., ''La prima restaurazione borbonica'' in «Storia del Mezzogiorno», in particolare с. 543-560, vol. IV, tomo II, ''Il Regno dagli Angioini ai Borboni'', Roma 1986.</ref> === Наполеонов период === {{Основна|Неаполитанско кралство (1806 – 1815)}} ==== Жозеф Бонапарт ==== През следващите пет години Кралство Неапол следва променлива политика спрямо [[Първа френска империя|Наполеонова Франция]], която, въпреки че сега е хегемон на континента, остава по същество в отбрана по моретата: тази ситуация не позволява на Неаполитанското кралство, стратегически разположено в [[Средиземно море]], да поддържа стриктен неутралитет в тоталния конфликт между французите и англичаните, които от своя страна заплашват да нахлуят и да завладеят [[Сицилия]]. [[Файл:Joseph Bonaparte, King of Spain, by Robert Lefevre.jpg|мини|232x232px|Жозеф Бонапарт (1768 – 1844)]] След победата при [[Битка при Аустерлиц|Аустерлиц]] на 2 декември [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] окончателно урежда сметките си с Неапол: той насърчава [[Нахлуване в Неапол (1806)|окупацията на неаполитанската област]], проведена успешно от [[Лоран Сен Сир|Лоран дьо Гувион-Сен-Сир]] и [[Жан-Луи Рение|Жан-Луи-Ебенезер Рение]]. Той след това обявява династията на Бурбоните за отпаднала, влязла на 11 април същата година в [[Война на Третата коалиция|Третата антифренска коалиция]], явно враждебна на Наполеон. Фердинанд IV със своя двор се връща в Палермо под английска защита. След това френският император назначава брат си [[Жозеф Бонапарт]] за „крал на Неапол“. Междувременно в провинциите на [[Южна Италия]] (особено в [[Базиликата]] и [[Калабрия]]) [[Калабрийско въстание|антинаполеоновата съпротива]] започва да се организира отново: сред различните капитани на пробурбонски бунтовници (сред които има както професионални войници, така и обикновени разбойници) изпъкват разбойникът от [[Итри]] [[Микеле Пеца]], известен като ''Фра Дяволо'', и в [[Базиликата]] полковник [[Алесандро Мандарини]] от [[Маратеа]]. Потушаването на антифренското движение е поверено главно на генералите [[Андре Масена]] и [[Жан-Максимилиен Ламарк]], които успяват да забавят бунта, макар и с изключително жестоки средства, както се случва например при т.нар. „[[клане в Лаурия]]“ (7-9 август 1806 г.). Клането е извършено от войниците на Масена спрямо местното население, разбунтувало се срещу френската окупация, заставайки на страната на короната на Бурбоните. Живота си губят около 1000 души вкл. жени и деца. При преобладаващо чуждестранна администрация, съставена от [[корсика]]неца [[Антоан-Кристоф Салисети]], [[Андре-Франсоа Мио]] и [[Пиер-Луи Рьодерер]], има радикални реформи като подривните закони за феодализма<ref name=":0" group="N" /> и потискането на [[Монашески орден|редовните ордени]]; освен това са създадени [[Латифундия|поземленият данък]] и нов поземлен регистър. Борбата срещу феодализма също е ефективна благодарение на приноса на [[Джузепе Дзурло]] и юристите, съставляващи специалната комисия, която, председателствана от [[Давиде Уинспир]] (вече в служба на Бурбоните като посредник между двора на Палермо и френските войски в [[Южна Италия]]), има задачата да разрешава спорове между общините и [[барон]]ите. В крайна сметка тази комисия успява да доведе до ясно скъсване с миналото и следователно до раждането на буржоазната собственост и в Кралство Неапол, по-късно подкрепено от самия Жоашен Мюра. Наред с поредица от реформи, включващи също данъчната и правната система, новото правителство създава първата система от провинции, области и области на кралството, с гражданска организация, ръководена съответно от [[интендант]], подинтендант и губернатор, след това мирови съдия. Новите провинции са Отвъдно Абруцо I, Отвъдно Абруцо II, Отсамно Абруцо, Молизе (със столица [[Кампобасо]]), [[Капитаната]] (със столица [[Фоджа]]), Тера ди Бари, Тера д'Отранто, Базиликата, Отсамна Калабрия, Отвъдна Калабрия, Отсамно княжество, Отвъдно княжество, Тера ди Лаворо (със столица [[Капуа]]) и Неапол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnr.it/commesse/Allegato_100881.pdf?LO=01000000d9c8b7a6090000000900000060b000000a7d9c53000000000100000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000&type=application/pdf}}</ref> И накрая, продажбата на активите на манастирите и феодалите привлича голям брой френски инвеститори в Неапол – единствените, които заедно със старите местни благородници могат да разполагат с необходимия капитал за закупуване на земя и недвижими имоти. Следвайки примера на [[Орден на Почетния легион|Почетния легион]] във [[Франция]], Жозеф Бонапарт учредява [[Кралски орден на двете Сицилии|Кралския орден на двете Сицилии]] в [[Неапол]], за да признае заслугите на нови личности, които са се отличили в реформираната държава<ref name="Villani">Villani P., ''Il Decennio francese'', в «Storia del Mezzogiorno», vol. IV, tomo II, ''Il Regno dagli Angoini ai Borboni'', Roma 1986.</ref> . ==== Жоашен Мюра ==== {{Вижте също|Австро-неаполитанска война}} [[Файл:Murat2.jpg|мини|251x251пкс|Жоашен Мюра (1767 – 1815), [[Списък на владетелите на Неаполското кралство|крал на Неапол]] ]] [[Жозеф Бонапарт]], определен да царува над Испания през 1808 г., е наследен от [[Жоашен Мюра]], който е коронован от [[Наполеон I|Наполеон]] на 1 август същата година с името на Йоахим Наполеон, „крал на [[Две Сицилии|Двете Сицилии]], по Божията благодат и по Конституцията на Държавата“, в съответствие със [[Устав от Байона|Устава от Байона]], който е предоставен на Кралство Неапол от Жозеф Бонапарт на 20 юни 1808 г. Новият суверен незабавно печели благоволението на гражданите, като освобождава [[Капри (град)|Капри]] от английската окупация, датираща от [[1805]] г. След това обединява област [[Ларино]] към провинция Молизе. Той основава с указ от 18 ноември [[1808]] г. Корпуса на инженерите на мостовете и пътищата и инициира важни обществени работи не само в Неапол (мостът „Санитà“, улица „Позилипо“, нови разкопки в [[Херкулан]], Кампо ди Марте, района, където днес е Летище „Неапол-Каподичино“), но също така и в останалата част на кралството: обществено осветление в [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]], проектът „Борго Нуово“ в [[Бари]], създаването на болница „Сан Карло“ в [[Потенца]], [[гарнизон]]и, разположени в квартал „Лагонегро“ с паметници и обществено осветление, плюс модернизацията на пътищата в планините на [[Абруцо]]. Той е пропагандаторът на [[Наполеонов кодекс|Наполеноновия кодекс]], който влиза в сила в кралството на 1 януари [[1809]] г. – нова гражданска законодателна система, която, наред с други неща, позволява [[развод]]а и [[Брак|гражданския брак]] за първи път в [[Италия]]: кодексът веднага предизвиква противоречия сред консервативното духовенство, което вижда привилегията да управлява семейната политика, отнета от енориите, датираща от [[1560]] г.<ref>''«[[Codice Napoleone]]»,'' чл. 220-301.</ref><ref>Tallarico M. A., ''Il vescovo Bernardo della Torre e i rapporti Stato-Chiesa nel Decennio francese (1806-1815)'', в ''Annuario dell'Istituto Storico Italiano per l'Età Moderna e Contemporanea'', XXVII-XXVIII, 1975-1976, с. 316</ref> През [[1812]] г., благодарение на политиката на Мюра, в [[Изола дел Лири]] е създадена първата хартиена фабрика с модерна производствена система в кралството, по-точно в сградата на закрития Кармелитски манастир, от френския индустриалец Карло Антонио Беранже .<ref>Pinelli V., ''L'occupazione francese'', in ''Quaderni di ricerche su Isola del Liri'', XI, с. 44-45, Isola del Liri 1988</ref> [[Файл:Neapolitan War.jpg|мини|310x310пкс|Военната кампания на Мюра в Северна Италия]] През [[1808]] г. суверенът възлага на генерал [[Шарл-Антоан Манес]] да задуши възобновяването на разбойничеството в кралството. Манес се отличава с толкова свирепи методи, че получава прозвището „Унищожителя“ от калабрийците.<ref>Alexandre Dumas, ''I Borboni di Napoli, Volumi 7-8'', Stabilimento Tipografico del Plebiscito Chiaia 63, 1863, с.324</ref> След като потушава бунтовете в [[Чиленто]] и [[Абруцо]] с леки затруднения, Манес поставя щаба си в [[Потенца]], като успешно продължава репресивната дейност в останалите южни райони, особено в [[Базиликата]] и [[Калабрия]], провинции по-близо до Сицилия, откъдето разбойниците получават подкрепа от двора на Бурбоните в изгнание.<ref>Francesco Saverio Nitti, ''Scritti sulla questione meridionale'', Laterza, 1958, с.67</ref> През лятото на [[1810]] г. Мюра прави опит за десант в Сицилия, за да обедини политически острова с континента. Той пристига в [[Шила]] на 3 юни и остава там до 5 юли, когато е завършен голям лагер близо до Пиале – селище на [[Вила Сан Джовани]], където кралят се установи с двора, министрите и висшите граждански и военни. След това на 26 септември, отбелязвайки, че завладяването на Сицилия е трудна задача, той напуска лагера Пиале и заминава за столицата. Благодарение на Устава от Байона – конституцията, с която Мюра е провъзгласен за крал на [[Две Сицилии|Двете Сицилии]] от [[Наполеон I|Наполеон]], новият суверен се смята за свободен от васалитет към древната френска йерархия, представлявана в Неапол от много служители, назначени от [[Жозеф Бонапарт]]. Подсилен от тази политическа линия, намира по-голяма подкрепа сред неаполитанските граждани, които също гледат благосклонно на участието му в различни религиозни церемонии и кралската концесия на някои титли от [[Кралски орден на двете Сицилии|Кралския орден на двете Сицилии]] на католически епископи и свещеници.<ref>Spinosa A., ''Murat. Da stalliere a Re di Napoli'', Mondadori ed., Milano 1984.</ref> Крал Мюра участва в [[Наполеонови войни|Наполеоновите кампании]] до [[1813]] г.,<ref>Pierre-Marie Delpu, ''Les répercussions de la campagne de Russie dans le royaume de Naples (1812-1815) : origine ou révélateur d'une crise politique?'', Annales historiques de la Révolution française 2016/2 (nº 384).</ref> но политическата криза на Наполеон не е пречка за международната му политика. До [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1 октомври [[1814]] г. – 9 юни [[1815]] г.) той търси подкрепата на европейските сили, като разполага неаполитанските войски също срещу Франция и [[Кралство Италия (1805-1814)|Наполеоновото кралство Италия]], вместо това подкрепя [[Австрийска империя|австрийската]] армия, която се спуска на юг, за да завладее [[Паданска низина|Паданската низина]] – по този повод той окупира [[Марке]], [[Умбрия]] и [[Емилия-Романя]] до [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], добре прието от местното население.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gianfrancoronchi.net/foto/forli/MURAT/1814-_18-aprile_-Ultimo-periodo-Napoleonico|заглавие=1814-_18-APRILE_-ULTIMO-PERIODO-NAPOLEONICO}}</ref> Той задържа короната за по-дълго, но не се освобождава от [[Великобритания (остров)|британската]] враждебност и новата Франция на [[Луи XVIII]] – враждебност, която попречва на поканата на неаполитанска делегация на конгреса и по този начин всяка санкция за неаполитанската окупация на Умбрия, Марките и легациите, датиращи от кампанията от [[1814]] г. Тази политическа несигурност тласка краля към рискован ход: той се свързва с Наполеон на [[Елба (остров)|остров Елба]] и сключва споразумение с императора в изгнание с оглед на опита за [[Стоте дни]]. Мюра започва [[Австро-неаполитанска война|Австро-неаполитанската война]], нападайки съюзническите държави на [[Австрийска империя|Австрийската империя]]. След тази втора военна повратна точка той лансира известната [[Прокламация от Римини]] (30 март 1815 г.),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.roth37.it/COINS/Murat/rimini.gif|заглавие=Italiani}}</ref> която е призив за обединение на италианските народи, условно считан за началото на [[Рисорджименто]]. Обединената кампания обаче се проваля на 4 май [[1815]] г., когато австрийците я побеждават в [[Битка при Толентино|битката при Толентино]]: с [[Договор от Казаланца|договора от Казаланца]], най-накрая подписан близо до [[Капуа]] на 20 май от австрийските генерали и генералите на Мюра, Кралство Неапол се връща у короната на Бурбоните.<ref group="N">Сред клаузите на договора, в който [[Пиетро Колета]] представлява неаполитанската страна, имаше възможността Мюра, който изглежда е изразил намерението си да абдикира, да се върне във Франция, родната си страна.</ref> Епопеята на Мюра завършва с последната морска експедиция, която генералът предприема от [[Корсика]] към [[Неапол]], която след това е отклонена към [[Калабрия]], където при [[Пицо|Пицо Калабро]] той е заловен и застрелян на място.<ref name="Villani2">Villani P., ''Il Decennio francese'' in «Storia del Mezzogiorno», vol. IV, tomo II, ''Il Regno dagli Angoini ai Borboni'', [[Roma]] 1986.</ref><ref>Valente A., ''Gioacchino Murat e l'Italia meridionale'', Einaudi, Torino 1976</ref> === Реставрация и Кралство на двете Сицилии === {{Основна|Кралство на двете Сицилии}} [[Файл:Location of the Kingdom of the Two Sicilies-it.svg|мини|Кралството на двете Сицилии (в по-светло)]] След Реставрацията, със завръщането на Бурбоните на трона на Неапол през юни 1815 г., Фердинанд IV ([[Фердинанд I (Две Сицилии)|Фердинанд I]] на Двете Сицилии) обединява двете кралства Неапол и Сицилия през декември [[1816|1816 г.]] в едно държавно образувание – [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]]. То просъществува до февруари [[1861|1861 г.]], когато в следствие на [[Поход на хилядата|Похода на хилядата]] (5 май 1860 – 20 март 1861) и на военната намеса на [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Сардинското кралство]] [[Две Сицилии|Двете Сицилии]] са присъединени към зараждащото се [[Кралство Италия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://books.google.it/books?id=cngDAAAAQAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_v2_summary_r&cad=0#v=onepage&q=&f=false}}</ref> Новото кралство запазва наполеоновата административна система, съгласно правителствена линия, приета от всички възстановени държави, в която силно консервативната политическа програма на Бурбоните е включена в Неапол. Министерството на полицията е поверено на [[Антонио Капече Минутоло]], принц на Каноза<ref>Postigliola A., ''Dizionario Biografico Italiano'', 18, pp. 452-459</ref>, това на финансите – на [[Луиджи де Медичи да Отаяно]], принадлежащ към [[Медичи ди Отаяно]] – клон на [[Медичи|Медичите]] на принцовете на [[Отавиано|Отаяно]], а това на правосъдието и църковните въпроси – на [[Донато Томази]] – основни поддръжници на неаполитанската католическа реставрация<ref>Feola R., ''Donato Tommasi tra Illuminismo e Restaurazione: aspetti e problemi della riforma della legislazione nelle [[Due Sicilie]]'', in «Archivio Storico per le Province Napoletane», III serie, vol. X, 1971, pp. 9-110</ref> . Освен това за първи път кралят, който е приел името „Фердинанд I на Двете Сицилии“, показва, че е готов да сключи политически споразумения със [[Свети престол|Светия престол]], до точката на насърчаване на [[Конкордат]]а от [[Терачина]] от 16 февруари [[1818]] г. за които те са окончателно фискалните и правни привилегии на духовенството в неаполитанската област са премахнати, като същевременно се засилват поземлените им права и се увеличават активите им.<ref>Blanch L., ''Luigi de' Medici come uomo di stato e amministratore'', in «Archivio Storico per le Province Napoletane», XI, 1925, pp. 105-115, 181-185</ref> Държавата се характеризира със силно конфесионална политика, подкрепяща [[Народни мисии|народните мисии]]<ref group="N">Народните мисии или мисии към хората (на латински missionaries ad populum, т.е. мисии към Божия народ, за разлика от мисиите ad gentes, насочени към „езичници“, нехристияни) или вътрешни мисии са форма на извънредна евангелизация насочени към съживяване на вярата на католическите общности. Те са насочени към населението на определена територия (една или повече енории) и обикновено се проповядват от религиозни общности (Капуцини, Йезуити, Викентийци, Пасионисти, Редемптористи...). Те са с различна продължителност (обикновено една или две седмици) и са синтез от проповядване, духовни упражнения, катехизис, отслужване на тайнствата на помирението и [[евхаристия]]та, молитвени и покайни практики.</ref> на [[Пасионисти (конгрегация)|пасионистите]] и [[Йезуитски орден|йезуитите]] и колежите на [[Барнабити]]те, с анти[[Роялизъм|роялистки]]<ref group="N">На итал. Regalismoː в Испания, по време на управлението на [[Карлос III]] (1759-88), е форма на юрисдикция, която утвърждава превъзходството на кралските правомощия и привилегии над Църквата и в контекста на конфесионалната държава. Конфесионалната държава (на итал. ''Stato confessionale'') е състояние, специфично за управлението на държава, която официално изповядва дадена религия, упражняваща влияние върху политическия избор на страната. Източник“ Dizionario De Mauro онлайн</ref> произход,<ref>Rienzo M. G., ''Il processo di cristianizzazione e le missioni popolari nel Mezzogiorno. Aspetti istituzionali e socio-religiosi'', in Galasso G. & Russo C., ''Per la storia sociale e religiosa del Mezzogiorno d'Italia'', I, Napoli 1980, pp 195-226</ref> и за първи път приема националната религия като претекст за потушаване на народните бунтове (бунтове от 1820-1821 г.).<ref group="N">Принцът на Каноза също предлага да въоръжи Каролинската секта – тайно общество, създадено срещу разпространението на карбонарите на юг, срещу бунтовете през 1821 г., избухнали в Неапол., вж. Postigliola A., цит. съч.</ref> == Валута == Неаполитанското кралство частично наследява монетосеченето на древното швабско-нормандско [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. [[Тари|Тарѝ]] е най-старата валута и се запазва в кралството до съвременната епоха. През [[1287]] г. [[Шарл I Анжуйски]] постановява раждането на нова пара ̟– карлино, сечено от чисто злато и сребро. [[Шарл II Анжуйски]] реформира отново сребърното карлино, като увеличава теглото му: новата монета е широко известна като джилято (''gigliato)'' от [[Хералдическа лилия|хералдическата лилия]] от Анжуйския дом, която е изобразена върху нея. До [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I Неаполитански]] (на когото се дължат златните [[дукат]]и, наречени ''Алфонсини'') не са издавани повече златни монети, с изключение на някои серии от [[флорин]]и и [[Болонино|болонини]] при управлението на [[Джована I Анжуйска]]. По време на испанското господство са сечени първите скуди, както и тарѝ, карлини и дукати. През [[1684]] г. [[Карлос II]] нарежда изсичането на първите [[пиастър]]и. След това цялата сложна парична система е запазена от [[Бурбони]]те и по време на Наполеоновия период, когато също са въведени [[франк (валута)|франкът]] и [[лира (валута)|лирата]].<ref>[http://www.bancaditalia.it/servizi-cittadino/musei-collezioni/museo-moneta/approfondimenti/sezione_7.pdf Le monete degli stati moderni: il franco e la lira.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151208043059/http://www.bancaditalia.it/servizi-cittadino/musei-collezioni/museo-moneta/approfondimenti/sezione_7.pdf|date=8 dicembre 2015}} materiale informativo di storia della moneta pubblicato nel sito del museo della moneta della Banca d'Italia</ref><gallery> Файл:Saluto oro.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Saluto_oro.jpg|Златно карлино или ''saluto,'' сечено при [[Шарл I Анжуйски]] Файл:Alfonsino oro.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Alfonsino_oro.jpg|Златно алфонсино при [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо I Неаполитански]] Файл:Cavallo (moneta)1.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Cavallo_(moneta)1.jpg|Кавало, сечено при [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] Неаполитански Файл:Tarì.jpg|link=https://it.wikipedia.org/wiki/File:Tar%C3%AC.jpg|Тарѝ на [[Фернандо II]] Католика </gallery> == Икономика == Благодарение на своя международен обхват кралството има различни търговски отношения, които впоследствие позволяват нов значителен икономически растеж по време на Арагонския период. По-специално търговията процъфтява с [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]], [[Адриатическо море|Адриатическо]], [[Северно воре|Северно]] и [[Балтийско море]]<ref>John Macgregor, ''Commercial statistics: A digest of the productive resources, commercial legislation, customs tariffs, of all nations. Including all British commercial treaties with foreign states'', Whittaker and co, 1850</ref>. [[Гаета]], [[Неапол]], [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]] и пристанищата на [[Пулия]] са най-важните търговски изходи на кралството, които свързват вътрешните провинции с [[Арагон]], [[Франция]], и чрез [[Бари]], [[Трани]], [[Бриндизи]] и [[Таранто]], с Изтока, [[Свети земи|Светите земи]] и [[Венецианска република|териториите на Венеция]]. По този начин Пулия се превръща във важен център за доставка на европейските пазари на типично средиземноморски продукти като [[Хранително масло|масло]] и [[вино]], докато в [[Калабрия]], в [[Реджо ди Калабрия|Реджо]], оцеляват пазарът и отглеждането на коприна, въведени през византийската епоха.<ref>Enzo Misefari, ''Storia sociale della Calabria'', Jaca Book, 1976, с. 171 и сл.</ref> От [[Арагонска корона|арагонската]] епоха пастирството се превръща в друг от основните ресурси на кралството: между [[Абруцо]] и [[Капитаната]] производството на сурова вълна, предназначена за флорентинските пазари, на [[дантела]] и, в [[Молизе]], майсторството, свързано с обработката на желязо (ножове, камбани), стават най-важните индустрии, отговарящи на нуждите на европейските пазари до началото на Модерната епоха. С развитието на индустриализацията Кралство Неапол е въвлечено в процесите на модернизация на системите за производство и търговски обмен: помни се развитието на хартиената индустрия в [[Сора]] и [[Венафро]] ([[Тера ди Лаворо]]), на копринената<ref>Rosalba Ragosta, ''[http://books.google.it/books?id=BbFkpN38i-kC&printsec=frontcover&dq=napoli+citt%C3%A0+seta&hl=it&ei=oXrbTf7rOZD0sgaanPHSDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false Napoli, città della seta: produzione e mercato in età moderna] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150325214340/http://books.google.it/books?id=BbFkpN38i-kC&printsec=frontcover&dq=napoli+citt%C3%A0+seta&hl=it&ei=oXrbTf7rOZD0sgaanPHSDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false|date=25 marzo 2015}}'', Donzelli Editore, 2009, ISBN 9788860363374, 243 с.</ref> в [[Казерта]] и [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]], на текстилната в [[Сан Леучио (Казерта)|Сан Леучо]], [[Салерно]], [[Пагани (Италия)|Пагани]] и [[Сарно]], стомандобивната в [[Монджана]], Фердинандеа и Рацона ди Кардинале в [[Калабрия]], металообработката в басейна на [[Неапол]], корабостроенето в Неапол и [[Кастеламаре ди Стабия|Кастелмаре ди Сабия]], обработката на корали в [[Торе дел Греко]], производството на сапун в Кастеламаре ди Стабия, Марчано и [[Поцуоли]].<ref>''Rivista contemporanea, Volume 15'', Dall'unione tipografica-editrice, 1858</ref> Въпреки трудните исторически условия, които понякога причиняват изключването на Неаполитанското кралство от основните линии на икономическо развитие, пристанището на столицата и самият град Неапол, заемайки стратегическа и централна позиция в [[Средиземно море]], са в продължение на векове сред най-оживените и активни европейски икономически центрове, дотолкова че да привличат търговци и банкери от всички основни европейски градове. Търговията се развива и срещу враждебните действия на [[Османска империя|турците]], които със своите набези са тежка спънка на морската икономика и търговия – фактор, който налага укрепването на военния и търговския флот в епохата на Бурбоните.<ref name="ReferenceA2">Simoncini G. (a cura di), ''Il regno di Napoli'', vol. II, ''Sopra i porti di mare'', Pisa, 1993.</ref><ref>''Atlante Storico Mondiale DeAgostini'' a cura di Cesare Salmaggi, Istituto Geografico De Agostini, Novara 1995 (vedi anche bibliografia e note).</ref><ref>Valente A., ''Gioacchino Murat e l'Italia meridionale'', Einaudi, Torino 1976.</ref> == Религия == От началото на Анжуйското господство [[Католицизъм|Католицизмът]] е наложен в Неапол като религия на Държавата и на суверените, а [[Католическа църква|Католическата църква]] намира одобрението на мнозинството от населението. При раждането на кралството няколко войни водят до поражението и последвалaтa забрана на другите религиозни изповедания, към които се придържат малцинствата и чуждестранните заселници: [[Юдаизъм|Юдаизма]], [[Ислям|Исляма]] и [[Православна църква|Православната църква]]. В [[Калабрия]] и [[Пулия]] до [[Трентски събор|Трентския събор]] (16. век) и [[Контрареформация]]та (16-17 век) оцеляват използването на [[Византийски обред|византийския обред]] и [[Никео-цариградски символ на вярата|Никео-цариградскиятт символ на вярата]] (символ, рецитиран без [[филиокве|''филиокве'']]). Обръщането на много от гръцките епархии към латинската традиция първоначално е поверено на [[Бенедиктински орден|бенедиктинците]] и [[Цистерциански орден|цистерцианците]], които със своите мисии постепенно заменят [[Василианци|василианските]] манастири, след което е насърчено и официализирано от поредица от разпоредби, следващи Трентския събор.<ref name="Musolino2">Musolino G., ''Santi eremiti italogreci. Grotte e chiese rupestri in Calabria'', Rubbettino Ed., Soveria Mannelli (CZ) 2002</ref><ref group="N">[[Була]] ''Romanus Pontifex'' на папа [[Пий IV]] (16 февруари 1564).</ref> Друго важно религиозно малцинство е съставено от еврейските общности: широко разпространени в главните пристанища на [[Калабрия]], [[Пулия]] и в някои градове на [[Тера ди Лаворо]] и по крайбрежието на [[Кампания]], те са прогонени от кралството през [[1542]] г. и след това са приети обратно, с всичките граждански права, едва при управлението на [[Карлос III]] де Бурбон (18. век). [[Файл:Sant'Alfonso_Liguori.jpg|ляво|мини|187x187пкс|[[Алфонс Мария де Лигуори|Свети Алфонс Мария де Лигуори]], основател на Редемптористите .]] Католическият доктринален контрол се упражнява главно в благородническите йерархии и в правото. Той обаче определя и развитието на подривни философии и етика спрямо [[Католическа църква|Римската църква]], които са светски и често [[Антикуриализъм|антикуриалистки]]. Тези доктрини се раждат на атомистични и [[Пиер Гасенди|гасендиански]] основи и се разпространяват от [[17 век]] (пренесени в Неапол от [[Тома Корнелий]]),<ref name="Garms Cornides E. pp. 17-34">Garms Cornides E., ''Il regno di Napoli e la monarchia austriaca'', in ''Settecento napoletano. Sulle ali dell'aquila imperiale 1707-1734'', pp. 17-34, Catalogo della Mostra, Electa ed., Napoli 1994.</ref>, а през 18. век се сливат в силно местната форма на [[Янсенизъм|Янсенизма]].<ref name="ReferenceAB2">G. De Giovanni, ''Il Giansenismo a Napoli nel sec. XVIII'', Asprenas I, 1954</ref> Особено широко разпространен сред населението на цялото кралство е култът към светците и мъчениците, често призовавани като закрилници, [[Чудотворец|чудотворци]] и лечители, както и поклонението към [[Богородица|Дева Мария]] ([[Непорочно зачатие|Зачатие]], [[Благовещение]], [[Мадона дел Поцо]], [[Успение на Пресвета Богородица|Успение Богородично]]). От друга страна, на териториите на кралството възникват центрове на призвание, [[икуменизъм]] и нови монашески ордени като [[Театинци|Театинците]], [[Конгрегация на Пресветия Изкупител|Редемптористите]] и [[Селестинци (конгрегация)|Селестинците]].<ref>Montorio S., ''Lo Zodiaco di Maria'', Zodiaco di Maria, ovvero Le dodici province del Regno di Napoli, come tanti segni, illustrate da questo sole per mezzo delle sue prodigiosissime immagini, che in esse quasi tante stelle risplendono, Napoli 1715.</ref><ref>''Riformatori napoletani'', a cura di F. Venturini. Classici Ricciardi, tomo III, 1962.</ref> == Езици == {{Вижте също|Италиански език|Латински език|Френски език|Испански език|Сицилиански език|Гръцки език|Каталонски език|Неаполитански език|Пулийски диалекти}} В Неаполитанското кралство остава много малко от културния разцвет, насърчаван от [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] в [[Палермо]]. Този разцвет придава, с опита на [[Сицилиански език|сицилианския език]], литературно достойнство на [[Крайни южноиталиански диалекти|сицилианските и калабрийските диалекти]], и допринася, както пряко, така и чрез [[Преходни тоскански поети|сицилианско-тосканските поети]], прославени от [[Данте Алигиери|Данте]], за обогатяване на тогавашните тоскански език и литература – основата на съвременния [[италиански език]]. С появата на Анжуйското кралство процесът на латинизация, вече успешно стартиран от норманите в Калабрия, продължава.<ref>«[…] съвсем очевидно е да се предположи, че преди норманското завоевание, гръцкият, благодарение на съществуването на византийско правителство и църква, със сигурност е трябвало да заема „високите“ регистри на комуникация, докато от края на 11 век ситуацията бавно се обръща до пълното предимство на латинския, който ще си припише най-високите функции на езика.“ Francesco Bruni (direttore), цит. съч., vol. II, с. 374 и 375.</ref> Продължава и процесът на прогресивна маргинализация на езиковите малцинства в Южна Италия чрез централизирани политики и чрез използването на латинския език, който заменя [[Гръцки език|гръцкия]] навсякъде (гръцкият оцелява в литургиите на някои калабрийски епархии до началото на [[16 век]]). В Анжуйската епоха, ако от правна, административна и учебна гледна точка основният език е [[Латински език|латинският]], а работният е [[Неаполитански език|неаполитанският]], в двора, поне първоначално, формално най-престижният език е [[Френски език|френският]]. Въпреки това още по времето на крал [[Робер Анжуйски]] и на кралица [[Джована I Анжуйска]] (14.век) се наблюдава засилване на търговското присъствие на флорентинците. С идването на власт на [[Николо Ачаюоли]] (който става велик [[сенешал]] през 1348 г.) те започват да играят водеща политическа и културна роля в кралството. Именно от този период датира циркулацията на литература на тоскански език, а двата простонародни езика – неаполитанският и флорентинският, ще се окажат в близък контакт не само в разнообразната среда на двора, но може би още повече в сферата на търговската дейност.<ref>Francesco Bruni (direttore), цит. съч., vol. II, с. 200, ISBN 88-11-20472-0.</ref> През първите десетилетия на 15. век, все още в Анжуйската епоха, познаването на гръцкия език от част от южното духовенство, особено в Калабрия, заедно с пристигането на гръцкоговорящи бежанци от [[Балкански полуостров|Балканите]], попаднали под [[Османска империя|османско]] господство, благоприятства възраждането на хуманистичните изследвания на този език, в допълнение към тези на латински език, вече в ход както в Кралство Неапол, така и в останалата част на Италия. През 1442 г. [[Алфонсо V Арагонски]] завладява кралството, заобиколен от множество каталонски, арагонски и кастилски бюрократи и служители, повечето от които обаче напускат Неапол след смъртта му.<ref>Benedetto Croce, ''Storia del Regno di Napoli'', Laterza, Bari, 1980, IV edizione, с. 83.</ref> Алфонсо, роден и образован в [[Кралство Кастилия|Кастилия]] и принадлежащ към семейство с [[Испански език|кастилски език]] и култура – [[Династия Трастамара|Трастамара]], успява да създаде триезичен двор. В него латинският е основният език на канцлерството, неаполитанския е основният език на публичната администрация и на вътрешните работи на кралството, редуващ се в определени сектори с тосканския, а кастилският е бюрократичният език на двора и на най-близките до суверена иберийски литератори, понякога редуващ се с [[Каталонски език|каталонския]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maas.ccr.it/PDF/Napoli.pdf|заглавие=Situazione linguistica alla corte aragonese del Regno di Napoli, breve saggio dell'Università degli studi di Napoli}}</ref><ref group="N">„В културния климат, насърчен от Алфонсо Д'Арагона (1442-1458)... Неапол се представя като хуманистична столица, в която филологията е придружена от историографско разработване на подкрепа за новата династия. Единственият език, подходящ за такова съдържание, естествено е латинският, но литературата на кастилски също се практикува в двора от поетите, които следват владетелите. Езикът, използван в момента от крал Алфонсо, всъщност е кастилски...». Francesco Bruni (direttore), цит. съч., т. II, с. 203.</ref> Прогресивен и по-голям подход към италианския език (който тогава все още се нарича тоскански или простонароден език) се осъществява с възкачването на трона на [[Фердинанд I (Неапол)|Фердинанд I]] (1458 г.) – извънбрачен син на Алфонсо V и голям почитател на този език. Оттогава италианският е по-често използван в двора, също и защото по заповед на самия суверен в двора и в бюрокрацията навлизат във все по-голям брой натурални представители на кралството. До 1458 г. общото използване на италианския език е ограничено до изготвянето на част от документите с обществено разпространение (призовки на благородниците на кралството, отпускане на статути на университети и др.) – сектор, в който преобладава неаполитанскят език, и заедно с латинския и с каталонския – в търговската кореспонденция (купони, плащания от хазната към армията и двора и др.).<ref>Francesco Bruni (direttore), цит. съч., т. II, с. 206-207.</ref> С Фердинанд I на власт (15. век) тосканският простонароден език официално става един от придворните езици, както и основният литературен език на кралството заедно с латинскияː показателна за това е групата на поетите [[Петраркизъм|петраркисти]] [[Пиетро Якопо Де Дженаро]], [[Джовани Алоизио]] и др. Той постепенно заменя и окончателно замества, започвайки от средата на [[16 век]], неаполитанския език в административния сектор, като остава такъв през останалата част от арагонския период.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.docsity.com/it/storia-della-lingua-italiana-il-primo-cinquecento-di-paolo-trovato/5071463/}}</ref> Каталонският език по онова време е използван в бизнес и търговските сделки заедно с италианския и латинския, но никога не става нито дворцов, нито административен език. Писмената му употреба в търговската кореспонденция е документирана до 1488 г. Въпреки това на каталонски е съставен добре известният поетичен сборник, който има за модел [[Франческо Петрарка|Петрарка]], [[Данте Алигиери|Данте]] и класиците, публикуван през 1506 и 1509 г. (2-ро разширено издание). Негов автор е роденият в Барселона Бенет Гарет, по-известен като [[Чаритео]] – високопоставен държавен служител и член на [[Академия Понтаниана|Академията Алфонсина]].<ref>{{Treccani|gareth-benedetto-detto-il-cariteo_(Enciclopedia-Italiana)|Cariteo|autore=[[Carlo Calcaterra]]|anno=1932}}</ref> [[Файл:Faam met een portret van Jacopo Sannazaro Sannazarius (titel op object), RP-P-1909-4492.jpg|мини|330x330пкс|ляво]] Първото десетилетие на 16. век от изключителна важност за лингвистичната история на Неаполското кралство е публикуването на пасторалния [[проксиметър]] на италиански език „Аркадия“, написан през 80-те г. на 15. век от поета [[Якопо Санадзаро]] – най-влиятелната литературна личност на кралството заедно с [[Джовани Понтано]], който обаче остава верен на латинския език до смъртта си (1503 г.). „Аркадия“ е едновременно първият шедьовър на пасторалния жанр и първият шедьовър на италиански език, написан от човек, роден в Неаполското кралство. Публикацията, дължаща се на добре известните политически събития в кралствотоː упадъкът на Дом Арагон (клон Трастамара на Неаполитанските Арагонци), окупацията на държавата от френските войски с последващото изоставяне на Неапол от Санадзаро (който иска да остане на страната на неговия суверен, който доброволно го придружава в изгнание), не може да се случи преди 1504 г., макар че някои ръкописи на текста започват да циркулират още през последното десетилетие на 15. век. Благодарение на „Аркадия“ се осъществява италианизацията (или тосканизацията, както все още се нарича по това време) не само на поетичните жанрове, различни от любовната поезия, но и на прозата.<ref>Francesco Bruni, цит. съч., т. II, с. 209.</ref> Изключителният успех на този шедьовър, в Италия и извън нея, всъщност е в основата, още в епохата на испанските вицекрале, на дълга поредица от издания, които не спират и след смъртта на Санадзаро през 1530 г. Именно от тази година нататък „... се разпространява истинска мода на простонародния език и името на Санадзаро, особено в Неапол, се свързва с това на [[Пиетро Бембо]]“.<ref>Francesco Bruni (direttore), цит. съч., с. 218.</ref> Както Де Мауро подчертава „... неаполитанските литератори… от времето на Саназаро доброволно приеха върховенството на флорентинците – върховенство, което се предаваше от поколение на поколение от края на 16. век до 18. век“.<ref>Tullio De Mauro, ''Storia linguistica dell'Italia unita'', Editori Laterza, Bari-Roma 1979, II edizione, vol.II, с. 303.</ref> [[Файл:TITIAN; Portrait of Jacopo Sannazaro (1514-18).JPG|мини|238x238пкс|[[Тициан]], ''Портрет на Якопо Санадзаро'', ок. 1514-1518 г.]] Превъзходството на италианския език като основен писмен, литературен и административен език на Неаполитанското кралство, първо заедно с латинския, а след това самостоятелно, е допълнително и окончателно консолидирано в [[Испанско господство в Италия|епохата на вицекралството]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/storia-della-lingua_(Enciclopedia-dell'Italiano)/}}</ref> През [[17 век]], ако се вземе като параметър броят на книгите, публикувани през този век и съхранявани в най-важната библиотека на Неапол (2800 заглавия), италианският се очертава като първи език с 1500 заглавия (53,6% от общия брой), следван с известно разстояние от латинския с 1063 заглавия (38,8% от общия брой), докато текстовете на неаполитански са 16 (под 1%).<ref>Marco Santoro, ''Le secentine napoletane della Biblioteca Nazionale di Napoli'', Roma, Istituto poligrafico e Zecca dello Stato, 1986, с. 43.</ref> Въпреки това, ако двата основни културни езика на времето са италианският и латинският, от страна на устната комуникация диалектът със сигурност запазва своето предимство,<ref>Francesco Bruni (direttore), цит. съч., т. II, с. 228.</ref> и не само като език на огромното мнозинство от хората на кралството (заедно с други местни идиоми от [[Южноиталиански диалекти|южен]] и [[Крайни южноиталиански диалекти|крайно южен]] тип), но и на определен брой буржоа, интелектуалци и аристократи, намиращи говорители дори в двора на Бурбоните по време на [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]] (1816-1861). Неаполитанският също така постига литературно достойнство първо с ''Lo cunto de li cunti'' на [[Джамбатиста Базиле]] и впоследствие в поезията ([[Джулио Чезаре Кортезе]]), музиката и операта, които могат да разчитат на школи от най-високо ниво.<ref name="Giannone2">Giannone P., ''Storia civile del Regno di Napoli''.</ref><ref>Croce B., ''Saggi sulla letteratura italiana del Seicento'' Laterza ed., Bari 1911.</ref> Що се отнася до италианския език, освен като основен писмен и административен език, той остава до изчезването на кралството (1816 г.) като език на великите литературни личности, от [[Торкуато Тасо]] до [[Базилио Пуоти]], минавайки през [[Джован Батиста Марино]], на великите философи, като [[Джамбатиста Вико]], юристи ([[Пиетро Джаноне]]) и икономисти, като [[Антонио Дженовези]]. Дженовези е първият сред преподавателите на най-стария факултет по икономика в Европа (открит в Неапол по нареждане на [[Карлос III]] де Бурбон), който преподава на италиански (дотогава висшето образование в кралството се е давало изключително на латински). Неговият пример е последван от други преподаватели – така италианският става не само езикът на [[Неаполски университет „Федерико II“|университета]] и на четирите консерватории в [[Неапол]] (сред най-престижните в Европа), но също така де факто единственият официален език на държавата, пред това споделена с латинския. Въпреки това латинският продължава да оцелява, самостоятелно или заедно с италианския, в различни културни институти, разпространени из цялото кралство и които се състоят главно от школи по [[граматика]], [[реторика]], [[Схоластика|схоластична]] теология, [[Аристотелизъм]] или [[гален]]ова медицина. == Флагове на Неаполитанското кралство == <gallery class="center"> Flag of the Kingdom of Naples.svg|[[Сицилиански Анжуйци|Анжуйски]] флаг на Неапол (1282 – 1442) Bandera de Nápoles - Trastámara.svg|[[Арагонска корона|Арагонски]] флаг на ''rex Utriusquae Siciliae'' Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1738).svg|Флаг на Кралство Неапол и впоследствие на [[Кралство на двете Сицилии|Кралство на двете Сицилии]] в епохата на Бурбоните (от 1734) Flag of the Parthenopaean Republic.svg|Флаг на [[Партенопейска република|Партенопейската република]] (1799) Flag of Kingdom of Naples (1806-1808).svg|Флаг на [[Жозеф Бонапарт]] (1806 – 1808) Flag of the Kingdom of Naples (1808).gif|1-ви флаг на [[Жоашен Мюра]] (1808 – 1811) Flag of the Kingdom of Naples (1811).gif|2-ри флаг на [[Жоашен Мюра]] (1811 – 1815) </gallery> == Вижте също == * [[Списък на кралиците на Неапол]] * [[Списък на владетелите на Неаполското кралство]] * [[Списък на вицекралете на Неапол]] * [[Херцогство Неапол]] * [[Сицилианско кралство]] * [[Кралство на двете Сицилии]] == Обяснителни бележки == <references group="N"/> == Бележки == <references />{{Превод от|it|Regno di Napoli|138969439}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|Италия|История}} [[Категория:Неаполитанско кралство| ]] 3g931tpl4tgdtu90tuxz8dq9p5ek1qh 0 189804 12214136 12143748 2024-04-25T14:26:39Z 176.12.51.213 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Град}} {{метеорологично време}} '''Градушка''' ('''''град''''') е вид атмосферен [[валеж]], състоящ се от сферични частици или късчета лед с размери от 5 до 55 mm, а понякога и повече (наблюдавани са градоносни зърна с размер до 130 mm и маса около 1 kg). Градоносните зърна се състоят от прозрачен лед или от редица слоеве прозрачен лед с дебелина не по-малко от 1 mm, редуващи се с полупрозрачни слоеве. В метеорологията градушката се различава от суграшицата, в която ледените непрозрачни парченца са с бял цвят и с размери от 2 до 5 mm.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article012713.html «Большая Советская Энциклопедия» – Град, т. 7, стр. 206 – 207]</ref> Градушка пада обикновено при силни бури, през топлото време на годината (температура на приземния въздух над 20°С) на тясна, широка няколко km (понякога около 10 km), но дълга – десетки, а понякога и стотици km – ивица. Дебелината на падналата градушка е обичайно няколко cm, понякога десетки cm и продължителността от няколко минути до половин час, но най-често 5 – 10 минути и много рядко – около 1 час. За 1 минута падат 500 – 1000 градоносни зърна, с плътност 0,5 – 0,9 g/cm² и скорост на падане – десетки m/s. Градушката се образува само от един вид [[облак|облаци]], купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система. Често те имат характерен [[зелен цвят|зелен]] оттенък. Градоносните зърна се образуват когато капчици свръхохладена [[вода]] влязат в контакт с ядра, около които [[кондензация|кондензират]], каквито са например [[прах|прашинките]]. Наслояванията около тези ядра се обясняват с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак капки или зърна суграшица. Скоростта на тези вертикални движения в облака достига до 25 m/s. Когато водните капки и ледените кристали в облака достигат критична маса, пада градушка с пороен характер, придружена от силни ветрове и [[гръмотевица|гръмотевични]] бури.<ref name="bse"/> Градушката често се наблюдава в [[умерен климатичен пояс|умерения климатичен пояс]], а също по продълженията на [[планина|планински масиви]], където [[орография|орографските]] характеристики на терена предизвикват движението на хоризонталните [[вятър|ветрове]] нагоре. Един от най-печално известните с градушките си район в света е планинската северна част на [[Индия]] и [[Бангладеш]], където е отчетена най-високата смъртност, свързана с градушки, и са измерени някои от най-големите зърна град. Централните части на [[Северна Америка]] (района около [[Калгари]], [[Алберта]], [[Хюстън]], [[Тексас]] и [[Сейнт Луис]]) носят прозвището „Алеята на градушките“ („Hailstorm Alley“), заради честотата и характера на валежите от град там. Градушките могат да нанесат сериозни поражения върху автомобили, стъклени покривни конструкции, тавански прозорци, и най-вече върху селскостопански посеви и насаждения. В редки случаи масивни зърна град причиняват [[мозъчно сътресение|мозъчни сътресения]] или фатални травми на главата. == Защита от градушки == Борбата с градушки се основава на [[технология]] на внасяне или т. нар. ''засяване'' на ледообразуващ [[реагент]] в градоопасния облак в момента преди образуване на градови зърна. Неговите частици играят ролята на ядра, които отнемат преохладената вода в облака и не позволяват прекаленото нарастване на естествените ледени ядра. Така се образуват повече градови зърна, но с по-малки размери и при падането си се стопяват или нанасят по-малки щети, ако не се стопят напълно. Важна е особеността, че силните вертикални въздушни течения непрекъснато снабдяват облака със свръхохладена вода и ледени кристалчета, затова е необходимо докато премине градоопасността да се внасят нови количества реагент през определен период от време. Като ледообразуващ реагент се използва [[сребърен йодид]] (AgI), а в миналото и [[оловен йодид]] (PbI). {{Commonscat|Hail}} Използват се 3 метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент: противоградови ракети, наземни генератори, самолети. <gallery class="center"> Hailstone.jpg | Най-голямото измерено зърно град, 17,8 cm (7 инча) в диаметър Hailstorm.jpg | Градушка с размер 5 – 6 cm в диаметър Small hail, fractured to show internal structure.jpg | Разрез на зърно, 246 пъти увеличение Hail clouds.jpg | Облаците, които носят градушка, често са зеленикави </gallery> {{Стихийни бедствия}} == Източници == <references /> [[Категория:Природни бедствия]] [[Категория:Валежи]] [[Категория:Бури]] [[Категория:Лед]] 33pjrvipvry5nv52qn50u1j454xsee3 0 190138 12214246 10039998 2024-04-25T16:07:41Z 212.233.211.152 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Борис Василев | име-оригинал = | категория = юрист | описание = български футболист и футболен ръководител | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = София, България | вложки = {{Личност/Юрист | област = | школа = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | пост = | членства = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Борис Василев (Боркиша)''' е един от съоснователите на [[футбол]]ния отбор [[Левски (София)|„Левски“ (София)]]. Участник в учредителното събрание на клуба през [[1914]] г. Считан официално за „кръстник“ на отбора. == Биография == Борис Василев е роден на [[25 септември]] [[1898]] в [[София]], починал на [[10 март]] [[1983]] в София. По професия е [[юрист]]. Съучредител на отбора на Левски (София) през 1914 г. От 1914 до 1920 г. е неизменен ляв [[полузащитник]] на отбора. В същия период изпълнява ролите и на касиер и секретар в ръководството на клуба. През 1921 г. става първият „завеждащ спорта“ на клуба – длъжност, която днес отговаря едновременно и на треньор, и на технически директор. Остава на този пост до 1927 г. През 1922 г. създава първия [[Детско-юношеска школа на ПФК Левски (София)|детско-юношески отбор към „Левски“ (София)]], наречен „сините лъвчета“, което е една от първите детско-юношески формации в страната. От 1928 до 1934 г. е член на ръководството на клуба, като заема длъжностите заместник-председател и член на контролния съвет. == Участие в учредителното събрание на Левски (София) == На [[24 май]] [[1914|1914 г.]] в местността „Могилката“ (на ъгъла на бул. „Пенчо Славейков“ и ул. „Никола Славков“ срещу 22-ро училище) в [[София]] група от тридесетина младежи основават официално собствен спортен клуб. Повечето от присъстващите на събранието са ученици от тогавашната Втора мъжка гимназия, сред тях е и Борис Василев-Боркиша. След оживени дебати относно името на отбора, по време на които са обсъждани имена като „Атлантик“, „Рапид“, „Експрес“ и „Мажестик“, по предложение на Боркиша отборът е кръстен на името на [[Апостол]]а на [[България|българската]] [[свобода (политика)|свобода]] [[Васил Левски]]. Причините за предложението Борис Василев описва по-късно: {{Цитат|На учредителното ни събрание на Могилката предложих Васил Левски за наш патрон, защото не исках в името на клуба ни да има чуждо влияние и защото се възхищавах от Апостола на свободата и виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва в името на народа.}} == Външни препратки == * [http://levskisofia.info/coach/boris-vasilev/ Профил на LevskiSofia.info] {{ПФК Левски (София) треньори}} {{СОРТКАТ:Василев, Борис}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Български юристи]] jsrr5vfi27gjyljh8wr3v6iyw9fxnm0 0 191602 12214071 12083274 2024-04-25T13:27:57Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Партия | абревиатура = CHP | ръководител = [[Йозгюр Йозел]] | младежка_организация = Младежка организация на Републиканската народна партия | идеология = [[Кемализъм]]<br>[[Социалдемокрация]] (след 1965 г.)<br>[[Секуларизъм]]<br>[[Антикомунизъм]] (исторически)<ref>Demirci, Fatih ''Kadro Hareketi ve Kadrocular'', Dumlupınar Üniversitesi Sosyal Bilimler Dergisi, 2006, sayı 15.</ref><ref>Ergüder, J. ''1927 Komünist Tevkifatı, „İstanbul Ağır Ceza Mahkemesindeki Duruşma“'', Birikim Yayınları, İstanbul, 1978</ref><ref>[http://www.wikisosyalizm.org/images/5/5f/Kıvılcım_yasak.jpg Başvekalet Kararlar Dairesi Müdürlüğü 15 Aralık 1937 tarih, 7829 nolu kararname] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160607200226/http://www.wikisosyalizm.org/images/5/5f/K%C4%B1v%C4%B1lc%C4%B1m_yasak.jpg |date=2016-06-07 }}, изтеглен на 18 февруари 2019 г.</ref> | лозунг = ''Önce insan, önce birlik, önce Türkiye''<br>(Хората първо, Единството първо, Турция първо) | химн = | евро_група = [[Партия на европейските социалисти]] (асоцииран член) | цветове = [[Червен цвят|червен]] | места1_заглавие = [[Велико национално събрание на Турция|Велико нац. събрание]] | места1 = {{Партия/места|126|600}} | места2_заглавие = Столични общини | места2 = {{Партия/места|11|30|#D40000}} | места3_заглавие = Областни общини | места3 = {{Партия/места|241|1351|#D40000}} }} '''Републиканската народна партия''' ({{lang|tr|Cumhuriyet Halk Partisi, съкратено '''CHP'''}}) е [[Турция|турска]] [[политическа партия]], член на [[Социалистически интернационал|Социалистическия интернационал]] и [[Прогресивен алианс|Прогресивния алианс]].<ref>{{cite web|url=http://progressive-alliance.info/participants/|title=Participants|publisher=|accessdate=7 юни 2015|архив_дата=2015-03-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150302142054/http://progressive-alliance.info/participants/}}</ref> Републиканската народна партия е основана през [[1923]] година от [[Мустафа Кемал Ататюрк]]. До 1946 година тя е единствената разрешена партия в Турция. Партията намира най-голяма подкрепа сред светски и прозападно ориентираните турци. За нейни твърдини се считат градовете от европейската част на Туция, както и градовете по егейския и средиземноморския бряг на страната. След идването на власт на [[Партия на справедливостта и развитието (Турция)|Партията на справедливостта и развитието]] през 2002 година Републиканската народна партия е най-голямата опозиционна партия в страната, разполага със 135 депутати в Парламента. Партията се противопоставя на отмяната на чл. 301 от турския наказателен кодекс, както и на приетите с референдум на 12 септември 2010 година промени в Конституцията. През 90-те години председател на партията е [[Дениз Байкал]], под чието ръководство партията намалява лявата си идейна ориентация и преминава на центристки политически позиции. На конгреса на партията, състоял се на 22 май 2010 година за председател е избран [[Кемал Кълъчдаролу]], който е с по-леви възгледи. == Председатели == {|class="wikitable" style="text-align:center" |- ! No. ! width=150|Име ! Портрет ! colspan=2|Период |- ! style="background:#D40000; color:white;"| 1 | [[Мустафа Кемал Ататюрк]]<br /><small>(1881 – 1938)</small> || [[Файл:Ataturk1930s.jpg|Мустафа Кемал Ататюрк|60px]] || 9 септември 1923 || 10 ноември 1938 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|2 | [[Исмет Иньоню]]<br /><small>(1884 – 1973)</small> || [[Файл:Inonu Ismet.jpg|Исмет Иньоню|60px]] || 26 декември 1938 || 8 май 1972 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|3 | [[Бюлент Еджевит]]<br /><small>(1925 – 2006)</small> || [[Файл:Bülent Ecevit (cropped).jpg|Бюлент Еджевит|60px]] || 14 май 1972 || 30 октомври 1980 |- ! colspan=5|''Партията е забранена след [[Преврат в Турция (1980)|преврата в Турция]] през 1980 г.'' |- ! style="background:#D40000; color:white;"|4 | [[Дениз Байкал]]<br /><small> (1938 - 2023)</small> || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|60px]] || 9 септември 1992 || 18 февруари 1995 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|5 | [[Хикмет Четин]]<br /><small>(р. 1937)</small> || [[Файл:Hikmet Çetin.jpg|Хикмет Четин|60px]] || 18 февруари 1995 || 9 септември 1995 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|''(4)'' | [[Дениз Байкал]]<br /><small>(1938 - 2023)</small> || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|60px]] || 9 септември 1995 || 23 май 1999 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|6 | [[Алтан Оймен]]<br /><small>(р. 1932)</small> || || 23 май 1999 || 30 септември 2000 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|''(4)'' | [[Дениз Байкал]]<br /><small>(1938 - 2023)</small> || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|60px]] || 30 септември 2000 || 10 май 2010 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|7 | [[Кемал Кълъчдаролу]]<br /><small>(р. 1948)</small> || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|60px]] || 22 май 2010 || 8 ноември 2023 г |- ! style="background:#D40000; color:white;"|8 |[[Йозгюр Йозел]] |[[Файл:Özgür Özel, September 17 2023 (cropped).jpg|Кемал Кълъчдаролу|60px]] |8 ноември 2023 г |''настоящ'' |} == Резултати от избори == === Избори за Велико Народно събрание === {|class="wikitable" style="text-align: center; border:none;width:100%" |- !colspan="11"|Резултати на Републиканската народна партия в изборите за Велико Народно събрание<br>{{legend0|#FFE4E4|0 – 10%}} {{legend0|#FFBFBF|10 – 20%}} {{legend0|#FF9595|20 – 30%}} {{legend0|#FC6969|30 – 40%}} {{legend0|#FF0606|40 – 50%}} {{legend0|#DF0101|50 – 60%}} {{legend0|#C30000|60 – 70%}} |- ! colspan="2"|Дата на избори !! Председател !! Брой гласове !! Места !! style="width:75px;"|Подкрепа !! Резултат !! style="width:272px;"|Карта<br> (по вилаети) |- | style="background: #d50000"| || '''5 юни 1977''' || [[Файл:Bülent Ecevit (cropped).jpg|Бюлент Еджевит|76px]]<hr>[[Бюлент Еджевит]] || [[Файл:Turkish general election, 1977 pie chart.png|102px]]<hr>6 136 171 || [[Файл:TBMM1977.svg|200px]]<hr>213 / 450 ({{повишение}} 28) || 41,38%<hr>{{повишение}} 8,09 %|| style="background: #d50000"| '''{{small|#1–во място}}<br>Правителство на малцинството''' || [[Файл:CHP 1977 general election.png|270px]] |- ! style="background: #d50000"| !! '''6 ноември 1983''' !! rowspan=3 colspan=6 | '''Партията е забранена след [[Преврат в Турция (1980)|преврата в Турция]] през 1980 г.''' |- !! style="background: #d50000"| !! '''29 октомври 1987''' |- !! style="background: #d50000"| !! '''20 октомври 1991''' |- | style="background: #d50000"| || '''24 декември 1995''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 1995 pie chart.png|102px]]<hr>3 011 076 || [[Файл:TBMM1995.svg|200px]]<hr>49 / 550 ({{повишение}} 49) || 10,71%<hr>{{повишение}} 10,71 %|| '''{{small|#5–то място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 1995 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''18 април 1999''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 1999 pie chart.png|102px]]<hr>2 716 094 || [[Файл:TBMM1999.svg|200px]]<hr>0 / 550 ({{понижение}} 49) || 8,71%<hr>{{понижение}} 2,00 %|| '''{{small|#6–то място}}'''<br>Извън парламента || [[Файл:CHP 1999 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''3 ноември 2002''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 2002 pie chart.png|102px]]<hr>6 113 352 || [[Файл:TBMM2002.svg|200px]]<hr>178 / 550 ({{повишение}} 178) || 19,39%<hr>{{повишение}} 10,68 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 2002 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''22 юли 2007''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 2007 pie chart.png|102px]]<hr>7 317 808 || [[Файл:Parliament of Turkey 2007.svg|200px]]<hr>112 / 550 ({{понижение}} 66) || 20,88%<hr>{{повишение}} 1,50 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 2007 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''12 юни 2011''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] || [[Файл:Turkish general election, 2011 pie chart.png|102px]]<hr>11 155 972 || [[Файл:TBMM2011.svg|200px]]<hr>135 / 550 ({{повишение}} 23) || 25,98%<hr>{{повишение}} 5,10 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 2011 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''7 юни 2015''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] || [[Файл:Turkish general election, June 2015 pie chart.png|102px]]<hr>11 518 139 || [[Файл:TBMM 2015 general election.svg|200px]]<hr>132 / 550 ({{понижение}} 3) || 24,95%<hr>{{понижение}} 1,03 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:Turkish general election CHP votes by province.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''1 ноември 2015''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] || [[Файл:Turkish general election, November 2015 pie chart.png|102px]]<hr>12 111 812 || [[Файл:Parliament of Turkey November 2015.svg|200px]]<hr>134 / 550 ({{повишение}} 2) || 25,32%<hr>{{повишение}} 0,37 % || '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:Turkish general election, November 2015 (CHP).png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''24 юни 2018''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] ||<hr>11 348 899 ||<hr>146 / 600 ({{повишение}} 12) || 22,64%<hr>{{понижение}} 2,68 % || '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || |} == Вижте също == * [[Списък на политическите партии в Турция]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Republican People's Party (Turkey)|Републиканската народна партия}} * {{Official website|http://www.chp.org.tr/}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|Турция}} [[Категория:Политически партии в Турция]] [[Категория:Социалдемократически партии]] [[Категория:Основани в Турция през 1923 година]] 9yj4v0kn2bjrz96vrarkjfwk2q3jlhp 12214073 12214071 2024-04-25T13:28:40Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Партия | абревиатура = CHP | ръководител = [[Йозгюр Йозел]] | младежка_организация = Младежка организация на Републиканската народна партия | идеология = [[Кемализъм]]<br>[[Социалдемокрация]] (след 1965 г.)<br>[[Секуларизъм]]<br>[[Антикомунизъм]] (исторически)<ref>Demirci, Fatih ''Kadro Hareketi ve Kadrocular'', Dumlupınar Üniversitesi Sosyal Bilimler Dergisi, 2006, sayı 15.</ref><ref>Ergüder, J. ''1927 Komünist Tevkifatı, „İstanbul Ağır Ceza Mahkemesindeki Duruşma“'', Birikim Yayınları, İstanbul, 1978</ref><ref>[http://www.wikisosyalizm.org/images/5/5f/Kıvılcım_yasak.jpg Başvekalet Kararlar Dairesi Müdürlüğü 15 Aralık 1937 tarih, 7829 nolu kararname] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160607200226/http://www.wikisosyalizm.org/images/5/5f/K%C4%B1v%C4%B1lc%C4%B1m_yasak.jpg |date=2016-06-07 }}, изтеглен на 18 февруари 2019 г.</ref> | лозунг = ''Önce insan, önce birlik, önce Türkiye''<br>(Хората първо, Единството първо, Турция първо) | химн = | евро_група = [[Партия на европейските социалисти]] (асоцииран член) | цветове = [[Червен цвят|червен]] | места1_заглавие = [[Велико национално събрание на Турция|Велико нац. събрание]] | места1 = {{Партия/места|126|600}} | места2_заглавие = Столични общини | места2 = {{Партия/места|14|30|#D40000}} | места3_заглавие = Областни общини | места3 = {{Партия/места|241|1351|#D40000}} }} '''Републиканската народна партия''' ({{lang|tr|Cumhuriyet Halk Partisi, съкратено '''CHP'''}}) е [[Турция|турска]] [[политическа партия]], член на [[Социалистически интернационал|Социалистическия интернационал]] и [[Прогресивен алианс|Прогресивния алианс]].<ref>{{cite web|url=http://progressive-alliance.info/participants/|title=Participants|publisher=|accessdate=7 юни 2015|архив_дата=2015-03-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150302142054/http://progressive-alliance.info/participants/}}</ref> Републиканската народна партия е основана през [[1923]] година от [[Мустафа Кемал Ататюрк]]. До 1946 година тя е единствената разрешена партия в Турция. Партията намира най-голяма подкрепа сред светски и прозападно ориентираните турци. За нейни твърдини се считат градовете от европейската част на Туция, както и градовете по егейския и средиземноморския бряг на страната. След идването на власт на [[Партия на справедливостта и развитието (Турция)|Партията на справедливостта и развитието]] през 2002 година Републиканската народна партия е най-голямата опозиционна партия в страната, разполага със 135 депутати в Парламента. Партията се противопоставя на отмяната на чл. 301 от турския наказателен кодекс, както и на приетите с референдум на 12 септември 2010 година промени в Конституцията. През 90-те години председател на партията е [[Дениз Байкал]], под чието ръководство партията намалява лявата си идейна ориентация и преминава на центристки политически позиции. На конгреса на партията, състоял се на 22 май 2010 година за председател е избран [[Кемал Кълъчдаролу]], който е с по-леви възгледи. == Председатели == {|class="wikitable" style="text-align:center" |- ! No. ! width=150|Име ! Портрет ! colspan=2|Период |- ! style="background:#D40000; color:white;"| 1 | [[Мустафа Кемал Ататюрк]]<br /><small>(1881 – 1938)</small> || [[Файл:Ataturk1930s.jpg|Мустафа Кемал Ататюрк|60px]] || 9 септември 1923 || 10 ноември 1938 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|2 | [[Исмет Иньоню]]<br /><small>(1884 – 1973)</small> || [[Файл:Inonu Ismet.jpg|Исмет Иньоню|60px]] || 26 декември 1938 || 8 май 1972 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|3 | [[Бюлент Еджевит]]<br /><small>(1925 – 2006)</small> || [[Файл:Bülent Ecevit (cropped).jpg|Бюлент Еджевит|60px]] || 14 май 1972 || 30 октомври 1980 |- ! colspan=5|''Партията е забранена след [[Преврат в Турция (1980)|преврата в Турция]] през 1980 г.'' |- ! style="background:#D40000; color:white;"|4 | [[Дениз Байкал]]<br /><small> (1938 - 2023)</small> || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|60px]] || 9 септември 1992 || 18 февруари 1995 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|5 | [[Хикмет Четин]]<br /><small>(р. 1937)</small> || [[Файл:Hikmet Çetin.jpg|Хикмет Четин|60px]] || 18 февруари 1995 || 9 септември 1995 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|''(4)'' | [[Дениз Байкал]]<br /><small>(1938 - 2023)</small> || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|60px]] || 9 септември 1995 || 23 май 1999 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|6 | [[Алтан Оймен]]<br /><small>(р. 1932)</small> || || 23 май 1999 || 30 септември 2000 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|''(4)'' | [[Дениз Байкал]]<br /><small>(1938 - 2023)</small> || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|60px]] || 30 септември 2000 || 10 май 2010 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|7 | [[Кемал Кълъчдаролу]]<br /><small>(р. 1948)</small> || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|60px]] || 22 май 2010 || 8 ноември 2023 г |- ! style="background:#D40000; color:white;"|8 |[[Йозгюр Йозел]] |[[Файл:Özgür Özel, September 17 2023 (cropped).jpg|Кемал Кълъчдаролу|60px]] |8 ноември 2023 г |''настоящ'' |} == Резултати от избори == === Избори за Велико Народно събрание === {|class="wikitable" style="text-align: center; border:none;width:100%" |- !colspan="11"|Резултати на Републиканската народна партия в изборите за Велико Народно събрание<br>{{legend0|#FFE4E4|0 – 10%}} {{legend0|#FFBFBF|10 – 20%}} {{legend0|#FF9595|20 – 30%}} {{legend0|#FC6969|30 – 40%}} {{legend0|#FF0606|40 – 50%}} {{legend0|#DF0101|50 – 60%}} {{legend0|#C30000|60 – 70%}} |- ! colspan="2"|Дата на избори !! Председател !! Брой гласове !! Места !! style="width:75px;"|Подкрепа !! Резултат !! style="width:272px;"|Карта<br> (по вилаети) |- | style="background: #d50000"| || '''5 юни 1977''' || [[Файл:Bülent Ecevit (cropped).jpg|Бюлент Еджевит|76px]]<hr>[[Бюлент Еджевит]] || [[Файл:Turkish general election, 1977 pie chart.png|102px]]<hr>6 136 171 || [[Файл:TBMM1977.svg|200px]]<hr>213 / 450 ({{повишение}} 28) || 41,38%<hr>{{повишение}} 8,09 %|| style="background: #d50000"| '''{{small|#1–во място}}<br>Правителство на малцинството''' || [[Файл:CHP 1977 general election.png|270px]] |- ! style="background: #d50000"| !! '''6 ноември 1983''' !! rowspan=3 colspan=6 | '''Партията е забранена след [[Преврат в Турция (1980)|преврата в Турция]] през 1980 г.''' |- !! style="background: #d50000"| !! '''29 октомври 1987''' |- !! style="background: #d50000"| !! '''20 октомври 1991''' |- | style="background: #d50000"| || '''24 декември 1995''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 1995 pie chart.png|102px]]<hr>3 011 076 || [[Файл:TBMM1995.svg|200px]]<hr>49 / 550 ({{повишение}} 49) || 10,71%<hr>{{повишение}} 10,71 %|| '''{{small|#5–то място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 1995 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''18 април 1999''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 1999 pie chart.png|102px]]<hr>2 716 094 || [[Файл:TBMM1999.svg|200px]]<hr>0 / 550 ({{понижение}} 49) || 8,71%<hr>{{понижение}} 2,00 %|| '''{{small|#6–то място}}'''<br>Извън парламента || [[Файл:CHP 1999 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''3 ноември 2002''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 2002 pie chart.png|102px]]<hr>6 113 352 || [[Файл:TBMM2002.svg|200px]]<hr>178 / 550 ({{повишение}} 178) || 19,39%<hr>{{повишение}} 10,68 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 2002 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''22 юли 2007''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 2007 pie chart.png|102px]]<hr>7 317 808 || [[Файл:Parliament of Turkey 2007.svg|200px]]<hr>112 / 550 ({{понижение}} 66) || 20,88%<hr>{{повишение}} 1,50 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 2007 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''12 юни 2011''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] || [[Файл:Turkish general election, 2011 pie chart.png|102px]]<hr>11 155 972 || [[Файл:TBMM2011.svg|200px]]<hr>135 / 550 ({{повишение}} 23) || 25,98%<hr>{{повишение}} 5,10 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 2011 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''7 юни 2015''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] || [[Файл:Turkish general election, June 2015 pie chart.png|102px]]<hr>11 518 139 || [[Файл:TBMM 2015 general election.svg|200px]]<hr>132 / 550 ({{понижение}} 3) || 24,95%<hr>{{понижение}} 1,03 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:Turkish general election CHP votes by province.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''1 ноември 2015''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] || [[Файл:Turkish general election, November 2015 pie chart.png|102px]]<hr>12 111 812 || [[Файл:Parliament of Turkey November 2015.svg|200px]]<hr>134 / 550 ({{повишение}} 2) || 25,32%<hr>{{повишение}} 0,37 % || '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:Turkish general election, November 2015 (CHP).png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''24 юни 2018''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] ||<hr>11 348 899 ||<hr>146 / 600 ({{повишение}} 12) || 22,64%<hr>{{понижение}} 2,68 % || '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || |} == Вижте също == * [[Списък на политическите партии в Турция]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Republican People's Party (Turkey)|Републиканската народна партия}} * {{Official website|http://www.chp.org.tr/}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|Турция}} [[Категория:Политически партии в Турция]] [[Категория:Социалдемократически партии]] [[Категория:Основани в Турция през 1923 година]] r2uai4m5uvyt56ixnie8s6r3gvto6ag 12214075 12214073 2024-04-25T13:29:51Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Партия | абревиатура = CHP | ръководител = [[Йозгюр Йозел]] | младежка_организация = Младежка организация на Републиканската народна партия | идеология = [[Кемализъм]]<br>[[Социалдемокрация]] (след 1965 г.)<br>[[Секуларизъм]]<br>[[Антикомунизъм]] (исторически)<ref>Demirci, Fatih ''Kadro Hareketi ve Kadrocular'', Dumlupınar Üniversitesi Sosyal Bilimler Dergisi, 2006, sayı 15.</ref><ref>Ergüder, J. ''1927 Komünist Tevkifatı, „İstanbul Ağır Ceza Mahkemesindeki Duruşma“'', Birikim Yayınları, İstanbul, 1978</ref><ref>[http://www.wikisosyalizm.org/images/5/5f/Kıvılcım_yasak.jpg Başvekalet Kararlar Dairesi Müdürlüğü 15 Aralık 1937 tarih, 7829 nolu kararname] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160607200226/http://www.wikisosyalizm.org/images/5/5f/K%C4%B1v%C4%B1lc%C4%B1m_yasak.jpg |date=2016-06-07 }}, изтеглен на 18 февруари 2019 г.</ref> | лозунг = ''Önce insan, önce birlik, önce Türkiye''<br>(Хората първо, Единството първо, Турция първо) | химн = | евро_група = [[Партия на европейските социалисти]] (асоцииран член) | цветове = [[Червен цвят|червен]] | места1_заглавие = [[Велико национално събрание на Турция|Велико нац. събрание]] | места1 = {{Партия/места|126|600}} | места2_заглавие = Столични общини | места2 = {{Партия/места|14|30|#D40000}} | места3_заглавие = Областни общини | места3 = {{Партия/места|358|1351|#D40000}} }} '''Републиканската народна партия''' ({{lang|tr|Cumhuriyet Halk Partisi, съкратено '''CHP'''}}) е [[Турция|турска]] [[политическа партия]], член на [[Социалистически интернационал|Социалистическия интернационал]] и [[Прогресивен алианс|Прогресивния алианс]].<ref>{{cite web|url=http://progressive-alliance.info/participants/|title=Participants|publisher=|accessdate=7 юни 2015|архив_дата=2015-03-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150302142054/http://progressive-alliance.info/participants/}}</ref> Републиканската народна партия е основана през [[1923]] година от [[Мустафа Кемал Ататюрк]]. До 1946 година тя е единствената разрешена партия в Турция. Партията намира най-голяма подкрепа сред светски и прозападно ориентираните турци. За нейни твърдини се считат градовете от европейската част на Туция, както и градовете по егейския и средиземноморския бряг на страната. След идването на власт на [[Партия на справедливостта и развитието (Турция)|Партията на справедливостта и развитието]] през 2002 година Републиканската народна партия е най-голямата опозиционна партия в страната, разполага със 135 депутати в Парламента. Партията се противопоставя на отмяната на чл. 301 от турския наказателен кодекс, както и на приетите с референдум на 12 септември 2010 година промени в Конституцията. През 90-те години председател на партията е [[Дениз Байкал]], под чието ръководство партията намалява лявата си идейна ориентация и преминава на центристки политически позиции. На конгреса на партията, състоял се на 22 май 2010 година за председател е избран [[Кемал Кълъчдаролу]], който е с по-леви възгледи. == Председатели == {|class="wikitable" style="text-align:center" |- ! No. ! width=150|Име ! Портрет ! colspan=2|Период |- ! style="background:#D40000; color:white;"| 1 | [[Мустафа Кемал Ататюрк]]<br /><small>(1881 – 1938)</small> || [[Файл:Ataturk1930s.jpg|Мустафа Кемал Ататюрк|60px]] || 9 септември 1923 || 10 ноември 1938 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|2 | [[Исмет Иньоню]]<br /><small>(1884 – 1973)</small> || [[Файл:Inonu Ismet.jpg|Исмет Иньоню|60px]] || 26 декември 1938 || 8 май 1972 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|3 | [[Бюлент Еджевит]]<br /><small>(1925 – 2006)</small> || [[Файл:Bülent Ecevit (cropped).jpg|Бюлент Еджевит|60px]] || 14 май 1972 || 30 октомври 1980 |- ! colspan=5|''Партията е забранена след [[Преврат в Турция (1980)|преврата в Турция]] през 1980 г.'' |- ! style="background:#D40000; color:white;"|4 | [[Дениз Байкал]]<br /><small> (1938 - 2023)</small> || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|60px]] || 9 септември 1992 || 18 февруари 1995 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|5 | [[Хикмет Четин]]<br /><small>(р. 1937)</small> || [[Файл:Hikmet Çetin.jpg|Хикмет Четин|60px]] || 18 февруари 1995 || 9 септември 1995 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|''(4)'' | [[Дениз Байкал]]<br /><small>(1938 - 2023)</small> || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|60px]] || 9 септември 1995 || 23 май 1999 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|6 | [[Алтан Оймен]]<br /><small>(р. 1932)</small> || || 23 май 1999 || 30 септември 2000 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|''(4)'' | [[Дениз Байкал]]<br /><small>(1938 - 2023)</small> || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|60px]] || 30 септември 2000 || 10 май 2010 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|7 | [[Кемал Кълъчдаролу]]<br /><small>(р. 1948)</small> || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|60px]] || 22 май 2010 || 8 ноември 2023 г |- ! style="background:#D40000; color:white;"|8 |[[Йозгюр Йозел]] |[[Файл:Özgür Özel, September 17 2023 (cropped).jpg|Кемал Кълъчдаролу|60px]] |8 ноември 2023 г |''настоящ'' |} == Резултати от избори == === Избори за Велико Народно събрание === {|class="wikitable" style="text-align: center; border:none;width:100%" |- !colspan="11"|Резултати на Републиканската народна партия в изборите за Велико Народно събрание<br>{{legend0|#FFE4E4|0 – 10%}} {{legend0|#FFBFBF|10 – 20%}} {{legend0|#FF9595|20 – 30%}} {{legend0|#FC6969|30 – 40%}} {{legend0|#FF0606|40 – 50%}} {{legend0|#DF0101|50 – 60%}} {{legend0|#C30000|60 – 70%}} |- ! colspan="2"|Дата на избори !! Председател !! Брой гласове !! Места !! style="width:75px;"|Подкрепа !! Резултат !! style="width:272px;"|Карта<br> (по вилаети) |- | style="background: #d50000"| || '''5 юни 1977''' || [[Файл:Bülent Ecevit (cropped).jpg|Бюлент Еджевит|76px]]<hr>[[Бюлент Еджевит]] || [[Файл:Turkish general election, 1977 pie chart.png|102px]]<hr>6 136 171 || [[Файл:TBMM1977.svg|200px]]<hr>213 / 450 ({{повишение}} 28) || 41,38%<hr>{{повишение}} 8,09 %|| style="background: #d50000"| '''{{small|#1–во място}}<br>Правителство на малцинството''' || [[Файл:CHP 1977 general election.png|270px]] |- ! style="background: #d50000"| !! '''6 ноември 1983''' !! rowspan=3 colspan=6 | '''Партията е забранена след [[Преврат в Турция (1980)|преврата в Турция]] през 1980 г.''' |- !! style="background: #d50000"| !! '''29 октомври 1987''' |- !! style="background: #d50000"| !! '''20 октомври 1991''' |- | style="background: #d50000"| || '''24 декември 1995''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 1995 pie chart.png|102px]]<hr>3 011 076 || [[Файл:TBMM1995.svg|200px]]<hr>49 / 550 ({{повишение}} 49) || 10,71%<hr>{{повишение}} 10,71 %|| '''{{small|#5–то място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 1995 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''18 април 1999''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 1999 pie chart.png|102px]]<hr>2 716 094 || [[Файл:TBMM1999.svg|200px]]<hr>0 / 550 ({{понижение}} 49) || 8,71%<hr>{{понижение}} 2,00 %|| '''{{small|#6–то място}}'''<br>Извън парламента || [[Файл:CHP 1999 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''3 ноември 2002''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 2002 pie chart.png|102px]]<hr>6 113 352 || [[Файл:TBMM2002.svg|200px]]<hr>178 / 550 ({{повишение}} 178) || 19,39%<hr>{{повишение}} 10,68 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 2002 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''22 юли 2007''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 2007 pie chart.png|102px]]<hr>7 317 808 || [[Файл:Parliament of Turkey 2007.svg|200px]]<hr>112 / 550 ({{понижение}} 66) || 20,88%<hr>{{повишение}} 1,50 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 2007 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''12 юни 2011''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] || [[Файл:Turkish general election, 2011 pie chart.png|102px]]<hr>11 155 972 || [[Файл:TBMM2011.svg|200px]]<hr>135 / 550 ({{повишение}} 23) || 25,98%<hr>{{повишение}} 5,10 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 2011 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''7 юни 2015''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] || [[Файл:Turkish general election, June 2015 pie chart.png|102px]]<hr>11 518 139 || [[Файл:TBMM 2015 general election.svg|200px]]<hr>132 / 550 ({{понижение}} 3) || 24,95%<hr>{{понижение}} 1,03 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:Turkish general election CHP votes by province.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''1 ноември 2015''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] || [[Файл:Turkish general election, November 2015 pie chart.png|102px]]<hr>12 111 812 || [[Файл:Parliament of Turkey November 2015.svg|200px]]<hr>134 / 550 ({{повишение}} 2) || 25,32%<hr>{{повишение}} 0,37 % || '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:Turkish general election, November 2015 (CHP).png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''24 юни 2018''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] ||<hr>11 348 899 ||<hr>146 / 600 ({{повишение}} 12) || 22,64%<hr>{{понижение}} 2,68 % || '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || |} == Вижте също == * [[Списък на политическите партии в Турция]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Republican People's Party (Turkey)|Републиканската народна партия}} * {{Official website|http://www.chp.org.tr/}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|Турция}} [[Категория:Политически партии в Турция]] [[Категория:Социалдемократически партии]] [[Категория:Основани в Турция през 1923 година]] n2vhdhnebl1sp1n8es7vvccn239kys0 12214077 12214075 2024-04-25T13:30:13Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Партия | абревиатура = CHP | ръководител = [[Йозгюр Йозел]] | младежка_организация = Младежка организация на Републиканската народна партия | идеология = [[Кемализъм]]<br>[[Социалдемокрация]] (след 1965 г.)<br>[[Секуларизъм]]<br>[[Антикомунизъм]] (исторически)<ref>Demirci, Fatih ''Kadro Hareketi ve Kadrocular'', Dumlupınar Üniversitesi Sosyal Bilimler Dergisi, 2006, sayı 15.</ref><ref>Ergüder, J. ''1927 Komünist Tevkifatı, „İstanbul Ağır Ceza Mahkemesindeki Duruşma“'', Birikim Yayınları, İstanbul, 1978</ref><ref>[http://www.wikisosyalizm.org/images/5/5f/Kıvılcım_yasak.jpg Başvekalet Kararlar Dairesi Müdürlüğü 15 Aralık 1937 tarih, 7829 nolu kararname] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160607200226/http://www.wikisosyalizm.org/images/5/5f/K%C4%B1v%C4%B1lc%C4%B1m_yasak.jpg |date=2016-06-07 }}, изтеглен на 18 февруари 2019 г.</ref> | лозунг = ''Önce insan, önce birlik, önce Türkiye''<br>(Хората първо, Единството първо, Турция първо) | химн = | евро_група = [[Партия на европейските социалисти]] (асоцииран член) | цветове = [[Червен цвят|червен]] | места1_заглавие = [[Велико национално събрание на Турция|Велико нац. събрание]] | места1 = {{Партия/места|126|600}} | места2_заглавие = Столични общини | места2 = {{Партия/места|14|30|#D40000}} | места3_заглавие = Областни общини | места3 = {{Партия/места|358|922|#D40000}} }} '''Републиканската народна партия''' ({{lang|tr|Cumhuriyet Halk Partisi, съкратено '''CHP'''}}) е [[Турция|турска]] [[политическа партия]], член на [[Социалистически интернационал|Социалистическия интернационал]] и [[Прогресивен алианс|Прогресивния алианс]].<ref>{{cite web|url=http://progressive-alliance.info/participants/|title=Participants|publisher=|accessdate=7 юни 2015|архив_дата=2015-03-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150302142054/http://progressive-alliance.info/participants/}}</ref> Републиканската народна партия е основана през [[1923]] година от [[Мустафа Кемал Ататюрк]]. До 1946 година тя е единствената разрешена партия в Турция. Партията намира най-голяма подкрепа сред светски и прозападно ориентираните турци. За нейни твърдини се считат градовете от европейската част на Туция, както и градовете по егейския и средиземноморския бряг на страната. След идването на власт на [[Партия на справедливостта и развитието (Турция)|Партията на справедливостта и развитието]] през 2002 година Републиканската народна партия е най-голямата опозиционна партия в страната, разполага със 135 депутати в Парламента. Партията се противопоставя на отмяната на чл. 301 от турския наказателен кодекс, както и на приетите с референдум на 12 септември 2010 година промени в Конституцията. През 90-те години председател на партията е [[Дениз Байкал]], под чието ръководство партията намалява лявата си идейна ориентация и преминава на центристки политически позиции. На конгреса на партията, състоял се на 22 май 2010 година за председател е избран [[Кемал Кълъчдаролу]], който е с по-леви възгледи. == Председатели == {|class="wikitable" style="text-align:center" |- ! No. ! width=150|Име ! Портрет ! colspan=2|Период |- ! style="background:#D40000; color:white;"| 1 | [[Мустафа Кемал Ататюрк]]<br /><small>(1881 – 1938)</small> || [[Файл:Ataturk1930s.jpg|Мустафа Кемал Ататюрк|60px]] || 9 септември 1923 || 10 ноември 1938 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|2 | [[Исмет Иньоню]]<br /><small>(1884 – 1973)</small> || [[Файл:Inonu Ismet.jpg|Исмет Иньоню|60px]] || 26 декември 1938 || 8 май 1972 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|3 | [[Бюлент Еджевит]]<br /><small>(1925 – 2006)</small> || [[Файл:Bülent Ecevit (cropped).jpg|Бюлент Еджевит|60px]] || 14 май 1972 || 30 октомври 1980 |- ! colspan=5|''Партията е забранена след [[Преврат в Турция (1980)|преврата в Турция]] през 1980 г.'' |- ! style="background:#D40000; color:white;"|4 | [[Дениз Байкал]]<br /><small> (1938 - 2023)</small> || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|60px]] || 9 септември 1992 || 18 февруари 1995 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|5 | [[Хикмет Четин]]<br /><small>(р. 1937)</small> || [[Файл:Hikmet Çetin.jpg|Хикмет Четин|60px]] || 18 февруари 1995 || 9 септември 1995 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|''(4)'' | [[Дениз Байкал]]<br /><small>(1938 - 2023)</small> || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|60px]] || 9 септември 1995 || 23 май 1999 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|6 | [[Алтан Оймен]]<br /><small>(р. 1932)</small> || || 23 май 1999 || 30 септември 2000 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|''(4)'' | [[Дениз Байкал]]<br /><small>(1938 - 2023)</small> || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|60px]] || 30 септември 2000 || 10 май 2010 |- ! style="background:#D40000; color:white;"|7 | [[Кемал Кълъчдаролу]]<br /><small>(р. 1948)</small> || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|60px]] || 22 май 2010 || 8 ноември 2023 г |- ! style="background:#D40000; color:white;"|8 |[[Йозгюр Йозел]] |[[Файл:Özgür Özel, September 17 2023 (cropped).jpg|Кемал Кълъчдаролу|60px]] |8 ноември 2023 г |''настоящ'' |} == Резултати от избори == === Избори за Велико Народно събрание === {|class="wikitable" style="text-align: center; border:none;width:100%" |- !colspan="11"|Резултати на Републиканската народна партия в изборите за Велико Народно събрание<br>{{legend0|#FFE4E4|0 – 10%}} {{legend0|#FFBFBF|10 – 20%}} {{legend0|#FF9595|20 – 30%}} {{legend0|#FC6969|30 – 40%}} {{legend0|#FF0606|40 – 50%}} {{legend0|#DF0101|50 – 60%}} {{legend0|#C30000|60 – 70%}} |- ! colspan="2"|Дата на избори !! Председател !! Брой гласове !! Места !! style="width:75px;"|Подкрепа !! Резултат !! style="width:272px;"|Карта<br> (по вилаети) |- | style="background: #d50000"| || '''5 юни 1977''' || [[Файл:Bülent Ecevit (cropped).jpg|Бюлент Еджевит|76px]]<hr>[[Бюлент Еджевит]] || [[Файл:Turkish general election, 1977 pie chart.png|102px]]<hr>6 136 171 || [[Файл:TBMM1977.svg|200px]]<hr>213 / 450 ({{повишение}} 28) || 41,38%<hr>{{повишение}} 8,09 %|| style="background: #d50000"| '''{{small|#1–во място}}<br>Правителство на малцинството''' || [[Файл:CHP 1977 general election.png|270px]] |- ! style="background: #d50000"| !! '''6 ноември 1983''' !! rowspan=3 colspan=6 | '''Партията е забранена след [[Преврат в Турция (1980)|преврата в Турция]] през 1980 г.''' |- !! style="background: #d50000"| !! '''29 октомври 1987''' |- !! style="background: #d50000"| !! '''20 октомври 1991''' |- | style="background: #d50000"| || '''24 декември 1995''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 1995 pie chart.png|102px]]<hr>3 011 076 || [[Файл:TBMM1995.svg|200px]]<hr>49 / 550 ({{повишение}} 49) || 10,71%<hr>{{повишение}} 10,71 %|| '''{{small|#5–то място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 1995 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''18 април 1999''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 1999 pie chart.png|102px]]<hr>2 716 094 || [[Файл:TBMM1999.svg|200px]]<hr>0 / 550 ({{понижение}} 49) || 8,71%<hr>{{понижение}} 2,00 %|| '''{{small|#6–то място}}'''<br>Извън парламента || [[Файл:CHP 1999 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''3 ноември 2002''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 2002 pie chart.png|102px]]<hr>6 113 352 || [[Файл:TBMM2002.svg|200px]]<hr>178 / 550 ({{повишение}} 178) || 19,39%<hr>{{повишение}} 10,68 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 2002 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''22 юли 2007''' || [[Файл:Deniz Baykal headshot.jpg|Дениз Байкал|76px]]<hr>[[Дениз Байкал]] || [[Файл:Turkish general election, 2007 pie chart.png|102px]]<hr>7 317 808 || [[Файл:Parliament of Turkey 2007.svg|200px]]<hr>112 / 550 ({{понижение}} 66) || 20,88%<hr>{{повишение}} 1,50 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 2007 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''12 юни 2011''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] || [[Файл:Turkish general election, 2011 pie chart.png|102px]]<hr>11 155 972 || [[Файл:TBMM2011.svg|200px]]<hr>135 / 550 ({{повишение}} 23) || 25,98%<hr>{{повишение}} 5,10 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:CHP 2011 general election.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''7 юни 2015''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] || [[Файл:Turkish general election, June 2015 pie chart.png|102px]]<hr>11 518 139 || [[Файл:TBMM 2015 general election.svg|200px]]<hr>132 / 550 ({{понижение}} 3) || 24,95%<hr>{{понижение}} 1,03 %|| '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:Turkish general election CHP votes by province.png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''1 ноември 2015''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] || [[Файл:Turkish general election, November 2015 pie chart.png|102px]]<hr>12 111 812 || [[Файл:Parliament of Turkey November 2015.svg|200px]]<hr>134 / 550 ({{повишение}} 2) || 25,32%<hr>{{повишение}} 0,37 % || '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || [[Файл:Turkish general election, November 2015 (CHP).png|270px]] |- | style="background: #d50000"| || '''24 юни 2018''' || [[Файл:Kemal Kilicdaroglu cropped.png|Кемал Кълъчдаролу|76px]]<hr>[[Кемал Кълъчдаролу]] ||<hr>11 348 899 ||<hr>146 / 600 ({{повишение}} 12) || 22,64%<hr>{{понижение}} 2,68 % || '''{{small|#2–ро място}}'''<br>Опозиция || |} == Вижте също == * [[Списък на политическите партии в Турция]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Republican People's Party (Turkey)|Републиканската народна партия}} * {{Official website|http://www.chp.org.tr/}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|Турция}} [[Категория:Политически партии в Турция]] [[Категория:Социалдемократически партии]] [[Категория:Основани в Турция през 1923 година]] d6tt6ia381gl0hh8yb947q8pkvt3sd8 0 192265 12214483 10507498 2024-04-25T21:46:26Z Elizaiv22 294865 значимост? wikitext text/x-wiki {{Значимост|дата=26 април 2024}}{{без източници}} {{футболист | име на играча = Али Мустафов | снимка = | цяло име = | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1965|10|19|1}} | град на раждане = [[Дряново]] | държава на раждане = [[България]] | височина = | прякор = Галито | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = | юношески отбори = [[Локомотив (Дряново)]] | юношески години = | години = | отбори = [[Локомотив (Дряново)]], [[Локомотив (Горна Оряховица)]] | мачове(голове) = | национален отбор = | национален отбор години = | национален отбор мачове(голове) = | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национален отбор = }} '''Али Мустафов – Галито''' е бивш [[България|български]] [[футболист]], роден на [[19 октомври]] [[1969]] година в град [[Дряново]]. Играл е като [[офанзивен халф]] в отборите на [[Локомотив (Дряново)]] и [[Локомотив (Горна Оряховица)]], когато горнооряховския тим се подвизава в елитната [[„А“ група]]. В моменента е заместник тренъор в ''FC Bulgaria Hamburg 2017'', който се намира в Германия-Хамбург. Първите години след прекратяване на състезателната си кариера работи като треньор в [[ДЮШ]] на [[Локомотив (Дряново)]]. {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Мустафов, Али}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Родени в Дряново]] jxogctgcp9oxhtlml7k199lq6sif85b 0 192497 12214056 12150575 2024-04-25T13:18:21Z 176.222.9.230 wikitext text/x-wiki {{без източници}} Това е '''спистк на вагината''' == [[Европа]] == {| class="wikitable sortable" |+ |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{NLD}} | [[Амстердам]] |- | 2. | {{AND}} | [[Андора ла Веля]] |- | 3. | {{GRE}} | [[Атина]] |- | 4. | {{SRB}} | [[Белград]] |- | 5. | {{DEU}} | [[Берлин]] |- | 6. | {{CHE}} | [[Берн]] |- | 7. | {{SVK}} | [[Братислава]] |- | 8. | {{BEL}} | [[Брюксел]] |- | 9. | {{HUN}} | [[Будапеща]] |- | 10. | {{ROU}} | [[Букурещ]] |- | 11. | {{LIE}} | [[Вадуц]] |- | 12. | {{MLT}} | [[Валета]] |- | 13. | {{POL}} | [[Варшава]] |- | 14. | {{VAT}} | [[Ватикан]] |- | 15. | {{AUT}} | [[Виена]] |- | 16. | {{LTU}} | [[Вилнюс]] |- | 17. | {{IRL}} | [[Дъблин]] |- | 18. | {{CRO}} | [[Загреб]] |- | 19. | {{UKR}} | [[Киев]] |- | 20. | {{MDA}} | [[Кишинев]] |- | 21. | {{DEN}} | [[Копенхаген]] |- | 22. | {{POR}} | [[Лисабон]] |- | 23. | {{GBR}} | [[Лондон]] |- | 24. | {{SVN}} | [[Любляна]] |- | 25. | {{LUX}} | [[Люксембург (град)|Люксембург]] |- | 26. | {{ESP}} | [[Мадрид]] |- | 27. | {{BLR}} | [[Минск]] |- | 28. | {{MCO}} | [[Монако (град)|Монако]] |- | 29. | {{RUS}} | [[Москва]] |- | 30. | {{NOR}} | [[Осло]] |- | 31. | {{FRA}} | [[Париж]] |- | 32. | {{MNE}} | [[Подгорица]] |- | 33. | {{CZE}} | [[Прага]] |- | 34. | {{ISL}} | [[Рейкявик]] |- | 35. | {{LAT}} | [[Рига]] |- | 36. | {{ITA}} | [[Рим]] |- | 37. | {{SMR}} | [[Сан Марино (Сан Марино)|Сан Марино]] |- | 38. | {{BIH}} | [[Сараево]] |- | 39. | {{MKD}} | [[Скопие]] |- | 40. | {{BUL}} | [[София]] |- | 41. | {{SWE}} | [[Стокхолм]] |- | 42. | {{EST}} | [[Талин]] |- | 43. | {{ALB}} | [[Тирана]] |- | 44. | {{FIN}} | [[Хелзинки]] |- | 45 | [[Файл:Flag of Donetsk Republic.svg|22px|ръб]] [[Донецка народна република]] | [[Донецк]] |- |46 | [[Файл:Flag of the Lugansk People's Republic (Official).svg|22px|ръб]] [[Луганска народна република]] | [[Луганск]] |- | 47 | {{KOS}} | [[Прищина]] |- | 48 |{{PMR}} |[[Тираспол]] |} Трансконтиненталните държави, като [[Турция]] и [[Казахстан]] са едновременно азиатски и европейски държави, тъй като по-малка част от тяхната територия се намира в Европа, но по-голямата част от тях, включително техните столици, са в Азия. В зависимост от възможността за очертаване на европейско-азиатската граница (по протежение на депресията Кумо-Манич, както най-често се приема в Европа, или по водосбора на Големия Кавказ, както е най-често приемано в Америка), Северният Кавказ може да бъде отнесено към Азия или Европа. В последния случай [[Азербайджан]] и [[Грузия]], в които 10% и 5% от територията са разположени на север от водосбора на Големия Кавказ, могат условно да бъдат отнесени към трансконтинентални държави, в които по-голямата част от територията и столиците и на двете държави са разположени в Азия. В геополитически план тези страни често се наричат ​​европейски. Понякога, въз основа на исторически и културни критерии, [[Кипър]] и [[Армения]], географски напълно разположени в Азия, се считат като европейски държави. == [[Азия]] == {| class="wikitable sortable" |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{UAE}} | [[Абу Даби]] |- | 2. | {{JOR}} | [[Аман]] |- | 3. | {{TUR}} | [[Анкара]] |- | 4. | {{TKM}} | [[Ашхабад]] |- | 5. | {{IRQ}} | [[Багдад]] |- | 6. | {{AZE}} | [[Баку]] |- | 7. | {{THA}} | [[Бангкок]] |- | 8. | {{BRN}} | [[Бандар Сери Бегаван]] |- | 9. | {{LBN}} | [[Бейрут]] |- | 10. | {{KGZ}} | [[Бишкек]] |- | 11. | {{LAO}} | [[Виентян]] |- | 12. | {{BGD}} | [[Дака]] |- | 13. | {{SYR}} | [[Дамаск]] |- | 14. | {{IND}} | [[Дели]] ([[Ню Делхи]]) |- | 15. | {{IDN}} | [[Джакарта]] |- | 16. | {{TLS}} | [[Дили]] |- | 17. | {{QAT}} | [[Доха]] |- | 18. | {{TJK}} | [[Душанбе]] |- | 19. | {{ARM}} | [[Ереван]] |- | 20. | {{ISR}} | [[Йерусалим]] |- | 21. | {{PAK}} | [[Исламабад]] |- | 22. | {{AFG}} | [[Кабул]] |- | 23. | {{NPL}} | [[Катманду]] |- | 24. | {{MYS}} | [[Куала Лумпур]] |- | 25. | {{MDV}} | [[Мале]] |- | 26. | {{BHR}} | [[Манама]] |- | 27. | {{PHL}} | [[Манила]] |- | 28. | {{OMN}} | [[Маскат]] |- | 29. | {{MMR}} | [[Найпидо]] |- | 30. | {{CYP}} | [[Никозия]] |- | 31. | {{KAZ}} | [[Астана]] |- | 32. | {{CHN}} | [[Пекин]] |- | 33. | {{KHM}} | [[Пном Пен]] |- | 34. | {{PRK}} | [[Пхенян]] |- | 35. | {{YEM}} | [[Сана]] |- | 36. | {{KOR}} | [[Сеул]] |- | 37. | {{SGP}} | Сингапур |- | 38. | {{UZB}} | [[Ташкент]] |- | 39. | {{GEO}} | [[Тбилиси]] |- | 40. | {{IRN}} | [[Техеран]] |- | 41. | {{JPN}} | [[Токио]] |- | 42. | {{BTN}} | [[Тхимпху]] |- | 43. | {{MNG}} | [[Улан Батор]] |- | 44. | {{VNM}} | [[Ханой]] |- | 45. | {{LKA}} | [[Шри Джаяварданапура Коте]] |- | 46. | {{KWT}} | [[Кувейт (град)|Кувейт]] |- | 47. | {{SAU}} | [[Рияд]] |- | 48. | {{NCR}} | [[Никозия]] |- | 49. | {{PLO}} | [[Рамала]] |- | 50. | {{NKR}} | [[Степанакерт]] |- | 51. | {{ABH}} | [[Сухуми]] |- | 52. | {{TWN}} | [[Тайпе]] |- | 53. | {{SOO}} | [[Цхинвали]] |} == [[Африка]] == {| class="wikitable sortable" |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{NGA}} | [[Абуджа]] |- | 2. | {{ETH}} | [[Адис Абеба]] |- | 3. | {{GHA}} | [[Акра]] |- | 4. | {{DZA}} | [[Алжир (град)|Алжир]] |- | 5. | {{MDG}} | [[Антананариву]] |- | 6. | {{ERI}} | [[Асмара]] |- | 7. | {{MLI}} | [[Бамако]] |- | 8. | {{CAF}} | [[Банги]] |- | 9. | {{GMB}} | [[Банджул]] |- | 10. | {{GNB}} | [[Бисау]] |- | 11. | {{COG}} | [[Бразавил]] |- | 12. | {{SYC}} | [[Виктория (Сейшели)|Виктория]] |- | 13. | {{NAM}} | [[Виндхук]] |- | 14. | {{BWA}} | [[Габороне]] |- | 15. | {{BDI}} | [[Гитега]] |- | 16. | {{SEN}} | [[Дакар]] |- | 17. | {{DJI}} | [[Джибути (град)|Джибути]] |- | 18. | {{Южен Судан}} | [[Джуба]] |- | 19. | {{TZA}} | [[Додома]] |- | 20. | {{EGY}} | [[Кайро]] |- | 21. | {{UGA}} | [[Кампала]] |- | 22. | {{RWA}} | [[Кигали]] |- | 23. | {{COD}} | [[Киншаса]] |- | 24. | {{GIN}} | [[Конакри]] |- | 25. | {{GAB}} | [[Либревил]] |- | 26. | {{MWI}} | [[Лилонгве]] |- | 27. | {{TGO}} | [[Ломе]] |- | 28. | {{AGO}} | [[Луанда]] |- | 29. | {{ZMB}} | [[Лусака]] |- | 30. | {{GNQ}} | [[Малабо]] |- | 31. | {{MOZ}} | [[Мапуто]] |- | 32. | {{LSO}} | [[Масеру]] |- | 33. | {{SWZ}} | [[Мбабане]] |- | 34. | {{SOM}} | [[Могадишу]] |- | 35. | {{LBR}} | [[Монровия]] |- | 36. | {{COM}} | [[Морони]] |- | 37. | {{KEN}} | [[Найроби]] |- | 38. | {{TCD}} | [[Нджамена]] |- | 39. | {{NER}} | [[Ниамей]] |- | 40. | {{MRT}} | [[Нуакшот]] |- | 41. | {{MUS}} | [[Порт Луи]] |- | 42. | {{BEN}} | [[Порто Ново]] |- | 43. | {{CPV}} | [[Прая]] |- | 44. | {{ZAF}} | [[Претория]] |- | 45. | {{MAR}} | [[Рабат]] |- | 46. | {{STP}} | [[Сао Томе (град)|Сао Томе]] |- | 47. | {{LBY}} | [[Триполи]] |- | 48. | {{TUN}} | [[Тунис (град)|Тунис]] |- | 49. | {{BFA}} | [[Уагадугу]] |- | 50. | {{SLE}} | [[Фрийтаун]] |- | 51. | {{ZWE}} | [[Хараре]] |- | 52. | {{SDN}} | [[Хартум]] |- | 53. | {{CIV}} | [[Ямусукро]] |- | 54. | {{CMR}} | [[Яунде]] |- | — | {{SLD}} | [[Харгейса]] |- | — | {{ESH}} | [[Аюн]] |} == [[Америка]] == {| class="wikitable sortable" |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{PRY}} | [[Асунсион]] |- | 2. | {{KNA}} | [[Бастер]] |- | 3. | {{BLZ}} | [[Белмопан]] |- | 4. | {{COL}} | [[Богота]] |- | 5. | {{BRA}} | [[Бразилия (град)|Бразилия]] |- | 6. | {{BRB}} | [[Бриджтаун]] |- | 7. | {{ARG}} | [[Буенос Айрес]] |- | 8. | {{USA}} | [[Вашингтон]] |- | 9. | {{CUB}} | [[Хавана]] |- | 10. | {{GTM}} | [[Гватемала (град)|Гватемала]] |- | 11. | {{GUY}} | [[Джорджтаун]] |- | 12. | {{VEN}} | [[Каракас]] |- | 13. | {{LCA}} | [[Кастрийс]] |- | 14. | {{VCT}} | [[Кингстаун]] |- | 15. | {{JAM}} | [[Кингстън]] |- | 16. | {{ECU}} | [[Кито]] |- | 17. | {{PER}} | [[Лима]] |- | 18. | {{NIC}} | [[Манагуа]] |- | 19. | {{MEX}} | [[Мексико]] |- | 20. | {{URY}} | [[Монтевидео]] |- | 21. | {{BHS}} | [[Насау]] |- | 22. | {{CAN}} | [[Отава]] |- | 23. | {{PAN}} | [[Панама (град)|Панама]] |- | 24. | {{SUR}} | [[Парамарибо]] |- | 25. | {{HTI}} | [[Порт о Пренс]] |- | 26. | {{TTO}} | [[Порт ъф Спейн]] |- | 27. | {{DMA}} | [[Розо]] |- | 28. | {{SLV}} | [[Сан Салвадор]] |- | 29. | {{CRI}} | [[Сан Хосе]] |- | 30. | {{DOM}} | [[Санто Доминго]] |- | 31. | {{CHL}} | [[Сантяго де Чиле]] |- | 32. | {{ATG}} | [[Сейнт Джонс]] |- | 33. | {{GRD}} | [[Сейнт Джорджис]] |- | 34. | {{BOL}} | [[Сукре]] |- | 35. | {{HND}} | [[Тегусигалпа]] |} == [[Океания]] == {| class="wikitable sortable" |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{WSM}} | [[Апия]] |- | 2. | {{NZL}} | [[Уелингтън]] |- | 3. | {{AUS}} | [[Канбера]] |- | 4. | {{MHL}} | [[Маджуро]] |- | 5. | {{PLW}} | [[Нгерулмуд]] |- | 6. | {{TON}} | [[Нукуалофа]] |- | 7. | {{FSM}} | [[Паликир]] |- | 8. | {{VUT}} | [[Порт Вила]] |- | 9. | {{PNG}} | [[Порт Морсби]] |- | 10. | {{FJI}} | [[Сува]] |- | 11. | {{TUV}} | [[Фунафути]] |- | 12. | {{SLB}} | [[Хониара]] |- | 13. | {{KIR}} | [[Южна Тарауа]] |- | 14. | {{NRU}} | ''{{abbr|Няма официална столица|Правителството се намира в област Ярен}}'' |} [[Категория:Списъци на градове|*]] [[Категория:Столици|!]] 6dfmz32xfrh5rf1wqu6ho216jsll9rs 12214058 12214056 2024-04-25T13:18:49Z 176.222.9.230 wikitext text/x-wiki {{без източници}} Това е '''списък на столиците''' == [[Европа]] == {| class="wikitable sortable" |+ |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{NLD}} | [[Амстердам]] |- | 2. | {{AND}} | [[Андора ла Веля]] |- | 3. | {{GRE}} | [[Атина]] |- | 4. | {{SRB}} | [[Белград]] |- | 5. | {{DEU}} | [[Берлин]] |- | 6. | {{CHE}} | [[Берн]] |- | 7. | {{SVK}} | [[Братислава]] |- | 8. | {{BEL}} | [[Брюксел]] |- | 9. | {{HUN}} | [[Будапеща]] |- | 10. | {{ROU}} | [[Букурещ]] |- | 11. | {{LIE}} | [[Вадуц]] |- | 12. | {{MLT}} | [[Валета]] |- | 13. | {{POL}} | [[Варшава]] |- | 14. | {{VAT}} | [[Ватикан]] |- | 15. | {{AUT}} | [[Виена]] |- | 16. | {{LTU}} | [[Вилнюс]] |- | 17. | {{IRL}} | [[Дъблин]] |- | 18. | {{CRO}} | [[Загреб]] |- | 19. | {{UKR}} | [[Киев]] |- | 20. | {{MDA}} | [[Кишинев]] |- | 21. | {{DEN}} | [[Копенхаген]] |- | 22. | {{POR}} | [[Лисабон]] |- | 23. | {{GBR}} | [[Лондон]] |- | 24. | {{SVN}} | [[Любляна]] |- | 25. | {{LUX}} | [[Люксембург (град)|Люксембург]] |- | 26. | {{ESP}} | [[Мадрид]] |- | 27. | {{BLR}} | [[Минск]] |- | 28. | {{MCO}} | [[Монако (град)|Монако]] |- | 29. | {{RUS}} | [[Москва]] |- | 30. | {{NOR}} | [[Осло]] |- | 31. | {{FRA}} | [[Париж]] |- | 32. | {{MNE}} | [[Подгорица]] |- | 33. | {{CZE}} | [[Прага]] |- | 34. | {{ISL}} | [[Рейкявик]] |- | 35. | {{LAT}} | [[Рига]] |- | 36. | {{ITA}} | [[Рим]] |- | 37. | {{SMR}} | [[Сан Марино (Сан Марино)|Сан Марино]] |- | 38. | {{BIH}} | [[Сараево]] |- | 39. | {{MKD}} | [[Скопие]] |- | 40. | {{BUL}} | [[София]] |- | 41. | {{SWE}} | [[Стокхолм]] |- | 42. | {{EST}} | [[Талин]] |- | 43. | {{ALB}} | [[Тирана]] |- | 44. | {{FIN}} | [[Хелзинки]] |- | 45 | [[Файл:Flag of Donetsk Republic.svg|22px|ръб]] [[Донецка народна република]] | [[Донецк]] |- |46 | [[Файл:Flag of the Lugansk People's Republic (Official).svg|22px|ръб]] [[Луганска народна република]] | [[Луганск]] |- | 47 | {{KOS}} | [[Прищина]] |- | 48 |{{PMR}} |[[Тираспол]] |} Трансконтиненталните държави, като [[Турция]] и [[Казахстан]] са едновременно азиатски и европейски държави, тъй като по-малка част от тяхната територия се намира в Европа, но по-голямата част от тях, включително техните столици, са в Азия. В зависимост от възможността за очертаване на европейско-азиатската граница (по протежение на депресията Кумо-Манич, както най-често се приема в Европа, или по водосбора на Големия Кавказ, както е най-често приемано в Америка), Северният Кавказ може да бъде отнесено към Азия или Европа. В последния случай [[Азербайджан]] и [[Грузия]], в които 10% и 5% от територията са разположени на север от водосбора на Големия Кавказ, могат условно да бъдат отнесени към трансконтинентални държави, в които по-голямата част от територията и столиците и на двете държави са разположени в Азия. В геополитически план тези страни често се наричат ​​европейски. Понякога, въз основа на исторически и културни критерии, [[Кипър]] и [[Армения]], географски напълно разположени в Азия, се считат като европейски държави. == [[Азия]] == {| class="wikitable sortable" |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{UAE}} | [[Абу Даби]] |- | 2. | {{JOR}} | [[Аман]] |- | 3. | {{TUR}} | [[Анкара]] |- | 4. | {{TKM}} | [[Ашхабад]] |- | 5. | {{IRQ}} | [[Багдад]] |- | 6. | {{AZE}} | [[Баку]] |- | 7. | {{THA}} | [[Бангкок]] |- | 8. | {{BRN}} | [[Бандар Сери Бегаван]] |- | 9. | {{LBN}} | [[Бейрут]] |- | 10. | {{KGZ}} | [[Бишкек]] |- | 11. | {{LAO}} | [[Виентян]] |- | 12. | {{BGD}} | [[Дака]] |- | 13. | {{SYR}} | [[Дамаск]] |- | 14. | {{IND}} | [[Дели]] ([[Ню Делхи]]) |- | 15. | {{IDN}} | [[Джакарта]] |- | 16. | {{TLS}} | [[Дили]] |- | 17. | {{QAT}} | [[Доха]] |- | 18. | {{TJK}} | [[Душанбе]] |- | 19. | {{ARM}} | [[Ереван]] |- | 20. | {{ISR}} | [[Йерусалим]] |- | 21. | {{PAK}} | [[Исламабад]] |- | 22. | {{AFG}} | [[Кабул]] |- | 23. | {{NPL}} | [[Катманду]] |- | 24. | {{MYS}} | [[Куала Лумпур]] |- | 25. | {{MDV}} | [[Мале]] |- | 26. | {{BHR}} | [[Манама]] |- | 27. | {{PHL}} | [[Манила]] |- | 28. | {{OMN}} | [[Маскат]] |- | 29. | {{MMR}} | [[Найпидо]] |- | 30. | {{CYP}} | [[Никозия]] |- | 31. | {{KAZ}} | [[Астана]] |- | 32. | {{CHN}} | [[Пекин]] |- | 33. | {{KHM}} | [[Пном Пен]] |- | 34. | {{PRK}} | [[Пхенян]] |- | 35. | {{YEM}} | [[Сана]] |- | 36. | {{KOR}} | [[Сеул]] |- | 37. | {{SGP}} | Сингапур |- | 38. | {{UZB}} | [[Ташкент]] |- | 39. | {{GEO}} | [[Тбилиси]] |- | 40. | {{IRN}} | [[Техеран]] |- | 41. | {{JPN}} | [[Токио]] |- | 42. | {{BTN}} | [[Тхимпху]] |- | 43. | {{MNG}} | [[Улан Батор]] |- | 44. | {{VNM}} | [[Ханой]] |- | 45. | {{LKA}} | [[Шри Джаяварданапура Коте]] |- | 46. | {{KWT}} | [[Кувейт (град)|Кувейт]] |- | 47. | {{SAU}} | [[Рияд]] |- | 48. | {{NCR}} | [[Никозия]] |- | 49. | {{PLO}} | [[Рамала]] |- | 50. | {{NKR}} | [[Степанакерт]] |- | 51. | {{ABH}} | [[Сухуми]] |- | 52. | {{TWN}} | [[Тайпе]] |- | 53. | {{SOO}} | [[Цхинвали]] |} == [[Африка]] == {| class="wikitable sortable" |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{NGA}} | [[Абуджа]] |- | 2. | {{ETH}} | [[Адис Абеба]] |- | 3. | {{GHA}} | [[Акра]] |- | 4. | {{DZA}} | [[Алжир (град)|Алжир]] |- | 5. | {{MDG}} | [[Антананариву]] |- | 6. | {{ERI}} | [[Асмара]] |- | 7. | {{MLI}} | [[Бамако]] |- | 8. | {{CAF}} | [[Банги]] |- | 9. | {{GMB}} | [[Банджул]] |- | 10. | {{GNB}} | [[Бисау]] |- | 11. | {{COG}} | [[Бразавил]] |- | 12. | {{SYC}} | [[Виктория (Сейшели)|Виктория]] |- | 13. | {{NAM}} | [[Виндхук]] |- | 14. | {{BWA}} | [[Габороне]] |- | 15. | {{BDI}} | [[Гитега]] |- | 16. | {{SEN}} | [[Дакар]] |- | 17. | {{DJI}} | [[Джибути (град)|Джибути]] |- | 18. | {{Южен Судан}} | [[Джуба]] |- | 19. | {{TZA}} | [[Додома]] |- | 20. | {{EGY}} | [[Кайро]] |- | 21. | {{UGA}} | [[Кампала]] |- | 22. | {{RWA}} | [[Кигали]] |- | 23. | {{COD}} | [[Киншаса]] |- | 24. | {{GIN}} | [[Конакри]] |- | 25. | {{GAB}} | [[Либревил]] |- | 26. | {{MWI}} | [[Лилонгве]] |- | 27. | {{TGO}} | [[Ломе]] |- | 28. | {{AGO}} | [[Луанда]] |- | 29. | {{ZMB}} | [[Лусака]] |- | 30. | {{GNQ}} | [[Малабо]] |- | 31. | {{MOZ}} | [[Мапуто]] |- | 32. | {{LSO}} | [[Масеру]] |- | 33. | {{SWZ}} | [[Мбабане]] |- | 34. | {{SOM}} | [[Могадишу]] |- | 35. | {{LBR}} | [[Монровия]] |- | 36. | {{COM}} | [[Морони]] |- | 37. | {{KEN}} | [[Найроби]] |- | 38. | {{TCD}} | [[Нджамена]] |- | 39. | {{NER}} | [[Ниамей]] |- | 40. | {{MRT}} | [[Нуакшот]] |- | 41. | {{MUS}} | [[Порт Луи]] |- | 42. | {{BEN}} | [[Порто Ново]] |- | 43. | {{CPV}} | [[Прая]] |- | 44. | {{ZAF}} | [[Претория]] |- | 45. | {{MAR}} | [[Рабат]] |- | 46. | {{STP}} | [[Сао Томе (град)|Сао Томе]] |- | 47. | {{LBY}} | [[Триполи]] |- | 48. | {{TUN}} | [[Тунис (град)|Тунис]] |- | 49. | {{BFA}} | [[Уагадугу]] |- | 50. | {{SLE}} | [[Фрийтаун]] |- | 51. | {{ZWE}} | [[Хараре]] |- | 52. | {{SDN}} | [[Хартум]] |- | 53. | {{CIV}} | [[Ямусукро]] |- | 54. | {{CMR}} | [[Яунде]] |- | — | {{SLD}} | [[Харгейса]] |- | — | {{ESH}} | [[Аюн]] |} == [[Америка]] == {| class="wikitable sortable" |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{PRY}} | [[Асунсион]] |- | 2. | {{KNA}} | [[Бастер]] |- | 3. | {{BLZ}} | [[Белмопан]] |- | 4. | {{COL}} | [[Богота]] |- | 5. | {{BRA}} | [[Бразилия (град)|Бразилия]] |- | 6. | {{BRB}} | [[Бриджтаун]] |- | 7. | {{ARG}} | [[Буенос Айрес]] |- | 8. | {{USA}} | [[Вашингтон]] |- | 9. | {{CUB}} | [[Хавана]] |- | 10. | {{GTM}} | [[Гватемала (град)|Гватемала]] |- | 11. | {{GUY}} | [[Джорджтаун]] |- | 12. | {{VEN}} | [[Каракас]] |- | 13. | {{LCA}} | [[Кастрийс]] |- | 14. | {{VCT}} | [[Кингстаун]] |- | 15. | {{JAM}} | [[Кингстън]] |- | 16. | {{ECU}} | [[Кито]] |- | 17. | {{PER}} | [[Лима]] |- | 18. | {{NIC}} | [[Манагуа]] |- | 19. | {{MEX}} | [[Мексико]] |- | 20. | {{URY}} | [[Монтевидео]] |- | 21. | {{BHS}} | [[Насау]] |- | 22. | {{CAN}} | [[Отава]] |- | 23. | {{PAN}} | [[Панама (град)|Панама]] |- | 24. | {{SUR}} | [[Парамарибо]] |- | 25. | {{HTI}} | [[Порт о Пренс]] |- | 26. | {{TTO}} | [[Порт ъф Спейн]] |- | 27. | {{DMA}} | [[Розо]] |- | 28. | {{SLV}} | [[Сан Салвадор]] |- | 29. | {{CRI}} | [[Сан Хосе]] |- | 30. | {{DOM}} | [[Санто Доминго]] |- | 31. | {{CHL}} | [[Сантяго де Чиле]] |- | 32. | {{ATG}} | [[Сейнт Джонс]] |- | 33. | {{GRD}} | [[Сейнт Джорджис]] |- | 34. | {{BOL}} | [[Сукре]] |- | 35. | {{HND}} | [[Тегусигалпа]] |} == [[Океания]] == {| class="wikitable sortable" |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{WSM}} | [[Апия]] |- | 2. | {{NZL}} | [[Уелингтън]] |- | 3. | {{AUS}} | [[Канбера]] |- | 4. | {{MHL}} | [[Маджуро]] |- | 5. | {{PLW}} | [[Нгерулмуд]] |- | 6. | {{TON}} | [[Нукуалофа]] |- | 7. | {{FSM}} | [[Паликир]] |- | 8. | {{VUT}} | [[Порт Вила]] |- | 9. | {{PNG}} | [[Порт Морсби]] |- | 10. | {{FJI}} | [[Сува]] |- | 11. | {{TUV}} | [[Фунафути]] |- | 12. | {{SLB}} | [[Хониара]] |- | 13. | {{KIR}} | [[Южна Тарауа]] |- | 14. | {{NRU}} | ''{{abbr|Няма официална столица|Правителството се намира в област Ярен}}'' |} [[Категория:Списъци на градове|*]] [[Категория:Столици|!]] c5z0ruta6qulcvc6lnodcdptbg274h1 12214315 12214058 2024-04-25T18:21:19Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/176.222.9.230|редакции на 176.222.9.230]] ([[User talk:176.222.9.230|б]].), към версия на Iliev wikitext text/x-wiki {{без източници}} Това е '''списък на столиците''' на страните, групирани по части от света. == [[Европа]] == {| class="wikitable sortable" |+ |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{NLD}} | [[Амстердам]] |- | 2. | {{AND}} | [[Андора ла Веля]] |- | 3. | {{GRE}} | [[Атина]] |- | 4. | {{SRB}} | [[Белград]] |- | 5. | {{DEU}} | [[Берлин]] |- | 6. | {{CHE}} | [[Берн]] |- | 7. | {{SVK}} | [[Братислава]] |- | 8. | {{BEL}} | [[Брюксел]] |- | 9. | {{HUN}} | [[Будапеща]] |- | 10. | {{ROU}} | [[Букурещ]] |- | 11. | {{LIE}} | [[Вадуц]] |- | 12. | {{MLT}} | [[Валета]] |- | 13. | {{POL}} | [[Варшава]] |- | 14. | {{VAT}} | [[Ватикан]] |- | 15. | {{AUT}} | [[Виена]] |- | 16. | {{LTU}} | [[Вилнюс]] |- | 17. | {{IRL}} | [[Дъблин]] |- | 18. | {{CRO}} | [[Загреб]] |- | 19. | {{UKR}} | [[Киев]] |- | 20. | {{MDA}} | [[Кишинев]] |- | 21. | {{DEN}} | [[Копенхаген]] |- | 22. | {{POR}} | [[Лисабон]] |- | 23. | {{GBR}} | [[Лондон]] |- | 24. | {{SVN}} | [[Любляна]] |- | 25. | {{LUX}} | [[Люксембург (град)|Люксембург]] |- | 26. | {{ESP}} | [[Мадрид]] |- | 27. | {{BLR}} | [[Минск]] |- | 28. | {{MCO}} | [[Монако (град)|Монако]] |- | 29. | {{RUS}} | [[Москва]] |- | 30. | {{NOR}} | [[Осло]] |- | 31. | {{FRA}} | [[Париж]] |- | 32. | {{MNE}} | [[Подгорица]] |- | 33. | {{CZE}} | [[Прага]] |- | 34. | {{ISL}} | [[Рейкявик]] |- | 35. | {{LAT}} | [[Рига]] |- | 36. | {{ITA}} | [[Рим]] |- | 37. | {{SMR}} | [[Сан Марино (Сан Марино)|Сан Марино]] |- | 38. | {{BIH}} | [[Сараево]] |- | 39. | {{MKD}} | [[Скопие]] |- | 40. | {{BUL}} | [[София]] |- | 41. | {{SWE}} | [[Стокхолм]] |- | 42. | {{EST}} | [[Талин]] |- | 43. | {{ALB}} | [[Тирана]] |- | 44. | {{FIN}} | [[Хелзинки]] |- | 45 | [[Файл:Flag of Donetsk Republic.svg|22px|ръб]] [[Донецка народна република]] | [[Донецк]] |- |46 | [[Файл:Flag of the Lugansk People's Republic (Official).svg|22px|ръб]] [[Луганска народна република]] | [[Луганск]] |- | 47 | {{KOS}} | [[Прищина]] |- | 48 |{{PMR}} |[[Тираспол]] |} Трансконтиненталните държави, като [[Турция]] и [[Казахстан]] са едновременно азиатски и европейски държави, тъй като по-малка част от тяхната територия се намира в Европа, но по-голямата част от тях, включително техните столици, са в Азия. В зависимост от възможността за очертаване на европейско-азиатската граница (по протежение на депресията Кумо-Манич, както най-често се приема в Европа, или по водосбора на Големия Кавказ, както е най-често приемано в Америка), Северният Кавказ може да бъде отнесено към Азия или Европа. В последния случай [[Азербайджан]] и [[Грузия]], в които 10% и 5% от територията са разположени на север от водосбора на Големия Кавказ, могат условно да бъдат отнесени към трансконтинентални държави, в които по-голямата част от територията и столиците и на двете държави са разположени в Азия. В геополитически план тези страни често се наричат ​​европейски. Понякога, въз основа на исторически и културни критерии, [[Кипър]] и [[Армения]], географски напълно разположени в Азия, се считат като европейски държави. == [[Азия]] == {| class="wikitable sortable" |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{UAE}} | [[Абу Даби]] |- | 2. | {{JOR}} | [[Аман]] |- | 3. | {{TUR}} | [[Анкара]] |- | 4. | {{TKM}} | [[Ашхабад]] |- | 5. | {{IRQ}} | [[Багдад]] |- | 6. | {{AZE}} | [[Баку]] |- | 7. | {{THA}} | [[Бангкок]] |- | 8. | {{BRN}} | [[Бандар Сери Бегаван]] |- | 9. | {{LBN}} | [[Бейрут]] |- | 10. | {{KGZ}} | [[Бишкек]] |- | 11. | {{LAO}} | [[Виентян]] |- | 12. | {{BGD}} | [[Дака]] |- | 13. | {{SYR}} | [[Дамаск]] |- | 14. | {{IND}} | [[Дели]] ([[Ню Делхи]]) |- | 15. | {{IDN}} | [[Джакарта]] |- | 16. | {{TLS}} | [[Дили]] |- | 17. | {{QAT}} | [[Доха]] |- | 18. | {{TJK}} | [[Душанбе]] |- | 19. | {{ARM}} | [[Ереван]] |- | 20. | {{ISR}} | [[Йерусалим]] |- | 21. | {{PAK}} | [[Исламабад]] |- | 22. | {{AFG}} | [[Кабул]] |- | 23. | {{NPL}} | [[Катманду]] |- | 24. | {{MYS}} | [[Куала Лумпур]] |- | 25. | {{MDV}} | [[Мале]] |- | 26. | {{BHR}} | [[Манама]] |- | 27. | {{PHL}} | [[Манила]] |- | 28. | {{OMN}} | [[Маскат]] |- | 29. | {{MMR}} | [[Найпидо]] |- | 30. | {{CYP}} | [[Никозия]] |- | 31. | {{KAZ}} | [[Астана]] |- | 32. | {{CHN}} | [[Пекин]] |- | 33. | {{KHM}} | [[Пном Пен]] |- | 34. | {{PRK}} | [[Пхенян]] |- | 35. | {{YEM}} | [[Сана]] |- | 36. | {{KOR}} | [[Сеул]] |- | 37. | {{SGP}} | Сингапур |- | 38. | {{UZB}} | [[Ташкент]] |- | 39. | {{GEO}} | [[Тбилиси]] |- | 40. | {{IRN}} | [[Техеран]] |- | 41. | {{JPN}} | [[Токио]] |- | 42. | {{BTN}} | [[Тхимпху]] |- | 43. | {{MNG}} | [[Улан Батор]] |- | 44. | {{VNM}} | [[Ханой]] |- | 45. | {{LKA}} | [[Шри Джаяварданапура Коте]] |- | 46. | {{KWT}} | [[Кувейт (град)|Кувейт]] |- | 47. | {{SAU}} | [[Рияд]] |- | 48. | {{NCR}} | [[Никозия]] |- | 49. | {{PLO}} | [[Рамала]] |- | 50. | {{NKR}} | [[Степанакерт]] |- | 51. | {{ABH}} | [[Сухуми]] |- | 52. | {{TWN}} | [[Тайпе]] |- | 53. | {{SOO}} | [[Цхинвали]] |} == [[Африка]] == {| class="wikitable sortable" |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{NGA}} | [[Абуджа]] |- | 2. | {{ETH}} | [[Адис Абеба]] |- | 3. | {{GHA}} | [[Акра]] |- | 4. | {{DZA}} | [[Алжир (град)|Алжир]] |- | 5. | {{MDG}} | [[Антананариву]] |- | 6. | {{ERI}} | [[Асмара]] |- | 7. | {{MLI}} | [[Бамако]] |- | 8. | {{CAF}} | [[Банги]] |- | 9. | {{GMB}} | [[Банджул]] |- | 10. | {{GNB}} | [[Бисау]] |- | 11. | {{COG}} | [[Бразавил]] |- | 12. | {{SYC}} | [[Виктория (Сейшели)|Виктория]] |- | 13. | {{NAM}} | [[Виндхук]] |- | 14. | {{BWA}} | [[Габороне]] |- | 15. | {{BDI}} | [[Гитега]] |- | 16. | {{SEN}} | [[Дакар]] |- | 17. | {{DJI}} | [[Джибути (град)|Джибути]] |- | 18. | {{Южен Судан}} | [[Джуба]] |- | 19. | {{TZA}} | [[Додома]] |- | 20. | {{EGY}} | [[Кайро]] |- | 21. | {{UGA}} | [[Кампала]] |- | 22. | {{RWA}} | [[Кигали]] |- | 23. | {{COD}} | [[Киншаса]] |- | 24. | {{GIN}} | [[Конакри]] |- | 25. | {{GAB}} | [[Либревил]] |- | 26. | {{MWI}} | [[Лилонгве]] |- | 27. | {{TGO}} | [[Ломе]] |- | 28. | {{AGO}} | [[Луанда]] |- | 29. | {{ZMB}} | [[Лусака]] |- | 30. | {{GNQ}} | [[Малабо]] |- | 31. | {{MOZ}} | [[Мапуто]] |- | 32. | {{LSO}} | [[Масеру]] |- | 33. | {{SWZ}} | [[Мбабане]] |- | 34. | {{SOM}} | [[Могадишу]] |- | 35. | {{LBR}} | [[Монровия]] |- | 36. | {{COM}} | [[Морони]] |- | 37. | {{KEN}} | [[Найроби]] |- | 38. | {{TCD}} | [[Нджамена]] |- | 39. | {{NER}} | [[Ниамей]] |- | 40. | {{MRT}} | [[Нуакшот]] |- | 41. | {{MUS}} | [[Порт Луи]] |- | 42. | {{BEN}} | [[Порто Ново]] |- | 43. | {{CPV}} | [[Прая]] |- | 44. | {{ZAF}} | [[Претория]] |- | 45. | {{MAR}} | [[Рабат]] |- | 46. | {{STP}} | [[Сао Томе (град)|Сао Томе]] |- | 47. | {{LBY}} | [[Триполи]] |- | 48. | {{TUN}} | [[Тунис (град)|Тунис]] |- | 49. | {{BFA}} | [[Уагадугу]] |- | 50. | {{SLE}} | [[Фрийтаун]] |- | 51. | {{ZWE}} | [[Хараре]] |- | 52. | {{SDN}} | [[Хартум]] |- | 53. | {{CIV}} | [[Ямусукро]] |- | 54. | {{CMR}} | [[Яунде]] |- | — | {{SLD}} | [[Харгейса]] |- | — | {{ESH}} | [[Аюн]] |} == [[Америка]] == {| class="wikitable sortable" |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{PRY}} | [[Асунсион]] |- | 2. | {{KNA}} | [[Бастер]] |- | 3. | {{BLZ}} | [[Белмопан]] |- | 4. | {{COL}} | [[Богота]] |- | 5. | {{BRA}} | [[Бразилия (град)|Бразилия]] |- | 6. | {{BRB}} | [[Бриджтаун]] |- | 7. | {{ARG}} | [[Буенос Айрес]] |- | 8. | {{USA}} | [[Вашингтон]] |- | 9. | {{CUB}} | [[Хавана]] |- | 10. | {{GTM}} | [[Гватемала (град)|Гватемала]] |- | 11. | {{GUY}} | [[Джорджтаун]] |- | 12. | {{VEN}} | [[Каракас]] |- | 13. | {{LCA}} | [[Кастрийс]] |- | 14. | {{VCT}} | [[Кингстаун]] |- | 15. | {{JAM}} | [[Кингстън]] |- | 16. | {{ECU}} | [[Кито]] |- | 17. | {{PER}} | [[Лима]] |- | 18. | {{NIC}} | [[Манагуа]] |- | 19. | {{MEX}} | [[Мексико]] |- | 20. | {{URY}} | [[Монтевидео]] |- | 21. | {{BHS}} | [[Насау]] |- | 22. | {{CAN}} | [[Отава]] |- | 23. | {{PAN}} | [[Панама (град)|Панама]] |- | 24. | {{SUR}} | [[Парамарибо]] |- | 25. | {{HTI}} | [[Порт о Пренс]] |- | 26. | {{TTO}} | [[Порт ъф Спейн]] |- | 27. | {{DMA}} | [[Розо]] |- | 28. | {{SLV}} | [[Сан Салвадор]] |- | 29. | {{CRI}} | [[Сан Хосе]] |- | 30. | {{DOM}} | [[Санто Доминго]] |- | 31. | {{CHL}} | [[Сантяго де Чиле]] |- | 32. | {{ATG}} | [[Сейнт Джонс]] |- | 33. | {{GRD}} | [[Сейнт Джорджис]] |- | 34. | {{BOL}} | [[Сукре]] |- | 35. | {{HND}} | [[Тегусигалпа]] |} == [[Океания]] == {| class="wikitable sortable" |- ! № ! Държава ! Столица |- | 1. | {{WSM}} | [[Апия]] |- | 2. | {{NZL}} | [[Уелингтън]] |- | 3. | {{AUS}} | [[Канбера]] |- | 4. | {{MHL}} | [[Маджуро]] |- | 5. | {{PLW}} | [[Нгерулмуд]] |- | 6. | {{TON}} | [[Нукуалофа]] |- | 7. | {{FSM}} | [[Паликир]] |- | 8. | {{VUT}} | [[Порт Вила]] |- | 9. | {{PNG}} | [[Порт Морсби]] |- | 10. | {{FJI}} | [[Сува]] |- | 11. | {{TUV}} | [[Фунафути]] |- | 12. | {{SLB}} | [[Хониара]] |- | 13. | {{KIR}} | [[Южна Тарауа]] |- | 14. | {{NRU}} | ''{{abbr|Няма официална столица|Правителството се намира в област Ярен}}'' |} [[Категория:Списъци на градове|*]] [[Категория:Столици|!]] 3qfpdux2x7oe0rm45azqpqbnzjla76g 0 193381 12214048 11303223 2024-04-25T13:10:05Z Rumensz 125859 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Чехия | име = Иванчице | име-местно = Ivančice | вид = Град | знаме = Ivancice flag.svg | герб = Ivančice CoA CZ.png | изглед = Ivančice - celkový pohled na Palackého náměstí od východu.jpg | изглед-описание = Централният градски площад | гео-ширина = 49.103 | гео-дължина = 16.375 | край = Южноморавски край | окръг = [[Бърно-район]] | площ = 47,57 | височина = 210 | население = 9606<ref>[https://www.czso.cz/documents/10180/32853387/1300721603.pdf/cba78096-1cf5-4fde-b20a-3074b2f135f9?version=1.0 Český statistický úřad: Počet obyvatel v obcích k 1.1.2016]</ref> | население-година = 2016 | кмет = Милан Бучек | основаване = | пощенски-код = 664 91 | телефонен-код = | сайт = [http://www.ivancice.cz/ www.ivancice.cz] }} '''Иванчице''' ({{lang|cs|Ivančice}}; {{lang|de|Eibenschütz}}) е [[град]] в административен окръг [[Бърно-район]] в [[Южноморавски край|Южноморавския край]] на [[Чехия]]. == История == Първото споменаване на селището е през 1221 г., а от 1288 г. то добива статут на кралски град. През 15 век градът става собственост на рода Липа и остава в тяхно владение до [[Битка при Бялата планина|битката при Бялата планина]]. През 16 век градът е важен център на [[Чешко братство|Чешкото братство]] – в Иванчице тогава живее Ян Блахослав, епископ на братството и чешки лингвист. По време на [[Тридесетгодишната война]] Иванчице е католицизиран отново и губи предишното си значение. Към средата на 19 век Иванчице се превръща в център на икономическия живот в околността. През 1859 г. е основана градската болница. През [[1949]] г. към Иванчице влизат близките села Алексовице, Летковице и Немчице.<ref name="mleziva">ŠTĚPÁN MLEZIVA A KAREL KUČA. Historický lexikon městysů a měst. Praha: Baset, 2006. ISBN 80-7340-092-8. Kapitola Ivančice, s. 287.</ref> На [[1 юли]] [[1980]] г. в рамките на града влизат и Будковице, Ржезновице и Хрубшице.<ref>Ústřední věstník ČSR, ročník 1980, částka 4, č. 8/1980, str. 125</ref> == Демография == {| class="wikitable" |+ Развитие на населението<ref>[http://www.czso.cz/csu/2004edicniplan.nsf/t/9200404384/$File/13n106cd1.pdf Historický lexikon obcí České republiky 1869 – 2005], czso.cz</ref> ! 1869 !! 1880 !! 1890 !! 1900 !! 1910 !! 1921 !! 1930 !! 1950 !! 1961 !! 1970 !! 1980 !! 1991 !! 2001 !! 2011<ref>[http://www.czso.cz/csu/2012edicniplan.nsf/t/CD0048E1A9/$File/CZ064-ZVKR035.pdf Vybrané základní údaje podle obcí – Jihomoravský kraj], czso.cz</ref> |- | {{Nowrap|6796}} || {{Nowrap|6513}} || {{Nowrap|6989}} || {{Nowrap|7265}} || {{Nowrap|7777}} || {{Nowrap|7999}} || {{Nowrap|8513}} || {{Nowrap|8040}} || {{Nowrap|8154}} || {{Nowrap|8558}} || {{Nowrap|9746}} || {{Nowrap|9448}} || {{Nowrap|9350}} || {{Nowrap|9468}} |} == Личности == * [[Йоахим Опенхайм]] (1832 – 1891) – равин * [[Алфонс Муха]] (1860 – 1939) – художник * [[Вацлав Новотни]] (1869 – 1932) – историк * [[Владимир Меншик]] (1929 – 1988) – актьор * [[Ян Прохазка]] (1929 – 1971) – писател и сценарист == Побратимени градове == * {{Flagicon|Франция}} [[Сойо]], [[Франция]] * {{Flagicon|Словения}} [[Радовлийца]], [[Словения]] * {{Flagicon|Полша}} [[Александрув Куявски]], [[Полша]] Трансгранично сътрудничество: * {{Flagicon|Австрия}} [[Стронсдорф]], [[Австрия]] * {{Flagicon|Словакия}} [[Ступава]], [[Словакия]] == Фотогалерия == <gallery> Ivančická radnice.jpg|Кметството Ivancice CZ farni chram Nanebevzeti Panny Marie.jpg|Църквата „Успение Богородично“ Ivančický viadukt (současný stav).jpg|Виадукт </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.ivancice.cz/ официален градски информационен портал] * [http://nazory.ivancice.cz/ nazory.ivancice.cz] {{нормативен контрол}} {{Портал|География|Чехия}} [[Категория:Градове в Чехия]] [[Категория:Южноморавски край]] 99a85g8bke78tbkibwctuplxoer3h79 0 194952 12215037 12175689 2024-04-26T10:47:34Z Milenkoff 314660 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Тома Иванов Карайовов''' с псевдоним '''Клубски'''<ref>{{Псевдоними|53}}</ref> е виден [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]], [[публицист]], [[политик]], [[дипломат]] и общественик.<ref name="Кюстендил 284">{{Кюстендил|284}}</ref><ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 305.</ref> == Биография == Карайовов е роден на 17 април 1868 година в [[Скопие]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Син е на видния български общественик [[Иван Карайовов]], един от водачите на борбата за самостоятелна българска църква в Скопие. Завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="bvpi">„Балканските войни 1912 – 1913 г. Памет и история“, София, 2012, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, ISBN 978-954-322-553-8, стр. 424</ref> В 1885 година става член на основания на 10 февруари в Пловдив [[Български таен централен революционен комитет]] и участва в [[Съединение на Източна Румелия и Княжество България|Съединението]].<ref name="bvpi" /> При избухването на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] в 1885 година Карайовов е доброволец в Българската армия, в [[Македонски батальон (1885)|Македонския батальон]].<ref>{{cite book | title = История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война – 1885 г. съ 13 картографически приложения и 25 портрети | last = Венедиковъ | first =Йорданъ | authorlink = Йордан Венедиков | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1935 | edition = | publisher = Издава Доброволческата Организация „Сливница”, Печатница Б. А. Кожухаровъ — ул. 6 септемврий, 22 | location = София | isbn = | doi = | pages = 8 | url = http://www.promacedonia.org/dibo/jvd/index.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В 1892 година Карайовов е сред учредителите на [[Млада македонска книжовна дружина|Младата македонска книжовна дружина]] в [[София]]. Създател и секретар е на дружеството „[[Братски съюз]]“. В 1895 година завършва [[право]] в [[Софийски университет|Софийското висше училище]].<ref name="bvpi"/> В 1895 година на [[Втори македонски конгрес|II конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]] в [[София]] е избран за член на Върховния комитет.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 73-74.</ref><ref name="Кюстендил 284"/> В 1896 година е редактор на вестник [[Право (1894 – 1903)|„Право“]].<ref name="Кюстендил 284"/> Между 1897 и 1900 година е секретар на българските търговски агентства в [[Битоля]] и [[Одрин]].<ref name="Кюстендил 284"/> От 1900 до 1901 година е отговорен редактор на вестник „[[Пряпорец (вестник)|Пряпорец]]“ – орган на [[Демократическа партия|Демократическата партия]].<ref>{{Карчев|204}}</ref> При разцеплението на ВМОК става подпредседател на крилото на [[Христо Станишев]], което е за по-активно сътрудничество с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] срещу крилото на [[Стоян Михайловски]] – генерал [[Иван Цончев|Цончев]]. [[Христо Силянов]] пише: {{цитат|...Т. Карайововъ и [[Никола Наумов|Ник. Наумовъ]] – първиятъ силенъ съ диалектиката си, вториятъ – съ язвителния си езикъ, бѣха главнитѣ пера, които изнасяха идейната и обикновената вестникарска полемика срещу „върховизма“.<ref>{{Силянов|1|156}}</ref>}} [[Файл:Toma Karayovov Makedonskite Iskaniya 1903.pdf|мини|250п|{{cite book | title = Македонскитѣ искания и дипломацията (Критическа студия на програмата за реформи, прѣдставена отъ г. Стегъ, френски консулъ въ Солунъ) | last = Карайововъ | first = Т | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1903 | edition = | publisher = Печатница Г. А. Ножаровъ | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Toma_Karayovov_Makedonskite_Iskaniya_1903.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}]] През юли - август 1902 година е делегат от Македонското дружество в село Тишаново на [[Десети македоно-одрински конгрес|Десетия македоно-одрински конгрес]].<ref name="Кюстендил 284"/> Редактор е на вестник „[[Автономия (1903)|Автономия]]“ – орган на ВМОРО (1903).<ref name="Кюстендил 284"/> В 1903 година издава книгата си „Македонските искания и дипломацията“, в която развива идеята на ВМОРО за автономия на Македония: {{цитат|...смъкванието на несносния турски режимъ и замѣняванието му съ христиански... Въ послѣдното обстоятелство собствено се крие силата на Вѫтрѣшната организация, която има многобройни послѣдователи измежду гърци и власи. Отъ тамъ произтича и слабостьта на всички останали национални фактори, които срѣщу развѣваното от българитѣ знаме на свободата, противопоставятъ националнитѣ си знамена, затъмнени отъ единъ голѣмъ полумѣсецъ, който, като ги обхваща и стѣга отъ всички страни, прави ги по-малко симпатични за населенията...<ref>{{cite book | title = Македонскитѣ искания и дипломацията (Критическа студия на програмата за реформи, прѣдставена отъ г. Стегъ, френски консулъ въ Солунъ) | last = Карайововъ | first = Т | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1903 | edition = | publisher = Печатница Г. А. Ножаровъ | location = София | isbn = | doi = | pages = 10 | url = https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Toma_Karayovov_Makedonskite_Iskaniya_1903.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> А всичко това доказва, че македонскитѣ населения, на чело на които стои българския елементъ, като се прѣдаватъ всецѣло на революционната агитация, правятъ това, не толкова за да се отърватъ отъ десятъка и отъ турския заптия, не толкова за да заживѣятъ единъ зоологически животъ, колкото за да си извоюватъ условия, при които ще бѫде възможно тѣхното мирно и свободно развитие по пѫтя на културата и цивилизацията. Половина вѣкъ усилена просвѣтителна работа и съблазъньта за единъ свободенъ животъ, на който се радватъ съсѣднитѣ свободни балкански народи, сѫ били и сѫ отлична школа за македонскитѣ населения. Прочее, политическата свобода, изразена въ формата на една автономия, приложена и гарантирана отъ великитѣ държави - ето истинскитѣ и съзнателни стрѣмежи на македонскитѣ населения.<ref>{{cite book | title = Македонскитѣ искания и дипломацията (Критическа студия на програмата за реформи, прѣдставена отъ г. Стегъ, френски консулъ въ Солунъ) | last = Карайововъ | first = Т | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1903 | edition = | publisher = Печатница Г. А. Ножаровъ | location = София | isbn = | doi = | pages = 11 | url = https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Toma_Karayovov_Makedonskite_Iskaniya_1903.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>}} В 1904 година започва работа като секретар на дипломатическото агентство във [[Виена]] (до 1905), началник на II политическо отделение (1905 – 1906) и секретар на дипломатическото агентство в [[Рим]] (1907 – 1908).<ref name="bvpi" /> След [[Младотурска революция|Хуриета]] от 1908 година Карайовов е сред организаторите на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]<ref name="Кюстендил 284"/> и е избран за негов председател на I и на II му конгрес. В 1909 година издава органа на партията „[[Отечество (1909)|Отечество]]“.<ref>Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.</ref> След разтурянето на партията отново се връща на работа във външното министерство и от 1910 до 1912 е на дипломатическа служба в руската столица [[Санкт Петербург]]. През 1913 година ръководи Информационното бюро при външното министерство, а по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) е председател на управителния съвет на Търговска банка – Скопие и представител в Германия на Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война е задграничен представител на ВМРО.<ref name="bvpi" /> След войните в 1923 година Карайовов е сред създателите на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] и негов действителен член.<ref name="bvpi" /><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 10 октомври 2015|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Македонски научен институт|цитат= |език= }}</ref> В 1924 година е български генерален консул в [[Албания]]. Делегат е на [[Шести конгрес на ВМРО|Шестия конгрес]] на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] през 1925 година. Сътрудничи на списание „Отец Паисий“. В 1933 година е редактор на вестник „[[Бюлгари (1923 - 1935)|Бюлгари]]“.<ref>{{Николов|72}}</ref><ref>Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 334.</ref><ref>{{ЕПК|1|420}}</ref> В 1936 година е избран в Управителното тяло на [[Скопско благотворително братство|Скопското благотворително братство]].<ref>{{Райчевски 2016|604 – 605}}</ref> Пътува често до Виена и Европа с мисии на ВМРО. [[Георги Занков]] го нарича: {{цитат|несменяемият шеф на външнополитическата канцелария на софийската ВМРО.<ref>{{Карчев|726}}</ref>}} Тома Карайовов не признава съществуването на [[македонска нация]] и пише в дневника си: {{Цитат|12 юни 1939 г. На 18 май – Спасовден – на два пъти говорих с двамата студенти в Белград – синове на Пане Чакъров от Скопие. И двамата упорито се при­държат в новата национална идеология, вмъкната от комунисти, за нова македонска народност. Аз исках да ги убеда: 1. Че няма македонска народност, защото няма македонска култура, македонски литературен език и македонска история. 2. Че същественото в живота на македонското население в течение на вековете е българско, или – доколкото не е такъво – то е борба на гърци, сърби и турци да изместят българите...<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=493:2012-12-27-16-27-36&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Билярски, Цочо. ТОМА КАРАЙОВОВ – ДИПЛОМАТ, РЕВОЛЮЦИОНЕР ИЛИ КНИЖОВНИК?], www.sitebulgarizaedno.com</ref>}} Умира на 2 декември 1950 година в София.<ref>или 1951 година; {{Пелтеков|207}}</ref> Личният му архив се съхранява във фонд 1079К в [[Централен държавен архив]]. Той се състои от 622 архивни единици от периода 1866 – 1945 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=41&flgid=5089840 | заглавие=Тома Карайовов |достъп_дата =26 юни 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Информационна система на Държавните архиви |цитат= |език-скрит= 1|език= }}</ref> == Родословие == {{Карайовови}} == Външни препратки == * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1159 „Македонскитѣ искания и дипломацията“], София, 1903 година; * [http://strumski.com/biblioteka/?id=625 „Жълтата книга“], статия от Тома Карайовов, публикувана във в-к „Право“, год. II, бр. 40 (48), София, 1.II.1903 г.; * [http://strumski.com/biblioteka/?id=371 „Материали за изучаване на Одринския вилает“], излседване от Тома Карайовов. * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3765 „Скопие (Из недалечното минало на града)“], София, 1943 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3886 "Сръбската патриархия в Карловец"], публикувано в сп. "Летоструй", IV годишнина, Солун, 1912 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3678 "Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция"], публикувано в сп. "Летоструй", София, 1909 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3633 "Спомени отпреди 30 години. Предаване на Скопие на сръбската войска през 1912 година"], публикувано във "Военноисторически сборник", кн. 55, год. XVII, София, септември 1943 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=1918 "Сръбската политика през XIX век по отношение на християните от съседните области"], публикувано в сп. "Отец Паисий", год. XV, книга 4, София, 1942 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=1887 "Раковски като личност и обществен деец. По случай седемдесет години от смъртта му – 8 октомврий 1867 година"], публикувано в сп. "Отец Паисий", год. X, книга 8, София 1937 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=1905 "Раковски като личност и обществен деец. Част II"], публикувано в сп. "Отец Паисий", год. X, книга 10, София 1937 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=1611 "Младотурският преврат и началото на българските конституционни клубове в Македония"], публикувано в сп. "Отец Паисий", год. VIII, книга 4, София, април 1935 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=1580 "Турция до прогласяването на нейната конституция"], публикувано в сп. "Отец Паисий", год. VIII, книга 3, София, март 1935 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Карайовов, Тома}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Български дипломати от Македония]] [[Категория:Български журналисти от Македония]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Български юристи от Македония]] [[Категория:Членове на Македонския научен институт]] [[Категория:Членове на Младата македонска книжовна дружина]] [[Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове]] [[Категория:Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Дейци на БТЦРК]] [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Български масони]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Консули на България]] [[Категория:Родени в Скопие]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] ex10gjunszkgm85mv8ac2exjfp16fjh 4 195068 12214779 12145128 2024-04-26T06:39:15Z ShadeOfGrey 18947 Нова тема /* Права */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към бюрократите/Архив/%(year)d |algo = old(30d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към бюрократите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=6}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/6|1=[[У:ЗБ]], Архив: <span class="plainlinks">[{{fullurl:Специални:Всички страници с представка/Уикипедия:Заявки към бюрократите/Архив/|stripprefix=1}} 2008-{{CURRENTYEAR}}]</span>}} {{ИП Уикипедия/Край}} <div style="float:right; margin-left: .5em">__TOC__</div> [[Категория:Уикипедия:Общност|Заявки към бюрократите]] * На тази страница потребителите могат да отправят, а [[Уикипедия:Бюрократи|бюрократите]] да разглеждат и изпълняват заявки, свързани с техните права. Заявки за бот статут се отправят на [[Уикипедия:Бот/Заявки|отделна страница]]. Заявки за преименуване на потребителски сметки се отправят на [[:m:SRUC]]. * In this section users can post, and [[:en:Wikipedia:Bureaucrats|bureaucrats]] can consider and carry out, requests related to bureaucrat rights. Bot status requests should be made on [[Уикипедия:Бот/Заявки|a separate page]]. For account renaming requests you should use [[:m:SRUC]]. ** You can use following languages: Bulgarian, English, German (Deutsch), or Russian (русский). ** [[Special:Listusers/bureaucrat|List of bureaucrats]]. <div class="plainlinks" style="border:1px solid #A3B1BF; text-align:center; font-size:1.5em; padding: .5em .5em .5em .5em; margin-bottom:1em; margin-top:1em; background-color:#F8FCFF; color:#000"> [{{fullurl:{{FULLPAGENAME}}|&action=edit&section=new}} Нова заявка. New request]</div> <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE! --> == Права == Привет, моля да ми премахнете административния флаг. Благодаря, [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 06:39, 26 април 2024 (UTC) rzanv83rnlmnci3v74c10gpf7k615as 12214827 12214779 2024-04-26T07:25:10Z StanProg 7502 /* Права */ Отговор wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към бюрократите/Архив/%(year)d |algo = old(30d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към бюрократите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=6}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/6|1=[[У:ЗБ]], Архив: <span class="plainlinks">[{{fullurl:Специални:Всички страници с представка/Уикипедия:Заявки към бюрократите/Архив/|stripprefix=1}} 2008-{{CURRENTYEAR}}]</span>}} {{ИП Уикипедия/Край}} <div style="float:right; margin-left: .5em">__TOC__</div> [[Категория:Уикипедия:Общност|Заявки към бюрократите]] * На тази страница потребителите могат да отправят, а [[Уикипедия:Бюрократи|бюрократите]] да разглеждат и изпълняват заявки, свързани с техните права. Заявки за бот статут се отправят на [[Уикипедия:Бот/Заявки|отделна страница]]. Заявки за преименуване на потребителски сметки се отправят на [[:m:SRUC]]. * In this section users can post, and [[:en:Wikipedia:Bureaucrats|bureaucrats]] can consider and carry out, requests related to bureaucrat rights. Bot status requests should be made on [[Уикипедия:Бот/Заявки|a separate page]]. For account renaming requests you should use [[:m:SRUC]]. ** You can use following languages: Bulgarian, English, German (Deutsch), or Russian (русский). ** [[Special:Listusers/bureaucrat|List of bureaucrats]]. <div class="plainlinks" style="border:1px solid #A3B1BF; text-align:center; font-size:1.5em; padding: .5em .5em .5em .5em; margin-bottom:1em; margin-top:1em; background-color:#F8FCFF; color:#000"> [{{fullurl:{{FULLPAGENAME}}|&action=edit&section=new}} Нова заявка. New request]</div> <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE! --> == Права == Привет, моля да ми премахнете административния флаг. Благодаря, [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 06:39, 26 април 2024 (UTC) :Тази заявка трябва да се отправи към стюардите на Мета: [[m:Steward requests/Permissions|Steward requests/Permissions]]. Бюрократите нямат права за премахване на административната потребителска група. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:25, 26 април 2024 (UTC) j8t8wo9g235di9gbvycz1smla9fxy7r 12214920 12214827 2024-04-26T08:47:51Z StanProg 7502 /* Права */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към бюрократите/Архив/%(year)d |algo = old(30d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към бюрократите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=6}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/6|1=[[У:ЗБ]], Архив: <span class="plainlinks">[{{fullurl:Специални:Всички страници с представка/Уикипедия:Заявки към бюрократите/Архив/|stripprefix=1}} 2008-{{CURRENTYEAR}}]</span>}} {{ИП Уикипедия/Край}} <div style="float:right; margin-left: .5em">__TOC__</div> [[Категория:Уикипедия:Общност|Заявки към бюрократите]] * На тази страница потребителите могат да отправят, а [[Уикипедия:Бюрократи|бюрократите]] да разглеждат и изпълняват заявки, свързани с техните права. Заявки за бот статут се отправят на [[Уикипедия:Бот/Заявки|отделна страница]]. Заявки за преименуване на потребителски сметки се отправят на [[:m:SRUC]]. * In this section users can post, and [[:en:Wikipedia:Bureaucrats|bureaucrats]] can consider and carry out, requests related to bureaucrat rights. Bot status requests should be made on [[Уикипедия:Бот/Заявки|a separate page]]. For account renaming requests you should use [[:m:SRUC]]. ** You can use following languages: Bulgarian, English, German (Deutsch), or Russian (русский). ** [[Special:Listusers/bureaucrat|List of bureaucrats]]. <div class="plainlinks" style="border:1px solid #A3B1BF; text-align:center; font-size:1.5em; padding: .5em .5em .5em .5em; margin-bottom:1em; margin-top:1em; background-color:#F8FCFF; color:#000"> [{{fullurl:{{FULLPAGENAME}}|&action=edit&section=new}} Нова заявка. New request]</div> <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE! --> == Права == Привет, моля да ми премахнете административния флаг. Благодаря, [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 06:39, 26 април 2024 (UTC) :Тази заявка трябва да се отправи към стюардите на Мета: [[m:Steward requests/Permissions|Steward requests/Permissions#Removal_of_access]]. Бюрократите нямат права за премахване на административната потребителска група. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:25, 26 април 2024 (UTC) njgwstbuzr9c9ub4f743c7e5byg944m 12214921 12214920 2024-04-26T08:48:54Z StanProg 7502 /* Права */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към бюрократите/Архив/%(year)d |algo = old(30d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към бюрократите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=6}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/6|1=[[У:ЗБ]], Архив: <span class="plainlinks">[{{fullurl:Специални:Всички страници с представка/Уикипедия:Заявки към бюрократите/Архив/|stripprefix=1}} 2008-{{CURRENTYEAR}}]</span>}} {{ИП Уикипедия/Край}} <div style="float:right; margin-left: .5em">__TOC__</div> [[Категория:Уикипедия:Общност|Заявки към бюрократите]] * На тази страница потребителите могат да отправят, а [[Уикипедия:Бюрократи|бюрократите]] да разглеждат и изпълняват заявки, свързани с техните права. Заявки за бот статут се отправят на [[Уикипедия:Бот/Заявки|отделна страница]]. Заявки за преименуване на потребителски сметки се отправят на [[:m:SRUC]]. * In this section users can post, and [[:en:Wikipedia:Bureaucrats|bureaucrats]] can consider and carry out, requests related to bureaucrat rights. Bot status requests should be made on [[Уикипедия:Бот/Заявки|a separate page]]. For account renaming requests you should use [[:m:SRUC]]. ** You can use following languages: Bulgarian, English, German (Deutsch), or Russian (русский). ** [[Special:Listusers/bureaucrat|List of bureaucrats]]. <div class="plainlinks" style="border:1px solid #A3B1BF; text-align:center; font-size:1.5em; padding: .5em .5em .5em .5em; margin-bottom:1em; margin-top:1em; background-color:#F8FCFF; color:#000"> [{{fullurl:{{FULLPAGENAME}}|&action=edit&section=new}} Нова заявка. New request]</div> <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE! --> == Права == Привет, моля да ми премахнете административния флаг. Благодаря, [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 06:39, 26 април 2024 (UTC) :Тази заявка трябва да се отправи към стюардите на Мета: [[m:Steward requests/Permissions#Removal_of_access|Steward requests/Permissions]]. Бюрократите нямат права за премахване на административната потребителска група. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:25, 26 април 2024 (UTC) 6gks6bt5xib62398lcktoo5801x1wlw 0 201725 12214498 12206388 2024-04-25T22:34:02Z Rrriiibbb 324818 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = композитор | име-рождено = Едмонд Арам Казасян | псевдоним = Вили | вложки = {{Личност/Музикант | категория = композитор | стил = [[джаз]], [[Поп музика|поп]], филмова и [[класическа музика]] | период-на-активност = 1952 – 2008 | инструмент = [[пиано]] | съпруга = Светлозара Казасян (ж. 1991 – 2008) }} |брак=[[Надежда Казасян]], Светлозара Казасян (ж. 1991 – 2008)|деца=[[Хилда Казасян]], Александър Казасян}} '''Вили Арам Казасян''' е [[България|български]] [[джаз]] [[музикант]], [[диригент]], [[композитор]], аранжор и [[пиано|пианист]] от [[арменци|арменски]] произход.<ref name="popbg">{{цитат уеб | заглавие=Вили Казасян | уеб_адрес=http://music.pop.bg/biography17410.html | достъп_дата=12 юли 2008 | издател=Pop.BG | език= | архив_дата=2008-05-14 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080514100127/http://music.pop.bg/biography17410.html }}</ref><ref name="avtoracom">{{цитат уеб | заглавие=Вили Казасян | уеб_адрес=http://avtora.com/artists/biografii/wili_kazasyan | достъп_дата=12 юли 2008 | издател=avtora.com | дата=5 септември 2007 | език= | архив_дата=2008-08-20 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080820034041/http://avtora.com/artists/biografii/wili_kazasyan }}</ref> Баща е на Александър Казасян и певицата [[Хилда Казасян]]. == Биография == Роден е на [[8 декември]] [[1934]] г. в [[София]]. Завършва средното си образование в Шеста мъжка Софийска гимназия. Като студент в 1952 г. създава Биг бенда на [[Държавна]]та [[политехника]], където се дипломира като инженер в бившия [[ТУС|ВМЕИ]], днес Технически университет – София. Учи и в Теоретичния факултет на [[Национална музикална академия|Българската държавна консерватория]], който завършва семестриално. През [[1953]] г. е сред инициаторите на второто издание на „Джаза на младите“, където свири като пианист. През 1957 г. е сред основателите на Бенда на Държавния сатиричен театър, а през 1960 и на Естрадния симфоничен оркестър на Комитета за телевизия и радио (днес Биг бенд на БНР). Създател е на камерния джазов квинтет „Студио 5“ ([[1960]]), с който изнася редовни концерти в сградата на БИАД, в страната и в чужбина. Заедно с [[Милчо Левиев]] <ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/da-obichash-vili-kazasyan-bohema-i-dzhentalmen/ Да обичаш Вили Казасян, бохема и джентълмен – Откъс със спомените за него на Милчо Левиев, част от първата официална биография на маестрото], Площад Славейков.</ref> са двама от музикалните педагози в Школата за естрадни певци([[1964]]), предшестваща специалността „Джаз и поп изпълнителско изкуство“ в днешната Национална музикална академия. Завежда секция „Естрадно изкуство“ при СМДБ ([[1985]]), към която е включен и джазът. <ref>[https://dnews.bg/lubimata-mi-kniga-e-da-obichash-vili-kazasan-ot-dobromir-slavchev.html Любимата ми книга е: „Да обичаш Вили Казасян“ от Добромир Славчев] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200220064911/https://dnews.bg/lubimata-mi-kniga-e-da-obichash-vili-kazasan-ot-dobromir-slavchev.html |date=2020-02-20 }}, dnews.bg.</ref> Създава първия познат в България музикален конкурс „Микрофонът е ваш“ (1960), впоследствие води и радиопредаването на редакция ХСЗ (Хумор, сатира и забава) на [[БНР]] „Тромбата на Вили“ ([[1973]] – [[1974]]). Кариерата му е трайно свързана с Биг бенда на БНР, където е последователно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години (1960 – [[1998]]). Той е най-популярният диригент на Биг бенда на Българското националното радио, като много често неговото име се отъждествява с това на оркестъра. От 1998 до 2008 г. Вили Казасян ръководи собствена музикална формация, известна като „Биг бенда на Вили Казасян“ или „Вили Бенд“, продуцирана от [[Добромир Славчев]], с която регистрира поредица от участия в най-различни музикални форуми и събития. През 2008 г. е председател на журито на предаването [[Мюзик Айдъл]], което се излъчва по [[bTV]]. <ref>[https://www.avtora.com/vili-kazasian-i-dimitar-kovachev-fanki-v-jurito-na-music-idol-2 Вили Казасян е председател на журито на Music Idol 2], avtora.com.</ref> Автор е на множество джазови инструментални пиеси, [[детски песни]], филмова музика („Ян Бибиян“, „[[Неочаквана ваканция]]“, на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години – като пианист през ученическите му години с авторската му инструменталната пиеса „Синята мотриса“, <ref>[https://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/Вили%20Казасян%20Талантът%20е%20нещо%20като%20красивия%20човек Вили Казасян: Талантът е нещо като красивия човек], bgestrada.com.</ref> последван от изявите му в Биг бенда на Политехниката и „Джаза на младите“. Свири в Оркестъра при [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] и в основавания от него квинтет „Студио 5“. От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър към КТР, в който свири, а от 1965 г. е и негов диригент. Голям е приносът му за организирането, развитието и утвърждаването на фестивала „[[Златният Орфей]]“ и на телевизионния конкурс за поп песни „Мелодия на годината“, както и в подпомагането и развитието на много наши музиканти и изпълнители. Дългогодишен диригент на „[[Златния Орфей]]“.<ref>Маргарита Капитанска, [https://www.dnevnik.bg/kultura/2020/01/17/4016192_kak_vili_kazasian_promeni_djaza_v_bulgariia/# Как Вили Казасян промени джаза в България], dnevnik.bg, 17 януари 2020.</ref> Под диригентската му палка са пяли редица наши и чужди популярни певци, като: [[Георги Кордов]], [[Ирина Чмихова]], [[Стефан Воронов]], [[Кирил Семов]], [[Паша Христова]], [[Мими Николова]], [[Петър Чернев]], [[Мария Нейкова]], [[Борис Годжунов]], [[Бисер Киров]], [[Катя Филипова]], [[Емил Димитров]], [[Лили Иванова]], [[Боян Иванов]], [[Христо Кидиков]], [[Георги Минчев]], [[Орлин Горанов]], [[Йорданка Христова]], [[Богдана Карадочева]], [[Стефка Оникян]], [[Мими Иванова]], [[Васил Найденов]], [[Нели Рангелова]], [[Маргарита Хранова]], [[Росица Кирилова]], [[Камелия Тодорова]], [[Васил Петров]], [[Братя Аргирови]], [[Георги Христов]], [[Филип Киркоров]], [[Алла Пугачова]], [[Пол Роджърс]], Лео Мартин, Тони Кристи, [[Ал Бано]], [[Йосиф Кобзон]], [[Карел Гот]], Удо Юргенс, [[Даниел Дарийо]], [[Джани Моранди]], [[Хулио Иглесиас]], [[Неда Украден]], Муслим Магомаев, Алана Майлс, [[София Ротару]], Едита Пиеха, [[Демис Русос]], [[Джозефин Бейкър]], [[Тото Котуньо]], [[Рой Орбисън]], Ла Тоя Джексън, Били Дейвис, [[Пако Де Лусия]], [[Жилбер Беко]], Лара Сент Пол, [[Бони Ем]], [[Серджо Ендриго]] и много други. <ref>[https://www.meloman.bg/cvetno/izleze-oficialnata-biografiya-na-legendarniya-vili-kazasyan/ Излезе официалната биография на легендарния Вили Казасян] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200220064916/https://www.meloman.bg/cvetno/izleze-oficialnata-biografiya-na-legendarniya-vili-kazasyan/ |date=2020-02-20 }} meloman.bg</ref> Основател е на вокалния състав „[[Студио В]]“, на телевизионните предавания „Музикален бутик“ и „Студио 1“. Създава множество песни и пиеси за биг бенд, пише музика и за редица радиопредавания на редакция ХСЗ (Хумор, сатира и забава) при [[БНР]], като „Къдрава антена“ и „Кафе с автограф“, както и за фестивала за хумористична и сатирична песен „Златният кос“, които се изпълняват от популярни групи, певци и актьори – [[Коста Цонев]], [[Виолета Бахчеванова]], [[Тодор Колев]], [[Асен Кисимов]] и др. Маестро Вили Казасян е гостувал като диригент на радиооркестрите в [[Берлин]], [[Москва]], [[Лайпциг]], участвал е на фестивалите в [[Атина]], [[Сопот (Полша)|Сопот]] ([[Полша]]), [[Дрезден]]. <ref>[http://mysound.actualno.com/?act=article&id=26027&upg=1 Да обичаш Вили Казасян], actualno.com.</ref> Негов брат е музикантът и композитор Еди Казасян. <ref>[https://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/Еди%20Казасян Еди Казасян].bgestrada.com.</ref> Освен за „Неочаквана ваканция“ (откъдето е „Детство мое“, обявена в радиодопитване за любимата детска песен в България) <ref>[https://www.vesti.bg/novini/detstvo-moe-e-liubimata-detska-pesen-2840854 „Детство мое“ е любимата детска песен], vesti.bg, 2 юни 2006.</ref>, той е писал музика и за други филми като „[[Една одисея из Делиормана]]“, „[[Малкият Содом]]“, „[[Човек на паважа]]“, „[[Горски хора]]“, „[[Черните рамки]]“, „[[Горещи следи]]“, „[[Тази хубава зряла възраст]]“, за филмовите сериали „[[Ленко]]“, „[[Нако, Дако, Цако]]“, „[[Живот на колела]]“, „[[Лека нощ, възрастни!..]]“, „[[Мъже без мустаци]]“ и др. <ref>Мила Манолова, [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8102035 Вили Казасян и как оцеляваше артистичната бохема], 24chasa.bg, 23 януари 2020.</ref> Маестро Казасян е носител на множество музикални награди, включително на награда на името на [[Йосиф Цанков]] през [[1984]] г., присъдена му за утвърждаване и развитие на Международния музикален фестивал „[[Златният Орфей]]“ и на наградата [[Сирак Скитник]] от [[2005]] г. за цялостен принос към Българското национално радио (БНР). За него казват, че е известен не само със своя огромен професионализъм, но и със запомнящата се негова човечност и доброта, и с артистичността си на сцената. <ref>[https://www.edna.bg/svobodno-vreme/vreme-za-chetene-da-obichash-vili-kazasian-razkazva-za-burniia-i-eleganten-pyt-na-edin-genij-4660524 Време за четене: „Да обичаш Вили Казасян“ от Добромир Славчев разказва за бурния и елегантен път на един гений], edna.bg.</ref> Почива на [[12 юли]] [[2008]] г. след едноседмична кома. <ref>[https://www.dnes.bg/pop/2008/07/13/vili-kazasian-ni-napusna.137992 Напусна ни Вили Казасян], dnes.bg.</ref> == Памет == [[Файл:ДА ОБИЧАШ ВИЛИ КАЗАСЯН - КОРИЦА.jpg|мини|220п|„Да обичаш Вили Казасян“ от Добромир Славчев, ISBN 978-954-28-2172-4, 2019]] На Вили Казасян е наречена улица в квартал „[[Кръстова вада]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951705|title=Вили Казасян}}). На [[8 декември]] [[2019]] г. излиза първата официална книга за маестрото на издателство „Сиела“ със заглавие: „Да обичаш Вили Казасян“ от писателя и продуцент [[Добромир Славчев]]. <ref>[http://ciela.com/author/dobromir-slavchev.html Добромир Славчев на сайта на издателство „Сиела“], ciela.com.</ref> Книгата предоставя, освен познатите дотогава данни, изцяло нови сведения и факти за жизнения и творчески път на диригента на Биг бенда на БНР, като успява да внесе пълнота в дългогодишната кариера на маестро Вили Казасян. <ref>[https://lira.bg/archives/155921 Книгата като полет], lira.bg.</ref> За него е документалният филм „Maestro Вили Казасян“ (2024).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-maestro-vili-kazasyan-327995news.html|заглавие=БНТ представя: „Maestro Вили Казасян“ |труд=bnt.bg| дата = 17 април 2024 | достъп_дата = 25 април 2024}}</ref> == Източници == <references/> {{Уикицитат}} == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=5qyPfwlEZ7M „Да обичаш Вили Казасян“ – „Нощен Хоризонт“, записът е включен в „Златният фонд“ на БНР], YouTube * [https://www.youtube.com/watch?v=4nSVT2hzU2Q „Да обичаш Вили Казасян“ – „Да Обичаш Вили Казасян“ от Добромир Славчев – БНТ], YouTube * [https://archives.bnr.bg/9884/vili-kazasyan-big-bendat-e-strahotna-shkola-za-vsichki-muzikanti/ Вили Казасян: Биг бендът е страхотна школа за всички музиканти, архивен фонд на БНР, 8 декември 2019.] * [https://ubc-bg.com/вили-казасян/ Биография и творчество на Вили Казасян в сайта на Съюза на българските композитори] * {{imdb name|1393997|Вили Казасян}} * [https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-maestro-vili-kazasyan-327995news.html БНТ представя: „Maestro Вили Казасян“] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Казасян, Вили}} [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Композитори на 20 век]] [[Категория:Български пианисти]] [[Категория:Български диригенти]] [[Категория:Български джаз музиканти]] [[Категория:Възпитаници на Техническия университет – София]] [[Категория:Българи от арменски произход]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] e4rnkigbefh0nkb88yo3wt9yk8olhwc 0 203139 12214618 12139507 2024-04-26T00:40:23Z 199.38.210.85 /* Биография */ Цитиране на източник wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Александър Найденович | категория = учен | описание = български фармаколог | портрет =Aleksandar_Naydenovich.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Одрин]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[Царство България]] | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Фармакология]] | образование = [[Сорбона]] | учил-при = | работил-в = [[Софийски университет|Висше училище в София]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} | баща = [[Иван Найденович]] | майка = Елени Найденович | брак = Бояна Найденович | деца = адв. Стефан Найденович; арх. Иван Найденович, Петрана Найденович (по мъж Николова, съпруга на [[Никола Николов (офицер)|полк. Никола Николов]]), Олга Найденович (по мъж Найденова, съпруга на диригента [[Асен Найденов]]). | подпис = | сайт = | общомедия = |Погребан=Софийски централни гробища, Парцел 52|братя-сестри=Ефросина Найденович, по мъж Тошева, съпруга на генерал [[Стефан Тошев]]}} '''Александър Иванов Найденович''' е един от основателите на научната фармация в България и създателите на Катедрата по фармакология и токсикология във Висшето училище в София (по-късно [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]). == Биография == Роден е на 7 февруари 1858 г. в гр. [[Одрин]]. Син е на д-р [[Иван Найденович]], един от първите български лекари, завършил медицина във [[Флоренция]] ([[Италия]]).<ref>{{геб|8|2948}}</ref> Началното си образование получава в родния си град, а средно и висше по химия – в [[Атина]]. След това специализира две години фармация и токсикология в [[Париж]].<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Галчев|first=Илия|title=Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913)|year=1994|month=|publisher=|location=София|isbn=954-8465-17-5|pages=186 – 187}}</ref> Той е първият гражданин на новосъздаденото Княжество България, специализирал фармация и токсикология в [[Сорбоната]], Париж (1881-1883 г.) След завръщането си първоначално се установява в [[Пловдив]], тогава в [[Източна Румелия]]. На 1 май 1884 г. е назначен за помощник на д-р Шостаник, професор по [[фармация]] в Медицинското училище в [[Цариград]], а по-късно същата година и за началник на химическата лаборатория към медицинския съвет на Източнорумелийското санитарно дружество, което му възлага проучването на минералните води на [[Меричлери]].<ref>{{Цитат книга|last=Янев|first=Георги|title=Меричлери в историята и в мен|year=2009|publisher="Полиграфия"|location=гр. Хасково}}</ref> Веднага след [[Съединението на България]] през 1885 г. е назначен за главен аптекар на българската армия. След заминаването на Алберт Тагартен за [[Русия]] той е назначен за изпълняващ длъжността, а по-късно и за началник на химическата лаборатория в [[София]]<ref name=":1" />. През 1886 г. заедно с д-р [[Стоян Чомаков]] публикува в списание „Здравие“ изследване на Сливенските минерални извори<ref>{{Cite journal|last=Найденович|first=Александър и др.|date=1886-09-01|title=Анализ на водите от сливенските минерални бани|url=http://catalog.libvar.bg/view/show_article.pl?id=5306&SC=aSubjectid&RC=20&SRV=true&LANG=en&CS=683&SA=%C1%E0%EB%ED%E5%EE%EB%EE%E3%E8%FF%20%E8%20%E1%E0%EB%ED%E5%EE%F2%E5%F0%E0%EF%E8%FF|journal=сп. "Здравие"|volume=13|pages=102-103|via=Варненска дигитална библиотека}}</ref>. През 1891 г. публикува в [[Държавен вестник]] първи данни за състава на термалните минерални води на град (тогава село) [[Банкя]].<ref>{{Cite journal|last=Найденович|first=Александър|date=1891-05-07|title=Термални минерални води в с. Банки, Софийска околия|url=https://books.google.com/books?id=zzNokJ1_5sgC&pg=RA4-PA22&lpg=RA4-PA22&dq=%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8+%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8+%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8+%D0%B2+%D1%81.+%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8,+%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%8F&source=bl&ots=9EUU3fZrOh&sig=ACfU3U19ERdElICf_wAPiaR2u81n3lRGqQ&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwi8kZqS_rKEAxVJmGoFHSvrDPAQ6AF6BAgqEAM#v=onepage&q=%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%20%D0%B2%20%D1%81.%20%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8%2C%20%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%8F&f=false|journal=Държавен вестник|volume=Бр. 98}}</ref> В началото на ХХ век изследва за първи път и брезнишката желязна минерална вода<ref>{{Cite news|url=https://bnt.bg/news/breznishkata-zhelyazna-mineralna-voda-i-parkat-bardoto-02102023-321571news.html|title=Брезнишката желязна минерална вода и паркът „Бърдото“ - 02.10.2023|date=2023-10-02|work=Българско Национално Радио|access-date=2024-02-17}}</ref>. Той е един от пионерите на балнеолечението и на изследването на минералните води в България<ref>{{Cite journal|last=Пенчев|first=Павел и др.|date=2011|title=Находищата на минерални води в района на София|url=https://visitsofia.bg/catalog/bg/mineral_waters/mineral_watersBG.pdf|journal=Българска Асоциация по Подземни Води|location=София|publisher=Печатница "Демакс" АД|pages=3|isbn=978-954-92780-1-9|via=Печатница Демакс АД, ISBN 978-954-92780-1-9}}</ref>. Главен аптекар е към Дирекцията за опазване на общественото здраве до 1915 г.<ref name=":0" /> Александър Найденович е първият преподавател по [[токсикология]] във Висшето училище в София<ref>{{Cite journal|last=Христов|first=Д. и др.|date=1993|title=Преподавателите във физико-математическия факултет за времето 1889-1939 г.|url=http://mmib.math.bas.bg/wp-content/uploads/11084a-FMI-Hristov.pdf|journal=Physico-Mathematical Journal|volume=67|pages=306}}</ref> и е член-основател на Българското химическо дружество.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Георгиев|first=Минчо и др.|title=Към историята на академичното медицинско образование в България|year=2017|publisher=Издателска къща "Св. Георги Победоносец"|location=София|isbn=978-619-7283-12-9}}</ref> През 1918 г., след излизането на [[Царство България]] от [[Първа световна война|Първата световна война]], в София пристига френския генерал [[Луи Франше д'Еспере]], ръководител на мисията на [[Антантата]] в Царството, и отсяда в къщата на Александър Найденович, непосредствено срещу сегашния хотел Хаят в [[София]]. Сестрата на Александър Найденович Ефросина е съпруга на българския генерал [[Стефан Тошев]]. == Признание, награди и памет == Носител е на множество висши правителствени награди, включително [[За гражданска заслуга|орден За гражданска заслуга]], [[Кръст за независимостта на България 1908]], както и други български, германски и френски отличия. Умира на [[10 юли]] [[1927]] г. и е погребан в Софийските централни гробища. Съгласно завещанието му се създава фонд „Александър Найденович“, който подпомага финансово развитието на Съюза на химиците в България <ref>{{Cite journal|last=Найденов|first=Н.|date=2004|title=Из историята на Съюза на химиците в България. Част 2.|url=https://bci.unionchem.org/bg/article/downloadFile/175|journal=Химия и индустрия|volume=75(3-4)|pages=77-80}}</ref>. [[Файл:Family grave Naydenovich-Mintchev.jpg|мини|Надгробен паметник и фамилно гробно място на Александър Найденович в Софийските централни гробища, Парцел 52]] == Бележки == <references /> == Източници == * [http://www.teenproblem.net/a/66-uchilishte/35248-aleksandar-naidenovich-osnovava-katedrata-po-farmakologiia-kam-su/ „Александър Найденович основава Катедрата по фармакология към СУ“], teenproblem.net, 7 февруари 2012 * {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161125051954/http://bolgari.net/07_02____sybitiia_i_fakti-e-754.html |date=2016-11-25 |title=Събития и факти: 7.02}}, bolgari.net * [http://svetimesta.com/България/Софийска-област/град%20Копривщица Копривщица], svetimesta.com * Найденович, Стефан Ал. Фигури на някои копривщенски емигранти в Одрин. В: ''Юбилеен сборник по миналото на Копривщица''. София, 1926, с. 431 – 435 * Н. Хр. Найденов, {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161125050315/http://www.unionchem.org/content_images/ceff45ccebaa91855631b548221e7998.pdf |date=2016-11-25 |title="Из историята на Съюза на химиците в България 1901-1949 г"}} * [http://sofiapomni.com/parcel.php?id=39#1391 „Александър Найденович (1858 – 1927)“], sofiapomni.com {{СОРТКАТ:Найденович, Александър}} [[Категория:Български фармаколози]] [[Категория:Парижки университет]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Български благодетели]] [[Категория:Родени в Одрин]] [[Категория:Починали в София]] ej0hn5z9c5k6mavd98c58snq0gggjcu 0 204689 12215101 11534779 2024-04-26T11:38:42Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Деца шпиони | име_оригинал = Spy Kids | картинка = | режисьори = [[Робърт Родригес]] | продуценти = Miramax Films | сценаристи = Робърт Родригес | актьори = [[Антонио Бандерас]]<br/>[[Карла Гуджино]]<br/>[[Алекса Вега]]<br/>[[Дарил Сабара]]<br/>[[Алан Къминг]]<br/>[[Тери Хачър]] | музика = | разпространител = Sunny Films | премиера = 2001 г. | времетраене = 88 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = „[[Деца шпиони 2: Островът на изгубените мечти]]“ (2002) | код-IMDB = 0227538 | уебсайт = }} '''Деца шпиони''' ({{lang|en|Spy Kids}}) е [[Съединени американски щати|американска]] детска екшън [[комедия]] от 2001 г. на режисьора [[Робърт Родригес]]. Той е първият от поредицата филми за Деца шпиони, последван от две продължения през 2002 г. „[[Деца шпиони 2: Островът на изгубените мечти]]“ и „[[Деца шпиони 3-D: Краят на играта]]“ от 2003 г. == Актьорски състав == {| class="wikitable" !Актьор !Роля |- |[[Антонио Бандерас]] |Грегорио Кортес – бивш агент на OSS, баща на Джуни и Кармен |- |[[Карла Гуджино]] |Ингрид Кортес – бивш агент на OSS, майка на Джуни и Кармен |- |[[Алекса Вега]] |Кармен Кортес – дъщеря на Грегорио и Ингрид |- |[[Дарил Сабара]] |Джуни Кортес – син на Грегорио и Ингрид |- |[[Алън Къминг]] |Феган Флуп – водещ на шоу „Floop's Fooglies“ |- |[[Тери Хачър]] |г-жа Граденко – бивш агент на OSS, който стана сътрудник на г-н Лисп и Миньон |- |[[Ричард Антъни Марин]] |Феликс Гъм – агент на OSS, който се представя за чичо на Кармен и Джуни |- |[[Дани Трехо]] |Изадор „Мачете“ Кортес – изобретател на невероятни джаджи и чичовци на Джуни и Кармен |- |[[Робърт Патрик]] |г-н Лисп – бизнесмен |- |[[Тони Шалуб]] |Александър Миньон – асистент на Флуп |- |[[Джордж Клуни]] |Девлин – шеф на OSS |} == Външни препратки == * {{imdb title|0227538}} {{мъниче|филм|САЩ}} [[Категория:Филми от 2001 година]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Филми на Робърт Родригес]] 03ymziyag1nkh083ui8tgwizdfz61r8 12215102 12215101 2024-04-26T11:38:58Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Деца шпиони | име_оригинал = Spy Kids | картинка = | режисьори = [[Робърт Родригес]] | продуценти = Miramax Films | сценаристи = Робърт Родригес | актьори = [[Антонио Бандерас]]<br/>[[Карла Гуджино]]<br/>[[Алекса Вега]]<br/>[[Дарил Сабара]]<br/>[[Алан Къминг]]<br/>[[Тери Хачър]] | музика = | разпространител = Sunny Films | премиера = 2001 г. | времетраене = 88 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = „[[Деца шпиони 2: Островът на изгубените мечти]]“ (2002) | код-IMDB = 0227538 | уебсайт = }} '''Деца шпиони''' ({{lang|en|Spy Kids}}) е [[Съединени американски щати|американска]] детска екшън [[комедия]] от 2001 г. на режисьора [[Робърт Родригес]]. Той е първият от поредицата филми за Деца шпиони, последван от две продължения през 2002 г. „[[Деца шпиони 2: Островът на изгубените мечти]]“ и „[[Деца шпиони 3D: Краят на играта]]“ от 2003 г. == Актьорски състав == {| class="wikitable" !Актьор !Роля |- |[[Антонио Бандерас]] |Грегорио Кортес – бивш агент на OSS, баща на Джуни и Кармен |- |[[Карла Гуджино]] |Ингрид Кортес – бивш агент на OSS, майка на Джуни и Кармен |- |[[Алекса Вега]] |Кармен Кортес – дъщеря на Грегорио и Ингрид |- |[[Дарил Сабара]] |Джуни Кортес – син на Грегорио и Ингрид |- |[[Алън Къминг]] |Феган Флуп – водещ на шоу „Floop's Fooglies“ |- |[[Тери Хачър]] |г-жа Граденко – бивш агент на OSS, който стана сътрудник на г-н Лисп и Миньон |- |[[Ричард Антъни Марин]] |Феликс Гъм – агент на OSS, който се представя за чичо на Кармен и Джуни |- |[[Дани Трехо]] |Изадор „Мачете“ Кортес – изобретател на невероятни джаджи и чичовци на Джуни и Кармен |- |[[Робърт Патрик]] |г-н Лисп – бизнесмен |- |[[Тони Шалуб]] |Александър Миньон – асистент на Флуп |- |[[Джордж Клуни]] |Девлин – шеф на OSS |} == Външни препратки == * {{imdb title|0227538}} {{мъниче|филм|САЩ}} [[Категория:Филми от 2001 година]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Филми на Робърт Родригес]] mxhfg59fo950yx4q3969hjdr4i5k6re 0 207096 12214070 12069012 2024-04-25T13:26:43Z Nivelir 168543 /* 1990 – „Чебурашка в ДСНК“ */ wikitext text/x-wiki {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Мими Иванова]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 11 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 8 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видеоалбуми |с видеоклипове = |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = 12 |наименование на опция = Малки плочи |препратка към опция = |цвят на опция = }} Това е дискографията на поппевицата [[Мими Иванова]] (р. 1946). През дългогодишната си певческа кариера е изпълнявала песни предимно от [[Развигор Попов]]. == Малки плочи == === 1972 – „Мелодии друзей. Мими Иванова (Болгария)“ === # „Ты придешь ко мне“ – м. М. Щерев, т. Е. Младенова # „Время, остановись“ – м. Бахарах, т. Богомил Гудев * Издател: [[Мелодия (фирма)|Мелодия]] * Каталожен номер: ГД 0002925<ref>[https://www.records.su/album/12199 „Мелодии друзей. Мими Иванова (Болгария)“ – ГД 0002925 (1972)], records.ru</ref> * Плочата е издадена в СССР. === 1973 – „Пее Мими Иванова“ === # „Моите думи“ – м. Юрая Хийп, т. Милчо Спасов, ар. Развигор Попов # „Слънчево утро“ – м. и ар. Развигор Попов, т. Милчо Спасов # „Без думи“ – м. Уиндоус, т. Милчо Спасов, ар. Развигор Попов # „Черно и бяло“ – б. т. Милчо Спасов, ар. Развигор Попов<ref>[http://www.balkanton.su/album/3527 „Пее Мими Иванова“ – ВТМ 6573 (1973)], balkanton.su</ref> * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТМ 6573 === 1973 – „Мими Иванова“ === # „Пролетен дъжд“ – м. и ар. Найден Андреев, т. Димитър Керелезов, съпровожда ЕОКТР, диригент: Дечо Таралежков # „Това е моята любов“ – м. и ар. Светозар Русинов, т. Димитър Василев, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян<ref>[http://www.balkanton.su/album/1896 „Мими Иванова“ – ВТК 3024 (1973)], balkanton.su</ref> * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТК 3024 === 1978 – „Мими Иванова“ === # „Петнадесет лалета“ – м. и ар. Развигор Попов, т. Йордан Янков, съпр. ВИГ „Старт“ и ЕОБР, диригент: Вили Казасян # „Сбогуване с лятото“ – м. и ар. Развигор Попов, т. Владимир Голев, съпр. ВИГ „Старт“<ref>[http://www.balkanton.su/album/2276 „Мими Иванова“ – ВТК 3453 (1978)], balkanton.su</ref> * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТК 3453 === 1978 – „Мими Иванова“ === # „Слънцето е в моите коси“ – м. Зорница Попова, т. Йордан Янков, ар. Развигор Попов, изп. Мими Иванова и Развигор Попов # „Мечо Пух“ – м. Зорница Попова, т. Йордан Янков, ар. Развигор Попов, изп. Мими Иванова с ВИГ „Старт“, дир. Р. Попов<ref>[http://www.balkanton.su/album/2262 „Слънцето е в моите коси“/ „Мечо Пух“ – ВТК 3437 (1978)], balkanton.su</ref> * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТК 3437 === 1979 – „Мими Иванова и Старт“ === # „Aморе мио“ – б. т. и ар. Развигор Попов, съпр. ВИГ „Старт“, дир. Р. Попов # „Танцувай с мен“ – б. т. и ар. Развигор Попов, съпр. ВИГ „Старт“, дир. Р. Попов<ref>[http://www.balkanton.su/album/2286 „Мими Иванова и Старт“ – ВТК 3465 (1979)], balkanton.su </ref> * Издател: Балкантон * Кталожен номер: ВТК 3465 === 1980 – „Мими Иванова и Старт“ === # „Зрънце земно“ – м. и ар. Р. Попов, т. Вл. Голев # „Къде?“ – м. и ар. Р. Попов, т. Вл. Голев<ref>[http://www.balkanton.su/album/2317 „Мими Иванова и Старт“ – ВТК 3512 (1980)], balkanton.su </ref> * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТК 3512 === 1980 – „Мими Иванова и Старт“ === # „Глас“ – м. М. Ганева, т. Вол. Николаев, ар. Р. Попов # „Да и не“ – м. М. Ганева, т. Вол. Николаев, ар. Р. Попов<ref>[http://www.balkanton.su/album/2333 „Мими Иванова и Старт“ – ВТК 3530 (1980)], balkanton.su </ref> * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТК 3530 === 1981 – „Мими Иванова и Старт“ === # „Въпроси“ – м. С. Гриндберг, т. Б. Гудев, ар. Р. Попов, дир. Р. Попов # „Лодка в реката“ – м. Тони Шоу, т. Ж. Кюлджиева, ар. Р. Попов, дир. Р. Попов<ref>[http://www.balkanton.su/album/2387 „Мими Иванова и Старт“ – ВТК 3600 (1981)], balkanton.su </ref> * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТК 3600 === 1982 – „Мими Иванова и Старт“ === # „Крадени цветя“ – б. т. Богомил Гудев, ар. Развигор Попов # „Моя първа зора“ – б. т. Орлин Орлинов, ар. Развигор Попов<ref>[http://www.balkanton.su/album/2423 „Мими Иванова и Старт“ – ВТК 3643 (1982)], balkanton.su </ref> * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТК 3643 === 1990 – „Приморско“ === # „Ще остана в Приморско“ – м. Развигор Попов, т. Венцислав Мартинов, изп. Мими Иванова и Развигор Попов # „Приказка за Приморско“ – м. Ангел Заберски, т. Матей Стоянов, изп. Мими Иванова и „Старт“<ref>[http://www.balkanton.su/album/2700 „Приморско“ – ВТК 3991 (1990)], balkanton.su </ref> * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТК 3991 === 1990 – „Чебурашка в ДСНК“ === # „Песен на Чебурашка“ – м. Стефан Димитров, т. Лозан Такев, изп. Ж. Пашова # „Синият вагон“ – м. Владимир Шаински, т. Лозан Такев, изп. Мими Иванова # „Усмивка“ – м. Владимир Шаински, т. Лозан Такев, изп. Мими Иванова # „Новогодишна мечта“ – м. Развигор Попов, т. Лозан Такев, изп. Мими Иванова<ref>[http://www.balkanton.su/album/2685 „Чебурашка в ДСНК“ – ВЕК 3970 (1990)], balkanton.su</ref> * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВЕК 3970 == Студийни албуми == === 1975 – „Мими Иванова“ === # Майчице свята – м. и ар. Митко Щерев, т. Иля Велчев # Знам, море – м. и ар. Митко Щерев, т. Стефан Банков # Сбогуване – м. и ар. Митко Щерев, т. Надежда Захариева # Някъде има градче – м. и ар. Митко Щерев, т. Стефан Банков # Обич – м. Анджей Рибински, т. Ж. Кюлджиева, ар. Митко Щерев # Вечерен бряг – м. и ар. Янко Миладинов, т. Андрей Германов # Денят е близо – м. и ар. Развигор Попов, т. Милчо Спасов # Преди да дойде края – б. т. Димитър Керелезов, ар. Развигор Попов # В утринта – м. и ар. Развигор Попов, т. Милчо Спасов # О, слънце – б. т. Милчо Спасов, ар. Развигор Попов # Спри за миг – б. т. Милчо Спасов, ар. Развигор Попов # Очакване – м. и ар. Развигор Попов, т. Милчо Спасов<ref>[http://www.balkanton.su/album/965 „Мими Иванова“ – ВТА 1527 (1975) в сайта „Плочи от «Балкантон»“], balkanton.su</ref> * Вид звуконосител: LP * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТА 1527 === 1979 – „Мими Иванова и Старт“ === # Диско ракета – м. и ар. Р. Попов, т. Жива Кюлджиева # Твоят поглед – м. и ар. Митко Щерев, т. Ст. Банков # Вълкът и седемте козлета – м. и ар. Р. Попов, т. Ж. Кюлджиева # Сезони – м. Мария Ганева, т. Марина Стайкова, ар. Развигор Попов # Пролетно разсъмване – м. и ар. Митко Щерев, т. Димитър Керелезов # Вграждане – м. Ив. Калчинов, т. П. Йорданова, ар. Р. Попов # Аморе мио – б. т. и ар. Развигор Попов # Диско век – м. Ат. Косев, т. Орлин Орлинов, ар. Развигор Попов # Чарли Чаплин – м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, ар. Развигор Попов # Утро – м. и ар. Найден Андреев, т. Кръстьо Станишев # Дамата с кученцето – м. З. Попова, т. Йордан Янков, ар. Р. Попов # Далечен огън – м. и ар. Найден Андреев, т. Стефан Банков<ref>[http://www.balkanton.su/album/3812 „Мими Иванова и Старт“ – ВТА 10382 (1979) в сайта „Плочи от «Балкантон»“], balkanton.su</ref> * Вид звуконосител: LP * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТА 10382 === 1981 – „Автограф“ === # Вече свърши хубавото време – м. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Чист извор на радост – м. Иван Пеев, т. Жива Кюлджиева # Здравей, наместо сбогом – м. Тончо Русев, т. Ваньо Вълчев # Автостоп – м. Зорница Попова, т. Йордан Янков # Цвете ми дай – м. Атанас Косев, т. Орлин Орлинов # Очите на дъжда – м. Мария Ганева, т. Кръстьо Станишев # Лодка в реката – м. Томи Шоу, т. Жива Кюлджиева # Вярвай, мамо – м. Развигор Попов, т. Орлин Орлинов # Малечко, палечко – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев # Диско рок – м. и т. Атанас Бояджиев # Зная две думи – м. Найден Андреев, т. Кръстьо Станишев # Пътуване – м. Георги Костов, т. Димитър Керелезов # Светулка в моя спомен – м. Иван Калчинов, т. Иван Бориславов<ref>[http://www.balkanton.su/album/4058 „Автограф“ – ВТА 10696 (1981) в сайта „Плочи от «Балкантон»“], balkanton.su</ref> * Вид звуконосител: LP * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТА 10696 === 1983 – „Ало, ти ли си?“ === # Рожден ден – м. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Ние и песента – м. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Без последствие – м. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Всеки ден – м. Иван Пеев, т. Жива Кюлджиева # Новата игра – м. Атанас Бояджиев, т. Богомил Гудев # На концерт – Букет от песните: Диско ракета, Зрънце земно, Когато падне звезда, Денят е близо, Вече свърши хубавото време, Вярвай мамо, Петнадесет лалета, Твоят нов мотоциклет, Диско-риф, Край старата липа и Вълкът и седемте козлета # Ах, този дъжд – м. Атанас Косев, т. Богомил Гудев # Какво сънуваш нощем? – м. Мария Ганева, т. Димитър Керелезов # Радостна вест – м. Морис Аладжем, т. Димитър Ценов # Защо – м. Иван Калчинов, т. Евтим Евтимов # Магазин за носталгия – м. и ар. Боян Балев, т. Волен Николаев # Труден характер – м. Тончо Русев, т. Адриана Йорданова # В диско-клуба – м. Георги Костов, т. Жива Кюлджиева # Едно и едно – прави едно – м. Александър Йосифов, т. Банчо Банов # Приеми ме такава – м. Зорница Попова, т. Йордан Янков # Влюбено момиче – м. и ар. Ев. Кошничаров, т. Ал. Петров<ref>[http://www.balkanton.su/album/4411 „Ало, ти ли си?“ (1983) в сайта „Плочи от «Балкантон»“], balkanton.su</ref> * Вид звуконосител: 2 LP и MC * Издател: Балкантон * Каталожен номер: LP – ВТА 11131/ ВТА 11132; MC – ВТМС 7053 === 1985 – „Мими Иванова и Старт“ === # Зелената стара чешма – м. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Когато си отиваме (Не гледай назад) – т. Богомил Гудев # Срещи случайни – м. Развигор Попов, т. Петър Москов # Грешници – м. Тончо Русев, т. Адриана Йорданова # Надежда – м. Димитър Пенев, т. Ваньо Вълчев # Седем дни – м. Развигор Попов, т. Петър Москов # Първо цвете – м. Развигор Попов, т. Венцислав Мартинов # Накъде без любов – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев # Няма рози без бодли – м. Зорница Попова, т. Йордан Янков # Автостоп – м. Найден Андреев, т. Волен Николаев<ref>[http://www.balkanton.su/album/4771 „Мими Иванова и Старт“ – ВТА 11583 (1985) в сайта „Плочи от «Балкантон»“], balkanton.su</ref> * Вид звуконосител: LP * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТА 11583 === 1987 – „Хей момче“ === # Хей, момче – м. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Звезда – м. Кирил Аврамов, т. Димитър Точев # Понякога само... – м. Развигор Попов, т. Живка Шопова # Приказка за Приморско – м. Ангел Заберски, т. Матей Стоянов # Хитруша – м. Тончо Русев, т. Ваньо Вълчев # Някой – м. Развигор Попов, т. Снежана Иванова # Слънчев лъч – б. т. Георги Бакалов # Аз съм влюбена – б. т. Иван Стефанов # Дъжд и болка – б. т. Иван Стефанов # Стюардеса или манекен – м. Иван Пеев, т. Живко Колев # Зимно море – м. Тончо Русев, т. Петър Караангов # Раздяла – м. Развигор Попов, т. Албена Костова<ref>[http://www.balkanton.su/album/5094 „Хей момче“ – ВТА 12047 (1987) в сайта „Плочи от «Балкантон»“], balkanton.su</ref> * Аранжименти: Развигор Попов * Вид звуконосител: LP * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТА 12047 === 1995 – „Съдба“ === # Съдба – м., т. и ар. Развигор Попов # Забрави го – м. и ар. Димитър Пенев, т. Катя Кирянова # Чуден сън – м., т. и ар. Развигор Попов # Я излези, мале – м. и ар. Димитър Пенев, т. Кирил Христов # Лято – м. и ар. Развигор Попов, т. Милчо Спасов # За последно – м. и ар. Митко Щерев, т. Петър Москов # Good bye, Sunny – м. и ар. Развигор Попов, т. Милчо Спасов # Go for love – м. и ар. Графа, т. Кирил Ампов # Една сълза – м. и ар. Петър Попов, т. Боя Банчева # Няма нищо случайно – м. и ар. Кр. Гюлмезов, т. Александър Петров # Недей съжалява! – м. и ар. Кр. Гюлмезов, т. Александър Петров * Вид звуконосител: MC * Издател: Ара аудио-видео * Каталожен номер: МС 082 === 1999 – „Мими Иванова, Развигор Попов и Ина. Вълкът и седемте козлета“ === # Вълкът и седемте козлета – т. Жива Кюлджиева, изп. Мими Иванова # Въртележка – т. Богомил Гудев, изп. Мими Иванова и Развигор Попов # Ваканция – т. Богомил Гудев, изп. Мими Иванова # Чуден сън – т. Развигор Попов, изп. Мими Иванова # Дневен режим – т. Матей Стоянов, изп. Мими Иванова и Ина # На море – инструментал # Лимбо – инструментал # Лимбо – т. Развигор Попов, изп. Мими Иванова # На море – т. Развигор Попов, изп. Ина # Сънища – т. Венцислав Мартинов, изп. Ина и Съни # Ну, погоди – т. Богомил Гудев, изп. Мими Иванова и Развигор Попов # Игра – т. Развигор Попов, изп. Мими Иванова и Ина # Въртележка – инструментал # Вълкът и седемте козлета – инструментал * Музика и аранжименти: Развигор Попов * Записите са осъществени в студията на БНР, БНТ и студио „Развигор“ * Продуцент: Панайот Цанев * Вид звуконосител: MC * Издател: Театър Пан === 2000 – „Мими 2000. Нови песни“ === # Въпрос – м., т. и ар. Развигор Попов # Майчице свята (римейк) – м. и ар. Митко Щерев, т. Иля Велчев # Обичай ме – м., т. и ар. Развигор Попов # Лодка в реката – м. Стикс, т. Жива Кюлджиева, ар. Развигор Попов # Звезда – м., т. и ар. Развигор Попов # Танцувай с мен – м., т. и ар. Развигор Попов # Артисти – м. и т. Радост Попова, ар. Развигор Попов # В утринта (римейк) – м. и ар. Развигор Попов, т. Милчо Спасов # Лимбо – м., т. и ар. Развигор Попов # Мамбо – м., т. и ар. Развигор Попов # Гваделупа – м., т. и ар. Развигор Попов # Хей, така – м., т. и ар. Развигор Попов # Пролет е – м. и ар. Развигор Попов, т. Валя Бурова # Снежна пролет – м. и ар. Развигор Попов, т. Валя Бурова # Орисия – м., т. и ар. Развигор Попов # Майстор Славе – м., т. и ар. Развигор Попов # Мома Калина – дует с Иван Балсамаджиев – м. и т. народни, ар. Развигор Попов # Шарен гердан – м., т. и ар. Развигор Попов # Магия – м., т. и ар. Развигор Попов # Две пълни чаши – м., т. и ар. Развигор Попов # Зелената стара чешма (римейк) – м. и ар. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Недей съжалява – м. и ар. Красимир Гюлмезов, т. Александър Петров * Вид звуконосител: CD * Издател: Развигор Попов === 2004 – „Вълкът и седемте козлета“ === # Вълкът и седемте козлета – м. и ар. Р. Попов, т. Ж. Кюлджиева # Мамбо – т., м. и ар. Развигор Попов # Моето малко куче – т., м.и ар. Развигор Попов # Млечна песничка – м. и ар. Развигор Попов, т. Н. Йорданов # Гамата – т., м. и ар. Развигор Попов # Весел влак – м. и ар. Развигор Попов, т. Л. Такев # Гуаделупа – т., м. и ар. Развигор Попов # Край старата липа – м. и ар. Развигор Попов, т. Б. Гудев # Звезда – т., м. и ар. Развигор Попов # Хей, така – т., м. и ар. Развигор Попов # Ну, погоди – м. и ар. Развигор Попов, т. Б. Гудев # Приятелство се подарява – т., м. и ар. Развигор Попов # Лимбо – т., м. и ар. Развигор Попов # Морето и аз – т., м. и ар. Развигор Попов # Българийо, децата ни върни – т., м. и ар. Развигор Попов # Коледа – т., м. и ар. Развигор Попов # Великден – т., м. и ар. Развигор Попов # Гамата – инструментал # Мамбо – инструментал # Млечна песничка – инструментал # Приятелство се подарява – инструментал # Вълкът и седемте козлета – инструментал * Вид звуконосител: CD * Издател: Театър Пан === 2005 – „Спасителки на плажа. Мими Иванова, Ваня Костова, Росица Кирилова“ === # Приятелство се подарява – м., т. и ар. Развигор Попов # Спасителки на плажа – м., т. и ар. Развигор Попов # София ухае на липи – м., т. и ар. Развигор Попов – песента е получила І награда на конкурса „София – вечна и свята“, 2003 г. # Великден – м., т. и ар. Развигор Попов # Одисей и Пенелопа – м., т. и ар. Развигор Попов # Събота срещу неделя – кавър версия на песен от репертоара на Бисер Киров, ар. Развигор Попов # Деца на България – м. Тончо Русев, т. Михаил Белчев, ар. Пламен Велинов – с участието на Панайот Панайотов и дует „Шик“ # Мъже с мустаци – м., т. и ар. Развигор Попов – песента е посветена на 60-годишния юбилей на Мустафа Чаушев # Птиците – м., т. и ар. Развигор Попов # Приятелство се подарява – инструментал * Вид звуконосител: CD * Издател: Развигор Попов == Компилации == === 1993 – „20 години Мими и Развигор“ === # Мими микс – потпури от популярни песни # Майчице свята – м. и ар. Митко Щерев, т. Иля Велчев # Денят е близо – м. и ар. Р. Попов, т. Милчо Спасов и Д. Керелезов # Вече свърши хубавото време – м. и ар. Р. Попов, т. Богомил Гудев # Петнадесет лалета – м. и ар. Развигор Попов, т. Йордан Янков # Хей, момче – м. и ар. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Ваканция – м. и ар. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Самота – м., т. и ар. Развигор Попов # Близки и далечни – м. и ар. Развигор Попов, т. Венцислав Мартинов # Минава дванайсет... – м. и ар. Развигор Попов, т. Петър Москов # Зелената стара чешма – м. и ар. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Понякога само – м. и ар. Развигор Попов, т. Живка Шопова # Изгубих си усмивката – м., т. и ар. Развигор Попов * Вид звуконосител: MC * Издател: Мега София * Каталожен номер: 100 008 === 1996 – „Слънцето е в моите коси“ === # Аморе мио – т. Развигор Попов # Слънцето е в моите коси – м. Зорница Попова, т. Йордан Янков # Близки и далечни – м. Развигор Попов, т. Венцислав Мартинов # Скитнико мой – т. Богомил Гудев # Хей, извор чист – т. Развигор Попов # Седем дни – м. Развигор Попов, т. Петър Москов # Зелена звезда – м. Развигор Попов, т. Йордан Янков # Ах, този дъжд – м. Атанас Косев, т. Богомил Гудев # Гурбетчия – народна песен, обработка М. Петканова и Р. Попов # Мома Калина – народна песен, дует с Иван Балсамаджиев # Вярвай, мамо – м. Развигор Попов, т. Орлин Орлинов # Лодка по реката – т. Жива Кюлджиева # Вълкът и седемте козлета – м. Развигор Попов, т. Ж. Кюлджиева<ref>[http://www.balkanton.su/album/6716 „Слънцето е в моите коси“ – ВТМС 7777 (1996) в сайта „Плочи от «Балкантон»“], balkanton.su</ref> * Вид звуконосител: MC * Издател: Балкантон * Каталожен номер: ВТМС 7777 === 1996 – „Здравей, наместо сбогом“ === # Аморе мио – т. и ар. Развигор Попов # Лодка по реката – т. Жива Кюлджиева, ар. Развигор Попов # Вълкът и седемте козлета – м. и ар. Р. Попов, т. Ж Кюлджиева # Слънцето е в моите коси – м. З. Попова, т. Й. Янков, ар. Р. Попов # Петнадесет лалета – м. и ар. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Вече свърши хубавото време – м. и ар. Р. Попов, т. Б. Гудев # Ах, този дъжд – м. Ат. Косев, т. Богомил Гудев, ар. Развигор Попов # Хора и улици – м. Б. Карадимчев, т. И. Атанасов, ар. Я. Миладинов # Зелената стара чешма – м. и ар. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Майчице свята – м. и ар. Митко Щерев, т. Иля Велчев # Една звезда – м. К. Аврамов, т. Димитър Точев, ар. Развигор Попов # Вярвай мамо – м. и ар. Развигор Попов, т. Орлин Орлинов # Срещи случайни – м. и ар. Развигор Попов, т. Петър Москов # Хей, момче – м. и ар. Развигор Попов, т. Богомил Гудев # Здравей, наместо сбогом – м. Т. Русев, т. В. Вълчев, ар. Р. Попов # Близки и далечни – м. и ар. Развигор Попов, т. Венцислав Мартинов # Понякога само 2.47 – м. и ар. Развигор Попов, т. Живка Шопова # Хей, извор чист 4.00 – т. и ар. Развигор Попов # Скитнико мой 3.41 – т. Богомил Гудев, ар. Развигор Попов<ref>[http://www.balkanton.su/album/8383 „Здравей, наместо сбогом“ – 070181 (1996) в сайта „Плочи от «Балкантон»“], balkanton.su</ref> * Вид звуконосител: CD * Издател: Балкантон * Каталожен номер: 070181 === 2003 – „Любими песни – 1“ === # Майчице свята # Зелената стара чешма # Българийо, децата ни върни # Аморе мио # Орисия # В утринта # Пролет е # Въпрос # Отлетя далече любовта # Скитник мой # Великден # Хора и улици # Понякога само # Майстор Славе === 2003 – „Любими песни – 2“ === # Петнадесет лалета # Вълкът е седемте козлета # Вече свърши хубавото време # Слънцето е в моите коси # Вярвай, мамо # Снежна пролет # Българийо, децата ни върни # Приятелство се подарява # Лодка по реката # Ах, този дъжд # Коледа # Хей, момче # Магия # Мома Калина === 2007 – „15 лалета“ === # Петнадесет лалета – м. и ар. Р. Попов, т. Й. Янков # Зелената стара чешма – м. и ар. Р. Попов, т. Б. Гудев # Майчице свята – м. и ар. М. Щерев, т. Иля Велчев # Вълкът и седемте козлета – м. и ар. Р. Попов, т. Ж. Кюлджиева # Вече свърши хубавото време – м. и ар. Р. Попов, т. Б. Гудев # Срещи случайни – м. и т. Р. Попов, т. П. Москов # Българийо, децата ни върни – т., м. и ар. Развигор Попов # Ние и песента – т., м. и ар. Развигор Попов # Ах, този дъжд – м. Ат. Косев, ар. Р. Попов, т. Б. Гудев # Съдба – т., м. и ар. Развигор Попов # Орисия – т., м. и ар. Развигор Попов # Една звезда – м. К. Аврамов, ар. Р. Попов, т. Д. Точев # Знам, море – м. и ар. М. Щерев, т. Ст. Банков # Манука – т., м. и ар. Развигор Попов # Лято в Каварна – т., м. и ар. Развигор Попов # Хора и улици – м. и ар. Б. Карадимчев, т. И. Атанасов # Труден характер – м. Тончо Русев, ар. Р. Попов, т. А. Йорданова # Слънцето е в моите коси – м. З. Попова, ар. Р. Попов, т. Й. Янков # Близки и далечни – м. и ар. Р. Попов, т. В. Мартинов # Събота, неделя – м. и ар. Р. Попов, т. П. Москов # Омраза и любов – т., м. и ар. Развигор Попов # Късно е вече – т., м. и ар. Развигор Попов # Приятелство се подарява – т., м. и ар. Развигор Попов * Вид звуконосител: CD * Издател: Развигор Попов === 2016 – „Мими Иванова. Златни хитове 1“ === # Майчице свята # Слънцето е в моите коси # Хора и улици – дует с Борис Гуджунов # Аморе мио # Лодка в реката # Здравей, наместо сбогом # Ах, този дъжд # Труден характер # Една звезда # Хей, извор чист # Скитнико мой # Когато бях момиче # Въртележка # Снежна пролет # Мамбо # Магия # Изгубих си усмивката # Грешници # Марджанджа # Късно е вече # Нощна пеперуда # Приятелство се подарява – трио с Ваня Костова и Росица Кирилова # Българийо, децата ни върни * Вид звуконосител: CD * Издател: BG Music company === 2016 – „Мими Иванова и Развигор Попов. Златни хитове 2“ === # Петнадесет лалета # Вълкът и седемте козлета # Вече свърши хубавото време # Зелената стара чешма # Хей, момче # В утринта # Денят е близо # Сбогуване с лятото # Когато падне звезда от небето # Вярвай, мамо # Ние и песента # Събота, неделя # Понякога само # Лято # Песен за Хисаря # Майстор Славе # Орисия # София ухае на липи – трио с Ваня Костова и Росица Кирилова # Съдба # Великден – трио с Ваня Костова и Росица Кирилова # Целуни ме за сбогом # Дай ми ръка # Близки и далечни * Вид звуконосител: CD * Издател: BG Music company == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=persona/Мими%20Иванова&page=0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C0%2C Дискография в БГ естрада] [[Категория:Албуми с българска музика]] h75esc8p42xjb5fxv7074b0pzyy4ui3 0 207831 12215074 11817346 2024-04-26T11:17:41Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | описание = косовски политик | роден-място = [[Брочна]], [[Югославия]] | националност = {{флагче с име|Косово}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = – | партия = [[Демократическа лига на Косово]] (преди 1999)<br>[[Демократическа партия на Косово]] (1999 – 2016)<br>Независим (2016 – ) | постове1 = 8-и [[президент на Косово]] | години1 = 7 април 2016 – 5 ноември 2020 | постове2 = 1-и министър-председател на Косово | години2 = 2 април 1999 – 1 февруари 2000<br>9 януари 2008 – 9 декември 2014 | постове3 = министър на външните работи | години3 = 12 декември 2014 – 7 април 2016 | постове4 = 1-и председател на Демократическа партия | години4 = 27 октомври 1999 – 26 февруари 2016 }} }} '''Хашим Тачи''' ({{lang|sq|Hashim Thaçi}}) е косовски политик, бивш министър-председател и бивш президент на [[Косово]]. == Биография == Роден на [[24 април]] [[1968]] г. в село Брочна, [[Сърбица (община)|община Сърбица]], днес в [[Косово]]. Хашим Тачи изучава филология и история в [[Прищински университет|Прищинския университет]], а после продължава образованието си в университета в [[Цюрих]]. През [[1993]] Тачи заминава за [[Швейцария]] поради политически причини. От 1993 Тачи финансира, набавя оръжие и организира [[АОК]], която извършва партизански нападения в [[Косово]]. Хашим Тачи е президент на Косово. Комисията по законовите въпроси и човешките права към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие на 16 декември 2010 година в Париж доклада на Дик Марти, в който косовският премиер Хашим Тачи е посочен като водач на група, занимавала се с търговия с човешки органи, наркотици и оръжие в края на 90-те години. Наблюдателят на в-к „[[Индипендънт|The Independent]]“ Денис Макшейн обаче отбелязва, че в доклада на Марти „няма нито едно име, не е посочен нито един свидетел-очевидец на злодеянията, в които той обвинява Тачи: във вземане на органи от убивани от мъчители жертви“ и по този начин доказателства за причастността на Тачи към престъпленията напълно отсътстват.<ref>{{cite web | author = Макшейн Д. | url = http://www.inosmi.ru/europe/20101227/165218066.html | title = Доклад о торговле органами в Косове: где доказательства? | publisher = The Independent | accessdate = 2013-5-1 | archiveurl = http://www.webcitation.org/6GalCNz0I | archivedate = 13 май 2013 }}</ref> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Военно дело|Политика|Косово}} {{СОРТКАТ:Тачи, Хашим}} [[Категория:Косовски политици]] [[Категория:Министър-председатели на Косово]] [[Категория:Президенти на Косово]] [[Категория:Министри на външните работи на Косово]] [[Категория:Възпитаници на Прищинския университет]] [[Категория:Възпитаници на Цюрихския университет]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Тиранския университет]] [[Категория:Терористи]] [[Категория:Косовски албанци]] [[Категория:Мюсюлмани]] 75v090wula45r48w8smeenumod5wwxi 0 208515 12214926 10057475 2024-04-26T08:56:23Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki Името '''Нюпорт''' (''Newport'', букв. „ново пристанище“) споделят няколко града и други географски обекти: * Градове в Уелс: ** [[Нюпорт]], Югоизточен [[Уелс]] ** [[Нюпорт (Пембрукшър)|Нюпорт]], Югозападен Уелс * Градове в САЩ: ** [[Нюпорт (Вашингтон)]] ** [[Нюпорт (Калифорния)]] ** [[Нюпорт (Орегон)]] ** [[Нюпорт (Род Айлънд)]] * [[Нюпорт (Белгия)]], град в Белгия * [[Нюпорт (Уайт)]], град на остров Уайт, Англия == Вижте също == * [[Нюпорт Бийч]] * [[Нюпорт Нюз]] {{пояснение}} 22ko61ah4vo6v35mezz4isq5p59v7bq 12214953 12214926 2024-04-26T09:20:56Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki Името '''Нюпорт''' (''Newport'', букв. „ново пристанище“) споделят няколко града и други географски обекти: == Градове == ; Уелс * [[Нюпорт]], Югоизточен [[Уелс]] * [[Нюпорт (Пембрукшър)|Нюпорт]], Югозападен Уелс ; САЩ * [[Нюпорт (Вашингтон)]] * [[Нюпорт (Върмонт)]] * [[Нюпорт (Калифорния)]] * [[Нюпорт (Орегон)]] * [[Нюпорт (Род Айлънд)]] ; Другаде * [[Нюпорт (Белгия)]], в Белгия * [[Нюпорт (Уайт)]], на о-в Уайт, Англия == Вижте също == * [[Нюпорт Бийч]] * [[Нюпорт Нюз]] {{пояснение}} 716td23j35t0oumjoos872418dcd37q 0 220656 12214895 11951709 2024-04-26T08:20:53Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{Минерал | картинка = Chrysoberyl yellow.jpg | картинка_текст = Шлифован жълт хризоберил }} '''Хризоберилът''' е [[минерал]], [[скъпоценни камъни|скъпоценен]] камък, [[берилий|берилиево]]-[[алуминий|алуминиев]] [[оксид]] с химична формула BeAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub>.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4BA05-Chrysoberyl.html|заглавие=Гемология – скъпоценни камъни: Хризоберил|труд=[[Национален природонаучен музей]]|достъп_дата=2023-10-02}}</ref><ref>{{cite book |chapter= Хризоберил Chrysoberyl |title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=727-729|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}}</ref> == Етимология == Името на минерала произлиза от гръцките думи ''χρυσός'' (хризос) и ''βήρυλλος'' (берилос), означава златист, в алюзия за цвета на минерала, и берил.<ref name=":0" /> == Свойства == Кристалната решетка е орторомбична, бипирамидална.<ref name=":0" /> Образува плътни единични [[кристал]]и, както и срастъци от по 2 – 3 кристала. Кристалите са оформени като тънки слоеве или къси призми, до 22 cm дължина.<ref name=":0" /> Луминесцира слабо червено под ултравиолетова светлина.<ref name=":0" /> Електрическата проводимост се увеличава с температурата.<ref name=":0" /> Цветът на хризоберила може да е различни нюанси на зелено, жълто, кафяво до зеленикавочерно; когато е хромов може да бъде малиновочервен под лампа с нажежаема жичка; безцветен, бледи нюанси на жълто, зелено или червено.<ref name=":0" /> Макар и доста рядко се срещат и прозрачни хризоберили. == Разпространение == Хризоберилът е сравнително разпространен. Но някои разновидности като [[александрит]] и [[цимофан]], се срещат изключително рядко в природата и се предлагат на високи цени на пазара. Това се дължи на интересната им особеност да сменят своя цвят при промяна на ъгъла на светлината, като естествената и изкуствената светлина ги оцветяват различно. Най-големите находища на този [[минерал]] са в [[Бразилия]], [[Русия]], [[Шри Ланка]], [[Мианмар]] др.<ref name=":0" /> В [[България]] има сведения за намирането му в [[Рила]] и Източните [[Родопи]]. Негови разновидности са [[александрит]]ът, [[цимофан]]ът, котешкото око и др. Най-големият фасетиран образец е овален, 245 каратов, от Шри Ланка.<ref name=":0" /> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Хризоберил| ]] mne2e42vysm9vs5xkofd31td7p0apdd 12214898 12214895 2024-04-26T08:22:35Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{Минерал | картинка = Chrysoberyl yellow.jpg | картинка_текст = Шлифован жълт хризоберил }} '''Хризоберилът''' е [[минерал]], [[скъпоценни камъни|скъпоценен]] камък, [[берилий|берилиево]]-[[алуминий|алуминиев]] [[оксид]] с химична формула BeAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub>.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4BA05-Chrysoberyl.html|publisher=Гемология – скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |title= Хризоберил |достъп_дата=2023-10-02}}</ref><ref>{{cite book |chapter= Хризоберил Chrysoberyl |title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=727-729|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}}</ref> == Етимология == Името на минерала произлиза от гръцките думи ''χρυσός'' (хризос) и ''βήρυλλος'' (берилос), означава златист, в алюзия за цвета на минерала, и берил.<ref name=":0" /> == Свойства == Кристалната решетка е орторомбична, бипирамидална.<ref name=":0" /> Образува плътни единични [[кристал]]и, както и срастъци от по 2 – 3 кристала. Кристалите са оформени като тънки слоеве или къси призми, до 22 cm дължина.<ref name=":0" /> Луминесцира слабо червено под ултравиолетова светлина.<ref name=":0" /> Електрическата проводимост се увеличава с температурата.<ref name=":0" /> Цветът на хризоберила може да е различни нюанси на зелено, жълто, кафяво до зеленикавочерно; когато е хромов може да бъде малиновочервен под лампа с нажежаема жичка; безцветен, бледи нюанси на жълто, зелено или червено.<ref name=":0" /> Макар и доста рядко се срещат и прозрачни хризоберили. == Разпространение == Хризоберилът е сравнително разпространен. Но някои разновидности като [[александрит]] и [[цимофан]], се срещат изключително рядко в природата и се предлагат на високи цени на пазара. Това се дължи на интересната им особеност да сменят своя цвят при промяна на ъгъла на светлината, като естествената и изкуствената светлина ги оцветяват различно. Най-големите находища на този [[минерал]] са в [[Бразилия]], [[Русия]], [[Шри Ланка]], [[Мианмар]] др.<ref name=":0" /> В [[България]] има сведения за намирането му в [[Рила]] и Източните [[Родопи]]. Негови разновидности са [[александрит]]ът, [[цимофан]]ът, котешкото око и др. Най-големият фасетиран образец е овален, 245 каратов, от Шри Ланка.<ref name=":0" /> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Хризоберил| ]] colnvlndgu9nyu3u9xad3f4r2woxe16 12214915 12214898 2024-04-26T08:43:03Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{Минерал | картинка = Chrysoberyl yellow.jpg | картинка_текст = Шлифован жълт хризоберил }} '''Хризоберилът''' е [[минерал]], [[скъпоценни камъни|скъпоценен]] камък, [[берилий|берилиево]]-[[алуминий|алуминиев]] [[оксид]] с химична формула BeAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub>.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4BA05-Chrysoberyl.html|publisher=Гемология – скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |title= Хризоберил |достъп_дата=2023-10-02}}</ref><ref name = "КОСТОВ">{{cite book |chapter= Хризоберил Chrysoberyl |title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=727-729|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}}</ref> == Етимология == Името на минерала произлиза от гръцките думи ''χρυσός'' (хризос) и ''βήρυλλος'' (берилос), означава златист, в алюзия за цвета на минерала, и берил.<ref name=":0" /> == Свойства == Кристалната решетка е орторомбична, бипирамидална.<ref name=":0" /> Образува плътни единични [[кристал]]и, както и срастъци от по 2 – 3 кристала. Кристалите са оформени като тънки слоеве или къси призми, до 22 cm дължина.<ref name=":0" /> Луминесцира слабо червено под ултравиолетова светлина.<ref name=":0" /> Електрическата проводимост се увеличава с температурата.<ref name=":0" /> Цветът на хризоберила може да е различни нюанси на зелено, жълто, кафяво до зеленикавочерно; когато е хромов може да бъде малиновочервен под лампа с нажежаема жичка; безцветен, бледи нюанси на жълто, зелено или червено.<ref name=":0" /> Макар и доста рядко се срещат и прозрачни хризоберили. == Разпространение == Хризоберилът е сравнително разпространен. Но някои разновидности като [[александрит]] и [[цимофан]], се срещат изключително рядко в природата и се предлагат на високи цени на пазара. Това се дължи на интересната им особеност да сменят своя цвят при промяна на ъгъла на светлината, като естествената и изкуствената светлина ги оцветяват различно. Най-големите находища на този [[минерал]] са в [[Бразилия]], [[Русия]], [[Шри Ланка]], [[Мианмар]] др.<ref name=":0" /> В [[България]] има сведения за намирането му в [[Рила]] и Източните [[Родопи]].<ref name = "КОСТОВ"/> Негови разновидности са [[александрит]]ът, [[цимофан]]ът, котешкото око и др. Най-големият фасетиран образец е овален, 245 каратов, от Шри Ланка.<ref name=":0" /> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Хризоберил| ]] 4pcnoxy78bkt1qaybunfbn2uvkvi6t9 0 223210 12215121 10275608 2024-04-26T11:50:55Z Elkost 8375 +[[Категория:Родени в Уелс]]; +[[Категория:Личности (Суонзи)]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Джон Чарлс|Джон Чарлс (пояснение)}} {{Личност|футболист | име= Джон Чарлс | портрет= John Charles, Wales versus Scotland, Ninian Park, 1954.jpg | описание= уелски футболист и треньор | роден-място=[[Суонзи]], [[Уелс]] | починал-място=[[Уейкфийлд]], [[Англия]] }} '''Уилям Джон Чарлс''' ({{lang|en|William John Charles}}) е уелски [[футболист]]-национал, централен [[нападател]] и [[треньор]], отбелязал 363 гола в официални мачове. Роден е на [[27 декември]] [[1931]] г. в [[град]] [[Суонзи]], [[Уелс]]. Юноша е на [[АФК Суонзи Сити]]. Започва своята професионална кариера през 1948 г. в [[АФК Лийдс Юнайтед]]. До 1957 г. изиграва 297 мача като отбелязва 150 гола. След това преминава във [[ФК Ювентус]]. Там играе до 1962 г. като изиграва 150 мача и отбелязва 93 гола. През 1962 г. се завръща отново в АФК Лийдс Юнайтед. След изиграни 11 мача с 3 гола преминава в [[АС Рома|Рома]] за сезон 1962 – 63 г. В „Рома“ изиграва 10 мача с отбелязани 4 гола. По време на престоя си в Италия, заради ръста и коректността си (не е отстраняван никога от игра) е наречен от запалянковците „Добрият великан“ (''Il gigante buono''). От 1963 до 1966 играе във [[ФК Кардиф Сити]] (69 мача, 18 гола). От 1966 г. до 1971 е играещ треньор на английския [[ФК Херъфорд Юнайтед]]. Там изиграва 173 мача с отбелязани 80 гола. Приключва професионалната си кариера като треньор в уелския [[ФК Мърдър Тидфил]] от 1972 до 1974 г. Дебютира в националния отбор на Уелс през 1950 г., като до 1965 г. изиграва 38 мача с отбелязани 15 гола. С него на световното първенство в Швеция 1958 г. (Чарлз е автор на гол) достига четвъртфиналите, където е елиминиран след равностоен мач (0 – 1) с бъдещия шампион Бразилия. {{мъниче|футболист|Уелс}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Чарлс, Джон}} [[Категория:Уелски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] [[Категория:Футболисти на АС Рома]] [[Категория:Футболисти на Лийдс Юнайтед]] [[Категория:Футболисти на Кардиф Сити]] [[Категория:Уелски треньори по футбол]] [[Категория:Личности (Суонзи)]] [[Категория:Родени в Уелс]] 6kof8v5qeepsl5jlw4s20hflr2toht1 12215122 12215121 2024-04-26T11:51:35Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност|футболист | име= Джон Чарлс | портрет= John Charles, Wales versus Scotland, Ninian Park, 1954.jpg | описание= уелски футболист и треньор | роден-място=[[Суонзи]], [[Уелс]] | починал-място=[[Уейкфийлд]], [[Англия]] }} '''Уилям Джон Чарлс''' ({{lang|en|William John Charles}}) е уелски [[футболист]]-национал, централен [[нападател]] и [[треньор]], отбелязал 363 гола в официални мачове. Роден е на [[27 декември]] [[1931]] г. в [[град]] [[Суонзи]], [[Уелс]]. Юноша е на [[АФК Суонзи Сити]]. Започва своята професионална кариера през 1948 г. в [[АФК Лийдс Юнайтед]]. До 1957 г. изиграва 297 мача като отбелязва 150 гола. След това преминава във [[ФК Ювентус]]. Там играе до 1962 г. като изиграва 150 мача и отбелязва 93 гола. През 1962 г. се завръща отново в АФК Лийдс Юнайтед. След изиграни 11 мача с 3 гола преминава в [[АС Рома|Рома]] за сезон 1962 – 63 г. В „Рома“ изиграва 10 мача с отбелязани 4 гола. По време на престоя си в Италия, заради ръста и коректността си (не е отстраняван никога от игра) е наречен от запалянковците „Добрият великан“ (''Il gigante buono''). От 1963 до 1966 играе във [[ФК Кардиф Сити]] (69 мача, 18 гола). От 1966 г. до 1971 е играещ треньор на английския [[ФК Херъфорд Юнайтед]]. Там изиграва 173 мача с отбелязани 80 гола. Приключва професионалната си кариера като треньор в уелския [[ФК Мърдър Тидфил]] от 1972 до 1974 г. Дебютира в националния отбор на Уелс през 1950 г., като до 1965 г. изиграва 38 мача с отбелязани 15 гола. С него на световното първенство в Швеция 1958 г. (Чарлз е автор на гол) достига четвъртфиналите, където е елиминиран след равностоен мач (0 – 1) с бъдещия шампион Бразилия. == Източници == <references /> {{мъниче|футболист|Уелс}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Чарлс, Джон}} [[Категория:Уелски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] [[Категория:Футболисти на АС Рома]] [[Категория:Футболисти на Лийдс Юнайтед]] [[Категория:Футболисти на Кардиф Сити]] [[Категория:Уелски треньори по футбол]] [[Категория:Личности (Суонзи)]] [[Категория:Родени в Уелс]] onxueqrwvhpcd76juovakflvw6ivvx3 0 228046 12214950 10918037 2024-04-26T09:17:54Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Борса | име = Токийска фондова борса | местно име = 東京証券取引所 | лого = Japan Exchange Group logo.svg | изображение = Tokyo Stock Exchange.JPG | изображение_текст = Сградата на Токийската фондова борса | вид = [[фондова борса]] | град = [[Токио]] | страна = {{Япония}} | основаване = 15 май 1878 г. | собственик = [[Japan Exchange Group]] | ключови_личности = | валута = [[Японска йена]] | търгува_с = | списъци = 2292 | пазарна_капитализация = $5,67 трлн. US$ (февруари 2019) | обем = $3,9 трлн. US$ (декември 2011) | индекси = Nikkei 225; TOPIX | официална_страница = {{URL|www.jpx.co.jp}} | бележки = }} '''Токийската фондова борса''' ({{lang|ja|東京証券取引所, Tōkyō Shōken Torihikisho}}) е втората по големина [[фондова борса]] в света след [[Нюйоркска фондова борса|борсата в Ню Йорк]]. Във финансовите среди тя се означава с кодовете '''TSE''' или '''TYO'''. Борсовото капитализиране на Токийската фондова борса (ТФБ) превишава капитализацията на борсите в Ню Йорк и в Западна [[Европа]] и има предположения, че именно тя е най-голяма в света, но не е така отворена за световната икономика както американските и европейските. [[Файл:Tokyo Stock Exchange logo.svg|мини|Логото на ТФБ преди преминаването към Japan Exchange Group]] ТФБ обслужва предимно японски и някои американски [[корпорация|корпорации]], като в това число влизат и [[банка|банкови структури]], въпреки че се наблюдава интернационализиране на нейната дейност. Като пречка за търгуване на финансови инструменти на ТФБ се посочват големите формалности по получаването на достъп. Основните конкуренти на ТФБ в региона са борсите в [[Сеул]], [[Тайпе]], [[Сидни]] и [[Хонконг]]. На ТФБ се падат 80 % от борсовата търговия в Япония, а 20% – на другите японски фондови борси. ТФБ е основана през 1878 г.,<ref>{{Cite web|url=https://www.jpx.co.jp/english/corporate/about-jpx/history/01-02.html|title=History|publisher=Japan Exchange Group|lang=en|accessdate=2019-01-10}}</ref> но началото на търговията с акции се поставя едва през 1949 г. През 1956 г. на борсата са приети за търговия [[облигации]], а през 1966 г. – и [[държавни ценни книжа]]. Акциите, които се търгуват на ТФБ, се регистрират в 2 списъка (секции) – първият датира от 1949 г., а вторият – от 1961 г. В първия се включват акции, към които има по-високи изисквания. Поради тази причина желаещите да търгуват акции трябва да преминат през втория списък и след постигане на определени резултати могат да преминат в първия списък. През 1982 г. е инсталирана електронна терминална система, която първоначално се използва за търговията на акции от втория списък, но през 1985 г. в нея се включват и акциите от първия. Официалният индекс на ТФБ е Nikkei Stock Average и се изчислява от 1949 г., като включва 225 вида акции. Формира се като средна аритметична стойност. Борсата принадлежи на [[Japan Exchange Group]] (JPX), холдингова компания, която също е листвана (TYO:8697). JPX е образувана в резултат от сливането с Осакската борса; процесът на сливане започва през 2012 г., когато това сливане е одобрено от Японската комисия по справедлива търговия. Самата JPX започва да работи на 1 януари 2013 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.jpx.co.jp/english/corporate/about-jpx/establishment/index.html |заглавие=Establishment of JPX |достъп_дата=2021-04-08 |архив_дата=2017-07-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170704184604/http://www.jpx.co.jp/english/corporate/about-jpx/establishment/index.html }}</ref> ТФБ е изцяло под държавен контрол, осъществяван от Министерството на финансите на [[Япония]]. Органите на управление са Общото събрание на Управителния съвет, съставен от 23 членове. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Нюйоркска фондова борса]] * [[Българска фондова борса - София]] [[Категория:Фондови борси в Азия]] [[Категория:Икономика на Токио|фондова борса]] ehkd1kc43xa1rv9s4egwohdjacmgdfq 0 229532 12214468 11605390 2024-04-25T21:25:45Z 46.219.211.21 Дефиниции wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = философ | портрет = Hryhoriy Skovoroda.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Чернухи]], [[Казашко хетманство]] | починал-място = [[Ивановка]], Руска империя | вложки = {{Личност/Философ | регион = [[Западна философия]] | епоха = [[Барок]] | школа = [[Национален университет „Киево-Могилянска академия“|Киево-Могилянска академия]] | интереси = | идеи = | текстове = | повлиян = [[Луций Аней Сенека]]<br>[[Марк Аврелий]] | повлиял = }} {{Личност/Учен | област = [[богословие]] }} {{Личност/Писател | категория = философ | жанрове = [[стихотворение]], [[басня]], [[трактат]] | известни творби = „De Libertate“ }} }} '''Григорий Савич Сковорода''' ({{lang|uk|Григорій Савич Сковорода}}; {{lang|ru|Григорий Саввич Сковорода́}}, [[3 декември]] [[1722]], Чернухи, [[Лубнински полк]], [[Казашко хетманство]] - [[9 ноември]] [[1794]], Ивановка, [[Харьковска губерния]], Руска империя) е украински източнославянски [[философ]], [[поет]], [[педагог]] и [[композитор]]. Далечен роднина на руския философ [[Владимир Соловьов]]. == Биография == Роден в бедно казашко семейство на 3 декември 1722 г. Завършва [[Национален университет „Киево-Могилянска академия“|Киево-Могилянската академия]] и отива като певец в императорския хор в [[Санкт Петербург]]. Няколко години пребивава в чужбина ([[Полша]], [[Унгария]], [[Австрия]], [[Германия]], [[Италия]]). През 1750 и 1751 г. преподава поетика в Переяславската семинария в Украйна. След това от 1753 до 1759 г. е домашен учител, а от 1759 до 1769 г. е преподавател по поетика, гръцки, синтаксис и етика в Харков. Сковорода е бил композитор и автор на много литургически песни. Починал на 9 ноември 1794 г. == Творчество == ; Сборници с песни и басни * Байки Харківські — сборник от 30 басни, публикуван за първи път посмъртно през 1837 г. * Сад божественних пісень, що проросли із зерен Святого Письма — сборник от 30 песни, публикуван за първи път посмъртно през 1861 г. ; Песни и алегории [[Файл:Skovoroda Fabula.jpg|мини|200п|Латинска басня за вълка и козлето, написана от Григорий Сковорода.]] * De Libertate * Fabula * Fabula de Tantalo * Фабула * Разговор о премудрости * Все лице морщиш, печалей всегда ты * Похвала астрономіи * О delicati blanda etc * In natalem Jesu * Est quaedam maerenti flere voluptas * Quid est virtus? * Epigramma * Similitudines ex Virg(ilio) 2 Aeneid(a)e * In natalem Basilii Tomarae * In natalem Bilogrodensis episcopi * De sacra caena, seu aeternitate * De umbratica voluptate ; Трактати. Диалози * Убуждшеся видѣша славу его ([[1765]]–[[1766]]) * Да лобжет мя от лобзаній уст своих! ([[1765]]–[[1766]]) * Начальная дверь ко христіанскому добронравію ([[1766]]) * Наркісс. Разглагол о том: узнай себе ([[1767]]) * Симфоніа, нареченная Книга Асхань о познаніи самого себе ([[1767]]) * Бесѣда, нареченная двое, о том, что блаженным быть легко * Бесѣда 1-я, нареченная Observatorium (СІОН) * Бесѣда 2-я, нареченная Observatorium Specula * Діалог, или разглагол о древнем мірѣ ([[1772]]) * Разговор пяти путников о истинном щастіи в жизни №&nbsp;91; Разговор дружескій о душевном мирѣ №&nbsp;93 * Кольцо ([[1773]]–[[1774]]) * Разговор, называемый алфавит, или букварь мира ([[1774]]) * Книжечка, называемая Silenus Alcibiadis, сирѣчь Икона Алківіадская * Книжечка о чтеніи священн[аго] писанія, нареченна Жена Лотова * Брань архистратига Михаила со Сатаною о сем: легко быть благим * Пря бѣсу со Варсавою * Благодарный Еродій * Убогій Жайворонок * Діалог. Имя ему&nbsp;— Потоп зміин ; Преводи от латински и старогръцки език * Ода (Sidronius Hosschius) * О старости ([[Цицерон]]) * О спокойствии души ([[Плутарх]]) == За него == [[Файл:Ern Skovoroda.jpg|мини|200п|Титулна страница на книгата на Владимир Францевич Ерн „Григорий Сковорода. Живот и учение" (Москва, 1912)]] * Татяна Шевчук. Факты и мифы о заграничном периоде жизни Г. Сковороды. – В: 35 години катедра „Обща и сравнителна литературна история“ Великотърновски университет. Велико Търново, 2010. == Филмография == * Игрален филм „Григорий Сковорода“, филмова студия „Александър Довженко“, 1958. Режисьор Иван Кавалеридзе. * Документален филм „Открий себе си“, Украйна, 1972. Режисьор Роланд Сергиенко. * „И светът не ме разбра...“ Филмово студио О. П. Довженко, СТО „Дебют“, 2004. Режисьор Юрий Зморович и Анатолий Кучеренко. Сценарист Игор Лапински. * Телевизионен филм „Григорий Сковорода“ от проекта „Великите украинци“. Украйна, 2008. Режисьор Алексей Лябах. Сценаристи Иларион Павлюк и Алексий Бобровников. Водещ Остап Ступка. * „Григорий Сковорода“ от поредицата „Лица на украинската история“, НТК на Украйна, 7 юни 2011. * Документален телевизионен филм „Непознатият Сковорода“, НТК на Украйна, 2013. Автор и режисьор на филма Елена Хмирова. == Външни препратки == * [http://litopys.org.ua/skovoroda/skov.htm Събрани съчинения в 2 тома], на украински език * [http://runivers.ru/bookreader/book146785/#page/1/mode/1up Съчинения на Сковорода], на руски език {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сковорода, Григорий}} [[Категория:Украински философи]] [[Категория:Християнски философи]] [[Категория:Украински поети]] [[Категория:Украински композитори]] [[Категория:Украински преводачи]] [[Категория:Педагози]] di380zw38c3gh23qdbvx53ajnrnzo3s 12214722 12214468 2024-04-26T04:13:58Z ДП 30906 Премахната редакция 12214468 на [[Special:Contributions/46.219.211.21|46.219.211.21]] ([[User talk:46.219.211.21|б.]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = философ | портрет = Hryhoriy Skovoroda.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Чернухи]], [[Казашко хетманство]] | починал-място = [[Ивановка]], Руска империя | вложки = {{Личност/Философ | регион = [[Западна философия]] | епоха = [[Барок]] | школа = [[Национален университет „Киево-Могилянска академия“|Киево-Могилянска академия]] | интереси = | идеи = | текстове = | повлиян = [[Луций Аней Сенека]]<br>[[Марк Аврелий]] | повлиял = }} {{Личност/Учен | област = [[богословие]] }} {{Личност/Писател | категория = философ | жанрове = [[стихотворение]], [[басня]], [[трактат]] | известни творби = „De Libertate“ }} }} '''Григорий Савич Сковорода''' ({{lang|uk|Григорій Савич Сковорода}}; {{lang|ru|Григорий Саввич Сковорода́}}, [[3 декември]] [[1722]], Чернухи, [[Лубнински полк]], [[Казашко хетманство]] - [[9 ноември]] [[1794]], Ивановка, [[Харьковска губерния]], Руска империя) е украински източнославянски [[философ]], [[поет]], [[педагог]] и [[композитор]]. Прадядо на руския философ [[Владимир Соловьов]]. == Биография == Роден в бедно казашко семейство на 3 декември 1722 г. Завършва [[Национален университет „Киево-Могилянска академия“|Киево-Могилянската академия]] и отива като певец в императорския хор в [[Санкт Петербург]]. Няколко години пребивава в чужбина ([[Полша]], [[Унгария]], [[Австрия]], [[Германия]], [[Италия]]). През 1750 и 1751 г. преподава поетика в Переяславската семинария в Украйна. След това от 1753 до 1759 г. е домашен учител, а от 1759 до 1769 г. е преподавател по поетика, гръцки, синтаксис и етика в Харков. Сковорода е бил композитор и автор на много литургически песни. Починал на 9 ноември 1794 г. == Творчество == ; Сборници с песни и басни * Байки Харківські — сборник от 30 басни, публикуван за първи път посмъртно през 1837 г. * Сад божественних пісень, що проросли із зерен Святого Письма — сборник от 30 песни, публикуван за първи път посмъртно през 1861 г. ; Песни и алегории [[Файл:Skovoroda Fabula.jpg|мини|200п|Латинска басня за вълка и козлето, написана от Григорий Сковорода.]] * De Libertate * Fabula * Fabula de Tantalo * Фабула * Разговор о премудрости * Все лице морщиш, печалей всегда ты * Похвала астрономіи * О delicati blanda etc * In natalem Jesu * Est quaedam maerenti flere voluptas * Quid est virtus? * Epigramma * Similitudines ex Virg(ilio) 2 Aeneid(a)e * In natalem Basilii Tomarae * In natalem Bilogrodensis episcopi * De sacra caena, seu aeternitate * De umbratica voluptate ; Трактати. Диалози * Убуждшеся видѣша славу его ([[1765]]–[[1766]]) * Да лобжет мя от лобзаній уст своих! ([[1765]]–[[1766]]) * Начальная дверь ко христіанскому добронравію ([[1766]]) * Наркісс. Разглагол о том: узнай себе ([[1767]]) * Симфоніа, нареченная Книга Асхань о познаніи самого себе ([[1767]]) * Бесѣда, нареченная двое, о том, что блаженным быть легко * Бесѣда 1-я, нареченная Observatorium (СІОН) * Бесѣда 2-я, нареченная Observatorium Specula * Діалог, или разглагол о древнем мірѣ ([[1772]]) * Разговор пяти путников о истинном щастіи в жизни №&nbsp;91; Разговор дружескій о душевном мирѣ №&nbsp;93 * Кольцо ([[1773]]–[[1774]]) * Разговор, называемый алфавит, или букварь мира ([[1774]]) * Книжечка, называемая Silenus Alcibiadis, сирѣчь Икона Алківіадская * Книжечка о чтеніи священн[аго] писанія, нареченна Жена Лотова * Брань архистратига Михаила со Сатаною о сем: легко быть благим * Пря бѣсу со Варсавою * Благодарный Еродій * Убогій Жайворонок * Діалог. Имя ему&nbsp;— Потоп зміин ; Преводи от латински и старогръцки език * Ода (Sidronius Hosschius) * О старости ([[Цицерон]]) * О спокойствии души ([[Плутарх]]) == За него == [[Файл:Ern Skovoroda.jpg|мини|200п|Титулна страница на книгата на Владимир Францевич Ерн „Григорий Сковорода. Живот и учение" (Москва, 1912)]] * Татяна Шевчук. Факты и мифы о заграничном периоде жизни Г. Сковороды. – В: 35 години катедра „Обща и сравнителна литературна история“ Великотърновски университет. Велико Търново, 2010. == Филмография == * Игрален филм „Григорий Сковорода“, филмова студия „Александър Довженко“, 1958. Режисьор Иван Кавалеридзе. * Документален филм „Открий себе си“, Украйна, 1972. Режисьор Роланд Сергиенко. * „И светът не ме разбра...“ Филмово студио О. П. Довженко, СТО „Дебют“, 2004. Режисьор Юрий Зморович и Анатолий Кучеренко. Сценарист Игор Лапински. * Телевизионен филм „Григорий Сковорода“ от проекта „Великите украинци“. Украйна, 2008. Режисьор Алексей Лябах. Сценаристи Иларион Павлюк и Алексий Бобровников. Водещ Остап Ступка. * „Григорий Сковорода“ от поредицата „Лица на украинската история“, НТК на Украйна, 7 юни 2011. * Документален телевизионен филм „Непознатият Сковорода“, НТК на Украйна, 2013. Автор и режисьор на филма Елена Хмирова. == Външни препратки == * [http://litopys.org.ua/skovoroda/skov.htm Събрани съчинения в 2 тома], на украински език * [http://runivers.ru/bookreader/book146785/#page/1/mode/1up Съчинения на Сковорода], на руски език {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сковорода, Григорий}} [[Категория:Украински философи]] [[Категория:Християнски философи]] [[Категория:Украински поети]] [[Категория:Украински композитори]] [[Категория:Украински преводачи]] [[Категория:Педагози]] 2q7dxvy7nxhwbwgj7u15gwe9cd8i8tv 0 229536 12214913 10935949 2024-04-26T08:36:47Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Нюпорт]]; Добавяне на [[Категория:Спорт в Нюпорт]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki През [[2009]] г. се провежда поредното състезание по снукър '''[[Открито първенство по снукър на Уелс]]'''. Турнирът се състои между [[16 февруари|16]] и [[22 февруари]] в The Newport Centre, [[Нюпорт]], [[Уелс]]. Спечелен е от англичанина [[Алистър Картър]]<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/other_sports/snooker/7904701.stm Коментар на BBC]</ref>, който побеждава северно ирландеца [[Джо Суейл]] във финала с 9 – 5 [[фрейм (снукър)|фрейма]]. Това е първа ранкинг турнирна победа за Картър след 12 години в професионалния снукър, както и първи финал в кариерата на Суейл. == Награден фонд == Победител: £ 35 000<br> Финалист: £ 17 500<br> Полуфинали: £ 8750<br> Четвърт финали: £ 6500<br> 1/16 финали: £ 4275<br> 1/32 финали: £ 2750<br> 1/48 финали: £ 1725<br> 1/64 финали: £ 1325 Най-голям [[брейк (снукър)|брейк]]: £ 1000<br> [[Най-голям брейк (снукър)|Максимален брейк]]: £20 000 Общо: £ 225 500 == Основна схема == {{Състезание с директна елиминация 32 | RD1 = '''1/32 финали'''<br> 16-17 февруари 2009 <br>игра от 9 фрейма | RD2 = '''1/16 финали'''<br> 18-19 февруари 2009 <br>игра от 9 фрейма | RD3 = '''Четвъртфинали'''<br>20 февруари 2009 <br>игра от 9 фрейма | RD4 = '''Полуфинали'''<br>21 февруари 2009 <br>игра от 11 фрейма | RD5 = '''Финал''' <br>22 февруари 2009<br>игра от 19 фрейма | RD1-seed01= {{флагче|Англия}} | RD1-team01= '''[[Марк Селби]]''' | RD1-score01= 5 | RD1-seed02= {{флагче|Уелс}} | RD1-team02= [[Пол Дейвис]] | RD1-score02= 0 | RD1-seed03= {{флагче|Англия}} | RD1-team03= [[Джо Пери (снукър)|Джо Пери]] | RD1-score03= 4 | RD1-seed04= {{флагче|Англия}} | RD1-team04= '''[[Дейвид Гълбърт]]''' | RD1-score04= 5 | RD1-seed05= {{флагче|Англия}} | RD1-team05= [[Питър Ебдън]] | RD1-score05= 2 | RD1-seed06= {{флагче|Англия}} | RD1-team06= '''[[Антъни Хамилтън]]''' | RD1-score06= 5 | RD1-seed07= {{флагче|Уелс}} | RD1-team07= [[Райън Дей]] | RD1-score07= 3 | RD1-seed08= {{флагче|Ирландия}} | RD1-team08= '''[[Майкъл Джъд]]''' | RD1-score08= 5 | RD1-seed09= {{флагче|Англия}} | RD1-team09= '''[[Алистър Картър]]''' | RD1-score09= 5 | RD1-seed10= {{флагче|Англия}} | RD1-team10= [[Джими Уайт]] | RD1-score10= 1 | RD1-seed11= {{флагче|Шотландия}} | RD1-team11= '''[[Греъм Дот]]''' | RD1-score11= 5 | RD1-seed12= {{флагче|Англия}} | RD1-team12= [[Майк Дън]] | RD1-score12= 3 | RD1-seed13= {{флагче|Англия}} | RD1-team13= '''[[Марк Кинг]]''' | RD1-score13= 5 | RD1-seed14= {{флагче|Англия}} | RD1-team14= [[Дейв Харолд]] | RD1-score14= 3 | RD1-seed15= {{флагче|Англия}} | RD1-team15= '''[[Шон Мърфи]]''' | RD1-score15= 5 | RD1-seed16= {{флагче|Англия}} | RD1-team16= [[Бари Пинчес]] | RD1-score16= 3 | RD1-seed17= {{флагче|Шотландия}} | RD1-team17= '''[[Стивън Магуайър]]''' | RD1-score17= 5 | RD1-seed18= {{флагче|Уелс}} | RD1-team18= [[Иън Прайс]] | RD1-score18= 0 | RD1-seed19= {{флагче|Китай}} | RD1-team19= '''[[Дин Джънхуй]]''' | RD1-score19= 5 | RD1-seed20= {{флагче|Уелс}} | RD1-team20= [[Матю Стивънс]] | RD1-score20= 3 | RD1-seed21= [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] | RD1-team21= [[Марк Алън]] | RD1-score21= 3 | RD1-seed22= [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] | RD1-team22= '''[[Джо Суейл]]''' | RD1-score22= 5 | RD1-seed23= {{флагче|Шотландия}} | RD1-team23= [[Стивън Хендри]] | RD1-score23= 3 | RD1-seed24= {{флагче|Англия}} | RD1-team24= '''[[Мартин Гоулд]]''' | RD1-score24= 5 | RD1-seed25= {{флагче|Шотландия}} | RD1-team25= '''[[Джон Хигинс]]''' | RD1-score25= 5 | RD1-seed26= {{флагче|Уелс}} | RD1-team26= [[Доминик Дейл]] | RD1-score26= 2 | RD1-seed27= {{флагче|Австралия}} | RD1-team27= '''[[Нийл Робъртсън]]''' | RD1-score27=5 | RD1-seed28= {{флагче|Шотландия}} | RD1-team28= [[Джейми Бърнет]] | RD1-score28= 3 | RD1-seed29= {{флагче|Хонконг}} | RD1-team29= '''[[Марко Фу]]''' | RD1-score29= 5 | RD1-seed30= {{флагче|Ирландия}} | RD1-team30= [[Фъргъл О'Брайън]] | RD1-score30= 4 | RD1-seed31= {{флагче|Англия}} | RD1-team31= '''[[Рони О'Съливан]]''' | RD1-score31= 5 | RD1-seed32= {{флагче|Англия}} | RD1-team32= [[Стив Дейвис]] | RD1-score32= 2 | RD2-seed01= {{флагче|Англия}} | RD2-team01= '''[[Марк Селби]]''' | RD2-score01= 5 | RD2-seed02= {{флагче|Англия}} | RD2-team02= [[Дейвид Гълбърт]] | RD2-score02= 1 | RD2-seed03= {{флагче|Англия}} | RD2-team03= '''[[Антъни Хамилтън]]''' | RD2-score03= 5 | RD2-seed04= {{флагче|Ирландия}} | RD2-team04= [[Майкъл Джъд]] | RD2-score04= 2 | RD2-seed05= {{флагче|Англия}} | RD2-team05= '''[[Алистър Картър]]''' | RD2-score05= 5 | RD2-seed06= {{флагче|Шотландия}} | RD2-team06= [[Греъм Дот]] | RD2-score06= 4 | RD2-seed07= {{флагче|Англия}} | RD2-team07= [[Марк Кинг]] | RD2-score07= 2 | RD2-seed08= {{флагче|Англия}} | RD2-team08= '''[[Шон Мърфи]]''' | RD2-score08= 5 | RD2-seed09= {{флагче|Шотландия}} | RD2-team09= '''[[Стивън Магуайър]]''' | RD2-score09= 5 | RD2-seed10= {{флагче|Китай}} | RD2-team10= [[Дин Джънхуй]] | RD2-score10= 4 | RD2-seed11= [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] | RD2-team11= '''[[Джо Суейл]]''' | RD2-score11= 5 | RD2-seed12= {{флагче|Англия}} | RD2-team12= [[Мартин Гоулд]] | RD2-score12= 1 | RD2-seed13= {{флагче|Шотландия}} | RD2-team13= [[Джон Хигинс]] | RD2-score13= 4 | RD2-seed14= {{флагче|Австралия}} | RD2-team14= '''[[Нийл Робъртсън]]''' | RD2-score14= 5 | RD2-seed15= {{флагче|Хонконг}} | RD2-team15= '''[[Марко Фу]]''' | RD2-score15= 5 | RD2-seed16= {{флагче|Англия}} | RD2-team16= [[Рони О'Съливан]] | RD2-score16= 3 | RD3-seed01= {{флагче|Англия}} | RD3-team01= [[Марк Селби]] | RD3-score01= 3 | RD3-seed02= {{флагче|Англия}} | RD3-team02= '''[[Антъни Хамилтън]]''' | RD3-score02= 5 | RD3-seed03= {{флагче|Англия}} | RD3-team03= '''[[Алистър Картър]]''' | RD3-score03= 5 | RD3-seed04= {{флагче|Англия}} | RD3-team04= [[Шон Мърфи]] | RD3-score04= 2 | RD3-seed05= {{флагче|Шотландия}} | RD3-team05= [[Стивън Магуайър]] | RD3-score05= 4 | RD3-seed06= [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] | RD3-team06= '''[[Джо Суейл]]''' | RD3-score06= 5 | RD3-seed07= {{флагче|Австралия}} | RD3-team07= '''[[Нийл Робъртсън]]''' | RD3-score07= 5 | RD3-seed08= {{флагче|Хонконг}} | RD3-team08= [[Марко Фу]] | RD3-score08= 2 | RD4-seed01= {{флагче|Англия}} | RD4-team01= [[Антъни Хамилтън]] | RD4-score01= 5 | RD4-seed02= {{флагче|Англия}} | RD4-team02= '''[[Алистър Картър]]''' | RD4-score02= 6 | RD4-seed03= [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] | RD4-team03= '''[[Джо Суейл]]''' | RD4-score03= 6 | RD4-seed04= {{флагче|Австралия}} | RD4-team04= [[Нийл Робъртсън]] | RD4-score04= 4 | RD5-seed01= {{флагче|Англия}} | RD5-team01= '''[[Алистър Картър]]''' | RD5-score01= 9 | RD5-seed02= [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] | RD5-team02= [[Джо Суейл]] | RD5-score02= 5 }} == Финал == {| class="wikitable" style="font-size: 90%; margin: 1em auto 1em auto;" |- | colspan = "3" align="center" bgcolor="#ffd700" | '''Финал:''' Игра от 19 фрейма (10/19)<br />Newport Centre, [[Нюпорт]], [[Уелс]], [[22 февруари]] [[2009]], Съдия: Колин Хъмфрис. |- | width = "200" align="right" | {{флагче|Англия}} [[Алистър Картър]] | width = "100" align="center" |2 – 2 | width = "200" | [[Джо Суейл]] [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] |- | colspan = "3" align="center" style="font-size: 100%" |Дневна сесия: 9-81, 90-0 (89), 55-44, 10-103 (60), 16-83, 49-63, 16-66, 70-0 (54) <br />Вечерна сесия: 120-0 (116), 141-0 (109), 72-1 (61), 91-16 (91), 73-0 (67), 65-54 |- | align="right" | 116 | align="center" | Най-голям брейк | align="left" | 60 |- | align="right" | 2 | align="center" | Сенчъри брекове | align="left" | 0 |- | align="right" | 7 | align="center" | 50+ брейк | align="left" | 1 |} == Квалификационен кръг (9) == Квалификациите за състезанието ще се проведат между [[3 февруари|3]] и [[6 февруари]] в [[Понтинс Сентър]], в [[град]] [[Престатин]], [[Уелс]]. {{Квалификации (снукър)| | RD1 ='''Кръг 1'''<br>Игра от 9 фрейма | RD2 ='''Кръг 2'''<br>Игра от 9 фрейма | RD3 ='''Кръг 3'''<br>Игра от 9 фрейма | RD4 ='''Кръг 4'''<br>Игра от 9 фрейма | RD1-team01 =[[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Патрик Уелш]] | RD1-score01 =5 | RD1-team02 ={{флагче|Китай}} [[Liu Chuang]] | RD1-score02 =2 | RD1-team03 ={{флагче|Англия}} [[Kuldesh Johal]] | RD1-score03 = 3 | RD1-team04 ={{флагче|Ирландия}} [[Vincent Muldoon]] | RD1-score04 =5 | RD1-team05 = {{флагче|Англия}} [[Матю Коуч]] | RD1-score05 = 2 | RD1-team06 ={{флагче|Англия}} [[Stephen Craigie]] | RD1-score06 = 5 | RD1-team07 ={{флагче|Шотландия}} [[Скот МакКензи]] | RD1-score07 =4 | RD1-team08 ={{флагче|Нидерландия}} [[Stefan Mazrocis]] | RD1-score08 =5 | RD1-team09 ={{флагче|Англия}} [[Джими Уайт]] | RD1-score09 =5 | RD1-team10 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Грейс]] | RD1-score10 =4 | RD1-team11 ={{флагче|Англия}} [[Саймън Бедфорд]] | RD1-score11 =5 | RD1-team12 = {{флагче|Англия}} [[Уейн Купър]] | RD1-score12 =3 | RD1-team13 = {{флагче|Англия}} [[Лий Спик]] | RD1-score13 =5 | RD1-team14 ={{флагче|Шотландия}} [[Robert Stephen]] | RD1-score14 =3 | RD1-team15 ={{флагче|Тайланд}} [[Supoj Saenla]] | RD1-score15 =2 | RD1-team16 ={{флагче|Китай}} [[Jin Long]] | RD1-score16 =5 | RD1-team17 ={{флагче|Англия}} [[Питър Лайнс]] | RD1-score17 =5 | RD1-team18 ={{флагче|Уелс}} [[Андрю Пагет]] | RD1-score18 =4 | RD1-team19 = {{флагче|Англия}} [[Пол Дейвисън]] | RD1-score19 = 5 | RD1-team20 ={{флагче|Тайланд}} [[Атасит Махити]] | RD1-score20 =2 | RD1-team21 ={{флагче|Шотландия}} [[Джеймс МакБийн]] | RD1-score21 =4 | RD1-team22 ={{флагче|Индия}} [[Aditya Mehta]] | RD1-score22 =5 | RD1-team23 = {{флагче|Англия}} [[Матю Селт]] | RD1-score23 =5 | RD1-team24 ={{флагче|Англия}} [[Michael Georgiou]] | RD1-score24 = 2 | RD1-team25 ={{флагче|Уелс}} [[Джейми Джоунс]] | RD1-score25 = 5 | RD1-team26 ={{флагче|Китай}} [[Li Hang]] | RD1-score26 =4 | RD1-team27 = {{флагче|Англия}} [[Луис Робъртс]] | RD1-score27 =5 | RD1-team28 =[[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Declan Hughes]] | RD1-score28 =0 | RD1-team29 ={{флагче|Ирландия}} [[Rodney Goggins]] | RD1-score29 =5 | RD1-team30 ={{флагче|Англия}} [[Анди Лий]] | RD1-score30 =2 | RD1-team31 ={{флагче|Уелс}} [[Даниел Уелш]] | RD1-score31 = 5 | RD1-team32 ={{флагче|Нова Зеландия}} [[Chris McBreen]] | RD1-score32 =0 | RD2-team01 ={{флагче|Уелс}} [[Пол Дейвис]] | RD2-score01 =5 | RD2-team02 =[[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Патрик Уелш]] | RD2-score02 = 1 | RD2-team03 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Рой]] | RD2-score03 =5 | RD2-team04 ={{флагче|Ирландия}} [[Vincent Muldoon]] | RD2-score04 =3 | RD2-team05 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Грей]] | RD2-score05 =2 | RD2-team06 ={{флагче|Англия}} [[Stephen Craigie]] | RD2-score06 =5 | RD2-team07 ={{флагче|Англия}} [[Стюарт Петман]] | RD2-score07 =5 | RD2-team08 ={{флагче|Нидерландия}} [[Stefan Mazrocis]] | RD2-score08 = 0 | RD2-team09 ={{флагче|Англия}} [[Род Лауър]] | RD2-score09 =4 | RD2-team10 ={{флагче|Англия}} [[Джими Уайт]] | RD2-score10 = 5 | RD2-team11 ={{флагче|Англия}} [[Робърт Милкинс]] | RD2-score11 =5 | RD2-team12 ={{флагче|Англия}} [[Уейн Купър]] | RD2-score12 =3 | RD2-team13 ={{флагче|Ирландия}} [[Joe Delaney]] | RD2-score13 =5 | RD2-team14 ={{флагче|Англия}} [[Лий Спик]] | RD2-score14 = 3 | RD2-team15 = {{флагче|Англия}} [[Бари Пинчес]] | RD2-score15 =5 | RD2-team16 ={{флагче|Китай}} [[Jin Long]] | RD2-score16 =3 | RD2-team17 ={{флагче|Уелс}} [[Иън Прайс]] | RD2-score17 =5 | RD2-team18 ={{флагче|Англия}} [[Питър Лайнс]] | RD2-score18 = 4 | RD2-team19 ={{флагче|Англия}} [[Анди Хикс]] | RD2-score19 =5 | RD2-team20 ={{флагче|Англия}} [[Пол Дейвисън]] | RD2-score20 =3 | RD2-team21 ={{флагче|Англия}} [[Марк Дейвис]] | RD2-score21 =3 | RD2-team22 ={{флагче|Индия}} [[Aditya Mehta]] | RD2-score22 =5 | RD2-team23 ={{флагче|Англия}} [[Мартин Гоулд]] | RD2-score23 =5 | RD2-team24 ={{флагче|Англия}} [[Матю Селт]] | RD2-score24 = 3 | RD2-team25 ={{флагче|Китай}} [[Liu Song]] | RD2-score25 =2 | RD2-team26 ={{флагче|Китай}} [[Li Hang]] | RD2-score26 =5 | RD2-team27 ={{флагче|Англия}} [[Марк Джойс]] | RD2-score27 =5 | RD2-team28 ={{флагче|Англия}} [[Луис Робъртс]] | RD2-score28 = 1 | RD2-team29 ={{флагче|Ирландия}} [[Дейвид Морис]] | RD2-score29 =5 | RD2-team30 ={{флагче|Ирландия}} [[Rodney Goggins]] | RD2-score30 =1 | RD2-team31 ={{флагче|Англия}} [[Андрю Норман]] | RD2-score31 =4 | RD2-team32 ={{флагче|Уелс}} [[Даниел Уелш]] | RD2-score32 =5 | RD3-team01 ={{флагче|Англия}} [[Джими Мики]] | RD3-score01 =3 | RD3-team02 ={{флагче|Уелс}} [[Пол Дейвис]] | RD3-score02 = 5 | RD3-team03 = {{флагче|Англия}} [[Дейвид Гилбърт]] | RD3-score03 =5 | RD3-team04 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Рой]] | RD3-score04 = 3 | RD3-team05 ={{флагче|Англия}} [[Майкъл Холт]] | RD3-score05 =5 | RD3-team06 ={{флагче|Англия}} [[Stephen Craigie]] | RD3-score06 = 2 | RD3-team07 ={{флагче|Шотландия}} [[Алан МакМанъс]] | RD3-score07 =4 | RD3-team08 ={{флагче|Англия}} [[Стюарт Петман]] | RD3-score08 =5 | RD3-team09 ={{флагче|Англия}} [[Рори МакЛойд]] | RD3-score09 = 2 | RD3-team10 ={{флагче|Англия}} [[Джими Уайт]] | RD3-score10 = 5 | RD3-team11 ={{флагче|Англия}} [[Майк Дън]] | RD3-score11 =5 | RD3-team12 ={{флагче|Англия}} [[Робърт Милкинс]] | RD3-score12 = 4 | RD3-team13 =[[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Джерард Грийн]] | RD3-score13 =5 | RD3-team14 ={{флагче|Ирландия}} [[Joe Delaney]] | RD3-score14 = 1 | RD3-team15 ={{флагче|Англия}} [[Джъд Тръмп]] | RD3-score15 =3 | RD3-team16 ={{флагче|Англия}} [[Бари Пинчес]] | RD3-score16 =5 | RD3-team17 ={{флагче|Англия}} [[Андрю Хигинсън]] | RD3-score17 =4 | RD3-team18 ={{флагче|Уелс}} [[Иън Прайс]] | RD3-score18 =5 | RD3-team19 ={{флагче|Англия}} [[Адриан Гънел]] | RD3-score19 =2 | RD3-team20 = {{флагче|Англия}} [[Анди Хикс]] | RD3-score20 = 5 | RD3-team21 ={{флагче|Шотландия}} [[Маркус Кембъл]] | RD3-score21 =5 | RD3-team22 = {{флагче|Индия}} [[Aditya Mehta]] | RD3-score22 = 2 | RD3-team23 ={{флагче|Англия}} [[Джон Парът]] | RD3-score23 =3 | RD3-team24 ={{флагче|Англия}} [[Мартин Гоулд]] | RD3-score24 = 5 | RD3-team25 ={{флагче|Китай}} [[Лян Уънбо]] | RD3-score25 =5 | RD3-team26 = {{флагче|Китай}} [[Li Hang]] | RD3-score26 = 1 | RD3-team27 ={{флагче|Шотландия}} [[Джейми Бърнет]] | RD3-score27 =5 | RD3-team28 ={{флагче|Англия}} [[Марк Джойс]] | RD3-score28 =0 | RD3-team29 ={{флагче|Англия}} [[Рики Уолдън]] | RD3-score29 =5 | RD3-team30 ={{флагче|Ирландия}} [[Дейвид Морис]] | RD3-score30 = 3 | RD3-team31 ={{флагче|Англия}} [[Том Форд]] | RD3-score31 =5 | RD3-team32 ={{флагче|Уелс}} [[Даниел Уелш]] | RD3-score32 =2 | RD4-team01 ={{флагче|Англия}} [[Бари Хокинс]] | RD4-score01 =4 | RD4-team02 ={{флагче|Уелс}} [[Пол Дейвис]] | RD4-score02 =5 | RD4-team03 ={{флагче|Уелс}} [[Марк Уилямс]] '''*''' | RD4-score03 =1 | RD4-team04 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Гилбърт]] | RD4-score04 =5 | RD4-team05 ={{флагче|Англия}} [[Антъни Хамилтън]] | RD4-score05 =5 | RD4-team06 ={{флагче|Англия}} [[Майкъл Холт]] | RD4-score06 = 3 | RD4-team07 ={{флагче|Ирландия}} [[Майкъл Джъд]] | RD4-score07 =5 | RD4-team08 ={{флагче|Англия}} [[Стюарт Петман]] | RD4-score08 =2 | RD4-team09 ={{флагче|Ирландия}} [[Кен Дохърти]] | RD4-score09 =0 | RD4-team10 ={{флагче|Англия}} [[Джими Уайт]] | RD4-score10 =5 | RD4-team11 ={{флагче|Англия}} [[Иън МакКълох]] | RD4-score11 = 4 | RD4-team12 ={{флагче|Англия}} [[Майк Дън]] | RD4-score12 =5 | RD4-team13 ={{флагче|Англия}} [[Дейв Харолд]] | RD4-score13 =5 | RD4-team14 =[[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Джерард Грийн]] | RD4-score14 = 1 | RD4-team15 ={{флагче|Англия}} [[Джейми Коуп]] | RD4-score15 =3 | RD4-team16 ={{флагче|Англия}} [[Бари Пинчес]] | RD4-score16 =5 | RD4-team17 ={{флагче|Англия}} [[Стюарт Бингам]] | RD4-score17 = 3 | RD4-team18 ={{флагче|Уелс}} [[Иън Прайс]] | RD4-score18 = 5 | RD4-team19 ={{флагче|Уелс}} [[Матю Стивънс]] '''*''' | RD4-score19 =5 | RD4-team20 ={{флагче|Англия}} [[Анди Хикс]] | RD4-score20 =4 | RD4-team21 =[[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Джо Суейл]] | RD4-score21 = 5 | RD4-team22 ={{флагче|Шотландия}} [[Маркус Кембъл]] | RD4-score22 = 3 | RD4-team23 ={{флагче|Англия}} [[Найджъл Бонд]] | RD4-score23 = 4 | RD4-team24 ={{флагче|Англия}} [[Мартин Гоулд]] | RD4-score24 = 5 | RD4-team25 ={{флагче|Уелс}} [[Доминик Дейл]] '''*''' | RD4-score25 =5 | RD4-team26 ={{флагче|Китай}} [[Лян Уънбо]] | RD4-score26 =4 | RD4-team27 ={{флагче|Англия}} [[Стивън Лий]] | RD4-score27 = 3 | RD4-team28 ={{флагче|Шотландия}} [[Джейми Бърнет]] | RD4-score28 = 5 | RD4-team29 ={{флагче|Ирландия}} [[Фъргъл О'Брайън]] | RD4-score29 = 5 | RD4-team30 ={{флагче|Англия}} [[Рики Уолдън]] | RD4-score30 = 1 | RD4-team31 ={{флагче|Англия}} [[Стив Дейвис]] | RD4-score31 = 5 | RD4-team32 ={{флагче|Англия}} [[Том Форд]] | RD4-score32 = 2 }} '''*''' Срещата между [[Марк Уилямс]] и [[Дейвид Гилбърт]] се играе на [[16 февруари]] от 14:00 ч. в [[Нюпорт]], а срещите между [[Матю Стивънс]] и [[Анди Хикс]], както и между [[Доминик Дейл]] и [[Лян Уънбо]] се състои на 16 февруари от 20:00 ч. българско време. == [[Най-голям брейк (снукър)|Сенчъри брейкове]] == === Квалификационен кръг === * {{флагче|Англия}} [[Бари Пинчес]] 136 * {{флагче|Уелс}} [[Даниел Уелш]] 132 * {{флагче|Англия}} [[Стюарт Петман]] 132 * {{флагче|Шотландия}} [[Джейми Бърнет]] 131, 112, 110 * {{флагче|Англия}} [[Мартин Гоулд]] 128, 105 * {{флагче|Англия}} [[Андрю Норман]] 123 * {{флагче|Китай}} [[Лян Уънбо]] 122, 100 * {{флагче|Англия}} [[Анди Лий]] 120 * {{флагче|Шотландия}} [[Алан Макманъс]] 119 * [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Джерард Грийн]] 111 * {{флагче|Англия}} [[Пол Дейвисън]] 109 * [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Патрик Уелш]] 102 === Основна схема === * {{флагче|Хонконг}} [[Марко Фу]] 142, 117, 115, 101 * {{флагче|Англия}} [[Алистър Картър]] 141, 119, 116, 109 * {{флагче|Англия}} [[Антъни Хамилтън]] 136, 100 * {{флагче|Англия}} [[Мартин Гоулд]] 135 * {{флагче|Англия}} [[Стив Дейвис]] 132 * {{флагче|Англия}} [[Дейвид Гилбърт]] 131, 115 * {{флагче|Шотландия}} [[Джон Хигинс]] 129 * {{флагче|Англия}} [[Марк Селби]] 126 * {{флагче|Уелс}} [[Доминик Дейл]] 124, 104 * {{флагче|Австралия}} [[Нийл Робъртсън]] 124, 107 * {{флагче|Англия}} [[Рони О'Съливан]] 118 * {{флагче|Англия}} [[Шон Мърфи]] 116, 105 * {{флагче|Уелс}} [[Пол Дейвис]] 110 * {{флагче|Уелс}} [[Райън Дей]] 109, 104 * {{флагче|Ирландия}} [[Майкъл Джъд]] 109 * {{флагче|Англия}} [[Джо Пери (снукър)|Джо Пери]] 107 * {{флагче|Шотландия}} [[Греъм Дот]] 105 * [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Джо Суейл]] 105 * {{флагче|Англия}} [[Бари Пинчес]] 102 * {{флагче|Шотландия}} [[Стивън Магуайър]] 101 == Източници == <references /> {{Welsh Open (снукър)}} {{портал снукър}} [[Категория:Открито първенство по снукър на Уелс]] [[Категория:Спорт в Нюпорт]] gl1v9so3abmurc5rx50svz8dux2du5v 12214980 12214913 2024-04-26T09:39:37Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Спорт в Нюпорт]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki През [[2009]] г. се провежда поредното състезание по снукър '''[[Открито първенство по снукър на Уелс]]'''. Турнирът се състои между [[16 февруари|16]] и [[22 февруари]] в The Newport Centre, [[Нюпорт]], [[Уелс]]. Спечелен е от англичанина [[Алистър Картър]]<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/other_sports/snooker/7904701.stm Коментар на BBC]</ref>, който побеждава северно ирландеца [[Джо Суейл]] във финала с 9 – 5 [[фрейм (снукър)|фрейма]]. Това е първа ранкинг турнирна победа за Картър след 12 години в професионалния снукър, както и първи финал в кариерата на Суейл. == Награден фонд == Победител: £ 35 000<br> Финалист: £ 17 500<br> Полуфинали: £ 8750<br> Четвърт финали: £ 6500<br> 1/16 финали: £ 4275<br> 1/32 финали: £ 2750<br> 1/48 финали: £ 1725<br> 1/64 финали: £ 1325 Най-голям [[брейк (снукър)|брейк]]: £ 1000<br> [[Най-голям брейк (снукър)|Максимален брейк]]: £20 000 Общо: £ 225 500 == Основна схема == {{Състезание с директна елиминация 32 | RD1 = '''1/32 финали'''<br> 16-17 февруари 2009 <br>игра от 9 фрейма | RD2 = '''1/16 финали'''<br> 18-19 февруари 2009 <br>игра от 9 фрейма | RD3 = '''Четвъртфинали'''<br>20 февруари 2009 <br>игра от 9 фрейма | RD4 = '''Полуфинали'''<br>21 февруари 2009 <br>игра от 11 фрейма | RD5 = '''Финал''' <br>22 февруари 2009<br>игра от 19 фрейма | RD1-seed01= {{флагче|Англия}} | RD1-team01= '''[[Марк Селби]]''' | RD1-score01= 5 | RD1-seed02= {{флагче|Уелс}} | RD1-team02= [[Пол Дейвис]] | RD1-score02= 0 | RD1-seed03= {{флагче|Англия}} | RD1-team03= [[Джо Пери (снукър)|Джо Пери]] | RD1-score03= 4 | RD1-seed04= {{флагче|Англия}} | RD1-team04= '''[[Дейвид Гълбърт]]''' | RD1-score04= 5 | RD1-seed05= {{флагче|Англия}} | RD1-team05= [[Питър Ебдън]] | RD1-score05= 2 | RD1-seed06= {{флагче|Англия}} | RD1-team06= '''[[Антъни Хамилтън]]''' | RD1-score06= 5 | RD1-seed07= {{флагче|Уелс}} | RD1-team07= [[Райън Дей]] | RD1-score07= 3 | RD1-seed08= {{флагче|Ирландия}} | RD1-team08= '''[[Майкъл Джъд]]''' | RD1-score08= 5 | RD1-seed09= {{флагче|Англия}} | RD1-team09= '''[[Алистър Картър]]''' | RD1-score09= 5 | RD1-seed10= {{флагче|Англия}} | RD1-team10= [[Джими Уайт]] | RD1-score10= 1 | RD1-seed11= {{флагче|Шотландия}} | RD1-team11= '''[[Греъм Дот]]''' | RD1-score11= 5 | RD1-seed12= {{флагче|Англия}} | RD1-team12= [[Майк Дън]] | RD1-score12= 3 | RD1-seed13= {{флагче|Англия}} | RD1-team13= '''[[Марк Кинг]]''' | RD1-score13= 5 | RD1-seed14= {{флагче|Англия}} | RD1-team14= [[Дейв Харолд]] | RD1-score14= 3 | RD1-seed15= {{флагче|Англия}} | RD1-team15= '''[[Шон Мърфи]]''' | RD1-score15= 5 | RD1-seed16= {{флагче|Англия}} | RD1-team16= [[Бари Пинчес]] | RD1-score16= 3 | RD1-seed17= {{флагче|Шотландия}} | RD1-team17= '''[[Стивън Магуайър]]''' | RD1-score17= 5 | RD1-seed18= {{флагче|Уелс}} | RD1-team18= [[Иън Прайс]] | RD1-score18= 0 | RD1-seed19= {{флагче|Китай}} | RD1-team19= '''[[Дин Джънхуй]]''' | RD1-score19= 5 | RD1-seed20= {{флагче|Уелс}} | RD1-team20= [[Матю Стивънс]] | RD1-score20= 3 | RD1-seed21= [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] | RD1-team21= [[Марк Алън]] | RD1-score21= 3 | RD1-seed22= [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] | RD1-team22= '''[[Джо Суейл]]''' | RD1-score22= 5 | RD1-seed23= {{флагче|Шотландия}} | RD1-team23= [[Стивън Хендри]] | RD1-score23= 3 | RD1-seed24= {{флагче|Англия}} | RD1-team24= '''[[Мартин Гоулд]]''' | RD1-score24= 5 | RD1-seed25= {{флагче|Шотландия}} | RD1-team25= '''[[Джон Хигинс]]''' | RD1-score25= 5 | RD1-seed26= {{флагче|Уелс}} | RD1-team26= [[Доминик Дейл]] | RD1-score26= 2 | RD1-seed27= {{флагче|Австралия}} | RD1-team27= '''[[Нийл Робъртсън]]''' | RD1-score27=5 | RD1-seed28= {{флагче|Шотландия}} | RD1-team28= [[Джейми Бърнет]] | RD1-score28= 3 | RD1-seed29= {{флагче|Хонконг}} | RD1-team29= '''[[Марко Фу]]''' | RD1-score29= 5 | RD1-seed30= {{флагче|Ирландия}} | RD1-team30= [[Фъргъл О'Брайън]] | RD1-score30= 4 | RD1-seed31= {{флагче|Англия}} | RD1-team31= '''[[Рони О'Съливан]]''' | RD1-score31= 5 | RD1-seed32= {{флагче|Англия}} | RD1-team32= [[Стив Дейвис]] | RD1-score32= 2 | RD2-seed01= {{флагче|Англия}} | RD2-team01= '''[[Марк Селби]]''' | RD2-score01= 5 | RD2-seed02= {{флагче|Англия}} | RD2-team02= [[Дейвид Гълбърт]] | RD2-score02= 1 | RD2-seed03= {{флагче|Англия}} | RD2-team03= '''[[Антъни Хамилтън]]''' | RD2-score03= 5 | RD2-seed04= {{флагче|Ирландия}} | RD2-team04= [[Майкъл Джъд]] | RD2-score04= 2 | RD2-seed05= {{флагче|Англия}} | RD2-team05= '''[[Алистър Картър]]''' | RD2-score05= 5 | RD2-seed06= {{флагче|Шотландия}} | RD2-team06= [[Греъм Дот]] | RD2-score06= 4 | RD2-seed07= {{флагче|Англия}} | RD2-team07= [[Марк Кинг]] | RD2-score07= 2 | RD2-seed08= {{флагче|Англия}} | RD2-team08= '''[[Шон Мърфи]]''' | RD2-score08= 5 | RD2-seed09= {{флагче|Шотландия}} | RD2-team09= '''[[Стивън Магуайър]]''' | RD2-score09= 5 | RD2-seed10= {{флагче|Китай}} | RD2-team10= [[Дин Джънхуй]] | RD2-score10= 4 | RD2-seed11= [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] | RD2-team11= '''[[Джо Суейл]]''' | RD2-score11= 5 | RD2-seed12= {{флагче|Англия}} | RD2-team12= [[Мартин Гоулд]] | RD2-score12= 1 | RD2-seed13= {{флагче|Шотландия}} | RD2-team13= [[Джон Хигинс]] | RD2-score13= 4 | RD2-seed14= {{флагче|Австралия}} | RD2-team14= '''[[Нийл Робъртсън]]''' | RD2-score14= 5 | RD2-seed15= {{флагче|Хонконг}} | RD2-team15= '''[[Марко Фу]]''' | RD2-score15= 5 | RD2-seed16= {{флагче|Англия}} | RD2-team16= [[Рони О'Съливан]] | RD2-score16= 3 | RD3-seed01= {{флагче|Англия}} | RD3-team01= [[Марк Селби]] | RD3-score01= 3 | RD3-seed02= {{флагче|Англия}} | RD3-team02= '''[[Антъни Хамилтън]]''' | RD3-score02= 5 | RD3-seed03= {{флагче|Англия}} | RD3-team03= '''[[Алистър Картър]]''' | RD3-score03= 5 | RD3-seed04= {{флагче|Англия}} | RD3-team04= [[Шон Мърфи]] | RD3-score04= 2 | RD3-seed05= {{флагче|Шотландия}} | RD3-team05= [[Стивън Магуайър]] | RD3-score05= 4 | RD3-seed06= [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] | RD3-team06= '''[[Джо Суейл]]''' | RD3-score06= 5 | RD3-seed07= {{флагче|Австралия}} | RD3-team07= '''[[Нийл Робъртсън]]''' | RD3-score07= 5 | RD3-seed08= {{флагче|Хонконг}} | RD3-team08= [[Марко Фу]] | RD3-score08= 2 | RD4-seed01= {{флагче|Англия}} | RD4-team01= [[Антъни Хамилтън]] | RD4-score01= 5 | RD4-seed02= {{флагче|Англия}} | RD4-team02= '''[[Алистър Картър]]''' | RD4-score02= 6 | RD4-seed03= [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] | RD4-team03= '''[[Джо Суейл]]''' | RD4-score03= 6 | RD4-seed04= {{флагче|Австралия}} | RD4-team04= [[Нийл Робъртсън]] | RD4-score04= 4 | RD5-seed01= {{флагче|Англия}} | RD5-team01= '''[[Алистър Картър]]''' | RD5-score01= 9 | RD5-seed02= [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] | RD5-team02= [[Джо Суейл]] | RD5-score02= 5 }} == Финал == {| class="wikitable" style="font-size: 90%; margin: 1em auto 1em auto;" |- | colspan = "3" align="center" bgcolor="#ffd700" | '''Финал:''' Игра от 19 фрейма (10/19)<br />Newport Centre, [[Нюпорт]], [[Уелс]], [[22 февруари]] [[2009]], Съдия: Колин Хъмфрис. |- | width = "200" align="right" | {{флагче|Англия}} [[Алистър Картър]] | width = "100" align="center" |2 – 2 | width = "200" | [[Джо Суейл]] [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] |- | colspan = "3" align="center" style="font-size: 100%" |Дневна сесия: 9-81, 90-0 (89), 55-44, 10-103 (60), 16-83, 49-63, 16-66, 70-0 (54) <br />Вечерна сесия: 120-0 (116), 141-0 (109), 72-1 (61), 91-16 (91), 73-0 (67), 65-54 |- | align="right" | 116 | align="center" | Най-голям брейк | align="left" | 60 |- | align="right" | 2 | align="center" | Сенчъри брекове | align="left" | 0 |- | align="right" | 7 | align="center" | 50+ брейк | align="left" | 1 |} == Квалификационен кръг (9) == Квалификациите за състезанието ще се проведат между [[3 февруари|3]] и [[6 февруари]] в [[Понтинс Сентър]], в [[град]] [[Престатин]], [[Уелс]]. {{Квалификации (снукър)| | RD1 ='''Кръг 1'''<br>Игра от 9 фрейма | RD2 ='''Кръг 2'''<br>Игра от 9 фрейма | RD3 ='''Кръг 3'''<br>Игра от 9 фрейма | RD4 ='''Кръг 4'''<br>Игра от 9 фрейма | RD1-team01 =[[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Патрик Уелш]] | RD1-score01 =5 | RD1-team02 ={{флагче|Китай}} [[Liu Chuang]] | RD1-score02 =2 | RD1-team03 ={{флагче|Англия}} [[Kuldesh Johal]] | RD1-score03 = 3 | RD1-team04 ={{флагче|Ирландия}} [[Vincent Muldoon]] | RD1-score04 =5 | RD1-team05 = {{флагче|Англия}} [[Матю Коуч]] | RD1-score05 = 2 | RD1-team06 ={{флагче|Англия}} [[Stephen Craigie]] | RD1-score06 = 5 | RD1-team07 ={{флагче|Шотландия}} [[Скот МакКензи]] | RD1-score07 =4 | RD1-team08 ={{флагче|Нидерландия}} [[Stefan Mazrocis]] | RD1-score08 =5 | RD1-team09 ={{флагче|Англия}} [[Джими Уайт]] | RD1-score09 =5 | RD1-team10 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Грейс]] | RD1-score10 =4 | RD1-team11 ={{флагче|Англия}} [[Саймън Бедфорд]] | RD1-score11 =5 | RD1-team12 = {{флагче|Англия}} [[Уейн Купър]] | RD1-score12 =3 | RD1-team13 = {{флагче|Англия}} [[Лий Спик]] | RD1-score13 =5 | RD1-team14 ={{флагче|Шотландия}} [[Robert Stephen]] | RD1-score14 =3 | RD1-team15 ={{флагче|Тайланд}} [[Supoj Saenla]] | RD1-score15 =2 | RD1-team16 ={{флагче|Китай}} [[Jin Long]] | RD1-score16 =5 | RD1-team17 ={{флагче|Англия}} [[Питър Лайнс]] | RD1-score17 =5 | RD1-team18 ={{флагче|Уелс}} [[Андрю Пагет]] | RD1-score18 =4 | RD1-team19 = {{флагче|Англия}} [[Пол Дейвисън]] | RD1-score19 = 5 | RD1-team20 ={{флагче|Тайланд}} [[Атасит Махити]] | RD1-score20 =2 | RD1-team21 ={{флагче|Шотландия}} [[Джеймс МакБийн]] | RD1-score21 =4 | RD1-team22 ={{флагче|Индия}} [[Aditya Mehta]] | RD1-score22 =5 | RD1-team23 = {{флагче|Англия}} [[Матю Селт]] | RD1-score23 =5 | RD1-team24 ={{флагче|Англия}} [[Michael Georgiou]] | RD1-score24 = 2 | RD1-team25 ={{флагче|Уелс}} [[Джейми Джоунс]] | RD1-score25 = 5 | RD1-team26 ={{флагче|Китай}} [[Li Hang]] | RD1-score26 =4 | RD1-team27 = {{флагче|Англия}} [[Луис Робъртс]] | RD1-score27 =5 | RD1-team28 =[[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Declan Hughes]] | RD1-score28 =0 | RD1-team29 ={{флагче|Ирландия}} [[Rodney Goggins]] | RD1-score29 =5 | RD1-team30 ={{флагче|Англия}} [[Анди Лий]] | RD1-score30 =2 | RD1-team31 ={{флагче|Уелс}} [[Даниел Уелш]] | RD1-score31 = 5 | RD1-team32 ={{флагче|Нова Зеландия}} [[Chris McBreen]] | RD1-score32 =0 | RD2-team01 ={{флагче|Уелс}} [[Пол Дейвис]] | RD2-score01 =5 | RD2-team02 =[[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Патрик Уелш]] | RD2-score02 = 1 | RD2-team03 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Рой]] | RD2-score03 =5 | RD2-team04 ={{флагче|Ирландия}} [[Vincent Muldoon]] | RD2-score04 =3 | RD2-team05 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Грей]] | RD2-score05 =2 | RD2-team06 ={{флагче|Англия}} [[Stephen Craigie]] | RD2-score06 =5 | RD2-team07 ={{флагче|Англия}} [[Стюарт Петман]] | RD2-score07 =5 | RD2-team08 ={{флагче|Нидерландия}} [[Stefan Mazrocis]] | RD2-score08 = 0 | RD2-team09 ={{флагче|Англия}} [[Род Лауър]] | RD2-score09 =4 | RD2-team10 ={{флагче|Англия}} [[Джими Уайт]] | RD2-score10 = 5 | RD2-team11 ={{флагче|Англия}} [[Робърт Милкинс]] | RD2-score11 =5 | RD2-team12 ={{флагче|Англия}} [[Уейн Купър]] | RD2-score12 =3 | RD2-team13 ={{флагче|Ирландия}} [[Joe Delaney]] | RD2-score13 =5 | RD2-team14 ={{флагче|Англия}} [[Лий Спик]] | RD2-score14 = 3 | RD2-team15 = {{флагче|Англия}} [[Бари Пинчес]] | RD2-score15 =5 | RD2-team16 ={{флагче|Китай}} [[Jin Long]] | RD2-score16 =3 | RD2-team17 ={{флагче|Уелс}} [[Иън Прайс]] | RD2-score17 =5 | RD2-team18 ={{флагче|Англия}} [[Питър Лайнс]] | RD2-score18 = 4 | RD2-team19 ={{флагче|Англия}} [[Анди Хикс]] | RD2-score19 =5 | RD2-team20 ={{флагче|Англия}} [[Пол Дейвисън]] | RD2-score20 =3 | RD2-team21 ={{флагче|Англия}} [[Марк Дейвис]] | RD2-score21 =3 | RD2-team22 ={{флагче|Индия}} [[Aditya Mehta]] | RD2-score22 =5 | RD2-team23 ={{флагче|Англия}} [[Мартин Гоулд]] | RD2-score23 =5 | RD2-team24 ={{флагче|Англия}} [[Матю Селт]] | RD2-score24 = 3 | RD2-team25 ={{флагче|Китай}} [[Liu Song]] | RD2-score25 =2 | RD2-team26 ={{флагче|Китай}} [[Li Hang]] | RD2-score26 =5 | RD2-team27 ={{флагче|Англия}} [[Марк Джойс]] | RD2-score27 =5 | RD2-team28 ={{флагче|Англия}} [[Луис Робъртс]] | RD2-score28 = 1 | RD2-team29 ={{флагче|Ирландия}} [[Дейвид Морис]] | RD2-score29 =5 | RD2-team30 ={{флагче|Ирландия}} [[Rodney Goggins]] | RD2-score30 =1 | RD2-team31 ={{флагче|Англия}} [[Андрю Норман]] | RD2-score31 =4 | RD2-team32 ={{флагче|Уелс}} [[Даниел Уелш]] | RD2-score32 =5 | RD3-team01 ={{флагче|Англия}} [[Джими Мики]] | RD3-score01 =3 | RD3-team02 ={{флагче|Уелс}} [[Пол Дейвис]] | RD3-score02 = 5 | RD3-team03 = {{флагче|Англия}} [[Дейвид Гилбърт]] | RD3-score03 =5 | RD3-team04 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Рой]] | RD3-score04 = 3 | RD3-team05 ={{флагче|Англия}} [[Майкъл Холт]] | RD3-score05 =5 | RD3-team06 ={{флагче|Англия}} [[Stephen Craigie]] | RD3-score06 = 2 | RD3-team07 ={{флагче|Шотландия}} [[Алан МакМанъс]] | RD3-score07 =4 | RD3-team08 ={{флагче|Англия}} [[Стюарт Петман]] | RD3-score08 =5 | RD3-team09 ={{флагче|Англия}} [[Рори МакЛойд]] | RD3-score09 = 2 | RD3-team10 ={{флагче|Англия}} [[Джими Уайт]] | RD3-score10 = 5 | RD3-team11 ={{флагче|Англия}} [[Майк Дън]] | RD3-score11 =5 | RD3-team12 ={{флагче|Англия}} [[Робърт Милкинс]] | RD3-score12 = 4 | RD3-team13 =[[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Джерард Грийн]] | RD3-score13 =5 | RD3-team14 ={{флагче|Ирландия}} [[Joe Delaney]] | RD3-score14 = 1 | RD3-team15 ={{флагче|Англия}} [[Джъд Тръмп]] | RD3-score15 =3 | RD3-team16 ={{флагче|Англия}} [[Бари Пинчес]] | RD3-score16 =5 | RD3-team17 ={{флагче|Англия}} [[Андрю Хигинсън]] | RD3-score17 =4 | RD3-team18 ={{флагче|Уелс}} [[Иън Прайс]] | RD3-score18 =5 | RD3-team19 ={{флагче|Англия}} [[Адриан Гънел]] | RD3-score19 =2 | RD3-team20 = {{флагче|Англия}} [[Анди Хикс]] | RD3-score20 = 5 | RD3-team21 ={{флагче|Шотландия}} [[Маркус Кембъл]] | RD3-score21 =5 | RD3-team22 = {{флагче|Индия}} [[Aditya Mehta]] | RD3-score22 = 2 | RD3-team23 ={{флагче|Англия}} [[Джон Парът]] | RD3-score23 =3 | RD3-team24 ={{флагче|Англия}} [[Мартин Гоулд]] | RD3-score24 = 5 | RD3-team25 ={{флагче|Китай}} [[Лян Уънбо]] | RD3-score25 =5 | RD3-team26 = {{флагче|Китай}} [[Li Hang]] | RD3-score26 = 1 | RD3-team27 ={{флагче|Шотландия}} [[Джейми Бърнет]] | RD3-score27 =5 | RD3-team28 ={{флагче|Англия}} [[Марк Джойс]] | RD3-score28 =0 | RD3-team29 ={{флагче|Англия}} [[Рики Уолдън]] | RD3-score29 =5 | RD3-team30 ={{флагче|Ирландия}} [[Дейвид Морис]] | RD3-score30 = 3 | RD3-team31 ={{флагче|Англия}} [[Том Форд]] | RD3-score31 =5 | RD3-team32 ={{флагче|Уелс}} [[Даниел Уелш]] | RD3-score32 =2 | RD4-team01 ={{флагче|Англия}} [[Бари Хокинс]] | RD4-score01 =4 | RD4-team02 ={{флагче|Уелс}} [[Пол Дейвис]] | RD4-score02 =5 | RD4-team03 ={{флагче|Уелс}} [[Марк Уилямс]] '''*''' | RD4-score03 =1 | RD4-team04 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Гилбърт]] | RD4-score04 =5 | RD4-team05 ={{флагче|Англия}} [[Антъни Хамилтън]] | RD4-score05 =5 | RD4-team06 ={{флагче|Англия}} [[Майкъл Холт]] | RD4-score06 = 3 | RD4-team07 ={{флагче|Ирландия}} [[Майкъл Джъд]] | RD4-score07 =5 | RD4-team08 ={{флагче|Англия}} [[Стюарт Петман]] | RD4-score08 =2 | RD4-team09 ={{флагче|Ирландия}} [[Кен Дохърти]] | RD4-score09 =0 | RD4-team10 ={{флагче|Англия}} [[Джими Уайт]] | RD4-score10 =5 | RD4-team11 ={{флагче|Англия}} [[Иън МакКълох]] | RD4-score11 = 4 | RD4-team12 ={{флагче|Англия}} [[Майк Дън]] | RD4-score12 =5 | RD4-team13 ={{флагче|Англия}} [[Дейв Харолд]] | RD4-score13 =5 | RD4-team14 =[[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Джерард Грийн]] | RD4-score14 = 1 | RD4-team15 ={{флагче|Англия}} [[Джейми Коуп]] | RD4-score15 =3 | RD4-team16 ={{флагче|Англия}} [[Бари Пинчес]] | RD4-score16 =5 | RD4-team17 ={{флагче|Англия}} [[Стюарт Бингам]] | RD4-score17 = 3 | RD4-team18 ={{флагче|Уелс}} [[Иън Прайс]] | RD4-score18 = 5 | RD4-team19 ={{флагче|Уелс}} [[Матю Стивънс]] '''*''' | RD4-score19 =5 | RD4-team20 ={{флагче|Англия}} [[Анди Хикс]] | RD4-score20 =4 | RD4-team21 =[[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Джо Суейл]] | RD4-score21 = 5 | RD4-team22 ={{флагче|Шотландия}} [[Маркус Кембъл]] | RD4-score22 = 3 | RD4-team23 ={{флагче|Англия}} [[Найджъл Бонд]] | RD4-score23 = 4 | RD4-team24 ={{флагче|Англия}} [[Мартин Гоулд]] | RD4-score24 = 5 | RD4-team25 ={{флагче|Уелс}} [[Доминик Дейл]] '''*''' | RD4-score25 =5 | RD4-team26 ={{флагче|Китай}} [[Лян Уънбо]] | RD4-score26 =4 | RD4-team27 ={{флагче|Англия}} [[Стивън Лий]] | RD4-score27 = 3 | RD4-team28 ={{флагче|Шотландия}} [[Джейми Бърнет]] | RD4-score28 = 5 | RD4-team29 ={{флагче|Ирландия}} [[Фъргъл О'Брайън]] | RD4-score29 = 5 | RD4-team30 ={{флагче|Англия}} [[Рики Уолдън]] | RD4-score30 = 1 | RD4-team31 ={{флагче|Англия}} [[Стив Дейвис]] | RD4-score31 = 5 | RD4-team32 ={{флагче|Англия}} [[Том Форд]] | RD4-score32 = 2 }} '''*''' Срещата между [[Марк Уилямс]] и [[Дейвид Гилбърт]] се играе на [[16 февруари]] от 14:00 ч. в [[Нюпорт]], а срещите между [[Матю Стивънс]] и [[Анди Хикс]], както и между [[Доминик Дейл]] и [[Лян Уънбо]] се състои на 16 февруари от 20:00 ч. българско време. == [[Най-голям брейк (снукър)|Сенчъри брейкове]] == === Квалификационен кръг === * {{флагче|Англия}} [[Бари Пинчес]] 136 * {{флагче|Уелс}} [[Даниел Уелш]] 132 * {{флагче|Англия}} [[Стюарт Петман]] 132 * {{флагче|Шотландия}} [[Джейми Бърнет]] 131, 112, 110 * {{флагче|Англия}} [[Мартин Гоулд]] 128, 105 * {{флагче|Англия}} [[Андрю Норман]] 123 * {{флагче|Китай}} [[Лян Уънбо]] 122, 100 * {{флагче|Англия}} [[Анди Лий]] 120 * {{флагче|Шотландия}} [[Алан Макманъс]] 119 * [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Джерард Грийн]] 111 * {{флагче|Англия}} [[Пол Дейвисън]] 109 * [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Патрик Уелш]] 102 === Основна схема === * {{флагче|Хонконг}} [[Марко Фу]] 142, 117, 115, 101 * {{флагче|Англия}} [[Алистър Картър]] 141, 119, 116, 109 * {{флагче|Англия}} [[Антъни Хамилтън]] 136, 100 * {{флагче|Англия}} [[Мартин Гоулд]] 135 * {{флагче|Англия}} [[Стив Дейвис]] 132 * {{флагче|Англия}} [[Дейвид Гилбърт]] 131, 115 * {{флагче|Шотландия}} [[Джон Хигинс]] 129 * {{флагче|Англия}} [[Марк Селби]] 126 * {{флагче|Уелс}} [[Доминик Дейл]] 124, 104 * {{флагче|Австралия}} [[Нийл Робъртсън]] 124, 107 * {{флагче|Англия}} [[Рони О'Съливан]] 118 * {{флагче|Англия}} [[Шон Мърфи]] 116, 105 * {{флагче|Уелс}} [[Пол Дейвис]] 110 * {{флагче|Уелс}} [[Райън Дей]] 109, 104 * {{флагче|Ирландия}} [[Майкъл Джъд]] 109 * {{флагче|Англия}} [[Джо Пери (снукър)|Джо Пери]] 107 * {{флагче|Шотландия}} [[Греъм Дот]] 105 * [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20px|Северна Ирландия]] [[Джо Суейл]] 105 * {{флагче|Англия}} [[Бари Пинчес]] 102 * {{флагче|Шотландия}} [[Стивън Магуайър]] 101 == Източници == <references /> {{Welsh Open (снукър)}} {{портал снукър}} [[Категория:Открито първенство по снукър на Уелс]] f16lhajr4khz7fqewfqriuql7v76ojz 0 233903 12214220 12004818 2024-04-25T15:22:00Z Мико 4542 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Личност|зограф}} '''Апостол Христов Макриев Фръчковски''' е [[българи|български]] [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], един от последните представители на един от най-старите родове в школата, [[Фръчковци|Фръчковския род]] и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Апостол Фръчковски е роден през 1877 година в [[Галичник]], тогава в Османската империя. Син е на видния зограф [[Христо Макриев]].<ref>{{Василиев|212}}</ref> От 14-годишен се занимава със семейния занаят иконопис, който първо учи при баща си, а след неговата смърт през 1893 година - при най-големия си брат [[Епифаний Христов]]. Помага на баща си или на брат си при работата им върху икони за „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в Карлово, (1891-1892), [[Медвен]], [[Ичера]], [[Градец (област Сливен)|Градец]] (1892), [[Жеравна]] (1893), [[Сливен]] („Света Богородица“, заедно с чичо си [[Кузман Блаженов]]), [[Горна Оряховица]] (1895, „Свети великомъченик Георги“, „Успение Богородично“, заедно с Кузман Блаженов), [[Лясковец]] (1896, „Свети Василий“, изографисана от тях през 1897 г.), [[Севлиево]] (1898, „Света Троица“ заедно с брат си и [[Овентий Исачев]]). Към 1898-1899 година заедно с [[Георги Исачев]] рисува църкви в [[Румъния]] (в селата Стоянище и Фросинет). В 1899 г. заедно с Овентий Исачев, Георги Исачев и Епифани Христов изографисва храма „Свети Димитрий“ в Лясковец.<ref name="Димитров,76-78">{{cite journal | last = Димитров | first = Христо М | authorlink = | coauthors = | year = 1991 | month = | title = Два документа за Фръчковския род | journal = Исторически преглед | publisher = | location = | volume = XLVII | issue = 1 | pages = 76-79 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> През 1899 година рисува кубето на църквата „[[Свети Никола (Златарица)|Свети Никола]]“ в Златарица.<ref name="Василиев 221">{{Василиев|221}}</ref>, след което рисува икони за църквата „[[Рождество Богородично (Елена)|Рождество Богородично]]“ в Елена. До 1902 година работи в Еленската околия.<ref name="Димитров,76-78"/> [[Файл:Apostol Frchkovski.jpg|ляво|мини|250п|[[Павел Караасанов]], [[Ташко Цветков]] и Апостол Фръчковски]] Участва активно в революционната дейност на ВМОРО в [[Дебър]]ско и за време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] ръководи Галичко-Реканския революционен район.<ref>{{cite book |title= Военно-исторически сборник, том 60, бр. 4 - 6 |year= 1991|publisher= Военно-историческа комисия при Щаба на армията|pages= 106}}</ref><ref>{{Пелтеков|488}}</ref> След потушаването на въстанието се установява в [[България]], като в [[Ловеч]] заедно с брат си и други зографи иконописва целия иконостас на църквата „[[Света Троица (Ловеч)|Света Троица]]“. През 1904 година работи в храма „Света Богородица“ в Горна Оряховица. През 1904, 1906, 1908 и 1909 година за кратко се връща в [[Македония (област)|Македония]].<ref name="Димитров,76-78"/> Подпомага многократно бежанци от Македония, става активен участник в дейността на Дебърското благотворително братство. Пише статии за вестниците „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ и „[[Зора (вестник)|Зора]]“. Според документ, продиктуван от него, участва в изографисването на църкви в Лясковец (1904, „Свети Атанасий“), [[Арбанаси]] (1905, манастир „Свети Никола“), [[Свищов]] (1906, [[Света Троица (Свищов)|„Света Троица“]]), рисува икони за църкви в [[Поликраище]] (1909), [[Енидже Вардар]] (1909, „[[Св. св. Константин и Елена (Енидже Вардар)|Св. св. Кирил и Методий]]“) и на други места. Към 1909 година заедно с Г. Желязков открива Ателие за църковна живопис „Свети Лука“ в София. Преди [[Първа световна война|Първата световна война]] участва в изработването на иконите за храма „Свети свети Кирил и Методий“ в [[Ксанти]], за църкви в [[Добрич]], [[Пирдоп]], [[Оряхово]], [[Иваняне]], [[Драганово (област Велико Търново)|Драганово]], [[Горна Оряховица]], [[Луковит]], както и в изографисването на църкви в [[Стара Загора]] („Свети Димитрий“), [[Пловдив]] („Свети Георги“ и „Света Параскева“), [[Ихтиман]] (1914, „Света Богородица“), [[Ветрен (град)|Ветрен]], [[Пазарджик]], [[Беглеж]].<ref name="Димитров,76-78"/> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] на Българската армия и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина.<ref>{{МОО|760}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.fakel.bg/index.php?t=3440 | заглавие = Историкът Христо Милков: В Клуба на месиите членуват само спасители, обединители, освободители и победители | достъп_дата = 30 април 2015 | фамилно_име = Николова | първо_име = Ваня | дата = 20 февруари 2014 | издател = Факел }}</ref> По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]], когато родният му край е освободен от българската армия, Апостол Фръчковски става първият околийски началник на Галичник.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.focus-radio.net/?action=opinion&id=10278 | заглавие = Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род | достъп_дата = 30 април 2015 | фамилно_име = Николова | първо_име = Ваня | дата = 12 февруари 2011 | издател = Радио верига Фокус }}</ref> През 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]].<ref>{{Македония Сборник|606 - 607}}</ref> [[Файл:Galichnik Mass 1916.jpg|мини|250п|Тържествена литургия в 1916 година по случай една година от освобождението на Галичник по време на Първата световна война. На първия ред четвърти отляво е кметът Апостол Христов]] [[Файл:Glozhene Monastery Inscription 2.jpg|дясно|мини|250п|Зографският надпис в Гложенския манастир]] През 1923 година като делегат от [[Галичко-Реканско благотворително братство|Реканското македонско братство]] е избран за съветник в Националния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] при обединението на [[МФРО]] с неутралните братства.<ref>{{Гребенаров|122}}</ref> В същата година заедно със сина си [[Христо Апостолов (зограф)|Христо Апостолов]] изписва стенописите в храма „[[Свети Георги (Бяла)|Свети Георги]]“ в Бяла, Русенско.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://hramove.pravoslavie.bg/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%E2%80%9E%D1%81%D0%B2-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5/ | заглавие=Църква „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ в Бяла | достъп_дата=7 януари 2016 | издател=Енориите | архив_дата=2021-02-02 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210202015218/http://hramove.pravoslavie.bg/%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b2%d0%b0-%e2%80%9e%d1%81%d0%b2-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%8a%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b1%d0%b5/ }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://bulgaria.domino.bg/byala/12-04.htm | заглавие=Църква „Свети Георги“ | достъп_дата=7 януари 2016 | издател=Бяла: Култура и изкуство | архив_дата=2007-10-09 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071009230637/http://bulgaria.domino.bg/byala/12-04.htm }}</ref> За църквата „[[Свети Мина (Кюстендил, 1933)|Свети Мина]]“ в Кюстендил, завършена в 1933 година, Апостол Христов изработва иконите на иконостаса, изографисва стените и оформя целия интериор.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina | заглавие=Църква Свети Великомъченик Мина | достъп_дата=13 декември 2015 | издател=Туристическа дестинация Кюстендил | архив_дата=2015-12-22 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222102027/http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina }}</ref><ref name="Василиев 250">{{Василиев|250}}</ref> След Първата световна война заедно с иконописци от ателието си изографисва или рисува икони за храмове в [[Пещера (град)|Пещера]], [[Трън]] (1930), [[Горна Оряховица]] (1932), [[Ямбол]] (1933), [[Тетевен]] (1937, „Всех светих“), [[Дорково]], [[Кубрат (град)|Кубрат]] (1939), [[Пловдив]], [[София]], [[Русе]] („[[Свети Георги (Русе)|Свети Георги]]“), [[Орхание]], [[Гложене (област Ловеч)|Гложене]] и [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]] (1943-1944), където работи със сина си Христо, с [[Георги Исачев]] и Георги Алексиев, [[Калотина]], [[Брезник]], [[Златна Панега]] (1944) и други. През 1946 година се парализира.<ref name="Димитров,76-78"/> Апостол Христов е автор на стенописите на софийската църква „[[Свети Спас (София)|Свети Спас]]“, изгорели на 30 март 1944 година.<ref name="Българска патриаршия">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=81| 2=| заглавие=Софийската църква „Св. Спас“, заличена от банка| достъп_дата=12 декември 2015| издател=Българска патриаршия: Българска православна църква| архив_дата=2015-12-22| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222110918/http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=81}}</ref> Защитава българските национални интереси в Македония до смъртта си през 1947 година<ref>{{Citation |title=Христо, Милков „Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година“ |url=http://balder.prohosting.com/asen/frachkovski.htm |accessdate=2009-02-24 |archivedate=2008-09-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080905015037/http://balder.prohosting.com/asen/frachkovski.htm }}</ref><ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/07/blog-post.html Спомени на Апостол Фръчковски]</ref> Оставя спомени.<ref>{{cite book |title= Военно-исторически сборник, том 60, бр. 4 - 6 |year= 1991|publisher= Военно-историческа комисия при Щаба на армията|pages= 106, 108}}</ref> в София.<ref name="София помни 65">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=65 | заглавие=Парцел 65 |достъп_дата =18 април 2018 |издател=София помни }}</ref> Неговите роднини Апостол и Петър Христови от Галичник изработват украсата на църквата в Севлиево след 1870 година.<ref>{{Възрожденска интелигенция|684, 687}}</ref> <gallery class="center" caption="Стенописи от Гложенския манастир, 1944 г."> Glozhene Monastery Frescos 11.jpg | Светци в медальони Glozhene Monastery Frescos 09.jpg | Свети Пантелеймон Glozhene Monastery Frescos 08.jpg | Света Екатерина Glozhene Monastery Frescos 07.jpg | Св. св. Кирил и Методий Glozhene Monastery Frescos 06.jpg | Успение Богородично Glozhene Monastery Frescos 05.jpg | Исус Христос Glozhene Monastery Frescos 04.jpg | Светата Троица Glozhene Monastery Frescos 03.jpg | Свети Филарет Милостиви Glozhene Monastery Frescos 02.jpg | Свети Мина Glozhene Monastery Frescos 01.jpg | Кръщение </gallery> == Родословие == {{Фръчкови}} == Външни препратки == * {{cite book |title= Нашето иконопиство и резбарство въ Дебърско, в: Албумъ-Алманахъ Македония |last=Христовъ |first=Апостолъ |year=1931 |location=София |pages= 114 – 115|url=http://www.strumski.com/books/A_Frchkovski_Nasheto_ikonopistvo_i_rezbarstvo_v_Debarsko.pdf}} * {{Книга за мияците}} * [http://macedonia-history.blogspot.com/2008/07/blog-post.html Спомени на Апостол Фръчковски, бивш ръководител на Галичко-Реканския революционен район] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Христов, Апостол}} [[Категория:Български иконописци]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Галичник]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Фръчкови]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Български кметове на селища, били под българска власт]] [[Категория:Български подофицери]] 2cwf88fmrfjng5lck9qfcq048i72k7x 12214354 12214220 2024-04-25T18:53:42Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|зограф}} '''Апостол Христов Макриев Фръчковски''' е [[българи|български]] [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], един от последните представители на един от най-старите родове в школата, [[Фръчковци|Фръчковския род]] и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Апостол Фръчковски е роден през 1877 година в [[Галичник]], тогава в Османската империя. Син е на видния зограф [[Христо Макриев]].<ref>{{Василиев|212}}</ref> От 14-годишен се занимава със семейния занаят иконопис, който първо учи при баща си, а след неговата смърт през 1893 година - при най-големия си брат [[Епифаний Христов]]. Помага на баща си или на брат си при работата им върху икони за „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в Карлово, (1891-1892), [[Медвен]], [[Ичера]], [[Градец (област Сливен)|Градец]] (1892), [[Жеравна]] (1893), [[Сливен]] („Света Богородица“, заедно с чичо си [[Кузман Блаженов]]), [[Горна Оряховица]] (1895, „Свети великомъченик Георги“, „Успение Богородично“, заедно с Кузман Блаженов), [[Лясковец]] (1896, „Свети Василий“, изографисана от тях през 1897 г.), [[Севлиево]] (1898, „Света Троица“ заедно с брат си и [[Овентий Исачев]]). Към 1898-1899 година заедно с [[Георги Исачев]] рисува църкви в [[Румъния]] (в селата Стоянище и Фросинет). В 1899 г. заедно с Овентий Исачев, Георги Исачев и Епифани Христов изографисва храма „Свети Димитрий“ в Лясковец.<ref name="Димитров,76-78">{{cite journal | last = Димитров | first = Христо М | authorlink = | coauthors = | year = 1991 | month = | title = Два документа за Фръчковския род | journal = Исторически преглед | publisher = | location = | volume = XLVII | issue = 1 | pages = 76-79 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> През 1899 година рисува кубето на църквата „[[Свети Никола (Златарица)|Свети Никола]]“ в Златарица.<ref name="Василиев 221">{{Василиев|221}}</ref>, след което рисува икони за църквата „[[Рождество Богородично (Елена)|Рождество Богородично]]“ в Елена. До 1902 година работи в Еленската околия.<ref name="Димитров,76-78"/> [[Файл:Apostol Frchkovski.jpg|ляво|мини|250п|[[Павел Караасанов]], [[Ташко Цветков]] и Апостол Фръчковски]] Участва активно в революционната дейност на ВМОРО в [[Дебър]]ско и за време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] ръководи Галичко-Реканския революционен район.<ref>{{cite book |title= Военно-исторически сборник, том 60, бр. 4 - 6 |year= 1991|publisher= Военно-историческа комисия при Щаба на армията|pages= 106}}</ref><ref>{{Пелтеков|488}}</ref> След потушаването на въстанието се установява в [[България]], като в [[Ловеч]] заедно с брат си и други зографи иконописва целия иконостас на църквата „[[Света Троица (Ловеч)|Света Троица]]“. През 1904 година работи в храма „Света Богородица“ в Горна Оряховица. През 1904, 1906, 1908 и 1909 година за кратко се връща в [[Македония (област)|Македония]].<ref name="Димитров,76-78"/> Подпомага многократно бежанци от Македония, става активен участник в дейността на Дебърското благотворително братство. Пише статии за вестниците „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ и „[[Зора (вестник)|Зора]]“. Според документ, продиктуван от него, участва в изографисването на църкви в Лясковец (1904, „Свети Атанасий“), [[Арбанаси]] (1905, манастир „Свети Никола“), [[Свищов]] (1906, [[Света Троица (Свищов)|„Света Троица“]]), рисува икони за църкви в [[Поликраище]] (1909), [[Енидже Вардар]] (1909, „[[Св. св. Константин и Елена (Енидже Вардар)|Св. св. Кирил и Методий]]“) и на други места. Към 1909 година заедно с Г. Желязков открива Ателие за църковна живопис „Свети Лука“ в София. Преди [[Първа световна война|Първата световна война]] участва в изработването на иконите за храма „Свети свети Кирил и Методий“ в [[Ксанти]], за църкви в [[Добрич]], [[Пирдоп]], [[Оряхово]], [[Иваняне]], [[Драганово (област Велико Търново)|Драганово]], [[Горна Оряховица]], [[Луковит]], както и в изографисването на църкви в [[Стара Загора]] („Свети Димитрий“), [[Пловдив]] („Свети Георги“ и „Света Параскева“), [[Ихтиман]] (1914, „Света Богородица“), [[Ветрен (град)|Ветрен]], [[Пазарджик]], [[Беглеж]].<ref name="Димитров,76-78"/> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] на Българската армия и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина.<ref>{{МОО|760}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.fakel.bg/index.php?t=3440 | заглавие = Историкът Христо Милков: В Клуба на месиите членуват само спасители, обединители, освободители и победители | достъп_дата = 30 април 2015 | фамилно_име = Николова | първо_име = Ваня | дата = 20 февруари 2014 | издател = Факел }}</ref> По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]], когато родният му край е освободен от българската армия, Апостол Фръчковски става първият околийски началник на Галичник.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.focus-radio.net/?action=opinion&id=10278 | заглавие = Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род | достъп_дата = 30 април 2015 | фамилно_име = Николова | първо_име = Ваня | дата = 12 февруари 2011 | издател = Радио верига Фокус }}</ref> През 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]].<ref>{{Македония Сборник|606 - 607}}</ref> [[Файл:Galichnik Mass 1916.jpg|мини|250п|Тържествена литургия в 1916 година по случай една година от освобождението на Галичник по време на Първата световна война. На първия ред четвърти отляво е кметът Апостол Христов]] [[Файл:Glozhene Monastery Inscription 2.jpg|дясно|мини|250п|Зографският надпис в Гложенския манастир]] През 1923 година като делегат от [[Галичко-Реканско благотворително братство|Реканското македонско братство]] е избран за съветник в Националния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] при обединението на [[МФРО]] с неутралните братства.<ref>{{Гребенаров|122}}</ref> В същата година заедно със сина си [[Христо Апостолов (зограф)|Христо Апостолов]] изписва стенописите в храма „[[Свети Георги (Бяла)|Свети Георги]]“ в Бяла, Русенско.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://hramove.pravoslavie.bg/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%E2%80%9E%D1%81%D0%B2-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5/ | заглавие=Църква „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ в Бяла | достъп_дата=7 януари 2016 | издател=Енориите | архив_дата=2021-02-02 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210202015218/http://hramove.pravoslavie.bg/%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b2%d0%b0-%e2%80%9e%d1%81%d0%b2-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%8a%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b1%d0%b5/ }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://bulgaria.domino.bg/byala/12-04.htm | заглавие=Църква „Свети Георги“ | достъп_дата=7 януари 2016 | издател=Бяла: Култура и изкуство | архив_дата=2007-10-09 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071009230637/http://bulgaria.domino.bg/byala/12-04.htm }}</ref> За църквата „[[Свети Мина (Кюстендил, 1933)|Свети Мина]]“ в Кюстендил, завършена в 1933 година, Апостол Христов изработва иконите на иконостаса, изографисва стените и оформя целия интериор.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina | заглавие=Църква Свети Великомъченик Мина | достъп_дата=13 декември 2015 | издател=Туристическа дестинация Кюстендил | архив_дата=2015-12-22 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222102027/http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina }}</ref><ref name="Василиев 250">{{Василиев|250}}</ref> След Първата световна война заедно с иконописци от ателието си изографисва или рисува икони за храмове в [[Пещера (град)|Пещера]], [[Трън]] (1930), [[Горна Оряховица]] (1932), [[Ямбол]] (1933), [[Тетевен]] (1937, „Всех светих“), [[Дорково]], [[Кубрат (град)|Кубрат]] (1939), [[Пловдив]], [[София]], [[Русе]] („[[Свети Георги (Русе)|Свети Георги]]“), [[Орхание]], [[Гложене (област Ловеч)|Гложене]] и [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]] (1943-1944), където работи със сина си Христо, с [[Георги Исачев]] и [[Георги Алексиев (зограф)|Георги Алексиев]], [[Калотина]], [[Брезник]], [[Златна Панега]] (1944) и други. През 1946 година се парализира.<ref name="Димитров,76-78"/> Апостол Христов е автор на стенописите на софийската църква „[[Свети Спас (София)|Свети Спас]]“, изгорели на 30 март 1944 година.<ref name="Българска патриаршия">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=81| 2=| заглавие=Софийската църква „Св. Спас“, заличена от банка| достъп_дата=12 декември 2015| издател=Българска патриаршия: Българска православна църква| архив_дата=2015-12-22| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222110918/http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=81}}</ref> Защитава българските национални интереси в Македония до смъртта си през 1947 година<ref>{{Citation |title=Христо, Милков „Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година“ |url=http://balder.prohosting.com/asen/frachkovski.htm |accessdate=2009-02-24 |archivedate=2008-09-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080905015037/http://balder.prohosting.com/asen/frachkovski.htm }}</ref><ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/07/blog-post.html Спомени на Апостол Фръчковски]</ref> Оставя спомени.<ref>{{cite book |title= Военно-исторически сборник, том 60, бр. 4 - 6 |year= 1991|publisher= Военно-историческа комисия при Щаба на армията|pages= 106, 108}}</ref> в София.<ref name="София помни 65">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=65 | заглавие=Парцел 65 |достъп_дата =18 април 2018 |издател=София помни }}</ref> Неговите роднини Апостол и Петър Христови от Галичник изработват украсата на църквата в Севлиево след 1870 година.<ref>{{Възрожденска интелигенция|684, 687}}</ref> <gallery class="center" caption="Стенописи от Гложенския манастир, 1944 г."> Glozhene Monastery Frescos 11.jpg | Светци в медальони Glozhene Monastery Frescos 09.jpg | Свети Пантелеймон Glozhene Monastery Frescos 08.jpg | Света Екатерина Glozhene Monastery Frescos 07.jpg | Св. св. Кирил и Методий Glozhene Monastery Frescos 06.jpg | Успение Богородично Glozhene Monastery Frescos 05.jpg | Исус Христос Glozhene Monastery Frescos 04.jpg | Светата Троица Glozhene Monastery Frescos 03.jpg | Свети Филарет Милостиви Glozhene Monastery Frescos 02.jpg | Свети Мина Glozhene Monastery Frescos 01.jpg | Кръщение </gallery> == Родословие == {{Фръчкови}} == Външни препратки == * {{cite book |title= Нашето иконопиство и резбарство въ Дебърско, в: Албумъ-Алманахъ Македония |last=Христовъ |first=Апостолъ |year=1931 |location=София |pages= 114 – 115|url=http://www.strumski.com/books/A_Frchkovski_Nasheto_ikonopistvo_i_rezbarstvo_v_Debarsko.pdf}} * {{Книга за мияците}} * [http://macedonia-history.blogspot.com/2008/07/blog-post.html Спомени на Апостол Фръчковски, бивш ръководител на Галичко-Реканския революционен район] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Христов, Апостол}} [[Категория:Български иконописци]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Галичник]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Фръчкови]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Български кметове на селища, били под българска власт]] [[Категория:Български подофицери]] q1nme31mcolpny7awyl8an9frcdo1e9 12214361 12214354 2024-04-25T18:56:22Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|зограф}} '''Апостол Христов Макриев Фръчковски''' е [[българи|български]] [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], един от последните представители на един от най-старите родове в школата, [[Фръчковци|Фръчковския род]] и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Апостол Фръчковски е роден през 1877 година в [[Галичник]], тогава в Османската империя. Син е на видния зограф [[Христо Макриев]].<ref>{{Василиев|212}}</ref> От 14-годишен се занимава със семейния занаят иконопис, който първо учи при баща си, а след неговата смърт през 1893 година - при най-големия си брат [[Епифаний Христов]]. Помага на баща си или на брат си при работата им върху икони за „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в Карлово, (1891-1892), [[Медвен]], [[Ичера]], [[Градец (област Сливен)|Градец]] (1892), [[Жеравна]] (1893), [[Сливен]] („Света Богородица“, заедно с чичо си [[Кузман Блаженов]]), [[Горна Оряховица]] (1895, „Свети великомъченик Георги“, „Успение Богородично“, заедно с Кузман Блаженов), [[Лясковец]] (1896, „Свети Василий“, изографисана от тях през 1897 г.), [[Севлиево]] (1898, „Света Троица“ заедно с брат си и [[Овентий Исачев]]). Към 1898-1899 година заедно с [[Георги Исачев]] рисува църкви в [[Румъния]] (в селата Стоянище и Фросинет). В 1899 г. заедно с Овентий Исачев, Георги Исачев и Епифани Христов изографисва храма „Свети Димитрий“ в Лясковец.<ref name="Димитров,76-78">{{cite journal | last = Димитров | first = Христо М | authorlink = | coauthors = | year = 1991 | month = | title = Два документа за Фръчковския род | journal = Исторически преглед | publisher = | location = | volume = XLVII | issue = 1 | pages = 76-79 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> През 1899 година рисува кубето на църквата „[[Свети Никола (Златарица)|Свети Никола]]“ в Златарица.<ref name="Василиев 221">{{Василиев|221}}</ref>, след което рисува икони за църквата „[[Рождество Богородично (Елена)|Рождество Богородично]]“ в Елена. До 1902 година работи в Еленската околия.<ref name="Димитров,76-78"/> [[Файл:Apostol Frchkovski.jpg|ляво|мини|250п|[[Павел Караасанов]], [[Ташко Цветков]] и Апостол Фръчковски]] Участва активно в революционната дейност на ВМОРО в [[Дебър]]ско и за време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] ръководи Галичко-Реканския революционен район.<ref>{{cite book |title= Военно-исторически сборник, том 60, бр. 4 - 6 |year= 1991|publisher= Военно-историческа комисия при Щаба на армията|pages= 106}}</ref><ref>{{Пелтеков|488}}</ref> След потушаването на въстанието се установява в [[България]], като в [[Ловеч]] заедно с брат си и други зографи иконописва целия иконостас на църквата „[[Света Троица (Ловеч)|Света Троица]]“. През 1904 година работи в храма „Света Богородица“ в Горна Оряховица. През 1904, 1906, 1908 и 1909 година за кратко се връща в [[Македония (област)|Македония]].<ref name="Димитров,76-78"/> Подпомага многократно бежанци от Македония, става активен участник в дейността на Дебърското благотворително братство. Пише статии за вестниците „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ и „[[Зора (вестник)|Зора]]“. Според документ, продиктуван от него, участва в изографисването на църкви в Лясковец (1904, „Свети Атанасий“), [[Арбанаси]] (1905, манастир „Свети Никола“), [[Свищов]] (1906, [[Света Троица (Свищов)|„Света Троица“]]), рисува икони за църкви в [[Поликраище]] (1909), [[Енидже Вардар]] (1909, „[[Св. св. Константин и Елена (Енидже Вардар)|Св. св. Кирил и Методий]]“) и на други места. Към 1909 година заедно с Г. Желязков открива Ателие за църковна живопис „Свети Лука“ в София. Преди [[Първа световна война|Първата световна война]] участва в изработването на иконите за храма „Свети свети Кирил и Методий“ в [[Ксанти]], за църкви в [[Добрич]], [[Пирдоп]], [[Оряхово]], [[Иваняне]], [[Драганово (област Велико Търново)|Драганово]], [[Горна Оряховица]], [[Луковит]], както и в изографисването на църкви в [[Стара Загора]] („Свети Димитрий“), [[Пловдив]] („Свети Георги“ и „Света Параскева“), [[Ихтиман]] (1914, „Света Богородица“), [[Ветрен (град)|Ветрен]], [[Пазарджик]], [[Беглеж]].<ref name="Димитров,76-78"/> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] на Българската армия и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина.<ref>{{МОО|760}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.fakel.bg/index.php?t=3440 | заглавие = Историкът Христо Милков: В Клуба на месиите членуват само спасители, обединители, освободители и победители | достъп_дата = 30 април 2015 | фамилно_име = Николова | първо_име = Ваня | дата = 20 февруари 2014 | издател = Факел }}</ref> По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]], когато родният му край е освободен от българската армия, Апостол Фръчковски става първият околийски началник на Галичник.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.focus-radio.net/?action=opinion&id=10278 | заглавие = Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род | достъп_дата = 30 април 2015 | фамилно_име = Николова | първо_име = Ваня | дата = 12 февруари 2011 | издател = Радио верига Фокус }}</ref> През 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]].<ref>{{Македония Сборник|606 - 607}}</ref> [[Файл:Apostol Hristov Frachkovski Bulgarian army 1917.jpg|мини|250п|Апостол Фръчковски като околийски началник на Галичник, 1917 година]] [[Файл:Galichnik Mass 1916.jpg|мини|250п|Тържествена литургия в 1916 година по случай една година от освобождението на Галичник по време на Първата световна война. На първия ред четвърти отляво е кметът Апостол Христов]] [[Файл:Glozhene Monastery Inscription 2.jpg|дясно|мини|250п|Зографският надпис в Гложенския манастир]] През 1923 година като делегат от [[Галичко-Реканско благотворително братство|Реканското македонско братство]] е избран за съветник в Националния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] при обединението на [[МФРО]] с неутралните братства.<ref>{{Гребенаров|122}}</ref> В същата година заедно със сина си [[Христо Апостолов (зограф)|Христо Апостолов]] изписва стенописите в храма „[[Свети Георги (Бяла)|Свети Георги]]“ в Бяла, Русенско.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://hramove.pravoslavie.bg/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%E2%80%9E%D1%81%D0%B2-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5/ | заглавие=Църква „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ в Бяла | достъп_дата=7 януари 2016 | издател=Енориите | архив_дата=2021-02-02 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210202015218/http://hramove.pravoslavie.bg/%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b2%d0%b0-%e2%80%9e%d1%81%d0%b2-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%8a%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b1%d0%b5/ }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://bulgaria.domino.bg/byala/12-04.htm | заглавие=Църква „Свети Георги“ | достъп_дата=7 януари 2016 | издател=Бяла: Култура и изкуство | архив_дата=2007-10-09 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071009230637/http://bulgaria.domino.bg/byala/12-04.htm }}</ref> За църквата „[[Свети Мина (Кюстендил, 1933)|Свети Мина]]“ в Кюстендил, завършена в 1933 година, Апостол Христов изработва иконите на иконостаса, изографисва стените и оформя целия интериор.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina | заглавие=Църква Свети Великомъченик Мина | достъп_дата=13 декември 2015 | издател=Туристическа дестинация Кюстендил | архив_дата=2015-12-22 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222102027/http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina }}</ref><ref name="Василиев 250">{{Василиев|250}}</ref> След Първата световна война заедно с иконописци от ателието си изографисва или рисува икони за храмове в [[Пещера (град)|Пещера]], [[Трън]] (1930), [[Горна Оряховица]] (1932), [[Ямбол]] (1933), [[Тетевен]] (1937, „Всех светих“), [[Дорково]], [[Кубрат (град)|Кубрат]] (1939), [[Пловдив]], [[София]], [[Русе]] („[[Свети Георги (Русе)|Свети Георги]]“), [[Орхание]], [[Гложене (област Ловеч)|Гложене]] и [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]] (1943-1944), където работи със сина си Христо, с [[Георги Исачев]] и [[Георги Алексиев (зограф)|Георги Алексиев]], [[Калотина]], [[Брезник]], [[Златна Панега]] (1944) и други. През 1946 година се парализира.<ref name="Димитров,76-78"/> Апостол Христов е автор на стенописите на софийската църква „[[Свети Спас (София)|Свети Спас]]“, изгорели на 30 март 1944 година.<ref name="Българска патриаршия">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=81| 2=| заглавие=Софийската църква „Св. Спас“, заличена от банка| достъп_дата=12 декември 2015| издател=Българска патриаршия: Българска православна църква| архив_дата=2015-12-22| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222110918/http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=81}}</ref> Защитава българските национални интереси в Македония до смъртта си през 1947 година<ref>{{Citation |title=Христо, Милков „Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година“ |url=http://balder.prohosting.com/asen/frachkovski.htm |accessdate=2009-02-24 |archivedate=2008-09-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080905015037/http://balder.prohosting.com/asen/frachkovski.htm }}</ref><ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/07/blog-post.html Спомени на Апостол Фръчковски]</ref> Оставя спомени.<ref>{{cite book |title= Военно-исторически сборник, том 60, бр. 4 - 6 |year= 1991|publisher= Военно-историческа комисия при Щаба на армията|pages= 106, 108}}</ref> в София.<ref name="София помни 65">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=65 | заглавие=Парцел 65 |достъп_дата =18 април 2018 |издател=София помни }}</ref> Неговите роднини Апостол и Петър Христови от Галичник изработват украсата на църквата в Севлиево след 1870 година.<ref>{{Възрожденска интелигенция|684, 687}}</ref> <gallery class="center" caption="Стенописи от Гложенския манастир, 1944 г."> Glozhene Monastery Frescos 11.jpg | Светци в медальони Glozhene Monastery Frescos 09.jpg | Свети Пантелеймон Glozhene Monastery Frescos 08.jpg | Света Екатерина Glozhene Monastery Frescos 07.jpg | Св. св. Кирил и Методий Glozhene Monastery Frescos 06.jpg | Успение Богородично Glozhene Monastery Frescos 05.jpg | Исус Христос Glozhene Monastery Frescos 04.jpg | Светата Троица Glozhene Monastery Frescos 03.jpg | Свети Филарет Милостиви Glozhene Monastery Frescos 02.jpg | Свети Мина Glozhene Monastery Frescos 01.jpg | Кръщение </gallery> == Родословие == {{Фръчкови}} == Външни препратки == * {{cite book |title= Нашето иконопиство и резбарство въ Дебърско, в: Албумъ-Алманахъ Македония |last=Христовъ |first=Апостолъ |year=1931 |location=София |pages= 114 – 115|url=http://www.strumski.com/books/A_Frchkovski_Nasheto_ikonopistvo_i_rezbarstvo_v_Debarsko.pdf}} * {{Книга за мияците}} * [http://macedonia-history.blogspot.com/2008/07/blog-post.html Спомени на Апостол Фръчковски, бивш ръководител на Галичко-Реканския революционен район] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Христов, Апостол}} [[Категория:Български иконописци]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Галичник]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Фръчкови]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Български кметове на селища, били под българска власт]] [[Категория:Български подофицери]] 4h1eeppbw7er6w2l23to1460kern1ih 0 234288 12214005 11171784 2024-04-25T12:19:20Z 84.54.179.90 /* Сюжет */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ | картинка = | режисьори = [[Методи Андонов]] | продуценти = | сценаристи = [[Богомил Райнов]] | оператор = [[Димо Коларов]] | актьори = [[Георги Георгиев – Гец]],<br> [[Елена Райнова]],<br> [[Коста Цонев]],<br> [[Георги Парцалев]] | музика = [[Борис Карадимчев]] | разпространител = [[Българска национална филмотека]] | премиера = [[5 март]] [[1971]] г. | времетраене = 129 минути  | страна = {{флагче|България|1971}} [[Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0170313 | уебсайт = }} '''„Няма нищо по-хубаво от лошото време“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драматичен филм|драма]], [[трилър]]) от 1971 година на режисьора [[Методи Андонов]], по сценарий на [[Богомил Райнов]]. Оператор е [[Димо Коларов]]. Създаден е по романа „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ на Богомил Райнов. Музиката във филма е композирана от [[Борис Карадимчев]] и [[Милчо Левиев]]. Във филма звучат парчета на Grand Funk Railroad, Creedence Clearwater Revival и др. Голяма част от посещенията на филма бяха и заради тази музика, която тогава нямаше къде да се чуе. == Сюжет == Филмът е създаден по едноименния роман на Богомил Райнов. Морис (Георги Георгиев – Гец) е търговец – продал бизнеса си и работещ за голяма холандска корпорация. Заедно с внос/износа изглежда, че фирмата се занимава и с допълнителна дейност. Към Морис започват да се отправят предложения за специални поръчки, свързани с шпионаж. Каква е играта на Морис или известния български разузнавач Емил Боев? Дали ще може да се справи с акулите от Зодиак? Ще бъде ли разкрит от агентите на ЦРУ и дали българското разузнаване ще успее да подаде успешно дезинформация? == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- ! colspan="2" | Главни |- | [[Георги Георгиев – Гец]] | Морис Ролан/Емил Боев |- | [[Елена Райнова]] | Едит/Дорис Холт |- | [[Коста Цонев]] | Еванс |- | [[Георги Парцалев]] | Фурман-син |- | [[Стефан Данаилов]] | Любо |- | [[Наум Шопов]] | Конрад Райман |- | [[Константин Коцев]] | Ван Алтен |- | [[Климент Денчев]] | Роволт |- | [[Тодор Колев]] | Уорнър |- | [[Пепа Николова]] | Ева Ледерер |- | [[Димитрина Тенева]] | Дора Босх |- | [[Анастасия Ковачева]] | |- | [[Светослав Пеев]] | сътрудник на Едит |- | [[Стефан Мавродиев]] | сътрудник на Едит |- | [[Добромир Манев]] | художникът Питър Грот |- | [[Николай Бинев]] | Бауер |- | [[Стефан Илиев (актьор)|Стефан Илиев]] | свръзката на Емил Боев |- ! colspan="2" | Епизодични |- | [[Детлев Вите]] | |- | [[Барбара Моделска]] | |- | [[Любен Желязков]] | |- | [[Нина Стамова]] | |- | [[Симеон Пенев]] | |- | [[Марко Марков (актьор)|Марко Марков]] | |- | [[Асен Нолков]] | |- | [[Димитър Коканов]] (некредитиран) | гост на Питър Грот |- | [[Явор Милушев]] (некредитиран) | мъжът с обецата, художник, един от гостите на Грот |- | [[Иван Цветарски]] (некредитиран) | художник, гост на Питър Грот |} === Творчески и технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Режисьор]] | [[Методи Андонов]] |- | [[Сценарий]] | [[Богомил Райнов]] |- | [[Оператор]] | [[Димо Коларов]] |- | [[Художник]] | [[Константин Джидров]] |- | [[Музика]] | [[Борис Карадимчев]] |- | [[Звук]]о[[оператор]] | Михаил Каридов |- | [[Костюм]]и | Лиляна Ангелова<br>със съдействието на ЦНСМ София: Жени Комисаренко<br>Стилиян Сивов |- | [[Редактор]] | [[Свобода Бъчварова]] |- | Втори [[режисьор]] | [[Рашко Узунов]] |- | [[Асистент]]-[[режисьор]]и | [[Васа Ганчева]]<br>[[Людмила Коева]]<br>[[Ксения Данаджиева]] |- | [[Асистент]]-[[оператор]]и | [[Радослав Спасов]]<br>[[Константин Чернев]] |- | Монтаж | Елена Димитрова |- | [[Фотограф]] | Жени Радева |- | [[Грим]] | [[Дмитрий Коклин]] |- | Директор | Иван Кордов |- | Песен | Песента „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ на композитора [[Милчо Левиев]] се изпълнява от [[Георги Минчев (певец)|Георги Минчев]] |} == Награди == * Първа награда на ФБФ ([[Варна]], 1971). * Наградата за музика на ФБФ (Варна, 1971). == Вижте също == * [[Денят не си личи по заранта]] (1985) * [[Умирай само в краен случай]] (1978) * [[Реквием за една мръсница]] (1976) * [[Синята безпределност]] (1976) * [[Един наивник на средна възраст]] (1976) * [[Бразилска мелодия (филм)|Бразилска мелодия]] (1974) * [[Голямата скука]] (1973) * [[Господин Никой (филм, 1969)|Господин Никой]] (1969) == Външни препратки == * {{bnf|3295|Няма нищо по-хубаво от лошото време}} * {{imdb title|0170313|Няма нищо по-хубаво от лошото време}} * {{bgmovies|Nqma+nishto+po+hubavo+ot+loshoto+vreme_1971|Няма нищо по-хубаво от лошото време}} {{Филми на Методи Андонов}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български филми от 1971 година]] [[Категория:Филми на Методи Андонов]] htuh226l6llqols49zflrxd32xjuw1c 1 234865 12214131 12213747 2024-04-25T14:20:00Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki == Конфликт на редакции == [[Потребител:Alexandar.R.|Alexandar.R]], стана конфликт на редакциите с личностите - редактирай ги по твое усмотрение [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. --[[Потребител:Peterdx|Peterdx]] 14:17, 6 март 2009 (UTC) == Генерал Чернаев == Подозирам, че улица „Ген. Иван Чернаев“ - не намирам такъв човек - всъщност е кръстена на [[Михаил Черняев]]. В по-старите карти е само „Генерал Чернаев“, за пръв път я намирам „Ген. Ив. Чернаев“ чак в 1972. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:46, 24 април 2024 (UTC) :На табелите си пише Генерал Черняев [https://www.google.com/maps/@42.7105425,23.3118718,3a,15y,292.42h,81.26t/data=!3m6!1e1!3m4!1smWIXgfpXo2DAdeOenlKlVA!2e0!7i16384!8i8192?hl=bg&entry=ttu]- некаква хартиена грешка е това Иван.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 04:31, 25 април 2024 (UTC) kddxauszytuf4glutk631oxeugjyhls 12214177 12214131 2024-04-25T14:48:24Z Nk 399 /* Генерал Чернаев */ wikitext text/x-wiki == Конфликт на редакции == [[Потребител:Alexandar.R.|Alexandar.R]], стана конфликт на редакциите с личностите - редактирай ги по твое усмотрение [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. --[[Потребител:Peterdx|Peterdx]] 14:17, 6 март 2009 (UTC) == Генерал Чернаев == Подозирам, че улица „Ген. Иван Чернаев“ - не намирам такъв човек - всъщност е кръстена на [[Михаил Черняев]]. В по-старите карти е само „Генерал Чернаев“, за пръв път я намирам „Ген. Ив. Чернаев“ чак в 1972. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:46, 24 април 2024 (UTC) :На табелите си пише Генерал Черняев [https://www.google.com/maps/@42.7105425,23.3118718,3a,15y,292.42h,81.26t/data=!3m6!1e1!3m4!1smWIXgfpXo2DAdeOenlKlVA!2e0!7i16384!8i8192?hl=bg&entry=ttu]- некаква хартиена грешка е това Иван.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 04:31, 25 април 2024 (UTC) :: Явно, но се е пренесла и на по-новите табели: [https://www.google.com/maps/@42.7105425,23.3118718,3a,15y,254.5h,82.38t/data=!3m6!1e1!3m4!1smWIXgfpXo2DAdeOenlKlVA!2e0!7i16384!8i8192?hl=bg&entry=ttu]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:48, 25 април 2024 (UTC) pw5phsbibpqboplnpvfxcswa0u099v0 12214178 12214177 2024-04-25T14:49:33Z Мико 4542 /* Генерал Чернаев */ wikitext text/x-wiki == Конфликт на редакции == [[Потребител:Alexandar.R.|Alexandar.R]], стана конфликт на редакциите с личностите - редактирай ги по твое усмотрение [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. --[[Потребител:Peterdx|Peterdx]] 14:17, 6 март 2009 (UTC) == Генерал Чернаев == Подозирам, че улица „Ген. Иван Чернаев“ - не намирам такъв човек - всъщност е кръстена на [[Михаил Черняев]]. В по-старите карти е само „Генерал Чернаев“, за пръв път я намирам „Ген. Ив. Чернаев“ чак в 1972. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:46, 24 април 2024 (UTC) :На табелите си пише Генерал Черняев [https://www.google.com/maps/@42.7105425,23.3118718,3a,15y,292.42h,81.26t/data=!3m6!1e1!3m4!1smWIXgfpXo2DAdeOenlKlVA!2e0!7i16384!8i8192?hl=bg&entry=ttu]- некаква хартиена грешка е това Иван.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 04:31, 25 април 2024 (UTC) :: Явно, но се е пренесла и на по-новите табели: [https://www.google.com/maps/@42.7105425,23.3118718,3a,15y,254.5h,82.38t/data=!3m6!1e1!3m4!1smWIXgfpXo2DAdeOenlKlVA!2e0!7i16384!8i8192?hl=bg&entry=ttu]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:48, 25 април 2024 (UTC) :::Мда. Не мисля, че трябва да задълбочаваме. По-скоро требва да напишем писмо на Васко. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:49, 25 април 2024 (UTC) f40ra8f8xu76bq5ca1inpty6tqvkuim 0 235822 12214493 12042426 2024-04-25T22:25:33Z Rrriiibbb 324818 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = театрален режисьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | друго име = ''Коко'' | вложки = | брак = Аршалуйс Азарян<br>[[Валентина Радинска]] | деца = Хермина, Степан | подпис = }} '''Крикор Степан Азарян''' ({{lang|hy|Գրիգոր Ստեփանի Ազարյան}}) е български [[режисьор]] от [[Арменци|арменски]] произход. Режисьорската му кариера най-трайно е свързана с [[театър „Българска армия“]]. Той е и дългогодишен преподавател по „Актьорско майсторство и режисура“ в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]], професор.<ref name="vesti.bg">[https://vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/pochina-krikor-azarian-2637851 „Почина Крикор Азарян“], Vesti.bg, 14 декември 2009 г.</ref> == Биография == Роден е на [[15 март]] [[1934]] г. в [[Пловдив]]. Завършва Арменското училище в Пловдив<ref>[https://plovdivguide.com/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/-Armenian-school-in-Plovdiv---175-years-of--foundation-4029-bg-BG72C6960A-5896-47A6-BD98-A41AEB6C7512/_p424/ „Арменското училище в Пловдив - на 175 години“], PlovdivGuide.com, 27 ноември 2009 г.</ref>, а след това „Актьорско майсторство и режисура“ във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през [[1966]] г., след което продължава образованието си в [[Москва]] и [[Ленинград]].<ref name="vesti.bg"/> Като театрален режисьор работи най-дълго във Военния театър, а също – в Народния, Сатиричния, Театър „София“, Пловдив, в театри в Москва, [[Битоля]], [[Варшава]] и др.<ref name="vesti.bg"/> Между 1966 и 1969 г. е на щат в Държавен театър „Н. О. Масалитинов“ - Пловдив. От 1969 до 1978 г. е в Театъра на народната армия. От 1978 до 1983 г. – в Народния театър „Иван Вазов“. От 1984 до 1987 - в Сатиричния театър. От 1987 до 1990 г. – в Театър „София", а от 1990 г. – отново в Театъра на Българската армия.<ref name="kultura.bg">[https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/2653 „Крикор Азарян“], в-к „Култура“, бр. 24 (2349), 18 юни 1999 г.</ref> Като гостуващ режисьор поставя в Пазарджишкия драматичен театър (1965 – 1975) и в много други български театри. Поставял е в Полша, Югославия, Македония и Русия.<ref name="kultura.bg"/> Прочути са постановките му по Чехов, но освен тях е поставял пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от [[Йордан Радичков]], „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от [[Уилям Шекспир]], „Дневникът на един луд“ от [[Николай Гогол]], „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от [[Иван Радоев]], „От земята до небето“ от [[Никола Русев]], „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от [[Самюъл Бекет]], „Самоубиецът“ от Николай Ердман, „Хенрих IV“ от [[Луиджи Пирандело]], „Буре барут“ от [[Деян Дуковски]], „Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от [[Боян Папазов]], „Трамвай Желание“ от [[Тенеси Уилямс]], „Пътеки“ от [[Николай Хайтов]] и мн. други.<ref name="vesti.bg"/> Ученици на проф. Азарян са звезди на театъра като [[Владимир Люцканов]], [[Мариус Куркински]], [[Петър Попйорданов|Петър (Чочо) Попйорданов]], [[Валентин Танев]], [[Камен Донев]], [[Стефан Вълдобрев]], [[Рени Врангова]], [[Галин Стоев]], [[Койна Русева]], [[Стефка Янорова]], [[Анастасия Ингилизова]]<ref name="vesti.bg"/>, Димитър Маринов. От 29 юни 2001 г. е председател на Българската асоциация на режисьорите в театъра.<ref name="vesti.bg"/> Педагогическата си дейност започва през 1970 г. като асистент на проф. [[Желчо Мандаджиев]] във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1976 г. води клас по актьорско майсторство и режисура. От 1988 г. е професор.<ref name="kultura.bg"/> Негови асистенти в НАТФИЗ са били [[Тодор Колев]], [[Иван Добчев]],<ref name="vesti.bg"/> Елена Баева и [[Атанас Атанасов (актьор)|Атанас Атанасов]]. == Признание и награди == Получавал е всички български театрални награди. Удостоен е с почетен [[Аскеер (награда)|„Аскеер“]] (2004). Получава наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] в категорията „Режисура“, за спектакъла „Чайка“ на Театъра на българската армия (2008).<ref>[https://uba.bg/награди-икар-2008/ Награди „Икар“ 2008], сайт на Съюза на артистите в България.</ref><ref>Анелия Янева, [https://www.capital.bg/blogove/arhiv/2008/03/28/477992_krikor_azarian_na_krilete_na_ikar/ „Крикор Азарян на крилете на „Икар“], в-к „Капитал“, 28 март 2008 г.</ref><ref>[http://old.duma.bg/2008/0308/290308/otdih/otd-1.html „Крикор Азарян взе два „Икар“-а], в-к „Дума“, 29 март 2008 г.</ref> Почетен професор е на [[Нов български университет]] от 2006 г.<ref>[https://nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-profesori/krikor-azarqn Профил на Крикор Азарян като почетен професор на Нов български университет], сайт на НБУ.</ref><ref>[https://btvnovinite.bg/54473-Snoshti_rejisyorat_Krikor_Azaryan_be_udostoen_sas_zvanieto_pocheten_profesor_na_NBU.html „Снощи режисьорът Крикор Азарян бе удостоен със званието почетен професор на НБУ“], bTV Новините, 8 декември 2006 г.</ref> Носител е на орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]] (2005).<ref>[https://www.ciela.net/index.php/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2135504250/issue/2725/ukaz-%E2%84%96-192-ot-19052005-g-za-nagrazhdavane-na-krikor-stepan-azaryan-s-orden- Указ № 192 от 19.05.2005 г. за награждаване на Крикор Степан Азарян с орден „Стара планина“ I степен], Държавен вестник, брой 45 от 31 май 2005 г.</ref> == Памет == Неговото име носи театър „Крикор Азарян“ в НДК.<ref name="ndk.bg">[http://www.ndk.bg/Театри/Театър+Азарян/За+театъра/Азарян-82BG.html „Крикор Азарян“ – за театъра], ndk.bg.</ref> За него са документалните филми „45 градуса по Азарян“ (2008), режисьор и сценарист [[Лилия Абаджиева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/45-gradusa-po-azaryan-2|заглавие=45 градуса по Азарян |труд=bnt.bg| дата = 2009 | достъп_дата = 25 април 2024}}</ref>, и „Любовта цав“ (2024), режисьор [[Росен Елезов]], сценарист Хелия Чавдарова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-lyubovta-cav-film-za-krikor-azaryan-327655news.html|заглавие=БНТ представя: „Любовта цав“ - филм за Крикор Азарян |труд=bnt.bg| дата = 3 април 2024| достъп_дата = 25 април 2024}}</ref>. == Филмография == ; Като режисьор * „[[Всички и никой]]“ (1978) ; Като актьор * „[[Дрямка]]“ (премиера: 27 юли 1965 г.) * „[[Птици и хрътки]]“ (премиера: 11 април 1969 г.) – затворникът комарджия * „[[Опашката на дявола]]“ (2001 г.) – човекът в черно * „[[Камера! Завеса!]]“ (6-сер. тв, 2002 – 2003) – сеньор Санчес в 1-ва серия == Библиография == * Стайков, Д. ''Човешкият цирк и Крикор Азарян''. София: Intense, 2008. * Радинска, В. ''Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо''. София: Ентусиаст, 2011. * Радинска, В. ''Крикор Азарян – алхимия на играта''. София: Захарий Стоянов, 2014. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|1084875|Крикор Азарян}} * [http://www.online.bg/kultura/my_html/2084/azaryan.htm Хамлет е говорителят на интелигентните хора... (Интервю с Крикор Азарян)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20041229135010/http://www.online.bg/kultura/my_html/2084/azaryan.htm |date=2004-12-29 }}, в. „Култура“, бр. 24, 18 юни 1999 г. * Анелия Янева, [http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=477992 Крикор Азарян на крилете на „Икар“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080330172250/http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=477992 |date=2008-03-30 }}, в. „Капитал“, 28 март 2008 * [http://minaloto.org/images/contentdocs/koko_azaryan_text.pdf Страданията и възторзите на Крикор Азарян (мемоар, записан от Димитър Стайков)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110626050006/http://www.minaloto.org/images/contentdocs/koko_azaryan_text.pdf |date=2011-06-26 }}, Институт за изследване на близкото минало (мъртъв линк) * {{Facebook|Крикор-Азарян-71245674975|Фен профил на Крикор Азарян}} * {{YouTube|r-ooYsJS2Fw|„45 градуса по Азарян“}}, филм на Лилия Абаджиева, публикуван на 15 февруари 2016 г. * [https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-lyubovta-cav-film-za-krikor-azaryan-327655news.html БНТ представя: „Любовта цав“ - филм за Крикор Азарян] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Азарян, Крикор}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Преподаватели в НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Почетни граждани на Пловдив]] [[Категория:Почетни професори на НБУ]] [[Категория:Българи от арменски произход]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в София]] nyh123sdgi1t3u00cy010fr7g0wr7xj 0 241706 12214933 12030333 2024-04-26T09:06:51Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Инфокутия избори | election_name = Президентски избори (2001) | country = България | type = президентски | ongoing = no | previous_election = Президентски избори в България (1996) | previous_year = 1996 | election_date = 11 ноември (първи кръг)<br>18 ноември (втори кръг) | next_election = Президентски избори в България (2006) | next_year = 2006 | turnout = 41,63% (първи кръг)<br>54,92% (втори кръг) | image1 = [[Файл:Georgi_Parvanov.jpg|150x150px]] | colour1 = E31E27 | nominee1 = [[Георги Първанов]] | party1 = БСП | running_mate1 = [[Ангел Марин]] | popular_vote1 = 2 043 443 | percentage1 = 54,13% | image2 = [[Файл:Petar Stoyanov 2006.jpg|150x150px]] | colour2 = 0065B2 | nominee2 = [[Петър Стоянов]] | party2 = СДС | running_mate2 = [[Нели Куцкова]] | popular_vote2 = 1 731 676 | percentage2 = 45,87% | map_image = 2006 Bulgarian presidential election second round Results.svg | map_caption = Резултати от втори тур по области | title = Президент | before_election = [[Петър Стоянов]] | before_party = СДС | after_election = [[Георги Първанов]] | after_party = БСП }} '''Президентските избори от 2001 година''' са [[избори]] за [[Президент на България|президент]] и вицепрезидент на [[България]], проведени на 11 ноември 2001 г., а вторият тур е на 18 ноември. Резултатът е победа за Георги Първанов от БСП, който печели 54,0% от гласовете на втория тур, побеждавайки действащия президент Петър Стоянов. Избирателната активност на първия тур е 41,8%, а на втория - 55,1%. Първанов встъпва в длъжност през 2002 г. == Предварителни проучвания == {{Предизборни социологически изследвания за президентски избори 2001}} == Резултати == === Първи тур (11 ноември 2001) === {| class="wikitable sortable" |- bgcolor="#efefef" ! № || Кандидат-президент || Кандидат-вицепрезидент || Издигнати от || Получени</br>гласове || % |- |1||[[Петър Берон (политик)|Петър Берон]]||[[Стоян Андреев]]||Партия „Съюз България“||align="right"|31 394||align="right"|1,11 |- |'''2'''||'''[[Петър Стоянов]]'''||'''[[Нели Куцкова]]'''||'''Инициативен комитет'''||align="right"|'''991 680'''||align="right"|'''34,95''' |- |3||[[Богомил Бонев]]||[[Атанас Железчев]]||Партия „Гражданска партия на България“||align="right"|546 801 || align="right"|19,27 |- |4||[[Жорж Ганчев]]||[[Веселин Бончев]]||Партия „Блокът на Жорж Ганчев“||align="right"|95 581 || align="right"|3,36 |- |'''5'''||'''[[Георги Първанов]]'''||'''[[Ангел Марин]]'''||'''Коалиция „Коалиция за България“'''||align="right"|'''1 032 665''' ||align="right"|'''36,39''' |- |6||[[Ренета Инджова]]||[[Кръстю Илов]]||Партия „Демократичен алианс“||align="right"|139 680 ||align="right"| 4,92 |} === Втори тур (18 ноември 2001) === {| class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" | colspan="2" align="center" style="background-color:#E9E9E9"| '''Кандидати''' | rowspan="2" align="center" style="background-color:#E9E9E9"| '''Издигнати от''' | rowspan="2" align="center" style="background-color:#E9E9E9"| '''Получени</br>гласове''' | rowspan="2" align="center" style="background-color:#E9E9E9"| '''%''' |- | colspan="1" align="center" style="background-color:#E9E9E9"| '''Президент''' ||align="center" style="background-color:#E9E9E9"| '''Вицепрезидент''' |- |[[Петър Стоянов]]||[[Нели Куцкова]]||Инициативен комитет||align="right"|1 731 676 ||align="right"|45,87 |- |'''[[Георги Първанов]]'''||'''[[Ангел Марин]]'''||'''Коалиция „Коалиция за България“'''||align="right"| '''2 043 443''' ||align="right"|'''54,13''' |} === Статистика === {| class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! || Първи тур || Втори тур |- |Брой на избирателите по избирателни списъци ||align="right"|6 847 422 ||align="right"|6 889 638 |- |Брой на гласувалите ||align="right"|2 850 297||align="right"| 3 784 036 |- |Процент на гласувалите ||align="right"|41,62 ||align="right"|54,92 |- |Брой на недействителните гласове ||align="right"|12 589 ||align="right"|8917 |- |Брой на действителните гласове ||align="right"|2 837 708 ||align="right"|3 775 119 |} {{Избори в България}} [[Категория:Президентски избори в България|2001]] [[Категория:Избори през 2001 година]] [[Категория:2001 година в България]] f9lxis8jtqpznua80jhrqbsgze9lm7f 0 245188 12214620 11769146 2024-04-26T00:41:02Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Площад инфо|име-местно=Piazza del Duomo|изглед-описание=Пиаца дел Дуомо. Вляво: Входът към [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]], вдясно: [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]]|страна={{Италия}}|селище=[[Милано]]|архитект=[[Джузепе Менгони]]|улици=Пасаж Дуомо, пл. Дей Мерканти, ул. Джузепе Менгони, ул.Силвио Пелико, Галерия „Виктор Емануил II“, ул. Уго Фосколо, ул. Сан Рафаеле, ул. Санта Радегонда, бул. Виторио Емануеле II, Частна галерия „Патари“, ул. Карло Мария Мартини, ул. Палацо Реале, ул. Джулиелмо Маркони, ул. Джузепе Мацини, ул. Орефичи|забележителности=* [[Миланска катедрала|Миланска катедрала (Дуомо)]] * [[Галерия Виктор Емануил|Галерия „Виктор Емануил II“]] * [[Палацо Аренгарио]] * [[Палацо Карминати]] * [[Кралски дворец (Милано)|Кралски дворец]] * [[Паметник на Виктор Емануил II (Милано)|Паметник на Виктор Емануил II]]|дължина=45° 27′ 52″|ширина=9° 11′ 29″|карта=Италия Милано|място=[[Исторически център (Милано)]]|построен=[[14 век]] – [[20 век]]}} '''Пиаца дел Дуомо''' ({{Lang|it|Piazza del Duomo}}, букв. „Катедрален площад“) е главният площад на град [[Милано]], [[Северна Италия]]. Това е жизненоважният център на града, мястото за срещи на миланците, за да отпразнуват важни събития и заедно с прилежащата [[Галерия Виктор Емануил|Галерия „Виктор Емануил II]]“ е емблематично място на [[метрополис]]а и дестинация за посетители и туристи от цял свят. == Описание == Същинската площ на правоъгълния площад е от около 17 хил. m<sup>2</sup>. Ако се вземе предвид площта, оградена от околните сгради, подредени спрямо [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] (Дуомо), повърхността е 47 200 m<sup>2</sup>, което го прави един от най-големите площади в Италия. Доминиран от внушителната [[Готическа архитектура|готическа]] предна част на катедралата и украсен в центъра от [[Паметник на Виктор Емануил II (Милано)|конния паметник на Виктор Емануил II]] от 1896 г., площадът е заобиколен от архитектурни паметници от различни периоди: срещу катедралата се издига [[Палацо Карминати]] от 1867 г., докато на по-дългите страни на площада стоят една срещу друга симетричните Южни [[Портик|аркади]], от двете страни на куито са кулите на [[Палацо Аренгарио]], и Северните аркади с монументалния вход към [[Галерия „Виктор Емануил II“]]. == История == === Реализация === [[Файл:Complesso_arcivescovile_di_Milano.svg|ляво|мини| Епископският комплекс на Милано, насложен върху съвременния площад Пиаца дел Дуомо. Комплексът, който е разрушен, за да позволи построяването на [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], се състои от [[Санта Текла (Милано)|Базилика „Санта Текла“]] (''basilica maior'' или ''basilica nova''), [[Свети Йоан на изворите (баптистерий)|Баптистерий „Св, Йоан на изворите“]], Катедрала „[[Санта Мария Маджоре (Милано)|Санта Мария Маджоре]]“ (''basilica vetus'' или ''basilica minor'') и Баптистерий „[[Свети Стефан при изворите (Милано)|Свети Стефан при изворите]]“.]] [[Файл:Milano-Quartiere-Bottonuto-mappa-1814.jpg|мини| Карта на Милано от 1814 г., показваща изгубения квартал [[Ботонуто]] (ограничен с тънка синя линия) и Пиаца дел Дуомо, с [[Ребекино]], [[Коперто дей Фиджини]] и т. нар. „Дълъг ръкав“ на [[Кралски дворец в Милано|Кралския дворец]], който е разрушен, за да се разреши построяването на [[Палацо Аренгарио|Палацо „Аренгарио“]].]] [[Файл:Piazza_del_Duomo_a_Milano_(metà_del_XIX_secolo).jpg|мини| Пиаца дел Дуомо в средата на 19 век преди събарянията, които по-късно водят до изграждането на [[Галерия „Виктор Емануил II“|Галерия Виктор Емануил II]] и [[Портик|аркадите]].]] Раждането на площада може да се проследи чак до [[Синьория Милано|господаря на Милано]] от [[14 век]] [[Ацо Висконти|Ацоне Висконти]]. За да създаде полезно пространство за търговски дейности наред с голямата поредица от магазини, които заобикалят „Света Текла“, той кара да изградят Пиаца Аренго между катедралата „[[Санта Мария Маджоре (Милано)|Санта Мария Маджоре]]“ и базиликата „[[Света Текла (Милано)|Света Текла]]“. За да се създаде необходимото пространство за площада, той нарежда да съборят около 1330 г. таверните до катедралата. Работите по изграждането на площада претърпяват значително забавяне след смъртта му. През [[1385]] г. херцог [[Джан Галеацо Висконти]] кара да съборят къщите на епископа и на канониците, а през [[1387]] г. – и [[Баптистерий|баптистерия]] „[[Свети Йоан при изворите (Милано)|Свети Йоан при изворите]]“. Във всеки случай на Пиаца Аренго са направени малко интервенции, което е и поради [[Миланска катедрала|Миланската катедрала (Дуомо)]], работите по която започват зад „Санта Мария Маджоре“. През [[1458]] г. с благословията на папа [[Пий II]], след папска [[була]] от 11 ноември, херцог [[Франческо I Сфорца]] и [[Фабрика на Дуомо|Фабриката на Дуомо]] получават разрешение да съборят базиликата „Света Текла“, за да създадат голям площад, достоен за Дуомо. През февруари 1477 г. херцогиня [[Бона Савойска]] предоставя площада на Фабриката на Дуомо. === От 16 век до Обединението на Италия === През [[1548]] г. [[Винченцо Серени]] създава нов проект за Пиаца дел Дуомо. Тъй като в тези години има финансови затруднения, единствената работа, която е извършена сред всичките предвидени от Серени, е разрушаването на Парадизо и на новата базилика „Света Текла“ (построена през [[1481]] г. чрез използване на оцелялата [[фасада]] на оригиналната [[Света Текла (Милано)|базилика]]), като по този начин се създава квадратен площад пред [[Миланска катедрала|Дуомо]]. С откриването на [[Кралски дворец (Милано)|Кралския дворец]] на арх. [[Джузепе Пиермарини]] се ражда втори площад, поставен странично спрямо първия и свързан с него. В епохата на [[Наполеон I|Наполеон]] отново се мисли за разширяване на площада в ущърб на [[Ренесансова архитектура|рененсансовия]] дворец [[Коперто дей Фиджини]] от 1457 г. и на квартал [[Ребекино]]. Представените проекти показват желанието да се намали ролята на Дуомо в полза на градските сгради като триумфалните арки и голяма сграда, която да се използва като съд и седалище на професионалните асоциации. Проектът е отложен отново поради финансови затруднения. И през последвалия период на [[Реставрация]]та (1814 – 1859 г.) е има нов проект за площада, поръчан от новия император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд I]] на [[Джулио Бекария]]. От различните фази, предвидени в проекта, единствената, която е изпълнена, е тази в района зад [[Миланска катедрала|Дуомо]], където са разрушени къщите на [[Фабрика на Дуомо|Фабриката на Дуомо]], за да се построи новата сграда на фабриката. === Проект на Джузепе Менгони === [[Файл:A.P.,_Façade_de_la_Cathedrale_de_Milan_(pre_1866)_dett..jpg|мини| Пиаца дел Дуомо около 1865 г. Отляво може да се види палат [[Коперто дей Фиджини]], съборен през 1864 г.]] Сегашният си вид площадът дължи на ремонтите, извършени от архитекта [[Джузепе Менгони]], който през [[1865]] – [[1873]] г. значително разширява предишния църковен площад на градската катедрала.[[Файл:MilanoPiazzaDuomoProgettoMengoni.jpg|ляво|мини| Проектът на Джузепе Менгони|228x228пкс]]След френско-пиемонтските победи и с наближаването на раждането на новото [[Кралство Италия]] новият съвет още през [[1860]] г. се надява да преустрои напълно целия площад. През април [[1860]] г. миланските граждани са поканени да представят идеи за новия площад и новата улица е кръстена на крал [[Виктор Емануил II]]. Представените проекти служат за по-доброто определяне на очертанията на проекта и за публичното обявяване на конкурс на 1 май [[1861]] г. Представените 18 проекта са разгледани през лятото на [[1862]] г. Комисията награждава 4 от тях, но ги преценява като не напълно валидни. Въпреки че не присъства сред печелившите проекти, проектът на Менгони получава значително признание. [[Файл:Brogi, Giacomo (1822-1881) - n. 3837 - Milano - Galleria Vittorio Emanuele - Architetto Mengoni.jpg|мини|240x240пкс|Галерия „Виктор Емануил II“. ]] [[Файл:Mengoni Giuseppe Ritratto.jpg|мини|245x245пкс|[[Джузепе Менгони]] (23 ноември 1829 г. – 30 декември 1877 г.)]] През [[1863]] г. е обявен нов конкурс, спечелен от Менгони, чийто проект е одобрен от Градския съвет на 15 септември 1863 г. След някои промени в проекта, одобрен през 1864 г., на 7 март [[1865]] г. Виктор Емануил II полага първия камък на [[Галерия „Виктор Емануил II“]], която е построена само за 3 г. Откриването за обществеността е на 15 септември [[1867]] г. След като галерията е завършена, работите за площада продължават, но спечелилата договора компания – базираната в Лондон City of Milan Improvements Company Limited започва да показва признаци на финансова нестабилност. Това принуждава общината да закупи галерията и районите, отвъд които се издигат новите крила на площада, тоест сградите на Северната и на Южната [[Портик|аркада]]. Вместо това площта на изток от галерията е продадена на частни лица, които са длъжни да продължат работата според предвиденото в проекта на Менгони. Аркадите и свързаните с тях сгради са завършени през [[1875]] г. [[Файл:La targa apposta all'ingresso della Galleria di Milano che ricorda il progettista Giuseppe Mengoni, ivi morto il giorno prima dell'inaugurazione.jpg|ляво|мини|Паметната плоча на входа на Галерия „Виктор Емануил II“ в чест на Менгони, който умира трагично там ден преди откриването.|209x209пкс]] Остават да бъдат построени само двете триумфални арки, за чиято съдба общинските власти веднага изразяват колебание поради липсата на средства. Въпреки това Менгони, копнеещ да завърши работата си, финансово се ангажира със съответната [[обществена поръчка]]. На 30 декември [[1877]] г., по време на инспекция, 48-годишният архитект пада от скелето при неизяснени обстоятелства. Смъртта му е представена като нещастен случай, но от самото начало се носят различни слухове за възможното самоубийство на великия архитект или дори за убийство. С него пропадат завинаги проектът му и надеждите да бъде доведен той до край: от тогава площадът остава практически непроменен и едва през [[1896]] г. в центъра му е открит [[Паметник на Виктор Емануил II (Милано)|конният паметник на Виктор Емануил II]]. === 20 век === През [[1928]] г. архитектът [[Пиеро Порталупи]] създава новия църковен площад и настилката на площада. През [[1936]] г. на мястото, където е трябвало да стоят двете триумфални арки, е построен [[Палацо Аренгарио]], покрит с розов мрамор от Кандолия – същият, с който е построена [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], с изваяни [[Релеф (скулптура)|барелефи]]. Той е използван от [[Бенито Мусолини]] за място на произнасяне на публичните му речи пред насъбралия се народ. От първоначалния проект остава неосъществена сградата в дъното: всъщност и към 2022 г. се вижда [[Палацо Карминати]], от който през 1999 г. са премахнати светещите рекламни табла, покриващи изцяло фасадата. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] под площада е изградено бомбоубежище, а цветните лехи пред Палацо Карминати са засадени с пшеница като част от военната кампания за зеленчукова градина. В началото на [[1950-те]] и [[1960-те]] г. под площада е построена метростанцията, използвана първо за червената линия (линия 1), а след това и за жълтата (линия 3) на [[Метрополитен на Милано|Миланското метро]]. С изграждането на линия 3 на метрото, активирана през [[1990]] г., архитектът [[Иняцио Гардела]] проектира паметник от западната страна, така че да възстанови площада в пропорциите, предвидени от проекта на [[Джузепе Менгони]].<ref>Ignazio Gardella, ''Per la Stazione Duomo a Milano'' in ''Zodiac (rivista)'', nº 1, Milano, Zodiac Architecture, 1º semestre 1989, pp. 160 – 177.</ref> Проектът обаче не е осъществен. Пиаца дел Дуомо е точката, от която традиционно започва маратонът [[Страмилано (спорт)|Страмилано]]. Към края на 20 век от страната на площада е временно монтиран фонтан, чиито водни струи приемат формата на катедралата. === 21 век === [[Файл:Milano_Piazza_Duomo_21-11-04.JPG|център|мини|700x700пкс| Изглед към площада от [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]]]] От [[2000]]-те г. нататък има малко промени. Трябва да се подчертае въвеждането за първи път на дървета в контекста на площада, засадени през [[2014]] г., чиято максимална височина от 14 м не закрива фасадата на [[Палацо Карминати]]. Работата по засаждането на [[Палмови|палми]] (''Trachycarpus fortunei'') започва на 15 февруари 2017 г., към която са добавени [[Банан (плод)|бананови]] растения (''Musa ensete'') – операция, спонсорирана от [[Старбъкс]]. Този ремонт, планиран за три години по проект на миланския архитект Марко Бей, получава смесени оценки.<ref>[http://milano.corriere.it/notizie/cronaca/17_febbraio_15/piazza-duomo-spuntano-palme-inizia-restyling-sempre-verde-973788a2-f36b-11e6-a927-98376e914970.shtml Articolo sul Corriere della Sera online del 15 febbraio 2017]</ref> == Паметници, музеи и сгради == * [[Миланска катедрала|Миланската катедрала (Дуомо)]] * [[Галерия Виктор Емануил|Галерия „Виктор Емануил II“]] * [[Палацо Аренгарио]] * [[Палацо Карминати]] * [[Кралски дворец в Милано|Кралски дворец]] * [[Паметник на Виктор Емануил II (Милано)|Паметник на Виктор Емануил II]] == Транспорт == * [[File:Milano_linea_M1.svg|25x25пкс|Линия M1 (метро в Милано)]] и [[File:Milano_linea_M3.svg|25x25пкс|M3 линия (метро в Милано)]] Дуомо * Към площада принадлежат трамвайните линии 1, 2, 3, 12, 14, 15, 16, 19, 24, 27 и автобусните линии 54 и 73. == Галерия с изображения == <gallery mode="nolines"> Файл:Piazza mercanti piazza duomo 1683.jpg|Пиаца Мерканти (''222'') и Пиаца дел Дуомо (''117'') на карта от 1638 г. Файл:Piazza Duomo (Milano).jpg|Проект от 1841 г. за създаването на Пиаца дел Дуомо. Пунктираната линия показва планирания периметър, тъмните тела представляват съществуващите сгради, които до голяма степен ще бъдат съборени. Файл:Milano - Piazza Duomo verso il 1860, prima delle demolizioni.jpg|Анонимна снимка на Пиаца Дуомо в Милано (гледка от църковния площад на Дуомо) около 1865 г., преди разрушаването. Вдясно – [[Коперто дей Фиджини]], също разрушен, за да се направи място за площада. Файл:Milano inizio secolo.jpg|Площадът преди реконструкцията на църковния площад и построяването на [[Палацо Аренгарио]] Файл:Veduta di piazza del Duomo a Milano con i portici settentrionali e il monumento a Vittorio Emanuele II.jpg|Северните аркади с [[Паметник на Виктор Емануил II (Милано)|паметника на Виктор Емануил II]] Файл:Milano Piazza del Duomo dal Duomo (ampia).jpg|Изглед към площада от върха на катедралата с панорамна гледка към сградите отпред. Файл:Milano - monumento a Vittorio Emanuele II.jpg|Статуя на Виктор Емануил II. Файл:Moti 1898 Piazza Duomo.jpg|[[Милански метежи|Миланските бунтове]] от [[1898]] г., Пиаца дел Дуомо, гарнизон на войските на [[Фиоренца Бава Бекарис]]. Файл:Milano, Duomo.jpg|Пиаца дел Дуомо на ретро снимка: обърни внимание на [[Паметник на Виктор Емануил II (Милано)|паметника на Виктор Емануил II]] Файл:Bundesarchiv Bild 102-12689, Mailand, Signallampen im Straßenverkehr.jpg|1926 г.: Движението по Пиаца дел Дуомо, видяно от началото на ул. „Торино“. Файл:Duomo Square and Cathedral, Milan, Italy LCCN2007663201.tif|Площадът през 1909 г. </gallery> == Вижте също == {{колони|2| * [[Милано]] * [[Сеньория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Миланска катедрала]] * [[Галерия Виктор Емануил II]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Колонада на Сан Лоренцо]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Свети Амвросий (Милано)]] }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{YouTube|YQDlyFa5Yk|Piazza Duomo Milano -Italia ( Italy) 4K}}{{Превод от|it|Piazza del Duomo|126411328}} {{Портал|Италия|Архитектура}} [[Категория:Площади в Италия по град|Милано]] [[Категория:Забележителности на Милано]] kou2rjxui6a3d1f01mkadf4m8qosxsj 0 245400 12214370 12007280 2024-04-25T19:09:57Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | роден-място = [[Бърно|Жиденице]], [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Прага]], [[Чехия]] }} '''Бохумил Храбал''' ({{lang|cs|Bohumil Hrabal}}) е сред най-издаваните и четени чешки [[писател]]и на ХХ век. Носител е на почетното звание „Заслужил артист на [[Чехословакия]]“ (1989). Произведенията му са превеждани на близо 30 езика, като популярността им се дължи в немалка степен на режисьора [[Иржи Менцел]], който филмира много от тях. Сред най-известните екранизации на И. Менцел са „[[Строго охранявани влакове]]“ (1966) по едноименната [[новела]] и „Обслужвал съм английския крал“ (2006), създаден по едноименния [[роман]]. == Биография == Роден е на 28 март 1914 г. в Жиденице ({{lang|cs|Židenice}}), днес квартал на [[Бърно]]. Студент е в Юридическия факултет на [[Карловия университет]] в [[Прага]] (1935 – 1939), но също така посещава лекции по [[история на изкуството]], [[литературна история]] и [[философия]] във Философския факултет. По онова време пише първите си литературни произведения (стихотворения и разкази). През 1940 г., когато германците затварят висшите училища в Чехословакия, работи като писар в нотариална кантора и като складкар. По-късно сменя още няколко професии в чешките железници, работи като железопътен строител, завършва курс и започва работа като стрелочник. След войната се завръща в Прага и завършва право (1946), но се отказва от кариерата на юрист. В периода 1946 – 1947 г. работи като застрахователен агент, а по-късно и като търговски пътник с дрогерийни стоки в известната по онова време пражка фирма „К. Х. Клофанда“. През 1949 г. започва работа в металургична фабрика в [[Кладно]], където през 1952 г. претърпява тежка злополука и се лекува почти една година. Завръща се отново в завода, където се занимава с пакетиране на хартиени отпадъци, които се преработват като вторични суровини. Тази професия позволява на Бохумил Храбал да чете забранявани от официалната власт заглавия, чиито тиражи се изпращат за унищожаване. Между 1959 и 1961 г. работи в Либенския театър „Станислав Костка Нойман“ (квартал Либен, Прага), където подготвя декори и участва в някои от представленията като статист. От 1963 г. е писател на свободна практика, през същата година излиза първата му книга, разказите „Перличка на дъното“. [[Файл:Hrabal tomb.jpg|мини|200п|Гробът на Храбал в Храдищко]] Храбал умира на 3 февруари 1997 г. в болницата Bulovka в Прага, когато се е опитвал да нахрани гълъби от прозореца и пада от 5-ия етаж. Предполага се, че може да се е самоубил<ref>И. А. Герчикова, [https://bigenc.ru/literature/text/2374359 ГРА́БАЛ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210126144113/https://bigenc.ru/literature/text/2374359 |date=2021-01-26 }}, ''Большая российская энциклопедия''</ref>, тъй като подобно падане е описано в някои негови произведения. Лекар от болницата е убеден, че става дума за самоубийство.<ref name="Reflex">{{cite web|author=Dan Hrubý|title=Lékař, který léčil Bohumila Hrabala: Jsem přesvědčen, že spáchal sebevraždu|url=https://www.reflex.cz/clanek/zpravy/55485/lekar-ktery-lecil-bohumila-hrabala-jsem-presvedcen-ze-spachal-sebevrazdu.html|publisher=Reflex.cz|date=26 март 2014|accessdate=21 ноември 2020}}</ref> Урната с праха му е погребана в семейна гробница в Храдищко, окръг [[Нимбурк (окръг)|Нимбурк]]. Според неговото желание е погребан в дъбова урна с надпис „Pivovar Polná“ („Пивоварна „Полна“) – пивоварната, в която са се срещали майка му и вторият му баща. == Творчество == В литературния живот на Чехия името на Бохумил Храбал не се свързва с програмата на никоя литературна група или сдружение. От особено значение за неговото развитие като писател е приятелството му с чешкия поет и музикант Карел Мариско, с когото през 1945 г. пише програмния текст „Манифест на неопоетизма“. През 1950-те години се сближава с чешкия писател и художник [[Иржи Коларж]], с писателите Иржи Вайл, Йозеф Хиршал и литературния критик Емануел Фринта. Важен епизод в неговия живот е съжителството с писателя и философа [[Егон Бонди]] (псевдоним на Збинек Фишер) и графика Владимир Боудник, които приютява в жилището си в крайния тогава пражки квартал Либен. Артистичната комуна в Либен и съжителството на тримата автори е пресъздадена по-късно в новелата „Нежният варварин“ на Бохумил Храбал (1974). След 1968 г. много от книгите на Бохумил Храбал могат да се публикуват след намесата на официалната цензура. Същевременно друга част от неговите текстове, които не са одобрени за печат в Чехословакия, се разпространяват в нелегалната мрежа на [[самиздат]]а. Задграничните емигрантски издателства, издаващи независима чешка литература, публикуват много от произведенията му на чешки език зад граница. Тиражите на художествените текстове, издавани зад граница, не надхвърлят няколкостотин броя (за поезия), понякога достигат до 3000 (разкази и романи). Заглавията в самиздат се преписват най-често на пишещи машини, а от 1980-те години се размножават с употребявана копирна техника. Тиражите на самиздатските книги са между няколко десетки и няколкостотин екземпляра. Бохумил Храбал е сред малкото чешки автори, който със своя роман „Обслужвал съм английския крал“ (1971) надхвърля традиционните тиражи на самиздата. Книгата е преписана или копирана няколко хиляди пъти и предполагаемият тираж на романа е около 7000 броя. През януари 1975 г. официозният литературен седмичник „Творба“ публикува интервю с Бохумил Храбал. Редакцията в изданието променя част от текста без знанието на автора и декларира от негово име безрезервна подкрепа на културната политика на тоталитарния режим. Оттогава Бохумил Храбал си спечелва открити противници в средите на чешкия литературен ъндърграунд, сред така наречените „дългокоси“. Много скоро след интервюто от 1975 г. публично изгарят книги на Храбал от личните си библиотеки в знак на протест срещу политическата му позиция. Писателят „знаел, че не го обича нито естаблишментът (въпреки че го използва като експортен артикул или реклама), нито създаващият се „естаблишмент в сянка“ (според него не бил достатъчно героичен)“, обобщава чешкият писател и философ [[Егон Бонди]]. Обществената позиция на Бохумил Храбал през 1970-те години продължава да бъде противоречива, тъй като подписва „[[Антихарта]]“ (в защита на официалния режим в Чехословакия), който е реакция срещу [[Харта 77]] и е подписан от десетки хора на изкуството в знак на подкрепа на тоталитарната власт. До началото на 1990-те години книгите на Бохумил Храбал в Чехословакия излизат от печат след намесата на официалната цензура. Независимо от промените в отделните негови текстове, Бохумил Храбал си остава най-четеният и популярният чешки писател на 1970-те и 1980-те години. == Библиография == [[Файл:Bohumil Hrabal, Complete works edition in 19 volumes.jpg|мини|300п|'''Събрани съчинения''' в 19 тома, Pražská imaginace, 1990-те]] * ''Ztracená ulička'', Nymburk: Hrádek, 1948 * ''Perlička na dně'', Prague: CS, 1963. * ''Pábitelé'', Prague: MF, 1964. * ''Taneční hodiny pro starší a pokročilé'', Prague: CS, 1964.<br>'''''Уроци по танци за възрастни и напреднали'''''. Превод от чешки език Васил Самоковлиев. София: Колибри, 2012.<ref>[http://kultura.bg/web/уроци-по-танци-за-възрастни-и-напредна/ Откъс от „Уроци по танци за възрастни и напреднали“ от Бохумил Храбал“], Портал за култура, изкуство и общество, 15 ноември 2012.</ref><ref>[[Марин Бодаков]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/20376 „Ходене по буквите“], рец. във в-к „[[Култура (вестник)|Култура]]“, бр. 42 (2969), 7 декември 2012.</ref> * ''Ostře sledované vlaky'', Prague: CS, 1965.<br>'''''Строго охранявани влакове'''''. София: Народна култура, 1985. * ''Inzerát na dům, ve kterém už nechci bydlet'', Prague: MF, 1965. * ''Automat svět'', 1966. * ''Toto město je ve společné péči obyvatel'', Prague: CS, 1967. * ''Morytáty a legendy'', Prague: CS, 1968.<br>'''''Моритати и легенди'''''. Превод от чешки език Анжелина Пенчева. София: Колибри, 2020. * ''Domácí úkoly'', Úvahy a rozhovory. Prague: MF, 1970. * ''Poupata'', Prague: MF, 1970, конфискувано и изгорено от комунистическия режим издание * ''Obsluhoval jsem anglického krále'', Prague: Petlice, 1971 ([[самиздат]])<br>'''''Обслужвал съм английския крал'''''. Превод от чешки език Васил Самоковлиев. София: Колибри, 2012.<ref>Яница Радева, [https://litvestnik.wordpress.com/прочетено-днес/яница-радева-бохумил-храбал/ „Обслужвал съм английския крал“: пристрастен прочит“], рец. във в-к „[[Литературен вестник]]“, бр. 40, 2012, с. 4-5.</ref><ref>[[Ангел Игов]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20254 „Морално неуловимият“], рец. във в-к „[[Култура (вестник)|Култура]]“, бр. 38 (2965), 9 ноември 2012.</ref> * ''Něžný barbar'', Prague: Petlice, 1973 (нелегално антикомунистическо издателство); Exile edition: Index, Koeln, 1981. * ''Postřižiny'', Prague: Petlice, 1974 (нелегално антикомунистическо издателство) * ''Městečko, kde se zastavil čas'', Prague: Petlice, 1974 (нелегално антикомунистическо издателство); задгранично емигрантско издание: Comenius, Innsbruck, 1978. * ''Příliš hlučná samota'', Prague: Ceska expedice 1977 (нелегално антикомунистическо издателство); задгранично емигрантско издание: Index, Koeln, 1980.<br>'''''Прекалено шумна самота'''''. Превод от чешки език Анжелина Пенчева. София: Колибри, 2018.<ref>[http://kultura.bg/web/прекалено-шумна-самота/ Откъс от „Прекалено шумна самота“ от Бохумил Храбал“], Портал за култура, изкуство и общество, 8 ноември 2018.</ref><ref>Стефани Калчева, [https://azcheta.com/prekaleno-shumna-samota-bohumil-hrabal/ „Прекалено шумна самота“, или да страдаш в компанията на великите“], рец. в Azcheta.com, 30 ноември 2018.</ref><ref>Емилия Попова, [https://seen.bg/article/1-koy/3063-%E2%80%9Eprekaleno-shumna-samota%E2%80%9C-ot-bohumil-hrabal „Прекалено шумна самота“ от Бохумил Храбал“], рец. в Seen.bg, 19 март 2019.</ref> * ''Slavnosti sněženek'', Prague: CS, 1978.<br>'''''Празници на кокичетата'''''. София: Народна култура, 1983. * ''Krasosmutnění'', Prague: CS, 1979. * ''Harlekýnovy milióny'', Prague: CS, 1981. * ''Kluby poezie'', Prague: MF, 1981. * ''Domácí úkoly z pilnosti'', Prague: CS, 1982. * ''Život bez smokingu'', Prague: CS, 1986. * ''Svatby v domě'', Prague: Pražská imaginace, 1986 (нелегално антикомунистическо издателство); задгранично емигрантско издание: 68 Publishers, Toronto, 1987. * ''Vita nuova'', Prague: Pražská imaginace, 1986 (нелегално антикомунистическо издателство); задгранично емигрантско издание: 68 Publishers, Toronto, 1987. * ''Proluky'', Prague: Petlice, 1986 (нелегално антикомунистическо издателство) задгранично емигрантско издание: 68 Publishers, Toronto, 1986. * ''Kličky na kapesníku – Kdo jsem'', Prague: Pražská imaginace, 1987 (нелегално антикомунистическо издателство) [[Файл:Nymburk, sedící socha.jpg|мини|260п|Пейка на Бохумил Храбал в Нимбурк. Пейката е поставена през 2012 г. по повод 100-годишнината от рождението на писателя. Автор на скулптурата, изработена от дъбово и ясеново дърво, е резбарят от Нимбурк Михал Яра.]] * ''Totální strachy'', 1990 * ''Listopadový uragán'', Prague: Tvorba, 1990. * ''Ponorné říčky'', Prague: Pražská imaginace, 1991. * ''Růžový kavalír'', Prague: Pražská imaginace, 1991. * ''Aurora na mělčině'', Prague: Pražská imaginace, 1992. * ''Večerníčky pro Cassia'', Prague: Pražská imaginace, 1993. * ''Atomová mašina značky Perkeo'', sc, Prace, 1991 * ''Bambino di Praga; Barvotisky; Krásná Poldi'', Prague: Československý spisovatel, 1990 * ''Básnění'', Prague: Pražská imaginace, 1991 * ''Bibliografie dodatky rejstříky'', Prague: Pražská imaginace, 1997 * ''Buďte tak hodná, vytáhněte rolety: výbor z milostné korespondence'', Prague: Triton, 1999 * ''Chcete vidět Zlatou Prahu?: výbor z povídek'', ed. Jaromír Pelc, Prague: [[Млада фронта]], 1989 * ''Já si vzpomínám jen a jen na slunečné dny'', Nymburk: S Klos, 1998 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.slovnikceskeliteratury.cz/showContent.jsp?docId=1244&hl=bohumil+hrabal+ Slovník české literatury po r. 1945], ''Речник на чешката литература след 1945 г.'' * [http://www.litclub.com/library/prev/hrabal/index.html Текстове на Бохумил Храбал в Литературен клуб] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Храбал, Бохумил}} [[Категория:Чешки романисти]] [[Категория:Чешки сатирици]] [[Категория:Чешки поети]] [[Категория:Заслужили артисти]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] [[Категория:Възпитаници на Карловия университет]] [[Категория:Родени в Бърно]] [[Категория:Починали в Прага]] [[Категория:Самоубийци]] 4bkffqhb9vzzqpsebwziekxyfhvogg8 0 245419 12214773 12186950 2024-04-26T06:34:48Z Motekov 141057 /* Бележки */ wikitext text/x-wiki {{минерал}} [[Файл:Hematite.bear.660pix.jpg|мини|Украшение от хематит]] '''Хематитът''' е [[минерал]] с непрозрачен черен или червеникаво-кафяв цвят и метален блясък, съдържащ около 70% [[желязо]].<ref>{{cite web |url=https://www.mindat.org/min-1856.html |title=Хематит |publisher=Mindat.org |access-date=20 февруари 2024}}</ref><ref>{{cite web |url=http://webmineral.com/data/Hematite.shtml |title=Хематит |publisher=WebMineral.com |access-date= 20 февруари 2024}}</ref> Името му произлиза от [[гръцки език|гръцкото]] ''αίμα'', ''айма'', в превод ''кръв''.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/хематит/ | title = хематит | work =Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 12 март 2024}}</ref> Използван е още от древните египтяни за различни декоративни предмети и украшения, а стрит на прах е използван за червеникав пигмент в бои, откъдето е и името му. Основни находища на хематит има в [[Северна Америка]], [[Бразилия]], [[Квебек]] и [[Лабрадор]]. == История == Хематитът е познат от древни времена. Той е бил известен, като [[камък]] на магьосниците, тъй като се смятало, че камъкът защитава от магии и поглъща всички лоши вълни, насочени срещу неговия собственик. Тъй като се е вярвало, че хематитът дава неуязвимост, той се е използвал като защитен амулет срещу нападение и раняване, а [[индианци]]те дори са разкрасявали телата си с хематитен прах преди битка. [[Файл: Hematite (Kaliakra, Varna Province) Coll. Georgi Bonchev at the Sofia University "St. Kliment Ohridski" Museum of Mineralogy, Petrology & Mineral Resources.jpg|дясно|мини|Хематит ([[Калиакра]], Варненско, кол. [[Георги Бончев]] - Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към [[Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]]] == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски| Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 2 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog/page/n251/mode/2up?view=theater 26-27] |accessdate= 8 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 75]- 81 |accessdate= 2 април 2024}} * {{cite book|author=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска| Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н.|url=https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results|title=Минералите в България|publisher=Издателство на Българската академия на науките|location=София|year=1964|oclc=947184787|pages=186 – 188}} * {{cite book|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|title=Минералогия|edition=3|year=1973|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|oclc=859838412|pages=237 – 240}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=707-710|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 198-199 |isbn= 954-01-0403-3}} == Бележки == <references/> ==Външни препратки== * {{cite web |title= хематит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4CB05-Hematite.html |accessdate= 26 април 2024}} {{мъниче|минерал}} [[Категория:Минерали на желязото]] [[Категория:Оксидни минерали]] 0vcdhcqgqnnr9c169qbalrrf0twmazg 0 246927 12214876 12142924 2024-04-26T08:13:02Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лептокария|Лептокария}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Λεπτοκαρυά | вид = село | изглед = Litovoi 286.jpg | изглед-описание = Изглед към селото | област = Централна Македония | карта3 = Воденско | дем = Пела | географска-област = [[Боймия]] | височина = 190 }} '''Литово̀й<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687</ref>''' или '''Лито̀во''' ({{lang|el|Λεπτοκαρυά}}, ''Лептокария'', до 1954 година ''Λιτοβόιο'', ''Литовойо''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170334 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], дем [[Пела (дем)|Пела]] на административна област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено на 190 m надморска височина в северозападния край на [[Солунско поле|Солунското поле]] на 10 километра североизточно от [[Енидже Вардар]] (Яница) по пътя за [[Гумендже]] (Гумениса).<ref name="Симовски 73">{{Симовски|1|73}}</ref> == История == === В Османската империя === В XIX век Литовой е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Литово'' като българско село.<ref>{{Григорович|91}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Литовой'' (Litovoï), Воденска епархия, живеят 450 гърци.<ref>{{Синве|50}}</ref> На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Литовой (Лутава) (''Litovoj (Lutava''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на Кондоянис също е отбелязано като Литовой (''Λιτοβόι''), християнско село. Според [[Николаос Схинас]] („[[Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας]]“) в средата на 80-те години на XIX век Литовой (''Λιτοβώη'') е село с 25 християнски семейства.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 15 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) ''Литовой'' брои 200 жители, всички българи християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> В селото работи българска църква „Св. Никола“, която обаче при нещастен инцидент изгаря.<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.528</ref> Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Литовой'' (Litovoï) има 256 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>{{Бранков|102-103}}</ref> Кукушкият околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] пише през 1909 година: {{цитат|Литовой, 15 /III, 1 ч. от [[Дамян (дем Пела)|Дамян]]. 30 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата е отворена; тя притежава една малка дъбова кория и 2 погона ниви. Селото се отказало от Патриаршията преди [[Закон за спорните черкви и училища|статуквото]] и училището не е бивало закрито. Училището е частна къща - земница, без таван, тъмно. Преди три години селянете започнали да строят училищно здание, но бегът ги спрял.<ref name="Извори 85">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 85 }}</ref>}} По данни на Екзархията в 1910 година ''Литовой'' е чифлигарско село с 43 семейства, 197 жители българи и една черква.<ref>[[Христо Шалдев|Шалдев, Христо]]. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.</ref> В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Λιτοβόι'') има 250 [[Българска екзархия|екзархисти]].<ref name="lithoksou"/><ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> === В Гърция === През [[Балканска война|Балканската война]] селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мююлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Литовой (''Λιτοβόι'') като село със 128 мъже и 92 жени.<ref name="lithoksou"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Литовой'' (Литовој) има 35 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|28}}</ref> В 1924 година цялото му българско население - 207 души, се изселва в [[България]],<ref name="Симовски 73"/> главно в [[Патреш]],<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.271</ref> и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 7 имота на жители, преселили се в България. В 1924 година мюсюлманските му жители са изселени в Турция.<ref name="lithoksou"/> В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 132 бежански семейства и 471 души бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> По време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949) властите изселват жителите в полските селища, а след нормализацията на обстновката, те се връщат обратно.<ref name="Симовски 73"/> В 1954 година селото е прекръстено на Лептокария.<ref name="Симовски 73"/> Населението намалява поради емиграция в градовете и чужбина. Произвежда се жито, тютюн овошки, като е развито частично и земеделието.<ref name="Симовски 73"/> {{Преброяване Гърция|220<ref name="Симовски 73"/>|193<ref name="Симовски 73"/>|364<ref name="Симовски 73"/>|552<ref name="Симовски 73"/>|215<ref name="Симовски 73"/>|334<ref name="Симовски 73"/>|216<ref name="Симовски 73"/>|213<ref name="Симовски 73"/>|204<ref name="Симовски 73"/>|215|187}} == Личности == ; Родени в Литовой * {{флагче|България}} Гоно Васков, председател на селския комитет на ВМОРО<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.553</ref> * {{флагче|България}} [[Файл:Flag of Yugoslavia (1946–1992).svg|25п]] Христо Япаджиев (Ичко Паджиев), бежанец в Патреш, при свада прострелва местни момчета, изселва се в [[Свети Влас]] и става член на [[ВМРО]]. Завръща се в Македония, а по-късно участва в организирането на [[Охрана|Воденския батальон]] на [[Георги Димчев]] през 1944 година и е комендант на военния лагер. До края на живота си живее в [[Социалистическа Република Македония|СР Македония]].<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.272</ref> * {{флагче|България}} Стоян Бабин, Христо Аризанов, дейци на местния комитет на ВМОРО<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.247</ref> ; Свързани с Литовой * {{флагче|България}} [[Иван Бабев]] (р. 1947), български историк с произход от Литовой == Литература == * Диалектни текстове от Литовой в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_202_288.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 213 - 225.] == Бележки == <references /> {{Дем Пела}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Пела]] i5hlej23rqt9r8fpz5lz1rj427kifhr 0 247366 12214235 11856967 2024-04-25T15:47:37Z Simin 4405 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Сърбия | име = Печеневце | име-местно = Печењевце/Pečenjevce | гео-ширина = 43.1006 | гео-дължина = 21.9167 | площ = | височина = 215 | население = 1776 | население-година = 2002 | основаване = }} '''Печеневце''' или '''Печеневци''' ({{lang|sr|Печењевце|Pečenjevce}}) е [[село]] в [[Сърбия]], [[Град Лесковац]]. В 2002 година селото има 1776 жители. == История == Църквата „[[Свети Илия (Печеневце)|Свети Илия]]“ е дело на видния български строител [[Андрей Дамянов]].<ref name="Василиев 155">{{Василиев|155}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Печеневце е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|268 и 870}}</ref> == Личности == ; Родени в Печеневце * {{флагче|България}} Георги Здравков (? – 1912), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 9 велешка дружина, загинал на 7 ноември 1912 година<ref>{{МОО|268}}</ref> * {{флагче|Сърбия}} [[Тома Здравкович]] (1938 – 1991), известен сръбски фолкпевец ;Починали в Печеневце * {{флагче|България}} Иван Стаменов Панчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 170, л. 57; а.е. 307, л. 29</ref> == Бележки == <references/> {{Град Лесковац}} {{мъниче|Сърбия}} [[Категория:Села в Град Лесковац]] p2vhrzjdguf9p41vmxdrz7ppucuz97m 0 248743 12215048 12206528 2024-04-26T10:55:53Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Имало едно време на Запад | име_оригинал = Once Upon a Time in the West<br>C'era una volta il West | картинка = | описание = | режисьори = [[Серджо Леоне]] | продуценти = [[Фулвио Мозела]] | сценаристи = [[Бернардо Бертолучи]]<br>[[Дарио Ардженто]] | актьори = [[Хенри Фонда]]<br>[[Чарлс Бронсън]]<br/>[[Клаудия Кардинале]]<br/>[[Джейсън Робардс]]<br>[[Джак Елам]]<br>[[Габриеле Ферцети]]<br>[[Паоло Стопа]] | музика = [[Енио Мориконе]] | оператор = [[Тонино Дели Коли]] | монтаж = [[Нино Барали]] | разпространител = Euro International Film (Италия) <br>[[Парамаунт Пикчърс]] (САЩ) | жанр = [[уестърн]] | премиера = 21 декември 1968 (Италия) | времетраене = 165 минути<br>175 минути (Режисьор) | страна = {{Флагче с име|САЩ}}<br>{{Флагче с име|Италия}}<br>{{Флагче|Испания|1968}} [[Испания]] | език = [[английски език|английски]] | цветност = цветен | бюджет = $5 милиона | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0064116 | код-Allmovie = 36331 }} '''„Имало едно време на Запад“''' ({{lang|en|Once Upon a Time in the West}} и {{lang|it|C'era una volta il West}}) е италиано-американски [[спагети-уестърн]] на [[режисьор]]а [[Серджо Леоне]]. == История на филма == Действието се развива около пристигането на [[Железопътен транспорт|железницата]] в [[Аризона]]. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Хенри Фонда]] || Франк |- |[[Чарлс Бронсън]] || „Хармоника“ |- |[[Клаудия Кардинале]] || Джил Бакбейн |- |[[Джейсън Робардс]] || Мануел (Шайен) Гутиерес |- |[[Габриеле Ферцети]] || Мистър Мортън |- |[[Джак Елам]] || Снейки, втори стрелец |- |[[Паоло Стопа]] ||Сам, кучияшът<ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Имало едно време на Запад“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0064116/fullcredits#cast |accessdate=24 май 2020}}</ref> |} == Стил == Филмът се отличава от други [[Уестърн]]и с бавното темпо, концентрирайки се на емоциите и ритуалите преди престрелките. == Телевизионен дублаж == През [[2002]] г. е дублиран в Диема Вижън. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Превод || Даниела Славчева |- | Тонрежисьор || Димитър Кръстев |- | Озвучаващи артисти || [[Милена Живкова]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Светозар Кокаланов]]<br>[[Борис Чернев]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0064116|Имало едно време на Запад}} * {{Amg movie|36331|Имало едно време на Запад}} * [http://www.rottentomatoes.com/m/once_upon_a_time_in_the_west/?search=Once%20Upon%20a%20Time%20in%20the%20West „Имало едно време на Запад“] в Rotten Tomatoes {{мъниче|филм|САЩ|Италия}} {{Филми на Серджо Леоне}} [[Категория:Филми на Серджо Леоне]] [[Категория:Филми от 1968 година]] [[Категория:Американски уестърни]] [[Категория:Италиански уестърни]] [[Категория:Испански уестърни]] 7fiyt4y3zcpa9mtbv7rq15fl93gsvnt 0 250316 12214866 12189407 2024-04-26T08:05:00Z 89.215.227.67 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Хю Джакман | име-оригинал = Hugh Jackman | име-рождено = | категория = актьор | описание = австралийски актьор | портрет = HughJackmanByPaulCush2011.jpg | портрет-описание = Хю Джакман на премиерата на ''[[Жива стомана]]'' в [[Сидни]] през септември 2011 | роден-място = [[Сидни]], [[Австралия]] | починал-място = | националност = {{AUS}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1994-днес | значими роли = | театрални награди = | еми = '''Изпълнение във вариететно или музикално предаване:'''<br> 2005 Водещ на церемонията по раздаване на 58-те награди „Тони“ | златен глобус = '''[[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия|Най-добър актьор в мюзикъл или комедия]]:'''<br> 2013 ''„[[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]]“'' | награди = '''[[Тони (награда)|Тони]]'''<br> '''[[Сатурн (награда)|Сатурн]]'''<br> '''[[Сателит (награда)|Сателит]]''' }} | брак = [[Дебора-Лий Фърнес]]<br> (1996 – 2023) | деца = 2 }} '''Хю Майкъл Джакман''' ({{lang|en|Hugh Michael Jackman}}) е австралийски театрален и филмов [[актьор]] и [[продуцент]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0413168/ www.imdb.com]</ref>, носител на награди „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“, „[[Еми (награда)|Еми]]“, „[[Златен глобус]]“, 2 награди „[[Тони (награда)|Тони]]“<ref name="tvgu_Hugh">{{Цитат уеб | заглавие = Hugh Jackman | труд = [[TV Guide]] | достъп_дата = 17 октомври 2014 | уеб_адрес = http://www.tvguide.com/celebrities/hugh-jackman/bio/154127 | език = en }}</ref> и 2 награди „[[Сателит (награда)|Сателит]]“, номиниран е за „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ и [[Награда на БАФТА|БАФТА]].<ref name="imdb_Hugh">{{Цитат уеб | заглавие = Hugh Jackman Awards | труд = [[IMDb]] | достъп_дата = 17 октомври 2014 | уеб_адрес = http://www.imdb.com/name/nm0413168/awards?ref_=nm_awd | език = en }}</ref> Освен актьор във [[Филм|филми]], Джакман е и добър певец и танцьор с многобройни роли в [[Музикален театър|мюзикъли]]. През [[2004]] печели [[Награда Тони]] за „най-добра мъжка роля“ в мюзикъла „[[Момчето от страната Оз]]“ (The Boy from Oz). Известен е преди всичко с ролята си на [[Върколака]] в [[Х-Мен (филмова поредица)|поредицата „Х-Мен“]]. През [[2008]] е определен от [[списание]] "Пийпъл" (''[[Пийпъл (списание)|People]]'') за „[[Сексуално привличане|Най-секси]] жив мъж в света“. == Биография == Роден е на [[12 октомври]] [[1968]] в [[Сидни]], в семейството на [[Англия|английски]] емигранти, като най-малкото от 4 деца. Когато е на 8 години, родителите му се [[Развод|развеждат]] и майка му се връща в Англия. Всички деца остават да живеят с бащата в [[Австралия]]. Като ученик Джакман се занимава активно с [[баскетбол]] и даже е капитан на училищния [[Екип|отбор]]. По-късно учи [[журналистика]] в Университета в Сидни и се дипломира като [[бакалавър]]; междувременно решава, че предпочита да се посвети на [[Театър|театъра]] и през 1991 г. се записва на театрални курсове. Джакман дебютира в [[Телевизия|телевизията]] в австралийския сериал „[[Корели]]“ през [[1994]] г. На снимките на [[Сериал|сериала]] се запознава и с бъдещата си съпруга - [[Дебора-Лий Фърнес]]. Следващите 4 години Джакман играе в различни мюзикъли („[[Сънсет булевард]]“, „[[Красавицата и Звяра|Красавицата и звяра]]“, „[[Оклахома (мюзикъл)|Оклахома]]“ и др.) на сцените в [[Сидни]] и [[Лондон]]. През [[2000]] е избран от [[Брайън Сингър]] за ролята на Върколака във фантастичния филм [[Х-мен (филм)|Х-мен]] (ролята му е на [[Мутация|мутант]], с [[Регенерация|регенеративни способности]]), измествайки [[Дъгрей Скот]]. Приема я, въпреки че жена му отначало е против и се прочува с изпълнението си, като световна звезда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wegotthiscovered.com/movies/why-didnt-deborra-lee-furness-want-hugh-jackman-to-play-wolverine/|заглавие=Why didn’t Deborra-Lee Furness want Hugh Jackman to play Wolverine?|достъп_дата=22 септември 2023|фамилно_име=Jenkins|първо_име=Carolyn|дата=15 септември 2023|труд=We Got This Covered|език=en}}</ref> Впоследствие участва и в ред продължения, в рамките на същия [[Франчайзинг|франчайз]]. [[Х-мен Началото: Върколак]], 4-тия филм от поредицата за Х-мен излиза през [[2009|2009 г.]] и освен изпълнител на главната роля, Джакман е и негов [[Продуцентство|продуцент]]. Сред последните филми от тази поредица, в които се снима, е "[[Х-Мен: Апокалипсис|X-Мен: Апокалипсис]]"(2016). През [[2001]] е поканен да участва, заедно с [[Мег Райън]] в [[Романтична комедия|романтичната комедия]] „Кейт и Леополд“ (със [[сюжет]], свързан с [[пътуване във времето]]). За ролята на чаровния [[Аристокрация|аристократ]] Леополд, той е номиниран за наградата "[[Златен глобус]]". Същата година се снима и във филма "[[Парола: Риба меч]]" ([[шпионски филм]]), където си партнира с [[Джон Траволта]]. След кратък период на изяви в на мюзикълите, Джакман се завръща на [[Кино|големия екран]] през [[2003|2003 г.]] с "[[Х-мен 2]]" и " [[Ван Хелсинг (филм)|Ван Хелсинг]]"(2004). Последният е свързан, с героя-преследвач на [[Вампир|вампири]] и върл враг на [[Дракула (роман)|Граф Дракула]] (като [[Литературен герой|литературен]], а оттам - и филмов персонаж). През 2006 г. играе в „[[Престиж (филм)|Престиж]]“ ([[фабула]] е на тема [[телепортация]]) и „Х-мен 3“. През [[2008]] участва в суперпродукцията „Австралия“ с [[Никол Кидман]] - действието се развива, в годините на [[Втора световна война|Втората Световна война]] и засяга нападенията на [[Япония|японците]] над континента, както и проблемите на [[Аборигени|местни жители]] и на тамошните [[Ферма|фермери]]-говедовъди. Получава много [[Номинация|номинации]] и награда "[[Златен глобус]]" за ролята си на [[Жан Валжан]], в драмата "Клетниците"(2012) по [[Клетниците|едноименния роман]] на [[Виктор Юго]]. Участва с [[камео]] във [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи-филма]] "[[Нощ в музея: Тайната на гробницата]]"(2014), - 3-та част от поредицата "[[Нощ в музея]]", - където е осмян от "оживелия" легендарен рицар [[Ланселот]] за "странното си име", което той не разбира добре и решава, че е Хюдж Акман. == Филмография == {| class="wikitable" style="font-size:90%;" |- ! colspan="5" style="background:#B0C4DE;" | Филми |- style="text-align:center;" ! style="background:#ccc;" | Година ! style="background:#ccc;" | Филм ! style="background:#ccc;" | Оригинално заглавие ! style="background:#ccc;" | Роля ! style="background:#ccc;" | Бележки |- | rowspan="2" | [[1999]] | | ''Erskineville Kings'' | Уейс | |- | | ''Paperback Hero'' | Джак Уилис | |- | [[2000]] | [[Х-Мен (филм)|Х-Мен]] | ''X-Men'' | [[Върколака]] | * [[Сатурн за най-добър актьор]]. |- | rowspan="3" | [[2001]] | [[Кейт и Леополд]] | ''Kate & Leopold'' | Леополд | * номинация – [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]]. |- | [[Някой като теб]] | ''Someone Like You'' | Еди | |- | [[Парола: Риба меч]] | ''Swordfish'' | Стенли Джобсън | |- | [[2003]] | [[Х-Мен 2]] | ''X2'' | [[Върколака]] | * номинация – [[Емпайър за най-добър актьор]]. |- | rowspan="2" | [[2004]] | [[Ван Хелсинг (филм)|Ван Хелсинг]] | ''Van Helsing'' | Гейбриъл Ван Хелсинг | |- | | ''Van Helsing: The London Assignment'' | Гейбриъл Ван Хелсинг (глас) | анимационен филм |- | [[2005]] | [[Историите на изгубените души]] | ''Stories of Lost Souls'' | Роджър | |- | rowspan="6" | [[2006]] | [[Весели крачета]] | ''Happy Feet'' | Мемфис (глас) | анимационен филм |- | [[Отнесени]] | ''Flushed Away'' | Роди (глас) | анимационен филм |- | [[Престиж (филм)|Престиж]] | ''The Prestige'' | Робърт Анжие | |- | [[Изворът на живота]] | ''The Fountain'' | Томас | * номинация – [[Сатурн за най-добър актьор]]. |- | [[Сензацията]] | ''Scoop'' | Питър Лайман | |- | [[Х-Мен: Последният сблъсък]] | ''X-Men: The Last Stand'' | [[Върколака]] | |- | rowspan="3" | [[2008]] | [[Измама (филм)|Измама]] | ''Deception'' | Уайът Боуз | също продуцент |- | | ''Uncle Jonny'' | Ръсел | |- | [[Австралия (филм)|Австралия]] | ''Australia'' | The Drover | |- | [[2009]] | [[Х-Мен началото: Върколак]] | ''X-Men Origins: Wolverine'' | [[Върколака]] | също продуцент |- | rowspan="4" | [[2011]] | [[Х-Мен: Първа вълна]] | ''X-Men: First Class'' | [[Върколака]] | |- | [[Снежно цвете и тайното ветрило]] | ''Snow Flower and the Secret Fan'' | Артър | |- | | ''Butter'' | Бойд Болтън | |- | [[Жива стомана]] | ''Real Steel'' | Чарли Кентън | |- |rowspan=2| [[2012]] | [[Чудната петорка]] | ''Rise of the Guardians'' | [[Великденски заек|Великденският заек]] (глас) | анимационен филм |- | [[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]] | ''Les Misérables'' | Жан Валжан | * [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]]. * номинация – [[Оскар за най-добра мъжка роля]]. * номинация – [[Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля]]. * номинация – [[Сателит за най-добър актьор]]. * номинация – [[Сатурн за най-добър актьор]]. |- |rowspan=3| [[2013]] | [[Пълен т*шак]] | ''Movie 43'' | Дейвис | |- | [[Върколакът (филм)|Върколакът]] | ''The Wolverine'' | [[Върколака]] | |- | [[Затворници (филм)|Затворници]] | ''Prisoners'' | Келър Довър | |- | [[2014]] | [[Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще]] | ''X-Men: Days of Future Past'' | [[Върколака]] | |- |rowspan=2| [[2015]] | [[Чапи]] | ''Chappie'' | Винсънт Мур | |- | [[Пан (филм)|Пан]] | ''Pan'' | [[Едуард Тийч|Черната брада]] | |- |rowspan=2| [[2016]] | [[Еди Орела]] | ''Eddie the Eagle'' | Бронсън Пийри | |- | [[X-Мен: Апокалипсис]] | ''X-Men: Apocalypse'' | [[Върколака]] | |- | [[Логан (филм)|Логан]] | ''Logan'' | [[Върколака]] | |- | [[Дедпул и Върколака]] | ''Deadpool & Wolverine'' | [[Върколака]] | |- ! colspan="5" style="background:#B0C4DE;" | Телевизия |- | [[1994]] | | ''Law of the Land'' | Чарлз Маккрей | сериал, 1 епизод |- | rowspan="2" | [[1995]] | [[Корели]] | ''Correlli'' | Кевин Джоунс | сериал, 10 епизода |- | | ''Blue Heelers'' | Брейди Джаксън | сериал, 1 епизод |- | [[1996]] | | ''The Man from Snowy River'' | Дънкан Джоунс | сериал, 5 епизода |- | [[1998]] | | ''Halifax f.p: Afraid of the Dark'' | Ерик Рингър | телевизионен филм |- | [[1999]] | | ''Oklahoma!'' | Кърли Маклейн | телевизионен филм |- | [[2007]] | | ''Viva Laughlin'' | Ники Фонтана | сериал |- | [[2008]] | | ''The Burning Season'' | (разказвач) | документален филм |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0413168|Хю Джакман}} * {{AllMovie name|269258|Хю Джакман}} {{Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия}} {{Сатурн за най-добър актьор}} {{Емпайър за най-добър актьор}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джакман, Хю}} [[Категория:Австралийски актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Носители на награда Еми]] [[Категория:Носители на награда „Сатурн“]] [[Категория:Родени в Сидни]] pf9kxa6p9up5ka1t62i5tk7cyvwhip8 12214867 12214866 2024-04-26T08:06:05Z 89.215.227.67 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Хю Джакман | име-оригинал = Hugh Jackman | име-рождено = | категория = актьор | описание = австралийски актьор | портрет = HughJackmanByPaulCush2011.jpg | портрет-описание = Хю Джакман на премиерата на ''[[Жива стомана]]'' в [[Сидни]] през септември 2011 | роден-място = [[Сидни]], [[Австралия]] | починал-място = | националност = {{AUS}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1994-днес | значими роли = | театрални награди = | еми = '''Изпълнение във вариететно или музикално предаване:'''<br> 2005 Водещ на церемонията по раздаване на 58-те награди „Тони“ | златен глобус = '''[[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия|Най-добър актьор в мюзикъл или комедия]]:'''<br> 2013 ''„[[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]]“'' | награди = '''[[Тони (награда)|Тони]]'''<br> '''[[Сатурн (награда)|Сатурн]]'''<br> '''[[Сателит (награда)|Сателит]]''' }} | брак = [[Дебора-Лий Фърнес]]<br> (1996 – 2023) | деца = 2 }} '''Хю Майкъл Джакман''' ({{lang|en|Hugh Michael Jackman}}) е австралийски театрален и филмов [[актьор]] и [[продуцент]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0413168/ www.imdb.com]</ref>, носител на награди „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“, „[[Еми (награда)|Еми]]“, „[[Златен глобус]]“, 2 награди „[[Тони (награда)|Тони]]“<ref name="tvgu_Hugh">{{Цитат уеб | заглавие = Hugh Jackman | труд = [[TV Guide]] | достъп_дата = 17 октомври 2014 | уеб_адрес = http://www.tvguide.com/celebrities/hugh-jackman/bio/154127 | език = en }}</ref> и 2 награди „[[Сателит (награда)|Сателит]]“, номиниран е за „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ и [[Награда на БАФТА|БАФТА]].<ref name="imdb_Hugh">{{Цитат уеб | заглавие = Hugh Jackman Awards | труд = [[IMDb]] | достъп_дата = 17 октомври 2014 | уеб_адрес = http://www.imdb.com/name/nm0413168/awards?ref_=nm_awd | език = en }}</ref> Освен актьор във [[Филм|филми]], Джакман е и добър певец и танцьор с многобройни роли в [[Музикален театър|мюзикъли]]. През [[2004]] печели [[Награда Тони]] за „най-добра мъжка роля“ в мюзикъла „[[Момчето от страната Оз]]“ (The Boy from Oz). Известен е преди всичко с ролята си на [[Върколака]] в [[Х-Мен (филмова поредица)|поредицата „Х-Мен“]]. През [[2008]] е определен от [[списание]] "Пийпъл" (''[[Пийпъл (списание)|People]]'') за „[[Сексуално привличане|Най-секси]] жив мъж в света“. == Биография == Роден е на [[12 октомври]] [[1968]] в [[Сидни]], в семейството на [[Англия|английски]] емигранти, като най-малкото от 4 деца. Когато е на 8 години, родителите му се [[Развод|развеждат]] и майка му се връща в Англия. Всички деца остават да живеят с бащата в [[Австралия]]. Като ученик Джакман се занимава активно с [[баскетбол]] и даже е капитан на училищния [[Екип|отбор]]. По-късно учи [[журналистика]] в Университета в Сидни и се дипломира като [[бакалавър]]; междувременно решава, че предпочита да се посвети на [[Театър|театъра]] и през 1991 г. се записва на театрални курсове. Джакман дебютира в [[Телевизия|телевизията]] в австралийския сериал „[[Корели]]“ през [[1994]] г. На снимките на [[Сериал|сериала]] се запознава и с бъдещата си съпруга - [[Дебора-Лий Фърнес]]. Следващите 4 години Джакман играе в различни мюзикъли („[[Сънсет булевард]]“, „[[Красавицата и Звяра|Красавицата и звяра]]“, „[[Оклахома (мюзикъл)|Оклахома]]“ и др.) на сцените в [[Сидни]] и [[Лондон]]. През [[2000]] е избран от [[Брайън Сингър]] за ролята на Върколака във фантастичния филм [[Х-мен (филм)|Х-мен]] (ролята му е на [[Мутация|мутант]], с [[Регенерация|регенеративни способности]]), измествайки [[Дъгрей Скот]]. Приема я, въпреки че жена му отначало е против и се прочува с изпълнението си, като световна звезда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wegotthiscovered.com/movies/why-didnt-deborra-lee-furness-want-hugh-jackman-to-play-wolverine/|заглавие=Why didn’t Deborra-Lee Furness want Hugh Jackman to play Wolverine?|достъп_дата=22 септември 2023|фамилно_име=Jenkins|първо_име=Carolyn|дата=15 септември 2023|труд=We Got This Covered|език=en}}</ref> Впоследствие участва и в ред продължения, в рамките на същия [[Франчайзинг|франчайз]]. [[Х-мен Началото: Върколак]], 4-тия филм от поредицата за Х-мен излиза през [[2009|2009 г.]] и освен изпълнител на главната роля, Джакман е и негов [[Продуцентство|продуцент]]. Сред последните филми от тази поредица, в които се снима, е "[[Х-Мен: Апокалипсис|X-Мен: Апокалипсис]]"(2016). През [[2001]] е поканен да участва, заедно с [[Мег Райън]] в [[Романтична комедия|романтичната комедия]] „Кейт и Леополд“ (със [[сюжет]], свързан с [[пътуване във времето]]). За ролята на чаровния [[Аристокрация|аристократ]] Леополд, той е номиниран за наградата "[[Златен глобус]]". Същата година се снима и във филма "[[Парола: Риба меч]]" ([[шпионски филм]]), където си партнира с [[Джон Траволта]]. След кратък период на изяви в на мюзикълите, Джакман се завръща на [[Кино|големия екран]] през [[2003|2003 г.]] с "[[Х-мен 2]]" и " [[Ван Хелсинг (филм)|Ван Хелсинг]]"(2004). Последният е свързан, с героя-преследвач на [[Вампир|вампири]] и върл враг на [[Дракула (роман)|Граф Дракула]] (като [[Литературен герой|литературен]], а оттам - и филмов персонаж). През 2006 г. играе в „[[Престиж (филм)|Престиж]]“ ([[фабула]] е на тема [[телепортация]]) и „Х-мен 3“. През [[2008]] участва в суперпродукцията „Австралия“ с [[Никол Кидман]] - действието се развива, в годините на [[Втора световна война|Втората Световна война]] и засяга нападенията на [[Япония|японците]] над континента, както и проблемите на [[Аборигени|местни жители]] и на тамошните [[Ферма|фермери]]-говедовъди. Получава много [[Номинация|номинации]] и награда "[[Златен глобус]]" за ролята си на [[Жан Валжан]], в драмата "Клетниците"(2012) по [[Клетниците|едноименния роман]] на [[Виктор Юго]]. Участва с [[камео]] във [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи-филма]] "[[Нощ в музея: Тайната на гробницата]]"(2014), - 3-та част от поредицата "[[Нощ в музея]]", - където е осмян от "оживелия" легендарен рицар [[Ланселот]] за "странното си име", което той не разбира добре и решава, че е Хюдж Акман. == Филмография == {| class="wikitable" style="font-size:90%;" |- ! colspan="5" style="background:#B0C4DE;" | Филми |- style="text-align:center;" ! style="background:#ccc;" | Година ! style="background:#ccc;" | Филм ! style="background:#ccc;" | Оригинално заглавие ! style="background:#ccc;" | Роля ! style="background:#ccc;" | Бележки |- | rowspan="2" | [[1999]] | | ''Erskineville Kings'' | Уейс | |- | | ''Paperback Hero'' | Джак Уилис | |- | [[2000]] | [[Х-Мен (филм)|Х-Мен]] | ''X-Men'' | [[Върколака]] | * [[Сатурн за най-добър актьор]]. |- | rowspan="3" | [[2001]] | [[Кейт и Леополд]] | ''Kate & Leopold'' | Леополд | * номинация – [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]]. |- | [[Някой като теб]] | ''Someone Like You'' | Еди | |- | [[Парола: Риба меч]] | ''Swordfish'' | Стенли Джобсън | |- | [[2003]] | [[Х-Мен 2]] | ''X2'' | [[Върколака]] | * номинация – [[Емпайър за най-добър актьор]]. |- | rowspan="2" | [[2004]] | [[Ван Хелсинг (филм)|Ван Хелсинг]] | ''Van Helsing'' | Гейбриъл Ван Хелсинг | |- | | ''Van Helsing: The London Assignment'' | Гейбриъл Ван Хелсинг (глас) | анимационен филм |- | [[2005]] | [[Историите на изгубените души]] | ''Stories of Lost Souls'' | Роджър | |- | rowspan="6" | [[2006]] | [[Весели крачета]] | ''Happy Feet'' | Мемфис (глас) | анимационен филм |- | [[Отнесени]] | ''Flushed Away'' | Роди (глас) | анимационен филм |- | [[Престиж (филм)|Престиж]] | ''The Prestige'' | Робърт Анжие | |- | [[Изворът на живота]] | ''The Fountain'' | Томас | * номинация – [[Сатурн за най-добър актьор]]. |- | [[Сензацията]] | ''Scoop'' | Питър Лайман | |- | [[Х-Мен: Последният сблъсък]] | ''X-Men: The Last Stand'' | [[Върколака]] | |- | rowspan="3" | [[2008]] | [[Измама (филм)|Измама]] | ''Deception'' | Уайът Боуз | също продуцент |- | | ''Uncle Jonny'' | Ръсел | |- | [[Австралия (филм)|Австралия]] | ''Australia'' | The Drover | |- | [[2009]] | [[Х-Мен началото: Върколак]] | ''X-Men Origins: Wolverine'' | [[Върколака]] | също продуцент |- | rowspan="4" | [[2011]] | [[Х-Мен: Първа вълна]] | ''X-Men: First Class'' | [[Върколака]] | |- | [[Снежно цвете и тайното ветрило]] | ''Snow Flower and the Secret Fan'' | Артър | |- | | ''Butter'' | Бойд Болтън | |- | [[Жива стомана]] | ''Real Steel'' | Чарли Кентън | |- |rowspan=2| [[2012]] | [[Чудната петорка]] | ''Rise of the Guardians'' | [[Великденски заек|Великденският заек]] (глас) | анимационен филм |- | [[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]] | ''Les Misérables'' | Жан Валжан | * [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]]. * номинация – [[Оскар за най-добра мъжка роля]]. * номинация – [[Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля]]. * номинация – [[Сателит за най-добър актьор]]. * номинация – [[Сатурн за най-добър актьор]]. |- |rowspan=3| [[2013]] | [[Пълен т*шак]] | ''Movie 43'' | Дейвис | |- | [[Върколакът (филм)|Върколакът]] | ''The Wolverine'' | [[Върколака]] | |- | [[Затворници (филм)|Затворници]] | ''Prisoners'' | Келър Довър | |- | [[2014]] | [[Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще]] | ''X-Men: Days of Future Past'' | [[Върколака]] | |- |rowspan=2| [[2015]] | [[Чапи]] | ''Chappie'' | Винсънт Мур | |- | [[Пан (филм)|Пан]] | ''Pan'' | [[Едуард Тийч|Черната брада]] | |- |rowspan=2| [[2016]] | [[Еди Орела]] | ''Eddie the Eagle'' | Бронсън Пийри | |- | [[X-Мен: Апокалипсис]] | ''X-Men: Apocalypse'' | [[Върколака]] | |- | 2017 | [[Логан (филм)|Логан]] | ''Logan'' | [[Върколака]] | |- | 2024 | [[Дедпул и Върколака]] | ''Deadpool & Wolverine'' | [[Върколака]] | |- ! colspan="5" style="background:#B0C4DE;" | Телевизия |- | [[1994]] | | ''Law of the Land'' | Чарлз Маккрей | сериал, 1 епизод |- | rowspan="2" | [[1995]] | [[Корели]] | ''Correlli'' | Кевин Джоунс | сериал, 10 епизода |- | | ''Blue Heelers'' | Брейди Джаксън | сериал, 1 епизод |- | [[1996]] | | ''The Man from Snowy River'' | Дънкан Джоунс | сериал, 5 епизода |- | [[1998]] | | ''Halifax f.p: Afraid of the Dark'' | Ерик Рингър | телевизионен филм |- | [[1999]] | | ''Oklahoma!'' | Кърли Маклейн | телевизионен филм |- | [[2007]] | | ''Viva Laughlin'' | Ники Фонтана | сериал |- | [[2008]] | | ''The Burning Season'' | (разказвач) | документален филм |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0413168|Хю Джакман}} * {{AllMovie name|269258|Хю Джакман}} {{Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия}} {{Сатурн за най-добър актьор}} {{Емпайър за най-добър актьор}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джакман, Хю}} [[Категория:Австралийски актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Носители на награда Еми]] [[Категория:Носители на награда „Сатурн“]] [[Категория:Родени в Сидни]] qr1ozacte7l9h78xyfialen04dh0w2i 12214868 12214867 2024-04-26T08:06:40Z 89.215.227.67 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Хю Джакман | име-оригинал = Hugh Jackman | име-рождено = | категория = актьор | описание = австралийски актьор | портрет = HughJackmanByPaulCush2011.jpg | портрет-описание = Хю Джакман на премиерата на ''[[Жива стомана]]'' в [[Сидни]] през септември 2011 | роден-място = [[Сидни]], [[Австралия]] | починал-място = | националност = {{AUS}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1994-днес | значими роли = | театрални награди = | еми = '''Изпълнение във вариететно или музикално предаване:'''<br> 2005 Водещ на церемонията по раздаване на 58-те награди „Тони“ | златен глобус = '''[[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия|Най-добър актьор в мюзикъл или комедия]]:'''<br> 2013 ''„[[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]]“'' | награди = '''[[Тони (награда)|Тони]]'''<br> '''[[Сатурн (награда)|Сатурн]]'''<br> '''[[Сателит (награда)|Сателит]]''' }} | брак = [[Дебора-Лий Фърнес]]<br> (1996 – 2023) | деца = 2 }} '''Хю Майкъл Джакман''' ({{lang|en|Hugh Michael Jackman}}) е австралийски театрален и филмов [[актьор]] и [[продуцент]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0413168/ www.imdb.com]</ref>, носител на награди „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“, „[[Еми (награда)|Еми]]“, „[[Златен глобус]]“, 2 награди „[[Тони (награда)|Тони]]“<ref name="tvgu_Hugh">{{Цитат уеб | заглавие = Hugh Jackman | труд = [[TV Guide]] | достъп_дата = 17 октомври 2014 | уеб_адрес = http://www.tvguide.com/celebrities/hugh-jackman/bio/154127 | език = en }}</ref> и 2 награди „[[Сателит (награда)|Сателит]]“, номиниран е за „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ и [[Награда на БАФТА|БАФТА]].<ref name="imdb_Hugh">{{Цитат уеб | заглавие = Hugh Jackman Awards | труд = [[IMDb]] | достъп_дата = 17 октомври 2014 | уеб_адрес = http://www.imdb.com/name/nm0413168/awards?ref_=nm_awd | език = en }}</ref> Освен актьор във [[Филм|филми]], Джакман е и добър певец и танцьор с многобройни роли в [[Музикален театър|мюзикъли]]. През [[2004]] печели [[Награда Тони]] за „най-добра мъжка роля“ в мюзикъла „[[Момчето от страната Оз]]“ (The Boy from Oz). Известен е преди всичко с ролята си на [[Върколака]] в [[Х-Мен (филмова поредица)|поредицата „Х-Мен“]]. През [[2008]] е определен от [[списание]] "Пийпъл" (''[[Пийпъл (списание)|People]]'') за „[[Сексуално привличане|Най-секси]] жив мъж в света“. == Биография == Роден е на [[12 октомври]] [[1968]] в [[Сидни]], в семейството на [[Англия|английски]] емигранти, като най-малкото от 4 деца. Когато е на 8 години, родителите му се [[Развод|развеждат]] и майка му се връща в Англия. Всички деца остават да живеят с бащата в [[Австралия]]. Като ученик Джакман се занимава активно с [[баскетбол]] и даже е капитан на училищния [[Екип|отбор]]. По-късно учи [[журналистика]] в Университета в Сидни и се дипломира като [[бакалавър]]; междувременно решава, че предпочита да се посвети на [[Театър|театъра]] и през 1991 г. се записва на театрални курсове. Джакман дебютира в [[Телевизия|телевизията]] в австралийския сериал „[[Корели]]“ през [[1994]] г. На снимките на [[Сериал|сериала]] се запознава и с бъдещата си съпруга - [[Дебора-Лий Фърнес]]. Следващите 4 години Джакман играе в различни мюзикъли („[[Сънсет булевард]]“, „[[Красавицата и Звяра|Красавицата и звяра]]“, „[[Оклахома (мюзикъл)|Оклахома]]“ и др.) на сцените в [[Сидни]] и [[Лондон]]. През [[2000]] е избран от [[Брайън Сингър]] за ролята на Върколака във фантастичния филм [[Х-мен (филм)|Х-мен]] (ролята му е на [[Мутация|мутант]], с [[Регенерация|регенеративни способности]]), измествайки [[Дъгрей Скот]]. Приема я, въпреки че жена му отначало е против и се прочува с изпълнението си, като световна звезда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wegotthiscovered.com/movies/why-didnt-deborra-lee-furness-want-hugh-jackman-to-play-wolverine/|заглавие=Why didn’t Deborra-Lee Furness want Hugh Jackman to play Wolverine?|достъп_дата=22 септември 2023|фамилно_име=Jenkins|първо_име=Carolyn|дата=15 септември 2023|труд=We Got This Covered|език=en}}</ref> Впоследствие участва и в ред продължения, в рамките на същия [[Франчайзинг|франчайз]]. [[Х-мен Началото: Върколак]], 4-тия филм от поредицата за Х-мен излиза през [[2009|2009 г.]] и освен изпълнител на главната роля, Джакман е и негов [[Продуцентство|продуцент]]. Сред последните филми от тази поредица, в които се снима, е "[[Х-Мен: Апокалипсис|X-Мен: Апокалипсис]]"(2016). През [[2001]] е поканен да участва, заедно с [[Мег Райън]] в [[Романтична комедия|романтичната комедия]] „Кейт и Леополд“ (със [[сюжет]], свързан с [[пътуване във времето]]). За ролята на чаровния [[Аристокрация|аристократ]] Леополд, той е номиниран за наградата "[[Златен глобус]]". Същата година се снима и във филма "[[Парола: Риба меч]]" ([[шпионски филм]]), където си партнира с [[Джон Траволта]]. След кратък период на изяви в на мюзикълите, Джакман се завръща на [[Кино|големия екран]] през [[2003|2003 г.]] с "[[Х-мен 2]]" и " [[Ван Хелсинг (филм)|Ван Хелсинг]]"(2004). Последният е свързан, с героя-преследвач на [[Вампир|вампири]] и върл враг на [[Дракула (роман)|Граф Дракула]] (като [[Литературен герой|литературен]], а оттам - и филмов персонаж). През 2006 г. играе в „[[Престиж (филм)|Престиж]]“ ([[фабула]] е на тема [[телепортация]]) и „Х-мен 3“. През [[2008]] участва в суперпродукцията „Австралия“ с [[Никол Кидман]] - действието се развива, в годините на [[Втора световна война|Втората Световна война]] и засяга нападенията на [[Япония|японците]] над континента, както и проблемите на [[Аборигени|местни жители]] и на тамошните [[Ферма|фермери]]-говедовъди. Получава много [[Номинация|номинации]] и награда "[[Златен глобус]]" за ролята си на [[Жан Валжан]], в драмата "Клетниците"(2012) по [[Клетниците|едноименния роман]] на [[Виктор Юго]]. Участва с [[камео]] във [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи-филма]] "[[Нощ в музея: Тайната на гробницата]]"(2014), - 3-та част от поредицата "[[Нощ в музея]]", - където е осмян от "оживелия" легендарен рицар [[Ланселот]] за "странното си име", което той не разбира добре и решава, че е Хюдж Акман. == Филмография == {| class="wikitable" style="font-size:90%;" |- ! colspan="5" style="background:#B0C4DE;" | Филми |- style="text-align:center;" ! style="background:#ccc;" | Година ! style="background:#ccc;" | Филм ! style="background:#ccc;" | Оригинално заглавие ! style="background:#ccc;" | Роля ! style="background:#ccc;" | Бележки |- | rowspan="2" | [[1999]] | | ''Erskineville Kings'' | Уейс | |- | | ''Paperback Hero'' | Джак Уилис | |- | [[2000]] | [[Х-Мен (филм)|Х-Мен]] | ''X-Men'' | [[Върколака]] | * [[Сатурн за най-добър актьор]]. |- | rowspan="3" | [[2001]] | [[Кейт и Леополд]] | ''Kate & Leopold'' | Леополд | * номинация – [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]]. |- | [[Някой като теб]] | ''Someone Like You'' | Еди | |- | [[Парола: Риба меч]] | ''Swordfish'' | Стенли Джобсън | |- | [[2003]] | [[Х-Мен 2]] | ''X2'' | [[Върколака]] | * номинация – [[Емпайър за най-добър актьор]]. |- | rowspan="2" | [[2004]] | [[Ван Хелсинг (филм)|Ван Хелсинг]] | ''Van Helsing'' | Гейбриъл Ван Хелсинг | |- | | ''Van Helsing: The London Assignment'' | Гейбриъл Ван Хелсинг (глас) | анимационен филм |- | [[2005]] | [[Историите на изгубените души]] | ''Stories of Lost Souls'' | Роджър | |- | rowspan="6" | [[2006]] | [[Весели крачета]] | ''Happy Feet'' | Мемфис (глас) | анимационен филм |- | [[Отнесени]] | ''Flushed Away'' | Роди (глас) | анимационен филм |- | [[Престиж (филм)|Престиж]] | ''The Prestige'' | Робърт Анжие | |- | [[Изворът на живота]] | ''The Fountain'' | Томас | * номинация – [[Сатурн за най-добър актьор]]. |- | [[Сензацията]] | ''Scoop'' | Питър Лайман | |- | [[Х-Мен: Последният сблъсък]] | ''X-Men: The Last Stand'' | [[Върколака]] | |- | rowspan="3" | [[2008]] | [[Измама (филм)|Измама]] | ''Deception'' | Уайът Боуз | също продуцент |- | | ''Uncle Jonny'' | Ръсел | |- | [[Австралия (филм)|Австралия]] | ''Australia'' | The Drover | |- | [[2009]] | [[Х-Мен началото: Върколак]] | ''X-Men Origins: Wolverine'' | [[Върколака]] | също продуцент |- | rowspan="4" | [[2011]] | [[Х-Мен: Първа вълна]] | ''X-Men: First Class'' | [[Върколака]] | |- | [[Снежно цвете и тайното ветрило]] | ''Snow Flower and the Secret Fan'' | Артър | |- | | ''Butter'' | Бойд Болтън | |- | [[Жива стомана]] | ''Real Steel'' | Чарли Кентън | |- |rowspan=2| [[2012]] | [[Чудната петорка]] | ''Rise of the Guardians'' | [[Великденски заек|Великденският заек]] (глас) | анимационен филм |- | [[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]] | ''Les Misérables'' | Жан Валжан | * [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]]. * номинация – [[Оскар за най-добра мъжка роля]]. * номинация – [[Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля]]. * номинация – [[Сателит за най-добър актьор]]. * номинация – [[Сатурн за най-добър актьор]]. |- |rowspan=3| [[2013]] | [[Пълен т*шак]] | ''Movie 43'' | Дейвис | |- | [[Върколакът (филм)|Върколакът]] | ''The Wolverine'' | [[Върколака]] | |- | [[Затворници (филм)|Затворници]] | ''Prisoners'' | Келър Довър | |- | [[2014]] | [[Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще]] | ''X-Men: Days of Future Past'' | [[Върколака]] | |- |rowspan=2| [[2015]] | [[Чапи]] | ''Chappie'' | Винсънт Мур | |- | [[Пан (филм)|Пан]] | ''Pan'' | [[Едуард Тийч|Черната брада]] | |- |rowspan=2| [[2016]] | [[Еди Орела]] | ''Eddie the Eagle'' | Бронсън Пийри | |- | [[X-Мен: Апокалипсис]] | ''X-Men: Apocalypse'' | [[Върколака]] | |- | [[2017]] | [[Логан (филм)|Логан]] | ''Logan'' | [[Върколака]] | |- | [[2024]] | [[Дедпул и Върколака]] | ''Deadpool & Wolverine'' | [[Върколака]] | |- ! colspan="5" style="background:#B0C4DE;" | Телевизия |- | [[1994]] | | ''Law of the Land'' | Чарлз Маккрей | сериал, 1 епизод |- | rowspan="2" | [[1995]] | [[Корели]] | ''Correlli'' | Кевин Джоунс | сериал, 10 епизода |- | | ''Blue Heelers'' | Брейди Джаксън | сериал, 1 епизод |- | [[1996]] | | ''The Man from Snowy River'' | Дънкан Джоунс | сериал, 5 епизода |- | [[1998]] | | ''Halifax f.p: Afraid of the Dark'' | Ерик Рингър | телевизионен филм |- | [[1999]] | | ''Oklahoma!'' | Кърли Маклейн | телевизионен филм |- | [[2007]] | | ''Viva Laughlin'' | Ники Фонтана | сериал |- | [[2008]] | | ''The Burning Season'' | (разказвач) | документален филм |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0413168|Хю Джакман}} * {{AllMovie name|269258|Хю Джакман}} {{Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия}} {{Сатурн за най-добър актьор}} {{Емпайър за най-добър актьор}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джакман, Хю}} [[Категория:Австралийски актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Носители на награда Еми]] [[Категория:Носители на награда „Сатурн“]] [[Категория:Родени в Сидни]] ovpcovs65i4djiuqz3h9ziyh7fes4e2 12214889 12214868 2024-04-26T08:18:47Z 89.215.227.67 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Хю Джакман | име-оригинал = Hugh Jackman | име-рождено = | категория = актьор | описание = австралийски актьор | портрет = HughJackmanByPaulCush2011.jpg | портрет-описание = Хю Джакман на премиерата на ''[[Жива стомана]]'' в [[Сидни]] през септември 2011 | роден-място = [[Сидни]], [[Австралия]] | починал-място = | националност = {{AUS}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1994-днес | значими роли = | театрални награди = | еми = '''Изпълнение във вариететно или музикално предаване:'''<br> 2005 Водещ на церемонията по раздаване на 58-те награди „Тони“ | златен глобус = '''[[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия|Най-добър актьор в мюзикъл или комедия]]:'''<br> 2013 ''„[[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]]“'' | награди = '''[[Тони (награда)|Тони]]'''<br> '''[[Сатурн (награда)|Сатурн]]'''<br> '''[[Сателит (награда)|Сателит]]''' }} | брак = [[Дебора-Лий Фърнес]]<br> (1996 – 2023) | деца = 2 }} '''Хю Майкъл Джакман''' ({{lang|en|Hugh Michael Jackman}}) е австралийски театрален и филмов [[актьор]] и [[продуцент]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0413168/ www.imdb.com]</ref>, носител на награди „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“, „[[Еми (награда)|Еми]]“, „[[Златен глобус]]“, 2 награди „[[Тони (награда)|Тони]]“<ref name="tvgu_Hugh">{{Цитат уеб | заглавие = Hugh Jackman | труд = [[TV Guide]] | достъп_дата = 17 октомври 2014 | уеб_адрес = http://www.tvguide.com/celebrities/hugh-jackman/bio/154127 | език = en }}</ref> и 2 награди „[[Сателит (награда)|Сателит]]“, номиниран е за „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ и [[Награда на БАФТА|БАФТА]].<ref name="imdb_Hugh">{{Цитат уеб | заглавие = Hugh Jackman Awards | труд = [[IMDb]] | достъп_дата = 17 октомври 2014 | уеб_адрес = http://www.imdb.com/name/nm0413168/awards?ref_=nm_awd | език = en }}</ref> Освен актьор във [[Филм|филми]], Джакман е и добър певец и танцьор с многобройни роли в [[Музикален театър|мюзикъли]]. През [[2004]] печели [[Награда Тони]] за „най-добра мъжка роля“ в мюзикъла „[[Момчето от страната Оз]]“ (The Boy from Oz). Известен е преди всичко с ролята си на [[Върколака]] в [[Х-Мен (филмова поредица)|поредицата „Х-Мен“]]. През [[2008]] е определен от [[списание]] "Пийпъл" (''[[Пийпъл (списание)|People]]'') за „[[Сексуално привличане|Най-секси]] жив мъж в света“. == Биография == Роден е на [[12 октомври]] [[1968]] в [[Сидни]], в семейството на [[Англия|английски]] емигранти, като най-малкото от 4 деца. Когато е на 8 години, родителите му се [[Развод|развеждат]] и майка му се връща в Англия. Всички деца остават да живеят с бащата в [[Австралия]]. Като ученик Джакман се занимава активно с [[баскетбол]] и даже е капитан на училищния [[Екип|отбор]]. По-късно учи [[журналистика]] в Университета в Сидни и се дипломира като [[бакалавър]]; междувременно решава, че предпочита да се посвети на [[Театър|театъра]] и през 1991 г. се записва на театрални курсове. Джакман дебютира в [[Телевизия|телевизията]] в австралийския сериал „[[Корели]]“ през [[1994]] г. На снимките на [[Сериал|сериала]] се запознава и с бъдещата си съпруга - [[Дебора-Лий Фърнес]]. Следващите 4 години Джакман играе в различни мюзикъли („[[Сънсет булевард]]“, „[[Красавицата и Звяра|Красавицата и звяра]]“, „[[Оклахома (мюзикъл)|Оклахома]]“ и др.) на сцените в [[Сидни]] и [[Лондон]]. През [[2000]] е избран от [[Брайън Сингър]] за ролята на Върколака във фантастичния филм [[Х-мен (филм)|Х-мен]] (ролята му е на [[Мутация|мутант]], с [[Регенерация|регенеративни способности]]), измествайки [[Дъгрей Скот]]. Приема я, въпреки че жена му отначало е против и се прочува с изпълнението си, като световна звезда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wegotthiscovered.com/movies/why-didnt-deborra-lee-furness-want-hugh-jackman-to-play-wolverine/|заглавие=Why didn’t Deborra-Lee Furness want Hugh Jackman to play Wolverine?|достъп_дата=22 септември 2023|фамилно_име=Jenkins|първо_име=Carolyn|дата=15 септември 2023|труд=We Got This Covered|език=en}}</ref> Впоследствие участва и в ред продължения, в рамките на същия [[Франчайзинг|франчайз]]. [[Х-мен Началото: Върколак]], 4-тия филм от поредицата за Х-мен излиза през [[2009|2009 г.]] и освен изпълнител на главната роля, Джакман е и негов [[Продуцентство|продуцент]]. Сред последните филми от тази поредица, в които се снима, е "[[Х-Мен: Апокалипсис|X-Мен: Апокалипсис]]"(2016). През [[2001]] е поканен да участва, заедно с [[Мег Райън]] в [[Романтична комедия|романтичната комедия]] „Кейт и Леополд“ (със [[сюжет]], свързан с [[пътуване във времето]]). За ролята на чаровния [[Аристокрация|аристократ]] Леополд, той е номиниран за наградата "[[Златен глобус]]". Същата година се снима и във филма "[[Парола: Риба меч]]" ([[шпионски филм]]), където си партнира с [[Джон Траволта]]. След кратък период на изяви в на мюзикълите, Джакман се завръща на [[Кино|големия екран]] през [[2003|2003 г.]] с "[[Х-мен 2]]" и " [[Ван Хелсинг (филм)|Ван Хелсинг]]"(2004). Последният е свързан, с героя-преследвач на [[Вампир|вампири]] и върл враг на [[Дракула (роман)|Граф Дракула]] (като [[Литературен герой|литературен]], а оттам - и филмов персонаж). През 2006 г. играе в „[[Престиж (филм)|Престиж]]“ ([[фабула]] е на тема [[телепортация]]) и „Х-мен 3“. През [[2008]] участва в суперпродукцията „Австралия“ с [[Никол Кидман]] - действието се развива, в годините на [[Втора световна война|Втората Световна война]] и засяга нападенията на [[Япония|японците]] над континента, както и проблемите на [[Аборигени|местни жители]] и на тамошните [[Ферма|фермери]]-говедовъди. Получава много [[Номинация|номинации]] и награда "[[Златен глобус]]" за ролята си на [[Жан Валжан]], в драмата "Клетниците"(2012) по [[Клетниците|едноименния роман]] на [[Виктор Юго]]. Участва с [[камео]] във [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи-филма]] "[[Нощ в музея: Тайната на гробницата]]"(2014), - 3-та част от поредицата "[[Нощ в музея]]", - където е осмян от "оживелия" легендарен рицар [[Ланселот]] за "странното си име", което той не разбира добре и решава, че е Хюдж Акман. == Филмография == {| class="wikitable" style="font-size:90%;" |- ! colspan="5" style="background:#B0C4DE;" | Филми |- style="text-align:center;" ! style="background:#ccc;" | Година ! style="background:#ccc;" | Филм ! style="background:#ccc;" | Оригинално заглавие ! style="background:#ccc;" | Роля ! style="background:#ccc;" | Бележки |- | rowspan="2" | [[1999]] | | ''Erskineville Kings'' | Уейс | |- | | ''Paperback Hero'' | Джак Уилис | |- | [[2000]] | [[Х-Мен (филм)|Х-Мен]] | ''X-Men'' | [[Върколака|Джеймс „Лоуган“ Хаулет / Върколака]] | * [[Сатурн за най-добър актьор]]. |- | rowspan="3" | [[2001]] | [[Кейт и Леополд]] | ''Kate & Leopold'' | Леополд | * номинация – [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]]. |- | [[Някой като теб]] | ''Someone Like You'' | Еди | |- | [[Парола: Риба меч]] | ''Swordfish'' | Стенли Джобсън | |- | [[2003]] | [[Х-Мен 2]] | ''X2'' | [[Върколака|Джеймс „Лоуган“ Хаулет / Върколака]] | * номинация – [[Емпайър за най-добър актьор]]. |- | rowspan="2" | [[2004]] | [[Ван Хелсинг (филм)|Ван Хелсинг]] | ''Van Helsing'' | Гейбриъл Ван Хелсинг | |- | | ''Van Helsing: The London Assignment'' | Гейбриъл Ван Хелсинг (глас) | анимационен филм |- | [[2005]] | [[Историите на изгубените души]] | ''Stories of Lost Souls'' | Роджър | |- | rowspan="6" | [[2006]] | [[Весели крачета]] | ''Happy Feet'' | Мемфис (глас) | анимационен филм |- | [[Отнесени]] | ''Flushed Away'' | Роди (глас) | анимационен филм |- | [[Престиж (филм)|Престиж]] | ''The Prestige'' | Робърт Анжие | |- | [[Изворът на живота]] | ''The Fountain'' | Томас | * номинация – [[Сатурн за най-добър актьор]]. |- | [[Сензацията]] | ''Scoop'' | Питър Лайман | |- | [[Х-Мен: Последният сблъсък]] | ''X-Men: The Last Stand'' | [[Върколака|Джеймс „Лоуган“ Хаулет / Върколака]] | |- | rowspan="3" | [[2008]] | [[Измама (филм)|Измама]] | ''Deception'' | Уайът Боуз | също продуцент |- | | ''Uncle Jonny'' | Ръсел | |- | [[Австралия (филм)|Австралия]] | ''Australia'' | The Drover | |- | [[2009]] | [[Х-Мен началото: Върколак]] | ''X-Men Origins: Wolverine'' | [[Върколака|Джеймс „Лоуган“ Хаулет / Върколака]] | също продуцент |- | rowspan="4" | [[2011]] | [[Х-Мен: Първа вълна]] | ''X-Men: First Class'' | [[Върколака|Джеймс „Лоуган“ Хаулет / Върколака]] | |- | [[Снежно цвете и тайното ветрило]] | ''Snow Flower and the Secret Fan'' | Артър | |- | | ''Butter'' | Бойд Болтън | |- | [[Жива стомана]] | ''Real Steel'' | Чарли Кентън | |- |rowspan=2| [[2012]] | [[Чудната петорка]] | ''Rise of the Guardians'' | [[Великденски заек|Великденският заек]] (глас) | анимационен филм |- | [[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]] | ''Les Misérables'' | Жан Валжан | * [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]]. * номинация – [[Оскар за най-добра мъжка роля]]. * номинация – [[Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля]]. * номинация – [[Сателит за най-добър актьор]]. * номинация – [[Сатурн за най-добър актьор]]. |- |rowspan=3| [[2013]] | [[Пълен т*шак]] | ''Movie 43'' | Дейвис | |- | [[Върколакът (филм)|Върколакът]] | ''The Wolverine'' | [[Върколака|Джеймс „Лоуган“ Хаулет / Върколака]] | |- | [[Затворници (филм)|Затворници]] | ''Prisoners'' | Келър Довър | |- | [[2014]] | [[Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще]] | ''X-Men: Days of Future Past'' | [[Върколака|Джеймс „Лоуган“ Хаулет / Върколака]] | |- |rowspan=2| [[2015]] | [[Чапи]] | ''Chappie'' | Винсънт Мур | |- | [[Пан (филм)|Пан]] | ''Pan'' | [[Едуард Тийч|Черната брада]] | |- |rowspan=2| [[2016]] | [[Еди Орела]] | ''Eddie the Eagle'' | Бронсън Пийри | |- | [[X-Мен: Апокалипсис]] | ''X-Men: Apocalypse'' | [[Върколака|Джеймс „Лоуган“ Хаулет / Върколака]] | |- | [[2017]] | [[Логан (филм)|Логан]] | ''Logan'' | [[Върколака|Джеймс „Лоуган“ Хаулет / Върколака]] | |- | [[2024]] | [[Дедпул и Върколака]] | ''Deadpool & Wolverine'' | [[Върколака|Джеймс „Лоуган“ Хаулет / Върколака]] | |- ! colspan="5" style="background:#B0C4DE;" | Телевизия |- | [[1994]] | | ''Law of the Land'' | Чарлз Маккрей | сериал, 1 епизод |- | rowspan="2" | [[1995]] | [[Корели]] | ''Correlli'' | Кевин Джоунс | сериал, 10 епизода |- | | ''Blue Heelers'' | Брейди Джаксън | сериал, 1 епизод |- | [[1996]] | | ''The Man from Snowy River'' | Дънкан Джоунс | сериал, 5 епизода |- | [[1998]] | | ''Halifax f.p: Afraid of the Dark'' | Ерик Рингър | телевизионен филм |- | [[1999]] | | ''Oklahoma!'' | Кърли Маклейн | телевизионен филм |- | [[2007]] | | ''Viva Laughlin'' | Ники Фонтана | сериал |- | [[2008]] | | ''The Burning Season'' | (разказвач) | документален филм |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0413168|Хю Джакман}} * {{AllMovie name|269258|Хю Джакман}} {{Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия}} {{Сатурн за най-добър актьор}} {{Емпайър за най-добър актьор}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джакман, Хю}} [[Категория:Австралийски актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Носители на награда Еми]] [[Категория:Носители на награда „Сатурн“]] [[Категория:Родени в Сидни]] rc8lmi62st12dv4x3sy9oi7ywxic42h 0 252146 12214775 12114599 2024-04-26T06:37:34Z Motekov 141057 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Минерал|картинка=Turquoise-40031.jpg|формула=CuAl<sub>6</sub>(PO<sub>4</sub>)<sub>4</sub>(OH)<sub>8</sub>·4H<sub>2</sub>O|категория=фосфатни минерали|щрунц=8.DD.15|моос=5 – 6}} '''Тюркоазът''' (тюркизът) е фосфатен [[минерал]] /CuAl<sub>6</sub>(OH)<sub>2</sub>[PO<sub>4</sub>]·4H<sub>2</sub>O/, [[полускъпоценен камък]]. В Древен Египет се е добивал от Синайския полуостров. В буквален превод тюркоаз означава „турски камък“. Това име е дадено заради самия цвят на добития минерал, защото се е внасял в [[Европа]] през [[Турция]] от Персия, където са били експлоатирани негови находища. Цветът на камъка варира в разнообразни нюанси: жълт, зелен, син и други цветове, които се доближават до [[синьо]]то. Находища на този минерал са известни в Средна Азия (Иран, Узбекистан, Казахстан, Таджикистан), Китай, [[САЩ]], [[Австралия]] и други страни. В България се среща в Спахиевското рудно поле<ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=nathist&lang=bg&page=encyc&enc=stones&eid=137 Тюркоаз – Регионален музей – Бургас]</ref>, Източни Родопи. В миналото и сега жените зашиват малко камъче в дрехата на мъж, за да ги обича. Състав (%): 37,60 – Al<sub>2</sub>O<sub>3 </sub>; 9,78 – CuO; 34,90 – P<sub>2</sub>O<sub>5</sub>; 17,72 – H<sub>2</sub>O. == Галерия == <gallery> Turquoise with quartz.jpg| Turquoisecollection.jpg| Chacoan turquoise with argillite.jpg| Turq mcGuin bunker.jpg| Chrysocolla USA.jpg| Chacoan turquoise pendant.jpg| </gallery> {{мъниче|минерал}} == Източници == <references /> ==Външни препратки == * {{cite web |title= тюркоаз |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-8DD15-Turquoise.html |accessdate= 26 април 2024}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Триклинни минерали]] [[Категория:Фосфатни минерали]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Минерали на медта]] [[Категория:Минерали на алуминия]] [[Категория:Хидрати]] fbzfzgrivsqatn3pugrf1k7vqfk1se5 12214781 12214775 2024-04-26T06:41:18Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{Минерал|картинка=Turquoise-40031.jpg|формула=CuAl<sub>6</sub>(PO<sub>4</sub>)<sub>4</sub>(OH)<sub>8</sub>·4H<sub>2</sub>O|категория=фосфатни минерали|щрунц=8.DD.15|моос=5 – 6}} '''Тюркоазът''' (тюркизът) е фосфатен [[минерал]] /CuAl<sub>6</sub>(OH)<sub>2</sub>[PO<sub>4</sub>]·4H<sub>2</sub>O/, [[полускъпоценен камък]].<ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=637-638|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> В Древен Египет се е добивал от Синайския полуостров. В буквален превод тюркоаз означава „турски камък“. Това име е дадено заради самия цвят на добития минерал, защото се е внасял в [[Европа]] през [[Турция]] от Персия, където са били експлоатирани негови находища. Цветът на камъка варира в разнообразни нюанси: жълт, зелен, син и други цветове, които се доближават до [[синьо]]то. Находища на този минерал са известни в Средна Азия (Иран, Узбекистан, Казахстан, Таджикистан), Китай, [[САЩ]], [[Австралия]] и други страни. В България се среща в Спахиевското рудно поле<ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=nathist&lang=bg&page=encyc&enc=stones&eid=137 Тюркоаз – Регионален музей – Бургас]</ref>, Източни Родопи. В миналото и сега жените зашиват малко камъче в дрехата на мъж, за да ги обича. Състав (%): 37,60 – Al<sub>2</sub>O<sub>3 </sub>; 9,78 – CuO; 34,90 – P<sub>2</sub>O<sub>5</sub>; 17,72 – H<sub>2</sub>O. == Галерия == <gallery> Turquoise with quartz.jpg| Turquoisecollection.jpg| Chacoan turquoise with argillite.jpg| Turq mcGuin bunker.jpg| Chrysocolla USA.jpg| Chacoan turquoise pendant.jpg| </gallery> {{мъниче|минерал}} == Източници == <references /> ==Външни препратки == * {{cite web |title= тюркоаз |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-8DD15-Turquoise.html |accessdate= 26 април 2024}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Триклинни минерали]] [[Категория:Фосфатни минерали]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Минерали на медта]] [[Категория:Минерали на алуминия]] [[Категория:Хидрати]] iy826annkd1w2ww80ybswnw1yqn5yan 12214784 12214781 2024-04-26T06:43:39Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{Минерал|картинка=Turquoise-40031.jpg|формула=CuAl<sub>6</sub>(PO<sub>4</sub>)<sub>4</sub>(OH)<sub>8</sub>·4H<sub>2</sub>O|категория=фосфатни минерали|щрунц=8.DD.15|моос=5 – 6}} '''Тюркоазът''' (тюркизът) е фосфатен [[минерал]] /CuAl<sub>6</sub>(OH)<sub>2</sub>[PO<sub>4</sub>]·4H<sub>2</sub>O/, [[полускъпоценен камък]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/тюркоаз/ | title = тюркоаз | work =Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 26 април 2024}}</ref><ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=637-638|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> В Древен Египет се е добивал от Синайския полуостров. В буквален превод тюркоаз означава „турски камък“. Това име е дадено заради самия цвят на добития минерал, защото се е внасял в [[Европа]] през [[Турция]] от Персия, където са били експлоатирани негови находища. Цветът на камъка варира в разнообразни нюанси: жълт, зелен, син и други цветове, които се доближават до [[синьо]]то. Находища на този минерал са известни в Средна Азия (Иран, Узбекистан, Казахстан, Таджикистан), Китай, [[САЩ]], [[Австралия]] и други страни. В България се среща в Спахиевското рудно поле<ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=nathist&lang=bg&page=encyc&enc=stones&eid=137 Тюркоаз – Регионален музей – Бургас]</ref>, Източни Родопи. В миналото и сега жените зашиват малко камъче в дрехата на мъж, за да ги обича. Състав (%): 37,60 – Al<sub>2</sub>O<sub>3 </sub>; 9,78 – CuO; 34,90 – P<sub>2</sub>O<sub>5</sub>; 17,72 – H<sub>2</sub>O. == Галерия == <gallery> Turquoise with quartz.jpg| Turquoisecollection.jpg| Chacoan turquoise with argillite.jpg| Turq mcGuin bunker.jpg| Chrysocolla USA.jpg| Chacoan turquoise pendant.jpg| </gallery> {{мъниче|минерал}} == Източници == <references /> ==Външни препратки == * {{cite web |title= тюркоаз |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-8DD15-Turquoise.html |accessdate= 26 април 2024}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Триклинни минерали]] [[Категория:Фосфатни минерали]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Минерали на медта]] [[Категория:Минерали на алуминия]] [[Категория:Хидрати]] 4s3ggf0qvtg2r0yy6s7ill6ryauh0ne 0 252245 12214727 12185710 2024-04-26T04:51:45Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Минерал | име = Малахит | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Polished-Malachite2.jpg | картинка_размер = | алт = | картинка_текст = | категория = [[минерал]]и | формула = CuCO3.Cu(OH)2 | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = изумруденозелен с черни ивици, обусловен от медта в състава му | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = лесно се проявява | лом = мидест, крехък | чупливост = | моос = 3,5 – 4 | блясък = от восъчно-стъклен до копринен | черта = зелен | прозрачност = | спец_тегло = 4 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = не се наблюдават | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = не се наблюдава | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = няма | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = Находища | разнов1текст = Русия, Чили, Австралия, Япония, Румъния, Турция, Австрия, Африка, Конго, Замбия и др. | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Малахитът''' е [[минерал]], чийто цвят произхожда от [[Мед (елемент)|медта]] в състава му. Има различни цветове, но те всичките клонят към [[зелен]]о. Най-популярният и днес малахит е с наситено зелен цвят. Формулата, с която се означава, е CuCO3.Cu(OH)2.<ref>{{cite web |url= https://www.mindat.org/min-2550.html |title= Информация за малахит (malachite) |publisher = mindat.org |accessdate= 11 март 2024}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/малахит/ | title = малахит | work =Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 12 март 2024}}</ref> Блясъкът на този минерал е стъкловиден. Повърхността на камъка е много крехка. Като цяло малахитът е чуплив и податлив на одрасквания. И днес за ценителите на такива природни богатства, малахитът е изключително скъп. Минералът е открит още в древни времена. В древен [[Египет]] дори са го използвали като [[грим]], който са си нанасяли само [[фараон]]ите и някои влиятелни особи, находище на малахит в Африка се намира в днешен Заир. Но шедьоврите, изработвани от малахит, са дело най-вече на руските майстори в Русия, които превръщат изработката на малахит в изкуство. За първи път, малахитът е бил открит в Русия през 1635 година. В по-късен етап от времето малахитът се използвал и се окачал на [[амулет]]и, като се вярвало, че предпазва от опасности. Другото име на минерала е „Огледалото към душата“, точно защото древните са мислели, че той може да проникне и да отрази душата на притежателя му. Находища на малахит има в [[Русия]], Заир, [[Чили]], [[Австралия]] и други. В България малахит е известен в окислителната зона на много медни и полиметални находища. Образците от тях са само с колекционна стойност. Плътен декоративен малахит е намерен в находище Елаците, Етрополско. Установен е също така в находище [[Кремиковци]], [[Софийско]].<ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=nathist&page=encyc&enc=stones&eid=144 Малахит – Регионален музей – Бургас]</ref> Сборникът с руски приказки „Малахитовото ковчеже“ (''Малахитовая шкатулка'', 1939 г.) е сред най-известните произведения на руския писател-фолклорист [[Павел Бажов]] и особено приказката „Каменното цвете“ и майстор Данило.<ref>[http://detstvoto.net/index.php?newsid=3232 detstvoto.net]</ref> == Галерия == <gallery> MoreMalachite.jpg| Malachite Kolwezi Katanga Congo.jpg| Malaquita2.jpg| Azurite with malachite and others.jpg| Azurite, Malachite (Laki, Plovdiv Province, Rhodope Mountains) - Collection V. Breskovska at the Sofia University 'St. Kliment Ohridski' Museum of Mineralogy, Petrology and Mineral Resources.jpg|[[Азурит]], малахит от района на [[Лъки]], Родопи, кол. [[Веселина Бресковска]] – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към [[Софийски университет|Софийския университет]] MALACHITE-OSENOVLAG SOFIA REGION-COLL. GEORGI BONCHEV 1916.jpg|Малахит от [[Осеновлаг]], Софийско, кол. [[Георги Бончев]] – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към [[Софийски университет|Софийския университет]] </gallery> == Източници == <references /> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog/page/n519/mode/2up?view=theater 117-118] |accessdate= 8 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 112]-116 |accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=508-510}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]] |edition=3 |title= Минералогия |place=София |publisher= Издателство "Наука и изкуство" |year=1973 |oclc = 859838412 |page= 619-620}} *{{cite book|title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=385-386|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 140-141 |isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == *{{cite web |title= малахит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= |accessdate= 26 април 2024}} * [https://www.24chasa.bg/Article/571705 „Руските царе и малахита“] {{превод от|en|Malachite|299270157}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Карбонатни минерали]] [[Категория:Моноклинни минерали]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Минерали на медта]] 454msanii7dt9wse5a30p474cvf4ztg 12214728 12214727 2024-04-26T04:54:09Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Минерал | име = Малахит | друго име = | чело_цвят_фон = | картинка = Polished-Malachite2.jpg | картинка_размер = | алт = | картинка_текст = | категория = [[минерал]]и | формула = CuCO3.Cu(OH)2 | щрунц = | дана = | симетрия = | елементарна_клетка = | молекулно_тегло = | цвят = изумруденозелен с черни ивици, обусловен от медта в състава му | обичайна_форма = | система = | сдвояване = | цепителност = лесно се проявява | лом = мидест, крехък | чупливост = | моос = 3,5 – 4 | блясък = от восъчно-стъклен до копринен | черта = зелен | прозрачност = | спец_тегло = 4 | плътност = | полиране = | оптични_свойства = не се наблюдават | показател = | дв_лъчепречупване = | плеохроизъм = не се наблюдава | 2V = | дисперсия = | потъмяване = | length fast/slow = | флуоресценция = няма | абсорпция = | топене = | топимост = | разпознаване = | разтворимост = | примеси = | alteration = | други = | prop1 = | prop1text = | източници = | разнов1 = Находища | разнов1текст = Русия, Чили, Австралия, Япония, Румъния, Турция, Австрия, Африка, Конго, Замбия и др. | разнов2 = | разнов2текст = }} '''Малахитът''' е [[минерал]], чийто цвят произхожда от [[Мед (елемент)|медта]] в състава му. Има различни цветове, но те всичките клонят към [[зелен]]о. Най-популярният и днес малахит е с наситено зелен цвят. Формулата, с която се означава, е CuCO3.Cu(OH)2.<ref>{{cite web |url= https://www.mindat.org/min-2550.html |title= Информация за малахит (malachite) |publisher = mindat.org |accessdate= 11 март 2024}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/малахит/ | title = малахит | work =Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 12 март 2024}}</ref> Блясъкът на този минерал е стъкловиден. Повърхността на камъка е много крехка. Като цяло малахитът е чуплив и податлив на одрасквания. И днес за ценителите на такива природни богатства, малахитът е изключително скъп. Минералът е открит още в древни времена. В древен [[Египет]] дори са го използвали като [[грим]], който са си нанасяли само [[фараон]]ите и някои влиятелни особи, находище на малахит в Африка се намира в днешен Заир. Но шедьоврите, изработвани от малахит, са дело най-вече на руските майстори в Русия, които превръщат изработката на малахит в изкуство. За първи път, малахитът е бил открит в Русия през 1635 година. В по-късен етап от времето малахитът се използвал и се окачал на [[амулет]]и, като се вярвало, че предпазва от опасности. Другото име на минерала е „Огледалото към душата“, точно защото древните са мислели, че той може да проникне и да отрази душата на притежателя му. Находища на малахит има в [[Русия]], Заир, [[Чили]], [[Австралия]] и други. В България малахит е известен в окислителната зона на много медни и полиметални находища. Образците от тях са само с колекционна стойност. Плътен декоративен малахит е намерен в находище Елаците, Етрополско. Установен е също така в находище [[Кремиковци]], [[Софийско]].<ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=nathist&page=encyc&enc=stones&eid=144 Малахит – Регионален музей – Бургас]</ref> Сборникът с руски приказки „Малахитовото ковчеже“ (''Малахитовая шкатулка'', 1939 г.) е сред най-известните произведения на руския писател-фолклорист [[Павел Бажов]] и особено приказката „Каменното цвете“ и майстор Данило.<ref>[http://detstvoto.net/index.php?newsid=3232 detstvoto.net]</ref> == Галерия == <gallery> MoreMalachite.jpg| Malachite Kolwezi Katanga Congo.jpg| Malaquita2.jpg| Azurite with malachite and others.jpg| Azurite, Malachite (Laki, Plovdiv Province, Rhodope Mountains) - Collection V. Breskovska at the Sofia University 'St. Kliment Ohridski' Museum of Mineralogy, Petrology and Mineral Resources.jpg|[[Азурит]], малахит от района на [[Лъки]], Родопи, кол. [[Веселина Бресковска]] – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към [[Софийски университет|Софийския университет]] MALACHITE-OSENOVLAG SOFIA REGION-COLL. GEORGI BONCHEV 1916.jpg|Малахит от [[Осеновлаг]], Софийско, кол. [[Георги Бончев]] – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към [[Софийски университет|Софийския университет]] </gallery> == Източници == <references /> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog/page/n519/mode/2up?view=theater 117-118] |accessdate= 8 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 112]-116 |accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=508-510}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]] |edition=3 |title= Минералогия |place=София |publisher= Издателство "Наука и изкуство" |year=1973 |oclc = 859838412 |page= 619-620}} *{{cite book|title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=385-386|author=Костов-Китин, Владислав|place=София}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 140-141 |isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == *{{cite web |title= малахит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-5BA10-Malachite.html |accessdate= 26 април 2024}} * [https://www.24chasa.bg/Article/571705 „Руските царе и малахита“] {{превод от|en|Malachite|299270157}} {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Карбонатни минерали]] [[Категория:Моноклинни минерали]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Минерали на медта]] 8jm984zkyb42d73fse7lh7rfp82zj4h 0 252643 12214174 12191573 2024-04-25T14:46:34Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Минерал |картинка = Jasper.pebble.600pix.bkg.jpg |картинка_размер = 150 |формула=SiO<sub>2</sub>}} '''Ясписът''' е вид декоративна кварцова [[скала]] или полиминерален агрегат на кварца. [[Химична формула|Химическата му формула]] е SiO<sub>2</sub> – [[силициев диоксид]]; към тази основа има различни [[Примес|примеси]]. В зависимост от състава си има твърдост 6 – 7 [[Скала на Моос|по Моос]]. [[Полускъпоценен камък]]. Съставен е основно от [[кварц]] и [[халцедон]] с примеси на [[Манган|манганови]] и [[Желязо|железни]] окиси и [[Глина|глинести]] минерали. Често в състава му се различават различни включения от [[епидот]], [[гранат]], [[актинолит]], [[серицит]], [[хематит]], [[биотит]], [[пиемонтит]], [[пумпелит]] и др. Възприеман е неправилно, като разновидност на халцедона или за „нечиста кварцова разновидност“. Към ясписите се отнася голяма група от различни по състав и условия на образуване [[Скала|скали]], обединени от следните особености: кварцов състав, висока [[твърдост]] и декоративност. Ясписът е непрозрачен. Цветът и рисунъкът му са изключително разнообразни. Среща се в разни тонове поради примесите ([[пигменти]]), но най-често е червеникав (примеси от [[хематит]]), жълт или кафяв ([[гьотит]]) или зелен ([[хлорит]]) и различна [[Скална текстура|текстура]] – ивичеста, петниста, точкова, масивна и др. На многото цветови шарки съответстват и множество специфични описателни имена, като: ''пейзажен яспис'', ''картинен яспис'', ''[[Мак|маков]] яспис'', ''[[Леопард|леопардов]] яспис'', ''океански яспис'', ''[[Брекча|брекчиран]] яспис, ивичест яспис'' и т.н. Известният като [[хелиотроп (минерал)|хелиотроп]] (или „кървав камък“) - популярен декоративен материал - също е разновидност на ясписа. == Разпространение == Най-големите находища на яспис са в [[Азия]], в [[Централна Европа]] и [[Северна Африка]]. В [[България]] най-много ясписи се откриват в [[Източни Родопи|Източните Родопи]] – [[Кърджалийско]], [[Момчилград]] и др. == Приложение == Още от [[Древност|Древността]] ясписът е високо ценен, като материал за изработка на различни по своето предназначение предмети, като: [[Кама|ками]], [[Бижутерия|бижута]], [[Амулет|амулети]]. На ясписа са приписвани и мощни лечебни свойства. От азиатските средновековни лекари и народни лечители е предписван, като [[Противоотрова|антидот]] и пенкилер (ценен в този смисъл най-много от [[Будизъм|будистите]]), а в представите на [[Християни|християнските]] добива (или концентрира в себе си) подобни качества (на [[лекарство]] срещу всичко), едва след като се постави пред [[Олтар|църковен олтар]]. Използван е в [[Керамика|керамиката]] и в въобще - в изкуството. В [[Китайско изкуство|Китай]] се е възприемал, като несравним символ на [[красотата]]. Ясписът е сред материалите, ползвани често от [[Петер Карл Фаберже|Фаберже]].<ref>В.Скурлов. «Камнерезное искусство фирмы Карла Фаберже» | Энциклопедия камнерезного искусства, резьба по камню, мелкая пластика, объемная мозаика, мастера камнерезы, камнерезные мастерские, музеи, камнерезное искусство.</ref> == Галерия == <gallery> Jaspis obikularny, Madagaskar.jpg| Cut and oiled yellow jasper 3.JPG| Jaspe orbiculaire Madagascar 1597B.jpg| Bruneau Jasper from Idaho Thundereggs.jpg| </gallery> == Бележки == <references/> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://books.google.bg/books?id=ilpEAQAAMAAJ&newbks=1&newbks_redir=0&dq=B%C5%ADlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&hl=bg&pg=RA3-PA102#v=onepage&q=B%C5%ADlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&f=false 102] |accessdate= 10 март 2024}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=298|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 213|isbn= 954-01-0403-3}} * {{cite book |title= Тайните на скъпоценните камъни |author= Курчатов, Всеволод; Илиев, Росен |place= София |year= 1994}} == Външни препратки == *{{cite web |title= яспис |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4DA05-Quartz-Chalcedony-Jasper.html |accessdate= 25 април 2024}} * [http://quartzpage.de/ The Quartz Page] * [http://www.thatcrystalsite.com/articles/what-is-jasper.php/ What is Jasper?]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{превод от|en|Jasper|305339602}} {{Скъпоценни камъни}} {{мъниче|минерал}} [[Категория:Кварц]] g590wv9crgofcdquyuswz8qbhifu19f 0 252728 12214811 11563305 2024-04-26T07:12:56Z Motekov 141057 /* Вижте също */ wikitext text/x-wiki {{без източници}}{{Минерал|картинка=Aventurine.jpg|категория=оксиди|формула=SiO<sub>2</sub>|плътност=2 – 2,6 g/cm<sup>3</sup>|цепителност=няма|лом=мидест|цвят=зелен, кремав, розов, червено-кафяв, жълто-кафяв|черта=-|блясък=полупрозрачен със стъклен блясък.|флуоресценция=-|моос=6,5 – 7}} '''Авантюринът''' представлява дребно до фино зърнеста скала ([[кварцит]]), изградена основно от [[кварц]] с включения от люспести минерали ([[слюда]], [[гьотит]], [[илменит]] или [[хематит]]). Името му от итал. ''per avventura'' – ''по случайност''. Среща се в най-различни [[Цвят на минералите|цветове]] – зелен, кремав, розов, червено-кафяв, жълто-кафяв. Полупрозрачен е и има стъклен блясък. Твърдостта на авантюрина е 6,5 – 7 по [[Скала на Моос|скалата на Моос]]. [[Цепителност]] – липсва, лом – мидест, плътността му е 2 – 2,6 g/cm<sup>3</sup>. Множеството му включения блестят като малки искрици, което го прави популярен камък в ювелирната индустрия. При раздвижване на камъка се наблюдава явлението „авантюрисценция“ – искрящи проблясъци от отражението на светлината по плоскостите на люспестите включения. В древността се е смятало, че този камък може да лекува алергии и сърдечни заболявания. Източните народи вярвали, че авантюринът лекува [[зрение]]то. Самото име на камъка подсказва, че е свързан с [[любов]]та. Древните вярвали, че който притежава този камък, ще изпита истинската любов и ще предпази двамата влюбени от нещастия. Находища на авантюрин има в [[Китай]], [[САЩ]], [[Австрия]], [[Австралия]], [[Бразилия]], [[Норвегия]], [[Чили]], [[Индия]] и др. В различните страни камъкът е наричан по различен начин. Например в [[Русия]] е бил известен като „златна искра“. Други наименования на този камък са индийски жад, фуксит и др. Розовата разновидност на авантюрина се нарича белоречит. С наименованието ''авантюрин'' понякога се обозначава и разновидност на [[фелдшпатите]] – така нареченият „слънчев камък“. == Външни препратки == * {{cite web |title= авантюрин |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4DA05-Quartz-Aventurine.html |accessdate= 26 април 2024}} == Вижте също == * [[Класификация на минералите]] * [[Скъпоценен камък]] * [[Кристалография]] == Галерия == <gallery> AventurinGeschliffen.jpg </gallery>{{Скъпоценни камъни}} {{мъниче|минерал}} [[Категория:Кварц]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] 5a5ftmq20u2zil34lehgrbq5nhucx0b 12214814 12214811 2024-04-26T07:15:17Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{без източници}}{{Минерал|картинка=Aventurine.jpg|категория=оксиди|формула=SiO<sub>2</sub>|плътност=2 – 2,6 g/cm<sup>3</sup>|цепителност=няма|лом=мидест|цвят=зелен, кремав, розов, червено-кафяв, жълто-кафяв|черта=-|блясък=полупрозрачен със стъклен блясък.|флуоресценция=-|моос=6,5 – 7}} '''Авантюринът''' представлява дребно до фино зърнеста скала ([[кварцит]]), изградена основно от [[кварц]] с включения от люспести минерали ([[слюда]], [[гьотит]], [[илменит]] или [[хематит]]). Името му от итал. ''per avventura'' – ''по случайност''. Среща се в най-различни [[Цвят на минералите|цветове]] – зелен, кремав, розов, червено-кафяв, жълто-кафяв. Полупрозрачен е и има стъклен блясък.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/авантюрин/ | title = авантюрин | work =Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 26 април 2024}}</ref> Твърдостта на авантюрина е 6,5 – 7 по [[Скала на Моос|скалата на Моос]]. [[Цепителност]] – липсва, лом – мидест, плътността му е 2 – 2,6 g/cm<sup>3</sup>. Множеството му включения блестят като малки искрици, което го прави популярен камък в ювелирната индустрия. При раздвижване на камъка се наблюдава явлението „авантюрисценция“ – искрящи проблясъци от отражението на светлината по плоскостите на люспестите включения. В древността се е смятало, че този камък може да лекува алергии и сърдечни заболявания. Източните народи вярвали, че авантюринът лекува [[зрение]]то. Самото име на камъка подсказва, че е свързан с [[любов]]та. Древните вярвали, че който притежава този камък, ще изпита истинската любов и ще предпази двамата влюбени от нещастия. Находища на авантюрин има в [[Китай]], [[САЩ]], [[Австрия]], [[Австралия]], [[Бразилия]], [[Норвегия]], [[Чили]], [[Индия]] и др. В различните страни камъкът е наричан по различен начин. Например в [[Русия]] е бил известен като „златна искра“. Други наименования на този камък са индийски жад, фуксит и др. Розовата разновидност на авантюрина се нарича белоречит. С наименованието ''авантюрин'' понякога се обозначава и разновидност на [[фелдшпатите]] – така нареченият „слънчев камък“. == Бележки == {{reflist}} == Външни препратки == * {{cite web |title= авантюрин |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4DA05-Quartz-Aventurine.html |accessdate= 26 април 2024}} == Вижте също == * [[Класификация на минералите]] * [[Скъпоценен камък]] * [[Кристалография]] == Галерия == <gallery> AventurinGeschliffen.jpg </gallery>{{Скъпоценни камъни}} {{мъниче|минерал}} [[Категория:Кварц]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] euc8nyrsa7ayympkf9byra1uv44ygya 0 254945 12215129 12213944 2024-04-26T11:56:48Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Родени в Уелс]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{флагче|Уелс}} Аарън Рамзи | снимка = 2022 FIFA World Cup United States 1–1 Wales - (36) (cropped).jpg | град на раждане = [[Карфили (град)|Карфили]] | държава на раждане = {{флагче|Уелс}} [[Уелс]] | височина = 178 cм | настоящ отбор = {{флагче|Уелс}} [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]] | номер на фланелката = 10 | пост = [[Полузащитник|Централен полузащитник]] / [[Полузащитник|Крило]] | юношески години = 1999–2006 | юношески отбори = {{флагче|Уелс}} [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]] | години = 2006–2008<br>2008–2019<br>2010–2011<br>2011<br>2019–2022<br>2022<br>2022–2023<br>2023– | отбори = {{флагче|Уелс}} [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]]<br />{{флагче|Англия}} [[ФК Арсенал|Арсенал]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Нотингам Форест|Нотингам Форест]] *<br>{{флагче|Уелс}} [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]] * <br>{{флагче|Италия}} [[Ювентус]] <br>{{флагче|Шотландия}} [[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]] *<br>{{флагче|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]]<br>{{флагче|Уелс}} [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]] | мачове = 16<br>262<br>5<br>6<br>49<br>7<br>27<br>13 | голове = (1)<br>(40)<br>(0)<br>(1)<br>(5)<br>(2)<br>(1)<br>(3) | национален отбор години = 2005–2008<br>2007–2009<br>2008–<br>2012 | национален отбор = {{Флагче|Уелс}} {{имеНОФ17|Уелс}}<br>{{Флагче|Уелс}} {{имеНОФ21|Уелс}}<br>{{Флагче|Уелс}} {{имеНОФ|Уелс}}<br>{{Флагче|Великобритания}} {{имеНОФ|Великобритания}} | национален отбор мачове = 15<br>12<br>84<br>4 | национален отбор голове = (2)<br>(2)<br>(21)<br>(1) | наем = да |посл_нац_отбор=16 септември 2023 г|посл_проф_отбори=11 април 2024 г}} '''Аарън Джеймс Рамзи''' ({{lang|en|Aaron James Ramsey}}) е [[уелс]]ки национален [[футболист]], състезаващ се за [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]]. Предпочитаната му позиция е [[Полузащитник|централен полузащитник]], но може да играе като [[Полузащитник|крило]] или [[Защитник (футбол)|краен защитник]]. Феновете на Кардиф Сити му дават прякора „Рамбо“. == Кариера == През 2006 Рамзи подписва с отбора на [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]] след отличното му представяне във футболен турнир за младежи в [[Уелс]]. С този отбор изиграва и първия си професионален мач. Прави своя дебют за мъжкия отбор в последния шампионатен мач на отбора през сезон [[2006]]-[[2007|07]] срещу [[Хъл Сити]], заменяйки Пол Пери в последната минута при резултат 1:0 за тигрите. Тимът му отказва много оферти от клубове от Премиършип за над 1 милион паунда. Известен е сред феновете в Уелс като „Рамбо“. Прави първото си участие в мач от лигата прави в домакинската победа срещу [[Бърнли]] с 2:1. Рамзи подписва своя професионален контракт през [[декември]] [[2007]]. На [[5 януари]] следващата година тимът му побеждава [[ФК Чейс таун|Чейс таун]] с 3:1 за [[ФА Къп]]. Талантът му привлича интереса на отбори от [[Премиършип|Висшата Лига]]. Официални представители на [[ФК Арсенал|Арсенал]], [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] и [[ФК Евертън|Евертън]] провеждат срещи с Рамзи, като той решава да се присъедини към Топчиите. Те заплащат 4,8 млн. паунда на Кардиф за неговото привличане. Мениджърът на Арсенал, [[Арсен Венгер]], го описва като „играч с невероятна издръжливост, добра физика, добра техника и добра креативност“. Контрактът се подписва на три дни по-късно. Дебютът си за [[Арсенал]], Рамзи прави срещу [[Твенте]] в третия квалификационен кръг за [[Шампионската лига]]. На 27 февруари 2010 г. кракът на Рамзи е счупен след като Шоукрос (Сток Сити) нацелва крака на уелсецът вместо топката, в резултат на контузията играчът отсъства от терена за няколко месеца. Той се завръща към тренировки през октомври, след което е даден под наем последователно в [[Нотингам Форест]] и [[Кардиф Сити]]. Уелсецът се завръща в игра за [[ФК Арсенал]] като смяна по време на двубоя от [[ФА Къп]] срещу [[Манчестър Юнайтед]], загубен с 2-0. Първия му мач като титуляр след контузията е две седмици по-късно при гостуването на УБА. На 26 март халфът получава капитанската лента в уелския национален отбор и става най-младия капитан в историята на драконите. На първи май Рамзи вкарва единствения гол при домакинската победа над Манчестър Юнайтед. След мача полузащитникът определя гола като специален и очаква да му помогне за по-бързото преодоляване на контузията. Уелсецът започва сезон 2011-12 с асистенция за победата с 1-0 над [[Удинезе]] в първи плейофен мач за груповата фаза на [[Шампионска лига]]. Четири дни по-късно той си отбелязва нещастен автогол след неправилно изчистване на младия защитник [[Игнаси Микел]]. Този гол става основната причина [[Ливърпул]] да победи на [[Емирейтс]] и да нанесе първа загуба на [[Арсенал]] за сезона. Рамзи е един от стартовите единадесет на Арсенал, които биват разбити с 8-2 на [[Олд Трафорд]] в края на август. На 17 септември Уелсецът асистира на Микел Артета за един от головете при загубата с 4-3 от [[Блекбърн]]. На 24 септември той асистира на [[Робин ван Перси]] за неговия стотен гол с екипа на Арсенал при домакинското 3-0 срещу [[Болтън]]. На 2 октомври Рамзи вкарва единствения гол за Арсенал на Уайт Харт Лейн при поражението с 2-1 в дербито на Северен Лондон. Гостуването на [[Олимпик Марсилия]] в груповата фаза на ШЛ се превръща в звездния момент на Рамзи през този сезон. Той влиза като резерва и вкарва драматичен победен гол в 92-рата минута на мача за 1-0. През късния Ноември младия полузащитник получава голям шок след като националния селекционер на Уелс [[Гари Спийд]] е намерен обесен в дома си. След този шок и поредица от слаби игри в първенството и Шампионската лига, уелсецът получава куп критики от британската преса и бивши футболисти. Той отбелязва изравнителния гол при обрата над [[Съндърланд]] през февруари 2013. == Външни препратки == * [http://www.arsenal.com/first-team/players/aaron-ramsey Профил на Рамзи] в arsenal.com * [http://www.cardiffcityfc.premiumtv.co.uk/page/ProfilesDetail/0,,10335~39793,00.html Профил на Рамзи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080410094947/http://www.cardiffcityfc.premiumtv.co.uk/page/ProfilesDetail/0%2C%2C10335~39793%2C00.html |date=2008-04-10 }} в Cardiffcityfc.co.uk * [http://www.soccerbase.com/players_details.sd?playerid=46488 Статистика за играча] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100218085332/http://www.soccerbase.com/players_details.sd?playerid=46488 |date=2010-02-18 }} в [http://www.soccerbase.com Soccerbase] * [http://www.pbase.com/welshfootballnews/wales_france&page=all Снимки на Рамзи от срещата между Франция U21 и Уелс U21] * [http://www.goal.com/en-us/Articolo.aspx?ContenutoId=733186 Профил на Рамзи] в [http://goal.com Goal.com] {{Настоящ състав на ФК Арсенал}} {{СОРТКАТ:Рамзи, Аарън}} [[Категория:Уелски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Арсенал]] [[Категория:Футболисти на Кардиф Сити]] [[Категория:Футболисти на Нотингам Форест]] [[Категория:Родени в Уелс]] iafm45glp8bppp03ookdkgsqqkdnhce 0 256183 12214139 12175607 2024-04-25T14:28:27Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Лука Григоров Джеров''' или '''Джерев''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Foto/luka-z.html Кратка биография на Лука Джеров]</ref><ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 288.</ref> == Биография == Лука Джеров е роден на 14 (27) октомври 1869 година в [[Битоля]], тогава в Османската империя. Роден и отгледан, както сам пише в спомените си: „от родители българи“.<ref>Спомени на Лука Джеров, в: Македонска мисъл, 1946, бр.7 – 8, стр.353 – 357</ref> Произхожда от известния възрожденски род [[Джерови]], братовчед е на [[Спиро Джеров]] и внук на [[Спиридон Джеров]].<ref>[http://bg-media.org/index.php?option=com_content&view=article&id=51:2009-03-13-18-29-21&catid=3:2009-02-28-07-52-55&Itemid=15 „Намериха гроб на български генерал в Македония“, преписка от агенция „Фокус“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В периода 1888 – 1890 година учи във френското училище на лазаристите в Битоля, а след това в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. През 1892 година подпомага [[Даме Груев]] и заедно с [[Анастас Лозанчев]] създава революционна група с име „Учителски съюз“. В [[София]] през 1892 година става писар в Окръжния съд, включва се в [[Млада македонска книжовна дружина|Младата македонска книжовна дружина]] и подпомага издаването на списание [[Лоза (1892 - 1894)|„Лоза“]] и вестник „[[Глас македонски]]“. През 1895 година участва в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] с четата на [[Стефан Попов (генерал)|Стефан Попов]]. След това се изтегля в България и редактира вестник „[[Глас македонски]]“.<ref name="Свидетелства 189">{{Свидетелства12|189|https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3094}}</ref> От есента на 1896 година Лука Джеров преподава в [[Демир Хисар (област)|демирхисарското]] село [[Цер (Община Кичево)|Цер]], а през 1897 – 1898 учителства в [[Кичево]]. Същата година е избран за инспектор на селските училища в Кичевско и [[Дебър]]ско, където развива и революционна дейност в полза на ВМОРО. Става член на Кичевския околийски революционен комитет заедно с учителката [[Донка Чешмеджиева]], търговеца [[Насте Бунгуров]] и игумена манастира на „[[Пречиста]]“ – архимандрит [[Софроний Пречистански|Софроний]].<ref>{{cite book |title= Спомени от миналото. – В: Борбите в Македония и Одринско |last= Татарчев |first= Христо |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |pages= 89 }}</ref> Арестуван е и е затворен през 1899 година, а след освобождението си през 1901 година става член на Битолския окръжен революционен комитет като замества [[Георги Сугарев]] след разкритията на [[Йосифова афера|Йосифовата афера]]<ref>[http://www.scribd.com/doc/50398723/Значајни-личности-за-Битола Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.259 – 260]</ref>. На [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] през 1903 година е определен за ръководител на Кичевския революционен район по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Води чета, заедно с [[Ванчо Сърбака]], от около 200 души и дава сражения на турския аскер по време на въстанието при Кичево, Извор, Душегубица, Лавчани, местността Лопушник.<ref name="Свидетелства 189"/> След потушаването на въстанието се прибира в [[България]] и се сближава с групата на [[санданисти]]те. През 1907 година води чета в Битолско. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се установява в София. Участва в дейността на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата ВМОРО]].<ref>{{Герджиков|400}}</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Лука Джеров, 1 август 1907 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Лука Джеров || [[Битоля]] || || |- || 2. || Атанас А. Лимонов || [[Бургас]] || || |- || 3. || Димитър Х. Узунов || [[Лозенград]] || || |- || 4. || Костадин Димитров || [[Кратово]] || || |- || 5. || Тодор Велев || [[Битоля]] || || |- || 6. || Тальо Петров || [[Битоля]] || || |- || 7. || [[Глигор Гьоков]] || [[Охрид]] || || |- || 8. || Димитър Марков || [[Палеор]] || Кайлярска || |- || 9. || Пандо п. Христов || [[Олища]] || Костурска || |- || 10. || Михаил Стоянов || [[Ораовец]] || Кичевско || |- || 11. || Фото Дичев || [[Дреновени]] || Костурска || |- || 12. || Янаки Лазаров || [[Апоскеп]] || Костурска || |- || 13. || Петро Георгиев || [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] || Костурска || |- || 14. || Коле Блажев || [[Охрид]] || || |- || 15. || Яне Димитров || [[Поздивища]] || Костурска || |- || 16. || [[Крум Петишев|Крум Петишков]] || [[Плевен]] || || |- || 17. || Никола Радев || [[Челопеч]] || Пирдопска || |- || 18. || ? Иванов || [[Ямбол]] || || |- || 19. || Сандо Здравков || [[Щип]] || || |- || 20. || Георги Стоянов || [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] || || |- || 21. || Алек. Петров || [[Ямбол]] || || |- || 22. || Петър Наумов || [[Битоля]] || || |- || 23. || Петър Наумов || [[Велес]] || || |- || 24. || Георги Чомаков || [[Тетово]] || || |- || 25. || Ташо Наумов || [[Битоля]] || || |- || 26. || Солтир Стрезов || [[Битоля]] || || |- || 27. || Димитър Захариев || || Радомирска || |- || 28. || Атанас Ив. Бъклов || [[Пирок (вилает Лозенград)|Пирок]] || Одринска || |- || 29. || Никола Ив. Нешов || [[Хасково]] || || |- || 30. || Никола Г. Кондов || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрино]]|| Костурска ||<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> |} На 12 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 189"/> Умира в София на 20 ноември 1948 година.<ref>{{Николов|45}}</ref><ref>{{Пелтеков|129}}</ref> <gallery class="center"> Luka Dzherev cheta.JPG | Четата на Джеров през 1907 г. Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG | Бойното ръководно тяло на [[Кичевоско-Дебърски революционен район|Дебърско-Кичевския район]] през 1903 г. – [[Янаки Янев]], Джеров и други. Фотограф Георги Кузманов от Дебър Luka Dzherov.jpg | Четата на Джеров (в центъра седнал) Hristo Nastev1 Luka Dzherov2 Toma Nikolov3 Yordan Trenkov4.JPG|[[Христо Настев]] (1), Лука Джеров (2), [[Тома Николов]] (3) и [[Йордан Тренков]] (4) Ilinden Organization Certificate Luka Dzherov page 1.jpg | Удостоверение от Илинденската организация, подписано от [[Антон Кецкаров]] и [[Васил Трифонов]] Ilinden Organization Certificate Luka Dzherov page 2.jpg | Удостоверение от Илинденската организация, подписано от [[Антон Кецкаров]] и [[Васил Трифонов]] </gallery> == Родословие == {{Джерови}} == Външни препратки == * Спомени на Лука Джеров – на [http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spomlz.html македонска литературена норма] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=895 „Заслугите в миналото на Рафаел Моис Камхи към българщината в Македония“], Свидетелство от Лука Джеров за дейността на Рафаел Камхи, София, 1943 година * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1785 „Битолското клане“], публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. II, книга 5 (15), София, април 1929 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Джеров, Лука}} [[Категория:Родени в Битоля]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Членове на Младата македонска книжовна дружина]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет]] [[Категория:Дейци на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация]] [[Категория:Джерови|Лука]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия]] 401mg20p3mz6o1hl0e8o1ilvj44zh7c 12214140 12214139 2024-04-25T14:28:48Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Лука Григоров Джеров''' или '''Джерев''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Foto/luka-z.html Кратка биография на Лука Джеров]</ref><ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 288.</ref> == Биография == Лука Джеров е роден на 14 (27) октомври 1869 година в [[Битоля]], тогава в Османската империя. Роден и отгледан, както сам пише в спомените си: „от родители българи“.<ref>Спомени на Лука Джеров, в: Македонска мисъл, 1946, бр.7 – 8, стр.353 – 357</ref> Произхожда от известния възрожденски род [[Джерови]], братовчед е на [[Спиро Джеров]] и внук на [[Спиридон Джеров]].<ref>[http://bg-media.org/index.php?option=com_content&view=article&id=51:2009-03-13-18-29-21&catid=3:2009-02-28-07-52-55&Itemid=15 „Намериха гроб на български генерал в Македония“, преписка от агенция „Фокус“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В периода 1888 – 1890 година учи във френското училище на лазаристите в Битоля, а след това в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. През 1892 година подпомага [[Даме Груев]] и заедно с [[Анастас Лозанчев]] създава революционна група с име „Учителски съюз“. В [[София]] през 1892 година става писар в Окръжния съд, включва се в [[Млада македонска книжовна дружина|Младата македонска книжовна дружина]] и подпомага издаването на списание [[Лоза (1892 - 1894)|„Лоза“]] и вестник „[[Глас македонски]]“. През 1895 година участва в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] с четата на [[Стефан Попов (генерал)|Стефан Попов]]. След това се изтегля в България и редактира вестник „[[Глас македонски]]“.<ref name="Свидетелства 189">{{Свидетелства12|189|https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3094}}</ref> От есента на 1896 година Лука Джеров преподава в [[Демир Хисар (област)|демирхисарското]] село [[Цер (Община Кичево)|Цер]], а през 1897 – 1898 учителства в [[Кичево]]. Същата година е избран за инспектор на селските училища в Кичевско и [[Дебър]]ско, където развива и революционна дейност в полза на ВМОРО. Става член на Кичевския околийски революционен комитет заедно с учителката [[Донка Чешмеджиева]], търговеца [[Насте Бунгуров]] и игумена манастира на „[[Пречиста]]“ – архимандрит [[Софроний Пречистански|Софроний]].<ref>{{cite book |title= Спомени от миналото. – В: Борбите в Македония и Одринско |last= Татарчев |first= Христо |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |pages= 89 }}</ref> Арестуван е и е затворен през 1899 година, а след освобождението си през 1901 година става член на Битолския окръжен революционен комитет като замества [[Георги Сугарев]] след разкритията на [[Йосифова афера|Йосифовата афера]]<ref>[http://www.scribd.com/doc/50398723/Значајни-личности-за-Битола Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.259 – 260]</ref>. На [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] през 1903 година е определен за ръководител на Кичевския революционен район по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Води чета, заедно с [[Ванчо Сърбака]], от около 200 души и дава сражения на турския аскер по време на въстанието при Кичево, Извор, Душегубица, Лавчани, местността Лопушник.<ref name="Свидетелства 189"/> След потушаването на въстанието се прибира в [[България]] и се сближава с групата на [[санданисти]]те. През 1907 година води чета в Битолско. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се установява в София. Участва в дейността на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата ВМОРО]].<ref>{{Герджиков|400}}</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Лука Джеров, 1 август 1907 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Лука Джеров || [[Битоля]] || || |- || 2. || Атанас А. Лимонов || [[Бургас]] || || |- || 3. || Димитър Х. Узунов || [[Лозенград]] || || |- || 4. || Костадин Димитров || [[Кратово]] || || |- || 5. || Тодор Велев || [[Битоля]] || || |- || 6. || Тальо Петров || [[Битоля]] || || |- || 7. || [[Глигор Гьоков]] || [[Охрид]] || || |- || 8. || Димитър Марков || [[Палеор]] || Кайлярска || |- || 9. || Пандо п. Христов || [[Олища]] || Костурска || |- || 10. || Михаил Стоянов || [[Ораовец]] || Кичевско || |- || 11. || Фото Дичев || [[Дреновени]] || Костурска || |- || 12. || Янаки Лазаров || [[Апоскеп]] || Костурска || |- || 13. || Петро Георгиев || [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] || Костурска || |- || 14. || Коле Блажев || [[Охрид]] || || |- || 15. || Яне Димитров || [[Поздивища]] || Костурска || |- || 16. || [[Крум Петишев|Крум Петишков]] || [[Плевен]] || || |- || 17. || Никола Радев || [[Челопеч]] || Пирдопска || |- || 18. || ? Иванов || [[Ямбол]] || || |- || 19. || Сандо Здравков || [[Щип]] || || |- || 20. || Георги Стоянов || [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] || || |- || 21. || Алек. Петров || [[Ямбол]] || || |- || 22. || Петър Наумов || [[Битоля]] || || |- || 23. || Петър Наумов || [[Велес]] || || |- || 24. || Георги Чомаков || [[Тетово]] || || |- || 25. || Ташо Наумов || [[Битоля]] || || |- || 26. || Солтир Стрезов || [[Битоля]] || || |- || 27. || Димитър Захариев || || Радомирска || |- || 28. || Атанас Ив. Бъклов || [[Пирок (вилает Лозенград)|Пирок]] || Одринска || |- || 29. || Никола Ив. Нешов || [[Хасково]] || || |- || 30. || Никола Г. Кондов || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрино]]|| Костурска ||<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> |} На 12 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 189"/> Умира в София на 20 ноември 1948 година.<ref>{{Николов|45}}</ref><ref>{{Пелтеков|129}}</ref> <gallery class="center"> Luka Dzherev cheta.JPG | Четата на Джеров през 1907 г. Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG | Бойното ръководно тяло на [[Кичевско-Дебърски революционен район|Дебърско-Кичевския район]] през 1903 г. – [[Янаки Янев]], Джеров и други. Фотограф Георги Кузманов от Дебър Luka Dzherov.jpg | Четата на Джеров (в центъра седнал) Hristo Nastev1 Luka Dzherov2 Toma Nikolov3 Yordan Trenkov4.JPG|[[Христо Настев]] (1), Лука Джеров (2), [[Тома Николов]] (3) и [[Йордан Тренков]] (4) Ilinden Organization Certificate Luka Dzherov page 1.jpg | Удостоверение от Илинденската организация, подписано от [[Антон Кецкаров]] и [[Васил Трифонов]] Ilinden Organization Certificate Luka Dzherov page 2.jpg | Удостоверение от Илинденската организация, подписано от [[Антон Кецкаров]] и [[Васил Трифонов]] </gallery> == Родословие == {{Джерови}} == Външни препратки == * Спомени на Лука Джеров – на [http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spomlz.html македонска литературена норма] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=895 „Заслугите в миналото на Рафаел Моис Камхи към българщината в Македония“], Свидетелство от Лука Джеров за дейността на Рафаел Камхи, София, 1943 година * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1785 „Битолското клане“], публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. II, книга 5 (15), София, април 1929 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Джеров, Лука}} [[Категория:Родени в Битоля]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Членове на Младата македонска книжовна дружина]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет]] [[Категория:Дейци на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация]] [[Категория:Джерови|Лука]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия]] k1bdvakjdljjy6iab25o824af7lthks 12214162 12214140 2024-04-25T14:37:52Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Лука Григоров Джеров''' или '''Джерев''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Foto/luka-z.html Кратка биография на Лука Джеров]</ref><ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 288.</ref> == Биография == Лука Джеров е роден на 14 (27) октомври 1869 година в [[Битоля]], тогава в Османската империя. Роден и отгледан, както сам пише в спомените си: „от родители българи“.<ref>Спомени на Лука Джеров, в: Македонска мисъл, 1946, бр.7 – 8, стр.353 – 357</ref> Произхожда от известния възрожденски род [[Джерови]], братовчед е на [[Спиро Джеров]] и внук на [[Спиридон Джеров]].<ref>[http://bg-media.org/index.php?option=com_content&view=article&id=51:2009-03-13-18-29-21&catid=3:2009-02-28-07-52-55&Itemid=15 „Намериха гроб на български генерал в Македония“, преписка от агенция „Фокус“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В периода 1888 – 1890 година учи във френското училище на лазаристите в Битоля, а след това в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. През 1892 година подпомага [[Даме Груев]] и заедно с [[Анастас Лозанчев]] създава революционна група с име „Учителски съюз“. В [[София]] през 1892 година става писар в Окръжния съд, включва се в [[Млада македонска книжовна дружина|Младата македонска книжовна дружина]] и подпомага издаването на списание [[Лоза (1892 - 1894)|„Лоза“]] и вестник „[[Глас македонски]]“. През 1895 година участва в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] с четата на [[Стефан Попов (генерал)|Стефан Попов]]. След това се изтегля в България и редактира вестник „[[Глас македонски]]“.<ref name="Свидетелства 189">{{Свидетелства12|189|https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3094}}</ref> От есента на 1896 година Лука Джеров преподава в [[Демир Хисар (област)|демирхисарското]] село [[Цер (Община Кичево)|Цер]], а през 1897 – 1898 учителства в [[Кичево]]. Същата година е избран за инспектор на селските училища в Кичевско и [[Дебър]]ско, където развива и революционна дейност в полза на ВМОРО. Става член на Кичевския околийски революционен комитет заедно с учителката [[Донка Чешмеджиева]], търговеца [[Насте Бунгуров]] и игумена манастира на „[[Пречиста]]“ – архимандрит [[Софроний Пречистански|Софроний]].<ref>{{cite book |title= Спомени от миналото. – В: Борбите в Македония и Одринско |last= Татарчев |first= Христо |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |pages= 89 }}</ref> Арестуван е и е затворен през 1899 година, а след освобождението си през 1901 година става член на Битолския окръжен революционен комитет като замества [[Георги Сугарев]] след разкритията на [[Йосифова афера|Йосифовата афера]]<ref>[http://www.scribd.com/doc/50398723/Значајни-личности-за-Битола Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.259 – 260]</ref>. На [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] през 1903 година е определен за ръководител на Кичевския революционен район по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Води чета, заедно с [[Ванчо Сърбака]], от около 200 души и дава сражения на турския аскер по време на въстанието при Кичево, Извор, Душегубица, Лавчани, местността Лопушник.<ref name="Свидетелства 189"/> След потушаването на въстанието се прибира в [[България]] и се сближава с групата на [[санданисти]]те. През 1907 година води чета в Битолско. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се установява в София. Участва в дейността на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата ВМОРО]].<ref>{{Герджиков|400}}</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Лука Джеров, 1 август 1907 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Лука Джеров || [[Битоля]] || || |- || 2. || Атанас А. Лимонов || [[Бургас]] || || |- || 3. || Димитър Х. Узунов || [[Лозенград]] || || |- || 4. || Костадин Димитров || [[Кратово]] || || |- || 5. || Тодор Велев || [[Битоля]] || || |- || 6. || Тальо Петров || [[Битоля]] || || |- || 7. || [[Глигор Гьоков]] || [[Охрид]] || || |- || 8. || Димитър Марков || [[Палеор]] || Кайлярска || |- || 9. || Пандо п. Христов || [[Олища]] || Костурска || |- || 10. || Михаил Стоянов || [[Ораовец]] || Кичевско || |- || 11. || Фото Дичев || [[Дреновени]] || Костурска || |- || 12. || Янаки Лазаров || [[Апоскеп]] || Костурска || |- || 13. || Петро Георгиев || [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] || Костурска || |- || 14. || Коле Блажев || [[Охрид]] || || |- || 15. || Яне Димитров || [[Поздивища]] || Костурска || |- || 16. || [[Крум Петишев|Крум Петишков]] || [[Плевен]] || || |- || 17. || Никола Радев || [[Челопеч]] || Пирдопска || |- || 18. || ? Иванов || [[Ямбол]] || || |- || 19. || Сандо Здравков || [[Щип]] || || |- || 20. || Георги Стоянов || [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] || || |- || 21. || Алек. Петров || [[Ямбол]] || || |- || 22. || Петър Наумов || [[Битоля]] || || |- || 23. || Петър Наумов || [[Велес]] || || |- || 24. || Георги Чомаков || [[Тетово]] || || |- || 25. || Ташо Наумов || [[Битоля]] || || |- || 26. || Солтир Стрезов || [[Битоля]] || || |- || 27. || Димитър Захариев || || Радомирска || |- || 28. || Атанас Ив. Бъклов || [[Пирок (вилает Лозенград)|Пирок]] || Одринска || |- || 29. || Никола Ив. Нешов || [[Хасково]] || || |- || 30. || Никола Г. Кондов || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрино]]|| Костурска ||<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> |} На 12 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 189"/> Умира в София на 20 ноември 1948 година.<ref>{{Николов|45}}</ref><ref>{{Пелтеков|129}}</ref> <gallery class="center"> Luka Dzherev cheta.JPG | Четата на Джеров през 1907 г. Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG | Бойното ръководно тяло на [[Кичевско-Дебърски революционен район|Дебърско-Кичевския район]] през 1903 г. – [[Янаки Янев]], Джеров и други. Фотограф Георги Кузманов от Дебър Luka Dzherov.jpg | Четата на Джеров (в центъра седнал) Hristo Nastev1 Luka Dzherov2 Toma Nikolov3 Yordan Trenkov4.JPG|[[Христо Настев]] (1), Лука Джеров (2), [[Тома Николов]] (3) и [[Йордан Тренков]] (4) Ilinden Organization Certificate Luka Dzherov page 1.jpg | Удостоверение от Илинденската организация, подписано от [[Антон Кецкаров]] и [[Васил Трифонов]] Ilinden Organization Certificate Luka Dzherov page 2.jpg | Удостоверение от Илинденската организация, подписано от [[Антон Кецкаров]] и [[Васил Трифонов]] </gallery> == Родословие == {{Джерови}} == Външни препратки == * Спомени на Лука Джеров – на [http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spomlz.html македонска литературена норма] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=895 „Заслугите в миналото на Рафаел Моис Камхи към българщината в Македония“], Свидетелство от Лука Джеров за дейността на Рафаел Камхи, София, 1943 година * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1785 „Битолското клане“], публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. II, книга 5 (15), София, април 1929 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Джеров, Лука}} [[Категория:Родени в Битоля]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Членове на Младата македонска книжовна дружина]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет]] [[Категория:Дейци на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация]] [[Категория:Джерови|Лука]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия]] rffv2eye4dulzy7c4uovtk0k5nvwk67 0 257481 12214215 9720828 2024-04-25T15:14:56Z Nk 399 {{Храм}}; форматиране: тире-числа (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Храм}} '''Катедралата в Или''' ({{lang|en|Ely Cathedral}}) е основната църква на епархия [[Или]] в [[Кеймбриджшър]], [[Англия]] и седалището на епископа на Или. В района е наричана '''Корабът на мочурищата''' (област в Източна Англия) заради бележитата си форма, извисявайки се над околния равен и воднист пейзаж. Катедралата е построена в периода 1083 – 1375 г. Височината ѝ е 66 метра, а дължината – 163 м. Главният кораб ([[неф]]) на катедралата е висок 21,9 м. == Външни препратки == * [http://www.elycathedral.org/ Ely Cathedral] * [http://www.bbc.co.uk/cambridgeshire/content/panoramas/ely_cathedral_360.shtml 360° interior panorama at BBC Cambridgeshire] * [http://www.flickr.com/search/?s=int&w=all&q=Ely+Cathedral&m=text Flickr images tagged Ely Cathedral] [[Категория:Англикански катедрали в Англия|Или]] [[Категория:Готическа архитектура]] [[Категория:Кеймбриджшър]] pgpztklxzidm7samt7av32fd7eareq5 0 259377 12214849 11551824 2024-04-26T07:42:22Z NeoBatfreak 180265 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Убийство по сценарий | Име в оригинал = Murder, She Wrote | Картинка = Murder, She Wrote (1984 television series logo).svg | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Мистерия]] | Създател(и) = [[Питър Фишър]]<br>[[Ричард Левинсън]]<br>[[Уилям Линк]] | Актьори = [[Анджела Лансбъри]]<br>[[Том Боузли]]<br>[[Уилям Уиндъм (актьор)|Уилям Уиндъм]]<br>[[Рон Мейсък]] | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 12 | Епизоди = 265 (+ 4 ТВ филма) | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Убийство по сценарий | Изпълнителен продуцент = Анджела Лансбъри<br>Питър Фишър<br>Ричард Левинсън<br>Уилям Линк<br>Дейвид Мойсинджър | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 60 минути | ТВ Канал = [[CBS]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 30 септември 1984 г. – 19 май 1996 г. | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = 0086765 | Страница в TV.com = murder-she-wrote }} '''„Убийство по сценарий“''' ({{lang|en|Murder, She Wrote}}) е американски телевизионен сериал, който разказва за приключенията на писателката [[Джесика Флечър]]. == Сюжет == След смъртта на мъжа си, жителката на неголемия пристанищен [[мейн]]ски град [[Кабът Коув]] Джесика Флечър се посвещава в писането на детективски романи. По време на проучвания за книгите си, тя се натъква на загадъчни престъпления. Тя помага на полицията в разследването и разкриването им. Джесика Флечър е един от най-добрите детективи. == Актьорски състав == * [[Анджела Лансбъри]] – Джесика Флечър * [[Том Боузли]] – шериф Еймъс Тейпър * [[Уилям Уиндъм (актьор)|Уилям Уиндъм]] – доктор Сет Хезлит * [[Рон Мейсак]] – шериф Морт Мецгер == Интересни факти == * В края на 1980-те излиза поредица книги със същото име, чийто автор е [[Доналд Бейн]]. * След края на сериала били излъчени 5 допълнителни серии: ** ''South by Southwest'' – От юг на югозапад (1997) ** ''A Story to Die For'' – История около убийство (2000) ** ''The Last Free Man'' – Последният свободен човек (2001) ** ''The Celtic Riddle'' – Келтска загадка (2003) * Сериалът е излъчван в десетки страни == „Убийство по сценарий“ в България == В България сериалът започва излъчване през 2006 г. по [[Fox Crime]]. Дублажът е на студио Доли. През различните сезони съставът на озвучаващите гласове търпи промени. Артисти, които озвучават в сериала са [[Ани Василева]] във всички епизоди, [[Лидия Вълкова]], [[Анна Петрова]], Антония Драгова, [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]], [[Симеон Владов]], [[Васил Бинев]], Димитър Горанов, [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]], [[Ивайло Велчев]] и [[Светозар Кокаланов]]. В един епизод, излъчен по [[Диема 2]], участват [[Александър Воронов]] и [[Татяна Захова]], която замества Ани Василева. == Външни препратки == * {{imdb name|0086765}} * {{tv.com show|murder-she-wrote}} * [http://murdershewrote.wikia.com/wiki/Main_Page Уики ''„Убийство по сценарий“''] * [http://www.angelalansbury.net/home.html Сайт на Анджела Лансбъри] {{Diema 2: следобед}} {{нормативен контрол}} {{Превод от|ru|Она написала убийство|17983242}} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Криминални сериали]] [[Категория:Предавания на Си Би Ес]] 2js5zfmgy9prw5jwyl78l9fig6gwui8 0 260624 12214263 12211457 2024-04-25T16:46:04Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Трън}} {{Селище инфо|Албания | име = Трън | име-местно = Tren/Treni | вид = село | област = [[Корча (област)|Корча]] | община = [[Девол (община)|Девол]] | географска-област = [[Корбец]] | височина = 1166 }} '''Трън''' ({{lang|sq|Tren|Treni}}) е [[село]] в [[Албания]] в община [[Девол (община)|Девол]], област [[Корча (област)|Корча]]. == География == Селото е разположено северно от [[Билища]]. == История == Северно от Трън са [[Траянова крепост|Траяновата крепост]] и [[Трънска пещера|Трънската пещара]].<ref>{{cite book | title = Guida Arkeologjike e Devollit | last = Cenolli | first = Florenc | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2020 | edition = | publisher = Drejtoria Rajonale e Trashëgimisë Kulturore| location = Korçë | isbn = | doi = | pages = 17 - 18 | url = https://www.bashkiadevoll.gov.al/wp-content/uploads/2022/12/Guida-Arkeologjike-e-Devollit-Shqip.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = sq }}</ref><ref name="Karaiskaj1981">{{cite book|author=Gjerak Karaiskaj|title=Pesë mijë vjet fortifikime në Shqipe|url= |year=1981|publisher=Shtëpia Botuese "8 Nëntori|lang = sq |pages=}}</ref><ref name="Hammond1994">{{cite book|author=Nicholas Geoffrey Lemprière Hammond|title=Collected studies|url=https://books.google.com/books?id=1WwiAQAAIAAJ|year=1994|publisher=Hakkert|page=6| lang =en}}</ref> Калето е обявено на 15 януари 1963 година за [[Религиозни и културни паметници в Албания|археологически паметник на културата]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/DIBRES.pdf | заглавие= Lista e monumenteve: Rrethi i Dibrës | достъп_дата= 16 септември 2017 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= Instituti i Monumenteve të Kulturës – Ministria e Kulturë | цитат= | език= | архив_дата= 2016-06-08 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20160608005904/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/DIBRES.pdf }}</ref> Селото се споменава в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година под името ''Тирани'', спахийски зиамет и тимар, с 3 ханета мюсюлмани, 36 ханета гяури и 11 ергени гяури.<ref>{{Дефтер 1530|118}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 ''Търнъ'' или ''Тернъ'' е чисто арнаутско село.<ref>{{МЕС|87}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Трън (Терни)'' е смесено албанско мюсюлманско-албанско православно и влашко село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 125 къщи.<ref>{{Битолски вилает|88}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Трън е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|51, 594 и 883}}</ref> В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Трън е отбелязано от тях като напълно албаноговорещо.<ref name="Steinke">{{cite book|last=Steinke|first=Klaus|last2=Ylli|first2=Xhelal|title=Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Prespa - Vërnik - Boboshtica|year=2007|location=Munich|publisher=Verlag Otto Sagner|lang=de |url=https://books.google.com.au/books?id=_BhKAAAAYAAJ&dq=Die+Slavischen+Minderheiten+in+Albanien&focus=searchwithinvolume&q=Anhang+zu+finden+sind|isbn=9783866880351|pages=19-20| quote =Die Suche nach weiteren Ortschaften mit slavischsprachiger Bevölkerung verlief ergebnislos. Vor allem die für den Raum Korça, Bilisht, Pogradec und Librazhd in der Literatur häufiger genannten Dörfer wie Miras (Božigrad), Bulgarec, Tren, Buzëliqen (Zagradec), Buçimas (Starova), Proptisht und Rajca haben, wie die Überprüfung vor Ort zeigte, keine slavischprachige Bevölkerung mehr.... Überall spricht man aber ausschließlich Albanisch, und bereits die ältere Generation hat angeblich nur diese Sprache benutzt.... Buçimas und die Nachbardörfer wie Zagorçan usw. (Informant: Shaban Hoxha) sowie Rajca (Informant: Spase Tanasov) haben eine rein moslemische Bevölkerung, und man spricht dort nur Albanisch..}}</ref> До 2015 година селото е част от община Център Билища. == Личности == ; Родени в Трън * {{флагче|България}} Христо А. Арапов (Рапов), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|51 и 594}}</ref> == Бележки == <references /> {{Община Девол}} {{Портал|Албания|Македония}} {{мъниче|Албания}} [[Категория:Села в община Девол]] cbz57ktszq6czx12hio71c5h5c8idlr 0 261476 12214353 12160358 2024-04-25T18:53:30Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki '''Съвместно командване на специалните операции''' (бивша 68 бригада специални сили) е съединение на Командването на сили за специални операции (КССО) на Сухопътните войски на [[Българска армия|Българската армия]] до 2004 г. а след това самостоятелно поделение наследник на бившата [[Парашутна дружина]], която се отличава в [[Страцинско-Кумановска операция|боевете при Страцин и Стражин]] през [[Втора световна война|Втората световна война]]. Дружината е първото парашутно-десантно подразделение в [[България]] и предшественик на съвременните специални сили в България. Към Март 2024 г. командир е [[генерал-майор]] [[Явор Матеев]]. == История == === Парашутна дружина === [[Файл:Paratroopers2.jpg|мини|250п|Части от Парашутната дружина, която участва в боевете в района на село Страцин, Македония през октомври 1944 година.]] През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформирането на парашутна рота към въздушните на Н. В. войски. Решението заляга в плана на българската армия за 1941 г., но планираното сформиране на парашутна рота остава нереализирано. Въпреки това, българското военно ръководство е твърдо решено да създаде такова формирование. През пролетта на 1942 година, по указание на Щаба на войската започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници от всички поделения на българската армия. Указанието е да се подбират постъпилите в армията млади войници от набор 1920 и 1921 г., които желаят да станат парашутисти. В края на май 1942 в Здравно-изпитателния институт на летище „Враждебна“ се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. На изпитите участват около 5000 кандидати, които са подложени на обстойни медицински и психотехнически прегледи, след което преминалите успешно през тях се допускат до изпитите по физическа годност и барокамера. Изискванията на комисията са безкомпромисни и от всички кандидати са одобрени едва около 500 души, които отново са изпратени по поделенията, където служат. На одобрените за парашутисти офицери, подофицери и войници се дават указания да чакат заповед за новото си назначение. По това време в България няма необходимите условия за подготовка на парашутни подразделения. Ето защо, министерството на войната решава одобрените за парашутисти 287 офицери, подофицери и войници да бъдат изпратени на обучение в Германия, в град Брауншвайг. В началото на януари 1943 г. нашите военнослужещи са вече в парашутното училище в гр. Брауншвайг. Първоначалните занятия са свързани с изучаване на теорията на парашутния скок и обхващат действията на парашутиста във въздуха, устройството на парашута и наземна подготовка, включваща тренировки на вестибуларния апарат и скокове от макети на самолети „Юнкерс-52“ и „Хайнкел-111“, при които се тренира напускането на самолета и начините за приземяване. След първоначалните теоретични знания се преминава към практическото запознаване с немските десантни парашути РС-20 и начина за тяхното скатаване. Освен тези занятия се отделят и часове за физическа подготовка и самоотбрана. След завършването на предварителната подготовка, започват и първите скокове от самолет, които се провеждат на местното летище. Парашутистите трябва да изпълнят най-малко шест тренировъчни скока. За десант се използват немските парашути PC-20. Първите три скока българските парашутисти изпълняват от самолет „Юнкерс-52“ и всички приключват успешно, като немските инструктори изказват възхищението си от хладнокръвието и смелостта на българите. При четвъртия скок от изтребител-бомбардировач „Хайнкел-11“ загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско. Това е първият български военен парашутист, загинал при парашутен скок. Докато трае обучението на нашите военнослужещи в Германия, на 16 януари 1943 г. министърът на войната генерал-лейтенант Никола Михов подписва Заповед № 16, с която парашутистите, на основание чл. 6. ал. 2 от Закона за въздухоплаването се приравняват към държавните въздухоплаватели. Висшето военно ръководство на българската армия е смятало от обучените в германското парашутно училище военнослужещи да се сформират две парашутни роти, което е с една повече от планираната през 1941 г. В МЗ № 10 от 16 януари 1943 г. е обявен щатът на парашутна рота. На 18. 03. 1943 г. със служебно поверително Писмо I-УО № 2019 на началника на въздушните на Н. В. войски генерал-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение две роти парашутисти да бъде сформирана парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в нашата армия. Парашутната дружина е в състав 19 офицери, 60 подофицери и 348 войника. Още същия ден в Заповед № 1 по дружината, назначеният за временен командир капитан [[Любомир Ноев]], обявява нейния временен щат.<ref>[http://pan.bg/view_article-10-996-Kakvi-sa-prichinite-za-syzdavaneto-na-parashutnata-druzhina-predi-67-godini.html Какви са причините за създаването на парашутната дружина преди 67 години?], Pan.bg</ref> Въоръжението на дружината е изцяло немско и за времето си подразделението представлява най-добре екипираното армейско поделение в БА. Въпреки кратката си подготовка, през 1943 дружината прави демонстративен десант пред високопоставени военачалници на летище Враждебна. След смаялата публиката демонстрация 57 военни от дружината биват повишени в звание ефрейтор. След като България преминава на страната на Съюзниците на 8 септември 1944, като на германски възпитаници се гледа с недоверие. Това обаче остава неоправдано. На 10 октомври Парашутната дружина пристига в Гюешево и е придадена към частите на [[Втора пехотна тракийска дивизия]] към Първа армия, която е под командването на ген-майор Владимир Стойчев. По време на [[Страцинско-Кумановска операция|Кумановската настъпателна операция]] армията е спряна на силно укрепената Стражинска позиция. Командването решава да засили настъпващите части като в боя трябва да се включи и дружината. На нея се пада най-укрепената част. Целта е да пробие в тила позицията и да отвори пътя на Първа армия за настъпление към Скопие и Куманово. Боят започва в 7 часа сутринта на 18 октомври и продължава до 15 часа следобед, когато позицията бива овладяна. Парашутната дружина губи голяма част от състава си – 36 убити и 69 ранени. Изключителен героизъм проявява ефрейтор Никола Паскалев Николов, който с цената на живота си скача във вражески бункер, унищожава го и така проправя път на другарите си. В боя загива и заместник-командирът Димитър Захариев Николов, който сам тръгва в атака, увличайки след себе си бойците. Когато на Стражин пристига генералът на Първа армия, командирът на дружината – кап. Любомир Ноев със сълзи на очи докладва: „Господин генерал, загинаха ми момчетата!“. След боевете за Стражин дружината е придадена към Първа пехотна дивизия и участва в боевете за овладяване на Страцинската позиция от 20 до 25 октомври. Общо в тези боеве дружината дава 59 убити и 109 ранени. Парашутната дружина също участва в превземането на [[Куманово]] и влиза първа в града, в боевете на Страцинската позиция и при с. Горно Нагоричене.<ref>[http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8698 67 години от сформирането на Парашутната дружина] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140815053555/http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8698 |date=2014-08-15 }}, в. „Българска армия“</ref> На 24 ноември дружината е посрещната триумфално при завръщането си в София. Дружината взема участие и във втората фаза на войната, като на 4 февруари 1945 г. са формирани два взвода с 82 парашутисти, изпратени за охрана на 3-ти и 4-ти корпус в [[Унгария]]. На 16 април при боевете край с. [[Зашевац]] при внезапен минометен огън е убит командирът на дружината майор Любомир Ноев.<ref>Ташев, Ташо. Българската войска 1939 – 1945. София, Военно издателство, 2008, с. 271 – 272.</ref> „Парашутната дружина (400 войници), на която гледаха с недоверие, защото бе обучена в Германия, атакува смятания за непревземаем връх Стражин и го превзе в първата атака с цената на 54 убити. Единствено на парашутистите бе позволено да пренесат убитите си другари в София и да ги погребат във военното гробище.“ – професор Божидар Димитров.<ref>[http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=53:2010-10-10-09-55-19&catid=1:latest-news&Itemid=1 Парашутната дружина] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110223100353/http://www.spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=53:2010-10-10-09-55-19&catid=1:latest-news&Itemid=1 |date=2011-02-23 }}, Spetsnaz-bg.com</ref> 18 октомври – денят на бойното кръщение на българските парашутисти е обявен за официален празник на 68-а бригада „Специални сили“.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis3/13_zastoto.htm Приносът на Парашутната дружина за овладяването на Стражин] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090422052135/http://www.vi-books.com/vis/vis3/13_zastoto.htm |date=2009-04-22 }}, Военно издателство</ref> === Нова история === [[Файл:Operators From the JSOC(Bulgaria).jpg|мини|Министър Председателят [[Николай Денков]] минава пред операторите от Силите за специални операции.]] През 1975 г., двете парашутно-разузнавателни бази в [[Пловдив]] и [[Мусачево (Софийска област)|Мусачево]], създадени през 1964, се обединяват в 68-а Бригада „Специални сили“, влязла в състава на новосформираното Командване сили за специални операции (КССО) на Сухопътните войски (включващо още 1-ви Парашутно-разузнавателен полк (обединил трите парашутно-разузнавателни батальона) и 34-ти Батальон за психологически операции) на чието подчинение е чак до 2004 г. Бригадата е дислоцирана в Пловдив. В епохата на студената война, 68-а бригада „Специални сили“ е редовен участник във всички учения на страните от [[Варшавски договор|Варшавския договор]]. == Структура == Личният състав на бригада е 1300 – 1500 военнослужещи при следната структура: * Щаб на бригадата; * Щабен батальон; * Три бойни батальона; * Учебен център и център за бойно осигуряване; * Логистичен батальон и Подразделения по осигуряване. == Задачи == Основните задачи, които стоят пред специалните сили са следните: * специално разузнаване; * контратероризъм; * военно подпомагане; * бойно търсене и спасяване; * водене на партизанска и антипартизанска война; * Директни акции; == Бойна подготовка == [[Файл: 68thSFB Paratrooper.jpg|мини|Парашутист от бригадата по време на учение „Тракийска пролет 2010“]] [[Файл:ISFTC Bulgarian student.JPG|мини|Военнослужещ от бригадата на обучение във Форт Брагг, Северна Каролина, САЩ]] [[Файл:BUSOF hand-to-hand demo.jpg|мини|Бойци от бригадата демонстрират военноръкопашни техники по случай Деня на храбростта и празник на БА (6 май)]] От 2002 година бригадата използва полигона „Црънча“ за своето обучение, където се провеждат множество учения със специалните сили на страните-членки от [[НАТО]] – [[САЩ]], [[Турция]], [[Румъния]], [[Гърция]], [[Северна Македония|Македония]], [[Италия]], [[Португалия]], [[Франция]], [[Испания]], [[Германия]] и др. На полигона са изградени алпийска кула, специализирана полоса, която драстично се отличава от общовойсковите, главно със степента си на трудност, Killing house за тренировки на [[CQB]] – бой в затворено пространство. Огневата подготовка, в частност тактическата стрелба и [[снайпер]]ската подготовка са изключително добре застъпени, благодарение на наличието на висококвалифицирани офицери, които провеждат курсове не само за нуждите на специалните сили, а в БА, като цяло, като и в структурите на МВР. Тактическата подготовка на личния състав е с основен акцент специално разузнаване, контратероризъм. Парашутната подготовка е една от основните дисциплини. Изпълняват се предимно скокове с парашути с кръгъл купол, от височина от 400 до 800 м, на принудително отваряне, а така също и свободно падане, но от височини около 3000 м. Част от военнослужещите използват парашути тип „летящо крило“, като изпълняват скокове от височини между 3000 и 5000 метра. Парашутистите имат и възможност да използват новия транспортен самолет на ВВС – C-27j Spartan, но разчитат главно на американските ВВС за изпълняване на летателната програма. Сериозно са застъпени т. нар. ВРТ – военноръкопашни техники, като един от способите за неутрализирането на противника. Провеждат се семинари и сборове по [[самбо]], [[джудо]], [[борба]], [[киокушин карате]], [[пекити-търша кали]], [[крав мага]], боравене с хладно оръжие, с огнестрелно оръжие на къси и пределно къси разстояния. Ежегодно се провежда съвместно обучение със Зелените барети на САЩ. Основният команден състав до ниво рота е преминал курсове за обучение в учебните заведения и тренировъчни бази на специалните сили на САЩ – Форт Брагг (курс за командири на групи „Специални сили“), както и Португалия – Ламего (курс за командоси). Повечето от офицерите притежават сертификат STANAG 6001 за владеене на поне един чужд език, в това число английски език. През годината, в поделението, също като част от бойната подготовка, се провеждат множество състезания, които представляват съвкупност от всички военни дисциплини. Едно от превърнали се в традиция състезания се провежда всяка година в чест на празника на поделението – 18 октомври – Ден на военния парашутист и на Специалните сили. В състезанието участва с представителен отбор всяка бойна рота от състава на бригадата, като е задължително от отбора от 4 военнослужещи да има представители от всяка категория – войник, сержант и офицер. Компонентите на състезание включват: 1.ориентиране в пресечена (планинско-гориста) местност; 2.преминаване на водна преграда – с лодки, чрез собственоръчно изготвени салове или чрез прекарване на маршрут с използване на въже; 3. евакуиране на ранен, използвайки подръчни средства; 4. екстракция на повреден автомобил; 5. преминаване на отделни препятствия от специалната полоса; 5. мятане на нож и изпълнение на бойни приложни техники; 6. тактическа стрелба с дълго и късо оръжие, отчитайки бързина и прецизност като основни фактори. == Въоръжение == [[Файл:Bulgarian M1114 HMMWV in Kabul.JPG|мини|Българско [[HMMWV|HMMWV „Хъмви“]] в Кабул]] Въоръжението на бригадата представлява богата гама от бойни огневи системи. Наред със съветските образци, като 9-мм [[пистолет]] [[ПМ|„Макаров“]], 7.62 мм [[Автомат (оръжие)|автомат]] [[АКМ|АКМ „Калашников“]] различни модификации, 40-мм подцевен [[гранатомет]] [[ГП-25|ГП-25 „Кастьор“]]; 7.62-мм [[СВД|снайперска пушка Драгунов]], 40-мм ръчна противотанкова гранатохвъргачка [[РПГ-7|РПГ 7-В]]; 40-мм ръчна противотанкова гранатохвъргачка [[РПГ-22|РПГ-22 „НЕТО“]], 5.45-мм лека [[картечница]] „Калашников“ – [[РПК]], 7.62–мм [[ПК (картечница)|ПК]], преносим [[ЗРК]] [[9К32 Стрела-2|Стрела-2М]]; на въоръжение в бригадата са приети немски картечен пистолет [[Хеклер и Кох МП-5|H&K MP-5]] от всички модификации, пистолети [[SigSauer]] P226 от различни модификации, снайперска пушка [[MSG-90|H&K MSG-90]] (.308 Win), американската голямокалибрена далекобойна снайперова пушка [[Barrett M82]] ([[.50 BMG|12.7 x 99 мм]]), известна още като М107 Long Range Sniper Rifle, немската Blaser R93 LRS2 precision sniper rifle, [[.338 Lapua Magnum]]. Разработва се модернизационен проект за ново стрелково въоръжение от [[НАТО|НАТО-ски]] стандарт, което да замени въоръжението от съветски стандарт.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pz.government.bg/news.php?extend.787|заглавие=Тук Генерал Майор Я. Матеев споменава модернизационния проект.}}</ref> Приети на въоръжение са гранатомети за справяне с масови безредици, както и различни типове гранати за тях. Освен това, налични са ръчни гранати използвани при щурмуване на сгради – светлинни, шокови, звукови и комбинирани. Моторизирана техника: [[ЗиЛ-131]], [[Камаз]], [[Урал (камион)|Урал]], [[УАЗ]], [[Мерцедес-Бенц]] – [[Г класа]], нови машини [[RILA 4Х4 XTREME]] [[MRAP]] и [[Toyota]] 4x4 както и различни модели тежкотоварни автомобили от същата марка – [[Актрос]], [[Зетрос]], [[Унимог]]. 68 бригада има на въоръжение леко- и тежкобронирани високопроходими и многоцелеви автомобили [[HMMWV|HMMWV „Хъмви“]]. Парашутно-материалната част се заключава в следните типове парашутни системи<ref>[http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=54:68-q-q-&catid=35:2010-10-09-21-05-31&Itemid=54 68-а бригада „Специални сили“, Пловдив] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110223100358/http://www.spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=54:68-q-q-&catid=35:2010-10-09-21-05-31&Itemid=54 |date=2011-02-23 }}, Spetsnaz-bg.net</ref>: : * RL-16, * RS-4/4t, RS-8, RS-9, запасен парашут B-8/8, * SOC-TW7-315. == Участие в задгранични мисии == Бригадата участва със свои подразделения в състава на българските контингенти в [[Ирак]] и [[Афганистан]]. === Ирак === На 29 май 2003 г. Народното събрание разрешава участието на България в четвъртата фаза на операцията в Ирак – „Стабилизиране и възстановяване“ и изпраща пехотен батальон от БА и на отделни военнослужещи на територията на Ирак с обща численост до 500 военнослужещи. На 11 август 2003 г. за Ирак заминава първата група от 145 военнослужещи от основната част на българския батальон. Заминават и военнослужещи от специалните сили, но като част от пехотния батальон. Командосите са избрани от командира на Първи пехотен батальон Петко Маринов за персонална охрана. Последващото участие на личен състав от 68 бригада се изразява в осигуряване ВИП-охрана на командирите на батальони. В периода 2003 – 2005 г. България изпраща пет пехотни батальона на територията на Ирак, като трима от общо петте командири на пехотни батальони са офицери от състава на бригадата – Петко Лилов, Михаил Попов и Димитър Шивиков. Втори пехотен батальон, под командването на Петко Лилов, е първият и единствен от най-новата ни военна история, който участва в реални бойни действия. Някои от операциите, проведени от военнослужещите са: * Iron Cordon and Search – 23.02. 2004 г. – операцията е проведена съвместно с други подразделения от състава на Втори пехотен батальон. Цел на операцията – блокиране и претърсване на обекти с възможни терористични групи; * Операция „Калифорния“ – проведена с американска група за специални операции. Цел – претърсване на обекти в пустинята, разкриване на терористични мрежи и скривалища в зоната на отговорност на Втори пехотен батальон. На 14 юли 2004 г. последната група от 138 военнослужещи от Втория пехотен батальон на БА, водена от старши национален представител полковник Христо Христов и командира на батальона подполковник Петко Лилов, се завръща в България.<ref>[http://www.slavishow.com/indexar.php?cat=1&mid=9&id=4832 Подполковник Петко Лилов]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Шоуто на Слави</ref> На 24 юни 2004 г. Трети пехотен български батальон заминава за Ирак. Командир на батальона е подполковник Михаил Попов.<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20041024201053108 Българският контингент в Кербала] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304130503/http://www.ndt1.com/article.php/20041024201053108 |date=2016-03-04 }},ndt1.com</ref> Михаил Попов планира, организира и провежда операция по дислоциране на батальона от град Кербала в град Дивания. Операцията е изпълнена успешно. Мисията на батальона приключва през декември 2004. Четвърти пехотен батальон е командван от друг известен офицер, част от новата история на 68-а бригада „Специални сили“ – [[Димитър Шивиков]], който от декември 2004 до май 2005 изпълнява своите служебни задължения в Ирак. Още в България, Димитър Шивиков одобрява идеята на тогава лейтенант Иван Запрянов за изграждане на първия православен параклис в мисия зад граница. Параклисът, носещ името на „Свети Георги Пебедоносец“, става факт само няколко седмици след ротацията на контингента. Шивиков сдава длъжността си на командира на последния боен батальон в Ирак – подполковник Кузмов. Така завършва участието на специалните сили в Ирак.<ref>[http://calendar.dir.bg/inner.php?d=17&month=12&year=2010&cid=&sid=&eid=46244 5 години от мисията на българския контингент в Дивания], dir.bg</ref> === Афганистан === [[Файл:SF - dismounted patrol.JPG|мини|Подразделение от 68-а бригада по време на пеши патрул, северно от летище „Кабул“, Афганистан]] Участието на 68-а бригада „Специални сили“ започва през 2006 г. и продължава до днес под различен формат. През 2006 г. бригадата осигурява и изпраща в Афганистан подразделение за охрана на командира на многонационалната бригада „Югоизточна Европа“ бригаден генерал Нейко Ненов, който поема командването на многонационалната бригада „Кабул“. Командир на подразделението е капитан Тодор Грибачев. През 2009 г. пред бригадата е поставена задача на сформира рота за охрана на външния периматър на летище „Кабул“. Ротата е допълнена с личен състав от други поделения. Командир на ротата е капитан Даниел Иванов, а национален командир на контингент е полковник Петко Лилов. Първа рота за охрана за охрана на външния периметър на летище „Кабул“ пристига в база „Феникс“ през октомври 2009. Полковник Лилов, след изтичане на мандата му, се ротира с полковник Димитър Шивиков, който от средата на март до края на август 2010, е новият национален командир на контингент. В състава на Втора рота за охрана влиза и разузнавателният взвод основно сформиран от 68-а бригада. ==== Приноси и последици ==== Приносът на бойците от бригадата е основно в осъвременяването на екипировката и част от въоръжението на контингентите, а именно – тактически елеци, ранички за вода, (по-известни като „camelbak“, произлизащо от фирмата-производител), наколенки, налакътници, тактически кобури, специални торби за противогаз, тактически очила, качулки, тактически фенери, колиматори, лазерни прицели и др. Огромна част от тактическите прийоми на подразделенията от 68 бригада се използват в по-нататъшното обучение на следващите контингенти от състава на БА. Поради доброто си представяне по време на мисия, военнослужещи от бригадата провеждат множество курсове за добиване и повишавана на уменията (контратероризъм, снайперска подготовка, бойни действия в затворени пространства) на представители от други формирование от състава на БА. По време на участието си в Ирак, 68-а бригада дава няколко жертви в Ирак: * [[старши лейтенант]] Николай Саръев, * [[офицерски кандидат]] Антон Петров, починали от раните си, понесени след извършения [[Атентат срещу българската база Индия]] в иракския град [[Кербала]] през декември [[2003]] г.; * офицерски кандидат Преслав Стоянов, * офицерски кандидат Валентин Донев, загинали през 2005 при автомобилен инцидент в условия на пустинна буря. == Параклис „Свети Йоан Рилски Чудотворец“ == Вдъхновени от позитивното въздействие на военния параклис, изграден в база „Еко“, Дивания, Ирак през 2005, командирът на Четвърти пехотен батальон в Ирак, тогава подполковник Шивиков и завършилият Пловдивската Духовна Семинария, тогава лейтенант Иван Запрянов предлагат на командира на бригадата да се изгради параклис в района на поделението.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=226533 6 години след смъртта на българските рейнджъри в Ирак Липса на пари блокира строежа на параклис]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в. Монитор</ref><ref>[http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=13840 С червени и шарени яйца посрещнаха Възкресението в база Еко] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050518101853/http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=13840 |date=2005-05-18 }}, в. Българска армия</ref><ref>[http://www.dveri.bg/content/view/1538/1/ Патриарх Максим лично благослови предаването „Вяра и общество“ на БНТ]{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, автор Горан Благоев</ref> Решението за изграждането взема командирът на поделението генерал Пламен Торлаков. Генералът решава храмът да бъде изграден в памет на всички загинали от състава на елитното поделение.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=110098 Чакаме покана за нова мисия в Ирак], в. Българска армия</ref> Учредява се инициативен комитет с председател капитан Иван Богданов. Създава се и фондация на името на загиналия офицерски кандидат Преслав Стоянов с председател Иванка Стоянова – майка на загиналия военнослужещ. За кратко време са осигурени три проекта, като единодушно се избира вече реализираният. Решава се параклисът да носи името на свети Йоан Рилски Чудотворец – закрилник на българския народ. [[Файл:Paraklis 68 3.JPG|мини|Иконостасът]] Изграждането на храма започва през 2006. Поради липса на финансови средства, строежът бива прекратяван и подновяван няколко пъти през годините. През пролетта на 2011, доизграждането на храма е подновено. Главна заслуга в изграждането на храма има полковник Димитър Шивиков, благодарение на когото са осигурени финансовите средства за довършване на строежа. Основен дарител на храма е Десислав Делев – собственик на верига оръжейни магазини. Активно участие в изграждането на комплекса взимат капитаните Иван Богданов и Иван Запрянов, както и значителна част от сержантския и войнишки състав на поделението. Церемонията по освещаване на храма е проведена на 18 октомври 2011, когато е и официалният празник на 68-а бригада. Храмът е осветен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски Митрополит Николай. Архитектурата на параклиса е византийска. Под паралиса е изградено помещение, където изложени експонати представят историята на родните ни специални сили от времето на парашутната дружина до наши дни. Сбирката включва снимки и вещи на загиналите от състава на поделението военнослужещи в Ирак. == Наименования == През годините формированието носи различни имена според претърпените реорганизации: * 68-и отделен парашутно-разузнавателен полк „СПЕЦНАЗ“ (20 септември 1975 – 30 септември 1993) * 68 парашутно-разузнавателна бригада „Спецназ“ (30 септември 1993 – 30 септември 2000) * 68 бригада „Специални сили“ (30 септември 2000 – 1 ноември 2019) * Съвместно командване на специалните операции (от 1 ноември 2019) == Командири == * Полковник Иван Анастасов (20 септември 1975 – 30 септември 1976) * Полковник Цветан Василев Кръстев (30 септември 1976 – 30 юли 1987) * Полковник Тома Костадинов Дамянов (30 юли 1987 – 30 септември 1993) * Полковник Тома Костадинов Дамянов (30 септември 1993 – 30 септември 2000) * Полковник [[Димитър Димитров (генерал-майор, р. 1953)|Димитър Димитров]] (30 септември 2000 – 30 април 2004) * Полковник (бриг.ген. от 2007) [[Пламен Торлаков]] (30 април 2004 – 1 април 2008) * Полковник (бриг.ген. от 2009) [[Пламен Лилов]] (1 юни 2008 – 1 март 2013) * Полковник (бриг.ген. от 2014) [[Михаил Попов (офицер)|Михаил Попов]] (1 юли 2013 – 13 ноември 2015) (от юли до ноември 2013 и.д. командир) * Бригаден генерал (ген.м-р от 25.11.2019) [[Явор Матеев]] (от 13 ноември 2015 г.) == Бележки == <references /> == Литература == * Иван Мечков: ''Защото нямаше друг... Приносът на Парашутната дружина за овладяването на Стражин'' във ''Военноисторически сборник'', брой 1, 2003, [http://www.vi-books.com/vis/vis3/13_zastoto.htm Онлайн] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090422052135/http://www.vi-books.com/vis/vis3/13_zastoto.htm |date=2009-04-22 }}-Версия * Никола Костадинов: ''История на Парашутната дружина'' във ''Военноисторически сборник'', брой 3, 2004, [http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_3/08.htm Онлайн] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090228193020/http://vi-books.com/vis/vis4/vis4_3/08.htm |date=2009-02-28 }}-Версия == Външни препратки == {{commonscat|68th Special Forces Brigade}} * [http://komandos.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=100453&df=45&dflid=3 История на 68-а бригада „Специални сили“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160316063331/http://komandos.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=100453&df=45&dflid=3 |date=2016-03-16 }} в списание „Командос“ * [http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=54:68-q-q-&catid=35:2010-10-09-21-05-31&Itemid=54 Информация за 68-а бригада „Специални сили“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110223100358/http://www.spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=54:68-q-q-&catid=35:2010-10-09-21-05-31&Itemid=54 |date=2011-02-23 }} на spetsnaz-bg.net * [http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8698 История на 68-а бригада „Специални сили“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140815053555/http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8698 |date=2014-08-15 }} във в-к „Българска Армия“ * [http://bulgarianparatroopers.eu/index.php/bg/spravochnik/item/286-spravka-za-spetzialnite-sili-na-balgariya СПРАВКА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА БЪЛГАРИЯ] [[Категория:Български бригади]] [[Категория:Специални части]] [[Категория:Пловдив]] [[Категория:Основани в България през 1942 година]] bd1zk16evdcifmnyqph9qgfi0xmak5w 0 263212 12214945 11775925 2024-04-26T09:16:33Z 91.236.144.227 qki mnnnnnnnnnnnnnn wikitext text/x-wiki [[Категория:География на Япония| ]] azzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yiazzz sum qk yi ihls7ej820amwetp2vs4nesd71lbjx8 12214954 12214945 2024-04-26T09:21:54Z 91.236.144.227 mnogo qki da te eba wikitext text/x-wiki [[Категория:География на Япония| ]] uuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiuuuuuuuuuuuuuuiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii taen link https://www.youtube.com/watch?v=dQw4w9WgXcQ 51qo53qiw3a9ovh1jocaihshg1d4vcg 12214955 12214954 2024-04-26T09:22:09Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/91.236.144.227]] wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Япония | снимка = | описание = | карта = Japan topo en.jpg | континент = [[Азия]] | регион = [[източна Азия]] | координати = | площ място = | km площ = 377 972 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = 33 287 | граници = | най-висока точка = вулк. [[Фуджи]] (3776 m) | най-ниска точка = | най-дълга река = Синано (367 km),<br>[[Тоне (река)|Тоне]] (322 km),<br>[[Исикари]] (268 km),<br>Тесио (256 km),<br>[[Китаками (река)|Китаками]] (249 km),<br>Абукума (239 km),<br>[[Кисо (река)|Кисо]] (229 km),<br>[[Могами]] (229 km),<br>Тенрю (213 km),<br>Агано (210 km) | най-голямо езеро = [[Бива (езеро)|Бива]] (670 km²),<br>Касомигаура (168 km²),<br>Сарома (152 km²),<br>[[Инавасиро]] (103 km²) | климат = мусонен, субтропичен, умерен | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Япония]]''' е държава в [[Източна Азия]], разположена на около 4000 острова в [[Тихия океан]]. Площ – 377 972 km². Население на 1 януари 2021 г. – 126,5 млн. души. Столица – град [[Токио]]. == Географско положение, граници, големина, брегове == [[Япония]] е държава, разположена на острови в [[Тихия океан]], в близост до бреговете на [[Източна Азия]]. В състава на страната влизат около 4000 острова, простиращи се от североизток на югозапад почти на 3500 km, като главните острови са: [[Хоншу]] 231 100 km², [[Хокайдо]] 83 456 km², [[Кюшу]] 42 177 km² и [[Шикоку]] 18 790 km². Големи инженерни съоръжения (подводни тунели, мостове) способстват за връзките между главните острови. Общата дължина на бреговата линия на страната е 33 287 km. На изток и юг бреговете на Япония се мият от водите на [[Тихия океан]], на запад – от водите на [[Източнокитайско море|Източнокитайско]] и [[Японско море]], а на север – от водите на [[Охотско море]]. На север протока Лаперуз и на североизток протоците Курилски, Измяна и Руски отделят Япония от руските острови [[Сахалин]] и [[Курилски острови|Курилски]], а на запад [[Корейски проток|Корейския проток]] – от полуостров [[Корейски полуостров|Корея]]. Бреговете на основните японски острови, обърнати към Японско море и тихоокеанското крайбрежие на остров Хоншу на север от 35° с.ш. са сравнително слабо разчленени и на значително протежение се съпроводени от древни морски тераси. Южното крайбрежие на Хоншу, бреговете на остров Шикоку и Кюшу са изрязани от многочислени заливи, полуострови и протоци с множество малки острови и скали в тях. Тук е разположено [[Вътрешно Японско море|Вътрешното Японско море]], притежаващо брегова линия с много сложна конфигурация. Най-големите полуострови са: [[Кии (полуостров)|Кии]] (на остров Кюшу), [[Осима]] (на остров Хокайдо) и др. В участъците със скорошно (в геоложки смисъл) потъване на бреговата линия (бреговете на протоците [[Кии (проток)|Кии]], [[Бунго]] и някои други) са развити ингресионни риасови брегове. Южните острови [[Рюкю]] са обградени с мощни коралови рифове.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article128465.html «Большая Советская Энциклопедия» – Япония (раздел Природа), т. 30, стр. 517 – 519]</ref> Крайни точки: * на север – остров Бентедзима, на северозапад от нос Соя, на остров [[Хокайдо]], 45°31’36” с.ш. * на юг – атол Окинотори, 20°25’22” с.ш. * на запад – нос Иридзаки, на остров Йонагуни, от о-вите [[Рюкю]], 122°56’02” и.д. * на изток – остров Минамитори, 153°59’09” и.д. == Релеф == Над 3/4 от територията на Япония е заета от възвишения и планини (предимно ниски и средно високи). Низините (най-голяма – Канто, или Токийска) са разположени на отделни участъци по крайбрежието. На остров Хокайдо основните планини явяващи се продължение на планинските вериги на Сахалин и Курилските острови, се простират от север на юг и от североизток на югозапад. Най-високите върхове са разположени в района на техните пресичания и превишават 2000 m (връх Асахи, 2290 m). В северните части на остров Хоншу се простират 3 успоредни средно високи вериги, разделени от надлъжни долини и котловини. Осово положение заема хребета [[Оу (хребет)|Оу]] (2041 m), на запад от него са разположени хребетите Дева (125 m) и [[Етиго (хребет)|Етиго]] (2176 m), а на изток – хребетите [[Китаками (планина)|Китаками]] (1914 m) и Абукума (1193 m). Централните и западните вериги са увенчани с вулкани. В средните части на Хоншу се пресича зоната на разломите Фоса Магна (дължина около 250 km), над която се извисяват редица вулкани, в т.ч. най-високия на Япония – '''Фуджи''' (3776 m). В централните части на Хоншу са разположени хребетите [[Хида]] (3061 m), [[Кисо (хребет)|Кисо]] (2956 m), Акаиси (3192 m), върховете на които имат алпийски релеф и голяма част от годината са покрити със сняг. Като цяло в Япония (само но остров Хоншу) се наброяват 16 върха, превишаващи 3000 m. В югозападната част на Хоншу в пределите на тектонско понижение се намира равнината Кинки с разположеното в нея най-голямо японско езеро [[бива (езеро)|бива]]. Това понижение, западно продължение на което е [[Вътрешно Японско море|Вътрешното Японско море]], разделя две планински вериги – северна (вътрешна), простираща се по по оста на западната част на Хоншу и южна (външна) – на полуостров [[Кии (полуостров)|Кии]] и островите [[Шикоку]] и [[Кюшу]]. Максималната височина на остров Шикоку е връх Исидзути (1981 m), а на остров Кюшу – вулкана Кудзю (1788 m). На островите [[Рюкю]] преобладават платата и ниските планини.<ref name="bse"/> == Геоложки строеж, полезни изкопаеми == Японската островна дъга влиза в състава на Западнотихоокеанския геосинклинален пояс. От напречната зона разломи Фоса Магна (в средната част на остров Хоншу) територията на Япония се разделя на два участъка – югозападен и североизточен, различаващи се по своя строеж. Югозападната част на Япония (островите Кюшу, Шикоку и южната част на Хоншу) е усложнена от многочислени гънки, надлъжни навлаци, тела с габро-хипербазитен комплекс, ганитоиди и тесни метаморфни зони с различна възраст. В нея се различават външен пояс, разположен на юг, и вътрешен – на север, разделени от надлъжния разлом Медиана. Северната част на вътрешния пояс (зоната Хида-Оки) е изградена от гънки, гранити и гнайси с палеозойско-триаска възраст, като е възможно и присъствие на докомбрийски скали. В южната част на вътрешния пояс (зоната Сангун-Яготи и Реке) са разпространени евгеосинклинални наслаги от карбона до триаса и много по-млади теригенни и наземно-вулканични слоеве. Формирането на нагънатата структура и гранитния слой се отнасят към кредата. Много характерно е широкото разпространение на горнокредни вулкано-плутонични формации, като в синклиналата Идзуми са развити теригенни пластове, дислоцирани в края на кредата и палеогена. Във външния пояс на югозападните части на Япония са развити мощни евгеосинклинални пластове – от палеозайски до юрски в зоната Титибу и от кредни до ранномиоценски в зоната Симанто. Тук възрастта на нагънатите пластове и гранитния слой е къснокайнозойска. Структурните зони в Югозападна Япония продължават от остров Кюшу и на островите Рюкю.<ref name="bse"/> Голяма част от североизточните райони на Япония е изградена от палеозойско-мезозойски пластове, на места метаморфозирани, които имат кредна нагънатост и слой гранитна кора – зоната Китаками-Абукума на остров Хоншу и южните части на остров Хокайдо. На останалата територия на Хокайдо са разпространени палеозойско-мезозойски евгеосинклинални наслаги (понякога метаморфозирани), тела от габро-хибербазитов комплекс и къснокайнозойски гранитен слой. Върху много по-древни структури е разположена неогеновата зона на Японската островна дъга и островите Рюку и е представена от кватернерни вулкани, силна сеизмичност, млади дислокации и преустройство на земната кора. Особено разпространение имат младите вулканични образувания в зоната на „зелените туфи“, лежащи на продължението на Идзу-Бонинската островна дъга. Територията на страната като цяло се характеризира с висока сеизмичност (разрушителни земетресения са регистрирани през 1855, 1891, 1897, 1923 – столицата Токио е напълно разрушена) и активен вулканизам (около 150 вулкана, от които около 40 са действащи). Вулканичните райони са богати на минерални и термални източници.<ref name="bse"/> Като цяло Япония е бедна на полезни изкопаеми. Най-важните от тях са (запаси в млн. т): въглища – 8630; желязна руда – 228; сяра – 67,6; манганова руда – 5,4; оловно-цинкова руда – 4,7; нефт – 3,8; медна руда – 2,0; хромова руда – 1,0, а също злато, сребро и живак.<ref name="bse"/> == Климат == Климатът на Япония е мусонен, на север – умерен, в южните части – субтропичен, а на о-вите [[Рюкю]] – тропичен. На остров Хокайдо в [[Сапоро]] средната януарска температура е -5°С, средната юлска – 22°С, в [[Кагошима]], съответно 6°С и 27°С, а на остров [[Окинава]] – 16°с и 28°С. <gallery caption="Климатограма"> Klimadiagramm-deutsch-Wakkanai-Japan.png|[[Вакканай]] ([[Хокайдо]]) Klimadiagramm-deutsch-Tokio-Japan.png|[[Токио]] ([[Хоншу]]) Klimadiagramm-deutsch-Kagoshima-Japan.png|[[Кагосима]] ([[Кюшу]]) </gallery> Зимният мусон духа от континента и като цяло охлажда територията на страната, макар че въздухът доста се нагрява и овлажнява по перифериите на незамръзващите морета. С този мусон са свързани зимния максимум на валежите и многоснежните зими по западните крайбрежия на островите Хоншу и Хокайдо и в хребета Хида. Склоновете на планините, обърнати към Тихия океан, през зимата остават относително сухи. Летният мусон се проявява слабо, в сравнения със зимния и е влажен предимно по югоизточните периферии на японските острови. С него е свързан летния максимум на валежите (бай у – „сливов дъжд“), играещ важна роля за оризопроизводството. Обичайно явление са тайфуните (от 15 до 30 пъти ежегодно), проявяващи се предимно през есента и съпроводени с ураганни ветрове и порои, като често преместват максимума на валежите през този сезон. Като цяло климатът на Япония е влажен (средно около 1800 mm годишно, а по тихоокеанските склонове в южните части на Хоншу, в хребета Хида и в някои райони на островите Шикоку и Кюшу – над 3000 mm годишно). Най-малко количество валежи (800 – 1200 mm годишно) падат в източната част на остров Хокайдо, в някои затворени междупланински котловини и по бреговете на Вътрешното Японско море, всички те обградени от планини, възпрепятстващи нахлуването на влажни въздушни маси.<ref name="bse"/> == Води == {{основна|Списък на реките в Япония}} {{основна|Списък на езерата в Япония}} Япония има гъста речна мрежа, съставена от къси, предимно планински реки, като най-големите са: Синана (367 km), [[Тоне (река)|Тоне]] (322 km), [[Исикари]] (268 km), Тесио (256 km), [[Китаками (река)|Китаками]] (249 km), Абукума (239 km), [[Кисо (река)|Кисо]] (229 km), [[Могами]] (229 km), Тенрю (213 km), Агано (210 km). Енергийните хидроресурси на страната се оценяват на 52,7 млн. квт. Реките от басейна на Японско море се отличават със зимно-пролетно пълноводие, а тези от басейна на Тихия океан – с лятно пълноводие. Често явление са епизодичните прииждания и наводнения, в резултат от преминаването на тайфуните. Водите на много от тях се използват за напояване, като за целта са изградени хиляди малки и големи водоеми. Равнинните участъци на големите реки са достъпни за плитко газещи речни съдове. Езерата в страната са многочислени и разнообразни по произход. Най-голямо е езерото [[Бива (езеро)|Бива]] (670 km²), разположено в тектонска падина. Срещат се още вулканични: [[Инавасиро (езеро)|Инавасиро]] (103 km²), [[Товада (езеро)|Товада]], [[Кушаро]] и лагунни: Касомигаура (168 km²), Сарома (152 km²).<ref name="bse"/> == Почви == На север са разпространени подзолисти и ливадно-блатни почви, в южните части на умерения пояс – кафявите горски почви, а в субтропиците и тропиците – жълтоземните и червеноземните почви. В планините почвите са предимно каменисто-чакълести, често с включена вулканична пепел, а в равнините – окултурените алувиални почви.<ref name="bse"/> == Растителност == Над 2/3 от територията на Япония е заета от гори и храсти, като значителна част от горите (над 1/3) са изкуствени насаждения. Запасите от дървесина се оценяват на 1,9 млрд. m³. Иглолистните видове съставляват около 50% от общите запаси и 37% от горската площ. Общо във флората на Япония се наброяват над 700 вида дървета и храсти и около 3000 вида треви. В страната са се съхранили многочислени представители на древната (преди кватернера) флора (папрати, хвощове и др.). Островната изолация на страната е способствала за високия процент ендемити. За японците някои от видовете растения са наситени със символично значение. Например вишневите цветове (сакура) означават краткотрайна красота, докато борът (матцу) е символ на дълголетие.<ref name="bse"/> На остров Хокайдо преобладават иглолистните гори съставени предимно от смърч и ела с гъст бамбуков подлес. Във височина горите се заменят с кедров клек и бреза, тревисто-храстови формации и храстовидна пустош. Горната граница на иглолистните гори се повишава от 500 m в северната част на остров Хокайдо до 1800 – 2000 m на остров Хоншу. В по-южните райони на страната иглолистните гори постепенно се заменят с листопадни широколистни (дъб, бук, клен, местен вид гръцки орех, кестен, ясен, липа и др.). В югозападната част на остров Хокайдо те се срещат от крайбрежието до височина 500 m, а на остров Хоншу – до 1800 m. Долните части от склоновете на планините на остров Хоншу на юг от 38° с.ш. и склоновете на планините на островите Шикоку и Кюшу на височина до 800 m са покрити с вечнозелени субтропични гори, с участието на вечнозелен дъб, магнолия, камфорово дърво, криптомерия, японски кипарис и др., с богат подлес и обилие от лиани. В крайния юг на остров Кюшу и на островите Рюкю на височина до 300 m са разпространени мусонни гори с участие на палми, фикуси, дървовидни папрати, бамбук, орхидеи.<ref name="bse"/> В японската кухня, освен плодове и зърнени храни, се използват и някои видове цветя и листа. Растенията инспирират също така изкуството за подреждане на цветя ([[икебана]]), живописта, тъкането на платове, керамика и лакирането. Японците използват растения за приготвяне на лекарства, бои, тъкани, хартия и сечива. == Животински свят == Животинският свят в Япония е уникален. В страната се наброяват 270 вида бозайници, около 800 вида птици, 110 вида влечуги. В моретата, миещи нейните брегове обитават над 600 вида риби и над 1000 вида мекотели. Фауната на страната включва много ендемични и реликтови видове, но като цяло е бедна на видово разнообразие, а формите са видоизменени, вследствие на островната ѝ изолация. Преобладават видовете приспособени за живот в планинските гори. Общи за Хокайдо и Хоншу се явяват животните: вълк, лисица, язовец, енотовидно куче, видра, заек и др., като само на Хокайдо се срещат кафява мечка, самур, хермелин, невестулка. Протока Цугару (Сангарски) служи като граница за много видове, обитаващи на юг (черна мечка, японски макак, антилопа, исполинска саламандра и др.). На юг от протока Тогара е развита тропическа фауна (летящо куче, множество тропически птици и насекоми). Птичият свят на страната е богат: кълвач, дрозд, синигер, лястовица, скорец, тетерев, жерав, щъркел, ястреб, орел, сова, а в крайбрежните райони изобилие от морски птици. Реките на страната са богати на различни видове сладководни риби – шаран, сом, змиорка, минога, като изкуствено се развъждат различни видове пъстърва. Морските риби с промишлено значение са: тихоокеаанска селда, далекоизточна сардина, тон, треска, камбала. Практикува се лов на морски раци, миди, скариди и др.<ref name="bse"/> == Природни райони == В зависимост от географското положение, релефа, геоложкия строеж, климата, водите и растителността територията на Япония се поделя на 5 природни района: * Северна Япония – обхваща голяма част от остров Хокайдо (без полуостров [[Осима]]). Това е най-суровия в климатично отношение район на Япония с преобладаване на ниско- и средновисоки планини, умурено студен климат със снежна зима и гъсти иглолистни гори; * Североизточна Япония – обхваща южната част на остров Хокайдо и северната част на остров Хоншу. Преобладават средновисоките и ниските планини, климатът е умерено топъл, с прохладна зима и резки различия в режима на валежите по противоположните планински склонове. Ниските части на склоновете са заети от широколистни гори, а нагоре следва планинска тайга; * Централна Япония – обхваща средната, най-висока част на остров Хоншу. Заедно с низините, ниските и средновисоките планини се срещат и участъци с високи хребети (Хида, Кисо, Акаиси, Фуджи). Климатът е субтропичен, в планините – умерен. Равнините са заети предимно с културна растителност, а планините – с широколистни и иглолистни гори. Това е най-усвоения и гъсто населен район на страната; * Югозападна Япония – обхваща югозападната част на остров Хоншу, остров Шикоку и голяма част от остров Кюшу (без крайната му южна част). Релефът е ниско- и среднопланински, климатът е субтропичен с резки различия в количеството на валежите по югоизточните и северозападните склонове. Те са покрити с вечнозелени планински гори, сменящи се нагоре с широколистни и иглолистни. В равнините са получават по 2 реколти ориз годишно; * Южна Япония – обхваща южната част на остров Кюшу и островите Рюкю. Преобладават хълмистите и нископланинските райони. Климатът и растителността са тропични, на места субтропични.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[География на Азия]] == Източници == <references /> {{Азия-модел|География на|География на страните в Азия}} [[Категория:География на Япония| ]] 49jbpvgrqzg1yyiwk9qoyt3kuwpjpym 12214956 12214955 2024-04-26T09:22:10Z PSS 9 209881 Защити „[[География на Япония]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 09:32, 26 април 2024 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 09:32, 26 април 2024 (UTC))) wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Япония | снимка = | описание = | карта = Japan topo en.jpg | континент = [[Азия]] | регион = [[източна Азия]] | координати = | площ място = | km площ = 377 972 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = 33 287 | граници = | най-висока точка = вулк. [[Фуджи]] (3776 m) | най-ниска точка = | най-дълга река = Синано (367 km),<br>[[Тоне (река)|Тоне]] (322 km),<br>[[Исикари]] (268 km),<br>Тесио (256 km),<br>[[Китаками (река)|Китаками]] (249 km),<br>Абукума (239 km),<br>[[Кисо (река)|Кисо]] (229 km),<br>[[Могами]] (229 km),<br>Тенрю (213 km),<br>Агано (210 km) | най-голямо езеро = [[Бива (езеро)|Бива]] (670 km²),<br>Касомигаура (168 km²),<br>Сарома (152 km²),<br>[[Инавасиро]] (103 km²) | климат = мусонен, субтропичен, умерен | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Япония]]''' е държава в [[Източна Азия]], разположена на около 4000 острова в [[Тихия океан]]. Площ – 377 972 km². Население на 1 януари 2021 г. – 126,5 млн. души. Столица – град [[Токио]]. == Географско положение, граници, големина, брегове == [[Япония]] е държава, разположена на острови в [[Тихия океан]], в близост до бреговете на [[Източна Азия]]. В състава на страната влизат около 4000 острова, простиращи се от североизток на югозапад почти на 3500 km, като главните острови са: [[Хоншу]] 231 100 km², [[Хокайдо]] 83 456 km², [[Кюшу]] 42 177 km² и [[Шикоку]] 18 790 km². Големи инженерни съоръжения (подводни тунели, мостове) способстват за връзките между главните острови. Общата дължина на бреговата линия на страната е 33 287 km. На изток и юг бреговете на Япония се мият от водите на [[Тихия океан]], на запад – от водите на [[Източнокитайско море|Източнокитайско]] и [[Японско море]], а на север – от водите на [[Охотско море]]. На север протока Лаперуз и на североизток протоците Курилски, Измяна и Руски отделят Япония от руските острови [[Сахалин]] и [[Курилски острови|Курилски]], а на запад [[Корейски проток|Корейския проток]] – от полуостров [[Корейски полуостров|Корея]]. Бреговете на основните японски острови, обърнати към Японско море и тихоокеанското крайбрежие на остров Хоншу на север от 35° с.ш. са сравнително слабо разчленени и на значително протежение се съпроводени от древни морски тераси. Южното крайбрежие на Хоншу, бреговете на остров Шикоку и Кюшу са изрязани от многочислени заливи, полуострови и протоци с множество малки острови и скали в тях. Тук е разположено [[Вътрешно Японско море|Вътрешното Японско море]], притежаващо брегова линия с много сложна конфигурация. Най-големите полуострови са: [[Кии (полуостров)|Кии]] (на остров Кюшу), [[Осима]] (на остров Хокайдо) и др. В участъците със скорошно (в геоложки смисъл) потъване на бреговата линия (бреговете на протоците [[Кии (проток)|Кии]], [[Бунго]] и някои други) са развити ингресионни риасови брегове. Южните острови [[Рюкю]] са обградени с мощни коралови рифове.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article128465.html «Большая Советская Энциклопедия» – Япония (раздел Природа), т. 30, стр. 517 – 519]</ref> Крайни точки: * на север – остров Бентедзима, на северозапад от нос Соя, на остров [[Хокайдо]], 45°31’36” с.ш. * на юг – атол Окинотори, 20°25’22” с.ш. * на запад – нос Иридзаки, на остров Йонагуни, от о-вите [[Рюкю]], 122°56’02” и.д. * на изток – остров Минамитори, 153°59’09” и.д. == Релеф == Над 3/4 от територията на Япония е заета от възвишения и планини (предимно ниски и средно високи). Низините (най-голяма – Канто, или Токийска) са разположени на отделни участъци по крайбрежието. На остров Хокайдо основните планини явяващи се продължение на планинските вериги на Сахалин и Курилските острови, се простират от север на юг и от североизток на югозапад. Най-високите върхове са разположени в района на техните пресичания и превишават 2000 m (връх Асахи, 2290 m). В северните части на остров Хоншу се простират 3 успоредни средно високи вериги, разделени от надлъжни долини и котловини. Осово положение заема хребета [[Оу (хребет)|Оу]] (2041 m), на запад от него са разположени хребетите Дева (125 m) и [[Етиго (хребет)|Етиго]] (2176 m), а на изток – хребетите [[Китаками (планина)|Китаками]] (1914 m) и Абукума (1193 m). Централните и западните вериги са увенчани с вулкани. В средните части на Хоншу се пресича зоната на разломите Фоса Магна (дължина около 250 km), над която се извисяват редица вулкани, в т.ч. най-високия на Япония – '''Фуджи''' (3776 m). В централните части на Хоншу са разположени хребетите [[Хида]] (3061 m), [[Кисо (хребет)|Кисо]] (2956 m), Акаиси (3192 m), върховете на които имат алпийски релеф и голяма част от годината са покрити със сняг. Като цяло в Япония (само но остров Хоншу) се наброяват 16 върха, превишаващи 3000 m. В югозападната част на Хоншу в пределите на тектонско понижение се намира равнината Кинки с разположеното в нея най-голямо японско езеро [[бива (езеро)|бива]]. Това понижение, западно продължение на което е [[Вътрешно Японско море|Вътрешното Японско море]], разделя две планински вериги – северна (вътрешна), простираща се по по оста на западната част на Хоншу и южна (външна) – на полуостров [[Кии (полуостров)|Кии]] и островите [[Шикоку]] и [[Кюшу]]. Максималната височина на остров Шикоку е връх Исидзути (1981 m), а на остров Кюшу – вулкана Кудзю (1788 m). На островите [[Рюкю]] преобладават платата и ниските планини.<ref name="bse"/> == Геоложки строеж, полезни изкопаеми == Японската островна дъга влиза в състава на Западнотихоокеанския геосинклинален пояс. От напречната зона разломи Фоса Магна (в средната част на остров Хоншу) територията на Япония се разделя на два участъка – югозападен и североизточен, различаващи се по своя строеж. Югозападната част на Япония (островите Кюшу, Шикоку и южната част на Хоншу) е усложнена от многочислени гънки, надлъжни навлаци, тела с габро-хипербазитен комплекс, ганитоиди и тесни метаморфни зони с различна възраст. В нея се различават външен пояс, разположен на юг, и вътрешен – на север, разделени от надлъжния разлом Медиана. Северната част на вътрешния пояс (зоната Хида-Оки) е изградена от гънки, гранити и гнайси с палеозойско-триаска възраст, като е възможно и присъствие на докомбрийски скали. В южната част на вътрешния пояс (зоната Сангун-Яготи и Реке) са разпространени евгеосинклинални наслаги от карбона до триаса и много по-млади теригенни и наземно-вулканични слоеве. Формирането на нагънатата структура и гранитния слой се отнасят към кредата. Много характерно е широкото разпространение на горнокредни вулкано-плутонични формации, като в синклиналата Идзуми са развити теригенни пластове, дислоцирани в края на кредата и палеогена. Във външния пояс на югозападните части на Япония са развити мощни евгеосинклинални пластове – от палеозайски до юрски в зоната Титибу и от кредни до ранномиоценски в зоната Симанто. Тук възрастта на нагънатите пластове и гранитния слой е къснокайнозойска. Структурните зони в Югозападна Япония продължават от остров Кюшу и на островите Рюкю.<ref name="bse"/> Голяма част от североизточните райони на Япония е изградена от палеозойско-мезозойски пластове, на места метаморфозирани, които имат кредна нагънатост и слой гранитна кора – зоната Китаками-Абукума на остров Хоншу и южните части на остров Хокайдо. На останалата територия на Хокайдо са разпространени палеозойско-мезозойски евгеосинклинални наслаги (понякога метаморфозирани), тела от габро-хибербазитов комплекс и къснокайнозойски гранитен слой. Върху много по-древни структури е разположена неогеновата зона на Японската островна дъга и островите Рюку и е представена от кватернерни вулкани, силна сеизмичност, млади дислокации и преустройство на земната кора. Особено разпространение имат младите вулканични образувания в зоната на „зелените туфи“, лежащи на продължението на Идзу-Бонинската островна дъга. Територията на страната като цяло се характеризира с висока сеизмичност (разрушителни земетресения са регистрирани през 1855, 1891, 1897, 1923 – столицата Токио е напълно разрушена) и активен вулканизам (около 150 вулкана, от които около 40 са действащи). Вулканичните райони са богати на минерални и термални източници.<ref name="bse"/> Като цяло Япония е бедна на полезни изкопаеми. Най-важните от тях са (запаси в млн. т): въглища – 8630; желязна руда – 228; сяра – 67,6; манганова руда – 5,4; оловно-цинкова руда – 4,7; нефт – 3,8; медна руда – 2,0; хромова руда – 1,0, а също злато, сребро и живак.<ref name="bse"/> == Климат == Климатът на Япония е мусонен, на север – умерен, в южните части – субтропичен, а на о-вите [[Рюкю]] – тропичен. На остров Хокайдо в [[Сапоро]] средната януарска температура е -5°С, средната юлска – 22°С, в [[Кагошима]], съответно 6°С и 27°С, а на остров [[Окинава]] – 16°с и 28°С. <gallery caption="Климатограма"> Klimadiagramm-deutsch-Wakkanai-Japan.png|[[Вакканай]] ([[Хокайдо]]) Klimadiagramm-deutsch-Tokio-Japan.png|[[Токио]] ([[Хоншу]]) Klimadiagramm-deutsch-Kagoshima-Japan.png|[[Кагосима]] ([[Кюшу]]) </gallery> Зимният мусон духа от континента и като цяло охлажда територията на страната, макар че въздухът доста се нагрява и овлажнява по перифериите на незамръзващите морета. С този мусон са свързани зимния максимум на валежите и многоснежните зими по западните крайбрежия на островите Хоншу и Хокайдо и в хребета Хида. Склоновете на планините, обърнати към Тихия океан, през зимата остават относително сухи. Летният мусон се проявява слабо, в сравнения със зимния и е влажен предимно по югоизточните периферии на японските острови. С него е свързан летния максимум на валежите (бай у – „сливов дъжд“), играещ важна роля за оризопроизводството. Обичайно явление са тайфуните (от 15 до 30 пъти ежегодно), проявяващи се предимно през есента и съпроводени с ураганни ветрове и порои, като често преместват максимума на валежите през този сезон. Като цяло климатът на Япония е влажен (средно около 1800 mm годишно, а по тихоокеанските склонове в южните части на Хоншу, в хребета Хида и в някои райони на островите Шикоку и Кюшу – над 3000 mm годишно). Най-малко количество валежи (800 – 1200 mm годишно) падат в източната част на остров Хокайдо, в някои затворени междупланински котловини и по бреговете на Вътрешното Японско море, всички те обградени от планини, възпрепятстващи нахлуването на влажни въздушни маси.<ref name="bse"/> == Води == {{основна|Списък на реките в Япония}} {{основна|Списък на езерата в Япония}} Япония има гъста речна мрежа, съставена от къси, предимно планински реки, като най-големите са: Синана (367 km), [[Тоне (река)|Тоне]] (322 km), [[Исикари]] (268 km), Тесио (256 km), [[Китаками (река)|Китаками]] (249 km), Абукума (239 km), [[Кисо (река)|Кисо]] (229 km), [[Могами]] (229 km), Тенрю (213 km), Агано (210 km). Енергийните хидроресурси на страната се оценяват на 52,7 млн. квт. Реките от басейна на Японско море се отличават със зимно-пролетно пълноводие, а тези от басейна на Тихия океан – с лятно пълноводие. Често явление са епизодичните прииждания и наводнения, в резултат от преминаването на тайфуните. Водите на много от тях се използват за напояване, като за целта са изградени хиляди малки и големи водоеми. Равнинните участъци на големите реки са достъпни за плитко газещи речни съдове. Езерата в страната са многочислени и разнообразни по произход. Най-голямо е езерото [[Бива (езеро)|Бива]] (670 km²), разположено в тектонска падина. Срещат се още вулканични: [[Инавасиро (езеро)|Инавасиро]] (103 km²), [[Товада (езеро)|Товада]], [[Кушаро]] и лагунни: Касомигаура (168 km²), Сарома (152 km²).<ref name="bse"/> == Почви == На север са разпространени подзолисти и ливадно-блатни почви, в южните части на умерения пояс – кафявите горски почви, а в субтропиците и тропиците – жълтоземните и червеноземните почви. В планините почвите са предимно каменисто-чакълести, често с включена вулканична пепел, а в равнините – окултурените алувиални почви.<ref name="bse"/> == Растителност == Над 2/3 от територията на Япония е заета от гори и храсти, като значителна част от горите (над 1/3) са изкуствени насаждения. Запасите от дървесина се оценяват на 1,9 млрд. m³. Иглолистните видове съставляват около 50% от общите запаси и 37% от горската площ. Общо във флората на Япония се наброяват над 700 вида дървета и храсти и около 3000 вида треви. В страната са се съхранили многочислени представители на древната (преди кватернера) флора (папрати, хвощове и др.). Островната изолация на страната е способствала за високия процент ендемити. За японците някои от видовете растения са наситени със символично значение. Например вишневите цветове (сакура) означават краткотрайна красота, докато борът (матцу) е символ на дълголетие.<ref name="bse"/> На остров Хокайдо преобладават иглолистните гори съставени предимно от смърч и ела с гъст бамбуков подлес. Във височина горите се заменят с кедров клек и бреза, тревисто-храстови формации и храстовидна пустош. Горната граница на иглолистните гори се повишава от 500 m в северната част на остров Хокайдо до 1800 – 2000 m на остров Хоншу. В по-южните райони на страната иглолистните гори постепенно се заменят с листопадни широколистни (дъб, бук, клен, местен вид гръцки орех, кестен, ясен, липа и др.). В югозападната част на остров Хокайдо те се срещат от крайбрежието до височина 500 m, а на остров Хоншу – до 1800 m. Долните части от склоновете на планините на остров Хоншу на юг от 38° с.ш. и склоновете на планините на островите Шикоку и Кюшу на височина до 800 m са покрити с вечнозелени субтропични гори, с участието на вечнозелен дъб, магнолия, камфорово дърво, криптомерия, японски кипарис и др., с богат подлес и обилие от лиани. В крайния юг на остров Кюшу и на островите Рюкю на височина до 300 m са разпространени мусонни гори с участие на палми, фикуси, дървовидни папрати, бамбук, орхидеи.<ref name="bse"/> В японската кухня, освен плодове и зърнени храни, се използват и някои видове цветя и листа. Растенията инспирират също така изкуството за подреждане на цветя ([[икебана]]), живописта, тъкането на платове, керамика и лакирането. Японците използват растения за приготвяне на лекарства, бои, тъкани, хартия и сечива. == Животински свят == Животинският свят в Япония е уникален. В страната се наброяват 270 вида бозайници, около 800 вида птици, 110 вида влечуги. В моретата, миещи нейните брегове обитават над 600 вида риби и над 1000 вида мекотели. Фауната на страната включва много ендемични и реликтови видове, но като цяло е бедна на видово разнообразие, а формите са видоизменени, вследствие на островната ѝ изолация. Преобладават видовете приспособени за живот в планинските гори. Общи за Хокайдо и Хоншу се явяват животните: вълк, лисица, язовец, енотовидно куче, видра, заек и др., като само на Хокайдо се срещат кафява мечка, самур, хермелин, невестулка. Протока Цугару (Сангарски) служи като граница за много видове, обитаващи на юг (черна мечка, японски макак, антилопа, исполинска саламандра и др.). На юг от протока Тогара е развита тропическа фауна (летящо куче, множество тропически птици и насекоми). Птичият свят на страната е богат: кълвач, дрозд, синигер, лястовица, скорец, тетерев, жерав, щъркел, ястреб, орел, сова, а в крайбрежните райони изобилие от морски птици. Реките на страната са богати на различни видове сладководни риби – шаран, сом, змиорка, минога, като изкуствено се развъждат различни видове пъстърва. Морските риби с промишлено значение са: тихоокеаанска селда, далекоизточна сардина, тон, треска, камбала. Практикува се лов на морски раци, миди, скариди и др.<ref name="bse"/> == Природни райони == В зависимост от географското положение, релефа, геоложкия строеж, климата, водите и растителността територията на Япония се поделя на 5 природни района: * Северна Япония – обхваща голяма част от остров Хокайдо (без полуостров [[Осима]]). Това е най-суровия в климатично отношение район на Япония с преобладаване на ниско- и средновисоки планини, умурено студен климат със снежна зима и гъсти иглолистни гори; * Североизточна Япония – обхваща южната част на остров Хокайдо и северната част на остров Хоншу. Преобладават средновисоките и ниските планини, климатът е умерено топъл, с прохладна зима и резки различия в режима на валежите по противоположните планински склонове. Ниските части на склоновете са заети от широколистни гори, а нагоре следва планинска тайга; * Централна Япония – обхваща средната, най-висока част на остров Хоншу. Заедно с низините, ниските и средновисоките планини се срещат и участъци с високи хребети (Хида, Кисо, Акаиси, Фуджи). Климатът е субтропичен, в планините – умерен. Равнините са заети предимно с културна растителност, а планините – с широколистни и иглолистни гори. Това е най-усвоения и гъсто населен район на страната; * Югозападна Япония – обхваща югозападната част на остров Хоншу, остров Шикоку и голяма част от остров Кюшу (без крайната му южна част). Релефът е ниско- и среднопланински, климатът е субтропичен с резки различия в количеството на валежите по югоизточните и северозападните склонове. Те са покрити с вечнозелени планински гори, сменящи се нагоре с широколистни и иглолистни. В равнините са получават по 2 реколти ориз годишно; * Южна Япония – обхваща южната част на остров Кюшу и островите Рюкю. Преобладават хълмистите и нископланинските райони. Климатът и растителността са тропични, на места субтропични.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[География на Азия]] == Източници == <references /> {{Азия-модел|География на|География на страните в Азия}} [[Категория:География на Япония| ]] 49jbpvgrqzg1yyiwk9qoyt3kuwpjpym 10 263416 12214155 2707813 2024-04-25T14:36:03Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{сливане|Шаблон:Организация}}</noinclude> <table class="infobox geography vcard" style="width: 22em; font-size: 88%"><!-- ================================================================ Names ================================================================ -->{{#if:{{{conventional_long_name|}}}{{{native_name|}}}{{{name|}}} |<!--then: --><tr class="adr"> <th colspan="3" align="center" class="mergedtoprow fn org country-name" style="line-height:1.2em; padding:0.25em 0.33em 0.33em; font-size:1.25em;"><!-- -->{{#if:{{{conventional_long_name|}}} |<!--then:-->{{{conventional_long_name|}}} }}<!-- -->{{#if:{{{native_name|}}}{{{name|}}} |<!--then:--><div style="padding-top:0.25em;"><!-- -->{{{native_name|}}}{{{name|}}}</div><!-- -->}}<!-- --></th> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Flag / Coat-of-arms (or other symbol) ================================================================ -->{{#if:{{{image_flag|}}} |<!--thenF: ----------------------------------------------------------- Flag provided, so display it and coat-of-arms (or other symbol) if provided: ----------------------------------------------------------- --><tr class="mergedtoprow"> <td class="maptable" colspan="3" align="center" style="padding:0.5em 0;"><!-- -------------------------------------------------- Subtable to format coat-of-arms (or symbol) display. Align="center"s and "width:auto;"s are for sake of Internet Explorer. -------------------------------------------------- --><table align="center" style="width:100%; background:none;"><!-- -----------Image/s----------- --><tr> <td align="center" style="{{#if:{{{image_coat|}}}{{{image_symbol|}}} |<!--then:--> {{#if:{{{flag_width|}}} |<!--then:-->width:{{{flag_width}}};<!-- -->|<!--else:-->width:58%;<!--(58% as flags usually wider than coats-of-arms/symbols. Also accommodates IE.)--><!-- -->}} }} vertical-align:middle;"><!-- -->[[File:{{{image_flag}}}|125px|border|alt={{{alt_flag|}}}|Flag of {{{common_name|{{{linking_name|{{{name|{{PAGENAME}}}}}}}}}}}]]<!--end border:--><!-- --></td> {{#if:{{{image_coat|}}}{{{image_symbol|}}} |<!--then:--><td align="center" style="width:auto; vertical-align:middle;"><!-- -->[[File:{{{image_coat|{{{image_symbol|}}}}}} |{{{symbol_width|85px}}} |alt={{{alt_coat|{{{alt_symbol|}}}}}}|{{{symbol_type|Coat of arms}}} of {{{common_name|{{{linking_name|{{{name|{{PAGENAME}}}}}}}}}}}]]<!-- --></td> }} </tr><!-- ----------Caption/s---------- --><tr> {{#if:{{{common_name|}}}{{{linking_name|}}}{{{name|}}} |<!--then: --><td align="center"><small>{{#ifexist:Flag of {{{common_name|{{{linking_name|{{{name|{{PAGENAME}}}}}}}}}}} |<!--then:-->[[Flag of {{{common_name|{{{linking_name|{{{name|{{PAGENAME}}}}}}}}}}} |{{{flag_caption|Flag}}}]]}}</small></td> }} {{#if:{{{image_coat|}}}{{{image_symbol|}}} |<!--then: --><td align="center"><small>{{#ifexist:{{{symbol_type_article|{{{symbol_type|Coat of arms}}}}}} of {{{common_name|{{{linking_name|{{{name|{{PAGENAME}}}}}}}}}}} |<!--then:-->[[{{{symbol_type_article|{{{symbol_type|Coat of arms}}}}}} of {{{common_name|{{{linking_name|{{{name|{{PAGENAME}}}}}}}}}}} |{{{symbol_type|Coat of arms}}}]]}}</small></td> }} </tr><!-- ---------End subtable:--------- --></table> </td> </tr><!-- -->|<!--elseF: ------------------------------------------------------------ Flag not provided, so display coat-of-arms or other symbol (if provided): ------------------------------------------------------------ -->{{#if:{{{image_coat|}}}{{{image_symbol|}}} |<!--thenS2: --><tr class="mergedtoprow"> <td class="maptable" colspan="3" align="center" style="padding:0.5em 0;"><!-- ----------------------------------------------- Subtable to format coat-of-arms (or symbol) display. Align="center"s and "width:auto;"s are for sake of Internet Explorer. ----------------------------------------------- --><table align="center" style="width:100%; background:none;"><!-- -----------Image----------- --><tr> <td align="center" style="width:auto; vertical-align:middle;"><!-- -->[[File:{{{image_coat|{{{image_symbol|}}}}}} |{{{symbol_width|100px}}} |alt={{{alt_coat|{{{alt_symbol|}}}}}}|{{{symbol_type|Coat of arms}}} of {{{common_name|{{{linking_name|{{{name|{{PAGENAME}}}}}}}}}}}]]</td> </tr><!-- ----------Caption---------- --><tr> <td align="center"><!-- --><small>{{#ifexist:{{{symbol_type_article|{{{symbol_type|Coat of arms}}}}}} of {{{common_name|{{{linking_name|{{{name|{{PAGENAME}}}}}}}}}}} |<!--then:--> [[{{{symbol_type_article|{{{symbol_type|Coat of arms}}}}}} of {{{common_name|{{{linking_name|{{{name|{{PAGENAME}}}}}}}}}}} |{{{symbol_type|Coat of arms}}}]]}}</small><!-- --></td> </tr><!-- ---------End subtable:---------- --></table> </td> </tr><!-- -->}}<!--(endS2) -->}}<!--(endF) ================================================================ Motto ================================================================ -->{{#if:{{{national_motto|}}}{{{motto|}}} |<!--then: --><tr> <td colspan="3" style="line-height:1.2em; text-align:center;"><!-- -->'''[[Motto]]:&nbsp;'''{{{national_motto|}}}{{{motto|}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Anthem/s ================================================================ -->{{#if:{{{national_anthem|}}}{{{royal_anthem|}}}{{{anthem|}}} |<!--then: --><tr> <td class="anthem" colspan="3" style="line-height:1.2em; text-align:center;"><!-- -->{{#if:{{{national_anthem|}}} |<!--then:-->'''[[National anthem|Anthem]]:&nbsp;'''{{{national_anthem}}}<br/> }}<!-- -->{{#if:{{{anthem|}}} |<!--then:-->'''[[Anthem]]:&nbsp;'''{{{anthem}}}<br/> }}<!-- -->{{#if:{{{royal_anthem|}}} |<!--then:-->'''[[Royal anthem]]:&nbsp;'''{{{royal_anthem}}} }}<!-- --></td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Other symbol/s ================================================================ -->{{#if:{{{other_symbol|}}}{{{text_symbol|}}} |<!--then: --><tr> <td colspan="3" style="line-height:1.2em; text-align:center;"><!-- -->{{#if:{{{other_symbol_type|}}}{{{text_symbol_type|}}} |<!--then: -->'''{{{other_symbol_type|}}}{{{text_symbol_type|}}}'''<br/>}}<!-- -->{{{other_symbol|}}}{{{text_symbol|}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Maps ================================================================ -->{{#if:{{{image_map|}}} |<!--then: --><tr> <td colspan="3" style="text-align:center; padding:0.6em 0em;">[[File:{{{image_map}}} |{{{map_width|250px}}} |center |alt={{{alt_map|}}}|Location of {{{common_name|{{{linking_name|{{PAGENAME}}}}}}}}]] <div style="position:relative; top:0.3em;"><small>{{{map_caption|}}}</small></div> </td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{image_map2|}}} |<!--then: --><tr class="mergedtoprow"> <td colspan="3" style="text-align:center; padding:0.6em 0em;"> [[File:{{{image_map2}}} |{{{map2_width|280px}}} |center |alt={{{alt_map2|}}}|Location of {{{common_name|{{{linking_name|{{PAGENAME}}}}}}}}]] <div style="position:relative; top:0.3em;"><small>{{{map_caption2|}}}</small></div> </td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Capital/Admin center; Largest city/ies or settlement/s ================================================================ -->{{#if:{{{capital|}}}{{{admin_center|}}}{{{largest_city|}}}{{{largest_settlement|}}} |<!--then1: --><tr class="mergedtoprow"><!-- -----------Check if capital/admin center provided:------- -->{{#if:{{{capital|}}}{{{admin_center|}}} |<!--then2: --><td colspan="2"><!-- -->{{#if:{{{admin_center_type|}}}{{{admin_center|}}} |<!--then:-->'''{{{admin_center_type|Administrative&nbsp;center}}}'''<!-- -->|<!--else:-->{{#if:{{{capital_type|}}} |<!--then:-->'''{{{capital_type}}}'''<!-- -->|<!--else:-->'''[[Capital (political)|Capital]]'''<!-- -->}}<!-- -->}}<!-- --------------------------------------------------------- If capital provided, check whether largest_city or largest_settlement (if provided) equals "capital", capital or [[capital]]; --------------------------------------------------------- -->{{#ifeq: {{#ifeq:{{{largest_city|}}}{{{largest_settlement|}}} |<!--equals3:-->capital |<!---then3:--->capital<!-- -->|<!---else3: -->{{#switch:{{{capital}}} | [[{{{largest_city|}}}{{{largest_settlement|}}}]] = capital | {{{largest_city|}}}{{{largest_settlement|}}} = capital | not capital }}<!--(end#switch) -->}}<!--(end3)--> |<!--equals4:-->capital |<!---then4: ----------------------------------------------- capital is largest_city or largest_settlement: ----------------------------------------------- --><br/>[[Demographics of {{{common_name}}}|(and {{{largest_settlement_type|largest city}}})]] </td><!-- --------Add capital:-------- --><td>{{{capital}}}<!-- --------Add capital's latitude and longitude (if provided):------- -->{{#if:{{{latd|}}} |<!--then:--><br/><small><span style="white-space:nowrap;"><!-- -->{{coord|{{{latd}}}|{{{latm}}}|{{{latNS}}}|{{{longd}}}<!-- -->|{{{longm}}}|{{{longEW}}}|type:country({{{area_km2|}}})<!-- -->}}</span></small><!-- -->}} </td><!-- -->|<!---else4: ------------------------------------------------ capital isn't largest_city or largest_settlement: ------------------------------------------------ --></td><!-- --------Add capital/admin center:-------- --><td>{{{capital|}}}{{{admin_center|}}}<!-- --------Add capital/admin center's [lat/long]itude (if provided):------- -->{{#if:{{{latd|}}} |<!--then:--><br/><small><span style="white-space:nowrap;"><!-- -->{{coord|{{{latd}}}|{{{latm}}}|{{{latNS}}}|{{{longd}}}<!-- -->|{{{longm}}}|{{{longEW}}}|type:country({{{area_km2|}}})<!-- -->}}</span></small><!-- -->}} </td><!-- --------Add largest_city or largest_settlement (if provided):-------- -->{{#if:{{{largest_city|}}}{{{largest_settlement|}}} |<!--then5: --></tr> <tr class="mergedbottomrow"> <th colspan="2"><!-- -->{{#if:{{{common_name|}}} |<!--then:-->[[Demographics of {{{common_name}}}|Largest {{{largest_settlement_type|city}}}]]<!-- -->|<!--else:-->Largest {{{largest_settlement_type|city}}}<!-- -->}}<!-- --></th> <td>{{{largest_city|}}}{{{largest_settlement|}}}</td><!-- -->}}<!--(end5) -->}}<!--(end4) --------------------------------------------------------- Capital not provided, so add largest_city or largest_settlement (if provided): --------------------------------------------------------- -->|<!--else2: -->{{#if:{{{largest_city|}}}{{{largest_settlement|}}} |<!--then6: --><th colspan="2"><!-- -->{{#if:{{{common_name|}}} |<!--then:-->[[Demographics of {{{common_name}}}|Largest {{{largest_settlement_type|city}}}]]<!-- -->|<!--else:-->Largest {{{largest_settlement_type|city}}}<!-- -->}}<!-- --></th> <td>{{{largest_city|}}}{{{largest_settlement|}}}</td> }}<!--(end6) -->}}<!--(end2) --></tr><!-- -->}}<!--(end1) ================================================================ Official or Recognised regional languages; Ethnic groups ================================================================ -->{{#if:{{{official_languages|}}} |<!--then: --><tr> <th colspan="2" style="vertical-align:middle; white-space:nowrap;">[[Official language]]s</th> <td>{{{official_languages|}}}</td> </tr><!-- -->{{#if:{{{regional_languages|}}} |<!--then: --><tr class="mergedbottomrow"> <td colspan="2">[[Regional language|Recognised regional&nbsp;language]]s</td> <td style="vertical-align:middle;">{{{regional_languages|}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{languages|}}} |<!--then: --><tr> <th colspan="2" style="vertical-align:middle; white-space:nowrap;">{{{languages_type}}}</th> <td>{{{languages|}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{ethnic_groups|}}} |<!--then: --><tr> <td colspan="2">'''[[Ethnic group]]s'''&nbsp;<!-- -->{{#if:{{{ethnic_groups_year|}}} |<!--then:-->({{{ethnic_groups_year}}}) }}</td> <td>{{{ethnic_groups}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Demonym ================================================================ -->{{#if:{{{demonym|}}} |<!--then: --><tr> <th colspan="2">[[Demonym]]</th> <td>{{#ifexist:{{{demonym}}} people |<!--then: -->[[{{{demonym}}} people|{{{demonym}}}]] |<!--else: -->{{{demonym}}}<!-- -->}} </td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Organization type, Membership (geopolitical organization) ================================================================ -->{{#if:{{{org_type|}}} |<!--then: --><tr> <td colspan="2">'''Type'''</td> <td>{{{org_type}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{membership|}}} |<!--then: --><tr> <td colspan="2" style="vertical-align:middle;"> '''{{{membership_type|членство}}}'''</td> <td>{{{membership}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ "Government" (country/territory) or "Leaders" (geopolitical organization) ================================================================ -->{{#if:{{{government_type|}}} |<!--then: --><tr> <th colspan="2">[[Government]]</th> <td>{{{government_type|}}}</td> </tr><!-- -->|<!--else no government_type provided, so if at least one leader provided, use "Leaders" (geopolitical org) or "Government" (country/territory): -->{{#if:{{{leader_title1|}}}{{{leader_name1|}}} |<!--then: -->{{#if:{{{name|}}}{{{membership|}}} |<!--then template being used for geopolitical organization: --><tr><th colspan="3">лидери</th></tr><!-- -->|<!--else template being used for a country or territory: --><tr><th colspan="3">[[Government]]</th></tr><!-- -->}}<!-- -->}}<!-- -->}}<!-- ================================================================ Leaders ================================================================ -->{{#if:{{{leader_title1|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{leader_title2|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{leader_title1}}}</td> <td>{{{leader_name1}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{leader_title2|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{leader_title3|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{leader_title2}}}</td> <td>{{{leader_name2}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{leader_title3|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{leader_title4|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{leader_title3}}}</td> <td>{{{leader_name3}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{leader_title4|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{leader_title5|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{leader_title4}}}</td> <td>{{{leader_name4}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{leader_title5|}}} |<!--then: --><tr class="mergedbottomrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{leader_title5}}}</td> <td>{{{leader_name5}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Legislature ================================================================ -->{{#if:{{{legislature|}}} |<!--then: --><tr> <th colspan="2">[[Legislature]]</th> <td>{{{legislature|}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{upper_house|}}} |<!--then: --> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">[[Upper House]]</td> <td>{{{upper_house}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{lower_house|}}} |<!--then: --><tr class="mergedbottomrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">[[Lower House]]</td> <td>{{{lower_house}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Sovereignty (country/territory) or Establishment (geopolitical organization) ================================================================ -->{{#if:{{{established_event1|}}}{{{sovereignty_type|}}}{{{established|}}} |<!--then: --><tr {{#if:{{{established_event1|}}} |<!--then:-->class="mergedtoprow"}}><!-- ----------Sovereignty---------- -->{{#if:{{{sovereignty_type|}}} |<!--then:-->{{#if:{{{sovereignty_note|}}} |<!--then:--><th colspan="2">{{{sovereignty_type}}}</th> <td>{{{sovereignty_note}}}&nbsp;</td><!-- -->|<!--else:--><th colspan="3">{{{sovereignty_type}}}</th><!-- -->}}<!-- ---------Establishment---------- -->|<!--else:-->{{#if:{{{established|}}} |<!--then:--><th colspan="2">създаване</th> <td>{{{established}}}</td><!-- -->|<!--else:--><th colspan="3">създаване</th><!-- -->}}<!-- -->}}<!-- --></tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Significant events in country/territory or organization's establishment ================================================================ -->{{#if:{{{established_event1|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{established_event2|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{established_event1}}}</td> <td>{{{established_date1|}}}&nbsp;</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{established_event2|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{established_event3|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{established_event2}}}</td> <td>{{{established_date2|}}}&nbsp;</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{established_event3|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{established_event4|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{established_event3}}}</td> <td>{{{established_date3|}}}&nbsp;</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{established_event4|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{established_event5|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{established_event4}}}</td> <td>{{{established_date4|}}}&nbsp;</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{established_event5|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{established_event6|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{established_event5}}}</td> <td>{{{established_date5|}}}&nbsp;</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{established_event6|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{established_event7|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{established_event6}}}</td> <td>{{{established_date6|}}}&nbsp;</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{established_event7|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{established_event8|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{established_event7}}}</td> <td>{{{established_date7|}}}&nbsp;</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{established_event8|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{established_event9|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{established_event8}}}</td> <td>{{{established_date8|}}}&nbsp;</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{established_event9|}}} |<!--then: --><tr class="mergedbottomrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{established_event9}}}</td> <td>{{{established_date9|}}}&nbsp;</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Accession to the European Union (country/territory) ================================================================ -->{{#if:{{{accessionEUdate|}}} |<!--then: --><tr> <th colspan="2">[[European Union|EU]] [[European Union member state|accession]]</th> <td style="vertical-align:middle;">{{{accessionEUdate}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Area (area_label, area_km2, area_label2, area_data2,...) ================================================================ -->{{#if:{{{area_km2|}}} |<!--then: --><tr class="mergedtoprow"> <th colspan="3">[[Area]]</th> </tr> <tr class="mergedrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{area_label|Total}}}<!-- --France-related footnote:-->{{#if:{{{FR_foot4|}}} |<!--then:-->{{{FR_foot4}}} }}</td> <td>[[{{{area_magnitude|}}} {{#if:{{{area_magnitude|}}} |<!--then:-->m² |<!--else:-->Square metre}} | {{formatnum:{{{area_km2|}}}}}&nbsp;km<sup>2</sup>]]&nbsp;<!-- -->{{#if:{{{area_footnote|}}}|{{{area_footnote|}}} }}{{#if:{{{area_rank|}}} |<!--then:-->([[List of countries and outlying territories by total area|{{{area_rank}}}]]) }}<!-- --><br/>{{#if:{{{area_sq_mi|}}}|{{formatnum:{{{area_sq_mi|}}}}}|{{formatnum:{{#expr: {{{area_km2|}}} div 2.589988110336 round 0}}}}}}&nbsp;[[Square mile|sq&nbsp;mi]]&nbsp;</td> </tr><!-- -->}}<!-- -------------------Percentage water-------------------- -->{{#if:{{{percent_water|}}} |<!--then: --><tr class="mergedrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">[[Water]]&nbsp;([[Percent|%]])</td> <td>{{{percent_water|}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -------------------Area 2 (customized)------------------ -->{{#if:{{{area_label2|}}} |<!--then: --><tr class="mergedrow"> <td>&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{area_label2|}}}</td> <td>{{{area_data2|area_data2}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -----------Areas of France----------- -->{{#if:{{{FR_metropole|}}} |<!--then: --><tr class="mergedrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td colspan="2" style="padding-left:0em;">{{{FR_metropole}}}</td> </tr> <tr class="mergedrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;</td> <td style="padding-left:1em;">-&nbsp;[[Institut Géographique National|IGN]]{{{FR_foot2|}}}</td> <td>[[{{{FR_IGN_area_magnitude|}}} {{#if:{{{FR_IGN_area_magnitude|}}} |<!--then:-->m² |<!--else:-->Square metre}} | {{formatnum:{{{FR_IGN_area_km2|}}}}}&nbsp;km<sup>2</sup>]]&nbsp;([[List of countries and outlying territories by total area|{{{FR_IGN_area_rank|}}}]])<br/><!-- -->{{#if:{{{FR_IGN_area_sq_mi|}}}|{{formatnum:{{{FR_IGN_area_sq_mi|}}}}}|{{formatnum:{{#expr: {{{FR_IGN_area_km2|}}} div 2.589988110336 round 0}}}}}}&nbsp;sq&nbsp;mi</td> </tr> <tr class="mergedrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;</td> <td style="padding-left:1em;">-&nbsp;[[Cadastre]]{{{FR_foot3|}}}</td> <td>[[{{{FR_cadastre_area_magnitude|}}} {{#if:{{{FR_cadastre_area_magnitude|}}} |<!--then:-->m² |<!--else:-->Square metre}} | {{formatnum:{{{FR_cadastre_area_km2|}}}}}&nbsp;km<sup>2</sup>]]&nbsp;([[List of countries and outlying territories by total area|{{{FR_cadastre_area_rank|}}}]])<br/><!-- -->{{#if:{{{FR_cadastre_area_sq_mi|}}}|{{formatnum: {{{FR_cadastre_area_sq_mi|}}}}}|{{formatnum:{{#expr: {{{FR_cadastre_area_km2|}}} div 2.589988110336 round 0}}}}}} &nbsp;sq&nbsp;mi</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Population ================================================================ -->{{#if:{{{population_estimate|}}}{{{population_census|}}}{{{FR_metropole_population|}}} |<!--then: --><tr class="mergedtoprow"> <th colspan="3">[[Population]]</th> </tr><!-- ---------------Estimate--------------- -->{{#if:{{{population_estimate|}}} |<!--then: --><tr class="mergedrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{population_estimate_year|}}}&nbsp;estimate</td> <td>{{{population_estimate|}}}&nbsp;<!-- -->{{#if:{{{population_estimate_rank|}}} |<!--then:-->([[List of countries by population|{{{population_estimate_rank}}}]]) }}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ----------------Census---------------- -->{{#if:{{{population_census|}}} |<!--then: --><tr class="mergedrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{population_census_year|}}}&nbsp;census</td> <td>{{{population_census|}}}&nbsp;<!-- -->{{#if:{{{population_census_rank|}}} |<!--then:-->([[List of countries by population|{{{population_census_rank}}}]]) }}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->}}<!-- -------(France)------- -->{{#if:{{{FR_metropole_population|}}} |<!--then: --><tr class="mergedrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;</td> <td colspan="2" style="padding-left:0em;">({{{FR_total_population_estimate_year}}})</td> </tr> <tr class="mergedrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">Total{{{FR_foot}}}</td> <td>{{{FR_total_population_estimate}}}&nbsp;([[List of countries by population in 2005|{{{FR_total_population_estimate_rank}}}]])</td> </tr> <tr class="mergedrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">{{{FR_metropole}}}</td> <td>{{{FR_metropole_population}}}&nbsp;([[List of countries by population in 2005|{{{FR_metropole_population_estimate_rank}}}]])</td> </tr><!-- -->}}<!-- ---------------Density---------------- -->{{#if:{{{population_density_km2|}}} |<!--then: --><tr class="mergedbottomrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">[[Population density|Density]]<!-- --France-related footnote:-->{{#if:{{{FR_foot5|}}} |<!--then:-->{{{FR_foot5}}} }}</td> <td>{{{population_density_km2|}}}/km<sup>2</sup>&nbsp;<!-- -->{{#if:{{{pop_den_footnote|}}}|{{{pop_den_footnote|}}}}}{{#if:{{{population_density_rank|}}} |<!--then:-->([[List of countries by population density|{{{population_density_rank}}}]]) }}<!-- --><br/>{{#if:{{{population_density_sq_mi|}}}|{{formatnum:{{{population_density_sq_mi|}}} }}|{{formatnum:{{#expr: {{{population_density_km2|}}} * 2.589988110336 round 1}}}} }}/sq&nbsp;mi</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ GDP ================================================================ -----------------PPP----------------- -->{{#if:{{{GDP_PPP|}}} |<!--then: --><tr class="mergedtoprow"> <td colspan="2">'''[[Gross domestic product|GDP]]'''&nbsp;([[Purchasing power parity|PPP]])</td> <td>{{{GDP_PPP_year|}}}&nbsp;estimate</td> </tr> <tr class="mergedrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">Total</td> <td>{{{GDP_PPP}}}&nbsp;<!-- -->{{#if:{{{GDP_PPP_rank|}}} |<!--then:-->([[List of countries by GDP (PPP)|{{{GDP_PPP_rank}}}]]) }}</td> </tr><!-- -------(PPP per capita)------- -->{{#if:{{{GDP_PPP_per_capita|}}} |<!--then: --><tr class="mergedbottomrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">[[Per capita]]</td> <td>{{{GDP_PPP_per_capita}}}&nbsp;<!-- -->{{#if:{{{GDP_PPP_per_capita_rank|}}} |<!--then:-->([[List of countries by GDP (PPP) per capita|{{{GDP_PPP_per_capita_rank}}}]]) }}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->}}<!-- ---------------Nominal--------------- -->{{#if:{{{GDP_nominal|}}} |<!--then: --><tr class="mergedtoprow"> <td colspan="2">'''[[Gross domestic product|GDP]]''' (nominal)</td> <td>{{{GDP_nominal_year|}}}&nbsp;estimate</td> </tr> <tr class="mergedrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">Total</td> <td>{{{GDP_nominal}}}&nbsp;<!-- -->{{#if:{{{GDP_nominal_rank|}}} |<!--then:-->([[List of countries by GDP (nominal)|{{{GDP_nominal_rank}}}]]) }}</td> </tr><!-- -------(Nominal per capita)------- -->{{#if:{{{GDP_nominal_per_capita|}}} |<!--then: --><tr class="mergedbottomrow"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">[[Per capita]]</td> <td>{{{GDP_nominal_per_capita}}}&nbsp;<!-- -->{{#if:{{{GDP_nominal_per_capita_rank|}}} |<!--then:-->([[List of countries by GDP (nominal) per capita|{{{GDP_nominal_per_capita_rank}}}]]) }}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->}}<!-- ================================================================ Gini ================================================================ -->{{#if:{{{Gini|}}} |<!--then: --><tr> <td colspan="2">'''[[Gini_coefficient|Gini]]'''&nbsp;{{#if:{{{Gini_year|}}} |<!--then:-->({{{Gini_year|}}}) }}</td> <td>{{{Gini}}}&nbsp;<!-- -->{{#if:{{{Gini_category|}}} |<!--then:-->({{{Gini_category|}}})&nbsp;}}<!-- -->{{#if:{{{Gini_rank|}}} |<!--then:-->([[List of countries by income equality|{{{Gini_rank}}}]]) }}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ HDI ================================================================ -->{{#if:{{{HDI|}}} |<!--then: --><tr> <td colspan="2">'''[[Human Development Index|HDI]]'''&nbsp;{{#if:{{{HDI_year|}}} |<!--then:-->({{{HDI_year|}}}) }}</td> <td>{{{HDI}}}&nbsp;<!-- -->{{#if:{{{HDI_category|}}} |<!--then:-->({{{HDI_category|}}})&nbsp;}}<!-- -->{{#if:{{{HDI_rank|}}} |<!--then:-->([[List of countries by Human Development Index|{{{HDI_rank}}}]]) }}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Currency ================================================================ -->{{#if:{{{currency|}}} |<!--then: --><tr> <th colspan="2" style="vertical-align:middle;">[[Currency]]</th> <td>{{{currency}}} <!-- -->{{#if:{{{currency_code|}}} |<!--then:-->(<code>[[ISO 4217|{{{currency_code}}}]]</code>)}} </td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Time zone ================================================================ -->{{#if:{{{time_zone|}}}{{{utc_offset|}}} |<!--then: --><tr {{#if:{{{utc_offset_DST|}}}{{{DST_note|}}} |<!--then:-->class="mergedtoprow"}}> <th colspan="2">[[Time zone]]</th> <td>{{{time_zone|}}} <!-- -->{{#if:{{{utc_offset|}}} |<!--then:-->{{nowrap|([[Coordinated Universal Time|UTC]]{{{utc_offset}}})<!--endnowrap:-->}}<!--endif:-->}}</td> </tr><!-- -->{{#if:{{{utc_offset_DST|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{DST_note|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}"> <td style="width:1em; padding:0 0 0 0.6em;">&nbsp;-&nbsp;</td> <td style="padding-left:0em;">Summer&nbsp;([[Daylight saving time|DST]])</td> <td>{{{DST|{{{time_zone_DST|}}}}}}&nbsp;([[Coordinated Universal Time|UTC]]{{{utc_offset_DST}}})</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{DST_note|}}} |<!--then: --><tr class="mergedbottomrow"> <td colspan="2"></td> <td>{{{DST_note}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ========================================================================================== Date format ========================================================================================== -->{{#if:{{{date_format|}}} |<!--then: --><tr> <th colspan="2">[[Calendar date|Date formats]]</th> <td>{{{date_format}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ========================================================================================== Rule of the Road ========================================================================================== -->{{#if:{{{drives_on|}}} |<!--then: --><tr> <th colspan="2">[[Right- and left-hand traffic|Drives on the]]</th> <td>{{{drives_on}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Internet TLD ================================================================ -->{{#if:{{{cctld|}}} |<!--then: --><tr> <th colspan="2">[[Country code top-level domain|Internet TLD]]</th> <td>{{{cctld}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Official website (geopolitical organization) ================================================================ -->{{#if:{{{официален сайт|}}} |<!--then: --><tr> <td colspan="3" style="line-height:11pt; text-align:center;"><!-- -->'''официален сайт'''<br/>{{{официален сайт}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Calling code ================================================================ -->{{#if:{{{calling_code|}}} |<!--then: --><tr> <th colspan="2">[[List of country calling codes|Calling code]]</th> <td>{{{calling_code}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Patron saint (UK constituent countries) ================================================================ -->{{#if:{{{patron_saint|}}} |<!--then: --><tr> <th colspan="2" >[[Patron saint]]</th> <td>{{{patron_saint}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- <!-- ================================================================ Bottom Map ================================================================ -->{{#if:{{{image_map3|}}} |<!--then: --><tr class="mergedtoprow"> <td colspan="3" style="text-align:center; padding:0.6em 0em;"> [[File:{{{image_map3}}} |{{{map3_width|250px}}} |center |alt={{{alt_map3|}}}|Location of {{{common_name|{{{linking_name|{{PAGENAME}}}}}}}}]] <div style="position:relative; top:0.3em;"><small>{{{map_caption3|}}}</small></div> </td> </tr><!-- -->}}<!-- ================================================================ Footnotes ================================================================ ----------Non-specific---------- -->{{#if:{{{footnotes|}}} |<!--then: --><tr> <td colspan="3"><small>{{{footnotes}}}</small></td> </tr><!-- -->}}<!-- ------------Numbered------------ -->{{#if:{{{footnote1|}}} |<!--then: --><tr style="font-size:80%;"> <td align="right">{{lower|0.3em|<sup>1</sup>}}</td> <td colspan="2" style="padding-left:0em;">{{{footnote1}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{footnote2|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{footnote3|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}" style="font-size:80%;"> <td align="right">{{lower|0.3em|<sup>2</sup>}}</td> <td colspan="2" style="padding-left:0em;">{{{footnote2}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{footnote3|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{footnote4|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}" style="font-size:80%;"> <td align="right">{{lower|0.3em|<sup>3</sup>}}</td> <td colspan="2" style="padding-left:0em;">{{{footnote3}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{footnote4|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{footnote5|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}" style="font-size:80%;"> <td align="right">{{lower|0.3em|<sup>4</sup>}}</td> <td colspan="2" style="padding-left:0em;">{{{footnote4}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{footnote5|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{footnote6|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}" style="font-size:80%;"> <td align="right">{{lower|0.3em|<sup>5</sup>}}</td> <td colspan="2" style="padding-left:0em;">{{{footnote5}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{footnote6|}}} |<!--then: --><tr class="{{#if:{{{footnote7|}}} |<!--then:-->mergedrow |<!--else:-->mergedbottomrow}}" style="font-size:80%;"> <td align="right">{{lower|0.3em|<sup>6</sup>}}</td> <td colspan="2" style="padding-left:0em;">{{{footnote6}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- -->{{#if:{{{footnote7|}}} |<!--then: --><tr class="mergedbottomrow" style="font-size:80%;"> <td align="right">{{lower|0.3em|<sup>7</sup>}}</td> <td colspan="2" style="padding-left:0em;">{{{footnote7}}}</td> </tr><!-- -->}}<!-- --></table><noinclude> {{documentation}} </noinclude> 0maiz3hrh0d36xblsadd4gfw4zv8mn0 0 264152 12214291 11844103 2024-04-25T17:41:16Z Rrriiibbb 324818 wikitext text/x-wiki {{Личност|телевизионер | име = Бригита Чолакова | портрет = | портрет-описание = | описание = българска телевизионна водеща и журналистка | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = София, България }} '''Бригита Василева Чолакова''' е българска телевизионна водеща и [[журналист]]ка. == Биография == Баща ѝ е архитект, следвал в Германия, а майка ѝ е немкиня.<ref name="бнт1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-brigita-film-za-zhurnalistkata-brigita-cholakova-327061news.html|заглавие=БНТ представя: „Бригита“ – филм за журналистката Бригита Чолакова|труд=bnt.bg| дата = 20 март 2024 | достъп_дата = 25 април 2024}}</ref> Първоначално започва работа като говорителка на [[Централна гара София]].<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7705030 Бригита Чолакова: Слезеш ли от екрана, след три дни са те забравили]</ref> Кариерата ѝ в телевизията започва със „[[Златен Орфей|Златния Орфей]]“ през 1968 година. Инициатор е на телевизионни предавания като „ТВ Обектив“, „Пожелахте да видите“, „Телевизията представя“, „Стил“, „ТВ Неделник“ и „Модева ТВ".<ref>{{Citation |title=Бригита Чолакова – бездетната многоженка |url=http://razkritia.com/%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%B2%D0%B0-3-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D1%8F/ |accessdate=2009-10-10 |archivedate=2009-10-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091015172813/http://razkritia.com/%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%B2%D0%B0-3-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D1%8F/ }}</ref> Заради защитата си и застъпничеството си за ген. [[Атанас Семерджиев]]<ref>[http://modernavratza.com/index.php?lang=bg&r=home/t148/t4718 Бригита, която ги плаши и от отвъдното]</ref> като кандидат за вицепрезидент губи работата си в [[Българска национална телевизия|националната телевизия]] през 1991 година. Омъжвала се е 3 пъти – за волейболиста Боби Владимиров, Христо Чолаков и барабаниста Божидар Карагьозов. Няма деца. Бригита Чолакова умира на 65 години от [[инфаркт]] на 6 октомври 1999 г. За нея са създадени документалните филми „Бригита Чолакова – живот като пасианс“ (2000)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/brigita-cholakova-zhivot-kato-pasians-283860news.html|заглавие=Бригита Чолакова - живот като пасианс|труд=bnt.bg| дата = 2000 | достъп_дата = 25 април 2024}}</ref> и „Бригита“ (2024)<ref name="бнт1"/>. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.viewsofia.com/article/42434/more/body Назаем взехме: Последното интервю на Бригита Чолакова, иконата на БНТ] * [https://bnt.bg/news/bnt-predstavya-brigita-film-za-zhurnalistkata-brigita-cholakova-327061news.html БНТ представя: „Бригита“ – филм за журналистката Бригита Чолакова] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Чолакова, Бригита}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Българи от германски произход]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] d5kwvqfomgl0crh4g0ylsehmjhyqppy 0 264653 12214878 11795417 2024-04-26T08:13:55Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Уелс}} АФК Кевн Друидс | герб = | оригинално име = ''Clwb Pêl-droed Derwyddon Cefn''<br>''(Клуб Пеел-дройд Деруидон Кевн)'' | прозвище = ''„Древните“ (The Ancients)<br>„Друиди“ (Druids)'' | основан= [[1872]] | стадион = „[[Скалата (стадион)|Скалата]]“, [[Росиметре]], област [[Рексъм]] | капацитет = 3500 (500 седящи) | президент = {{флагче|Уелс}} Джон Хюс | старши треньор = {{флагче|Уелс}} [[Хю Грифитс]] | първенство = [[Уелска Висша лига]] | сезон = 2022/23 | място = '''7.''' | уебсайт = {{URL|http://www.cefndruidsafc.co.uk}} | pattern_la1=|pattern_b1=_whitestripes|pattern_ra1=| leftarm1=000000|body1=000000|rightarm1=000000|shorts1=000000|socks1=FFFFFF| | pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2= | leftarm2=FFFF00|body2=FFFF00|rightarm2=FFFF00|shorts2=FFFF00|socks2=FFFF00 }} '''АФК „Кевн Друидс“''' ({{lang|en|Cefn Druids Association Football Club}} [Кевн Друидс Асоусиейшън Футбол Клъб]; {{lang|cy|Clwb Pêl-droed Derwyddon Cefn}} [Клуб Пеел-дройд Деруидон Кевн]), по-рано '''„Елъмънтс Кевн Друидс“''', е футболен клуб в село [[Кевн Маур]], [[Уелс]], [[Великобритания]]. Играе мачовете си на [[стадион]] „[[Скалата (стадион)|Скалата]]“ в село [[Росиметре]], област [[Рексъм]]. От сезон 2009 – 2010 г. използва в мачовете за гостуване като втори резервен екип изцяло в [[жълто]]. През сезон 2009 – 2010 г. изпада във второто ниво на уелския футбол [[Къмри Алианс]]. == История == Клубът е наследник на „Друидс“, „Друидс Юнайтед“ и „Кевн Албион“. Основан през 1992 година след сливането на „Кевн Албион“ и „Друидс Юнайтед“. „Друидс Юнайтед“ е създаден през 1923 година след сливането на „Акревайър Юнайтед“ и „Друидс“. Първообразът „Друидс“ печели купата на Уелс 8 пъти и участва в турнира за купата на Англия. През 2012/13 дебютира в евротурнирите в [[Лига Европа]], където среща финландския [[Мю Па|„Мю Па“ (Мюлюкоскен)]] и отпада с резултати 0:0 и 0:5. == Предишни имена == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1869 | '''Друидс'''<br>''Druids FC'' |- | align="center" | 1872 | '''ФК Рабон Друидс'''<br>''Ruabon Druids FC'' |- | align="center" | 1920 | '''ФК Розъмедре Друидс'''<br>''Rhosymedre Druids FC'' |- | align="center" | 1923 | '''ФК Друидс Юнайтед''' след сливане на „Акревайър Юнайтед“ и „Друидс“<br>''Druids United FC'' |- | align="center" | 1992 | '''АФК Кевн Друидс''' след сливане на „Кевн Албион“ и „Друидс Юнайтед“<br>''Cefn Druids AFC'' |- | align="center" | 1998 | '''АФК Флексис Кевн Друидс'''<br>''Flexys Cefn Druids AFC'' |- | align="center" | 2003 | '''АФК NEWI Кевн Друидс'''<br>''NEWI Cefn Druids AFC'' |- | align="center" | 2009 | '''АФК Елъмънтс Кевн Друидс'''<br>''Elements Cefn Druids AFC'' |- | align="center" | 2010 | '''АФК Кевн Друидс'''<br>''Cefn Druids AFC'' |} == Успехи == === „Кевн Друидс“ (от 1992 г.) === * '''[[Купа на Уелс по футбол|Купа на Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2011/12 * '''[[Къмри Алианс]]:''' (2 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Победител (2):''' 1998/99, 2013/14 * '''[[Купа на предизвикателството на Североизточен Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1998/99 * '''[[Купа на президента на Североизточен Уелс по футбол|Купа на президента на Североизточен Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1998/99 === „Друидс“ (1869 – 1923) === * '''[[Купа на Уелс по футбол|Купа на Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (8):''' 1879/80, 1880/81, 1881/82, 1884/85, 1885/86, 1897/98, 1898/99, 1903/04 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (5):''' 1877/78, 1882/83, 1883/84, 1899/1900, 1900/01 * '''[[Аматьорска купа на Уелс по футбол|Аматьорска купа на Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1903 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 1904 === „Друидс Юнайтед“ (1923 – 1992) === * '''[[Рексъм и Областна Аматьорска Лига]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Победител (3):''' 1931/32, 1933/34, 1936/37 * '''[[Уелска Национална дивизия (област Рексъм) 1 Дивизия|Първа дивизия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Победител (1):''' 1950/51 * '''[[Уелска Национална дивизия (област Рексъм) 2 Дивизия|Втора дивизия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Победител (1):''' 1969/70 * '''[[Аматьорска купа на Уелс по футбол|Аматьорска купа на Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 1957 * '''[[Купа на предизвикателството на Североизточен Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1980 * '''[[Купа на Националната лига на Уелс 2 дивизия]]:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 1988 === „Кевн Албион“ (1967 – 1992) === * '''[[Уелска Национална дивизия (област Рексъм) 2 Дивизия|Втора дивизия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Победител (2):''' 1979/80, 1980/81 * '''[[Уелска Национална дивизия (област Рексъм) 3Б Дивизия|Трета Б дивизия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Победител (1):''' 1969/70 * '''[[Купа на предизвикателството на Североизточен Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1978 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1976, 1989 * '''[[Купа Horace Wynn на Североизточен Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1984, 1991 * '''[[Купа на Националната лига на Уелс 1 дивизия]]:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1984, 1991 * '''[[Купа на Националната лига на Уелс 2 дивизия]]:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 1974 * '''[[Купа на Националната лига на Уелс 3 дивизия]]:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1969, 1984 == Външни препратки == * [http://www.cefndruidsafc.co.uk Официален уебсайт на отбора] * [http://es.soccerway.com/teams/wales/cefn-druids-afc/2327/ Кевн Друидс в soccerway.com] {{Уелска Висша лига}} {{Портал|Футбол}} {{мъниче|Уелс}} {{СОРТКАТ:Кевн Друидс}} [[Категория:Основани във Великобритания през 1872 година]] [[Категория:Уелски футболни отбори]] 27oncutkytlapqp1wmdrgrmnbkld32a 0 264663 12214892 11994694 2024-04-26T08:20:12Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Уелс}} ФК „Конас Кий“ | герб = | оригинално име = ''Clwb Pêl-droed Nomadiaid Cei Connah''<br>''(Клуб Пеел-дройд Номадиайд Кей Конах)'' | прозвище = ''„Номадите“ (The Nomads)'' | основан= [[1946]] ''като '''„Конас Кий Джуниърс“''''' | стадион = „[[Дийсайд Стейдиъм]]“ | капацитет = 1500 (500 седящи)<ref>{{cite web |url=http://www.the-nomads.co.uk/contact-us/index.php?id=20&Where-we-are |title=Deeside Stadium &#124; gap connah's Quay FC &#124; Dafabet Welsh Premier League |publisher=The Nomads |date=26 April 2015 |accessdate=8 March 2016 |архив_дата=2012-06-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120601132542/http://www.the-nomads.co.uk/contact-us/index.php?id=20&Where-we-are }}</ref> | президент = {{флагче|Уелс}} Гари Дюхърст | старши треньор = {{флагче|Шотландия}} [[Анди Морисън]] | първенство = [[Уелска Висша лига]] | сезон = 2022/23 | място = [[Файл:Silver star.png|20px|Действащ вицешампион]] '''Вицешампион''' | уебсайт = {{URL|http://www.gapconnahsquay.co.uk }} | pattern_la1 = |pattern_b1 = _whitearmpits |pattern_ra1 = |pattern_sh1=|pattern_so1= | leftarm1 = FF0000 |body1 = FF0000 |rightarm1 = FF0000 |shorts1 = FF0000 |socks1 = FF0000 | pattern_la2 = |pattern_b2 = _whitearmpits |pattern_ra2 = |pattern_sh2= |pattern_so2= | leftarm2 = 000000 |body2 = 000000 |rightarm2 = 000000 |shorts2 = 000000 |socks2 = 000000 }} [[Файл:Marc limbert.jpg|270px|мини|Легендата на отбора [[Марк Лимбърт]], играл за клуба през 1990-те и 2000-те години]] '''ФК „Конас Кий“''' ({{lang|en|Connah's Quay Football Club}} [Конас Кий Футбол Клъб]; {{lang|cy|Clwb Pêl-droed Nomadiaid Cei Connah}} [Клуб Пеел-дройд Номадиайд Кей Конах]), по-рано '''ФК „Гап Конас Кий“''', кратка форма '''„Конас“''', е футболен клуб в едноименния град [[Конас Кий]] [[Уелс]], Великобритания. Играе мачовете си на [[стадион]] [[Дийсайд Стейдиъм]]. == Срещи с български отбори == На [[5 юли]] [[2014]] г. домакинства в контролна среща с българския [[ПФК Лудогорец 1947 (Разград)|Лудогорец (Разград)]]. Мачът завършва 0 – 7 за „Лудогорец“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://donbalon.eu/news224472.html |заглавие=Бразилците в Лудогорец се вдъхновиха от Селесао и разкъсаха уелски слабак |достъп_дата=2014-07-05 |архив_дата=2014-07-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140714222137/http://donbalon.eu/news224472.html }}</ref> == Предишни имена == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1946 – 1952 | '''„Конас Кий Джуниърс“'''<br>''Connah's Quay Juniors'' |- | align="center" | 1952 – 2008 | '''„Конас Кий Номадс ФК“'''<br>''Connah's Quay Nomads FC'' |- | align="center" | от 2008 | '''„ФК ГАП Конас Кий“'''<br>''Gap Connah's Quay Football Club'' |} == Успехи == * '''[[Уелска Висша лига]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2)''': 2019/20, 2020/21 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медалист (3):''' 2016/17, 2018/19, 2022/23 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медалист (1):''' 2017/18 * '''[[Купа на Уелс по футбол|Купа на Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1928/29***, 2017/18 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (3):''' 1907/08***, 1910/11***, 1997/98 * '''[[Купа на Уелска Висша лига|Купа на Висшата лига]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1995/96 * '''[[Купа на лигата на Уелс по футбол|Купа на лигата]]:''' ** '''1/2 финалист (5):''' 2009/10, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2018/19 * '''[[Къмри Алианс]]:''' (2 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 2010/11, 2011/12 * '''[[Купа на Къмри Алианс]]:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2007/08 * '''[[FAW Трофи]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1952/53, 1980/81 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (3):''' 1950/51 === Международни === * '''[[Купа Чалъндж на Шотландия|Купа Чалъндж]]:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2018/19 *** Участва като „ККоннас-Кий & Шотън“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.gapconnahsquay.co.uk Официален уебсайт на отбора] * [http://es.soccerway.com/teams/wales/connahs-quay-nomads-fc/ Конас Кий в soccerway.com] * [http://www.the-nomads.co.uk/the-club/club-history/ История на клуба] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140616104928/http://www.the-nomads.co.uk/the-club/club-history/ |date=2014-06-16 }} * [http://official.sportnetwork.net/main/s493.htm Конас Кий в official.sportnetwork] * [http://www.welshpremier.co.uk/team/Connah/2016/2017 Конас Кий в welshpremier] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170215130059/http://www.welshpremier.co.uk/team/Connah/2016/2017 |date=2017-02-15 }} * [http://www.foot.dk/VisWalklub.asp?ID=15 Конас Кий във foot.dk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210303114623/http://foot.dk/VisWalklub.asp?ID=15 |date=2021-03-03 }} * [http://rus.worldfootball.net/teams/gap-connahs-quay-fc/ Конас Кий в worldfootball.net] * [http://www.transfermarkt.com/connahs-quay/startseite/verein/22499/saison_id/2016# Конас Кий в transfermarkt.com] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.gap-connah-s-quay-nomads..2527..en.html Конас Кий във footballdatabase.eu] * [http://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Wales/Premier-League-2016-2017/team_info_overall/2322_Connah's_Quay_Nomads_FC Конас Кий в soccerpunter.com] * [http://soccer365.ru/clubs/9614/ Конас Кий в soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=2040 Конас Кий в ceroacero.es] {{Уелска Висша лига}} {{Портал|Футбол}} {{мъниче|Уелс}} {{СОРТКАТ:Конас Кий, ФК}} [[Категория:Основани във Великобритания през 1946 година]] [[Категория:Уелски футболни отбори]] gky660n2r9aj92akgpneklibhdbnquq 12214896 12214892 2024-04-26T08:21:12Z Elkost 8375 Elkost премести страница „[[ФК ГАП Конас Кий]]“ като „[[ФК Конас Кий]]“: актуално wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Уелс}} ФК „Конас Кий“ | герб = | оригинално име = ''Clwb Pêl-droed Nomadiaid Cei Connah''<br>''(Клуб Пеел-дройд Номадиайд Кей Конах)'' | прозвище = ''„Номадите“ (The Nomads)'' | основан= [[1946]] ''като '''„Конас Кий Джуниърс“''''' | стадион = „[[Дийсайд Стейдиъм]]“ | капацитет = 1500 (500 седящи)<ref>{{cite web |url=http://www.the-nomads.co.uk/contact-us/index.php?id=20&Where-we-are |title=Deeside Stadium &#124; gap connah's Quay FC &#124; Dafabet Welsh Premier League |publisher=The Nomads |date=26 April 2015 |accessdate=8 March 2016 |архив_дата=2012-06-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120601132542/http://www.the-nomads.co.uk/contact-us/index.php?id=20&Where-we-are }}</ref> | президент = {{флагче|Уелс}} Гари Дюхърст | старши треньор = {{флагче|Шотландия}} [[Анди Морисън]] | първенство = [[Уелска Висша лига]] | сезон = 2022/23 | място = [[Файл:Silver star.png|20px|Действащ вицешампион]] '''Вицешампион''' | уебсайт = {{URL|http://www.gapconnahsquay.co.uk }} | pattern_la1 = |pattern_b1 = _whitearmpits |pattern_ra1 = |pattern_sh1=|pattern_so1= | leftarm1 = FF0000 |body1 = FF0000 |rightarm1 = FF0000 |shorts1 = FF0000 |socks1 = FF0000 | pattern_la2 = |pattern_b2 = _whitearmpits |pattern_ra2 = |pattern_sh2= |pattern_so2= | leftarm2 = 000000 |body2 = 000000 |rightarm2 = 000000 |shorts2 = 000000 |socks2 = 000000 }} [[Файл:Marc limbert.jpg|270px|мини|Легендата на отбора [[Марк Лимбърт]], играл за клуба през 1990-те и 2000-те години]] '''ФК „Конас Кий“''' ({{lang|en|Connah's Quay Football Club}} [Конас Кий Футбол Клъб]; {{lang|cy|Clwb Pêl-droed Nomadiaid Cei Connah}} [Клуб Пеел-дройд Номадиайд Кей Конах]), по-рано '''ФК „Гап Конас Кий“''', кратка форма '''„Конас“''', е футболен клуб в едноименния град [[Конас Кий]] [[Уелс]], Великобритания. Играе мачовете си на [[стадион]] [[Дийсайд Стейдиъм]]. == Срещи с български отбори == На [[5 юли]] [[2014]] г. домакинства в контролна среща с българския [[ПФК Лудогорец 1947 (Разград)|Лудогорец (Разград)]]. Мачът завършва 0 – 7 за „Лудогорец“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://donbalon.eu/news224472.html |заглавие=Бразилците в Лудогорец се вдъхновиха от Селесао и разкъсаха уелски слабак |достъп_дата=2014-07-05 |архив_дата=2014-07-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140714222137/http://donbalon.eu/news224472.html }}</ref> == Предишни имена == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1946 – 1952 | '''„Конас Кий Джуниърс“'''<br>''Connah's Quay Juniors'' |- | align="center" | 1952 – 2008 | '''„Конас Кий Номадс ФК“'''<br>''Connah's Quay Nomads FC'' |- | align="center" | от 2008 | '''„ФК ГАП Конас Кий“'''<br>''Gap Connah's Quay Football Club'' |} == Успехи == * '''[[Уелска Висша лига]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2)''': 2019/20, 2020/21 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медалист (3):''' 2016/17, 2018/19, 2022/23 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медалист (1):''' 2017/18 * '''[[Купа на Уелс по футбол|Купа на Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1928/29***, 2017/18 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (3):''' 1907/08***, 1910/11***, 1997/98 * '''[[Купа на Уелска Висша лига|Купа на Висшата лига]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1995/96 * '''[[Купа на лигата на Уелс по футбол|Купа на лигата]]:''' ** '''1/2 финалист (5):''' 2009/10, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2018/19 * '''[[Къмри Алианс]]:''' (2 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 2010/11, 2011/12 * '''[[Купа на Къмри Алианс]]:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2007/08 * '''[[FAW Трофи]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1952/53, 1980/81 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (3):''' 1950/51 === Международни === * '''[[Купа Чалъндж на Шотландия|Купа Чалъндж]]:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2018/19 *** Участва като „ККоннас-Кий & Шотън“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.gapconnahsquay.co.uk Официален уебсайт на отбора] * [http://es.soccerway.com/teams/wales/connahs-quay-nomads-fc/ Конас Кий в soccerway.com] * [http://www.the-nomads.co.uk/the-club/club-history/ История на клуба] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140616104928/http://www.the-nomads.co.uk/the-club/club-history/ |date=2014-06-16 }} * [http://official.sportnetwork.net/main/s493.htm Конас Кий в official.sportnetwork] * [http://www.welshpremier.co.uk/team/Connah/2016/2017 Конас Кий в welshpremier] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170215130059/http://www.welshpremier.co.uk/team/Connah/2016/2017 |date=2017-02-15 }} * [http://www.foot.dk/VisWalklub.asp?ID=15 Конас Кий във foot.dk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210303114623/http://foot.dk/VisWalklub.asp?ID=15 |date=2021-03-03 }} * [http://rus.worldfootball.net/teams/gap-connahs-quay-fc/ Конас Кий в worldfootball.net] * [http://www.transfermarkt.com/connahs-quay/startseite/verein/22499/saison_id/2016# Конас Кий в transfermarkt.com] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.gap-connah-s-quay-nomads..2527..en.html Конас Кий във footballdatabase.eu] * [http://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Wales/Premier-League-2016-2017/team_info_overall/2322_Connah's_Quay_Nomads_FC Конас Кий в soccerpunter.com] * [http://soccer365.ru/clubs/9614/ Конас Кий в soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=2040 Конас Кий в ceroacero.es] {{Уелска Висша лига}} {{Портал|Футбол}} {{мъниче|Уелс}} {{СОРТКАТ:Конас Кий, ФК}} [[Категория:Основани във Великобритания през 1946 година]] [[Категория:Уелски футболни отбори]] gky660n2r9aj92akgpneklibhdbnquq 0 267018 12214087 11275877 2024-04-25T13:35:33Z Nk 399 * [[Стефан Димитров (дипломат)|Стефан Димитров]] (р. 1966), български дипломат; wikitext text/x-wiki '''Стефан Димитров''' може да се отнася за: * [[Стефан Димитров (политик)|Стефан Димитров]] (1843 – 1908), български политик; * [[Стефан Димитров (керамик)|Стефан Димитров]] (1871 – 1937), български керамик; * [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]] (1876 – 1905), български революционер; * [[Стефан Димитров (кмет)|Стефан Димитров]] (1896 – 1941), български офицер, адвокат, кмет на [[Видин]]; * [[Стефан Димитров (режисьор)|Стефан Димитров]] (1933 – 1990), български режисьор и актьор; * [[Стефан Димитров (оперен певец)|Стефан Димитров]] (1939 – 2004), български оперен певец, бас; * [[Стефан Димитров (офицер)|Стефан Димитров]] (р. 1942), български офицер, генерал-майор; * [[Стефан Димитров (ДС)|Стефан Димитров]] (р. 1943), български офицер, директор на Служба Национална сигурност; * [[Стефан Димитров (композитор)|Стефан Димитров]] (р. 1949), български композитор; * [[Стефан Димитров (щангист)|Стефан Димитров]] (р. 1957), български щангист; * [[Стефан Димитров (дипломат)|Стефан Димитров]] (р. 1966), български дипломат; * [[Стефан Димитров (футболист)|Стефан Димитров]] (р. 1984), български футболист; {{пояснение}} 5ohwzvh7ihsx748bmsk52z812l0vbhp 1 267092 12214711 8599096 2024-04-26T03:05:31Z Протогер 252193 /* Динов */ wikitext text/x-wiki == Матица == Ако някой знае какво е матица, нека допълни в статията. --[[Потребител:Александър|Александър]] 09:07, 26 октомври 2009 (UTC) :Матица е майка. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:18, 8 декември 2013 (UTC) == Динов == В. Динов може да е Васил Динов от Блаца [http://books.google.bg/books?id=_Z1pAAAAMAAJ&q=%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB+%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B0&dq=%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB+%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B0&hl=bg&sa=X&ei=MUakUvLmHuaayAO-8IDAAQ&ved=0CC8Q6AEwAA]. Другият междувременно най-вероятно е [[Гиго Драндаров]]. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:18, 8 декември 2013 (UTC) :{{Ping|Мико}} къде гледаме за Драндаров? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:05, 26 април 2024 (UTC) == Чреваров == В източника гледам наистина е Чреваров, но явно е печатна грешка - като гледам има серия Черварови от Скопие, а [[Тодор Черваров]] го имаме и написан. Оправям в тоя смисъл. --[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:36, 7 април 2016 (UTC) :Да - вероятно си напълно права, при все че имаме серия от едно и също семейство с разлики в спелинга. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:55, 7 април 2016 (UTC) ::И най-вероятно Г. Черваров е Т. Черваров. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:18, 19 юли 2018 (UTC) 0ed1mhs1hypmgff9w6w28mz6bstakpo 12214739 12214711 2024-04-26T05:26:12Z Мико 4542 /* Динов */ wikitext text/x-wiki == Матица == Ако някой знае какво е матица, нека допълни в статията. --[[Потребител:Александър|Александър]] 09:07, 26 октомври 2009 (UTC) :Матица е майка. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:18, 8 декември 2013 (UTC) == Динов == В. Динов може да е Васил Динов от Блаца [http://books.google.bg/books?id=_Z1pAAAAMAAJ&q=%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB+%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B0&dq=%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB+%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B0&hl=bg&sa=X&ei=MUakUvLmHuaayAO-8IDAAQ&ved=0CC8Q6AEwAA]. Другият междувременно най-вероятно е [[Гиго Драндаров]]. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:18, 8 декември 2013 (UTC) :{{Ping|Мико}} къде гледаме за Драндаров? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:05, 26 април 2024 (UTC) :: Не знам. Среща се на много места.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 05:26, 26 април 2024 (UTC) == Чреваров == В източника гледам наистина е Чреваров, но явно е печатна грешка - като гледам има серия Черварови от Скопие, а [[Тодор Черваров]] го имаме и написан. Оправям в тоя смисъл. --[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:36, 7 април 2016 (UTC) :Да - вероятно си напълно права, при все че имаме серия от едно и също семейство с разлики в спелинга. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:55, 7 април 2016 (UTC) ::И най-вероятно Г. Черваров е Т. Черваров. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:18, 19 юли 2018 (UTC) t6neir4qve7kfulievrn5ffdr5ycj7x 0 270256 12213995 11594711 2024-04-25T12:07:34Z 46.10.149.35 Добавен сценограф на филма. wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Бариерата | картинка = | режисьори = [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]] | продуценти = [[Българска кинематография]] | сценаристи = [[Павел Вежинов]] | Художник = [[Стефан Савов (сценограф)|Стефан Савов]] | актьори = [[Инокентий Смоктуновски]]<br>[[Ваня Цветкова]]<br>[[Иван Кондов]]<br>[[Мария Димчева]]<br>[[Евгения Баракова]]<br>[[Румяна Първанова]]<br>[[Панайот Янев]]<br>[[Димитър Георгиев (актьор)|Димитър Георгиев]] | музика = [[Кирил Цибулка]] | оператор = [[Атанас Тасев]] | монтаж = Елена Димитрова | сценография = | костюми = [[Весела Кирчева]] | филмово_студио = [[Студия за игрални филми „Бояна“]]<br>Творчески колектив „Младост“ | разпространител = [[Българска национална филмотека]]<br>[[БНТ]] | премиера = [[11 ноември]] [[1979]] г. | времетраене = 114 минути | страна = {{флагче|България|1979}} [[Народна Република България|България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0171091 | уебсайт = }} '''„Бариерата“''' е [[Българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[Драматичен филм|драма]], [[Романтичен филм|романтичен]]) от 1979 година на режисьора [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]], по сценарий на [[Павел Вежинов]]. Оператор е [[Атанас Тасев|Атанас Тасев,]] а сценограф - [[Стефан Савов (сценограф)|Стефан Савов]]. Създаден е по повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов. Музиката във филма е композирана от [[Кирил Цибулка]]. == Сюжет == Композиторът Антони Манев ([[Инокентий Смоктуновски]]) – разведен и крайно отегчен, води отчужден и изолиран живот, докато не се появява младата Доротея [[Ваня Цветкова|(Ваня Цветкова]]). Тя бързо го въвлича в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, свят, в който дори да полетиш е възможно. Твърде бързо след като я подслонява за една вечер в дома си, Манев я издирва и се среща с д-р Юрукова, която е отговорна за Доротея в психиатрията. Несъмнено обремененото ѝ минало, свързано със семейството ѝ, както и нейните налудничави разбирания, го стъписват, но той все пак ѝ намира нова работа и я приема в дома си. Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което постоянно го изненадва, например с това да чува нотите в главата си, да мисли, че хората произлизат от птиците и да иска да полети като тях. Една вечер тя решава, че Антони е готов заедно да се отправят към звездите. Въпросът дали са летели наистина или просто са си го внушили остава отворен. В резултат на това обаче Манев се плаши и бяга извън София. Връща се след два дни, но нея я няма. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради, може би след последния си полет отвъд невъзможното… „Бариерата“ разказва една история за лудостта, внушена като различие, като една от малкото пукнатини в обществената матрица от еднообразни, неразличими елементи. Полетът на Доротея е полет отвъд примирението с условните човешки разбирания, полет над ограниченията и нормите. Обикновеното е тягостно за душата, тя се намира в един затвор на съзнанието, който не ѝ позволява да открие това, което се крие отвъд стените му. Срещайки Доротея, Манев частично проглежда за различното. Той първо го осмисля като нещо неправилно, но и ирационално, необяснимо. Впоследствие разбира, че именно тази позицията е по-скоро израз на невежество, на страх от това, което не разбираш. Защо умира Доротея? Може би защото осъзнава, че Антони не може да премине бариерата на здравия разум и посредствеността и да повярва в изключителното. == „Бариерата“ в контекста на времето си == До 1989 година киното в България несъмнено е свързано със социалистическата идеология. След закона на кинокултурата от 1946 г. се налага пълен централизиран държавен контрол. В изкуството се прилага принципа на народността, като се типизират персонажите, а до някаква степен и сюжетите носят един и същи пролетарски маниер. През 70-те и 80-те този процес на политическа пропаганда още продължава. Политическата и обществена обстановка в България тогава е подходяща за появата на такива филми. В тях централна е личността на Тодор Живков и изграждането на един митологизиран негов образ. Така наречените „филми-образци“ са имали един вид образователна функция, организирали са се дори колективни посещения на кинопрожекции. През този период има висока производителност и жанрово разнообразие и извън социалистическата тематика. Екранизациите на романи са изключително популярни. Направени са филми върху „[[Под игото (филм, 1976)|Под игото]]“, „[[Тютюн (филм)|Тютюн]]“, „[[Железният светилник]]“, „[[Крадецът на праскови]]“, „[[Шибил (филм)|Шибил]]“, „[[Бай Ганьо (филм)|Бай Ганьо]]“, „[[Козият рог (филм, 1972)|Козият рог]]“ и други. Като безспорен майстор се утвърждава [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]], наред с [[Рангел Вълчанов]], [[Георги Дюлгеров]] и др. Сред филмовите адаптации „Бариерата“ се откроява със своя модерен поглед върху човека и неговия вътрешен свят. Спечеленият сребърен медал от фестивала в Москва също допринася за привличането на интереса към филма. Образът на Доротея е новаторски женски образ, извън стереотипната редицата от домакини и съпруги, които обикновено са на заден фон, който е непроблематизиран. Героинята е в сблъсък с конформистките нравствени норми, социалното лицемерие и духовната ограниченост, тя полага усилия да превъзмогне наличното битие. == Съпоставка между повестта и филма == В основни линии филмът и книгата се припокриват. Някои моменти от повестта във филма са преместени, например развеждането на Манев из психиатрията се случва по-рано във филма. Това, което липсва в книгата е по-скоро от детайлен характер: колието на Доротея; рисунките ѝ в кабинета на д-р Юрукова; сабята, която тя разглежда в дома на Манев и по-късно е намерена до трупа ѝ. Във филма виждаме и сина на Манев, който така и не се появява в книгата. И в двете основната гледна точка е тази на Антони, чуваме единствено неговия вътрешен глас и нямаме представа за преживяванията на Доротея, мислите ѝ, отношението ѝ към самия Манев. Героинята е видяна само през неговите очи. В повестта разказването е от нейно име когато разказва спомените си от детството. Тези ретроспекции са показани и във филма доста умело. Те съдържат обяснението за значимото, случващо се в битието на Доротея. Ретроспективното е изградено по схемата – проследените припомнени събития се „вместват“ във времеви отрязък, „заключен“ между началото и края – между срещата и раздялата на героя-наратор с героя-феномен. Ваня Цветкова съвсем реалистично пресъздава изключителността на Доротея. И в двете въпросът за истинността на летенето е решен по един и същи начин с отворения финал. Отказът да се потърси категорично обяснение на случилото се чрез дистанциране от научните обяснения – „съмнителни научни истини“ и по този начин утвърждаване на невидимото. Мълчаливата раздяла с живота е следствие от непълноценното общуване със социалната среда, от отсъствието ѝ в измеренията на всекидневното и съответно от приобщеността ѝ към друго измерение – това на необозримото въображение, на небесната необятност, на спомените. Доротея съзира сянката на бариерата, която я разделя от Антони. Тя долавя неговото отчуждение след съвместния полет, чувства своята самотност и напуска света на живите, без да се сбогува с никого. == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" ! Роля ! Изпълнител |- | Антони Манев | [[Инокентий Смоктуновски]]<br>''Български дублаж:''<br>[[Коста Цонев]] |- | Доротея | [[Ваня Цветкова]] |- | генералът следовател | [[Иван Кондов]] |- | д-р Юрукова | [[Мария Димчева]] |- | бившата съпруга на Манев | [[Евгения Баракова]] |- | майката на Доротея | [[Румяна Първанова]] |- | | [[Панайот Янев]] |- | чичото на Доротея | [[Димитър Георгиев (актьор)|Димитър Георгиев]] |- | | [[Костанца Кирова]] |- | домоуправителят | [[Георги Стоянов (актьор)|Георги Стоянов]] |- |бащата на Доротея | [[Любомир Бъчваров]] |- | | [[Дора Стаева]] |} === Творчески и технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Сценарий]] | [[Павел Вежинов]] |- | [[Режисьор]] | [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]] |- | [[Оператор]] | [[Атанас Тасев]] |- | [[Редактор]] | [[Александър Карасимеонов]] |- | Монтаж | Елена Димитрова |- | [[Музика]] | [[Кирил Цибулка]] |- | [[Звук]] | [[Людмила Махалнишка]] |- | [[Художник]] | [[Стефан Савов (сценограф)|Стефан Савов]] |- | [[Грим]] | [[Мария Търкаланова]] |- | [[Костюм]]и | [[Весела Кирчева]] |- | [[Дублаж]] | [[Мариус Фридманов]] |- | Комбинирани снимки | [[Иван Манев]] |- | Втори [[оператор]] | Иван Иванов |- | [[Асистент]]-[[режисьор]]и | [[Богдан Будинов]]<br>[[Соня Василева]]<br>[[Снежана Тасева]] |- | [[Асистент]]-[[оператор]]и | [[Иво Фурнаджиев]]<br>[[Жоро Недялков]]<br>Владимир Бонев |- | Организатори | [[Борислав Симов]]<br>Стефан Киров |- | Техници по записа | [[Георги Владишки]]<br>Илко Илиев |- | [[Осветление]] | [[Антим Борисов]]<br>[[Едуард Тошев]]<br>[[Веселин Андонов]] |- | [[Асистент]]и | [[Добринка Минова]]<br>[[Росица Пеева]]<br>[[Елеонора Езра]] |- | [[Фотограф]] | [[Станка Цонкова]] |- | [[Гардероб]] | [[Милка Сиракова]] |- | [[Реквизит]] | [[Никола Таков]] |- | [[Кран]] | [[Цветан Марков]] |- | Директор | [[Кирил Киров]] |- | Във филма е използвана музика от: | Мотиви от Албинони |- | Distributed by | [[Студия за игрални филми „Бояна“|БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Творчески колектив „МЛАДОСТ“]]<br>/Copyright © [[1979]]/ |} == Награди == * „Сребърен медал“ от Международния филмов фествал в Москва през 1979. * СБФД’79 – награда за операторска работа; за женска роля на Ваня Цветкова; награда за музика. * ФБИФ Варна’80 – голямата награда „Златна роза“; награда за женска роля на Ваня Цветкова. == Външни препратки == * {{bnf|1902|Бариерата}} * {{imdb title|0171091|Бариерата}} * {{bgmovies|Barierata_1979|Бариерата}} {{филми на Христо Христов}} [[Категория:Павел Вежинов]] [[Категория:Български филми от 1979 година]] [[Категория:Филми на Христо Христов]] hzo3yx9b3vrrhuyb9vji4h4zgvt1e8t 0 272092 12214260 12203942 2024-04-25T16:26:33Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Албания | име = Божи град | име-местно = Miras/Mirasi | вид = село | област = [[Корча (област)|Корча]] | община = [[Девол (община)|Девол]] | географска-област = [[Грамос]] | височина = 966 }} '''Божи град'''<ref>{{Хрупищко|193}}</ref> ({{lang|sq|Miras|Mirasi}}, ''Мирас'', ''Мираси''), е [[село]] в [[Албания]], община [[Девол (община)|Девол]], област [[Корча (област)|Корча]]. == География == Селото е разположено на 15 километра източно от град [[Корча]] по горното течение на река [[Девол (река)|Девол]] в котловина между [[Грамос]] и [[Морава (планина)|Морава]]. == История == Североизточно от селото са останките от античната и средновековна крепост [[Божи град (крепост)|Божи град]], спомената от [[Йоан Скилица]] във връзка с походите на [[Василий II Българоубиец]] в XI век като ''Васограда'' (Βασόγραδα) и съществувала до XIV век.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://istorikakastorias.blogspot.com/2011/01/blog-post_14.html | заглавие= Άγνωστα κάστρα της Καστοριάς |достъп_дата = 30 март 2024 г |издател=Ιστορικά Καστοριάς |lang-hide= |lang= el }}</ref> В XV век в ''Божиград'' или ''Градище'' са отбелязани поименно 80 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Божиград'' е споменато с 5 семейства на ''Петру, Михо, Андрия, Петру и Васо'', и две вдовици ''Гюра и Гюра''. Общият приход за империята от селото е 306 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 98</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Божи град заедно със село [[Чета (община Девол)|Чета]] има 600 жители арнаути мохамедани.<ref>{{МЕС|266}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Божи град'' е чисто албанско мюсюлманско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 60 къщи.<ref>{{Битолски вилает|86}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Божи градъ'' е обозначено като албанско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. ''Мирас (Божиград)'' е отбелязано от тях като напълно албаноговорещо.<ref name="Steinke">{{cite book|last=Steinke|first=Klaus|last2=Ylli|first2=Xhelal|title=Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Prespa - Vërnik - Boboshtica|year=2007|location=Munich|publisher=Verlag Otto Sagner|lang=de |url=https://books.google.com.au/books?id=_BhKAAAAYAAJ&dq=Die+Slavischen+Minderheiten+in+Albanien&focus=searchwithinvolume&q=Anhang+zu+finden+sind|isbn=9783866880351|pages=19-20| quote =Die Suche nach weiteren Ortschaften mit slavischsprachiger Bevölkerung verlief ergebnislos. Vor allem die für den Raum Korça, Bilisht, Pogradec und Librazhd in der Literatur häufiger genannten Dörfer wie Miras (Božigrad), Bulgarec, Tren, Buzëliqen (Zagradec), Buçimas (Starova), Proptisht und Rajca haben, wie die Überprüfung vor Ort zeigte, keine slavischprachige Bevölkerung mehr.... Überall spricht man aber ausschließlich Albanisch, und bereits die ältere Generation hat angeblich nur diese Sprache benutzt.... Buçimas und die Nachbardörfer wie Zagorçan usw. (Informant: Shaban Hoxha) sowie Rajca (Informant: Spase Tanasov) haben eine rein moslemische Bevölkerung, und man spricht dort nur Albanisch..}}</ref> В 1979 година Караметовата къща (Banesa e Nazif Karametos) е обявена за [[Религиозни и културни паметници в Албания|архитектурен паметник на Албания]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf|accessdate=11 tetor 2016 | заглавие = Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës | достъп_дата = 16 април 2023 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161220202000/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf | архив_дата = 8 юни 2016 | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> но тя е напълно разрушена.<ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> До 2015 година селото е център на община [[Божи град (община)|Божи град]] (Мирас). == Личности == ;Родени в Божи град * {{флагче|Албания}} Алия, онбашия, жандарин на кулата в Косинец, деец на ВМОРО, покръстен от Дельо Марков<ref>{{Борбите в Македония|38}}</ref> == Бележки == <references /> {{Община Девол}} {{Портал|Албания|Македония}} [[Категория:Села в община Девол]] pokliw3fd6yrn5zi498u9bm1jt66w30 0 277710 12215041 10650960 2024-04-26T10:51:13Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{друго значение|филма от 1960 г.|филма от 2016 г.|Великолепната седморка (филм, 2016)}} {{Филм | име = Великолепната седморка | име_оригинал = The Magnificent Seven | описание = Театрален постер | картинка = The Magnificent Seven (1960 poster).jpg | режисьори = [[Джон Стърджис]] | продуценти = Джон Стърджис | сценаристи = Уилям Робъртс{{Br}}Уолтър Нюман{{Br}}Уолтър Бърнстийн | актьори = [[Юл Бринър]]{{Br}}[[Илай Уолък]]{{Br}}[[Стийв Маккуин]]{{Br}}[[Чарлс Бронсън]]{{Br}}[[Робърт Вон]]{{Br}}[[Джеймс Кобърн]]{{Br}}Хорст Буххолц{{Br}}Брад Декстър | музика = [[Елмър Бърнстийн]] | оператор = | монтаж = | филмово_студио = The Mirisch Company | разпространител = [[Юнайтед Артистс|United Artists]] | жанр = [[уестърн]] | премиера = 23 октомври 1960 | времетраене = 128 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = ''„[[Завръщането на седморката]]“'' (1966) | уебсайт = | код-IMDB = 0054047 | код-Allmovie = 30854 }} '''„Великолепната седморка“''' ({{lang|en|The Magnificent Seven}}) е [[кино на САЩ|американски]] пълнометражен [[игрален филм]] от 1960 година, продуциран и режисиран от [[Джон Стърджис]], [[римейк]] на ''„[[Седемте самураи]]“'' на [[Акира Куросава]]. В лентата участват актьорите [[Юл Бринър]], [[Стийв Маккуин]], [[Чарлс Бронсън]], [[Робърт Вон]], [[Джеймс Кобърн]], Брад Декстър и Хорст Буххолц. == Сюжет == Действието се развива през 1880-те. Във филма се разказва за 7 наемници, американци, които отиват да защитават малко мексиканско градче от бандити от другата страна на границата. == В ролите == {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Юл Бринър]] | ''Крис Адамс'' |- | [[Стийв Маккуин]] | ''Вин'' |- | [[Чарлс Бронсън]] | ''Бернардо О’Рейли'' |- | [[Робърт Вон]] | ''Ли'' |- | [[Джеймс Кобърн]] | ''Брит'' |- | [[Хорст Буххолц]] | ''Чико'' |- | [[Брад Декстър]] | ''Хари Лак'' |- | [[Илай Уолък]] | ''Калвера'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли – „Романтичната англичанка“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0073634/fullcredits?ref_=tt_ql_1 |accessdate=8 февруари 2019}}</ref> |} == Награди и номинации == * 1961 година получава номинация за [[Оскар]] за музиката от филма. == Български дублаж == {| class="wikitable" |- |+ [[Нова Броудкастинг Груп|NOVA Broadcasting Group]] |- | Озвучаващи артисти || [[Йорданка Илиева]]<br>[[Васил Бинев]]<br>[[Силви Стоицов]]<br>[[Здравко Методиев]]<br>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]<br>[[Светозар Кокаланов]] |- | Преводач || Миряна Мезеклиева |- | Тонрежисьор || Стефан Дучев |- | Режисьор на дублажа || Димитър Кръстев |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Великолепната седморка}} * {{imdb title|0054047|Великолепната седморка}} * {{Amg movie|30854|Великолепната седморка}} * [http://www.rottentomatoes.com/m/1013077-magnificent_seven/ „Великолепната седморка“] в Rotten Tomatoes * [http://www.cinefish.bg/Velikolepnata-sedmorka-The-Magnificent-Seven-id5748.html „Великолепната седморка“] в cinefish.bg {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми на Джон Стърджис]] [[Категория:Филми от 1960 година]] [[Категория:Американски уестърни]] cl2bd8xxg1xx1axbmregc3r2d6pvut7 12215042 12215041 2024-04-26T10:51:29Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{друго значение|филма от 1960 г.|филма от 2016 г.|Великолепната седморка (филм, 2016)}} {{Филм | име = Великолепната седморка | име_оригинал = The Magnificent Seven | описание = Театрален постер | картинка = The Magnificent Seven (1960 poster).jpg | режисьори = [[Джон Стърджис]] | продуценти = Джон Стърджис | сценаристи = Уилям Робъртс{{Br}}Уолтър Нюман{{Br}}Уолтър Бърнстийн | актьори = [[Юл Бринър]]{{Br}}[[Илай Уолък]]{{Br}}[[Стийв Маккуин]]{{Br}}[[Чарлс Бронсън]]{{Br}}[[Робърт Вон]]{{Br}}[[Джеймс Кобърн]]{{Br}}Хорст Буххолц{{Br}}Брад Декстър | музика = [[Елмър Бърнстийн]] | оператор = | монтаж = | филмово_студио = The Mirisch Company | разпространител = [[Юнайтед Артистс|United Artists]] | жанр = [[уестърн]] | премиера = 23 октомври 1960 | времетраене = 128 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = „[[Завръщането на седморката]]“ (1966) | уебсайт = | код-IMDB = 0054047 | код-Allmovie = 30854 }} '''„Великолепната седморка“''' ({{lang|en|The Magnificent Seven}}) е [[кино на САЩ|американски]] пълнометражен [[игрален филм]] от 1960 година, продуциран и режисиран от [[Джон Стърджис]], [[римейк]] на ''„[[Седемте самураи]]“'' на [[Акира Куросава]]. В лентата участват актьорите [[Юл Бринър]], [[Стийв Маккуин]], [[Чарлс Бронсън]], [[Робърт Вон]], [[Джеймс Кобърн]], Брад Декстър и Хорст Буххолц. == Сюжет == Действието се развива през 1880-те. Във филма се разказва за 7 наемници, американци, които отиват да защитават малко мексиканско градче от бандити от другата страна на границата. == В ролите == {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Юл Бринър]] | ''Крис Адамс'' |- | [[Стийв Маккуин]] | ''Вин'' |- | [[Чарлс Бронсън]] | ''Бернардо О’Рейли'' |- | [[Робърт Вон]] | ''Ли'' |- | [[Джеймс Кобърн]] | ''Брит'' |- | [[Хорст Буххолц]] | ''Чико'' |- | [[Брад Декстър]] | ''Хари Лак'' |- | [[Илай Уолък]] | ''Калвера'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли – „Романтичната англичанка“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0073634/fullcredits?ref_=tt_ql_1 |accessdate=8 февруари 2019}}</ref> |} == Награди и номинации == * 1961 година получава номинация за [[Оскар]] за музиката от филма. == Български дублаж == {| class="wikitable" |- |+ [[Нова Броудкастинг Груп|NOVA Broadcasting Group]] |- | Озвучаващи артисти || [[Йорданка Илиева]]<br>[[Васил Бинев]]<br>[[Силви Стоицов]]<br>[[Здравко Методиев]]<br>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]<br>[[Светозар Кокаланов]] |- | Преводач || Миряна Мезеклиева |- | Тонрежисьор || Стефан Дучев |- | Режисьор на дублажа || Димитър Кръстев |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Великолепната седморка}} * {{imdb title|0054047|Великолепната седморка}} * {{Amg movie|30854|Великолепната седморка}} * [http://www.rottentomatoes.com/m/1013077-magnificent_seven/ „Великолепната седморка“] в Rotten Tomatoes * [http://www.cinefish.bg/Velikolepnata-sedmorka-The-Magnificent-Seven-id5748.html „Великолепната седморка“] в cinefish.bg {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми на Джон Стърджис]] [[Категория:Филми от 1960 година]] [[Категория:Американски уестърни]] 7v99v7mqbpct1us07pfdo94wm554rg4 12215043 12215042 2024-04-26T10:52:17Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{друго значение|филма от 1960 г.|филма от 2016 г.|Великолепната седморка (филм, 2016)}} {{Филм | име = Великолепната седморка | име_оригинал = The Magnificent Seven | описание = Театрален постер | картинка = The Magnificent Seven (1960 poster).jpg | режисьори = [[Джон Стърджис]] | продуценти = Джон Стърджис | сценаристи = Уилям Робъртс{{Br}}Уолтър Нюман{{Br}}Уолтър Бърнстийн | актьори = [[Юл Бринър]]{{Br}}[[Илай Уолък]]{{Br}}[[Стийв Маккуин]]{{Br}}[[Чарлс Бронсън]]{{Br}}[[Робърт Вон]]{{Br}}[[Джеймс Кобърн]]{{Br}}Хорст Буххолц{{Br}}Брад Декстър | музика = [[Елмър Бърнстийн]] | оператор = | монтаж = | филмово_студио = The Mirisch Company | разпространител = [[Юнайтед Артистс|United Artists]] | жанр = [[уестърн]] | премиера = 23 октомври 1960 | времетраене = 128 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = $2 милиона | приходи = $9,75 милиона | предишна_част = | следваща_част = „[[Завръщането на седморката]]“ (1966) | уебсайт = | код-IMDB = 0054047 | код-Allmovie = 30854 }} '''„Великолепната седморка“''' ({{lang|en|The Magnificent Seven}}) е [[кино на САЩ|американски]] пълнометражен [[игрален филм]] от 1960 година, продуциран и режисиран от [[Джон Стърджис]], [[римейк]] на ''„[[Седемте самураи]]“'' на [[Акира Куросава]]. В лентата участват актьорите [[Юл Бринър]], [[Стийв Маккуин]], [[Чарлс Бронсън]], [[Робърт Вон]], [[Джеймс Кобърн]], Брад Декстър и Хорст Буххолц. == Сюжет == Действието се развива през 1880-те. Във филма се разказва за 7 наемници, американци, които отиват да защитават малко мексиканско градче от бандити от другата страна на границата. == В ролите == {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Юл Бринър]] | ''Крис Адамс'' |- | [[Стийв Маккуин]] | ''Вин'' |- | [[Чарлс Бронсън]] | ''Бернардо О’Рейли'' |- | [[Робърт Вон]] | ''Ли'' |- | [[Джеймс Кобърн]] | ''Брит'' |- | [[Хорст Буххолц]] | ''Чико'' |- | [[Брад Декстър]] | ''Хари Лак'' |- | [[Илай Уолък]] | ''Калвера'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли – „Романтичната англичанка“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0073634/fullcredits?ref_=tt_ql_1 |accessdate=8 февруари 2019}}</ref> |} == Награди и номинации == * 1961 година получава номинация за [[Оскар]] за музиката от филма. == Български дублаж == {| class="wikitable" |- |+ [[Нова Броудкастинг Груп|NOVA Broadcasting Group]] |- | Озвучаващи артисти || [[Йорданка Илиева]]<br>[[Васил Бинев]]<br>[[Силви Стоицов]]<br>[[Здравко Методиев]]<br>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]<br>[[Светозар Кокаланов]] |- | Преводач || Миряна Мезеклиева |- | Тонрежисьор || Стефан Дучев |- | Режисьор на дублажа || Димитър Кръстев |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Великолепната седморка}} * {{imdb title|0054047|Великолепната седморка}} * {{Amg movie|30854|Великолепната седморка}} * [http://www.rottentomatoes.com/m/1013077-magnificent_seven/ „Великолепната седморка“] в Rotten Tomatoes * [http://www.cinefish.bg/Velikolepnata-sedmorka-The-Magnificent-Seven-id5748.html „Великолепната седморка“] в cinefish.bg {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми на Джон Стърджис]] [[Категория:Филми от 1960 година]] [[Категория:Американски уестърни]] il7ne1ozw8ceupu4tth085b4ag9m08m 12215044 12215043 2024-04-26T10:52:50Z 89.215.227.67 /* В ролите */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|филма от 1960 г.|филма от 2016 г.|Великолепната седморка (филм, 2016)}} {{Филм | име = Великолепната седморка | име_оригинал = The Magnificent Seven | описание = Театрален постер | картинка = The Magnificent Seven (1960 poster).jpg | режисьори = [[Джон Стърджис]] | продуценти = Джон Стърджис | сценаристи = Уилям Робъртс{{Br}}Уолтър Нюман{{Br}}Уолтър Бърнстийн | актьори = [[Юл Бринър]]{{Br}}[[Илай Уолък]]{{Br}}[[Стийв Маккуин]]{{Br}}[[Чарлс Бронсън]]{{Br}}[[Робърт Вон]]{{Br}}[[Джеймс Кобърн]]{{Br}}Хорст Буххолц{{Br}}Брад Декстър | музика = [[Елмър Бърнстийн]] | оператор = | монтаж = | филмово_студио = The Mirisch Company | разпространител = [[Юнайтед Артистс|United Artists]] | жанр = [[уестърн]] | премиера = 23 октомври 1960 | времетраене = 128 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = $2 милиона | приходи = $9,75 милиона | предишна_част = | следваща_част = „[[Завръщането на седморката]]“ (1966) | уебсайт = | код-IMDB = 0054047 | код-Allmovie = 30854 }} '''„Великолепната седморка“''' ({{lang|en|The Magnificent Seven}}) е [[кино на САЩ|американски]] пълнометражен [[игрален филм]] от 1960 година, продуциран и режисиран от [[Джон Стърджис]], [[римейк]] на ''„[[Седемте самураи]]“'' на [[Акира Куросава]]. В лентата участват актьорите [[Юл Бринър]], [[Стийв Маккуин]], [[Чарлс Бронсън]], [[Робърт Вон]], [[Джеймс Кобърн]], Брад Декстър и Хорст Буххолц. == Сюжет == Действието се развива през 1880-те. Във филма се разказва за 7 наемници, американци, които отиват да защитават малко мексиканско градче от бандити от другата страна на границата. == В ролите == {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Юл Бринър]] | Крис Адамс |- | [[Стийв Маккуин]] | Вин |- | [[Чарлс Бронсън]] | Бернардо О’Рейли |- | [[Робърт Вон]] | Ли |- | [[Джеймс Кобърн]] | Брит |- | [[Хорст Буххолц]] | Чико |- | [[Брад Декстър]] | Хари Лак |- | [[Илай Уолък]] | Калвера<ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли – „Романтичната англичанка“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0073634/fullcredits?ref_=tt_ql_1 |accessdate=8 февруари 2019}}</ref> |} == Награди и номинации == * 1961 година получава номинация за [[Оскар]] за музиката от филма. == Български дублаж == {| class="wikitable" |- |+ [[Нова Броудкастинг Груп|NOVA Broadcasting Group]] |- | Озвучаващи артисти || [[Йорданка Илиева]]<br>[[Васил Бинев]]<br>[[Силви Стоицов]]<br>[[Здравко Методиев]]<br>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]<br>[[Светозар Кокаланов]] |- | Преводач || Миряна Мезеклиева |- | Тонрежисьор || Стефан Дучев |- | Режисьор на дублажа || Димитър Кръстев |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Великолепната седморка}} * {{imdb title|0054047|Великолепната седморка}} * {{Amg movie|30854|Великолепната седморка}} * [http://www.rottentomatoes.com/m/1013077-magnificent_seven/ „Великолепната седморка“] в Rotten Tomatoes * [http://www.cinefish.bg/Velikolepnata-sedmorka-The-Magnificent-Seven-id5748.html „Великолепната седморка“] в cinefish.bg {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми на Джон Стърджис]] [[Категория:Филми от 1960 година]] [[Категория:Американски уестърни]] jav40z7jb8dweqfu9vrsfzta3si1wx0 0 280968 12214144 12192175 2024-04-25T14:33:15Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Минерал}} '''Халцедонът''' е скрито-[[кристал]]на (микрокристална) разновидност на [[Силициев диоксид|силициевия диоксид]] ([[кварц]]), отложена от нискотемпературни разтвори. Този минерал има тригонална кристална структура, стъклен блясък и твърдост 7 по [[Скала на Моос|Моос]]. Името на халцедона идва от древногръцкия град [[Халкедон]] в [[Мала Азия]], днешен Кадъкьой, [[Турция]]. Съществуват множество разновидности на халцедона, които се различават по своя цвят и строеж. Много популярни [[Скъпоценен камък|полускъпоценни камъни]] са всъщност негови разновидности, като например [[ахат]], [[оникс]], [[карнеол]], сардер, [[хризопраз]] и други. Цветът му може да е плътен или на ивици (''ахат''), ярък или по-блед, както и полупрозрачен до непрозрачен. '''Натечният халцедон''' се формира в кухини или пукнатини, като понякога образува изключително красиви и разнообразни форми ([[сталактит]]и, сферолити и други). Хризопраз е ябълково до наситено зеленият халцедон, който се цени високо като ювелирен камък. При много образци обаче зеленият цвят постепенно избледнява, но може да се възвърне чрез нагряване.[[Файл:Chalcedony geode.JPG|мини|200п|Халцедонова [[Скални мехури|геода]]]] == Разновидности на халцедона == * [[Обикновен халцедон]] – безцветен, сив, синкав, полупрозрачен, просветляващ * [[Ахат]] – минерален агрегат изграден основно от халцедон с ивичеста структура, различни включения и всевъзможни цветове от различните примеси * [[Оникс]] – ахат с хоризонтални редуващи се черни и бели ивици * [[Карнеол]] – просветляващ до полупрозрачен, червен, червеникаво-кафяв до оранжев халцедон * [[Сардер]] – просветляващ до полупрозрачен, кафяв до жълтеникаво-кафяв халцедон * [[Церахат]] – жълт до оранжев * [[Хризопраз]] – луково до изумрудено зелен, оцветен от съединения на никела, една от най-скъпите разновидности на халцедона * [[Мторолит]] – зелен, тъмнозелен, оцветен от съединения на хрома (синоним – хром халцедон) * [[Дамсонит]] – виолетов халцедон В Античността е използван за изработване на пръстени-печати, защото притежава способността да не залепва за горещия [[восък]]. Най-хубавите халцедони се добиват в [[Индия]], като големи находища има също в [[Бразилия]] и [[Уругвай]]. В [[България]] се среща в [[Източните Родопи]], [[Витоша]] и [[Шумен (област)|Шуменско]]. == Галерия == <gallery> Mineral Calcedonia GDFL037.jpg|Обикновен халцедон Quartz - Agateplate, redbrown-white.jpg|Ахат Agate-Quartz-49959.jpg|Оникс Carneool (xndr).jpg|Карнеол Chryzopras Polsko.jpg|Хризопраз Mtorolite zimbabwe trimmed.jpg|Мторолит (хром халцедон) </gallery> [[File:CHALCEDONY - COLL. GEORGI ZLATARSKI.jpg|thumb|200 px| Халцедон от колекцията на [[Георги Златарски]] - [[Национален природонаучен музей]]]] == Източници == <references/> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://books.google.bg/books?id=ilpEAQAAMAAJ&newbks=1&newbks_redir=0&dq=Bŭlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&hl=bg&pg=RA3-PA99#v=onepage&q=Bŭlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&f=false 99-102] |accessdate= 9 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 60]-74 |accessdate= 5 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=347-356}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]] |edition=3 |title= Минералогия |place=София |publisher= Издателство "Наука и изкуство" |year=1973 |oclc = 859838412 |page= 320-325}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=296-306|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 197 |isbn= 954-01-0403-3}} * „Тайните на скъпоценните камъни“, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, София, 1994 == Външни препратки == == Външни препратки == *{{cite web |title= халцедон |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url=https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4DA05-Quartz-Chalcedony.html |accessdate= 25 април 2024}} * [http://quartzpage.de/ The Quartz Page] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] qgec95cigphwf97waq2ws6u1162104i 12214147 12214144 2024-04-25T14:33:35Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Минерал}} '''Халцедонът''' е скрито-[[кристал]]на (микрокристална) разновидност на [[Силициев диоксид|силициевия диоксид]] ([[кварц]]), отложена от нискотемпературни разтвори. Този минерал има тригонална кристална структура, стъклен блясък и твърдост 7 по [[Скала на Моос|Моос]]. Името на халцедона идва от древногръцкия град [[Халкедон]] в [[Мала Азия]], днешен Кадъкьой, [[Турция]]. Съществуват множество разновидности на халцедона, които се различават по своя цвят и строеж. Много популярни [[Скъпоценен камък|полускъпоценни камъни]] са всъщност негови разновидности, като например [[ахат]], [[оникс]], [[карнеол]], сардер, [[хризопраз]] и други. Цветът му може да е плътен или на ивици (''ахат''), ярък или по-блед, както и полупрозрачен до непрозрачен. '''Натечният халцедон''' се формира в кухини или пукнатини, като понякога образува изключително красиви и разнообразни форми ([[сталактит]]и, сферолити и други). Хризопраз е ябълково до наситено зеленият халцедон, който се цени високо като ювелирен камък. При много образци обаче зеленият цвят постепенно избледнява, но може да се възвърне чрез нагряване.[[Файл:Chalcedony geode.JPG|мини|200п|Халцедонова [[Скални мехури|геода]]]] == Разновидности на халцедона == * [[Обикновен халцедон]] – безцветен, сив, синкав, полупрозрачен, просветляващ * [[Ахат]] – минерален агрегат изграден основно от халцедон с ивичеста структура, различни включения и всевъзможни цветове от различните примеси * [[Оникс]] – ахат с хоризонтални редуващи се черни и бели ивици * [[Карнеол]] – просветляващ до полупрозрачен, червен, червеникаво-кафяв до оранжев халцедон * [[Сардер]] – просветляващ до полупрозрачен, кафяв до жълтеникаво-кафяв халцедон * [[Церахат]] – жълт до оранжев * [[Хризопраз]] – луково до изумрудено зелен, оцветен от съединения на никела, една от най-скъпите разновидности на халцедона * [[Мторолит]] – зелен, тъмнозелен, оцветен от съединения на хрома (синоним – хром халцедон) * [[Дамсонит]] – виолетов халцедон В Античността е използван за изработване на пръстени-печати, защото притежава способността да не залепва за горещия [[восък]]. Най-хубавите халцедони се добиват в [[Индия]], като големи находища има също в [[Бразилия]] и [[Уругвай]]. В [[България]] се среща в [[Източните Родопи]], [[Витоша]] и [[Шумен (област)|Шуменско]]. == Галерия == <gallery> Mineral Calcedonia GDFL037.jpg|Обикновен халцедон Quartz - Agateplate, redbrown-white.jpg|Ахат Agate-Quartz-49959.jpg|Оникс Carneool (xndr).jpg|Карнеол Chryzopras Polsko.jpg|Хризопраз Mtorolite zimbabwe trimmed.jpg|Мторолит (хром халцедон) </gallery> [[File:CHALCEDONY - COLL. GEORGI ZLATARSKI.jpg|thumb|200 px| Халцедон от колекцията на [[Георги Златарски]] - [[Национален природонаучен музей]]]] == Източници == <references/> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://books.google.bg/books?id=ilpEAQAAMAAJ&newbks=1&newbks_redir=0&dq=Bŭlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&hl=bg&pg=RA3-PA99#v=onepage&q=Bŭlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&f=false 99-102] |accessdate= 9 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 60]-74 |accessdate= 5 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=347-356}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]] |edition=3 |title= Минералогия |place=София |publisher= Издателство "Наука и изкуство" |year=1973 |oclc = 859838412 |page= 320-325}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=296-306|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 197 |isbn= 954-01-0403-3}} * „Тайните на скъпоценните камъни“, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, София, 1994 == Външни препратки == *{{cite web |title= халцедон |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url=https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-4DA05-Quartz-Chalcedony.html |accessdate= 25 април 2024}} * [http://quartzpage.de/ The Quartz Page] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] nuf5l4mwtqf63u4gcke3qsxzocgqdlk 0 283496 12215134 9201229 2024-04-26T11:58:51Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Родени в Уелс]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|Уелс|Уелс}} Алан Дърбан | снимка = | прякор = | цяло име = Уилям Алан Дърбан | дата на раждане = [[7 юли]] [[1941]] | град на раждане = [[Бридженд (Уелс)|Бридженд]] | държава на раждане = [[Уелс]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = [[Нападател]], [[полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1959 – 1963 {{Br}} 1963 - 1973 {{Br}} 1973 – 1978<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Уелс}} [[Кардиф Сити]] {{Br}} {{Флагче|Англия}} [[Дарби Каунти]] {{Br}} {{Флагче|Англия}} [[ФК Шрюсбъри Таун|Шрюсбъри Таун]] | мачове = 52 <br>346 <br>156<br>'''554''' | голове = (9)<br>(93)<br>(33)<br>'''(135)''' | национален отбор години = 1966 – 1972 | национален отбор = {{Флагче|Уелс}} {{имеНОФ|Уелс}} | национален отбор мачове = 27 | национален отбор голове = (2) | треньор години = 1974 – 1978 {{Br}} 1978 - 1981 {{Br}} 1981 - 1984 {{Br}} 1984 - 1986 {{Br}} 1998 | треньор отбор = {{Флагче|Англия}} [[ФК Шрюсбъри Таун|Шрюсбъри Таун]] {{Br}} {{Флагче|Англия}} [[Стоук Сити]] {{Br}} {{Флагче|Англия}} [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] {{Br}} {{Флагче|Уелс}} [[Кардиф Сити]] {{Br}} {{Флагче|Англия}} [[Стоук Сити]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Уилям Алан Дърбан''', по-известен като '''Алан Дърбан''' ({{lang|en|William Alan Durban}}) е бивш уелски футболист, роден на [[7 юли]] [[1941]] г. в [[Бридженд (Уелс)|Бридженд]]. Дебютира за [[Кардиф Сити]] през [[1959]] г. и първоначално прави добро впечатление, но по-късно изпада в немилост. През [[1963]] г. преминава за 10000 [[британска лира|паунда]] в [[Дарби Каунти]]. Когато през [[1967]] г. [[Брайън Клъф]] застава начело на Дарби, Дърбан е един от малкото играчи, които не са засегнати от чистката, включваща почти целия отбор. Мястото на Дърбан на терена обаче е променено — от т.нар. [[инсайд]] той е преквалифициран в [[полузащитник|офанзивен полузащитник]]. След като става шампион с Дарби Каунти, през 1973 г. Дърбан преминава в [[ФК Шрюсбъри Таун|Шрюсбъри Таун]], където от следващата година заема длъжността на играещ треньор. == Успехи == ; {{Флагче|Англия}} [[Дарби Каунти]] * '''[[Първа английска дивизия]]''': ** Шампион: 1972 * '''[[Втора английска дивизия]]''': ** Шампион: 1969 * '''[[Тексако Къп]]''': ** Носител: 1972 * '''[[Уотни Къп]]''': ** Носител: 1970 {{СОРТКАТ:Дърбан, Алан}} [[Категория:Уелски футболисти]] [[Категория:Уелски треньори по футбол]] [[Категория:Футболисти на Дарби Каунти]] [[Категория:Футболисти на Кардиф Сити]] [[Категория:Родени в Уелс]] 54mjo098xjhallgvhb9rzm29qr4rsom 0 285719 12214912 10926863 2024-04-26T08:36:30Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Нюпорт]]; Добавяне на [[Категория:Спорт в Нюпорт]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{без източници}} През [[2010]] г. се провежда поредното състезание по снукър '''[[Открито първенство по снукър на Уелс]]'''. Турнирът се състои между [[25 януари|25]] и [[31 януари]] в The Newport Centre, [[Нюпорт]], [[Уелс]]. Спечелен е от шотландеца [[Джон Хигинс]], който побеждава англичанина [[Алистър Картър]] във финала с 9 – 4 [[фрейм (снукър)|фрейма]]. == Награден фонд == {{Col-begin}} {{Col-2}} Победител: £35 000<br /> Финалист: £17 500<br /> Полуфиналисти: £8750<br /> Четвърт финалисти: £6500<br /> 1/16 финали: £4275<br /> 1/32 финали: £2700<br /> 1/48 финали: £1725<br /> 1/64 финали: £1325<br /> {{Col-2}} Най-голям брейк в квалификационната фаза: £500<br /> Най-голям брейк в телевизионната фаза: £2000 Максимален брейк в квалификационната фаза: £1000<br /> Максимален брейк в телевизионната фаза: £20 000 Общо: £225 500{{Col-end}} == Телевизионна фаза == {{Състезание с директна елиминация 32 | RD1 = '''1/32 финали'''<br /> Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD2 = '''Осминафинали'''<br />Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD3 = '''Четвъртфинали'''<br />Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD4 = '''Полуфинали'''<br />Игра от 11 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD5 = '''Финал'''<br />Игра от 17 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD1-seed01=1 | RD1-team01={{флагче|Англия}} '''[[Алистър Картър]]''' | RD1-score01='''5''' | RD1-seed02= | RD1-team02={{флагче|Англия}} [[Марк Дейвис]] | RD1-score02=1 | RD1-seed03=9 | RD1-team03={{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Робъртсън]]''' | RD1-score03='''5''' | RD1-seed04= | RD1-team04={{флагче|Китай}} [[Liu Song]] | RD1-score04=2 | RD1-seed05=10 | RD1-team05={{флагче|Шотландия}} '''[[Стивън Хендри]]''' | RD1-score05='''5''' | RD1-seed06= | RD1-team06={{флагче|Англия}} [[Дейв Харолд]] | RD1-score06=1 | RD1-seed07=6 | RD1-team07={{флагче|Уелс}} '''[[Райън Дей]]''' | RD1-score07='''5''' | RD1-seed08= | RD1-team08={{флагче|Малта}} [[Тони Драго]] | RD1-score08=4 | RD1-seed09=8 | RD1-team09={{флагче|Хонконг}} [[Марко Фу]] | RD1-score09=2 | RD1-seed10= | RD1-team10={{Nowrap|{{флагче|Англия}} '''[[Андрю Хигинсън]]'''}} | RD1-score10='''5''' | RD1-seed11=15 | RD1-team11={{флагче|Уелс}} '''[[Марк Уилямс]]''' | RD1-score11='''5''' | RD1-seed12= | RD1-team12={{флагче|Ирландия}} [[Фъргъл О'Брайън]] | RD1-score12=2 | RD1-seed13=14 | RD1-team13={{флагче|Англия}} [[Питър Ебдън]] | RD1-score13=0 | RD1-seed14= | RD1-team14={{флагче|Англия}} '''[[Бари Хокинс]]''' | RD1-score14='''5''' | RD1-seed15=4 | RD1-team15={{флагче|Шотландия}} '''[[Стивън Магуайър]]''' | RD1-score15='''5''' | RD1-seed16= | RD1-team16={{флагче|Уелс}} [[Доминик Дейл]] | RD1-score16=4 | RD1-seed17=3 | RD1-team17={{флагче|Англия}} '''[[Рони О'Съливан]]''' | RD1-score17='''5''' | RD1-seed18= | RD1-team18={{флагче|Англия}} [[Стюарт Бингам]] | RD1-score18=1 | RD1-seed19=13 | RD1-team19={{флагче|Китай}} [[Дин Джънхуй]] | RD1-score19=3 | RD1-seed20= | RD1-team20={{флагче|Англия}} '''[[Джейми Коуп]]''' | RD1-score20='''5''' | RD1-seed21=11 | RD1-team21={{флагче|Северна Ирландия}} '''[[Марк Алън]]''' | RD1-score21='''5''' | RD1-seed22= | RD1-team22={{флагче|Англия}} [[Том Форд]] | RD1-score22=2 | RD1-seed23=5 | RD1-team23={{флагче|Англия}} [[Шон Мърфи]] | RD1-score23=4 | RD1-seed24= | RD1-team24={{флагче|Уелс}} '''[[Матю Стивънс]]''' | RD1-score24='''5''' | RD1-seed25=7 | RD1-team25={{флагче|Англия}} '''[[Марк Селби]]''' | RD1-score25='''5''' | RD1-seed26= | RD1-team26={{флагче|Англия}} [[Джъд Тръмп]] | RD1-score26=2 | RD1-seed27=16 | RD1-team27={{флагче|Англия}} '''[[Марк Кинг]]''' | RD1-score27='''5''' | RD1-seed28= | RD1-team28={{флагче|Шотландия}} [[Маркус Кембъл]] | RD1-score28=1 | RD1-seed29=12 | RD1-team29={{флагче|Англия}} [[Джо Пери (снукър)|Джо Пери]] | RD1-score29=3 | RD1-seed30= | RD1-team30={{флагче|Шотландия}} '''[[Греъм Дот]]''' | RD1-score30='''5''' | RD1-seed31=2 | RD1-team31={{флагче|Шотландия}} '''[[Джон Хигинс]]''' | RD1-score31='''5''' | RD1-seed32= | RD1-team32={{флагче|Ирландия}} [[Майкъл Джъд]] | RD1-score32=2 | RD2-seed01=1 | RD2-team01={{флагче|Англия}} '''[[Алистър Картър]]''' | RD2-score01='''5''' | RD2-seed02=9 | RD2-team02={{флагче|Австралия}} [[Нийл Робъртсън]] | RD2-score02=2 | RD2-seed03=10 | RD2-team03={{флагче|Шотландия}} [[Стивън Хендри]] | RD2-score03=3 | RD2-seed04=6 | RD2-team04={{флагче|Уелс}} '''[[Райън Дей]]''' | RD2-score04='''5''' | RD2-seed05= | RD2-team05={{Nowrap|{{флагче|Англия}} [[Андрю Хигинсън]]}} | RD2-score05=0 | RD2-seed06=15 | RD2-team06={{флагче|Уелс}} '''[[Марк Уилямс]]''' | RD2-score06='''5''' | RD2-seed07= | RD2-team07={{флагче|Англия}} [[Бари Хокинс]] | RD2-score07=1 | RD2-seed08=4 | RD2-team08={{флагче|Шотландия}} '''[[Стивън Магуайър]]''' | RD2-score08='''5''' | RD2-seed09=3 | RD2-team09={{флагче|Англия}} '''[[Рони О'Съливан]]''' | RD2-score09='''5''' | RD2-seed10= | RD2-team10={{флагче|Англия}} [[Джейми Коуп]] | RD2-score10=0 | RD2-seed11=11 | RD2-team11={{флагче|Северна Ирландия}} '''[[Марк Алън]]''' | RD2-score11='''5''' | RD2-seed12= | RD2-team12={{флагче|Уелс}} [[Матю Стивънс]] | RD2-score12=2 | RD2-seed13=7 | RD2-team13={{флагче|Англия}} '''[[Марк Селби]]''' | RD2-score13='''5''' | RD2-seed14=16 | RD2-team14={{флагче|Англия}} [[Марк Кинг]] | RD2-score14=3 | RD2-seed15= | RD2-team15={{флагче|Шотландия}} [[Греъм Дот]] | RD2-score15=1 | RD2-seed16=2 | RD2-team16={{флагче|Шотландия}} '''[[Джон Хигинс]]''' | RD2-score16='''5''' | RD3-seed01=1 | RD3-team01={{флагче|Англия}} '''[[Алистър Картър]]''' | RD3-score01='''5''' | RD3-seed02=6 | RD3-team02={{флагче|Уелс}} [[Райън Дей]] | RD3-score02=2 | RD3-seed03=15 | RD3-team03={{флагче|Уелс}} [[Марк Уилямс]] | RD3-score03=1 | RD3-seed04=4 | RD3-team04={{флагче|Шотландия}} '''[[Стивън Магуайър]]''' | RD3-score04='''5''' | RD3-seed05=3 | RD3-team05={{Nowrap|{{флагче|Англия}} '''[[Рони О'Съливан]]'''}} | RD3-score05='''5''' | RD3-seed06=11 | RD3-team06={{флагче|Северна Ирландия}} [[Марк Алън]] | RD3-score06=2 | RD3-seed07=7 | RD3-team07={{флагче|Англия}} [[Марк Селби]] | RD3-score07=2 | RD3-seed08=2 | RD3-team08={{флагче|Шотландия}} '''[[Джон Хигинс]]''' | RD3-score08='''5''' | RD4-seed01=1 | RD4-team01={{флагче|Англия}} '''[[Алистър Картър]]''' | RD4-score01='''6''' | RD4-seed02=4 | RD4-team02={{флагче|Шотландия}} [[Стивън Магуайър]] | RD4-score02=3 | RD4-seed03=3 | RD4-team03={{флагче|Англия}} [[Рони О'Съливан]] | RD4-score03=4 | RD4-seed04=2 | RD4-team04={{флагче|Шотландия}} '''[[Джон Хигинс]]''' | RD4-score04='''6''' | RD5-seed01=1 | RD5-team01={{флагче|Англия}} [[Алистър Картър]] | RD5-score01=4 | RD5-seed02=2 | RD5-team02={{Nowrap|{{флагче|Шотландия}} '''[[Джон Хигинс]]'''}} | RD5-score02='''9''' }} == Финал == {| class="wikitable" style="font-size: 95%; margin: 1em auto 1em auto;" |- | colspan="3" align="center" bgcolor="#ffd700" | '''Финал:''' Игра от 17 [[фрейм (снукър)|фрейма]]. Съдия: [[Брендан Мур<br />[[Нюпорт център]], [[Нюпорт]], [[Уелс]], [[31 януари]] [[2010]] г. |- | width="250" align="right" | [[Алистър Картър]] (1) <br />{{ENG}} | width="100" align="center" | 4-'''9''' | width="250" | '''[[Джон Хигинс]]''' (2) <br />{{SCO}} |- | colspan="3" align="center" style="font-size: 100%" | ''Сутрешна сесия:'' 0-'''128''' ('''95'''), 1-'''101''' ('''101'''), 24-'''78''' ('''71'''), 0-'''137''' ('''137'''), 48-'''81''' ('''81'''), '''81'''-13, 27-'''94''' ('''59'''), '''72'''-54 ('''66''', '''54''')<br />''Вечерна сесия:'' 33-'''72''' ('''72'''), '''90'''-0 ('''60'''), '''73'''-72 ('''73''', '''72'''), 49-'''76''', 1-'''76''' ('''76''') |- | align="right" | 73 | align="center" | Най-голям брейк | '''137''' |- | align="right" | 0 | align="center" | Сенчъри брейк | '''2''' |- | align="right" | 3 | align="center" | 50+ брейк | '''10''' |} == Квалификации == Квалификациите за [[Открито първенство по снукър на Уелс]] се провеждат меджу [[19 януари|19]] и [[22 януари]] [[2010]] г. в [[Понтинс]], [[Престатин]], [[Уелс]]. {{Квалификации (снукър)| | RD1 = '''Кръг 1'''<br />Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD2 = '''Кръг 2'''<br />Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD3 = '''Кръг 3'''<br />Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD4 = '''Кръг 4'''<br />Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD1-seed01 = | RD1-team01 ={{флагче|Англия}} '''[[Lee Page]]''' | RD1-score01 ='''5''' | RD1-seed02 = | RD1-team02 ={{флагче|Ирландия}} [[David Hogan]] | RD1-score02 =3 | RD1-seed03 = | RD1-team03 ={{флагче|Англия}} [[Ben Woollaston]] | RD1-score03 =3 | RD1-seed04 = | RD1-team04 ={{флагче|Англия}} '''[[Джо Джоджия]]''' | RD1-score04 ='''5''' | RD1-seed05 = | RD1-team05 ={{флагче|Уелс}} [[Даниел Уелш]] | RD1-score05 =4 | RD1-seed06 = | RD1-team06 ={{флагче|Тайланд}} '''[[Джеймс Уатана]]''' | RD1-score06 ='''5''' | RD1-seed07 = | RD1-team07 ={{флагче|Англия}} [[Саймън Бедфорд]] | RD1-score07 =3 | RD1-seed08 = | RD1-team08 ={{флагче|Малта}} '''[[Тони Драго]]''' | RD1-score08 ='''5''' | RD1-seed09 = | RD1-team09 ={{флагче|Англия}} [[Лий Спик]] | RD1-score09 =1 | RD1-seed10 = | RD1-team10 ={{флагче|Англия}}'''[[Джими Робъртсън]]''' | RD1-score10 ='''5''' | RD1-seed11 = | RD1-team11 ={{флагче|Китай}} '''[[Li Hang]]''' | RD1-score11 ='''5''' | RD1-seed12 = | RD1-team12 ={{флагче|Уелс}} [[Иън Прайс]] | RD1-score12 =4 | RD1-seed13 = | RD1-team13 ={{флагче|Англия}} [[Chris Norbury]] | RD1-score13 =4 | RD1-seed14 = | RD1-team14 ={{флагче|Северна Ирландия}} '''[[Джордан Браун]]''' | RD1-score14 ='''5''' | RD1-seed15 = | RD1-team15 ={{флагче|Англия}} '''[[Матю Селт]]''' | RD1-score15 ='''5''' | RD1-seed16 = | RD1-team16 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Грей]] | RD1-score16 =3 | RD1-seed17 = | RD1-team17 ={{флагче|Белгия}} '''[[Bjorn Haneveer]]''' | RD1-score17 ='''5''' | RD1-seed18 = | RD1-team18 ={{флагче|Англия}} [[Андрю Норман]] | RD1-score18 =1 | RD1-seed19 = | RD1-team19 ={{флагче|Тайланд}} '''[[Атасит Махити]]''' | RD1-score19 ='''w/o''' | RD1-seed20 = | RD1-team20 ={{флагче|Шотландия}} [[Mark Boyle]] | RD1-score20 =w/d | RD1-seed21 = | RD1-team21 ={{флагче|Англия}} '''[[Stephen Rowlings]]''' | RD1-score21 ='''5''' | RD1-seed22 = | RD1-team22 ={{флагче|Китай}} [[Mei Xiwen]] | RD1-score22 =4 | RD1-seed23 = | RD1-team23 ={{флагче|Северна Ирландия}} '''[[Патрик Уолш]]''' | RD1-score23 ='''5''' | RD1-seed24 = | RD1-team24 ={{флагче|Ирландия}} [[Brendan O'Donoghue]] | RD1-score24 =2 | RD1-seed25 = | RD1-team25 ={{флагче|Англия}} '''[[Крейг Стедман]]''' | RD1-score25 ='''5''' | RD1-seed26 = | RD1-team26 ={{флагче|Англия}} [[Sam Baird]] | RD1-score26 =3 | RD1-seed27 = | RD1-team27 ={{флагче|Англия}} [[Матю Коуч]] | RD1-score27 =2 | RD1-seed28 = | RD1-team28 ={{флагче|Китай}} '''[[Zhang Anda]]''' | RD1-score28 ='''5''' | RD1-seed29 = | RD1-team29 ={{флагче|Китай}} '''[[Xiao Guodong]]''' | RD1-score29 ='''5''' | RD1-seed30 = | RD1-team30 ={{флагче|Уелс}} [[Майкъл Уайт]] | RD1-score30 =2 | RD1-seed31 = | RD1-team31 ={{флагче|Тайланд}} [[Noppadol Sangnil]] | RD1-score31 =4 | RD1-seed32 = | RD1-team32 ={{флагче|Тайланд}} '''[[Thepchaiya Un-Nooh]]''' | RD1-score32 ='''5''' | RD2-seed01 = | RD2-team01 ={{флагче|Англия}} '''[[Анди Хикс]]''' | RD2-score01 ='''5''' | RD2-seed02 = | RD2-team02 ={{флагче|Англия}} [[Lee Page]] | RD2-score02 =2 | RD2-seed03 = | RD2-team03 ={{флагче|Китай}} '''[[Liu Song]]''' | RD2-score03 ='''5''' | RD2-seed04 = | RD2-team04 ={{флагче|Англия}} [[Джо Джоджия]] | RD2-score04 =0 | RD2-seed05 = | RD2-team05 ={{флагче|Англия}} '''[[Робърт Милкинс]]''' | RD2-score05 ='''5''' | RD2-seed06 = | RD2-team06 ={{флагче|Тайланд}} [[Джеймс Уатана]] | RD2-score06 =3 | RD2-seed07 = | RD2-team07 ={{флагче|Англия}} [[Питър Лайнс]] | RD2-score07 =2 | RD2-seed08 = | RD2-team08 ={{флагче|Малта}} '''[[Тони Драго]]''' | RD2-score08 ='''5''' | RD2-seed09 = | RD2-team09 ={{флагче|Англия}} '''[[Дейвид Гилбърт]]''' | RD2-score09 ='''5''' | RD2-seed10 = | RD2-team10 ={{флагче|Англия}} [[Джими Робъртсън]] | RD2-score10 =3 | RD2-seed11 = | RD2-team11 ={{флагче|Китай}} [[Jin Long]] | RD2-score11 =3 | RD2-seed12 = | RD2-team12 ={{флагче|Китай}} '''[[Li Hang]]''' | RD2-score12 ='''5''' | RD2-seed13 = | RD2-team13 ={{флагче|Англия}} '''[[Джими Уайт]]''' | RD2-score13 ='''5''' | RD2-seed14 = | RD2-team14 ={{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордан Браун]] | RD2-score14 =1 | RD2-seed15 = | RD2-team15 ={{флагче|Англия}} [[Род Лауър]] | RD2-score15 =0 | RD2-seed16 = | RD2-team16 ={{флагче|Англия}} '''[[Матю Селт]]''' | RD2-score16 ='''5''' | RD2-seed17 = | RD2-team17 ={{флагче|Англия}} [[Джон Парът]] | RD2-score17 =2 | RD2-seed18 = | RD2-team18 ={{флагче|Белгия}} '''[[Bjorn Haneveer]]''' | RD2-score18 ='''5''' | RD2-seed19 = | RD2-team19 ={{флагче|Ирландия}} '''[[Дейвид Морис]]''' | RD2-score19 ='''5''' | RD2-seed20 = | RD2-team20 ={{флагче|Тайланд}} [[Атасит Махити]] | RD2-score20 =1 | RD2-seed21 = | RD2-team21 ={{флагче|Англия}} '''[[Том Форд]]''' | RD2-score21 ='''5''' | RD2-seed22 = | RD2-team22 ={{флагче|Англия}} [[Stephen Rowlings]] | RD2-score22 =2 | RD2-seed23= | RD2-team23 ={{флагче|Англия}} '''[[Бари Пинчес]]''' | RD2-score23 ='''5''' | RD2-seed24 = | RD2-team24 ={{флагче|Северна Ирландия}} [[Патрик Уолш]] | RD2-score24 =1 | RD2-seed25 = | RD2-team25 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Рой]] | RD2-score25 =2 | RD2-seed26 = | RD2-team26 ={{флагче|Англия}} '''[[Крейг Стедман]]''' | RD2-score26 ='''5''' | RD2-seed27 = | RD2-team27 ={{флагче|Англия}} [[Марк Джойс]] | RD2-score27 =4 | RD2-seed28 = | RD2-team28 ={{флагче|Китай}} '''[[Zhang Anda]]''' | RD2-score28 ='''5''' | RD2-seed29 = | RD2-team29 ={{флагче|Ирландия}} [[Джо Дилайни]] | RD2-score29 =2 | RD2-seed30 = | RD2-team30 ={{флагче|Китай}} '''[[Xiao Guodong]]''' | RD2-score30 ='''5''' | RD2-seed31 = | RD2-team31 ={{флагче|Уелс}} [[Пол Дейвис]] | RD2-score31 =4 | RD2-seed32 = | RD2-team32 ={{флагче|Тайланд}} '''[[Thepchaiya Un-Nooh]]''' | RD2-score32 ='''5''' | RD3-seed01 = | RD3-team01 ={{флагче|Англия}} '''[[Марк Дейвис]]''' | RD3-score01 ='''5''' | RD3-seed02 = | RD3-team02 ={{флагче|Англия}} [[Анди Хикс]] | RD3-score02 =1 | RD3-seed03 = | RD3-team03 ={{флагче|Англия}} [[Адриан Гънел]] | RD3-score03 =2 | RD3-seed04 = | RD3-team04 ={{флагче|Китай}} '''[[Liu Song]]''' | RD3-score04 ='''5''' | RD3-seed05 = | RD3-team05 ={{флагче|Англия}} '''[[Стюарт Петман]]''' | RD3-score05 ='''5''' | RD3-seed06 = | RD3-team06 ={{флагче|Англия}} [[Робърт Милкинс]] | RD3-score06 =4 | RD3-seed07 = | RD3-team07 ={{флагче|Англия}} [[Джими Мики]] | RD3-score07 =2 | RD3-seed08 = | RD3-team08 ={{флагче|Малта}} '''[[Тони Драго]]''' | RD3-score08 ='''5''' | RD3-seed09 = | RD3-team09 ={{флагче|Англия}} '''[[Андрю Хигинсън]]''' | RD3-score09 ='''5''' | RD3-seed10 = | RD3-team10 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Гилбърт]] | RD3-score10 =3 | RD3-seed11 = | RD3-team11 ={{флагче|Англия}} [[Майк Дън]] | RD3-score11 =4 | RD3-seed12 = | RD3-team12 ={{флагче|Китай}} '''[[Li Hang]]''' | RD3-score12 ='''5''' | RD3-seed13 = | RD3-team13 ={{флагче|Англия}} '''[[Иън МакКълох]]''' | RD3-score13 ='''5''' | RD3-seed14 = | RD3-team14 ={{флагче|Англия}} [[Джими Уайт]] | RD3-score14 =4 | RD3-seed15 = | RD3-team15 ={{флагче|Уелс}} '''[[Доминик Дейл]]''' | RD3-score15 ='''5''' | RD3-seed16 = | RD3-team16 ={{флагче|Англия}} [[Матю Селт]] | RD3-score16 =1 | RD3-seed17 = | RD3-team17 ={{флагче|Англия}} '''[[Антъни Хамилтън]]''' | RD3-score17 ='''5''' | RD3-seed18 = | RD3-team18 ={{флагче|Белгия}} [[Bjorn Haneveer]] | RD3-score18 =4 | RD3-seed19 = | RD3-team19 ={{флагче|Шотландия}} '''[[Алън МакМанъс]]''' | RD3-score19 ='''5''' | RD3-seed20 = | RD3-team20 ={{флагче|Ирландия}} [[Дейвид Морис]] | RD3-score20 =4 | RD3-seed21 = | RD3-team21 ={{флагче|Шотландия}} [[Джейми Бърнет]] | RD3-score21 =4 | RD3-seed22 = | RD3-team22 ={{флагче|Англия}} '''[[Том Форд]]''' | RD3-score22 ='''5''' | RD3-seed23 = | RD3-team23 ={{флагче|Англия}} [[Мартин Гоулд]] | RD3-score23 =4 | RD3-seed24 = | RD3-team24 ={{флагче|Англия}} '''[[Бари Пинчес]]''' | RD3-score24 ='''5''' | RD3-seed25 = | RD3-team25 ={{флагче|Англия}} '''[[Рори Маклауд]]''' | RD3-score25 ='''5''' | RD3-seed26 = | RD3-team26 ={{флагче|Англия}} [[Крейг Стедман]] | RD3-score26 =3 | RD3-seed27 = | RD3-team27 ={{флагче|Шотландия}} '''[[Маркус Кембъл]]''' | RD3-score27 ='''5''' | RD3-seed28 = | RD3-team28 ={{флагче|Китай}} [[Zhang Anda]] | RD3-score28 =2 | RD3-seed29 = | RD3-team29 ={{флагче|Ирландия}} '''[[Кен Дохърти]]''' | RD3-score29 ='''5''' | RD3-seed30 = | RD3-team30 ={{флагче|Китай}} [[Xiao Guodong]] | RD3-score30 =1 | RD3-seed31 = | RD3-team31 ={{флагче|Ирландия}} '''[[Майкъл Джъд]]''' | RD3-score31 ='''5''' | RD3-seed32 = | RD3-team32 ={{флагче|Тайланд}} [[Thepchaiya Un-Nooh]] | RD3-score32 =1 | RD4-seed01 = | RD4-team01 ={{флагче|Северна Ирландия}} [[Джо Суейл]] | RD4-score01 =4 | RD4-seed02 = | RD4-team02 ={{флагче|Англия}} '''[[Марк Дейвис]]''' | RD4-score02 ='''5''' | RD4-seed03 = | RD4-team03 ={{флагче|Англия}} [[Майкъл Холт]] | RD4-score03 =1 | RD4-seed04 = | RD4-team04 ={{флагче|Китай}} '''[[Liu Song]]''' | RD4-score04 ='''5''' | RD4-seed05 = | RD4-team05 ={{флагче|Англия}} '''[[Дейв Харолд]]''' | RD4-score05 ='''5''' | RD4-seed06 = | RD4-team06 ={{флагче|Англия}} [[Стюарт Петман]] | RD4-score06 =3 | RD4-seed07 = | RD4-team07 ={{флагче|Северна Ирландия}} [[Джерард Грийн]] | RD4-score07 = 2 | RD4-seed08 = | RD4-team08 ={{флагче|Малта}} '''[[Тони Драго]]''' | RD4-score08 = '''5''' | RD4-seed09 = | RD4-team09 ={{флагче|Англия}} [[Стивън Лий]] | RD4-score09 =3 | RD4-seed10 = | RD4-team10 ={{флагче|Англия}} '''[[Андрю Хигинсън]]''' | RD4-score10 ='''5''' | RD4-seed11 = | RD4-team11 ={{флагче|Ирландия}} '''[[Фъргъл О'Брайън]]''' | RD4-score11 ='''5''' | RD4-seed12 = | RD4-team12 ={{флагче|Китай}} [[Li Hang]] | RD4-score12 =4 | RD4-seed13 = | RD4-team13 ={{флагче|Англия}} '''[[Бари Хокинс]]''' | RD4-score13 ='''5''' | RD4-seed14 = | RD4-team14 ={{флагче|Англия}} [[Иън МакКълох]] | RD4-score14 =2 | RD4-seed15 = | RD4-team15 ={{флагче|Англия}} [[Стив Дейвис]] | RD4-score15 =2 | RD4-seed16 = | RD4-team16 ={{флагче|Уелс}} '''[[Доминик Дейл]]''' | RD4-score16 ='''5''' | RD4-seed17 = | RD4-team17 ={{флагче|Англия}} '''[[Стюарт Бингам]]''' | RD4-score17 ='''5''' | RD4-seed18 = | RD4-team18 ={{флагче|Англия}} [[Антъни Хамилтън]] | RD4-score18 =3 | RD4-seed19 = | RD4-team19 ={{флагче|Англия}} '''[[Джейми Коуп]]''' | RD4-score19 ='''5''' | RD4-seed20 = | RD4-team20 ={{флагче|Шотландия}} [[Алан МакМанъс]] | RD4-score20 =2 | RD4-seed21 = | RD4-team21 ={{флагче|Англия}} [[Рики Уолдън]] | RD4-score21 =4 | RD4-seed22 = | RD4-team22 ={{флагче|Англия}} '''[[Том Форд]]''' | RD4-score22 ='''5''' | RD4-seed23 = | RD4-team23 ={{флагче|Уелс}} '''[[Матю Стивънс]]''' | RD4-score23 ='''5''' | RD4-seed24 = | RD4-team24 ={{флагче|Англия}} [[Бари Пинчес]] | RD4-score24 =4 | RD4-seed25 = | RD4-team25 ={{флагче|Англия}} '''[[Джъд Тръмп]]''' | RD4-score25 ='''5''' | RD4-seed26 = | RD4-team26 ={{флагче|Англия}} [[Рори МакЛойд]] | RD4-score26 =4 | RD4-seed27 = | RD4-team27 ={{флагче|Англия}} [[Найджъл Бонд]] | RD4-score27 =1 | RD4-seed28 = | RD4-team28 ={{флагче|Шотландия}} '''[[Маркус Кембъл]]''' | RD4-score28 ='''5''' | RD4-seed29 = | RD4-team29 ={{флагче|Шотландия}} '''[[Греъм Дот]]''' | RD4-score29 ='''5''' | RD4-seed30 = | RD4-team30 ={{флагче|Ирландия}} [[Кен Дохърти]] | RD4-score30 =3 | RD4-seed31 = | RD4-team31 ={{флагче|Китай}} [[Лян Уънбо]] | RD4-score31 =3 | RD4-seed32 = | RD4-team32 ={{флагче|Ирландия}} '''[[Майкъл Джъд]]''' | RD4-score32 ='''5''' }} == Сенчъри брейкове == {{Col-begin}} {{col-2}} === Квалификационна фаза === * 143 [[Крейг Стедман]] * 138 [[Li Hang]] * 133 [[Liu Song]] * 127 [[Джъд Тръмп]] * 125 [[Stephen Rowlings]] * 125 [[Фъргъл О'Брайън]] * 123 [[Джими Уайт]] * 119 [[Доминик Дейл]] * 119 [[Тони Драго]] * 115 [[Sam Baird]] * 110 [[Том Форд]] * 110 [[Стюарт Бингам]] * 106, 103 [[Матю Селт]] * 106 [[Кен Дохърти]] * 105 [[Пол Дейвис]] * 103 [[Алан МакМанъс]] * 102 [[Дейвид Гилбърт]] * 102 [[Джейми Коуп]] * 101 [[Марк Дейвис]] {{col-2}} === Телевизионна фаза === * 138, 137, 109, 105, 101 [[Джон Хигинс]] * 134 [[Дин Джънхуй]] * 129 [[Нийл Робъртсън]] * 129 [[Джо Пери (снукър)|Джо Пери]] * 123 [[Джейми Коуп]] * 122 [[Андрю Хигинсън]] * 122 [[Рони О'Съливан]] * 120, 115 [[Алистър Картър]] * 115 [[Марк Селби]] * 113 [[Стивън Хендри]] * 112, 102 [[Марк Уилямс]] * 109, 106 [[Матю Стивънс]] * 105 [[Марко Фу]] * 102 [[Фъргъл О'Брайън]] {{Col-end}} {{Welsh Open (снукър)}} {{портал снукър}} [[Категория:Открито първенство по снукър на Уелс]] [[Категория:Спорт в Нюпорт]] mbky9bwdmff9xna9brwuqnzjjbpk24m 12214979 12214912 2024-04-26T09:39:22Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Спорт в Нюпорт]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{без източници}} През [[2010]] г. се провежда поредното състезание по снукър '''[[Открито първенство по снукър на Уелс]]'''. Турнирът се състои между [[25 януари|25]] и [[31 януари]] в The Newport Centre, [[Нюпорт]], [[Уелс]]. Спечелен е от шотландеца [[Джон Хигинс]], който побеждава англичанина [[Алистър Картър]] във финала с 9 – 4 [[фрейм (снукър)|фрейма]]. == Награден фонд == {{Col-begin}} {{Col-2}} Победител: £35 000<br /> Финалист: £17 500<br /> Полуфиналисти: £8750<br /> Четвърт финалисти: £6500<br /> 1/16 финали: £4275<br /> 1/32 финали: £2700<br /> 1/48 финали: £1725<br /> 1/64 финали: £1325<br /> {{Col-2}} Най-голям брейк в квалификационната фаза: £500<br /> Най-голям брейк в телевизионната фаза: £2000 Максимален брейк в квалификационната фаза: £1000<br /> Максимален брейк в телевизионната фаза: £20 000 Общо: £225 500{{Col-end}} == Телевизионна фаза == {{Състезание с директна елиминация 32 | RD1 = '''1/32 финали'''<br /> Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD2 = '''Осминафинали'''<br />Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD3 = '''Четвъртфинали'''<br />Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD4 = '''Полуфинали'''<br />Игра от 11 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD5 = '''Финал'''<br />Игра от 17 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD1-seed01=1 | RD1-team01={{флагче|Англия}} '''[[Алистър Картър]]''' | RD1-score01='''5''' | RD1-seed02= | RD1-team02={{флагче|Англия}} [[Марк Дейвис]] | RD1-score02=1 | RD1-seed03=9 | RD1-team03={{флагче|Австралия}} '''[[Нийл Робъртсън]]''' | RD1-score03='''5''' | RD1-seed04= | RD1-team04={{флагче|Китай}} [[Liu Song]] | RD1-score04=2 | RD1-seed05=10 | RD1-team05={{флагче|Шотландия}} '''[[Стивън Хендри]]''' | RD1-score05='''5''' | RD1-seed06= | RD1-team06={{флагче|Англия}} [[Дейв Харолд]] | RD1-score06=1 | RD1-seed07=6 | RD1-team07={{флагче|Уелс}} '''[[Райън Дей]]''' | RD1-score07='''5''' | RD1-seed08= | RD1-team08={{флагче|Малта}} [[Тони Драго]] | RD1-score08=4 | RD1-seed09=8 | RD1-team09={{флагче|Хонконг}} [[Марко Фу]] | RD1-score09=2 | RD1-seed10= | RD1-team10={{Nowrap|{{флагче|Англия}} '''[[Андрю Хигинсън]]'''}} | RD1-score10='''5''' | RD1-seed11=15 | RD1-team11={{флагче|Уелс}} '''[[Марк Уилямс]]''' | RD1-score11='''5''' | RD1-seed12= | RD1-team12={{флагче|Ирландия}} [[Фъргъл О'Брайън]] | RD1-score12=2 | RD1-seed13=14 | RD1-team13={{флагче|Англия}} [[Питър Ебдън]] | RD1-score13=0 | RD1-seed14= | RD1-team14={{флагче|Англия}} '''[[Бари Хокинс]]''' | RD1-score14='''5''' | RD1-seed15=4 | RD1-team15={{флагче|Шотландия}} '''[[Стивън Магуайър]]''' | RD1-score15='''5''' | RD1-seed16= | RD1-team16={{флагче|Уелс}} [[Доминик Дейл]] | RD1-score16=4 | RD1-seed17=3 | RD1-team17={{флагче|Англия}} '''[[Рони О'Съливан]]''' | RD1-score17='''5''' | RD1-seed18= | RD1-team18={{флагче|Англия}} [[Стюарт Бингам]] | RD1-score18=1 | RD1-seed19=13 | RD1-team19={{флагче|Китай}} [[Дин Джънхуй]] | RD1-score19=3 | RD1-seed20= | RD1-team20={{флагче|Англия}} '''[[Джейми Коуп]]''' | RD1-score20='''5''' | RD1-seed21=11 | RD1-team21={{флагче|Северна Ирландия}} '''[[Марк Алън]]''' | RD1-score21='''5''' | RD1-seed22= | RD1-team22={{флагче|Англия}} [[Том Форд]] | RD1-score22=2 | RD1-seed23=5 | RD1-team23={{флагче|Англия}} [[Шон Мърфи]] | RD1-score23=4 | RD1-seed24= | RD1-team24={{флагче|Уелс}} '''[[Матю Стивънс]]''' | RD1-score24='''5''' | RD1-seed25=7 | RD1-team25={{флагче|Англия}} '''[[Марк Селби]]''' | RD1-score25='''5''' | RD1-seed26= | RD1-team26={{флагче|Англия}} [[Джъд Тръмп]] | RD1-score26=2 | RD1-seed27=16 | RD1-team27={{флагче|Англия}} '''[[Марк Кинг]]''' | RD1-score27='''5''' | RD1-seed28= | RD1-team28={{флагче|Шотландия}} [[Маркус Кембъл]] | RD1-score28=1 | RD1-seed29=12 | RD1-team29={{флагче|Англия}} [[Джо Пери (снукър)|Джо Пери]] | RD1-score29=3 | RD1-seed30= | RD1-team30={{флагче|Шотландия}} '''[[Греъм Дот]]''' | RD1-score30='''5''' | RD1-seed31=2 | RD1-team31={{флагче|Шотландия}} '''[[Джон Хигинс]]''' | RD1-score31='''5''' | RD1-seed32= | RD1-team32={{флагче|Ирландия}} [[Майкъл Джъд]] | RD1-score32=2 | RD2-seed01=1 | RD2-team01={{флагче|Англия}} '''[[Алистър Картър]]''' | RD2-score01='''5''' | RD2-seed02=9 | RD2-team02={{флагче|Австралия}} [[Нийл Робъртсън]] | RD2-score02=2 | RD2-seed03=10 | RD2-team03={{флагче|Шотландия}} [[Стивън Хендри]] | RD2-score03=3 | RD2-seed04=6 | RD2-team04={{флагче|Уелс}} '''[[Райън Дей]]''' | RD2-score04='''5''' | RD2-seed05= | RD2-team05={{Nowrap|{{флагче|Англия}} [[Андрю Хигинсън]]}} | RD2-score05=0 | RD2-seed06=15 | RD2-team06={{флагче|Уелс}} '''[[Марк Уилямс]]''' | RD2-score06='''5''' | RD2-seed07= | RD2-team07={{флагче|Англия}} [[Бари Хокинс]] | RD2-score07=1 | RD2-seed08=4 | RD2-team08={{флагче|Шотландия}} '''[[Стивън Магуайър]]''' | RD2-score08='''5''' | RD2-seed09=3 | RD2-team09={{флагче|Англия}} '''[[Рони О'Съливан]]''' | RD2-score09='''5''' | RD2-seed10= | RD2-team10={{флагче|Англия}} [[Джейми Коуп]] | RD2-score10=0 | RD2-seed11=11 | RD2-team11={{флагче|Северна Ирландия}} '''[[Марк Алън]]''' | RD2-score11='''5''' | RD2-seed12= | RD2-team12={{флагче|Уелс}} [[Матю Стивънс]] | RD2-score12=2 | RD2-seed13=7 | RD2-team13={{флагче|Англия}} '''[[Марк Селби]]''' | RD2-score13='''5''' | RD2-seed14=16 | RD2-team14={{флагче|Англия}} [[Марк Кинг]] | RD2-score14=3 | RD2-seed15= | RD2-team15={{флагче|Шотландия}} [[Греъм Дот]] | RD2-score15=1 | RD2-seed16=2 | RD2-team16={{флагче|Шотландия}} '''[[Джон Хигинс]]''' | RD2-score16='''5''' | RD3-seed01=1 | RD3-team01={{флагче|Англия}} '''[[Алистър Картър]]''' | RD3-score01='''5''' | RD3-seed02=6 | RD3-team02={{флагче|Уелс}} [[Райън Дей]] | RD3-score02=2 | RD3-seed03=15 | RD3-team03={{флагче|Уелс}} [[Марк Уилямс]] | RD3-score03=1 | RD3-seed04=4 | RD3-team04={{флагче|Шотландия}} '''[[Стивън Магуайър]]''' | RD3-score04='''5''' | RD3-seed05=3 | RD3-team05={{Nowrap|{{флагче|Англия}} '''[[Рони О'Съливан]]'''}} | RD3-score05='''5''' | RD3-seed06=11 | RD3-team06={{флагче|Северна Ирландия}} [[Марк Алън]] | RD3-score06=2 | RD3-seed07=7 | RD3-team07={{флагче|Англия}} [[Марк Селби]] | RD3-score07=2 | RD3-seed08=2 | RD3-team08={{флагче|Шотландия}} '''[[Джон Хигинс]]''' | RD3-score08='''5''' | RD4-seed01=1 | RD4-team01={{флагче|Англия}} '''[[Алистър Картър]]''' | RD4-score01='''6''' | RD4-seed02=4 | RD4-team02={{флагче|Шотландия}} [[Стивън Магуайър]] | RD4-score02=3 | RD4-seed03=3 | RD4-team03={{флагче|Англия}} [[Рони О'Съливан]] | RD4-score03=4 | RD4-seed04=2 | RD4-team04={{флагче|Шотландия}} '''[[Джон Хигинс]]''' | RD4-score04='''6''' | RD5-seed01=1 | RD5-team01={{флагче|Англия}} [[Алистър Картър]] | RD5-score01=4 | RD5-seed02=2 | RD5-team02={{Nowrap|{{флагче|Шотландия}} '''[[Джон Хигинс]]'''}} | RD5-score02='''9''' }} == Финал == {| class="wikitable" style="font-size: 95%; margin: 1em auto 1em auto;" |- | colspan="3" align="center" bgcolor="#ffd700" | '''Финал:''' Игра от 17 [[фрейм (снукър)|фрейма]]. Съдия: [[Брендан Мур<br />[[Нюпорт център]], [[Нюпорт]], [[Уелс]], [[31 януари]] [[2010]] г. |- | width="250" align="right" | [[Алистър Картър]] (1) <br />{{ENG}} | width="100" align="center" | 4-'''9''' | width="250" | '''[[Джон Хигинс]]''' (2) <br />{{SCO}} |- | colspan="3" align="center" style="font-size: 100%" | ''Сутрешна сесия:'' 0-'''128''' ('''95'''), 1-'''101''' ('''101'''), 24-'''78''' ('''71'''), 0-'''137''' ('''137'''), 48-'''81''' ('''81'''), '''81'''-13, 27-'''94''' ('''59'''), '''72'''-54 ('''66''', '''54''')<br />''Вечерна сесия:'' 33-'''72''' ('''72'''), '''90'''-0 ('''60'''), '''73'''-72 ('''73''', '''72'''), 49-'''76''', 1-'''76''' ('''76''') |- | align="right" | 73 | align="center" | Най-голям брейк | '''137''' |- | align="right" | 0 | align="center" | Сенчъри брейк | '''2''' |- | align="right" | 3 | align="center" | 50+ брейк | '''10''' |} == Квалификации == Квалификациите за [[Открито първенство по снукър на Уелс]] се провеждат меджу [[19 януари|19]] и [[22 януари]] [[2010]] г. в [[Понтинс]], [[Престатин]], [[Уелс]]. {{Квалификации (снукър)| | RD1 = '''Кръг 1'''<br />Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD2 = '''Кръг 2'''<br />Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD3 = '''Кръг 3'''<br />Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD4 = '''Кръг 4'''<br />Игра от 9 [[фрейм (снукър)|фрейма]] | RD1-seed01 = | RD1-team01 ={{флагче|Англия}} '''[[Lee Page]]''' | RD1-score01 ='''5''' | RD1-seed02 = | RD1-team02 ={{флагче|Ирландия}} [[David Hogan]] | RD1-score02 =3 | RD1-seed03 = | RD1-team03 ={{флагче|Англия}} [[Ben Woollaston]] | RD1-score03 =3 | RD1-seed04 = | RD1-team04 ={{флагче|Англия}} '''[[Джо Джоджия]]''' | RD1-score04 ='''5''' | RD1-seed05 = | RD1-team05 ={{флагче|Уелс}} [[Даниел Уелш]] | RD1-score05 =4 | RD1-seed06 = | RD1-team06 ={{флагче|Тайланд}} '''[[Джеймс Уатана]]''' | RD1-score06 ='''5''' | RD1-seed07 = | RD1-team07 ={{флагче|Англия}} [[Саймън Бедфорд]] | RD1-score07 =3 | RD1-seed08 = | RD1-team08 ={{флагче|Малта}} '''[[Тони Драго]]''' | RD1-score08 ='''5''' | RD1-seed09 = | RD1-team09 ={{флагче|Англия}} [[Лий Спик]] | RD1-score09 =1 | RD1-seed10 = | RD1-team10 ={{флагче|Англия}}'''[[Джими Робъртсън]]''' | RD1-score10 ='''5''' | RD1-seed11 = | RD1-team11 ={{флагче|Китай}} '''[[Li Hang]]''' | RD1-score11 ='''5''' | RD1-seed12 = | RD1-team12 ={{флагче|Уелс}} [[Иън Прайс]] | RD1-score12 =4 | RD1-seed13 = | RD1-team13 ={{флагче|Англия}} [[Chris Norbury]] | RD1-score13 =4 | RD1-seed14 = | RD1-team14 ={{флагче|Северна Ирландия}} '''[[Джордан Браун]]''' | RD1-score14 ='''5''' | RD1-seed15 = | RD1-team15 ={{флагче|Англия}} '''[[Матю Селт]]''' | RD1-score15 ='''5''' | RD1-seed16 = | RD1-team16 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Грей]] | RD1-score16 =3 | RD1-seed17 = | RD1-team17 ={{флагче|Белгия}} '''[[Bjorn Haneveer]]''' | RD1-score17 ='''5''' | RD1-seed18 = | RD1-team18 ={{флагче|Англия}} [[Андрю Норман]] | RD1-score18 =1 | RD1-seed19 = | RD1-team19 ={{флагче|Тайланд}} '''[[Атасит Махити]]''' | RD1-score19 ='''w/o''' | RD1-seed20 = | RD1-team20 ={{флагче|Шотландия}} [[Mark Boyle]] | RD1-score20 =w/d | RD1-seed21 = | RD1-team21 ={{флагче|Англия}} '''[[Stephen Rowlings]]''' | RD1-score21 ='''5''' | RD1-seed22 = | RD1-team22 ={{флагче|Китай}} [[Mei Xiwen]] | RD1-score22 =4 | RD1-seed23 = | RD1-team23 ={{флагче|Северна Ирландия}} '''[[Патрик Уолш]]''' | RD1-score23 ='''5''' | RD1-seed24 = | RD1-team24 ={{флагче|Ирландия}} [[Brendan O'Donoghue]] | RD1-score24 =2 | RD1-seed25 = | RD1-team25 ={{флагче|Англия}} '''[[Крейг Стедман]]''' | RD1-score25 ='''5''' | RD1-seed26 = | RD1-team26 ={{флагче|Англия}} [[Sam Baird]] | RD1-score26 =3 | RD1-seed27 = | RD1-team27 ={{флагче|Англия}} [[Матю Коуч]] | RD1-score27 =2 | RD1-seed28 = | RD1-team28 ={{флагче|Китай}} '''[[Zhang Anda]]''' | RD1-score28 ='''5''' | RD1-seed29 = | RD1-team29 ={{флагче|Китай}} '''[[Xiao Guodong]]''' | RD1-score29 ='''5''' | RD1-seed30 = | RD1-team30 ={{флагче|Уелс}} [[Майкъл Уайт]] | RD1-score30 =2 | RD1-seed31 = | RD1-team31 ={{флагче|Тайланд}} [[Noppadol Sangnil]] | RD1-score31 =4 | RD1-seed32 = | RD1-team32 ={{флагче|Тайланд}} '''[[Thepchaiya Un-Nooh]]''' | RD1-score32 ='''5''' | RD2-seed01 = | RD2-team01 ={{флагче|Англия}} '''[[Анди Хикс]]''' | RD2-score01 ='''5''' | RD2-seed02 = | RD2-team02 ={{флагче|Англия}} [[Lee Page]] | RD2-score02 =2 | RD2-seed03 = | RD2-team03 ={{флагче|Китай}} '''[[Liu Song]]''' | RD2-score03 ='''5''' | RD2-seed04 = | RD2-team04 ={{флагче|Англия}} [[Джо Джоджия]] | RD2-score04 =0 | RD2-seed05 = | RD2-team05 ={{флагче|Англия}} '''[[Робърт Милкинс]]''' | RD2-score05 ='''5''' | RD2-seed06 = | RD2-team06 ={{флагче|Тайланд}} [[Джеймс Уатана]] | RD2-score06 =3 | RD2-seed07 = | RD2-team07 ={{флагче|Англия}} [[Питър Лайнс]] | RD2-score07 =2 | RD2-seed08 = | RD2-team08 ={{флагче|Малта}} '''[[Тони Драго]]''' | RD2-score08 ='''5''' | RD2-seed09 = | RD2-team09 ={{флагче|Англия}} '''[[Дейвид Гилбърт]]''' | RD2-score09 ='''5''' | RD2-seed10 = | RD2-team10 ={{флагче|Англия}} [[Джими Робъртсън]] | RD2-score10 =3 | RD2-seed11 = | RD2-team11 ={{флагче|Китай}} [[Jin Long]] | RD2-score11 =3 | RD2-seed12 = | RD2-team12 ={{флагче|Китай}} '''[[Li Hang]]''' | RD2-score12 ='''5''' | RD2-seed13 = | RD2-team13 ={{флагче|Англия}} '''[[Джими Уайт]]''' | RD2-score13 ='''5''' | RD2-seed14 = | RD2-team14 ={{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордан Браун]] | RD2-score14 =1 | RD2-seed15 = | RD2-team15 ={{флагче|Англия}} [[Род Лауър]] | RD2-score15 =0 | RD2-seed16 = | RD2-team16 ={{флагче|Англия}} '''[[Матю Селт]]''' | RD2-score16 ='''5''' | RD2-seed17 = | RD2-team17 ={{флагче|Англия}} [[Джон Парът]] | RD2-score17 =2 | RD2-seed18 = | RD2-team18 ={{флагче|Белгия}} '''[[Bjorn Haneveer]]''' | RD2-score18 ='''5''' | RD2-seed19 = | RD2-team19 ={{флагче|Ирландия}} '''[[Дейвид Морис]]''' | RD2-score19 ='''5''' | RD2-seed20 = | RD2-team20 ={{флагче|Тайланд}} [[Атасит Махити]] | RD2-score20 =1 | RD2-seed21 = | RD2-team21 ={{флагче|Англия}} '''[[Том Форд]]''' | RD2-score21 ='''5''' | RD2-seed22 = | RD2-team22 ={{флагче|Англия}} [[Stephen Rowlings]] | RD2-score22 =2 | RD2-seed23= | RD2-team23 ={{флагче|Англия}} '''[[Бари Пинчес]]''' | RD2-score23 ='''5''' | RD2-seed24 = | RD2-team24 ={{флагче|Северна Ирландия}} [[Патрик Уолш]] | RD2-score24 =1 | RD2-seed25 = | RD2-team25 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Рой]] | RD2-score25 =2 | RD2-seed26 = | RD2-team26 ={{флагче|Англия}} '''[[Крейг Стедман]]''' | RD2-score26 ='''5''' | RD2-seed27 = | RD2-team27 ={{флагче|Англия}} [[Марк Джойс]] | RD2-score27 =4 | RD2-seed28 = | RD2-team28 ={{флагче|Китай}} '''[[Zhang Anda]]''' | RD2-score28 ='''5''' | RD2-seed29 = | RD2-team29 ={{флагче|Ирландия}} [[Джо Дилайни]] | RD2-score29 =2 | RD2-seed30 = | RD2-team30 ={{флагче|Китай}} '''[[Xiao Guodong]]''' | RD2-score30 ='''5''' | RD2-seed31 = | RD2-team31 ={{флагче|Уелс}} [[Пол Дейвис]] | RD2-score31 =4 | RD2-seed32 = | RD2-team32 ={{флагче|Тайланд}} '''[[Thepchaiya Un-Nooh]]''' | RD2-score32 ='''5''' | RD3-seed01 = | RD3-team01 ={{флагче|Англия}} '''[[Марк Дейвис]]''' | RD3-score01 ='''5''' | RD3-seed02 = | RD3-team02 ={{флагче|Англия}} [[Анди Хикс]] | RD3-score02 =1 | RD3-seed03 = | RD3-team03 ={{флагче|Англия}} [[Адриан Гънел]] | RD3-score03 =2 | RD3-seed04 = | RD3-team04 ={{флагче|Китай}} '''[[Liu Song]]''' | RD3-score04 ='''5''' | RD3-seed05 = | RD3-team05 ={{флагче|Англия}} '''[[Стюарт Петман]]''' | RD3-score05 ='''5''' | RD3-seed06 = | RD3-team06 ={{флагче|Англия}} [[Робърт Милкинс]] | RD3-score06 =4 | RD3-seed07 = | RD3-team07 ={{флагче|Англия}} [[Джими Мики]] | RD3-score07 =2 | RD3-seed08 = | RD3-team08 ={{флагче|Малта}} '''[[Тони Драго]]''' | RD3-score08 ='''5''' | RD3-seed09 = | RD3-team09 ={{флагче|Англия}} '''[[Андрю Хигинсън]]''' | RD3-score09 ='''5''' | RD3-seed10 = | RD3-team10 ={{флагче|Англия}} [[Дейвид Гилбърт]] | RD3-score10 =3 | RD3-seed11 = | RD3-team11 ={{флагче|Англия}} [[Майк Дън]] | RD3-score11 =4 | RD3-seed12 = | RD3-team12 ={{флагче|Китай}} '''[[Li Hang]]''' | RD3-score12 ='''5''' | RD3-seed13 = | RD3-team13 ={{флагче|Англия}} '''[[Иън МакКълох]]''' | RD3-score13 ='''5''' | RD3-seed14 = | RD3-team14 ={{флагче|Англия}} [[Джими Уайт]] | RD3-score14 =4 | RD3-seed15 = | RD3-team15 ={{флагче|Уелс}} '''[[Доминик Дейл]]''' | RD3-score15 ='''5''' | RD3-seed16 = | RD3-team16 ={{флагче|Англия}} [[Матю Селт]] | RD3-score16 =1 | RD3-seed17 = | RD3-team17 ={{флагче|Англия}} '''[[Антъни Хамилтън]]''' | RD3-score17 ='''5''' | RD3-seed18 = | RD3-team18 ={{флагче|Белгия}} [[Bjorn Haneveer]] | RD3-score18 =4 | RD3-seed19 = | RD3-team19 ={{флагче|Шотландия}} '''[[Алън МакМанъс]]''' | RD3-score19 ='''5''' | RD3-seed20 = | RD3-team20 ={{флагче|Ирландия}} [[Дейвид Морис]] | RD3-score20 =4 | RD3-seed21 = | RD3-team21 ={{флагче|Шотландия}} [[Джейми Бърнет]] | RD3-score21 =4 | RD3-seed22 = | RD3-team22 ={{флагче|Англия}} '''[[Том Форд]]''' | RD3-score22 ='''5''' | RD3-seed23 = | RD3-team23 ={{флагче|Англия}} [[Мартин Гоулд]] | RD3-score23 =4 | RD3-seed24 = | RD3-team24 ={{флагче|Англия}} '''[[Бари Пинчес]]''' | RD3-score24 ='''5''' | RD3-seed25 = | RD3-team25 ={{флагче|Англия}} '''[[Рори Маклауд]]''' | RD3-score25 ='''5''' | RD3-seed26 = | RD3-team26 ={{флагче|Англия}} [[Крейг Стедман]] | RD3-score26 =3 | RD3-seed27 = | RD3-team27 ={{флагче|Шотландия}} '''[[Маркус Кембъл]]''' | RD3-score27 ='''5''' | RD3-seed28 = | RD3-team28 ={{флагче|Китай}} [[Zhang Anda]] | RD3-score28 =2 | RD3-seed29 = | RD3-team29 ={{флагче|Ирландия}} '''[[Кен Дохърти]]''' | RD3-score29 ='''5''' | RD3-seed30 = | RD3-team30 ={{флагче|Китай}} [[Xiao Guodong]] | RD3-score30 =1 | RD3-seed31 = | RD3-team31 ={{флагче|Ирландия}} '''[[Майкъл Джъд]]''' | RD3-score31 ='''5''' | RD3-seed32 = | RD3-team32 ={{флагче|Тайланд}} [[Thepchaiya Un-Nooh]] | RD3-score32 =1 | RD4-seed01 = | RD4-team01 ={{флагче|Северна Ирландия}} [[Джо Суейл]] | RD4-score01 =4 | RD4-seed02 = | RD4-team02 ={{флагче|Англия}} '''[[Марк Дейвис]]''' | RD4-score02 ='''5''' | RD4-seed03 = | RD4-team03 ={{флагче|Англия}} [[Майкъл Холт]] | RD4-score03 =1 | RD4-seed04 = | RD4-team04 ={{флагче|Китай}} '''[[Liu Song]]''' | RD4-score04 ='''5''' | RD4-seed05 = | RD4-team05 ={{флагче|Англия}} '''[[Дейв Харолд]]''' | RD4-score05 ='''5''' | RD4-seed06 = | RD4-team06 ={{флагче|Англия}} [[Стюарт Петман]] | RD4-score06 =3 | RD4-seed07 = | RD4-team07 ={{флагче|Северна Ирландия}} [[Джерард Грийн]] | RD4-score07 = 2 | RD4-seed08 = | RD4-team08 ={{флагче|Малта}} '''[[Тони Драго]]''' | RD4-score08 = '''5''' | RD4-seed09 = | RD4-team09 ={{флагче|Англия}} [[Стивън Лий]] | RD4-score09 =3 | RD4-seed10 = | RD4-team10 ={{флагче|Англия}} '''[[Андрю Хигинсън]]''' | RD4-score10 ='''5''' | RD4-seed11 = | RD4-team11 ={{флагче|Ирландия}} '''[[Фъргъл О'Брайън]]''' | RD4-score11 ='''5''' | RD4-seed12 = | RD4-team12 ={{флагче|Китай}} [[Li Hang]] | RD4-score12 =4 | RD4-seed13 = | RD4-team13 ={{флагче|Англия}} '''[[Бари Хокинс]]''' | RD4-score13 ='''5''' | RD4-seed14 = | RD4-team14 ={{флагче|Англия}} [[Иън МакКълох]] | RD4-score14 =2 | RD4-seed15 = | RD4-team15 ={{флагче|Англия}} [[Стив Дейвис]] | RD4-score15 =2 | RD4-seed16 = | RD4-team16 ={{флагче|Уелс}} '''[[Доминик Дейл]]''' | RD4-score16 ='''5''' | RD4-seed17 = | RD4-team17 ={{флагче|Англия}} '''[[Стюарт Бингам]]''' | RD4-score17 ='''5''' | RD4-seed18 = | RD4-team18 ={{флагче|Англия}} [[Антъни Хамилтън]] | RD4-score18 =3 | RD4-seed19 = | RD4-team19 ={{флагче|Англия}} '''[[Джейми Коуп]]''' | RD4-score19 ='''5''' | RD4-seed20 = | RD4-team20 ={{флагче|Шотландия}} [[Алан МакМанъс]] | RD4-score20 =2 | RD4-seed21 = | RD4-team21 ={{флагче|Англия}} [[Рики Уолдън]] | RD4-score21 =4 | RD4-seed22 = | RD4-team22 ={{флагче|Англия}} '''[[Том Форд]]''' | RD4-score22 ='''5''' | RD4-seed23 = | RD4-team23 ={{флагче|Уелс}} '''[[Матю Стивънс]]''' | RD4-score23 ='''5''' | RD4-seed24 = | RD4-team24 ={{флагче|Англия}} [[Бари Пинчес]] | RD4-score24 =4 | RD4-seed25 = | RD4-team25 ={{флагче|Англия}} '''[[Джъд Тръмп]]''' | RD4-score25 ='''5''' | RD4-seed26 = | RD4-team26 ={{флагче|Англия}} [[Рори МакЛойд]] | RD4-score26 =4 | RD4-seed27 = | RD4-team27 ={{флагче|Англия}} [[Найджъл Бонд]] | RD4-score27 =1 | RD4-seed28 = | RD4-team28 ={{флагче|Шотландия}} '''[[Маркус Кембъл]]''' | RD4-score28 ='''5''' | RD4-seed29 = | RD4-team29 ={{флагче|Шотландия}} '''[[Греъм Дот]]''' | RD4-score29 ='''5''' | RD4-seed30 = | RD4-team30 ={{флагче|Ирландия}} [[Кен Дохърти]] | RD4-score30 =3 | RD4-seed31 = | RD4-team31 ={{флагче|Китай}} [[Лян Уънбо]] | RD4-score31 =3 | RD4-seed32 = | RD4-team32 ={{флагче|Ирландия}} '''[[Майкъл Джъд]]''' | RD4-score32 ='''5''' }} == Сенчъри брейкове == {{Col-begin}} {{col-2}} === Квалификационна фаза === * 143 [[Крейг Стедман]] * 138 [[Li Hang]] * 133 [[Liu Song]] * 127 [[Джъд Тръмп]] * 125 [[Stephen Rowlings]] * 125 [[Фъргъл О'Брайън]] * 123 [[Джими Уайт]] * 119 [[Доминик Дейл]] * 119 [[Тони Драго]] * 115 [[Sam Baird]] * 110 [[Том Форд]] * 110 [[Стюарт Бингам]] * 106, 103 [[Матю Селт]] * 106 [[Кен Дохърти]] * 105 [[Пол Дейвис]] * 103 [[Алан МакМанъс]] * 102 [[Дейвид Гилбърт]] * 102 [[Джейми Коуп]] * 101 [[Марк Дейвис]] {{col-2}} === Телевизионна фаза === * 138, 137, 109, 105, 101 [[Джон Хигинс]] * 134 [[Дин Джънхуй]] * 129 [[Нийл Робъртсън]] * 129 [[Джо Пери (снукър)|Джо Пери]] * 123 [[Джейми Коуп]] * 122 [[Андрю Хигинсън]] * 122 [[Рони О'Съливан]] * 120, 115 [[Алистър Картър]] * 115 [[Марк Селби]] * 113 [[Стивън Хендри]] * 112, 102 [[Марк Уилямс]] * 109, 106 [[Матю Стивънс]] * 105 [[Марко Фу]] * 102 [[Фъргъл О'Брайън]] {{Col-end}} {{Welsh Open (снукър)}} {{портал снукър}} [[Категория:Открито първенство по снукър на Уелс]] kbt4bbi7q46p4uoo1z63a3u2tcozfjr 0 288416 12215132 10953867 2024-04-26T11:58:05Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Родени в Ливърпул]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, попълване на инфокутията}} {{футболист | име на играча = Рики Ламбърт | снимка = Rickie Lambert with Liverpool.jpg | прякор = Рики | цяло име = Рики Лий Ламбърт<ref>Hugman, Barry J. (2005). The PFA Premier & Football League Players' Records 1946 – 2005. Queen Anne Press. p. 358. ISBN 1-85291-665-6.</ref> | град на раждане = [[Ливърпул]] | държава на раждане = [[Англия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 1,88 m | пост = ''Нападател'' | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = | отбори = {{Флагче|Англия|Англия}} [[Блякпул]]{{Br}}{{Флагче|Англия|Англия}} [[Макалсфийлд]]{{Br}}{{Флагче|Англия|Англия}} [[ФК Стокпорт Каунти]]{{Br}}{{Флагче|Англия|Англия}} [[Рочдейл]]</br>{{Флагче|Англия|Англия}} [[Бристол Роувърс]] </br>{{Флагче|Англия|Англия}} [[Саутхямптън]] | мачове = 2 </br>32 </br>12</br>154</br>113</br>27 | голове = 300 | национален отбор години = | национален отбор = Англия | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национален отбор = }} '''Рики Ламбърт''' е английски [[футболист]]. Роден е в [[Ливърпул]], [[Англия]] на [[16 февруари]] [[1982]] година. == Кариера == Той започва кариерата си на професионален футболен играч в Блякпул през [[1998]] и прекарва там две години до [[2000]], когато Макалсфилд, го привличат в редиците си. През [[Юни]] [[2002]] за сумата от '''''£''300 000''', рекордна за лигата, преминава в [[ФК Стокпорт Каунти|Стокпорт]]. След [[ФК Стокпорт Таун|Стокпорт]], през [[2005]], той заиграва в [[Рочдейл]]. После преминава през [[Бристол Роувърс|бристолският Роувърс]]<ref>[http://bristolrovers.co.uk www.bristolrovers.co.uk]</ref> и [[Саутхямптън]]. На 2 юни 2014 преминава в родния „Ливърпул“ срещу 4 милиона паунда. Ламбърт се завръща в клуба, от който започна футболната му кариера. Нападателят постъпва в академията на „мърсисайдци“ през 1992, но е освободен на 15-годишна възраст.  Ламбърт дебютира през 2013 г. за Англия, като вкарва победния гол срещу Шотландия (3:2) още в първия си мач. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Ламбърт, Рики}} [[Категория:Английски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на ФК Саутхамптън]] [[Категория:Футболисти на ФК Уест Бромич]] [[Категория:Футболисти на Кардиф Сити]] [[Категория:Родени в Ливърпул]] en3ol9mz8hpdqjpiawsvsy9t43g4tg5 0 291914 12214059 12130550 2024-04-25T13:19:52Z Nivelir 168543 /* Личен живот */Допълване wikitext text/x-wiki {{Личност|певец | брак= Лейла Чаушева (ж. 1983 г.) | деца= Ажда Чушева (р. 1984 г.) | националност= България, Турция }} '''Мустафа Арифов Чаушев''' е [[България|български]] [[Поп музика|поп]] и [[попфолк]] [[певец]] от [[турски]] [[произход]]. В репертоара на певеца има и много кавъри на песни на сръбски и турски изпълнители. == Биография == Мустафа Чаушев е роден в [[Шумен]] на [[10 април]] [[1943]] г. Първата му сценична изява е на абитуриентския му бал през 1961 г. Още в казармата в [[Смолян]] става [[диригент]] на хор и пее с оркестър. Там получава първите си покани от [[Българско национално радио|БНР]] за звукозаписна дейност. Започва работа с оркестър „Шумен“ и се изявява в най-известните заведения на Шумен, докато в казиното на града конкуренция им прави актьорът [[Тодор Колев]]. После идват и първите прояви на концертния подиум в Шумен през 1964 г. През 1965 г. осъществява първото си турне – в [[Сърбия]], за 6 месеца, за което му помага [[Астор]]. През 1967 г. започва усилени записи в БНР на турски песни, броят на които надхвърля 100.<ref name="bgestrada"/> През 1968 г. завършва първия випуск на Естрадния отдел на Държавната консерватория в класа на [[Ирина Чмихова]], заедно с [[Мими Иванова]], [[Йордан Марчинков]], Ангелина Баева и [[Петър Чернев (певец)|Петър Чернев]]. Истинският му пробив идва, когато записва песента „Жената на моя приятел“ на френския изпълнител [[Адамо]]. Дебютира на голямата сцена през 1969 г. и става популярен с изпълнения на шлагери, много от които композирани от големия [[Тончо Русев]]. През 1970 г. Балкантон издава първата му малка плоча („Мустафа Чаушев“ – ВТМ 6210), записана с песни на турски език: „Дилайла“, „Един ден от живота“, „Не ме изоставяй“ и „Не вярвам в любовта ти“.<ref name="balkanton.su2"/> През 1970 г. Балкантон издава и първата му малка плоча – сингъл на български език („Пее Мустафа Чаушев“ – ВТК 2933), съдържаща песните „Нямаш време за мен“ и „Мой живот“,<ref name="balkanton.su1"/> продадена в над 100-хиляден тираж. Прави кавър на турски език на хита „Делфините“ (м. [[Димитър Вълчев]], т. [[Димитър Керелезов]]), с която [[Йорданка Христова]] печели първа награда на „[[Златният Орфей]]“. Става солист на оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев, с които работи повече от две години. С преводната песен „Нямаш време ти за мен“ по текст на [[Надежда Захариева]] става „Новият глас на Радио София“ през 1969 г. През 1970 г. осъществява две концертни турнета в [[Русия]] – съвместно с [[Лили Иванова]], а през следващите години многократно гостува там със самостоятелни шоу програми. Песента „Мое слънце“ (м. [[Морис Аладжем]], т. [[Димитър Ценов (поет)|Димитър Ценов]]) става „Мелодия на годината“ на месец май през 1972 г., а „Момчето и вятъра“ – трета награда на радиоконкурса „Пролет“. Това потвърждава летящия старт на певеца. Сред песните, които изпълнява, награди получават: „Зимно море“ (м. Тончо Русев, т. [[Петър Караангов]]) – първа награда на първото издание на фестивала „Бургас и морето“ (1973), „Незнайният моряк“ (м. Христо Ковачев, т. [[Емил Розин]]) – първа награда и награда на публиката на фестивала „Песни за Варна“ (1974), „Пролет“ (м. Тончо Русев, т. [[Дамян Дамянов]]) – втора награда на Пролетния радиоконкурс (1974). През същата година записва първата си малка плоча в [[Турция]]. През 1975 г. се представя на най-големия форум по това време в [[Европа]] – „Шлагерфестивал“, [[Дрезден]], [[Германска демократична република|ГДР]]. Бил е солист на [[Ленинград]]ския диксиленд и Московския мюзикхол. Имал е турнета в [[Югославия]], [[Полша]], [[Чехословакия]], [[Алжир]], [[Тунис]], [[Мароко]], [[Куба]], всички съветски републики, а най-често в Турция.<ref name="bgestrada"/> През 1974 г. „Балкантон“ издава дебютната му дългосвиреща плоча, озаглавена „Мустафа Чаушев“, под каталожен номер ВТА 1845. Хитове от нея са: „Една мечта“ (м. Тончо Русев, т. Надежда Захариева), „Пролет“ (м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов), „Любов за теб“ (б. т. Надежда Захариева), „Китка за теб“ (б. т. Георги Начев, ар. Тончо Русев), „Ако си отиде изведнъж“ (б. т. Надежда Захариева, ар. Тончо Русев), както и песента „Никой в теб не вижда любовта“ (б. т. Надежда Захариева, ар. Тенко Славов) – първият български вариант на песента „Циганинът“ на [[Хосе Фелисиано]], които се приемат с огромен успех. През същата година публиката отново засвидетелства любовта си към певеца, като обявява песента „Оня мой неизвестен връстник“ (м. Тончо Русев, т. Петър Караангов) за Мелодия на месец октомври в едноименната класация „[[Мелодия на годината]]“. Втората си дългосвиреща плоча – ВТА 2098, Балкантон – записва през 1977 г. и отново прави мегахитове, като „За две ръце“ (м. Тончо Русев, т. Евтим Евтимов, ар. Панайот Славчев), „Таня" (м. [[Стефан Димитров (композитор)|Стефан Димитров]], т. [[Миряна Башева]]), „Ти си вечно покрай мен“ (б. т. Георги Начев, ар. Тончо Русев), „Елиза“ (б. т. Надежда Захариева), „Чарли“ (б. т. Надежда Захариева). Българската публика търси все повече албумите на Мустафа Чаушев и той записва следващите си три дългосвирещи плочи (през две години): „Шехерезада“ (1980), „Признание“ (1982), ВТА 11294 (1984). „Признание“ е първият студиен албум на Мустафа Чаушев, който освен на грамофонна плоча е издаден и на аудиокасета.<ref name="balkanton.su3"/> Взривява концертните зали с хитовете „Линда“, „Шехерезада“, „Нежни погледи“, „Обещание за вечност“, „За две ръце“, „Ти си вечно покрай мен“, „Кажи ми, Кармен“, „Завинаги жена си остани“, „Признание“, „Една любов забравена“, „Танцьорката“, „Погледни ме в очите“, „Добре дошла, любов“, „Песничка“ и други от тези три албума. Издава дългосвиреща плоча в Турция – 1982 г. През 1984 г. настъпва [[Възродителен процес|Възродителният процес]] в [[България]] и Мустафа Чаушев е принуден да смени името си на Демир Чаушев. Това сякаш му носи още по-голям късмет. Следващите три плочи, издадени от Балкантон, „Злато мое“ – на тази плоча е написан като Демир Чаушев, значителна част от песните са кавъри на сръбски хитове (1986), „Обич моя“ (1988) и „Мъко моя“ (1990) са съответно златна, платинена и диамантена плочи. „Мъко моя“ е първата диамантена плоча в България и тези албуми достигат невиждани тиражи в страната и чужбина. Говори се, че почти във всяка българска къща има плоча на Мустафа Чаушев. Мигновено е разграбен и следващият албум – „Тук е моят дом!“ (1991). Заглавната песен, по музика на [[Асен Драгнев]] и текст Александър Александров, се превръща в химн на демократичните промени и много митинги са започвали и завършвали с нея. От втората половина на 1980-те години и след 1989 г. Мустафа Чаушев записва немалко песни в стил попфолк, главно кавъри на сръбски и турски песни, но има и от български автори. След 1990 г. се появяват няколко компилационни аудиокасети с избрани песни от „Балкантон“ и „Мега музика“, както и албуми на турски език. През 1992 г. „Мега музика“ издава албума „Мустафа Чаушев пее на турски език“, като текстовете на всички песни от него са на Чаушев, само една – „Моят приятел - адаш“ – е в съавторство със Ссаади Гючлюер и е по музика и аранжимент на Асен Драгнев. Появяват се попфолк албумите „С песента в сърцето“ (1994), в който повечето музика е от турски композитори и съдържа хитовете „Помня те“ и „Как да те забравя“; албума „Сто пъти по сто“ (1996), който е с преводни песни с български текстове на Надежда Захариева, Жива Кюлджиева и една песен по текст на Пейо Пантелеев, и съвместен албум с [[Тони Дачева]] и оркестър „Кристал“, излязал през 1995 г., като всички песни в него са по музика и аранжименти на ръководителя на оркестъра Красимир Христов. От тази касета голяма популярност добива един от най-големите хитове на попфолка от 90-те – „Шоколади, бонбони“, който е дуетна песен на Тони Дачева и Мустафа Чаушев. През същата година излиза и видеокасетата „Кристал и приятели“, в която са клипирани песните от аудиокасетата с Тони Дачева. Взема участие на международен фестивал на турско говорещите страни – '97 и се представя в дует с дъщеря си [[Ажда]].<ref name="bgestrada"/> През 2000 г. печели Първа награда на фестивала „[[Пирин фолк]]“ – Сандански с песента „Жива да си“ (м. Пламен Велинов, т. Надежда Захариева), която е бонус в албума му „На върха“ (2001). В него записва първия си дует с дъщеря си Ажда – „Момиче, коя си ти?“.<ref name="bgestrada"/> През 2001 г. е обявен за почетен гражданин на турския град Орхангаза, заедно с [[Росица Кирилова]].<ref name="bgestrada"/> През същата година е издаден попфолк албумът му „На върха“, който е първият албум на Чаушев, издаден на компактдиск. Той включва нови песни като „Жива да си“, спечелила първа награда на фестивала Пирин фолк 2000, както и стари хитове като „Китка за теб“, „Само с теб“ и „Стара майко“. През 2003 г. певецът празнува грандиозно в Зала 1 на [[НДК]] своя 60-годишен юбилей и 40 години на сцена. На него пеят: [[Йорданка Христова]], [[Мими Иванова]], [[Маргарита Хранова]], [[Росица Кирилова]], [[Ваня Костова]], [[Борис Гуджунов]], [[Боян Иванов (певец)|Боян Иванов]], [[Борислав Грънчаров]], [[Луна (певица)|Луна]] и други. Залата е твърде малка, за да побере всички почитатели на певческото майсторство на Мустафа Чаушев. На концерта се представя и дъщеря му Ажда и изпяват с баща си дуета „Татко“, които е единствената нова песен в поредния албум с най-доброто от певеца – „Къде сте приятели?“ (2003 г.). Този албум включва най-популярните му български песни в нови аранжименти. През същата година е удостоен със Златния почетен знак на Община Шумен и е обявен за почетен гражданин на Шумен „''за изключителни заслуги към естрадната музика, разпространение на българската песен в страната и чужбина и във връзка с неговата шестдесет годишнина''“.<ref name="shumen.bg">{{Citation |title=Препис на решение №762 от 25 април 2003 г. на Общински съвет – Шумен |url=http://www.shumen.bg/decisions/762.htm |accessdate=2016-01-02 |archivedate=2016-01-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160128091657/http://www.shumen.bg/decisions/762.htm }}</ref> Участва във фестивала на етносите „Ръка за ръка“ през септември същата година.<ref name="bgestrada">[http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=persona/Мустафа%20Чаушев&page=0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0,0/ Биография и дискография на Мустафа Чаушев в www.bgestrada.com], BGestrada.com</ref> През 2005 г. Мими Иванова, Ваня Костова и Росица Кирилова посвещават на Мустафа Чаушев по случай 60-годишния му юбилей песента „Мъже с мустаци“, записана в съвместния албум на трите певици „Спасителки на плажа“.<ref>[http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=album/Мими%20Иванова%20с%20МВР%20-%20Спасителки%20на%20плажа%20-%202005%20-%20Развигор%20Попов Мими Иванова с МВР – Спасителки на плажа – 2005 – Развигор Попов], Дискография на Мими Иванова в БГестрада</ref> През 2007 г. Мустафа Чаушев издава компилация от два компактдиска с преводни песни с български текстове от Жива Кюлджиева („Любовта е жива“) и Надежда Захариева („Животът е надежда“). Дисковете съдържат големи хитове като „А ти си чакала“, „Глътка вино“, „Всяка моя вечер“, „Шехерезада“, „Дума да прати“, „Не ме сравнявай“, „Злато мое“, „Златни листа“, „Тази нощ ще бъде наша“, „Смей се на глас“, „Черноока моя“, „А ти, как си, кажи“, „Сърцето ми е нежна струна“, „Питай сърцето“, „Обич моя“, „Мария, имаш ли червено вино“ и др. През 2008 г. певецът празнува своя 65-годишен юбилей и 45 години сценична дейност с голям концерт, отново в зала 1 на НДК. Негови специални гости са Лили Иванова, [[Мая Нешкова]], Росица Кирилова, а в рамките на спектакъла дъщеря му Ажда представя дебютния си солов албум „Оф, оф“. През същата година издава компилацията „The best Богатство“, в която са включени нови песни, неиздавани преди това, и стари песни в нов аранжимент, като всичките са изпълнени на концерта. През 2013 г. певецът получава наградата „Златен век“ – печат от тогавашния служебен министър на културата [[Владимир Пенев]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1088276 Отличиха 50 дейци на културата по случай 24 май], Дарик нюз, 20 май 2013 г.</ref> На 6 декември 2018 г. е обявен за „Почетен гражданин на Община Бургас“.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/burgas/mustafa-chaushev-stana-pocheten-grazhdanin-na-burgas-snimki-2135714 Мустафа Чаушев стана почетен гражданин на Бургас (СНИМКИ)], Дарикнюз.бг, 6 декември 2018 г.</ref> Мустафа Чаушев в продължение на години работи по усъвършенстване на Закона за авторско право и сродните му права, за подобряване положението на бедстващи музиканти и подпомагане на младите в гилдията, в качеството си на един от учредителите на Европейската агенция за изпълнителските, продуцентските и авторските права и член на Управителния ѝ съвет.<ref>[http://artdialog-bg.com/мустафа-чаушев-50-години-на-сцената/ Мустафа Чаушев: 50 години на сцената], Арт Диалог, 18 ноември 2015 г.</ref> === Прекратяване на кариерата === През 2015 г. Мустафа Чаушев прекратява певческата си кариера със серия юбилейни концерти по случай 50-годишната си сценична дейност под надслов „50 години с песните на Мустафа Чаушев“, в които вземат участие негови колеги. Прощалният бенефис започва в градовете Шумен,<ref>[https://www.bnr.bg/shumen/post/100571405/mustafa-chaushev-otbelazva-50-godini-na-scenata-s-koncert-v-shumen Мустафа Чаушев отбелязва 50 години на сцената с концерт в Шумен], БНР, Радио „Шумен“, 19 юни 2015 г.</ref> Русе и Добрич. Следва голям бенефисен концерт на 15 август 2015 г. в Летния театър на Бургас с участието на Ажда, Йорданка Христова, Тони Дачева и Росица Кирилова.<ref>[http://chernomorie-bg.com/kyltyra/22730-caushev-s-3-casov-koncert-sliza-ot-goljamata-scena Чаушев с 3-часов концерт слиза от голямата сцена], Черноморие-бг.ком, автор: Бисерка Станчева, 17 август 2015 г.</ref> На 13 ноември 2015 г. в София, в „Рейнбоу плаза“, следва друг голям юбилеен концерт с участието на Ажда, Йорданка Христова, Росица Кирилова, Тони Дачева и Мая Нешкова.<ref>[http://bulphoto.com/events/43181/ 50 години на сцена отбеляза Мустафа Чаушев с концерт в „Рейнбоу плаза“], Булфото, 14 ноември 2015 г.</ref> На 15 декември 2015 г. в Държавна опера – Пловдив се провежда последният от серията концерти „50 години с песните на Мустафа Чаушев“.<ref>[http://guide.plovdiv24.bg/events/13468.html Мустафа Чаушев в Държавна опера – Пловдив], plovdiv24</ref> През същата година певецът издава албума си „50 години с песните на Мустафа Чаушев“, който раздава безплатно по концертите си.<ref>[https://www.discogs.com/Мустафа-Чаушев-50-години-песните-на-Мустафа-Чаушев/release/7801658 Мустафа Чаушев ‎– 50 години с песните на Мустафа Чаушев], discogs.com</ref> В него включва 22 песни от репертоара си с послеслов: {{цитат|''Посвещавам този диск на жена ми, дъщеря ми и всички приятели и почитатели, които ме обичат.''}}<ref>[http://big5.bg/obshhestvo/intervyu/mustafa-chaushev-edinstveniyat-sdnik-e-publikata.html Мустафа Чаушев: Единственият съдник е публиката] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151117014333/http://big5.bg/obshhestvo/intervyu/mustafa-chaushev-edinstveniyat-sdnik-e-publikata.html |date=2015-11-17 }}, Биг 5, 28 октомври 2015 г.</ref> През 2016 г. БНТ излъчва филма „50 години с песните на Мустафа Чаушев – Равносметка“, посветен на юбилейния концерт и кариерата на певеца.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/5107143 Йорданка Христова води бенефиса на Мустафа Чаушев], в. „24 часа“, 11 ноември 2015 г.</ref> === Инцидент със стрелба === На 22 април 2018 г. Мустафа Чаушев пътува с личния си автомобил и семейството си за Турция. При влизане в Турция, на граничен пункт на българо-турската граница, турски гражданин на около 45 години прережда Мустафа Чаушев. Певецът му прави забележка. Последва спор. След границата, на път за Истанбул, се чул силен гръм – задното стъкло на автомобила на Чаушев се строшава. Певецът установява, че по колата му има следи от куршуми, а един куршум минава на сантиметри от него. Семейството се разминава с уплаха и едва не загива. Дъщерята на Мустафа Чаушев – Ажда – губи гласа си за 10 дни. Експерти установяват, че случилото се е опит за убийство.<ref>[https://nova.bg/news/view/2018/06/25/219784/стреляха-с-пистолет-срещу-мустафа-чаушев Стреляха с пистолет срещу Мустафа Чаушев], Нова телевизия, 25 юни 2018 г.</ref><ref>Камелия Цветанова, [https://www.dnes.bg/notifikacii/2018/06/25/sled-zabelejka-strelba-po-peveca-mustafa-chaushev.380318 След забележка... стрелба по певеца Мустафа Чаушев], Dnes.bg, 25 юни 2018 г.</ref><ref>Петя Михова, [http://bnr.bg/post/100988108/mustafa-chaushev-razkaza-kak-sa-strelali-po-nego-v-turcia Мустафа Чаушев разказа как са стреляли по него в Турция], БНР, 25 юни 2018 г.</ref> == Дискография == === Малки плочи === {| class="wikitable" |- ! Подробности !! Песни |- | Година: 1970<br>Заглавие: „Мустафа Чаушев“<ref name="balkanton.su2">[http://www.balkanton.su/album/3250 „Мустафа Чаушев“ – ВТМ 6210 (1970) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>Вид: EP<br>Издател: Балкантон<br>Каталожен номер: ВТМ 6210<br>Записана на турски език. || 1. „Не ме изоставяй“<br>2. „Не вярвам в любовта ти“<br>3. „Един ден от живота“<br>4. „Дилайла“<br>Съпр. орк. „Балкантон“, дир. Д. Ганев |- | Година: 1970<br>Заглавие: „Пее Мустафа Чаушев“<ref name="balkanton.su1">[http://www.balkanton.su/album/1817 „Пее Мустафа Чаушев“ – ВТК 2933 (1970) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>Вид: SP<br>Издател: Балкантон<br>Каталожен номер: ВТК 2933<br> || 1. „Нямаш време за мен“<br>2. „Мой живот“<br>Съпр. орк. „Балкантон“, дир. Д. Ганев |- | Година: 1972<br>Заглавие: „Мустафа Чаушев“<ref>[http://www.balkanton.su/album/1874 „Мустафа Чаушев“ – ВТК 3001 (1972) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>Вид: SP<br>Издател: Балкантон<br>Каталожен номер: ВТК 3001 || 1. „Щом сме с песента“,<br> съпр. вок. гр. „До-ре-ми-фа“ и ЕОКТР, дир. В. Казасян<br>2. „Търся щастието“,<br>съпр. вок.-инстр. състав „6 + 1“, дир. Ив. Пеев |- | Година: 1974<br>Заглавие: „Мустафа Чаушев“<ref>[http://www.balkanton.su/album/1929 „Мустафа Чаушев“ – ВТК 3058 (1974) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>Вид: SP<br>Издател: Балкантон<br>Каталожен номер: ВТК 3058 || 1. „Китка за теб“<br>2. „Зимно море“<br>Съпр. ЕО, дир. Т. Русев |- | Година: 1974<br>Заглавие: „Мустафа Чаушев“<ref>[http://www.balkanton.su/album/1930 „Мустафа Чаушев“ – ВТК 3059 (1974) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>Вид: SP<br>Издател: Балкантон<br>Каталожен номер: ВТК 3059 || 1. „Безкраен празник“<br>2. „Любов за теб“<br>Съпр. ЕО, дир. Т. Русев |- | Година: 1974<br>Заглавие: „Mustafa Çavuşev“<ref>[https://www.discogs.com/release/7402284-Mustafa-%C3%87avu%C5%9Fev-Y%C4%B1llar-%C3%96nce-Bekle-Beni „Mustafa Çavuşev“ – DT 5157 (1974)], Discogs.com</ref><br>Вид: SP<br>Издател: Diskotür<br>Каталожен номер: DT 5157<br>Плочата е издадена в Турция. || 1. „Yıllar önce“<br>2. „Bekle beni“ |- | Година: 1975<br>Заглавие: „Мустафа Чаушев“<ref>[http://www.balkanton.su/album/2110 „Мустафа Чаушев“ – ВТК 3258 (1975) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>Вид: SP<br>Издател: Балкантон<br>Каталожен номер: ВТК 3258 || 1. „Оня мой неизвестен връстник“,<br>съпр. ЕО с вок. гр., дир. Т. Русев<br>2. „Песен за добрата дума“,<br>съпр. ЕОКТР, дир. Ив. Ангелов |- | Година: 1976<br>Заглавие: „Мустафа Чаушев“<ref>[http://www.balkanton.su/album/2151 „Мустафа Чаушев“ – ВТК 3303 (1976) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>Вид: SP<br>Издател: Балкантон<br>Каталожен номер: ВТК 3303 || 1. „Надежда“<br>2. „Лебедова вярност“<br>Съпр. ЕО, дир. Т. Русев |- | Година: 1980<br>Заглавие: „Мустафа Чаушев“<ref>[http://www.balkanton.su/album/2356 „Мустафа Чаушев“ – ВТК 3560 (1980) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>Вид: SP<br>Издател: Балкантон<br>Каталожен номер: ВТК 3560<br>Записана на турски език. || 1. „Пиян съм от любов“<br>2. „Ще съжаляваш за мен“ |- |} === Студийни албуми === * 1974 – „Мустафа Чаушев“<ref>[http://www.balkanton.su/album/1241 „Мустафа Чаушев“ – ВТА 1845 (1974) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>(LP, Балкантон – ВТА 1845) * 1977 – „Мустафа Чаушев“<ref>[http://www.balkanton.su/album/1454 „Мустафа Чаушев“ – ВТА 2098 (1977) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>(LP, Балкантон – ВТА 2098) * 1980 – „Шехерезада“<ref>[http://www.balkanton.su/album/3891 „Шехерезада“ – ВТА 10484 (1980) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>(LP, Балкантон – ВТА 10484) * 1982 – „Признание“<ref>[http://www.balkanton.su/album/4186 „Признание“ – ВТА 10869 (1982) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><ref name="balkanton.su3">[http://www.balkanton.su/album/6017 „Признание“ – ВТМС 7017 (1982) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>(LP и MC, Балкантон, LP: ВТА 10869; MC: ВТМС 7017) * 1982 – „AŞK NEDIR“, издаден в Турция<br>(LP) * 1984 – „Мустафа Чаушев“<ref>[http://www.balkanton.su/album/4543 „Мустафа Чаушев“ – ВТА 11294 (1984) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>(LP, Балкантон – ВТА 11294) * 1986 – „Злато мое“<ref>[http://www.balkanton.su/album/5096 „Злато мое“ – ВТА 12049 (1986) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><ref>[http://www.balkanton.su/album/6236 „Злато мое“ – ВТМС 7238 (1986) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>(LP и MC, Балкантон, LP: ВТА 12049; MC: ВТМС 7238) * 1988 – „Обич моя“<ref>[http://www.balkanton.su/album/5321 „Обич моя“ – ВТА 12325 (1988) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><ref>[http://www.balkanton.su/album/6319 „Обич моя“ – ВТМС 7314 (1988) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>(LP и MC, Балкантон, LP: ВТА 12325; MC: ВТМС 7314) * 1990 – „Мъко моя“<ref>[http://www.balkanton.su/album/5479 „Мъко моя“ – ВТА 12566 (1990) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>(LP, Балкантон – ВТА 12566) * 1991 – „Тук е моят дом!“<ref name="bgestrada"/><br>(MC, Унисон) * 1992 – „Мустафа Чаушев пее на турски език“<br>(MC, Мега музика) * 1994 – „Kalbimdeki şarkı“, издаден в Турция<br>(MC, Deniz Plak – 13278) * 1994 – „С песента в сърцето“<br>(MC, Riva Sound – RS0161) * 1995 – „Оркестър Кристал, Мустафа Чаушев, Тони Дачева“<br>(MC, Перфект аудио) * 1996 – „Сто пъти по сто“<br>(MC, Перфект аудио) * 1999 – „Bi tanem“, дуетен с Ажда<br>(MC, Муси мюзик) * 1999 – „Както догаря моята цигара“, дуетен с Ажда<br>(MC, Муси мюзик) * 2001 – „На върха“<br>(MC и CD, StefKos Music – SM0103029) === Компилации === * 1992 – „Хитовете на Мустафа Чаушев“<br>(MC, Мега музика) * 1993 – „Най-хубавите песни на Мустафа Чаушев 1“<ref>[http://www.balkanton.su/album/6641 „Най-хубавите песни на Мустафа Чаушев 1“ – ВТМС 7700 (1993) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>(MC, Балкантон – ВТМС 7700) * 1993 – „Най-хубавите песни на Мустафа Чаушев 2“<ref>[http://www.balkanton.su/album/6666 „Най-хубавите песни на Мустафа Чаушев 2“ – ВТМС 7725 (1993) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><br>(MC, Балкантон – ВТМС 7725) * 2003 – „Къде сте приятели?“<br>(CD, Riva Sound – RSCD3115) * 2007 – „Златните хитове на Мустафа Чаушев, част I: Любовта е жива“<br>(CD, Мустафа Чаушев) * 2007 – „Златните хитове на Мустафа Чаушев, част II: Животът е надежда“<br>(CD, Мустафа Чаушев) * 2008 – „The best Богатство“<br>(CD, Мустафа Чаушев) * 2015 – „50 години с песните на Мустафа Чаушев“<br>(CD, Мустафа Чаушев) === Други песни === * 1970 – „Мило лято“ – м. Саам, т. Светломир Димитров, съпр. орк. „Никола Чалашканов“ – от малката плоча „''Танцувайте''“ (Балкантон – ВТМ 6322)<ref>[http://www.balkanton.su/album/3337 „''Танцувайте''“ – ВТМ 6322 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1972 – „Жълтата река“ – б. т. Димитър Ценов, съпровожда вокална група и орк. „[[Балкантон (оркестър)|Балкантон]]“, дир. [[Димитър Ганев (диригент)|Димитър Ганев]] – от плочата „''Коктейл Балкантон''“ (Балкантон – ВТА 1405)<ref name="balkanton.su">[http://www.balkanton.su/album/867 „''Коктейл Балкантон''“ – ВТА 1405 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1972 – „Момчето и вятъра“ – м. Морис Аладжем, т. Димитър Ценов, съпр. ЕОБРТ, дир. [[Вили Казасян]] – от плочата „''Коктейл Балкантон''“ (Балкантон – ВТА 1405)<ref name="balkanton.su"/> * 1972 – „Пеперуди“ – м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, съпровожда вокална група и орк. „Балкантон“, дир. Димитър Ганев – от плочата „''Коктейл Балкантон''“ (Балкантон – ВТА 1405)<ref name="balkanton.su"/> * 1972 – „Мое слънце“ – м. Морис Аладжем, т. Димитър Ценов, съпр. ЕОКТР, дир. [[Ангел Заберски]] – от конкурса „''Мелодия на годината''“ за м. август (Балкантон – ВТА 1498)<ref>[http://www.balkanton.su/album/939 „''Българска телевизия. Мелодия '72''“ – ВТА 1498 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1976 – „Който пее, зло не мисли“ – м. и ар. Мишо Ваклинов, т. Б. Игнатов, съпр. ЕО, дир. Ангел Заберски – от плочата „''Избрани песни '76''“ (Балкантон – ВТА 2104)<ref>[http://www.balkanton.su/album/1459 „''Избрани песни '76''“ – ВТА 2104 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1976 – „Незнайният моряк“ – м. [[Христо Ковачев]], т. Емил Розин, ар. Томи Димчев, съпр. ЕОКТР, дир. Вили Казасян – от плочата „''Пеем за нашето време''“ (Балкантон – ВТА 1946)<ref>[http://www.balkanton.su/album/1323 „''Пеем за нашето време''“ – ВТА 1946 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1977 – „Тайна“ – м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, ар. Димитър Бояджиев, съпр. орк. „Спектър“, дир. Тончо Русев – от плочата „''ТВ мелодия на годината '77''“ (Балкантон – ВТА 10150)<ref>[https://www.balkanton.su/album/3598 „''Българска телевизия. Мелодия '77''“ – ВТА 10150 (1977) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1979 – „Диана“ – м. Христо Ковачев, т. Игнат Игнатов, ар. Марио Станчев, съпр. орк., дир. Николай Куюмджиев – от съвместна малка плоча с [[Маргрет Николова]] (Балкантон – ВТК 3510)<ref>[http://www.balkanton.su/album/2315 „''Песен за Самоков''“/ „''Диана''“ – ВТК 3510 (1979) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 2003 – „Севеджеим“, дует с Луна от концерта за 60-годишнината на Мустафа Чаушев * 2005 – „Любима жена“, дует с Ажда – м. и ар. Кирил Икономов, т. Георги Севеклиев – от албума на Кирил Икономов „''За приятелите наши''“ * 2008 – „Живей за мен“, дует с [[Мая Нешкова]] – м., т. и ар. Кирил Икономов * 2015 – „Равносметка“, дует с Йорданка Христова == Видеоалбуми == * 1995 – „Кристал и приятели“<br>([[VHS]], Перфект аудио) * 1995 – „Съдба. Хитовете на Мустафа Чаушев“<br>(VHS, Перфект аудио) == Награди и отличия == * 1972 – Трета награда от радиоконкурса „Пролет“ за песента „Момчето и вятъра“ * 1972 – „Мое слънце“ – песента е победителка в конкурса „Мелодия на годината“ за м. май * 1973 – Първа награда на жури и публика от конкурса „Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора“ за песента „Зимно море“ * 1974 – Първа награда на журито от конкурса „Песни за Варна“ за песента „Незнайният моряк“ * 1974 – Наградата на публиката от конкурса „Песни за Варна“ за песента „Незнайният моряк“ * 1974 – Втора награда от радиоконкурса „Пролет“ за песента „Пролет“ * 2000 – Първа награда от фестивала „[[Пирин фолк]]“ за песента „Жива да си“ * 2001 – Почетен гражданин на турския град Орхангаза * 2003 – Почетен златен знак и почетен гражданин на Шумен * 2010 – Награда „Златна лира“ от ЕАЗИПА * 2013 – Награда „Златен век“ – печат * 2016 – Награда за изключителен принос в областта на българската популярна музика и култура от Клуба на илюзионистите в България<ref>[http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/albumat-na-mustafa-chaushev.html „Албумът“ на Мустафа Чаушев], btv, Преди обед, 8 март 2016 г.</ref> * 2018 – Златна значка на община Шумен * 2018 – Почетен гражданин на Бургас * 2023 – Ключ от кулата на община Бургас<ref>[https://www.zonaburgas.bg/mustafa-chaushev-poluchi-klyuchat-ot-kulata-na-obshtina-burgas-trenyorat-na-nyurgyul-salimova-sashto/ Мустафа Чаушев получи Ключът от кулата на община Бургас, треньорът на Нюргюл Салимова – също], zonaburgas.bg, 06. 12. 2023 г.</ref> == Личен живот == През 1973 г. се запознава със съпругата си Лейла Чаушева, но се женят през 1983 г. Имат само една дъщеря – Ажда Чаушева, също певица, родена през 1984 г.<ref>[https://filternews.bg/mustafa-chaushev-praznuva-40-godini-brak/ Мустафа Чаушев празнува 40 години брак], Филтърнюз.бг, 13 октомври 2023 г.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://bgestrada.blogspot.bg/p/blog-page_19.html Биография на Мустафа Чаушев в www.bgestrada.blogspot.bg] * [https://www.discogs.com/artist/1960176-Мустафа-Чаушев Биография и дискография в Дискогс.ком] * [https://web.facebook.com/Mustafa-Chaushev-Мустафа-Чаушев-349031325289772/timeline Официална страница във „Фейсбук“ на Мустафа Чаушев] * [http://bnr.bg/hristobotev/post/100420373/ Всяка песен разказва история], БНР, 10 юни 2014 г. * [https://www.youtube.com/watch?v=mPysRLfS9DE Мустафа Чаушев – Анфас], YouTube {{Портал|Биографии|Музика|Шумен|България}} {{СОРТКАТ:Чаушев, Мустафа}} [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Почетни граждани на Шумен]] [[Категория:Почетни граждани на Бургас]] [[Категория:Почетни граждани на Орхангаза]] [[Категория:Българи от турски произход]] [[Категория:Родени в Шумен]] d9belgmfsfjryyp3y1guf66j88oawj6 0 292664 12214113 12213751 2024-04-25T14:03:57Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Милош Кръстев Павлов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Милош Павлов е роден в [[дебър]]ското село [[Безово]], тогава в Османската империя. Работи като каменоделец в Албания и Сърбия. Присъединява се към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и става секретар в четата на братовчед си [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]]. С нея участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], а след потушаването му е назначен за районен войвода в Дебърско. Милош успява да унищожи войводата на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската чета]], действаща в [[Дримкол]], [[сърбомани]]на Пандил и да неутрализира [[Георги Цветков Дримколски]]. Един от четниците на Пандил, албанецът Джемаил Марка по-късно в 1909 година оглавява нова сръбска чета в Дримкол.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> [[Файл:Struga IMARO Band.jpg|мини|250п|Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от [[Нерези]], Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от [[Глобочица]], Ильо Наумов от [[Ябланица (община Струга)|Ябланица]], Милош Кръстев от Безево, [[Трифон Манолов]] от [[Стеблево]], [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]] от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези]] На 6 март 1906 година четата на Милош Павлов е предадена от сърбоман<ref>Дебър, година ІІ, брой 5, 24 март 1906, с. 2-3.</ref> и обградена при село [[Нерези]]. Милош Павлов се самоубива, за да не попадне в ръцете на аскера, а братовчед му Марко Павлов с двама четници се спасяват.<ref>{{Николов|122}}</ref><ref>{{Пелтеков|338}}</ref> В Нерези загиват още Вельо Велков и Митре Георгов от [[Ташмарунища]]. Според [[Милан Матов]] Милош Кръстев убива уж случайно [[Цветко Стоянов|Цветан Ябланишки]] и поп [[Йован Бабунов]], тъй като се бъркали в района му, а пък самият той заедно с [[Трифон Манолов|Трифон Големия]] са предадени от селяните поради безчинствата им.<ref name="Матов 115">{{Матов 2011|115}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Павлов, Милош}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от община Дебър]] [[Категория:Български самоубийци]] [[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] p0tid2nph58vv0exp738plsz9kpshuy 12214115 12214113 2024-04-25T14:04:16Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Милош Кръстев Павлов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Милош Павлов е роден в [[дебър]]ското село [[Безово]], тогава в Османската империя. Работи като каменоделец в Албания и Сърбия. Присъединява се към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и става секретар в четата на братовчед си [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]]. С нея участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], а след потушаването му е назначен за районен войвода в Дебърско. Милош успява да унищожи войводата на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската чета]], действаща в [[Дримкол]], [[сърбомани]]на Пандил и да неутрализира [[Георги Цветков Дримколски]]. Един от четниците на Пандил, албанецът Джемаил Марка по-късно в 1909 година оглавява нова сръбска чета в Дримкол.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> [[Файл:Struga IMARO Band.jpg|мини|250п|Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от [[Нерези]], Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от [[Глобочица]], Ильо Наумов от [[Ябланица (община Струга)|Ябланица]], Милош Кръстев от Безево, [[Трифон Манолов]] от [[Стеблево]], [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]] от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези]] На 6 март 1906 година четата на Милош Павлов е предадена от сърбоман<ref>Дебър, година ІІ, брой 5, 24 март 1906, с. 2-3.</ref> и обградена при село [[Нерези]]. Милош Павлов се самоубива, за да не попадне в ръцете на аскера, а братовчед му Марко Павлов с двама четници се спасяват.<ref>{{Николов|122}}</ref><ref>{{Пелтеков|338}}</ref> В Нерези загиват още Вельо Велков и Митре Георгов от [[Ташмарунища]]. Според [[Милан Матов]] Милош Кръстев убива уж случайно [[Цветко Стоянов|Цветан Ябланишки]] и поп [[Йоан Бабунов]], тъй като се бъркали в района му, а пък самият той заедно с [[Трифон Манолов|Трифон Големия]] са предадени от селяните поради безчинствата им.<ref name="Матов 115">{{Матов 2011|115}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Павлов, Милош}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от община Дебър]] [[Категория:Български самоубийци]] [[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] czhnkjaiafc2pdqtmxvji1i0s0up19r 0 295844 12214801 11691155 2024-04-26T07:02:32Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат|порно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време. == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] lj9469zhxgtrlgqsm9my0nw17jtbkv0 12214803 12214801 2024-04-26T07:04:19Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат|порно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.Митака мадафака == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] cxrfx23ypcyonolnz4v7b6ac5faf2yf 12214805 12214803 2024-04-26T07:07:44Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат|порно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.Скибиди тоалетна == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] cd89dg6h142mru8eifnxhgfukcuxiaz 12214812 12214805 2024-04-26T07:13:02Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат|порно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.Скибиди тоалетна. Листи с кола госпожо == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] 3xd5lu9bik33k61lub1npk9nad2v8zv 12214815 12214812 2024-04-26T07:15:47Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат|порно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.Скибиди тоалетна. Листи с кола госпожо и кока кола == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] d8ra2nwe0o7f30m7b251emgkz76mhpj 12214822 12214815 2024-04-26T07:20:34Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат|порно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.Скибиди тоалетна. Уиски с кола госпожо и кока кола.Някой има ли запалка == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] sv0yyu85x2xl197i13myxk1pujxxlyu 12214825 12214822 2024-04-26T07:22:51Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат|порно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.Скибиди тоалетна. Уиски с кола госпожо и кока кола.Някой има ли запалка.Не няма == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] esal7xur6ui62hy9eo8xur7uvgj6c83 12214826 12214825 2024-04-26T07:24:03Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат|порно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.Скибиди тоалетна. Уиски с кола госпожо и кока кола.Някой има ли запалка.Не няма.И сандвич.Ивчо мадафака == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] n1xyuesavzlzewqeqjyaqxa3qoaip6y 12214829 12214826 2024-04-26T07:25:20Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат|порно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.Скибиди тоалетна. Уиски с кола госпожо и кока кола.Някой има ли запалка.Не няма.И сандвич.Ивчо мадафака.Торти == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] tquakk5vs5hdiyom23jt5n8ol717fxj 12214830 12214829 2024-04-26T07:26:01Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат|порно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.Скибиди тоалетна. Уиски с кола госпожо и кока кола.Някой има ли запалка.Не няма.И сандвич.Ивчо мадафака.ТортиИ аутозъм == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] oyxnti6wo4rk401cj1jv5rh161pq1v2 12214833 12214830 2024-04-26T07:26:41Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат|порно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.Скибиди тоалетна. Уиски с кола госпожо и кока кола.Някой има ли запалка.Не няма.И сандвич.Ивчо мадафака.ТортиИ аутозъм.Не е грешно Криси == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] b5oikjyj4cbh5z06w91uajgeosjdcn2 12214834 12214833 2024-04-26T07:26:44Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/151.252.195.220|редакции на 151.252.195.220]] ([[User talk:151.252.195.220|б]].), към версия на Алиса Селезньова wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време. == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] fjtibnkayzjx1hjaglxdhhlhrayfyl6 12214835 12214834 2024-04-26T07:27:23Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст.Дрогаааа Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време. == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] 4vlwszqf2aq7y7vdmxviut8y7n36p8g 12214836 12214835 2024-04-26T07:27:32Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/151.252.195.220|редакции на 151.252.195.220]] ([[User talk:151.252.195.220|б]].), към версия на Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време. == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] fjtibnkayzjx1hjaglxdhhlhrayfyl6 12214837 12214836 2024-04-26T07:28:07Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време. Торти без хляб == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] pmij9th2j33712tfes9yo2dizqratjx 12214838 12214837 2024-04-26T07:28:31Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/151.252.195.220|редакции на 151.252.195.220]] ([[User talk:151.252.195.220|б]].), към версия на Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време. == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] fjtibnkayzjx1hjaglxdhhlhrayfyl6 12214839 12214838 2024-04-26T07:29:11Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.И ивчо дрогата == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] esixf7ahgzw6ifp0cnhze8qnvhxqj4c 12214841 12214839 2024-04-26T07:30:26Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.И ивчо дрогата.Лъскава бетон ябланица == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] rykez862xyh2otn0gipqde2iwppcz7f 12214843 12214841 2024-04-26T07:33:08Z 151.252.195.220 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време.И ивчо дрогата.Лъскава бетон ябланица.Бясна вафла Криско и ще ми видиш уя от близко == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] o5k8gfeuuxdf1gs05zohc1j6h4bqat6 12214844 12214843 2024-04-26T07:33:21Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/151.252.195.220]] wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време. == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] fjtibnkayzjx1hjaglxdhhlhrayfyl6 12214845 12214844 2024-04-26T07:33:23Z PSS 9 209881 Защити „[[Ревматизъм]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 07:43, 26 април 2024 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 07:43, 26 април 2024 (UTC))) wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Болест | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = | Описание = | МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/apps/icd/icd10online/?gm70.htm+m790 M79.0] | МКБ9 = [http://www.icd9data.com/2009/Volume1/710-739/725-729/729/729.0.htm 729.0] | МКБО = | МКБО-3 = }} '''Ревматизъм''' е общ термин, който включва възпалителни [[заболявания]] на [[става|ставите]] и [[Съединителна тъкан|съединителните тъкани]]. Може да даде отражение на [[сърце]]то, [[бъбрек|бъбреците]], [[кост]]ите и [[кожа]]та. Характеризира се с болки и трудна подвижност, както и умора. Това е заболяване на [[опорно-двигателния апарат]], което е вероятно да се развие както в ранна, така и в по-късна възраст. Макар да не е установено със сигурност, има вероятност от зависимост на болките от [[климат]]а. При влажно и хладно време те се засилват и намаляват при топло и сухо време. == Лечение == При ревматизъм се препоръчва голям брой традиционни [[билки|билкови]] средства. Съвременната медицина, както традиционната, така и алтернативната, признава, че различните ревматични заболявания имат различни причини (като някои от тях имат множество причини) и се нуждаят от различни видове [[лечение]]. Въпреки това, началната терапия на основните ревматологични заболявания е с използване на аналгетици, например парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които включват ибупрофен и напроксен. Често са необходими по-силни аналгетици. Според древните гърци, [[пчелна отрова|пчелната отрова]] оказва положително влияние върху някои видове ревматизъм. В края на 19 век [[пчела|пчелите]] и [[мравка|мравките]] са се използвали като народно средство, и най-малко един лекар е разработил лечение с многократни инжекции с [[мравчена киселина]]. Някои племена в Амазония, включително Zo'é, използват ухапванията на огнените мравки за облекчаване на [[болка|болки]]. Маслото от черен дроб на треска също се използва като лек. В Източна Индия като лек се използва и маслото от дървото Нийм. Алтернативен начин за лечение на [[артрит]] (респ. ревматизъм) са [[билки]]те, които са доказали своето благотворно въздействие при това заболяване от столетия. Според Британската билкова фармакопея ({{lang|en|British herbal pharmacopoeia}}) [[билки]]те, които се използват при [[подагра]], [[артрит]] и ревматизъм са [[репей]] и [[глухарче]]. Ефективността на [[фитотерапия]]та се определя от начина на приложение и запазването на биологична активност на [[билки]]те. Те премахват кристалите на [[пикочна киселина|пикочната киселина]], като ги превръщат във водоразтворими и тогава те могат да напуснат организма. В противен случай кристалите остават, натрупват се около ставните повърхности, травмират ги непрекъснато и с времето ги разрушават. Съществуват [[хранителна добавка|хранителни добавки]], които съдържат екстракти от тези растения. == Вижте също == * [[Артрит]] {{Превод от|en|Rheumatism|887924975}} [[Категория:Заболявания на костите и ставите]] fjtibnkayzjx1hjaglxdhhlhrayfyl6 0 301420 12215045 10041921 2024-04-26T10:53:47Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Голямото бягство | име_оригинал = The Great Escape | режисьори = [[Джон Стърджис]] | продуценти = Джон Стърджис | сценаристи = [[Джеймс Клавел]]<br>[[Уилям Бърнет]] | базиран_на = „Голямото бягство“<br> от [[Пол Брикхил]] | актьори = [[Стийв Маккуин]]<br>[[Джеймс Гарнър]]<br>[[Ричард Атънбъро]]<br>[[Джеймс Доналд]]<br>[[Чарлс Бронсън]]<br>[[Доналд Плезънс]]<br>[[Джеймс Кобърн]] | музика = [[Елмър Бърнстийн]] | оператор = [[Даниъл Фап]]<br>[[Валтер Римл]] | монтаж = Ферис Уебстър | филмово_студио = „[[Мириш Къмпани]]“ | разпространител = [[United Artists]] | жанр = [[Приключенски филм]] | премиера = 20 юни 1963 | времетраене = 172 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[Английски език|английски]]<br>[[немски език|немски]]<br>[[френски език|френски]] | бюджет = $3,8 милиона | приходи = $11 700 000 милиона | код-IMDB = 0057115 | код-Allmovie = 20652 }} '''„Голямото бягство“''' ({{lang|en|The Great Escape}}) e [[Съединени американски щати|американски]] [[приключенски филм|приключенски]] [[филм]], режисиран от [[Джон Стърджис]], който излиза на екран през 1963 година. Главните роли се изпълняват от [[Стийв Маккуин]], [[Джеймс Гарнър]], [[Ричард Атънбъро]], [[Чарлс Бронсън]] и [[Джеймс Кобърн]]. Списание „[[Емпайър]]“ поставя „Голямото бягство“ сред първите 100 в класацията си „500 най-велики филма за всички времена“.<ref name="Empire">[http://www.empireonline.com/500/83.asp Empire – Топ 500]</ref> == Сюжет == Сценарият на [[Джеймс Клавел]] и [[Уилям Бърнет]] разказва историята за организирането на масово бягство от затвор за военнопленници по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Сюжетът е базиран на едноименната мемоарна книга на австралиеца [[Пол Брикхил]] за действителен случай на бягство от „Сталаг Луфт ІІІ“ – лагер на [[Луфтвафе]]. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Стийв Маккуин]]||капитан Хилтс („краля на карцера“) |- |[[Джеймс Гарнър]]||лейтенант Хидли („муфтаджията“) |- |[[Ричард Атънбъро]]||командир на ескадрила Бартлет („големия Х“) |- |[[Чарлс Бронсън]]||лейтенант Велински („краля на тунела“) |- |[[Джеймс Кобърн]]||офицер Седжуик („фабриканта“) |- |[[Джеймс Донълд]]||капитан Рамзи |- |[[Донълд Плийзънс]]||лейтенант Блайт („фалшификатора“) |- |[[Ханс Месмър]]||комендант Фон Люгер |- |[[Дейвид Маккалъм]]||лейтенант Ерик Ашли-Пит |- |[[Гордън Джаксън]]||лейтенант Анди Макдонълд |- |[[Джон Лейтън]]||лейтенант Уилям Дикс <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли – „Голямото бягство“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0057115/fullcredits?ref_=tt_ql_1 |accessdate=8 март 2019}}</ref> |} == Награди и Номинации == '''''Награди „Златен глобус“'''''<ref name="награди">[http://www.imdb.com/title/tt0057115/awards IMDB – списък награди]</ref> * Номинация за най-добър филм '''''Московски филмов фестивал'''''<ref name="награди"/> * Награда за най-добър актьор за Стийв Маккуин == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0057115|Голямото бягство}} * {{Amg movie|20652|Голямото бягство}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/great_escape „Голямото бягство“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Джон Стърджис]] [[Категория:Филми от 1963 година]] [[Категория:Американски приключенски филми]] [[Категория:Американски филми за Втората световна война]] ckf6g4k2kddehlihyygygf5qetlk9po 12215046 12215045 2024-04-26T10:54:13Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Голямото бягство | име_оригинал = The Great Escape | режисьори = [[Джон Стърджис]] | продуценти = Джон Стърджис | сценаристи = [[Джеймс Клавел]]<br>[[Уилям Бърнет]] | базиран_на = „Голямото бягство“<br> от [[Пол Брикхил]] | актьори = [[Стийв Маккуин]]<br>[[Джеймс Гарнър]]<br>[[Ричард Атънбъро]]<br>[[Джеймс Доналд]]<br>[[Чарлс Бронсън]]<br>[[Доналд Плезънс]]<br>[[Джеймс Кобърн]] | музика = [[Елмър Бърнстийн]] | оператор = [[Даниъл Фап]]<br>[[Валтер Римл]] | монтаж = Ферис Уебстър | филмово_студио = „[[Мириш Къмпани]]“ | разпространител = [[United Artists]] | жанр = [[Приключенски филм]] | премиера = 20 юни 1963 | времетраене = 172 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[Английски език|английски]]<br>[[немски език|немски]]<br>[[френски език|френски]] | бюджет = $3,8 милиона | приходи = $11,7 милиона | код-IMDB = 0057115 | код-Allmovie = 20652 }} '''„Голямото бягство“''' ({{lang|en|The Great Escape}}) e [[Съединени американски щати|американски]] [[приключенски филм|приключенски]] [[филм]], режисиран от [[Джон Стърджис]], който излиза на екран през 1963 година. Главните роли се изпълняват от [[Стийв Маккуин]], [[Джеймс Гарнър]], [[Ричард Атънбъро]], [[Чарлс Бронсън]] и [[Джеймс Кобърн]]. Списание „[[Емпайър]]“ поставя „Голямото бягство“ сред първите 100 в класацията си „500 най-велики филма за всички времена“.<ref name="Empire">[http://www.empireonline.com/500/83.asp Empire – Топ 500]</ref> == Сюжет == Сценарият на [[Джеймс Клавел]] и [[Уилям Бърнет]] разказва историята за организирането на масово бягство от затвор за военнопленници по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Сюжетът е базиран на едноименната мемоарна книга на австралиеца [[Пол Брикхил]] за действителен случай на бягство от „Сталаг Луфт ІІІ“ – лагер на [[Луфтвафе]]. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Стийв Маккуин]]||капитан Хилтс („краля на карцера“) |- |[[Джеймс Гарнър]]||лейтенант Хидли („муфтаджията“) |- |[[Ричард Атънбъро]]||командир на ескадрила Бартлет („големия Х“) |- |[[Чарлс Бронсън]]||лейтенант Велински („краля на тунела“) |- |[[Джеймс Кобърн]]||офицер Седжуик („фабриканта“) |- |[[Джеймс Донълд]]||капитан Рамзи |- |[[Донълд Плийзънс]]||лейтенант Блайт („фалшификатора“) |- |[[Ханс Месмър]]||комендант Фон Люгер |- |[[Дейвид Маккалъм]]||лейтенант Ерик Ашли-Пит |- |[[Гордън Джаксън]]||лейтенант Анди Макдонълд |- |[[Джон Лейтън]]||лейтенант Уилям Дикс <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли – „Голямото бягство“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0057115/fullcredits?ref_=tt_ql_1 |accessdate=8 март 2019}}</ref> |} == Награди и Номинации == '''''Награди „Златен глобус“'''''<ref name="награди">[http://www.imdb.com/title/tt0057115/awards IMDB – списък награди]</ref> * Номинация за най-добър филм '''''Московски филмов фестивал'''''<ref name="награди"/> * Награда за най-добър актьор за Стийв Маккуин == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0057115|Голямото бягство}} * {{Amg movie|20652|Голямото бягство}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/great_escape „Голямото бягство“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Джон Стърджис]] [[Категория:Филми от 1963 година]] [[Категория:Американски приключенски филми]] [[Категория:Американски филми за Втората световна война]] b3je7fnc45y3d1w08tnmug3g4hc8fps 0 305083 12214391 12209886 2024-04-25T19:27:57Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Порноактриса | име = Съни Леоне |снимка = Sunny Leone, december 2015, Mastizaade.jpg |месторождение = [[Сарния (Онтарио)|Сарния]], [[Онтарио]], {{Канада}} |рождено име = Каренджит Каур Вохра<ref name=timesofindia1/><ref name=imdb.com1/><ref name=DigitalSpy/><ref name=IndiaTVnews/> |съпруг = Даниъл Уибър (2011 – настояще)<ref name=timesofindia>>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://timesofindia.indiatimes.com/entertainment/bollywood/news-interviews/Sunny-Leones-husband-comes-to-India/articleshow/12687162.cms| заглавие=Sunny Leone's husband comes to India| издател=indiatimes.com| език=en}}</ref> |гражданство = {{CAN}}<br />{{USA}}<br />{{Индия}} (Отвъдморски гражданин)<ref name="daily.bhaskar">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://daily.bhaskar.com/article/MAH-MUM-sunny-leone-ragini-mms-2-later-house-in-mumbai-first-3669421.html| заглавие=Sunny Leone: Ragini MMS 2 later, house in Mumbai first | дата=20.08.2012 г| издател=Dailybhaskar.com| език=en}}</ref><ref name=hindustantimes-dual/> |мерки = 34DD-24-34 <ref name=iafd/><ref name=freeones2>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.freeones.com/html/s_links/bio_Sunny_Leone.php| заглавие=Sunny Leone Biography| достъп_дата=12.06.2011| издател=freeones.com| език=en}}</ref> |ръст = 163 cm<ref name=iafd/><ref name=freeones2/> |тегло = 50 кг<ref name=iafd/><ref name=freeones2/> |размер обувки = 37<ref name=freeones2/> |цвят на очи = кафяви<ref name=iafd/> |цвят на коса = черна<ref name=iafd>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.iafd.com/person.rme/perfid=SunnyLeone/gender=f/sunny-leone.htm| заглавие=rame.net: iafd: personal biography Sunny Leone| достъп_дата=9 януари 2011| издател=iafd.com| език=en}}</ref> |цвят на кожа = |естествени гърди = не<ref name=iafd/><ref name=freeones2/> |кръвна група = |етнически произход = [[Файл:Flag of India.svg|20px]] [[Индия|индийски]]<br />([[Файл:Punjab flag.svg|20px]][[Пенджабци|пенджаби]])<ref name="zeenews.com">[http://zeenews.india.com/entertainment/redhot/porn-star-doesn-t-mean-prostitute-says-sunny-leone_100587.htm `Porn star` doesn`t mean `prostitute`, says Sunny Leone. zeenews.com Sunday, 20 ноември 2011]</ref> |ориентация = [[Бисексуалност|бисексуална]]<ref name="zeenews.com"/> |период на активност= 2003 – настояще (като актриса)<br /> 2009 – 2015 (като режисьор) |псевдоними = |филми = 59 (актриса в порнографски филми)<br />61 (режисьор на порнографски филми)<ref name=iafd/><br />9 (актриса в игрални филми)<ref name=imdb.com1/> }} '''Каренджит Каур Вохра''' ({{lang|en|Karenjit Kaur Vohra}})<ref name=timesofindia1/><ref name=imdb.com1/><ref name=DigitalSpy/><ref name=IndiaTVnews/>, известна с псевдонима '''Съни Леоне''' ({{lang|en|Sunny Leone}}), е [[Канада|канадско]]-[[САЩ|американска]] [[актриса]] в [[игрален филм|игрални филми]] в [[индийско кино|индийското кино]], [[порнографска актриса]], [[режисьор]]ка и [[Кинопродуцент|продуцент]]ка на [[порнографски филм]]и, [[Манекен|модел]]ка, [[активист]]ка и [[бизнесдама]].<ref name=imdb.com1/><ref name=hindustantimes-dual/><ref name=iafd/><ref name=eyeweek>{{cite news|url=http://www.eyeweekly.com/blog/post/32910|title=Sunny Leone's America|accessdate=23 февруари 2013|first=Marc|last=Weisblott|date=4 юли 2008|work=Eye Weekly|archive-date=2008-11-19|archive-url=https://archive.ph/20081119075403/http://www.eyeweekly.com/blog/post/32910}}</ref><ref name="book">{{cite book|title=Confessions of the Hundred Hottest Porn Stars: Intimate, Funny, Outrageous, Sexy, Instructional, and Shocking Tell-Alls from the Biggest Names in the Biz. Lainie Speiser. с. 182 – 183, 2011 г., ISBN 1-59233-477-6, 9781592334773}}</ref> Тя е от [[Индия|индийски]] ([[Пенджабци|пенджабски]]) [[произход]].<ref name=iafd/><ref name=eyeweek/> Носителка е на награди на [[AVN награда|AVN]], [[F.A.M.E. награда|F.A.M.E.]] и [[XBIZ награда|XBIZ]] и има множество номинации за награди в различни категории и други отличия в областта на [[порнография]]та. Печели титлата „[[Списък на Пентхаус любимци на годината|Любимка на годината]]“ на американското издание на списание „[[Пентхаус (списание)|Пентхаус]]“ (2003 г.). Включена е в класацията за 2010 г. на списание „Максим“ – „Топ 12 жени звезди в порното“, известна още и като „Мръсната дузина“.<ref name=Maxim>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://avn.com/business/articles/video/Maxim-U-K-Names-Top-12-Porn-Stars-400571.html| заглавие=Maxim U.K. Names Top 12 Porn Stars|дата=18.06.2010| издател=AVN| език=en}}</ref> Водеща е на церемониите по връчване на едни от най-популярните награди в порноиндустрията – AVN,<ref name=avn.com2012>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Bree-Olson-Sunny-Leone-Named-2012-AVN-Awards-Co-Hosts-444865.html| заглавие=Bree Olson, Sunny Leone Named 2012 AVN Awards Co-Hosts| достъп_дата=05.11.2011| автор=Chatsworth, Calif| дата=16.08.2011| издател=AVN| език=en| архив_дата=2012-03-19| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120319102516/http://business.avn.com/articles/video/Bree-Olson-Sunny-Leone-Named-2012-AVN-Awards-Co-Hosts-444865.html}}</ref><ref name=examiner.com2012>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.examiner.com/sex-relationships-in-national/comedian-dave-attell-porn-stars-bree-olson-sunny-leone-to-host-2012-avn-awards| заглавие=Comedian Dave Attell, porn stars Bree Olson, Sunny Leone to host 2012 AVN Awards| достъп_дата=05.11.2011| автор=Sarah Estrella| дата=04.11.2011| издател=Examiner.com| език=en}}</ref> XBIZ<ref name=genesisonline>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.genesisonline.com/05/2010-xbiz-awards-to-be-hosted-by-teagan-presley-sunny-leone/| заглавие=2010 XBIZ Awards to Be Hosted by Teagan Presley & Sunny Leone| достъп_дата=26 февруари 2011| дата=5 януари 2010 г.| издател=genesisonline.com| език=en}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> и F.A.M.E.<ref name=thepornnews>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.thepornnews.com/sunny-leone-hosting-2010-fame-awards.html| заглавие=Sunny Leone hosting 2010 FAME Awards| достъп_дата=26 февруари 2011| издател=thepornnews.com| език=en| архив_дата=2013-12-03| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131203014147/http://www.thepornnews.com/sunny-leone-hosting-2010-fame-awards.html}}</ref> Участва в игрални филми, [[телевизия|телевизионни]] [[реклами]] и [[Телевизионно предаване|предавания]], [[реалити шоу]] програми и [[музика]]лни [[видеоклип]]ове. След като играе главната роля в индийския игрален филм „Пиратска кръв“, медиите в [[Оман]], където той е заснет, наричат Съни Леоне „индийската [[Мерилин Монро]]“.<ref name=EyeWeekly/><ref name=adultfilmdatabase.com1/><ref name=rapindustry.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.rapindustry.com/sunny_leone.htm| заглавие=MODEL: Sunny Leone| издател=rapindustry.com| език=en}}</ref> През 2011 г. е специален гост в индийската версия на реалити шоуто [[Биг Брадър]] – „Биг Бос“ сезон 5,<ref name=business.avn.com-Bigg-Boss-5>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Prepares-to-Occupy-Bigg-Boss-5-454982.html| заглавие=Sunny Leone Prepares to Occupy 'Bigg Boss 5'| достъп_дата=26.11.2011| автор=AVN Staff| дата=17.11.2011| издател=avn.com| език=en| архив_дата=2013-12-03| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131203015822/http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Prepares-to-Occupy-Bigg-Boss-5-454982.html}}</ref><ref name=ibtimes.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ibtimes.com/articles/254515/20111123/sunny-leone-impresses-big-boss-5-trends.htm| заглавие=Sunny Leone Impresses in Big Boss 5; Trends in Twitter| достъп_дата=27.11.2011| автор=Bhaskar Prasad| дата=23.11.2011| издател=The International Business Times| език=en}}</ref> след което дебютира в индийската киноиндустрия [[Боливуд]] с филма „Тяло 2“ (Jism 2) и получава покани и се снима в редица други филми.<ref name=TruthDive/> Навлизането ѝ в индийското кино предизвиква широка обществена дискусия в Индия за това дали да се позволи на порноактриса да участва в местни продукции, в която се включват политици, общественици, социолози, кинодейци и други популярни личности, като се стига и до няколко съдебни процеса.<ref name=IndiaTodayHeartless>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://indiatoday.intoday.in/story/shekhar-suman-sunny-leone-heartless-jism-2-pooja-bhatt/1/209291.html| заглавие=Shekhar Suman wants Sunny Leone for Heartless| достъп_дата=22.07.2012| дата=20.07.2012| издател=India Today| език=en}}</ref><ref name=zeenews.india.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://zeenews.india.com/entertainment/movies/sunny-leones-jism-2-courts-fresh-trouble_115710.html| заглавие=Sunny Leone’s ‘Jism 2’ courts fresh trouble, thanks to the porn star| достъп_дата=22.07.2012| дата=21.07.2012| издател=Zee News| език=en}}</ref><ref name=daily.bhaskar.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://daily.bhaskar.com/article/RAJ-JPR-plea-seeks-ban-on-jism-2-says-film-promoting-porn-3556699-NOR.html| заглавие=Plea seeks ban on Jism-2, says film promoting porn| достъп_дата=22.07.2012| дата=21.07.2012| издател=daily.bhaskar.com| език=en}}</ref> Снима фотосесии и е на корицата на списания като „FHM“, „Фронт“, „Джейн“, „[[Хъслър]]“, „[[Пентхаус (списание)|Пентхаус]]“, „Максим“ и др.<ref name=ainews.com2/> Член и активист е на асоциацията „ASACP“, чиято дейност е насочена срещу детската порнография и достъпа на деца в порнографски [[Интернет]] [[сайт]]ове,<ref name="avn.com1"/><ref name=asacp.org/> на американското общество за борба с [[Рак (болест)|ракови заболявания]] „DetermiNation“, както и на организацията за защита за животните „[[PETA]]“, като участва в редица техни обществени и благотворителни кампании.<ref name=acsevents.org>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://main.acsevents.org/site/TR?px=16514753&pg=personal&fr_id=34806&fl=en_US&et=SboAzTSCwYikOXmuNVFdNw&s_tafId=737652| заглавие=Welcome to Sunny L's Personal Page| издател=acsevents.org| език=en}}</ref><ref name=timesofap>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://timesofap.com/cinema/porn-star-to-do-a-campaign-for-peta/| заглавие=Porn Star to do a campaign for PETA| издател=timesofap| език=en}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref name=petaindia.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.petaindia.com/b/petaokplease/archive/tags/PETA+tee/default.aspx| заглавие=It's a Sunny Day for Animals!| издател=petaindia.com| език=en}}</ref> == Ранен живот == Родена е на [[13 май]] [[1981]] г. в град [[Сарния (Онтарио)|Сарния]], [[Административно деление на Канада|административна провинция]] [[Онтарио]], [[Канада]].<ref name=imdb.com1/><ref name=iafd/> Рожденото ѝ име е Каренджит Каур Вохра ({{lang|en|Karenjit Kaur Vohra}}).<ref name=timesofindia1>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://timesofindia.indiatimes.com/entertainment/bollywood/news-interviews/Randeep-Hooda-insists-calling-Sunny-Leone-by-real-name/articleshow/12966663.cms| заглавие=Randeep Hooda insists calling Sunny Leone by real name| достъп_дата=17.05.2011| издател=The Times of India| език=en}}</ref><ref name=imdb.com1>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.imdb.com/name/nm1293381/| заглавие=Sunny Leone| достъп_дата=17.05.2011| издател=imdb.com| език=en}}</ref><ref name=DigitalSpy>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.digitalspy.co.uk/bollywood/news/a378952/porn-star-turned-actor-sunny-leones-real-name-karenjit-kaur-vohra.html| заглавие=Porn star-turned-actor Sunny Leone's real name Karenjit Kaur Vohra| достъп_дата=17.05.2011| автор=Steven Baker| дата=28.04.2012| издател=Digital Spy| език=en}}</ref><ref name=IndiaTVnews>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.indiatvnews.com/entertainment/masala/Sunny-Leone-s-real-name-is-Karenjit-Kaur-Vohra-855.html| заглавие=Sunny Leone's real name is Karenjit Kaur Vohra| достъп_дата=17.05.2011| дата=27.04.2012| издател=India TV news| език=en| архив_дата=2013-12-02| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131202225203/http://www.indiatvnews.com/entertainment/masala/Sunny-Leone-s-real-name-is-Karenjit-Kaur-Vohra-855.html}}</ref> Родители ѝ са от пенджабски произход.<ref name=eyeweek/> Баща ѝ е роден в [[Тибет]], но израства в [[Делхи]], [[Индия]], а нейната майка е от малкия град [[Нахан]], [[окръг]] [[Сирмаур]] в северозападния [[Индия|индийски]] щат [[Химачал Прадеш]]. Те се преместват в Канада през 1981 г.<ref name=EyeWeekly>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.eyeweekly.com/scrollingeye/article/32910| заглавие=Sunny Leone's America| достъп_дата=16.05.2010| автор=Weisblott, Marc| дата=04.07.2008| издател=eyeweekly.com| език=en}}</ref><ref name=xrentdvd/><ref name=wallpaperweb/><ref name=lukeisback.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.lukeisback.com/stars/stars/sunny_leone.htm| заглавие=Sunny Leone Interview| достъп_дата=16.05.2010| автор=Luke| издател=lukeisback.com| език=en}}</ref><ref name=bollywoodmantra-'Boom'>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bollywoodmantra.com/news/boom-director-all-set-to-direct-sunny-leone/11848/| заглавие='Boom' director all set to direct Sunny Leone| достъп_дата=7 юни 2013 г| автор=Daliya Ghose| издател=bollywoodmantra.com| език=en| архив_дата=2013-06-09| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130609002606/http://www.bollywoodmantra.com/news/boom-director-all-set-to-direct-sunny-leone/11848/}}</ref> Леоне има един брат.<ref name=mymarriagewebsite.com/> Първоначално учи в канадско католическо училище.<ref name=EyeWeekly/><ref name=cltampa.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.cltampa.com/news-views/sex-love/article/20736288/pornstar-sunny-leone-on-thriving-in-the-wild-wild-west-of-the-adult-industry-nsfw| заглавие=Pornstar Sunny Leone on thriving in the wild, wild west of the adult industry (NSFW)| достъп_дата=20.11.2010| автор=Shawn Alff| дата=23.08.2010| издател=cltampa.com| език=en}}</ref> През 1996 г. родителите ѝ получават [[зелена карта]] за САЩ и решават да живеят там.<ref name=xrentdvd/> Тогава Съни е на 15 години и заедно със семейството си отива в САЩ – първо във [[Форт Гретиът]], щата [[Мичиган]], една година по-късно се местят в [[Лейк Форест]], щата [[Калифорния]]<ref name=ambushinterview/> и накрая се установяват в [[Ориндж (окръг, Калифорния)|Ориндж Каунти]]. През 1999 г. завършва средното си образование и се записва в [[колеж]] за медицински сестри в Ориндж Каунти, където учи две години, но не го завършва,<ref name=ambushinterview/> тъй като започва кариерата си на еротичен модел.<ref name=ambushinterview/> Преди това работи най-напред с майка си и баща си в магазин за немски хлебни изделия,<ref name=xrentdvd>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.xrentdvd.com/Porn_Star_Interviews/Sunny_Leone.html| заглавие=Inside Sunny Leone| достъп_дата=16.05.2010| автор=Big D| дата=07|година=2006|месец=юни| издател=xrentdvd.com| език=en}}</ref><ref name=ambushinterview/> в бензиностанция от веригата „Джифи Луб“,<ref name=ambushinterview/> а след това и в счетоводна къща.<ref name=blog.freeones>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://blog.freeones.com/2007/08/06/exclusive-interview-with-sunny-leone/| заглавие=Exclusive interview with Sunny Leone| достъп_дата=9 януари 2011| издател=freeones.com| език=en}}</ref> == Кариера == [[Файл:Sunny Leone r140014.png|мини|180px|Съни Леоне в началото на кариерата си през 2002 г.]] === В индустрията за възрастни === Съни Леоне започва кариерата си в индустрията за възрастни през 2001 г., когато е на 20-годишна възраст. Тогава, докато учи за медицинска сестра в колеж в Ориндж Каунти, нейна колежка, подвизаваща се като екзотична танцьорка и стриптизьорка в нощни клубове, я запознава с работещия за агенция за еротични модели Джон Стивънс, който я представя на Джей Алън, фотограф на порнографското списание „[[Пентхаус (списание)|Пентхаус]]“. Алън ѝ предлага да направи няколко фотосесии за списанието и тя се решава да се снима за това списание и още същата година е избрана за любимка за месец март.<ref name=lukeisback.com/><ref name=ambushinterview/> В следващите няколко години се снима само в голи фотосесии за различни еротични и порнографски списания като „[[Хъслър]]“, „Чери“, „Мистик“, „Хайт сосиети“, „Суанк“, „AVN онлайн“, „Лег уърлд“, „Клуб интернешънъл“, „Лоурайдър“ и др.<ref name=zimbio/> Фотосесиите за тези списания ѝ носят популярност и през 2003 г. печели титлата на списание „Пентхаус“ за любимка на годината и парична награда от 100 хиляди долара.<ref name=penthousereport.com/><ref name=theglobeandmail>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.theglobeandmail.com/arts/film/why-this-canadian-porn-stars-past-isnt-holding-her-back-in-bollywood/article4098382/| заглавие=Why this Canadian porn star's past isn't holding her back in Bollywood Add to ...| автор=Stephanie Nolen| дата=7 април 2012 г| издател=theglobeandmail.com| език=en}}</ref> Това ѝ дава възможността да се снима във видео за „Пентхаус“ заедно с порнографските актриси [[Тера Патрик]] и [[Кайла Коул]],<ref name=wallpaperweb>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.wallpaperweb.org/wallpaper/babes/sunny-leone.html| заглавие=Sunny Leone: Facts about Sunny Leone| достъп_дата=27.02.2011| издател=wallpaperweb.org| език=en}}</ref> а също така започва да работи с известни фотографи като Сюзи Рандал и Кен Маркъс. Тя снима и няколко филма, продуцирани от „Пентхаус“ и „Мистик“,<ref name=zimbio/> както и еротични видеоклипове за компаниите „Ед фокс“, „Плейтайм видео“ и „FM Концептс“.<ref name=wallpaperweb/> През това време работи и като представител по интернет продажбите на студиото за порнографски филми „Адам и Ева“, отговаряйки за [[Западно крайбрежие на САЩ|Западното крайбрежие на САЩ]].<ref name="adameve">{{cite web| url=http://business.avn.com/articles/19818.html| title=Sunny Leone Joins Adam & Eve Sales Team| author=Chip Baker| date=24 февруари 2005| publisher=AVN}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 2005 г. подписва тригодишен договор с компанията „[[Вивид Ентъртейнмънт]]“, който предвижда тя да започне да снима „по-хард“ сцени.<ref name=businessavn/> Следващата година става първото момиче на тази компания, за което е продуцирано интерактивно видео – „Виртуално Вивид момиче: Съни Леоне“.<ref name=iafd/><ref name=zimbio/> През 2007 г. сключва нов договор с „Вивид“, в който са предвидени и сцени с мъже, но се съгласява да направи тези сцени само с Мат Ериксън, който е неин годеник тогава.<ref name=SunnyLeoneMen>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Renews-Vivid-Contract-Will-Perform-with-Men-26671.html| заглавие=Sunny Leone Renews Vivid Contract, Will Perform with Men| автор=David Sullivan| дата=09.05.2007| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2011-07-16| архив_дата=2013-11-04| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131104220345/http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Renews-Vivid-Contract-Will-Perform-with-Men-26671.html}}</ref> След като двамата се разделят тя започва да снима с различни партньори, сред които Томи Гън, Вуду, Джеймс Дийн, Маркъс Лондон, Джон Уест и др.<ref name="sunlust">{{cite web| url=http://www.xbiz.com/news/news_piece.php?id=97782| title=Sunny Leone Forms Her Own Studio, SunLust Pictures| author=Steve Javors| date=22 август 2008| publisher=XBIZ| достъп_дата=2011-07-03| архив_дата=2009-06-01| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090601040441/http://www.xbiz.com/news/news_piece.php?id=97782}}</ref> В сцените си с мъже тя прави само [[Орален секс|орален]] и [[вагинален секс]].<ref name=zimbio/> По-късно има интимна връзка и с друг порнографски актьор – Ариел Кинг, с когото също снима няколко сцени.<ref name="iafd.com/matchups">{{cite web| url=http://www.iafd.com/matchups.rme/perfid=SunnyLeone/gender=f| title=personal bio: sunny leone: scene pairings| publisher=iafd.com}}</ref><ref name=lukeisback.com/?p=3545>{{cite web| url=http://www.lukeisback.com/?p=3545| title=Sunny Leone’s Boyfriend answers my Q’s|author=Luke Ford|date=15 октомври 2008| publisher=Lukeisback.com}}</ref> [[Файл:Sunny Leone 2 2009.jpg|мини|180px|Съни Леоне при участието си в тържеството за 25-ата годишнина на Вивид, състояло се в Пурпурната опера в [[Холивуд]] през 2009 г.]] Снима и за други продуцентски компании като „Адам и Ева“, „Трайангъл филмс“, „Ийвъл Ейнджъл“, „Хъслър видео“, „Диджитъл син“ и др.<ref name=iafd/> През 2008 г. напуска агенцията „Ел Ей директ моделс“ и започва да се представлява сама. По това време тя основава заедно с Даниъл Уибър компания за продуциране на [[порнографски филм]]и, наречена „Сънласт Пикчърс“. Двамата са равностойни партньори, а новата компания поддържа близки връзки с Вивид Ентъртейнмънт, за която Леоне продължава да работи. Първият филм, продуциран от „Сънласт Пикчърс“ е „Тъмната страна на Съни“, който е излъчен за първи път в „Музея за еротично наследство“ в Лас Вегас, САЩ през 2009 г.<ref name=iafd/><ref name=wallpaperweb/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sunlustpictures.com/| заглавие=SunLust Pictures| достъп_дата=16.05.2010| издател=sunlustpictures.com| език=en}}</ref> В свое интервю Уибър твърди, че компанията е с годишни приходи от 1 милион долара.<ref name=theglobeandmail/><ref name=Leaves-LA-Direct>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Leaves-LA-Direct-55299.html| заглавие=Sunny Leone Leaves LA Direct| достъп_дата=15.02.2014| дата=14.10.2008| издател=AVN.com| език=en| архив_дата=2014-02-22| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140222233732/http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Leaves-LA-Direct-55299.html}}</ref> От края на 2009 г. Леоне започва да работи и като режисьор.<ref name=iafd/> Един от основните ѝ приоритети като режисьор и продуцент в порноиндустрията е борбата с интернет пиратството в областта на порнографията. В свое интервю за списание „Дейли Лоъф“ тя твърди, че е шокирана от т.нар. „tube“ сайтове (сайтове за видеообмен на порнофилми и клипове), които нанасят сериозен удар върху приходите в порноиндустрията, като казва, че тя е част от ново поколение продуцентски студия, които ще се стремят да предлагат винаги висококачествен продукт, използвайки нови технологии и нови начини на промотиране на тези продукти и допълва, че вижда бъдещето в създаването на видео по поръчка, продажбата на два или три филма в една опаковка, пускане на сцените от определен филм в официалните ѝ сайтове преди да е излязъл на пазара самият филм.<ref name=rapindustry.com/><ref name=dailyloaf/> През 2010 г. печели наградата на AVN в категорията за най-добра групова секс-сцена само с момичета за изпълнението ѝ заедно с [[Ева Анджелина]], [[Тийгън Пресли]] и [[Алексис Тексас]] от филма „Извращения 1“.<ref name="://business.avn.com/articles/video/2010-AVN-Award">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/2010-AVN-Award-Winners-Announced-378238.html| заглавие=2010 AVN Award Winners Announced| автор=AVN Staff| дата=13 януари 2010| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2011-07-08| архив_дата=2012-07-08| архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20120708134222/http://business.avn.com/articles/video/2010-AVN-Award-Winners-Announced-378238.html}}</ref> През същата година печели и [[F.A.M.E. награда]] в категорията за любими гърди.<ref name=thefameawards.com2010>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.thefameawards.com/winners-2010.aspx| заглавие=THE WINNERS| автор=AVN Staff| издател=thefameawards.com| език=en}}</ref> През юни 2010 г. британското издание на списание „[[Максим (списание)|Максим]]“, в класацията си ''„Топ 12 порно звезди“'', известна още и с наименованието „Мръсната дузина“, определя за Съни Леоне 4-тото място. Въпросната класация е подредена от редакторите и читателите на списанието и в нея попадат най-известните порноактриси, с най-много награди, най-високите такси и най-големи тиражи на филми.<ref name=ainews.com1/> Изиграва главната роля във филма „Джия: Портрет на порнозвезда“ с режисьор Спенсър Бенедикт, като тя е и [[Кинопродуцент|продуцент]] на филма, чрез компанията си „Сънласт Пикчърс“. Този филм носи пет номинации на нея и на продуцентската ѝ компания на наградите на AVN през 2011 г. Самият филм е номиниран в категориите за най-добре адаптиран сценарий, най-добра оригинална песен за [[саундтрак]]а на филма, както и за най-добра [[пародия]] в жанра [[драма]]. За актьорското си изпълнение в този филм Леоне е номинирана за награди в категориите за най-добра лесбийска сцена с две момичета за сцената ѝ с [[Тори Блек]] и за най-добра актриса на годината за цялостното ѝ представяне във филма. Наградите на AVN за 2011 г. носят на Съни и редица други номинации: за най-добра лесбийска групова сцена („Приятелки 2“); за най-добра сцена с групов секс („Фокус мокус XXX“); за най-добра лесбийска сцена с три момичета („Голямото приключение на Съни“); за най-добра секс сцена с две момичета и един мъж („Голямото приключение на Съни“); както и номинация в категорията за порнозвезда с най-добър уебсайт.<ref name="avn.com/2011_nominations"/><ref name=avn.com.Award-Nominations>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/company-news/13-AVN-Award-Nominations-for-Sunny-Leone-SunLust-Pictures-Gia-419321.html| заглавие=13 AVN Award Noms for Sunny Leone, SunLust Pictures, 'Gia'| дата=29.12.2010| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2011-07-16| архив_дата=2013-01-21| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130121143205/http://business.avn.com/company-news/13-AVN-Award-Nominations-for-Sunny-Leone-SunLust-Pictures-Gia-419321.html}}</ref> Поставена е на седмо място в класацията на списание „Комплекс“, наречена „Топ 100 на най-горещите порнозвезди (точно сега)“ от юли 2011 г.<ref name=complex.com>{{cite web| title=The Top 100 Hottest Porn Stars (Right Now)| publisher=complex.com| url=http://www.complex.com/girls/2011/07/the-top-100-hottest-porn-stars/sunny-leone| достъп_дата=2013-11-07| архив_дата=2013-10-30| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131030091653/http://www.complex.com/girls/2011/07/the-top-100-hottest-porn-stars/sunny-leone}}</ref> В края на 2011 г. снима първата си сцена с [[анален секс]] в режисирания от самата нея филм „Богиня“ (Goddess), като партньор ѝ е Ариел Кинг.<ref name=iafd/><ref name=iafd.com.Goddess>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.iafd.com/title.rme/title=goddess/year=2011/goddess.htm| заглавие=Goddess (2011)| издател=iafd.com| език=en}}</ref> На наградите на AVN за 2012 г. не успява да спечели награда, но получава четири номинации, които са в категориите за най-добра секс-сцена с две момичета, най-добра соло секс-сцена, кросоувър звезда на годината и порнозвезда с най-добър уебсайт.<ref name="avn.com/2012_nominations2">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://avnawards.avn.com/2012_AVN_Awards_nominations.pdf| заглавие=AVN AWARDS 2012 – NOMINATIONS| издател=avn.com| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120131034635/http://avnawards.avn.com/2012_AVN_Awards_nominations.pdf| архив_дата=2012-01-31| език=en| достъп_дата=2012-02-10}}</ref> През 2013 г. печели наградата на AVN за [[AVN награда за Crossover звезда на годината|Crossover звезда на годината]].<ref name=avn.com-AVN13Award/> Водеща е на церемониите по връчване на наградите на [[F.A.M.E. награда|F.A.M.E.]] (заедно с [[Джесика Дрейк]] на 8 юли 2010 г. в [[Лос Анджелис]]),<ref name=thepornnews/><ref name=avn.com.DrakeLeone>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Jessica-Drake-Sunny-Leone-Tapped-to-Host-F-A-M-E-Awards-402423.html| заглавие=Jessica Drake, Sunny Leone Tapped to Host F.A.M.E. Awards| дата=06.07.2010| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2011-07-16| архив_дата=2012-01-01| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120101061048/http://business.avn.com/articles/video/Jessica-Drake-Sunny-Leone-Tapped-to-Host-F-A-M-E-Awards-402423.html}}</ref> [[XBIZ награда|XBIZ]] (2010 и 2011 г.),<ref name=genesisonline/> и [[AVN награда|AVN]] (заедно с порноактрисата [[Бри Олсън]] и комедийния актьор Дейв Атъл на 21 януари 2012 г. в Лас Вегас).<ref name=avn.com2012/><ref name=examiner.com2012/> [[Файл:Sunny Leone AVN 2011.jpg|мини|180px|Съни Леоне на еротичното изложение „AVN Adult Entertainment Expo“ в Лас Вегас през 2011 г.]] Съни Леоне има множество участия в различни събития, изложения и програми, организирани от продуцентски компании в порноиндустрията. Ежегодно участва в еротичните изложения на порноиндустрията – „AVN Adult Entertainment Expo“ в [[Лас Вегас]], „Exxxotica Expo“ в Лос Анджелис, „Exxxotica“ в [[Ню Джърси]], „Internext convention“ в [[Холивуд]] и др.<ref name=ainews.com2/> Тя е едно от основните лица на т.нар. „забавна обиколка“ на порноактрисите на „Вивид“ ''(Vivid Comedy Tour)''. Също така е рекламно лице на колекцията обувки на „Вивид“ ''(Vivid Footwear collection)'', както и на водката „Вивид“ ''(Vivid Vodka)'', произвеждана от компанията „Вивид Ентъртейнмънт“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://ainews.com/Archives/Story19116.phtml| заглавие=Now There's Vivid Vodka| автор=Vivid PR| дата=07.03.2011 г.| издател=ainews.com| език=en| достъп_дата=2011-06-13| архив_дата=2011-05-29| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110529232839/http://ainews.com/Archives/Story19116.phtml}}</ref>. Участва на еротичните шоу програми „Вивид/Клуб Джена линджър боул“ в [[Детройт]] през 2006 г. и „Вивидс хот род найт“, както и в еротични нощни стриптийз шоу програми из различни клубове в САЩ и Канада. По време на тези шоу програми танцува и прави стриптийз на живо пред своите фенове, а също така се среща с тях, отговаря на въпроси, раздава автографи и т.н. Такива еротични представления на живо изнася в клубове като „Блуш джентълменс клуб“ в [[Питсбърг]],<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/company-news/Sunny-Leone-Rolls-Into-The-Steel-City-401171.html| заглавие=Sunny Leone Hits the Stage in the Steel City| дата=25.06.2010| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2011-07-16| архив_дата=2012-01-01| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120101061927/http://business.avn.com/company-news/Sunny-Leone-Rolls-Into-The-Steel-City-401171.html}}</ref> „Пърл“ в [[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]],<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/company-news/Join-Sunny-Leone-for-Some-Foreplay-414970.html| заглавие=Join Sunny Leone for Some 'Foreplay' Tonight in San Jose| дата=08.10.2010| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2011-07-16| архив_дата=2012-01-01| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120101060648/http://business.avn.com/company-news/Join-Sunny-Leone-for-Some-Foreplay-414970.html}}</ref> „Клуб Ви“ в [[Торонто]],<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/company-news/Sunny-Leone-Hits-Everything-to-do-with-Sex-Show-417900.html| заглавие=Sunny Leone Attends Everything To Do With Sex Show| дата=19.11.2010| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2011-07-16| архив_дата=2011-05-09| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110509194049/http://business.avn.com/company-news/Sunny-Leone-Hits-Everything-to-do-with-Sex-Show-417900.html}}</ref> „Фантазис найтклуб“ в [[Балтимор]],<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/company-news/Sunny-Leone-Featuring-419456.html| заглавие=Sunny Leone Dancing at Fantasies in Baltimore| дата=19.12.2010| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2011-07-16| архив_дата=2011-03-23| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110323212302/http://business.avn.com/company-news/Sunny-Leone-Featuring-419456.html}}</ref> „Ейджълс рокбар“ в [[Луисвил]], „Даймъндс менс клуб“ в [[Кливлънд]],<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/company-news/Sunny-Leone-Partying-Dancing-in-Louisville-Cleveland-435193.html| заглавие=Sunny Leone Partying, Dancing in Louisville, Cleveland| дата=05.05.2011| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2011-07-16| архив_дата=2012-01-01| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120101055410/http://business.avn.com/company-news/Sunny-Leone-Partying-Dancing-in-Louisville-Cleveland-435193.html}}</ref> „Опиум найтклуб“ в [[Холивуд]]<ref name="business.avn.com/articles"/> и редица други. Присъствието ѝ в [[интернет]] ѝ носи редица рекламни договори с компании, развиващи своята търговска дейност предимно в глобалната мрежа – „PPPкард“, „Адълт покер парти“, „Брикхаус“, „Флирт4фрий“, „Тотемкеш“, „Аймлайв“ и др.<ref name=zimbio/> Популярността ѝ в интернет ѝ носи наградите на XBIZ за уеб момиче на 2008 г. и на AVN за 2010 г. за уеб звезда на годината.<ref name="://business.avn.com/articles/video/2010-AVN-Award"/><ref name="xbizawards/winners.php"/> Посредством отливка на [[вагина]]та на Съни Леоне е изработена от компанията за еротични аксесоари „Док Джонсън“ изкуствена вагина, която е напълно идентична с нейната и е пусната в продажба като секс играчка.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/Doc-Johnson-Vivid-Launch-Sunny-Leone-and-Lacie-Heart-Pocket-Pals-29248.html| заглавие=Doc Johnson, Vivid Launch Sunny Leone and Lacie Heart Pocket Pals| автор=Vance Kingsley| дата=14.12.2006 г.| издател=business.avn.com| език=en| достъп_дата=2011-06-13| архив_дата=2011-08-11| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110811081140/http://business.avn.com/articles/Doc-Johnson-Vivid-Launch-Sunny-Leone-and-Lacie-Heart-Pocket-Pals-29248.html}}</ref> През 2008 г. на пазара излиза и вибратор, носещ името на Съни – „Съни Леоне ексайтър вибратор“, изработен от същата компанията.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/Doc-Johnson-Unveils-Briana-Banks-and-Sunny-Leone-Vivid-Girl-Toys-54813.html| заглавие=Doc Johnson Unveils Briana Banks and Sunny Leone Vivid Girl Toys| автор=Bianca Fox| дата=17.08.2008 г.| издател=business.avn.com| език=en| достъп_дата=2011-06-13| архив_дата=2011-08-11| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110811081210/http://business.avn.com/articles/Doc-Johnson-Unveils-Briana-Banks-and-Sunny-Leone-Vivid-Girl-Toys-54813.html}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bedtimeheaven.co.uk/product_detail-prodid~10865.htm| заглавие=Sunny Leone Ribbed Exciter Vibrator| издател=bedtimeheaven.co.uk| език=en| достъп_дата=2011-06-13| архив_дата=2011-01-01| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110101004111/http://bedtimeheaven.co.uk/product_detail-prodID~10865.htm}}</ref> Тя е определяна като една от най-популярните порнографски актриси на [[Азия|азиатския континент]], като основен фактор за това е етническият ѝ произход. Над 60 процента от нейните фенове са от [[Южна Азия]].<ref name=wrestlinginc.com/><ref name=the-sunny-leone.blogspot.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://the-sunny-leone.blogspot.com/2011/02/interview-sunny-leone.html| заглавие=SUNNY LEONE „The blue-eyed blonde is stepping aside“| автор=Kanika Gahlaut| дата=02.02.2011| издател=the-sunny-leone.blogspot.com| език=en}}</ref> Изключително много допринася за тази популярност участието ѝ в индийската версия на реалити шоуто Биг Брадър – Bigg Boss сезон 5, продължило от месец ноември 2011 г. до началото на януари 2012 г., като през това време порноактрисата става най-търсената личност в търсачката [[Гугъл]] в Индия.<ref name=newspakistan.pk1>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.newspakistan.pk/2012/01/02/Bigg-Boss-5-Porn-star-Sunny-Leone-voted-out-of-the-house/| заглавие=Bigg Boss 5: Porn star Sunny Leone voted out of the house| достъп_дата=03.02.2012| автор=Imran Shaukat Khan| дата=2 януари 2012| издател=NewsPakistan.PK| език=en}}</ref><ref name=newspakistan.pk2>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.newspakistan.pk/2011/12/15/Porn-star-Sunny-Leone-becomes-India-s-most-googled-celebrity/| заглавие=Porn star Sunny Leone becomes India’s most googled celebrity| достъп_дата=03.02.2012| автор=Imran Shaukat Khan| дата=15.12.2011| издател=NewsPakistan.PK| език=en}}</ref> Включена е в книгата „Naked Ambition: An R Rated Look at an X Rated Industry“ на Майкъл Греко, в която той публикува над двеста фотографии на популярни порноактьори.<ref name="book2">{{cite web| url=http://weblogs.cw11.com/news/local/morningnews/blogs/2008/01/sunny_leones_naked_ambition.html| title=Sunny Leone's Naked Ambition| accessdate=25 януари 2008| author=Ryan Rayzer| date=25 януари 2008| publisher=CW 11 Morning News| архив_дата=2008-01-29| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080129131500/http://weblogs.cw11.com/news/local/morningnews/blogs/2008/01/sunny_leones_naked_ambition.html#more/}}</ref> === Мейнстрийм === ==== Първи мейнстрийм изяви ==== През 2002 г. участва в изложенията за автомобили „SEMA Международен автосалон“ в [[Лонг Бийч]], [[Калифорния]] и „Екстремен аутофест Помона“.<ref name=indiatvnews>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.indiatvnews.com/photos/sunny-leone-039-s-seductive-shoot-for-manforce-1653.1636/2| заглавие=Sunny Leone's seductive shoot for Manforce|дата=27.09.2013|издател= indiatvnews.com|език=en}}</ref> През 2005 г. се изявява като [[репортер]] и интервюира гостите на церемонията по връчването на наградите на индийската [[Ем Ти Ви]].<ref name=zimbio>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.zimbio.com/Sunny+Leone/articles/14/Sunny+Leone+Indo+American+actress| заглавие=Sunny Leone Indo-American actress| достъп_дата=26.02.2011| издател=zimbio.com| език=en}}</ref> Следващата година става рекламно лице на световните покер серии в [[Лас Вегас]].<ref name=indiatvnews/> Участва и в няколко музикални [[видеоклип]]а – на песента „Livin' It Up“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=CXDC8_4N8m4| заглавие=Ja Rule Livin' It Up| достъп_дата=10.04.2011| език=en}}</ref> на американския рапър Ja Rule, във видео на песен на Kidd Skilly и в клипа на песента „Problematic“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=1o_UwHASUUQ| заглавие=Problematic| достъп_дата=10.04.2011| език=en}}</ref> През 2008 г. се снима във втория сезон на комедийното реалити телевизионно шоу „Моите голи дами“ по телевизионния канал Fox Reality Channel заедно с порноактрисите [[Брук Хейвън]], Кейзи Паркър и Вероника Рейн. Реалити шоуто е заснето в [[Лондон]], [[Великобритания]], а сценарият е няколко американски порнозвезди да се превърнат в бизнес дами.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.imdb.com/title/tt0799887/| заглавие=My Bare Lady| достъп_дата=10.04.2011| издател=imdb.com| език=en}}</ref> В началото на своето професионално развитие Съни Леоне неколкократно отказва да участва като актриса във филми на продуцентски компании на индийската киноиндустрия [[Боливуд]], като самата тя твърди, че не е била доволна от предлаганото ѝ заплащане или от контекста на самите роли, които са ѝ били предлагани да играе.<ref name="adultfilmdatabase.com/Interviews">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.adultfilmdatabase.com/Interviews/2.cfm| заглавие=Sunny Leone Interview – 11/06/2006| издател=adultfilmdatabase.com| език=en}}</ref> Според режисьора Мохит Сури опитът му да ангажира Леоне за водещата роля във филма му „Kalyug“ е бил неуспешен, тъй като цената ѝ била твърди висока – един милион [[щатски долар]]а, поради което е наел за тази роля индийската актриса и модел Дийпал Шоу, но признава, че наистина Леоне е била първият му избор и съжалява, че не е успял да я ангажира за ролята.<ref name="Kalyug">{{cite web| url=http://www.desipowerchat.com/bollywood/a99_kalyugthefilm/kalyug_pictures_previews.htm| title=Kalyug the film Synopsis previews| accessdate=6 юни 2008| author=Desipowerchat.com| publisher=Desipowerchat.com| архив_дата=2007-08-10| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070810165226/http://www.desipowerchat.com/bollywood/a99_kalyugthefilm/kalyug_pictures_previews.htm}}</ref> През 2008 г. се снима в игралния филм „Пиратска кръв“ (Pirate’s Blood), който е американско-индийска копродукция и е заснет в средата на месец февруари в [[Оман]] – в град [[Сур]], разположен на брега на [[Арабско море]]. Филмът е озвучен на [[английски език]] и на [[хинди]], а в жанрово отношение е определян като [[екшън]], [[филм на ужасите]], [[трилър]] и приключенски. Съни Леоне е „звездата“ на този филм, който е сред най-популярните и емблематични за индийското кино игрални филми. Пресата в Оман дори определя Леоне като ''„индийската [[Мерилин Монро]] в Америка“''.<ref name=EyeWeekly/><ref name=adultfilmdatabase.com1>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.adultfilmdatabase.com/article/sunny-leone-to-star-in-bollywood-film-153.cfm| заглавие=Sunny Leone to Star in Bollywood Film| достъп_дата=07.04.2011| издател=adultfilmdatabase.com| език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.imdb.com/title/tt1204791/| заглавие=Pirate's Blood (2008)| достъп_дата=27.02.2011| издател=imdb.com| език=en}}</ref> Премиерата на самия филм се състои на филмовия фестивал в [[Дубай]], [[ОАЕ]].<ref name="business.avn.com/articles">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Fetes-New-Year-s-With-Fellow-Vivid-Girls-in-Fla-376048.html| заглавие=Sunny Leone Fetes New Year's With Fellow Vivid Girls in Fla.| автор=Peter Warren| дата=29.12.2009| издател=business.avn.com| език=en| достъп_дата=2011-07-16| архив_дата=2011-03-24| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110324185931/http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Fetes-New-Year-s-With-Fellow-Vivid-Girls-in-Fla-376048.html}}</ref> Същата година участва в ролята на стриптизьорка в три епизода на еротичната комедия „Co-Ed Confidential“, продуциран от телевизия Синемакс. Тези епизоди са „Ергенско парти“, „Сплитсвил“ и „Истината ще излезе“.<ref name="imdb.com/bioSL">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.imdb.com/name/nm1293381/| заглавие=Sunny Leone| автор=Peter Warren| дата=29.12.2009| издател=imdb.com| език=en}}</ref> През 2010 г. Леоне се снима във филма „Да загубиш девствеността си“ на режисьорите Хък Ботко и Андрю Гърланд. Тя получава покана да участва в него от Гърланд. Във филма Съни играе ролята на „порнозвезда“ с нейното име,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://timessquare.com/Film/Film_Features/Sunny_Leone_Interview/| заглавие=Sunny Leone Interview| автор=Кевин Филипски| дата=18 януари 2011| издател=Times Square| език=en| достъп_дата=2011-08-28| архив_дата=2011-10-19| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111019015914/http://www.timessquare.com/Film/Film_Features/Sunny_Leone_Interview/}}</ref> а сред другите актьори личат имената на [[Мат Бенет]], [[Никол Уивър]], [[Криста Родригес]]. Филмът е [[комедия]], заснет е в [[Ню Орлеанс]] и е продуциран от „Колумбия пикчърс“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.imdb.com/title/tt1695994/| заглавие=The Virginity Hit| достъп_дата=10.04.2011| издател=imdb.com| език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.thepornnews.com/sunny-leone-sizzles-in-will-ferrell-adam-mckay-production-the-virginity-hit.html| заглавие=Sunny Leone sizzles in Will Ferrell & Adam McKay Production ‘ The Virginity Hit ‘| достъп_дата=07.06.2011| дата=07.10.2010 г.| издател=thepornnews.com| език=en| архив_дата=2014-02-23| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140223012141/http://www.thepornnews.com/sunny-leone-sizzles-in-will-ferrell-adam-mckay-production-the-virginity-hit.html}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Appears-in-New-Comedy-From-Will-Ferrell-Adam-McKay-410980.html| заглавие=Sunny Leone Appears in New Comedy From Ferrell, McKay| дата=07.09.2010 г.| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2011-07-16| архив_дата=2011-03-24| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110324190933/http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Appears-in-New-Comedy-From-Will-Ferrell-Adam-McKay-410980.html}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=804LBQWNjuw|заглавиеSUNNY LEONE Interview at „THE VIRGINITY HIT“ Screening 7 септември 2010| дата=07.09.2010| издател=Maximo TV| език=en | заглавие = SUNNY LEONE Interview at "THE VIRGINITY HIT" Screening - YouTube | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> В средата на декември 2010 г. Леоне се снима във филма „Черната Шама“. Филмът е от т.нар. [[жанр]] „[[хорър]]“ (филм на ужасите) и е заснет на остров [[Себу]] във [[Филипините]]. В него тя играе ролята на професионален [[фотограф]], който първоначално отива на острова, за да снима живеещата само там птица Черна Шама, но впоследствие е преследвана от [[сериен убиец]] и става негова жертва.<ref name=avn.com.TheBlackShama>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/company-news/SUNNY-LEONE-Stars-in-the-BLACK-SHAMA-421160.html| заглавие=Sunny Leone Stars in ‘The Black Shama’| дата=17 януари 2011| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2011-07-16| архив_дата=2012-01-01| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120101053225/http://business.avn.com/company-news/SUNNY-LEONE-Stars-in-the-BLACK-SHAMA-421160.html}}</ref> През 2011 г. участва заедно с [[Алексис Тексас]] в късометражната комедия „Bang Van Blowout с Ник Суордсън“ на сценаристите и режисьори Ник Корироси и Чарлз Инграм, пародиращ порнографски серии на „Брейзърс“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.imdb.com/title/tt2051825/| заглавие=Bang Van Blowout with Nick Swardson| издател=imdb.com| език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Alexis-Texas-Sunny-Leone-Ride-Nick-Swardson-s-Bang-Van-446938.html| заглавие=Alexis Texas, Sunny Leone Ride Nick Swardson's 'Bang Van'| автор=Peter Warren| дата=06.09.2011| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2011-09-23| архив_дата=2011-10-01| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111001003438/http://business.avn.com/articles/video/Alexis-Texas-Sunny-Leone-Ride-Nick-Swardson-s-Bang-Van-446938.html}}</ref> [[Файл:Sunny Leone at Grand finale of 'Bigg Boss Season 5' (2).jpg|мини|250px|Съни Леоне на големия финал на петия сезон на телевизионното шоу „Биг Бос“ сезон 5 в Индия]] ==== Биг Бос ==== През месец ноември 2011 г. Леоне отива в [[Мумбай]], Индия, където се включва като специален гост в индийската версия на реалити шоуто „[[Биг Брадър]]“ – „Биг Бос“ сезон 5. Тя е втори пореден секссимвол, който участва в шоуто, след като в четвъртия му сезон това прави [[Памела Андерсън]]. В Индия Леоне дава редица интервюта за местните медии и твърди, че участието ѝ в „Биг Бос“ е нейният път към пробив в индийското кино и в Боливуд (индийския еквивалент на Холивуд), но допълва, че няма по-конкретни планове и е дошла да участва в реалити шоуто най-вече, за да се забавлява.<ref name=business.avn.com-Bigg-Boss-5/><ref name=ibtimes.com/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.hindustantimes.com/News-Feed/television/Sunny-Leone-enters-Bigg-Boss-in-a-lehenga/Article1-771671.aspx| заглавие=Sunny Leone enters Биг Бос in a lehenga| достъп_дата=26.11.2011| дата=20.11.2011| издател=hindustantimes.com| език=en| архив_дата=2011-11-22| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111122225857/http://www.hindustantimes.com/News-Feed/television/Sunny-Leone-enters-Bigg-Boss-in-a-lehenga/Article1-771671.aspx}}</ref><ref name=hindustantimes.com2>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.hindustantimes.com/News-Feed/newdelhi/Bigg-Boss-is-my-way-to-Bollywood-Leone/Article1-770993.aspx| заглавие=Биг Бос is my way to Bollywood: Leone| достъп_дата=26.11.2011| дата=18.11.2011| издател=hindustantimes.com| език=en| архив_дата=2011-11-25| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111125030915/http://www.hindustantimes.com/News-Feed/newdelhi/Bigg-Boss-is-my-way-to-Bollywood-Leone/Article1-770993.aspx}}</ref> ==== В индийското кино ==== По време на участието си в „Биг Бос“ Леоне е поканена да играе в първия си игрален филм в [[Боливуд]] – киноиндустрията в индийския град [[Мумбай]]. Продуцентът и режисьор Махеш Бхат влиза няколко часа в къщата на Биг Бос и ѝ предлага главната женска роля в еротичния трилър „Тяло 2“, който самият той ще режисира и продуцира заедно с Дино Мореа. Тя се съгласява и именно с този филм прави своя дебют в Боливуд. Филмът се снима през пролетта на 2012 г. на няколко различни места – в град [[Джайпур]], на западното крайбрежие на Индия в щата [[Гоа]], както и в [[Шри Ланка]]. Леоне играе главната роля – на съблазнителката ''Изна''. Премиерата му се състои на 27 юли 2012 г.<ref name=TruthDive>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://truthdive.com/2012/01/20/sunny-leone-signs-jism-2.html| заглавие=Sunny Leone signs Jism 2| достъп_дата=21 януари 2012| автор=Kanchana Devi| дата=20 януари 2012| издател=TruthDive.com| език=en}}</ref><ref name=newspakistan.pk>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.newspakistan.pk/2012/02/03/sunny-leone-hindi-audio-lessons-‘jism-2’/| заглавие=Sunny Leone taking Hindi audio lessons for ‘Jism 2’| достъп_дата=03.02.2012| автор=Imran Shaukat Khan| дата=03.02.2012| издател=NewsPakistan.PK| език=en}}</ref><ref>{{cite web| title=Jism 2 goes on floor on April fools day| url=http://articles.timesofindia.indiatimes.com/2012-03-28/news-interviews/31245505_1_jism-pooja-bhatt-fools| publisher=Times of India| date=28 март 2012| accessdate=27 април 2012| архив_дата=2013-12-03| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131203034448/http://articles.timesofindia.indiatimes.com/2012-03-28/news-interviews/31245505_1_jism-pooja-bhatt-fools}}</ref><ref>{{cite web| title=Jism 2 team off to Sri Lanka| url=http://in.omg.yahoo.com/news/joker-features-york-times-shirish-excited-111836792.html| date=13 май 2012| acessdate=12 май 2012| достъп_дата=2012-05-17| архив_дата=2012-05-18| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120518092328/http://in.omg.yahoo.com/news/joker-features-york-times-shirish-excited-111836792.html}}</ref><ref>{{cite news| url=http://entertainment.oneindia.in/bollywood/news/2012/confirmed-jism-2-release-date-preponed-096192.html| title='Jism 2'to release on 27 July 2012| date=05.06.2012| access-date=2012-06-23| archive-date=2013-12-02| archive-url=https://web.archive.org/web/20131202233635/http://entertainment.oneindia.in/bollywood/news/2012/confirmed-jism-2-release-date-preponed-096192.html}}</ref><ref name=Монитор>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.monitor.bg/article?id=349792| заглавие=Канадска порнозвезда проби в Боливуд| достъп_дата=06.10.2012| дата=10.08.2012| издател=Монитор, Архив в archive.is| език=en| архив_дата=2013-06-28| архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130628004135/http://www.monitor.bg/article?id=349792}}</ref><ref name=БЛИЦ>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.blitz.bg/news/article/138758| заглавие=Порнозвезда покорява Боливуд в бурка| достъп_дата=06.10.2012| дата=9 май 2012| издател=Информационна агенция БЛИЦ| език=en}}</ref><ref name=W.Maxim/> През 2012 г. подписва договор за участие във втория си филм в Боливуд – в главната роля на втората част на хорър филма „Последният запис на Рагини 2“ на продуцента Екта Капур.<ref>{{cite web| url=http://www.2nuts.in/sunny-leone-in-ragini-mms-2/| title=Sunny Leone in Ragini MMS 2| work=www.2nuts.in| date=22 април 2012| accessdate=22 април 2012| архив_дата=2012-04-24| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120424200322/http://www.2nuts.in/sunny-leone-in-ragini-mms-2/}}</ref><ref name=Dailybhaskar.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://daily.bhaskar.com/article/ENT-in-pics-sunny-leones-journey-from-porn-star-to-a-bollywood-diva-3280797.html| заглавие=In Pics: Sunny Leone's journey from porn star to a Bollywood diva| достъп_дата=17.05.2012| дата=17.05.2012| издател=Dailybhaskar.com| език=en}}</ref><ref name=oyetimes>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.oyetimes.com/cinema/masala/23395-sunny-leone-riding-high-in-bollywood-but-still-loves-adult-films| заглавие=Sunny Leone riding high in Bollywood but still loves adult films| достъп_дата=17.05.2012| автор=Goher Iqbal Punn| дата=17.05.2012| издател=oyetimes.com| език=en}}</ref><ref name=W.Maxim/><ref name=dailymail-Bollywood-film>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dailymail.co.uk/indiahome/indianews/article-2133175/Sunny-turns-scary-queen-soaps-scooping-lead-role-second-Bollywood-film.html| заглавие=Sunny turns scary for queen of soaps after scooping lead role in her second Bollywood film| достъп_дата=18.02.2014|автор=SONALI JOSHI| издател=DailyMail| език=en}}</ref> [[Файл:Sunny - Jism 2 02.jpg|мини|300px|Съни Леоне в кадър от филма „Тяло 2“]] [[Файл:Sunny Leone at the Global Indian Film & Television Honors 2012 (2).jpg|мини|300px|Съни Леоне на ''червения килим'' на церемонията по връчване на Индийските филмови и телевизионни награди в Мумбай, Индия]] Навлизането на Леоне в индийското кино води до появата на антипорно кампания в Индия и предизвиква широка обществена дискусия в страната за това дали да се позволи на Леоне да участва в негови продукции, в която дискусия се включват политици, общественици, социолози, кино дейци и други популярни личности, като се стига и до съдебни процеси във Върховния съд на [[Аллахабад]] и Върховния съд на [[Раджастан]]. Обвиненията срещу порноактрисата са за това, че с участието си във филми и телевизионни предавания тя промотира порнографията в Индия, тъй като не се отказва от статуса си на „порнозвезда“, открито заявява, че е порноактриса и продължава да прави порнографски продукции, докато се снима в индийски игрални филми. Самите съдебни искове са насочени към забрана на филма „Тяло 2“ именно поради участието на Съни Леоне в него и са аргументирани с Акт за кинематографията в Индия от 1952 г. Един от подалите иск, активистът Ракеш Наяик, заявява, че се иска забрана на филма заради сексуалното му съдържание и включването на Леоне в него, което ще има отрицателно морално въздействие върху обществото.<ref name=zeenews.india.com/><ref name=W.Maxim/><ref name=daily.bhaskar.com.Jism2>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://daily.bhaskar.com/article/RAJ-JPR-jism-2-in-legal-tangle-thanks-to-porn-star-sunny-leone-3556397.html| заглавие=Jism 2 in legal tangle, thanks to porn star Sunny Leone| достъп_дата=22.07.2012| автор=Goher Iqbal Punn| дата=22.07.2012| издател=oyetimes.com| език=en}}</ref> Кметът на Мумбай Сунил Прабху нарежда промоционалните постери на филма „Тяло 2“ със Съни Леоне да бъдат махнати от автобусите на градския транспорт в града, след като местен общински съветник се оплаква, че използваната снимка е вулгарна.<ref name=БГНЕС>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://news.bgnes.com/view/1023828| заглавие=Порно звезда дебютира в боливудски филм| достъп_дата=06.10.2012| дата=03.08.2012| издател=Агенция БГНЕС| език=en| архив_дата=2013-06-28| архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130628175414/http://news.bgnes.com/view/1023828}}</ref> В град [[Амритсар]], щата [[Пенджаб (Индия)|Пенджаб]] се провежда демонстрация на религиозни активисти срещу вулгарността, показана във филма „Тяло 2“, като събралите се демонстранти изгарят чучело с изображение на Леоне.<ref name=controversies>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.hindustantimes.com/entertainment/bollywood/sunny-leone-s-jism-2-top-5-controversies/article1-906386.aspx| заглавие=Sunny Leone's Jism 2: top 5 controversies| достъп_дата=18.02.2014| дата=01.08.2012| издател=hindustantimes.com| език=en| архив_дата=2014-03-13| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140313022854/http://www.hindustantimes.com/entertainment/bollywood/sunny-leone-s-jism-2-top-5-controversies/article1-906386.aspx}}</ref> Тя участва и в дебат за порнографията по индийската национална телевизия, като защитава индустрията за възрастни.<ref name=W.Maxim/> През пролетта на 2013 г. излиза нов филм с участието на Леоне – „Престрелка на Вадала“. Властите в [[Пакистан]] обаче не допускат премиерата на филма в страната си, като мотивират решението си с еротична сцена в него, както и с присъствието на Леоне.<ref name=bollywoodhungama-Pakistan>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bollywoodhungama.com/movies/news/type/view/id/1806401| заглавие=SAW's release deferred in Pakistan| достъп_дата=18 май 2013 г| дата=4 май 2013 г| издател=Bollywood Hungama News Network| език=en}}</ref> Министерството на туризма и търговията на [[Обединените арабски емирства]] не дава разрешение за планирания в нощен клуб в [[Дубай]] танц в клетка на порноактрисата, който е част от промотирането на филма „Престрелка на Вадала“ в арабската държава.<ref name=bollywoodhungama-Dubai>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bollywoodhungama.com/movies/news/type/view/id/1796164| заглавие=Sunny Leone refused permission to perform in Dubai| достъп_дата=18 май 2013 г| дата=24 април 2013 г| издател=Bollywood Hungama News Network| език=en}}</ref> През април 2013 г. подписва договор с продуцентската компания от Боливуд „Алумбра Ентъртейнмънт“ за участие в три филма в рамките на две години. Първият от които, се планира да е трилър, чиито снимки следва да бъдат през второто тримесечие на 2013 г., а останалите два филма е предвидено да се заснемат през 2014 г.<ref name=bollywoodhungama-Alumbra>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bollywoodhungama.com/movies/news/type/view/id/1800172| заглавие=Sunny Leone signs 3 film deal with Alumbra| достъп_дата=18 май 2013 г| дата=27 април 2013 г| издател=Bollywood Hungama News Network| език=en}}</ref> През есента на 2013 г. се снима във филмите „Джакпот“ на режисьора Кайзад Густад и „Тина и Лоло“ на Диванг Долакия.<ref name=W.Maxim/><ref name=health.india.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://health.india.com/news/sunny-leone-injured-while-shooting-for-tina-and-lolo/| заглавие=Sunny Leone injured while shooting for Tina and Lolo| дата=11 ноември 2013 г| издател=health.india.com| език=en| достъп_дата=2014-02-12| архив_дата=2014-02-22| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140222055948/http://health.india.com/news/sunny-leone-injured-while-shooting-for-tina-and-lolo/}}</ref><ref name=dailymail-Jackpot>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dailymail.co.uk/indiahome/indianews/article-2519631/Sunny-lights-Gurgaon-promoting-Jackpot.html| заглавие=Sunny lights up Gurgaon while promoting Jackpot|дата=06.12.2013| достъп_дата=18.02.2014| издател=DailyMail| език=en}}</ref> Играе главна роля във видеоклипа на саундтрака „Розови устни“ на филма „Hate Story 2“.<ref name=PinkLips>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.indiatvnews.com/entertainment/masala/sunny-leone-hate-story-2-item-number-pink-lips-1635.html| заглавие=Sunny Leone in 'Hate Story 2' item number 'Pink Lips' (view pics)| дата=17.06.2014| издател=India TV Entertainment Desk| език=en| достъп_дата=2014-07-11| архив_дата=2014-07-14| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140714210206/http://www.indiatvnews.com/entertainment/masala/sunny-leone-hate-story-2-item-number-pink-lips-1635.html}}</ref><ref name=youtube-PinkLips>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=w5VFOKKAbQQ#t=93| заглавие=Pink Lips Full Video Song | Sunny Leone | Hate Story 2 | Meet Bros Anjjan Feat Khushboo Grewal| дата=02.07.2014| издател=youtube.com| език=en}}</ref> През 2014 г. Леоне участва за първи път във филм на индийската филмова индустрия Толивуд на езика [[телугу]]. Филмът се казва „Current Theega“, а тя играе ролята на учителка.<ref name=CurrentTheega>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://timesofindia.indiatimes.com/entertainment/telugu/movies/news-interviews/Sunny-Leone-is-back-on-the-sets-of-Current-Theega/articleshow/38062777.cms| заглавие=Sunny Leone is back on the sets of Current Theega| дата=09.07.2014| издател=THE TIMES OF INDIA| език=en}}</ref><ref name=Tollywood>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://timesofindia.indiatimes.com/entertainment/telugu/movies/news-interviews/First-look-Sunny-Leone-stuns-in-a-sari-in-Current-Theega/articleshow/37393994.cms| заглавие=First look: Sunny Leone stuns in a sari in Current Theega| дата=28.06.2014| издател=THE TIMES OF INDIA| език=en}}</ref> ==== Други изяви ==== [[Файл:Sunny Leone at Lakme Fashion Week 2017.jpg|мини|180px|Съни Леоне на модно събитие през 2017 г.]] През 2012 г. става рекламно лице на презервативите „Manforce“, за които снима рекламно видео и фотосесия на остров [[Пукет]], [[Тайланд]],<ref name=ainews.com2>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.rediff.com/movies/slide-show/slide-show-1-first-look-sunny-leones-shoots-for-a-condom-ad/20120508.htm| заглавие=First Look: Sunny Leone's shoot for a condom ad| дата=08.05.2012| издател=rediff.com| език=en}}</ref><ref name=W.Maxim/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=H-N3-g89d20| заглавие=Manforce Sunny Leone| език=en}}</ref> както и на марката мобилни телефони ''Chaze'', за която заснема рекламно видео в тайландската столица [[Бангкок]] и подписва договор, в който порнографската актриса е обявена за посланик на марката ''Chaze''.<ref name=ciol.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ciol.com/News/News-Reports/Sunny-Leone-is-Chaze-Mobiles-brand-ambassador/162572/0/| заглавие=Porn star Sunny Leone to drive Chaze Mobile sales?| дата=30.04.2012| издател=ciol.com| език=en| достъп_дата=2012-05-17| архив_дата=2012-05-04| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120504234027/http://www.ciol.com/News/News-Reports/Sunny-Leone-is-Chaze-Mobiles-brand-ambassador/162572/0/}}</ref><ref name=priyo.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://news.priyo.com/business/2012/04/29/sunny-leone-brand-ambassador-c-50510.html| заглавие=Sunny Leone, brand ambassador of Chaze Mobile| дата=29.04.2012| издател=priyo.com| език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=K7ETvN9AE3Q| заглавие=CHAZE MOBILE TVC with Sunny Leone| език=en}}</ref> През февруари 2014 г. индийската медийна компания Зенга ТВ сключва споразумение с Леоне, чрез което получава правата да създаде ново мобилно приложение, осигуряващо достъп до новини и публикации за нея, включително видеоклипове, филмови преживявания, съобщения и актуализации за живота и кариерата ѝ.<ref name=Zenga>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/technology/Zenga-TV-Nabs-Exclusive-Rights-to-Sunny-Leone-for-New-App-549539.html| заглавие=Zenga TV Nabs Exclusive Rights to Sunny Leone for New App| достъп_дата=15.02.2014| дата=12.02.2014| издател=AVN.com| език=en| архив_дата=2014-02-22| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140222234113/http://business.avn.com/articles/technology/Zenga-TV-Nabs-Exclusive-Rights-to-Sunny-Leone-for-New-App-549539.html}}</ref> Водеща е заедно с Никхил Чинапа на седмия сезон на индийското телевизионно реалити шоу „Splitsvilla“, излъчвано по [[MTV]] Индия (2014 г.).<ref name=Splitsvilla7>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.india.com/showbiz/sunny-leone-hit-by-splitsvilla-7-contestant-176521/| заглавие=Sunny Leone hit by Splitsvilla 7 contestant|автор= Rishabh Chakravorty| достъп_дата=28.10.2014| дата=20.10.2014| издател=india.com| език=en}}</ref><ref name=promotesSplitsvilla7>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://indiatoday.intoday.in/story/sunny-leone-splitsvilla-7-new-delhi-promotion/1/365509.html| заглавие=Sunny Leone promotes Splitsvilla 7 in style|автор= Priyanka Srivastava| достъп_дата=28.10.2014| дата=06.06.2014| издател=indiatoday.intoday.in| език=en}}</ref> По същия телевизионен канал Леоне води и няколко епизода от тв шоуто „MTV Haunted Weekends“.<ref name=promotesSplitsvilla7/> През 2016 г. публикува своя електронна книга в интернет с кратки разкази, наречена „Сладки мечти“.<ref name=e-book>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://epaper.indianexpress.com/c/9859346| заглавие=Love, the Sunny Leone way| дата=23.04.2016| издател=epaper.indianexpress.com/| език=en}}</ref> ==== Признания за мейнстрийм участия ==== Съни Леоне става най-търсеното име в световната интернет търсачка [[Гугъл]] в рамките на Индия за 2012 г.<ref name=W.Maxim/><ref name=dailymail-hypocrisy>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dailymail.co.uk/indiahome/indianews/article-2150228/Its-time-shed-hypocrisy.html| заглавие=It's time to shed our hypocrisy |дата=26.05.2012| достъп_дата=18.02.2014| автор=DEVBRAT ROY CHAUDHARY| издател=DailyMail| език=en}}</ref><ref name=dailymail-Google>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dailymail.co.uk/indiahome/indianews/article-2247765/Google-report-reveals-entrance-exams-Sunny-Leone-searched-words.html| заглавие=Google report reveals entrance exams and Sunny Leone are most searched|дата=13.12.2012| достъп_дата=18.02.2014|автор=ROHAN VENKATARAMAKRISHNAN | издател=DailyMail| език=en}}</ref> Същата година попада в класацията на американското списание ''AskMen'' за най-желаните жени – ''Топ 99 най-желана жена на 2012 г.''. Тя е единствената порноактриса намерила място в класацията и заема 82-рата позиция в нея, изпреварвайки актрисите [[Тина Фей]] и [[Меган Фокс]], певиците [[Дженифър Лопес]] и [[Адел]], модела [[Алесандра Амброзио]] и други.<ref name=a.com2>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Makes-AskMen-com-Top-99-Most-Desirable-Women-463862.html| заглавие=Sunny Leone Makes AskMen.com Top 99 Most Desirable Women| достъп_дата=03.04.2012| автор=Tom Hymes| дата=06.02.2012| издател=AVN| език=en| архив_дата=2012-05-01| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120501073402/http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Makes-AskMen-com-Top-99-Most-Desirable-Women-463862.html}}</ref><ref name=askmen.com1>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.askmen.com/specials/2012_top_99/99-paz-de-la-huerta.html#82| заглавие=DOES Sunny Leone DESERVE TO BE #82?| достъп_дата=03.04.2012| дата=2012| издател=askmen.com| език=en}}</ref> Заради популярността си извън порноиндустрията получава няколко номинации за награди на [[Награда AVN|AVN]], [[Награда XRCO|XRCO]] и [[XBIZ награда|XBIZ]] в категориите за най-изявена порноактриса в непорнографски продукции – AVN награда за кросоувър звезда на годината (2009, 2011 и 2012),<ref name="avn.com/2011_nominations"/><ref name=imdb.com.awards>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.imdb.com/name/nm1293381/awards| заглавие=Awards for Sunny Leone| издател=imdb.com| език=en}}</ref><ref name="avn.com/2012_nominations"/> XBIZ награда за кросоувър звезда на годината (2009 и 2011)<ref name=XBIZAwards2011/><ref name=XBIZAwards2009/> и XRCO награда мейнстрийм любимка (2011).<ref name="http://www.xrco.com2011"/> За Съни Леоне са публикувани статии и интервюта с нея в списания, като „[[Форбс]]“, „Дъ Дейли Лоъф“,<ref name=dailyloaf>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://blogs.creativeloafing.com/dailyloaf/2010/08/23/pornstar-sunny-leone-on-thriving-in-the-wild-wild-west-of-the-adult-industry-nsfw/| заглавие=Pornstar Sunny Leone on thriving in the wild, wild west of the adult industry (NSFW)| достъп_дата=10.04.2011| автор=Shawn Alff| дата=23.08.2010 г.| език=en| архив_дата=2012-02-28| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120228183633/http://cltampa.com/dailyloaf/archives/2010/08/23/pornstar-sunny-leone-on-thriving-in-the-wild-wild-west-of-the-adult-industry-nsfw}}</ref> „FHM“<ref name=dailymail-FHM>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dailymail.co.uk/indiahome/indianews/article-2142004/Sunny-Sunny-Leone-latest-star-appear-sizzling-sari-shoot-cover-FHM-magazine.html| заглавие=Sunny side up: Sunny Leone is latest star to appear in a sizzling sari shoot on the cover of FHM magazine after Veena and Vidya| достъп_дата=18.02.20114| издател=DailyMail| език=en}}</ref> „Фронт“, „Джейн“ и „Мъжки фитнес“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://ainews.com/Archives/Story13860.phtml| заглавие=Sunny Leone Launches Sunlust Pictures| достъп_дата=10.04.2011| дата=10| година=2008| месец=септември| издател=ainews.com| език=en| архив_дата=2010-02-07| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100207005135/http://ainews.com/Archives/Story13860.phtml}}</ref> == Обществена дейност == През 2004 г. Леоне се включва заедно с още няколко порноактриси и модели в кампания срещу президента на САЩ [[Джордж Уокър Буш]], наречена „No more Bush girls“, като участва във видеоклип, озаглавен „No More Bush“, в който тя и останалите момичета символично обръсват окосмеността по своите венерини хълмове и срамни устни, която окосменост на английски език се означава ''„Bush“'', както е всъщност и името на американския президент, срещу когото те протестират.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.maximonline.bg/v742/kralqt-na-pornoto.html| заглавие=Кралят на порното!| издател=maximonline.bg| език=| достъп_дата=2017-11-11| архив_дата=2012-08-04| архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20120804193544/http://www.maximonline.bg/v742/kralqt-na-pornoto.html}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.metacafe.com/watch/271888/no_more_bush/| заглавие=No More Bush| издател=metacafe.com| език=en| достъп_дата=2011-07-15| архив_дата=2013-12-03| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131203130059/http://www.metacafe.com/watch/271888/no_more_bush/}}</ref><ref name="shave">{{cite web| url=http://www.ncbuy.com/news/2004-10-15/1010837.html| title=Porn Stars Shave To Support 'No More Bush' Campaign| accessdate=15 октомври 2004| author=Wireless Flash News| date=15 октомври 2004| publisher=Wireless Flash News| архив_дата=2004-10-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20041017020125/http://www.ncbuy.com/news/2004-10-15/1010837.html}}</ref> [[Файл:Sunny Leone launches PETA - Adopt a stray dog campaign 3.jpg|мини|200px|Съни Леоне говори по време на кампания организацията за защита за животните „[[PETA]]“ в Индия през 2013 г.]] През месец май 2008 г. се снима във видеоклип за кампанията ''„Declare Yourself“'', с който приканва младите хора в САЩ да гласуват на предстоящите президентски избори. В тази кампания участват личности, които са популярни сред хората на възраст между 18 и 29 години, сред които са и [[Рей Романо]], [[Кристина Агилера]], [[Джесика Алба]], [[Адам Броуди]] и др.<ref name="votepsa">{{cite web| url=http://business.avn.com/articles/30415.html| title=Sunny Leone Urges Youth to Vote in Online PSA| accessdate=27 май 2008| author=David Sullivan| date=27 май 2008| publisher=AVN| архив_дата=2009-07-21| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090721201422/http://business.avn.com/articles/30415.html}}</ref> По-късно тя обявява и подкрепата си за [[Барак Обама]] за президентските избори в САЩ през 2008 г., като твърди, че той е по-приятелски настроен към порноиндустрията и е по-добрият избор от [[Джон Маккейн]] от гледна точка на развитието и бъдещето на порнографията в САЩ.<ref name="elect">{{cite web| url=http://metallungies.com/2008/09/metallungies-hollers-savanna-samson-and-sunny-leone-interview/| title=Metallungies Hollers @ Savanna Samson and Sunny Leone, Interview| accessdate=25 декември 2008|author=knobbz|date=13 септември 2008| publisher=metallungies.com}}</ref> Съни Леоне участва в асоциацията за борба с детска порнография, наречена ''„Асоциация на сайтовете, застъпници за закрила на децата“'' ({{lang|en|Association of Sites Advocating Child Protection, ASACP}}), която работи съвместно с митническата служба на САЩ и [[ФБР]] за прилагането на законите за борба срещу детската порнография. Целите на тази асоциация са противодействието на всяка форма на детска порнография, както и разработването на мерки за недопускане посещенията на деца в порнографски сайтове в [[интернет]]. Леоне е заснела и специално видео обръщение, с което насърчава борбата с детската порнография и напомня на всички родители да защитят своите деца от порнографските сайтове в интернет.<ref name="avn.com1">{{cite web| url=http://business.avn.com/articles/technology/Sunny-Leone-RTA-PSA-to-Debut-at-AVN-Awards-56505.html| title=Sunny Leone RTA PSA to Debut at AVN Awards| author=Edward Duncan| date=7 януари 2009| publisher=avn.com| достъп_дата=2011-07-16| архив_дата=2013-12-03| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131203022223/http://business.avn.com/articles/technology/Sunny-Leone-RTA-PSA-to-Debut-at-AVN-Awards-56505.html}}</ref><ref name=asacp.org>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.asacp.org/| заглавие=Association of Sites Advocating Child Protection| издател=asacp.org| език=en}}</ref> Друга обществена организация, в която участва, е американската асоциация за борба с [[Рак (болест)|раковите заболявания]] „DetermiNation“, като в нейния интернет сайт Леоне има своя лична страница с кратко обръщение за набиране на средства и подпомагане на болни от рак.<ref name=acsevents.org/> На 24 октомври 2011 г. Съни участва благотворително с цел набиране на средства за организацията „Американско онкологично общество“ в [[лека атлетика|лекоатлетическия]] [[маратон]] в [[Лос Анджелис]] с продължителност от 13 мили. Тя заявява, че е вдъхновена да участва в кампании за подпомагане на онкологично болни, след като нейният баща умира от рак на 26 юли 2010 г.<ref name=lukeford.com2>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://lukeford.com/2010-08-10/sunny-leone-to-run-in-marathon/| заглавие=Sunny Leone to run in marathon| автор=Foxy Lady| издател=lukeford.com| език=en}}</ref><ref name=lukeford.com.MoniqueAlexander>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.lukeisback.com/2011/11/monique-alexander-exclusive-interview/| заглавие=Monique Alexander Exclusive Interview| автор=Cindi Loftus| издател=lukeford.com| език=en}}</ref> През 2012 г. се включва и в организацията за защита за животните „PETA“ в Индия, като снима фотосесии и участва в нейни кампании.<ref name=timesofap/><ref name=petaindia.com/> Заради дейността си е избрана за личност на 2016 година на тази организация.<ref name=peta>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.petaindia.com/blog/sunny-leone-petas-person-year| заглавие=Sunny Leone Is PETA’s Person Of The Year| издател=petaindia.com| език=en}}</ref> == Личен живот == След като започва кариерата си в порноиндустрията се премества да живее в [[Сиатъл]], а по-късно се установява в [[Сакраменто]].<ref name=lukeisback.com/><ref name=ambushinterview>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ambushinterview.com/97/interview97.html| заглавие=GFY Ambush Interview thread on Sunny Leone| достъп_дата=16.05.2010| издател=ambushinterview.com| език=en}}</ref> В началото не споделя на семейството си какво точно работи, но след като през 2003 г. печели наградата на списание „Пентхаус“ – „Любимка на годината“ им казва, че се снима за еротични и порнографски списания и възнамерява да участва в порнофилми. За реакцията на семейството си споделя следното: ''„Когато им казах, те бяха шокирани, но след това се съобразиха с това, че съм голям и независим човек. Обичам работата си и те ме обичат и уважават моето решение.“''<ref name=blog.freeones/> През 2007 г. увеличава размера на гърдите си от 34В на 34С, чрез поставяне на [[силикон]]ови импланти.<ref name=business.avn.1>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/On-the-Set-i-Sunny-Loves-Matt-i-27675.html| заглавие=On the Set: Sunny Loves Matt| достъп_дата=8 януари 2011| автор=Jared Rutter| дата=31| година=2007| месец=август| издател=avn.com| език=en| архив_дата=2013-10-16| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131016234546/http://business.avn.com/articles/On-the-Set-i-Sunny-Loves-Matt-i-27675.html}}</ref> [[Файл:Sunny Leone & Daniel Weber graces Vogue Beauty Awards 2017.jpg|мини|250px|Съни Леоне заедно със съпруга си Даниъл Уибър]] Леоне има двойно [[гражданство]] – [[Канада|канадско]] и [[САЩ|американско]].<ref name=hindustantimes-dual>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.hindustantimes.com/entertainment/sunny-leone-wants-to-buy-a-house-in-mumbai/story-srmjD6OLl8VsdvaapgQpXL.html| заглавие=Sunny Leone wants to buy a house in Mumbai| достъп_дата=11.07.2014| awtor=Dibyojyoti Baksi| date=16.08.2012 издател=Hindustan Times| език=en| архив_дата=2018-02-25| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180225205636/https://www.hindustantimes.com/entertainment/sunny-leone-wants-to-buy-a-house-in-mumbai/story-srmjD6OLl8VsdvaapgQpXL.html}}</ref><ref name=liveindia.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.liveindia.com/sunny-leone-biography/| заглавие=Sunny Leone Biography Profile| достъп_дата=11.07.2014| издател=liveindia.com| език=en}}</ref><ref name=thenycpost>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://thenycpost.com/sunny-leone-secrets/| заглавие=Sunny Leone Secrets| достъп_дата=11.07.2014| издател=The NYC Post| език=en| архив_дата=2014-07-14| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140714231307/http://thenycpost.com/sunny-leone-secrets/}}</ref> Тя получава американското си гражданство през юни 2006 г.<ref name=xrentdvd/><ref name=thenycpost/> През 2012 г., като дъщеря на индийски родители, тя получава и т.нар. отвъдморско гражданство на [[Индия]], което не представлява официално гражданство, но предоставя редица привилегии.<ref name=daily.bhaskar/><ref name=hindustantimes-dual/> Въпреки всичките премествания из Канада и САЩ твърди, че е запазила и продължава да изповядва индийската [[религия]] на своите родители – [[сикхизъм]].<ref name=cltampa.com/> През 2004 г. се сгодява с Мат Ериксън – вицепрезидент на маркетинга в компанията „Плейбой Ентърпрайсис“, който дори участва в няколко порнографски филма заедно с нея, но двамата се разделят според различните източници в края на 2007 г. или началото 2008 г.<ref name=EyeWeekly/><ref name=rapindustry.com/><ref name=lukeisback.com5>{{cite web| url=http://www.lukeisback.com/?p=3545| title=Sunny Leone’s Boyfriend answers my Q’s|author=Luke Ford|date=15 октомври 2008| publisher=Lukeisback.com}}</ref> След това някои публикации в медиите я свързват с музиканта [[Дейв Наваро]], но тази информация остава непотвърдена.<ref name=zimbio/> През 2008 г. има интимна връзка и с друг порноактьор – Ариел Кинг, с когото също снима няколко сцени.<ref name="iafd.com/matchups"/><ref name=lukeisback.com5/> По време на участието си в реалити шоуто „Биг Бос“ заявява, че вече е омъжена, а участието ѝ в него е част от „сватбените предизвикателства“. Според публикации в медиите нейният съпруг е бизнес партньорът ѝ Даниъл Уибър.<ref name=timesofindia>>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://timesofindia.indiatimes.com/entertainment/bollywood/news-interviews/Sunny-Leones-husband-comes-to-India/articleshow/12687162.cms| заглавие=Sunny Leone's husband comes to India| издател=indiatimes.com| език=en}}</ref> <ref>{{cite web| url=http://www.hindustantimes.com/Entertainment/Television/Sunny-Leone-gets-married-in-Bigg-Boss-house/Article1-777347.aspx| title=Sunny Leone gets ‘married’ in Bigg Boss house| author=ANI| date=3 декември 2011| publisher=Hindustan Times| достъп_дата=2011-12-25| архив_дата=2011-12-24| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111224103248/http://www.hindustantimes.com/Entertainment/Television/Sunny-Leone-gets-married-in-Bigg-Boss-house/Article1-777347.aspx}}</ref><ref name=Mirror.co.uk1>{{cite web| url=http://www.mirror.co.uk/celebs/news/2011/12/02/porn-star-sunny-leone-marries-inside-the-indian-big-brother-house-115875-23604870/| title=Porn star Sunny Leone 'marries' inside the Indian Big Brother house|date=2 декември 2011| publisher=Mirror.co.uk }}</ref> След като приключва с изявите си в „Биг Бос“ официално обявява, че е омъжена за Уибър.<ref name=mymarriagewebsite.com>{{cite web| url=http://mymarriagewebsite.com/sunny-leone-marriage-to-husband-daniel-weber-photo-and-details/| title=Sunny Leone is Married to Daniel Weber| publisher=mymarriagewebsite.com}}</ref><ref name=W.Maxim/><ref name=rediff02.08.2012>{{cite web| url=http://www.rediff.com/movies/slide-show/slide-show-1-meet-sunny-leones-husband-daniel-weber/20120802.htm| title=Sunny Meet the love of Sunny Leone's life|author=Sonil Dedhia|date=02.08.2012| publisher=rediff.com}}</ref><ref name=indiatoday31.07.2012>{{cite web| url=http://indiatoday.intoday.in/story/sunny-leon-husband-daniel-weber-jism-2-success/1/211071.html| title=Sexy Sunny's husband overwhelmed by wife's success|author=Sonil Dedhia|date=31.07.2012| publisher=indiatoday}}</ref> През 2017 г. Леоне и съпругът ѝ осиновяват като своя дъщеря 21-месечно момиче от индийския град [[Латур]], като ѝ дават името Ниша Каур Уибър.<ref name=huffingtonpost.in>{{cite web| url=http://www.huffingtonpost.in/mark-manuel/sunny-leone-should-be-congratulated-for-adopting-a-child-not-tr_a_23046659/| title=Sunny Leone Should Be Congratulated For Adopting A Child, Not Trolled|author=Mark Manuel|date=26.07.2017| publisher=huffingtonpost.in}}</ref> В своите интервюта твърди, че когато не е ангажирана с професионалната си кариера, прекарва свободното си време в четене на книги, гледане на филми, [[футбол]], яздене на коне и [[рисуване]].<ref name="adultfilmdatabase.com/Interviews"/> Играе в [[женски футбол]]ен отбор от щата [[Калифорния]].<ref name=businessavn>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/Sunny-Leone-Becomes-Vivid-Girl-43494.html| заглавие=Sunny Leone Becomes Vivid Girl| достъп_дата=16.05.2010| автор=Chip Baker| дата=05.05.2005| издател=business.avn.com| език=en| архив_дата=2012-04-15| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120415134432/http://business.avn.com/articles/Sunny-Leone-Becomes-Vivid-Girl-43494.html}}</ref> Леоне е [[вегетарианец]].<ref name=peta/> == Награди и номинации == [[Файл:Sunny Leone 2012.jpg|мини|200px|Съни Леоне на AVN Експо през януари 2012 г. в Лас Вегас, САЩ]] {| class="wikitable" |- ! Година ! Церемония ! Резултат ! Категория ! Филм / партньор |- |rowspan="2"| '''2006''' |rowspan="2"| [[F.A.M.E. награда]]<ref name=thefameawards.com2006>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.thefameawards.com/2006/nominees.aspx| заглавие=F.A.M.E FINALISTS LIST 2006| издател=thefameawards.com| език=en}}</ref> | {{номинация}} |Най-горещо тяло |– |- | {{номинация}} |Любимо дупе |– |- |rowspan="2"| '''2007''' |rowspan="1"| [[AVN награда]]<ref name=imdb.com.awards/> | {{номинация}} |Най-добра секс сцена само с момичета |„Виртуалното Вивид момиче Съни Леоне“<br><small>(с [[Лани Барби]], Лекси Мари, [[Ейми Рийд]] и Чармейн Стар)</small> |- |rowspan="1"| F.A.M.E. награда<ref name=thefameawards.com2007>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.thefameawards.com/2007/nominees.aspx| заглавие=F.A.M.E FINALISTS LIST 2007| издател=thefameawards.com| език=en}}</ref> | {{номинация}} |Най-горещо тяло |– |- |rowspan="2"| '''2008''' |rowspan="1"| [[XBIZ награда]]<ref name=XBIZAwards2008>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.xbiz.com/news/88459| заглавие=2008 XBIZ Awards Official Nominees Announced| автор=Steve Javors| дата=4 януари 2008| издател=xbiz.com| език=en}}</ref> | {{номинация}} |Уеб момиче на годината |– |- |rowspan="1"| F.A.M.E. награда<ref name=thefameawards.com2008>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.thefameawards.com/2008/nominees.aspx| заглавие=F.A.M.E FINALISTS LIST 2008| издател=thefameawards.com| език=en}}</ref> | {{номинация}} |Любима звезда |– |- |rowspan="10"| '''2009''' |rowspan="6"| AVN награда<ref name=imdb.com.awards/><ref name=AVN09NOM>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://avnawards.com/pdf/2009_AVN_NOMINATIONS_11_25_08.pdf| заглавие=AVN AWARDS 2009 NOMINEES| издател=архив в Wayback Machine| език=en| достъп_дата=2013-02-22| архив_дата=2009-03-27| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090327184833/http://avnawards.com/pdf/2009_AVN_NOMINATIONS_11_25_08.pdf}}</ref> | {{номинация}} |[[AVN награда за изпълнителка на годината|Изпълнителка на годината]] |– |- | {{номинация}} |Джена Джеймисън кросоувър звезда на годината |за участието в реалити шоуто „Моите голи дами 2“<br><small>(с [[Брук Хейвън]], Кейси Паркър и Вероника Рейн)</small> |- | {{номинация}} |Най-добра секс сцена с двойка само момичета |„Съни обича Мат“<br><small>(с Ан Мари)</small> |- | {{номинация}} |Най-добра секс сцена с двойка |„Съни обича Мат“<br><small>(с Мат Ериксън)</small> |- | {{номинация}} |Най-добра соло секс сцена |„Експериментът на Съни“ |- | {{номинация}} |Най-добро закачливо изпълнение |„Съни обича Мат“ |- |rowspan="2"| XBIZ награда<ref name="xbizawards/winners.php">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.xbizawards.com/winners.php| заглавие=Winners| издател=xbizawards.com| език=en}}</ref><ref name=XBIZAwards2009>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.xbiz.com/news/glbt/102373| заглавие=XBIZ Awards 2009 Official Nominees Announced| автор=Tod Hunter| дата=03.12.2008| издател=xbiz.com| език=en}}</ref> | {{носителка}} |Уеб момиче на годината |– |- | {{номинация}} |Кросоувър звезда на годината |– |- |rowspan="2"|F.A.M.E. награда<ref name=thefameawards.com2009>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.thefameawards.com/2009/nominees.aspx| заглавие=F.A.M.E FINALISTS LIST 2009| издател=thefameawards.com| език=en}}</ref> |{{номинация}} |Любима звезда |– |- | {{номинация}} |Любими гърди |– |- |rowspan="6"| '''2010''' |rowspan="4"| AVN награда<ref name="://business.avn.com/articles/video/2010-AVN-Award"/> | {{носителка}} |Най-добра групова сцена само с момичета |„Извращения 1“<br><small>(с [[Ева Анджелина]], [[Тийгън Пресли]] и [[Алексис Тексас]])</small> |- | {{носителка}} |Уеб звезда на годината |– |- | {{номинация}} |Най-добра секс сцена с двойка само момичета |„Партито в съня на Съни“<br><small>(с [[Джена Хейз]])</small> |- | {{номинация}} |Най-добра групова секс сцена само с момичета |„Партито в съня на Съни“<br><small>(с [[Алексис Тексас]], [[Моник Алекзандър]] и Алиша Рийс)</small> |- |rowspan="2"| F.A.M.E. награда<ref name=thefameawards.com2010/> |{{номинация}} |Любима звезда |– |- | {{номинация}} |Любими гърди |– |- |rowspan="12"| '''2011''' |rowspan="9"| AVN награда<ref name="avn.com/2011_nominations">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://avnawards.avn.com/2011_nominations.pdf| заглавие=Nominations for the 2011 AVN Awards| достъп_дата=15 януари 2011| автор=Lyla Katz| издател=avn.com| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101215000858/http://avnawards.avn.com/2011_nominations.pdf| архив_дата=2010-12-15| език=en}}</ref> | {{номинация}} |[[AVN награда за най-добра актриса|Най-добра актриса]] |„Джия: портрет на порнозвезда“ |- | {{номинация}} |Кросоувър звезда на годината |– |- | {{номинация}} |Най-добър уебсайт |– |- | {{номинация}} |Най-добра соло секс сцена |„Лъжите: дневникът на един ескорт“ |- | {{номинация}} |Най-добра групова секс сцена само с момичета | „Приятелки 2“<br><small>(с Ан Мари, Хедър Вандевън и [[Сара Вандела|Сара Слоун]])</small> |- | {{номинация}} |Най-добра групова секс сцена само с момичета |„Хокус покус ХХХ“<br><small>(с [[Ева Анджелина]], Маделин Мари, [[Одри Холандър]], [[Ники Бенц]] и Киара Диан)</small> |- | {{номинация}} |Най-добра секс сцена с тройка само момичета |„Голямото приключение на Съни“<br><small>(с Карли Монтана и Деви Емерсън)</small> |- | {{номинация}} |Най-добра секс сцена с двойка момичета |„Джия: портрет на порнозвезда“<br><small>(с [[Тори Блек]])</small> |- | {{номинация}} |Най-добра секс сцена с тройка (момиче/момиче/момче) |„Голямото приключение на Съни“<br><small>(с [[Дейзи Мари]] и Вуду)</small> |- |rowspan="2"| XBIZ награда<ref name=XBIZAwards2011>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.xbiz.com/news/128827| заглавие=XBIZ Awards 2011 Official Nominees Announced| автор=Dan Miller| дата=24.12.2010| издател=xbiz.com| език=en}}</ref> | {{носителка}} |Актьорско изпълнение на годината (жена) |„Джия: портрет на порнозвезда“ |- | {{номинация}} |Кросоувър звезда на годината |– |- |rowspan="1"| XRCO награда<ref name="http://www.xrco.com2011">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.xrco.com/| заглавие=2011 NOMINEES and WINNERS: for the 4-13-2011 27th annual XRCO AWARDS SHOW| издател=xrco.com/| език=en}}</ref> | {{носителка}} |Мейнстрийм медиен любимец |– |- |rowspan="5"| '''2012''' |rowspan="4"| AVN награда<ref name="avn.com/2012_nominations">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://avnawards.avn.com/2012_AVN_Awards_nominations.pdf| заглавие=Nominations for the 2012 AVN Awards| достъп_дата=10.02.2012| издател=avn.com| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120131034635/http://avnawards.avn.com/2012_AVN_Awards_nominations.pdf| архив_дата=2012-01-31| език=en}}</ref> | {{номинация}} |Кросоувър звезда на годината |– |- | {{номинация}} |Най-добър уебсайт |– |- | {{номинация}} |Най-добра соло секс сцена |„Лъжите: дневникът на един ескорт“ |- | {{номинация}} |Най-добра секс сцена с двойка момичета | „Ролева игра“<br><small>(с [[Дейзи Мари]])</small> |- |rowspan="1"| NightMoves награда<ref name=nightmoves12>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nightmoves-online.com/nightmoves-awards-announces-nominations-and-celebrates-a-20-year-milestone| заглавие=NightMoves® Awards Announces Nominations and celebrates a 20 year milestone| дата=8 октомври 2012 г.| издател=nightmoves-online.com| език=en}}</ref> | {{номинация}} |Най-добри гърди |– |- |rowspan="1"| '''2013''' |rowspan="1"| AVN награда<ref name=avn.com-AVN13Award>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/And-Now-The-2013-AVN-Award-Winners-503520.html| заглавие=And Now... The 2013 AVN Award Winners!| автор=AVN Staff| дата=20 януари 2013 г.| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2013-05-18| архив_дата=2013-02-15| архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130215142432/http://business.avn.com/articles/video/And-Now-The-2013-AVN-Award-Winners-503520.html}}</ref> | {{носителка}} |Кросоувър звезда на годината |– |- |rowspan="1"| '''2014''' |rowspan="1"| AVN награда<ref name=AVN-Nom2014>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://newsletter.avn.com/aee14/noms_awards14.pdf|заглавие=AVN Awards 2014 Nominees|издател=AVN.com|език=en|достъп_дата=2014-02-12|архив_дата=2013-12-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131212103954/http://newsletter.avn.com/aee14/noms_awards14.pdf}}</ref> | {{номинация}} |Мейнстрийм звезда на годината |– |- |} === Други признания и отличия === * 2001: Пентхаус любимка за месец март.<ref name=penthousereport.com/> * 2003: [[Списък на Пентхаус любимци на годината|Пентхаус любимка на годината]].<ref name=penthousereport.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.penthousereport.com/all-penthouse-pets/| заглавие=Pets By Year and Month| издател=penthousereport.com| език=en}}</ref> * Класация ''„Горещите 100 на порното“'' на списание ''„Дженезис“'' ''(GENESIS Magazine – Porn’s Hot 100)'' – 13-о място за 2009 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.genesisonline.com/hot100/| заглавие=XBIZ 2009 Porn’s Hot 100| достъп_дата=16.05.2010| автор=Tod Hunter| година=2010| месец=януари| издател=genesisonline.com| език=en| архив_дата=2008-06-05| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080605151936/http://www.genesisonline.com/hot100/}}</ref> * ''„Топ 12 порнозвезди“'' на списание „Максим“ (''Maxim magazine – „Top 12 Porn Stars“'') – 4-то място в класацията.<ref name=ainews.com1>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://ainews.com/Archives/Story17978.phtml| заглавие=Sunny Leone in Maxim UK| автор=Pipeline Media| издател=ainews.com| език=en| достъп_дата=2011-06-13| архив_дата=2013-12-02| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131202231935/http://ainews.com/Archives/Story17978.phtml}}</ref> * WrestlingINC.com момиче на месеца – март 2010 г.<ref name=wrestlinginc.com>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.wrestlinginc.com/wi/girls/2010/3/sunny-leone/index3.shtml| заглавие=Sunny Leone| издател=wrestlinginc.com| език=en}}</ref> * Победител в класацията ''5 звезди'' на сайта ''PornstarGlobal'' <ref name="psg10">{{cite web| title=PornStarGlobal Announces 2010 5 Star Award Winner| publisher=XBIZ.com| url=http://www.xbiz.com/news/118319| accessdate=6 март 2010| lang=en}}</ref> * 7-о място в класацията на списание „Комплекс“, наречена „Топ 100 на най-горещите порнозвезди (точно сега)“ от юли 2011 г.<ref name=complex.com/> == Списък на мейнстрийм изяви == [[Файл:Sunny Leone promotes 'Jism - 2' at Cinemax.jpg|мини|300px|Съни Леоне по време на представянето на филма „Тяло 2“ в кино на Синемакс]] ;[[Игрален филм|Игрални филми]] * „[[Съседка за секс]]“ (2004) * „Пиратска кръв“ (Pirate's Blood, 2008) * „Да загубиш девствеността си“ (The Virginity Hit, 2010) * „Посредник“ (Middle Men, 2010) * „Bang Van Blowout с Ник Суордсън“ (Bang Van Blowout with Nick Swardson, 2011) * „Черната Шама“ (The Black Shama, 2011)<ref name=avn.com.TheBlackShama/> * „Тяло 2“ (Jism 2, 2012).<ref name=W.Maxim/> * „Последният запис на Рагини 2“ (Ragini MMS, 2012).<ref name=W.Maxim/> * „Престрелка на Вадала“ (Shootout at Wadala, 2013, като танцьорка) * „Джакпот“ (2013).<ref name=W.Maxim/> * „Тина и Лоло“ (TBA).<ref name=W.Maxim/><ref name=Tina-and-Lolo>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://indiatoday.intoday.in/story/first-look-karishma-tanna-&-sunny-leone-sizzle-in-tina-and-lolo/1/312628.html| заглавие=First Look: Karishma Tanna & Sunny Leone sizzle in Tina and Lolo| достъп_дата=03.10.2013 г| дата=01.10.2013 г| издател=India Today Online| език=en}}</ref> [[Файл:Sunny Leone at Bigg Boss series, India (4).jpg|мини|300px|Съни Леоне на големия финал на индийското реалити телевизионно шоу Биг Бос, 7 май 2012 г.]] ;[[Телевизионен сериал|Телевизионни сериали]] * Co-Ed Confidential – The Bachelor Party (2008) – Splitsville (2008) – The Truth Will Out (2008) ;[[Музика]]лни [[видеоклип]]ове * „Livin It Up“, Ja Rule * „Розови устни“ (саундтрак на филма „Hate Story 2“, 2014)<ref name=PinkLips/><ref name=youtube-PinkLips/> ;[[Реалити телевизия|Реалити телевизионно шоу]] * „Моите голи дами“ (2006) * „Биг Бос“ сезон 5, Индия (2011) == Списания == * [[Пентхаус (списание)|Пентхаус]], САЩ – март 2001 г.<ref name=whosdatedwho.com1/> * Велвет, САЩ – февруари 2003 г.<ref name=whosdatedwho.com1/> * Велвет, САЩ – февруари 2004 г.<ref name=whosdatedwho.com1/> * Фокс, САЩ – декември 2004 г.<ref name=whosdatedwho.com1/> * [[Пентхаус (списание)|Пентхаус]], САЩ – септември 2006 г.<ref name=whosdatedwho.com1/> * [[Хъслър]], САЩ – септември 2006 г.<ref name=whosdatedwho.com1/> * Мистик, САЩ – 2007 г. * [[Клуб (списание)|Клуб]], САЩ – май 2008 г.<ref name=whosdatedwho.com1/> * Велвет, САЩ – април 2009 г.<ref name=whosdatedwho.com1/> * Клуб интернешънъл, САЩ – ноември 2009 г.<ref name=whosdatedwho.com1/> * Максим, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, юни 2010 г.<ref name=maxim.co.uk>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.maxim.co.uk/girls/new-girls/21502/sunny_leone.html| заглавие=Sunny Leone A step ahead| автор=Carl Jr| дата=юни 2010 г.| издател=maxim.co.uk| език=en| достъп_дата=2011-06-13| архив_дата=2011-11-14| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111114184141/http://www.maxim.co.uk/girls/new-girls/21502/sunny_leone.html}}</ref> * Дъ Дейли лоаф, САЩ – август 2010 г.<ref name=dailyloaf/> * Пентхаус, САЩ – март 2011 г., ''Завръщането на кралицата – Съни Леоне''<ref name=penthousemagazine.com12>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://penthousemagazine.com/issues/2011/penthouse-magazine-march-2011/| заглавие=Penthouse Magazine March 2011| дата=15.02.2011| издател=Penthouse Magazine| език=en| достъп_дата=2011-06-13| архив_дата=2011-06-22| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110622120208/http://penthousemagazine.com/issues/2011/penthouse-magazine-march-2011/}}</ref> * Клуб интернешънъл, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, март 2011 г.<ref name=aipdaily.com1>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://aipdaily.com/2011/miles-long-photographs-sunny-leone-for-the-cover-centerfold-of-club-international/| заглавие=Miles Long Photographs Sunny Leone for the Cover & Centerfold of Club International| автор=Christina| дата=23.02.2011| издател=aipdaily.com| език=en| достъп_дата=2011-06-13| архив_дата=2014-03-20| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140320144756/http://aipdaily.com/2011/miles-long-photographs-sunny-leone-for-the-cover-centerfold-of-club-international/}}</ref> * Велвет, САЩ – септември 2011 г.<ref name=Velvet>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://blog.sunnyleone.com/?p=725| заглавие=Sunny On Cover Of Velvet| дата=26.07.2011| издател=sunnyleone.com| език=en| достъп_дата=2011-08-28| архив_дата=2011-09-09| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110909130632/http://blog.sunnyleone.com/?p=725}}</ref> * Индия Тъдей, 27 февруари 2012 г. (на корицата).<ref name=whosdatedwho.com1>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.whosdatedwho.com/tpx_33796/sunny-leone/magazinecovers| заглавие=Sunny Leone Magazine Covers| достъп_дата=23.06.2012| автор=Deepti Jakhar| дата=09.05.2012| издател=whosdatedwho.com| език=en}}</ref> * FHM, Индия, май 2012 г. (на корицата).<ref name=avn.com.fhm2012>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Inks-Deal-to-Promote-Manforce-Condoms-475065.html| заглавие=Sunny Leone Inks Deal to Promote Manforce Condoms| автор=Mark Kernes| дата=08.05.2012| издател=avn.com| език=en| достъп_дата=2012-06-02| архив_дата=2012-06-14| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120614135103/http://business.avn.com/articles/video/Sunny-Leone-Inks-Deal-to-Promote-Manforce-Condoms-475065.html}}</ref><ref name=bollygraph>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bollygraph.com/news/sunny-leone-goes-topless-for-fhm-magazine/22083/| заглавие=Sunny Leone goes TOPLESS for FHM Magazine| достъп_дата=23.06.2012| автор=Goher Iqbal Punn| дата=08.05.2012| издател=avn.com| език=en}}</ref><ref name=intoday.in>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://indiatoday.intoday.in/story/sunny-leone-removes-saree-and-blouse-for-fhm-magazine/1/188112.html| заглавие=Sunny Leone drops her top for FHM magazine| достъп_дата=23.06.2012| дата=10.05.2012| издател=India Today Online| език=en}}</ref><ref name=dailymail.co>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dailymail.co.uk/indiahome/indianews/article-2142004/Sunny-Sunny-Leone-latest-star-appear-sizzling-sari-shoot-cover-FHM-magazine.html| заглавие=Sunny side up: Sunny Leone is latest star to appear in a sizzling sari shoot on the cover of FHM magazine after Veena and Vidya| достъп_дата=23.06.2012| автор=Deepti Jakhar| дата=09.05.2012| издател=Daily Mail| език=en}}</ref> * Перфектната жена, май 2013 г. (на корицата).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://daily.bhaskar.com/article/ENT-sunny-leone-heats-up-the-cover-of-perfect-woman-magazine-4278308-PHO.html| заглавие=Sunny Leone heats up the cover of Perfect Woman magazine| автор=Deepti Jakhar| издател=daily.bhaskar.com| език=en}}</ref> * Енлайтен Индия, май-юни 2013 г. (на корицата).<ref name=daily.bhaskar/> * Максим, Индия, ноември 2013 г. (на корицата).<ref name=W.Maxim>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.xfanz.com/news/171000| заглавие=Sunny Leone Featured in 'W,' Indian 'Maxim' Magazines| автор=Bob Johnson| издател=xfanz.com, Архив в archive.is| език=en| достъп_дата=2018-02-25| архив_дата=2013-11-08| архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20131108170041/http://www.xfanz.com/news/171000}}</ref><ref name=magxone.com-Maxim>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.magxone.com/maxim/sunny-leone-maxim-india-november-2013/| заглавие=Sunny Leone Maxim India November 2013| издател=magxone.com| език=en}}</ref> * W, САЩ, ноември 2013 г.<ref name=W.Maxim/> == Източници == <references /> * Списание „FHM“ Индия, Kabeer Sharma: „Sunny Leone“, май 2012 г., стр. 68 – 79. == Външни препратки == * {{Official website|https://www.sunnyleone.com/en/}} на Съни Леоне * {{IMDb name|id=1293381|name=Съни Леоне}} * {{iafd name|id=SunnyLeone/gender=female|name=Съни Леоне}} * [http://www.youtube.com/thesunnyleone Официален канал в Youtube] {{Портал|Биографии|Изкуство|Канада}} {{СОРТКАТ:Леоне, Съни}} [[Категория:Модели от Канада]] [[Категория:Порнографски актриси от Канада]] [[Категория:Порнографски актриси от САЩ]] [[Категория:Канадски актьори и актриси]] [[Категория:Индийски актьори и актриси]] [[Категория:Американски футболисти]] [[Категория:Американски спортистки]] [[Категория:Канадски футболисти]] [[Категория:Канадски спортистки]] [[Категория:Индийски футболисти]] [[Категория:Футболистки]] [[Категория:ЛГБТ личности от Канада]] [[Категория:ЛГБТ актьори и актриси]] [[Категория:ЛГБТ спортисти]] [[Категория:Бисексуални]] [[Категория:Индийци в Канада]] [[Категория:Индийци в САЩ]] [[Категория:Канадци в САЩ]] [[Категория:Родени в Онтарио]] eyl8lecc2ni1yox6nktt7zqa972b41h 0 305142 12214806 10883151 2024-04-26T07:07:59Z 46.10.148.107 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Зджислав Зембжуски | категория = политик | описание = български обществен деец | портрет = Zdzislav zembrzuski.jpg | портрет-описание = Портретна снимка на Зджислав Зембжуски (1930) | роден-място = [[София]], [[Княжество България]] | починал-място = Концлагер Аушвиц, Полша | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | институция1 = Полско консулство в София | постове1 = секретар | години1 = 1912 – 1920 г. | институция2 = Посолство на Полша в България | постове2 = вицеконсул | години2 = 1919 – 1921 г. | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = Павел Зембжуски | майка = Емилия Загуровска | брак = Жанета | деца = Марцеля Зембжуска;<br> Ванда Зембжуска;<br> Мария Зембжуска;<br> Ян Зембжуски | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Зджѝслав Зембжу̀ски''' ({{lang|pl|Zdzisław Zembrzuski}}) е български обществен деец от [[поляци|полски]] произход. В годините 1919 – 1921 е вицеконсул в новосъздаденото полско посолство в София. Награден от цар [[Борис III]] с Кавалерския кръст на ордена [[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]. == Биография == Роден е през 1891 г. в София, в семейството на Емилия (с родова фамилия Загуро̀вска) и Павел Зембжуски. Има две сестри и един брат – Ванда, Теофиля и Тадеуш. Завършва „''Екол Полонез дьо Батиньол''“ ({{lang|fr|École Polonaise des Batignolles}}) в [[Париж]]. След завръщането си в България работи в [[Българска народна банка|Българската народна банка]]. През 1910 г. прави превод на драмата „''Моралът на госпожа Дулска''“ ({{lang|pl|Moralność Pani Dulskiej}}) от полската писателка [[Габриеля Заполска]]. В периода 1912 – 1920 г. работи като секретар в полското консулство в София, а в годините 1919 – 1921 е вицеконсул в полското посолство. Взема участие в [[Първа балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[България в Първата световна война|Първата световна война]], в бойните редици на българската армия. В годините 1921 – 1924 е в [[Познан]] и се занимава с износ на тютюн от България за [[Полша]]. След заболяване на съпругата му Жанета се завръща в България и започва работа в патентната компания основана от баща му.<ref name="Baranowski">Baranowski, M. [http://www.bulgaricus.com/polonia-w-bulgarii/polacy-w-bulgarii-na-przelomie-xix-i-xx-wieku*.html ''Polacy w Bułgarii na przełomie XIX i XX wieku''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141107195905/http://www.bulgaricus.com/polonia-w-bulgarii/polacy-w-bulgarii-na-przelomie-xix-i-xx-wieku*.html |date=2014-11-07 }}. Посетен на 7 ноември 2014 г.</ref> === Обществена дейност === [[Файл:Zdzislaw Zembrzuski memorial plaque, Sofia.jpg|ляво|мини|Паметна плоча на Зембжуски на ул. „Г. С. Раковски“, София]] Зджислав Зембжуски става съосновател на „''Полско-българското общество''“. Също така е дългогодишен председател и член на управителния съвет на ''Полското общество за взаимопомощ'' в София. След като [[Третия райх]] окупира Полша, в края на 1939 г. Зембжуски се включва в организацията ''„Група Б“'', създадена от българските дипломати във [[Варшава]] Крум Цоков, Трифон Пухлев и Димитър Икономов. В нея взимат участие и братовчедите му Владислав и Бронислав Зембжуски, както и други софиянци. Група „Б" организира канал през България за Турция, който да осигурява прехвърлянето на поляци застрашени от арест или такива, които са избягали от немски лагери и затвори. На 15 май 1942 г. групата е разкрита от Гестапо, Зембжуски е убит а неговите другари са изпратени в лагери.<ref name="Baranowski"/><ref>Борисова, С. [http://www.kultura.bg/bg/article/view/15261 ''През София към свободата''] – Виж: Култура – Брой 6 (2533), 13 февруари 2009. Посетен на 10 декември 2014 г.</ref> Паметна плоча пред полското посолство в София гласи следното: {{цитат|„В памет на Зджислав, Владислав и Бронислав Зембжуски, на семействата им и на тези българи и поляци, жители на София, които по време на II Световна война рискувайки живота си помагат на полските войници да се присъединят към полските въоръжени сили, воюващи на Западния фронт за свободата на Отечеството.“|}} === Семейство === Зджислав Зембжуски се жени за Жанета, с която има четири деца – Марцеля, Ванда, Мария и Ян.<ref name="Polacy">Baranowski, M. [http://www.bulgaricus.com/polonia-w-bulgarii/polacy-w-bulgarii-na-przelomie-xix-i-xx-wieku*.html ''Polacy w Bułgarii na przełomie XIX i XX wieku''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141107195905/http://www.bulgaricus.com/polonia-w-bulgarii/polacy-w-bulgarii-na-przelomie-xix-i-xx-wieku*.html |date=2014-11-07 }}. Посетен на 7 ноември 2014 г.</ref> == Фамилия Зембжуски == Семейство Зембжуски живеят в България от средата на XIX век. Дядото на Зджислав, граф [[Франтишек Зембжуски|Франчѝшек Зембжу̀ски]] (1825 – 1892) е представител на [[люблин]]ската [[шляхта]]. Участва във Великополското въстание от 1848 г., след което се включва в легионите създадени от [[Адам Мицкевич]] в [[Италия]]. По-късно е в бойните редици на [[Джузепе Гарибалди]]. Пристига в [[Османска империя|Османската империя]] по време на [[Кримска война|Кримската война]] за да се включи в полския полк на [[Михаил Чайковски|Михал Чайковски]]. Неговият син Павел Зембжуски (1859 – 1907) е баща на Зджислав. Той участва в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] от 1885 г. и получава медал за храброст. По-късно основава първата в България фирма за регистрация на марки и патенти (бюро Зембжуски), която фирма Зджислав наследява. Също така е председател на „''Полското общество за взаимопомощ''“ в София.<ref name="Polacy"/> == Бележки == <references /> {{Портал|България|Полша}} {{СОРТКАТ:Зембжуски, Зджислав}} [[Категория:Поляци в България]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Загинали през Втората световна война]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] 4ny6nkx3k2btojciclq03t2x51d9xrk 0 305325 12214652 12203631 2024-04-26T00:53:49Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Клариса Орсини | описание =господарка на Флоренция | наставка = а | изображение за личността = Clarice Orsini de Medici.JPG | описание на изображението = [[Доменико Гирландайо]], ''Предполагаем портрет на Клариче Орсини'', маслена картина, неизвестна дата, Национална галерия на Ирландия | управление =[[1469]] - [[1488]] | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Монтеротондо]] | място на смъртта = [[Флоренция]], [[Флорентинска република]] | погребана = | предшественик = | потомство = [[Лукреция Медичи (1470–1553)|Лукреция Мария]]<br>близнаци<br>[[Пиеро II Злочестия]]<br>[[Мадалена Медичи|Мадалена Мадалена]]<br>Беатриса<br>[[Лъв X|Джовани]]<br>[[Луиза Медичи|Луиза Контесина Ромола]]<br>[[Контесина Медичи|Контесина Антония]]<br>[[Джулиано II Медичи|Джулиано]] | наследник = | съпруга на = [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Орсини]] по рождение<br>[[Медичи]] по брак | баща = [[Якопо Орсини|Джакомо (Якопо) Орсини]] | майка = Мадалена Орсини | герб =Blason fam it Orsini.svg | подпис = | портал = | общомедия = |родена=[[23 ноември]] [[1453]]|предшествана от=[[Лукреция Торнабуони]]|наследена от=[[Алфонсина Орсини]]|религия=[[Католицизъм]]}} '''Кларѝса Орсѝни''' ({{lang|it|Clarice Orsini}}, * [[23 ноември]] [[1453]] в [[Монтеротондо]], † [[30 юли]] [[1488]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]) от рода [[Орсини]] е италианска благородничка, съпруга на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]] „Великолепни“, [[де факто]] владетел на Флоренция от 1469 до 1492 г. , и майка на папа [[Лъв X]]. == Произход == [[Файл:Palazzo Orsini (Monterotondo).JPG|ляво|мини|244x244пкс|Дворец „Орсини“, Монтеротондо]] Тя е дъщеря на [[Якопо Орсини|Якопо (Джакомо) Орсини]] (1424 – 1482), господар на [[Монтеротондо]] и [[Брачано]], и неговата съпруга и братовчедка Мадалена Орсини (ок. 1415 – 1450), сестра на [[кардинал]] [[Латино Орсини]]. Дядо ѝ по бащина линия е Орсо Орсини, господар на Монтеротондо, а баба ѝ – Лукреция [[Конти (род)|Конти]], дъщеря на Илдебрандино Конти, господар на [[Валмонтоне]]. Дядо ѝ по майчина линия е Карло Орсини, господар на [[Брачано]], а баба ѝ – Паола Джиронима Орсини, 6-а графиня на [[Талякоцо]].<ref>Информацията е взета от geni.com</ref> == Биография == === Брачни преговори === [[Файл:Ghirlandaio - lucreziatornabuoni.jpg|ляво|мини|231x231px|Лукреция Торнабуони]] [[Файл:Piero di Cosimo de' Medici.jpg|мини|213x213пкс|Пиеро де Медичи Подагрения]] Първото споменаване за Клариса е в писмата на флорентинката [[Лукреция Торнабуони]], съпруга на [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро де Медичи „Подагрения“]] и майка на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. Лукреция пристига в Рим на 26 март [[1467]] г., за да намери жена за Лоренцо. Тя действа уверено: на 27 март се среща с Клариса и майка ѝ на път за литургията в [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]], на 28 март отива лично в двореца на кардинал Латино Орсини (брат на Клариса) и същия ден изпраща на съпруга си писма, в които дава щателно описание на Клариса по отношение на физически характеристики, характер и семейство. Начините, по които протича търсенето на булка, предполагат, че Лукреция напуска Флоренция именно с цел да опознае младата Клариса и да проучи почвата за бъдещ годеж: това би обяснило защо още на 5 април тя е готова се да се върне, без да е оценила друга кандидатка.<ref name=":12">{{Cite book|title=La Congiura: Potere e vendetta nella Firenze dei Medici|isbn=9788858134559}}</ref> Намерението на [[Медичи]]те очевидно е да свържат името си с един от най-атрактивните благородническите римски домове според тенденцията, честа през [[Средновековие]]то и Модерната епоха, да се комбинира наскоро придобито богатство с древна [[Аристокрация|благородническа]] титла. Допълнителна подкрепа за успеха на годежа е присъствието в Рим на [[Джовани Торнабуони]], брат на Лукреция и директор на местния клон на [[Банка на Медичите|Банката на Медичите]], която по това време е и папската банка.<ref>{{Cite book|title=The Medici women. Gender and power in Renaissance Florence|publisher=Ashgate|isbn=0754607771|oclc=50898973|pages=7, 18, 19, 44, 51, 59, 61, 62}}</ref> Лукреция описва Клариса на съпруга си Пиеро, за да може той да добие представа за нея възможно най-подробно. Тя я описва като кръглолика, рижа, с изящна тънка шия, висока на ръст и с хубава фигура.<ref>[http://www.belpaese2000.narod.ru/Teca/Quattro/Medici/cloulas/clou02_02.htm, Иван Кулас, „Лоренцо Великолепни“, глава2]</ref> {{Цитат|Поставих споменатото момиче добре в съзнанието си. Което, както казах, е с възприемчив размер, бяло и по такъв сладък начин, но не толкова нежно като нашите: но е много скромно и може бързо да се адаптира към нашите привички. Главата не е руса, защото тук я няма: косите ѝ клонят към червено, и то доста. Лицето е кръгличко, но аз нямам нищо против. Шията е подходящо дълга, но ми се струва малко тъничка или, по-добре казано, нежна. Гърдите не можахме да видим, защото те използват всичките препаски: но те показват добро качество. Тя върви с глава, която не е толкова дръзка като нашите, но изглежда, че я носи малко напред: и аз вярвам, че прави това, защото се срамува; защото не виждам никакъв признак в нея, освен да се срамува. Ръката е дълга и бърза. И с всичко това съдим момичето много повече от обикновено; но не и сравнимо с Мария, Лукреция и Бианка. Самият Лоренцо го видя: и когато той е доволен от него, вие ще можете да разберете това.|Cesare Guasti, ''Tre lettere di Lucrezia Tornabuoni a Piero de' Medici ed altre lettere di vari concernenti al matrimonio di Lorenzo il Magnifico con Clarice Orsini''.}} Лукреция продължава с обобщение на състоянието на сем. Орсини, като сочи неговите основни представители и съответните им владения в [[Лацио]]. Фактът, че самият Лоренцо е видял момичето<ref>{{Cite book|title=Tre lettere di Lucrezia Tornabuoni a Piero de' Medici ed altre lettere di vari concernenti al matrimonio di Lorenzo il Magnifico con Clarice Orsini. Ricordo di Nozze nel gennaio 1859}}</ref> също дава допълнителна сигурност на избора: срещата вероятно се е случила предишната година, по случай Великден 1466 г., когато Лоренцо пребивава в Рим за няколко седмици в рамките на пътуване до столиците на [[Стари италиански държави|италианските държави]]. Одобрението, което последва в рамките на няколко дни (в писмо от 5 април Лукреция отбелязва утвърдителния отговор на сина си) кара някои историци да клонят към хипотеза за искрения интерес на Лоренцо към Клариса, както от политическа, така и от лична гледна точка.<ref name="franco cardini barbara frale la congiura">{{Cite book|title=La Congiura}}</ref> [[Файл:Domenico Ghirlandaio und Werkstatt, Stifterbildnis Giovanni Tornabuoni, 1486–1490, Fresko, Stirnwand, Tornabuoni-Kapelle, Santa Maria Novella, Florenz.jpg|мини|237x237пкс|Джовани Торнабуони]] [[Файл:Bertoldo di giovanni, medaglia di filippo de' medici, arcivescovo di pisa, 1468 o 1469.JPG|ляво|мини|185x185пкс|Филипо де Медичи]] Преговорите започват едва през 1468 г. с посредничеството на Джовани Торнабуони и [[Филипо де Медичи (архиепископ)|Филипо де Медичи]], архиепископ на [[Пиза]]; работи се в атмосфера на секретност и от двете страни, до такава степен че дори [[Брак чрез пълномощник|бракът чрез пълномощник]] в Рим на 27 декември 1468 г. е отбелязан строго в рамките на сем. Орсини. Месец преди този ден Филипо де Медичи докладва на Пиеро как слухът за този съюз започва да се разпространява в града, особено от някои членове на семейство [[Паци]], поради което е препоръчително бракът да се сключи скоро. Самият архиепископ по-късно представя младоженеца, отсъстващ от церемонията.<ref name="franco cardini barbara frale la congiura2">{{Cite book|title=La Congiura}}</ref> Интересно е да се отбележи как Филипо де Медичи обръща внимание на разликите в брачните ритуали в Рим и Флоренция, обяснявайки необходимостта и следователно трудността от намиране на компромиси, които да зачетат и двете традиции: пример в този смисъл се отнася до зестрата, която е установена на цифрата от 6000 [[флорин]]а според флорентинския обичай и на която на младоженеца ще бъде платен подарък за булката на стойност, съответстваща на 1/4 от самата [[зестра]], според римския обичай.<ref name=":2">{{Cite book|title=Lorenzo il Magnifico e il suo tempo|publisher=Donzelli|isbn=9788879899215}}</ref> След брака чрез пълномощник Клариса и нейното семейство чакат напразно Лоренцо да им гостува в Рим: първоначално той е задържан във Флоренция поради организирането на турнир, в който ще участва на 7 януари 1469 г. Сем. Орсини, съзнавайки символичното значение на събитието, изразяват подкрепата си за младия състезател в турнира в писмата си: когато Клариса научава за победата на съпруга си, тя се радва дълбоко. Въпреки че турнирът приключва, Лоренцо не отива в Рим, вероятно поради несигурното здраве на баща му и рисковете, свързани с такова натоварващо пътуване. === Брак === [[Файл:Palazzo degli alessandri 01.JPG|мини|254x254пкс|Палат „Алесандри“ (ул. „Борго Албици“, n. 10)]] Клариса тръгва за Флоренция на 15 май 1469 г., придружена от най-близките роднини на съпруга си: [[Гулиелмо де Паци]], господар на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]], и [[Бернардо Ручелай]], писател и [[Хуманизъм|хуманист]], съпрузите на сестрите на Лоренцо, както и [[Джулиано де Медичи]] и [[Джентиле де Беки]], първи учител на младите потомци на Медичите и близък сътрудник на Пиеро. Пътуващите прекосяват Тоскана, предизвиквайки ликуващи демонстрации в градовете, посетени от сватбеното тържество. Пътуването приключва на 2 юни с пристигането на Клариса във Флоренция.<ref name="lorenzo il magnifico e il suo tempo">{{Cite book|title=Lorenzo il Magnifico e il suo tempo}}</ref> Тя гостува в двореца на сем. Алесандри в очакване на официалните тържества. Сутринта на 4 юни, придружена от процесия от тридесет млади мъже и тридесет девойки, Клариса язди по улиците на Флоренция на гърба на коня на Лоренцо и стига до [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]], на чиито прозорци е закрепена маслинова клонка като знак за късмет. Провежда се празничен банкет и в края на деня булката се връща в Палацо дели Алесандри. Същото се случва и на следващия ден, 5 юни, когато се провежда банкетът в градската резиденция на [[Карло ди Козимо де Медичи|Карло де Медичи]]. Едва на третия ден, с отслужването на литургия за съпруга в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата Сан Лоренцо]], младата Клариса се настанява в двореца на съпруга си.<ref name=":3">{{Cite book|title=Lorenzo de' Medici. Una vita da Magnifico|isbn=9788804673590}}</ref> === Живот във Флоренция преди Заговора на Паци === През 1467 г. Лукреция, говорейки за бъдещата си снаха, твърди, че „тя е много скромна и скоро трябва да бъде сведена до нашите обичаи“; Въпреки това Клариса има през целия си живот поведение, което за флорентинците, според някои историци, клони към високомерна благородническа арогантност и като цяло тя не е обичана от хората поради това. От друга страна е сигурно, че младата жена се бори да се адаптира към един социален и културен контекст, много различен от родния ѝ.<ref name="lorenzo de medici">{{Cite book|title=Lorenzo de' Medici}}</ref> Няколко месеца след сватбата, на 2 декември умира нейният тъст Пиеро Подагреният. Така съпругът ѝ [[Лоренцо Медичи|Лоренцо]] става [[де факто]] господар на Флоренция, въпреки че първите дни са усложнени от много младата му възраст – фактор, който не му дава авторитета, необходим за ролята, и от военното положение в Северна Италия. Клариса скоро забременява с първото им дете –[[Лукреция де Медичи (1470 – 1553)|Лукреция]], която се ражда през август, и през следващите девет години тя ражда още девет деца. Седем от тях надживяват детска възраст. [[Файл:Pulci.jpg|мини|263x263пкс|Луиджи Пулчи, автор на поемата „[[Морганте (поема)|Морганте]]“.]] В ранните години във Флоренция Клариса намира неочакван довереник в лицето на поета [[Луиджи Пулчи]], известен с непочтителния характер, който го отличава в Кръга на Медичите. Той я придружава при първото ѝ пътуване до Рим през 1472 г., като дава подробни отчети за дните им на Лоренцо и ѝ посвещава думи на утеха от загубата на двама преждевременно родени близнаци (1471 г.).<ref>{{Cite book|title=Lettere di Luigi Pulci a Lorenzo de' Medici e ad altri}}</ref> Освен това, когато се състои спорът между Пулчи и Матео Франко, Клариса поема защитата на Пулчи и години по-късно се оплаква, че не иска да свърши като него, тоест да бъде обект на шеги на двора на Лоренцо. Тя прави всичко възможно, за да удовлетвори молбите на родното си семейство: през 1474 г., по нейно настояване, Лоренцо успява да получи инвеститурата като [[архиепископ]] на Флоренция за девера си Риналдо Орсини; в същото време тя урежда браковете на своята зълва Ауранта, която остава вдовица през 1469 г., с Леонардо [[Маласпина]], и на нейните дъщери Маргарита и Дзафира съответно за [[Гаспаре Сансеверино]] (1475) и [[Галеото II Маласпина]] (1476), син на [[Габриеле II Маласпина|Габриеле]], маркиз на [[Фосдиново]]. Другият брат на Клариса, Органтино, [[кондотиер]], многократно прибягва до посредничеството на Лоренцо, за да получи служби при различни италиански господари.<ref>{{Cite book|title=Gabriele Malaspina marchese di Fosdinovo. Condotte, politica e diplomazia nella Lunigiana del Rinascimento|isbn=9788884538598}}</ref> В допълнение към защитата на интересите на роднините Клариса също така се занимава с благотворителност и се застъпва пред съпруга си и за молбите на обикновените хора. Веднага след [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]] (26 април 1478 г.) Клариса и децата са отдалечени от Флоренция, за да избегнат рисковете, свързани с новите опити за преврат и [[Чума|чумната]] епидемия, избухнала междувременно. Отначало те са приютени от семейство [[Панчатики]] от [[Пистоя]], но Клариса се оплаква, че на вратите не стоят много пазачи. Подозренията се оказват основателни, когато е разкрит и осуетен заговор за отвличането на нея и децата ѝ с цел примамването на Медичите в капан. В него е замесен и Бернардо Балдиноти от Пистоя, който е екзекутиран в първите дни на декември 1478 г.<ref name="lorenzo de medici2">{{Cite book|title=Lorenzo de' Medici}}</ref> Още през септември обаче възникват сериозни проблеми, които застрашават здравето на Клариса, психологически изтерзана от страха за живота на съпруга и децата ѝ: тя е бременна само в няколко месеца, когато започва да страда от тревожни заболявания. Лоренцо незабавно праща личния си лекар Стефано [[дела Торе]], който предписва почивка на легло, за да избегне [[Аборт|помятане]]. При това обстоятелство Клариса изразява страх да не стане жертва на същата съдба, сполетяла съпругата на [[Джовани Торнабуони]], Франческа Пити, която умира от преждевременно раждане години по-рано.<ref>{{Cite book|title=Secrets of Women. Gender, Generation, and the Origins of Human Dissection|isbn=9781890951672}}</ref> === Конфликт с Анджело Полициано === [[Файл:Angelo Poliziano - Imagines philologorum.jpg|мини|244x244пкс|Анджело Полициано, поет, писател и драматург]] След заговора на Балдиноти семейството е преместено от Пистоя в по-защитената Вила на Медичите в [[Вила на Медичите в Кафаджоло|Кафаджоло]]. Още по това време [[Анджело Полициано]] говори в писмата си за скуката и тежестта на положението, което разстройва духовете на всички. След раждането на малкия [[Джулиано II де Медичи|Джулиано]] на 12 март 1479 г. има нарастване на напрежението между Клариса и Полициано, учител на синовете ѝ [[Пиеро II Злочестия|Пиеро]] и [[Лъв X|Джовани де Медичи]], което води през май същата година до окончателен разрив между двамата.<ref name="lorenzo de medici3">{{Cite book|title=Lorenzo de' Medici}}</ref> Историците са разделени в приписването на събитието на различни причини, вероятно съпътстващи: от една страна стресът на Клариса поради принудителната ѝ раздяла с Лоренцо, от друга - различията в концепцията за образователния път на Джовани, вече предопределен за църковна кариера. Напоследък са направени тълкувания, свързани с конкретната връзка, развила се с течение на времето между Клариса, Лоренцо и Полициано. Полициано е приет много млад, между 1470 и 1473 г., в [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]]; освен това пристигането на Клариса се случва едва няколко години по-рано: следователно тримата едновременно преплитат отношенията си. Анджело създава връзка на подчинение с главата на семейството, в която се смесват взаимно възхищение на интелектуално ниво и силен емоционален заряд, който поради социалния статус на младия учен в Кръга на Медичите не му е позволено да изрази. Освен това той често играе ролята на посредник между съпруга и съпругата, когато придружава Лоренцо далеч от Флоренция.<ref name=":4">{{Cite magazine}}</ref> Затварянето на съпругата и на приятеля на Лоренцо в Кафаджоло, в атмосфера на несигурност и досадно бездействие, следователно е контекстът на експлозията от ревност, която вече не е управляема според социално приетата семейна динамика: резултатът от сблъсъка е изгонването на Полициано и неговото последващо преместване във Вилата на Медичите във [[Фиезоле]]. Това не е достатъчно, за да потуши недоволството на двете страни в конфликта: Клариса пише писмо до съпруга си, пълно с обвинения, оплаквайки се, че мъжът, който си е позволил да ѝ се подиграва в Кафаджоло, сега живее в стаята на главата на семейството. Този намек разкрива истинската причина за конфликта: не е образованието на децата, а привързаността на самия Лоренцо към Полициано и публичното проявление на това чувство. Фактът, че Полициано заема главната спалня символично поставя под въпрос ролята на Клариса в групата и тя протестира, за да защити честта си и мястото си в семейната йерархия.<ref>Karen Burch, ''Love and Marriage''.</ref> Разрешаването на инцидента става в края на 1479 г., когато Полициано напуска Тоскана, за да се премести в Северна Италия и да прекара цялата следваща година там, намирайки начин да напише „Орфей“ – първото драматично произведение на нерелигиозна тема в италиански език, в който също включва женомразки нападки и изявления срещу брака. След това той се завръща под крилото на Медичите, получавайки катедрата по гръцко и латинско красноречие във Флорентинския университет.<ref name="lorenzo il magnifico e il suo tempo2">{{Cite book|title=Lorenzo il Magnifico e il suo tempo}}</ref> Лоренцо се оказва много дискретен в справянето със спора, въпреки че от получените резултати може да се каже, че той най-накрая застава на страната на жена си, позволявайки на втория си син Джовани да бъде обучаван от учители, по-чувствителни към религиозните въпроси. === Последни години и смърт === Когато след мира, сключен от Лоренцо с [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинандо II Арагонски]], крал на Неапол, ситуацията се успокоява, Клариса се включва повече в местната и националната политика, въпреки че това може да се заключи само по малки индикации. Някои от тях се намират в писмата, които тя праща на съпруга си, където накратко обяснява мнението си за събития от известно значение (през 1483 г. например, докато Лоренцо е в [[Кремона]] по повод известната [[Кремонска диета|Диета]], Клариса пише писмо до нейния секретар, в което се казва, че съпругът ѝ би бил от полза за диетата повече, ако остане във Флоренция, отколкото ако лично участва в дискусиите). Тя често иска да бъде информирана за последните новини. [[Файл:Badiaapassignano panorama.jpg|мини|238x238пкс|Абатството в Пасиняно]] През този период пътуванията ѝ са по-многобройни: някои, като това от 1480 и 1485 г., се дължат на здравословни причини и имат за дестинация тоскански термални курорти. В някои случаи обаче нейните посещения придобиват и политически характер, както се случва на връщане от банята в Абатството в [[Пасиняно сул Тразимено|Пасиняно]] (1485 г.), когато, след като спира в [[Коле ди Вал д'Елса]], Клариса е посрещната и ѝ е отдадена почит, сякаш тя е „друг Лоренцо".<ref>{{Cite book|title=Un viaggio di Clarice Orsini de' Medici nel 1485}}</ref> Последното ѝ пътуване е до Рим между ноември 1487 г. и май 1488 г.: Клариса заминава, за да отиде да се срещне с бъдещата си снаха, нейната братовчедка [[Алфонсина Орсини]] (бъдеща съпруга на [[Пиеро II Злочестия|Пиеро II де Медичи]]), и води със себе си дъщеря си [[Мадалена де Медичи|Мадалена]], за чийто годеж се преговаря с [[Франческето Чибо]], син на папа [[Инокентий VIII]]. Докато от една страна впечатлението за Алфонсина е положително, то, по не напълно ясни причини, преговорите за брака на Мадалена претърпяват рязко ускорение, в резултат на което момичето се омъжва през януари 1488 г., въпреки че самият Лоренцо все още я смята за много незряла за сватба. От друга страна здравето на Клариса се влошава и белодробната болест, вероятно [[туберкулоза]], която я измъчва от години, се разпалва отново. Връщайки се във Флоренция, тя прекарва няколко месеца погълната от болестта, толкова много че Лоренцо пише на няколко пъти, разтревожен за нея, до степен да признае: „Съмнявам се, че няма да я загубим скоро“.<ref name=":5">{{Cite book|title=Lorenzo De' Medici, the Magnificent|volume=2}}</ref> Междувременно самият той проявява симптоми на вродена подагра и лекарите настойчиво го съветват да отиде на бани за две седмици. Осем дни след заминаването му, след внезапно влошаване 35-годишната Клариса умира на 30 юли 1488 г. Лоренцо, под натиска на приятели, роднини и лекари, не се връща за погребението, тъй като има мнението, че едно пътуване би компрометирало сериозно и без това деликатното му състояние.<ref name="lorenzo il magnifico e il suo tempo3">{{Cite book|title=Lorenzo il Magnifico e il suo tempo}}</ref> Според запазените писма изглежда, че той е възобновил обичайните си дейности едва седмица след смъртта на съпругата си: всъщност на 6 август той пише на своя посланик в Рим: „Забавих се да отговоря на някои от вашите писма, получени повече от един ден тук по същите причини, които знаете, защото когато умът ми е много зает с едно нещо, това не се отразява добре на другите“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archiviodistato.firenze.it/map/riproduzione/?id=68262}}</ref> == Отношения на Клариса с Лоренцо Великолепни == [[Файл:Lorenzo de' Medici-ritratto.jpg|мини|Лоренцо де Медичи|265x265пкс]] Мненията на историците, които анализират личния живот на двойката, са противоречиви. От една страна, някои смятат, че между съпрузите са се установили отношения на взаимна толерантност, основно насочени към спокоен съвместен живот. [[Лоренцо Медичи|Лоренцо]], особено след [[Заговор на Паци|заговора на Паци]], често е далеч от жена си и децата си и това се тълкува като вид безразличие, особено към Клариса. Писмата, които той адресира до нея, звучат твърде студено и стегнато за слуха на мнозина в сравнение с писмата, адресирани до нейната майка и приятели, което показва известно отчуждение. Освен това Лоренцо никога не посвещава нито едно свое произведение, в поезия или в проза, на съпругата си: това отдавна изглежда като елемент, на който се основава заключението, че между тях не е имало връзка на любов или привързаност. Това обаче се оказва неточно в светлината на факта, че [[Трубадур|трубадурската]] и [[Долче стил нуово|стилновистка]] любовна лирика признава само прелюбодейната любов или във всеки случай освободената от брачната връзка; според манталитета на времето посвещаването на тези композиции на съпругата, следователно на официалния и легитимен партньор, би се възприемало като необичайно и дори за безвкусица.<ref name="franco cardini barbara frale la congiura3">{{Cite book|title=La Congiura}}</ref> По-нови изследвания, които също се отдалечават от образа, предаван пристрастно от древни източници, враждебни към нея, преразглеждат характера на Клариса и, следователно, естеството на връзката ѝ със съпруга ѝ. От младостта си тя страда от деликатно здраве, което не е подходящо за суровия зимен климат на Тоскана и това със сигурност ѝ причинява неудобство да участва в събития като състезания и турнири, които се провеждат през периода януари и февруари; това, съчетано с многобройните и близки бременности, я кара да развие меланхоличен нрав, който не е склонен към оживлението на флорентинския начин на живот.<ref name="lorenzo il magnifico e il suo tempo4">{{Cite book|title=Lorenzo il Magnifico e il suo tempo}}</ref> Нейният сдържан характер изплува и от разказите на [[Анджело Полициано]] по време на принудителния му престой в [[Кафаджоло]] през 1478-1479 г. Нейната привързаност към религията, вероятно поради образованието, получено в детството ѝ, я затруднява да разбере причините за [[Флорентински хуманизъм|Флорентинския хуманизъм]], така че изглежда, че не се е интересува от въпроси от културно естество, за разлика от свекърва ѝ [[Лукреция Торнабуони]] и други флорентинки като например [[Джиневра де Бенчи]].<ref>{{Cite book|title=Lorenzo De' Medici, the Magnificent}}</ref> Във връзка с брачния живот трябва да се имат предвид няколко аспекта: самият брак, на първо място, не е съюз, основан толкова на любовта и страстта на съпрузите, а по-скоро на интересите на участващите семейства. Следователно е неправилно да се прилага тази мярка за преценка към случая на Лоренцо и Клариса. Въпреки това кореспонденцията на Клариса със съпруга ѝ през януари и февруари 1469 г. показва нейната искрена привързаност към него: това ясно се откроява в близостта на турнира, в която той участва, в навечерието на който Клариса пости за покаяние и чиято развръзка тя с нетърпение очаква. И по-късно, в годините на зрялост, Клариса винаги проявява привързаност към Лоренцо, грижи се да го информира за здравословното състояние на децата, доверявайки епизоди от нежен семеен живот, като например когато по време на отсъствията на баща им най-малките деца настоятелно искат връщането му, и изразява недоумение и загриженост за здравето му.<ref name="franco cardini barbara frale la congiura4">{{Cite book|title=La Congiura}}</ref> [[Файл:Fortitude, head detail - Sandro Botticelli 01.jpg|мини|205x205пкс|Лукреция Донати]] Лоренцо, от друга страна, е сух в писмата си, но никога не пренебрегва съпругата си и не позволява на другите да го правят, както се вижда в случая с Полициано. В любопитен и нагъл град като Флоренция никога не се разчува за извънбрачните му връзки, дори след експулсирането на семейството през 1494 г., когато общественото мнение застава доста твърдо срещу Медичите. Само две имена на жени се свързват с него: тези на [[Лукреция Донати]] и на Бартоломеа де Бенчи (по мъж Нази). По отношение на Лукреция има силно съмнение, че любовта, проявена от поета Лоренцо, е надхвърлила границите на платоническото чувство; що се касае до Бартоломеа, за която говори само [[Франческо Гуичардини]], се знае, че тя вероятно е била негова любовница през последните няколко години, въпреки че и в този случай някои историци поставят под въпрос истинското естество на връзката, цитирайки лошото здраве на Лоренцо от 1488 г., което не би му позволило да живее неумерено, както го описва Гуичардини.<ref>{{Cite book|title=Lorenzo dei Medici|date=1990|isbn=8823901758}}</ref> За разлика от баща си и дядо си Лоренцо Великолепни няма извънбрачни деца и е възможно той да е останал верен на съпругата си или да ѝ е изневерил с най-голяма дискретност: шегата, преписана от Полициано в неговия труд ''Detti piacevoli'', разказва как един ден видял мъж, който твърдял, че никога не е спал отново, след брака си, с други жени, освен със съпругата си, а Лоренцо установил: „Добре е да бъде намерен друг глупак като мен.“<ref>{{Cite book|title=Il magnifico Lorenzo}}</ref> Чувствата на Лоренцо се долавят най-добре в неизбежността на загубата на Клариса. От първите симптоми на влошаване на болестта ѝ, когато тя все още е в Рим, съпругът ѝ изразява загрижеността си в писма, адресирани до флорентинския посланик Джовани Ланфредини, приемайки преждевременното завръщане на съпругата си. През следващите месеци споменава за здравето на жената, което продължава да се влошава до такава степен, че в писмото от 3 юли 1488 г. той заявява: „Клариса не би могла да е по-зле, тъй като смятахме, че ще я загубим поради изтощение, дошло в този момент".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archiviodistato.firenze.it/map/riproduzione/?id=68212}}</ref> Въпреки критичността на ситуацията лекарите, сред които се откроява [[Пиерлеоне Леони]], вярват, че болестта ѝ все още не е фатална; в същото време Лоренцо, който страда от последствията от вродена урикемия в продължение на няколко месеца, има влошаване на заболяването, поради което престоят от няколко седмици в бани, където може да се лекува, е счетено за необходимо. Там го достига новината за смъртта на Клариса, заедно с молбите на приятели и близки роднини да не тръгва отново за Флоренция, за да не застрашава и без това лошото си здраве.<ref name="franco cardini barbara frale la congiura5">{{Cite book|title=La Congiura}}</ref> На 31 юли 1488 г. Лоренцо адресира писмо до [[Инокентий VIII|папа Инокентий VIII]], който наскоро е станал негов тъст, като му доверява скръбта за загубата си на Клариса, където я нарича „моята най-скъпа и най-мила съпруга“. == Потомство == Ражда 10 деца (5 сина и 5 дъщери), седем от които надживяват детска възраст: * [[Лукреция де Медичи (1470 – 1553)|Лукреция Мария Ромола]] (* 4 август 1470, Флоренция; † 10 ноември/15 ноември 1553, Рим), ∞ 10 септември 1486 във Флоренция за [[Якопо Салвиати]] (* 15 септември 1461, Флоренция; † 6 септември 1533), италиански търговец и политик, посланик на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], син на Джовани Салвиати и на Елена (или Мадалена) [[Гонди (род)|Гонди]] [[Буонделмонти (род)|Буонделмонти]], от когото има 11 деца, някои от които заемат важни позиции или са родители на водещи фигури в историята на [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]]. * Братя-близнаци (*/ † март 1471 след раждане). * [[Пиеро II Злочестия|Пиеро „Злочестия“]] (* 15 февруари 1472, Флоренция; † 28 декември 1503 в река [[Гариляно]]), владетел на [[Флорентинска република|Флоренция]] (1492 – 1494); ∞ март 1488 за [[Алфонсина Орсини]] (* 1472, † 7 февруари 1520, Флоренция), дъщеря на Роберто [[Орсини]], граф на [[Талякоцо]], и на Катерина Сансеверино, от която има 5 деца. * [[Мадалена де Медичи|Мария Магдалена Ромола]] (* 25 юли 1473, Флоренция; † 2 декември 1519, Рим), ∞ 25 февруари 1487 в Рим чрез представител и 20 януари 1488 г. лично за [[Франческето Чибо|Франческо „Франческето“ Чибо]] (* ок. 1449/1450 в [[Неапол]], † 25 юли 1519 в Рим) от фамилията [[Чибо]], незаконен син на [[папа]] [[Инокентий VIII]], [[граф]] на Латеранския дворец (1490), на [[Ферентило]] (1517), сеньор на [[Ангуилара Сабация|Ангуилара]] и [[Черветери]] (1490), Римски барон (1515), патриций на [[Флоренция]], Неапол и [[Пиза]] (1488), на [[Витербо]] (1516), губернатор на Рим (1487), генерал губернатор на папската армия (1487), губернатор на [[Сполето]] (1513), от когото има 8 деца. * Беатриса († 1474 като бебе). * Джовани (* 11 декември 1475, † 1 декември 1521), известен като папа [[Лъв X]] ([[9 март]] [[1513]] – [[1 декември]] [[1521]] г.) * [[Луиза Медичи|Луиза Контесина Ромола]], наречена ''Луиджа'' (* 25 януари 1477, Флоренция; † лято 1488, пак там), сгодена за [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи]], нар. ''ил Пополано''. * [[Контесина де Медичи|Контесина Антония]] (* 16 януари 1478, [[Пистоя]], † 29 юни 1515 в Рим), ∞ май 1494 във Флоренция за [[пфалцграф]] [[Пиеро Ридолфи]] (* 1467, † 1525), от когото има 5 деца. * [[Джулиано II де Медичи|Джулиано]] (* 12 март 1479, Флорениця; † 17 март 1516, пак там), [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]]; ∞ [[1515]] във френския двор за [[Филиберта Савойска]] (* 1498, † 4 април 1524), дъщеря на [[Филип II Савойски]] ''Безземни –'' 7-и [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]] и втората му съпруга [[Клодин дьо Брос]] Бретанска – графиня на [[Графство Понтиевр|Понтиевр]], сестра на 9-ия херцог на Савоя [[Карл III (Савоя)|Карл III (II) Савойски]] и полусестра на 8-ия херцог на Савоя [[Филиберт II (Савоя)|Филиберт II Савойски]], леля на [[Крал на Франция|френския крал]] [[Франсоа I]]. Двамата нямат деца. Има 1 извънбрачен син. <gallery> Файл:Lorenzo de Medici.jpg|Лоренцо де Медичи „Великолепни“, съпруг Файл:Лукреция Мария Ромола Медичи.jpg|Лукреция, дъщеря (вероятен портрет) Файл:Agnolo Bronzino - Piero il Fatuo.jpg|Пиеро „Злочестият“, син Файл:Maddalena de' Medici.jpg|Мария Магдалена Ромола, дъщеря Файл:Pope Leo X.jpg|Джовани (папа Лъв X), син Файл:Ghirlandaio, Domenico workshop - Portrait of a girl - National Gallery.jpg|Луиза Контесина Ромола, дъщеря (вероятен портрет) Файл:Manner of Alessandro Allori - Contessina de' Medici - Galleria Palatina.jpg|Контесина Антония Ромола, дъщеря Файл:Raffaello, giuliano de' medici.jpg|Джулиано, син </gallery>[[Файл:Sandro Botticelli 068.jpg|мини|301x301пкс|Сандро Ботичели, ''Портрет на млада жена'', ок. 1475 г.: [[Симонета Веспучи]], [[Фиорета Горини]], [[Алфонсина Орсини]], [[Лукреция Торнабуони]] или Клариса Орсини]] == Клариса Орсини в изкуството == Има предполагаем неин портрет от [[Доменико Гирландайо]], съхраняван в Националната галерия на Ирландия в [[Дъблин]]. Предполага се, че тя може да бъде и обект на ''Портрет на млада жена'' от [[Сандро Ботичели]], съхраняван в [[Палатинска галерия|Палатинската галерия]] в [[Палацо Пити]] във [[Флоренция]]. == Клариса Орсини в масовата култура == * Клариса, в ролята: [[Лара Пълвър]], е един от героите на телевизионния сериал „[[Демоните на Да Винчи]]“, в който обаче вместо да умре от туберкулоза, е разпъната на кръст от граф [[Джироламо Риарио]], който извършва убийството под въздействието на отрова, която принуждава той да се подчинява на заповедите на [[Джироламо Савонарола]]. * Клариса, в ролята: Synnøve Karlsen, се появява във втория и третия сезон на английско-италианския телевизионен сериал „[[Медичи (сериал)|Медичите]]“. * Бракът между Клариса и Лоренцо де Медичи се пресъздава веднъж на осем години в [[Монтеротондо]] по време на събитието "Fasti d'autunno". == Източници == * Ingeborg Walter: ''Der Prächtige – Lorenzo de’ Medici und seine Zeit''. Piper Verlag, München 2005, ISBN 3-492-24204-9. * James Cleugh: ''Die Medici – Macht und Glanz einer europäischen Familie''. Weltbild Verlag, Augsburg 1996, ISBN 3-86047-155-4. * Natalie Tomas, ''The Medici women : gender and power in Renaissance Florence'', Ashgate, 2003. {{ISBN|0754607771}} * Marcello Vannucci, ''Le donne di casa Medici'', Newton Compton Editori, Roma 1999, 2006. {{ISBN|88-541-0526-0}} * Christopher Hare, ''The Most Illustrious Ladies of the Italian Renaissance'' * Vanna Arrighi, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/clarice-orsini_(Dizionario-Biografico) ORSINI, Clarice]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 79, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2013. <small>Посетено на 17 март 2023 г.</small> * [https://www.taccuinigastrosofici.it/ita/news/moderna/usi-costumi/Invito-alle-nozze-di-Lorenzo-il-Magnifico.html Invito alle nozze di Lorenzo il Magnifico], на ''taccuinistorici.it''. <small>Посетено на 17 март 2023 г.</small> * {{cite web|url=http://web.tiscalinet.it/lorenzo_il_magnifico/matrimonio.htm|title=Il matrimonio tra Lorenzo e Clarice |publisher=web.tiscalinet.it |accessdate=17 март 2023}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.clariceorsini.it Associazione Culturale „Clarice Orsini“ – Monterotondo (Italy)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200105182225/http://www.clariceorsini.it/ |date=2020-01-05 }}, clariceorsini.it {{Превод от|it|Clarice Orsini|132307755}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Орсини]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Италианска аристокрация]] pe5men5mc7rncjt0b2fdbhsexny2gxm 0 306585 12214014 10270610 2024-04-25T12:32:03Z Zhoxy 557 редакция, изт. wikitext text/x-wiki '''RL10''' е първият създаден в [[САЩ]] [[ракетен двигател]] с течно гориво, който работи с течни [[водород]] и [[кислород]]. Разработен е от фирмата [[Pratt & Whitney]], а по-късно с усъвършенстването на двигателя се занимава [[Aerojet Rocketdyne]]. == История == Разработката на ракетния двигател RL-10 от фирмата [[Pratt & Whitney]] започва през [[1959]] г. Първият неуспешен суборбитален изпитателен пуск се състои през 1962 г.,<ref name="gunter.centaur">{{cite web|title=Centaur |publisher=Gunter's Space Pages |url=http://space.skyrocket.de/doc_stage/centaur.htm |archiveurl=https://www.webcitation.org/6JEbsSzbp?url=http://space.skyrocket.de/doc_stage/centaur.htm |archivedate=2013-08-29 }}</ref> а първият успешен пуск е осъществен на 27 ноември [[1963]] г.<ref>{{cite book |title=History of liquid propellant rocket engines |last=Sutton |first=George |authorlink= |coauthors= |year= 2005|publisher=American Institute of Aeronautics and Astronautics |location= |isbn=1-56347-649-5 |pages= |url= |accessdate= |lang=en |lang-hide= }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.pratt-whitney.com/vgn-ext-templating/v/index.jsp?vgnextoid=cabbe002c2f3c010VgnVCM1000000881000aRCRD&vgnextchannel=7dfc34890cb06110VgnVCM1000004601000aRCRD&vgnextfmt=default |title=Renowned Rocket Engine Celebrates 40 Years of Flight |date=2003-11-24 |publisher=Pratt & Whitney |deadlink=404 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110614033822/http://www.pratt-whitney.com/vgn-ext-templating/v/index.jsp?vgnextoid=cabbe002c2f3c010VgnVCM1000000881000aRCRD&vgnextchannel=7dfc34890cb06110VgnVCM1000004601000aRCRD&vgnextfmt=default |archivedate=2011-06-14 }}</ref> Двигателят RL-10 работи на течни водород и кислород, има [[специфичен импулс]] от порядъка на 433 s (4 250 m/s) и развива тяга от примерно 6800 kg. От началото на 2010 г. Aerojet Rocketdyne провежда изследвания за намаляване на разходите за производство на двигатели. Около началото на 2017 г. е успешно тествана горивна камера, произведена чрез 3D принтиране чрез селективно лазерно синтероване на медни сплави.<ref>{{Cite web|url=http://spaceref.biz/company/aerojet-rocketdyne-tests-full-scale-rl10-3-d-prine-copper-thrust-chamber-assembly.html|title=Aerojet Rocketdyne Tests Full-Scale RL10 3-D Printed Copper Thrust Chamber Assembly - SpaceRef Business|publisher=spaceref.biz|lang=en|accessdate=2017-04-03|archive-date=2017-04-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20170404132026/http://spaceref.biz/company/aerojet-rocketdyne-tests-full-scale-rl10-3-d-prine-copper-thrust-chamber-assembly.html|deadlink=no}}</ref> == Употреба == Двигателят е използван в следните ракетни степени: * [[Сатурн I]] – шест двигателя RL10 задвижват втората ѝ степен, S-IV * [[Атлас (ракета)|Атлас]] – два двигателя RL10 задвижват втората степен [[Кентавър (ракетна степен)|Кентавър]] * [[Титан (ракета)|Титан]] – един двигател RL10 задвижва втората степен [[Кентавър (ракетна степен)|Кентавър]] * [[Делта IV]] – един двигател RL10 задвижва последната ѝ степен Предлагано е степен [[Кентавър (ракетна степен)|Кентавър]] с такива двигатели да бъде използвана в ракетите [[Сатурн I]], [[Сатурн IB]], [[Сатурн V]] и в [[космическа совалка|космическата совалка]]. Планът DIRECT е предвиждал използване на RL-10 във втората степен на предлаганите ракети J-246 и J-247. Четири модифицирани двигателя RL10A-5 се използват в проекта DC – X на Макдоналд Дъглас. == Спецификация на оригиналния модел == * Мощност: 66.7 kN * Време на работа: 470 s * Дизайн: Експандерен * Специфичен импулс: 433 с (4.25 kN·s/kg) * Тегло на двигателя (незареден): 135 kg * Височина: 1.73 m * Диаметър: 0.99 m * Степен на разширяване: 40 * Пропеланти: течен водород и течен кислород * Потребление на пропелант: 16 kg/s * Производител: Pratt & Whitney * Използван в: Сатурн I (втора степен, S-IV – 6 двигателя), ракетна степен Кентавър – 2 двигателя == Настоящ дизайн == Двигателят е усъвършенстван с течение на годините. === Вариант RL10B-2 === Един от вариантите му, RL10B-2, задвижва втората степен на Делта IV и втората степен на Делта III. Значително е модифициран с цел подобряване на работата му. Модификациите включват удължимо сопло и електро-механични актуатори за насочване на двигателя. Резултатът е намалено тегло и увеличена надеждност. Постигнат е специфичен импулс 464 s. Спецификации: * Мощност: 110.1 kN * Време на работа: 1152 s * Дизайн: Експандерен * Специфичен импулс: 433 s (4.25 kN·s/kg) * Тегло на двигателя (незареден): 277 kg * Височина: 4,14 m * Диаметър: 2,21 m * Степен на разширяване: 250 * Съотношение на пропелантите: 5,85: 1 * Пропеланти: течен водород и течен кислород * Потребление на пропелант: 20,6 kg окислител, 3,5 kg гориво в секунда * Производител: Pratt & Whitney === Вариант RL10A-4-2 === Използва се в горната степен на ракета [[Атлас V]]. == Планове за бъдещо използване == През 2005 г. [[НАСА]] оповестява решението да използва за бъдещия космически кораб „[[Орион (космически кораб)|Орион]]“ конфигурация, подобна на тази на [[Аполо]]. По това време е било решено степента за кацане на новия [[Модул за кацане на Луната]] да използва течен водород и течен кислород. Първоначално е било планирано степента за излитане да работи с течен метан и течен кислород, но към май 2010 г. е в сила решение тя също да използва течен водород и течен кислород. Във връзка с избраните пропеланти и с нуждата от кацане в полярните райони на [[Луната]] от екваториална орбита, НАСА решава да използва RL10 като основен двигател на модула за кацане. Текущите планове предвиждат степента за кацане да използва четири двигателя, а степента за излитане – един. Тъй като модулът трябва да може да „увисва“ над лунната повърхност и да осигурява меко кацане, е необходимо използваните двигатели да могат да намалят енергията си до 10% от максималната. Сега съществуващите RL10 могат да я намалят до 20% от максималната. Успешното им модифициране ще позволи на НАСА да намали стойността на разработката чрез работа на базата на съществуваща техника. === Базов подобряем криогенен двигател === Базовият подобряем криогенен двигател ({{lang|en|Common Extensible Cryogenic Engine, CECE}}) е разработка, която цели създаване на двигатели на базата на RL10, които могат да намаляват мощността си в широк диапазон. НАСА има сключен договор с [[Pratt & Whitney Rocketdyne]] за създаване на такъв демонстрационен двигател. През 2007 г. те демонстрират работа в съотношения 11:1 (при леко нестабилна работа). През 2009 г. НАСА съобщава за успешна работа в диапазона от 104% до 8% от максималната мощност – рекорд за двигател от този тип. Нестабилността е елиминирана чрез модификации на инжектора и на системата за подаване на пропелант, които контролират налягането, температурата и тока на пропелантите. == Източници == <references /> {{Навигация ракетни двигатели}} [[Категория:Ракетни двигатели]] 2zjsdqd21tf3qs80bovarbf9n08szts 4 307506 12214340 12212534 2024-04-25T18:45:47Z Nk 399 актуализация: 85,43 wikitext text/x-wiki {{nobots}}<div style="width:30%; float:right; border:thin #888 solid; padding:1em; background:#ffe; margin-left: 2em;"> ; 4 ноември 2023 * ↑ {{Символ|A}} [[Болест на Алцхаймер]] ; 3 ноември 2023 * ↓ {{Символ|B}} [[Болест на Алцхаймер]] ; 18 октомври 2023 * ↑ {{Символ|A}} [[Цитрус]] ; 16 октомври 2023 * ↑ {{Символ|A}} [[Джузепе Верди]] ; 15 октомври 2023 * ↓ {{Символ|B}} [[Джузепе Верди]] ; 26 юли 2023 * ↑ {{Символ|A}} [[Инвалидност]] ; 25 юли 2023 * ↓ {{Символ|B}} [[Инвалидност]] ; 17 юли 2023 * ↑ {{Символ|A}} [[Хронична обструктивна белодробна болест]] ; 6 юни 2023 * ↑ {{Символ|A}} [[Социализъм]] </div> {{Уикипедия:1000 статии/Начало}} == Текущо състояние == {{/Текущо състояние |1|34|125| |0|0|132| |0|67|93| |0|44|86| |0|15|163| |1|68|63| |0|31|77| }} == Предложения на деня == {{/Предложения на деня |Вкус|Увреждане на слуха|Затлъстяване|||Адолф Хитлер||Федерико Фелини|Франсиско Гоя||Функция|Логаритъм||Жак Картие|Италия|Търговия|Диалектика|Жан-Жак Русо||Секунда|Желязо|Италия }} == Биология и медицина == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Аборт]] * {{Символ|A}} [[Авицена]] * {{Символ|FA}} [[Акулообразни]] * {{Символ|B}} [[Анатомия]] <small>(-15988)</small> * {{Символ|A}} [[Антибиотик]] * {{Символ|A}} [[Археи]] * {{Символ|A}} [[Бактерии]] * {{Символ|B}} [[Банан (плод)]] <small>(-15243)</small> * {{Символ|A}} [[Биология]] * {{Символ|B}} [[Биохимия]] <small>(-16070)</small> * {{Символ|A}} [[Бира]] * {{Символ|A}} [[Бозайници]] * {{Символ|B}} [[Болест]] <small>(-12905)</small> * {{Символ|A}} [[Болест на Алцхаймер]] * {{Символ|A}} [[Болести, предавани по полов път]] * {{Символ|B}} [[Ботаника]] <small>(-16610)</small> * {{Символ|A}} [[Бременност при човека]] * {{Символ|B}} [[Ваксина]] <small>(-15218)</small> * {{Символ|B}} [[Вид (биология)]] <small>(-17319)</small> * {{Символ|A}} [[Вино]] * {{Символ|A}} [[Вируси]] * {{Символ|C}} [[Вкус]] <small>(-9)</small> * {{Символ|A}} [[Влечуги]] * {{Символ|A}} [[Въглехидрат]] * {{Символ|B}} [[Гален]] <small>(-15278)</small> * {{Символ|A}} [[Гастроентерит]] * {{Символ|A}} [[Главен мозък]] * {{Символ|B}} [[Главоболие]] <small>(-16679)</small> * {{Символ|B}} [[Готварска сол]] <small>(-15343)</small> * {{Символ|A}} [[Гризачи]] * {{Символ|A}} [[Грип]] * {{Символ|A}} [[Грозде]] * {{Символ|A}} [[Гъби]] * {{Символ|A}} [[Гълъбови]] * {{Символ|A}} [[Двуцветно сорго]] * {{Символ|A}} [[Дебело черво]] * {{Символ|A}} [[Дезоксирибонуклеинова киселина]] * {{Символ|B}} [[Дентална медицина]] <small>(-5936)</small> * {{Символ|A}} [[Динозаври]] * {{Символ|A}} [[Дихателна система]] * {{Символ|A}} [[Дишане]] * {{Символ|A}} [[Домашна кокошка]] * {{Символ|A}} [[Домашна свиня]] * {{Символ|A}} [[Домашно говедо]] * {{Символ|B}} [[Дърво]] <small>(-15912)</small> * {{Символ|FA}} [[Еволюция]] * {{Символ|A}} [[Едра шарка]] * {{Символ|B}} [[Екология]] <small>(-14195)</small> * {{Символ|A}} [[Ендокринна система]] * {{Символ|FA}} [[Ензим]] * {{Символ|A}} [[Епилепсия]] * {{Символ|A}} [[Ечемик]] * {{Символ|B}} [[Живот]] <small>(-14468)</small> * {{Символ|A}} [[Животни]] * {{Символ|B}} [[Застрашен вид]] <small>(-16737)</small> * {{Символ|A}} [[Затлъстяване]] * {{Символ|A}} [[Захар]] * {{Символ|A}} [[Захарен диабет]] * {{Символ|B}} [[Здраве]] <small>(-16994)</small> * {{Символ|A}} [[Зеленчук]] * {{Символ|A}} [[Земноводни]] * {{Символ|A}} [[Змии]] * {{Символ|A}} [[Зърнено-житни култури]] * {{Символ|A}} [[Имунна система]] * {{Символ|A}} [[Инвалидност]] * {{Символ|B}} [[Инсулт]] <small>(-15028)</small> * {{Символ|B}} [[Инфаркт на миокарда]] <small>(-16261)</small> * {{Символ|A}} [[Камили]] * {{Символ|A}} [[Карл Линей]] * {{Символ|A}} [[Картоф]] * {{Символ|A}} [[Кафе]] * {{Символ|A}} [[Китоподобни]] * {{Символ|A}} [[Класификация на организмите]] * {{Символ|A}} [[Клетка]] * {{Символ|B}} [[Кожа]] <small>(-13540)</small> * {{Символ|A}} [[Комари]] * {{Символ|A}} [[Кон]] * {{Символ|A}} [[Котка]] * {{Символ|A}} [[Кръв]] * {{Символ|A}} [[Кръвообращение]] * {{Символ|A}} [[Кръгли червеи]] * {{Символ|A}} [[Куче]] * {{Символ|A}} [[Лекарство]] * {{Символ|A}} [[Луи Пастьор]] * {{Символ|A}} [[Малария]] * {{Символ|A}} [[Медицина]] * {{Символ|FA}} [[Мекотели]] * {{Символ|B}} [[Менструация]] <small>(-17566)</small> * {{Символ|A}} [[Месо]] * {{Символ|FA}} [[Метаболизъм]] * {{Символ|A}} [[Мляко]] * {{Символ|A}} [[Морски бозайник]] * {{Символ|A}} [[Мравки]] * {{Символ|A}} [[Мускул]] * {{Символ|A}} [[Насекоми]] * {{Символ|A}} [[Настинка]] * {{Символ|B}} [[Недохранване]] <small>(-15107)</small> * {{Символ|B}} [[Нерв]] <small>(-8388)</small> * {{Символ|A}} [[Нервна система]] * {{Символ|A}} [[Нос]] * {{Символ|A}} [[Овца]] * {{Символ|A}} [[Око]] * {{Символ|A}} [[Опитомяване]] * {{Символ|B}} [[Организъм]] <small>(-13363)</small> * {{Символ|A}} [[Орех (плод)]] * {{Символ|A}} [[Ориз]] * {{Символ|B}} [[Памук]] <small>(-12444)</small> * {{Символ|B}} [[Пандемия]] <small>(-11765)</small> * {{Символ|A}} [[Паяци]] * {{Символ|B}} [[Плод]] <small>(-13532)</small> * {{Символ|A}} [[Пневмония]] * {{Символ|A}} [[Пол]] * {{Символ|A}} [[Полиомиелит]] * {{Символ|A}} [[Полова система]] * {{Символ|A}} [[Примати]] * {{Символ|B}} [[Пристрастяване]] <small>(-17732)</small> * {{Символ|A}} [[Протеин]] * {{Символ|A}} [[Протисти]] * {{Символ|A}} [[Психично разстройство]] * {{Символ|FA}} [[Птици]] * {{Символ|A}} [[Пчелен мед]] * {{Символ|A}} [[Пчели]] * {{Символ|A}} [[Пшеница]] * {{Символ|B}} [[Размножаване]] <small>(-15690)</small> * {{Символ|A}} [[Рак (болест)]] * {{Символ|A}} [[Растения]] * {{Символ|A}} [[Риба]] * {{Символ|A}} [[Ръж]] * {{Символ|A}} [[Самоубийство]] * {{Символ|A}} [[Сетивна система]] * {{Символ|A}} [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност]] * {{Символ|A}} [[Сирене]] * {{Символ|A}} [[Скелет]] * {{Символ|B}} [[Слепота]] <small>(-16401)</small> * {{Символ|A}} [[Смърт]] * {{Символ|B}} [[Сок]] <small>(-14344)</small> * {{Символ|A}} [[Соя]] * {{Символ|A}} [[Сърце]] * {{Символ|A}} [[Туберкулоза]] * {{Символ|A}} [[Тънко черво]] * {{Символ|A}} [[Тютюн]] * {{Символ|B}} [[Увреждане на слуха]] <small>(-8680)</small> * {{Символ|A}} [[Ухо]] * {{Символ|A}} [[Фотосинтеза]] * {{Символ|A}} [[Хляб]] * {{Символ|B}} [[Хормон]] <small>(-1393)</small> * {{Символ|A}} [[Храна]] * {{Символ|A}} [[Храносмилане]] * {{Символ|A}} [[Храносмилателна система]] * {{Символ|A}} [[Хронична обструктивна белодробна болест]] * {{Символ|A}} [[Царевица]] * {{Символ|B}} [[Цвете]] <small>(-16515)</small> * {{Символ|A}} [[Цитрус]] * {{Символ|A}} [[Чай]] * {{Символ|FA}} [[Чарлз Дарвин]] * {{Символ|A}} [[Черен дроб]] * {{Символ|A}} [[Членестоноги]] * {{Символ|A}} [[Човек]] * {{Символ|B}} [[Шоколад]] <small>(-16704)</small> * {{Символ|A}} [[Ябълка]] }} == История и политика == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Абасидски халифат]] * {{Символ|A}} [[Адолф Хитлер]] * {{Символ|A}} [[Акбар Велики]] * {{Символ|A}} [[Александър III Македонски]] * {{Символ|A}} [[Американска гражданска война]] * {{Символ|A}} [[Анархизъм]] * {{Символ|A}} [[Апартейд]] * {{Символ|A}} [[Арабско-израелски конфликт]] * {{Символ|A}} [[Асоциация на страните от Югоизточна Азия]] * {{Символ|A}} [[Африкански съюз]] * {{Символ|A}} [[Ацтеки]] * {{Символ|A}} [[Ашока]] * {{Символ|A}} [[Британска империя]] * {{Символ|A}} [[Бронзова епоха]] * {{Символ|A}} [[Виетнамска война]] * {{Символ|A}} [[Византийска империя]] * {{Символ|A}} [[Викинги]] * {{Символ|A}} [[Владимир Ленин]] * {{Символ|A}} [[Военно дело]] * {{Символ|A}} [[Война]] * {{Символ|A}} [[Всеобща декларация за правата на човека]] * {{Символ|FA}} [[Втора световна война]] * {{Символ|A}} [[Германска империя (1933 – 1945)]] * {{Символ|A}} [[Глобализация]] * {{Символ|A}} [[Голямата депресия]] * {{Символ|A}} [[Гражданска война]] * {{Символ|A}} [[Гупта]] * {{Символ|A}} [[Демокрация]] * {{Символ|A}} [[Джавахарлал Неру]] * {{Символ|FA}} [[Джордж Вашингтон]] * {{Символ|A}} [[Диктатура]] * {{Символ|A}} [[Дипломация]] * {{Символ|A}} [[Древен Египет]] * {{Символ|A}} [[Древна Гърция]] * {{Символ|A}} [[Държава]] * {{Символ|A}} [[Европейски съюз]] * {{Символ|A}} [[Ейбрахам Линкълн]] * {{Символ|FA}} [[Елизабет I]] * {{Символ|A}} [[Жана д'Арк]] * {{Символ|A}} [[Желязна епоха]] * {{Символ|A}} [[Идеология]] * {{Символ|A}} [[Империализъм]] * {{Символ|A}} [[Империя на инките]] * {{Символ|A}} [[Индустриална революция]] * {{Символ|A}} [[История]] * {{Символ|A}} [[Йосиф Сталин]] * {{Символ|A}} [[Каменна епоха]] * {{Символ|A}} [[Капитализъм]] * {{Символ|A}} [[Карл Велики]] * {{Символ|A}} [[Кваме Нкрума]] * {{Символ|A}} [[Кир II]] * {{Символ|A}} [[Колониализъм]] * {{Символ|A}} [[Комунизъм]] * {{Символ|A}} [[Консерватизъм]] * {{Символ|FA}} [[Константин I]] * {{Символ|A}} [[Конституция]] * {{Символ|A}} [[Кръстоносен поход]] * {{Символ|A}} [[Културна революция]] * {{Символ|A}} [[Либерализъм]] * {{Символ|A}} [[Лига на арабските държави]] * {{Символ|A}} [[Луи XIV]] * {{Символ|A}} [[Малийска империя]] * {{Символ|A}} [[Мао Дзъдун]] * {{Символ|A}} [[Марксизъм]] * {{Символ|A}} [[Мартин Лутър Кинг]] * {{Символ|A}} [[Махатма Ганди]] * {{Символ|A}} [[Международен валутен фонд]] * {{Символ|A}} [[Международен комитет на Червения кръст]] * {{Символ|A}} [[Международен съд на ООН]] * {{Символ|A}} [[Месопотамия]] * {{Символ|A}} [[Мин]] * {{Символ|A}} [[Мир]] * {{Символ|A}} [[Монархия]] * {{Символ|A}} [[Монголска империя]] * {{Символ|A}} [[Мустафа Кемал Ататюрк]] * {{Символ|A}} [[НАТО]] * {{Символ|A}} [[Наполеон I]] * {{Символ|A}} [[Национализъм]] * {{Символ|A}} [[Нелсън Мандела]] * {{Символ|A}} [[Нобелова награда]] * {{Символ|A}} [[Общност на нациите]] * {{Символ|FA}} [[Октавиан Август]] * {{Символ|A}} [[Омар (халиф)]] * {{Символ|A}} [[Организация на обединените нации]] * {{Символ|A}} [[Организация на страните износителки на петрол]] * {{Символ|A}} [[Османска империя]] * {{Символ|A}} [[Ото фон Бисмарк]] * {{Символ|A}} [[Петър I (Русия)]] * {{Символ|A}} [[Политика]] * {{Символ|A}} [[Политическа партия]] * {{Символ|A}} [[Правителство]] * {{Символ|A}} [[Право]] * {{Символ|A}} [[Праистория]] * {{Символ|A}} [[Пропаганда]] * {{Символ|A}} [[Просвещение]] * {{Символ|A}} [[Първа световна война]] * {{Символ|A}} [[Ренесанс]] * {{Символ|A}} [[Република]] * {{Символ|A}} [[Реставрация Мейджи]] * {{Символ|A}} [[Реформация]] * {{Символ|A}} [[Римска империя]] * {{Символ|A}} [[Роза Люксембург]] * {{Символ|A}} [[Руска революция (1917)]] * {{Символ|A}} [[Салах ад-Дин]] * {{Символ|A}} [[Световна банка]] * {{Символ|A}} [[Световна здравна организация]] * {{Символ|A}} [[Световна търговска организация]] * {{Символ|A}} [[Свещена Римска империя]] * {{Символ|A}} [[Симон Боливар]] * {{Символ|A}} [[Социализъм]] * {{Символ|A}} [[Средновековие]] * {{Символ|A}} [[Студена война]] * {{Символ|A}} [[Сун Ятсен]] * {{Символ|A}} [[Сюлейман I]] * {{Символ|A}} [[Тан]] * {{Символ|A}} [[Тероризъм]] * {{Символ|A}} [[Тимур]] * {{Символ|FA}} [[Уинстън Чърчил]] * {{Символ|A}} [[Фашизъм]] * {{Символ|A}} [[Франклин Делано Рузвелт]] * {{Символ|A}} [[Френска революция]] * {{Символ|A}} [[Хан (династия)]] * {{Символ|A}} [[Холокост]] * {{Символ|A}} [[Цивилизация на маите]] * {{Символ|A}} [[Цин (17 – 20 век)]] * {{Символ|A}} [[Цин Шъхуан]] * {{Символ|FA}} [[Че Гевара]] * {{Символ|A}} [[Чингис хан]] * {{Символ|A}} [[Шарл дьо Гол]] * {{Символ|A}} [[Шумер]] * {{Символ|A}} [[ЮНЕСКО]] * {{Символ|FA}} [[Юлий Цезар]] }} == Литература и изкуство == {{колони|3| * {{Символ|B}} [[Абу Нувас]] <small>(-16993)</small> * {{Символ|A}} [[Акира Куросава]] * {{Символ|A}} [[Албрехт Дюрер]] * {{Символ|A}} [[Александър Пушкин]] * {{Символ|A}} [[Алфред Хичкок]] * {{Символ|A}} [[Английски език]] * {{Символ|B}} [[Анди Уорхол]] <small>(-16428)</small> * {{Символ|B}} [[Анимация]] <small>(-17045)</small> * {{Символ|A}} [[Анри Матис]] * {{Символ|A}} [[Антон Чехов]] * {{Символ|A}} [[Антонин Дворжак]] * {{Символ|A}} [[Антонио Вивалди]] * {{Символ|A}} [[Арабска азбука]] * {{Символ|A}} [[Арабски език]] * {{Символ|B}} [[Барабан]] <small>(-15467)</small> * {{Символ|B}} [[Бенгалски език]] <small>(-15443)</small> * {{Символ|A}} [[Бийтълс]] * {{Символ|A}} [[Блус]] * {{Символ|B}} [[Вергилий]] <small>(-17826)</small> * {{Символ|A}} [[Виктор Юго]] * {{Символ|A}} [[Винсент ван Гог]] * {{Символ|A}} [[Волфганг Амадеус Моцарт]] * {{Символ|B}} [[Габриел Гарсия Маркес]] <small>(-15015)</small> * {{Символ|B}} [[Георг Фридрих Хендел]] <small>(-16991)</small> * {{Символ|B}} [[Граматика]] <small>(-16143)</small> * {{Символ|B}} [[Грънчарство]] <small>(-15261)</small> * {{Символ|B}} [[Гръцка азбука]] <small>(-15921)</small> * {{Символ|B}} [[Гръцки език]] <small>(-14803)</small> * {{Символ|B}} [[Густав Малер]] <small>(-15006)</small> * {{Символ|A}} [[Данте Алигиери]] * {{Символ|A}} [[Джаз]] * {{Символ|A}} [[Джакомо Пучини]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Джойс]] * {{Символ|A}} [[Джейн Остин]] * {{Символ|B}} [[Джефри Чосър]] <small>(-16429)</small> * {{Символ|B}} [[Джовани Пиерлуиджи да Палестрина]] <small>(-17336)</small> * {{Символ|A}} [[Джордж Байрон]] * {{Символ|A}} [[Джузепе Верди]] * {{Символ|B}} [[Диего Веласкес]] <small>(-15192)</small> * {{Символ|B}} [[Дума]] <small>(-16033)</small> * {{Символ|B}} [[Език (лингвистика)]] <small>(-16726)</small> * {{Символ|B}} [[Езикознание]] <small>(-16083)</small> * {{Символ|A}} [[Електронна музика]] * {{Символ|B}} [[Енциклопедия]] <small>(-15718)</small> * {{Символ|A}} [[Епос за Гилгамеш]] * {{Символ|A}} [[Живопис]] * {{Символ|B}} [[Иврит]] <small>(-17220)</small> * {{Символ|B}} [[Игор Стравински]] <small>(-17164)</small> * {{Символ|A}} [[Изкуство]] * {{Символ|B}} [[Илиада]] <small>(-11783)</small> * {{Символ|A}} [[Ингмар Бергман]] * {{Символ|A}} [[Испански език]] * {{Символ|A}} [[Йозеф Хайдн]] * {{Символ|A}} [[Йохан Волфганг фон Гьоте]] * {{Символ|FA}} [[Йохан Себастиан Бах]] * {{Символ|A}} [[Йоханес Брамс]] * {{Символ|FA}} [[Калиграфия]] * {{Символ|B}} [[Калидаса]] <small>(-17665)</small> * {{Символ|A}} [[Кацушика Хокусай]] * {{Символ|A}} [[Кирилица]] * {{Символ|B}} [[Китайска логограма]] <small>(-16576)</small> * {{Символ|A}} [[Китайски език]] * {{Символ|B}} [[Китара]] <small>(-12127)</small> * {{Символ|A}} [[Класическа музика]] * {{Символ|A}} [[Книга]] * {{Символ|A}} [[Комикс]] * {{Символ|B}} [[Корейски език]] <small>(-17744)</small> * {{Символ|A}} [[Култура]] * {{Символ|A}} [[Латиница]] * {{Символ|A}} [[Латински език]] * {{Символ|A}} [[Лев Толстой]] * {{Символ|FA}} [[Леонардо да Винчи]] * {{Символ|B}} [[Ли Бо]] <small>(-17697)</small> * {{Символ|B}} [[Литература]] <small>(-16725)</small> * {{Символ|A}} [[Лудвиг ван Бетховен]] * {{Символ|A}} [[Луис Армстронг]] * {{Символ|A}} [[Льо Корбюзие]] * {{Символ|A}} [[Майкъл Джексън]] * {{Символ|A}} [[Марк Твен]] * {{Символ|A}} [[Марлене Дитрих]] * {{Символ|B}} [[Марсел Пруст]] <small>(-12639)</small> * {{Символ|A}} [[Махабхарата]] * {{Символ|B}} [[Мацуо Башо]] <small>(-17179)</small> * {{Символ|A}} [[Мерилин Монро]] * {{Символ|A}} [[Мигел де Сервантес]] * {{Символ|A}} [[Микеланджело Буонароти]] * {{Символ|B}} [[Молиер]] <small>(-17148)</small> * {{Символ|B}} [[Музика]] <small>(-14316)</small> * {{Символ|B}} [[Нагиб Махфуз]] <small>(-17450)</small> * {{Символ|A}} [[Немски език]] * {{Символ|B}} [[Овидий]] <small>(-15527)</small> * {{Символ|B}} [[Омир]] <small>(-16152)</small> * {{Символ|B}} [[Опера]] <small>(-17409)</small> * {{Символ|A}} [[Пабло Пикасо]] * {{Символ|B}} [[Персийски език]] <small>(-16317)</small> * {{Символ|B}} [[Песен]] <small>(-17607)</small> * {{Символ|A}} [[Петер Паул Рубенс]] * {{Символ|B}} [[Пиано]] <small>(-14672)</small> * {{Символ|B}} [[Писменост]] <small>(-15960)</small> * {{Символ|B}} [[Поезия]] <small>(-16844)</small> * {{Символ|A}} [[Португалски език]] * {{Символ|B}} [[Превод]] <small>(-13002)</small> * {{Символ|B}} [[Проза]] <small>(-18003)</small> * {{Символ|A}} [[Пьотър Чайковски]] * {{Символ|B}} [[Рабиндранат Тагор]] <small>(-16282)</small> * {{Символ|A}} [[Рафаело Санцио]] * {{Символ|B}} [[Реге]] <small>(-17443)</small> * {{Символ|A}} [[Рембранд]] * {{Символ|A}} [[Рихард Вагнер]] * {{Символ|A}} [[Рок музика]] * {{Символ|B}} [[Роман]] <small>(-15986)</small> * {{Символ|A}} [[Руски език]] * {{Символ|A}} [[Салвадор Дали]] * {{Символ|B}} [[Самба]] <small>(-16421)</small> * {{Символ|B}} [[Санскрит]] <small>(-17618)</small> * {{Символ|A}} [[Сара Бернар]] * {{Символ|A}} [[Сергей Айзенщайн]] * {{Символ|B}} [[Симфония]] <small>(-12677)</small> * {{Символ|B}} [[Синан]] <small>(-17163)</small> * {{Символ|A}} [[Сказание за Генджи]] * {{Символ|A}} [[Скулптура]] * {{Символ|A}} [[Софокъл]] * {{Символ|B}} [[Сричка]] <small>(-17508)</small> * {{Символ|A}} [[Стенли Кубрик]] * {{Символ|B}} [[Суахили]] <small>(-16371)</small> * {{Символ|A}} [[Сън в алени покои]] * {{Символ|B}} [[Танц]] <small>(-17705)</small> * {{Символ|A}} [[Театър]] * {{Символ|B}} [[Тромпет]] <small>(-16578)</small> * {{Символ|A}} [[Турски език]] * {{Символ|A}} [[Уилям Шекспир]] * {{Символ|B}} [[Ум Кулсум]] <small>(-10016)</small> * {{Символ|A}} [[Уолт Дисни]] * {{Символ|B}} [[Федерико Фелини]] <small>(-13339)</small> * {{Символ|A}} [[Филм]] * {{Символ|B}} [[Фламенко]] <small>(-14356)</small> * {{Символ|B}} [[Флейта]] <small>(-3251)</small> * {{Символ|B}} [[Фонема]] <small>(-10275)</small> * {{Символ|A}} [[Фотография]] * {{Символ|A}} [[Франк Лойд Райт]] * {{Символ|A}} [[Франсиско Гоя]] * {{Символ|A}} [[Франц Кафка]] * {{Символ|A}} [[Франц Шуберт]] * {{Символ|B}} [[Фредерик Шопен]] <small>(-14349)</small> * {{Символ|A}} [[Френски език]] * {{Символ|A}} [[Фрида Кало]] * {{Символ|A}} [[Фьодор Достоевски]] * {{Символ|A}} [[Ханс Кристиан Андерсен]] * {{Символ|A}} [[Хафез]] * {{Символ|B}} [[Хиляда и една нощ]] <small>(-4260)</small> * {{Символ|B}} [[Хиндустани]] <small>(-17848)</small> * {{Символ|B}} [[Хип-хоп музика]] <small>(-15887)</small> * {{Символ|A}} [[Хорхе Луис Борхес]] * {{Символ|B}} [[Художествено произведение]] <small>(-17590)</small> * {{Символ|B}} [[Цигулка]] <small>(-15059)</small> * {{Символ|A}} [[Чарлз Дикенс]] * {{Символ|A}} [[Чарли Чаплин]] * {{Символ|B}} [[Шахнаме]] <small>(-15083)</small> * {{Символ|A}} [[Шотоджит Рай]] * {{Символ|A}} [[Японски език]] }} == Математика и техника == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Автомобил]] * {{Символ|A}} [[Айфелова кула]] * {{Символ|A}} [[Алгебра]] * {{Символ|A}} [[Алгоритъм]] * {{Символ|A}} [[Алън Тюринг]] * {{Символ|A}} [[Ангкор Ват]] * {{Символ|B}} [[Аритметика]] <small>(-16397)</small> * {{Символ|A}} [[Архимед]] * {{Символ|A}} [[Архитектура]] * {{Символ|A}} [[Барут]] * {{Символ|B}} [[Безкрайност]] <small>(-16455)</small> * {{Символ|A}} [[Биотехнология]] * {{Символ|B}} [[Брахмагупта]] <small>(-14434)</small> * {{Символ|A}} [[Велика китайска стена]] * {{Символ|A}} [[Велосипед]] * {{Символ|B}} [[Вероятност]] <small>(-16222)</small> * {{Символ|B}} [[Взривно вещество]] <small>(-17542)</small> * {{Символ|A}} [[Винт]] * {{Символ|A}} [[Влак]] * {{Символ|A}} [[Възобновяема енергия]] * {{Символ|A}} [[Геометрия]] * {{Символ|A}} [[Готфрид Лайбниц]] * {{Символ|B}} [[Давид Хилберт]] <small>(-15000)</small> * {{Символ|B}} [[Двигател с вътрешно горене]] <small>(-17194)</small> * {{Символ|A}} [[Диод]] * {{Символ|B}} [[Диференциално уравнение]] <small>(-18032)</small> * {{Символ|A}} [[Дъга (строителство)]] * {{Символ|A}} [[Дървесина]] * {{Символ|B}} [[Евклид]] <small>(-15796)</small> * {{Символ|B}} [[Език за програмиране]] <small>(-14484)</small> * {{Символ|B}} [[Електроника]] <small>(-16982)</small> * {{Символ|B}} [[Електронна поща]] <small>(-17158)</small> * {{Символ|A}} [[Емпайър Стейт Билдинг]] * {{Символ|B}} [[Изкопаемо гориво]] <small>(-16507)</small> * {{Символ|A}} [[Изкуствен интелект]] * {{Символ|A}} [[Индуктивен елемент]] * {{Символ|A}} [[Инженерна наука]] * {{Символ|A}} [[Интернет]] * {{Символ|B}} [[Информационни технологии]] <small>(-14581)</small> * {{Символ|B}} [[Информация]] <small>(-10708)</small> * {{Символ|A}} [[Йоханес Гутенберг]] * {{Символ|A}} [[Канал]] * {{Символ|A}} [[Карл Фридрих Гаус]] * {{Символ|A}} [[Картечница]] * {{Символ|A}} [[Колело]] * {{Символ|FA}} [[Колизей]] * {{Символ|A}} [[Комплексно число]] * {{Символ|A}} [[Компютър]] * {{Символ|A}} [[Кондензатор]] * {{Символ|A}} [[Координатна система]] * {{Символ|A}} [[Кораб]] * {{Символ|A}} [[Космически полет]] * {{Символ|A}} [[Кула]] * {{Символ|B}} [[Купол]] <small>(-17085)</small> * {{Символ|A}} [[Къща]] * {{Символ|A}} [[Леонард Ойлер]] * {{Символ|A}} [[Летателен апарат]] * {{Символ|A}} [[Линейна алгебра]] * {{Символ|A}} [[Логаритъм]] * {{Символ|A}} [[Математика]] * {{Символ|B}} [[Математически анализ]] <small>(-3682)</small> * {{Символ|B}} [[Математическо доказателство]] <small>(-14414)</small> * {{Символ|B}} [[Машина]] <small>(-14092)</small> * {{Символ|B}} [[Металургия]] <small>(-15771)</small> * {{Символ|A}} [[Меч]] * {{Символ|A}} [[Мост]] * {{Символ|B}} [[Мохамед ал-Хорезми]] <small>(-16636)</small> * {{Символ|A}} [[Нанотехнология]] * {{Символ|A}} [[Напояване]] * {{Символ|A}} [[Никола Тесла]] * {{Символ|A}} [[Облекло]] * {{Символ|A}} [[Огнестрелно оръжие]] * {{Символ|B}} [[Огън]] <small>(-17004)</small> * {{Символ|A}} [[Операционна система]] * {{Символ|A}} [[Оръжие]] * {{Символ|A}} [[Панамски канал]] * {{Символ|A}} [[Парна машина]] * {{Символ|B}} [[Партенон]] <small>(-14890)</small> * {{Символ|A}} [[Печатарство]] * {{Символ|B}} [[Пи]] <small>(-17110)</small> * {{Символ|B}} [[Пирамида (архитектура)]] <small>(-8476)</small> * {{Символ|B}} [[Пирамиди в Гиза]] <small>(-17546)</small> * {{Символ|B}} [[Питагорова теорема]] <small>(-14466)</small> * {{Символ|A}} [[Пластмаса]] * {{Символ|B}} [[Площ]] <small>(-16874)</small> * {{Символ|B}} [[Плуг]] <small>(-16487)</small> * {{Символ|A}} [[Подводница]] * {{Символ|B}} [[Полупроводник]] <small>(-17028)</small> * {{Символ|B}} [[Промишленост]] <small>(-17200)</small> * {{Символ|A}} [[Радио]] * {{Символ|A}} [[Резистор]] * {{Символ|A}} [[Робот]] * {{Символ|A}} [[Света София (Константинопол)]] * {{Символ|A}} [[Свети Петър (Рим)]] * {{Символ|A}} [[Селско стопанство]] * {{Символ|B}} [[Симетрия]] <small>(-17854)</small> * {{Символ|B}} [[Софтуер]] <small>(-17285)</small> * {{Символ|A}} [[Статистика]] * {{Символ|A}} [[Статуя на Свободата]] * {{Символ|A}} [[Стомана]] * {{Символ|A}} [[Стъкло]] * {{Символ|A}} [[Суецки канал]] * {{Символ|A}} [[Тадж Махал]] * {{Символ|A}} [[Танк]] * {{Символ|A}} [[Твърд диск]] * {{Символ|A}} [[Телевизия]] * {{Символ|B}} [[Телефон]] <small>(-16961)</small> * {{Символ|B}} [[Теория на множествата]] <small>(-17757)</small> * {{Символ|B}} [[Теория на числата]] <small>(-17290)</small> * {{Символ|B}} [[Технология]] <small>(-15204)</small> * {{Символ|B}} [[Тим Бърнърс-Лий]] <small>(-13985)</small> * {{Символ|FA}} [[Томас Едисън]] * {{Символ|B}} [[Транзистор]] <small>(-16265)</small> * {{Символ|A}} [[Транспорт]] * {{Символ|A}} [[Трансформатор]] * {{Символ|A}} [[Три клисури]] * {{Символ|A}} [[Тригонометрия]] * {{Символ|A}} [[Уеб]] * {{Символ|A}} [[Уравнение]] * {{Символ|B}} [[Функция]] <small>(-13989)</small> * {{Символ|A}} [[Хартия]] * {{Символ|A}} [[Хенри Форд]] * {{Символ|A}} [[Централен процесор]] * {{Символ|A}} [[Часовник]] * {{Символ|B}} [[Числен анализ]] <small>(-17756)</small> * {{Символ|B}} [[Число]] <small>(-16929)</small> * {{Символ|B}} [[Ъгъл]] <small>(-17486)</small> * {{Символ|A}} [[Ядрена енергетика]] * {{Символ|A}} [[Ядрено оръжие]] * {{Символ|B}} [[Язовирна стена]] <small>(-10567)</small> }} == Науки за Земята == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Австралия]] * {{Символ|A}} [[Австрия]] * {{Символ|A}} [[Азия]] * {{Символ|A}} [[Алжир]] * {{Символ|A}} [[Алпи]] * {{Символ|A}} [[Амазонка]] * {{Символ|A}} [[Амстердам]] * {{Символ|A}} [[Анди]] * {{Символ|A}} [[Антарктида]] * {{Символ|A}} [[Аржентина]] * {{Символ|A}} [[Атина]] * {{Символ|A}} [[Атлантически океан]] * {{Символ|A}} [[Афганистан]] * {{Символ|A}} [[Африка]] * {{Символ|A}} [[Багдад]] * {{Символ|A}} [[Байкал]] * {{Символ|A}} [[Балтийско море]] * {{Символ|A}} [[Бангладеш]] * {{Символ|A}} [[Банкок]] * {{Символ|A}} [[Берлин]] * {{Символ|A}} [[Богота]] * {{Символ|FA}} [[Бразилия]] * {{Символ|A}} [[Брюксел]] * {{Символ|A}} [[Буенос Айрес]] * {{Символ|A}} [[Ватикан]] * {{Символ|A}} [[Вашингтон]] * {{Символ|A}} [[Вашку да Гама]] * {{Символ|A}} [[Венецуела]] * {{Символ|A}} [[Виена]] * {{Символ|A}} [[Виетнам]] * {{Символ|FA}} [[Виктория (езеро)]] * {{Символ|A}} [[Волга]] * {{Символ|A}} [[Време (метеорология)]] * {{Символ|A}} [[Вулкан]] * {{Символ|A}} [[Вятър]] * {{Символ|A}} [[Ганг]] * {{Символ|A}} [[География]] * {{Символ|B}} [[Геология]] <small>(-14272)</small> * {{Символ|A}} [[Германия]] * {{Символ|A}} [[Глобално затопляне]] * {{Символ|A}} [[Големите езера]] * {{Символ|A}} [[Голям бариерен риф]] * {{Символ|B}} [[Гора]] <small>(-16402)</small> * {{Символ|A}} [[Град]] * {{Символ|A}} [[Дака]] * {{Символ|A}} [[Дамаск]] * {{Символ|A}} [[Делхи]] * {{Символ|A}} [[Демократична република Конго]] * {{Символ|A}} [[Джакарта]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Кук]] * {{Символ|A}} [[Джън Хъ]] * {{Символ|A}} [[Диамант]] * {{Символ|A}} [[Дубай]] * {{Символ|A}} [[Дунав]] * {{Символ|A}} [[Дъжд]] * {{Символ|A}} [[Еверест]] * {{Символ|A}} [[Европа]] * {{Символ|A}} [[Египет]] * {{Символ|A}} [[Ел Ниньо]] * {{Символ|A}} [[Ернан Кортес]] * {{Символ|A}} [[Етиопия]] * {{Символ|B}} [[Жак Картие]] <small>(-14606)</small> * {{Символ|A}} [[Земетресение]] * {{Символ|A}} [[Ибн Батута]] * {{Символ|A}} [[Израел]] * {{Символ|A}} [[Инд]] * {{Символ|A}} [[Индийски океан]] * {{Символ|A}} [[Индия]] * {{Символ|A}} [[Индонезия]] * {{Символ|A}} [[Ирак]] * {{Символ|A}} [[Иран]] * {{Символ|A}} [[Испания]] * {{Символ|A}} [[Истанбул]] * {{Символ|A}} [[Италия]] * {{Символ|A}} [[Йерусалим]] * {{Символ|A}} [[Кайро]] * {{Символ|A}} [[Канада]] * {{Символ|A}} [[Карачи]] * {{Символ|A}} [[Карибско море]] * {{Символ|A}} [[Каспийско море]] * {{Символ|A}} [[Кейптаун]] * {{Символ|A}} [[Килиманджаро]] * {{Символ|A}} [[Киншаса]] * {{Символ|A}} [[Китай]] * {{Символ|B}} [[Климат]] <small>(-9716)</small> * {{Символ|A}} [[Колката]] * {{Символ|A}} [[Конго (река)]] * {{Символ|A}} [[Континент]] * {{Символ|A}} [[Кръговрат на водата]] * {{Символ|A}} [[Куба]] * {{Символ|A}} [[Лагос]] * {{Символ|A}} [[Лондон]] * {{Символ|A}} [[Лос Анджелис]] * {{Символ|A}} [[Мадрид]] * {{Символ|A}} [[Марко Поло]] * {{Символ|A}} [[Мека]] * {{Символ|A}} [[Мексико]] * {{Символ|A}} [[Мексико (град)]] * {{Символ|A}} [[Минерал]] * {{Символ|A}} [[Мисисипи]] * {{Символ|A}} [[Море]] * {{Символ|A}} [[Москва]] * {{Символ|A}} [[Мумбай]] * {{Символ|A}} [[Наводнение]] * {{Символ|A}} [[Найроби]] * {{Символ|A}} [[Нигер (река)]] * {{Символ|A}} [[Нигерия]] * {{Символ|A}} [[Нидерландия]] * {{Символ|A}} [[Нийл Армстронг]] * {{Символ|B}} [[Нил]] <small>(-3581)</small> * {{Символ|A}} [[Ню Йорк]] * {{Символ|A}} [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]] * {{Символ|A}} [[Облак]] * {{Символ|A}} [[Океан]] * {{Символ|A}} [[Океания]] * {{Символ|A}} [[Пакистан]] * {{Символ|FA}} [[Париж]] * {{Символ|A}} [[Пекин]] * {{Символ|B}} [[Планина]] <small>(-9611)</small> * {{Символ|A}} [[Полша]] * {{Символ|A}} [[Португалия]] * {{Символ|A}} [[Природно бедствие]] * {{Символ|A}} [[Пустиня]] * {{Символ|A}} [[Рейн]] * {{Символ|A}} [[Река]] * {{Символ|A}} [[Република Южна Африка]] * {{Символ|A}} [[Рим]] * {{Символ|A}} [[Рио де Жанейро]] * {{Символ|A}} [[Руал Амундсен]] * {{Символ|A}} [[Русия]] * {{Символ|A}} [[Санкт Петербург]] * {{Символ|A}} [[Сао Пауло]] * {{Символ|A}} [[Саудитска Арабия]] * {{Символ|A}} [[Сахара]] * {{Символ|A}} [[Северен ледовит океан]] * {{Символ|A}} [[Северен полюс]] * {{Символ|A}} [[Северна Америка]] * {{Символ|A}} [[Северно море]] * {{Символ|A}} [[Сеул]] * {{Символ|A}} [[Сидни]] * {{Символ|A}} [[Сингапур]] * {{Символ|B}} [[Скала]] <small>(-14378)</small> * {{Символ|A}} [[Скалисти планини]] * {{Символ|A}} [[Сняг]] * {{Символ|B}} [[Среден Изток]] <small>(-16982)</small> * {{Символ|A}} [[Средиземно море]] * {{Символ|A}} [[Судан]] * {{Символ|A}} [[Съединени американски щати]] * {{Символ|A}} [[Тайланд]] * {{Символ|B}} [[Танганика]] <small>(-12384)</small> * {{Символ|A}} [[Танзания]] * {{Символ|B}} [[Тектоника на плочите]] <small>(-16423)</small> * {{Символ|A}} [[Техеран]] * {{Символ|A}} [[Тихи океан]] * {{Символ|A}} [[Токио]] * {{Символ|A}} [[Торнадо]] * {{Символ|B}} [[Тропически циклон]] <small>(-13577)</small> * {{Символ|A}} [[Турция]] * {{Символ|A}} [[Украйна]] * {{Символ|A}} [[Фернандо Магелан]] * {{Символ|A}} [[Филипини]] * {{Символ|A}} [[Франция]] * {{Символ|A}} [[Хималаи]] * {{Символ|A}} [[Хонконг]] * {{Символ|A}} [[Христофор Колумб]] * {{Символ|A}} [[Хуанхъ]] * {{Символ|B}} [[Цунами]] <small>(-16406)</small> * {{Символ|B}} [[Часова зона]] <small>(-11481)</small> * {{Символ|A}} [[Черно море]] * {{Символ|A}} [[Шанхай]] * {{Символ|A}} [[Швейцария]] * {{Символ|B}} [[Южен океан]] <small>(-16447)</small> * {{Символ|B}} [[Южен полюс]] <small>(-11175)</small> * {{Символ|A}} [[Южна Америка]] * {{Символ|A}} [[Южна Корея]] * {{Символ|A}} [[Юрий Гагарин]] * {{Символ|A}} [[Яндзъ]] * {{Символ|A}} [[Япония]] }} == Общество и философия == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Августин Блажени]] * {{Символ|A}} [[Авраам]] * {{Символ|A}} [[Адам Смит]] * {{Символ|A}} [[Аристотел]] * {{Символ|A}} [[Атеизъм]] * {{Символ|A}} [[Баскетбол]] * {{Символ|B}} [[Бедност]] <small>(-17964)</small> * {{Символ|A}} [[Бейзбол]] * {{Символ|A}} [[Бог]] * {{Символ|B}} [[Бойно изкуство]] <small>(-17419)</small> * {{Символ|A}} [[Брак]] * {{Символ|A}} [[Будизъм]] * {{Символ|B}} [[Валута]] <small>(-10928)</small> * {{Символ|B}} [[Вестник]] <small>(-12666)</small> * {{Символ|B}} [[Видеоигра]] <small>(-17746)</small> * {{Символ|A}} [[Волтер]] * {{Символ|B}} [[Газали]] <small>(-16843)</small> * {{Символ|A}} [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] * {{Символ|B}} [[Го]] <small>(-17332)</small> * {{Символ|B}} [[Година]] <small>(-15747)</small> * {{Символ|B}} [[Голф]] <small>(-13587)</small> * {{Символ|B}} [[Грамотност]] <small>(-13840)</small> * {{Символ|B}} [[Григориански календар]] <small>(-11968)</small> * {{Символ|B}} [[Данък]] <small>(-15241)</small> * {{Символ|B}} [[Даоизъм]] <small>(-13741)</small> * {{Символ|B}} [[Ден]] <small>(-15772)</small> * {{Символ|B}} [[Дете]] <small>(-16145)</small> * {{Символ|A}} [[Джайнизъм]] * {{Символ|A}} [[Джон Лок]] * {{Символ|A}} [[Джон Мейнард Кейнс]] * {{Символ|B}} [[Джу Си]] <small>(-17350)</small> * {{Символ|B}} [[Джудо]] <small>(-17032)</small> * {{Символ|A}} [[Дзен]] * {{Символ|B}} [[Диалектика]] <small>(-10821)</small> * {{Символ|B}} [[Душа]] <small>(-12773)</small> * {{Символ|A}} [[Евро]] * {{Символ|B}} [[Емоция]] <small>(-17089)</small> * {{Символ|B}} [[Епистемология]] <small>(-12026)</small> * {{Символ|B}} [[Етика]] <small>(-16435)</small> * {{Символ|A}} [[Жан-Жак Русо]] * {{Символ|A}} [[Жан-Пол Сартър]] * {{Символ|B}} [[Жена]] <small>(-17356)</small> * {{Символ|B}} [[Журналистика]] <small>(-13444)</small> * {{Символ|A}} [[Зигмунд Фройд]] * {{Символ|A}} [[Знание]] * {{Символ|A}} [[Зороастризъм]] * {{Символ|B}} [[Ибн Халдун]] <small>(-17406)</small> * {{Символ|B}} [[Игра]] <small>(-14407)</small> * {{Символ|A}} [[Играчка]] * {{Символ|B}} [[Изкуството на войната]] <small>(-16614)</small> * {{Символ|A}} [[Иисус Христос]] * {{Символ|A}} [[Икономика (наука)]] * {{Символ|A}} [[Имануел Кант]] * {{Символ|A}} [[Индуизъм]] * {{Символ|A}} [[Ислям]] * {{Символ|B}} [[Истина]] <small>(-16098)</small> * {{Символ|A}} [[Йога]] * {{Символ|B}} [[Календар]] <small>(-17848)</small> * {{Символ|B}} [[Капитал]] <small>(-15441)</small> * {{Символ|A}} [[Карл Маркс]] * {{Символ|A}} [[Католическа църква]] * {{Символ|B}} [[Конфуцианство]] <small>(-17933)</small> * {{Символ|B}} [[Конфуций]] <small>(-17159)</small> * {{Символ|B}} [[Красота]] <small>(-15529)</small> * {{Символ|A}} [[Крикет]] * {{Символ|B}} [[Лао Дзъ]] <small>(-17032)</small> * {{Символ|A}} [[Лека атлетика]] * {{Символ|B}} [[Логика]] <small>(-14799)</small> * {{Символ|A}} [[Лудвиг Витгенщайн]] * {{Символ|B}} [[Любов]] <small>(-15769)</small> * {{Символ|A}} [[Макс Вебер]] * {{Символ|B}} [[Мартин Лутер]] <small>(-13885)</small> * {{Символ|A}} [[Мартин Хайдегер]] * {{Символ|B}} [[Материализъм]] <small>(-15766)</small> * {{Символ|B}} [[Мислене]] <small>(-15170)</small> * {{Символ|A}} [[Митология]] * {{Символ|A}} [[Мода]] * {{Символ|B}} [[Моисей]] <small>(-9460)</small> * {{Символ|B}} [[Монотеизъм]] <small>(-14913)</small> * {{Символ|B}} [[Мохамед]] <small>(-15242)</small> * {{Символ|B}} [[Мъж]] <small>(-16894)</small> * {{Символ|B}} [[Нагарджуна]] <small>(-17754)</small> * {{Символ|A}} [[Наука]] * {{Символ|A}} [[Николо Макиавели]] * {{Символ|A}} [[Образование]] * {{Символ|B}} [[Общество]] <small>(-16091)</small> * {{Символ|B}} [[Общуване]] <small>(-6882)</small> * {{Символ|A}} [[Олимпийски игри]] * {{Символ|A}} [[Пари]] * {{Символ|A}} [[Платон]] * {{Символ|B}} [[Плуване]] <small>(-10218)</small> * {{Символ|B}} [[Поведение]] <small>(-16809)</small> * {{Символ|B}} [[Политеизъм]] <small>(-15503)</small> * {{Символ|A}} [[Права на човека]] * {{Символ|A}} [[Природа]] * {{Символ|A}} [[Психология]] * {{Символ|A}} [[Расизъм]] * {{Символ|B}} [[Реалност]] <small>(-16388)</small> * {{Символ|A}} [[Религия]] * {{Символ|A}} [[Рене Декарт]] * {{Символ|A}} [[Робство]] * {{Символ|B}} [[Ръгби]] <small>(-7964)</small> * {{Символ|A}} [[Свободна воля]] * {{Символ|B}} [[Семейство]] <small>(-16908)</small> * {{Символ|A}} [[Сидхарта Гаутама Буда]] * {{Символ|B}} [[Сикхизъм]] <small>(-15126)</small> * {{Символ|B}} [[Сима Циен]] <small>(-17318)</small> * {{Символ|B}} [[Симон дьо Бовоар]] <small>(-14851)</small> * {{Символ|B}} [[Смъртно наказание]] <small>(-17763)</small> * {{Символ|B}} [[Сократ]] <small>(-14970)</small> * {{Символ|A}} [[Спорт]] * {{Символ|B}} [[Средство за масова информация]] <small>(-14633)</small> * {{Символ|B}} [[Сунитски ислям]] <small>(-3690)</small> * {{Символ|A}} [[Табла (игра)]] * {{Символ|A}} [[Тенис]] * {{Символ|A}} [[Тома Аквински]] * {{Символ|B}} [[Тримурти]] <small>(-17481)</small> * {{Символ|C}} [[Търговия]] <small>(-6928)</small> * {{Символ|B}} [[Ум]] <small>(-16086)</small> * {{Символ|A}} [[Феминизъм]] * {{Символ|B}} [[Философия]] <small>(-16356)</small> * {{Символ|A}} [[Фридрих Ницше]] * {{Символ|B}} [[Фундаментализъм]] <small>(-8585)</small> * {{Символ|A}} [[Футбол]] * {{Символ|B}} [[Хазарт]] <small>(-16545)</small> * {{Символ|A}} [[Християнство]] * {{Символ|B}} [[Цивилизация]] <small>(-15379)</small> * {{Символ|B}} [[Чанакя]] <small>(-17267)</small> * {{Символ|A}} [[Шахмат]] * {{Символ|B}} [[Шиитски ислям]] <small>(-6317)</small> * {{Символ|B}} [[Щатски долар]] <small>(-15092)</small> * {{Символ|A}} [[Юдаизъм]] }} == Физика и химия == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Агрегатно състояние]] * {{Символ|A}} [[Азот]] * {{Символ|A}} [[Алберт Айнщайн]] * {{Символ|A}} [[Алкохол]] * {{Символ|A}} [[Алуминий]] * {{Символ|B}} [[Аналитична химия]] <small>(-14256)</small> * {{Символ|A}} [[Астероид]] * {{Символ|A}} [[Астрономия]] * {{Символ|FA}} [[Атом]] * {{Символ|B}} [[Вакуум]] <small>(-14394)</small> * {{Символ|FA}} [[Венера (планета)]] * {{Символ|A}} [[Вода]] * {{Символ|A}} [[Водород]] * {{Символ|A}} [[Време]] * {{Символ|A}} [[Вселена]] * {{Символ|A}} [[Въглерод]] * {{Символ|B}} [[Газ]] <small>(-15952)</small> * {{Символ|A}} [[Галактика]] * {{Символ|FA}} [[Галилео Галилей]] * {{Символ|A}} [[Гравитация]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Джаул]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Кларк Максуел]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Уат]] * {{Символ|A}} [[Дмитрий Менделеев]] * {{Символ|B}} [[Електрически ток]] <small>(-14550)</small> * {{Символ|A}} [[Електричество]] * {{Символ|A}} [[Електромагнитно взаимодействие]] * {{Символ|B}} [[Електромагнитно излъчване]] <small>(-14503)</small> * {{Символ|B}} [[Енергия]] <small>(-14098)</small> * {{Символ|A}} [[Енрико Ферми]] * {{Символ|A}} [[Ервин Шрьодингер]] * {{Символ|B}} [[Етанол]] <small>(-9168)</small> * {{Символ|A}} [[Желязо]] * {{Символ|B}} [[Закон за запазване на енергията]] <small>(-16452)</small> * {{Символ|A}} [[Звезда]] * {{Символ|B}} [[Звук]] <small>(-12739)</small> * {{Символ|FA}} [[Земя]] * {{Символ|A}} [[Злато]] * {{Символ|A}} [[Измерване]] * {{Символ|B}} [[Инфрачервено излъчване]] <small>(-16894)</small> * {{Символ|FA}} [[Исак Нютон]] * {{Символ|A}} [[Йохан Кеплер]] * {{Символ|A}} [[Калай]] * {{Символ|A}} [[Квантова механика]] * {{Символ|A}} [[Килограм]] * {{Символ|B}} [[Киселина]] <small>(-16880)</small> * {{Символ|A}} [[Кислород]] * {{Символ|A}} [[Класическа механика]] * {{Символ|A}} [[Комета]] * {{Символ|A}} [[Липид]] * {{Символ|B}} [[Литър]] <small>(-15532)</small> * {{Символ|FA}} [[Луна]] * {{Символ|A}} [[Магнит]] * {{Символ|B}} [[Магнитно поле]] <small>(-16877)</small> * {{Символ|A}} [[Майкъл Фарадей]] * {{Символ|A}} [[Макс Планк]] * {{Символ|A}} [[Мария Кюри]] * {{Символ|FA}} [[Марс]] * {{Символ|A}} [[Маса]] * {{Символ|A}} [[Мед]] * {{Символ|A}} [[Международна система единици]] * {{Символ|FA}} [[Меркурий (планета)]] * {{Символ|A}} [[Метал]] * {{Символ|B}} [[Метър]] <small>(-15222)</small> * {{Символ|A}} [[Млечен път]] * {{Символ|B}} [[Молекула]] <small>(-17914)</small> * {{Символ|B}} [[Неорганична химия]] <small>(-16470)</small> * {{Символ|A}} [[Нептун (планета)]] * {{Символ|A}} [[Николай Коперник]] * {{Символ|B}} [[Обща теория на относителността]] <small>(-16183)</small> * {{Символ|B}} [[Органична химия]] <small>(-17867)</small> * {{Символ|B}} [[Основа (химия)]] <small>(-16964)</small> * {{Символ|A}} [[Периодична система]] * {{Символ|A}} [[Плазма]] * {{Символ|A}} [[Планета]] * {{Символ|A}} [[Радиоактивност]] * {{Символ|A}} [[Сатурн (планета)]] * {{Символ|A}} [[Светлина]] * {{Символ|B}} [[Секунда]] <small>(-13881)</small> * {{Символ|A}} [[Сила]] * {{Символ|A}} [[Силно ядрено взаимодействие]] * {{Символ|B}} [[Скорост]] <small>(-16421)</small> * {{Символ|A}} [[Скорост на светлината]] * {{Символ|A}} [[Слабо ядрено взаимодействие]] * {{Символ|A}} [[Слънце]] * {{Символ|A}} [[Слънчева система]] * {{Символ|B}} [[Сол]] <small>(-16069)</small> * {{Символ|B}} [[Специална теория на относителността]] <small>(-16980)</small> * {{Символ|A}} [[Сребро]] * {{Символ|A}} [[Твърдо тяло]] * {{Символ|A}} [[Температура]] * {{Символ|A}} [[Теория на Големия взрив]] * {{Символ|A}} [[Термодинамика]] * {{Символ|B}} [[Течност]] <small>(-17100)</small> * {{Символ|B}} [[Ултравиолетово излъчване]] <small>(-15496)</small> * {{Символ|A}} [[Уран (планета)]] * {{Символ|B}} [[Ускорение]] <small>(-16254)</small> * {{Символ|A}} [[Физика]] * {{Символ|B}} [[Физикохимия]] <small>(-13479)</small> * {{Символ|B}} [[Химичен елемент]] <small>(-12658)</small> * {{Символ|A}} [[Химично съединение]] * {{Символ|A}} [[Химия]] * {{Символ|B}} [[Цвят (оптика)]] <small>(-6656)</small> * {{Символ|FA}} [[Черна дупка]] * {{Символ|B}} [[Честота]] <small>(-17435)</small> * {{Символ|A}} [[Ърнест Ръдърфорд]] * {{Символ|A}} [[Юпитер (планета)]] * {{Символ|B}} [[Ядрено делене]] <small>(-17321)</small> }} giwynyuxitne8g6risog68d6u1n6wdw 0 308272 12214542 10831365 2024-04-25T23:21:08Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Франция | име = Танд | име-местно = Tende | вид = село | герб = Blason ville fr Tende (06).svg | изглед = Tende vue du clocher.jpg | гео-ширина = 44.089 | гео-дължина = 7.594 | регион = Прованс-Алпи-Лазурен бряг | площ = | население = 2025 | население-година = 2008 | основаване = | код1-име = INSEE код | телефонен-код = }} '''Танд''' ({{lang|fr|Tende}}; {{lang|it|Tenda}}) e село в региона [[Прованс-Алпи-Лазурен бряг]], [[арондисман]] [[Ница]], [[Франция]], на около 30 км северно от италианския град [[Вентимиля]]. До [[1947]] г. селото се нарича ''Тенда''. Намира се на 820 м надморска височина на река [[Роя]] в зоната на [[национален парк]] ''Меркантур''. Има 2025 жители (към 1 януари 2008). Селото е населено от [[690]] г.<ref>Michelangelo Bruno, Cols des Alpes de Provence, Prouvenço Presso, 2001 (année d’édition italienne), p 34</ref> През [[11 век]] е в пределите на [[графство]] Вентимиля. През [[1261]] г. граф [[Пиетро ди Вентимиля]]<ref>Dictionnaire de la noblesse, François-Alexandre Aubert de la Chesnaye des Bois, Badier - 1774</ref> се жени в Константинопол за [[Евдокия Ласкарина Асенина]], внучка на българския цар [[Иван Асен II]] и на никейския император [[Теодор II Ласкарис]]<ref>[http://genealogy.euweb.cz/byzant/byzant7.html genealogy.euweb.cz]</ref> и основава с нея династията [[Ласкарис ди Вентимиля]]. По-късно самото графство се нарича „Тенде“. През [[1581]] г. графството чрез женитба преминава към [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]]; [[1627]] г. става пощенска станция на тогавашния важен търговски път; [[1860]] г. е към [[Италия]]. На [[17 септември]] [[1947]] г. е причислено чрез [[референдум]] към Франция. == Източници == <references /> == Литература == * Sabine Bade, Wolfram Mikuteit, Grande Randonnée 52A. Le Sentier panoramique du Mercantour. Fernwege.de, Roxheim 2008, ISBN 978-3-937304-78-6. == Външни препратки == * [http://www.tendemerveilles.com/ www.tendemerveilles.com] * [http://www.tende.fr/ www.tende.fr] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160217165918/http://www.tende.fr/ |date=2016-02-17 }} * [http://www.culture.gouv.fr/public/mistral/memoire_fr?ACTION=CHERCHER&FIELD_1=INSEE&VALUE_1=06163 Archéologique et mobilier de la commune de Tende] [[Категория:Села във Франция]] [[Категория:Прованс-Алпи-Лазурен бряг]] ev03k0kt244apx7v3pwa3rb455wtubx 0 309885 12214181 12207297 2024-04-25T14:49:52Z Kalisto9898 201898 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = ГКПП Стрезимировци | категория = flag | картинка = Strezimirovtzi-Border-Checkpoint1.jpg | картинка-описание = | карта = България | карта-описание = Местоположение в България | надморска височина = | вид = граничен пункт | страна = България | населено място = [[Стрезимировци]] | архитект = | тип на сградата = административна | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = | височина = | площ = | собственик = България, [[Сърбия]] | съвременен статут = действащ | съвременно състояние = | сайт = }} '''Граничен контролно-пропускателен пункт „Стрезимировци“''' (накратко '''ГКПП „Стрезимировци“''') е [[контролно-пропускателен пункт]], разположен на [[България|българско]]-[[Сърбия|сръбската]] граница, по средата на [[разделени селища|разделеното село]] [[Стрезимировци]]. Открит е на 28 декември 1968 г.<ref name="zapadno.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://zapadno.com/2019/01/30/50-години-от-създаването-на-гкпп-стрези/?cli_action=1561109001.231 | заглавие = 50 години от създаването на ГКПП „Стрезимировци“ – как се е променил митническият граничен пункт за половин век | достъп_дата = 21 юни 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 30 януари 2019 г | труд = | издател = zapadno.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В населеното място има огромно присъствие на т.н. силови министерства и на въоръжените сили на Р. България - [[МВР]]; [[БНА]]; [[МО]]. ГКПП Стрезимировци е на пътя от [[Перник]], [[Брезник]] и [[Трън]] за селата в [[Западните покрайнини]] и сръбските градове [[Сурдулица]] и [[Враня]]. == Ембаргото над Югославия == По време на [[Ембарго над Съюзна република Югославия]] в с. [[Стрезимировци]] се развива търговия с горива, които най-често се пренасят тайно през КПП Стрезимировци в тайници на автомобилите в бутилки от безалкохолно. Отварят се барове, обменни бюра и други търговски обекти за кратко време. Застрахователният бизнес от времето на прехода също се развива на територията на селото. В днешно време са останали само артефакти от това време, като табелите на заведенията за бързо хранене и стикерите на застрахователните компании [[СИК]], [[ВИС]] и [[MIC group]], съществували в България по това време. Всякакви групировки известни с думата ''[[Мутра]]'' ''превземат'' строго охраняваната военна зона и започват търговия пред погледа на [[Министерство на вътрешните работи]] и [[Министерство на отбраната]], демонстрирайки че са над закона. Сградата на [[Кореком]] е емблематично място в разделеното селото, а след годините многократно постройката е сменяла наименованията и функционалността си. Национално известен факт за България е и съборът провеждащ се в [[Стрезимировци]] преди 1989 година на ХХ век. Хора от цяла България отиват да ''видят'' роднини в [[Югославия]] и по точно в разделеното [[Стрезимировци]], както и да закупят ''западни джунджории'' ( цигарени дъвки, обувки, часовници, текстил, грамофонни плочи, аудиокасети...), както и да се ''повеселят'', въпреки [[Ньойски договор]]. Пустото [[Знеполе]] за един ден в годината става притегателно място за коли и всякакви превозни средства на българи и югославяни, които са получили '''Открити листове''' с разрешение от [[МВР]] да се срещнат с роднините си. Още в средата на 80-те години на на 20 век в полето на Знеполе се разпъват военни палатки и с големи букви напечатани на матричен принтер е изписано <nowiki>''</nowiki>ФИРМА' се предлагат дефицитни стоки на дошлите на съборът. Много често след родовата среща коли от двете страни остават изоставени и непотърсени от собствениците им. Въпреки динамиката на времето все още има запазени или незаличини артефакти и от този период. На няколко километра преди граничния пункт, на [[Републикански път II-63]]: [[Перник]] – [[Брезник]] – [[Трън (град)|Трън]] – [[Главановци (област Перник)|Главановци]] – [[Слишовци]] – ГКПП Стрезимировци (777 метра [[надморска височина]], измерена в участъка на главния път между [[Слишовци]] и [[Стрезимировци]]), в Главановци, са изградени три бензиностанции, които обслужват нуждите на района през 90-те години. През 90-те години на ХХ в. се изгражда втори ГКПП, което е замразено веднага след строежа му по неясни причини и не е пуснат в експлоатация. == Други ГКПП-та със Сърбия == * [[ГКПП Връшка чука]] * [[ГКПП Брегово]] * [[ГКПП Калотина]] * [[ГКПП Олтоманци]] == Източници == <references /> [[Категория:ГКПП между България и Сърбия|Стрезимировци]] [[Категория:Област Перник]] [[Категория:Община Сурдулица]] impxgcqytt701e3s1qxq3d2kldrrzxa 12214187 12214181 2024-04-25T14:52:52Z Kalisto9898 201898 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = ГКПП Стрезимировци | категория = flag | картинка = Strezimirovtzi-Border-Checkpoint1.jpg | картинка-описание = | карта = България | карта-описание = Местоположение в България | надморска височина = | вид = граничен пункт | страна = България | населено място = [[Стрезимировци]] | архитект = | тип на сградата = административна | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = | височина = | площ = | собственик = България, [[Сърбия]] | съвременен статут = действащ | съвременно състояние = | сайт = }} '''Граничен контролно-пропускателен пункт „Стрезимировци“''' (накратко '''ГКПП „Стрезимировци“''') е [[контролно-пропускателен пункт]], разположен на [[България|българско]]-[[Сърбия|сръбската]] граница, по средата на [[разделени селища|разделеното село]] [[Стрезимировци]]. Открит е на 28 декември 1968 г.<ref name="zapadno.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://zapadno.com/2019/01/30/50-години-от-създаването-на-гкпп-стрези/?cli_action=1561109001.231 | заглавие = 50 години от създаването на ГКПП „Стрезимировци“ – как се е променил митническият граничен пункт за половин век | достъп_дата = 21 юни 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 30 януари 2019 г | труд = | издател = zapadno.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В населеното място има огромно присъствие на т.н. силови министерства и на въоръжените сили на Р. България - [[МВР]]; [[БНА]]; [[МО]]. ГКПП Стрезимировци е на пътя от [[Перник]], [[Брезник]] и [[Трън]] за селата в [[Западните покрайнини]] и сръбските градове [[Сурдулица]] и [[Враня]]. == Ембаргото над Югославия == По време на [[Ембарго над Съюзна република Югославия]] в с. [[Стрезимировци]] се развива търговия с горива, които най-често се пренасят тайно през КПП Стрезимировци в тайници на автомобилите в бутилки от безалкохолно. Отварят се барове, обменни бюра и други търговски обекти за кратко време. Застрахователният бизнес от времето на прехода също се развива на територията на селото. В днешно време са останали само артефакти от това време, като табелите на заведенията за бързо хранене и стикерите на застрахователните компании [[СИК]], [[ВИС]] и [[MIC group]], съществували в България по това време. Всякакви групировки известни с думата ''[[Мутра]]'' ''превземат'' строго охраняваната военна зона и започват търговия пред погледа на [[Министерство на вътрешните работи]] и [[Министерство на отбраната]], демонстрирайки че са над закона. Сградата на [[Кореком]] е емблематично място в разделеното селото, а след годините многократно постройката е сменяла наименованията и функционалността си. Национално известен факт за България е и съборът провеждащ се в [[Стрезимировци]] преди 1989 година на ХХ век. Хора от цяла България отиват да ''видят'' роднини в [[Югославия]] и по точно в разделеното [[Стрезимировци]], както и да закупят ''западни джунджории'' ( цигарени дъвки, обувки, часовници, текстил, грамофонни плочи, аудиокасети...), както и да се ''повеселят'', въпреки [[Ньойски договор]]. Пустото [[Знеполе]] за един ден в годината става притегателно място за коли и всякакви превозни средства на българи и югославяни, които са получили '''Открити листове''' с разрешение от [[МВР]] да се срещнат с роднините си. Още в средата на 80-те години по време на Българо-Югославският събор в полето на Знеполе се разпъват военни палатки и с големи букви напечатани на матричен принтер е изписано <nowiki>''</nowiki>ФИРМА' се предлагат дефицитни стоки на дошлите на съборът, а амбулантни търговци предлагат всякаква стока. Много често след родовата среща коли от двете страни остават изоставени и непотърсени от собствениците им. Въпреки динамиката на времето все още има запазени или незаличини артефакти и от този период. На няколко километра преди граничния пункт, на [[Републикански път II-63]]: [[Перник]] – [[Брезник]] – [[Трън (град)|Трън]] – [[Главановци (област Перник)|Главановци]] – [[Слишовци]] – ГКПП Стрезимировци (777 метра [[надморска височина]], измерена в участъка на главния път между [[Слишовци]] и [[Стрезимировци]]), в Главановци, са изградени три бензиностанции, които обслужват нуждите на района през 90-те години. През 90-те години на ХХ в. се изгражда втори ГКПП, което е замразено веднага след строежа му по неясни причини и не е пуснат в експлоатация. == Други ГКПП-та със Сърбия == * [[ГКПП Връшка чука]] * [[ГКПП Брегово]] * [[ГКПП Калотина]] * [[ГКПП Олтоманци]] == Източници == <references /> [[Категория:ГКПП между България и Сърбия|Стрезимировци]] [[Категория:Област Перник]] [[Категория:Община Сурдулица]] nbm723kpiith0td7ubitp5fx8ldm1bd 12214190 12214187 2024-04-25T14:54:24Z Kalisto9898 201898 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = ГКПП Стрезимировци | категория = flag | картинка = Strezimirovtzi-Border-Checkpoint1.jpg | картинка-описание = | карта = България | карта-описание = Местоположение в България | надморска височина = | вид = граничен пункт | страна = България | населено място = [[Стрезимировци]] | архитект = | тип на сградата = административна | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = | височина = | площ = | собственик = България, [[Сърбия]] | съвременен статут = действащ | съвременно състояние = | сайт = }} '''Граничен контролно-пропускателен пункт „Стрезимировци“''' (накратко '''ГКПП „Стрезимировци“''') е [[контролно-пропускателен пункт]], разположен на [[България|българско]]-[[Сърбия|сръбската]] граница, по средата на [[разделени селища|разделеното село]] [[Стрезимировци]]. Открит е на 28 декември 1968 г.<ref name="zapadno.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://zapadno.com/2019/01/30/50-години-от-създаването-на-гкпп-стрези/?cli_action=1561109001.231 | заглавие = 50 години от създаването на ГКПП „Стрезимировци“ – как се е променил митническият граничен пункт за половин век | достъп_дата = 21 юни 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 30 януари 2019 г | труд = | издател = zapadno.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В населеното място има огромно присъствие на т.н. силови министерства и на въоръжените сили на Р. България - [[МВР]]; [[БНА]]; [[МО]]. ГКПП Стрезимировци е на пътя от [[Перник]], [[Брезник]] и [[Трън]] за селата в [[Западните покрайнини]] и сръбските градове [[Сурдулица]] и [[Враня]]. == Ембаргото над Югославия == По време на [[Ембарго над Съюзна република Югославия]] в с. [[Стрезимировци]] се развива търговия с горива, които най-често се пренасят тайно през КПП Стрезимировци в тайници на автомобилите в бутилки от безалкохолно. Отварят се барове, обменни бюра и други търговски обекти за кратко време. Застрахователният бизнес от времето на прехода също се развива на територията на селото. В днешно време са останали само артефакти от това време, като табелите на заведенията за бързо хранене и стикерите на застрахователните компании [[СИК]], [[ВИС]] и [[MIC group]], съществували в България по това време. Всякакви групировки известни с думата ''[[Мутра]]'' ''превземат'' строго охраняваната военна зона и започват търговия пред погледа на [[Министерство на вътрешните работи]] и [[Министерство на отбраната]], демонстрирайки че са над закона. Сградата на [[Кореком]] е емблематично място в разделеното селото, а след годините многократно постройката е сменяла наименованията и функционалността си. Национално известен факт за България е и съборът провеждащ се в [[Стрезимировци]] преди 1989 година на ХХ век. Хора от цяла България отиват да ''видят'' роднини в [[Югославия]] и по точно в разделеното [[Стрезимировци]], както и да закупят ''западни джунджории'' ( цигарени дъвки, обувки, часовници, текстил, грамофонни плочи, аудиокасети...), както и да се ''повеселят'', въпреки [[Ньойски договор]]. Пустото [[Знеполе]] за един ден в годината става притегателно място за коли и всякакви превозни средства на българи и югославяни, които са получили '''Открити листове''' с разрешение от [[МВР]] да се срещнат с роднините си. Още в средата на 80-те години по време на Българо-Югославският събор в полето на Знеполе се разпъват военни палатки и с големи букви напечатани на матричен принтер е изписано <nowiki>''</nowiki>ФИРМА<nowiki>' се предлагат дефицитни стоки на дошлите на съборът, а амбулантни търговци предлагат всякаква стока, които не се продават свободно, а само с ''''връзки'''</nowiki>. Много често след родовата среща коли от двете страни остават изоставени и непотърсени от собствениците им. Въпреки динамиката на времето все още има запазени или незаличини артефакти и от този период. На няколко километра преди граничния пункт, на [[Републикански път II-63]]: [[Перник]] – [[Брезник]] – [[Трън (град)|Трън]] – [[Главановци (област Перник)|Главановци]] – [[Слишовци]] – ГКПП Стрезимировци (777 метра [[надморска височина]], измерена в участъка на главния път между [[Слишовци]] и [[Стрезимировци]]), в Главановци, са изградени три бензиностанции, които обслужват нуждите на района през 90-те години. През 90-те години на ХХ в. се изгражда втори ГКПП, което е замразено веднага след строежа му по неясни причини и не е пуснат в експлоатация. == Други ГКПП-та със Сърбия == * [[ГКПП Връшка чука]] * [[ГКПП Брегово]] * [[ГКПП Калотина]] * [[ГКПП Олтоманци]] == Източници == <references /> [[Категория:ГКПП между България и Сърбия|Стрезимировци]] [[Категория:Област Перник]] [[Категория:Община Сурдулица]] h1jnkz8u5yng18o0rr3urj63zc9q5fb 12214195 12214190 2024-04-25T14:59:02Z Kalisto9898 201898 /* Ембаргото над Югославия */ wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = ГКПП Стрезимировци | категория = flag | картинка = Strezimirovtzi-Border-Checkpoint1.jpg | картинка-описание = | карта = България | карта-описание = Местоположение в България | надморска височина = | вид = граничен пункт | страна = България | населено място = [[Стрезимировци]] | архитект = | тип на сградата = административна | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = | височина = | площ = | собственик = България, [[Сърбия]] | съвременен статут = действащ | съвременно състояние = | сайт = }} '''Граничен контролно-пропускателен пункт „Стрезимировци“''' (накратко '''ГКПП „Стрезимировци“''') е [[контролно-пропускателен пункт]], разположен на [[България|българско]]-[[Сърбия|сръбската]] граница, по средата на [[разделени селища|разделеното село]] [[Стрезимировци]]. Открит е на 28 декември 1968 г.<ref name="zapadno.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://zapadno.com/2019/01/30/50-години-от-създаването-на-гкпп-стрези/?cli_action=1561109001.231 | заглавие = 50 години от създаването на ГКПП „Стрезимировци“ – как се е променил митническият граничен пункт за половин век | достъп_дата = 21 юни 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 30 януари 2019 г | труд = | издател = zapadno.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В населеното място има огромно присъствие на т.н. силови министерства и на въоръжените сили на Р. България - [[МВР]]; [[БНА]]; [[МО]]. ГКПП Стрезимировци е на пътя от [[Перник]], [[Брезник]] и [[Трън]] за селата в [[Западните покрайнини]] и сръбските градове [[Сурдулица]] и [[Враня]]. == Ембаргото над Югославия == По време на [[Ембарго над Съюзна република Югославия]] в с. [[Стрезимировци]] се развива търговия с горива, които най-често се пренасят тайно през КПП Стрезимировци в тайници на автомобилите в бутилки от безалкохолно. Отварят се барове, обменни бюра и други търговски обекти за кратко време. Застрахователният бизнес от времето на прехода също се развива на територията на селото. В днешно време са останали само артефакти от това време, като табелите на заведенията за бързо хранене и стикерите на застрахователните компании [[СИК]], [[ВИС]] и [[MIC group]], съществували в България по това време. Всякакви групировки известни с думата ''[[Мутра]]'' ''превземат'' строго охраняваната военна зона и започват търговия пред погледа на [[Министерство на вътрешните работи]] и [[Министерство на отбраната]], демонстрирайки че са над закона. Сградата на [[Кореком]] е емблематично място в разделеното селото, а след годините многократно постройката е сменяла наименованията и функционалността си. Национално известен факт за България е и съборът провеждащ се в [[Стрезимировци]] преди 1989 година на ХХ век. Хора от цяла България отиват да ''видят'' роднини в [[Югославия]] и по точно в разделеното [[Стрезимировци]], както и да закупят ''западни джунджории'' ( цигарени дъвки, обувки, часовници, текстил, грамофонни плочи, аудиокасети...), както и да се ''повеселят'', въпреки [[Ньойски договор]]. Пустото [[Знеполе]] за един ден в годината става притегателно място за коли и всякакви превозни средства на българи и югославяни, които са получили '''Открити листове''' с разрешение от [[МВР]] да се срещнат с роднините си. Още в средата на 80-те години по време на Българо-Югославският събор в полето на Знеполе се разпъват военни палатки и с големи букви напечатани на матричен принтер е изписано <nowiki>''ФИРМА'' се предлагат дефицитни стоки на дошлите на съборът, а амбулантни търговци предлагат всякаква стока, които не се продават свободно, а само с ''''връзки'''. Много често след родовата среща коли от двете страни остават изоставени и непотърсени от собствениците им. Въпреки динамиката на времето все още има запазени или незаличини артефакти и от този период. На няколко километра преди граничния пункт, на [[Републикански път II-63]]: [[Перник]] – [[Брезник]] – [[Трън (град)|Трън]] – [[Главановци (област Перник)|Главановци]] – [[Слишовци]] – ГКПП Стрезимировци (777 метра [[надморска височина]], измерена в участъка на главния път между [[Слишовци]] и [[Стрезимировци]]), в Главановци, са изградени три бензиностанции, които обслужват нуждите на района през 90-те години. През 90-те години на ХХ в. се изгражда втори ГКПП, което е замразено веднага след строежа му по неясни причини и не е пуснат в експлоатация. == Други ГКПП-та със Сърбия == * [[ГКПП Връшка чука]] * [[ГКПП Брегово]] * [[ГКПП Калотина]] * [[ГКПП Олтоманци]] == Източници == <references /> [[Категория:ГКПП между България и Сърбия|Стрезимировци]] [[Категория:Област Перник]] [[Категория:Община Сурдулица]] q6ldtn2btsqzdfbny0mwhmtolqb5vsx 12214196 12214195 2024-04-25T15:00:00Z Kalisto9898 201898 /* Ембаргото над Югославия */ wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = ГКПП Стрезимировци | категория = flag | картинка = Strezimirovtzi-Border-Checkpoint1.jpg | картинка-описание = | карта = България | карта-описание = Местоположение в България | надморска височина = | вид = граничен пункт | страна = България | населено място = [[Стрезимировци]] | архитект = | тип на сградата = административна | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = | височина = | площ = | собственик = България, [[Сърбия]] | съвременен статут = действащ | съвременно състояние = | сайт = }} '''Граничен контролно-пропускателен пункт „Стрезимировци“''' (накратко '''ГКПП „Стрезимировци“''') е [[контролно-пропускателен пункт]], разположен на [[България|българско]]-[[Сърбия|сръбската]] граница, по средата на [[разделени селища|разделеното село]] [[Стрезимировци]]. Открит е на 28 декември 1968 г.<ref name="zapadno.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://zapadno.com/2019/01/30/50-години-от-създаването-на-гкпп-стрези/?cli_action=1561109001.231 | заглавие = 50 години от създаването на ГКПП „Стрезимировци“ – как се е променил митническият граничен пункт за половин век | достъп_дата = 21 юни 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 30 януари 2019 г | труд = | издател = zapadno.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В населеното място има огромно присъствие на т.н. силови министерства и на въоръжените сили на Р. България - [[МВР]]; [[БНА]]; [[МО]]. ГКПП Стрезимировци е на пътя от [[Перник]], [[Брезник]] и [[Трън]] за селата в [[Западните покрайнини]] и сръбските градове [[Сурдулица]] и [[Враня]]. == Ембаргото над Югославия == По време на [[Ембарго над Съюзна република Югославия]] в с. [[Стрезимировци]] се развива търговия с горива, които най-често се пренасят тайно през КПП Стрезимировци в тайници на автомобилите в бутилки от безалкохолно. Отварят се барове, обменни бюра и други търговски обекти за кратко време. Застрахователният бизнес от времето на прехода също се развива на територията на селото. В днешно време са останали само артефакти от това време, като табелите на заведенията за бързо хранене и стикерите на застрахователните компании [[СИК]], [[ВИС]] и [[MIC group]], съществували в България по това време. Всякакви групировки известни с думата ''[[Мутра]]'' ''превземат'' строго охраняваната военна зона и започват търговия пред погледа на [[Министерство на вътрешните работи]] и [[Министерство на отбраната]], демонстрирайки че са над закона. Сградата на [[Кореком]] е емблематично място в разделеното селото, а след годините многократно постройката е сменяла наименованията и функционалността си. Национално известен факт за България е и съборът провеждащ се в [[Стрезимировци]] преди 1989 година на ХХ век. Хора от цяла България отиват да ''видят'' роднини в [[Югославия]] и по точно в разделеното [[Стрезимировци]], както и да закупят ''западни джунджории'' ( цигарени дъвки, обувки, часовници, текстил, грамофонни плочи, аудиокасети...), както и да се ''повеселят'', въпреки [[Ньойски договор]]. Пустото [[Знеполе]] за един ден в годината става притегателно място за коли и всякакви превозни средства на българи и югославяни, които са получили '''Открити листове''' с разрешение от [[МВР]] да се срещнат с роднините си. Още в средата на 80-те години по време на Българо-Югославският събор в полето на Знеполе се разпъват военни палатки и с големи букви напечатани на матричен принтер е изписано ''ФИРМА'' се предлагат дефицитни стоки на дошлите на съборът, а амбулантни търговци предлагат всякаква стока, които не се продават свободно, а само с ' ''връзки'''. Много често след родовата среща коли от двете страни остават изоставени и непотърсени от собствениците им. Въпреки динамиката на времето все още има запазени или незаличини артефакти и от този период. На няколко километра преди граничния пункт, на [[Републикански път II-63]]: [[Перник]] – [[Брезник]] – [[Трън (град)|Трън]] – [[Главановци (област Перник)|Главановци]] – [[Слишовци]] – ГКПП Стрезимировци (777 метра [[надморска височина]], измерена в участъка на главния път между [[Слишовци]] и [[Стрезимировци]]), в Главановци, са изградени три бензиностанции, които обслужват нуждите на района през 90-те години. През 90-те години на ХХ в. се изгражда втори ГКПП, което е замразено веднага след строежа му по неясни причини и не е пуснат в експлоатация. == Други ГКПП-та със Сърбия == * [[ГКПП Връшка чука]] * [[ГКПП Брегово]] * [[ГКПП Калотина]] * [[ГКПП Олтоманци]] == Източници == <references /> [[Категория:ГКПП между България и Сърбия|Стрезимировци]] [[Категория:Област Перник]] [[Категория:Община Сурдулица]] f9fj4280dels3obvws9sordvljtmoel 12214205 12214196 2024-04-25T15:09:18Z Kalisto9898 201898 /* Ембаргото над Югославия */ wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = ГКПП Стрезимировци | категория = flag | картинка = Strezimirovtzi-Border-Checkpoint1.jpg | картинка-описание = | карта = България | карта-описание = Местоположение в България | надморска височина = | вид = граничен пункт | страна = България | населено място = [[Стрезимировци]] | архитект = | тип на сградата = административна | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = | височина = | площ = | собственик = България, [[Сърбия]] | съвременен статут = действащ | съвременно състояние = | сайт = }} '''Граничен контролно-пропускателен пункт „Стрезимировци“''' (накратко '''ГКПП „Стрезимировци“''') е [[контролно-пропускателен пункт]], разположен на [[България|българско]]-[[Сърбия|сръбската]] граница, по средата на [[разделени селища|разделеното село]] [[Стрезимировци]]. Открит е на 28 декември 1968 г.<ref name="zapadno.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://zapadno.com/2019/01/30/50-години-от-създаването-на-гкпп-стрези/?cli_action=1561109001.231 | заглавие = 50 години от създаването на ГКПП „Стрезимировци“ – как се е променил митническият граничен пункт за половин век | достъп_дата = 21 юни 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 30 януари 2019 г | труд = | издател = zapadno.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В населеното място има огромно присъствие на т.н. силови министерства и на въоръжените сили на Р. България - [[МВР]]; [[БНА]]; [[МО]]. ГКПП Стрезимировци е на пътя от [[Перник]], [[Брезник]] и [[Трън]] за селата в [[Западните покрайнини]] и сръбските градове [[Сурдулица]] и [[Враня]]. == Ембаргото над Югославия == По време на [[Ембарго над Съюзна република Югославия]] в с. [[Стрезимировци]] се развива търговия с горива, които най-често се пренасят тайно през КПП Стрезимировци в тайници на автомобилите в бутилки от безалкохолно. Отварят се барове, обменни бюра и други търговски обекти за кратко време. Застрахователният бизнес от времето на прехода също се развива на територията на селото. В днешно време са останали само артефакти от това време, като табелите на заведенията за бързо хранене и стикерите на застрахователните компании [[СИК]], [[ВИС]] и [[MIC group]], съществували в България по това време. Всякакви групировки известни с думата ''[[Мутра]]'' ''превземат'' строго охраняваната военна зона и започват търговия пред погледа на [[Министерство на вътрешните работи]] и [[Министерство на отбраната]], демонстрирайки че са над закона. Сградата на [[Кореком]] е емблематично място в разделеното селото, а след годините многократно постройката е сменяла наименованията и функционалността си. Национално известен факт за България е и съборът провеждащ се в [[Стрезимировци]] преди 1989 година на ХХ век. Хора от цяла България отиват да ''видят'' роднини в [[Югославия]] и по точно в разделеното [[Стрезимировци]], както и да закупят ''западни джунджории'' ( цигарени дъвки, обувки, часовници, текстил, грамофонни плочи, аудиокасети...), както и да се ''повеселят'', въпреки [[Ньойски договор]]. Пустото [[Знеполе]] за един ден в годината става притегателно място за коли и всякакви превозни средства на българи и югославяни, които са получили '''Открити листове''' с разрешение от [[МВР]] да се срещнат с роднините си. Още в средата на 80-те години по време на Българо-Югославският събор в полето на Знеполе се разпъват военни палатки и с големи букви напечатани на матричен принтер е изписано '''ФИРМА''' се предлагат дефицитни стоки на дошлите на съборът, а амбулантни търговци предлагат всякаква стока, които не се продават свободно, а само с ''връзки''. Много често след родовата среща коли от двете страни остават изоставени и непотърсени от собствениците им. Въпреки динамиката на времето все още има запазени или незаличини артефакти и от този период. На няколко километра преди граничния пункт, на [[Републикански път II-63]]: [[Перник]] – [[Брезник]] – [[Трън (град)|Трън]] – [[Главановци (област Перник)|Главановци]] – [[Слишовци]] – ГКПП Стрезимировци (777 метра [[надморска височина]], измерена в участъка на главния път между [[Слишовци]] и [[Стрезимировци]]), в Главановци, са изградени три бензиностанции, които обслужват нуждите на района през 90-те години. През 90-те години на ХХ в. се изгражда втори ГКПП, което е замразено веднага след строежа му по неясни причини и не е пуснат в експлоатация. == Други ГКПП-та със Сърбия == * [[ГКПП Връшка чука]] * [[ГКПП Брегово]] * [[ГКПП Калотина]] * [[ГКПП Олтоманци]] == Източници == <references /> [[Категория:ГКПП между България и Сърбия|Стрезимировци]] [[Категория:Област Перник]] [[Категория:Община Сурдулица]] rir2dxb748eyk8lkfulu197npqzbr0w 12214245 12214205 2024-04-25T16:04:56Z Kalisto9898 201898 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = ГКПП Стрезимировци | категория = flag | картинка = Strezimirovtzi-Border-Checkpoint1.jpg | картинка-описание = | карта = България | карта-описание = Местоположение в България | надморска височина = | вид = граничен пункт | страна = България | населено място = [[Стрезимировци]] | архитект = | тип на сградата = административна | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = | височина = | площ = | собственик = България, [[Сърбия]] | съвременен статут = действащ | съвременно състояние = | сайт = }} '''Граничен контролно-пропускателен пункт „Стрезимировци“''' (накратко '''ГКПП „Стрезимировци“''') е [[контролно-пропускателен пункт]], разположен на [[България|българско]]-[[Сърбия|сръбската]] граница, по средата на [[разделени селища|разделеното село]] [[Стрезимировци]]. Открит е на 28 декември 1968 г.<ref name="zapadno.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://zapadno.com/2019/01/30/50-години-от-създаването-на-гкпп-стрези/?cli_action=1561109001.231 | заглавие = 50 години от създаването на ГКПП „Стрезимировци“ – как се е променил митническият граничен пункт за половин век | достъп_дата = 21 юни 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 30 януари 2019 г | труд = | издател = zapadno.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В населеното място има огромно присъствие на т.н. силови министерства и на въоръжените сили на Р. България - [[МВР]]; [[БНА]]; [[МО]]. ГКПП Стрезимировци е на пътя от [[Перник]], [[Брезник]] и [[Трън]] за селата в [[Западните покрайнини]] и сръбските градове [[Сурдулица]] и [[Враня]]. == Ембаргото над Югославия == По време на [[Ембарго над Съюзна република Югославия]] в с. [[Стрезимировци]] се развива търговия с горива, които най-често се пренасят тайно през КПП Стрезимировци в тайници на автомобилите в бутилки от безалкохолно. Отварят се барове, обменни бюра и други търговски обекти за кратко време. Застрахователният бизнес от времето на прехода също се развива на територията на селото. В днешно време са останали само артефакти от това време, като табелите на заведенията за бързо хранене и стикерите на застрахователните компании [[СИК]], [[ВИС]] и [[MIC group]], съществували в България по това време. Всякакви групировки известни с думата ''[[Мутра]]'' ''превземат'' строго охраняваната военна зона и започват търговия пред погледа на [[Министерство на вътрешните работи]] и [[Министерство на отбраната]], демонстрирайки че са над закона. Сградата на [[Кореком]] е емблематично място в разделеното селото, а след годините многократно постройката е сменяла наименованията и функционалността си. Национално известен факт за България е и съборът провеждащ се в [[Стрезимировци]] преди 1989 година на ХХ век. Хора от цяла България отиват да ''видят'' роднини в [[Югославия]] и по точно в разделеното [[Стрезимировци]], както и да закупят ''западни джунджории'' ( цигарени дъвки, обувки, часовници, текстил, грамофонни плочи, аудиокасети...), както и да се ''повеселят'', въпреки [[Ньойски договор]]. Пустото [[Знеполе]] за един ден в годината става притегателно място за коли и всякакви превозни средства на българи и югославяни, които са получили '''Открити листове''' с разрешение от [[МВР]] да се срещнат с роднините си. Още в средата на 80-те години по време на Българо-Югославският събор в полето на Знеполе се разпъват военни палатки и с големи букви напечатани на матричен принтер е изписано '''ФИРМА''' се предлагат дефицитни стоки на дошлите на съборът, а амбулантни търговци предлагат всякаква стока, които не се продават свободно, а само с ''връзки''. Много често след родовата среща коли от двете страни остават изоставени и непотърсени от собствениците им, а собствениците им изчезнали. Въпреки динамиката на времето все още има запазени или незаличини артефакти и от този период. На няколко километра преди граничния пункт, на [[Републикански път II-63]]: [[Перник]] – [[Брезник]] – [[Трън (град)|Трън]] – [[Главановци (област Перник)|Главановци]] – [[Слишовци]] – ГКПП Стрезимировци (777 метра [[надморска височина]], измерена в участъка на главния път между [[Слишовци]] и [[Стрезимировци]]), в Главановци, са изградени три бензиностанции, които обслужват нуждите на района през 90-те години. През 90-те години на ХХ в. се изгражда втори ГКПП, което е замразено веднага след строежа му по неясни причини и не е пуснат в експлоатация. == Други ГКПП-та със Сърбия == * [[ГКПП Връшка чука]] * [[ГКПП Брегово]] * [[ГКПП Калотина]] * [[ГКПП Олтоманци]] == Източници == <references /> [[Категория:ГКПП между България и Сърбия|Стрезимировци]] [[Категория:Област Перник]] [[Категория:Община Сурдулица]] 7jms5puzfl9qoja9eisd8qn7rohjnbh 0 310203 12214135 12044551 2024-04-25T14:26:17Z Мико 4542 /* ВМОРО (1899 – 1908) */ wikitext text/x-wiki Териториалната структура на революционните окръзи и райони на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]<ref>Колектив, „Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.“, Военно издателство, София, 2003 г., стр.20 – 26</ref> и на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. == ВМОРО (1899 – 1908) == Основният принцип по който става делението на окръзи и райони е по административното разделение в рамките на самата Османска империя. Районите отговарят на околийските граници. * Първи [[Солунски революционен окръг]] ** Кукушки район ** Солунски район ** Дойрански район ** Гевгелийски район ** Ениджевардарски район ** Воденски район ** Тиквешки район * Втори [[Битолски революционен окръг]] ** [[Лерински революционен район|Лерински район]] ** [[Костурски революционен район|Костурски район]] ** Ресенски район ** Охридски район ** [[Кичевско-Дебърски революционен район|Кичевски район]] ** Крушевски район ** Демирхисарски район ** Битолски район * Трети [[Серски революционен окръг]] ** Серски район ** Драмски район ** Неврокопски район ** Демирхисарски (Валовищки) район ** Разложки (Бански) район ** Мелнишки район ** Поройски район * Четвърти [[Одрински революционен окръг]] ** Малкотърновски район ** Лозенградски район ** Бунархисарски район ** Чокенски ([[Гечкинли]]йски) район ** Мустафапашански район ** Ахъчелебийски район ** Дедеагачки район ** Гюмюрджински район ** Узункюприйски район * Пети [[Струмишки революционен окръг]] ** Струмишки ** Петрички ** Радовишки ** Малешевски ** Горноджумайска * Шести [[Скопски революционен окръг]] ** Скопски район ** Щипски район ** Кратовски район ** Кумановски район ** Кривопалански район ** Кочански район ** Велешки район *** Светиниколски район *** Тетовски район<ref>Светиниколският и Тетовският район се формират през 1905 година, като Тетовско спада към Призренския санджак.</ref> === За време на Илинденско-Преображенското въстание === [[Файл:IMARO Kumanovo Seals.JPG|мини|Печати на Кумановския революционен район]] [[Файл:Enidzhe Vardar IMARO Committee Seal.jpg|мини|Печат на Ениджевардарския революционен район]] [[Файл:Solun IMARO Committee Seal.jpg|мини|Печат на Солунския окръжен революционен комитет]] [[Файл:Strumitsa IMARO Committee Seal.jpg|мини|Печат на Струмишкия окръжен революционен комитет]] [[Файл:Skopje Revlutionary District Document.jpg|мини|Документ с печати на Скопски революционен окръг и на Централния комитет]] Представителите на Задграничното представителство на ВМОРО и ВМРО и симпатизиращите им български офицери от ВМОК и тайните офицерски братства изработват ново териториално разпределение. В това повече залягат на етническите и географските граници, отколкото на административно разделените околии. Първи солунски революционен окръг е разделен на два нови „Кожух“ и „Беласица“, като получава Поройската околия от Серски революционен окръг, станал въстанически окръг „Пирин“, и Петричка околия от Струмишкия революционен окръг („Огражден“). Последните два имат обща граница на река [[Струма]] като поделят Джумайска околия. Битолския („Пелистер“) и Одринския революционенни окръзи запазват териториалната си цялост, но допълнително са разделени на подрайони. Скопския окръг („Овче поле“) запазва също териториалната си цялост. * Първи въстанически окръг „Пелистер“ ** Пелистерски район ** Смилевски район ** Лерински район ** Костурски район ** Долнопреспански район ** Ресенски район ** Охридски район ** Демирхисарски район ** Кичевски район ** Крушевски район ** Прилепски район ** Поречки район * Втори въстанически окръг „Кожух“ ** Гевгелийски район ** Ениджевардарски район ** Воденски район ** Тиквешки район * Трети въстанически окръг „Беласица“ ** Кукушки район ** Солунски район ** Дойрански район ** Поройски район ** Петрички район * Четвърти въстанически окръг „Пирин“ ** Серски район ** Драмски район ** Неврокопски район ** Демирхисарски (Валовищки) район ** Разложки (Бански) район ** Мелнишки район ** Кресненско-Джумайски район * Пети въстанически окръг „Огражден“ ** Струмишки район ** Радовишки район ** Малешевски район ** Джумайски район * Шести въстанически окръг „Овче поле“ ** Скопски ** Щипски ** Кратовски ** Кумановски ** Кривопалански ** Кочански ** Велешки * Седми одрински въстанически окръг ** I. Малкотърновско-Лозенградско-Бунархисарски район ** II. Чокенски (Гечкенлиско-Одрински) район ** III. Мустафапашанско-Одрински район ** IV. Дедеагачко-Гюмюрджински район ** V. Ахъчелебийско-Скеченски район == ВМРО (1919 – 1934) == Между 1923 – 1924 година протичат [[Битолски конгрес на ВМРО (1923)|Битолски]], [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серски]], [[Струмишки конгрес на ВМРО (1924)|Струмишки]], [[Скопски конгрес на ВМРО (1924)|Скопски]] и [[Солунски конгрес на ВМРО (1924)|Солунски]] окръжни конгреси на ВМРО, чиято цел е да подготвят предстоящия общ конгрес. На Битолския конгрес е предложено революционната територия да се раздели на три – Западна и Източна Македония и Македония под гръцка власт.<ref>{{Пърличев 6|73-76}}</ref> На Струмишкия конгрес са представени околиите Струмишка, Поройска, Тиквешка, Петричка, Радовишка и Малашевска, Серския конгрес с околиите Разложка, Демирхисарска, Кавалска, Мелнишка, Сярска и Горноджумайска, Скопския конгрес с околиите Щипска, Кумановска, Царевоселска, Скопска, Кочанска, Паланечка, Кратовска, Велешка и Тетовско-Гостиварска, Солунския конгрес с околиите Дойранска, Кукушка, Солунска, Ениджевардарска, Воденска и Гевгелийска.<ref>{{Пърличев 6|27-91}}</ref> На [[Шести конгрес на ВМРО|Шестия конгрес на ВМРО]] от 1925 година е уточнена новата организационна подялба. Околиите Петричка, Разложка, Мелнишка и Горноджумайска са прехвърлени към [[Спомагателна организация на ВМРО|Спомагателната организация на ВМРО]]. * Битолски революционен окръг ** Костурска околия ** Битолска околия ** Прилепска околия ** Крушевска околия ** Кичевска околия ** Охридска околия ** Стружка околия ** Дебърска околия ** Ресенско-Преспанска околия * Скопски революционен окръг ** Скопска околия ** Тетовско-Гостиварска околия ** Кичевска околия ** Царевоселска околия ** Щипска околия ** Светиниколска околия ** Велешка околия * Солунския революционен окръг ** Солунска околия ** Кукушка околия ** Ениджевардарска околия ** Воденска околия ** Маглишка околия ** Негушка околия ** Гевгелийска околия ** Тиквешка околия * Серски революционен окръг ** Сярска околия ** Демирхисарска околия ** Драмска околия ** Кавалска околия * Струмишки революционен окръг ** Поройска околия ** Дойранска околия ** Струмишка околия ** Малешевска околия ** Радовишка околия == ВТРО (1919 – 1927) == Организационната структура на [[ВТРО]] е специфична. Действащата структура има опорни пунктове в окръжните и околийските градове и в по-централните села в [[Беломорие]]то. Те се завеждани от пунктови началници и са създадени съгласно чл. 43 от Правилника на организацията. Организирани са групи, съставени от чети. * „Началник на революционните групи в Тракия“ и главен войвода е [[Таню Николов]]. Той командва 13 български и 7 турски чети действащи срещу гърците в [[Беломорска Тракия]]. Групите са структурирани както следва: * група „Зора“ с началник войводата [[Димитър Маджаров]], * група „Луна“ с началник капитан Асен Лазаров, * I група с началник войводата д-р [[Константин Ненчев]], * II група с началник войводата [[Петър Чапкънов]], * III група на Рафаил Каракачанов и Стайко Запартов, * IV група с началник западнотракийския войвода [[Димо Николов]], който е и заместник главен войвода, * V група с началник войводата [[Коста Саракостов]] от [[Доганхисар]], [[Дедеагач]]ко (след избирането му за секретар на ВТРО го замества войводата [[Колю Вазов]]) * VI група, * VII група с началник [[Руси Андонов]]. Всяка група се е състои от по 1 до 4 чети със съответен войвода и секретар. Четите, обаче не са строго прикрепени към определена група, a командването и щаба на Организацията маневрират с войводския и четническия състав и ги разместват съобразно нуждите на борбата. B юни 1923 г. правителството на [[Александър Цанков]] разпуска Организацията, но след няколко месеца на 17 септември 1923 г. в Хасково ВТРО е възстановена от Димитър Маджаров и [[Коста Георгиев]]. В централния комитет на Организацията влизат Димитър Маджаров, Коста Георгиев, [[Пею Поптрендафилов]], [[Васил Попдимчев]], [[Георги Василев (Свиленград)|Георги Василев]] и [[Иван Максимов]]. Организационните ѝ структури подобно на [[ВМРО]] са нелегални бойни групи, възглавявани от районни отговорници и пунктови началници. Сформирани са отново и въоръжените чети, ръководени от войводи. Тя установява контакти с легалните тракийски дружества в [[Хасково]], [[Кърджалийско]] и [[Смолянско]], а сформираните въоръжени чети съсредоточават своята дейност в [[Беломорска Тракия]]. ВТРО продължава да праща чети през границата и да подпомага хилядите бежанци от Беломорска и [[Одринска Тракия]] до 12.10.1927 г. когато е разпусната и е учреден [[Комитет за свободата на Тракия|Комитета за свободата на Тракия]] (КСТ) c председател Димитър Маджаров и подпредседател Константин Георгиев. == Бележки == <references /> {{ВМОРО}} {{Портал|Македония}} [[Категория:ВМОРО]] [[Категория:ВМРО]] [[Категория:ВТРО]] [[Категория:Списъци]] chaza12r6i5saqdpg6m1nlzpmvlim0q 12214137 12214135 2024-04-25T14:26:44Z Мико 4542 /* ВМОРО (1899 – 1908) */ wikitext text/x-wiki Териториалната структура на революционните окръзи и райони на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]<ref>Колектив, „Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.“, Военно издателство, София, 2003 г., стр.20 – 26</ref> и на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. == ВМОРО (1899 – 1908) == Основният принцип по който става делението на окръзи и райони е по административното разделение в рамките на самата Османска империя. Районите отговарят на околийските граници. * Първи [[Солунски революционен окръг]] ** Кукушки район ** Солунски район ** Дойрански район ** Гевгелийски район ** Ениджевардарски район ** Воденски район ** Тиквешки район * Втори [[Битолски революционен окръг]] ** [[Лерински революционен район|Лерински район]] ** [[Костурски революционен район|Костурски район]] ** Ресенски район ** Охридски район ** [[Кичевско-Дебърски революционен район|Кичевски район]] ** [[Крушевски революционен район|Крушевски район]] ** Демирхисарски район ** Битолски район * Трети [[Серски революционен окръг]] ** Серски район ** Драмски район ** Неврокопски район ** Демирхисарски (Валовищки) район ** Разложки (Бански) район ** Мелнишки район ** Поройски район * Четвърти [[Одрински революционен окръг]] ** Малкотърновски район ** Лозенградски район ** Бунархисарски район ** Чокенски ([[Гечкинли]]йски) район ** Мустафапашански район ** Ахъчелебийски район ** Дедеагачки район ** Гюмюрджински район ** Узункюприйски район * Пети [[Струмишки революционен окръг]] ** Струмишки ** Петрички ** Радовишки ** Малешевски ** Горноджумайска * Шести [[Скопски революционен окръг]] ** Скопски район ** Щипски район ** Кратовски район ** Кумановски район ** Кривопалански район ** Кочански район ** Велешки район *** Светиниколски район *** Тетовски район<ref>Светиниколският и Тетовският район се формират през 1905 година, като Тетовско спада към Призренския санджак.</ref> === За време на Илинденско-Преображенското въстание === [[Файл:IMARO Kumanovo Seals.JPG|мини|Печати на Кумановския революционен район]] [[Файл:Enidzhe Vardar IMARO Committee Seal.jpg|мини|Печат на Ениджевардарския революционен район]] [[Файл:Solun IMARO Committee Seal.jpg|мини|Печат на Солунския окръжен революционен комитет]] [[Файл:Strumitsa IMARO Committee Seal.jpg|мини|Печат на Струмишкия окръжен революционен комитет]] [[Файл:Skopje Revlutionary District Document.jpg|мини|Документ с печати на Скопски революционен окръг и на Централния комитет]] Представителите на Задграничното представителство на ВМОРО и ВМРО и симпатизиращите им български офицери от ВМОК и тайните офицерски братства изработват ново териториално разпределение. В това повече залягат на етническите и географските граници, отколкото на административно разделените околии. Първи солунски революционен окръг е разделен на два нови „Кожух“ и „Беласица“, като получава Поройската околия от Серски революционен окръг, станал въстанически окръг „Пирин“, и Петричка околия от Струмишкия революционен окръг („Огражден“). Последните два имат обща граница на река [[Струма]] като поделят Джумайска околия. Битолския („Пелистер“) и Одринския революционенни окръзи запазват териториалната си цялост, но допълнително са разделени на подрайони. Скопския окръг („Овче поле“) запазва също териториалната си цялост. * Първи въстанически окръг „Пелистер“ ** Пелистерски район ** Смилевски район ** Лерински район ** Костурски район ** Долнопреспански район ** Ресенски район ** Охридски район ** Демирхисарски район ** Кичевски район ** Крушевски район ** Прилепски район ** Поречки район * Втори въстанически окръг „Кожух“ ** Гевгелийски район ** Ениджевардарски район ** Воденски район ** Тиквешки район * Трети въстанически окръг „Беласица“ ** Кукушки район ** Солунски район ** Дойрански район ** Поройски район ** Петрички район * Четвърти въстанически окръг „Пирин“ ** Серски район ** Драмски район ** Неврокопски район ** Демирхисарски (Валовищки) район ** Разложки (Бански) район ** Мелнишки район ** Кресненско-Джумайски район * Пети въстанически окръг „Огражден“ ** Струмишки район ** Радовишки район ** Малешевски район ** Джумайски район * Шести въстанически окръг „Овче поле“ ** Скопски ** Щипски ** Кратовски ** Кумановски ** Кривопалански ** Кочански ** Велешки * Седми одрински въстанически окръг ** I. Малкотърновско-Лозенградско-Бунархисарски район ** II. Чокенски (Гечкенлиско-Одрински) район ** III. Мустафапашанско-Одрински район ** IV. Дедеагачко-Гюмюрджински район ** V. Ахъчелебийско-Скеченски район == ВМРО (1919 – 1934) == Между 1923 – 1924 година протичат [[Битолски конгрес на ВМРО (1923)|Битолски]], [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серски]], [[Струмишки конгрес на ВМРО (1924)|Струмишки]], [[Скопски конгрес на ВМРО (1924)|Скопски]] и [[Солунски конгрес на ВМРО (1924)|Солунски]] окръжни конгреси на ВМРО, чиято цел е да подготвят предстоящия общ конгрес. На Битолския конгрес е предложено революционната територия да се раздели на три – Западна и Източна Македония и Македония под гръцка власт.<ref>{{Пърличев 6|73-76}}</ref> На Струмишкия конгрес са представени околиите Струмишка, Поройска, Тиквешка, Петричка, Радовишка и Малашевска, Серския конгрес с околиите Разложка, Демирхисарска, Кавалска, Мелнишка, Сярска и Горноджумайска, Скопския конгрес с околиите Щипска, Кумановска, Царевоселска, Скопска, Кочанска, Паланечка, Кратовска, Велешка и Тетовско-Гостиварска, Солунския конгрес с околиите Дойранска, Кукушка, Солунска, Ениджевардарска, Воденска и Гевгелийска.<ref>{{Пърличев 6|27-91}}</ref> На [[Шести конгрес на ВМРО|Шестия конгрес на ВМРО]] от 1925 година е уточнена новата организационна подялба. Околиите Петричка, Разложка, Мелнишка и Горноджумайска са прехвърлени към [[Спомагателна организация на ВМРО|Спомагателната организация на ВМРО]]. * Битолски революционен окръг ** Костурска околия ** Битолска околия ** Прилепска околия ** Крушевска околия ** Кичевска околия ** Охридска околия ** Стружка околия ** Дебърска околия ** Ресенско-Преспанска околия * Скопски революционен окръг ** Скопска околия ** Тетовско-Гостиварска околия ** Кичевска околия ** Царевоселска околия ** Щипска околия ** Светиниколска околия ** Велешка околия * Солунския революционен окръг ** Солунска околия ** Кукушка околия ** Ениджевардарска околия ** Воденска околия ** Маглишка околия ** Негушка околия ** Гевгелийска околия ** Тиквешка околия * Серски революционен окръг ** Сярска околия ** Демирхисарска околия ** Драмска околия ** Кавалска околия * Струмишки революционен окръг ** Поройска околия ** Дойранска околия ** Струмишка околия ** Малешевска околия ** Радовишка околия == ВТРО (1919 – 1927) == Организационната структура на [[ВТРО]] е специфична. Действащата структура има опорни пунктове в окръжните и околийските градове и в по-централните села в [[Беломорие]]то. Те се завеждани от пунктови началници и са създадени съгласно чл. 43 от Правилника на организацията. Организирани са групи, съставени от чети. * „Началник на революционните групи в Тракия“ и главен войвода е [[Таню Николов]]. Той командва 13 български и 7 турски чети действащи срещу гърците в [[Беломорска Тракия]]. Групите са структурирани както следва: * група „Зора“ с началник войводата [[Димитър Маджаров]], * група „Луна“ с началник капитан Асен Лазаров, * I група с началник войводата д-р [[Константин Ненчев]], * II група с началник войводата [[Петър Чапкънов]], * III група на Рафаил Каракачанов и Стайко Запартов, * IV група с началник западнотракийския войвода [[Димо Николов]], който е и заместник главен войвода, * V група с началник войводата [[Коста Саракостов]] от [[Доганхисар]], [[Дедеагач]]ко (след избирането му за секретар на ВТРО го замества войводата [[Колю Вазов]]) * VI група, * VII група с началник [[Руси Андонов]]. Всяка група се е състои от по 1 до 4 чети със съответен войвода и секретар. Четите, обаче не са строго прикрепени към определена група, a командването и щаба на Организацията маневрират с войводския и четническия състав и ги разместват съобразно нуждите на борбата. B юни 1923 г. правителството на [[Александър Цанков]] разпуска Организацията, но след няколко месеца на 17 септември 1923 г. в Хасково ВТРО е възстановена от Димитър Маджаров и [[Коста Георгиев]]. В централния комитет на Организацията влизат Димитър Маджаров, Коста Георгиев, [[Пею Поптрендафилов]], [[Васил Попдимчев]], [[Георги Василев (Свиленград)|Георги Василев]] и [[Иван Максимов]]. Организационните ѝ структури подобно на [[ВМРО]] са нелегални бойни групи, възглавявани от районни отговорници и пунктови началници. Сформирани са отново и въоръжените чети, ръководени от войводи. Тя установява контакти с легалните тракийски дружества в [[Хасково]], [[Кърджалийско]] и [[Смолянско]], а сформираните въоръжени чети съсредоточават своята дейност в [[Беломорска Тракия]]. ВТРО продължава да праща чети през границата и да подпомага хилядите бежанци от Беломорска и [[Одринска Тракия]] до 12.10.1927 г. когато е разпусната и е учреден [[Комитет за свободата на Тракия|Комитета за свободата на Тракия]] (КСТ) c председател Димитър Маджаров и подпредседател Константин Георгиев. == Бележки == <references /> {{ВМОРО}} {{Портал|Македония}} [[Категория:ВМОРО]] [[Категория:ВМРО]] [[Категория:ВТРО]] [[Категория:Списъци]] rljpqflh8ca5u4ead3y0kkwobm7s4zx 0 310473 12214159 12090971 2024-04-25T14:37:20Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Климент Иванов Групчев''' е [[българи|български]] [[революционер]], дебърски деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG |мини|дясно|250п|Бойното ръководно тяло на Дебърско-Кичевския район в 1903 година. 1. войводата [[Янаки Янев|Наке Янев]] от Лавчани, Кичевско; 2. войводата [[Лука Джеров]] от Битоля; 3. войводата [[Христо Настев]] от Щип; 4. войводата Климент Групчев от Охрид; 5. войводата [[Павел Караасанов|Павле Караасан]] от Лазарополе; 6. сигналистът на четата [[Никола Кокалевски|Никола Гюрев Кокалевски]] от Лазарополе; 7. комитата Иванчо от Пополжани, Кичевско; 8. районният началник на Горна Копачка - [[Стоян Милошев]] от Кленоец, Кичевско. 9. Скрит легален деец на ВМОРО. Фотографията е дело на Георги Кузманов от Дебър]] [[Файл:Cheta IMARO Debar Kichevo region Nake Yanev and Luka Dzherov.JPG|дясно|мини|250п|Четата на [[Янаки Янев]] с Кичевско-Дебърското ръководно тяло през 1903 година. На снимката са още Лука Джеров, Христо Настев, Климент Групчев, куриерката Пеповица и други.]] Роден е в град [[Охрид]], тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.<ref>{{Пелтеков|108}}</ref> Принадлежи към големия род [[Групчеви]] (Групче). Работи като учител в [[Кичево|Кичевско]]. През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година е секретар на четата на [[Янаки Янев]] и член на Горското началство на Кичевско-Дебърския революционен район. {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Климент Групчев, 26 юни 1904 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Климент Групчев || [[Охрид]] || Битолска || |- || 2. || Иван Димитров || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || Битолска || убит |- || 3. || Атанас Лазаров || [[Радожда|Радожа]] || Битолска<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.21]</ref> || |} След въстанието през пролетта на следната 1904 година тръгва от България с чета за Дебърско, но четата е разбита в Щипско при село Гюгянци и Групчев се завръща обратно в Свободна България.<ref>{{Николов|37}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в Трета отделна партизанска рота, начело с [[Петър Чаулев]]. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] е в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота]]. Награден е с орден „[[За храброст]]“ IV степен.<ref>{{МОО|188}}</ref> == Вижте също == * [[Иван Групчев]] * [[Лука Групчев]] * [[Асен Групче]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Групчев, Климент}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени в Охрид]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Групчеви|Климент]] [[Категория:Починали в Русе]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Русе]] 0ijlu2hl9w20gxeud48a98ialu9t2mt 12214165 12214159 2024-04-25T14:38:51Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Климент Иванов Групчев''' е [[българи|български]] [[революционер]], дебърски деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG |мини|дясно|250п|Бойното ръководно тяло на [[Дебърско-Кичевски революционен район|Дебърско-Кичевския район]] в 1903 година. 1. войводата [[Янаки Янев|Наке Янев]] от Лавчани, Кичевско; 2. войводата [[Лука Джеров]] от Битоля; 3. войводата [[Христо Настев]] от Щип; 4. войводата Климент Групчев от Охрид; 5. войводата [[Павел Караасанов|Павле Караасан]] от Лазарополе; 6. сигналистът на четата [[Никола Кокалевски|Никола Гюрев Кокалевски]] от Лазарополе; 7. комитата Иванчо от Пополжани, Кичевско; 8. районният началник на Горна Копачка - [[Стоян Милошев]] от Кленоец, Кичевско. 9. Скрит легален деец на ВМОРО. Фотографията е дело на Георги Кузманов от Дебър]] [[Файл:Cheta IMARO Debar Kichevo region Nake Yanev and Luka Dzherov.JPG|дясно|мини|250п|Четата на [[Янаки Янев]] с Кичевско-Дебърското ръководно тяло през 1903 година. На снимката са още Лука Джеров, Христо Настев, Климент Групчев, куриерката Пеповица и други.]] Роден е в град [[Охрид]], тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.<ref>{{Пелтеков|108}}</ref> Принадлежи към големия род [[Групчеви]] (Групче). Работи като учител в [[Кичево|Кичевско]]. През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година е секретар на четата на [[Янаки Янев]] и член на Горското началство на Кичевско-Дебърския революционен район. {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Климент Групчев, 26 юни 1904 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Климент Групчев || [[Охрид]] || Битолска || |- || 2. || Иван Димитров || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || Битолска || убит |- || 3. || Атанас Лазаров || [[Радожда|Радожа]] || Битолска<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.21]</ref> || |} След въстанието през пролетта на следната 1904 година тръгва от България с чета за Дебърско, но четата е разбита в Щипско при село Гюгянци и Групчев се завръща обратно в Свободна България.<ref>{{Николов|37}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в Трета отделна партизанска рота, начело с [[Петър Чаулев]]. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] е в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота]]. Награден е с орден „[[За храброст]]“ IV степен.<ref>{{МОО|188}}</ref> == Вижте също == * [[Иван Групчев]] * [[Лука Групчев]] * [[Асен Групче]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Групчев, Климент}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени в Охрид]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Групчеви|Климент]] [[Категория:Починали в Русе]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Русе]] 2xdm8753taxhx7d3183wkzonxvtax6g 10 314345 12214145 12127691 2024-04-25T14:33:22Z 95.87.235.200 Обединено кралство -> Великобритания; Съветски съюз -> СССР; Съединени щати -> САЩ wikitext text/x-wiki <includeonly>{{Инфокутия |bodyclass = infobox_v2 vcard |aboveclass = title world |autoheaders = 1 |abovestyle = background-color:#009edb; color:#fff; border:1px solid #aaaaaa; |headerstyle = background-color:#009edb; color:#fff; border:1px solid #aaaaaa; |belowstyle = background:#009edb; border:1px solid #aaaaaa; |above = Резолюция {{{номер|}}} на {{#switch:{{uc:{{{орган}}}}}|ОС=Общото събрание|СС=Съвета за сигурност|#default={{{орган|(Организация на обединените нации)}}}}} на ООН |image1 = {{#if:{{{картинка|}}}|[[File:{{{картинка|}}}|{{#if:{{{width|}}}|{{{width}}}px|250px}}]]}} |caption1 = {{{картинка-описание|}}} |label1 = Дата |data1 = {{#if:{{{дата|}}}{{{година|}}}|{{{дата|}}} {{{година|}}}|{{{година|}}} г.}} |label2 = Заседание |data2 = {{{заседание|}}} |label3 = Код |data3 = {{#if:{{{документ|}}}|{{{код|}}} ([{{{документ|}}} Документ])|{{{код|}}}}} |label4 = Вот |data4 = {{#if:{{{за|}}}{{{въздържали се|}}}{{{против|}}}|[[Image:Symbol support vote.svg|15px]] {{{за|}}}<span style="padding-left:10px">[[Image:Symbol neutral vote.svg|15px|]] {{{въздържали се|}}}</span><span style="padding-left:10px">[[Image:Symbol oppose vote.svg|15px]] {{{против|}}}</span>}} |label5 = Предмет |data5 = {{{предмет|}}} |label6 = Резултат |data6 = {{{резултат|}}} |header7 = {{#switch:{{uc:{{{орган}}}}}|ОС=Общо събрание|СС=Съветът за сигурност|#default={{{орган|(Организация на обединените нации)}}}}} на ООН</br>в състав от {{#if:{{{година|тази година}}}|{{{година|тази година}}} г.}} |label8 = Постоянни членове |data8 = {{#ifeq:{{BASEPAGENAME}}|Infobox UN resolution <!--(show current Security Council members on template's own page:)--> | {{ubl |{{flag|Китай}} |{{flag|Великобритания}} |{{flag|Русия}} |{{flag|САЩ}} |{{flag|Франция}} }} | {{#ifeq:{{{орган|СС}}}|СС | {{#ifexpr:({{{номер|0}}})<=(75) | {{ubl |{{flag|Китай}} |{{flag|Великобритания}} |{{flag|СССР|1936}} |{{flag|САЩ|1912}} |{{flag|Франция}} }} }} {{#ifexpr:({{{номер|0}}})>=(76) and ({{{номер|0}}})<=(107) | {{ubl |{{flag|Тайван|name=Китай}} |{{flag|Великобритания}} |{{flag|СССР|1936}} |{{flag|САЩ|1912}} |{{flag|Франция}} }} }} {{#ifexpr:({{{номер|0}}})>=(108) and ({{{номер|0}}})<=(129) | {{ubl |{{flag|Тайван|name=Китай}} |{{flag|Великобритания}} |{{flag|СССР|1955}} |{{flag|САЩ|1912}} |{{flag|Франция}} }} }} {{#ifexpr:({{{номер|0}}})>=(130) and ({{{номер|0}}})<=(131) | {{ubl |{{flag|Тайван|name=Китай}} |{{flag|Великобритания}} |{{flag|СССР|1955}} |{{flag|САЩ|1912}} |{{flag|Франция|1794}} }} }} {{#ifexpr:({{{номер|0}}})>=(132) and ({{{номер|0}}})<=(140) | {{ubl |{{flag|Тайван|name=Китай}} |{{flag|Великобритания}} |{{flag|СССР|1955}} |{{flag|САЩ|1959}} |{{flag|Франция|1794}} }} }} {{#ifexpr:({{{номер|0}}})>=(141) and ({{{номер|0}}})<=(301) | {{ubl |{{flag|Тайван|name=Китай}} |{{flag|Великобритания}} |{{flag|СССР|1955}} |{{flag|САЩ|1960}} |{{flag|Франция|1794}} }} }} {{#ifexpr:({{{номер|0}}})>=(302) and ({{{номер|0}}})<=(477) | {{ubl |{{flag|Китай}} |{{flag|Великобритания}} |{{flag|СССР|1955}} |{{flag|САЩ|1960}} |{{flag|Франция}} }} }} {{#ifexpr:({{{номер|0}}})>=(478) and ({{{номер|0}}})<=(724) | {{ubl |{{flag|Китай}} |{{flag|Великобритания}} |{{flag|СССР}} |{{flag|САЩ|1960}} |{{flag|Франция}} }} }} {{#ifexpr:({{{number|0}}})>=(725) and ({{{номер|0}}})<=(888) | {{ubl |{{flag|Китай}} |{{flag|Великобритания}} |{{flag|Русия|1991}} |{{flag|САЩ}} |{{flag|Франция}} }} }} {{#ifexpr:({{{номер|0}}})>=(889) | {{ubl |{{flag|Китай}} |{{flag|Великобритания}} |{{flag|Русия}} |{{flag|САЩ}} |{{flag|Франция}} }} }} }} }} | label11 = Непостоянни членове | data11 = {{#ifeq:{{{орган|СС}}}|СС | {{#switch:{{{година|}}} | 1946 = {{ubl |{{flag|Австралия}} |{{flag|Бразилия|1889}} |{{flag|Египет|1922}} |{{flag|Мексико|1934}} |{{flag|Нидерландия}} |{{flagcountry|Полша|1947}} }} | 1947 = {{ubl |{{flag|Австралия}} |{{flag|Белгия}} |{{flagcountry|Бразилия|1946}} |{{flag|Колумбия}} |{{flagcountry|Полша|1947}} |{{flag|Сирия|1932}} }} | 1948 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Белгия}} |{{flag|Канада|1921}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Сирия|1932}} |{{flag|Украйна|1937}} }} | 1949 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Египет|1922}} |{{flag|Канада|1921}} |{{flag|Куба}} |{{flag|Норвегия}} |{{flag|Украйна|1937}} }} | 1950 = {{ubl |{{flag|Египет|1922}} |{{flag|Еквадор|1900}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Куба}} |{{flag|Норвегия}} |{{flag|Югославия}} }} | 1951 = {{ubl |{{flagcountry|Бразилия|1946}} |{{flag|Еквадор|1900}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Нидерландия}} |{{flag|Турция}} |{{flag|Югославия}} }} | 1952 = {{ubl |{{flagcountry|Бразилия|1946}} |{{flag|Гърция|1828}} |{{flag|Нидерландия}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Турция}} |{{flag|Чили}} }} | 1953 = {{ubl |{{flag|Дания}} |{{flag|Гърция|1828}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Ливан}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Чили}} }} | 1954 = {{ubl |{{flag|Бразилия|1946}} |{{flag|Дания}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Ливан}} |{{flag|Нова Зеландия}} |{{flag|Турция}} }} | 1955 = {{ubl |{{flag|Белгия}} |{{flag|Бразилия|1946}} |{{flag|Нова Зеландия}} |{{flag|Перу}} |{{flag|Турция}} }} | 1956 = {{ubl |{{flag|Австралия}} |{{flag|Белгия}} |{{flag|Куба}} |{{flag|Перу}} |{{flag|Югославия}} }} | 1957 = {{ubl |{{flag|Австралия}} |{{flag|Ирак|1924}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Куба}} |{{flag|Филипини|1936}} |{{flag|Швеция}} }} | 1958 = {{ubl |{{flag|Ирак|1924}} |{{flag|Канада|1957}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Панама}} |{{flag|Швеция}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1959 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Канада|1957}} |{{flag|Панама}} |{{flag|Тунис}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1960 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Еквадор|1900}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Полша|1947}} |{{flag|Тунис}} |{{flag|Цейлон}} }} | 1961 = {{ubl |{{flag|Чили}} |{{flag|Еквадор|1900}} |{{flag|Либерия}} |{{flag|Обединена арабска република}} |{{flag|Турция}} |{{flag|Цейлон}} }} | 1962 = {{ubl |{{flag|Венецуела|1954}} |{{flag|Гана}} |{{flag|Ирландия}} |{{flag|Обединена арабска република}} |{{flag|Румъния|1952}} |{{flag|Чили}} }} | 1963 = {{ubl |{{flag|Бразилия}} |{{flag|Венецуела|1954}} |{{flag|Гана}} |{{flag|Мароко}} |{{flag|Норвегия}} |{{flag|Филипини|1936}} }} | 1964 = {{ubl |{{flag|Боливия}} |{{flag|Бразилия|1960}} |{{flag|Кот д'Ивоар}} |{{flag|Мароко}} |{{flag|Норвегия}} |{{flag|Чехословакия}} }} | 1965 = {{ubl |{{flag|Боливия}} |{{flag|Йордания}} |{{flag|Кот д'Ивоар}} |{{flag|Малайзия}} |{{flag|Нидерландия}} |{{flag|Уругвай}} }} | 1966 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|България|1946}} |{{flag|Йордания}} |{{flag|Мали}} |{{flag|Нигерия}} |{{flag|Нидерландия}} |{{flag|Нова Зеландия}} |{{flag|Уганда}} |{{flag|Уругвай}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1967 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Бразилия|1960}} |{{flag|България|1946}} |{{flag|Дания}} |{{flag|Етиопия|1897}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Канада}} |{{flag|Мали}} |{{flag|Нигерия}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1968 = {{ubl |{{flag|Алжир}} |{{flag|Бразилия|1960}} |{{flag|Дания}} |{{flag|Етиопия|1897}} |{{flag|Канада}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Парагвай}} |{{flag|Сенегал}} |{{flag|Унгария}} }} | 1969 = {{ubl |{{flag|Алжир}} |{{flag|Замбия|1964}} |{{flag|Испания|1945}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Непал}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Сенегал}} |{{flag|Унгария}} |{{flag|Уругвай}} |{{flag|Финландия}} }} | 1970 = {{ubl |{{flag|Бурунди}} |{{flag|Замбия|1964}} |{{flag|Испания|1945}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Непал}} |{{flag|Никарагуа}} |{{flag|Полша|1947}} |{{flag|Сиера Леоне}} |{{flag|Сирия|1963}} |{{flag|Финландия}} }} | 1971 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Белгия}} |{{flag|Бурунди}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Никарагуа}} |{{flag|Полша|1947}} |{{flag|Сиера Леоне}} |{{flag|Сирия|1963}} |{{flag|Сомалия}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1972 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Белгия}} |{{flag|Гвинея}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Панама}} |{{flag|Сомалия}} |{{flag|Судан}} |{{flag|Югославия}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1973 = {{ubl |{{flag|Австралия}} |{{flag|Австрия}} |{{flag|Гвинея}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Индонезия}} |{{flag|Кения}} |{{flag|Панама}} |{{flag|Перу}} |{{flag|Судан}} |{{flag|Югославия}} }} | 1974 = {{ubl |{{flag|Австралия}} |{{flag|Австрия}} |{{flag|Беларус}} |{{flag|Индонезия}} |{{flag|Ирак|1963}} |{{flag|Камерун}} |{{flag|Кения}} |{{flag|Коста Рика}} |{{flag|Мавритания|1959}} |{{flag|Перу}} }} | 1975 = {{ubl |{{flag|Беларус}} |{{flag|Гвиана}} |{{flag|Камерун}} |{{flag|Ирак|1963}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Коста Рика}} |{{flag|Мавритания|1959}} |{{flag|Танзания}} |{{flag|Швеция}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1976 = {{ubl |{{flag|Бенин|1975}} |{{flag|Гвиана}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Либия|1972}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Панама}} |{{flag|Румъния|1965}} |{{flag|Танзания}} |{{flag|Швеция}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1977 = {{ubl |{{flag|Бенин|1975}} |{{flag|Венецуела|1954}} |{{flag|Западна Германия}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Канада}} |{{#ifexpr:({{{number|0}}})>=(403) and ({{{number|0}}})<=(404)|{{flag|Либия|1972}} }} {{#ifexpr:({{{number|0}}})>=(405) and ({{{number|0}}})<=(422)|{{flag|Либия|1977}} }} |{{flag|Мавритания|1959}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Панама}} |{{flag|Румъния|1965}} }} | 1978 = {{ubl |{{flag|Боливия}} |{{flag|Венецуела|1954}} |{{flag|Габон}} |{{flag|Западна Германия}}|{{flag|Индия}} |{{flag|Канада}} |{{flag|Кувейт}} |{{flag|Мавритания|1959}} |{{flag|Нигерия}} |{{flagcountry|Чехословакия}} }} | 1979 = {{ubl |{{flag|Бангладеш}} |{{flag|Боливия}} |{{flag|Габон}} |{{flag|Замбия|1964}} |{{flag|Кувейт}} |{{flag|Нигерия}} |{{flag|Норвегия}} |{{flag|Португалия}} |{{flag|Чехословакия}} |{{flag|Ямайка}} }} | 1980 = {{ubl |{{flag|Бангладеш}} |{{flag|ГДР}} |{{flag|Замбия|1964}} |{{flag|Мексико|1968}} |{{flag|Нигер}} |{{flag|Норвегия}} |{{flag|Португалия}} |{{flag|Тунис}} |{{flag|Филипини|1936}} |{{flag|Ямайка}} }} | 1981 = {{ubl |{{flag|Източна Германия}} |{{flag|Ирландия}} |{{flag|Испания|1977}} |{{flag|Мексико|1968}} |{{flag|Нигер}} |{{flag|Панама}} |{{flag|Тунис}} |{{flag|Уганда}} |{{flag|Филипини|1936}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1982 = {{ubl |{{flag|Гвиана}} |{{Заир}} |{{flag|Ирландия}} |{{flag|Испания}} |{{flag|Йордания}} |{{flag|Панама}} |{{flag|Полша}} |{{flag|Того}} |{{flag|Уганда}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1983 = {{ubl |{{flag|Гвиана}} |{{Заир}} |{{flag|Зимбабве}} |{{flag|Йордания}} |{{flag|Малта}} |{{flag|Нидерландия}} |{{flag|Никарагуа}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Полша}} |{{flag|Того}} }} | 1984 = {{ubl |{{#ifexpr:({{{number|0}}})>=(546) and ({{{number|0}}})<=(553)|{{flag|Горна Волта}} }} |{{#ifexpr:({{{number|0}}})>=(554) and ({{{number|0}}})<=(559)|{{flag|Буркина Фасо}} }} |{{#ifexpr:({{{number|0}}})>=(546) and ({{{number|0}}})<=(554)|{{flag|Египет|1972}} }} {{#ifexpr:({{{number|0}}})>=(555) and ({{{number|0}}})<=(559)|{{flag|Египет}} }} |{{flag|Зимбабве}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Малта}} |{{flag|Нидерландия}} |{{flag|Никарагуа}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Перу}} |{{flag|Украйна|1949}} }} | 1985 = {{ubl |{{flag|Австралия}} |{{flag|Буркина Фасо}} |{{flag|Дания}} |{{flag|Египет}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Мадагаскар}} |{{flag|Перу}} |{{flag|Тайланд}} |{{flag|Тринидад и Тобаго}} |{{flag|Украйна|1949}} }} | 1986 = {{ubl |{{flag|Австралия}} |{{flag|България}} |{{flag|Венецуела|1954}} |{{flag|Дания}} |{{flag|Гана}} |{{flag|Мадагаскар}} |{{flag|Обединени арабски емирства}} |{{flag|Република Конго}} |{{flag|Тайланд}} |{{flag|Тринидад и Тобаго}} }} | 1987 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flagcountry|България}} |{{flag|Венецуела|1954}} |{{flag|Гана}} |{{flag|Замбия|1964}} |{{flag|Западна Германия}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Обединени арабски емирства}} |{{flag|Република Конго}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1988 = {{ubl |{{flag|Алжир}} |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Бразилия|1968}} |{{flag|Замбия|1964}} |{{flag|Западна Германия}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Непал}} |{{flag|Сенегал}} |{{flag|Югославия}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1989 = {{ubl |{{flag|Алжир}} |{{flag|Бразилия|1968}} |{{flag|Етиопия|1987}} |{{flag|Канада}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Малайзия}} |{{flag|Непал}} |{{flag|Сенегал}} |{{flag|Финландия}} |{{flag|Югославия}} }} | 1990 = {{ubl |{{flag|Етиопия|1987}} |{{Заир}} |{{#ifexpr:({{{number|0}}})>=(647) and ({{{number|0}}})<=(654)|{{flag||Южен Йемен}} }} {{#ifexpr:({{{number|0}}})>=(655) and ({{{number|0}}})<=(683)|{{flag|Йемен}} }} |{{flag|Канада}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Кот д'Ивоар}} |{{flag|Куба}}|{{flag|Малайзия}} |{{flag|Румъния}} |{{flag|Финландия}} }} | 1991 = {{ubl |{{flag|Австрия}} |{{flag|Белгия}} |{{flag|Еквадор|1900}} |{{Заир}} |{{flag|Зимбабве}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Йемен}} |{{flag|Кот д'Ивоар}} |{{flag|Румъния}} |{{flag|Куба}} }} | 1992 = {{ubl |{{flag|Австрия}} |{{flag|Белгия}} |{{flag|Венецуела|1954}} |{{flag|Еквадор|1900}} |{{flag|Зимбабве}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Кабо Верде}} |{{flag|Мароко}} |{{flag|Унгария}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1993 = {{ubl |{{flag|Бразилия}} |{{flag|Венеуцела|1954}} |{{flag|Джибути}} |{{flag|Испания}} |{{flag|Кабо Верде}} |{{flag|Мароко}} |{{flag|Нова Зеландия}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Унгария}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1994 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Бразилия}} |{{flag|Джибути}} |{{flag|Испания}} |{{flag|Нова Зеландия}} |{{flag|Нигерия}} |{{flag|Оман|1970}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Руанда|1962}} |{{flag|Чехия}} }} | 1995 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Ботсвана}} {{flag|Германия}} |{{flag|Индонезия}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Нигерия}} |{{flag|Оман}} |{{flag|Руанда|1962}} |{{flag|Хондурас}} |{{flag|Чехия}} |}} | 1996 = {{ubl |{{flag|Ботсвана}} |{{flag|Гвинея-Бисау}} |{{flag|Германия}} |{{flag|Египет}} |{{flag|Индонезия}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Полша}} |{{flag|Южна Корея|1984|name=Република Корея}} |{{flag|Хондурас}} |{{flag|Чили}} }} | 1997 = {{ubl |{{flag|Гвинея-Бисау}} |{{flag|Египет}} |{{flag|Кения}} |{{flag|Коста Рика}} |{{flag|Полша}} |{{flag|Португалия}} |{{flag|Южна Корея|1984|name=Република Корея}} |{{flag|Чили}} |{{flag|Швеция}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1998 = {{ubl |{{flag|Бахрейн|1972}} |{{flag|Бразилия}} |{{flag|Габон}} |{{flag|Гамбия}} |{{flag|Кения}} |{{flag|Коста Рика}} |{{flag|Португалия}} |{{flag|Словения}} |{{flag|Швеция}} |{{flag|Япония|1947}} }} | 1999 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Бахрейн|1972}} |{{flag|Бразилия}} |{{flag|Габон}} |{{flag|Гамбия}} |{{flag|Канада}} |{{flag|Малайзия}} |{{flag|Намибия}} |{{flag|Нидерландия}} |{{flag|Словения}} }} | 2000 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Бангладеш}} |{{flag|Канада}} |{{flag|Малайзия}} |{{flag|Мали}} |{{flag|Намибия}} |{{flag|Нидерландия}} |{{flag|Тунис}} |{{flag|Украйна}} |{{flag|Ямайка}} }} | 2001 = {{ubl |{{flag|Бангладеш}} |{{flag|Ирландия}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Мавриций}} |{{flag|Мали}} |{{flag|Норвегия}} |{{flag|Сингапур}} |{{flag|Тунис}} |{{flag|Украйна}} |{{flag|Ямайка}} }} | 2002 = {{ubl |{{flag|България}} |{{flag|Гвинея}} |{{flag|Ирландия}} |{{flag|Камерун}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Мавриций}} |{{flag|Мексико|1968}} |{{flag|Норвегия}} |{{flag|Сингапур}} |{{flag|Сирия}} }} | 2003 = {{ubl |{{flag|Ангола}} |{{flag|България}} |{{flag|Германия}} |{{flag|Гвинея}} |{{flag|Камерун}} |{{flag|Мексико|1968}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Испания}} |{{flag|Сирия}} |{{flag|Чили}} }} | 2004 = {{ubl |{{flag|Алжир}} |{{flag|Ангола}} |{{flag|Бенин}} |{{flag|Бразилия}} |{{flag|Германия}} |{{flag|Испания}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Румъния}} |{{flag|Филипини}} |{{flag|Чили}} }} | 2005 = {{ubl |{{flag|Алжир}} |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Бенин}} |{{flag|Бразилия}} |{{flag|Гърция}} |{{flag|Дания}} |{{flag|Румъния}} |{{flag|Танзания}} |{{flag|Филипини}} |{{flag|Япония}} }} | 2006 = {{ubl |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Дания}} |{{flag|Гана}} |{{flag|Гърция}} |{{flag|Перу}} |{{flag|Катар}} |{{flag|Република Конго}} |{{flag|Словакия}} |{{flag|Танзания}} |{{flag|Япония}} }} | 2007 = {{ubl |{{flag|Белгия}} |{{flag|Гана}} |{{flag|Индонезия}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Катар}} |{{flag|Панама}} |{{flag|Перу}} |{{flag|Република Конго}} |{{flag|ЮАР|1994}} |{{flag|Словакия}} }} | 2008 = {{ubl |{{flag|Белгия}} |{{flag|Буркина Фако}} |{{flag|Виетнам}} |{{flag|Индонезия}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Коста Рика}} |{{flag|Либия|1977}} |{{flag|Панама}} |{{flag|Хърватия}} |{{flag|ЮАР|1994}} }} | 2009 = {{ubl |{{flag|Австрия}} |{{flag|Буркина Фасо}} |{{flag|Виетнам}} |{{flag|Коста Рика}} |{{flag|Либия|1977}} |{{flag|Мексико|1968}} |{{flag|Турция}} |{{flag|Уганда}}|{{flag|Хърватия}} |{{flag|Япония}} }} | 2010 = {{ubl |{{flag|Австрия}} |{{flag|Босна и Херцеговина}} |{{flag|Бразилия}} |{{flag|Габон}} |{{flag|Ливан}} |{{flag|Мексико|1968}} |{{flag|Нигерия}} |{{flag|Турция}} |{{flag|Уганда}} |{{flag|Япония}} }} | 2011 = {{ubl |{{flag|Босна и Херцеговина}} |{{flag|Бразилия}} |{{flag|Германия}} |{{flag|Габон}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Ливан}} |{{flag|Нигерия}} |{{flag|Португалия}} |{{flag|ЮАР|1994}} }} | 2012 = {{ubl |{{flag|Азербайджан}} |{{flag|Германия}} |{{flag|Гватемала}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Колумбия}} |{{flag|Мароко}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Португалия}} |{{flag|Того}} |{{flag|ЮАР|1994}} }} | 2013 = {{ubl |{{flag|Австралия}} |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Азербайджан}} |{{flag|Гватемала}} |{{flag|Люксембург}} |{{flag|Мароко}} |{{flag|Пакистан}} |{{flag|Южна Корея|mame=Република Корея}} |{{flag|Руанда}} |{{flag|Того}} }} | 2014 = {{ubl |{{flag|Австралия}} |{{flag|Аржентина}} |{{flag|Йордания}} |{{flag|Литва}} |{{flag|Люксембург}} |{{flag|Нигерия}} |{{flag|Южна Корея|name=Република Корея}} |{{flag|Чад}} |{{flag|Чили}} |{{flag|Руанда}} }} | 2015 = {{ubl |{{flag|Ангола}} |{{flag|Венецуела}} |{{flag|Испания}} |{{flag|Йрдания}} |{{flag|Литва}} |{{flag|Малайзия}} |{{flag|Нова Зеландия}} |{{flag|Нигерия}} |{{flag|Чад}} |{{flag|Чили}} }} | 2016 = {{ubl |{{flag|Ангола}} |{{flag|Венецуела}} |{{flag|Египет}} |{{flag|Испания}} |{{flag|Малайзия}} |{{flag|Нова Зеландия}} |{{flag|Сенегал}} |{{flag|Украйна}} |{{flag|Уругвай}} |{{flag|Япония}} }} | 2017 = {{ubl |{{flag|Боливия}} |{{flag|Египет}} |{{flag|Етиопия}} |{{flag|Италия}} |{{flag|Казахстан}} |{{flag|Сенегал}} |{{flag|Украйна}} |{{flag|Уругвай}} |{{flag|Швеция}} |{{flag|Япония}} }} | 2018 = {{ubl |{{flag|Боливия}} |{{flag|Екваториална Гвинея}} |{{flag|Етиопия}} |{{flag|Казахстан}} |{{flag|Кот д'Ивоар}} |{{flag|Кувейт}} |{{flag|Нидерландия}} |{{flag|Перу}} |{{flag|Полша}} |{{flag|Швеция}} }} | 2019 = {{ubl |{{flag|Белгия}} |{{flag|Германия}} |{{flag|Доминиканска република}} |{{flag|Екваториална Гвинея}} |{{flag|Индонезия}} |{{flag|Кот д'Ивоар}} |{{flag|Кувейт}} |{{flag|Полша}} |{{flag|ЮАР}} |{{flag|Перу}} }} | 2020 = {{ubl |{{flag|Белгия}} |{{flag|Виетнам}} |{{flag|Германия}} |{{flag|Доминиканска република}} |{{flag|Естония}} |{{flag|Индонезия}} |{{flag|Нигер}} |{{flag|Сейнт Винсент и Гренадини}} |{{flag|Тунис}} |{{flag|ЮАР}} }} | 2021 = {{ubl |{{flag|Витенам}} |{{flag|Естония}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Ирландия}} |{{flag|Кения}} |{{flag|Мексико}} |{{flag|Нигер}} |{{flag|Норвегия}} |{{flag|Сейнт Винсент и Гренадини}} |{{flag|Тунис}} }} | 2022 = {{ubl |{{flag|Албания}} |{{flag|Бразилия}} |{{flag|Габон}} |{{flag|Гана}} |{{flag|Индия}} |{{flag|Ирландия}} |{{flag|Кения}} |{{flag|Мексико}} |{{flag|Норвегия}} |{{flag|ОАЕ}} }} | 2023 = {{ubl |{{flag|Албания}} |{{flag|Бразилия}} |{{flag|Еквадор}} |{{flag|Габон}} |{{flag|Гана}} |{{flag|Малта}} |{{flag|Мозамбик}} |{{flag|ОАЕ}} |{{flag|Швейцария}} |{{flag|Япония}} }} | 2024 = {{ubl |{{flag|Алжир}} |{{flag|Гаяна}} |{{flag|Еквадор}} |{{flag|Малта}} |{{flag|Мозамбик}} |{{flag|Сиера Леоне}} |{{flag|Словения}} |{{flag|Швейцария}} |{{flag|Южна Корея}} |{{flag|Япония}} }} | #default = {{#ifeq:{{BASEPAGENAME}}|Infobox UN resolution |{{longitem|''данните се попълват автоматично<br/>за съответната година''}} }} }} }} |below = {{#if:{{#property:p373}}|'''[[:commons:Category:{{#property:p373}}|{{{име|{{PAGENAME}}}}}]]''' в [[Общомедия]]}} }}</includeonly><includeonly>{{#ifeq:{{{орган|СС}}}|СС|{{уикиизточник|en:United Nations Security Council Resolution {{{номер|}}}}}|{{уикиизточник|en:United Nations General Assembly Resolution {{{номер|}}}}}}} </includeonly><noinclude>{{documentation}}</noinclude> bc3tkt5wp8ou01qeojv8k26swm7eyjo 0 315992 12214119 12213750 2024-04-25T14:05:20Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | описание = български революционер | роден-място = [[Ябланица (Община Струга)|Ябланица]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Нерези]], [[Османска империя]] }} '''Цветко (Цветко) Стоянов Георгиев''', известен като '''Яблански''' или '''Ябланечки''',<ref>{{Македонците|96}}</ref><ref>{{Псевдоними|102}}</ref> е български революционер, войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Цветко Стоянов е роден в 1872 година в [[дримкол]]ското [[Ябланица (Община Струга)|Ябланица]], тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. По професия е каменоделец. Влиза във ВМОРО и изпълнява терористични задачи. В 1900 е арестуван и затворен в [[Дебър]]. След като излиза от затвора става нелегален четник при [[Никола Русински]]. От пролетта на 1902 година е негов подвойвода в родния си Дримкол<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.52.</ref>. През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] действа в Стружко и Охридско.<ref>{{Николов|160}}</ref> Негов четник е [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]].<ref>{{Николов|122}}</ref> Загива в Нерези<ref>{{Македонците|95}}</ref> през 1903 година.<ref>{{Пелтеков|545-546}}</ref> Според [[Милан Матов]] е убит заедно с поп [[Йоан Бабунов]], също деец на ВМОРО, уж случайно от [[Милош Кръстев]], защото му се бъркали в района.<ref name="Матов 115">{{Матов 2011|115}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Цвятко}} [[Категория:Родени в Ябланица (Стружко)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Терористи на ВМОРО]] l4y63ijtdov1kdcvv7ymo1x5rj2774d 0 319471 12214708 11706186 2024-04-26T02:53:34Z Протогер 252193 /* Бележки */ wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име= Стоян Костурков | портрет= | описание= български политик | роден-място=[[Панагюрище]], [[Османска империя]] | починал-място=[[София]], [[Народна република България]] | още= {{Депутат-България|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|21о=1|23о=1|26о=1|}} }} '''Стоян Пенчев Костурков''' е [[Българи|български]] [[политик]] от [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. == Биография == Роден е в Панагюрище през 1866 година в семейството на Пенчо и Цвета Костуркови.<ref name="geni">[https://www.geni.com/people/Стоян-Костурков/6000000002646395115 Стоян Костурков, geni.com]</ref> Произхожда от големия панагюрски род [[Костуркови]], преселници от [[Костур (град)|Костур]]. По време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] е свидетел на убийства и издевателства от страна на османската войска над местни жители.<ref>Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1976, т. 2, София 1988, с. 102-104.</ref> В периода 1885 – 1890 година учи в Духовно училище. След това за една година е учител в Панагюрище. През 1891 – 1892 учи право в [[Женева]]. След като завършва до 1906 година учителства в градове като [[Панагюрище]], [[Враца]], [[Хасково]], [[Поморие]], [[София]], [[Варна]], [[Пазарджик]]. През 1905 година става един от основателите на Радикалдемократическата партия,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=179785948.14077312922347730613 ''Свободен глас'' - дигитално копие - 10/01/1909, No. 2, стр.3]</ref> на която е секретар от 1906 до 1934 година. През 1918 – 1919 година е назначен за министър на народната просвета. Между 1922 и 1923 година е измежду осъдените за Втората национална катастрофа.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков . - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2]</ref> През 1923 се противопоставя на опитите за сливане на партията му с [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. През 1935 година взима участие в образуването на [[Народен блок|Народния блок]]. В периода 1931 – 1934 е министър на железниците, пощите и телеграфите. През 1933 година опозиционният депутат [[Григор Чешмеджиев]] подава интерпелация относно злоупотреби на Костурков при управлението на министерството. Тя е разгледана на 4 май 1934 година и парламентът гласува недоверие на министъра. Последвалата правителствена криза е сред поводите за извършване на [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 241 – 243 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> [[Файл:Стоян Костурков - плоча в Исторически музей Панагюрище.jpg|мини|Паметна плоча на Стоян Костурков в [[Исторически музей (Панагюрище)|Исторически музей Панагюрище]]]] През 1943 година Костурков се включва активно в защита на българските евреи<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 126, ISBN 954-528-790-X</ref>. През 1945 година неговата партия се обединява с [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. От 1945 до 1946 година е министър на народното просвещение във втория и третия кабинет на Кимон Георгиев. Баща е на [[Пенчо Костурков]] - юрист и политик, Мария (Минна) Сакъзова (Костуркова) и Цветана Костуркова.<ref name="geni" /> == Бележки == <references /> {{пост списък|Министър на просветата на България|39}} {{пост списък|Министър на железниците, пощите и телеграфите на България|24}} {{пост списък|Министър на просветата на България|60}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Македония|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Костурков, Стоян}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:История на евреите в България]] [[Категория:Български министри]] [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Министри на просветата на България]] [[Категория:Възпитаници на Женевския университет]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:По произход от Костур]] [[Категория:Родени в Панагюрище]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Костуркови]] lbtsm5mhch7oi1unqi37a9aubvpnm21 0 321130 12214743 12071108 2024-04-26T05:44:02Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Пламен Илиев|Пламен Илиев|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{флагче|България}} Пламен Илиев | снимка = Plamen_Iliev_2019.jpg | прякор = ''Пацо Тигъра'' | цяло име = Пламен Иванов Илиев | град на раждане = [[Ботевград]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = {{флагче|Румъния}} [[ФК Университатя Клуж|Университатя (Клуж)]] | номер на фланелката = 23 | договор до = | юношески години = 2000–2006 <br> 2006–2009 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[Балкан (Ботевград)]] </br>{{флагче|България}} [[ПФК Видима-Раковски (Севлиево)|Видима-Раковски]] | години = 2009–2010</br>2011–2015</br>2015–2017<br>2017–2019<br>2019–2021<br>2021–2022<br>2022<br>2022– | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Видима-Раковски (Севлиево)|Видима-Раковски]] </br>{{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] </br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Ботошани|Ботошани]]<br>{{флагче|Румъния}} [[АФК Астра (Гюргево)|Астра (Гюргево)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]]<br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Динамо (Букурещ)|Динамо (Букурещ)]]<br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Херманщат|Херманщат]]<br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Университатя Клуж|Университатя (Клуж)]] | мачове = 35</br>104</br>44</br>49</br>37<br>10<br>15<br>25 | голове = (0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2010–2012</br>2012– | национален отбор = {{флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България до 21 г.]] </br>{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 9 </br> 19 | национален отбор голове = (0)</br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = 13 декември 2023 | последно обновяване национален отбор = }} [[Файл:Bulgaria vs France 7-10-2017.jpg|296px|мини|Пламен Илиев с екипа на [[Национален отбор по футбол на България|България]] в двубоя с [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]], [[7 октомври]] [[2017]] година, [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион „Васил Левски“]], [[София]], [[България]].]] '''Пламен Иванов Илиев''' e [[България|български]] [[футбол]]ист, [[вратар]] на румънският [[ФК Университатя Клуж|Университатя Клуж]]. През 2010 е избран за най-прогресиращ български млад футболист. == Биография == Роден е на [[30 ноември]] [[1991]] г. в [[град]] [[Ботевград]]. Започва кариерата си в юношеските формации на местния Балкан. През 2006 е закупен от Видима Раковски. Три години след това пробива в първия тим на клуба от [[Севлиево]] и става титуляр. През [[2010]] година става един от най-младите вратари в историята на българския футбол, който играе титуляр за тима на [[ПФК Видима-Раковски (Севлиево)]] в А ПФГ. През януари 2010 година получава повиквателна за младежкия национален тим на България. С добрите си изяви Илиев попада в сферата на [[Левски (София)|Левски]] и [[Литекс]]. Избран е за най-прогресиращ млад футболист на 2010 година и през декември е привлечен в Левски за сумата от 95 000 евро. <ref>{{Citation |title=ring.bg |url=http://ring.bg/levski/vidima-i-levski-se-razbraha-boyan-iliev-preminava-na-gerena.html |accessdate=2010-12-18 |archivedate=2010-12-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101220120859/http://ring.bg/levski/vidima-i-levski-se-razbraha-boyan-iliev-preminava-na-gerena.html }}</ref><ref>[http://botevgrad.com/news/29212/Plamen-Iliev-veche-e-vratar-na-Levski/ Пламен Илиев вече е вратар на Левски]</ref> Официално е представен на 10 януари 2011 година, като взима фланелка с номер 23. Пламен прави официалния си дебют за Левски срещу [[Локомотив (София)]], в мач спечелен с 2-0, игран на [[6 март]] 2011 г. На 6 април в мач срещу Литекс за купата на България спасява една дузпа, но Левски отпада. След добрите си изяви, собственикът на „сините“ [[Тодор Батков]] обещава да вдигне заплатата му с 50%<ref>[http://www.gol.bg/levski/2011-04-14/batkov-vdiga-zaplatata-na-plamen-iliev-s-50.102631 Батков вдига заплатата на Пламен Илиев с 50%]</ref> След поредица от слаби мачове в края на март 2012 ръководството на клуба освобождава [[Николай Костов]] от поста старши треньор и връща [[Ясен Петров]] до края на сезона. Капитанската лента е предадена от [[Христо Йовов]] на Пламен Илиев, който дебютира с нея при равенството с Локомотив (София) на 8 април в своя мач номер 36 за 'сините' в българския елит. Той играе във всичките 30 мача за сезона. На [[29 май]] 2012 г. дебютира за мъжкия национален отбор на България в контрола с Турция. На 14 септември удължава договора си до 2016.<ref>{{Citation |title=Пламен Илиев подписа нов договор |url=http://www.vsekiden.com/123708/ |accessdate=2013-05-03 |archivedate=2012-10-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121010202517/http://www.vsekiden.com/123708/ }}</ref> Добрите му изяви на вратата на Левски предизвикват интерес от отбори като [[Генк (отбор)|Генк]], [[Чарлтън Атлетик]] и [[Лил ОСК]].<ref>{{Citation |title=Пламен Илиев си тръгва от Левски през лятото |url=http://donbalon.bg/news189259.html |accessdate=2013-05-03 |archivedate=2014-05-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140531105416/http://donbalon.bg/news189259.html }}</ref> На 4 юни 2013 е титуляр за националния отбор на България в контрола с Казахстан.<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_1795454019 Пламен Илиев и Божинов титуляри срещу Казахстан]</ref> През сезон 2013/14, след няколко слаби мача, Илиев е оставен резерва, а за титуляр е привлечен [[Горан Блажевич]]. След като треньорът [[Славиша Йоканович]] напуска поста си, Пламен Илиев отново е титуляр под рамката на вратата. === „Лудогорец“ === На [[12 януари]] [[2019]] г. от ръководството на българския [[шампион]] [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] официално обяват, че Пламен Илиев е подписал договор с клуба <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://football24.bg/novina/183858-oficialno-plamen-iliev-e-futbolist-na-ludogorec |заглавие=football24.bg |достъп_дата=2019-01-14 |архив_дата=2019-01-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190114210820/https://football24.bg/novina/183858-oficialno-plamen-iliev-e-futbolist-na-ludogorec }}</ref>. Прави неофициален дебют на [[18 януари]] [[2019]] г. в контролата „Лудогорец“-„Хонвед“ <ref>[https://topsport.bg/ludogoretz/ludogorets-pobedi-honved-s-4-2-v-kontrola.html Лудогорец победи Хонвед с 4:2 в контрола]</ref>. Дебютира в официален мач в ППЛ на [[15 февруари]] 2019 г. в срещата „[[ФК Верея (Стара Загора)]]“-„Лудогорец“ 0 - 0 <ref>[https://ludogorets.com/bg/news/?i=2915 Лудогорец не успя да победи Верея]</ref>. === Национален отбор === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showPlayer.do?playerId=171651 Профил на официалния сайт на Левски] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111114104705/http://levski.bg/Levski/info/statistic/showPlayer.do?playerId=171651 |date=2011-11-14 }} * [http://levski.sportal.bg/statistics_player.php?champ=1&player=5808&team=6 Профил на sportal.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110316173814/http://levski.sportal.bg/statistics_player.php?team=6&player=5808&champ=1 |date=2011-03-16 }} * [http://levskisofia.info/player/plamen-iliev/ Статистика на LevskiSofia.info] {{Портал|Биографии|Футбол|Ботевград|България}} {{СОРТКАТ:Илиев, Пламен}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Български футболисти в Румъния]] [[Категория:Родени в Ботевград]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] fqjyo3cw9akk37hk864xaatrt22i5ws 12214744 12214743 2024-04-26T05:44:23Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Пламен Илиев|Пламен Илиев|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{флагче|България}} Пламен Илиев | снимка = Plamen_Iliev_2019.jpg | прякор = ''Пацо Тигъра'' | цяло име = Пламен Иванов Илиев | град на раждане = [[Ботевград]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = {{флагче|Румъния}} [[ФК Университатя Клуж|Университатя (Клуж)]] | номер на фланелката = 23 | договор до = | юношески години = 2000–2006 <br> 2006–2009 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[Балкан (Ботевград)]] </br>{{флагче|България}} [[ПФК Видима-Раковски (Севлиево)|Видима-Раковски]] | години = 2009–2010</br>2011–2015</br>2015–2017<br>2017–2019<br>2019–2021<br>2021–2022<br>2022<br>2022– | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Видима-Раковски (Севлиево)|Видима-Раковски]] </br>{{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] </br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Ботошани|Ботошани]]<br>{{флагче|Румъния}} [[АФК Астра (Гюргево)|Астра (Гюргево)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]]<br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Динамо (Букурещ)|Динамо (Букурещ)]]<br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Херманщат|Херманщат]]<br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Университатя Клуж|Университатя (Клуж)]] | мачове = 35</br>104</br>44</br>49</br>37<br>10<br>15<br>25 | голове = (0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2010–2012</br>2012–2021 | национален отбор = {{флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България до 21 г.]] </br>{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 9 </br> 19 | национален отбор голове = (0)</br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = 13 декември 2023 | последно обновяване национален отбор = }} [[Файл:Bulgaria vs France 7-10-2017.jpg|296px|мини|Пламен Илиев с екипа на [[Национален отбор по футбол на България|България]] в двубоя с [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]], [[7 октомври]] [[2017]] година, [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион „Васил Левски“]], [[София]], [[България]].]] '''Пламен Иванов Илиев''' e [[България|български]] [[футбол]]ист, [[вратар]] на румънският [[ФК Университатя Клуж|Университатя Клуж]]. През 2010 е избран за най-прогресиращ български млад футболист. == Биография == Роден е на [[30 ноември]] [[1991]] г. в [[град]] [[Ботевград]]. Започва кариерата си в юношеските формации на местния Балкан. През 2006 е закупен от Видима Раковски. Три години след това пробива в първия тим на клуба от [[Севлиево]] и става титуляр. През [[2010]] година става един от най-младите вратари в историята на българския футбол, който играе титуляр за тима на [[ПФК Видима-Раковски (Севлиево)]] в А ПФГ. През януари 2010 година получава повиквателна за младежкия национален тим на България. С добрите си изяви Илиев попада в сферата на [[Левски (София)|Левски]] и [[Литекс]]. Избран е за най-прогресиращ млад футболист на 2010 година и през декември е привлечен в Левски за сумата от 95 000 евро. <ref>{{Citation |title=ring.bg |url=http://ring.bg/levski/vidima-i-levski-se-razbraha-boyan-iliev-preminava-na-gerena.html |accessdate=2010-12-18 |archivedate=2010-12-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101220120859/http://ring.bg/levski/vidima-i-levski-se-razbraha-boyan-iliev-preminava-na-gerena.html }}</ref><ref>[http://botevgrad.com/news/29212/Plamen-Iliev-veche-e-vratar-na-Levski/ Пламен Илиев вече е вратар на Левски]</ref> Официално е представен на 10 януари 2011 година, като взима фланелка с номер 23. Пламен прави официалния си дебют за Левски срещу [[Локомотив (София)]], в мач спечелен с 2-0, игран на [[6 март]] 2011 г. На 6 април в мач срещу Литекс за купата на България спасява една дузпа, но Левски отпада. След добрите си изяви, собственикът на „сините“ [[Тодор Батков]] обещава да вдигне заплатата му с 50%<ref>[http://www.gol.bg/levski/2011-04-14/batkov-vdiga-zaplatata-na-plamen-iliev-s-50.102631 Батков вдига заплатата на Пламен Илиев с 50%]</ref> След поредица от слаби мачове в края на март 2012 ръководството на клуба освобождава [[Николай Костов]] от поста старши треньор и връща [[Ясен Петров]] до края на сезона. Капитанската лента е предадена от [[Христо Йовов]] на Пламен Илиев, който дебютира с нея при равенството с Локомотив (София) на 8 април в своя мач номер 36 за 'сините' в българския елит. Той играе във всичките 30 мача за сезона. На [[29 май]] 2012 г. дебютира за мъжкия национален отбор на България в контрола с Турция. На 14 септември удължава договора си до 2016.<ref>{{Citation |title=Пламен Илиев подписа нов договор |url=http://www.vsekiden.com/123708/ |accessdate=2013-05-03 |archivedate=2012-10-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121010202517/http://www.vsekiden.com/123708/ }}</ref> Добрите му изяви на вратата на Левски предизвикват интерес от отбори като [[Генк (отбор)|Генк]], [[Чарлтън Атлетик]] и [[Лил ОСК]].<ref>{{Citation |title=Пламен Илиев си тръгва от Левски през лятото |url=http://donbalon.bg/news189259.html |accessdate=2013-05-03 |archivedate=2014-05-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140531105416/http://donbalon.bg/news189259.html }}</ref> На 4 юни 2013 е титуляр за националния отбор на България в контрола с Казахстан.<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_1795454019 Пламен Илиев и Божинов титуляри срещу Казахстан]</ref> През сезон 2013/14, след няколко слаби мача, Илиев е оставен резерва, а за титуляр е привлечен [[Горан Блажевич]]. След като треньорът [[Славиша Йоканович]] напуска поста си, Пламен Илиев отново е титуляр под рамката на вратата. === „Лудогорец“ === На [[12 януари]] [[2019]] г. от ръководството на българския [[шампион]] [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] официално обяват, че Пламен Илиев е подписал договор с клуба <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://football24.bg/novina/183858-oficialno-plamen-iliev-e-futbolist-na-ludogorec |заглавие=football24.bg |достъп_дата=2019-01-14 |архив_дата=2019-01-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190114210820/https://football24.bg/novina/183858-oficialno-plamen-iliev-e-futbolist-na-ludogorec }}</ref>. Прави неофициален дебют на [[18 януари]] [[2019]] г. в контролата „Лудогорец“-„Хонвед“ <ref>[https://topsport.bg/ludogoretz/ludogorets-pobedi-honved-s-4-2-v-kontrola.html Лудогорец победи Хонвед с 4:2 в контрола]</ref>. Дебютира в официален мач в ППЛ на [[15 февруари]] 2019 г. в срещата „[[ФК Верея (Стара Загора)]]“-„Лудогорец“ 0 - 0 <ref>[https://ludogorets.com/bg/news/?i=2915 Лудогорец не успя да победи Верея]</ref>. === Национален отбор === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://levski.bg/Levski/info/statistic/showPlayer.do?playerId=171651 Профил на официалния сайт на Левски] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111114104705/http://levski.bg/Levski/info/statistic/showPlayer.do?playerId=171651 |date=2011-11-14 }} * [http://levski.sportal.bg/statistics_player.php?champ=1&player=5808&team=6 Профил на sportal.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110316173814/http://levski.sportal.bg/statistics_player.php?team=6&player=5808&champ=1 |date=2011-03-16 }} * [http://levskisofia.info/player/plamen-iliev/ Статистика на LevskiSofia.info] {{Портал|Биографии|Футбол|Ботевград|България}} {{СОРТКАТ:Илиев, Пламен}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Български футболисти в Румъния]] [[Категория:Родени в Ботевград]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] 1srivh1klr13jykgtmiqmdkoj5ii1tm 0 321379 12214142 10926609 2024-04-25T14:31:49Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |местоположение = |местоположение-лег = }}{{Основна|История на Неапол}} '''Херцогство Неапол''' ({{lang|la|Ducatus Neapolitanus}}, {{Lang|it|Ducato di Napoli}}) е независима държава от [[9]] до [[12]] век в [[Южна Италия]] с център град [[Неапол]]. Първоначално е [[Тема (Византия)|византийска провинция]] ([[Тема (Византия)|тема]]), управлявана от военен [[губернатор]] (''dux''). Както и в други византийски територии на Италия местната [[аристокрация]] успява да превърне [[Херцогство|херцогството]] в автономна държава и да направи длъжността „херцог“ наследствена. Държавата, просъществувала повече от пет века през [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]], е известна и под името '''Неаполитанско херцогство''' ({{Lang|it|Ducato napoletano}}). Неаполитанското херцогство е въвлечено от самото си раждане и през цялото си съществуване в непрекъсната поредица от войни, главно отбранителни, срещу натиска на своите мощни и многобройни съседи. Сред тях са главно лангобардските княжества [[Херцогство Беневенто|Беневенто]], [[Княжество Салерно|Салерно]] и [[Княжество Капуа|Капуа]], [[Сарацини|сарацинските]] пирати, византийските императори, папите и накрая [[Нормани|норманите]], които окончателно го завладяват през [[1137|1137 г.]], слагайки край на неговата история. Територията принадлежи първо към [[Византийската империя]], но [[херцог|херцозите]] успяват да се откъснат от нейното господство. От [[840]] до [[1137]] г. херцогството се управлява от [[династия]]та ''Сергии'', основана от херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]]. През 1137 г. херцогството и град Неапол стават част от [[нормани|норманското]] [[кралство Сицилия]] на [[Роджер II (Сицилия)|Роджер II]]. == Територия == През [[7 век]] херцогството включва, в допълнение към Неапол, тясната зона на крайбрежните райони (като близките [[Амалфи]] и [[Гаета]]), които [[Лангобарди|лангобардите]] не успяват да завладеят. То се простира в района на сегашния [[Метрополен град Неапол|Метрополен град Неапол,]] включително отвъд града, Везувиано, полуостров [[Соренто]] и остров [[Капри (остров)|Капри]], [[Флегрейски полета|Флегрейските полета]] и островите [[Иския]] и [[Прочида]], района на [[Афрагола]], териториите на [[Помиляно д'Арко]], [[Кайвано]], [[Сант'Антимо]], [[Джуляно ин Кампания|Джулиано]] (до езерото Патрия), района на Нолано, както и районите на сегашната [[Казерта (провинция)|провинция Казерта,]] като [[Аверсански агрорайон|Аверсано]]. През 866 г. остров Капри е дарен на Амалфи след договор. Населението на столицата Неапол през този период варира между 30 и 35 хил. жители. Херцогският дворец се е намирал в древния квартал „Нил“, между сегашния хълм Монтероне и улицата „[[Спаканаполи]]“. Комплексът се характеризира с дворове, портици и градини. == История == Неаполитанският патрициат от херцогската епоха е представен от т. нар. „[[Магнат|магнатски]] семейства“, регистрирани в ''седалищата'' на средновековния град: сред тях изпъкват тези на Капече, Ферарио, Мелузо, Пишичели, Папансоня, Боча, де Дженаро, Русо и Морфиза, и те имат особено значение в гражданския живот на града от [[10 век]]. Датата на раждане на Неаполитанското херцогство е несигурна. Ако е вярно, че в Неапол е имало ''dux'' (херцог) от [[Готска война (535-554)|Готската война]] (първият е бил Конон, споменат от [[Велизарий]]), също толкова е вярно, че в началото той не е имал граждански правомощия, а само военни (най-висшите граждански авторитет е ''Iudex'', като напр. византиецът [[Схоластик]], споменат от папа [[Григорий I]]<ref>Gregorio Magno, ''[[Registrum epistolarum]]'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/III|III, 1, 2 e 15]].</ref>). По-специално, папа Григорий I, след като напразно моли екзарх [[Роман (екзарх)|Роман]] да изпрати ''dux'', назначава лично трибуна [[Констанций (военен)|Констанций]] за командир на градския гарнизон, който успява да защити града при обсадата на Неапол през [[592]] г. от [[Аричис I|Аричис I от Беневенто]] и [[Ариулф (Сполето)|Ариулф]] от [[Херцогство Сполето|Сполето]].<ref>Gregorio Magno, ''Registrum epistolarum'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/II|II, 31 e 46]].</ref> Формирането на херцогството е постепенен процес, който води до все по-голямо значение на ''dux-а'', който най-накрая става най-висшата гражданска и военна власт през [[638|638 г.]] В писмо папа [[Хонорий I]] нарежда на [[Магистър Милитум|магистър милитум]] [[Анатолий (Магистър Милитум)|Анатолий]], вероятно ''dux'' на Неапол, да предаде на ''Iudex Provinciae'' войник от [[Каструм|каструма]] на Салерно, виновен за убийството на брат му.<ref>{{Harv|Gundlach|pp. 693-718.}}</ref> От [[638]] г. нататък гражданските и военните власти са централизирани в херцога (''dux''), назначен от императора и подчинен първо на [[Равенски екзархат|екзарха на Равена]] и след края на екзархата на [[Стратег|стратега]] на Сицилия. През [[661|661 г.]], след като [[Лангобардско кралство|лангобардската]] заплаха намалява, [[Констант II]] назначава местния служител [[Василий (Неапол)|Василий]] за херцог: това е първата стъпка към формирането на независима от Византия държава. През [[763|763 г.]] херцог [[Стефан II (Неапол)|Стефан II Неаполитански]] сече местни монети с лика на светеца-покровител и със собствен [[монограм]]. Според някои историци оттогава датира автономията на херцогството, но то продължава да бъде част, поне номинално, от [[Византийска империя|Византийската империя]]. През [[818|818 г.]], след смъртта на херцог [[Антим (Неапол)|Антим]], Неапол се връща за кратък период под прекия контрол на византийците, които изпращат своите служители [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] и [[Протоспатарий|протоспатария]] [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] да управляват града. През [[821|821 г.]] със [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] херцогският пост се връща на местната управляваща класа. Арабската династия се установява в [[Палермо]] през [[831|831 г.]], но вече в Неапол може да се забележи промюсюлманска политика с оглед на по-средиземноморската, отколкото континентална насоченост на херцогството.<ref>{{Cite book|title=L'Italia mediterranea e gli incontri di civiltà|year=2001|publisher=Laterza|location=Bari-Roma|isbn=88-420-6138-7|page=61}}</ref>[[Файл:Southern Italy 1112.svg|мини|250px|Италия през 1112 г.]]През [[836|836 г.]] неаполитанците трябва да се съюзят със сарацините, за да се изправят пред още една обсада от принцовете на Беневенто (петата за двадесет години). По-нататъшна значителна стъпка към пълна автономия е направена през [[840|840 г.]], когато херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] обявява херцогския пост за наследствен. Особено важен е съюзът, довел до създаването на Кампанската лига, промотирана от папа [[Лъв IV (папа)|Лъв IV]] за защитата на Рим. Това е първият исторически съюз на [[Стари италиански държави|италианските държави]], обединени военно срещу външната заплаха, който предхожда по-известната [[Ломбардска лига]] с около три века. През лятото на [[849|849 г.]] Кампанската лига е главният герой на [[Битка при Остия|битката при Остия]], увековечена от [[Рафаело Санцио]] в [[Битката при Остия (Рафаел)|известна фреска]] в [[Стаи на Рафаело|стаите на Рафаело]] във Ватикана. Флот, съставен от кораби от херцогствата [[Херцогство Амалфи|Амалфи]], [[Херцогство Гаета|Гаета]], Неапол и [[Херцогство Соренто|Соренто]], под ръководството на консула [[Цезарий (Неапол)|Цезарий Неаполитански]], разбива сарацините, които се готвят да акостират близо до [[Остия]] с намерението да извършат нахлуването и унищожаването на Рим и на Папството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lega-campana_(Enciclopedia-Italiana)}}</ref> Освен това през [[10 век|10век]] те също трябва да се защитават от целите на император [[Ото II (Свещена Римска империя)|Ото II Саксонски]]. През [[1027|1027 г.]] херцог [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV Неаполитански]] дарява [[Графство Аверса]] на групата нормандски наемници на [[Райнулф Дренгот]], които са го подкрепили в поредната война срещу [[Княжество Капуа]]. От базата в [[Аверса]], в рамките на един век, норманите успяват да покорят цяла [[Южна Италия]], давайки живот на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Неаполитанското херцогство е една от последните територии, които попадат в нормански ръце, с капитулацията на херцог [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] през 1137 г. == Източници == <references /> {{Превод от|it|Ducato di Napoli|138696247}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Херцози на Неапол| ]] [[Категория:Херцози в Италия|*]] 614qqbl556onp8zz10nweby47ora9zp 12214157 12214142 2024-04-25T14:36:37Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |местоположение = |местоположение-лег = }}{{Основна|История на Неапол}} '''Херцогство Неапол''' ({{lang|la|Ducatus Neapolitanus}}, {{Lang|it|Ducato di Napoli}}) е независима държава от [[9]] до [[12]] век в [[Южна Италия]] с център град [[Неапол]]. Първоначално е [[Тема (Византия)|византийска провинция]] ([[Тема (Византия)|тема]]), управлявана от военен [[губернатор]] (''dux''). Както и в други византийски територии на Италия местната [[аристокрация]] успява да превърне [[Херцогство|херцогството]] в автономна държава и да направи длъжността „херцог“ наследствена. Държавата, просъществувала повече от пет века през [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]], е известна и под името '''Неаполитанско херцогство''' ({{Lang|it|Ducato napoletano}}). Неаполитанското херцогство е въвлечено от самото си раждане и през цялото си съществуване в непрекъсната поредица от войни, главно отбранителни, срещу натиска на своите мощни и многобройни съседи. Сред тях са главно лангобардските княжества [[Херцогство Беневенто|Беневенто]], [[Княжество Салерно|Салерно]] и [[Княжество Капуа|Капуа]], [[Сарацини|сарацинските]] пирати, византийските императори, папите и накрая [[Нормани|норманите]], които окончателно го завладяват през [[1137|1137 г.]], слагайки край на неговата история. Територията принадлежи първо към [[Византийската империя]], но [[херцог|херцозите]] успяват да се откъснат от нейното господство. От [[840]] до [[1137]] г. херцогството се управлява от [[династия]]та ''Сергии'', основана от херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]]. През 1137 г. херцогството и град Неапол стават част от [[нормани|норманското]] [[кралство Сицилия]] на [[Роджер II (Сицилия)|Роджер II]]. == Територия == [[Файл:Southern Italy 1112.svg|мини|250px|Южна Италия през 1112 г.]]През [[7 век]] херцогството включва, в допълнение към Неапол, тясната зона на крайбрежните райони (като близките [[Амалфи]] и [[Гаета]]), които [[Лангобарди|лангобардите]] не успяват да завладеят. То се простира в района на сегашния [[Метрополен град Неапол|Метрополен град Неапол,]] включително отвъд града, Везувиано, полуостров [[Соренто]] и остров [[Капри (остров)|Капри]], [[Флегрейски полета|Флегрейските полета]] и островите [[Иския]] и [[Прочида]], района на [[Афрагола]], териториите на [[Помиляно д'Арко]], [[Кайвано]], [[Сант'Антимо]], [[Джуляно ин Кампания|Джулиано]] (до езерото Патрия), района на Нолано, както и районите на сегашната [[Казерта (провинция)|провинция Казерта,]] като [[Аверсански агрорайон|Аверсано]]. През 866 г. остров Капри е дарен на Амалфи след договор. Населението на столицата Неапол през този период варира между 30 и 35 хил. жители. Херцогският дворец се е намирал в древния квартал „Нил“, между сегашния хълм Монтероне и улицата „[[Спаканаполи]]“. Комплексът се характеризира с дворове, портици и градини. == История == Неаполитанският патрициат от херцогската епоха е представен от т. нар. „[[Магнат|магнатски]] семейства“, регистрирани в ''седалищата'' на средновековния град: сред тях изпъкват тези на Капече, Ферарио, Мелузо, Пишичели, Папансоня, Боча, де Дженаро, Русо и Морфиза, и те имат особено значение в гражданския живот на града от [[10 век]]. Датата на раждане на Неаполитанското херцогство е несигурна. Ако е вярно, че в Неапол е имало ''dux'' (херцог) от [[Готска война (535-554)|Готската война]] (първият е бил Конон, споменат от [[Велизарий]]), също толкова е вярно, че в началото той не е имал граждански правомощия, а само военни (най-висшите граждански авторитет е ''Iudex'', като напр. византиецът [[Схоластик]], споменат от папа [[Григорий I]]<ref>Gregorio Magno, ''[[Registrum epistolarum]]'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/III|III, 1, 2 e 15]].</ref>). По-специално, папа Григорий I, след като напразно моли екзарх [[Роман (екзарх)|Роман]] да изпрати ''dux'', назначава лично трибуна [[Констанций (военен)|Констанций]] за командир на градския гарнизон, който успява да защити града при обсадата на Неапол през [[592]] г. от [[Аричис I|Аричис I от Беневенто]] и [[Ариулф (Сполето)|Ариулф]] от [[Херцогство Сполето|Сполето]].<ref>Gregorio Magno, ''Registrum epistolarum'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/II|II, 31 e 46]].</ref> Формирането на херцогството е постепенен процес, който води до все по-голямо значение на ''dux-а'', който най-накрая става най-висшата гражданска и военна власт през [[638|638 г.]] В писмо папа [[Хонорий I]] нарежда на [[Магистър Милитум|магистър милитум]] [[Анатолий (Магистър Милитум)|Анатолий]], вероятно ''dux'' на Неапол, да предаде на ''Iudex Provinciae'' войник от [[Каструм|каструма]] на Салерно, виновен за убийството на брат му.<ref>{{Harv|Gundlach|pp. 693-718.}}</ref> От [[638]] г. нататък гражданските и военните власти са централизирани в херцога (''dux''), назначен от и мператора и подчинен първо на [[Равенски екзархат|екзарха на Равена]] и след края на екзархата на [[Стратег|стратега]] на Сицилия. През [[661|661 г.]], след като [[Лангобардско кралство|лангобардската]] заплаха намалява, [[Констант II]] назначава местния служител [[Василий (Неапол)|Василий]] за херцог: това е първата стъпка към формирането на независима от Византия държава. През [[763|763 г.]] херцог [[Стефан II (Неапол)|Стефан II Неаполитански]] сече местни монети с лика на светеца-покровител и със собствен [[монограм]]. Според някои историци оттогава датира автономията на херцогството, но то продължава да бъде част, поне номинално, от [[Византийска империя|Византийската империя]]. През [[818|818 г.]], след смъртта на херцог [[Антим (Неапол)|Антим]], Неапол се връща за кратък период под прекия контрол на византийците, които изпращат своите служители [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] и [[Протоспатарий|протоспатария]] [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] да управляват града. През [[821|821 г.]] със [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] херцогският пост се връща на местната управляваща класа. Арабската династия се установява в [[Палермо]] през [[831|831 г.]], но вече в Неапол може да се забележи промюсюлманска политика с оглед на по-средиземноморската, отколкото континентална насоченост на херцогството.<ref>{{Cite book|title=L'Italia mediterranea e gli incontri di civiltà|year=2001|publisher=Laterza|location=Bari-Roma|isbn=88-420-6138-7|page=61}}</ref> През [[836|836 г.]] неаполитанците трябва да се съюзят със сарацините, за да се изправят пред още една обсада от принцовете на Беневенто (петата за двадесет години). По-нататъшна значителна стъпка към пълна автономия е направена през [[840|840 г.]], когато херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] обявява херцогския пост за наследствен. [[Файл:Raphael Ostia.jpg|мини|311x311пкс|Рафаело Санцио, ''Битката при Остия'', 1515-1515 г.]] Особено важен е съюзът, довел до създаването на Кампанската лига, промотирана от папа [[Лъв IV (папа)|Лъв IV]] за защитата на Рим. Това е първият исторически съюз на [[Стари италиански държави|италианските държави]], обединени военно срещу външната заплаха, който предхожда по-известната [[Ломбардска лига]] с около три века. През лятото на [[849|849 г.]] Кампанската лига е главният герой на [[Битка при Остия|битката при Остия]], увековечена от [[Рафаело Санцио]] в [[Битката при Остия (Рафаел)|известна фреска]] в [[Стаи на Рафаело|стаите на Рафаело]] във Ватикана. Флот, съставен от кораби от херцогствата [[Херцогство Амалфи|Амалфи]], [[Херцогство Гаета|Гаета]], Неапол и [[Херцогство Соренто|Соренто]], под ръководството на консула [[Цезарий (Неапол)|Цезарий Неаполитански]], разбива сарацините, които се готвят да акостират близо до [[Остия]] с намерението да извършат нахлуването и унищожаването на Рим и на Папството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lega-campana_(Enciclopedia-Italiana)}}</ref> Освен това през [[10 век|10век]] те също трябва да се защитават от целите на император [[Ото II (Свещена Римска империя)|Ото II Саксонски]]. През [[1027|1027 г.]] херцог [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV Неаполитански]] дарява [[Графство Аверса]] на групата нормандски наемници на [[Райнулф Дренгот]], които са го подкрепили в поредната война срещу [[Княжество Капуа]]. От базата в [[Аверса]], в рамките на един век, норманите успяват да покорят цяла [[Южна Италия]], давайки живот на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Неаполитанското херцогство е една от последните територии, които попадат в нормански ръце, с капитулацията на херцог [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] през 1137 г. == Херцози на Неапол == === Номинирани от Византия === * [[Мауренцио от Неапол|Морис]] (598 или 599) * [[Годискалко от Неапол|Годишал]] (599-600) * ... (600-603) * [[Гондуино от Неапол|Гондуино]] (603-60?) * ... (60?-610) * [[Йоан от Компса]] (преди 610-616 г.) * ... (616-661) * [[Василий от Неапол|Василий]] от [[661]] до [[666|666 г.]] (назначен от [[Император на Византия|византийския император]] [[Констант II|Констанс II]] ); * [[Teofilatto I di Napoli|Теофилакт I]] от [[666]] до [[670|670 г]] .; * [[Cosma di Napoli|Козма]] от [[670]] до [[672|672 г]] .; * [[Andrea I di Napoli (duca)|Андрей I]] от [[672]] до [[677|677 г]] .; * [[Cesario I di Napoli|Цезарий I]] от [[677]] до [[684|684 г]] .; * [[Стефан I от Неапол|Стефан I]] от [[684]] до [[687|687 г]] .; * [[Бонело от Неапол|Бонело]] от [[687]] до [[696|696 г]] .; * [[Teodosio di Napoli|Теодосий]] от [[696]] до [[706|706 г]] .; * [[Цезарио II от Неапол|Цезарий II]] от [[706]] до [[711|711 г]] .; * [[Йоан I от Неапол (херцог)|Йоан I]] от [[711]] до [[719|719 г]] .; * [[Теодор I от Неапол|Теодор I]] от [[719]] до [[729|729 г]] .; * [[Георги от Неапол|Георги]] от [[729]] до [[739|739 г]] .; * [[Григорий I от Неапол|Григорий I]] от [[740]] до [[755|755 г]] .; * [[Стефан II от Неапол|Стефан II]] от [[755]] до [[800|800 г.]] (установява ''официална'' независимост от Византийската империя през [[763|763 г.]], свързва сина си ''Цезарий'' с властта, след това другия си син [[Григорий II от Неапол|Григорий II]] от [[788]] до [[794|794 г.]] ); * [[Теофилакт II от Неапол|Теофилакт II]] от [[794]] / [[800]] до [[801]] ; * [[Антимо от Неапол|Антимо]] от [[801]] до [[818|818 г]] .; * [[Теоктист (Неапол)|Теоктистос]] от [[818]] г. до [[821|821 г.]] (този период е покрит от представител на Византийската империя, за да сложи край на война за наследство); * [[Теодор II от Неапол|Теодор II]] през [[821|821 г]] .; * [[Стефан III от Неапол|Стефан III]] от [[821]] до [[832|832 г]] .; * [[Боно от Неапол|Боно]] от [[832]] до [[834|834 г]] .; * [[Лъв от Неапол|Лъв]] през [[834|834 г]] .; * [[Андрей II от Неапол|Андрей II]] от [[834]] до [[840|840 г]] .; * [[Графство Неапол|Контардо]] през [[840|840 г.]] === С наследствени титли === Тези херцози бяха по-независими от своите предшественици и не бяха избрани от императора, а бяха потомци на [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]], който беше избран от гражданите. ==== Династията на Сергиите ==== * [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] от [[840]] до [[864|864 г.]] (граф на [[Куме|Кума]] ); * [[Григорий III от Неапол|Григорий III]] от [[864]] до [[870|870 г]] .; * [[Сергий II (херцог на Неапол)|Сергий II]] от [[870]] до [[877|877 г]] .; * [[Атанасий II от Неапол|Атанасий II]] от [[878]] до [[898|898 г]] .; * [[Григорий IV от Неапол|Григорий IV]] от [[898]] до [[915|915 г]] .; * [[Йоан II от Неапол|Йоан II]] от [[915]] до [[919|919 г]] .; * [[Марино I от Неапол|Марин I]] от [[919]] до [[928|928 г]] .; * [[Йоан III от Неапол|Йоан III]] от [[928]] до [[968|968 г]] .; * [[Марино II от Неапол|Марин II]] от [[968]] до [[977|977 г]] .; * [[Сергий III от Неапол|Сергий III]] от [[977]] до [[998|998 г]] .; * [[Йоан IV от Неапол|Йоан IV]] от [[998]] до [[1002|1002 г]] .; * [[Сергий IV от Неапол|Сергий IV]] от [[1002]] до [[1027]] (годината, в която той дарява [[графство Аверса]] на [[Райнулфо Дренгот|Райнулф Дренгот]], първият [[Нормани|нормански]] рицар в Южна Италия) - от [[1027]] до [[1030]] херцогството е управлявано от [[Пандулф IV от Капуа]] - (2-ро регентство) от [[1030|1030 г.]] до [[1036]] ; * [[Йоан V от Неапол|Йоан V]] от ''[[1036]]'' до [[1042|1042 г]] .; * [[Сергий V от Неапол|Сергий V]] от [[1042]] до ''[[1082|1082 г]]'' .; * [[Сергий VI от Неапол|Сергий VI]] от ''[[1082]]'' до [[1097]] или [[1107|1107 г]] .; * [[Giovanni VI di Napoli|Йоан VI]] от [[1097]] или [[1107]] [[1123|до 1120/1123 г]] [[1120|.;]] * [[Сергий VII от Неапол|Сергий VII]] от [[1120|1120/1123]] до [[1123|1137]] (норманско завладяване на [[1137|Неапол]] ). == Източници == <references /> {{Превод от|it|Ducato di Napoli|138696247}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Херцози на Неапол| ]] [[Категория:Херцози в Италия|*]] 67sdu5j9t08i25928d7eynnehqzlrrv 12214176 12214157 2024-04-25T14:47:42Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |местоположение = |местоположение-лег = }}{{Основна|История на Неапол}} '''Херцогство Неапол''' ({{lang|la|Ducatus Neapolitanus}}, {{Lang|it|Ducato di Napoli}}) е независима държава от [[9]] до [[12]] век в [[Южна Италия]] с център град [[Неапол]]. Първоначално е [[Тема (Византия)|византийска провинция]] ([[Тема (Византия)|тема]]), управлявана от военен [[губернатор]] (''dux''). Както и в други византийски територии на Италия местната [[аристокрация]] успява да превърне [[Херцогство|херцогството]] в автономна държава и да направи длъжността „херцог“ наследствена. Държавата, просъществувала повече от пет века през [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]], е известна и под името '''Неаполитанско херцогство''' ({{Lang|it|Ducato napoletano}}). Неаполитанското херцогство е въвлечено от самото си раждане и през цялото си съществуване в непрекъсната поредица от войни, главно отбранителни, срещу натиска на своите мощни и многобройни съседи. Сред тях са главно лангобардските княжества [[Херцогство Беневенто|Беневенто]], [[Княжество Салерно|Салерно]] и [[Княжество Капуа|Капуа]], [[Сарацини|сарацинските]] пирати, византийските императори, папите и накрая [[Нормани|норманите]], които окончателно го завладяват през [[1137|1137 г.]], слагайки край на неговата история. Територията принадлежи първо към [[Византийската империя]], но [[херцог|херцозите]] успяват да се откъснат от нейното господство. От [[840]] до [[1137]] г. херцогството се управлява от [[династия]]та ''Сергии'', основана от херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]]. През 1137 г. херцогството и град Неапол стават част от [[нормани|норманското]] [[кралство Сицилия]] на [[Роджер II (Сицилия)|Роджер II]]. == Територия == [[Файл:Southern Italy 1112.svg|мини|250px|Южна Италия през 1112 г.]]През [[7 век]] херцогството включва, в допълнение към Неапол, тясната зона на крайбрежните райони (като близките [[Амалфи]] и [[Гаета]]), които [[Лангобарди|лангобардите]] не успяват да завладеят. То се простира в района на сегашния [[Метрополен град Неапол|Метрополен град Неапол,]] включително отвъд града, Везувиано, полуостров [[Соренто]] и остров [[Капри (остров)|Капри]], [[Флегрейски полета|Флегрейските полета]] и островите [[Иския]] и [[Прочида]], района на [[Афрагола]], териториите на [[Помиляно д'Арко]], [[Кайвано]], [[Сант'Антимо]], [[Джуляно ин Кампания|Джулиано]] (до езерото Патрия), района на Нолано, както и районите на сегашната [[Казерта (провинция)|провинция Казерта,]] като [[Аверсански агрорайон|Аверсано]]. През 866 г. остров Капри е дарен на Амалфи след договор. Населението на столицата Неапол през този период варира между 30 и 35 хил. жители. Херцогският дворец се е намирал в древния квартал „Нил“, между сегашния хълм Монтероне и улицата „[[Спаканаполи]]“. Комплексът се характеризира с дворове, портици и градини. == История == Неаполитанският патрициат от херцогската епоха е представен от т. нар. „[[Магнат|магнатски]] семейства“, регистрирани в ''седалищата'' на средновековния град: сред тях изпъкват тези на Капече, Ферарио, Мелузо, Пишичели, Папансоня, Боча, де Дженаро, Русо и Морфиза, и те имат особено значение в гражданския живот на града от [[10 век]]. Датата на раждане на Неаполитанското херцогство е несигурна. Ако е вярно, че в Неапол е имало ''dux'' (херцог) от [[Готска война (535-554)|Готската война]] (първият е бил Конон, споменат от [[Велизарий]]), също толкова е вярно, че в началото той не е имал граждански правомощия, а само военни (най-висшите граждански авторитет е ''Iudex'', като напр. византиецът [[Схоластик]], споменат от папа [[Григорий I]]<ref>Gregorio Magno, ''[[Registrum epistolarum]]'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/III|III, 1, 2 e 15]].</ref>). По-специално, папа Григорий I, след като напразно моли екзарх [[Роман (екзарх)|Роман]] да изпрати ''dux'', назначава лично трибуна [[Констанций (военен)|Констанций]] за командир на градския гарнизон, който успява да защити града при обсадата на Неапол през [[592]] г. от [[Аричис I|Аричис I от Беневенто]] и [[Ариулф (Сполето)|Ариулф]] от [[Херцогство Сполето|Сполето]].<ref>Gregorio Magno, ''Registrum epistolarum'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/II|II, 31 e 46]].</ref> Формирането на херцогството е постепенен процес, който води до все по-голямо значение на ''dux-а'', който най-накрая става най-висшата гражданска и военна власт през [[638|638 г.]] В писмо папа [[Хонорий I]] нарежда на [[Магистър Милитум|магистър милитум]] [[Анатолий (Магистър Милитум)|Анатолий]], вероятно ''dux'' на Неапол, да предаде на ''Iudex Provinciae'' войник от [[Каструм|каструма]] на Салерно, виновен за убийството на брат му.<ref>{{Harv|Gundlach|pp. 693-718.}}</ref> От [[638]] г. нататък гражданските и военните власти са централизирани в херцога (''dux''), назначен от и мператора и подчинен първо на [[Равенски екзархат|екзарха на Равена]] и след края на екзархата на [[Стратег|стратега]] на Сицилия. През [[661|661 г.]], след като [[Лангобардско кралство|лангобардската]] заплаха намалява, [[Констант II]] назначава местния служител [[Василий (Неапол)|Василий]] за херцог: това е първата стъпка към формирането на независима от Византия държава. През [[763|763 г.]] херцог [[Стефан II (Неапол)|Стефан II Неаполитански]] сече местни монети с лика на светеца-покровител и със собствен [[монограм]]. Според някои историци оттогава датира автономията на херцогството, но то продължава да бъде част, поне номинално, от [[Византийска империя|Византийската империя]]. През [[818|818 г.]], след смъртта на херцог [[Антим (Неапол)|Антим]], Неапол се връща за кратък период под прекия контрол на византийците, които изпращат своите служители [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] и [[Протоспатарий|протоспатария]] [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] да управляват града. През [[821|821 г.]] със [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] херцогският пост се връща на местната управляваща класа. Арабската династия се установява в [[Палермо]] през [[831|831 г.]], но вече в Неапол може да се забележи промюсюлманска политика с оглед на по-средиземноморската, отколкото континентална насоченост на херцогството.<ref>{{Cite book|title=L'Italia mediterranea e gli incontri di civiltà|year=2001|publisher=Laterza|location=Bari-Roma|isbn=88-420-6138-7|page=61}}</ref> През [[836|836 г.]] неаполитанците трябва да се съюзят със сарацините, за да се изправят пред още една обсада от принцовете на Беневенто (петата за двадесет години). По-нататъшна значителна стъпка към пълна автономия е направена през [[840|840 г.]], когато херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] обявява херцогския пост за наследствен. [[Файл:Raphael Ostia.jpg|мини|311x311пкс|Рафаело Санцио, ''Битката при Остия'', 1515-1515 г.]] Особено важен е съюзът, довел до създаването на Кампанската лига, промотирана от папа [[Лъв IV (папа)|Лъв IV]] за защитата на Рим. Това е първият исторически съюз на [[Стари италиански държави|италианските държави]], обединени военно срещу външната заплаха, който предхожда по-известната [[Ломбардска лига]] с около три века. През лятото на [[849|849 г.]] Кампанската лига е главният герой на [[Битка при Остия|битката при Остия]], увековечена от [[Рафаело Санцио]] в [[Битката при Остия (Рафаел)|известна фреска]] в [[Стаи на Рафаело|стаите на Рафаело]] във Ватикана. Флот, съставен от кораби от херцогствата [[Херцогство Амалфи|Амалфи]], [[Херцогство Гаета|Гаета]], Неапол и [[Херцогство Соренто|Соренто]], под ръководството на консула [[Цезарий (Неапол)|Цезарий Неаполитански]], разбива сарацините, които се готвят да акостират близо до [[Остия]] с намерението да извършат нахлуването и унищожаването на Рим и на Папството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lega-campana_(Enciclopedia-Italiana)}}</ref> Освен това през [[10 век|10век]] те също трябва да се защитават от целите на император [[Ото II (Свещена Римска империя)|Ото II Саксонски]]. През [[1027|1027 г.]] херцог [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV Неаполитански]] дарява [[Графство Аверса]] на групата нормандски наемници на [[Райнулф Дренгот]], които са го подкрепили в поредната война срещу [[Княжество Капуа]]. От базата в [[Аверса]], в рамките на един век, норманите успяват да покорят цяла [[Южна Италия]], давайки живот на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Неаполитанското херцогство е една от последните територии, които попадат в нормански ръце, с капитулацията на херцог [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] през 1137 г. == Херцози на Неапол == === Номинирани от Византия === * 598 или 599ː [[Мавренций (Неапол)|Мавренций]] * 599-600ː [[Годискал (Неапол)|Годискал]] * 600-603ː ? * 603-60?ː [[Гондуин (Неапол)|Гондуин]] * 60?-610ː ? * преди 610-616ː [[Йоан от Компса]] * .616-661ː ? * 661-666ː [[Василий (Неапол)|Василий]] (назначен от [[Император на Византия|византийския император]] [[Констант II|Констанс II]]) * 666-670ː [[Теофилакт I (Неапол)|Теофилакт I]] * 670-672ː [[Козма (Неапол)|Козма]] * 672-677ː [[Andrea I (Неапол)|Андрей I]] * 677-684ː [[Цезарий I (Неапол)|Цезарий I]] * 684-687ː [[Стефан I (Неапол)|Стефан I]] * 687-696ː [[Бонел (Неапол)|Бонел]] * 696-706ː [[Теодосий (Неапол)|Теодосий]] * 706-711ː [[Цезарий II (Неапол)|Цезарий II]] * 711-719ː [[Йоан I (Неапол)|Йоан I]] * 719-729ː [[Теодор I (Неапол)|Теодор I]] * 729-79ː [[Георги (Неапол)|Георги]] * 740-755ː [[Григорий I (Неапол)|Григорий I]] * 755-800ː [[Стефан II (Неапол)|Стефан II]] (установява официална независимост от Византийската империя през [[763|763 г.]], свързва сина си ''Цезарий'' с властта, след това другия си син [[Григорий II (Неапол)|Григорий II]] от [[788]] до [[794|794 г.]]) * 794/800-801ː [[Теофилакт II (Неапол)|Теофилакт II]] * 801-818ː [[Антим (Неапол)|Антим]] * 818-821ː [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] (този период е покрит от представител на Византийската империя, за да сложи край на наследствената война) * 821ː [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] * 821-832ː [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] * 832-834ː [[Боно (Неапол)|Боно]] * 834ː [[Лъв (Неапол)|Лъв]] * 834-840ː [[Андрей II (Неапол)|Андрей II]] * 840ː [[Контард (Неапол)|Контард]] === С наследствени титли === Тези херцози бяха по-независими от своите предшественици и не бяха избрани от императора, а бяха потомци на [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]], който беше избран от гражданите. ==== Династията на Сергиите ==== * [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] от [[840]] до [[864|864 г.]] (граф на [[Куме|Кума]] ); * [[Григорий III от Неапол|Григорий III]] от [[864]] до [[870|870 г]] .; * [[Сергий II (херцог на Неапол)|Сергий II]] от [[870]] до [[877|877 г]] .; * [[Атанасий II от Неапол|Атанасий II]] от [[878]] до [[898|898 г]] .; * [[Григорий IV от Неапол|Григорий IV]] от [[898]] до [[915|915 г]] .; * [[Йоан II от Неапол|Йоан II]] от [[915]] до [[919|919 г]] .; * [[Марино I от Неапол|Марин I]] от [[919]] до [[928|928 г]] .; * [[Йоан III от Неапол|Йоан III]] от [[928]] до [[968|968 г]] .; * [[Марино II от Неапол|Марин II]] от [[968]] до [[977|977 г]] .; * [[Сергий III от Неапол|Сергий III]] от [[977]] до [[998|998 г]] .; * [[Йоан IV от Неапол|Йоан IV]] от [[998]] до [[1002|1002 г]] .; * [[Сергий IV от Неапол|Сергий IV]] от [[1002]] до [[1027]] (годината, в която той дарява [[графство Аверса]] на [[Райнулфо Дренгот|Райнулф Дренгот]], първият [[Нормани|нормански]] рицар в Южна Италия) - от [[1027]] до [[1030]] херцогството е управлявано от [[Пандулф IV от Капуа]] - (2-ро регентство) от [[1030|1030 г.]] до [[1036]] ; * [[Йоан V от Неапол|Йоан V]] от ''[[1036]]'' до [[1042|1042 г]] .; * [[Сергий V от Неапол|Сергий V]] от [[1042]] до ''[[1082|1082 г]]'' .; * [[Сергий VI от Неапол|Сергий VI]] от ''[[1082]]'' до [[1097]] или [[1107|1107 г]] .; * [[Giovanni VI di Napoli|Йоан VI]] от [[1097]] или [[1107]] [[1123|до 1120/1123 г]] [[1120|.;]] * [[Сергий VII от Неапол|Сергий VII]] от [[1120|1120/1123]] до [[1123|1137]] (норманско завладяване на [[1137|Неапол]] ). == Източници == <references /> {{Превод от|it|Ducato di Napoli|138696247}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Херцози на Неапол| ]] [[Категория:Херцози в Италия|*]] k3sdum7ddsow6fvtcb20b3v5axx49p7 12214191 12214176 2024-04-25T14:54:25Z Ambra75 259141 /* Херцози на Неапол */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |местоположение = |местоположение-лег = }}{{Основна|История на Неапол}} '''Херцогство Неапол''' ({{lang|la|Ducatus Neapolitanus}}, {{Lang|it|Ducato di Napoli}}) е независима държава от [[9]] до [[12]] век в [[Южна Италия]] с център град [[Неапол]]. Първоначално е [[Тема (Византия)|византийска провинция]] ([[Тема (Византия)|тема]]), управлявана от военен [[губернатор]] (''dux''). Както и в други византийски територии на Италия местната [[аристокрация]] успява да превърне [[Херцогство|херцогството]] в автономна държава и да направи длъжността „херцог“ наследствена. Държавата, просъществувала повече от пет века през [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]], е известна и под името '''Неаполитанско херцогство''' ({{Lang|it|Ducato napoletano}}). Неаполитанското херцогство е въвлечено от самото си раждане и през цялото си съществуване в непрекъсната поредица от войни, главно отбранителни, срещу натиска на своите мощни и многобройни съседи. Сред тях са главно лангобардските княжества [[Херцогство Беневенто|Беневенто]], [[Княжество Салерно|Салерно]] и [[Княжество Капуа|Капуа]], [[Сарацини|сарацинските]] пирати, византийските императори, папите и накрая [[Нормани|норманите]], които окончателно го завладяват през [[1137|1137 г.]], слагайки край на неговата история. Територията принадлежи първо към [[Византийската империя]], но [[херцог|херцозите]] успяват да се откъснат от нейното господство. От [[840]] до [[1137]] г. херцогството се управлява от [[династия]]та ''Сергии'', основана от херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]]. През 1137 г. херцогството и град Неапол стават част от [[нормани|норманското]] [[кралство Сицилия]] на [[Роджер II (Сицилия)|Роджер II]]. == Територия == [[Файл:Southern Italy 1112.svg|мини|250px|Южна Италия през 1112 г.]]През [[7 век]] херцогството включва, в допълнение към Неапол, тясната зона на крайбрежните райони (като близките [[Амалфи]] и [[Гаета]]), които [[Лангобарди|лангобардите]] не успяват да завладеят. То се простира в района на сегашния [[Метрополен град Неапол|Метрополен град Неапол,]] включително отвъд града, Везувиано, полуостров [[Соренто]] и остров [[Капри (остров)|Капри]], [[Флегрейски полета|Флегрейските полета]] и островите [[Иския]] и [[Прочида]], района на [[Афрагола]], териториите на [[Помиляно д'Арко]], [[Кайвано]], [[Сант'Антимо]], [[Джуляно ин Кампания|Джулиано]] (до езерото Патрия), района на Нолано, както и районите на сегашната [[Казерта (провинция)|провинция Казерта,]] като [[Аверсански агрорайон|Аверсано]]. През 866 г. остров Капри е дарен на Амалфи след договор. Населението на столицата Неапол през този период варира между 30 и 35 хил. жители. Херцогският дворец се е намирал в древния квартал „Нил“, между сегашния хълм Монтероне и улицата „[[Спаканаполи]]“. Комплексът се характеризира с дворове, портици и градини. == История == Неаполитанският патрициат от херцогската епоха е представен от т. нар. „[[Магнат|магнатски]] семейства“, регистрирани в ''седалищата'' на средновековния град: сред тях изпъкват тези на Капече, Ферарио, Мелузо, Пишичели, Папансоня, Боча, де Дженаро, Русо и Морфиза, и те имат особено значение в гражданския живот на града от [[10 век]]. Датата на раждане на Неаполитанското херцогство е несигурна. Ако е вярно, че в Неапол е имало ''dux'' (херцог) от [[Готска война (535-554)|Готската война]] (първият е бил Конон, споменат от [[Велизарий]]), също толкова е вярно, че в началото той не е имал граждански правомощия, а само военни (най-висшите граждански авторитет е ''Iudex'', като напр. византиецът [[Схоластик]], споменат от папа [[Григорий I]]<ref>Gregorio Magno, ''[[Registrum epistolarum]]'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/III|III, 1, 2 e 15]].</ref>). По-специално, папа Григорий I, след като напразно моли екзарх [[Роман (екзарх)|Роман]] да изпрати ''dux'', назначава лично трибуна [[Констанций (военен)|Констанций]] за командир на градския гарнизон, който успява да защити града при обсадата на Неапол през [[592]] г. от [[Аричис I|Аричис I от Беневенто]] и [[Ариулф (Сполето)|Ариулф]] от [[Херцогство Сполето|Сполето]].<ref>Gregorio Magno, ''Registrum epistolarum'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/II|II, 31 e 46]].</ref> Формирането на херцогството е постепенен процес, който води до все по-голямо значение на ''dux-а'', който най-накрая става най-висшата гражданска и военна власт през [[638|638 г.]] В писмо папа [[Хонорий I]] нарежда на [[Магистър Милитум|магистър милитум]] [[Анатолий (Магистър Милитум)|Анатолий]], вероятно ''dux'' на Неапол, да предаде на ''Iudex Provinciae'' войник от [[Каструм|каструма]] на Салерно, виновен за убийството на брат му.<ref>{{Harv|Gundlach|pp. 693-718.}}</ref> От [[638]] г. нататък гражданските и военните власти са централизирани в херцога (''dux''), назначен от и мператора и подчинен първо на [[Равенски екзархат|екзарха на Равена]] и след края на екзархата на [[Стратег|стратега]] на Сицилия. През [[661|661 г.]], след като [[Лангобардско кралство|лангобардската]] заплаха намалява, [[Констант II]] назначава местния служител [[Василий (Неапол)|Василий]] за херцог: това е първата стъпка към формирането на независима от Византия държава. През [[763|763 г.]] херцог [[Стефан II (Неапол)|Стефан II Неаполитански]] сече местни монети с лика на светеца-покровител и със собствен [[монограм]]. Според някои историци оттогава датира автономията на херцогството, но то продължава да бъде част, поне номинално, от [[Византийска империя|Византийската империя]]. През [[818|818 г.]], след смъртта на херцог [[Антим (Неапол)|Антим]], Неапол се връща за кратък период под прекия контрол на византийците, които изпращат своите служители [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] и [[Протоспатарий|протоспатария]] [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] да управляват града. През [[821|821 г.]] със [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] херцогският пост се връща на местната управляваща класа. Арабската династия се установява в [[Палермо]] през [[831|831 г.]], но вече в Неапол може да се забележи промюсюлманска политика с оглед на по-средиземноморската, отколкото континентална насоченост на херцогството.<ref>{{Cite book|title=L'Italia mediterranea e gli incontri di civiltà|year=2001|publisher=Laterza|location=Bari-Roma|isbn=88-420-6138-7|page=61}}</ref> През [[836|836 г.]] неаполитанците трябва да се съюзят със сарацините, за да се изправят пред още една обсада от принцовете на Беневенто (петата за двадесет години). По-нататъшна значителна стъпка към пълна автономия е направена през [[840|840 г.]], когато херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] обявява херцогския пост за наследствен. [[Файл:Raphael Ostia.jpg|мини|311x311пкс|Рафаело Санцио, ''Битката при Остия'', 1515-1515 г.]] Особено важен е съюзът, довел до създаването на Кампанската лига, промотирана от папа [[Лъв IV (папа)|Лъв IV]] за защитата на Рим. Това е първият исторически съюз на [[Стари италиански държави|италианските държави]], обединени военно срещу външната заплаха, който предхожда по-известната [[Ломбардска лига]] с около три века. През лятото на [[849|849 г.]] Кампанската лига е главният герой на [[Битка при Остия|битката при Остия]], увековечена от [[Рафаело Санцио]] в [[Битката при Остия (Рафаел)|известна фреска]] в [[Стаи на Рафаело|стаите на Рафаело]] във Ватикана. Флот, съставен от кораби от херцогствата [[Херцогство Амалфи|Амалфи]], [[Херцогство Гаета|Гаета]], Неапол и [[Херцогство Соренто|Соренто]], под ръководството на консула [[Цезарий (Неапол)|Цезарий Неаполитански]], разбива сарацините, които се готвят да акостират близо до [[Остия]] с намерението да извършат нахлуването и унищожаването на Рим и на Папството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lega-campana_(Enciclopedia-Italiana)}}</ref> Освен това през [[10 век|10век]] те също трябва да се защитават от целите на император [[Ото II (Свещена Римска империя)|Ото II Саксонски]]. През [[1027|1027 г.]] херцог [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV Неаполитански]] дарява [[Графство Аверса]] на групата нормандски наемници на [[Райнулф Дренгот]], които са го подкрепили в поредната война срещу [[Княжество Капуа]]. От базата в [[Аверса]], в рамките на един век, норманите успяват да покорят цяла [[Южна Италия]], давайки живот на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Неаполитанското херцогство е една от последните територии, които попадат в нормански ръце, с капитулацията на херцог [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] през 1137 г. == Херцози на Неапол == === Номинирани от Византия === * 598 или 599ː [[Мавренций (Неапол)|Мавренций]] * 599-600ː [[Годискал (Неапол)|Годискал]] * 600-603ː ? * 603-60?ː [[Гондуин (Неапол)|Гондуин]] * 60?-610ː ? * преди 610-616ː [[Йоан от Компса]] * .616-661ː ? * 661-666ː [[Василий (Неапол)|Василий]] (назначен от [[Император на Византия|византийския император]] [[Констант II|Констанс II]]) * 666-670ː [[Теофилакт I (Неапол)|Теофилакт I]] * 670-672ː [[Козма (Неапол)|Козма]] * 672-677ː [[Andrea I (Неапол)|Андрей I]] * 677-684ː [[Цезарий I (Неапол)|Цезарий I]] * 684-687ː [[Стефан I (Неапол)|Стефан I]] * 687-696ː [[Бонел (Неапол)|Бонел]] * 696-706ː [[Теодосий (Неапол)|Теодосий]] * 706-711ː [[Цезарий II (Неапол)|Цезарий II]] * 711-719ː [[Йоан I (Неапол)|Йоан I]] * 719-729ː [[Теодор I (Неапол)|Теодор I]] * 729-79ː [[Георги (Неапол)|Георги]] * 740-755ː [[Григорий I (Неапол)|Григорий I]] * 755-800ː [[Стефан II (Неапол)|Стефан II]] (установява официална независимост от Византийската империя през [[763|763 г.]], свързва сина си ''Цезарий'' с властта, след това другия си син [[Григорий II (Неапол)|Григорий II]] от [[788]] до [[794|794 г.]]) * 794/800-801ː [[Теофилакт II (Неапол)|Теофилакт II]] * 801-818ː [[Антим (Неапол)|Антим]] * 818-821ː [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] (този период е покрит от представител на Византийската империя, за да сложи край на наследствената война) * 821ː [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] * 821-832ː [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] * 832-834ː [[Боно (Неапол)|Боно]] * 834ː [[Лъв (Неапол)|Лъв]] * 834-840ː [[Андрей II (Неапол)|Андрей II]] * 840ː [[Контард (Неапол)|Контард]] === С наследствени титли === Тези херцози са по-независими от своите предшественици и не са избрани от императора, а са потомци на [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]], който е избран от гражданите. ==== Династия на Сергиите ==== * 840-864ː [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] (граф на [[Куме|Кума]] ) * 864-870ː [[Григорий III (Неапол)|Григорий III]] * 870-877ː [[Сергий II (херцог на Неапол)|Сергий II]] * 878-898ː [[Атанасий II (Неапол)|Атанасий II]] * 898-915ː [[Григорий IV (Неапол)|Григорий IV]] * 915-919ː [[Йоан II (Неапол)|Йоан II]] * 919-928ː [[Марино I (Неапол)|Марин I]] * 928-968ː [[Йоан III (Неапол)|Йоан III]] * 968-977ː [[Марино II (Неапол)|Марин II]] * 977-998ː [[Сергий III (Неапол)|Сергий III]] * 998-1002ː [[Йоан IV (Неапол)|Йоан IV]] * 1002-1027ː [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV]] (през 1027 г. дарява [[Графство Аверса]] на [[Райнулф Дренгот]] – първият [[Нормани|нормански]] рицар в Южна Италия) * 1027-1030ː [[Пандулф IV (Капуа)|Пандулф IV от Капуа]] * 1030-1036ː Яандулф IV от Капуа (2-ро регентство) * 1036-1042ː [[Йоан V (Неапол)|Йоан V]] * 1042-1082ː [[Сергий V (Неапол)|Сергий V]] * 1082-1097 или 107ː [[Сергий VI (Неапол)|Сергий VI]] * 1097 или 1107-1120/112ː [[Йоан VI (Неапол)|Йоан VI]] * 1120/1123-1137ː [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] (норманско завладяване на [[1137|Неапол]]) == Източници == <references /> {{Превод от|it|Ducato di Napoli|138696247}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Херцози на Неапол| ]] [[Категория:Херцози в Италия|*]] l5m020zburool5ydslrzerlomrmm8rp 12214293 12214191 2024-04-25T17:47:18Z Ambra75 259141 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |местоположение = |местоположение-лег = |официално-име=Ducatus Neapolitanus|статут=[[херцогство]]|начало=[[598]]-[[638]]?|край=[[1137]]|континент=[[Европа]]|неофициален-език=[[Италиански език|италиански]]<br>[[южно-италиански диалекти]]<br>[[Латински език|латински]]|столица=[[Неапол]]|епоха-вид=[[Средновековие]]|днес_част={{Италия}}|p1=[[Византийска империя]]|s2=[[Сицилианско кралство]]|династия=Сергии}}{{Основна|История на Неапол}} '''Херцогство Неапол''' ({{lang|la|Ducatus Neapolitanus}}, {{Lang|it|Ducato di Napoli}}) е независима държава от [[9]] до [[12]] век в [[Южна Италия]] с център град [[Неапол]]. Първоначално е [[Тема (Византия)|византийска провинция]] ([[Тема (Византия)|тема]]), управлявана от военен [[губернатор]] (''dux''). Както и в други византийски територии на Италия местната [[аристокрация]] успява да превърне [[Херцогство|херцогството]] в автономна държава и да направи длъжността „херцог“ наследствена. Държавата, просъществувала повече от пет века през [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]], е известна и под името '''Неаполитанско херцогство''' ({{Lang|it|Ducato napoletano}}). Неаполитанското херцогство е въвлечено от самото си раждане и през цялото си съществуване в непрекъсната поредица от войни, главно отбранителни, срещу натиска на своите мощни и многобройни съседи. Сред тях са главно лангобардските княжества [[Херцогство Беневенто|Беневенто]], [[Княжество Салерно|Салерно]] и [[Княжество Капуа|Капуа]], [[Сарацини|сарацинските]] пирати, византийските императори, папите и накрая [[Нормани|норманите]], които окончателно го завладяват през [[1137|1137 г.]], слагайки край на неговата история. Територията принадлежи първо към [[Византийската империя]], но [[херцог|херцозите]] успяват да се откъснат от нейното господство. От [[840]] до [[1137]] г. херцогството се управлява от [[династия]]та ''Сергии'', основана от херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]]. През 1137 г. херцогството и град Неапол стават част от [[нормани|норманското]] [[кралство Сицилия]] на [[Роджер II (Сицилия)|Роджер II]]. == Територия == [[Файл:Southern Italy 1112.svg|мини|250px|Южна Италия през 1112 г.]]През [[7 век]] херцогството включва, в допълнение към Неапол, тясната зона на крайбрежните райони (като близките [[Амалфи]] и [[Гаета]]), които [[Лангобарди|лангобардите]] не успяват да завладеят. То се простира в района на сегашния [[Метрополен град Неапол|Метрополен град Неапол,]] включително отвъд града, Везувиано, полуостров [[Соренто]] и остров [[Капри (остров)|Капри]], [[Флегрейски полета|Флегрейските полета]] и островите [[Иския]] и [[Прочида]], района на [[Афрагола]], териториите на [[Помиляно д'Арко]], [[Кайвано]], [[Сант'Антимо]], [[Джуляно ин Кампания|Джулиано]] (до езерото Патрия), района на Нолано, както и районите на сегашната [[Казерта (провинция)|провинция Казерта,]] като [[Аверсански агрорайон|Аверсано]]. През 866 г. остров Капри е дарен на Амалфи след договор. Населението на столицата Неапол през този период варира между 30 и 35 хил. жители. Херцогският дворец се е намирал в древния квартал „Нил“, между сегашния хълм Монтероне и улицата „[[Спаканаполи]]“. Комплексът се характеризира с дворове, портици и градини. == История == Неаполитанският патрициат от херцогската епоха е представен от т. нар. „[[Магнат|магнатски]] семейства“, регистрирани в ''седалищата'' на средновековния град: сред тях изпъкват тези на Капече, Ферарио, Мелузо, Пишичели, Папансоня, Боча, де Дженаро, Русо и Морфиза, и те имат особено значение в гражданския живот на града от [[10 век]]. Датата на раждане на Неаполитанското херцогство е несигурна. Ако е вярно, че в Неапол е имало ''dux'' (херцог) от [[Готска война (535-554)|Готската война]] (първият е бил Конон, споменат от [[Велизарий]]), също толкова е вярно, че в началото той не е имал граждански правомощия, а само военни (най-висшите граждански авторитет е ''Iudex'', като напр. византиецът [[Схоластик]], споменат от папа [[Григорий I]]<ref>Gregorio Magno, ''[[Registrum epistolarum]]'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/III|III, 1, 2 e 15]].</ref>). По-специално, папа Григорий I, след като напразно моли екзарх [[Роман (екзарх)|Роман]] да изпрати ''dux'', назначава лично трибуна [[Констанций (военен)|Констанций]] за командир на градския гарнизон, който успява да защити града при обсадата на Неапол през [[592]] г. от [[Аричис I|Аричис I от Беневенто]] и [[Ариулф (Сполето)|Ариулф]] от [[Херцогство Сполето|Сполето]].<ref>Gregorio Magno, ''Registrum epistolarum'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/II|II, 31 e 46]].</ref> Формирането на херцогството е постепенен процес, който води до все по-голямо значение на ''dux-а'', който най-накрая става най-висшата гражданска и военна власт през [[638|638 г.]] В писмо папа [[Хонорий I]] нарежда на [[Магистър Милитум|магистър милитум]] [[Анатолий (Магистър Милитум)|Анатолий]], вероятно ''dux'' на Неапол, да предаде на ''Iudex Provinciae'' войник от [[Каструм|каструма]] на Салерно, виновен за убийството на брат му.<ref>{{Harv|Gundlach|pp. 693-718.}}</ref> От [[638]] г. нататък гражданските и военните власти са централизирани в херцога (''dux''), назначен от и мператора и подчинен първо на [[Равенски екзархат|екзарха на Равена]] и след края на екзархата на [[Стратег|стратега]] на Сицилия. През [[661|661 г.]], след като [[Лангобардско кралство|лангобардската]] заплаха намалява, [[Констант II]] назначава местния служител [[Василий (Неапол)|Василий]] за херцог: това е първата стъпка към формирането на независима от Византия държава. През [[763|763 г.]] херцог [[Стефан II (Неапол)|Стефан II Неаполитански]] сече местни монети с лика на светеца-покровител и със собствен [[монограм]]. Според някои историци оттогава датира автономията на херцогството, но то продължава да бъде част, поне номинално, от [[Византийска империя|Византийската империя]]. През [[818|818 г.]], след смъртта на херцог [[Антим (Неапол)|Антим]], Неапол се връща за кратък период под прекия контрол на византийците, които изпращат своите служители [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] и [[Протоспатарий|протоспатария]] [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] да управляват града. През [[821|821 г.]] със [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] херцогският пост се връща на местната управляваща класа. Арабската династия се установява в [[Палермо]] през [[831|831 г.]], но вече в Неапол може да се забележи промюсюлманска политика с оглед на по-средиземноморската, отколкото континентална насоченост на херцогството.<ref>{{Cite book|title=L'Italia mediterranea e gli incontri di civiltà|year=2001|publisher=Laterza|location=Bari-Roma|isbn=88-420-6138-7|page=61}}</ref> През [[836|836 г.]] неаполитанците трябва да се съюзят със сарацините, за да се изправят пред още една обсада от принцовете на Беневенто (петата за двадесет години). По-нататъшна значителна стъпка към пълна автономия е направена през [[840|840 г.]], когато херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] обявява херцогския пост за наследствен. [[Файл:Raphael Ostia.jpg|мини|311x311пкс|Рафаело Санцио, ''Битката при Остия'', 1515-1515 г.]] Особено важен е съюзът, довел до създаването на Кампанската лига, промотирана от папа [[Лъв IV (папа)|Лъв IV]] за защитата на Рим. Това е първият исторически съюз на [[Стари италиански държави|италианските държави]], обединени военно срещу външната заплаха, който предхожда по-известната [[Ломбардска лига]] с около три века. През лятото на [[849|849 г.]] Кампанската лига е главният герой на [[Битка при Остия|битката при Остия]], увековечена от [[Рафаело Санцио]] в [[Битката при Остия (Рафаел)|известна фреска]] в [[Стаи на Рафаело|стаите на Рафаело]] във Ватикана. Флот, съставен от кораби от херцогствата [[Херцогство Амалфи|Амалфи]], [[Херцогство Гаета|Гаета]], Неапол и [[Херцогство Соренто|Соренто]], под ръководството на консула [[Цезарий (Неапол)|Цезарий Неаполитански]], разбива сарацините, които се готвят да акостират близо до [[Остия]] с намерението да извършат нахлуването и унищожаването на Рим и на Папството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lega-campana_(Enciclopedia-Italiana)|заглавие=CAMPANA, LEGA in "Enciclopedia Italiana}}</ref> Освен това през [[10 век|10век]] те също трябва да се защитават от целите на император [[Ото II (Свещена Римска империя)|Ото II Саксонски]]. През [[1027|1027 г.]] херцог [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV Неаполитански]] дарява [[Графство Аверса]] на групата нормандски наемници на [[Райнулф Дренгот]], които са го подкрепили в поредната война срещу [[Княжество Капуа]]. От базата в [[Аверса]], в рамките на един век, норманите успяват да покорят цяла [[Южна Италия]], давайки живот на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Неаполитанското херцогство е една от последните територии, които попадат в нормански ръце, с капитулацията на херцог [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] през 1137 г. == Херцози на Неапол == === Номинирани от Византия === * 598 или 599ː [[Мавренций (Неапол)|Мавренций]] * 599-600ː [[Годискал (Неапол)|Годискал]] * 600-603ː ? * 603-60?ː [[Гондуин (Неапол)|Гондуин]] * 60?-610ː ? * преди 610-616ː [[Йоан от Компса]] * .616-661ː ? * 661-666ː [[Василий (Неапол)|Василий]] (назначен от [[Император на Византия|византийския император]] [[Констант II|Констанс II]]) * 666-670ː [[Теофилакт I (Неапол)|Теофилакт I]] * 670-672ː [[Козма (Неапол)|Козма]] * 672-677ː [[Andrea I (Неапол)|Андрей I]] * 677-684ː [[Цезарий I (Неапол)|Цезарий I]] * 684-687ː [[Стефан I (Неапол)|Стефан I]] * 687-696ː [[Бонел (Неапол)|Бонел]] * 696-706ː [[Теодосий (Неапол)|Теодосий]] * 706-711ː [[Цезарий II (Неапол)|Цезарий II]] * 711-719ː [[Йоан I (Неапол)|Йоан I]] * 719-729ː [[Теодор I (Неапол)|Теодор I]] * 729-79ː [[Георги (Неапол)|Георги]] * 740-755ː [[Григорий I (Неапол)|Григорий I]] * 755-800ː [[Стефан II (Неапол)|Стефан II]] (установява официална независимост от Византийската империя през [[763|763 г.]], свързва сина си ''Цезарий'' с властта, след това другия си син [[Григорий II (Неапол)|Григорий II]] от [[788]] до [[794|794 г.]]) * 794/800-801ː [[Теофилакт II (Неапол)|Теофилакт II]] * 801-818ː [[Антим (Неапол)|Антим]] * 818-821ː [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] (този период е покрит от представител на Византийската империя, за да сложи край на наследствената война) * 821ː [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] * 821-832ː [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] * 832-834ː [[Боно (Неапол)|Боно]] * 834ː [[Лъв (Неапол)|Лъв]] * 834-840ː [[Андрей II (Неапол)|Андрей II]] * 840ː [[Контард (Неапол)|Контард]] === С наследствени титли === Тези херцози са по-независими от своите предшественици и не са избрани от императора, а са потомци на [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]], който е избран от гражданите. ==== Династия на Сергиите ==== * 840-864ː [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] (граф на [[Куме|Кума]] ) * 864-870ː [[Григорий III (Неапол)|Григорий III]] * 870-877ː [[Сергий II (херцог на Неапол)|Сергий II]] * 878-898ː [[Атанасий II (Неапол)|Атанасий II]] * 898-915ː [[Григорий IV (Неапол)|Григорий IV]] * 915-919ː [[Йоан II (Неапол)|Йоан II]] * 919-928ː [[Марино I (Неапол)|Марин I]] * 928-968ː [[Йоан III (Неапол)|Йоан III]] * 968-977ː [[Марино II (Неапол)|Марин II]] * 977-998ː [[Сергий III (Неапол)|Сергий III]] * 998-1002ː [[Йоан IV (Неапол)|Йоан IV]] * 1002-1027ː [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV]] (през 1027 г. дарява [[Графство Аверса]] на [[Райнулф Дренгот]] – първият [[Нормани|нормански]] рицар в Южна Италия) * 1027-1030ː [[Пандулф IV (Капуа)|Пандулф IV от Капуа]] * 1030-1036ː Пандулф IV от Капуа (2-ро регентство) * 1036-1042ː [[Йоан V (Неапол)|Йоан V]] * 1042-1082ː [[Сергий V (Неапол)|Сергий V]] * 1082-1097 или 107ː [[Сергий VI (Неапол)|Сергий VI]] * 1097 или 1107-1120/112ː [[Йоан VI (Неапол)|Йоан VI]] * 1120/1123-1137ː [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] (норманско завладяване на [[1137|Неапол]]) == Вижте също == * [[Неаполитанско кралство]] * [[Сицилианско кралство]] * [[История на Неапол]] * [[Равенски екзархат]] * [[Римско херцогство]] == Източници == * Francesca Luzzati Laganà'', Il ducato di Napoli'', в Giuseppe Galasso (a cura di), Storia d'Italia, vol. III: ''Il mezzogiorno dai Bizantini a Federico II'', Torino, UTET, 1983,с. 327–338 * Willi Gundlach (a cura di), Epistolae Langobardicae collectae, in Monumenta Germaniae Historica, Epistolae, III, Epistolae Merowingici et Karolini aevi, Berolini, 1891 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Ducato di Napoli|138696247}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Херцози на Неапол| ]] [[Категория:Херцози в Италия|*]] 56kqembwa8u1ql01q5qycokydqe02u0 12214684 12214293 2024-04-26T01:16:12Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |местоположение = |местоположение-лег = |официално-име=Ducatus Neapolitanus|статут=[[херцогство]]|начало=[[598]]-[[638]]?|край=[[1137]]|континент=[[Европа]]|неофициален-език=[[Италиански език|италиански]]<br>[[южно-италиански диалекти]]<br>[[Латински език|латински]]|столица=[[Неапол]]|епоха-вид=[[Средновековие]]|днес_част={{Италия}}|p1=[[Византийска империя]]|s2=[[Сицилианско кралство]]|династия=Сергии}}{{Основна|История на Неапол}} '''Херцогство Неапол''' ({{lang|la|Ducatus Neapolitanus}}, {{Lang|it|Ducato di Napoli}}) е независима държава от [[9]] до [[12]] век в [[Южна Италия]] с център град [[Неапол]]. Първоначално е [[Тема (Византия)|византийска провинция]] ([[Тема (Византия)|тема]]), управлявана от военен [[губернатор]] (''dux''). Както и в други византийски територии на Италия местната [[аристокрация]] успява да превърне [[херцогство]]то в автономна държава и да направи длъжността „херцог“ наследствена. Държавата, просъществувала повече от пет века през [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]], е известна и под името '''Неаполитанско херцогство''' ({{Lang|it|Ducato napoletano}}). Неаполитанското херцогство е въвлечено от самото си раждане и през цялото си съществуване в непрекъсната поредица от войни, главно отбранителни, срещу натиска на своите мощни и многобройни съседи. Сред тях са главно лангобардските княжества [[Херцогство Беневенто|Беневенто]], [[Княжество Салерно|Салерно]] и [[Княжество Капуа|Капуа]], [[Сарацини|сарацинските]] пирати, византийските императори, папите и накрая [[нормани]]те, които окончателно го завладяват през [[1137]] г., слагайки край на неговата история. Територията принадлежи първо към [[Византийската империя]], но [[херцог|херцозите]] успяват да се откъснат от нейното господство. От [[840]] до [[1137]] г. херцогството се управлява от [[династия]]та ''Сергии'', основана от херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]]. През 1137 г. херцогството и град Неапол стават част от норманското [[Сицилианско кралство]] на [[Рожер II (Сицилия)|Рожер II]]. == Територия == [[Файл:Southern Italy 1112.svg|мини|250px|Южна Италия през 1112 г.]]През [[7 век]] херцогството включва, в допълнение към Неапол, тясната зона на крайбрежните райони (като близките [[Амалфи]] и [[Гаета]]), които [[Лангобарди|лангобардите]] не успяват да завладеят. То се простира в района на сегашния [[Метрополен град Неапол|Метрополен град Неапол,]] включително отвъд града, Везувиано, полуостров [[Соренто]] и остров [[Капри (остров)|Капри]], [[Флегрейски полета|Флегрейските полета]] и островите [[Иския]] и [[Прочида]], района на [[Афрагола]], териториите на [[Помиляно д'Арко]], [[Кайвано]], [[Сант'Антимо]], [[Джуляно ин Кампания|Джулиано]] (до езерото Патрия), района на Нолано, както и районите на сегашната [[Казерта (провинция)|провинция Казерта,]] като [[Аверсански агрорайон|Аверсано]]. През 866 г. остров Капри е дарен на Амалфи след договор. Населението на столицата Неапол през този период варира между 30 и 35 хил. жители. Херцогският дворец се е намирал в древния квартал „Нил“, между сегашния хълм Монтероне и улицата „[[Спаканаполи]]“. Комплексът се характеризира с дворове, портици и градини. == История == Неаполитанският патрициат от херцогската епоха е представен от т. нар. „[[Магнат|магнатски]] семейства“, регистрирани в ''седалищата'' на средновековния град: сред тях изпъкват тези на Капече, Ферарио, Мелузо, Пишичели, Папансоня, Боча, де Дженаро, Русо и Морфиза, и те имат особено значение в гражданския живот на града от [[10 век]]. Датата на раждане на Неаполитанското херцогство е несигурна. Ако е вярно, че в Неапол е имало ''dux'' (херцог) от [[Готска война (535-554)|Готската война]] (първият е бил Конон, споменат от [[Велизарий]]), също толкова е вярно, че в началото той не е имал граждански правомощия, а само военни (най-висшите граждански авторитет е ''Iudex'', като напр. византиецът [[Схоластик]], споменат от папа [[Григорий I]]<ref>Gregorio Magno, ''[[Registrum epistolarum]]'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/III|III, 1, 2 e 15]].</ref>). По-специално, папа Григорий I, след като напразно моли екзарх [[Роман (екзарх)|Роман]] да изпрати ''dux'', назначава лично трибуна [[Констанций (военен)|Констанций]] за командир на градския гарнизон, който успява да защити града при обсадата на Неапол през [[592]] г. от [[Аричис I|Аричис I от Беневенто]] и [[Ариулф (Сполето)|Ариулф]] от [[Херцогство Сполето|Сполето]].<ref>Gregorio Magno, ''Registrum epistolarum'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/II|II, 31 e 46]].</ref> Формирането на херцогството е постепенен процес, който води до все по-голямо значение на ''dux-а'', който най-накрая става най-висшата гражданска и военна власт през [[638|638 г.]] В писмо папа [[Хонорий I]] нарежда на [[Магистър Милитум|магистър милитум]] [[Анатолий (Магистър Милитум)|Анатолий]], вероятно ''dux'' на Неапол, да предаде на ''Iudex Provinciae'' войник от [[Каструм|каструма]] на Салерно, виновен за убийството на брат му.<ref>{{Harv|Gundlach|pp. 693-718.}}</ref> От [[638]] г. нататък гражданските и военните власти са централизирани в херцога (''dux''), назначен от и мператора и подчинен първо на [[Равенски екзархат|екзарха на Равена]] и след края на екзархата на [[Стратег|стратега]] на Сицилия. През [[661|661 г.]], след като [[Лангобардско кралство|лангобардската]] заплаха намалява, [[Констант II]] назначава местния служител [[Василий (Неапол)|Василий]] за херцог: това е първата стъпка към формирането на независима от Византия държава. През [[763|763 г.]] херцог [[Стефан II (Неапол)|Стефан II Неаполитански]] сече местни монети с лика на светеца-покровител и със собствен [[монограм]]. Според някои историци оттогава датира автономията на херцогството, но то продължава да бъде част, поне номинално, от [[Византийска империя|Византийската империя]]. През [[818|818 г.]], след смъртта на херцог [[Антим (Неапол)|Антим]], Неапол се връща за кратък период под прекия контрол на византийците, които изпращат своите служители [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] и [[Протоспатарий|протоспатария]] [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] да управляват града. През [[821|821 г.]] със [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] херцогският пост се връща на местната управляваща класа. Арабската династия се установява в [[Палермо]] през [[831|831 г.]], но вече в Неапол може да се забележи промюсюлманска политика с оглед на по-средиземноморската, отколкото континентална насоченост на херцогството.<ref>{{Cite book|title=L'Italia mediterranea e gli incontri di civiltà|year=2001|publisher=Laterza|location=Bari-Roma|isbn=88-420-6138-7|page=61}}</ref> През [[836|836 г.]] неаполитанците трябва да се съюзят със сарацините, за да се изправят пред още една обсада от принцовете на Беневенто (петата за двадесет години). По-нататъшна значителна стъпка към пълна автономия е направена през [[840|840 г.]], когато херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] обявява херцогския пост за наследствен. [[Файл:Raphael Ostia.jpg|мини|311x311пкс|Рафаело Санцио, ''Битката при Остия'', 1515-1515 г.]] Особено важен е съюзът, довел до създаването на Кампанската лига, промотирана от папа [[Лъв IV (папа)|Лъв IV]] за защитата на Рим. Това е първият исторически съюз на [[Стари италиански държави|италианските държави]], обединени военно срещу външната заплаха, който предхожда по-известната [[Ломбардска лига]] с около три века. През лятото на [[849|849 г.]] Кампанската лига е главният герой на [[Битка при Остия|битката при Остия]], увековечена от [[Рафаело Санцио]] в [[Битката при Остия (Рафаел)|известна фреска]] в [[Стаи на Рафаело|стаите на Рафаело]] във Ватикана. Флот, съставен от кораби от херцогствата [[Херцогство Амалфи|Амалфи]], [[Херцогство Гаета|Гаета]], Неапол и [[Херцогство Соренто|Соренто]], под ръководството на консула [[Цезарий (Неапол)|Цезарий Неаполитански]], разбива сарацините, които се готвят да акостират близо до [[Остия]] с намерението да извършат нахлуването и унищожаването на Рим и на Папството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lega-campana_(Enciclopedia-Italiana)|заглавие=CAMPANA, LEGA in "Enciclopedia Italiana}}</ref> Освен това през [[10 век|10век]] те също трябва да се защитават от целите на император [[Ото II (Свещена Римска империя)|Ото II Саксонски]]. През [[1027|1027 г.]] херцог [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV Неаполитански]] дарява [[Графство Аверса]] на групата нормандски наемници на [[Райнулф Дренгот]], които са го подкрепили в поредната война срещу [[Княжество Капуа]]. От базата в [[Аверса]], в рамките на един век, норманите успяват да покорят цяла [[Южна Италия]], давайки живот на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Неаполитанското херцогство е една от последните територии, които попадат в нормански ръце, с капитулацията на херцог [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] през 1137 г. == Херцози на Неапол == === Номинирани от Византия === * 598 или 599ː [[Мавренций (Неапол)|Мавренций]] * 599-600ː [[Годискал (Неапол)|Годискал]] * 600-603ː ? * 603-60?ː [[Гондуин (Неапол)|Гондуин]] * 60?-610ː ? * преди 610-616ː [[Йоан от Компса]] * .616-661ː ? * 661-666ː [[Василий (Неапол)|Василий]] (назначен от [[Император на Византия|византийския император]] [[Констант II|Констанс II]]) * 666-670ː [[Теофилакт I (Неапол)|Теофилакт I]] * 670-672ː [[Козма (Неапол)|Козма]] * 672-677ː [[Andrea I (Неапол)|Андрей I]] * 677-684ː [[Цезарий I (Неапол)|Цезарий I]] * 684-687ː [[Стефан I (Неапол)|Стефан I]] * 687-696ː [[Бонел (Неапол)|Бонел]] * 696-706ː [[Теодосий (Неапол)|Теодосий]] * 706-711ː [[Цезарий II (Неапол)|Цезарий II]] * 711-719ː [[Йоан I (Неапол)|Йоан I]] * 719-729ː [[Теодор I (Неапол)|Теодор I]] * 729-79ː [[Георги (Неапол)|Георги]] * 740-755ː [[Григорий I (Неапол)|Григорий I]] * 755-800ː [[Стефан II (Неапол)|Стефан II]] (установява официална независимост от Византийската империя през [[763|763 г.]], свързва сина си ''Цезарий'' с властта, след това другия си син [[Григорий II (Неапол)|Григорий II]] от [[788]] до [[794|794 г.]]) * 794/800-801ː [[Теофилакт II (Неапол)|Теофилакт II]] * 801-818ː [[Антим (Неапол)|Антим]] * 818-821ː [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] (този период е покрит от представител на Византийската империя, за да сложи край на наследствената война) * 821ː [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] * 821-832ː [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] * 832-834ː [[Боно (Неапол)|Боно]] * 834ː [[Лъв (Неапол)|Лъв]] * 834-840ː [[Андрей II (Неапол)|Андрей II]] * 840ː [[Контард (Неапол)|Контард]] === С наследствени титли === Тези херцози са по-независими от своите предшественици и не са избрани от императора, а са потомци на [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]], който е избран от гражданите. ==== Династия на Сергиите ==== * 840-864ː [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] (граф на [[Куме|Кума]] ) * 864-870ː [[Григорий III (Неапол)|Григорий III]] * 870-877ː [[Сергий II (херцог на Неапол)|Сергий II]] * 878-898ː [[Атанасий II (Неапол)|Атанасий II]] * 898-915ː [[Григорий IV (Неапол)|Григорий IV]] * 915-919ː [[Йоан II (Неапол)|Йоан II]] * 919-928ː [[Марино I (Неапол)|Марин I]] * 928-968ː [[Йоан III (Неапол)|Йоан III]] * 968-977ː [[Марино II (Неапол)|Марин II]] * 977-998ː [[Сергий III (Неапол)|Сергий III]] * 998-1002ː [[Йоан IV (Неапол)|Йоан IV]] * 1002-1027ː [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV]] (през 1027 г. дарява [[Графство Аверса]] на [[Райнулф Дренгот]] – първият [[Нормани|нормански]] рицар в Южна Италия) * 1027-1030ː [[Пандулф IV (Капуа)|Пандулф IV от Капуа]] * 1030-1036ː Пандулф IV от Капуа (2-ро регентство) * 1036-1042ː [[Йоан V (Неапол)|Йоан V]] * 1042-1082ː [[Сергий V (Неапол)|Сергий V]] * 1082-1097 или 107ː [[Сергий VI (Неапол)|Сергий VI]] * 1097 или 1107-1120/112ː [[Йоан VI (Неапол)|Йоан VI]] * 1120/1123-1137ː [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] (норманско завладяване на [[1137|Неапол]]) == Вижте също == * [[Неаполитанско кралство]] * [[Сицилианско кралство]] * [[История на Неапол]] * [[Равенски екзархат]] * [[Римско херцогство]] == Източници == * Francesca Luzzati Laganà'', Il ducato di Napoli'', в Giuseppe Galasso (a cura di), Storia d'Italia, vol. III: ''Il mezzogiorno dai Bizantini a Federico II'', Torino, UTET, 1983,с. 327–338 * Willi Gundlach (a cura di), Epistolae Langobardicae collectae, in Monumenta Germaniae Historica, Epistolae, III, Epistolae Merowingici et Karolini aevi, Berolini, 1891 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Ducato di Napoli|138696247}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Херцози на Неапол| ]] [[Категория:Херцози в Италия|*]] l40sebhikv9l5w8uxvy2jqftuaiei15 12214685 12214684 2024-04-26T01:17:07Z Ambra75 259141 /* Територия */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |местоположение = |местоположение-лег = |официално-име=Ducatus Neapolitanus|статут=[[херцогство]]|начало=[[598]]-[[638]]?|край=[[1137]]|континент=[[Европа]]|неофициален-език=[[Италиански език|италиански]]<br>[[южно-италиански диалекти]]<br>[[Латински език|латински]]|столица=[[Неапол]]|епоха-вид=[[Средновековие]]|днес_част={{Италия}}|p1=[[Византийска империя]]|s2=[[Сицилианско кралство]]|династия=Сергии}}{{Основна|История на Неапол}} '''Херцогство Неапол''' ({{lang|la|Ducatus Neapolitanus}}, {{Lang|it|Ducato di Napoli}}) е независима държава от [[9]] до [[12]] век в [[Южна Италия]] с център град [[Неапол]]. Първоначално е [[Тема (Византия)|византийска провинция]] ([[Тема (Византия)|тема]]), управлявана от военен [[губернатор]] (''dux''). Както и в други византийски територии на Италия местната [[аристокрация]] успява да превърне [[херцогство]]то в автономна държава и да направи длъжността „херцог“ наследствена. Държавата, просъществувала повече от пет века през [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]], е известна и под името '''Неаполитанско херцогство''' ({{Lang|it|Ducato napoletano}}). Неаполитанското херцогство е въвлечено от самото си раждане и през цялото си съществуване в непрекъсната поредица от войни, главно отбранителни, срещу натиска на своите мощни и многобройни съседи. Сред тях са главно лангобардските княжества [[Херцогство Беневенто|Беневенто]], [[Княжество Салерно|Салерно]] и [[Княжество Капуа|Капуа]], [[Сарацини|сарацинските]] пирати, византийските императори, папите и накрая [[нормани]]те, които окончателно го завладяват през [[1137]] г., слагайки край на неговата история. Територията принадлежи първо към [[Византийската империя]], но [[херцог|херцозите]] успяват да се откъснат от нейното господство. От [[840]] до [[1137]] г. херцогството се управлява от [[династия]]та ''Сергии'', основана от херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]]. През 1137 г. херцогството и град Неапол стават част от норманското [[Сицилианско кралство]] на [[Рожер II (Сицилия)|Рожер II]]. == Територия == [[Файл:Southern Italy 1112.svg|мини|250px|Южна Италия през 1112 г.]] През [[7 век]] херцогството включва, в допълнение към Неапол, тясната зона на крайбрежните райони (като близките [[Амалфи]] и [[Гаета]]), които [[лангобарди]]те не успяват да завладеят. То се простира в района на сегашния [[Метрополен град Неапол]], включително отвъд града, Везувиано, полуостров [[Соренто]] и остров [[Капри (остров)|Капри]], [[Флегрейски полета|Флегрейските полета]] и островите [[Иския]] и [[Прочида]], района на [[Афрагола]], териториите на [[Помиляно д'Арко]], [[Кайвано]], [[Сант'Антимо]], [[Джуляно ин Кампания|Джулиано]] (до езерото Патрия), района на Нолано, както и районите на сегашната [[Казерта (провинция)|провинция Казерта,]] като [[Аверсански агрорайон|Аверсано]]. През 866 г. остров Капри е дарен на Амалфи след договор. Населението на столицата Неапол през този период варира между 30 и 35 хил. жители. Херцогският дворец се е намирал в древния квартал „Нил“, между сегашния хълм Монтероне и улицата „[[Спаканаполи]]“. Комплексът се характеризира с дворове, портици и градини. == История == Неаполитанският патрициат от херцогската епоха е представен от т. нар. „[[Магнат|магнатски]] семейства“, регистрирани в ''седалищата'' на средновековния град: сред тях изпъкват тези на Капече, Ферарио, Мелузо, Пишичели, Папансоня, Боча, де Дженаро, Русо и Морфиза, и те имат особено значение в гражданския живот на града от [[10 век]]. Датата на раждане на Неаполитанското херцогство е несигурна. Ако е вярно, че в Неапол е имало ''dux'' (херцог) от [[Готска война (535-554)|Готската война]] (първият е бил Конон, споменат от [[Велизарий]]), също толкова е вярно, че в началото той не е имал граждански правомощия, а само военни (най-висшите граждански авторитет е ''Iudex'', като напр. византиецът [[Схоластик]], споменат от папа [[Григорий I]]<ref>Gregorio Magno, ''[[Registrum epistolarum]]'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/III|III, 1, 2 e 15]].</ref>). По-специално, папа Григорий I, след като напразно моли екзарх [[Роман (екзарх)|Роман]] да изпрати ''dux'', назначава лично трибуна [[Констанций (военен)|Констанций]] за командир на градския гарнизон, който успява да защити града при обсадата на Неапол през [[592]] г. от [[Аричис I|Аричис I от Беневенто]] и [[Ариулф (Сполето)|Ариулф]] от [[Херцогство Сполето|Сполето]].<ref>Gregorio Magno, ''Registrum epistolarum'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/II|II, 31 e 46]].</ref> Формирането на херцогството е постепенен процес, който води до все по-голямо значение на ''dux-а'', който най-накрая става най-висшата гражданска и военна власт през [[638|638 г.]] В писмо папа [[Хонорий I]] нарежда на [[Магистър Милитум|магистър милитум]] [[Анатолий (Магистър Милитум)|Анатолий]], вероятно ''dux'' на Неапол, да предаде на ''Iudex Provinciae'' войник от [[Каструм|каструма]] на Салерно, виновен за убийството на брат му.<ref>{{Harv|Gundlach|pp. 693-718.}}</ref> От [[638]] г. нататък гражданските и военните власти са централизирани в херцога (''dux''), назначен от и мператора и подчинен първо на [[Равенски екзархат|екзарха на Равена]] и след края на екзархата на [[Стратег|стратега]] на Сицилия. През [[661|661 г.]], след като [[Лангобардско кралство|лангобардската]] заплаха намалява, [[Констант II]] назначава местния служител [[Василий (Неапол)|Василий]] за херцог: това е първата стъпка към формирането на независима от Византия държава. През [[763|763 г.]] херцог [[Стефан II (Неапол)|Стефан II Неаполитански]] сече местни монети с лика на светеца-покровител и със собствен [[монограм]]. Според някои историци оттогава датира автономията на херцогството, но то продължава да бъде част, поне номинално, от [[Византийска империя|Византийската империя]]. През [[818|818 г.]], след смъртта на херцог [[Антим (Неапол)|Антим]], Неапол се връща за кратък период под прекия контрол на византийците, които изпращат своите служители [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] и [[Протоспатарий|протоспатария]] [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] да управляват града. През [[821|821 г.]] със [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] херцогският пост се връща на местната управляваща класа. Арабската династия се установява в [[Палермо]] през [[831|831 г.]], но вече в Неапол може да се забележи промюсюлманска политика с оглед на по-средиземноморската, отколкото континентална насоченост на херцогството.<ref>{{Cite book|title=L'Italia mediterranea e gli incontri di civiltà|year=2001|publisher=Laterza|location=Bari-Roma|isbn=88-420-6138-7|page=61}}</ref> През [[836|836 г.]] неаполитанците трябва да се съюзят със сарацините, за да се изправят пред още една обсада от принцовете на Беневенто (петата за двадесет години). По-нататъшна значителна стъпка към пълна автономия е направена през [[840|840 г.]], когато херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] обявява херцогския пост за наследствен. [[Файл:Raphael Ostia.jpg|мини|311x311пкс|Рафаело Санцио, ''Битката при Остия'', 1515-1515 г.]] Особено важен е съюзът, довел до създаването на Кампанската лига, промотирана от папа [[Лъв IV (папа)|Лъв IV]] за защитата на Рим. Това е първият исторически съюз на [[Стари италиански държави|италианските държави]], обединени военно срещу външната заплаха, който предхожда по-известната [[Ломбардска лига]] с около три века. През лятото на [[849|849 г.]] Кампанската лига е главният герой на [[Битка при Остия|битката при Остия]], увековечена от [[Рафаело Санцио]] в [[Битката при Остия (Рафаел)|известна фреска]] в [[Стаи на Рафаело|стаите на Рафаело]] във Ватикана. Флот, съставен от кораби от херцогствата [[Херцогство Амалфи|Амалфи]], [[Херцогство Гаета|Гаета]], Неапол и [[Херцогство Соренто|Соренто]], под ръководството на консула [[Цезарий (Неапол)|Цезарий Неаполитански]], разбива сарацините, които се готвят да акостират близо до [[Остия]] с намерението да извършат нахлуването и унищожаването на Рим и на Папството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lega-campana_(Enciclopedia-Italiana)|заглавие=CAMPANA, LEGA in "Enciclopedia Italiana}}</ref> Освен това през [[10 век|10век]] те също трябва да се защитават от целите на император [[Ото II (Свещена Римска империя)|Ото II Саксонски]]. През [[1027|1027 г.]] херцог [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV Неаполитански]] дарява [[Графство Аверса]] на групата нормандски наемници на [[Райнулф Дренгот]], които са го подкрепили в поредната война срещу [[Княжество Капуа]]. От базата в [[Аверса]], в рамките на един век, норманите успяват да покорят цяла [[Южна Италия]], давайки живот на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Неаполитанското херцогство е една от последните територии, които попадат в нормански ръце, с капитулацията на херцог [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] през 1137 г. == Херцози на Неапол == === Номинирани от Византия === * 598 или 599ː [[Мавренций (Неапол)|Мавренций]] * 599-600ː [[Годискал (Неапол)|Годискал]] * 600-603ː ? * 603-60?ː [[Гондуин (Неапол)|Гондуин]] * 60?-610ː ? * преди 610-616ː [[Йоан от Компса]] * .616-661ː ? * 661-666ː [[Василий (Неапол)|Василий]] (назначен от [[Император на Византия|византийския император]] [[Констант II|Констанс II]]) * 666-670ː [[Теофилакт I (Неапол)|Теофилакт I]] * 670-672ː [[Козма (Неапол)|Козма]] * 672-677ː [[Andrea I (Неапол)|Андрей I]] * 677-684ː [[Цезарий I (Неапол)|Цезарий I]] * 684-687ː [[Стефан I (Неапол)|Стефан I]] * 687-696ː [[Бонел (Неапол)|Бонел]] * 696-706ː [[Теодосий (Неапол)|Теодосий]] * 706-711ː [[Цезарий II (Неапол)|Цезарий II]] * 711-719ː [[Йоан I (Неапол)|Йоан I]] * 719-729ː [[Теодор I (Неапол)|Теодор I]] * 729-79ː [[Георги (Неапол)|Георги]] * 740-755ː [[Григорий I (Неапол)|Григорий I]] * 755-800ː [[Стефан II (Неапол)|Стефан II]] (установява официална независимост от Византийската империя през [[763|763 г.]], свързва сина си ''Цезарий'' с властта, след това другия си син [[Григорий II (Неапол)|Григорий II]] от [[788]] до [[794|794 г.]]) * 794/800-801ː [[Теофилакт II (Неапол)|Теофилакт II]] * 801-818ː [[Антим (Неапол)|Антим]] * 818-821ː [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] (този период е покрит от представител на Византийската империя, за да сложи край на наследствената война) * 821ː [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] * 821-832ː [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] * 832-834ː [[Боно (Неапол)|Боно]] * 834ː [[Лъв (Неапол)|Лъв]] * 834-840ː [[Андрей II (Неапол)|Андрей II]] * 840ː [[Контард (Неапол)|Контард]] === С наследствени титли === Тези херцози са по-независими от своите предшественици и не са избрани от императора, а са потомци на [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]], който е избран от гражданите. ==== Династия на Сергиите ==== * 840-864ː [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] (граф на [[Куме|Кума]] ) * 864-870ː [[Григорий III (Неапол)|Григорий III]] * 870-877ː [[Сергий II (херцог на Неапол)|Сергий II]] * 878-898ː [[Атанасий II (Неапол)|Атанасий II]] * 898-915ː [[Григорий IV (Неапол)|Григорий IV]] * 915-919ː [[Йоан II (Неапол)|Йоан II]] * 919-928ː [[Марино I (Неапол)|Марин I]] * 928-968ː [[Йоан III (Неапол)|Йоан III]] * 968-977ː [[Марино II (Неапол)|Марин II]] * 977-998ː [[Сергий III (Неапол)|Сергий III]] * 998-1002ː [[Йоан IV (Неапол)|Йоан IV]] * 1002-1027ː [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV]] (през 1027 г. дарява [[Графство Аверса]] на [[Райнулф Дренгот]] – първият [[Нормани|нормански]] рицар в Южна Италия) * 1027-1030ː [[Пандулф IV (Капуа)|Пандулф IV от Капуа]] * 1030-1036ː Пандулф IV от Капуа (2-ро регентство) * 1036-1042ː [[Йоан V (Неапол)|Йоан V]] * 1042-1082ː [[Сергий V (Неапол)|Сергий V]] * 1082-1097 или 107ː [[Сергий VI (Неапол)|Сергий VI]] * 1097 или 1107-1120/112ː [[Йоан VI (Неапол)|Йоан VI]] * 1120/1123-1137ː [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] (норманско завладяване на [[1137|Неапол]]) == Вижте също == * [[Неаполитанско кралство]] * [[Сицилианско кралство]] * [[История на Неапол]] * [[Равенски екзархат]] * [[Римско херцогство]] == Източници == * Francesca Luzzati Laganà'', Il ducato di Napoli'', в Giuseppe Galasso (a cura di), Storia d'Italia, vol. III: ''Il mezzogiorno dai Bizantini a Federico II'', Torino, UTET, 1983,с. 327–338 * Willi Gundlach (a cura di), Epistolae Langobardicae collectae, in Monumenta Germaniae Historica, Epistolae, III, Epistolae Merowingici et Karolini aevi, Berolini, 1891 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Ducato di Napoli|138696247}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Херцози на Неапол| ]] [[Категория:Херцози в Италия|*]] s1gu35wovdnmpg47icuit559wq458dj 12214686 12214685 2024-04-26T01:21:12Z Ambra75 259141 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |местоположение = |местоположение-лег = |официално-име=Ducatus Neapolitanus|статут=[[херцогство]]|начало=[[598]]-[[638]]?|край=[[1137]]|континент=[[Европа]]|неофициален-език=[[Италиански език|италиански]]<br>[[южно-италиански диалекти]]<br>[[Латински език|латински]]|столица=[[Неапол]]|епоха-вид=[[Средновековие]]|днес_част={{Италия}}|p1=[[Византийска империя]]|s2=[[Сицилианско кралство]]|династия=Сергии}}{{Основна|История на Неапол}} '''Херцогство Неапол''' ({{lang|la|Ducatus Neapolitanus}}, {{Lang|it|Ducato di Napoli}}) е независима държава от [[9]] до [[12]] век в [[Южна Италия]] с център град [[Неапол]]. Първоначално е [[Тема (Византия)|византийска провинция]] ([[Тема (Византия)|тема]]), управлявана от военен [[губернатор]] (''dux''). Както и в други византийски територии на Италия местната [[аристокрация]] успява да превърне [[херцогство]]то в автономна държава и да направи длъжността „херцог“ наследствена. Държавата, просъществувала повече от пет века през [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]], е известна и под името '''Неаполитанско херцогство''' ({{Lang|it|Ducato napoletano}}). Неаполитанското херцогство е въвлечено от самото си раждане и през цялото си съществуване в непрекъсната поредица от войни, главно отбранителни, срещу натиска на своите мощни и многобройни съседи. Сред тях са главно лангобардските княжества [[Херцогство Беневенто|Беневенто]], [[Княжество Салерно|Салерно]] и [[Княжество Капуа|Капуа]], [[Сарацини|сарацинските]] пирати, византийските императори, папите и накрая [[нормани]]те, които окончателно го завладяват през [[1137]] г., слагайки край на неговата история. Територията принадлежи първо към [[Византийската империя]], но [[херцог|херцозите]] успяват да се откъснат от нейното господство. От [[840]] до [[1137]] г. херцогството се управлява от [[династия]]та ''Сергии'', основана от херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]]. През 1137 г. херцогството и град Неапол стават част от норманското [[Сицилианско кралство]] на [[Рожер II (Сицилия)|Рожер II]]. == Територия == [[Файл:Southern Italy 1112.svg|мини|250px|Южна Италия през 1112 г.]] През [[7 век]] херцогството включва, в допълнение към Неапол, тясната зона на крайбрежните райони (като близките [[Амалфи]] и [[Гаета]]), които [[лангобарди]]те не успяват да завладеят. То се простира в района на сегашния [[Метрополен град Неапол]], включително отвъд града, Везувиано, полуостров [[Соренто]] и остров [[Капри (остров)|Капри]], [[Флегрейски полета|Флегрейските полета]] и островите [[Иския]] и [[Прочида]], района на [[Афрагола]], териториите на [[Помиляно д'Арко]], [[Кайвано]], [[Сант'Антимо]], [[Джуляно ин Кампания|Джулиано]] (до езерото Патрия), района на Нолано, както и районите на сегашната [[Казерта (провинция)|провинция Казерта,]] като [[Аверсански агрорайон|Аверсано]]. През 866 г. остров Капри е дарен на Амалфи след договор. Населението на столицата Неапол през този период варира между 30 и 35 хил. жители. Херцогският дворец се е намирал в древния квартал „Нил“, между сегашния хълм Монтероне и улицата „[[Спаканаполи]]“. Комплексът се характеризира с дворове, портици и градини. == История == Неаполитанският патрициат от херцогската епоха е представен от т. нар. „[[магнат]]ски семейства“, регистрирани в ''седалищата'' на средновековния град: сред тях изпъкват тези на Капече, Ферарио, Мелузо, Пишичели, Папансоня, Боча, де Дженаро, Русо и Морфиза, и те имат особено значение в гражданския живот на града от [[10 век]]. Датата на раждане на Неаполитанското херцогство е несигурна. Ако е вярно, че в Неапол е имало ''dux'' (херцог) от [[Готска война (535-554)|Готската война]] (първият е бил Конон, споменат от [[Велизарий]]), също толкова е вярно, че в началото той не е имал граждански правомощия, а само военни (най-висшите граждански авторитет е ''Iudex'', като напр. византиецът [[Схоластик]], споменат от папа [[Григорий I]]<ref>Gregorio Magno, ''[[Registrum epistolarum]]'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/III|III, 1, 2 e 15]].</ref>). По-специално, папа Григорий I, след като напразно моли екзарх [[Роман (екзарх)|Роман]] да изпрати ''dux'', назначава лично трибуна [[Констанций (военен)|Констанций]] за командир на градския гарнизон, който успява да защити града при обсадата на Неапол през [[592]] г. от [[Аричис I]] от [[Херцогство Беневенто]] и [[Ариулф (Сполето)|Ариулф]] от [[Херцогство Сполето|Сполето]].<ref>Gregorio Magno, ''Registrum epistolarum'', [[wikisource:la:Epistolae (Gregorius Magnus)/II|II, 31 e 46]].</ref> Формирането на херцогството е постепенен процес, който води до все по-голямо значение на ''dux-а'', който най-накрая става най-висшата гражданска и военна власт през [[638]] г. В писмо папа [[Хонорий I]] нарежда на [[Магистър Милитум]] [[Анатолий (Магистър Милитум)|Анатолий]], вероятно ''dux'' на Неапол, да предаде на ''Iudex Provinciae'' войник от [[каструм]]а на Салерно, виновен за убийството на брат му.<ref>{{Harv|Gundlach|с. 693-718.}}</ref> От [[638]] г. нататък гражданските и военните власти са централизирани в херцога (''dux''), назначен от и мператора и подчинен първо на [[Равенски екзархат|екзарха на Равена]] и след края на екзархата на [[Стратег|стратега]] на Сицилия. През [[661]] г., след като [[Лангобардско кралство|лангобардската]] заплаха намалява, [[Констант II]] назначава местния служител [[Василий (Неапол)|Василий]] за херцог: това е първата стъпка към формирането на независима от Византия държава. През [[763]] г. херцог [[Стефан II (Неапол)|Стефан II Неаполитански]] сече местни монети с лика на светеца-покровител и със собствен [[монограм]]. Според някои историци оттогава датира автономията на херцогството, но то продължава да бъде част, поне номинално, от [[Византийска империя|Византийската империя]]. През [[818]] г., след смъртта на херцог [[Антим (Неапол)|Антим]], Неапол се връща за кратък период под прекия контрол на византийците, които изпращат своите служители [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] и [[Протоспатарий|протоспатария]] [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] да управляват града. През [[821]] г. със [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] херцогският пост се връща на местната управляваща класа. Арабската династия се установява в [[Палермо]] през [[831]] г., но вече в Неапол може да се забележи промюсюлманска политика с оглед на по-средиземноморската, отколкото континентална насоченост на херцогството.<ref>{{Cite book|title=L'Italia mediterranea e gli incontri di civiltà|year=2001|publisher=Laterza|location=Bari-Roma|isbn=88-420-6138-7|page=61}}</ref> През [[836]] г. неаполитанците трябва да се съюзят със сарацините, за да се изправят пред още една обсада от принцовете на Беневенто (петата за двадесет години). По-нататъшна значителна стъпка към пълна автономия е направена през [[840]] г., когато херцог [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] обявява херцогския пост за наследствен. [[Файл:Raphael Ostia.jpg|мини|311x311пкс|Рафаело Санцио, ''Битката при Остия'', 1515-1515 г.]] Особено важен е съюзът, довел до създаването на Кампанската лига, промотирана от папа [[Лъв IV (папа)|Лъв IV]] за защитата на Рим. Това е първият исторически съюз на [[Стари италиански държави|италианските държави]], обединени военно срещу външната заплаха, който предхожда по-известната [[Ломбардска лига]] с около три века. През лятото на [[849]] г. Кампанската лига е главният герой на [[Битка при Остия|битката при Остия]], увековечена от [[Рафаело Санцио]] в [[Битката при Остия (Рафаел)|известна фреска]] в [[Стаи на Рафаело|стаите на Рафаело]] във Ватикана. Флот, съставен от кораби от херцогствата [[Херцогство Амалфи|Амалфи]], [[Херцогство Гаета|Гаета]], Неапол и [[Херцогство Соренто|Соренто]], под ръководството на консула [[Цезарий (Неапол)|Цезарий Неаполитански]], разбива сарацините, които се готвят да акостират близо до [[Остия]] с намерението да извършат нахлуването и унищожаването на Рим и на Папството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lega-campana_(Enciclopedia-Italiana)|заглавие=CAMPANA, LEGA in "Enciclopedia Italiana}}</ref> Освен това през [[10 век]] те също трябва да се защитават от целите на император [[Ото II (Свещена Римска империя)|Ото II Саксонски]]. През [[1027]] г. херцог [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV Неаполитански]] дарява [[Графство Аверса]] на групата нормандски наемници на [[Райнулф Дренгот]], които са го подкрепили в поредната война срещу [[Княжество Капуа]]. От базата в [[Аверса]], в рамките на един век, норманите успяват да покорят цяла [[Южна Италия]], давайки живот на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Неаполитанското херцогство е една от последните територии, които попадат в нормански ръце, с капитулацията на херцог [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] през 1137 г. == Херцози на Неапол == === Номинирани от Византия === * 598 или 599ː [[Мавренций (Неапол)|Мавренций]] * 599-600ː [[Годискал (Неапол)|Годискал]] * 600-603ː ? * 603-60?ː [[Гондуин (Неапол)|Гондуин]] * 60?-610ː ? * преди 610-616ː [[Йоан от Компса]] * .616-661ː ? * 661-666ː [[Василий (Неапол)|Василий]] (назначен от [[Император на Византия|византийския император]] [[Констант II|Констанс II]]) * 666-670ː [[Теофилакт I (Неапол)|Теофилакт I]] * 670-672ː [[Козма (Неапол)|Козма]] * 672-677ː [[Andrea I (Неапол)|Андрей I]] * 677-684ː [[Цезарий I (Неапол)|Цезарий I]] * 684-687ː [[Стефан I (Неапол)|Стефан I]] * 687-696ː [[Бонел (Неапол)|Бонел]] * 696-706ː [[Теодосий (Неапол)|Теодосий]] * 706-711ː [[Цезарий II (Неапол)|Цезарий II]] * 711-719ː [[Йоан I (Неапол)|Йоан I]] * 719-729ː [[Теодор I (Неапол)|Теодор I]] * 729-79ː [[Георги (Неапол)|Георги]] * 740-755ː [[Григорий I (Неапол)|Григорий I]] * 755-800ː [[Стефан II (Неапол)|Стефан II]] (установява официална независимост от Византийската империя през [[763|763 г.]], свързва сина си ''Цезарий'' с властта, след това другия си син [[Григорий II (Неапол)|Григорий II]] от [[788]] до [[794|794 г.]]) * 794/800-801ː [[Теофилакт II (Неапол)|Теофилакт II]] * 801-818ː [[Антим (Неапол)|Антим]] * 818-821ː [[Теоктист (Неапол)|Теоктист]] (този период е покрит от представител на Византийската империя, за да сложи край на наследствената война) * 821ː [[Теодор II (Неапол)|Теодор II]] * 821-832ː [[Стефан III (Неапол)|Стефан III]] * 832-834ː [[Боно (Неапол)|Боно]] * 834ː [[Лъв (Неапол)|Лъв]] * 834-840ː [[Андрей II (Неапол)|Андрей II]] * 840ː [[Контард (Неапол)|Контард]] === С наследствени титли === Тези херцози са по-независими от своите предшественици и не са избрани от императора, а са потомци на [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]], който е избран от гражданите. ==== Династия на Сергиите ==== * 840-864ː [[Сергий I (Неапол)|Сергий I]] (граф на [[Куме|Кума]] ) * 864-870ː [[Григорий III (Неапол)|Григорий III]] * 870-877ː [[Сергий II (херцог на Неапол)|Сергий II]] * 878-898ː [[Атанасий II (Неапол)|Атанасий II]] * 898-915ː [[Григорий IV (Неапол)|Григорий IV]] * 915-919ː [[Йоан II (Неапол)|Йоан II]] * 919-928ː [[Марино I (Неапол)|Марин I]] * 928-968ː [[Йоан III (Неапол)|Йоан III]] * 968-977ː [[Марино II (Неапол)|Марин II]] * 977-998ː [[Сергий III (Неапол)|Сергий III]] * 998-1002ː [[Йоан IV (Неапол)|Йоан IV]] * 1002-1027ː [[Сергий IV (Неапол)|Сергий IV]] (през 1027 г. дарява [[Графство Аверса]] на [[Райнулф Дренгот]] – първият [[Нормани|нормански]] рицар в Южна Италия) * 1027-1030ː [[Пандулф IV (Капуа)|Пандулф IV от Капуа]] * 1030-1036ː Пандулф IV от Капуа (2-ро регентство) * 1036-1042ː [[Йоан V (Неапол)|Йоан V]] * 1042-1082ː [[Сергий V (Неапол)|Сергий V]] * 1082-1097 или 107ː [[Сергий VI (Неапол)|Сергий VI]] * 1097 или 1107-1120/112ː [[Йоан VI (Неапол)|Йоан VI]] * 1120/1123-1137ː [[Сергий VII (Неапол)|Сергий VII]] (норманско завладяване на [[1137|Неапол]]) == Вижте също == * [[Неаполитанско кралство]] * [[Сицилианско кралство]] * [[История на Неапол]] * [[Равенски екзархат]] * [[Римско херцогство]] == Източници == * Francesca Luzzati Laganà'', Il ducato di Napoli'', в Giuseppe Galasso (a cura di), Storia d'Italia, vol. III: ''Il mezzogiorno dai Bizantini a Federico II'', Torino, UTET, 1983,с. 327–338 * Willi Gundlach (a cura di), Epistolae Langobardicae collectae, in Monumenta Germaniae Historica, Epistolae, III, Epistolae Merowingici et Karolini aevi, Berolini, 1891 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Ducato di Napoli|138696247}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:История на Неапол]] [[Категория:Херцози на Неапол| ]] [[Категория:Херцози в Италия|*]] jj0w03gy0ydnu1t7jjvupimsnkjza7o 4 325028 12214339 12212533 2024-04-25T18:45:22Z Nk 399 актуализация: 85,43 wikitext text/x-wiki ''място'': '''7'''; ''рейтинг'': '''85.43'''; ''предложения'': [[Вкус]], [[Адолф Хитлер]], [[Федерико Фелини]], [[Функция]], [[Жак Картие]], [[Търговия]], [[Секунда]]. j0nuw8c0mmhbcv48wtyoi61trfvwtk9 0 325564 12214565 12075624 2024-04-25T23:35:56Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |официално-име-бг = Флорентинска република |официално-име = |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of Florence.svg |герб = FlorenceCoA.svg |местоположение = RepublicofFlorence1494.png |местоположение-лег = Републиката към 1494 г. |начало = 1115 |край = 1532 |континент = |столица = [[Флоренция]] |най-голям град = |езици = [[тоскански к лидиалект|тоскански]], [[Латински език|латински]], [[италиански език|италиански]] |религия = |площ-общо = 15000 |площ-год = 1494 |население-ценз = {{около}} 750 000 (1494) |управление = олигархична република |династия = |длъжност1 = |управляващ_длъжност1 = |год_мандат_управляващ_длъжност1 = |управляващ_длъжност1a = |год_мандат_управляващ_длъжност1a = |длъжност2 = |управляващ_длъжност2 = |год_мандат_управляващ_длъжност2 = |управляващ_длъжност2a = |год_мандат_управляващ_длъжност2a = |епоха-вид = |събития = Образуване |събитие-дати = 1115 г. |събития2 = Бунт на [[чомпи]]те |събитие-дати2 = 1378 г. |събития3 = Разпадане |събитие-дати3 = 1532 г. |събития6 = |събитие-дати6 = |законодателна власт = [[Флорентински гилдии|Гилдии на Флоренция]] |валута = [[флорин]] |часова-зона = |p1 = [[Тосканска марка]] |flag_p1 = Flag Blank.svg |s1 = [[Флорентинско херцогство]] |flag_s1 = Flag of the Grand Duchy of Tuscany (1562-1737).svg |днес_част = {{Италия}} |бележки = }} '''Флорентинската република''' ({{lang|la|Respublica Florentina}}; {{lang|it|Repubblica fiorentina}}) е независима [[република]] в Средновековна Италия, съществувала в периода [[1115]] – [[1185]] и [[1197]] – [[1532]] г. Възниква като независима [[средновековна комуна]] в град [[Флоренция]], но скоро подчинява голяма част от Северна и Централна [[Тоскана]] и през [[Късно средновековие|Късното средновековие]] започва да играе важна роля в политическата система в [[Стари италиански държави|Италия]]. Флорентинската република създава сложна [[форма на управление]], основана на недопускане на узурпацията на властта от едно лице и на достатъчно широко въвличане на гражданите в държавните органи. През [[13 век|XIII]] – [[14 век|XIV век]] икономическото развитие на Флоренция изпреварва практически всички други държави не само в Италия, но и в Европа. Там първо се заражда [[манифактура|манифактурното]] производство и започват социални конфликти между наемните работници и [[Патриций (титла)|патрициите]]. През XIV век Флоренция дава началото на [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]], в който творят [[Данте Алигиери|Данте]], [[Петрарка]], [[Бокачо]], [[Микеланджело]], [[Николо Макиавели|Макиавели]] и много други. През [[1434]] г. във Флорентинската република на власт се установява родът [[Медичи]], при които републиката се трансформира в еднолична [[сеньория]]. По време на [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]] във Флоренция е установен изравнителният [[Теокрация|теократичен]] режим на [[Джироламо Савонарола|Савонарола]], но с подкрепата на Франция и [[Папска държава|папството]] Медичите възстановяват властта си през [[1512]] г. През [[1532]] г. [[Република|републиканската]] структура на Флоренция е премахната окончателно и страната се превръща в наследствена [[монархия]] – [[Флорентинско херцогство]] (от [[1569]] г. – [[Велико херцогство Тоскана]]). == Исторически контекст == [[Файл:Hugo-v-cluny heinrich-iv mathilde-v-tuszien cod-vat-lat-4922 1115ad.jpg|ляво|мини|Матилда от Каноса (вдясно) с игумена на [[Клюнийско абатство|Клюни]] Хюг и с император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]], от Cod. Vat. lat. 4922 (1115).]] Произходът на Комуна Флоренция датира от [[1115]] г., когато след смъртта на [[Матилда Тосканска|Матилда от Каноса]] градът става независим от [[Тосканска марка|Тосканската марка]] – територия, зависима от [[Свещената Римска империя]], управлявана от императорската корона и следователно от избрани от императора феодали и знатни господари; икономиката и политиката не са свободни, а подчинени на феодала. Необходимостта, довела до раждането на комуната, е асоциативен пакт между частни лица, поет с клетва, доброволен и съставен от група граждани с цел защита на правата на отделните членове. Икономиката на Флоренция всъщност трябва да се освободи от феодалното управление и следователно от империята. След еволюцията на тези пактове те престават да бъдат частни и стават публични по обхват. През 1138 г. се ражда първата система на общинска администрация, определена като консулска система. Град Флоренция преживява различни периоди на републиканско управление: Консулска република, Република на първата демокрация, Република на [[Джироламо Савонарола|Савонарола]] и Република на [[Медичи]]те. Всъщност обаче градът не остава република непрекъснато от [[1115]] до [[1527]] г., а преминава през няколко съществени модификации на своите институции в историята: * 1115 – 1434 г.: републиканска олигархична форма * 1434 – 1494 г.: [[де юре]] република * 1494 – 1512 г.: република във всяко отношение * 1512 – 1527 г.: де юре република * 1527 – 1530 г.: пълноправна република * 1530 – 1532 г.: де юре република Краят на републиката се дължи на превръщането на Флоренция в [[Флорентинско херцогство|херцогство]] на Медичите през [[1532]] г.; [[де факто]] още през 1527 г. градът така или иначе се е превърнал в [[олигархия]] в ръцете на самите Медичи и на най-влиятелните семейства в икономическата сфера. Като цяло с появата на комуната народът участва във все по-малка степен в управлението на града, докато не бъде почти изключен в периода на [[подест]]а и при управлението на Медичите. == Ранна комуна във Флоренция == === Образуване на Комуна Флоренция (X – началото на XII век) === Елементи на самоуправление в градовете на [[Тоскана]] се появяват по времето на империята на [[Карл Велики]], когато възникват колегиите на [[скабин]]ите, избирани от жителите на града и участващи в правораздаването. С разпадането на империята през [[9 век|IX век]] властта на маркграфовете на [[Тосканска марка|Тоскана]] рязко нараства и те стават най-могъщите [[феодал]]и в [[Италианско кралство|Италианското кралство]]. Главната им резиденция е [[Лука]], а подчинените им графове са в другите градове. В резултат на това се създава система от селски райони ([[Контадо|контади]]) с центрове в градовете, като флорентинският е най-големият. Въпреки това централното управление в Тоскана, както и в други региони на Италия, е изключително слабо: тук няма кралска администрация, а местните феодални семейства не разполагат със значителни поземлени владения нито с пълна власт над градовете. [[Епископ]]ите в Тоскана също не успяват да поставят графовете и градовете под свой контрол, както се случва в [[Ломбардия]], а консервативното им отношение към развиващата се [[Клюнийска реформа]] не допринася за популярността им сред населението. [[Файл:Torre dei Baldovinetti 1.jpg|ляво|мини|350x350px|Кулата на Балдовинети във Флоренция]] Бурният ръст на морската и сухопътната търговия в Тоскана през XI век ускорява развитието на градовете и ги превръща в политическа сила. По време на борбите на императора на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]] [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] с папа [[Григорий VII]] императорът, стремящ се да отслаби маркграфинята на Тоскана [[Матилда Тосканска|Матилда]] – съюзница на папата, предоставя през 1081 г. автономия на Пиза и Лука. Флоренция остава единственият тоскански град, който остава обвързан с Матилда, за което получава редица привилегии от нея. Последните години от управлението на Матилда са белязани от отслабването на централната власт в Тоскана и началото на сблъсъци между жителите на града и феодалите. Още през [[1107]] г. флорентинците унищожават замъка Монте Галаци, който принадлежи на една от най-влиятелните благороднически фамилии на контадо Флоренция. Това е началото на борбата на града за независимост срещу местните феодали. Матилда не се намесва в тази борба и след смъртта ѝ през 1115 г. властта във Флоренция преминава към градската [[Средновековна комуна|комуна]] – самоуправляваща се политическа организация на гражданите. Комуната поема управлението на вътрешните работи на града, уреждането на търговските и занаятчийските проблеми, събирането на данъците и сеченето на монети и скоро започва да води собствена външна политика. Установяването на властта на комуната във Флоренция през [[1115]] г. се счита за начало на съществуването на независимата Флорентинска република. Най-висшият представителен орган на ранната комуна във Флоренция е общото събрание на гражданите, свиквано четири пъти годишно, от което се избира Съвет със законодателни функции. Съветът се състои от около 150 души, представляващи предимно най-богатите жители на града. Изпълнителната власт е предоставена на колегия от дванадесет консули, които се избират за една година. На всеки два месеца двама от тях стават водачи на комуната. Управляващият елит на републиката е съставен от дребно и средно урбанизирани [[рицар]]и – [[валвасори]] и от богати [[Търговец|търговци]], които образуват специална социална прослойка на паравоенния градски [[Патриций (титла)|патрициат]]. В резултат на това младата република придобива подчертан [[Олигархия|олигархичен]] характер. Вътрешната структура на флорентинското общество от [[12 век|XII век]] се характеризира с фрагментация на обществото на големи групи, свързани с родови връзки. Най-важните градски фамилии издигат специални кули-крепости във Флоренция, около които се образуват т. нар. „кули съюзи“ на две или три родствени фамилии – консорциуми. Общо във Флоренция има повече от 100 консорциума, които непрекъснато воюват помежду си. Друго ниво на социална организация са търговските и занаятчийските [[флорентински гилдии|гилдии]], които обединяват представители на една и съща професия независимо от семейното им родство или социална принадлежност, както и първите банкерски къщи. === Завладяване на контадото и установяване на подест (XII век) === След смъртта на графиня Матилда през [[1115]] г. централното управление в Тоскана окончателно губи влиянието си, въпреки че постът на [[маркграф]] остава през целия [[12 век|XII век]]. Започва дълга борба между градските общини и феодалните кланове за власт и контрол върху територията на региона. Първата стъпка към флорентинската експанзия в Тоскана е превземането и унищожаването на съседния град [[Фиезоле]] през [[1125]] г. Постепенно флорентинците превземат всички замъци на аристократите от контадото и подчиняват епископа на Флоренция. До средата на XII век територията на флорентинското контадо е под управлението на общината и най-големите аристократи – семействата [[Гуиди (род)|Гуиди]] и Алберти признават властта на Флоренция. Феодалите се установяват в града и влизат в общинските структури. През [[1182]] г. [[Император на Свещената Римска империя|император]] [[Фридрих I Барбароса]], по време на посещението си в Тоскана, признава самоуправлението на градските общини, ограничавайки властта на маркграфството до събирането на имперските данъци и правораздаването. Флоренция получава харта от императора (през [[1187]] г., която определя привилегиите и независимостта на Флорентинската комуна. На конгреса в Сан Дженезио през [[1197|1197 г.]] тосканските градове (Флоренция, [[Република Пиза|Пиза]], [[Сиенска република|Сиена]], [[Република Лука|Лука]], [[Арецо]], [[Волтера]]) сключват съюз помежду си, разделяйки територията на бившето [[Тосканска марка|маркграфство]] на сфери на влияние. В резултат на това избухва гражданска война между водещите градски комуни, от една страна, и феодалите и малките селища в провинцията, от друга, която завършва с установяването на властта на няколко [[Град държава|града-държави]] в Тоскана. След завладяването на техните контади през първата четвърт на [[13 век|XIII век]] градовете влизат в конфликт помежду си. За Флоренция [[Сиенска република|Сиенската република]] се превръща в основен враг, чиято експанзия се развива в посока на Флорентинското контадо. Борбата на Сиена и Флоренция за двата малки града [[Монтепулчано]] и [[Монталчино]] продължава с променлив успех няколко века. Флорентинците успяват да сключат съюз през [[1171]] г. с [[Република Пиза|Пиза]] – най-голямото морско пристанище на Тоскана, и да гарантират, че флорентинските стоки се облагат с данък върху корабите на Пиза със същите ставки като тези на Пиза. Въпреки това в началото на [[13 век|XIII век]] укрепването на Флоренция в Централна Тоскана води до сгъването на два враждебни блока: Флоренция и Лука срещу съюза на Пиза и Сиена. Последните традиционно се фокусират върху императора, което води Флоренция до лагера на папата. Това поставя началото на борбата между [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]] и [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] в Тоскана. По време на завладяването на контадото настъпват важни промени в държавното устройство на Флоренция. Колегията от дванадесет консули като държавен глава е заменена от институцията на едноличния [[подест]] – нает кмет, обикновено избиран за една година извън града и под контрола на общинските власти. Подестът е председател на колегиалните органи на републиката и оглавява нейната [[Опълчение|милиция]]. Първото споменаване на подеста във Флоренция датира от [[1193]] г., а в началото на [[13 век|XIII век]] подестатът най-накрая се оформя като държавна система на Флоренция и други тоскански градове. Създаването на подестата означава отпадане на влиянието на старото градско благородство и предаване на властта на богатите [[пополани]]. По това време градът вече е достигнал доста високо ниво на просперитет, както се вижда например от факта, че новите градски стени, които включват редица бивши крайградски земи в града, са издигнати само за две години ([[1173]] – [[1175]] г.). Флоренция става най-голямото селище и търговски център на Централна Тоскана, броят на жителите му достига 30 хиляди души. Търговските връзки на флорентинските търговци се разпростират в значителна част от Западна Европа. === Борба на гвелфите и гибелините във Флоренция (1216 – 1260 г.) === Още през 1210-те г. във Флоренция започва борба между привържениците на папата ([[Гвелфи и гибелини|гвелфи]]) и на императора ([[Гвелфи и гибелини|гибелини]]). Всъщност традиционно началото на борбата между гвелфите и гибелините във Флоренция се свързва с убийството през 1216 г. на Буонделмонте де Буонделмонте от членове на семействата Амидеи и Уберти. Последните стават ядрото на флорентинските гибелини, а привържениците на Буонделмонте стават гвелфи. Така републиката е разделена на два враждуващи лагера, използващи политически пристрастия, за да се борят за власт в комуната. Победата на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] в [[Битка при Кортенуово|битката при Кортенуово]] през [[1237]] г. рязко укрепва партията на гибелините в Северна и Централна Италия. Под натиска на Фридрих II Флоренция признава през [[1238]] г. [[сюзерен]]итета на империята. Известно време по-късно незаконният син на император [[Фридрих от Антиохия]] е назначен на поста [[подест]], който започва политика на централизиране на администрацията и обединяване на Тоскана в единна държава. Идването на власт в републиката на гибелините предизвиква недоволство сред повечето жители на града. През [[1248]] г. водещите гвелфски семейства напускат Флоренция, което води до масови репресии в града срещу опозицията. Почти цяла Тоскана обаче е обхваната от бунт срещу императора. През [[1250]] г. властта на гибелините е свалена, а Фридрих от Антиохия и неговите привърженици бягат от града. В републиката се установява Първата демокрация (на итал. ''Il Primo Popolo'') ([[1250]] – [[1260]] г.). По време на периода на Първата демокрация властта преминава към [[пополани]]те, а социалната база на политическия режим на Флоренция е значително разширена поради широките слоеве от занаятчии и търговци. Начело на републиката стои [[Капитан на народа|капитанът на народа]] – военачалникът и ръководителят на „малката (пополанска) комуна". Подестът, който представлява интересите на богатата олигархия, е отстранен от власт. Създаден е и нов общински орган – ''Съвет на старейшините'' (на итал. ''Consiglio degli Anziani''), който включва по двама представители от всичките шест района на града. Съветът на старейшините съсредоточава в ръцете си финансовото и фискалното управление на републиката. Друг стълб на режима е Съветът на гилдиите: за първи път в управлението на републиката са представени както богатите търговци, така и представителите на занаятчийските кръгове. Консорциумите са премахнати и техните кули са разрушени. [[Файл:Il Bargello.jpg|мини|280x280пкс|Палацо дел Пополо ([[Национален музей Барджело|Палацо дел Барджело]]) във Флоренции]] Новото пополанско правителство продължава своята политика на териториално разширение: през [[1251]] г. градът установява контрол над малкото морско пристанище [[Таламоне]], в резултат на което републиката получава директен достъп до море. Това предизвиква сформирането на лига от гибелински комуни в Тоскана – [[Пиза]], [[Сиена]] и [[Пистоя]] срещу Флоренция и избухването на война между тосканските държави. Флорентинската армия постига значителен успех, побеждавайки сиенските войски и подчинявайки Пистоя през [[1254]] г. Сиена е принудена да сключи мир през [[1255]] г., като отстъпва редица гранични територии на Флоренция. По същото време [[Волтера]] е присъединена към Флоренция. Пиза, след като е победена от [[Генуа]], се съгласява да даде на флорентинските търговци правото да търгуват безмитно през нейното пристанище. В резултат на това хегемонията на Флоренция е установена в Тоскана през [[1255]] г. Периодът на Първата демокрация е белязан от успехи не само във външната политика, но и в икономическото развитие. Градът достига своя връх, активно се извършва ново строителство (включително [[Национален музей Барджело|Палацо дел Пополо]] (т.е. Дворецът на народа) – резиденция на висшите магистрати на републиката, основана през [[1255]] г., златният [[флорин]] е пуснат в обръщение през [[1252]] г. и става най-популярната монета в Европа, което свидетелства за превръщането на Флоренция в паневропейски финансов център. Въпреки това остава външна заплаха: коронацията на [[Манфред]] Сицилиански през [[1258]] г. съживява надеждите за отмъщение сред италианските гибелини. Те се опитват да извършат държавен преврат във Флоренция, но са победени и изгонени. Гибелините намират убежище в Сиена, където започва да се формира центърът на привържениците на императора в Централна Италия. През 1260 г. флорентинската армия, която включва отряди от други гвелфски общини на Тоскана, атакува Сиена, но в [[Битка при Монтаперти|битката при Монтаперти]] на 4 септември [[1260]] г. флорентинците са разгромени. Седмица по-късно войските на гибелините влизат във Флоренция. Пополанската конституция е отменена и на власт идват гибелините, поддръжници на крал Манфред. === Триумф на гвелфите и създаването на приорат (1260 – 1293) === След като гибелините идват на власт през [[1260]] г., гвелфите са изгонени от републиката, имуществото им е конфискувано, къщите и кулите им са разрушени. Според Liber Extimationum (1269) гибелините напълно разрушават 103 дворци, 580 къщи и 85 кули, след като идват на власт. Изгнаниците намират убежище в [[Лука]] – единственият град в Тоскана, където е запазено управлението на гвелфите. Начело на Флорентинската република стои граф [[Гуидо Новело]], назначен от [[Манфред]] Сицилиански за генерален [[викарий]] на цяла Тоскана. Граф Гуидо незабавно атакува Лука и я принуждава да се съгласи с прогонването на гвелфите ([[1264]] г.). В резултат на това цяла Тоскана е в ръцете на гибелинската партия. Въпреки това папата се обръща за помощ към френския принц [[Шарл I Анжуйски]] и му дава короната на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. В [[Битка при Беневенто (1266)|битката при Беневенто (1266 г.)]] Манфред е победен и убит. На следващата година войските на Шарл Анжуйски нахлуват в Тоскана. Неговата експедиция е до голяма степен финансирана от флорентинските банкери, които симпатизират на гвелфите. Новината за приближаването на френските войски принуждава граф Гуидо и гибелините да избягат. Властта в републиката отново преминава към гвелфите. Шарл Анжуйски е избран за [[подест]] на Флоренция и запазва тази позиция през следващите тринадесет години. До [[1270]] г. цяла Тоскана е под контрола на гвелфите. По време на управлението на Шарл Анжуйски вътрешната автономия на Флоренция се запазва въпреки факта, че кралят поема цялата външна политика на републиката. Пополаните са отстранени от управление и властта е съсредоточена в ръцете на [[магнат]]ите (благородници и едри земевладелци), оглавявани от ''Съвета на шестимата''. Нарастващото влияние на крал Шарл и Франция не се харесва на папа [[Григорий X (папа)|Григорий X]], който се опитва през [[1273]] г. да постигне помирение между флорентинските гвелфи и гибелини, но претърпява поражение поради позицията на Шарл и радикалните гвелфи. Едва през [[1280]] г. папският легат – [[кардинал]] Латино дей Франджипани успява да постигне споразумение между гвелфите и гибелините от Флоренция, които се съгласяват да споделят общински позиции в републиката. Умерените гибелини се завръщат във Флоренция и им е върната собствеността. Но всъщност гвелфите остават на власт: привържениците на императора са малко във Флоренция и икономически слаби. Шарл Анжуйски е отстранен от поста на подест на републиката. Падането на мощта на Анжуйците е тласък за нов кръг от борба за влияние между различни социални групи във Флоренция. Бързото развитие на търговията, и привилегиите, получени от флорентинските търговци във Франция, [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и някои други държави, рязко увеличават влиянието на търговските гилдии. Тези гилдии на Флоренция всъщност завземат властта в републиката през [[1282]] г. чрез института на своите представители – [[приор]]ите на гилдиите, изтласквайки други общински органи извън контрол. Старата конституция на републиката е премахната през [[1283]] г. и е установен приорен режим, който осигурява господството на търговския елит („дебел народ“ – на итал. ''popolo grasso''), обединени в седемте старши гилдии, на итал''. Arti maggiori'', които включват: Калимала (обработка на дрехи и търговия с платове), Лана (обработка и търговия с вълнени тъкани), Камбио (обмяна на пари), Пор Санта Мария (водещи търговци на дребно), гилдии на производителите на кожи, на лекарите и фармацевтите, на съдиите и нотариусите. От [[1287]] г. петте „средни“ гилдии също получават достъп до власт: месарите, обущарите, ковачите, строителите, производителите на бельо и продавачите на платове. Извън управляващия елит остават деветте „младшите гилдии“, на итал. ''Arti minori'': търговците на вино, пекарите, търговците на храна, търговците на дървен материал, кожарите, щавачите, оръжейниците, ключарите, собствениците на хотели, които обединяват по-бедните слоеве на занаятчиите („малкия народ“, на итал. ''popolo minuto''). Нобили първоначално си запазват правото да участват в управлението, при условие че се присъединят към една от дванадесетте управляващи гилдии. Триумфът на гвелфите във Флоренция е придружен от увеличаване на флорентинската експанзия в Тоскана. Гибелините идват на власт в [[Арецо]] през [[1287]] г., което предизвиква нахлуването и победата на флорентинците. Въпреки това избухването на войната през [[1288]] г. с гибелините в [[Пиза]] е изключително злощастно за Флоренция. Това предизвиква антипатрицианско движение начело с [[Джано дела Бела]], привърженик на по-широката демокрация. В резултат на това са установени Съдебните институции (на итал. ''Ordinamenti di Giustizia'') ([[1293]] г.), които затваря достъпа на [[магнат]]ите до ръководните органи на Флорентинската република. Създава се нова политическа система, която за два века утвърждава демократичните принципи на държавното управление и управлението на пополаните. Всяка от 21-те гилдии на Флоренция получава дял в управлението, въпреки че реалната власт остава в по-старите гилдии. Удивителен резултат от демократизацията на Флорентинската република е освобождаването на селяните от [[Крепостно право|крепостничество]] в цялата държава ([[1289]] г.). == Разцвет на Флорентинската република == === Борбата между белите и черните гвелфи (край на XIII – начало на XIV век) === Конституционните реформи на [[Джано дела Бела]] ([[1292]] – [[1293]]) премахват властта на [[магнат]]ите, отстраняват ги от управлението и ги лишават от правото на глас. Установена е Втората демокрация (на итал. ''Il Secondo Popolo''), която разчита на широките слоеве на гилдиите на занаятчиите и търговците. Въпреки това суровите мерки срещу магнатите и господството на Джано дела Бела, който разчита на неорганизираните маси, не се харесват част на флорентинското общество. Процесът срещу един от магнатите ([[1295]] г.) води до разрушаването на двореца на [[подест]]а. Това предизвиква ответна реакция и идването на власт на умерените пополани. Дела Бела напуска Флоренция. На магнатите, номинално включени в гилдиите, е върнато правото на глас. Въпреки това напрежението между умерени и радикали продължава. Начело на умерените Бели гвелфи застава [[Виери де Черки]], представляващ интересите на висшите търговски и занаятчийски слоеве („дебелият народ“), склонни към помирение с гибелините, а начело на радикалните Черни гвелфи – [[Корсо Донати]], който разчита на благородниците и на пламенните поддръжници на папата. „Малкият народ“, враждебно настроен към търговския и занаятчийски елит на републиката, се присъединява към черните гвелфи. Борбата между белите и черните гвелфи продължава с променлив успех до края на [[13 век|XIII век]], докато Флоренция не е превзета от войските на [[Шарл Валоа|Шарл дьо Валоа]] през [[1301]] г., поканен от папа [[Бонифаций VIII]] да подкрепи черните гвелфи. Френско-папската армия прогонва умерените от града ([[1302]]), включително [[Данте Алигиери]], и установява режим на терор срещу белите гвелфи: повече от 600 жители на Флоренция са осъдени на смърт. Всички постове в републиката са заети от привържениците на Донати. Белите гвелфи намират убежище в гибелинските комуни на Тоскана, предимно в [[Република Пиза|Пиза]], и се обръщат за помощ към император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]], който влиза в Италия с армията си. Въпреки че императорът умира по време на организирането на кампания срещу Флоренция ([[1313]]), външната заплаха остава остра: пизанският диктатор [[Угучоне дела Фаджола]] се противопоставя на републиката, побеждавайки флорентинската милиция в [[Битка при Монтекатини|битката при Монтекатини]] ([[1315]]), а след това и сеньорът на [[Република Лука|Лука]] [[Кастручо Кастракани]] атакува владенията на Флоренция, подчинявайки почти цяла Тоскана. Флоренция е принудена да извика на помощ [[Робер Анжуйски]], крал на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], и да му предостави най-високата власт в републиката и правото да назначава [[подест]]. Сюзеренитетът на неаполитанския крал над Флоренция продължава до [[1322]] г. Въпреки това превземането от Кастручо Кастракани на [[Пистоя]] ([[1325]] г.) и поредното поражение на флорентинците в [[Битка при Алтопашо|битката при Алтопашо]] (23 септември 1325 г.) отново изискват извънредни мерки: Флоренция преминава към практиката да наема въоръжени отряди от чуждестранни [[кондотиер]]и за своята защита. Първият такъв кондотиер е испанецът [[Рамон де Кардона]]. Херцог [[Шарл Калабрийски]], син на крал Робер, е избран за сеньор на републиката с правото да назначава подеста, приорите и редица други служители, и с огромна парична награда. Флоренция успява да освободи Пистоя и със смъртта ([[1328]]) на Кастручо Кастракани няма нужда от чуждо управление. В резултат на това е възстановена старата републиканска конституция. === Социално-икономическото развитие на Флоренция в средата на XIV век === Към средата на [[14 век|XIV век]] Флоренция се превръща във водещ финансов и индустриален център на Европа. Банките на Флоренция предоставят заеми на водещите европейски монарси и [[папа]]та, поемат събирането на данъците в [[кралство Англия]], [[кралство Франция]], [[Неаполитанско кралство|Неапол]], получават [[монопол]]ни права за износ на основни продукти (вълна от Англия, зърно от Южна Италия). Продукцията на работилниците за плат и вълна на републиката се изнася в цяла Европа и Източното Средиземноморие, а суровините за производството на толкова ценния фин флорентински плат идват в града от Англия, [[Фландрия]] и Франция. Флоренция става една от първите държави, в които започват да се развиват [[Капитализъм|капиталистически]] отношения, възниква прослойка от [[Пролетариат|наемни работници]] и [[Манифактура|манифактурно]] производство. В средата на XIV век експанзията на Флорентинската република в Тоскана продължава. [[Пистоя]] ([[1331]]), [[Арецо]] ([[1351]]), [[Волтера]] ([[1361]]) са окончателно анексирани. Опитът за превземане на [[Лука]]нската република е неуспешен въпреки сключения съюз с [[Венецианска република|Венеция]] ([[1336]]). Освен това Лука попада под управлението на [[Пизанска република|Пиза]] ([[1342]]), което принуждава Флоренция отново да се обърне към чужденци за военна помощ. [[Атинско херцогство|Херцогът на Атина]] [[Готие дьо Бриен]] ([[1342]]) е избран за капитан и пожизнен протектор на Флоренция (1342) и в негови ръце са съсредоточени административната власт, финансовото управление и външните работи. Той сключва мир с Пиза и започва да се бори с финансовата криза, като налага мораториум върху изплащането на дълга. Разчитайки на благородниците от една страна, и на по-ниските слоеве на населението от друга, Готие се опитва да разруши републиканската структура и по време на представянето на „малкия народ“ в подкрепа на херцога Дворецът на Сеньорията е разграбен и знамето на народа (''гонфалон'') – символ на републиката - е унищожено. Приорите са лишени от власт. Опитите върху основите на конституционния ред на републиката предизвикват въстание във Флоренция през юли [[1343]] г. под лозунга за възстановяване на свободата, водено от елита на гилдиите и някои благородници, включително [[Медичи]]те. Готие дьо Бриен е изгонен и на власт идват [[магнат]]ите и „ дебелият народ“. Опитът на магнатите да получат връщане на правата си да заемат най-високите държавни длъжности обаче се проваля: ново въстание на пополаните през септември 1343 г. води до прогонването на магнатите от Флоренция. Проведена е реформа, която осигурява разделението на властта в републиката между големи, средни и младши гилдии, което означава по-нататъшна демократизация на обществено-политическата система. Въпреки това поради фалита на английското и френското кралство (1340-те години) в страната избухва тежка финансова криза, която засяга особено водещите банкови къщи на семействата [[Барди (род|Барди]] и [[Перуци]]. Кризата до голяма степен подкопава позициите на флорентинската олигархия и допринася за демократизацията на държавната система. Населението на града по това време нараства до 120 хиляди души, а дялът на негилдийните занаятчии и наетите работници от имигрантите се увеличава значително. Те нямат представителство в ръководните органи и право да се обединяват в търговско-занаятчийски дружества. Това засилва антагонизма между гилдиите и негилдийното население и води до гладните бунтове от [[1368]] г. и първата стачка на работниците в европейската история (тази на кардьорите на вълна от 1345 г.). През [[1346]] г. е приет закон, който лишава от избирателни права имигрантите, чиито бащи не са родени във Флоренция. Правителството се опитва да забрани ([[1347]]) заемането на публични длъжности от гибелините, но този закон не минава поради съпротивата на младшите гилдии, които се страхуват от изборни злоупотреби. Чумната епидемия ([[1348]]), в която умира почти половината от населението, за кратко задържа процеса на укрепване на аристократичните елементи. Въпреки това още през [[1351]] г. законът за гибелините е окончателно одобрен и [[Сеньория|Сеньорията]] получава правото да определя лицата, които да бъдат избирани и отстранявани от длъжност. В резултат на това значителен брой граждани са лишени от избирателни права. Външната политика след възстановяването на демократичната конституция ([[1343]]) губи своите експанзионистични стремежи и се ограничава до защитата на границите на републиката. По-широко се използва практиката да се наемат военни отряди от чуждестранни [[кондотиер]]и за защита на границите и отблъскване на опити за агресия срещу Флоренция от съседните държави. Едва през [[1362]] г. републиката участва в мащабни военни действия срещу Пиза, но войната завършва ([[1364]]) с взаимното изчерпване на страните и признаването на правото на свободна търговия на Флоренция през пристанището на Пиза. === Въстание на чомпите и идването на власт на олигархията (край на XIV – начало на XV век) === Неразделното господство на [[Гвелфи и гибелини|гвелфската]] партия във Флоренция през 1370-те години води до сериозна политическа криза: поради протекционистката политика на папата и хищническите набези на папските кондотиери на територията на републиката избухва война между Флоренция и папа [[Григорий XI]]: [[Война на осемте светии|Войната на осемте светии]] ([[1375]] – [[1378]]). Тя получава името си поради специален комитет от осем души, назначен да ръководи Флорентинската република по време на войната. Тъй като папата се смята за божи наместник на земята, хората, които водят война срещу него, са наричани на шега „светии“. Въпреки че военните действия не се отличават с жестокост и се водят от наемнически отряди, войната води до огромни държавни разходи, големи загуби за търговските и занаятчийските кръгове и морална криза. След безславния край на войната една от враждуващите фракции в партията на гвелфите, водена от рода [[Албици]], се опитва да завземе властта в републиката и да промени конституцията. Това предизвиква отговор от пополаните: на 18 юни [[1378]] г., по призива на [[гонфалониер]]а [[Салвестро де Медичи]], във Флоренция избухва народно въстание, което прогонва лидерите на гвелфската партия и прехвърля властта на по-младите гилдии. Но още през юли е вдигнато въстание от неорганизираните наемни работници от работилници за вълна – [[Чомпи (въстание)|чомпи]], които поискват да им бъде предоставено правото да създават гилдии и да участват в управлението. Бунтовниците, водени от [[Микеле ди Ландо]], успяват да завземат властта и да постигнат организирането на три нови гилдии: Тинтори (бояджии), Фарсетаи (шивачи) и Чомпи (чесачи на вълна и други помощни работници), които получават правото да избират трима от деветимата приори на републиката. Това е фундаментална промяна в цялата конституционна система и опит за включване на низшите класи в политическия елит. Но на 31 август [[1378]] г. отрядите на чомпите са победени от пополаните, които се обединяват срещу тях. Гилдията на чомпите е разтурена, но другите две нови гилдии са запазени. Властта преминава към младшите гилдии, които се опитват да реформират данъчното облагане и да ликвидират финансовата криза. Въпреки това борбата на два фронта, срещу чомпите и срещу гвелфите, провалът на реформите и липсата на авторитетен водач сред „малкия народ “ отслабват режима. През [[1382]] г. във Флоренция избухва въстанието на магнатите, което отстранява младшите гилдии от власт, ликвидира новите гилдии на Тинтори-те и Фарсетаи-те и възстановява контрола на висшите гилдии върху държавната администрация. Въстанието на чомпите разкрива дълбоки социални и конституционни противоречия в републиката, но във Флоренция конфликтите между семействата са основният източник на конфронтация. Флорентинското семейство е много силна, макар и нестабилна институция, която е в основата на конституционната система, чиито роднински-териториални връзки проникват в социалните слоеве и поддържат състояние на постоянна нестабилност в обществото. През [[1382]] г. на власт идва тясна олигархия от няколко семейства магнати и „дебели пополани“, сред които водещата роля постепенно преминава към семейство Албици до началото на [[15 век|XV век]]. Олигарсите извършват нова реформа на системата на държавната администрация: правомощията на специалните комисии са рязко засилени, дялът на младшите работилници в управлението е намален до 1/4, установен е контрол върху изборната процедура, властта на приорите и съветите на комуната и народа е силно ограничен от нови колегиални институции, представляващи интересите на управляващата олигархия. Въпреки това политическият елит на Флоренция остава относително отворен и не се превръща в затворена каста, няма радикални промени в законодателството и организацията на системата за управление. Междусемейните конфликти продължават в рамките на управляващата олигархия и въпреки че Албици доминират в системата на управление на републиката в началото на [[14 век|XIV]] и [[15 век|XV век]], но те никога не успяват да монополизират властта. Краят на XIV – началото на XV век е белязан от рязко нарастване на външната заплаха. Експанзията на херцога на [[Миланско херцогство|Милано]] [[Джан Галеацо Висконти]] в посока Тоскана (от [[1390]] г.) подкопава международните позиции на републиката. Той успява да присъедини [[Перуджа]], [[Сиена]], [[Пиза]] и [[Болоня]] към своите владения. Флоренция, която е заобиколена от всички страни от миланските владения, всъщност трябва да води война за независимост. Само смъртта му през [[1402]] г. спасява града. В същото време разширяването на републиката се възобновява: контролът над [[Арецо]] е върнат през [[1384]] г., а в резултат на [[Флорентинско завладяване на Пиза|войната от 1405 – 1406 г.]] [[Пиза]] – най-голямото морско пристанище на Тоскана, е присъединена към Флоренция. Благодарение на това позициите на флорентинците в Средиземноморието и [[Византийска империя|Византия]] рязко се увеличават. През [[1421]] г. [[Ливорно]] и значителна част от тосканското крайбрежие са придобити от [[Генуезка република|Генуа]]. Дългата война на Флоренция с [[Ладислав Анжуйски]], крал на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], който подчинява значителна част от [[Папска държава|Папската държава]], довежда до анексирането на [[Кортона]]. Сключен е дългосрочен съюзен договор ([[1425]]) с [[Венецианска република|Венеция]], насочен срещу Милано, според който Тоскана и [[Романя]] са признати за сфера на влияние на Флоренция, но след края на войната срещу миланците ([[1428]]) Флоренция не получават никакво обезщетение. През [[1429]] г. Флоренция атакува [[Луканска република|Луканската република]], но тази война е неуспешна. [[Сиена]] и [[Милано]] се притичват на помощ на Лука, войната се превръща в продължителна и изключително трудна финансово. Само един авантюристичен опит да се наводни Лука чрез отклоняване на водите на река [[Серкио]] ([[1430]]) струва на републиката 40 000 златни [[флорин]]а. През [[1433]] г. флорентинските войски са победени и миланците се приближават до самата Флоренция. Трябва да сключат мир и да се откажат от претенциите си към Лука. Неуспешната война подкопава позициите на правителството и рязко изостря вътрешните противоречия. Дългогодишната вражда между управляващото семейство Албици и богатото и влиятелно семейство [[Медичи]], слабо представено в управлението на републиката, довежда до открита конфронтация. През [[1433]] г. [[Риналдо Албици]], след като печели изборите за Сиеньорията, арестува и изгонва [[Козимо де Медичи]] Стария от Флоренция и конфискува имуществото на семейството му. === Система на управление на Флорентинската република === [[Файл:Firenze Palazzo della Signoria, better known as the Palazzo Vecchio.jpg|мини|Палацо дела Синьория – резиденция на Съвета на приорите на Флоренция]] Флорентинската република от [[14 век|XIV век]] се характеризира с необичайно широко участие на населението в публичната администрация, което позволява да се говори за висока степен на демократизация на обществено-политическата система. До края на века в републиката има повече от 3000 държавни длъжности, за чието заместване се провеждат избори ежегодно, като значителна част от длъжностите се попълват чрез жребий. Всички членове на търговски и занаятчийски корпорации ([[Еснаф|гилдии]]) имат право да избират и да бъдат избирани в държавни органи. Лишени са само неорганизираните наемни работници, имигрантите и благородниците. Нивото на участие на народа във властта във Флоренция е безпрецедентно за онова време. Тромавостта на административната система, тясната функционална специализация на нейните органи и системата на баланс на властта между различните магистрати осигуряват поддържането на републиканската система и предотвратяват узурпирането на властта във Флоренция от един човек. Според „Институциите на правосъдието“ ([[1292]] г.) най-висшият изпълнителен орган на републиката е съветът на шестима [[приор]]и, представляващи висшите гилдии (представителят на седмата гилдия на Arti maggiori – тази на съдиите и нотариусите се смята за секретар на Сеньорията). Приорите ръководят вътрешната и външната политика на държавата и имат право на законодателна инициатива. Те се избират за два месеца и по време на изпълнение на задълженията си живеят в специално построения [[Палацо Векио|Дворец на Сеньорията]]. Наследниците на сегашните приори са избирани на специално събрание, на което присъстват самите приори, началниците на дванадесетте управляващи гилдии и представители на шестте района на града. През [[1293]] г. е създадена нова длъжност за седмия приор, [[гонфалониер на правосъдието]], който получава функциите на [[държавен глава]] и правото да изпълнява присъди срещу длъжностни лица на републиката. Той е подчинен на специална гвардия от хиляда души. Шестимата приори и гонфалонерът формират правителството на република Флоренция – [[Сеньория|Сеньорията]]. Създаването на Колегията на приорите не унищожава старите общински институции. Службата на [[подест]]а продължава да съществува, на която обикновено се избират чужденци за период от една година. Подестът служи като върховен съдия и главнокомандващ на въоръжените сили на републиката. В своята дейност той е подчинен на приорите. Структурата на неговата администрация включва два съвета: Съвета на старейшините, който включва по двама представители от всеки от шестте района на Флоренция, и Съвета на стоте, който е избран за [[сенат]]. Подестът и неговите съвети представляват интересите на градската комуна като цяло. За пополанската част от населението има и специален магистрат – [[Капитан на народа|капитанът на народа]], който оглавява милицията на гилдията, предназначена да защитава конституционната система, и два съвета, подчинени на него, избирани от всички гилдии на Флоренция. Институцията на пряката демокрация е народното събрание (на итал. ''parlamento''), в което могат да вземат участие всички граждани. Въпреки че тази институция съществува почти през цялата история на независимата република, тя няма специални права и се свиква изключително нередовно за потвърждаване на отделни решения на правителството или длъжностни лица. Тези събрания разрешават административни или данъчни реформи, но не могат да обсъждат законопроекти и нямат съдебна власт. След отстраняването на Анжуйците през [[1328]] г. е извършена нова реформа на административната система. Основните нововъведения са изборът на публична служба чрез жребий и фиксирането на правото на власт за всичките 21 гилдиии във Флоренция. Изборите чрез жребий се извършват по следния начин: бележки с имената на предварително избрани кандидати за публични длъжности се поставят в торба и след това се изваждат на сляпо, когато се определя наследникът на един или друг магистрат. Освен това изборите се провеждат през периода на работа на предишния служител, което улеснява предаването на властта. Съдържанието на торбата с имена се актуализира на всеки три до пет години. Освен това системата от съвети е реорганизирана: вместо многобройни колегии под висшите власти са създадени три: Съветът на Комуната със съдебни и законодателни функции от 250 души, избирани от всички граждани на комуната, Съветът на народа при капитана, представляващ интересите на гилдиите и състоящ се от 300 души, избирани от пополаните, и Съветът на стоте при приорите, който играе ролята на Сената на републиката. Към дванадесетте старейшини („добри хора“) са прибавени още шестнадесет гонфалонери – въоръжената милиция на народа, представители на 16-те региона на Флоренция, които заедно образуват специален съвет – Съвета на Синьорията, който одобрява законопроектите на приорите, преди да бъдат разгледани в съветите. Съветът на народа и Съветът на Комуната са законодателните органи на републиката. Новата система на организация на управление силно ограничава възможността за узурпиране на властта от едно лице, както се случва в други италиански комуни от началото на [[14 век|XIV век]], когато [[Тирания — Деспотизъм — Тоталитаризъм|тиранията]] и сеньориите, включително наследствените, заменят републиканската система. През [[1343]] г. е предприета още една стъпка за демократизация: Сеньорията е разширена до девет приори, от които двама са избирани от висшите гилдии, трима от средните гилдии, трима от младшите, а деветият е избиран от всяка гилдия на свой ред. Така младшите работилници получават достъп до управлението на републиката. Членовете на 21-те флорентински гилдии се радват на избирателни права в републиката. Магнатите, благородниците, първото поколение имигранти, негилдийните занаятчии и наемните работници са лишени от правото да заемат публични длъжности и да участват в избори. Със закон от [[1351]] г. Сеньорията също получава правото да определя кой от гражданите е [[Гвелфи и гибелини|гибелин]] и по този начин да отстранява нежелателни хора от участие в избори. Изборите са правени от специална колегия от скрутатори, избирани от гилдиите, които от своя страна чрез теглене на жребий, въз основа на консолидиран списък от кандидати от кварталите, гилдиите и партията на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]], определят лицата, които да заемат държавни постове. Приорите се избират за два месеца, членовете на законодателните органи – Съвета на Комуната и Съвета на народа, за шест месеца. Списъците с лица, предложени за избор на най-високи държавни длъжности, са много големи. Така например около 2000 кандидати са предложени за теглене с жребий за Сеньорията в началото на [[15 век|XV век]] . Още по-голям брой граждани има в списъците за избор на нисшите магистрати. В края на [[14 век|XIV век]] управляващата олигархия, водена от сем. [[Албици]], установява контрол върху изборната процедура, което гарантира запазването на властта ѝ в продължение на няколко десетилетия. Средно на всеки 50 000 – 100 000 граждани имат право на глас не повече от 5000 – 8000 души, което не е толкова малко, ако се има предвид, че почти половината от населението на града е непълнолетно.<ref>''Терещенко А. Ю.'' [http://www.vokrugsveta.ru/vs/article/6868/ Механика средневековой демократии] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210121160334/http://www.vokrugsveta.ru/vs/article/6868/ |date=2021-01-21 }} // Вокруг Света. – 2010, апрель. – № 4. – С. 125.</ref> От втората половина на [[14 век|XIV век]] значение в политическата система започват да придобиват извънредните комисии – балии (на итал. ''balia''), формирани по време на периоди на вътрешни или външни кризи, на които са прехвърляни специални правомощия в републиката за ограничено време. Най-голяма роля играе Съветът на осемте (на итал. ''Otto della guerra''), който ръководи военните операции по време на [[Война на осемте светии|Войната на осемте светии]] ([[1375]] – [[1378]]), и който след идването на власт на олигархията ([[1382]]) придобива постоянен характер. По време на войната с Лука ([[1429]]) е сформиран Съветът на десетте (на итал. ''Dieci della guerra''), който установява контрол върху действията на Сеньорията. Други балии се занимават с определянето на лицата за изгонване и със съставянето на списъци с граждани за заемане на публични длъжности и така се превръщат инструмент за влияние на управляващата олигархия. Балиите обаче никога не се опитват да узурпират властта в държавата и напълно да подчинят демократичната конституция. До края на XIV век ролята на колегията на приорите, както и на съветите на комуната и народа в процеса на вземане на политически решения рязко намалява. При Сеньорията е създаден друг консултативен съвет, който включва представителите на водещите семейства и в който всъщност са съсредоточени лостовете на управлението при запазване на старата демократична система от съвети и магистрати. Ролята на младшите и средните гилдии в управлението е значително ограничена. 60 – 70 водещи фамилии на „дебелия народ“ чрез манипулиране на изборите и елиминиране на нежеланите хора от избирателните списъци си осигуряват господство в държавата и до 1420-те години тяхното влияние вече не зависи от позициите, които заемат в държавния апарат. === Финансова система. Въоръжени сили === Първоначално приходната част на бюджета на Флорентинската комуна се формира главно от мита и данъци върху търговските операции. От известно значение са доходите от съдебни производства (глоби, мита), както и извънредните приходи в хазната в случай на конфискация на имуществото на осъден или изгонен гражданин на Флоренция. Бурният търговски живот дава възможност да се финансират доста добре разходите на републиката, включително военните кампании срещу тосканските феодали и съседните общини и поддръжката на държавния апарат. Въпреки това през [[14 век|XIV век]] със засилването на външните заплахи и формирането на тромава система за управление традиционните източници на финансови приходи започват да липсват. Огромни суми са погълнати от войните, водени от Флоренция със силите на наемните армии. Освен това управляващият търговско-занаятчийски елит по всякакъв начин избягва повишаването на митата и косвените данъци. Периодичните банкови кризи в Европа и повишената конкуренция между [[Нидерландия|холандските]] и [[Англия|английските]] производители на платове също влошават ситуацията. В резултат на това до началото на XV век флорентинското правителство започва активно да прибягва до практиката на принудителни заеми (например заем през [[1424]] г. в размер на 150 хиляди златни [[флорин]]а). Кардиналното нововъведение обаче е въвеждането на всеобщо данъчно облагане. През [[1427]] г., въпреки съпротивата на част от олигархията, е извършена обща оценка на движимото и недвижимо имущество на гражданите на Флоренция и е въведен единен данък върху имуществото и капитала в размер на 0,5%. Въпреки че практиката за плащане на данъци върху собствеността съществува от няколко века, съставянето на [[кадастър]]а през 1427 г. и законодателното фиксиране на размера на данъка стават основата на новата финансова система на държавата. През [[1433]] г. данъкът върху имуществото и капитала става [[Прогресивен данък|прогресивен]]: в зависимост от размера на имота данъкоплатците внасят от 1 до 3% в държавната хазна. Ядрото на въоръжените сили на ранната Флорентинска република е милицията на гражданите. За времето си това е доста ефективна армия, обединена от общия дух на борбата за свободата на комуната. Тези сили успяват да подчинят селския район на Флоренция, побеждавайки феодалите и разрушавайки техните замъци. Начело на милицията обикновено стоят урбанизираните дребни рицари – [[валвасори]]те, преминавали на служба на комуната. Въпреки това след като пополаните идват на власт във Флоренция и феодалите са прогонени, военната сила на градската милиция започва да намалява: след като поемат контрола над републиката, търговските и занаятчийските среди губят интерес към службата в армията и уменията и тактиката на военните действия е загубена. Републиката е принудена да кани чужди владетели за своя защита – [[Шарл I Анжуйски]], [[Готие дьо Бриен]], [[Робер Анжуйски]], които довеждат свои собствени рицарски армии. Опитът от въоръжената борба на жителите на града за тяхната свобода се трансформира в паравоенни териториално-семейни организации на пополаните, обединени в „знамената“ (гонфалони – райони) на Флоренция, оглавявани от капитаните на народа. Тези образувания гарантират в продължение на няколко века запазването на републиканската конституция на Флоренция и не позволяват установяването на тирания в страната. С намаляването на значението на пополанската милиция Флоренция започва да прибягва до наемането на военни отряди, за да защитава своята територия и да анексира нови земи. В резултат на това до [[14 век|XIV век]] въоръжените сили на републиката се състоят почти изключително от чуждестранни наемници, водени от [[кондотиер]], който набира отряд и сключва споразумение за военна служба с представители на републиката. Още в [[Битка при Монтаперти|битката при Монтаперти]] през [[1260]] .г. 200 кавалерийски наемници от [[Романя]] се бият на страната на републиката. В различните периоди на служба във Флоренция са известни кондотиери като [[Рамон де Кардона]], [[Джон Хокууд]], [[Франческо I Сфорца]], [[Еразмо да Нарни]]. Въпреки че професионалните армии на кондотиерите превъзхождат по бойни качества рицарските милиции от онова време, нежеланието им да се жертват в името на държавата, която ги е наела, както и честите преминавания на служба на врага, който им предлага повече облаги, създава значителни трудности при провеждането на външната политика от Флоренция. Позорните кампании на републиката по време на [[Война на осемте светии|Войната на осемте светии]] през 1375 – 1378 г. или войната с [[Луканска република|Лука]] през 1429 – 1433 г. значително отслабва международното положение на републиката и води до остри държавни кризи. === Начало на Ренесанса във Флоренция === [[Файл:Dante-alighieri.jpg|мини|250x250пкс|[[Данте Алигиери|Данте]]. Фрагмент от фреска на [[Джото]] в [[Национален музей Барджело|Палацо дел Барджело]]]] [[Файл:Giorgio Vasari - Six Tuscan Poets - Google Art Project.jpg|ляво|мини|242x242пкс|„Шестима тоскански поети“ (Данте, Петрарка, [[Гуидо Кавалканти]], [[Джовани Бокачо|Бокачо]], [[Чино да Пистоя]] и Гитоне д'Арецо) на [[Джорджо Вазари]], 1544 г.]] Ранното развитие на комуната във Флоренция, формирането на градската култура, появата на гражданско общество и общински патриотизъм, демократизацията на системата за управление, както и интересът към Античността, водят до формирането на [[Ренесансов хуманизъм|хуманистичен]] мироглед във Флоренция през [[13 век|XIII век]] с неговия интерес към човека и обществото. Флоренция се характеризира особено с ранното възникване на идеята за свобода като голяма ценност на флорентинската държава и специална гордост от нейната републиканска система. Именно Флоренция става първият лидер на италианското хуманистично движение. Флорентинецът [[Данте Алигиери]] (1265 – 1321), който полага основите на италианския литературен език и създава съвършено нова, хуманистична литература, става най-голямата фигура на зараждащия се хуманизъм. От Флоренция са и неговите последователи [[Франческо Петрарка]] (1304 – 1374), основоположник на лирическата поезия, и [[Джовани Бокачо]] (1313 – 1375), основоположник на романа. Отношенията между човека и обществото и проблемите на равенството и патриотизма са отразени в творчеството на флорентинеца [[Леонардо Бруни]] (1375 – 1444). Историческата литература достига високо ниво в творчеството на [[Дино Компани]] (1255 – 1324) и [[Джовани Вилани]] (1275 – 1348). Хуманистичният мироглед допринася за формирането във Флоренция на един от най-важните центрове на европейското изкуство. Градът става център на [[Предренесанс]]а и [[Ранен ренесанс|Ранния ренесанс]] в Италия. Създава се цяла [[Флорентинска школа|Флорентинска художествена школа]], една от основните школи на [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]]. Неин родоначалник е [[Джото|Джото ди Бондоне]] (1276 – 1337), който се отклонява от каноничните принципи на средновековното изкуство и полага основите на изкуството на Ренесанса. Сред най-талантливите последователи е [[Мазачо]] (1401 – 1428), един от най-великите италиански художници от Ранния ренесанс. В началото на XV век флорентинската скулптура и архитектура започват да процъфтяват. Работата на [[Лоренцо Гиберти]] (1381 – 1455) и [[Филипо Брунелески]] (1377 – 1446), [[Донатело]] (1386 – 1466) достига безпрецедентни висоти в изразителност и реализъм. Основната тема на тяхното изкуство е възхвалата на идеала за човешката личност. Сградите и паметниците, създадени от тези майстори, стават основната украса на Флоренция и ѝ носят световна слава. Традициите, заложени от великите флорентинци от края на XIV – началото на XV век, са разработени в работата на майсторите на [[Зрял ренесанс|Зрелия Ренесанс]], който процъфтява през периода на Сеньорията на Медичите във Флоренция. == Сеньория на Медичите == === Формиране на Сеньорията на Медичите (1434 – 1469) === [[Файл:Jacopo Pontormo 055.jpg|мини|282x282пкс|Козимо де Медичи Стари]] Основата на богатството на семейство [[Медичи]] е положена от [[Джовани ди Бичи де Медичи]] (1360 – 1429), който основава [[Банка на Медичите|банка]] във Флоренция, която скоро става една от най-богатите в Италия. В началото на [[15 век|XV век]] значението на традиционните индустрии (облекло, вълнена индустрия), притиснати в тясната рамка на еснафската регулация и страдащи от конкуренцията на чуждестранните занаятчии, намалява в републиката и банковите операции излизат на преден план в икономика. Флоренция става най-големият финансов център в Западна Европа, а банката на Медичите става най-голямата европейска банка. Нейните клонове са разположени в [[Рим]], [[Генуа]], [[Неапол]], [[Венеция]], [[Авиньон]], [[Брюге]] и [[Лондон]], тя получава повече от половината от приходите си от Рим, превръщайки се в основен кредитор на [[Римска курия|Римската курия]] и на самата Флорентинска република, чиято финансова система е разстроена от неуспешните войни с [[Република Лука|Лука]] и миланските [[Висконти]]. Във Флоренция Джовани де Медичи печели широка популярност сред хората (главно сред жителите на [[контадо]]то и на градовете, подвластни на Флоренция, както и на жителите на квартал Сан Джовани) благодарение на репутацията си, уважението към републиканската система и финансова подкрепа на своите поддръжници. Влиянието на семейство Медичи не се харесва на управляващата олигархия на семействата [[Албици]] и [[Строци (фамилия)|Строци]] и през [[1433]] г. [[Козимо де Медичи]] Старият – син и наследник на Джовани, е прогонен от републиката. Но още през [[1434]] г. привържениците на Медичите печелят изборите за правителство на Флоренция. Козимо Стари триумфално се завръща в родината. Опитът за преврат на [[Риналдо Албици]] се проваля и старата олигархия е принудена да напусне страната. Създадена е Комисия на десетте, която получава властта да избира приори и да подбира кандидати за други високи постове във Флоренция, като по този начин премахва традицията на гласуване чрез жребий. Въпреки че републиканската конституция и всички ръководни органи на комуната са запазени, а самият Козимо не заема специални постове в държавата, той става [[де факто]] владетел на Флоренция. Комисията на десетте, на която той става член през [[1438]] г., изтласква от контрола всички други висши органи на републиката и съсредоточава властовите механизми в свои ръце. Това дава възможност да се осигури стабилност в държавата, но институцията на демократичните избори е заменена от системата на личната власт на „сеньора“ на Флоренция. Въпреки това политиката на Козимо и неговите наследници се характеризира с демонстрирането и култивирането на принципа на помирение и подчинение на волята на държавата като средство за постигане на единство на гражданското общество и укрепване на собствената им власт. Медичите стават майстори на компромиса; водейки диалог с всички социални слоеве, те допринасят за утвърждаването на идеите за толерантност във Флорентинската република. Външната политика на Флоренция е изцяло контролирана и направлявана от Козимо де Медичи. Основната заплаха за републиката е [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] на [[Филипо Мария Висконти]]. След като сключват съюз с [[Венецианска република|Венеция]] и наемат голяма армия от [[кондотиер]]и, флорентинските войски през [[1440]] г. побеждават миланците [[Битка при Аняри|при Аняри]]. Това прави възможно изтласкването на Висконти от Тоскана и анексирането на изворите на река [[Арно]] с град [[Попи]]. В последвалата борба за трона на Милано Козимо активно подкрепя [[Франческо I Сфорца]], който след коронясването му за херцог на Милано през [[1450]] г. осигурява установяването на траен мир между двете държави. Флорентинско-миланският съюз среща противник в лицето на венецианско-неаполитанския блок, но под влиянието на папа [[Николай V]] през [[1454]] г. е сключен [[Мир от Лоди|мирът от Лоди]]. Той е подписан от всички най-големи държави на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]], който установява система на баланс в Италия и открива дълъг период на мирно съвместно съществуване на италианските държави. Установяването на мир и провеждането във Флоренция на Вселенския събор от 1439 – 1445 г., на който е сключена [[църковна уния|уния]] с [[Православна църква|Православната църква]] на [[Вселенски патриарх|Константинополската патриаршия]] (т.нар. [[Фераро-флорентински събор|Флорентинска уния]]), значително издигат престижа на републиката. Въпреки това опозицията срещу властта на Медичите във Флоренция продължава да съществува: през [[1458]] г. [[Лука Пити]] заговорничи с идеите за възстановяване на демокрацията, което за известно време принуждава Козимо да възстанови изборите чрез жребий. И след второто си премахване Медичите са принудени да вземат предвид мнението на опозицията и да избегнат открито нарушаване на републиканската конституция. Широката популярност на Козимо продължава през цялото му управление. При него през [[1439]] г. във Флоренция е открита първата публична библиотека в Европа. [[Платон]]овата академия е възродена, извършва се активно строителство и благоустрояване на града. Козимо де Медичи става активен покровител на изкуствата и осигурява поръчки за [[Донатело]], [[Филипо Брунелески|Брунелески]] и [[Фра Анджелико]]. След смъртта на Козимо през [[1464]] г. опозицията, водена от [[Николо Содерини]], успява да приеме закон, който възстановява изборите чрез жребий и избира [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониери]]. Опитите за демократична реформа обаче са осуетени в съветите от привържениците на Медичите. През [[1466]] г. е разкрит нов заговор на Пити и Содерини. Венеция се обявява в подкрепа на опозицията, но през [[1468]] г. нейните войски са победени от коалицията на Флоренция, Милано и Неапол. === Възход и падение на сеньорията (1469 – 1494) === [[Файл:Lorenzo de Medici.jpg|мини|245x245пкс|Лоренцо Великолепни]] Флоренция достига своя връх по време на управлението на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]] (1469 – 1492), наричан Великолепният. Дългият период на мир допринася за благосъстоянието и просперитета на републиката. Спадът в производството на платове се компенсира от бързото развитие на производството на копринени тъкани, по обем на износа на които Флоренция заема едно от първите места в Европа. Търговията продължава да нараства, особено с [[Османска империя|Турция]], [[Франция]] и [[Левант]]а, както и международните кредитни операции на флорентинските банкови къщи. Благодарение на покровителството на Лоренцо де Медичи и активното насърчаване на изкуствата, градът се превръща в основен център на Италианския ренесанс. По това време тук работят [[Джовани Пико дела Мирандола]], [[Анджело Полициано]], [[Сандро Ботичели]], [[Микеланджело Буонароти]]. Във Флоренция активно се извършва ново строителство и подобряване на града. Стабилността на властта е осигурена от реформата на държавния апарат. При запазване на републиканските органи през [[1480]] г. е създаден допълнителен Съвет на седемдесетте, който придобива функциите на правителството и изтласква от власт старите колегии, приори и гонфалониери. Под Съвета са сформирани два постоянни комитета: Съветът на осемте, отговарящ за външната политика и воденето на войната, и Съветът на дванадесетте, управляващ финансовата, кредитната и търговската политика, както и занимаващ се с въпроси на вътрешните работи и справедливост. Старите законодателни съвети оцеляват, но правомощията им са ограничени до одобряване на решенията на Съвета на седемдесетте. През 1480 г. е проведена данъчна реформа и рязко е увеличен размерът на данъка върху имуществото. Важен момент от данъчната реформа на Лоренцо Медичи е, че тя не засяга облагането на поземлената рента. Това насърчава изтеглянето на капитала от флорентинската буржоазия от производството и търговията и нейните инвестиции в земя и дава тласък на процесите на „одворяване“ на едрата буржоазия на републиката. Режимът на Лоренцо Великолепни също се характеризира с добре организирана пропаганда, която насърчава социалното сближаване под ръководството на Дом Медичи. Въпреки това вътрешната опозиция срещу управлението на Медичите във Флоренция остава значителна. През [[1471]] г. [[Волтера]] се разбунтува, но въстанието е брутално потушено през [[1472]] г. През [[1478]] г. [[Франческо Паци]] [[Заговор на Паци|заговорничи]], подкрепен от големите банкови къщи на републиката и папата. На 26 април [[1478]] г. по време на църковна служба заговорниците убиват [[Джулиано де Медичи]], брат на Лоренцо, и правят покушение срещу самия Лоренцо. Въпреки че жителите на града подкрепят Медичите и заговорниците са арестувани, опозицията запазва сериозни позиции в правителството, включително в Съвета на седемдесетте, и не позволява на Лоренцо да ликвидира републиканските институции. Флоренция постига най-големия си успех при Медичите на международната арена. Стриктното придържане към съюза с [[Миланско херцогство|Милано]] и [[Неаполитанско кралство|Неапол]] е съчетано с гъвкавост спрямо [[Папа|папството]] . Това допринася за превръщането на републиката в основен гарант на италианската система на баланс, която осигурява относително мирното съществуване на италианските държави от [[1454]] до [[1494]] г. В началото на управлението на Лоренцо отношенията между републиката и папа [[Сикст IV]] са доста хладни: папата подкрепя [[Заговор на Паци|заговора на Паци]], налага [[запрещение]] (интердикт) на Флоренция и през [[1479]] г. започва нахлуване на територията на републиката. Но още през [[1480]] г. Лоренцо успява да сключи мир с папата, а през [[1484]] г., благодарение на намесата на Флоренция, те успяват да разрешат мирно конфликта между [[Папска държава|Рим]] и [[Ферара]]. През [[1487]] г. е придобита [[Сардзана]] – важен плацдарм на [[Лигурия|Лигурийското]] крайбрежие. Основното постижение на външната политика на Република Флоренция по време на управлението на Лоренцо Великолепни обаче е успешното възпиране на Франция от намеса в италианските дела. [[Файл:501 Piero de Medici 02.JPG|ляво|мини|245x245пкс|Пиеро II Злочестият]] [[Файл:Nuremberg chronicles - FLORENCIA.png|мини|352x352пкс|Флоренция през 1493 г. ([[Нюрнбергска хроника]])]] Но въпреки всички успехи и относителен просперитет Флорентинската република е извън възможностите си да запази статута на велика сила. Ръстът на данъците и непродуктивните разходи на държавата по време на управлението на Лоренцо, блясъкът на двора му, постоянните празници и турнири предизвикат нарастване на недоволството сред средните слоеве на населението. Липсата на постоянна армия прави републиката уязвима за силен външен враг. Системата на италианското равновесие всъщност се основава само на авторитета на Лоренцо Великолепни. Затова, когато през [[1492]] г. той умира, тази система се срива: избухва конфликт между Милано и Неапол, в който синът на Лоренцо [[Пиеро II Злочестия]]т взема страната на последния. Херцогът на Милано [[Лудовико Мария Сфорца]] се обръща за помощ към Франция. С пасивността на Флоренция френските войски под командването на [[Шарл VIII]] през август [[1494]] г. нахлуват в Италия. Това е началото на [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]]. Когато французите се приближават до границите на републиката, Пиеро подписва капитулацията без съпротива и предава крепостите на Сардзана, [[Пиза]] и [[Ливорно]] на [[Шарл VIII]]. Веднага след като стават известни условията на договора, във Флоренция избухва въстание. Медичите са прогонени, а в страната е възстановена републиканската конституция. == Втора република (1494 – 1512) == [[Файл:Girolamo Savonarola.jpg|мини|235x235пкс|Джироламо Савонарола]] След прогонването на Медичите във Флоренция е възстановена старата републиканска конституция. Народното събрание избира колегия от дванадесет ''корепетитори'', която да подбере кандидатите за най-високите държавни постове. Създаден е нов върховен законодателен орган – Велик съвет (по образец на [[Венецианска република|венецианския]] Велик съвет) от 3000 души (1/5 от гражданите на републиката с право на глас), под чийто контрол са поставени всички висши органи на управление. В страната се разгорява разгорещен дебат за начините на държавно развитие на републиката. Начело на демократичното движение застава [[Джироламо Савонарола]] – талантлив проповедник и привърженик на реформирането на обществото в духа на стриктно спазване на моралните принципи. И в края на управлението на Медичите той придобива колосално влияние във Флоренция, особено по въпросите на етиката и религията. Под негово влияние [[Иисус Христос]] е провъзгласен за сеньор на републиката, [[Лихварство|лихварите]] са изгонени от Флоренция, извършено е опрощаване на дългове, забранени са развлеченията и празненствата, изгаряни са луксозни стоки, картини, „неморални“ книги (например на [[Джовани Бокачо|Бокачо]]). Савонарола се опитва да изгради във Флоренция образцова християнска държава. Той не заема публични длъжности, но благодарение на авторитета си контролира цялата политическа система на републиката. В областта на външната политика Савонарола и другите лидери на новата република се ориентират към Франция. Но след като французите напускат Италия в края на [[1494]] г., Флоренция се оказа в изключително трудна ситуация: въстанието в [[Пиза]] води до отделянето на този град от републиката, [[Сардзана]] е превзета от [[Генуа]], [[Пиетрасанта]] от [[Лука]]. Папа [[Александър VI]] също е враждебно настроен към Флоренция заради проповедите на Савонарола. Основните противници на Савонарола са водещите флорентински семейства, привърженици на връщането към олигархията от началото на [[15 век|XV век]]: „ядосаните“ (на итал. ''arrabbiati'') и привържениците на правилото на Медичите („сивите“). В контекста на формирането през [[1496]] г. на антифренската лига на [[Стари италиански държави|италианските държави]] натискът върху републиката рязко се увеличава. През [[1497]] г. папата обявява проповедите на Савонарола за [[Ерес|еретични]], [[Отлъчване от Църквата|отлъчва го от Църквата]] и изисква неговата екстрадиция. През март [[1498]] г. мнозинството в правителството на републиката преминава към противниците на Савонарола. По заповед на папата проповедникът е арестуван и екзекутиран на 23 май. След смъртта на Савонарола правителството на републиката насочва цялата си енергия към потушаването на Пизанското въстание. Обсадата на Пиза обаче се превръща в срамно поражение за армията от кондотиери, наети от Флоренция. Ситуацията ескалира с образуването на силна държава в [[Романя]] от [[Чезаре Борджия|Чезаре Борджа]]. През [[1501]] г. той атакува Флоренция. Това предизвиква бунтове в [[Арецо]], [[Монтепулчано]] и [[Пистоя]]. Републиката не успява да окаже ефективна съпротива. Само намесата на Франция принуждава Чезаре Борджа да изтегли войските си от долината на река [[Арно]]. Външнополитическата криза води до изостряне на вътрешните проблеми. Огромният, демократичен Велик съвет и честата смяна на висшите служители на републиката възпрепятстват укрепването на държавата. [[Файл:Santi di Tito - Niccolo Machiavelli's portrait headcrop.jpg|ляво|мини|245x245пкс|Николо Макиавели]] През [[1502]] г. е извършена радикална реформа на системата за управление: длъжността [[гонфалониер на правосъдието]] става доживотна. На 1 ноември 1502 г. [[Пиеро Содерини]] е избран за гонфалониер на републиката, а [[Николо Макиавели]] скоро става съветник. Правителството най-накрая придобива стабилност и авторитет, финансовото му състояние се подобрява донякъде и след смъртта на папа [[Александър VI]], разпадането на държавата на Чезаре Борджа и сключването на френско-испанския мир през [[1505]] г., външнополитическото положение на Флоренция също се нормализира. Под влияние на Макиавели е извършена военна реформа: републиката се отказва от използването на наемни части и през [[1506]] г. сформира национална армия – народна милиция. Новата войска обсажда Флоренция и през [[1509]] г. превзема Пиза, като по този начин възстанови територията на държавата. [[Файл:Piero Soderini (1450-1522), by Ridolfo del Ghirlandaio.jpg|мини|253x253пкс|Пиеро Содерини]] Като цяло обаче Флорентинската република остава сравнително слаба: в страната продължава да съществува силна [[Патриций (титла)|патрицианска]] опозиция срещу демократичната конституция и няма достатъчно финансови и военни сили, които да действат наравно с великите сили на политическата арена. Профренският курс на Содерини, в контекста на обединението на цяла Италия срещу Франция, също носи значителна заплаха за републиката. В резултат на [[Война на Камбрийската лига|войната на Свещената лига,]] до [[1512]] г. французите са принудени да напуснат Италия. Флоренция остава в пълна политическа изолация. На конгреса в [[Мантуа]] през 1515 г. държавите от Свещената лига признават правото на Медичите върху Флоренция. На територията на републиката нахлува испанската армия на [[Рамон де Кардона]], която превзема [[Прато]] и се приближава до Флоренция. Градът е обхват от паника, Содерини бяга в [[Дубровнишка република|Рагуза]], а правителството се оказа неспособно на съпротива. Флоренция скоро капитулира, съгласява се с връщането на властта на Медичите и с плащането на обезщетение от 140 000 [[дукат]]а. == Реставрация на Медичите (1512 – 1527) == [[Файл:Coat_of_arms_of_Medici.svg|150px|мини|Герб на Медичите]] След [[реставрация]]та на [[Медичи]]те през [[1512]] г. народното събрание на Флоренция избира специалния ''Комитет на 45-те'' (по-късно – на 65-те) за реформиране на държавното устройство, в по-голямата си част съставен по поддръжници на Медичите. Председател на комитета става [[кардинал]] [[Лъв X|Джовани де Медичи]], син на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)]]. Великият съвет и народната милиция са ликвидирани, а органите, съществували при Лоренцо, са възстановени. Формално, съгласно новата държавна система, висшата власт принадлежи на ''Съвета на седемдесетте'' и на Сеньория от осем [[приор]]и и гонфалониери, но в действителност контролът е съсредоточен в специална комисия (''балѝя''), която става постоянна институция. Балията назначава на всеки два месеца членовете на Сеньорията и определя вътрешната и външната политика на държавата. В действителност властта принадлежи единствено на Джовани де Медичи – кардинала, ръководещ дейността на балията и на другите органи на управлението. [[Файл:Pope-leo10.jpg|мини|240x240пкс|Папа Лъв X (Джовани де Медичи)]] През [[1513]] г. Джовани де Медичи е избран за папа под името Лъв X. В резултат на това Флоренция става придатък на [[Папска държава|Папската държава]]. Цялата външна политика на републиката е напълно подчинена на интересите на Рим. За владетели на Флоренция са обявени братът на Лъв X – Джулиано де Медичи, херцог на Немур, а след неговата смърт през [[1516]] г. – на сина на [[Пиеро II Злочестия|Пиеро II де Медичи]] – [[Лоренцо II де Медичи]], херцог на Урбино. В действителност обаче вътрешното управление на републиката остава в ръцете на папа Лъв X. По това време рязко се увеличава вниманието на Флоренция към [[Франция]]: Лоренцо II се жени за принцеса от френския кралски двор, а дъщеря му [[Катерина де Медичи|Катерина]] по-късно става кралица на Франция. След смъртта на Лоренцо през [[1519]] г. Флорентинската република е поставена под контрола на кардинал [[Климент VII|Джулио де Медичи]], незаконен син на [[Джулиано де Медичи]], (Джулио е убит в [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]]). По времето на кардинал Джулио във Флоренция се установява относително спокойствие, стабилизира се държавната система и финансовото състояние на републиката. Неговата вътрешна политика продължава традиционния за Медичите флирт с всички социални слоеве на обществото и показната привързаност към демократичните и републикански ценности. [[Файл:Portrait of Lorenzo di Medici.jpg|мини|248x248пкс|Лоренцо II де Медичи]] Реставрацията на Медичите съвпада с началото на общия спад на икономиката на Италия като цяло и по-специално на Флоренция. Вътрешният пазар остава слаб поради протекционистката политика на всяка от италиански държави и многобройни митническите ограничения. Всевластните флорентински търговски и финансови среди възпрепятстват развитието на индустрията в другите градове на републиката, а селските райони работят единствено в интерес на Флоренция. Основният пазар за промишлени стоки остават чуждите страни, но от края на [[15 век|XV век]] флорентинците започват да се изместват от Англия, Франция и други страни, с увеличаваща се национална буржоазия. Освен това английското сукно започва да побеждава в конкурентна борба на европейските и италиански пазари флорентинското, а вносът на вълна от Англия и багрила от [[Левант]]а рязко пада. Това довежда до спад на производството в основните отрасли на Флоренция. В сравнение с началото на XV век производството на сукно в годините около [[1520]] г. намалява почти четири пъти. Лекото увеличение на производството на коприна и луксозни стоки не компенсира спада в други области на производството. Откриването на Америка и преместването на търговските пътища в Европа през [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] също сериозно засяга флорентинската търговия. От спада са засегнати и банковите операции: банковите къщи на Флоренция губят водещата си позиция в Европа и влиянието си пред кралските дворове в Англия, Франция и други страни, изместени от местните финансови кръгове. Упадъкът на промишлеността, търговията и банковото дело във Флоренция води до това, че флорентинската буржоазия започва да изтегля капитала си от обращение и го насочва към закупуване на земя. Започва да се формира нова поземлена аристокрация, ориентирана към получаване на земеделска рента от отдаване под аренда на владенията си на селяните. От друга страна, загубили работата си в града, много наемни работници се връщат към селата, увеличавайки броя на селяните. Недостигът на земя способства за утвърждаване във флорентинските села на голяма рента при доста тежки за селяните условия – половината селскостопанска продукция се изземва в полза на земевладелеца. Това води до частично ограничаване на личната свобода на селяните и създаване на полуфеодални отношения в селското стопанство.[[Файл:Clement VII. Sebastiano del Piombo. c.1531..jpg|ляво|мини|200px|Папа [[Климент VII]] (Джулио де Медичи)]] През [[1523]] г. кардинал Джулио става папа под името [[Климент VII]]. Флоренция отново се оказва под непосредственото управление на папството. За формални владетели на републиката са обявени непълнолетните [[Иполито де Медичи]] и [[Алесандро де Медичи]], извънбрачни синове на Джулиано, херцог на Немур, и на Лоренцо, херцог на Урбино. Продължителното подчинение на Флоренция на интересите на папите и престъпването на републиканските традиции от неговите чиновници, заедно с влошаващата се икономическа обстановка и нарастващата безработица, пораждат постепенно нарастване на противопоставянето на управлението на Медичите сред широките слоеве на населението. Новината за разграбването на Рим от германските войници през [[1527]], и бягството на папа Климент VII предизвикват бунт във Флоренция и повторното прогонване на Медичите. == Падане на Флорентинската република (1527 – 1532) == След прогонването на Медичите във Флоренция отново е възстановена съществуващата през [[1494]] г. републиканска конституция. Великият съвет от двеста граждани на републиката, избиран според старата демократична система, става върховен орган на властта. Компетентността на Великия съвет включва формирането на правителство – ''Сеньория'' от осем [[приор]]а и [[гонфалониер на правосъдието]], както и одобряването на законите на републиката. Сеньорията осъществява общо ръководство на вътрешната и външната политика и разработва проекти на закони, внасяни във Великия съвет. Специални правомощия са дадени на Съвета на десетте, отговарящ за военните въпроси. Гонфалониерът е държавният глава и е избиран за една година с право на преизбиране неограничен брой пъти. На 31 май 1527 г. [[Николо Капони]] е избран за гонфалониер на Флоренция, представляващ интересите на умерените републиканци. Въпреки това в страната веднага започва остра борба между различните политически групи: ''fratesci'' (умерени, предимно дребни търговци), ''pallesci'' (поддръжници на Медичите), ''ottimati'' (аристокрация) и ''arrabbiati'' (радикални демократи, пламенни противници на Медичите). Борбата завършва с победа на радикалите, главно дребни занаятчии и търговци, към които се присъединяват и по-ниските социални слоеве. Под техния натиск през лятото на 1527 г. Флоренция обявява, че се е присъединила към [[Конякска лига|Конякската лига]] и подкрепя френското нахлуване в Италия. Първоначалните успехи на френската армия обаче скоро се превръщат в поражение [[Битка при Ландриано|при Ландриано]]. На 5 август [[1529]] г. Франция сключва отделен [[Мир на дамите|мир от Камбре]] с краля на Испания и с [[Свещена Римска империя|германския император]] [[Карл V]], отказвайки се от претенции за италианските територии. Скоро папата също напуска войната: с подписването на Договора от Болоня [[Климент VII]] се задължава да коронова Карл V за император и признава испанската хегемония в Италия, за което получава обещание за имперска помощ за възстановяване на властта на Медичите във Флоренция. След Договора от Камбре и Болоня само Флоренция продължава да се съпротивлява на испанско-имперските сили на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]]. В републиката е отново създадена народната милиция, наети са отряди от професионални [[кондотиер]]и под ръководството на [[Микеланджело Буонароти]], започва създаването на силни укрепления за защита на града. Николо Капони, който се опитва да преговаря за мир с папата, е отстранен от поста си на гонфалониер. Радикалните ''ядосани'' идват на власт, водени от новия гонфалониер [[Франческо Кардучи]]. Въпреки това през септември [[1529]] г. императорските войски нахлуват на територията на републиката и превземат [[Фиренцуола]], предизвиквайки паника в столицата и бягството на много аристократи и големи търговци. До 24 октомври армията на принца на Оранж [[Филибер дьо Шалон]] се приближава до Флоренция. Срещу имперската армия от 40 хил. души републиката може да изправи не повече от 13 хил. войници. Въпреки това героичната защита на [[Емполи]] и [[Волтера]] от флорентинската армия на [[Франческо Феручи]] успява да задържи натиска на императорските войски за известно време и да им нанесе значителни щети. Но на 3 август [[1530]] г. флорентинците са победени в ожесточената [[битка при Гавинана]], в която падат принцът на Оранж и Франческо Феручи. Въпреки героизма на защитниците на Флоренция градът е обречен. След единадесет месеца защита започват преговори с папата. На 12 август 1530 г Флоренция капитулира и се съгласява с връщането на Медичите и реформата на държавното устройство на републиката. Навлизането в града на императорско-папските войски е придружено от масови репресии, екзекуции и изгонване на републиканците. През [[1531]] г. във Флоренция пристига новият владетел [[Алесандро де Медичи]], внук на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. Демократичната конституция е премахната и през [[1532]] г. Алесандро е провъзгласен за [[Флорентинско херцогство|херцог на Флоренция]]. Това означава края на Флорентинската република и превръщането ѝ в наследствена [[монархия]] под управлението на Медичите. След анексирането на [[Сиенска република|Сиена]] през [[1557]] г. новата държава получава от [[1569]] г. името на [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]]. == Вижте също == {{колони|2| * [[Медичи]] * [[Площад Синьория]] * [[Национален музей Барджело|Национален музей „Барджело“]] * [[Палацо Пити]] * [[Лоджия „Ланци“]] * [[Уфици]] * [[Флоренция]] * [[Тоскана]] * [[Марцоко]] * [[Палацо Векио]] * [[Приорат на изкуствата]] * [[Гонфалониер на правосъдието]] * [[Тосканска марка]] * [[Флорентинско херцогство]] * [[Велико херцогство Тоскана]] * [[Стари италиански държави]] * [[Флорентинска школа]] * [[Флорентински ренесанс]]}} == Източници == * Luca Moreno, ''Storia della città Firenze (59 a.C. – 2010)'', Bordighera, 2014, Capitoli I – V * Michel Mourre, ''Dizionario mondiale di storia'', traduzione di AA.VV., Milano, Rizzoli Larousse, 2003 * Archivio di Stato di Firenze, ''Elenchi nominativi dei Podestà del Comune di Firenze e dei Capitani del Popolo in carica dal 1343 al 1502'', a cura di Stefano Ginanneschi * De Agostini Ragazzi, ''Viaggio verso l'età moderna'': ''Parigi nel Medioevo e Firenze nel Rinascimento'', a cura di Anna Cazzini Tartaglino e Nando Torcellan * ''Итальянские коммуны XIV—XV вв. Сб. документов''. Под ред. В. И. Рутенбурга. М.-Л.: Наука, 1965 * Питти Бонаккорсо''. Хроника'' / Пер. с итал. З. В. Гуковской. Под ред. В. И. Рутенбурга. Л.: Наука (Ленинградское отделение), 1972 * Виллани Джованни. ''Новая хроника, или История Флоренции'' / Пер. М. А. Юсима. – М.: Наука, 1997 * Компаньи Дино. ''Хроника событий, случившихся в его время'' / Пер. М. А. Юсима. – М.: Канон+, РООИ „Реабилитация“, 2015 * Николо Макиавели, ''Флорентински истории''. Милениум, 2020 == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Флорентийская республика|132106326}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Италия]] [[Категория:История на Флоренция|република]] [[Категория:Исторически държави в Европа]] fbk2zx9h7p9tl7h205i2gmfmc3quope 0 330118 12214238 12212430 2024-04-25T15:56:57Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Албания | име = Хочища | име-местно = Hoçisht/Hoçishti | вид = село | област = [[Корча (област)|Корча]] | община = [[Девол (община)|Девол]] | географска-област = [[Девол (община)|Девол]] | височина = 887 }} '''Хочища''', известно и със старата българска форма на името си '''Хотища''', (произнасяно в [[костурски говор|най-близкия български говор]] '''Хочишча''', {{lang|sq|Hoçisht|Hoçishti}}) е [[село]] в [[Албания]], част от община [[Девол (община)|Девол]], област [[Корча (област)|Корча]]. == География == Селото е разположено на 10 километра източно от град [[Корча]] в източните склонове на планината [[Морава (планина)|Морава]]. == История == [[Файл:Monastère Saint-Elie - Sur la route de Koritza à Florina (janvier 1917) - Hotista (anciennement) ; Hoçisht (actuellement) - Médiathèque de l'architecture et du patrimoine - APOR095143.jpg|мини|ляво|Манастирът „Свети Илия“ през Първата световна война]] [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Хоциста'' (Chotzista), Корчанска епархия, живеят 1632 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] обозначава на картата си селото като ''Хочиница''.<ref>{{Хрупищко|193}}</ref> До 2015 година селото е център на община Хочища. Църквите в селото са централната „[[Свети Никола (Хочища)|Свети Никола]]“, западната „Св. св. Козма и Дамян“, северната „Свети Константин“ и източната гробищна „Свети Йоан“. [[Мелова къща|Меловата къща]] е [[Религиозни и културни паметници в Албания|архитектурен паметник на Албания]].<ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf|accessdate=11 tetor 2016 | заглавие = Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës | достъп_дата = 16 април 2023 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161220202000/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf | архив_дата = 8 юни 2016 | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> == Бележки == <references /> {{Община Девол}} {{Портал|Албания|Македония}} {{мъниче|Албания}} [[Категория:Села в община Девол]] kz5mgu4qm5w415g0esus436w3g8sxcx 12214239 12214238 2024-04-25T15:57:17Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Албания | име = Хочища | име-местно = Hoçisht/Hoçishti | вид = село | област = [[Корча (област)|Корча]] | община = [[Девол (община)|Девол]] | географска-област = [[Девол (община)|Девол]] | височина = 887 }} '''Хочища''', известно и със старата българска форма на името си '''Хотища''', (произнасяно в [[костурски говор|най-близкия български говор]] '''Хочишча''', {{lang|sq|Hoçisht|Hoçishti}}) е [[село]] в [[Албания]], част от община [[Девол (община)|Девол]], област [[Корча (област)|Корча]]. == География == Селото е разположено на 10 километра източно от град [[Корча]] в източните склонове на планината [[Морава (планина)|Морава]]. == История == [[Файл:Monastère Saint-Elie - Sur la route de Koritza à Florina (janvier 1917) - Hotista (anciennement) ; Hoçisht (actuellement) - Médiathèque de l'architecture et du patrimoine - APOR095143.jpg|мини|ляво|Манастирът „Свети Илия“ през Първата световна война]] [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Хоциста'' (Chotzista), Корчанска епархия, живеят 1632 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] обозначава на картата си селото като ''Хочиница''.<ref>{{Хрупищко|193}}</ref> До 2015 година селото е център на община Хочища. Църквите в селото са централната „[[Свети Никола (Хочища)|Свети Никола]]“, западната „Св. св. Козма и Дамян“, северната „Свети Константин“ и източната гробищна „Свети Йоан“. [[Мелова къща|Меловата къща]] е [[Религиозни и културни паметници в Албания|архитектурен паметник на Албания]] от 1979 година.<ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf|accessdate=11 tetor 2016 | заглавие = Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës | достъп_дата = 16 април 2023 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161220202000/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf | архив_дата = 8 юни 2016 | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> == Бележки == <references /> {{Община Девол}} {{Портал|Албания|Македония}} {{мъниче|Албания}} [[Категория:Села в община Девол]] 5q7u5nct5n8r5wqwsj2cji5c3p69gow 0 348488 12214765 12186904 2024-04-26T06:28:43Z Motekov 141057 /* Литература */ wikitext text/x-wiki {{Минерал |картинка = Kyanite crystals.jpg |картинка_размер = 200 }} '''Кианитът''' (от гръцката дума ''kuanos'', понякога срещана като ''kyanos'', означаваща „дълбоко синьо“) е [[минерал]], който се среща на плоски, издължени, кристали. Към средата е малко изпъкнал.<ref>{{cite web |title= кианит (kyanite)|publisher= mindat.org |accessdate= 11 март 2024 |url= https://www.mindat.org/min-2303.html}}</ref> <ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/кианит/ | title = кианит| work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 12 март 2024}}</ref> Има небесносин цвят. По него има малки, полегнали, плоски кристали, които са „залепени“ за основния кристал. [[File:Кианит кол. Иван Костов.jpg|thumb|Кианит ([[Дервишка могила]], [[Сакар планина]]) кол. [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]] – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси при [[Софийския университет "Свети Климент Охридски"]]]] == Бележки == {{reflist}} == Литература == *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 154]- 155 |accessdate= 2 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=229-322}} * {{cite book|edition=3|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|title=Минералогия|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|year=1973|oclc=859838412|page=|pages=434 – 435}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|chapter= Кианит Kyanite |title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=309-310|year=2024|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 124-125 |isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == * {{cite web |title= кианит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9AF15-Kyanite.html |accessdate= 26 април 2024}} {{мъниче|минерал}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Минерали на алуминия]] [[Категория:Триклинни минерали]] [[Категория:Незосиликати]] 9p0vjtx4c5hz7hfnr6ey9p8k18l38o3 12214767 12214765 2024-04-26T06:29:19Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Минерал |картинка = Kyanite crystals.jpg |картинка_размер = 200 }} '''Кианитът''' (от гръцката дума ''kuanos'', понякога срещана като ''kyanos'', означаваща „дълбоко синьо“) е [[минерал]], който се среща на плоски, издължени, кристали. Към средата е малко изпъкнал.<ref>{{cite web |title= кианит (kyanite)|publisher= mindat.org |accessdate= 11 март 2024 |url= https://www.mindat.org/min-2303.html}}</ref> <ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/кианит/ | title = кианит| work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 12 март 2024}}</ref> Има небесносин цвят. По него има малки, полегнали, плоски кристали, които са „залепени“ за основния кристал. [[File:Кианит кол. Иван Костов.jpg|thumb|Кианит ([[Дервишка могила]], [[Сакар планина]]) кол. [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]] – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси при [[Софийския университет "Свети Климент Охридски"]]]] == Бележки == {{reflist}} == Литература == *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 154]- 155 |accessdate= 2 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска|Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=229-322}} * {{cite book|edition=3|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|title=Минералогия|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|year=1973|oclc=859838412|page=|pages=434 – 435}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|chapter= Кианит Kyanite |title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=309-310|year=2024|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 124-125 |isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == * {{cite web |title= кианит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-9AF15-Kyanite.html |accessdate= 26 април 2024}} {{мъниче|минерал}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Минерали на алуминия]] [[Категория:Триклинни минерали]] [[Категория:Незосиликати]] m552eh6s2cnqvn8pyq52698b77nlsnj 0 349518 12214083 12199452 2024-04-25T13:33:19Z Nk 399 {{Друго значение|български литературен историк|служебния министър|Георги Тахов (администратор)}} wikitext text/x-wiki {{Друго значение|български литературен историк|служебния министър|Георги Тахов (администратор)}} {{Личност | категория = филолог | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог | област = [[История на литературата]], [[литературна критика]] | учил-при = | работил-в = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Георги Иванов Тахов''' е български литературен [[историк]], [[критик]], [[публицист]], [[есеист]] и [[поет]]. == Биография == Роден е в 1932 година в София в семейство на македонски българи. Племенник е на фолклориста [[Наум Тахов]]. Завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ]] през [[1952]] г. Работи като редактор в [[Радио София]] през 1960 г., през 1967 г. издателство „[[Народна младеж]]“, в периода 1972 – 1984 г. в-к „Пулс“, през 1985 г. [[Факел (1981 – 2011)|сп. „Факел“]]. Същата година става един от 20-ината арестувани във връзка с [[акростих]]а „Долу Тодор Живков“ във в-к „Пулс“.<ref>{{cite web| last = Геронтиев| first = Борислав| year = 2007| url = http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=41&article_id=248&FormArticles_Page=7| title = „Долу Тодор Живков“ - заради З. Ч.?| publisher = Простори| accessdate = 15 април| accessyear = 2011| архив_дата = 2015-04-02| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150402160152/http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=41&article_id=248&FormArticles_Page=7}}</ref> Лишен е от право на работа до края на 1989 г. От 1990 г. е редактор във в-к „[[Литературен фронт]]“. Избран за общински съветник от листата на [[Федерация Царство България]] и изтеглен, след като се разкрива, че е бил сътрудник на бившата [[Държавна сигурност]].<ref name=democr>{{cite web| year = 1999| url = http://www.eunet.bg/bgnews/show_story.html?issue=155219872&media=1523776&class=2407968&story=155220032| title = Почина ДС сътрудникът Тахов| publisher = ДЕМОКРАЦИЯ| accessdate = 15 април| accessyear = 2011}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След кратко боледуване умира в София на [[17 ноември]] [[1999]] г.<ref name=democr/> == Библиография == * ''„Разчупване на хляба“'' (1965, стихове) * ''„Ще ви намеря“'' (1967, стихове), * ''„Живите знаци на България“'' (1968, есета), * ''„Лица от вестник“'' (1979, стихове), * ''„Градили майстори болгаре. Народното изкуство на България“'' (1980), * ''„Литературна София. Страници из романтиката на младата столица“'' (1983), * ''„София между две столетия“'' (1987), * ''„От Средец до София. Летописи и епизоди от софийските махали“'' (1987), * ''„Машината на страха“'' (1991). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://literaturensviat.com/?p=66396 Георги Тахов в Литературен свят] * [http://www.slovo.bg/old/litforum/121/gtahov.htm „Къде е ударен Ботйов? Или изстрелите са били два...“], в-к „Литературен форум“, бр. 21 (462), 23 май 2001 г. {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Тахов, Георги}} [[Категория:Български писатели от Македония]] [[Категория:Български есеисти]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Български краеведи]] [[Категория:Български литературни историци]] [[Категория:Български литературни критици]] [[Категория:Български поети]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] dsoipf6ah094rwbshfq9uh7ejpvw1ls 0 351276 12214006 12036681 2024-04-25T12:20:02Z 92.247.58.245 wikitext text/x-wiki {{Нормативен акт | име = Сердикийски едикт<br>''Edictum Serdicense'' | статут = недействащ | картинка = Galerius Edict Sofia Plaque 03.JPG | картинка-описание = Триезична (латински, български, гръцки) плоча с Едикта пред църквата „[[Света София (София)|Света София]]“, София, България | юрисдикция = [[Римска империя]] | приет-от = [[Галерий]] | приет-на = 30 април 311 г. | в-сила-от = 30 април 311 г. | в-сила-до = | отменен-на = | изменения = | отменя = | отменен-от = | наставка = }} [[Файл:Galerius_follis.jpg|мини|250px|Бронзов [[фолис]] на [[Галерий]]]] == '''Сердикийският едикт''', известен и като '''Галериев едикт за толерантността''' ({{lang|la|Edictum Serdicense}}, ''Edictum tolerationis Galerii''), също '''едикт за веротърпимостта'''<ref name="GB">{{cite book | title = Византия. Лекционен курс| last = Бакалов | first = Георги | authorlink = Георги Бакалов (медиевист) | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|Университетско издателство]] | location = София | isbn = 954-07-2227-6 | doi = | pages = 514| url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|61}} е едикт на [[Римска империя|римския император]] Галерий, издаден от негово и от името и на съуправителите му августите Константин и Лициний в [[София|Сердика]] на 30 април 311 г., но обявен в [[Никомедия]]. Едиктът безусловно дава на християнството статут на „законна религия“, на вероизповедание, признато и прието в Римската империя. Това е първият едикт, легализиращ християнството, предхождащ с две години [[Милански едикт|Миланския едикт]]. С него се дава молитвена свобода, отменя се инкриминацията на [[християнство]]то, гарантира се сигурност на домовете и живота на изповядващите го като на останалите граждани в Римската империя.<ref>Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.с.196 – 198, Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref> == == Текст == == Между останалото, което ние постоянно правихме за ползата и благото на държавата до този момент от наша страна, ние искахме изцяло да управляваме в съответствие със законите на предците и обществените принципи, а също да се грижим за това християните, които оставиха пътя на своите прародители, да се върнат към благите мисли. == == В резултат на това християните бяха обхванати от толкова неразумно стремление, че престанаха да се подчиняват на древните обичаи, установени за тях от предците, а по собствена воля и по собствено желание си измислиха закони, които и съблюдаваха, обединявайки със своята неразумност различни народи. == == Накрая, когато последва нашето предписание за това те (християните) да се обърнат към древните постановления, много му се подчиниха от страх, (а) много бяха екзекутирани. == == И понеже твърде много (християни) упорито не оставяха своите убеждения и при това ние видяхме, че както не се отдава дължимата почит на небесата, така не се уважава и християнският бог, по съображение на нашата най-мека кротост и съгласно с постоянната любов ние сме готови да окажем снизхождение на всички хора без ни най-малко колебание, разпространявайки нашето великодушие, ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда. == == С друго послание към съдиите ние възнамеряваме да укажем, какво те трябва да правят. Ето защо по нашето великодушие нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си. == == (*)Превод от латинския текст на Лактанций == == В полза на обстоятелството, че болният вече Галерий е издал едикта в Сердика, е и фактът, че той умира там още през следващия месец май. == == По-точни данни обаче се откриват в произведението „[[За смъртта на гонителите]]“ на християнския апологет [[Лактанций]] (ок. 250 г. – ок. 325 г.). В параграф XXXV от него се казва: == {{цитат|Този едикт бил издаден в Никомедия преди майските календи по време на осмото консулство [на Галерий] и второто консулство на Максимин [тоест 30 април 311 г.].}} == По-късната християнска историография създава легенда за предполагаемото влияние на съпругата на Галерий [[Галерия Валерия]] за приемането на едикта. == == Текстът на едикта се възпроизвежда в гръцки превод от църковния историк [[Евсевий Кесарийски]] в неговата „[[Църковна история (Евсевий)|Църковна история]]“, глава VІІІ, 17, но там не се посочват датата и мястото на издаването му. == == Външни препратки == * [http://www.fordham.edu/halsall/source/edict-milan.html Full text at the Medieval Sourcebook] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140814182534/http://www.fordham.edu/halsall/source/edict-milan.html |date=2014-08-14 }}. (<small>Текст на едикта на [[английски език|Английски]]</small>) * [http://web.upmf-grenoble.fr/Haiti/Cours/Ak/Constitutiones/ed_tolerat.htm Edictum Galerii, Edictum Mediolanense] (<small>Текст на едикта на [[латински]]</small>) == Вижте също == * [[Медиолански едикт|Милански едикт 313 г.]] * [[Едикт за толерантност]] == Бележки == <references /> [[Категория:Римска империя]] [[Категория:Константинова династия]] [[Категория:История на християнството]] [[Категория:Римско право]] [[Категория:История на Измит]] [[Категория:История на София]] ovh02ixk6vapshieg1li710h8a8sc6p 12214007 12214006 2024-04-25T12:21:18Z KonstantinaG07 225972 Премахнати [[Special:Contributions/92.247.58.245|редакции на 92.247.58.245]] ([[User talk:92.247.58.245|б]].), към версия на InternetArchiveBot wikitext text/x-wiki {{Нормативен акт | име = Сердикийски едикт<br>''Edictum Serdicense'' | статут = недействащ | картинка = Galerius Edict Sofia Plaque 03.JPG | картинка-описание = Триезична (латински, български, гръцки) плоча с Едикта пред църквата „[[Света София (София)|Света София]]“, София, България | юрисдикция = [[Римска империя]] | приет-от = [[Галерий]] | приет-на = 30 април 311 г. | в-сила-от = 30 април 311 г. | в-сила-до = | отменен-на = | изменения = | отменя = | отменен-от = | наставка = }} [[Файл:Galerius_follis.jpg|мини|250px|Бронзов [[фолис]] на [[Галерий]]]] '''Сердикийският едикт''', известен и като '''Галериев едикт за толерантността''' ({{lang|la|Edictum Serdicense}}, ''Edictum tolerationis Galerii''), също '''едикт за веротърпимостта'''<ref name="GB">{{cite book | title = Византия. Лекционен курс| last = Бакалов | first = Георги | authorlink = Георги Бакалов (медиевист) | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|Университетско издателство]] | location = София | isbn = 954-07-2227-6 | doi = | pages = 514| url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|61}} е едикт на [[Римска империя|римския император]] Галерий, издаден от негово и от името и на съуправителите му августите Константин и Лициний в [[София|Сердика]] на 30 април 311 г., но обявен в [[Никомедия]]. Едиктът безусловно дава на християнството статут на „законна религия“, на вероизповедание, признато и прието в Римската империя. Това е първият едикт, легализиращ християнството, предхождащ с две години [[Милански едикт|Миланския едикт]]. С него се дава молитвена свобода, отменя се инкриминацията на [[християнство]]то, гарантира се сигурност на домовете и живота на изповядващите го като на останалите граждани в Римската империя.<ref>Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.с.196 – 198, Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref> == Текст == # Между останалото, което ние постоянно правихме за ползата и благото на държавата до този момент от наша страна, ние искахме изцяло да управляваме в съответствие със законите на предците и обществените принципи, а също да се грижим за това християните, които оставиха пътя на своите прародители, да се върнат към благите мисли. # В резултат на това християните бяха обхванати от толкова неразумно стремление, че престанаха да се подчиняват на древните обичаи, установени за тях от предците, а по собствена воля и по собствено желание си измислиха закони, които и съблюдаваха, обединявайки със своята неразумност различни народи. # Накрая, когато последва нашето предписание за това те (християните) да се обърнат към древните постановления, много му се подчиниха от страх, (а) много бяха екзекутирани. # И понеже твърде много (християни) упорито не оставяха своите убеждения и при това ние видяхме, че както не се отдава дължимата почит на небесата, така не се уважава и християнският бог, по съображение на нашата най-мека кротост и съгласно с постоянната любов ние сме готови да окажем снизхождение на всички хора без ни най-малко колебание, разпространявайки нашето великодушие, ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда. # С друго послание към съдиите ние възнамеряваме да укажем, какво те трябва да правят. Ето защо по нашето великодушие нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си. (*)Превод от латинския текст на Лактанций В полза на обстоятелството, че болният вече Галерий е издал едикта в Сердика, е и фактът, че той умира там още през следващия месец май. По-точни данни обаче се откриват в произведението „[[За смъртта на гонителите]]“ на християнския апологет [[Лактанций]] (ок. 250 г. – ок. 325 г.). В параграф XXXV от него се казва: {{цитат|Този едикт бил издаден в Никомедия преди майските календи по време на осмото консулство [на Галерий] и второто консулство на Максимин [тоест 30 април 311 г.].}} По-късната християнска историография създава легенда за предполагаемото влияние на съпругата на Галерий [[Галерия Валерия]] за приемането на едикта. Текстът на едикта се възпроизвежда в гръцки превод от църковния историк [[Евсевий Кесарийски]] в неговата „[[Църковна история (Евсевий)|Църковна история]]“, глава VІІІ, 17, но там не се посочват датата и мястото на издаването му. == Външни препратки == * [http://www.fordham.edu/halsall/source/edict-milan.html Full text at the Medieval Sourcebook] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140814182534/http://www.fordham.edu/halsall/source/edict-milan.html |date=2014-08-14 }}. (<small>Текст на едикта на [[английски език|Английски]]</small>) * [http://web.upmf-grenoble.fr/Haiti/Cours/Ak/Constitutiones/ed_tolerat.htm Edictum Galerii, Edictum Mediolanense] (<small>Текст на едикта на [[латински]]</small>) == Вижте също == * [[Медиолански едикт|Милански едикт 313 г.]] * [[Едикт за толерантност]] == Бележки == <references /> [[Категория:Римска империя]] [[Категория:Константинова династия]] [[Категория:История на християнството]] [[Категория:Римско право]] [[Категория:История на Измит]] [[Категория:История на София]] fuybnimuofbuqkswocbw90csi69vj8h 0 354815 12214977 12213804 2024-04-26T09:37:46Z 2.86.46.0 /* Филми */ wikitext text/x-wiki {{Компания | име = „Александра Аудио“ | лого =Александра аудио.png | основаване = [[1999]] | град = [[София]] | адрес = | страна = [[България]] | заети = | продукти = [[Дублаж]]и | сайт = [http://www.alaudio.bg/ Официален сайт] }} '''„Александра Аудио“''' е българска медийна компания и дублажно студио, основана в [[София]] на 9 ноември 1999 г.,<ref>[http://yox.bg/александра-аудио/ Александра Аудио ЕООД (Контакти, Инфо) | YOX]</ref> създадена от Васил Новаков.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/100698033/vasil-novakov|заглавие=Васил Новаков: В кинодублажа са важни балансът, искреността и управлението на емоцията в гласа|издател=bnr.bg|дата=31 май 2016|достъп_дата=31 януари 2023}}</ref> Адресът на студиото е на [[Княз Александър Дондуков (булевард в София)|бул. „Княз Александър Дондуков“]] 39 откъм улица 11-ти август в центъра на София. Намира се до [[1-во средно училище „Пенчо Славейков“]] и хотел „Евростарс София Сити“. От самото и създаване дейността на фирмата е свързана предимно с озвучаване на анимационни филми за голям екран, за домашно видео и озвучаване на телевизионни програми и сериали. От основаването си до днес, студио „Александра Аудио“ бележи непрекъснат растеж и се превръща в основен дублажен център на България за филми за голям екран и видео. Професионализмът е качеството, което студиото поставя на първо място при избора на екип за всеки отделен проект.<ref>[http://alaudio.bg/page.php?pageId=17 За фирмата – Александра аудио]</ref> В дублажите на Александра Аудио участват различни актьори, но обикновено по тях работи един от следните режисьори на дублажа: Иванка Йонкова (Ваня Иванова), [[Василка Сугарева]], [[Симона Нанова]],<ref>[http://www.musicology-bg.com/peterkostov1.pdf nma.bg]</ref> Десислава Софранова, [[Петър Върбанов]], [[Георги Стоянов (актьор)|Георги Стоянов]], [[Анатолий Божинов]], [[Мариета Петрова]], Екатерина Минкова и други. == Български звезди == В [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронните дублажи]] озвучават и популярни лица в киното, театъра телевизията и шоубизнеса, измежду които са [[Асен Кисимов]], [[Васил Михайлов]], [[Тодор Колев]], [[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]], [[Стефан Данаилов]], [[Кирил Маричков]], [[Латинка Петрова]], [[Диян Мачев]], [[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]], [[Антон Радичев]], [[Пепа Николова]], [[Любен Чаталов]], [[Мария Каварджикова]], [[Христо Гърбов]], [[Бойка Велкова]], [[Пламен Пеев]], [[Теодор Елмазов]], [[Кръстю Лафазанов]], [[Николай Урумов]], [[Тончо Токмакчиев]], [[Ернестина Шинова]], [[Мая Новоселска]], [[Йордан Господинов (актьор)|Йордан Господинов-Дачко]], [[Робин Кафалиев]], [[Любен Дилов-син]], [[Михаил Билалов]], [[Нона Йотова]], [[Слави Трифонов]], [[Камен Воденичаров]], [[Георги Милчев – Годжи|Годжи]], [[Добрин Векилов]], [[Гала]], [[Красимир Радков]], [[Христо Мутафчиев]], [[Виктор Калев]], [[Румен Угрински]], [[Лилия Маравиля]], [[Койна Русева]], [[Ваня Щерева]], [[Иво Сиромахов]], [[Любомир Нейков]], [[Дичо Христов]], [[Стефан Щерев – Чечо]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Герасим Георгиев]], [[Станимир Гъмов]], [[Белослава]], [[Башар Рахал]], [[Антоанета Добрева]], [[Део]], [[Иван Звездев]], [[Руслан Мъйнов]], [[Мария Илиева]], [[Александър Сано]], [[Владимир Михайлов]], [[Милена Маркова]], Буч от Ъпсурт, Бат Венци, [[Ицо Хазарта]], [[Румънеца и Енчев]], [[Иван Юруков]], [[Владимир Карамазов]], [[Орлин Павлов]], [[Алекс Раева]], [[Руши Видинлиев]], [[Николай Станоев]], [[Деян Ангелов]], [[Дарин Ангелов]], [[Николай Илиев (актьор)|Ники Илиев]], [[Калин Врачански]], [[Александра Сърчаджиева]], [[Димо Алексиев]], [[Александър Кадиев]], Саня Борисова, [[Елен Колева]], [[Невена Цонева]], Даниел Петканов, Виктор Ибришимов, [[Силвия Петкова]], [[Поли Генова]], [[Весела Бонева]], [[Владимир Зомбори]], [[Иво Аръков]], [[Ралица Паскалева]], [[Криста]], [[Михаела Филева]], [[Славин Славчев]], [[Керана]], [[Александра Богданска]], [[Николаос Цитиридис]], [[Прея]], [[Михаела Маринова]] и [[Димитрина Германова]]. == Клиенти == === Филмови студия === * [[Уолт Дисни Пикчърс]] (2000 – до днес) * [[Уорнър Брос]] (2000 – до днес) * [[Туентиът Сенчъри Студиос]] (2001 – до днес) * [[Кълъмбия Пикчърс]] (2002 – до днес) * [[Юнивърсъл Пикчърс]] (1999 – до днес) * [[Парамаунт Пикчърс]] (2000 – до днес) * [[Дриймуъркс Анимейшън]] (2001 – до днес) === Телевизии === * [[bTV]] * [[Нова телевизия]] * [[AXN]] * [[Cartoon Network (България)]] * [[Disney Channel България]] * [[Disney Character Voices International]] * [[Булсатком]] * [[Fox Life]] * [[Fox Crime]] * [[Nickelodeon]] === Филми === {| class="wikitable" |+ [[Никелодеон]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2011 | [[Ранго]] |- | 2014 | [[Урочасани]] |- | rowspan="4" | 2015 | [[Ники Дюс]] |- | [[Този луд, луд круиз]] |- | [[Кръстници в рая]] |- | [[Клонирането на Адам]] |- | rowspan="3" | 2016 | [[Вампирище в училище]] |- | [[Руфъс (2016)|Руфъс]] |- | [[Албърт]] |- | rowspan="3" | 2017 | [[Легенди за скрития храм]] |- | [[Руфъс 2]] |- | [[Мини Коледа]] |- | rowspan="3" | 2018 | [[Вътрешен глас (филм, 2018)|Вътрешен глас]] |- | [[Бягство от библиотеката на господин Лимончело (филм)|Бягство от библиотеката на господин Лимончело]] |- | [[Хей, Арнолд: Филм за джунглата]] |- | | [[Кръстници вълшебници – Филмът: Тими Търнър, порасни!]] |- | | [[Доста странна Коледа]] |- | | [[Мошеници]] |} === Сериали === {| class="wikitable" |+ [[Уорнър Брос Анимейшън]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="6" | 2009 | [[Батман: Анимационният сериал]] |- | [[Новите приключения на Батман]] |- | [[Батман (анимационен сериал)|Батман]] |- | [[Шоуто на Скуби-Ду]] |- | [[Шантави рисунки]] |- | [[Весели мелодии]] |- | 2010 | [[Новите филми за Скуби-Ду]] |- | rowspan="2" | 2011 | [[Скуби-Ду! Мистерия ООД]] |- | [[Батман: Смели и дръзки]] |- | rowspan="2" | 2012 | [[Шоуто на Шантавите рисунки]] |- | [[Гръмотевичните котки (сериал, 2011)|Гръмотевичните котки]] |- | 2016 | [[Новите шантави рисунки]] |- | 2019 | [[Спокойно, Скуби-Ду!]] |- | 2021 | [[Шантави рисунки-мисунки]] |- | 2022 | [[Зайкула]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.alaudio.bg/|Официален сайт на Александра Аудио}} [[Категория:Звукозаписни компании в София]] [[Категория:Филмови компании в София]] [[Категория:Основани в България през 1999 година]] 7nnjt9utgg7xw4s6ks13dyz9vyab4xe 0 355480 12214080 11746204 2024-04-25T13:31:15Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Партия на националистическото действие | оригинално име = Milliyetçi Hareket Partisi | лого = [[Файл:MHP Symbol.svg|150п]] | цвят = #EE1D23 | ръководител = [[Девлет Бахчели]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|1969|02|09}} | щаб =Ehlibeyt Mh. Ceyhun Atuf Kansu Cd No:128, 06105,<br> Aнкара, [[Турция]] | идеология = [[Национализъм]]<br> [[Евроскептицизъм]]<br>[[Антикомунизъм]]<br>[[Пантюркизъм]] | член_на = | цветове = Бяло, червено | места1_заглавие = [[Велико национално събрание на Турция|ВНСТ]] | места1 = {{Партия/места|48|600|red}} | сайт = {{URL|mhp.org.tr}} |основател=[[Алпарслан Тюркеш]]|членове={{Повишение}} 486.896 (2024)|лозунг=Ülkenin Geleceğine Oy Ver (Гласувайте за бъдещето на страната)|абревиатура=ПHД|знаме=Flag of the Nationalist Movement Party.svg}} '''Партията на националистическото действие''' ({{lang|tr|Milliyetçi Hareket Partisi, съкратено '''MHP'''}}) е [[Турция|турска]] крайнодясна [[Национализъм|националистическа]] партия.<ref>[https://www.globalsecurity.org/military/world/europe/tu-political-party-mhp.htm www.globalsecurity.org]</ref> Основана през 1969 година от полковник [[Алпарслан Тюркеш]], партията е свързвана с неофашистката терористична организация [[Сиви вълци]]. На парламентарните избори през 2011 година Партията на националното действие получава 13% от гласовете и 53 места в турския парламент. През юни 2015 година получава 16% от гласовете и 79 депутати, а през ноември – 12% от гласовете и 40 депутатски места. == Вижте също == * [[Списък на политическите партии в Турция]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Nationalist Movement Party|Партията на националистическото действие}} * {{Икона|tr}} {{Official website|mhp.org.tr}} {{мъниче|Турция|политика}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|Турция}} [[Категория:Политически партии в Турция]] [[Категория:Националистически партии]] [[Категория:Турски национализъм]] [[Категория:Основани в Турция през 1969 година]] 88ma9dd8zfrd62011r4h8zfx95l42g5 12214081 12214080 2024-04-25T13:31:58Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Партия на националистическото действие | оригинално име = Milliyetçi Hareket Partisi | лого = [[Файл:MHP Symbol.svg|150п]] | цвят = #EE1D23 | ръководител = [[Девлет Бахчели]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|1969|02|09}} | щаб =Ehlibeyt Mh. Ceyhun Atuf Kansu Cd No:128, 06105,<br> Aнкара, [[Турция]] | идеология = [[Национализъм]]<br> [[Евроскептицизъм]]<br>[[Антикомунизъм]]<br>[[Пантюркизъм]] | член_на = | цветове = Бяло, червено | места1_заглавие = [[Велико национално събрание на Турция|ВНСТ]] | места1 = {{Партия/места|50|600|red}} | сайт = {{URL|mhp.org.tr}} |основател=[[Алпарслан Тюркеш]]|членове={{Повишение}} 486.896 (2024)|лозунг=Ülkenin Geleceğine Oy Ver (Гласувайте за бъдещето на страната)|абревиатура=ПHД|знаме=Flag of the Nationalist Movement Party.svg}} '''Партията на националистическото действие''' ({{lang|tr|Milliyetçi Hareket Partisi, съкратено '''MHP'''}}) е [[Турция|турска]] крайнодясна [[Национализъм|националистическа]] партия.<ref>[https://www.globalsecurity.org/military/world/europe/tu-political-party-mhp.htm www.globalsecurity.org]</ref> Основана през 1969 година от полковник [[Алпарслан Тюркеш]], партията е свързвана с неофашистката терористична организация [[Сиви вълци]]. На парламентарните избори през 2011 година Партията на националното действие получава 13% от гласовете и 53 места в турския парламент. През юни 2015 година получава 16% от гласовете и 79 депутати, а през ноември – 12% от гласовете и 40 депутатски места. == Вижте също == * [[Списък на политическите партии в Турция]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Nationalist Movement Party|Партията на националистическото действие}} * {{Икона|tr}} {{Official website|mhp.org.tr}} {{мъниче|Турция|политика}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|Турция}} [[Категория:Политически партии в Турция]] [[Категория:Националистически партии]] [[Категория:Турски национализъм]] [[Категория:Основани в Турция през 1969 година]] k1x4a1nt42j2ympxedl7dhhsthu6v79 0 356977 12214394 12189037 2024-04-25T19:29:44Z Chihunglu83 269547 флот wikitext text/x-wiki {{Авиокомпания | име = Уиз Еър | лого = Wizz Air logo 2015.svg | лого-размер = 120px | картинка = Wizz Air, HA-LYT, Airbus A320-232 (37889467144) (2).jpg | описание = [[Еърбъс А320]] на Уиз Еър | IATA = W6 | ICAO = WZZ | позивна = WIZZ AIR | националност = {{HUN}} | собственик = Wizz Air Holdings plc | основана = септември 2003 г. | дейност-от = | основател = | закрита = | девиз = ''Now we can all fly.'' | седалище = [[Вечеш]], Унгария | хъбове = [[Будапеща]], [[Катовице]], [[Варшава]], [[Гданск]] и други | флот = 206 (2024) | дестинации = 200+ (2024) | дейности = национални и международни превози | ръководители = Йожеф Варади, [[CEO]] | приходи = {{повишение}} €1,663 млн. (2022 г.) | служители = 8200 | алианс = | дружества = Wizz Air Abu Dhabi<br>Wizz Air UK | сайт = {{URL|www.wizzair.com}} | бележки = }} '''Уиз Еър Унгария''' ({{lang|hu|Wizz Air Hungary Légiközlekedési}}) е [[нискотарифна авиокомпания|нискотарифна]] [[авиокомпания]] със седалище в Будапеща. Авиокомпанията оперира до много различни дестинации в Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Южна Азия. Тя е най-голямата Унгарска компания по размер на флота, въпреки че не е [[национален превозвач]]. == История == Авиокомпанията е основана през Септември 2003. Главния инвеститор са „Индиго Партнерс“, компания занимаваща се с транспортни инвестиции. Първият полет е изпълнен по направление Катовице (Полша)-Будапеща (Унгария). Главния изпълнителен директор на Уиз еър е Йозеф Варади, бивш директор и на Малев. През 2022г., компанията е превозила 45.6 млн. пътника, което е над 2 пъти повече от пътникопотока от 21.7 млн. по време на пандемичната 2021-ва. Капацитетът за превоз за 2022-ра е бил 52.7 млн. места, което означава заетост от 86.7% на местата. == Дестинации == [[File:WizzAir map.svg|thumb|right| Дестинации на Wizz Air <ref>{{cite web |title=Wizz Air Online Booking |url= https://wizzair.com/ |website=Wizz Air|language=en}}</ref><ref>{{cite web |title=Wizz Air Map |url= https://wizzair.com/en-gb/flights/map |website=Wizz Air |language=en}}</ref>]] Авиокомпанията изпълнява полети до следните дестинации: * Албания - Кукеш, Тирана * Армения - Ереван * Азербайджан – [[Баку]] * Австрия - Виена * Бахрейн - Манама * Белгия – Шарлероа * Босна и Херцеговина – [[Тузла]], Сараево, Баня Лука * България – [[Летище Бургас|Бургас]], [[Летище Варна|Варна]], [[Летище София|София]], Пловдив * Великобритания – [[Абърдийн]], [[Белфаст]], [[Бирмингам]], [[Бристъл]], [[Глазгоу]], [[Донкастър]], [[Ливърпул]], [[Лондон|Лондон – Лутън, Лондон – Гетуик]] * Германия – [[Баден-Баден|Карслруе/Баден-Баден]], [[Берлин|Берлин Шьонефелд]], [[Дортмунд]], [[Кьолн]], [[Мюнхен|Мюнхен-Меминген]], [[Нюрнберг]], Франкфурт-Хан, [[Фридрихсхафен]], [[Хамбург]], [[Хановер]] * Грузия – [[Кутаиси]] * Гърция – [[Закинтос]], [[Ираклио]], [[Корфу]], [[Родос]], [[Солун]] * Дания – Биллун, [[Копенхаген]] * Израел – [[Тел Авив]] * Испания – [[Аликанте]], [[Барселона|Барселона-Ел Прат]], [[Валенсия]], [[Ибиса]], [[Лансароте]], [[Мадрид]], [[Малага]], [[Палма де Майорка]], [[Сарагоса]], [[Тенерифе]], [[Фуертевентура]] * Исландия – [[Рейкявик]] * Италия – [[Алгеро]], [[Бари]], [[Болоня]], [[Верона]], [[Катания]], [[Ламеция Терме]], [[Милано|Милано – Бергамо, Милано – Малпенса]], [[Наполи|Неапол]], [[Перуджа]], [[Пескара]], [[Пиза]], [[Рим|Рим – Фиумичино, Рим – Чампино]], [[Тревизо]], [[Торино]] * Кипър – [[Ларнака]] * Латвия – [[Рига]] * Литва – [[Вилнюс]], [[Каунас]], [[Паланга]] * Македония – [[Скопие]], [[Охрид]] * Малта – [[Валета]] * Молдова – [[Кишинев]] * Нидерландия – [[Айндховен]] * Норвегия – [[Берген]], [[Кристиансанд]], [[Молде]], [[Олесун]], [[Санефьор]], [[Ставангер]] [[Тронхайм]], [[Хаугесун]] * Обединени арабски емирства – [[Дубай]] * Португалия – [[Лисабон]], [[Порто]] * Полша – [[Летище Фредерик Шопен|Варшава Шопен]], [[Летище Вроцлав|Вроцлав]], [[Гданск]], [[Катовице]], [[Люблин]], [[Олщин]], [[Познан]], [[Шчечин]] * Румъния – [[Букурещ]], [[Клуж-Напока]], [[Крайова]], [[Кюстенджа]], [[Сибиу]], [[Сучава]], [[Тимишоара]], [[Търгу Муреш]], [[Яш]] * Русия – [[Москва|Москва – Внуково]] * Словакия – [[Братислава]], [[Кошице]], [[Попрад]] * Словения – [[Любляна]] * Сърбия – [[Белград]], [[Ниш]] [[Файл:Wizz_Air_Destinations_2012.png|мини|250px|Карта с дестинациите изпълнявани от Уиз Еър]] * Украйна – [[Киев]] * Унгария – [[Будапеща]], [[Дебрецен]] * Финландия – [[Турку]] * Франция – [[Гренобъл]], [[Ница]], [[Париж]] * Хърватия – [[Сплит]] * Черна гора – [[Подгорица]] * Чехия – [[Бърно]], [[Прага]] * Швейцария – [[Базел]], [[Женева]] == Въздушен флот == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |+ '''Въздушен флот''' |- bgcolor=magenta ! style="background-color:magenta; color:white" | Самолет ! style="background-color:magenta; color:white" | Налични !Поръчани !Пасажери |- |Airbus A320-200 |52 | |180 |- |Airbus A320neo |6 |13 |186 |- |Airbus A321-200 | 41 | |230 |- |Airbus A321neo |78 |310 |239 |- |Airbus A321XLR |0 |47 |239 |- |Airbus A330-200F |1 |0 |Карго |- |Общо |178 |370 | |} <small>Актуална статистика към 31 Декември 2022 г. </small> == Външни препратки == * {{official website|http://wizzairline.co.uk}} == Източници == <references /> [[Категория:Авиокомпании в Унгария]] [[Категория:Нискотарифни авиокомпании]] [[Категория:Основани в Унгария през 2003 година]] 6zlkfujmoxio4qyhjbuvgnw4kioohvz 12214596 12214394 2024-04-26T00:16:20Z Сале 9192 wikitext text/x-wiki {{Авиокомпания | име = Уиз Еър | лого = Wizz Air logo 2015.svg | лого-размер = 120px | картинка = Wizz Air, HA-LYT, Airbus A320-232 (37889467144) (2).jpg | описание = [[Еърбъс А320]] на Уиз Еър | IATA = W6 | ICAO = WZZ | позивна = WIZZ AIR | националност = {{HUN}} | собственик = Wizz Air Holdings plc | основана = септември 2003 г. | дейност-от = | основател = | закрита = | девиз = ''Now we can all fly.'' | седалище = [[Вечеш]], Унгария | хъбове = [[Будапеща]], [[Катовице]], [[Варшава]], [[Гданск]] и други | флот = 206 (2024) | дестинации = 194 (2024) | дейности = национални и международни превози | ръководители = Йожеф Варади, [[CEO]] | приходи = {{повишение}} €1,663 млн. (2022 г.) | служители = 8200 | алианс = | дружества = Wizz Air Abu Dhabi<br>Wizz Air UK | сайт = {{URL|www.wizzair.com}} | бележки = }} '''Уиз Еър Унгария''' ({{lang|hu|Wizz Air Hungary Légiközlekedési}}) е [[нискотарифна авиокомпания|нискотарифна]] [[авиокомпания]] със седалище в Будапеща. Авиокомпанията оперира до много различни дестинации в Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Южна Азия. Тя е най-голямата Унгарска компания по размер на флота, въпреки че не е [[национален превозвач]]. == История == Авиокомпанията е основана през Септември 2003. Главния инвеститор са „Индиго Партнерс“, компания занимаваща се с транспортни инвестиции. Първият полет е изпълнен по направление Катовице (Полша)-Будапеща (Унгария). Главния изпълнителен директор на Уиз еър е Йозеф Варади, бивш директор и на Малев. През 2022г., компанията е превозила 45.6 млн. пътника, което е над 2 пъти повече от пътникопотока от 21.7 млн. по време на пандемичната 2021-ва. Капацитетът за превоз за 2022-ра е бил 52.7 млн. места, което означава заетост от 86.7% на местата. == Дестинации == [[File:WizzAir map.svg|thumb|right| Дестинации на Wizz Air <ref>{{cite web |title=Wizz Air Online Booking |url= https://wizzair.com/ |website=Wizz Air|language=en}}</ref><ref>{{cite web |title=Wizz Air Map |url= https://wizzair.com/en-gb/flights/map |website=Wizz Air |language=en}}</ref>]] Авиокомпанията изпълнява полети до следните дестинации: * Албания - Кукеш, Тирана * Армения - Ереван * Азербайджан – [[Баку]] * Австрия - Виена * Бахрейн - Манама * Белгия – Шарлероа * Босна и Херцеговина – [[Тузла]], Сараево, Баня Лука * България – [[Летище Бургас|Бургас]], [[Летище Варна|Варна]], [[Летище София|София]], Пловдив * Великобритания – [[Абърдийн]], [[Белфаст]], [[Бирмингам]], [[Бристъл]], [[Глазгоу]], [[Донкастър]], [[Ливърпул]], [[Лондон|Лондон – Лутън, Лондон – Гетуик]] * Германия – [[Баден-Баден|Карслруе/Баден-Баден]], [[Берлин|Берлин Шьонефелд]], [[Дортмунд]], [[Кьолн]], [[Мюнхен|Мюнхен-Меминген]], [[Нюрнберг]], Франкфурт-Хан, [[Фридрихсхафен]], [[Хамбург]], [[Хановер]] * Грузия – [[Кутаиси]] * Гърция – [[Закинтос]], [[Ираклио]], [[Корфу]], [[Родос]], [[Солун]] * Дания – Биллун, [[Копенхаген]] * Израел – [[Тел Авив]] * Испания – [[Аликанте]], [[Барселона|Барселона-Ел Прат]], [[Валенсия]], [[Ибиса]], [[Лансароте]], [[Мадрид]], [[Малага]], [[Палма де Майорка]], [[Сарагоса]], [[Тенерифе]], [[Фуертевентура]] * Исландия – [[Рейкявик]] * Италия – [[Алгеро]], [[Бари]], [[Болоня]], [[Верона]], [[Катания]], [[Ламеция Терме]], [[Милано|Милано – Бергамо, Милано – Малпенса]], [[Наполи|Неапол]], [[Перуджа]], [[Пескара]], [[Пиза]], [[Рим|Рим – Фиумичино, Рим – Чампино]], [[Тревизо]], [[Торино]] * Кипър – [[Ларнака]] * Латвия – [[Рига]] * Литва – [[Вилнюс]], [[Каунас]], [[Паланга]] * Македония – [[Скопие]], [[Охрид]] * Малта – [[Валета]] * Молдова – [[Кишинев]] * Нидерландия – [[Айндховен]] * Норвегия – [[Берген]], [[Кристиансанд]], [[Молде]], [[Олесун]], [[Санефьор]], [[Ставангер]] [[Тронхайм]], [[Хаугесун]] * Обединени арабски емирства – [[Дубай]] * Португалия – [[Лисабон]], [[Порто]] * Полша – [[Летище Фредерик Шопен|Варшава Шопен]], [[Летище Вроцлав|Вроцлав]], [[Гданск]], [[Катовице]], [[Люблин]], [[Олщин]], [[Познан]], [[Шчечин]] * Румъния – [[Букурещ]], [[Клуж-Напока]], [[Крайова]], [[Кюстенджа]], [[Сибиу]], [[Сучава]], [[Тимишоара]], [[Търгу Муреш]], [[Яш]] * Русия – [[Москва|Москва – Внуково]] * Словакия – [[Братислава]], [[Кошице]], [[Попрад]] * Словения – [[Любляна]] * Сърбия – [[Белград]], [[Ниш]] [[Файл:Wizz_Air_Destinations_2012.png|мини|250px|Карта с дестинациите изпълнявани от Уиз Еър]] * Украйна – [[Киев]] * Унгария – [[Будапеща]], [[Дебрецен]] * Финландия – [[Турку]] * Франция – [[Гренобъл]], [[Ница]], [[Париж]] * Хърватия – [[Сплит]] * Черна гора – [[Подгорица]] * Чехия – [[Бърно]], [[Прага]] * Швейцария – [[Базел]], [[Женева]] == Въздушен флот == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |+ '''Въздушен флот''' |- bgcolor=magenta ! style="background-color:magenta; color:white" | Самолет ! style="background-color:magenta; color:white" | Налични !Поръчани !Пасажери |- |Airbus A320-200 |52 | |180 |- |Airbus A320neo |6 |13 |186 |- |Airbus A321-200 | 41 | |230 |- |Airbus A321neo |78 |310 |239 |- |Airbus A321XLR |0 |47 |239 |- |Airbus A330-200F |1 |0 |Карго |- |Общо |178 |370 | |} <small>Актуална статистика към 31 Декември 2022 г. </small> == Външни препратки == * {{official website|http://wizzairline.co.uk}} == Източници == <references /> [[Категория:Авиокомпании в Унгария]] [[Категория:Нискотарифни авиокомпании]] [[Категория:Основани в Унгария през 2003 година]] ioc5hyeuy2vw7dkye5rww1cjmc7c1ef 12214597 12214596 2024-04-26T00:18:06Z Сале 9192 форматиране: 4×тире, 2×месец, интервал, нов ред, пункт-ref, число+г. (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Авиокомпания | име = Уиз Еър | лого = Wizz Air logo 2015.svg | лого-размер = 120px | картинка = Wizz Air, HA-LYT, Airbus A320-232 (37889467144) (2).jpg | описание = [[Еърбъс А320]] на Уиз Еър | IATA = W6 | ICAO = WZZ | позивна = WIZZ AIR | националност = {{HUN}} | собственик = Wizz Air Holdings plc | основана = септември 2003 г. | дейност-от = | основател = | закрита = | девиз = ''Now we can all fly.'' | седалище = [[Вечеш]], Унгария | хъбове = [[Будапеща]], [[Катовице]], [[Варшава]], [[Гданск]] и други | флот = 206 (2024) | дестинации = 194 (2024) | дейности = национални и международни превози | ръководители = Йожеф Варади, [[CEO]] | приходи = {{повишение}} €1,663 млн. (2022 г.) | служители = 8200 | алианс = | дружества = Wizz Air Abu Dhabi<br>Wizz Air UK | сайт = {{URL|www.wizzair.com}} | бележки = }} '''Уиз Еър Унгария''' ({{lang|hu|Wizz Air Hungary Légiközlekedési}}) е [[нискотарифна авиокомпания|нискотарифна]] [[авиокомпания]] със седалище в Будапеща. Авиокомпанията оперира до много различни дестинации в Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Южна Азия. Тя е най-голямата Унгарска компания по размер на флота, въпреки че не е [[национален превозвач]]. == История == Авиокомпанията е основана през септември 2003. Главният инвеститор е „Индиго Партнерс“, компания занимаваща се с транспортни инвестиции. Първият полет е изпълнен по направление Катовице (Полша)-Будапеща (Унгария). Главният изпълнителен директор на Уиз еър е Йозеф Варади, бивш директор на [[Малев]]. През 2022 г., компанията е превозила 45.6 млн. пътника, което е над 2 пъти повече от пътникопотока от 21.7 млн. по време на пандемичната 2021-ва. Капацитетът за превоз за 2022-ра е бил 52.7 млн. места, което означава заетост от 86.7% на местата. == Дестинации == [[File:WizzAir map.svg|thumb|right|Дестинации на Wizz Air<ref>{{cite web |title=Wizz Air Online Booking |url= https://wizzair.com/ |website=Wizz Air|language=en}}</ref><ref>{{cite web |title=Wizz Air Map |url= https://wizzair.com/en-gb/flights/map |website=Wizz Air |language=en}}</ref>]] Авиокомпанията изпълнява полети до следните дестинации: * Албания – Кукеш, Тирана * Армения – Ереван * Азербайджан – [[Баку]] * Австрия – Виена * Бахрейн – Манама * Белгия – Шарлероа * Босна и Херцеговина – [[Тузла]], Сараево, Баня Лука * България – [[Летище Бургас|Бургас]], [[Летище Варна|Варна]], [[Летище София|София]], Пловдив * Великобритания – [[Абърдийн]], [[Белфаст]], [[Бирмингам]], [[Бристъл]], [[Глазгоу]], [[Донкастър]], [[Ливърпул]], [[Лондон|Лондон – Лутън, Лондон – Гетуик]] * Германия – [[Баден-Баден|Карслруе/Баден-Баден]], [[Берлин|Берлин Шьонефелд]], [[Дортмунд]], [[Кьолн]], [[Мюнхен|Мюнхен-Меминген]], [[Нюрнберг]], Франкфурт-Хан, [[Фридрихсхафен]], [[Хамбург]], [[Хановер]] * Грузия – [[Кутаиси]] * Гърция – [[Закинтос]], [[Ираклио]], [[Корфу]], [[Родос]], [[Солун]] * Дания – Биллун, [[Копенхаген]] * Израел – [[Тел Авив]] * Испания – [[Аликанте]], [[Барселона|Барселона-Ел Прат]], [[Валенсия]], [[Ибиса]], [[Лансароте]], [[Мадрид]], [[Малага]], [[Палма де Майорка]], [[Сарагоса]], [[Тенерифе]], [[Фуертевентура]] * Исландия – [[Рейкявик]] * Италия – [[Алгеро]], [[Бари]], [[Болоня]], [[Верона]], [[Катания]], [[Ламеция Терме]], [[Милано|Милано – Бергамо, Милано – Малпенса]], [[Наполи|Неапол]], [[Перуджа]], [[Пескара]], [[Пиза]], [[Рим|Рим – Фиумичино, Рим – Чампино]], [[Тревизо]], [[Торино]] * Кипър – [[Ларнака]] * Латвия – [[Рига]] * Литва – [[Вилнюс]], [[Каунас]], [[Паланга]] * Македония – [[Скопие]], [[Охрид]] * Малта – [[Валета]] * Молдова – [[Кишинев]] * Нидерландия – [[Айндховен]] * Норвегия – [[Берген]], [[Кристиансанд]], [[Молде]], [[Олесун]], [[Санефьор]], [[Ставангер]] [[Тронхайм]], [[Хаугесун]] * Обединени арабски емирства – [[Дубай]] * Португалия – [[Лисабон]], [[Порто]] * Полша – [[Летище Фредерик Шопен|Варшава Шопен]], [[Летище Вроцлав|Вроцлав]], [[Гданск]], [[Катовице]], [[Люблин]], [[Олщин]], [[Познан]], [[Шчечин]] * Румъния – [[Букурещ]], [[Клуж-Напока]], [[Крайова]], [[Кюстенджа]], [[Сибиу]], [[Сучава]], [[Тимишоара]], [[Търгу Муреш]], [[Яш]] * Русия – [[Москва|Москва – Внуково]] * Словакия – [[Братислава]], [[Кошице]], [[Попрад]] * Словения – [[Любляна]] * Сърбия – [[Белград]], [[Ниш]] [[Файл:Wizz_Air_Destinations_2012.png|мини|250px|Карта с дестинациите изпълнявани от Уиз Еър]] * Украйна – [[Киев]] * Унгария – [[Будапеща]], [[Дебрецен]] * Финландия – [[Турку]] * Франция – [[Гренобъл]], [[Ница]], [[Париж]] * Хърватия – [[Сплит]] * Черна гора – [[Подгорица]] * Чехия – [[Бърно]], [[Прага]] * Швейцария – [[Базел]], [[Женева]] == Въздушен флот == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |+ '''Въздушен флот''' |- bgcolor=magenta ! style="background-color:magenta; color:white" | Самолет ! style="background-color:magenta; color:white" | Налични !Поръчани !Пасажери |- |Airbus A320-200 |52 | |180 |- |Airbus A320neo |6 |13 |186 |- |Airbus A321-200 | 41 | |230 |- |Airbus A321neo |78 |310 |239 |- |Airbus A321XLR |0 |47 |239 |- |Airbus A330-200F |1 |0 |Карго |- |Общо |178 |370 | |} <small>Актуална статистика към 31 декември 2022 г. </small> == Външни препратки == * {{official website|http://wizzairline.co.uk}} == Източници == <references /> [[Категория:Авиокомпании в Унгария]] [[Категория:Нискотарифни авиокомпании]] [[Категория:Основани в Унгария през 2003 година]] 3wwnoqkbr5rfk3mh04n0xqonxa7toae 0 359493 12214259 12142053 2024-04-25T16:25:13Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Албания | име = Зичища | име-местно = Ziçisht/Ziçishti | вид = село | област = [[Корча (област)|Корча]] | община = [[Девол (община)|Девол]] | географска-област = [[Грамос]] | височина = 937 }} '''Зичища''' ({{lang|sq|Ziçisht|Ziçishti}}), е [[село]] в [[Албания]], част от община [[Девол (община)|Девол]], област [[Корча (област)|Корча]]. == География == Селото е разположено на 12 километра източно от град [[Корча]] по горното течение на река [[Девол (река)|Девол]] в котловина между [[Грамос]] и [[Морава (планина)|Морава]], на 5 километра северно от [[Божи град]] (Мирас). == История == В XV век в ''Зелчища'' са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Жепчище'' е споменато с 41 глави на семейства и двама неженени ''Гин, свещеникът Черп, Драгивой, Герг, Михо, Никола, Михо, Стайко, Милчо, Райко, Добрешко, Никифор, Райко, Джорджо, Джерджо, Миланче, Гин, Михо, Петру, Стайо, Богоя, Димитри, Добри, Стайко, Михал, Никола, Коста, Станиша, Райко, Михос, Тодор, Никола Гюрица, Койо, Стайко, Раде, Михо, Койо, Михо, Яно, Никола, Михос, Михо'', и вдовиците ''Мара и Йелена''. Общият приход за империята от селото е 3147 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 80</ref> [[Михалакева къща|Михалакевата къща]] е [[Религиозни и културни паметници в Албания|архитектурен паметник на Албания]] от 1979 година.<ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf|accessdate=11 tetor 2016 | заглавие = Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës | достъп_дата = 16 април 2023 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161220202000/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf | архив_дата = 8 юни 2016 | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> До 2015 година селото е част от община Божи град (Мирас). == Личности == ; Родени в Зичища * {{флагче|Гърция}} [[Евлогий Курилас]] (1880 – 1961), православен епископ на Корча, деец на гръцката пропаганда в Македония * {{флагче|Албания}} [[Коста Черкези]] (1892 - 1959), албански историк и публицист * {{флагче|Албания}} [[Михалак Зичищи]], албански политик, заместник-министър на вътрешните работи * {{флагче|Албания}} [[Петрак Зото]] (1937 - 2015), албански писател == Бележки == <references /> {{Община Девол}} {{Портал|Албания|Македония}} {{мъниче|Албания}} [[Категория:Села в община Девол]] nimyo2l38v386bpvcztuh98sr7r3ay3 12214268 12214259 2024-04-25T16:51:06Z Мико 4542 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Албания | име = Зичища | име-местно = Ziçisht/Ziçishti | вид = село | област = [[Корча (област)|Корча]] | община = [[Девол (община)|Девол]] | географска-област = [[Грамос]] | височина = 937 }} '''Зичища''' ({{lang|sq|Ziçisht|Ziçishti}}), е [[село]] в [[Албания]], част от община [[Девол (община)|Девол]], област [[Корча (област)|Корча]]. == География == Селото е разположено на 12 километра източно от град [[Корча]] по горното течение на река [[Девол (река)|Девол]] в котловина между [[Грамос]] и [[Морава (планина)|Морава]], на 5 километра северно от [[Божи град]] (Мирас). == История == В XV век в ''Зелчища'' са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Жепчище'' е споменато с 41 глави на семейства и двама неженени ''Гин, свещеникът Черп, Драгивой, Герг, Михо, Никола, Михо, Стайко, Милчо, Райко, Добрешко, Никифор, Райко, Джорджо, Джерджо, Миланче, Гин, Михо, Петру, Стайо, Богоя, Димитри, Добри, Стайко, Михал, Никола, Коста, Станиша, Райко, Михос, Тодор, Никола Гюрица, Койо, Стайко, Раде, Михо, Койо, Михо, Яно, Никола, Михос, Михо'', и вдовиците ''Мара и Йелена''. Общият приход за империята от селото е 3147 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 80</ref> [[Михалакева къща|Михалакевата къща]] е [[Религиозни и културни паметници в Албания|архитектурен паметник на Албания]] от 1979 година.<ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf|accessdate=11 tetor 2016 | заглавие = Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës | достъп_дата = 16 април 2023 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161220202000/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf | архив_дата = 8 юни 2016 | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> До 2015 година селото е част от община Божи град (Мирас). == Личности == ; Родени в Зичища * {{флагче|Гърция}} [[Евлогий Курилас]] (1880 – 1961), православен епископ на Корча, деец на гръцката пропаганда в Македония * {{флагче|Албания}} [[Коста Черкези]] (1892 - 1959), албански историк и публицист * {{флагче|Албания}} [[Михалак Зичищи]] (1921 - 1994), албански политик, заместник-министър на вътрешните работи * {{флагче|Албания}} [[Петрак Зото]] (1937 - 2015), албански писател == Бележки == <references /> {{Община Девол}} {{Портал|Албания|Македония}} {{мъниче|Албания}} [[Категория:Села в община Девол]] i2b67q7u3v08a4b2xgdtqx4xia71850 0 361107 12214019 10044029 2024-04-25T12:37:44Z Zhoxy 557 кор. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Джон Суигърт | име-оригинал = John Swigert | категория = космонавт | описание = американски астронавт | портрет = Jack Swigert.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Денвър]], [[Колорадо]], [[САЩ]] | починал-място = [[Вашингтон]], САЩ | работил = [[летец-изпитател]] | вложки = {{Личност/Космонавт | време = 5 денонощия 22 часа 54 минути | селекция = [[Списък на астронавти по селекция|група NASA-5 (1966)]] | мисия = [[Аполо 13]] | емблема = [[Файл:Apollo 13-insignia.png|30px]] }} }} '''Джон Леонард „Джак“ Суигърт''' ({{lang|en|John Leonard Swigert}}) е роден на 30 август 1931 г. в [[Денвър]], [[Колорадо]]. Американски [[тест пилот]] и астронавт от [[НАСА]]. Един от 24-мата астронавти, летели до [[Луна]]та. Избран за сена в [[Конгреса на САЩ]], но починал преди да встъпи в длъжност, на 27 декември 1982 г. == Образование == Суигърт завършва гимназия и два колежа в родния си град. След това се дипломира в Университета в [[Денвър]], [[Колорадо]], като бакалавър по инженерна механика. Има и две магистърски степени: по аерокосмическа наука от Политехническия институт в [[Ню Йорк]] и бизнес администрация от Университета в Хартфорд, [[Кънектикът]]. == Пилот == Той е на служба във [[USAF|военновъздушните сили на САЩ]] от 1953 до 1956 г. Завършва пилотски курс в авиобазата „Нелис“ и става боен пилот. Първоначално служи в [[Япония]], а след това и в [[Корея]]. След 1957 г. Суигърт става тест пилот в корпорациите [[Pratt & Whitney]] – 1957 до 1964 г. и North American Aviation, Inc. – 1964 до 1966 г. Междувременно служи и в Националната гвардия (на [[Масачузетс]] – от септември 1957 до март 1960 г. и на [[Кънектикът]] – от април 1960 до октомври 1965 г.). == Служба в НАСА == Джон Суигърт е избран от [[НАСА]] на 4 април 1966 г. за член на Астронавтска група № 5. Като специалист по космически кораби, започва веднага подготовка за пилот на командния модул на [[Аполо]]. Назначен е в дублиращия екипаж на [[Аполо 13]], но три дни преди началото на мисията заменя в основния екипаж [[Томас Матингли]]. Своя единствен космически полет извършва от 11 до 17 април 1970 г. Това е един от най-драматичните космически полети в историята. След него Суигърт получава назначение като пилот на командния модул на полета [[Аполо - Союз]], но по-късно е заменен с [[Ванс Бранд]]. == Политическа кариера == Суигърт е номиниран за сенатор от [[Републиканска партия|Републиканската партия]] в [[Колорадо]]. На местните избори през ноември 1982 г. в 6-и избирателен район, той нанася съкрушително поражение на кандидата на [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]] Стив Хоган – 62,2 срещу 35,6 процента, и с лекота печели място в [[Конгреса на САЩ]]. Умира от злокачествен мозъчен тумор на 27 декември 1982 г., преди да заеме новата си длъжност. == Награди == * Президентски „Медал на Свободата“, 1970 г. == Източници == <references /> * [http://www.jsc.nasa.gov/Bios/htmlbios/swigert-jl.html Биография на страницата на НАСА] {{икона|en}} {{СОРТКАТ: Суигърт, Джон}} [[Категория:Астронавти на САЩ]] [[Категория:Родени в Денвър]] owqu5w6rwhpyukqltaphe9cn1evtdwx 0 361874 12215092 12068967 2024-04-26T11:33:48Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Порноактриса | име = Тори Блек | снимка = Tori Black AVN 2010.jpg | рождена дата = {{Дата на раждане и години|1988|8|26|1}} | месторождение = [[Сиатъл]], [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]], [[САЩ]] | рождено име = Мишел Чапман<ref name=imdb/><ref name="telegraph"/><ref name=miami/> | дата на смърт = | съпруг = Линдъл Андерсън | деца = 2 | гражданство = {{USA}} | мерки = | ръст = 175 см<ref name=iafd/> | тегло = 64 кг<ref name=iafd/> | размер обувки =39 | цвят на очи = кафяви<ref name=playboy>{{cite news|url=http://www.playboy.com/tori-black|title=Tori Black|work=Playboy|accessdate=2017-08-23|archivedate=2017-08-23|archive-url=https://web.archive.org/web/20170823165459/http://www.playboy.com/tori-black}}</ref> | цвят на коса = кафява<ref name=iafd/><ref name=playboy/> | цвят на кожа = | естествени гърди = да | кръвна група = | ориентация = | етнически произход = | период на активност = 2007 – настояще (актриса)<ref name=iafd/><br /> 2015 (режисьор)<ref name=iafd/> | псевдоними = | филми = 451 (актриса)<ref name=iafd/><br /> 3 (режисьор)<ref name=iafd/> | уебстраница = }} [[Файл:Tori Black at Exxxotica New Jersey 2010 (2).jpg|мини|200px|Тори Блек, 2010 г.]] [[Файл:Tori Black 2014.jpg|мини|200px|Тори Блек, 2014 г.]] '''Тори Блек''' ({{lang|en|Tori Black}}) е артистичен [[псевдоним]] на '''Мишел Чапман''' ''(Michelle Chapman)'' – [[САЩ|американска]] [[порнографска актриса]].<ref name=imdb>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.imdb.com/name/nm2789448/#Actress|заглавие=Tori Black |издател=IMDb.com|език=en}}</ref><ref name="telegraph">{{cite news|url=http://www.dailytelegraph.com.au/news/weird/porn-star-arrested-over-baby-milk-brawl/story-e6frev20-1226253042729|title=Porn star arrested over baby milk brawl |date=25 януари 2012|work=The Daily Telegraph}}</ref><ref name=miami>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.miami.com/adult-film-star-tori-black-chats-about-career-and-family-appears-exxxotica-miami-beach-article|заглавие=Adult film star Tori Black chats about career and family, appears at Exxxotica Miami Beach|автор=Bob Emanuel Jr.|дата=5 юли 2012 г|издател=Miami.com|език=en}}</ref><ref name=iafd>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.iafd.com/person.rme/perfid=ToriBlack_07/gender=f/Tori-Black.htm|заглавие=Tori Black personal biography |издател=IAFD.com|език=en}}</ref><ref name=Cheri2/><ref name=pornnewstoday1/> Тя е първата и единствена актриса, която печели два пъти [[AVN награда за изпълнителка на годината|AVN наградата за изпълнителка на годината]], като става нейна носителка в две поредни години, съответно през 2010 и 2011 г.<ref name=miami/><ref name=Examiner>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.examiner.com/sex-relationships-in-national/tori-black-repeats-as-female-performer-of-the-year-at-2011-avn-awards|заглавие=Tori Black repeats as Female Performer of the Year at 2011 AVN Awards|издател=Examiner.com|език=en}}</ref><ref name=avn1>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Interview-With-the-Phenom-Tori-Black-429002.html|заглавие=Interview With the Phenom: Tori Black|фамилно_име=Chatsowrth|първо_име=Calif|дата=22.03.2011|издател=AVN.com|език=en|достъп_дата=2011-08-13|архив_дата=2015-12-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222140212/http://business.avn.com/articles/video/Interview-With-the-Phenom-Tori-Black-429002.html}}</ref><ref name=AVN11awards>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/2011-AVN-Awards-Had-Many-Memorable-Moments-421943.html|заглавие=2011 AVN Awards Bits and Pieces|автор=Steve Javors|дата=9 януари 2011|издател=AVN|език=en|достъп_дата=2015-04-26|архив_дата=2015-04-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150420085434/http://business.avn.com/articles/video/2011-AVN-Awards-Had-Many-Memorable-Moments-421943.html}}</ref> Носителка е и на редица други престижни награди на [[AVN награда|AVN]], [[XBIZ награда|XBIZ]], [[F.A.M.E. награда|F.A.M.E.]], [[XRCO награда|XRCO]].<ref name=imdb1>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.imdb.com/name/nm2789448/awards|заглавие=Awards for Tori Black |издател=IMDb.com|език=en}}</ref> В статия на „AVN“ Блек е наречена „феномен“, „звезда, която индустрията никога не е виждала“ с „външния вид на супермодел, красноречието на полирана говорителка и перверзността на улична курва“.<ref name=avn1/> Списание „Loaded“ я определя като изпълнителката с най-атрактивното лице в порноиндустрията.<ref name= Loaded/> == Ранен живот == Родена е на [[26 август]] [[1988]] г. в град [[Сиатъл]], щата [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]], [[САЩ]].<ref name=iafd/> Тя е от [[Англичани|английски]], [[Германци|германски]] и [[Индианци|индиански]] произход.<ref name=iafd/> От 7-годишна възраст се занимава с танци, а по-късно спортува футбол и бокс.<ref name=AVN-ToriBlack>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://avn.com/porn-stars/Tori-Black-268145.html|заглавие=Tori Black Biography|издател=AVN|език=en}}</ref> В тийнейджърските си години работи като бавачка, гледайки децата на няколко семейства.<ref name=AVN-int210/> След като завършва средното си образование се записва да учи [[журналистика]] в Университета на Западен Вашингтон.<ref name=Portrait>{{cite web| title =Star Portrait: Tori Black| publisher =blog.erotic-lounge.com| url =http://blog.erotic-lounge.com/star-portrait-tori-black/| достъп_дата =2013-10-20| архив_дата =2013-10-21| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20131021073226/http://blog.erotic-lounge.com/star-portrait-tori-black/}}</ref><ref name=cosmopolitan>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cosmopolitan.com.au/sex/porn-star-tori-black-answers-your-questions-reddit-19128|заглавие=PORN STAR ANSWERS EVERY QUESTION YOU’VE WANTED TO KNOW IN AN XXXTREMELY HONEST AMA|автор=Sammy Stewart|дата=16.11.2016|издател=Cosmopolitan|език=en|достъп_дата=2017-01-19|архив_дата=2017-01-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170131190721/http://www.cosmopolitan.com.au/sex/porn-star-tori-black-answers-your-questions-reddit-19128}}</ref><ref name=mirror>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mirror.co.uk/news/real-life-stories/porn-star-reveals-secrets-profession-9265969|заглавие=Porn star reveals secrets of her profession in totally honest Q&A with fans|дата=16.11.2016|издател=Mirror|език=en}}</ref> == Кариера == ;Порнографска актриса Тори Блек дебютира като актриса в порнографската индустрия през 2007 г. – един месец преди да навърши 19-годишна възраст.<ref name=miami/><ref name=iafd/><ref name=AVN-int210>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Tori-Black-It-Takes-a-Village-382201.html|заглавие=Tori Black: ‘It Takes a Village’|автор=Dan Miller|дата=26 януари 2010|издател=AVN|език=en|достъп_дата=2015-04-26|архив_дата=2016-01-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160125165211/http://business.avn.com/articles/video/Tori-Black-It-Takes-a-Village-382201.html}}</ref> Тогава, още учейки в университета, решава да спечели пари като се снима в порнофилми. През лятната си ваканция се свързва с агенция от Флорида и във [[Форт Лодърдейл]] снима първата си секс сцена пред камерата, в която прави соло бръснене на интимните си части.<ref name=playboy/><ref name=interview>{{cite web|url=http://interviews.adultdvdtalk.com/tori-black/ |title=Captain Jack interviews Tori Black |publisher=adultdvdtalk.com|date=09.06.2014|accessdate=12.09.2016 }}</ref> След това прекъсва образованието си и се насочва изцяло към порноиндустрията.<ref name=Cheri-11-02>{{Цитат уеб|заглавие=2010 Tart Of The Year TORI BLACK|издател=Списание ''Cheri'', февруари 2011 |страници=64 – 75 |език=en }}</ref> Получава титлата [[Списък на Пентхаус любимци|любимка на месеца]] на списание „[[Пентхаус (списание)|Пентхаус]]“ за декември 2008 г.<ref name=Pet>{{cite web| title = DECEMBER 2008 ISSUE| publisher = PenthouseMagazine.com| url = http://penthousemagazine.com/back-issues/2008-2/december-2008/| author = Penthouse Magazine| date = 20 ноември 2008| accessdate = 30 ноември 2008| архив_дата = 2017-02-02| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170202065408/http://penthousemagazine.com/back-issues/2008-2/december-2008/}}</ref><ref name=penthousereport/><ref name=CNBC/> За първи път прави [[анален секс]] пред камерата в POV сцена през 2009 г. във филма „Интерактивен секс с Тори Блек“.<ref name="interactive">{{cite web|url=http://business.avn.com/articles/35950.html |title=Zero Tolerance Unveils 'Tori Black Interactive Sex' Site |publisher=AVN |date=29.07.2009|accessdate=31 януари 2015 }}</ref> Първата ѝ не-POV сцена с анален секс е във филма „Тори Блек е привлекателна развратница“ с партньор Мануел Ферара.<ref name="PrettyFilthy">{{cite web|url=http://www.avn.com/movies/87358.html|title=Tori Black is Pretty Filthy|publisher=AVN |accessdate=25.04.2015 }}</ref> Следващата година е дебютната ѝ сцена с двойно проникване във филма „Тори Блек е привлекателна развратница 2“, в която ѝ партнират Мик Блу и Джеймс Дийн.<ref name="PrettyFilthy2">{{cite web|url=http://www.avn.com/movies/99244.html|title=Tori Black is Pretty Filthy 2|publisher=AVN |date=28.09.2010 |accessdate=31 януари 2015 }}</ref> През 2010 г. получава наградите за изпълнителка на годината на [[AVN награда за изпълнителка на годината|AVN]],<ref name=AVN-int210/><ref name=CNBC/><ref name=avn10win/> [[XRCO награда за изпълнителка на годината|XRCO]]<ref name=avn.com-xrco10nom>{{cite web| title = 2010 XRCO Award Winners Announced| publisher = AVN.com| author = Peter Warren| url = http://business.avn.com/articles/video/2010-XRCO-Award-Winners-Announced-395384.html| date = 30 април 2010 г.| достъп_дата = 2012-11-16| архив_дата = 2016-05-17| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160517141448/http://business.avn.com/articles/video/2010-XRCO-Award-Winners-Announced-395384.html}}</ref> и [[XBIZ награда за изпълнителка на годината|XBIZ]].<ref name=xbizawards>{{cite web | title = Winners| publisher = xbizawards.xbiz.com|url = http://xbizawards.xbiz.com/winners.php}}</ref> Същата година се превъплъщава в ролята на Жената-котка в порнографската пародия „Батман ХХХ“ на „[[Вивид Ентъртейнмънт]]“. Това ѝ изпълнение е поставено от [[CNBC]] като един от акцентите в кариерата ѝ.<ref name=CNBC/> През декември 2010 г. прекъсва временно кариерата си в индустрията за възрастни, тъй като планира да забременее.<ref name=miami/> Водеща е заедно с порноактрисата [[Райли Стийл]] и комедийната актриса Лиза Лампанели на [[28-и AVN награди|28-ата церемония по връчване на наградите на AVN]] на 8 януари 2011 г.<ref name=avn1/><ref name=AVN11awards/><ref name=avn.com-ASACP/> Тогава печели за втори път наградата на AVN за изпълнителка на годината, с което става първата и единствена актриса, носителка на тази награда два пъти.<ref name=avn1/><ref name=AVN11awards/> Същата година печели за втори пореден път и наградата на XRCO за награда за изпълнителка на годината.<ref name=business.avn.com-xrco11/> Тори Блек е включена заедно с порноактьорите [[Лекси Бел]], [[Реми Лакроа]] и Кийрън Лий в журито на уеб реалити шоуто „Секс фактор“, търсещо нови талантливи порноактьори и чийто победител получава награда от един милион долара. Блек е ментор и съдия в шоуто.<ref name=TheSexFactor>{{cite web|url= http://pagesix.com/2014/04/07/duke-porn-star-belle-knox-lands-on-web-show-the-sex-factor/|title= Duke porn star lands on web show ‘The Sex Factor’|accessdate= 28.09.2013 |author=Emily Smith|date=7 април 2014 |publisher=pagesix.com}}</ref><ref name=DailyMail>{{cite web|url= http://www.dailymail.co.uk/news/article-2942882/Men-women-competing-porn-stars-new-reality-Sex-Factor-revealed-auditioning-having-sex-camera-including-Wall-Street-intern-Paige-Jennings.html|title= Men and women competing to be porn stars in new reality show The Sex Factor revealed after auditioning by 'having sex on camera' – including Wall Street intern Paige Jennings|accessdate= 06.05.2016|author=CHRIS SPARGO|date=06.02.2015|publisher=Daily Mail}}</ref><ref name=Maxim>{{cite web|url= http://www.maxim.com/entertainment/pornstar-reality-show-2016-5|title= WATCH WANNABE PORN STARS COMPETE FOR $1 MILLION IN THIS NSFW REALITY SHOW|accessdate= 12.09.2016|author=ZEYNEP YENISEY|date=23.05.2016|publisher=Maxim}}</ref> През 2016 г. Блек се присъединява като съдия в журито на третия сезон на порнографското шоу състезание „DP Star“ на компанията „Диджитъл Плейграунд“.<ref name=avn-Judge>{{cite web | title =Tori Black Added as DP Star Judge| publisher = AVN.com|author= Allen Smithberg|url = https://avn.com/business/articles/video/tori-black-added-as-dp-star-judge-694021.html| date = 22.09.2016}}</ref> През декември същата година сключва ексклузивен договор с уеб платформата „CamSoda“ за изпълнения на живо пред уеб камера.<ref name=xbiz-CamSoda>{{cite web | title =CamSoda Signs Tori Black to Exclusive Deal| publisher =XBIZ|url = http://www.xbiz.com/news/215565| author=Rhett Pardon|accessdate = 19 януари 2017| date =20.12.2016}}</ref> Завръщането на Блек към участие в порнографски филми е обявено през юни 2017 г. с участието ѝ в лесбийския шоукейс филм „Тори Блек се завръща“ на режисьорката Мейсън.<ref name=avn-Returns>{{cite web | title =Tori Black Returns for Inaugural Lesbian X Title| publisher = AVN.com|author=Peter Warren|url =https://avn.com/business/articles/video/tori-black-returns-for-inaugural-lesbian-x-title-733051.html| date = 20.06.2017}}</ref><ref name=Returning>{{cite web | title =Lesbian X Gives Returning Star Tori Black a Star Showcase| publisher = AVN.com|url =https://avn.com/business/articles/video/lesbian-x-gives-returning-star-tori-black-a-star-showcase-741579.html| date = 30.08.2017}}</ref> ;Режисьор Прави режисьорския си дебют в порноиндустрията със сцена за компанията „Елегант Ейнджъл“ за поредицата им „Момиче на месеца“ за юни 2014 г.<ref name=avn-Directorial>{{cite web| title = On the Set: Tori Black's Directorial Debut| publisher = AVN| author = Tod Hunter| url = http://business.avn.com/articles/technology/On-the-Set-Tori-Black-s-Directorial-Debut-563925.html| date = 06.06.2014| достъп_дата = 2014-06-07| архив_дата = 2014-06-08| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140608225054/http://business.avn.com/articles/technology/On-the-Set-Tori-Black-s-Directorial-Debut-563925.html}}</ref> През 2016 г. печели първата си награда за режисьорска работа като е удостоена за филма си „Истинска страст“ с отличието на XBIZ за режисьор на годината в неигрална продукция.<ref name=XBIZ16Win/> ;Мейнстрийм изяви Тори Блек участва като актриса и в [[Игрален филм|игрални филми]]. Тя изиграва главната роля на проститутката Роуз в [[хорър]] филма „Половин луна“ (2010).<ref name=HalfMoon>{{cite web | title =Half Moon (2010)| publisher = IMDB|url =http://www.imdb.com/title/tt1713452/?ref_=nm_knf_i1| accessdate =02.12.2016}}</ref><ref name=HalfMoon1>{{cite web| title =Half Moon| publisher =10,000 Bullets| author =Michael Den Boer| url =http://10kbullets.com/reviews/h/half-moon/| date =31 януари 2011| accessdate =02.12.2016| архив_дата =2016-12-02| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20161202170523/http://10kbullets.com/reviews/h/half-moon/}}</ref><ref name=HalfMoon2>{{cite web | title =Film Review: Half Moon (2010)| publisher = 10,000 Bullets |author=Todd Martin |url =http://horrornews.net/30258/film-review-half-moon-2010/|date=26.10.2015| accessdate =02.12.2016}}</ref> Играе ролята на порноактриса с псевдоним Лекси Стийл в третия епизод „Бисер и заем“ от втория сезон на криминалния сериал „Рей Донован“.<ref name=avn-RayDonovan>{{cite web| title = Tori Black Appears on 'Ray Donovan'| publisher = AVN.com| author = Peter Warren| url = http://business.avn.com/articles/video/Tori-Black-Appears-on-Ray-Donovan-568088.html| accessdate = 07.02.2015| date = 29.07.2014| архив_дата = 2015-02-07| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150207030134/http://business.avn.com/articles/video/Tori-Black-Appears-on-Ray-Donovan-568088.html}}</ref> Снима се в комедията „Not Another Celebrity Movie“ (2013)<ref name=NotAnother>{{cite web | title =Not Another Celebrity Movie (2013)| publisher = IMDB|url =http://www.imdb.com/title/tt2272582/?ref_=nm_flmg_act_8| accessdate =02.12.2016}}</ref> и в хорър филма „Ел Ей касапин“ (2015) на режисьора Мартин Оуен.<ref name=Slasher>{{cite web | title =Dave Bautista, Danny Trejo Share a Moment in This L.A. Slasher Clip| publisher = AVN.com|author=Ryan Turek|url =http://www.shocktillyoudrop.com/news/359037-dave-bautista-danny-trejo-share-a-moment-in-this-l-a-slasher-clip/| accessdate =26.04.2015 | date = 07.07.2014}}</ref> Участва във видеоклиповете на песените „Drop and Give Me 50“ на рапъра Майк Джоунс<ref name=xbiz-MikeJones>{{cite web | title =Tori Black Featured in Mike Jones' Music Video| publisher =XBIZ|url = http://www.xbiz.com/news/87925| accessdate = 07.02.2015| date =18.12.2007}}</ref> и „Hard On U“ на PsychoSexual.<ref name=psychosexualmusic.com>{{cite web | title =PsychoSexual| publisher =psychosexualmusic.com|url =http://www.psychosexualmusic.com/}}</ref> През февруари 2013 г. Блек гостува заедно с порноактьора Джеймс Дийн в дискусионния панел „Нощ със звездите: живот, любов и секс на работното място“ в Университета Вашингтон в [[Сейнт Луис]].<ref name=Washington1>{{cite web | title =Deen, Black to Take Part in Washington U.'s Sex Week Panel| publisher = AVN|url = https://avn.com/business/articles/video/Deen-Black-to-Take-Part-in-Washington-U-s-Sex-Week-Panel-506411.html| date = 08.02.2013}}</ref><ref name=Washington2>{{cite web | title =Adult stars answer questions about porn| publisher = studlife.com|url = http://www.studlife.com/news/campus-events/2013/02/11/adult-stars-answer-questions-about-porn/| date = 11.02.2013}}</ref> Рекламно лице е на уиски, наречено „Whisky By-X“, като участва в рекламен клип на продукта.<ref name=Whisky>{{cite web | title =Tori Black Signs On to Promote Whisky By-X|author= Mark Kernes| publisher = AVN|url = https://avn.com/business/articles/video/Tori-Black-Signs-On-to-Promote-Whisky-By-X-597663.html| date = 15.07.2015}}</ref> ;Признания в мейнстрийм медии През 2010 г. е включена в класацията на списание „Максим“ – Топ 12 жени звезди в порното, известна и като „мръсната дузина“.<ref name=lukeford-Maxim>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lukeford.com/2010-06-24/maxims-dirty-dozen-2/|заглавие=Maxim’s Dirty Dozen|достъп_дата=23.06.2012 |дата=24.06.2010|издател=lukeford.com|език=en}}</ref><ref name=avn-Maxim>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/Maxim-U-K-Names-Top-12-Porn-Stars-400571.html|заглавие=Maxim U.K. Names Top 12 Porn Stars|дата=18 юни 2010|издател=avn.com|език=en|достъп_дата=2012-12-06|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304043858/http://business.avn.com/articles/video/Maxim-U-K-Names-Top-12-Porn-Stars-400571.html}}</ref><ref name=Actualno-Maxim>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://showbusiness.actualno.com/Naj-dobrite-porno-aktrisi-spored-britanskoto-sp-Maksim-news_303914.html|заглавие=Най-добрите порно актриси според британското сп. „Максим“|дата=24 юни 2010|издател=Actualno.com, Архив в archive.li|език=|достъп_дата=2018-02-22|архив_дата=2012-12-16|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20121216035803/http://showbusiness.actualno.com/Naj-dobrite-porno-aktrisi-spored-britanskoto-sp-Maksim-news_303914.html}}</ref><ref name=Монитор-Maxim>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.monitor.bg/article?id=317645|заглавие=Показаха най-работливите порноактриси|дата=8 декември 2011|издател=Вестник Монитор|език=|достъп_дата=2012-12-06|архив_дата=2015-02-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150207030356/http://www.monitor.bg/article?id=317645}}</ref> Същата година британското списание „Loaded“ я определя като изпълнителката с най-атрактивното лице в порноиндустрията.<ref name= Loaded>{{cite book||title=Porn's best-looking girls. Списание '' Loaded'', август 2010 г }}</ref> Обявена е за най-горещата порнозвезда в класацията на списание „Комплекс“, публикувана през месец юли 2011 г.<ref name=complex.com>{{cite web| title = The Top 100 Hottest Porn Stars (Right Now)| publisher = complex.com| url = http://www.complex.com/girls/2011/07/the-top-100-hottest-porn-stars/tori-black| достъп_дата = 2013-11-07| архив_дата = 2014-03-26| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140326114110/http://www.complex.com/girls/2011/07/the-top-100-hottest-porn-stars/tori-black}}</ref> Попада и в списъка на „Мръсната дузина: най-популярните звезди в порното“ на телевизионния канал CNBC.<ref name=CNBC>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnbc.com/id/40909215/page/7|заглавие=The Dirty Dozen: Porn's Most Popular Stars|автор=Chris Morris |дата=5 януари 2011 |издател=CNBC|език=en}}</ref> Следваща година телевизията прави втори пореден такъв списък, отнасящ се вече конкретно към 2012 г., в който Блек отново намира място.<ref name=CNBC2012>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnbc.com/id/45974311/page/7|заглавие=The Dirty Dozen 2012: Porn's Most Popular Stars|автор=Chris Morris |дата=20 януари 2012 |издател=CNBC|език=en}}</ref> В публикация на списание „Плейбой“ за най-горещите жени на всеки от американските щати Тори Блек е определена като най-горещата жена на щата [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]].<ref name=Hottest>{{cite news|url=http://www.playboy.com/galleries/hottest-woman-from-every-state|title=The Hottest Woman From Every State|work=Playboy|accessdate=2017-09-25|archivedate=2017-09-26|archive-url=https://web.archive.org/web/20170926041336/http://www.playboy.com/galleries/hottest-woman-from-every-state}}</ref> Австралийското издание на списание „Космополитън“ публикува на своя уебсайт през ноември 2016 г. интервю на Тори Блек, като я нарича „огромна звезда“ в порноиндустрията.<ref name=Portrait/> ;Обществени кампании Участва в кампания на асоциацията за борба с детска порнография, наречена „Асоциация на сайтовете, застъпници за закрила на децата“ ({{lang|en|Association of Sites Advocating Child Protection, ASACP}}), която работи съвместно с митническата служба на САЩ и [[ФБР]] за прилагането на законите за борба срещу детската порнография. Блек, заедно с друга порноактриса – [[Райли Стийл]], правят специално видео обръщение в подкрепа на борбата с детската порнография и напомнят на всички родители да защитят своите деца от порнографските сайтове в интернет.<ref name=avn.com-ASACP>{{cite web| url=Riley Steele, Tori Black Featured in Newest RTA PSA at AVN Awards| title=www.business.avn.com|date=28 март 2011| publisher=avn.com}}</ref><ref name=asacp.org>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.asacp.org/| заглавие=Association of Sites Advocating Child Protection| издател=asacp.org| език=en}}</ref> == Личен живот == През октомври 2011 г. Тори Блек ражда син.<ref name=miami/><ref name=CNBC2012/> Баща на детето е порноактьорът и неин годеник Линдъл Андерсън, като Блек твърди, че е забременяла в края на януари 2011 г., когато е била в Лас Вегас за церемонията по връчване на AVN наградите.<ref name=miami/><ref name=playboy/><ref name=pornnewstoday1/><ref name=Arrested/> През януари 2012 г., докато са отседнали в хотел в Лас Вегас по време на наградите на AVN, между Тори и Линдъл Андерсън възниква скандал, придружен с физическа саморазправа, като и двамата са арестувани от полицията. След това Блек дава изявление за AVN, твърдейки, че случилото се е в резултат от употребения от нея алкохол по-рано същата вечер.<ref name=pornnewstoday1>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pornnewstoday.com/pnt/?p=202|заглавие=2 top pornstars (Tori Black and Bree Olson) are ready to say their final goodbyes to the porn industry – and both have been physically assaulted!|автор=Monica Foster|дата=24 януари 2012 г|издател=pornnewstoday.com|език=en}}{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref name=Arrested>{{cite web| title = Tori Black, Fiance Arrested in Vegas—UPDATED| publisher = AVN| author = Peter Warren| url = http://business.avn.com/articles/legal/Tori-Black-Fiance-Arrested-in-Vegas-UPDATED-461845.html| date = 24 януари 2012| достъп_дата = 2015-04-26| архив_дата = 2012-04-13| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120413212319/http://business.avn.com/articles/legal/Tori-Black-Fiance-Arrested-in-Vegas-UPDATED-461845.html}}</ref><ref name=Arrested2>{{cite web | title =Porn Star Tori Black -- Domestic Violence Arrest in Baby Formula Brawl| publisher = TMZ|url = http://www.tmz.com/2012/01/24/porn-star-tori-black-domestic-violence-arrest-las-vegas/#.Tx7lb_l17Zk| date = 24 януари 2012}}</ref> В началото на февруари 2013 г. Тори Блек обявява в социалната мрежа Туитър и в официалния си блог, че отново е бременна от своя годеник Линдъл Андерсън.<ref name=pornnewstoday2>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pornnewstoday.com/pnt/?p=4233|заглавие=Tori Black is pregnant again|автор=Monica Foster|дата=7 февруари 2013 г|издател=pornnewstoday.com|език=en|достъп_дата=2013-03-16|архив_дата=2013-06-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130613190034/http://pornnewstoday.com/pnt/?p=4233}}</ref> По-късно през същата година ражда за втори път.<ref name=thegauntlet>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archive.thegauntlet.ca/sites/default/files/issues/2013/2013-11-21/20131121.pdf|заглавие=Coming along fine on her own. Q & A with pornstar Tori Black|автор=Tobias Ma|дата=21.11.2013 г|издател=thegauntlet.ca|език=en|достъп_дата=2018-02-22|архив_дата=2018-02-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180222165356/http://www.archive.thegauntlet.ca/sites/default/files/issues/2013/2013-11-21/20131121.pdf}}</ref> Блек е [[Вегетарианство|вегетарианка]].<ref name=dines>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lasvegas.informermg.com/2016/01/24/tori-black-dines-at-andiamo-inside-the-d-las-vegas/|заглавие=Tori Black dines at Andiamo inside the D Las Vegas|дата=24 януари 2016|издател=lasvegas.informermg.com|език=en|достъп_дата=2016-05-05|архив_дата=2016-04-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160402053922/http://lasvegas.informermg.com/2016/01/24/tori-black-dines-at-andiamo-inside-the-d-las-vegas/}}</ref> == Награди и номинации == [[Файл:Tori Black 2009.jpg|мини|200px|Тори Блек на церемонията по връчване на наградите XRCO в Холивуд през 2009 г.]] [[Файл:Tori Black at FAME Awards 2010.jpg|мини|200px|Тори Блек на церемонията по връчване на наградите F.A.M.E. в Лос Анджелис през 2010 г.]] ;Носителка на награди {| class="wikitable" |- ! Година !! Церемония !! Категория !! Филм (сцена)/съносител |- | 2008 || CAVR награда<ref>[http://www.rogreviews.com/4795/cavr-2008-season-nominees-n-winners/ „2008 Season Nominees and Winners“]. RogReviews.com.</ref> || Красавица на годината ||align=center |– |- | rowspan="4"| 2009 || [[F.A.M.E. награда]]<ref name=avn.com-F.A.M.E.2009>{{cite web| title =F.A.M.E. Award Winners Announced| work =avn.com| url =http://business.avn.com/articles/video/F-A-M-E-Award-Winners-Announced-343971.html| date =13 юни 2009 г| достъп_дата =2012-12-01| архив_дата =2012-10-02| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20121002062047/http://business.avn.com/articles/video/F-A-M-E-Award-Winners-Announced-343971.html}}</ref> || Любима новобранка ||align=center |– |- | CAVR награда<ref name=cavr09>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cavr.com/zzvote09.htm|заглавие=2009 Season CAVR Winners |издател=cavr.com|език=en}}</ref> || Изпълнителка на годината ||align=center |– |- | [[XRCO награда]]<ref name=avn.com-xrco09nom>{{cite web| title = 2009 XRCO Award Winners Announced| publisher = AVN.com| url = http://business.avn.com/articles/video/2009-XRCO-Award-Winners-Announced-312639.html| date = 16 април 2009 г.| достъп_дата = 2012-11-16| архив_дата = 2014-01-13| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140113235217/http://business.avn.com/articles/video/2009-XRCO-Award-Winners-Announced-312639.html}}</ref> || ''Cream Dream'' ||align=center |– |- | AEBN VOD награда<ref name=vodawards09>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://vodawards.com/pastwinners_straight_09.php|заглавие=Adult Entertainment Broadcast Network (AEBN) is pleased to announce the NOMINEES for its annual VOD Awards|издател=vodawards.com|език=en|достъп_дата=2013-05-02|архив_дата=2013-05-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130523085024/http://vodawards.com/pastwinners_straight_09.php}}</ref> || Най-добра новачка ||align=center |– |- | rowspan="10"| 2010|| rowspan="5"| [[AVN награда]]<ref name=avn10win>{{cite web | title =2010 AVN Award Winners Announced | publisher =AVN.com | url =http://business.avn.com/articles/37142.html | date =10 януари 2010 | достъп_дата =2013-06-10 | архив_дата =2010-01-13 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20100113093712/http://business.avn.com/articles/37142.html }}</ref>|| [[AVN награда за изпълнителка на годината|Изпълнителка на годината]] ||align=center |– |- | Най-добра секс сцена с тройка || ''„Тори Блек е привлекателна развратница“'' <small>(с [[Ребека Линарес]] и Марк Ашли)</small> |- | Най-добро закачливо изпълнение || ''„Тори Блек е привлекателна развратница“'' |- | Най-добра секс сцена с двойка само момичета || ''„Област на схемите 5“'' <small>(с [[Лекси Бел]])</small> |- | Най-добра секс сцена с тройка само момичета || ''„Осмият ден“'' <small>(с [[Бри Олсън]] и [[Попи Морган]])</small> |- | XRCO награда<ref name=avn.com-xrco10nom/> || [[XRCO награда за изпълнителка на годината|Изпълнителка на годината]] ||align=center |– |- | [[XBIZ награда]]<ref name=xbizawards/> || [[XBIZ награда за изпълнителка на годината|Изпълнителка на годината]] ||align=center |– |- | F.A.M.E. награда<ref name=avn.com-F.A.M.E.2010>{{cite web| author =Peter Warren, Steve Javors| title =The F.A.M.E. Awards Reveals 2010 Winners| work =avn.com| url =http://business.avn.com/articles/video/The-F-A-M-E-Awards-Reveals-2010-Winners-402778.html| date =10 юли 2010 г.| достъп_дата =2012-12-01| архив_дата =2016-04-01| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20160401111617/http://business.avn.com/articles/video/The-F-A-M-E-Awards-Reveals-2010-Winners-402778.html}}</ref> || Любима жена звезда ||align=center |– |- | CAVR награда<ref name=CAVR2010>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cavr.com/zzvote10.htm|заглавие=2010 Season CAVR Winners|дата= 22 декември 2010 г|издател=cavr.com|език=en}}</ref> || Звезда на годината ||align=center |– |- | TLA Raw награда<ref name=TLA10>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/TLARAW-com-Announces-2010-Raw-Award-Winners-393530.html|заглавие=TLARAW.com Announces 2010 Raw Award Winners|дата=13 април 2010 г|издател=avn.com|език=en}}</ref> || Изпълнителка на годината || align=center |– |- | rowspan="6"| 2011|| rowspan="4"| AVN награда<ref name=AVN11Win>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/AVN-Announces-the-Winners-of-the-2011-AVN-Awards-421782.html|заглавие=AVN Announces the Winners of the 2011 AVN Awards|дата=9 януари 2011 г|издател=avn.com|език=en|достъп_дата=2013-03-14|архив_дата=2011-01-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110110172712/http://business.avn.com/articles/video/AVN-Announces-the-Winners-of-the-2011-AVN-Awards-421782.html}}</ref>|| Изпълнителка на годината || align=center |– |- | Най-добра сцена с орален секс || ''„Дневниците на стриптийзьорката“'' |- | Най-добра ''POV'' секс сцена || ''„POV на Джак 15“'' |- | Най-добра секс сцена в чуждестранна продукция || ''„Тори Блек нимфоманиячка“'' <small>(със Стив Холмс и Джаз Дуро)</small> |- | XRCO награда<ref name=business.avn.com-xrco11>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/2011-XRCO-Award-Winners-Announced-432456.html|заглавие=2011 XRCO Award Winners Announced|автор=Peter Warren|дата=14 април 2011 г.|издател=business.avn.com|език=en|достъп_дата=2012-11-16|архив_дата=2012-06-04|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20120604042037/http://business.avn.com/articles/video/2011-XRCO-Award-Winners-Announced-432456.html}}</ref> || Изпълнителка на годината ||align=center |– |- | Galaxy награда<ref name=thegalaxyawards>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://thegalaxyawards.com/en/|заглавие=Winners|издател=thegalaxyawards.com|език=en|достъп_дата=2013-08-28|архив_дата=2013-08-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130822100324/http://thegalaxyawards.com/en/}}</ref>|| Най-добра изпълнителка в САЩ ||align=center |– |- | 2012 || NightMoves награда<ref name=nightmoves2012>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/20th-Annual-NightMoves-Awards-Heats-Up-Tampa-491005.html|заглавие=20th Annual NightMoves Awards Heats Up Tampa|достъп_дата=24.02.2015|автор=Peter Warren|дата=08.10.2012|издател=AVN|език=en|архив_дата=2013-01-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130130023104/http://business.avn.com/articles/video/20th-Annual-NightMoves-Awards-Heats-Up-Tampa-491005.html}}</ref> || Звезда в социалните медии (избор на авторите) ||align=center |– |- | 2016 || XBIZ награда<ref name=XBIZ16Win>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xbiz.com/news/203206|заглавие=2016 XBIZ Award Winners Announced|автор=Rhett Pardon|дата=16 януари 2016|издател=XBIZ|език=en}}</ref> || Режисьор на годината в неигрална продукция || ''„Истинска страст“'' |- | 2018 || XBIZ награда<ref name=XBIZ18Win>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xbiz.com/news/233053|заглавие=2018 XBIZ Award Winners Announced|автор=Rhett Pardon|дата=19 януари 2018|издател=XBIZ|език=en}}</ref> || Най-добра секс сцена – само момичета || ''„Тори Блек се завръща“'' <small>(с [[Ейдра Фокс]])</small> |} ;Номинации {| class="wikitable" |- ! Година !! Церемония !! Категории |- | rowspan="4"| 2009 || AVN<ref name=AVN09>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://avnawards.com/pdf/2009_AVN_NOMINATIONS_11_25_08.pdf|заглавие=AVN AWARDS 2009 NOMINEES|издател=архив в Wayback Machine|език=en|достъп_дата=2012-11-16|архив_дата=2009-03-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090327184833/http://avnawards.com/pdf/2009_AVN_NOMINATIONS_11_25_08.pdf}}</ref> || [[AVN награда за най-добра нова звезда|Най-добра нова звезда]]<br />Най-добра сцена с групов секс само с момичета – ''„Girlvana 4“'' <small>(с Криси Муун, Карли Монтана и Обри Адамс)</small><br />Най-добра секс сцена с двойка – ''„Прекрасни като свършват“'' <small>(с Марк Ашли)</small><br />Най-добра сцена с групов секс само с момичета – ''„Икона“'' <small>(с [[Хилари Скот]], [[Дженифър Дарк]] и Морган Лейн)</small>;<br />Най-добра POV секс сцена – ''„Чукане пред очите 4“'' <small>(с [[Лекси Бел]], Райли Еванс и Мануел Ферара)</small> |- | XBIZ<ref name=XBIZ09NOM>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xbiz.com/news/102373|заглавие=XBIZ Awards 2009 Official Nominees Announced|автор=Tod Hunter |дата=3 декември 2008 г|издател=xbiz.com|език=en}}</ref> || Нова звезда на годината |- | XRCO<ref name=xrco09nom>{{cite web| title = XRCO Names 25th Annual Award Nominees| publisher = AVN.com| author = David Sullivan| url = http://business.avn.com/articles/video/XRCO-Names-25th-Annual-Award-Nominees-305162.html| date = 26 февруари 2009| достъп_дата = 2012-12-02| архив_дата = 2016-01-13| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160113091523/http://business.avn.com/articles/video/XRCO-Names-25th-Annual-Award-Nominees-305162.html}}</ref> || Супермръсница |- | Hot d'Or<ref name=avn.com-Hot.d'Or09>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/i-Hot-Video-i-Announces-Hot-d-Or-Awards-Nominees-Venue-355404.html|заглавие=Hot Video Announces Hot d'Or Awards Nominees, Venue|дата=11 август 2009 г.|издател=avn.com|език=en|достъп_дата=2013-01-20|архив_дата=2014-10-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141027225917/http://business.avn.com/articles/video/i-Hot-Video-i-Announces-Hot-d-Or-Awards-Nominees-Venue-355404.html}}</ref> || Най-добра американска звезда |- | rowspan="4"| 2010 || AVN<ref name=AVN10>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://avnawards.avn.com/nominees/|заглавие=AVN AWARDS 2010 NOMINEES|издател=архив в Wayback Machine|език=en|достъп_дата=2012-11-16|архив_дата=2010-04-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100417081627/http://avnawards.avn.com/nominees/}}</ref>|| Уеб звезда на годината<br />Най-добра сцена с анален секс – ''„Тори Блек е привлекателна развратница 2“'' <small>(с Мануел Ферара)</small><br />Най-добра сцена с жесток секс<br /> |- | XRCO<ref name=xrco10nom>{{cite web| title = XRCO Announces 2010 Nominations| publisher = AVN.com| url = http://business.avn.com/articles/video/XRCO-Announces-2010-Nominees-388367.html| date = 4 март 2010 г| достъп_дата = 2013-01-26| архив_дата = 2016-01-28| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160128143251/http://business.avn.com/articles/video/XRCO-Announces-2010-Nominees-388367.html}}</ref>|| Нова звезда |- | NightMoves<ref name=nightmoves10Nom>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.avn.com/articles/video/NightMoves-Awards-Announces-Nominees-404792.html|заглавие=NightMoves Awards Announces Nominees|дата=23 юли 2010 г.|издател=avn.com|език=en|достъп_дата=2013-02-10|архив_дата=2012-07-08|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20120708023757/http://business.avn.com/articles/video/NightMoves-Awards-Announces-Nominees-404792.html}}</ref> || Най-добра изпълнителка |- | F.A.M.E.<ref name=F.A.M.E.2010FIN>{{cite web | title =F.A.M.E FINALISTS LIST| work=thefameawards.com| url =http://www.thefameawards.com/nominees.aspx#bestactressF}}</ref> || Любима орална звезда<br />Любима анална звезда |- | rowspan="3"| 2011 || AVN<ref name=AVN11>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://avnawards.avn.com/2011_nominations2.pdf|заглавие=AVN AWARDS 2011 NOMINEES|издател=архив в Wayback Machine|език=en|достъп_дата=2012-11-15|архив_дата=2011-07-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110719165537/http://avnawards.avn.com/2011_nominations2.pdf}}</ref>|| Най-добра актриса – ''„Каквото е необходимо“''<br />Най-добра поддържаща актриса – ''„Дневниците на стриптийзьорката“''<br />Най-добра сцена със соло секс – ''„В обсега на воайора“''<br />Най-добра сцена с двойка само момичета – ''„Джия: портрет на една порнозвезда“'' <small>(със [[Съни Леоне]])</small><br />Най-добра сцена с двойка само момичета – ''„Тори Блек: суперзвезда“'' <small>(с [[Боби Стар]])</small><br />Най-добра сцена с тройка само момичета – ''„Област на схемите 8“'' <small>(с Люкс Касиди и Ариела Ферера)</small><br />Най-добра сцена с тройка само момичета – ''„Тори Блек е привлекателна развратница 2“'' <small>(с [[Чарли Чейс]] и [[Алексис Тексас]])</small><br />Най-добра сцена с двойка само момичета – ''„В обсега на воайора“'' <small>(с Боби Стар и Ария Джовани)</small><br />Най-добра сцена с анален секс – ''„Черен списък 2“'' <small>(с Лексингтън Стийл)</small><br />Най-добра сцена с анален секс – ''„Зъл анал 11“'' <small>(с Мануел Ферара)</small><br />Най-добра сцена с двойно проникване – ''„Тори Блек е привлекателна развратница 2“'' (<small>с Мик Блу и Джеймс Дийн)</small><br />Най-добра сцена с тройка (момиче/момиче/момче) – ''„Скорост“'' <small>(с [[Джесика Дрейк]] и Мануел Ферара)</small><br />Най-добра сцена с тройка (момиче/момиче/момче) – ''„Тори Блек е привлекателна развратница 2“'' <small>(с [[Анди Сан Димас]] и Мистър Пит)</small><br />Най-добра сцена с тройка (момиче/момче/момче) – ''„Батман ХХХ“'' <small>(с Дейл Дебоун и Джеймс Дийн)</small><br />Най-добра сцена с тройка (момиче/момче/момче) – ''„Междурасово мръснишко чукане“'' <small>(с Принс Яшуа и Сийн Мичълс)</small><br />Най-добро закачливо изпълнение – ''„Зъл анал 11“'' |- | XBIZ<ref name=XBIZ11NOM>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xbiz.com/news/128827|заглавие=XBIZ Announces Finalist Nominees for 2011 XBIZ Awards|автор=Dan Miller |дата=24 декември 2010 г.|издател=xbiz.com|език=en}}</ref> || Изпълнителка на годината<br />Актьорско изпълнение на годината – ''„Каквото е необходимо“'' |- | XRCO<ref name=xrco11nom>{{cite web| title = XRCO Announces 2011 Nominations| publisher = AVN.com| author = Peter Warren| url = http://business.avn.com/articles/video/XRCO-Announces-2011-Nominations-426791.html| date = 22.02.2011| достъп_дата = 2012-11-16| архив_дата = 2012-07-15| архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20120715214045/http://business.avn.com/articles/video/XRCO-Announces-2011-Nominations-426791.html}}</ref><ref name=examiner.com-xrco11>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.examiner.com/article/sexy-films-x-rated-critics-organization-announces-2011-xrco-awards-nominees|заглавие=Sexy Films: X-Rated Critics Organization announces 2011 XRCO Awards nominees|автор= Sarah Estrella|дата=11 февруари 2011 г.|издател=examiner.com|език=en}}</ref>|| Оргазмен аналист |- | rowspan="2"| 2012 || AVN<ref name=AVN12>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://avnawards.avn.com/2012_AVN_Awards_nominations.pdf|заглавие=AVN AWARDS 2007 NOMINEES|издател=архив в Wayback Machine|език=en|достъп_дата=2012-11-15|архив_дата=2012-11-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121115174931/http://avnawards.avn.com/2012_AVN_Awards_nominations.pdf}}</ref>|| Най-добра актриса – ''„Тела убийци“''<br />Най-добра сцена със соло секс – ''„Секс кукли“''<br />Най-добра секс сцена момиче/момиче – ''„Тела убийци“'' <small>(с [[Тийгън Пресли]])</small><br />Най-добра секс сцена с тройка – ''„Черна барака“'' <small>(с Айсис Лав и Джон Джон)</small> |- | NightMoves<ref name=nightmoves12>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nightmoves-online.com/nightmoves-awards-announces-nominations-and-celebrates-a-20-year-milestone|заглавие=NightMoves® Awards Announces Nominations and celebrates a 20 year milestone |дата=8 октомври 2012 г.|издател=nightmoves-online.com|език=en}}</ref> || Най-добро дупе |- | 2013 || AVN<ref name=avnawards-2013NOM>{{cite web| title =AVN Awards 2013 NOMINATIONS| work =AVN.com| url =http://avnawards.avn.com/2013_nominations.pdf| достъп_дата =2014-03-17| архив_дата =2013-03-28| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20130328092725/http://avnawards.avn.com/2013_nominations.pdf}}</ref><ref name=AVN-Nom2013>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://cltampa.com/dailyloaf/archives/2012/12/04/2013-avn-award-nominees?showFullText=true|заглавие=2013 AVN award nominees|дата=4 декември 2012 г|издател=cltampa.com/dailyloaf|език=en|достъп_дата=2014-03-17|архив_дата=2013-10-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131004213208/http://cltampa.com/dailyloaf/archives/2012/12/04/2013-avn-award-nominees?showFullText=true}}</ref>|| Най-добра поддържаща актриса – ''„Официална пародия на Последния ергенски запой“''<br />Най-добра соло секс сцена – ''„Официална пародия на Последния ергенски запой“'' |- | 2015 || AVN<ref name=AVN15nom>{{cite web |url=http://avnawards.avn.com/pages/4 |title=2015 AVN Award Nominees |accessdate=16.05.2016 |publisher=AVN Awards |deadurl=yes |archivedate=25.11.2014 |архив_дата=2014-11-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141125015310/http://avnawards.avn.com/pages/4 }}</ref>||Мейнстрийм звезда на годината |- |} ;Други признания и отличия * 2008: [[Списък на Пентхаус любимци|Пентхаус любимка]] за месец декември.<ref name=penthousereport>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.penthousereport.com/all-penthouse-pets/|заглавие=Pets By Year and Month|издател=penthousereport.com|език=en}}</ref> * 2009: Twistys момиче на месеца – септември.<ref name=babepedia>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.babepedia.com/list/twistysmonth|заглавие=Complete Twistys Treat Of The Month List|издател=babepedia.com}}</ref> * 2010: Списание ''Cheri'': курва на месец май.<ref name=Cheri>{{cite book|title=CHERI 2010 TART OF THE YEAR CONTEST. Списание ''Cheri'', януари 2011 г }}</ref> * 2010: Списание ''Cheri'': курва на годината.<ref name=Cheri2>{{cite book|title=2010 Tart Of The Year TORI BLACK. Списание ''Cheri'', февруари 2011 г}}</ref> * 2011: 1-во място в класацията на списание „Комплекс“ – „Топ 100 на Най-горещите порнозвезди (точно сега)“, публикувана през месец юли 2011 г.<ref name=complex.com/> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://www.toriblack.com/}} * {{IMDb name|id=2789448|name=Тори Блек}} * {{iafd name|id=ToriBlack_07/gender=f|name=Тори Блек}} * [http://www.avn.com/porn-stars/Tori-Black-268145.html Тори Блек в AVN] * [https://twitter.com/misstoriblack Тори Блек в Туитър] * [https://www.instagram.com/misstoriblack/ Тори Блек в Инстаграм] {{AVN награда за изпълнителка на годината}} {{XRCO награда за изпълнителка на годината}} {{XBIZ награда за изпълнителка на годината}} {{СОРТКАТ:Блек, Тори}} [[Категория:Порнографски актриси от САЩ]] [[Категория:Родени в Сиатъл]] iwg8fxu1ctl3tc6gishtxw74t7sbuw1 0 362435 12214706 11862773 2024-04-26T02:53:14Z Протогер 252193 /* Бележки */ wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | описание = български революционер | роден-място = [[Панагюрище]], [[Княжество България]] | починал-място = }} '''Илия Костурков''' е [[българи|български]] революционер, деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. == Биография == Костурков е роден в 1907 година в [[Панагюрище]], [[Княжество България]]. Още като юноша влиза във ВМРО. След като организацията се разцепва в 1928 година Костурков минава на страната на [[протогеровисти]]те. Ръководството на организацията му поверява изпълнението на отговорни поръчения. От 1928 до 1939 година Костурков е в затвора. Интерниран е в [[Кръстополе (лагер)|концлагера]] в Еникьой след влизането на България във Втората световна война. След това е местен и в други лагери. Илия Костурков умира в 1969 година.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 130.</ref> == Вижте също == * [[Стоян Костурков]] == Бележки == <references /> {{Мъниче|Панагюрище|История на България}} {{Портал|Биографии|Македония|История на България}} {{СОРТКАТ:Костурков, Илия}} [[Категория:Български революционери]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Протогеровисти]] [[Категория:Лагеристи в „Кръстополе“]] [[Категория:Родени в Панагюрище]] [[Категория:Костуркови]] kgcug14nr4ce2t0n5oqel3ddblk0s7u 0 366129 12214017 11137388 2024-04-25T12:33:29Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Зелените|Зелените (пояснителна страница)}} {{Партия | идеология = [[Зелена политика]] | член_на = [[Глобални зелени]]<br/>[[Европейска зелена партия]] | евро_група = [[Европейска зелена партия]] | цветове = {{Color box|#66AA33|border=darkgray}} [[Зелен цвят|Зелен]] | места1_заглавие = [[Бундестаг]] | места1 = {{Партия/места|63|631|#66AA33}} | места2_заглавие = [[Федерални провинции на Германия|Провинциални парламенти]] | места2 = {{Партия/места|234|1859|#66AA33}} | места3_заглавие = [[Европейски парламент]] | места3 = {{Партия/места|11|96|#66AA33}} | сайт = {{URL|www.gruene.de}} }} '''Съюз 90/Зелените''' ({{lang|de|Bündnis 90/Die Grünen}}) е левоцентристка [[зелена партия]] в [[Германия]]. Създадена е през 1993 г. с обединението на западногерманската партия Зелените и „Съюз 90“, коалиция на няколко източногермански антикомунистически организации. През 1998 – 2005 г. партията участва в правителството на [[Герхард Шрьодер]] в коалиция с [[Германска социалдемократическа партия|Германската социалдемократическа партия]]. На федералните избори през 2009 г. Съюз 90/Зелените получава най-добрия резултат в историята си (10,7%). Поредицата от провинциални избори през 2011 г. също е изключително успешна за партията, като в [[Баден-Вюртемберг]] тя за пръв път излиза на първо място и нейният представител [[Винфрид Кречман]] оглавява правителството на провинцията. {{Commonscat|Bündnis 90/Die Grünen}} {{мъниче|Германия|политика}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|Германия}} [[Категория:Зелени партии]] [[Категория:Политически партии в Германия]] 841eqdkh0tcyzd4os9e6z5vtb3dfnyp 12214018 12214017 2024-04-25T12:35:43Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Зелените|Зелените (пояснителна страница)}} {{Партия | идеология = [[Зелена политика]] | член_на = [[Глобални зелени]]<br/>[[Европейска зелена партия]] | евро_група = [[Европейска зелена партия]] | цветове = {{Color box|#66AA33|border=darkgray}} [[Зелен цвят|Зелен]] | места1_заглавие = [[Бундестаг]] | места1 = {{Партия/места|118|631|#66AA33}} | места2_заглавие = [[Федерални провинции на Германия|Провинциални парламенти]] | места2 = {{Партия/места|234|1859|#66AA33}} | места3_заглавие = [[Европейски парламент]] | места3 = {{Партия/места|11|96|#66AA33}} | сайт = {{URL|www.gruene.de}} }} '''Съюз 90/Зелените''' ({{lang|de|Bündnis 90/Die Grünen}}) е левоцентристка [[зелена партия]] в [[Германия]]. Създадена е през 1993 г. с обединението на западногерманската партия Зелените и „Съюз 90“, коалиция на няколко източногермански антикомунистически организации. През 1998 – 2005 г. партията участва в правителството на [[Герхард Шрьодер]] в коалиция с [[Германска социалдемократическа партия|Германската социалдемократическа партия]]. На федералните избори през 2009 г. Съюз 90/Зелените получава най-добрия резултат в историята си (10,7%). Поредицата от провинциални избори през 2011 г. също е изключително успешна за партията, като в [[Баден-Вюртемберг]] тя за пръв път излиза на първо място и нейният представител [[Винфрид Кречман]] оглавява правителството на провинцията. {{Commonscat|Bündnis 90/Die Grünen}} {{мъниче|Германия|политика}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|Германия}} [[Категория:Зелени партии]] [[Категория:Политически партии в Германия]] nsgynqhy6btjibq8aod6f0ptlmczhe1 0 367288 12215093 11911388 2024-04-26T11:35:06Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Деца шпиони: Краят на времето | име_оригинал = Spy Kids: All the Time in the World | картинка = | режисьори = Робърт Родригес | продуценти = Робърт Родригес | сценаристи = Робърт Родригес | актьори = [[Антонио Бандерас]]<br>[[Джесика Алба]]<br>[[Дани Трехо]]<br>Алекса Вега<br>Джоел Макхейл<br>Дарил Сабара<br>Мелиса Кордеро<br>[[Джеръми Пивън]]<br>[[Роуън Бланшард]]<br>'''Български актьори:'''<br>[[Златина Тасева]]<br>[[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]]<br>[[Здрава Каменова]]<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Мина Костова]]<br>[[Мартин Герасков]]<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Ася Рачева]]<br>[[Чавдар Монов]] | музика = Робърт Родригес | разпространител = Dimension Films | премиера = {{флаг|САЩ}} [[19 август]] [[2011]] г.<br>{{флаг|България}} [[23 август]] [[2011]] г. | времетраене = 89 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $27 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=spykids4.htm |title=''Spy Kids: All the Time in the World'' (2011) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=2 август 2015}}</ref> | приходи = $85,6 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = „[[Деца шпиони: Краят на света]]“ (2007) | следваща_част = | код-IMDB = 1517489 | уебсайт = http://spykidsmovie.net }} '''„Деца шпиони: Краят на времето“''' ({{lang|en|Spy Kids: All the Time in the World}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[Комедия (жанр)|комедия]] от [[2011]] г. Неговите продължения са: „[[Деца шпиони]]“ (2001), „[[Деца шпиони: Островът на изгубените мечти]]“ (2002) и „[[Деца шпиони: Краят на играта]]“ (2003). Режисиран е от [[Робърт Родригес]]. Продуциран е от Робърт Родригес. Сценаристът е от Робърт Родригес. Участват във филма: [[Антонио Бандерас]], [[Джесика Алба]], [[Дани Трехо]], Алекса Вега, Джоел Макхейл, Дарил Сабара, Мелиса Кордеро, [[Джеръми Пивън]], [[Роуън Бланшард]] и др. Филмът е озвучен на български език с гласовете на актьорите: [[Златина Тасева]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Здрава Каменова]], [[Живко Джуранов]], [[Мина Костова]], [[Мартин Герасков]], [[Ненчо Балабанов]], [[Ася Рачева]], [[Чавдар Монов]] и др. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|8340}} * {{imdb title|1517489}} * [http://spykidsmovie.net/ Официален уебсайт] [[Категория:Филми от 2011 година]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Филми на Робърт Родригес]] npeakb0lfqsh2cpbpk9o53a98aj5dsg 12215095 12215093 2024-04-26T11:35:50Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Деца шпиони: Краят на времето | име_оригинал = Spy Kids: All the Time in the World | картинка = | режисьори = Робърт Родригес | продуценти = Робърт Родригес | сценаристи = Робърт Родригес | актьори = [[Антонио Бандерас]]<br>[[Джесика Алба]]<br>[[Дани Трехо]]<br>Алекса Вега<br>Джоел Макхейл<br>Дарил Сабара<br>Мелиса Кордеро<br>[[Джеръми Пивън]]<br>[[Роуън Бланшард]]<br>'''Български актьори:'''<br>[[Златина Тасева]]<br>[[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]]<br>[[Здрава Каменова]]<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Мина Костова]]<br>[[Мартин Герасков]]<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Ася Рачева]]<br>[[Чавдар Монов]] | музика = Робърт Родригес | разпространител = Dimension Films | премиера = {{флаг|САЩ}} [[19 август]] [[2011]] г.<br>{{флаг|България}} [[23 август]] [[2011]] г. | времетраене = 89 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $27 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=spykids4.htm |title=''Spy Kids: All the Time in the World'' (2011) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=2 август 2015}}</ref> | приходи = $85,6 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = „[[Деца шпиони: Краят на света]]“ (2007) | следваща_част = | код-IMDB = 1517489 | уебсайт = http://spykidsmovie.net }} '''„Деца шпиони: Краят на времето“''' ({{lang|en|Spy Kids: All the Time in the World}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[Комедия (жанр)|комедия]] от [[2011]] г. Неговите продължения са: „[[Деца шпиони]]“ (2001), „[[Деца шпиони: Островът на изгубените мечти]]“ (2002) и „[[Деца шпиони 3D: Краят на играта]]“ (2003). Режисиран е от [[Робърт Родригес]]. Продуциран е от Робърт Родригес. Сценаристът е от Робърт Родригес. Участват във филма: [[Антонио Бандерас]], [[Джесика Алба]], [[Дани Трехо]], Алекса Вега, Джоел Макхейл, Дарил Сабара, Мелиса Кордеро, [[Джеръми Пивън]], [[Роуън Бланшард]] и др. Филмът е озвучен на български език с гласовете на актьорите: [[Златина Тасева]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Здрава Каменова]], [[Живко Джуранов]], [[Мина Костова]], [[Мартин Герасков]], [[Ненчо Балабанов]], [[Ася Рачева]], [[Чавдар Монов]] и др. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|8340}} * {{imdb title|1517489}} * [http://spykidsmovie.net/ Официален уебсайт] [[Категория:Филми от 2011 година]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Филми на Робърт Родригес]] k83m0xgv5qhswy184v2o85nbu6bwymc 12215096 12215095 2024-04-26T11:36:28Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Деца шпиони: Краят на времето | име_оригинал = Spy Kids: All the Time in the World | картинка = | режисьори = Робърт Родригес | продуценти = Робърт Родригес | сценаристи = Робърт Родригес | актьори = [[Антонио Бандерас]]<br>[[Джесика Алба]]<br>[[Дани Трехо]]<br>Алекса Вега<br>Джоел Макхейл<br>Дарил Сабара<br>Мелиса Кордеро<br>[[Джеръми Пивън]]<br>[[Роуън Бланшард]]<br>'''Български актьори:'''<br>[[Златина Тасева]]<br>[[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]]<br>[[Здрава Каменова]]<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Мина Костова]]<br>[[Мартин Герасков]]<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Ася Рачева]]<br>[[Чавдар Монов]] | музика = Робърт Родригес | разпространител = Dimension Films | премиера = {{флаг|САЩ}} [[19 август]] [[2011]] г.<br>{{флаг|България}} [[23 август]] [[2011]] г. | времетраене = 89 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $27 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=spykids4.htm |title=''Spy Kids: All the Time in the World'' (2011) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=2 август 2015}}</ref> | приходи = $85,6 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = „[[Деца шпиони 3D: Краят на играта]]“ (2003) | следваща_част = | код-IMDB = 1517489 | уебсайт = http://spykidsmovie.net }} '''„Деца шпиони: Краят на времето“''' ({{lang|en|Spy Kids: All the Time in the World}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[Комедия (жанр)|комедия]] от [[2011]] г. Неговите продължения са: „[[Деца шпиони]]“ (2001), „[[Деца шпиони: Островът на изгубените мечти]]“ (2002) и „[[Деца шпиони 3D: Краят на играта]]“ (2003). Режисиран е от [[Робърт Родригес]]. Продуциран е от Робърт Родригес. Сценаристът е от Робърт Родригес. Участват във филма: [[Антонио Бандерас]], [[Джесика Алба]], [[Дани Трехо]], Алекса Вега, Джоел Макхейл, Дарил Сабара, Мелиса Кордеро, [[Джеръми Пивън]], [[Роуън Бланшард]] и др. Филмът е озвучен на български език с гласовете на актьорите: [[Златина Тасева]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Здрава Каменова]], [[Живко Джуранов]], [[Мина Костова]], [[Мартин Герасков]], [[Ненчо Балабанов]], [[Ася Рачева]], [[Чавдар Монов]] и др. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|8340}} * {{imdb title|1517489}} * [http://spykidsmovie.net/ Официален уебсайт] [[Категория:Филми от 2011 година]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Филми на Робърт Родригес]] 6swpseuemkvf6ao2tvcvl9zyptuezx0 12215100 12215096 2024-04-26T11:37:42Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Деца шпиони: Краят на времето | име_оригинал = Spy Kids: All the Time in the World | картинка = | режисьори = Робърт Родригес | продуценти = Робърт Родригес | сценаристи = Робърт Родригес | актьори = [[Антонио Бандерас]]<br>[[Джесика Алба]]<br>[[Дани Трехо]]<br>Алекса Вега<br>Джоел Макхейл<br>Дарил Сабара<br>Мелиса Кордеро<br>[[Джеръми Пивън]]<br>[[Роуън Бланшард]]<br>'''Български актьори:'''<br>[[Златина Тасева]]<br>[[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]]<br>[[Здрава Каменова]]<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Мина Костова]]<br>[[Мартин Герасков]]<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Ася Рачева]]<br>[[Чавдар Монов]] | музика = Робърт Родригес | разпространител = Dimension Films | премиера = {{флаг|САЩ}} [[19 август]] [[2011]] г.<br>{{флаг|България}} [[23 август]] [[2011]] г. | времетраене = 89 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $27 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=spykids4.htm |title=''Spy Kids: All the Time in the World'' (2011) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=2 август 2015}}</ref> | приходи = $85,6 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = „[[Деца шпиони 3D: Краят на играта]]“ (2003) | следваща_част = „[[Деца шпиони: Армагедон]]“ (2023) | код-IMDB = 1517489 | уебсайт = http://spykidsmovie.net }} '''„Деца шпиони: Краят на времето“''' ({{lang|en|Spy Kids: All the Time in the World}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[Комедия (жанр)|комедия]] от [[2011]] г. Неговите продължения са: „[[Деца шпиони]]“ (2001), „[[Деца шпиони: Островът на изгубените мечти]]“ (2002) и „[[Деца шпиони 3D: Краят на играта]]“ (2003). Режисиран е от [[Робърт Родригес]]. Продуциран е от Робърт Родригес. Сценаристът е от Робърт Родригес. Участват във филма: [[Антонио Бандерас]], [[Джесика Алба]], [[Дани Трехо]], Алекса Вега, Джоел Макхейл, Дарил Сабара, Мелиса Кордеро, [[Джеръми Пивън]], [[Роуън Бланшард]] и др. Филмът е озвучен на български език с гласовете на актьорите: [[Златина Тасева]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Здрава Каменова]], [[Живко Джуранов]], [[Мина Костова]], [[Мартин Герасков]], [[Ненчо Балабанов]], [[Ася Рачева]], [[Чавдар Монов]] и др. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|8340}} * {{imdb title|1517489}} * [http://spykidsmovie.net/ Официален уебсайт] [[Категория:Филми от 2011 година]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Филми на Робърт Родригес]] kk2nobw7g9krx8esh0g50ju7qbzhhak 0 368863 12215011 12193265 2024-04-26T10:26:38Z Станислав Николаев 13436 /* Други версии */ wikitext text/x-wiki {{Сингъл | Име =We Are the Champions | Обложка =CD autolev crop.jpg | Обложка-размер =200px | Изпълнител =„[[Куийн]]“ | От албум =[[News of the World]] | Издаден =7 октомври 1977 г. | Формат =Vinyl 7, [[CD]] | Записан =1977 г. | Жанр =[[Хардрок]], [[арт рок]], [[глем рок]] | Времетраене = 2:59 | Лейбъл =„[[Електра Рекърдс|Електра]]“ (САЩ), „[[И Ем Ай]]“ (ОК) | Автор(и) =[[Фреди Мъркюри]] | Продуцент(и) =Куийн подпомогнати от Майк Стоун | Сертификат = ФРА: Златен<ref>French certifications [http://www.chartsinfrance.net/certifications/artiste-176.htm Chartsinfrance.net] (Посетен на 29 юли 2008)</ref><br /> САЩ: Платинен<ref name=riaa>{{cite web|url=http://www.riaa.com/goldandplatinumdata.php?resultpage=2&table=SEARCH_RESULTS&action=&title=&artist=queen&format=&debutLP=&category=&sex=&releaseDate=&requestNo=&type=&level=&label=&company=&certificationDate=&awardDescription=&catalogNo=&aSex=&rec_id=&charField=&gold=&platinum=&multiPlat=&level2=&certDate=&album=&id=&after=&before=&startMonth=1&endMonth=1&startYear=1958&endYear=2010&sort=CertificationDate&perPage=50|title=RIAA Gold & Platinum|publisher=Recording Industry Association of America|accessdate=15 май 2010}}</ref> | Предишен сингъл =''Long Away'' (1977) | Този сингъл =''We Are the Champions / [[We Will Rock You]]'' (1977) | Следващ сингъл =''[[Spread Your Wings]]'' (1978) | Позиция в класациите = * #2 <small>(Нидерландия)</small><ref name=nl>{{cite web|url=http://dutchcharts.nl/showinterpret.asp?interpret=Queen|title=Dutch Charts > Queen|publisher=dutchcharts.nl Hung Medien|accessdate=1 юни 2011}}</ref> * #2 <small>(Великобритания)</small><ref name="uk">{{cite web|url=http://www.theofficialcharts.com/artist/_/queen/|title=The Official Charts Company – Featured Artists: Queen|publisher=Official Charts Company|accessdate=30 май 2011}}</ref> }} '''''We Are the Champions''''' е рок балада, написана от [[Фреди Мъркюри]], записана и изпълнена от [[Великобритания|британската]] [[рок]] група „[[Куийн]]“ за албума ''[[News of the World]]'' от 1977 г.<ref>[http://www.bbc.co.uk/radio2/soldonsong/whatson/wearethechampions.shtml BRITs 25 Song Award: We Are The Champions – Queen] ''BBC'' Посетен на 21 януари 2011</ref> Една от техните най-известни и най-популярни песни, ''We Are the Champions'' остава сред най-разпознаваемите рок химни.<ref name=alm>[http://www.allmusic.com/song/we-are-the-champions-t2415717 We Are the Champions: Song Review] ''All Music'' Посетен на 21 януари 2011</ref> Песента постига световен успех, достигайки №2 в „[[Ю Кей Сингълс Чарт]]“ и №4 в „[[Билборд Хот 100]]“ в САЩ.<ref name=ukc>UK Singles Chart [https://web.archive.org/web/20111127164418/http://www.chartstats.com/songinfo.php?id=7550 февруари 2012+18:27:41 Chartstats.com] (Посетен на 29 юли 2008)</ref><ref name="Billboard">Billboard [https://www.allmusic.com/artist/p5205/charts-awards/billboard-singles allmusic.com] (Посетен на 29 юли 2008)</ref> През 2009 г. ''We Are the Champions'' е приета в Залата на славата на наградите „Грами“,<ref>[http://www.grammy.org/recording-academy/awards/hall-of-fame#w Grammy Hall of Fame Award] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110219001619/http://www.grammy.org/recording-academy/awards/hall-of-fame#w |date=2011-02-19 }} ''Grammy.org'' Посетен на 21 април 2011</ref> и е избрана в анкета на „Сони Ериксън“ през 2005 като най-любимата песен в света.<ref>Haines, Lester (29 септември 2005) [http://www.theregister.co.uk/2005/09/29/world_music_poll/ 'We Are The Champions' voted world's fave song] Посетен на 21 април 2011</ref> През 2011 г. екип от научни изследователи заключават, че това е най-добрата песен в историята на поп музиката.<ref name = "Daily Mail Sep 29 2011">[http://www.dailymail.co.uk/news/article-2043089/Queens-We-Are-The-Champions-voted-catchiest-pop-song-time--scientists.html We Are The Champions voted catchiest pop song of all time... by scientists], The Daily Mail, 29 септември 2011</ref> ''We Are the Champions'' се налага като победен спортен химн,<ref name=alm/> включително като официална песен на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство по футбол 1994]], и често се използва в популярната култура. Песента е копирана многократно от различни изпълнители. == Списък с песните == ; 7" сингъл (1977) # ''We Are the Champions'' – 3:00 # ''[[We Will Rock You]]'' – 2:00 ; CD сингъл (1988) # ''We Are the Champions“'' – 3:02 # ''We Will Rock You“'' – 2:02 # ''Fat Bottomed Girls“'' – 3:23 ; CD сингъл (1992) # ''We Are the Champions'' – 2:59 # ''We Will Rock You / We Are the Champions'' – 5:00 == Състав == * [[Фреди Меркюри]]: водещи и беквокали, пиано * [[Брайън Мей]]: китари, беквокали, пиано * [[Роджър Тейлър]]: барабани, перкусия, беквокали, * [[Джон Дийкън]]: бас == Други версии == {{Сингъл | Име =You Are the Champion | Обложка = | Изпълнител =„[[Скорпиънс]]“ и Майкъл Клейтън | От албум = | Издаден =20 септември 2004 г. | Формат =[[CD сингъл]] | Записан =2004 г. | Жанр =[[Рок]] | Времетраене =3:31 | Лейбъл =„[[Сони Мюзик]]“ | Автор(и) = | Продуцент(и) = | Сертификат = | Предишен сингъл =''Miracle''<br>(2004) | Този сингъл =''You Are the Champion''<br>(2004) | Следващ сингъл =''Love Will Keep Us Alive''<br>(2007) }} През 2004 г. [[Германия|германската]] [[рок]] [[музикална група|група]] „[[Скорпиънс]]“, заедно с Майкъл Клейтън записват и издават отново песента като сингъл под името ''You Are the Champion'' в чест на седмата световна титла във [[Формула 1]] на [[Михаел Шумахер]]. Редактиран от групата и музиканта Майкъл Клейтън, сингълът включва нормална версия изпята като дует от [[Клаус Майне]] и Майкъл Клейтън и инструментална такава, докато макси-сингълът включва като бонус песен песента ''E Sará Perché'', взето от албума ''La Perfetta Idea'' на Майкъл Клейтън.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.offiziellecharts.de/titel-details-95814?rCH=2|заглавие=Michael Kleitman & Scorpions You Are The Champion Single|издател=offiziellecharts.de|език=de|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> Според задната обложка на сингъла, барабаните не са записани от [[Джеймс Котак]], а от Ханс Ейкенаар.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/release/1282692-Scorpions-Michael-Kleitman-Homage-To-Michael-Schumacher-You-Are-The-Champion|заглавие=Scorpions & Michael Kleitman – Homage To Michael Schumacher - You Are The Champion|труд=Scorpions & Michael Kleitman|издател=discogs.com|език=en|достъп_дата=2024-04-26}}</ref> Сингълът достига до 92-ра позиция в Германия.<ref name=":0" /> == Списък с песните == # ''You Are The Champion'' # ''You Are The Champion'' (инструментал) # ''E Sara Perche (Spread Your Wings)'' == Източници == <references /> {{Куийн}} {{Сингли на Куийн}} {{Превод от|en|We Are the Champions|454673510}} [[Категория:Сингли на Куийн]] [[Категория:Сингли от 1977 година]] [[Категория:Песни на „Скорпиънс“]] [[Категория:Сингли от 2004 година]] 6tq7qrlhoxoyf1u99ckrkrbpshmm0jf 0 372600 12214942 12171645 2024-04-26T09:12:28Z Krisi tranchev.1999 114581 Отбелязах лицето му в 60-ия епизод – https://www.youtube.com/watch?v=xKjbdbZcsf0 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Пламен Пеев | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-място = [[Хасково]], [[Народна република България]] | починал-място = | активност = от 1979 г. | брачен партньор = Ирина Полянская | деца = Лияна Пеева | родители = | местожителство = [[София]], [[България]] (80-те години – 2022 г.)<br>[[Санкт Петербург]], [[Русия]] (от 2022 г.) | значими роли = Димитрото в „Хъшове“ | награди = | общомедия = }} '''Пламен Пеев''' е български [[Театър|театрален]], [[Филм|филмов]], [[Телевизия|телевизионен]], [[Дублаж|озвучаващ]] [[актьор]] и [[комик]]. Известен е с изявите си в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], както и с множество участия в киното, телевизията и дублажа. == Биография == Роден е на 16 май 1958 г.<ref name="bnrbg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101063284/plamen-peev|заглавие=Пламен Пеев открива и други свои таланти, но винаги ще прави театър|издател=bnr.bg|дата=31 декември 2018|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> в град [[Хасково]], [[Народна република България]].<ref>[http://www.bulphoto.com/events/12804/ Пламен Пеев празнува 50-годишен юбилей]</ref> През 1987 г. завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Богдан Сърчаджиев, където учи с най-добрия си приятел и колега [[Теодор Елмазов]]. === Актьорска кариера === Работил е с режисьорите [[Александър Морфов]], [[Мариус Куркински]], Роберт Стуруа, [[Иван Добчев]], [[Камен Донев]], Владлен Александров, Никола Петков, Димитър Бозаков, Бойко Богданов, [[Явор Гърдев]], Ръсел Болъм, [[Ивайло Христов]], Маргарита Младенова, [[Валентин Ганев]] и Борис Радев. Работи в куклените театри в Хасково и [[Благоевград]], още преди да се дипломира като професионален актьор. След завършване на образованието си, започва работа по покана на режисьора [[Вили Цанков]] в Естрадно-сатиричния вариететен театър в [[Габрово]], а по-късно и в [[Драматичен театър „Апостол Карамитев“|Драматичния театър „Апостол Карамитев“]] в град [[Димитровград]]. Работи един театрален сезон в [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Драматичния театър]] в град [[Сливен]] и през 1993 г. по покана на режисьора [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]], започва да играе на сцената на [[Народен театър|Народния театър „Иван Вазов“]].<ref name="пеев1"/><ref name="пеев2"/> Дебютът му е на първата сцена на в спектакъла „[[Дон Кихот]]“ на режисьора [[Александър Морфов]], а после следват и роли като Гого във „Вълшебна нощ“ по Бекет, Мрожек и Йонеско, Циганин в „Суматоха“ от [[Йордан Радичков]], Чучура в „[[Сън в лятна нощ]]“, Овчарят в „Зимна приказка“, Евангелист/ Мъдрец в „Както ви е угодно или Дванайсета нощ“ от [[Уилям Шекспир|Шекспир]], Страж в „[[Руи Блас]]“ от [[Виктор Юго]], Татаринът в „[[На дъното]]“ по [[Максим Горки]], Панталоне в „Кралят-елен“ от [[Карло Гоци]], Стражар в „[[Албена (разказ)|Албена]]“ от [[Йордан Йовков]], Лекар в „Магбед“ от Йожен Йонеско, Димитрото в „[[Хъшове]]“ по [[Иван Вазов]], Ваклин в „Почивен ден“ от [[Камен Донев]], Валер в „Лекар по неволя“ и Лука в „[[Дон Жуан]]“ от [[Молиер]], Порох в „[[Престъпление и наказание]]“ по [[Фьодор Достоевски|Достоевски]], Стариков във „Женитба“ от [[Николай Гогол]], г-н Франсоа в „Слуга на двама господари“, Мартини в „Полет над кукувиче гнездо" по Кен Киси, Жоро в „Сако от велур" от Станислав Стратиев, „[[Ревизор (комедия)|Ревизор]]" от [[Николай Гогол|Н. В. Гогол]], „[[Хамлет]]“ от [[Уилям Шекспир|Шекспир]], „Животът е прекрасен" по Николай Ердман, „На ръба“, авторски спектакъл на Морфов, „Процесът против Богомилите“ от [[Стефан Цанев]], „Синята птица“ от [[Морис Метерлинк]], „Теремин: Музика, любов и шпионаж“ от Петър Зеленка и „Питат ли ме де й зората“ на режисьора Борис Радев. На 25 февруари 2017 г. участва в комедията „Съдебна грешка“ в [[Театър 199 „Валентин Стойчев“]] с режисьора [[Валентин Ганев]], където си партнира с [[Теодор Елмазов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/trima-aktyori-deljat-obshta-grimyorna-v-narodnija-teatar.html|заглавие=Трима актьори делят обща гримьорна в Народния театър|издател=btv.bg|дата=6 март 2017|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> Последното му представление е на 11 ноември 2019 г. ==== Кариера в киното и телевизията ==== Пеев има множество участия в киното и театъра, измежду които „[[Коледни апаши]]“, „[[Клиника на третия етаж]]“, „[[Хълмът на боровинките]]“, „Кристални очи“, „Неочакван обрат“, филмовата адаптация на „[[Хъшове (филм)|Хъшове]]“, „[[Стъклен дом]]“, „[[Операция „Шменти капели“|Операция Шменти капели]]“, „[[Отплата]]“, „[[Столичани в повече]]“, „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“, „[[Под прикритие]]“, „[[Полицаите от края на града]]“, „[[Откраднат живот]]“, „Засукан свят“, „[[Пътят на честта]]“, „Аз и моите жени“ и „[[Животът на Жоро]]“. Участва и в детски телевизионни предавания като „Огледалната стая“ (1999-2004), „Къщата на думите“ (2005-2006) под режисурата на Бисерка Колевска, които са излъчени по [[БНТ]], и в новогодишните програми „Зелен таралеж“ (1996) и „Гнездото“ (1997) на [[Йордан Радичков]] и „Хвърчащата духова музика“ (2019) на режисьора Димитър Шарков. През 2011 г. Пеев играе в комедийното предаване „[[Пълна лудница|Пълна лудница: Пренареждане]]“, в ролята на клиент.<ref>„[https://www.youtube.com/watch?v=4el6SfYA3uI „Пълна Лудница“: сезон 2, епизод 14] | [https://www.youtube.com/channel/UCoYHYw3-e_6jP0dZIKaLmBg Канал на шоуто в YouTube]// Посетен на 2022-10-09</ref> Също така участва и в комедийното предаване „[[Комиците и приятели]]“. ==== Кариера на озвучаващ актьор ==== Между 2003 г. до 2017 г. Пеев участва в [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронните дублажи]] на [[Анимационен филм|анимационните филми]], записани в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“ и „[[Доли Медия Студио|Доли]]“. Вместо главни роли, озвучава малки роли в масовки. Озвучава и радиопиеси за [[БНР]], измежду които „Изменници в нощта“ и „Звезда без име“. == Участия в театъра == ; [[Народен театър „Иван Вазов“]]<ref name="пеев1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/artist/plamen-peev|заглавие=Профил на Пламен Пеев в стария сайт на Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref name="пеев2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/theater/troupe/actors/item/182-plamen-peev|заглавие=Профил на Пламен Пеев в сайта на Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107171235/https://old.nationaltheatre.bg/bg/theater/troupe/actors/item/182-plamen-peev}}</ref> # 31 март 1994 г. – Ратай/Актьор/Главата на Магьосника Фрестон в „[[Дон Кихот]]“ на [[Мигел де Сервантес]] – режисьор [[Александър Морфов]] # 1994 г. – Циганин в „Суматоха“ на [[Йордан Радичков]] – режисьор [[Иван Добчев]] # 19 октомври 1994 г. – Гого във „Вълшебна нощ“, по текстове на Бекет, Мрожек и Йонеско – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>[https://theatre.art.bg/вълшебна-нощ_930_7_20 theatre.art.bg]</ref> # 4 октомври 1995 г. – Чучура в „Сън в лятна нощ“ по [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://viafest.org/varna/event/сън-в-лятна-нощ/|заглавие=СЪН В ЛЯТНА НОЩ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“|издател=viafest.org|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 1997 г. – Страж в „[[Руи Блас]]“ от [[Виктор Юго]] – режисьор Ги Шеле # 7 ноември 1997 г. – Татаринът в „На дъното“ по [[Максим Горки]] – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://viafest.org/varna/event/на-дъното/|заглавие=НА ДЪНОТО – Международен театрален фестивал „Варненско лято“|издател=viafest.org|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 26 април 2001 г. – Евангелист/Мъдрец в „Както ви е угодно или Дванайсета нощ“ по [[Уилям Шекспир]] – режисьор Роберт Стуруа<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/archive/valshebstvoto-dvanayseta-nosht-na-stsenata-na-narodniya-teatar.html|заглавие=Вълшебството „Дванайсета нощ“ на сцената на Народния театър|издател=news.bg|дата=26 април 2001|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 14 декември 2001 г. – Панталоне в „Кралят-елен“ от [[Карло Гоци]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2206/teatre.htm|заглавие=Кралят-елен – като коледна приказка|издател=newspaper.kultura.bg|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 19 октомври 2002 г. – Стражар в „Албена“ от [[Йордан Йовков]] – режисьор [[Иван Добчев]] # 11 февруари 2003 г. – Овчарят в „Зимна приказка“ по [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Мариус Куркински]] # октомври 2003 г. – Лекар в „Магбед“ от [[Йожен Йонеско]] – режисьор [[Пламен Марков]] # 15 януари 2004 г. – „Службогонците“ по [[Иван Вазов]] – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2305/teatre.htm|заглавие=Службогонците|издател=newspaper.kultura.bg|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://viafest.org/varna/event/службогонците/|заглавие=СЛУЖБОГОНЦИТЕ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“|издател=viafest.org|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 22 октомври 2004 г. – Димитрото в „Хъшове“ от [[Иван Вазов]] – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/121|заглавие=Хъшове|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165721/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/121}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/хъшове_52_5_20|заглавие=ХЪШОВЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1065|заглавие=Хъшове (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 5 февруари 2005 г. – Ваклин в „Почивен ден“ – автор и режисьор [[Камен Донев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/почивен-ден_49_5_20|заглавие=ПОЧИВЕН ДЕН – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/118-pochiven-den|заглавие=Почивен ден|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165726/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/118-pochiven-den}}</ref> # 1 март 2006 г. – Валер в „Лекар по неволя“ от [[Жан-Батист Молиер]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bulphoto.com/events/4580/|заглавие=Премиера на постановката „Лекар по неволя“ в Народния театър|издател=bulphoto.com|дата=2 март 2006|достъп_дата=7 януари 2023 г.}}</ref> # 29 септември 2006 г. – Лука в „Дон Жуан“ от [[Жан-Батист Молиер]] – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/don-zhuan|заглавие=Дон Жуан|3=Представление|4=Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165719/https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/don-zhuan}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/дон-жуан_47_5_20|заглавие=ДОН ЖУАН – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1131|заглавие=Дон Жуан (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12157|заглавие=Рискът Дон Жуан|издател=newspaper.kultura.bg|дата=6 октомври 2006|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 5 януари 2008 г. – Порох в „[[Престъпление и наказание]]“ от [[Фьодор Достоевски|Фьодор М. Достоевски]] – режисьор Владен Александров<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/престъпление-и-наказание_553_5_20|заглавие=ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/culture/prestaplenie-i-nakazanie.html|заглавие=Престъпление и наказание – News.bg|дата=5 януари 2008|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 16 април 2008 г. – Стариков в „Женитба“ от [[Николай Гогол]] – режисьор Никола Петков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/112|заглавие=Женитба|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=15 януари 2023|архив_дата=2023-01-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230115020349/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/112}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/женитба_65_7_20|заглавие=ЖЕНИТБА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bulphoto.com/events/12411/|заглавие=„Женитба“ на Гогол вдигна публиката на крака в Народния театър|издател=bulphoto.com|дата=17 април 2008|достъп_дата=16 януари 2023}}</ref> # 2 април 2009 г. – господин Франсоа в „Слуга на двама господари“ от Карло Голдони – режисьор Димитър Бозаков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/слуга-на-двама-господари_301_7_20|заглавие=СЛУГА НА ДВАМА ГОСПОДАРИ – постановка в Открита сцена „Сълза и смях“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/naj-posle-sluga-na-dvama-gospodari-v-narodniq-teatyr-344277|заглавие=Най-после „Слуга на двама господари“ в Народния театър|издател=dariknews.bg|дата=2 април 2009|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/teatar/2009/04/02/quot-sluga-na-dvama-gospodari-quot-obiavi-premierata-si.68767|заглавие=„Слуга на двама господари“ обяви премиерата си|издател=dnes.bg|дата=2 април 2009|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 28 ноември 2009 г. – Жоро от „Сако от велур“ от [[Станислав Стратиев]] – режисьор Бойко Богданов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/124|заглавие=Сако от велур|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165729/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/124}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/сако-от-велур_58_5_20|заглавие=САКО ОТ ВЕЛУР – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1034|заглавие=Сако от велур (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 1 декември 2010 г. – Мартини в „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси – режисьор [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/polet-nad-kukuviche-gnezdo|заглавие=Полет над кукувиче гнездо|3=Представление|4=Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165729/https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/polet-nad-kukuviche-gnezdo}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/95-polet-nad-kukuviche-gnezdo|заглавие=Полет над кукувиче гнездо|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165726/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/95-polet-nad-kukuviche-gnezdo}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/полет-над-кукувиче-гнездо_607_5_20|заглавие=ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1193|заглавие=Полет над кукувиче гнездо (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/17757|заглавие=Носталгично|издател=newspaper.kultura.bg|дата=10 декември 2010|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 14 ноември 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slava.bg/news/34167.html|заглавие=Ревизор с премиера в Народния театър|издател=slava.bg|дата=14 ноември 2011|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> – „[[Ревизор (комедия)|Ревизор]]“ от [[Николай Гогол]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/73|заглавие=Ревизор|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165728/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/73}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/ревизор_1088_5_20|заглавие=РЕВИЗОР – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1258|заглавие=Ревизор (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 31 март 2012 г. – „[[Животът е прекрасен]]“ от Николай Ердман – режисьор [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/88|заглавие=Животът е прекрасен|3=Представление|4=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165720/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/88}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/животът-е-прекрасен_1239_5_20|заглавие=ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 30-31 октомври 2012 г. – „[[Хамлет]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/238|заглавие=Хамлет|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2022-07-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220720061956/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/238}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/хамлет_1397_5_20|заглавие=ХАМЛЕТ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1263|заглавие=Хамлет (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 2 май 2013 г. – Слендър във „Веселите уиндзорки“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор Ръсел Болъм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/363-veselite-windzorki|заглавие=Веселите уиндзорки|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165723/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/363-veselite-windzorki}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/вестник-уиндзорки_1770_5_20|заглавие=ВЕСЕЛИТЕ УИНДЗОРКИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 5 декември 2013 г. – Йола в „Херкулес и Авгиевите обори“ от [[Фридрих Дюренмат]] – режисьор [[Ивайло Христов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/херкулес-и-авгиевите-обори_2078_5_20|заглавие=ХЕРКУЛЕС И АВГИЕВИТЕ ОБОРИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/425-herkules-i-avgievite-obori/|заглавие=Херкулес и Авгиевите обори|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=2023-01-07|архив_дата=2021-11-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211130100823/http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/425-herkules-i-avgievite-obori/}}</ref> # 16 април 2015 г. – „На ръба“ – авторски спектакъл на [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-риба_2620_5_20|заглавие=НА РЪБА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 12 септември 2015 г. – „Процесът против богомилите“ от [[Стефан Цанев]] – режисьор Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/559-procesat-protiv-bogomilite/|заглавие=Процесът против богомилите|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107171230/http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/559-procesat-protiv-bogomilite/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/процесът-против-богомилите_2826_5_20|заглавие=ПРОЦЕСЪТ ПРОТИВ БОГОМИЛИТЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1291|заглавие=Процесът срещу богомилите (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 24 март 2016 г. – „Синята птица“ от [[Морис Метерлинк]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/602-sinyata-ptica/|заглавие=Синята птица|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=oldnationaltheatre.bg|достъп_дата=2023-01-07|архив_дата=2021-11-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211130100826/http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/602-sinyata-ptica/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1297/|заглавие=Синята птица (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # 29 май 2019 г. – „Теремин: Музика, любов и шпионаж“ от Петър Зеленка – постановка [[Валентин Ганев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/teremin|заглавие=Теремин: Музика, любов и шпионаж | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/теремин-музика-любов-и-шпионаж_5322_5_20|заглавие=ТЕРЕМИН: МУЗИКА, ЛЮБОВ И ШПИОНАЖ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3037|заглавие=Теремин: музика, любов и шпионаж|издател=artvibe.bg}}</ref> # 23 ноември 2019 г. – „Питат ли ме де й зората“ (България, земя благословена) – режисьор Борис Радев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/blgariya-zemya-blagoslovena|заглавие=Питат ли ме де й зората|3=Представление|4=Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165721/https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/blgariya-zemya-blagoslovena}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/питат-ли-ме-де-й-зората_5530_5_20|заглавие=ПИТАТ ЛИ МЕ ДЕ Й ЗОРАТА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3125|заглавие=Питат ли ме де й зората (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> ; [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] * 7 ноември 2008 г. – „Ноември“ от Дейвид Мамет – режисьор Слав Бакалов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/ноември_6_2_20|заглавие=НОЕМВРИ – постановка в Сатиричен театър „Алеко Константинов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> ; [[Сълза и смях|Театър „Сълза и смях“]] * 19 октомври 2012 г. – „Амазонка“ – автор и режисьор [[Камен Донев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/амазонка_1398_7_20|заглавие=АМАЗОНКА – постановка в Открита сцена „Сълза и смях“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/novina.php?news_id=1378&city=20|заглавие=Новата премиера на Камен Донев - „Амазонка“ на сцена „Сълза и смях“ – 19 и 22 октомври 2012 г.|издател=theatre.art.bg|дата=18 октомври 2012|достъп_дата=16 януари 2023}}</ref> ; [[Театър 199]] * 25 февруари 2017 г. – „Съдебна грешка“ от Джон Мортимър – режисьор [[Валентин Ганев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatre199.org/index.php?p=title&name=%D1%DA%C4%C5%C1%CD%C0+%C3%D0%C5%D8%CA%C0|заглавие=Съдебна грешка в сайта на Театър 199|издател=theatre199.org|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/съдебна-грешка_3865_8_20|заглавие=СЪДЕБНА ГРЕШКА – постановка в Театър 199 „Валентин Стойчев“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/100800250/sadebna-greshka-spektakal-na-valentin-ganev|заглавие=Премиера на „Съдебна грешка“ в Театър 199|издател=bnr.bg|дата=23 февруари 2017|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/sadebna-greshka-premiera-v-teatar-199|заглавие=„Съдебна грешка“ – премиера в Театър 199|издател=bnt.bg|дата=24 февруари 2017|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> == Телевизионен театър == * „Зелен таралеж“ (1996) ([[Йордан Радичков]]) – ''мюзикъл'', режисьор Димитър Шарков * „Гнездото“ (1997) ([[Йордан Радичков]]) - ''мюзикъл'', режисьор Димитър Шарков == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2023 || [[Животът на Жоро]]<ref>[https://www.btv.bg/comedy/news/novijat-komedien-balgarski-serial-zhivotat-na-zhoro-predstavja-zabavnite-nevoli-na-kultovija-geroj-ot-sani-bijch-pikoloto-zhoro.html btv.bg]</ref> || 10 || || Петко, бащата на Жоро |- | 2022 || Аз и моите жени || 6 || || Ватерян |- | 2021 || [[Пътят на честта]] || || || Адвокат Димитров |- | 2019 || Засукан свят || || || Лекар |- | 2018 || [[Откраднат живот]] || 428 || || Здравко (в шести сезон – „Анатомия на гнева“) |- | 2018 || [[Полицаите от края на града]] || 25 || || Димо Садиста (в 7-а серия – „Операция Мики Маус“) |- | 2016 || [[Под прикритие]] || 60 || || Рибарят (в 8-и и 9-и епизод на пети сезон) |- | 2014 || [[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]] || || || Продавач на вестници |- | 2013 || [[Столичани в повече]] || 170 || || Адвокат |- | 2012 || [[Отплата]] || 12 || || Евгени Семерджиев (Калата) |- | 2011 || Приставы<ref>[https://www.kino-teatr.ru/kino/movie/ros/86807/foto/a314530/994775/ kino-teatr.ru]</ref> || 20 || [[Русия]] || Буйнов |- | 2011 || [[Операция „Шменти капели“]] || || || Тоцев |- | 1999, 2000, 2010 || [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || (в 1 серия: XIII)<br>пожарникар (в 1 серия: XXXIII) |- | 2010 || [[Стъклен дом]] || 64 || || Терапевт (в 10-и епизод на първи сезон) |- | 2009 || [[Хъшове (филм)|Хъшове]] || 4 || || Димитрото |- | 2008 || [[Забранена любов]] || 299 || || Владислав Бонев |- | 2006 || Неочакван обрат || 13 || || Поетът (в 13-ти епизод) |- | 2004 || Кристални очи (''Occhi di cristallo'') || || [[Италия]] || Пароди |- | 2001 || [[Хълмът на боровинките]] || || || |- | 1994 || [[Коледни апаши]] (тв) || || || |} == Участия в реклами == * Рекламно лице на „Глобул“, 2005 == Роли в озвучаването == # „[[Аз, проклетникът]]“ – Карнавалния баркър, 2010 # „[[Артур и минимоите]]“ – Ийзилоу, 2007 # „[[Братът на мечката]]“ – Овен 2, 2003 # „[[Домът на Фостър за въображаеми приятели]]“ – Уилт/господин Хериман (в останалите епизоди е [[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]), 2009 # „[[Колите]]“ – Филмор, 2006<ref name="dirb">[http://kino.dir.bg/material.php?id=5318 За българските актьори]</ref> # „[[Колите 2]]“ – Филмор, 2011 # „[[Колите 3]]“ – Филмор, 2017 # „[[Феноменалните]]“ – Бърни Кроп, 2004 == Радиопиеси == # 2016 – „Изменници в нощта“ от Петър Маринков и Виктор Пасков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kulturni-novini.info/sections/3/news/23875-letniyat-radio-teatralen-sezon-zapochva-s-premiera|заглавие=Летният радио-театрален сезон започва с премиера|издател=kulturni-novini.info|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 2018 – „Звезда без име“ от Михаил Себастиан – режисьор Христо Симеонов-Риндо<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101024177|заглавие=Радиотеатърът с премиера: световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан|издател=bnr.bg|дата=5 октомври 2018|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101264885|заглавие=Световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан през погледа на Радиотеатъра|издател=bnr.bg|дата=26 април 2020|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> == Личен живот == Пеев е братовчед на барабаниста в рок групата „Спринт“ – [[Пейо Пеев]] и чичо на неговата дъщеря – актрисата [[Рая Пеева]]. Също така е женен за актрисата и режисьор в [[Санкт Петербург]] – Ирина Полянская, с която имат една дъщеря – Лияна.<ref name="bnrbg"/> Около 2022 г. Пламен Пеев емигрира в [[Санкт Петербург]],<ref>[https://www.hiclub.bg/Article/12512771 hiclub.bg]</ref> [[Русия]], за да бъде със съпругата си и дъщеря си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/13416212|заглавие=18 години хъшовете на Морфов неистово викат „Да живее България!“|издател=24chasa.bg|дата=12 януари 2023|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref><ref>[https://bnt.bg/news/vasil-filmat-vdahnoven-ot-istinska-istoriya-v335632-313873news.html bnt.bg]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|1272733}} {{СОРТКАТ:Пеев, Пламен}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в Хасково]] [[Категория:Българи в Русия]] hqp9tjtwbtfn1leur2yw38r5irmoj28 12214944 12214942 2024-04-26T09:13:40Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Кариера в киното и телевизията */ wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Пламен Пеев | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-място = [[Хасково]], [[Народна република България]] | починал-място = | активност = от 1979 г. | брачен партньор = Ирина Полянская | деца = Лияна Пеева | родители = | местожителство = [[София]], [[България]] (80-те години – 2022 г.)<br>[[Санкт Петербург]], [[Русия]] (от 2022 г.) | значими роли = Димитрото в „Хъшове“ | награди = | общомедия = }} '''Пламен Пеев''' е български [[Театър|театрален]], [[Филм|филмов]], [[Телевизия|телевизионен]], [[Дублаж|озвучаващ]] [[актьор]] и [[комик]]. Известен е с изявите си в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], както и с множество участия в киното, телевизията и дублажа. == Биография == Роден е на 16 май 1958 г.<ref name="bnrbg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101063284/plamen-peev|заглавие=Пламен Пеев открива и други свои таланти, но винаги ще прави театър|издател=bnr.bg|дата=31 декември 2018|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> в град [[Хасково]], [[Народна република България]].<ref>[http://www.bulphoto.com/events/12804/ Пламен Пеев празнува 50-годишен юбилей]</ref> През 1987 г. завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Богдан Сърчаджиев, където учи с най-добрия си приятел и колега [[Теодор Елмазов]]. === Актьорска кариера === Работил е с режисьорите [[Александър Морфов]], [[Мариус Куркински]], Роберт Стуруа, [[Иван Добчев]], [[Камен Донев]], Владлен Александров, Никола Петков, Димитър Бозаков, Бойко Богданов, [[Явор Гърдев]], Ръсел Болъм, [[Ивайло Христов]], Маргарита Младенова, [[Валентин Ганев]] и Борис Радев. Работи в куклените театри в Хасково и [[Благоевград]], още преди да се дипломира като професионален актьор. След завършване на образованието си, започва работа по покана на режисьора [[Вили Цанков]] в Естрадно-сатиричния вариететен театър в [[Габрово]], а по-късно и в [[Драматичен театър „Апостол Карамитев“|Драматичния театър „Апостол Карамитев“]] в град [[Димитровград]]. Работи един театрален сезон в [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Драматичния театър]] в град [[Сливен]] и през 1993 г. по покана на режисьора [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]], започва да играе на сцената на [[Народен театър|Народния театър „Иван Вазов“]].<ref name="пеев1"/><ref name="пеев2"/> Дебютът му е на първата сцена на в спектакъла „[[Дон Кихот]]“ на режисьора [[Александър Морфов]], а после следват и роли като Гого във „Вълшебна нощ“ по Бекет, Мрожек и Йонеско, Циганин в „Суматоха“ от [[Йордан Радичков]], Чучура в „[[Сън в лятна нощ]]“, Овчарят в „Зимна приказка“, Евангелист/ Мъдрец в „Както ви е угодно или Дванайсета нощ“ от [[Уилям Шекспир|Шекспир]], Страж в „[[Руи Блас]]“ от [[Виктор Юго]], Татаринът в „[[На дъното]]“ по [[Максим Горки]], Панталоне в „Кралят-елен“ от [[Карло Гоци]], Стражар в „[[Албена (разказ)|Албена]]“ от [[Йордан Йовков]], Лекар в „Магбед“ от Йожен Йонеско, Димитрото в „[[Хъшове]]“ по [[Иван Вазов]], Ваклин в „Почивен ден“ от [[Камен Донев]], Валер в „Лекар по неволя“ и Лука в „[[Дон Жуан]]“ от [[Молиер]], Порох в „[[Престъпление и наказание]]“ по [[Фьодор Достоевски|Достоевски]], Стариков във „Женитба“ от [[Николай Гогол]], г-н Франсоа в „Слуга на двама господари“, Мартини в „Полет над кукувиче гнездо" по Кен Киси, Жоро в „Сако от велур" от Станислав Стратиев, „[[Ревизор (комедия)|Ревизор]]" от [[Николай Гогол|Н. В. Гогол]], „[[Хамлет]]“ от [[Уилям Шекспир|Шекспир]], „Животът е прекрасен" по Николай Ердман, „На ръба“, авторски спектакъл на Морфов, „Процесът против Богомилите“ от [[Стефан Цанев]], „Синята птица“ от [[Морис Метерлинк]], „Теремин: Музика, любов и шпионаж“ от Петър Зеленка и „Питат ли ме де й зората“ на режисьора Борис Радев. На 25 февруари 2017 г. участва в комедията „Съдебна грешка“ в [[Театър 199 „Валентин Стойчев“]] с режисьора [[Валентин Ганев]], където си партнира с [[Теодор Елмазов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/trima-aktyori-deljat-obshta-grimyorna-v-narodnija-teatar.html|заглавие=Трима актьори делят обща гримьорна в Народния театър|издател=btv.bg|дата=6 март 2017|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> Последното му представление е на 11 ноември 2019 г. ==== Кариера в киното и телевизията ==== Пеев има множество участия в киното и театъра, измежду които „[[Коледни апаши]]“, „[[Клиника на третия етаж]]“, „[[Хълмът на боровинките]]“, „Кристални очи“, „Неочакван обрат“, „[[Забранена любов]]“, филмовата адаптация на „[[Хъшове (филм)|Хъшове]]“, „[[Стъклен дом]]“, „[[Операция „Шменти капели“|Операция Шменти капели]]“, „[[Отплата]]“, „[[Столичани в повече]]“, „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“, „[[Под прикритие]]“, „[[Полицаите от края на града]]“, „[[Откраднат живот]]“, „Засукан свят“, „[[Пътят на честта]]“, „Аз и моите жени“ и „[[Животът на Жоро]]“. Участва и в детски телевизионни предавания като „Огледалната стая“ (1999-2004), „Къщата на думите“ (2005-2006) под режисурата на Бисерка Колевска, които са излъчени по [[БНТ]], и в новогодишните програми „Зелен таралеж“ (1996) и „Гнездото“ (1997) на [[Йордан Радичков]] и „Хвърчащата духова музика“ (2019) на режисьора Димитър Шарков. През 2011 г. Пеев играе в комедийното предаване „[[Пълна лудница|Пълна лудница: Пренареждане]]“, в ролята на клиент.<ref>„[https://www.youtube.com/watch?v=4el6SfYA3uI „Пълна Лудница“: сезон 2, епизод 14] | [https://www.youtube.com/channel/UCoYHYw3-e_6jP0dZIKaLmBg Канал на шоуто в YouTube]// Посетен на 2022-10-09</ref> Също така участва и в комедийното предаване „[[Комиците и приятели]]“. ==== Кариера на озвучаващ актьор ==== Между 2003 г. до 2017 г. Пеев участва в [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронните дублажи]] на [[Анимационен филм|анимационните филми]], записани в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“ и „[[Доли Медия Студио|Доли]]“. Вместо главни роли, озвучава малки роли в масовки. Озвучава и радиопиеси за [[БНР]], измежду които „Изменници в нощта“ и „Звезда без име“. == Участия в театъра == ; [[Народен театър „Иван Вазов“]]<ref name="пеев1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/artist/plamen-peev|заглавие=Профил на Пламен Пеев в стария сайт на Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref name="пеев2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/theater/troupe/actors/item/182-plamen-peev|заглавие=Профил на Пламен Пеев в сайта на Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107171235/https://old.nationaltheatre.bg/bg/theater/troupe/actors/item/182-plamen-peev}}</ref> # 31 март 1994 г. – Ратай/Актьор/Главата на Магьосника Фрестон в „[[Дон Кихот]]“ на [[Мигел де Сервантес]] – режисьор [[Александър Морфов]] # 1994 г. – Циганин в „Суматоха“ на [[Йордан Радичков]] – режисьор [[Иван Добчев]] # 19 октомври 1994 г. – Гого във „Вълшебна нощ“, по текстове на Бекет, Мрожек и Йонеско – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>[https://theatre.art.bg/вълшебна-нощ_930_7_20 theatre.art.bg]</ref> # 4 октомври 1995 г. – Чучура в „Сън в лятна нощ“ по [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://viafest.org/varna/event/сън-в-лятна-нощ/|заглавие=СЪН В ЛЯТНА НОЩ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“|издател=viafest.org|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 1997 г. – Страж в „[[Руи Блас]]“ от [[Виктор Юго]] – режисьор Ги Шеле # 7 ноември 1997 г. – Татаринът в „На дъното“ по [[Максим Горки]] – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://viafest.org/varna/event/на-дъното/|заглавие=НА ДЪНОТО – Международен театрален фестивал „Варненско лято“|издател=viafest.org|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 26 април 2001 г. – Евангелист/Мъдрец в „Както ви е угодно или Дванайсета нощ“ по [[Уилям Шекспир]] – режисьор Роберт Стуруа<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/archive/valshebstvoto-dvanayseta-nosht-na-stsenata-na-narodniya-teatar.html|заглавие=Вълшебството „Дванайсета нощ“ на сцената на Народния театър|издател=news.bg|дата=26 април 2001|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 14 декември 2001 г. – Панталоне в „Кралят-елен“ от [[Карло Гоци]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2206/teatre.htm|заглавие=Кралят-елен – като коледна приказка|издател=newspaper.kultura.bg|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 19 октомври 2002 г. – Стражар в „Албена“ от [[Йордан Йовков]] – режисьор [[Иван Добчев]] # 11 февруари 2003 г. – Овчарят в „Зимна приказка“ по [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Мариус Куркински]] # октомври 2003 г. – Лекар в „Магбед“ от [[Йожен Йонеско]] – режисьор [[Пламен Марков]] # 15 януари 2004 г. – „Службогонците“ по [[Иван Вазов]] – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2305/teatre.htm|заглавие=Службогонците|издател=newspaper.kultura.bg|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://viafest.org/varna/event/службогонците/|заглавие=СЛУЖБОГОНЦИТЕ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“|издател=viafest.org|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 22 октомври 2004 г. – Димитрото в „Хъшове“ от [[Иван Вазов]] – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/121|заглавие=Хъшове|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165721/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/121}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/хъшове_52_5_20|заглавие=ХЪШОВЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1065|заглавие=Хъшове (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 5 февруари 2005 г. – Ваклин в „Почивен ден“ – автор и режисьор [[Камен Донев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/почивен-ден_49_5_20|заглавие=ПОЧИВЕН ДЕН – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/118-pochiven-den|заглавие=Почивен ден|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165726/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/118-pochiven-den}}</ref> # 1 март 2006 г. – Валер в „Лекар по неволя“ от [[Жан-Батист Молиер]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bulphoto.com/events/4580/|заглавие=Премиера на постановката „Лекар по неволя“ в Народния театър|издател=bulphoto.com|дата=2 март 2006|достъп_дата=7 януари 2023 г.}}</ref> # 29 септември 2006 г. – Лука в „Дон Жуан“ от [[Жан-Батист Молиер]] – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/don-zhuan|заглавие=Дон Жуан|3=Представление|4=Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165719/https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/don-zhuan}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/дон-жуан_47_5_20|заглавие=ДОН ЖУАН – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1131|заглавие=Дон Жуан (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12157|заглавие=Рискът Дон Жуан|издател=newspaper.kultura.bg|дата=6 октомври 2006|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 5 януари 2008 г. – Порох в „[[Престъпление и наказание]]“ от [[Фьодор Достоевски|Фьодор М. Достоевски]] – режисьор Владен Александров<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/престъпление-и-наказание_553_5_20|заглавие=ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/culture/prestaplenie-i-nakazanie.html|заглавие=Престъпление и наказание – News.bg|дата=5 януари 2008|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 16 април 2008 г. – Стариков в „Женитба“ от [[Николай Гогол]] – режисьор Никола Петков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/112|заглавие=Женитба|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=15 януари 2023|архив_дата=2023-01-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230115020349/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/112}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/женитба_65_7_20|заглавие=ЖЕНИТБА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bulphoto.com/events/12411/|заглавие=„Женитба“ на Гогол вдигна публиката на крака в Народния театър|издател=bulphoto.com|дата=17 април 2008|достъп_дата=16 януари 2023}}</ref> # 2 април 2009 г. – господин Франсоа в „Слуга на двама господари“ от Карло Голдони – режисьор Димитър Бозаков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/слуга-на-двама-господари_301_7_20|заглавие=СЛУГА НА ДВАМА ГОСПОДАРИ – постановка в Открита сцена „Сълза и смях“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/naj-posle-sluga-na-dvama-gospodari-v-narodniq-teatyr-344277|заглавие=Най-после „Слуга на двама господари“ в Народния театър|издател=dariknews.bg|дата=2 април 2009|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/teatar/2009/04/02/quot-sluga-na-dvama-gospodari-quot-obiavi-premierata-si.68767|заглавие=„Слуга на двама господари“ обяви премиерата си|издател=dnes.bg|дата=2 април 2009|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 28 ноември 2009 г. – Жоро от „Сако от велур“ от [[Станислав Стратиев]] – режисьор Бойко Богданов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/124|заглавие=Сако от велур|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165729/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/124}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/сако-от-велур_58_5_20|заглавие=САКО ОТ ВЕЛУР – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1034|заглавие=Сако от велур (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 1 декември 2010 г. – Мартини в „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси – режисьор [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/polet-nad-kukuviche-gnezdo|заглавие=Полет над кукувиче гнездо|3=Представление|4=Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165729/https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/polet-nad-kukuviche-gnezdo}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/95-polet-nad-kukuviche-gnezdo|заглавие=Полет над кукувиче гнездо|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165726/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/95-polet-nad-kukuviche-gnezdo}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/полет-над-кукувиче-гнездо_607_5_20|заглавие=ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1193|заглавие=Полет над кукувиче гнездо (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/17757|заглавие=Носталгично|издател=newspaper.kultura.bg|дата=10 декември 2010|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 14 ноември 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slava.bg/news/34167.html|заглавие=Ревизор с премиера в Народния театър|издател=slava.bg|дата=14 ноември 2011|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> – „[[Ревизор (комедия)|Ревизор]]“ от [[Николай Гогол]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/73|заглавие=Ревизор|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165728/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/73}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/ревизор_1088_5_20|заглавие=РЕВИЗОР – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1258|заглавие=Ревизор (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 31 март 2012 г. – „[[Животът е прекрасен]]“ от Николай Ердман – режисьор [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/88|заглавие=Животът е прекрасен|3=Представление|4=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165720/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/88}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/животът-е-прекрасен_1239_5_20|заглавие=ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 30-31 октомври 2012 г. – „[[Хамлет]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/238|заглавие=Хамлет|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2022-07-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220720061956/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/238}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/хамлет_1397_5_20|заглавие=ХАМЛЕТ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1263|заглавие=Хамлет (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 2 май 2013 г. – Слендър във „Веселите уиндзорки“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор Ръсел Болъм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/363-veselite-windzorki|заглавие=Веселите уиндзорки|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165723/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/363-veselite-windzorki}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/вестник-уиндзорки_1770_5_20|заглавие=ВЕСЕЛИТЕ УИНДЗОРКИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 5 декември 2013 г. – Йола в „Херкулес и Авгиевите обори“ от [[Фридрих Дюренмат]] – режисьор [[Ивайло Христов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/херкулес-и-авгиевите-обори_2078_5_20|заглавие=ХЕРКУЛЕС И АВГИЕВИТЕ ОБОРИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/425-herkules-i-avgievite-obori/|заглавие=Херкулес и Авгиевите обори|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=2023-01-07|архив_дата=2021-11-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211130100823/http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/425-herkules-i-avgievite-obori/}}</ref> # 16 април 2015 г. – „На ръба“ – авторски спектакъл на [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-риба_2620_5_20|заглавие=НА РЪБА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 12 септември 2015 г. – „Процесът против богомилите“ от [[Стефан Цанев]] – режисьор Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/559-procesat-protiv-bogomilite/|заглавие=Процесът против богомилите|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107171230/http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/559-procesat-protiv-bogomilite/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/процесът-против-богомилите_2826_5_20|заглавие=ПРОЦЕСЪТ ПРОТИВ БОГОМИЛИТЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1291|заглавие=Процесът срещу богомилите (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 24 март 2016 г. – „Синята птица“ от [[Морис Метерлинк]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/602-sinyata-ptica/|заглавие=Синята птица|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=oldnationaltheatre.bg|достъп_дата=2023-01-07|архив_дата=2021-11-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211130100826/http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/602-sinyata-ptica/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1297/|заглавие=Синята птица (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # 29 май 2019 г. – „Теремин: Музика, любов и шпионаж“ от Петър Зеленка – постановка [[Валентин Ганев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/teremin|заглавие=Теремин: Музика, любов и шпионаж | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/теремин-музика-любов-и-шпионаж_5322_5_20|заглавие=ТЕРЕМИН: МУЗИКА, ЛЮБОВ И ШПИОНАЖ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3037|заглавие=Теремин: музика, любов и шпионаж|издател=artvibe.bg}}</ref> # 23 ноември 2019 г. – „Питат ли ме де й зората“ (България, земя благословена) – режисьор Борис Радев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/blgariya-zemya-blagoslovena|заглавие=Питат ли ме де й зората|3=Представление|4=Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165721/https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/blgariya-zemya-blagoslovena}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/питат-ли-ме-де-й-зората_5530_5_20|заглавие=ПИТАТ ЛИ МЕ ДЕ Й ЗОРАТА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3125|заглавие=Питат ли ме де й зората (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> ; [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] * 7 ноември 2008 г. – „Ноември“ от Дейвид Мамет – режисьор Слав Бакалов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/ноември_6_2_20|заглавие=НОЕМВРИ – постановка в Сатиричен театър „Алеко Константинов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> ; [[Сълза и смях|Театър „Сълза и смях“]] * 19 октомври 2012 г. – „Амазонка“ – автор и режисьор [[Камен Донев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/амазонка_1398_7_20|заглавие=АМАЗОНКА – постановка в Открита сцена „Сълза и смях“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/novina.php?news_id=1378&city=20|заглавие=Новата премиера на Камен Донев - „Амазонка“ на сцена „Сълза и смях“ – 19 и 22 октомври 2012 г.|издател=theatre.art.bg|дата=18 октомври 2012|достъп_дата=16 януари 2023}}</ref> ; [[Театър 199]] * 25 февруари 2017 г. – „Съдебна грешка“ от Джон Мортимър – режисьор [[Валентин Ганев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatre199.org/index.php?p=title&name=%D1%DA%C4%C5%C1%CD%C0+%C3%D0%C5%D8%CA%C0|заглавие=Съдебна грешка в сайта на Театър 199|издател=theatre199.org|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/съдебна-грешка_3865_8_20|заглавие=СЪДЕБНА ГРЕШКА – постановка в Театър 199 „Валентин Стойчев“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/100800250/sadebna-greshka-spektakal-na-valentin-ganev|заглавие=Премиера на „Съдебна грешка“ в Театър 199|издател=bnr.bg|дата=23 февруари 2017|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/sadebna-greshka-premiera-v-teatar-199|заглавие=„Съдебна грешка“ – премиера в Театър 199|издател=bnt.bg|дата=24 февруари 2017|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> == Телевизионен театър == * „Зелен таралеж“ (1996) ([[Йордан Радичков]]) – ''мюзикъл'', режисьор Димитър Шарков * „Гнездото“ (1997) ([[Йордан Радичков]]) - ''мюзикъл'', режисьор Димитър Шарков == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2023 || [[Животът на Жоро]]<ref>[https://www.btv.bg/comedy/news/novijat-komedien-balgarski-serial-zhivotat-na-zhoro-predstavja-zabavnite-nevoli-na-kultovija-geroj-ot-sani-bijch-pikoloto-zhoro.html btv.bg]</ref> || 10 || || Петко, бащата на Жоро |- | 2022 || Аз и моите жени || 6 || || Ватерян |- | 2021 || [[Пътят на честта]] || || || Адвокат Димитров |- | 2019 || Засукан свят || || || Лекар |- | 2018 || [[Откраднат живот]] || 428 || || Здравко (в шести сезон – „Анатомия на гнева“) |- | 2018 || [[Полицаите от края на града]] || 25 || || Димо Садиста (в 7-а серия – „Операция Мики Маус“) |- | 2016 || [[Под прикритие]] || 60 || || Рибарят (в 8-и и 9-и епизод на пети сезон) |- | 2014 || [[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]] || || || Продавач на вестници |- | 2013 || [[Столичани в повече]] || 170 || || Адвокат |- | 2012 || [[Отплата]] || 12 || || Евгени Семерджиев (Калата) |- | 2011 || Приставы<ref>[https://www.kino-teatr.ru/kino/movie/ros/86807/foto/a314530/994775/ kino-teatr.ru]</ref> || 20 || [[Русия]] || Буйнов |- | 2011 || [[Операция „Шменти капели“]] || || || Тоцев |- | 1999, 2000, 2010 || [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || (в 1 серия: XIII)<br>пожарникар (в 1 серия: XXXIII) |- | 2010 || [[Стъклен дом]] || 64 || || Терапевт (в 10-и епизод на първи сезон) |- | 2009 || [[Хъшове (филм)|Хъшове]] || 4 || || Димитрото |- | 2008 || [[Забранена любов]] || 299 || || Владислав Бонев |- | 2006 || Неочакван обрат || 13 || || Поетът (в 13-ти епизод) |- | 2004 || Кристални очи (''Occhi di cristallo'') || || [[Италия]] || Пароди |- | 2001 || [[Хълмът на боровинките]] || || || |- | 1994 || [[Коледни апаши]] (тв) || || || |} == Участия в реклами == * Рекламно лице на „Глобул“, 2005 == Роли в озвучаването == # „[[Аз, проклетникът]]“ – Карнавалния баркър, 2010 # „[[Артур и минимоите]]“ – Ийзилоу, 2007 # „[[Братът на мечката]]“ – Овен 2, 2003 # „[[Домът на Фостър за въображаеми приятели]]“ – Уилт/господин Хериман (в останалите епизоди е [[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]), 2009 # „[[Колите]]“ – Филмор, 2006<ref name="dirb">[http://kino.dir.bg/material.php?id=5318 За българските актьори]</ref> # „[[Колите 2]]“ – Филмор, 2011 # „[[Колите 3]]“ – Филмор, 2017 # „[[Феноменалните]]“ – Бърни Кроп, 2004 == Радиопиеси == # 2016 – „Изменници в нощта“ от Петър Маринков и Виктор Пасков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kulturni-novini.info/sections/3/news/23875-letniyat-radio-teatralen-sezon-zapochva-s-premiera|заглавие=Летният радио-театрален сезон започва с премиера|издател=kulturni-novini.info|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 2018 – „Звезда без име“ от Михаил Себастиан – режисьор Христо Симеонов-Риндо<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101024177|заглавие=Радиотеатърът с премиера: световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан|издател=bnr.bg|дата=5 октомври 2018|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101264885|заглавие=Световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан през погледа на Радиотеатъра|издател=bnr.bg|дата=26 април 2020|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> == Личен живот == Пеев е братовчед на барабаниста в рок групата „Спринт“ – [[Пейо Пеев]] и чичо на неговата дъщеря – актрисата [[Рая Пеева]]. Също така е женен за актрисата и режисьор в [[Санкт Петербург]] – Ирина Полянская, с която имат една дъщеря – Лияна.<ref name="bnrbg"/> Около 2022 г. Пламен Пеев емигрира в [[Санкт Петербург]],<ref>[https://www.hiclub.bg/Article/12512771 hiclub.bg]</ref> [[Русия]], за да бъде със съпругата си и дъщеря си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/13416212|заглавие=18 години хъшовете на Морфов неистово викат „Да живее България!“|издател=24chasa.bg|дата=12 януари 2023|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref><ref>[https://bnt.bg/news/vasil-filmat-vdahnoven-ot-istinska-istoriya-v335632-313873news.html bnt.bg]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|1272733}} {{СОРТКАТ:Пеев, Пламен}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в Хасково]] [[Категория:Българи в Русия]] ql5z2tt4vplbjbj3fkxk3xnp4q6v0ah 12214960 12214944 2024-04-26T09:23:54Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Пламен Пеев | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-място = [[Хасково]], [[Народна република България]] | починал-място = | активност = от 1979 г. | брачен партньор = Ирина Полянская | деца = Лияна Пеева | родители = | местожителство = [[София]], [[България]] (80-те години – 2022 г.)<br>[[Санкт Петербург]], [[Русия]] (от 2022 г.) | значими роли = Димитрото в „Хъшове“ | награди = | общомедия = }} '''Пламен Пеев''' е български [[Театър|театрален]], [[Филм|филмов]], [[Телевизия|телевизионен]], [[Дублаж|озвучаващ]] [[актьор]] и [[комик]]. Известен е с изявите си в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], както и с множество участия в киното, телевизията и дублажа. == Биография == Роден е на 16 май 1958 г.<ref name="bnrbg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101063284/plamen-peev|заглавие=Пламен Пеев открива и други свои таланти, но винаги ще прави театър|издател=bnr.bg|дата=31 декември 2018|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> в град [[Хасково]], [[Народна република България]].<ref>[http://www.bulphoto.com/events/12804/ Пламен Пеев празнува 50-годишен юбилей]</ref> През 1987 г. завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Богдан Сърчаджиев, където учи с най-добрия си приятел и колега [[Теодор Елмазов]]. === Актьорска кариера === Работил е с режисьорите [[Александър Морфов]], [[Мариус Куркински]], Роберт Стуруа, [[Иван Добчев]], [[Камен Донев]], Владлен Александров, Никола Петков, Димитър Бозаков, Бойко Богданов, [[Явор Гърдев]], Ръсел Болъм, [[Ивайло Христов]], Маргарита Младенова, [[Валентин Ганев]] и Борис Радев. Работи в куклените театри в Хасково и [[Благоевград]], още преди да се дипломира като професионален актьор. След завършване на образованието си, започва работа по покана на режисьора [[Вили Цанков]] в Естрадно-сатиричния вариететен театър в [[Габрово]], а по-късно и в [[Драматичен театър „Апостол Карамитев“|Драматичния театър „Апостол Карамитев“]] в град [[Димитровград]]. Работи един театрален сезон в [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Драматичния театър]] в град [[Сливен]] и през 1993 г. по покана на режисьора [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]], започва да играе на сцената на [[Народен театър|Народния театър „Иван Вазов“]].<ref name="пеев1"/><ref name="пеев2"/> Дебютът му е на първата сцена на в спектакъла „[[Дон Кихот]]“ на режисьора [[Александър Морфов]], а после следват и роли като Гого във „Вълшебна нощ“ по Бекет, Мрожек и Йонеско, Циганин в „Суматоха“ от [[Йордан Радичков]], Чучура в „[[Сън в лятна нощ]]“, Овчарят в „Зимна приказка“, Евангелист/ Мъдрец в „Както ви е угодно или Дванайсета нощ“ от [[Уилям Шекспир|Шекспир]], Страж в „[[Руи Блас]]“ от [[Виктор Юго]], Татаринът в „[[На дъното]]“ по [[Максим Горки]], Панталоне в „Кралят-елен“ от [[Карло Гоци]], Стражар в „[[Албена (разказ)|Албена]]“ от [[Йордан Йовков]], Лекар в „Магбед“ от Йожен Йонеско, Димитрото в „[[Хъшове]]“ по [[Иван Вазов]], Ваклин в „Почивен ден“ от [[Камен Донев]], Валер в „Лекар по неволя“ и Лука в „[[Дон Жуан]]“ от [[Молиер]], Порох в „[[Престъпление и наказание]]“ по [[Фьодор Достоевски|Достоевски]], Стариков във „Женитба“ от [[Николай Гогол]], г-н Франсоа в „Слуга на двама господари“, Мартини в „Полет над кукувиче гнездо" по Кен Киси, Жоро в „Сако от велур" от Станислав Стратиев, „[[Ревизор (комедия)|Ревизор]]" от [[Николай Гогол|Н. В. Гогол]], „[[Хамлет]]“ от [[Уилям Шекспир|Шекспир]], „Животът е прекрасен" по Николай Ердман, „На ръба“, авторски спектакъл на Морфов, „Процесът против Богомилите“ от [[Стефан Цанев]], „Синята птица“ от [[Морис Метерлинк]], „Теремин: Музика, любов и шпионаж“ от Петър Зеленка и „Питат ли ме де й зората“ на режисьора Борис Радев. На 25 февруари 2017 г. участва в комедията „Съдебна грешка“ в [[Театър 199 „Валентин Стойчев“]] с режисьора [[Валентин Ганев]], където си партнира с [[Теодор Елмазов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/trima-aktyori-deljat-obshta-grimyorna-v-narodnija-teatar.html|заглавие=Трима актьори делят обща гримьорна в Народния театър|издател=btv.bg|дата=6 март 2017|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> Последното му представление е на 11 ноември 2019 г. ==== Кариера в киното и телевизията ==== Пеев има множество участия в киното и театъра, измежду които „[[Коледни апаши]]“, „[[Клиника на третия етаж]]“, „[[Хълмът на боровинките]]“, „Кристални очи“, „Неочакван обрат“, „[[Забранена любов]]“, филмовата адаптация на „[[Хъшове (филм)|Хъшове]]“, „[[Стъклен дом]]“, „[[Операция „Шменти капели“|Операция Шменти капели]]“, „[[Отплата]]“, „[[Столичани в повече]]“, „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“, „[[Под прикритие]]“, „[[Полицаите от края на града]]“, „[[Откраднат живот]]“, „Засукан свят“, „[[Пътят на честта]]“, „Аз и моите жени“ и „[[Животът на Жоро]]“. Участва и в детски телевизионни предавания като „Огледалната стая“ (1999-2004), „Къщата на думите“ (2005-2006) под режисурата на Бисерка Колевска, които са излъчени по [[БНТ]], и в новогодишните програми „Зелен таралеж“ (1996) и „Гнездото“ (1997) на [[Йордан Радичков]] и „Хвърчащата духова музика“ (2019) на режисьора Димитър Шарков. През 2011 г. Пеев играе в комедийното предаване „[[Пълна лудница|Пълна лудница: Пренареждане]]“, в ролята на клиент.<ref>„[https://www.youtube.com/watch?v=4el6SfYA3uI „Пълна Лудница“: сезон 2, епизод 14] | [https://www.youtube.com/channel/UCoYHYw3-e_6jP0dZIKaLmBg Канал на шоуто в YouTube]// Посетен на 2022-10-09</ref> Също така участва и в комедийното предаване „[[Комиците и приятели]]“. ==== Кариера на озвучаващ актьор ==== Между 2003 г. до 2017 г. Пеев участва в [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронните дублажи]] на [[Анимационен филм|анимационните филми]], записани в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“ и „[[Доли Медия Студио|Доли]]“. Вместо главни роли, озвучава малки роли в масовки. Озвучава и радиопиеси за [[БНР]], измежду които „Изменници в нощта“ и „Звезда без име“. == Участия в театъра == ; [[Народен театър „Иван Вазов“]]<ref name="пеев1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/artist/plamen-peev|заглавие=Профил на Пламен Пеев в стария сайт на Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref name="пеев2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/theater/troupe/actors/item/182-plamen-peev|заглавие=Профил на Пламен Пеев в сайта на Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107171235/https://old.nationaltheatre.bg/bg/theater/troupe/actors/item/182-plamen-peev}}</ref> # 31 март 1994 г. – Ратай/Актьор/Главата на Магьосника Фрестон в „[[Дон Кихот]]“ на [[Мигел де Сервантес]] – режисьор [[Александър Морфов]] # 1994 г. – Циганин в „Суматоха“ на [[Йордан Радичков]] – режисьор [[Иван Добчев]] # 19 октомври 1994 г. – Гого във „Вълшебна нощ“, по текстове на Бекет, Мрожек и Йонеско – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>[https://theatre.art.bg/вълшебна-нощ_930_7_20 theatre.art.bg]</ref> # 4 октомври 1995 г. – Чучура в „Сън в лятна нощ“ по [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://viafest.org/varna/event/сън-в-лятна-нощ/|заглавие=СЪН В ЛЯТНА НОЩ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“|издател=viafest.org|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 1997 г. – Страж в „[[Руи Блас]]“ от [[Виктор Юго]] – режисьор Ги Шеле # 7 ноември 1997 г. – Татаринът в „На дъното“ по [[Максим Горки]] – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://viafest.org/varna/event/на-дъното/|заглавие=НА ДЪНОТО – Международен театрален фестивал „Варненско лято“|издател=viafest.org|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 26 април 2001 г. – Евангелист/Мъдрец в „Както ви е угодно или Дванайсета нощ“ по [[Уилям Шекспир]] – режисьор Роберт Стуруа<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/archive/valshebstvoto-dvanayseta-nosht-na-stsenata-na-narodniya-teatar.html|заглавие=Вълшебството „Дванайсета нощ“ на сцената на Народния театър|издател=news.bg|дата=26 април 2001|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 14 декември 2001 г. – Панталоне в „Кралят-елен“ от [[Карло Гоци]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2206/teatre.htm|заглавие=Кралят-елен – като коледна приказка|издател=newspaper.kultura.bg|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 19 октомври 2002 г. – Стражар в „Албена“ от [[Йордан Йовков]] – режисьор [[Иван Добчев]] # 11 февруари 2003 г. – Овчарят в „Зимна приказка“ по [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Мариус Куркински]] # октомври 2003 г. – Лекар в „Магбед“ от [[Йожен Йонеско]] – режисьор [[Пламен Марков]] # 15 януари 2004 г. – „Службогонците“ по [[Иван Вазов]] – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2305/teatre.htm|заглавие=Службогонците|издател=newspaper.kultura.bg|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://viafest.org/varna/event/службогонците/|заглавие=СЛУЖБОГОНЦИТЕ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“|издател=viafest.org|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 22 октомври 2004 г. – Димитрото в „Хъшове“ от [[Иван Вазов]] – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/121|заглавие=Хъшове|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165721/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/121}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/хъшове_52_5_20|заглавие=ХЪШОВЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1065|заглавие=Хъшове (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 5 февруари 2005 г. – Ваклин в „Почивен ден“ – автор и режисьор [[Камен Донев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/почивен-ден_49_5_20|заглавие=ПОЧИВЕН ДЕН – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/118-pochiven-den|заглавие=Почивен ден|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165726/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/118-pochiven-den}}</ref> # 1 март 2006 г. – Валер в „Лекар по неволя“ от [[Жан-Батист Молиер]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bulphoto.com/events/4580/|заглавие=Премиера на постановката „Лекар по неволя“ в Народния театър|издател=bulphoto.com|дата=2 март 2006|достъп_дата=7 януари 2023 г.}}</ref> # 29 септември 2006 г. – Лука в „Дон Жуан“ от [[Жан-Батист Молиер]] – режисьор [[Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/don-zhuan|заглавие=Дон Жуан|3=Представление|4=Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165719/https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/don-zhuan}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/дон-жуан_47_5_20|заглавие=ДОН ЖУАН – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1131|заглавие=Дон Жуан (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12157|заглавие=Рискът Дон Жуан|издател=newspaper.kultura.bg|дата=6 октомври 2006|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 5 януари 2008 г. – Порох в „[[Престъпление и наказание]]“ от [[Фьодор Достоевски|Фьодор М. Достоевски]] – режисьор Владен Александров<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/престъпление-и-наказание_553_5_20|заглавие=ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/culture/prestaplenie-i-nakazanie.html|заглавие=Престъпление и наказание – News.bg|дата=5 януари 2008|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 16 април 2008 г. – Стариков в „Женитба“ от [[Николай Гогол]] – режисьор Никола Петков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/112|заглавие=Женитба|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=15 януари 2023|архив_дата=2023-01-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230115020349/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/112}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/женитба_65_7_20|заглавие=ЖЕНИТБА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bulphoto.com/events/12411/|заглавие=„Женитба“ на Гогол вдигна публиката на крака в Народния театър|издател=bulphoto.com|дата=17 април 2008|достъп_дата=16 януари 2023}}</ref> # 2 април 2009 г. – господин Франсоа в „Слуга на двама господари“ от Карло Голдони – режисьор Димитър Бозаков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/слуга-на-двама-господари_301_7_20|заглавие=СЛУГА НА ДВАМА ГОСПОДАРИ – постановка в Открита сцена „Сълза и смях“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/naj-posle-sluga-na-dvama-gospodari-v-narodniq-teatyr-344277|заглавие=Най-после „Слуга на двама господари“ в Народния театър|издател=dariknews.bg|дата=2 април 2009|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/teatar/2009/04/02/quot-sluga-na-dvama-gospodari-quot-obiavi-premierata-si.68767|заглавие=„Слуга на двама господари“ обяви премиерата си|издател=dnes.bg|дата=2 април 2009|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 28 ноември 2009 г. – Жоро от „Сако от велур“ от [[Станислав Стратиев]] – режисьор Бойко Богданов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/124|заглавие=Сако от велур|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165729/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/124}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/сако-от-велур_58_5_20|заглавие=САКО ОТ ВЕЛУР – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1034|заглавие=Сако от велур (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 1 декември 2010 г. – Мартини в „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси – режисьор [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/polet-nad-kukuviche-gnezdo|заглавие=Полет над кукувиче гнездо|3=Представление|4=Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165729/https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/polet-nad-kukuviche-gnezdo}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/95-polet-nad-kukuviche-gnezdo|заглавие=Полет над кукувиче гнездо|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165726/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/95-polet-nad-kukuviche-gnezdo}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/полет-над-кукувиче-гнездо_607_5_20|заглавие=ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1193|заглавие=Полет над кукувиче гнездо (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/17757|заглавие=Носталгично|издател=newspaper.kultura.bg|дата=10 декември 2010|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> # 14 ноември 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slava.bg/news/34167.html|заглавие=Ревизор с премиера в Народния театър|издател=slava.bg|дата=14 ноември 2011|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref> – „[[Ревизор (комедия)|Ревизор]]“ от [[Николай Гогол]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/73|заглавие=Ревизор|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165728/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/73}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/ревизор_1088_5_20|заглавие=РЕВИЗОР – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1258|заглавие=Ревизор (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 31 март 2012 г. – „[[Животът е прекрасен]]“ от Николай Ердман – режисьор [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/88|заглавие=Животът е прекрасен|3=Представление|4=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165720/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/88}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/животът-е-прекрасен_1239_5_20|заглавие=ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 30-31 октомври 2012 г. – „[[Хамлет]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/238|заглавие=Хамлет|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2022-07-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220720061956/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/238}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/хамлет_1397_5_20|заглавие=ХАМЛЕТ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/1263|заглавие=Хамлет (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 2 май 2013 г. – Слендър във „Веселите уиндзорки“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор Ръсел Болъм<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/363-veselite-windzorki|заглавие=Веселите уиндзорки|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165723/https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/363-veselite-windzorki}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/вестник-уиндзорки_1770_5_20|заглавие=ВЕСЕЛИТЕ УИНДЗОРКИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 5 декември 2013 г. – Йола в „Херкулес и Авгиевите обори“ от [[Фридрих Дюренмат]] – режисьор [[Ивайло Христов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/херкулес-и-авгиевите-обори_2078_5_20|заглавие=ХЕРКУЛЕС И АВГИЕВИТЕ ОБОРИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/425-herkules-i-avgievite-obori/|заглавие=Херкулес и Авгиевите обори|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=2023-01-07|архив_дата=2021-11-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211130100823/http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/425-herkules-i-avgievite-obori/}}</ref> # 16 април 2015 г. – „На ръба“ – авторски спектакъл на [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-риба_2620_5_20|заглавие=НА РЪБА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 12 септември 2015 г. – „Процесът против богомилите“ от [[Стефан Цанев]] – режисьор Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/559-procesat-protiv-bogomilite/|заглавие=Процесът против богомилите|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107171230/http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/559-procesat-protiv-bogomilite/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/процесът-против-богомилите_2826_5_20|заглавие=ПРОЦЕСЪТ ПРОТИВ БОГОМИЛИТЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1291|заглавие=Процесът срещу богомилите (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 24 март 2016 г. – „Синята птица“ от [[Морис Метерлинк]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/602-sinyata-ptica/|заглавие=Синята птица|3=Народен театър „Иван Вазов“|издател=oldnationaltheatre.bg|достъп_дата=2023-01-07|архив_дата=2021-11-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211130100826/http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/602-sinyata-ptica/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1297/|заглавие=Синята птица (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # 29 май 2019 г. – „Теремин: Музика, любов и шпионаж“ от Петър Зеленка – постановка [[Валентин Ганев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/teremin|заглавие=Теремин: Музика, любов и шпионаж | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/теремин-музика-любов-и-шпионаж_5322_5_20|заглавие=ТЕРЕМИН: МУЗИКА, ЛЮБОВ И ШПИОНАЖ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3037|заглавие=Теремин: музика, любов и шпионаж|издател=artvibe.bg}}</ref> # 23 ноември 2019 г. – „Питат ли ме де й зората“ (България, земя благословена) – режисьор Борис Радев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/blgariya-zemya-blagoslovena|заглавие=Питат ли ме де й зората|3=Представление|4=Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=7 януари 2023|архив_дата=2023-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230107165721/https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/blgariya-zemya-blagoslovena}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/питат-ли-ме-де-й-зората_5530_5_20|заглавие=ПИТАТ ЛИ МЕ ДЕ Й ЗОРАТА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://artvibe.bg/productions/3125|заглавие=Питат ли ме де й зората (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> ; [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] * 7 ноември 2008 г. – „Ноември“ от Дейвид Мамет – режисьор Слав Бакалов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/ноември_6_2_20|заглавие=НОЕМВРИ – постановка в Сатиричен театър „Алеко Константинов“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> ; [[Сълза и смях|Театър „Сълза и смях“]] * 19 октомври 2012 г. – „Амазонка“ – автор и режисьор [[Камен Донев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/амазонка_1398_7_20|заглавие=АМАЗОНКА – постановка в Открита сцена „Сълза и смях“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/novina.php?news_id=1378&city=20|заглавие=Новата премиера на Камен Донев - „Амазонка“ на сцена „Сълза и смях“ – 19 и 22 октомври 2012 г.|издател=theatre.art.bg|дата=18 октомври 2012|достъп_дата=16 януари 2023}}</ref> ; [[Театър 199]] * 25 февруари 2017 г. – „Съдебна грешка“ от Джон Мортимър – режисьор [[Валентин Ганев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatre199.org/index.php?p=title&name=%D1%DA%C4%C5%C1%CD%C0+%C3%D0%C5%D8%CA%C0|заглавие=Съдебна грешка в сайта на Театър 199|издател=theatre199.org|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/съдебна-грешка_3865_8_20|заглавие=СЪДЕБНА ГРЕШКА – постановка в Театър 199 „Валентин Стойчев“|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/100800250/sadebna-greshka-spektakal-na-valentin-ganev|заглавие=Премиера на „Съдебна грешка“ в Театър 199|издател=bnr.bg|дата=23 февруари 2017|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/sadebna-greshka-premiera-v-teatar-199|заглавие=„Съдебна грешка“ – премиера в Театър 199|издател=bnt.bg|дата=24 февруари 2017|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> == Телевизионен театър == * „Зелен таралеж“ (1996) ([[Йордан Радичков]]) – ''мюзикъл'', режисьор Димитър Шарков * „Гнездото“ (1997) ([[Йордан Радичков]]) - ''мюзикъл'', режисьор Димитър Шарков == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2023 || [[Животът на Жоро]]<ref>[https://www.btv.bg/comedy/news/novijat-komedien-balgarski-serial-zhivotat-na-zhoro-predstavja-zabavnite-nevoli-na-kultovija-geroj-ot-sani-bijch-pikoloto-zhoro.html btv.bg]</ref> || 10 || || Петко, бащата на Жоро |- | 2022 || Аз и моите жени || 6 || || Ватерян |- | 2021 || [[Пътят на честта]] || || || Адвокат Димитров |- | 2019 || Засукан свят || || || Лекар |- | 2018 || [[Откраднат живот]] || 428 || || Здравко (в шести сезон – „Анатомия на гнева“) |- | 2018 || [[Полицаите от края на града]] || 25 || || Димо Садиста (в 7-а серия – „Операция Мики Маус“) |- | 2016 || [[Под прикритие]] || 60 || || Рибарят (в 8-и и 9-и епизод на пети сезон) |- | 2014 || [[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]] || || || Продавач на вестници |- | 2013 || [[Столичани в повече]] || 170 || || Адвокат |- | 2012 || [[Отплата]] || 12 || || Евгени Семерджиев (Калата) |- | 2011 || Приставы<ref>[https://www.kino-teatr.ru/kino/movie/ros/86807/foto/a314530/994775/ kino-teatr.ru]</ref> || 20 || [[Русия]] || Буйнов |- | 2011 || [[Операция „Шменти капели“]] || || || Тоцев |- | 1999, 2000, 2010 || [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || (в 1 серия: XIII)<br>пожарникар (в 1 серия: XXXIII) |- | 2010 || [[Стъклен дом]] || 64 || || Терапевт (в 10-и епизод на първи сезон) |- | 2009 || [[Хъшове (филм)|Хъшове]] || 4 || || Димитрото |- | 2008 || [[Забранена любов]] || 299 || || Владислав Бонев (от 60-ти и 61-ви епизод) |- | 2006 || Неочакван обрат || 13 || || Поетът (в 13-ти епизод) |- | 2004 || Кристални очи (''Occhi di cristallo'') || || [[Италия]] || Пароди |- | 2001 || [[Хълмът на боровинките]] || || || |- | 1994 || [[Коледни апаши]] (тв) || || || |} == Участия в реклами == * Рекламно лице на „Глобул“, 2005 == Роли в озвучаването == # „[[Аз, проклетникът]]“ – Карнавалния баркър, 2010 # „[[Артур и минимоите]]“ – Ийзилоу, 2007 # „[[Братът на мечката]]“ – Овен 2, 2003 # „[[Домът на Фостър за въображаеми приятели]]“ – Уилт/господин Хериман (в останалите епизоди е [[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]), 2009 # „[[Колите]]“ – Филмор, 2006<ref name="dirb">[http://kino.dir.bg/material.php?id=5318 За българските актьори]</ref> # „[[Колите 2]]“ – Филмор, 2011 # „[[Колите 3]]“ – Филмор, 2017 # „[[Феноменалните]]“ – Бърни Кроп, 2004 == Радиопиеси == # 2016 – „Изменници в нощта“ от Петър Маринков и Виктор Пасков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kulturni-novini.info/sections/3/news/23875-letniyat-radio-teatralen-sezon-zapochva-s-premiera|заглавие=Летният радио-театрален сезон започва с премиера|издател=kulturni-novini.info|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> # 2018 – „Звезда без име“ от Михаил Себастиан – режисьор Христо Симеонов-Риндо<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101024177|заглавие=Радиотеатърът с премиера: световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан|издател=bnr.bg|дата=5 октомври 2018|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101264885|заглавие=Световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан през погледа на Радиотеатъра|издател=bnr.bg|дата=26 април 2020|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> == Личен живот == Пеев е братовчед на барабаниста в рок групата „Спринт“ – [[Пейо Пеев]] и чичо на неговата дъщеря – актрисата [[Рая Пеева]]. Също така е женен за актрисата и режисьор в [[Санкт Петербург]] – Ирина Полянская, с която имат една дъщеря – Лияна.<ref name="bnrbg"/> Около 2022 г. Пламен Пеев емигрира в [[Санкт Петербург]],<ref>[https://www.hiclub.bg/Article/12512771 hiclub.bg]</ref> [[Русия]], за да бъде със съпругата си и дъщеря си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/13416212|заглавие=18 години хъшовете на Морфов неистово викат „Да живее България!“|издател=24chasa.bg|дата=12 януари 2023|достъп_дата=15 януари 2023}}</ref><ref>[https://bnt.bg/news/vasil-filmat-vdahnoven-ot-istinska-istoriya-v335632-313873news.html bnt.bg]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|1272733}} {{СОРТКАТ:Пеев, Пламен}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в Хасково]] [[Категория:Българи в Русия]] jcbofi1fe4fezsa75cg6lthhkikdaj4 0 379849 12214776 12171876 2024-04-26T06:37:53Z 78.154.15.83 Промяна, която налагам е върху актуалността на статута на този човек. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Станислав Семерджиев | категория = драматург | описание = български сценарист | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Пловдив]], [[България]] | починал-място = | националност = {{България}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Станислав Семерджиев''' е български [[сценарист]] и бивш [[ректор]] на [[НАТФИЗ]], избиран четирикратно: 2003-2007; 2007-2011; 2015-2019; 2020-2024; <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://natfiz.bg/rektor/|заглавие=Ректор, НАТФИЗ|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Държавна сигурност == През 2012 г. [[Комисия по досиетата|Комисията по досиетата]] обявява, че през 1986 г. Станислав Семерджиев е вербуван за сътрудник на Държавна сигурност от управлението за „борба с идеологическата диверсия“ (шесто управление, отдели I и III) в качеството си на агент. Използвал е псевдонимите ''Тодор'' и ''Янко''.<ref>{{cite web | year = 2012 | url = http://desebg.com/images/stories/Komdos/2_mandat-2012-pdf/2-61-NATFIZ.pdf | title = Решение №2 – 61 от 21.08.2012 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 18 декември 2016}}</ref> 4 години по-късно личното и работното му дело са унищожени, когато е снет от оперативния отчет.<ref>[http://www.desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=852:2012-08-21-14-19-57&catid=32:2011-01-06-11-43-25&Itemid=44 Доскорошният ректор на НАТФИЗ – агент на Шесто]</ref> == Филмография == * „[[Филип (филм)|Филип]]“ (тв, 2004) * „[[Хотел България (филм)|Хотел България]]“ (2004) * „Авантюрата Хамлет“ (2008) * „Времето е наше“ (a.k.a. „Разруха“) (2018) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/name/nm1729404/ Профил в IMDB] * [https://natfiz.bg/stanislav-semerdzhiev/ Профил на Станислав Семерджиев на сайта на НАТФИЗ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111210080624/http://natfiz.bg/bg/staff/stanislav-semerdjiev |date=2011-12-10 }} {{СОРТКАТ:Семерджиев, Станислав}} [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Ректори на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] sv0wnb6gz0saq6fv3b8jae472k2sax2 0 380559 12214745 12211343 2024-04-26T05:44:54Z Sweet 20 218325 /* Участници */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Аз обичам България“ | Име в оригинал = I Love Bulgaria | Лого = O421897527484652.png | px = 160 | Обяснение към снимката = | Жанр = телевизионна игра | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 3)<br>HD 16:9 (4 –) | Формат на звука = | Водещ(и) = Евелина Павлова<br>(1 – 5)<br>[[Александра Сърчаджиева]] (6 –) | Продуцент(и) = | Изпълнителен продуцент = Old School Productions (1– 5) bTV (6 –) | Отговорни сценаристи = Константин Господинов<br>Йордан Атанасов | Актьори = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] (1 – 5)</br>[[bTV]] (6 –) | Излъчване = [[25 март]] [[2011]] г. – | Сезони = 6 | Епизоди = 55 (сезони 1 – 5) | Времетраене = ''с рекламите:''<br>90 минути (1, 3)<br>120 минути (2, 4 – 5)<br>150 минути (6) | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/az-obicham-balgaria/ }} '''„Аз обичам България“''' е телевизионна игра, която се излъчва между 2011 и 2017 г. по [[Нова телевизия]], а от 2024 г. - по [[bTV]]<ref>[https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/zabavnoto-tv-sastezanie-az-obicham-balgarija-s-debjut-v-efira-na-btv-prez-proletta-na-2024-g.html Забавното ТВ състезание „Аз обичам България“ с дебют в ефира на bTV през пролетта на 2024 г.]</ref>. Шоуто е българска версия на [[Нидерландия|нидерландската]] игра „I Love My Country“, създадена от Джон де Мол и Talpa Media. Водещ по NOVA е Евелина Павлова, а по bTV е [[Александра Сърчаджиева]]. В предаването известни личности играят игри с въпроси, свързани със знанията им за [[България]]. == Формат == Участват 2 отбора от по 3-4 души. По [[NOVA]] отборите са с капитани [[Юлиан Константинов]] (до 48 еп.)/[[Иван Ласкин]] (от 49 до 55 еп.) и [[Андрей Слабаков]], а по [[bTV]] с капитани [[Камен Алипиев|Камен Алипиев - Кедъра]] и [[Александър Кадиев]]. Останалите 2-3-ма във всеки отбор се сменят за всеки епизод. Двата екипа се състезават помежду си, като победа във всеки кръг носи различен брой точки. Печели отборът, който е събрал повече точки. Наградата обикновено е продукт от българско производство. == Сезони == {|class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 0px" colspan="2"|Сезон ! style="padding: 0px 4px"|ТВ канал ! style="padding: 0px 4px"|Водещ ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"|Капитани ! style="padding: 0px 8px"|ТВ сезон ! style="padding: 0px 5px"|Епизоди ! style="padding: 0px 30px"|Премиера ! style="padding: 0px 30px"|Финал ! style="padding: 0px 8px"|Излъчване ! style="padding: 0px 5px"|Времетраене |- |bgcolor="pinkblue" height="10px"| |'''1''' |rowspan="6" | [[NOVA]] |rowspan="6" | Евелина Павлова |rowspan="5" | [[Юлиан Константинов]] |rowspan="6" | [[Андрей Слабаков]] |2011</br>(пролет) |12 |25 март |10 юни |rowspan="2" | петък, 20:00 |70 минути</br><small>(без рекламите)</small> |- |bgcolor="pinkblue" height="10px"| |'''2''' |2011</br>(есен) |rowspan="2" |13 |26 септември |9 декември |rowspan="5" | 90 минути</br><small>(без рекламите)</small> |- |bgcolor="pinkblue" height="10px"| |'''3''' |2012</br>(пролет) |16 март |1 юни |петък, 21:00 |- |bgcolor="pinkblue" height="10px"| |'''4''' |2016</br>(есен) |4 |18 ноември |9 декември |петък, 20:00 |- |bgcolor="pinkblue" height="10px"| |rowspan="2"|'''5''' |rowspan="2"|2017</br>(пролет) |rowspan="2"|13 |rowspan="2"|10 март |rowspan="2"|26 май |rowspan="2"|петък, 21:00 |- |bgcolor="pinkblue" height="10px"| |[[Иван Ласкин]] |- |bgcolor="2E8B57" height="10px"| |'''6''' |[[bTV]] |[[Александра Сърчаджиева]] |[[Камен Алипиев]] |[[Александър Кадиев]] |2024</br>(пролет) | |23 февруари |май |петък, 20:00 |110 минути</br><small>(без рекламите)</small> |- |} == Сезон 1 == Водещ: Евелина Павлова Капитани: [[Юлиан Константинов]] и [[Андрей Слабаков]] Излъчване: петък, 20:00 – 21:30 === Кръгове === '''Музикална задача''' – Оркестърът в студиото изсвирва мелодия на популярна българска песен. Който пръв се сети името на песента и нейния изпълнител, трябва да натисне бутона. Ако е отговорил правилно, отборът му получава 2 точки, ако не – точките автоматично отиват в другия отбор. Музикална задача има след всеки кръг. '''Кръг 1''' – Кино и телевизия – Участниците отговарят на въпроси, свързани с българското кино и телевизия. Всеки верен отговор носи 2 точки. '''Кръг 2''' – Отново на училище – Всеки отбор трябва да разгадае една 9- или 11-буквена дума, в която има отворена само 1 буква. За да отворят още букви, участниците отговарят на въпроси – за всеки по 2. Ако дадат верен отговор, получават нова буква и 1 точка. След последния 8-и въпрос отборът, който познае думата печели допълнителни 3 точки. '''Кръг 3''' – Жълтини – Капитанът и още един участник от отбора си слагат слушалки, за да не чуват историята. Един от участниците получава измислена история. В историята има 10 ключови думи. Той я прочита на другия участник без слушалки, който трябва да запомни ключовите думи. Тогава участникът без слушалки, разказва по спомен историята на един от участниците със слушалки. Участникът, който си е махнал слушалките, разказва историята на капитана. Накрая капитанът разказва историята, като се стреми да каже повечето ключови думи. '''Кръг 4''' – Спорт – Участниците отговарят на въпроси, свързани с българския спорт и спортните успехи. Всеки верен отговор носи 2 точки. '''Кръг 5''' – Прочути сънародници – Всеки капитан получава имена на популярни личности и има 2 минути, в които с различни асоциации и факти за тези хора ще подскаже на съотборниците си, за да могат те да познаят имената им. Капитанът няма право да назовава самото име или части от него. '''Кръг 6''' – Рожден ден – Участникът в студиото, който е с най-близка рождена дата до деня на записа на предаването, получава подарък – бомба. Времето за игра е 3 минути и 13 секунди. Рожденикът получава подаръка-бомба и трябва да отговори на въпрос. Ако е отговорил правилно, предава подаръка на играча вляво. Всеки верен отговор носи по 1 точка на съответния отбор. Когато бомбата гръмне, отборът на участника, който я държи, губи всички спечелени в кръга точки. '''Кръг 7''' – Колелото (Средностатистическия българин) – На колелото има сектори с възможност за победа на от 1 до 50 точки. Водещата задава 4 въпроса, по 2 на всеки отбор. При верен отговор, капитанът върти колелото. При грешен – правото да върти отива в другия отбор. Всяко число, на което спре колелото, ще бъде прибавено във формата на точки към резултата на отбора. Въпросите са с отговор процент на базата на проучване, направено специално за предаването. Отборът, към който е въпросът, отговаря с процент. Другият отбор казва съответно дали според тях процентът е по-голям или по-малък. === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод !! Отбор Юлиан Константинов !! Отбор Андрей Слабаков |- | 1 || style="background: gold"|[[Крум Савов]], [[Катерина Евро]] и [[Даниел Вълчев]] || Мая Савова, [[Цонко Цонев]] и [[Петър Курумбашев]] |- | 2 || style="background: gold"|[[Ромина Андонова]], [[Андрей Арнаудов]] и [[Иво Танев]] || [[Поли Генова]], [[Иван Христов]] и [[Веселин Маринов]] |- | 3 || style="background: gold"|[[Виктория Терзийска]], [[Владимир Каролев]] и [[Нели Рангелова]] || [[Кали (певица)|Кали]], [[Ники Кънчев]] и [[Йордан Караджов]] |- | 4 || style="background: gold"|[[Алисия]], [[Филип Аврамов]] и [[Латинка Петрова]] || [[Бони]], [[Любомир Ганев]] и [[Янка Рупкина]] |- | 5 || style="background: gold"|[[Мира Добрева]], [[Румен Луканов]] и [[Кристина Димитрова]] || [[Мариана Попова]], [[Тодор Славков]] и [[Орлин Горанов]] |- | 6 || style="background: gold"|[[Фахрадин Фахрадинов]], [[Мая Бежанска]] и [[Йорданка Христова]] || [[Райна]], [[Стефан Вълдобрев]] и [[Таня Богомилова]] |- | 7 || style="background: gold"|[[Екатерина Михайлова (певица)|Екатерина Михайлова]], [[Евгени Иванов (волейболист)|Евгени Иванов]] и [[Нана Гладуиш]] || [[Здравко Желязков]], [[Александър Попов (волейболист)|Александър Попов]] и Яна Грудева |- | 8 || [[Люси Дяковска]], [[Димитър Цонев]] и [[Мира Радева]] || style="background: gold"|[[Нети]], [[Дони]] и [[Марта Вачкова]] |- | 9 || [[Ути Бъчваров]], [[Йоана Буковска]] и [[Ангел Джамбазки]] || style="background: gold"|[[Тончо Токмакчиев]], [[Десислава Банова]] и Владимир Кисьов |- | 10 || style="background: gold"|[[Георги Мамалев]], [[Мария (певица)|Мария]] и Ирина Сарачинова || [[Стефан А. Щерев]], [[Тони Димитрова]] и [[Цветелина Янева]] |- | 11 || style="background: gold"|[[Васил Найденов]], [[Васко Василев]] и [[Симона Пейчева]] || [[Богдана Карадочева]], [[Любо Киров]] и [[Евгения Раданова]] |- | 12 || [[Тити Папазов]], [[Деси Слава]] и [[Галя (певица)|Галя Курдова]] || style="background: gold"|[[Георги Младенов (баскетболист)|Георги Младенов]], [[Глория]] и [[Драгомир Драганов]] |} == Сезон 2 == Водещ: Евелина Павлова Капитани: [[Юлиан Константинов]] и [[Андрей Слабаков]] Излъчване: петък, 20:00 – 22:00 === Кръгове === '''Музикална задача''' – Оркестърът в студиото изсвирва мелодия на популярна българска песен. Който пръв се сети името на песента и нейния изпълнител, трябва да натисне бутона. Ако е отговорил правилно, отборът му получава 2 точки, ако не – точките автоматично отиват в другия отбор. Музикална задача има след всеки кръг. '''Кръг 1''' – Кино и телевизия – Участниците отговарят на въпроси, свързани с българското кино и телевизия. Всеки верен отговор носи 2 точки. '''Кръг 2''' – На простора щум се вдига – Участниците трябва да закачат на простора в студиото отговорите на задачата. Тя обикновено е да подредят по големина или по важност и тн. дадените отговори. '''Кръг 3''' – Отново на училище – Всеки отбор трябва да разгадае една 9-, 11- или 13-буквена дума, в която има отворена само 1 буква. За да отворят още букви, участниците отговарят на въпроси – за всеки по 2. Ако дадат верен отговор, получават нова буква и 1 точка. След последния 8-и въпрос отборът, който познае думата печели допълнителни 3 точки. '''Кръг 4''' – Прочути сънародници – Всеки капитан получава имена на популярни личности и има 2 минути, в които с различни асоциации и факти за тези хора ще подскаже на съотборниците си, за да могат те да познаят имената им. Капитанът няма право да назовава самото име или части от него. '''Кръг 5''' – Залози – Всеки отбор прави залог от точки. Водещата има списък с определения брой верни отговори – те могат да бъдат синоними на думи, заглавия на стихотворения на известен автор и тн. Участниците трябва да познаят толкова отговори, колкото точки са заложили. Времето на играта е 1 минута. Ако отбора не може да изброи толкова отговори, колкото точки са заложили, заложените точки автоматично отиват в другия отбор. '''Кръг 6''' – Спорт – Участниците отговарят на въпроси, свързани с българския спорт и спортните успехи. Всеки верен отговор носи 2 точки. '''Кръг 7''' – Рожден ден – Участникът в студиото, който е с най-близка рождена дата до деня на записа на предаването, получава подарък – бомба. Времето за игра е 3 минути и 13 секунди. Рожденикът получава подаръка-бомба и трябва да отговори на въпрос. Ако е отговорил правилно, предава подаръка на играча вляво. Всеки верен отговор носи по 1 точка на съответния отбор. Когато бомбата гръмне, отборът на участника, който я държи, губи всички спечелени в кръга точки. '''Кръг 8''' – Колелото (Средностатистическия българин) – На колелото има сектори с възможност за победа на от 1 до 50 точки. Водещата задава 4 въпроса, по 2 на всеки отбор. При верен отговор, капитанът върти колелото. При грешен – правото да върти отива в другия отбор. Всяко число, на което спре колелото, ще бъде прибавено във формата на точки към резултата на отбора. Въпросите са с отговор процент на базата на проучване, направено специално за предаването. Отборът, към който е въпросът, отговаря с процент. Другият отбор казва съответно дали според тях процентът е по-голям или по-малък. === Специално издание === На 31 декември се излъчва новогодишно издание на шоуто. Излъчва се от 21:00 часа. === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод !! Отбор Юлиан Константинов !! Отбор Андрей Слабаков |- | 1 || style="background: gold"|Валерия Велева, [[Венета Райкова]] и [[Борислав Чучков]] || [[Прошко Прошков]], [[Лазара Златарева]] и [[Белослава]] |- | 2 || style="background: gold"|[[Силвия Кацарова]], [[Теодор Салпаров]] и Деляна Маринова - Джуджи || [[Искра Радева]], [[Пламен Кралев]] и Ива Екимова |- | 3 || [[Петър Стойчев]], [[Мария Илиева]] и [[Деян Каменов]] || Витомир Саръиванов, [[Поли Генова]] и [[Владимир Каролев]] |- | 4 || [[Дичо (певец)|Дичо]], Елица Котева и [[Богдан Томов]] || [[Део]], [[Иван Манчев]] и Лили Вучкова |- | 5 || Магомед Алиев - Мага, [[Милена Маркова|Милена Маркова - Маца]] и Зейнеб Маджурова || [[Васко Василев]], [[Невена Бозукова|Невена Бозукова - Неве]] и Стойка Стефанова |- | 6 || [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]], [[Теди Кацарова]] и Аделина Банакиева || [[Чочо Попйорданов]], [[Теодора Духовникова]] и [[Ники Кънчев]] |- | 7 || [[Ива Дойчинова]], [[Елица Тодорова]] и [[Стефан Софиянски]] || [[Искра Ангелова]], [[Графа]] и [[Тити Папазов]] |- | 8 || Мая Савова, [[Лияна]] и [[Николай Илиев (актьор)|Николай Илиев]] || Вихра Христова, [[Кали (певица)|Кали]] и [[Дарин Ангелов]] |- | 9 || [[Нона Йотова]], [[Етиен Леви]] и [[Юлияна Дончева]] || [[Нели Рангелова]], [[Иван Лечев]] и [[Йоанна Драгнева]] |- | 10 || [[Веселин Маринов]], [[Райна]] и [[Йордан Йовчев]] || [[Велислав Вуцов]], [[Йорданка Христова]] и [[Детелин Далаклиев]] |- | 11 || [[Маргарита Хранова]], [[Владимир Береану]] и [[Елен Колева]] || [[Йорданка Фандъкова]], [[Атанас Пенев]] и [[Лора Караджова]] |- | 12 || [[Николина Чакърдъкова]], [[Орлин Горанов]] и [[Александър Кадиев]] || [[Димитър Туджаров|Димитър Туджаров - Шкумбата]], [[Камен Воденичаров]] и [[Катерина Евро]] |- | 13 || [[Преслава]], [[Галена]] и [[Румен Луканов]] || [[Чочо Попйорданов]], [[Васил Найденов]] и [[Богдана Карадочева]] |} == Сезон 3 == Водещ: Евелина Павлова Капитани: [[Юлиан Константинов]] и [[Андрей Слабаков]] Излъчване: петък, 21:00 – 22:30 === Кръгове === '''Музикална задача''' – Оркестърът в студиото изсвирва мелодия на популярна българска песен. Който пръв се сети името на песента и нейния изпълнител, трябва да натисне бутона. Ако е отговорил правилно, отборът му получава 2 точки, ако не – точките автоматично отиват в другия отбор. Музикална задача има след всеки кръг. '''Кръг 1''' – Кино и телевизия – Участниците отговарят на въпроси, свързани с българското кино и телевизия. Всеки верен отговор носи 2 точки. '''Кръг 2''' – Отново на училище – Всеки отбор трябва да разгадае една 9-, 11- или 13-буквена дума, в която има отворена само 1 буква. За да отворят още букви, участниците отговарят на въпроси – за всеки по 2. Ако дадат верен отговор, получават нова буква и 1 точка. След последния 8-и въпрос отборът, който познае думата печели допълнителни 3 точки. '''Кръг 3''' – Раул – Кубинецът Раул Торес изпълнява българска песен, която двата отбора трябва да познаят. При правилен отговор, се печелят 2 точки, при грешен отговор отиват в отсрещния отбор. '''Кръг 4''' – Прочути сънародници – Всеки капитан получава имена на популярни личности и има 2 минути, в които с различни асоциации и факти за тези хора ще подскаже на съотборниците си, за да могат те да познаят имената им. Капитанът няма право да назовава самото име или части от него. '''Кръг 5''' – Уста моя, враг мой – Участват по двама участника от отбор, като на единият са му завързани очите. Показва се снимка на известна личност, която другият участник трябва да обясни. Дадени са 10 думи, които са забранени и ако бъдат използвани, се отнема 1 точка. Ако известената личност бъде позната, отборът печели 10 точки. '''Кръг 6''' – Спорт – Участниците отговарят на въпроси, свързани с българския спорт и спортните успехи. Всеки верен отговор носи 2 точки. '''Кръг 7''' – Рожден ден – Участникът в студиото, който е с най-близка рождена дата до деня на записа на предаването, получава подарък – бомба. Времето за игра е 3 минути и 13 секунди. Рожденикът получава подаръка-бомба и трябва да отговори на въпрос. Ако е отговорил правилно, предава подаръка на играча вляво. Всеки верен отговор носи по 1 точка на съответния отбор. Когато бомбата гръмне, отборът на участника, който я държи, губи всички спечелени в кръга точки. '''Кръг 8''' – Колелото (Средностатистическия българин) – На колелото има сектори с възможност за победа на от 1 до 50 точки. Водещата задава 4 въпроса, по 2 на всеки отбор. При верен отговор, капитанът върти колелото. При грешен – правото да върти отива в другия отбор. Всяко число, на което спре колелото, ще бъде прибавено във формата на точки към резултата на отбора. Въпросите са с отговор процент на базата на проучване, направено специално за предаването. Отборът, към който е въпросът, отговаря с процент. Другият отбор казва съответно дали според тях процентът е по-голям или по-малък. === Специално издание === На 3 март 2012 г. се излъчва специално издание на шоуто по случай 134 години от [[Освобождението]]. Излъчва се от 20:00 часа. === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод !! Отбор Юлиан Константинов !! Отбор Андрей Слабаков |- | 1 || [[Даниел Вълчев]], [[Симона Пейчева]] и [[Борис Дали]] || [[Бойко Василев]], [[Марта Вачкова]] и Стефан Стойчев |- | 2 || [[Джена]], [[Евгения Калканджиева]] и [[Крум Савов]] || [[Константин (певец)|Константин]], Надежда Стоянова и [[Камен Алипиев|Камен Алипиев - Кедъра]] |- | 3 || [[Иван Ласкин]], [[Александра Сърчаджиева]] и Гергана Дончева || [[Красимир Каракачанов]], Яна Грудева и [[Кристина Димитрова]] |- | 4 || style="background: gold"|Преслава Пейчева, Ясен Велчев и [[Калина Крумова]] || style="background: gold"|Стефания Кочева, [[Орлин Павлов]] и [[Тервел Пулев]] |- | 5 || [[Анета Сотирова]], [[Благовест Аргиров]] и Иван Черкезов || [[Белослава]], [[Ицо Хазарта]] и Драгомир Симеонов |- | 6 || [[Тони Димитрова]], [[Рафи Бохосян]] и Ваня Пейчева || [[Иван Гарелов]], Павел Владимиров и [[Никол Станкулова]] |- | 7 || [[Ути Бъчваров]], [[Станимир Гъмов]] и [[Таня Карабелова]] || [[Мартин Карбовски]], [[Явор Гигов]] и [[Джина Стоева]] |- | 8 || Саня Борисова, Ивайло Калоянчев и [[Георги Мамалев]] || [[Емилия (певица)|Емилия]], Мария Грубешлиева - Муки и [[Стефан А. Щерев]] |- | 9 || [[Милко Калайджиев]], [[Георги Любенов]] и [[Любомир Ковачев]] || [[Глория]], [[Велислав Павлов]] и Георги Борисов |- | 10 || [[Графа]], [[Рут Колева]] и Миодраг Иванов || [[Дони]], [[Нети]] и [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] |- | 11 || [[Николай Урумов]], Златка Димитрова и [[Петя Буюклиева]] || [[Димитър Туджаров|Димитър Туджаров - Шкумбата]], [[Мариана Попова]] и [[Богдан Томов]] |- | 12 || [[Трайчо Трайков]], [[Мая Нешкова]] и [[]] || [[]], [[Кичка Бодурова]] и Деляна Маринова - Джуджи |- | 13 || [[Таня Богомилова]], [[Николай Бухалов]] и [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]] || [[Мария Гроздева]], [[Петър Лесов]] и [[Янко Русев]] |} == Сезон 4 == Водещ: Евелина Павлова Капитани: [[Юлиан Константинов]] и [[Андрей Слабаков]] Излъчване: петък, 20:00 – 22:00 === Кръгове === '''Музикална задача''' – Оркестърът в студиото изсвирва мелодия на популярна българска песен. Който пръв се сети името на песента и нейния изпълнител, трябва да натисне бутона. Ако е отговорил правилно съответния отбор получава 2 точки, ако не – точките автоматично отиват в другия отбор. Музикална задача има след всеки кръг. '''Кръг 1''' – Отново на училище – Всеки отбор трябва да разгадае една 9-, 11- или 13-буквена дума, в която има отворена само 1 буква. За да отворят още букви, участниците отговарят на въпроси – за всеки по 2. Ако дадат верен отговор, получават нова буква и 1 точка. След последния 8-и въпрос отборът, който познае думата печели допълнителни 3 точки. '''Кръг 2''' – Букварче мое – Всеки отбор трябва да разгадае една 4-буквена дума, като за целта те слагат специални очила, с които не виждат, а само опипват коя буква държат в ръцете си. За всяка позната дума получават по 1 точка. Времето за игра е 2 минути. '''Кръг 3''' – Българската следа – Участниците отговарят на въпроси, свързани с исторически факти. Всеки верен отговор носи 1 точка. '''Кръг 4''' – Нарисувай това – Капитаните от всеки отбор избират по един участник, който трябва да нарисува на стъклото известни български поговорки или заглавия на филми и песни. По време на играта рисуващият няма право да използва думи, букви или цифри. За всяка позната рисунка отборът получава по 1 точка. Времето за игра е 2 минути. '''Кръг 5''' – Петилетката в 60 секунди '''Кръг 6''' – Прочути сънародници – Всеки капитан получава имена на популярни личности и има 2 минути, в които с различни асоциации и факти за тези хора ще подскаже на съотборниците си, за да могат те да познаят имената им. Капитанът няма право да назовава самото име или части от него. '''Кръг 7''' – Рожден ден – Участникът в студиото, който е с най-близка рождена дата, до деня на записа на предаването получава подарък – бомба. Времето за игра е 3 минути и 13 секунди. Рожденикът получава подаръка-бомба и трябва да отговори на въпрос, ако е отговорил правилно предава подаръка на играча вляво. Всеки верен отговор носи по 1 точка на съответния отбор. Когато бомбата гръмне, който я държи губи всиките си точки спечелени за отбора в този кръг. '''Кръг 8''' – Митичното колело (Средностатистическия българин) – На колелото има сектори с възможност за победа на от 1 до 50 точки. Водещата задава 4 въпроса, по 2 на всеки отбор. При верен отговор, капитанът върти колелото. При грешен – правото да върти отива в другия отбор. Всяко число, на което спре колелото, ще бъде прибавено във формата на точки към резултата на отбора. Въпросите са с отговор процент на базата на проучване, направено специално за предаването. Отборът, към който е въпросът, отговаря с процент. Другият отбор казва съответно дали според тях процентът е по-голям или по-малък. '''Кръг 9''' – Удави капитана === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод !! Отбор Юлиан Константинов !! Отбор Андрей Слабаков |- | 1 || style="background: gold"|[[Веселин Маринов]], [[Станимир Гъмов]] и [[Калина Крумова]] || [[Галин (певец)|Галин]], [[Румен Угрински]] и [[Дария Симеонова]] |- | 2 || style="background: gold"|[[Никол Станкулова]], [[Ваня Джаферович]] и Валентина Войкова || [[Янка Рупкина]], [[Герасим Георгиев – Геро]] и [[Прея]] |- | 3 || [[Иван Манчев]], [[Милица Гладнишка]] и [[Димо Алексиев]] || style="background: gold"|[[Марта Вачкова]], [[Димитър Туджаров|Димитър Туджаров - Шкумбата]] и Гергана Малкоданска |- | 4 || style="background: gold"|[[Екатерина Михайлова (певица)|Екатерина Михайлова]], Даниел Петканов и [[Латинка Петрова]] || [[Здравко Желязков]], Габриела Кирова и [[Мария Гроздева]] |} == Сезон 5 == Водещ: Евелина Павлова Капитани: [[Юлиан Константинов]] (до 6 еп.)/[[Иван Ласкин]] (от 7 до 13 еп.) и [[Андрей Слабаков]] Излъчване: петък, 21:00 – 23:00 === Кръгове === '''Музикална задача''' – В студиото прозвучава популярна българска песен. Чува се и текстът, и мелодията – само че на обратно. Който пръв се сети името на песента и нейния изпълнител, трябва да натисне бутона. Ако е отговорил правилно, отборът му получава 2 точки, ако не – точките автоматично отиват в другия отбор. Музикална задача има след всеки кръг. '''Кръг 1''' – Отново на училище – Всеки отбор трябва да разгадае една 9-, 11- или 13-буквена дума, в която има отворена само 1 буква. За да отворят още букви, участниците отговарят на въпроси – за всеки по 2. Ако дадат верен отговор, получават нова буква и 1 точка. След последния 8-и въпрос отборът, който познае думата печели допълнителни 3 точки. '''Кръг 2''' – Букварче мое – Всеки отбор трябва да разгадае една 4-буквена дума, като за целта те слагат специални очила с които не виждат, а само опипват коя буква имат в ръцете си. За всяка позната дума получават по 1 точка. Времето за игра е 2 минути. '''Кръг 3''' – Нарисувай това – Капитаните от всеки отбор избират по един участник, който трябва да нарисува на стъклото известни български изрази или заглавия. По време на играта рисуващият няма право да използва думи, букви или цифри. За всяка позната рисунка получават по 1 точка. Времето за игра е 3 минути. '''Кръг 4''' – Българската следа – Участниците отговарят на въпроси, свързани с исторически факти. Всеки верен отговор носи 1 точка. '''Кръг 5''' – Златни ти уста – Всеки капитан получава картончета с думи и има 2 минути, в които с уста казва различни думи по срички. През това време останалите участници от отбора му са със слушалки, през който се чува силна музика, за да не чуват какво казва капитана. За всяка позната дума се печели 1 точка. '''Кръг 6''' – Ред по ред – Водещата чете в разбъркан ред стихове от 5 популярни български песни. Който пръв се сети името на песента и нейния изпълнител, трябва да натисне бутона. Ако е отговорил правилно, отборът му получава 1 точка, ако не – точката автоматично отива в другия отбор. '''Кръг 7''' – Прочути сънародници – Всеки капитан получава имена на популярни личности и има 2 минути, в които с различни асоциации и факти за тези хора ще подскаже на съотборниците си, за да могат те да познаят имената им. Капитанът няма право да назовава самото име или части от него. '''Кръг 8''' – Рожден ден – Участникът в студиото, който е с най-близка рождена дата, до деня на записа на предаването получава подарък – бомба. Времето за игра е 3 минути и 13 секунди. Рожденикът получава подаръка-бомба и трябва да отговори на въпрос, ако е отговорил правилно предава подаръка на играча вляво. Всеки верен отговор носи по 1 точка на съответния отбор. Когато бомбата гръмне, който я държи губи всиките си точки спечелени за отбора в този кръг. '''Кръг 9''' – Митичното колело (Средностатистическия българин) – На колелото има сектори с цифри от 1 до 50, които значат точки. Водещата задава 4 въпроса, по 2 на всеки отбор. При верен отговор, капитанът върти колелото. При грешен – правото да върти отива в другия отбор. Всяко число, на което спре колелото, ще бъде прибавено във формата на точки към резултата на отбора. Въпросите са с отговор процент на базата на проучване, направено специално за предаването. Отборът, към който е въпросът отговаря с процент. Другият отбор казва съответно дали според тях процентът е по-голям или по-малък. '''Кръг 10''' – Удави капитана (до 7 еп.)/Спукана ти е работата (от 9 до 13 еп.) === Специално издание === На 3 март 2017 г. се излъчва специално издание на шоуто по случай 139 години от освобождението. Излъчва се от 21:00 часа. === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод !! Отбор Юлиан Константинов !! Отбор Андрей Слабаков |- | 1 || [[Орлин Горанов]], [[Тони Димитрова]] и [[Михаела Филева]] || style="background: gold"|[[Виктор Николаев]], [[Анна Цолова]] и Богомил Грозев |- | 2 || [[Силвия Кацарова]], [[Владимир Николов (волейболист)|Владимир Николов]] и [[Дара (певица)|Дара]] || style="background: gold"|[[Зорница София]], [[Тервел Пулев]] и Зейнеб Маджурова |- | 3 || style="background: gold"|[[Петя Буюклиева]], [[Дивна]] и [[Силвестър Силвестров]] || [[Богдан Томов]], [[Виктория Терзийска]] и [[Невена Пейкова]] |- | 4 || [[Кали (певица)|Кали]], [[Стефан А. Щерев]] и Петър Белберов || style="background: gold"|[[Константин (певец)|Константин]], [[Ваня Щерева]] и Адриан Рачев - Румънеца |- | 5 || [[Кристина Димитрова]], [[Дичо (певец)|Дичо]] и [[Цветомир Иванов]] || style="background: gold"|[[Нели Рангелова]], [[Криско]] и [[Милена Славова]] |- | 6 || [[Маргарита Хранова]], [[Бобо]] и [[Ивайло Захариев]] || style="background: gold"|[[Миглена Ангелова]], [[Кристиан Костов]] и [[Ники Кънчев]] |- ! Епизод !! Отбор Иван Ласкин !! Отбор Андрей Слабаков |- | 7 || style="background: gold"|[[Богдана Карадочева]], [[Боби Ваклинов]] и Деян Топалски || [[Кирил Ефремов]], Ива Екимова и [[Деян Каменов]] |- | 8 || style="background: gold"|[[Ернестина Шинова]], [[Емануела (певица)|Емануела]] и [[Благовест Аргиров]] || [[Александра Сърчаджиева]], [[Сашка Васева]] и [[Играта (рапър)|Ивайло Иванов - Играта]] |- | 9 || style="background: gold"|[[Тити Папазов]], [[Яна Маринова]] и [[Лазара Златарева]] || [[Петър Стойчев]], [[Десислава Банова]] и Боби Касиков |- | 10 || [[Башар Рахал]], Гергана Дончева и Надя Петрова || style="background: gold"|[[Георги Мамалев]], Гергана Турийска и [[Иван Тишев]] |- | 11 || style="background: gold"|[[Ути Бъчваров]], [[Веси Бонева]] и [[Николай Илиев (актьор)|Николай Илиев]] || [[Валентин Михов]], [[Лора Караджова]] и [[Крум Савов]] |- | 12 || [[Ненчо Балабанов]], [[Тита (певица)|Тита]] и Ангел Ковачев || style="background: gold"|[[Таня Богомилова]], [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] и Били Хлапето |- | 13 || [[Милица Божинова]], [[Луна (певица)|Луна]] и [[Наум Шопов-младши]] || style="background: gold"|[[Росица Кирилова]], [[Иво Танев]] и [[Ралица Паскалева]] |} == Сезон 6 == Водещ: [[Александра Сърчаджиева]] Капитани: [[Камен Алипиев]] и [[Александър Кадиев]] Излъчване: петък, 20:00 – 22:30 === Кръгове === '''Музикална задача''' – В студиото прозвучава популярна българска песен. Чува се и текстът, и мелодията – само че на обратно. Който пръв се сети името на песента и нейния изпълнител, трябва да натисне бутона. Ако е отговорил правилно, отборът му получава 2 точки, ако не – точките автоматично отиват в другия отбор. Музикалната задача се провежда през няколко кръга. '''Кръг 1''' – Въпроси и отговори – Участниците отговарят на въпроси, свързани със снимкови и видео материали на разнообразни теми. Всеки верен отговор носи 2 точки. '''Кръг 2''' – Щурец в ухото / Глас народен – Участниците слагат слушалки на ушите си и застават върху интерактивния под, на който са изобразени три кръга - на първия (изобразяващ око), участникът познава дума, обяснявана от другите участници на втория (изобразяващ ръка), който обяснява само с жестове, и на третия (изобразяващ уста), който обяснява говорейки. След познаването на думата, участниците си сменят кръгчетата по часовниковата стрелка. Всеки отбор има право на един пас. Времето е 2 минути. Всяка дума носи 1 точка. / Агитките обясняват чрез жестове думи, които отборите трябва да познаят за 1 минута и 30 секунди. Всеки отбор има право на един пас. Всяка позната дума носи 1 точка. '''Кръг 3''' – Буквуване – Отборите спелуват думи, като всеки казва една буква и следващият по ред продължава. Думите се редуват - първата трябва да се "буквува" отпред назад, а втората - отзад напред и така нататък. Ако думата бъде сбъркана, тя трябва да бъде спелувана отначало, като започва сбъркалият. Времето е 1 минута и 30 секунди. Всяка дума носи 1 точка. '''Кръг 4''' – Изгубени в превода / Детски песни и гатанки – В студиото идва гост, живеещ в населено място със специфичен диалект, и казва думи и изрази, които участниците трябва да разгадаят какво означават. Ако единият отбор сгреши, се дава шанс на противниковия. За всеки правилен отговор се получава 1 точка. / В студиото идва дете, което рецитира кратка част от детска песен или казва гатанка. Участниците трябва да я познаят продължението на текста или отговора на гатанката. При правилен отговор се печелят 2 точки на песен и 1 точка на гатанка. '''Кръг 5''' – Разходка из България – Задават се въпроси, отговори на които са имена на град. Ако отбор сгреши, правото да отговаря отива в отсрещния. Един участник от позналия отбор взима маркер и го поставя върху интерактивния под на мястото, където смята че се намира градът. При правилен отговор се печели 1 точка, а ако маркерът е на правилното място - още 2. / Има 10 снимки, свързани с различни български градове. За 1 минута и 30 секунди всички снимки трябва да бъдат подредени върху интерактивния под на имената на съответните градове. Всеки правилен отговор носи 1 точка. '''Кръг 6''' – Рожден ден – Участникът в студиото, който е с най-близка рождена дата до деня на записа на предаването, получава подарък – бомба. Времето за игра е 3 минути и 30 секунди. Рожденикът получава подаръка-бомба и трябва да отговори на въпрос. Ако е отговорил правилно, предава подаръка на играча вляво. Всеки верен отговор носи по 1 точка на съответния отбор. Когато бомбата гръмне, отборът на участника, който я държи, губи всички спечелени точки през цялата игра и те отиват в другия отбор. '''Кръг 7''' – Художник – Капитаните от всеки отбор избират по един участник, който трябва да нарисува на таблета известни български изрази или заглавия. По време на играта рисуващият няма право да използва думи, букви или цифри. За всяка позната рисунка получават по 2 точки. Времето за игра е 2 минути. '''Кръг 8''' – Отгатни песента – В студиото идват гости от различни националности и изпълняват българска песен, която двата отбора трябва да познаят. При правилен отговор, се печелят 2 точки, при грешен отговор отиват в отсрещния отбор. '''Кръг 9''' – Машина на времето – Всеки отбор има три кутии, които съдържат предмет, свързан с десетилетие, изписано на всяка кутия. Капитанът отваря кутия, вижда предмета и трябва да го обясни, но има забранени думи, които не трябват да бъдат използвани. За познат предмет се печелят 2 точки, ако 1 дума от забранените думи е използвана - 1 точка, а ако са използвани 2 - точките се губят. След отварянето на всички кутии се отваря златната кутия. Преди това обаче участниците отговарят на въпрос и позналият отбор играе за познаването на нейното съдържание. Тази специална кутия носи 4 точки. Времето за познаване на една кутия е 45 секунди. '''Кръг 10''' – Кукловод / Бърза памет – Всеки отбор избира по един "кукловод", който от своя страна избира един участник от другия отбор, играещ ролята на кукла. Кукловодът си помага с тялото на "куклата" за да обясни различни думи на своя отбор. Времето за игра е 2 минути, а всяка позната дума носи 1 точка. / Всеки участник гледа по 2 снимки и за 10 секунди трябва да запомни възможно най-много детайли. Накрая водещата задава въпрос, свързан с изображението, а правилният отговор носи 1 точка. '''Кръг 11''' – Героите сред нас – В студиото влиза гост с голямо постижение. Задавайки въпроси, на които гостът отговаря само с "да" и "не", участниците трябва да познаят в коя сфера е постижението. Отборите се редуват с въпросите - когато отбор получи отрицателен отговор на въпрос, правото за отговор отива в другия. Времето е 2 минути. Правилен отговор носи 5 точки. '''Кръг 12''' – Химията помежду ни – Отборите се редуват помежду си и всеки участник отговаря самостоятелно на въпрос, свързан с интересен факт за България. Въпросите имат 4 възможни отговора. Всеки участник има пред себе си по 4 колбички, обозначени с възможните верни отговори – А, Б, В и Г. Тук участниците имат право да използват помощта само на публиката, но нямат право да се съветват помежду си. След като даденият играч реши коя буква да маркира, той взима колбичката, която според него отговаря на верния отговор и я излива в голямата цветна колба. Ако няма реакция, отговорът е верен, а ако има химична реакция, отговорът е грешен и "избухналият" отбор губи играта. В случай, че всеки от играчите даде верен отговор, отборът печели 10 точки. '''Кръг 13''' – Колелото на съдбата – На колелото има сектори с цифри от 0 до 50, които значат точки. Водещата задава 4 въпроса, по 2 на всеки отбор. При верен отговор, капитанът върти колелото. При грешен – правото да върти отива в другия отбор. Всяко число, на което спре колелото, ще бъде прибавено във формата на точки към резултата на отбора. Въпросите са с отговор число. Отборът, към който е въпросът отговаря с число. Другият отбор казва съответно дали според тях процентът е по-голям или по-малък. След първите 2 въпроса на колелото се поставят сектори със 100 точки и с -20 точки. === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод !! Отбор Камен Алипиев !! Отбор Александър Кадиев |- | 1 || style="background: gold"|[[Галена]] и [[Азис]] || [[Весела Бабинова]] и [[Филип Буков]] |- | 2 || Натали Трифонова и [[Филип Аврамов]] || style="background: gold"|Елена-Антоанета Сергова и Папи Ханс |- | 3 || style="background: gold"|[[Краси Радков]] и [[Светослав Иванов]] || Станислава Ганчева и Филип Атанасов |- | 4 || style="background: gold"|[[София Бобчева]] и [[Рафи Бохосян]] || Десита и [[Анелия Луцинова]] |- | 5 || style="background: gold"|[[Алекс Раева]] и Цветелина Цветкова || Павел Николов и [[Николай Станоев]] |- | 6 || style="background: gold"|[[Албена Михова]] и [[Благовест Аргиров]] || [[Десислава Стоянова (журналист)|Десислава Стоянова]] и [[Светослав Аргиров]] |- | 7 || [[Марта Вачкова]] и [[Михаела Филева]] || style="background: gold"|[[Катерина Евро]] и Александър Таралежков |- | 8 || style="background: gold"|[[Християна Тодорова]] и [[Стефан Вълдобрев]] || [[Климентина Фърцова]] и [[Иван Лечев]] |- | 9 || Бояна Маринова и Илиан Кустев || [[Нона Йотова]] и [[Милица Гладнишка]] |- | 10 || [[]] и [[]] || [[]] и [[]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/az-obicham-balgaria/ Официален уебсайт] * {{Facebook|azobichambulgaria.btv|„Аз обичам България“}} * {{Instagram|azobicham.bulgaria|„Аз обичам България“}} * [https://www.tiktok.com/@az.obicham.bulgaria „Аз обичам България“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/54555/az-obicham-balgarija „Аз обичам България“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/more/61680-az-obicham-balgariya „Аз обичам България“ на VOYO] {{bTV Media Group}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Български телевизионни игри]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] j1rnm7z8dm76rqpkfwhvgdlimooq8jz 4 380778 12214669 12213705 2024-04-26T01:04:04Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на брояча wikitext text/x-wiki 29065 qqp5vnwnr0894rja9n1o8zdzjx2eibt 4 380779 12214668 12213704 2024-04-26T01:04:03Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на датата wikitext text/x-wiki 26 април 2024 8cs9osl7awa96eaae2rqkvp9rbxhyu6 0 381141 12215106 12208969 2024-04-26T11:41:29Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Личности (Кардиф)]]; Добавяне на [[Категория:Родени в Кардиф]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} [[Дейм]] '''Шърли Вероника Беси''' ({{lang|en|Shirley Veronica Bassey}}<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/court_and_social/article6979891.ece The Times] 8 януари 2010. Посетен на 9 януари 2010.</ref>) е [[уелс]]ка певица. Става популярна през [[1950-те]] години и остава такава до края на 20 век, дори и след това.<ref name="Times 1">{{cite news|title=Dame Shirley Bassey: The Performance review – CD reviews – music – Times Online|url=http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/music/cd_reviews/article6895666.ece|accessdate=10 декември 2009|publisher=''News International''|Times Newspapers Ltd''|date=30 октомври 2009|work=Times Online website | location=London | first=Pete | last=Paphides}} „Welsh diva thrives on new material written by artists half her age“</ref> Записва песните към филмите „''[[Голдфингър]]''“ (1964), „''[[Диамантите са завинаги]]''“ (1971) и „''[[Муунрейкър]]''“ (1979) за [[Джеймс Бонд]]. Избрана е от [[ЮНЕСКО]] за творец на мира.<ref name=GuardInt>{{cite news|url=http://www.guardian.co.uk/music/2009/oct/24/shirley-bassey-interview|title=Shirley Bassey Interview|publisher=The Guardian|date=24 октомври 2009|accessdate=20 ноември 2009 | location=London | first=Simon | last=Hattenstone}}</ref><ref name="British Hit Singles & Albums">{{cite book |first= David |last= Roberts |year= 2006 |title= British Hit Singles & Albums |edition= 19th |publisher= Guinness World Records Limited |location= London |isbn= 1-904994-10-5 |pages= 44 – 45}}</ref> Удостоена е с [[Орден на Британската империя|ордена на Британската империя]]. През 2003 година отбелязва 50-годишнината на своята творческа кариера. == Биография == === Детство === Шърли Вероника Беси е шестото и последно дете на Хенри Беси и Илайза Джейн Старт. Родена е в Тайгър Бей, [[Кардиф]], [[Уелс]], със смесено [[Нигерия|нигерийско]] (по баща) и [[Англия|английско]] (по майка) потекло. Второто дете на Илайза и Хенри умира в невръстна възраст, и Шърли се ражда в къща с три сестри, две доведени сестри, и един брат. Учителите и учениците в Морланд Роуд Скул забелязват силния глас на Беси, но дават на момиченцето малко подкрепа: „...всеки ми казваше да млъкна. Даже в училищния хор учителят ми казваше постоянно да отида назад, докато най-накрая не пеех в коридора!“ Един съученик си спомня, че тя пеела рефрена 'Can't Help Lovin' That Man of Mine' от Шоу Боут с такова чувство, че накара учителя си да се чувства дискомфортно. След като напуска Сплот Секъндъри Модърн Скул на 14 години, Беси намира работа в завод, а вечерите и през почивните дни пее в кръчми и клубове. === 1953 – 1959: Зараждане на кариерата === През 1953 г. Беси подписва първия си професионален контракт, съгласно който пее в гастролиращата [[вариете]]тна програма „Спомени за Джолсън“, мюзикъл за живота на [[Ал Джолсън]]. След това е ангажирана в „Горещо от Харлем“, което трае до [[1954]]. Тогава Беси се разочарова от [[шоу бизнес]]а и забременява с Шерън. Бащата никога не е идентифициран, и Шърли отива да отсервира в ресторант в Кардиф. През 1955 г. случайна препоръка до [[Майкъл Съливан]], мениджър на таланти, поставя Беси твърдо на пътеката към мечтаната кариера. Той съзира в Беси талант и решава да я направи звезда. Тя обикаля различни [[Театър|театри]], докато не е намерена от [[Джак Хилтън]], чийто интерес предвещава бъдещите бляскавини. Той я кани да играе в „Такъв е животът“ на Ал Рийд, в театъра [[Аделфи]] в Западния край на [[Лондон]]. Докато трае сезонът, шефът на „Творци и репертоар“ на [[Филипс Рекърдс]] и [[музикален продуцент]] [[Джони Франц]] я забелязва по телевизията, впечатлява се, и ѝ предлага звукозаписен договор. Беси записва първия си сингъл, наречен ''Burn My Candle'', и Филипс го издава през февруари [[1956]] г., когато Беси е на 19. Поради провокативния текст, [[Би Би Си]] я забранява, но въпреки това се продава добре. Тя е подкрепена от мощната интерпретация на ''[[Stormy Weather]]''. Следват още [[Сингъл|сингли]], и през февруари 1957 г. Беси има първи хит с ''[[The Banana Boat Song]]'', достигайки номер 8 в [[Британската класация за сингли]]. През тази година тя записва под ръководството на американския продуцент [[Мич Милър]] в [[Ню Йорк]] за [[Кълъмбия Рекърдс]]. Неин е сингълът ''If I Had a Needle and Thread'' и ''Tonight My Heart She Is Crying''. Пътува до [[Лас Вегас]], за да направи театралния си дебют в [[Ел Ранчо Вегас]]. В средата на [[1958]] г. записва два сингъла, които стават класика в каталога ѝ. ''As I Love You'' е издаден като „Б“-страна на друга балада, ''Hands Across the Sea''; той не се продава добре отначало, но след случайна поява в [[Паладиум]] в Лондон нещата се подобряват. През януари достига номер 1 и остава там четири седмици. Така се превръща в първия [[хит номер едно]] от уелски творец. Беси също записва ''Kiss Me, Honey Honey, Kiss Me'' по това време и докато ''As I Love You'' се надпреварва в класациите, това е повторено от това парче, и двете песни са в първата тройка по това време. След няколко седмици Беси подписва с Кълъмбия на [[Ий Ем Ай]], и втората фаза в звукозаписната ѝ кариера започва. === 1960 – 1979: Успехи и пробив === В началото и средата на 60-те Беси записва няколко хита в британските класации, и пет албума попадат в Топ 15. Нейният запис от 1960 г. на ''As Long As He Needs Me'' на [[Лайнъл Барт|Лайнъл-Бартовия]] „Оливър!“ достига номер 2, и прекарва 30 седмици в класациите. На [[13 ноември]] [[1960]] г. Беси прави дебютното си представление по американската телевизия, като гостува на Шоуто на [[Ед Съливан]]. През 1962 г. съвместна работа с Нелсън Ридъл и оркестъра му водят до албума ''Let's Face the Music'' (№12) и сингъла ''What Now My Love'' (№5). Други хитове от първата десетка от това време са вторият ѝ хит номер едно, двойният ''Reach for the Stars'' и ''Climb Ev'ry Mountain'' (1961), ''I'll Get By'' (1961) и кавър версия на хита на [[Бен Кинг|Бен И. Кинг]] ''I (Who Have Nothing)'' през [[1963]] г. През този период Беси се появява на корицата на списание Ебъни, и пее на гала концерт във Вашингтон, за да чества края на втората година от мандата на [[Джон Кенеди]]. През [[1965]] г. Беси се радва на единствения си Топ 40 хит в Хот 100 на Билборд, заглавната песен от филма за [[Джеймс Бонд]] [[Голдфингър]]. Сингълът достига номер 8, а оригиналният саундтрак към филма завоюва първата позиция в САЩ през същата година. През 1965 г. пее заглавната песен от пародията за Джеймс Бонд, филма Елиминаторът, и има концертен албум от Топ 20, записан по време на изцяло разпродадена проява в лондонския клуб Пигал. След 1964 г. ''Goldfinger'' поставя незаличим отпечатък върху кариерата ѝ: писанията към албумните бележки на Юбилейния 25-годишен албум ''Clayton'' (1978) гласят, че: "Възприемането в Америка е значително подпомогнато от огромната популярност на Goldfinger...Но тя вече се е утвърдила там още през 1961 г., в кабаре в [[Ню Йорк]]. Голям е успехът и в [[Лас Вегас]]... 'Предполагам, че трябва да се чувствам наранена, тъй като никога не станах велика в Америка на звукозапис след „Goldfinger“... Но, като концерти, аз винаги бях разпродадена.'..." Това е отразено във факта, че Беси има само една солова дългосвиреща плоча в Топ 20 в американска класация (ритъм енд блус, ''Live at Carnegie Hall''), и технически тя е [[еднохитово чудо]], тъй като се появява само веднъж в Топ 40 в Хот 100 на Билборд, с ''Goldfinger''. Но след тази песен, британските ѝ продажби също започват да пропадат: само два от синглите ѝ достигат британския Топ 40, положение, което се запазва до 1970 г. Тя подписва с Юнайтед Артистс, и първият ѝ албум за този лейбъл, ''I've Got a Song for You'' ([[1966]]) стои една седмица в класацията. Оттогава до 1970 г. само два албума пробиват в класациите, един от които е [[сборен диск]]. През 1967 г. е издаден един от най-популярните ѝ сингли, ''Big Spender'', който насмалко достига Топ 20 на Обединеното кралство. Беси започва живот като данъчен емигрант през 1968, и не ѝ е разрешено да се върне на Албиона близо две години. През 1968 г., на фестивала в Сан Ремо, Италия, тя изпълнява ''La Vita'', италианска песен на Бруно Канфора и Антонио Амури, с текст пренаписан на английски от Норман Нюъл специално за случая. Нейната версия на песента с припев на италиански става хит в Топ 40 на италианската класация, и Беси записва още няколко песни на италиански, някои от които се появяват на италиански албум, наречен ''La vita'' (1968). (По-късно, Нюъл пише английски текстове за останалата част от ''La vita'', и резултатът е ''This Is My Life''). Но британските ѝ продажби продължават да страдат. [[Файл:TV-opnamen van Engelse zangeres Shirley Bassey, Bestanddeelnr 924-1642.jpg|мини|ляво|На концерт на 11 януари 1971 г.]] Триумфалното завръщане на Беси на Острова се случва през 1970, което води до един от най-успешните периоди в кариерата ѝ. През същата година тя се завръща в родината си, счупвайки рекорда за брой изпълнения в нощния клуб „Ток ъф дъ Таун“. Също през тази година тя пуска на пазара албума ''Something'', в който използва нов стил, преход от традиционния поп към по-съвременни песни и аранжименти (сингълът със същото име е по-успешен в британските класации, отколкото оригиналната Бийтълсова песен – единственият творец, който постига това), но Беси никога не изменя напълно на силата си – стандартите, шоу песните, и т.нар. факелни песни. ''Something'' е хит в американския Топ 10 на класацията за Адълт Кънтемпъръри. Други сингли от периода включват хита в първата десетка ''Never Never Never'', поангличена версия на италианската ''Grande grande grande'', която стига Топ 10 в американската класация за Адълт Кънтемпъръри, британския Топ 10 и номер едно в Австралия и ЮАР. Успехът на ''Something'' (сингъл №4, албум №5) ражда серия от успешни албуми на лейбъла ЮА, включително ''Something Else'' (1971), ''And I Love You So'' (1972), ''I Capricorn'' (1972), ''Never Never Never'' (1973), ''Good, Bad but Beautiful'' (1975), ''Love, Life and Feelings'' (1976), ''You Take My Heart Away'' (1977) и ''Yesterdays'' (1978). Бърнард Игнър пише и прави дует с Беси за песента ''Davy'' от албума ''Nobody Does It Like Me'' (1974). В допълнение, две от по-ранните плочи на Беси влизат в класациите; това са ''And We Were Lovers'' (1967, преиздадена като ''Big Spender'') и ''Let's Face the Music'' (1962, преиздадена като ''What Now My Love''). Два сборни диска, ''The Shirley Bassey Singles Album'' (1975) и ''25th Anniversary Album'' (1978) влизат в първата тройка на Великобритания: ''The Shirley Bassey Singles Album'' е най-високо класиращият се албум, номер две, и носещ ѝ златен статут, а ''25th Anniversary Album'' става платинен. [[Файл:Shirley Bassey à Munster ( Allemagne ) début des années 70.jpeg|мини|220п|На концерт в Западна Германия през 1973 г.]] В междината от 1970 до 1979 г. Беси има 18 хит албума в Британската класация за албуми. Нейният албум от 1978 ''The Magic Is You'' включва портрет от фотографа Франческо Скавуло. През 1973 г. концертите ѝ в [[Карнеги Хол]] в [[Ню Йорк]] са записани и издадени като двузаписен сет, ''Shirley Bassey: Live at Carnegie Hall''. Този албум и мнозинството от записите ѝ от този период са ремастерирани и издадени на компактдиск от Ий Ем Ай и Би Джи Оу Рекърдс. През 1971 г. записва темата на Диамантите са вечни. Записът е включен в новогодишното тържество на Сидни, Австралия, през 2007 г. Беси е субект на ''This Is Your Life'' два пъти: през ноември 1972 г., когато е изненадана от Иймън Андрюс на летище Хийтроу, и през януари 1993 г., когато Майкъл Аспъл я изненадва на биса в разпродаден концерт в [[Роял Албърт Хол]]. Участва в коледното шоу на Моркемб и Уайз, излъчено на Коледа през 1971 г. През 1976 г. се появява в шест-епизодното Шоу на Шърли Беси, първото от нейните телевизионни предавания за Би Би Си, последвано от втора серия от шест епизода през 1979 г. Последното шоу от първите серии е номинирано за Златна роза в Монтрьо през 1977 г. Сериите включват гости като Нийл Даймънд, Мишел Льогран, Три Дигрийс и Дъсти Спригфилд; те са заснети по места от цял свят, както и в студио. През 1978 г. пледира виновна за пиянство и безпорядък „след като ругае на силен глас на улицата и блъска един полицай“. Беси завършва десетилетието с третата филмова тема за Бонд, ''Странник на луната'' (1979). === 1980 – 1999: Успехите продължават === През по-голямата част от 80-те Беси се фокусира върху благотворителната дейност и изпълнява няколко концертни турнета в Европа, Австралия и Щатите, като прекратява договора с Ий Ем Ай-Юнайтед Артистс и се „полу-пенсионира“, както сама се изразява. През 1982 г. записва албума ''All by Myself'' и участва в теливизионно мероприятие за Темс Телевижън, наречено „Една специална дама“ с гост Робърт Гулет. През 1983 г. записва дует с [[Ален Делон]], наречен ''Thought I'd Ring You'', което се превръща в хит сингъл в Европа. Беси записва много по-рядко, но през 1984 г. издава албум с най-прочутите си песни, ''I Am What I Am'', изпълнен с Лондонския симфоничен оркестър, който е дирижиран от Карл Дейвис. През 1986 г. издава сингъл и видео в подкрепа на Лондонския туристически борд, ''There's No Place Like London'', написан в сътрудничество с Линзи де Пол и Джерърд Кени. През 1987 г. записва албум с теми към Джеймс Бонд, ''The Bond Collection'', но не е доволна от резултата и отказва да го издаде. (Пет години по-късно той е издаден въпреки всичко, Беси завежда съдебно дело, и всички непродадени бройки са изтеглени). През 1987 г. Беси осигурява вокалните части на швейцарските музиканти [[Йелоу]] в песента ''The Rhythm Divine'', написана от шотландския певец Били Макензи. През 1989 г. записва албум, изпят изцяло на испански, ''La Mujer''. С напредването на 80-те Беси започва работа с вокален педагог, бивш оперен певец, и албумът от 1991 г. ''Keep the Music Playing'' я представя във внушителен, оперен поп стил на няколко песни (вероятно повлияна от нейния албум с Лондонския симфоничен оркестър преди няколко години). През 1994 г. Ий Ем Ай пускат пет-дисков [[бокс сет]] ''Bassey – The EMI/UA Years 1959 – 1979''. Съпровождащата книжка е открита с поема от Марк Алмонд. През 1996 г. Беси сътрудничи с Крис Рей във филма ''La Passione'', като участва във филма играейки себе си, и издава сингъла ''Disco La Passione''. Ремиксът на сингъла става голям клубен хит в Европа, но в Обединеното кралство се класира малко извън Топ 40. Беси прави нов запис през следващата година, ''History Repeating'', написан за нея от Пропелърхедс и завоюващ първа позиция в Британската денс класация, както и №10 в Американската денс класация. Освен това той е хит в Топ 10 в Италия. Албумните бележки за албума ''Decksandrumsandrockandroll'' на Пропелърхедс гласят: „Бихме искали да изразим нашето максимално уважение към Шерли Беси за почитането ни с нейното изпълнение. Все още се възстановяваме от шока...“ Беси отбелязва шейсетгодишния си рожден ден през 1997 г. с два концерта на открито, в Кесъл Хауърд и Алторп Парк, и прави още две тв изяви. Резултатът е концертният албум ''The Birthday Concert'', донесъл номинация за Грами в категорията „Най-добро традиционно поп вокално изпълнение“. На 7 октомври 1998 г. в Египет Беси изпълнява благотворителен концерт близо до Сфинкса и Голямата пирамида. Във филма от 1998 г. ''Малкият глас'' Беси е една от общо три централни фигури, заедно с Мерилин Монро и Джуди Гарлънд, като нейният трак ''Goldfinger'' е използван в продукцията. Джейн Хорокс, актрисата с главна роля във филма, се превъплъщава в ролята на Беси както като звукозапис, така и като телевизионен образ, а също и на британско турне. През 1998 г. срещу Беси е заведено дело за нарушаване на контракта ѝ от бившия ѝ личен асистент, който също така я обвинява в удряне и отправяне на етническа обида. Беси печели делото. Този случай е сатиризиран от Александър Барон в пиесата му с едно действие, ''Процесът срещу Шърли Беси''. През следващата година, тя изпълнява официалната песен на Световната купа по ръгби, ''World in Union'', заедно с Брин Тервел, на церемонията по откриването в [[Милениъм Стейдиъм]] в [[Кардиф]]. Тя облича рокля, с дизайн по уелския флаг. Сингълът им пробива в Топ 40 и Беси допринася още две песни към официалния албум ''Land of My fathers'', достигнал номер 1 в британската класация за компилации, и се сдобива със сребърен статут. === От 2000: Последни работи и бъдещи проекти === [[Файл:Shirley Elton Sting Debbie Gaga Bruce.jpg|мини|260п|От ляво надясно: [[Стинг]], [[Деби Хари]], [[Лейди Гага]], [[Елтън Джон]], Шърли Беси и [[Брус Спрингстийн]] в [[Карнеги Хол]] през 2010 г.]] През 2001 г. Беси е водещият творец в празненството по случай 80-ия рожден ден на Херцога на Единбург. На [[3 юни]] [[2002]] г. Шърли Беси е сред отбран състав на творци, включващ Елтън Джон, Пол Макартни, Куин, Корс, Ани Ленъкс, Ерик Клептън, Тони Бенет, Клиф Ричард, Джо Кокър, Род Стюарт, Рики Мартин, Фил Колинс и Том Джоунс, които изпълняват на 50-ия юбилей на Кралицата в двореца Бъкингам. После, през 2003 г., Беси празнува 50 години в шоу бизнеса, издавайки компактдиска ''Thank You for the Years'', попадайки в Топ 20 на албумите. Гала благотворителен търг на сценичните ѝ костюми в Кристис, ''Дейм Шърли Беси: 50 години на блестящи рокли'', събира 250 000 паунда за стипендията „Дейм Шърли Беси“ към Кралския уелски колеж по музикално и драматично изкуство и Апела на детската болница „Ноев ковчег“. Беси изпълнява на Кралското вариететно изпълнение през 2005 г., представяйки новата си песен ''The Living Tree''. Две популярни ''Прослушвания с Шърли Беси'' се излъчват по британската телевизия, едно през 1995 г., привлякло над 10 млн. зрители, и друго през 2006 г. Беси се връща към изявите в пет арени из Обединеното кралство през юни същата година, кулминиращи в [[Уембли]]. Също така тя изпълнява концерт пред 10 000 души във фестивала във Ваенол, Северен Уелс, организиран от Брин Тервел и излъчван по Би Би Си – Уелс. Маркс Енд Спенсър подписват с нея за коледната рекламна кампания в стил Джеймс Бонд през 2006 г. Беси може да бъде видяна в бляскавия Леден дворец, пеейки кавър версия на песента на Пинк ''Get the Party Started'', облечена в Ем Енд Ес рокля. ''The Living Tree'', написана, продуцирана и първоначално записана от групата Невър Дъ Брайд, е издадена като сингъл на [[23 април]] [[2007]] г., маркираща 50-ия юбилей на Беси в Британската класация за сингли, както и рекорд за най-дълга поредица от хитове в Топ 40 в историята на британските класации. Беси изпълнява 45-минутен сет на фестивала в Гластънбери през 2007 г., облечена в розова рокля на Джулиън Макдоналд, както и ботуши по поръчка Уелингтън. Новият албум ''Get the Party Started'' е издаден на 25 юни 2007 г. и влиза в Британската класация за албуми под номер 6. Сингълът от заглавната песен достига трета позиция в Американската денс класация. През същата година, Беси пее ''Big Spender'' с Елтън Джон в неговия ежегоден Бяла вратовръзка и тиарова топка, за да съберат пари за фондацията на Елтън Джон срещу СПИН. През 2007 г. Беси изпълнява във Фешън Рокс в подкрепа на Тръста на принца в Роял Албърт Хол. Вкарана е в болница в Монако на 23 май 2008 г. за спешна операция на корема след оплаквания от болки в тази област. Налага ѝ се да се оттегли от Концерта в чест на 90-годишнината на Нелсън Мандела поради заболяването си. През 2008 г. е публикувана биографията ''Диамантената дива''. През 2009 г. нейната внучка участва в Екс Фактор. През 2009 г. Беси записва албума ''The Performance'', заедно с композитора към Джеймс Бонд, Дейвид Арнолд, като ко-продуцент (с Майк Диксън). Голям брой творци пишат песни специално за Беси, включително Меник Стрийт Прийчърс, Гери Бърлоу, Кей Ти Тънстол, Пет Шоп Бойс, Ник Ходжсън от Кайзер Чийфс, Джон Бари и Дон Блек. Беси е хедлайнер в Електрическите балове на Би Би Си от 23 октомври 2009 г., в единствения ѝ пълен концертен сет за 2009 година. През ноември 2009 г. изпълнява новите песни от ''The Performance'' по различни тв предавания: Шоуто на Греъм Нортън, Шоуто на Пол О'Грейди и като гостуващ певец на ''Strictly Come Dancing''. Изпълнява на концерт в Карнеги Хол, Ню Йорк, по случай 21-вия рожден ден на фондационния фонд „Дъждовна гора“, на 13 май 2010 година. На 30 март 2011 г. Беси пее на гала концерт в чест на 80-ия рожден ден на [[Михаил Горбачов]]. Изпълнява и на Класическите брит награди през 2011 г., пеейки ''Goldfinger'' в чест на Джон Бари. На 21 май 2011 г. Беси става кръстница на последния кораб на Пи Енд Оу, Адония, на кръщелната церемония в Саутхемптън, Англия. На 20 юни 2011 г. пее ''Diamonds Are Forever'' и ''Goldfinger'', съпроводена от Кралския филхармоничен оркестър, на Концерта в памет на Джон Бари в Роял Албърт Хол, Лондон. На 29 септември 2011 г. Би Би Си излъчва 70-минутна драма, озаглавена ''Шърли'', обрисуваща ранния живот и кариера на Беси. В главната роля е Рут Нега. На 4 юни 2012 г. Беси е сред престижния колектив от творци, включващ Елтън Джон, Пол Макартни, Ани Ленъкс, Клиф Ричард и Том Джоунс, които изпълняват на Партито за 60-ия юбилей на Кралицата в Бъкингамския дворец. Беси пее ''Diamonds Are Forever''. На 24 януари 2013 г. тя пее на самостоятелен концерт в Лаисхале, Хамбург, което е последното ѝ публично изпълнение. Дейм Шърли изпълнява на наградите Оскар през 2013 г., на 24 февруари 2013 г., за да почете 50-годишнината на филмовия франчайз Джеймс Бонд. Това е първата ѝ изява на церемонията за Оскарите като изпълнител. Пее ''Goldfinger'' пред публика, отвръщаща ѝ с аплаузи на крак. На 17 април 2013 г. уважава погребалната церемония на [[Маргарет Тачър]]. == Личен живот == === Бракове === Първият брак на Беси е с Кенет Хюм, починал през 1967 г. Той е продуцент на филми, и двамата се женят през 1961 г. Разделят се през 1964 и се развеждат през 1965 г., в зората на връзката на певицата с актьора Питър Финч. Беси след това заявява пред пресата, че тя и Финч няма да се женят: „Това просто няма да проработи. Точно сега не съм готова за брак с никого. Чувствам, че трябва да съм свободна.“ След година Хюм съди актьора и друг мъж, Джон Маколиф, за „недискретност“ с певицата. Както Финч, така и Маколиф, са цитирани като ответници на развода на Хюм с Беси. От своя страна, Беси е обявена за ответница през 1965 г., когато жената на Финч, южноафриканската актриса Йоланда Търнър, се развежда с актьора. Сержио Новак, помощник-управител на хотел „Екселсиор“ на [[Лидо]] във Венеция, и Беси се женят през 1968 и бракът им просъществува до 1979 г. Новак е мениджър на Беси през цялото това време. Заедно с Новак осиновява племенника си Марк. === Деца и внуци === Бащите на двете дъщери на Беси, Шерън Беси (известна още като Шерън Новак, 1954) и Саманта Беси (известна още като Саманта Новак, родена 1963), са неизвестни. Първият съпруг на Беси обаче прави предположение, че Саманта, родена по време на брака на двойката, е следствие от връзката между Беси и Питър Финч. През 1965 г., според статия в Джет, „Има голям спор в Лондон за това кой е бащата на бебето на бурната певица Шърли Беси. Въпреки че някогашният интимен партньор, австралиецът Питър Финч, е съгласен, че детето не може да принадлежи на разведения съпруг на Шърли, Кенет Хюм, Финч настоява, че тя не му принадлежи [...]“. През 1985 г. Саманта Новак, която тогава е на 21 години, е намерена мъртва в река Ейвън в Бристол, Англия. Беси винаги твърди, че смъртта на дъщеря ѝ не е самоубийство. На 24 март 2010 г. полицията в Ейвън и Съмърсет потвърждават, че са предприели пресни разследвания за смъртта на Новак и в частност твърденията, че осъденият убиец Майкъл Мофат има пръст в смъртта. През октомври 2010 г. постъпва доклад, че разследването е приключило и заключва, че „няма доказателство за намеса на какъвто и да е престъпен акт“ в смъртта на Новак. Внучката на Беси, Татяна Новак-Кимси, дъщеря на отчуждения син на певицата Марк Новак, се състезава в Екс Фактор. В интервю от 2009 г. Беси заявява, че тя и синът ѝ са се помирили. Беси има четири внука чрез дъщеря си Шерън Новак. Беси пребивава в [[Монако]]. Тя е вегетарианка. == Награди и отличия == „За заслуги в забавлението“ е поводът, по който Беси е ръкоположена за Дейм-командор на Ордена на Британската империя на 31 декември 1999 г. от кралица [[Елизабет II]]. Тя е поканена да изпълнява през 2002 г. в Партито в Двореца, публично празненство по повод Златния юбилей на Кралицата. Наградена е с върховното отличие на Франция, Легион д'Оньор, за да означи популярността и важността ѝ във френската култура. * 1972: Най-добра певица – ТВ Таймс * 1973: Най-добра певица – ТВ Таймс * 1974: Най-добър артист – Американската гилдия на вариететните артисти * 1976: Най-добра певица – Мюзик Уийк * 1976: 22-дневно британско турне, отбелязващо 20 години като музикален деец * 1976: Награда на Ий Ем Ай за 20 години като музикален деец – Обединеното кралство * 1977: Най-добра британска солова музикантка за последните 25 години – Награда Брит * 1977: Златна роза на Монтрьо за Шоуто на Шърли Беси * 1991: Алеята на славата, булевард Стар – открита плака в Ротердам * 1993: Командор на Ордена на Британската империя * 1995: Личност на годината в шоу бизнеса – Вариететен клуб на Великобритания * 1997: Награда Грами – ''The Birthday Concert'' в Алторп Парк * 1998: Най-дълга серия на солов музикант (десет представления) – Роял Фестивал Хол, Лондон * 1999: Легион д'Оньор – Франция * 1999: Восъчна фигура в музея Мадам Тюсо в Лондон (вторият модел е в Лас Вегас) * 2000: Дама-командор на Ордена на Британската империя * 2000: Най-успешната британска певица – Книга на рекордите на Гинес * 2003: Изключителен принос към музиката – Национални музикални награди, Обединеното кралство * 2003: Цялостна награда за постижения (встъпителна награда) – Уелска жена на годината, Уестърн Мейл * 2004: 100 велики тъмнокожи британци, Беси намира място в първата десетка * 2004: Творец за награда за мир – ЮНЕСКО * 2005: Авеню от звезди – плака, открита в Лондон * 2008: ''Goldfinger'' – сингъл от 1964 г. за Юнайтед Артистс, поместен в Залата на славата на Грами. == Дискография == * 1957: [[Born to Sing the Blues]] == Библиография == * Miss Shirley Bassey – John L. Williams (2010) * Shirley Bassey: Diamond Diva – Peter Hogan (2008) * Cardiff: Rebirth of a Capital (Foreword by Shirley Bassey) – Ungersma, Hurn (2005) * Shirley Bassey: Welsh History Stories – Evans, Stokes, ap Emlyn, ap Emlyn (2003) * Shirley Bassey: An appreciation – Muriel Burgess (1998, reprinted 1999) * My Life on Record and in Concert – Shirley Bassey (Bloomsbury, 1998) * The Trial of Shirley Bassey – A Play in One Act – Alexander Baron (1998) * Shirley Bassey: This Is My Life (Piano/vocal/guitar) – Sheet music book * Shirley Bassey: You're the Voice (Piano/vocal/guitar) – Sheet music book * Guinness Book of British Hit Singles – 14th Edition – ISBN 0-85156-156-X * Guinness Book of British Hit Singles – 16th Edition – ISBN 0-85112-190-X * Guinness Book of British Hit Albums – 7th Edition – ISBN 0-85112-619-7 * The Book of Golden Discs – 2nd Edition – ISBN 0-214-20512-6 * The Guinness Book Of 500 Number One Hits – ISBN 0-85112-250-7 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.dameshirleybassey.com/ Официален сайт] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Беси, Шърли}} [[Категория:Родени в Кардиф]] [[Категория:Британски поп певци]] [[Категория:Британски певици]] [[Категория:Уелски певци]] [[Категория:Носители на музикални награди на Великобритания]] [[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Британци от африкански произход]] 0o7icjsm066gect8cmyfywwjsq3jmbw 0 381426 12214400 11823362 2024-04-25T19:36:22Z 149.62.209.13 wikitext text/x-wiki {{Компания| име = Нескафе| лого = Nescafe logo 2014.png| основаване = [[1938]] година | град = | страна = [[Швейцария]] | собственик = [[Нестле]] | продукти = [[кафе]] | сайт = [http://www.nescafe.com/ www.nescafe.com] }} [[Файл:Nescafé Cup For men.jpg|мини|Нескафе чаша]] '''„Нескафе“''' ({{lang|en|Nescafe}}) е марка [[разтворимо кафе]], създадено и разпространявано от мултинационалната компания „[[Нестле]]“, специализирана за производство на хранителни продукти, безалкохолни напитки и др. Наименованието на продукта е сформирано от първите 3 букви от името на компанията „Нестле“ и френската дума „[[кафе]]“ (от фр. Café). Разтворимото кафе на Нестле е представено за първи път на 1 април 1938 година в Швейцария след разработка на продукта в продължение на около 7 години от Макс Моргенталер. Днес наименованието на продукта „Нескафе“ се използва в България и като нарицателно за разтворимо кафе (наричано още „инстантно кафе“). == История == Идеята за разтворимо кафе се появява доста преди светът да се запознае с разтворимото кафе „Нескафе“. Името на първия учен, измислил разтворимото кафе, е японецът [[Сатори Като]]. За първи път Сатори Като представя революционния продукт на Панамериканското изложение през 1901 година (някои източници сочат 1882). 5 години по-късно, през 1906 година, разтворимото кафе става достъпно и за масовия пазар благодарение на разработката на американския изобретател Джордж К. Вашингтон.<ref>[http://genik.eu/index.php/news/117 Инстантното кафе и NESCAFÉ], www.genik.eu, посетен на 10 януари 2012</ref> В началото на 1930-те години Бразилия се обръща към швейцарския концерн „Нестле“ с поръчката да разработи метод, посредством който кафените зърна да запазват вкусовите си качества за по-дълго време. Бразилците се обръщат с тази молба, тъй като в продължение на много години се борят с големи загуби от огромните количества продукция поради липсата на технологично решение за преработването и запазването на кафето след сушенето му. В началото те отправят заявка към „Нестле“ да „разработят кафе на кубчета, които да запазват вкуса и аромата на прясното кафе и да се превръщат в чаша качествено ароматно кафе само с прибавяне на гореща вода“.<ref>[http://www.capital.bg/light/neshta/2010/03/31/881420_istoriia_na_usmivkata/ История на усмивката] – Посетен на 03.12.2012</ref> След поставената от Бразилското правителство задача химикът Макс Моргенталер и екипът му се опитват да създадат кафе на кубчета в продължение на повече от 7 години. Редицата неуспешни опити водят до това ръководството на „Нестле“ да преустанови работата по проекта. Моргенталер обаче продължава изследванията си в собствения си дом и така на 1 април 1938 г. „Нескафе“ идва на бял свят, но под формата на прахообразна субстанция.<ref>[http://genik.eu/index.php/news/117 Инстантното кафе и NESCAFÉ], www.genik.eu, посетен на 10 януари 2012</ref> Това става възможно благодарение на специален „процес, при който от прясно набраните и изпечени зърна се приготвя черна напитка, а от нея благодарение на техники за изсушаване във фризер и изсушаване чрез разпръскване се получава разтворимото кафе. ''(Така в много отношения разтворимото всъщност е по-прясно от прясното кафе.)'' Още тогава разтворимото кафе на „Нестле“ се появява във вид на пудра и от самия старт разполага с 2 разновидности – на обикновено и безкофеиново кафе.<ref>[http://www.capital.bg/light/neshta/2010/03/31/881420_istoriia_na_usmivkata/ История на усмивката], посетен на 03.12.2012</ref> С това откритие се поставя нова епоха в преработването, съхранението и консумацията на любимата напитка кафе, която намира приложение в редица последвали войни. Само година и няколко месеца, след като „Нескафе“ се появява, започва Втората световна война, при която с дневната дажба на всеки американски войник се полага и пакетче от кафето на прах „Нескафе“.<ref>[http://www.capital.bg/light/neshta/2010/03/31/881420_istoriia_na_usmivkata/ История на усмивката], посетен на 03.12.2012</ref> По време на десанта на съюзническите войски в [[Нормандия]] (6 години след създаването на нескафе) отново всеки американски войник разполага с лесен начин да си осигури ароматно и качествено кафе посредством „Нескафе“.<ref>[http://genik.eu/index.php/news/117 Инстантното кафе и NESCAFÉ], www.genik.eu, посетен на 10 януари 2012</ref> == Световно разпространение == В първата година на Втората световна война „Нескафе“ започва своето разпространение по света. През 1939 г. стартира производството на нескафе във Франция, Великобритания и Америка.<ref>[http://www.capital.bg/light/neshta/2010/03/31/881420_istoriia_na_usmivkata/История на усмивката]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Посетен на 04.12.2012</ref> Революционния продукт бързо бележи успех, но въпреки това от компанията продължават да работят над подобряването на технологията на Моргенталер и така от 1952 година формулата за нескафе е изчистена до 100% чисто кафе, без добавки. През 1957 година по времето на панира в [[Солун]] се ражда идеята за освежаващата напитка Нескафе Фрапе. През 2010 година „Нескафе“ се превръща в марка № 1 кафе в света.<ref>[http://www.capital.bg/light/neshta/2010/03/31/881420_istoriia_na_usmivkata/ История на усмивката], посетен на 04.12.2012</ref> Днес разтворимото кафе на „Нестле“ се употребява в над 83 страни по света, а от компанията твърдят, че всяка секунда се изпиват около 3000 чаши с „Нескафе“.<ref>[http://genik.eu/index.php/news/117 Инстантното кафе и NESCAFÉ], www.genik.eu, посетен на 10 януари 2012</ref> == История на Нескафе в България == Официално Нескафе започва своето разпространение в България едва през 2000 година, въпреки че по време на [[Студена война|Студената война]] продуктът на „Нестле“ е можел да бъде закупен в „[[Кореком]]“. Марката много бързо печели симпатиите на българите и се превръща в синоним на качественото ароматно кафе. Въпреки късното официално навлизане на Нескафе се оказва, че то е употребявано в страната много преди 2000 година. В конкурс за най-старата опаковка на „Нескафе“, по случай 70-ата годишнина на марката, 3 българи предоставят метални кутии на „Нескафе“ от 1944 година.<ref>[http://www.capital.bg/light/neshta/2010/03/31/881420_istoriia_na_usmivkata/ История на усмивката], посетен на 07.12.2012</ref> == Асортимент == === Nescafe === Нестле поддържа богат асортимент от напитки под марката „Нескафе“ и се нарежда на челни позиции по пазарен дял. Освен традиционните разновидности на „Нескафе“ – „Нескафе Класик“ (NESCAFÉ Classic), компанията предлага и различните варианти за достъпно и луксозно разтворимо кафе и кафе напитки. От „Нестле“ непрекъснато се стараят да разширяват продуктовата линия и на базовия модел „Нескафе“, като последните години предлагат „Нескафе Голд“ (NESCAFÉ® Gold) и „Нескафе Грийн Бленд“ (NESCAFÉ® Green Blend), което се позиционира като кафе с повишено количество антиоксиданти поради съдържанието на 1/3 зелени (неизпечени) кафени зърна. В сегмента на кафе напитки с по-плътен [[каймак]] ([[пяна]]), „Нескафе“ пускат и продукта „Нескафе Крема Сензационе“ (NESCAFÉ® Créme Sensazione).<ref>[http://nescafe.bg/ Продукти], посетен на 7 януари 2012</ref> === Миксове === Освен класическите кафе напитки „Нескафе“ предлагат и миксове, които основно се разделят на такива с богата пяна или без. Миксовете без пяна съдържат в себе си добавки като захар, кафе и мляко или сметана. Най-разпространени в този сегмент в България са от вида „3 в 1“ ([[Нескафе 3 в 1]]) и разтворимото кафе без захар от вида „2 в 1“ (Нескафе 2 в 1). Интересен факт е, че по данни на MEMRB от май-юни 2009 г. „Нескафе 3 в 1“ се нарежда като абсолютен лидер на пазара за подобни напитки с 84% пазарен дял в обем. Към този сегмент спадат напитката „Нескафе Куул“ (NESCAFÉ® Cool)<ref>[http://www.regal.bg/show.php?storyid=792377 Кафе миксовете – (не)очаквано добро развитие], посетен на 7 януари 2012</ref>. От продуктите с пяна „Нескафе“ поддържа „Нескафе Кафе Меню“ (NESCAFÉ® Café Menu) с 4 вкуса: капучино, ванилия, карамел, шоколад. Те най-често се разпространяват в ресторанти, хотели и заведения<ref>[http://www.nestle.bg/bg/brands/beverages/Pages/nescafe-cafe-menu.aspx NESCAFÉ® Café Menu] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120130192056/http://www.nestle.bg/bg/brands/beverages/Pages/nescafe-cafe-menu.aspx |date=2012-01-30 }}, посетен на 7 януари 2012</ref>. От компанията предлагат и студени готови за консумация напитки под марката „Нескафе Експрес“ (NESCAFÉ® Xpress®) с 2 основни вкуса – Latte Macchiato или Black Roast. === Кафе машини за Нескафе и топли напитки === На българския пазар от 2002 г. се предлагат и кафе машини на „Нескафе“. Машините използват като консумативи комбинация от NESCAFE Espresso, пълномаслено [[мляко на прах|сухо мляко]] Milli, какаова смес с мляко Nesquik Lacte, „Нескафе 3in1“, чай „Nestea Lemon“ и др. Кафе машините поддържат богат асортимент от напитки като „Еспресо“, „3 в 1“, „Мляко с Нескафе“, „Капучино“, „Мокачино“, „Лате Макиато“, мляко с какао, топъл шоколад, чай и др., все под марката на „Нестле“. „Нескафе“ кафе-машините приготвят и новите напитки на фирмата – „Нескафе Лате“ (NESCAFE Lattes) и „Нескафе Лате Айс“ (NESCAFE Lattes Ice)<ref>[http://genik.eu/index.php/coffee/7-nescafe-i-topli-napitki Кафе машини за Нескафе и топли напитки], посетен на 7 януари 2012</ref>. === Кафе системи и кафе машини „Нескафе Долче Густо“ (NESCAFÉ® DOLCE GUSTO) === Сред разнообразието от продукти и кафе машини „Нескафе“ поддържат кафе системата „Нескафе Долче Густо“ (NESCAFÉ® DOLCE GUSTO). Тя се отличава от другите кафе машини не само с иновативен и стилен дизайн, но и с технологията за приготвяне на кафето. Машината е лесна за използване и работи с различни таблетки (капсули) кафе, които са патентовани и специално разработени за „Нескафе Долче Густо“. Това, което ги прави по-различни от останалите капсулни системи, е тяхната форма, технологията на херметизиране на кафето, както и 15-те бара налягане, които преминават през всяка капсула, за да се получи чаша от идеалното ароматно кафе.<ref>[http://www.nestle.bg/BG/BRANDS/BEVERAGES/Pages/nescafe-dolce-gusto.aspx Защо NESCAFÉ® DOLCE GUSTO® е толкова успешна концепция?]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, посетен на 7 януари 2012</ref> Системата „Долче Густо“ (от италиански се превежда: ''сладък вкус'') е пусната от „Нескафе“ през 2006 година. На българския пазар се предлагат различни видове капсули „Нескафе Долче Густо“, чрез които потребителите могат лесно да направят в домашни условия напитки като „Капучино“, „Латте Маккиато“(Latte Macchiato), „Еспресо Лунго.“(Espresso Lungo), [[горещ шоколад]] и др. Машините вече са продават в над 15 страни по света. Интересното при „Долче Густо“ кафе-машините е, ч е таблетките съдържат не инстантно кафе, а печени и смлени кафе зърна. == Маркетинг и рекламни дейности == Като мултинационална компания „Нестле“ отделя големи бюджети за реклама на своите продукти, в това число и на „Нескафе“. В световен план е интересна стратегията за разпространението на „Нескафе“ в САЩ. От представянето на продукта до 1960 година на пазара в САЩ инстантното кафе на „Нестле“ е можело да бъде открито под марката „Нескафе“. След тази година „Нестле“ решават да пуснат и разтворимо кафе под марката Taster's Choice, което измества „Нескафе“ в продължение на много години. Тази марка на Нестле е представена и в Канада по същото време и продължава да се продава като по-висок клас разтворимо кафе, съответно и на по-висока цена. Това продължава до 2003 година, когато от „Нестле“ решават да наложат отново „Нескафе“ и преименуват продукта на Nescafé Taster's Choice. В България „Нескафе“ има множество интересни рекламни кампании за почти всички свои продукти. Най-нестандартен подход в рекламирането на своите продукти „Нескафе“ показва в популяризирането на „Нескафе 3 в 1“. Рекламните кампании са насочени главно към по-младата аудитория и включват както интересни рекламни спотове, така и спонсорирани хип-хоп песни на популярната българска група „[[Ъпсурт]]“, в които се споменава за „Нескафе 3 в 1“. Песента „3 в 1 (неочаквано добра комбинация)“, част от 4-тия албум на групата от 2005 година, се превръща дори в хит. Като интересна ПР и рекламна кампания може да бъде спомената и инициативата „Живей Активно!“ на „Нестле България“. Кампанията се провежда ежегодно от 2006 година насам и има за цел да стимулира обществото да живее здравословно и да се движи. {| class="wikitable" |- | Вид || Разтворимо кафе |- | Собственост на марката || Société des Produits NESTLE S.A |- | Страна || Швейцария |- | Открит || 1938, 1 април |- | Разпространение || Световно |} == Източници == <references /> [[Категория:Кафе]] [[Категория:Икономика на Швейцария]] [[Категория:Нестле]] 2uso20kxedyl7hhp535p64i516wqhrw 12214401 12214400 2024-04-25T19:37:02Z 149.62.209.13 wikitext text/x-wiki {{Компания| име = Нескафе| лого = Nescafe logo 2014.png| основаване = [[1938]] година | град = | страна = [[Швейцария]] | собственик = [[Нестле]] | продукти = [[кафе]] | сайт = [http://www.nescafe.com/ www.nescafe.com] }} [[Файл:Nescafé Cup For men.jpg|мини|Нескафе чаша]] '''„Нескафе“''' ({{lang|en|Nescafe}}) е марка [[разтворимо кафе]], създадено и разпространявано от мултинационалната компания „[[Нестле]]“, специализирана за производство на хранителни продукти, безалкохолни напитки и др. Наименованието на продукта е сформирано от първите 3 букви от името на компанията „Нестле“ и френската дума „[[кафе]]“ (от фр. Café). Разтворимото кафе на Нестле е представено за първи път на 1 април 1938 година в Швейцария след разработка на продукта в продължение на около 7 години от Макс Моргенталер. Днес наименованието на продукта „Нескафе“ се използва в България и като нарицателно за разтворимо кафе (наричано още „инстантно кафе“). == История == Идеята за разтворимо кафе се появява доста преди светът да се запознае с разтворимото кафе „Нескафе“. Името на първия учен, измислил разтворимото кафе, е японецът [[Сатори Като]]. За първи път Сатори Като представя революционния продукт на Панамериканското изложение през 1901 година (някои източници сочат 1882). 5 години по-късно, през 1906 година, разтворимото кафе става достъпно и за масовия пазар благодарение на разработката на американския изобретател Джордж К. Вашингтон.<ref>[http://genik.eu/index.php/news/117 Инстантното кафе и NESCAFÉ], www.genik.eu, посетен на 10 януари 2012</ref> В началото на 1930-те години Бразилия се обръща към швейцарския концерн „Нестле“ с поръчката да разработи метод, посредством който кафените зърна да запазват вкусовите си качества за по-дълго време. Бразилците се обръщат с тази молба, тъй като в продължение на много години се борят с големи загуби от огромните количества продукция поради липсата на технологично решение за преработването и запазването на кафето след сушенето му. В началото те отправят заявка към „Нестле“ да „разработят кафе на кубчета, които да запазват вкуса и аромата на прясното кафе и да се превръщат в чаша качествено ароматно кафе само с прибавяне на гореща вода“.<ref>[http://www.capital.bg/light/neshta/2010/03/31/881420_istoriia_na_usmivkata/ История на усмивката] – Посетен на 03.12.2012</ref> След поставената от Бразилското правителство задача химикът Макс Моргенталер и екипът му се опитват да създадат кафе на кубчета в продължение на повече от 7 години. Редицата неуспешни опити водят до това ръководството на „Нестле“ да преустанови работата по проекта. Моргенталер обаче продължава изследванията си в собствения си дом и така на 1 април 1938 г. „Нескафе“ идва на бял свят, но под формата на прахообразна субстанция.<ref>[http://genik.eu/index.php/news/117 Инстантното кафе и NESCAFÉ], www.genik.eu, посетен на 10 януари 2012</ref> Това става възможно благодарение на специален „процес, при който от прясно набраните и изпечени зърна се приготвя черна напитка, а от нея благодарение на техники за изсушаване във фризер и изсушаване чрез разпръскване се получава разтворимото кафе. ''(Така в много отношения разтворимото всъщност е по-прясно от прясното кафе.)'' Още тогава разтворимото кафе на „Нестле“ се появява във вид на пудра и от самия старт разполага с 2 разновидности – на обикновено и безкофеиново кафе.<ref>[http://www.capital.bg/light/neshta/2010/03/31/881420_istoriia_na_usmivkata/ История на усмивката], посетен на 03.12.2012</ref> С това откритие се поставя нова епоха в преработването, съхранението и консумацията на любимата напитка кафе, която намира приложение в редица последвали войни. Само година и няколко месеца, след като „Нескафе“ се появява, започва Втората световна война, при която с дневната дажба на всеки американски войник се полага и пакетче от кафето на прах „Нескафе“.<ref>[http://www.capital.bg/light/neshta/2010/03/31/881420_istoriia_na_usmivkata/ История на усмивката], посетен на 03.12.2012</ref> По време на десанта на съюзническите войски в [[Нормандия]] (6 години след създаването на нескафе) отново всеки американски войник разполага с лесен начин да си осигури ароматно и качествено кафе посредством „Нескафе“.<ref>[http://genik.eu/index.php/news/117 Инстантното кафе и NESCAFÉ], www.genik.eu, посетен на 10 януари 2012</ref> == Световно разпространение == В първата година на Втората световна война „Нескафе“ започва своето разпространение по света. През 1939 г. стартира производството на нескафе във Франция, Великобритания и Америка.<ref>[http://www.capital.bg/light/neshta/2010/03/31/881420_istoriia_na_usmivkata/История на усмивката]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Посетен на 04.12.2012</ref> Революционния продукт бързо бележи успех, но въпреки това от компанията продължават да работят над подобряването на технологията на Моргенталер и така от 1952 година формулата за нескафе е изчистена до 100% чисто кафе, без добавки. През 1957 година по времето на панаира в [[Солун]] се ражда идеята за освежаващата напитка Нескафе Фрапе. През 2010 година „Нескафе“ се превръща в марка № 1 кафе в света.<ref>[http://www.capital.bg/light/neshta/2010/03/31/881420_istoriia_na_usmivkata/ История на усмивката], посетен на 04.12.2012</ref> Днес разтворимото кафе на „Нестле“ се употребява в над 83 страни по света, а от компанията твърдят, че всяка секунда се изпиват около 3000 чаши с „Нескафе“.<ref>[http://genik.eu/index.php/news/117 Инстантното кафе и NESCAFÉ], www.genik.eu, посетен на 10 януари 2012</ref> == История на Нескафе в България == Официално Нескафе започва своето разпространение в България едва през 2000 година, въпреки че по време на [[Студена война|Студената война]] продуктът на „Нестле“ е можел да бъде закупен в „[[Кореком]]“. Марката много бързо печели симпатиите на българите и се превръща в синоним на качественото ароматно кафе. Въпреки късното официално навлизане на Нескафе се оказва, че то е употребявано в страната много преди 2000 година. В конкурс за най-старата опаковка на „Нескафе“, по случай 70-ата годишнина на марката, 3 българи предоставят метални кутии на „Нескафе“ от 1944 година.<ref>[http://www.capital.bg/light/neshta/2010/03/31/881420_istoriia_na_usmivkata/ История на усмивката], посетен на 07.12.2012</ref> == Асортимент == === Nescafe === Нестле поддържа богат асортимент от напитки под марката „Нескафе“ и се нарежда на челни позиции по пазарен дял. Освен традиционните разновидности на „Нескафе“ – „Нескафе Класик“ (NESCAFÉ Classic), компанията предлага и различните варианти за достъпно и луксозно разтворимо кафе и кафе напитки. От „Нестле“ непрекъснато се стараят да разширяват продуктовата линия и на базовия модел „Нескафе“, като последните години предлагат „Нескафе Голд“ (NESCAFÉ® Gold) и „Нескафе Грийн Бленд“ (NESCAFÉ® Green Blend), което се позиционира като кафе с повишено количество антиоксиданти поради съдържанието на 1/3 зелени (неизпечени) кафени зърна. В сегмента на кафе напитки с по-плътен [[каймак]] ([[пяна]]), „Нескафе“ пускат и продукта „Нескафе Крема Сензационе“ (NESCAFÉ® Créme Sensazione).<ref>[http://nescafe.bg/ Продукти], посетен на 7 януари 2012</ref> === Миксове === Освен класическите кафе напитки „Нескафе“ предлагат и миксове, които основно се разделят на такива с богата пяна или без. Миксовете без пяна съдържат в себе си добавки като захар, кафе и мляко или сметана. Най-разпространени в този сегмент в България са от вида „3 в 1“ ([[Нескафе 3 в 1]]) и разтворимото кафе без захар от вида „2 в 1“ (Нескафе 2 в 1). Интересен факт е, че по данни на MEMRB от май-юни 2009 г. „Нескафе 3 в 1“ се нарежда като абсолютен лидер на пазара за подобни напитки с 84% пазарен дял в обем. Към този сегмент спадат напитката „Нескафе Куул“ (NESCAFÉ® Cool)<ref>[http://www.regal.bg/show.php?storyid=792377 Кафе миксовете – (не)очаквано добро развитие], посетен на 7 януари 2012</ref>. От продуктите с пяна „Нескафе“ поддържа „Нескафе Кафе Меню“ (NESCAFÉ® Café Menu) с 4 вкуса: капучино, ванилия, карамел, шоколад. Те най-често се разпространяват в ресторанти, хотели и заведения<ref>[http://www.nestle.bg/bg/brands/beverages/Pages/nescafe-cafe-menu.aspx NESCAFÉ® Café Menu] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120130192056/http://www.nestle.bg/bg/brands/beverages/Pages/nescafe-cafe-menu.aspx |date=2012-01-30 }}, посетен на 7 януари 2012</ref>. От компанията предлагат и студени готови за консумация напитки под марката „Нескафе Експрес“ (NESCAFÉ® Xpress®) с 2 основни вкуса – Latte Macchiato или Black Roast. === Кафе машини за Нескафе и топли напитки === На българския пазар от 2002 г. се предлагат и кафе машини на „Нескафе“. Машините използват като консумативи комбинация от NESCAFE Espresso, пълномаслено [[мляко на прах|сухо мляко]] Milli, какаова смес с мляко Nesquik Lacte, „Нескафе 3in1“, чай „Nestea Lemon“ и др. Кафе машините поддържат богат асортимент от напитки като „Еспресо“, „3 в 1“, „Мляко с Нескафе“, „Капучино“, „Мокачино“, „Лате Макиато“, мляко с какао, топъл шоколад, чай и др., все под марката на „Нестле“. „Нескафе“ кафе-машините приготвят и новите напитки на фирмата – „Нескафе Лате“ (NESCAFE Lattes) и „Нескафе Лате Айс“ (NESCAFE Lattes Ice)<ref>[http://genik.eu/index.php/coffee/7-nescafe-i-topli-napitki Кафе машини за Нескафе и топли напитки], посетен на 7 януари 2012</ref>. === Кафе системи и кафе машини „Нескафе Долче Густо“ (NESCAFÉ® DOLCE GUSTO) === Сред разнообразието от продукти и кафе машини „Нескафе“ поддържат кафе системата „Нескафе Долче Густо“ (NESCAFÉ® DOLCE GUSTO). Тя се отличава от другите кафе машини не само с иновативен и стилен дизайн, но и с технологията за приготвяне на кафето. Машината е лесна за използване и работи с различни таблетки (капсули) кафе, които са патентовани и специално разработени за „Нескафе Долче Густо“. Това, което ги прави по-различни от останалите капсулни системи, е тяхната форма, технологията на херметизиране на кафето, както и 15-те бара налягане, които преминават през всяка капсула, за да се получи чаша от идеалното ароматно кафе.<ref>[http://www.nestle.bg/BG/BRANDS/BEVERAGES/Pages/nescafe-dolce-gusto.aspx Защо NESCAFÉ® DOLCE GUSTO® е толкова успешна концепция?]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, посетен на 7 януари 2012</ref> Системата „Долче Густо“ (от италиански се превежда: ''сладък вкус'') е пусната от „Нескафе“ през 2006 година. На българския пазар се предлагат различни видове капсули „Нескафе Долче Густо“, чрез които потребителите могат лесно да направят в домашни условия напитки като „Капучино“, „Латте Маккиато“(Latte Macchiato), „Еспресо Лунго.“(Espresso Lungo), [[горещ шоколад]] и др. Машините вече са продават в над 15 страни по света. Интересното при „Долче Густо“ кафе-машините е, ч е таблетките съдържат не инстантно кафе, а печени и смлени кафе зърна. == Маркетинг и рекламни дейности == Като мултинационална компания „Нестле“ отделя големи бюджети за реклама на своите продукти, в това число и на „Нескафе“. В световен план е интересна стратегията за разпространението на „Нескафе“ в САЩ. От представянето на продукта до 1960 година на пазара в САЩ инстантното кафе на „Нестле“ е можело да бъде открито под марката „Нескафе“. След тази година „Нестле“ решават да пуснат и разтворимо кафе под марката Taster's Choice, което измества „Нескафе“ в продължение на много години. Тази марка на Нестле е представена и в Канада по същото време и продължава да се продава като по-висок клас разтворимо кафе, съответно и на по-висока цена. Това продължава до 2003 година, когато от „Нестле“ решават да наложат отново „Нескафе“ и преименуват продукта на Nescafé Taster's Choice. В България „Нескафе“ има множество интересни рекламни кампании за почти всички свои продукти. Най-нестандартен подход в рекламирането на своите продукти „Нескафе“ показва в популяризирането на „Нескафе 3 в 1“. Рекламните кампании са насочени главно към по-младата аудитория и включват както интересни рекламни спотове, така и спонсорирани хип-хоп песни на популярната българска група „[[Ъпсурт]]“, в които се споменава за „Нескафе 3 в 1“. Песента „3 в 1 (неочаквано добра комбинация)“, част от 4-тия албум на групата от 2005 година, се превръща дори в хит. Като интересна ПР и рекламна кампания може да бъде спомената и инициативата „Живей Активно!“ на „Нестле България“. Кампанията се провежда ежегодно от 2006 година насам и има за цел да стимулира обществото да живее здравословно и да се движи. {| class="wikitable" |- | Вид || Разтворимо кафе |- | Собственост на марката || Société des Produits NESTLE S.A |- | Страна || Швейцария |- | Открит || 1938, 1 април |- | Разпространение || Световно |} == Източници == <references /> [[Категория:Кафе]] [[Категория:Икономика на Швейцария]] [[Категория:Нестле]] g0ltw7mjz9gveyfvykizws9ez6k5dhl 0 384691 12215113 9758080 2024-04-26T11:44:37Z 95.87.235.200 Футболен отбор сезон wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор сезон | отбор = [[ПФК Левски (София)]] | сезон = 2006/07 | картинка = | описание = | президент = [[Тодор Батков]] | треньор = [[Станимир Стоилов]] | първенство = [[„А“ група 2006/07|„А“ футболна група]] | първенство резултат = шампион | купа1 = [[Купа на България по футбол 2006/07|Купа на България]] | купа1 резултат = носител | купа2 = [[Суперкупа на България]] | купа2 резултат = носител | купа3 = [[Шампионска лига 2006-07|Шампионска лига]] | купа3 резултат = групова фаза | първенство голмайстор = [[Валери Домовчийски]] (15) | най-висока посещаемост = 43 000 души срещу [[ФК Челси|Челси]] на 27 септември 2006 г.<br />[[Вердер]] на 31 октомври 2006 г.<br />[[Барселона]] на 22 ноември 2006 г. | предишен сезон = [[ПФК Левски (София) през сезон 2005/2006|2005/2006]] | следващ сезон = [[ПФК Левски (София) през сезон 2007/2008|2007/2008]] }} Тази статия описва представянето на футболния отбор на ПФК Левски (София) през сезон 2006/2007 година. В нея е включена информация за всички мачове, изиграни от отбора, за неговото ръководство и играчи, както и за промените, настъпили в отбора по време на кампанията. == Клубът == === Треньорски щаб === {| class="wikitable" width=550px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" ! ! |- ! style="text-align:right; padding-right:10px" width=150px|Старши треньор | style="text-align:left; padding-left:10px" width=200px|[[Станимир Стоилов]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Помощник-треньори | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Цанко Цветанов]], [[Емил Велев]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Треньор на вратарите | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Валентин Захариев]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Кондиционен треньор | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Ясен Екимов]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Психолог | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[доц. Татяна Янчева]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Доктор | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Жан Филипов]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Скаут | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Саид Ибрахимов]] |} === Екипировка === {| style="border: 0px solid #AAAAAA; background-color: #f0f0f0; font-size:95%" cellspacing="0" cellpadding="0" |- | width=250px rowspan=6 bgcolor="#ffffff" align="center"| {| style="width:100%; text-align:center; border: 1px solid #AAAAAA;" |{{ЕкипиEN | pattern_la = | pattern_b = _levski_sofia | pattern_ra = | leftarm = 436EEE | body = 436EEE | rightarm = 436EEE | shorts = 436EEE | socks = 436EEE | title = Домакин }} |{{ЕкипиEN | pattern_la = | pattern_b = _levski_sofia_away | pattern_ra = | leftarm = FFFF00 | body = FFFF00 | rightarm = FFFF00 | shorts = FFFF00 | socks = FFFF00 | title = Гост }} |} |width=200px bgcolor="#F2F2F2" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|'''Екипировка''' |- |bgcolor="#ffffff" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|[[Uhlsport]] |- |bgcolor="#F2F2F2" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|'''Основен спонсор''' |- |bgcolor="#ffffff" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|[[M-Tel]] |- ! bgcolor="#F2F2F2" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|'''Втори спонсор''' |- |bgcolor="#ffffff" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA; border-bottom: 1px solid #AAAAAA;"|[[Ceresit]] |} === Ръководство === * Президент: [[Тодор Батков]] * Изпълнителен директор по финансовите въпроси: [[Константин Баждеков]] * Изпълнителен директор по спортно-техническите въпроси: [[Наско Сираков]] * Директор на ДЮШ: [[Руси Гочев]] {| class="wikitable" width=400px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" ! width=150px rowspan=3|Надзорен съвет | style="text-align:left; padding-left:10px" width=250px|[[Тодор Батков]] (председател) |- | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Христо Друмев]] |- | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Александър Ангелов (футболист)|Александър Ангелов]] |- ! rowspan=5|Управителен съвет | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Георги Марков (политик)|Георги Марков]] (председател) |- | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Еманоил Николов]] |- | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Константин Баждеков]] |- | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Наско Сираков]] |- | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Кирил Ивков]] |} == Източници == * [http://levskisofia.info Статистика за ПФК Левски (София)] {{fb старт}}{{ПФК Левски (София)}}{{fb край}} [[Категория:ПФК Левски (София) през сезоните|2006/07]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2006/07]] rpcw8gfrt9dxxebiu31cf6dhi0o6wl4 0 386061 12214514 12201124 2024-04-25T23:01:02Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki '''Списъкът на владетелите на Милано''' съдържа [[маркграф]]овете, [[Херцог|херцозите]] и другите владетели на [[Милано]] от [[10 век|X век]] до [[1859]] г., когато Милано става част от [[Ломбардия]] и влиза в състава на [[Сардинско кралство|Сардинското кралство]]. == Исторически бележки == Първата държавна форма, която може да се счита за предшественик на бъдещото [[Миланско херцогство]], е Отбертиновата (или Лигурска) марка, създадена през [[951]] г. от крал [[Беренгар II|Беренгар II от Ивреа]] и поверена на маркграф [[Оберто I]]. [[Марка (териториална единица)|Марката]] съответства на настоящите територии на италианските региони [[Ломбардия]] и [[Лигурия]], няма постоянно седалище и придобива характеристиките на административно подразделение, подчинено на [[Крал на Италия|краля на Италия]] и следователно на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]].<ref>{{Cite book|last=Ricci|first=Roberto|title=La marca della Liguria orientale e gli Obertenghi, 945-1056: una storia complessa e una storiografia problematica|date=2007|publisher=[[Centro italiano di studi sull'alto medioevo|CISAM]]}}</ref> След смъртта на [[Алберто Ацо II д’Есте]] през [[1097]] г. марката преминава титулярно у неговия син [[Фулко I д’Есте]] (родоначалник на семейство [[Род Д'Есте|Есте]]), но е разделена между различните семейства, произхождащи от [[Отбертини]]те (като [[Маласпина]] и [[Фиески]]), и различните [[Средновековна комуна|свободни комуни]], които междувременно са станали автономни от всякакви чужди субекти.<ref>{{Cite book|last=Pivano|first=Silvio|title=Obertenghi|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/obertenghi_(Enciclopedia-Italiana)/|date=1935|publisher=Treccani}}</ref> През [[1117]] г. град [[Милано]] окончателно си дава статут на свободна комуна, като поверява градското управление на двугодишно [[Консул (средновековна история)|консулство]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/schede/8000343/ | заглавие = Comune di Milano, 1117 - 1329 – Istituzioni storiche – Lombardia Beni Culturali | издател = www.lombardiabeniculturali.it | достъп_дата = 16 април 2022}}</ref> В контекста на нарастващите конфликти между [[Свети престол|Светия престол]] и [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] ([[борба за инвеститура]]), и на желанието на Империята да консолидира господството си над [[Северна Италия]], Милано застава срещу Империята. Така Милано попада под обсадата (виж [[Обсада на Милано (1162)|Обсадата на Милано (1162)]]) на тогавашния император [[Фридрих I Барбароса]], който решава да унищожи града като предупреждение за другите ломбардски градове.<ref>{{Cite book|last2=Gianazza|first2=Egidio|last3=Marinoni|first3=Augusto|title=Legnano e la battaglia|date=1976|publisher=Landoni|page=155}}</ref> Участието на Милано в [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]], която окончателно побеждава Барбароса в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] през [[1176]] г., консолидира антиимперските и през следващия век [[Гвелфи и гибелини|прогфелфски]] настроения у миланското население. Такова подреждане се оформя с раждането на първата [[градска сеньория]] – тази на семейство [[Дела Торе]]. Неговият представител [[Пагано дела Торе]], приемайки победените гвелфи от [[битката при Кортенуова]] през [[1237]] г., през [[1240]] г. получава от Съвета на 880-те (общинското събрание на Милано) титлата „Старейшина на Креденца на Свети Амвросий“ (на итал. ''Anziano della Credenza di Sant'Ambrogio''). Той я предава на преките си потомци, които от този момент до [[1277]] г. държат „скритото“ господство над града.<ref>{{Cite book|last=Fantoni|first=Giulia L.|title=Della Torre, Pagano|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/pagano-della-torre_(Dizionario-Biografico)|volume=89|date=1989|publisher=Treccani}}</ref> Първото [[Синьория Милано|истинско господство]] обаче е това на [[Висконти]] – вече представител на миланската партия на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]]. През [[1277]] г., в контекста на вътрешните борби между гвелфите и гибелините, [[Отоне Висконти]] успява да отстои правата си като архиепископ на Милано след поражението на сем. [[Дела Торе]] в [[Битка при Дезио|битката при Дезио]].<ref>{{Cite book|last=Simeoni|first=Luigi|title=Visconti, Ottone|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/ottone-visconti_(Enciclopedia-Italiana)/|date=1937|publisher=Treccani}}</ref> Странното е, че в този случай Висконти са подкрепени от папа [[Урбан IV (папа)|Урбан IV]] по силата на неговото върховенство по църковните въпроси, докато германският крал [[Рудолф I]] Хабсбург дава на сеньора на Милано [[Наполеоне дела Торе]] титлата на [[имперски викарий]]. Въпреки че Отоне е признат от Съвета на 800-те за новия сеньор на Милано, тази титла е формализирана от неговия племенник [[Матео I Висконти]]. Матео I го наследява през [[1281]] г. след оттеглянето му от обществените дела. През [[1311]] г. той получава титлата на имперски викарий от император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Ханрих VII]], която е предавана на всички негови наследници.<ref>{{Cite book|last=Simeoni|first=Luigi|title=Visconti, Matteo I|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/matteo-i-visconti_(Enciclopedia-Italiana)/|date=1937|publisher=Treccani}}</ref> През [[1395]] г. правнукът на Матео I [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]] е издигнат от германския крал [[Вацлав IV|Вацлав]] в ''херцог на Милано'' и тази титла е предавана завинаги на неговите преки потомци.<ref>{{Cite book|last=Cognasso|first=Francesco|title=Gian Galeazzo Visconti, duca di Milano|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/gian-galeazzo-visconti-duca-di-milano_(Enciclopedia-Italiana)/|date=1932|publisher=Treccani}}</ref> Тази дата може да се счита за началото на истинската миланска държава, предвид факта че от тогава до [[1796]] г. (с изключение на краткото междуцарствие на [[Амброзия (република)|Амвросианската република]] от [[1447]] до [[1450]] г.) херцогството остава, с някои териториални промени, по същество непокътнато и стабилно. На 7 април [[1815]] г. тогавашният титулярен херцог Франц III (бивш [[Франц II]] като император на [[Император на Свещената Римска империя|Свещената Римска империя]] ) възстановява своите милански владения, интегрирайки ги с бившите територии на [[Венецианска република|Венецианската република]], получени с [[Кампоформийски мирен договор|Договора от Кампоформио]] от [[1797]] г., в новото [[Кралство Ломбардия-Венеция]]. През [[1859]] г., вследствие на [[Австрийско-италианско-френска война|Австро-сардинската война]], кралството губи Ломбардия, която отива у [[Сардинско кралство|Сардинското кралство]]. През [[1866]] г., заставайки на страната на [[Кралство Прусия]] в [[Австрийско-пруско-италианска война|Австро-пруската война]] (известна в Италия като „Трета война за независимост“), кралството губи и Венето, включено в [[Кралство Италия]].<ref name="Monti2">{{Cite book|last=Monti|first=Antonio|title=Lombardo-Veneto|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/lombardo-veneto_(Enciclopedia-Italiana)/|date=1934|publisher=Treccani}}</ref> == Графове на Милано (X – XI век) == * [[Беренгар II|Беренгар II от Ивреа]] (* ок. 900, † 966), кралски пратеник в Милано (918 – лято 941), [[граф]] на Милано (от 945 г.), [[крал на Италия]] ([[Иврейска династия|Дом Бургундия-Ивреа]]) от 950 г. * [[Конрад (Ивреа)|Конрад]] (* 957, † 961), маркграф на Милано, син на предходния * [[Дадон от Помбия|Дадон]], граф на Милано (967 г.), граф на [[Помбия (Италия)|Помбия]] (973/1002 г.), племенник на Беренгар II и баща на [[Ардуин от Ивреа|Ардуин]] * [[Оберто I]] (* 951, † 975), [[пфалцграф]] на [[Италия]], [[маркграф]] на Милано, син на Адалберт I * [[Оберто II]] († сл. 1014/21), маркграф на Милано, [[Тортона]] и [[Генуа]], син на предходния * [[Алберто II (Генуа)|Адалберт II]] († пр. март 1000), граф на Милано, син на Оберто I, брат на предходния * [[Хуго (маркграф на Милано)|Хуго]] († сл. 1037), пфалцграф на Генуа и маркграф на Милано, племенник на предходния * [[Алберто Ацо I д’Есте]] († пр. 1018), маркграф на Милано, син на Оберто II и брат на Хуго * [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберто Ацо II]] († 1096/97), маркграф на Милано, син на предходния == Дела Торе (XII – XIV век) == {{Основна|Сеньория Милано|Дела Торе}} * 1197 – 1241: [[Пагано дела Торе|Пагано I дела Торе]] * 1247 – 1257: [[Пагано II дела Торе]] * 1253 – 1256: [[Манфредо Ланча]] * 1257 – 1259: [[Мартино дела Торе]], сеньор * 1259 – 1264: [[Оберто II Палавичино]], сеньор * 20 ноември 1263 – 24 декември 1265: [[Филипо дела Торе]], сеньор * 24 декември 1265 – 21 януари 1277: [[Наполеоне дела Торе]], сеньор * юни 1302 – 6 януари 1311: [[Гуидо дела Торе]] == Висконти == {{Основна|Висконти|Сеньория Милано}} Семейство [[Висконти]] се слави с дълго графско потекло (оттук и фамилното му име), а неговият представител [[Отоне Висконти]] е сред първите, които се предават на [[Фридрих I Барбароса]] през [[1162]] г., поддържайки постоянна семейна лоялност към [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и следователно към партията на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]].<ref>{{Cite book|last=Gallavresi, Giuseppe|first=Giuseppe|title=La riscossa dei guelfi in Lombardia dopo il 1260 e la politica di Filippo della Torre|date=1906|publisher=Archivio storico lombardo, 4ª sezione}}</ref> Това поставя Висконти в контраст с „тайните“ господари на Милано – гвелфската фамилията [[Дела Торе]]. Дела Торе са остракизирани от Висконти, когато в контекста на междусемейната борба, избухнала през [[1273]] г. с назначаването на Отоне Висконти за архиепископ на Милано, са победени в [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[1277]] г.). Тази победа позволява установяването на господството на Висконти.<ref>{{Cite book|last=Pugliese|first=Michela|title=All'ombra del castello|date=2017|page=76}}</ref> Висконти държат, с изключение на кратка пауза от [[1302]] до [[1311]] г., по време на която [[Гуидо дела Торе]] успява да си възвърне владението си на града,<ref>{{Cite book|last=Caso|first=Anna|title=Della Torre, Guido|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/guido-della-torre_(Dizionario-Biografico)/|volume=37|date=1989|publisher=Treccani}}</ref> непрекъснато владението, свързано с титлата на „[[Имперски викарий]] на Ломбардия“. Към края на [[14 век|XIV век]] враждите в семейството се засилват, което води до подозрителни смъртни случаи и конспирации, и до прогресивния упадък на сеньорията. Този упадък е възпрян от [[Държавен преврат|преврата]] на [[Джан Галеацо Висконти]] срещу чичо му [[Бернабо Висконти|Бернабо]], който планира елиминирането на племенника си, чието бащино наследство е узурпирал.<ref>{{Cite book|last=Simeoni|first=Luigi|title=Visconti, Bernabò|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/bernabo-visconti_(Enciclopedia-Italiana)/|date=1937|publisher=Treccani}}</ref> Със завземането на властта от Джан Галеацо [[Сеньория Милано]] претърпява териториална еволюция: от [[1387]] до [[1355]] г. поредица от военни кампании водят до упадъка на множество сеньории и свободни [[Средновековна комуна|комуни]], и до придобиването на цяла [[Ломбардия]] (с изключение на [[Мантуа]] ), [[Венето]] (с изключение на [[Тревизо]], държан от [[Венецианска република|Венецианската република]]), Източен [[Пиемонт]] и [[Емилия (област)|Емилия]] (с изключение на [[Модена]] и [[Ферара]], в ръцете на [[Род Д'Есте|Есте]]), както и до подчинението на [[Генуезка република|Република Генуа]] като [[васал]] на Милано.<ref>{{Cite book|last2=Benigno|first2=Francesco|title=Progetto storia – Tempi e problemi. Politica, istituzioni, società|volume=I (1350-1650)|date=2015|publisher=Laterza|page=A48}}</ref> Към това се добавя и един двоен политически престиж: през [[1389]] г. бракът между дъщерята на Джан Галеацо – [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина]] с [[Луи I Орлеански|Луи дьо Валоа, херцог на Орлеан]] – брат на френския крал [[Шарл VI]], и през [[1395]] г. с предоставянето на титлата „Херцог на Милано“ от германския крал [[Вацлав IV|Вацлав Люксембургски]].<ref>{{Cite book|last=Bartos|first=František|title=Venceslao IV, re di Boemia e Germania|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/venceslao-iv-re-di-boemia-e-di-germania_(Enciclopedia-Italiana)/|date=1937|publisher=Treccani}}</ref> Преждевременната смърт на Джан Галеацо през [[1402]] г. малко след началото на експанзията към [[Тоскана]] ([[Република Пиза|Пиза]] е придобита през [[1399]] г.), поставя края на експанзионистичните проекти на Висконти.<ref>{{Cite book|last=Gamberini|first=Andrea|title=Gian Galeazzo Visconti, duca di Milano|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/gian-galeazzo-visconti-duca-di-milano_(Dizionario-Biografico)/|volume=54|date=2000|publisher=Treccani}}</ref> [[Джовани Мария Висконти]] – син и наследник на Джан Галеацо се опитва да спре разпада на „държавата на Висконти“ чрез брутални тактики, включително набези, експроприации, убийства и грабежи срещу градове и противници, засилвайки вълненията и конспирациите, довели през [[1412]] г. до неговото убийство.<ref>{{Cite book|last=Gamberini|first=Andrea|title=Giovanni Maria Visconti, duca di Milano|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti-duca-di-milano_(Dizionario-Biografico)|volume=56|date=2001|publisher=Treccani}}</ref> Така херцогската корона преминава у брат му [[Филипо Мария Висконти|Филипо Мария]], който предпочита да прибегне до дипломатическа хитрост и военни експерти, за да възстанови херцогството. Той обаче не успява да спре свеждането на херцогството единствено до [[Ломбардия]] (с изключение на [[Бреша]] и [[Мантуа]]). Пораженията и нарастващият натиск на амбициозните му съседи водят Филипо Мария до психологически колапс, който засяга и управлението на херцогството и личния му живот. Той не създава законно брачно потомство и това води до изчезването на династията Висконти, както и до наследствена война след смъртта му през [[1447]] г.<ref>{{Cite book|last=Soldi Rondinini|first=Gigliola|title=Filippo Maria Visconti, duca di Milano|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/filippo-maria-visconti-duca-di-milano_(Dizionario-Biografico)/|volume=47|date=1997|publisher=Treccani}}</ref> * 21 януари 1277 – 5 август 1278 (сваляне): [[Отоне Висконти]], [[архиепископ]] на Милано, сеньор на Милано * 27 декември 1281 – 27 декември 1294 ([[абдикация]]): Отоне Висконти * 27 декември 1294 – юни 1302 (сваляне): [[Матео I Висконти]], [[капитан на народа]] на Отоне, сеньор * юни 1302 – февруари 1311: [[Гуидо дела Торе]], сеньор * 6 януари 1311 – 24 юни 1322: Матео I Висконти (2-ри път), сеньор * 24 юни 1322 – 6 август 1328: [[Галеацо I Висконти]], сеньор * 6 август 1328 – 16 август 1339: [[Ацо Висконти|Ацоне Висконти]], сеньор * 16 август 1339 – 24 януари 1349: [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]], сеньор * 24 януари 1339 – 5 октомври 1354: [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]], архиепископ на Милано, сеньор * 4 август 1354 – 6 май 1355: [[Матео II Висконти]], сеньор * 29 септември 1354 – 4 август 1378: [[Галеацо II Висконти]], сеньор * 4 август 1354 – 6 май 1385: [[Бернабо Висконти]], сеньор * 6 май 1378 – 5 септември 1395 и 5 септември 1395 – 3 септември 1402: [[Джан Галеацо Висконти]], сеньор * 3 септември 1402 – 16 май 1412 (убит): [[Джовани Мария Висконти]], херцог ** 16 май – 12 юни 1412 – [[Есторе Висконти]] и [[Джанкарло Висконти]], херцози на Милано * 12 юни 1412 – 13 август 1447: [[Филипо Мария Висконти]], херцог == Амвросианска република (1447 – 1450) == {{Основна|Амвросианска република}} На 14 август [[1447]] г. – в деня след смъртта на херцог [[Филипо Мария Висконти]] група юристи от [[Павийски университет|Павийския университет]], група благородници и Архиепископията, представлявани съответно от [[Джорджо Лампуняно]], [[Виталиано I Боромео]] и [[Антонио Тривулцио]], се възползват от вакуума във властта, за да възстановят републиканската държава, базирана на съседната и враждебна [[Венецианска република]]. Тази държава, поетично наречена ''Aurea Repubblica Ambrosiana'' (Златна [[Амвросианска република]]) в чест на светеца-покровител на Милано [[Свети Амвросий (Милано)|Св. Амвросий]], обаче е смазана от подновените борби между [[гвелфи и гибелини]], както и от нападенията на съседни държави, предимно от Венеция.<ref>{{Cite book|last=Verga|first=Ettore|title=Ambrosiana, Repubblica|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/repubblica-ambrosiana_(Enciclopedia-Italiana)/|date=1929|publisher=Treccani}}</ref> През този период на вакуум на властта се появяват няколко претенденти към херцогството, което предизвиква истинска наследствена война: * [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]], [[кондотиер]] на наемническа дружина и зет на Филипо Мария, съпруг на законородената му дъщеря [[Бианка Мария Висконти|Бианка Мария]], както и командир на миланските милиции и съюзник на [[Флорентинска република|Флоренция]];<ref>{{Cite book|last=Menniti Ippolito|first=Antonio|title=Francesco I Sforza, duca di Milano|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/francesco-i-sforza-duca-di-milano_(Dizionario-Biografico)|volume=50|date=1998|publisher=Treccani}}</ref> * [[Шарл Орлеански]], син на [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]], който използва завещанието си като наследник на херцогството в случай на изчезване на династията [[Висконти]]. Тъй като вече е [[Графство Асти (Късно средновековие)|граф на Асти]] (и е подкрепян от своя братовчед – кралят [[Шарл VII|на Франция Шарл VII]]), той нарежда градската управа да започне офанзива срещу слабата република, но е победен от Сфорца и е лишен от Асти;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/charles-duca-d-orleans | заглавие = Orléans, Charles duca d' nell'Enciclopedia Treccani | издател = www.treccani.it | достъп_дата = 16 април 2022}}</ref> * [[Лудвиг Савойски]], брат на покойната херцогиня [[Мария Савойска (1411 – 1469)|Мария Савойска]], който не се хвали със солидни претенции и е в конфликт с пиемонтските благородници, като също така му липсва военна изобретателност. Раздвижва се едва към края на войната през [[1449]] г.;<ref>{{Cite book|last=Uginet|first=François C.|title=Ludovico I di Savoia, duca di Savoia|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/ludovico-i-di-savoia-duca-di-savoia_(Dizionario-Biografico)|volume=66|date=2006|publisher=Treccani}}</ref> * [[Алфонсо V Арагонски]], бивш [[Списък на владетелите на Неаполитанското кралство|крал на Неапол]] [[Списък на владетелите на Сицилия|и Сицилия]], който основава твърденията си на предполагаемо завещание на Филипо Мария Висконти и е нетърпелив да консолидира един вид хегемония на полуострова, и преди всичко да подчини [[Генуезка република|Генуезката република]], бидейки съперник на Арагонците в средиземноморската търговия.<ref>{{Cite book|last=Moscati|first=Ruggero|title=Alfonso V d'Aragona, re di Sicilia, re di Napoli|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/alfonso-v-d-aragona-re-di-sicilia-re-di-napoli_(Dizionario-Biografico)|volume=2|date=1960|publisher=Treccani}}</ref> Благодарение както на военните, така и на дипломатическите последици само [[Сфорца]] остават претенденти за херцогството. Те се възползват от народен бунт, разпалван в Милано от [[Гаспаре да Вимеркате]], и успяват през [[1450]] г. да завладеят Милано, и да възстановят херцогството чрез избор от Съвета на 900-те и от народното приветстване. == Сфорца и Валоа (1450 – 1535) == {{Основна|Сфорца}} Семейство Сфорца няма славен произход: родоначалникът на миланския клон – [[Франческо I Сфорца|Франческо]] е син на [[Муцио Атендоло Сфорца|Джакомо (Муцио) Атендоло]] (наричан „Сфорца“), дребен благородник от [[Романя]] и [[кондотиер]], и на неговата любовница [[Лучия Терцани]].<ref>{{Cite book|last=Pieri|first=Piero|title=Sforza, Muzio Attendolo detto lo|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/muzio-attendolo-detto-lo-sforza_(Enciclopedia-Italiana)/|date=1936|publisher=Treccani}}</ref> Благосъстоянието на семейството стартира с Атендоло, който получава Графство [[Котиньола]] от [[антипапа]] [[Йоан XXIII]] като компенсация за военните си заслуги, няколко [[феод]]а в [[Пулия]] от неаполитанската кралица [[Джована II Анжуйска]] и благодарение на първия си брак с [[Поликсена Руфо]] – и други владения в [[Калабрия]]. Излизайки победител от наследствената война след смъртта на [[Филипо Мария Висконти]], през [[1450]] г. Франческо става новият херцог на Милано. Той влиза в Милано на [[Благовещение (празник)|Благовещение]] заедно с третата си съпруга [[Бианка Мария Висконти]] – законородена дъщеря на Филипо Мария.<ref>{{Cite book|last=Picotti|first=Giovanni Battista|title=Sforza|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/sforza_(Enciclopedia-Italiana)/|date=1936|publisher=Treccani}}</ref> Миланските Сфорца са активни герои в събитията на италианския [[Ренесанс]], стават покровители на художници и се ангажират с [[Мир от Лоди|Мира от Лоди]] ([[1454]] г.) за почти 40-годишен мир в Италия. Убийството на [[Галеацо Мария Сфорца]] през [[1476]] г. обаче нарушава стабилността на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. То позволява на брат му [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавърът]] постепенно да узурпира херцогската власт, като я присвои окончателно след предполагаемата смърт на племенника си през [[1494]] г.<ref>{{Cite book|last=Benzoni|first=Gino|title=Ludovico Sforza, detto il Moro, duca di Milano|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/ludovico-sforza-detto-il-moro-duca-di-milano_(Dizionario-Biografico)/|volume=66|date=2006|publisher=Treccani}}</ref> Неговата амбиция, съчетана с дипломатическа неопитност, допринася за [[Италианска война (1494 – 1498)|войната]] на [[Шарл VIII]] Френски през [[1494]] г. и подбужда споровете, които предизвикват [[Войни между Хабсбурги и Валоа|войните]] между [[Кралство Франция]] и [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Кралство Франция и Империята се разбунтуват срещу Сфорца, като на няколко пъти са лишавани от херцогството (към което предявяват претенции френските крале, бидейки потомци на [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]). При смъртта на последния потомък [[Франческо II Сфорца|Франческо II]] Миланското херцогство е конфискувано под владенията на император [[Карл V]] в съответствие с решенията на [[Болонски конгрес|Болонския конгрес]].<ref>{{Cite book|last=Mallett|first=Michael E.|date=2014|publisher=Routledge|chapter=Legacies of the Italian Wars}}</ref> * 25 март 1450 — 8 март 1466: [[Франческо I Сфорца]] [[Сфорца]] * 20 март 1466 — 26 декември 1476: [[Галеацо Мария Сфорца]] * 26 декември 1476 — 22 октомври 1494: [[Джан Галеацо Мария Сфорца]] * 2 октомври 1494 — 2 септември 1499: [[Лудовико Мария Сфорца]] * 6 септември 1499 — 5 февруари 1500: [[Луи XII]] * 3 февруари 1500 — 10 април 1500: Лудовико Мария Сфорца (2-ри път) * 17 април 1500 — 16 юни 1512: Луи XII (2-ри път) * 16 юни 1512 — 8 октомври 1515: [[Масимилиано Сфорца]] * 11 октомври 1515 — 19 ноември 1521: [[Франсоа I (Франция)|Франсоа I Френски]] * 19 ноември 1521 — 3 октомври 1524: [[Франческо II Сфорца|Франческо Мария II Сфорца]] * 23 октомври 1524 — 24 февруари 1525: Франсоа I (2-ри път) * 26 феврурари 1525 — 1 ноември 1535: Франческо II Мария Сфорца (2-ри път) == Испански Хабсбурги (1535 – 1706) == {{Основна|Хабсбургска Испания|Хабсбурги}} Смъртта на [[Франческо II Сфорца]] през [[1535]] г. позволява на император [[Карл V]], в съответствие с разпоредбите на [[Болонски конгрес|Болонския конгрес]], да приеме Миланското херцогство в своите владения.<ref>{{Cite book|last=Ravasio|first=Pietro|title=Nozioni di storia antica: media e moderna ad uso delle scuole secondarie|date=1874|publisher=G. B. Paravia|pages=254-255}}</ref> Въпреки това на 11 октомври [[1540]] г. той издига сина си [[Филип II (Испания)|Филип – принц на Астурия]] до херцог на Милано, към което все още имат претенции [[Крал на Франция|френските суверени]]. Едва с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|мира от Като Камбрези]] (3 април [[1559]] г.) французите прекратяват всякакви претенции към херцогството, като по този начин консолидират господството на испанския клон на Хабсбургите над Италия, вече притежаващ кралствата [[Сардинско кралство|Сардиния]], [[Сицилианско кралство|Сицилия]] и [[Неаполитанско кралство|Неапол]].<ref>{{Cite book|last=Russo|first=Rosario|title=Cateau-Cambrésis, Pace di|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/pace-di-cateau-cambresis_(Enciclopedia-Italiana)/|date=1931|publisher=Treccani}}</ref> * 11 октомври 1540 – 13 септември 1598: [[Филип II (Испания)|Филип II]] * 13 септември 1598 – 31 март 1621: [[Фелипе III|Филип III]] * 31 март 1621 – 17 септември 1665: [[Филип IV (Испания)|Филип IV]] * 17 септември 1665 – 1 ноември 1700: [[Карлос II]] == Испански Бурбони (1700 – 1714) == {{Основна|Бурбони}} През септември [[1700]] г. испанският крал [[Карлос II]] (притежател на херцогството) се разболява тежко и по съвет на министър-председателя [[Луис Мануел де Портокареро|Луис Мануел Фернандес де Портокареро-Боканегра и Москосо-Осорио]] посочва в завещанието си своя братовчед [[Филип V (Испания)|Филип, херцог на Анжу]] (внук на френския крал [[Луи XIV]] и правнук на [[Филип IV (Испания)|Филип IV от Испания]]) за свой наследник на трона.<ref>{{Cite book|last=Hargreaves-Mawdsley|first=Norman|title=Eighteenth-Century Spain 1700-1788: A Political, Diplomatic and Institutional History|url=https://archive.org/details/eighteenthcentur0000harg|date=1979|year=1979|publisher=Macmillan|pages=15–16}}</ref> След смъртта на Карлос II на 1 ноември на Филип Анжуйски е предложена короната при условие, че се откаже за себе си и за своите потомци от всяка възможна претенция към френския трон. Той се съгласява и става крал на 16 ноември [[1700]] г. Страхувайки се от по-нататъшно увеличаване на френската мощ, [[Кралство Великобритания|Великобритания]] и [[Съединени провинции|Холандия]] се обединяват през 1701 г. с ерцхерцог [[Карл VI]] – австрийски претендент, предизвиквайки [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]. Милано е завладян на 26 септември 1706 г. от австрийските войски (вж. [[Утрехтски мирен договор]]). В края на тази война през [[1714]] г. е установено преминаването на Миланското херцогство у Карл. Междувременно той става император на [[Император на Свещената Римска империя|Свещената Римска империя]] като Карл VI.<ref>{{Cite book|last=Falkner|first=James|title=The War of the Spanish Succession 1701-1714|date=2015|publisher=Kindle|page=96}}</ref> * 16 ноември 1700 – 7 март 1714 ([[Ращатски мирен договор]]): [[Филип V (Испания)|Филип V]] == Австрийски Хабсбурги (1714 – 1780) == {{Основна|Хабсбурги}} [[Ращатски мирен договор|Ращатският мирен договор от]] [[1714]] г. установява края на [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] главно в полза на император [[Карл VI]], който получава Миланското херцогство (в допълнение към кралствата Сардиния и Неапол), за да осигури южните граници на [[Ерцхерцогство Австрия|Ерцхерцогството Австрия]].<ref>{{Cite book|last2=Leathes|first2=Stanley|title=The Cambridge Modern History|edition=2010|date=1912|publisher=Nabu|page=384}}</ref> [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]], която избухва след смъртта на Карл VI, потвърждава австрийското господство над Милано, което междувременно [[Анексия|анексира]] и [[Херцогство Мантуа]] ([[1707]] г.), разширявайки границите му.<ref>{{Cite book|last=Quazza|first=Paolo|title=Ferdinando Carlo Gonzaga, ultimo duca di Mantova e del Monferrato|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/ferdinando-carlo-gonzaga-ultimo-duca-di-mantova-e-del-monferrato_(Enciclopedia-Italiana)/|date=1932|publisher=Treccani}}</ref> * 7 март 1714 – 20 октомври 1740: [[Карл II (ерцхерцог на Австрия)|Карл II]] * 20 октомври 1740 – 29 ноември 1780: [[Мария Терезия]] == Хабсбург-Лотаринги (1780 – 1815) == Бракът между [[Мария Терезия|Мария Тереза Австрийска]] (последната от [[Хабсбурги]]те) и [[Франц I|Франц III от Лотарингия]] (последният от [[Лотаринги|Лотарингите]]), отпразнуван през [[1736]] г., води до „виртуална“ смяна на династията на Хабсбургите, преименувана на [[Хабсбург-Лотаринги]] по силата на двойния произход (и претенции). Следователно австрийският контрол над Милано остава в значителна степен непроменен, с изключение на културният ренесанс, предизвикан от [[Просвещение в Италия|италианското Просвещение]], насърчен от [[Просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]] и [[Юрисдикционизъм|юрисдикционизма]] на владетелите Хабсбурги.<ref>{{Cite book|last=Beales|first=Derek|title=In the Shadow of Maria Theresa, 1741-1780|date=1987|publisher=Cambridge University Press|page=65}}</ref><ref>{{Cite book|last=Weis|first=Eberhard|title=Enlightenment and Absolutism in the Holy Roman Empire: Thoughts on Enlightened Absolutism in Germany|volume=58|date=1986|publisher=Supplement|pages=181-197}}</ref> [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. обаче носи вълна на недоверие към идеите на Просвещението, вече слагани редом с тези на [[Републиканизъм|републиканизма]] и [[Якобинизъм|якобинизма]], което при възхода през [[1792]] г. на [[Франц II|Франц III]] (бивш Франц II като император на [[Император на Свещената Римска империя|Свещената Римска империя]]) се материализира в авторитарен и консервативен обрат на режима, подкрепян от [[тайна полиция]] и атмосфера на подозрение и във виенския двор.<ref>{{Cite book|last=Wheatcroft, Andrew|first=Andrew|title=The Habsburgs: Embodying Empire|date=1996|publisher=Penguin|pages=240-248}}</ref> В същото време, в контекста на [[Френски революционни войни|Френските революционни войни]], [[Първа френска република|Френската република]] започва офанзива срещу [[Северна Италия]], чиито основни държави (Милано, [[Сардинско кралство|Сардиния-Пиемонт]], [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Парма]] и [[Херцогство Модена и Реджо|Модена]]) се обединяват в австрийската орбита срещу експанзията на [[Френска революция|френската революция]]. На 10 май [[1796]] г. френската армия начело с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] решително побеждава австрийците в [[Битка при Лоди|битката при Лоди]],<ref>{{Cite book|last=Dwyer|first=Philip G.|title=Napoleon Bonaparte as Hero and Saviour: Image, Rhetoric and Behaviour in the Construction of a Legend|url=https://archive.org/details/napoleonpathtopo0000dwye|volume=28|date=2004|year=2008|page=p.382}}</ref> което води до окупацията на Миланското херцогство и асимилирането му в [[Дъщерна република|дъщерната република]], наречена „[[Транспаданска република]]“ (15 ноември). Следователно оттам до [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (11 април [[1814]] г.) Франц III остава само „титулярният“ херцог на Милано и градът след приключването на конгреса е асимилиран заедно с териториите на бившата [[Венецианска република]] в рамките на [[Кралство Ломбардия-Венеция]] (7 април [[1815]] г.), което е под австрийско господство.<ref name="Monti2"/> * 29 ноември 1780 – 20 февруари 1790: [[Йозеф II]] * 20 февруари 1790 – 1 март 1792: [[Леополд II]] * 1 март 1792 – 15 ноември 1796: [[Франц II]] == Губернатори на Милано == Губернаторът на Милано управлява Миланското херцогство като представител на императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (1535 – 1556), краля на Испания (1556 – 1706) и [[Ерцхерцог на Австрия-Есте|ерцхерцога на Австрия]] (1706 – 1796 и 1799 – 1800). Първият управител е назначен след смъртта на последния херцог от Дом [[Сфорца]] – [[Франческо II Сфорца|Франческо II]]. === Карл V === * 1535 – 1536: [[Антонио де Лейва]], херцог на Теранова, принц на [[Асколи Пичено|Асколи]], граф на [[Монца]] * 1536 – 1538: [[Марино Карачоло]], кардинал * 1538 – 1546: [[Алфонсо д’Авалос|Алфонсо д’Авалос д'Акуино]], генерал, маркиз на [[Пескара]] и [[Васто]] * 1546 – 1555: [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]], принц на [[Молфета]], херцог на [[Ариано Ирпино|Ариано]] * 1555 – 1556: [[Фернандо Алварес де Толедо, херцог на Алба|Фернандо Алварес де Толедо]], 3-ти херцог на [[Алба (Италия)|Алба]] === Испанско господство === * 1556 – 1557: [[Кристофоро Мадруцо]], кардинал * 1558 – 1560: [[Гонзало Фернандес де Кордоба|Гонзало II Фернандес де Кордоба]], княз на Маратра, 1-ви път * 1560 – 1563: [[Франческо Фернандо д’Авалос д’Акуино д’Арагона|Франческо Фернандо д’Авалос]], маркиз на [[Пескара]], 3-ти [[Херцогство Сеса|херцог на Сеса]] * 1563 –1564: Гонзало Фернандес де Кордоба, 2-ри път * 1564 –1571: [[Габриел де ла Куева]], 5-ти [[Списък на херцозите на Албуркерк|херцог на Албуркерк]] * 1571–1572: [[Алваро де Санде]] * 1572 – 1573: [[Луис де Рекесенс и Сунига]] * 1573 – 1580: [[Антонио де Гусман]], 3-ти маркиз на Аямонт * 1580—1583: [[Дон Санчо де Гевара и Падиля]] * 1583—1592: [[Карло д'Арагона Талявия]], херцог на Терануова, 1-ви княз на [[Кастелветрано]] * 1592—1595: [[Хуан Фернандес де Веласко]], 5-ти херцог на Фриас, 1-ви път * 1595—1595: Дон [[Педро де Падиля]] * 1595—1600: Хуан Фернандес де Веласко, 2-ри път * 1600—1610: [[Педро Енрике де Ачеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]] * 1610—1612: Хуан Фернандес де Веласко, 2-ри път * 1612—1616: [[Хуан де Мендоса]], маркиз на la Hinoyosa * 1612—1616: [[Санчо де Луна]] * 1616—1618: [[Педро Алварес де Толедо]], 5-ти маркиз на Вилафранка * 1618—1625: [[Гомес Суарес де Фигероа, херцог де Ферия|Гомес Суарес де Фигероа и Кордоба]], 3-ти херцог на Ферия, 1-ви път * 1625—1629: [[Гонзало Фернандес де Кордоба]] * 1629—1630: [[Амброзио Спинола]], маркиз на [[Лос Белбасес]] * 1630—1631: [[Алваро де Базан]], 2-ри маркиз на Санта Крус * 1631—1633: [[Гомес Суарес де Фигероа, херцог на Ферия|Гомес Суарес де Фигероа и Кордоба]], 2-ри път * 1633—1634: [[Фердинанд Испански|Фердинанд Австрийски]], кардинал-инфант * 1634—1635: [[Хил де Албомос]], кардинал * 1635—1636: [[Диего Фелипе де Гусман]], маркиз на Leganés, 1-ви път * 1636—1636: [[Фернандо Енрикес д’Афан де ла Ривера]], [[херцог]] на [[Херцогство Алкала де лос Газулес|Алкалá де лос Газулес]] * 1636—1641: Диего Фелипе де Гусман, 2-ри път * 1641—1643: [[Хуан де Веласко, граф на Сируела|Хуан де Веласко]], граф на Сируела * 1643—1646: [[Антонио Санчо Давило]], маркиз на Велада * 1646—1648: [[Бернардино Фернандес де Веласко]], 6-ти херцог на Фриас * 1648—1656: [[Луис де Бенавидес Карильо]], маркиз на Каракена * 1656—1656: [[Теодоро Тривулцио (кардинал)|Теодоро Тривулцио]], кардинал * 1656—1660: [[Алфонсо Перес де Виверо]], [[Списък на графовете на Фуенсалданя|граф на Фуенсалданя]] * 1660—1662: [[Франческо Гаетани]], 8-ти херцог на [[Сермонета]] * 1662—1668: [[Луис де Гусман Понке де Леон]] * 1668—1668 [[Паоло Спинола]], 3-ти маркиз на [[Лос Балбасес]], 1-ви път * 1668—1668: [[Франсиско де Ороско]], маркиз на Олиас * 1669—1670: Паоло Спинола, 2-ри път * 1670—1674: [[Гаспар Телес Хирон]], 5-ти херцог на [[Осуна]] * 1674—1678: [[Клод Ламорал I дьо Лин|Клод Ламорал I]], [[Списък на князете на Лин|княз на Лин]] * 1678—1686: [[Хуан Томас Хенрикес де Кабрера]], граф на Мелгар * 1686—1691: [[Антонио Лопес де Аяла Веласко и Карденас]], граф на Фуенсалида * 1691—1698: [[Диего Фелипе де Гузсман|Диего Фелипе де Гусман]], 3-ти маркиз на Leganés * 1698—1706: [[Карл Хайнрих фон Лотарингия-Водемон]] === Австрийско господство (1706 – 1796) === * 1706 –1716: [[Евгений Савойски]], княз * 1717 – 1719: [[Максимилиан Карл фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], княз * 1719 – 1725: [[Джироламо Колоредо]], граф * 1725 – 1734: [[Вирих Филип фон Даун]], граф * 1734 – 1736: ''Сардинска окупация'' * 1736 – 1743: [[Ото Фердинанд фон Траун|Ото Фердинанд фон Абенсперг унд Траун]], фелдмаршал * 1743 – 1745: [[Йохан Георг Кристиан фон Лобковиц (1686–1755)|Йохан Георг Кристиан фон Лобковиц]], княз * 1745 – 1746: ''Испанска окупация'' * 1745 – 1747: [[Джан Лука Палавичино]], граф, 1-ви път * 1747 –1750: [[Фердинанд Бонавентура I фон Харах]], граф * 1750 –1754: Джан Лука Палавичино, 2-ри път * 1754 – 1771: [[Франческо III д’Есте]], херцог на [[Модена (херцогство)|Модена]] (администратор на Австрийска Ломбардия) ** 1754 –1765: [[Леополд II|Петер Леополд]] (титуляр), ерцхерцог ** 1765 –1771: [[Фердинанд Австрийски (1754–1806)|Фердинанд Карл Австрийски]] (титуляр) * 1771—1796: [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Австрийски]] * 15 октомври 1796 – 29 юни 1797: ''[[Транспаданска република]]'' * 29 юни 1797 – 29 април 1799: ''[[Цизалпийска република]]'' * 1799 – 1800: [[Луиджи Кокастели]], граф == Цизалпийска република == След [[Битка при Маренго|битката при Маренго]] (14 юни 1800 г.) Австрия се отказва от херцогството и то е отново приобщено към [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. * 29 април 1800 — 26 януари 1802 == [[Италианска република]] == * 26 януари 1802 – 18 март 1805: [[Наполеон Бонапарт]] == Крале на Италия (1805 – 1814) == * 18 март 1805 – 28 април 1814: Наполеон Бонапарт === Вицекрале на Италия (1805 – 1814) === * 1805 – 1814: [[Йожен дьо Боарне]] == Крале на Ломбардия-Венеция (1814 – 1859) == През 1814 г. австрийците превземат Милано и, присъединено към бившата Венецианска република, то се оформя в ново кралство: [[Кралство Ломбардия-Венеция]], управлявано от назначени от Австрия [[вицекрал]]е. * 1814 – 1835: [[Император на Австрия|Император]] [[Франц II|Франц I]] * 1835 – 1848: [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд I Австрийски]] * 1848 – 1859: [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф I Австрийски]] === Австрийски вицекрале на Ломбардия-Венеция === * 1814 – 1815: [[Хайнрих XV фон Ройс-Плауен]] * 1815 – 1816: [[Хайнрих фон Белегард]] * 1816 – 1818: [[Антон Виктор фон Хабсбург-Лотарингия|Антон Виктор Австрийски]], ерцхерцог * 1818 – 1848: [[Райнер Йозеф Австрийски]], ерцхерцог * 1848 – 1857: [[Йозеф Радецки]] * 1857 – 1859: [[Максимилиан I (Мексико)|Фердинанд Максимилиан Австрийски]] * 1859: [[Ференц Гюлай]] * 1859: [[Хайнрих фон Хес|Хайнрих Херман фон Хес]] == Вижте също == * [[Сеньория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[История на Милано]] * [[Дела Торе]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|List of rulers of Milan|1075259523}} {{Превод от 2|it|Governanti di Milano|en|List of governors of the Duchy of Milan|126421630|1076539772}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:Списъци на владетели|Милано]] [[Категория:Владетели на Милано|!]] brsno6s476r0g33ztlhcq9bi88z2rco 0 386138 12214617 11920284 2024-04-26T00:40:14Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия|герб=Arms of the House of Sforza.svg|страна=[[Миланско херцогство]]<br>Златна [[Амвросианска република]]<br>[[Транспаданска република]]<br>[[Цизпаданска република]]<br>[[Италианска република (1802 – 1805)]]<br>[[Кралство Италия]]<br>[[Кралство Ломбардия-Венеция]]<br>[[Кралство Италия]]<br>[[Италия]]|име=Сфорца|родно_име=Sforza|националност={{Италия}}|кадетски линии=Сфорца ди Боргоново<br>Сфорца ди Кастел Сан Джовани<br>Сфорца ди Пезаро<br>Сфорца ди Караваджо<br>Сфорца ди Санта Фиора<br>Сфорца-Чезарини<br>|разпадане=[[1535]]|година на основаване=[[XIV век]]|последен владетел=[[Франческо II Сфорца]]|основател=[[Муцио Атендоло Сфорца]]|титли=[[Кардинал]] (ненасл.)<br>[[Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя|Императрица на Свещената Римска империя]] (ненасл.)<br>[[Списък на владетелите на Полша|Кралица на Полша]]<br>[[Списък на владетелите на Милано|Херцог на Милано]] и граф на [[Павия]], [[Кремона]], [[Алесандрия]] и [[Тортона]], сеньор на [[Комо (град)|Комо]], [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Парма]] и др.<br>[[Херцогство Бари|Херцог на Бари]], принц на [[Росано]], сеньор на Пало, [[Модуньо]] и [[Остуни]]<br>Принц на [[Дженцано ди Рома|Дженцано]]<br>Херцог на [[Онано]]<br>Маркиз на [[Кастел'Аркуато]]<br>Маркиз на [[Караваджо]]<br>Граф на [[Котиньола]]<br>Граф на [[Челано]]<br>Граф на [[Галиано]]<br>Граф на [[Графство Боргоново|Боргоново]]<br>Граф на [[Санта Фиора]]<br>Сеньор на [[Пезаро]]<br>Сеньор на [[Генуа]] и на [[Корсика]] (1464–1499)}} '''Сфорца''' ({{Lang|it|Sforza}}) е [[Италия|италианско]] [[Аристокрация|благородническо]] семейство. Управлява [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от [[1450]] до [[1535|1535 г.]] Сфорца са династията, която прави Милано велик: родоначалникът на миланския клон, [[Франческо I Сфорца|Франческо]], е извънбрачен син на [[Муцио Атендоло Сфорца|Джакомо Атендоло]] (известен като „Сфорца“), известен също като Муцио, благородник от [[Романя]], граф на [[Котиньола]] и [[кондотиер]], и на метресата му [[Лучия Терцани]].<ref>{{Cite book|title=Sforza, Muzio Attendolo detto lo|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/muzio-attendolo-detto-lo-sforza_%28Enciclopedia-Italiana%29/|date=1936|publisher=Treccani}}</ref> Издигането на семейството започва от Атендоло, който получава Графство Котиньола от [[Йоан XXIII (антипапа)|антипапа Йоан XXIII]] като компенсация за военните си услуги, няколко феода в [[Пулия]] от кралицата на Неапол [[Джована II Анжуйска]] и благодарение на първия брак на Франческо с [[Полисена Руфо]], допълнителни феоди в [[Калабрия]]. Самият Франческо става, излизайки победител във войната за наследство след смъртта на [[Филипо Мария Висконти]], новият херцог на Милано през [[1450|1450 г.]], когато влиза в града в деня на [[Благовещение]] заедно с третата си съпруга [[Бианка Мария Висконти]], узаконена извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].<ref>{{Cite book|title=Sforza|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/sforza_%28Enciclopedia-Italiana%29/|date=1936|publisher=Treccani}}</ref> Миланските Сфорца са активни действащи лица в събитията от [[Италиански ренесанс|Италианския Ренесанс]], стават покровители на художници и се ангажират с [[Мир от Лоди|мира от Лоди]] ([[1454]]) за почти 40-годишен мир в Италия. Убийството на [[Галеацо Мария Сфорца]] през [[1476|1476 г.]] обаче подкопава стабилността на херцогството, позволявайки на брат му [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] постепенно да узурпира херцогската власт и окончателно да я присвои след подозрителната смърт на племенника му през [[1494|1494 г.]]<ref>{{Cite book|title=Ludovico Sforza, detto il Moro, duca di Milano|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/ludovico-sforza-detto-il-moro-duca-di-milano_%28Dizionario-Biografico%29/|volume=66|date=2006|publisher=Treccani}}</ref> Неговата амбиция, съчетана с дипломатическа изобретателност, допринася за войната на френския крал [[Шарл VIII]] през [[1494|1494 г.]] и подклажда споровете, които отприщват [[Войни между Хабсбурги и Валоа|италианските войни]] между [[Кралство Франция]] и [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], и които се обръщат срещу Сфорца. В този контекст Сфорца на няколко пъти са лишавани от херцогството, към което претендират френските крале като произлизащи от [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]], което след смъртта на последния потомък [[Франческо II Сфорца|Франческо II]] е отнето от император [[Карл V]] в съответствие с [[Болонски конгрес|Болонския конгрес]].<ref>{{Cite book|date=2014|publisher=Routledge}}</ref> == История == === Произход === Фамилното име произлиза от прякора на основателя [[Муцио Атендоло Сфорца|Муцио Атендоло]] (1369 - 1424), [[Кондотиер|наемен капитан]] на [[Романя]] в служба на [[Анжуйска династия|анжуйските]] крале на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], наричан ''Сфорца'' (Силния) заради своето мъжество.<ref>{{Cite book|title=[[Famiglie celebri italiane]]}}</ref> === Издигане до Миланското херцогство === [[Файл:Francesco_Sforza,_ducato_d'oro,_zecca_di_Pavia.jpg|мини| Франческо Сфорца, [[дукат]], Монетен двор на Павия ]] Първият [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]] е най-големият син на [[Муцио Атендоло Сфорца|Муцио Атендоло]], [[Франческо I Сфорца|Франческо I]] (* 1401, † 1466), който придобива херцогската титла благодарение на брака си с [[Бианка Мария Висконти]], последната наследничка на [[1466|херцог]] [[Филипо Мария Висконти]], починал през [[1447|1447 г.]] От този брак произхожда основният клон на семейството. Наследник на Франческо I е [[Галеацо Мария Сфорца|Галеацо Мария]] (* 1444, † 1476), херцог от [[1466|1466 г.]] до смъртта си, който се жени за [[Бона Савойска]]. Сред неговите извънбрачни дъщери трябва да се спомене [[Катерина Сфорца]], която първо се омъжва за [[Джироламо Риарио]], ставайки господарка на [[Форли]] и на [[Имола]], а след това е майка на известния [[кондотиер]] [[Джовани дале Банде Нере]].<ref>Lopez, p. 29</ref> [[Файл:De Sphaera - Allegory Sforza.JPG|ляво|мини|276x276пкс|Герб на Сфорца ([[Алегория|Алегорична]] картина от 1469 г.)]] Наследник на Галеацо Мария е неговият син [[Джан Галеацо Мария Сфорца|Джан Галеацо]] (* 1469, † 1494), който [[1494|се]] жени [[Изабела Арагонска (Милано)|за Изабела Арагонска]]. Джан Галеацо, поради своята слабост и неспособност, на практика никога не управлява пряко и регентството на херцогството от самото начало е в ръцете на неговия чичо [[Лудовико Мария Сфорца]], известен като Мавъра, който има титлата на херцог едва след смъртта на племенника. Лудовико Мавърът се жени за [[Беатриче д’Есте|Беатриче д'Есте]]. Доказателство за престижа, на който се радва миланското семейство през този период, е бракът, сключен между [[Бианка Мария Сфорца|Бианка Мария]], сестра на Джан Галеацо, и император [[Максимилиан I|Максимилиан I Хабсбург]]. Лудовико Мавърът управлява [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] до [[1500|1500 г.]], когато е окончателно победен и е взет в плен от французите. След като французите са прогонени от армията на швейцарските наемници от империята ([[1512|1512 г.]]), [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] се връща за няколко години на синовете на Лудовико Ил Моро, [[Масимилиано Сфорца|Масимилиано]] (* 1493, † 1530) и [[Франческо II Сфорца|Франческо II]] (* 1495, † 1535), който се жени за [[Кристина Датска]], внучка на император [[Карл V]]. Те, въвлечени във войните между Франция и империята, царуват на интервали и под закрилата на [[Хабсбурги|Хабсбургите]], и след смъртта във [[Виджевано]] на Франческо II без наследници херцогството преминава към тях.<ref>Lopez, p. 50</ref> От [[Джовани Паоло I Сфорца|Джовани Паоло]] (* 1497, † 1535), извънбрачен син на Лудовико Мавъра и метресата му [[Лукреция Кривели]], произлиза клонът на маркизите на [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]], изчезнал през [[1717]] [[1535|г.]] От Сфорца Секондо, извънбрачен син на Франческо I, произлиза клонът на графовете на [[Боргоново Вал Тидоне]], изчезнал през [[1679|1679 г]].; от Якопето, син на Сфорца Секондо, произлиза клонът на графовете на [[Кастел Сан Джовани]], който продължава до [[20 век]] и към който принадлежи министър [[Карло Сфорца]].<ref>Perria, p. 31</ref> == Генеалогия == # [[Джовани Атендоло]] († 1352), ∞ за Елиза Пиетрачини ## [[Муцио Атендоло Сфорца]] (* 1369, † 1424) ∞ 1. 1409 за [[Антония Салимбени]] 2. 1413 за Катерина Алопо 3. 1419 за [[Мария Марцано]]. От метресата си [[Лучия Терцани]] има пет сина и три дъщери, сред които: ### [[Франческо I Сфорца]] (* 1401, † 1466), херцог на [[Миланско херцогство|Милано]]; ∞ 1418 за [[Полисена Руфо]] 2. 1424 за Мария Джулия Калдора 3. 1450 за [[Бианка Мария Висконти|Бианка Мария]], извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]], херцог на Милано, от която има шест сина и две дъщери, сред които: #### [[Галеацо Мария Сфорца]] (* 1444, † 1476), 5-и херцог на Милано (1466 – 1476) ##### [[Катерина Сфорца]] (* 1463, † 1509), господарка на [[Имола]] и графиня на [[Форли]] ##### [[Джан Галеацо Мария Сфорца]] (* 1469, † 1494), 6-и херцог на Милано (1476 – 1494) ###### Франческо Сфорца, наричан „il Ducchetto“ (+ 1490, † 1511), игумен на Мармутие ###### [[Бона Сфорца]] (* 1500; † 1558) ∞ 1518 за [[Зигмунт I Стари]], крал на [[Полша]] (1506 – 1548) ##### [[Бианка Мария Сфорца]] (* 1472, † 1511) ∞ 1494 за крал [[Максимилиан I]], от 1477 г. [[Бургундско херцогство|херцог на Бургундия]], от 1486 г. [[римско-немски крал]], [[Ерцхерцогство Австрия|ерцхерцог на Австрия]] (1493 – 1519) и [[император]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (1508 – 1519) ##### [[Анна Мария Сфорца]] (* 1473, † 1497) ∞ 1491 за [[Алфонсо I д’Есте]], 3-ти херцог на [[Херцогство Ферара|Ферара]], [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]] #### [[Асканио Мария Сфорца]] (* 1455, † 1505), кардинал от 1484 #### [[Иполита Мария Сфорца]] (* 1445, † 1484), ∞ 1465 за [[Алфонсо II Неаполитански|Алфонсо II Арагонски]], крал на [[Неапол]] (1494 – 1495) #### [[Филипо Мария Сфорца]] (* 1448, † 1492) ∞ [[Констанца Сфорца]] ди Санта Фиора, дъщеря на [[Бозио I Сфорца]] ##### Бона Сфорца, ∞ за Джовани Галеацо Висконти, граф на [[Сесто Календе]] #### [[Сфорца Мария Сфорца]] (* 1449, † 1505), херцог на Бари #### [[Лудовико Мария Сфорца]] Мавърът (* 1451, † 1508), 7-и херцог на Милано (1494 – 1499) ##### [[Масимилиано Сфорца]] (* 1493, † 1530), 8-и херцог на Милано (1512 – 1515) ##### [[Франческо II Сфорца]] (* 1495, † 1535), 9-и херцог на Милано 1521 ### [[Алесандро Сфорца]] (* 1409, † 1473), губернатор на [[Пезаро]] (1444 – 1473) #### [[Батиста Сфорца]] (* 1446, † 1472), ∞ за [[Федерико да Монтефелтро]], херцог на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] #### [[Констанцо I Сфорца]] (* 1447, † 1483), господар на [[Пезаро]] и [[Градара]] (1473 – 1483) ##### [[Джовани Сфорца]] (* 1466, † 1510), господар на Пезаро и на Градара (1483 – 1500 и 1503 – 1510), ∞ за 1. 1489 [[Мадалена Гонзага|Мадалена Гондзага]], дъщеря на [[Федерико I Гонзага|Федерико I Гондзага]], маркграф на Мантуа; 2. 1493, разведен 1497, [[Лукреция Борджия|Лукреция Борджа]] ###### Джузепе Мария Сфорца, наричан [[Констанцо II Сфорца|Костанцо II]] (* 1510, † 1512) ### [[Бозио I Сфорца]] (* 1411, † 1476), граф на [[Санта Фиора]] и др. Неговите наследници са херцози Сфорца-Чезарини и графове Санта Фиора. == Кадетски клонове == === Клон Боргоново === Началото му е дадено през [[1451|1451 г.]] от [[Сфорца Секондо Сфорца]] (* 1433, † 1492/93), извънбрачен син на [[Франческо I Сфорца]], на свой ред извънбрачен син на [[Муцио Атендоло Сфорца]], граф на [[Котиньола]]. Клонът изчезва през [[1679|1679 г.]] с Александро III. Вторичният клон на Сфорца ди [[Кастел Сан Джовани]] принадлежи към този клон. [[Файл:Grandi_Casate_Italiane_nel_1499.png|мини| Владенията на Сфорца в навечерието на XVI век. Владенията включват [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], с анексираните територии, и това на [[Генуа]], с анексираните територии, и двете под управлението на херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мария Сфорца Мавъра]]; Графствата [[Имола]] и [[Форли]] под [[Катерина Сфорца]]; владението на [[Пезаро]] под [[Джовани Сфорца]]; [[Графство Санта Фиора]] под Федерико I Сфорца от едноименния клон; [[Херцогство Бари]], Пало, [[Росано]] и [[Модуньо]] под [[Изабела Арагонска (Милано)|Изабела Арагонска]], вдовица на [[Джан Галеацо Мария Сфорца|Джан Галеацо Сфорца]] и бивша херцогиня на Милано, регентка за децата си Франческо и [[Бона Сфорца]]; някои други кадетски клонове, разпръснати из цяла Италия и управляващи незначителни територии, като [[Караваджо (град)|Караваджо]], [[Котиньола]], [[Кастел'Аркуато|Кастел Аркуато]] и др.|268x268пкс]] === Клон Караваджо === Произлиза от [[Списък на владетелите на Милано|херцога на Милано]] [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мария Сфорца Мавъра]]. Първият маркиз е [[Джовани Паоло I Сфорца|Джампаоло I Сфорца ди Караваджо]]. Клонът изчезва през [[1796|1796 г.]] с последната маркиза [[Бианка Мария III Дория]]. === Клон Пезаро === Вторият син на Муцио Атендоло, [[Алесандро Сфорца]] от [[Пезаро]] (* 1409, † 1473), е родоначалник на клона [[Пезаро]] – градът, над който държи властта от [[1445]] до [[1500|1500 г.]] [[Джовани Сфорца]] принадлежи към този клон и е първият съпруг на [[Лукреция Борджия|Лукреция Борджа]], и по-късно е лишен от титлата си от бившия си шурей [[Чезаре Борджия|Чезаре Борджа]]. === Клон Санта Фиора === Основателят на клона на [[Графство Санта Фиора|Санта Фиора]] е третият син на [[Муцио Атендоло Сфорца|Муцио Атендоло]] и [[Антония Салимбени]] от Сиена, [[Бозио I Сфорца|Бозио I]] (* 1411, † 1476). Този клон има своя период на максимален разцвет през XVI век благодарение на дипломатическата проницателност и съюзите, създадени от първия граф, [[Гуидо Сфорца ди Санта Фиора|Гуидо]], който не само е женен за роднина на папа [[Павел III]] [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]], но и успява да ожени двама от своите потомци за дъщерята и племенницата на този папа. Благодарение на тези стратегии членовете на семейството му успяват да имат блестящи църковни и военни кариери. През XVII век обаче, поради премахването и продажбата на много имоти или поради политиката на [[Списък на владетелите на Тоскана|Великия херцог на Тоскана]], властта на Сфорца започва да отслабва. === Клон Сфорца-Чезарини === През [[1674]] г., благодарение на брака между [[Федерико Сфорца ди Санта Фиора]], 1-ви принц на Дженцано, и [[Ливия Чезарини]], последната наследница на семействата [[Чезарини]] [[Савели (фамилия)|Савели]] [[Перети]], семейството се мести в Рим и променя името си на „Сфорца-Чезарини“. == Представители == * Джакомо Атендоло, известен като [[Муцио Атендоло Сфорца]] (граф на [[Котиньола]], кондотиер и основател на династията) === Клон Милано === * [[Франческо I Сфорца]] (* 1450, † 1466), херцог на Милано (25 март 1450 – 6 или 8 март 1466) * [[Галеацо Мария Сфорца]] (* 1444, † 1476), херцог на Милано (1466 – 26 декември 1476) * [[Бианка Мария Сфорца]] (* 1972, † 1510), императрица на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (1508 – 1510) * [[Анна Мария Сфорца]] (* 1473, † 1497), херцогиня на [[Херцогство Ферара|Ферара]] и [[Херцогство Модена и Реджо|Модена]] (1491 – 1497) * [[Джан Галеацо Мария Сфорца]] (* 1469, † 1494), херцог на [[Миланско херцогство|Милано]] (26 декември 1476 – 21 октомври 1494) * [[Бона Сфорца]] (* 1494, † 1557), [[Списък на владетелите на Полша|кралица на Полша]] и велика херцогиня на [[Литва]] (18 април 1518 – 1 април 1548) и херцогиня на [[Херцогство Бари|Бари]] (12 февруари 1524 – 19 ноември 1557) * [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мария Сфорца Мавърът]] (* 1451 или 1452, † 1507), херцог на Милано (21 октомври 1494 – 10 април 1500) и регент на Милано (7 октомври 1480 – 21 октомври 1494) * [[Масимилиано Сфорца|Ерколе Масимилиано Сфорца]] (* 1493, † 1530), херцог на Милано (16 юни 1512 – 8 октомври 1515) * [[Франческо II Сфорца]] (* 1495, † 1535), херцог на Милано (4 февруари 1521 – 24 октомври 1535) [[Файл:Arms_of_the_house_of_Sforza,_Lords_of_Pesaro.svg|дясно|мини| Герб на Сфорца ди Пезаро|189x189пкс]] === Клон Пезаро === * [[Муцио Атендоло Сфорца]] (* 1369, † 1424), граф на [[Котиньола]] (1411 – 4 януари 1424) * [[Алесандро Сфорца]] (* 1409, † 1473), сеньор на [[Пезаро]] (1444 – 3 април 1473) * [[Констанцо I Сфорца|Костанцо I Сфорца]] (* 1447, † 1483), сеньор на Пезаро (1473 – 19 юли 1483) * [[Джовани Сфорца]] (* 1466, † 1510), сеньор на Пезаро (19 юли 1483 - 13 ноември 1489) * [[Констанцо II Сфорца|Костанцо II Сфорца]] (* 1510, † 1512), сеньор на Пезаро (1510 – 1512) * [[Галеацо Сфорца (Пезаро)|Галеацо Сфорца]] (* 1470, † 1515), сеньор на Пезаро (5 август 1512 – 2 ноември 1512) [[Файл:CoA_Sforza.svg|дясно|мини| Герб на Сфорца ди Санта Фиора|204x204пкс]] === Клон Санта Фиора (Сфорца ди Санта Фиора и след това Сфорца-Чезарини) === * [[Муцио Атендоло Сфорца]] (* 1369, † 1424), граф на [[Котиньола]] (1411 – 4 януари 1424) * [[Бозио I Сфорца]] (* 1411, † 1476), граф на Котиньола, владетел на [[Кастел'Аркуато]], 1-ви граф Сфорца ди Санта Фиора (1451 – 1476) : '''[[Графство Санта Фиора|Графове на Санта Фиора]]'''<ref>"Libro D’Oro della Nobiltà Italiana"</ref> * [[Гуидо II Сфорца ди Санта Фиора]] (* 1445, † 1508), 2-ри граф на Санта Фиора (по наследство [[Алдобрандески]]), син на [[Бозио I Сфорца]], 1-ви граф на Санта Фиора, и съпругата му [[Чечилия Алдобрандески]], 7-ма графиня на Санта Фиора * Федерико I Сфорца († 1535) от Санта Фиора, 3-и граф на Санта Фиора * [[Бозио II Сфорца ди Санта Фиора]] (* 1486, † 1538), 4-ти граф на Санта Фиора * [[Сфорца I Сфорца ди Санта Фиора]] (* 1520, † 1575), 5-ти граф на Санта Фиора, 1-ви маркиз на Кастел'Аркуато (1538 – 1575) * [[Франческо Сфорца (кардинал)|Франческо Сфорца ди Кастел'Аркуато]] (* 1562, † 1624), 2-ри маркиз на Кастел'Аркуато, кардинал * Сфорцино Сфорца ди Кастел'Аркуато (), 3-и маркиз на Кастел'Аркуато * Марио I Сфорца ди Санта Фиора (), 6-и граф на Санта Фиора (1575 – 1591) * Федерико Сфорца ди Санта Фиора (), господар на [[Валмонтоне]], 1-ви херцог на [[Сени]], 7-и граф на Санта Фиора *[[Файл:Stendardo_2_di_Massimiliano_Sforza,_conte_di_Pavia.jpg|мини| Щандарт на [[Масимилиано Сфорца|Максимилиано Сфорца]] като граф на Павия|303x303пкс]] * [[Александро I Сфорца ди Санта Фиора]] (* 1572, † 1631), 8-и граф на Санта Фиора, 2-ри херцог на Сени * [[Марио II Сфорца ди Санта Фиора]] (* 1594, † 1658), 9-и граф на Санта Фиора, 1-ви херцог на [[Онано]] (1631 – 1638) * [[Лудовико I Сфорца ди Санта Фиора]] (* 1618, † 1685), 10-и граф на Санта Фиора, 2-ри херцог на Онано * [[Паоло II Сфорца ди Прочено]] (* 1602, † 1669), маркиз на [[Прочено]], 11-ти граф на Санта Фиора (? – 1669) * [[Франческо I Сфорца ди Санта Фиора]] (*, †), 12-ти граф на Санта Фиора * [[Федерико III Сфорца ди Санта Фиора]] (* 1651, † 1712), 1-ви принц на [[Дженцано ди Рома|Дженцано]] (1697 – 1712), 13-и граф на Санта Фиора (1707 – 1712), ∞ за [[Ливия Чезарини]]: '''Сфорца Чезарини''' * [[Гаетано I Сфорца Чезарини]] (* 1674, † 1727), 2-ри принц на Дженцано (1712 – 1727), 14-и граф на Санта Фиора * [[Сфорца Джузепе I Сфорца Чезарини]] (* 1705 , † 1744), 3-ти принц на Дженцано (1727 – 1744), 15-и граф на Санта Фиора * [[Филипо I Сфорца Чезарини]] (* 1727, † 1764), 4-ти принц на Дженцано (1744 – 1764), 16-и граф на Санта Фиора * [[Гаетано II Сфорца Чезарини]] (* 1728, † 1776), 5-и принц на Дженцано (1764 – 1776), 17-и граф на Санта Фиора * [[Франческо II Сфорца Чезарини]] (* 1773, † 1816), 6-и принц на Дженцано (1776 – 1816), 18-и граф на Санта Фиора, 1-ви херцог Сфорца Чезарини * [[Салваторе Сфорца Чезарини]] (* 1798, † 1832), 7-и принц на Дженцано (1816 – 19 май 1832), 19-и граф на Санта Фиора, 2-ри херцог Сфорца Чезарини * Анна Сфорца Чезарини (*, † ), ∞ за [[Марино Торлония]] Продължение на клона с втория син Лоренцо, легитимиран от Съда на Sacra Rota, с титлата „Херцог Сфорца-Чезарини“ [[Файл:Arms_of_the_house_of_Sforza_Cesarini.svg|мини| Герб на Дом Сфорца Чезарини|195x195пкс]] * [[Лоренцо Сфорца Чезарини]] (* 1808, † 1866), 3-ти херцог Сфорца Чезарини (1832 – 1867), 8-ми принц на Дженцано, 20-ти граф на Санта Фиора * [[Франческо Сфорца Чезарини]] (* 1840, † 1899), 4-ти херцог Сфорца Чезарини (1867 – 1899), 9-и принц на Дженцано, 21-ви граф на Санта Фиора * [[Лоренцо Сфорца Чезарини]] (* 1868, † 1939), 5-и херцог Сфорца Чезарини, 10-и принц на Дженцано, 22-ри граф на Санта Фиора * [[Марио Бозио Сфорца Чезарини]] (* 1899, † 1986), 6-и херцог Сфорца Чезарини, 11-ти принц на Дженцано, 23-ти граф на Санта Фиора * [[Бозио Сфорца Чезарини]] (* 1939, † 2018), 7-и херцог Сфорца Чезарини, 12-ти принц на Дженцано, 24-ти граф на Санта Фиора * [[Лоренцо Сфорца Чезарини]] (* 1964), 8-и херцог Сфорца Чезарини, 13-ти принц на Дженцано, 25-и граф на Санта Фиора * [[Франческо Сфорца Чезарини]] (* 1965), 9-ти херцог Сфорца Чезарини * [[Федерико Сфорца Чезарини]] (* 1996), 10-и херцог Сфорца Чезарини === Клон Караваджо === [[Файл:Arms_of_the_house_of_Sforza,_Marquesses_of_Caravaggio_(17th_century).svg|дясно|мини| Герб на Сфорца ди Караваджо|189x189px]] * [[Джовани Паоло I Сфорца]] (* 1497, † 1535), маркиз на [[Караваджо (град)|Караваджо]] и граф на [[Галиате]] (16 април 1532 – 13 декември 1535) * [[Муцио I Сфорца ди Караваджо]] (* 1531, † 1553), маркиз на Караваджо и граф на Галиате (13 декември 1535 – 23 ноември 1553) * [[Франческо I Сфорца ди Караваджо]] (* 1550, † 1583), маркиз на Караваджо и граф на Галиате (1553 – 1583) * [[Муцио II Сфорца ди Караваджо]] (* 1576, † 1622), маркиз на Караваджо и граф на Галиате , от 1603 г. граф на [[Кастеджо]] и [[Лакиарела]] (1578 – 1622) * [[Джовани Паоло II Сфорца ди Караваджо]] (* 1622, † 1630), маркиз на Караваджо, граф на Галиате, [[Кастеджо]] и [[Лакиарела]] (1622 – 1630) * [[Муцио III Сфорца ди Караваджо]] (* 1630, † 1638), маркиз на Караваджо и др. (1630 – 1638) * [[Франческо II Сфорца ди Караваджо]] (* 1637, † 1680), син на Муцио II, маркиз на Караваджо и др. (1638 – 1680) * [[Франческо III Сфорца ди Караваджо]] (* 1680, † 1697), маркиз на Караваджо и др. (1680 – 1697) * [[Бианка Мария I Сфорца от Караваджо]] (* 1697, † 1717), маркиза на Караваджо и др. (1697 – 1717) === Клон Боргоново === * [[Джовани Сфорца (историк)|Джовани Сфорца]] (* 1846, † 1922), граф * [[Карло Сфорца]] (* 1872, † 1952), граф, министър, сенатор, рицар на [[Върховен орден на Пресветото благовещение|Върховния орден на Пресветото благовещение]] * [[Асканио Микеле Сфорца]] (* 1877, † 1944), граф == Имения == Следва неизчерпателен списък на резиденциите, построени и обитавани от Сфорца. * [[Замък на Сфорците|Замък на Сфорците в Милано]] * Замък в [[Павия]] * Замък на Сфорците в [[Галиате]] * Замък на Сфорците във [[Виджевано]] * Замък в [[Меленяно|Мелиняно]] * Замък в [[Кузаго]] * Замък Санта Кроче в [[Кремона]] * Крепост на [[Сончино]] * Замък в [[Новара]] * Замък във [[Виколунго]] * [[Замък Бари|Норманско-швабски замък в Бари]] * Ловна хижа Кашина Боскайола в Милано * Палат „Сфорца Чезарини“ в [[Рим]] * Дворец „Сфорца Чезарини“ в [[Дженцано]] * Дворец „Сфорца Чезарини“ в [[Санта Фиора]] * Вила „Ла Сфорцеска“ в [[Кастел'Ацара|Кастелацара]] * Рока Костанца, [[Пезаро]] * Императорска вила в Пезаро * Крепост на Равалдино във [[Форли]] * Крепост на [[Имола]] * Крепост на [[Баняра ди Романя]] * Крепост на [[Риоло Терме|Риоло]] * Палат „Галаврези“, известен катоПалат на Маркиза Караваджо, в [[Караваджо (град)|Караваджо]] * Замък в Торекиара ([[Лангирано]]) == Портрети на Сфорца == <gallery> Файл:Muzio Attendolo Sforza (1369-1424).jpg|[[Муцио Атендоло Сфорца]], граф на Котиньола. Файл:Francesco Sforza.jpg|[[Франческо I Сфорца]], херцог на Милано (1450 - 1466). Файл:GM Sforza Louvre RF1631.jpg|[[Галеацо Мария Сфорца]] , херцог на Милано (1466 - 1476). Файл:Gian Galeazzo e Ludovico testone 681662.jpg|[[Джан Галеацо Мария Сфорца|Джангалеацо Мария Сфорца]], херцог на Милано (1476 - 1494). Файл:Ludovico Sforza by G.A. de Predis (Donatus Grammatica) crop.jpg|[[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]], херцог на Милано (1452 - 1508). Файл:Scuola lombarda, 1490 ca., ritratto del cardinale ascanio maria sforza (forse), 1490 ca..JPG|[[кардинал]] [[Асканио Мария Сфорца]] Файл:Ambrogio de Predis - Bianca Maria Sforza - Google Art Project.jpg|императрица [[Бианка Мария Сфорца]] Файл:Massimiliano Sforza by G.A. de Predis (Donatus Grammatica).jpg|[[Масимилиано Сфорца]] , херцог на Милано (1512 - 1515). Файл:FrancescoIISforza.jpg|[[Франческо II Сфорца]], херцог на Милано (1521 - 1535). Файл:Medal of Bona Sforza 1546.jpg|[[Бона Сфорца]], кралица на Полша </gallery> == Вижте също == * [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Висконти]] * [[Милано]] * [[Павия]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[История на Милано]] == Източници == * Guido Lopez ''I signori di Milano: dai Visconti agli Sforza'', Roma, 2009 * Antonio Perria, ''I terribili Sforza. Trionfo e fine di una grande dinastia'', Bologna, Odoya, 2008 * Pompeo Litta, ''Attendolo di Cotignola in Romagna'', в Famiglie celebri italiane, 1819 * Carlo Maria Lomartire, ''Gli Sforza. Il racconto della dinastia che fece grande Milano'', Verona, 2018 * ''[https://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#_Toc359999144 Dukes of Milan (Sforza)]'', на MedLands == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Sforza|133455390}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:Сфорца| ]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:Миланско херцогство]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Ломбардия]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] qsea70912utfvy0wxagrvgrg0aiguzp 0 386204 12214509 11956438 2024-04-25T22:55:51Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия|герб=Coat of arms of the House of Visconti (1395).svg|година на основаване=[[1075]]|име=Висконти|основател=Ерипранд (Арипранд) Висконти|разпадане=[[1447]]|последен владетел=[[Филипо Мария Висконти]]|националност={{Италия}}|страна=[[Сеньория Милано]]<br>[[Миланско херцогство]]|титли=[[Списък на владетелите на Милано#Висконти|Сеньор на Милано]]<br>[[Списък на владетелите на Милано#Висконти|Херцог на Милано]]<br>Граф на Павия<br>Сеньор на [[Масино Висконти|Масино]]|кадетски линии=вж. [[#Кадетски клонове|съответния раздел]]|родно_име=Visconti}} '''Вискòнти''' ({{lang|it|Visconti}}) е едно от най-старите [[Италия|италиански]] благороднически семейства. То е засвидетелствано от края на [[10 век|X век]] на територията на [[Северна Италия]], където негово владение е едноименното [[Миланско херцогство|Висконтско херцогство]] със столица [[Милано]]. Висконти са господари на Милано от [[1277]] до [[1395]] г. – годината, в която императорът на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Вацлав IV]] дава титлата „[[Списък на владетелите на Милано|Херцог на Милано]]“, както и тази на „[[Имперски викарий]]“ на [[Джан Галеацо Висконти]]. Основният клон на Висконти доминира политическата сцена на Северна Италия до [[1447]] г. – до смъртта без законни наследници на [[Филипо Мария Висконти]]. Висконти са заменени от [[Сфорца]] чрез брака на [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] с [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на последния херцог. Както в миналото, така и в настоящето членовете на това семейство заемат важни длъжности като архитекти, археолози, архиепископи, кардинали, режисьори, актьори, командири, войници, поети, художници, спортисти и певци. Гербът е със сребърен фон. На него има виеща се синя пепелянка със златна корона, поглъщаща тъмен [[Сарацини|мавър]]. Девизът им е ''Vipereos mores non violabo.'' == История == === Произход === Висконти са господари на [[Масино Висконти|Масино]] – стратегическо място по западните хълмисти местности на [[Лаго Маджоре|езерото Маджоре]] и река [[Тичино]], където са [[архиепископ]]ски [[васал]]и от [[12 век|XII век]]. Фамилното им име произлиза от латинското ''vice comitis'', което означава „наместо графовете“, т.е. „вицеграфове“, от латинското ''vice'' ([[аблатив]]) „на мястото (на)“ и ''comes'', [[Родителен падеж|генитив]] ''comitis'' „граф“ (първоначално „другар, придружител“) – израз, който обозначава васал и другар в оръжието на краля или на императора, в този случай [[Император на Свещената Римска империя|Императора на Свещената Римска империя]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bergamopost.it/vivabergamo/storia-della-cittadella-la-corte-dingresso-e-di-quel-che-han-fatto-i-visconti-in-citta-alta/}}</ref> В историческите документи често се повтарят двама основатели на семейството: [[Ерипрандо Висконти]] и [[Валдерико Висконти]] (от [[863]] г.).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/visconti_(Enciclopedia-Italiana)/|заглавие=Visconti|автор=Luigi Simeoni|дата=1937|труд=Enciclopedia italiana|достъп_дата=11 юни 2021}}</ref> В исторически план се смята, че Висконти са едно от семействата ''[[Синьория Милано#Исторически контекст|капитанеи]]'', което [[архиепископ]] [[Ландолфо II да Каркано]] (979 – 998) инвестира с [[феод]]и, наречени ''caput plebis''. Свързаната с това документация датира от [[1157]] г. и показва, че Висконти са били собственици на [[Капитан на народа|капитанската власт]] над Марлиано (днешно [[Мариано Коменсе]]). Още преди [[1070]] г. обаче те получават обществената длъжност на [[виконт]], която след това става наследствена за всички техни мъжки наследници.<ref>{{Cite book|last=Biscaro|first=Gerolamo|title=I maggiori dei Visconti, signori di Milano|year=1911|publisher=Tip. editrice L.F. Cogliati}}</ref> С функцията на виконти или викарии на графа е свързано и приемането на инсигнията със змия, поглъщаща човек, която все още се намира на герба на Община Милано. [[Файл:Ingresso di Ottone Visconti a Milano.jpg|ляво|мини|261x261px|[[Отоне Висконти]] влиза в Милано след победата при Дезио (фреска от ломбардски майстори, [[14 век|XIV век]])]] Семейството скоро се дели на няколко клона. Някои от тях са инвестирани с феоди далеч от Милано, докато клонът, който дава на Милано господарската и впоследствие херцогска династия, идва от [[Уберто Висконти|Уберто]] (ок. 1170 – пр. 1248).<ref>[http://www.archiviodistatomilano.beniculturali.it/getFile.php?id=990 Archivio di Stato di Milano. Visconti.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210611223752/https://www.archiviodistatomilano.beniculturali.it/getFile.php?id=990 |date=2021-06-11 }} Посетен на 11 юни 2021.</ref> Неговият син [[Отоне Висконти|Отоне]] (1207 – 1295) е инвестиран от [[Урбан IV (папа)|папа Урбан IV]] с архиепископството на Милано на 22 юли 1262 г.<ref>{{Cite book|title=Biblioteca sacra ovvero Dizionario universale delle scienze ecclesiastiche|volume=13|year=1835|publisher=Ranieri Fanfani|pages=301}}</ref><ref name="varese2">{{Cite book|last=Varese|first=Carlo|title=Torriani e Visconti, scene casalinghe, pubbliche e storiche della vita milanese nel secolo XV|year=1839|publisher=ved. di A. F. Stella e Giacomo figlio|location=Milano}}</ref> С подкрепата на своите капитани и [[валвасор]]и Отоне води дълга борба срещу народната фракция начело с рода [[Дела Торе]], когото побеждава в [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] през [[1277]] г. Синът на племенника на Отоне – [[Матео I Висконти|Матео I]] (1250 – 1322) е избран за [[капитан на народа]] през [[1287]] г. и през [[1288]] г. получава от император [[Рудолф I]] [[Имперски викарий|имперския викариат]]. Съпротивата на противниковата страна довежда до изгнанието на Висконти през [[1302|1302 г]]. През [[1310]] г. обаче, благодарение на подкрепата на новия император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]], те се завръщат в Милано. [[Гвелфи и гибелини|Гвелфската]] и папската реакция не закъснява, което кара Матео I да [[Абдикация|абдикира]] в полза на сина си [[Галеацо I Висконти|Галеацо I]] (1277 – 1328), който смело се изправя срещу нея, докато не е пленен от император [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Баварски]] ([[1327]] г.). Сред братята на Галеацо I Марко (ок. 1289 – 1329) е [[кондотиер]], а Лукино (1292 – 1349) и Джовани (1290 – 1354) поемат властта след смъртта на [[Ацо Висконти|Ацо]] – син на Галеацо I, който я получава още през [[1329]] г. [[Лукино Новело]] (1346 – 1399) – син на Лукино е отстранен от властта от Джовани. [[Династия]]та е продължена от потомците на [[Стефано Висконти|Стефано]] (1288 – 1327) – син на Матео, чиито трима сина Матео II (ок. 1319 – 1355), [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]] (1320 – 1378) и Бернабо (1321 или 1323 – 1385) ѝ дават престиж и власт. Галеацо II е наследен през [[1378]] г. от сина си [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]] (1351 – 1402). През [[1385]] г. пленява чичо си [[Бернабо Висконти|Бернабо]], за чиято дъщеря [[Катерина Висконти|Катерина]] се е оженил във втори за него брак. През [[1395]] г. е назначен за [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]] от император [[Вацлав IV]]. Докато [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина]] – единствената му дъщеря от първия му брак с [[Изабела дьо Валоа (1348 – 1372)|Изабела дьо Валоа]], се омъжва за френския принц [[Луи Орлеански]], Джан Галеацо е наследен от синовете от втория си брак: първо от [[Джовани Мария Висконти|Джовани Мария]] (1388 – 1412), а след това от [[Филипо Мария Висконти|Филипо Мария]] (1392 – 1447). След номинирането на Джан Галеацо Висконти за херцог на Милано Висконти поверяват на придворните писатели задачата да създадат легендата, свързана със семейната им генеалогия. Според нея те имат [[троя]]нски произход, като за техен родоначалник е посочен Англо – син на [[Еней]], на когото е приписано основаването на [[Анджера]].<ref>В ръкописа „Нагробна възхвала на Джан Галеацо Висконти“ има миниатюра от Микелино да Безоцо, която добре илюстрира легендата за родословието на семейство Висконти.</ref> === Милано – столица на Ломбардия === {{Основна|Сеньория Милано}}[[Файл:Visconti XIV century.svg|мини|Земите на Висконти през 14 век.|246x246пкс]] Късметът на Висконти се усмихва през [[1262]] г., когато [[Отоне Висконти]] е назначен за архиепископ на Милано. Назначаването му е случайно: това става чрез намесата на папската [[курия]], която, за да потуши вътрешните конфликти в метрополния капитул, обикновено отговарящ за назначаването, решава да назначи външен човек. Отоне, който по онова време е [[капелан]] на кардинал [[Отавиано Убалдини|Отавиано дели Убалдини]], повече от 15 години не може да влезе в града, където се води борба за власт между гибелините и гвелфите (начело с [[Дела Торе]]).<ref name="varese2" /> [[Битка при Дезио|Битката при Дезио]] през [[1277]] г., в която войските на Отоне побеждават тези на [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]], слага край на господството на Дела Торе и на независимостта на [[Средновековна комуна|Комуна]] Милано; Отоне влиза в града и се установява там. През [[1287]] г., след разрушаването на [[Кастелсеприо (село)|Кастелсеприо]]<ref>Битка, след която Ото обявява: ''Castrum Seprum destruatur, et destructum perpetuo teneatur et nullus audeat vel praesumat in ipso Monte habitare'' („Каструм Сеприо е разрушен и ще се запази за постоянно такъв, и никой да не смее или да предполага, че може да живее там“), което е спазено до 1786 г.</ref> и поражението на семейство Дела Торе, [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] е обявен за [[капитан на народа]]. През [[1302]] г. има кратко завръщане на Дела Торе, по време на което Матео Висконти е заточен. През [[1310]] г., възползвайки се от помирението, наложено от слизането на император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII Люксембургски]], Матео се завръща в Милано. На следващата година, благодарение на титлата на [[имперски викарий]], дадена му от императора, той може окончателно да измести Дела Торе, започвайки работа по обединението на [[Ломбардия]], която впоследствие е продължена от неговите наследници. Работата по обединението е завършена от [[Ацо Висконти]] (1302 – 1339) – син на [[Галеацо I Висконти|Галеацо]] и внук на Матео, който работи за поставяне на основите на структура, която политически ще координира неговите владения и ще централизира властта в ръцете на династията. През [[1327]] г., със смъртта на баща си, той остава единственият наследник и против желанието на папата купува титлата „Викарий на Милано“ от император [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV]]. През [[1332]] г. чичовците му [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино]] (1287 или 1292 – 1349) и [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] (1290 – 1354) – синове на [[Матео I Висконти|Матео]], се присъединяват към управлението на новия викарий в нещо като [[триумвират]]. Другият му чичо [[Лодризио Висконти|Лодризио]], който е изоставен, напразно организира серия от заговори, за да свали тримата. Когато всички негови съучастници са арестувани от Ацо на 23 ноември [[1332]] г. и хвърлени в затворите на [[Монца]] (наричани ''пещи''), Лодризио е принуден да бяга във [[Верона]]. Там той е гост на [[Мастино II дела Скала]] и сключва редица съюзи, включително със самите [[Скалиджери]] (Дела Скала) и с господаря на [[Новара]] Калчино Торниели – враг на архиепископ [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани]]. Решителната [[Битка при Парабиаго|битка]] се води на 21 февруари [[1339]] г. при [[Парабиаго]] и е спечелена от Триумвирите. От първоначалната конгрегация на градове, подчинени на господството на един господар, Джовани и Лукино, но преди всичко [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]] и [[Бернабо Висконти|Бернабо]], чрез интензивна дейност за консолидиране на тяхното надмощие, реализирана с преоразмеряването на местните автономии и привличането в тяхната орбита на множество малки селски владения създават нещо като държавна структура. С Джовани Висконти в средата на [[14 век|XIV век]] е първото голямо разширяване на владенията на семейството с победата над господарите на [[Верона]] (Скалиджери) и с подчиняването дори на [[Генуа]] и [[Болоня]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/70456130/DA_LUCHINO_A_GIOVANNI_GLI_ESERCITI_DELLA_GRANDE_ESPANSIONE_1339_1354_}}</ref> === Бернабо и Галеацо II: два различни модела на управление и два различни двора (Милано и Павия) === {{Основна|Бернабо Висконти|Галеацо II Висконти}} След смъртта на [[Джовани Висконти (архиепископ)|архиепископ Джовани]] през 1354 г. Генералният съвет на Комуна Милано дава мандат на Боскино Мантегаца да възложи господарството на племенниците на прелата. Те приемат, но поискват арбитраж за разпределянето помежду им на наследствените активи на чичо им и на самата власт. При [[Бернабо Висконти|Бернабо]] отиват две от портите на Милано заедно с градовете и източните земи: [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Кремона]], [[Крема]], [[Сончино]], [[Вал Камоника]], Ривиера дел [[Гарда]], [[Риволта д'Ада|Риволта]] и [[Караваджо (град)|Караваджо]]. На [[Галеацо II Висконти|Галеацо]] се пада най-източната ивица от територията, която е и най-близко разположена до [[Савойско графство|Савойските]] владения, с които има много връзки: [[Верчели]], [[Новара]], [[Алба (Италия)|Алба]], [[Асти (град)|Асти]], [[Алесандрия]], [[Тортона]], [[Басиняна]], [[Виджевано]] и [[Комо (град)|Комо]]. [[Матео II Висконти|Матео II]] получава [[Лоди]], [[Парма]], [[Пиаченца]], [[Бобио]], [[Болоня]], [[Понтремоли]], [[Меленяно]], [[Монца]], [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] и [[Пандино]] (в допълнение към областите [[Мартезана]] и Бацана). След смъртта на Матео II през 1355 г. Бернабо получава [[Лоди]], [[Парма]] и [[Пандино]], а [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]] – [[Пиаченца]], [[Бобио]], [[Понтремоли]] и [[Монца]], портите на Милано [[Порта Комазина (Средновековие)|Комазина]], [[Порта Верчелина (Средновековие)|Верчелина]], [[Порта Джовия|Джовия]] и [[Порта Тичинезе (Средновековие)|Тичинезе]], както и териториите на [[Сеприо]] и на [[Бургария|Булгария]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/bernabo-visconti_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Visconti, Bernabò|автор=Andrea Gamberini|дата=2020|труд=Dizionario Biografico degli Italiani vol.99}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/galeazzo-visconti_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Visconti, Galeazzo|автор=Andrea Gamberini|дата=2020|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 99|достъп_дата=12 юни 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/matteo-ii-visconti|заглавие=Viscónti, Matteo II|труд=Treccani Enciclopedia online|достъп_дата=12 юни 2021}}</ref> [[Бернабо Висконти|Бернабо]], който през 1371 г. успява да завладее [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], раздава правосъдие чрез дерогация от уставите и обичаите, понякога от първо лице на ''dominus'', което го прави инструмент за изграждане на консенсус. Той също така държи господството, разчитайки на съпругата и децата си. На тях той поверява управлението на отделни общности и градове, свеждайки така своята курия до минимум. Бернабо често третира с твърдост [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]] и предпочита гибелините.<ref name=":0" /><ref>{{Cite journal|last=Gamberini|first=Andrea|title=Milan and Lombardy in the era of the Visconti and of the Sforza|url=https://www.academia.edu/40957280/Milan_and_Lombardy_in_the_era_of_the_Visconti_and_of_the_Sforza|journal=A Companion to Late Medieval and Early Modern Milan, ed. A. Gamberini, Leiden|language=en|access-date=2021-05-08}}</ref> [[Файл:Visconteo Castle of Pavia.jpg|мини|238x238пкс|Замъкът на Висконти в Павия.]] [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]], след превземането на [[Павия]] на 13 ноември 1359 г.,<ref>{{Cite journal|last=Covini|first=Maria Nadia|date=2014|title=Pavia dai Beccaria ai Visconti-Sforza. Metamorfosi di una città, in Le subordinazioni delle città comunali a poteri maggiori in Italia dagli inizi del secolo XIV all’ancien régime. Risultati scientifici della ricerca, a cura di M. Davide, CERM, Trieste 2014, pp. 46 – 67|url=https://www.academia.edu/19749828/Pavia_dai_Beccaria_ai_Visconti_Sforza_Metamorfosi_di_una_città_in_Le_subordinazioni_delle_città_comunali_a_poteri_maggiori_in_Italia_dagli_inizi_del_secolo_XIV_all_ancien_régime_Risultati_scientifici_della_ricerca_a_cura_di_M_Davide_CERM_Trieste_2014_pp_46_67|journal=|language=en|access-date=12 юни 2021}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Romanoni|first=Fabio|date=2007|title=&quot;Come i Visconti asediaro Pavia&quot;. Assedi e operazioni militari intorno a Pavia dal 1356 al 1359, in ''Reti Medievali – Rivista''; VIII (2007).|url=https://www.academia.edu/21465034/_Come_i_Visconti_asediaro_Pavia_Assedi_e_operazioni_militari_intorno_a_Pavia_dal_1356_al_1359_in_Reti_Medievali_Rivista_VIII_2007_|journal=|language=en|access-date=12 юни 2021}}</ref> премества резиденцията си там и подлага града на впечатляващо обновяване. Впечатляващото градско обновление, на което градът е подложен по негова заповед, започвайки от 1360 г., изглежда е добре предварително обмислен план, пропит с кралско ''величие'' и посветен на засилване на паметта за ролята на столица на [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] първо и след това на [[Италианско кралство|Кралство Италия]], което Павия има до XI век. Наследство, на което Галеацо II, а по-късно и неговият син [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]], искат да се позоват, използвайки преди всичко спомените за [[Ранно средновековие|ранносредновековната]] кралска власт, която Павия храни, за да легитимират своята власт и да се поставят в пряка приемственост с лангобардските и раннотосредновековните крале. След като строителната площадка на Замъка на Висконти е завършена, през 1365 г., Галеацо II, може би поради някои разногласия с брат си Бернабо, напуска Милано и се премества с целия си двор в Павия.<ref>{{Cite journal|last=Covini|first=Maria Nadia|title=Pavia dai Beccaria ai Visconti-Sforza. Metamorfosi di una città, in Le subordinazioni delle città comunali a poteri maggiori in Italia dagli inizi del secolo XIV all’ancien régime. Risultati scientifici della ricerca, a cura di M. Davide, CERM, Trieste 2014, pp. 46 – 67|url=https://www.academia.edu/19749828/Pavia_dai_Beccaria_ai_Visconti_Sforza_Metamorfosi_di_una_città_in_Le_subordinazioni_delle_città_comunali_a_poteri_maggiori_in_Italia_dagli_inizi_del_secolo_XIV_all_ancien_régime_Risultati_scientifici_della_ricerca_a_cura_di_M_Davide_CERM_Trieste_2014_pp_46_67|journal=|language=en|access-date=12 юни 2021}}</ref> От Павия Галеацо II, характеризиращ се с държавни практики и идеали, напълно различни от тези на брат му Бернабо,<ref>{{Cite journal|last=Gamberini|first=Andrea|title=Politics vs Law in Fourteenth Century Milan: the Visconti and the Issue of Tiranny, in L. Oetzel, K. Weiand (eds.), Defizitäre Souveräne: Herrscherlegitimationen im Konflikt, Frankfurt am Main 2018, pp. 25 – 46.|url=https://www.academia.edu/37840416/Politics_vs_Law_in_Fourteenth_Century_Milan_the_Visconti_and_the_Issue_of_Tiranny_in_L_Oetzel_K_Weiand_eds_Defizitäre_Souveräne_Herrscherlegitimationen_im_Konflikt_Frankfurt_am_Main_2018_pp_25_46|journal=|language=en|access-date=12 юни 2021}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Gengarle|first=Federica|title=Tra maiestas imperii e maiestas Domini: il vicariato composito di Galeazzo II Visconti (1354 – 1378)|url=https://www.academia.edu/7590117/Tra_maiestas_imperii_e_maiestas_Domini_il_vicariato_composito_di_Galeazzo_II_Visconti_1354_1378_|journal=|access-date=12 юни 2021}}</ref> управлява западната част на владенията на Висконти. Господарят, надарен с подчертана култура (за разлика от Бернабо, който не обича да се обгражда с интелектуалци<ref name=":0" />), не само е домакин на [[Франческо Петрарка]] в двора си, но и снабдява замъка си в Павия с важна библиотека (по-късно обогатена от неговите наследници), а през 1360 г. основава [[Павийски университет|Павийския университет]] – първият в цялата държава на Висконти. И той, и съпругата му [[Бианка Савойска]] спонсорират създаването на важни строителни обекти като църквата „Санта Мария дел Кармине“ и манастира „Санта Киара ла Реале“ в Павия. Позовавайки се постоянно на кралската си мечта, той дава на замъка си обширен парк (Парко Висконтео), който напомня на приказната градина на ранносредновековния [[Кралски дворец в Павия|кралски дворец]], и пожелава да бъде погребан в базиликата „Сан Пиетро ин Чел д'Оро“, където се намира гробницата на лангобардския крал [[Лиутпранд (лангобард)|Лиутпранд]].<ref name="Majocchi">{{Cite journal|last=Majocchi|first=Piero|title=Non iam capitanei, sed reges nominarentur: progetti regi e rivendicazioni politiche nei rituali funerari dei Visconti (XIV secolo)|url=https://www.academia.edu/36402408/Non_iam_capitanei_sed_reges_nominarentur_progetti_regi_e_rivendicazioni_politiche_nei_rituali_funerari_dei_Visconti_XIV_secolo_|journal=“Non iam capitanei, sed reges nominarentur: progetti regi e rivendicazioni politiche nei rituali funerari dei Visconti (XIV secolo)”, in Courts and Courtly Cultures in Early Modern Italy and Europe. Models and Languages, Atti del Convegno, ed. S. Albonico, S. Romano, Viella, pp. 189 – 206.|language=en|access-date=12 юни 2021}}</ref> === Джан Галеацо и кралската мечта на Висконти === {{Основна|Джан Галеацо Висконти}} Наследникът на Галеацо II – синът му [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]] (1351 – 1402) продължава с още по-голяма сила делото на баща си.<ref>{{Cite journal|last=Cengarle|first=Federica|title=I Visconti ed il titolo ducale : qualche riflessione|url=https://www.academia.edu/44864317/I_Visconti_ed_il_titolo_ducale_qualche_riflessione|journal=in La naissance du duché de Savoie (1416), L. Ripart, C. Guilleré, P. Vuillemin (éd.), Chambéry, LLSETI|language=en|access-date=12 юни 2021}}</ref> До държавния преврат през 1385 г., който му позволява чрез свалянето на чичо му [[Бернабо Висконти|Бернабо]] да обедини владенията на Висконти, династията е разделена на два двора: този в [[Милано]], където пребивава Бернабо, и този на самия Джан Галеацо в Павия. След 1385 г. Джан Галеацо и неговият двор пътуват непрестанно между Павия и Милано, но много по-често пребивават в Павия.<ref>{{Cite journal|last=Covini|first=Maria Nadia|title=Pavia dai Beccaria ai Visconti-Sforza. Metamorfosi di una città, in Le subordinazioni delle città comunali a poteri maggiori in Italia dagli inizi del secolo XIV all’ancien régime. Risultati scientifici della ricerca, a cura di M. Davide, CERM, Trieste 2014, pp. 46 – 67|url=https://www.academia.edu/19749828/Pavia_dai_Beccaria_ai_Visconti_Sforza_Metamorfosi_di_una_città_in_Le_subordinazioni_delle_città_comunali_a_poteri_maggiori_in_Italia_dagli_inizi_del_secolo_XIV_all_ancien_régime_Risultati_scientifici_della_ricerca_a_cura_di_M_Davide_CERM_Trieste_2014_pp_46_67|language=en|access-date=2021-05-08}}</ref> Джан Галеацо с охота остава в [[Замък на Висконти (Павия)|Замъка на Висконти]] в Павия и посещава [[Парк на Висконти (Павия)|Парка на Висконти]]. Той не само кара да разширят парка, но го и снабдява с нови структури, в чийто край се намира [[Павийски четрог|Павийския четрог]] – династичният храм, желан от владетеля. Присъствието на двора в Павия дори и за Джан Галеацо има ясна символна роля, тъй като позволява на Висконти да се позовават както на [[Лангобардско кралство|лангобардските]] крале, така и на тези на [[Италианско кралство|Кралство Италия]], като по този начин легитимират кралските си претенции.<ref name="Majocchi"/> С Джан Галеацо държавата на Висконти достига максималното си разширение: между 1387 и 1389 г. са завладени [[Верона]], [[Виченца]], [[Фелтре]], [[Белуно]] и временно [[Падуа]], а между 1399 и 1402 г. господарят разширява властта си чрез [[Пиза]], [[Сиена]], [[Перуджа]], [[Асизи]] и [[Болоня]].<ref>{{Cite journal|last=Gamberini|first=Andrea|title=Milan and Lombardy in the era of the Visconti and of the Sforza|url=https://www.academia.edu/40957280/Milan_and_Lombardy_in_the_era_of_the_Visconti_and_of_the_Sforza|journal=A Companion to Late Medieval and Early Modern Milan, ed. A. Gamberini, Leiden|language=en|access-date=12 юни 2021}}</ref> Преди всичко обаче, позовавайки се на кралската мечта на баща си Галеацо II, Джан Галеацо успява да трансформира Висконти в наследствена династия благодарение на дадената им от император [[Вацлав IV]] през 1396 г. титла „Херцог на Милано“.<ref>{{Cite journal|last=Gamberini|first=Andrea|title=Politics vs Law in Fourteenth Century Milan: the Visconti and the Issue of Tiranny, in L. Oetzel, K. Weiand (eds.), Defizitäre Souveräne: Herrscherlegitimationen im Konflikt, Frankfurt am Main 2018, pp. 25 – 46.|url=https://www.academia.edu/37840416/Politics_vs_Law_in_Fourteenth_Century_Milan_the_Visconti_and_the_Issue_of_Tiranny_in_L_Oetzel_K_Weiand_eds_Defizitäre_Souveräne_Herrscherlegitimationen_im_Konflikt_Frankfurt_am_Main_2018_pp_25_46|journal=|language=en|access-date=12 юни 2021}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Cengarle|first=Federica|title=A proposito di dominio naturale: echi europei nel discorso per l&#39;incoronazione ducale di Gian Galeazzo Visconti (1395)|url=https://www.academia.edu/43200933/A_proposito_di_dominio_naturale_echi_europei_nel_discorso_per_lincoronazione_ducale_di_Gian_Galeazzo_Visconti_1395_|journal=Reti Medievali Rivista, 21/1|language=en|access-date=12 юни 2021}}</ref> Част от господарския проект е създаването (отново с позволението на Императора) на [[Княжество Павия]] (1396 г.), предназначено за най-големия му син,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/gian-galeazzo-visconti-duca-di-milano_(Dizionario-Biografico)|заглавие=GIAN GALEAZZO Visconti, duca di Milano|автор=Andrea Gamberini|дата=2000|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 54|достъп_дата=12 юни 2021}}</ref> удвояването на столицата и на седалищата на двора (Милано и Павия) и създаването на бюрократична и търговска структура, която дублира миланските институции. Едва в края на XV век родът [[Сфорца]] се опитва да преодолее тази двойственост, но въпреки тези опити архивите, библиотеката, реликвите, дворцовите жилищни структури и огромният Парк на Висконти остават в Павия до падането на династията Сфорца. Двойното седалище на двора между Милано и Павия приписва на последния отделна роля, силна и престижна идентичност в рамките на господарството и в сравнение с други градове, в ущърб на централната част на Милано – ситуация, която остава дори след 1413 г., когато [[Филипо Мария Висконти|Филипо Мария]] окончателно избира Милано за главно седалище на двора.<ref>{{Cite journal|last=Covini|first=Maria Nadia|title=Pavia dai Beccaria ai Visconti-Sforza. Metamorfosi di una città, in Le subordinazioni delle città comunali a poteri maggiori in Italia dagli inizi del secolo XIV all’ancien régime. Risultati scientifici della ricerca, a cura di M. Davide, CERM, Trieste 2014, pp. 46 – 67|url=https://www.academia.edu/19749828/Pavia_dai_Beccaria_ai_Visconti_Sforza_Metamorfosi_di_una_città_in_Le_subordinazioni_delle_città_comunali_a_poteri_maggiori_in_Italia_dagli_inizi_del_secolo_XIV_all_ancien_régime_Risultati_scientifici_della_ricerca_a_cura_di_M_Davide_CERM_Trieste_2014_pp_46_67|language=en|access-date=2021-05-08}}</ref> === Миланско херцогство === {{Основна|Миланско херцогство}} [[Файл:Massima espansione Viscontea.png|мини|Владения след смъртта на херцог Джан Галеацо Висконти (датите показват началото и евентуалния край на господството на Висконти)]] След смъртта на Джан Галеацо през [[1402]] г. херцогството, достигнало максималното си разширение. минава в ръцете на синовете му [[Джовани Мария Висконти|Джовани Мария]] (1388 – 1412) и [[Филипо Мария Висконти]] (1392 – 1447). Господарството, което Джан Галеацо е обединил с всякакви видове насилие, се разпада, а най-старите провинции, които го съставляват, трудно може да бъдат запазени. Херцогската линия на Милано изчезва по мъжка линия със смъртта на Филипо Мария Висконти през [[1447]] г. Херцогството преминава (след краткия опит на [[Амвросианска република|Амврисианската република]]) в ръцете на [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]], който се жени за извънбрачната дъщеря на Филипо – [[Бианка Мария Висконти|Бианка Мария]]. По законна женска линия Валоа-Орлеан – потомци на [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] имат сериозни права над Милано – права, които показват значимостта си при краля на Франция [[Луи XII]] в началото на [[16 век|XVI век]]. == Висконти ди Модроне == Висконти ди Модроне произлизат от Верчелино Висконти – син на Уберто ([[подест]] на [[Верчели]] и [[Комо (град)|Комо]] между 1290 и 1295 г.), брат на [[Матео I Висконти]] – господар на Милано. От Верчелино произлиза Джовани, чиято линия изчезва с Отоне, който е един от убийците на Джовани Батиста Висконти, и Антонио, от чиито потомци заслужават да се споменат: Гуидо – съпруг на Лета Манфреди, губернатор на [[Генуа]] и [[Кремона]] при [[Галеацо Мария Сфорца]] и баща на Вероника – съпруга на [[Федерико Боромео]]; Джовани Батиста, който е изпратен като посланик на Милано при [[Карл V|Карл V Хабсбург]] през 1541 г. През 1683 г. Николо Мария Висконти – син на Антонио Кориолано и Мадалена Дурини се жени за Тереза Модрони, като така се ражда кадетският клон Висконти ди Модроне, който придобива титлата Маркиз на [[Вимодроне]].<ref>L'asilo infantile. 100 anni di storia: dai Visconti alla Scuola d'Infanzia, a cura dell'Associazione Storico-Culturale S. Agostino di Cassago Brianza, Annone, Grafiche Riga, 2003, pp. 106 – 10, 112 – 36.</ref> С указ от 5 март 1813 г.<ref>Archivio di Stato di Milano</ref> [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] предоставя титлата „Херцог на [[Кралство Италия (1805-1814)|кралството]]“ на [[Карло Висконти ди Модроне]]. След това титлата е потвърдена няколко години по-късно от император [[Франц II|Франц II Австрийски]]<ref>Archivio di stato: titoli riconosciuti con sovrana risoluzione austroungarica del 27 novembre 1816.</ref> – новият владетел на Ломбардия след падането на Наполеон. През [[1837]] г., когато херцог Карло умира без пряк наследник, титлите и имотите са прехвърлени на втория му братовчед Уберто – син на Гаетано и Аурелия [[Гонзага (род)|Гондзага]], съпруг на Джована Гропало и баща на херцог Раймондо, херцог Гуидо (след смъртта на брат му), Карло, Луиджи и Гаетано.<ref>{{Cite book|last=Litta|first=Pompeo|title=Famiglie celebri italiane|year=1823|chapter=Visconti}}</ref> Сегашните членове на семейството произхождат от Гуидо. През 1937 г. [[Виктор Емануил III]] дава титлата „Херцог на Грацано Висконти“ на [[Джузепе Висконти ди Модроне|Джузепе]] – третият син на Гуидо като награда за възстановяването на историческото селище, замъка Грацано и за насърчаване на занаятчийството. Към клона Висконти ди Модроне принадлежат и: * [[Марчело Висконти ди Модроне]] (1898 – 1964), политик и предприемач * [[Гуидо Висконти ди Модроне]] (1901 – 1942) – военен * [[Лукино Висконти|Лукино Висконти ди Модроне]] (1906 – 1976) – режисьор * [[Ерипрандо Висконти|Ерипрандо Висконти ди Модроне]] (1932 – 1995) – режисьор * [[Уберто Висконти ди Модроне]] (1971 – 1923) – предприемач == Известни Висконти == === XI – XIII век === * [[Уго Висконти]] (* втора половина на 11 век в [[Пиза]], † 1121) – италиански кардинал * [[Уберто Висконти]] (* ок. 1170, † пр. 1248) – италиански [[Аристокрация|благородник]], [[феодал]] и господар на [[Масино Висконти|Масино]], [[Албицате]], [[Безнате]] и [[Чизлаго]], считан за основоположник на династията на [[Списък на владетелите на Милано|господарите на Милано]] * [[Диана Висконти]] (* в Пиза, † 1237 в [[Юдикат Арбореа]]) – благородничка от Пиза, 1-ва съпруга на [[Пиетро II Арборейски]] * [[Убалдо I Висконти]], изв. като Убалдо Висконти ди Елдицио († 1230) – губернатор на [[Юдикат Каляри]] * [[Отоне Висконти]] (* 1207 в [[Инворио]], † 8.8.1295 в Абатство [[Киаравале]]) – архиепископ и италиански благородник * Тебалдо Висконти (* ок 1210 в [[Пиаченца]], † 10.1.1276 в [[Арецо]]) -папа [[Григорий X (папа)|Григорий X]] (1271 – до смъртта си) * [[Матео I Висконти]] (* 15.8.1250 в Инворио, † 24.6.1322 в Крешенцаго) – [[капитан на народа]] и фактически сеньор на Милано (1287−1302), граф на Милано 1311 – 1322), [[имперски викарий]] за [[Ломбардия]] (1297 – 1317) * [[Нино Висконти|Уголино Висконти]], изв. като Нино (* ок. 1265 в Пиза, † 8.1296 в Галура) – италиански политик и благородник, съдия на [[Юдикат Галура]] (12.6.1275 до смъртта си), [[капитан на народа]] на Пиза (7.1286 – 30.6.1288), [[подест]] на Пиза (5/6.1287 – 30.6.1288) * [[Джовани Висконти ди Галура]] († 5.1275 в [[Сан Миниато]]) – съдия на Юдикат Галура (1238 до смъртта си) * [[Галеацо I Висконти]] (* 21.1.1277, † 6.8.1328) – сеньор на Милано (1322 – 1328) * [[Катерина Висконти (1282 – 1311)|Катерина Висконти]] (* 1282 в Милано, † 1311 във [[Верона]]) – италианска благородничка, сеньора консорт на [[Верона]] * [[Стефано Висконти]] (* 1288 в Милано, † 4.7.1327 пак там) – сеньор на [[Арона (Италия)|Арона]] * [[Джована Висконти|Джована Висконти ди Галура]] (* 1289, † 1339 във [[Флоренция]]) – титулярна [[съдия]]-владетелка на Юдикат Галура на остров [[Сардиния]] (1298 или 1296 – 1339) * [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] (* ок. 1290 в Милано, † 5.10.1354, пак там) – италиански католически архиепископ * [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]] (* 1292, † 24.1.1349 в Милано отровен) – италиански [[кондотиер]], сключва 1341 г. мир с църквата, купува [[Парма]] от [[Обицо III д’Есте]] и покорява Пиза. * [[Марко I Висконти]] (* ок. 1289, † 5.9.1329) – италиански политик, кондотиер и капитан на дружина, сеньор на Лука и на [[Розате]]. === XIV век === * [[Ацо Висконти]] (* 7.12.1302 във [[Ферара]], † 16.8.1339 в Милано) – сеньор на Милано (1329 – 1339) * [[Роберто Висконти]] (* в [[Поляно Миланезе]], † 8.8.1361 в Милано) – италиански католически архиепископ * [[Лодризио Висконти]] (* в Милано, † 1364, пак там) – италиански кондотиер * [[Матео II Висконти]] (* ок. 1319, + 29.9.1355 в [[Сароно]]) – сеньор на [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Бобио]], [[Парма]] и [[Болоня]] и съ-сеньор на Милано (1349 – 1355) заедно с братята му Галеацо II Висконти и Бернабо Висконти * [[Галеацо II Висконти]] (* 1320, † 4.8.1378) – сеньор на Милано (1349 – 1378) * [[Катерина Висконти (1342-1382)|Катерина Висконти]] (* 1342 в Милано, † 10.3.1382 в [[Мантуа]]) – италианска благородничка, сеньора консорт на Мантуа * [[Амброджо Висконти]] (* 1344 в Милано, † 1373 в [[Каприно Бергамаско]]) – италиански кондотиер * [[Естере Висконти|Есторе или Асторе Висконти]] (* 2 април 1346 в Милано, † 7.1.1413 в Монца) – сеньор на [[Монца]] * [[Беатриче Висконти]] (* 1350, † 1410) – италианска благородничка * [[Джан Галеацо Висконти]] (* 16 октомври 1351 в [[Павия]], † 3 септември 1402 в [[Меленяно]]) е най-могъщият от рода Висконти. Той е 1-ви [[Миланско херцогство|херцог на Милано]], господар на [[Милано]], [[Верона]], [[Крема]], [[Кремона]], [[Бергамо]], [[Болоня]], [[Бреша]], [[Белуно]], [[Пиеве ди Кадоре]], [[Фелтре]], [[Павия]], [[Новара]], [[Комо (град)|Комо]], [[Лоди]], [[Верчели]], [[Алба (Италия)|Алба]], [[Асти (град)|Асти]], [[Понтремоли]], [[Тортона]], [[Алесандрия]], [[Валенца]], [[Пиаченца]], [[Бобио]], [[Парма]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Виченца]], [[Пиза]], [[Перуджа]], [[Сиена]], [[Асизи]], [[Виджевано]], [[Фиденца|Борго Сан Донино]] и на долините на Бойте * [[Марко Висконти]] (* 11.1353 в Милано, † 3.1.1382 пак там) – съ-сеньор на Милано (1379 – 1382) и сеньор на [[Парма]] (1364 – 1382) * [[Виоланта Висконти]] (* 1354 в Павия, † 1386) – италианска благородничка * [[Антония Висконти]] (* вероятно 1354, ок. 1360 или 1364, вероятно в [[Милано]], † 26 март 1405 в Стария дворец в [[Щутгарт]]) – принцеса от Милано и графиня консорт на [[Графство Вюртемберг|Вюртемберг]] * [[Лудовико Висконти|Лудовико или Луиджи Висконти]] (* септември 1358 в Милано, † 7.3.1404 в [[Трецо сул'Ада|Трецо]]) – управител и сеньор на [[Лоди]] (1379 – 1385), управител и сеньор на [[Парма]] (1385 – 1404) * [[Родолфо Висконти]] (* 9.1358 в Милано, † 3.6.1389 в [[Трецо сул'Ада]]) – сеньор на [[Парма]] (1364 – 1389) * [[Катерина Висконти]] (* 1360 или ок. 1361 или 12.7.1362 в Милано, † 17.10.[[1404]] в [[Монца]]) – последна сеньора консорт на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня консорт на Милано (1395 – 1402) * [[Мадалена Висконти]] (* 1366 в Милано, † 17 юли 1404 в [[Бургхаузен]]) – херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] (1381 – 1393) и на [[Бавария-Ландсхут (херцогство)|Бавария-Ландсхут]] (от 1392 г.). * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина Висконти]] (* ок. 12 август 1367 или 1360/62 г. или 1357 в Милано, † пр. септември 1393 в [[Никозия]], [[Кипърско кралство]]) – кралица консорт на Кипър и титулярна [[Йерусалимско кралство|кралица на Йерусалим]] (1378 – 1382) * [[Джанмастино Висконти]] (* март 1370 в Милано, † 19.6.1405 в [[Бергамо]]) – сеньор на Бергамо, [[Вал Камоника]] и [[Джера д'Ада]] * [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] (* 1371 в Милано или в [[Павия]], † 4.12.1408 в двореца в [[Блоа]]) – италианска принцеса, [[Херцог на Орлеан|херцогиня консорт на Орлеан]], [[Графини и херцогини на Ангулем|графиня на Ангулем]] (1394 – 1407), [[Граф на Вертю|графиня на Вертю]] (1402 – 1408), [[Граф на Блоа|графиня на Блоа]] (1397 – 1407), графиня на Перигор ([[1400]] – [[1407]]), графиня на [[Соасон (графство)|Соасон]] (1404 – 1407), графиня на Дрю (1407), [[Графство Асти (Късно средновековие)|графиня на Асти]] * [[Лучия Висконти]] (* 1372 в Милано, † 14.4.1424 в [[Лондон]]) – [[графиня]] консорт на [[Кент]] (1407 – 1424) * [[Англезия Висконти|Англезия или Елоиза Висконти]] (* 1377 в Милано, † 12 октомври 1439 в [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]]) – италианска принцеса, кралица консорт на [[Кипърско кралство|Кипър]], титулярна кралица на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] и кралица консорт на [[Арменско кралство Киликия|Армения]] (1401 – ок. 1408) * [[Томазо Висконти]] (* 14 век в Милано, † 15 век) – италиански католически епископ * [[Габриеле Мария Висконти]] (* 1385, † 15.12.1408) – сеньор на [[Пиза]] (1402 – 1405), [[Крема]] (1402 – 1403) и [[Сардзана]] (1402 – 1408) * [[Джовани Мария Висконти]] (* 7.9.1388, † 16.5.1412) – херцог на Милано (1402 до смъртта си) * [[Филипо Мария Висконти]] (* 23.9.1392, † 13.8.1447) – 3-ти [[Миланско херцогство|херцог на Милано]] (1412 – 1447) === XV век === * [[Бианка Мария Висконти]] (* 31.3.1425 в Сетимо Павезе, † 23.10.1468 в [[Меленяно]]) – херцогиня на Милано ([[1450]] – [[1468]]) * [[Джовани III Висконти]] (* в Милано, † 9.3.1453 пак там) – италиански католически архиепископ * [[Гаспаре Амброджо Висконти]] (* 1461 в Милано, † 8.3.1499, пак там) – италиански поет и литературен деец * [[Батиста Висконти]] († 18.9.1516) – син на Франческо – съ-сеньор на [[Сома Ломбардо]] и [[Анядело]] * [[Палавичино Висконти]] (* 1498, † 15.11.1549 в [[Падуа]]) – италиански католически епископ и кондотиер === XVI век === * [[Карло Висконти (кардинал)|Карло Висконти]] (* 1523 в Милано, † 12.11.1565 в Рим) – италиански католически кардинал и епископ * [[Алфонсо Висконти]] (* 1552 в Милано, † 19.9.1608 в [[Мачерата]]) – италиански католически кардинал и епископ * [[Франческо Бернардино Висконти]] (* 16.9.1579 в [[Бриняно Джера д'Ада]], † ок. 1647 в [[Крема]]), благородник от клона Висконти ди Бриняно === XVII век === * [[Франческо Висконти]] (* ок. 1601 в Милано, † в 4 октомври 1681 в [[Кремона]]) – италиански католически епископ * [[Джероламо Висконти]] (* 1613 в Милано, † 26 октомври 1670 във [[Виджевано]]) – италиански католически епископ. * [[Федерико Висконти]] (* 1617 в Милано, † 7 януари 1693) – италиански католически кардинал и архиепископ * [[Ерколе Висконти]] (* 20.8.1645 в Милано, † 21 ноември 1712 пак там) – католически архиепископ и италиански дипломат * [[Иняцио Висконти]] (* 1682 в Милано, † 1755 в Рим) – италиански [[Йезуитски орден|йезуит]] === XVIII век === * [[Антонио Еудженио Висконти]] (* 17 юни 1713 в Милано, † 4 март 1788 в Рим) – италиански католически кардинал и архиепископ * [[Джовани Батиста Висконти (археолог)|Джовани Батиста Висконти]] (* 1722, † 2 септември 1784) – италиански археолог * [[Луи Висконти]] (* 11 февруари 1791 в Рим, † 29 декември 1853 в Париж) – френски архитект и чертожник * [[Енио Кирино Висконти]] (* 1 ноември 1751 в Рим, † 7 декември 1818 в Париж) – италиански археолог, политик и музеолог === XIX век === * [[Пиетро Ерколе Висконти]] (* 1802 в Рим, † 14 октомври 1880) – италиански археолог * [[Анджело Висконти]] (* 1829 в [[Сиена]], † 4 август 1861 в Рим) – италиански художник * [[Джовани Висконти-Веноста]] (* 1831, † 1906) – италиански писател и политик * Елизео д'Анжело Висконти, изв. като [[Елизеу Висконти]] (* 30 юли 1986 в [[Джифони Вале Пиана]], † 15 октомври 1944 в [[Рио де Жанейро]]) – бразилски художник – импресионист, скулптор и академик от италиански произход * [[Лола Висконти]] (* 24 ноември 1891 в Рим, † 10 юни 1924 в [[Торино]]) – италианска актриса === XX век === * [[Алберто Висконти]] (* 1901, † ?) – италиански [[бобслей]] спортист * [[Батиста Висконти (колоездач)|Батиста Висконти]] (* 18 февруари 1905 в [[Орино (Италия)|Орино]], † 1982 във [[Вербания]]) – италиански колоездач * [[Фанфула (актьор)|Фанфула]], псевдоним на Луиджи Висконти (* 26 февруари 1913 в Рим,† 5 януари 1971 в [[Болоня]]) – италиански актьор и комик * [[Джорджо Висконти]] (* 18 септември 1928 в [[Парма]], † 16 ноември 2010 пак там) – италиански футболен треньор и футболист * [[Луизела Висконти]] (* 1928 в Милано, † [[1967]] пак там) – италианска дубльорка и актриса * [[Нора Висконти]] (* 1930 в Рим) – италианска актриса * [[Роберто Висконти]] (* 1930 в Салерно, † 2019) – италиански политик и архитект * [[Гуидо Висконти (физик)|Гуидо Висконти]] (* 1943 в [[Акуила]]) – италиански физик * [[Тони Висконти]] (* 1944 в [[Ню Йорк]]) – американски звукозаписен продуцент * [[Лоренца Висконти]] (* 24 януари 1951 в [[Урбино]]) – италианска певица * [[Марко Висконти (архитект)|Марко Висконти]] (* 14 септември 1957 в Торино) – италиански архитект * [[Валерия Висконти]] (* 4 май 1970 в Урбино) – италианска певица * [[Марио Висконти]] (* в [[Икике]], † 1972 в [[Генуа]]) – италиански фехтовач * [[Джовани Висконти (колоездач)|Джовани Висконти]] (* 13 януари 1983 в Торино) – италиански колоездач * [[Алесандра Висконти]] (* 21 януари 1987 в Торино) – италианска баскетболистка * [[Пиетро Висконти]] (* 24 януари 1989 във [[Фиоренцуола д'Арда]]) – италиански футболист * [[Рикардо Висконти]] (* 8 ноември 1998 в Торино) – италиански баскетболист == Генеалогия == {{main|Генеалогия на Висконти}} Най-старият известен и сигурен член на династията е Анселмо Вицекомес, живял през [[1067]] и [[1075]] г. Той има двама сина: Ариалдо и Маркизио, споменати в документ от 1109 г. заедно с роднините им (братовчеди) Арденго, Анселмо, Алберто, Маралдо и Вифредо. Други Висконти, посочени в документите от 11 и 12 век, са: Роджелио (1184), Арнолдо (1184), консулът на правосъдието Назарио (през 1185, 1190 и 1192), ректорът Манфредо (1208) и Рожерио – ''vicecomes'' на Ризиоло – консул на правосъдието в Милано през 1209 г. # Ерипрандо († ок. 1037)<ref>Giancarlo Andenna, Renata Salvarani (a cura di), ''[https://books.google.it/books?id=5M96BX72NyUC&pg=PA234&lpg=PA234&dq=Eriprando+Visconti+1037&source=bl&ots=lpDUF1Iie8&sig=Hk9DohovErBPSfdho_0bvfU8qvE&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwjQzLbkydLfAhVWUhUIHVtDAQ4Q6AEwAHoECAAQAQ#v=onepage&q=Eriprando%20Visconti%201037&f=false Deus non voluti. I Lombardi alla prima crociata (1100 – 1101). Dal mito alla ricostruzione della realtà]'', in Università Storia Ricerca, Milano, Vita e Pensiero, 2003, p. 234, <nowiki>ISBN 88-343-0799-2</nowiki>.</ref><ref>Pompeo Litta Biumi, ''[https://books.google.es/books?id=VldfAAAAcAAJ&hl=es&pg=PA1#v=onepage&q=Eriprando%20Visconti%201037&f=false Ritratti Dei Visconti Signori di Milano con le loro Vite tratte dalla Storia delle Famiglie celebri italiane]'', a cura di Eugenio Silvestri, Milano, Eugenio Silvestri, 1847, p. 3.</ref> ## Отоне († 1111 в [[Рим]]) – виконт на архиепископа на Милано ### Рикардо (неизв.) ### Ерипрандо (неизв.) #### Гуидоне (неизв.) – феодал на [[Масино Висконти|Масино]], [[Албицате]] и [[Безнате]] ##### Отоне († ок. 1162) – консул на Милано (1162) ###### Руджеро († сл. 1189) – консул на Милано (1172), подест на Бергамо (1189) ####### Ерипрандо († [[1213]]) – епископ на [[Верчели]] (1208) и Милано (1212) ####### [[Уберто Висконти|Уберто]] († пр. [[1248]]) ######## [[Отоне Висконти|Отоне I]] (* [[1207]], † 8.[[1295]] в [[Киаравале]]) – архиепископ на Милано през [[1262]] г., сеньор на Милано ([[1277]] – [[1278]] и [[1282]] – [[1295]]) ######## Ацо († [[1262]]) – епископ на [[Вентимиля]] ([[1251]] – [[1262]]) ######## Андреото (неизв.) ######## Гаспаре († ок. [[1248]]) – [[подест]] на [[Оледжо]] (1248), родоначалник на кадетските клонове Сеньори на [[Касано Маняго|Касано Маняно]] (изчезнали през 19 век), Сеньори на [[Гропело Кайроли|Гропело]] (изч. през 1598), Графове на [[Карбонара ал Тичино|Карбонара]] (изч. през 1693), Графове и сеньори на [[Фонтането д'Агоня|Фонтането]] (изч. през 1887), Сеньори на [[Албицате]] (изч. през 1633 г.), Висконти Боромео, графове на [[Фаняно Олона|Фаняно]] (изч. през 1564), Висконти Боромео Арезе, графове на [[Бребия]] (изч. през 1750) ######## Беатриче ######## Обицо († сл. [[1266]]) – сеньор на [[Масино Висконти|Масино]], правен консул на [[Милано]] ([[1266]]) ######### Тибалдо (* [[1230]], † [[1276]]) – военен, ректор на Вали Ливентина и Бленио ########## [[Матео I Висконти|Матео I]] (* 15.7.[[1250]] в [[Инворио]], † 24.6.[[1322]] в Крешенцаго<ref>ешен квартал на Миланон</ref>) – сеньор на Милано ([[1291]] – [[1302]], [[1317]] – [[1322]]), [[имперски викарий]] за Ломбардия ([[1294]]) ########### [[Галеацо I Висконти|Галеацо I]] (* 21.1.[[1277]], † 6.8.[[1328]] в [[Пеша]]) – подест на Новара (1298 – 1299), сеньор на Милано ([[1222]] – [[1228]]) ############ [[Ацо Висконти|Ацо]] (* [[1302]], † [[1339]]) – сеньор на Милано ([[1329]] – [[1339]]), имперски викарий за Милано ([[1329]]) ############ Ричарда († [[1361]]) ############ Катерина († сл. [[1349]]) – извънбр. ########### [[Марко Висконти|Марко]] († [[1329]]) – подест на [[Алесандрия]] (1310), сеньор на [[Лука]] (14 април – 30 юни 1329). ########### [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани I]] (* [[1290]], † 24.1.[[1354]] в Милано) – [[архиепископ]] на Милано ([[1342]] – [[1354]]), сеньор на Милано (1349 – 1354) ############ Леонардо († ок. [[1348]]) – извънбр., подест на [[Новара]] ############ Маргерита – извънбр. ########### [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино I]] (* [[1292]], † [[1349]]) – сеньор на Милано ([[1339]] – [[1349]]), папски викарий (1341), сеньор на Павия (1315) ############ Лукино (* [[1346]], † [[1399]]) ############ Брицио († [[1356]] във [[Венето]]) – извънбрачен, сеньор на [[Тортона]] ([[1347]] – [[1348]]), подест на [[Лоди]] ([[1339]] – [[1344]]), поет ############ Борсо (неизв.) – извънбр. ########### [[Стефано Висконти|Стефано]] (* [[1288]], † 4.7.[[1337]] в Милано) – сеньор на [[Арона (Италия)|Арона]] (1325) ############ [[Матео II Висконти|Матео II]] (* ок. [[1319]], † 26.9.[[1355]] в Милано) – сеньор на [[Лоди]], [[Понтремоли]], [[Пиаченца]], [[Бобио]], [[Парма]], [[Монца]], Сан Донино и [[Болоня]] (1354) и [[Списък на владетелите на Милано|съ-господар на Милано]] (1349 – 1355) заедно с братята му Галеацо II и Бернабо. ############# Катерина (* [[1342]], +[[1382]]) ############# Андреола († [[1372]]) – игуменка на Сан Маурицио ############ [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]] (* ок. [[1320]], † 4.8.[[1378]]) – сеньор на [[Павия]], [[Комо (град)|Комо]], [[Новара]], [[Верчели]], [[Асти (град)|Асти]], [[Алба (Италия)|Алба]], [[Тортона]], [[Алесандрия]] и [[Виджевано]] (1354), съ-сеньор на Милано (1349 – 1378) заедно с братята му Матео II и Бернабо. ############# [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо I]] (* 9.[[1351]] в [[Меленяно]], † 3.9.[[1402]] в Павия) – сеньор на Милано, Павия Новара, Комо, Верчели, Алба, Асти, Тортона, Алесандрия и Виджевано (1355 – 1402), граф на Вертю (1360), Херцог на Милано и Граф на Павия (1.5.1395), сеньор на [[Пиза]] (1400) ############## Джан Галеацо II (* 1366, † (пр.) 1376) ############## Ацо (* 1368, † 1380) ############## [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина]] (* [[1366]] в Милано, † 14.12.[[1408]] в Шато дьо Блуа) – [[Графини и херцогини на Ангулем|графиня на Ангулем]] ([[1394]] – [[1407]]), [[Граф на Вертю|графиня на Вертю]] ([[1402]] – [[1408]]), [[Граф на Блоа|графиня на Блоа]] ([[1397]] – [[1407]]), графиня на Перигор ([[1400]] – [[1407]]), графиня на [[Соасон (графство)|Соасон]] ([[1404]] – [[1407]]), графиня на Дрю ([[1407]]), [[Графство Асти (Късно средновековие)|графиня на Асти]], херцогиня-консорт на Орлеан (1392 – 1407). ############## Карло (* 1372, † 1373) ############## дъщеря (* 1385, † 1385) ############## [[Габриеле Мария Висконти|Габриеле Мария]] (* 1385, † 15.12.1407), извънбр., припознат, господар на [[Пиза]] (1402 – 1405), [[Крема]] (1402 – 1403) и [[Сардзана]] (1402 – 1408), свален 26.7.1405 ############## [[Антонио Висконти|Антонио]] (* 1389/1391 или 1402, † сл. 10 април 1414), господар на [[Меленяно]] (от 1414) ############## [[Джовани Мария Висконти|Джовани Мария]] (* [[1389]], † 16.5.[[1412]] в Сан Готардо, убит) – съ-херцог на Милано с брат му Филипо Мария. ############## [[Филипо Мария Висконти|Филипо Мария]] (* 23.9.[[1392]] в Милано, † 13.8.[[1447]] пак там) – съ-херцог на Милано с брат му Джовани Мария. ############### [[Бианка Мария Висконти|Бианка Мария]] (* 31.3.[[1424]] в Милано, † 9.[[1468]] в [[Кремона]]) – извънбр., припозната, [[Миланско херцогство|херцогиня на Милано]] ([[1450]] – [[1468]]), ∞ 1441 за [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]]: Династия [[Сфорца]] ############## Виоланта (* ок. 1354, † 9.1386 в Павия) ############## Беатриче († сл. 1410) – извънбр. ############ [[Бернабо Висконти|Бернабо I]] (* [[1323]] в Милано, † 18.12.[[1385]] в [[Трецо сул'Ада|Трецо]], отровен) – сеньор на [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Кремона]], [[Сончино]], [[Лонато дел Гарда|Лонато]] и [[Вал Камоника|Валкамоника]] (1354), сеньор на [[Лоди]], [[Болоня]], [[Понтремоли]] и [[Парма]] (1355), съ-сеньор на [[Милано]] (1349 – 1385) заедно с братята му Матео II и Галеацо II. ############# [[Тадеа Висконти|Тадеа]] (* ок. [[1351]] в Милано, † 28.9.[[1381]]) – херцогиня консорт на [[Херцогство Бавария|Бавария]] (1364 – 1381) ############# [[Верде Висконти|Верде]] (* ок. [[1352]] в Милано, † пр. 11.3.[[1414]] в Стична) – херцогиня консорт на Австрия (1365 – 1414) ############# [[Марко Висконти|Марко]] (* [[1355]], † 3.1.[[1382]] в Милано) – сеньор на [[Парма]] (1364 – 1382) ############# [[Лудовико Висконти|Лудовико]] (* [[1355]], † 7.3.[[1404]]) – управител и господар на [[Лоди]] ([[1379]] – [[1385]]), губернатор и сеньор на [[Парма]] ([[1385]] – [[1404]]) ############# [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] (* [[1367]], † [[1393]]) – кралица консорт на Кипър и титулярна кралица консорт на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] (1378 – 1393) ############# [[Родолфо Висконти|Родолфо]] (* [[1358]], † [[1389]]) – сеньор на [[Парма]] (1364 – 1389) ############# [[Карло Висконти|Карло]] (* 9.[[1359]], † 8.[[1403]]) – сеньор на Парма (1364) ############## Марко (* 1383, † сл. 1413) ############## Верде (* и † 1384) ############## Бона (* 9.1385, † (сл.) 1433) ############## Джовани Карло (Джанкарло), нар. ''Джанпичинино'', († 1418 в Париж, убит), господар на [[Бреша]], [[Вал Камоника]] и Ривиера ди [[Сало]] (1405), узурпира трона на Миланското херцогство (16 май 1412 – 12 юли 1412) ############### Карло ############### Рудолфо ############# [[Антония Висконти|Антония]] (* [[1364]], † [[1405]]) – графиня консорт на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] ############# [[Катерина Висконти|Катерина]] (* [[1362]], † [[1404]]) – последна сеньора консорт на Милано ([[1385]] – [[1395]]) и 1-ва херцогиня консорт на Милано ([[1395]] – [[1402]]) ############# [[Аниезе Висконти|Аниезе]] (* ок.1362, † [[1391]], обезглавена) – графиня консорт на [[Мантуа]] ([[1380]] – [[1391]]) ############# [[Мадалена Висконти|Мадалена]] (* [[1366]], † [[1404]]) – херцогиня консорт на [[Херцогство Бавария|Бавария]] ([[1381]] – [[1393]]) и на [[Бавария-Ландсхут (херцогство)|Бавария-Ландсхут]] (от [[1392]]) ############# [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] (* [[1370]], † [[1405]]) – сеньор на [[Бергамо]] и на Гиарадада ############# [[Лучия Висконти|Лучия]] (* [[1372]], † [[1424]]) – графиня консорт на [[Кент]] ([[1407]] – [[1424]]) ############# [[Елизабета Висконти|Елизабета]] (* [[1374]] в Милано, † 2.2.[[1432]] в Мюнхен) – херцогиня консорт на Бавария ############# [[Англезия Висконти|Англезия]] (* [[1377]], † 12.10.[[1439]] в [[Реджо нел'Емилия|Реджо]]) – кралица консорт на [[Кипърско кралство|Кипър]], [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] и Армения ############# [[Амброджо Висконти|Амброджо]] (* [[1343]], † 17.8.[[1373]] в [[Каприно Бергамаско]]) – извъбр., припознат, първороден син, [[кондотиер]], губернатор на [[Павия]] ############# Енрика (* ок. [[1344]]), извънбр. ############# Маргерита (* ок. [[1345]]) – извънбр., монахиня ############# [[Есторе Висконти|Есторе (Асторе)]] (* [[1346]], † [[1413]] в Монца) – извънбр., сеньор на [[Мартиненго]] и на [[Моренго]] (от 1404), сеньор на [[Монца]], сеньор на Милано (16.5.-12.6.1412), свален ############# Изота (* 1388) – извънбр. ############# [[Саграморо Висконти|Саграморо]] († [[1385]]) – припознат, господар на [[Бриняно Джера д'Ада]] (1380), родоначалник на кадетските клонове Графове на [[Сеце]] (изч. 1716); Маркизи на Сан Джорджо (изч. 1724); Съ-сеньори на [[Бриняно Джера д'Ада|Бриняно]] (изч. 1764); Графове на [[Саличето (Италия)|Саличето]] (изч. 1924); Маркизи на [[Боргорато Мормороло|Боргорато]] (изч. 1787). ############# [[Донина Висконти|Донина]] (* 1360, † [[1406]]), припозната ############# Галеото (* ок. 1360), извънбр. ############# Рикарда (* кр. 1360-те), извънбр. ############# Паламеде († сл. 1402), извъбр. ############# [[Ланчилото Висконти|Ланчилото]] († 1441), припознат, граф на [[Пагацано]] и на Джера д'Ада ############# Соврана/Сопрана (* 1383), извънбр. ############# [[Джиневра Висконти|Джиневра]] (* 1385, † 1438), извънбр. ############# Бернарда (* 1353, † 1376), извънбр. ############# [[Валентина ди Бернабо Висконти|Валентина]] († 15 век), припозната ########### Катерина († 28.10.1311) ########### Дзакарина ########### Аниезе († [[1325]]) ########### Беатриче († [[1352]] във [[Фосдиново]]) ########## Уберто ''ил Пико'' (* ок. 1280, † 22 април [[1315]]), феодал на [[Сома]], [[Верджате]], [[Голасека]], [[Лонате Поцоло]] и [[Ферно]] (1288), подест на [[Верчели]] (1290), подест на [[Комо (град)|Комо]] (1292), родоначалник на кадетския клон [[Висконти#Висконти ди Модроне|Висконти ди Модроне]]. ########### Верчелино († ок. [[1317]]) – [[подест]] на [[Верчели]] ([[1317]]) и [[Новара]] ([[1318]] – [[1320]]), родоначалник на кадетските клонове Маркизи на [[Сома Ломбардо|Сан Вито]] (от 1619, изч. през 1997), Маркизи дела [[Мота Висконти|Мота]] (изч. през 1740), Сеньори на [[Бусто Арсицио|Бусто]] (изч. през 1564) и Сеньори на [[Лонате Поцоло]] (от 1778 маркизи и от 1813 херцози на Модроне, съществуващи) ########### Джовани († ок. [[1320]]) – подест на [[Тортона]] ([[1320]]), родоначалник на кадетските клонове Графове на [[Галарате]] и Маркизи на [[Чизлаго]] (изч. през 1716), Маркизи на [[Турано Лодиджано|Турано]] (изч. през 1672), Графове на [[Сесто Календе]] (изч. през 1814), Висконти д'Арагона, маркизи на [[Инворио]] (изч. през 1895), Графове на Сесто Календе (2-ри клон изч. през 1552), Графове на Сесто Календе (3-ти клон изч. през 1656), Барони на [[Орнавасо]] (изч. през 20 век) и Маркизи на Сан Алесандро (изч. през 1794). ########### Оторино († ок. [[1335]]) – сеньор на [[Кастелето Черво|Кастелето]], подест на [[Бергамо]] ([[1335]]), родоначалник на кадетските клонове Графове Висконти Боромео (изч. през 1834) и Висконти ди [[Масино Висконти|Масино]] (основната линия изч. през 1802, но днес съществува друг клон). == Кадетски клонове == * [[Виконти ди Модроне]], от [[1290]] г. * [[Виконти ди Пиза]], изчезнал през [[1296]] г. * [[Виконти ди Галура]], изчезнал през [[1339]] г.<ref>[[Giovanna Visconti di Gallura]] ([[1291]]–[[1339]]) unica figlia dell'ultimo [[Giudicato di Gallura|giudice di Gallura]], [[Nino Visconti|Nino]], fu giudice titolare di Gallura dalla morte del padre, avvenuta nel 1296, fino alla sua stessa morte, avvenuta nel 1339.</ref> * [[Сфорца|Висконти-Сфорца]] * Графове на [[Сесто Календе]], 2-ри клон изчезнал през [[1552]] г. * Висконти Боромео, изчезнал през [[1564]] г. * Господари на [[Бусто Арсицио|Бусто]], изчезнали през [[1564]] г. * Господари на [[Гропело Кайроли|Гропело]], изчезнали през [[1598]] г. * Маркизи на [[Сан Вито]] от 1619 г., изчезнали през [[1997]] г. * Господари на [[Албицате]], изчезнали през [[1633]] г. * Графовете на Сесто Календе, III клон изчезнал през [[1656]] г. * Маркизи на [[Турано Лодиджано|Турано]], изчезнали през [[1672]] г * Графове на Карбонара, изчезнали през [[1693]] г. * Висконти ди [[Безнате]], изчезнали през [[1715]] г. * Графове на [[Галарате]] и маркизи на Числаго, изчезнали през [[1716]] г. * Графове на [[Сеце]], изчезнали през [[1716]] г. * Висконти ди Крена, изчезнал през [[1722]] г. * Маркизи на Сан Джорджо, изчезнали през [[1724]] г. * Маркизи на Мота, изчезнали през [[1740]] г. * Висконти Боромео Арезе или Висконти ди Бебия, изчезнал през [[1750]] г. * Господарите на [[Лонате Поцоло]], от [[1778]] г. * Маркизи на Боргорато, изчезнали през [[1787]] г. * Маркизи на Сан Алесандро, изчезнали през [[1794]] г. * Висконти ди Масино, изчезнали през [[1802]] г.Друг техен клон все още съществува * Графове на Сесто Календе, изчезнали през [[1814]] г. * Графове Висконти Боромео, изчезнали през [[1834]] г. * Графове и господари на Фонтането, изчезнали през [[1887]] г. * Съгосподари на [[Бриняно Джера д'Ада|Бриняно]], изчезнали през [[1892]] г.<ref>{{Цитат уеб|http://www.lombardiabeniculturali.it/archivi/soggetti-produttori/famiglia/MIDD000232/}}</ref> * Висконти д'Арагона, изчезнали през [[1895]] г. * Господари на [[Касано Маняго]], изчезнали през [[19 век]] * Барони на [[Орнавасо]], изчезнали през [[20 век]] * Графове на Салицето, изчезнали през [[1924]] г. == Герб == [[Файл:Stemma Visconti.PNG|мини|236x236пкс|Герб на Висконти с [[Шлем (хералдика)|шлем]]]] Според „История на Милано“ (''Storia di Milano'') (1945) на Алесандро Висконти гербът на Висконти първоначално е едно от знамената на община Милано: бяло знаме, което възпроизвежда в светлосиньо змията на [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо]]“. След [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]] е поставен отличителния знак на окървавен [[Сарацини|сарацин]].<ref>Alessandro Visconti, ''Storia di Milano'', 1945, p. 273</ref> В много нагледни примери същата иконография датира от Късната [[Римска империя]] и е продукт на новата [[Християнство|християнска]] вяра, която като символ на възкресението и пророчеството използва образа на [[Иона]]. Пророкът в [[Стар завет|Стария]] и в [[Нов завет|Новия завет]] е погълнат и след три дни повърнат от голяма риба, изобразявана от тогавашните художници като змия (на итал. ''biscione'', бишоне). През [[14 век|XIV век]] поетът от [[Форли]] [[Джакомо Алегрети]] пише кармен за „миланската биса“, т.е. ''biscione''. В герба на Висконти чудовището, загубило характеристиката си на злодей, държи човек в устата си. Понеже вече не се налага да сее страх сред враговете, то е наречено приятелски с името "biscione" (бишòне). Популярната легенда разказва, че змията е добавена към семейния герб, след като представител на семейство Висконти, следвайки германския император като генерал, намира усойница в шлема му, но без да се разстройва, я взима с ръка и я хвърля далече, без да бъде ухапан. Някои примери за семейния герб на Висконти, изобразяващи змията: <gallery> Файл:Hvidbjerg Kirke (Thyholm Kommune). Jonas og hvalfisken 1.JPG|Статуя на пророк [[Иона]] в момента когато една голяма риба го повръща, Файл:TrinityDuomoMilan.jpg|Символът на Висконти на [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] Файл:Milano - Castello sforzesco - Stemma Galeazzo Maria Dux Mediolani quintus - Foto G. Dall'Orto - 6-jan-2007.jpg|Герб на Висконти Сфорца, нарисуван на един от таваните на [[Замък на Сфорците|Кастело Сфорцеско]] в [[Милано]] Файл:Visconti Villa Corvini.JPG|Герб на Висконти – детайл от задната [[фасада]] на Вила Маджи-Корвини в [[Парабиаго]]. Файл:IMG 7177 - Milano - Staz. C.le - Biscione visconteo usato come stemma di MI - Foto Giovanni Dall'Orto 18-Mar-2007.jpg|Змията – емблема на Висконти, използвана като герб на Милано, във фоайето на Миланската ЖП гара. Файл:Visconti coat of arms in Leon Cathedral.jpg|Змията върху стъклопис на Катедралата на Леон в [[Испания]] Файл:Facade Mausoleo Visconti di Modrone.jpg|Детайл от герба в Мавзолея на Висконти ди Модроне в [[Касаго Брианца]] Файл:Biscione Visconteo1.jpg|Герб на Висконти в Замъка на Сфорците във [[Виджевано]] Файл:Castello Visconteo (Pavia) - Interior.JPG|Герб на Висконти в [[Замък в Павия|Замъка в Павия]] Файл:Fale Pavia 11.jpg|Гербът на Висконти в [[Павийски чертог|Павийския чертог]] </gallery> == Замъци == От резиденциите, построени и обитавани от Висконти, трябва да се споменат по-специално следните: * [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]] в [[Милано]] * Замък на Висконти в [[Павия]] * Замък Мирабело в местност Мирабело, Павия * Кашина Боскайола, ловна хижа в [[Милано]] * Замък на Висконти в [[Абиатеграсо]] * Замък на Висконти в [[Белджойозо]] * Кастелгранде в [[Белинцона]] * Замък Берегуардо в [[Берегуардо]] * Дворец на Висконти в [[Бриняно Джера д'Ада|Бриняно Гера д'Адда]] * Замък на Висконти в [[Леняно]] * Замък на Висконти в [[Локарно]] * Замък на Висконти в [[Лоди]] * Замък Масино Висконти в [[Масино Висконти]] * Замък на [[Новара]] в Новара * Замък на Пагацано в [[Пагацано]] * Замък на Лардираго в [[Лардираго]] * Замък на Висконти в [[Сома Ломбардо]] * Дворец на Висконти в [[Таранто]] * Замък на Висконти във [[Верчели]] * Замък Грацано Висконти във [[Виголцоне]] * Замък на Висконти във [[Вогера]] <gallery> Файл:20110725 Castello Sforzesco Milan 5557.jpg|Замък на Сфорците в Милано Файл:Castello Sforzesco (2).JPG|Замък в Павия Файл:MirabelloCastle4.jpg|Замък в Мирабело (Павия) Файл:Milano parco di Via Jenner e via Porro.jpg|Кашина Боскайола в Милано Файл:Abbiategrasso-castello visconteo1.jpg|Замък в Абиатеграсо Файл:Belgioioso7 castello.jpg|Замък в Белджойозо Файл:Bellinzona-005.jpg|Кастелгранде в Белинцона Файл:Particolare del castello di Bereguardo.JPG|Замък в Берегуардо Файл:Brignano2.jpg|Палат Висконти в Бриняно Джера д'Ада Файл:Castello di San Giorgio all'imbrunire.jpg|Замък в Леняно Файл:Locarno Castello Visconteo.JPG|Замък в Локарно Файл:Lodi Castello Visc.JPG|Замък в Лоди Файл:Massino Visconti castello.jpg|Замък в Масино Висконти Файл:Novara Castello.jpg|Замък в Новара Файл:GiorcesPagazzanoBG6.JPG|Замък в Пагацано Файл:Lardirago3.jpg|Замък в Лардираго Файл:Castello - Somma Lombardo 01-2009 - panoramio - adirricor (1).jpg|Замък в Сома Ломбардо Файл:Taranto vecchia, palazzo visconti, 01.jpg|Порта на Палат „Висконти“ в Таранто Файл:Castello Vercelli del sudest.jpg|Замък във Верчели Файл:Grazzano Visconti.jpg|Замък в Грацано Висконти (Виголцоне) Файл:Castello Visconteo Voghera.JPG|Замък във Вогера </gallery> == Галерия == <gallery> Файл:Ottone Visconti.jpg|Портрет на [[Отоне Висконти]] – [[архиепископ]] на Милано през 1262 г., от гравюра от 1645 г. Файл:Matteo I Visconti.jpg|Пртрет на [[Матео I Висконти]] – [[имперски викарий]] през 1294 г., от гравюра от 1549 г. Файл:Galeazzo I Visconti.jpg|Портрет на [[Галеацо I Висконти]] – викарий на [[Пиаченца]] през 1313 г. и сеньор на Милано през 1322 г., от гравюра от 1645 г. Файл:Giovanni Visconti.jpg|Портрет на [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] – архиепископ на [[Новара]] през 1332 г., сеньор на Милано през 1339 г., от гравюра от 1645 г. Файл:Lucchino Visconti.jpg|Портрет на [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]] – сеньор на Милано през 1339 г. Файл:Azzone Visconti.png|Портрет на [[Ацо Висконти]] – викарий на Милано през 1329 г. Файл:Matteo II Visconti.jpg|Портрет на [[Матео II Висконти]], от гравюра на Еудженио Силвестри Файл:Galeazzo Visconti.png|Портрет на [[Галеацо II Висконти]] – имперски викарий през 1355 г. Файл:Bernabò Visconti.jpg|Портрет на [[Бернабо Висконти]] – господар на Милано през 1378 г. Файл:Gian Galeazzo Visconti.jpg|Портрет на [[Джан Галеацо Висконти]] – господар на Милано през 1385 г., херцог с имперски декрет от 11 май 1395 г. Файл:Giovan Maria Visconti.png|Портрет на [[Джовани Мария Висконти]] – херцог на Милано от 1402 г. Файл:Filippo Maria Visconti.jpg|Портрет на [[Филипо Мария Висконти]] – херцог на Милано от 1412 г. </gallery> == Карти за игра Висконти == [[Файл:Cary-Yale deck - the lovers - detail.jpg|мини|Детайл от картата на влюбените в тестето Кари-Йейл, показваща герба на Висконти, свързан с друг (в червено със сребърен кръст)|242x242пкс]] Тестетата Висконти-Сфорца са тестета [[Таро]] от [[15 век]], най-вероятно породили класическите тестета и по-специално марсилския вариант, от който произлиза по-голямата част от съвременното Таро. == Библиотека „Висконти-Сфорца“ == [[Файл:Castello Sforzesco (2).JPG|ляво|мини|282x282пкс|Замъкът на Висконти в Павия]] В [[Замък на Висконти (Павия)|замъка на Висконти]] в Павия<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://collezioni.museicivici.pavia.it/bvs/|заглавие=La Biblioteca Visconteo-Sforzesca del Castello di Pavia|достъп_дата=13 юни 2021}}</ref> – седалище на двора на [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]] първоначално и на [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]] по-късно, първият херцог на Милано започва да събира различни колекции от книги. Някои от тях са от семеен произход като ръкописите на чичо му [[Бернабо Висконти|Бернабо]], други са иззети от изпаднали в немилост лица, а трети са резултат от военна плячка като ръкописите, взети от [[Да Карара]] през 1388 г., в които има 30 кодекса, принадлежащи на [[Франческо Петрарка]]. Библиотеката впоследствие е разширена от наследниците му, които карат да бъдат създадени и книги за обучение на децата им (дворът на Висконти е един от първите, в който се преподава старогръцка граматика). Дворът на Висконти и на [[Сфорца]] има на разположение доста преписвачи и миниатюристи, сред които [[Джованино де Граси]], [[Микенино да Безоцо]], [[Белбело да Павия]], [[Кристофоро де Предис]], [[Джовани Амброджо де Предис]], и [[Джовани Пиетро Бираго]]. Библиотеката се съхранява в югозападната кула на замъка, където заедно със скъпоценните томове има и различни реликви, колекции от природни чудеса, като „рогът на еднорога“, големият астрариумен часовник от XIV век – дело на [[Джовани Донди]], придворен лекар и професор в [[Павийски университет|Павийския университет]], и част от документите от архива на Висконти. В края на XV век библиотеката разполага с над 900 ръкописа с миниатюри. През 1499 г., след завладяването на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], кралят на Франция [[Луи XII]] пренася библиотеката във Франция. В момента в [[Национална библиотека на Франция|Националната библиотека на Франция]] има около 400 кодекса от библиотеката на Висконти-Сфорца, докато други (като скъпоценният Кодекс на [[Вергилий]] с миниатюри от [[Симоне Мартини]], принадлежал на [[Франческо Петрарка|Петрарка]], сега се съхранява в [[Библиотека Амброзиана]] в Милано) се намират в различни италиански, европейски и американски библиотеки.<ref>{{Cite journal|last=Albertini|first=Maria Grazia|title=NOTE SULLA BIBLIOTECA DEI VISCONTI E DEGLI SFORZA NEL CASTELLO DI PAVIA|url=https://www.academia.edu/11885095/NOTE_SULLA_BIBLIOTECA_DEI_VISCONTI_E_DEGLI_SFORZA_NEL_CASTELLO_DI_PAVIA|language=en|access-date=2019-03-06}}</ref> == Вижте също == * [[Сеньория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Сфорца]] * [[Милано]] * [[Павия]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[История на Милано]] == Източници == * [http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm I Visconti,] на уеб страница Storia di Milano.it * [http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti1.html Генеалогия на Висконти] на уеб страница Geneology.eu === Библиография === * F. Cognasso: ''I Visconti'', Mailand 1972. * C. Pompeo Litta, ''Ritratti dei Visconti Signori di Milano con le loro Vite tratte dalla Storia delle Famiglie celebri Italiane'', Milano. * ''Vite dei Dodeci Visconti che Signoreggiarono Milano descritte da Monsignor Paolo Giovio Vescovo di Nocera'', Milano, Casa di Gio. Battista Bidelli XDCXLV. * Paolo Pacca, ''Le grandi famiglie d'Europa, I Visconti'', Mondadori 1972. * Maria Bellonci, Gian Alberto dell'Acqua, ''I Visconti a Milano'', Carlo Perogalli, Edizioni Cariplo 1977. * Guido Lopez ''I signori di Milano: dai Visconti agli Sforza'', Roma 2003 ISBN 978-88-541-1440-1. * Luigi Barnaba Frigoli, ''La Vipera e il Diavolo'', edizioni Meravigli, Milano 2013, ISBN 978-88-7955-294-3. * Bernardino Corio, ''Storia di Milano, riveduta e annotata da Butti e Ferrario, Vol. 2'', Milano 1856. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Visconti|121221222}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:История на Италия]] [[Категория:Миланско херцогство]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Висконти| ]] [[Категория:Италиански династии]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Ломбардия]] [[Категория:Европейски кралски династии]] 4mkq5n9jxcs0lnz23tugh2io7rx04dq 0 387255 12214516 11877409 2024-04-25T23:03:00Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава|континент=Западна Европа|столица=[[Маса (Тоскана)|Маса]]|официално-име-бг=Херцогство Маса и Княжество Карара, Сеньория Монета и Авенца|езици=диалект на Маса, диалект на Карара, [[италиански език]]|официално-име=Ducato di Massa e principato di Carrara, signoria di Moneta ed Avenza|национален_девиз=Libertas|статут=Васал на [[Свещената Римска империя]]|религия=[[Католицизъм]]|управление=[[Абсолютна монархия]] ([[Марка (териториална единица)|маркграфство]], [[княжество]], [[херцогство]])|начало=[[1664]]|край=[[1829]]|династия=[[Суверени на Маса и Карара]]|днес_част=[[Маса и Карара|Провинция Маса и Карара]], [[Италия]]|население-оценка=[[17 век]]|население-ценз=30 хил.|население-гъстота=1100|валута=автономен [[монетен двор]]}} '''Херцогство Маса и Княжество Карара, Сеньория Монета и Авенца''' ({{lang|it|Ducato di Massa e principato di Carrara, signoria di Moneta ed Avenza}}) е малка [[Стари италиански държави|италианска държава]] в Северна [[Тоскана]], съществувала между [[1664]] и [[1829]] г. Тя е концентрирана върху малка територия с изглед към морето, която включва двата града [[Маса (Тоскана)|Маса]] и [[Карара]] (администрирани в [[лична уния]]), в които са разположени резиденциите на суверените (в съответните им градски дворци и в [[Рока Маласпина (Маса)|крепостта Маласпина]]). Въпреки многобройните промени и териториални разширения, настъпили през вековете, истинските [[Феод|владения]] никога не са се простирали извън границите на сегашната [[Маса и Карара|провинция Маса и Карара]]. Има различни имена: * Маркграфство Маса, Сеньория Карара, Монета и Авенца (до 1568 г.) * Княжество Маса и Маркграфство Карара, Сеиньория Монета и Авенца (до 1664 г.); * Херцогство Маса, Княжество Карара, Сеньория Монета и Авенца (до 1829 г.) * Маркграфство Айело == История == Въпреки че град Маса вече се радва на максимален [[Средновековие|средновековен]] блясък през [[11 век]] с Маркграфство Маса и Корсика, дело на [[Отбертини]]те, първоначалното ядро на държавата е официално родено на 22 февруари [[1473]] г. със закупуването на [[Сеньория Карара]] (селищата [[Карара]], замъка Монета и Авенца) от страна на Сеньория Маса в лицето на маркиз [[Якопо Маласпина]]. Маласпина го получава от граф Антониото Филеремо от Генуа, родоначалник на линията [[Фрегозо]]. Така благородническата титла на [[Маласпина]] става тази на „Маркизи на Маса и господари на Карара“. От закупуването на територията на [[Карара]] нататък седалището на Якопо Маласпина, един от синовете на [[Антонио Алберико I Маласпина]] дело Спино Фиорито от [[Маркграфство Фосдиново|Фосдиново]], се намира в град Карара, но поради честите сблъсъци с френските нашественици той и неговите наследници се местят в Маса. В рамките на две поколения семейство Маласпина изчезва по мъжки произход и [[Ричарда Маласпина|Ричарда]], племенница на Якопо и последният пряк наследник на рода, се омъжва през [[1520]] г. за [[Лоренцо Кибо|Лоренцо Чибо/Кибо]], член на влиятелна фамилия от генуезки аристократи, свързани с [[Медичи]]те и папа [[Инокентий VIII]]. От брака води началото си новото семейство [[Чибо-Маласпина]]: синът на Ричарда и Лоренцо, [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико I]], получава управлението на Маса и Карара през [[1554]] г.<ref>{{Harv|L.Tettoni-F.Saladini,1997|p.4}}.</ref> Под неговото управление [[феод]]ът преживява много благоприятен период на развитие благодарение и на благоприятната икономическа ситуация на [[мрамор]]ния пазар, който е в голямо търсене от ренесансовите дворове по онова време. Алберико I, съзнаващ, че неговата държава е заобиколена от по-мощни и влиятелни съседи, решава да се подчини на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] на [[Карл V|Карл V Хабсбург]] през [[1554]] г. Благодарение на своите културни и икономически успехи град Карара получава ранг на [[Маркиз|маркграфство]] през [[1558]] г. През [[1568]] г. Маса е издигнат до [[княжество]] от [[Император на Свещената Римска империя|император]] [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]]. През [[1664]] г. [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I Хабсбург]] издига Княжество Маса в ранг на [[херцогство]] и Маркграфство Карара в княжество. [[Файл:Duchy of Massa-Carrara and Marquisate of Fosdinovo, 1715 to 1730.png|мини|304x304пкс|Херцогство Маса и Карара и Маркграфство Фосдиново от 1715 до 1730 г.]] Чибо-Маласпина приемат титлата „Херцози на Маса и князе на Карара“, започвайки от [[Алберико II Чибо-Маласпина|Алберико II]].<ref>{{Harv|E.Branchi|p.88}}.</ref> През [[1741]] г. [[Мария Терезия Чибо-Маласпина]], единственият представител на фамилията, се омъжва за [[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе III д'Есте]], единственият мъжки наследник на [[Херцогство Модена и Реджо]]. Дъщеря им [[Мария Беатриче д’Есте]] (последната от [[Чибо-Маласпина]], [[Есте (династия)|Есте]] и [[Гонзага ди Новелара и Баньло|Гондзага ди Новелара]], чрез нейния прародител по майчина линия [[Ричарда Гонзага|Ричарда Гондзага]]) по този начин държи управлението на двете територии, които обаче остават отделни държавни образувания до нейната смърт. През [[1796]] г. Есте са лишени от владенията си от войските на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]]. Той включва територията в [[Цизпаданска република|Цизпаданската република]], което впоследствие кара да се влее в [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. През този период регионът за кратко е оспорван на Наполеон от австрийците от Антифренската коалиция ([[1799]] г.) и преживява бърза последователност от различни административни системи, повече или по-малко временни: Департамент на Апуанските Алпи, Имперско и кралско временно регентство на Маса Карара, след това отново департамент Апуански Алпи и накрая Окръг Маса.<ref>{{Harv|E.Branchi|p.122}}.</ref> [[Файл:Ducato di Massa 1814.jpg|мини|313x313пкс|Херцогство Маса през 1814 г., след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], по време на максималното си разширяване след придобиването на някои от бившите [[феод]]и на [[Маласпина]] като [[Луниджана]], даден на следващата година на [[Херцогство Модена и Реджо]]]] Като последна административна промяна, през [[1806]] г. френският император приписва Херцогство Маса и Карара на [[Княжество Лука и Пиомбино]], управлявано от по-голямата му сестра [[Елиза Бонапарт|Елиза Бонапарт Бачоки]]. По време на Наполеоновото господство Мария Беатриче е принудена да намери убежище във Виена със семейството на съпруга си ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Хабсбург-Есте]], чичо на император [[Франц II|Франц I Австрийски]], от където управлява своето херцогство в изгнание. С падането на Наполеоновия режим [[Виенски конгрес|Виенският конгрес]] отново възлага отнетото от него велико херцогство на Мария Беатриче. След реставрацията и края на независимостта на различни местни единици като [[Маркграфство Фосдиново]], Херцогство Маса и Карара включва, освен традиционните територии и [[Аула (Италия)|Аула]], [[Казола ин Луниджана]], [[Комано]], [[Филатиера]], [[Фивицано]], [[Фосдиново]], [[Личана Нарди|Личана]], [[Мулацо]], [[Поденцана]] и [[Маркграфство Трезана|Трезана]].<ref>{{Harv|L.Tettoni-F.Saladini,1997|p.15}}.</ref> През [[1829]] г., след смъртта на Мария Беатриче, Херцогство Маса и Княжество Карара са присъединени към [[Херцогство Модена и Реджо]], ръководено от нейния син [[Франц IV (Модена)|Франц IV Хабсбург-Есте]]. През [[1860]] г., със свалянето предходната година на [[Франц V (Модена)|Франц V Хабсбург-Есте]], Херцогство Модена и Реджо е присъединено към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Сардинското кралство]]. Териториите на Маса и Карара формират новата [[Маса и Карара|провинция Маса и Карара]]. == Крайбрежни укрепления == Херцогство Маса е потискано векове наред от периодични набези на [[Османска империя|османски]] и [[Магреб|магребски]] пирати. В опит да се сложи край на непрекъснатите варварски десанти и да се защити безопасността на населението, което, подобно на другите италиански крайбрежни държави, е непрекъснато заплашено от поробване за обогатяване на пазарите в [[Северна Африка]], се взима решение да се изградя някои укрепления по крайбрежието. Тяхната функция е насочена към превантивното наблюдение на [[Галера|галерите]] и действа като възпиращо средство за набези. В пристанището на [[Авенца]] (днес подселище на [[Карара]]) е построена крепост за защита на канала, а по-на юг на около 2 км, на плажа пред Маса, е издигната друга крепост с митнически функции, докато последвалата [[крепост]] Чинкуале (днес подселище на [[Монтиньозо]]) вече е на тосканска територия. == Маркизи, князе, после херцози на Маса и Карара == * [[Антонио Алберико I Маласпина|Антонио Маласпина]] (1442–1445), маркиз на Маса и Фосдиново * [[Джакомо I Маласпина|Якопо/Джакомо Маласпина]] (1445–1481), маркиз на Маса и господар на Карара от 1473 г. * [[Антонио Алберико II Маласпина]] (1481–1519) * [[Ричарда Маласпина|Ричарда Чибо-Маласпина]] (1519–1546 и 1547–1553) * [[Джулио I Чибо-Маласпина]] (1546–1547) * [[Алберико I Чибо-Маласпина]] (1554–1623), маркиз на Маса и Карара от [[1558]] г., след това княз на Маса и маркиз на Карара от [[1568|1568 г.]] * [[Карло I Чибо-Маласпина]] (1623–1662) * [[Алберико II Чибо-Маласпина]] (1662–1690), херцог на Маса и княз на Карара от [[1664]] г. * [[Карло II Чибо-Маласпина]] (1690–1710) * [[Алберико III Чибо-Маласпина]] (1710–1715) * [[Алдерамо I Чибо-Маласпина]] (1715–1731) * [[Мария Терезия Чибо-Маласпина|Мария Тереза Чибо-Маласпина]] (1731–1790) * [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче д'Есте]] (1790–1796), херцогиня на Маса и княгиня на Карара * Присъединяване към [[Цизпаданска република|Цизпаданската република]] след нашествието на [[Наполеон I|Наполеон]] (1796-1806) * [[Елиза Бонапарт]] Бачоки (1806–1814) * [[Мария Беатриче д’Есте]] (1815–1829), херцогиня на Маса и принцеса на Карара * [[Франц IV (Модена)|Франческо IV д'Есте]] (1829-1846) * [[Франц V (Модена)|Франческо V д'Есте]] (1846–1859) == Политика и икономика на Херцогство Маса и Княжество Карара == От информацията, която може да бъде получена от големия Архив „Чибо-Маласпина“ и от рескриптите и депешите на суверените на двете херцогини Мария Тереза и Мария Беатриче д'Есте, както и от различни други източници, е възможно да се реконструира политиката, провеждана от Херцогство Маса и Карара в периода приблизително между [[1450]] и [[1800]] г. [[File:Arme Malaspina spino fiorito.jpg|thumb|Герб на [[Маласпина]], дело на Спино Фиорито (литография от [[19 век]])|223x223пкс]] Сливането на [[Маласпина]] със семейство [[Чибо]] донася доста разкошен дворцов живот на територията. В провеждането на външната политика [[Чибо-Маласпина]] поддържат ролята на посредник между [[Велико херцогство Тоскана]] и [[Генуезка република|Генуезката република]]. [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико I]] насърчава големи градски ремонти в градовете [[Карара]] и [[Маса]], преди всичко от съображения за престиж. И двата центъра са оборудвани с нови стени с представителни, а не с военни функции, тъй като политиката на [[Имперски феод|имперския феод]] не е експанзионистична, както и с нови херцогски дворци. През [[1564]] г. е основана Службата за мрамор в Карара, за да регулира минната дейност.<ref>{{Harv|L.Tettoni-F.Saladini,1997|p.18}}.</ref> Град Маса, по-специално, преработва голяма част от градоустройствения си план (нови улици, площади, кръстовища, тротоари), за да стане достойна за столица на италианската държава от онова време. [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] ([[1701]] - [[1714]]) е началото на период на дълбока икономическа криза за херцогството. Империята налага големи глоби на Чибо-Малспина, които са оказали гостоприемство на френските войски на тяхна територия. [[Алберико III Чибо-Маласпина|Алберико III]], но преди всичко [[Алдерамо I Чибо-Маласпина|Алдерамо I]], се оказват принудени да разпродадат много градски активи. Алдерамо кара гражданите да купуват храна на по-висока цена и също поради луксозния и екстравагантен начин на живот на благородника икономиката на херцогството е поставена на колене. Финансовата ситуация може да се възстанови само благодарение на династичния съюз между семействата [[Маласпина]] и [[Есте (династия)|Есте]], постигнат с брака между [[Мария Терезия Чибо-Маласпина|Мария Тереза]] и [[Ерколе III д’Есте (Модена)|Ерколе III]] през [[1741]] г. [[File:Massa-panorama rocca Malaspina.jpg|thumb|[[РОка Маласпина (Маса)|Крепост Маласпина в Маса]]|243x243пкс]] От тази дата нататък Херцогство Маса и Карара постепенно губи политическата си автономия, гравитирайки все по-близо до сферата на влияние на град [[Модена]]. Под господството на Есте бившето херцогство се оказва заемащо стратегическа позиция, тъй като гарантира излаз към морето за вътрешните владения и обещава по-лесен търговски път. Още по време на управлението на херцогиня Мария Тереза пътните връзки между [[Херцогство Модена и Реджо|Херцогство Модена]] и тези на Маса и Карара са значително подобрени: в тези опити за пътна реформа е вмъкнато строителството на известната [[Виа Вандели|улица Вандели]], започвайки още през [[1738]] г. През [[1751]] г. е направен първи опит за изкопаване на док и изграждане на пристанище в град [[Карара]]. Пристанището би било функционално за търговските и военните дейности на Есте, би приютило малкия флот на Херцогство Модена на сигурно място и накрая би било от съществено значение, за да се освободи износът на мрамор от зависимостта от други близки пристанища. За съжаление крайбрежието има тенденция да се затлачва и след няколко години строителните работи трябва да бъдат преустановени. [[File:Palazzo Cybo-Malaspina, Massa (1).jpg|thumb|[[Херцогски дворец (Маса)|Херцогският дворец]] в [[Маса (Тоскана)|Маса]]]] През [[1807]] г. наполеоновите инженери построяват важния пощенски път на Фоче, предназначен да свързва градовете Маса и Карара през хълмовете на вътрешността. По време на Наполеоновото управление са започнати и други обществени работи като рекултивацията на равнините, засаждането на крайбрежни борови гори за борба с [малария]]та и подреждането на речните брегове. Тези работи са продължени при [[Мария Беатриче д’Есте]] и нейните наследници през следващите десетилетия. През [[1821]] г. е създаден [[кадастър]]ът на Есте със задачата да регулира и извършва преброяване на имотите на жителите на държавата. Годините след анексирането на териториите на Херцогство Модена и Реджо са особено сложни както поради въстанията, характеризиращи историческия период, така и заради икономическата криза, която дълго време обременява региона. Управляващите на няколко пъти се опитват да излязат от стагнацията, като насърчават изграждането на инфраструктури, предназначени да увеличат обема на търговията, но липсата на средства често се оказва непреодолима пречка. Вторият опит за изграждане на пристанище Карара е поверен от херцог [[Франц IV (Модена)|Франц IV]] Хабсбург-Есте на инж. Ашенден през [[1830]] г., но проектът не е изпълнен поради липса на финанси. Товарен кей, който формира първото автентично пристанищно ядро на Карара, е успешно построен едва през [[1851]] г. благодарение на английския инженер и индустриалец Уилям Уолтън. През [[1846]] г. граф [[Франческо дел Медико]] предлага на херцог [[Франц V (Модена)|Франц V]] Хабсбург-Есте изграждането на железопътната линия за мрамор на Карара, предназначена да свърже мраморните кариери с морето и по този начин да улесни транспортирането на блоковете до зоните за сортиране и товарене. Този проект също е спрян по икономически причини. Такава железопътна линия е построена едва след [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]] ([[1871]] - [[1890]]. == Вижте още == {{колони|2| * [[Маласпина]] * [[Чибо]] * [[Чибо-Маласпина]] * [[Суверени на Маса и Карара]] * [[Сеньория Карара]] * [[Маса (Тоскана)|Маса]] * [[Карара]] }} == Източници == * Ubaldo Formentini - ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/massa-e-carrara-ducato-di_(Enciclopedia-Italiana) Massa e Carrara, Ducato di]'', в Enciclopedia Italiana (1934), <small>посетен на 16 август 2022 г.</small> * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/massa-e-carrara-ducato-di_(Dizionario-di-Storia)/ Massa e Carrara, ducato di]'', в Dizionario di Storia (2010), <small>посетен на 16 август 2022 г.</small> * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/massa_res-f9b4da93-e032-11df-9ef0-d5ce3506d72e Massa]'', в Enciclopedia online, <small>посетен на 16 август 2022 г.</small> * [https://massacarrara.guidatoscana.it/massa/default.asp Cenni Storici, le origini di Massa Carrara...], <small>посетен на 16 август 2022 г.</small> === Литература === * Eugenio Bianchi, ''Storia della Lunigiana feodale'', Riprodotta facsimile dell'ed. Pistoia, 1897-1898, Bologna, Forni, stampa, 1971 * Franco Buselli, ''Il Castello Malaspina Cybo a Massa'', Sagep, Genova 1973. * Carletti Alessandro (a cura di) "''Archivio Cybo – Malaspina, 1490 – sec. XVIII, Negozi dello Stato e della Casa, 1553 – 1796, buste 117 – 121, (Alberico I, inizi del principato di Carlo I): inventario''" Massa, 2009; pubblicato nel 2012 nel sito dell’ICAR (Istituto Centrale degli Archivi di Roma) * Umberto Giampaoli, ''Il Palazzo Ducale di Massa'', Amministrazione Provinciale di Massa Carrara, Massa 1979. * Claudio Giumelli-Olga Raffo Maggini (a cura di) (con contributi di Marco Baudinelli), ''Il tempo di Alberico 1553.1623. Alberico I Cybo Malaspina: signore, politico e mecenate a Massa e a Carrara,''Pacina, Pisa 1991. * Guido Guagnini, ''I Malaspina'', Il Biscione, Milano 1973. * Leone Tettoni e Francesco Saladini, ''La famiglia Cybo e Cybo Malaspina'', Massa, Palazzo di Sa. Elisabetta, 1997 * Giorgio Viani, ''Memorie della famiglia Cybo e delle monete di Massa di Lunigiana'', Palazzo di S. Elisabetta, Massa 1971. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html Genealogie der Cybo-Malaspina] {{Превод от|it|Ducato di Massa i Principato di Carrara|127161046}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:Исторически държави в Европа]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара| ‎]] [[Категория:Херцози в Италия| ]] [[Категория:Маса и Карара| ]] ny8e4gwur338ar90zzxae9ifp1w1aqo 0 389028 12215105 10888874 2024-04-26T11:40:34Z 95.87.235.200 Футболен отбор сезон wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор сезон | отбор = [[ПФК Левски (София)]] | сезон = 2005/06 | картинка = | описание = | първенство = [[„А“ група 2005/06|„А“ футболна група]] | първенство резултат = шампион | купа1 = [[Купа на България по футбол 2005/06|Купа на България]] | купа1 резултат = 1/8 финал | купа2 = [[Суперкупа на България]] | купа2 резултат = носител | купа3 = [[Купа на УЕФА 2005-06|Купа на УЕФА]] | купа3 резултат = 1/4 финалист | първенство голмайстор = [[Валери Домовчийски]] и [[Димитър Телкийски]] (11) | сезон голмайстор = Валери Домовчийски (15) | най-висока посещаемост = 40 000 срещу [[ФК Шалке 04|Шалке 04]] на 30 март 2006 г. | предишен сезон = [[ПФК Левски (София) през сезон 2004/2005|2004/2005]] | следващ сезон = [[ПФК Левски (София) през сезон 2006/2007|2006/2007]] }} Тази статия описва представянето на футболния отбор на ПФК Левски (София) през сезон 2005/2006 година. В нея е включена информация за всички мачове, изиграни от отбора, за неговото ръководство и играчи, както и за промените, настъпили в отбора по време на кампанията. == Клубът == === Треньорски щаб === {| class="wikitable" width=550px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" ! ! |- ! style="text-align:right; padding-right:10px" width=150px|Старши треньор | style="text-align:left; padding-left:10px" width=200px|[[Станимир Стоилов]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Помощник-треньори | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Цанко Цветанов]], [[Емил Велев]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Треньор на вратарите | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Валентин Захариев]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Кондиционен треньор | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Ясен Екимов]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Психолог | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[доц. Татяна Янчева]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Доктор | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Жан Филипов]] |- ! style="text-align:right; padding-right:10px"|Скаут | style="text-align:left; padding-left:10px"|[[Саид Ибрахимов]] |} === Екипировка === {| style="border: 0px solid #AAAAAA; background-color: #f0f0f0; font-size:95%" cellspacing="0" cellpadding="0" |- | width=250px rowspan=6 bgcolor="#ffffff" align="center"| {| style="width:100%; text-align:center; border: 1px solid #AAAAAA;" |{{ЕкипиEN | pattern_la = | pattern_b = | pattern_ra = | leftarm = 436EEE | body = 436EEE | rightarm = 436EEE | shorts = 436EEE | socks = 436EEE | title = Домакин }} |{{ЕкипиEN | pattern_la = | pattern_b = | pattern_ra = | leftarm = FFFF00 | body = FFFF00 | rightarm = FFFF00 | shorts = FFFF00 | socks = FFFF00 | title = Гост }} |} |width=200px bgcolor="#F2F2F2" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|'''Екипировка''' |- |bgcolor="#ffffff" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|[[Uhlsport]] |- |bgcolor="#F2F2F2" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|'''Основен спонсор''' |- |bgcolor="#ffffff" style="text-align:center; border-right: 1px solid #AAAAAA; border-top: 1px solid #AAAAAA;"|[[M-Tel]] |- |} == Европейско участие == === Купа на УЕФА === {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Противник ! Домакинство ! Гостуване ! Общ рез. |- |rowspan=9 align=left|[[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] |rowspan=9 align=left| Купа на УЕФА |align=left| Втори кв. кръг |align=left|{{флагче|Словения}} Словения |align=left|[[Публикум (Целе)|Публикум]] |3 – 0 |0 – 1 |3 – 1 |- |align=left| Първи кръг |align=left|{{флагче|Франция}} Франция |align=left|[[АЖ Оксер|Оксер]] |1 – 0 |1 – 2 |2 – 2 |- |rowspan=4 align=left| Група (F) |align=left|{{флагче|Румъния}} Румъния |align=left|[[ФК Динамо Букурещ|Динамо (Букурещ)]] |1 – 0 | |rowspan="4"| 2-ро място |- |align=left|{{флагче|Русия}} Русия |align=left|[[ПФК ЦСКА (Москва)|ЦСКА (Москва)]] | |1 – 2 |- |align=left|{{флагче|Франция}} Франция |align=left|[[Олимпик Марсилия]] |1 – 0 | |- |align=left|{{флагче|Нидерландия}} Холандия |align=left|[[СК Хееренвеен|Хееренвеен]] | |1 – 2 |- |align=left| 1/16 финал |align=left|{{флагче|Словакия}} Словакия |align=left|[[Артмедия (Братислава)]] |2 – 0 |1 – 0 |3 – 0 |- |align=left|1/8 финал |align=left|{{флагче|Италия}} Италия |align=left|[[Удинезе]] |2 – 1 |0 – 0 |2 – 1 |- |align=left| 1/4 финал |align=left|{{флагче|Германия}} Германия |align=left|[[ФК Шалке 04|Шалке 04]] |1 – 3 |1 – 1 |2 – 4 |- |} == Източници == * [http://levskisofia.info Статистика за ПФК Левски (София)] {{fb старт}}{{ПФК Левски (София)}}{{fb край}} [[Категория:ПФК Левски (София) през сезоните|2005/06]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2005/06]] kb9cli099pd3tmx9hi2vkj6oxnugpvy 0 390182 12214213 11979553 2024-04-25T15:13:14Z Nk 399 Добавяне на [[Категория:Носове в Европа]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Coord|71|10|21|N|25|47|40|E|display=title}} [[Файл:Nortdkapp&Knivskjellodden.JPG|мини|дясно|Нуркап (на преден план) и Knivskjellodden (на заден план)]] [[Файл:Midnight sun.jpg|мини|дясно|Среднощно слънце на Нуркап.]] '''Нордкап'''<ref>{{Citation |title=Енциклопедия „А-Я“, БАН, 2004 |url=http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=433906454 |accessdate=2019-01-09 |archivedate=2019-01-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190109205038/http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=433906454 }}</ref> или '''Нуркап''' е [[Нос (география)|нос]] в Северна [[Норвегия]], [[Нуркап (община)|община Нуркап]], навлизащ на 308 m в [[Баренцово море]].<ref name="nordkapp.no">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://www.nordkapp.no/?language=de&cat=51215 | заглавие= Willkommen! – Nordkapp.no | достъп_дата = 15 март 2012 г. |труд= www.nordkapp.no}}</ref> Намира се на остров Магерьоя, на около 2000 km от Северния полюс. Нуркап е втората най-северна точка на Европа. Само ''Knivskjellodden'', който се намира близо до Нуркап, е на 1 km по-на север.<ref name="nordnorge">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://www.nordnorge.com/EN-vest-finnmark?News=4 | заглавие= North Cape – at the end of the world | достъп_дата= 31 декември 2012 г. | труд= www.nordnorge.com/ | архив_дата= 2012-12-25 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20121225172043/http://www.nordnorge.com/EN-vest-finnmark/?News=4 }}</ref> От 14 май до 29 юли има [[бяла нощ]], а от 18 ноември до 24 януари слънцето не изгрява.<ref name="Минифакти">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://www.ssb.no/english/subjects/00/minifakta_en/en/ | заглавие= Minifacts about Norway 2011 | достъп_дата = 10 март 2012 г. |труд= www.ssb.no/ |издател = Statistics Norway}}</ref> През 1553 г. английският капитан Ричард Чанселър заобикаля за първи път Нуркап с кораб в търсене на североизточния морски път до Азия. За първи път Нуркап е посетен от турист през 1664 г. От края на 19 век Нуркап се превръща в често посещавана дестинация, най-напред за британски, германски и френски туристи.<ref name="nordnorge"/> През 1987 г. ежегодно Нуркап е посещаван от 100 000 туристи.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://www.zeit.de/1987/28/nordkap-plaene-fuer-kino-und-grotte | заглавие= Nordkap: Pläne für Kino und Grotte | достъп_дата = 15 март 2012 г. |труд= zeit.de/ |дата=3 юли 1987 г. |автор=Eckart Klaus Roloff |издател = ZEIT ONLINE}}</ref> През 2012 г. броят им е нараснал до 200 000 годишно.<ref name="nordnorge"/> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{мъниче|Норвегия}} [[Категория:География на Норвегия]] [[Категория:Носове в Европа]] ork9b35644vlmvz22nixpjrcmsybmxf 0 395016 12215090 10015758 2024-04-26T11:32:18Z Elkost 8375 +[[Категория:Починали във Флорида]]; ±[[Категория:Личности (Кардиф)]]→[[Категория:Родени в Кардиф]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{ Космонавт |име = Джон Антъни Ливелин |картинка = AnthonyLlewellyn.jpg |ширина = 230px |заглавие = |тип = американски астронавт |националност = [[Съединени американски щати|американец]] |статус = напуснал |място на раждане = [[Кардиф]], [[Уелс]], [[Великобритания]] |място на смъртта = Мадейра Бийч, [[Флорида]], [[САЩ]] |професия = [[химик]] |сегашна професия = |предишна_професия = |звание = |време = няма |селекция = [[Списък на астронавти по селекция|Група НАСА-6 (1967)]] |мисии = няма |емблема = няма |дата на пенсиониране = [[септември]] [[1968]] }} '''Джон Антъни Ливелин''' ({{lang|en|John Anthony Llewellyn}}) e британски учен и [[астронавт]] на [[НАСА]]. == Образование == Джон Ливелин е завършил [[колеж]] в родния си град през 1949 г. През 1955 г. става [[бакалавър]] по [[химия]], през 1958 г. защитава [[докторат]] по същата специалност. Същата година заминава за [[Отава]], [[Канада]], където започва работа като консултант. През 1960 г. става [[асистент]] в университета на [[Флорида]]. През 1964 г. става [[професор]] по химия в същия университет. == Служба в НАСА == Джон Ливелин е избран за [[астронавт]] от [[НАСА]] на 4 август 1967 г., Астронавтска група №6. Първоначално е включен в курс на обучение по управление на реактивен самолет. Отпада от летателната подготовка и напуска НАСА през септември 1968 г. == След НАСА == След като напуска [[НАСА]], Д. Ливелин прави забележителна научна кариера. Женен е за Валери Джоунс. Двамата имат три деца. == Източници == <references /> # Donald K Slayton with Michael Cassutt Deke!. 1994, ISBN 0-312-85918-X == Външни препратки == * [http://www.jsc.nasa.gov/Bios/htmlbios/llewellyn-ja.html Tony Llewellyn's official NASA biography] * [http://www.spacefacts.de/english/bio_ast.htm Spacefacts biography] {{СОРТКАТ:Ливелин, Джон}} [[Категория:Астронавти на САЩ]] [[Категория:Родени в Кардиф]] [[Категория:Починали във Флорида]] sgg1xm2f7qqeaxfhrwqiawoyq0ikpql 0 396398 12214569 11852300 2024-04-25T23:38:14Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг=Савойско графство |официално-име=Comitatus Savogensis<br>Comté de Savoie |край=[[1416]] |начало=[[1003]] |религия=[[Римокатолицизъм]] |езици=[[Френски език|Френски]]<br>[[Староокситански език|Провансалски]]<br>[[Франко-провансалски език|Франко-провансалски]]<br>[[Латински език|Латински]] |столица=[[Егбел]] ([[11 век|11]] – [[12 век]])<br>[[Монмелиан]] ([[12 век]] – [[1295]])<br>[[Шамбери]] ([[1295]] – [[1416]]) |управление=[[графство]] |континент=Западна [[Европа]] |династия=[[Савойска династия]] |национален_девиз=[[FERT]] |p1=[[Файл:Armes du Royaume d'Arles.svg|10px]] [[Кралство Бургундия|Кралство на двете Бургундии]]:<br>-[[Файл:Blason_Maurienne.svg|10px]] [[Графство Мориен|Мориен]]<br>-[[Графство Беле|Беле]]<br>-[[Тарантез]]<br>-[[Графство Серморан|Серморан]]<br>-[[Графство Аоста|Аоста]]<br>-[[Аван-пеи Савояр|Новалез]]<br>-[[Шабле]]|p2=[[Файл:Moulage du sceau de Charles II le Chauve, roi de France. 1 - Archives Nationales - SC-B1.jpg|15px]] [[Западнофранкско кралство]]:<br>-[[Брес]]|p3=[[Среднофранкско кралство]]:<br>-[[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]]|p4={{флагче с име|Свещена Римска империя}}:<br>-[[Дофинство Виеноа|Виеноа]]<br>-[[Графство Женева]]<br>-[[Фосини]]<br>-[[Во]]|p5=[[Файл:Corona_ferrea_monza_(heraldry).svg|20px]] [[Италианско кралство]]:<br>-[[Маркграфство Торино]]<br>-[[Маркграфство Суза]]<br>-[[Маркграфство Ивреа]]|p6=[[Файл:Flag_of_Genoa.svg|20px]] [[Генуезка република]]:<br>-[[Ница]]|s1={{флагче с име|Свещена Римска империя}}:<br>-{{флагче с име|Савойско херцогство}}|статут=[[Графство]] на {{флагче с име|Свещена Римска империя}}|днес_част=[[Франция]]<br>[[Италия]]<br>[[Швейцария]]|местоположение=County of Savoy locator map (1250).svg|местоположение-лег=Савойското графство и неговите територии ({{legend2|#d40000|в червено}}) в рамките на Свещената Римска империя ок. сред. на 13 век. Зоната {{legend2|#fefee9|в кремаво}} обозначава останалата част от [[Кралство Бургундия|Бургундското кралство]]. Някои от териториите на графството се намират извън това кралство (вместо това са част от [[Италианско кралство|Италианското кралство]]). Истинска Савоя е най-западната част от териториите. Немаркираната територия точно на северозапад от Истинска Савоя – [[Брес]] е включена през 1272 г.|събитие-дати=[[1003]]<br>.<br>.<br>.<br>[[1018]]<br>.<br>.<br>[[1024]]|събития=[[Хумберт I Савойски]] е квалифициран като [[граф]]. Получава и [[Графство Серморан]].<br>Включване на [[Графство Нион]] и на [[Графство Беле]].<br>Включване на [[Графство Аоста]]|събития2=Включване на [[Шабле]]<br>Война за наследяване на [[Кралство Бургундия|Бургундия]]: при смъртта без потомство на [[Рудолф III (Бургундия)|Рудолф III]], [[Конрад II]] от [[Свещената Римска империя]] наследява трона на Бургундия.|събитие-дати2=[[1032]]<br>[[1032]] – [[1034]]|събития3=Включване на [[Графство Мориен]]<br>Включване чрез наследство на [[Маркграфство Торино]] и [[Маркграфство Суза]].<br>Включване на [[Графство Тарантез]]|събитие-дати3=[[1038]]<br>.<br>[[1046]]<br><br><br><br>[[1082]]|събития4=Включване на [[Сеньория Пиемонт]] и Сеньория [[Мудон]]<br>[[Томас I Савойски]] става [[имперски викарий]]<br>Купуване на град [[Шамбери]]|събитие-дати4=[[1207]]<br>.<br>.<br>[[1226]]<br>.<br>[[1232]]|събитие-дати5=[[1349]]<br>.<br>.<br>[[1361]]|събития5=[[Амадей VII Савойски]] става [[имперски викарий]] на [[Арл]]<br>Савойският граф не зависи вече от [[Кралство Бургундия|Кралство Арл]], а директно от [[Свещената Римска империя]]|събитие-дати6=[[1388]]<br>.<br>[[1401]]<br>.<br>[[19 февруари]] [[1416]]|събития6=Включване на [[Графство Ница]]<br>Включване на [[Графство Женева]]<br>Графството е издигнато в [[Савойско херцогство|херцогство]] от император [[Сигизмунд Люксембургски]]}} '''Савойското графство''' ({{lang|it|Contea di Savoia}}; {{lang|fr|Comté de Savoie}}; {{lang|de|Grafschaft Savoyen}}) е [[Феодализъм|феодално]] [[графство]] вследствие на древното разделение на [[Сапаудия]] и [[Кралство Бургундия|Второ Кралство Бургундия (Арелат)]]. От [[11 век]] е [[Имперски княз|княжество]] в рамките на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. През [[1365]] г. Савойският граф получава титлата „вечен и наследствен [[Имперски викарий|викарий]]“ за [[Савоя]] от императора на Свещената Римска империя [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]]. Император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд I Люксембургски]] издига графството в [[Савойско херцогство|херцогство]] на [[19 февруари]] [[1416]] г. Савойското графство съответства на Савойската провинция Савоа Пропър ({{Lang|fr|Savoie Propre}}, букв. „Реална Савоя“), създадена през [[18 век]]. == География == === Общи характеристики === Савойското графство води началото си от разделянето на гало-римската Сапаудия (на [[Латински език|лат]]. ''Sapaudia''), впоследствие [[Каролинги|каролингска]] Сабоя (''Saboia'').<ref name="Actes73">{{Cite journal|last=Demotz|first=Bernard|date=|year=1973|title=La frontière au Moyen Âge d'après l'exemple du comté de Savoie (début XIIIe – début XVe siècles)|url=http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/shmes_1261-9078_1979_act_4_1_1253|journal=Actes des congrès de la Société des historiens médiévistes de l'enseignement supérieur public|language=|volume=4|issue=4|pages=95 – 116|via=}}</ref><ref name=":1">{{Cite journal|last=Ducourthial|first=Cyrille|date=2008|title=Géographie du pouvoir en pays de Savoie au tournant de l’an mil|journal=Le royaume de Bourgogne autour de l'an mil|language=fr|location=Chambéry|publisher=Université de Savoie|volume=|pages=207 – 245|isbn=978-2-915797-35-0|via=}}</ref> Тази територия често се бърка с т. нар. „[[Савойски държави]]“ – всичките територии на Хумбертиновите графове (бъдещи Савойски графове). Савойското графство е много по-малка територия и е разположено на двата бряга на долината на река [[Изер]] между градовете [[Конфлан]]<ref group="N">Конфлан (''Conflans'') е стар [[Средновековие|средновековен]] град в района на [[Тарантез]], понастоящем част от община Албервил (''Albertville'') в деп. [[Савоа]], регион [[Оверн-Рона-Алпи]], [[Франция]].</ref> и [[Шапареян]]<ref group="N">Шапарейан (''Chapareillan'') е община, разположена в деп. [[Изер (департамент)|Изер]] в регион [[Оверн-Рона-Алпи]], [[Франция]].</ref> (в [[Дофине]]), изкачва се по долината на Бурже до [[Бурже (езеро)|езерото Бурже]], като северните му граници са [[Екс ле Бен|Екс]], [[Пуни Шатно]],<ref group="N">Пуни Шатно (''Pugny-Chatenod'') е община, разположена в деп. [[Савоа]] в регион [[Оверн-Рона-Алпи]], [[Франция]].</ref> [[Масив Бож|Масивът Бож]]<ref name=":4" group="N">Масиф де Бож (''Massif des Bauges'') е варовиков планински масив от северните френски [[Предалпи]], разположен встрани от деп. [[Савоа]] и деп. [[От Савоа]], [[Франция]].</ref> след Кол дьо Пленпале<ref group="N">Кол дьо Пленпале (''Col de Plainpalais'') е проход в [[Масив Бож|Масива Бож]] в [[Предалпи|Предалпите]] във [[Франция]].</ref> и Кол дьо Тамиé.<ref group="N">Кол дьо Тамие (''Col de Tamié'') е [[алпи]]йски пътен проход, разположен в Масив Бож, община Планшерин (''Plancherine'') в деп. [[Савоя]], [[Франция]].</ref><ref>{{Cite journal|last=André Perret|first=|date=|year=1985|title=Des particularismes territoriaux à la notion de „patrie“ savoyarde depuis le Moyen Âge|url=|journal=La Savoie, Identités et Influences – Actes du XXXe Congrès des sociétés savantes de Savoie|language=|volume=|issue=|page=49|pages=|accessdate=|via=}}., с. 49.</ref><ref>{{Cite journal|last=Ducourthial|first=Ducourthial|date=2008|title=Géographie du pouvoir en pays de Savoie au tournant de l’an mil|url=|journal=Le royaume de Bourgogne autour de l'an mil|language=fr|volume=|pages=214 – 217|via=}}</ref> Следователно територията съответства на долините и подножието им в днешната долина Комб дьо Савоа,<ref name=":8" group="N">Комб дьо Савоа (''Combe de Savoie'') е природен регион и долина, разположен в деп. [[Савоа]], [[Франция]].</ref> Вал дю Бурже и [[Ле Марш]].<ref name=":9" group="N">Ле Марш (''Les Marches'') е градче в долината Комб дьо Савоа в деп. [[Савоа]], регион [[Оверн-Рона-Алпи|Оверн Рона Алпи]], [[Франция]].</ref> [[Файл:Pagi rhônalpins.png|ляво|мини|293x293px|''Pagus Savogensis'' (Сапаудия или Истинска Савоя) през Каролингската епоха (VIII век) и съседните [[Пагус|пагуси]].]] Савойското графство граничи: * на запад с [[пагус]] ''Bellicensis'' ([[Бюже]] и диоцеза на [[Беле]]) * на изток с пагус ''Genevensis'' ([[Графство Женева]] и епископството на Женева) и с пагус ''Tarentasia'' (долината на [[Тарантез]] и нейната архиепископия) * на югоизток с пагус ''Maurianensis'' (Графство [[Мориен]] и неговата епархия), цялата стара част на Сабоя * на юг с пагус ''Gratianopolitanus'' ([[Дофине]] около [[Виен]]).<ref>{{Cite journal|last=Ducourthial|first=Cyrille|date=|title=Géographie du pouvoir en pays de Savoie au tournant de l’an mil|url=|journal=Le royaume de Bourgogne autour de l'an mil|location=Chambéry|publisher=Université de Savoie|volume=|pages=214 – 217|via=}}</ref> Територията е разположена на основните оси, свързващи големите регионални градове като [[Виен]], [[Гренобъл]], [[Лион]] и [[Женева]], и по този начин е място от стратегически интерес. Местоположението на графството също така му позволява да контролира сливането между долините на реките [[Арк (река)|Арк]] и [[Изер]] – една от осите между съседното [[Кралство Франция]] и [[Апенински полуостров|Италианския полуостров]]. Основното ядро на графството се простира в района около неговата столица [[Шамбери]]. В Италия то се разпрострира в планинските райони на Западен [[Пиемонт]], особено във [[Вал ди Суза]], във [[Вал Кизоне]] и около град [[Пинероло]]. === Територии === ==== От XI до XII век ==== В териториите на Хумбертиновите графове влизат: * Графство Савоя с [[Шато Монмелиан|крепостта Монмелиан]] * Графство [[Мориен]] със [[Замък Шарбониер|замъка Шарбониер]] (в [[Егбел]],<ref name=":13" group="N" /> днешна [[Франция]]) * Тер дьо [[Аван-пеи Савояр|Новалез]]<ref name=":0" group="N">Районът Аван Пеи савояр (''Avant-Pays savoyard''), бивш Пти Бюже (''Petit-Bugey'') или Бюже савояр (''Bugey savoyard''), или още Пти Бюже савояр (''Petit-Bugey savoyard''), се намира в най-западната част на деп. [[Савоа]], [[Франция]], в район, ограничен от Шен дьо л'Епин (''Chaîne de l'Épine''), Мон дю Ша (''Mont du Chat'') на изток, Гийер (''Guiers'') на югозапад и река [[Рона]] на северозапад.</ref> * [[Графство Серморан]] ({{Lang|la|pagus Salmorincensis}}) * Графство Беле със [[Шато дьо Корнийон|замъка Корнийон]] (в [[Бюже]]) * [[Шабле]] * [[Графство Аоста]] * [[Графство д'Албон|Графство Виеноа (д'Албон)]] * [[Маркграфство Торино|Маркграфство Суза]] с [[Маркграфство Ивреа|Ивреа]] и [[Пинероло]] със замъка на [[Авиляна]]. Те оказват влияние и върху съседните територии чрез собствените си притежания или ролята си на регионална власт:<ref>{{Цитат книга|last=Brondy|first=Réjane|last2=Demotz|first2=Bernard|last3=Leguay|first3=Jean-Pierre|title=Histoire de Savoie : La Savoie de l'an mil à la Réforme, XIe-début xvie siècle|year=1984|month=|publisher=Ouest France Université|location=Rennes|lang=fr|isbn=|pages=27}}</ref> [[Вале (кантон)|Вале]], [[Во]], Графство Тарантез, [[Графство Женева]], Баронство [[Фосини]] и [[Списък на сеньорите на Вилар|Сеньория Тоар Вилар]]. ==== Територии в началото на XIV век ==== В началото на [[14 век|XIV век]] графството е организирано около следните райони:<ref>{{Цитат книга|last=Löber|first=Ruth Mariotte|title=Ville et seigneurie: Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343|url=https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA8#v=onepage&q&f=false|year=1973|month=|publisher=Librairie Droz – Académie florimontane|location=|lang=fr|isbn=978-2-600-04503-2|pages=8}}</ref> * [[Савоя]] с крепостта [[Монмелиан]], която включва Савоа Пропър, [[Мориен]] и [[Тарантез]], принадлежаща на департамент [[Савоа]] * [[Новалез]]<ref name=":2" group="N">Новалез (''Novalaise'') е община в деп. [[Савоа]], регион [[Оверн-Рона-Алпи|Оверн Рона Алпи]], [[Франция]].</ref> с Воарон,<ref>{{Цитат книга|last=Brocard|first=Michèle|last2=Lagier-Bruno|first2=Lucien|last3=Palluel-Guillard|first3=André|title=Histoire des communes savoyardes: Chambéry et ses environs. Le Petit Bugey (vol. 1)|url=|year=1982|month=|publisher=Éditions Horvath|location=Roanne|isbn=978-2-7171-0229-1|pages=353}}</ref> съответстващ на северните части на департаментите [[Савоа]] (''Avant-Pays savoyard''<ref name=":0" group="N" />) и [[Изер (департамент)|Изер]], и югоизточната част на департамент [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]]. След договорите от 1355 г. и от 1377 г. районът се разчленява и се претопява в този на [[Бюже]]<ref>{{Cite journal|last=Demotz|first=Bernard|date=1974|title=La géographie administrative médiévale. L'exemple du Comté de Savoie. Début XIIIe – début XVe siècles|url=|journal=Le Moyen âge. Bulletin mensuel d'histoire et de philologie|language=fr|publisher=De Boeck & Larcier|volume=|pages=269|via=}}</ref> * Виеноа<ref group="N">Savoyard Viennese е група земи, събрани от Савойските графове в северната част на диоцеза Виен (и част от тази на [[Лион]] и [[Гренобъл]]) през [[13 век]] и организирани в балиаж. В края на дългия конфликт между Савоя и [[Дофине]], тези земи са отстъпени на Дофине през 1355 г. Източник: Wikipedia.fr</ref> със замъка Сен Жорж д'Есперанш, включващ част от департамент [[Изер (департамент)|Изер]] * [[Вале д'Аоста]] с [[Аоста]], вкл. днешния [[Вале д'Аоста|Автономен регион Вале д'Аоста]] * [[Вал ди Суза]] със [[Замък на Суза|замъка на Суза]] * [[Шабле]] (и [[Женевоа]]) със замъка [[Шато де Шийон|Шийон]], [[Сен Морис (Вале)|Сен Морис]] или [[Евиан ле Бен|Евиан]] в зависимост от периода, съответстващ на северната част на департамента [[От Савоа]], както и на част от [[Кантони на Швейцария|швейцарските кантони]] [[Женева (кантон)|Женева]], [[Фрибур (кантон)|Фрибур]], [[Вале (кантон)|Вале]] и [[Вале (кантон)|Во]]. Савойското администриране на територията на Во<ref group="N">Савойската администрация на Страната Во определя територията и управлението от принцовете на Савойския дом в Страната Во от 13 век до нахлуването на [[Берн]] през 1536 г. Савойският регион [[Во]] се превръща в [[апанаж]] който принцовете карат да управлява местен офицер, съдия-изпълнител на Во, и организирани в кастеланства, оглавявани от кастелан. Броят им варира в рамките на периода. Източник: Wikipedia.fr</ref> се превръща в департамент около 1261 – 1536 г. със [[Шато дьо Мудон|замъка Мудон]], съответстващ на част от кантоните Фрибур и Во. * [[Брес]] със седалище в [[Бург ан Брес|Бург]], съответстващ на западната част на днешния департамент [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]] * [[Бюже]] с [[Росийон]] или замъка Сен Жармен д'Амберьо ([[Амберьо ан Бюже]]<ref group="N">Амберьо ан Бюже (''Ambérieu-en-Bugey'') е община, разположена в деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]] в район [[Оверн-Рона-Алпи]], [[Франция]]. Той също принадлежи към естествения и исторически регион на Ба Бюже (''Bas Bugey'').</ref>), съответстващ на източната част на департамент [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]]. Към териториите се прибавят и тези от италианска страна: [[Пинероло]], [[Торино]], [[Ивреа]] и други. == История == През древността територията е населявана от келтските [[алоброги]]. През [[354]] г. страната се нарича Сапаудия (''Sapaudia''). През [[443]] г. [[римляни]]те заселват там [[бургунди]]те, след като тяхното царство на [[Рейн]] е унищожено от [[хуни]]те. През [[534]] г. [[франки]]те завладяват страната. През [[838]] г. Сапаудия е в състава на [[Горна Бургундия]], от [[934]] г. територията е част от [[Кралство Бургундия]], а през [[1032]] г. тя вече е част от [[Свещената римска империя|Свещената Римска империя]]. Шест акта от архивите на катедралата „Нотър Дам“ на [[Гренобъл]], на Абатство „Сен Мартен“ на Савини<ref group="N">Абатството на Св. Мартин на Савини (''Abbaye Saint-Martin de Savigny'') е [[Бенедиктински орден|бенедиктинско]] абатство, основано през [[11 век]] от архиепископа на [[Лион]] Леидрад. Намира се в дн. община Савини (''Savigny''), деп. [[Рон]], [[Франция]].</ref> и на Катедралата „Сен Морис“ на [[Виен]], както и хартите на [[приорат]]а на Бурже и на абатството на [[Новалез]]<ref name=":2" group="N" /> споменават тази територия между края на [[10 век|X век]] и 1036 г.<ref group="N">Тези шест различни акта са:<br>''Cartulaires de l'église cathédrale de Grenoble'', Notre-Dame de Grenoble (v. 976 – 1031), ''Chartularium'' B, n° CXVIII : « ''comitatu Savogensi'' »<br>''Cartulaire de l'abbaye de Savigny'' (1013), abbaye Saint-Martin de Savigny, n°582 : « ''in agro Savogensi'' » <br>''Regum Burgundia e stripe Rudolfina diplomata et acta'' n°108, според le cartulaire de Saint-Maurice de Vienne (1016) : « ''in comitatu Savoignese'' », « ''in pago Gratiopolitano vel Savoiense'' » (споменато 2 пъти)<br>Archives du prieuré du Bourget (v. 994 – 1048) : « ''in comitatu Savogensi'' » (цит. в Samuel Guichenon, ''Histoire de la royale Maison de Savoie'', t. III, <abbr>p.</abbr> 5);<br>''Monumenta Novaliciensia vetustiora'', Abbaye de la Novalaise, t.I, n°LXVIII, (1036) : « ''in pago Savogiense'' ».</ref> Името обаче се различава в зависимост от документите: ''ager Savogensis'', ''pagus Savogensis'' или ''comitatus Savogensis''.<ref name=":1" /><ref>Споменаване като „дарение на Арбин от епископа на Мориен на манастира на Савини (1022)“, в ''Revue savoisienne'', Académie florimontane, 1867, с.51, и също в архива „''Testament de Charlemagne“''.</ref> Все пак първото споменаване на територията, без да става въпрос за графство, е още през [[739]] г. в завещанието на патриция Абон, а след това през [[806]] г. в „Разделение на кралството/империята“ ({{Lang|La|Divisio regnorum/Divisio imperii}}) на [[Карл Велики]]. В последния документ огромната каролингска ''Saboia'' се бърка с по-малкия ''[[Пагус|pagus]]'' от [[11 век|XI век]].<ref name=":1" /> В дарението на [[Франкска империя|франкския крал]] [[Лотар II]] към жена му [[Ирмингард фон Тур]] през [[866]] г. няма пряко споменаване на [[пагус]]-а с изключение на градовете Шавор,<ref group="N">Шавор (''Chavord'') е било населено място на община [[Монмелиан]] в дн. деп. [[Савоа]], регион [[Оверн-Рона-Алпи]], [[Франция]].</ref> Лемен<ref group="N">Хълмът Лемен (Colline de Lémenc) е хълм, разположен във френските общини [[Шамбери]], [[Басен]] и [[Сент Албан Лес]], в департамент [[Савоа]] в региона [[Оверн-Рона-Алпи]].</ref> и [[Екс ле Бен|Екс]].<ref name=":1" /> Това би могло да означава, че цялата територия принадлежи на император [[Лудвиг II (Италия)|Лудвиг II]].<ref name=":1" /> Следователно тя е сведена до малка част от стария Савойски деканат, вкл. районите на [[Екс ле Бен|Екс]], [[Шамбери]], [[Монмелиан]] и Ла Рошет.<ref group="N">Ла Рошет (''La Rochette'') е бивша община в деп. [[Савоа]], регион [[Оверн-Рона-Алпи|Оверн Рона Алпи]], [[Франция]]. Тя се слива на 1 януари 2019 с Étable и така се създава община Valgelon-La Rochette.</ref> Деканатът зависи от епископството в [[Гренобъл]] (в [[Дофине]]). Следователно Савоя е [[Имперски княз|княжество]] на Свещената Римска империя.<ref>{{Цитат книга|last=|first=|editor-last=Leguay et al.|editor-first=Jean-Pierre|title=Histoire de la Savoie. 2, La Savoie de l'an mil à la Réforme|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k33228504/f167.item.r|year=1984|month=|publisher=Ouest-France|location=Rennes|lang=fr|isbn=|pages=}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge|year=2000|month=|publisher=Slatkine|location=Genève|lang=fr|isbn=2-05-101676-3|pages=9}}</ref> Според савойския историк Леон Менабрея в [[пагуса]] има минимум 60 [[феодал]]и.<ref>{{Cite book|last=|first=|title=Mémoires et documents|year=1856|month=|publisher=Société savoisienne d'histoire et d'archéologie|location=|isbn=|page=327|pages=}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Menabrea|first=Léon|date=1839|title=De la marche des études historiques en Savoie et en Piémont, depuis le XIVe siècle jusqu'à nos jours, et des développements dont ces études seraient encore susceptibles|url=https://books.google.fr/books?id=LGQ2AAAAMAAJ&pg=PA354#v=onepage&q&f=false|journal=Mémoires de l'Académie des sciences, belles-lettres et arts de Savoie|location=Chambéry|publisher=|volume=IX|pages=|via=}}</ref> Двете най-могъщи фамилии са [[виконт]]ите на [[Шамбери]], които контролират земите между [[Екс ле Бен|Екс]] и [[Сен Касен]],<ref group="N">Сен Касен (''Saint-Cassin'') е община в деп. [[Савоа]] в регион [[Оверн-Рона-Алпи|Оверн Рона Алпи]], [[Франция]].</ref> където се сливат пътищата от градовете [[Гренобъл]], [[Виен]], [[Лион]] и [[Женева]], и родът [[Миолан (род)|Миолан]], господстващ от замъка си над мястото на сливане на реките [[Арк (река)|Арк]] и [[Изер]]. Миолан притежават и [[Шато дьо Шарбониер|Замъка Шарбониер]] в [[Мориен]], който ще бъде един от политическите центрове на бъдещия [[Савойска династия|Савойски дом]].<ref name=":1" /> Според Менабрея Савойското графство не принадлежи пряко на [[Хумберт I Савойски]], както често се твърди, а епископът на [[Гренобъл]] също се радва на прерогативи там. По-новото изследване на графството от [[Франция|френския]] историк Бернар Демоц показва, че [[Хумберт I Савойски|Хумберт I]] става граф през [[1003]] г., без да се споменава като такъв,<ref name="Marion">{{Cite book|last=Marion|first=Jules|title=Cartulaires de l'église Cathédrale de Grenoble dits Cartulaires de Saint-Hugues|url=https://books.google.com/books?id=FyjzzXhInQEC&printsec=frontcover|series=Cambridge Library Collection – Medieval History|year=2010|month=|publisher=Cambridge University Press|location=|lang=en|isbn=978-1-108-01982-8|page=|pages=16 – 17}}.</ref> но притежава права в Графство Савоя поради близостта му с бургундската кралица Ирмингарда<ref>{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge|year=2000|month=|publisher=Slatkine|location=Genève|lang=fr|isbn=2-05-101676-3|pages=19 – 20}}</ref> – съпруга на бургундския крал [[Рудолф III (Бургундия)|Рудолф III]]. При разпадането на [[Кралство Бургундия]] ([[1032]] г.) [[Хумберт I Савойски]] застава на страната на император [[Конрад II]] ([[Списък на монарсите на Германия|крал на Германия]]). Като награда за неговата помощ в борбата му за Кралство Бургундия през [[1034]] г. са му дадени титлата на „Граф на [[Мориен]] и на [[Савоя]]“, разрешението да използва немския [[Двуглав орел|императорски двуглав орел]] в [[герб]]а си и [[Графство Мориен]] във [[Вал д'Изер]]. Мориен се простира в [[Мориен|долината]] на река [[Арк (река)|Арк]], от [[Монмелиан]] над [[Шамбери]] до [[Мон Сени]] между бреговете на [[Бурже (езеро)|езерото Бурже]] (където се издига мавзолеят на рода – [[Абатство Откомб]]), [[Женевско езеро|Женевското езеро]] и хода на река [[Рона]]. С амбиции за нови територии [[Хумберт I Савойски|Хумберт I]] се свързва с [[Пиемонт]] през [[1046]] г. чрез женитбата на сина му [[Ото I Савойски|Ото, бъдещ Ото I Савойски]] ([[1010]] – [[1060]]) за [[Аделхайд от Суза|Аделхайд]] – дъщеря на [[Маркграфство Торино|маркграфа на Торино]] [[Оделрик Манфред II (Торино)|Оделрик Манфред II]]. Този съюз прибавя териториите на [[Суза (Италия)|Суза]] и на [[Маркграфство Торино]]. Това е основен етап за навлизането на [[Савойска династия|Савойския род]] в Италия, чиито представители се издигат до [[Савойско херцогство|Савойски херцози]], след това до [[Принц на Пиемонт|Принцове на Пиемонт]], [[Списък на владетелите на Сардиния|Крале на Сардиния]] и накрая стават [[Крал на Италия|Крале на Италия]]. Ото I Савойски е наследен от [[Амадей II Савойски]] ([[1048]] – [[1078]]) и [[Петер I Савойски]] ([[1048]] – [[1080]]) [[Де юре|de iure]], но [[Де факто|de facto]] управлението на графството остава в умелите ръце на майка му Аделхайд до смъртта ѝ. [[Файл:Savoie 12 13e siecles.GIF|мини|276x276px|Савоя през 1200 г.|alt=|ляво]] Следват [[Хумберт II Савойски]] ([[1070]] – [[1103]]) и [[Амадей III Савойски]] ([[1095]] – [[1148]]), който кара да изградят Абатство Откомб и умира от [[чума]] след завръщане от [[кръстоносен поход]]. От [[1125]] г. наследниците на [[Хумберт I Савойски]] се наричат „Графове на Савоя“. Амадей III е наследен от сина си [[Хумберт III Савойски]] ([[1136]] – [[1189]]), провъзгласен за [[блажен]]. Слен него идва [[Томас I Савойски]] ([[1177]] – [[1233]]), който, след като през 1225 г. е назначен за [[имперски викарий]] от [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], възстановява владенията на рода в [[Пиемонт]] и разширява териториите отвъд [[Алпите]]. В началото на царуването си той наследява огромна, почти компактна територия, разположена над Алпите, над която неговите предци осигуряват контрол благодарение на поне 20 крепости.<ref name=":5">Bernard Demotz, L''a comptè de Savoie du XIe au XVe siècle...'', Genève, Slatkine, 2000 (ISBN 2-05-101676-3), с. 26 – 28</ref> Замъкът на Росийон<ref group="N">Укрепеният дом „Ла Форет“ (''Maison forte de La Forest''), известен още като имение или замък на Росийон, е дом от края на 14 век. Намира се в село Росийон (''Rossillon'') в днешния деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], регион [[Оверн-Рона-Алпи]], [[Франция]].</ref> охранява [[Бюже]], подобно на замъците Анжвил<ref group="N">Замъкът Анжвил (''Château d'Angeville'') или замъкът на Лон (''Château de Lompnes'') е древен укрепен замък от [[12 век|XII век]], преустроен през [[16 век|XVI век]] в община Отвил Лон (''Hauteville-Lompnes'') в деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], регион [[Оверн-Рона-Алпи|Оверн Рона Алпи]], [[Франция]]. <br /></ref> и на Вирьо льо Гран,<ref group="N">Замъкът на Вирьо льо Гран (''Château de Virieu-le-Grand'') или Замъкът на Онорé д'Урфé (''Château d'Honoré d'Urfé'') е стар укрепен замък от [[XI век|11 век]], център на Господство (сеньория) Вирьо, след това на Графство Шатньоф и Маркграфство Валроме. Руните му се намират на територията на община Вирьо льо Гран (''Virieu-le-Grand)'' в деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]] в регион [[Оверн-Рона-Алпи]], [[Франция]].</ref> а останалата част от територията е под властта на [[васал]]ите – родът дьо Божо (''de Beaujeu'') и вероятно родът Сесел (''Seyssel''). По поречието на река [[Рона]] различните проходи се контролират от замъка Пиер Шател,<ref group="N">Това е стар замък от 13 век на графовете на Савоя, станал Chartreuse de Pierre-Châtel – укрепен манастир, споменат през 14 век, чиито останки се намират в град Виринин (''Virignin'') в деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]] в регион [[Оверн-Рона-Алпи]], [[Франция]].</ref> замъка на [[Йен (Франция)|Йен]]<ref group="N">Йен (''Yenne'') е община в дн. деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], [[Франция]]</ref> и вероятно този на Толвон.<ref group="N">Толвон (''Tolvon'') е подселище на дн. община [[Сент Етиен дьо Кроси]] (''Saint-Étienne-de-Crossey'') в деп. [[Изер (департамент)|Изер]], [[Франция]].</ref> Пътищата и мостовете на [[Аван Пеи Савояр]]<ref name=":0" group="N" /> – ла Новалез,<ref name=":2" group="N" /> позволяващи достъпа до [[Шамбери]] и Реална Савоа, също са под властта на Савойските графове на стратегически места като [[Лез Ешел]],<ref group="N">Лез Ешел (''Les Échelles'') е община в деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], регион [[Оверн-Рона-Алпи|Оверн Рона Алпи]], [[Франция]].</ref> [[Сен Лоран дю Пон|Сен Лоран дю Дезер]]<ref group="N">Дн. община Сен Лоран дю Пон (''Saint-Laurent-du-Pont'') в деп. [[Изер (департамент)|Изер]], регион [[Оверн-Рона-Алпи|Оверн Рона Алпи]], [[Франция]].</ref> и Сен Жони сюр Гийер.<ref group="N">Saint-Genix-sur-Guiers е бивша община в деп. [[Савоа]], регион [[Оверн-Рона-Алпи|Оверн Рона Алпи]], [[Франция]]. От 1 януари 2019 г. е част от община Сен Жони ле Вилаж (''Saint-Genix-les-Villages'').</ref> Освен това графовете се грижат за укрепения замък на [[Шато дьо Монмелиан|Монмелиан]]<ref group="N">Замъкът на Монмелиан (''Château de Montmélian'') е стар укрепен замък от [[11 век]], чиито останки се намират в градчето [[Монмелиан]] в деп. [[Савоа]], Франция.</ref> – център на военното и на административното управление на графството, който доминира над прохода между големите вътрешнопланински долини и съседния [[Дофине]]. В близкия [[Масив Бож]]<ref name=":4" group="N" /> контролът се осигурява от укрепения [[Шато дьо Шатлар|замък на Шатлар]].<ref group="N">Замъкът на Шатлар (''Château du Châtelard'') е стар укрепен замък от [[11 век]], център на господство, седалище на маркграфство през 1639 г. Останките му се намират в село Шатлар (''Châtelard'') в деп. [[Савоа]], регион [[Оверн-Рона-Алпи]], [[Франция]].</ref> Срещу [[Графство Женева]] се намира [[Южин]] на изхода на Вал д'Арли<ref group="N">Вал д'Арли (''Val d'Arly'') е природен регион и долина във [[Франция]], разположена между планините Бофортен (''Beaufortain''), Арави (''Aravis'') и Бож (''Bauges''), на границата на департаментите [[Савоа]] и [[От Савоа]], между проходите Арави (''Aravis'') и Сези (''Saisies'').</ref> и на Пролома Фаверже, а надолу по течението е разположен [[Шато дьо Турнон|замъкът на Турнон]].<ref group="N">Замъкът на Турнон (''Château de Tournon)'' е стар укрепен замък, през [[Средновековие]]то център на окръга на Турнон и през 16 век на окръга на Маркграфство Турнон, променен през 14 век, 17 и 18 век. Намира се в община Турнон, в деп. [[Савоа]] в регион [[Оверн-Рона-Алпи]], [[Франция]].</ref> В долината [[Мориен]] – люлката на [[Савойска династия|Савойската династия]] замъкът на [[Ермийон]]<ref group="N">Замъкът на Ермийон (''Château d'Hermillon'') се намира в дн. село Ермийон (''Hermillon'') в деп. [[Савоа]], регион [[Оверн-Рона-Алпи|Оверн Рона Алпи]], [[Франция]].</ref> е център на графството и преминаването през прохода [[Мон Сени]] е под негова пряка защита. От другата страна, във [[Вал ди Суза]], графовете са защитавани от [[Аделхайд от Суза]] и от [[Замък на Авиляна|замъците на Авиляна]] и на [[Замък на Суза|Суза]]. В [[Тарантез]] териториите са под ръководството на независими архиепископи, директно подчинени на [[Свещена Римска империя|императорска]] власт, а графовете притежават [[Замък Шарбониер|замъка Шарбониер]] в [[Егбел]],<ref name=":13" group="N">Егбел (''Aiguebelle'') е община в деп. [[Савоа]], регион [[Оверн-Рона-Алпи|Оверн Рона Алпи]], [[Франция]].</ref> укрепения замък на Мелф в Салан<ref group="N">Замъкът на Мелф или на Салан (''Château de Melphe ou de Salins'') е стар укрепен замък, вероятно от [[XI век|11 век]], център на господство (сеньория) Салан, седалище на графско кастеланство (на [[Френски език|фр]]. ''châtellenie''), след това на херцогство от 13 век до изоставянето му през 14 век. Руините му се намират над Салан Фонтен (''Salins-Fontaine'') в деп. [[Савоа]], регион [[Оверн-Рона-Алпи|Оверн Рона Алпи]], [[Франция]].</ref> и държат горната част на долината Вал Изер, позволяваща достъпа до прохода [[Малък Сан Бернар]] и [[Вале д'Аоста]]. Отвъд прохода контролът над долината се крепи на замъците Шател Аржан<ref group="N">Шател Аржан (''Châtel-Argent'') е замък, към 2020 г. в руини, разположен на скалиста тераса, издигащ се право над река [[Дора Балтеа]] над градчето [[Вилньов (Италия)|Вилньов]] в [[Вале д'Аоста|долината Аоста]], [[Северна Италия]].</ref> и Вил Шалан,<ref group="N">Château de Ville-Challand е един от най-старите замъци във [[Вале д'Аоста]], [[Северна Италия]], построен през [[13 век]]. Той играе важна роля в историята на дом Шалан. Разположен е върху скалиста могила с изглед към подселища Набиан и Тарньод и главното селище [[Шалан Сен Виктор]] (''Challand-Saint-Victor'') в долната долина на Аяс, недалеч от [[Верес]]. По този начин той се радва на позиция за стратегически контрол в устието на долината и на преминаването към равнината на Монтьовет.</ref> което също дава възможност да се стигне до Горна [[Вале д'Аоста]] в близост до днешна [[Франция]]. Накрая, в равнината на [[Пиемонт]], крепостите на [[Пероза Арджентина|Пероза]] и на Мирадоло<ref group="N">В днешното италианско градче [[Сан Секондо ди Пинероло]]</ref> завършват кръга на държавите, контролирани от [[Савойска династия|Савойския дом]]. Освен това изглежда, че графовете в онзи период все още притежават господство (сеньория) във Виеноа със [[Сен Самфориен д'Озон]].<ref group="N">Сен Самфориен д'Озон (''Saint-Symphorien-d'Ozon'') е дн. община в деп. [[Рон]], регион [[Оверн-Рона-Алпи|Оверн Рона Алпи]], [[Франция]].</ref><ref>Demotz, Bernard.&nbsp;Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge.Genève,&nbsp;Slatkine,&nbsp;2000.&nbsp;ISBN 2-05-101676-3.&nbsp;p. 26 – 28</ref> Граф [[Томас I Савойски]] и неговите наследници се опитват да разширят властта си над съседните проходи на Масива Жура и на [[Южни Алпи|Южните Алпи]]. Те обаче се намират в близост до мощни домове: в Бюже и в Брес – [[Господари на Вилар|господарите на Тоар и Вилар]]; във вътрешността – [[Графство Женева|графовете на Женева]] и техните съюзници – домовете на Жекс и на [[Фосини (род)|Фосини]], а на запад – графовете на Албон, а след това [[дофин]]ите на [[Виен]]оа.<ref name=":5" /> След смъртта на Томас I членовете на семейството му, воюващи от известно време помежду си, си разделят владенията: [[Амадей IV Савойски]] ([[1197]] – [[1253]]) поддържа пряко господство над териториите с титлата „Граф на Савоя“, а брат му [[Томас II Савойски]] получава земите на [[Пиемонт]] от [[Авиляна]] ([[Вал ди Суза]]) към субалпийската равнина и носи титлата „[[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|Господар (сеньор) на Пиемонт]]“. [[Амадей IV Савойски|Амадей IV е]] наследен първо от чичо си [[Петер II Савойски]] и после от чичо си [[Филип I Савойски]]. При смъртта на Филип I ([[1285]]) Савойското графство е разтърсено от конфликтите, възникнали между претендентите за наследство, които продължават десетилетия наред: все още господства идеята, че наследството трябва да премине към най-силния представител на рода без оглед на принципа на рожденото право или на пряко наследяване на починалия. Така се получава разделение на властта между трима претенденти: титлата и по-голямата част от владенията отиват при [[Амадей V Савойски]] ([[1249]] – [[1323|1323) –]] внук на починалия, който получава контрола над търговските пътища през [[Алпите]]; на по-малкия му брат [[Лудвиг I (Ваат)|Лудвиг I Савойски–Ваат]] се пада североизточният регион: Баронство [[Во]] и страна [[Bugey|Бюже]], така че той поставя началото на кадетската линия [[Савоя-Во]]; на [[Филип I Савойски-Ахая]] (син на [[Томас III Савойски|Томас III]], брат на [[Амадей IV Савойски|Амадей IV]]) са дадени една трета от земите на [[Пиемонт]] и той поставя началото на кадетската линия [[Савоя-Ахая]]. [[Амадей V Савойски|Амадей V е]] наследен от двамата му сина: [[Едуард Савойски|Едуард]] ([[1284]] – [[1329]]) и [[Аймон Савойски|Аймон]] ([[1291]] – [[1343]]). Тяхната столица от [[1295]] г. е [[Шамбери]]. През [[1310]]/[[1313]] г. Савоя е издигната в [[Имперски княз|имперско княжество]]. Аймон оставя на престола сина си [[Амедей VI Савойски|Амадей VI]] ([[1334]] – [[1383]]), наречен „Зеленият граф", който придобива териториите на [[Биела]], [[Кунео]], [[Сантия]] и включва повторно във владенията Баронство [[Во]]. През [[1365]] г. той получава титлата „вечен и наследствен [[Имперски викарий|викарий]]“ за Савоя от император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]],<ref>{{Cite book|last=|first=|title=Châteaux savoyards|accessdate=|volume=5|year=1961|month=|publisher=Éditions Revue Les Alpes|location=Grenoble|lang=fr|isbn=|page=6|pages=410}}.</ref><ref name=":6">{{Цитат книга|last=Cox|first=Eugene L.|title=The Green Count of Savoy : Amedeus VI and Transalpine Savoy in the Fourteenth-Century|year=2015 (réimpr. 2015) (1re éd. 1967)|month=|publisher=Princeton University Press|location=|lang=en|isbn=978-1-4008-7499-6|pages=194 – 195}}</ref> като става регионален представител на имперската власт.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://saintempire.hypotheses.org/publications/glossaire/reichsvikar|заглавие=Reichsvikar|автор=JG|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=21.6.2020}}.</ref> Неговата власт се разпростира върху териториите на епархиите на [[Сион (град)|Сион]], [[Лозана]], [[Женева]], [[Аоста]], [[Ивреа]], [[Торино]], [[Мориен]], [[Тарантез]], [[Беле]], в Савойското графство и в земите, които зависят от епархиите на [[Лион]], [[Макон]] и [[Гренобъл]].<ref name=":6" /><ref>Bernard Demotz, Le comté de Savoie du <abbr>xie</abbr> au <abbr>xve</abbr> siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000, (ISBN 2-05-101676-3), p. 188</ref> Синът му [[Амадей VII Савойски|Амадей VII]] ([[1360]] – [[1391]]), наречен „Червеният граф“, разширява Савойското графство, като получава [[Графове на Ница|Графство Ница]], но при условие че никога няма да го преотстъпи нито на [[Прованс]], нито на [[Кралство Франция|Франция]]. Синът му [[Амадей VIII Савойски|Амадей VIII]] ([[1383]] – [[1451]]) – 19-и граф на Савоя е издигнат в [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]] от императора на Свещената Римска империя [[Сигизмунд Люксембургски]] на [[19 февруари]] [[1416]] г. От 1418 г. той е и [[принц на Пиемонт]]. До [[1720]] г. графството е [[Савойско херцогство|херцогство]] и принадлежи на [[Савойска династия|Савойската династия]]. == Организация на графството == === Администрация === Графовете на Савоя се обграждат бързо със съветници, обикновено благородници и в по-малка степен църковни служители,<ref name=":7">{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge|year=2000|month=|publisher=Slatkine|location=Genève|lang=fr|isbn=|pages=325 – 327}}</ref> и така формират Съда на графството ({{Lang|fr|curia comitis}}).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sabaudia.org/3194-a-travers-les-archives-medievales-de-la-principaute-savoyarde.htm|заглавие=À travers les archives médiévales de la principauté savoyarde|автор=|фамилно_име=Carrier|първо_име=Nicolas|дата=|труд=le site des Archives départementales de la Savoie et de la Haute-Savoie - Sabaudia.org|страници=4: Les institutions centrales : organismes politiques et juridiques.|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=21.6.2020}}</ref> Неговата задача е намесата в управлението на графството, феодалните дела, висшето правосъдие, финансите и дипломацията, заместването на графа в случай на отсъствие.<ref name=":7" /> Управлението на [[Петер II Савойски]] (1263 – 1268) и след това на брат му [[Филип I Савойски]] (1268 – 1285) са белязани с укрепване на централизацията и на организацията на администрацията на графството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sabaudia.org/3194-a-travers-les-archives-medievales-de-la-principaute-savoyarde.htm|заглавие=Savoie au Moyen Âge, 1032 – 1536|автор=Nicolas Carrier|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=site des Archives départementales de la Savoie et de la Haute-Savoie - Sabaudia.org|страници=5, « Le gouvernement de la Principauté »|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=21.6.2020}}</ref> След тях граф [[Аймон Савойски]] създава през 1329 г. „Местен съвет“ със седалище в [[Шамбери]], който служи за уреждане на въпросите на текущото правосъдие.<ref>{{Цитат книга|last=de la Corbière|first=Matthieu|title=L'invention et la défense des frontières dans le diocèse de Genève : Étude des principautés et de l'habitat fortifié (xiie – xive siècle)|year=2002|month=|publisher=Académie salésienne|location=Anency|lang=fr|isbn=978-2-901102-18-2|pages=}}</ref> От края на [[12 век]] савойските графове поемат управлението на териториите, като се облягат на [[Кастелан|кастеланите]], които дотогава са господари (сеньори), понякога [[васал]]и на графа и които оттук нататък са „служители, назначени за определен срок, в състояние да бъдат сменяни и отстранявани“. Първото споменаване на [[кастелан]] е във [[Вал ди Суза]] около 1170 г., след това в района на [[Женевско езеро|Женевското езеро]] и накрая в цялото графство при управлението на граф [[Петер II Савойски]],<ref name="Sorrel 2006 p.">{{Cite book|last=|first=|title=Haute-Savoie en images|url=https://books.google.fr/books?id=T2FnC3WZBBMC&pg=PT149|accessdate=20.6.2020|series=Histoire de la Savoie en images : images, récits|year=2006|month=|publisher=La Fontaine de Siloé|location=Les Marches|lang=fr|isbn=978-2-84206-347-4|page=149|pages=461}}.</ref> възприел тази организация за личните си територии.<ref name="Castelnuovo Matteoni p.180">{{Cite book|last=|first=|title=« De part et d'autre des Alpes » : les châtelains des princes à la fin du moyen âge : actes de la table ronde de Chambéry, 11 et 12 octobre 2001|year=2006|month=|publisher=Publications de la Sorbonne|location=|isbn=|page=180 – 181|pages=266}}</ref> Кастеланите са избирани от високоблагороднически семейства, често кадетски или представители на висшата [[буржоазия]]. Под [[Англия|английско]] влияние те възприемат системата на департаментите (на [[Френски език|фр]]. ''bailliage),'' които включват няколко по-големи или по-малки кастеланства (на [[Френски език|фр]]. ''châtellenie'') начело с управител, който живее в главното [[Кастелан#Кастеланство|кастеланство]] от [[13 век|XIII век]] нататък,<ref name="Leguay 2005 p.30">{{Cite book|title=Histoire de la Savoie|url=https://books.google.fr/books?id=oh3oxaWazMMC&pg=PA30|accessdate=juin 2018|year=2005|publisher=Éditions Jean-paul Gisserot|location=Paris|lang=fr|isbn=978-2-87747-804-5|page=30|pages=128}}.</ref><ref name="Mariotte Löber p.8">{{Cite book|last=|first=|title=Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343|url=https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA8|accessdate=юни 2018|year=1973|month=|publisher=Librairie Droz – Académie florimontane|location=|lang=fr|isbn=978-2-600-04503-2|page=8|pages=266}}</ref> през 1250 – 1260 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sabaudia.org/3194-a-travers-les-archives-medievales-de-la-principaute-savoyarde.htm|заглавие=À travers les archives médiévales de la principauté savoyarde|автор=Nicolas Carrier|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=site des Archives départementales de la Savoie et de la Haute-Savoie - Sabaudia.org|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=22.6.2020}}</ref> Ролята на кастелана обяснява отчасти, въпреки че това ще се промени с течение на времето, как един от тях става център на департамента.<ref name="Kersuzan p.137">{{Cite book|last=|first=|title=Défendre la Bresse et le Bugey : les châteaux savoyards dans la guerre contre le Dauphiné, 1282 – 1355|url=https://books.google.fr/books?id=2ihmzDdYVSAC&pg=PA137|accessdate=22.6.2020|series=Collection d'histoire et d'archéologie médiévales|volume=14|year=2005|month=|publisher=Presses universitaires de Lyon|location=|lang=fr|isbn=978-2-7297-0762-0|pages=137}}.</ref> Всъщност центърът на департамента зависи от личността, който го заема. През следващите векове кастеланите ще бъдат подпомагани от специализирани служители като заместници, приемници или съдии.<ref name="Leguay 2005 p.30" /> Към края на 13 век наченките на централизирана администрация се поставят паралелно с развитието на местните служители (управители, кастелани). [[Медиевистика|Медиевистът]] Гуидо Кастелнуово в представянето си на управлението на княжеството разграничава „лична и придворна служба“ с определени длъжности (камерхер, иконом, [[маршал]]...) и „професионална и административна служба“ (правосъдие, финанси и данъци, канцелария).<ref name=":10">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sabaudia.org/3157-la-savoie-au-moyen-age-1032-1536.htm|заглавие=La Savoie au Moyen Âge, 1032 – 1536|автор=Guido Castelnuovo|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Sabaudia.org|страници=5, « Le gouvernement de la Principauté ».|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=21.6.2020}}</ref> През 1324 г., в деня след смъртта на граф [[Амадей V Савойски|Амадей V]], организацията на графството почива на около 77 кастеланства, разпределени между осем департамента: [[Савоя]] (или Реална Савоя) (17), [[Новалез]] (7), [[Виеноа]] (10), [[Брес]] (9), [[Бюже]] (6), [[Шабле]] (10), [[Вале д'Аоста]] (6), [[Вал ди Суза]] (6).<ref>{{Cite book|last=Guichonnet|first=Paul|title=Nouvelle histoire de la Savoie|accessdate=|year=1996|month=|publisher=Édition Privat|location=|lang=fr|isbn=978-2-7089-8315-1|page=140|pages=140}}.</ref> През 1343 г. броят на кастеланствата надминава 94.<ref name="Kersuzan p.1372">{{Cite book|last=|first=|title=Défendre la Bresse et le Bugey : les châteaux savoyards dans la guerre contre le Dauphiné, 1282 – 1355|url=https://books.google.fr/books?id=2ihmzDdYVSAC&pg=PA137|accessdate=21.6.2020|series=Collection d'histoire et d'archéologie médiévales|volume=14|year=2005|month=|publisher=Presses universitaires de Lyon|location=|lang=fr|isbn=978-2-7297-0762-0|pages=137}}.</ref> От 13 до 14 век департаментът на [[Савоя]], нар. още „Реална Савоя“ ({{lang|fr|Savoie Propre}}), е един от основните департаменти на Савойските държави с [[Монмелиан]] (а не [[Шамбери]]) като негов главен град и ключов достъп до [[Алпи]]те.<ref>{{Цитат книга|last=Ménabréa|first=Léon|title=Les Alpes historiques. Première étude Montmélian et les Alpes, étude historique accompagnée de documents inédits|year=1841|month=|publisher=imp. de Puthod|location=Chambéry|lang=fr|isbn=|pages=17}}</ref> Монмелиан притежава естествена крепост, която бързо се трансформира в [[цитадела]], което му позволява да контролира долината Комб дьо Савоа<ref name=":8" group="N" /> (естествен излаз към [[Тарантез]] и [[Мориен]]), а в далечината [[Ле Марш]],<ref name=":9" group="N" /> предоставящ достъп до [[Дофине|Дофинè]] и мост над река [[Изер]]. В зависимост от периода този департамент обединява между 14 и 17 кастеланства.<ref name=":12">{{Цитат книга|last=Vernier|first=Jules-Joseph|title=Étude historique et géographique sur la Savoie|year=1993 (réimpr. 1993) (1re éd. 1896)|month=|publisher=Le Livre d'Histoire – Res Universis|location=Paris|lang=fr|isbn=|pages=65 – 67}}</ref> === Правосъдие === Правосъдието на графството се осъществява от Върховен съвет, съставен от най-висшите фигури на благородничеството, духовенството и юристите (юрисконсулите).<ref name=":12" /> По време на управлението на граф [[Аймон Савойски]] през 1329 г. в Шамбери е създаден постоянен съд, наречен „Суверенен съвет“.<ref>{{Цитат книга|last=Vernier|first=Jules-Joseph|title=Étude historique et géographique sur la Savoie,|year=1993 (réimpr. 1993) (1re éd. 1896)|month=|publisher=Le Livre d'Histoire – Res Universis|location=Paris|isbn=|pages=73, 76 – 77}}</ref> Той съществува и при издигането на графството в [[Савойско херцогство|херцогство]] до неговото изчезване през 1536 г.<ref name=":12" /> === Църковна организация === От гледна точка на църковната организация Реална Савоя отговаря на стария католически административен окръг: деканат на Сен Андре или на Савоя,<ref>Деканатът на Савоя (''décanat de Savoie'') или архиерейството на Савоя (''archiprêtré de Savoie''), бивш Деканат на Сент Андре (на Савоя) (''décanat de Saint-André (de Savoie)''), е стар [[католически]] административен окръг, обединяващ по-голямата част от енориите на старото Графство Савоя и съставляващ едно от четирите подразделения на епископството на [[Гренобъл]] (в днешна [[Франция]]), чиято дата на основаване е неизвестна. Седалището е било разположено в Сент Андре, местност в община [[Ле Марш]] (''les Marches''), което изчезва през [[13 век]] след свлачището на планината Грание. То става епископство на [[Шамбери]] през 1779 г.</ref> която обхваща различна географска реалия от политическата.<ref name="Actes732">{{Cite journal|last=Demotz|first=Bernard|date=|year=1973|title=La frontière au Moyen Âge d'après l'exemple du comté de Savoie (début XIIIe – début XVe siècles)|journal=Actes des congrès de la Société des historiens médiévistes de l'enseignement supérieur public|language=|volume=4|issue=4|page=95 – 116|pages=|via=}}</ref> Това е един от четирите района на епархията в [[Гренобъл]],<ref name="Garlatti p.23">{{Cite book|last=|first=|title=Histoire des Marches : à l'ombre du Granier, chronique d'un village de Savoie|url=https://books.google.fr/books?id=yof0hNWpgrQC&pg=PA23|series=Les Savoisiennes|year=2006|month=|publisher=La Fontaine de Siloé|location=Montmélian|lang=fr|isbn=978-2-84206-343-6|page=23|pages=157}}.</ref> съставен от 66 [[Енория|енории]], разположени според Църковния регистър на църквата на Гренобъл, създадена през 1497 г., основно в [[Савоя]] и отчасти в Дофинè (в Долина Гресиводан<ref group="N">Гресиводан (''Grésivaudan'') е една от долините на Изер във [[Франция|френските]] [[Алпи]], съответстваща на частта южно от аплийската дъга. В тесен смисъл тя се простира от град [[Поншара]] (''Pontcharra'') на север до град [[Гренобъл]] на юг.</ref>). Епископството, след това архиепископството на [[Тарантез]], е църковна провинция, към която принадлежат епископствата на [[Сион (град)|Сион]] и на [[Аоста]]. Северната част на графството е част от епархията на [[Беле]]. === Графска титла === Въпреки че Хумбертиновите графове (от 11 и 12 век) се свързват с произхода на [[Савойска династия|Савойската династия]], титлата „Граф на Савоя“ се споменава едва през [[1143]] г. До 12 век Хумбертиновите графове носят титлата „[[Графство Мориен|Граф на Мориен]]“.<ref>{{Цитат книга|last=Vernier|first=Jules-Joseph|title=Étude historique et géographique sur la Savoie|year=1993 (réimpr. 1993) (1re éd. 1896)|month=|publisher=Le Livre d'Histoire – Res Universis|location=Paris|lang=fr|isbn=|pages=29}}</ref> От 12 век в Дом Савоя титлата „Граф на Савоя“ се предава по наследство от мъж на мъж и по ред на първородство, като така се спазва [[Салически закон#Престолонаследяване|салическият закон]], изключващ жените. Ролята на жените и на извънбрачните деца се взима предвид много рано при уреждането на графското наследство: обикновено те получават земя като [[апанаж]] или като [[феод]].<ref name="Demotz157">{{Харвардска система за цитиране|Bernard Demotz, Comté de Savoie, 2000|p=157 и сл., Partie 2, Chap. 1 « La solidité de la maison princière »}}.</ref> През 11 век Хумбертиновите графове изглежда имат права над Савойското графство (на [[Латински език|лат.]] ''comes Savogensium/Savogensis)'' и започват да носят титлата „Граф“ от средата на 12 век.<ref>{{Цитат книга|last=Sorrel (sous la direction de)|first=Christian|title=Haute-Savoie en images : 1000 ans d'histoire, 1000 images|url=https://books.google.fr/books?id=T2FnC3WZBBMC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false|accessdate=21.6.2020|year=2006|month=|publisher=La Fontaine de Siloé|location=Les Marches|lang=fr|isbn=|pages=138 – 139}}</ref> Тя се появява за първи път през [[1143]] г., като заменя или допълва тази на „Граф на Мориен“,<ref>{{Cite book|last=Gavard|first=Guy|title=Histoire d'Annemasse et des communes voisines : les relations avec Genève de l'époque romaine à l'an 2000|series=Les Savoisiennes|year=2006|month=|publisher=La Fontaine de Siloé|location=Montmélian|lang=fr|isbn=978-2-84206-342-9|pages=241}}.</ref><ref name="Saints">{{Cite book|title=Saints et saintes de Savoie|url=https://books.google.com/books?id=H0nJjCgPKeYC&printsec=frontcover|year=1999|publisher=La Fontaine de Siloé|lang=fr|isbn=978-2-84206-465-5|page=39|pages=191}}.</ref> едновременно с използването на кръста върху знамето. Последното изглежда пресъздава кръста, носен от покровителя на графството [[Маврикий (светец)|Св. Маврикий]].<ref>{{Cite book|last=Denoël|first=Charlotte|title=Saint André : culte et iconographie en France, Ve-XVe siècles|url=https://books.google.com/books?id=RFPgjVg9Z4wC&printsec=frontcover|year=2004|month=|publisher=Librairie Droz|location=|lang=fr|isbn=978-2-900791-73-8|page=84|pages=302}}.</ref> == Графове на Савоя == * [[Хумберт I (Савоя)|Хумберт I]]: 1003 – 1047/48 * [[Амадей I (Савоя)|Амадей I]], син: 1030/48 – 1051/56 * [[Ото I (Савоя)|Ото I]], брат: 1051/56 – 1060 * [[Петер I (Савоя)|Петер I]], син: 1060 – 78 * [[Амадей II (Савоя)|Амадей II]], брат: 1078 – 80 * [[Хумберт II (Савоя)|Хумберт II]], брат: 1082/91 – 1103 * [[Амадей III (Савоя)|Амадей III]], син: 1103 – 48 * [[Хумберт III (Савоя)|Хумберт III]], син: 1148 – 89 * [[Томас I (Савоя)|Томас I]], син: 1189 – 1233 * [[Амадей IV (Савоя)|Амадей IV]], син: 1233 – 53 * [[Бонифаций Савойски|Бонифаций]], син: 1253 – 63 * [[Петер II (Савоя)|Петер II]], чичо: 1263 – 68 * [[Филип I (Савоя)|Филип I]], брат: 1268 – 85 * [[Амадей V (Савоя)|Амадей V]], племенник: 1285 – 1323 * [[Едуард (Савоя)|Едуард]], син: 1323 – 29 * [[Аймон (Савоя)|Аймон]], брат: 1329 – 43 * [[Амедей VI Савойски|Амадей VI]], „Зеленият граф“, син: 1343 – 83 * [[Амадей VII (Савоя)|Амадей VII]] „Червеният граф“, син: 1383 – 91 * [[Амадей VIII (Савоя)|Амадей VIII]], син: 1391 – 1416 == Генеалогична таблица == {{familytree/start|style=font-size:100%;line-height:110%;}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | |UMB| | | | | | | | UMB=[[Файл:Umberto Biancamano di Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Хумберт I (Савоя)|Хумберт I]]'''<br />[[980]] – [[1048]]<br />1-ви граф на Савоя<br />[[1003]] – [[1047]]<ref>''Начало на графския клон на Савоя''</ref></div>]]|boxstyle_UMB=background:#;|border_UMB=0}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | |,|-|-|-|^|-|-|-|.| | }} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | |AME| | | | | |ODD| | | | AME=[[Файл:Amedeo I di Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Амадей I (Савоя)|Амадей I]]'''<br />[[1016]] – [[1051]]<br />2-ри граф на Савоя<br />[[1047]] – [[1051]]</div>]]|boxstyle_AME=background:#;|border_AME=0|ODD=[[Файл:Oddone di Savoia (XI century).jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Ото I (Савоя)|Ото I]]'''<br />[[1023]] – [[1057]]<br />3-ти граф на Савоя<br />[[1051]] – [[1057]]</div>]]|boxstyle_ODD=background:#;|border_ODD=0}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | | |,|-|-|-|^|-|-|-|.| | | }} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | |AME| | | | | |PIE| | | | | | AME=[[Файл:Amedeo II di Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Амадей II (Савоя)|Амадей II]]'''<br />[[1046]] – [[1080]]<br />5-и граф на Савоя<br />[[1078]] – [[1080]]</div>]]|boxstyle_AME=background:#;|border_AME=0|PIE=[[Файл:Pietro I di Savoia Denaro Segusino.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Петер I (Савоя)|Петер I]]'''<br />[[1048]] – [[1078]]<br />4-ти граф на Савоя<br />[[1057]] – [[1078]]</div>]]|boxstyle_PIE=background:#;|border_PIE=0}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | | }} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | |UMB| | | | | | | | UMB=[[Файл:Umberto II conte di Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Хумберт II (Савоя)|Хумберт II]]'''<br />[[1065]] – [[1103]]<br />6-и граф на Савоя<br />[[1080]] – [[1103]]</div>]]|boxstyle_UMB=background:#;|border_UMB=0}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | }} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | |AME| | | | | | | | AME=[[Файл:Amedeo III di Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Амадей III Савойски|Амадей III]]'''<br />[[1087]] – [[1148]]<br />7-и граф на Савоя<br />[[1103]] – [[1148]]</div>]]|boxstyle_AME=background:#;|border_AME=0}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | | }} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | |UMB| | | | | | | UMB=[[Файл:Umberto III di Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Хумберт III Савойски|Хумберт III]]'''<br />[[1136]] – [[1189]]<br />8-и граф на Савоя<br />[[1148]] – [[1189]]</div>]]|boxstyle_UMB=background:#;|border_UMB=0}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | }} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | |TOM| | | | | | | TOM=[[Файл:Tommaso I di Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Томас I Савойски|Томас I]]'''<br />[[1177]] – [[1233]]<br />9-и граф на Савоя<br />[[1189]] – [[1233]]</div>]]|boxstyle_TOM=background:#;|border_TOM=0}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | |,|-|-|-|v|-|^|-|v|-|-|-|.| | | }} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | |AME| |TOM| |PIE| |FIL| | | | | | | AME=[[Файл:Amedeo_IV_di_Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Амадей IV Савойски|Амадей IV]]'''<br />[[1197]] – [[1253]]<br />10-и граф на Савоя<br />[[1233]] – [[1253]]</div>]]|boxstyle_AME=background:#;|border_AME=0|TOM=[[Файл:Tomas piedmont.jpg|мини|70px|център|<div style="text-align: center">'''[[Томас II Савойски|Томас II]]'''<br />[[1199]] – [[1259]]<br />11-и граф на Савоя<ref>Регент на племенника си [[Бонифаций Савойски|Бонифаций]] до [[1259]]</ref><br />[[1253]] – [[1259]]</div>]]|boxstyle_TOM=background:#;|border_TOM=0|PIE=[[Файл:Pietro_II_Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Петер II Савойски|Петер II]]'''<br />[[1203]] – [[1268]]<br />13-и граф на Савоя<br />[[1263]] – [[1268]]</div>]]|boxstyle_PIE=background:#;|border_PIE=0|FIL=[[Файл:Filippo I di Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Филип I (Савоя)|Филип I]]'''<br />[[1207]] – [[1285]]<br />14-и граф на Савоя<br />[[1268]] – [[1285]]<ref>Край на графския клон</ref></div>]]|boxstyle_FIL=background:#;|border_FIL=0}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | |!| | | |!| | | | | | | | | | | | | | | }} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | |BON| |AME| | | | | | | | | | | | BON=[[Файл:Bonifacio di Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Бонифаций Савойски|Бонифаций]]'''<br />[[1245]] – [[1263]]<br />12-и граф на Савоя<ref>Регентство на майката и чичото [[Томас II Савойски|Томас II]] до [[1259]] г.</ref><br />[[1253]] – [[1263]]</div>]]|boxstyle_BON=background:#;|border_BON=0|AME=[[Файл:Amedeo V di Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Амадей V (Савоя)|Амадей V]]'''<br />[[1249]] – [[1323]]<br />15-и граф на Савоя<br />[[1285]] – [[1323]]<ref>Начало на херцогския клон</ref></div>]]|boxstyle_AME=background:#;|border_AME=0}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | |,|-|^|-|.| | | | | | | | | | | | | }} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | |EDO| |AIM| | | | | | | | | | | | EDO=[[Файл:Edoardo_di_Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Едуард (Савоя)|Едуард]]'''<br />[[1284]] – [[1329]]<br />16-и граф на Савоя<br />[[1323]] – [[1329]]</div>]]|boxstyle_EDO=background:#;|border_EDO=0|AIM=[[Файл:Aimone_di_Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Аймон (Савоя)|Аймон]]'''<br />[[1291]] – [[1343]]<br />17-и граф на Савоя<br />[[1329]] – [[1343]]</div>]]|boxstyle_AIM=background:#;|border_AIM=0}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | | | | | | | | }} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | |AME| | | | | | | | | | | | | | | | AME=[[Файл:Amedeo_VI_di_Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Амедей VI Савойски|Амадей VI]]'''<br />[[1334]] – [[1383]]<br />18-и граф на Савоя<br />[[1343]] – [[1383]]</div>]]|boxstyle_AME=background:#;|border_AME=0}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | }} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | |AME| | | | | | | | AME=[[Файл:Amedeo_VII_di_Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Амадей VII (Савоя)|Амадей VII]]'''<br />[[1360]] – [[1391]]<br />19-и граф на Савоя<br />[[1383]] – [[1391]]</div>]]|boxstyle_AME=background:#;|border_AME=0}} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | }} {{familytree |border=1|boxstyle=background:#;| | | | | | | | | | | | | |AME| | | | | | | | AME=[[Файл:Amedeo_VIII_di_Savoia.jpg|мини|upright=0.5|център|<div style="text-align: center">'''[[Амадей VIII (Савоя)|Амадей VIII]]'''<br />[[1383]] – [[1451]]<br />20-и граф на Савоя<br />[[1391]] – [[1416]]<ref>От 1416 г. Амадей VIII става 1-ви херцог на Савоя</ref></div>]]|boxstyle_AME=background:#;|border_AME=0}} {{familytree/end}} == Вижте също == * [[Савойска династия]] * [[Савойско херцогство]] * [[История на Пиемонт]] * [[Савойски държави]] == Източници == * {{Икона|fr}} „La géographie administrative médiévale. L’exemple du comté de Savoie; Début XIIIe – début XVe siècle“, ''Le Moyen Âge'', 74, 1972, p. 261 – 300. * {{Икона|fr}} „La politique internationale du Comté de Savoie durant deux siècles environ (XIIIe-XVe siècle)“, ''Cahiers d’Histoire'', 19, 1974, p. 29 – 64. * {{Икона|fr}} ''Le comté de Savoie du XIe au XVe siècle. Pouvoir, château et État au Moyen Âge'', Genève, 2000 * Dossier sur le site des Archives départementales de la Savoie et de la Haute-Savoie - Sabaudia.org ** {{Икона|fr}} André Palluel-Guillard – ''[http://www.sabaudia.org/3180-la-maison-de-savoie.htm La Maison de Savoie]'' ** {{Икона|fr}} Guido Castelnuovo – [http://www.sabaudia.org/3157-la-savoie-au-moyen-age-1032-1536.htm ''La Savoie au Moyen-Age, 1032 – 1536''] ** {{Икона|fr}} Frédéric Meyer – [http://www.sabaudia.org/3158-la-savoie-moderne.htm ''La Savoie moderne''] ** {{Икона|fr}} Nicolas Carrier – ''[http://www.sabaudia.org/3194-a-travers-les-archives-medievales-de-la-principaute-savoyarde.htm A travers les archives médiévales de la principauté savoyarde]'' * {{Икона|fr}} Collectif –''[https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/006641/2015-01-15/ Savoie]'', version du 15 janvier 2015 в Dictionnaire historique de la Suisse en ligne. == Библиографски бележки == <references /> == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Външни препратки == * {{Икона|fr}} [http://www.sabaudia.org/v2/dossiers/maisondesavoie/public1.php Histoire de la Maison de Savoie] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070312062028/http://www.sabaudia.org/v2/dossiers/maisondesavoie/public1.php |date=2007-03-12 }} * {{Икона|fr}} [http://www.disavoia.it Site officiel de la Maison de Savoie] * {{Икона|fr}} Adolphe Gros, ''[https://books.google.it/books?id=JV-hg4Ul-iEC&pg=PA120&lpg=PA120&dq=chavord+commune&source=bl&ots=5HwU0qokw_&sig=ACfU3U2Hx_6OQiDz3eTIQry_IFguNgDuig&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwjEvZTUmovqAhXSpIsKHVXPAgYQ6AEwAHoECAoQAQ#v=onepage&q=chavord%20commune&f=false Dictionaire etymologique des noms de lieu de la Savoie]'', La Fontaine de Siloé 2004 {{Превод от 2|it|Contea di Savoia|fr|Comté de Savoie|111979228|167136971}} {{Портал|Италия|Франция|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Исторически области в Европа]] [[Категория:Графове на Савоя]] [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Савоя|графство Савоя]] [[Категория:Свещена Римска империя]] [[Категория:История на Италия]] tlr1p8yz5lqg8phowca344ekfnn15q1 0 397346 12214958 12185068 2024-04-26T09:22:29Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{ Космонавт |име = Дуейн Грейвълин |име-оригинал = Duane Edgar Graveline |картинка = Graveline-de.jpg |ширина = 230px |заглавие = |тип = американски астронавт |националност = {{USA}} |статус = пенсиониран |място на раждане = [[Нюпорт (Върмонт)|Нюпорт]], [[САЩ]] |място на смъртта = Мерит Айлънд, [[Флорида]], САЩ |професия = [[лекар]] |сегашна професия = |предишна_професия = |звание = [[полковник]] от [[USAF]] |време = няма |селекция = [[Списък на астронавти по селекция|NASA-4 (1965)]] |мисии = няма |емблема = няма |дата на пенсиониране = [[18 август]] [[1965]] }} '''Дуейн Едгар Грейвълин''' ({{lang|en|Duane Edgar Graveline}}) e [[американски]] [[лекар]] и [[астронавт]] от [[НАСА]]. == Биография == === Произход и образование === Роден е на [[2 март]] [[1931]] г. в [[Нюпорт (Върмонт)|Нюпорт]], [[Върмонт]], САЩ. Завършва колежа в родния си град през 1948 г. През 1951 придобива [[бакалавърска степен]] по [[здравеопазване]], а през юни 1955 г. завършва [[медицина]] в Университета на Върмонт. През 1958 г. получава специалност по [[обществено здраве]] в [[Университет „Джонс Хопкинс“|Университета „Джонс Хопкинс“]], [[Балтимор]], [[Мериленд]]. === Военна кариера === Постъпва на активна военна служба през 1960 г. Специализира [[авиационна медицина]] в школата на [[USAF]] в авиобазата Брукс, [[Сан Антонио]], [[Тексас]]. През 1962 г. е командирован в НАСА като контрольор на мисии по програмите [[Мъркюри (програма)|„Мъркюри“]] и [[Джемини (космическа програма)|„Джемини“]]. === Служба в НАСА === Дуейн Грейвълин е избран от НАСА на 28 юни 1965 г., Астронавтска група №4. Напуска НАСА на 18 август 1965 г., преди да започне курс на обучение. Причината е желанието му да започне частна лекарска практика в [[Бърлингтън (Върмонт)|Бърлингтън]], Върмонт. == Източници == <references /> * Sytrinol: A natural way to decrease cholesterol Toronto Sun, Canada. Published 19 март 2011. == Външни препратки == * [http://www.spacedoc.net Duane Graveline's web site] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110603223306/http://www.spacedoc.net/ |date=2011-06-03 }} * [http://www.jsc.nasa.gov/Bios/htmlbios/graveline-de.html NASA biographical data on Graveline] * [http://www.spacefacts.de/bios/astronauts/english/graveline_duane.htm Spacefacts biography of Duane Graveline] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Грейвълин, Дуейн}} [[Категория:Астронавти на САЩ]] [[Категория:Американски лекари]] [[Категория:Родени във Върмонт]] [[Категория:Починали във Флорида]] q60wv8rdwfxnb3autjnn0arufup8g97 0 397926 12214024 11952298 2024-04-25T12:50:27Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{минерал}} [[Файл:Quartz, Tibet.jpg|мини|Планински кристал от [[Тибет]]]] [[Файл:USDA Mineral Quartz Crystal 93c3951.jpg|мини|Планински кристал, САЩ]] '''Планинският кристал''' ({{Lang|el|κρύσταλλος}}, означаващо „лед“) е безцветна и прозрачна разновидност на [[минерал]]а [[кварц]] – [[силикат]], представляващ една от кристалните модификации на чист [[Силициев диоксид|SiO₂]].<ref>{{cite book |chapter= Кварц Quartz |author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=297 |year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> [[Твърдост]]а на планинския кристал по [[скала на Моос|скалата на Моос]] е 7<ref>{{Citation |title=архивно копие |url=http://www.vantony.com/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/6/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB.htm |accessdate=2012-05-27 |archivedate=2011-12-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111224055712/http://www.vantony.com/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/6/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB.htm }}</ref>, а плътността му – 2,65 g/cm³. Кристалите му са с тригонална [[сингония]] и имат вид на шестоъгълна [[призма]]. == Приложение == Чисти, бездефектни планински кристали се срещат рядко и се ценят високо. Практическо приложение намират тези с големина от 3 до 5 сантиметра. Големи находища има в [[Урал (планина)|Урал]], а също така в [[Бразилия]], [[Канада]], [[САЩ]], [[Япония]], [[Австралия]] и [[Алпи]]те. Използват се в [[радиотехника]]та и [[оптика]]та за изработка на призми, лещи и други. Планинският кристал се счита за [[полускъпоценен камък]] и се използва за направата на ювелирни изделия. == История == Той е известен още от дълбока древност. Предмети, изработени от планински кристал са намерени в [[Мексико]], [[Гърция]], [[Китай]], [[Япония]] и на други места по света. Келтските [[друид]]и използват планинските кристали в своите магически практики още 2000 години пр.н.е. и по всяка вероятност, практиката за гадаене с кристални сфери датира още оттогава. Днес най-голямата сфера от планински кристал без никакви вътрешни дефекти или несъвършенства се намира в Националния музей по естествена история във [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], [[САЩ]]. Тя е с диаметър 32,7 cm, тежи 48,5 kg и е изработена през 1924 – 1925 г. в Китай. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Кварц]] == Външни препратки == * [http://quartzpage.de/ The Quartz Page] {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Кварц]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] 3b74gb9ox46rb5y4qp8mmc447s73qc9 12214029 12214024 2024-04-25T12:52:19Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{минерал}} [[Файл:Quartz, Tibet.jpg|мини|Планински кристал от [[Тибет]]]] [[Файл:USDA Mineral Quartz Crystal 93c3951.jpg|мини|Планински кристал, САЩ]] '''Планинският кристал''' ({{Lang|el|κρύσταλλος}}, означаващо „лед“) е безцветна и прозрачна разновидност на [[минерал]]а [[кварц]] – [[силикат]], представляващ една от кристалните модификации на чист [[Силициев диоксид|SiO₂]].<ref>{{cite book |chapter= Кварц Quartz |author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=297 |year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/кристал/ | title = кристал | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref> [[Твърдост]]а на планинския кристал по [[скала на Моос|скалата на Моос]] е 7<ref>{{Citation |title=архивно копие |url=http://www.vantony.com/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/6/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB.htm |accessdate=2012-05-27 |archivedate=2011-12-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111224055712/http://www.vantony.com/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/6/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB.htm }}</ref>, а плътността му – 2,65 g/cm³. Кристалите му са с тригонална [[сингония]] и имат вид на шестоъгълна [[призма]]. == Приложение == Чисти, бездефектни планински кристали се срещат рядко и се ценят високо. Практическо приложение намират тези с големина от 3 до 5 сантиметра. Големи находища има в [[Урал (планина)|Урал]], а също така в [[Бразилия]], [[Канада]], [[САЩ]], [[Япония]], [[Австралия]] и [[Алпи]]те. Използват се в [[радиотехника]]та и [[оптика]]та за изработка на призми, лещи и други. Планинският кристал се счита за [[полускъпоценен камък]] и се използва за направата на ювелирни изделия. == История == Той е известен още от дълбока древност. Предмети, изработени от планински кристал са намерени в [[Мексико]], [[Гърция]], [[Китай]], [[Япония]] и на други места по света. Келтските [[друид]]и използват планинските кристали в своите магически практики още 2000 години пр.н.е. и по всяка вероятност, практиката за гадаене с кристални сфери датира още оттогава. Днес най-голямата сфера от планински кристал без никакви вътрешни дефекти или несъвършенства се намира в Националния музей по естествена история във [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], [[САЩ]]. Тя е с диаметър 32,7 cm, тежи 48,5 kg и е изработена през 1924 – 1925 г. в Китай. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Кварц]] == Външни препратки == * [http://quartzpage.de/ The Quartz Page] {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Кварц]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] af085glk2gud73b40i9ti9noq7fhzhu 0 401327 12214057 12158599 2024-04-25T13:18:43Z Vammpi 19921 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Гордана Силяновска | категория = политик | описание = северномакедонска юристка и политик | роден-място = [[Охрид]], [[Федеративна народна република Югославия]] | още = {{Депутат-РМ|10=1}} }} '''Гордана Силяновска-Давкова''' ({{lang|mk|Гордана Давкова-Силjановска}}) е северномакедонска юристка и политик. == Биография == Родена е на 11 май 1953 година в град [[Охрид]], тогава във [[Федеративна народна република Югославия]], днес в [[Северна Македония]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sobranie.mk//vmro-dpmne-2020-2024-ns_article-gordana-siljanovska-davkova-2020.nspx | заглавие = Гордана Силjановска-Давкова | достъп_дата = 6 март 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Собрание на Република Северна Македонија | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 1973 година завършва средното си образование в [[Скопие]]. През 1978 година завършва [[Юридически факултет (Скопски университет)|Юридическия факултет]] на [[Скопски университет|Скопския университет]]. Защитава докторска степен по право в университета на [[Любляна]] през 1993 година. От 1990 до 1992 година е членка на конституционната комисия при [[Събрание на Северна Македония|Събранието на Северна Македония]]. От 1992 до 1994 е министър без ресор в [[Правителство на Република Македония (2)|първото правителство]] на [[Бранко Цървенковски]].<ref>{{МКЕ|1358}}</ref> От 1995 година е асистентка в Скопския университет. От 2000 година е доцентка, а от 2004 година – професорка по конституционно право и политически системи. Членка е на [[Венецианска комисия|Венецианската комисия]] от 2008 до 2016 година.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://pf.ukim.edu.mk/wp-content/uploads/2018/02/C.V.-GORDANA-SILJANOVSKA-DAVKOVA-2c-2016.pdf |заглавие=Автобиография на сайта на Скопския университет |достъп_дата=2019-02-17 |архив_дата=2019-02-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190217201107/http://pf.ukim.edu.mk/wp-content/uploads/2018/02/C.V.-GORDANA-SILJANOVSKA-DAVKOVA-2c-2016.pdf }}</ref> През 2017 - 2018 година като общественичка се обявява срещу закона за разширяване употребата на албанския език, срещу [[Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония|Договора за приятелство с България]] и [[Преспанското споразумение]]. На 16 февруари 2019 година е избрана от [[ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство]] за неин кандидат за [[президент на Северна Македония]].<ref>[https://faktor.mk/natpartiski-kandidat-ili-repriza-na-ivanov-dosie-gordana-siljanovska-davkov Натпартиски кандидат или реприза на Иванов: Досие Гордана Силјановска Давкова, Фактор, 19.02.2019]</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Силяновска, Гордана}} [[Категория:Министри без ресор на Северна Македония]] [[Категория:Родени в Охрид]] [[Категория:Възпитаници на Скопския университет]] [[Категория:Преподаватели в Скопския университет]] [[Категория:Северномакедонски юристи]] [[Категория:Кандидати за президент на Северна Македония]] c09c4irzb9o098ikigm0seeesfx516o 0 402542 12214453 12035413 2024-04-25T20:59:16Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|Белгия}} Кевин Де Бройне | снимка = Kevin De Bruyne 201807092.jpg | описание = | прякор = | цяло име = | град на раждане = Дронген | държава на раждане = {{флагче|Белгия}} [[Белгия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 181 см | пост = [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|атакуващ полузащитник]]<br>[[Нападател (футбол)#Крило|крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] | номер на фланелката = 17 | договор до =30 юни 2025 г. | юношески години = 1997 – 1999<br>1999 – 2005<br>2005 – 2008 | юношески отбори = {{Флагче|Белгия}} Дронген<br>{{Флагче|Белгия}} [[КАА Гент|Гент]]<br>{{Флагче|Белгия}} [[КРК Генк|Генк]] | години = 2008 – 2012<br>2012 – 2014<br>2012 – 2013<br>2014 – 2015<br>2015 – | отбори = {{Флагче|Белгия}} [[КРК Генк|Генк]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] *<br>{{Флагче|Германия}} [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] | мачове = 97<br>3<br>33<br>52<br>252 | голове = (14)<br>(0)<br>(10)<br>(13)<br>(68) | национален отбор години = 2008 – 2009<br>2009<br>2011<br>2010 – | национален отбор = {{Флагче|Белгия}} {{имеНОФ18|Белгия}}<br>{{Флагче|Белгия}} {{имеНОФ19|Белгия}}<br>{{Флагче|Белгия}} {{имеНОФ21|Белгия}}<br>{{Флагче|Белгия}} {{имеНОФ|Белгия}} | национален отбор мачове = 7<br>10<br>2<br>99 | национален отбор голове = (1)<br>(1)<br>(0)<br>(26) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 12 август 2023 г | посл_нац_отбор = 28 март 2023 г | наем = да }} '''Кѐвин Де Бро̀йне''' ({{lang|nl|Kevin De Bruyne}}, {{IPA-nl|də ˈbrœynə}}) е [[Белгия|белгийски]] футболист. Играе за [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] и е капитан на [[Национален отбор по футбол на Белгия|националния отбор по футбол на Белгия]]. == Биография == Роден е на [[28 юни]] [[1991]] г. в Дронген, община [[Гент]], [[Източна Фландрия]], [[Фламандски регион]], [[Белгия]]. Де Бройне започва кариерата си в Генк, където е основен играч при спечелване на първото място в Белгийската про лига 2010/11. През 2012 се присъединява към Челси, където рядко влиза на терена и затова е даден под наем на Вердер Бремен. През 2014 попада в отбора на Волфсбург за 18 милиона паунда и през 2015 печели наградата Футболист на годината в Германия. По-късно същата година е закупен от Манчестър Сити за рекордните 55 милиона паунда. Прави дебюта за националния отбор през 2010. Част е от състава на Белгия, достигнал до четвъртфиналите на Световното първенство по футбол 2014. == Отличия == === Клубни === '''КРК Генк''' * [[Белгийска Про Лига]]: 2010/11 * Купа на Белгия: 2008/09 * Суперкупа на Белгия: 2011 '''Волфсбург''' * [[Купа на Германия]]: 2014/15 * [[Суперкупа на Германия]]: 2015 == Външни препратки == * [http://www.sporza.be/cm/sporza/voetbal/2.4981?pid=751728&cid=48 Профил в Sporza] * [http://www.nieuwsblad.be/sportwereld/Uitslagen/Sporter/Index.aspx?competitie=VB0809-86-7491&speler=VB0809-86-7491-BEL19910816 Профил в Nieuwsblad] * [http://www.national-football-teams.com/v2/player.php?id=42089 Профил в National Football Teams] * [http://soccernet.espn.go.com/player/_/id/134947/kevin--de-bruyne-?cc=5739 Профил в ESPN]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.belgianfootball.be/en/all-red-devils Статистики в сайта на Белгийската футболна асоциация] {{Настоящ състав на ФК Манчестър Сити}} {{Белгия - Световно първенство 2014}} {{Белгия - Евро 2016}} {{Белгия - Световно първенство 2018}} {{Белгия - Евро 2020}} {{СОРТКАТ:Де Бройне, Кевин}} {{мъниче|футболист|Белгия}} [[Категория:Белгийски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Челси]] [[Категория:Футболисти на Вердер Бремен]] [[Категория:Футболисти на ФФЛ Волфсбург]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] [[Категория:Хора от Гент]] nmhsf3f52llqo96lbxdhlmovnqafds6 14 404965 12215063 9058413 2024-04-26T11:08:46Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Шотландци]]: „ “, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Личности по град във Великобритания|Шотландия]] [[Категория:Градове в Шотландия| ]] [[Категория:Шотландци| ]] 7vw2hre10tlx2a04q3y31v8f9eloyo0 0 407555 12214269 11713093 2024-04-25T16:52:20Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Че Суйонг''' ({{lang|ko|최수영}}; [[корейски език|Коригирана романизация на корейския език]]: Choi Soo-young) е южнокорейска [[певица]], [[актриса]], [[танцьор]] и [[текстописец]]. Кариерата на Суйонг започва през 2002 в [[Япония]], когато се присъединява към дуото Route θ, което се разпада година по-късно. След като се връща в Корея, подписва с Ес Ем и през 2007 дебютира като член на [[Гърлс Дженерейшън]], една от най-продаваните южнокорейски групи. Суйонг е текстописец на групата, а през 2016 пише „What Do I Do“, част от дебютния солов албум на [[Стефани Хуанг|Тифани]]. През 2012 играе първата си главна роля в сериала „Третата болница“, а през следващите години продължава кариета си на актриса с драмите „Агенция за срещи Сирано“, „Пролетта в моя живот“ и „Екип за събиране на 38-ия доход“. == Биография == === 1990 – 2007: Ранен живот и начало на кариерата === Че Суйонг е родена в град Куанджу, провинция [[Кьонги-до]] на [[10 февруари]], [[1990]]. Нейна по-голяма сестра е Че Су-джин, театрална актриса.<ref name="star.mt.co.kr">[http://star.mt.co.kr/foreign/starViewEng.html?no=2012092015441896273 „SNSD’s Sooyoung and her sister love the same man on a TV series“. StarNews]</ref> Суйонг е първоначално открита от Ес Ем, когато се явява на кастинг.<ref name="news.nate">[http://news.nate.com/view/20140828n06267 수영 ''4일간 SM직원 4명에게 길거리캐스팅 됐다''. Nate]</ref> През 2002 печели състезание между Корея и Япония за набиране на идоли и дебютира в дуото Route θ.<ref name="botadded">[http://entertain.naver.com/read?oid=081&aid=0002130347 소녀시대 수영, VJ시절-일본유닛 ‘과거사진’ 눈길. Nver]</ref> Групата се разпада през 2003 след като издава три сингъл албума.<ref name="randc">[https://web.archive.org/web/20041204234318/http://www.randc.jp/route0/discography.html Route0 Discography]</ref> Суйонг се връща в Ес Ем и през 2007 дебютира като член на [[Гърлс Дженерейшън]]. Групата добива популярност с издаването на сингъла „[[Gee]]“ през 2009.<ref name="koreatimes">[http://www.koreatimes.co.kr/www/news/art/2011/11/135_97862.html „Girls’ Generation featured on Yale School of Art website“ by Kim Do-yeun. Koreatimes]</ref> В интерю, споделя, че преди да дебютира като певица се е явявала на повече от 70 прослушвания за актриса. <ref name="mwave.interest.me">{{Citation |title=Interview SNSD′s Sooyoung Wants to Live Her Life in Comfort. Mwave |url=http://mwave.interest.me/en/kpop-news/article/16041/interview-snsds-sooyoung-wants-to-live-her-life-in-comfort |accessdate=2017-04-11 |archivedate=2017-05-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170503135700/http://mwave.interest.me/en/kpop-news/article/16041/interview-snsds-sooyoung-wants-to-live-her-life-in-comfort }}</ref> === 2008– актьорска кариера и текстописане === Актьорската кариера на Суйонг започва през 2008 с поддържащи роли в ситкома „Неудържимия брак“ и филма „Здравей, ученичке“ и продължава в сериалите „Oh! My Lady“, „Райско ранчо“ и „Честта на кавалера“.<ref name="star.mt.co.kr1">[http://star.mt.co.kr/view/stview.php?no=2007110310002347244&type=1&outlink=1 „소녀시대 수영ㆍ유리, 3년전부터 연기준비“. StarNews]</ref><ref name="donga">[http://news.donga.com/3/all/20081128/8664143/1 „소녀시대 수영, ‘순정만화’로 스크린 신고식“. Dong-A]</ref><ref name="newsen">[http://www.newsen.com/news_view.php?uid=201004122245381001 „‘오마이 레이디’ 소녀시대 3인방 제시카 효연 수영 ‘깜짝 등장’“. Newsen]</ref><ref name="entertain.naver">[http://entertain.naver.com/read?oid=038&aid=0002265771 „수영 '신사의 품격' 카메오 출연, 장동건도 얼린 소녀시대“]</ref> По същото време записва няколко песни. Първата е „KKok“, дует с [[Куон Юри]] към саундтрака на сериала „Работеща майка“, а другата е „Feeling Only You“, която е колаборация с [[Стефани Хуанг|Тифани]] и дуото The Blue.<ref name="newsen1">[http://www.newsen.com/news_view.php?uid=200808080913591002 „소녀시대 유리-수영 ‘워킹맘’ OST 트로트 도전 화제“. Newsen]</ref><ref name="newsen2">[http://www.newsen.com/news_view.php?uid=200905121333041001 „더 블루, 티파니-수영과 함께 한 UCC 공개 ‘훈훈’“. Newsen]</ref> През 2011 пише текста на „How Great is Your Love“, част от третия студиен албум „The Boys“ на [[Гърлс Дженерейшън]], през 2013 „Baby Maybe“, част от „I Got A Boy“, през 2016 написва текстовете на „What Do I Do“, част от дебютния албум на Тифани „I Just Wanna Dance“ и „Sailing (0805)“, която е подарък за феновете по случай девет години от дебюта на SNSD.<ref name="koreajoongangdaily">[http://koreajoongangdaily.joins.com/news/article/article.aspx?aid=2942939 „With new album, Girls’ Generation grows up“. Korea joongang daily]</ref><ref name="billboard">[http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7461795/girls-generation-9th-anniversary-sailing?utm_source=twitter „Girls' Generation Celebrates 9th Anniversary With 'Sailing'“. Billboard]</ref> [[Файл:Choi Soo-young at a fansigning for Double M in September 2013 03.jpg|мини|Суйонг през 2013.]] През септември 2012, заема първата си главна роля в сериала „Третата болница“. Суйонг играе ролята на цигулар, който си пада по двамата главни герои. <ref name="koreajoongangdaily1">[http://koreajoongangdaily.joins.com/news/article/article.aspx?aid=2958661 „Sooyoung hopes to sing for her drama“.Korea JoongAng Daily]</ref>Тя е похвалена както от О Джи-хо и Ким Сънг-у, така и от публиката за високото ниво на актьорската си игра.<ref name="soompi">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.soompi.com/2012/10/11/girls-generations-sooyoung-receiving-recognition-for-her-great-acting/ |заглавие=„Girls’ Generation’s Sooyoung Receiving Recognition For Her Great Acting“ Soompi |достъп_дата=2017-04-11 |архив_дата=2015-09-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924125804/http://www.soompi.com/2012/10/11/girls-generations-sooyoung-receiving-recognition-for-her-great-acting/ }}</ref> През май следваща година играе в сериала „Агенция за срещи Сирано“, по филма от 2010 със същото заглавие. В сериала играе Гонг Мин-йонг, служител на агенцията, който помага на хората да намерият любовта си.<ref name="koreajoongangdaily3">[http://koreajoongangdaily.joins.com/news/article/article.aspx?aid=2972022 Cast gathers to hype ''Cyrano'' Korea JoongAng Daily]</ref> Пак Чу-йон от престижния вестник „Hankook Ilbo“ отбелязва в статия доброто представяне на героинята ѝ и че отсъства преиграване, което може да се види при много новобранци.<ref name="hankooki">[https://web.archive.org/web/20130809083122/http://reviewstar.hankooki.com/Article/ArticleView.php?WEB_GSNO=10113272 „‘시라노’, 홀로서기 수영, 연기 이 정도였나?“ Hankook Ilbo]</ref> През септември 2014, Суйонг играе И Бом в сериала „Пролетта в моя живот“. Героинята на сериала е неизлечимо болна, която претърпява трансплантация на сърце, след което среща съпруга на донора, вдовец с две деца.<ref name="kpopherald">[http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=20140717000931_2 „Girls' Generation's Sooyoung to be heroine of upcoming drama“ Kpopherald]</ref> Ролята в сериала е пробив за Суйонг, по време на драма наградите на MBC през 2014 е отличена в категорията „най-добра актриса в минисериал“, а през 2015 на Корейските драма награди печели статуетката за „най-добра актриса“.<ref name="soshified">[https://www.soshified.com/2015/10/sooyoung-wins-excellence-award-at-2015-korea-drama-awards Sooyoung Wins Excellence Award at ‘2015 Korea Drama Awards’.Soshified]</ref><ref name="soompi1">[https://www.soompi.com/2014/12/30/the-winners-of-the-2014-mbc-drama-awards/ „The Winners of the 2014 MBC Drama Awards“. Soompi]</ref> Също така записва песента „Wind Flower“, част от саундтрака на сериала. През 2015 играе главната женска роля в специалната драма „Perfect Sense“, която е посветена на обществено разбиране на идвалидите. Суйонг играе ролята на Аньон, учителка с увредено зрение.<ref name="koreatimes1">[http://koreatimes.co.kr/www/news/biz/2015/12/602_192454.html „Insurer helps teenager better understand the disabled“. Koreatimes]</ref> През юни 2016 играе в „Екип за събиране на 38-доход“, заедно с Ма Донг-сок и Со Ин-гук. Че играе ролята на Чон Сънг-хи – държавен служител, който работи в офиса за събиране на данъци.<ref name="koreatimes2">[http://www.koreatimes.co.kr/www/news/culture/2016/07/201_210063.html „Ten countries buy Korean drama '38 Revenue Collection Unit'“. Korea Times]</ref> През 2017 се очаква да излезе медицинския сериал „Polyclinic Doctor“, със Суйонг в главната роля.<ref name="dramabeans">[http://www.dramabeans.com/2016/09/sooyoung-to-don-a-white-coat-for-new-youth-medical-drama-polyclinic-doctor/ „Sooyoung to don a white coat for new youth medical drama Polyclinic Doctor“. Dramabeans]</ref> През март 2017 става водещ на деветия сезон на Saturday Night Live Korea.<ref name="kpopherald3">[http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=201703171519428159807_2 „‘SNL Korea’ to kick off ninth season with Sooyoung as host“]</ref> През април телевизиите MBC и JTBC потвърждават, че Суйонг ще играе главните роли в техни продукции, съответно „Man Who Sets the Table“ и „A Person You Could Know“.<ref name="soompi2">[https://www.soompi.com/2017/04/13/girls-generations-sooyoung-confirmed-star-new-mbc-drama/ „Girls’ Generation’s Sooyoung Confirmed To Star In New MBC Drama“. Soompi]</ref><ref name="soompi3">[https://www.soompi.com/2017/04/13/girls-generations-sooyoung-gets-lead-role-upcoming-jtbc-drama/ „Girls’ Generation’s Sooyoung Gets Lead Role In Upcoming JTBC Drama“. Soompi]</ref> == Личен живот == От 2015 година, Суйонг ежегодно организира благотворителен търг на име „Лъчезарният ефект“ („Beaming Effect“), с цел подпомаганането на намиране на лек за ретинитис пигментоза, заболяване от което страда баща ѝ.<ref name="kpopherald4">[http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=201603201439016703461_2 „SNSD Sooyoung holds charity auction“. Kpopherald]</ref><ref name="ibtimes">[http://www.ibtimes.sg/sooyoung-perform-charity-concert-seoul-friday-6306 „Sooyoung to perform at Charity Concert in Seoul on Friday“. Ibtimes]</ref> През 2009 завършва гимназията „Чонгшин“. Впоследствие записва филми в университета Чонган завършвайки през февруари 2016. На церемонията по връчване на дипломите, заедно с Юри, която също посещава университета са отличени с награда за цялостно творчество.<ref name="kpopstarz">[http://www.kpopstarz.com/articles/268724/20160212/sooyoung-yuri-park-shin-hye-graduate-university.htm „Girls' Generation Members Sooyoung And Yuri, Park Shin Hye Earn Bachelor's Degrees“. Kpopstarz]</ref><ref name="officiallykmusic">[http://officiallykmusic.com/sooyoung-yuri-shin-hye-graduated-college/ Sooyoung, Yuri And Shin Hye Graduated College. Kmusic] </ref> През 2014, Суйонг и актьорът Чонг Кьонг-хо потвърждават, че имат връзка от една година.<ref name="meradio">{{Citation |title=Girls’ Generation’s Sooyoung confirmed to be dating Jung Kyung Ho |url=http://www.meradio.sg/musicportal/musicNews/girls-generation-s-sooyoung-confirmed-to/941982.html |accessdate=2017-04-12 |archivedate=2017-04-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170412230107/http://www.meradio.sg/musicportal/musicNews/girls-generation-s-sooyoung-confirmed-to/941982.html }}</ref> == Дискография == {| class="wikitable" |+ '''Сингли''' ! Заглавие на песен || Година || Допълнителна информация |- | ''Start''||style="text-align:center;" rowspan="4"|2002||style="text-align:center;" rowspan="6"|Като част от Route θ |- |''Kimi Ni Ae Ta Kara'' (君に会えたから…) |- |''Waku Waku It's Love'' (ワクワク) |- |''Go Go Happy'' (明日はあしたの風が吹く) |- |''Painting''||style="text-align:center;" rowspan="2"|2003 |- | ''Onna No Ko Magic'' (女の子マジック) |- | ''I Am'' (корейска версия)||style="text-align:center;"|2005|| Към мангата „Inuyasha“ |- |''KKok'' (꼭)||style="text-align:center;"|2008|| Дует с [[Куон Юри]] към драмата „Работеща майка“ |- |''Feeling Only You (너만을 느끼며)''||style="text-align:center;"|2009|| Дует с [[Стефани Хуанг|Тифани]] и The Blue |- |''Wind Flower'' (바람꽃)||style="text-align:center;"|2014|| към драмата „Пролетта в моя живот“ |} == Филмография == === Филми === {| class="wikitable" style="font-size:90%;" |- style="text-align:center;" ! style="background:#B0C4DE;" | Година ! style="background:#B0C4DE;" | Заглавие ! style="background:#B0C4DE;" | Роля |- |2008 |„Здравей, ученичке“ („Hello, Schoolgirl“) |Чонг Да-чонг |- |2012 |„I AM“ (биографичен филм за Ес Ем Таун) |себе си |- |2015 |„SM Town the Stage“ (документален филм за Ес Ем Таун) |себе си |} === Сериали === {| class="wikitable" style="font-size:90%;" |- style="text-align:center;" ! style="background:#B0C4DE;" | Година ! style="background:#B0C4DE;" | Заглавие ! style="background:#B0C4DE;" | Роля |- | 2007 – 2008 |„Неудържимия брак“ („Unstoppable Marriage“) | Суйонг |- |2010 | Oh My Lady! | себе си (гост) |- |2011 | „Райско ранчо“ (Paradise Ranch) | госпожица Со (гост) |- | rowspan="2"|2012 |„Честта на кавалера“ (A Gentleman's Dignity) | себе си (гост) |- | „Третата болница“ („The Third Hospital“) | У Джин |- |2013 |„Агенция за срещи Сирано“ („Dating Agency: Cyrano“) | Гонг Мин-йонг |- |2014 |„Пролетта в моя живот“ („My Spring Days“) | И Бом-и |- | rowspan="2"|2016 | „Идеално чувство“ („Perfect Sense“) | Ън Со |- |„Екип за събиране на 38-ия доход“ (38 Revenue Collection Unit) | Чон Сънг-хи |- | rowspan="3"|2017 | „Polyclinic Doctor“ | |- |„A Person You Could Know“ | |- |„A Man Who Sets the Table“ | |} == Награди и номинации == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година !width="250"| Категория !width="325"| Награда !width="250"| Работа !width="65"| Резултат |- | rowspan="2"|2012 | Mnet 20's Choice Awards |„Най-добър стил“ | |style="background: #DCDCDC" align="center"|номинирана |- |KBS Music Awards |„Най-добър член на женска група“ | |style="background: #DCDCDC" align="center"|номинирана |- |rowspan="3"|2013 |6th Korea Drama Awards |„Най-добра нова актриса“ |„Агенция за срещи Сирано“ |style="background: #DCDCDC" align="center"|номинирана |- |6th Style Icon Awards |„Най-добър кей стил“ | |style="background: #7FFF00" align="center"|спечелена |- |SBS Entertainment Awards |„Новобранец в МС категория“ |„TV Entertainment Tonight“ |style="background: #7FFF00" align="center"|спечелена |- |rowspan="2"|2014 |rowspan="2"|MBC Drama Awards |„Най-добра актриса в минисерии“ |rowspan="3"|„Пролетта в моя живот“ |style="background: #7FFF00" align="center"|спечелена |- |„Най-добра двойка“ |style="background: #DCDCDC" align="center"|номинирана |- |2015 |8th Korea Drama Awards |„Най-добра актриса“ |style="background: #7FFF00" align="center"|спечелена |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Общомедия|Category:Choi Soo-young}} * {{instagram|hotsootuff}} * [http://sootuff.tumblr.com Суйонг] в Tumblr * [http://www.weibo.com/u/5038104889 Суйонг] в Weibo * {{imdb name|3210659}} * [http://www.hancinema.net/korean_Choi_Soo-young.php Суйонг] в HanCinema [[Категория:Членове на Гърлс Дженерейшън]] am20sk314umxdyr1jmmq5cx4m0vf55y 0 407580 12214385 11992092 2024-04-25T19:25:13Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{разграничение|линк=не|певицата [[Сани (певица)|Сани]]}} {{Личност|певец}} '''И Сун-кю''' или '''Сюзан Сункю И''' ({{lang|ko|이순규}}; [[корейски език|Коригирана романизация на корейския език]]: Lee Soon-kyu; {{lang|en|Susan Soonkyu Lee}}), по-добре позната със сценичното си име '''Съни''' е [[американска]] [[певица]], [[актриса]] и [[танцьорка]], активна в [[Южна Корея]], известна като един от водещите вокалисти на групата „[[Гърлс Дженерейшън]]“. Съни се изявява още като водещ на телевизионни и радиопредавания, като актриса в различни мюзикъли и като певица на саундтраци към [[Корейска драма|драми]]. == Биография == И Сун-кю е родена като Сюзан Сункю И на 15 май 1989 г. в [[Ориндж (град, Калифорния)|Ориндж]], [[Ориндж (окръг, Калифорния)|Ориндж Каунти]], [[Калифорния]], [[САЩ]].<ref name="familysearch.org">[https://familysearch.org/ark:/61903/1:1:VGDP-H4V "California Birth Index, 1905 – 1995", database, FamilySearch]</ref> Семейството на Съни се състои от родителите ѝ и двете ѝ по-големи сестри, които заедно с нея въпреки разликата в годината на раждане са родени в един ден. Баща ѝ И Су-йонг е по-голям брат на И Со-ман, основател на Ес Ем Ентъртеймънт.<ref name="www.bntnews.co.uk">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bntnews.co.uk/app/news.php?nid=14820 |заглавие=Past And Present: Small But Cutest Girl, Sunny |достъп_дата=2016-05-23 |архив_дата=2018-12-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181215222858/http://www.bntnews.co.uk/app/news.php?nid=14820 }}</ref> Когато е още новородена семейството ѝ се местят в [[Кувейт]], но след кратък престой се връщат в [[Южна Корея]], заради [[Война в Персийския залив (1990 – 1991)]]. Заради преживяната война, Съни пораства, страхувайки се от силни шумове.<ref name="allkpop">[http://www.allkpop.com/article/2011/08/snsds-sunny-explains-her-ordeal-with-pyrotechnics-explosion SNSD's Sunny explains her ordeal with pyrotechnics explosion]</ref> Докато е дете се влияе от баща си, който е бил в група като тийнейджър. През 1998 г. Съни се присъединява към Старлайт Ентъртеймънт и е трейни в продължение на 5 години. Тя е преместена в Старуорд Ентъртеймънт, където баща ѝ работи като мениджър и тя е трябвало да дебютира в дуо, наречено „Sugar“. Групата обаче така и не дебютира, тогава съветвана от Iconiq, Съни се явява на кастинг и се присъединява към сегашната си компания. Продължава няколко месеца тренирането си и дебютира в [[Гърлс Дженерейшън]] през август 2007.<ref name="newsen">[http://www.newsen.com/news_view.php?uid=200903150049281001 써니 „태어나자마자 걸프전 피난민 생활했다“ 깜짝 고백]</ref> == Кариера == === Солова === През август 2008 г. Съни реализира песен към саундтрака на драмата „Working Mom“ озаглавена „You Don't Know About Love“.<ref name="yesasia">[http://www.yesasia.com/us/working-mom-ost-sbs-tv-drama/1011774336-0-0-0-en/info.html Working Mom OST (SBS TV Drama)]</ref> През 2009 реализира две песни – „Finally Now“ за филма „Story of Wine“ и „It's Love“ за драмата „Heading to the Ground“, която записва с [[Ким Тейон]].<ref name="osen.mt.co.kr1">[http://osen.mt.co.kr/article/G0903050028 노민우, 소시 써니와 함께한 발라드 공개]</ref> През март 2010 г. записва още една песен към саундтрак на драмата „Oh! My Lady“ озаглавена „Your Doll“, която първа от всички ѝ солови песни се класира в националната класация на Корея Гаон под номер 88.<ref name="osen.mt.co.kr2">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://osen.mt.co.kr/article/G1003220039 |заглавие=소시 써니, '오 마이 레이디' OST 메인 타이틀 불러 |достъп_дата=2016-05-23 |архив_дата=2016-04-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160416162811/http://osen.mt.co.kr/article/G1003220039 }}</ref><ref name="gaonchart">[http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=ALL&targetTime=14&hitYear=2010&termGbn=week 2010년 14주차 Digital Chart]</ref> През 2012 г. също записва два дуета – „I Love You, I Love You“ заедно с Мирьо от групата Brown Eyed Girls и „It's Me“ заедно с Луна от f(x) към драмата „To The Beautiful You“. Песните дебютират под 56 и 25 в дигиталната класация на Гаон и под номер 51 и 16 на „Billboard's K-pop Hot 100 chart“. През юни 2013 г. Съни издава „The 2nd Drawer“, част от саундтрака на The Queen's Classroom.<ref name="web.archive.org">[https://web.archive.org/web/20160312164328/http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?serviceGbn=ALL&termGbn=week&hitYear=2012&targetTime=06&nationGbn=T 2012년 06주차 Digital Chart]</ref><ref name="web.archive.org1">[https://web.archive.org/web/20160304193034/http://www.gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=ALL&targetTime=35&hitYear=2012&termGbn=week 2012년 35주차 Digital Chart]</ref><ref name="webcitation">{{Citation |title=Search results for Miryo |url=http://www.billboard.com/biz/search/charts?f&#91;0&#93;=ts_chart_artistname%3AMiryo |accessdate=2016-04-02 |archivedate=2016-04-02 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6gTdF5eBf?url=http://www.billboard.com/biz/search/charts?f%5b0%5d=ts_chart_artistname:Miryo }}</ref><ref name="billboard">{{Citation |title=KOREA K-POP HOT 100 8 септември 2012 |url=http://www.billboard.com/charts/k-pop-hot-100/2012-09-08 |accessdate=2016-05-23 |archivedate=2015-09-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150908035547/http://www.billboard.com/charts/k-pop-hot-100/2012-09-08 }}</ref> През ноември 2014 г. соловата ѝ песен „First Kiss“ е издадена като част от проекта на музиканта Хуанг Сънг-че – „Hwang Sung Je's Project Super Hero series“.<ref name="music.naver.com">[http://music.naver.com/album/index.nhn?albumId=465307&trackId=4534756 황성제 Project 슈퍼히어로 3rd Line Up]</ref> През април 2015 г., Съни участва в дебютната песен на инди групата „Roof Top House“ – „Heart Throbbing“.<ref name="kpopherald.koreaherald.com">[http://kpopherald.koreaherald.com/view.php?ud=201504171754590752781_2 Sunny to sing with rookie band]</ref> През 2016 г., заедно с канадския композитор Стийв Баракат, Йесънг ([[Супер Джуниър]]), Луна (F(x)), Сълги и Уенди (Red Velvet) и Теил и Дойонг (NCT) реализират последната песен от първия проект SM Station „Sound of Your Heart“.<ref name=".moonrok">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.moonrok.com/sm-entertainment-releases-last-sm-station-single-of-2016/ |заглавие=„SM Entertainment Releases Last ''SM Station'' Single of 2016 Sound of Your Heart“. Moonrok |достъп_дата=2017-04-06 |архив_дата=2017-04-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170407060753/http://www.moonrok.com/sm-entertainment-releases-last-sm-station-single-of-2016/ }}</ref> === Кариера с „Гърлс Дженерейшън“ === {{основна|Гърлс Дженерейшън}} „Гърлс Дженерейшън“ дебютират през 2007 г. с песента „Into the New World“, но стават известни с хита си „[[Gee]]“ от 2009 г. Оттогава „Гърлс Дженерейшън“ са се превърнали в една от най-известните южнокорейски групи в света и родната си страна, където са със статус на „национална женска група“<ref name="allkpop1">[http://www.allkpop.com/article/2010/12/gallup-korea-confirms-snsds-national-girl-group-status Gallup Korea confirms SNSD's 'National Girl Group' status]</ref> Стилът на групата се характеризира като бъбледжъм поп и електропоп.<ref name="web.archive.org2">[https://web.archive.org/web/20130528003010/http://www.billboard.com/articles/news/1481272/girls-generation-drop-dancing-queen-set-date-for-album-release Girls' Generation Drop 'Dancing Queen,' Set Date for Album Release]</ref><ref name="web.archive.org3">[https://web.archive.org/web/20140518023040/http://www.avclub.com/article/navigating-through-excessive-world-k-pop-204421 Navigating through the excessive world of K-pop]</ref> === Актьорска и телевизионна кариера === През 2008 г., Съни работи като съводещ на радиото „Melon Chunji“, заедно със Сънгмин от [[Супер Джуниър]]. Пред 2009 – 2010 г., става съводещ на програмата „The M“ заедно с Ким Хьон-джун от SS501 и Им Селонг от 2AM.<ref name="star.mt.co.kr">[http://star.mt.co.kr/view/stview.php?no=2009040712140695357&type=1&outlink=1 '지' 활동마감 소녀시대, „요즘 이렇게 지내요~“]</ref> Същата година се присъединява към шоуто „Invincible Youth“ заедно с [[Куон Юри]]. Предаването представлява група корейски звезди, които трябва да работят в селскостопанска среда.<ref name="web.archive.org4">[https://web.archive.org/web/20141007163925/http://www.newsen.com/news_view.php?uid=201005141851301002 ‘하차설 끝내 사실로..’ 유리-써니-현아 19일 ‘청춘불패’ 마지막 녹화]</ref> Съни участва в шоуто до 2012 като според режисьора по време на шоуто се отличава с интелигентност, приспособимост и разбирателство с другите участници.<ref name="star.mt.co.kr1">[http://star.mt.co.kr/foreign/starViewEng.html?no=2012070717155474923 SNSD’s Suuny leaves Invincible Youth 2]</ref><ref name="star.mt.co.kr2">[http://star.mt.co.kr/view/stview.php?no=2011121610380060767&type=1&outlink=1 '청불2'CP „시청자의견 수용..시즌1과 비슷해질 것“]</ref> През януари 2012 г. Съни за първи път озвучава филм.<ref name="cine21">[http://www.cine21.com/news/view/mag_id/68723 &#91;cine talk&#93; 오버 좀 했습니다, 흐웃~]</ref> Това става за корейския дублаж на филма „The Outback“. Съни озвучава ролята на коала на име Миранда. Тя споделя, че и е изключително трудно да озвучава героинята си, защото тя е чаровна и силна и е трудно да я изрази само с нейния глас. С помощта на режисьора тя успява да „хване героя“. През март 2012 Съни става водещ на музикалната програма „Music Island“. [[Файл:Sunny filming Cheonhajangsa in July 2016 03.jpg|мини|Съни по време на заснемането на „Чонхаджангса“ през 2016 г.]] През 2012 – 2013, Съни участва в първия си мюзикъл „Catch Me If You Can“ базиран върху истинска любовна история за измамник на име [[Франк Абагнейл]]. Съни играе ролята на Бренда, която е приятелката на главния герой.<ref name="hancinema">[http://www.hancinema.net/musical-catch-me-if-you-can-6-casts-for-one-role-49037.html Musical „Catch Me If You Can“, 6 casts for one role]</ref> За ролята си в мюзикъла, Съни получава добри отзиви. Шин Йонг-сон от „The Chosun Ilbo“ отбелязва способността ѝ да разбира героинята си и успешното представяне на Бренда като „привлекателна и лекомислена сладурана“. Чанг Кьоджин от „10asia“ също се наслаждава на играта ѝ: „Когато не е член на групата си, който поставя вокалите си на първо място чрез Бренда тя показа чист, твърд глас, който очарова публиката.“ За ролята си, Съни е номинирана за най-добра нова актриса на шестите „Musical Awards“.<ref name="media.daum.net">[http://media.daum.net/culture/art/view.html?cateid=1021&newsid=20120402031813123&p=chosun&mredirect=false '캐치미'의 다섯 색깔 공연(주인공 한 명에 엄기준·김정훈·박광현·규현·키 캐스팅)… 넘치고, 모자라고]</ref><ref name="tenasia.hankyung.com">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://tenasia.hankyung.com/archives/14303 |заглавие=&#91;뮤지컬전과&#93; Special. 아이돌가수 편 |достъп_дата=2016-05-25 |архив_дата=2016-04-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160415104522/http://tenasia.hankyung.com/archives/14303 }}</ref> През март следващата година Съни озвучава Джуъл на корейски в американския филм „[[Рио 2]]“. По време на интервю певицата споделя, че най-хубавото на озвучаването е, че може да се върне отново в детството си.<ref name="news.maxmovie.com">{{Citation |title=인터뷰│<리오2> 써니 „동심으로 돌아가는 여행, 지루할 새가 없다“ |url=http://news.maxmovie.com/movie_info/sha_news_view.asp?menuCode=19&subMenuCode=1&mi_id=MI0100326634&contain&keyword&page=1 |accessdate=2016-05-25 |archivedate=2016-04-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160423234723/http://news.maxmovie.com/movie_info/sha_news_view.asp?menuCode=19&subMenuCode=1&mi_id=MI0100326634&contain&keyword&page=1 }}</ref> През юни Съни участва и във втория си мюзикъл „Singin' in the Rain“, базиран по филма със същото заглавие. Съни играе ролята на Кати Селдън, амбициозна актриса.<ref name="koreaherald">[http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20140529000652 S.M.’s ‘Singing in the Rain’ trailer released]</ref> През 2014 – 2015 г., става участник в реалити шоуто „Roommate“. В шоуто участват група звезди, които живеят заедно и споделят къща и домашни задължения.<ref name="star.mt.co.kr3">[http://star.mt.co.kr/foreign/starViewEng.html?no=2014091112104000406 -’Girl’s Generation”s ‘Sunny’ to join &#91;Roommate&#93; Season 2 as a new cast member]</ref> По същото време Съни е гост на радиошоуто „FM Date“. В края на годината печели наградата на „MBC Entertainment Awards“ в категория „Rookie Radio DJ Award“.<ref name="koreaherald1">[http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20140506000391 Girls’ Generation’s Sunny to host MBC radio ‘FM Date]</ref> През август-октомври 2015 е съводещ на реалити шоуто „Serial Shopping Family“. През март 2016 г. Съни е съдия в шоуто ''Vocal War: God's Voice''. Целта на шоуто е да направи вокална битка между певци ветерани и певци аматьори.<ref name="soompi">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.soompi.com/2016/03/15/heo-young-ji-and-girls-generations-sunny-to-appear-on-new-variety-show/ |заглавие=Heo Young Ji and Girls’ Generation’s Sunny to Appear on New Variety Show |достъп_дата=2016-05-25 |архив_дата=2020-12-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201225091957/https://www.soompi.com/article/833283wpp/heo-young-ji-and-girls-generations-sunny-to-appear-on-new-variety-show }}</ref> От юни 2016 г. е съводещ на шоуто „Чонхаджангса“, което цели съживяването на традиционните пазари.<ref name="osen">[http://osen.mt.co.kr/article/G1110416390 &#91;단독&#93; 이규한·정진운·써니, 강호동 新예능 '천하장사' 합류]</ref> == Дискография == === Сингли === {| class="wikitable" style="margin: 1em auto 1em auto" |+ Саундтракове и солови песни ! Заглавие на песен || Година || Допълнителна информация |- | „Touch the Sky“ ||style="text-align:center;|[[2007]]|| Заедно с [[Ким Тейон|Тейон]], [[Джесика Чонг|Джесика]], [[Стефани Хуанг|Тифани]] и [[Сохьон]]; към сериала „Thirty Thousand Miles in Search of My Son“ („На трийсет хиляди мили в търсене на сина ми“) |- | „You Don't Know About Love“||style="text-align:center;" rowspan="3"|[[2008]]|| самостоятелно |- | „The Little Boat“||[[Ким Тейон|Тейон]], [[Джесика Чонг|Джесика]], [[Стефани Хуанг|Тифани]] и [[Сохьон]] към сериала „Хонг Гил Донг“ |- | „Haptic Motion“||[[Ким Тейон|Тейон]], [[Джесика Чонг|Джесика]] и Сохьон |- | „Finally Now“||style="text-align:center;" rowspan="5"|[[2009]]|| към филма „Story of Wine“; самостоятелно |- |„It's Love“|| заедно с [[Ким Тейон|Тейон]]; към сериала „Heading to the Ground“ („Към земята“) |- | „Motion“||Заедно с [[Ким Тейон|Тейон]], [[Джесика Чонг|Джесика]], [[Стефани Хуанг|Тифани]] и [[Сохьон]]; към сериала „Heading to the Ground“ |- | „S.E.O.U.L“|| Заедно с Тейон, Джесика, Сохьон, Кюхьон, Сънгмин, Рьоук, Донгхе и Итък от [[Супер Джуниър]] |- | „I Can't Bear Anymore“ (Bear Song)|| Заедно с Тейон, Джесика и Сохьон |- | „Your Doll“||style="text-align:center;" rowspan="4"|[[2010]]|| към сериала „Oh! My Lady“; самостоятелно |- | „Cabi Song“||Заедно с Тейон, Тифани, Сохьон, [[Куон Юри|Юри]], Чангсънг, Джунсу и Текьон (2PM) |- | „Cooky“|| Заедно с Тейон, Тифани, Сохьон и Джесика |- | „Haechi Song“|| Заедно с Тейон, Тифани, Сохьон и Джесика; към анимето „Приятелят ми Хечи“ |- | „I Love You, I Love You“||style="text-align:center;" rowspan="2"|[[2012]]||дует с Мирьо |- | „It's Me“|| дует с Луна (f(x)); към сериала „To The Beautiful You“ |- | „The 2nd Drawer“||style="text-align:center;" rowspan="2"|[[2013]]||самостоятелно; към сериала „The Queen's Classroom“ |- | „You Are A Miracle“|| към „SBS Gayo Daejun: Friendship Project“ |- | „Cheap Creeper“||style="text-align:center;" rowspan="2"|[[2014]]||Заедно с Тейон, Джесика, Тифани и Сохьон; към филма „Make Your Move“ („Раздвижи се“) |- | „First Kiss“||самостоятелно; към „Hwang Sung Je Project Super Hero“ |- | „Heart Throbbing“||style="text-align:center;|[[2015]]|| заедно с групата Rooftop House Studio |- | „Sound of Your Heart“||style="text-align:center;|[[2016]]|| заедно със Стийв Баракат, Йесънг ([[Супер Джуниър]]), Луна (F(x)), Сълги и Уенди (Red Velvet) и Теил и Дойонг (NCT) |} == Филмография == {| class="wikitable" |+ <big>Филми</big> ! Година ! Заглавие ! Роля |- | style="text-align:center;" rowspan="2"|[[2012]] | „The Outback“ | Миранда (дублаж на корейски) |- | „I AM“ (биографичен филм за Ес Ем Таун) | себе си |- |style="text-align:center;|[[2014]] | [[Рио 2]] | Джуъл (дублаж на корейски) |- |style="text-align:center;|[[2015]] | „SMTown The Stage“ (документален филм за Ес Ем Таун) | себе си |} {| class="wikitable" |+ <big>Сериали</big> ! Година ! Заглавие ! Роля |- | 2008 | „Unstoppable Marriage“ | [[камео]] |- | 2009 | „Tae-hee, Hye-kyo, Ji-hyun!“ | камео |- | 2011 | Sazae-san: Special 3 | камео |} {| class="wikitable" |+ <big>Шоута</big> ! Година ! Заглавие ! Допълнителна информация |- |rowspan="2"|[[2009]] – [[2010]] | „The M“ | съводещ заедно с Ким Хьон-джун от SS501 и Им Селонг от 2AM |- | „Invincible Youth“ | заедно с Юри; епизоди 1 – 32, 37, 38, 51 |- |[[2011]] – [[2012]] |„Invincible Youth 2“ | част от участниците, заедно с Хюйон; епизоди от 1 до 31 |- | rowspan="2"|[[2012]] | „Music Island“ | водещ |- | „1 vs 100“ | участник |- |rowspan="2"|[[2013]] | „Real Men“ | наратор заедно със Сохьон |- | „Grandpa Over Flowers 2“ | гост съдия |- |[[2014]] – [[2015]] | „Roommate“ | участник в сезон 2 |- |[[2015]] | „Serial Shopping Family“ | водещ |- |rowspan="2"|[[2016]] | „Vocal War: God's Voice“ | гост-съдия |- | „Cheonhajangsa“ | съводещ |} {| class="wikitable" |+ <big>Мюзикъли</big> ! Година ! Заглавие ! Роля |- | 2012 – 2013 | „Catch Me If You Can“ | Бренда Стронг |- | 2014 | „Singin' in the Rain“ | Кати Селдън |- | 2016 – 2017 | „Cafe-in ~Mr Sommelier Miss Barista“ | |} {| class="wikitable" |+ <big>Радио</big> ! Година ! Заглавие ! Допълнителна информация |- |2008 | „Melon Chunji Radio“ | водещ заедно със Сънгмин от [[Супер Джуниър]] |- | 2014 – 2015 | „Sunny's FM Date“ | водещ |} == Награди == {| class="wikitable" |+ ! Година ! Награда ! Работа ! Резултат |- | 2010 | Mnet 20's Choice Awards: Най-гореща звезда | |style="background: #FF4500" align="center"|номинирана |- |2012 |The 6th Musical Awards: Най-добра нова актриса |rowspan="2"|„Catch Me If You Can“ |style="background: #FF4500" align="center"|номинирана |- |2013 |The 19th Korean Musical Awards |style="background: #FF4500" align="center"|номинирана |- |2014 |MBC Entertainment Awards: Най-добър нов DJ |„Sunny's FM Date“ |style="background: #7FFF00" align="center"|спечелена |} == Външни препратки == * [https://www.instagram.com/515sunnyday/ Профил в Инстаграм] * [https://twitter.com/Sunnyday515 Профил в Туитър] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sunny (singer)|721606847}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Южнокорейци в САЩ]] [[Категория:Американски певици]] [[Категория:Американски поп певци]] [[Категория:Американски телевизионни водещи]] [[Категория:Американски танцьори]] [[Категория:Членове на Гърлс Дженерейшън]] [[Категория:Родени в Калифорния]] lcepdymuazluot4ez94uifx4fi906nm 0 410729 12214780 11978192 2024-04-26T06:39:52Z MICHELANGELO 50340 /* В ролите */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Най-добрите години от нашия живот | име_оригинал = The Best Years of Our Lives | картинка = | описание = | режисьори = [[Уилям Уайлър]] | продуценти = [[Семюъл Голдуин]] | сценаристи = [[Робърт Шерууд]] | актьори = [[Мирна Лой]]<br>[[Фредрик Марч]]<br>[[Дана Андрюс]]<br>[[Тереза Райт]]<br>[[Харолд Ръсел]] | музика = [[Хуго Фридхофер]] | оператор = [[Грег Толанд]] | монтаж = [[Дениъл Мандел]] | филмово_студио = ''„Семюъл Голдуин Прадъкшънс“'' | разпространител = RKO Radio Pictures | жанр = [[Драматичен филм|драма]] | премиера = 21 ноември 1946 | времетраене = 172 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = [[щатски долар|$]] 2 100 000 | приходи = [[щатски долар|$]] 23 700 000 | код-IMDB = 0036868 | код-Allmovie = 4943 }} [[Файл:Best Years of Our Lives.jpg|мини|дясно|260п|Рекламна снимка с главните герои на филма]] '''„Най-добрите години от нашия живот“''' ({{lang|en|The Best Years of Our Lives}}) е [[САЩ|американски]] [[драматичен]] [[игрален филм]], излязъл по екраните през [[1946]] година, режисиран от [[Уилям Уайлър]] с участието на [[Фредрик Марч]], [[Мирна Лой]], [[Дана Андрюс]] и [[Тереза Райт]] в главните роли. Сценарият, написан от Робърт Шерууд, е адаптация по новелата „Слава за мен“ на военния кореспондент Маккинли Кантор. == Сюжет == Филмът разказва историята на трима мъже – участници във [[Втората световна война]], завърнали се по домовете си в малък американски град след приключване на войната. Те се опитват наново да подредят живота си, но откриват, че нещата са безвъзвратно променени. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Фредрик Марч]]||''ержант Ал Стивънсън'' |- |[[Мирна Лой]]||''Мили Стивънсън'' |- |[[Дана Андрюс]]||''капитан Фред Дери'' |- |[[Тереза Райт]]||''Пеги Стивънсън'' |- |[[Харолд Ръсел]]||''младши офицер Хоумър Париш'' |- |[[Вирджиния Мейо]]||''Мари Дери'' |- |Кати О'Донъл||''Уилма Камерън'' |- |Хоги Кармайкъл||''чичо Буч'' |- |Гладис Джордж||''Хортенс Дери'' |- |Роман Бонен||''Пат Дери'' |- |Рей Колинс||''г-н Милтън'' |- |Мина Гомбъл||''г-жа Париш'' |- |Уолтър Болдуин||''г-н Париш'' |- |[[Стив Кокран]]||''Клиф'' |- |Дороти Адамс||''г-жа Камерън'' |- |Дон Бидоу||''г-н Камерън'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли – „Най-добрите години от нашия живот“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0036868 /fullcredits#cast |accessdate=14 март 2019}}</ref> |} == Награди и номинации == „Най-добрите години от нашия живот“ е големият победител на [[Награди Оскар (19-а церемония)|19-ата церемония]] по връчване на наградите „[[Оскар]]“, където е номиниран за отличието в 8 категории, спечелвайки 7 от тях, включително за „[[Оскар за най-добър филм|най-добър филм]]“, „най-добър режисьор“ и най-добър изпълнител в главна мъжка роля за Фредрик Марч.<ref name="awards">[http://www.imdb.com/title/tt0036868/awards Номинации и награди]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.oscars.org/awards/academyawards/legacy/ceremony/19th-winners.html |заглавие=Награди „Оскар“ (19-а церемония) (официален сайт) |достъп_дата=2012-08-22 |архив_дата=2014-10-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141008115359/http://www.oscars.org/awards/academyawards/legacy/ceremony/19th-winners.html }}</ref> Освен възторжените акламации на критиката, филмът донася и голям финансов успех на създателите си. Той се превръща в най-доходоносното произведение до онзи момент, отстъпвайки само на „''[[Отнесени от вихъра (филм)|Отнесени от вихъра]]''“ (1939). През 1989 година филмът е в първата група произведения, избрани като културно наследство за опазване в [[Национален филмов регистър|Националния филмов регистър]] към [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]] на САЩ.<ref name="awards"/> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0036868|Най-добрите години от нашия живот}} * {{Amg movie|4943|Най-добрите години от нашия живот}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/best_years_of_our_lives „Най-добрите години от нашия живот“] в Rotten Tomatoes {{Оскар за най-добър филм}} {{Златен глобус за най-добър филм - драма}} {{Награда на БАФТА за най-добър филм}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Филми на Уилям Уайлър]] [[Категория:Филми от 1946 година]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Черно-бели филми]] [[Категория:Американски филми за Втората световна война]] [[Категория:Носители на „Оскар“ за най-добър филм]] [[Категория:Филми, носители на „Оскар“ за най-добра режисура]] [[Категория:Филми, носители на „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий]] [[Категория:Носители на „Оскар“ за най-добра музика]] [[Категория:Носители на награда BAFTA (филми)]] le033k7st7vejkjtncbvq558bgyilfl 0 417218 12214758 12213075 2024-04-26T06:17:18Z 91.176.57.42 /* Биография */ виж източници 2 и 6. В Благоевград няма и не е имало факултет на Софийския университет!! wikitext text/x-wiki {{Личност|учител |деца = 2}} '''Янка Крумова Та̀кева''' е председателка на [[СБУ|Синдиката на българските учители]].<ref name="Omda.bg"/> Била е учителка, директорка на дом за сираци и главна специалистка на управление „Просвета“.<ref name="sbubg.info">[http://www.sbubg.info/sbubg.php?page=4&lang=bg Автобиография на Янка Крумова Та̀кева], сайт на Синдиката на българските учители.</ref><ref>[https://web.mon.bg/bg/news/1549 Янка Такева е предложена за удостояване с орден „Стара планина“], сайт на Министерството на образованието и науката, 2 март 2016 г.</ref> == Биография == Янка Крумова е родена е на 30 септември 1947 г. в село [[Ковачевци (Софийска област)|Ковачевци]], [[Народна република България|България]]. Омъжена, с две дъщери.<ref>[http://companyoftheyear.eu/speakers/д-ик-н-янка-такева Биография на д.ик.н. Янка Такева], сайт Компания на годината.</ref> Завършва педагогика в [[Благоевград]]. През 2000 г. завършва магистърска степен по управление на човешките ресурси в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет]], а впоследствие и магистратура по педагогика в [[Югозападен университет „Неофит Рилски“]], гр. Благоевград.<ref name="Omda.bg">[http://www.omda.bg/page.php?tittle=Yanka_Takeva&IDMenu=376&IDArticle=1011 Янка Такева] // Omda.bg.</ref><ref name="sbubg-history.info">[http://www.sbubg-history.info/sbubg.php?page=50 Професионална кариера на Янка Такева], сайт на Синдиката на българските учители.</ref> Работила е като учителка (1974 – 1980), директорка на дом за сираци в софийския квартал [[Драгалевци]] (1980 – 1987) и главен специалист на управление „Просвета“ в община [[Красна поляна (район)|Красна поляна]] в [[София]] (1987 – 1990).<ref name="Omda.bg"/> От 1990 г. е зам.-председателка, а от [[1994]] г. е председателка на Синдиката на българските учители.<ref>[https://web.archive.org/web/20160412232419/http://www.ccb-sila.com/display.php?page=takeva Янка Крумова Такева – председател на Синдиката на българските учители] // ЦКБ Сила</ref> {{източник|През 2012 г. получава научно звание „[[Доктор_на_науките|доктор на икономическите науки]]“ от Университета за информация, технологии и бизнес в [[Калифорния]], [[САЩ]].|2024|04|24}} СБУ е партньор в образователните процеси на МОН.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mon.bg/bg/news/3605 |заглавие=Партньор в образователните процеси |достъп_дата=2023-09-02 |архив_дата=2021-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210518015908/https://mon.bg/bg/news/3605 }}</ref> По думите на председателя на комисията по образование в [[Народното събрание]] [[Красимир Вълчев]] нито една добра промяна в системата не се е случила без участието на синдиката и усилията лично на нейния лидер – Янка Такева.<ref>[https://web.mon.bg/bg/news/5412 Министър Цоков: Предстои изграждане на STEM центрове в над 2 200 училища], сайт на Министерството на образованието и науката, 7 юли 2023 г.</ref> === Обществена дейност === * От 2015 г. е дописен член на Българската академия на науките и изкуствата * От 2013 г. е председател на Управителния съвет на Национален клуб „Родолюбие“ * От 2008 г. е вицепрезидент на Женския комитет на ПЕРС при Международната профсъюзна конфедерация * От 2007 г. е член на Управителния съвет на Обществото за устойчиво развитие на българския език * От 2007 г. е регионален координатор за страните от Балканите на Организацията на жените към Международната световна профсъюзна организация * От 2007 г. е член на Националния съвет за закрила на детето към [[Държавна агенция за закрила на детето|Държавната агенция за закрила на детето]].<ref name="Omda.bg"/> * От 2005 г. е член на Сдружение за национално съхранение * От 2005 г. е преподавател по управление на човешките ресурси, катедра „Социална политика“ в [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]] * От 1999 г. е председател на Обществения женски парламент 21. век * От 1995 г. е председател на Националната комисия за работа с жените, младежите, децата и семейството към КНСБ * От 1994 г. е член на Изпълнителния комитет на [[Конфедерация на независимите синдикати в България|КНСБ]] == Отличия == Отличия на Янка Такева, получени за принос в синдикалната дейност и образователното дело в България:<ref>[https://www.mediapool.bg/yanka-takeva-e-predlozhena-za-nai-visokoto-darzhavno-otlichie-news246296.html Янка Такева е предложена за най-високото държавно отличие], mediapool.bg, 2 март 2016 г.</ref><ref name="sbubg-history.info"/><ref name="sbubg.info"/> * 2023 г. – академично отличие – почетен знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента, връчено от проф. д.ф.н. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 30 юни 2023 г.<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/d_ik_n_yanka_takeva_be_udostoena_s_pocheten_znak_sv_kliment_ohridski_s_s_sinya_lenta Д.ик.н. Янка Такева бе удостоена с Почетен знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента], сайт на Софийския университет, 30 юни 2023 г.</ref> * 2023 г. – почетно отличие от кмета на [[Варна]] [[Иван Портних]]<ref>[https://www.focus-news.net/novini/regioni/Yanka-Takeva-s-pochetno-otlichie-ot-Varna-1582178 Янка Такева - с почетно отличие от Варна], focus-news.net, 27 февруари 2023 г.</ref> * 2022 г. – почетното звание „[[Доктор хонорис кауза]]“ от [[Висше училище по застраховане и финанси|Висшето училище по застраховане и финанси]]<ref>[https://vuzf.bg/novini/prof-d-r-yuliya-dobreva-zam-rektor-na-vuzf-nay-novata-ni-tsel-e-sazdavaneto-na-balkanska-asotsiatsiya-na-ikonomicheskite-universiteti-v-koyato-vuzf-shte-bade-vodesht-koordinator-na-initsiativite Проф. д-р Юлия Добрева, зам.-ректор на ВУЗФ: „Най-новата ни цел е създаването на Балканска асоциация на икономическите университети, в която ВУЗФ ще бъде водещ координатор на инициативите“], сайт на Висшето училище по застраховане и финанси, 31 октомври 2022 г.</ref><ref>[https://vuzf.bg/teachers/dikn-yanka-takeva Д.ик.н. Янка Такева], сайт на Висшето училище по застраховане и финанси.</ref> * 2022 г. – Грамота за принос в областта на образованието от Столична община * 2021 г. – отличие „Посланик на доброто“ на Държавната агенция за закрила на детето<ref>[https://knsb-bg.org/index.php/2021/05/14/liderat-na-sbu-yanka-takeva-s-priz-poslanik-na-dobroto/ Лидерът на СБУ Янка Такева с приз „Посланик на доброто“ на Държавната агенция за закрила на детето], сайт на КНСБ, 14 май 2021 г.</ref> * 2021 г. – Почетна грамота и Плакет „70 години УниБИТ“ за изключителни заслуги за развитието и утвърждаването на [[Университет по библиотекознание и информационни технологии|Университета по библиотекознание и информационни технологии]] * 2020 г. – Награда за цялостен принос „Златен ключ“ за развитие на сектора за учене на възрастни<ref>[https://www.gb.government.bg/index.php/prestzentar/2014-11-04-15-02-48/289-godishni-nagradi-za-prinos-v-sektora-za-uchene-na-vazrastni-za-2020-g-shte-badat-vracheni-v-ramkite-na-dnite-za-uchene-prez-tzeliya-zhivot Годишни награди за принос в сектора за учене на възрастни за 2020 г. ще бъдат връчени в рамките на Дните за учене през целия живот], сайт на Областна администрация Габрово, 1 октомври 2020 г.</ref> * 2019 г. – Почетен диплом и почетен знак „Златен пегас“ на [[Съюза на българските писатели]] * 2018 г. – Златна значка „Русе“ за изключителен принос в развитието и просперитета на българското образование в национален и регионален мащаб<ref>[https://obshtinaruse.bg/kmetat-plamen-stoilov-vrachi-zlatna-znachka-ruse-na-yanka-takeva-14923 Кметът Пламен Стоилов връчи Златна значка „Русе“ на Янка Такева], сайт на Община Русе, 19 юни 2018 г.</ref> * 2018 г. – Почетен диплом „Будител – 2018 г.“ за родолюбие и принос в дейността на Организацията на обединените българи * 2016 г. – орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен „за нейния значителен принос към развитието на образованието и гражданското общество в Република България като активен лидер и общественик и във връзка с 25-годишнината на Синдиката на българските учители“<ref>[https://uchiteli.bg/news/prezidentyt-nagradi-qnka-takeva-s-orden-stara-planina-i-stepen/1423 Орден „Стара планина“ – I степен, Указ № 52 от 11 март 2016 г. Обн. ДВ. бр. 23 от 25 март 2016 г.]</ref> * 2015 г. – [[почетно отличие „Неофит Рилски“]] на Министерството на образованието и науката (най-високото отличие в образователната система на България) * 2015 г. – Почетен знак на Славянската литературна и артистична академия за принос в издигането на духовността на цивилизацията ни, за сближаването на братските култури, за опазване на наследството на Светите братя Кирил и Методий * 2015 г. – Юбилеен медал „70 години от Победата над фашизма“ на Фондация „Устойчиво развитие за България“ * 2015 г. – Почетен знак по повод 25-годишнината на КНСБ * 2015 г. – Почетен плакет на Посолството на Палестина за принос в развитието на отношенията между Република България и Държавата Палестина, връчен от Н. Пр. д-р Ахмед ал Мадбух, извънреден и пълномощен посланик на Палестина<ref>[http://companyoftheyear.eu/speakers/д-ик-н-янка-такева Почетен плакет на Посолството на Палестина], сайт Компания на годината.</ref> * 2013 г. – Почетен знак „Самарски кръст“ по повод 10-годишнината от учредяване Национално движение „Русофили“ * 2012 г. – диплом за почетен член – I степен на Българската академия на науките и изкуствата * 2012 г. – почетно звание „Следовник на народните будители“ на Съюза на народните читалища * 2011 г. – награда „Сърцето на София“, връчена от кмета на гр. София – г-жа [[Йорданка Фандъкова]], 9 декември 2011 г. * 2011 г. – награда „Най-добър социален партньор на Софийска област“, връчена на 21.12.2011 г. от Областния управител на София-област – г-н Красимир Живков * 2010 г. – орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]]“ – първа степен, връчен от президента [[Георги Първанов]] във връзка с 20-годишнината на Синдиката на българските учители.<ref>[http://paragraf12.com/normativ/ukaz__146_za_nagrajdavane_na_qnka_krumova_takeva_s_orden_sv_sv_kiril_i_metodii__pyrva_stepen/36515 „Указ № 146 за награждаване на Янка Крумова Такева с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} // Paragraf12.com</ref> * 2009 г. – номинация за най-добър експерт в Сектор „Образование“ за 2009 г., на Американския биографичен институт, [[Роли (Северна Каролина)|Роли]], Северна Каролина * 2008 г. – номинация за най-добър експерт в Сектор „Образование“ за 2008 г., на Американския биографичен институт, Роли, Северна Каролина * 2000 г. – номинация за жена на 2000 г. във [[Вашингтон]] за приноса си към демократичните промени в България. == Източници == {{уикицитат|Янка Такева}} <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Такева, Янка}} [[Категория:Български учители]] [[Категория:Държавни служители на България]] [[Категория:Профсъюзни дейци в България]] [[Категория:Конфедерация на независимите синдикати в България]] [[Категория:Възпитаници на Югозападния университет]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивския университет]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Почетни доктори в България]] [[Категория:Родени в Софийска област]] eeimajvarxn9tzbp9hvt2qap0oksxhq 12214983 12214758 2024-04-26T09:46:56Z Randona.bg 249543 /* Биография */ В Благоевград се е учело само това (Вж https://www.swu.bg/bg/swubg/historybg), тъй че едно от двете евентуално е завършила wikitext text/x-wiki {{Личност|учител |деца = 2}} '''Янка Крумова Та̀кева''' е председателка на [[СБУ|Синдиката на българските учители]].<ref name="Omda.bg"/> Била е учителка, директорка на дом за сираци и главна специалистка на управление „Просвета“.<ref name="sbubg.info">[http://www.sbubg.info/sbubg.php?page=4&lang=bg Автобиография на Янка Крумова Та̀кева], сайт на Синдиката на българските учители.</ref><ref>[https://web.mon.bg/bg/news/1549 Янка Такева е предложена за удостояване с орден „Стара планина“], сайт на Министерството на образованието и науката, 2 март 2016 г.</ref> == Биография == Янка Крумова е родена е на 30 септември 1947 г. в село [[Ковачевци (Софийска област)|Ковачевци]], [[Народна република България|България]]. Омъжена, с две дъщери.<ref>[http://companyoftheyear.eu/speakers/д-ик-н-янка-такева Биография на д.ик.н. Янка Такева], сайт Компания на годината.</ref> Завършва педагогика за детски или начални учителки във филиал на [[Софийски университет|СУ]] в [[Благоевград]]. През 2000 г. завършва магистърска степен по управление на човешките ресурси в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет]], а впоследствие и магистратура по педагогика в [[Югозападен университет „Неофит Рилски“]], гр. Благоевград.<ref name="Omda.bg">[http://www.omda.bg/page.php?tittle=Yanka_Takeva&IDMenu=376&IDArticle=1011 Янка Такева] // Omda.bg.</ref><ref name="sbubg-history.info">[http://www.sbubg-history.info/sbubg.php?page=50 Професионална кариера на Янка Такева], сайт на Синдиката на българските учители.</ref> Работила е като учителка (1974 – 1980), директорка на дом за сираци в софийския квартал [[Драгалевци]] (1980 – 1987) и главен специалист на управление „Просвета“ в община [[Красна поляна (район)|Красна поляна]] в [[София]] (1987 – 1990).<ref name="Omda.bg"/> От 1990 г. е зам.-председателка, а от [[1994]] г. е председателка на Синдиката на българските учители.<ref>[https://web.archive.org/web/20160412232419/http://www.ccb-sila.com/display.php?page=takeva Янка Крумова Такева – председател на Синдиката на българските учители] // ЦКБ Сила</ref> {{източник|През 2012 г. получава научно звание „[[Доктор_на_науките|доктор на икономическите науки]]“ от Университета за информация, технологии и бизнес в [[Калифорния]], [[САЩ]].|2024|04|24}} СБУ е партньор в образователните процеси на МОН.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mon.bg/bg/news/3605 |заглавие=Партньор в образователните процеси |достъп_дата=2023-09-02 |архив_дата=2021-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210518015908/https://mon.bg/bg/news/3605 }}</ref> По думите на председателя на комисията по образование в [[Народното събрание]] [[Красимир Вълчев]] нито една добра промяна в системата не се е случила без участието на синдиката и усилията лично на нейния лидер – Янка Такева.<ref>[https://web.mon.bg/bg/news/5412 Министър Цоков: Предстои изграждане на STEM центрове в над 2 200 училища], сайт на Министерството на образованието и науката, 7 юли 2023 г.</ref> === Обществена дейност === * От 2015 г. е дописен член на Българската академия на науките и изкуствата * От 2013 г. е председател на Управителния съвет на Национален клуб „Родолюбие“ * От 2008 г. е вицепрезидент на Женския комитет на ПЕРС при Международната профсъюзна конфедерация * От 2007 г. е член на Управителния съвет на Обществото за устойчиво развитие на българския език * От 2007 г. е регионален координатор за страните от Балканите на Организацията на жените към Международната световна профсъюзна организация * От 2007 г. е член на Националния съвет за закрила на детето към [[Държавна агенция за закрила на детето|Държавната агенция за закрила на детето]].<ref name="Omda.bg"/> * От 2005 г. е член на Сдружение за национално съхранение * От 2005 г. е преподавател по управление на човешките ресурси, катедра „Социална политика“ в [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]] * От 1999 г. е председател на Обществения женски парламент 21. век * От 1995 г. е председател на Националната комисия за работа с жените, младежите, децата и семейството към КНСБ * От 1994 г. е член на Изпълнителния комитет на [[Конфедерация на независимите синдикати в България|КНСБ]] == Отличия == Отличия на Янка Такева, получени за принос в синдикалната дейност и образователното дело в България:<ref>[https://www.mediapool.bg/yanka-takeva-e-predlozhena-za-nai-visokoto-darzhavno-otlichie-news246296.html Янка Такева е предложена за най-високото държавно отличие], mediapool.bg, 2 март 2016 г.</ref><ref name="sbubg-history.info"/><ref name="sbubg.info"/> * 2023 г. – академично отличие – почетен знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента, връчено от проф. д.ф.н. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 30 юни 2023 г.<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/d_ik_n_yanka_takeva_be_udostoena_s_pocheten_znak_sv_kliment_ohridski_s_s_sinya_lenta Д.ик.н. Янка Такева бе удостоена с Почетен знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента], сайт на Софийския университет, 30 юни 2023 г.</ref> * 2023 г. – почетно отличие от кмета на [[Варна]] [[Иван Портних]]<ref>[https://www.focus-news.net/novini/regioni/Yanka-Takeva-s-pochetno-otlichie-ot-Varna-1582178 Янка Такева - с почетно отличие от Варна], focus-news.net, 27 февруари 2023 г.</ref> * 2022 г. – почетното звание „[[Доктор хонорис кауза]]“ от [[Висше училище по застраховане и финанси|Висшето училище по застраховане и финанси]]<ref>[https://vuzf.bg/novini/prof-d-r-yuliya-dobreva-zam-rektor-na-vuzf-nay-novata-ni-tsel-e-sazdavaneto-na-balkanska-asotsiatsiya-na-ikonomicheskite-universiteti-v-koyato-vuzf-shte-bade-vodesht-koordinator-na-initsiativite Проф. д-р Юлия Добрева, зам.-ректор на ВУЗФ: „Най-новата ни цел е създаването на Балканска асоциация на икономическите университети, в която ВУЗФ ще бъде водещ координатор на инициативите“], сайт на Висшето училище по застраховане и финанси, 31 октомври 2022 г.</ref><ref>[https://vuzf.bg/teachers/dikn-yanka-takeva Д.ик.н. Янка Такева], сайт на Висшето училище по застраховане и финанси.</ref> * 2022 г. – Грамота за принос в областта на образованието от Столична община * 2021 г. – отличие „Посланик на доброто“ на Държавната агенция за закрила на детето<ref>[https://knsb-bg.org/index.php/2021/05/14/liderat-na-sbu-yanka-takeva-s-priz-poslanik-na-dobroto/ Лидерът на СБУ Янка Такева с приз „Посланик на доброто“ на Държавната агенция за закрила на детето], сайт на КНСБ, 14 май 2021 г.</ref> * 2021 г. – Почетна грамота и Плакет „70 години УниБИТ“ за изключителни заслуги за развитието и утвърждаването на [[Университет по библиотекознание и информационни технологии|Университета по библиотекознание и информационни технологии]] * 2020 г. – Награда за цялостен принос „Златен ключ“ за развитие на сектора за учене на възрастни<ref>[https://www.gb.government.bg/index.php/prestzentar/2014-11-04-15-02-48/289-godishni-nagradi-za-prinos-v-sektora-za-uchene-na-vazrastni-za-2020-g-shte-badat-vracheni-v-ramkite-na-dnite-za-uchene-prez-tzeliya-zhivot Годишни награди за принос в сектора за учене на възрастни за 2020 г. ще бъдат връчени в рамките на Дните за учене през целия живот], сайт на Областна администрация Габрово, 1 октомври 2020 г.</ref> * 2019 г. – Почетен диплом и почетен знак „Златен пегас“ на [[Съюза на българските писатели]] * 2018 г. – Златна значка „Русе“ за изключителен принос в развитието и просперитета на българското образование в национален и регионален мащаб<ref>[https://obshtinaruse.bg/kmetat-plamen-stoilov-vrachi-zlatna-znachka-ruse-na-yanka-takeva-14923 Кметът Пламен Стоилов връчи Златна значка „Русе“ на Янка Такева], сайт на Община Русе, 19 юни 2018 г.</ref> * 2018 г. – Почетен диплом „Будител – 2018 г.“ за родолюбие и принос в дейността на Организацията на обединените българи * 2016 г. – орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен „за нейния значителен принос към развитието на образованието и гражданското общество в Република България като активен лидер и общественик и във връзка с 25-годишнината на Синдиката на българските учители“<ref>[https://uchiteli.bg/news/prezidentyt-nagradi-qnka-takeva-s-orden-stara-planina-i-stepen/1423 Орден „Стара планина“ – I степен, Указ № 52 от 11 март 2016 г. Обн. ДВ. бр. 23 от 25 март 2016 г.]</ref> * 2015 г. – [[почетно отличие „Неофит Рилски“]] на Министерството на образованието и науката (най-високото отличие в образователната система на България) * 2015 г. – Почетен знак на Славянската литературна и артистична академия за принос в издигането на духовността на цивилизацията ни, за сближаването на братските култури, за опазване на наследството на Светите братя Кирил и Методий * 2015 г. – Юбилеен медал „70 години от Победата над фашизма“ на Фондация „Устойчиво развитие за България“ * 2015 г. – Почетен знак по повод 25-годишнината на КНСБ * 2015 г. – Почетен плакет на Посолството на Палестина за принос в развитието на отношенията между Република България и Държавата Палестина, връчен от Н. Пр. д-р Ахмед ал Мадбух, извънреден и пълномощен посланик на Палестина<ref>[http://companyoftheyear.eu/speakers/д-ик-н-янка-такева Почетен плакет на Посолството на Палестина], сайт Компания на годината.</ref> * 2013 г. – Почетен знак „Самарски кръст“ по повод 10-годишнината от учредяване Национално движение „Русофили“ * 2012 г. – диплом за почетен член – I степен на Българската академия на науките и изкуствата * 2012 г. – почетно звание „Следовник на народните будители“ на Съюза на народните читалища * 2011 г. – награда „Сърцето на София“, връчена от кмета на гр. София – г-жа [[Йорданка Фандъкова]], 9 декември 2011 г. * 2011 г. – награда „Най-добър социален партньор на Софийска област“, връчена на 21.12.2011 г. от Областния управител на София-област – г-н Красимир Живков * 2010 г. – орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]]“ – първа степен, връчен от президента [[Георги Първанов]] във връзка с 20-годишнината на Синдиката на българските учители.<ref>[http://paragraf12.com/normativ/ukaz__146_za_nagrajdavane_na_qnka_krumova_takeva_s_orden_sv_sv_kiril_i_metodii__pyrva_stepen/36515 „Указ № 146 за награждаване на Янка Крумова Такева с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} // Paragraf12.com</ref> * 2009 г. – номинация за най-добър експерт в Сектор „Образование“ за 2009 г., на Американския биографичен институт, [[Роли (Северна Каролина)|Роли]], Северна Каролина * 2008 г. – номинация за най-добър експерт в Сектор „Образование“ за 2008 г., на Американския биографичен институт, Роли, Северна Каролина * 2000 г. – номинация за жена на 2000 г. във [[Вашингтон]] за приноса си към демократичните промени в България. == Източници == {{уикицитат|Янка Такева}} <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Такева, Янка}} [[Категория:Български учители]] [[Категория:Държавни служители на България]] [[Категория:Профсъюзни дейци в България]] [[Категория:Конфедерация на независимите синдикати в България]] [[Категория:Възпитаници на Югозападния университет]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивския университет]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Почетни доктори в България]] [[Категория:Родени в Софийска област]] tp5mc5x7kol3j27p2wojok67vtgckcu 0 420812 12214559 11706195 2024-04-25T23:29:44Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[граф]] на [[Луниджана]] и [[Милано]] | портрет = Kunigunda Azzo.jpg | портрет-описание = Алберто и Кунигунда | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = сеньор на [[Ровиго]] | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Алберто Ацо II д’Есте''' ({{lang|it|Alberto Azzo II d’Este; Albertazzo II}}; * [[996]] или [[10 юли]] [[1009]], [[Модена]]; † [[20 август]] [[1097]], [[Леняго|Вангадиза]]) от италианската фамилия [[Дом Есте|Есте]], е [[граф]] на [[Луниджана]] и [[Милано]], сеньор на [[Ровиго]], прародител на младите [[Велфи]]. == Биография == Син е на [[маркграф]] [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I]] († 1029) и съпругата му Адела. и основава През 1056 г. Алберто Ацо II основава град [[Есте]]. Алберто се жени ок. 1035 г. за графиня [[Кунигунда от Алтдорф]] († пр. 1056), сестра на херцог [[Велф III]] от [[Каринтия]] († 1055). Тя е последната наследничка на Велфите. Той има с нея един син: * [[Велф IV|Велф IV д’Есте]] (* 1030/1040 – 1101), херцог на Бавария (1070). Той е прародител на немската линия ''Велфи-Есте''. Втори път той се жени ок. 1050 г. за Гарсенда от Мен, дъщеря на граф Херберт I и наследничка на Графство Мен. Двамата имат синовете: * [[Хуго V (Мен)|Хуго V]] († 1131), граф на Мен (1069 – 1072), няма деца * [[Фулко I д’Есте]] († 1128). Неговите наследници носят от 1171 г. титлата маркграфове на Есте. == Източници == * Francesco Bocchi, ''Este''. Norbert Angermann: ''[[Lexikon des Mittelalters]]''. Dtv, München 2003, ISBN 3-423-59057-2 (том 4) * Ferrabino, Aldo (ed). ''Dizionario Biografico degli Italiani: I Aaron – Albertucci''. Rome, 1960. == Външни препратки == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MODENA,%20FERRARA.htm#AlbertoAzzoIdied1029B ''Alberto Azzo''], fmg.ac * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf2.html#AA2: ''Welfen 2''], genealogy.euweb.cz * [http://www.treccani.it/enciclopedia/este/ ''Este''] – Enciclopedia Treccani.it * [http://www.genroy.fr/este.htm ''GENEALOGIE DES DUCS DE MODENE ET FERRARE, Maison d'ESTE''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131020191026/http://www.genroy.fr/este.htm |date=2013-10-20 }}, genroy.fr [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Графове на Мен]] [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Велфи]] [[Категория:Родени в Модена]] [[Категория:Италианска аристокрация]] smahfvjv8ipk6r4end3buc8l50glxmt 14 421415 12215070 11953390 2024-04-26T11:14:06Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Британци]]: „&“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{категория|инфо=ЛГБТ}} Тази категория е предназначена за великобританци, които са [[ЛГБТ]] (лесбийки, гей мъже, бисексуални или транссексуални). Също включва [[куиър]], [[пансексуалност|пансексуални]] и [[интерсексуалност|интерсекс]] граждани. [[Категория:ЛГБТ личности по страна|Великобритания]] [[Категория:Британци|&]] elamsw07sgnq68qrfcpv34b19my00sx 0 424826 12214714 12085290 2024-04-26T03:09:27Z Протогер 252193 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Николай Драндаров | категория = учител | описание = български просветен деец | роден-място = [[Велес]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Николай Драндаров''' или '''Дръндаров''' е български просветен деец от XIX век. == Биография == Роден е във [[Велес]], тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Следва в [[Табор (град)|Табор]], Бохемия, със стипендия от Добродетелната дружина. Драндаров полага изпити за помощник аптекар в [[Москва]] през 1876 година. След това Драндаров преподава в родния си град.<ref>{{Възрожденска интелигенция|226}}</ref> Владее чешки, немски, италиански и руски език.<ref>Косев, Димитър Константинов, Мито Исусов. Юбилеен сборник в чест на академик Димитър Косев, Издателство на БАН, 1985, стр. 116</ref> == Вижте също == * [[Александър Драндаров]] * [[Георги Драндаров]] * [[Гиго Драндаров]] * [[Любомир Драндаров]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Драндаров, Николай}} {{мъниче|българин}} [[Категория:Родени във Велес]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] l8pff09air0zfksfu32lscg5357o9n1 0 425612 12214240 10965210 2024-04-25T15:58:39Z MoesianLion 343962 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:Traditional Banana Boat.jpg|мини|300px|Бананов сплит]] [[Файл:bananasplit3015.JPG|мини|300px|Бананов сплит сервиран в Хилтън Чикаго (2007).]] '''Банановият сплит''' ({{lang|en|banana split}}), е [[десерт]] на базата на [[сладолед]] и [[Банан (плод)|банан]]. Типичен за американската кухня. В класическия си вариант, хубав банан се нарязва на половина по дължина, а между тях се вкарват топки ванилов, шоколадов и ягодов сладолед. Ананасов топинг (сироп) се нанася над ваниловия сладолед, шоколадов сироп над шоколадовия и ягодов над ягодовия. Гарнира се с натрошени ядки, нанесена сметана и череши мараскино, и се сервира в дълга чиния. [[Категория:Десерти]] [[Категория:Кухня на САЩ]] [[Категория:Сладолед]] b4tvrjjti2rcfgrb14yech2t8nck61i 12214242 12214240 2024-04-25T15:58:57Z MoesianLion 343962 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:Traditional Banana Boat.jpg|мини|300px|Бананов сплит]] [[Файл:bananasplit3015.JPG|мини|300px|Бананов сплит сервиран в Хилтън Чикаго (2007).]] '''Банановият сплит''' ({{lang|en|banana split}}) е [[десерт]] на базата на [[сладолед]] и [[Банан (плод)|банан]]. Типичен за американската кухня. В класическия си вариант, хубав банан се нарязва на половина по дължина, а между тях се вкарват топки ванилов, шоколадов и ягодов сладолед. Ананасов топинг (сироп) се нанася над ваниловия сладолед, шоколадов сироп над шоколадовия и ягодов над ягодовия. Гарнира се с натрошени ядки, нанесена сметана и череши мараскино, и се сервира в дълга чиния. [[Категория:Десерти]] [[Категория:Кухня на САЩ]] [[Категория:Сладолед]] 7p2opyn5tmaxpcb6kz5uvj412sjq4ho 0 429027 12214705 12153355 2024-04-26T02:53:06Z Протогер 252193 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Пенчо Костурков | име-оригинал = | категория = юрист | описание = български политик | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Враца]], [[Княжество България]] | починал-място = [[София]], [[Народна република България]] | вложки = {{Личност/Юрист | област = | школа = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | пост = | членства = | повлиян = | повлиял = }} {{Личност/Политик | категория = юрист | партия = | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|6в=1|26о=1|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1|5н=1|6н=1|7н=1|8н=1|9н=1}} | известен-с = | отличия = }} }} '''Пенчо Стоянов Костурков''' е [[Българи|български]] юрист и политик от [[Радикалдемократическа партия|Радикалната партия]], впоследствие безпартиен. == Биография == Роден е на 18 октомври 1899 година в град [[Враца]]. Син е на известния политик [[Стоян Костурков]], от големия род [[Костуркови]], преселници от Костур. През 1923 година завършва право в [[Софийски университет|Софийският университет]], а през 1926 година става доктор по политически и икономически науки във Франция. В периода 1927 – 1945 година е адвокат в София. Между 1944 и 1949 е член на Изпълнителния комитет на Радикалната партия. От 1945 става член на Националния комитет на [[ОФ]]. През 1946 година е част от българската делегация на Парижката мирна конференция. От 1952 е заместник-председател на Градския комитет на Българо-съветското дружество. Подпредседател е на XXVI ОНС, VI ВНС, IV и V народни събрания (1945 – 1949 и 1963 – 1971). От 1950 до 1962 е член на Президиума на Народното събрание<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 232]</ref> От 1955 е секретар на Дружеството на ООН в България. Между 1963 и 1975 е секретар на Националния съвет на ОФ, а от 1976 до 1983 e негов заместник-председател.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 346</ref> Народен представител е в I до IX НС, XXVI ОНС и VI ВНС. Умира на 8 май 1989 г. в град София<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 491, ISBN 954-528-790-X</ref>. Член е на Националния комитет за защита на мира и на Националния комитет за европейска сигурност<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 342</ref>. Носител е на три ордена „Георги Димитров“ и на почетното звание „Герой на социалистическия труд“. == Източници == <references /> {{Портал|Македония}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Костурков, Пенчо}} [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Родени във Враца]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Секретари на НС на ОФ]] [[Категория:Заместник-председатели на НС на ОФ]] [[Категория:Членове на НС на ОФ]] [[Категория:По произход от Костур]] [[Категория:Костуркови]] fs5iw8a95rjo2f4n480o0x1rt042dw5 0 429121 12214678 12169360 2024-04-26T01:06:26Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = господар на [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Кремона]], [[Сончино]], [[Лонато дел Гарда|Лонато]] и [[Вал Камоника|Валкамоника]],<br> съ-господар на [[Милано]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1354]] – [[1385]] | коронация = | предшественик = | наследник = [[Джан Галеацо Висконти]] | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} |деца=[[Тадеа Висконти|Тадеа]]<br>[[Верде Висконти|Верде]]<br>[[Марко Висконти|Марко]]<br>[[Лудовико Висконти|Лудовико]]<br>[[Валентина Висконти|Валентина]]<br>[[Родолфо Висконти|Родолфо]]<br>[[Карло Висконти|Карло]]<br>[[Антония Висконти|Антония]]<br>[[Катерина Висконти|Катерина]]<br>[[Аниезе Висконти|Аниезе]]<br>[[Мадалена Висконти|Мадалена]]<br>[[Джанмастино Висконти|Джанмастино]]<br>[[Лучия Висконти|Лучия]]<br>[[Елизабета Висконти|Елизабета]]<br>[[Англезия Висконти|Англезия]]<br>Извънбр.:<br>[[Амброджо Висконти|Амброджо]]<br>Енрика<br>Маргерита<br>[[Есторе Висконти|Есторе]]<br>[[Изота Висконти|Изота]]<br>[[Саграморо Висконти|Саграморо]]<br>[[Донина Висконти|Донина]]<br>Галеото<br>Рикарда<br>Паламеде<br>[[Ланчилото Висконти|Ланчилото]]<br>Соврана<br>[[Джиневра Висконти|Джиневра]]<br>Бернарда<br>[[Валентина ди Бернабо Висконти|Валентина]]}} '''Бернабò Висконти''' ({{lang|it|Bernabò Visconti}}, * [[1321]] или [[1323]], [[Милано]], [[Сеньория Милано]]; † [[19 декември]] [[1385]], [[Трецо сул'Ада]], пак там) от рода [[Висконти]], e господар на [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Кремона]], [[Сончино]], [[Лонато дел Гарда|Лонато]] и [[Вал Камоника|Валкамоника]] и съгосподар на [[Милано]] заедно с братята си [[Матео II Висконти|Матео II]] и [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]]. Заедно с брат си Галеацо, макар и не по взаимно съгласие, той разширява владенията на рода, проправяйки пътя към великата „държава на Висконти". Тя се формира окончателно при неговия племенник [[Джан Галеацо Висконти]], който се издига на власт след елиминирането на самия Бернабò. Бернабò води непрекъснато войни. Той воюва с папите [[Инокентий VI]] (1352 – 1362) и [[Урбан V]] (1362 – 1370), които свикват [[кръстоносен поход]] против него. Воюва и с император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] (1346 – 1378), който му отнема дадената собственост. След смъртта на брат му Бернабò управлява сам Сеньория Милано и през 1385 г. е хвърлен в затвора заедно с двама свои синове от племенника си и негов зет Джан Галеацо Висконти. През 1370 г., по нареждане на Бернабò, започва строителството на най-големия мост в света дотогава – Трецо (строен до 1377 г.) в [[Трецо сул'Ада]]. == Произход и характер == Той е третият син на [[Стефано Висконти]] (* 1288 † 1327), господар на [[Арона (Италия)|Арона]], и на съпругата му [[Валентина Дория]] (* 1290 † 1359) от влиятелното генуезко семейство [[Дория]]. Негови дядо и баба по бащина линия са [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]] [[Матео I Висконти]] и [[Бонакоса Бори]], а по майчина – [[Бернабо Дория]], господар на [[Сасело]] и Логодуро, капитан на Генуа, и Елиана [[Фиески]]. Кръстен е на дядо си по майчина линия Бернабо Дория – син на [[Бранка Дория]].<ref>{{Harv|P. Giovio, ''op. cit.''|p. 194}}.</ref> Има двама братя: * [[Матео II Висконти|Матео II]] (* 1319 † 1355), господар на [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Бобио]], [[Парма]] и [[Болоня]], и [[Списък на владетелите на Милано|съгосподар на Милано]] (1349 – 1355) * [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]] (* 1320 † 1378), господар на Милано Бернабò е описван от историците на епохата като добре изглеждащ, интелигентен, културен и проницателен човек, политик и квалифициран юрист, но и лесно избухлив, нетърпелив, ненаситен, скъперник, отмъстителен и способен на действия, характеризиращи се с невероятна и маниакална жестокост.<ref>B. Corio, op. it., vol. II, p. 268</ref><ref>P. Giovio, op. cit., p. 202.</ref> Италианският историк от XVIII век Джорджо Джулини го представя като смел човек, любител на истината и справедливостта, свободно гарантиращ длъжности на заслужилите, без да ги премахва повече от поста, изпълняващ обещанията си и заплащащ своевременно.<ref>G. Compiglio, op. cit., vol. III, p. 30.</ref> == Биография == === Ранни години и изгнание (1323 – 1348) === Информацията, свързана с детството му, е оскъдна. Като млад учи [[канонично право]], за да започне църковна кариера. През [[1340]] г. заедно с братята си [[Матео II Висконти|Матео]] и [[Галеацо II Висконти|Галеацо]] се присъединява към заговора на [[Франческо Пустерла]] срещу чичо им [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]], тогавашен господар на Милано. Конспирацията е осуетена и Пустерла е елиминиран, но Лукино не намира доказателства срещу племенниците си. През втората половина на [[1347]] г. нов заговор срещу Лукино води този път до изгнанието на синовете на Стефано. Бернабо се оттегля първо в [[Савоя]], а след това във [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и накрая се озовава като гост в двора на краля на [[Кралство Франция|Франция]] [[Филип VI (Франция)|Филип VI]] през [[1348]] г. По време на изгнанието си той вероятно придружава армията на френския крал в някои сблъсъци. През януари 1349 г. е [[Отлъчване от църквата|отлъчен от църквата]] заедно с брат си Галеацо от папа [[Климент VI]] по призив на Лукино.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 331 – 332, 344}}.</ref> === Възход към властта (1349 – 1354) === [[Файл:Visconti, Giovanni (1290-1354).jpg|ляво|мини|204x204пкс|Чичото на Бернабо Джовани]] Бернабо се завръща в Милано през [[1349]] г. след смъртта на [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]], след като е извикан заедно с останалите си братя от чичо им – архиепископът и господар на Милано [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти.]] Джовани всъщност е заточил сина на Лукино – [[Лукино Новело Висконти]] и извънбрачните му синове [[Брицио Висконти|Брицио]], [[Борсо Висконти|Борсо]] и [[Форестино Висконти|Форестино]] в [[Генуа]]. Според италианския историк от XVI век [[Бернардино Корио]] това негово решение е мотивирано от убеждението му, че Лукино Новело е роден от връзката на съпругата му [[Изабела Фиески]] с [[Галеацо II Висконти]]. Три години по-рано Лукино заточва и трите сина на [[Стефано Висконти]]: [[Матео II Висконти|Матео]], [[Галеацо II Висконти|Галеацо]] и самия Бернабо, и защото подозира или има доказателства за връзката на жена си и племенника си. Понеже Джовани Висконти не може да има законородени деца,<ref group="N">Той всъщност има един избънбрачен син – Леонардо и една извънбрачна дъщеря – Маргерита, която се омъжва за Амброджо Висконти – син на Бернабо Висконти.</ref> той получава от Генералния съвет тържествен акт, благодарение на който Матео, Галеацо и Бернабо ще бъдат признати за законни господари на Милано след смъртта му. Той осигурява на всеки от тях дом, достоен за техния ранг: на Бернабо се пада дворецът на Лукино, който се намира срещу църквата „Сан Джорджо ал Палацо“. За да се подпомогне оцеляването на потомците на [[Матео I Висконти|Матео]] и за да се укрепят съюзите със съседните господари, са приключени успешно преговорите за брака на Бернабо с [[Беатриче Реджина дела Скала]] – дъщеря на [[Мастино II дела Скала|Мастино II]], господар на [[Верона]], както и тези за брака на [[Галеацо I Висконти]] с [[Бианка Савойска]], дъщеря на савойския граф [[Амедей VI Савойски|Амадей VI]]. Бракът на Бернабо е сключен на 27 септември [[1350]] г. в Милано и е последван от [[рицарски турнир]], в който Бернабо участва лично и по повод на който въвежда използването на високо седло. Реджина дела Скала е сгодена за Бернабо от 1345 г.<ref>Paride da Cerea, ''Chronicon veronense ad annum 1345''</ref> Tя се оказва плодовита съпруга, има горд и амбициозен характер като този на мъжа си и единствената, способна да обуздава гнева му.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 352 – 354}}.</ref> През [[1350]] г. Джовани Висконти праща военна помощ на Асторжо да Дурафорте, обявен за граф на [[Романя]] от папа [[Климент VI]], за да го подкрепи в подчиняването на провинцията. Когато обаче Асторжо напада [[Болоня]], чийто сеньор е Джовани де' Пеполи, Висконти не само изтегля войските си, но и приема продажбата на града за 200 хил. златни [[флорин]]а. Това предизвиква гнева на папата, който заплашва да го отлъчи и да постави под запрещение градовете, подчинени на Висконти, ако не върне града в рамките на 40 дни. През декември 1350 г. папата отлъчва Джовани, Бернабо и братята му, а на 21 май [[1351]] г. поставя запрещение. Към края на годината обаче е постигнато споразумение, с което господарят на Болоня [[Джовани Висконти да Оледжо]] е назначен за викарий на Болоня в замяна на 100 хил. флорина. По-късно той провежда неуспешна военна кампания в [[Тоскана]] срещу Антивисконтската лига, съставена от тоскански [[Гвелфи и гибелини|гвелфи]] и религиозни лица. Заради това Джовани е обвиняван от мнозина, сред които и Матео и Галеацо Висконти. Той се обръща за защита към Бернабо, както и към Джовани Висконти и му остава верен до смъртта му.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 359 – 363}}.</ref> През [[1354]] г. Бернабо отива с армия във [[Верона]] по заповед на Джовани Висконти. Градът, по време на временното отсъствие на [[Кангранде II дела Скала]], се надига срещу господаря си и иска помощ от Джовани Висконти, който е готов да помогне на бунтовниците със съгласието на семействата [[Гонзага|Гондзага]] и [[Род Д'Есте|Есте]]. Но когато Бернабо пристига на мястото, предвид близките семейни връзки, които има с господарите на Верона (жена му Реждина е сестра на Кангранде II), той обединява силите си с тези на Кангранде и потушава бунта. След това хвърля цялата вина върху бунтовниците и [[Гонзага|Гондзага]].<ref>G. Giulini, ''op. cit.'',&nbsp;vol. V, p. 385</ref> === Разпределяне на Сеньория Милано (1354) === След смъртта на архиепископ Джовани Висконти на [[5 октомври]] [[1354]] г. властта над Милано преминава у тримата синове на [[Стефано Висконти]] по силата на акта, публикуван от Джовани в началото на неговото управление. На [[11 октомври]] Боскино Мантегаца официално предава правомощията на тримата нови господари в Двореца на архиепископа в Милано. [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Парма]], [[Фиденца]], [[Болоня]], [[Луго (Италия)|Луго]], [[Бобио]], [[Понтремоли]] и [[Маса (Тоскана)|Маса]] са дадени на [[Матео II Висконти]]. [[Галеацо II Висконти]] получава [[Комо (град)|Комо]], [[Виджевано]] и [[Ломелина]], [[Новара]], [[Верчели]], [[Асти (град)|Асти]], [[Алба (Италия)|Алба]], [[Алесандрия]] и [[Тортона]]. На Бернабо се падат [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Кремона]] и [[Крема]], заедно с [[Вал Камоника]], [[Ваприо д'Ада|Ваприо]], [[Риволта д'Ада|Риволта]], [[Караваджо (град)|Караваджо]], [[Сончино]], [[Лонато дел Гарда|Лонато]] и ривиерата на [[Гарда]]. Милано е управляван съвместно от тримата братя, на които са дадени по две зони на града и които на свой ред избират [[подест]]. Същото важи и за град [[Генуа]] и околностите му. Като нова резиденция Бернабо получава двореца на Лукино Висконти към базиликата „[[Сан Джовани ин Конка (крипта)|Сан Джовани ин Конка]]“, по-късно известен като [[Ка ди Кан]]. Матео II взима двореца до Архиепископията, където е живял Джовани, а Галеацо II – двореца на Ацо, който съставлява голяма част от бъдещия Кралски дворец на Милано. Матео II заема първостепенно място в съветите и публичните актове, Галеацо II има задачата да контролира правораздаването и обществената сигурност, а на Бернабо е поверено управлението на армията. [[Франческо Петрарка]] произнася тържествена реч в катедралата „Санта Мария Маджоре“ в Милано. На 29 октомври папа [[Инокентий VI]] назначава [[Роберто Висконти]]<ref group="N">сеньор на Валтраваля, член на кадетски клон на Висконти и роднина на починалия Джовани Висконти.</ref> за нов архиепископ на града.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 391 – 393}}.</ref><ref>G. Campiglio, op. cit. vol. III, pp. 4 – 4, 57.</ref> === Идване в Италия на Карл IV Люксембургски (1354 – 1355) === Лигата против Висконти, създадена от родовете [[Скалиджери]], [[Гонзага|Гондзага]], [[Род Д'Есте|Есте]] и [[Венецианска република|венецианците]], е доволна от разделението на владението на Висконти и се възползва от това, за да повика император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV Люксембургски]] в Италия. На 3 ноември [[1354]] г. той пристига в [[Падуа]], придружен от 300 невъоръжени рицари. Когато пристига в [[Мантуа]], легатите на Висконти му предлагат 200 хил. флорина: 150 хил. флорина за получаване на титлата „[[имперски викарий]]“ от Матео II, Галеацо II и Бернабо и още 50 хил. с оглед коронацията му за [[крал на Италия]]. Според италианския историк от 14 век Матео Вилани коронацията трябва да се проведе в [[Монца]] с [[Желязна корона|Желязната корона]], след което императорът трябва да се насочи към [[Рим]], без да влиза в [[Милано]] и без да е придружаван. Императорът също се опитва да възстанови мира между страните с примирие, което да продължи до май следващата година, но претенциите на Висконти са прекомерни. Карл IV празнува [[Рождество Христово|Коледата]] в Мантуа, след което се насочва с армия от 3000 конници към териториите, контролирани от Висконти. Той се среща с Галеацо II, придружаван от 500 мъже близо до [[Лоди]], и от там е придружен до града да пренощува. Бернабо посреща императора в [[Абатство „Киаравале“]] на няколко мили южно от Милано, давайки му 30 коне и благороднически коне, покрити с алено кадифе, копринени завеси и с богато украсени седла и юзди. По време на обяда в абатството успява да убеди императора да влезе в града.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 395 – 396}}.</ref> На 4 януари 1355 г. Карл IV тържествено влиза в Милано, където е посрещнат от хиляди пехотинци и конници в богати одежди и от оглушителния шум на стотици тръби, кастанети, барабани и гайди. След това той е поканен да се качи на горния етаж на Broletto Vecchio (дн. Кралски дворец), от чийто прозорец гледа парада на войските на Висконти (10 000 пехотинци и 6000 конници). Императорът е коронясан за крал на Италия на 6 януари в [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] от Роберто Висконти, архиепископ на Милано, с Желязната корона, помазан е с миро и му е даден [[Държава (символ)|глобус с кръст]], изобразяващ Азия, Африка и Европа. Следват дни на тържества, в които императорът обявява 40 нови рицари, включително [[Джан Галеацо Висконти]], който е само на 4 г., и [[Марко Висконти]] – най-големият син на Бернабо, който е само на два месеца. Между 10 и 12 януари Карл IV напуска града, придружен от 600 конници на Висконти и се отправя първо към [[Пиаченца]] и след това към [[Пиза]], където пристига на 18 февруари. На 5 април, [[Великден]], той е коронясан за император в [[Рим]]. През юни, на връщане през [[Ломбардия]] обаче, той открива всичките градове затворени за армията си и е принуден да се върне в [[Германия]].<ref>{{Harv|G. Campiglio, ''op. cit.''|vol. III, pp. 3 – 6}}.</ref> На 1 юни [[Венецианска република|венецианците]] едностранно сключват мир с Висконти и с генуезците благодарение на посредничеството на миланеца Марко Реста, който дори е назначен за венециански патриций против неодобрението на останалите членове на лигата.<ref>.G. Giulini, op. cit. vol. V, p. 402.</ref> === Джовани Висконти да Оледжо превзема Болоня === В онези години Болоня е управлявана от [[Джовани Висконти да Оледжо]] в качеството на генерален губернатор. [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] му е дал като [[феод]] пограничната долина на Бленио, която обаче е отделена от района на [[Комо (град)|Комо]]. Когато Джовани умира, Галеацо II наследява тази провинция и завладява долината с претекст, че е част от нея. Оледжо се оплаква на Бернабо, с когото е в добри отношения, но той не го слуша. Преди смъртта си Матео II праща Галасио дей Пии в своя феод Болоня, за да подкрепи Оледжо в управлението на града. Той също така праща съдия да провери семейство Оледжо, който обаче се страхува да говори и затова прави каса, в която събира многобройни жалби срещу губернатора. Когато Матео е информиран за това, той намалява наполовина гарнизона на града, намалява заплатите и реформира длъжностите, като вика някои важни държавни служители на града в Милано. Всичко това подтиква Оледжо да се разбунтува и да превземе Болоня. Първоначално той решава да завладее замъка, контролиран от миланеца Гуидето да Мерозо, който е неопитен във военното изкуство. На 18 април 1355 г. Болоня попада в ръцете на Оледжо.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 405 – 407}}.</ref> През есента на 1355 г. маркграф [[Джовани II (Монферат)|Джовани II Монфератски]] успява бързо да завладее [[Кераско]], [[Алба (Италия)|Алба]] и [[Асти (град)|Асти]]. След това Карл IV му дава [[Имперски викарий|имперския викариат]] над [[Павия]] и е приканен от самите жители да завладее града им за сметка на [[Галеацо II Висконти]]. === Смърт на Матео II Висконти === [[Файл:Visconti, Matteo Magno.jpg|мини|239x239пкс|Матео II Висконти]] [[Матео II Висконти]] се опитва да си върне Болоня, като праща армия начело с [[Франческо д'Есте (1325-1384)|Франческо д'Есте]], но безуспешно. На 29 септември 1355 г., докато е в [[Сароно]], той почувства силна коремна болка на връщане от ловен излет в околностите на [[Монца]]. Умира същата вечер след вечеря, вероятно убит по заповед на братята си чрез отравяне на свинското месо, което той особено много обича.<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, p. 196}}.</ref> Всъщност Корио разказва, че по време на среща на тримата в Крешенцаго Матео изразява нетърпението си, че трябва да споделя властта с братята си, а те, страхувайки се, че иска да ги премахне, измислят плана за убийството му. Тялото на Матео е пренесено с дълга процесия до Милано, където се прави погребението му; той е погребан в църквата „[[Сан Готардо ин Корте]]“. Бернабо и [[Галеацо II Висконти|Галеацо]] си разпределят властта на починалия им брат: Бернабо взима [[диоцез|епархиите]] на [[Лоди]], [[Парма]] и [[Болоня]], включително всички замъци на тези територии, както и тези на [[Анджера]], [[Меленяно]], [[Пандино]], [[Ваприо д'Ада|Ваприо]], [[Мартезана (територия)|Мартезана]] и [[Бацана]], а Галеацо взима[[Пиаченца]] и [[Бобио]] и замъците на [[Монца]], [[Абиатеграсо]] и [[Виджевано]], [[Сеприо]] и [[Бургария]].<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, p. 412}}.</ref> След това те си поделят Милано: [[Сестриери на Милано|сестриерите]] (т.е. шестте зони, на които градът е бил разделен в древни времена) [[Порта Романа]], [[Порта Ориентале]] и [[Порта Нуова]] са на Бернабо, [[Порта Тичинезе]], а [[Порта Верчелина]] и [[Порта Джовия]] – на Галеацо II. Генуа е разделена наполовина под властта на двамата.<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, p. 197}}.</ref><ref>G. Campiglio, op. cit. vol. III, p. 8.</ref> === Кампания срещу Висконти на папа Инокентий VI (1356 – 1362) === Първоначално Бернабо не възнамерява да си върне Болоня с оръжие и предоставя на Джовани Висконти да Оледжо възможността да запази властта на града, при условие че му го върне след смъртта си и го остави да номинира [[подест]].<ref>{{Harv|G. Campiglio, ''op. cit.''|vol. III, pp. 9 – 10}}.</ref> През юли 1355 г. Бернабо праща Ариго Кастракани в Болоня, за да се преструва, че преговаря с Оледжо, но истинското му намерение е да се договори с подеста и да подтикне гражданите към бунт. Конспирацията е разкрита, двамата са обезглавени заедно с останалите конспиратори, а Оледжо преминава на страната на Антивисконтската лига със съгласието на [[Алдобрандино III д’Есте]]. В началото на [[1356]] г. се формира Антивисконтска лига, съставена от [[Скалиджери]], [[Гонзага|Гондзага]], [[Да Карара]], [[Род Д'Есте|Есте]], [[Маркграфство Монферат|Монферат]] и император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV Люксембургски]], представляван от неговия викарий Марквард фон Рандек – епископ на [[Аугсбург]]. Двамата господари на Милано са обвинени в предоставяне на църковни длъжности в ущърб на папата, в придобиване на власт чрез насилие, в поставянето на капани пред императора в [[Пиза]] и в затварянето на градските порти по време на обратното му пътуване за Германия.<ref>G. Campiglio, op. cit., vol. V, pp. 417 – 418.</ref> След това Бернабо праща армия от около 1000 конници в района на [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] под командването на Валериано Кастракани – син на [[Кастручо Кастракани]]. Той построява бастия – замък или дървено укрепление, обсаждайки Кастел [[Сан Поло д'Енца|Сан Паоло]]. На 6 февруари 1356 г. армията на лигата атакува форта и последвалата битка завършва с поражение за Висконти, който има 300 загинали, 400 затворници, губи [[Обоз|обоза]] си и е принуден да се оттегли в замъка в [[Монтекио Емилия|Монтекио]]. Висконти са победени и в края на август при [[Кастильоне деле Стивиере]] и са принудени да се оттеглят от Боргофорте.<ref name=":0" group="N">Днешно подселище на [[Борго Вирджилио]].</ref><ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, pp. 198 – 199}}.</ref> ==== Битка при Казорате ==== На 18 септември 1356 г. армия, съставена от германци от дружината на [[граф Ландо]] (Конрад Виртингер фон Ландау), болонци под командването на [[Ацо да Кореджо]], ферарци под командването на Дондачо Малвичини дела Фонтана и мантованци начело с [[Раймондино Лупи]] ди Сораня тръгва от Болоня, през октомври влиза в района на [[Парма]] и [[Пиаченца]] и опустошава провинцията. Втора армия под командването на имперския викарий Марквард фон Рандек тръгва от [[Пиза]] и, незасечена от Висконти, успява да се присъедини към първата. Двете обединени армии прекосяват река [[По]] близо до [[Арена По|Арена]], влизайки в [[Ломелина]], след което преминават през река [[Тичино]], нахлувайки в района на Милано и разграбвайки [[Маджента (Италия)|Маджента]] и всичките селища до [[Витуоне]]. Германските милиции на заплата при Висконти отказват да се бият със сънародниците си. За тяхно щастие граф Ландо закъснява с грабежите, вместо да изпълни заповедите на Джовани да Оледжо да атакува селищата на Милано. От този момент маркизът решава със своите 200 – 1000 обезбрадени шлемоносци<ref group="N">Това са конници с характерен шлем, който оставя брадата открита; всеки от тях е следван от поне един сержант, следователно армията на граф Ландо е от поне 6000 души.</ref> да се присъедини към 3000-те души на граф Ландо, претендирайки за командването на армията. Той не го получава, поради което се оттегля от бойното поле, успявайки да подчини [[Новара]], която оказва силна съпротива.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 419 – 421}}.</ref> Бернабо и Галеацо II използват разногласията между враговете, за да се реорганизират: те построяват ровове с бастиони<ref group="N">на [[Италиански език|итал]]. redefossi</ref> около селищата извън стените на Милано и вербуват мъже от цяла [[Ломбардия]], поставяйки начело [[Лодризио Висконти]], [[Пандолфо II Малатеста]] и [[Франческо д'Есте (1325-1384)|Франческо д'Есте]]. Скоро към тях се присъединяват [[Валериано Кастракани]] и [[Пиетро Мандели]], които възнамеряват да обсадят Павия. Граф Ландо, след като ограбва и извършва всякакви видове насилие в [[Кастано Примо|Кастано]], граби [[Розате]], намиращо се на пътя, който трябва да го отведе до зимните квартали при Павия. На 13 ноември, забелязвайки, че враговете не възнамеряват да обсадят града, армията на Висконти напуска Милано и се разполага на лагер близо до [[Казорате Примо|Казорате]], на три мили южно от Розате, отрязвайки пътя на врага. Генералите разполагат 4200 конници на пътя за Павия и 2000 пехотинци от всяка страна на пътя зад гъсти лозя, което прави невъзможно атаката на вражеската кавалерия. На 14 ноември те пращат малки групи от по около 12 конници начело с Кастракани срещу тила на Ландо, възнамеряващ да прехвърли река Тичино. След като се среща в кратки престрелки с врага, миланската конница веднага избягва с намерението да го въвлече в капан. Ландо се хваща на номера и идва в участъка от пътя в близост до лозята заради миланската конница, блокирала пътя, доверявайки се на численото си превъзходство. Конницата отстъпва, преструвайки се, че се оттегля, но Ландо е нападнат веднага по фланговете от [[пехота]]та на Висконти, която убива конете с лъкове и [[арбалет]]и и след това се хвърля пеша срещу конниците, като ги пленява. След като разбиват първия армейски корпус, Висконти нападат втория и лесно го обръщат в бягство. Антивисконтската лига губи 1500 души (мъртви и ранени), а граф Ландо, Марквард фон Рандек, Раймондино Лупи ди Сораня, Дондачо Малвичини и Малкалцато – генерал от Монферат са пленени заедно с почти всички капитани и 200 конници. Изглежда, че граф Ландо успява да избяга в [[Новара]], като подкупва двама герман ски тъмничари.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 421 – 423}}.</ref> На 17 ноември, възползвайки се от ситуацията, [[Генуа]] и градовете на Лигурската ривиера гонят [[Подест|подеста]] Биаджо Капели и губернатора Мафео Мандели, нарушил условията за преданост на Висконти, присъединявайки се към лигата. Висконти пращат там [[Симоне Боканегра]], за да се опита да възстанови мира, но той се възползва от възможността да се присъедини към очакващите го [[пиза]]нски войски и да бъде провъзгласен за [[дож]]. Генуезците успяват за кратко време да получат контрол над цялото крайбрежие от [[Монако]] до [[Сардзана]].<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, pp. 199 – 200}}.</ref><ref>G. Campiglio, op. cit., vol. III, pp. 11 – 15.</ref> ==== Бернабо атакува района на Мантуа ==== През февруари [[1357]] г. Бернабо планира заговор срещу [[Джовани Висконти да Оледжо]] за завладяването на Болоня. Бернабо отива с армията си в [[Парма]], но там научава, че заговорът е разкрит и най-известните му участници са обезглавени, включително Енрико Кастракани. След това той отива в [[Монтекио Емилия|Монтекио]] и кара да построят укрепление в Монте Сан Просперо, което обаче е нападнато и унищожено от армията на Антивисконтската лига начело с [[Уголино Гонзага|Уголино Гондзага]]. Тя граби провинцията на Парма в продължение на месеци. През юни Бернабо праща армия от 2000 шлемоносци и 1000 пехотинци в Болоня под командването на Галеацо Пио. Пио разграбва района на Модена и разполага лагер в Пиумацо,<ref name=":1" group="N">Днешно подселище на [[Кастелфранко Емилия]]</ref> но на 11 юли е нападнат от милициите на Ферара и Мантуа начело с [[Фелтрино Гонзага|Фелтрино Гондзага]] и е победен.<ref>G. Compiglio, op. cit. vol. III, p. 16.</ref> В края на август малка армия от 500 стрелци на коне под командването на [[Лукино Дал Верме]] отива през [[Гуастала]] в Говерноло,<ref group="N">Днешно подселище на [[Ронкофераро]].</ref> където завладява моста над [[По]] благодарение на предателството на свещеник. Дал Верме кара да се построи мост над [[Минчо]] и малко след това атакува моста на Боргофорте,<ref name=":0" group="N" /> единият край на който е укрепен, а другият е защитен от малка крепост в състояние да устои на нападенията. Антивисконтската лига успява скоро да изпрати армия, която си връща контрола над двата моста. Възползвайки се от победата, болонските и мантуанските милиции изпращат части в района на Милано, които, обединявайки се с тези на [[Монферат]], разграбват Милано, Лоди, Кремона и Мантуа. Те заплашват и [[Касано д'Ада|Касано]], докато [[Уголино Гонзага|Уголино Гондзага]] първо обсажда [[Новара]], която му се подчинява, а след това и [[Верчели]]. В същото време Бернабо се връща на източния фронт, за да атакува мантуанците в Боргофорте и Говерноло с армия под командването на Джовани Бицоцеро, като ги поставя на тясно. През март 1358 г. Бицоцеро изоставя обсадата на Мантуа, но е победен в [[Монтикиари]] от [[граф Ландо]] и [[Уголино Гонзага|Уголино Гондзага]], пленен и обесен.<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, pp. 200 – 201}}.</ref> От 6 април до 8 юни в Милано се провежда мирна конференция: Висконти се обединяват с господарите на [[Мантуа]], [[Ферара]] и [[Падуа]]; градовете [[Новара]] и [[Алба (Италия)|Алба]] се връщат на Висконти, които са принудени да разрушат укрепленията в района на Новара и да преотстъпят [[Нови Лигуре|Нови]], Боргофорте и завладените в района на Ферара замъци, а [[Асти (град)|Асти]] и [[Павия]] остават на [[Маркграфство Монферат]]. Решено е [[Катерина Висконти (1342-1382)|Катерина Висконти]] – дъщеря на [[Матео II Висконти|Матео II]] да се омъжи за [[Уголино Гонзага|Уголино Гондзага]], [[Марко Висконти]] – син на Бернабо да се сгоди за едно от дъщерите на [[Франческо да Карара]], а [[Мария Висконти]] – дъщеря на Галеацо II да се сгоди за един от синовете на [[Джовани II (Монферат)|Джовани II Монфератски]]. Джулини потвърждава, че откриването на мирните преговори е възможно именно поради егоизма на Джовани II, който, както се вижда, твърди, че води армията на лигата, без да споделя завоеванията ѝ.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, p. 431}}.</ref> През септември 1358 г. се ражда [[Родолфо Висконти]], четвъртото дете на Бернабо и съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала|Реджина дела Скала]] и е отпразнуван бракът между Катерина и Уголино.<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol II, pp. 202 – 204}}.</ref><ref>G. Compiglio, op. cit. vol. III, pp. 20 – 23.</ref> ==== Обсада и повторно завоюване на Павия ==== През 1357 г. [[Бекария (род)|Бекария]], благородническо семейство от Павия, се разбунтува срещу Висконти, предлагайки града на [[Джовани II (Монферат)|Джовани II Монфератски]]. Този бунт е оправдан от условията, наложени им от [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]] през [[1343]] г., които предвиждат назначаването на подест от миланците, наличието на милански гарнизон и задължението за снабдяване на Висконти с войници при война в замяна на участието на Бекария в градската управа. Когато маркграфът на Монферат завладява града, Бекария трябва скоро да променят мнението си, т.к. маркграфът страда от влиянието им. Затова той решава да ги изгони, като използва проповедта на харизматичния [[Августински орден|августински]] монах Джакомо Бусолари, който дискредитира тях и Висконти и е много популярен сред гражданите заради своето красноречие. Скоро монахът става фактически господар на града от името на маркиза. Бекария се опитват да го убият, но не успяват и са принудени от народа да изоставят Павия и да станат свидетели на унищожаването на техните имоти. Веднъж пристигнали в Милано, Бекария се уговарят с Галеацо II да отмъсти на Бусолари; те успяват да вдигнат бунт срещу павийците заедно с [[Ланди]], които карат много градове и замъци в района на Павия и Олтрепо като [[Вогера]] и [[Брони]] да преминат на страната на миланците. През март [[1358]] г., веднага щом снеговете се стопяват, Бернабо и брат му обсаждат [[Павия]] с армия под командването на [[Лукино Дал Верме]], разполагайки войските пред Порта Сан Салваторе. През април миланският флот успява да победи флота на Павия и градът е обсаден и по реката. Междувременно Бусолари назначава 20 трибуни, по един на квартал, със задачата да наемат колкото се може повече роти от по 100 души с по 4 капитани за всяка от тях, докато самият той е защитен от охрана от 60 души. Всичко е финансирано от продажбата на дрехите и бижутата на гражданите, които ги даряват, вярвайки на монаха. Под ръководството на Антонио Лупо от Парма и с помощта на войските на маркграфа на Монферат, разположени на лагер в [[Басиняна]], павийците атакуват. Те успяват да победят армията на Галеацо, убивайки и пленявайки мнозина. Галеацо обаче бързо събира друга армия и се връща, за да обсади Павия с брат си. През ноември гражданите, изтощени от глад и епидемии, решават да се предадат на Бернабо, страхувайки се от репресиите на брат му. Бернабо отказва и Галеацо влиза в града, без да извърши насилие или грабеж, и за по-добър контрол той започва строежа на замъка на Павия. Бусолари е съден и след това затворен за цял живот в манастир в района на [[Верчели]].<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol II, pp. 206 – 207}}.</ref> ==== Офанзива на Алборноз срещу Парма ==== През [[1359]] г. Бернабо, вярвайки, че единственият в състояние да помогне на [[Джовани Висконти да Оледжо]] да се защити от амбициите му в Болоня, е [[Еджидио Алборноз]], [[кардинал]] и папски легат, сключва споразумение с него. Той му праща 200 копиеносци, за да му помогне в обсадата на [[Форли]] в замяна на неговия неутралитет относно Болоня. Няколко месеца по-късно Алборноз получава град Форли, преструвайки се, че влиза в преговори с капитан Форлино, но всъщност го хвърля в затвора и го принуждава да отстъпи Болоня заедно с провинцията.<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol II, p. 205}}.</ref> През ноември Бернабо отново прави кампания срещу Болоня, като разполага армия от 1000 пехотинци и 800 конници, към които са добавени 400 конници, изпратени от Галеацо, и по 200 конници от Ферара, Мантуа и Падуа. Според Джулини армията разполага с 4000 конници и 800 пехотинци. На 7 декември Бернабо взима [[Кревалкоре]] и Джовани Висконти дa Оледжо търси помощта на папа [[Инокентий VI]]. През февруари 1360 г., с превземането на [[Кастелфранко Емилия|Кастелфранко]], Бернабо вече е разчистил пътя за Болоня. Джовани да Оледжо, страхувайки се, че повече няма да може да защитава града и ще се озове в ръцете на Висконти, постига споразумение с Алборноз. Алборноз забравя за договора с миланците и на 17 март поема контрола над Болоня и околните замъци, давайки на Джовани управлевлението на град [[Фермо]], след което увеличава гарнизона на града с помощта на [[Малатеста]]. На молбата на Алборноз да се оттеглят от обсадата на Болоня, Бернабо и ферарците отговарят със завладявянето на Пиумацо<ref name=":1" group="N" /> и някои замъци в района на Болоня, окупират [[Луго (Италия)|Луго]] и обсаждат [[Ченто (град)|Ченто]] и [[Форли]], за което Инокентий IV отлъчва Висконти. През юли Бернабо завзема и укрепва [[Казалекио ди Рено|Казалекио]], като отклонява водите на [[Рено (река)|Рено]], които Болоня използва, и опустошава провинцията. Алборноз реагира, като гони [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] от [[Форлимпополи]], след което през ноември, невярващ в лоялността на италианските войници, сключва споразумение с крал [[Лайош I Велики]] от Унгария, който му праща на помощ 5000 – 10000 конника (включително много стрелци на коне) и 700 пехотинци. Междувременно Реджина дела Скала убеждава Бернабо да откаже дъщерята на [[Франческо I да Карара]] да стане тяхна снаха, понеже Франческо нарушава съюза, като пуска унгарците да минат през [[Падуа]]. Най-накрая армията пристига в Болоня, където се присъединява към 2000 мъже на Алборноз и успява да унищожи бастионите, построени от Виконти пред града; при сблъсъците за пръв път се споменава използването в Италия на ''bombarda'' (вид артилерийско оръдие) от миланците. След това унгарците и армиите на папата нападат [[Парма]], чиято обсада започва на 24 ноември. Жителите на Парма свалят официалните си лица и създават правителство, благодарение на което се защитават яростно до пристигането на армията на Висконти през декември. За да прогони унгарците, Бернабо подкупва командира, плащайки му скъпо, като наема хиляди от хората му. Същия месец Галеацо II дава на сина си [[Джан Галеацо Висконти]] сестрата на френския крал [[Изабела Валоа]], като плаща огромната сума от 500 хил. златни флорина и получава Графство [[Вертю]] в замяна.<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, pp. 207 – 210}}.</ref> През [[1360]] г. папата, знаейки за презрението на Бернабо към църковните служби, го отлъчва от църквата. След това се правят опити за помирение благодарение на посредничеството на флорентинеца Николо Ачауоли от името на [[Луи I Валоа-Анжуйски|Луи I Анжуйски]], който предлага на папата да плати 100 хил. флорина на Бернабо в рамките на пет години, а на Бернабо да се откаже от всякакви претенции към Болоня. Когато папският легат търси по-благоприятни условия, Бернабо отговаря с „Искам Болоня“ на всяко от тях, карайки преговорите да се провалят.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, p. 450}}.</ref> ==== Битка при Сан Руфило и чума от 1361 г. ==== На 3 ноември умира [[Алдобрандино III д'Есте]] и властта над [[Ферара]] е поета от брат му [[Николо II д’Есте]]. Той веднага скъсва съюза с Висконти, за да отиде на страната на Алборноз заедно с Леонардо Роландо – [[кастелан]] на [[Рубиера]]. Бернабо отговаря, като изпраща армия, която стига до портите на Болоня, където превзема и укрепва Сан Руфило<ref group="N">Днешен [[Болоня|болонски]] квартал Савена.</ref> на няколко километра източно от градските стени. Болонците търсят помощ от Алборноз. Алборноз разпространява фалшивата новина, че [[Римини]] се е разбунтувал срещу Висконти и привлича 300 милански войници в този град, докато заедно с Малатеста се връща в Болоня, където атакува Висконти на 26 юли. Първоначално миланците успяват да отблъснат първите две групи начело с [[Галеото Малатеста|Галеото I Малатеста]], но т. к. са вече отслабени, те са победени от болонците, които излизат от града и атакуват Сан Руфило. Миланската армия се опитва да превземе [[Кореджо]], но е победена. Бернабо приписва поражението на Уголино Гондзага и провежда наказателна експедиция, за да ограби земите, но мантуанският господар го побеждава при [[Ревере]]. На 5 декември Бернабо подписва 20-дневно примирие с Алборноз и започва преговори за притежаване на Болоня без успех.<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, pp. 211 – 212}}.</ref> През лятото на 1361 г. английските наемни роти, наети от [[Джовани II (Монферат)|Джовани II Монфератски]] за борба с [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]], предизвикват [[Чума|чумна]] епидемия, която води до хиляди смъртни случая в цяла Ломбардия и не пощадяват и Милано, чието население е намалено наполовина. За да се опитат да избягат от нея, миланските благородници се оттеглят в замъци в провинцията: Галеацо II в този на [[Монца]], а Бернабо – в този на [[Меленяно]]. Болестта поразява района на Милано в продължение на около шест месеца. ==== Бунтът на гвелфите в Бреша ==== В началото на 1362 г. Алборноз формира Aнтивисконтска коалиция, включваща [[Папска държава|Папската държава]], [[Да Карара]], [[Род Д'Есте|Есте]], [[Гонзага|Гондзага]] и [[Скалиджери]]. Господарят на Верона [[Кансиньорио дела Скала]] запечатва съюза, като жени сестра си [[Верде дела Скала]] за [[Николо II д’Есте]]. Бернабо открива мирните преговори с папата в [[Авиньон]], но молбите му са отхвърлени, тъй като са толкова прекомерни, че чак са обидни. През март той праща армия да атакува [[Пескиера дел Гарда|Пескиера]] и втора армия да атакува Солара,<ref name=":2" group="N">Днешно подселище на [[Бомпорто]].</ref> но и двете са победени от [[Малатеста Унгаро]]. Гвелфите от [[Бреша]] се разбунтуват срещу Висконти и завладяват много замъци в провинцията, а след това се поставят под защитата на Кансиньорио. Бернабо успява да отиде лично в Бреша заедно с няколко войници, където побеждава кавалерийска рота в [[Понтевико]]. Той влиза в Бреша, където арестува водачите на гвелфите и връща града на благородниците гибелини, след което се завръща в Милано. През септември той заминава за [[Кремона]], където събира армия и се насочва към [[Робеко д'Ольо]], където отново побеждава гвелфите от Бреша. След това пленява няколко замъка във [[Вал Тромпия]]. Много брешански благородници от фракцията на гвелфите са обесени или обезглавени, а техните имоти са ограбени и унищожени. На 14 октомври 1362 г. [[Уголино Гонзага|Уголино Гондзага]] е убит от братята му, съпругата му [[Катерина Висконти (1342-1382)|Катерина Висконти]] бяга в [[Милано]], а Бернабо, след като получава причина за война, напада [[Мантуа]], управлявана от [[Народен капитан|народния капитан]] [[Гвидо Гонзага|Гуидо Гондзага]]. Ангажиран да се бие на твърде много фронтове, Бернабо приема, почти сигурно под натиска на брат си Галеацо II, посредничеството на френския крал [[Жан II]] за приключване на конфликта с новия папа [[Урбан V]].<ref>G. Giulini, op. cit., vol. V, pp. 468 – 469.</ref> === Кампания на папа Урбан V срещу Висконти (1363 – 1370) === ==== Битка при Солара ==== {{Main|Битка при Солара}} Мирните преговори от септември [[1362]] г. са неуспешни, тъй като Бернабо не отива при папата в [[Авиньон]]. На 3 март [[1363]] г. папа Урбан V обявява Бернабо за еретик, отнема всичките му почести, права и привилегии и започва кръстоносен поход срещу него.<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, pp. 214 – 218}}.</ref> Бернабо, вбесен от папската анатема, лично застава начело на армията, за да помогне на Солара<ref name=":2" group="N" /> под обсада на ферарците от края на март. Той успява да влезе в града, като го снабдява с провизии, но докато раздава заповеди, е ранен в ръката от куршум (веретон) и е принуден да бъде лекуван в [[Кревалкоре]]. На 6 април 1363 г. Aнтивисконтската лига побеждава армията на Бернабо в [[Битка при Солара|битката при Солара]], по време на която са заловени много ломбардски благородници, включително [[Амброджо Висконти]] – първият извънбрачен син на Бернабо от любовницата му [[Белтрамола де Граси|Белтрамола де' Граси]], който е затворен в [[Анкона]]. Тази битка за миланците означава загуба на всички крепости около град Болоня. Укрил се в Парма, за осем дни Бернабо успява да събере нова армия, с която обсажда [[Модена]], като построява бастион във Вила ди Чези. През август започва преговори благодарение на посредничеството на френския крал [[Жан II]] и на [[Петър I (Кипър)|Петър I Кипърски]], достигайки крехко примирие на 3 септември.<ref>G. Giulini, op. cit. vol. V, pp. 481 – 484.</ref> ==== Мир от Болоня и брачни съюзи ==== Конфликтът между Бернабо Висконти и папата приключва на 3 март [[1364]] г. с мирен договор, който гарантира на Висконти голямата сума от 500 хил. [[флорин]]а на осем вноски, връщане на всички затворници и вдигане на отлъчването в замяна на преотсъпването на [[Болоня]], [[Луго (Италия)|Луго]] и замъците в [[Модена]] и в района на [[Болоня]], както и краят на преследването на духовниците и забраната за налагане на нови данъци върху техните активи. Болоня трябва да се управлява от Андрейно д’Елвения до пълното изплащане на вноските. Бернабо получава от [[Скалиджери]] замъците, окупирани от тях в района на [[Бреша]] и около [[Гарда|езерото Гарда]]. Постигането на мир е възможно само със заместването на Алборноз (чиято арогантност Висконти не могат да понесат) с по-помирителния Андрейно от Клюни. За да отпразнува мира, Бернабо организира голям турнир в двора на двореца си в Милано, в който участват много от най-великите господари на Италия и в който победителят е награден с колан и венец на стойност 200-а флорина всеки.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 486 – 488}}.</ref> През октомври 1364 г. Бернабо сгодява дъщеря си [[Верде Висконти]] за [[Леополд III Хабсбург]], син на [[Албрехт III (Австрия)|Албрехт III Хабсбург]] – херцог на Австрия, което позволява нов съюз между двете държави чрез Рудолф Хабсбург – брат на Леополд, който обаче умира няколко дни по-късно и е погребан в църквата „Сан Джовани ин Конка“ в Милано. През 1365 г. се чества бракът между Верде Висконти и Леополд III; булката носи зестра от 100 хил. флорина.<ref>B. Corio, op. cit. vol. II, pp. 219 – 220.</ref> ==== Втора дружина на Свети Георги ==== През [[1365]] г. Бернабо, след като научава, че в [[Пиза]] има английска рота, която се е приютила там след войната с [[перуджа]]нците, изпраща сина си [[Амброджо Висконти]], като ѝ плаща, за да получи капитански чин. Британците приемат предложението, поставяйки се под егидата на Висконти, и по този начин Амброджо основава втората наемническа Дружината на Свети Георги.<ref group="N">Името „Дружина на Свети Георги“ (''Compagnia di San Giorgio)'' се отнася до три наемнически дружини, действали в Средновековна Италия през 14 век.</ref> Към нея се присъединяват някои от бившите членове на Бялата дружина,<ref group="N">Compagnia Bianca del Falco (Бялата дружина на сокола) или по-просто Compagnia Bianca (Бяла дружина), е важна наемническа дружина, създадена главно от чуждестранни наемници, действаща през 14 век в Европа.</ref> разпусната от [[Джовани Акуто]] година по-рано. Новата дружина атакува и опустошава [[Луниджана]], превзема [[Специя]], прониквайки в генуезката област, и обсажда [[Генуа]] с помощта на армията на [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]], [[Фиески]] и [[Спинола]]. Операциите приключват на следващата година с нов мирен договор, след което дружината отива в [[Романя]] и след това в [[Абруцо]], където е разбита и разпръсната в битка от армията на [[Джована I Анжуйска|Джована I Неаполитанска]]. Амброджо е затворен в [[Кастел дел Ово]]. На 3 юли 1366 г. Бернабо и брат му подписват мир с Генуа в замяна на 60 хил. златни флорина (според други източници 20 хил.) за три години.<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, pp. 222 – 224}}.</ref> ==== Нова Антивисконтска лига ==== [[Файл:Papa Urbanus Quintus.jpg|ляво|мини|208x208пкс|Папа Урбан V]] Поради увеличаването на данъчното облагане на религиозните лица и тяхното малтретиране, на 29 юли [[1366]] г. по инициатива на папа [[Урбан V]] в [[Авиньон]] е създадена нова Антивисконтска лига. В нея влизат император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] Люксембургски, [[Лайош I Велики|Лайош I от Унгария]], [[Джована I Анжуйска|Джована I Неаполитанска]], [[Франческо I да Карара]], [[Николо II д’Есте]], [[Гвидо Гонзага|Гуидо Гондзага]] и [[Малатеста Унгаро|Галеото Малатеста]], известен като Унгаро. След като папата се мести от Авиньон в [[Рим]], лигата е подновена във [[Витербо]] на 7 август [[1367]] г. Папата обеща да бъде избран за император [[Вацлав IV|Вацлав]] – син на Карл IV, и да даде на императора десятъка от [[Германия]] и [[Бохемия]]. Съюзилите се опитват да накарат Галеацо II и Бернабо да повярват, че съюзът служи за противопоставяне на [[кондотиер]]ските роти. За да се уверят в това, двамата братя пращат пратеници до папата, без да получат отговор. Бернабо отговаря на лигата, като се съюзява с [[Кансиньорио дела Скала]], чийто голям враг е бил по-рано: в замяна на съюза [[Мантуа]] трябва да премине под властта на [[Скалиджери]], в случай че бъде завзета.<ref>{{Harv|G. Campiglio, ''op. cit.''|vol. III, pp. 40 – 41}}.</ref> Според договора на 5 април [[1368]] г. армията на Бернабо Висконти и Кансиньорио дела Скала, с 3000 пехотинци и също толкова конници опустошава провинция Мантуа и след това обсажда [[Мантуа]] и Боргофорте.<ref name=":0" group="N" /> На 24 април флотилията на Висконти прогонва флотата на Есте по река По, като пленява няколко кораба. Миланската армия обаче е обезкръвена от убийството на 500 италианци от немците и унгарците, които воюват в нейните редици, последвано от идентично отмъщение на италианците в [[Бергамо]]. През юни в Милано е отпразнувана сватбата между [[Виоланта Висконти]] – дъщеря на Галеацо II с [[Лайънъл Антверпенски]] – син на английския крал [[Едуард III]], в който съюз Бернабо е кръстник; организиран е разкошен банкет от 18 трапези на площада на днешния Кралски дворец. На 12 август Бернабо сключва съюз с [[Вителсбахи]]те, запечатан с брака на дъщеря му [[Тадеа Висконти]] със [[Стефан III (Бавария)|Стефан III Баварски]] и на сина му [[Марко Висконти|Марко]] с [[Елизабета Баварска (1361 – 1382)|Елизабета Баварска]], дъщеря на херцог [[Фридрих (Бавария)|Фридрих фон Байерн-Ландсхут]].<ref>B. Corio, op. cit. vol. II, pp. 224 – 229.</ref> На 30 май 1368 г. папа Урбан V издава [[була]], която подбужда към нов кръстоносен поход срещу Бернабо за нарушение на главите от предишния мир и по-специално – по отношение на третирането на църковните лица. Имперската армия под ръководството на император Карл IV напуска [[Прага]] и на 12 юни се присъединява към силите на Антивисконтската лига във [[Фикароло]], образувайки армия от 30 хил. конници и 20 хил. мъже (или само 20 хил. според Корио). Тя прави две неуспешни обсади на [[Остиля]] и не успява да прогони Висконти от обсадената Мантуа. Междувременно към нейните сили се присъединяват и тези на Джована I Неаполитанска и на братята Да Кореджо, които се отказват от лоялността си към Висконти. След това армията се насочва към Боргофорте, където атакува укрепленията, построени предишната година от Бернабо, но въпреки това Висконти успяват да устоят. Предвид интензивните дъждове, които правят По пълноводна, антивисконтистите мислят да отклонят реката, така че да наводни Боргофорте,<ref name=":0" group="N" /> но Висконти реагират с хидравлични работи, които успяха да наводнят мантуанските полета и да затрупат императорския лагер, който е разрушен с големи загуби. Императорът е принуден да се оттегли в Мантуа. Междувременно Кансиньорио умишлено кара да излезе от бреговете си река [[Адидже]] в посока [[Падуа]], нанасяйки вреда на [[Да Карара]]. Тогава императорът се насочва срещу [[Верона]], но скоро е принуден да се оттегли поради липса на храна, докато Леополд Австрийски окупира района на [[Виченца]] заедно със своя съюзник [[Франческо I да Карара|Франческо да Карара]]. В края на краищата в [[Модена]] се водят преговори между Висконти и Скалиджери, от една страна, и Антивисконстката лига, императорът и папският викарий от друга. Те водят до мира от 11 февруари [[1369|1369 г.,]] според който Бернабо трябва да върне Боргофорте, а армията на лигата да се оттеглили в съответните си държави. Непрекъснатите дъждове от пролетта на [[1369]] г. предизвикват силен глад цялата година.<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, pp. 228 – 230}}.</ref> ==== Военни маневри в Тоскана ==== На 5 април 1369 г. император Карл IV обявява [[Лука]] за зависима от империята, но отказва да предостави на Бернабо [[Имперски викарий|викариат]]. Бернабо изпраща [[кондотиер]]а Джовани Акуто ([[Джон Хокуд]]) в [[Тоскана]], за да завземе Лука. Папа Урбан V отговаря със сформирането на нова Антивисконтска лига, подкрепена от всички главни господари в Северна Италия (с изключение на Скалиджери) и от [[Флорентинска република|Флоренция]]. На 1 декември 1369 г. войските на Висконти, водени от Джовани Акуто, се изправят срещу тези на Лигата в битката при [[Кашина]]. Те побеждават частите на Лигата и превземат [[Луниджана|Луниджиана]], поверена на [[Беатриче Реджина дела Скала]], и провинция Пиза, макар че успяват да завземат самата [[Пиза]]. Въпреки поражението, на 25 март 1370 г. папата подновява Антивисконтската лига, създадена от членовете от предходната година. На 11 май Бернабо отново изпраща Джовани Акуто в Тоскана, за да превземе Пиза, но без успех, а на 13 юни обсажда [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], под властта на [[Фелтрино Гонзага|Фелтрино Гондзага]]. По-късно Джовани Акуто е изпратен да подкрепи [[Перуджа]], разбунтувала се срещу папата, и той успява да направи набези точно под стените на [[Витербо]], където живее Урбан V. През септември [[Сардзана]] доброволно се подчинява на Висконти. След това Лигата изпраща армия, за да освободи града от обсадата, но нито една от страните не надделява. На 11 ноември е сключено примирие, след което императорът се завръща в [[Бохемия]]. Бернабо праща 800 души в Лука, уж на помощ на папата срещу флорентинците. Те влизат в града, но Алдерико Кастракани, съюзник на Висконти, съобщава за плана на папата, поради което Бернабо не успява да превземе града и е принуден да се оттегли от Тоскана. За да си отмъсти, той изпраща армия пред портите на Флоренция, ограбвайки провинцията и взимайки много затворници.<ref>B. Corio, op. cit. vol. II, pp. 230 – 238.</ref> През февруари [[1370]] г. Висконти губят [[Сан Миниато]] след предателството на един от гражданите, накарало флорентински милиции да влязат в града. Гуидо Фолиано също преминава към флорентинците. Бернабо, изтласкан от [[Джовани дел Аниело|Джовани дел'Аниело]], изпраща армия да превземе [[Пиза]], но след двумесечна обсада е принуден да се върне в района на [[Парма]]. През юли той се опива да обсади [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], където има гарнизон на Фелтрино Гондзага, но отново е победен след атака от жителите на Реджо, болонците и ферарците. През лятото на същата година [[Луиджи II Гонзага|Луиджи II Гондзага]] сключва мирен договор с Висконти, според който [[Мантуа]] остава у Гондзага, а Бернабо изоставя моста на Боргофорте<ref name=":0" group="N" /> в замяна на излизането от Мантуа е Антивисконтската лига. През октомври ферарците, болонците и флорентинците нападат територията около [[Мирандола]] с 500 копиеносци под ръководството на Лучо Ландо, но накрая са победени от Бернабо. На 12 ноември 1370 г. е сключен мирен договор между Висконти, [[Флорентинска република|Флорентинската република]] и [[Папска държава|Папската държава,]] но той е краткотраен, тъй като Урбан V умира на 19 декември. [[Григорий XI]], внук на [[Инокентий VI]], е избран на негово място на 30 декември.<ref>B. Corio, op. cit. vol. II, pp. 252 – 255</ref> === Кампания срещу Висконти на папа Григорий XI (1371 – 1378) === ==== Завладяване на Реджо ==== През март [[1371]] г. [[Николо II д’Есте|Николо II д'Есте]] наема армията, водена от Лучо Ландо, за да завземе, след молба за помощ от гражданите, [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], който е в ръцете на [[Фелтрино Гонзага|Фелтрино Гондзага]]. Благодарение на предателството на някой си Габриело Гавасалдо, на 7 април Ландо успява да превземе Порта Сан Пиетро и да вкара в града 300 мъже под командването на Дзебрино да Марано, които принуждават членовете на родовете Гондзага и [[Манфреди (род)|Манфреди]] да се затворят в замъка на града. Реджо е подложен на ужасно разграбване от наемната дружина. [[Гулиелмо Гонзага|Гулиелмо Гондзага]], син на Фелтрино, успява да се измъкне от замъка и да отиде в [[Кревалкоре]], за да моли за помощ Бернабо, който е разквартируван там. На 10 април Бернабо му отпуска 50 избрани войници, натоварени с провизии, които успяват да се върнат в Реджо, като се прокрадват в замъка през нощта. Тогава Бернабо Висконти заповядва на своя генерален капитан Гуидо да Вимеркате да наеме войските на графа на [[Кунео]] Алидазио. В същото той време пише на сина си [[Амброджо Висконти|Амброджо]], като му заповядва да помогне на Фелтрино с 500-те си души. Амброджо взима ключовете от замъка и влиза в града. След като научава за това, Лучо Ландо напуска [[Сасуоло]] и се връща в Реджо, за да се сражава с него. Гулиелмо Гондзага най-накрая се съгласява да отстъпи Реджо и всички градове от неговата епархия на Бернабо с изключение на [[Баньоло ин Пиано|Баньоло]] и [[Новелара]] в замяна на 50 хил. флорина. Бернабо отива с армията си в [[Парма]] и след като позволението, предоставено му от [[Род Д'Есте|Есте]], изтича, Лучо Ландо се съгласява да предаде града на миланците в замяна на 25 хил. флорина (според Росмини) или 60 хил. флорина (според Корио). След това Ландо предава Висконти, като отива на служба при [[Маркграфство Монферат|маркграфа на Монферат]] срещу Галеацо II Висконти. Управлението на града е поверено на Амброджо Висконти.<ref>Bernardino Corio, Storia di Milano, pp.255 – 257.</ref> От юли Манфредино да Сасуоло, на заплата при Бернабо, подлага на грабежи провинцията на Модена. От 14 август Амброджо Висконти подлага на насилие жителите на Ферара, пристигайки за първи път от 70 години при градските порти. Изплашен от събитията, [[Николо II д’Есте|Николо II д'Есте]] моли папа [[Григорий XI]] за помощ. Папата от своя страна се опитва да направи друга антивисконтска лига с император Карл IV Люксембургски, [[Лайош I Велики|Лайош I Унгарски]] и гвелфите от Тоскана. През октомври Гуидо да Кореджо, син на [[Ацоне да Кореджо]], предава баща си и чичо си, които подкрепят лигата, като се съюзява с Бернабо. Гуидо, след като въвежда няколко войници в [[Кореджо|Кореждо]], кара да ги арестуват заедно с децата им, като поема управлението и печели годишна комисионна от Висконти.<ref>G. Giulini, op. cit. vol. V, p. 541.</ref> ==== Битка при Рубиера ==== В началото на [[1372]] г. маркиз [[Фридрих II (Салуцо)|Фридрих II от Салуцо]] моли Бернабо за помощ, понеже не е в състояние да се сражава с армията на граф [[Амедей VI Савойски|Амадей VI Савойски]]. Бернабо му праща 500 копиеносци, които през цялото лято извършват набези в земите на графа. Междувременно папа Григорий XI създава армия от 1000 копиеносци и поне толкова пехотинци заедно с [[Николо II д’Есте|Николо II д'Есте]], за да попречи на Бернабо да завземе и [[Модена]]. На 2 юни 1372 г. войските на Бернабо от 1000 пехотинци и 800 копиеносци начело с Джовани Акуто ([[Джон Хокуд]]) и сина на Бернабо – [[Амброджо Висконти]] побеждават двойно по-голямата армия на лигата в битката при [[Рубиера]]. Те пленяват 1000 вражески войници заедно с командира им Франческо да Фолиано и неговия племенник Гулиелмо, обещавайки им да ги пощадят в замяна на всичките им замъци. Предложението е отхвърлено от брат му Гуидо, така че Франческо да Фолиано е обесен на стените на Реджо; останалите войници са освободени. През юни Бернабо изпраща войски, за да помогне на брат си Галеацо II, който обсажда [[Асти (град)|Асти]] срещу [[Савойско графство|Савоя]]. Най-накрая обсадата е вдигната и Галеацо е принуден да се оттегли. Амброджо Висконти се връща в Реджо, където се оплаква на баща си за поведението на Джон Хокуд по време и след обсадата. Това води до уволняването на Хокуд, който отива на заплата при папата, който го назначава за гонфалониер на църквата и капитан на папската армия. Ферарците и папата се възползват от напускането на част от войските на Бернабо, за да извършват набези в районите на [[Парма]] и [[Пиаченца]], водени от кардинала на [[Бурж]]; след това, през август, те обсаждат [[Сасуоло]]. Бернабо им отговаря, като обсажда [[Сан Поло д'Енца]]. През ноември Пиер дьо Бурж, преструвайки се, че отива при Савойския граф, разграбва провинцията на Парма и Пиаченца, завзема няколко замъка там, както и градовете [[Брони]], [[Боргоново Вал Тидоне|Боргоново]] и Кастелнуово,<ref group="N">Кастелнуово Фоляни е днешно подселище на [[Алсено|Алзено]].</ref> преди да се върне в Болоня с богата плячка. В отговор Бернабо му праща сина си Амброджо Висконти, който подлага на грабеж провинцията чак до Болоня. В отговор на това папа Григорий XI подновява отлъчването на Бернабо и Галеацо II и освобождава поданиците им от задължението за лоялност. След това Бернабо налага на всички църковни представители на [[Сеньория Милано]] да не провеждат никакви избори без позволението му и да останат в техния град. Той също така заповядва ареста на всички непокорни църковни служители и всички французи в неговите владения под заплаха от смъртно наказание и конфискация на имуществото.<ref>B. Corio, op. cit. vol. II, pp. 258 – 261.</ref> ==== Поражение при Гавардо ==== В началото на януари [[1373]] г. папата подготвя две нови армии: тази, предназначена да се воюва с Бернабо, се състои от [[Джон Хокууд|Джон Хокуд]]<ref group="N">Минал на заплащане при папата след конфликт с Галеацо II по време на обсадата на Асти.</ref> с 500 английски копиеносци, Уголино да Савиняно с 300 ферарски копиеносци, Гуидоне ди Плуине с дружина [[Гаскония|гасконци]], [[Джорджо Пичинино]] с дружина от [[Бургундия (регион)|бургундци]] и Улрих Тотингер с дружина от германци. На 23 януари армията на Бернабо под командването на Дзането Висконти е разбита на брега на [[Панаро]]. Папата се възползва от това, за да окупира [[Сан Джовани ин Кроче]]. Той успява да провокира въстание на гвелфите, при което Висконти губят повечето от замъците в района на Пиаченца, принуждавайки се да се изтеглят в града. Графът на Савоя – нов генерал на Антивисконтската лига се възползва от възможността да завладее няколко замъка и градове в района на [[Новара]], включително [[Галиате]], след което прекосява [[Тичино]], разграбва [[Мартезана]] и прекосява река [[Ада (река)|Ада]] при [[Бривио]], причинявайки въстанието на гвелфите от долината Сан Мартино. Бернабо гони гвелфите от Милано, след което го последва с армията си, като нанася вреда на провизиите му. Графът на Савоя, страдайки от недостига на храна и закъснението на заплатите, както и от болест, разпространила се в лагера и убила много от войниците, е принуден да се изтегли към района на [[Бреша]].<ref>G. Giulini, op. cit. vol. V, pp. 556 – 559.</ref> Папа Григорий IX, желаейки да се възползва от моментната слабост на Висконти, започва кръстоносен поход срещу тях, като изпраща Джон Хокуд в Бреша, за да се присъедини към Савойския граф. От своя страна Галеацо II изпраща [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]], а Бернабо – сина си Амброджо, за да попречи на двете армии да се съединят. Амброджо обаче е принуден да се съсредоточи върху [[Бергамо]], за да потуши въстанието в ход, но е убит на 17 август заедно с Лудовико да Кореджо от жителите на долината при [[Каприно Бергамаско]]. По време на операциите [[Абатство Понтида]] е унищожено. Джан Галеацо Висконти атакува врага близо до [[Монтикиари]], като го побеждава и пленява около 500 души. На 8 май, след като пресича река Киезе, той побеждава Джон Хокуд при [[Гавардо]]. Войските на Висконти обаче се отдадават на плячкосване на падналите врагове и Хокуд се възползва от възможността да контраатакува, като ги унищожава и залавя почти всичките им капитани. Джан Галеацо, след като е хвърлен от седлото, успява да избяга само благодарение на помощта на някои свои верни рицари. След битката и Хоукуд, и Савойският граф се оттеглят в Болоня. Същия месец е установено примирие, след като Бернабо плаща 20 хил. флорина на папата. През септември Бернабо лично влиза в долината на Сан Мартино, за да отмъсти за сина си, задушава бунта в кръв, срива крепостите на гвелфите и се връща в Милано през октомври.<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, pp. 261 – 266}}.</ref> ==== Бунт в Папската държава и брачни съюзи ==== През април [[1374]] г. кондотиерът [[Джиберто да Фолиано]] прави заговор с някои граждани на [[Скандиано]], гони чичо си Гуидо да Фолиано и се съюзява с Антивисконтската лига, започвайки да извършва набези в района на [[Реджо нел'Емилия|Реджо]]. На 9 юни Бернабо праща Паоло Кристиани да подпише примирие с [[Папска държава|Папската държава]] и Савоя. През следващите шест месеца голяма част от владението на Висконти е опустошено от чума. През октомври Джон Хокуд опустошава провинцията и някои градове на [[Парма]] до такава степен, че те не могат да бъдат засети и на следващата година не дават реколта. През същия месец Якопо и Антонио дей Пии изгонват братята Марчилио и Джиберто от [[Карпи (Италия)|Карпи,]] съюзявайки се с папата. На 22 май [[1375]] г. е ратифициран мирът за една година между Висконти и Антивисконтската лига. През август Бернабо дава дъщеря си [[Аниезе Висконти|Аниезе]] за съпруга на [[Франческо I Гонзага|Франческо Гондзага]] – син на [[Луиджи II Гонзага|Лудовико]]. През август Бернабо се обръща към [[Петър II (Кипър)|Петър II Кипърски]], който се нуждае от съюзник на италианския континент, за да атакува [[Генуезка република|Генуезката република]], която е във война с [[Кипърско кралство|Кипърското кралство]]. Споразумението е запечатано от брака на Петър с [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] – дъщеря на Бернабо. На 22 август, по молба на Фридрих Кипърски, Бернабо сгодява дъщеря си [[Англезия Висконти|Англезия]] за Хайнрих, син на Петър. През 1375 г. флорентинците се съюзяват с Бернабо, Джована I Неаполитанска, жителите на [[Сиена]], [[Лука]], [[Пиза]] и [[Арецо]] срещу папа [[Григорий XI]], защото той оставя [[Джон Хокуд]] да опустошава тяхната територия, въпреки че е съюзник. Бернабо праща 500 копиеносци на помощ под командването на Дзеноне Висконти. Галеацо II решава да не подкрепя брат си. Флорентинците приканват всички градове на Италия и особено тези на Папската държава да се разбунтуват срещу тиранията на ректорите. През ноември 2/3 от градовете и замъците на Папската държава ([[Форли]], [[Урбино]], [[Фермо]], [[Перуджа]], [[Асизи]], [[Губио]], [[Чита ди Кастело]], [[Витербо]], [[Нарни]], [[Ортона]], [[Чивитавекия]] и други) се разбунтуват срещу папата, изгонвайки служителите на Светия престол. Някои благороднически римски семейства като [[Орсини]], [[Савели]] и [[Колона]] се свързват помежду си и се съюзяват с Висконти и флорентинците. През февруари 1376 г. [[Асколи Пичено|Асколи]], [[Мачерата]] и [[Имола]] също се разбунтуват, а на 20 март идва ред на Болоня, която изгонва папския легат и неговите войници, принуждавайки ги да се приберат във [[Ферара]]. Джон Хокуд се възползва от ситуацията, за да ограби [[Фаенца]] и околните папски територии. За да се опита отново да стабилизира ситуацията, Григорий XI наема наемна рота от французи, бретонци и англичани, към която добавя 800 италиански конници. В отговор Бернабо и флорентинците събират армия от 1000 копиеносци в Болоня под командването на Родолфо да Варано, която успява да отблъсне парската армия, принудена да се приюти в [[Чезена]]. Гражданите на този град се разбунтуват, принуждавайки папските офицери да се укрият в замъка, откъдето са освободени след намесата на Джон Хокуд, който варварски разграбва града, убивайки цивилни. През април Бернабо дава дъщеря си [[Елизабета Висконти|Елизабета]] за жена на Лучо Ландо със зестра от 12 хил. флорина. ==== Краят на пленничеството в Авиньон ==== На 27 януари [[1377]] г., по настояване на [[Катерина Сиенска]] и с намерение да сложи край на бунтовете в Папската държава, папа Григорий XI тържествено се завръща в [[Рим]]. Той е предшестван от армия от 4000 пехотинци и 6000 бретонски конници които, след като пристигат в района на Болоня, опустошавайки териториите по пътя, успяват да си върнат някои замъци.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 584 – 585}}.</ref> През юли Бернабо се опитва да постигне споразумение с Джон Хокуд за завземането на [[Модена]]. [[Николо II д’Есте|Николо II д'Есте]] успява да го изпревари, като арестува кастелана и бунтовниците от Модена, затова нищо не е направено. Малко след това Еусторджио Манфреди, с помощта на Хокуд и някои граждани на Фаенца, успява да завладее [[Фаенца]], като я отнема от [[Ферара]], след което се съюзява с Висконти и флорентинците. На 19 юли папата сключва ново примирие с Висконти. Същата година Бернабо дарява териториите на Ронкето (днес част от Милано) на любовницата си [[Донина Поро]], към които се добавя [[Пагацано]] през 1379 г.; при нейната смърт те стават феод на извънбрачния им син [[Ланчилото Висконти]]. През май Бернабо дава извънбрачната си дъщеря Донина на Джон Хокуд. На 2 август 1377 г. [[Виоланта Висконти|Виоланте Висконти]] се омъжва за Отон Монфератски, който е с няколко години по-младот нея. Нещастната Виоланта всъщност е вдовица на [[Лайънъл Антверпенски]], който почива в [[Зора|Алба]] само след четири месеца брак. На 18 октомври 1375 г. умира господарят на [[Верона]] [[Кансиньорио дела Скала]]. Наследен е от извънбрачните му синове [[Антонио I дела Скала|Антонио]] и [[Бартоломео II дела Скала|Бартоломео]]. Бернабо обаче счита, че наследството се пада на съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала|Реджина дела Скала.]] През октомври 1377 г. той се опитва да залови синовете чрез дружина от германци по време на лов, но те нарушават заповедите му и предупреждават веронезците. През март 1378 г. папа Григорий XI започва отново да преговаря за мир с Висконти и флорентинците, този път в [[Сардзана]], след като е победен от флорентинците в битките при [[Камерино]] и [[Мателика]]. Преговрите не са завършени, понеже папата умира в края на месеца. Римските граждани се разбунтуват, искайки да бъде избран италиански папа след 72 години на френски папи, поради което е избран [[Урбан VI]] в [[Итри]]. На 4 август [[1375]] г. умира Галеацо II Висконти и Бернабо поема управлението на цялата [[Сеньория Милано]].<ref>B. Corio, op. cit., vol. II, pp. 277 – 282.</ref> === Последни години на управление === През април [[1378]] г. Джон Хокуд и Лучо Ландо обсаждат [[Верона]] безрезултатно. През октомври Бернабо прави набези в района на Верона, след като [[Скалиджери]] (Дела Скала) изпращат дружини от унгарци да ограбят района на [[Бреша]]. Същата година Бернабо подкрепя [[Венецианска република|Република Венеция]] срещу [[Генуа]] във [[Война на Киоджа|войната на Киоджа]]. Войските на Висконти обаче са разгромени във Вал Бисаньо през септември 1379 г. През декември съпругата на Бернабо [[Беатриче Реджина дела Скала|Реджина дела Скала]] тръгва с най-големия им син [[Марко Висконти|Марко]] и 700 мъже към Верона и ги обвинява в предателство. Тя не успява да превземе града поради безразличието на Джон Хокуд и Лучо Ландо (навярно подкупени от Скалиджери). Хокуд и Ландо са изгонени и си отмъщават, като разграбват равнините на Бергамо и Бреша. На 26 февруари 1379 г. е постигнато споразумение, с което Реджина се отказва от претенциите си към града в замяна на 440 хил. флорина и годишна пенсия от 2000 флорина. Бернабо същата година ѝ дарява феодите в района на [[Лоди]]: [[Сомаля]], [[Кастелнуово Бока д'Ада]], Маяно, Монтеолдрадо, [[Сант'Анджело Лодиджано]] и [[Мерлино]].<ref name="B. Corio pp. 282">B. Corio, op. cit., vol. II, pp. 282 – 290</ref> Към тях през декември 1380 г. са добавени феодите на [[Касано д'Ада|Касано]], [[Стедзано]], [[Киньоло д'Изола|Киньоло]], [[Вилантерио]], [[Рокафранка]], [[Тавиано]] и [[Пиеве Емануеле|Пицобелазио]].<ref>B. Corio, op. cit., vol. II, p. 291.</ref> През 1383 г. тя получава и Ронкаля,<ref group="N">Днешно подселище на [[Пиаченца]].</ref> [[Сардзана]], [[Валенца]], [[Санто Стефано Тичино|Санто Стефано]] и [[Карара]]. През март 1379 г. Бернабо придоставя съответните феоди на законните си синове: Марко получава половината от Милано, а другата половина е притежание на братовчед му [[Джан Галеацо Висконти]], [[Лудовико Висконти|Лудовико]] взима [[Лоди]] и [[Кремона]], [[Карло Висконти|Карло]] – [[Парма]], [[Крема]] и [[Фиденца]], [[Родолфо Висконти|Родолфо]] – [[Бергамо]], [[Сончино]] и [[Джера д'Ада]], а [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] – [[Бреша]], [[Гарда]] и [[Вал Камоника]] под попочителството на майка си предвид възрастта. През април е сключен мирен договор между Висконти и [[Скалиджери]].<ref name="B. Corio pp. 282"/> През 1380 г. маркиз дел Карето предава Висконти, като преминава на страната на генуезците, които му предлагат [[Албенга]]. През април Бернабо вкарва племенника си Джан Галеацо в новия съюз, предвиден с [[Венецианска република|Република Венеция]], и двамата заедно изпращат своите армии в района на Генуа – едната под командването на Николо Терци, а другата – на Оторино Мандели. През лятото [[Кастелнуово Скривия|Кастелнуово]] и [[Серавале Скривия|Серавале]] минават у Висконти. През август [[Аниезе Висконти]], дъщеря на Бернабо, се омъжва за [[Франческо I Гонзага|Франческо I Гондзага]]. На 13 ноември, с помощта на [[Була|папска була]], архиепископите на Милано и Неапол позволяват брака на още една негова дъщеря – [[Катерина Висконти]] с нейния първи братовчед [[Джан Галеацо Висконти]]. Булката носи зестра от 100 хил. златни флорина. Бракът се сключва два дни по-късно в базиликата „Сан Джовани ин Конка“, след което съпругът ѝ ѝ дава [[Монца]] и замъка си като феод. През ноември се омъжва още една от дъщерите на Бернабо – [[Антония Висконти]], за граф [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III фон Вюртемберг]].<ref>B. Corio, op. cit., vol. II, pp. 290 – 291.</ref> На 18 април 1381 г. [[Изота Висконти]], дъщеря на Бернабо, е изгонена от съпруга си [[Карло да Фолиано]]. Същия месец [[Лудовико Висконти]], син на Бернабо, се жени за [[Виоланта Висконти]] – дъщеря на [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]], която му донася 100 хил. златни флорина като зестра. На 3 януари 1382 г. умира [[Марко Висконти]], син на Бернабо, а 2 месеца по-късно умира и съпругата му [[Елизабета Баварска (1361 – 1382)|Елизабета Баварска]]. През февруари 1382 г. в Милано Бернабо Висконти и [[Луи I Валоа-Анжуйски|Луи I Анжуйски]] се споразумяват да нахлуят в [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]]. Бернабо предлага дъщеря си [[Лучия Висконти|Лучия]] на неговия син Луи II и дъщеря си [[Елизабета Висконти]] на графа на Валоа – брат на френския крал [[Шарл VII]] или на Бургундския граф. Бракът не се осъществява. През март Бернабо жени дъщеря си [[Мадалена Висконти|Мадалена]] за херцог [[Фридрих (Бавария)|Фридрих Баварски-Ландсхут]], давайки ѝ зестра от 100 хил. флорина. На 24 юли армиите на Анжуйците и на Висконти се срещат в [[Пиаченца]], след което Бернабо придружава Луи I до [[Кастел Сан Джовани]] и му прави много подаръци. През август [[Карло Висконти]], син на Бернабо, се жени за дъщерята на графа на Арманяк. През декември умира Петър II Кипърски, оставяйки [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина Висконти]] вдовица.<ref>B. Corio, op. cit., vol. II, pp. 291 – 297.</ref> На 19 февруари 1383 г. Бернабо подписва отделен мир с Генуа. На 18 юни 1384 г. умира съпругата му Реджина дела Скала. Същата година дъщеря му [[Лучия Висконти]] се омъжва в Милано за Едмънд III Холанд, граф на [[Кент]], донасяйки му зестра от 75 хил. флорина. През 1385 г. Бернабо дава решаващ профренски завой на своята брачна политика. Докато преговорите за брака между дъщеря му Лучия Висконти и сина на краля на Неапол Луи II Анжуйски най-накрая приключват, внучката му [[Изабела Баварска]], дъщеря на дъщеря му [[Тадеа Висконти|Тадеа]], се сгодява за френския крал [[Шарл VI]]. През февруари той жени и сина си [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] за дъщеря на [[Антонио I дела Скала|Антонио дела Скала]], връщайки му всички замъци, които е превзел в района на [[Верона]].<ref>B.Corio, op. cit., vol. II, pp. 320 – 321</ref> === Преврат на Джан Галеацо Висконти и смърт === Виждайки, че френските му съюзи са заплашени, племенникът на Бернабо – [[Джан Галеацо Висконти]] взима решителни мерки срещу чичо си. Според италианския историк от 16 век Паоло Джовио съпругата на Бернабо – [[Беатриче Реджина дела Скала|Реджина дела Скала]] отдавна подтиква децата си да елиминират неудобния им братовчед, наследил богатите владения на баща си, но Джан Галеацо се преструва, че не знае за това. Той обаче взима всички предпазни мерки да не бъде елиминиран: ограничава броя на прислугата си, свежда трапезата си до няколко ястия, които опитва преди консумация, предоставя личната си охрана на верни ветерани, не излиза от замък, ако преди това не е пратил отряд войници да изследва околността, показва се религиозен и слаб, като отива да се моли в църквата с въоръжен ескорт, привличайки презрението на братовчедите си и бивайки подценяван от чичо си.<ref>Paolo Giovio, Vite dei dodici Visconti, a cura di Lodovico Domenichi, Milano, Francesco Colombo, 1853, p. 200.</ref> [[Файл:Milano - Castello sforzesco - Bonino da Campione (sec. XIV) - Tomba Bernabò Visconti - Foto Giovanni Dall'Orto - 6-1-2007 - 09.jpg|мини|Надробен паметник на Бернабò Висконти]] На [[6 май]] [[1385]] г., уж отивайки на поклонение в светилището „Санта Мария дел Монте“ над [[Варезе]], Джан Галеацо тръгва от Павия към Милано, карайки Бернабо да го посрещне извън Порта Верчелина, при болницата „Сан Амброджо“ в Милано. Бернабо отива на срещата на муле, придружаван само от синовете си [[Родолфо Висконти|Родолфо]] и [[Лудовико Висконти|Лудовико]], и от няколко въоръжени мъже, въпреки че мнозина се опитват да го разубедят. Джан Галеацо пристига придружен от 500 копиеносци, водени от най-верните му лица – Отоне Мандели, Бернардино да Лонато, [[Якопо дал Верме]], [[Уголото Бианкардо]] и Джовани [[Маласпина]]. Бернабо и неговата свита са лесно заобиколени и пленени от хората на Джан Галеацо, които след това завземат ключови места в Милано, докато народът е оставен свободен да граби двореца. Старият тиранин е затворен в подземията на [[Замък на Сфорците|замъка на Порта Джовия,]] преди да бъде преместен на 25 май от Гаспаре Висконти в замъка на [[Трецо сул'Ада]], където остава седем месеца. Синовете му са затворени в замъка на [[Сан Коломбано ал Ламбро]]. 62-годишният Бернабо, управлявал 30 години, умира на 19 декември в обятията на любовницата си [[Донина де Пори]], може би поради отравяне с купа боб. Джан Галеацо прави тържествено погребение на чичо си свекър, за да не го направи мъченик.<ref>Barbara W. Tuchman, ''Uno specchio lontano: un secolo di avventure e di calamità, il Trecento'', Milano, 1979, pp. 470 – 73.</ref> Първоначално Бернабо е погребан в Милано в криптата на „Сан Джовани ин Конка“. Изпълнението на гробницата е поверено на скулптора [[Бонино да Кампионе]], който трябва да преработи конния паметник, поръчан за същата църква от самия Бернабо около 1363 г. Към 2020 г. грандиозният мраморен ковчег се намира в [[Замък на Сфорците|Кастело Сфорцеско]] в Милано.<ref>G.A. Vergani, ''L'arca di Bernabò Visconti al Castello Sforzesco di Milano'', Cinisello Balsamo, 2001</ref> Mраморната глава, открита през 2012 г. в хранилищата на Замъка на Сфорците, е идентифицирана като портрет на Бернабо през последните години от живота му. Творбата се приписва на Бонино да Кампионе.<ref>L. Palozzi, „Ritratto virile (Bernabò Visconti?)“, in ''Le collezioni di Arte Antica del Castello Sforzesco. Scultura lapidea'', vol. 1, Milano, 2013</ref> През 1814 г. тялото на покойника е пренесено в църквата „Сант Алесандро ин Дзебедия“, където е положено и тялото на съпругата му Беатриче (Реджина) през 1892 г.<ref>[http://lastoriaviva.it/beatrice-regina-della-scala-liron-lady-del-xiv-secolo/ La storia viva.]</ref> == Бракове и потомство == [[Файл:Bernabò e Beatrice Visconti.jpg|мини|Бернабò и съпругата му Беатриче]] ∞ 27 септември 1350 г. в Милано [[Беатриче Реджина дела Скала]] (* 1331, † 18 юни 1384), дъщеря на [[Мастино II дела Скала]] († 1351), господар на [[Верона]] и [[Виченца]] (1304 – 1311), господар на [[Падуа]] (1328 – 1338), господар на [[Парма]] (1332 – 1341), господар на [[Бреша]] (1332 – 1337), господар на [[Лука]] (1335 – 1347), и съпругата му [[Тадеа да Карара]] († 1375) – дъщеря на Якопо I, господар на Падуа и на Елизабета Градениго – патриция на Венеция. Двамата имат 5 сина и 10 дъщери: * [[Тадеа Висконти]] (* 1351 в Милано, † 28 септември 1381 в [[Мюнхен]]), чрез брак х'''ерцогиня на Бавария'''; ∞ 1364 [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]], херцог на Бавария (* 1337; † 1413), от когото има двама сина и една дъщери, сред които [[Изабела Баварска]] – съпруга на краля на Франция [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]]. * [[Верде Висконти]] (* 1352 в Милано, † 1414), чрез брак '''херцогиня на Австрия'''; ∞ 23 февруари 1365 в Милано [[Леополд III (Хабсбург)|Леополд III]], херцог на [[Херцогство Австрия|Австрия]] (* 1351, † 1386) * [[Марко Висконти]] (* ноември 1355, † 3 януари 1382 в Милано), господар на [[Парма]] (1364 – 1382), ∞ 1367 за [[Елизабета Баварска (1383-1442)|Елизабета Баварска]], от която няма деца * [[Лудовико Висконти]] (* 1355 в Милано, † 28 юли 1404 в [[Трецо сул'Ада]]), ∞ 18 април 1381 за [[Виоланта Висконти]] († 1382), дъщеря на [[Галеацо II Висконти]], вдовица на [[Лайънъл Антверпенски]], от която има един син * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина Висконти]] (* 12 август 1367 в Милано, † 13 октомври 1393 в [[Кипърско кралство|Кипър]]), чрез брак '''кралица на Кипър''' и '''титулярна кралица консорт на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]]''', ∞ 1378 за [[Петър II (Кипър)|Петър II]] († 1382), граф на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим, от когото има една дъщеря. * [[Родолфо Висконти]] (* 1358 в Милано, † 3 януари 1389 в Трецо сул Ада), господар на [[Парма]] (1364 – 1389) * [[Карло Висконти]] (* ноември 1359 в Милано, † август 1403), ∞ август 1382 за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на Жан II д'Арманяк ''Дебелия'', от която има двама сина и две дъщери * [[Антония Висконти]] (* 1364 в Милано, † 26 март 1405 в [[Щутгарт]]), чрез брак графиня на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]], ∞ 1380 за [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III]] (* 1362, † 1417), граф на Вюртемберг, от когото има трима сина. * [[Катерина Висконти]] (* 12 юли 1362 в Милано, † 17 октомври 1404 в [[Монца]]), чрез брак последна господарка на Милано (1385 – 1395 и 1-ва '''херцогиня на Милано''' (1395 – 1402), ∞ 15 ноември 1380 в Милано за братовчед си [[Джан Галеацо Висконти]] (1351 – 1402), херцог на Милано, от когото има двама сина * [[Аниезе Висконти]] (* 1363 в Милано, † 17 февруари 1391 в Мантуа), чрез брак графиня на Мантуа; ∞ 1380 за [[Франческо I Гонзага|Франческо I Гондзага]] (* 1366, † 7 март 1407), граф на Мантуа, от когото има една дъщеря * [[Мадалена Висконти]] (* 1366 в Милано, † 1404 в [[Бургхаузен]]), чрез брак '''херцогиня на Бавария''' (1381 – 1393) и '''на [[Бавария-Ландсхут (херцогство)|Бавария-Ландсхут]]''' (от 1392 г.); ∞ 2 септември 1381 в [[Ландсхут]] за [[Фридрих (Бавария)|Фридрих]] (* 1339, † 1393), херцог на Бавария, от когото има двама сина и три дъщяри * [[Джанмастино Висконти]] (* март 1370 в Милано, † 19 юли 1405 в [[Бергамо]]), господар на Бергамо и на [[Джера д'Ада]], ∞ за Клеофа дела Скала (+ 1403), дъщеря на [[Антонио I дела Скала]], господар на [[Верона]], от която има един син и две дъщери * [[Лучия Висконти]] (* 1372 в Милано, † 14 април 1424), ∞ 1. 28 юни 1399 в [[Павия]] за Фридрих V фон Тюринген, маркграф на [[Майсен]], 2. декември 1406 (с пълномощник), 24 януари 1407 в Саудуарк за [[Едмънд Холанд]] († 15 септември 1407), ърл на [[Кент]] * [[Елизабета Висконти]] (* 1374 в Милано, † 2 февруари 1432 в Мюнхен), чрез брак [[Херцогство Бавария-Мюнхен|'''херцогиня на Бавария-Мюнхен''']] ([[1397]] – [[1432]]); ∞ 1393 в [[Павия]] за [[Ернст (Бавария)|Ернст фон Байерн-Мюнхен]] (* 1373, † 1438), херцог на Бавария, от когото има един син и три дъщери * [[Англезия Висконти]] (* 1377 в Милано, † 12 октомври 1439 в [[Реджо Емилия]]), чрез брак '''кралица на Кипър, Йерусалим и Армения''' (ок. 1401 – 1408), ∞ 1. ок. 1401 за [[Янус (Кипър)|Янус дьо Лузинян]] (* 1375, † 29 юни 1432), [[крал]] на [[Кипърско кралство|Кипър]] (1398 – 1432), титулярен крал на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] и [[Арменско кралство Киликия|Армения]], бездетна, развод. Има множество извънбрачни деца: От една от първите си любовници – [[Бертрамола Граси|Бертрамола дей Граси]], с която има връзка преди брака, има двама сина и две или три дъщери:<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Ritratti%20femminili/harem_bernabo.htm|заглавие=L'harem di Bernabò|автор=Maria Grazia Tolfo (a cura di)|труд=Storia di Milano|достъп_дата=12 март 2021}}</ref> * [[Амброджо Висконти]] (* 1343 в Милано, † 17 август 1373 в [[Каприно Бергамаско]]), първороден син, припознат, [[кондотиер]]; ∞ за Маргерита Висконти, извънбрачна дъщеря на архиепископ [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] * Енрика (* ок. 1344), ∞ за Лотарио Руска (Рускони) от [[Комо (град)|Комо]], от когото има 3 сина и 3 дъщери * Маргерита (* ок. 1345), монахиня * [[Есторе Висконти|Есторе (Асторе) Висконти]] (* 2 април 1346 в Милано, † 7 януари 1413 в замъка на [[Монца]]), господар на [[Мартиненго]] и на [[Моренго]] (от 1404), господар на [[Монца]]; ∞ за Маргерита Инфраскати * [[Изота Висконти]] (* 1370-те), вероятна нейна дъщеря, ∞ за [[Карло да Фоляно]], [[кондотиер]]. От любовницата си – придворната дама [[Монтанина де Ладзари]] има един син и вероятно една дъщеря:<ref name=":1" /> * [[Саграморо Висконти]] († 1385), припознат, господар на [[Бриняно Джера д'Ада]], създаден от Бернабо през 1380 г.; родоначалник на '''Виконтите на Бриняно.''' Клонът и фамилното им име продължава и до днес (от 1602 г.) и е представен от Джанфранко Марацани Висконти Терци ([[Пиаченца]]) начело на едноименното семейство и от други членове на сем. Марацани Висконти Терци и на сем. Марацани Висконти. ∞ за Аркилета Марлиани, от която има 2 сина. * [[Донина Висконти]] († 1406), припозната, вероятна нейна дъщеря, ∞ 1377 за [[Джон Хокуд]], кондотиер, от когото има три дъщери. От любовницата си [[Катерина Фреганески]] – дъщеря на съдържателя на Гостилницата на сарацина в Милано има един син и една дъщеря:<ref name=":1" /> * Галеото (* ок. 1360) * Рикарда (* кр. 1360-те), ∞ 1384 за Бернардон дьо ла Сал, кондотиер От графиня [[Донина де Пори]] от [[Брианца]], дъщеря на юрисконсулта Леоне де Пори и Франческина де Варубиис, за която вероятно се жени след смъртта на първата си съпруга, има поне има двама сина и две дъщери:<ref name=":1" /> * Паламеде, за когото няма ясни сведения * [[Ланчилото Висконти]] († 1441), припознат, граф на [[Пагацано]] и на [[Джера д'Ада]], има 2 дъщери: Лучия и Донина Висконти – господарка на [[Болоня]] * Соврана/Сопрана Висконти (* 1383), ∞ за Джовани да Прато * [[Джиневра Висконти]] (* 1385, † 1438), ∞ 1403 за маркиз Леонардо [[Маласпина]], от когото има една дъщеря. От любовницата си [[Джованола ди Монтебрето]] има две дъщери: * Бернарда Висконти (* 1353 в Милано, † 4 октомври 1376 пак там)<ref>P. Canetta, ''Bernarda, figlia naturale di Bernabò Visconti'', Archivio Storico Lombardo, 1883, pp. 9 – 53.</ref> * [[Валентина ди Бернабо Висконти|Валентина Висконти]] († 15 век), припозната, ∞ 1. за Гаспаре Висконти, 2. за [[Джовани Алипранди]] († 1426, обезглавен), [[пфалцграф]] и капитан на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[подест]] на [[Болоня]] (от 1412)<ref>''[https://books.google.it/books?id=9v4_AAAAcAAJ&pg=PA369&dq=valentina+visconti+aliprandi&hl=it&sa=X&ei=mETBVLPJOcfhaOn0gLAM&ved=0CDIQ6AEwAw#v=onepage&q=valentina%20visconti%20aliprandi&f=false Dell'Istoria De'Visconti E Delle Cose D'Italia, Avvenute sotto di ess]''i, Volume 1 di Giuseppe Rocco Volpi. Посетен на 12 март 2021</ref> == Архитектурни произведения, свързани с Бернабо Висконти == [[Файл:Castello_di_Trezzo1.JPG|alt=Il castello di Trezzo sull'Adda; sulla destra del castello è visibile la spalla del ponte voluto da Bernabò Visconti|мини|227x227пкс]] [[Файл:Dal_Re,_Marc'Antonio_(1697-1766)_-_Vedute_di_Milano_-_72_-_S._Giovanni_in_Conca_-_ca._1745.jpg|alt=Marc'Antonio Dal Re, la Basilica di San Giovanni in Conca e sulla destra la Cà di Can come appariva nel XVII secolo|мини]] * В Милано Бернабо живее в дворец до базиликата „[[Сан Джовани ин Конка (крипта)|Сан Джовани ин Конка]]“, която включва в двореца си [[Ка ди Кан]], принадлежал на [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]]. Бернабо кара да го разширят, добавяйки кренелирани стени с височина 25 ръце (около 15 м) и голям вътрешен двор, придаващ му подобен на замък вид. През 1380 г. той кара да го възстановяват след пожар. Бернабо кара да украсят близката базиликата „Сан Джовани ин Конка“ с нови издълбани [[олтар]]и и [[стенопис]]и. Той поръчва конен паметник на самия себе си, който след смъртта му е адаптиран по заповед на неговия племенник [[Джан Галеацо Висконти]] за негов гроб. Бернабо, в пълно въоръжение и на кон, с командния жезъл в дясната си ръка, е заобиколен от [[Алегория|алегоричното]] представяне на двете основни добродетели – [[Справедливост]] и Твърдост, но не и от непознатите за него [[Благоразумие]] и Умереност. Статуята се е намирала до главния [[олтар]] на Сан Джовани ин Конка. Към 2020 г. тя е изложена в Залата на канцлерството (''Sala della Cancelleria'') в Музея на древното изкуство в [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]] в Милано. * През [[1358]] г. кара да построят крепостите Порта Нуова (''Rocchetta di Porta Nuova'') и Порта Романа (''Rocchetta di Porta Romana'') в Милано. Първата се е простирала от едноименната порта до църквата „Сан Джакомо“. Втората всъщност е била крепост, простираща се от базиликата „[[Сан Надзаро ин Броло (базилика)|Сан Надзаро ин Броло]]“ почти до Порта Тоза, вероятно най-голямата в града след замъка. Комплексът е включвал по-малката крепостна порта Pusterla del Bottonuto, пресичаща Кръгът на Навили (средновековният защитен наводняем ров на Милано) със собствен мост пред църквата „Сан Барнаба“. От друга страна не е ясно дали Бернабо е притежавал или не, както посочва [[Бернадино Корио]], укрепена галерия, свързваща я с палата му Cà di Can, или авторът я е объркал с онази, която е свързвала този палат с Бролето Векио (днешният Кралски дворец). По-късно, при [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]], е частично разрушен, за да се построи Оспедале Маджоре. * През [[1359]] г. почита родителите си [[Стефано Висконти]] и [[Валентина Дория]], като заедно с братята си кара да създадат надгробния паметник, дело на [[Бонино да Кампионе]], който се намира в параклиса на Висконти в базиликата „Сант'Еусторджио“ в Милано. * През [[1359]] и [[1366]] г. прави щедри дарения под формата на [[феод]]и (които ка освободени от данъчни налози, със сродни права за събиране на десятъка и с право на риболов, и с някои правомощия на юрисдикция над територията) на болниците Сан Джакомо, Сант'Антонио, Санти Пиетро и Паоло, Сан Ладзаро, Санта Катерина ин Броло, Сант'Амброджо и Сан Пиетро дей Пелегрини. В замяна на това всяка болница се ангажира да извършва благотворителна дейност срещу определена сума, като раздаване на храна на бедните, даване на зестра на по-слабо осигурените момичета и милостиня на затворниците. Тези болници са премахнати при [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] с изграждането на [[Ка Гранда]] – седалище на Оспедале Маджоре. Същата година той построява църквата „Сан Джовани Батиста“ и затворите в Маластала, предназначени за неплатежоспособни длъжници.<ref>{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, p. 208}}.</ref><ref name=":32">{{Harv|P. Giovio, ''op. cit.''|p. 197}}.</ref> * На 13 април [[1361]] г., заедно с брат си, той основава [[Павийски университет|университета в Павия,]] най-важният в [[Ломбардия]] до първата половина на 20 век. Бернабо предприема стъпки за привличане на учени от цяла Италия, за да повиши неговия престиж. * Той построява новите стени на [[Парма]] заедно с крепостите, за да защитава Порта Нуова и Порта Сан Микеле. След това свързва крепостта Порта Нуова с моста на Мадона Дзилия с покрит път. * За да осигури по-добро сцепление на териториите на владението и като отмъщение за непрекъснатите бунтове, той нарежда разрушаването на повечето замъци, собственост на родовете [[Гвелфи и гибелини|гвелфи]]. Онези, които минават под прякото владение на Висконти, оцеляват, като замъкът в [[Пагацано]] – бивша резиденция на архиепископа и господар на Милано [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]]. От друга страна той построява множество замъци, включително и тези на [[Меленяно]] с ловен резерват и моста над [[Ламбро]], замъците в [[Трецо сул'Ада|Трецо]], [[Пандино]], [[Кузаго]], [[Лоди]], [[Кремона]], [[Дезио]], [[Сенаго]], [[Карона]], [[Кастроно]], [[Понтремоли]], [[Салерано сул Ламбро]], [[Сан Коломбано ал Ламбро|Сан Коломбано Ламбро]], [[Пицигетоне]] и [[Кастелнуово Бока д'Ада]]. Той е отговорен и за цитаделата на Бергамо, и за разширяването на крепостта в [[Бергамо]], както и за замъка и цитаделата на [[Бреша]]. * На 10 декември [[1369]] г. основава 2 капелании<ref group="N">Основаването на [[параклис]] на итар. cappella, обикновено е било свързано с наследство, за да се осигури чрез благодеяние божествения култ в полза на свещеника. Семейството-дарител обикновено е получавало правото на патронаж. Вследствие на това се разпростанява обичаят да се наричат „капелании“ църквите, различни от енорийските. В днешно време терминът се използва, за да обозначи грижата за душите в определени ситуации като болнични или университетски капелании или такива, предназначени за мигранти.</ref> в църквата „Сан Бернардо“ в Санта Мария дел Монте.<ref group="N">Днешно подселище на [[Варезе]]</ref> Сградата е завършена през [[1371]] г. Същата година основава и параклис, посветен на Дева Мария в базиликата „Сан Надзаро“ в [[Броло]], по-късно известен като „Параклис Флорана“, тъй като е бил посветен на Флорана, дъщеря на Витале Спата. * През [[1369]] или [[1370]] г. нарежда да издигат укрепен мост в [[Трецо сул'Ада]] в контекста на изграждането на новия замък. Той е дълъг 72 метра, широк 8 метра и висок 25 метра над повърхността на водата, състои се от огромен участък, оборудван с кула от всяка страна<ref name="Corio254255">{{Harv|B. Corio, ''op. cit.''|vol. II, pp. 254 – 255}}.</ref> и е структуриран на три покрити нива, разположени едно над другото: в долната циркулират каруци, стоки и багаж, в междинната – конници, а в горната – пешеходци. Мостът е пресечен и достъпът му е регулиран от подвижен мост на всеки бряг.<ref name=":32"/> Вътрешното осветление и вентилацията са осигурени с решетъчни прозорци. Той е завършен след седем години и три месеца строителство и по онова време е един от най-големите, ако не и най-големият мост с единична арка в Европа. След построяването му повечето от транзитните стоки на междинния участък на река [[Ада (река)|Ада]] преминават през този мост за сметка на тези във [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] и в [[Касано д'Ада|Касано]]. Той е съборен през 1416 г. от [[Франческо Бусоне]] по време на обсада. През 19 век част от руините са използвани за изграждане на стадиона Арена ди Милано. * Бернабо прави важни промени в замъка в [[Сант'Анджело Лодиджано]] за 100 хил. флорина, превръщайки го в негова благородническа резиденция. Съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала|Реджина дела Скала]] на 7 септември [[1381]] г. кара да построят църквата „Санта Мария ала Скала“ в Милано на стойност 15 000 флорина на мястото на срутени къщи и останки от двореца Ториани. Тогава църквата дава името на [[Ла Скала|Tеатър „Ла Скала“]]. == Бернабо между реалност и легенда == Има многобройни исторически анекдоти и легенди около фигурата на Бернабо Висконти. По-долу е даден списък на най-известните: * Бернабо, подобно на много благородници от онова време, обича лова с кучета, особено лова на [[дива свиня|диви свине]]. Всеки, който е проявявал нехайството да участва в ловните му занимания – истински държавен бизнес, е можело да бъде измъчван или убит. Поданиците му, въпреки наложените им забрани, често са ловували диви свине и друг дивеч, за да се изхранват. [[Бернардино Корио]] разказва, че един ден, след като Бернабо открива, че някои от тях са нарушили неговите разпоредби, кара да ги заловят, да им извадят очите и да ги измъчват жестоко, а накрая и да ги обесят. Изглежда, че поне сто души са завършвали земния си път по този начин, а на многозина са им били конфискувани имотите или къщите им са били изгорени. Бернабо кара да обесят абата на манастира „Сан Барнаба“, понеже е ловил зайци, изважда очите на човек, който се разхожда по частната му улица, отрязва ръцете и изважда очите на млад мъж, който му казва, че си мечтае да убие глиган. Кара кучкаря си да убие фермер, който има куче. Постановява, че няма да се плаща на никой съдия, ако той първо не осъди на смърт убиеца на [[Яребица|яребици]]. Всеки, улавян да готви или да яде дивеч, е бил глобяван, включително ханджиите, които се оплакват многократно.<ref name=":0">{{Harv|P. Giovio, ''op. cit.''|p. 202}}.</ref> * Той е голям любител на кучетата и говорят, че е притежавал 5000 екземпляра и че никой друг не е бил упълномощен да притежава куче. Бернабо построява голямо имение за любимите си кучета в селището Куарто Канино, навремето в провинцията на четири мили от Милано, а днес – негов квартал. Името на селището навярно идва именно от това имение. Кучетата му обаче са били толкова много и толкова скъпи за издръжка, че се твърди, че той ги е разпределял у поданиците си, които е трябвало да се грижат да са здрави за своя сметка. На всеки две седмици е трябвало да ходят в двореца на Бернабо, известен като ''Ca 'di Can'' (Кучешка къща), за да проверява състоянието им. Според историка Джовио обаче е имало министри на ловната служба („кучешки офицери“), които са обикаляли града с книга, в която е било описвано всяко куче. Всеки, който е представял куче в лоша форма, е бил бит или подложен на големи глоби, а в случай на смърт на животното имуществото му е било конфискувано. Палатът Cà di Can е унищожен от пожар през 19 век, след това е възстановен и е окончателно разрушен едва през 1946 г., за да отстъпи място на Hotel dei Cavalieri.<ref>{{Harv|P. Giovio, ''op. cit.''|p. 203}}.</ref> Миланският израз ''alla Cà di Can'' изглежда произлиза от този палат, за да покаже мъката да отидеш при господаря при такива обстоятелства. След войната изглежда, че грешен превод е осакатил фразата на „alla cazzo di cane“, скандален [[идиом]], означаващ „да работиш зле, без критерии“. * През [[1361]] г. двама папски легати отиват при Бернабо, за да го уведомят за желанията на папа [[Инокентий VI]] относно спора за гсподството над Болоня (или, според други, относно папското отлъчване от 1373 г.<ref name="PRANZETTI">{{Citation |title=Prof. Luciano Pranzetti, Conferenza del 24 settembre 2011 „Curiosità linguistiche“ |url=http://www.ilconservatorio.com/index2.php?option=com_content&do_pdf=1&id=229 |accessdate=2021-03-12 |archivedate=2013-12-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131229123046/http://www.ilconservatorio.com/index2.php?option=com_content&do_pdf=1&id=229 }}</ref>). Те са посрещнати от самия Бернабо начело на малка армия в [[Меленяно]], на моста, който пресича реката Ламбро, която е придошла. След като прочита папския плик, Бернабо казва: „Вие избирате: или да ядете, или да пиете“. Двамата разбират, че „пиенето“ означава да бъде хвърлени в реката и предпочитат да погълнат тежкия пергамент заедн с копринения шнур, от което идва изразът ''mangiare la foglia'' (букв. „да изядеш листа“, ''manger la feuille'' на [[френски език]], т.е. да разбереш нещо бързо, за да избегнеш опасност<ref name="PRANZETTI" />). Един от легатите е Гулиелмо да Гримоар – бъдещ папа [[Урбан V]], който никога не му прощава това унижение. * През [[1361]] г. Бернабо се приютява в [[Меленяно]], за да се опита да избегне [[чума]]та, причиняваща хаос в [[Ломбардия]]. По време на ловен излет той се изгубва в гората и среща фермер, който цепи дърва. Бернабо му предлага да го носи на гръб, ако му покаже изхода от гората и човекът приема. Когато се качва на конче, той започва да се оплаква от злоупотребите на управителя на [[Лоди]], а след това и от Бернабо, когото определя като жесток, но в състояние да накара да уважават закона и да поддържа реда. След като излиза от гората, Бернабо обещава на фермера, че ще му плати вечерята и ще му даде един грош, ако го придружи до палата му и човекът отново се съгласява. Докато са на пътя, изведнъж слугите на Висконти идват да ги посрещнат, носейки факли, за да осветят пътя. Когато се покланят на мъжа, селянинът разбира кой е и се ужасява. Бернабо въпреки това спазва думата си и му дава онова, което е обещал, и кара да му върнат поле, което му е било взето. * На 22 май [[1362]] г. в Болоня се формира нова лига срещу Висконти, така че господарите на [[Верона]], [[Мантуа]] и [[Ферара]] решават да изпратят трима посланици в Милано, за да увещаят Бернабо да върне замъците, окупирани от него в областите на Болоня и в [[Романя]]. Той не ги приема, а ги кара да докладват каквото трябва да му кажат на един от канцлерите му. Когато последният докладва на Бернабо за казаното, Висконти се ядосва и заповядва да бъдат затворени в сградата, в която са отседнали. Той ги принуждава да се облекат в обикновена бяла роба, да се качат на кон и да се представят пред него в „Аренго“, излагайки се на смеха на хората, тълпящи се покрай пътя. Пристигайки в Аренго, кара да го чакат два часа пред вратата и след това да излязат да дефилират по улиците на града, а след това – да покрият господарите си с обиди. Все още недоволен, Бернабо, след като ги кара да се закълнат, че няма да си сменят дрехата, освен в присъствието на господарите им, кара група войници да ги придружат до границата. Според Вилани, от друга страна, Бернабо е накарал да му се донесат сребърни вази, съдържащи емблемите на техните родове, изопачени по скандален начин, например на [[Скалиджери]] се е падала стълба, висяща от бесилото. * Един ден [[Роберто Висконти]], [[архиепископ]] на Милано, отказва да ръкоположи монах, когото смята за недостоен. Когато Бернабо научава това, му казва вбесен: ''На колене, подлецо! Не знаеш ли, безделник, че във владенията си аз съм папа, император и Бог, и че в тях нито императорът, нито Господ могат да правят онова, което аз не желая?''<ref>на [[латински език|лат]]. ''Nescis, pultrone, quod ego sum papa et imperator ac dominus in omnibus terris meis, et quod nec imperatore, immodo nec Deus, posset in terris meis facere nisi quod vellem nec intendo quod faciat?''</ref> После го затваря в една стая. * Бернабо презира църковните закони, възпрепятства някои свещеници да извършват литургии или да пребивават в дома на викария, увеличава данъчното облагане над тях, кара да арестуват прелати и дори епископи и да им конфискуват имуществото. Изглежда, че никакви избори или повишения в църква не са възможни без съгласието на Джирардоло Пустерла – негов прокурор, който има такава власт, че миланците, когато споменават папата, го наричат „Джирардоло". Двама архиепископи на Милано – Гулиелмо II Пустерла и Симоне да Борсано доста внимават преди да заемат мястото си в архиепископията. Те се завръщат едва през 1376 г. с архиепископ [[Антонио да Салуцо]] след подобряване на отношенията между Бернабо и папата. Въпреки това, когато идва в Милано, Антонио влиза в града с малка помпозност от страх от гнева на Бернабо. * През [[1363]] г. в Милано избухват размирици, тъй като се формират шайки разбойници, които започват да извършват множество кражби и насилие. За да даде пример, след като Бернабо научава, че неговият канцлер Албертоне Булгароне е извършил насилие над [[Францискански орден|францисканци]], той го залавя, докато се разхожда из града през нощта, изважда му очите и след това го обесва заедно с шестима негови другари. Той нарежда, че от този момент, под страх от обесване, никой няма право да се скита въоръжен, нито пък да се мотае през нощта под страх от отрязване на крак. Той се хвали, че в неговите земи всеки може да пътува безопасно само с един бастун. * Харчи общо повече от два милиона златни [[флорин]]а като зестра за дъщерите си и над три милиона за войната срещу [[Болоня]]. * Наказва собствената си дъщеря Бернарда за прелюбодействие: спестява ѝ публичната екзекуция, но я оставя на хляб и вода в крепостта на Порта Нуова близо до едноименната порта на Милано. Тя умира там след седем месеца и е погребана в църквата „Сан Джакомо“ (несъществуваща днес) точно пред вратата. Твърди се, че тя е била видяна жива в [[Болоня]] и Бернабо, за да се увери, че е наистина е мъртва, дава заповед да бъде [[Ексхумация|ексхумирана]]. * Многобройни легенди са свързани със замъка в [[Трецо сул'Ада|Трецо]], където е живял Бернабо и където е бил затворен и умрял. Твърди се, че по време на агонията си той написва на стената на килията си със собствената си кръв „Каквото на мен, такова и на теб“ („tanto a me tanto a te“), за да прокълне племенника си [[Джан Галеацо Висконти]], който става господар на Милано за негова сметка. Вътре в замъка има два дълбоки кладенеца и за единия се говори, че Бернабо е накарал да монтират остриета, които са разкъсвали затворниците, хвърляни в него, още преди да стигнат дъното, наводнено от водите на река [[Ада (река)|Ада]]. Явно е хвърлил и някои от момичетата, от които му е доскучало. В подземията се намира т. нар. „стаята на капката“, където водата е капела от тавана на равни интервали. Затворникът е бил връзван и поставян с челото му точно под една от тези капки, които бавно, ден след ден, изкопавали черепа му, довеждайки го до лудост и причинявайки му жестока смърт. На някои стени на подземията, съседни на шахтата на остриетата и на стаята с капките, все още и до днес в определени периоди от годината се появяват големи червени мокри петна, много подобни на прясна кръв. Легендата разказва, че това е кръвта на многобройните жертви, измъчвани и убити от Бернабо, която тече от стените, за да си спомним за зверствата, които е извършил. В действителност става въпрос за вид гъба. Твърди се също, че на 19 декември всяка година (датата на смъртта му) се появява неговият призрак, който се скита из имението, издавайки ужасни писъци. Говори се и за призрака на жена, може би дъщерята, която самият той е убил. Накрая се говори, че използвайки естествени проходи, той е построил дълги тунели, вкопани в скалата, способни да свържат замъка му в Трецо с тези в [[Касано д'Ада|Касано]] и в [[Бривио]], за да избяга в случай на нужда; входът към тези тунели би трябвало да е врата в мазето, която да не води на никъде, тъй като проходът е блокиран от отломки в резултат от срутването на тавана. == Вижте също == * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Висконти]] * [[Сеньория Милано]] * [[Миланско херцогство]] == Източници == * ''Visconti, Bernabò. ''Dizionario Biografico degli Italiani, ([http://www.treccani.it/Portale/elements/categoriesItems.jsp?pathFile=/sites/default/BancaDati/Dizionario_Biografico_degli_Italiani/Italiani_M_Z/BIOGRAFIE_-_EDICOLA_V_167710.xml Online]), Treccani.it * Jane Black. Absolutism in Renaissance Milan: Plenitude of Power under the Visconti and the Sforza 1329 – 1535. – Oxford University Press, 2009. – 300 с. – ISBN 978-0-19-956529-0 * Opac, Regesta Imperii, [http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?qs=Bernabò+Visconti&ts=&ps=&tags=&ejahr=&thes=&sprache=&sortierung=d&pagesize=20&objektart=alle&page=1 ''Bernabò Visconti''] * [http://www.genealogie-mittelalter.de/visconti/barnabas_visconti_signore_von_mailand_1385/barnabas_visconti_signore_von_mailand_+_1385.html www.genealogie-mittelalter.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080409081308/http://www.genealogie-mittelalter.de/visconti/barnabas_visconti_signore_von_mailand_1385/barnabas_visconti_signore_von_mailand_+_1385.html |date=2008-04-09 }} * [http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html#B1 ''Bernabo I Visconti''], genealogy.euweb.cz * [http://geneall.net/it/name/9144/barnabo-visconti-signore-di-milano/ ''Barnabò Visconti, signore di Milano''], geneall.net === Библиография === ==== Източници ==== * Pompeo Litta, ''Famiglie Celebri Italiane, I Visconti'', Milano * Gian Pietro Brogiolo, ''Città, castelli, campagne nei territori di frontiera (VI-VII sec.)'', Mantova, 1995 * Tristano Calchi, [https://books.google.it/books?id=A_8_AAAAcAAJ&pg=PA24&lpg=PA24&dq=Dall'istoria+dei+Visconti&source=bl&ots=OBcz3zpPJy&sig=ACfU3U3MsqJd5N2oWFaiJordHhAfDGl5tA&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwiQn5zQjKXkAhVPEVAKHfD7AA0Q6AEwA3oECAoQAQ#v=onepage&q=genealogia&f=false ''Genealogia dei Visconti''], in Istoria de' Visconti e delle cose d'Italia, avvenute sotto di essi, vol. II, pp=275 – 298, Napoli, 1737 * Giovanni Campiglio, [https://books.google.it/books?id=R7I9AAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false ''Storia di Milano''], Felice Rusconi, Milano, 1831 * P. Canetta, ''Bernarda, figlia naturale di Bernabò Visconti'', Archivio Storico Lombardo, 1883, pp. 9 – 53. * {Bernardino Corio, [https://books.google.it/books?id=v5sBAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it#v=onepage&q&f=false ''Storia di Milano''], vol. 2, Francesco Colombo, 1856 * Paolo Giovio, [https://books.google.it/books?id=jltzYOsS_iIC&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false ''Vite dei dodici Visconti''], Francesco Colombo, Milano, 1853 * F. Gibertini, ''Glorie degli eroi Visconti'', Milano, 1784 * Giorgio Giulini, [https://play.google.com/books/reader?id=foIPAAAAYAAJ&hl=it&printsec=frontcover&pg=GBS.PA610 ''Memorie spettanti alla storia, al governo, ed alla descrizione della Città e della campagna di Milano nei Secoli Bassi''], Milano, 1856 * Giorgio Giulini, [https://books.google.it/books?id=kgNDDBNhhGAC&hl=it&source=gbs_similarbooks ''Continuazione delle Memorie spettanti alla storia, al governo, ed alla descrizione della Città e della campagna di Milano nei Secoli Bassi''], Milano, 1771 * Angelo Mazzi, ''Bernarda, figlia naturale di Bernabò Visconti'', Archivio Storico Lombardo, 1906 * G. Volpi, ''Dell'istoria dei Visconti'', Napoli, 1748. ==== Изследвания ==== * Daniela Pizzagalli, ''Bernabò Visconti'', Milano, 1994. * Marek Miroslav, „Complete Genealogy of The House Visconti“. * Luigi Barnaba Frigoli, ''Un denaro in meno di Cristo – Bernabò Visconti nella novellistica toscana'', in ''Archivio storico lombardo 2007'', Milano, 2007. ==== Исторически романи ==== * Luigi Barnaba Frigoli, ''La Vipera e il Diavolo'', edizioni Meravigli, Milano 2013. * Luigi Barnaba Frigoli, ''Maledetta serpe'', edizioni Meravigli, Milano 2016. * Adriana Assini, ''Agnese, una Visconti'', Scrittura & Scritture Edizioni, Napoli, 2018. == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Bernabò Visconti|119239999}} {{Портал|Биографии|Италия|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Родени в Милано]] 6ulcqqq4kz9uba3oru0fzea9cyhgb7l 0 432682 12214457 11399287 2024-04-25T21:05:33Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Патриция Макгрегър | снимка = | описание = | псевдоним = Т. Дж. Макгрегър, Алисън Дрейк, Триш Джейншутц, Триш Дж. Макгрегър, Триш Макгрегър | място на раждане = [[Каракас]], [[Венецуела]] | място на смърт = | работил = | националност = {{USA}} | период = 1985 - | жанрове = [[трилър]], мистерия, документалистика | теми = | направление = | дебют = | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = [http://www.trishjmacgregor.com/ www.trishjmacgregor.com] }} '''Патриция Макгрегър''' ({{lang|en|Patricia Marie Janeshutz}}, по съпруг ''MacGregor'') е американска писателка на [[бестселър]]и в жанра [[трилър]] и документалистика. Пише основно под [[псевдоним]]а '''Т. Дж. Макгрегър''', а също така под псевдонимите – Алисън Дрейк (5 романа), Триш Джейншутц (3 романа), Триш Дж. Макгрегър и Триш Макгрегър (документалистика). == Биография и творчество == Родена е на 7 юни 1947 г. в [[Каракас]], [[Венецуела]], където баща ѝ Антон Карл е работил за „Стандарт Ойл“. Той, син на преселник от бивша [[Югославия]], е счетоводител, а майка ѝ Роуз Мари е домакиня. Израства в родния си град в американската диаспора на работещите във Венецуела и се учи в различни смесени двуезични училища. Идиличната природа и прекрасното ѝ детство я карат да се влюби в Южна Америка. След свалянето на диктатора [[Маркос Перес Хименес]] баща ѝ се пенсионира предсрочно и през 1964 г. семейството се мести във [[Флорида]]. Завършва през 1970 г. колежа „[[Utica]]“ на [[Университета на Сиракуза]] с бакалавърска степен по испански, и [[Университета на Флорида]] през 1973 г. с магистърска степен по библиотечно-информационни науки. След дипломирането си работи в на различни места. През 1974 – 1975 г. е социален работник във [[Веро Бийч]], Флорида, през 1976 – 1979 г. е учител по испански във Веро Бийч, през 1976 – 1979 г. е библиотекар и учител по испански във възпитателно заведение за малолетни нарушители, през 1980 – 1981 г. преподава в училище за възрастни във [[Форт Лодърдейл]], Флорида, през 1981 – 1982 г. е преподавател по английски език на кубински бежанци в Международния университет във Флорида, а през 1982 г. е учител по испански в частно училище във Форт Лодърдейл. От 1983 г. е консултант на авиокомпанията „[[Avianca]]“. Среща и се омъжва, на 16 юли 1983 г., за писателя и [[журналист]]а [[Роб Макгрегър]] (1948, автор на романите за „[[Индиана Джоунс]]“). С него пътуват и пишат пътеписи за перуанската [[Амазонка]]. Той я вдъхновява да започне да пише самостоятелно. Т. Дж. Макгрегър издава първия си роман през 1985 г., под името Триш Джейншутц. Впоследствие през 1987 г. избира унисекс псевдонима „Т. Дж. Макгрегър“ по препоръка на издателя си, тъй като криминалните романи писани от мъже се купуват повече от същите писани от жени. През 1986 г. започва да издава серията от десет романа „Куин Сейнтджеймс и Майк Масклеари“ с герои двама частни детективи, които работят сред подземния свят на [[Маями]] в края на 80-те години. Паралелно с разследванията и приключенията се развива на възходи и падения и връзката между двамата, техния брак, бременността на Куин, убийците, лошите момчета, изневярата и т.н. до смъртта на Майк. Първият роман от серията „Dark Fields“ е номиниран за наградата „Shamus“. Едновременно със серията „Куин и Майк“ Макгрегър пише няколко криминални романа с герой детектив Айлин Скот в серията „Танго Кей“ под псевдонима Алисън Дрейк. Най-важен аспект в тези романи е създаването на Танго Кей, остров на 12 мили западно от Кий Уест, където анормалната му география е толкова загадъчна колкото островните легенди и предания за русалки, НЛО, призраци и видения. Този остров после намира място в серията „Мира Моралес“ и в романа „Есперанса“. След приключването на двете серии започва да пише серията трилъри „Мира Моралес“. Мира Моралес е [[медиум]] от Флорида и помага на агентa от [[ФБР]] Уейн Шепърд да разкрива зловещи загадки и ужасяващи престъпления. Освен серията Т. Дж. Макгрегър пише и самостоятелни трилъри. Един от тях, романът „Out of Sight“ печели наградата „Едгар Алън По“ за най-добър роман джобен формат през 2002 г. В последните години писателката публикува романите си под псевдонима Триш Дж. Макгрегър. Под псевдонима Триш Макгрегър, писателката е автор на 15 документални книги, които отразяват интересите ѝ – [[астрология]], [[таро]], [[сънища]] и [[йога]]. През 2003 г. след смъртта на известния [[астролог]] Сидни Омар, Макгрегър и съпругът ѝ поемат писането на неговите книги по астрология под същия [[псевдоним]]. Тя живее в [[Бойтън Бийч]], Южна Флорида със съпруга си Робърт, дъщеря им Меган и менажерия от домашни любимци. == Произведения == === като Триш Джейншутц (Trish Janeshutz) === ==== Самостоятелни романи ==== * In Shadow (1985) * Hidden Lake (1987) ==== Документалистика ==== * The Making of Miami Vice (1986) – в съавторство с [[Роб Макгрегър]] === като Т. Дж. Макгрегър (T.J. MacGregor) === ==== Серия „Куин Сейнтджеймс и Майк Масклеари“' (''Quin St. James/Mike McCleary'') ==== # Dark Fields (1986) # Kill Flash (1987) # Death Sweet (1988) # On Ice (1989) # Kin Dread (1990) # Death Flats (1991) # Spree (1992) # Storm Surge (1993) # Blue Pearl (1994) # Mistress of the Bones (1995) ==== Серия „Мира Моралес“ (''Mira Morales'') ==== # The Hanged Man (1999)<br/>'''''В съня си виждам''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2001), прев. Красимира Матева # Black Water (2003) # Total Silence (2004)<br/>'''''Гробовно мълчание''''', изд. „ИнфоДАР“ (2008), прев. Иван Атанасов # Category Five (2005) # Cold as Death (2006) ==== Самостоятелни романи ==== * The Seventh Sense (2000) * Vanished (2001) * The Other Extreme (2001) * Out of Sight (2002) * Kill Time (2007) * Running Time (2008) === като Алисън Дрейк (Alison Drake) === ==== Серия „Танго Кей“ (Tango Key) ==== # Tango Key (1988) # Fevered (1988) # Black Moon (1989 # Lagoon (1990) # High Strangeness (1992) === като Триш Дж. Макгрегър (Trish J. MacGregor) === ==== Самостоятелни романи ==== * Esperanza (2010)<br/>'''''Есперанса''''', изд.: [[Кръгозор (издателство)|ИК „Кръгозор“]], София (2012), прев. Паулина Мичева * Ghost Key (2012) === като Триш Макгрегър (Trish MacGregor) === ==== Документалистика ==== * The Everything Dreams Book (1997) – в съавторство с [[Роб Макгрегър]] * The Everything Astrology Book (1998) * Your Cosmic Kids: Using Astrology to Understand Your Children (1998) * Power Tarot (1998) – в съавторство с [[Филис Вега]] * Your Intuitive Moon: Using Lunar Signs & Cycles to Enhance Your Intuition (2000) * The Everything Magic & Spells Book (2000) * The Lotus & the Stars: The Way of Astro-Yoga (2001) – в съавторство с Роб Макгрегър * Creative Stars: Using Astrology to Tap Your Muse (2002) * Your Story in the Stars (2003) * Sydney Omarr's Spirit Guides (2003) * Mars and Sex: The Secrets of Sexual Astrology (2004) * Soul Mate Astrology: How to Find and Keep Your Ideal Mate Through the Wisdom of the Stars (2004) * Animal Totems (2004) – в съавторство с [[Милие Гемондо]] * The 7 Secrets of Synchronicity (2010) – в съавторство с Роб Макгрегор * Synchronicity And The Other Side (2011) – в съавторство с Роб Макгрегор : Заедно с Роб Макгрегор са автори на астрологичните прогнози „Sydney Omarr's Astrological Guide“ от 2005 г. до 2013 г. под псевдонима Сидни Омар. == Източници == <references /> * [http://www.fantasticfiction.co.uk/m/t-j-macgregor/ Биография и библиография на Т. Дж. Макгрегър във „Fantasticfiction“] * [http://www.highbeam.com/doc/1G2-3482700107.html Биография на Т. Дж. Макгрегър]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{imdb title|tt0073802|Т. Дж. Макгрегър}} * [http://kragozor.com/?viewID=7&aid=203 За Т. Дж. Макгрегър, „Кръгозор“ (превод от официалния сайт)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151015094431/http://www.kragozor.com/?viewID=7&aid=203 |date=2015-10-15 }} == Външни препратки == * [http://www.trishjmacgregor.com/ Официален сайт на писателката] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130304044410/http://www.trishjmacgregor.com/ |date=2013-03-04 }} * [http://www.robmacgregor.net/ Сайт на Роб Макгрегър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130205080546/http://www.robmacgregor.net/ |date=2013-02-05 }} * [http://www.fantasticfiction.co.uk/m/rob-macgregor/ Биография и библиография на Роб Макгрегър във „Fantasticfiction“] * {{imdb name|7959852|Триш Макгрегър}} * {{Моята библиотека автор|t-dzh-makgregyr|Т. Дж. Макгрегър}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Макгрегър, Т. Дж.}} [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Родени в Каракас]] 8zqd5bade3deuu8g3ig5yoo3elh5hgj 0 433788 12214427 11517124 2024-04-25T20:13:29Z Simin 4405 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[херцог]] на [[Херцогство Сполето|Сполето]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = херцог | герб = | герб-описание = }} }} '''Мауринг''' (''Mauring'', {{lang|la|Moringus}}; † август/септември [[824]]) от фамилията [[Супониди]], е [[Херцогство Сполето|херцог на Сполето]] от август 824 г. == Биография == Мауринг е син на [[Супо I Сполетски]] († 5 март 824). След като баща му е назначен през 822 г. от [[Лудвиг Благочестиви]] за херцог на Сполето, той става [[граф]] на [[Бреша]] (''Brixiae comes''). През 823 г. е императорски посланик ({{lang|la|missus dominicus}}) в [[Италия]] заедно с [[пфалцграф]] [[Аделард (Сполето)|Аделард]]. През август 824 г. Мауринг наследява Аделард като херцог на Сопето, но скоро умира (според ''Аналите'' на [[Айнхард]] и ''[[Annales regni Francorum]]''). Наследен е от брат си [[Аделчис I (Сполето)|Аделчис I]]. == Източници == * Wickham, Chris. ''Early Medieval Italy: Central Power and Local Society 400 – 1000''. MacMillan Press: 1981. [[Категория:Херцози на Сполето]] [[Категория:Супониди]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] euskneebuh08don0e70h6k7o7cwtf6m 0 450532 12214172 11980239 2024-04-25T14:45:54Z 95.87.235.200 към Организация wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Организация на ООН за наблюдение на спазването на примирието | име-оригинал = United Nations Truce Supervision Organization | категория = world | акроними = UNTSO | седалище = [[Йерусалим]] | ръководител = Микъл Фин | език = [[английски език|английски]] | положение = действаща организация | основана = 29 май 1948 г. | членове = [[Аржентина]], [[Австралия]], [[Австрия]], [[Белгия]], [[Дания]], [[Естония]], [[Ирландия]], [[Италия]], [[Канада]], [[Китай]], [[Непал]], [[Нова Зеландия]], [[Норвегия]], [[Русия]], [[САЩ]], [[Словения]], [[Словакия]], [[Финландия]], [[Франция]], [[Холандия]], [[Чили]], [[Швеция]] и [[Швейцария]]. }} '''Организацията на ООН за наблюдение на спазването на примирието в Близкия изток''' ({{lang|en|United Nations Truce Supervision Organization}} – UNTSO) е основана на 29 май 1948 г.<ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/a9a8da193bd46c54852560e50060c6fd!OpenDocument UN Doc A/RES/186 (S-2) 14 May 1948] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20011112044836/http://domino.un.org/UNISPAL.NSF/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/a9a8da193bd46c54852560e50060c6fd!OpenDocument |date=2001-11-12 }} Appointment and terms of reference of a United Nations Mediator in Palestine</ref><ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/6b76f035cd9c4a36852560c200599bb7!OpenDocument UN Security Council Resolution 50 UN Doc S/RES/50 (1948) S/801 29 May 1948]</ref><ref name="s/res/73">[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/5f04077d1707c5e6852560c2006dacc7!OpenDocument UN Doc S/RES/73 (1949) S/1376, II 11 August 1949] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20011130012601/http://domino.un.org/UNISPAL.NSF/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/5f04077d1707c5e6852560c2006dacc7!OpenDocument |date=2001-11-30 }} UN Security Council Resolution 73</ref>с цел поддържане на мира в Близкия изток. Първоначално нейната основна задача е осигуряване на военната командна структура на мироопазващите сили в [[Близкия изток]], за да се даде възможност на миротворци да наблюдават и поддържат прекратяването на огъня, и ако се наложи подпомагане на страните при сключването на примирие и по-конкретно в надзора на прилагането и спазването на условията на тези споразумения. Командната структура на УНТСО подпомога по-късно появилите се мироопазващи организации на ООН в региона за Сили за наблюдение на ООН за прекратяване на военните действия (на [[английски език|английски]] United Nations Disengagement Observer Force – [[UNDOF]]) и Временни сили на ООН в Ливан – ЮНИФИЛ (на [[английски език|английски]] United Nations Interim Force in Lebanon – [[UNIFIL]]). == Кратка история == През ноември 1947 г. [[Общото събрание на ООН]] одобрява план за разделянето на [[Палестина]] (тогава все още под Британски мандат) на арабска държава и еврейска държава, а [[Йерусалим]] е предвиден като международна зона под егидата на ООН. Планът не одобрен от палестинските араби и арабските държави и е само частично приет от [[Еврейската агенция]] за Палестина. На 14 май 1948 г.<ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/4873784c8514119985256a57006d7fa1!OpenDocument Fifty U.N. Guards to go to Palestine UN Press Release UN Doc PAL/189 17 June 1948]</ref>., [[Великобритания]] се отказва от мандата си над Палестина и създаването на Държавата [[Израел]] е провъзгласено от [[Давид Бен Гурион]]. На следващия ден, палестинските араби, подпомагани от арабските държави в региона обявяват война на новосъздадената еврейска държава. На 14 май 1948 г. Асамблеята на ООН приема [[резолюция]] [[186 (S-2)]], с която потвърждава подкрепата си за усилията на Съвета за сигурност за осигуряване на примирие в Палестина; с нея се назначава за посредник на ООН виконт Фолке Бернадот от [[Швеция]]. На 22 май 1948 г., Съветът за сигурност приема [[резолюция 49]] (1948 г.), която призова за въздържане от всякакви враждебни военни действия в Палестина. В резолюцията страните се приканват да сътрудничат на посредника на ООН и да улесняват неговата задача. На 29 май 1948 г., [[Резолюция 50]] (1948 г.) на Съвета за сигурност, призова за прекратяване на военните действия в Палестина и решава, че примирието трябва да бъде наблюдавано от [[ООН]] посредника виконт Фолке Бернадот, със съдействието на група военни наблюдатели. Първата група военни наблюдатели, която става известна като Организация на ООН за наблюдение на спазването на примирието в Близкия [[Изток]] (УНТСО), пристигна в региона през юни 1948 г. Всички членове на делегацията са международни държавни служители с опит в Секретариата на ООН. Докато са на служба в Палестина, те трябва да продължат да носят униформата на United Nations guard. Военни наблюдатели на УНТСО остават в Близкия изток да съблюдават спазването на примирието и мирните преговори, да предотвратяват ескалиране на ситуацията от единични изолирани инциденти и да подпомагат други мироопазващи операции на ООН в региона. За прилагане на първото от двете примирия, което трае четири седмици, ООН създава наблюдателна формация, чиито членове са от [[Белгия]], [[Франция]] и [[Съединените щати]]. На 6 юли наблюдатели на ООН дават първата си жертва – френският комендант Rene Labarriere. Той е ранен в близост до [[град]] [[Афула]] и по-късно умира в еврейската болница в същия град. Labarriere е ранен, докато разследва предполагаемо нарушение на примирието от страна на израелски сили.<ref>{{Citation |title=Press Release UN Doc PAL/208 6 July 1948 UN Military Observer in Palestine Fatally Hurt While Investigating Report of Truce Violation; Another Observer Wounded |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/1e4b77d37a10513885256a5b00507a8b!OpenDocument |accessdate=2013-07-09 |archivedate=2001-11-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20011123213109/http://domino.un.org/UNISPAL.NSF/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/1e4b77d37a10513885256a5b00507a8b!OpenDocument }}</ref>. През 1949 г., военни наблюдатели на УНТСО продължават да упражняват надзор над мирното споразумение от 1949 г. между [[Израел]] и арабските му съседи, което в продължение на много години е основата на напрежението в целия регион. Едномесечното примирие влиза в сила на 11 юни,<ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/d5b9d41fd9a8fcf085256dbe0072df29!OpenDocument Truce Effective from Friday, 11 June 1948 at 6:00 o'clock in the morning, GMT. UN Doc S/830 9 June 1948]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> 1948 г. На същия ден първата група от 36 наблюдатели (на УНТСО) пристига от [[Кайро]], [[Египет]]. Примирие не трае дълго поради ескалации на насилието. В резултат на това, наблюдателите са изтеглени на 9 юли 1948 година. <ref>{{Citation |title=U.N. Personnel Withdraws from Palestine, UN Press Release UN Doc PAL/210 8 July 1948 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/48176420372f93ef85256a5b005202a5!OpenDocument |accessdate=2013-07-09 |archivedate=2001-11-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20011123193331/http://domino.un.org/UNISPAL.NSF/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/48176420372f93ef85256a5b005202a5!OpenDocument }}</ref> Второто примирие, продължава неопределен период от време, е обявено от Съвета за сигурност на ООН на 15 юли 1948 година като се предвижда да влезе в действие на 18 юли 1948 година. С резолюция 54 на Съвета за сигурност посредникът е инструктиран да следи за спазването на примирието и да установи процедурите за разглеждане на твърдения за нарушаване на примирието от 11 юни 1948 г. Със същата резолюция се дават права на посредника да урежда нарушенията на примирието на местно равнище, доколкото това е в рамките на пълномощията му.<ref>{{Citation |title=54 (1948). Security Council Resolution 54 of 15 July 1948 UN Doc S/902 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/2e2bcb7cbafd9b70852560c2005b5eec!OpenDocument |accessdate=2013-07-09 |archivedate=2001-03-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20010312100817/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/2e2bcb7cbafd9b70852560c2005b5eec!OpenDocument }}</ref> През есента на 1948 г., УНТСО е възстановена като се увеличава размера на наблюдателите с цел надзор на Второто примирие. Първата група от наблюдатели, които ще служат в Палестина под ръководството на посредникът на [[ООН]], Виконт Фолке Бернадот, пристига на [[остров]] [[Родос]] в 18:00ч. на 20 юли. Тя включва 41 [[американци]] и около 25 [[белгийци]]. Първоначалната група бързо се разраства до общо 93-ма члена поради огромна площ, която трябва да бъде покрита. Първоначално, командването се ръководи от началник на генералния щаб (военен [[офицер]] от една от участващите държави) в съответствие с ръководството на Посредника на ООН, (цивилен). На 17 септември 1948 г., на посредника на ООН Виконт Фолке Бернадот, и полковник André Serot са убити от еврейски нападатели по време на официална обиколка в [[Йерусалим]]. Ralphe Bunche, ръководител на мисията на ООН в Палестина в писмото си до израелския външен министър [[Моше Шерток]] пише „... е престъпление срещу международната общност и нарушение на елементарен морал. Безопасността му, следователно, и тази на помощниците му в съответствие с обичайните правилата на ред и законост е отговорност на Временното правителство на [[Израел]], чиито въоръжени сили и представители контролират и управляват този район. Този акт на насилие е нарушение на примирието в най-тежка степен, за което Временното правителство на Израел трябва да поеме изцяло отговорността.“.<ref>[http://domino.un.org/UNISPAL.nsf/fd807e46661e3689852570d00069e918/58d87eeba14a376185256a68005dbf52?OpenDocument CHIEF OF UN PALESTINE MISSION HOLD ISRAEL RESPONSIBLE FOR ATTACK ON UN MEDIATOR AND OBSERVER. Press Release PAL/292 of 18 September 1948. UNITED NATIONS. Department of Public Information, Press and Publications Bureau, Lake Success, New York] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110604030813/http://domino.un.org/UNISPAL.nsf/fd807e46661e3689852570d00069e918/58d87eeba14a376185256a68005dbf52?OpenDocument |date=2011-06-04 }}.</ref> Временното израелското правителство не представя доклад пред Съвета за сигурност или на изпълняващия длъжността медиатор във връзка с напредъка на разследването на убийството на виконт Бернадот.<ref>{{Citation |title=Permanent Observer Mission of Palestine to the United Nations. Summary of Security Council Resolutions on Palestine since 1948. |url=http://www.un.int/palestine/SCresSummary.shtml |accessdate=2013-07-09 |archivedate=2009-05-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090513130914/http://www.un.int/palestine//SCresSummary.shtml }}</ref> След убийството, преговорите между враждуващите страни се водят под ръководството на изпълняващия длъжността посредник, Ralph Bunche. Общите споразумения за примирие (GАAs) са именно продукт на преговори, водени под неговото председателството. Дейността на УНТСО, е била и все още е разположена на територията на пет държави – [[Египет]], [[Израел]], [[Йордания]], [[Ливан]] и [[Сирия]]. От създаването си УНТСО изплълнява ролята на наблюдател на Мирните споразумения от 1949 г. и спазването на прекратяването на огъня в района на [[Суецкия канал]] и Голанските възвишения, резултат от [[Шестдневната война]] през юни 1967 година. На 11 август 1949 г. е взето решение на [[Съвета за сигурност]], че функциите на медиаторите за спазването на прекратяването на огъня трябва се поема от началника на генералния щаб на УНТСО.<ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/5f04077d1707c5e6852560c2006dacc7!OpenDocument UNDoc S/Res/73 (1949)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20011130012601/http://domino.un.org/UNISPAL.NSF/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/5f04077d1707c5e6852560c2006dacc7!OpenDocument |date=2001-11-30 }} Mediator relieved of responsibility</ref> == Седалище == Първоначалното седалище на Организация на ООН за наблюдение на спазването на примирието в Близкия изток се намрира в [[Кайро]]. Скоро след създаването си то е преместено в [[Хайфа]] (Британски [[анклав]] по това време), след подновяване на боевете в района е евакуирано на 9 юли 1948 г. Със завръщането на умиротворителните сили на ООН в Израел на 21 юли 1948 г. седалището на УНТСО е преместено за трети и последен път на 7 октомври 1948 г. в [[Йерусалим]]. [[Файл:Armon-Hantziv.jpg|200п|входа към седалището на УНТСО в Йерусалим]] Организация на ООН за наблюдение на спазването на примирието в Близкия изток има офиси в [[Бейрут]] и [[Дамаск]]. === Държави членки === Държавите, които допринасят с военни сили към Организация на ООН за наблюдение на спазването на примирието в Близкия изток са: [[Аржентина]], [[Австралия]], [[Австрия]], [[Белгия]], [[Дания]], [[Естония]], [[Ирландия]], [[Италия]], [[Канада]], [[Китай]], [[Непал]], [[Нова Зеландия]], [[Норвегия]], [[Русия]], [[САЩ]], [[Словения]], [[Словакия]], [[Финландия]], [[Франция]], [[Холандия]], [[Чили]], [[Швеция]] и [[Швейцария]]. ==== Международен ден на мироопазващите сили на ООН ==== През 2002 г. Общото събрание на ООН обяви 29 май за международен ден на мироопазващите сили на ООН. <ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/47d4e277b48d9d3685256ddc00612265/482d6227ceb8cb5185257456005439ab!OpenDocument UN press release PKO/181]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> <blockquote>Преди 60 години на тази дата Съвета по сигурност на ООН основава първата си мироопазваща операция – Организация на ООН за наблюдение на спазването на примирието в Близкия изток (УНТСО). Този ден има за цел да отдаде почит на всички мъже и жени, които служат в мироопазващите операции на ООН и да почете паметта на загубилите живота си в името на мира.</blockquote> == Развитие на организацията през годините == След войните от [[1948]], [[1956]], [[1967]] и [[1973]] г., функциите на наблюдателите се променя и адаптира към променящата се среда, но те останават в района, в качеството си на посредници между враждуващите страни и като средство, чрез което изолирани инциденти могат да бъдат увладяни и да се предотварати прерастването им в по-сериозни конфликти. === Преди 1949 === ==== Резолюция 181 ==== На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема [[Резолюция 181]] относно „Бъдещата конституцията и правителството на Палестина“, което се уточнява в „план за разпределение с Икономическия съюз“. Резултатът от гласуването е 33 гласа „за“, 13 „против“ и 10 „въздържали“ се <ref>'A vote was taken by roll-call. The result of the vote was as follows: In favour: Australia, Belgium, Bolivia, Brazil, Byelorussian Soviet Socialist Republic, Canada, Costa Rica, Czechoslovakia, Denmark, Dominican Republic, Ecuador, France, Guatemala, Haiti, Iceland, Liberia, Luxembourg, Netherlands, New Zealand, Nicaragua, Norway, Panama, Paraguay, Peru, Philippines, Poland, Sweden, Ukrainian Soviet Socialist Republic, Union of South Africa, Union of Soviet Socialist Republics, United States of America, Uruguay, Venezuela. Against: Afghanistan, Cuba, Egypt, Greece, India, Iran, Iraq, Lebanon, Pakistan, Saudi Arabia, Syria, Turkey, Yemen. Abstained: Argentina, Chile, China, Colombia, El Salvador, Ethiopia, Honduras, Mexico, United Kingdom, Yugoslavia. The report was adopted by 33 votes to 13, with 10 abstentions.' [http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/46815f76b9d9270085256ce600522c9e!OpenDocument Hundred And Twenty-Eighth Plenary Meeting Un Doc A/Pv.128 29 November 1947] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080519065846/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/46815f76b9d9270085256ce600522c9e!OpenDocument |date=2008-05-19 }}</ref> Докладът се състои от четири части.: • Бъдеща конституция и правителство в Палестина • граници • Йерусалим • Капитулации Според Резолюция 181 създаването на арабска и еврейска държави може да стане два месеца след края на [[Британски мандат в Палестина|Британския мандат в Палестина]] (1 август 1948 г.) и не по-късно до 1 октомври същата година., с [[Йерусалим]] като corpus separatum под международен режим, който да се прилага от ООН. Планът също така включва мерки, които трябва да бъдат взети преди обявяването на независимостта, в това число въпроси относно гражданството, транзита, икономическия съюз между двете държави, достъпът до Светите места и религиозни и малцинствени права. <ref>{{Citation |title=Resolution 181 (II). Future government of Palestine A/RES/181(II)(A+B) 29 November 1947 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/5ba47a5c6cef541b802563e000493b8c/7f0af2bd897689b785256c330061d253%21OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2008-12-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081225144011/http://domino.un.org/unispal.nsf/5ba47a5c6cef541b802563e000493b8c/7f0af2bd897689b785256c330061d253%21OpenDocument }}</ref><ref>{{Citation |title=Plan Of Partition With Economic Union Annex A to resolution 181 (II) of the General Assembly, dated 29 November 1947 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/164333b501ca09e785256cc5005470c3!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2008-05-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080519065716/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/164333b501ca09e785256cc5005470c3!OpenDocument }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/3f1bd9477022a0c285256cc500530c1f!OpenDocument |заглавие=City of Jerusalem Boundaries Proposed Annex B to resolution 181 (II) of the General Assembly, dated 29 November 1947 |достъп_дата=2013-07-06 |архив_дата=2008-05-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080519151611/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/3f1bd9477022a0c285256cc500530c1f!OpenDocument }}</ref> ==== Резолюции от 42 до 46 ==== С увеличаване на безредиците в Палестина Съветът за сигурност гласува и приема Резолюция 42 от 5 март 1948 г., с нея той апелира към всички правителства и народи, особено в и около Палестина, да предприемат всички възможни действия за предотвратяване или намаляване на безредиците, които се случват в района.<ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/d0f3291a30a2bc30852560ba006cfb88!OpenDocument Security Council Resolution 42 (1948). of 5 March 1948 UN Doc S/691]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Съвета за попечителство решава на 10 март 1948 г. с [[Резолюция 32]] (II)<ref>{{Citation |title=Draft statute for the City of Jerusalem UN Doc T/RES/32(II) 10 March 1948 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/1beec0af6e55ee30052565ca0079ec55!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2001-11-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20011112061158/http://domino.un.org/UNISPAL.NSF/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/1beec0af6e55ee30052565ca0079ec55!OpenDocument }}</ref> че статутът на [[Йерусалим]] е в задоволителна форма и е съгласен, че въпросът за официалното му одобрение, заедно с назначаването на [[губернатор]] на града, ще се вземат на следващо заседание, което трябва да се проведе не по-късно от седмица преди 29 април 1948 г., крайният срок, даден на Съвета от Общото събрание (на 21 април 1948 г. Съветът за попечителство предава резолюцията заедно с Проект на статута на Общото събрание).<ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/dd2be1968fa4659d852562ff005981ee!OpenDocument Second Session Statute For The City Of Jerusalem Draft Prepared By The Trusteeship Council UN Doc T/118/Rev.2 21 April 1948]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Положението в Палестина е дори още по-хаотично, когато [[Съвет за сигурност на ООН|Съветът за сигурност]] среща на 1 април 1948 г. и прием [[Резолюция 43]] (1948 г.), която призовава за „незабавно примирие в Палестина“ и призовава „[[Еврейската агенция]] за [[Палестина]] и на [[Висшия арабски комитет]] да излъчи представителите, които да са на разположение на Съвета за сигурност, с цел организиране на временно примирие между арабската и еврейската общности в Палестина. Резолюцията подчертава тежката отговорност, която ще падне върху всяка от страните при неспазване това примирие“.<ref>{{Citation |title=Security Council Resolution 43 (1948). of 1 April 1948 UN Doc S/714, I |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/676bb71de92db89b852560ba006748d4!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2001-11-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20011123194437/http://domino.un.org/UNISPAL.NSF/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/676bb71de92db89b852560ba006748d4!OpenDocument }}</ref><br /> Съветът за сигурност приема Резолюция 44 (1948 г.). Позоваване на член 20 от [http://bg.wikisource.org/wiki/Харта_на_ООН Хартата на ООН] от 1 април 1948 г. когато Съветът за сигурност иска от Генералния секретар да свика специална сесия на Общото събрание да разгледа по-задълбочено бъдещето на управлението на Палестина.<ref>{{Citation |title=Security Council Resolution 44 (1948). of 1 April 1948 UN Doc S/714, II |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/1b13eb4af9118629852560ba0067c5ad!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2001-11-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20011109225240/http://domino.un.org/UNISPAL.NSF/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/1b13eb4af9118629852560ba0067c5ad!OpenDocument }}</ref><br /> До 17 април 1948 г. положението в Палестина се влошава допълнително и Съветът за сигурност приема [[Резолюция 46]] (1948), с която призовава всички лица и [[организации]] в Палестина да прекратят незабавно всички дейности от [[военен]] и [[паравоенен]] характер, както и актовете на насилие, [[тероризъм]] и саботаж; да се въздържат от всякакви действия, застрашаващи безопасността на [[Светите места]] в Палестина, както и действия, които биха могли да затруднят достъпа до тях; да се въздържат от вноса или придобиването на оръжия както и от оказване на съдействие или поощряване на внасянето и придобиването им (оръжейно [[ембарго]]). Съвета също така изисква от правителството на Обединеното кралство да наблюдава и контролира изпълнението на тези мерки и да информира Съвета за сигурност и Общото събрание относно положението в Палестина.<ref>{{Citation |title=Security Council Resolution 46 (1948). of 17 April 1948 UN Doc S/723 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/fd807e46661e3689852570d00069e918/9612b691fc54f280852560ba006da8c8!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2008-11-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081125211150/http://domino.un.org/unispal.nsf/fd807e46661e3689852570d00069e918/9612b691fc54f280852560ba006da8c8!OpenDocument }}</ref> Общото събрание се събира за втората си специална сесия между 16 април и 14 май 1948 г., по време на която се разглежда работен документ, представен от [[Съединените американски щати]] (САЩ) относно въпроса за „Попечителството на Палестина“, на който се противопоставят както [[Съветския съюз]] (СССР), така и [[„Еврейската агенция“]].<ref>{{Citation |title=Draft Trusteeship Agreement For Palestine: Working Paper Circulated By The United States Delegation UN Doc A/C.1/277 20 April 1948 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/6e8713b260aba5ee80256473004a2b37!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2001-03-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20010312074152/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/6e8713b260aba5ee80256473004a2b37!OpenDocument }}</ref> ==== Резолюция 185 – Йерусалим ==== Събранието приема [[Резолюция 185]] (S-2) от 26 април 1948 г., искайки от Съвета за попечителство да проучи мерки за защита на Йерусалим, жителите му и да представи предложения пред Общото събрание. ==== Резолюции 186 и 187 – назначаване на виконт Фолке Бернадот ==== На 14 май 1948 г. Общотото събрание на ООН приема [[резолюция 186]] (S-2), с която потвърждав подкрепата си за усилията на Съвета за сигурност за осигуряване на примирие в Палестина; решава да назначи посредник на ООН в Палестина и определя функциите му; и освобождва Комисията за Палестина от по-нататъшно упражнение на задълженията ѝ съгласно [[Резолюция 181]] (II). [[Виконт]] Фолке Бернадот от Швеция се назначава медиатор. След получаване на предложения от Съвета за попечителство, Общото събрание приема [[Резолюция 187]] (S-2), с препоръка към Британския мандат за назначаването на специален комисар за [[Йерусалим]].<ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/aa02956073c9034b852560e500617438!OpenDocument Protection of the city of Jerusalem and its inhabitants: appointment of a Special Municipal Commissioner UN Doc 1/A/RES/187 (S-2) 6 May 1948]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На 14 май 1948 г., Еврейската държава – [[Израел]] е провъзгласена, един ден преди Британския мандат да изтече и секунди преди Общото събрание на ООН да започне обсъждането на резолюция, която съдържа основната идеята на САЩ за Попечителството на Палестина. Правителствата на САЩ и СССР признават новосъздадената Еврейската държава. Само няколко часа след обявяването на независимост на Израел, тя е напрадната от съседните ѝ Арабски държави. [[Файл:Folke-Bernadotte.jpg|мини|400px|виконт Фолке Бернадот]] В периода от август 1949 г. до юни 1956 г. работа на УНТСО първоначално е хаотична, но бързо става рутинна. Тя е предимно свързана с проверки на жалби по йорданския, египетския, сирийския и ливанския фронтове. От начало персонала на ООН успява да се справя с жалбите за нарушаване на „Примирието“ на местно ниво., но с течение на времето броят на жалбите излиза извън контрол и независимо от усилената работа и искрените намерения на УНТСО интензивността на случаите на насилие се увеличава. GАAs са набързо изготвени в очакване на ранен мир в съответствие на плана за разделение на Палестина от 1947 г. като основна цел е незабавното прекратяване на кръвопролитията.<ref>{{Citation |title=General Progress Report and Supplementary Report of The United Nations Conciliation Commission for Palestine Covering the period from 11 December 1949 to 23 October 1950 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/93037e3b939746de8525610200567883!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2007-06-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070606212650/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/93037e3b939746de8525610200567883%21OpenDocument }}</ref>В резултат на това временните граници са очертани без да се вземат предвид съществуващите граници на селищата или водните права. Сключените споразумения са от чисто военен характер и имат за цел да създадат преходен етап между прекратяването на огъня и окончателния мир. В действителност те представляват споразумения за ненападение за неопределен срок, но не съдържат клаузи за установяване на нормални отношения между съседните страни. Очертаните по време на примирията линии не следват бойните такива в нито един от случаите, особено по сирийската граница. В случаят с египетската граница [[Израел]] продължава настъплението си на Юг<ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/69f548a5f1792bb085256da9006be8e4!OpenDocument Concerning Alleged Military Operations By Israeli Forces In The Southern Negev UN Doc S/1285 12 March 1949]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> и стига до Ум Рашраш([[Ейлат]])през март <ref>The Ethnic Cleansing of Palestine by Ilan Pappé p. 193</ref> след като е подписано на споразумение за примирие между [[Израел]] и [[Египет]] на 24 февруари 1949 година. Това предизвика разногласия относно установяването на границите. Приносът към постигането на мирно съществуване от Смесени помирителни комисии (на [[английски език|английски]] [[Mixed Armistice Commissions]] или МACs) бива ограничен от санкциите, които те са в състояние да прилага. За около 18 години (от 1949 г. до след войната от 1967 г.), липсата на хармония в рамките на комисиите е характерно за съществуващите взаимоотношение между страните в региона. С изключение на Израело-ливансата комисия, споровете и неразбиратекства са нещо обичайно в отношенията между [[Израел]] и съседките ѝ. Помирителните комисии са много различни една от друга. Може да се твърди, че те предствляват четири уникални мироопазващи мисии под егидата на УНТСО. Споровете относно Израело-сирийска смесена помирителна комисията (на [[английски език|английски]] Israel/Syria Mixed Armistice Commission или ISMAC), се фокусира върху най-ценната в Близкия изток стока – водата и около суверенитета на [[демилитаризираните зони]].<ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/6b189672cac9e58a85256d9f006554b8!OpenDocument A Report Dated 12 February 1950 From The Chief Of Staff Of The Truce Supervision Organization In Palestine To The Secretary-General On The Activities Of The Mixed Armistice Commissions]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[https://archive.is/20121209075213/www.un.org/documents/sc/res/1953/scres53.htm UN Security Council Resolution 100 of 27th October 1953 (UN Doc S 3182)]</ref><ref>[http://domino.un.org/UNISPAl.NSF/f45643a78fcba719852560f6005987ad/cbf1b65e5de19c1c052564e30046d1b3!OpenDocument Letter dated 25 February 1960 from the representative of Israel to the President of the Security Council (S/4271) 25 February 1960]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Спорните въпроси на Йорданско-израелската смесена помирителан комисия – НКЛМАС (на агл. Hashemite Kingdom of Jordan/Israel Mixed Armistice Commission или [[HKJIMAC]]) са посветени главно на поделянето на [[Йерусалим]],<ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/ba571acb252cd8b08025645f003dcb80!OpenDocument Jerusalem Area And Protection Of The Holy Places UN Doc T/681 1 June 1950]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> израелския анклав на хълма [[Скопий]], на Латрун, арабско навлизане отвъд демаркационната линия, разделяща двете държави и многобройните израелските военни нахлувания в йорданската територия<ref>Commander E H Hutchison USNR „Violent Truce: A Military Observer Looks at the Arab-Israeli Conflict 1951 – 1955“</ref> Неприятностите скоро ескалират със зачестилите нахлуванията на арабски [[бежанци]] в израелските територии, последвани от вълни от репресии и заплахи от страна на израелците, което води до напрежение по границите.<ref>E H Hutchison „Violent Truce“ p.xxvi</ref> Нахлуванията на палестинци първоначално са от невъоръжени групи, опитващи се да си възвърнат част от вещите, да оберат реколтата си или просто да посетят свои близки;. по-късните нахлуванията са от въоръжени лица докато не се стига до малки ответни нападения<ref>Israel's Border Wars, 1949 – 1956: Arab Infiltration, Israeli Retaliation, and the Countdown to the Suez War... By Benny Morris p. 38.</ref> Паша Глъб (на [[английски език|английски]]Glubb Pasha) пише:<ref>Israel's Border Wars, 1949 – 1956: Arab Infiltration, Israeli Retaliation, and the Countdown to the Suez War ... By Benny Morris p. 37</ref> <blockquote>„ Има някакъв дълбок психологически импулс, който подтиква селянина да е силно привързан към земята си и да умре на нея. Голяма част от тези нещастници са мъртви сега, убити при бране на собствените си портокали и маслини отвъд разделителната линията. Стойността на плодове често е незначителна. Ако еврейските патрули го видя той е застрелян на място. Но те ще продължат да се завръщат в своите стопанства и градини.“</blockquote> Израелската инфилтрация на йорданскта територия се състои в ответни нападения от военни единици като тези при Кибия (на [[арабски]] [[‏قبية]])<ref>{{Citation |title=CoS Vagn Bennike’s UNTSO Report UN Doc S/PV.630 27 October 1953 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/017eefb458011c9d05256722005e5499!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2008-02-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080209192923/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/017eefb458011c9d05256722005e5499%21OpenDocument }}</ref> и [[Нахалин]] (на [[арабски]] [[نحالين]]).<ref>{{Citation |title=CoS UNTSO’s Report UN Doc S/3251 25 June 1954 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/e7f2011e251d236105256728005b8174!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2001-11-30 |archiveurl=http://webarchive.loc.gov/all/20011130020854/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/e7f2011e251d236105256728005b8174%21opendocument }}</ref> Неудовлетвореността на [[Израел]] от ООН и останалите страни по договореностите води до изтеглянето им от ISMAC през 1951 г. и НКЛМАС през 1954 година. Гладкото функционирането на Израелско-ливанска смесена помирителна комисия (на [[английски език|английски]] Israel-Lebanon Mixed Armistice Commission или ILMAC) продължава, което се дължи на по-либералното отношение на израелските патрули към завърналите се по родните си места и към нарушителите.<ref>Israel's Border Wars, 1949 – 1956: Arab Infiltration, Israeli Retaliation, and the Countdown to the Suez War ... By Benny Morris p. 39.</ref> Споровете с [[Египет]], които достигат до забрана за [[Израел]] да използва [[Суецкия канал (UNTSO)|Суецкия канал]] за доставки<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/f143ea8557419e3b852560c2006f3526!OpenDocument |заглавие=UN Security Council Resolution 95 UN Doc S/RES/95 (1951) S/2322 1 September 1951 |достъп_дата=2013-07-06 |архив_дата=2001-11-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20011123225915/http://domino.un.org/UNISPAL.NSF/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/f143ea8557419e3b852560c2006f3526!OpenDocument }}</ref><ref>{{Citation |title=CoS UNTSO’s Report UN Doc S/2194 13 June 1951 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/033898feb68c1d4b802564d60031db02!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2001-03-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20010312065238/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/033898feb68c1d4b802564d60031db02!OpenDocument }}</ref> и блокират залива Акаба,<ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/644fd54473cece0705256523005c4825!OpenDocument UN Security Council Draft Resolution S/3188 19 March 1954]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> отнася се към демилитаризираната зона [[Ел-Ауджа]]. От 1955 г., [[Египет]] спонсорира нападенията на Палестинските Федаини (от арабски фидаи – „някой, който е готов да жертва живота си в името на каузата“), което принуждава [[Израел]] да прекрати присъствието си в египетския MAC, а това от своя страна активизира нападенията в [[ивицата Газа]] и [[Синайски полуостров|Синай]]. От 21 септември 1955 г. израело-египетската демилитаризирана зона е окупирана от израелски въоръжени сили, генералния секретар на ООН [[Даг Хамаршелд]] и началника на генералния щаб на УНТСО по това време полагат огромни усилия да се гарантира изпълнението на плана за изтегляне на израелските въоръжени сили и отстраняване на египетския военни сили от забранени позиции. Член VII и VIII от GAA между [[Израел]] и [[Египет]] създава демилитаризирана [[зона]] (DMZ), разположена върху Ел Ауджа като забранява присъствието на въоръжените сили там. С тези два члена също са забранява на Египет да поддържа позиции в граничещите на запад от демилитаризирана зона територии. Те ограничават и броя на войниците и оръжението в дефанзивните зони от двете страни на линията. Египет и Израел ясно изразяват пред генералния секретар на ООН желанието си да спазват напълно тези два члена, в рамките на връщане към пълно спазване на споразумението за примирие. Правителството на Израел дава гаранции за пълното приемане на плана от негова страна. Договореното оттегляне обаче, така и никога не се е състои.<ref>{{Citation |title=Yearbook of the United Nations 1956 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/07b20c5327e7a152852562ce0075c0b0!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2008-05-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080519071223/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/07b20c5327e7a152852562ce0075c0b0%21OpenDocument }}</ref>Пълното спазване на споразумението за примирие е несъвместимо с обявяването на война, а именно пълномащабното нападение над Египет през 1956 г. от британски, френски и израелски сили. Инвазията е последвана от решението на Египет от 26 юли 1956 г. да национализира Суецкия канал след оттеглянето на офертата от Великобритания и САЩ да финансират строежа на Асуанската язовирна стена. Инвазията демонстрира неспособността на УНТСО за окончателно постигане на траен [[мир]]. === От Суецката криза до Шестдневната война === След войната от 1956 г. (често назовавана като [[Суецката криза]]), <ref>{{Citation |title=GA Resolution UN Doc A/RES/1001 (ES-I) |url=http://domino.un.org/unispal.NSF/85255db800470aa485255d8b004e349a/14bcd994ee8f6558852560df0067939d!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2007-02-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070211183246/http://domino.un.org/unispal.nsf/85255db800470aa485255d8b004e349a/14bcd994ee8f6558852560df0067939d!OpenDocument }}</ref> УНТСО изиграва значителна роля в създаването на [[Сили за бързо реагиране на ООН]] (на английски United Nations Emergency Force или [[UNEF]]); до голяма степен в резултат на дипломатическите усилия на генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд и предложението на канадския министър на външните работи [[Лестър Пиърсън]] UNEF получава група от обучени военнослужещи за мироопазващи и извънредни ситуации.<ref>{{Citation |title=General Assembly Resolution 1000 (ES-I)UN Doc A/RES/1000 (ES-I) of 5 November 1956 Establishment of the UNEF |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/4357c71acd47f4af852560df006762d9!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2008-05-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080519151621/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/4357c71acd47f4af852560df006762d9!OpenDocument }}</ref>Това е първият случай, при който експертната оценка на УНТСО е използвана, за да се създаде нова мисия на ООН. Приносът на УНТСО за основаването на Силите за бързо реагиране става прецедент за създаването на много мисии на ООН за в бъдеще. [[Файл:Burns-Sharett-Bennike1954.jpg|мини|200px|генерал [[E.L.M. Burns]] (UNTSO), израелския премиер Моше Шаред и генерал Van Bennike]] След войната от 1956 г. Израел прекъсва всякакво сътрудничество и участие в израелско-египетската помирителна комисия. На 8 ноември представител на [[Израел]] уведомява генералния секретар, че неговото правителство ще изтегли войските си от Египет незабавно след сключването на споразумени с ООН със задоволителни мерки във връзка с UNEF.<ref name="UNEF-reject">Norman G. Finkelstein alludes to [[Brian Urquhart]]'s memoir, ''A Life in Peace and War'' (ISBN 0-06-015840-9), where Urquhart, describing the aftermath of the 1956 [[Suez Crisis]], recalls how Israel refused to allow the UNEF to be stationed on the Israeli side of the line, and labels the Israeli rejection as a „grave weakness for a peacekeeping force.“ ([[#Reference-Finkelstein-2003|Finkelstein 2003:277]])</ref> В резултат на това са приети договорености чрез които, без никаква промяна на правната структура или статута на УНТСО, нейните функции в ивицата Газа са поставени под оперативния контрол на UNEF. УНТСО и UNEF работят в тясно сътрудничество. На 19 януари 1957 г. Общото събрание на ООН отбелязва, „със съжаление и загриженост неуспеха на [[Израел]] да се оттегли от египетската територия“.<ref>{{Citation |title=GA Resolution 1123 (XI)UN Doc A/RES/1123 (XI) 19 January 1957 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/eb02f38641ed92b1852560df00698b20!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2001-11-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20011123182513/http://domino.un.org/UNISPAL.NSF/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/eb02f38641ed92b1852560df00698b20!OpenDocument }}</ref> По-късно, на 2 февруари същата година. Съветът осъжда „неспазването на поетите от Израел ангажименти за нейното изтегляне, и призова Израел да завърши своето изтегляне незабавно“. На 6 март 1957 г. генарал Бърнс е в състояние да докладва на генералния секретар на ООН, че „войски на Сили за бързо реагиране на ООН позиционирани във всички лагери и населени центрове в ивицата Газа.“.<ref>[http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/663869f9f3e01eb185256b9800701ccf!OpenDocument UNEF Deployment in Gaza UN Doc Map 979]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Поетапното изтегляне на израелските сили от ивицата Газа, с изключение на войсковата единица, разположена в лагера в [[Рафах]], в 04:00 Гринуичко време на 7 март 1957 г. се провежд по план и без инциденти. По споразумение, обаче последните Израелски войски се оттеглят в 16:00 Гринуичко време на 8 март и пълно израелско изтегляне от територията на [[Шарм ал Шейх]] става по същото време.<ref>{{Citation |title=Report of the Secretary-General in pursuance of resolutions I and II adopted by the General Assembly on 2 February 1957 (A/RES/460 and A/RES/461) UN Doc A/3568 8 March 1957 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/d615b449fa8199330525660b006c1ec3!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2001-11-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20011125085112/http://domino.un.org/UNISPAL.NSF/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/d615b449fa8199330525660b006c1ec3!OpenDocument }}</ref> През следващите години, Израелско-египетската комисия остава неактивна, макар че УНТСО понякога е молена да разследва инциденти, често свързани с бедуините в пустинята Негев. През разглеждания период, ливанската зона е относително спокойна, което е изненадващо, ако се вземат предвид последвалите събития в тази област. Израелско-ливанската комисия се среща редовно и развива рутина за справяне с появилите се инциденти. За разлика от [[Ливан]], районите около [[Йордания]] и [[Сирия]] са сцена на чести и сериозни инциденти, което води до голяма активност на Йорданско-израелската и Израелско-сирийската комисии по време на техния мандат. Около Йордания, повечето проблеми, възникват във връзка с незаконното преминаване на границата и по отношение на ситуацията в Йерусалим, и по-специално относно контрола на периодичните конвои за доставка на провизии за израелския анклав на хълма [[Скопий]]. В отговор на действията, извършени от Израел в демилитаризираните зони между границите, определени от примирието между двете страни в близост до Government House в Йерусалим, Йордания подава жалба до ООН, което води приемане от Съвета за сигурност на [[Резолюция 127]] (1958 г.) на 22 януари 1958 г.<ref>{{Citation |title=SC Resolution 127 (1958) on 22 January 1958 UN Doc S/RES/127 (1958) S/3942 22 January 1958 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/214d962856e7c80b85256c070053d970!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2007-02-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070212175915/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/214d962856e7c80b85256c070053d970!OpenDocument }}</ref> в нея се отбелязва, че състоянието на зоната се определя от разпоредбите на Израело-йорданското споразумение за примирие и че нито Израел, нито [[Йордания]] могат да се ползва със суверенитет върху която и да е част от нея. Регулирането на дейностите в демилитаризираната зона се извършва от началника на генералния щаб на УНТСО в Палестина. Въпроси, свързани със суверенитета в демилитаризираните зони никога не са били сфера, в която УНТСО може да играе ролята на арбитър, макар че, както ще бъде посочено по-долу тя е тясно свързана с аналогична ситуация в сирийския сектор. След генерална репетиция на 17 март 1961 г. на военен парад в израелската част на [[Йерусалим]], в която взимат участие тежко военно въоръжение, Йордания подава оплакване до комисията. На 20 март 1961 г. тя решава, че „този акт от страна на Израел е нарушение на Общото споразумение за примирие“. Помирителната комисия също осъжда акта и призова израелските власти да вземат най-строги мерки, за да предотвратят повторното нарушение на споразумението и да се въздържат за в бъдеще от внасяне в Йерусалим на всякакво оборудване, което е по-голямо от позволеното от условията на договора. Въпреки препоръките на комисията израелските власти все пак провеждат парада на 20 април 1961 г. както е предвиден първонавално. На 11 април 1961 г. Съветът за сигурност приема [[Резолюция 162]], с която одобрява решението на MAC от 20 март 1961 г., свързани с военния парад планирани на 20 април 1961 г. в израелската част на Йерусалим, и призова Израел да се съобразят с решението на помирителната комисията.<ref>{{Citation |title=Security Council Resolution 162 (1961) of 11 April 1961 UN Doc S/4788 |url=http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/744f69a58c45361a852560c20074b1f5!OpenDocument |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2008-05-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080519061506/http://domino.un.org/unispal.nsf/9a798adbf322aff38525617b006d88d7/744f69a58c45361a852560c20074b1f5!OpenDocument }}</ref> Това показва, че идеите на помирителната комисия все още имат пълната подкрепа на Организацията на обединените нации. Според споразумението за примирие между [[Израел]] и [[Сирия]] района на езерото [[Хула, Израел|Хула]] в подножието на Голанските възвишения е демилитаризирана зона. По време на мандата на Обществото на народите в Палестина този район е трябвало да бъде част от бъдещата арабска държава. Сирийски сили окупират местността по време на примирието. Оттогава тази демилитаризирана зона е постоянен източник на инциденти, свързани с Израело-сирийската комисия. Опитите на УНТСО за ограничаване израелски селскостопански дейности за сметка на придобиване на собственост на земята от арабските жители както е по кадастралната карта на района се провалят, защото Израел отказа да приеме всяко ограничение на граждански дейности в демитализираната зона. Със [[Резолюция 92]] (1951 г.) и 93 (1951 г.) приети както следва на 8 и 18 май, Съвета за сигурност призова страните да прекратят боевете и одобрява искането на началника на генералния щаб на УНТСО, израелската компания, станала причина за размириците да бъде инструктирана да преустанови всички операции в демилитаризиранта зона, докато не се постигне споразумение, под надзора на председателя на комисията за продължаване на проекта. В [[Резолюция 111]] от 19 януари 1956 г., Съветът за сигурност се занимава с конфронтация, която ескалира след намеса от страна на сирийските власти в законни израелски дейности на Галилейското езеро. Той осъжда като „по никакъв начин не е оправдава“ израелските действия, предприети в отговор на сирийската намеса под формата на нападение от израелски редовни военни сили срещу сирийската армия на сирийска територия. Съветът отбеляза също, че в нарушение с разпоредбите на Общото споразумение за примирие демитализираната зона е била пресечена от израелските военни сили, за да влязат в [[Сирия]]. След продължителна военна конфронтация между страните, Съветът за сигурност отново е принуден да се намеси в изглаждане на ситуацията между Израел и Сирия. В [[Резолюция 171]] от 9 април 1962 г. той отбеляза със задоволство, че споразумение за прекратяване на огъня е постигнато. Съвета изразява съжаление за размяната на враждебни актове от двете страни и призова съответните правителства да се съобразят с Общото споразумение за примирие и да следят за спазването на разпоредбите му. Тя определя израелското нападение на 16 – 17 март като грубо нарушение на ангажиментите, поети от правитеството и призова Израел стриктно да се въздържа от подобни действия в бъдеще. Съвета също така призова и двете страни да спазват стриктно прекратяването на огъня и специално набляга на стриктното спазване на члена на споразумението за примириие, който изключва поставянето на въоръжените сили в демилитаризирана зона, и на приложението към него, което определя лимит на въоръжените сили в отбранителни зони. Важно е да се отбележи, че не за първи път невъоръжени служител на Организация на ООН за наблюдение на спазването на примирието в Близкия изток поемат рискове при изпълнение на задълженията си. През юни 1967 г. комендант Томас Уикъм <ref>{{Citation |title=irishmedals.org |url=http://irishmedals.org/gpage7.html |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2010-09-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100907050050/http://irishmedals.org/gpage7.html }}</ref> от Ирландските въоръжени сили е застрелян в Сирия. === От Шестдневната война до Йом Кипурската война (1967 до 1973 г.) === Периодът между [[Шестдневната война]] от юни 1967 г. и на [[Война от Йом Кипур|Йом Кипурската война]] от октомври 1973 г., УНТСО играе жизнено важна роля като помага да се установи прекратяване на огъня и сключване на нови споразумения, които да определят новите граници между страните. Въпреки че няма промяна в мисия на УНТСО, изпълнението на първоначалната му такава става почти невъзможно с появата на новите граници, изготвени по време на преговорите за прекратяване на огъня между Израел и съответно [[Египет]], [[Йордания]] и [[Сирия]]. В допълнение, УНТСО не разполага със Смесени надзирателни комисии, тъй като Израел оттегля съгласието си за сключване на примирие в първоначалния му вариант. Осъзнавайки променящата се политическа ситуация, Съветът за сигурност на ООН добавя някои нови задачи към УНТСО за първите няколко месеца от примирието от 1967 г. Тя поставя наблюдателни постове по Израело-Египетския и Израело-Сирийския фронтове. Те са активни до Йом Кипурската война през октомври 1973 година. Офисите на ООН, установени в Аман и ивицата Газа (преди войната от 1967 г.) продължават да работят като лиазон офиси, въпреки че концепцията за MAC вече не отговаря на реалността. По настояване на ливанското правителство, УНТСО създава наблюдаваща операция по ливанската граница (определена по време на примирието от 1949 г.) през пролетта на 1972 година. Благодарение на палестинската активност в [[Южен Ливан]] и потенциалните израелски репресии срещу създаването на лагери по границата, УНТСО е обезпокоена от възможен въоръжен конфликт, което оправдава допълнителните наблюдателни постове === От Йом Кипурската война до Ливанската война от 1982 г. === В резултат на [[Война от Йом Кипур|Йом Кипурската война]], местоположението на постовете на наблюдатели на ООН в Близкия изток е драстично засегнато. Въпреки това, повечето мисии все още се намират на същото място и днес. В египетско-израелския сектор персонала на УНТСО е структуриран около концепцията за група от наблюдатели и е поставен под шапката на мироопазващи сили на ООН, които са разположени в района. Групата на набюдателите в Синай е сформирана и добавена към Second United Nations Emergency Force (UNEF II). Мандата на [[UNEF II]] изтича на 24 юли 1979 г. и УНТСО остава единствената организация региона. Наблюдателите (UNMOs) са преструктурирани по новите оперативни програми, които са разположени на удобни отбранителни позиции на [[Синайския полуостров (UNTSO)|Синайския полуостров]]. Що се отнася до групата Синай, тяхното седалище се намира в [[Кайро]] (през 1993 г. то е преместено в [[Исмаилия]], близо до ОП). На израелско-сирийската граница, УНТСО продължава своята мисия, но се регулира границата за прекратяване на огъня. Групите за наблюдение Дамаск и Голан (Сирийския сектор) са създадени в резултат на UNDOF. Тези постове са все още активни и днес. Скоро след войната от 1973 г., участието на САЩ в УНТСО се разширява до двадесет и пет служители, шестима от които от морски пехотинци. Приблизително по същото време, руснаците правят изненадващ ход и обяви подкрепата си за УНТСО и заявяват готовност да изпратят свои наблюдатели. За да се запази балансирано присъствие на двете суперсили – руското участие е на същото ниво, както това на Съединените щати (двадесет и пет представители на мандат). След споразумението от 1973 г., броят на наблюдателите от всички страни се увеличава. В резултат на това, броят на военните от [[Съветския съюз]] и [[Съединените щати]] става трийсет и шест за всяка страна (което е валидно и днес). Тъй като американските представители не се допускат в Ливан (ограничение, заложено от американския секретар на отбраната [[Франк Карлучи]], поради заплаха за тяхната сигурност), съществува предложение за намаляване на техния брой. Респективно, руснаците ще трябва да отзоват същия брой представители като Съединените щати. Поради продължителния дипломатически процес, това предложение не е прието от никоя от двте суперсили. === От Ливанската война от 1982 г. до наши дни === [[Ливанска гражданска война|Израело-ливанския конфликт]] започва в края на 1970 година. Този конфликт е причината за последното съществено изменение на УНТСО и я превръша в организацията, която познаваме днес. След избухването на гражданската война в [[Ливан]] и израелското нахлуване в Южен Ливан (Март 1978), ООН създава [[Временни сили на ООН в Ливан]] или [[UNIFIL]] (от [[английски език|английски]] United Nations Interim Force In Lebanon). Наблюдатели на УНТСО са преобразувани в [[Група за наблюдение на Ливан]] (на [[английски език|английски]] Observer Group Lebanon (OGL), която да подпомага UNIFIL. Септември 1982 г. е критичен момент от историята на УНТСО заради смъртта на четирима от неговите невъоръжени офицери-наблюдатели от експлозия на мина в покрайнините на [[Бейрут]], скоро след скандалното клане в [[Сабра]] и [[Шатила]]. Загиналите са един финландец, един ирландец <ref>{{Citation |title=www.militarychaplaincy.ie |url=http://www.militarychaplaincy.ie/UN_roll/index.html |accessdate=2013-07-06 |archivedate=2007-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071218231455/http://www.militarychaplaincy.ie/UN_roll/index.html }}</ref> и двама американци.<ref>UPI, (The New York Times), 26 September 1982 (Late City Final Edition, Section 1, Page 22</ref> С напредъка на израелските войски на север, позицията на Групата за наблюдение на Ливане коригирано съобразно. (15:372) Допълнителна задача е отредена на Израелско-ливанска смесена помирителна комисия (на английски Israel-Lebanon Mixed Armistice Commission или ILMAC), която вече е разположена в Бейрут. Тя трябва да изпълнява и ролята на [[Офис на ООН за връзка в Бейрут]] (на английски United Nations Liaison Office Beirut или UNLOB). Под внимателното наблюдение на главнокомандващия на УНТСО, UNLOB / ILMAC изпълняват двойна функция на седалище и лиазон офис както на УНТСО, така и на UNIFIL. == В наши дни == Служителите на УНТСО вземат участие и в други операции по поддържане на мира. Възможността на военните наблюдатели на УНТСО за почти незабавна мобилизация, след като Съветът за сигурност създава нова операция е огромен допринасящ фактор, който за успеха на тези операции. [[Файл:UNTSO map feb 2011.jpg|мини|300px|UNTSO deployment as of February 2011.]] Военните наблюдатели са невъоръжени и те изпълняват своите задължения като наблюдават и отчитат нарушения на споразуменията за прекратяване на огъня, изтегляне на войски и други, които са релевантни за тяхната оперативна зона. Всички военни наблюдатели са опитни офицери с чин капитан или майор, принадлежащи на различни военни подразделение във въоръжените сили на своята страна. Военните наблюдатели работят в мулти-национални групи, така че всяко наблюдение или забележка, винаги да може да бъде потвърдено от поне двама наблюдатели от различни националности, като средство да се гарантира тяхната безпристрастност. УНТСО понастоящем предоставя военни наблюдатели на три различни мисии на ООН в областта; [[Група за наблюдение на Ливан]] (на [[английски език|английски]] Observer Group Lebanon – OGL), която оказва съдействие на ЮНИФИЛ в Южен Ливан, [[Група за наблюдение Голан]] (на [[английски език|английски]] Observer Group Golan – OGG), която подкрепя UNDOF в Голанските възвишения и [[Групата за наблюдение на Египет]] (на [[английски език|английски]] Observer Group Egypt – OGE) в Синайския полуостров. Група за наблюдение Голан, чието седалището се намира в лагера Фауар (на [[английски език|английски]] Faouar) в Сирия заедно с това на UNDOF. Тя е разделена на две под групи Група за наблюдение Голан – Дамаск (на [[английски език|английски]] Observer Group Golan – Damascus или OGG-D), базирана в [[Дамаск]], [[Сирия]] и Група за наблюдение Голан – Тиберия (на [[английски език|английски]] Observer Group Golan – Tiberias или OGG-T) със седалище в Тиберия, Израел. Всяка от тях поддържа редица наблюдателни постове от всяка страна на [[буферната зона]] (на английски. Area of Separation AOS), която е въведена като част от Споразумението за изтегляне на израелските войски от Сирия (1974 г.) след Йом Кипурската война през 1973 г. Военните наблюдатели правят проверки всеки две седмици в буферната зона, за да се потвърди, че и двете страни се придържат към ограниченията за числеността на войските и военна техника в рамките на 10, 20 и 25 км зони от нея както е предвидено в споразумението. Групата за наблюдение на Ливан споделя седалище заедно с Временни сили на ООН в Ливан в [[град Накура]], Южен Ливан. Тя поддържа четири патрулни бази по „Синята линия“ (на [[английски език|английски]] „Blue Line“) – демаркационна линия между Израел и Ливан. Групата за наблюдение на Египет е базирана в град [[Исмаилия]] (на [[арабски]]: الإسماعيلية) на западния бряг на [[Суецкия канал]]. Тя провежда патрули на къси и дълги разстояния в Синайския полуостров. == Главнокомандващи на УНТСО == {| class="wikitable" ! Начало на мандата ! Край на мандата ! Име ! Ранг ! Държава |- | Май 1948 | Юли 1948 | [[Count Thord Bonde]] | [[Полковник]] | {{флагче с име|Швеция}} |- | Юли 1948 | Септември 1948 | [[Åge Lundström]] | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Швеция}} |- | Септември 1948 | Юни 1953 | [[William E. Riley]] | [[Генерал-лейтенант]] | {{флагче с име|САЩ}} |- | Юни 1953 | Септември 1954 | [[Vagh Bennike]] | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Дания}} |- | Август 1954 | Ноември 1956 | [[E.L.M. Burns]] | [[Генерал-лейтенант]] | {{флагче с име|Канада}} |- | Ноември 1956 | Март 1958 | [[Byron V. Leary]] | [[Полковник]] | {{флагче с име|САЩ}} |- | Март 1958 | Юли 1960 | [[Carl C. von Horn]] | [[Генерал-лейтенант]] | {{флагче с име|Швеция}} |- | Юли 1960 | Декември 1960 | [[R.W. Rickert]] | [[Полковник]] | {{флагче с име|САЩ}} |- | Януари 1961 | Май 1963 | [[Carl C. von Horn]] | [[Генерал-лейтенант]] | {{флагче с име|Швеция}} |- | Май 1963 | Юли 1970 | [[Odd Bull]] | [[Генерал-лейтенант]] | {{флагче с име|Норвегия}} |- | July 1970 | October 1973 | [[Ensio Siilasvuo]] | [[Генерал-лейтенант]] | {{флагче с име|Финландия}} |- | Октомври 1973 | Март 1974 | [[Richard Bunworth]] | [[Полковник]] | {{флагче с име|Ирландия}} |- | Март 1974 | Август 1975 | [[Bengt Liljestrand]] | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Швеция}} |- | Септември 1975 | Декември 1975 | [[Keith D. Howard]] | [[Полковник]] | {{флагче с име|Австралия}} |- | Януари 1976 | Март 1978 | [[Emmanuel Erskine|Emmanual A. Erskine]] | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Гана}} |- | Април 1978 | Юни 1979 | [[William O'Callaghan (Irish Army officer)|William O'Callaghan]] | [[Генерал-лейтенант]] | {{флагче с име|Ирландия}} |- | Юни 1979 | Януари 1980 | [[O. Forsgren]] | [[Полковник]] | {{флагче с име|Швеция}} |- | Февруари 1980 | Февруари 1981 | [[Erkki R. Kaira]] | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Финландия}} |- | Февруари 1981 | Май 1986 | Emmanuel Erskine | XXXXX | {{флагче с име|Гана}} |- | Май 1986 | ЮНИ 1987 | [[William O'Callaghan (Irish Army officer)|William O'Callaghan]] | [[Генерал-лейтенант]] | {{флагче с име|Ирландия}} |- | Юни 1987 | Октомври 1990 | [[Martin O. Vadset]] | [[Генерал-лейтенант]] | {{флагче с име|Норвегия}} |- | Октомври 1990 | Октомври 1992 | [[Hans Christensen]] | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Финландия}} |- | Октомври 1992 | Декември 1993 | [[Krisna Thapa]] | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Непал}} |- | Декември 1993 | Април 1994 | John Fisher | [[Полковник]] | {{флагче с име|Нова Зеландия}} |- | Април 1994 | Юни 1995 | [[Luc Bujold]] | [[Полковник]] | {{флагче с име|Канада}} |- | Юни 1995 | Септември 1995 | [[Jaakko Oksanen]] | [[Полковник]] | {{флагче с име|Финландия}} |- | Октомври 1995 | Март 1998 | [[Rufus Kupolati]] | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Нигерия}} |- | Април 1998 | Март 2000 | Tim Ford | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Австралия}} |- | Април 2000 | Март 2002 | [[Franco Ganguzza]] | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Италия}} |- | Март 2002 | Септември 2004 | Carl Dodd | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Ирландия}} |- | Ноември 2004 | Ноември 2006 | [[Clive Lilley]] | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Нова Зеландия}} |- | Ноември 2006 | Февруари 2008 | [[Ian Gordon (general)|Ian Gordon]] | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Австралия}} |- | Февруари 2008 | Април 2011 | [[Robert Mood]]<ref>{{cite news |title=Norwegian to head UN observers in the ME |url=http://www.norwaypost.no/news/norwegian-to-head-un-observers-in-the-me.html |agency=[[Norwegian Broadcasting Corporation]] |work=The Norway Post |date=14 януари 2009 |accessdate=6 април 2012 |archivedate=2012-09-10 |archive-url=https://archive.is/20120910071254/http://www.norwaypost.no/news/norwegian-to-head-un-observers-in-the-me.html }}</ref> | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Норвегия}} |- | Май 2011 | Юни 2013 | [[Juha Kilpiä]] | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Финландия}} |- | Юли 2013 | - | [[Michael Finn]]<ref>{{cite news |title=Ban appoints Irish major general to head up UN’s oldest peacekeeping mission |url=http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=45213&Cr=middle+east&Cr1=#.UcGT6_kwc6w |agency=[[United Nations]] |work=UN News Centre |date=18 юни 2013 |accessdate=19 юни 2013 }}</ref> | [[Генерал-майор]] | {{флагче с име|Ирландия}} |} == Препратки/Източници/Бележки == {{Reflist|30em}} == Библиография == * Paul Berthoud (2008), [http://www.edinter.net/paulberthoud/narrative ''A Professional Life Narrative''], worked with UNTSO and offers testimony from the [http://www.edinter.net/paulberthoud/narrative/#14 inside]. == Външни препратки == * [http://untso.unmissions.org/ UNTSO], * [http://www.un.org/Depts/dpko/missions/untso/ Официален уебсайт] UNTSO: Transfer of computers via Israel normal * [http://www.dailystar.com.lb/News/Politics/2011/Jul-08/UNTSO-Transfer-of-computers-via-Israel-normal.ashx#axzz1jOHPNMe1 www.dailystar.com.lb] * [http://www.un.org/Depts/dpko/missions/undof/index.html Official UNDOF Website] * [http://www.un.org/en/peacekeeping/missions/unifil/index.shtml Official UNIFIL Website] [[Категория:Арабско-израелски конфликт]] [[Категория:Мисии на ООН]] pd5q4m6qjpt82sge2syb64xrcu9r11x 0 451896 12215081 10683972 2024-04-26T11:26:35Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Личности (Кардиф)]]; Добавяне на [[Категория:Родени в Кардиф]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Джон Тошак | снимка = John Toshack 2011.jpg | прякор = ''Тош'' <ref name="liverpoolfc">[http://www.liverpoolfc.com/history/past-players/john-toshack Liverpool / History / John Toshack] liverpoolfc </ref> | цяло име = ''John Benjamin Toshack'' | град на раждане = [[Кардиф]] | държава на раждане = {{флагче|Уелс}} [[Уелс]] | дата на смъртта = | място на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1965–1970{{Br}}1970–1978{{Br}}1978–1984<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Уелс}} [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]]{{Br}}{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]{{Br}}{{Флагче|Уелс}} [[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]] | мачове = 162{{Br}}246{{Br}}63<br>'''491''' | голове = (74){{Br}}(96){{Br}}(25)<br>'''(175)''' | национален отбор години = 1968–1969{{Br}}1969–1980 | национален отбор = {{Флагче|Уелс}} Уелс до 23 г.{{Br}}{{Флагче|Уелс}} {{имеНОФ|Уелс}} | национален отбор мачове = 4{{Br}}40 | национален отбор голове = (0){{Br}}(13) | треньор години = 1978–1984{{Br}}1984–1985{{Br}}1985–1989{{Br}}1989–1990{{Br}}1991–1994{{Br}}1994{{Br}}1995–1997{{Br}}1997–1999{{Br}}1999{{Br}}2000–2001{{Br}}2001–2002{{Br}}2002–2003{{Br}}2004{{Br}}2004–2010{{Br}}2011–2012{{Br}}2013{{Br}}2014–2016 | треньор отбори = {{Флагче|Уелс}} [[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]] ''(играещ треньор)''{{Br}}{{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон]]{{Br}}{{Флагче|Испания}} [[Реал Сосиедад]]{{Br}}{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]]{{Br}}{{Флагче|Испания}} [[Реал Сосиедад]]{{Br}}{{Флагче|Уелс}} {{имеНОФ|Уелс}}{{Br}}{{Флагче|Испания}} [[Депортиво Ла Коруня]]{{Br}}{{Флагче|Турция}} [[Бешикташ (футболен клуб)|Бешикташ]]{{Br}}{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]]{{Br}}{{Флагче|Франция}} [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]]{{Br}}{{Флагче|Испания}} [[Реал Сосиедад]]{{Br}}{{Флагче|Италия}} [[Калчо Катания|Катания]]{{Br}}{{Флагче|Испания}} Реал Мурсия{{Br}}{{Флагче|Уелс}} {{имеНОФ|Уелс}}{{Br}}{{Флагче|Северна Македония}} [[Национален отбор по футбол на Северна Македония|Македония]]{{Br}}{{Флагче|Азербайджан}} [[ФК Хазар Ленкоран|Хазар Ленкоран]]<br>{{флагче|Мароко}} Видад Казабланка | треньор мачове = | последно обновяване професионални отбори = 18 юли 2013 | последно обновяване национален отбор = 18 юли 2013 | последно обновяване треньор = 18 юли 2013 }} '''Джон Бенжамин Тошак''' ({{lang|en|John Benjamin Toshack}}) е бивш [[уелс]]ки [[футбол]]ист и настоящ треньор по футбол. Като състезател на [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] през 70-те години си партнира в нападение с друга клубна легенда – [[Кевин Кийгън]].<ref name="liverpoolfc" /> == Състезателна кариера == Джон Тошак прави име като нападател в родния си клуб Кардиф Сити, с когото подписва професионален договор на 17-ия си рожден ден през март 1966 година. Носи екипа на клуба в продължение на четири години, като записва 162 шампионатни срещи и отбелязва 75 гола. === Ливърпул === През ноември 1970 г. [[Бил Шенкли]] го привлича в Ливърпул за впечатляващата в ония години сума в размер на 110 000 [[Британска лира|британски лири]].<ref name="liverpoolfc" /> Още във втория си мач отбелязва изравнителното попадение в „дербито“ на „мърсисайдци“ срещу [[Евертън]]. През сезон 1972-73 печели [[Първа английска дивизия|шампионската титла на Англия]], както и [[Лига Европа|Купата на УЕФА]].<ref>[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/season=1972/overview/index.html#197273+reds+reach+european+goal 1972/73 UEFA Cup] uefa.com</ref> През 1974 г. Шанкли напуска и новият треньор [[Боб Пейсли]] продължава да разчита в атака на Тошак. Почелят шампионската титла на Англия и Купата на УЕФА през сезон 1975-76, а Тошак изиграва 50 мача във всичките турнири и отбелязва 20 гола, от които [[хеттрик]] срещу [[ФК Хибърниън]].<ref>[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/season=1975/matches/round=1073/match=64568/postmatch/lineups/index.html First round, Second leg – 30/09/1975 - (Liverpool 3-1 Hibernian) – Anfield – Liverpool] uefa.com</ref> Носи победата и на [[Камп Ноу]] в полуфинала при гостуването на [[ФК Барселона|Барселона]].<ref>[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/season=1975/matches/round=1077/match=64679/postmatch/lineups/index.html Semi-finals, First leg – 30/03/1976 - (Barcelona 0-1 Liverpool) – Camp Nou – Barcelona] uefa.com</ref> Следващия сезон се оказва още по-добър, като през него Ливърпул отново е шампион, печели за първи път [[Шампионска лига на УЕФА|Купата на европейските шампиони]], играе и финал за Купата на Англия, като пропуска да направи требъл. През сезон 1977-78 клубът защитава спечелената през предната година [[Шампионска лига на УЕФА|КЕШ]], но Тошак участва едва в началото на турнира в мач срещу [[Динамо Дрезден]] и пропуска остатъка от сезона поради контузия.<ref>[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=1977/matches/round=1005/match=63424/postmatch/lineups/index.html 1977/78 European Champions Clubs' Cup] uefa.com (19/10/1977)</ref> През 2006 година клубния сайт на Ливърпул пуска анкета за 100-те най-велики футболисти насили екипа на „мърсисайдци“. Хиляди фенове на клуба от цял свят гласуват и поставят под №34 Джон Тошак.<ref>[http://www.liverpoolfc.com/news/latest-news/100-pwstk-the-definitive-list 100 PWSTK – The definitive list] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150713162813/http://www.liverpoolfc.com/news/latest-news/100-pwstk-the-definitive-list |date=2015-07-13 }} liverpoolfc.com (8th Oct 2006)</ref> == Национален отбор == За [[Национален отбор по футбол на Уелс|Националния отбор на Уелс]] изиграва 40 срещи в които отбелязва 13 гола, включително и [[хеттрик]] за победата с 3:0 над {{имеНОФ|Шотландия}} играна на 19 май 1979 година. == Треньорска кариера == След претърпяната контузия Тошак губи титулярното си място в Ливърпул и след изиграни едва 4 мача в последния си сезон решава да се завърне в родината си и в продължение на шест години е играещ мениджър на [[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]], като успява да класира отбора от четвърта в първа дивизия. На 3 октомври 1981 г. се завръща на [[Анфийлд]] където води отбора си срещу домакините в мач посветен в памет на откривателят му за големия футбол [[Бил Шенкли]]. По време на едноминутното мълчание Тошак печели овациите на публиката като съблича анцуга на Суонси и остава по екип на Ливърпул със своето име на гърба.<ref name="liverpoolfc" /> == Успехи == === Като състезател === ;{{Флагче|Уелс}} [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]] * [[Купа на Уелс по футбол|Купа на Уелс]] (3) 1966–67, 1967–68, 1968–69 ;{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] * [[Първа английска дивизия]] (3): 1972–73, 1975–76, 1976–77 * [[ФА Къп]] (1): 1973–74 * [[Къмюнити Шийлд]] (1): 1976 * [[Шампионска лига на УЕФА|Купа на европейските шампиони]] (1): [[Купа на европейските шампиони 1976/77|1976–77]] * [[Лига Европа|Купа на УЕФА]] (2): [[Купа на УЕФА 1972/73|1972–73]], [[Купа на УЕФА 1975/76|1975–76]] * [[Суперкупа на УЕФА]] (1): 1977 === Като играещ треньор === ;{{Флагче|Уелс}} [[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]] * [[Купа на Уелс по футбол|Купа на Уелс]] (3): 1980–81, 1981–82, 1982–83 === Като треньор === ;{{Флагче|Испания}} [[Реал Сосиедад]] * [[Купа на Краля]] (1): 1986–87 ;{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] * [[Примера дивисион]] (1): 1989–90 ;{{Флагче|Испания}} [[Депортиво Ла Коруня]] * [[Суперкопа де Еспаня]] (1): 1995 ;{{Флагче|Турция}} [[Бешикташ (футболен клуб)|Бешикташ]] * [[Купа на Турция по футбол|Купа на Турция]] (1): 1997–98 === Лични === * Награда на най-добър треньор на годината в [[Примера дивисион]] (2): 1989, 1990 * [[Орден на Британската империя]] * == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.liverpoolfc.com/news/have-you-seen/100pwstk-41-john-toshack Профил на Джон Тошак в сайта на Ливърпул] * [http://www.lfchistory.net/Players/Player/Profile/429 Профил на Джон Тошак в сайта lfchistory] * [http://thekop.liverpoolfc.com/_John-Toshack/photo/18352561/173471.html Профил на Джон Тошак в сайта The Kop] * [http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1193041516841/1202732280383/contenido/Entrenador/John_Benjamin_Toshack.htm Профил на Джон Тошак в сайта на Реал Мадрид] * [http://www.footballzz.co.uk/jogador.php?id=59152&epoca_id=0 Профил на футболиста Джон Тошак в сайта footballzz]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.footballzz.co.uk/treinador.php?id=241 Профил на треньора Джон Тошак в сайта footballzz]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{СОРТКАТ:Тошак, Джон}} Категория:Родени през 1949 година [[Категория:Родени през 1949 година]] [[Категория:Уелски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Суонзи Сити]] [[Категория:Футболисти на Кардиф Сити]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Уелски треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на Реал Сосиедад]] [[Категория:Треньори на Реал Мадрид]] [[Категория:Треньори на Депортиво Ла Коруня]] [[Категория:Родени в Кардиф]] niws9me4u5ic9lvkupz44r1gvcf0ld4 0 453832 12214180 11779139 2024-04-25T14:49:51Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Организация | име = Организация за солидарност с народите на Азия, Африка и Латинска Америка | категория = world | акроними = ОСНААЛА | друго име = {{Collapsible list|{{lang|es|Organización de Solidaridad de los Pueblos de África, Asia y América Latina OSPAAAL}}|{{lang|en|Organization of Solidarity with the People of Asia, Africa and Latin America}}|{{lang|ru|Организация солидарности народов Азии, Африки и Латинской Америки}}|{{lang|fr|Conférence tricontinentale}} }} | седалище = [[Хавана]], [[Куба]] | ръководител = | език = [[испански език|испански]] | основана = 12 януари 1966 г. }} '''Организацията за солидарност с народите на Азия, Африка и Латинска Америка''' (ОСНААЛА) ({{lang|es|Organización de Solidaridad con los Pueblos de Asia, África y América Latina}} или съкратено OSPAAAL) е международна организация, бореща се срещу [[империализъм|империализма]], [[неолиберализъм|неолиберализма]] и [[глобализация]]та и защитаваща човешките права. Издава тримесечното списание Триконтинентал. Основана в [[Хавана]], [[Куба]], на 16 януари 1966 г. в резултат на [[Триконтинентална конференция|Триконтиненталната конференция]] – среща на леви политически организации от [[Гвинея]], [[Демократична република Конго]], [[Република Южна Африка|Южноафриканската република]], [[Ангола]], [[Виетнам]], [[Сирия]], [[Северна Корея]], [[Палестина]] (представена от [[Организация за освобождение на Палестина|ПЛО]]), Куба, [[Пуерто Рико]], [[Чили]] и [[Доминиканска република|Доминиканската република]]. Една от основните цели на ОСНААЛА е разпространението на социалистическата и комунистическата идеи в [[Третия свят]]. Общественото развитие се разглежда като основно човешко право и е неизменна тема на публикации. == История == ОСНААЛА е основана в резултат на Триконтитенталната конференция в Хавана, която [[Мехди Бен Барка]], председателят на повготвителния комитет на конференцията, организира преди изчезването си през октомври 1965 г. Организацията за солидарност с народите от Азия и Африка (ОСНАА) е основана в [[Кайро]], [[Египет]], през 1957 г. В нея участват 500 делегати от националноосвободителни движения, партии и организации от 35 страни. За ръководител на организацията е избран [[Исмаел Туре]], брат на тогавашния президент на Гвинея [[Ахмед Секу Туре]], а за негови заместници – Бен Барка и Чу Дзучи от КНР. Въпросът за включването в организацията на страните от Латинска Америка и Карибския регион е разглеждан през 1957 и 1961 г. Докато Групата от Казабланка (осн. 1961) включва т.нар. „прогресивни държави“ (Египет, [[Гана]], [[Мали]], [[Либия]] и [[Мароко]]), в ОСНААЛА членуват движения, които се стремят да създадат национални икономически планове за развитие за новоосвободените страни и да пробият международната им изолация чрез [[интернационализъм]]. По това време в [[Казабланка]] живеят Бен Барка, [[Амилкар Кабрал]], [[Малкълм Екс]], [[Че Гевара]], [[Анри Кюриел]] (който организира мрежи на солидарност за поставения извън закона [[Африкански национален конгрес|АНК]]). Бен Барка планира издаването на антиколониално списание „Африкански преглед“, но решава да включи и Латинска Америка. След [[Кубинска ракетна криза|Карибската криза]] през 1961 г. [[Фидел Кастро]] се приближава все повече към [[СССР]]. През 1962 г. Куба е изключена от Организацията на американските държави. На 3 октомври 1965 г. бен Барка заявява, че на конференцията в Хавана „ще бъдат представени две течения на световната революция – това, родено с [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] и това на националноосвободителните борби“. Четвъртият конгрес на ОСНАА в [[Акра]] (5 – 9 май 1965) решава да включи държавите от Латинска Америка, считано от Хаванската конференция следващата година. През юли 1965 г. Бен Барка, подкрепян от СССР и [[КНР]], определя целта на новата организация като „постигане на пълната свобода“: помощ за националноосвободителните движения (в частност на ПЛО), подсилване на въоръжените и мирните борби на трите континента, подпомагане на кубинската революция, затваряне на чуждестранни военни бази, подкрепа за ядреното разоръжаване и противопоставяне на [[апартейд]]а и расовото разделение. На 19 октомври 1965 г. Бен Барка изчезва в Париж, вероятно отвлечен от мароканските тайни служби. == Постери == ОСНААЛА издава цветни пропагандни постери като приложение на Триконтинентал. Някои от постерите са колекционерска рядкост. Всички постери до 2003 г. са публикувани в книгата The Tricontinental Solidarity Poster. {{Превод от|en|Organization of Solidarity with the People of Asia, Africa and Latin America|549714677}} [[Категория:Външна политика на Куба]] [[Категория:Международни организации]] [[Категория:Хавана]] [[Категория:Основани в Куба през 1966 година]] 0j6lpfbnkfs04huqp1hj1l3yuajpru7 0 462883 12215022 11178432 2024-04-26T10:36:29Z 196.81.83.119 /* Личности */ правопис wikitext text/x-wiki {{Висше училище | име = Ал-Карауин | основан = 859 г. | град = [[Фес]] | страна = [[Мароко]] | родно_име = جامعة القرويين | картинка = University of Al Qaraouiyine.jpg | описание = | вид = Държавен университет |преподаватели=1025 |ръководител_титла= |ръководител= |студенти= 8120 |цветове= |емблема= |членства= |бележки= |сайт= {{URL|http://uaq.ma/}} |лого= }} '''Университетът „Карауин“''' ({{lang|ar|جامعة القرويين}}; {{lang|fr|Université Al-Karaouine}}<ref name="translit">Има и други транслитерации: Qarawiyin, Kairouyine, Kairaouine, Qairawiyin, Qaraouyine, Quaraouiyine, Quarawin, Qaraouiyn.</ref>) е [[университет]] в град [[Фес]], [[Мароко]]. Това е най-старият университет в света, който не е прекъсвал образователната си дейност от създаването си (859 г.) до днес, според [[ЮНЕСКО]]<ref>[http://whc.unesco.org/en/list/170 whc.unesco.org]</ref> и [[Световни рекорди на Гинес|Световните рекорди на Гинес]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.guinnessworldrecords.com/world-records/oldest-university|заглавие=Най-старият университет|труд=[[Световни рекорди на Гинес]]|език=en}}</ref>. Този факт е обект на дискусии и се оспорва от други институции, като например Университета [[Университетът Зетуна|Зетуна]], основан през [[703]] в [[Тунис]]. Самият университет Ал-Карауин е кръстен на джамията „Карауин“ в Мароко, най-старата джамия в [[Магреб]] и люлката на цивилизацията на мюсюлманските Малики. Университетът е основан през 859 година като [[медресе]], което през следващите столетия е едно от най-авторитетните в Ислямския свят. През 1963 година то е преобразувано в държавен университет. Преподаването е съсредоточено главно в областта на [[ислям]]ското богословие, право, сравнителна юриспруденция и класически филологии<ref>[https://theculturetrip.com/europe/italy/articles/the-12-oldest-universities-in-the-world/ theculturetrip.com]</ref>. == История == Университетът е основана като медресе (ислямско училище) през [[859]] г. от [[Фатима ал-Фихри]]<ref>Petersen, Andrew: Dictionary of Islamic Architecture, Routledge, 1996, ISBN 978-0-415-06084-4, p. 87 (entry "Fez"):</ref>, дъщеря на богат търговец на име Мохамед Ал Фихри. Семейството Ал-Фихри е мигрирало от [[Кайруан]] ([[Тунис]]) във Фес в началото на 9 век и се е присъединило към общност от мигранти от Кайруан, които са се заселили в западния квартал на града. Фатима и сестра ѝ Мариам, които са добре образовани, наследили голямо богатство от баща си, което Фатима обещала да даде за изграждането на [[джамия]] и [[училище]]. По това време град [[Фес]] е бил столицата на династията Идрисид. В хода на хилядолетната си история, университетската библиотека съдържа богат набор от ръкописи. Сред най-ценните ръкописи, които понастоящем се намират в библиотеката, са томовете от известния ал-Мууата на Малик ибн Нас, написани на пергамент от газела, копие от Свещения Коран, дадено от султан Ахмад ал-Мансур през [[1602]] г., както и оригиналното копие на книгата на [[Ибн Халдун]] „Ал-Ибар“. Сред преподаваните предмети, заедно с Корана и Фикх (ислямска юриспруденция), са [[граматика]], [[реторика]], [[логика]], [[медицина]], [[математика]] и [[астрономия]]. == Личности == Ал Карауин е обучил множество учени, които са силно повлияли върху интелектуалната и академичната история не само в мюсюлманския свят, но в [[Западна Европа]]. В този списък силно изпъква името на [[Мохамед ал-Идриси|Ал-Идриси]] - географ и картограф, чиито карти оказват огромно влияние върху европейските изследвания през Ренесанса. Сред имената, свързани с университета, са [[Ибн Рушайд ал-Саби]] (1321 г.), [[Мохамед Ибн ал Хаджи ал-Абдари ал-Фаси]] (1336 г.), [[Абу Имран ал Фаси]] (1015 г.), водещ теоретик на школата Малики в ислямската юриспруденция, Лео Африка - известен пътешественик и писател. Учените [[Ибн ал-Араби]] (1165-1240 г.), [[Ибн Халдун]] (1332-1395 г.), [[Ибн ал-Хатиб]], [[Албитохий]], [[Ибн Хиржихим Ал-Вазан]] също са свързани с университета като студенти и преподаватели. Сред християнски учени, посещаващи Ал Кaрауин, са фламандецът Никълъс Кленеърс, холандският ориенталист и математик Голий<ref>[http://muslimheritage.com/article/al-qarawiyyin-mosque-and-university muslimheritage.com]</ref>, папа [[Силвестър II]] и др.<ref>Crowe, Felicity; Goddard, Jolyon; Hollingum, Ben; MacEachern, Sally; Russell, Henry, eds. (2011</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|Мароко|образование}} [[Категория:Университети|Карауин]] [[Категория:Култура на Мароко]] [[Категория:Фес]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Мароко]] 7asgeh9dzjr9qqcom91tskym10h8yro 12215024 12215022 2024-04-26T10:38:36Z 196.81.83.119 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{Висше училище | име = Ал-Карауин | основан = 859 г. | град = [[Фес]] | страна = [[Мароко]] | родно_име = جامعة القرويين | картинка = University of Al Qaraouiyine.jpg | описание = | вид = Държавен университет |преподаватели=1025 |ръководител_титла= |ръководител= |студенти= 8120 |цветове= |емблема= |членства= |бележки= |сайт= {{URL|http://uaq.ma/}} |лого= }} '''Университетът „Карауин“''' ({{lang|ar|جامعة القرويين}}; {{lang|fr|Université Al-Karaouine}}<ref name="translit">Има и други транслитерации: Qarawiyin, Kairouyine, Kairaouine, Qairawiyin, Qaraouyine, Quaraouiyine, Quarawin, Qaraouiyn.</ref>) е [[университет]] в град [[Фес]], [[Мароко]]. Това е най-старият университет в света, който не е прекъсвал образователната си дейност от създаването си (859 г.) до днес, според [[ЮНЕСКО]]<ref>[http://whc.unesco.org/en/list/170 whc.unesco.org]</ref> и [[Световни рекорди на Гинес|Световните рекорди на Гинес]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.guinnessworldrecords.com/world-records/oldest-university|заглавие=Най-старият университет|труд=[[Световни рекорди на Гинес]]|език=en}}</ref>. Този факт е обект на дискусии и се оспорва от други институции, като например Университета [[Университетът Зетуна|Зетуна]], основан през [[703]] в [[Тунис]]. Самият университет Ал-Карауин е кръстен на джамията „Карауин“ в Мароко, най-старата джамия в [[Магреб]] и люлката на цивилизацията на мюсюлманските Малики. Университетът е основан през 859 година като [[медресе]], което през следващите столетия е едно от най-авторитетните в Ислямския свят. През 1963 година то е преобразувано в държавен университет. Преподаването е съсредоточено главно в областта на [[ислям]]ското богословие, право, сравнителна юриспруденция и класически филологии<ref>[https://theculturetrip.com/europe/italy/articles/the-12-oldest-universities-in-the-world/ theculturetrip.com]</ref>. == История == Университетът е основана като медресе (ислямско училище) през [[859]] г. от [[Фатима ал-Фихри]]<ref>Petersen, Andrew: Dictionary of Islamic Architecture, Routledge, 1996, ISBN 978-0-415-06084-4, p. 87 (entry "Fez"):</ref>, дъщеря на богат търговец на име Мохамед Ал Фихри. Семейството Ал-Фихри е мигрирало от [[Кайруан]] ([[Тунис]]) във Фес в началото на 9 век и се е присъединило към общност от мигранти от Кайруан, които са се заселили в западния квартал на града. Фатима и сестра ѝ Мариам, които са добре образовани, наследили голямо богатство от баща си, което Фатима обещала да даде за изграждането на [[джамия]] и [[училище]]. По това време град [[Фес]] е бил столицата на династията Идрисид. В хода на хилядолетната си история, университетската библиотека съдържа богат набор от ръкописи. Сред най-ценните ръкописи, които понастоящем се намират в библиотеката, са томовете от известния ал-Мууата на Малик ибн Нас, написани на пергамент от газела, копие от Свещения Коран, дадено от султан Ахмад ал-Мансур през [[1602]] г., както и оригиналното копие на книгата на [[Ибн Халдун]] „Ал-Ибар“. Сред преподаваните предмети, заедно с Корана и Фикх (ислямска юриспруденция), са [[граматика]], [[реторика]], [[логика]], [[медицина]], [[математика]] и [[астрономия]]. == Личности == Ал Карауин е обучил множество учени, които са силно повлияли върху интелектуалната и академичната история не само в мюсюлманския свят, но в [[Западна Европа]]. В този списък силно изпъква името на [[Мохамед ал-Идриси|Ал-Идриси]] - географ и картограф, чиито карти оказват огромно влияние върху европейските изследвания през Ренесанса. Сред имената, свързани с университета, са [[Ибн Рушайд ал-Саби]] (1321 г.), [[Мохамед Ибн ал Хаджи ал-Абдари ал-Фаси]] (1336 г.), [[Абу Имран ал Фаси]] (1015 г.), водещ теоретик на школата Малики в ислямската юриспруденция, Лео Африка - известен пътешественик и писател. Учените [[Ибн ал-Араби]] (1165-1240 г.), [[Ибн Халдун]] (1332-1395 г.), [[Ибн ал-Хатиб]], [[Албитохий]], [[Ибн Хиржихим Ал-Вазан]] също са свързани с университета като студенти и преподаватели. Сред християнските учени, посещавали Ал Кaрауин, са фламандецът Никълъс Кленеърс, холандският ориенталист и математик Голий<ref>[http://muslimheritage.com/article/al-qarawiyyin-mosque-and-university muslimheritage.com]</ref>, папа [[Силвестър II]] и др.<ref>Crowe, Felicity; Goddard, Jolyon; Hollingum, Ben; MacEachern, Sally; Russell, Henry, eds. (2011</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|Мароко|образование}} [[Категория:Университети|Карауин]] [[Категория:Култура на Мароко]] [[Категория:Фес]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Мароко]] 4h6ylq941yuf1scywxgbl25z2inq764 0 463029 12215130 10750155 2024-04-26T11:57:30Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Родени в Уелс]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Анди Лег | снимка = | прякор = Анди | цяло име = | град на раждане = [[Нийт]] | държава на раждане = [[Уелс]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = Защитник | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = –1988<br>1988 – 1993<br>1993 – 1996<br>1996 – 1998<br>1998<br>1998 – 2003<br>2006<br>2006<br>2006 – 2007<br>2007 – 2012 | отбори = Брайстън Фери<br>[[АФК Суонзи Сити]]<br>[[ФК Нотс Каунти]]<br>[[ФК Бирмингам Сити]]<br>[[ФК Рединг]]<br>[[Кардиф Сити]]<br>[[Нюпорт Канти]]<br>[[АФК Ланели]]<br>[[Хъкнъл Таун]]<br>АФК Ланели | мачове = <br>163<br>89<br>45<br>12<br>175<br>3<br>4<br>29<br>104 | голове = <br>(29)<br>(9)<br>(5)<br>(0)<br>(12)<br>(0)<br>(0)<br>(4)<br>(7) | национален отбор години = 1996 – 2001 | национален отбор = {{имеНОФ|Уелс}} | национален отбор мачове = 6 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2007<br>2009 – 2012 | треньор отбор = [[Хъкнъл Таун]]<br>[[АФК Ланели]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Анди Лег''' ({{lang|en|Andrew Andy Legg}} – роден 28 юли 1966 в [[Нийт]] (''Neat''), [[Уелс]]) с прякор Анди (''Andy'') е бивш национален [[футбол]]ист на [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] и [[треньор]]. В Уелс дебют 24 април 1996 в поражението с 0 – 2 от Швейцария.<ref>[http://www.rsssf.com/intldetails/1996e2.html Уелс – Швейцария]</ref> В последния си мач в сцена играе 28 март, 2001 г.<ref>[http://www.transfermarkt.pl/pl/armenia_walia/index/spielbericht_1061649.html Армения – Уелс]</ref> Това е световен рекордьор по най-дългата тъчове. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://pl.soccerway.com/players/andy-legg/39815/ Andy Legg] {{мъниче|футболист|Уелс}} {{СОРТКАТ:Лег, Анди}} [[Категория:Уелски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Бирмингам Сити]] [[Категория:Футболисти на Суонзи Сити]] [[Категория:Футболисти на Кардиф Сити]] [[Категория:Футболисти на ФК Рединг]] [[Категория:Футболисти на Ипсуич Таун]] [[Категория:Родени в Уелс]] c9gnfmz8emcor6c81sqpnpjk15p4wyx 0 463361 12214683 12198602 2024-04-26T01:10:22Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = херцогиня на Австрия | портрет = Herzogin Verde Visconti.png | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1365]] – [[1379]] | коронация = | предшественик = [[Йохана фон Пфирт]] | наследник = [[Катарина Австрийска (1420 – 1493)|Катарина Австрийска]] | други титли = принцеса на Милано | герб = Coat of arms of the archduchy of Austria.svg | герб-описание = | отличия = }} }} '''Верде (Виридис) Висконти''' ({{lang|it|Verde Visconti}}; {{lang|de|Viridis Visconti}}, * (ок.) [[1352]], [[Милано]],<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm|заглавие=Bernabò Visconti|труд=MedLands|достъп_дата=9 март 2021}}</ref> [[Синьория Милано|Сеньория Милано]], † пр. 11 март [[1414]], [[Стична]], днешна [[Словения]]) от рода [[Висконти]], е принцеса от [[Милано]] и чрез женитба [[херцог]]иня на [[Херцогство Австрия|Австрия]].<ref>Hellmut Andics: ''Die Frauen der Habsburger''.1. Auflage, Wien 1969, ISBN 978-3-8000-3746-9</ref> == Произход == [[Файл:Bernabò_e_Beatrice_Visconti.jpg|ляво|мини|Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Верде.|245x245пкс]] Тя е дъщеря на [[Бернабо Висконти]] (* 1323 † 1385), сеньор на [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Кремона]], [[Сончино]], [[Лонато дел Гарда|Лонато]] и [[Вал Камоника|Валкамоника]], и съсеньор на [[Милано]] (заедно с братята си [[Матео II Висконти|Матео II]] и [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]]), и на съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала]] (* 1331 † 1384). Нейни баба и дядо по майчина линия са [[Мастино II дела Скала]], сеньор на [[Верона]] и [[Виченца]] (1304 – 1311), [[Падуа]] (1328 – 1338), сеньор на [[Парма]] (1332 – 1341), [[Бреша]] (1332 – 1337) и [[Лука]] (1335 – 1347), и [[Тадеа да Карара]], а по бащина – [[Стефано Висконти]], сеньор на [[Арона (Италия)|Арона]], и съпругата му [[Валентина Дория]] от влиятелното семейство [[Дория]] от [[Генуа]]. Има пет братя и девет сестри: * [[Тадеа Висконти|Тадеа]] (* 1351 † 1381), [[Бавария (херцогство)|херцогиня на Бавария]] като съпруга на [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] и майка на френската кралица [[Изабела Баварска]] * [[Марко Висконти|Марко]] (* 1355 † 1382), сеньор на [[Парма]] (1364 – 1382), съпруг на [[Елизабета Баварска (1383-1442)|Елизабета Баварска]] * [[Лудовико Висконти|Лудовико]] (* 1355 † 1404), управител и сеньор на [[Лоди]] ([[1379]] – [[1385]]), и управител и сеньор на [[Парма]] ([[1385]] – [[1404]]), съпруг на [[Виоланта Висконти]] * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] (* 1357 или 1360/62 или 1367 † 1393), [[Кралство Кипър|кралица на Кипър]] и титулярна [[Кралство Йерусалим|кралица на Йерусалим]] от [[1378]] до [[1382]] г. като съпруга на [[Петър II (Кипър)|Петър II дьо Лузинян]] * [[Родолфо Висконти|Родолфо]] (* 1358 † 1389), сеньор на [[Парма]] (1364 – 1389) * [[Карло Висконти|Карло]] (* 1359 † 1403), сеньор на Парма (1364), съпруг на Беатрис д’Арманяк * [[Антония Висконти|Антония]] (* 1364 † 1405), графиня на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III]] * [[Катерина Висконти|Катерина]] (* 1362 † 1404), последна сеньора на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Аниезе Висконти|Аниезе]] (* 1363 † 1391), графиня на [[Мантуа]] като съпруга на [[Франческо I Гонзага]] * [[Мадалена Висконти|Мадалена]] (* 1366 † 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на [[Бавария-Ландсхут (херцогство)|Бавария-Ландсхут]] (от 1392 г.) като съпруга на [[Фридрих (Бавария)|Фридрих Мъдри]] * [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] (* 1370 † 1405), сеньор на Бергамо и на [[Джера д'Ада]], съпруг на Клеофа дела Скала * [[Лучия Висконти|Лучия]] (* 1372 † 1424), маркграфиня на [[Майсен]] като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на [[Кент]] като съпруга на [[Едмънд Холанд]] * [[Елизабета Висконти|Елизабета]] (* 1374 † 1432), херцогиня на Бавария като съпруга на [[Ернст (Бавария)|Ернст Баварски]] * [[Англезия Висконти|Англезия]] (* 1377 † 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408) като съпруга на [[Янус (Кипър)|Янус дьо Лузинян]] Освен това има шестима полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. == Живот == Омъжва се на 23 февруари [[1365]] г. в Милано за австрийския херцог [[Леополд III Хабсбург]],<ref name=":0" /> син на херцога на Австрия [[Албрехт II (Австрия)|Албрехт II Мъдри]]. Бракът поставя началото на съюза, който [[Хабсбурги]]те желаят от [[Висконти]] срещу рода [[Да Карара]] за контрола над [[Фелтре]] и [[Белуно]]. Брачните споразумения са сключени от името на Бернабо Висконти през юли 1364 г. от Моденези дели Стефанини: зестрата на булката възлиза на 100 хил. [[флорин]]а.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1351al1375.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1351 al 1375|автор=Maria Grazia Tolfo e Paolo Colussi|труд=Storia di Milano|достъп_дата=9 март 2021}}</ref> Сватбата е отпразнувана в двореца на Бернабо „Сан Джовани ин Конка“ в Милано.<ref name=":1">Pietro Verri - [[:it:s:Storia di Milano/Capitolo XIV|''Storia di Milano'']], cap. XVI (1783)</ref> След сватбата двойката заминава за [[Виена]].<ref name=":1" /> През 1379 г. съпругът на Верде Леополд става херцог на [[Щирия]]. Тя овдовява на 9 юли 1386 г., когато той губи битката при [[Земпах]] срещу [[Швейцарски съюз (1291—1798)|Старата швейцарска конфедерация]] и пада убит. За нея [[Джовани ди Бенедето да Комо]] създава ''[[Tacuinum sanitatis]]'' – медицински справочник с [[Миниатюра|миниатюри]], поръчан от родителите ѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Arte/miniatori.htm#Giovanni%20di%20Benedetto%20da%20Como|заглавие=Giovanni di Benedetto da Como|труд=Storia di Milano|достъп_дата=9 март 2021}}</ref> Виридис е считана за благодетелка на [[Цистерциански орден|Цистерианския]] манастир в [[Стична]], [[Карниола]], днешна [[Словения]]. След смъртта на съпруга си тя се установява в имение близо до манастира, но има и къща в [[Любляна]]. Абатът на манастира Албрехт фон Линдек го довежда до финансови затруднения поради лошото си управление. Верде често му отпуска големи суми пари в замяна на залагане на монашески земи. Споразумението е, че манастирът трябва да чете [[Литургия|литургии]] за нея и за спасението на душите на нейните родители и съпруг. След смъртта ѝ всички земи трябва да бъдат върнати на манастира и тя да бъде погребана в него (което и става). Верде умира преди 11 март 1414 г. на около 62-годишна възраст.<ref name=":0" /> == Брак и потомство == ∞ 23 февруари [[1365]] в Милано за австрийския херцог [[Леополд III Хабсбург]] (* 1 ноември 1351, † 9 юли 1386),<ref name=":0" /> син на херцога на Австрия [[Албрехт II (Австрия)|Албрехт II Мъдри]], от когото има четирима сина и три или четири дъщери:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genealogy.euweb.cz/habsburg/habsburg2.html#L3|заглавие=Habsburg 2|труд=genealogy.edu|достъп_дата=9 март 2021}}</ref> * [[Вилхелм (Австрия)|Вилхелм I Хабсбург]] (* 1370, [[Виена]]; † 15 юли 1406, Виена), херцог на [[Щирия]], [[Каринтия]] и [[Тирол]], ∞ 1401 за [[Джована II Анжуйска]] (* 25 юни 1371, 2 февруари 1435), от която няма деца. * [[Леополд IV Хабсбург]] ''Дебелия'' (* 1371, Виена; † 3 юни 1411, Виена), херцог на Каринтия и [[Карниола]], ∞ 1393 за [[Катарина Бургундска]], от която няма деца. * [[Ернст Железни|Ернст I Хабсбург]] ''Железния'' (* 1377, [[Брук ан дер Мур]]; † 10 юни 1424, Брук ан дер Мур), херцог на Щирия и Каринтия, граф Хабсбург; ∞ 1. 14 януари 1392 за Маргарита Померанска, дъщеря на Богислав V Померански, херцог на Померания-Щолп и на Померания-Волгаст, от която няма деца 2. 25 януари 1412 за [[Кимбурга от Мазовия]] (* 1394 или 1397, [[Варшава]], [[Херцогство]] [[Мазовия]]; † 28 септември 1429, [[Тюрнитц]], [[Долна Австрия]]), полска принцеса от династията [[Пясти]], от която има петима сина и четири дъщери. * [[Фридрих IV (Тирол)|Фридрих IV Хабсбург]] ''с празните джобове'' (* 1382, † 24 юни 1439, [[Инсбрук]]), граф на [[Тирол]], херцог на [[Предна Австрия]], ∞ 1. 1406 в Инсбрук за [[Елизабет фон Пфалц (1381 – 1408)|Елизабет фон Пфалц]] (* 1381, † 1408), принцеса, дъщеря на император [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт]], от която има една дъщеря, 2. 1410 за [[Анна фон Брауншвайг-Волфенбютел]], дъщеря на [[Фридрих I (Брауншвайг-Волфенбютел)|Фридрих I фон Брунсвик-Люнебург]], княз на [[Волфенбютел]], от която има двама сина и две дъщери. * Елизабета Хабсбург (* 1378, † 1392) * Катарина Хабсбург (* 1385), игуменка на манастир „Санта Клара“ във Виена * Маргарита Хабсбург<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.thepeerage.com/p3922.htm|заглавие=Person Page - 3922|достъп_дата=9 март 2021}}</ref> == Галерия == Художникът Антон Вайс в периода 1579 – 1587 г. рисува портрети на представители на династията Хабсбурги, които към 2020 г. се съхраняват в [[Музей на историята на изкуството|Музея на историята на изкуството]] във [[Виена]]. <gallery class="center"> Verde Visconti.jpg|Виридис Висконти Wilhelm Austria.jpg| [[Вилхелм (Австрия)|Вилхелм]] Leopold IV.jpg| [[Леополд IV Хабсбург|Леополд IV]] Ernest the Iron.jpg| [[Ернст Железни]] Anonym Herzog Friedrich IV. von Tirol.jpg| [[Фридрих IV (Тирол)|Фридрих IV]] </gallery> == Вижте също == * [[Бернабо Висконти]] * [[Леополд III Хабсбург]] * [[Висконти]] * [[Списък на владетелите на Милано]] == Източници == * {{Икона|de}} Barbara Tuchman – [http://www.wfelix.org/tuchman.html ''Das ferne Spiegel''] * {{Икона|en}} ''[http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm Bernabò Visconti]'', на MedLands * {{Икона|en}} ''[http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html#B1 Matteo I, signore di Milano]'', на Genealogy.edu * {{Икона|it}} [http://www.storiadimilano.it/cron/dal1351al1375.htm Cronologia di Milano dal 1351 al 1375] == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Verde Visconti|115110254}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Австрийски херцози]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Родени в Милано]] taxa7ib4lw2m3ezjfeq5btsxkh3tqfq 0 464066 12214612 11181269 2024-04-26T00:38:31Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[Крал на Навара]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1234]] – [[1253]] | коронация = | предшественик = [[Санчо VII Наварски]] | наследник = [[Тибо ІІ]] | други титли = [[граф]] на [[Шампан]] и Бри | религия = | герб = Armoiries Navarre-Champagne.svg | отличия = }} }} '''Тибо (Теобалдо) IV Шампан''' ('Трубадур, Постум) ({{lang|fr|Thibaut IV de Champagne, le Chansonnier}}; {{lang|es|Teobaldo}}; {{lang|de|Theobald von Champagne, Posthumus, der Trobadour, der Sänger}}; * [[30 май]] [[1201]]; † [[8 юли]] [[1253]], [[Памплона]]) e от 1201 г. [[граф]] [[Шампан]] и Бри – като '''Тибо IV''', а от 1234 г. [[крал на Навара]] като '''Теобалд I Велики'''. Той е автор на 71 лирически композиции, от тях 37 са любовни песни. Тибо е най-известният [[трубадур]] за неговото време.<ref>{{Citation|title=Theobald der Troubadour|url=http://www.provins.org/histoire/thibault_le_chansonnier.htm|accessdate=2013-11-18|archivedate=2007-12-25|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071225212558/http://www.provins.org/histoire/thibault_le_chansonnier.htm}}</ref> == Произход и ранни години == [[Файл:Thibaut2.png|мини|ляво| Тибо пише произведение]] Теобалд е посмъртен син на граф [[Тибо III (Шампан)|Тибо III Шампан]] (1179– 1201) и на Бланш Наварска († 1229), най-малката дъщеря на крал [[Санчо VI|Санчо VI Наварски]] († 1194) и Санча Кастилска. Баща му умира, когато майка му е още бременна с него. Майка му управлява като регент в [[Шампан]], а той е възпитаван в двора на своя кръстник френския крал [[Филип II (Франция)|Филип Огюст]]. Там той се влюбва в тринадесет години по-голямата [[Бланш Кастилска]], съпруга на престолонаследника [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII Лъвът]] и братовчедка на майка му. Той пише за нея песни и стихотворения, което му донася допълнителното име ''Трубадур'' (или „Шансониер“ във [[Франция]]). == Граф на Шампан и Бри == През 1222 г. Теобалд става пълнолетен и поема управлението на наследството си. Той признава [[Сюзеренитет|сюзеренитета]] на Луи VIII през юни 1223 година като наследник на Шампан и Бри. През 1226 година при обсадата на [[Авиньон]] 24-годишният граф изоставя крал Луи VIII Лъва. Английският хронист Роджер Вендовер (1236) пише, ''че Тибо, „страдайки от страст“ към кралицата, се опитва да отрови крал Луи VIII по време на обсадата на Авиньон''. Бенедиктинският монах Матей Парижки в „Голямата история на Англия“<ref>Матвей Парижкий-Великая хроника</ref> потвърждава това: „''Била е пусната мълва, че граф Тибо отровил краля с отрова, защото решил по престъпен начин да спечели кралицата, към която питаел нежни чувства''“. Френската аристокрация даже призовава [[Луи IX]] да извика шампанския граф на дуел, мъстейки за смъртта на баща си, но Бланш спира сина си. Благодарение на любовта и помощта на Тибо, овдовялата регентка през 1226 година побеждава съюзените срещу нея метежни барони. През 1229 година Тибо живее по покана на кралицата в [[Лувър]]а, ползвайки се с влияние при двора, и съчинява песни. == Крал на Навара (1234 – 1253) == === Наследство на Навара === След смъртта на [[Санчо VII Наварски|Санчо VII]] (брат на майка му) през 1234 г. Тибо получава неговото наследство в Навара. Теобалд реформира управлението на Навара по севернофренски маниер. През 1236 година той отново поддържа въстанието на бароните, скоро потушено от [[Луи IX (Франция)|Луи IX]]. === Кръстоносен поход на бароните === {{Основна|Кръстоносен поход на бароните}} Набожният крал отговаря на призива на римския папа [[Григорий IX]] за [[кръстоносен поход]] и възглавява френския контингент, който пристига в [[Акра (Израел)|Акра]] на 1 септември 1239 година. Той отива на юг, за да нападне египетските крепости Aскалон и [[Газа]]. Това пътешествие в Задморската земя се обръща в пълен неуспех – войските са разгромени недалеко от Газа на 13 ноември 1239 година. През 1239 г. френските барони пристигат в [[Палестина]]. Посещават [[Йерусалим]], който е преотстъпен от [[мюсюлманите]] на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих ІІ]] чрез 10-годишен договор. Започват големи разногласия и конфликти, затова заедно с другите кръстоносци през септември 1240 г. Тибо напуска [[Светите земи]] и се връща във Франция. Оттам той донася според легендата ''дамаска роза (известна като „роза-галика“ или „провинска роза“)'', както и парче от истинския Христов кръст. В книгата си „Животът на Луи Свети“ (1305 – 1309), написана от участник в [[Седми кръстоносен поход|Седмия кръстоносен поход]] и сенешал на Шампан – Жан дьо Жоанвил (1223 – 1317), се отделят няколко реда на описание на сюзерена: „''Пред кралската маса (в анжуйския [[Сомюр]] през 1241 година) с лице към графа на Дрьо се хранеше монсеньор, кралят на Навара, в камзол и атлазена мантия, захваната добре с колан с катарама и със златна шапка. …В далечния край на залата стоеше масата на кралицата-майка Бланш, обърната към тази, която заемаше краля.''“<ref>Жан дьо Жоанвил – „Животът на Свети Луи“, издателство Полис, 2008,стр.65</ref> === Смърт === Тибо умира на 8 юли 1253 г. в [[Памплона]], по-малко от година след обожаваната от него дама [[Бланш Кастилска]] (* 1188, † 27 ноември 1252). Той е погребан в катедралата ''Санта Мария ла Реал'', а сърцето му – в манастир Корделиерес в [[Прованс]]. == Фамилия == ''Първи брак:'' през 1217 г. за [[Гертруд фон Дагсбург]] (* ок. 1203, † 30 март 1225), дъщеря на [[Албрехт II фон Дагсбург]], [[Графство Дагсбург|граф на Дагсбург]] и [[Мец]], и [[Гертруда фон Баден]], и вдовица на херцога на [[Горна Лотарингия]] [[Теобалд I (Лотарингия)|Теобалд I]]. След като не получава Графство Мец, той я изгонва. ''Втори брак:'' през 1223 г. за Агнес († 11 юли 1231), братовчедка на [[Луи IX (Франция)|Луи IX Светия]], с която си играе още във френския двор. Агнес е дъщеря на Гуихард IV Божьо († 1216) и на Сибила († 1217) от [[Графство Хенегау|Хенегау]]. Тя умира през 1231 г. От нея той има една дъщеря: * Бланш (* 1226, † 11 август 1283) ** ∞ 1236 за херцог [[Жан I (Бретан)|Жан I от Бретан]] († 1286) ''Трети брак:'' през 1232 г. за Маргарета от Бурбон-Дампиер (1211 – 1256), дъщеря на Архамболт VIII, сеньор на Бурбон от [[Дом Дампиер]]. С нея той има децата: * Елеонора (1233, † млада) * [[Тибо ІІ|Теобалдо V/II]] (* 1238, † 4 декември 1270 в [[Трапани]]), граф на Шампан и крал на Навара * Маргарета (* 1240, † 3 октомври 1307) ** ∞ на 10 юли 1255 за херцог [[Фридрих III (Лотарингия)|Фридрих III от Лотарингия]] († 1302) от [[Дом Шатеноа]] * Пиер († 22 май 1265), господар на Муруцабал * Беатрис (* 1242, † 1295) ** ∞ 1258 херцог [[Хуго IV (Бургундия)|Хуго IV от Бургундия]] (* 1212, † 1272) * [[Анри I (Навара)|Енрике III/I Дебелия]] (* 1244, † 22 юли 1274), граф на Шампан и крал на Навара == Външни препратки == {{Commonscat|Theobald I of Navarre}} * [http://lamop.univ-paris1.fr/baudin/comtes/thibaud4/thibaud4.htm ''Theobald I. von Navarra''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090418064213/http://lamop.univ-paris1.fr/baudin/comtes/thibaud4/thibaud4.htm |date=2009-04-18 }} == Източници == <references /> * „Френска поезия“ – издание НК-Световна класика, стр.38 (има превод на стихове на Тибо Шампан) {{СОРТКАТ:Тибо ІV Трубадур}} [[Категория:Монарси на Навара]] [[Категория:Графове на Шампан|Тибо ІV Трубадур]] [[Категория:Кръстоносци]] [[Категория:Трубадури]] [[Категория:Дом Блоа]] prce769ekjo3rrbm1v8lnur3hwf50c0 0 466069 12214430 12124005 2024-04-25T20:17:36Z Ted Masters 210248 спам wikitext text/x-wiki '''„Бързи и яростни“''' е американска филмова поредица, чийто сюжет се върти около незаконни улични състезания. Продуцирана от студиото [[Юнивърсъл Студиос|Юнивърсъл]] поредицата стартира с филма от 2001 година [[Бързи и яростни]], който е последван от 9 продължения, 2 късометражни филма и няколко компютърни игри. До 5 август 2019 година приходите достигат цифрата 5,891 милиарда долара от световния бокс офис, което превръща поредицата в най-касовата такава на Юнивърсъл.<ref>[http://www.hollywoodreporter.com/news/box-office-report-fast-furious-594431 www.hollywoodreporter.com]</ref> == Филми == {| class="wikitable" ! Премиера ! Филм ! Режисьор ! Бюджет<br>(млн. USD) ! Приходи<br>(млн. USD) |- | 18 юни 2001 г. || „[[Бързи и яростни]]“ || [[Роб Коен]] || 38<ref name=BOM1>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=fastandfurious.htm |title=''The Fast and the Furious'' (2001) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=15 август 2015}}</ref> || 207<ref name=BOM1 /> |- | 3 юни 2003 г. || „[[Бързи и яростни 2]]“ || [[Джон Сингълтън]] || 76<ref name=BOM2>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=2fast2furious.htm |title=''2 Fast 2 Furious'' (2003) |publisher=Box Office Mojo|accessdate=15 август 2015}}</ref> || 236<ref name=BOM2 /> |- | 4 юни 2006 г. || „[[Бързи и яростни: Токио дрифт]]“ || [[Джъстин Лин]] || 85<ref>{{cite web |url=http://www.the-numbers.com/movies/2006/FFUR3.php |title= The Fast and the Furious: Tokyo Drift – Box Office Data|publisher=The Numbers |accessdate=15 август 2015}}</ref> || 159<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=fastandthefurious3.htm |title=''The Fast and the Furious Tokyo Drift'' (2006) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=15 август 2015}}</ref> |- | 12 март 2009 г. || „[[Бърз и яростен]]“ || Джъстин Лин || 85<ref name=BOM4>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=fastandthefurious4.htm |title=''Fast & Furious'' (2009) |publisher=Box Office Mojo|accessdate=15 август 2015}}</ref> || 363<ref name=BOM4 /> |- | 15 април 2011 г. || „[[Бързи и яростни 5: Удар в Рио]]“ || Джъстин Лин || 125<ref name=BOM5>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=fastfive.htm |title=''Fast Five'' (2011) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=15 август 2015}}</ref> || 626<ref name=BOM5 /> |- | 7 май 2013 г. || „[[Бързи и яростни 6]]“ || Джъстин Лин || 160<ref name=BOM6>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=fast6.htm |title=''Fast & Furious 6'' (2013) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=15 август 2015}}</ref> || 789<ref name=BOM6 /> |- | 16 март 2015 г. || „[[Бързи и яростни 7]]“ || [[Джеймс Уан]] || 190<ref name=BOM7>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=fast7.htm |title=''Furious 7'' (2015) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=15 август 2015}}</ref> || 1516<ref name=BOM7 /> |- |14 април 2017 г. |„[[Бързи и яростни 8]]“ |[[Ф. Гари Грей]] |250 |1236 |- |2 август 2019 г. |„[[Бързи и яростни: Хобс и Шоу]]“ | Дейвид Лейч |200 |759 |- |25 юни 2021 г. |„[[Бързи и яростни 9]]“ | Джъстин Лин |200 |541 |- ! ''Общо'' ! ! !1409 !6432 |} == Сюжет == === Бързи и яростни === {{основна|Бързи и яростни}} Федералният агент Брайън О'Конър ([[Пол Уокър]]) е внедрен в екипа на Дом Торето ([[Вин Дизел]]), с цел да го разобличи и залови, но нещата стават сложни след като той се влюбва в сестрата на Доминик – Мия Торето (Джордана Брустър). === Бързи и яростни 2 === {{основна|Бързи и яростни 2}} Уволнен от полицейското управление след събитията в 1 част, Брайън О'Конър (Пол Уокър) изкарва пари чрез улични състезания, докато от полицията го молят да се внедри в екипа на Картър Вероне и да го залови. Но има нужда от партньор... който е бившият пандизчия Роман Пиърс (Тайрийз Гибсън). === Бързи и яростни: Токио дрифт === {{основна|Бързи и яростни: Токио дрифт}} За да избегне затвора, гимназистът Шон Бозуел е изпратен в Токио да живее с баща си, където усвоява изкуството на дрифта. === Бърз и яростен === {{основна|Бърз и яростен}} След като ограбват цистерни с гориво, екипът на Доминик Торето (Вин Дизел) разбира, че по петите им са спец частите на полицията и решават да се преместят. Дом прави огромна грешка като оставя любимата си Лети (Мишел Родригес) сама и дни по-късно разбира, че тя е била убита от хората на Брага – мексикански наркобос. За да отмъсти за любовта си, Дом се опитва да се внедри в картела на Брага, но и федералният агент Брайън О'Конър (Пол Уокър) също се опитва, за да разобличи Брага... и да спечели отново сърцето на сестрата на Дом – Мия Торето (Джордана Брустър). === Бързи и яростни 5: Удар в Рио === {{основна|Бързи и яростни 5: Удар в Рио}} Сюжетът на филма се върти около избягалия от затвора Доминик Торето (Вин Дизел), Брайън О'Конър (Пол Уокър) и Мия Торето (Джордана Брустър). По идея на Винс, те решават да ограбят най-влиятелният мъж в Рио де Жанейро – Ернан Рейес. Заедно с Роман (Тайрийз Гибсън), Теж (Лудакрис), Хан (Сунг Канг), Жизел ([[Гал Гадот]]) те съставят план за обира, но по петите им е най-добрият специалист в издирването на полицията – Люк Хобс (Дуейн Джонсън). === Бързи и яростни 6 === {{основна|Бързи и яростни 6}} След като обирът в Рио осигурява на хората на Дом сто милиона долара, всички се пръскат по различните краища на земното кълбо. Уморени от живота си на бегълци, обаче, те са готови да се включат отново в играта и да се завърнат у дома. Междувременно агент Хобс е по петите на мащабна организация начело с Оуен Шоу, а негова дясна ръка е не кой да е, а любимата на Торето – Лети (Мишел Родригез). Единственият начин да бъдат спрени е да бъдат надиграни на улично ниво от екипа на Дом. А цената? Изчистване на досиетата, така че отново да могат да се върнат в Америка. === Бързи и яростни 7 === {{основна|Бързи и яростни 7}} Декард, големият брат на Оуен Шоу, се опитва да отмъсти за брат си като убие Доминик Торето и екипа му. За да разчисти сметките си с Шоу, семейството на Дом ще трябва да се изправи срещу него с помощта на мистериозния правителствен агент г-н Никой, за да вкара опасния престъпник в затвора. === Бързи и ярости 8 === {{Основна|Бързи и яростни 8}} Дом и екипът му са по-щастливи от всякога. Те имат пари, свобода и спокойствие. Но скоро в живота на Дом се появява мистериозна жена, която го въвлича отново в капана на престъпния свят, от който той трудно може да се измъкне. Екипът на Торето ще трябва да се изправи пред изпитания както никога дотогава и да обиколи половината земно кълбо, за да спре един краен анархист и да върне у дома човека, който ги направи семейство. === Бързи и яростни: Хобс и Шоу === {{Основна|Бързи и яростни: Хобс и Шоу}} Две години след събитията в „Бързи и яростни 8„, федералния агент Люк Хобс и бившия британски военен служител, превърнал се в наемник, Декард Шоу, трябва да обединят сили, за да спрат нова заплаха, появила се от Брикстън Лор – кибер-генетично модифициран и подобрен международен терорист. === Бързи и ярости 9 === {{Основна|Бързи и яростни 9}} == Източници == <references/> [[Категория:Екшън поредици]] [[Категория:Филми на Юнивърсъл]] [[Категория:Бързи и яростни| ]] fvxphk9quyqzc3x7r2c2oigib3rhgxn 0 468587 12214532 11992257 2024-04-25T23:16:02Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Жена монарх|баща=[[Бернабо Висконти]]|майка=[[Беатриче Реджина дела Скала]]|описание=херцогиня на Бавария|изображение за личността=Zimmermann - Taddea Visconti.jpg|династия=[[Висконти]] по рождение<br>[[Вителсбахи]] по брак|предшествана от=[[Катерина Бохемска]]|наследена от=[[Елизабет дьо Клев]]|родена=[[1351]]|място на раждане=[[Милано]], [[Сеньория Милано]]|починала=[[28 септември]] [[1381]]|място на смъртта=[[Мюнхен]], [[Херцогство Бавария-Инголщат]]|съпруга на=[[Стефан III (Бавария)|Стефан III Великолепни]]|потомство=|потомци=[[Лудвиг VII (Бавария)|Лудвиг VII]]<br>[[Изабела Баварска|Изабела]]<br>син|управление=[[1375]] – [[1381]]|герб=[[Файл:Arms of the House of Visconti (1277).svg|100px]] [[Файл:Bayern Wappen.svg|100px]]}} '''Тадеа Висконти''' ({{lang|it|Taddea Visconti}}; * [[1351]], [[Милано]], [[Сеньория Милано]]; † [[28 септември]] [[1381]], [[Мюнхен]], [[Херцогство Бавария-Инголщат]]) от рода [[Висконти]], e първата съпруга на херцога на [[Херцогство Бавария|Бавария]] (впоследствие [[Херцогство Бавария-Инголщат]]) [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] и от 1367 г. – [[херцог]]иня на Бавария. Майка е на френската кралица [[Изабела Баварска]]. == Произход == [[Файл:Bernabò_e_Beatrice_Visconti.jpg|ляво|мини| Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Тадеа.|245x245пкс]] Дъщеря е на [[Бернабо Висконти]] (* 1323 † 1385), владетел на Милано, и съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала]] (* 1331 † 1384).<ref name=":0">Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.</ref> Неин дядо и баба по бащина линия са [[Стефано Висконти]] – господар на Милано и [[Валентина Дория]], а по майчина – [[Мастино II дела Скала]] и [[Тадеа да Карара]]. Тя е първото от 15 деца и любимка на родителите си. Има пет братя и девет сестри: * [[Верде Висконти|Верде]] (* ок. 1352 † 1414), херцогиня на [[Херцогство Австрия|Австрия]] като съпруга на [[Леополд III Хабсбург]] * [[Марко Висконти|Марко]] (* 1355 † 1382), господар на [[Парма]] (1364 – 1382), съпруг на [[Елизабета Баварска (1383-1442)|Елизабета Баварска]] * [[Лудовико Висконти|Лудовико]] (* 1355 † 1404), управител и господар на [[Лоди]] ([[1379]] – [[1385]]), и управител и господар на [[Парма]] ([[1385]] – [[1404]]), съпруг на [[Виоланта Висконти]] * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] (* 1357 или 1360/62 или 1367 † 1393), [[Кралица-консорт|кралица]] на [[Кипърско кралство|Кипър]] и титулярна [[Йерусалимско кралство|кралица на Йерусалим]] от [[1378]] до [[1382]] г. като съпруга на [[Петър II (Кипър)|Петър II дьо Лузинян]] * [[Родолфо Висконти|Родолфо]] (* 1358 † 1389), господар на [[Парма]] (1364 – 1389) * [[Карло Висконти|Карло]] (* 1359 † 1403), господар на Парма (1364), съпруг на Беатрис д’Арманяк * [[Антония Висконти|Антония]] (* 1364 † 1405), графиня на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III]] * [[Катерина Висконти|Катерина]] (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Аниезе Висконти|Аниезе]] (* 1363 † 1391), графиня на [[Мантуа]] като съпруга на [[Франческо I Гонзага]] * [[Мадалена Висконти|Мадалена]] (* 1366 † 1404), [[Херцог|херцогиня]] на [[Херцогство Бавария|Бавария]] (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на [[Фридрих (Бавария)|Фридрих Мъдри]] * [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] (* 1370 † 1405), господар на Бергамо и на [[Джера д'Ада]], съпруг на Клеофа дела Скала * [[Лучия Висконти|Лучия]] (* 1372 † 1424), маркграфиня на [[Майсен]] като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на [[Кент]] като съпруга на [[Едмънд Холанд]] * [[Елизабета Висконти|Елизабета]] (* 1374 † 1432), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] като съпруга на [[Ернст (Бавария)|Ернст Баварски]] * [[Англезия Висконти|Англезия]] (* 1377 † 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (* ок. 1401 † 1408) като съпруга на [[Янус (Кипър)|Янус дьо Лузинян]] Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. Баща ѝ непрекъснато води войни с [[Папска държава|Папската държава]] (той е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен от Църквата]]) и е безмилостен тиранин.<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.</ref> През 1385 г. е свален от племенника си [[Джан Галеацо Висконти]] и по-късно отровен в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо]].<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.</ref> == Биография == Тадеа Висконти се сгодява в Милано на 12 август 1365 и през 1367 г. се омъжва в [[Бавария (херцогство)|Бавария]] за [[херцог]] [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] от династия [[Вителсбахи]]. Тя има зестра от 100 хил. златни [[дукат]]а.<ref>Benno Hubensteiner, ''Bayerische Geschichte'', München 1952, S. 126. Karin Kaltwasser, ''Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450)'', Regensburg 2004, S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201 ([http://www.opus-bayern.de/uni-regensburg/volltexte/2004/410/pdf/Dissertation.pdf PDF] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071009215851/http://www.opus-bayern.de/uni-regensburg/volltexte/2004/410/pdf/Dissertation.pdf |date=2007-10-09 }})</ref><ref name=":1">Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, p. 436.</ref> По онова време Бавария е най-богатата и мощна от германските държави. Баща ѝ успява да осигури бракове на четири от децата си с членове на рода Вителсбахи.<ref name=":1" /> Съюзът между Висконти и Вителсбахи е запечатан от двоен брак: в допълнение към този между Тадеа и Стефан III е отпразнуван и този вежду [[Марко Висконти]], брат на Тадеа, и [[Елизабета Баварска (1361 – 1382)|Елизабета Баварска]] – братовчедка на Стефан III.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1351al1375.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1351 al 1375|труд=Storia di Milano|достъп_дата=9 март 2021}}</ref> След смъртта на тъста си [[Стефан II (Бавария)|Стефан II]] Тадеа става херцогиня на [[Горна Бавария (херцогство)|Горна Бавария]] през 1379 г.<ref name=":0" /> Приспособяването към живота в Бавария се оказва трудно предизвикателство за Тадеа, което я кара през следващите години да прави дълги пътувания в чужбина. Климатът на Мюнхен се оказва нездравословен за нея и тя развива постоянна кашлица и повтаряща се треска. След като Стефан III става херцог, Тадеа е принудена да присъства на повечето държавни церемонии въпреки здравето си. През годините тя започва да прави дълги посещения в родината си, като обикновено води съпруга и децата си, и спира в Милано, за да посети семейството си. Посещава [[Рим]] през 1378 г. След пътуване до Милано, през декември 1380 г., Тадеа се разболява тежко. Когато се връща в Бавария, тя страда от треска, кашлица и загуба на тегло. Здравето ѝ продължава да се влошава и тя умира на 28 септември 1381 г. в Мюнхен на 30-годишна възраст. Погребана е във [[Фрауенкирхе (Мюнхен)|Фрауенкирхе]],<ref>Douglas Richardson, Plantagenet Ancestry, 2011, p. 214.</ref><ref>So Christian Häutle, ''Genealogie des erlauchten Stammhauses Wittelsbach'', München 1870, S. 123.</ref> но гробът ѝ още не е открит.<ref>Straub, ''Mailänder Heirat'', S. 10.</ref> Когато новината за смъртта ѝ стига до Милано, съкрушеният ѝ баща заповядва на поданиците си да носят траурни дрехи. След почти 4 години дъщеря ѝ [[Изабела Баварска|Изабела]] става кралица на Франция. Стефан III се жени за втори път на 17 януари 1401 г. в [[Кьолн]] за [[Елизабет фон Клеве]] (* ок. 1378, † сл. 1439) – дъщеря на граф [[Адолф III фон Марк]], от която няма деца.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genealogy.euweb.cz/wittel/wittel9.html#S3|заглавие=Duke STEFAN II of Bavaria|труд=Genealogy.eu|достъп_дата=9 март 2021}}</ref> == Брак и потомство == ∞ 1367 в [[Бавария (херцогство)|Бавария]] за [[херцог]] [[Стефан III (Бавария)|Стефан III Баварски]], нар. Великолепни (* 1337; † 25 септември 1413, манастир Нидершьоненфелд) от династията [[Вителсбахи]], [[1375]] г. [[Херцогство Бавария|херцог на Бавария]], [[1392]] г. на [[Херцогство Бавария-Инголщат|Бавария-Инголщат]], от когото има двама сина и една дъщеря:<ref name=":2" /> * [[Лудвиг VII (Бавария)|Лудвиг VII Баварски]] ''Брадатия'' (* 1368, † 1447), херцог на Бавария-Инголщат, ∞ 1. за Анна Бурбонска (* 1380, † 1408), дъщеря на [[Жан I Бурбон-Ла Марш]], [[jure uxoris]] граф на [[Вандом]] и Кастър като Жан VII и пер на Франция като Жан II от 1371 г. Имат двама сина. 2. за Катерина д'Алансон (*1395 † 1462), чрез брак херцогиня на Бавария, от която има син и дъщеря. * [[Изабела Баварска|Изабела (Елизабета) Баварска]] (* 1370, † 1435), чрез брак кралица на Франция; ∞ 1385 за [[Шарл VI]] (* 3 декември 1368, [[Париж]]; † 1422 пак там), [[крал на Франция]], от когото има шест сина и шест дъщери. * син (* и † 1377). == Вижте също == * [[Бернабо Висконти]] * [[Миланско херцогство]] * [[Висконти]] == Източници == * [http://gw.geneanet.org/hwember1?lang=de;pz=maximilian;nz=von+bayern;ocz=10;p=taddaa;n=visconti ''Genealogie'': ''Taddäa Visconti'' (''Taddea Visconti'')], gw.geneanet.org === Библиография === * {{Икона|de}} {{cite book|author = Hans Patze|title = Die Wittelsbacher in der mittelalterlichen Politik Europas|edition = Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte|volume= Band 44|year = 1981|pages = 33 – 79, insbesondere S. 72 – 73|url = http://periodika.digitale-sammlungen.de/zblg/kapitel/zblg44_kap8}} * {{Икона|de}} {{cite book|author = Beatrix Schönewald|title = Die Herzoginnen von Bayern-Ingolstadt|edition = Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt|volume= Band 113|year = 2004|pages = 35 – 54, insbesondere S. 36 – 38}} * {{Икона|de}} {{cite book|author = Theodor Straub|title = Bayern im Zeichen der Teilungen und Teilherzogtümer|Herausgeber = Max Spindler, Andreas Kraus|edition = Handbuch der bayerischen Geschichte|volume= 2. Band|publisher = C. H. Beck|location = München|year = 1988|isbn = 3-406-32320-0|pages = 196 – 287, insbesondere S. 214}} * {{Икона|de}} {{cite book|author = Theodor Straub|title = Die fünf Ingolstädter Herzoginnen|edition = Bayern-Ingolstadt, Bayern-Landshut. 1392 – 1506. Glanz und Elend einer Teilung|publisher = Stadtarchiv Ingolstadt|location = Ingolstadt|year = 1992|isbn = 3-932113-06-3|pages = 43 – 50, insbesondere S. 43 – 44}} * {{Икона|de}} {{cite book|author = Theodor Straub|title = Die Mailänder Heirat Herzog Stephans III. des Kneißels und Das wirkliche Geburtsjahr Herzog Ludwigs des Bärtigen und seiner Schwester Isabeau de Bavière|edition = Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt|volume= Band 77|year = 1968|pages = 5 – 12|url = http://periodika.digitale-sammlungen.de/ingolstadt/Blatt_bsb00005256,00006.html}} * {{Икона|en}}{{cite book|editor-first=William W. Kibler e Zinn|title=Medieval France: An Encyclopedia|publisher=Routledge|chapter=Isabeau of Bavaria|year=2006}} * {{Икона|en}} {{cite book|title=Plantagenet Ancestry: A Study In Colonial And Medieval Families|edition=2nd|author=Douglas Richardson|publisher=Genealogical Publishing Company|year=2011}} * {{Икона|en}} {{cite book|author=Zita Eva Rohr|publisher=Palgrave Macmillan|title=Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry|year=2016}} * {{Икона|en}} {{cite book|author=Barbara Tuchman|title=A Distant Mirror|url=https://archive.org/details/distantmirror00tuch|year=1978|publisher=Alfred A Knopf}} == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Taddea Visconti|119171048}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Вителсбахи]] [[Категория:Родени в Милано]] [[Категория:Починали в Мюнхен]] t3e55fcb2sll7sa2o3xqo7rpr77belt 0 468591 12214512 11815086 2024-04-25T22:58:22Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|баща=[[Бернабо Висконти]]|майка=[[Беатриче Реджина дела Скала]]|династия=[[Висконти]]|описание=съвладетел на Милано и господар на Парма|съпруга=[[Елизабета Баварска (1361 – 1382)|Елизабета Баварска]]|потомство=няма|герб=Coat of arms of the House of Visconti (1277).svg}} '''Марко Висконти''' ({{lang|it|Marco Visconti di Parma}}; * [[ноември]] [[1353]], [[Милано]], [[Сеньория Милано]]; † [[3 януари]] [[1382]], Милано, Сеньория Милано) от рода [[Висконти]], е съвладетел на Милано (1379 – 1382) и господар на [[Парма]] (1364 – 1382).<ref name=autogenerato1>[http://www.genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html#M ''Visconti 2'']</ref> == Произход == [[Файл:Bernabò_e_Beatrice_Visconti.jpg|ляво|мини| Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Марко.|245x245пкс]] Марко е син на [[Бернабо Висконти]] (1323 – 1385), [[Сеньория|сеньор]] на Милано, и на съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала]] (1331 – 1384).<ref name=":0">Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.</ref> Негови баби и дядовци по бащина линия са [[Стефано Висконти]] – господар на Милано и [[Валентина Дория]], а по майчина – [[Мастино II дела Скала]] и [[Тадеа да Карара]]. Има четирима братя и десет сестри: * [[Тадеа Висконти|Тадеа]] (1351 – 1381), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] като съпруга на [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] и майка на френската кралица [[Изабела Баварска]] * [[Верде Висконти|Верде]] (ок. 1352 – 1414), херцогиня на [[Херцогство Австрия|Австрия]] като съпруга на [[Леополд III Хабсбург]] * [[Лудовико Висконти|Лудовико]] (1355 – 1404), управител и господар на [[Лоди]] ([[1379]] – [[1385]]), и управител и господар на [[Парма]] ([[1385]] – [[1404]]), съпруг на [[Виоланта Висконти]] * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] (1357 или 1360/62 или 1367 – 1393), [[Кралица-консорт|кралица]] на [[Кипърско кралство|Кипър]] и титулярна [[Йерусалимско кралство|кралица на Йерусалим]] от [[1378]] до [[1382]] г. като съпруга на [[Петър II (Кипър)|Петър II дьо Лузинян]] * [[Родолфо Висконти|Родолфо]] (1358 – 1389), господар на [[Парма]] (1364 – 1389) * [[Карло Висконти|Карло]] (1359 – 1403), господар на Парма (1364), съпруг на Беатрис д’Арманяк * [[Антония Висконти|Антония]] (1364 – 1405), графиня на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III]] * [[Катерина Висконти|Катерина]] (1362 – 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Аниезе Висконти|Аниезе]] (1363 – 1391), графиня на [[Мантуа]] като съпруга на [[Франческо I Гонзага]] * [[Мадалена Висконти|Мадалена]] (1366 – 1404), [[Херцог|херцогиня]] на [[Херцогство Бавария|Бавария]] (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на [[Фридрих (Бавария)|Фридрих Мъдри]] * [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] (1370 – 1405), господар на Бергамо и на [[Джера д'Ада]], съпруг на Клеофа дела Скала * [[Лучия Висконти|Лучия]] (1372 – 1424), маркграфиня на [[Майсен]] като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на [[Кент]] като съпруга на [[Едмънд Холанд]] * [[Елизабета Висконти|Елизабета]] (1374 – 1432), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] като съпруга на [[Ернст (Бавария)|Ернст Баварски]] * [[Англезия Висконти|Англезия]] (1377 – 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408) като съпруга на [[Янус (Кипър)|Янус дьо Лузинян]] Освен това има шест природени братя и девет природени сестри от извънбрачни връзки на баща си с пет жени. Баща му Бернабо непрекъснато води войни с [[Папска държава|Папската държава]] (той е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен от Църквата]]) и е безмилостен тиранин.<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.</ref> На 6 май [[1385]] г. Бернабо и двама от братята му – [[Лудовико Висконти|Лудовико]] и [[Родолфо Висконти|Родолфо]] са пленени от братовчед му [[Джан Галеацо Висконти]], който иска властта над Сеньория Милано, и са затворени в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо,]] където умират.<ref>[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/bernabo.htm #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò]</ref><ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.</ref> == Биография == === Ранни години === Неговият кръстник е [[Франческо Петрарка]], който предлага да го кръстят Марко в чест на [[Цицерон|Марк Тулий Цицерон]].<ref name="autogenerato2">[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Marco%20di%20Bernabò Storia di Milano ''I Visconti'']</ref> На 1 октомври 1358 г. баща му Бернабо иска да организира годежа на сина си с дъщерята на [[Франческо I да Карара]] – господар на [[Падуа]]. Съпругата му Беатриче Реджина обаче го убеждава да изчака по-добри предложения.<ref name="autogenerato1" /> Годежът е развален, понеже тя е против тази връзка, тъй като [[Да Карара]] водят поход против нейния род във [[Верона]]. Баща му завладява [[Парма]] и го поставя за управител там през 1364 г. На 12 август 1365 г. в Милано Марко се сгодява за 4-годишната [[Елизабета Баварска (1361–1382)|Елизабета Баварска]], а по-голямата му сестра [[Тадеа Висконти|Тадеа]] се сгодява за херцог [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]], чичото на Елизабета. === Съвладетел на Милано === През [[1379]] г. Бернабо Висконти разделя територията си между синовете си Марко, [[Лудовико Висконти|Лудовико]], [[Карло Висконти|Карло]], [[Родолфо Висконти|Рудолфо]] и [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]]. Като първороден негов син Марко става съвладетел на Милано.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/bernabo.htm|заглавие=Bernabò Visconti|автор=Maria Grazia Tolfo|труд=Storia di Milano|достъп_дата=11 март 2021}}</ref> През 1367 г Марко се жени за [[Елизабета Баварска (1361 – 1382)|Елизабета]] от [[Херцогство Бавария-Ландсхут|Бавария-Ландсхут]] (* 1361, † 17 януари 1382), единствената дъщеря на херцог [[Фридрих (Бавария)|Фридрих Баварски]] и на първата му съпруга Анна фон Нойфен. Тя донася зестра от ок. 45 хил. златни [[дукат]]a.<ref>Urkunde vom 14. Januar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 351 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 11). </ref><ref>Urkunde vom 27. Februar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 350 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 12).</ref> Бащата на Елизабета – херцог Фридрих Баварски се жени на 2 септември 1381 г. за втори път за [[Мадалена Висконти]], по-малката сестра на Марко. Марко умира на 28-годишна възраст на 3 януари 1382 г. в Милано три години преди баща си. Неговата съпруга умира само две седмици след него. Двамата са погребани в Милано, в църквата „Сан Джовани ин Конка“. Баща му и братята му Рудолфо и Лудовико са затворени в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо]] през 1385 г. от братовчед му [[Джан Галеацо Висконти]], който става господар на Милано. == Брак и потомство == ∞ 1367 за [[Елизабета Баварска (1361–1382)|Елизабета от Бавария-Ландсхут]], от която има една дъщеря: * Анна Висконти († сл. 1397). == Вижте също == * [[Бернабо Висконти]] * [[Висконти]] == Източници == * {{Икона|en}} [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#Carlodied1403 MILAN: Marco Visconti], fmg.ac * {{Икона|en}} [http://www.genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html Visconti 2], genealogy.euweb.cz * {{Икона|it}} [http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Marco%20di%20Bernabò Storia di Milano Marco Visconti], storiadimilano.it * {{Икона|en}} Barbara Touchmann, ''[[iarchive:distantmirror00tuch|A Distant Mirror: the calamitous 14th century]]'', Alfred A Knopf, 1979 {{Превод от|it|Marco Visconti di Parma|112076366}} == Бележки == <references /> {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Личности (Парма)]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Владетели на Милано]] evlhbdnu68hg7fjv4e5icrtwzav70vn 0 469179 12214023 11896347 2024-04-25T12:49:19Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Европейска зелена партия | оригинално име = European Green Party | лого = EGP-Logo 2017.png | bgcolor = #32CD32 | ръководител = Моника Фрасони, Райнхард Бютикофер | предшественик = | време на управление = | основаване = 2004 | разформироване = | щаб = Rue Wiertz 31, [[Брюксел]] B-1050, Белгия | military_wing = | идеология = [[Зелена партия#.D0.98.D0.B4.D0.B5.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.8F|Зелена политика]] | цветове = зелено | места1_заглавие = [[Европейски парламент]] | места1 = {{Партия/места|52|751|#32CD32}} | места2_заглавие = [[Европейски съвет]] | места2 = {{Партия/места|0|28|#32CD32}} | сайт = [http://www.europeangreens.eu/ www.europeangreens.eu] }} '''Европейската зелена партия''' („Европейските зелени“ или „ЕЗП“) е лява европейска политическа партия, играеща ролята на федерация на партии от страните – членки на Европейския съюз, изповядващи [[Зелена партия|зелени политики и ценности]]. Тя е четвъртата по големина партийна фамилия в Европа. Притежава относително слабо влияние в новите демокрации, но все пак има значително голямо влияние в по-голямата част от държавите в ЕС. Европейската зелена партия е транснационална политическа партия. Най-важните органи са Съвет от 120 представители и Комитет от 9 члена. ›Партийните членове осъществяват ефективен контрол върху парламентарните представители и партийното ръководство. За да се избегне възможността от диктат на ръководството, партията има не един, а двама съпредседатели, които се сменят през определен период от време. Европейската зелена партия има обща парламентарна група в Европейския парламент с Европейския свободен алианс и образуват Група на Зелените/ Европейски свободен алианс (Европейският свободен алианс се състои от партии, представляващи „бездържавните нации“. Тези партии изповядват регионализма и гражданския национализъм и са лявоцентристки). Стремежът на тази политическа група е да преориентира ЕС от икономическата насоченост към социални, културни и екологични ценности. Групата е създадена през юли 1999 г. == История == През 1984 г. се основава „Европейска координация на Зелените партии“. През 1993 г. се преименува на „Европейска федерация на Зелените партии“. На 22 февруари 2004 г. на Четвъртия конгрес на Европейската федерация на зелените партии в Рим, посетен от над 1000 делегата, тя става „Европейска зелена партия“. ЕЗП включва 37 пълноправни партии от 34 страни. == Политики == Европейските зелени отстояват основните принципи на зелената политика, като екологична отговорност, свобода на личността, демокрация (включваща), уважение към различията, социална справедливост, полово равенство, глобално устойчиво развитие и ненасилие. Зелените са известни като поддръжници на интернет свободите и противници на твърде засилената защита на интелектуалната собственост, като са особено активни в противопоставянето си срещу софтуерните патенти в Европейския палрламент. Зелените партии опитват да привличат избиратели на евроизборите, като им показват, че екологичните проблеми могат да се решат по-успешно на европейско равнище. == Представяне в институциите на ЕС == {| class="wikitable" |- !Организация !! Институция !! Представители |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Европейска комисия]]''' || {{Партия/места|0|28|#32CD32}} |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Европейски съвет]]''' || {{Партия/места|0|28|#32CD32}} |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Съвет на ЕС]]''' <br /><small>(участие в правителства)</small>|| {{Партия/места|2|28|#32CD32}} |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Европейски парламент]]''' || {{Партия/места|39|751|#32CD32}} |- | colspan=3 style="background:lightgray;"| |- | {{флагче|Европейски съюз}} [[Съвет на Европа]] || '''[[Парламентарна асамблея на Съвета на Европа]]''' || {{Партия/места|3|318|#32CD32}} |} == Партии-членки == {| class="wikitable" ! Държава || Партия || Места в ЕП || На национално ниво |- | {{Албания}} | Зелена партия на Албания | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Андора}} | Зелените от Андора | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Австрия}} | Зелените – Зелена алтернатива | style="text-align:right;" | 3 | style="text-align:right;" | 0 |- | rowspan="2" | {{Белгия}} | [[Зелено!]] | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 6 |- | [[Еколо]] | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 6 |- | {{България}} | [[Зелено движение]] | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 4 |- | rowspan="3" | {{Великобритания}} | Зелена партия на Англия и Уелс | style="text-align:right;" | 3 | style="text-align:right;" | 1 |- | Зелена партия на Северна Ирландия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | Шотландска зелена партия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Германия}} | [[Съюз 90/Зелените]] | style="text-align:right;" | 11 | style="text-align:right;" | 67 |- | {{Грузия}} | Зелена партия на Грузия | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 6 |- | {{Гърция}} | Еколози Зелени | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | {{Дания}} | Социалистическа народна партия | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 7 |- | {{Естония}} | Естонски зелени | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Република Ирландия}} | Зелена партия/Комхаонтас глас | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | rowspan="2" | {{Испания}} | Екуо | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 3 |- | Инициатива на Зелените в Каталуния | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 2 |- | rowspan="2" | {{Италия}} | Федерация на Зелените | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | Зелените (Южен Тирол, Италия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Кипър}} | [[Движение Екология и Околна среда|Движение на еколозите – гражданско сътрудничество‎]] | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | {{Латвия}} | Латвийска зелена партия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 6 |- | {{Литва}} | Литовска зелена партия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 1 |- | {{Люксембург}} | Зелените (Люксембург) | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 6 |- | {{Малта}} | Демократична алтернатива | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Молдова}} | Партия на зелените еколози | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | rowspan="2" | {{Нидерландия}} | Зелените (Нидерландия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | Зелени леви | style="text-align:right;" | 2 | style="text-align:right;" | 14 |- | {{Норвегия}} | Екологична партия „Зелените“ (Норвегия) | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 1 |- | {{Полша}} | Зелените (Полша) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Португалия}} | Партия на еколозите „Зелените“ | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | {{Румъния}} | [[Зелена партия (Румъния)]] | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Словакия}} | Зелена партия (Словакия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Словения}} | Младежка партия – Европейски зелени | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Украйна}} | Партия на Зелените на Украйна | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Унгария}} | [[Може да има друга политика|Политиката може да бъде различна]] | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 8 |- | {{Финландия}} | Зелена лига | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 15 |- | {{Франция}} | [[Европа Екология Зелените]] | style="text-align:right;" | 6 | style="text-align:right;" | 1 |- | {{Чехия}} | Зелена партия (Чехия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Швейцария}} | [[Зелена партия на Швейцария]] | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 11 |- | {{Швеция}} | Екологична партия „Зелените“ (Швеция) | style="text-align:right;" | 4 | style="text-align:right;" | 16 |} == Външни препратки == * [http://www.europeangreens.eu/ Сайт на Европейските зелени] {{Превод от|en|European Green Party|587357262}} [[Категория:Зелени партии]] [[Категория:Общоевропейски политически партии]] 2fut4ltofrzdk4ep5rbwf2e19hyq1wn 12214025 12214023 2024-04-25T12:50:42Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Европейска зелена партия | оригинално име = European Green Party | лого = EGP-Logo 2017.png | bgcolor = #32CD32 | ръководител = Моника Фрасони, Райнхард Бютикофер | предшественик = | време на управление = | основаване = 2004 | разформироване = | щаб = Rue Wiertz 31, [[Брюксел]] B-1050, Белгия | military_wing = | идеология = [[Зелена партия#.D0.98.D0.B4.D0.B5.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.8F|Зелена политика]] | цветове = зелено | места1_заглавие = [[Европейски парламент]] | места1 = {{Партия/места|52|751|#32CD32}} | места2_заглавие = [[Европейски съвет]] | места2 = {{Партия/места|0|28|#32CD32}} | сайт = [http://www.europeangreens.eu/ www.europeangreens.eu] }} '''Европейската зелена партия''' („Европейските зелени“ или „ЕЗП“) е лява европейска политическа партия, играеща ролята на федерация на партии от страните – членки на Европейския съюз, изповядващи [[Зелена партия|зелени политики и ценности]]. Тя е четвъртата по големина партийна фамилия в Европа. Притежава относително слабо влияние в новите демокрации, но все пак има значително голямо влияние в по-голямата част от държавите в ЕС. Европейската зелена партия е транснационална политическа партия. Най-важните органи са Съвет от 120 представители и Комитет от 9 члена. ›Партийните членове осъществяват ефективен контрол върху парламентарните представители и партийното ръководство. За да се избегне възможността от диктат на ръководството, партията има не един, а двама съпредседатели, които се сменят през определен период от време. Европейската зелена партия има обща парламентарна група в Европейския парламент с Европейския свободен алианс и образуват Група на Зелените/ Европейски свободен алианс (Европейският свободен алианс се състои от партии, представляващи „бездържавните нации“. Тези партии изповядват регионализма и гражданския национализъм и са лявоцентристки). Стремежът на тази политическа група е да преориентира ЕС от икономическата насоченост към социални, културни и екологични ценности. Групата е създадена през юли 1999 г. == История == През 1984 г. се основава „Европейска координация на Зелените партии“. През 1993 г. се преименува на „Европейска федерация на Зелените партии“. На 22 февруари 2004 г. на Четвъртия конгрес на Европейската федерация на зелените партии в Рим, посетен от над 1000 делегата, тя става „Европейска зелена партия“. ЕЗП включва 37 пълноправни партии от 34 страни. == Политики == Европейските зелени отстояват основните принципи на зелената политика, като екологична отговорност, свобода на личността, демокрация (включваща), уважение към различията, социална справедливост, полово равенство, глобално устойчиво развитие и ненасилие. Зелените са известни като поддръжници на интернет свободите и противници на твърде засилената защита на интелектуалната собственост, като са особено активни в противопоставянето си срещу софтуерните патенти в Европейския палрламент. Зелените партии опитват да привличат избиратели на евроизборите, като им показват, че екологичните проблеми могат да се решат по-успешно на европейско равнище. == Представяне в институциите на ЕС == {| class="wikitable" |- !Организация !! Институция !! Представители |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Европейска комисия]]''' || {{Партия/места|0|28|#32CD32}} |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Европейски съвет]]''' || {{Партия/места|0|28|#32CD32}} |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Съвет на ЕС]]''' <br /><small>(участие в правителства)</small>|| {{Партия/места|2|28|#32CD32}} |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Европейски парламент]]''' || {{Партия/места|52|751|#32CD32}} |- | colspan=3 style="background:lightgray;"| |- | {{флагче|Европейски съюз}} [[Съвет на Европа]] || '''[[Парламентарна асамблея на Съвета на Европа]]''' || {{Партия/места|3|318|#32CD32}} |} == Партии-членки == {| class="wikitable" ! Държава || Партия || Места в ЕП || На национално ниво |- | {{Албания}} | Зелена партия на Албания | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Андора}} | Зелените от Андора | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Австрия}} | Зелените – Зелена алтернатива | style="text-align:right;" | 3 | style="text-align:right;" | 0 |- | rowspan="2" | {{Белгия}} | [[Зелено!]] | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 6 |- | [[Еколо]] | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 6 |- | {{България}} | [[Зелено движение]] | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 4 |- | rowspan="3" | {{Великобритания}} | Зелена партия на Англия и Уелс | style="text-align:right;" | 3 | style="text-align:right;" | 1 |- | Зелена партия на Северна Ирландия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | Шотландска зелена партия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Германия}} | [[Съюз 90/Зелените]] | style="text-align:right;" | 11 | style="text-align:right;" | 67 |- | {{Грузия}} | Зелена партия на Грузия | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 6 |- | {{Гърция}} | Еколози Зелени | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | {{Дания}} | Социалистическа народна партия | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 7 |- | {{Естония}} | Естонски зелени | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Република Ирландия}} | Зелена партия/Комхаонтас глас | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | rowspan="2" | {{Испания}} | Екуо | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 3 |- | Инициатива на Зелените в Каталуния | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 2 |- | rowspan="2" | {{Италия}} | Федерация на Зелените | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | Зелените (Южен Тирол, Италия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Кипър}} | [[Движение Екология и Околна среда|Движение на еколозите – гражданско сътрудничество‎]] | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | {{Латвия}} | Латвийска зелена партия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 6 |- | {{Литва}} | Литовска зелена партия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 1 |- | {{Люксембург}} | Зелените (Люксембург) | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 6 |- | {{Малта}} | Демократична алтернатива | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Молдова}} | Партия на зелените еколози | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | rowspan="2" | {{Нидерландия}} | Зелените (Нидерландия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | Зелени леви | style="text-align:right;" | 2 | style="text-align:right;" | 14 |- | {{Норвегия}} | Екологична партия „Зелените“ (Норвегия) | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 1 |- | {{Полша}} | Зелените (Полша) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Португалия}} | Партия на еколозите „Зелените“ | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | {{Румъния}} | [[Зелена партия (Румъния)]] | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Словакия}} | Зелена партия (Словакия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Словения}} | Младежка партия – Европейски зелени | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Украйна}} | Партия на Зелените на Украйна | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Унгария}} | [[Може да има друга политика|Политиката може да бъде различна]] | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 8 |- | {{Финландия}} | Зелена лига | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 15 |- | {{Франция}} | [[Европа Екология Зелените]] | style="text-align:right;" | 6 | style="text-align:right;" | 1 |- | {{Чехия}} | Зелена партия (Чехия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Швейцария}} | [[Зелена партия на Швейцария]] | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 11 |- | {{Швеция}} | Екологична партия „Зелените“ (Швеция) | style="text-align:right;" | 4 | style="text-align:right;" | 16 |} == Външни препратки == * [http://www.europeangreens.eu/ Сайт на Европейските зелени] {{Превод от|en|European Green Party|587357262}} [[Категория:Зелени партии]] [[Категория:Общоевропейски политически партии]] kuzipn2wbfyazz6n5j420zvwpqpd639 12214045 12214025 2024-04-25T13:08:35Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Европейска зелена партия | оригинално име = European Green Party | лого = EGP-Logo 2017.png | bgcolor = #32CD32 | ръководител = Моника Фрасони, Райнхард Бютикофер | предшественик = | време на управление = | основаване = 2004 | разформироване = | щаб = Rue Wiertz 31, [[Брюксел]] B-1050, Белгия | military_wing = | идеология = [[Зелена партия#.D0.98.D0.B4.D0.B5.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.8F|Зелена политика]] | цветове = зелено | места1_заглавие = [[Европейски парламент]] | места1 = {{Партия/места|52|751|#32CD32}} | места2_заглавие = [[Европейски съвет]] | места2 = {{Партия/места|0|28|#32CD32}} | сайт = [http://www.europeangreens.eu/ www.europeangreens.eu] }} '''Европейската зелена партия''' („Европейските зелени“ или „ЕЗП“) е лява европейска политическа партия, играеща ролята на федерация на партии от страните – членки на Европейския съюз, изповядващи [[Зелена партия|зелени политики и ценности]]. Тя е четвъртата по големина партийна фамилия в Европа. Притежава относително слабо влияние в новите демокрации, но все пак има значително голямо влияние в по-голямата част от държавите в ЕС. Европейската зелена партия е транснационална политическа партия. Най-важните органи са Съвет от 120 представители и Комитет от 9 члена. ›Партийните членове осъществяват ефективен контрол върху парламентарните представители и партийното ръководство. За да се избегне възможността от диктат на ръководството, партията има не един, а двама съпредседатели, които се сменят през определен период от време. Европейската зелена партия има обща парламентарна група в Европейския парламент с Европейския свободен алианс и образуват Група на Зелените/ Европейски свободен алианс (Европейският свободен алианс се състои от партии, представляващи „бездържавните нации“. Тези партии изповядват регионализма и гражданския национализъм и са лявоцентристки). Стремежът на тази политическа група е да преориентира ЕС от икономическата насоченост към социални, културни и екологични ценности. Групата е създадена през юли 1999 г. == История == През 1984 г. се основава „Европейска координация на Зелените партии“. През 1993 г. се преименува на „Европейска федерация на Зелените партии“. На 22 февруари 2004 г. на Четвъртия конгрес на Европейската федерация на зелените партии в Рим, посетен от над 1000 делегата, тя става „Европейска зелена партия“. ЕЗП включва 37 пълноправни партии от 34 страни. == Политики == Европейските зелени отстояват основните принципи на зелената политика, като екологична отговорност, свобода на личността, демокрация (включваща), уважение към различията, социална справедливост, полово равенство, глобално устойчиво развитие и ненасилие. Зелените са известни като поддръжници на интернет свободите и противници на твърде засилената защита на интелектуалната собственост, като са особено активни в противопоставянето си срещу софтуерните патенти в Европейския палрламент. Зелените партии опитват да привличат избиратели на евроизборите, като им показват, че екологичните проблеми могат да се решат по-успешно на европейско равнище. == Представяне в институциите на ЕС == {| class="wikitable" |- !Организация !! Институция !! Представители |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Европейска комисия]]''' || {{Партия/места|1|28|#32CD32}} |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Европейски съвет]]''' || {{Партия/места|0|28|#32CD32}} |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Съвет на ЕС]]''' <br /><small>(участие в правителства)</small>|| {{Партия/места|2|28|#32CD32}} |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Европейски парламент]]''' || {{Партия/места|52|751|#32CD32}} |- | colspan=3 style="background:lightgray;"| |- | {{флагче|Европейски съюз}} [[Съвет на Европа]] || '''[[Парламентарна асамблея на Съвета на Европа]]''' || {{Партия/места|3|318|#32CD32}} |} == Партии-членки == {| class="wikitable" ! Държава || Партия || Места в ЕП || На национално ниво |- | {{Албания}} | Зелена партия на Албания | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Андора}} | Зелените от Андора | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Австрия}} | Зелените – Зелена алтернатива | style="text-align:right;" | 3 | style="text-align:right;" | 0 |- | rowspan="2" | {{Белгия}} | [[Зелено!]] | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 6 |- | [[Еколо]] | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 6 |- | {{България}} | [[Зелено движение]] | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 4 |- | rowspan="3" | {{Великобритания}} | Зелена партия на Англия и Уелс | style="text-align:right;" | 3 | style="text-align:right;" | 1 |- | Зелена партия на Северна Ирландия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | Шотландска зелена партия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Германия}} | [[Съюз 90/Зелените]] | style="text-align:right;" | 11 | style="text-align:right;" | 67 |- | {{Грузия}} | Зелена партия на Грузия | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 6 |- | {{Гърция}} | Еколози Зелени | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | {{Дания}} | Социалистическа народна партия | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 7 |- | {{Естония}} | Естонски зелени | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Република Ирландия}} | Зелена партия/Комхаонтас глас | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | rowspan="2" | {{Испания}} | Екуо | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 3 |- | Инициатива на Зелените в Каталуния | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 2 |- | rowspan="2" | {{Италия}} | Федерация на Зелените | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | Зелените (Южен Тирол, Италия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Кипър}} | [[Движение Екология и Околна среда|Движение на еколозите – гражданско сътрудничество‎]] | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | {{Латвия}} | Латвийска зелена партия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 6 |- | {{Литва}} | Литовска зелена партия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 1 |- | {{Люксембург}} | Зелените (Люксембург) | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 6 |- | {{Малта}} | Демократична алтернатива | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Молдова}} | Партия на зелените еколози | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | rowspan="2" | {{Нидерландия}} | Зелените (Нидерландия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | Зелени леви | style="text-align:right;" | 2 | style="text-align:right;" | 14 |- | {{Норвегия}} | Екологична партия „Зелените“ (Норвегия) | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 1 |- | {{Полша}} | Зелените (Полша) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Португалия}} | Партия на еколозите „Зелените“ | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | {{Румъния}} | [[Зелена партия (Румъния)]] | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Словакия}} | Зелена партия (Словакия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Словения}} | Младежка партия – Европейски зелени | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Украйна}} | Партия на Зелените на Украйна | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Унгария}} | [[Може да има друга политика|Политиката може да бъде различна]] | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 8 |- | {{Финландия}} | Зелена лига | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 15 |- | {{Франция}} | [[Европа Екология Зелените]] | style="text-align:right;" | 6 | style="text-align:right;" | 1 |- | {{Чехия}} | Зелена партия (Чехия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Швейцария}} | [[Зелена партия на Швейцария]] | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 11 |- | {{Швеция}} | Екологична партия „Зелените“ (Швеция) | style="text-align:right;" | 4 | style="text-align:right;" | 16 |} == Външни препратки == * [http://www.europeangreens.eu/ Сайт на Европейските зелени] {{Превод от|en|European Green Party|587357262}} [[Категория:Зелени партии]] [[Категория:Общоевропейски политически партии]] 1200rlt1337yb5ljs168w3vdexo5ogu 12214047 12214045 2024-04-25T13:09:59Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Европейска зелена партия | оригинално име = European Green Party | лого = EGP-Logo 2017.png | bgcolor = #32CD32 | ръководител = Моника Фрасони, Райнхард Бютикофер | предшественик = | време на управление = | основаване = 2004 | разформироване = | щаб = Rue Wiertz 31, [[Брюксел]] B-1050, Белгия | military_wing = | идеология = [[Зелена партия#.D0.98.D0.B4.D0.B5.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.8F|Зелена политика]] | цветове = зелено | места1_заглавие = [[Европейски парламент]] | места1 = {{Партия/места|52|751|#32CD32}} | места2_заглавие = [[Европейски съвет]] | места2 = {{Партия/места|0|28|#32CD32}} | сайт = [http://www.europeangreens.eu/ www.europeangreens.eu] }} '''Европейската зелена партия''' („Европейските зелени“ или „ЕЗП“) е лява европейска политическа партия, играеща ролята на федерация на партии от страните – членки на Европейския съюз, изповядващи [[Зелена партия|зелени политики и ценности]]. Тя е четвъртата по големина партийна фамилия в Европа. Притежава относително слабо влияние в новите демокрации, но все пак има значително голямо влияние в по-голямата част от държавите в ЕС. Европейската зелена партия е транснационална политическа партия. Най-важните органи са Съвет от 120 представители и Комитет от 9 члена. ›Партийните членове осъществяват ефективен контрол върху парламентарните представители и партийното ръководство. За да се избегне възможността от диктат на ръководството, партията има не един, а двама съпредседатели, които се сменят през определен период от време. Европейската зелена партия има обща парламентарна група в Европейския парламент с Европейския свободен алианс и образуват Група на Зелените/ Европейски свободен алианс (Европейският свободен алианс се състои от партии, представляващи „бездържавните нации“. Тези партии изповядват регионализма и гражданския национализъм и са лявоцентристки). Стремежът на тази политическа група е да преориентира ЕС от икономическата насоченост към социални, културни и екологични ценности. Групата е създадена през юли 1999 г. == История == През 1984 г. се основава „Европейска координация на Зелените партии“. През 1993 г. се преименува на „Европейска федерация на Зелените партии“. На 22 февруари 2004 г. на Четвъртия конгрес на Европейската федерация на зелените партии в Рим, посетен от над 1000 делегата, тя става „Европейска зелена партия“. ЕЗП включва 37 пълноправни партии от 34 страни. == Политики == Европейските зелени отстояват основните принципи на зелената политика, като екологична отговорност, свобода на личността, демокрация (включваща), уважение към различията, социална справедливост, полово равенство, глобално устойчиво развитие и ненасилие. Зелените са известни като поддръжници на интернет свободите и противници на твърде засилената защита на интелектуалната собственост, като са особено активни в противопоставянето си срещу софтуерните патенти в Европейския палрламент. Зелените партии опитват да привличат избиратели на евроизборите, като им показват, че екологичните проблеми могат да се решат по-успешно на европейско равнище. == Представяне в институциите на ЕС == {| class="wikitable" |- !Организация !! Институция !! Представители |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Европейска комисия]]''' || {{Партия/места|1|28|#32CD32}} |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Европейски съвет]]''' || {{Партия/места|0|28|#32CD32}} |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Съвет на ЕС]]''' <br /><small>(участие в правителства)</small>|| {{Партия/места|8|28|#32CD32}} |- | {{флагче с име|Европейски съюз}} || '''[[Европейски парламент]]''' || {{Партия/места|52|751|#32CD32}} |- | colspan=3 style="background:lightgray;"| |- | {{флагче|Европейски съюз}} [[Съвет на Европа]] || '''[[Парламентарна асамблея на Съвета на Европа]]''' || {{Партия/места|3|318|#32CD32}} |} == Партии-членки == {| class="wikitable" ! Държава || Партия || Места в ЕП || На национално ниво |- | {{Албания}} | Зелена партия на Албания | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Андора}} | Зелените от Андора | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Австрия}} | Зелените – Зелена алтернатива | style="text-align:right;" | 3 | style="text-align:right;" | 0 |- | rowspan="2" | {{Белгия}} | [[Зелено!]] | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 6 |- | [[Еколо]] | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 6 |- | {{България}} | [[Зелено движение]] | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 4 |- | rowspan="3" | {{Великобритания}} | Зелена партия на Англия и Уелс | style="text-align:right;" | 3 | style="text-align:right;" | 1 |- | Зелена партия на Северна Ирландия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | Шотландска зелена партия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Германия}} | [[Съюз 90/Зелените]] | style="text-align:right;" | 11 | style="text-align:right;" | 67 |- | {{Грузия}} | Зелена партия на Грузия | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 6 |- | {{Гърция}} | Еколози Зелени | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | {{Дания}} | Социалистическа народна партия | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 7 |- | {{Естония}} | Естонски зелени | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Република Ирландия}} | Зелена партия/Комхаонтас глас | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | rowspan="2" | {{Испания}} | Екуо | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 3 |- | Инициатива на Зелените в Каталуния | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 2 |- | rowspan="2" | {{Италия}} | Федерация на Зелените | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | Зелените (Южен Тирол, Италия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Кипър}} | [[Движение Екология и Околна среда|Движение на еколозите – гражданско сътрудничество‎]] | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | {{Латвия}} | Латвийска зелена партия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 6 |- | {{Литва}} | Литовска зелена партия | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 1 |- | {{Люксембург}} | Зелените (Люксембург) | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 6 |- | {{Малта}} | Демократична алтернатива | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Молдова}} | Партия на зелените еколози | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | rowspan="2" | {{Нидерландия}} | Зелените (Нидерландия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | Зелени леви | style="text-align:right;" | 2 | style="text-align:right;" | 14 |- | {{Норвегия}} | Екологична партия „Зелените“ (Норвегия) | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 1 |- | {{Полша}} | Зелените (Полша) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Португалия}} | Партия на еколозите „Зелените“ | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 2 |- | {{Румъния}} | [[Зелена партия (Румъния)]] | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Словакия}} | Зелена партия (Словакия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Словения}} | Младежка партия – Европейски зелени | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Украйна}} | Партия на Зелените на Украйна | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Унгария}} | [[Може да има друга политика|Политиката може да бъде различна]] | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 8 |- | {{Финландия}} | Зелена лига | style="text-align:right;" | 1 | style="text-align:right;" | 15 |- | {{Франция}} | [[Европа Екология Зелените]] | style="text-align:right;" | 6 | style="text-align:right;" | 1 |- | {{Чехия}} | Зелена партия (Чехия) | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | 0 |- | {{Швейцария}} | [[Зелена партия на Швейцария]] | style="text-align:right;" | — | style="text-align:right;" | 11 |- | {{Швеция}} | Екологична партия „Зелените“ (Швеция) | style="text-align:right;" | 4 | style="text-align:right;" | 16 |} == Външни препратки == * [http://www.europeangreens.eu/ Сайт на Европейските зелени] {{Превод от|en|European Green Party|587357262}} [[Категория:Зелени партии]] [[Категория:Общоевропейски политически партии]] h2d6sb1f0hw1jh2pwo5440mvwxf8l7i 0 469731 12214580 11516887 2024-04-25T23:54:57Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Обицо II д’Есте | наставка = | описание = маркиз на [[Ферара]] | изображение за личността = Obizzo II d'Este3.jpg | описание на изображението = | управление = 1264-1293 | регент на = | регентство = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = | погребан = | предшественик = маркграф [[Ацо VII д’Есте]] | потомство = [[Ацо VIII д'Есте|Ацо VIII]] | наследник = [[Ацо VIII д'Есте|Ацо VIII]] | съпруга = Джакомина (Якопина Фиески) | втори брак = Костанца († 1306) | трети брак = | четвърти брак = | пети брак = | шести брак = | династия = [[Дом Есте|Есте]] | баща = маркграф [[Ацо VII д’Есте]] | майка = неаполитанска перачка | герб = Coat of arms of the House of Este (1239).svg | подпис = | отличия = | общомедия = Obizzo II d'Este }} '''Обицо II д’Есте''' ({{lang|it|Obizzo II d'Este}}, * ок. [[1247]], † [[13 февруари]] [[1293]]) от фамилията [[Дом Есте|Есте]] е [[маркиз]] и господар на [[Ферара]] и марка [[Анкона]] от 1264 г. до смъртта си 1293 г. На 7 февруари 1264 г. Обицо е номиниран за сеньор на Ферара. През 1288 г. той е избран и за сеньор на град [[Модена]] и следващата 1289 г. и на [[Реджо нел'Емилия|Реджо]]. През 1273 г. и 1288 г. над него се упражняват атентати. == Произход == Той е извънбрачен син<ref>Marek, Miroslav, [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf8.html "Complete Genealogy of the House of d'Este"], Genealogy.EU</ref> на [[Риналдо I д’Есте]] († 1251), единственият син на маркграф [[Ацо VII д’Есте]], и една неаполитанска перачка. Майка му трябва да напусне Ферара заедно с него малко след раждането му и да отиде в [[Равена]]. Папа [[Инокентий IV]] го легитимира през 1252 г., малко след разболяването на майка му.<ref>Cawley, Charles, [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MODENA,%20FERRARA.htm#ObizzoIIdied1293B Modena Ferrara], fmg.ac, 2012</ref> == Бракове == Обицо II д’Есте се жени през юли 1263 г. за Джакомина (Якопина Фиески) († декември 1287), дъщеря на Николò [[Фиеши|Фиески]] ди Лаваня и племенница на [[Инокентий IV|папа Инокентий IV]], от която има: * [[Ацо VIII д'Есте|Ацо VIII д’Есте]] (* сл. 1263, † 31 януари 1308), маркиз на Ферара и Реджо * [[Беатриче д’Есте (1268–1334)|Беатриче]] (* 1268, † 1334), омъжена за [[Нино Висконти]] († 1298), втори път на 24 юни 1300 за [[Галеацо I Висконти]] (1277–1328), сеньор на [[Милано]] * Мадалена, омъжена първо за Алдобрандино Турки от Ферара и след това за Раниеро ди Каноса. * [[Алдобрандино II д’Есте]] († 1326), маркиз на Ферара и Реджо * Франческо († 1312), умира във война От 1287 г. овдовява и през 1289 г. се жени за Костанца († 1306), дъщеря на [[Алберто I делла Скала]], сеньор на [[Верона]]. Бракът е бездетен. При един турнир той загубва едното си око. == Смърт == Вероятно той е убит от син му [[Ацо VIII д'Есте|Ацо VIII]], преди да е определил наследника си. Братята на Ацо – Алдобрандино и Франческо се бият за наследството, Разбират се накрая според лангобардското право: Ацо да получи Ферара, Алдобрандино – Модена, а Франческо – Реджо. Вдовицата Костанца се омъжва през 1299 г. за Гуидо Буонаколси. == Данте == [[Данте Алигиери]] пише за него в своята поема „[[Божествена комедия]]“ (в „[[Ад (Божествена комедия)|Ад]]“) как ври заедно с други [[тиран]]и в реката на кръвта. == Литература == * Alfonso Lazzari: ''Il marchese Obizzo II d'Este signore di Ferrara nel poema di Dante e nella storia''. Giornale Dantesco 39 (1938) 127–150. * Vittorio Sermonti, ''Inferno'', Rizzoli 2001. * Umberto Bosco e Giovanni Reggio, ''La Divina Commedia – Inferno'', Le Monnier 1988. == Източници == <references /> [[Категория:Маркграфове на Ферара]] [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] pgk9q7kd22bvusikplon5ndhjhw7rt6 0 469783 12214609 11760539 2024-04-26T00:32:27Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Ацо VII д’Есте | наставка = | описание = маркграф на Ферара | изображение за личността = Azzo VII d'Este.jpg | описание на изображението = | управление = | регент на = | регентство = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = | погребан = | предшественик = [[Алдобрандино I д’Есте]] | потомство = | наследник = [[Обицо II д’Есте|Обицо II]] | съпруга = | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | пети брак = | шести брак = | династия = | баща = [[Ацо VI д’Есте|Ацо VI]] (1170–1212) | майка = Аликс (Алиса) дьо Шатильон († 1235) | герб = | подпис = | отличия = | общомедия = }} '''Ацо VII д’Есте''', известен също като '''Ацо Новело''' ({{lang|it|Azzo VII d’Este, Azzo Novello}}, * [[1205]], † [[16 февруари]] [[1264]]) е от 1215 до 1222 и от 1240 до 1264 г. [[маркграф]] и господар на [[Ферара]]. == Произход == Той е син на [[Ацо VI д’Есте|Ацо VI]] (1170–1212) и съпругата му Аликс (Алиса) дьо Шатильон († 1235), дъщеря на [[Рено дьо Шатильон]], [[Антиохийско княжество|княз на Антиохия]]. Баща му е убит през 1212 г. във войната против [[Ецелино II да Романо]] от аристократичната фамилия [[Алдобрандески]]. == Биография == Той наследява по-големия си полубрат [[Алдобрандино I д’Есте]] (1190–1215). През 1222 г. трябва да отстъпи Ферара на [[Салинджера II Торели]]. За компенсация получава от [[император]] [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] териториите [[Адрия]] и [[Ровиго]]. Той става скоро водач на [[гвелфи]]те в марктграфствата, които са против политиката на императора. През 1240 г. е избран за сеньор на Ферара и Венеция обсажда града. През 1242 г. е избран за доживотен [[подест]]. През 1249 г. става битка при Фосалта ([[Модена]]), при която е пленен крал [[Енцио от Сардиния|Енцио]] от [[Сардиния]], син на император Фридрих II. През 1253 г. Ацо става подест на [[Мантуа]]. През септември 1259 г. помага в загубата на императорския поддръжник [[Ецелино III да Романо]] в битката при [[Касано д'Ада]].<ref>Dr. Kortüm, Friedrich (1863). ''Geschichtliche Forschungen im Gebiete des Alterthums, des Mittelalters und der Neuzeit''. Leipzig und Heidelberg</ref><ref>Meyer, Hermann Julius (1858). ''Neues Conversations-Lexikon für alle Stände'': Buchhandel – Cronegk, Volume 4. Hildburghausen und New York.</ref> Папа [[Александър IV (папа)|Александър IV]] обявява [[кръстоносен поход]] против Ецелино, в който участват Ферара, [[Болоня]] и [[Милано]]. Негов наследник става внукът му [[Обицо II д’Есте|Обицо II]]. == Брак и потомство == Ацо VII д’Есте се жени през 1221 г. за Джована († 1233), която му ражда четири децаː *[[Риналдо I д’Есте]] (* 1230, † 1251), умира в затвор в [[Апулия]], след затварянето му от императора през 1239 г. * Беатриче II д'Есте († 18 януари 1262), монахиня във Ферара 1254 г., 1256 г. абтиса на манастир Сан Антонио в Полезине * Кубитоза д'Есте , омъжена за Изнардо, маркиз на [[Маласпина]] * Констанца д'Есте († сл. 1315), омъжена I. за Умберто, граф на Марема († 1264); II. за Гулиелмо [[Палавичини]] († 1284), маркиз на Шипионо; монахиня в Сан Антонио, Ферара През 1238 г. се жени за Амабилия (Мабила) Палавичини, дъщеря на [[Гуидо Палавичини]], от която няма с деца. Тя се грижи за децата на Джована. == Литература == * Acorsi Sara: ''Storia breve di Azzo VII tra Ferrara, Este e Grottazzolina'', Cirelli & Zanirato 2007, ISBN 978-88-902193-4-4. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MODENA,%20FERRARA.htm#_Toc248721868 ''Azzo VII d'Este''], fmg.ac * [http://histfam.familysearch.org/getperson.php?personID=I133819&tree=EuropeRoyalNobleHous''Azzo VII d'Este, Marchese d'Este''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140201173146/http://histfam.familysearch.org/getperson.php?personID=I133819&tree=EuropeRoyalNobleHous |date=2014-02-01 }} [[Категория:Маркграфове на Ферара]] [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] p9qkimbqm9frjhjs32o1vaq9fxm2m5h 0 469888 12214651 11993285 2024-04-26T00:53:35Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Томас I Савойски | наставка = | описание = 9-и граф на [[Савойско графство|Савоя]] | изображение за личността = Tommaso I di Savoia.jpg | описание на изображението =Томас I в рисунка от [[1701]] г. | управление = [[4 март]] [[1189]] – [[1 март]] [[1233]] | регент на = | регентство = | коронация = | пълно име = | други титли = Граф на [[Мориен]]<br>Маркграф на Италия<br>[[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|Сеньор на Пиемонт]]<br>[[Имперски викарий]] за [[Ломбардия]] | кръщене = | място на раждане = [[Замък Шарбониер]] ([[Вал д'Арк|Егбел]], [[Савойско графство]]) | място на смъртта = [[Монкалиери]] ([[Савойско графство]]) | погребан = [[Сакра ди Сан Микеле]] (дн. [[Сант'Амброджо ди Торино]], [[Италия]]) | предшественик = [[Хумберт III (Савоя)|Хумберт III Савойски]] | потомство = [[Амадей IV (Савоя)|Амадей]]<br>[[Беатрис Савойска (1206 – 1266)|Беатрис]]<br>Маргарита<br>Хумберт<br>Аймон<br>[[Томас II (Савоя)|Томас]]<br>[[Вилхелм Савойски|Вилхелм]]<br>[[Петер II Савойски|Петър]]<br>[[Свети Бонифаций Савойски|Бонифаций]]<br>[[Филип I (Савоя)|Филип]]<br>Аймон<br>Хумберт<br>две дъщери<br> Алиса (Алазия)<br>Агата<br>Извънбр.:<br>Амадей<br>Авита (Маргарита)<br>Бенедикт<br>Беролд | наследник = [[Амадей IV (Савоя)|Амадей IV]] | съпруга = [[Маргарита Женевска|Беатрис (Маргарита) Женевска]] | трети брак = | четвърти брак = | пети брак = | шести брак = | династия = Хумбертини ([[Савойска династия|Дом Савоя]]) | баща = [[Хумберт III (Савоя)|Хумберт III Савойски]] | майка = [[Беатрис Маконска]] | герб = Armoiries Savoie Ancien.svg | подпис = | отличия = | общомедия = }} '''Томас I Савойски''' или '''Томас дьо Мориен''', наречен „Приятел на [[Средновековна комуна|комуните]]“<ref>{{Цитат книга|last=Rossotti|first=Renzo|title=Curiosità e misteri di Torino|year=1992|month=|publisher=Newton Compton editore|location=|lang=it|isbn=|pages=108}}</ref> или „[[Гвелфи и гибелини|Гибелин]]“ ({{lang|it|Tommaso I di Savoia}}, detto ''Amico dei Comuni'', {{lang|fr|Thomas I^er de Savoie}}, dit ''L'Ami des communes'' ou encore ''le Gibelin''; * [[20 май]] [[1177]] г., сл. 26 май 1178 г. или [[27 май]] [[1178]] г. в [[Замък Шарбониер]] в Егбел,<ref>Днешно подселище на [[Вал д'Арк]], деп. [[Савоа]], [[Франция]]</ref> [[Савойско графство]], † [[1 март]] [[1233]] г. в [[Монкалиери]], пак там) е 9-и граф на [[Савойско графство|Савоя]], граф на [[Мориен]], [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господар (сеньор) на Пиемонт]], [[маркграф]] на Италия ([[1189]] – [[1233]]), [[имперски викарий]] за [[Ломбардия]] (от 1226 г.). == Произход == Според френския [[Историография|историк]] [[Самюел Гишенон]]<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monumens, histoires, et autres preuves authentiques|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f280.image.r=.langFR#ES|year=1660|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|page=|pages=242}}</ref> Томас е първият и единствен син на [[Хумберт III Савойски]], наречен ''Светецът'' (* 1136, † 1189), 8-и граф на Савоя, [[Графство Аоста|Аоста]] и Мориен и маркграф на Италия, и на четвъртата му съпруга [[Беатрис Маконска]] или Беатрис Виенска (* ок. 1160, † 1230). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Амадей III (Савоя)|Амадей III Савойски]], граф на Савоя, и Матилда Албонска, а по майчина – [[Гералд I (Макон)|Гералд I]], граф на [[Графство Макон|Макон]] и на [[Виен (графство)|Виен]],<ref name=":11" /> и Морет дьо Салан. Има три природени сестри от третия брак на баща си с [[Клеменция фон Церинген]]. Томас е племенник на [[Мафалда Савойска (кралица на Португалия)|Мафалда Савойска]], съпруга от 1146 г. на първия португалски крал [[Афонсу I]]. Наречен е „Приятел на комуните“ заради широките свободи, които дава на своите комуни. == Биография == === Ранни години === Томас е роден след 26 май,<ref name=":11">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#ThomasIdied1233A|заглавие=B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Thomas I|автор=|фамилно_име=Cawley|първо_име=Charles|дата=|труд=Medlands – Foundation for Medieval Genealogy|език=en|архив_дата=|достъп_дата=15 март 2021}}</ref> вероятно на 27 май 1178 г., а според Самюел Гишенон<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f281.item.r|year=1660|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=244}}</ref> и други френски автори<ref>{{Цитат книга|last=Prieur|first=Jean|last2=Vulliez|first2=Hyacinthe|title=Saints et saintes de Savoie, La Fontaine de Siloé|year=1999|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=81 – 82}}</ref> – на 20 май 1177 г. в замъка Шарбониер – графска резиденция на [[Савойска династия|Хумбертините]] в долината [[Мориен]].<ref name=":4">{{Цитат книга|last=Palluel-Guillard|first=André|title=La Maison de Savoie: Thomas I, L'ami des communes|url=http://www.savoie-archives.fr/archives73/dossiers_sabaudia/maisondesavoie/09-thomas1.php|accessdate=26 ноември 2020|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=12}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160303170414/http://www.savoie-archives.fr/archives73/dossiers_sabaudia/maisondesavoie/09-thomas1.php |date=2016-03-03 }}</ref> Раждането на син е голяма радост за баща му Хумберт III, който има единствено дъщери от предходните си три брака.<ref name=":4" /><ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Regesta comitum Sabaudiae, doc. n° CCCXLVII|url=https://archive.org/stream/regestacomitums00carugoog#page/n142/mode/2up|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=127}}</ref> Новината му е съобщена от умиращия Свети Анселм, тогавашен епископ на [[Беле]].<ref name=":15">{{Цитат книга|last=Lovie|first=Jacques|last2=Beauchesne|first2=H.|title=Histoire des Diocèse de France : Chambéry, Tarentaise, Maurienne, vol. 11|year=1979|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=0336 – 0539|pages=36}}</ref> Детето е наречено Томас в чест на Св. [[Томас Бекет]].<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Previté-Orton|first=Charles|title=The early history of the house of Savoy (1000 – 1233)|url=https://archive.org/details/earlyhistoryofho00prev/page/354/mode/2up|year=1912|month=|publisher=|location=|lang=en|isbn=|pages=355}}</ref> === Регентство === Томас е на около 11 – 12 години, когато баща му Хумберт III умира на 4 март 1189 г. в столицата на [[Савойско графство|Савойското графство]] [[Шамбери]] след около 40 години царуване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.santiebeati.it/dettaglio/92000|заглавие=Beato Umberto III di Savoia Conte|автор=Fabio Arduino|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Santi e beati.it|език=it|архив_дата=|достъп_дата=21.4.2020}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Chartes du diocèse de Maurienne|url=https://books.google.ie/books?id=3RcOAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=340}}</ref><ref>Bernard Demotz, ''Le comté de Savoie du xie au xve siècle: Pouvoir, château et État au Moyen Âge'', Genève, Slatkine, 2000 (ISBN 2-05-101676-3), с. 165</ref> [[Файл:Arms of the House of Savoy.svg|мини|137x137px|Герб на [[Савойска династия|Дом Савоя]]]] Според френския [[Историография|историк]] Виктор Флур дьо Сен-Жони<ref>{{Цитат книга|last=Flour de Saint-Genis|first=Victor|title=Histoire de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f234.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=222}}</ref> и английския историк Чарлз Превитè-Ортън<ref name=":0" /> Томас наследява властта под опеката и [[регент]]ството на [[Бонифаций Монфератски]] – син на [[Маркграфство Монферат|маркграфа на Монферат]] [[Вилхелм V (Монферат)|Вилхелм V]] и братовчед на баща му.<ref name=":5">{{Cite journal|last=Andenmatten|first=Bernard|date=24.2.2011|title=Savoie, Thomas Ier de|url=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/017864/2011-02-24/|journal=Dictionnaire historique de la Suisse|language=fr|volume=|pages=|accessdate=26 ноември 2020|via=}}</ref> Последната [[Крал на Италия|кралица на Италия]] [[Мария Жозе Белгийска]] в „Произход на [[Савойска династия|Дом Савоя]]“ пише, че опеката над Томас е била поверена на маркграфа на [[Маркграфство Монферат|Монферат]] [[Вилхелм V (Монферат)|Вилхелм V]] – спътник по оръжие на дядо му [[Амадей III Савойски]] по време на [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]], но понеже по онова време той се е намирал в [[Свети земи|Светите земи]], тя е била поета от второродния му син Бонифаций.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#ThomasIdied1233B|заглавие=#ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – THOMAS de Maurienne|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=en|архив_дата=|достъп_дата=21.4.2020}}</ref> След смъртта на Хумберт III е създаден Регентски съвет за управление на графството, в който влизат и неговият опекун Бонифаций Монфератски, и влиятелната му майка Беатрис Маконска.<ref name=":5" /> Графският съвет, състоящ се обикновено от благородници и в по-малка степен – от духовници, вероятно също играе роля през този период.<ref name=":6">{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge|year=2000|month=|publisher=Slatkine|location=Genève|lang=fr|isbn=2-05101-676-3|pages=325 – 327}}</ref> Ролята му е да подпомага графа в управлението на властта, по-специално във [[Феодализъм|феодалните]] дела, висшето правосъдие, финансите, както и във вътрешната и във външната политика на графството, като играе роля в решенията за женитба, както и при смяната на графа в случай на отсъствие.<ref name=":6" /> Когато става пълнолетен през август [[1191]] г., Томас има енергията, военната наклонност и [[харизма]]та, от които баща му е лишен.<ref name=":16">{{Цитат книга|last=Mariotte Löber|first=Ruth|title=Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343|url=https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA108#v=onepage&q&f=false|year=1973|month=|publisher=Librairie Droz – Académie florimontane|location=|lang=fr|isbn=978-2-60004-503-2|pages=108 – 111}}</ref> Под ръководството на Бонифаций той става смел рицар и доблестен човек на действието,<ref name=":0" /> и на практика графството преминава от религиозно ръководство към военно.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Flour de Saint-Genis|first=Victor|title=Histoire de la Savoie d'après les documents originaux depuis les origines les plus reculées jusqu'à l'annexion|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f234.image.texteImage#ES|year=1868|month=|publisher=Bonne, Conte-Grand & Cie éditeurs|location=Chambéry|lang=fr|isbn=|pages=223 – 224}}</ref> Савойската държава от десетилетен поддръжник на привържениците на [[Папа]]та ([[Гвелфи и гибелини|гвелфи]]) става поддръжник на привържениците на императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (гибелини).<ref name=":1" /><ref>{{Cite journal|last=Demotz|first=Bernard|date=2003|title=Choix et représentations. L'entourage des comtes de Savoie|url=|journal=À l'ombre du pouvoir: les entourages princiers au Moyen Age par Alain Marchandisse, Jean-Louis Kuppe|language=fr|publisher=Librairie Droz|volume=|pages=269|isbn=978-2-87019-283-2|via=}}</ref> Въпреки младата си възраст Томас се заема със задачата да завладее нови територии на [[северозапад]]. През [[1191]] г. той предоставя на [[Вале д'Аоста]] Харта на свободите ({{lang|fr|Charte des franchises}}), признавайки правото на района на политическа и административна автономия.<ref name=":16" /> Епископът на [[Аоста]] се възползва от напрежението между графството и император [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]], за да получи по-голяма власт във времето и по-специално – 1/3 от всички публични приходи.<ref>{{Cite journal|last=Galland|first=Bruno|date=|title=Les papes d'Avignon et la Maison de Savoie : 1309 – 1409|url=https://www.persee.fr/doc/efr_0223-5099_1998_mon_247_1|journal=Collection de l'École française de Rome|volume=|pages=28|isbn=978-2-72830-539-1|accessdate=3.5.2020|via=}}</ref> Впоследствие Томас подкрепя император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] срещу [[Папска държава|папството]]. Тази нова политическа ориентация е мотивирана от заплахата, която Савойското графство избягва малко преди зимата на 1187 г., когато имперските войски нахлуват в [[Пиемонт]] и във [[Вал ди Суза]]. Тази ориентация му струва прозвището „Гибелин“.<ref>{{Cite journal|last=Demotz|first=Bernard|date=|year=2002|title=La Savoie et l'Orient du xie au xve siècle|url=|journal=Collectif, Frontières contacts et échanges en Savoie, t. 104|series=Mémoires & Documents|language=fr|volume=|page=|pages=85|via=}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Ménabréa|first=Henri|title=Histoire de la Savoie, Bernard Grasset.|year=(réimpr. 2009) (1re éd. 1933)|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=91}}</ref> Оттогава той започва да използва по-скоро традиционния имперски флаг с орел на златно поле отколкото този със сребърен кръст върху червено поле.<ref>{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge|year=2000|month=|publisher=Slatkine|location=Genève|lang=fr|isbn=2-05101-676-3|pages=173}}</ref> Томас I наследява от баща си около 25 стратегически позиции (замъци), разположени на териториите на Мориен, Новалез, [[Тарантез]], [[Вал ди Суза]], [[Вале д'Аоста]], [[Шабле]], [[Бюже]], [[Пиемонт]] и [[Виеноа]].<ref>{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge,|year=2000|month=|publisher=Slatkine|location=Genève|lang=fr|isbn=2-05101-676-3|pages=26}}</ref> През 1191 г. [[Маркграфство Монферат|маркграфовете на Монферат]] и на [[Маркграфство Салуцо|Салуцо]] възстановяват в [[История на Торино|Торино]] властта на графа, намалявайки правомощията на [[епископ]]а.<ref name=":1" /> По онова време Томас и Бонифаций са гости на император Хайнрих VI във [[Фулда (град)|Фулда]].<ref>{{Цитат книга|last=Previté-Orton|first=Charles|title=The Early History of the House of Savoy|url=https://archive.org/details/earlyhistoryofho00prev/page/356/mode/2up|year=1912|month=|publisher=|location=|lang=en|isbn=|pages=357}}</ref>  Младият Томас скоро разбира как да се освободи от опеката на [[Бонифаций Монфератски]], подчертавайки независимия си характер. Той влиза в спор с [[Графство Женева|Женевското графство]], но скоро сключва съюз с неговия владетел [[Вилхелм I Женевски|Вилхелм I]], за чиято дъщеря [[Маргарита Женевска|Маргарита (Беатрис или Никола)]] се жени около май 1196 г.<ref>{{Цитат книга|last=Previté–Orton|first=Charles|title=The Early History of the House of Savoy|url=https://archive.org/details/earlyhistoryofho00prev/page/358#ES|year=1912|month=|publisher=|location=|lang=en|isbn=|pages=358 и 416}}</ref><ref>Genealogia comitum Sabaudiæ („Генеалогия на графовете на Савоя“) разказва, че на едно празненство младият граф срещнал дъщерята на графа на Женева: „Граф Томас бе млад и красив, и танцуваше и пееше по-добре от всеки друг. Той хвана ръката на дъщерята на Женевския граф и, пеейки дълго време заедно, двамата бяха толкова влюбени един в друг... и той започна да говори за любовта, казвайки: „Млада госпожице, аз съм толкова влюбен в любовта ви, че ако нямате милост към мен, по-добре да умра […]</ref> Във връзка с това се говори, както твърди Самюел Гишенон, че граф Вилхелм I не одобрява подобен брак, тъй като по онова време савойците са слаби, застрашени по всички граници и възможна плячка за другите сили по онова време. Твърди се, че графът вече е обещал дъщеря си за съпруга на [[Крал на Франция|френския крал]] [[Филип II (Франция)|Филип II]]. Томас обаче отвлича графинята в [[Русийон]] в регион Бюже по време на пътуването ѝ до Франция за брака ѝ с краля и я завежда в [[Савойско графство|Савоя]], където се жени за нея.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f291.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=253}}</ref> Все пак Гишенон изтъква, че през 1196 г. Филип II е вече женен и освен това Томас със сигурност не би посмял да нападне така Краля на Франция.<ref name=":2" /> === Граф на Савоя === ==== Политически дела ==== За разлика от баща си, който открито се противопоставя на Свещената Римска империя, Томас основава управлението си върху политиката на помирение, базирана на благоразумие и на фини политически маневри. Благодарение на това той скоро получава благодеяния и земи от император [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]], а император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] го прави през [[1226]] г. [[имперски викарий]] за [[Ломбардия]],<ref>{{Цитат книга|last=Wustemberger|first=L.|title=Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Laende, doc. 64|url=https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=true|year=1858|month=|publisher=|location=|lang=de|isbn=|pages=29}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Galland|first=Bruno|title=Les papes d'Avignon et la Maison de Savoie : 1309 – 1409|url=https://www.persee.fr/doc/efr_0223-5099_1998_mon_247_1|year=1998|month=|publisher=Collection de l'École française de Rome|location=|isbn=978-2-72830-539-1|pages=172}}</ref> като по този начин Томас става официален негов представител.<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Cahiers d'histoire|volume=Volume 19|year=1974|month=|publisher=Comité historique du centre-est|location=|isbn=|pages=49}}</ref><ref>Thérèse Leguay et Jean-Pierre Leguay, Paris, Éditions Jean-paul Gisserot, 2005, 128 <abbr>p.</abbr>(ISBN 978-2-87747-804-5), <abbr>с.</abbr> 27. Книгата обаче съдържа грешка при споменаването на император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], когато е в този период царува [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]].</ref> Томас I разширява правата си в регион [[Бюже]], в Пеи дьо [[Во]], в [[Кариняно]] и в Пиемонт, и получава титлата „Сеньор на Пиемонт“. Още през [[1197]] г. император Хайнрих VI отменя отстъпките, дадени от баща му [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] на епископите на Пиемонт, и признава авторитета на Савойския граф,<ref>{{Цитат книга|last=Saint-Genis|first=Victor|title=Histoire de Savoie, d'après les documents originaux|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f236.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=224}}</ref> който в следващите години е доста активен в района.<ref>{{Цитат книга|last=Previté-Orton|first=Charles William|title=The early history of the house of Savoy (1000 – 1233)|url=https://archive.org/details/earlyhistoryofho00prev/page/372/mode/2up|year=1912|month=|publisher=|location=|lang=en|isbn=|pages=367}}</ref> През [[1207]] г. Томас заминава за [[Базел]], за да потвърди подкрепата си за [[Крал на римляните|римско-немския крал]] [[Филип Швабски]], като гарантира подкрепата си в Италия и в замяна получава инвеститурата за всичките владения, принадлежали на семейство му.<ref name=":5" /><ref>{{Цитат книга|last=Previté-Orton|first=Charles William|title=The early history of the house of Savoy (1000 – 1233)|url=https://archive.org/details/earlyhistoryofho00prev/page/372/mode/2up|year=1912|month=|publisher=|location=|lang=en|isbn=|pages=}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Wurstemberger|first=L.|title=Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 43|url=https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=true|year=1858|month=|publisher=|location=|lang=de|isbn=|pages=18 – 19}}</ref> Като [[феод]]и императорът му дава Замъка на [[Мудон]],<ref name=":26">{{Цитат книга|last=Löber|first=Ruth Mariotte|title=Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343|url=https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA147#v=onepage&q&f=false|year=1973|month=Librairie Droz – Académie florimontane|publisher=|location=|lang=fr|isbn=978-2-60004-503-2|pages=147 – 148}}</ref> [[Киери]] – пазарен град близо до Торино и Тестона (днешен [[Монкалиери]]) в Пиемонт.<ref name=":5" /> През [[1211]] – [[1212]] г. Томас I заедно с господаря на [[Фосини]] Аймон II атакува епископите на [[Графство Женева|Женева]].<ref>{{Цитат книга|last=de la Corbière|first=Matthieu|title=L'invention et la défense des frontières dans le diocèse de Genève : Étude des principautés et de l'habitat fortifié (xiie – xive siècle)|year=2002|month=|publisher=Académie salésienne|location=Annecy|isbn=978-2-90110-218-2|pages=293}}</ref> Инвеститурата му във Во е в ущърб на рода Церинген (''Zähringen''), принадлежащ към [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]].<ref name=":27">{{Цитат книга|last=Menabrea|first=Léon|title=Des origines féodales dans les Alpes occidentales, Imprimerie royale|url=https://books.google.fr/books?id=zWma2I7JVCEC&pg=PA255#v=onepage&q&f=false|year=1865|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=255}}</ref> Опозиция има и от страна на епископа на [[Лозана]] Рожер дьо Вико Пизано, също гвелф.<ref name=":26" /><ref name=":27" /> Навремето замъкът на Мудон принадлежи на лозанските епископи, но епископът остава господар на града.<ref name=":26" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/007578/2010-09-16/|заглавие=Moudon (bailliage, district)|автор=Jean-Jacques|фамилно_име=Bouquet|първо_име=|дата=16.9.2010|труд=Dictionnaire historique de la Suisse en ligne|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> Започва война и Томас I опожарява замъка в [[Люсон]] – епископска резиденция.<ref name=":26" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/002475/2017-02-06/|заглавие=Lucens (archive)|автор=|фамилно_име=Pahud|първо_име=Alexandre|дата=26.112009|труд=Dictionnaire historique de la Suisse en ligne|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> С подписването на Мирния договор от [[Бюрие]] през [[1219]] г. между Томас I и новия епископ Бертолд дьо Нюшател Томас отстоява правата си над Мудон и подчертава своето установяване в северната част на [[Женевско езеро|Женевското езеро]].<ref name=":5" /> Той фактически получава суверенитета над града, въпреки че епископът запазва сюзеренната си власт.<ref name=":28">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/002478/2010-01-28/|заглавие=Moudon (commune)|автор=|фамилно_име=Fontannaz|първо_име=Monique|дата=28.2.2010|труд=Dictionnaire historique de la Suisse en ligne|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=26 ноември 2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200573|заглавие=REG 0/0/1/573|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> В бъдеще градът става център на властта на [[Савойска династия|Савойската династия]] за Земи [[Во]].<ref name=":26" /><ref name=":28" /> Останалата част от политическата активност на Томас I е белязана от възстановяването на изгубените от предшествениците му владения. Той се съюзява със силни [[феодал]]и и епископи, опитвайки се да сключи съюз с италианските [[Средновековна комуна|комуни]] и сеньории, за да укрепи своите територии и да увеличи славата на Савоя. Бунтуващите се феодални [[барон]]и и много комуни биват подчинени на волята му. Благоприятните съюзи се дължат и на брачни договори. В края на [[1218]] г., след договор от 1 юни, Томас I жени дъщеря си Маргарита за [[Хартман IV фон Кибург]] – син на граф [[Улрих III фон Кибург]].<ref name=":4" /><ref name=":5" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/019520/2008-11-06/|заглавие=« Kibourg Kyburg (archive), de « 1 – La famille de Kibourg »|автор=Martin Leonhard|фамилно_име=|първо_име=|дата=24 février 2009|труд=Dictionnaire historique de la Suisse en ligne,|архив_дата=|достъп_дата=26 ноември 2020}}</ref> Този съюз дава възможност да се съберат два наследнически клона на [[херцог]]ския род Церинген,<ref name=":5" /> притежаващ северната част на [[Швейцария]] ([[Райнфелден]], [[Фрибур (кантон)|Фрибур]] и [[Берн]]). Последният по-стар клон на рода изчезва през годината и наследството преминава към [[Дом Кибург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/019520/2008-11-06/|заглавие=« Kibourg Kyburg (archive), de » « 1 – La famille de Kibourg ».|автор=Martin Leonhard|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Dictionnaire historique de la Suisse en ligne|архив_дата=6.11.2008|достъп_дата=4.5.2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/019504/2015-01-25/|заглавие=« Zähringen, de &#91;archive&#93; »|автор=Erwin Eugster|фамилно_име=|първо_име=|дата=25.1.2015|труд=Dictionnaire historique de la Suisse en ligne|архив_дата=|достъп_дата=26 ноември 2020}}</ref> Томас жени и дъщеря си [[Беатрис Савойска (1206 – 1266)|Беатрис]] в [[Дронеро]] през [[1219]] г. за графа на [[Прованс]] [[Раймон Беренгер IV (Прованс)|Раймон Беренгар IV]].<ref>{{Цитат книга|last=|first=|last3=|title=Regesta comitum Sabaudiae, n ° CDLIX|url=https://archive.org/stream/regestacomitums00carugoog#page/n186/mode/2up|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=170}}</ref> [[Данте Алигиери]] казва за нея, че е „имала четири дъщери, всяка от които кралица“, сред които е и [[Монархия на Обединеното кралство|кралицата на Англия]] [[Елеонора Прованска]], съпруга на английския [[Крал на Англия|крал]] [[Хенри III (Англия)|Хенри III]]. Елеонора вика в английския двор двама свои чичовци от Савоя – [[Свети Бонифаций Савойски|Бонифаций Савойски]], който става [[архиепископ на Кентърбъри]] и [[Петер II Савойски|Петър II Савойски]] (по-късно [[Савойско графство|граф на Савоя]]), който става [[граф на Ричмънд]] и издига свой дворец в [[Лондон]], на мястото на който през 2020 г. се намира хотел „Савоя“ (''Savoy Hotel''). През този период Томас прави и много дарения и сключва различни споразумения,<ref>{{Цитат книга|last=Wurstemberger|first=L.|title=Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien,|url=https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=true|year=1858|month=|publisher=|location=|lang=de|isbn=|pages=20 – 36}}</ref> сред които закупуването на град [[Шамбери]]<ref name="Markgra">[https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=false#ES Пак там, doc. 83, с. 36]</ref> и споразумението с епископа на [[Сион (град)|Сион]] Ландрик (Ландри) дьо Мон<ref name=":29">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200607|заглавие=REG 0/0/1/607|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=26 ноември 2020}}</ref> от [[1224]] г., подписано от съпругата и децата му.<ref name="Markgr">[https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=false#ES L. Wurstemberer, Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 58, с. 25]</ref> По този повод епископът получава като феод замъка на [[Морж (град)|Морж]] и се задължава да помага на графа в случай на нападение над [[Шато де Шийон|замъка Шийон]].<ref name=":29" /> Някои автори от 19 и 20 век считат, че Томас I е участвал в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и в [[Албигойски кръстоносен поход|Албигойския кръстоносен поход]].<ref>{{Цитат книга|last=Létanche|first=Jean|title=Les vieux châteaux, maisons fortes et ruines féodales du canton d'Yenne en Savoie, Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne d'histoire et d'archéologie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k4873857/f74.image.r|year=1907|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=26}}</ref> Според френския историк Виктор Флур дьо Сен-Жони през [[1202]] г. Томас отива във [[Венецианска република|Венеция]], следвайки водача на Четвъртия кръстоносен поход – бившия си наставник Бонифаций I Монфератски и заминава с венециански кораби на похода. Взима участие в обсадата на [[Четвърти кръстоносен поход#Превземането на Зара|Задар]], но след разграбването на града, неодобрено от папа [[Инокентий III]], изоставя похода и се връща в своите владения през [[Тирол]].<ref name=":3">{{Цитат книга|last=Flour de Saint-Genis|first=Victor|title=Histoire de Savoie, d'après les documents originaux...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f238.image.texteImage#ES|year=1868 – 1869|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=226}}</ref> Сен-Жони казва също, че според някои източници Томас следва Кръстоносния поход до [[Константинопол]], участвайки в първата обсада на града, но не вярва, че той участва в [[Четвърти кръстоносен поход#Обсада на Константинопол (1203 г.)|завладяването на Константинопол]] през [[1204]] г.<ref name=":3" /> И френският историк Самюел Гишенон говори за участието на Томас в похода, но отбелязва, че не всички историци по онова време споменават този факт и припомня, че със сигурност Томас не присъства на коронацията на император [[Балдуин I]] през [[1204]] г., тъй като има документи, удостоверяващи присъствието му в Савойското графство в предходната година.<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f283.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=246 – 246}}</ref> Френският историк от 19 век Жан Фрезе в своята „История на Дом Савоя“ твърди, че Томас участва в Четвъртия кръстоносен поход, но след разграбването на Задар не одобрява решението да се отиде в Константинопол и се връща в своето графство.<ref>{{Цитат книга|last=Frézet|first=Jean|title=Histoire de la Maison de Savoie|url=https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=162 и 165}}</ref> Томас е в [[Абатство Откомб]]<ref>Днешен [[Сен Пиер дьо Кюртий]], Франция</ref> на 22 октомври [[1203]] г.,<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Regesta comitum Sabaudiae, doc. № CDIX|url=https://archive.org/details/regestacomitums00carugoog/page/n166/mode/2up|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=151 – 152}}</ref> което значи, че ако той е участвал в похода, това е било само първата му част. Виктор Флур дьо Сен-Жони пише, цитирайки „Хрониките на [[Лангедок]]“ (на френски: ''Chroniques Languedociennes''), че Томас присъства на клането при [[Безие]] през [[1209]] г. по време на [[Албигойски кръстоносен поход|Албигойския кръстоносен поход]].<ref name=":3" /> Жан Фрезе обаче твърди, че Томас участва в похода, когато през [[1226]] г. в него се намесва кралят на Франция [[Луи VIII]], и участва в обсадата и в завладяването на [[Албигойски кръстоносен поход#Френската интервенция|Авиньон]], като се оттегля от кампанията след смъртта на краля същата година.<ref>{{Цитат книга|last=Frézet|first=Jean|title=Histoire de la Maison de Savoie,|url=https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=174 – 175}}</ref> Други автори смята, че нито политиката на гибелините, нито източниците потвърждават тези възможности.<ref>{{Cite journal|last=Demotz|first=Bernard|date=1994|title=« Être ou ne pas être Gibelin »|url=|journal=Papauté, monachisme et théories politiques : Le pouvoir et l'institution ecclésiale (Marcel Pacaut, Pierre Guichard)|volume=vol. 1|pages=51|isbn=978-2-72970-492-6|via=}}</ref> Освен това, изследователят Жерар Зукето посочва, че [[трубадур]]ът Пеир Раймон намира убежище в двора на [[Принц на Пиемонт|Принца на Савоя]] в навечерието на Кръстоносния поход.<ref>{{Цитат книга|last=Zuchetto|first=Gérard|title=Terre des troubadours, Les Editions de Paris-Max Chaleil|year=1996|month=|publisher=|location=|isbn=978-2-90529-156-1|pages=255}}</ref> Той създава поемата „Доблестен граф на Савоя“, в която вероятно става въпрос за Томас I. ==== Религиозна политика ==== Политиката към [[Папска държава|Папството]] e важна за Томас I. Малко след смъртта на баща си Хумберт III през [[1189]] г. Томас, по съвет на опекуна си Бонифаций Монфератски и на майка си Беатрис Маконска, потвърждава даренията му и тези на прародителя му [[Хумберт I Савойски]] към [[презвитер]]ите на Катедралата на [[Сен Жан дьо Мориен]].<ref>{{Цитат книга|last=Carutti|first=Domenico|title=Il Conte Umberto I (Biancamano) E Il Re Ardoino: Ricerche E Documenti (doc. n° XXXVI)|url=https://archive.org/details/ilconteumbertoib00caru/page/n8/mode/2up|year=1884, 2010|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=204}}</ref> След като става пълнолетен през [[1191]] г., Томас потвърждава дарението, направено от баща му на манастира Сан Маурицио.<ref>{{Цитат книга|last=Cibrario|first=Luigi|title=Documenti, sigilli e monete|url=https://books.google.it/books?id=LxM5AAAAcAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=101 – 102}}</ref> През [[1200]] г. заедно със сина си Амадей той дава гаранции на Абатство „Сан Марко“.<ref>{{Цитат книга|last=Wurstemberger|first=L.|title=Peter der Zweite...|url=https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=true|accessdate=26 ноември 2020|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=18}}</ref> Томас I се радва на многобройна челяд и я насочва към църковната кариера:<ref name=":15" /><ref name=":9" /> шест от синовете му – [[Вилхелм Савойски|Вилхелм]], [[Амадей IV Савойски|Амадей]], [[Филип I Савойски|Филип]], [[Свети Бонифаций Савойски|Бонифаций]], [[Петер II Савойски|Петър]] и [[Томас II Савойски|Томас]] стават църковни лица, а две от дъщерите му – Алиса и Агата успяват да станат една след друга [[игумен]]ки на [[Абатство]] „Сен Пиер“ в [[Лион]].<ref name=":24">{{Цитат книга|last=Lovie|first=Jacques|title=Histoire des Diocèse de France: Chambéry, Tarentaise, Maurienne, vol. 11|year=1979|month=|publisher=Beauchesne|location=|isbn=0336 – 0539|pages=37}}</ref> Томас и Петър са църковни лица, преди да станат светски господари.<ref name=":24" /> Вилхелм става епископ на [[Валанс]], декан на [[Виен (графство)|Виен]], след това принц-епископ на [[Лиеж]] и [[Уинчестър]], а Бонифаций е епископ на [[Беле]], преди да стане [[архиепископ]] на [[Кентърбъри]]. Филип е архиепископ на Лион и епископ на Валанс, преди да стане [[Савойско графство|граф на Савоя]], а Амадей – епископ на [[Мориен]].<ref name=":24" /><ref name=":25" /> Томас I, подобно на своите предшественици, провежда политика за подпомагане на манастирите. [[Абатство Откомб]] се възползва от щедростта му, като получава всичко необходимо за функционирането си и е освободено от редица такси.<ref name=":15" /> За графа са важни закрилата заедно с правото на придобиване на феоди в графството. През 1203 г. графът му дава права над [[Енория|енориите]] и жителите на Мерѝ, Кларафон и Друметà.<ref name=":15" /><ref>Мери (''Méry'') е дн. френска община в деп. [[Савоа]], Кларафон (''Clarafond'') е община в деп. [[От Савоа]], а Дрюмета Кларафон (''Drumettaz-Clarafond''), накратко Дрюмета – в деп. Савоа</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200484|заглавие=REG 0/0/1/484|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Régeste genevois|език=fr|архив_дата=1866|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> На другите манастири също са направени дарения. През 1195 г. Томас I дарява свои имоти във [[Вал ди Суза]] на Абатство [[Бетон (абатство)|Бетон]] във [[Вал Желон]].<ref name=":15" /> Между 1197 и 1200 г. той завещава имот и на приюта на [[Мон Сени]]. Дарения са правени през 1207 г. и през 1216 г. на [[Манастир на Айон|манастира на Айон]] в масива [[Бож (масив)|Бож]]. Няколко недатирани акта от [[Графство Женева|Женевския]] регистър (''Régeste genevois'') показват, че графът предоставя закрила на Манастир „[[Арвиер (манастир)|Арвиер]]“ във [[Валроме]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200450|заглавие=REG 0/0/1/450|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Régeste genevois|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> и на Манастир „Айон“ в Бож.<ref name=":15" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200451|заглавие=REG 0/0/1/451|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Régeste genevois|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> През [[1207]] г. той потвърждава правата на [[Абатство Олп]] в [[Шабле]], както и защитата му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200502|заглавие=REG 0/0/1/502|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Régeste genevois|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> През [[1222]] г. става попечител на [[Валонски манастир|манастира]] на [[Валон]] в [[Шабле]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200486|заглавие=REG 0/0/1/486|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Régeste genevois|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> ==== Харти на свободите ==== Рут Мариот Льобер отбелязва, че Савойските графовете използват хартите на свободите в селищата на своята територията като начин за управление. Те дават тези харти по стратегически, понякога военни, политически или икономически причини, но без претенции към обикновените хора. Когато хартата бъде установена, графът гарантира справедливостта и жителите получават определени свободи. Бенефициенти на такива предимства са градовете, разположени по границите на графството – по основните оси, свързващи [[Северна Европа]] с [[Апенински полуостров|Италианския полуостров]], по-специално по осите, минаващи покрай [[алпи]]йския проход [[Мон Сени]], който те контролират.<ref name=":17">{{Цитат книга|last=Löber|first=Ruth Mariotte|title=Ville et seigneurie: Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343|year=1973|month=|publisher=Académie florimontane Librairie Droz|location=|lang=fr|isbn=|pages=13 – 14}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge,|year=2000|month=|publisher=Slatkine|location=Genève|isbn=2-05101-676-3|pages=134}}</ref> През [[1196]] г. граф Томас I подписва договор за [[pariagium]] с отец Рение от абатството на [[Сен Рамбер ан Бюже]],<ref name=":18">{{Цитат книга|last=Létanche|first=Jean|title=Les vieux châteaux, maisons fortes et ruines féodales du canton d'Yenne en Savoie, Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne d'histoire et d'archéologie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k4873857/f94.image.r|year=1907|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=74}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Löber|first=Ruth Mariotte|title=Ville et seigneurie: Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343, « Saint-Rambert-en-Bugey ».|url=https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA175#v=onepage&q&f=false|year=1973|month=|publisher=Librairie Droz – Académie florimontane|location=|lang=fr|isbn=|pages=175}}</ref><ref name=":19">{{Cite journal|last=Kersuzan|first=Alain|date=2005|title=Défendre la Bresse et le Bugey: les châteaux savoyards dans la guerre contre le Dauphiné, 1282 – 1355|url=https://books.google.fr/books?id=2ihmzDdYVSAC&pg=PA25#v=onepage&q&f=false|journal=Collection d'histoire et d'archéologie médiévales|language=fr|publisher=Presses universitaires de Lyon|volume=vol. 14|pages=25|isbn=978-2-72970-762-0|via=}}</ref> с който Томас получава разположения там замък [[Шато дьо Корнийон|Корнийон]],<ref name=":19" /> както и селището Сен Рамбер. Стратегическият интерес на мястото е налагането на такса за преминаване.<ref name=":19" /> През [[1198]] г. Томас заедно със съпругата си под името Никола потвърждава привилегиите на [[Суза (Италия)|Суза.]]<ref>{{Цитат книга|last=Wurstemberger|first=L.|title=Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Laende, viertel Teil. doc. 41|url=https://books.google.it/books?id=LxM5AAAAcAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=1858|month=|publisher=|location=|lang=de|isbn=|pages=17}}</ref> На 11 ноември [[1203]] г. монасите от Абатство Откомб получават привилегии:<ref name=":18" /> закупуване на феод или освобождаване от данъци, и тези привилегии са увеличени през [[1235]] г.<ref name=":15" /> Два града, разположени на брега на [[Рона]], също получават харти: [[Йен]] през [[1215]] г.<ref>{{Цитат книга|last=Löber|first=Ruth Mariotte|title=Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343,|url=https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA193#v=onepage&q&f=false|year=1973|month=|publisher=Librairie Droz – Académie florimontane|location=|lang=fr|isbn=978-2-60004-503-2|pages=193 – 194}}</ref> и [[Сен Жьони сюр Гие]] около [[1270]] г.<ref name=":17" /> Градът [[Вилньов|Вилньов дьо Шийон]], който графът създава до [[Шато де Шийон|замъка Шийон]] през 1214 г., е център на графската власт в [[Шабле]] и получава такава харта при основаването си.<ref name=":20">{{Цитат книга|last=Baud|first=Henri|title=Jean-Yves Mariotte, Histoire des communes savoyardes : Le Chablais, Roanne|year=1980|month=|publisher=Éditions Horvath|location=|lang=fr|isbn=978-2-7171-0099-0|pages=50}}</ref><ref>Ruth Mariotte Löber, Librairie Droz – Académie florimontane, 1973 (ISBN 978-2-600-04503-2), с<abbr>.</abbr> 191 – 192, « [https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA191#v=onepage&q&f=false Villeneuve-de-Chillon] ».</ref> [[Вилньов]] трябва да служи за пристанище, убежище за пътници и място за заплащане на пътна такса.<ref name=":20" /> Както замъкът, така и селището се намират на едно от пътищата, водещи от [[Северна Европа]] към Италианския полуостров и минаващи през прохода [[Голям Сан Бернар]].<ref name=":17" /> Синът на Томас I – Аймон подпомага строежа на болница там през [[1236]] г.<ref name=":20" /> През март 1232 г., малко преди да бъде закупен градът, [[Шамбери]] получава свободи,<ref name=":21">Ruth Mariotte Löber, [https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA122#v=onepage&q&f=false Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-] 1343, Librairie Droz – Académie florimontane, 1973, 266 p. ISBN 978-2-600-04503-2, p. 122 – 123, « Chambéry »</ref> както и град [[Аоста]] в края на 13 век.<ref name=":16" /> [[Графство Мориен|Графовете на Мориен]] (т. нар. „Хумбертини“, които са в основата на [[Савойска династия|Дом Савоя]]) притежават имоти на територията на Шамбери.<ref>{{Цитат книга|last=Leguay|first=Thérèse|last2=Leguay|first2=Jean-Pierre|title=Histoire de la Savoie|year=2005|month=|publisher=Éditions Jean-paul Gissero|location=Paris|isbn=978-2-877-47804-5|pages=26}}</ref> Стратегическото положение на града, особено по оста в посока [[Мон Сени]], не отбягва от вниманието на Савоя. На 15 март [[1232]] г. Томас купува за 32 хил. су част от правата над град Шамбери от Берлион – [[виконт]] на града.<ref name=":15" /><ref name=":21" /><ref name=":22">{{Цитат книга|last=Brocard|first=Michèle|title=Les châteaux de Savoie, Yens-sur-Morges,|series=coll. « Sites et Villages »|year=1995|month=|publisher=Éditions Cabédita|location=|isbn=978-2-88295-142-7|pages=83 – 91}}</ref> Част от парите идват най-вече от вноска на Абатство Откомб (1000 су) и от италиански заемодатели.<ref name=":15" /> Градът придобива значение при следващото царуване на граф [[Амадей V Савойски]], който купува тамошния замък и го превръща в своя резиденция.<ref name=":22" /> === Смърт и наследство === [[Файл:Tomáš I. Savojský.jpg|мини|[[Кенотаф]] на графа според произведението на Гишенон (1658).|228x228px]] Според някои автори от [[19 век]] Томас I се разболява внезапно от треска във [[Вале д'Аоста]] и умира в [[Аоста]] в началото на [[1233]] г., докато се връща с армията си от военна кампания в Шабле,<ref name=":7">{{Цитат книга|last=Cabaret d'Orville|first=Jean|title=La Chronique de Savoye|year=1995|month=|publisher=La Fontaine de Siloé|location=|lang=fr|isbn=978-2-90869-795-7|pages=84 – 85}}</ref><ref name=":8">{{Цитат книга|last=Cox|first=Eugene L.|title=The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe|year=(réimpr. 2015) (1re éd. 1974)|month=|publisher=Princeton University Press|location=|lang=en|isbn=978-1-40086-791-2|pages=31}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Bertolotti|first=Davide|title=Istoria della R. Casa di Savoia|year=1830|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=30}}</ref> но това вероятно е неправилна интерпретация на рисунка на френския историк Самюел Гишенон.<ref>Рисунката на Гишенон изобразява паметник в [[Аоста]], а не гроба на Томас I.</ref> Според други източници Томас I умира през [[1232]] г.<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus XXIII, Chronica Albrici Monachi Trium Fontium, anno 1232|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k93452w.image|year=1925|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=930}}</ref> или на 1 март [[1233]] г. в [[Монкалиери]] близо до Торино.<ref>{{Цитат книга|last=Cerutti|first=Domenico|title=Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII, doc. CDLIX|url=https://archive.org/stream/regestacomitums00carugoog#page/n186/mode/2up|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=170}}</ref> Графът току-що се е включил отново във война срещу архиепископа на Торино, за да отстоява властта си над региона и града.<ref name=":8" /> Изглежда, че се разболява, изтощен от боевете,<ref name=":7" /> след като спечелва Монкалиери и иска да продължи битката в посока Торино. Според летописите изглежда, че той е в началото на построяването на крепост над Монкалиери, бъдещ [[Кралски замък на Монкалиери|Кралски замък в Монкалиери]], което позволява контрола на река [[По]] на това място.<ref name=":7" /> [[Файл:Sacra di San Michele 04.jpg|ляво|мини|257x257px|Сакра ди Сан Микеле, [[Пиемонт]], [[Северна Италия]]]] Според преданието Томас I е погребан, както е пожелал,<ref name=":7" /> в абатство [[Сакра ди Сан Микеле]].<ref name=":4" /><ref>[[абатство]] в днешното градче [[Сант'Амброджо ди Торино]] в [[Пиемонт]], [[Северна Италия]]</ref> Гробът му обаче никога не е открит, макар че от уважение към вековната традиция там е поставен възпоменателен надпис.<ref>{{Цитат книга|last=Paoli|first=Franesco|title=La Sacra di S.Michele e i suoi sepolcri di principi di Savoia|year=1868|month=|publisher=Tip.e Lib.S.Giuseppe nel Collegio degli Artigianelli|location=|isbn=|pages=59}}</ref> Томас I е наследен от първородния си син Амадей под името [[Амадей IV Савойски]].<ref name="maison">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f292.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 254]</ref> Понеже Томас има много деца, той подготвя наследяването си, организирайки управлението и разпределението на земите на графството, и прилагайки „политика на феодална зависимост чрез [[апанаж]], с уважение на всеки кадет към по-старшия [...], за да се избегне разпръскването на наследството и евентуалните конфликти при наследяване, удовлетворявайки същевременно сепаратистко настроените региони и създавайки истински рангове“.<ref>{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge|year=2000|month=|publisher=|location=Genève|isbn=|pages=p. 157 et suivantes Partie 2, Chap. 1 « La solidité de la maison princière ».}}</ref> Синът му Аймон става господар на [[Шабле]],<ref name=":9" /> който получава като [[апанаж]] от брат си през 1234 г.<ref name=":14">{{Цитат книга|last=Löber|first=Ruth Mariotte|title=Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343,|url=https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA180#v=onepage&q&f=false|year=1973,|month=|publisher=Librairie Droz – Académie florimontane|location=|lang=fr|isbn=978-2-60004-503-2|pages=180}}</ref> [[Томас II Савойски|Томас]] и Петър, отдали се на религиозна кариера, стават светски господари.<ref name=":9" /> Томас се премества в Пиемонт и става граф на [[Фландрия (графство)|Фландрия]] през 1247 г.<ref name=":9" /> [[Петер II Савойски|Петър]], който се оженва за наследницата на [[Фосини]], се сдобива с Шабле след смъртта на брат си Аймон през 1238 г. в допълнение към [[Во]].<ref name=":9">{{Цитат книга|last=Cox|first=Eugene L.|title=The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe|url=https://books.google.fr/books?id=DVMoAAAAQBAJ&pg=PA417#v=onepage&q&f=false|year=(réimpr. 2015) (1re éd. 1974)|month=|publisher=Princeton University Press|location=|lang=en|isbn=978-1-40086-791-2|pages=417}}</ref> По-късно още един син на Томас – [[Филип I Савойски|Филип]] става граф.<ref name=":4" /> При смъртта си граф Томас може да се похвали с това, че е излекувал почти всички язви, засегнали Дом Савоя, и е увеличил силата на господарството си: [[Вал ди Суза]], [[Джавено]] и [[Ривалта ди Торино|Ривалта]] окончателно стават част от Савойската държава, вкл. и столицата на Во – [[Мудон]], която по-късно ще служи на неговите наследници за достъп до околните територии. Томас обаче оставя дефицит във финансово отношение, защото синът му [[Амадей IV Савойски|Амадей]] през [[1240]] г. казва в завещанието си, че дълговете на баща му все още не са изплатени.<ref>{{Цитат книга|last=Wurstemberger|first=L.|title=Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien|url=https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=de|isbn=|pages=68}}</ref> == Брак и потомство == Ок. [[1196]] г., вероятно през май, Томас I се жени за [[Маргарита Женевска|Беатрис (Маргарита или Никола)]] Женевска (* ок. 1180, † 8 април 1257 в [[Пиер Шател]]), дъщеря на [[Графство Женева|графа на Женева]] [[Вилхелм I (Женева)|Вилхелм I]] и на господарката на [[Фосини]] Беатрис. Някои историци разграничават Беатрис Женевска от Маргарита дьо Фосини и считат, че се касае за два брака,<ref>{{Cite journal|last=Dufour|first=Auguste|last2=Rabut|first2=François|date=1867|title=Notes pour servir à l'histoire des Savoyards de divers états|url=https://books.google.fr/books?id=POOcOb70fHoC&pg=PA218#v=onepage&q&f=false|journal=Mémoires et documents de Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, vol. 11|language=fr|volume=|pages=218|accessdate=3.5.2020|via=}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Dufour|first=Auguste|last2=Rabut|first2=François|date=|year=1867|title=Notes pour servir à l'histoire des Savoyards de divers états‎|url=https://books.google.fr/books?id=rCukFR45KIYC&pg=PA22#v=onepage&q&f=false|journal=Mémoires et documents de Société savoisienne d'histoire et d'archéologie|language=fr|volume=vol. 11|pages=218|isbn=978-2-86253-221-9|via=}}</ref> а други смятат, че Томас се жени само веднъж.<ref>Докато Самюел Гишенон (''Samuel Cuichenon'') твърди, че Томас се жени два пъти, първо за Беатриса Женевска, която не му ражда деца, а след това за Маргарет дьо Фосини, Виктор Флур дьо Сен-Жони (''Victor Flour de Saint-Genis'') и Чарлз Превите-Ортън (''Charles Previté-Orton'') твърдят, че той се жени само веднъж за Маргарита Женевска (наричана още Беатриса или Никола), както е потвърдено от ''Chronica Albrici Monachi Trium Fontium''</ref> Двамата имат десет деца, от които осем сина според някои историци,<ref name=":10">{{Цитат книга|last=Leguay|first=Thérèse|last2=Leguay|first2=Jean-Pierre|title=Histoire de la Savoie|year=2005|month=|publisher=Éditions Jean-Paul Gisserot|location=Paris|isbn=978-2-877-47804-5|pages=44}}</ref> сред които Южин Л. Кокс<ref name=":9" /> и Бернар Демоц.<ref name=":25">{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge...|year=2000|month=|publisher=Slatkine|location=Genève|lang=fr|isbn=2-05101-676-3|pages=468}}</ref> Съпрузите историци Льоги отбелязват, че многобройното потомство на графа е предимство.<ref name=":10" /> # Амадей Савойски (* 1197, † 24 юни/13 юли 1253 в [[Монмелиан]]), като [[Амадей IV Савойски]], 10-и граф на Савоя, [[Графство Аоста|граф на Аоста]] и на [[Мориен]] (1233 – 1253), [[имперски викарий]] за Пиемонт; 1. ∞ 1222 за [[Ана Бургундска]] (* 1192, † 1243) 2. ∞ 1244 за [[Сибила дел Балцо]]/Сесил дьо Бо (* 1230, † 1275) # [[Беатрис Савойска (1206 – 1266)|Беатрис Савойска]] (* 1198,<ref>{{Cite journal|last=Davin|first=Emmanuel|date=1963|title=Béatrice de Savoie, Comtesse de Provence, mère de quatre reines (1198 – 1267)|url=https://www.persee.fr/doc/bude_0004-5527_1963_num_1_2_4029|journal=Bulletin de l'Association Guillaume Budé|language=fr|volume=vol. 1, no 2|pages=176 – 189|via=}}</ref> ок. 1205<ref name=":11" /> или 1206<ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genmarenostrum.com/Savoia/savoia1.htm|заглавие=Savoia|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Enciclopedia genealogica del Mediterraneo|език=it|архив_дата=|достъп_дата=3.5.2020}}</ref><ref name=":13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy1.html#H3|заглавие=The House of Savoy|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Genealogy.eu|език=en|архив_дата=|достъп_дата=3.5.2020}}</ref> † 1265,<ref>{{Цитат книга|last=Cox|first=Eugene|title=The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe|url=https://books.google.fr/books?id=qF19BgAAQBAJ&pg=PA463#v=onepage&q&f=false|year=2015 (réimpr. 2015) (1re éd. 1974)|month=|publisher=Princeton University Press|location=|lang=en|isbn=978-1-4008-6791-2|pages=563}}</ref> декември 1266<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref name=":13" /> или 4 януари 1267<ref name=":11" />), ∞ 5 юни 1219 за граф [[Раймон Беренгер IV (Прованс)|Раймон Беренгер IV]] от [[Прованс]] (* 1198, † 19 август 1245), от когото има един син и четири дъщери, всичките кралици. # [[Маргарита Савойска (13 век)|Маргарита Савойска]] (* 1212, † 4 април 1270,<ref name=":13" /> 1/2 септември 1270,<ref name=":11" /> 4 септември 1270<ref name=":12" /> или 1273<ref name=":11" /><ref>{{Cite journal|last=Cabaret d'Orville|first=Jean|date=1995|title=La Chronique de Savoye, La Fontaine de Siloé|url=https://books.google.fr/books?id=nXm9qM-qwQIC&pg=PA94#v=onepage&q&f=false|journal=Les Savoisiennes|language=fr|volume=|pages=94|isbn=978-2-90869-795-7|accessdate=3.5.2020|via=}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Cox|first=Eugene L.|title=The Eagles of Savoy: The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe|url=https://books.google.fr/books?id=qF19BgAAQBAJ&pg=PA410#v=onepage&q&f=false|year=(réimpr. 2015) (1re éd. 1974)|month=|publisher=Princeton University Press|location=|isbn=|pages=}}</ref>), 1. ∞ 1 юни 1218 за граф [[Хартман IV фон Кибург]] († 1264), от когото няма деца. 2. ∞ сл. 27 ноември 1264 за граф [[Еберхард I фон Хабсбург-Лауфенбург]] († пр. 2 юни 1284), от когото няма деца. # Хумберт Савойски (* ок. 1198,<ref name=":11" /><ref name=":12" /> † 1223 в [[Унгария]]) # Аймон Савойски (* 1200, † 1238<ref name=":14" /> или 1242 от [[проказа]]<ref name=":11" /><ref name=":4" /><ref name=":12" /><ref name=":13" />), [[апанаж]] във [[Вале (кантон)|Вале]] и [[Шабле]] (1234 – 1237), господар на провинция Агон (на [[Латински език|лат]]. ''dominus provinciae Agaunensis''<ref>{{Цитат книга|last=Cox|first=Eugene L.|title=The Eagles of Savoy: The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe|url=https://books.google.fr/books?id=qF19BgAAQBAJ&pg=PA42#v=onepage&q&f=false|year=(réimpr. 2015) (1re éd. 1974)|month=|publisher=Princeton University Press|location=|isbn=978-1-40086-791-2|pages=41}}</ref>), известен и като господар на Агон (днешен [[Сен Морис (Вале)|Сен Морис]], на лат. ''dominus Agaunensis''), на Шабле, [[Шийон]], [[Морж (град)|Морж]] и [[Вилньов]], основава болницата на Вилньов (25 юни [[1236]]) # [[Томас II Савойски|Томас Савойски]] (* 1199, † 7 февруари 1259), регент-граф на Савоя с името Томас II Савойски, господар на Пиемонт (1233 –1259), маркграф на [[Маркграфство Торино|Торино]] и [[Маркграфство Ивреа|Ивреа]], граф на [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и на [[Графство Ено|Ено]] (1237 – 1244), граф на Аоста и на Мориен, имперски викарий за Пиемонт (1242), принц на [[Капуа]] (1252). ''Суверен граф на Савоя'' от 1253 г. до смъртта си, наследява брат си Амадей IV като [[регент]] на племенника си [[Бонифаций Савойски]] (* 1245 † 1263); 1. ∞ 2 април 1237 за [[Йохана Константинополска|Йохана Фландърска]] (* 1188, † 1244), от която няма деца 2. ∞ 1245/1251 [[Беатрис Фиески|Беатриче Фиески]] († 15 юли 1283), от която има трима сина и две или три дъщери. Осигурява за синовете им наследяването на Пиемонт ([[Томас III Савойски|Томас III]]), на [[Савойско графство|Савоя]] ([[Амадей V Савойски|Амедей V]], граф на Савоя от 1285 до 1323 г.) и на [[Во]] ([[Лудвиг I (Ваат)|Лудвиг I]]) # [[Вилхелм Савойски]] (* ок. 1201,<ref name=":11" /> † 1 ноември 1239 във [[Витербо]] отровен), [[епископ]] на [[Валанс]] (1224/1226 – 1239), принц епископ на [[Лиеж]] и на [[Уинчестър]] (1238 – 1239) # [[Петер II Савойски|Петър II Савойски]] „Малкият Карл Велики“ (* 1203 в Замъка на [[Суза]], † 16 май 1268 в Замъка на [[Пиер Шател]]), ''12-и граф на Савоя'', граф на Аоста и на Мориен (1263 – 1268), господар на Во (1233 – 1268); живее дълго в [[Англия]], където става [[граф на Ричмънд]] (1241); ∞ 1234 Агнес дьо Фосини († 11/16 август 1268) # [[Бонифаций Савойски (архиепископ)|Бонифаций Савойски]] (* ок. 1206<ref name=":11" /> или 1207<ref name=":13" /> в Шато дьо [[Сент Елен дю Лак]], † 14 юли 1270<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref name=":13" /> в Шато дьо [[Сент Елен сюр Изер|Сент Елен де Милиер]]), [[приор]] на [[Нантюа]], епископ на Беле (1232) и [[архиепископ на Кентърбъри]] (1241 – 1268), [[приор]] на Англия (1241), епископ на [[Дърам]], в английския двор с братята и племенницата си [[Елеонора Прованска|Елеонора]] (сл. 1236), [[Беатификация|беатифициран]] от папа [[Григорий XVI]] (1838) # Филип Савойски (* 1207 в замъка Шарбониер в Егбел, † 15/16 август 1285 в Шато дьо [[Русийон]] в [[Бюже]]), като [[Филип I Савойски]], ''13-и граф на Савоя'', граф на Аоста и на Мориен (1268 -1285), архидякон на [[Мец]] (1229), епископ на [[Лозана]] (1239), епископ на Валанс (1245) и архиепископ на Лион (1246 –1267); ∞ 11 юни 1267 за [[Аделхайд (Бургундия)|Аделхайд]] (Алиса) от [[Херцогство Мерания|Андекс–Мерания]] († 8 март 1279), от която няма деца. И други деца биват добавени към горепосочените, четири на уеб страница MedLands<ref name=":11" /> или още четири според специалната статия на уеб страница Sabaudia.org:<ref name=":4" /> # Аймон Савойски († 1238), господар на [[Вале (кантон)|Вале]]<ref name=":4" /> # Хумберт Савойски († 1223)<ref name=":4" /> # две дъщери († пр. 1254 като малки)<ref name=":11" /> # Алиса или Алазия Савойска († 1277, погребана в [[Абатство Откомб|Абатство „Откомб“]]), [[игумен]]ка на манастира Сен Пиер де Теро в [[Лион]] (1250)<ref name=":11" /><ref name=":4" /> # Агата Савойска († сл. 1279), монахиня и след това игуменка на манастира Сен Пиер де Теро в Лион.<ref name=":11" /><ref name=":4" /> Има и няколко извънбрачни деца: * Амадей († 19 януари [[1256]],<ref name=":11" /> 1258 или 1268<ref name=":4" /><ref name=":13" />), монах в манастир в [[Гренобъл]], епископ на Мориен под името Амадей III (през 1220<ref name=":11" /> или от 29 февруари 1233<ref name=":12" />), пастор на [[Виен]], епископ на [[Лиеж]]<ref name=":11" /> * Авита (Авуа, Маргарита) († малко пр. 14 май 1292)<ref>Според Charles Cawley в B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Thomas I, на уеб страница [http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#ThomasIdied1233A Medlands – Foundation for Medieval Genealogy] тя би могла също да е извънбрачна дъщеря на [[Томас II Савойски]].</ref> 1. ∞ 1237<ref name=":4" /> или 1257<ref name=":11" /> за Болдуин дьо Рьовиер (* 1 януари 1236 във Франция, † пр. 13 септември 1262), 7-и граф на [[Девън]] 2. ∞ 1269 в [[Хартфордшър|Хертфордшър]] за сър Робърт Агийон ъф Уортън († 12 февруари 1286) * Беролд († сл. юни 1263) * Бенедикт († сл. юни 1263). Според френския историк Самюел Гишенон през юни 1263 г. Бенедикт заедно с Беролд се заклеват в [[Егбел]] в почит на [[Петер II Савойски|Петър II Савойски]] (не цитира съответния първичен източник). <gallery> Amedeo IV di Savoia.jpg|[[Амадей IV Савойски|Амадей IV]] – 10-и граф на Савоя Beatrix4.jpg|[[Беатриса Савойска|Беатрис Савойска]] – графиня на Прованс Tomas piedmont.jpg|[[Томас II Савойски]] – регент-граф на Савоя Petr Savojský.jpg|[[Петер II Савойски|Петър II Савойски]] – 12-и граф на Савоя Filip Savojský.jpg|[[Филип I Савойски]] – 13-и граф на Савоя </gallery> == Вижте също == {{колони|2| * [[Принц на Пиемонт]] * [[Савойска династия]] * [[Савойско графство]] * [[Маркграфство Монферат]] * [[Графство Аоста]] * [[Маркграфство Торино]] * [[История на Пиемонт]] }} == Източници == * {{икона|it}} Справка в Историческия речник на [http://www.treccani.it/enciclopedia/tommaso-i-conte-di-savoia_(Dizionario-di-Storia)/ Treccani] * {{икона|it}} Справка в Историческия речник на [https://hls-dhs-dss.ch/it/articles/017864/2011-02-24/ Швейцария], [[Швейцарски исторически лексикон]] * {{икона|en}} Справка на уеб страницата на [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#ThomasIdied1233A Foundation for Medieval Genealogy] * {{икона|en}} Справка на уеб страница [http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy1.html#H3 Genealogy.eu] * {{икона|fr}} Nicolas Carrier, [http://www.savoie-archives.fr/archives73/dossiers_sabaudia/admcomtale/index.php ''Travers les Archives médiévale de la Principauté Savoyarde''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160423190406/http://www.savoie-archives.fr/archives73/dossiers_sabaudia/admcomtale/index.php |date=2016-04-23 }}, на savoie-archives.fr. с. 14 * {{икона|fr}} André Palluel-Guillard, ''Thomas I, «L'ami des communes''. в [http://www.sabaudia.org/3180-la-maison-de-savoie.htm La Maison de Savoie], с. 12, на sabaudia.org * {{икона|fr}} Guido Castelnuovo, [http://www.sabaudia.org/3157-la-savoie-au-moyen-age-1032-1536.htm ''La Savoie au Moyen-Age''], 1032-1536, на sabaudia.org * {{икона|fr}} Bernard Andenmatten, [https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/017864/2011-02-24/ ''Thomas Ier deSavoie''], в Dictionnaire historique de la Suisse en ligne, version du 24 février 2011 == Библиография == * {{икона|la}} Matthæi Parisiensis. ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k50297r/f8.image.r=Matthæi%20Parisiensis.langEN Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. III]'' * {{икона|la}} Matthæi Parisiensis. ''[https://archive.org/stream/matthiparisien05pari#page/n11/mode/2up Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. V]'' * {{икона|la}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k93452w.image ''Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (tomus XXIII)''] * {{икона|la}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k65255890.texteImage Cartulare monasterii beatorum Petri et Pauli de Domina] * {{икона|la}} Billiet, Alexis et M.l'Abbé Alrbieux, [https://books.google.ie/books?id=3RcOAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true ''Chartes du diocèse de Maurienne 1864''] * {{икона|la}}, {{икона|it}} Carutti, Domenico. [[iarchive:ilconteumbertoib00caru/page/n8|''Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti'']] * {{икона|la}} Carutti, Domenico. [https://archive.org/stream/regestacomitums00carugoog#page/n6/mode/2up ''Regesta comitum Sabaudiae''] * {{икона|la}}, {{икона|fr}} Chevalier, Chanoine Ulysse. [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57435755.texteImage ''Regeste dauphinois, ou Répertoire chronologique et analytique des documents, tome I, fascicolo II.''] * {{икона|la}}, {{икона|it}} Cibrario, Luigi. [https://books.google.it/books?id=n2dTAAAAcAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false ''Documenti sigilli e monete appartenenti alla storia della monarchia di Savoia''] * {{икона|la}} Wurstemberger, L. [https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=false ''Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien''] * {{икона|fr}} Réjane Brondy, Bernard Demotz et Jean-Pierre Leguay. ''Histoire de Savoie – La Savoie de l'an mil à la Réforme''. Ouest France Université 1984, ISBN 2-85882-536-X * {{икона|en}} Eugene L. Cox, ''The Eagles of Savoy: The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe''. Princeton University Press 1974, reprint 2015, ISBN 978-1-4008-6791-2 * {{икона|fr}} Bernard Demotz, ''Le comté de Savoie du XIe au XVe siècle: Pouvoir, château et État au Moyen Âge''. Gèneve, Slatkine 2000, ISBN 2-05-101676-3 * {{икона|fr}} Michel Germain, ''Personnages illustres des Savoie''. Autre Vue 2007, ISBN 978-2-915688-15-3 * {{икона|fr}} Paul Lullin et Charles Le Fort, ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6587541f.r Régeste genevois, sous: Répertoire chronologique et analytique des documents imprimés relatifs à l'histoire de la ville et du diocèse de Genève avant l'année 1312]''. Société d'histoire et d'archéologie de Genève 1866 === Историографска литература === * {{икона|it}} Bertolotti, Davide. ''Istoria della R. Casa di Savoia'', editore A. Fontana, 1830 * {{икона|it}} Cognasso, Francesco. ''Il Piemonte nell'Età Sveva'', Deputazione subalpina di storia patria, Torino 1968 * {{икона|fr}} De Saint-Genis, Victor. ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p.texteImage Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,...Tome 1]'' * {{икона|fr}} Frézer, Jean. [https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=true ''Histoire de la Maison de Savoie''] 1926 Turin * {{икона|fr}} Guichenon, Samuel. ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres...]'' * {{икона|it}} Paoli, Francesco. ''La Sacra di S.Michele e i suoi sepolcri di principi di Savoia'', Tip.e Lib.S.Giuseppe nel Collegio degli Artigianelli, 1868 * {{икона|en}} Previté-Orton, Charles William. ''[[iarchive:earlyhistoryofho00prev/page/n5|The early history of the house of Savoy (1000 – 1233)]]'' * {{икона|it}} Rossotti, Renzo. ''Curiosità e misteri di Torino'', Newton Compton editore, 1992 == Бележки == <references/> {{Превод от 2|it|Tommaso I di Savoia|fr|Thomas Ier de Savoie|111749044|170379852}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Графове на Савоя]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Пиемонтци]] o0qatls8h95b5z2ujtj8p73svrdev6s 0 470601 12214526 11836127 2024-04-25T23:11:38Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Жена монарх|баща=[[Бернабо Висконти]]|майка=[[Беатриче Реджина дела Скала]]|описание=[[Херцогство Бавария-Мюнхен|херцогиня на Бавария-Мюнхен]]|изображение за личността=|династия=[[Висконти]] по рождение<br>[[Вителсбахи]] по брак|предшествана от=[[Катарина от Горица]]|наследена от=[[Маргарета фон Клеве (1416 – 1444)|Маргарета фон Клеве]]|родена=[[1374]]|място на раждане=[[Милано]], [[Сеньория Милано]]|починала=[[2 февруари]] [[1432]]|място на смъртта=[[Мюнхен]], [[Херцогство Бавария-Мюнхен]]|съпруга на=[[Ернст (Бавария)|Ернст фон Байерн]]|потомство=|потомци=[[Албрехт III (Бавария)|Албрехт VII]]<br>[[Беатрикс Баварска (1403 – 1447)|Беатрикс]]<br>[[Елизабет Баварска (1406 – 1468)|Елизабет]]<br>Амалия|управление=[[1397]] – [[1432]]|герб=[[Файл:Arms of the House of Visconti (1277).svg|100px]] [[Файл:Coat of arms of the House of Wittelsbach (Bavaria).svg|100px]]|погребана в=[[Фрауенкирхе (Мюнхен)]]}} '''Елизабета Висконти''' ({{lang|it|Elisabetta Visconti}}; * [[1374]], [[Милано]], [[Сеньория Милано]]; † [[2 февруари]] [[1432]], [[Мюнхен]], [[Херцогство Бавария-Мюнхен]]) от рода [[Висконти]], е чрез женитба [[Херцогство Бавария-Мюнхен|херцогиня на Бавария-Мюнхен]] ([[1397]] – [[1432]]). == Произход == [[Файл:Bernabò_e_Beatrice_Visconti.jpg|ляво|мини| Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Елизабета.|245x245пкс]] Тя е дъщеря на [[Бернабо Висконти]] (* 1323 † 1385), владетел на Милано, и на съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала]] (* 1331 † 1384).<ref name=":0">Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.</ref> Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Стефано Висконти]], господар на Милано, и [[Валентина Дория]], а по майчина – [[Мастино II дела Скала]] и [[Тадеа да Карара]]. Има пет братя и девет сестри: * [[Тадеа Висконти|Тадеа]] (* 1351 † 1381), '''херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]]''' като съпруга на [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] и майка на кралицата на Франция [[Изабела Баварска]] * [[Верде Висконти|Верде]] (* 1352 † 1414), '''херцогиня на [[Херцогство Австрия|Австрия]]''' като съпруга на [[Леополд III (Хабсбург)|Леополд III]] * [[Марко Висконти|Марко]] (* 1355 † 1382), господар на [[Парма]] (1364 – 1382), съпруг на [[Елизабета Баварска (1383-1442)|Елизабета Баварска]] * [[Лудовико Висконти|Лудовико]] (* 1355 † 1404), управител и господар на [[Лоди]] ([[1379]] – [[1385]]), и управител и господар на [[Парма]] ([[1385]] – [[1404]]), съпруг на [[Виоланта Висконти]] * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] (* 1367 † 1393), '''кралица на Кипър''' и '''титулярна кралица на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]]''' като съпруга на [[Петър II (Кипър)|Петър II]] * [[Родолфо Висконти|Родолфо]] (* 1358 † 1389), господар на [[Парма]] (1364 – 1389) * [[Карло Висконти|Карло]] (* 1359 † 1403), господар на [[Парма]] (1364 г.), съпруг на Беатрис д’Арманяк * [[Антония Висконти|Антония]] (* 1364 † 1405), графиня на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III]] * [[Катерина Висконти|Катерина]] (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395 и първа '''херцогиня на Милано''' (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Аниезе Висконти|Аниезе]] (* 1363 † 1391), графиня на Мантуа като съпруга на [[Франческо I Гонзага|Франческо I Гондзага]] * [[Мадалена Висконти|Мадалена]] (* 1366 † 1404), '''херцогиня на Бавария''' (1381 – 1393) и '''на [[Бавария-Ландсхут (херцогство)|Бавария-Ландсхут]]''' (от 1392 г.) като съпруга на [[Фридрих (Бавария)|Фридрих Мъдри]] * [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] (* 1370 † 1405), господар на [[Бергамо]] и на [[Джера д'Ада]], съпруг на Клеофа дела Скала * [[Лучия Висконти|Лучия]] (* 1372 † 1424), маркграфиня на [[Майсен]] като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на [[Кент]] като съпруга на [[Едмънд Холанд]] * [[Англезия Висконти|Англезия]] (* 1377 † 1439), '''кралица на Кипър, Йерусалим и Армения''' (ок. 1401 – 1408) като съпруга на [[Янус (Кипър)|Янус дьо Лузинян]] Има и има шестима полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. == Биография == === Брачни преговори и брак === Баща ѝ непрекъснато води войни с [[Папска държава|Папската държава]] (той е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен от Църквата]]) и е безмилостен тиранин.<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.</ref> През 1385 г. е свален от племенника си [[Джан Галеацо Висконти]] и по-късно отровен в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо]].<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.</ref> През 1378 г. за първи път е обещана за съпруга от баща си Бернабо на Ацо – първороден син и наследник на братовчед ѝ [[Джан Галеацо Висконти]] и на първата му съпруга [[Изабела Валоа]], но младежът умира през 1380 г. През 1393 г. [[Йохан II (Бавария)|Йохан II Баварски]] започва брачни преговори между сина си и Елизабета и на 23 септември назначава херцогския секретар и капелан Джовани Пакинар за представител на него и на сина му [[Ернст (Бавария)|Ернст]]. Предварителните условия на договора са съставени на 16 октомври 1393 г. и предвиждат зестра от 75 000 флорина. Зестрата на Елизабета е малко по-ниска<ref>Вж. за причината за размера на зестрата ѝ Benno Hubensteiner, ''Bayerische Geschichte'', München 1952, S. 126 и Karin Kaltwasser, ''Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450)'', S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201.</ref> от тази на нейните сестри и допринася за допълнително намаляване на баварските дългове. Сватбата между Елизабета и херцог [[Ернст (Бавария)|Ернст фон Байерн]] (* 1373, † 2 юли 1438 в [[Мюнхен]]) от род [[Вителсбахи]] се състои през декември 1393 г. в [[Павия]] в присъствието на Никола Палавичино, Антонио Поро, Бертрандо Роси, Якопо дал Верме, Гулиелмо Бевилакуа, Андреацо Кавалкабо и Франческо Барбавара<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Elisabetta|заглавие=I Visconti|труд=Storia di Milano|достъп_дата=11 март 2021}}</ref> или на 26 януари 1395 г. в [[Пфафенхофен на Илм (район)|Пфафенхофен на Илм]].<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fmg.ac/Projects/MedLands/BAVARIA.htm#ErnstIDukedied1438B|заглавие=Ernst von Byern|труд=MedLands|достъп_дата=11 март 2021}}</ref> Елизабета заминава за [[Бавария]] през януари 1395 г. Заради народни вълнения двойката живее само година и половина в [[Мюнхен]] и пребивава от 24 декември 1397 до юни 1403 г. във [[Волфратсхаузен]]. === Херцогиня на Бавария-Мюнхен === [[Файл:Frauenkirche-Gedenktafel-bjs160717-02.jpg|мини|233x233px|Възпоминателна плоча във Фрауенкирхе.]]След смъртта на тъста си през [[1397]] г. Елизабета става херцогиня на Бавария. Тя се ангажира със строителните работи на много места, които са ѝ подчинени, кара да ремонтират Стария замък в [[Оделцаузен]] и предпочита да остане там през последните години от живота си. Умира в Оделзхаузен или Мюнхен на 2 февруари 1432 г. Гробът ѝ заедно с този на съпруга ѝ се намира в криптата на Мюнхенската катедрала „[[Фрауенкирхе (Мюнхен)|Фрауенкирхе]]“. == Брак и потомство == ∞ декември [[1393]] в [[Павия]] за [[Ернст (Бавария)|Ернст фон Байерн]] (* 1373, † 2 юли 1438 в [[Мюнхен]]) от рода [[Вителсбахи]], [[Херцогство Бавария-Мюнхен|херцог на Бавария-Мюнхен]] от [[1397]] до [[1438]] г., от когото има един син и три дъщери: * [[Албрехт III (Бавария)|Албрехт III фон Байерн]] (* 23 март 1401, [[Волфратсхаузен]]<ref name=":1" /> или Мюнхен<ref name=":2" />; † 27 или 29 февруари 1460, Мюнхен, погребан в [[Андекс]]), '''херцог на Бавария-Мюнхен''', ∞ 1. (?) за Агнес Бернауер (* 1410, † 1435), бездетен 2. 1437 за [[Анна фон Брауншвайг-Грубенхаген]] (* 1420, † 1474), дъщеря на херцог [[Ерих I фон Брауншвайг-Грубенхаген|Ерих I фон Брауншвайг-Грубенхауген]], от която има седем сина и три дъщери. * [[Беатрикс Баварска (1403 – 1447)|Беатрикс Баварска]] (* 1403; † 12 март 1447, [[Ноймаркт (Бавария)|Ноймаркт]], погребана в Гнаденберг), чрез брак графиня на Цили и пфалцграфиня на Пфалц-Ноймаркт; ∞ 1. 31 май 1424 в [[Ортенбург]] за [[Херман III фон Цили]] (* 1380, † 30 юли 1426), граф на [[Цили]], бездетна 2. 7 септември 1428 в [[Риденбург]] за [[Йохан (Пфалц-Ноймаркт)|Йохан]] (* ок. 1383, † 13 март 1443), пфалцграф на [[Пфалц-Ноймаркт]] * [[Елизабет Баварска (1406 – 1468)|Елизабет Баварска]] (* 1406; † 5 март 1468, [[Хайделберг]], погребана в манастир Хьонинген), чрез брак графиня на Юлих-Берг и графиня на Лайнинген; ∞ 1. 14 февруари 1430 в [[Майнц]] за [[Адолф (Юлих-Берг)|Адолф II]] (* 1370, † 14 юли 1437), граф на [[Херцогство Юлих-Берг|Юлих-Берг]], от когото няма деца 2. 4 октомври 1440 във [[Вормс]] за [[Хесо от Лайнинген|Хесо фон Лайнинген-Дагсбург]] († 8 март 1467), граф на [[Княжество Лайнинген|Лайнинген]], от когото няма деца. * Амалия фон Байерн (* 1408, † 1432), монахиня в Мюнхен. == Източници == * ''Storia di Milano'': [http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Elisabetta Visconti: ''Elisabetta''] * Cawley, Charles, [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#Elisabettadied1432 ''Elisabetta Visconti''], Medieval Lands, Foundation for Medieval Genealogy], fmg.ac === Библиография === * {{Икона|de}} Benno Hubensteiner, ''Bayerische Geschichte'', München 1952, S. 126. * {{Икона|de}} Karin Kaltwasser, Herzog ''und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450)'', S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201. * {{Икона|de}} Daniela Crescenzio: ''Italienische Spaziergänge in München'', Band III – Italienische Frauen in München, 1. Auflage., IT-INERARIO, Rosenheim 2013, ISBN 978-3-9813046-6-4. * {{Икона|en}} Barbara Touchmann, ''[[iarchive:distantmirror00tuch|A Distant Mirror: the calamitous 14th century]]'', Alfred A Knopf, 1979 == Бележки == <references /> == Вижте също == * [[Бернабо Висконти]] * [[Миланско херцогство]] * [[Висконти]] {{Превод от 2|it|Elisabetta Visconti|de|Elisabetta Visconti|102267586|206795969}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Родени в Милано]] [[Категория:Вителсбахи]] pxqvjzgltomq99b3ougu39ltkj862ps 0 470669 12214531 11974936 2024-04-25T23:14:14Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Жена монарх|баща=[[Бернабо Висконти]]|майка=[[Беатриче Реджина дела Скала]]|съпруга на=[[Фридрих (Бавария)|Фридрих Мъдри]]|династия=[[Висконти]] по рождение<br>[[Вителсбахи]] по брак|описание=херцогиня на Бавария и на Бавария-Ландсхут|починала=[[17 юли]] [[1404]]|място на смъртта=[[Бургхаузен]], [[Бавария-Ландсхут (херцогство)|Херцогство Бавария-Ландсхут]]|място на раждане=[[Милано]], [[Сеньория Милано]]|родена=[[1366]]|потомци=[[Елизабета Баварска (1383 – 1442)|Елизабета]]<br>Маргарита<br>[[Хайнрих XVI (Бавария)|Хайнрих XVI]]<br>[[Магдалена Баварска (1388 – 1410)|Магдалена]]<br>Йохан|управление=[[1381]] – [[1391]] (Бавария)<br>[[1392]] – [[1393]] (Бавария-Ландсхут)|наследена от=[[Маргарета Австрийска (1395 – 1447)|Маргарета Австрийска]]}} '''Мадалена Висконти''' ({{lang|it|Maddalena Visconti}}; * [[1366]], [[Милано]], [[Сеньория Милано]]; † [[17 юли]] [[1404]], [[Бургхаузен]], Херцогство Бавария-Ландсхут) от рода [[Висконти]], е [[херцог]]иня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] (1381 – 1393) и на [[Бавария-Ландсхут (херцогство)|Бавария-Ландсхут]] (от 1392 г.). == Произход == [[Файл:Bernabò_e_Beatrice_Visconti.jpg|ляво|мини| Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Мадалена.|245x245пкс]] Дъщеря е на [[Бернабо Висконти]] (1323 – 1385), владетел на Милано, и съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала]] (1331 – 1384).<ref name=":0">Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.</ref> Неин дядо и баба по бащина линия са [[Стефано Висконти]] – господар на Милано и [[Валентина Дория]], а по майчина – [[Мастино II дела Скала]] и [[Тадеа да Карара]]. Има пет братя и девет сестри: * [[Тадеа Висконти|Тадеа]] (1351 – 1381), '''херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]]''' като съпруга на [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] и майка на френската кралица [[Изабела Баварска]] * [[Верде Висконти|Верде]] (ок. 1352 – 1414), '''херцогиня на [[Херцогство Австрия|Австрия]]''' като съпруга на [[Леополд III Хабсбург]] * [[Марко Висконти|Марко]] (1355 – 1382), господар на [[Парма]] (1364 – 1382), съпруг на [[Елизабета Баварска (1383-1442)|Елизабета Баварска]] * [[Лудовико Висконти|Лудовико]] (1355 – 1404), управител и господар на [[Лоди]] ([[1379]] – [[1385]]), и управител и господар на [[Парма]] ([[1385]] – [[1404]]), съпруг на [[Виоланта Висконти]] * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] (1357 или 1360/62 или 1367 – 1393), '''[[Кралица-консорт|кралица]] на [[Кипърско кралство|Кипър]] и титулярна [[Йерусалимско кралство|кралица на Йерусалим]]''' от [[1378]] до [[1382]] г. като съпруга на [[Петър II (Кипър)|Петър II дьо Лузинян]] * [[Родолфо Висконти|Родолфо]] (1358 – 1389), господар на [[Парма]] (1364 – 1389) * [[Карло Висконти|Карло]] (1359 – 1403), господар на Парма (1364), съпруг на Беатрис д’Арманяк * [[Антония Висконти|Антония]] (1364 – 1405), графиня на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III]] * [[Катерина Висконти|Катерина]] (1362 – 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва '''херцогиня на Милано''' (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Аниезе Висконти|Аниезе]] (1363 – 1391), графиня на [[Мантуа]] като съпруга на [[Франческо I Гонзага]] * [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] (1370 – 1405), господар на Бергамо и на [[Джера д'Ада]], съпруг на Клеофа дела Скала * [[Лучия Висконти|Лучия]] (1372 – 1424), маркграфиня на [[Майсен]] като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на [[Кент]] като съпруга на [[Едмънд Холанд]] * [[Елизабета Висконти|Елизабета]] (1374 – 1432), '''херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]]''' като съпруга на [[Ернст (Бавария)|Ернст Баварски]] * [[Англезия Висконти|Англезия]] (1377 – 1439), '''кралица на Кипър, Йерусалим и Армения''' (ок. 1401 – 1408) като съпруга на [[Янус (Кипър)|Янус дьо Лузинян]] Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. Баща ѝ Бернабо Висконти непрекъснато води войни с [[Папска държава|Папската държава]] (той е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен от Църквата]]) и е безмилостен тиранин.<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.</ref> През 1385 г. е свален от племенника си [[Джан Галеацо Висконти]] и по-късно е отровен в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо]].<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.</ref> == Биография == Мадалена се жени на 2 септември 1381 г. в [[Ландсхут]] за херцог [[Фридрих (Бавария)|Фридрих Баварски-Ландсхут]] от династията на [[Вителсбахи]]те. Нейната зестра е 100 хил. [[флорин]]а. Баща ѝ иска да подобри отношенията с [[Бавария (херцогство)|Бавария]], така че омъжва трите си дъщери: Мадалена, [[Елизабета Висконти|Елизабета]] и [[Тадеа Висконти|Тадеа]] за трима съперничещи си херцози. За Фридрих това е втори брак след Ана фон Нойфен, за която се омъжва през 1360 и която умира през 1380 г.; от първата си съпруга той има една дъщеря – Изабела, омъжена за чичото на Мадалена [[Марко Висконти]]. След сватбата Мадалена отива да живее в замъка [[Траусниц]] в Ландсхут. От 1375 до 1392 г. Фридрих управлява с братята си [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] и [[Йохан II (Бавария)|Йохан II]], следователно Мадалена управлява като консорт заедно със сестра си Тадеа, но само за няколко седмици, преди Тадеа да умре. Съпругата на Йохан II е [[Катарина от Горица]] и е неизвестно дали тя и Мадалена са служили едновременно като консорт. Тя продължава да живее във феода и след като овдовява на 4 декември 1393 г. От 1393 до 1404 г. е регентка на сина ѝ Хайнрих – наследник на Херцогство Бавария-Ландсхут с името [[Хайнрих XVI (Бавария)|Хайнрих XVI]]. Мадалена умира на 24 август 1404 г. на около 38-годишна възраст. Погребана е в [[Цистерциански орден|цистерианския]] манастир „Райтенхаслах“ в Бургхаузен. == Брак и потомство == ∞ 2 септември 1381 в [[Ландсхут]] за херцог [[Фридрих (Бавария)|Фридрих Баварски-Ландсхут]] (* 1339, † 4 декември 1393, [[Будвайс]]) от династията на [[Вителсбахи]]те, от когото има двама сина и три дъщери: * [[Елизабета Баварска (1383 – 1442)|Елизабета Баварска]] (* 1383; † 13 ноември 1442, замък в [[Ансбах]], погребана в [[Хайлсброн]]), чрез брак '''курфюрстиня на Бранденбург'''; ∞ за [[Фридрих I (Бранденбург)|Фридрих I фон Хоенцолерн]], [[курфюрст]] на [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]] (* 1371, † 20 септември 1440, замък Кадолсбург), от когото има четирима сина и шест дъщери. * Маргарита Баварска (* 1384, † като дете), погребана в манастира „Райтенхаслах“ * [[Хайнрих XVI (Бавария)|Хайнрих XVI]] (* 1386, † 30 юли 1450, [[Ландсхут]], погребан в Зелигентал), '''херцог на [[Бавария-Ландсхут (херцогство)|Бавария-Ландсхут]]''', ∞ 25 ноември 1412 за [[Маргарета Австрийска (1395 – 1447)|Маргарета Австрийска]] (* 1395, † 24 декември 1447), дъщеря на херцог [[Албрехт IV (Австрия)|Албрехт IV]] от [[Австрия]] и на неговата съпруга [[Йохана София Баварска]], от която има трима сина и три дъщери. * [[Магдалена Баварска (1388 – 1410)|Магдалена Баварска]] (* 1388, † 17 декември 1410, погребана в манастир „Райтенсхаслах“), чрез брак '''пфалцграфиня на Каринтия'''; ∞ за [[Йохан Майнхард VII (Гьорц)|Йохан Майнхард VII от Гьорц-Кирхберг]] (* 1378/1380; † 22 май 1430), [[пфалцграф]] на [[Херцогство Каринтия|Каринтия]] и граф на [[Кирхберг]] в [[Швабия (Бавария)|Швабия]], от когото няма деца. * Йохан Баварски-Ландсхут (* ок. 1390, † 20 декември 1396, погребан в манастир „Райтенхаслах“). == Вижте също == * [[Бернабо Висконти]] * [[Миланско херцогство]] * [[Висконти]] == Източници == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#Maddalenadied1404 ''Maddalena Visconti''], fmg.ac === Библиография === * {{cite book|author = Bernhard Glasauer|title = Herzog Heinrich XVI. (1393 – 1450) der Reiche von Bayern-Landshut. Territorialpolitik zwischen Dynastie und Reich|publisher = Herbert Utz Verlag|location = München|year = 2009|isbn = 978-3-8316-0899-7|edition = Münchner Beiträge zur Geschichtswissenschaft|volume= Band 5|Kommentar = zugleich Dissertation, Universität München 2009}} * {{cite book|author = Karin Kaltwasser|title = Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450)|publisher = Dissertation|location = Universität Regensburg|year = 2004|url = http://www.opus-bayern.de/uni-regensburg/volltexte/2004/410/pdf/Dissertation.pdf}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071009215851/http://www.opus-bayern.de/uni-regensburg/volltexte/2004/410/pdf/Dissertation.pdf |date=2007-10-09 }} * {{cite book|author = Hans Patze|title = Die Wittelsbacher in der mittelalterlichen Politik Europas|edition = Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte|volume= Band 44|year = 1981|pages = 33 – 79, insbesondere S. 72 – 73|url = http://periodika.digitale-sammlungen.de/zblg/kapitel/zblg44_kap8}} == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Maddalenea Visconti|110357773}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Вителсбахи]] o2cqpww9ub1c8y3xzzqfdfk0s88g64m 0 470687 12214613 11799241 2024-04-26T00:38:46Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]] | портрет = Matteo I Visconti.jpg | портрет-описание = Матео I Висконти (ок. 1858) | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1287]] − [[1302]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = Граф на Милано (1311 – 1322) | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Матео I Висконти,''' наречен ''Матео Велики'' ({{lang|it|Matteo I Visconti, Matteo Magno}}; * [[15 август]] [[1250]], [[Инворио]]; † [[24 юни]] [[1322]], Крешенцаго, [[Милано]]) от фамилията [[Висконти]], е [[капитан на народа]] и фактически [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]] (1287−1302); Граф на Милано 1311 – 1322 г.; [[имперски викарий]] за [[Ломбардия]] 1297 – 1317 г. Матео е човек на оръжието и верен служител на прачичо си [[Отоне Висконти|Отоне]] в битките му и при вземането на властта над Милано. През [[1287]] г. Отоне го обявява за [[Капитан на народа]] на мощната [[Ломбардия|ломбардска]] [[Средновековна комуна|комуна]]. Оттогава до смъртта си Матео върви по стъпките на Отоне - [[Списък на владетелите на Милано|господар и архиепископ на Милано]] и в това си качество той подчинява на Отоне цяла [[Ломбардия]], част от [[Пиемонт]] и [[Емилия (област)|Емилия]], включително [[Болоня]] и [[Генуа]]. == Произход == Матео е син на [[Теобалдо Висконти|Теобалдо (или Тибалдо) Висконти]] († 1276 в [[Галарате]], обезглавен) и на съпругата му Анастасия Пировано († 1276). Има един брат: * [[Уберто „Пико“ Висконти]] († 22 април 1315), [[феодал]] на Сома, [[Верджате]], [[Голасека]], [[Лонате Поцоло]] и [[Фермо]]; [[подест]] на [[Верчели]] (1290) и на [[Комо (град)|Комо]] (1292). Родоначалник на семействата: Маркизи на Сан Вито, Маркизи на [[Мота де' Конти|Мота]] (изчезнали 1740); Господари на [[Бусто Арсицио|Бусто]] (изчезнали 1564); Господари на [[Лонате Поцоло]], от 1778 маркизи и от 1813 херцози на Модроне; Графове на [[Галарате]] и маркизи на [[Чизлаго]] (изчезнали 1716); Маркизи на [[Турано Лодиджано|Турано]] (изчезнали 1672); Графове Висконти Боромео (изчезнали 1834); Висконти ди Масино, феодали на [[Масино Висконти|Масино]] (изчезнали 1802); Графове на [[Сесто Календе]] (изчезнали 1814); Висконти д'Арагона, маркизи на [[Инворио]] (изчезнали 1895); Графове на Сесто Календе (2-ри клон, изчезнали 1552); Графове на Сесто Календе (3-ти клон, изчезнал 1656); Барони на [[Орнавасо]] (изчезнали 20 век); Маркизи на Сан Алесандро (изчезнали 1794).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti1.html|заглавие=Visconti 1|автор=http://genealogy.euweb.cz/|достъп_дата=2 април 2022}}</ref> == Биография == === Младежки години === През август [[1269]] г. Матео се жени за [[Бонакоса Бори]], дъщеря на капитан [[Скуарчино Бори]], от която има десет деца. През 1287 г. Матео се намесва като арбитър между бунтовниците [[камуни]], водени от [[Федеричи (семейство)|семейство Федеричи]] и комуна [[Бреша]] на епископ [[Берардо Маджи]]. През декември [[1287]] г., когато Матео е на 37 години, неговият прачичо [[Отоне Висконти|Отоне]] го номинира за [[капитан на народа]]. През същия месец [[Бернардино да Полента]] от [[Равена]] е назначен за [[подест]], но остава в [[Модена]], така че след заседание на Генералния съвет Матео също поема длъжността подест за първата половина на [[1288]] г. През май 1288 г. [[Рудолф I]] го назначава за генерален [[Имперски викарий|викарий]] за [[Ломбардия]]. През [[1290]] г. Матео се завръща, за да заеме поста капитан на народа в продължение на една година и дори има правото да утвърждава или сваля подеста от длъжност.<ref>Corio, ''Storia di Milano'', vol. I, pp. 635-640</ref> === Война срещу Вилхелм VII Монфератски === [[Файл:Guillaume VII de Montferrat.jpg|ляво|мини|356x356пкс|Вилхелм (Гулиелмо) VII Монфератски]] През май 1289 г. избухват разногласия между губернатора на [[Павия]] [[Манфреди Бекария]] и жителите на града, което води до изгонването му. През юни е ред на графа на [[Лангоско]]. Двамата намират убежище в [[Басиняна]] заедно с някои рицари от Павия по молба на [[Маркграфство Монферат|маркграфа на Монферат]] [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]], след което [[Алесандрия|александрийците]] и [[Тортона|тортонците]] обсаждат Басиняна. Матео Висконти изпраща Уберто Салватико с няколко френски рицари в [[Павия]]. Салватико отива в [[Гарласко]] и се присъединява към армия от 6000 миланци в [[Ломело]]. Маркизът на Монферат бяга и се присъединява към графа на Лангоско и неговата армия в [[Бреме]]. Накрая маркизът и графът решават да се бият и извеждат армията си на кратко разстояние от Ломело, когато благодарение на застъпничеството на Гулиелмо Преда и някои местни [[Францискански орден|францискански]] монаси се стига до мир. Въпреки това, когато миланците се връщат в Павия, откриват градските порти залостени и разбират, че са били измамени. Някои от тях, вбесени, се връщат и разграбват Ломело. След това, когато са на път за Милано, миланците, вярвайки, че те са войници на Монферат, се въоръжават, напускат града и се приготвят да се изправят срещу тях, стигайки до Касино Сканазио ([[Роцано]]), но се връщат, след като разбират истината. По-късно мирът е официално ратифициран от самия Матео Висконти в Ломело. Вилхелм VII Монфератски е обявен за вечен господар на Павия, Манфредо Паравичини – за подест, а Гулиелмо Преда – за капитан на народа. На 29 юни 1289 г. няколко мъже на служба при Висконти пленяват и измъчват някой си Ланфранко Мота, който признава, че е заговорничил с Бонифачо Пустерла – [[абат]] на [[Сан Челсо (Милано)|Сан Челсо]] и с Маркиза на Монферат. Според заговора абатът в даден момент е трябвало да нареди да отворят една от миланските порти – [[Порта Тичинезе]] срещу 4000 лири терцоли годишно, както и назначаването му за [[капитан на народа]] и още 66 000 лири, след като маркизът се завърне като господар на Милано – амбиция, от която той никога не се е отказал след изпъждането си от [[Отоне Висконти]]. Бонифачо Пустерла е затворен първо в [[Лоди]], след това в [[Бреша]] и накрая, след като е помилван от Висконти, се връща в Милано на 28 април. През юли [[Балдовино дели Угони]] да [[Бреша]] – подест на Милано напразно се опитва да атакува Павия, като се възползва от факта, че Маркизът на Монферат е в [[Новара]] – градът, който току-що го е избрал за свой господар. По-късно мощният павийски политик [[Манфреди Бекария]] напуска Павия, за да преговаря с Уберто Бекария и Руджеро Катасио близо до [[Корбета]], и накрая решава да намери убежище в Милано, изоставяйки маркиза. Това предизвиква реакцията на павийците, които изгонват семейство [[Бекария (род)|Бекария]] и съюзниците им от града. Те също така започват да обсаждат [[Арена По|Монтеакуто]], който принадлежи на семейството, но са прогонени от жителите на [[Пиаченца]]. През есента на същата година Матео Висконти, след като събира армия, отива в [[Лакиарела]], след това стига чак до стените на Павия, но вратата, която трябва да бъде отворена от Манфредо Бекария, остава затворена, което обрича кампанията на провал. Впоследствие Маркизът на Монферат влиза в Павия, поставяйки гарнизон от 1000 пехотинци и 200 конници.<ref>Corio, ''Storia di Milano'', vol. I, pp. 640-646</ref> На 15 май [[1290]] г. подестът на Милано атакува района на [[Новара (провинция)|Новара]], преминавайки през моста [[Абиатеграсо|Кастелето]], успявайки да превземе Боргонуово, където поставя малък гарнизон и след това се връща в Милано на 2 юни. Жителите на [[Кремона]] и [[Пиаченца]] подкрепят миланците, като атакуват района на Павия, но са принудени да отстъпят, когато Вилхелм VII Монфератски напуска провинция [[Асти (провинция)|Асти]], за да защитава града. На 17 юни, докато маркизът е зает със защитата на Асти срещу [[Савойско графство|савойския граф]] [[Амадей V Савойски]], миланците, отново въоръжени, излизат от града и, след като се събират със съюзниците си в [[Розате]] с 20 000 пехота и 2200 рицари, се придвижват към [[Лакиарела]]. На 23 юни те достигат [[Сициано]] и на 26 юни, след като преминават през [[Видигулфо]], са на половин миля от стените на Павия, но за пореден път начинанието е неуспешно, тъй като павийците не приемат битката на открито и буря опустошава миланския лагер. На 26 август Маркизът на Монферат събира армия, напуска Павия заедно с Ереко [[дела Торе]] и [[Корадо дела Торе|Моска Дела Торе]] и лагерува в [[Моримондо]]. Няколко дена по-късно Матео I идва да го посрещне и лагерува в [[Гоцано]], но на 5 септември и двамата се завръщат в своите градове. След това маркизът се връща, за да атакува [[Асти (град)|Асти]], който се подготвя да се защити, като избира миланеца [[Оторино Мандели]] за подест. Мандели събира 500 рицари и моли за помощ съюзниците си миланци, пиачентинци, кремонци и брешанци, които изпращат по хиляда рицари плюс още петстотин от Савойския граф. Хората на Асти нахлуват в [[Монферат]] и го опустошават, като принуждават маркиза да намери споразумение със Савойския граф. Накрая те се споразумяват с александрийците да водят война срещу Вилхелм VII, който отива в [[Алесандрия]], за да репресира предателите и е заловен и затворен в желязна клетка, където умира на 6 февруари 1292 г. Смъртта на Вилхелм VII позволява на миланците да спечелят [[Виджевано]] и [[Мортара]], [[Новара]] и [[Верчели]], които признават Матео за свой капитан на народа за пет години и подобряват отношенията с александрийците и [[Тортона|тортонезците]].<ref>Corio, ''Storia di Milano'', vol. I, pp. 646-650</ref> В първите дни на [[1292]] г. умира Лотарио Руска, който управлява [[Само (град)|Комо]], и семейство Витани се възползват от възможността да завладее Вико, предградие на града. Матео Висконти не губи време и тръгва към Комо през [[Канту]], успявайки да убеди и двете фракции на града да го изберат за капитан на народа за пет години, назначавайки своя зет [[Оторино Бори]] за нов подест и преназначавайки епископа, който е в изгнание в [[Леняно]]. На 23 юни 1292 г. има нов бунт, който води до експулсирането на Лотарио Руска и Оторино Бори. На 17 юли Матео Висконти разрешава на жителите на Комо да изберат Франческо да Каркано за нов подест. През ноември, след нови безредици, Матео I потегля с армията си към Комо и налага брат си Уберто за подест, а самият той е препотвърден като капитан на народа. На 5 май, възползвайки се от смъртта на [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]] Монфератски и от факта, че законният наследник [[Джовани I (Монферат)|Джовани I Монфератски]] е в двора на краля на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], Матео нарежда армията да се събере и поставя начело й подеста Антонио Галици. Миланците тръгват към [[Бернате Тичино|Бернате]] и на следващия ден Матео се присъединява към армията при [[Корбета]]. След това тя минава през [[Новара]] и [[Верчели]], обсаждайки [[Трино]], който пада на 20 май, последван от [[Понтестура]] и [[Монкалво]]. След това Матео I е приет в [[Казале Монферато|Казале]], където е назначен за капитан на всички монфератци. Някои замъци не го признават като такъв, като остават верни на [[Алерамичи]]те (управляващата династия на Монферат), търсейки мир, който е отхвърлен от Висконти. След това Матео минава през [[Алесандрия]], която го прави капитан на народа за пет години и след това се завръща в Милано. На 15 май 1293 г. някои посланици на Монферат пристигат в Милано, потвърждават титлата, предоставена на Висконти и установяват мир, при който господарят на Милано може да назначава викарий на Монферат. Джовани би се отказал от всякакви претенции към Милано в замяна на защитата на Висконти.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 748-749 e 752</ref> === Военни операции срещу Лоди и Леко === През април [[1294]] г. пристига делегация от [[Адолф от Насау]]. Суверенът прави Матео I Висконти [[имперски викарий]] за [[Ломбардия]] и на следващата година потвърждава привилегиите, предоставени на града. Първоначално Матео се преструва, че отказва титлата, като иска общинските институции да му поверят службата и едва по-късно полага клетва, добавяйки царския орел към своя герб. Той също така успява да бъде назначен за [[капитан на народа]] за още пет години.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 753-754</ref> Същата година градовете [[Лоди]] и [[Крема]], които не издържат на експанзионистичните амбиции на Матео I, тайно заговорничат да вкарат семейство [[Дела Торе]] в стените си и да му помогнат да се върне като господар на Милано. Матео свиква общ съвет на подчинените и съюзническите градове в Милано, а именно [[Бреша]], [[Павия]], [[Кремона]], [[Пиаченца]], [[Тортона]], [[Новара]], [[Казале Монферато|Казале]], [[Верчели]], [[Алесандрия]], [[Асти (град)|Асти]] и [[Генуа]]. Решено е да се води война срещу Лоди и Крема. На 1 септември [[подест]]ът Дзанасио Салимбене напуска града с армията си и отива в [[Меленяно]], където на следващия ден към него се присъединява Матео с останалите войски. Миланците минават през канала [[Муца]] (разклонение на река [[Ада (река)|Ада]]) близо до остров Балбиана, навлизайки в района на Лоди, който опустошават и разграбват. На 25 септември армията на Лоди си отмъщава, като прави същото в миланската провинция, но е победена близо до [[Пантиляте]]. Около двеста от тях остават затворници и са отведени в замъците в [[Трецо сул'Ада|Трецо]] и в [[Сициано]], включително Имбералдо дела Торе. На 1 юни [[1295]] г. подестът на Милано Енрико Танджентино да Бреша напуска града с голяма армия от около 33 000 мъже, състояща се от авангард от 600 стрелци и [[арбалет]]чици, последван от няколкостотин избрани рицари, 4000 [[Пехота|пехотинци]], около 25 000 мъже, наети измежду гражданите, от 1000 мъже от съюзническите градове и накрая от [[ариергард]] от 2000 копиеносци. Седмица по-късно той лагерува близо до Виболдоне ([[Сан Джулиано Миланезе]]). Матео се присъединява към него в [[Лоди Векио]], който по това време е в ръцете на миланците, които са го укрепили. На 18 юни миланците обсаждат [[Сан Коломбано ал Ламбро|Сан Коломбано]], а жителите на Лоди - [[Кастелеоне]], след което миланците внезапно изоставят Сан Коломбано, за да лагеруват на 24 юни на миля и половина от стените на Лоди, чиито села разграбат. Жителите на Лоди остават зад защитните стени и очевидно поставят разумни условия, тъй като армията на Висконти първо се оттегля към Лаваня ([[Комацо]]) и след това заминава за Милано на 29 юни. На 8 август [[Отоне Висконти]], първият господар на Милано от династията Висконти, умира на 88 години. Той е погребан в ковчег от червен петнист мрамор, който по-късно е преместен в [[Миланска катедрала|Миланската катедралата]], където стои и днес. На 11 септември е публикуван мирът между [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] и Лоди, който включва изгонването на семейство [[Дела Торе]] от града. На 21 октомври папа [[Бонифаций VIII]] назначава [[Руфино да Фрисето]] от [[Лука]] за новия архиепископ на Милано, премахвайки привилегията, предоставена на миланските ординарии да избират свой наследник. Предизвиканото недоволство забавя установяването на Руфино в града до ноември. На 21 юли 1296 г. архиепископът умира и папата избира на негово място [[Франческо I да Парма|Франческо Фонтана]] от провинция [[Парма (провинция)|Парма]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 753-755, 761-766 e 771-777</ref> През юли 1296 г. подестът на Милано Дзанасио Салимбене отива в [[Мерате]], където започва да набира нова армия. Стигайки близо до стените на [[Леко (град)|Леко]], той изпраща 150 заложници и принуждава жителите да се преместят във [[Валмадрера]], след което подпалва града с изключение на крепостта. Поради това е приет закон, който забранява възстановяването му. Не е ясно защо градът е подложен на толкова тежко наказание, но е вероятно той да се е съюзил с Дела Торе, които са имали за феодално владение близката [[Валсасина]]. По този начин река [[Ада (река)|Ада]] дели териториите, подчинени на двете враждуващи фамилии, а Висконти имат аванпост (крепостта на Леко) в района на Дела Торе.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 777-778</ref> === Кампания срещу Джовани I Монфератски и съюзници === През [[1298]] г. маркизът на Монферат [[Джовани I (Монферат)|Джовани I]], след като проучва отношението на съседните градове към Висконти, тайно сключва лига с [[Павия]], [[Кремона]], [[Бергамо]], [[Тортона]], [[Верчели]], [[Казале Монферато|Казале]], с [[Маркграфство Салуцо|маркиза на Салуцо]] [[Манфредо IV дел Васто|Манфредо IV]], с [[Ацо VIII д'Есте]] – херцог на [[Херцогство Ферара|Ферара]] и с някои хора от [[Новара]]. Матео вероятно научава за това и си подсигурява подкрепата на семейство [[Скалиджери|Дела Скала]], като жени дъщеря си [[Катерина Висконти (1282 – 1311)|Катерина]] за [[Албоино I дела Скала|Албоино]] – син на [[Алберто I дела Скала]], потушавайки споровете в [[Парма]]; той може да разчита на подкрепата на [[Болоня]], където и кметът Оторино Мандели, и [[Капитан на народа|капитанът на народа]] Якопо Пирано са от Милано. Той праща и 20-годишния си син [[Галеацо I Висконти|Галеацо]] в Новара като подест. На 18 март [[1299]] г. губернаторът на [[Павия]] [[Манфреди Бекария]] и неговите съюзници се местят в [[Мортара]], където към тях се присъединяват Джовани I Монфератски, [[Филипоне ди Лангоско|Филипо(не)]] – граф на [[Лангоско]] и военни от Салуцо. Когато стигат до Новара, една от вратите е отворена и по този начин те успяват да поемат контрола над града, а замъкът пада няколко дни по-късно. [[Галеацо I Висконти]] успява да избяга в [[Корбета]]. Армията срещу Висконти пресича река [[Тичино]], като разграбва провинцията западно от Милано и след това се оттегля, като разрушава моста при [[Бернате Тичино|Бернате]]. Подестът Бизача Рикарди засилва отбраната на моста при [[Абиатеграсо]] и увеличава гарнизона при [[Виджевано]]. Когато [[Казале Монферато|Казале]] попада в ръцете на Маркиза на Монферат, Матео Висконти свиква общия съвет, като се нахвърля срещу предателството на някои градове. Съветът след консултация с него го преизбира за [[капитан на народа]] за още пет години. От една страна Висконти започва мирни преговори с враговете си, а от друга се подготвя за нова военна кампания. 300 мъже (по 50 на порта) са избрани и въоръжени с дълги копия, наречени ''manere'' и защитени с железни нагръдници и шлемове, а впоследствие се добавят още 2400 мъже (по 400 на порта), въоръжени по същия начин, 3000 копиеносци и 1000 конници от [[Пиаченца]], 200 от [[Парма]] и още толкова от [[Болоня]], 150 пехотинци и 50 арбалетчици от [[Верона]] плюс чуждестранни наемници, платени от общината. Враговете не постъпват по различен начин и на 1 май свикват съвет в [[Павия]], в който се намесват всички съюзни градове, подновявайки лигата против Висконти. На 9 май миланската армия се разполага на лагер между [[Розате]] и [[Абиатеграсо]] и там са разпределени по 17 знамена на врата. На следващия ден Матео и [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] заедно със Дзанасио Салимбене правят набег до стените, за да накарат жителите на Павия да напуснат стените, но те не отговарят на провокациите. На 12 май силната армия от 10 000 пехотинци и 4000 конници, начело с Пиетро и Галеацо Висконти, пресича река Тичино, атакува и подпалва [[Мортара]] и след това разграбва околностите му. Хората от Новара и Верчели отговарят, като отиват до [[Борголаведзаро]], а павийците – до [[Гарласко]], след което на 20 май се разполагат на лагер пред [[Виджевано]], където към тях се присъединяват хората от Монферат и Салуцо. На 28 май миланците се връщат в [[Оцеро]], където са подсилени с 500 бойци от [[Комо (град)|Комо]] и 150 от [[Парма]]. На 2 юни отново минават река Тичино, принуждавайки врага да се оттегли към [[Гарласко]]. Висконти успяват да завземат и сринат [[Гамболо]], като карат гражданите на Новара, Верчели и Павия да бягат. След това атакуват Гарласко на 5 юни, чийто гарнизон се защитава храбро, отблъсквайки ги. На 6 юни е постигнат мирен договор между двете страни, тъй като междувременно бойците от [[Ферара]] навлизат в района [[Джера д'Ада]] с 4000 пехотинеца и 700 конника, получавайки [[Крема]] от Енрико да Монца и лагеруват в [[Корте Палазио]], и заплашват териториите на Висконти от изток. Хората от Бергамо стигат до [[Озио Сото]] и кремонезците се местят на източния бряг на Ада близо до [[Касано д'Ада|Касано]]. На 7 юни армията на Висконти се изтегля и се връща в Милано. На 12 юни Бизача Рикарди се придвижва бързо към [[Касано д'Ада|Касано]], карайки кремонезсците да бягат хаотично към Крема. На същия ден маркиз [[Мороело Маласпина]] пристига в Милано и е назначен за генерал-капитан на армията на Висконти. На следващия ден Рикарди минава през река Ада и хората от [[Крема]] и [[Ферара]] започват мирни преговори, които завършват с подписване на мир на 20 юни. През юли Матео Висконти се оказва мъдър посредник за мир между [[Генуезка република|генуезците]] и [[Венецианска република|венецианците]], и венецианците му помагат, като сключват нов мир между миланците от една страна и Павия и съюзниците от друга. Останал без съюзници, Джовани I Монфератски сключва мир с миланците на 4 септември.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 786-795</ref> === Нови бунтове в Павия, Бергамо, Новара и Верчели === След няколко месеца мир сем. Торниели са изгонени от [[Новара]] и молят за помощ Висконти. На 16 септември Матео I отново събира армия и заедно със сина си Галеацо отива първо в Новара, след това във [[Верчели]], минавайки през [[Абиатеграсо]] и [[Виджевано]]. Двата града не възразяват и той назначава Тринцано Кавацио и Флорио да Кастелето за техни [[подест]]и. На 27 септември армията на Висконти се завръща в Милано. Малко след това хората от [[Лоди]] превземат [[Сан Коломбано Белмонте|Сан Коломбано]], прогонвайки кастелана Якопо Ландрани. Междувременно в Павия избухва спор между [[Манфреди Бекария]] и [[Филипоне ди Лангоско]], който е изгонен от града в [[Ломело]] и заявява, че е готов да се отдаде на служба на миланците срещу заплащане. В крайна сметка и двамата избират Матео Висконти за уредник на спора. На 11 май [[1300]] г. той иска двадесет заложници от всеки от тях и ги помирява, назначавайки зет си [[Оторино Бори]] за [[подест]], а [[Гаспаре да Гарбаняте]] за [[Капитан на народа|капитан]] на Павия. Тогава Лангоско поисква разрешение от Висконти да влезе в Павия с 900 войници и веднага щом го получава, сблъсъците с Бекария започват отново. Бекария и Лангоско са изгонени, след което отново се обръщат към господаря на Милано. Матео Висконти заповядва на двамата претенденти да се върнат в града и да сключат мир, но Бекария, имайки по-малко сили, не се осмелява и по този начин губи контрола над Павия. Същия месец Висконти сключва нови съюзи, като обещава дъщеря си [[Дзакарина Висконти|Дзакарина]] за съпруга на графа на [[Лангоско]] и сина си Галеацо за съпруг на [[Беатриче д’Есте (1268 – 1334)|Беатриче д'Есте]] – дъщеря на [[Обицо II д’Есте|Обицо II]]. Сватбата на последните е отпразнувана в [[Модена]], последвана от големи тържества в Милано. През декември Генералният съвет, по нареждане на самия Матео, обявява сина му Галеацо за [[капитан на народа]]. През [[1301]] г. Джовани I Монфератски се завръща, за да предизвика вътрешни разделения между жителите на Новара, които се съюзяват със сем. Брусати и сем. Кавалаци в ущърб на сем. Торниели, и [[Верчели]], които се съюзяват със сем. Авогадро в ущърб на сем. Тицони, които са изгонени от града. На 29 май Суарди и Колеони канят Матео да завладее [[Бергамо]]. Господарят на Милано изпраща малка армия начело със сина си Галеацо, който, след като прекосява река Ада при [[Ваприо д'Ада|Ваприо]], отива в Бергамо, чиито семейства Бонджи и Риволи, противници на Висконти, са победени. Матео е обявен за капитан на народа за пет години, а Якопо Пирано е назначен за подест. През юли Бонджи и Риволи заедно със своите съюзници от Лоди, Крема и Кремона, се опитват да си възвърнат контрола над града, но безуспешно. След това Галеацо минава през района на Новара, където превзема [[Варало Помбия]], [[Оледжо]] и [[Галиате]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 795 e 798-805</ref> Обещанието за брак между дъщеря му Дзакарина Висконти и [[Филипоне ди Лангоско|Филипоне]] – граф на [[Лангоско]] така и не се осъществяват. Матео всъщност решава да я омъжи за Оторино Руска от [[Комо (град)|Комо]]. Филипоне се ядосва и отново извика жителите на Павия, Новара, Верчели, Лоди, Крема и Кремона да се съберат срещу Висконти. Те лагеруват в Гарласко с армия от 3000 пехотинеца и 1000 конника, докато Галеацо отива в защита на [[Виджевано]] и без да организира битка, се завръща в Милано. През ноември раздразненият Матео се намесва лично с 2500 пехотинеца от Комо и 500 конници, опустошавайки [[Ломелина]] и превземайки [[Ломело]]. Накрая превзема и [[Гарласко]], но не и замъка поради липсата на обсадни машини, големия му гарнизон и наближаващата зима.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 795 e 806-807</ref> === Дела Торе си връщат господството над Милано === На 7 февруари [[1302]] г. синът на Матео [[Галеацо I Висконти|Галеацо]] и Бернардино да Полента се насочват към [[Новара]], в която имат съюзници, минавайки през [[Абиатеграсо]] и [[Виджевано]]. Когато стигат до града обаче, вратите не са им отворени и те са принудени да се върнат. На 23 март Галеацо се опитва да атакува [[Павия]], успявайки да изгори Порта ди Санто Стефано, но защитниците успяват да се съпротивляват и го отблъскват. Раздразнен от тези неуспехи, Галеацо се опитва отново на 3 май заедно с новия подест Бонифачо Лупи, успявайки да превземе [[Торе дел Мангано]] и да опустоши всичко в рамките на три мили от стените на Павия. След тези първи успехи Рикардо да Арезе, съдия от ''Credenza di Sant'Ambrogio'' (градската управа), кани хората да се въоръжат и се мести в [[Розате]], за да прекоси река Тичино и да атакува Новара безрезултатно както поради отбраната на града, така и заради непрекъснатите дъждове. На 13 май и Галеацо е принуден да се оттегли. Тези продължителни военни операции с малко плодове предизвикват известно недоволство у хората и отслабват миланската армия.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 810-813</ref> В края на март 1302 г. [[Дела Торе]] отново влизат в [[Кремона]] и скоро Моска, Ереко и Мартино дела Торе стигат до [[Лоди]]. След това те започват да създават съюз с всички градове, които са против Висконти, т.е. [[Кремона]], Лоди, [[Крема]], [[Павия]], [[Новара]], [[Верчели]] и Монферат. Начело на новата конспирация обаче е [[Алберто Скоти]] от [[Пиаченца]]. Матео I предусеща заговора и на 7 юни изпраща сина си Галеацо в [[Бизентрате]], за да залови [[Пиетро Висконти]] – брат на [[Отоне Висконти|Отоне]] и следователно братовчед на Матео I. Пиетро е заловен, отведен в Милано и затворен в замъка на [[Сициано]] заедно с [[Оливерио дела Торе]]. Съпругата на Пиетро – Антиокия Кривели моли зет си [[Корадо Руска]] от [[Комо (град)|Комо]] да подкрепи лигата против Висконти и заедно с него успява да събере армия от 10 хил. мъже от района на [[Сеприо]], където съпругът ѝ има голяма власт. Сред заговорниците е и [[Ландолфо Бори]] – зет на Матео I и [[Албертоне Висконти]] – негов роднина. Междувременно на 2 юни Алберто Скоти пристига в [[Лоди]] и след като на 8 юни поема командването на армията, отива в Лаваня ([[Комацо]]). Вместо това Матео I събира армия от [[контадо]] Милано и от района на [[Леко (град)|Леко]], както и изгнаници от съперничещите си градове. След като оставя Галеацо и Уберто заедно с други войници да защитават Милано, където избухват бунтове, той напуска града и се разполага на лагер първо в [[Пиолтело]], а на следващия ден в [[Мелцо]]. Милано обаче е в хаос и Галеацо едва успява да се защити. Лишен от доставки от града и след дезертьорството на [[Монца]], Матео I е принуден да преговаря с враговете си. [[Дела Торе]] искат [[Висконти]] да се откажат от претенциите си към Милано, да върнат все още съществуващите им имоти и да изплатят унищожените, а прогонените от Милано да се върнат в града. На 13 или 14 юни Матео приема условията на конгрес, в който участват основните представители на двете фракции, разпуска армията, предава командването на Алберто Скоти и се оттегля в замъка в [[Сан Коломбано Белмонте|Сан Коломбано]]. Синът му Галеацо излиза от [[Порта Романа (средновековна, Милано)|Порта Романа]] начело на 2000 мъже, докато дворците на Висконти са разграбени от народа; той първо се оттегля в Сан Коломбано при баща си, след това във [[Ферара]] при зет си. [[Бонакоса Бори]] – съпруга на Матео I първо се укрива в домовете на някои от верните нему, а след това в манастира Санта Мария дела Ветабия (или Векиабия), докато бременната Беатричe д'Есте бяга първо в [[Бергамо]], а след това при баща си във [[Ферара]]. Там на 7 декември 1302 г. тя ражда сина си [[Ацо Висконти|Ацоне]], който по-късно става господар на Милано. [[Марко I Висконти|Марко]], [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино]], [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани]] и [[Стефано Висконти|Стефано]] – синове на Матео намират убежище в манастира Сант Еусторджио в Милано . Всички лидери на бунта против Висконти отиват в Милано, но скоро избухват вътрешни разногласия, тъй като Пиетро Висконти иска да замени своя племенник като господар на града, подкрепен от Корадо Руска, докато от другата страна Алберто Скоти от Пиаченца, Вентурино Бенцони от Кремона, Антонио Фисирага от Лоди, Филипоне ди Лангоско от Павия и Енрико от Монца подкрепят исканията на Дела Торе. Поради това е свикан голям съвет, председателстван от Скоти, на който е решено да върнат Дела Торе в града и на който Скоти, въпреки че не може да получи важна позиция в града, успява да назначи сина си Бернардино за [[подест]]. След това главните представители на Дела Торе се завръщат в Милано, включително Ереко, Корадо и неговия син Москино, Гуидоне, Касоно, Имбералдо, Моска и синът му Напино, Анжефосо, Дзонфредо, Леончино и Оливиеро, освободени от затворите на [[Сициано]]. Те веднага започват да възстановяват своите сгради, разположени на днешния [[Пиаца дела Скала|площад Пиаца дела Скала]] . Пиетро Висконти скоро се разкайва за предателството си и заедно с Уберто събира няколко последователи, и се опитва да вдигне бунт, който веднага е потушен от Дела Торе. [[Андреа Висконти]] загива при сблъсъците и е погребан в църквата Сан Франческо Гранде, докато Уберто пада от коня си и е ранен.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 812-817</ref> === Многократни опити на Матео I за връщане на властта === На 8 октомври Леоне Ламбертенги – архиепископ на [[Комо (град)|Комо]] и ръководител на фракцията на сем. Витани, завладява града, прогонвайки сем. Руска. Корадо Руска загива при сблъсъците. Изгнаниците от Комо молят за подкрепата на Матео Висконти, за да превземат отново града в замяна на подкрепата им при повторното завладяване на Сеньория Милано. Висконти прекарва следващите месеци в набиране на нова армия и на 8 май [[1303]] г. се появява пред стените на [[Белинцона]] начело на 4000 пехотинеца и 300 конника. На 29 май стига до [[Варезе]], където има много съюзници, а на 30 май превзема Вико и Торе – предградия на Комо. Градът е контролиран от Мартино дела Торе – син на Касоно, който пречи на жителите да напуснат портите в очакване на пристигането на подкрепления. Дела Торе, разтревожени от действията на противника, подсилват градската охрана на Милано, след което събират армия, водена от новия господар [[Гуидо дела Торе]] и от подеста Физирага да Лоди, която успява да нанесе тежко поражение на Висконти, избивайки хората му и залавяйки хиляди. Матео I едва успява да избяга, като се укрива в [[Пиаченца]], където е посрещнат от Алберто Скоти, който е един от основните поддръжници на свалянето му едва няколко месеца по-рано. Скоти, раздразнен от отношението на сем. Дела Торе, разчита на влиянието си, за да противопостави на него освен Пиаченца, и [[Тортона]] и [[Алесандрия]], и успява да привлече [[Парма]], [[Мантуа]] и [[Верона]] в съюза плюс изгнаниците от други градове и корпус от чуждестранни наемници. На 18 септември Матео I повежда армия от 6000 пехотинеца и 800 конника от Пиаченца, с която прекосява река [[По]] и разполага лагер в [[Орио Лита]] в очакване на втора армия, водена от Скоти, която така и не пристига. Дела Торе на свой ред събират армия от няколко хиляди мъже, които принуждават Матео да се откаже от намеренията си. През [[1304]] г. Матео I подкрепя сем. Суарди, току-що прогонени от [[Бергамо]], в опита им да си върнат града, подкрепен от брешанците. На 21 август Дела Торе и подестът [[Федерико Понцони]] достигат Крешенцаго близо до Милано с армия, след това [[Касано д'Ада|Касано]] и [[Колоньо ал Серио]] и после гонят Висконти от района на Бергамо на 2 септември. През август [[1307]] г. брешанците и веронезците правят диверсия, като се приближават до Бергамо, за да дадат на Матео I възможност да атакува моста на [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] начело на 1500 пехотинеца и 800 конника. Мостът обаче е добре охраняван и оказва упорита съпротива до пристигането на 18 август на армията на Дела Торе, която кара Матео да се оттегли в района на [[Бреша]]. След многото неуспешни опити да си върне властта той се оттегля в [[Ногарола (Мотеджана)|Мотеджана]] като гост на сем. [[Скалиджери]] в очакване на по-благоприятни времена.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 817-821, 826-827, 833</ref> === Слизане в Италия на император Хайнрих VII Люксембургски === [[Файл:Henry Lux head.jpg|мини|203x203пкс|Хайнриг VII Люксембугски]] През [[1309]] г. възникват разногласия между [[Гуидо дела Торе]] – господар на Милано и братовчед му [[Касоно дела Торе]] – архиепископ на града, тъй като Гуидо го обвинява, че е в съюз с Висконти. Напрежението води на 1 октомври до ареста на архиепископа и затварянето му в крепостта на [[Анжера]]. Това предизвиква недоволство у миланците, които принуждават Гуидо да го освободи и да го прогони от града. Матео се възползва от това, за да изпрати делегация, водена от Франческо да Гарбаняте, при император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII Люксембургски]], подканяйки го да се намеси срещу ломбардските [[Гвелфи и гибелини|гвелфи]], които според него не се интересуват от имперската власт. През [[1310]] г. Хайнрих VII решава да отиде в Милано, за да бъде коронясан за [[крал на Италия]] и след това да продължи в [[Рим]], за да бъде коронясан за император от папа [[Климент V]]. Епископът на Констанца, като глава на имперските легати, участва в общия съвет, свикан в Милано, за да се подготви за идването на бъдещия император. Гуидо дела Торе го посреща подобаващо, но е дълбоко раздразнен от пристигането на императора, което застрашава властта на гвелфите в Ломбардия; той забранява на хората да напускат града, за да може да посрещне бъдещия император и да се подготви да му се противопостави военно, въпреки че някои от съюзниците му се опитват да го разубедят. На всичко отгоре [[Филипоне ди Лангоско|Филипоне]], граф на [[Лангоско]], се обявява за [[васал]] на императора. В крайна сметка Гуидо дела Торе се поддава на мнението на други благородници, които го съветват да изпрати императора поне до [[Асти (град)|Асти]], опитвайки се да отгатне намеренията му междувременно. Скоро Лангоско и Фисирага осъзнават, че Хайнрих VII възнамерява да помири ломбардските градове, като върне гибелините и ги подложи на контрола на [[Имперски викарий|имперския викарий]], но по този начин той сериозно ще застраши властта на Дела Торе. Междувременно Хайнрих, поласкан от Франческо да Гарбаняте, решава, че иска да се срещне с Матео. Висконти само това чака и заедно със слуга пристига в Асти под прикритие. Там гибелините го посрещат триумфално, като го отвеждат при императора. Лангоско и Фисирага също са там. Матео хитро избира да ги прегърне и след техния отказ той произнася реч в полза на помирението между гвелфите и гибелините под имперската власт, която Хайнрих много харесва. Междувременно Касоно дела Торе също пристига в Асти, възнамерявайки да възстанови архиепископството и да свали братовчед си Гуидо. На 4 декември 1310 г. е сключено споразумение между Касоно и други членове на семейството му, и Висконти и неговите съюзници, според което ще бъдат забравени проблемите от миналото и Матео няма да атакува ломбардските градове освен с одобрението на архиепископа. Нито той, нито синът му Галеацо няма да заемат повече длъжност в Милано, както и много други глави, които всъщност предоставят огромна власт на самия Касоно. След това Хайнрих отива в Милано, за да бъде коронясан. По пътя той успява да вземе [[Виджевано]] и да изгони [[подест]]а от сем. Дела Торе благодарение на предателството на местен лекар. След това той продължава към [[Верчели]], [[Новара]] и [[Маджента (Италия)|Маджента]], но когато е близо до Милано, му казват, че Гуидо отказва да предостави Бролето Векио (бъдещ [[Кралски дворец в Милано|Кралски дворец]]) за подновяване на процесията му. Хайнрих VII нарежда всички да дойдат да го посрещнат невъоръжени и накрая самият Гуидо идва неохотно, целува краката му и предава Бролето на кралската особа. На 6 януари [[1311]] г. Хайнрих е коронясан за крал на Италия в [[Свети Амвросий (Милано)|базилика „Сант Амброджо“]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 850-860</ref> === Падане на Дела Торе === На 12 февруари, по случай на смъртна присъда, Хайнрих VII изпраща група германци да претърси дворците на главните милански благородници, за да се увери, че няма бунтове. В действителност [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] и Франческо дела Торе (синът на Гуидо) вече са се съгласили да се намесят военно и да изгонят императора от града, но Матео мъдро, независимо дали подкрепя този план или не, нарежда на семейството си да не предприема никакви действия. Когато германците влизат в двореца му, той ги посреща любезно и им предлага вино и те, след като претърсват навсякъде, си тръгват убедени, че Висконти е невинен. След това войниците отиват при представителите на Дела Торе, които, убедени, че имат подкрепата на Висконти, се въоръжават. Впоследствие избухват бунтове, при които Дела Торе и техните съюзници са принудени да бягат, докато германците плячкосват дворците им. Гуидо дела Торе първо намира убежище в манастира Санта Мария д'Аврона близо до дома му, а след това в къщата на един от най-верните му лица. За да не изглежда виновен, Матео доброволно се явява пред императора, придружен от епископа на [[Тренто]]. Разграбването на града продължава шест дена, след което Дела Торе и техните последователи са прогонени от града. Те никога няма повече да се върнат като господари на Милано. Няколко дни по-късно, убеден от своите съветници, Хайнрих VII прогонва и Матео в [[Асти (град)|Асти]], а сина му Галеацо в [[Тревизо]]. Тогава Матео си връща благоразположението на краля благодарение на ходатайството на Франческо да Гарбаняте и още на 11 прил е поканен на кралския банкет в [[Павия]] за Великден. На 17 април той се завръща със суверена в Милано.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 876-886</ref> === Бунтът на ломбардските гвелфски градове === През пролетта на [[1311]] г. много ломбардски градове, включително [[Лоди]], [[Крема]], [[Кремона]] и [[Бреша]], вече открито се бунтуват срещу [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII Люксембургски]] и опитите да се възстанови мирът са безполезни. На 19 април имперската армия напуска Милано, за да потуши бунтовете, след като набавя жито и волове за сметка на миланските селяни. Лоди, Крема и Кремона дори не дочакват пристигането на Хайнрих и веднага изпращат пратеници с молба за прошка. Кралят влиза и в трите града, наказва бунтовниците и ги помирява. [[Бреша]] не прави същото, тъй като решава да се съпротивлява. Кралят свиква военен съвет, който решава да обсади града и на 8 май изпраща писма до всички, лоялни към бъдещия император, с молба за провизии, хора и оръжия. На 20 май армията, водена от архиепископа на Тревири, започва обсада на Бреша, но градът успява да устои до 24 септември. Не е разграбен, нито има голямо насилие, но стените му са съборени. На 13 юли [[1311]] г. императорът продава на Матео титлата на [[имперски викарий]] за Милано за сумата от 50 000 златни [[флорин]]а, които Висконти е принуден да събира предимно от хората.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 886-891</ref> В началото на октомври Хайнрих VII заминава за [[Павия]], където свиква съвет на градовете на Ломбардия. Въпреки че новият крал на Италия успява временно да потуши бунтовете на гвелфите, той не е в добро положение. Някои от милициите, които го следват, се връщат в родината си, други са загубени при различни военни операции и по-специално по време на обсадата на Бреша, много италиански гибелини не са склонни да окажат значителна подкрепа предвид идващата зима, а самата Павия гъмжи от гвелфи, които застрашават безопасността му. Кралят отново моли за помощ Матео Висконти, който идва от Милано, следван от пехота и рицари. Пристигнал под стените на Павия обаче, той намира вратите затворени по заповед на Филипоне да Лангоско и успява да влезе само три дена по-късно благодарение на натиска на суверена. След като установява крехък мир между Лангоско и Бекария, Хайнрих VII пристига в [[Тортона]] на 17 октомври и след това в [[Генуа]] на 21 октомври, придружен от 12 милански рицари от 100-те, които първоначално е трябвало да го последват. По този повод, наред с други, той предава района [[Джера д'Ада]] на Гулиелмо дела Пустерла, град [[Казале Монферато|Казале]] на [[Филипоне ди Лангоско]], град [[Леко (град)|Леко]] и неговата ривиера на Кресоно Кривели, целия [[Сеприо]] на Лодризио Висконти, а викариата над Павия, Новара и Верчели – на [[Филип I Савойски-Ахая]]. [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]] – бъдещият господар на Милано го придружава в Рим.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 5-10</ref> На 17 ноември Гуидо дела Торе с подкрепата на [[Робер Мъдри]], болонците и флорентинците, свиква съвет в [[Болоня]], в който участват водещите представители на гвелфските градове в Северна Италия. В края на годината [[Казале Монферато|Казале]], [[Асти (град)|Асти]] и [[Алесандрия]] изоставят Хайнрих VII, за да се съюзят с Робер, който вече притежава [[Алба (Италия)|Алба]] в [[Пиемонт]], като по този начин става отправна точка за всички италиански гвелфи. Филип Савойски-Ахая предава съюза с Хайнрих VII и като се съюзява с Лангоско, прогонва Бекария от Павия, Новара и Верчели, и след това се опитва да хвърли вината върху Матео Висконти. В края на януари [[1312]] г. [[Джакомо Кавалкабо]], като се възползва от някои свои доверени лица, които му отварят една от портите на [[Кремона]], успява да влезе в града, да вдигне хората и да изгони викария [[Якопо да Реданаско]], както и Галеацо Висконти, който е там; [[Риналдо дела Торе]], по-известен като Пасерино, е избран за нов подест. [[Пиаченца]] също се разбунтува на 18 февруари.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 10-13</ref> === Битка при Сончино === {{Основна|Битка при Сончино}} В началото на февруари [[1312]] г. повечето от ломбардските градове вече са в открит бунт срещу императорската власт. На 17 февруари, преди да тръгне за [[Пиза]], [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] назначава [[Вернер фон Хомберг]] – граф на [[Базел]] за свой генерален викарий, с правомощия, превъзхождащи тези на всеки друг по-рано назначен викарий. Дори краткото пътуване до [[Пиза]] не е гладко, тъй като флотът е застрашен от бури, които принуждават императора да отседне в [[Порто Венере|Портовенере]] и той успява да пристигне в пристанището на Пиза едва на 6 март. На 8 март Вернер фон Хомберг свика [[Гвелфи и гибелини|гибелинска]] лига в [[Лоди]], в която участват представителите на градовете, които остават верни на императора. Присъстващите са много разединени какво да правят, но накрая Франческо да Гарбаняте отново успява да убеди всички да изберат Матео Висконти за дясна ръка на германския генерал-капитан. Хомберг отива във [[Виболдоне]], където дискутира с Висконти, а след това отива в [[Бреша]]. Междувременно гвелфите също провеждат съвет в [[Кремона]], където Пасерино дела Торе и Джакомо Кавалкабо, слушайки съветите на Фондуло, господари на Сончино, решават да излязат с армията и да изненадат Кремона. Акцията е отчасти успешна, тъй като гарнизонът на замъка успява да устои и да изпрати пратеници до гибелините. Хомберг тръгва от [[Бреша]] заедно с контингент от пехотата на Висконти и рицари, водени от сина на Матео - Галеацо и от Кресоно Кривели, и се подготвя да лагерува в [[Сончино]]. По това време Пасерино дела Торе иска да атакува и да ги разпръсне, но Кавалкабо предпочита да изчака подкрепленията, идващи от [[Кремона]]. След като научава за това, Кривели се насочва срещу тази втора армия, като лесно успява да я победи. Тогава обсаждащите се превръщат в обсадени. Пасерино дела Торе бяга от една от вратите заедно с някои от хората си, докато Кавалкабо оказва отчаяна съпротива в града, но накрая е победен, заловен и варварски екзекутиран заедно с Вентурино Фондуло и синовете му. Поражението кара кремонезците да изпаднат в отчаяние. През лятото на същата година умира [[Гуидо дела Торе]], но той не получава погребение на света земя, тъй като е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен]] от братовчед си Касоно. На 29 юни [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] е коронясан за император в Рим от папа [[Климент V]]. През есента Антонио Фисирага превзема няколко селища в провинция [[Лоди (провинция)|Лоди]] и се опитва да превземе града, но е прогонен от Вернер фон Хомберг. === Битка при Гаджано и при Ро === Сем. [[Дела Торе]] все още не са изоставили надеждата да си върнат властта над Милано, затова на 5 ноември в [[Павия]] сключват споразумение с Угоне – кралски [[сенешал]] на [[Робер Мъдри]]. Ако Дела Торе се върнат на власт, след като върнат във владение на всичките си активи, те биха се заклели във вярност на краля, биха гарантирали контрола над гражданската и наказателната юрисдикция, приходите, получени от прокламации и присъди, такси, данъци, задължения, както и много други отстъпки. На 18 май [[1313]] г. [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] е назначен за [[имперски викарий]] в [[Пиаченца]] и на 29 юли изпраща седем членове на семейство [[Ланди (род)|Ланди]] и седем от семейство Скоти, включително Алберто, за заложници на баща си. Няколко дена по-късно гвелфите отговарят, като се опитват да изненадат града с армия от жители на [[Павия]], начело с [[Филипоне ди Лангоско]], жители на [[Лоди]] начело с Фисирага, жители на [[Парма]] начело с Джиберто да Кореджо, и милански изгнаници, начело със Симоне дела Торе и изгнаници от Пиаченца. Галеацо не се оставя да бъде хванат неподготвен и побеждава гвелфите, успявайки да плени Лангоско и Фисирага и да ги изпрати Милано. Това поражение е значително облекчено от смъртта на император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] Люксембургски поради [[малария]] на 24 август [[1313]] г., която води до загубата на власт на имперските викарии в [[Ломбардия]]. Франческо и Симоне дела Торе се възползват от възможността да съберат армия в Павия, подсилена от войските, изпратени от Робер Мъдри под командването на [[Томазо Марцано]], граф на [[Скуилаче]]. Матео Висконти е в затруднение, тъй като германските войници от [[Хомберг (Кантон Берн)|Хомберг]] без заплащане се връщат в Германия и хазната е празна заради даренията, изплатени на императора, което затруднява набирането на нова армия. Висконти е принуден да противопостави на Дела Торе и на Анжуйците милиция, набрана в [[Сеприо]] и [[Мартесана]], която обаче е лесно победена. През септември армията на гвелфите пресича канала Тичинело, спирайки първо в [[Робеко сул Навильо|Робеко]], а след това при Кастелето ди [[Абиатеграсо]] . За щастие Матео успява да попадне на графа на [[Залцбург]], който се връща в Германия, и да му плати да се бие за него. На 24 септември армията на графа напуска града, фланкирана от милански войски под командването на подеста [[Джанацо Салимбене]] и може би хора от Монферат под командването на маркиз [[Теодоро I (Монферат)|Теодоро I]], марширувайки към [[Гаджано]], където неочаквано среща врага. В този момент Салимбене предлага да събере армията в близкото лесно защитимо блато и да се хвърли в битка, но германският граф, заявявайки, че не възнамерява да отстъпва, напада врага, последван от част от миланците, докато останалите следват подеста. Германците се бият храбро до последния човек и всички са избити или взети в плен поради голямата числена малоценност. Гвелфите обаче са отслабени и когато виждат мястото, където гибелините са се укрепили, решават да се върнат в [[Албайрате]]. След това те се опитват да атакуват Милано от Порта Верчелина, но осъзнавайки, че е добре укрепена, вместо това се насочват първо към [[Бусто Арсицио]] и след това към [[Леняно]], където събират подкрепления в [[Кастелсеприо|Сеприо]], частични за Дела Торе. Марцано скоро осъзнава, че доставките започват да се изчерпват и равнините на Горно Милано не предлагат места, където могат да се укрепят, докато чакат подкрепления. Също така под въпрос е и лоялността на милициите, наети в Сеприо, и е сигурна тяхната липса на дисциплина, тъй като хиляда от тях са се отделили от армията, за да отидат да плячкосват [[Ро (Ломбардия)|Ро]] и околностите му. В това отношение Марцано има тежък спор с Франческо дела Торе, който най-накрая го убеждава да се придвижи към този град. По време на похода много войници дезертират, завръщат се в Павия, а останалите са окончателно победени от армиите на Висконти, начело с графа на Салибрун, Галеацо Висконти и Джакомо Ландрани. Хората от Павия, след като чуват, че Марцано е предал гвелфите за пари, разграбват двореца и искат да го линчуват, но той е защитен от Франческо дела Торе.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 21-39</ref> === Кампания в Ломелина === През [[1314]] г. [[Дела Торе]] разграбват абатството в [[Моримондо]], след което както обикновено се събират в Павия, където създават нова армия под тяхно командване и тази на Алберто Скоти (наскоро освободен от Матео Висконти) и [[Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен]], [[дофин]] на [[Виен]]. Галеацо Висконти забелязва това и изпраща много писма до баща си с молба за подкрепление, но гвелфите са по-бързи и през септември същата година окупират брега на [[Пиаченца]] при река [[По]], стигайки чак до градските стени. Армията, изпратена от Матео в помощ на сина му, начело с Франческо да Гарбаняте и Пазио Ерменцано, пристига близо до бреговете на реката, осъзнава, че врагът препречва пътя ѝ и е принудена да лагерува от страната на [[Лоди]]. Гарбаняте решава да прибегне до стратегия: той заповядва да се запалят много огньове и да се надуят тръбите, за да отклонят вниманието на врага, докато с контингент се отдалечава и прекосява реката с лодка и след това влиза в града. Гвелфите след няколко разправии решават да напуснат кампанията. Матео отговаря, като изпраща армия в района на [[Ломелина]] под командването на сина си Марко, Франческо да Гарбаняте и Симоне Кривели. След възходи и падения тя обсажда замъка на [[Ферера Ербоньоне]], държан от граф Гуидето Лангоско. Лангоско успява да устои в продължение на три дни на непреодолими сили и след това се хвърля в битка. Най-накрая той е убеден от съпругата си да се предаде на миланците, които се отнасят с него почтено. По-късно миланците печелят битка при [[Мортара]] и превземат [[Тортона]] през декември.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 42-45</ref> === Матео I конфискува архиепископски имоти === След смъртта на император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] Люксембургски папа [[Климент V]] постановява, че императорската коронация е акт на вярност, което прави императора васал на папата и че в случай, че тронът е вакантен, самият папа ще го направи да бъде зает. На 14 март [[1314]] г. той назначава [[Робер Мъдри]] за [[имперски викарий]] за всички италиански територии, подчинени на империята, като фактически анулира властта на наместниците, назначени от императора, включително тази на Матео Висконти. На 20 април обаче папата умира. Сблъсъкът между Висконти и Църквата едва сега започва. Архиепископските имоти, които принадлежат на [[Касоно дела Торе]], изгонен от Хайнрих VII след бунта в Милано от 1311 г., са разделени между основните представители на сем. Висконти и миланското благородничество. Касоно реагира, като отива от [[Марсилия]] в [[Павия]], където [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] Матео Висконти, семейството му и всички негови основни съюзници, и след това намира убежище в замъка на [[Касано д'Ада|Касано]], който притежава. Матео изпраща капитаните Муло да Гропело и Принчивало Преалоне, които с войските си преследват архиепископа, принуждавайки го да напусне замъка и да намери убежище в [[Кремона]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 47-53</ref> === Битка при Понте Сан Пиетро и превземане на Павия === {{Основна|Битка при Понте Сан Пиетро|Обсада на Павия (1315)}} През февруари [[1315]] г. нова армия на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]], съставена от 4000 пехотинеца и 1000 конника, начело с [[Понцино Понцони]] от Кремона и съставена от хора от [[Кремона]], [[Милано]], [[Лоди]], [[Павия]] и [[Бергамо]], се опитва да обсади Лодризио Висконти в [[Бергамо]]. За да попречат на доставките на града от страна на Милано, те решават да превземат [[Понте Сан Пиетро]], където обаче се натъкват на войските на [[Лодризио Висконти]], междувременно са избягали от града и наброяващи не повече от 1500 души. Въпреки голямата числена малоценност Висконти излизат победители. През [[1315]] г. умира [[Уберто Висконти]] – брат на Матео и на 24 април е погребан в [[Базилика Сант Еусторджио|базилика „Сант Еусторджио“]]. През същия месец последва атака на жителите на [[Павия]] и конфедерати срещу [[Новара]]. Защитниците, вярвайки, че са достатъчно на брой, за да отблъснат врага, избират да се бият на терена и претърпяват тежко поражение. Тогава жителите на Павия се посвещават на подпалването на мост, построен над река [[Тичино]]. Матео незабавно заповядва да го построят отново, но на 18 май той отново е разрушен след тежка битка в средата на реката. За да превземе Павия, Матео решава да блокира доставките ѝ, като построи замък при вливането на река [[Скривия]] в река По, който е кръстен Кастел Гибелино. Павийците начело с Уго дел Балцо – [[сенешал]] на [[Робер Мъдри]] и [[Рикардо Лангоско]] решават на 7 юли да атакуват армията на Висконти, докато е заета с работата. Флотът на Павия обаче, след като вижда, че миланският флот защитава бреговете, не атакува и се оттегля без бой. Армията на гвелфите обаче се опита да атакува крепостта без успех и след това е победена от контраатака, водена от Марко Висконти, която взима повече от хиляда пленници. Вероятно в битката загива Гофредо дела Торе. Матео Висконти този път успява да се възползва от победата. Той незабавно изпраща армия от 500 конника, водени от сина му [[Стефано Висконти|Стефано]] и Франческо да Гарбаняте, за да пресече група от 50 конника на кремонците, които се притичват на помощ на павийците. След като уговарят отварянето на една от портите на Павия чрез предател, те пристигат близо до града през нощта. Там част от миланците тръгват по пътя за Милано и започват да палят големи огньове и да бият оръжията си по щитовете, симулирайки атака срещу стените, докато останалата част от армията е разположена по пътя за [[Пиаченца]]. Лангоско прави набег срещу тях, но когато разбира измамата, е твърде късно и някои германски наемници вече са влезли в града от отсрещната страна. Симоне дела Торе успява за известно време да отблъсне врага, но е принуден да отстъпи, така че армията на Висконти [[Обсада на Павия (1315)|превзема Павия]]. И Рикардо, и Джерардино Лангоско – синове на Филипоне, са убити при сблъсъците. Тогава градът е поверен от Матео на сина му [[Лукино Висконти]]. На 20 август армия от 500 рицари и 200 [[прованс]]алски [[арбалет]]чици, начело с Угоне дел Балцо и Рицардо Гамбатеса, влиза в [[Алесандрия]] и превзема няколко села и замъци. Марко Висконти, след като получава подкрепата на 1000 конника от Милано, излиза от Александрия и ги побеждава, като взема обратно всичко пленено. На 29 август 1315 г. [[Угучоне дела Фаджуола]], подкрепен от Марко и Лукино Висконти, побеждава тосканските гвелфи в битката при [[Монтекатини Терме|Монтекатини]]. При сблъсъците Лукино е ранен в крака. През декември Александрия се разбунтува срещу Робер Мъдри и преминава под контрола на Марко Висконти.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 53-63</ref> === Конфликт с папа Йоан XXII === [[Файл:Papa Ioannes Vicesimus Secundus.jpg|мини|233x233пкс|папа Йоан XXII]] На 7 август [[1316]] г. папа [[Йоан XXII]], французин, твърдо решен да елиминира гибелините от Северна Италия и приятел на [[Робер Мъдри|Робер Анжуйски]], израснал в двора на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], се възкачва на папския трон. Малко след като е избран, той прилага указите на своя предшественик [[Климент V]], което неизбежно предизвиква конфликт с [[Имперски викарий|имперските викарии]]. През януари [[1317]] г. той изпраща двама свои легати в Италия, за да увещават пиемонтските, ломбардските и венецианските градове за мир и да поискат от Матео Висконти освобождаването на [[Дела Торе]], Лангоско и Фисирага. Молбите вероятно нямат ефект, тъй като през март папата публикува указ, в който забранява на всеки да се нарича имперски викарий и да действа като такъв, заплашвайки с отлъчване дори онези, които са действали в подчинение на техните заповеди. Матео Висконти, за да не загуби статута си, изоставя длъжността на имперски викарий, поемайки тази на господар на Милано, без обаче да промени нещо на практика. Папата в отговор отказва да потвърди Джило да Вилалта за патриарх на [[Аквилея]] и [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] за архиепископ на Милано, назначавайки на тяхно място [[Касоно дела Торе]], сега ожесточен враг на Висконти, и францисканеца [[Аикардо Антимиани]], приятел на Дела Торе. Матео отговаря, като попречва на Антимиани да влезе на негова територия. Същата година Лукино се опитва да обсади [[Кремона]] и Марко прави същото с [[Асти (град)|Асти]], но и двете кампании се провалят.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 76-86</ref> === Обсада на Генуа === През [[1318]] г. Матео Висконти разширява експанзионистичните си цели до [[Генуа]]. За тази цел той урежда брака между синовете си [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино]] с [[Катерина Спинола]] и [[Стефано Висконти|Стефано]] с [[Валентина Дория]], като се съюзява с двете генуезки семейства гибелини в опозиция на гвелфските семейства [[Грималди]] и [[Фиески]]. Въпреки това властта на [[Дория]] и [[Спинола]] над града е разклатена през тази година, така че малко след това те решават да го изоставят и да се поставят под закрилата на Висконти. На 1 април генуезките изгнаници обсаждат Генуа и Висконти отговаря, като изпраща армия от 1500 рицари под командването на сина си Марко. След това обсадените изпращат делегация в Милано, обещавайки в замяна на мира да премахнат всякакво мито от миланските стоки и може би дори предлагат определена сума пари. Миланците отговарят, че ще приемат мира, ако на семействата Дория и Спинола им бъде позволено да се върнат в града и да си възвърнат всичките притежания. Генуезките посланици отказват и се връщат ядосани в родината си. Междувременно епископите на [[Асти (град)|Асти]] и [[Комо (град)|Комо]] отлъчват Матео заедно с [[Кангранде I дела Скала|Кангранде дела Скала]] и [[Риналдо Бонаколси]]. След това генуезците изпращат втора делегация до [[Робер Мъдри|Робер Анжуйски]], който я посрещна любезно, предоставя ѝ 500 конника в подкрепа и обещава да се намеси лично. На 21 юли анжуйската армия, съставена от 6000 пехотинеца и 1500 конника, начело с краля, акостира в Генуа; с него са кралицата и много благородници от [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]]. На 27 юли Робер Ажуйски е удостоен с властта над Генуа за десет години. Намирайки, че е превъзхождан по брой, Марко Висконти се оттегля към височините над Пре (днешен генуезки квартал). На 8 август анжуйците атакуват лагера на Висконти с 4000 души, но са отблъснати със загуба на 330 души и преследвани чак до портите на града. Армията на Висконти отново обсажда и започва непрестанно да нанася удари по стените. Междувременно [[Понцино Понцони]] отнема от Робер [[Кремона]], управлявана от Джакомо Кавалкабо, междувременно превърнал се в гвелф и като не успява да убеди [[Кангранде I дела Скала|Кангранде дела Скала]] да премине към неговата партия, се обръща към [[Йоан XXII]] с молба да се намеси, за да ограничи властта на Висконти. На 19 август Матео отговаря, като сключва съюз в [[Ломбриаско]] с [[Филип I Савойски-Ахая]], като му предоставя, в случай че бъдат завзети, градовете [[Асти (град)|Асти]], [[Ивреа]] и [[Савиляно]] (които принадлежат на Анжуйците) в замяна само на [[Алба (Италия)|Алба]]. През декември Матео свиква събрание на господарите гибелини в [[Сончино]], на което обвинява папата и Робер Анжуйски, че искат да узурпират властта им, и ги увещава към по-близък съюз, за да им се противопоставят. Има общо съгласие и Кангранде дела Скала е избран за ръководител на този нов алианс на гибелините. На 5 февруари [[1319]] г., за да се освободи от обсадата, Робер Анжуйски нарежда армия от 14 000 души да се качи на своите галери под командването на Симоне дела Торе и да слезе в [[Сестри Поненте]]. Марко Висконти се опитва безуспешно да попречи на врага да слезе, след което частта, оставена да обсади града, е разбита от нападението на анжуйската армия и миланците са принудени да отстъпят. След поражението при Сестри Матео решава да засили позицията на Гибелинската партия, като набира нови съюзници. Скоро успява да привлече на своя страна [[Теодоро I (Монферат)|Теодор I Монфератски]], [[Федериго II Сицилиански|Фридрих III Сицилиански]] и император [[Андроник II Палеолог]], след което изпраща наемници от Германия. На 23 юли Марко Висконти неуспешно обсажда Асти, но може би това е само хитрост, за да отвлече вниманието на гвелфите, тъй като на 1 август той отново обсажда Генуа с 1000 пехотинеца и 1000 конника.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 89-98</ref> През ноември 1319 г. Угоне дел Балцо се опитва да отвлече вниманието на Марко Висконти от обсадата на Генуа, като превзема [[Нови Лигуре|Нови]], след което, благодарение на предателството на Аличе Гуаски, го кара да влезе в Берголио ([[Алесандрия]]). На 2 декември, докато Угоне дел Балцо е на път за [[Монтекастело]], е изненадан от армията на [[Лукино Висконти]], който идва на помощ на брат си, който го побеждава и убива. Няколко дни по-рано Лукино също побеждава Симоне дела Торе, който е превзел [[Валенца]] и граби [[Ломелина]]. През същата година обаче гвелфите, след като превземат [[Крема]] с народен бунт, успяват да отблъснат две атаки на миланската армия, водена от подеста Бонифачо да Куриаго. Въстанието има благоприятен изход и в Бреша, и накрая успяват да изгонят Понцони от [[Кремона]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 98-99</ref> === Настъпление на Филип Валоа === В началото на [[1320]] г. папа [[Йоан XXII]] подновява обвиненията срещу Матео Висконти в пренебрегване на църковната собственост и в изнудване срещу духовенството. Матео напразно се опитва да докаже, че е добре разположен, като изкупува [[Желязна корона|Желязната корона]] и съкровището на катедралата Сан Джовани, заложено от общината. Папата назначава кардинал Бертрандо дел Поджето за свой викарий в Ломбардия, увещавайки всички църковни представители да го подкрепят; [[Робер Мъдри|Робер Анжуйски]] назначава Филип, граф на Мен, бъдещ крал на Франция, за лейтенант на викарията. Филип влиза в [[Кунео]] на 15 юни с армия от 1000 рицари, а на 5 юли е в [[Асти (град)|Асти]], където е покрепен от много ломбардски гвелфи. Галеацо, Марко и Лукино Висконти в онези дни участват в обсадата на [[Верчели]] в подкрепа на сем. Тицони срещу сем. Авогадро. Тримата сина на Матео се оттеглят от града и правят преглед на войските (3000-5000 души кавалерия и много пехота) в [[Новара]], след което тръгват обратно към [[Верчели]], лагерувайки на три мили от французите. Според тогавашните историци битката е избегната благодарение на дарението на две сребърни бъчви, пълни с вино (или по-вероятно със злато) от [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 99-103</ref> === Отлъчване и обвинение в ерес === Папа [[Йоан XXII]] с писмо от 27 юни моли Бертрандо дел Поджето [[Отлъчване от Църквата|отлъчването]] на Матео Висконти да бъде разширено и до всички църкви на [[Синьория Милано]] и той да бъде призован да се яви в [[Авиньон]], за да се откупи, тъй като продължава да се нарича господар на Милано и игнорира отлъчването, което вече виси над главата му. Викарият изпраща свещеника Рикано да Пиетро при Матео, за да го моли да изпрати посланици, с които да обсъдят исканията на Йона XXII: Матео да се откаже от управлението на Милано, да признае крал Робер Анжуйски, сем. Дела Торе да бъде прието обратно в града и да бъдат освободени всички затворници. Условията са явно неприемливи, така че когато свещеникът влиза в Милано с малкия си антураж, той веднага е арестуван, вързан и отведен в замъка на [[Розате]], където остава затворник в продължение на няколко дена. Кардиналът, раздразнен, отлъчва всички църкви. На 15 януари [[1321]] г. [[Бонакоса Бори]], съпруга на Матео умира и е погребана в [[Базиликата Сант Еусторджио|базилика „Сант Еусторджио“]]. През февруари [[1321]] г. Матео все още не се е явил в папския двор, позовавайки се на напредналата си възраст и на несигурното си здравословно състояние като извинение, поради което е осъден неприсъствено. През декември 1321 г. папата поисква от архиепископа на Милано Айкардо Антимани да започне нов процес срещу Матео и сина му Галеацо за [[ерес]]. Антимиани инициира процедурата и я приключва, като осъжда Матео като [[Ерес|еретик]] и разпорежда конфискация на имуществото му и загуба на всички длъжности. В началото на [[1322]] г. кардинал Бертран дю Пуже обявява от [[Асти (град)|Асти]] свещения [[кръстоносен поход]] срещу Висконти, събирайки отново кръстоносците във [[Валенца]], докато споровете между гвелфи и гибелини продължават в цяла Ломбардия. След това обвинението се разпростира върху всички синове на Матео и цели 1465 цитата са изпратени на мъжете, които са най-близки до Висконти; самите милански граждани са заплашени от [[Инквизиция]]та.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 107-115</ref> === Битка при Барди === {{Основна|Битка при Барди}} В началото на април град [[Верчели]] е доведен до глад от обсадата на Висконти. Гвелфите решават да изпратят армия, съставена от лангобарди и [[Каталония|каталонци]] за общо 3000 пехотинеца и 600 конника, които, започвайки от [[Сантия]], се придвижват към обсадения град. Те така и не стигат дотам, тъй като попадат в засада, устроена от миланската армия, която залавя 200 души и обръща останалите в бягство, залавяйки и целия им багаж. Няколко дни по-късно Верчели се предава, Симоне Авогадро и други благородници са затворени в Милано, а сем. Тицони, както обикновено, плячкосват дворците на Авогадро. Малко след като Марко Висконти превзема [[Куарниенто]], [[Солеро]] и [[Нонио]]. [[Робер Мъдри|Робер Анжуйски]], останал без лейтенант, през май назначава Раймондо ди Кардона, който след няколко дена връща Куарниенто, [[Монтекастело]] и [[Очимиано]], след което плячкосва района на [[Алесандрия]] с 1500 конника и се насочва към [[Тортона]]. Марко Висконти търси битка, но Кардона не му я дава и малко след това превзема [[Басиняна]]. На източния фронт [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] напразно се опитва да превземе [[Крема]], превзема [[Сорезина]] и накрая побеждава войската на кремонците в околностите на [[Сончино]]. След това Джакомо Кавалкабо напуска Кремона и се отправя към [[Болоня]] и [[Тоскана]], за да набере нова армия. Той успява да събере 700 конника, които поставя под командването на [[Франческо Скоти]] – син на Алберто, и се насочва към [[Апенински планини|Апенините]] на [[Пиаченца]], където обсажда крепостта [[Барди]]. Галеацо позволява Кремона да бъде обсадена от Вергузио дей Ланди и Понцино Понцони и отива да посрещне врага. Когато вижда приближаването на армията на Виконти, Кавалкабо се приближава, ескортиран от 20 конници, но е изненадан от атаката на вражеската кавалерия и в сблъсъка е убит. След няколко часа битка атаката на германската кавалерия, водена от [[Манфредо дей Ланди]], е решаваща. На 17 януари [[1322]] г. [[Кремона]] се предава на Висконти.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 115-119</ref> === Смърт === На 23 май [[1322]] г. [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] отива да посети баща си Матео в Милано. Матео му поверява управлението, като се оттегля от политическия живот и след това го прегръща. По-късно посещава много църкви в града и в провинцията. Един ден, след като призовава духовенството в катедралата „Санта Мария Маджоре“, той рецитира Символа на вярата и обявява, че през целия си живот винаги е изповядвал християнската вяра. На следващия ден отива в Катедралата на [[Монца]], но докато се моли, започва да се чувства зле. Затова той иска да посети църквата „Санта Мария Роса“ в Крешенцаго (днешен милански квартал) и там, чувствайки своя край, събира цялото си семейство, като съветва децата си да възстановят мира с Църквата. На 24 юни, в деня, посветен на [[Йоан Кръстител|Свети Йоан Кръстител]], Матео Висконти умира на 72-годишна възраст, след като управлява [[Синьория Милано]] повече от 25 години. Децата прикриват смъртта му няколко дни, като оставят лекари и слуги да продължат да влизат в стаята му, носейки храна и лекарства. Понеже почива отлъчен а градът е под запрещение, той не може да бъде погребан в света земя, поради което децата му го поставят на тайно място, неизвестно понастоящем.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 126-127</ref> В този контекст е трудно да се повярва, че е погребан, както някои смятат, в [[Базилика Сант Еусторджио|базилика „Сант Еусторджио“]] в Милано или в [[Църквата Санта Мария Роса|църквата „Санта Мария Роса“]] в Крешенцаго.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/matteo.htm | заглавие = Storia di Milano ::: Matteo | издател = www.storiadimilano.it | достъп_дата = 12 май 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lagobba.it/?p=1255 | заглавие = 1322, la morte di Matteo Visconti nell’abbazia di S. Maria Rossa « Cascina Gobba | издател = www.lagobba.it | достъп_дата = 12 май 2022}}</ref> Според историка [[Бернардино Корио]] той по-късно е преместен в абатството на [[Киаравале]].<ref>Corio, Storia di Milano, vol. II, p. 46</ref> == Личност и външен вид == Джорджо Джулини, въз основа на дървена дъска, която притежава, го описва по следния начин:<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, p. 128</ref> {{Цитат|[...] той няма брада. Тилът му е плешив, а останалата част от главата има малко сива коса. Ушите също са донякъде заострени в горната част, формата на окото е добре пропорционална, а носът е леко изгърбен към средата. Горната устна [...] не е опъната като долната, а малко по-ниска, така че ни кара да разберем вътрешната липса на зъби. Този мой портрет, тъй като е колоритен, ни показва [...] тъмно синьото око, тенът е бял и жив и изражението на лицето е много по-весело и блестящо."|Giorgio Giulini, Memorie}} Външният вид изглежда до голяма степен отговаря с изображенията на [[Паоло Джовио]], [[Антонио Кампи]] и с по-модерното на [[Еухенио Силвестри|Еудженио Силвестри]] с изключение на брадата, винаги присъстваща в тези три, но която не е на мода през периода, в който живее Матео Висконти. За личността му Джулини пише: {{Цитат|Гибелините го възхваляват като герой, който има малко равни; гвелфите го мразят като един от най-вредните тирани. Аз го намирам за човек, надарен с много фина политика, умерен в благоприятния си късмет и търпелив в своето враждебно отношение, либерален без разточливост и пестелив без скъперничество; но от друга страна той е по-загрижен за собствените си предимства, отколкото за своите поданици, лош войник, от неправилни навици и съмнителна религия.}} == Брак и деца == Матео Висконти се жени през август 1269 г. за [[Бонакоса Бори]] (* [[1254]], † [[15 януари]] [[1321]]), дъщеря на Скуарчино Бори – един от лидерите на изгнаниците привърженици на [[Отоне Висконти]]. Двамата имат пет сина и пет дъщери:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html|заглавие=Visconti|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Genealogy.eu|архив_дата=|достъп_дата=20.5.2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#MatteoIViscontidied1322B|заглавие=Lords of Milan|достъп_дата=17 април 2022}}</ref> * [[Галеацо I Висконти]] (* 21 януари 1277; † 6 август 1328, [[Пеша]]), [[Списък на владетелите на Милано|'''господар на Милано''']] (1322 – 5 юли 1327), [[подест]] на [[Новара]] (1298 – 99); ∞ 24 юни 1300 за [[Беатриче д’Есте (1268 – 1334)|Беатриче д'Есте]] († 15 септември 1334), от която има един син (наследникът му [[Ацо Висконти]] (1329 –1339)) и една дъщеря; има и една извънбрачна дъщеря; * [[Марко Висконти (Балатроне)|Марко Висконти]], нар. Балатроне (* ок. 1289; † убит 30 юни 1329, [[Лука]]), [[подест]] на [[Алесандрия]] (1310), политик и [[кондотиер]], господар на [[Розате]] и на [[Лука]] (15 април – 30 юни 1329); * [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] (* 1290; † 5 октомври 1354), епископ на [[Новара]] (1332), [[архиепископ]] на Милано от 1339, [[Списък на владетелите на Милано|'''съгосподар на Милано''']] (1349 – 1554) с брат си [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]], господар на [[Генуа]] (1352), господар на [[Болоня]] и [[Новара]] (1353), има две извънбрачни деца; * [[Лучино Висконти|Лукино Висконти]] (* 1292; † 24 януари 1349, [[Милано]]), [[Списък на владетелите на Милано|'''съгосподар на Милано''']] с брат му [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани]] (1339 – 1349), господар на [[Павия]] (1315), 1. ∞ 1315 за [[Виоланта от Салуцо]], дъщеря на [[Маркграфство Салуцо|маркграфа на Салуцо]] [[Томазо I дел Васто|Томазо I]]. Бездетен, скоро остава и вдовец.<ref>Според [https://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#MatteoIViscontidied1322B MedLands] двамата имат една вероятна дъщеря: Катерина, ∞ 6 юни 1342 във Флоренция като трета съпруга за Бертолдо д'Есте († 21 юли 1343), господар на [[Ферара]], син на Франческо д'Есте, господар на Реджо и на съпругата му Орсина Орсини.</ref> 2. ∞ 1318 за [[Катерина Спинола]] († 1319), дъщеря на [[Оберто Спинола]], от която няма деца; 3. ∞ за [[Изабела Фиески]] († сл. 1331), дъщеря на Карло [[Фиески]] – [[капитан на народа]] и патриций на Генуа и на съпругата му Теодора, и племенница на [[Адриан V (папа)|папа Адриан V]], от която има една дъщеря и един или двама сина-близнака: * [[Стефано Висконти]] († 4 юли 1337, [[Милано]]), господар на [[Арона]] (1325), ∞ 1318 за [[Валентина Дория]] (* 1290; † 1359, [[Милано]]), дъщеря на [[Бернабо Висконти]] – господар на [[Сасело]] и Логодуро, и патриций на Генуа, имат четирима сина; * [[Катерина Висконти (1282–1311)|Катерина Висконти]] (* 1282; † 1311), ∞ 1298 за [[Албоино I делла Скала|Албоино I дела Скала]] († 28 октомври 1311, Верона), господар на [[Верона]]; * Дзакарина Висконти (* 1295; † 1328), ∞ за Франкино [[Руска (род)|Руска]], господар на [[Комо (град)|Комо]]; * Флорамонда Висконти († 1321), ∞ за Гуидо Мандели, граф на Маканьо Империале; * Агнес Висконти, ∞ Чекино дела Скала († 1325); * Беатриче Висконти (* ок. 1280), ∞ за Спинета [[Маласпина]], маркиз на Верукола († 1352, [[Фосдиново]]). От неизвестна жена има един син: * Антонио († сл. 1339), отличил се в [[Битка при Парабиаго|битката при Парабиаго]] (21 февруари 1339). == Вижте също == * [[Висконти]] * [[Дела Торе]] * [[Синьория Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] == Източници == * The New Encyclopaedia Britannica, Band 12 (1993), S. 395 * Francesca Maria Vaglienti: ''Visconti, Matteo I''., in: [[Lexikon des Mittelalters]] Band 8, 1997, Sp. 1725/26 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/matteo-i-visconti/ Viscónti, Mateo I]'', in: Dizionario Biografico degli Italiani, <small>посетен на 17 април 2022 г.</small> * [http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?qs=Matteo*+Visconti* Matteo Visconti], Opac, Regesta Imperii, <small>посетен на 17 април 2022 г.</small> * Marek, Miroslav, [http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti1.html Family 1], Genealogy.Eu, <small>посетен на 20 май 2021 г.</small> * Maria Grazia Tolfo, ''[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/matteo.htm Matteo Visconti],'' <small>посетен на 17 април 2022 г.</small> * ''[https://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#MatteoIViscontidied1322B Matteo I Visconti]'', на Medieval Lands, <small>посетен на 17 април 2022 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Matteo I Visconti|126577324}} {{Портал|Биографии|Италия|История}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Починали в Милано]] d0q8tieudgu7lzj3pbojib4naqphoov 12214627 12214613 2024-04-26T00:43:54Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[Списък на владетелите на Милано|сеньор на Милано]] | портрет = Matteo I Visconti.jpg | портрет-описание = Матео I Висконти (ок. 1858) | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1287]] − [[1302]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = Граф на Милано (1311 – 1322) | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Матео I Висконти,''' наречен ''Матео Велики'' ({{lang|it|Matteo I Visconti, Matteo Magno}}; * [[15 август]] [[1250]], [[Инворио]]; † [[24 юни]] [[1322]], Крешенцаго, [[Милано]]) от фамилията [[Висконти]], е [[капитан на народа]] и фактически [[Списък на владетелите на Милано|сеньор на Милано]] (1287−1302); Граф на Милано 1311 – 1322 г.; [[имперски викарий]] за [[Ломбардия]] 1297 – 1317 г. Матео е човек на оръжието и верен служител на прачичо си [[Отоне Висконти|Отоне]] в битките му и при вземането на властта над Милано. През [[1287]] г. Отоне го обявява за [[Капитан на народа]] на мощната [[Ломбардия|ломбардска]] [[Средновековна комуна|комуна]]. Оттогава до смъртта си Матео върви по стъпките на Отоне - [[Списък на владетелите на Милано|господар и архиепископ на Милано]] и в това си качество той подчинява на Отоне цяла [[Ломбардия]], част от [[Пиемонт]] и [[Емилия (област)|Емилия]], включително [[Болоня]] и [[Генуа]]. == Произход == Матео е син на [[Теобалдо Висконти|Теобалдо (или Тибалдо) Висконти]] († 1276 в [[Галарате]], обезглавен) и на съпругата му Анастасия Пировано († 1276). Има един брат: * [[Уберто „Пико“ Висконти]] († 22 април 1315), [[феодал]] на Сома, [[Верджате]], [[Голасека]], [[Лонате Поцоло]] и [[Фермо]]; [[подест]] на [[Верчели]] (1290) и на [[Комо (град)|Комо]] (1292). Родоначалник на семействата: Маркизи на Сан Вито, Маркизи на [[Мота де' Конти|Мота]] (изчезнали 1740); Господари на [[Бусто Арсицио|Бусто]] (изчезнали 1564); Господари на [[Лонате Поцоло]], от 1778 маркизи и от 1813 херцози на Модроне; Графове на [[Галарате]] и маркизи на [[Чизлаго]] (изчезнали 1716); Маркизи на [[Турано Лодиджано|Турано]] (изчезнали 1672); Графове Висконти Боромео (изчезнали 1834); Висконти ди Масино, феодали на [[Масино Висконти|Масино]] (изчезнали 1802); Графове на [[Сесто Календе]] (изчезнали 1814); Висконти д'Арагона, маркизи на [[Инворио]] (изчезнали 1895); Графове на Сесто Календе (2-ри клон, изчезнали 1552); Графове на Сесто Календе (3-ти клон, изчезнал 1656); Барони на [[Орнавасо]] (изчезнали 20 век); Маркизи на Сан Алесандро (изчезнали 1794).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti1.html|заглавие=Visconti 1|автор=http://genealogy.euweb.cz/|достъп_дата=2 април 2022}}</ref> == Биография == === Младежки години === През август [[1269]] г. Матео се жени за [[Бонакоса Бори]], дъщеря на капитан [[Скуарчино Бори]], от която има десет деца. През 1287 г. Матео се намесва като арбитър между бунтовниците [[камуни]], водени от [[Федеричи (семейство)|семейство Федеричи]] и комуна [[Бреша]] на епископ [[Берардо Маджи]]. През декември [[1287]] г., когато Матео е на 37 години, неговият прачичо [[Отоне Висконти|Отоне]] го номинира за [[капитан на народа]]. През същия месец [[Бернардино да Полента]] от [[Равена]] е назначен за [[подест]], но остава в [[Модена]], така че след заседание на Генералния съвет Матео също поема длъжността подест за първата половина на [[1288]] г. През май 1288 г. [[Рудолф I]] го назначава за генерален [[Имперски викарий|викарий]] за [[Ломбардия]]. През [[1290]] г. Матео се завръща, за да заеме поста капитан на народа в продължение на една година и дори има правото да утвърждава или сваля подеста от длъжност.<ref>Corio, ''Storia di Milano'', vol. I, pp. 635-640</ref> === Война срещу Вилхелм VII Монфератски === [[Файл:Guillaume VII de Montferrat.jpg|ляво|мини|356x356пкс|Вилхелм (Гулиелмо) VII Монфератски]] През май 1289 г. избухват разногласия между губернатора на [[Павия]] [[Манфреди Бекария]] и жителите на града, което води до изгонването му. През юни е ред на графа на [[Лангоско]]. Двамата намират убежище в [[Басиняна]] заедно с някои рицари от Павия по молба на [[Маркграфство Монферат|маркграфа на Монферат]] [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]], след което [[Алесандрия|александрийците]] и [[Тортона|тортонците]] обсаждат Басиняна. Матео Висконти изпраща Уберто Салватико с няколко френски рицари в [[Павия]]. Салватико отива в [[Гарласко]] и се присъединява към армия от 6000 миланци в [[Ломело]]. Маркизът на Монферат бяга и се присъединява към графа на Лангоско и неговата армия в [[Бреме]]. Накрая маркизът и графът решават да се бият и извеждат армията си на кратко разстояние от Ломело, когато благодарение на застъпничеството на Гулиелмо Преда и някои местни [[Францискански орден|францискански]] монаси се стига до мир. Въпреки това, когато миланците се връщат в Павия, откриват градските порти залостени и разбират, че са били измамени. Някои от тях, вбесени, се връщат и разграбват Ломело. След това, когато са на път за Милано, миланците, вярвайки, че те са войници на Монферат, се въоръжават, напускат града и се приготвят да се изправят срещу тях, стигайки до Касино Сканазио ([[Роцано]]), но се връщат, след като разбират истината. По-късно мирът е официално ратифициран от самия Матео Висконти в Ломело. Вилхелм VII Монфератски е обявен за вечен господар на Павия, Манфредо Паравичини – за подест, а Гулиелмо Преда – за капитан на народа. На 29 юни 1289 г. няколко мъже на служба при Висконти пленяват и измъчват някой си Ланфранко Мота, който признава, че е заговорничил с Бонифачо Пустерла – [[абат]] на [[Сан Челсо (Милано)|Сан Челсо]] и с Маркиза на Монферат. Според заговора абатът в даден момент е трябвало да нареди да отворят една от миланските порти – [[Порта Тичинезе]] срещу 4000 лири терцоли годишно, както и назначаването му за [[капитан на народа]] и още 66 000 лири, след като маркизът се завърне като господар на Милано – амбиция, от която той никога не се е отказал след изпъждането си от [[Отоне Висконти]]. Бонифачо Пустерла е затворен първо в [[Лоди]], след това в [[Бреша]] и накрая, след като е помилван от Висконти, се връща в Милано на 28 април. През юли [[Балдовино дели Угони]] да [[Бреша]] – подест на Милано напразно се опитва да атакува Павия, като се възползва от факта, че Маркизът на Монферат е в [[Новара]] – градът, който току-що го е избрал за свой господар. По-късно мощният павийски политик [[Манфреди Бекария]] напуска Павия, за да преговаря с Уберто Бекария и Руджеро Катасио близо до [[Корбета]], и накрая решава да намери убежище в Милано, изоставяйки маркиза. Това предизвиква реакцията на павийците, които изгонват семейство [[Бекария (род)|Бекария]] и съюзниците им от града. Те също така започват да обсаждат [[Арена По|Монтеакуто]], който принадлежи на семейството, но са прогонени от жителите на [[Пиаченца]]. През есента на същата година Матео Висконти, след като събира армия, отива в [[Лакиарела]], след това стига чак до стените на Павия, но вратата, която трябва да бъде отворена от Манфредо Бекария, остава затворена, което обрича кампанията на провал. Впоследствие Маркизът на Монферат влиза в Павия, поставяйки гарнизон от 1000 пехотинци и 200 конници.<ref>Corio, ''Storia di Milano'', vol. I, pp. 640-646</ref> На 15 май [[1290]] г. подестът на Милано атакува района на [[Новара (провинция)|Новара]], преминавайки през моста [[Абиатеграсо|Кастелето]], успявайки да превземе Боргонуово, където поставя малък гарнизон и след това се връща в Милано на 2 юни. Жителите на [[Кремона]] и [[Пиаченца]] подкрепят миланците, като атакуват района на Павия, но са принудени да отстъпят, когато Вилхелм VII Монфератски напуска провинция [[Асти (провинция)|Асти]], за да защитава града. На 17 юни, докато маркизът е зает със защитата на Асти срещу [[Савойско графство|савойския граф]] [[Амадей V Савойски]], миланците, отново въоръжени, излизат от града и, след като се събират със съюзниците си в [[Розате]] с 20 000 пехота и 2200 рицари, се придвижват към [[Лакиарела]]. На 23 юни те достигат [[Сициано]] и на 26 юни, след като преминават през [[Видигулфо]], са на половин миля от стените на Павия, но за пореден път начинанието е неуспешно, тъй като павийците не приемат битката на открито и буря опустошава миланския лагер. На 26 август Маркизът на Монферат събира армия, напуска Павия заедно с Ереко [[дела Торе]] и [[Корадо дела Торе|Моска Дела Торе]] и лагерува в [[Моримондо]]. Няколко дена по-късно Матео I идва да го посрещне и лагерува в [[Гоцано]], но на 5 септември и двамата се завръщат в своите градове. След това маркизът се връща, за да атакува [[Асти (град)|Асти]], който се подготвя да се защити, като избира миланеца [[Оторино Мандели]] за подест. Мандели събира 500 рицари и моли за помощ съюзниците си миланци, пиачентинци, кремонци и брешанци, които изпращат по хиляда рицари плюс още петстотин от Савойския граф. Хората на Асти нахлуват в [[Монферат]] и го опустошават, като принуждават маркиза да намери споразумение със Савойския граф. Накрая те се споразумяват с александрийците да водят война срещу Вилхелм VII, който отива в [[Алесандрия]], за да репресира предателите и е заловен и затворен в желязна клетка, където умира на 6 февруари 1292 г. Смъртта на Вилхелм VII позволява на миланците да спечелят [[Виджевано]] и [[Мортара]], [[Новара]] и [[Верчели]], които признават Матео за свой капитан на народа за пет години и подобряват отношенията с александрийците и [[Тортона|тортонезците]].<ref>Corio, ''Storia di Milano'', vol. I, pp. 646-650</ref> В първите дни на [[1292]] г. умира Лотарио Руска, който управлява [[Само (град)|Комо]], и семейство Витани се възползват от възможността да завладее Вико, предградие на града. Матео Висконти не губи време и тръгва към Комо през [[Канту]], успявайки да убеди и двете фракции на града да го изберат за капитан на народа за пет години, назначавайки своя зет [[Оторино Бори]] за нов подест и преназначавайки епископа, който е в изгнание в [[Леняно]]. На 23 юни 1292 г. има нов бунт, който води до експулсирането на Лотарио Руска и Оторино Бори. На 17 юли Матео Висконти разрешава на жителите на Комо да изберат Франческо да Каркано за нов подест. През ноември, след нови безредици, Матео I потегля с армията си към Комо и налага брат си Уберто за подест, а самият той е препотвърден като капитан на народа. На 5 май, възползвайки се от смъртта на [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]] Монфератски и от факта, че законният наследник [[Джовани I (Монферат)|Джовани I Монфератски]] е в двора на краля на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], Матео нарежда армията да се събере и поставя начело й подеста Антонио Галици. Миланците тръгват към [[Бернате Тичино|Бернате]] и на следващия ден Матео се присъединява към армията при [[Корбета]]. След това тя минава през [[Новара]] и [[Верчели]], обсаждайки [[Трино]], който пада на 20 май, последван от [[Понтестура]] и [[Монкалво]]. След това Матео I е приет в [[Казале Монферато|Казале]], където е назначен за капитан на всички монфератци. Някои замъци не го признават като такъв, като остават верни на [[Алерамичи]]те (управляващата династия на Монферат), търсейки мир, който е отхвърлен от Висконти. След това Матео минава през [[Алесандрия]], която го прави капитан на народа за пет години и след това се завръща в Милано. На 15 май 1293 г. някои посланици на Монферат пристигат в Милано, потвърждават титлата, предоставена на Висконти и установяват мир, при който господарят на Милано може да назначава викарий на Монферат. Джовани би се отказал от всякакви претенции към Милано в замяна на защитата на Висконти.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 748-749 e 752</ref> === Военни операции срещу Лоди и Леко === През април [[1294]] г. пристига делегация от [[Адолф от Насау]]. Суверенът прави Матео I Висконти [[имперски викарий]] за [[Ломбардия]] и на следващата година потвърждава привилегиите, предоставени на града. Първоначално Матео се преструва, че отказва титлата, като иска общинските институции да му поверят службата и едва по-късно полага клетва, добавяйки царския орел към своя герб. Той също така успява да бъде назначен за [[капитан на народа]] за още пет години.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 753-754</ref> Същата година градовете [[Лоди]] и [[Крема]], които не издържат на експанзионистичните амбиции на Матео I, тайно заговорничат да вкарат семейство [[Дела Торе]] в стените си и да му помогнат да се върне като господар на Милано. Матео свиква общ съвет на подчинените и съюзническите градове в Милано, а именно [[Бреша]], [[Павия]], [[Кремона]], [[Пиаченца]], [[Тортона]], [[Новара]], [[Казале Монферато|Казале]], [[Верчели]], [[Алесандрия]], [[Асти (град)|Асти]] и [[Генуа]]. Решено е да се води война срещу Лоди и Крема. На 1 септември [[подест]]ът Дзанасио Салимбене напуска града с армията си и отива в [[Меленяно]], където на следващия ден към него се присъединява Матео с останалите войски. Миланците минават през канала [[Муца]] (разклонение на река [[Ада (река)|Ада]]) близо до остров Балбиана, навлизайки в района на Лоди, който опустошават и разграбват. На 25 септември армията на Лоди си отмъщава, като прави същото в миланската провинция, но е победена близо до [[Пантиляте]]. Около двеста от тях остават затворници и са отведени в замъците в [[Трецо сул'Ада|Трецо]] и в [[Сициано]], включително Имбералдо дела Торе. На 1 юни [[1295]] г. подестът на Милано Енрико Танджентино да Бреша напуска града с голяма армия от около 33 000 мъже, състояща се от авангард от 600 стрелци и [[арбалет]]чици, последван от няколкостотин избрани рицари, 4000 [[Пехота|пехотинци]], около 25 000 мъже, наети измежду гражданите, от 1000 мъже от съюзническите градове и накрая от [[ариергард]] от 2000 копиеносци. Седмица по-късно той лагерува близо до Виболдоне ([[Сан Джулиано Миланезе]]). Матео се присъединява към него в [[Лоди Векио]], който по това време е в ръцете на миланците, които са го укрепили. На 18 юни миланците обсаждат [[Сан Коломбано ал Ламбро|Сан Коломбано]], а жителите на Лоди - [[Кастелеоне]], след което миланците внезапно изоставят Сан Коломбано, за да лагеруват на 24 юни на миля и половина от стените на Лоди, чиито села разграбат. Жителите на Лоди остават зад защитните стени и очевидно поставят разумни условия, тъй като армията на Висконти първо се оттегля към Лаваня ([[Комацо]]) и след това заминава за Милано на 29 юни. На 8 август [[Отоне Висконти]], първият господар на Милано от династията Висконти, умира на 88 години. Той е погребан в ковчег от червен петнист мрамор, който по-късно е преместен в [[Миланска катедрала|Миланската катедралата]], където стои и днес. На 11 септември е публикуван мирът между [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] и Лоди, който включва изгонването на семейство [[Дела Торе]] от града. На 21 октомври папа [[Бонифаций VIII]] назначава [[Руфино да Фрисето]] от [[Лука]] за новия архиепископ на Милано, премахвайки привилегията, предоставена на миланските ординарии да избират свой наследник. Предизвиканото недоволство забавя установяването на Руфино в града до ноември. На 21 юли 1296 г. архиепископът умира и папата избира на негово място [[Франческо I да Парма|Франческо Фонтана]] от провинция [[Парма (провинция)|Парма]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 753-755, 761-766 e 771-777</ref> През юли 1296 г. подестът на Милано Дзанасио Салимбене отива в [[Мерате]], където започва да набира нова армия. Стигайки близо до стените на [[Леко (град)|Леко]], той изпраща 150 заложници и принуждава жителите да се преместят във [[Валмадрера]], след което подпалва града с изключение на крепостта. Поради това е приет закон, който забранява възстановяването му. Не е ясно защо градът е подложен на толкова тежко наказание, но е вероятно той да се е съюзил с Дела Торе, които са имали за феодално владение близката [[Валсасина]]. По този начин река [[Ада (река)|Ада]] дели териториите, подчинени на двете враждуващи фамилии, а Висконти имат аванпост (крепостта на Леко) в района на Дела Торе.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 777-778</ref> === Кампания срещу Джовани I Монфератски и съюзници === През [[1298]] г. маркизът на Монферат [[Джовани I (Монферат)|Джовани I]], след като проучва отношението на съседните градове към Висконти, тайно сключва лига с [[Павия]], [[Кремона]], [[Бергамо]], [[Тортона]], [[Верчели]], [[Казале Монферато|Казале]], с [[Маркграфство Салуцо|маркиза на Салуцо]] [[Манфредо IV дел Васто|Манфредо IV]], с [[Ацо VIII д'Есте]] – херцог на [[Херцогство Ферара|Ферара]] и с някои хора от [[Новара]]. Матео вероятно научава за това и си подсигурява подкрепата на семейство [[Скалиджери|Дела Скала]], като жени дъщеря си [[Катерина Висконти (1282 – 1311)|Катерина]] за [[Албоино I дела Скала|Албоино]] – син на [[Алберто I дела Скала]], потушавайки споровете в [[Парма]]; той може да разчита на подкрепата на [[Болоня]], където и кметът Оторино Мандели, и [[Капитан на народа|капитанът на народа]] Якопо Пирано са от Милано. Той праща и 20-годишния си син [[Галеацо I Висконти|Галеацо]] в Новара като подест. На 18 март [[1299]] г. губернаторът на [[Павия]] [[Манфреди Бекария]] и неговите съюзници се местят в [[Мортара]], където към тях се присъединяват Джовани I Монфератски, [[Филипоне ди Лангоско|Филипо(не)]] – граф на [[Лангоско]] и военни от Салуцо. Когато стигат до Новара, една от вратите е отворена и по този начин те успяват да поемат контрола над града, а замъкът пада няколко дни по-късно. [[Галеацо I Висконти]] успява да избяга в [[Корбета]]. Армията срещу Висконти пресича река [[Тичино]], като разграбва провинцията западно от Милано и след това се оттегля, като разрушава моста при [[Бернате Тичино|Бернате]]. Подестът Бизача Рикарди засилва отбраната на моста при [[Абиатеграсо]] и увеличава гарнизона при [[Виджевано]]. Когато [[Казале Монферато|Казале]] попада в ръцете на Маркиза на Монферат, Матео Висконти свиква общия съвет, като се нахвърля срещу предателството на някои градове. Съветът след консултация с него го преизбира за [[капитан на народа]] за още пет години. От една страна Висконти започва мирни преговори с враговете си, а от друга се подготвя за нова военна кампания. 300 мъже (по 50 на порта) са избрани и въоръжени с дълги копия, наречени ''manere'' и защитени с железни нагръдници и шлемове, а впоследствие се добавят още 2400 мъже (по 400 на порта), въоръжени по същия начин, 3000 копиеносци и 1000 конници от [[Пиаченца]], 200 от [[Парма]] и още толкова от [[Болоня]], 150 пехотинци и 50 арбалетчици от [[Верона]] плюс чуждестранни наемници, платени от общината. Враговете не постъпват по различен начин и на 1 май свикват съвет в [[Павия]], в който се намесват всички съюзни градове, подновявайки лигата против Висконти. На 9 май миланската армия се разполага на лагер между [[Розате]] и [[Абиатеграсо]] и там са разпределени по 17 знамена на врата. На следващия ден Матео и [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] заедно със Дзанасио Салимбене правят набег до стените, за да накарат жителите на Павия да напуснат стените, но те не отговарят на провокациите. На 12 май силната армия от 10 000 пехотинци и 4000 конници, начело с Пиетро и Галеацо Висконти, пресича река Тичино, атакува и подпалва [[Мортара]] и след това разграбва околностите му. Хората от Новара и Верчели отговарят, като отиват до [[Борголаведзаро]], а павийците – до [[Гарласко]], след което на 20 май се разполагат на лагер пред [[Виджевано]], където към тях се присъединяват хората от Монферат и Салуцо. На 28 май миланците се връщат в [[Оцеро]], където са подсилени с 500 бойци от [[Комо (град)|Комо]] и 150 от [[Парма]]. На 2 юни отново минават река Тичино, принуждавайки врага да се оттегли към [[Гарласко]]. Висконти успяват да завземат и сринат [[Гамболо]], като карат гражданите на Новара, Верчели и Павия да бягат. След това атакуват Гарласко на 5 юни, чийто гарнизон се защитава храбро, отблъсквайки ги. На 6 юни е постигнат мирен договор между двете страни, тъй като междувременно бойците от [[Ферара]] навлизат в района [[Джера д'Ада]] с 4000 пехотинеца и 700 конника, получавайки [[Крема]] от Енрико да Монца и лагеруват в [[Корте Палазио]], и заплашват териториите на Висконти от изток. Хората от Бергамо стигат до [[Озио Сото]] и кремонезците се местят на източния бряг на Ада близо до [[Касано д'Ада|Касано]]. На 7 юни армията на Висконти се изтегля и се връща в Милано. На 12 юни Бизача Рикарди се придвижва бързо към [[Касано д'Ада|Касано]], карайки кремонезсците да бягат хаотично към Крема. На същия ден маркиз [[Мороело Маласпина]] пристига в Милано и е назначен за генерал-капитан на армията на Висконти. На следващия ден Рикарди минава през река Ада и хората от [[Крема]] и [[Ферара]] започват мирни преговори, които завършват с подписване на мир на 20 юни. През юли Матео Висконти се оказва мъдър посредник за мир между [[Генуезка република|генуезците]] и [[Венецианска република|венецианците]], и венецианците му помагат, като сключват нов мир между миланците от една страна и Павия и съюзниците от друга. Останал без съюзници, Джовани I Монфератски сключва мир с миланците на 4 септември.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 786-795</ref> === Нови бунтове в Павия, Бергамо, Новара и Верчели === След няколко месеца мир сем. Торниели са изгонени от [[Новара]] и молят за помощ Висконти. На 16 септември Матео I отново събира армия и заедно със сина си Галеацо отива първо в Новара, след това във [[Верчели]], минавайки през [[Абиатеграсо]] и [[Виджевано]]. Двата града не възразяват и той назначава Тринцано Кавацио и Флорио да Кастелето за техни [[подест]]и. На 27 септември армията на Висконти се завръща в Милано. Малко след това хората от [[Лоди]] превземат [[Сан Коломбано Белмонте|Сан Коломбано]], прогонвайки кастелана Якопо Ландрани. Междувременно в Павия избухва спор между [[Манфреди Бекария]] и [[Филипоне ди Лангоско]], който е изгонен от града в [[Ломело]] и заявява, че е готов да се отдаде на служба на миланците срещу заплащане. В крайна сметка и двамата избират Матео Висконти за уредник на спора. На 11 май [[1300]] г. той иска двадесет заложници от всеки от тях и ги помирява, назначавайки зет си [[Оторино Бори]] за [[подест]], а [[Гаспаре да Гарбаняте]] за [[Капитан на народа|капитан]] на Павия. Тогава Лангоско поисква разрешение от Висконти да влезе в Павия с 900 войници и веднага щом го получава, сблъсъците с Бекария започват отново. Бекария и Лангоско са изгонени, след което отново се обръщат към господаря на Милано. Матео Висконти заповядва на двамата претенденти да се върнат в града и да сключат мир, но Бекария, имайки по-малко сили, не се осмелява и по този начин губи контрола над Павия. Същия месец Висконти сключва нови съюзи, като обещава дъщеря си [[Дзакарина Висконти|Дзакарина]] за съпруга на графа на [[Лангоско]] и сина си Галеацо за съпруг на [[Беатриче д’Есте (1268 – 1334)|Беатриче д'Есте]] – дъщеря на [[Обицо II д’Есте|Обицо II]]. Сватбата на последните е отпразнувана в [[Модена]], последвана от големи тържества в Милано. През декември Генералният съвет, по нареждане на самия Матео, обявява сина му Галеацо за [[капитан на народа]]. През [[1301]] г. Джовани I Монфератски се завръща, за да предизвика вътрешни разделения между жителите на Новара, които се съюзяват със сем. Брусати и сем. Кавалаци в ущърб на сем. Торниели, и [[Верчели]], които се съюзяват със сем. Авогадро в ущърб на сем. Тицони, които са изгонени от града. На 29 май Суарди и Колеони канят Матео да завладее [[Бергамо]]. Господарят на Милано изпраща малка армия начело със сина си Галеацо, който, след като прекосява река Ада при [[Ваприо д'Ада|Ваприо]], отива в Бергамо, чиито семейства Бонджи и Риволи, противници на Висконти, са победени. Матео е обявен за капитан на народа за пет години, а Якопо Пирано е назначен за подест. През юли Бонджи и Риволи заедно със своите съюзници от Лоди, Крема и Кремона, се опитват да си възвърнат контрола над града, но безуспешно. След това Галеацо минава през района на Новара, където превзема [[Варало Помбия]], [[Оледжо]] и [[Галиате]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 795 e 798-805</ref> Обещанието за брак между дъщеря му Дзакарина Висконти и [[Филипоне ди Лангоско|Филипоне]] – граф на [[Лангоско]] така и не се осъществяват. Матео всъщност решава да я омъжи за Оторино Руска от [[Комо (град)|Комо]]. Филипоне се ядосва и отново извика жителите на Павия, Новара, Верчели, Лоди, Крема и Кремона да се съберат срещу Висконти. Те лагеруват в Гарласко с армия от 3000 пехотинеца и 1000 конника, докато Галеацо отива в защита на [[Виджевано]] и без да организира битка, се завръща в Милано. През ноември раздразненият Матео се намесва лично с 2500 пехотинеца от Комо и 500 конници, опустошавайки [[Ломелина]] и превземайки [[Ломело]]. Накрая превзема и [[Гарласко]], но не и замъка поради липсата на обсадни машини, големия му гарнизон и наближаващата зима.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 795 e 806-807</ref> === Дела Торе си връщат господството над Милано === На 7 февруари [[1302]] г. синът на Матео [[Галеацо I Висконти|Галеацо]] и Бернардино да Полента се насочват към [[Новара]], в която имат съюзници, минавайки през [[Абиатеграсо]] и [[Виджевано]]. Когато стигат до града обаче, вратите не са им отворени и те са принудени да се върнат. На 23 март Галеацо се опитва да атакува [[Павия]], успявайки да изгори Порта ди Санто Стефано, но защитниците успяват да се съпротивляват и го отблъскват. Раздразнен от тези неуспехи, Галеацо се опитва отново на 3 май заедно с новия подест Бонифачо Лупи, успявайки да превземе [[Торе дел Мангано]] и да опустоши всичко в рамките на три мили от стените на Павия. След тези първи успехи Рикардо да Арезе, съдия от ''Credenza di Sant'Ambrogio'' (градската управа), кани хората да се въоръжат и се мести в [[Розате]], за да прекоси река Тичино и да атакува Новара безрезултатно както поради отбраната на града, така и заради непрекъснатите дъждове. На 13 май и Галеацо е принуден да се оттегли. Тези продължителни военни операции с малко плодове предизвикват известно недоволство у хората и отслабват миланската армия.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 810-813</ref> В края на март 1302 г. [[Дела Торе]] отново влизат в [[Кремона]] и скоро Моска, Ереко и Мартино дела Торе стигат до [[Лоди]]. След това те започват да създават съюз с всички градове, които са против Висконти, т.е. [[Кремона]], Лоди, [[Крема]], [[Павия]], [[Новара]], [[Верчели]] и Монферат. Начело на новата конспирация обаче е [[Алберто Скоти]] от [[Пиаченца]]. Матео I предусеща заговора и на 7 юни изпраща сина си Галеацо в [[Бизентрате]], за да залови [[Пиетро Висконти]] – брат на [[Отоне Висконти|Отоне]] и следователно братовчед на Матео I. Пиетро е заловен, отведен в Милано и затворен в замъка на [[Сициано]] заедно с [[Оливерио дела Торе]]. Съпругата на Пиетро – Антиокия Кривели моли зет си [[Корадо Руска]] от [[Комо (град)|Комо]] да подкрепи лигата против Висконти и заедно с него успява да събере армия от 10 хил. мъже от района на [[Сеприо]], където съпругът ѝ има голяма власт. Сред заговорниците е и [[Ландолфо Бори]] – зет на Матео I и [[Албертоне Висконти]] – негов роднина. Междувременно на 2 юни Алберто Скоти пристига в [[Лоди]] и след като на 8 юни поема командването на армията, отива в Лаваня ([[Комацо]]). Вместо това Матео I събира армия от [[контадо]] Милано и от района на [[Леко (град)|Леко]], както и изгнаници от съперничещите си градове. След като оставя Галеацо и Уберто заедно с други войници да защитават Милано, където избухват бунтове, той напуска града и се разполага на лагер първо в [[Пиолтело]], а на следващия ден в [[Мелцо]]. Милано обаче е в хаос и Галеацо едва успява да се защити. Лишен от доставки от града и след дезертьорството на [[Монца]], Матео I е принуден да преговаря с враговете си. [[Дела Торе]] искат [[Висконти]] да се откажат от претенциите си към Милано, да върнат все още съществуващите им имоти и да изплатят унищожените, а прогонените от Милано да се върнат в града. На 13 или 14 юни Матео приема условията на конгрес, в който участват основните представители на двете фракции, разпуска армията, предава командването на Алберто Скоти и се оттегля в замъка в [[Сан Коломбано Белмонте|Сан Коломбано]]. Синът му Галеацо излиза от [[Порта Романа (средновековна, Милано)|Порта Романа]] начело на 2000 мъже, докато дворците на Висконти са разграбени от народа; той първо се оттегля в Сан Коломбано при баща си, след това във [[Ферара]] при зет си. [[Бонакоса Бори]] – съпруга на Матео I първо се укрива в домовете на някои от верните нему, а след това в манастира Санта Мария дела Ветабия (или Векиабия), докато бременната Беатричe д'Есте бяга първо в [[Бергамо]], а след това при баща си във [[Ферара]]. Там на 7 декември 1302 г. тя ражда сина си [[Ацо Висконти|Ацоне]], който по-късно става господар на Милано. [[Марко I Висконти|Марко]], [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино]], [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани]] и [[Стефано Висконти|Стефано]] – синове на Матео намират убежище в манастира Сант Еусторджио в Милано . Всички лидери на бунта против Висконти отиват в Милано, но скоро избухват вътрешни разногласия, тъй като Пиетро Висконти иска да замени своя племенник като господар на града, подкрепен от Корадо Руска, докато от другата страна Алберто Скоти от Пиаченца, Вентурино Бенцони от Кремона, Антонио Фисирага от Лоди, Филипоне ди Лангоско от Павия и Енрико от Монца подкрепят исканията на Дела Торе. Поради това е свикан голям съвет, председателстван от Скоти, на който е решено да върнат Дела Торе в града и на който Скоти, въпреки че не може да получи важна позиция в града, успява да назначи сина си Бернардино за [[подест]]. След това главните представители на Дела Торе се завръщат в Милано, включително Ереко, Корадо и неговия син Москино, Гуидоне, Касоно, Имбералдо, Моска и синът му Напино, Анжефосо, Дзонфредо, Леончино и Оливиеро, освободени от затворите на [[Сициано]]. Те веднага започват да възстановяват своите сгради, разположени на днешния [[Пиаца дела Скала|площад Пиаца дела Скала]] . Пиетро Висконти скоро се разкайва за предателството си и заедно с Уберто събира няколко последователи, и се опитва да вдигне бунт, който веднага е потушен от Дела Торе. [[Андреа Висконти]] загива при сблъсъците и е погребан в църквата Сан Франческо Гранде, докато Уберто пада от коня си и е ранен.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 812-817</ref> === Многократни опити на Матео I за връщане на властта === На 8 октомври Леоне Ламбертенги – архиепископ на [[Комо (град)|Комо]] и ръководител на фракцията на сем. Витани, завладява града, прогонвайки сем. Руска. Корадо Руска загива при сблъсъците. Изгнаниците от Комо молят за подкрепата на Матео Висконти, за да превземат отново града в замяна на подкрепата им при повторното завладяване на Сеньория Милано. Висконти прекарва следващите месеци в набиране на нова армия и на 8 май [[1303]] г. се появява пред стените на [[Белинцона]] начело на 4000 пехотинеца и 300 конника. На 29 май стига до [[Варезе]], където има много съюзници, а на 30 май превзема Вико и Торе – предградия на Комо. Градът е контролиран от Мартино дела Торе – син на Касоно, който пречи на жителите да напуснат портите в очакване на пристигането на подкрепления. Дела Торе, разтревожени от действията на противника, подсилват градската охрана на Милано, след което събират армия, водена от новия господар [[Гуидо дела Торе]] и от подеста Физирага да Лоди, която успява да нанесе тежко поражение на Висконти, избивайки хората му и залавяйки хиляди. Матео I едва успява да избяга, като се укрива в [[Пиаченца]], където е посрещнат от Алберто Скоти, който е един от основните поддръжници на свалянето му едва няколко месеца по-рано. Скоти, раздразнен от отношението на сем. Дела Торе, разчита на влиянието си, за да противопостави на него освен Пиаченца, и [[Тортона]] и [[Алесандрия]], и успява да привлече [[Парма]], [[Мантуа]] и [[Верона]] в съюза плюс изгнаниците от други градове и корпус от чуждестранни наемници. На 18 септември Матео I повежда армия от 6000 пехотинеца и 800 конника от Пиаченца, с която прекосява река [[По]] и разполага лагер в [[Орио Лита]] в очакване на втора армия, водена от Скоти, която така и не пристига. Дела Торе на свой ред събират армия от няколко хиляди мъже, които принуждават Матео да се откаже от намеренията си. През [[1304]] г. Матео I подкрепя сем. Суарди, току-що прогонени от [[Бергамо]], в опита им да си върнат града, подкрепен от брешанците. На 21 август Дела Торе и подестът [[Федерико Понцони]] достигат Крешенцаго близо до Милано с армия, след това [[Касано д'Ада|Касано]] и [[Колоньо ал Серио]] и после гонят Висконти от района на Бергамо на 2 септември. През август [[1307]] г. брешанците и веронезците правят диверсия, като се приближават до Бергамо, за да дадат на Матео I възможност да атакува моста на [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] начело на 1500 пехотинеца и 800 конника. Мостът обаче е добре охраняван и оказва упорита съпротива до пристигането на 18 август на армията на Дела Торе, която кара Матео да се оттегли в района на [[Бреша]]. След многото неуспешни опити да си върне властта той се оттегля в [[Ногарола (Мотеджана)|Мотеджана]] като гост на сем. [[Скалиджери]] в очакване на по-благоприятни времена.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 817-821, 826-827, 833</ref> === Слизане в Италия на император Хайнрих VII Люксембургски === [[Файл:Henry Lux head.jpg|мини|203x203пкс|Хайнриг VII Люксембугски]] През [[1309]] г. възникват разногласия между [[Гуидо дела Торе]] – господар на Милано и братовчед му [[Касоно дела Торе]] – архиепископ на града, тъй като Гуидо го обвинява, че е в съюз с Висконти. Напрежението води на 1 октомври до ареста на архиепископа и затварянето му в крепостта на [[Анжера]]. Това предизвиква недоволство у миланците, които принуждават Гуидо да го освободи и да го прогони от града. Матео се възползва от това, за да изпрати делегация, водена от Франческо да Гарбаняте, при император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII Люксембургски]], подканяйки го да се намеси срещу ломбардските [[Гвелфи и гибелини|гвелфи]], които според него не се интересуват от имперската власт. През [[1310]] г. Хайнрих VII решава да отиде в Милано, за да бъде коронясан за [[крал на Италия]] и след това да продължи в [[Рим]], за да бъде коронясан за император от папа [[Климент V]]. Епископът на Констанца, като глава на имперските легати, участва в общия съвет, свикан в Милано, за да се подготви за идването на бъдещия император. Гуидо дела Торе го посреща подобаващо, но е дълбоко раздразнен от пристигането на императора, което застрашава властта на гвелфите в Ломбардия; той забранява на хората да напускат града, за да може да посрещне бъдещия император и да се подготви да му се противопостави военно, въпреки че някои от съюзниците му се опитват да го разубедят. На всичко отгоре [[Филипоне ди Лангоско|Филипоне]], граф на [[Лангоско]], се обявява за [[васал]] на императора. В крайна сметка Гуидо дела Торе се поддава на мнението на други благородници, които го съветват да изпрати императора поне до [[Асти (град)|Асти]], опитвайки се да отгатне намеренията му междувременно. Скоро Лангоско и Фисирага осъзнават, че Хайнрих VII възнамерява да помири ломбардските градове, като върне гибелините и ги подложи на контрола на [[Имперски викарий|имперския викарий]], но по този начин той сериозно ще застраши властта на Дела Торе. Междувременно Хайнрих, поласкан от Франческо да Гарбаняте, решава, че иска да се срещне с Матео. Висконти само това чака и заедно със слуга пристига в Асти под прикритие. Там гибелините го посрещат триумфално, като го отвеждат при императора. Лангоско и Фисирага също са там. Матео хитро избира да ги прегърне и след техния отказ той произнася реч в полза на помирението между гвелфите и гибелините под имперската власт, която Хайнрих много харесва. Междувременно Касоно дела Торе също пристига в Асти, възнамерявайки да възстанови архиепископството и да свали братовчед си Гуидо. На 4 декември 1310 г. е сключено споразумение между Касоно и други членове на семейството му, и Висконти и неговите съюзници, според което ще бъдат забравени проблемите от миналото и Матео няма да атакува ломбардските градове освен с одобрението на архиепископа. Нито той, нито синът му Галеацо няма да заемат повече длъжност в Милано, както и много други глави, които всъщност предоставят огромна власт на самия Касоно. След това Хайнрих отива в Милано, за да бъде коронясан. По пътя той успява да вземе [[Виджевано]] и да изгони [[подест]]а от сем. Дела Торе благодарение на предателството на местен лекар. След това той продължава към [[Верчели]], [[Новара]] и [[Маджента (Италия)|Маджента]], но когато е близо до Милано, му казват, че Гуидо отказва да предостави Бролето Векио (бъдещ [[Кралски дворец в Милано|Кралски дворец]]) за подновяване на процесията му. Хайнрих VII нарежда всички да дойдат да го посрещнат невъоръжени и накрая самият Гуидо идва неохотно, целува краката му и предава Бролето на кралската особа. На 6 януари [[1311]] г. Хайнрих е коронясан за крал на Италия в [[Свети Амвросий (Милано)|базилика „Сант Амброджо“]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 850-860</ref> === Падане на Дела Торе === На 12 февруари, по случай на смъртна присъда, Хайнрих VII изпраща група германци да претърси дворците на главните милански благородници, за да се увери, че няма бунтове. В действителност [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] и Франческо дела Торе (синът на Гуидо) вече са се съгласили да се намесят военно и да изгонят императора от града, но Матео мъдро, независимо дали подкрепя този план или не, нарежда на семейството си да не предприема никакви действия. Когато германците влизат в двореца му, той ги посреща любезно и им предлага вино и те, след като претърсват навсякъде, си тръгват убедени, че Висконти е невинен. След това войниците отиват при представителите на Дела Торе, които, убедени, че имат подкрепата на Висконти, се въоръжават. Впоследствие избухват бунтове, при които Дела Торе и техните съюзници са принудени да бягат, докато германците плячкосват дворците им. Гуидо дела Торе първо намира убежище в манастира Санта Мария д'Аврона близо до дома му, а след това в къщата на един от най-верните му лица. За да не изглежда виновен, Матео доброволно се явява пред императора, придружен от епископа на [[Тренто]]. Разграбването на града продължава шест дена, след което Дела Торе и техните последователи са прогонени от града. Те никога няма повече да се върнат като господари на Милано. Няколко дни по-късно, убеден от своите съветници, Хайнрих VII прогонва и Матео в [[Асти (град)|Асти]], а сина му Галеацо в [[Тревизо]]. Тогава Матео си връща благоразположението на краля благодарение на ходатайството на Франческо да Гарбаняте и още на 11 прил е поканен на кралския банкет в [[Павия]] за Великден. На 17 април той се завръща със суверена в Милано.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 876-886</ref> === Бунтът на ломбардските гвелфски градове === През пролетта на [[1311]] г. много ломбардски градове, включително [[Лоди]], [[Крема]], [[Кремона]] и [[Бреша]], вече открито се бунтуват срещу [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII Люксембургски]] и опитите да се възстанови мирът са безполезни. На 19 април имперската армия напуска Милано, за да потуши бунтовете, след като набавя жито и волове за сметка на миланските селяни. Лоди, Крема и Кремона дори не дочакват пристигането на Хайнрих и веднага изпращат пратеници с молба за прошка. Кралят влиза и в трите града, наказва бунтовниците и ги помирява. [[Бреша]] не прави същото, тъй като решава да се съпротивлява. Кралят свиква военен съвет, който решава да обсади града и на 8 май изпраща писма до всички, лоялни към бъдещия император, с молба за провизии, хора и оръжия. На 20 май армията, водена от архиепископа на Тревири, започва обсада на Бреша, но градът успява да устои до 24 септември. Не е разграбен, нито има голямо насилие, но стените му са съборени. На 13 юли [[1311]] г. императорът продава на Матео титлата на [[имперски викарий]] за Милано за сумата от 50 000 златни [[флорин]]а, които Висконти е принуден да събира предимно от хората.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. IV, pp. 886-891</ref> В началото на октомври Хайнрих VII заминава за [[Павия]], където свиква съвет на градовете на Ломбардия. Въпреки че новият крал на Италия успява временно да потуши бунтовете на гвелфите, той не е в добро положение. Някои от милициите, които го следват, се връщат в родината си, други са загубени при различни военни операции и по-специално по време на обсадата на Бреша, много италиански гибелини не са склонни да окажат значителна подкрепа предвид идващата зима, а самата Павия гъмжи от гвелфи, които застрашават безопасността му. Кралят отново моли за помощ Матео Висконти, който идва от Милано, следван от пехота и рицари. Пристигнал под стените на Павия обаче, той намира вратите затворени по заповед на Филипоне да Лангоско и успява да влезе само три дена по-късно благодарение на натиска на суверена. След като установява крехък мир между Лангоско и Бекария, Хайнрих VII пристига в [[Тортона]] на 17 октомври и след това в [[Генуа]] на 21 октомври, придружен от 12 милански рицари от 100-те, които първоначално е трябвало да го последват. По този повод, наред с други, той предава района [[Джера д'Ада]] на Гулиелмо дела Пустерла, град [[Казале Монферато|Казале]] на [[Филипоне ди Лангоско]], град [[Леко (град)|Леко]] и неговата ривиера на Кресоно Кривели, целия [[Сеприо]] на Лодризио Висконти, а викариата над Павия, Новара и Верчели – на [[Филип I Савойски-Ахая]]. [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]] – бъдещият господар на Милано го придружава в Рим.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 5-10</ref> На 17 ноември Гуидо дела Торе с подкрепата на [[Робер Мъдри]], болонците и флорентинците, свиква съвет в [[Болоня]], в който участват водещите представители на гвелфските градове в Северна Италия. В края на годината [[Казале Монферато|Казале]], [[Асти (град)|Асти]] и [[Алесандрия]] изоставят Хайнрих VII, за да се съюзят с Робер, който вече притежава [[Алба (Италия)|Алба]] в [[Пиемонт]], като по този начин става отправна точка за всички италиански гвелфи. Филип Савойски-Ахая предава съюза с Хайнрих VII и като се съюзява с Лангоско, прогонва Бекария от Павия, Новара и Верчели, и след това се опитва да хвърли вината върху Матео Висконти. В края на януари [[1312]] г. [[Джакомо Кавалкабо]], като се възползва от някои свои доверени лица, които му отварят една от портите на [[Кремона]], успява да влезе в града, да вдигне хората и да изгони викария [[Якопо да Реданаско]], както и Галеацо Висконти, който е там; [[Риналдо дела Торе]], по-известен като Пасерино, е избран за нов подест. [[Пиаченца]] също се разбунтува на 18 февруари.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 10-13</ref> === Битка при Сончино === {{Основна|Битка при Сончино}} В началото на февруари [[1312]] г. повечето от ломбардските градове вече са в открит бунт срещу императорската власт. На 17 февруари, преди да тръгне за [[Пиза]], [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] назначава [[Вернер фон Хомберг]] – граф на [[Базел]] за свой генерален викарий, с правомощия, превъзхождащи тези на всеки друг по-рано назначен викарий. Дори краткото пътуване до [[Пиза]] не е гладко, тъй като флотът е застрашен от бури, които принуждават императора да отседне в [[Порто Венере|Портовенере]] и той успява да пристигне в пристанището на Пиза едва на 6 март. На 8 март Вернер фон Хомберг свика [[Гвелфи и гибелини|гибелинска]] лига в [[Лоди]], в която участват представителите на градовете, които остават верни на императора. Присъстващите са много разединени какво да правят, но накрая Франческо да Гарбаняте отново успява да убеди всички да изберат Матео Висконти за дясна ръка на германския генерал-капитан. Хомберг отива във [[Виболдоне]], където дискутира с Висконти, а след това отива в [[Бреша]]. Междувременно гвелфите също провеждат съвет в [[Кремона]], където Пасерино дела Торе и Джакомо Кавалкабо, слушайки съветите на Фондуло, господари на Сончино, решават да излязат с армията и да изненадат Кремона. Акцията е отчасти успешна, тъй като гарнизонът на замъка успява да устои и да изпрати пратеници до гибелините. Хомберг тръгва от [[Бреша]] заедно с контингент от пехотата на Висконти и рицари, водени от сина на Матео - Галеацо и от Кресоно Кривели, и се подготвя да лагерува в [[Сончино]]. По това време Пасерино дела Торе иска да атакува и да ги разпръсне, но Кавалкабо предпочита да изчака подкрепленията, идващи от [[Кремона]]. След като научава за това, Кривели се насочва срещу тази втора армия, като лесно успява да я победи. Тогава обсаждащите се превръщат в обсадени. Пасерино дела Торе бяга от една от вратите заедно с някои от хората си, докато Кавалкабо оказва отчаяна съпротива в града, но накрая е победен, заловен и варварски екзекутиран заедно с Вентурино Фондуло и синовете му. Поражението кара кремонезците да изпаднат в отчаяние. През лятото на същата година умира [[Гуидо дела Торе]], но той не получава погребение на света земя, тъй като е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен]] от братовчед си Касоно. На 29 юни [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] е коронясан за император в Рим от папа [[Климент V]]. През есента Антонио Фисирага превзема няколко селища в провинция [[Лоди (провинция)|Лоди]] и се опитва да превземе града, но е прогонен от Вернер фон Хомберг. === Битка при Гаджано и при Ро === Сем. [[Дела Торе]] все още не са изоставили надеждата да си върнат властта над Милано, затова на 5 ноември в [[Павия]] сключват споразумение с Угоне – кралски [[сенешал]] на [[Робер Мъдри]]. Ако Дела Торе се върнат на власт, след като върнат във владение на всичките си активи, те биха се заклели във вярност на краля, биха гарантирали контрола над гражданската и наказателната юрисдикция, приходите, получени от прокламации и присъди, такси, данъци, задължения, както и много други отстъпки. На 18 май [[1313]] г. [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] е назначен за [[имперски викарий]] в [[Пиаченца]] и на 29 юли изпраща седем членове на семейство [[Ланди (род)|Ланди]] и седем от семейство Скоти, включително Алберто, за заложници на баща си. Няколко дена по-късно гвелфите отговарят, като се опитват да изненадат града с армия от жители на [[Павия]], начело с [[Филипоне ди Лангоско]], жители на [[Лоди]] начело с Фисирага, жители на [[Парма]] начело с Джиберто да Кореджо, и милански изгнаници, начело със Симоне дела Торе и изгнаници от Пиаченца. Галеацо не се оставя да бъде хванат неподготвен и побеждава гвелфите, успявайки да плени Лангоско и Фисирага и да ги изпрати Милано. Това поражение е значително облекчено от смъртта на император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] Люксембургски поради [[малария]] на 24 август [[1313]] г., която води до загубата на власт на имперските викарии в [[Ломбардия]]. Франческо и Симоне дела Торе се възползват от възможността да съберат армия в Павия, подсилена от войските, изпратени от Робер Мъдри под командването на [[Томазо Марцано]], граф на [[Скуилаче]]. Матео Висконти е в затруднение, тъй като германските войници от [[Хомберг (Кантон Берн)|Хомберг]] без заплащане се връщат в Германия и хазната е празна заради даренията, изплатени на императора, което затруднява набирането на нова армия. Висконти е принуден да противопостави на Дела Торе и на Анжуйците милиция, набрана в [[Сеприо]] и [[Мартесана]], която обаче е лесно победена. През септември армията на гвелфите пресича канала Тичинело, спирайки първо в [[Робеко сул Навильо|Робеко]], а след това при Кастелето ди [[Абиатеграсо]] . За щастие Матео успява да попадне на графа на [[Залцбург]], който се връща в Германия, и да му плати да се бие за него. На 24 септември армията на графа напуска града, фланкирана от милански войски под командването на подеста [[Джанацо Салимбене]] и може би хора от Монферат под командването на маркиз [[Теодоро I (Монферат)|Теодоро I]], марширувайки към [[Гаджано]], където неочаквано среща врага. В този момент Салимбене предлага да събере армията в близкото лесно защитимо блато и да се хвърли в битка, но германският граф, заявявайки, че не възнамерява да отстъпва, напада врага, последван от част от миланците, докато останалите следват подеста. Германците се бият храбро до последния човек и всички са избити или взети в плен поради голямата числена малоценност. Гвелфите обаче са отслабени и когато виждат мястото, където гибелините са се укрепили, решават да се върнат в [[Албайрате]]. След това те се опитват да атакуват Милано от Порта Верчелина, но осъзнавайки, че е добре укрепена, вместо това се насочват първо към [[Бусто Арсицио]] и след това към [[Леняно]], където събират подкрепления в [[Кастелсеприо|Сеприо]], частични за Дела Торе. Марцано скоро осъзнава, че доставките започват да се изчерпват и равнините на Горно Милано не предлагат места, където могат да се укрепят, докато чакат подкрепления. Също така под въпрос е и лоялността на милициите, наети в Сеприо, и е сигурна тяхната липса на дисциплина, тъй като хиляда от тях са се отделили от армията, за да отидат да плячкосват [[Ро (Ломбардия)|Ро]] и околностите му. В това отношение Марцано има тежък спор с Франческо дела Торе, който най-накрая го убеждава да се придвижи към този град. По време на похода много войници дезертират, завръщат се в Павия, а останалите са окончателно победени от армиите на Висконти, начело с графа на Салибрун, Галеацо Висконти и Джакомо Ландрани. Хората от Павия, след като чуват, че Марцано е предал гвелфите за пари, разграбват двореца и искат да го линчуват, но той е защитен от Франческо дела Торе.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 21-39</ref> === Кампания в Ломелина === През [[1314]] г. [[Дела Торе]] разграбват абатството в [[Моримондо]], след което както обикновено се събират в Павия, където създават нова армия под тяхно командване и тази на Алберто Скоти (наскоро освободен от Матео Висконти) и [[Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен]], [[дофин]] на [[Виен]]. Галеацо Висконти забелязва това и изпраща много писма до баща си с молба за подкрепление, но гвелфите са по-бързи и през септември същата година окупират брега на [[Пиаченца]] при река [[По]], стигайки чак до градските стени. Армията, изпратена от Матео в помощ на сина му, начело с Франческо да Гарбаняте и Пазио Ерменцано, пристига близо до бреговете на реката, осъзнава, че врагът препречва пътя ѝ и е принудена да лагерува от страната на [[Лоди]]. Гарбаняте решава да прибегне до стратегия: той заповядва да се запалят много огньове и да се надуят тръбите, за да отклонят вниманието на врага, докато с контингент се отдалечава и прекосява реката с лодка и след това влиза в града. Гвелфите след няколко разправии решават да напуснат кампанията. Матео отговаря, като изпраща армия в района на [[Ломелина]] под командването на сина си Марко, Франческо да Гарбаняте и Симоне Кривели. След възходи и падения тя обсажда замъка на [[Ферера Ербоньоне]], държан от граф Гуидето Лангоско. Лангоско успява да устои в продължение на три дни на непреодолими сили и след това се хвърля в битка. Най-накрая той е убеден от съпругата си да се предаде на миланците, които се отнасят с него почтено. По-късно миланците печелят битка при [[Мортара]] и превземат [[Тортона]] през декември.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 42-45</ref> === Матео I конфискува архиепископски имоти === След смъртта на император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] Люксембургски папа [[Климент V]] постановява, че императорската коронация е акт на вярност, което прави императора васал на папата и че в случай, че тронът е вакантен, самият папа ще го направи да бъде зает. На 14 март [[1314]] г. той назначава [[Робер Мъдри]] за [[имперски викарий]] за всички италиански територии, подчинени на империята, като фактически анулира властта на наместниците, назначени от императора, включително тази на Матео Висконти. На 20 април обаче папата умира. Сблъсъкът между Висконти и Църквата едва сега започва. Архиепископските имоти, които принадлежат на [[Касоно дела Торе]], изгонен от Хайнрих VII след бунта в Милано от 1311 г., са разделени между основните представители на сем. Висконти и миланското благородничество. Касоно реагира, като отива от [[Марсилия]] в [[Павия]], където [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] Матео Висконти, семейството му и всички негови основни съюзници, и след това намира убежище в замъка на [[Касано д'Ада|Касано]], който притежава. Матео изпраща капитаните Муло да Гропело и Принчивало Преалоне, които с войските си преследват архиепископа, принуждавайки го да напусне замъка и да намери убежище в [[Кремона]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 47-53</ref> === Битка при Понте Сан Пиетро и превземане на Павия === {{Основна|Битка при Понте Сан Пиетро|Обсада на Павия (1315)}} През февруари [[1315]] г. нова армия на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]], съставена от 4000 пехотинеца и 1000 конника, начело с [[Понцино Понцони]] от Кремона и съставена от хора от [[Кремона]], [[Милано]], [[Лоди]], [[Павия]] и [[Бергамо]], се опитва да обсади Лодризио Висконти в [[Бергамо]]. За да попречат на доставките на града от страна на Милано, те решават да превземат [[Понте Сан Пиетро]], където обаче се натъкват на войските на [[Лодризио Висконти]], междувременно са избягали от града и наброяващи не повече от 1500 души. Въпреки голямата числена малоценност Висконти излизат победители. През [[1315]] г. умира [[Уберто Висконти]] – брат на Матео и на 24 април е погребан в [[Базилика Сант Еусторджио|базилика „Сант Еусторджио“]]. През същия месец последва атака на жителите на [[Павия]] и конфедерати срещу [[Новара]]. Защитниците, вярвайки, че са достатъчно на брой, за да отблъснат врага, избират да се бият на терена и претърпяват тежко поражение. Тогава жителите на Павия се посвещават на подпалването на мост, построен над река [[Тичино]]. Матео незабавно заповядва да го построят отново, но на 18 май той отново е разрушен след тежка битка в средата на реката. За да превземе Павия, Матео решава да блокира доставките ѝ, като построи замък при вливането на река [[Скривия]] в река По, който е кръстен Кастел Гибелино. Павийците начело с Уго дел Балцо – [[сенешал]] на [[Робер Мъдри]] и [[Рикардо Лангоско]] решават на 7 юли да атакуват армията на Висконти, докато е заета с работата. Флотът на Павия обаче, след като вижда, че миланският флот защитава бреговете, не атакува и се оттегля без бой. Армията на гвелфите обаче се опита да атакува крепостта без успех и след това е победена от контраатака, водена от Марко Висконти, която взима повече от хиляда пленници. Вероятно в битката загива Гофредо дела Торе. Матео Висконти този път успява да се възползва от победата. Той незабавно изпраща армия от 500 конника, водени от сина му [[Стефано Висконти|Стефано]] и Франческо да Гарбаняте, за да пресече група от 50 конника на кремонците, които се притичват на помощ на павийците. След като уговарят отварянето на една от портите на Павия чрез предател, те пристигат близо до града през нощта. Там част от миланците тръгват по пътя за Милано и започват да палят големи огньове и да бият оръжията си по щитовете, симулирайки атака срещу стените, докато останалата част от армията е разположена по пътя за [[Пиаченца]]. Лангоско прави набег срещу тях, но когато разбира измамата, е твърде късно и някои германски наемници вече са влезли в града от отсрещната страна. Симоне дела Торе успява за известно време да отблъсне врага, но е принуден да отстъпи, така че армията на Висконти [[Обсада на Павия (1315)|превзема Павия]]. И Рикардо, и Джерардино Лангоско – синове на Филипоне, са убити при сблъсъците. Тогава градът е поверен от Матео на сина му [[Лукино Висконти]]. На 20 август армия от 500 рицари и 200 [[прованс]]алски [[арбалет]]чици, начело с Угоне дел Балцо и Рицардо Гамбатеса, влиза в [[Алесандрия]] и превзема няколко села и замъци. Марко Висконти, след като получава подкрепата на 1000 конника от Милано, излиза от Александрия и ги побеждава, като взема обратно всичко пленено. На 29 август 1315 г. [[Угучоне дела Фаджуола]], подкрепен от Марко и Лукино Висконти, побеждава тосканските гвелфи в битката при [[Монтекатини Терме|Монтекатини]]. При сблъсъците Лукино е ранен в крака. През декември Александрия се разбунтува срещу Робер Мъдри и преминава под контрола на Марко Висконти.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 53-63</ref> === Конфликт с папа Йоан XXII === [[Файл:Papa Ioannes Vicesimus Secundus.jpg|мини|233x233пкс|папа Йоан XXII]] На 7 август [[1316]] г. папа [[Йоан XXII]], французин, твърдо решен да елиминира гибелините от Северна Италия и приятел на [[Робер Мъдри|Робер Анжуйски]], израснал в двора на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], се възкачва на папския трон. Малко след като е избран, той прилага указите на своя предшественик [[Климент V]], което неизбежно предизвиква конфликт с [[Имперски викарий|имперските викарии]]. През януари [[1317]] г. той изпраща двама свои легати в Италия, за да увещават пиемонтските, ломбардските и венецианските градове за мир и да поискат от Матео Висконти освобождаването на [[Дела Торе]], Лангоско и Фисирага. Молбите вероятно нямат ефект, тъй като през март папата публикува указ, в който забранява на всеки да се нарича имперски викарий и да действа като такъв, заплашвайки с отлъчване дори онези, които са действали в подчинение на техните заповеди. Матео Висконти, за да не загуби статута си, изоставя длъжността на имперски викарий, поемайки тази на господар на Милано, без обаче да промени нещо на практика. Папата в отговор отказва да потвърди Джило да Вилалта за патриарх на [[Аквилея]] и [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] за архиепископ на Милано, назначавайки на тяхно място [[Касоно дела Торе]], сега ожесточен враг на Висконти, и францисканеца [[Аикардо Антимиани]], приятел на Дела Торе. Матео отговаря, като попречва на Антимиани да влезе на негова територия. Същата година Лукино се опитва да обсади [[Кремона]] и Марко прави същото с [[Асти (град)|Асти]], но и двете кампании се провалят.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 76-86</ref> === Обсада на Генуа === През [[1318]] г. Матео Висконти разширява експанзионистичните си цели до [[Генуа]]. За тази цел той урежда брака между синовете си [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино]] с [[Катерина Спинола]] и [[Стефано Висконти|Стефано]] с [[Валентина Дория]], като се съюзява с двете генуезки семейства гибелини в опозиция на гвелфските семейства [[Грималди]] и [[Фиески]]. Въпреки това властта на [[Дория]] и [[Спинола]] над града е разклатена през тази година, така че малко след това те решават да го изоставят и да се поставят под закрилата на Висконти. На 1 април генуезките изгнаници обсаждат Генуа и Висконти отговаря, като изпраща армия от 1500 рицари под командването на сина си Марко. След това обсадените изпращат делегация в Милано, обещавайки в замяна на мира да премахнат всякакво мито от миланските стоки и може би дори предлагат определена сума пари. Миланците отговарят, че ще приемат мира, ако на семействата Дория и Спинола им бъде позволено да се върнат в града и да си възвърнат всичките притежания. Генуезките посланици отказват и се връщат ядосани в родината си. Междувременно епископите на [[Асти (град)|Асти]] и [[Комо (град)|Комо]] отлъчват Матео заедно с [[Кангранде I дела Скала|Кангранде дела Скала]] и [[Риналдо Бонаколси]]. След това генуезците изпращат втора делегация до [[Робер Мъдри|Робер Анжуйски]], който я посрещна любезно, предоставя ѝ 500 конника в подкрепа и обещава да се намеси лично. На 21 юли анжуйската армия, съставена от 6000 пехотинеца и 1500 конника, начело с краля, акостира в Генуа; с него са кралицата и много благородници от [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]]. На 27 юли Робер Ажуйски е удостоен с властта над Генуа за десет години. Намирайки, че е превъзхождан по брой, Марко Висконти се оттегля към височините над Пре (днешен генуезки квартал). На 8 август анжуйците атакуват лагера на Висконти с 4000 души, но са отблъснати със загуба на 330 души и преследвани чак до портите на града. Армията на Висконти отново обсажда и започва непрестанно да нанася удари по стените. Междувременно [[Понцино Понцони]] отнема от Робер [[Кремона]], управлявана от Джакомо Кавалкабо, междувременно превърнал се в гвелф и като не успява да убеди [[Кангранде I дела Скала|Кангранде дела Скала]] да премине към неговата партия, се обръща към [[Йоан XXII]] с молба да се намеси, за да ограничи властта на Висконти. На 19 август Матео отговаря, като сключва съюз в [[Ломбриаско]] с [[Филип I Савойски-Ахая]], като му предоставя, в случай че бъдат завзети, градовете [[Асти (град)|Асти]], [[Ивреа]] и [[Савиляно]] (които принадлежат на Анжуйците) в замяна само на [[Алба (Италия)|Алба]]. През декември Матео свиква събрание на господарите гибелини в [[Сончино]], на което обвинява папата и Робер Анжуйски, че искат да узурпират властта им, и ги увещава към по-близък съюз, за да им се противопоставят. Има общо съгласие и Кангранде дела Скала е избран за ръководител на този нов алианс на гибелините. На 5 февруари [[1319]] г., за да се освободи от обсадата, Робер Анжуйски нарежда армия от 14 000 души да се качи на своите галери под командването на Симоне дела Торе и да слезе в [[Сестри Поненте]]. Марко Висконти се опитва безуспешно да попречи на врага да слезе, след което частта, оставена да обсади града, е разбита от нападението на анжуйската армия и миланците са принудени да отстъпят. След поражението при Сестри Матео решава да засили позицията на Гибелинската партия, като набира нови съюзници. Скоро успява да привлече на своя страна [[Теодоро I (Монферат)|Теодор I Монфератски]], [[Федериго II Сицилиански|Фридрих III Сицилиански]] и император [[Андроник II Палеолог]], след което изпраща наемници от Германия. На 23 юли Марко Висконти неуспешно обсажда Асти, но може би това е само хитрост, за да отвлече вниманието на гвелфите, тъй като на 1 август той отново обсажда Генуа с 1000 пехотинеца и 1000 конника.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 89-98</ref> През ноември 1319 г. Угоне дел Балцо се опитва да отвлече вниманието на Марко Висконти от обсадата на Генуа, като превзема [[Нови Лигуре|Нови]], след което, благодарение на предателството на Аличе Гуаски, го кара да влезе в Берголио ([[Алесандрия]]). На 2 декември, докато Угоне дел Балцо е на път за [[Монтекастело]], е изненадан от армията на [[Лукино Висконти]], който идва на помощ на брат си, който го побеждава и убива. Няколко дни по-рано Лукино също побеждава Симоне дела Торе, който е превзел [[Валенца]] и граби [[Ломелина]]. През същата година обаче гвелфите, след като превземат [[Крема]] с народен бунт, успяват да отблъснат две атаки на миланската армия, водена от подеста Бонифачо да Куриаго. Въстанието има благоприятен изход и в Бреша, и накрая успяват да изгонят Понцони от [[Кремона]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 98-99</ref> === Настъпление на Филип Валоа === В началото на [[1320]] г. папа [[Йоан XXII]] подновява обвиненията срещу Матео Висконти в пренебрегване на църковната собственост и в изнудване срещу духовенството. Матео напразно се опитва да докаже, че е добре разположен, като изкупува [[Желязна корона|Желязната корона]] и съкровището на катедралата Сан Джовани, заложено от общината. Папата назначава кардинал Бертрандо дел Поджето за свой викарий в Ломбардия, увещавайки всички църковни представители да го подкрепят; [[Робер Мъдри|Робер Анжуйски]] назначава Филип, граф на Мен, бъдещ крал на Франция, за лейтенант на викарията. Филип влиза в [[Кунео]] на 15 юни с армия от 1000 рицари, а на 5 юли е в [[Асти (град)|Асти]], където е покрепен от много ломбардски гвелфи. Галеацо, Марко и Лукино Висконти в онези дни участват в обсадата на [[Верчели]] в подкрепа на сем. Тицони срещу сем. Авогадро. Тримата сина на Матео се оттеглят от града и правят преглед на войските (3000-5000 души кавалерия и много пехота) в [[Новара]], след което тръгват обратно към [[Верчели]], лагерувайки на три мили от французите. Според тогавашните историци битката е избегната благодарение на дарението на две сребърни бъчви, пълни с вино (или по-вероятно със злато) от [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 99-103</ref> === Отлъчване и обвинение в ерес === Папа [[Йоан XXII]] с писмо от 27 юни моли Бертрандо дел Поджето [[Отлъчване от Църквата|отлъчването]] на Матео Висконти да бъде разширено и до всички църкви на [[Синьория Милано]] и той да бъде призован да се яви в [[Авиньон]], за да се откупи, тъй като продължава да се нарича господар на Милано и игнорира отлъчването, което вече виси над главата му. Викарият изпраща свещеника Рикано да Пиетро при Матео, за да го моли да изпрати посланици, с които да обсъдят исканията на Йона XXII: Матео да се откаже от управлението на Милано, да признае крал Робер Анжуйски, сем. Дела Торе да бъде прието обратно в града и да бъдат освободени всички затворници. Условията са явно неприемливи, така че когато свещеникът влиза в Милано с малкия си антураж, той веднага е арестуван, вързан и отведен в замъка на [[Розате]], където остава затворник в продължение на няколко дена. Кардиналът, раздразнен, отлъчва всички църкви. На 15 януари [[1321]] г. [[Бонакоса Бори]], съпруга на Матео умира и е погребана в [[Базиликата Сант Еусторджио|базилика „Сант Еусторджио“]]. През февруари [[1321]] г. Матео все още не се е явил в папския двор, позовавайки се на напредналата си възраст и на несигурното си здравословно състояние като извинение, поради което е осъден неприсъствено. През декември 1321 г. папата поисква от архиепископа на Милано Айкардо Антимани да започне нов процес срещу Матео и сина му Галеацо за [[ерес]]. Антимиани инициира процедурата и я приключва, като осъжда Матео като [[Ерес|еретик]] и разпорежда конфискация на имуществото му и загуба на всички длъжности. В началото на [[1322]] г. кардинал Бертран дю Пуже обявява от [[Асти (град)|Асти]] свещения [[кръстоносен поход]] срещу Висконти, събирайки отново кръстоносците във [[Валенца]], докато споровете между гвелфи и гибелини продължават в цяла Ломбардия. След това обвинението се разпростира върху всички синове на Матео и цели 1465 цитата са изпратени на мъжете, които са най-близки до Висконти; самите милански граждани са заплашени от [[Инквизиция]]та.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 107-115</ref> === Битка при Барди === {{Основна|Битка при Барди}} В началото на април град [[Верчели]] е доведен до глад от обсадата на Висконти. Гвелфите решават да изпратят армия, съставена от лангобарди и [[Каталония|каталонци]] за общо 3000 пехотинеца и 600 конника, които, започвайки от [[Сантия]], се придвижват към обсадения град. Те така и не стигат дотам, тъй като попадат в засада, устроена от миланската армия, която залавя 200 души и обръща останалите в бягство, залавяйки и целия им багаж. Няколко дни по-късно Верчели се предава, Симоне Авогадро и други благородници са затворени в Милано, а сем. Тицони, както обикновено, плячкосват дворците на Авогадро. Малко след като Марко Висконти превзема [[Куарниенто]], [[Солеро]] и [[Нонио]]. [[Робер Мъдри|Робер Анжуйски]], останал без лейтенант, през май назначава Раймондо ди Кардона, който след няколко дена връща Куарниенто, [[Монтекастело]] и [[Очимиано]], след което плячкосва района на [[Алесандрия]] с 1500 конника и се насочва към [[Тортона]]. Марко Висконти търси битка, но Кардона не му я дава и малко след това превзема [[Басиняна]]. На източния фронт [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] напразно се опитва да превземе [[Крема]], превзема [[Сорезина]] и накрая побеждава войската на кремонците в околностите на [[Сончино]]. След това Джакомо Кавалкабо напуска Кремона и се отправя към [[Болоня]] и [[Тоскана]], за да набере нова армия. Той успява да събере 700 конника, които поставя под командването на [[Франческо Скоти]] – син на Алберто, и се насочва към [[Апенински планини|Апенините]] на [[Пиаченца]], където обсажда крепостта [[Барди]]. Галеацо позволява Кремона да бъде обсадена от Вергузио дей Ланди и Понцино Понцони и отива да посрещне врага. Когато вижда приближаването на армията на Виконти, Кавалкабо се приближава, ескортиран от 20 конници, но е изненадан от атаката на вражеската кавалерия и в сблъсъка е убит. След няколко часа битка атаката на германската кавалерия, водена от [[Манфредо дей Ланди]], е решаваща. На 17 януари [[1322]] г. [[Кремона]] се предава на Висконти.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 115-119</ref> === Смърт === На 23 май [[1322]] г. [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] отива да посети баща си Матео в Милано. Матео му поверява управлението, като се оттегля от политическия живот и след това го прегръща. По-късно посещава много църкви в града и в провинцията. Един ден, след като призовава духовенството в катедралата „Санта Мария Маджоре“, той рецитира Символа на вярата и обявява, че през целия си живот винаги е изповядвал християнската вяра. На следващия ден отива в Катедралата на [[Монца]], но докато се моли, започва да се чувства зле. Затова той иска да посети църквата „Санта Мария Роса“ в Крешенцаго (днешен милански квартал) и там, чувствайки своя край, събира цялото си семейство, като съветва децата си да възстановят мира с Църквата. На 24 юни, в деня, посветен на [[Йоан Кръстител|Свети Йоан Кръстител]], Матео Висконти умира на 72-годишна възраст, след като управлява [[Синьория Милано]] повече от 25 години. Децата прикриват смъртта му няколко дни, като оставят лекари и слуги да продължат да влизат в стаята му, носейки храна и лекарства. Понеже почива отлъчен а градът е под запрещение, той не може да бъде погребан в света земя, поради което децата му го поставят на тайно място, неизвестно понастоящем.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, pp. 126-127</ref> В този контекст е трудно да се повярва, че е погребан, както някои смятат, в [[Базилика Сант Еусторджио|базилика „Сант Еусторджио“]] в Милано или в [[Църквата Санта Мария Роса|църквата „Санта Мария Роса“]] в Крешенцаго.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/matteo.htm | заглавие = Storia di Milano ::: Matteo | издател = www.storiadimilano.it | достъп_дата = 12 май 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lagobba.it/?p=1255 | заглавие = 1322, la morte di Matteo Visconti nell’abbazia di S. Maria Rossa « Cascina Gobba | издател = www.lagobba.it | достъп_дата = 12 май 2022}}</ref> Според историка [[Бернардино Корио]] той по-късно е преместен в абатството на [[Киаравале]].<ref>Corio, Storia di Milano, vol. II, p. 46</ref> == Личност и външен вид == Джорджо Джулини, въз основа на дървена дъска, която притежава, го описва по следния начин:<ref>Giulini, ''Memorie'', vol. V, p. 128</ref> {{Цитат|[...] той няма брада. Тилът му е плешив, а останалата част от главата има малко сива коса. Ушите също са донякъде заострени в горната част, формата на окото е добре пропорционална, а носът е леко изгърбен към средата. Горната устна [...] не е опъната като долната, а малко по-ниска, така че ни кара да разберем вътрешната липса на зъби. Този мой портрет, тъй като е колоритен, ни показва [...] тъмно синьото око, тенът е бял и жив и изражението на лицето е много по-весело и блестящо."|Giorgio Giulini, Memorie}} Външният вид изглежда до голяма степен отговаря с изображенията на [[Паоло Джовио]], [[Антонио Кампи]] и с по-модерното на [[Еухенио Силвестри|Еудженио Силвестри]] с изключение на брадата, винаги присъстваща в тези три, но която не е на мода през периода, в който живее Матео Висконти. За личността му Джулини пише: {{Цитат|Гибелините го възхваляват като герой, който има малко равни; гвелфите го мразят като един от най-вредните тирани. Аз го намирам за човек, надарен с много фина политика, умерен в благоприятния си късмет и търпелив в своето враждебно отношение, либерален без разточливост и пестелив без скъперничество; но от друга страна той е по-загрижен за собствените си предимства, отколкото за своите поданици, лош войник, от неправилни навици и съмнителна религия.}} == Брак и деца == Матео Висконти се жени през август 1269 г. за [[Бонакоса Бори]] (* [[1254]], † [[15 януари]] [[1321]]), дъщеря на Скуарчино Бори – един от лидерите на изгнаниците привърженици на [[Отоне Висконти]]. Двамата имат пет сина и пет дъщери:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html|заглавие=Visconti|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Genealogy.eu|архив_дата=|достъп_дата=20.5.2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#MatteoIViscontidied1322B|заглавие=Lords of Milan|достъп_дата=17 април 2022}}</ref> * [[Галеацо I Висконти]] (* 21 януари 1277; † 6 август 1328, [[Пеша]]), [[Списък на владетелите на Милано|'''господар на Милано''']] (1322 – 5 юли 1327), [[подест]] на [[Новара]] (1298 – 99); ∞ 24 юни 1300 за [[Беатриче д’Есте (1268 – 1334)|Беатриче д'Есте]] († 15 септември 1334), от която има един син (наследникът му [[Ацо Висконти]] (1329 –1339)) и една дъщеря; има и една извънбрачна дъщеря; * [[Марко Висконти (Балатроне)|Марко Висконти]], нар. Балатроне (* ок. 1289; † убит 30 юни 1329, [[Лука]]), [[подест]] на [[Алесандрия]] (1310), политик и [[кондотиер]], господар на [[Розате]] и на [[Лука]] (15 април – 30 юни 1329); * [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] (* 1290; † 5 октомври 1354), епископ на [[Новара]] (1332), [[архиепископ]] на Милано от 1339, [[Списък на владетелите на Милано|'''съгосподар на Милано''']] (1349 – 1554) с брат си [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]], господар на [[Генуа]] (1352), господар на [[Болоня]] и [[Новара]] (1353), има две извънбрачни деца; * [[Лучино Висконти|Лукино Висконти]] (* 1292; † 24 януари 1349, [[Милано]]), [[Списък на владетелите на Милано|'''съгосподар на Милано''']] с брат му [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани]] (1339 – 1349), господар на [[Павия]] (1315), 1. ∞ 1315 за [[Виоланта от Салуцо]], дъщеря на [[Маркграфство Салуцо|маркграфа на Салуцо]] [[Томазо I дел Васто|Томазо I]]. Бездетен, скоро остава и вдовец.<ref>Според [https://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#MatteoIViscontidied1322B MedLands] двамата имат една вероятна дъщеря: Катерина, ∞ 6 юни 1342 във Флоренция като трета съпруга за Бертолдо д'Есте († 21 юли 1343), господар на [[Ферара]], син на Франческо д'Есте, господар на Реджо и на съпругата му Орсина Орсини.</ref> 2. ∞ 1318 за [[Катерина Спинола]] († 1319), дъщеря на [[Оберто Спинола]], от която няма деца; 3. ∞ за [[Изабела Фиески]] († сл. 1331), дъщеря на Карло [[Фиески]] – [[капитан на народа]] и патриций на Генуа и на съпругата му Теодора, и племенница на [[Адриан V (папа)|папа Адриан V]], от която има една дъщеря и един или двама сина-близнака: * [[Стефано Висконти]] († 4 юли 1337, [[Милано]]), господар на [[Арона]] (1325), ∞ 1318 за [[Валентина Дория]] (* 1290; † 1359, [[Милано]]), дъщеря на [[Бернабо Висконти]] – господар на [[Сасело]] и Логодуро, и патриций на Генуа, имат четирима сина; * [[Катерина Висконти (1282–1311)|Катерина Висконти]] (* 1282; † 1311), ∞ 1298 за [[Албоино I делла Скала|Албоино I дела Скала]] († 28 октомври 1311, Верона), господар на [[Верона]]; * Дзакарина Висконти (* 1295; † 1328), ∞ за Франкино [[Руска (род)|Руска]], господар на [[Комо (град)|Комо]]; * Флорамонда Висконти († 1321), ∞ за Гуидо Мандели, граф на Маканьо Империале; * Агнес Висконти, ∞ Чекино дела Скала († 1325); * Беатриче Висконти (* ок. 1280), ∞ за Спинета [[Маласпина]], маркиз на Верукола († 1352, [[Фосдиново]]). От неизвестна жена има един син: * Антонио († сл. 1339), отличил се в [[Битка при Парабиаго|битката при Парабиаго]] (21 февруари 1339). == Вижте също == * [[Висконти]] * [[Дела Торе]] * [[Синьория Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] == Източници == * The New Encyclopaedia Britannica, Band 12 (1993), S. 395 * Francesca Maria Vaglienti: ''Visconti, Matteo I''., in: [[Lexikon des Mittelalters]] Band 8, 1997, Sp. 1725/26 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/matteo-i-visconti/ Viscónti, Mateo I]'', in: Dizionario Biografico degli Italiani, <small>посетен на 17 април 2022 г.</small> * [http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?qs=Matteo*+Visconti* Matteo Visconti], Opac, Regesta Imperii, <small>посетен на 17 април 2022 г.</small> * Marek, Miroslav, [http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti1.html Family 1], Genealogy.Eu, <small>посетен на 20 май 2021 г.</small> * Maria Grazia Tolfo, ''[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/matteo.htm Matteo Visconti],'' <small>посетен на 17 април 2022 г.</small> * ''[https://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#MatteoIViscontidied1322B Matteo I Visconti]'', на Medieval Lands, <small>посетен на 17 април 2022 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Matteo I Visconti|126577324}} {{Портал|Биографии|Италия|История}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Починали в Милано]] 6v1nytl7ikd558voguhm0x3vyn5bfm7 0 472841 12214377 12182906 2024-04-25T19:20:08Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki '''Софийският международен панаир на книгата''' е най-големият годишен форум на съвременното българско книгоиздаване. == История == === 1968 – 1989 г. === Традицията на международните изложби на книгата в София започва с разпореждането на [[Министерския съвет]] на [[Народна република България]] от 21 декември 1967 г. „За организиране на Международната изложба – панаир на книгата“ поради необходимост от разширяване на контактите. София е петият европейски град, който става домакин на книжен форум на международно равнище след [[Лайпциг]], [[Варшава]], [[Франкфурт на Майн]] и [[Белград]]. Всичките издания на международния книжен панаир в България преминават под девиза „Книгата в служба на мира, прогреса и дружбата между народите“ и се провеждат в зала [[Фестивална (зала)|„Фестивална“]], а организатор е агенция „Изложби и панаири на книгата“ към Комитета по печата и обединение „Българска книга и печат“, а организационните задължения са поверени на специално създадения подготвителен комитет. Първите изложби – панаири на книгата, се провеждат през октомври и ноември. През 1973 г. събитието е през септември, а от 1982 до 1988 г. форумите са през май и юни.<ref name="история">[http://www.abk.bg/page/history-of-international-book-fair История на международния панаир на книгата в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140211201438/http://www.abk.bg/page/history-of-international-book-fair |date=2014-02-11 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref> Първата международна изложба панаир на книгата е от 6 до 13 октомври 1968 г. и има огромен успех. Включват се 400 издателства от 18 страни, представени от 40 издателски организации и книготърговски фирми. Изложени са над 12 500 заглавия, 2500 от които са български.<ref name="история"/> Постепенно броят на страните, които участват в международните изложби на книги в София, нараства, като през 1972 г. гостите идват от 4 континента – Европа, Азия, Африка и Америка. Редовна и най-активна гостуваща държава е СССР, сред гостите са също [[ГДР]], [[Франция]], [[Румъния]], [[Чехословакия]], [[Англия]], [[САЩ]], [[Югославия]], [[Швейцария]], [[Австрия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]]. През 1969 г. се включват [[Тунис]], [[Пакистан]], [[Ирландия]], [[Ливан]], [[ОАР]], през 1972 г. към участващите се присъединяват ДРВ, [[Куба]], САЩ, [[Япония]], [[Индия]], [[Афганистан]], през 1975 г. – [[Португалия]], [[Ирак]], [[Мароко]] и [[Судан]], а през 1981 г. – Судан и [[Нигерия]]. Така през 1986 г. са регистрирани рекорден брой гостуващи държави – 47.<ref name="история"/> В рамките на международните панаири са проведени стотици културни мероприятия, като 1100-годишнината от създаването на славянската писменост (в изданието от 1969 г.), 250-годишнината от рождението на [[Паисий Хилендарски]] (изданието от 1972 г.), 1300-годишнината от създаването на българската държава (1981 г.), но със специални експозиции са отбелязани и политически събития, като 100-годишнината от рождението на [[Ленин]], 25 години от социалистическата революция в България, 90-годишнината от рождението на [[Георги Димитров]], 50-годишнината от създаването на [[СССР]]. Панаирната програма още от самото начало през 1968 г. включва конкурс за най-добре издадена книга на български автор в чужбина, а от 1980 г. – и конкурса „Консилио манукве“ („С разум и ръка“) за най-добър плакат. Последното издание на панаира в този формат е през май 1988 г.<ref name="история"/> === 1990-те години === С падането на политическия режим и преминаването към пазарна икономика форумът „Международна изложба на книгата“ спира да се провежда. От 11 до 16 октомври 1990 г. е организиран Първият национален панаир на книгата от Министерството на културата, ИК „Ведрина“, учредения същата година Съюз на издателите в България и от Съюза на книгоразпространителите. Първоначалната идея да бъде проведен международен панаир на книгата през юни отпада поради недостиг на финансови средства.<ref name="история"/> Подновяването му е през 1993 г., когато във форума се включват над 170 издателства и 12 държави – Германия, Франция, Великобритания, Словакия, Русия, Румъния, Япония, Турция, Македония, Полша и Албания. Поставя се началото на традицията международните панаири на книгата да се провеждат в Националния дворец на културата. На откриването речи произнасят [[Блага Димитрова]] и [[Валери Петров]]. По време на изданието от 1993 г. се случва важно събитие за българското книгоиздаване – на 20 ноември е учредена Асоциация на българските книгоиздатели, в която се включват около 100 български държавни и частни издателства. Целта на организацията е да защитава издателската дейност и да работи за по-добри условия за книжния сектор. В следващите издания на книжните панаири Асоциацията е активен, а след време и основен организатор. Международните панаири да се провеждат през година и се редуват с национални/коледни.<ref name="история"/> През 1995 г. в рамките на месец май по настояване на българските издателства се провеждат и международен, и коледен панаир. Международният панаир регистрира повишаване на броя на участниците в сравнение с 1993 г. – над 200 български, немски, английски, руски, македонски, френски и други издателства и книгоразпространителски фирми. Форумът преминава под честването на 100-годишнината на киното и дори съвпада с „Киномания“, а в културната му програма са включени прожекции и дискусии. По идея на списание „Полиграфия“ Асоциацията на българските книгоиздатели започва да връчва награда за най-добре издадена книга. За първи път форумът заема първите три етажа на НДК. Организатори са Асоциацията на българските книгоиздатели, Центърът за книги при Министерството на културата и Националният дворец на културата. Международният панаир на книгата за първи път има директор от Центъра за книгата при Министерството на културата.<ref name="история"/> През 1997 г. от 19 до 23 ноември се провежда третото издание на подновения през 1993 г. международен панаир на книгата. Включват се близо 400 издателства от България, Германия, Франция, Холандия, Полша, Турция, Румъния, Македония, Кипър, Египет, които излагат продукцията си на площ от 1200 m².<ref name="история"/> Дни преди панаира през 1998 г. се случва събитие от голямо значение за българското книгоиздаване – на 17 ноември в НДК е проведена Първата национална конференция за книгата. Участниците настояват Министерството на културата да създаде и оглави нов орган, наречен Национален съвет за книгата. Той трябва да предложи адекватна национална политика за книгата, да хармонизира европейското и българското законодателство по отношение на книгоиздаването и книжната продукция и да съблюдава за спазването на реда, да работи за намаляване на ДДС за книгите, да създаде Национална програма за насърчаване на грамотността и четенето, да спомага за навлизането на дигиталните технологии в сектора. Следващият международен панаир се провежда от 17 до 21 ноември 1999 г., а участие в него вземат 180 български и 320 чуждестранни издателства. Постепенно панаирът придобива все по-голямо значение и главни действащи политически фигури не само откриват, но и посещават като читатели книжния форум.<ref>Марин Бодаков, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2108/b_marin.htm „Свободни панаирни въртения“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в. „Култура“, бр. 48, 3 декември 1999.</ref> === ХХІ век === ; 2000 г. В рамките на Коледния панаир на книгата през 2000 г. пред посетителите е демонстрирана услугата Print-On-Demand – революционна печатарска практика, която означава печат при поискване и позволява на издателите да връщат живота на книги с изчерпан тираж. През тази година е регистрирано рязко увеличение на издаваната литература от български автори. През 90-те години се предлагат и търсят най-вече преводни заглавия, докато през 2000 г. съотношението е почти еднакво. Справката за 2002 г. сочи, че от 7000 издадени заглавия през годината 4000 са на български автори. ; 2001 г. Международният панаир на книгата през 2001 г. събира под един покрив около 150 наши и 350 чужди издателства от Германия, Франция, Англия, Турция, Гърция, Румъния, Македония. Голям принос към организацията и културната програма имат Френският културен институт и Гьоте институт. Специален гост на панаира е княгиня Карла Ройо-Вилянова, съпруга на княз Кубрат Панагюрски (син на Симеон Сакскобургготски), която представя книгата си „Майка, тя е само една“. Асоциацията продължава да дава ежегодната си награда за най-добре издадена книга. Новост за това издание е, че по проект на Националния център за книгата, финансиран от Министерството на културата, сто студенти с отличен успех получават ваучер, с които да си закупят книги. Тази инициатива продължава и през 2002 и 2006 г. ; 2003 г. Международният панаир на книгата през 2003 г. минава под мотото „Книги за ценители“. В него вземат участие 500 представени издателства, от които 350 са чуждестранни от 13 страни. За първи път присъстват Иран и Китай. Събитието става по-привлекателно за международните участници. Въпреки че панаирът на книгата през 2004 г. не е международен, в него се включват петима международни издатели. ; 2004 г. Коледният панаир на книгата през 2004 г. е белязан от десетки премиери на български автори. В рамките на това издание Асоциация „Българска книга“ чества своята 10-а годишнина (учредена като Асоциация на българските книгоиздатели на 20 ноември 1993 г. в НДК).<ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2350/c-kniga.htm „Събития от Коледния панаир на книгата“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в. „Култура“, бр. 48, 17 декември 2004.</ref> ; 2005 г. На Международния панаир на книгата през 2005 г. от 14 до 18 декември по инициатива на АБК стартира програмата „Четяща България“ с дарителска кампания, целяща да подпомогне пострадалите от наводнения читалища и библиотеки в страната. На 8 декември Асоциацията дарява 4000 заглавия на кмета на община Смолян. Сред специалните гости на панаира са 200 възпитаници от Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа в гр. Трън, които получават подаръци книги. На откриването на книжния форум присъстват рекорден брой държавници. Сред гостите са председателят на Народното събрание [[Георги Пирински]], министър-председателят [[Сергей Станишев]], министърът на културата [[Стефан Данаилов]], министърът на образованието и науката [[Даниел Вълчев]] и др.<ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2394/c-panair.htm „XXV Международен панаир на книгата, София, 16-18.12.2005 - Културна програма“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в. „Култура“, бр. 44, 16 декември 2005.</ref> ; 2006 г. По отношение на културната програма националните панаири не отстъпват на международните. Провеждат се десетки дискусии, срещи с автори, литературни четения и премиери. На Коледния панаир през 2006 г. Българската национална телевизия е съорганизатор на дискусионен форум „Бялото канапе“, който е излъчен като филм. Изданието преминава под знака на 200-годишнината от издаването на „Неделник“ на [[Софроний Врачански]]. Между Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Асоциация „Българска книга“ и български медии е подписан меморандум „За съгласувана информационна политика за популяризирането на българската книга и четенето и за съвместни действия за утвърждаване на принципите за правата на детето за достъп до творчески и културни блага“.<ref>Борислава Георгиева, [http://www.kultura.bg/bg/article/view/12441 „Коледен панаир на книгата 2006: навиците“], в. „Култура“, бр. 45 (2439), 22 декември 2006. </ref> ; 2007 г. Международният панаир на книгата през 2007 г. се провежда от 5 до 9 декември. Участие вземат над 150 родни и чужди издателства от Франция, Русия, Гърция, Испания, Сърбия, Молдова, Иран и др. Една от атракциите е щандът на Столичната библиотека, на който всеки посетител само срещу снимка получава безплатна читателска карта за цяла година. Сред почетните гости е Йонас Модиг, председател на Федерацията на европейските книгоиздатели. ; 2008 г. През 2008 г. е едно от силните издания на Международния панаир на книгата в София. Организатор е АБК, партньори са НДК и Столичната община. XXVII книжен форум преминава под знака на Русия и е съпътстван с богата културна програма и атракции. За първи път в България са показани най-малките отпечатани томчета в света, две от които са включени в Книгата за рекордите на Гинес. На специална витрина в центъра на руската експозиция е факсимиле от римското издание от 1651 г. на „Българските молитви“ (от фондовете на Руската държавна библиотека). В стъклена витрина е и руската биография „С. П. Корольов“, летяла в Космоса. Представени са луксозни издания за ценители и най-скъпата книга на панаира.<ref>[http://www.abk.bg/articles/view/195 Панаир на книгата 2008] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222135119/http://www.abk.bg/articles/view/195 |date=2014-02-22 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref> ; 2009 г. На XXVIII издание на Международния панаир на книгата, състояло се от 2 до 6 декември 2009 г., е предвидено почетен гост да бъде Сърбия. По този повод в България пристига делегация от европейската мрежа за литература „Традуки“, която включва Албания, Босна и Херцеговина, България, Германия, Косово, Хърватия, Македония, Черна гора. Сърбия се отказва в последния момент поради недостиг на финансови средства.<ref>[http://www.abk.bg/articles/view/204 XXVIII Софийски международен панаир на книгата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222135116/http://www.abk.bg/articles/view/204 |date=2014-02-22 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref> ; 2010 г. На следващия Международен панаир на книгата през 2010 г. за първи път участва [[Норвегия]]. На официалното откриване присъстват посланиците на Норвегия и Аржентина, заместник-министърът на културата, заместник-кметът на Софийска община, председателят на Комисията по образование към Народното събрание. По време на панаира е подписан Меморандум за участието в следващия международен панаир през 2011 г. на Република Франция като фокусна държава. Броят на съпътстващите културните прояви в програмата надминава този от предишните години – над 80 са предвидените събития.<ref>[http://www.abk.bg/articles/view/219 XXIX Софийски международен панаир на книгата – на лов за любими заглавия и нови открития] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222135112/http://www.abk.bg/articles/view/219 |date=2014-02-22 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref> ; 2011 г. През 2011 г. Международният панаир на книгата се провежда от 6 до 11 декември. Почетен гост е Франция, а форумът е тържествено открит от принцесата на Нидерландия – Лаурентин ван Орание, съпругата на принц Константин. Тя идва също и да представи детската си книжка „Мистър Фини“ пред българските читатели. Сред гостуващите държави са Норвегия, САЩ, Китай, Испания, Германия. Албания, Македония, Черна гора, Австрия, Румъния, Швейцария, Сърбия, Словения и Хърватия са представени от „Традуки“. Приветствия поднасят тримата посланици [[Джеймс Уорлик]] (САЩ), Филип Отие (Франция) и Тове Скарстейн (Норвегия).<ref>[http://www.abk.bg/articles/view/241 Франция – фокусна държава на XXX Софийски международен панаир на книгата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222134604/http://www.abk.bg/articles/view/241 |date=2014-02-22 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref><ref>[http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/30-i-mezhdunaroden-panair-na-knigata-4362371 30-и Международен панаир на книгата], Vesti.bg, 5 декември 2011. </ref> ; 2012 г. Почетен гост на Международния панаир на книгата  4 до 9 декември 2012 г. е Унгария. По този повод в България пристига вицепремиерът на Република Унгария г-н [[Тибор Наврачич]]. Заедно със столичния кмет [[Йорданка Фандъкова]] и министъра на образованието, младежта и науката [[Сергей Игнатов]] той открива панаира. В това издание се включват над 140 български и чуждестранни издатели, а за наградата „Бронзов лъв“ на Асоциация „Българска книга“ се надпреварват рекорден брой заглавия.<ref>[http://www.abk.bg/articles/view/258 Вицепремиерът на Унгария пристига специално за откриването на Софийския международен панаир на книгата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222134608/http://www.abk.bg/articles/view/258 |date=2014-02-22 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref><ref>[http://www.abk.bg/articles/view/257 Културна програма - Софийски международен панаир на книгата 2012] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222134610/http://www.abk.bg/articles/view/257 |date=2014-02-22 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref><ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15959&sid=11 „XXXI Софийски международен панаир на книгата - 4-9 декември 2012“], електронен бюлетин „Културни новини“, 01.12.2012. </ref> ; 2013 г. От 10 до 15 декември 2013 г. се провежда 41-вият Софийски международен панаир на книгата. На площ от над 1280 кв. м се представят над 200 български и чуждестранни издателства (от Норвегия, Финландия, Швеция, Чехия<ref>[http://sofia.czechcentres.cz/about-us/press-releases/panair-na-knigata-2013/ Чешко участие на Софийския международен панаир на книгата 2013]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на Чешкия център в София.</ref>, Унгария<ref>[http://www.szofia.balassiintezet.hu/bg/homebg/7-slideshow/474-2013-11-29-15-18-15/ Унгарско участие на Софийския международен панаир на книгата 2013]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на Унгарския културен институт в София.</ref>, Иран и Китай). Книжното многообразието се събира и представя на три сцени и четири етажа в Националния дворец на културата. Почетен гост на панаира е град Москва. Централното фоайе на НДК е превърнато в  място за най-разнообразни събития  – кръгли маси, срещи с автограф, презентации на книги, прожекции на най-нови детски анимационни филми, видео лекции по руска литература, майсторски клас по писане на приказки, конкурс за детски илюстрации и много други.<ref>[http://www.abk.bg/articles/view/271 Софийски международен панаир на книгата 2013] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140201090603/http://www.abk.bg/articles/view/271 |date=2014-02-01 }}, сайт на Асоциация Българска книга</ref>. В рамките на Софийския международен панаир през 2013 г. се провежда и първият Софийски международен литературен фестивал. Идеята на Фестивала е той да се провежда ежегодно и да се превърне в най-представителния литературен форум в България, събиращ автори от всички страни. Всяка година международното участие в събитието има различен регионален акцент. За първото издание на фокус са Балканите. Мраморно фоайе в Националния дворец на културата е превърнато в  литературна сцена  за писатели, преводачи, читатели от 8 балкански държави – България, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия, Македония, Гърция. Специално за фестивала в София пристигат [[Михайло Пантич]] (Сърбия), Анте Томич (Хърватско), [[Дан Лунгу]] (Румъния), [[Владимир Арсениевич]] (Сърбия), [[Алеш Дебеляк]] (Словения), [[Ненад Величкович]] (Босна и Херцеговина), [[Гоце Смилевски]] (Македония), Димитрис Нолас (Гърция). За участие във фестивала идват и живеещите в чужбина български писатели [[Захари Карабашлиев]], [[Мирослав Пенков]], [[Капка Касабова]].<ref>[http://www.literaryfest.org/104210891080109510821080-109110951072108910901085108010941080.html Всички участници]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на Софийския литературен фестивал.</ref> ; 2014 г. На фокус през 2014 година е литературата от Скандинавския север. Дания, Норвегия, Финландия, Швеция и Исландия представиха едни от водещите фигури в литературния живот на Севера. Предварителната програма стартира от 25 ноември, а основната беше от 9 до 14 декември в рамките на Панаира на книгата. Белите нощи раждат черен хумор (както гласи едно мото от рекламната кампания на фестивала), но раждат и специфичен авторски почерк, който с хладен блясък привлече многобройна публика. С богата жанрова програма събитието увлече големи и малки да почетат Севера. Отбелязването на 100-годишнината от рождението на Туве Янсон обедини различните възрастови групи посетители. '''2015 г.''' Литературният фестивал през 2015 г. представи над 50 писатели и поети от '''България, Испания, Португалия''', с което броят на участниците надхвърли 150. В предварителната и основната програма бяха включени разговори с автори,  илюстратори, разнообразна детска програма, дискусии, музика, кино и изложби. За първи път бе проведен конкурс за млади автори под надслов '''„Дуенде, безпокойство, кеф“''', а в електронното издание на Фестивала се публикуваха близо 50 избрани конкурсни произведения. Новост през 2015 г. беше включването на драматургията във фестивалната програма. Начало постави един от най-известните европейски автори – ''Жорди Галсеран''. '''2016 г.''' Литературният фестивал се проведе от 13 до 18 декември 2016 г. Основната сцена на фестивала беше Мраморно фоайе на НДК. Имаше събития в Литературен клуб „Перото“ и в „ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс“. Учатваха над 60 писатели, сред които – ''Дубравка Угрешич, Хърватия; Йосип Ости, Словения; Теофано Калояни, Гърция; Уил Бъкингам, Великобритания; Илия Троянов, Германия; Хасан Бласим, Ирак/Финландия; Адам Загаевски, Полша; Нермин Йълдъръм, Айтюл Акал, Есмахан Айкол, Турция''. '''2017 г.''' Петото издание на Софийския международен литературен фестивал се проведе в периода 12 – 17.12.2017 г. в Национален дворец на културата). Фокусът на събитието бе съвременната литература на '''страните от Вишеградската четворка.''' В програмата му гостуваха 11 писатели – ''от Чехия: Михал Айваз, [[Ива Прохазкова]], Милош Урбан; от Унгария: Виктор Хорват, Ласло Мартон, Дьорд Драгоман; от Полша: Кая Малановска и Кшищов Варга; от Словакия: Михал Хворецки, Яна Беньова, Петер Били''. Над 60 писатели от България домакинстваха срещите – разговори и заедно със своите колеги от чужбина дискутираха важни обществени теми. Сред участниците от страната ни бяха: ''Ани Илков, Владимир Зарев, Владимир Левчев, Ангел Игов, Захари Карабашлиев, Момчил Николов, Милен Русков, Владимир Полеганов, Елица Георгиева, Петър Крумов, Иван Димитров, Кристин Димитрова, Оля Стоянова'' и др. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.literaryfest.org/ Сайт на Софийския литературен фестивал] [[Категория:Международни търговски изложения в България]] [[Категория:Литературни фестивали в София]] [[Категория:Книгоиздаване в България]] [[Категория:Панаири на книгата]] [[Категория:Панаири в България]] [[Категория:Икономика на София]] [[Категория:Основани в България през 1967 година]] 4ae0ual7sksd08fflfortydjbp6e5rr 12214445 12214377 2024-04-25T20:42:33Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki {{Събитие}} '''Софийският международен панаир на книгата''' е най-големият годишен форум на съвременното българско книгоиздаване. == История == === 1968 – 1989 г. === Традицията на международните изложби на книгата в София започва с разпореждането на [[Министерския съвет]] на [[Народна република България]] от 21 декември 1967 г. „За организиране на Международната изложба – панаир на книгата“ поради необходимост от разширяване на контактите. София е петият европейски град, който става домакин на книжен форум на международно равнище след [[Лайпциг]], [[Варшава]], [[Франкфурт на Майн]] и [[Белград]]. Всичките издания на международния книжен панаир в България преминават под девиза „Книгата в служба на мира, прогреса и дружбата между народите“ и се провеждат в зала [[Фестивална (зала)|„Фестивална“]], а организатор е агенция „Изложби и панаири на книгата“ към Комитета по печата и обединение „Българска книга и печат“, а организационните задължения са поверени на специално създадения подготвителен комитет. Първите изложби – панаири на книгата, се провеждат през октомври и ноември. През 1973 г. събитието е през септември, а от 1982 до 1988 г. форумите са през май и юни.<ref name="история">[http://www.abk.bg/page/history-of-international-book-fair История на международния панаир на книгата в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140211201438/http://www.abk.bg/page/history-of-international-book-fair |date=2014-02-11 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref> Първата международна изложба панаир на книгата е от 6 до 13 октомври 1968 г. и има огромен успех. Включват се 400 издателства от 18 страни, представени от 40 издателски организации и книготърговски фирми. Изложени са над 12 500 заглавия, 2500 от които са български.<ref name="история"/> Постепенно броят на страните, които участват в международните изложби на книги в София, нараства, като през 1972 г. гостите идват от 4 континента – Европа, Азия, Африка и Америка. Редовна и най-активна гостуваща държава е СССР, сред гостите са също [[ГДР]], [[Франция]], [[Румъния]], [[Чехословакия]], [[Англия]], [[САЩ]], [[Югославия]], [[Швейцария]], [[Австрия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]]. През 1969 г. се включват [[Тунис]], [[Пакистан]], [[Ирландия]], [[Ливан]], [[ОАР]], през 1972 г. към участващите се присъединяват ДРВ, [[Куба]], САЩ, [[Япония]], [[Индия]], [[Афганистан]], през 1975 г. – [[Португалия]], [[Ирак]], [[Мароко]] и [[Судан]], а през 1981 г. – Судан и [[Нигерия]]. Така през 1986 г. са регистрирани рекорден брой гостуващи държави – 47.<ref name="история"/> В рамките на международните панаири са проведени стотици културни мероприятия, като 1100-годишнината от създаването на славянската писменост (в изданието от 1969 г.), 250-годишнината от рождението на [[Паисий Хилендарски]] (изданието от 1972 г.), 1300-годишнината от създаването на българската държава (1981 г.), но със специални експозиции са отбелязани и политически събития, като 100-годишнината от рождението на [[Ленин]], 25 години от социалистическата революция в България, 90-годишнината от рождението на [[Георги Димитров]], 50-годишнината от създаването на [[СССР]]. Панаирната програма още от самото начало през 1968 г. включва конкурс за най-добре издадена книга на български автор в чужбина, а от 1980 г. – и конкурса „Консилио манукве“ („С разум и ръка“) за най-добър плакат. Последното издание на панаира в този формат е през май 1988 г.<ref name="история"/> === 1990-те години === С падането на политическия режим и преминаването към пазарна икономика форумът „Международна изложба на книгата“ спира да се провежда. От 11 до 16 октомври 1990 г. е организиран Първият национален панаир на книгата от Министерството на културата, ИК „Ведрина“, учредения същата година Съюз на издателите в България и от Съюза на книгоразпространителите. Първоначалната идея да бъде проведен международен панаир на книгата през юни отпада поради недостиг на финансови средства.<ref name="история"/> Подновяването му е през 1993 г., когато във форума се включват над 170 издателства и 12 държави – Германия, Франция, Великобритания, Словакия, Русия, Румъния, Япония, Турция, Македония, Полша и Албания. Поставя се началото на традицията международните панаири на книгата да се провеждат в Националния дворец на културата. На откриването речи произнасят [[Блага Димитрова]] и [[Валери Петров]]. По време на изданието от 1993 г. се случва важно събитие за българското книгоиздаване – на 20 ноември е учредена Асоциация на българските книгоиздатели, в която се включват около 100 български държавни и частни издателства. Целта на организацията е да защитава издателската дейност и да работи за по-добри условия за книжния сектор. В следващите издания на книжните панаири Асоциацията е активен, а след време и основен организатор. Международните панаири да се провеждат през година и се редуват с национални/коледни.<ref name="история"/> През 1995 г. в рамките на месец май по настояване на българските издателства се провеждат и международен, и коледен панаир. Международният панаир регистрира повишаване на броя на участниците в сравнение с 1993 г. – над 200 български, немски, английски, руски, македонски, френски и други издателства и книгоразпространителски фирми. Форумът преминава под честването на 100-годишнината на киното и дори съвпада с „Киномания“, а в културната му програма са включени прожекции и дискусии. По идея на списание „Полиграфия“ Асоциацията на българските книгоиздатели започва да връчва награда за най-добре издадена книга. За първи път форумът заема първите три етажа на НДК. Организатори са Асоциацията на българските книгоиздатели, Центърът за книги при Министерството на културата и Националният дворец на културата. Международният панаир на книгата за първи път има директор от Центъра за книгата при Министерството на културата.<ref name="история"/> През 1997 г. от 19 до 23 ноември се провежда третото издание на подновения през 1993 г. международен панаир на книгата. Включват се близо 400 издателства от България, Германия, Франция, Холандия, Полша, Турция, Румъния, Македония, Кипър, Египет, които излагат продукцията си на площ от 1200 m².<ref name="история"/> Дни преди панаира през 1998 г. се случва събитие от голямо значение за българското книгоиздаване – на 17 ноември в НДК е проведена Първата национална конференция за книгата. Участниците настояват Министерството на културата да създаде и оглави нов орган, наречен Национален съвет за книгата. Той трябва да предложи адекватна национална политика за книгата, да хармонизира европейското и българското законодателство по отношение на книгоиздаването и книжната продукция и да съблюдава за спазването на реда, да работи за намаляване на ДДС за книгите, да създаде Национална програма за насърчаване на грамотността и четенето, да спомага за навлизането на дигиталните технологии в сектора. Следващият международен панаир се провежда от 17 до 21 ноември 1999 г., а участие в него вземат 180 български и 320 чуждестранни издателства. Постепенно панаирът придобива все по-голямо значение и главни действащи политически фигури не само откриват, но и посещават като читатели книжния форум.<ref>Марин Бодаков, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2108/b_marin.htm „Свободни панаирни въртения“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в. „Култура“, бр. 48, 3 декември 1999.</ref> === ХХІ век === ; 2000 г. В рамките на Коледния панаир на книгата през 2000 г. пред посетителите е демонстрирана услугата Print-On-Demand – революционна печатарска практика, която означава печат при поискване и позволява на издателите да връщат живота на книги с изчерпан тираж. През тази година е регистрирано рязко увеличение на издаваната литература от български автори. През 90-те години се предлагат и търсят най-вече преводни заглавия, докато през 2000 г. съотношението е почти еднакво. Справката за 2002 г. сочи, че от 7000 издадени заглавия през годината 4000 са на български автори. ; 2001 г. Международният панаир на книгата през 2001 г. събира под един покрив около 150 наши и 350 чужди издателства от Германия, Франция, Англия, Турция, Гърция, Румъния, Македония. Голям принос към организацията и културната програма имат Френският културен институт и Гьоте институт. Специален гост на панаира е княгиня Карла Ройо-Вилянова, съпруга на княз Кубрат Панагюрски (син на Симеон Сакскобургготски), която представя книгата си „Майка, тя е само една“. Асоциацията продължава да дава ежегодната си награда за най-добре издадена книга. Новост за това издание е, че по проект на Националния център за книгата, финансиран от Министерството на културата, сто студенти с отличен успех получават ваучер, с които да си закупят книги. Тази инициатива продължава и през 2002 и 2006 г. ; 2003 г. Международният панаир на книгата през 2003 г. минава под мотото „Книги за ценители“. В него вземат участие 500 представени издателства, от които 350 са чуждестранни от 13 страни. За първи път присъстват Иран и Китай. Събитието става по-привлекателно за международните участници. Въпреки че панаирът на книгата през 2004 г. не е международен, в него се включват петима международни издатели. ; 2004 г. Коледният панаир на книгата през 2004 г. е белязан от десетки премиери на български автори. В рамките на това издание Асоциация „Българска книга“ чества своята 10-а годишнина (учредена като Асоциация на българските книгоиздатели на 20 ноември 1993 г. в НДК).<ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2350/c-kniga.htm „Събития от Коледния панаир на книгата“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в. „Култура“, бр. 48, 17 декември 2004.</ref> ; 2005 г. На Международния панаир на книгата през 2005 г. от 14 до 18 декември по инициатива на АБК стартира програмата „Четяща България“ с дарителска кампания, целяща да подпомогне пострадалите от наводнения читалища и библиотеки в страната. На 8 декември Асоциацията дарява 4000 заглавия на кмета на община Смолян. Сред специалните гости на панаира са 200 възпитаници от Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа в гр. Трън, които получават подаръци книги. На откриването на книжния форум присъстват рекорден брой държавници. Сред гостите са председателят на Народното събрание [[Георги Пирински]], министър-председателят [[Сергей Станишев]], министърът на културата [[Стефан Данаилов]], министърът на образованието и науката [[Даниел Вълчев]] и др.<ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2394/c-panair.htm „XXV Международен панаир на книгата, София, 16-18.12.2005 - Културна програма“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в. „Култура“, бр. 44, 16 декември 2005.</ref> ; 2006 г. По отношение на културната програма националните панаири не отстъпват на международните. Провеждат се десетки дискусии, срещи с автори, литературни четения и премиери. На Коледния панаир през 2006 г. Българската национална телевизия е съорганизатор на дискусионен форум „Бялото канапе“, който е излъчен като филм. Изданието преминава под знака на 200-годишнината от издаването на „Неделник“ на [[Софроний Врачански]]. Между Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Асоциация „Българска книга“ и български медии е подписан меморандум „За съгласувана информационна политика за популяризирането на българската книга и четенето и за съвместни действия за утвърждаване на принципите за правата на детето за достъп до творчески и културни блага“.<ref>Борислава Георгиева, [http://www.kultura.bg/bg/article/view/12441 „Коледен панаир на книгата 2006: навиците“], в. „Култура“, бр. 45 (2439), 22 декември 2006. </ref> ; 2007 г. Международният панаир на книгата през 2007 г. се провежда от 5 до 9 декември. Участие вземат над 150 родни и чужди издателства от Франция, Русия, Гърция, Испания, Сърбия, Молдова, Иран и др. Една от атракциите е щандът на Столичната библиотека, на който всеки посетител само срещу снимка получава безплатна читателска карта за цяла година. Сред почетните гости е Йонас Модиг, председател на Федерацията на европейските книгоиздатели. ; 2008 г. През 2008 г. е едно от силните издания на Международния панаир на книгата в София. Организатор е АБК, партньори са НДК и Столичната община. XXVII книжен форум преминава под знака на Русия и е съпътстван с богата културна програма и атракции. За първи път в България са показани най-малките отпечатани томчета в света, две от които са включени в Книгата за рекордите на Гинес. На специална витрина в центъра на руската експозиция е факсимиле от римското издание от 1651 г. на „Българските молитви“ (от фондовете на Руската държавна библиотека). В стъклена витрина е и руската биография „С. П. Корольов“, летяла в Космоса. Представени са луксозни издания за ценители и най-скъпата книга на панаира.<ref>[http://www.abk.bg/articles/view/195 Панаир на книгата 2008] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222135119/http://www.abk.bg/articles/view/195 |date=2014-02-22 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref> ; 2009 г. На XXVIII издание на Международния панаир на книгата, състояло се от 2 до 6 декември 2009 г., е предвидено почетен гост да бъде Сърбия. По този повод в България пристига делегация от европейската мрежа за литература „Традуки“, която включва Албания, Босна и Херцеговина, България, Германия, Косово, Хърватия, Македония, Черна гора. Сърбия се отказва в последния момент поради недостиг на финансови средства.<ref>[http://www.abk.bg/articles/view/204 XXVIII Софийски международен панаир на книгата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222135116/http://www.abk.bg/articles/view/204 |date=2014-02-22 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref> ; 2010 г. На следващия Международен панаир на книгата през 2010 г. за първи път участва [[Норвегия]]. На официалното откриване присъстват посланиците на Норвегия и Аржентина, заместник-министърът на културата, заместник-кметът на Софийска община, председателят на Комисията по образование към Народното събрание. По време на панаира е подписан Меморандум за участието в следващия международен панаир през 2011 г. на Република Франция като фокусна държава. Броят на съпътстващите културните прояви в програмата надминава този от предишните години – над 80 са предвидените събития.<ref>[http://www.abk.bg/articles/view/219 XXIX Софийски международен панаир на книгата – на лов за любими заглавия и нови открития] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222135112/http://www.abk.bg/articles/view/219 |date=2014-02-22 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref> ; 2011 г. През 2011 г. Международният панаир на книгата се провежда от 6 до 11 декември. Почетен гост е Франция, а форумът е тържествено открит от принцесата на Нидерландия – Лаурентин ван Орание, съпругата на принц Константин. Тя идва също и да представи детската си книжка „Мистър Фини“ пред българските читатели. Сред гостуващите държави са Норвегия, САЩ, Китай, Испания, Германия. Албания, Македония, Черна гора, Австрия, Румъния, Швейцария, Сърбия, Словения и Хърватия са представени от „Традуки“. Приветствия поднасят тримата посланици [[Джеймс Уорлик]] (САЩ), Филип Отие (Франция) и Тове Скарстейн (Норвегия).<ref>[http://www.abk.bg/articles/view/241 Франция – фокусна държава на XXX Софийски международен панаир на книгата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222134604/http://www.abk.bg/articles/view/241 |date=2014-02-22 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref><ref>[http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/30-i-mezhdunaroden-panair-na-knigata-4362371 30-и Международен панаир на книгата], Vesti.bg, 5 декември 2011. </ref> ; 2012 г. Почетен гост на Международния панаир на книгата  4 до 9 декември 2012 г. е Унгария. По този повод в България пристига вицепремиерът на Република Унгария г-н [[Тибор Наврачич]]. Заедно със столичния кмет [[Йорданка Фандъкова]] и министъра на образованието, младежта и науката [[Сергей Игнатов]] той открива панаира. В това издание се включват над 140 български и чуждестранни издатели, а за наградата „Бронзов лъв“ на Асоциация „Българска книга“ се надпреварват рекорден брой заглавия.<ref>[http://www.abk.bg/articles/view/258 Вицепремиерът на Унгария пристига специално за откриването на Софийския международен панаир на книгата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222134608/http://www.abk.bg/articles/view/258 |date=2014-02-22 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref><ref>[http://www.abk.bg/articles/view/257 Културна програма - Софийски международен панаир на книгата 2012] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222134610/http://www.abk.bg/articles/view/257 |date=2014-02-22 }}, сайт на Асоциация Българска книга.</ref><ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15959&sid=11 „XXXI Софийски международен панаир на книгата - 4-9 декември 2012“], електронен бюлетин „Културни новини“, 01.12.2012. </ref> ; 2013 г. От 10 до 15 декември 2013 г. се провежда 41-вият Софийски международен панаир на книгата. На площ от над 1280 кв. м се представят над 200 български и чуждестранни издателства (от Норвегия, Финландия, Швеция, Чехия<ref>[http://sofia.czechcentres.cz/about-us/press-releases/panair-na-knigata-2013/ Чешко участие на Софийския международен панаир на книгата 2013]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на Чешкия център в София.</ref>, Унгария<ref>[http://www.szofia.balassiintezet.hu/bg/homebg/7-slideshow/474-2013-11-29-15-18-15/ Унгарско участие на Софийския международен панаир на книгата 2013]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на Унгарския културен институт в София.</ref>, Иран и Китай). Книжното многообразието се събира и представя на три сцени и четири етажа в Националния дворец на културата. Почетен гост на панаира е град Москва. Централното фоайе на НДК е превърнато в  място за най-разнообразни събития  – кръгли маси, срещи с автограф, презентации на книги, прожекции на най-нови детски анимационни филми, видео лекции по руска литература, майсторски клас по писане на приказки, конкурс за детски илюстрации и много други.<ref>[http://www.abk.bg/articles/view/271 Софийски международен панаир на книгата 2013] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140201090603/http://www.abk.bg/articles/view/271 |date=2014-02-01 }}, сайт на Асоциация Българска книга</ref>. В рамките на Софийския международен панаир през 2013 г. се провежда и първият Софийски международен литературен фестивал. Идеята на Фестивала е той да се провежда ежегодно и да се превърне в най-представителния литературен форум в България, събиращ автори от всички страни. Всяка година международното участие в събитието има различен регионален акцент. За първото издание на фокус са Балканите. Мраморно фоайе в Националния дворец на културата е превърнато в  литературна сцена  за писатели, преводачи, читатели от 8 балкански държави – България, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия, Македония, Гърция. Специално за фестивала в София пристигат [[Михайло Пантич]] (Сърбия), Анте Томич (Хърватско), [[Дан Лунгу]] (Румъния), [[Владимир Арсениевич]] (Сърбия), [[Алеш Дебеляк]] (Словения), [[Ненад Величкович]] (Босна и Херцеговина), [[Гоце Смилевски]] (Македония), Димитрис Нолас (Гърция). За участие във фестивала идват и живеещите в чужбина български писатели [[Захари Карабашлиев]], [[Мирослав Пенков]], [[Капка Касабова]].<ref>[http://www.literaryfest.org/104210891080109510821080-109110951072108910901085108010941080.html Всички участници]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на Софийския литературен фестивал.</ref> ; 2014 г. На фокус през 2014 година е литературата от Скандинавския север. Дания, Норвегия, Финландия, Швеция и Исландия представиха едни от водещите фигури в литературния живот на Севера. Предварителната програма стартира от 25 ноември, а основната беше от 9 до 14 декември в рамките на Панаира на книгата. Белите нощи раждат черен хумор (както гласи едно мото от рекламната кампания на фестивала), но раждат и специфичен авторски почерк, който с хладен блясък привлече многобройна публика. С богата жанрова програма събитието увлече големи и малки да почетат Севера. Отбелязването на 100-годишнината от рождението на Туве Янсон обедини различните възрастови групи посетители. '''2015 г.''' Литературният фестивал през 2015 г. представи над 50 писатели и поети от '''България, Испания, Португалия''', с което броят на участниците надхвърли 150. В предварителната и основната програма бяха включени разговори с автори,  илюстратори, разнообразна детска програма, дискусии, музика, кино и изложби. За първи път бе проведен конкурс за млади автори под надслов '''„Дуенде, безпокойство, кеф“''', а в електронното издание на Фестивала се публикуваха близо 50 избрани конкурсни произведения. Новост през 2015 г. беше включването на драматургията във фестивалната програма. Начало постави един от най-известните европейски автори – ''Жорди Галсеран''. '''2016 г.''' Литературният фестивал се проведе от 13 до 18 декември 2016 г. Основната сцена на фестивала беше Мраморно фоайе на НДК. Имаше събития в Литературен клуб „Перото“ и в „ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс“. Учатваха над 60 писатели, сред които – ''Дубравка Угрешич, Хърватия; Йосип Ости, Словения; Теофано Калояни, Гърция; Уил Бъкингам, Великобритания; Илия Троянов, Германия; Хасан Бласим, Ирак/Финландия; Адам Загаевски, Полша; Нермин Йълдъръм, Айтюл Акал, Есмахан Айкол, Турция''. '''2017 г.''' Петото издание на Софийския международен литературен фестивал се проведе в периода 12 – 17.12.2017 г. в Национален дворец на културата). Фокусът на събитието бе съвременната литература на '''страните от Вишеградската четворка.''' В програмата му гостуваха 11 писатели – ''от Чехия: Михал Айваз, [[Ива Прохазкова]], Милош Урбан; от Унгария: Виктор Хорват, Ласло Мартон, Дьорд Драгоман; от Полша: Кая Малановска и Кшищов Варга; от Словакия: Михал Хворецки, Яна Беньова, Петер Били''. Над 60 писатели от България домакинстваха срещите – разговори и заедно със своите колеги от чужбина дискутираха важни обществени теми. Сред участниците от страната ни бяха: ''Ани Илков, Владимир Зарев, Владимир Левчев, Ангел Игов, Захари Карабашлиев, Момчил Николов, Милен Русков, Владимир Полеганов, Елица Георгиева, Петър Крумов, Иван Димитров, Кристин Димитрова, Оля Стоянова'' и др. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.literaryfest.org/ Сайт на Софийския литературен фестивал] [[Категория:Международни търговски изложения в България]] [[Категория:Литературни фестивали в София]] [[Категория:Книгоиздаване в България]] [[Категория:Панаири на книгата]] [[Категория:Панаири в България]] [[Категория:Икономика на София]] [[Категория:Основани в България през 1967 година]] 863w4bwhru42g6dyt3j52d98j8t5u6h 0 473230 12214488 11484466 2024-04-25T22:21:04Z Elizaiv22 294865 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Musca''''' е род мухи от семейство Същински мухи ([[Muscidae]]). == Видове == '''Род Musca''' * Вид ''[[Musca albina]]'' <small>Wiedemann, 1830</small> * Вид ''[[Musca amita]]'' <small>Hennig, 1964</small> * Вид ''[[Musca autumnalis]]'' <small>De Geer, 1776</small> * Вид ''[[Musca biseta]]'' <small>Hough, 1898</small> * Вид ''[[Musca crassirostris]]'' <small>Stein, 1903</small> * Вид ''[[Musca domestica]]'' <small>Linnaeus, 1758</small> * Вид ''[[Musca larvipara]]'' <small>Porchinskiy, 1910</small> * Вид ''[[Musca lucidula]]'' <small>(Loew, 1856)</small> * Вид ''[[Musca osiris]]'' <small>Wiedemann, 1830</small> * Вид ''[[Musca sorbens]]'' <small>Wiedemann, 1830</small> * Вид ''[[Musca tempestiva]]'' <small>Fallén, 1817</small> * Вид ''[[Musca vitripennis]]'' <small>Meigen, 1826</small> * Вид ''[[Musca vetustissima]]'' <small>Walker, 1849</small> == Източници == <references /> {{мъниче|животни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Мухи| ]] or84i73hiftu71rr4duhuc8iwe3uqd9 0 478573 12214594 10896987 2024-04-26T00:13:54Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх | описание = [[графиня]] на [[Фландрия (графство)|Фландрия]],<br> латинска императрица на Константинопол | портрет = | портрет-описание = }} '''Мария Шампанска''' ({{lang|fr|Marie de Champagne}}; * ок. [[1174]], † [[29 август]] [[1204]], [[Акра (Израел)|Акон]], [[Израел]]) е [[Фландрия (графство)|графиня на Фландрия]] и [[Латинска империя|латинска императрица на Константинопол]] от рода [[Дом Блоа|Дьо Блоа]]. == Произход и брак == Тя е дъщеря на граф [[Хайнрих I (Шампан)|Анри I]](1126 – 1181) от [[Шампан]] ([[Дом Блоа]]) и [[Мария Френска (1145-1198)|Мария Френска]] (1145 – 1198), дъщеря на френския крал [[Луи VII]] и на [[Елеонор Аквитанска|Алиенор Аквитанска]]. Мария се омъжва на 6 януари 1186 г. за граф [[Балдуин I|Балдуин IX от Фландрия и Хенегау]]. == Четвърти кръстоносен поход == [[Файл:Baldwin IX, and his wifeand daughter.jpg|ляво|мини|Мария изпраща Балдуин с една от дъщерите си]] На 14 април 1202 съпругът ѝ я оставя във Фландрия и се присъединява към [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] . Този кръстоносен поход е отклонен към [[Константинопол]] , столицата на [[Византийската империя]]. Кръстоносците превземат и плячкосват града. Тогава решават да създадат [[Латинската империя]], на мястото на падналата гръцка. На 9 май 1204 г. Балдуин е избран за първи император, Мария за императрица. Жофроа Вилардуен твърди в хрониката си, че след раждането на второ си дете, Мария изчаква да се възстанови, и тръгва да се присъедини към мъжа си. Тя отплава от пристанището [[Марсилия]] с фламандската флота на [[Йохан II от Несле|Жан Несле]], сеньор на [[Брюж]], и пристига в [[Акра (Израел)|Aкра]] през пролетта на 1203 г. Боемонд IV, княз на [[Антиохийско княжество|Антиохия]], я посреща. През 1204 г. в [[Акра (Израел)|Акон]] научава, че нейният съпруг, след завладяването на Константинопол през май 1204 г., е избран за новия латински император на Източната империя. Тя иска да отплава за Константинопол, но се разболява и умира в [[Светите земи]] след кратко боледуване, без да стъпи в нейната империя.  Новината за смъртта ѝ достига Константинопол чрез кръстоносците, които идват за подкрепления от Светите земи. Тялото и е пренесено и погребано в катедралата [[Света София (Константинопол)|Света София]]. Болдуин е наскърбен от смъртта на съпругата си. Вилардуен съобщава, че Мария „беше милостива и добродетелна дама“.  == Деца == Мария и Болдуин имат две дъщери: * [[Йохана Константинополска|Йохана I]] (* 1200, † 5 декември 1244), графиня на [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и [[Графство Ено|Хенегау]] * [[Маргарета II (Фландрия)|Маргарета II]] (* 2 юни 1202, † 10 февруари 1280), графиня на Фландрия и Хенегау. === Миниатюри на дъщерите на Мария === <gallery class="center"> Файл:Jeanne Flanders×.jpg|[[Йохана Константинополска|Йохана I]] Файл:Marketa2.jpg|[[Маргарета II (Фландрия)|Маргарета II]] Файл:Gravin Margaretha.jpg|[[Маргарета II (Фландрия)|Маргарета II]] Файл:Joanna of Constantinople with her two husbands.jpg|[[Йохана Константинополска|Йохана I]] с двамата си съпрузи </gallery> == Източници == * lberic of Trois-Fontaines, ''Chronica Alberici Monachi Trium Fontium''. * Gislebert of Mons, ''Chronicon Hanoniense (Chronicle of Hainaut).'' * Geoffrey of Villehardouin, ''De la Conquête de Constantinople'' * Steven Runciman, ''A History of the Crusades'': Volume 3, The Kingdom of Acre and the Later Crusades (Cambridge University Press 1954). == Външни препратки == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/CHAMPAGNE%20NOBILITY.htm#Mariedied1204 Marie de Champagne], fmg.ac [[Категория:Латински императрици на Константинопол]] [[Категория:Кръстоносци]] [[Категория:Дом Блоа]] [[Категория:Дом Фландрия]] [[Категория:Жени]] ogs0laeo45e865v547qwngy8o6o8cfh 0 478621 12214696 12048566 2024-04-26T02:08:39Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Христо Пулеков | име-оригинал = | категория = учител | описание = български общественик | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Копривщица]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Копривщица]], [[Княжество България]] | вложки = {{Личност/Учител | предмет = | образование = | работил-в = | ученици = | публикации = | известен-с = | награди = }} }} '''Христо Вълков Пулеков''' е български [[учител]], просветен и обществен деец от епохата на [[Възраждането]] и църковен протопсалт. Автор е на първото описание на [[Копривщица]], преводач, композитор на светска и църковна музика, писар в общината и касиер в църквата.<ref name="Сапунджиев, Е.">[[Евтимий Сапунджиев|Сапунджиев, Е.]] съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. [[Никола Беловеждов|Беловеждов, Н.]], „Спомнени“. „20 април 1876 г.“ 1926 г. Т. I. с. 95 – 97</ref> Полувековен учител в Копривщица, [[Плевен]] и [[Враца]], учен елинист, книжовник и публицист, пръв през миналия век е описал историята на своя роден град Копривщица. Той твърди, че съгласно неговите изучавания и издирване, тя е заселена от останките на старите благородни български фамилии (вероятно и болярски) дошли от старите ни столици, пръснати из Балканите, търсещи закрила, променили имената си и приютили се най-сетне в пазвите на китното и добре запазено Средногорие. Пътят на преселението им е бил: от [[Търновско]], през Ловешката епархия, Златишкия балкан, към [[Средна гора]].<ref>Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011</ref> Христо Пулеков, наричан от всички учители в знак на уважение „Даскалът“, често страда от пристъпи на ставен [[ревматизъм]]. Така, наложен с компреси и повдигнати на възглавници крака, приема в къщи дохождащите ученици. Когато по големи празници трябва отиде да пее в черквата, хората с количка го закарват до там.<ref name="Сапунджиев, Е."></ref> Пулеков е сътрудник на вестниците „[[Цариградски вестник]]“ (1867), „[[Български книжици]]“ (1869) и [[Македония (1866 – 1872)|„Македония“]] (1870). Там подлага на критика килийното образование и нравствения упадък на църковното духовенство.<ref>[[Райна Каблешкова|Каблешкова, Р.]] Сто видни копривщенци, Симелпрес, 2014, с. 25</ref> Той е ученик по църковно пеене на [[Геро Добрович-Мушек]] и прочутия учител по музика [[Неофит Рилски]]. Копривщенецът се показва достоен наследник на своите учители, „че богомолците се прехласвали в пеенето му“. „Около средата на ХІХ век Пулеков е бил признат за един от най-изтъкнатите певци в православния свят – поканен е за певец в катедралния храм на Вселенската патриаршия, където пее няколко години, след което се завръща в родната Копривщица“.<ref name="pravoslavie.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pravoslavie.bg/Музика/светла-годишнина-на-прочутия-копривщ/ | заглавие = Светла годишнина на прочутия копривщенски протопсалт Христо Пулеков | достъп_дата = 17 април 2023 | фамилно_име = Борисов | първо_име = Ивайло | автор_препратка = | съавтори = | дата = 5 юли 2017 | труд = | издател = pravoslavie.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според плевенския краевед д-р Николай Чорбаджиев Пулеков, когато е учителствал в Плевен, пръв започнал да учи децата на хорово пеене, като някои от песните са били композирани от него. Не е уточнено дали Пулеков е преподавал само едногласното църковно пеене (което прекрасно владеел), или е познавал и e учил учениците на навлизащото в България многогласно хорово пеене, което също може да бъде допуснато, отчитайки твърдението, че е композирал песни.<ref name="pravoslavie.bg"></ref> Христо Пулеков е дядо на автора на „[[Туристико-исторически водач за град Копривщица и околностите му|Туристико-исторически водач за град Копривщица]]“ Борис Пулеков. == Библиография == Христо Пулеков е автор на: * {{cite book | title = Описание на копривщенското училище 1822 – 1883 | last = Пулеков | first = Христо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | isbn = | doi = | pages = 56 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/3161090-opisanie-na-koprivshtenskoto-uchilishte-1822-1883 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * „Пасхалия ручна“ (1839 г.) – ръководство за изчисляване на църковните празници и годишните времена, написана на полу църковно-славянски с примеси на народния говор.<ref name="Иван Врачев">Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]], Кольо Колев. ОФ. 1980 с. 44</ref> * Превод на басните на [[Езоп]] съвместно с Митос Продиков.<ref name="Иван Врачев"></ref> * Кратък учебник по география.<ref name="Иван Врачев"></ref> * „Гръцко-български писмовник и разговорник“.<ref name="Иван Врачев"></ref> * „Кратко сочинение за малолетните деца“ – кратка читанка и [[Катехизис]].<ref name="Иван Врачев"></ref> * „Кондика“ (хронология) и кратък устав на обществените училища в Копривщица<ref> Сапунджиев, Е. съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. [[Драгия Делиделвов|Делиделвов, Д.]], „Бележки за историята на Копривщица“. „20 април 1876 г.“ 1926 г. с. 198</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Образование|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Пулеков, Христо}} [[Категория:Главни учители на средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)]] [[Категория:Български автори на учебници]] [[Категория:Български музикални педагози]] [[Категория:Краеведи от Копривщица]] [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Български географи]] [[Категория:Български певци]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Починали в Копривщица]] [[Категория:Протопсалти]] [[Категория:Композитори от Копривщиица]] 887czqz82j9baljqki2bvuwyrsdq4go 0 479418 12214558 11517236 2024-04-25T23:29:24Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[Списък на владетелите на Милано|сеньор на Милано]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1349]] – [[1378]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Галеацо II Висконти''' ({{lang|it|Galeazzo II. Visconti}}; * [[1320]], † [[4 август]] [[1378]]) от фамилията [[Висконти]], е от 1349 до 1378 г. владетел на [[Милано]], [[Италия]]. == Произход == Той е вторият син на [[Стефано Висконти]] († 1327), [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]], и [[Валентина Дория]] († 1359). По-малкият му брат е [[Бернабо Висконти|Бернабò Висконти]] (* 1323, † 1385). == Управление == През 1354 г. след смъртта на чичо му [[кардинал]] [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]], той получава [[Павия]]. Той е знатен и добре изглеждащ, основава [[университет]] в Павия и помага на [[Франческо Петрарка|Петрарка]]. След смъртта му през 1378 г. неговият син [[Джиан Галеацо Висконти|Джан Галеацо Висконти]] става съвладетел на Милано заедно с чичо си [[Бернабо Висконти]]. == Брак и деца == Галеацо II Висконти се жени на 10 септември 1350 г. за [[Бианка Савойска|Бианка Мария Савойска]] (* 1335, † 31 декември 1387), дъщеря на граф [[Аймон (Савоя)|Аймон Савойски]] и [[Йоланда Палеологина Монфератска (1318–1342)|Виоланта]], дъщеря на маркграф [[Теодоро I (Монферат)|Теодор I Палеолог]], [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]]. Двамата имат един син и една или две дъщери: * [[Джиан Галеацо Висконти|Джан Галеацо Висконти]] (* 15 октомври 1351, † 3 септември 1402) – [[Миланско херцогство|херцог на Милано]] (11 март 1395 – 3 септември 1402), ∞ 1) 8 октомври 1360 в Милано за принцеса [[Изабела Валоа]] (* 1 октомври 1348, † 11 септември 1373) – дъщеря на френския крал [[Жан II (Франция)|Жан II]]. Имат трима сина и една дъщеря 2) 2 октомври 1380 или ноември 1381 за [[Катерина Висконти]] (* ок. 1361, † 17 октомври 1404, отровена) – дъщеря на [[Бернабо Висконти]]. Имат двама сина и една дъщеря. Има и трима извънбрачни сина от две любовници. * Мария Висконти (* 1352, † 1362), вероятна * [[Виоланта Висконти]] (* 1354, † 1382), ∞ 1) 19 януари 1367 и 15 май 1367 в Уестминстър (договори), 28 май 1368 в Санта Мария Маджоре в [[Милано]] за [[Лайънъл Антверпенски]] (* 29 ноември 1338, † 17 октомври 1368) – херцог на [[Кларънс (остров)|Кларънс]], ърл на Ъстър, син на английския крал [[Едуард III]], което струва на Висконти 200.000 златни [[флорин]]а. 2) 1377 за [[Ото III (Монферат)|Ото III Палеолог]], изв. като Секондото (* 1361, † 16 септ.1378 убит) – [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]] . ∞ 3) 1381 за [[Лудовико Висконти]] (* септ. 1355, † 7 март 1404) – сеньор на [[Лоди]], син на [[Бернабо Висконти|Бернабò Висконти]]. Имат един син. Има вероятно и една извънбрачна дъщеря от неизвестна любовница: * Беатриче († сл. 1410), ∞ за граф Джовани Ангусола (1396) – патриций на [[Пиаченца]]. == Източници == <references /> * Francesca Maria Vaglienti: ''Visconti, Galeazzo II''., in: [[Lexikon des Mittelalters]] Band 8, 1997, Sp. 1722/23 * ''Viscónti, Galeazzo II'', in: ''Dizionario Biografico degli Italiani'', [http://www.treccani.it/enciclopedia/galeazzo-ii-visconti/ online] * [http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?qs=Galeazzo_II*+Visconti* ''Galeazzo II. Visconti''], Opac, Regesta Imperii == Външни препратки == * Charles Cawley: „Medieval Lands“ [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#GaleazzoIIdied1378 ''GALEAZZO &#91;II&#93; Visconti''] * [http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti1.html ''Family Visconti'' 1], Genealogy.Eu [[Категория:Висконти]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Родени в Милано]] 8w12mr0iypzp4yftayf9b6ajgjdmlpt 0 479464 12214232 11856913 2024-04-25T15:38:10Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Пане Гюрчинов | категория = зограф | портрет = | описание = български зограф | роден-място = [[Галичник]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Александрия (Румъния)|Александрия]], [[Румъния]] }} '''Пане Гюрчинов Фръчковски''' е български творец, иконописец от [[Македония (област)|Македония]], [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], представител на един от най-старите родове в школата, [[Фръчковци|Фръчковския род]].<ref name="Василиев 225">{{Василиев|225}}</ref> == Биография == Роден е в 1847 година в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]], тогава в Османската империя.<ref name="Василиев 225"/><ref name="България и българите.101">{{cite book |title= България и българите |last= Вишневски|first= Владимир|authorlink= |coauthors= Георги Крънзов, Златко Попзлатев|year= 1968|publisher= Национален съвет на Отечествения фрон|location= |isbn= |pages= 101|url= |accessdate=}}</ref> Заедно с баща си [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и с братята си [[Михаил Гюрчинов|Михаил]] и [[Теофил Гюрчинов|Теофил]] образуват самостоятелна тайфа. След смъртта на баща им, Михаил оглавява тайфата. Михаил работи с [[Нестор Траянов]] и помощниците си в старата църква в [[Гостивар]] към 1860 година. Също така работят в църквата в [[Зубовце (община Врабчище)|Зубовци]], Гостиварско и в [[Лешочки манастир|Лешочкия манастир]]. Работи с тайфата и в [[Нигрита]], Сярско, [[Ксанти]] и Ксантийско, [[Гюмюрджинско]] и в „[[Свети Георги (Златоград)|Свети Георги]]“ в Даръдере, където ги придружава Нестор Траянов, който замества Михаил след смъртта му в 1874 година.<ref name="Василиев 225"/> Около 1874 година Нестор Траянов и Пане Гюрчинов изписват иконостасите в „[[Света Троица (Роглево )|Света Троица]]“ в Роглево (1870), „[[Възнесение Господне (Раяц)|Възнесение Господне]]“ в Раяц (1870), „[[Света Троица (Мокране)|Света Троица]]“ в Мокране (1872) и „[[Св. св. Петър и Павел (Кобишница)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Кобишница (1874) в Тимошка Краина. Тук влизат в конфликт с епископ [[Евгений Симеонович|Евгений Тимошки]], който остро осъжда живописта в Мокране, като не отговоряща на модерния вкус. Дебърските майстори пък го обвиняват пред населението, че иска да ги покатоличи и да остави „швабите“ да рисуват икони по църквите.<ref name="Макуљевић 22">{{cite journal | last = Макуљевић | first = Ненад | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку | journal = Проблеми на изкуството | publisher = | location = | volume = 48 | issue = 4 | pages = 22 | doi = | id = | url = http://moodle4.f.bg.ac.rs/file.php/376/Debarski_i_Samokovski_zografi.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = sr }}</ref> <gallery class="center"> Файл:Mokranje Church Icon Circa 1874.png | „Иисус Христос“ от „[[Света Троица (Мокране)|Света Троица]]“ в Мокране, около 1874 г. Файл:Rajac Church Icon Circa 1874.png | „Свети Безсребреници“ от „[[Възнесение Господне (Раяц)|Възнесение Господне]]“ в Раяц, около 1874 г. Файл:Kobishnica Church Icon Circa 1874.png | „Свети Георги и Свети Димитър“ „[[Св. св. Петър и Павел (Кобишница)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Кобишница, около 1874 г. </gallery> След смъртта на Теофил и Михаил, тайфата се мести в Южна България след Освобождението. Работят в църквата „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ в [[София]], а също така в [[Сопот]], [[Свежен|Аджар]], [[Калофер]] и други. В Сърбия работят в [[Неготин]] и околията.<ref name="Василиев 225"/> След като Пане обхожда и твори с братята и синовете си из цяла България, се заселва в основания от български преселници град Александрия.<ref name="Василиев 225"/> Умира в 1892 година.<ref name="Василиев 225"/><ref name="България и българите.101"/> По негово желание на погребението му се пее „Питат ли ме де зората“.<ref name="Василиев 225"/> == Родословие == {{Фръчкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Гюрчинов, Пане}} [[Категория:Български иконописци]] [[Категория:Родени в Галичник]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Фръчкови]] g36b07pnk29jw782u51e7tlkngonvrx 0 479510 12214515 11815137 2024-04-25T23:02:15Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|изображение=Stefano Visconti.jpg|описание=господар на Арона|място на раждане=[[Милано]], [[Сеньория Милано]]|място на смъртта=[[Милано]], [[Сеньория Милано]]|династия=[[Висконти]]|потомство=Грандиана (Диана)<br>[[Матео II Висконти|Матео II]]<br>[[Галеацо II Висконти|Галеацо II]]<br>[[Бернабо Висконти|Бернабо]]<br>Джовани<br>Катерина|съпруга=[[Валентина Дория]]|баща=[[Матео I Висконти]]|майка=[[Бонакоса Бори]]|герб=Coat of arms of the House of Visconti (1277).svg}} '''Стèфано Вискòнти''' ({{lang|it|Stefano Visconti}}; * [[1288]], [[Милано]], [[Сеньория Милано]]; † [[4 юли]] [[1327]], пак там) от рода [[Висконти]] е господар на [[Арона (Италия)|Арона]]. == Произход == Той е син на [[Списък на владетелите на Милано|сеньора на Милано]] [[Матео I Висконти]] (1250 – 1322) и на съпругата му [[Бонакоса Бори]] (1254 – 1321). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Теобалдо Висконти|Теобалдо (или Тибалдо) Висконти]] и Анастасия Пировани, а по майчина – Скуарчино Бори, един от лидерите на изгнаниците привърженици на [[Отоне Висконти]], и Антония. Има четири братя и пет сестри: * [[Галеацо I Висконти|Галеацо I]] (1277 – 1328), [[Списък на владетелите на Милано|сеньор на Милано]] (1322 – 5 юли 1327), [[подест]] на [[Новара]] (1298 – 99), съпруг на [[Беатриче д’Есте (1268 – 1334)|Беатриче д'Есте]] * [[Марко Висконти Балатроне|Марко]], нар. Балатроне (ок. 1289 – 1329), [[подест]] на [[Алесандрия]] (1310), политик и [[кондотиер]], господар на [[Розате]] и на [[Лука]] (15 април – 30 юни 1329); * [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани]] (1290 – 1354), епископ на [[Новара]] (1332), [[архиепископ]] на Милано от 1339, [[Списък на владетелите на Милано|съсеньор на Милано]] (1349 – 1554) с брат си [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]], господар на [[Генуа]] (1352), господар на [[Болоня]] и [[Новара]] (1353) * [[Лучино Висконти|Лукино]] (1292 – 1349), [[Списък на владетелите на Милано|съсеньор на Милано]] с брат си [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани]] (1339 – 1349), господар на [[Павия]] (1315), съпруг на [[Виоланта от Салуцо]] и на [[Катерина Спинола]] * [[Катерина Висконти (1282–1311)|Катерина]] (1282 – 1311), господарка на [[Верона]] като съпруга на [[Албоино I дела Скала]] * Дзакарина (1295 – 1328), господарка на [[Комо (град)|Комо]] като съпруга на Франкино [[Руска (род)|Руска]] * Флорамонда (? – 1321), графиня на Маканьо Империале като съпруга на Гуидо Мандели * Аниезе, съпруга на Чекино [[Скалиджери|дела Скала]] * Беатриче (ок. 1280 – ?), маркиза на Верукола като съпруга на Спинета [[Маласпина]] Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща си и една полусестра от първия брак на майка си. == Биография == През [[1311]] г., заедно с баща си, участва в кампания срещу [[Павия]], която се бунтува срещу император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] под ръководството на Филипо Лангоско. След това участва в битката срещу [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]], като е изпратен да помогне на брат си Галеацо в [[Пиаченца]], а след това при [[Маркграфство Салуцо]]. През 1320 г., заедно с братята си Галеацо, Марко и Лукино, той марширува в [[Пиемонт]] срещу [[Филип VI (Франция)|Филип дьо Валоа]], граф на Мен, изпратен да се бие с Висконти като наместник на крал [[Робер Анжуйски|Роберт Неаполски]], назначен за викарий на папа [[Йоан XXII]] в Италия. Не се стига до битка, защото Филип, подкупен от миланците, се връща назад. От 1325 г. е господар на [[Арона (Италия)|Арона]], която след смъртта му [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV]] предава на семейство Торинели.[[Файл:IMG 6007 - Milano - Sant'Eustorgio - Cappella Visconti - Tomba - Foto Giovanni Dall'Orto -2-Mar-2007.jpg|300px|мини|Гробът на Стефано Висконти (той е в центъра, коленичил).]]Умира на около 39-годишна възраст в нощта на 4 юли 1327 г. по време на банкет, на който служи като виночерпец и дегустатор на [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Баварски]], гост на семейство [[Висконти]], който няколко дена по-рано е коронясан за [[крал на Италия]]. Съвременниците приписват смъртта на опита за отравяне на краля, довел до затвора в [[Замъкът Монца|замъка на Монца]] на трима от четиримата братя на Стефано: [[Галеацо I Висконти|Галеацо]], [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани]] и [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино]], както и на неговия племенник и бъдещ господар на Милано [[Ацо Висконти|Ацоне]]. Събитието бележи кризата на отношенията между [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и Висконти. В [[Сант Еусторджио (Милано)|Базилика „Сант Еусторджио“]] в [[Милано]] все още се намира великолепният погребален паметник, изваян през [[1359]] г. от [[Бонино да Кампионе]] за него и съпругата му Валентина Дория. == Брак и потомство == ∞ [[1318]] г. за [[Валентина Дория]] (* 1290; † 27 август 1359, [[Милано]]), дъщеря на Бернабò [[Дория]], господар на [[Сасело]] и Логодуро, капитан на Генуа, и на съпругата му Елиана [[Фиески]] от [[Лаваня]]. Двамата имат: * Грандиана, нар. Диана Висконти (* ок. 1318, † ?), ∞ ок. 1333 за Рамон де Виларагут и де Сария (* ок. 1295, † ок. 1359), барон на [[Трипи]] и господар на Алкайсия и Солана, [[генерал-капитан]] и [[адмирал]] на армията на [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] * [[Матео II Висконти]] (* ок. 1319; † 29 септември 1355, [[Сароно]]), господар на [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Бобио]], [[Парма]] и [[Болоня]] и [[Списък на владетелите на Милано|'''съгосподар на Милано''']] (1349 – 1355) заедно с братята си Галеацо и Бернабо; ∞ за Еджидиола / [[Джилиола Гонзага|Джилиола Гондзага]] (ок. 1325, Мантуа, † ок. 1377, пак там), дъщеря на [[Филипино Гонзага]], кондотиер, и [[Анна Довара]], от която има две деца. * [[Галеацо II Висконти]] (* 1320, Милано, † 4 август 1378, Павия), господар на [[Алесандрия]], [[Алба (Италия)|Алба]], [[Асти (град)|Асти]], [[Комо (град)|Комо]], [[Тортона]], [[Новара]], [[Павия]], [[Верчели]] и съгосподар на Милано заедно с братята си Матео и Бернабо * [[Бернабо Висконти]] (* 1321 или 1323, Милано; † 19 декември [[1385]], [[Трецо сул'Ада]]), господар на [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Кремона]], [[Сончино]], [[Лонато дел Гарда|Лонато]] и [[Вал Камоника|Валкамоника]] и '''съгосподар на Милано''' заедно с братята си Матео и Галеацо * Джовани Висконти * Катерина Висконти, ∞ за Джакомино Валперга († 6 август 1398) <gallery class="center"> Visconti, Matteo II.jpg | [[Матео II Висконти]] Visconti, Galeazzo II.jpg | [[Галеацо II Висконти]] Visconti, Barnabò.jpg| [[Бернабо Висконти]] </gallery> == Вижте също == * [[Висконти]] * [[Сеньория Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] == Източници == * Francesca Maria Vaglienti: ''Visconti, Familie''. In: [[Lexikon des Mittelalters]], Bd. 8. 1997, Sp. 1717 – 1727. * Marek, Miroslav, [http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti1.html Family 1], Genealogy.Eu == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Stefano Visconti|124040586}} {{Портал|Биографии|Италия|История}} [[Категория:Висконти]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Родени в Милано]] [[Категория:Починали в Милано]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Миланци]] sgsiqtj2jx3l1ibsb59trndokdopf2u 0 479511 12214513 12118546 2024-04-25T22:59:51Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = кардинал | описание = [[кардинал]], [[архиепископ]] на [[Милано]] | портрет = Visconti, Giovanni (1290-1354).jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = кардинал | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | религия = | герб = | герб-описание = }} }} '''Джовани Висконти''' ({{lang|it|Giovanni Visconti}}; * [[1290]]; [[Милано]], [[Сеньория Милано]]; † [[5 октомври]] [[1354]],пак там) от фамилията [[Висконти]], е от 1329 г. [[кардинал]], [[архиепископ]] на [[Милано]] от 1342 до 1354 г. и [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]] от 1349 до 1354 г. == Живот == [[Файл:IMG 6926 - Milano - Duomo - Tomba Giovanni Visconti, 1354 - Foto di Giovanni Dall'Orto - 8-Mar-2007.jpg|мини|ляво|Гробницата на Джовани Висконти в Миланската катедрала]] Той е петият син на [[Матео I Висконти]] († 1322), господар на Милано, и на Бонакоса Бори († 1321), дъщеря на [[кондотиер]]а Скварчино Бори (1230 – 1277). Джовани е предвиден за служба на католическата църква. През 1329 г. той става кардинал, през 1342 г. архиепископ на Милано и през 1349 г. последва брат си [[Лучино Висконти]] като владетел на град Милано. През 1353 г. установява властта си и над [[Генуезка република|Генуа]]. Джовани Висконти помага на [[Франческо Петрарка]] и разширява своята територия. През 1354 г. след смъртта му неговата собственост се поделя между тримата сина на брат му [[Стефано Висконти]] – [[Матео II Висконти|Матео II]], [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]] и [[Бернабо Висконти|Бернабо]]. == Източници == <references /> * ''Viscónti, Giovanni'', in: Dizionario Biografico degli Italiani [http://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-visconti/ online] * [http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?qs=Giovanni*+Visconti* ''Giovanni Visconti''], Opac, Regesta Imperii * Stefan Samerski: ''Giovanni Visconti''. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 12. Bautz, Herzberg 1997, ISBN 3-88309-068-9, Sp. 1505 – 1507. * Cadili, Alberto (2007). ''Giovanni Visconti, arcivescovo di Milano, 1342-1354 [Giovanni Visconti, Archbishop of Milan, 1342-1354].'' Studi di storia del cristianesimo e delle chiese cristiane (in Italian). Milano: Ed. Biblioteca francescana. OCLC 608151505 == Външни препратки == {{Commonscat|Giovanni Visconti (archbishop of Milan)}} * Marek, Miroslav, [http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti1.html Family 1], Genealogy. Eu [[Категория:Висконти]] [[Категория:Кардинали]] [[Категория:Римокатолически епископи от 14 век]] [[Категория:Римокатолически архиепископи от 14 век]] [[Категория:Архиепископи на Милано]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Дожи на Генуа]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] cj5c6nav0o27w6qznvuwj45q7d0diu2 0 479618 12214634 12118619 2024-04-26T00:46:54Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = епископ | описание = [[Синьория Милано|господар]] и [[архиепископ]] на [[Милано]] | портрет = Ottone Visconti.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = епископ | период = [[1262]] – [[1295]] | коронация = | предшественик = [[Наполеоне дела Торе]];<br> [[Вилхелм VII (Монферат)]] | наследник = Вилхелм VII (Монферат); <br>[[Матео I Висконти]] | други титли = | религия = | герб = | герб-описание = }} }} '''Отоне Висконти''' ({{lang|it|Ottone Visconti, Ottorino}}; * [[1207]], [[Инворио]]; † [[8 август]] [[1295]], Абатство Киаравале, [[Милано]]) е [[архиепископ]] на Милано (22 юли 1262 – 8 август 1295) и пръв от фамилия [[Висконти]] [[Списък на владетелите на Милано|господар (сеньор) на Милано]] (1277 – 1278 и 1282 – 1287). [[Мартино дела Торе]] от фамилията [[Дела Торе]], който от 1256 г. е [[де факто]] господар на Милано, се съпротивлява на назначението на Отоне като архиепископ на града и го прогонва. Така той 15 години не може да поеме архиепископството. == Произход == Той е син на [[Уберто Висконти]] († 1249), господар на [[Масино Висконти|Масино]], [[Албицате]] и [[Безнате]] в [[Ломбардия]], и на съпругата му Берта Пировано. Има петима или шестима братя и една сестра: * Ацоне († 1262) * [[Андреото Висконти|Андреото]] (неизв.), дядо на [[Матео I Висконти]] – господар на Милано * Обицо († сл. 1266), господар на [[Масино Висконти|Масино]], юридически консул на Милано (1266); съпруг на Фиорина Мандели * Беатриче (неизв.), графиня на [[Кортенова]] като съпруга на за Еджидио * Уберто (неизв.), епископ на [[Вентимиля]] * Гаспаре († сл. 1248), [[подест]] на [[Оледжо]] (1248), ''родоначалник на следните семейства'': Господари на [[Касано Маняго]] (изчезнали през 19 век), Господари на [[Йераго кон Ораго|Йераго]] (изчезнали 1715), Виконти на [[Безнате]] (изчезнали 1715), Виконти на [[Галарате|Крена]] (изчезнали 1722), Господари на [[Гропело Кайроли|Гропело]] (изчезнали 1598), Графове на Карбонара (изчезнали 1693), Графове и господари на [[Фонтането д'Агоня|Фонтането]] (изчезнали 1887), Господари на [[Албицате]] (изчезнали 1633), Висконти Боромео, графове на [[Фаняно Олона|Фаняно]] (изчезнали 1564), Висконти Боромео Арезе, графове на [[Бребия]] (изчезнали 1750) * Пиетро (неизв.) == Духовна кариера == Първоначално Отоне е каноник в [[Дезио]], а след това, през 1252 г., постъпва на служба при [[Леоне да Перего]], тогавашен архиепископ на Милано, който го изпраща като свой прокурор във [[Франция]] при [[Инокентий IV]], чийто [[капелан]] става. През септември [[1247]] г. става [[Кардинал-камерлинг|камерлинг]] на [[Папски легат|папския легат]] и [[кардинал]] [[Отавиано Убалдини]], когото следва повече от десетилетие в различни посолства в [[Италия]] и [[Франция]]. През 1260 г. е [[подест]] на [[Новара]]. === Архиепископ на Милано === Архиепископ Леоне да Перего умира през 1257 г. и именно кардинал Отавиано Убалдини подкрепя името на Отоне като достоен наследник на трона на [[архиепископ]]а вместо [[Раймондо дела Торе]] или благородника [[Франческо де Сетала]]. Въпреки съпротивата на [[Мартино дела Торе]] – ръководител на ''Credenza di Sant'Ambrogio'' (Миланската община) и в нарушение на древната привилегия, според която Милано избира своя архиепископ, Отоне е назначен от [[Урбан IV (папа)|папа Урбан IV]] за архиепископ на града на 22 юли [[1262]] г. в [[Монтефиасконе]].<ref>{{Cite book|title=Biblioteca sacra ovvero Dizionario universale delle scienze ecclesiastiche|volume=13|year=1835|publisher=Ranieri Fanfani|pages=301}}</ref> ==== Конфликт с Дела Торе ==== Мартино дела Торе, възмутен от избора, наложен от папата, окупира архиепископията през август и е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен]] от апостолския [[легат]] Филипо ди Пистоя, който поставя под запрещение Милано, защото е отхвърлил новия архиепископ. Тогава започва война между Отоне и онези, които се противопоставят на неговата църковна кариера: на първо място могъщият крал на [[Сицилианско кралство|Сицилия]] [[Манфред]] от [[Павия]], [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] (който ще стане [[имперски викарий]] през [[1274]] г.) и цялото [[Гвелфи и гибелини|гвелфско]] семейство [[Дела Торе]]. [[Файл:Portret van bisschop Otho van Milan Otho Archiepiscopvs et Vicecomes Mediolanensis (titel op object), RP-P-1909-4274.jpg|ляво|мини|Архиепископ Отоне Висконти]] На 1 април [[1263]] г. ([[Великден]]) Отоне влиза в [[Арона (Италия)|Арона]] – селище на южния бряг на [[Лаго Маджоре|езерото Маджоре]] с процесия от благородници, избягали от Милано и намерили убежище в различни [[Ломбардия|ломбардски]] градове, като официално влиза във власт на [[Амброзиански обред|амброзианския обред]].<ref>Амброзианският обред е официалният [[Литургия|литургичен]] [[обред]], възприет от Латинската църква в по-голямата част от Миланската архиепископия и в някои райони, които преди са били част от нея, което се различава от обичайно използваното в останалата част от Запада, наречено римски обред. Ръководител на амброзианския обред е архиепископът на Милано.</ref> В отговор на това миланската армия обсажда Арона и заема позиция в архиепископската крепост в [[Анджера]], разположена на другия бряг на езерото срещу Арона на около 2 км разстояние. Отоне Висконти реагира, като пише от Арона до главата на катедралата на [[Новара]], за да отлъчи [[Франческо дела Торе]] (брат на Мартино дела Торе и [[подест]] на [[Мантуа]]) и самата Мантуа заради помощта им за обсадителите на Милано. На 5 май Отоне, заплашен от пехотата на генерал-капитана на Милано Палавичино, се предава. Палавичино разрушава укрепленията на Арона и замъците на Анджера и на [[Бребия]]. Отоне се оттегля в [[Новара]], но през юни 1263 г. Франческо дела Торе го гони и той намира убежище при папата в [[Монтефиасконе]]. Тогава Отоне отлъчва епископа на [[Новара]], който е предал на подеста заложниците, които Отоне му е поверил. През ноември [[1263]] г. Мартино дела Торе умира и е заменен от брат си Филипо, а през октомври [[1264]] г. – от големия поддръжник на Отоне папа Урбан IV. Новият папа [[Климент IV]], въпреки че отказва през август [[1265]] г. да свали Отоне и да приеме предложението за назначаване на Раймондо дела Торе за апостолски легат, се оказва много по-хладен към Отоне. Междувременно Палавичино дава титлата на генерал-капитан на Милано на [[Шарл I Анжуйски]] – брат на френския крал [[Луи IX]], и се мести в лагера на гибелините, ставайки враг на Дела Торе. Въпреки това семейство Дела Торе продължава да диктува закона в град Милано. Междувременно след смъртта на Филипо дела Торе през септември 1265 г. той е наследен от братовчед си [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]]. Когато [[Паганино дела Торе]], станал подест на [[Верчели]], е убит през януари [[1266]] г. по инициатива на Палавичино, отмъщението е жестоко: 53 милански благородници са обезглавени на градския площад. Въпреки че през декември [[1266]] г. папа Климент IV настоява Милано да приеме своя архиепископ Отоне Висконти, след смъртта на папата през ноември [[1268]] г. случаят все още не е разрешен и мястото остава вакантно през следващите три години. През 1268 г. Отоне урежда брака между [[Бонакоса Бори]] – дъщеря на богатия милански благородник [[Скуарчино Бори]] и [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] – внук на брат му [[Андреото Висконти|Андреото]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, p. 240</ref> [[Файл:Otho Archiepiscopus (BM 1856,1213.189 1).jpg|мини|Отоне Висконти]] През септември 1271 г., почти три години след смъртта на папа [[Климент IV]], Тебалдо Висконти е избран за папа с името [[Григорий X (папа)|Григорий X]]. Той е член на рода [[Висконти]] по линия от [[Пиаченца]]. Той е архидякон на [[Лиеж]] и по онова време е в [[Свети земи|Светите земи]], където току-що се е срещнал с [[Марко Поло]]. На 14 януари 1272 г. брат му Висконте Висконти е новият подест на Милано. В онези дни Отоне е в покрайнините на града, готов да се възползва от добрата възможност да се нанесе като нов архиепископ.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 252-253</ref> През [[1273]] г. новият папа Григорий X, минавайки през Милано, потвърждава валидността на избора на Отоне, но го моли да остане в Пиаченца, за да не влошава още повече отношенията със семейство [[Дела Торе]]. Папата е добре приет от Дела Торе, влиза в Милано на 8 октомври, но остава там само три дни. Отоне след това се присъединява към папата в [[Лион]], където Григорий X се готви да провъзгласи нов [[кръстоносен поход]].<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 269-271</ref> Истинска психоза завладява Милано: семейство Дела Торе стига дотам, че изгонва над двеста души, принадлежащи към миланските благороднически семейства, които са принудени да бягат в изгнание в [[Новара]] и в [[Павия]]. В очакване на контраатаката на Висконти е сформирана специална милиция за защита на града от Отоне. ==== Битка при Гуацера ==== {{Основна|Битка при Гуацера}} През 1276 г. изгонените милански благородници намират убежище в Павия, избират Гофредо (или Готифредо), граф на [[Лангоско]] за техен нов водач, като обещават да го издигнат за господар на Милано, ако прогони [[Дела Торе]]. Той събира армия от павийци, успява да превземе [[Арона (Италия)|Арона]] и [[Анджера]], гарантирайки подкрепата на жителите на селищата и на много близки долини, които симпатизират на Отоне, след което се насочва към [[Кастелсеприо (село)|Кастелсеприо]]. [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] е принуден да отговори, като тръгва към Анджера с армия от милански и немски рицари, за да го обсади, и това принуждава изгнанниците да се върнат по стъпките си, за да го защитят. Битката, която влиза в историята като [[Битка при Гуацера|битката при Гуацера]], се провежда близо до калните брегове на потока Гуаца, който разделя селищата [[Испра]] и [[Ранко]], и завършва с победата на Дела Торе. Гофредо да Лангоско в средата на битката преследва немски рицар и успява да го свали, но скоро се оказва заседнал в калта и, заобиколен от врагове, е принуден да се предаде. Доведен в павилиона на Напо дела Торе, той веднага е екзекутиран. В сблъсъка са заловени 34 милански благородници, включително [[Теобалдо Висконти]] – син на брата на Отоне [[Андреото Висконти|Андреото]]. Напо дела Торе с тази си победа взима обратно двете крепости на Арона и на Анджера. На връщане, близо до [[Галарате]], той дава заповед да екзекутират всички затворници.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 292-294</ref> ==== Битка при Джерминяга ==== {{Основна|Битка при Джерминяга}} Отоне чува слуховете за поражението при Гуацера, докато се намира от известно време в [[Биела]] след завръщането си от [[Втори лионски събор|Лионския събор]] като придружител на папа Григорий X. За да провери ситуацията, той отива във [[Верчели]], където се укриват много от оцелелите от битката. Там той е избран за новия глава на миланските изгнаници. След това събира армия в района на [[Новара]] и тръгва към [[Кастелсеприо]], успявайки да го превземе. За пореден път Напо дела Торе отговаря незабавно и заедно със сина си [[Касоно дела Торе|Касоно]] отива в Сеприо. Има два сблъсъка: в първия Висконти побеждава, но на следващия ден, след като Напо получава допълнителни подкрепления, Отоне е победен и принуден да се укрие в околните гори. Отоне бяга в [[Лурате Качивио|Лурате]] близо до [[Комо (град)|Комо]]. След това той отива в града с надеждата да бъде приет, но е изгонен и принуден да бяга през долините чак до [[Джорнико]] и от там до [[Канобио]] на езерото [[Лаго Маджоре|Маджоре]]. В рамките на два дни, благодарение на дипломатическите си умения, той успява да убеди местните благородници, които първоначално затварят вратите си пред него, да пледират за неговата кауза. Кара да построят флот от [[Галера|галери]], който поставя под командването на [[Симоне да Локарно]], и започва отново да събира съюзниците си. Семейство Дела Торе обаче научава за ходовете на архиепископа и изпраща флот от Анджера до [[Джерминяга]] близо до [[Канобио]]. Там флотът им е изненадан и унищожен благодарение на изненадваща нощна атака, водена от Симоне ди Локарно. След това флотът на Висконти атакува крепостта на Арона заедно със сухопътни войски, съставени от миланци, павийци и новарци, водени от маркиз [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII Монфератски]]. Крепостта успява да устои и когато армията на Дела Торе пристига, маркизът на Монферат се оттегля, осъждайки Отоне на поражение и бягство към Новара.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 294-298</ref> ==== Битка при Дезио ==== {{Основна|Битка при Дезио}} [[Файл:Rocca di Angera - Sala di Giustizia Fresco Visconti 1a.jpg|мини|Архиепископ Отоне Висконти и войската му през 1277, фреска в съдебната зала на замъка в [[Анджера]]]] [[Капитан на народа|Капитанът на народа]] Симоне да Локарно, който бяга в [[Комо (град)|Комо]], успява да осигури града, като прогони симпатизантите на Дела Торе. Скоро там пристига Отоне и двамата заедно започват да събират нова армия. В началото на януари 1277 г. те поставят Рицардо – граф на [[Ломело]] начело на армията и маршируват към брега на [[Леко (град)|Леко]] по езерото, превземайки Леко и [[Чивате]], след което проникват в [[Мартезана]]. Напо дела Торе заповядва на сина си Касоно и на Гофредо дела Торе да поставят гарнизон при [[Канту]] с 400 – 500 немски рицари. Самият той, заедно с Понцио дели Амати (един от двамата [[подест]]а на града), напуска Милано начело на 700 рицари и отива в [[Дезио]], вече защитен от над 150 рицари, водени от много членове на семейство Дела Торе. Армията на Висконти се разполага на лагер в [[Сереньо]], на няколко километра северно от Дезио, и Отоне е информиран от някои от неговите симпатизанти – жители на селището (на което той е бил каноник) колко слаба е отбраната и как врагът подценява силите му. [[Файл:Rocca di Angera - Sala di Giustizia Fresco Visconti 2.jpg|мини|Битката при Дезио]] През нощта между 20 и 21 януари Отоне мълчаливо приближава армията си до Дезио и превзема вратите му благодарение на контактите си в селището или със сила, след което го обгражда със своите хора, премахвайки всички пътища за бягство на врага. Много благородници от семейство Дела Торе са изненадани в леглата си, а някои като Франческо и Андреото оказват доблестна, но безплодна съпротива и падат под ударите на врага. [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] е заловен и пощаден по заповед на Отоне, и затворен в клетка заедно с много други свои роднини в [[Замък Барадело|замъка Барадело]] над Комо. Повечето от тях са освободени след плащането на голям откуп, но Напо умира от глад там на 16 август 1278 г. Победата в [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] бележи началото на господството на семейство [[Висконти]] и господството му над [[Милано]] и [[Ломбардия]] през следващите 170 години.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 298-302</ref> ==== Влизане на Отоне в Милано ==== [[Файл:Rocca di Angera - Sala di Giustizia Fresco Visconti 3b.jpg|мини|Отоне Висконти се връща обратно в Милано, фреска в съдебната зала на замъка в Анджера]] След като новината за победата при Дезио достига до Милано, малка армия от около 600 мъже, която заедно с [[карочо]]-то напуска града, за да се притече на помощ на Дела Торе, се връща в стените на малката миланска порта Пустерла деле Аце и народът започва да плячкосва двореца на Дела Торе на днешния [[Пиаца дела Скала|площад Пиаца дела Скала]]. Синът на Напо дела Торе – Касоно и Гофредо дела Торе тръгват от [[Канту]] за Милано заедно с немските рицари, надявайки се да се съберат отново със своите роднини, но откриват, че вратите на града са залостени. Превземайкии със сила Порта Комасина най-накрая те стигат до дворците си и прогонват плячкосващите, след което бият камбаните на Бролето Нуово, но малцина им се притичат на помощ. Хората от партията на Висконти, които са и много по-многобройни, изгонват [[подест]]а на града и след като решават да го предадат на Отоне, изпращат няколко посланици, които го канят да влезе в града. Касоно и Гофредо дела Торе са принудени да напуснат града, търсейки напразно убежище първо в [[Лоди]], а след това в [[Кремона]], докато накрая не отиват в [[Парма]]. На 22 януари 1279 г. Отоне Висконти влиза в Милано, предшестван от глашатаи, носещи кръста и пасторската тояга, сред тълпа от хора, чакащи го дори пред градските порти. Според традицията той първо отива в [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]], където символично поема архиепископското достойнство, а след това в [[Кралски дворец (Милано)|Бролето Векио]] (бъдещ Кралския дворец), където Съветът на 900-те го признава за господар на Милано. След това той назначава Рицардо да Лангоско за нов [[подест]] и Симоне да Локарно за [[капитан на народа]], прогонва семейство Дела Торе от града и нарежда 21 януари – денят на Света Агнес да бъде отсега нататък тържествен празник.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 302-307</ref> ==== Бунт на Дела Торе ==== На 11 май 1278 г. Дела Торе, след като прекарват една година, за да съберат силите си, изведнъж успяват да превземат [[Лоди]]. Отоне отговаря, като събира армия, съставена от жители на Милано, Павия, Комо, Новара и Верчели под командването на подеста Алберто дела Фонтана от Пиаченца. На 16 май миланците излизат с [[Карочо]]-то от миланската [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]], на следващия ден лагеруват близо до [[Киаравале]] и на 25 май цялата армия се събира при [[Сан Донато Миланезе|Сан Донато]]. Касоно дела Торе има числено по-малка армия, съставена от жители на [[Пиаченца]], [[Парма]], [[Реджо Емилия]], [[Виченца]] и германски рицари. С течение на времето, поради вътрешните раздори на Висконти, много мъже си тръгват, докато армията на Дела Торе се увеличава числено благодарение на триста рицари и още толкова [[арбалет]]чици на коне, водени от [[Раймондо дела Торе]] – епископ на [[Аквилея]]. Сблъсъкът е близо до [[Лоди]] в началото на юни и завършва с победата на Дела Торе, което принуждава Висконти да се укрепи в Милано. След победата Дела Торе превземат [[Меленяно]], [[Сан Джулиано Миланезе|Сан Джулиано]] и [[Сан Донато Миланезе|Сан Донато]], достигайки до портите на града и опустошавайки провинцията. Миланците се опитват да ги отблъснат, като напускат града и се бият близо до Сан Донато, но отново са победени. Скоро Дела Торе успяват да превземат всички мостове над река [[Ада (река)|Ада]] в [[Касано д'Ада|Касано]], [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] и [[Трецо сул'Ада|Трецо]] до [[Инчино]], както и селищата [[Бриняно Джера д'Ада|Бриняно]], [[Тревильо]] и [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]] отвъд реката. [[Файл:Guillaume VII de Montferrat.jpg|ляво|мини|Вилхелм VII Монфератски]] След това Отоне моли за помощ [[Маркграфство Монферат|маркиза на Монферат]] [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]], който приема и на 16 август в базиликата „Сант Амброджо“ е избран за [[капитан на народа]] и господар на Милано за пет години. На 31 август маркизът заедно със [[Симоне да Локарно]] и подеста на Милано Раниеро Дзено лагерува в [[Меленяно]] с армия от триста души от [[Павия]], [[Верчели]], [[Тортона]] и [[Алесандрия]], към които се прибавят миланските войски. На 8 септември той превзема [[Салерано сул Ламбро]], след това [[Баргано]], [[Боргето Лодиджано]] и [[Сан Коломбано ал Ламбро|Сан Коломбано]]. На 15 септември обаче маркизът научава новината за приближаването на армията на Дела Торе и без да се съпротивлява, напуска тези земи и се връща в Милано. Знаейки, че сега миланците трябва да прибягват до заеми, за да плащат на хората от армията си, Вилхелм Монфератски се възползва от възможността да поиска допълнителни услуги, които обаче са отхвърлени, поради което той изоставя службата си. Тогава миланците решават да остават Лоди на суша, като отклонят водите на река Ада в река [[Ламбро]]. За това начинание армия, водена от подеста, се насочва на 25 септември към [[Горгондзола (Италия)|Горгондзола]], минавайки през Крешенцаго (днешен квартал на Милано), [[Пиолтело]] и [[Мелцо]]. След като пристига там, той разбира, че Дела Торе лагеруват наблизо и затова остава там един месец. Когато на 25 октомври Отоне лично идва в Горгондзола с подкрепления, Дела Торе изненадващо нападат селището, като го подпалват, разпръскват вражеската армия и взимат много пленници. Отоне е принуден да се скрие в камбанарията на църквата, за да избегне залавяне. Архиепископът решава отново да поиска помощ от Маркиза на Монферат, който този път иска господството на Милано до живот, но в крайна сметка се задоволява да го има за срок от 10 години и да е със свободни ръце във военните операции, включително и във възможността за установяване мир, когато го смята за подходящо. На 22 декември започват преговорите за мир с Раймондо дела Торе, но те се провалят. На 1 януари 1279 г. армията, съставена от 900 души, доведени от Маркиза на Монферат и миланците, водени от подеста на Милано Антонио да Ломело, се разполага на лагер в [[Монца]]. Армията на Висконти заобикаля Дела Торе, лагеруващи във [[Вимеркате]], и превзема [[Трецо сул'Ада|Трецо]], след което попада в капан, поставен от шпионите на Дела Торе, които я карат да повярва, че село [[Ваприо д'Ада|Ваприо]] е неохраняемо. Дела Торе възобновяват преговорите за мир и на 21 януари 1279 г. има споразумение за примирие, подписано на 28 в [[Меленяно]]. Според него река Ада ще разделя териториите на двете части, Дела Торе ще си възвърнат владението над имотите им и забраната за тях ще бъдат премахнати, а пленниците, заловени от всяка страна, ще бъдат освободени.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 319-330</ref> ==== Битка при Ваприо ==== Примирието е краткотрайно. Много от най-изтъкнатите милански благороднически семейства се противопоставят на връщането на Дела Торе в града и жителите на [[Комо (град)|Комо]] отказват да освободят заловените затворниците без откуп в замяна. Когато Дела Торе връщат някои крепости, както е уговорено, маркизът на Монферат отказва да изпълни подписаните от него глави, поради което военните действия се възобновяват. Дела Торе се възползват от преминаването на Уберто да Оцеро на своя страна, за да използват замъка в [[Оцеро]] като [[плацдарм]] за превземането на [[Албайрате]] и [[Маджента (Италия)|Маджента]], където побеждават контингент на Висконти. Междувременно обаче Отоне отново превзема Оцеро и маркизът на Монферат превзема [[Трецо сул'Ада|Трецо]], а след това и целия район на [[Джера д'Ада]]. През 1280 г. Маркизът на Монферат отива в Испания при своя тъст крал [[Алфонсо X]] Кастилски, за да поиска други войски в рамките на обширен план, който дори предвижда завземането на цяла Италия и накрая поставянето ѝ под кастилско господство. Дела Торе се възползват от възможността да съберат армия от 2000 пехотинеца и 200 конници в [[Лоди]], която се изкачва по река [[Ада (река)|Ада]], завладявяйки [[Ваприо д'Ада|Ваприо]]. Висконти отговарят, като изпращат от Милано армия от 30 000 пехотинеца и 3000 конници, съставена от жители на Милано, Новара и Комо, и водени от подеста Томазо дели Авокати и от [[Капитан на народа|капитана на народа]] Джовани дел Поджо. Сблъсъкът е близо до Ваприо и Дела Торе, въпреки тяхната храброст, са победени от преобладаващите сили на врага. Мнозина загиват на бойното поле, а много други се удавят във водите на река Ада. [[Касоно дела Торе]] е заловен и обезглавен заедно със Скуртапелича дела Порта – подест на [[Лоди]], докато Паганино да Оцеро – роднина на Уберто е екзекутиран пред Порта Ориентале, а останалите 800 затворници са отведени в града. В началото на лятото на 1281 г. Маркизът на Монферат се завръща от Испания с 500 рицари и 100 испански [[арбалет]]чици. Заедно с армия от хора от Милано, Новара, Верчели, Павия и Комо той се опитва отново да обсади Лоди, като същевременно държи кремонците ангажирани с втори контингент. Хората от Лоди и Кремона обаче получават помощта на [[Парма]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Модена]] и [[Ферара]], които през октомври принуждават маркиза да се оттегли.<ref>Giulini, ''Memorie'', vol.8, pp. 331-334 e 344-348</ref> === Господар на Милано === В края на [[1281]] г. отношенията между Отоне и Маркиза на Монферат се влошават и архиепископът гони маркиза, който става съюзник на [[Дела Торе]] от [[Милано]]. Междувременно през [[1281]] г. нова битка срещу Дела Торе във [[Ваприо д'Ада]] носи победа за [[Висконти]] в деня на Свети Диониджи, който става покровител на Висконти заедно със Света Агнес. Вражеската армия е победена и разпръсната: [[Касоно дела Торе]] е убит в битка, [[Раймондо дела Торе]] намира убежище във [[Фриули]], а мирът е подписан в [[Лоди]]. === Последни години и смърт === [[Файл:3303- Milano - Duomo - Tomba Giovanni Visconti, 1354 - Foto di Giovanni Dall'Orto - 6-Dec-2007.jpg|мини|Гробът на Отоне Висконти в Миланската катедрала|241x241px]]Последните години на управлението на Отоне, който никога не поема длъжността на [[капитан на народа]] или [[Синьория Милано|господар на Милано]] – функции, които очевидно са несъвместими с титлата на архиепископ, са по-спокойни. Все пак неговата власт [[де факто]], базирана на способността му бързо да призовава градските милиции, както във външната, така и във вътрешната политика, не се оспорва от капитаните на народа и от [[подест]]а, които се сменят на всеки 6 месеца. Отоне също така се ползва с подкрепата на [[Император]]а на [[Свещената Римска империя]] – формално владетел на Милано, който, подкрепяйки Висконти, избягва да трябва официално да делегира правомощия на местната власт. През декември [[1287]] г. Отоне назначава за капитан на народа [[Матео I Висконти|Матео]] – внук на брат му, като тази функция му е дадена отново две години по-късно. През [[1291]] г. Общинският съвет дава на Матео титлата „господар на Милано“. Уморен, Отоне се оттегля в [[Абатство Киаравале|Абатство „Киаравале“]] в Милано, където умира на 88-годишна възраст на 8 август [[1295]] г. Погребан е в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]]. == Вижте също == * [[Висконти]] * [[Дела Торе]] * [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] == Източници == * {{Икона|de}} Francesca Maria Vaglienti: ''Visconti, Familie'', in: [[Lexikon des Mittelalters]] Band 8, 1997, Sp. 1717 – 1718 * {{Икона|it}} ''Viscónti, Ottone'', Dizionario Biografico degli Italiani [http://www.treccani.it/enciclopedia/ottone-visconti/ online] * {{Икона|it}} Luigi Simeoni, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ottone-visconti_(Enciclopedia-Italiana)/ Visconti, Ottone]'', in Enciclopedia Italiana (1937) * {{Икона|it}} ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ottone-visconti_(Dizionario-di-Storia)/ Visconti, Ottone]'', in Dizionario di Storia (2011) * {{Икона|it}} Tiziana Danelli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/ottone-visconti_(Dizionario-Biografico) Visconti, Ottone]'', in Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 99 (2020) * {{Икона|it}} ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Viscónti,+Ottóne.html Visconti, Ottone]'', на sapere.it * {{Икона|it}}{{Икона|de}}{{Икона|fr}} ''[https://hls-dhs-dss.ch/it/articles/029259/2013-01-09/ Ottone Visconti]'', in Dizionario storico della Svizzera * {{Икона|en}} ''[https://www.britannica.com/biography/Ottone-Visconti Ottone Visconti]'', in Enciclopedia Britannica * {{Икона|en}} David M. Cheney, ''[http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bviscoot.html Ottone Visconti]'', in Catholic Hierarchy * {{Икона|en}} Marek, Miroslav, [http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti1.html ''Family Visconti'' 1], Genealogy. Eu * [http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?qs=Ottone*+Visconti* ''Ottone Visconti''], Opac Regesta Imperii == Библиография на италиански език == * Bellonci Maria, Gian Alberto Dell'Acqua, Carlo Perogalli, ''"I Visconti a Milano"'', Milano, CARIPLO Cassa di Risparmio delle Provincie Lombarde, 1977. * Giulini G., ''Memorie di Milano ne' tempi bassi'', Milano, Francesco Coolombo, 1874 * Zaninetta Paolo, ''Il potere raffigurato. Simbolo, mito e propaganda nell'ascesa della signoria viscontea'', Milano, FrancoAngeli, 2013. * Lopez Guido, ''I Signori di Milano, dai Visconti agli Sforza'', Newton Compton Editore, 2010. * Vittorio Urbano Crivelli Visconti, ''La Nobiltà Lombarda'', Bologna 1972, pag. 6, * ''Le Grandi Famiglie d'Europa: I Visconti'', vol. 8, Mondadori 1972 * ''Ritratti dei Visconti Signori di Milano'', C. Pompeo Litta, Milano * ''Vite dei Dodeci Visconti che Signoreggiarono Milano'', Paolo Giovio, Milano MDCXLV == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Превод от|it|Ottone Visconti|126425898}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Италия|История}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Архиепископи на Милано]] [[Категория:Римокатолически архиепископи от 13 век]] hupfpgoesva70oqb9hfh1aadee7fo9o 0 479652 12214557 12127832 2024-04-25T23:29:02Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия|герб=Arms of the house of Malatesta.svg|родно_име=Malatesta|латинско_име=Malatestis|страна=Сеньория Римини|година на основаване=[[1295]]|разпадане=[[1500]]/[[1528]]|кадетски линии=Малатеста графове на [[Соляно ал Рубиконе|Соляно]]<br>Малатеста графове на [[Замък Гиаджоло|Гиаджоло]]<br>Малатеста графове на [[Санта Мария Капуа Ветере]]|титли=Граф на [[Соляно ал Рубиконе|Соляно]]<br>Господар на [[Асколи Пичено|Асколи]]<br>Господар на [[Бреша]]<br>Господар на [[Бертиноро]]<br>Господар на [[Червия]]<br>Господар на [[Чезена]]<br>Господар на [[Фано]]<br>Господар на [[Фермо]]<br>Господар на [[Фосомброне]]<br>Господар на [[Йези]]<br>Господар на [[Пезаро]]<br>Господар на [[Римини]]<br>Господар на [[Сансеполкро]]<br>Господар на [[Соляно ал Рубиконе|Соляно]]<br>Граф на Гиаджоло<br>[[Подест]] на [[Болоня]]<br>Подест на [[Чезена]]<br>Подест на [[Флоренция]]<br>Подест на Форли<br>Подест на [[Падуа]]<br>Подест на [[Пезаро]]<br>Подест на Римини<br>[[Капитан на народа]] на [[Болоня]]<br>Капитан на народа на [[Флоренция]]<br>Папски викарий|основател=[[Малатеста I Малатеста]]|последен владетел=[[Пандолфо IV Малатеста]]}} '''Малатèста''' ({{Lang|it|Malatesta}}) или '''Малатèсти''' (''Malatesti'', от [[Латински език|латинското]] „''de Malatestis''“), произхождащи от [[Монтефелтро]],<ref>''[https://www.treccani.it/enciclopedia/malatesta Malatèsta]'', в ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana</ref> са знатно италианско семейство, сред най-важните и влиятелни през [[Средновековие]]то, което господства над [[Синьория Римини|Римини]] и различни територии на [[Романя]] от [[1295]] до [[1500]] г. (и последващи кратки периоди). == История == === Произход === Поне от [[Галеото Малатеста|Галеото I Малатеста]] нататък династията поддържа твърдението, че проследява произхода си от рода [[Корнелии]] и [[Сципион Африкански]], до степен да включи слона в своите [[Герб|гербове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bibliotecagambalunga.it/articolo/un-compendio-dellaraldica-malatestiana|заглавие=Un compendio dell’araldica malatestiana|достъп_дата=2023-09-20|архив_дата=2023-01-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230127002302/https://bibliotecagambalunga.it/articolo/un-compendio-dellaraldica-malatestiana}}</ref> Други предишни източници, гледани от историците със същия [[скептицизъм]], приписват на [[Ецо (Лотарингия)|Ецо от Лотарингия]] и на Матилда (дъщеря на [[Ото II (Свещена Римска империя)|Ото II]] и сестра на [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]]) сина Малатеста I, известен като „Германецът“, считан за родоначалник на рода.<ref>{{Cite news|url=http://www.ilponte.com/il-primo-malatesta-detto-il-tedesco/|title=Il primo Malatesta, detto “Il tedesco”|date=20 maggio 2010}}</ref> Името „Малатеста“ датира от [[10 век|X век]] и се отнася до член на потомството, Родолфо, който демонстрира смелост и упоритост в защитата си от външни атаки.<ref>{{Harv|Turchini|p. 15.|Turchini}}</ref> === В Римини === Според документи името „Малатеста“ се появява в спорадични нотариални актове от [[11 век|XI век]], отнасящи се до фондове в близост до [[Габиче Маре]], [[Гатео]] и [[Поджо Берни]]. Първият Малатеста, засвидетелстван като високопоставен гражданин на [[Римини]], е [[Малатеста Малатеста-младши]], син на [[Джовани Малатеста (12 век)|Джовани]], който притежава земи между реките [[Марекия]] и [[Рубикон]]. Малатеста се жени за Берта [[Траверсари]] от могъщото семейство от Равена. Той има трима сина, сред които Джовани и [[Малатеста I Малатеста|Малатеста I, наречен „дела Пена“]]. Джовани е основател на клона на графовете Малатеста от [[Соляно ал Рубиконе|Соляно]]. Към края на [[12 век|XII век]] братята контролират замъка на [[Верукио]], докато през [[1197|1197 г.]] семейството се подчинява на [[Средновековна комуна|Комуна]] Римини. През [[1216|1216 г.]] Малатеста дела Пена освен Верукио притежава [[Пенабили]], [[Ронкофредо]] и Чола. Воюва сред [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] и през [[1223|1223 г.]] е [[подест]] на [[Пистоя]]. През [[1230|1230 г.]], заедно с [[Магнат|магнатите]] от [[Равена]], [[Форли]] и [[Бертиноро]], той се заклева във вярност на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]. Умира през [[1248|1248 г.]] === Издигане === Синът на Малатеста дела Пена – [[Малатеста да Верукио]] през [[1248|1248 г.]], след поражението на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] в [[Битка при Парма (13 век)|битката при Парма]], внезапно преминава на страната на гвелфите. След различни събития, през [[1295|1295 г.]] той успява да получи пълен контрол над [[Римини]], като прогонва [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] Парчитаде и печели прозвището от [[Данте Алигиери|Данте]] „Стар Мастин“. ==== Джанчото и Франческа ==== [[Файл:Inf. 06 Joseph Anton Koch, Paolo e Francesca sorpresi da Gianciotto, 1805-10c..jpg|ляво|мини|260x260пкс|[[Йозеф Антон Кох]], ''Паоло и Франческа изненадани от Джанчото'' (1805-10)]] Най-големият син на [[Малатеста да Верукио]] – [[Джовани Малатеста]], известен като Джанчото, остава известен с трагедията, в която е замесен през [[1285|1285 г.]], когато съпругата му [[Франческа да Римини|Франческа да Полента]], разкрита в [[Прелюбодеяние|изневяра]] с [[Паоло Малатеста]], неговият по-малък брат, е убита заедно с нейния любовник. Заглушена от съвременните източници, тази нещастна любов е възпята от [[Данте Алигиери]] в петата песен на „[[Ад (Божествена комедия)|Ад]]“. === XIV и XV век === През [[14 век|XIV]] и [[15 век|XV век]] Малатеста завладяват множество градове в [[Романя]] и [[Марке]], включително [[Пезаро]], [[Фано]], [[Чезена]], [[Червия]], [[Сенигалия]] и [[Фосомброне]]. На юг владението им се простира до [[Асколи Пичено|Асколи]], където [[Галеото Малатеста]] построява [[Форт Малатеста]] през [[1349|1349 г.]], а понякога и до самата [[Анкона]]. На югозапад сеньорията включва [[Сансеполкро]] (1371-1430) и [[Читерна]]. В началото на 1400 г. [[Пандолфо III Малатеста|Пандолфо III Велики]] е господар на [[Бреша]] (1404 – 1421<ref>Oreste Delucca, ''[https://sites.google.com/a/agambok.faith/antelmoruslan/sigismondo-pandolfo-malatesta-controverso-eroe-le-turbine-B01I63H0N2 Sigismondo Pandolfo Malatesta controverso eroe] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201110153251/https://sites.google.com/a/agambok.faith/antelmoruslan/sigismondo-pandolfo-malatesta-controverso-eroe-le-turbine-B01I63H0N2 |date=2020-11-10 }}'', 2016</ref>) и [[Бергамо]]. ==== Сиджизмондо Пандолфо ==== Много Малатеста са [[Кондотиер|кондотиери]] на служба в някои [[Стари италиански държави|италиански държави]]. Най-известният е [[Сиджизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]], роден в [[Бреша]], с когото семейството достига върха на славата си, но който в крайна сметка губи почти цялата си държава в полза на [[Папа|папата]] и херцога на [[Урбино]] [[Федерико да Монтефелтро]]. === Загуба на Сеньорията === [[Роберто Малатеста]], извънбрачен син на [[Сиджизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]], узурпира властта от третата му съпруга [[Изота дели Ати|Изолда]] и техния син [[Салустио Малатеста|Салустио]], определен от него. След окупацията на [[Чезаре Борджия]], през [[1522|1522-1523]] [[1523|г.]] наследникът [[Пандолфо IV Малатеста|Пандолфо IV]], известен като ''Пандолфачо'', отново е господар на Римини, заедно със своя наследник [[Сиджизмондо I Малатеста|Сиджизмондо I]], отново през [[1527|1527-1528]] [[1528|г.]], когато територията е окончателно включена в [[Папска държава|Папската държава]].<ref>{{Harv|Franceschini|p. 441.|Franceschini}}</ref> == Господари на Римини (1295 – 1500) == [[Сеньория Римини]] е автономна териториална единица, съществувала от 1295 до 1500 г., създадена от [[Малатеста да Верукио]] след Комуна Римини и управлявана от неговите потомци повече от двеста години. След окупацията от [[Чезаре Борджия]] и включването във владенията на Църквата, в двугодишния период 1522-1523 г. [[Пандолфо IV Малатеста]], известен като Пандолфачо, си връща властта, а също и в периода 1527-1528 г., заедно със сина си [[Сиджизмондо I Малатеста]] ( 1498-1543), когато територията е окончателно присъединена към [[Папска държава|Папската държава]]. * 1295 – 1312: [[Малатеста да Верукио]], Малатеста II Малатеста, наречен „Старият Мастин“ (* 1212, † 1312), син на [[Малатеста I Малатеста]], наречен дела Пена * 1312 – 1317: [[Малатестино I Малатеста|Малатестино I]] „дел Окио“ (* ок. 1254, † 1317), син на предходния * 1317 – 1326: [[Пандолфо I Малатеста|Пандолфо I]] (* 1239, † 1326), брат на предходния * 1326 – 1335: [[Ферантино Малатеста|Ферантино]] (* 1258, † 1353), син на [[Малатестино I Малатеста|Малатестино I]] * 1335 – 1367: [[Малатеста III Малатеста]], наречен „Гуастафамиля“ (* 1299, † 1364), син на [[Пандолфо I Малатеста|Пандолфо I]] * 1363 – 1372: [[Малатеста Унгаро|Галеото, наречен Малатеста Унгаро]] (* 1327, † 1372), син на предходния * 1372 – 1385: [[Галеото I Малатеста|Галеото I]] (* 1299, † 1385), брат на предходния * 1385 – 1429: [[Карло I Малатеста|Карло I]] (* 1368, † 1429), син на предходния * 1429 – 1432: [[Галеото Роберто Малатеста|Галеото Роберто]] (* 1411, † 1432), син на [[Пандолфо III Малатеста|Пандолфо III]] * 1432 – 1468: [[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо]] (* 1417, † 1468), брат на предходния * 1468 – 1482: [[Роберто Малатеста|Роберто]] (* 1440, † 1482), син на предходния * 1482 – 1500: [[Пандолфо IV Малатеста|Пандолфо IV]] (* 1475, † 1524), извънбрачен син на предходния <gallery mode="nolines"> Файл:Malatesta da Verucchio1.jpg|Малатеста да Верукио Файл:Carlo Malatesta.jpg|Карло I Файл:SigismondoMalatesta.jpg|Сиджизмондо Пандолфо Файл:Robert Malatesta.jpg|Роберто Файл:Pandolfo IV Malatesta, dettaglio della pala del Ghirlandaio.jpg|Пандолфо IV </gallery> == Господари и подести на [[Пезаро]] == * 1294 – 1304: [[Джовани Малатеста|Джовани „Джанчото“]] (* 1240/1244, † 1304), син на [[Малатеста да Верукио]] * 1304 – 1306 и 1320 – 1326: [[Пандолфо I Малатеста|Пандолфо I]] (* ок. 1267, † 1326), брат на предходния * 1326 – 1330, 1333 – 1340: [[Малатеста III Малатеста|Малатеста III]], Древният Малатеста или Разбивачът на семейства (* 1299, † 1364), син на предходния * 1340 – 1353: [[Ферантино Малатеста|Ферантино]] (* 1258, † 1353), син на [[Малатестино I Малатеста|Малатестино I]] * 1347 – 1373: [[Пандолфо II Малатеста|Пандолфо II]] (* 1325, † 1373), син на предходния * 1373 – 1385: [[Галеото I Малатеста|Галеото I]] (* 1299, † 1385), син на [[Пандолфо I Малатеста|Пандолфо I]] * 1381 – 1429: [[Малатеста IV Малатеста|Малатеста IV]] (* 1370, † 1429), син на [[Пандолфо II Малатеста|Пандолфо II]] * 1429 – 1438: [[Карло II Малатеста|Карло II]] (* ок. 1390, † 1438), син на предходния * 1438 – 1445: [[Галеацо Малатеста|Галеацо]] „Бездейният“ (* 1385, † 1461), брат на предходния == Господари на [[Чезена]] == * 1376: [[Галеото I Малатеста|Галеото I]] (* 1299, † 1385), син на [[Пандолфо I Малатеста|Пандолфо I]] * 1385 – 1416: [[Андреа Малатеста|Андреа]], наречен Малатеста (* 1373, † 1416), син на предходния == Господари на [[Фано]] == * 1357 – 1385: [[Галеото I Малатеста|Галеото I]] (* 1299, † 1385), син на [[Пандолфо I Малатеста|Пандолфо I]] * 1385 – 1427: [[Пандолфо III Малатеста|Пандолфо III]] (* 1370, † 1427), син на предходния * 1427 – 1429: [[Карло I Малатеста|Карло I]] (* 1368, † 1429), брат на предходния * 1429 – 1432: [[Галеото Роберто Малатеста|Галеото Роберто]] (* 1411, † 1432), син на [[Пандолфо III Малатеста|Пандолфо III]] * 1432 – 1468: [[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо]] (* 1417, † 1468), брат на предходния <gallery> Файл:National gallery in washington d.c., pisanello, medaglia di pandolfo malatesta recto.JPG|Пандолфо III Файл:Carlo Malatesta.jpg|Карло I </gallery> == Графове на Соляно (1255 – 1640)<ref name="LittaXIX">{{Harv|Pompeo Litta|Tav.XIX|}}, Tav. XX, Tav. XXII</ref> <ref>Argegni, Corrado. ''Condottieri, capitani, tribuni''. Corrado Argegni, 1936</ref> == * [[1255]] – [[1299]]: Джовани II († 1299), като [[Джовани I Малатеста ди Соляно]] родоначалник на линията на Малатеста от [[Соляно ал Рубиконе|Соляно]], [[подест]] на [[Форли]] 1276 и син на [[Рамберто ди Джовани Малатеста|Рамберто ди Джовани]] * [[1299]] – ок. [[1316]]: [[Гулиелмо I Малатеста ди Соляно|Гулиелмо I]] (* 14 век, † ок. 1316), син на предходния * ок. [[1316]] – [[1348]]: [[Рамберто I Малатеста ди Соляно|Рамберто I]] († 1348), брат на предходния * [[1348]] – пр. [[1352]]: [[Малатеста I Малатеста ди Соляно|Малатеста I, нар. Малатестино]] († пр. 1352), брат на предходните двама * пр. [[1352]] – [[1358]]: [[Джовани II Малатеста ди Соляно|Джовани II]] († 1358), син на предходния * [[1358]] – [[1379]]: [[Рамберто II Малатеста ди Соляно|Рамберто II]] († 1379), син на предходния, граф заедно с брат си Малатеста II * [[1358]] – пр. [[1389]]: [[Малатеста II Малатеста ди Соляно|Малатеста II]] († пр. 1389), брат на предходния, граф заедно с него * пр. [[1389]] – сл. [[1442]]: [[Джовани III Малатеста ди Соляно|Джовани III]], нар. Дзане (* ок. 1377, † сл. 1442), син на предходния * сл. [[1442]] – пр. [[1452]]: [[Малатеста III Малатеста ди Соляно|Малатеста III]] († пр 1452), син на предходния, граф заедно с брат си Джовани IV * сл. [[1442]] – ок. [[1452]]: [[Джовани IV Малатеста ди Соляно|Джовани IV]] († ок. 1452), брат на предходния, граф заедно с него * ок. [[1452]] – [[1486]]: [[Карло I Малатеста ди Соляно|Карло I]] († 1486), син на предходния * [[1486]] – [[1532]]: [[Рамберто Новело II Малатеста|Рамберто Новело II]], нар. Бонатеста или Рамберто Философът (* ок. 1475, † 1532), извънбрачен и припознат (1485) син на предходния * [[1532]] – [[1544]]: [[Карло II Малатеста ди Соляно|Карло II]] († 1544), син на предходния * [[1544]] – [[1591]]: [[Джованбатиста I Малатеста ди Соляно|Джованбатиста I]] († 1591), син на предходния * [[1591]] – [[1623]]: [[Сиджизмондо I Малатеста ди Соляно|Сиджизмондо I]] (* 1615, † 1645), братовчед на предходния и син на [[Корнелио Малатеста ди Сан Джовани|Корнелио]] (брат на [[Карло II Малатеста ди Соляно|Карло II]]), от 1593 граф заедно с братовчед си [[Семпронио Малатеста ди Соляно|Семпронио]] и с братята си * [[1591]] – [[1623]]: [[Карло III Малатеста ди Соляно|Карло III]] (* 1567, † 1628), брат на преходния, от 1593 граф заедно с братовчед си Семпронио и с братята си * [[1591]] – [[1615]]: [[Рамберто IV Малатеста ди Соляно|Рамберто IV]] (* 1560, † 1615), брат на предходния, от 1593 граф заедно с братовчед си Семпронио и с братята си * [[1593]] – [[1624]]: [[Семпронио Малатеста ди Соляно|Семпронио]] (* 1528, † 1624), син на [[Джовани Малатеста ди Сан Джовани]] (син на [[Рамберто Новело II Малатеста|Рамберто Новело II]]), граф заедно с братовчедите си Карло III, Сиджизмондо I и Рамберто IV * [[1624]] – [[1640]]: [[Малатеста IV Малатеста ди Соляно|Малатеста IV]] († ок. 1650), син на предходния, последен граф От [[1640]] г. става част от [[Папска държава|Папската държава]].<ref>[http://www.museorenzi.it/it/i-malatesta-conti-di-sogliano-e-s-giovanni-in-galilea/ I Malatesta conti di Sogliano e S.Giovanni in Galilea.]</ref> == Известни кондотиери == === [[13 век|XIII]] и [[14 век|XIV век]] === * [[Малатеста I Малатеста|Малатеста I]] „дела Пена“ (* 1183, † 1248), син на [[Малатеста Малатеста-младши]] и [[подест]] на [[Пистоя]] през 1228 г. и на [[Римини]] през 1239 и 1247 г. * [[Малатеста да Верукио|Малатеста I]] (II), „Старият Мастин“ (* 1212, † 1312), син на предходния и и господар на Римини от 1295 г. до смъртта си * [[Малатестино I Малатеста|Малатестино I]] „дел Окио“ († 1317), син на предходния и господар на Римини от 1312 г. до смъртта си * [[Джовани Малатеста|Джовани „Джанчото“]] († 1304), брат на предходния и подест на [[Пезаро]] от 1294 г. до смъртта си * [[Паоло Малатеста|Паоло]] „Красивият“ (* 1285), брат на предходния и чрез брак граф на [[Замък Гиаджоло|Гиаджоло]] от 1269 г. до смъртта си * [[Пандолфо I Малатеста|Пандолфо I]] († 1326), брат на предходните и господар на Римини от 1317 г. до смъртта си * [[Джовани I Малатеста ди Соляно|Джовани II]] († 1299), син на [[Рамберто ди Джовани Малатеста|Рамберто ди Джовани]] и граф на [[Соляно ал Рубиконе|Соляно]] * [[Рамберто I Малатеста ди Соляно|Рамберто I]] († 1348), син на предходния и граф на Соляно * [[Гулиелмо I Малатеста ди Соляно|Гулиелмо I]] († ок. 1316), брат на предходния и граф на Соляно * [[Малатеста I Малатеста ди Соляно|Малатеста I]], наречелен „Малатестино“ или „Малатеста от Соляно“ († пр. 1352), брат на предходните двама и граф на Соляно * [[Ферантино Малатеста|Ферантино]] (* 1258, † 1353), син на [[Малатестино I Малатеста|Малатестино I]] и господар на Римини от 1326 до 1335 г. * [[Джовани III Малатеста|Джовани III]] († 1375), брат на предходния * [[Рамберто Малатеста|Рамберто]] († 1330), син на [[Джовани Малатеста|Джовани]] „Джанчото“, убиец на братовчед си [[Уберто Малатеста|Уберто]] * [[Уберто Малатеста|Уберто]] (* ок . 1270, † 1324), син на [[Паоло Малатеста]] и граф на Гиаджоло * [[Малатестино Новело Малатеста|Малатестино II]] „Новело“ († 1335), син на [[Ферантино Малатеста]] и наместник на баща си като [[подест]] на [[Чезена]] * [[Малатеста II Малатеста|Малатеста III]] „Гуастафамиля“ (* 1299, † 1363), син на [[Пандолфо I Малатеста|Пандолфо I]] и господар на Римини от 1335 г. до смъртта си * [[Галеото Малатеста|Галеото I]] (* 1299, † 1385 ), брат и предходния и господар на Римини от 1372 г. до смъртта си * [[Рамберто I Малатеста|Рамберто I]] „Графчето“ (* 1302, † 1367), син на [[Уберто Малатеста]] и граф на Гиаджoло от 1324 до 1367 г. * [[Пандолфо II Малатеста|Пандолфо II]] (* 1325, † 1373 ), син на [[Малатеста II Малатеста|Малатеста III]] и подест на [[Пезаро]] от 1347 г. до смъртта си * [[Малатеста Унгаро|Галеото]] „Малатеста Унгаро“ (* 1327, † 1372 ), брат на предходния и господар на Римини от 1363 г. до смъртта си * [[Николо I Малатеста|Николо I]] († ок. 1374), син на [[Рамберто I Малатеста|Рамберто I]] * [[Карло I Малатеста|Карл I]] (* 1368, † 1429 ), син на [[Галеото Малатеста|Галеото I]] и господар на [[Римини]], [[Фано]], [[Чезена]], [[Фосомброне]] и [[Сансеполкро]] от 1385 г. до смъртта си * [[Пандолфо III Малатеста|Пандолфо III]] „Велики“ (* ок. 1369, † 1427 ), брат на предходния и господар на [[Бреша]] * [[Андреа Малатеста|Андреа]] „Малатеста от Чезена“ (* 1373, † 1416), брат на предходния и от 1385 г. господар на [[Чезена]], [[Червия]] и [[Бертиноро]] * [[Галеото Белфиоре Малатеста|Галеото]] „Белфиоре“ или Галото Новело (* 1377, † 1401), брат на предходните двама * [[Джовани IV Малатеста|Джовани IV]] (* 1377, † 1442) === XV век === * [[Малатеста IV Малатеста|Малатеста IV]] „дей Сонети“ († 1429), единствен син на [[Пандолфо II Малатеста|Пандолфо II]] и от [[1385|1385 г.]] господар на [[Пезаро]], [[Фосомброне]], [[Градара]], [[Йези]], [[Нарни]] и др., поет – автор на сборника ''Canzoniere'' и родоначалник на линията Малатеста от Пезаро * [[Галеацо Малатеста|Галеацо]] „Бездейният“ (* 1385, † 1461), син на Малатеста IV Малатеста и господар на Пезаро и Фосомброне; през 1444 г. продава Пезаро на [[Алесандро Сфорца]] и през 1446 г. Фосомброне на [[Федерико да Монтефелтро]], причинявайки гнева на членовете на семейството и [[Отлъчване от Църквата|отлъчването]] от Светия престол * [[Карло II Малатеста|Карло II]] (* ок. 1390, † 1438), брат на предходния и господар на Пезаро, Градара, [[Сенигалия]], Фосомброне и [[Чивитанова Марке|Чивитанова]] * [[Карло III Малатеста|Карло III]] († 1486), син на [[Джовани III Малатеста|Джовани III]] и маркиз на [[Ронкофредо]] и [[Монтиано]] * [[Галеото Роберто Малатеста|Галеото II Роберто]] (* 1411, † 1432), син на Пандолфо III и господар на Римини от 1429 г. до смъртта си * [[Сиджизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо,]] „Вълкът от Римини“ (* 1417, † 146), брат на предходния и господар на Римини от 1432 г. до смъртта си, считан за един от най-дръзките италиански военачалници, участва в най-важните битки на времето, но губи почти цялата територия на Малатеста; също така е поет и покровител на изкуствата * [[Доменико Малатеста Новело|Доменико]] „Малатеста Новело“ (* 1418 † 1465), брат на предходния и последен господар на Чезена от 1429 г. до смъртта си, основава и открива [[Библиотека Малатестиана|Малатестианската библиотека]] през 1454 г. – първата гражданска библиотека в Италия и Европа. * [[Роберто Малатеста|Роберто]] „Великолепният“ (* 1440, † 1482), извънбрачен син, по-късно легитимиран, на [[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо]], през 1469 г. узурпира Сеньория Римини от брат си [[Салустио Малатеста|Салустио]], когото убива, оставайки господар до смъртта си. * [[Салустио Малатеста|Салустио]] († 1470), брат на предходния и убит от него * [[Валерио Галеото Малатеста|Валерио Галеото]] († 1470), брат на предходните * [[Рамберто Новело II Малатеста|Рамберто Новело II]] „Бонатеста“ или Рамберто Философът“ (* ок. 1475, † 1532), граф на Соляно и син на [[Карло I Малатеста ди Соляно|Карло I]], много опитен в литературните и педагогическите дисциплини * [[Пандолфо IV Малатеста|Пандолфо IV]] „Пандолфачо“ (* 1475, † 1534), син на [[Роберто Малатеста|Роберто]] и последен господар на Римини от 1482 г. през 1500 г. е принуден да продаде Сеньория Римини на [[Венецианска република|Венецианската република]] само за 2900 дуката. * [[Карло IV Малатеста|Карло IV]] (* 1480, † 1504), брат на предходния, узаконен извънбрачен син на Роберто * [[Пандолфо V Малатеста|Пандолфо V]] (неизв.), син на [[Николо I Малатеста|Николо I]] * [[Галеото III Малатеста|Галеото III]] († 1423), син на [[Джовани III Малатеста|Джовани III]] * [[Джовани V Малатеста|Джовани V]] Смелият († 1432), син на [[Рамберто III Малатеста|Рамберто III]] и се опитва да узурпира трона от [[Галеото Роберто Малатеста|Галеото Роберто]], но е победен и заточен в [[Мантуа]], където умира. * [[Николо II Малатеста|Николо II]] „Коко“ († 1464), владетел на Гиаджоло, Боналда, Валдипонто и Петрела * [[Джовани VI Малатеста|Джовани VI]]? († 1452 ) * [[Джовани VII Малатеста|Джовани VII]]? (неизв.) * [[Джовани VIII Малатеста|Джовани VIII]]? (* 1478, † 1529) * [[Раймондо Малатеста|Раймондо]] († 1492), син на [[Алмерико Малатеста|Алмерико]] и генерал на милициите на Малатеста, поради което през 1492 г. е убит от ревност от брат си [[Галеото IV Малатеста|Галеото IV]] * [[Галеото IV Малетеста|Галеото IV]] († 1492), брат на последния и от ревност нарежда убийството му и също се опитва да убие племенника си [[Пандолфо IV Малатеста|Пандолфо IV]], който обаче го убива. * [[Рамберто III Малатеста|Рамберто III]]? († 1447) * [[Рамберто IV Малатеста|Рамберто IV]]? († 1450 ) * [[Сиджизмондо I Малатеста|Сиджизмондо I]] (* 1498, † 1543), син на [[Пандолфо IV Малатеста|Пандолфо IV]] === XVI век === * [[Малатеста VI Малатеста|Малатеста VI]] († 1528) * [[Карло II Малатеста ди Соляно|Карло II]] († 1544), син на [[Рамберто Новело II Малатеста|Рамберто Новело II „Философа“]] * [[Леонида Малатеста|Леонида]] (* 1500, † 1557), син на [[Малатеста VI Малатеста|Малатеста VI]] * [[Сиджизмондо II Малатеста|Сиджизмондо II]] (* 1502, † 1555), брат на предходния * [[Ламберто II Малатеста|Ламберто II]] ? (* 1528, † 1587) * [[Семпронио II Малатеста|Семпронио II]] (* 1528, † 1623 ), син на [[Семпронио I Малатеста|Семпронио I]] * [[Джакомо Малатеста|Джакомо]] (* 1530, † 1600 ), син на [[Леонида Малатеста|Леонида]] * [[Ерколе Малатеста|Ерколе]] († 1591), син на [[Сиджизмондо II Малатеста|Сиджизмондо II]] и управител на крепостта [[Леняно]] от 1585 г. до смъртта си * [[Малатеста VIII Малатеста|Малатеста VIII]] ? († 1564) * [[Никола III Малатеста|Николо III]] (* 1591 † 1633 ), син на [[Пандолфо VI Малатеста|Пандолфо VI]] * [[Роберто III Малатеста|Роберто III]] ? († 1547) * [[Роберто IV Малатеста|Роберто IV]] ? († 1571) * [[Сиджизмондо III Малатеста|Сиджизмондо III]] ? (неизв.) === XVII век === * [[Карло VII Малатеста|Карло VII]] ? (* 1595 † 1655) * [[Карло VIII Малатеста|Карло VIII]] ? (* 1621 † 1655) * [[Карло Феличе Малатеста|Карло Феличе]] (* 1569 † 1634), син на Джакомо * [[Гасперо Малатеста|Гасперо]] ? († 1616) * [[Рамберто V Малатеста|Рамберто V]] ? († 1616) == Църковни лица == * [[Леале Малатеста|Леале]] (* 1-во пол. на 14 век, † 1400), извънбрачен и узаконен син на [[Малатеста II Малатеста|Малатеста III]] и епископ на [[Пезаро]] (1370 – 1374), епископ на [[Римини]] (1374 – 1400) * [[Пандолфо Малатеста|Пандолфо]] (* oк. 1390, † 1441), син на [[Малатеста IV Малатеста|Малатеста IV]] и апостолически администратор на Епархия Бреша (1416 – 7 октомври 1418), епископ на Кутанс (1418 – 1424), архиепископ на Патрас (1424 – 1441) * [[Бартоломео Малатеста|Бартоломео]] (неизв.), вероятен син на [[Галеото I Малатеста|Галеото I]], епископ на Римини от 1445 до смъртта си * [[Антонио Малатеста|Антонио]] († 1475), вероятен син на [[Николо Филипо Малатеста|Николо Филипо]], епископ на Чезена от 1435 до смъртта си == Източници == === Литература === * J. Larner (1965) ''The Lords of Romagna: Romagnol society and the origins of the Signorie'', Ithaca: Cornell University Press, с. 243 * P. H. Wicksteed and E.G. Gardner, (1902) ''Dante and Giovanni del Virgilio'', Westminster: Archibald Constable, с. 249, 336 * Raffaele Piero Galli, ''Brescia Malatestiana'', Milano, StreetLib, 2018 * Gino Franceschini, ''I Malatesta'', Milano, Dall'Oglio, 1973 * Pompeo Litta, ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452359q/f1.item.r= Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini]'', Torino, 1835 * Giovanni Rimondini, ''L'araldica malatestiana, Verucchio'', Pazzini, 1994 * Angelo Turchini, ''I Malatesta Signori di Rimini e Cesena'', Cesena, Il Ponte Vecchio, 2013 * Piero Zama, ''I Malatesti'', Faenza, Lega, 1956 === Други === * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/malatesta Malatèsta]'', на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/malatesta_(Dizionario-di-Storia)/ Malatesta]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Malat%C3%A8sta.html Malatèsta]'', на sapere.it, De Agostini * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.britannica.com/topic/Malatesta-family Malatesta]'', на Enciclopedia Britannica * (<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.newadvent.org/cathen/09566a.htm Malatesta]'', в Catholic Encyclopedia, Robert Appleton Company == Външни препратки == * [http://www.newadvent.org/cathen/09566a.htm Catholic Encyclopedia article] * [http://www.incastro.marche.it/incastro/famiglie/malatest.STM Famiglie storiche delle Marche] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080418180806/http://www.incastro.marche.it/incastro/famiglie/malatest.STM |date=2008-04-18 }} == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Malatesta|135310839}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия}} [[Категория:Малатеста| ]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Емилия-Романя]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] i4wtfko1bqm0mhxnz33lg6avk54hn67 0 479720 12214584 11815293 2024-04-26T00:00:54Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Гуидантонио да Монтефелтро | описание = сеньор на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = [[Урбино]] | погребан = | предшественик = | потомство = Аниезина, [[Одантонио да Монтефелтро|Одантонио]], Виоланта, [[Звева да Монтефелтро|Звева]], Пиетро, Аура, [[Федерико да Монтефелтро|Федерико]] | наследник = | съпруга = Ренгарда [[Малатеста]] | втори брак = Катерина [[Колона (род)|Колона]] | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Да Монтефелтро]] | баща = [[Антонио II да Монтефелтро|Антонио да Монтефелтро]] | майка = Агнесина ди Вико | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} [[Файл:Coat of arms of Federico and Guidobaldo da Montefeltro.svg|мини|125px|Герб на да Монтефелтро]] '''Гвидантонио да Монтефелтро''' (''Джидантонио да Монтефелтро'') ({{lang|it|Guidantonio da Montefeltro}}, * [[1378]], † [[21 февруари]] [[1443]] в [[Урбино]]) е [[кондотиер]], от 1403 до 1443 г. сеньор на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] от рода [[Да Монтефелтро]]. == Произход == Той е вторият син на граф [[Антонио II да Монтефелтро|Антонио да Монтефелтро]] († 1404) и Аниезина ди Вико († 1416). == Биография == Наследява баща си през 1404 г. Три седмици след смъртта му [[папа]] [[Бонифаций IX]] го прави папски викарий срещу заплащането на 12 000 гулдена. Бие се като [[кондотиер]] за различни италиански държави. През 1409 г. той е велик конетабъл на [[Кралство Неапол]]. През 1412 г. е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен]] от папа [[Григорий XII]]. Тогава той завладява [[Асизи]]. Отношенията с папата се подобряват, когато през 1417 г. [[епископ]]ът на Урбино е избран за [[папа]] като [[Мартин V]]. Той прави Гуидантонио през 1419 г. на [[гонфалониер на Църквата]] и [[херцог]] на [[Сполето]]. През януари 1424 г. е военачалник за [[Венецианска република|Венеция]], а през 1430 г. за [[Флорентинска република|Флоренция]]. Умира през 1443 г. и е погребан в църквата „Сан Донато“в Урбино. Като господар на Урбино го наследява синът му Одантонио. == Брак и потомство == Гуидантонио се жени за пръв път 1397 г. за Ренгарда [[Малатеста]] (1380 – 1423), дъщеря на [[Малатеста|Галеото Роберто Малатеста]], господар на [[Римини]]. Нямат деца. На 23 януари 1424 г. се жени за Катерина [[Колона (род)|Колона]] († 1438), дъщеря на [[Лоренцо Онофрио Колона]], братът на папа [[Мартин V]]. Те имат четири деца: * Аниезина (1425 – 1452), ∞ (I) Гвидантонио Манфреди, господар на Имола и Фаенца († 1448), ∞ (II) [[Алесандро Гонзага]], господар на Медоле († 1466), син на [[Джианфранческо I Гонзага]], маркграф на [[Мантуа]] * [[Одантонио да Монтефелтро|Одантонио]], херцог на Урбино (1427 – 1444), ∞ 1443 Изота [[Дом Есте|д’Есте]] (1425 – 1456), извънбрачна дъщеря на [[Николо III д’Есте]], господар на [[Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] * Виоланта (1430 – 1493), ∞ 1446 [[Доменико Малатеста Новело]] († 1465), господар на [[Чезена]] * [[Звева да Монтефелтро|Звева]] (1432 – 1478), [[абат]]еса на „Санта Киара“ в Пезаро (става 1754 [[блажен]]а с името „Серафина“), ∞ 1448 (анулиран 1457) [[Алесандро Сфорца]] (1409 – 1473), господар на [[Пезаро]] извънбрачни деца: * Пиетро (ок. 1410 – 1479), бенедиктански монах, от 1456 г. [[епископ]] на Кастелдуранте * Аура (ок. 1415 – 1475), ∞ 1432 Убалдино дели Убалдини, граф на [[Апекио]] (+ 1457) * [[Федерико да Монтефелтро|Федерико]] (1422 – 1482), херцог на Урбино, ∞ (I) 1440 Джентила Бранкалеони († 1459), ∞ (II) 1460 [[Батиста Сфорца]] (1447–1472), дъщеря на [[Алесандро Сфорца]], господар на Пезаро == Източници == <references /> * Cecil Clough: ''Montefeltro''. Volker Reinhardt: Die ''großen Familien Italiens''. Kröner, Stuttgart 1992, ISBN 3-520-48501-X, S. 2360–371. * Bernd Roeck, Andreas Tönnesmann: ''Die Nase Italiens''. Wagenbach, Berlin 2007, ISBN 978-3-8031-2558-3. * Ugolini, F. (1859): [http://books.google.it/books?id=neU_AAAAcAAJ&pg=PA227#v=onepage&q&f=false ''Vite dei conti e duchi di Urbino''] == Външни препратки == {{Commonscat|Guidantonio da Montefeltro}} * [http://genealogy.euweb.cz/italy/mtfeltro.html Genealogie, euweb.cz] [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Херцози на Урбино]] [[Категория:Да Монтефелтро]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] gvezh4hzxyvgjhwfo1vhmrm68zq4lzx 0 479936 12214549 11942151 2024-04-25T23:25:16Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Антонио II да Монтефелтро | описание = [[граф]] на Монтефелтро | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Урбино]] | място на смъртта = | погребан = | предшественик = | потомство = [[Гуидантонио да Монтефелтро]], [[Батиста Малатеста|Батиста]] | наследник = | съпруга = Агнесина de Префети ди Вико | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Да Монтефелтро]] | баща = [[Федерико II да Монтефелтро]] | майка = [[Теодора Гонзага]] | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Антонио II да Монтефелтро''' ({{lang|it|Antonio II da Montefeltro}}, * [[1348]] в [[Урбино]], † [[29 април]] [[1404]]) е [[кондотиер]] на [[Италия]] и [[граф]] на Монтефелтро, сеньор на Урбино („signore d’Urbino“) от 1363 до 1404 г. от фамилията [[Да Монтефелтро]]. Той е внук на граф [[Нолфо да Монтефелтро]] (1290–1364) и син на граф [[Федерико II да Монтефелтро]] († ок. 1370) и [[Теодора Гонзага]]. Той окупира Урбино през 1375 г. Съюзява се с фамилията [[Висконти]] от Милано. Става господар на Урбино и [[Кали (Италия)|Кали]]. През 1377 г. става господар на [[Кантиано]], и на [[Губио]] през 1384 г. Папа [[Бенедикт IX (папа)|Бенедикт IX]] го прави 1390 г. папски викар. Антонио се жени за Аниезина де Префети ди Вико († 16 май 1416), дъщеря на Джовани, префект и господар на Вико, († ок. 1410). Те имат децата: * [[Гуидантонио да Монтефелтро|Гуидантонио]] (* 1378, † 21 февруари 1443), кондотиер, сеньор на Урбино * [[Батиста Малатеста|Батиста]] (ок. 1384 – 1448), ∞ 14 юни 1405 за [[Галеацо Малатеста]] (1385–1461), господар на [[Пезаро]] Той умира през 1404 г. по време на епидемия в Урбино. == Източници == <references /> * Cecil Clough: ''Montefeltro''. In: Volker Reinhardt (Hrsg.): Die ''großen Familien Italiens''. Kröner, Stuttgart 1992, ISBN 3-520-48501-X, S. 2360–371. * Bernd Roeck, Andreas Tönnesmann: ''Die Nase Italiens''. Wagenbach, Berlin 2007, ISBN 978-3-8031-2558-3. * Ugolini, F. (1859). [http://books.google.it/books?id=neU_AAAAcAAJ&pg=PA227#v=onepage&q&f=false ''Vite dei conti e duchi di Urbino'']. Urbino. * {{cite book|first=Carlo |last=Grossi|title=''Degli Uomini Illustri di Urbino Commentario''|year=1819|publisher=Vicenzo Guerrini Stampatore|location=Urbino|url=http://books.google.it/books?id=neU_AAAAcAAJ&pg=PA227|page= 1}} * Franceschini, G. (1970). ''I Montefeltro''. Varese. == Външни препратки == {{Commonscat|Guidantonio da Montefeltro}} * [http://genealogy.euweb.cz/italy/mtfeltro.html Genealogie, euweb.cz] [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Да Монтефелтро]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] glg4b2y7gzfm46rs6zf0we1a3ss2c30 0 480045 12214410 12159441 2024-04-25T19:51:03Z Luxferuer 25980 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{личност|учител}} '''Цоньо Василев Неделкин''' с псевдоним '''Син селски'''<ref>Konkurent.bg. [https://www.konkurent.bg/news/16057045018709/shtedrata-i-poetichna-duhovna-palitra-na-poeta-lirik-tsono-nedelkin Щедрата и поетична духовна палитра на поета-лирик Цоньо Неделкин.] Посетен на 7 ноември 2021</ref> е роден на [[16 ноември]] [[1930]] г. в село [[Галиче]], област Враца. == Биография == Завършил е специалност [[география]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. През 1956 г. във връзка с [[Унгарско въстание (1956)|унгарските събития]] е изключен от Университета, но през следващата година е възстановен. Тридесет години работи като учител в град [[Копривщица]], и е прочут сред обществеността с тънкия си хумор. Пенсионира се като директор на [[СОУ „Любен Каравелов“ (Копривщица)|СОУ „Любен Каравелов“]]. Възпитаник на Галишкото училище и гимназия, той се увлича от земеделската идея и въздържателното движение. Още като ученик започва да реди поетични строфи, посветени на селската действителност в Златията, Припека, Горуняка – галишки местности. Първото му стихотворение, излязло през 1945 г., е озаглавено „В ливадите“ и е отпечатано във вестник „Нов живот“. Публикувал е свои творби в някои регионални и национални вестници и списания, като „[[Литературен форум]]“, [[Култура (вестник)|„Народна култура“]], [[Пулс (вестник)|„Пулс“]], [[Стършел (вестник)|„Стършел“]], „Български воин“, „Здраве“, „[[Жената днес]]“, „Читалище“ и е сътрудник на „Земеделско знаме“, „Народна армия“, „[[Вечерни новини]]“, „Софийска правда“, „Учителско дело“, „Трудово дело“, „Отечествен фронт“, [[Труд (вестник)|„Труд“]], а след промените през 1989 г. в „Трета възраст“, „Камбана“ – Пирдоп, „Вселена“ – Монтана, „Зов“ – Враца, „Слово плюс“ – Враца, в списанията „Здраве“, „Отечество“, „Семейство и училище“, „География“ и др. Участвал е в литературни сборници, включително сборника „Детелина“ (2 том), издание на СПЗ. Печели национални литературни конкурси, като негови произведения са използвани от [[Българското национално радио]]. Член е на Съюза на писателите-земеделци в България. На 25 април 2007 година Цоньо Неделкин е обявен за [[Почетни граждани на Копривщица|почетен гражданин на град Копривщица]]. == Библиография == Автор е на стихосбирките „Позлатени криле“, „Сянка на птица“, „Селски живот“, „Луди пчели“, „Селска душа“, „Сърцето на България“ и „Магията Копривщица“. == Източници == <references /> * Недко Дамяновски, [http://slovoplus.vratza.com/index.php?p=material&id=3125 Непресъхващият извор] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140419020901/http://slovoplus.vratza.com/index.php?p=material&id=3125 |date=2014-04-19 }}, в. „Слово плюс“, бр. 26, 1 юли 2010 г. * Недко Дамяновски, [http://www.kambana.net/home/?p=1952 „Един нелек, но пребогат творчески път“], в. „Слово плюс“ – Враца, посетен на 17 април 2014 г. {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Неделкин, Цоньо}} [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български поети]] [[Категория:Възпитаници на Геолого-географския факултет на Софийския университет]] [[Категория:Хора от област Враца]] [[Категория:Читалищни дейци от Копривщица]] [[Категория:Почетни граждани на Копривщица]] [[Категория:Директори на училища]] [[Категория:Директори на средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)]] [[Категория:Български журналисти]] c2n4ak7z72qaka7ivti8nllvkbmubir 0 480245 12214537 11836112 2024-04-25T23:19:14Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Виоланта Висконти | описание =италианска благородничка | изображение за личността = Violante e Gian Galeazzo Visconti.jpg | описание на изображението = Виоланта Висконти с нейния брат [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]] | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = [[Павия]] | погребан = | предшественик = | потомство = Джовани Висконти | наследник = | съпруга = [[Лайънъл Антверпенски]] | втори брак = [[Ото III (Монферат)|Ото II Палеолог]] | трети брак = [[Лудовико Висконти]] | четвърти брак = | династия = [[Висконти]] | баща = [[Галеацо II Висконти]] | майка = [[Бианка Савойска|Бианка Мария Савойска]] | герб = Arms_of_the_House_of_Visconti_(1277).svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Виоланта Висконти''' ({{lang|it|Violante Visconti}}; * [[1354]], † [[ноември]] [[1386]] в [[Павия]]) от рода [[Висконти]] e италианска благородничка, дъщеря на [[Галеацо II Висконти]] – владетел на [[Павия]] и [[Милано]].<ref name=":0">[http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti1.html ''Family Visconti 1''], Genealogy.Eu</ref> == Произход == Тя е второто или третото дете на Галеацо II Висконти (* ок. 1324/27, † 1378), владетел на Павия и на Милано, и на съпругата му [[Бианка Савойска|Бианка Мария Савойска]] (* ок. 1335, † 1387).<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Има един по-голям брат, както и една вероятна сестра: * [[Джиан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]] (* 1351, † 1402), [[Миланско херцогство|'''херцог на Милано''']] (11 март 1395 – 3 септември 1402) * Мария (* 1352, † 1362).<ref name=":1" /> Има и една вероятна полусестра от връзката на баща ѝ с неизвестна любовница.<ref name=":1" /> == Биография == Като част от сложната мрежа от дипломатически съюзи, преследвани от баща ѝ, когато е едва 13 годишна, Виоланта се омъжва за [[Лайънъл Антверпенски]] – херцог на [[Кларънс (остров)|Кларънс]], син на английския крал [[Едуард III]] и вдовец на [[Елизабет де Бърг]]. Зестрата възлиза на 200 000 златни [[флорин]]а – огромна сума за времето си заедно с [[феод]]ите на [[Алба (Италия)|Алба]], [[Кунео]], [[Мондови]], [[Кераско]] и Брайда (близо до днешния град [[Азоло]]). За сватбата италианският [[Историография|историк]] [[Бернардино Корио]] разказва,<ref name=":3">B. Corio, ''[https://books.google.it/books?id=v5sBAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it#v=onepage&q&f=false Storia di Milano]'', Milano, 1856, vol II, p. 223-229</ref> че на 17 май 1368 г., в навечерието на [[Петдесетница]], херцог Лайънъл пристига в Милано пред Порта Тичинезе заедно с граф [[Амедей VI Савойски|Амадей VI Савойски]], поетите [[Джефри Чосър]] и [[Жан Фроасар]], и дружина от 2000 английски войници, много от които въоръжени с дълги лъкове и щитове. Там са и Галеацо II Висконти, съпругата му Бианка Савойска, [[Изабела Валоа|Изабела дьо Валоа]], Ричарда дела Скала – съпруга на болонския благородник [[Андреа Пеполи]] и осемдесет други дами, облечени в алени дрехи с бели платнени ръкави, избродирани с детелина и пристегнати в кръста със златни пояси на стойност 80 флорина всеки. Джан Галеацо Висконти също е там, за да посрещне херцога и е придружаван от 30 рицари и още толкова много оръженосци на жребчета, последвани от съветниците Манфредо да Салуцо и Протазо Каймо, Франческо ди Дзакадей, Доменико дели Ардицони, Джакомо Превиди и викарият Гаспаре Вацафорте, всичките облечени еднакво. Последната група най-накрая е съставена от Пиетро да Биасоно, Дзаноло дели Ерменулфи, Франческо дел Бене, Джованоло да Бираго и Ериголо дел Конте, придружени от техните слуги, пристегнати със сребърни колани. Членовете на процесията слизат от конете край Аренго (дн. [[Кралски дворец в Милано]]) и конете са оставени в конюшните на двореца. На 15 юни<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#Violantedied1386 MedLands] посочва 28 май.</ref> 1368 г. Бернардо Роси – епископ на [[Новара]] отпразнува сватбата с голяма помпозност на площада близо до вратите на катедралата Санта Мария Маджоре, а Бернабо Висконти е кръстник на внучката си. Следва разкошен банкет на Пиаца дел'Аренго, до катедралата. Той се състои от две дълги маси. Първата маса е заета от [[Лайънъл Антверпенски]], [[Галеацо II Висконти]], [[Бернабо Висконти]] и синовете му Матео и Лодовико, граф [[Амедей VI Савойски|Амадей VI Савойски]], епископът на Новара, [[Франческо Петрарка]], от много други благородници и прочути граждани на Пиза. Втората маса е заета от Виоланте Висконти, майка ѝ [[Бианка Савойска]], [[Беатриче Реджина дела Скала]], [[Изабела Валоа|Изабела дьо Валоа]] и още петдесет дами. Следват осемнадесет трапези, всяка двойна и комбинирана с подарък.<ref name=":3" /> Между тях гостите получават подаръци като брони, топове плат, бойни коне, оръжие и ловни кучета.<ref name=":4">Tuchman, Barbara W. (August 1978). ''A Distant Mirror: The Calamitous 14th century'' (1st ed.). New York: Knopf. pp. 239–243, 254</ref> Накрая са представени 75 коня, предложени от [[Джан Галеацо Висконти]]. Празненствата продължават няколко дни и предизвикват реакция в цяла Европа заради тяхната пищност.<ref name=":3" /> Бракът е бездетен. Виоланта остава вдовица няколко месеца по-късно – на 17 октомври, когато през октомври Лайънъл умира в своя феод [[Алба (Италия)|Алба]] (според слуховете от онова време той е отровен от баща ѝ Галеацо II<ref>Frances Stonor Saunders - Hawkwood: The Diabolical Englishman (2004).</ref>). На 2 август 1377 г. тя се омъжва отново за няколко години по-младия от нея [[Ото III (Монферат)|Ото II Палеолог]],<ref name=":2">Paolo Colussi, Maria Grazia Tolfo, ''[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Violante Storia di Milano - I Visconti]'', посетен на 16 юни 2021 г.</ref> известен като Секондото – [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]]. Съпругът ѝ умира на 16 септември 1378 г. по време на ловна разходка<ref name=":2" /> или убит в битка при [[Пиаченца]] или [[Асти (град)|Асти]].<ref>Bertelli, Sergio; Cardini, Franco; Zorzi, Elvira Garbero; Acanfora, Elisa; Chesne, Giuliana; Griffo, Daphiné; Fantoni, Marcello; Florescu, Ileana; Galli, Daniela Mignani (1986). ''The courts of the Italian Renaissance''. New York, NY: Facts on File. p. 58.</ref> Бракът е бездетен.<ref name=":4" /> През 1381 г. Виоланта се омъжва за трети път за първия си братовчед [[Лудовико Висконти]] – сеньор губернатор на [[Лоди]] и [[Парма]] и син на бащинищ ѝ чичо [[Бернабо Висконти]], владетел на Милано и на съпругата му [[Беатриче Регина дела Скала|Беатриче Реджина дела Скала]]. От него тя ражда един син – Джовани. Съпругът ѝ обаче е затворен след преврата на [[Джан Галеацо Висконти]] през 1385 г.<ref name=":1">[http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#Violantedied1386 ''Violante Visconti''], fmg.ac</ref><ref name=":2" /><ref>Charles Cawley: „Medieval Lands“ [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#GaleazzoIIdied1378 ''GALEAZZO II Visconti'']</ref> Виоланта умира на 32 год. през ноември 1386 г.<ref>[http://www.maximiliangenealogy.co.uk/maximilia/pafg44.htm#28805 Maximilian Genealogy Master Database] 2000, посетен на 16 юни 2021.</ref> в [[Павия]] и е погребана в църквата „Св. Августин“.<ref name=":1" /> == Брак и потомство == Омъжва се три пъти: # 19 януари 1367 и 15 май 1367 в Уестминстър (договори), 28 май 1368 в Санта Мария Маджоре в Милано за [[Лайънъл Антверпенски]] (* 29 ноември 1338, † 17 октомври 1368) – херцог на [[Кларънс (остров)|Кларънс]], ърл на Ъстър, син на английския крал [[Едуард III]], което струва на Висконти 200 хил. златни [[флорин]]а. Нямат деца. # 1377 за [[Ото III (Монферат)|Ото III Палеолог]], известен като Секондото (* 1361, † 16 септ. 1378 убит), [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]], от когото няма деца. # 1381 за [[Лудовико Висконти]] (* септ. 1355, † 7 март 1404) – сеньор на [[Лоди]], син на [[Бернабо Висконти|Бернабò Висконти]]. От него има един син:<ref>[http://www.maximiliangenealogy.co.uk/maximilia/pafg44.htm Maximilian Genealogy Master Database 2000 - pafg44 - Generated by Personal Ancestral File] Посетен на 11 март 2021 г.</ref> * Джовани Висконти (* сл. 1382,<ref>[http://homepages.rootsweb.com/~cousin/html/p141.htm My Lines - Person Page 141] Посетен на 11 март 2021 г.</ref> † сл. 10 април 1413), сеньор на [[Лоди]].<ref>[http://www.thepeerage.com/p10728.htm#i107277 Person Page 10728] Посетен на 11 март 2021 г.</ref> == Вижте също == * [[Висконти]] * [[Сеньория Милано]] * [[Галеацо II Висконти]] == Източници == * [http://www.maximiliangenealogy.co.uk/maximilia/pafg44.htm#28805 ''Violante of Milan VISCONTI''], maximiliangenealogy.co.uk * Chisholm, Hugh, ed. (1911). [http://archive.org/stream/encyclopaediabri28chisrich#page/128/mode/1up ''Visconti'']. Encyclopædia Britannica 28 (11th ed.). Cambridge University Press. pp. 128, 129. Посетен през август 2012. === Библиография === * Paolo Colussi, Maria Grazia Tolfo, [http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Violante ''Violante Visconti''], Storia di Milano * Anna T. Leese, Blood Royal: Issue ''of the kings and queens of medieval England, 1066 – 1399: the Normans and Plantagenets'', 1996, p. 149. OCLC 35870708 * Bernardino Corio, ''[https://books.google.it/books?id=v5sBAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it#v=onepage&q&f=false Storia di Milano]'', vol. 2, Milano, Francesco Colombo, 1856 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Violante Visconti|122328953}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Маркграфове на Монферат]] [[Категория:Плантагенети]] [[Категория:Палеолози]] mxjka9o2r2mwu455c3b5m0qtk3dia5t 0 480267 12214523 11836091 2024-04-25T23:08:04Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Аниезе Висконти | описание = господарка на [[Мантуа]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление =[[1380]] – [[1391]] | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Милано]], [[Сеньория Милано]] | място на смъртта = [[Мантуа]] | погребана = | предшественик =[[Алда д’Есте]] | потомство = [[Алда Гонзага|Алда]] | наследник =[[Маргерита Малатеста]] | съпруга на = [[Франческо I Гонзага]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Висконти]] по рождение<br>[[Гонзага]] по брак | баща = [[Бернабо Висконти|Бернабò Висконти]] | майка = [[Беатриче Реджина дела Скала]] | герб =[[Файл:Arms of the House of Visconti (1277).svg|100px]] [[Файл:Coat of arms of the House of Gonzaga (1389).svg|100px]] | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Аниезе Висконти''' ({{lang|it|Agnese Visconti, Agnes}}, * [[1363]] в [[Милано]], [[Сеньория Милано]], † [[7 февруари]] [[1391]] в [[Мантуа]]) от рода [[Висконти]] е чрез женитба господарка на Мантуа. == Произход == [[Файл:Bernabò_e_Beatrice_Visconti.jpg|ляво|мини| [[Бернабо Висконти]] и [[Беатриче Реджина дела Скала]] – родителите на Аниезе.|245x245пкс]] Тя е дъщеря на [[Бернабо Висконти]] (* 1321 или 1323 † 1385), господар на [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Кремона]], [[Сончино]], [[Лонато дел Гарда|Лонато]] и [[Вал Камоника|Валкамоника]] и [[Списък на владетелите на Милано|съгосподар на Милано]], и на съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала|Беатриче (Реджина) дела Скала]] (* 1331 † 1384).<ref name="Anglesia">[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Anglesia #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia]</ref> Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Стефано Висконти]], господар на [[Арона (Италия)|Арона]], и [[Валентина Дория]], а по майчина – [[Мастино II дела Скала]]<ref>Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324</ref> – господар на [[Верона]] и [[Виченца]] (1304 – 1311), господар на [[Падуа]] (1328 – 1338), господар на [[Парма]] (1332 – 1341), господар на [[Бреша]] (1332 – 1337), господар на [[Лука]] (1335 – 1347), и [[Тадеа да Карара]]. Има пет братя и девет сестри: * [[Тадеа Висконти|Тадеа]] (* 1351 † 1381), херцогиня на Бавария като съпруга на [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]], майка на френската кралица [[Изабела Баварска]] * [[Верде Висконти|Верде]] (* 1352 † 1414), херцогиня на Австрия като съпруга на [[Леополд III (Хабсбург)|Леополд III]] * [[Марко Висконти|Марко]] (* 1355 † 1382), съвладетел на Милано (1379 – 1382) и господар на [[Парма]] (1364 – 1382), съпруг на [[Елизабета Баварска (1383-1442)|Елизабета Баварска]] * [[Лудовико Висконти|Лудовико]] (* 1355 † 1404), господар на [[Лоди]] (1379 – 1385) и на Парма, съпруг на [[Виоланта Висконти]] * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] (* 1367 † 1393), кралица на Кипър и титулярна кралица на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] като съпруга на [[Петър II (Кипър)|Петър II]] * [[Родолфо Висконти|Родолфо]] (* 1358 † 1389), господар на [[Парма]] (1364 – 1389) * [[Карло Висконти|Карло]] (* 1359 † 1403), господар на [[Парма]] (1364 г.), съпруг на Беатрис д’Арманяк * [[Антония Висконти|Антония]] (* 1364 † 1405), графиня на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III]] * [[Катерина Висконти|Катерина]] (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Мадалена Висконти|Мадалена]] (* 1366 † 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на [[Бавария-Ландсхут (херцогство)|Бавария-Ландсхут]] (от 1392 г.). като съпруга на [[Фридрих (Бавария)|Фридрих фон Байерн]] * [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] (* 1370 † 1405), господар на Бергамо и на [[Джера д'Ада]], вероятен съпруг на Клеофа дела Скала – дъщеря на [[Антонио I дела Скала]] * [[Лучия Висконти|Лучия]] (* 1372 † 1424), графиня на Кент като съпруга на Едмънд Холанд * [[Елизабета Висконти|Елизабета]] (* 1374 † 1432), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] като съпруга на [[Ернст (Бавария)|Ернст фон Байерн]] * [[Англезия Висконти|Англезия (или Елоиза)]] (* 1377 † 1439), [[Кралица-консорт|кралица]] на [[Кипърско кралство|Кипър]], титулярна кралица на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] и кралица на [[Арменско кралство Киликия|Армения]] от [[1401]] до ок. [[1408]] г. като съпруга на [[Янус (Кипър)|Янус дьо Лузинян]] Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. Баща ѝ непрекъснато води войни с [[Папска държава|Папската държава]] (той е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен от Църквата]]) и е безмилостен тиранин.<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.</ref> На 6 май [[1385]] г. Бернабо и двама от братята ѝ – [[Лудовико Висконти|Лудовико]] и [[Родолфо Висконти|Родолфо]] са пленени от братовчед ѝ [[Джан Галеацо Висконти]], който иска властта над [[Сеньория Милано]], и са затворени в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо,]] където умират.<ref>[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/bernabo.htm #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò]</ref><ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.</ref> == Биография == През 1375 г. баща ѝ я обещава за съпруга на сина на [[Луиджи II Гонзага|Лудовико (Луиджи) II Гондзага]] – [[Франческо I Гонзага|Франческо I Гондзага]], [[капитан на народа]] на [[Мантуа]]. Брачните договори предвиждат зестра от 50 хил. златни скуди и имоти в градовете [[Парма]], [[Кремона]], [[Бреша]] и [[Бергамо]]. Така Аниезе се омъжва през 1380 г. Бракът цели помирението между Милано и Мантуа.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.chieracostui.com/costui/docs/search/schedaoltre.asp?ID=909|заглавие=Agnese Visconti|труд=Chi era costui?|достъп_дата=10 март 2021}}</ref> Като подарък за сватбата родителите ѝ дават „Книгата на световните истории“ (''Libro delle Istorie del Mondo''), дело на Джовани ди Бенедето да Комо.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Arte/miniatori.htm#Giovanni%20di%20Benedetto%20da%20Como|заглавие=Giovanni di Benedetto da Como|автор=Maria Grazia Tolfo|труд=Dizionario degli artisti viscontei|достъп_дата=10 март 2021}}</ref> Когато [[Джан Галеацо Висконти]] – племенник на баща ѝ [[Бернабо Висконти]] прави държавен преврат, той залавя чичо си и синовете му [[Лудовико Висконти|Лудовико]] и [[Родолфо Висконти|Родолфо]] и кара да ги хвърлят в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо]]. Аниезе се обявява за враг на узурпатора си братовчед. Тя също така приютява в Мантуа много милански изгнаници, които се противопоставят на новия господар на Милано.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.itis.mn.it/gonzaga/files/gonzaga/4_gonzaga/francesco1.html|заглавие=Francesco I|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070927050050/http://www.itis.mn.it/gonzaga/files/gonzaga/4_gonzaga/francesco1.html|архив_дата=27 септември 2007|достъп_дата=10 март 2021}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927050050/http://www.itis.mn.it/gonzaga/files/gonzaga/4_gonzaga/francesco1.html |date=2007-09-27 }}</ref>[[Файл:Mantova-Lapide ad Agnese Visconti.jpg|мини|Възпоменателна плоча за Аниезе Висконти в [[Херцогски дворец в Мантуа|Херцогския дворец в Мантуа]].]]Аниезе е обвинена в изневяра от съпруга си. Тя е осъдена на смърт и обезглавена в Мантуа на 7 февруари 1391 г., а нейният предполагаем любовник [[Антонио да Скандиано]] е обесен. Възможно е обаче зад обвинението в изневяра да стоят прости политически причини. Всъщност Франческо I се жени повторно само две години по-късно за [[Маргерита Малатеста|Маргарита Малатеста]],<ref name=":2" /> сключвайки съюз с господарите на [[Римини]] срещу [[Висконти]].<ref name=":0" /> Аниезе и любовникът ѝ са погребани на днешния площад „Пиаца Палоне“,<ref name=":1" /> в двора на Херцогския дворец, където все още стои плоча, отбелязваща смъртта ѝ.<ref name=":0" /> == Брак и потомство == ∞ 1380 за [[Франческо I Гонзага|Франческо I Гондзага]] (* 1363 в [[Мантуа]], † 7 март 1407 в [[Кавриана]]), [[капитан на народа]] на Мантуа, от когото има една дъщеря:<ref name=":0" /> * [[Алда Гонзага|Алда Гондзага]] (* 1381, † 30 юли 1405), ∞ 1405 за [[Франческо III да Карара]] (* 28 юни 1377 в [[Падуа]], † 19 януари 1406 във Венеция), син на [[Франческо II да Карара|Франческо Новело да Карара]] – господар на [[Падуа]], от която няма деца. == Вижте също == * [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Бернабо Висконти]] * [[Франческо I Гонзага]] == Източници == * Charles Cawley: „Medieval Lands“ [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#_Toc248384747 ''"Lords of Milan (Visconti): AGNESE Visconti''], Medieval Lands". Medieval Lands Project. Hereford, England: Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 10 март 2021. * [http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga2.html#F1 ''Francesco I, Signore di Mantova''], на genealogy.euweb.cz * [http://www.genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html#A3B1 ''Agnese''], на genealogy.euweb.cz * [http://www.chieracostui.com/costui/docs/search/schedaoltre.asp?ID=909 ''Chi era Costui – Scheda di Agnese Visconti''] * Adriana Assini – ''[http://www.enciclopediadelledonne.it/biografie/agnese-visconti/ Agnese Visconti]'', в Enciclopedia delle donne === Библиография === * {{Икона|it}} Adelaide Murgia, ''I Gonzaga'', Milano, Mondadori, 1972. * {{Икона|fr}} Élisabeth Crouzet-Pavan et Jean-Claude Maire Vigueur, ''Décapitées, trois femmes dans l'Italie de la Renaissance'', Paris, Albin Michel, 2018, <abbr>p.</abbr> 428 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Agnese Visconti|114835624}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Висконти]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 1360-те години]] [[Категория:Родени в Милано]] [[Категория:Убити монарси]] fu2ngs9klwfxtrrmnj0osigrs50zyo3 0 480274 12214530 11815127 2024-04-25T23:13:44Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Лучия Висконти | описание = [[графиня]] на [[Кент]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление =[[1407]] – [[1424]] | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Милано]], [[Сеньория Милано]] | място на смъртта =[[Лондон]], [[Кралство Англия]] | предшественик = | потомство =няма | наследник = | съпруга на = [[Едмънд Холанд]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Висконти]] по рождение<br>[[Холанди]] по брак | баща = [[Бернабо Висконти]] | майка = [[Беатриче Реджина дела Скала]] | герб = [[Файл:Blason famille it Visconti.svg|100px]] [[Файл:Arms of Edmund of Woodstock, 1st Earl of Kent.svg|100px]] | подпис = | портал = | общомедия = |погребана в=Austin Friars, [[Лондон]]}} '''Лучия Висконти''' ({{lang|it|Lucia Visconti}}, * [[1372]] в [[Милано]], [[Сеньория Милано]], † [[14 април]] [[1424]] в [[Лондон]], [[Кралство Англия]]) от рода [[Висконти]] е чрез женитба [[графиня]] на [[Кент]] (1407– 1424). == Произход == [[Файл:Bernabò_e_Beatrice_Visconti.jpg|ляво|мини| Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Лучия.|245x245пкс]] Дъщеря е на [[Бернабо Висконти]] (1323 – 1385), владетел на Милано, и съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала]] (1331 – 1384).<ref name=":0">Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.</ref> Неин дядо и баба по бащина линия са [[Стефано Висконти]] – господар на Милано и [[Валентина Дория]], а по майчина – [[Мастино II дела Скала]] и [[Тадеа да Карара]]. Има пет братя и девет сестри: * [[Тадеа Висконти|Тадеа]] (1351 – 1381), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] като съпруга на [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] и майка на френската кралица [[Изабела Баварска]] * [[Верде Висконти|Верде]] (ок. 1352 – 1414), херцогиня на [[Херцогство Австрия|Австрия]] като съпруга на [[Леополд III Хабсбург]] * [[Марко Висконти|Марко]] (1355 – 1382), господар на [[Парма]] (1364 – 1382), съпруг на [[Елизабета Баварска (1383-1442)|Елизабета Баварска]] * [[Лудовико Висконти|Лудовико]] (1355 – 1404), управител и господар на [[Лоди]] ([[1379]] – [[1385]]), и управител и господар на [[Парма]] ([[1385]] – [[1404]]), съпруг на [[Виоланта Висконти]] * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] (1357 или 1360/62 или 1367 – 1393), [[Кралица-консорт|кралица]] на [[Кипърско кралство|Кипър]] и титулярна [[Йерусалимско кралство|кралица на Йерусалим]] от [[1378]] до [[1382]] г. като съпруга на [[Петър II (Кипър)|Петър II дьо Лузинян]] * [[Родолфо Висконти|Родолфо]] (1358 – 1389), господар на [[Парма]] (1364 – 1389) * [[Карло Висконти|Карло]] (1359 – 1403), господар на Парма (1364), съпруг на Беатрис д’Арманяк * [[Антония Висконти|Антония]] (1364 – 1405), графиня на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III]] * [[Катерина Висконти|Катерина]] (1362 – 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Аниезе Висконти|Аниезе]] (1363 – 1391), графиня на [[Мантуа]] като съпруга на [[Франческо I Гонзага]] * [[Мадалена Висконти|Мадалена]] (1366 – 1404), [[Херцог|херцогиня]] на [[Херцогство Бавария|Бавария]] (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на [[Фридрих (Бавария)|Фридрих Мъдри]] * [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] (1370 – 1405), господар на Бергамо и на [[Джера д'Ада]], съпруг на Клеофа дела Скала * [[Елизабета Висконти|Елизабета]] (1374 – 1432), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] като съпруга на [[Ернст (Бавария)|Ернст Баварски]] * [[Англезия Висконти|Англезия]] (1377 – 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408) като съпруга на [[Янус (Кипър)|Янус дьо Лузинян]] Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. Баща ѝ непрекъснато води войни с [[Папска държава|Папската държава]] (той е [[Отлъчване от църквата|отлъчен от църквата]]) и е безмилостен тиранин.<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.</ref> През 1385 г. е свален от племенника си [[Джан Галеацо Висконти]] и по-късно отровен в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо]].<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.</ref> == Биография == === Брачни преговори === Брачните преговори за Лучия започват през 1382 г. и са насочени към съюз между баща ѝ Бернабо Висконти и [[Луи II Валоа-Анжуйски|Луи II Анжуйски]] чрез брак между нея и сина му – бъдещ крал на Неапол. По този повод Бернабо остава в тесен контакт с майката на Луи II – Мари дьо Блоа, опитвайки се да се споразумее за брачен договор. През 1385 г., след трудни споразумения, е решено Лучия да замине за [[Анже]] за сватбата си. Държавният преврат, извършен от братовчед ѝ [[Джан Галеацо Висконти]], който залавя и хвърля баща ѝ Бернабо и братята ѝ [[Лудовико Висконти|Лудовико]] и [[Родолфо Висконти|Родолфо]] в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо]], проваля окончателно сватбения проект и евентуалното ѝ бъдеще като [[Неаполитанско кралство|кралица на Неапол]]. Баща ѝ и братята ѝ остават затворници в замъка до смъртта си, а Джан Галеацо решава да се занимае с брака ѝ. Най-забележителният неин потенциален ухажор е Хенри, херцог на Ланкастър (бъдещ крал на Англия като [[Хенри IV]]), който посещава Милано през 1393 г. и пленява въображението на Лучия. Тя казва на сестра си [[Катерина Висконти|Катерина]], че ако може да бъде сигурна, че ще се омъжи за него, ще чака Хенри „до края на живота си, дори да знае, че ще умре три дни след брака“. През 1399 г., когато се обсъждат договореностите между двамата, Хенри, чиято първа съпруга умира през 1394 г., е прогонен във Франция за 10 години от крал [[Ричард II]] и му са отнети земите. За Джан Галеацо политическата сигурност е на първо място и той изчаква в преговорите, настоявайки Хенри да си върне благоволението на двора, преди да продължат каквито и да е преговори. По-късно същата година Хенри се завръща в Англия и сваля Ричард II с помощта на краля на Франция, но брачните преговори така и не се възобновяват. Когато Джан Галеацо предлага на Лучия да се ожени за неговия 13-годишен извънбрачен син Габриеле Мария, тя отказва. === Брак с Едмънд Холанд === На 28 юни 1399 г. Лучия най-сетне се омъжва в [[Павия]] за сина на [[Балтазар (Майсен и Тюрингия)|Балтазар]] [[Маркграфство Майсен|(маркграф на Майсен]] и [[ландграф]] на [[Тюрингия|Тюрингия)]] – [[Фридрих IV (Майсен и Тюрингия)|Фридрих V от Тюрингия]], маркграф на [[Майсен]], преди това сгоден за сестра ѝ [[Англезия Висконти]]. Бракът е отпразнуван от Гулиелмо Чентуарио – епископ на Павия, а сред свидетелите е и бъдещият антипапа [[Александър V (антипапа)|Александър V]]. Смята се, че музикалната пиеса ''Più chiar che'l sol'' на [[Антонело да Казерта]] е написана за сватбата. Бракът обаче е анулиран и не е консумиран, понеже Лучия отказва да отпътува и оспорва брака, твърдейки, че е била принудена. През 1404 г. от ръката на Лучия се заинтересува Роберт III Баварски, който праща свои посланици в двора на Милано, за да договори вероятен брак със сина му Стефан. Нестабилната политическа ситуация, причинена от борбата между [[Висконти]] и [[Малатеста]], слага край на преговорите. Смъртта на Джан Галеацо през 1402 г. елиминира възможността за бъдещ политически брак за Висконти. Междувременно Хенри се жени повторно през 1403 г., но не забравя Лучия и урежда тя да се омъжи за Едмънд Холанд (* 6 януари 1383, † 15 септември 1408), 4-ти граф на [[Кент]], любим негов войник, бил се в [[Битка при Шрусбъри|битката при Шрусбъри]]. През 1405 г. Едмънд защитава сина на Хенри в битка, което помага да се затвърди образцовата му известност. През май 1406 г. за двамата е съставен брачен договор, който предвижда зестра от 70 000 флорина, от които 12 000 трябва да бъдат платени при сключване на брака. Те трябва да бъдат последвани от годишни плащания от 8285 флорина, докато бъде изплатена цялата сума: това вероятно цели да привлече Холанд, т.к. той има големи дългове, произтичащи от военната подкрепа, която Хенри очаква от него и от необходимостта му да издържа няколко графини вдовици. Бракът чрез пълномощник се сключва през декември 1406 г. Сватбата се чества на 24 януари 1407 г. в катедралата „Сейнт Мери Овери“ в Садърк (днешен квартал на Централен [[Лондон]]), с което Лучия става графиня на Кент. Бракът започва проблематично. През 1407 г. на мъжа ѝ се ражда извънбрачна дъщеря от благородничката Констанца от Йорк, с която той има връзка предходната година. Лучия няма деца от съпруга си, който загива в битка в Ил дьо Бреа, [[Бретан (регион)|Бретан]] на 15 септември. === Вдовство и смърт === За разлика от други вдовици от епохата Лучия не е принудена да се върне в дома на семейството си и тя остава да живее в Англия до края на живота си. Тя използва титлата си „Графиня на Кент“ в своя полза. Тъй като съпругът ѝ я оставя с малко средства (а зестрата ѝ все още не е платена), тя трябва да се справи с този основен му дълг. Лучия решава да последва стъпките на своята полусестра Донина (омъжена за Джон Хокуд, английски военен), като се обръща към крал [[Хенри IV]] за финансова помощ. Той ѝ гарантира 1/3 от приходите на частта от земята на покойния ѝ съпруг (което е 1/5 от имението му, а останалата част е разделена между четирите му сестри), с останалата част, използвана за плащане на кредиторите му. Това не е достатъчно и Лучия се обръща към Парламента с молба за маркирани писма, които да принудят Милано да плати зестрата ѝ. Въпреки това Милано има свои финансови затруднения след смъртта на [[Джан Галеацо Висконти]] и плащането така и не идва. Вдовицата отново се обръща към Парламента, този път за облекчаване на дълга, обещавайки част от зестрата на кредиторите на Едмънд. Разходите за поддръжката на нейните имения са твърде големи и до юли 1421 г. Лучия живее във [[Францискански орден|францисканския]] женски манастир Abbey of the Minoresses of St. Clare without Aldgate. Той е известен и като място, където жените с висок статус и пари живеят заедно. Смята се, че тя е живяла в градска къща, построена през 1352 г. от Елизабет дьо Клер, която е имала репутацията на жилище на жени в политически затруднения. Тя живее комфортно и в добре поддържано жилище, но се занимава и с бизнес, като през 1423 г. е спомената като износителка на стоки за Италия. Лучия завещава част от неплатената си зестра на различни английски благородници и други италиански имигранти, на сестра ѝ [[Англезия Висконти]]. Останалата част (заедно с личните си вещи) отиват при нейния иконом, някои нейни компанщонки, нейния шут и различни религиозни институции в Милано и Англия, сред които Сейнт Мери Оъвърии, абатството Борн в [[Линкълншър]] (където е погребан съпругът ѝ) и францисканския манастир, които трябва да се молят за душите на Лучия и съпруга ѝ. Всички те обаче не успяват да получат парите от Милано. Лучия умира на 14 април 1424 г. на около 52-годишна възраст и е погребана в църквата на [[Августински орден|Августинския орден]] (Austin Friars) в [[Лондон]] – популярно място за погребение на италианските имигранти в Лондон. Нейната [[епитафия]], написана на [[Латински език|латински]], се фокусира върху нейния чар и красота, нейното семейство и миланско наследство и изобщо не споменава съпруга ѝ. Тя е запазена в документ от [[16 век]], съхраняван в [[Британски музей|Британския музей]], въпреки че последната част от нея е непреводима. Тъй като зестрата ѝ не е платена, исковете за плащането ѝ продължават дълго след смъртта ѝ. Репресиите срещу миланските търговци в Лондон през 1464 г. за възстановяване на тази сума вероятно са свързани със зестрата и те стават толкова изтощителни, че търговците са принудени да спрат търговията с Англия през 1471 г. Това кара миланския херцог [[Галеацо Мария Сфорца]] да помоли своя пратеник в Англия да моли за облекчение. През 1486 г. в писмо до новия херцог на Милано [[Джан Галеацо Мария Сфорца|Джан Галеацо Сфорца]] се изисква плащане на зестрата. Херцогът твърди, че първоначално не е знаел за такъв дълг, а три години по-късно в крайна сметка отказва иска, тъй като не е предоставена документация. По-нататъшни репресии в Англия има през 1489 г., но херцогът успява да убеди крал Хенри IV да ги спре. Император [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]] обаче издава отделно позволение през 1490 г., което дава възможност на английските агенти да задържат милански търговци по [[Рейн]]. Въпреки че завещанието на Висконти най-накрая е изготвено, херцогът го обявява за измама. В крайна сметка крал [[Хенри VII]] заповядва да отпаднат исковете за плащане на зестрата. == Вижте също == * [[Бернабо Висконти]] * [[Миланско херцогство]] * [[Висконти]] == Източници == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#Luciadied1424 ''LUCIA Visconti''], Medieval Lands * [http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Lucia ''Lucia''], Storia di Milano: I Visconti, storiadimilano.it === Библиография === * Alison Weir. ''Britain's Royal Family'': ''A Complete Genealogy''. London, The Bodley Head, 1999, p. 111 * {{Cite book|first=Helen|last=Bradley|chapter-url=https://books.google.com/books?id=uc3RLXFANoMC&pg=PA77|chapter=Lucia Visconti, Countess of Kent (d. 1424)|title=''Medieval London Widows, 1300 – 1500''|editor1-last=Barron|editor1-first=Caroline|editor2-last=Sutton|editor2-first=Anne F.|date=1 January 1994|location=London; Rio Grande, OH, US|publisher=Hambledon Press|isbn=9781852850852|pages=77 – 84|id={{OCLC|741690179|939702568}}}} * {{cite book|first=D. M.|last=Bueno de Mesquita|title=''Giangaleazzo Visconti, Duke of Milan (1351 – 1402): A Study in the Political Career of an Italian Despot''|location=Cambridge|publisher=Cambridge University Press|year=2011|orig-year=1941|isbn=9780521234559|oclc=941946696}} * {{cite book|url=https://www.british-history.ac.uk/cal-state-papers/milan/1385-1618|title=''Calendar of State Papers and Manuscripts in the Archives and Collections of Milan 1385 – 1618''|editor-first=Allen B.|editor-last=Hinds|location=London|publisher=His Majesty's Stationery Office|year=1912|id={{OCLC|847534039|502583712|314981305}}}} * {{Cite book|chapter-url=https://archive.org/details/englishhistorica10londuoft/page/790|chapter=''Eine mailändisch-thüringische Heiratsgeschichte aus der Zeit König Wenzels''|first=James|last=Tait|author-link=James Tait (historian)|title=The English Historical Review|journal=The English Historical Review Ehr|editor-last=Creighton|editor-first=Mandell|location=London and New York|publisher=Longmans, Green, & Co.|year=1895|pages=791|volume=Volume X|issn=0013 – 8266|oclc=754650998}} * Stansfield, Michael M. N. (1987). ''[https://ora.ox.ac.uk/objects/uuid:ff873c44-1488-4918-8ccd-586a7ff94caf/download_file?safe_filename=602323386.pdf&file_format=application%2Fpdf&type_of_work=Thesis The Hollands'Dukes of Exeter, Earls of Kent and Hundington, 1352 – 1475]'' (Thesis). Corpus Christi College, Oxford. * {{cite book|chapter-url=https://archive.org/details/MittheilungenDesInstitutsFurOesterr1897/page/n81|first=Karl|last=Wenck|chapter=Lucia Visconti, Konig Heinrich von England und Edmund von Kent|title=''Mittheilungen des fur Oesterreichische Geschichtsforschung''|volume=XVIII|editor1-first=F. Wickhoff|editor1-last=Redlich|editor2-first=H. R.|editor2-last=von Zeissberg|year=1897|pages=69 – 129|language=de}} * {{cite book|chapter=''Il Primo Matrimonio di Lucia Visconti''|chapter-url=https://archive.org/details/archiviostorico01lombgoog/page/n605|author=Società storica lombarda|volume=X|title=Archivio Storico Lombardo|year=1893|pages=603 – 06|language=it}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://discovery.nationalarchives.gov.uk/details/r/C6158657 Kent, Lucia Visconti, Countess of, who was the wife of Edmund Holand, late Earl of] (documents held at the [[National archives#United Kingdom|National Archives]]) {{Превод от|en|Lucia Visconti|1007708708}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Родени в Милано]] mibiy6b8tyykzxqfo0jw21fs4tst89z 0 481380 12214642 11836101 2024-04-26T00:49:17Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Бианка Мария Висконти | описание = [[Миланско херцогство|херцогиня на Милано]] | изображение за личността = Bianca Maria Visconti.jpg | описание на изображението = Бианка Мария Висконти на картина на [[Бонифачо Бембо]], [[Пинакотека „Брера“ (Милано)|Пинакотека „Брера“]], [[Милано]]) | управление = 25 март [[1450]] – 8 март [[1466]] | коронация = | пълно име = | други титли = | място на раждане = Сетимо Павезе, [[Миланско херцогство]] | място на смъртта = [[Меленяно]], [[Миланско херцогство]] | погребана = [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] | потомство = [[Галеацо Мария Сфорца|Галеацо Мария]]<br>[[Асканио Мария Сфорца|Асканио Мария]]<br>[[Иполита Мария Сфорца|Иполита Мария]]<br>[[Филипо Мария Сфорца|Филипо Мария]]<br>[[Сфорца Мария Сфорца|Сфорца Мария]]<br>[[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мария]]<br>[[Отавиано Мария Сфорца|Отавиано Мария]]<br>[[Елизабета Мария Сфорца|Елизабета Мария]] | съпруга на = [[Франческо I Сфорца]] | династия = [[Висконти]] | баща = [[Филипо Мария Висконти]] | майка = [[Аниезе дел Майно]] | герб = Arms_of_the_House_of_Visconti_(1277).svg | подпис = | портал = | общомедия = |предшествана от=[[Мария Савойска (1411 – 1469)|Мария Савойска]]|наследена от=[[Бона Савойска]]|починал=[[23 октомври]] [[1468]] }} '''Бианка Мария Висконти''' ({{lang|it|Bianca Maria Visconti}}; * [[31 март]] [[1425]] г. в замъка на Сетимо Павезе<ref>Сетимо Павезе днес подселище на [[Борнаско]]</ref>, [[Миланско херцогство]],<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-maria-visconti-duchessa-di-milano_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Bianca Maria Visconti|автор=Franco Catalano|фамилно_име=|първо_име=|дата=1968|труд=Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 10, Treccani|архив_дата=|достъп_дата=24 януари 2021}}</ref> † [[23 октомври]] [[1468]] в [[Меленяно]], пак там<ref>Повечето източници посочват правилно 23 октомври като дата на смъртта. Катерина Санторо в своята книга, цитирана в библиографията, неправилно заявява, че Бианка Мария Висконти е починала на 28 октомври. В ''Carteggio Visconteo Sforzesco'', съхраняван в Държавния архив на Милано, каре 788, всъщност има съболезнователни писма за смъртта на херцогинята от Кремона на 23 и 24 октомври 1468 г. Освен това правилното място на смъртта е Меленяно, докато статия в „Енциклопедия Трекани“ от Франко Каталано погрешно посочва Кремона.</ref>) от фамилията [[Висконти]] е [[Миланско херцогство|херцогиня на Милано]] от [[1450]] до [[1468]] г. == Произход == Бианка Мария е извънбрачно и единствено живо дете на миланския херцог [[Филипо Мария Висконти]] (* 1392 † 1447) и на благородничката [[Аниезе дел Майно]] (* ок. 1411 † 1465), вероятна придворна дама на обезглавената жена на херцога – [[Беатриче ди Тенда]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/agnese-del-maino_(Dizionario_Biografico)/|заглавие=Agnese del Maino|автор=Federica Cengarle|фамилно_име=|първо_име=|дата=2006|труд=Enciclopedia Treccani, vol. 67|архив_дата=|достъп_дата=24 януари 2021}}</ref> Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Джан Галеацо Висконти]], 1-ви [[Миланско херцогство|херцог на Милано]], господар на [[Милано]], [[Верона]], [[Крема]], [[Кремона]], [[Бергамо]], [[Болоня]], [[Бреша]], [[Белуно]] и т.н.,и [[Катерина Висконти]], а по майчина – Амброджо дел Майно, [[пфалцграф]] и херцогски квестор, и Не Негри. Момиченцето получава името ''Бианка'', заимствано от [[Бианка Савойска|бабата]] по бащина линия на Филипо Мария, последвано от името ''[[Мария]]'', давано заради обет към [[Богородица|Дева Мария]] на всички потомци на [[Джан Галеацо Висконти]]. Като дойка ѝ е назначена Катерина Меравили (понякога Мирабиля), принадлежаща към семейство от доверени придворни. Въпреки че бащата иска син, раждането на дъщеря не е пълно разочарование за него. След като няма деца от първия си брак с Беатриче ди Тенда, Филипо Мария отправя молба към [[Император на Свещената Римска империя|император]] [[Сигизмунд Люксембургски]], чийто [[васал]] е, да може да определи за свой наследник свое извънбрачно дете. Първоначално това искане е отхвърлено от императорския двор, но след постоянно настояване от Филипо Мария императорът легитимира малката Бианка Мария през 1430 г. в замяна на дарение от 1200 [[дукат]]а.<ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-maria-visconti-duchessa-di-milano_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Bianca Maria Visconti|автор=Franco Catalano|фамилно_име=|първо_име=|дата=1968|труд=Dizionario Bibliografico degli italiani, vol. 10|архив_дата=|достъп_дата=24 януари 2021}}</ref> == Биография == === Брачни интриги === През [[1430]] г., когато изтича т. нар. „договор за кондотиерство“,<ref>Срещата между [[Филипо Мария Висконти]] и [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] се състои през 1425 г. Младият кондотиер е извикан в двора на Висконти след славата, която е придобил в битката при [[Акуила|л'Акуила]], в която побеждава [[Брачо да Монтоне]]. Херцогът предлага на Франческо 5-годишен договор за кондотиерство (''contratto di condotta''), с който Сфорца първоначално се задължава да се бори срещу Флоренция за завладяването на [[Форли]] под командването на 1500 кавалеристи и 300 [[Пехота|пехотинци]].</ref> херцог [[Филипо Мария Висконти]] оставя [[кондотиер]]а [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] свободен да отиде в [[Лука]], за да се бие срещу [[Флорентинска република|флорентинците]]. Сфорца обаче веднага се опитва да му предложи годеж. За да държи кондотиера под свой контрол, той му предлага дъщеря си Бианка Мария, която по онова време е само на 5 годинки. Нещо повече, макар че е официално легитимирано от император Сигизмунд, момичето е изключено от наследяване. Въпреки това не е изключено Висконти да е позволил на Сфорца да съзре възможността да бъде [[Осиновяване|осиновен]] от него като негов законен наследник и следователно наследник на титлата. Франческо Сфорца приема предложението за брак, вероятно привлечен от аванса на булчинската зестра, състояща се от земите на [[Кремона]], [[Кастелацо Бормида|Кастелацо]] и [[Боско Маренго|Боско]], и [[Фругароло]]. Договорът за годеж е ратифициран на 23 февруари [[1432]] г. в [[Замък на Сфорците|замъка на Порта Джовия]] – миланската резиденция на Висконти. Андреа Висконти – генерал от Ордена на унижените, е посочен като кръстник на Бианка Мария. Присъствието на Бианка Мария и на нейната майка Аниезе на церемонията не е установено, напротив – някои свидетелства съобщават, че първото посещение на Бианка в Милано става, едва когато тя е на възраст за женене. В следващите години, вследвие на променливите отношения между амбициозния годеник и мрачния и подозрителен баща на Бианка, последният се опитва на два пъти да разстрои [[годеж]]а и да се ориентира към други кандидати. През [[1434]] г. напр., след „обрата“ на Франческо Сфорца, който застава на страната на папа [[Евгений IV]], срещу когото Висконти са го пратили да се бие, бащата на Бианка се свързва с [[Карло Гонзага|Карло Гондзага]] – син на [[Маркграфство Мантуа|маркграфа на Мантуа]]. Последвалият проект за годеж с [[Леонело д’Есте]] от [[Ферара]] всъщност е само заговор, който да накара Сфорца да изостави подкрепата си за [[Венецианска република|Венецианската република]]. === Образование === [[Файл:Bernardino Luini 020.jpeg|мини|279x279px|[[Люнет (архитектура)|Люнет]] с Бианка Мария (Бернардино Луини), 1522 – 1525 г.]] Безразлична към всички тези интриги, Бианка Мария прекарва детството и юношеството си в замъка в [[Абиатеграсо]] с майка си, в културен климат на голяма отвореност. Там тя получава по желание на баща си [[Хуманитаризъм|хуманитарна]] подготовка. В херцогската библиотека, инвентаризирана през [[1426]] г., се съхранява голямо разнообразие от произведения: наред с [[Римска литература|латинските]] класици има [[Франция|френски]] и [[прованс]]алски текстове на художествена литература, научни и дидактически текстове, както и текстове на простонароден италиански език с голям превес на [[Тоскана|тосканските]] автори. Сред текстовете, достъпни за Бианка Мария, има произведения на [[Катоне Сако]], ''Граматикон'' от херцогския секретар [[Пиер Кандидо Дечембрио]] и ''Imitationes rhetoricae'' от Фра [[Антонио да Ро]] – оратор на Филипо Мария. Бащата и дъщерята имат не само общи литературни вкусове, а и любов към конете и изглежда, че Бианка Мария е и опитен ловец. === Брак === Въпреки отличното си образование младата Бианка Мария има съвсем малко възможности за напускане на замъка в Абиатеграсо. Първата такава възможност ѝ се удава през септември [[1440]] г. Поводът е пътуване до [[Ферара]], организирано от баща ѝ в съучастие с благородника [[Николо д'Есте]]. Херцогът желае да накара Франческо Сфорца, по онова време генерал-капитан на [[Венецианска република|Венецианската република]], да промени подкрепата си. Първоначално планиран за пролетта на [[1438]] г. – годината, в която деверът на Сфорца – Тройло ди Муро отива в Милано, за да сключи [[брак чрез пълномощник]], бракът многократно е отлаган от самия херцог. През [[1439]] г. Франческо Сфорца приема нова задача от Венеция и започва военна кампания срещу [[Миланското херцогство]]. В нея той постига такива успехи, че притесненият Висконти през юли [[1440]] г. моли Николо д'Есте да действа като посредник за сключване на [[примирие]]. В продължение на няколко години Николо д'Есте всъщност е близък приятел със Сфорца, който прекарва част от детството си в двора на [[Род Д'Есте|Д'Есте]]. Намерението на Филипо Мария е да накара Сфорца да повярва, че ще даде Бианка Мария за жена на Леонело д'Есте. Това би трябвало да подтикне кондотиера към примирие и сближаване с Милано, възобновявайки брачните преговори. След това Бианка Мария е придружена от майка си до [[Павия]], където се качва на бучинтора<ref>Бучинторо (''bucintoro'') е държавната галера на [[дож]]ите на [[Венецианска република|Венеция]], на която те се качват всяка година в деня на Възнесението, за да отпразнуват венецианския ритуал за брак с морето.</ref> на д'Есте, на който я посрещат [[Джанфранческо I Гонзага|Джанфранческо Гондзага]] и Николо Д'Есте, и двамата замесени с херцога в сватбената драма. Опитът на Висконти да убеди Франческо Сфорца да смени съюзника, няма ефект и през април [[1441]] г. Бианка Мария е върната обратно в Абиатеграсо. През същата година обаче във войната между Венецианската република и Миланското херцогство има преломен момент: [[Николо Пичинино]], който е на служба на Висконти, успява да постави в затруднение Франческо Сфорца и като „награда“ иска град [[Пиаченца]]. Херцогът, изправен пред наглостта на своя капитан и свързаната с него фракция, има една от обичайните си промени в настроението: той обявява края на военните действия и праща предложение за мир и пълномощно за брак за Бианка Мария. Сфорца приема. Сватбата се състои в [[Кремона]] на 25 октомври [[1441]] г. в Абатство „Сан Сигизмондо“ – мястото, избрано от самия Сфорца и предпочетено пред по-очевидната катедрала на града от съображения за сигурност.<ref>Маркантонио Сабелико в своите ''Historiae rerum venetarum ab urbe condita'' говори за срещата между Бианка Мария и Франческо Сфорца, състояла се в [[Кремона]] преди сватбата, в която Франческо уверява Бианка, че войната срещу баща ѝ по никакъв начин не е повлияла на чувствата му към нея: „Признавам, че влязох в много ожесточена война, за да покажа, че всичко, което направих, бе заради Вас."</ref> Всъщност до последния момент Франческо Сфорца не се доверява на лунатичния си тъст. Празненствата продължават няколко дни и включват разкошен банкет, няколко турнира, състезания, конно надбягване, алегорични каруци и възпроизвеждане на Катедраланата кула на Кремона (''Torrazzo di Cremona''), направена от традиционния кремонски сладкиш. Може би от този епизод произлиза името на [[турон]] ({{lang|it|torrone}}).<ref>Историкът Бернардино Корио описва детайлно сватбата в ''Mediolanensis Patria historia''.</ref> === Първи години брак === [[Файл:Codicetto di Lodi.jpg|мини|273x273пкс|Миниатюра, посветена на Бианка Мария в Малкия кодекс от Лоди]] Няколко дни след сватбата (7 ноември) прищевките на миланския херцог са видни под формата на указ, който ограничава правомощията на [[васал]]ите му, включително и тези на Франческо Сфорца. Опасявайки се от враждебността на своя тъст, на 23 януари [[1442]] г. Франческо бяга на венецианскат територия и се установява в [[Сангуинето]]. Започва нова фаза от живота на Бианка Мария – от защитената и изолирана среда на замъка до често некомфортния живот на жена на кондотиер. През май същата година двойката е поканена във Венеция. Въпреки откритата вражда към баща ѝ приемът от дожа [[Франческо Фоскари]] и съпругата му Марина Нани е разкошен. На втория ден от посещението обаче идва новината, че [[Николо Пичинино]] събира армия, за да заплаши териториите на Сфорца в района на Марка [[Анкона]]. Сфорца иска да напусне незабавно, но застъпничеството на дожа и обещанията за помощ, съчетани с натиска на съпругата му, го убеждават да остане още два дена. Напускайки Венеция, Бианка Мария и Франческо отиват в [[Йези]], минавайки първо през [[Римини]], където са гости на коварния [[Сигизмондо Малатеста]], след това са в [[Градара]] при [[Галеацо Малатеста]]. В Йези за Бианка Мария започва неспокоен период: тя остава в замъка, докато Сфорца е начело на армията, а през [[1442]] г. е назначена от съпруга си за регент на марката: „Поставяме начело на цялата наша провинция нашата известна и многоуважаема съпруга Бианка Мария...ние ѝ поверяваме цялото управление на същата (провинция) заради благоразумието, справедливостта, милостта и величието на ума, добродетелите..., които нашата жена по природа и по високо образование има в изобилие...". Прави впечатление, че кондотиерът се изразява в доста хвалебствени тонове за своята 17-годишна съпруга, но след няколко месеца брак той започва да оценява нейните характерни умения и споделя политически и административни решения с нея. Хрониките от онова време съобщават за много случаи на намеса на Бианка Мария в администрирането и в дипломатическата дейност. Ако чувството между двамата със сигурност е това на взаимно уважение и по всяка вероятност и на любов, концепцията им за съпружеска вярност е различна: ако за Бианка Мария това е абсолютна и съществена ценност, за Франческо тя има много по-малко значение. Всъщност той нехайно се отдава на извънбрачни връзки. През 1443 г., по повод на първата от тези изневери, Бианка Мария има противно на обичайното си поведение. [[Пий II|Пиколомини]] разказва в своите „Коментари“, че Бианка Мария е отстранила съперничката си, която след това е мистериозно отвлечена и убита, и е забранила на Франческо да вижда сина си, роден от тази връзка – Полидоро. === Между двама мъже === [[Файл:Francesco Sforza.jpg|мини|325x325px|Съпругът на Бианка Мария – Франческо Сфорца (детайл от картина на [[Бонифачо Бембо]], [[Пинакотека „Брера“ (Милано)|Пинакотека „Брера“]], Милано).]] Първите години на брачния живот съвпадат с дълъг период на конфликт между баща ѝ Филипо Мария Висконти и съпруга ѝ Франческо Сфорца. Филипо Мария е ангажиран с изкривената си експанзионистична политика и с непрестанна промяна на съюзи до такава степен, че поверява армиите си на [[Николо Пичинино]], който е вечен съперник на Сфорца. Франческо участва в конфликта с [[Папска държава|Папската държава]], който води до [[Отлъчване от църквата|отлъчването]] му през [[1442]] г. Това е доста трудна ситуация за Бианка Мария, която като човек с голяма лоялност, както е описано от нейните биографи, се оказва разкъсана между двете воюващи фракции. През [[1446]] г. миланският херцог, вече болен и отслабнал, прави опит да се свърже отново със Сфорца. Въпреки настояването на Бианка Мария мъжът ѝ е подозрителен и предпочита да даде приоритет на защитата на своите територии, застрашени от папските войски. През март [[1447]] г. кондотиерът се чувства доста уверен и приема длъжността на „херцогски управител“, но за пореден път Висконти променя решението си, подозрителен и ревнив заради радостта, проявена от фракцията на Сфорца в Милано. Това се случва в същия момент, в който новият папа [[Николай V]] поисква връщането на [[Йези]] от Сфорца. За двойката това е най-лошият момент, допълнително помрачен от смъртта на Костанца – съпругата на [[Алесандро Сфорца]], споделяла с Бианка Мария предходните години. Франческо Сфорца приема продажбата на Йези на папата за 35 000 флоринта и тръгва със съпругата за Милано. Пътуването обаче е забавено от някои стъпки, необходими за консолидиране на бъдещите съюзи и от новината за смъртта на тъста му Висконти на 13 срещу 14 август [[1447]] г. Новината за смъртта на баща ѝ стига до Бианка Мария, когато е с мъжа си в старата семейна резиденция в [[Котиньола]]. Тя приема с гняв и тревога новината за плячкосването и унищожаването на имотите на Висконти в Милано. [[Файл:Cristofano dell'altissimo, filippo visconti, ante 1568.JPG|мини|273x273пкс|Бащата на Бианка Мария – Филипо Мария Висконти (Кристофаро дел Алтисимо, пр. 1568 г.)]] Бианка и Франческо, придружени от 4000 рицари и 2000 пехотинци, маршируват към [[Кремона]], когато новородената [[Амброзия (република)|Република Амброзия]], заплашена от Венеция, предлага на Сфорца титлата на Генерал-капитан. Ядосана на Милано, Бианка желае да откажат възмутено. Нейният далновиден съпруг обаче приема титлата, започвайки 3-годишен период на безскрупулни борби за защита на остатъка от херцогството и за възвръщането на градовете, отделили се от него. През май [[1448]] г., докато Сфорца затвърждава повторното завладяване на [[Павия]], която му предлага титлата „Граф“ в замяна на поддържането на някои общински привилегии, се случва епизод, на който тогавашните хронисти обръщат голямо внимание. Венецианците се възползват от отсъствието на Сфорца, за да атакуват Кремона и по-специално да преминат моста и да стигнат до Павия. Бианка Мария облича парадна [[броня]] и се втурва, последвана от хората и войските, към моста, въоръжена с [[копие]] и активно участваща в битката, продължила до вечерта. Този епизод, който остава уникален в живота на Бианка Мария, по-късно е използван, за да я опише несправедливо като войн и безразсъдна жена. Предотвратила венецианската опасност, тя се мести в Павия и се установила в [[Кастело Висконтео|Замъка на Висконти]], заобиколена от голяма група свои роднини и роднини на съпруга ѝ. Там, в очакване на третото си дете, Бианка Мария се грижи за семейството, но също така установява гъста мрежа от взаимоотношения с различните членове на клоновете на семейство [[Висконти]] и с местните феодални господари, предоставяйки на съпруга си нова подкрепа и преговори за получаване на заеми и финансови средства. Финансовите затруднения, преследвали двойката в миналото, продължават дори в периода на херцогството. На 24 февруари [[1450]] г. в Милано избухват безредици. Посланикът на Венеция е убит, отговорен за глада, сполетял града, а събранието на знатни лица, благородници и граждани, по съвет на [[Гаспаре да Вимеркате]], призовава Сфорца да управлява града. Милано, както изтъкват много историци от онова време, се предава „от глад, а не от любов“. == Херцогиня на Милано == === Встъпване на власт === Датата на влизане на новите херцози в Милано е противоречива: някои историци твърдят, че това е 25 март, а според други това е 22 март. Описанието на пристигането на двойката в града, от друга страна, е недвусмислено: съпрузите минават през Порта Нуова, където отказват триумфалната колесница, считайки я за „кралско суеверие“, и влизат на кон, тръгвайки към [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] и след това към двора на Аренго. Там, след произнасянето на назначението, на [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] са дадени [[Жезъл|скиптърът]], знамето, разделено на 4 квадрата с усойницата на Висконти и императорския орел, печатът, мечът и ключовете на града. Сфорца е инвестиран с новото си господарство с клетвата на кметовете и прокуратурите на общината: това е може би първият случай на херцогска титла, дадена от хората. === Първи години на херцогство === Началото на регентството на Франческо Сфорца се характеризира с интензивна дипломатическа дейност, насочена към укрепване на крехката основа на неговата власт, която мнозина смятат за незаконна. Унищожаването на херцогските архиви през периода на републиката предизвиква много объркване, на дневен ред са повече или по-малко законови претенции за власт и собственост. Междувременно Бианка се посвещава на откриването на имотите на баща си, изгубени по време на грабежа, и на ремонта на херцогския дворец, в който да настани голямото си семейство. [[Файл:Lettera di Bianca Maria Visconti a Francesco Sforza sulla nascita di Ludovico il Moro.jpg|мини|Писмо на Бианка Мария до съпруга ѝ за раждането на Лудовико „ил Моро“.]] В първите години на регентството на Франческо Сфорца на посещение при него идва император [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]]. Освен това Венеция провежда нова военна кампания срещу Милано. Оставайки в Милано в отсъствието на съпруга си, участващ във военни операции, Бианка Мария се посвещава на административни и дипломатически дейности. Тя следи многобройните интриги и предателства на различните персонажи, гравитиращи около херцогския двор. Бианка се занимава с ежедневието, както се вижда от голямата кореспонденция (съхранявана частично в Държавния архив на Милано) между нея и съпруга ѝ, пълна с новини за образованието на децата, държавната администрация, постоянните финансови затруднения и детайлите от ежедневието. При раждането на четвъртото им дете Бианка пише на съпруга си, молейки го „да помисли да му даде красиво име, отчасти за да компенсира фигурата на детето, което е най-грозно от всички останали“ (описвайки този, който ще стане известен като [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико „Мавърът“]]). От кореспонденцията между двамата, от една страна, непрестанно е видно уважението на Сфорца към „Мадона Бианка“, а от друга – решителният характер на Бианка, която макар да следва указанията на съпруга си, няма никакви притеснения да изразява мнението си, когато то се различава от това на съпруга ѝ: „във всичко съм готова да направя каквото ви харесва... но това нещо да го направя ми се струва толкова сериозно... и поради все повече причини не ми се струва добре да бъде направено..." В кореспонденцията не липсват груби и бурни тонове след изневерите на Сфорца: „Мадона Бианка ми каза онези неща, които жените казват на съпрузите си“, обяснява той примирено. Друга широка кореспонденция е тази между майката на Бианка – [[Аниезе дел Майно]] и Франческо Сфорца, пълна с шеговити подробности. В нея бабата сее похвали за внуците си, и по-специално за този, който ѝ е любим – [[Галеацо Мария Сфорца]]. Този неин ентусиазъм към Галеацо не е споделян напълно от баща му, който вече е имал възможност да осъзнае арогантния характер на наследника. През [[1452]] г. Бианка се грижи да приеме и подслони [[Рене I (Анжу)|Рене Анжуйски]] в Павия, който е на път за Кремона, за да се присъедини към Сфорца с армията си. Краткият престой се характеризира с ексцесиите на френските войски в Павия и с изненадващото посещение на Рене в Милано. Бианка го приема отново (но се оплаква на съпруга си, защото са я хванали като „глупачка“) и му показва строителната площадка на [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]], който е силно желан от Сфорца. === Зрели години === [[Файл:Bianca Maria Visconti coat of arms.jpg|мини|Бианка Мария Висконти с герба ѝ.]] С годините херцогинята, особено в периода на мир след [[Мирен договор от Лоди (1454)|Мирния договор от Лоди]], не е ангажирана само с дипломатически и ежедневни дейности. Всъщност тя се посвещава на възстановяването и украсяването на херцогските резиденции, на организирането на приеми и банкети, но също така и на изграждането на комунални услуги и на подпомагане на най-бедните слоеве от населението, особено на жените. Има многобройни свидетелства за малтретирани жени, които са се обърнали към нея за разрешаване на проблема. Бианка Мария и Франческо Сфорца, насърчени от монсеньор [[Габриеле Сфорца]] и от монаха [[Микеле Каркано]], карат да се построи голяма болница за бедните в Милано – Голямата болница (''Ospedale Maggiore'', съществуваща и до днес). Отдадеността на Бианка Мария се проявява и през [[1459]] г., когато папа [[Пий II]] свиква Съвета в Мантуа с надеждата да организира [[кръстоносен поход]] срещу [[Османската империя]]. Бианка предлага контингент от 300 пехотинци, а Франческо Сфорца, който пристига в Мантуа по-късно, предлага да ръководи кръстоносния поход. Походът не се състои, но двойката се връща в Милано с [[Индулгенция|индулгенции]] в полза на [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] и Голямата болница. Пиколомини прави подробно описание на това събитие, както и на херцогската двойка, в своите „Коментари“. През [[1462]] г. Франческо Сфорца, който от известно време страда от [[подагра]] и [[Оток|воднянка]], преминава през кратък период на сериозно заболяване. При това обстоятелство само интензивната кореспонденция на Бианка Мария предотвратява разпадането на държавата. Новината за болестта на мъжа ѝ подхранва поредица от бунтове, отчасти подпалени от Венеция, която е готова да се намеси, за да се противопостави на коалицията между Милано, Флоренция и Неапол, желана от Сфорца. Дори има сближаване с [[Якопо Пичинино]], син на Николо Пичинино. Якопо проявява силно уважение към Бианка Мария и то до такава степен, че е организиран бракът му с [[Друзиана Сфорца]] – извънбрачната дъщеря на Франческо. От друга страна, притесненията за сина им Галеацо не престават. В допълнение към обезпокоителните характеристики на характера на младежа е и развалянето на годежа му с [[Доротея Гонзага|Доротеа Гондзага]]. Договорът за този брак е сключен по времето, когато подкрепата на [[Гонзага|Гондзага]] е била жизненоважна за Миланското херцогство. Същият брак обаче по-късно е счетен за твърде малко престижен за Сфорца. Разкъсването на връзката е един от контрастите, които нарушават хармонията на херцогската двойка: гордата Бианка Мария не иска да наруши думата си, докато Франческо надделява поради държавни причини. Наред с други неща Бианка Мария е свързана с [[Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)|Барбара Гондзага]], маркиза на Мантуа и майка на Доротея, чрез интензивно и трайно приятелство. === Финални трагедии === [[Файл:9201 - Milano - Archivio di Stato - Calco ritratto Bianca Maria Visconti - Foto Giovanni Dall'Orto - 25-Sept-2007a.jpg|мини|[[Щукатура]] с Бианка Мария (Държавен архив, Милано).]] Може би съзнавайки предстоящия край, Франческо все повече включва Бианка Мария в управлението на херцогството. Кастеланите също се заклеват в лоялност към нея, което я прави официално съ-регентка. В зората на [[1465]] г., в период на мир и когато славата на съпруга ѝ като опитен дипломат и проницателен политик е на върха, трима от синовете ѝ напускат Милано: Галеацо Мария заминава за [[Кралство Франция|Франция]], за да оглави военна експедиция в помощ на крал [[Луи XI]], а дъщеря ѝ Иполита Мария и синът ѝ Сфорца Мария отиват в [[Неапол]], за да се оженят съответно за [[Алфонсо II Неаполитански]] и за Елеонора Арагонска. В същия период полусестра им Друзиана също заминава за Неапол, за да се присъедини към съпруга си Якопо Пичинино. Двойният брак обаче рискува да се обърка поради епизод, който прави връзките с неаполитанския двор бурни: Сфорца всъщност е обвинен в съучастие в смъртта на Пичинино в затвора на Неапол. В допълнение към загрижеността за здравословното състояние на съпруга ѝ и за нарастващите конфликти между него и най-големия им син Галеацо Мария, Бианка Мария е поразена от друга сериозна загуба: на 13 декември 1465 г. умира майка ѝ Аниезе. Едва няколко месеца по-късно, на 8 март [[1466]] г., умира ѝ съпругът ѝ Франческо. След като се отдава на мъка в продължение на няколко дни, вдовицата бързо поема юздите на херцогството, кара да извикат най-големия ѝ син и организира подготовката за наследяването. Първоначалното отношение на Галеацо е на благодарност и уважение към майка му, която полага всички усилия, за да го насочи към продължаване на политиката на баща му. Но щом се почувства по-уверен в ролята, новият херцог започва да върви по своя път с алчността, арогантността и непостоянството, които го характеризират. Скоро сблъсъкът с майка му става ожесточен, особено след като голяма част от двора по очевидни причини застава на негова страна. През [[1467]] г., със смъртта на 17-годишната Доротеа Гондзага, е проправен път за брака между Галеацо Сфорца и [[Бона Савойска]]. Новият херцог маневрира все повече, за да доведе майка си до второстепенна роля: той заплашва последните лоялни на нея придворни, нарушава кореспонденцията им и накрая нарежда на майка си да напусне града. По-късно Антонио да Трецо, посланик на Сфорца в Неапол, разкрива, че Бианка Мария е мислила „да се появи на площада и да поиска помощта на хората“. Обект на спора става по-специално град Кремона – толкова скъп за Бианка град, че накрая тя решава да се премести там, за да запази независимостта му. Има свидетелства от онова време, които потвърждават, че Бианка Мария е имала намерение да остави господството над града на Венеция, а през същия период тя има чести контакти с [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинандо I]] – крал на Неапол за свалянето от власт на Галеацо Мария. === Последни дни === Въпреки противното мнение на всички близки до нея, Бианка Мария решава да присъства на сватбата на най-големия си син на 7 юли [[1468]] г. В края на тържествата тя придружава дъщеря си Иполита по пътя към [[Неапол]] през [[Генуа]], нагоре към [[Серавале Скривия|Серавале]] и след това обратно към [[Кремона]]. Причината за спирането ѝ в [[Меленяно]], където пристига на 18 август, е несигурна, но след няколко дни я поразява силно неразположение с висока температура, което я принуждава да прекара там август и септември. През този период все ще има интензивна кореспонденция, но в началото на октомври състоянието ѝ рязко се влошава. Призован от новината, на 19 октомври Галеацо отива при майка си в Меленяно. Макар че пред нея той се показва с разбито сърце, той побърза да състави ''протест'', в който заявява, че не поема върху себе си дълговете и ангажиментите на майка си, натрупани по време на нейното управление. Бианка Мария Висконти Сфорца умира на 43-годишна възраст в Меленяно. Според историците датата е 23 октомври, а според най-близката ѝ довереница е 28 октомври [[1468]] г., след като Бианка е поверила най-малките си деца – Елизабета и Отавиано, на първородния си син. Тя е погребана в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] до съпруга си след тържествена церемония. Погребалната реч, поръчана от Галеацо, е написана от поета и хуманист [[Франческо Филфо]]. Галеацо Мария е обвинен открито от мнозина, сред които и [[Бартоломео Колеони]], че е отровил майка си. Историкът Бернардино Корио потвърждава, че тя е била по-скоро оттовена, отколкото да е умряла от естествена смърт. По време на седмиците на болестта ѝ в Меленяно има интензивно идване и заминаване на посланици на сина ѝ, сред които има и подозрителни лица, които по-късно са замесени в други случаи на отравяне.<ref>Един от най-усърдните посланици е Месир Амброджо от династията Грифи, [[подест]] на Сартирана и много близък с Галеацо Мария. Години по-късно той е обвинен в опит за отравяне срещу [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико „Мавърът“]]</ref> Следователно хипотезата за майцеубийство, макар и да не е доказана, звучи правдоподобно. == Брак и потомство == ∞ 24 октомври 1441 в [[Кремона]] като втора съпруга за [[Франческо I Сфорца]] (* 23/24 юли [[1401]] в [[Сан Миниато]] в провинция [[Пиза]], † 6 или 8 март [[1466]] в [[Милано]], [[Миланско херцогство]]), [[кондотиер]], [[Миланско херцогство|херцог на Милано]] (1450 – 1466), основател на династията [[Сфорца]]. Той получава като зестра [[Понтремоли]] и [[Кремона]] и обещанието да стане наследник на херцогството. От него има шестима сина и две дъщери: * [[Галеацо Мария Сфорца]] (* 24 януари 1444 във [[Фермо]], † 26 декември 1476 в [[Милано]], убит), 5-и херцог на Милано (1466 – 1476), ∞ 6 юли 1468 за [[Бона Савойска]] (* 10 август 1449, † 17 ноември 1503), дъщеря на херцог [[Лудвиг (Савоя)|Лудвиг Савойски]] и съпругата му [[Анна дьо Лузинян-Кипърска|Анна дьо Лузинян]] (1419 – 1462), от която има двама сина и две дъщери. Има и двама сина и две дъщери от любовницата си [[Лукреция Ландриани]], както и двама сина от любовницата си [[Лучия Марлиани]] * [[Иполита Мария Сфорца]] (* 18 март или април 1445 в [[Йези]], † 19 август 1488 в [[Неапол]]), [[Херцог на Калабрия|херцогиня-консорт на Калабрия]]; ∞ 10 октомври 1465 в Милано за [[Алфонсо II (Неапол)|Алфонсо II Неаполитански]] (4 ноември 1448 в Неапол, † 19 ноември 1495 в [[Месина]]), [[Неаполитанско кралство|крал на Неапол]], от когото има двама сина и една дъщеря * [[Филипо Мария Сфорца]] (* 22 декември 1449 в [[Павия]], † 1 октомври 1492), ∞ вероятно за [[Констанца Сфорца]], дъщеря на [[Бозио I Сфорца]], граф на [[Котиньола]] и [[Санта Фиора]], сеньор на [[Кастел'Аркуато]], от която има една дъщеря * [[Сфорца Мария Сфорца]] (* 18 август 1451 във [[Виджевано]], † 28 юли 1479 във [[Варезе Лигуре]]), [[Херцогство Бари|херцог на Бари]] * [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мария Сфорца „Мавърът“]] (* 27 юли 1451 във Виджевано или 3 август 1452 в Милано, † 27 май 1507 в Замък Лош, Кралство Франция), 7-и херцог на Милано (1494 – 1499), ∞ 17 януари 1491 в Павия за [[Беатриче д’Есте]] (* 29 юни 1475, † 2 януари 1497), принцеса на Ферара, херцогиня-консорт на Бари и на Милано, дъщеря на [[Ерколе I д’Есте]], херцог на [[Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и съпругата му принцеса [[Елеонора Арагонска (1450 – 1493)|Елеонора Арагонска]], от която има двама сина. Има и множество извънбрачни деца от различни любовници, всичките припознати. * [[Асканио Мария Сфорца]] (* 3 март 1455 или 1455 в [[Кремона]], † 28 май 1505 в Рим), [[кардинал]] (1484 – 1505) * [[Елизабета Мария Сфорца]] (* 10 юни 1456, † 1 септември 1472), маркграфиня-консорт на Монферат, ∞ 18 юли 1469 за [[Вилхелм VIII (Монферат)|Вилхелм VIII Палеолог]], [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монтферат]] (* 19 юли 1420, † 27 февруари 1483 в [[Казале Монферато]]), от когото има две дъщери * [[Отавиано Мария Сфорца]] (* 30 април 1458, † 25 май 1477), граф на [[Лугано]] Според някои източници имат още две деца, починали скоро след раждането. Вероятно първото може да бъде поставено между Иполита и Филипо, а второто – между Лудовико и Асканио. == Любопитно == От счетоводен документ на двора на Есте става ясно, че по време на престоя на Бианка Мария в двора на Ферара на художника Якопо да Сончино, известен като ''Саграморо'', е поръчано да създаде 14 миниатюри. Фактът, че Саграморо е бил известен художник на карти за игра, съчетан със страстта към [[таро]], която младата Бианка Мария Висконти е наследила от баща си (едно от историческите тестета е това на таро [[Тестета Висконти-Сфорца|Висконти-Сфорца]]), е породил хипотезата, че именно тя е въвела триумфите в традицията на таро. == Вижте също == {{колони|2| * [[Миланско херцогство]] * [[Филипо Мария Висконти]] * [[Висконти]] * [[Сфорца]] * [[Франческо I Сфорца]] * [[Миланска катедрала]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Аниезе дел Майно]] }} == Източници == * {{Икона|it}} ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-maria-visconti_(Dizionario-di-Storia)/ Bianca Maria Visconti]'', in Dizionario di Storia (2010) * {{Икона|it}} ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Bianca+Marìa+Viscónti.html Bianca Maria Visconti]'', на sapere.it * {{Икона|it}} Franco Catalano – ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-maria-visconti-duchessa-di-milano_(Dizionario-Biografico) Bianca Maria Visconti, duchessa di Milano]'', in Dizionario Bibliogafico degli italiani, vol. 10 (1968) * {{Икона|it}} ''[https://web.archive.org/web/20060509075350/http://melegnano.net/rif0016.htm Breve Biografia]'', на melegnano.net (архивиран) === Библиография === * {{Икона|en}} Nathaniel Parker Willis: {{cite book|Nathaniel Parker Willis|title=Bianca Visconti; or, The heart overtasked|url=http://hdl.handle.net/2027/nyp.33433074801071?urlappend=;seq=129|accessdate=15 март 2013|year=1839|publisher=S. Coleman|location=New York, NY, USA|id={{OCLC|56690362|406416125|25571529}}}} * {{Икона|it}} Daniela Pizzigalli, ''La signora di Milano: Vita e passioni di Bianca Maria Visconti'', Rizzoli 2000 * {{Икона|it}} Caterina Santoro, ''Gli Sforza. La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535'', Lampi di Stampa 1999 * {{Икона|it}} Lila Jahn, ''Bianca Maria duchessa di Milano'', Milano, Garzanti, 1941 * {{Икона|it}} Winifred Terni de Gregory, ''Bianca Maria Visconti duchessa di Milano'', Bergamo, 1940 * {{Икона|it}} Guido Lopez, ''I Signori di Milano – dai Visconti agli Sforza'', Newton&Compton Editori, Milano, 2013. ISBN 88-541-1440-5 == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.kleio.org/en/history/famtree/sforza/829.html Bianca Maria Visconti] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140227150629/http://www.kleio.org/en/history/famtree/sforza/829.html |date=2014-02-27 }} {{Превод от|it|Bianca Maria Visconti|116261527}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол|GND=118828622}} [[Категория:Висконти]] [[Категория:Сфорца]] [[Категория:Милански херцогини]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Убити монарси]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Ломбардци]] [[Категория:Италианки]] fhtknc4hb8bljl8edks6h892d7s4eqh 0 482809 12214629 11923376 2024-04-26T00:44:33Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Йоанна Савойска|Йоанна Савойска (пояснение)|тип=личност}} {{Монарх|герб=[[Файл:Arms of the House of Savoy.svg |100px]] [[Файл:Arms of the house of Palaiologos-Montferrat (1).svg|100px]]|описание=[[Маркграфство Монферат|Маркграфиня на Монферат]]|баща=[[Амадей VII Савойски]]|майка=[[Бона дьо Бери]]|управление=[[1418]] – [[1445]]|предшествана от=[[Маргарита Савойска-Ахая (1390 – 1464)|Маргарита Савойска]]|наследена от=[[Маргарита Савойская (1439 – 1483)|Маргарита Савойска]]|място на раждане=[[Шамбери]], [[Савойско графство]]|място на смъртта=[[Казале Монферато|Казале]], [[Маркграфство Монферат]]|династия=[[Савойска династия|Савоя]] по рождение<br>[[Палеолози]] по брак|съпруга на=[[Джан Джакомо (Монферат)|Джан Джакомо Палеолог]]|потомство=[[Джовани IV (Монферат)|Джовани]]<br>Себастиан Отон<br>[[Вилхелм VIII (Монферат)|Вилхелм]]<br>[[Бонифаций III (Монферат)|Бонифаций]]<br>[[Теодоро]]<br>[[Изабела Палеологина|Изабела]]<br>[[Амадеа Палеологина|Амадеа]]|религия=[[Католическа църква|Католицизъм]]|други титли=принцеса на Савоя}} '''Йоанна Савойска''' ({{lang|it|Giovanna di Savoia}}; * [[16 август]] [[1392]] в [[Шамбери]], [[Савойско графство]], † [[януари]] [[1460]] в [[Казале Монферато]], [[Маркграфство Монферат]]) от [[Савойска династия|Савойската династия]], е принцеса на [[Савойско графство|Савоя]] и чрез женитба [[маркграф]]иня на Монферат от 1418 до 1445 г. == Произход == Според [[Франция|френския]] [[Историография|историк]] [[Самуел Гиченон|Самуел Гишенон]] тя е второродна дъщеря на [[Амадей VII Савойски|Амадей VII]] (* 1360 † 1391), [[Савойско графство|граф на Савоя]], [[Графове на Аоста|на Аоста]] и на [[Мориен]], и на съпругата му [[Бона дьо Бери]] (* 1362/1365 † 1435),<ref name="royal">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f477.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 439]</ref> племенница на френския крал [[Шарл V]]. Има един брат и една сестра: * [[Амадей VIII (Савоя)|Амадей VIII]] (* 1383 † 1451), 19-и граф на Савоя и 1-ви [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]], [[антипапа]] като ''Феликс V'' (1439 – 1449), съпруг на [[Мария Бургундска (1386–1428)|Мария Бургундска]], дъщеря на херцог [[Филип II (Бургундия)|Филип II от Бургундия]], от която има девет деца * [[Бона Савойска (1388-1432)|Бона]] (* 1388 † 1432), господарка на Пиемонт като съпруга на граф [[Лудвиг Савойски-Ахая|Лудвиг Савойски-Ахая,]] [[Принц на Пиемонт|сеньор на Пиемонт]] и титулярен княз на [[Ахейско княжество|Ахая]] (1402 – 1418), от когото няма деца. == Биография == Йоанна се ражда няколко месеца след смъртта на баща си Амадей VII, известен като ''Червеният граф.'' Той умира на 1 ноември 1391 г., оставяйки своя малолетен наследник [[Амадей VIII Савойски|Амадей]] под [[регент]]ството на баба му [[Бона Бурбон]] заедно с Луи III дьо Косонè, господар на [[Косоне]].<ref name="Testament">[https://books.google.it/books?id=Zqs-AAAAcAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie: justifiée par titres, di Samuel Guichenon, tome IV, pagg. 232 - 235]</ref> В завещанието му се споменава съпругата му Бона, но не и детето, което тя ще роди (Йоанна).<ref name="Testament" /> След смъртта на графа дворът на феодалите е разделен на две партии, едната от които подкрепя бабата на Йоанна – Бона Бурбон с двор в [[Шамбери]], а другата – Бона дьо Бери и новия граф Амадей VIII с двор в [[Монмелиан]]. Гражданската война е избегната чрез намесата на [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Шарл VI]], и завършва с потвърждаването на регентството на Бона Бурбон.<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f393.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, pagg 381 e 382]</ref> След като майката на Йоанна Бона дьо Бери е изключена от закрилата на децата и регентството, тя напуска Савоя<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f393.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, pag 383]</ref> и се връща във Франция, като през 1394 г. се омъжва за [[Бернар VII д'Арманяк]] – [[Списък на графовете на Родес|граф на Родес]], [[Списуък на графовете на Арманяк|Арманяк]] и [[Вик-Фезaнсак|Фезaнсак]],<ref name="R2">[https://books.google.fr/books?id=21YBAAAAQAAJ&pg=PA230#v=onepage&q&f=false#ES RDocumens historiques et généalogiques sur les familles et les hommes remarquables du Rouergue, pag. 244]</ref> от когото има седем деца. Брачната политика, предприета от брата на Йоанна Амадей VIII цели да успокои бурните отношения с Монферат. Тя се омъжва на 24 април 1411 г. за наследника на [[Маркграфство Монферат]] [[Джан Джакомо (Монферат)|Джан Джакомо Палеолог]]<ref>[[iarchive:RerumItalicarumScriptores23/page/n391/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores ab anno aerae christianae quingentesimo ad millesimumquingentesimum, Benvenuto di San Giorgio, pag. 567]]</ref>, син на маркграфа на Монферат [[Теодоро II (Монферат)|Теодор II]] и втората му съпруга [[Жана дьо Бар]].<ref name="Aquensia2">[https://books.google.it/books?id=kGNdbObx1bgC&pg=PP11&lpg=PP11&dq=Monumenta+Aquensia,+Pars+II,+Historiam+Aquensem,Monferratensem+ac+Pedemontanam&source=bl&ots=mkLP8lQxeQ&sig=ACfU3U1Nz3s6O1tcuVpxYO08__guTZV0Sg&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwjioeOmlq3mAhXBjqQKHWufDVEQ6AEwAnoECAoQAQ#v=onepage&q=Monumenta%20Aquensia,%20Pars%20II,%20Historiam%20Aquensem,Monferratensem%20ac%20Pedemontanam&f=false#ES Monumenta Aquensia, pag 177]</ref> Брачният договор на Йоанна и Джан Джакомо е съставен месец по-рано.<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f241.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie: justifiée par titres, di Samuel Guichenon, pagg. 237 - 239]</ref> През [[1414]] г. става графиня на [[Акуи Терме|Акуи]], а след смъртта на свекъра си Теодор II през 1418 г. и маркграфиня на Монферат.<ref name="euweb">[http://www.genealogy.euweb.cz/byzant/byzant12.html#GG Genealogia su euweb.cz]</ref> През [[1429]] г. нейната сестра [[Бона Савойска (1388-1432)|Бона]] съставя завещание, определяйки за свой наследник извънбрачния син на съпруга си на име [[Лудвиг I Савойски-Ракониджи|Лудвиг]], и оставя завещание на Йоанна, на майка им и на брат им Амадей VIII.<ref name="Testamen">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f135.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie: justifiée par titres, di Samuel Guichenon, pagg. 131 e 132]</ref> На 18 септември 1430 г. майка ѝ прави завещание, оставяйки за наследник на [[Виконт]]ство [[Карла|Карлà]] сина си [[Бернар д'Арманяк|Бернар]], като оставя завещание и на останалите си все още живи деца, включително и на Йоанна.<ref name="Testamento">[https://books.google.it/books?id=UpgNAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false#ES Titres de la maison ducale de Bourbon, par m. Huillard-Bréholles, doc. 5372, pagg. 243 e 244]</ref> Овдовява на 12 март [[1445]] г.<ref name="Aquensia2"/> Умира в [[Казале Монферато|Казале]] през 1460 г. на 67-годишна възраст. == Брак и потомство == ∞ 26 април 1411 за [[Джан Джакомо (Монферат)|Джан Джакомо Палеолог]] (* 23 март 1395, [[Трино]]; † 12 март 1445, [[Казале Монферато|Казале]]), [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]], от когото има петима сина и две дъщери: # [[Джовани IV (Монферат)|Джовани Палеолог]] (* 24 юни 1413 в [[Казале Монферато|Казале]], † 29 януари 1464, пак там), 1445 маркграф и 1464 княз на Монферат, ∞ декември 1458 г. в Казале за [[Маргарита Савойска (1439 – 1483)|Маргарита Савойска]] (* април 1439 в [[Пинероло]], † 9 март 1483 [[Брюге|Брюж]]), дъщеря на херцог [[Лудвиг Савойски (Кипър)|Лудвиг Савойски]] и [[Анна дьо Лузинян]] Кипърска (* 1419, † 1462),<ref name="Aquensia2" /> от която има една дъщеря. Той има и две извънбрачни деца # Себастиан Отон Палеолог (* 16 юни 1419 в Казале, † 15 април 1419, пак там);<ref name="Giovanna">{{Ref-en}} [http://genealogy.euweb.cz/byzant/byzant12.html#GG #ES Genealogy: Byzant 12 - Giovanna (Gian Giacomo)]</ref> # [[Вилхелм VIII (Монферат)|Вилхелм Палеолог]] (* 19 юли 1420 в Казале, † 1483, пак там), наследник на брат си Джовани IV като маркграф на Монферат (1464); ∞ 1. за Мария дьо Фоа, сестра на кардинал [[Пиетро ди Фоа (Младият)|Пиетро ди Фoа (Младият)]], от която има една дъщеря 2. за [[Елизабета Мария Сфорца]], от която има две дъщери 3. за Бернарда ди Брос, дъщеря на [[Списък на графовете и херцозите на Пантиевр|графа на Пантиевр]] [[Жан II дьо Брос]], от която няма деца.<ref name="Aquensia2" /> Има и две извънбрачни деца. # [[Бонифаций III (Монферат)|Бонифаций Палеолог]] (* 13 юни 1424 в Казале, † 31 януари 1494, пак там), маркграф на Монферат, наследник на брат си Вилхелм VIII; ∞ 1. за Елена дьо Брос, дъщеря на [[Граф на Пантиевър|графа на Пантиевър]] и сестра на Бернарда 2. за [[Мария Бранкович (1466 – 1495)|Мария Бранкович]], дъщеря на [[Стефан Бранкович|Стефан III Бранкович]], [[Деспот (титла)|деспот]] на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]], от която има двама сина.<ref name="Aquensia2" /> Навярно първата му съпруга е [[Орвиетана ди Кампофрегозо]]<ref name="Giovanna" /> # Теодор Палеолог (*14 август 1425 в Казале, † 21 януари 1481, пак там), епископ на [[Казале Монферато|Казале]]<ref name="Aquensia2" /> # [[Изабела Палеологина]] (* 7 септември 1427 в [[Монкалво]], † 1475 в [[Манта (Италия)|Манта]]),<ref name="Aquensia2" /> ∞ 7 август 1435 за [[Лудовико I (Салуцо)|Лудовико I дел Васто]], [[Маркграфство Салуцо|маркграф на Салуцо]], от когото има девет деца # [[Амадеа Палеологина]] (* 3 август 1429, † 13 септември 1440 в [[Никозия]]),<ref name="Aquensia2" /> ∞ 23 декември 1437 за [[Йоан II Кипърски|Йоан II дьо Лузинян-Кипърски]], [[Кипърско кралство|крал на Кипър]], от когото няма деца. == Източници == === Първични източници === * (<abbr>LA</abbr>) (<abbr>FR</abbr>) ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres]'', ..par Guichenon, Samuel * (<abbr>FR</abbr>) ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5438578z.texteImage Chronique parisienne anonyme du XIVe siècle]'' * (<abbr>FR</abbr>) ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5438578z.texteImage Histoire généalogique et chronologique de la maison royale de France, tomus III]'' * (<abbr>FR</abbr>) ''[https://books.google.fr/books?id=21YBAAAAQAAJ&pg=PA230#v=onepage&q&f=false Documens historiques et généalogiques sur les familles et les hommes remarquables du Rouergue]'' * (<abbr>LA</abbr>) ''[[iarchive:RerumItalicarumScriptores23/page/n11/mode/2up|Rerum Italicarum scriptores, tomus XXIII]]'' === Историографска литература === * (<abbr>FR</abbr>) ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres]'', ..par Guichenon, Samuel * (<abbr>FR</abbr>) ''[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=true Histoire de la Maison de Savoie]'' * (<abbr>FR</abbr>) ''[https://books.google.it/books?id=UpgNAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false Titres de la maison ducale de Bourbon, par m. Huillard-Bréholles]'' * (<abbr>IT</abbr>) ''[https://books.google.it/books?id=kGNdbObx1bgC&pg=PP11&lpg=PP11&dq=Monumenta+Aquensia,+Pars+II,+Historiam+Aquensem,Monferratensem+ac+Pedemontanam&source=bl&ots=mkLP8lQxeQ&sig=ACfU3U1Nz3s6O1tcuVpxYO08__guTZV0Sg&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwjioeOmlq3mAhXBjqQKHWufDVEQ6AEwAnoECAoQAQ#v=onepage&q=Monumenta%20Aquensia,%20Pars%20II,%20Historiam%20Aquensem,Monferratensem%20ac%20Pedemontanam&f=false Monumenta Aquensia]'' === Други === * [http://www.marchesimonferrato.com/ ''Circolo Culturale I Marchesi del Monferrato''] * <abbr>(EN</abbr>) [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Jeannedied1460 COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - JEANNE de Savoie], на fmg.ac * (<abbr>EN</abbr>) [https://fmg.ac/Projects/MedLands/MONFERRATO,%20SALUZZO,%20SAVONA.htm#GiangiacomoIdied1445B MARCHESI di MONFERRATO 1306-1533 (PALEOLOGO) - JEANNE de Savoie (GIANGIACOMO di Monferrato)], на fmg.ac * <abbr>(EN</abbr>) [http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy2.html#JA7 Savoy 2 - Giovanna], на genealogy.euweb.cz, Genealogy * (<abbr>EN</abbr>) [http://genealogy.euweb.cz/byzant/byzant12.html#GG Byzant 12 - Giovanna (Gian Giacomo)], на genealogy.euweb.cz, Genealogy == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Giovanna di Savoia (1392 – 1460)|122595607}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Маркграфове на Монферат]] [[Категория:Палеолози]] h1o7yg95p3723vg86rjheorlbmxh2lg 0 482831 12214573 11516482 2024-04-25T23:45:35Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Лудовико I | описание = [[Маркграфство Салуцо|маркграф на Салуцо]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = [[1416]] - [[1475]] | регент на = | регентство = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Салуцо]] | място на смъртта = Салуцо | погребан = | предшественик = | потомство = [[Лудвиг II (Салуцо)|Лудовико II]], Федерико, Маргарита, Джан Джакомо, Антонио, Карло Доменико, Бианка, Амадеа, Луиджа | наследник = | съпруга = [[Изабела Палеолога]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | пети брак = | шести брак = | династия = [[Алерамичи]] | баща = [[Томас III (Салуцо)|Томас III]] | майка = Маргерита де Руки | герб = | подпис = | отличия = | портал = | общомедия = }} '''Лудвиг I''' или '''Лудовико I дел Васто''' ({{lang|it|Ludovico I di Saluzzo, Lodovico I del Vasto}}, * [[1406]] в [[Салуцо]], † [[1475]] в Салуцо) от фамилията ''дел Васто'', клон на род [[Алерамичи]] е [[Маркграфство Салуцо|маркграф на Салуцо]] от 1416 до 1475 г. == Произход == Той е син на маркграф [[Томас III (Салуцо)|Томас III]] (1356–1416) и на Маргерита де Руки и потомък на маркграф [[Манфредо IV дел Васто]]. == Брак и потомство == Лудвиг I се жени през 1436 г. за [[Изабела Палеологина]] (* ок. 1419, † май 1475), дъщеря на [[Джан Джакомо (Монферат)|Джан Джакомо Палеолог]], [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]], и на [[Джована Савойска (1392–1460)|Джована Савойска]]. Те имат девет деца: * [[Лудвиг II (Салуцо)|Лудовико II]] (1438–1504), негов наследник, граф на Карманьола, маркиз на Салуцо и вицекрал на Неапол * Федерико († 1481), [[епископ]] на Карпантра * Маргарита († 1485), омъжена 1465 г. за Жан дьо Лескюн, маршал на Франция († 1473) * Джан Джакомо († 1512) * Антонио († 1482, Сан Секондо), барон на Антон * Карло Доменико (†1510), абат на Санта Мария ди Стафарда, Казанова дел Вилар Сан Костанцо в [[Салуцо]], на Сан Пиетро дел Олмо * Бианка († 1487), омъжена за граф Виталиано II Боромео, сеньор на Атона. * Амадеа * Луиджа == Източници == <references /> * Delfino Muletti, Carlo Muletti: ''Memorie storico-diplomatiche appartenenti alla città ed ai marchesi di Saluzzo'', Volume V Livre 13 (1416-1475) Domenico Lobetti-Bodoni Saluzzo 1883. * {{cite web |last=Marek |first=Miroslav |url=http://genealogy.euweb.cz/italy/saluzzo1.html#M4 |title= A listing of descendants of Manfred I of Saluzzo |publisher=[http://genealogy.euweb.cz Genealogy.EU]}} * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MONFERRATO,%20SALUZZO,%20SAVONA.htm#_Toc255973603 ''LODOVICO di Saluzzo'', Medieval Lands Monferrato Saluzzo] [[Категория:Маркграфове на Салуцо]] [[Категория:Алерамичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 1fueympb3ly6fj8l0zjcoq1ae5tuf8v 0 482889 12214601 11924208 2024-04-26T00:25:47Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = граф | описание =Граф на [[Савойско графство|Савоя]] | портрет =Aimone di Savoia.jpg | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = | починал-място =[[Монмелиан]] | погребан =[[Абатство Откомб]] | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 4 ноември [[1229]] – 22 юни [[1273]] | коронация = | предшественик = [[Едуард Савойски]] | наследник = [[Амадей VI Савойски]] | титла = | други титли = Граф на [[Графство Аоста|Аоста]]<br>Граф на [[Мориен]] | религия = | образование = | роднини = | герб = | герб-описание = }} | род = | баща = | майка =[[Сибила дьо Боже]] | брак = | деца =[[Амадей VI Савойски|Амадей VI]]<br>[[Бианка Савойска|Бианка Мария]]<br>Йоан<br>Катерина<br>Лудвиг<br>Извънбр.:<br>Хумберт<br>Огиер<br>Йохан<br>Доната<br>Амадей<br>Дъщеря | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Бона Савойска (1275 – 1300)|Бона]]<br> [[Еленора Савойска|Еленора]]<br>Жан<br>Беатрис<br>[[Едуард Савойски|Едуард]]<br>[[Агнес Савойска|Агнес]]<br>[[Маргарита Савойска (1285 – 1359)|Маргарита]]<br>Природени:<br>[[Мария Савойска (1298 – 1334)|Мария]]<br>[[Катерина Савойска|Катeрина]]<br>[[Анна Савойска|Йоанна]]<br>[[Беатрис Савойска (1310 – 1331)|Беатрис]]|аристократ }} '''Аймон Савойски''', наречен „Миролюбивият“ ({{lang|it|Aimone di Savoia, il Pacifico}}, * [[15 декември]] [[1273]] в [[Бург ан Брес]], † [[22 юни]] [[1343]] в [[Монмелиан]]) от [[Савойска династия]] е от [[1329]] г. 16-и [[граф]] на [[Савойско графство|Савоя]], граф на [[Графство Аоста|Аоста]] и на [[Мориен]]. Получава прозвището си заради мъдрото си управление и заради добрите си закони. == Произход == Аймон, според [[Франция|френския]] [[Историография|историк]] [[Самюел Гишенон]], е третият син на [[Амадей V Савойски|Амадей V]] (* 1252, † 1323), [[Савойско графство|граф на Савоя]], на [[Графство Аоста|Аоста]] и на [[Мориен]], и на първата му съпруга [[Сибила дьо Боже|Сибила или Симона дьо Божè]] (* 1255, † 1294).<ref name="royal">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f405.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367]</ref> Негови дядо и баба по бащина линия са [[Томас II (Савоя)|Томас II]], граф на [[Пиемонт]], и [[Беатрис Фиески]], а по майчина – владетелят на [[Боже]] и [[Брес]] [[Гиг II дьо Боже]]<ref name="ro">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f402.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364 - 366]</ref> и Дофина дьо Сен Боне<ref name="Bourbon">[[iarchive:bub_gb_POUbAQAAMAAJ/page/n163#ES|Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 595, с. 111]]</ref><ref name="Bourbo">[[iarchive:bub_gb_POUbAQAAMAAJ/page/n165#ES|Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 607, с. 113]]</ref> (а не [[Беатрис (Монферат)|Беатрис Монфератска]], дъщеря на [[Вилхелм VI (Монферат)|Вилхелм VI Монфератски]]<ref name="ro" /><ref>Edouard Perroy, ''Les familles nobles du Forez au XIIIe siècle: essais de filiation'', Volume 1, с.720</ref>). Има двама братя и пет сестри: * [[Бона Савойска (1275 – 1300)|Бона]] (* 1275  † 1993/1300), дофина на [[Списък на графовете на Албон и дофините на Виен|Виен]] и графиня на Албон, [[Гренобъл]], [[Уазан]], [[Бриансон]], [[Амбрюн]] и [[Гап]] като съпруга на [[Жан I (дофин на Виеноа)|Жан I]], и господарка на [[Монбрисон сюр Ле|Монбрисон]] като съпруга на Хуго I Бургундски * [[Еленора Савойска|Еленора]] (* 1279 † 1324), [[Графство Оксер|графиня на Оксер]] и на [[Тонер]] като съпруга на [[Вилхелм от Шалон-Оксер|Вилхелм от Шалон]], господарка на [[Сент Ермин]] като съпруга на Дрьо IV дьо Мело и графиня на [[Форез]] като съпруга на Жан I. * Жан (* 1280, † 1284) * Беатрис (* 1281, † пр. 1294) * [[Едуард Савойски|Едуард]] „Либералният“ (* 1274 † 1329), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен (1323 – 1329), съпруг на [[Бланш Бургундска (1288 – 1348)|Бланш Бургундска]] * [[Агнес Савойска|Агнес]] (* 1286 † 1322), графиня на Женева като съпруга на [[Вилхелм III Женевски|Вилхелм III]] * [[Маргарита Савойска (1285 – 1359)|Маргарита]] (* 1280 † 1339), маркграфиня на Монферат като съпруга на [[Джовани I (Монферат)|Жан I]] Освен това има четири природени сестри от втория брак на баща си, сред които [[Анна Савойска|Анна]] (* 1306, † 1359), императрица на Византия като съпруга на [[Андроник III Палеолог|Андроник III]]. == Биография == === Начални години === Аймон е роден на 15 декември [[1291]] г. в градчето [[Бург ан Брес]]<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f335.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 323, бел. 3]</ref> когато най-големият му брат Жан вече е починал.<ref name="royal2">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f405.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367]</ref> Вече е починал и бащиният му чичо, [[Савойско графство|графът на Савоя]] [[Филип I Савойски|Филип I]], наследен от бащата на Аймон, Амадей като Амадей V.<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f275.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 263]</ref> В началото на [[1294]] г. майка му Сибила пише завещание, в което разпределя различно наследство на съпруга и на петте си все още живи деца, включително Аймон.<ref name="Histoire">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f154.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament de Sibille, с. 150 -154]</ref> През [[1307]] г. баща му Амадей V пише завещание, в което обявява Едуард, най-големият от синовете си, за свой единствен наследник в [[Контадо]] Савоя и също така определя различните завещания както на децата от първия си брак, включително Аймон, така и на евентуалните от втория му брак.<ref name="Testamento">[https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270128#ES Sezione Corte → Testamenti de' sovrani, e principi della Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno (Inventario n. 104) fascicoli 1-8 → Testamenti → Mazzo 1.4 → Fascicolo 24]</ref> Баща му Амадей V умира през [[1323]] г.,<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 298]</ref><ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f296.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 284]</ref> докато е в [[Авиньон]], за да се срещне с папа [[Йоан XXII]], за да го подтикне да предприеме кръстоносен поход в полза на [[Византийска империя|Византийската империя]], която се поддава под атаките на [[Османска империя|Османската империя]].<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f402.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364]</ref> Той е наследен от по-големия брат на Аймон, [[Едуард Савойски|Едуард]].<ref>[https://doc.rero.ch/record/27864/files/Gf_280_1_09.pdf#ES Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9, n* 44, с. 306]</ref> Аймон получава църковно образование и е каноник на катедралите в [[Лион]]<ref name="Victor">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f335.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 323]</ref><ref name="Frézet">[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, pag 321]</ref> и [[Париж]]. Докато се подготвя да последва краля на Франция в [[Авиньон]], за да се срещне с папа Йоан XXII в [[Жантийи]], неговият брат Едуард се разболява и умира внезапно на 4 ноември [[1329]] г.<ref name="Victo">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f303.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 292]</ref> на 45 г.<ref name="Fréze">[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 318]</ref> Епископът на Женева му съобщава, че Генералните щати на Савоя са постановили Аймон да наследи брат си,<ref name="Victor2">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f335.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 323]</ref><ref name="Frézet2">[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 321]</ref> който има само една дъщеря, [[Жана Савойска (1310 – 1344)|Жана]].<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f420.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 382]</ref> Аймон, който никога не е бил ръкополаган за свещеник, изоставя църковната служба и наследява Едуард.<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f423.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 385]</ref> Скоро след възкачването си на трона създава постоянен върховен съд в [[Шамбери]] и утвърждава длъжността „канцлер“ като главен помощник на графа в държавните дела. === Граф на Савоя === [[Файл:Ritratto di Aimone di Savoia.png|мини|258x258пкс|Портрет на Аймон от XVIII век]] Племенницата му Жана претендира напразно за наследството на баща си [[Едуард Савойски|Едуард]] Либерални.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, т. 1, с. 322]</ref> След като тя се омъжва за херцога на Бретан [[Жан III Добрия (Бретан)|Жан III Добрия]], той подкрепя претенциите ѝ към Савойското графство<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f336.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 324]</ref> и, отхвърляйки предложенията на графа на Савоя Аймон, сключва военен договор с дофина на [[Виен]] [[Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен]], за да завладее графството.<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f337.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 325]</ref> Генералните щати на Савоя, прилагайки [[Салически закон|Салическия закон]],<ref name="royale">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f346.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 308]</ref> потвърждават Аймон като граф на Савоя, докато проблем в [[Дофине]] премахва перспективата за война.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 324]</ref> Спорът между Аймон и Жана продължава още няколко години и е разрешен през [[1339]] г., когато тя се отказва от претенциите си в замяна на 6000 [[Ливра|ливри]] годишно, както е потвърдено в завещанието на Аймон.<ref name="Histoir">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f174.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176]</ref> Отношенията с Дофине са противоречиви, тъй като Гиг VIII винаги е готов да поиска земи и замъци за себе си.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 326]</ref> След като воюва три години срещу него, Гиг умира през 1333 г. и е постигнато примирие.<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f339.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 327]</ref> Аймон, след като научава, че наследникът на Гиг VIII е неговият брат [[Хумберт II Виенски|Хумберт II]], барон на [[Фосини]], който е в [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]], решава да има примирие.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 328]</ref> Хумберт оценява това и през [[1334]] г. с посредничеството на [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Филип VI (Франция)|Филип VI дьо Валоа]] е подписан мир.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 329 e 330]</ref> В онези години и графът на Женева [[Аймон III Женевски|Аймон III]] се съюзява с Аймон, признавайки себе си за [[васал]] на графа на Савоя.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 330]</ref> След като враждебните действия между [[Франция]] и [[Англия]] се съживяват, Аймон се бие във [[Фландрия]] за французите в помощ на крал [[Филип VI (Франция)|Филип]] срещу краля на Англия [[Едуард III]] в началото на [[Стогодишна война|Стогодишната война]]. През [[1339]] г. той изпраща войски под командването на братовчед си [[Лудвиг II Савойски-Во]].<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 332]</ref> След това, участвайки в отбраната на [[Турне]], по време на английската обсада и бидейки назначен за мирен преговарящ между двамата монарси, Аймон успява през [[1340]] г. в [[Арас]] да установи 2-годишно примирие с Едуард III.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 333 и 334]</ref> === Смърт === Аймон, след като овдовява през декември [[1342]] г., е поразен от внезапна тежка болест.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 336]</ref> На 11 юни [[1343]] г. пише завещанието си, в което моли да бъде погребан в [[Абатство Откомб]] и като напомня, че окончателно е разрешил, с печата на краля на Франция, проблема с наследството в Савойското графство, обявява за свои наследници тримата си законни деца – все още живите [[Бианка Савойска|Бианка]], Жан и [[Амадей VI Савойски|Амадей]].<ref name="Histoir2">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f174.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176]</ref> Аймон умира на 51-годишна възраст на 22 юни [[1343]] г. в [[Монмелиан]].<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f431.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 393]</ref> Днес са оцелели единствено надгробните плочи на графа, понеже по време на [[Френска революция|Френската революция]] абатството е окупирано от [[якобинци]]те, които насилствено проникват в гробницата му и унищожават тленните му останки заедно с тези на други представители на [[Савойска династия|Савойската династия]]. Аймон е наследен от най-големия си син Амадей с името [[Амадей VI Савойски|Амадей VI]], на около 10 години, под регентството на братовчедите си [[Лудвиг II Савойски-Во]] и [[Амадей III (Женева)|Амадей III Женевски]], които управляват [[Савойско графство|Савойското графство]] до пълнолетието му. == Брак и потомство == ∞ 1 май 1330 г. в [[Казале Монферато|Казале]] за [[Йоланда Палеологина]] (* юни 1318, [[Монкалво]]; † 24 декември 1342), господарка на Казела Чирио и [[Ланцо Торинезе|Ланцо]], дъщеря на [[Теодор I Палеолог (Монферат)|Теодор I Палеолог]], [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]] и принц на Византия, и на съпругата му [[Арджентина Спинола]], от която има трима сина и две дъщери: # [[Бианка Савойска|Бианка Мария Савойска]] (* ок. 1335, [[Шамбери]], Савойско графство; † 31 декември 1387, [[Павия]], [[Синьория Милано|Сеньория Милано]]), съвладетелка на Сеньория Милано; ∞ 1350 за [[Галеацо II Висконти]] (* 1320, † 1378), господар на Милано, от когото има един син и една или две дъщери. # [[Амадей VI Савойски]], „Зеленият граф“ (* 4 януари 1334, Замък на [[Шамбери]], Савойско графство; † 1 март 1383, Замък на Санто Стефано в [[Кампобасо]]), 17-и граф на Савоя, на Аоста и на Мориен; ∞ 1355 в [[Париж]] за [[Бона дьо Бурбон]] (* 1341, † 19 януари 1402), дъщеря на херцог [[Пиер I дьо Бурбон]] и племенница на френския крал [[Филип VI (Франция)|Филип VI]], от която има двама сина и вероятно една дъщеря. # Йоан Савойски (* септември 1338, † 1345) # Катерина Савойска (* 1342, † пр. 11 юни 1343), не се споменава в завещанието на майка си<ref name="Histo">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f183.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 179 -181]</ref> или на баща си<ref name="Histoir3">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f174.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176]</ref><ref name="roya">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f435.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397]</ref> # Лудвиг Савойски (*/† 24 януари 1342, Шамбери), майка му умира от раждането му Освен това има няколко извънбрачни деца от неизвестни жени,<ref name="AYMON">{{Ref-en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Edouarddied1329 #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - AYMON de Savoie]</ref><ref name="Aimone">{{Ref-en}} [http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy2.html#A #ES Genealogy: Savoy 2 - Aimone I]</ref> всичките отгледани в двора: # Хумберт Извънбрачни Савойски († 1374), господар на [[Арвияр]], родоначалник на рода Савоя-Арвияр; ∞ за 1. Анриет дьо Арвияр, от която има двама сина и една дъщеря 2. Маргарита дьо Вийет-Шеврон<ref name="roy">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f436.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 398]</ref> # Огиер Извънбрачни Савойски († 1372), споменат в завещанието на баща си<ref name="Histoir4">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f174.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176]</ref>; ∞ за 1. Жана дьо Мейра 2. за Бернар дьо Севен # Йохан (Джовани) Извънбрачни Савойски († 1347), каноник на Катедралата на [[Лозана]] (1341), кантор на Катедралата на [[Женева]] (1342/1349), споменат в завещанието на баща си<ref name="Histoir4" /> # Доната Извънбрачна Савойска († сл. 11 юни 1341), монахиня в [[Бонз ан Шабле|Бонз]] в [[Бюже]], спомената в завещанието на баща си<ref name="Histoir4" /> # Амадей Извънбрачни Савойски († 1346), споменат в завещанието на баща си<ref name="Histoir4" /> # Дъщеря Извънбрачна Савойска († пр. 15 февруари 1381), ∞ за Югонен дьо Люсенж, господар на Люсенж<ref name="roy" /> # Антоан Извънбрачни Савойски († 1374), вероятен # Мария Извънбрачна Савойска (неизв.), вероятна, сгодена 1335 за Андреа Буонкристиани от [[Пиза]] == Източници == === Първични източници === * [https://archive.org/stream/matthiparisien05pari#page/n11/mode/2up Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. V]. * [https://web.archive.org/web/20180718114505/http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000866_00003.html?sortIndex=010%3A050%3A0024%3A010%3A00%3A00 Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIV]. * [https://archive.org/stream/matthiparisien04pari#page/n9/mode/2up Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. IV]. * [http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k50138z Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 20]. * [http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k28914g Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 21]. * [https://doc.rero.ch/record/27864/files/Gf_280_1_09.pdf Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9] * [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel] * [https://gpthome69.files.wordpress.com/2019/12/chartes_du_diocese_de_maurienne_1867.pdf Chartes du diocèse de Maurienne] === Историографска литература === * [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p.texteImage Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1] * [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel] * [https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie] * [https://archive.org/details/bub_gb_POUbAQAAMAAJ/page/n5 Titres de la maison ducale de Bourbon] * [https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270128 Testamenti di sovrani e principi di Savoia] * [https://books.google.it/books?id=NCgQAAAAYAAJ&pg=PA54&lpg=PA54&dq=Beatrice+Fiesci&source=bl&ots=lHQXHYr7gb&sig=ACfU3U0ouqoKesM405WvpNKwNKSd0Yv0Bw&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj-3qfWjsLmAhVCuqQKHX-fCSY4ChDoATAAegQIBxAB#v=onepage&q=Beatrice%20Fiesci&f=false Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi, pagg. 53 e 54] * Francesco Cognasso, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/conte-di-savoia-aimone_(Dizionario-Biografico)/ AIMONE, conte di Savoia]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 1, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960 * Marie José: ''Das Haus Sayoven'', Pro Castellione, 1994. * Bernard Demotz, ''Le comté de Savoie du XIe au XVe siècle: Pouvoir, château et État au Moyen Âge'', Genève, Slatkine,‎ 2000. ISBN 2-05101-676 === Други === * [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Aymondied1343A de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - AYMON de Savoie], Foundation for Medieval Genealogy. <small>Посетено на 7 юли 2023 г.</small> * [http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy2.html#A Savoy 2 - Aimone I], Genealogy. <small>Посетено на 7 юли 2023 г.</small> * [https://web.archive.org/web/20070418105017/http://www.contironco.it/savoia/indice.htm Dinastia dei Savoia: I Conti - I Duchi - I Re d'Italia], <small>архивирано от оригинала на 18 април 2007 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Aimone di Savoia (1291-1343)|134265187}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История|Франция}} [[Категория:Графове на Савоя]] [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени в Шамбери]] gqsvxq3azqt0kt108vuqu3d6rarbnma 0 483034 12214539 11923373 2024-04-25T23:20:12Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Едуард Савойски | наставка = | описание = 15-и граф на Савоя | изображение за личността = Edoardo di Savoia.jpg | описание на изображението = | управление = 16 октомври 1323 – 4 ноември 1329 | регент на = | регентство = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Боже|Божè]], Сеньория [[Брес]] | място на смъртта = [[Париж]], [[Кралство Франция]] | погребан = [[Абатство Откомб]] | предшественик = [[Амадей V Савойски]] | потомство = [[Йоанна Савойска (1310 – 1344)|Йоанна]] | наследник = [[Аймон (Савоя)|Аймон Савойски]] | съпруга = [[Бланш Бургундска (1288-1348)|Бланш Бургундска]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | пети брак = | шести брак = | династия = [[Савойска династия|Савоя]] | баща = [[Амадей V Савойски]] | майка = [[Сибила дьо Боже]] | герб = Blason de gueules à la croix d'argent.svg | подпис = | отличия = | общомедия = }} '''Едуард Савойски''', наричан ''Либералния'' ({{lang|it|Edoardo di Savoia, il Liberale}}; * [[8 февруари]] [[1284]], [[Боже|Божè]], Сеньория [[Брес]], † [[4 ноември]] [[1329]] в [[Париж]], [[Кралство Франция]]) е 15-и [[граф]] на Савоя, граф на [[Графство Аоста|Аоста]] и на граф на [[Мориен]] (1323 – 1329). == Произход == Едуард, според [[Франция|френския]] [[Историография|историк]] [[Самюел Гишенон]] е вторият син на [[Амадей V Савойски|Амадей V]] (* 1252, † 1323), [[Савойско графство|граф на Савоя]], граф на [[Графство Аоста|Аоста]] и граф на [[Мориен]], и на първата му съпруга [[Сибила дьо Боже|Сибила или Симона дьо Боже]].<ref name="royal">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f405.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367]</ref> (* 1255, † 1294). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Томас II (Савоя)|Томас II]], граф на [[Пиемонт]], и [[Беатрис Фиески]], а по майчина – владетелят на [[Боже]] и на [[Брес]] [[Гиг II дьо Боже]]<ref name="ro">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f402.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364 - 366]</ref> и Дофина дьо Сен Боне<ref name="Bourbon">[[iarchive:bub_gb_POUbAQAAMAAJ/page/n163#ES|Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 595, с. 111]]</ref><ref name="Bourbo">[[iarchive:bub_gb_POUbAQAAMAAJ/page/n165#ES|Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 607, с. 113]]</ref> (а не [[Беатрис (Монферат)|Беатрис]] [[Беатрис (Монферат)|Монфератска]], дъщеря на [[Вилхелм VI (Монферат)|Вилхелм VI Монфератски]]<ref name="ro" /> <ref>Edouard Perroy, ''Les familles nobles du Forez au XIIIe siècle: essais de filiation'', Volume 1, с.720</ref>). Има двама братя и пет сестри: * [[Бона Савойска (1275 – 1300)|Бона]] (* 1275, † 1993/1300), [[дофин]]а на [[Виен]] и [[Списък на графовете на Албон и дофините на Виен|графиня на Албон]], [[Гренобъл]], [[Уазан]], [[Бриансон]], [[Амбрюн]] и [[Гап]] като съпруга на [[Жан I (дофин на Виен)|Жан I]] и господарка на [[Монбрисон сюр Ле|Монбрисон]] като съпруга на Хуго I [[Бургундия|Бургундски]]. * [[Еленора Савойска|Еленора]] (* 1279, † 1324), [[Графство Оксер|графиня на Оксер]] и на [[Тонер]] като съпруга на [[Вилхелм дьо Шалон-Оксер]], господарка на [[Сент Ермин]] като съпруга на Дрьо IV дьо Мело и графиня на [[Форез]] като съпруга на Жан I. * Йоан (* 1280, † 1284) * Беатрис (* 1281, † пр. 1294), годеница на бъдещия [[Графство Женева|граф на Женева]] [[Вилхелм III Женевски|Вилхелм III]] * [[Агнес Савойска|Агнес]] (* 1286 † 1322), графиня на Женева като съпруга на [[Вилхелм III Женевски|Вилхелм III]] * [[Аймон (Савоя)|Аймон]] Миролюбивия (* 1291, † 1343), 16-и граф на Савоя, Аоста и Мориен (1329 – 1343), съпруг на [[Йоланда Палеологина]] * [[Маргарита Савойска (1285 – 1359)|Маргарита]] (* 1280, † 1339), маркграфиня на Монферат като съпруга на [[Джовани I (Монферат)|Жан I]] Освен това има четири природени сестри от втория брак на баща си, сред които императрицата на Византия [[Анна Савойска|Йоанна (Анна)]]. == Биография == === Детство и юношество === Едуард е роден на 8 февруари [[1284]] г. в градчето [[Боже]]<ref name="edoardo">[https://www.contironco.it/savoia/edoardo_il_liberale.htm#ES Edoardo - Il Liberale] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160420043024/http://www.contironco.it/savoia/edoardo_il_liberale.htm#ES|date=20 април 2016}}</ref>, в [[Брес]].<ref name="Victor">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f297.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 285]</ref> Според френския [[Историография|историк]] Жан Фрезе взима името на братовчед си [[Едуард I|Едуард I от Англия]],<ref name="Frézet">[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 303]</ref> син на първата братовчедка на баща му [[Елеонора Прованска]]. В годината на раждането му най-големият му брат Жан умира.<ref name="royal2">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f405.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367]</ref> Чичото на неговия баща, [[Савойско графство|графът на Савоя]] [[Филип I Савойски|Филип I]], умира на 15 или 16 август [[1285]] г.<ref>[https://gpthome69.files.wordpress.com/2019/12/chartes_du_diocese_de_maurienne_1867.pdf#ES Chartes du diocèse de Maurienne, с. 348]</ref> и бащата на Едуард, Амадей го наследява като [[Амадей V Савойски|Амадей V]].<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f275.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 263]</ref> В началото на [[1294|1294 г.]] майка му Сибила пише завещание, в което тя разпределя различни завещания, включително на нейния съпруг и на петте ѝ все още живи деца, включително Едуард.<ref name="Histoire">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f154.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament de Sibille, с. 150 -154]</ref> На 20-годишна възраст е изпратен от баща си във Франция с въоръжени мъже, за да помогне на крал [[Филип IV (Франция)|Филип Хубави]] срещу [[Фламандци|фламандците]], където освен доказателство за храброст той се окичва със славата на спасител на личността на краля, който се бори с враговете си.<ref name="edoardo2">[https://www.contironco.it/savoia/edoardo_il_liberale.htm#ES Edoardo - Il Liberale] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160420043024/http://www.contironco.it/savoia/edoardo_il_liberale.htm#ES|date=20 април 2016}}</ref> През [[1307]] г. неговият баща Амадей V пише завещание, в което го обявява за свой единствен наследник ''в'' Контадо Савоя и също така определя различните завещания както на децата от първия си брак, така и на тези от втория.<ref name="Testamento">[https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270128#ES Sezione Corte -> Testamenti de' sovrani, e principi della Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno (Inventario n. 104) fascicoli 1-8 -> Testamenti -> Mazzo 1.4 -> Fascicolo 24] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211018212158/https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270128#ES|date=18 октомври 2021}}</ref> През следващите години Едуард, според френския [[Историография|историк]] Виктор Флур дьо Сен-Жени, управлява [[Савоя]], по време на отсъствията на баща си, който отива в Англия, няколко пъти във Франция, по време на експедициите му до Италия и по време на защитата на остров [[Родос]].<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f298.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 286]</ref> === Граф на Савоя === [[Файл:Ritratto del Conte Edordo di Savoia.jpg|мини|360x360пкс|Портрет на Едуард от 18 век]] Баща му [[Амадей V Савойски|Амадей V]] умира на 16 октомври [[1323|1323 г.]], докато е в [[Авиньон]], за да се срещне с [[Йоан XXII|папа Йоан XXII]], за да го подтикне да предприеме кръстоносен поход в полза на [[Византийска империя|Византийската империя]], която се поддава под атаките на [[Османска империя|Османската империя]].<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f402.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364]</ref><ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 298]</ref> Той е наследен от сина си Едуард.<ref>[https://doc.rero.ch/record/27864/files/Gf_280_1_09.pdf#ES Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9, n* 44, с. 306]</ref> Той позволява на евреите да се заселват в Савоя и премахва паричните компенсации за престъпления. Традицията показва, че той е този, който е разрешил заселването на евреите в [[Шамбери]] от 1319 г. Въпреки това те изглеждат добре установени в столицата на [[Савойско графство|Савойското графство]] от самото начало на 14 век, с получаването на гробище през 1302 г.<ref>Timoléon Chapperon, ''Chambéry à la fin du'' <abbr>xive</abbr> ''siècle'', Dumoulin, 1863</ref> Едуард предоставя многобройни привилегии: на [[Амберьо ан Бюже|Сен Жармен д'Амберьйо]] през 1323/1328 г., на [[Бия]] (От Рон), [[Леа (Франция)|Леа]] (От Рон) и [[Ивоар]] ([[Шабле]]) през 1324 г., и на Балон (От Рон) през 1326 г., и оттук идва прозвището му „Либералния“.<ref>Ruth Mariotte Löber, ''Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin'' <abbr>xiie</abbr> ''siècle-1343'', Librairie Droz - Académie florimontane, 1973</ref> Управлението на Едуард, почти винаги във война с враговете си, е кратко. Атакуван от Дофина на Виен, от Господаря на [[Фосини]] и от други принцове, той ги завладява, но на следващата година е победен от дофина [[Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен]] и неговия брат [[Хумберт II Виенски|Хумберт]], барон на Фосини, в равнината на [[Сен Жан ле Вьо (Ен)|Сен Жан ле Вьо]]<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f300.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 288]</ref> в битката при замъка във Варе в [[Бюже]]. В тази битка Едуард е пленен от враговете, но е незабавно освободен от своите капитани на гвардията.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 311]</ref> За други благородници, взети в плен, Едуард трябва да плати откуп<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f300.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, Pag 288, бел. 1]</ref>, като според Фрезе трябва да се откаже от някои привилегии и да продаде замъци и феодални владения, за да може да плати.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 311 и 312]</ref> През [[1327]] г. Еуард трябва да се намеси в Мориен, за да потуши зараждащ се бунт.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 313 - 315]</ref> През [[1328]] г. е в свитата на новия [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Филип VI (Франция)|Филип VI о Валоа]] в кампанията във Фландрия, участвайки в битката при [[Битка при Касел (1328)|Мон Касел]]<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f303.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 291]</ref>, където фламандските бунтовници са тържествено победени.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 317]</ref> В [[Париж]], чрез посредничеството на вдовицата на [[Луи X]], [[Клеманс Унгарска|кралицата на Франция Клеманс]], Едуард сключва ново мирно споразумение с дофина на Виен Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен.<ref name="Fréze">[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 318]</ref> Това е потвърдено на събранието в Амиен през [[1329]] г., където той предлага [[кръстоносен поход]] в полза на [[Византийска империя|Византийската империя]]<ref name="Victo">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f303.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 292]</ref>, където неговата полусестра [[Анна Савойска|Анна]] е императрица. === Смърт === Докато се подготвя да последва краля на Франция в [[Авиньон]], за да се срещне с папа [[Йоан XXII]], Едуард се разболява в [[Жантийи]] и умира внезапно на 4 ноември [[1329|1329 г.]]<ref name="Victo2">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f303.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 292]</ref> на 45-годишна възраст.<ref name="Fréze2">[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 318]</ref> Погребан е в Абатство Откомб на 22 ноември. Тъй като има само една дъщеря, той е наследен от брат си [[Аймон Савойски|Аймон]].<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f423.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 385]</ref> == Брак и потомство == [[Файл:Hrobka.jpg|мини|247x247пкс|Гробница на съпругата и дъщерята на Едуард]] ∞ 27 септември [[1307]] в Замъка Монбар, [[Бургундия (регион)|Бургундия]]<ref name="Savoie">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f419.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 381]</ref><ref name="capétienne">[http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k113859v/f119.item.zoom #ES Histoire des ducs de Bourgogne de la race capétienne, tome VI, pag. 115]</ref><ref>{{la}} [http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k50138z/f672.item.zoom#ES Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 20, Continuatio Chronici Guillelmi de Nangiaco, с. 597]</ref> за [[Бланш Бургундска (1288 – 1348)|Бланш Бургундска]]<ref name="Victor2">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f297.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, с. 285]</ref><ref name="Frézet2">[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 303]</ref> (* ок. 1288, † 28 юли 1348, [[Дижон]]), втората дъщеря на херцога на [[Бургундско херцогство|Бургундия]] и [[Солунско кралство|титулярен крал на Солун]] [[Робер II (Бургундия)|Робер II]] и на съпругата му [[Агнес Френска (1260 – 1327)|Агнес Френска]]<ref name="capétienne" /> и внучка по майчина линия на [[Крал на Франция|краля на Франция]] Свети [[Луи IX]] и на [[Маргарита Прованска|Маргарите Прованска]].<ref>[http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k28914g/f169.item.zoom#ES Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 21, Chronique anonyme des rois de France, с. 81]</ref> Предвид степента на родство на съпрузите е необходима папско разрешение от [[Бонифаций VIII]].<ref name="Savoie" /> Имат една дъщеря: # [[Йоанна Савойска (1310 – 1344)|Йоанна Савойска]] (* ок. 1310, † 29 юни 1344, [[Венсен (замък)|Замък Венсан]]), виконтеса на [[Лимож]]; ∞ 21 март 1330 в [[Нотр Дам дьо Шартър|Катедралата на Шартър]] за [[Жан III Добрия (Бретан)|Жан III Добрия]] (* 1286, †1341), херцог на [[Бретан]], от когото няма деца. Претендира за наследството след смъртта на баща си, но отстъпва правата си на чичо си по бащина линия [[Аймон Савойски|Аймон]] за годишна рента от 6000 ливри. == Източници == === Първични източници === * [https://archive.org/stream/matthiparisien05pari#page/n11/mode/2up Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. V]. * [https://web.archive.org/web/20180718114505/http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000866_00003.html?sortIndex=010%3A050%3A0024%3A010%3A00%3A00 Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIV]. * [https://archive.org/stream/matthiparisien04pari#page/n9/mode/2up Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. IV]. * [http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k50138z Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 20]. * [http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k28914g Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 21]. * [https://doc.rero.ch/record/27864/files/Gf_280_1_09.pdf Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9] * [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel] * [https://gpthome69.files.wordpress.com/2019/12/chartes_du_diocese_de_maurienne_1867.pdf Chartes du diocèse de Maurienne] === Историографска литература === * [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p.texteImage Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1] * [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel] * [https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie] * [https://archive.org/details/bub_gb_POUbAQAAMAAJ/page/n5 Titres de la maison ducale de Bourbon] * [https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270128 Testamenti di sovrani e principi di Savoia]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211018212158/https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270128 |date=18 ottobre 2021 }} * [https://books.google.it/books?id=NCgQAAAAYAAJ&pg=PA54&lpg=PA54&dq=Beatrice+Fiesci&source=bl&ots=lHQXHYr7gb&sig=ACfU3U0ouqoKesM405WvpNKwNKSd0Yv0Bw&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj-3qfWjsLmAhVCuqQKHX-fCSY4ChDoATAAegQIBxAB#v=onepage&q=Beatrice%20Fiesci&f=false Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi, с. 53 e 54] * Marie José: ''Das Haus Sayoven'', Stiftung Pro Castellione, 1994 === Други === * [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Edouarddied1329 COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - EDOUARD de Savoie], Foundation for Medieval Genealogy * [http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy2.html#A5 Savoy 2 - Edoardo "il Liberale"], Genealogy * ''[https://web.archive.org/web/20070418105017/http://www.contironco.it/savoia/indice.htm Dinastia di Casa Savoia]'', на contironco.it. <small>Архивирано от оригинала на 18 април 2007 г.</small> * André Palluel-Guillard, [http://www.savoie-archives.fr/archives73/dossiers_sabaudia/maisondesavoie/15-edouard.php ''Édouard''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140518115610/http://www.savoie-archives.fr/archives73/dossiers_sabaudia/maisondesavoie/15-edouard.php|date=2014-05-18}}, [http://www.sabaudia.org/3180-la-maison-de-savoie.htm La Maison de Savoie], Sabaudia.org. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Edoardo di Savoia (1291-1343)|134351885}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История|Франция}} [[Категория:Графове на Савоя]] [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Починали в Париж]] o2r0q3plz0st8lcnm20rssing0sx0n5 14 483135 12215073 12203491 2024-04-26T11:16:55Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Личности (Кардиф)]]; Добавяне на [[Категория:Родени в Кардиф]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{категория}} {{СОРТКАТ:Дал, Роалд}} [[Категория:Британски военни летци]] [[Категория:Британски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Уелски писатели на хоръри]] [[Категория:Уелски автори на разкази]] [[Категория:Уелски фентъзи писатели]] [[Категория:Уелски детски писатели]] [[Категория:Уелски сценаристи]] [[Категория:Уелски романисти]] [[Категория:Уелски хумористи]] [[Категория:Уелски поети]] [[Категория:Родени в Кардиф]] [[Категория:Починали в Оксфорд]] [[Категория:Починали от рак]] dsdiitmnejllvwnuc722wyurlj828ro 0 484201 12214637 11921847 2024-04-26T00:47:59Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място =[[Абиатеграсо]], [[Миланско херцогство]] | починал-място = | погребан = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 3 септември [[1402]] – 16 май [[1412]] | коронация = | предшественик = [[Джан Галеацо Висконти]] | наследник = [[Филипо Мария Висконти]] | титла = | други титли = | религия = | образование = | роднини = | герб = | герб-описание = }} | род = | баща =[[Джан Галеацо Висконти]] | майка = | брак =[[Антония Малатеста ди Чезена]] | деца =няма | подпис = | сайт = |братя-сестри=Сестра<br>[[Филипо Мария Висконти]]<br>Природени:<br>Джан Галеацо II Висконти<br>Ацо Висконти<br>[[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]<br>Карло Висконти<br>[[Филипо Мария Висконти]]<br>[[Габриеле Мария Висконти]]<br>Антонио Висконти<br>[[Антонио Висконти]]|религия=[[Католицизъм]]}} '''Джовани Мария Висконти''' ({{lang|it|Giovanni Maria Visconti}}, * [[7 септември]] [[1388]], [[Абиатеграсо]], Миланско херцогство; † [[16 май]] [[1412]], [[Милано]], пак там) от рода [[Висконти]] е 2-ри [[Миланско херцогство|херцог на Милано]] ([[1402]] – [[1412]]). Най-големият син на [[Джан Галеацо Висконти]], той го наследява на 14 г. под регентството на майка си [[Катерина Висконти]] в най-драматичните условия на държавата си, застрашена отвън от враждебността на папа [[Бонифаций IX]], [[Флорентинска република|флорентинците]] и [[Николо III д’Есте]], и вътрешно от възраждащите се борби между [[гвелфи и гибелини]]. След напразни опити на [[регент]]ката да възстанови реда в херцогството с помощта на съветника Франческо Барбавара, Джовани Мария лично поема властта през 1404 г., като затваря майка си в [[Монца]], която умира скоро след това, очевидно от отрова. След това подкрепя фракцията на гибелините, като прави губернатор на Милано [[кондотиер]]а [[Фачино Кане]], който на практика поема господството на херцогството. След смъртта на Кане е организиран заговор от миланските благородници срещу Джовани Мария, който си е създал множество врагове заради жестокостта си, които го убиват.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti_(Dizionario-di-Storia)/|заглавие=Giovanni Maria Visconti|труд=Dizionario di Storia|достъп_дата=2023-9-3}}</ref> Той остава [[Миланско херцогство|Миланското хецогство]] в пълен разпад. == Произход == [[Файл:Borgognone fresk.jpg|ляво|мини|302x302пкс|Амброджо да Фосано, известен като [[Бергоньоне]], ''Джан Галеацо Висконти с тримата си сина предлага на Девата модела на Павийския чертог'', стенопис в [[Павийски чертог|Павийския чертог]]]] Той е първородният син на [[Джан Галеацо Висконти]] (* 1351, † 1402), 1-ви [[Миланско херцогство|херцог на Милано]], господар на [[Милано]], [[Верона]], [[Крема]], [[Кремона]], [[Бергамо]], [[Болоня]], [[Бреша]], [[Белуно]], [[Пиеве ди Кадоре]] и др., и на братовчедка му [[Катерина Висконти]] (* 1360, † 1404), последна господарка на [[Синьория Милано|Милано]] (1385 – 1395) и първа херцогиня на [[Миланско херцогство|Милано]] (1395 – 1402). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Галеацо II Висконти]], господар на Милано, и [[Бианка Савойска]], а по майчина – [[Бернабо Висконти]], господар на Милано, и съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала]]. Има един брат и една сестра: * Сестра (* / † 1385) * [[Филипо Мария Висконти|Филипо Мария]] (* 1392; † 1447), граф на [[Павия]], ''3-ти херцог на Милано'' (1412 – 1447), съпруг на [[Беатриче ди Тенда]] и на [[Мария Савойска (1411 – 1469)|Мария Савойска]] Има и трима природени братя и една природена сестра от първия брак на баща си, както и двама или трима природени братя от две негови извънбрачни връзки. == Биография == === Начални години === [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]] гледа на раждането на първородния си син като благословия, дадена му от [[Богородица]], тъй като всичките му синове от първата му жена умират в ранна възраст. Решава да го кръсти Джовани Мария и се заклева да даде името „Мария“ на всички деца от мъжки пол, които му се раждат. На 28 октомври 1388 г. той свиква Генералния съвет, който избира някои представители, които да положат клетва за вярност към него и към сина му и да спазват написаното от него завещание.<ref name="AA">{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 722-723}}.</ref> На 3 септември [[1402]] г. херцог Джан Галеацо умира от [[чума]]. Благодарение на политическите му способности [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] се е превърнала в [[Миланско херцогство|херцогство]] и то е достигнало максималното си разрастване. На 29 ноември е свикан Генералният съвет, който кара четиридесет видни граждани да положат клетва за вярност към Джовани Мария Висконти. Клетвата е произнесена на 14 декември в Херцогския двор на [[Кралски дворец в Милано|Бролето Векио]]. Новият херцог е само на четиринадесет години, но в съответствие с бащиното завещание той наследява управлението на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] (Милано и неговото [[контадо]]) заедно с централния блок на владенията – градовете [[Кремона]], [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Комо (град)|Комо]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Парма]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] , както и Графство Аджера. Западните и източните владения, както и Графство Павия, вместо това са дадени на брат му [[Филипо Мария Висконти|Филипо Мария]], докато [[Габриеле Мария Висконти|Габриеле Мария]], извънбрачен син на Джан Галеацо, узаконен по-късно, получава град [[Пиза]] и селището на [[Крема]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti-duca-di-milano_(Dizionario-Biografico)|заглавие=GIOVANNI MARIA Visconti, duca di Milano|автор=Andrea Gamberini|достъп_дата=2023-9-3}}</ref> За първи път титлата се предава по силата на завещателно разпореждане.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti-duca-di-milano_(Enciclopedia-Italiana)/|заглавие=GIOVANNI MARIA Visconti, duca di Milano|автор=Bruno Paradisi|достъп_дата=2023-9-3}}</ref> По разпореждане на починалия му баща Джовани Мария остава под опеката на майка си [[Катерина Висконти]] до навършването на двадесет години. Тя е подпомогната в [[регент]]ството от Франческо Барбавара, първи херцогски секретар, и от настойниците на Джовани Мария – Пиетро да Кандия, архиепископ на Милано, Пиетро де Граси, епископ на [[Кремона]], и Джовани да Каподигало, епископ на [[Новара]]. Като първа резолюция Катерина се опитва да умиротвори откритите фронтове с [[Папска държава|Папската държава]], [[Флорентинска република|Флорентинската република]] и Синьория Падуа. С първите две е възможно да се постигне споразумение, докато благодарение на дипломатическите действия на [[Джовани да Казате]] и [[Франческо дела Кроче]] на 7 декември е сключен мир с господаря на Падуа [[Франческо II да Карара]]. Според Андреа Гатари Миланското херцогство би трябвало да отстъпи градовете [[Чивидале дел Фриули|Чивидале]], [[Фелтре]] и [[Басано дел Грапа|Басано]] на Франческо II, да възстанови течението на река Брента и падуанците да останат съюзници на император [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт]]; според [[Бернардино Корио]] обаче трите града не са отстъпени.<ref name="AA2">{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, с. 722-723}}.</ref> <ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 58-60}}.</ref> === Антивиконтската лига на Бонифаций IX атакува Болоня === [[Файл:IX.Bonifac.jpg|мини|211x211пкс|Папа Бонифаций IX]] Папа [[Бонифаций IX]], възнамерявайки да си върне градовете, отнети му от Джан Галеацо Висконти, се съюзява с [[Флорентинска република|флорентинците]], [[Николо III д’Есте]], маркграф на [[Херцогство Ферара|Ферара]], [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]], и [[Карло I Малатеста]], господар на [[Римини]], [[Фано]], [[Чезена]] и [[Пезаро]], след което изпраща армия под ръководството на легата и кардинал [[Йоан XXIII (антипапа)|Балдасар Коса]], за да окупира замъците на [[Умбрия]]. Миланците отвръщат с изпращането на кондотиера [[Якопо Дал Верме]] в [[Тоскана]]. След като пристига в [[Болоня]], Дал Верме чувства, че трябва да отиде в [[Бреша]] от страх от размирици. На негово място е изпратен кондотиерът [[Отобуоно де Терци]] с 500 [[Копие (военна част)|копия]], който връща замъците около [[Перуджа]] и [[Асизи]], след което се подготвя за сблъсък с папата, като до Дал Верме достигат подкрепленията на [[Пандолфо III Малатеста]] (600 копия)<ref group="N">Копието е военна единица, съставена от 3-4 войника или тежък конник, оръженосец, паж и торбоносник и пет коня или два коня, два големи нага и два малки нага.</ref> и Джовани Колона (300 копия). [[Файл:Facino Cane.png|ляво|мини|182x182пкс|Фачино Кане]] [[Кондотиерът]] [[Фачино Кане]] се възползва от нестабилността на херцогството, за да се обогати, като разграбва провинцията на [[Тортона]], [[Павия]], [[Пиаченца]] и [[Парма]] до февруари [[1403]] г., докато кондотиерът [[Алберико да Барбиано]] изоставя миланците, връщайки се първо в [[Кунео]] и след това се поставя в услуга на лигата. Междувременно Катерина Висконти изпраща архиепископа на Милано – [[Францискански орден|францисканеца]] Пиетро да Кандия, в Рим, за да склони папата към мир, без обаче да постигне резултат. Армията на лигата пристига в края на май [[1403]] г. под стените на [[Болоня]], защитавана от Фачино Кане, обсажда я, но не успява да пробие отбраната, и трябва да се задоволи с набези в райна на Парма по покана на разбунтувалото се семейство [[Роси ди Парма|Роси]].<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 68-69}}.</ref> === Бунт в Милано === Междувременно започват вълнения в Миланското херцогство. Много съветници и губернатори хранят големи лични амбиции, не гледат благосклонно на регентството на [[Катерина Висконти]], завиждат на политическата кариера на секретаря ѝ Франческо Барбавара, станал най-влиятелният човек в държавата, започвайки от нищото, или искат да се спасят, понеже предвиждат неизбежното разпадане на херцогството. Група [[Гвелфи и гибелини|гибелински]] заговорници начело с [[Антонио Висконти]] ди Модроне<ref>Антонио Висконти е син на Джованоло, от своя страна син на Верчелино, родоначалник на Висконти ди Модроне.</ref> (извънбрачен син на Джан Галеацо) и включваща Франческо, Джовани, Галеацо и Джавацо Алипранди, Галеацо и [[Антонио Поро]], Джовани Андреа и Паоло да Баджо, и Сасо де Ризи се събират в Милано с намерението да елиминират Франческо и брат му Манфредо, които имат симпатиите на гвелфите.[[Файл:Giovan Maria Visconti.png|ляво|мини|235x235пкс|Херцог Джовани Мария Висконти]]Те карат в града да се върне епископът [[Франческо Висконти]], навремето прогонен от Джан Галеацо Висконти. От една страна той се опитва да постигне помирение с Джовани Мария, а от друга подбужда гражданите на квартал Порта Тичинезе, където живее, разпалвайки разделенията между гвелфите и гибелините. Джовани да Казате се съгласява да преговаря за помирението на Франческо, но на 29 август 1403 г. е убит от [[Галеацо Алипранди]]. Това подпалва гражданската война между гвелфите и гибелините в Милано, след като тяхното разделение е държано под контрол много години, първо от строгостта на [[Бернабо Висконти]] и след това от политическите умения на [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]]. Катерина Висконти решава да напусне [[Замък на Сфорците|замъка на Порта Джовия]], като дефилира в карета<ref group="N">След [[инсулт]], който ѝ причинява парализа, Катерина Висконти вече не може вече да язди кон</ref> по улиците на града, придружена от новия херцог Джовани Мария, за да се опита да потуши бунтовете и в рамките на няколко часа успява. На следващия ден Антонио Поро пристига в Милано и отново разпалва бунта. Катерина отново дефилира, постигайки същия резултат като предния ден. На третия ден, около 9 часа сутринта, Поро успява да събере тълпа от 15 хил. души, претендиращи за главата на братята Барбавара пред замъка, в който се са затворили Джовани Мария, майка му и секретарят му Франческо Барбавара. След това братята Барбавара напускат замъка и след като са събрани около сто конници в крепостта на Порта Верчелина, те са ескортирани извън града и намират убежище в [[Павия]], но [[кастелан]]ът не иска да ги приеме. Заговорниците, понеже не успяват да сложат ръка на Барбавара, започват да убиват техните съюзници.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 71-74}}.</ref> === Размирици в Миланското херцогство === [[Файл:Gian Maria Visconti.jpg|мини|285x285пкс|Джовани Мария Висконти]] Между юни и юли 1403 г. бунтовете, които избухват в Милано, подтикват кондотиера [[Уголино Кавалкабо]], току-що отзован от изгнание от Катерина Висконти и приет отново в Херцогския съвет, да завладее [[Кремона]], Джорджо Бенцоне – [[Крема]], Франчино и Отоне Руска – [[Комо (град)|Комо]], Де Саки – [[Белинцона]], жителите на [[Лоди]] да изгорят много членове на [[Вистарини]] и да изберат [[Джовани Виняти]], гвелфските семейства от [[Пиаченца]] да изгонят сем. [[Ангуисола]], а планинците, начело с Джовани Роцоне, да избият гибелините в [[Бреша]], където се спасяват само онези, които са успели да се скрият в [[Замък на Бреша|замъка]] или са избягали от града. Сем. Роси кани флотилията на лигата да атакува [[Казалмаджоре]], която обаче е тежко победена от корабите на Висконти и е принудена да се оттегли към [[Медзани]]. Сблъсъци между гвелфи и гибелини има също в [[Алесандрия]], [[Бергамо]], [[Вимеркате]], в района на [[Мартезана]] и в много други по-малки градове. През юли Катерина Висконти се опитва да помири страните, като кара най-известните граждани и на двете фракции да влязат в Херцогския съвет, но тя не може да направи нищо, тъй като градът вече е контролиран от [[Франческо Висконти]], [[Антонио Поро]] и архиепископа на Милано. Херцогският съвет решава да изпрати кондотиера [[Якопо Дал Верме]] да потуши бунтовете. Той успява да върне под управлението на херцога (понякога само номинално) Мартезана и градовете Бреша, Лоди и Кремона, както и да установи примирие в Комо, след като изпраща армия от 600 конници и 1000 пехотинци. Гибелините успяват да превземат [[Сончино]] и [[Кастелеоне]]. [[Филипо Мария Висконти]], брат на Джовани Мария, се оттегля от Милано в [[Павия]] и благодарение на своите съветници успява да умиротвори града, докато кондотиерът [[Отобуоно де Терци]] успява да прогони сем. Роси от [[Парма]]. На 25 август 1403 г. Херцогският съвет, благодарение на посредничеството на [[Франческо I Гонзага|Франческо I Гондзага]] и [[Карло I Малатеста]], постига мир с лигата в Каледио, по силата на който Миланското херцогство отстъпва градовете [[Болоня]], [[Перуджа]] и [[Асизи]] заедно с тяхната провинция.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 77-79}}.</ref> [[Файл:Giovanni Maria Visconti.jpg|ляво|мини|315x315пкс|[[Микелино де Безоцо]], Джовани Мария Висконти, 1403 г.]] Кондотиерът [[Фачино Кане]], който се оттегля от [[Болоня]] на 2 септември, а на 21 септември успява да отнеме [[Александрия]] от [[Жан льо Менгр]] (по прякор „Бузико“) – губернатор на [[Генуа]], който я е окупирал (с изключение на цитаделата) по покана на гвелфите в града. След това той нарежда да отрежат ръката на всички пленени французи, тъй като те са обещали по-рано никога повече да не вдигат оръжие срещу херцога на Милано. На 10 или 11 септември Якопо Дал Верме и Отобуоно де Терци изгонват господаря на Падуа [[Франческо II да Карара]] от [[Бреша]], който, нарушавайки мира с миланците, я е окупирал по покана на местните гвелфи. През октомври флорентинците изпращат [[Алберико да Барбиано]] с 400 копия да завладее [[Кремона]], докато [[Пандолфо III Малатеста]] от името на миланците успява да изгони сем. Роси, но избива гражданите. Извънбрачния син на Джан Галеацо, [[Габриеле Мария Висконти]], успява да задържи Пиза за известно време, докато през март [[1404]] г. сиенците изгонват [[Джорджо дал Карето]], възстановявайки [[Сиенска република|републиката]]. През януари 1404 г. Катерина Висконти успява да намери убежище в [[Замък на Сфорците|замъка при Порта Джовия]] в Милано, укрепва гарнизона му заедно с този на Крепостта на Порта Верчелина. Слеф това тя нарежда почти всички водачи на заговора да бъдат заловени и обезглавени, излагайки телата им под [[Лоджия „Озии“]], с изключение на [[Антонио Висконти]], който благодарение на молбата на [[Англезия Висконти]] е единствено затворен, докато [[Франческо Висконти]] успява да избяга. На 21 януари херцогският секретар Франческо Барбавара е върнат в града. Брат му Манфредо е затворен от [[Филипо Мария Висконти]], който успява да убеди Джовани Мария да направи същото с Франческо за сигурността на държавата, тъй като двамата братя са придобили твърде много власт в херцогство. На 21 март, предупреден навреме, Франческо успява да намери убежище първо в [[Арона (Италия)|Арона]], а след това във феодалните си владения във [[Валсезия]]. На 16 март 1404 г. има илюзия за възстановяване на мира между гвелфите и гибелините в Милано, но Филипо Мария Висконти кара Франческо Висконти да се върне в Милано. Така избухват нови бунтове, при които имотите на Франческо Барбавара са разграбени заедно с манастира и [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата на Свети Амвросий]], чийто абат Джовани Лампуняни е разкъсан на парчета. Гибелините дори успяват да сринат крепостта при Порта Верчелина.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 80-84}}.</ref> === Край на господството на Висконти във Венето === [[Файл:Ducato di Milano, 1402.svg|мини|289x289пкс|Максимално разширение на Миланското херцогство през 1402 г.]] През януари 1404 г. [[Бреша]] се вдига отново и Катерина Висконти изпраща [[Фачино Кане]] и [[Пандолфо III Малатеста]] начело на 6000 конници, за да я върнат. Двамата успяват да върнат града и някои замъци, както и двата [[бастион]]а, построени от [[Франческо II да Карара]] предния месец. Веднъж във [[Верона]], [[кастелан]]ът [[Уголото Бианкардо]], който командва града от името на [[Филипо Мария Висконти]], не иска да ги приеме, така че Малатеста се връща в Бреша, а Кане продължава към [[Падуа]]. Тъй като не успява да победи Кане с оръжие, [[Франческо да Карара]] го подкупва с муле, натоварено със злато, и на 20 март Кане се оттегля в [[Пиаченца]], която отнема от [[Отобуоно де Терци]]. След това Франческо да Карара организира армия заедно с [[Гулиелмо дела Скала]], [[Николо III д’Есте]], [[Карло Висконти (кардинал)|Карло]] и [[Есторе Висконти]], синове на [[Бернабо Висконти|Бернабо]]. През нощта между 7 и 8 април тя влиза във [[Верона]], принуждавайки Бианкардо да се скрие в замъка. В този момент миланските посланици сключват споразумение с [[Венецианска република|Венецианската република]], според което в замяна на отбранителен съюз Миланското херцогство ще ѝ отстъпи [[Фелтре]], [[Белуно]], [[Басано дел Грапа|Басано]], [[Виченца]] и [[Верона]]. Това споразумение е основата за експанзията на Венеция на континента и довежда до края на краткото управление на Висконти във [[Венето]]. На 18 април [[Гулиелмо дела Скала]], който е болен от известно време, умира. Той е последният владетел на Верона от семейството си. Три дни по-късно Бианкардо се отказва от замъка. Според Биля той е бил отровен от Франческо II да Карара, който е смятал да завладее Верона и Виченца. По-малко от година по-късно обаче той и семейството му губят държавата завинаги и тя попада в ръцете на венецианците.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 84-86}}.</ref> === Разпадане на Миланското херцогство === Междувременно в Милано продължават борбите между гвелфите и гибелините. В подкрепа на първите е сем. Роси, което, след като губи господството над град [[Комо (град)|Комо]], си отмъщава, като завладява различни земи в района на Комо и на Милано, включително [[Пиеве (пояснение)|Пиеве]] Инчино. Джовани Мария изпраща Джовани да Каркано да обсади [[Ерба]], където сем. Роси се е укрепило, но операциите са спрени на 28 март 1404 г., когато е установен крехък мир между двете фракции. Считайки мира за неблагоприятен за гибелините, [[Франческо Висконти]] се завръща в Милано и подновява военните действия. След това той успява да завземе [[Ломацо]] и да потуши бунтовете в пиеветата на [[Фино дел Монте|Фино]], [[Апиано]], Мариано и [[Севезо]], и след това да наложи нов, по-благоприятен мир, който е също толкова краткотраен, колкото и първия. Сем. Роси се опитва да изненада [[Канту]], но е предварено от Джовани да Каркано, който влиза в Канту с корпус от осемстотин конника и след това успява да превземе Комо, като го атакува по суша и вода. Роси са принудени да бягат в [[Лугано]] и [[Белинцона]]. Връщайки се в Канту, Джовани да Каркано е отровен от семейство Граси – най-могъщото семейство в града, и умира през октомври.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 86-89}}.</ref> [[Файл:The Milanese under the Visconti.jpg|мини|318x318пкс|Миланското херцогство от 1339 до 1402 г. (в зелено – териториите, придобити от Джан Галеацо)|ляво]] На 4 март херцогиня Катерина Висконти установява постоянна конфедерация с [[Теодор II (Монферат)|Теодор II Монфератски]], на когото са отстъпени [[Казале Монферато|Казале]] и [[Верчели]]. [[Пандолфо III Малатеста]] през пролетта на [[1404]] г. е новиниран от нея за господар на [[Бреша]]. Въпреки това Малатеста, съюзен със сем. [[Колеони (семейство)|Колеони]] от [[Бергамо]], не пропуска да нанесе щети на гибелините от района на [[Бергамо]] и когато Джовани Мария изпраща Отоне да Мандело в [[Трецо сул'Ада|Трецо]], за да окупира замъка, последният го арестува и поисква откуп от 20 хил. флорина. [[Отобуоно де Терци]] успява първо да открадне [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] от сем. [[Есте (династия)|Есте]] и през октомври да си върне самата [[Пиаченца]]. Въпреки това [[Фачино Кане]] успява да превземе [[Новара]]. Възползвайки се от слабостта на херцогството, [[Томас III (Салуцо)|Томас III от Салуцо]] окупира онова, което е останало от пиемонтските земи в ръцете на Висконти в [[Ланге (район)|Ланге]]. [[Кастелино Бекария]] на практика получава контрол над Павия, като изпраща Филипо Мария Висконти в [[Замък на Висконтите в Павия|замъка]]. В рамките на две години след смъртта му всички завоевания на [[Джан Галеацо Висконти]] са загубени и голяма част от това, което остана от херцогството, се оказва в ръцете на местни господари, които само номинално и непостоянно остават верни на херцога.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 89-91}}.</ref> === Смърт на Катерина Висконти === На 21 май 1404 г. в Милано [[Капитан на народа|капитанът на народа]] Бартоломео Джанобони се кани да изпълни смъртната присъда на някого си Монцино, когато гвелфите от семейство [[Казати (род)|Казати]], негови приятели, влизат в Бролето Нуово с десетки войници. Херцогът, информиран за фактите, язди заедно с някои гибелински господари до Бролето и кара Казати да избягат. Казати намират убежище в крепостта на Порта Нуова, която са завладели. Когато херцогът отива да ги блокира, по него са произведени много изстрели с [[арбалет]] близо до църквата Сан Пиетро ин Корнаредо, което го принуждава временно да се оттегли. Получил подкрепления, Джовани Мария се насочва отново срещу Порта Нуова, успявайки да накара Казати да избягат, след което нарежда резиденциите им да бъдат разграбени и Монцино да бъде екзекутиран. На 23 май гвелфите, водени от капитан Ди Дезио, въвеждат Отоне Руска в [[Порта Нуова (средновековна, Милано)|Порта Нуова]] заедно с други изгнаници, след което събират около четиристотин мъже, белязани с бял кръст, в църквата „Санта Мария Белтраде“ на място, наречено Малкантоне. Вместо това херцогът събира гибелините, маркирани с червен кръст, в двора на [[Кралски дворец в Милано|Бролето Векио]]. Гвелфите се придвижват към моста Ветеро близо до [[Порта Комазина (Средновековие)|Порта Комазина]] и оттам към [[Порта Верчелина (Средновековие)|Порта Верчелина]].Те обаче са пресрещнати от гибелините, които ги отблъскват, принуждавайки ги да се оттеглят към Порта Нуова близо до църквата „Сант Анастазия“. [[Джовани да Виняте]], господар на [[Лоди]], пристига твърде късно в подкрепа на гвелфите. Много от участниците в безредиците са екзекутирани, други са затворени или са освободени чрез заплащане на откуп. Джовани Мария заповядва всяка година да се прави тържествено жертвоприношение за църквата „Сан Анастазия“ – символично място на победата. [[Файл:Caterina Visconti.jpg|мини|255x255пкс|Катерина и Джан Галеацо коленичили]] След тези размирици [[Катерина Висконти]], пристрастна към фракцията на гвелфите, решава да се премести от Милано в [[Монца]], оставяйки замъка в ръцете на кондотиера [[Якопо дал Верме]]. [[Пандолфо III Малатеста]] отива при нея, след като е заговорничил с Джовани да Виняте в [[Трецо сул'Ада|Трецо]]. Гибелините вероятно са научили за това от [[Джовани Пустерла]], [[кастелан]] на [[Монца]], и през нощта на 18 август той пуска да влязат войски, водени от [[Франческо Висконти]] и Кастелино Бекария. Гибелините разграбват къщите на гвелфите в Монца, залавят много благородници от тази група, над триста конници, и арестуват Катерина. Малатеста бяга бос в Трецо с помощта на мелничар. На 17 октомври Катерина умира, не е ясно дали от [[чума]], отровена или удушена. Погребана е зад главния олтар на Катедралата в Монца. Същия ден в Рим е избран новият папа [[Инокентий VII]].<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 91-95}}.</ref> === Синовете на Бернабо Висконти === [[Пандолфо III Малатеста]] не пропуска да отмъсти за събитията в [[Монца]], като подпалва провинцията източно от Милано. Джовани Мария вика кондотиера [[Фачино Кане]] обратно в Милано, който, заедно с [[Франческо Висконти]], успява да изгони Пандолфо III Малатеста и да го затвори в [[Пиеве (пояснение)|Пиеве]] Инчино. Докато Малатеста е обсаден в [[Ерба]], сем. Колеони се възползва от възможността да превземе замъка в [[Трецо сул'Ада|Трецо]]. Обсадата е вдигната, когато някои от верните на Малатеста, след като отново разграбват провинцията, нападат източните селища на Милано. Малатеста успява да избяга, като се укрива в [[Бреша]]. Междувременно [[Джанмастино Висконти]], син на [[Бернабо Висконти|Бернабо]], дългогодишен гост на епископа на [[Кур (град)|Кур]], обещава на епископа [[Вал Поскиаво]], [[Валкиавена]] и [[Валтелина]] за сметка на херцога на Милано. За да го успокои, Джовани Мария решава да му даде господството над [[Бергамо]], неговият племенник [[Джанкарло Висконти|Джанкарло]] (известен като Джанпичинино) получава Бреша и [[Вал Камоника]], а природеният му брат [[Есторе Висконти]] – феода [[Мартиненго]]. Няколко месеца по-късно Джанмастино умира и Джанкарло взема господството на Бергамо с подкрепата на своите чичовци. Тогава Есторе атакува Бреша, като иска да я открадне от Малатеста, но е заловен и след това откупен от Джанкарло в замяна на [[Палацоло сул'Ольо|Палацоло]]. Тези маневри между потомците на Бернабо и Малатеста карат Джовани Мария да стане подозрителен и той затваря Есторе заедно с всичките служители на Джанкарло в Монца. След това миланците успяват да превземат крепостите на Бергамо и да изгонят Малатеста от обсадата на [[Урняно]]. На 9 октомври, след 10-дневна обсада, Фачино Кане и Франческо Висконти превземат замъка в Трецо от сем. Колеони, след което се насочват към Бреша, където се споразумяват с Малатеста за примирие за малко повече от месец.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 98-101, 103}}.</ref> === Смърт на Галеацо Гондзага === През януари [[1406]] г. архиепископът на Милано Пиетро да Кандия успява да убеди кондотиерите [[Якопо дал Верме]] и [[Галеацо Катанео|Галеацо Гондзага]] да се поставят в услуга на Миланското херцогство, след като са успели да превземат района на [[Падуа]] под властта на [[Венецианска република|Венецианската република]] и да накарат да им предадат господаря на града [[Франческо III да Карара]], по-късно удушен във [[Венеция]]. През април двама кондотиери отговарят на набезите на [[Пандолфо III Малатеста]] в района на Бергамо, като обсаждат замъка в [[Трецо сул'Ада|Трецо]] и построяват различни бастиони, за да го изолират. Докато Якопо дал Верме се погрижва за Трецо, Галеацо Гондзага отива в района на Бергамо, където превзема няколко замъка, но на 24 април, по време на нападението срещу замъка на [[Медолаго]], е смъртоносно ранен. На 8 май Якопо дал Верме напуска гарнизона в защита на бастионите на Трецо и предприема набези в района на [[Лоди]]. Между 20 и 22 юни сем. Колеони – [[кастелан]]и на Трецо, извършват нападение, като подпалват четири бастиона и принуждават гарнизона да отстъпи. През август [[Карло I Малатеста]] е призован в Милано като настойник на Джовани Мария и благодарение на него е възможно да се постигне примирие с брат му Пандолфо III Малатеста и с [[Габрино Фондуло]], станал господар на [[Кремона]], след като е убил [[Уголино Кавалкабо]]. Това примирие кара капитаните от партията на гибелините и [[Франческо Висконти|Франческо]] и [[Антонио Висконти]] да загубят по-нататъшна власт в Милано. Те първо се оттеглят в замъка си в [[Касано д'Ада|Касано]] и на 23 август пристигат, за да атакуват войските на Якопо дал Верме, като ги карат да избягат и взимат много пленници; самият кондотиер е ранен в главата.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 109-111}}.</ref> === Якопо дал Верме влиза в Милано === През [[1407]] г. се разпространяват слухове, че [[Фачино Кане]], [[Франческо Висконти|Франческо]], [[Антонио Висконти|Антонио]] и [[Габриеле Мария Висконти]] са се разбунтували срещу Джовани Мария. Габриеле изпраща кондотиера [[Якопо дал Верме]] в [[Мантуа]] и [[Венеция]], карайки го да събере силна армия, водена от [[Пандолфо III Малатеста]], [[Отобуоно де Терци]], [[Габрино Фондуло]] и [[Йоан XXIII (антипапа)|Балдасаре Коса]], легат на Болоня. Въоръжената конфронтация е избегната от Фачино Кане, който се среща с херцог Джовани Мария в Чертога на Гареняно и не само го убеждава да помилва Франческо и полубратята си Антонио и Габриеле, но също така и да го избере за генерал, като го кара да заповяда никой да не помага на Якопо дал Верме. На следващия ден Дал Верме влиза в района на [[Бергамо]] с армията си, пресича река [[Ада (река)|Ада]] при [[Трецо сул'Ада|Трецо]] със съгласието на сем. Колеони и достига [[Розате]], след като преминава през [[Вимеркате]], [[Дезио]], [[Сароно]] и [[Маджента (Италия)|Маджента]]. Фачино Кане и Габриеле Висконти напускат Милано и за да посрещнат врага, лагеруват в [[Бинаско]]. След това начело на петстотин конници отиват на разузнаване близо до [[Моримондо]]. Тук те се сблъскват с вражеския [[Авангард (военно дело)|авангард]] от около 2000 души и решават да го атакуват, като успяват да разпръснат първите два отряда, но накрая са победени и принудени да бягат. Фачино Кане намира убежище в [[Павия]], където е преследван от Якопо дал Верме, на когото [[Филипо Мария Висконти]] позволява да влезе в града, и е принуден да бяга дръзко от града. На 27 март, [[Великден]], Дал Верме и Де Терци влизат в Милано и принуждават херцог Джовани Мария да върне града под контрола на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]]. Благородниците гибелини Якопо и Франческо Граси са убити по инициатива на Терци, а останалите бягат от града или намират убежище в замъка при [[Замък на Сфорците|Порта Джовия]] заедно с Антонио и Габриеле Висконти. Подобни жестокости обаче карат Дал Верме да заплаши Терци да се противопостави на репресиите му с оръжия, а гибелините от Порта Джовия да бомбардират града с артилерия. На 19 май най-накрая е постигнато примирие, но не успяват да изгонят Отобуоно де Терци от града, освен срещу заплащане на сто хиляди златни флорина; неудовлетворен от последното, той започва да прихваща и изземва товарите от стоки, преминаващи транзитно по река [[По]], обогатявайки се изключително много в ущърб на херцогството. Дал Верме урежда [[Карло I Малатеста]] да бъде назначен за губернатор на града, но осъзнавайки, че дворът е пълен с враждебни личности, той скоро напуска и никога не се върна на служба в херцогството. През януари [[1408]] г. Малатеста обсажда замъка Порта Джовия, като настанява батерии от оръдия в парка и принуждава кастеланите да се предадат. Антонио и Габриеле Висконти са заточени, първият в [[Пиемонт]], а вторият във [[Ферара]] при условие, че Антонио убеди Есторе да отстъпи [[Монца]]. Кастеланът [[Джовани Пустерла]] няма този късмет: на 28 януари херцог Джовани Мария, за да си отмъсти за предателството му от 1404 г., когато е позволил на [[Франческо Висконти]] да влезе в Монца, първо го дава за храна на кучетата си и след това, още жив, кара да го обезглавят на площад Бролето и след това да разкъсат тялото му на четири: главата му е провесена от камбанарията на сградата, а тялото му – от градските порти. Скоро той е последван от много други гибелински благородници. <ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 114-122}}.</ref> === Брак === През февруари [[1408]] г. [[Фачино Кане]] се завръща за нападение близо до [[Бусто Арсицио]], за да постави гарнизон по мостовете над река [[Тичино]]. През май и юни [[Есторе Висконти]], владетел на [[Монца]], разграбва миланските квартали Порта Нуова и Порта Ориентале. Милано скоро се оказва откъснат от повечето търговски обмени, тъй като река Тичино се контролира от Фачино Кане, [[Брианца]] от [[Есторе Висконти]] и [[Джовани Пичинино]], господар на [[Канту]], река Ада от сем. Колеони и река По от [[Отобуоно де Терци]]. На 16 юни херцогската армия, водена от Джовани Мария и [[Карло I Малатеста]], обсажда Монца без успех. През тези месеци Малатеста успява да убеди херцога да се ожени за племенницата му [[Антония Малатеста ди Чезена|Антония Малатеста]], дъщеря на [[Андреа Малатеста]], господар на [[Чезена]]. На 1 юли 1408 г. булката влиза в Милано от Порта Романа, придружена от баща си и отива до [[Миланска катедрала|катедралата]], където се омъжва за Джовани Мария. През август Есторе Висконти окупира замъка на [[Касано д'Ада|Касано]], изпреварвайки [[Антонио Висконти]], но още на 26 август херцогската армия го превзема. След като не успява да изпълни обещанието си, Висконти е екзекутиран; няколко месеца по-късно брат му Франческо също умира, което нанася сериозен удар на фракцията на гибелините. <ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 122-125}}.</ref> === Маршал Бузико и битката при Нови === [[Файл:Jean II Le Meingre.jpg|мини|260x260пкс|Бузико, маршал на Франция]] През март [[1409]] г., след неуспешен опит да се помири с [[Фачино Кане]], Джовани Мария сключва съюз с [[Джанфранческо I Гонзага|Джанфранческо Гондзага]], [[Николо III д’Есте]], [[Пандолфо III Малатеста]] и [[Габрино Фондуло]] срещу [[Отобуоно де Терци]], и с брат си [[Филипо Мария Висконти|Филипо Мария]], [[Лудвиг Савойски-Ахая]], [[Амадей VIII Савойски]] и [[Жан льо Менгр]] (Бузищо) тръгва срещу Фачино Кане. Армиите на Кане и на Пандолфо III Малатеста се сблъскват на 7 април, Великден, близо до Рованяте, без никой от тях да отчете ясна победа. И така, за да попречат на французите на Бузико да успеят в намерението си да управляват Милано с одобрението на Антонио Ториани, двамата генерали решават градът да бъде управляван от двама губернатори по тяхно собствено номиниране. През юни 1409 г. херцогът установява вечен мир с Фачино Кане в замяна на някои феоди и замъци и връщането на гибелините в Милано. Мирът обаче не трае дълго. Малатеста, заедно с гвелфската партия в полза на французите, канят Бузико в Милано, за да го назначат за губернатор. Последният не закъснява и с армия от 5500 кавалеристи и 600 пехотинци превзема [[Пиаченца]] и на 31 юли влиза в Милано, придружен от бунтовническите господари на херцога. Той се опитва да получи [[Замък на Сфорците|замъка на Порта Джовия]], но [[кастелан]]ите Винченцо Марлиани и Кристофоро дела Страда отхвърлят всички преговори. Междувременно Фачино Кане и [[Теодор II (Монферат)|Теодор II Монфератски]], възползвайки се от отсъствието на Бузико и поканени от гражданите, окупират [[Генуа]], принуждавайки французите да се оттеглят към крепостите. След това Бузико напуска Милано и през октомври се сблъсква с Фачино Кане близо до [[Нови Лигуре|Нови]], но е победен и е принуден да се върне във Франция. Фачино Кане тръгва към Милано и през септември херцог Джовани Мария отново е принуден да се споразумее и след това да установи истински мир на 3 ноември. Много представители на фракцията на гвелфите напускат града, като се поставят под закрилата на [[Филипо Мария Висконти]].<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, pp. 125-133, 137-142}}.</ref> === Фачино Кане – губернатор === На 5 април [[1410]] г., докато [[Фачино Кане]] е в двора на [[Кралски дворец в Милано|Бролето Векио]] пред църквата „Сан Готардо ин Корте“, той се озовава пред няколко войници, които се опитват да го заловят, но успява да избяга на кон, ранен в глава, след като я ударя яростно в една от вратите на сградата. Заповедта е дадена от самия херцог, който обаче скоро осъзнава грешката, която е направил, и се помирява с него, като хвърля вината върху някои венециански посланици. На 12 май Фачино Кане е назначен за управител на града за период от три години. През лятото на същата година той успява да установи примирие с Джовани да Виняте, господар на [[Лоди]] и на [[Пиаченца]], Джорджо Бенцоне, господар на [[Крема]], със сем. Колеони, кастилани на [[Трецо сул'Ада|Трецо]], и с [[Джовани Пичинино]], господар на [[Канту]]. На 22 юли замъкът на [[Алесандрия]] се предава след тригодишна обсада. През януари [[1411]] г., в съгласие с могъщото семейство Бекария, Фачино Кане влиза в [[Павия]], разграбва къщите на гвелфите и обсажда [[Филипо Мария Висконти]], който е принуден да му даде [[де факто]] управлението на града. Малко след това той превзема Канту, прогонвайки Джовани Пичинино. На 23 август е постигнат мир с [[Есторе Висконти]]. В началото на [[1412]] г. Кане обсажда [[Бергамо]], след като получава някои владения в тази област от сем. [[Суарди (род)|Суарди]]. Няколко седмици по-късно обаче той е принуден да се оттегли в [[Павия]], след като получава силен пристъп на [[подагра]].<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 143-151}}.</ref> === Убийство на Джовани Мария === Пристъпът на [[подагра]] на [[Фачино Кане]] през 1412 г. се смята за смъртоносен от лекарите, така че миланските гибелини, страхувайки се да не загубят властта, която имат в града и страхувайки се, че непостоянството на Джовани Мария ще го накара да се сближи отново с гвелфите, планират убийството на херцога. Някои заговорници, привърженици на наследниците на [[Бернабо Висконти]] – семействата Баджо, Пустерла, [[Тривулцио (род)|Тривулцио]], Мантегаца, [[Алипранди]], Майно и др., се възползват от момента, в който най-великият кондотиер на херцога е тежко болен в [[Павия]], и страхувайки се, че Бернабо Висконти, известен с нечестието си, допълнително ще увеличи властта си, нападат 23-годишния Джовани Мария пред църквата „Сан Готардо ин Корте“ и го наръгват с нож в главата и в десния крак. Трупът на херцога първо е пренесен в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] без почести, с изключение на кошница с рози, дарена от проститутка, която по-късно е възнаградена от [[Филипо Мария Висконти]], след което е оставен да изгние другаде. Умиращият Фачино Кане кара офицерите си да се закълнат същия ден, че ще подкрепят наследника Филипо Мария, а самият той предлага съпругата си [[Беатриче ди Тенда]] да се омъжи за Филипо Мария след смъртта му, настъпила малко след това. <ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 151-152}}.</ref> == Личност == Джовани Мария е известен със страстта си към [[лов]]а и когато му е скучно да убива зверове, за да задоволи [[Садизъм|садистичното]] си удоволствие, кара мастифите си да бъдат обучени от дресьор, за да преследват и разкъсват хора. Първоначално той кара миланските съдилища да му пращат осъдените за неговите ловни партита, а по-късно също изобличава съучастниците си в престъпленията, за да компенсира липсата на осъдени за своя лов. Известни мъже от Милано са разкъсани от неговите мастифи, включително роднините му. Същата съдба сполетява и [[кастелан]]ът на [[Монца]] [[Джовани Пустерла]], обвинен в смъртта на майка му [[Катерина Висконти|Катерина]].<ref>{{Cite news|title=Milano, 1412: il giovane duca folle assassinato fuori dalla chiesa|date=28 ottobre 2017}}</ref> Говори се, че когато през май [[1409]] г., докато войната все още продължава, гладните викат за мир, докато той минава, херцогът хвърля войниците си срещу тях; и след това забранява, според легендата, под страх от бесилката, да се произнасят думите „мир“ и „война“, и дори задължава църковните служители да казват в литургията „дай ни спокойствие“ вместо „дай ни мир“. Разнородни, но сходни свидетелства за Джовани Мария Висконти обрисуват една крехка и непостоянна личност, склонна към ексцесии и изблици на гняв; принц, заобиколен от хрътки и мастифи, които той използва, за да храни с враговете си, но неспособен да избере със същата грижа съветниците си. == Брак и потомство == ∞ 1 юли 1408 в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] за [[Антония Малатеста ди Чезена|Антония Малатеста]] (* XIV век, † XV век, Чезена), дъщеря на [[Андреа Малатеста]], господар на [[Чезена]], и на Ренгарда Алидозия от [[Имола]], от която няма деца. == Източници == === Библиография === * Giovanni Campiglio, ''Storia di Milano'', Milano, 1831 * Bernardino Corio, ''[https://books.google.it/books?id=v5sBAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it#v=onepage&q&f=false Storia di Milano]'', a cura di Egidio De Magri, Angelo Butti e Luigi Ferrario, vol. 2, Milano, Francesco Colombo, 1856 * Paolo Giovio, ''Vite dei dodici Visconti'', a cura di Lodovico Domenichi, Milano, Francesco Colombo, 1853 * Giorgio Giulini, ''Continuazione delle memorie spettanti alla storia, al governo, ed alla descrizione della Città e della campagna di Milano nei Secoli Bassi'', a cura di Massimo Fabi, Milano, Francesco Colombo, 1856 * Andrea Gamberini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti-duca-di-milano_(Dizionario-Biografico) GIOVANNI MARIA Visconti, duca di Milano]'', in Dizionario biografico degli italiani, vol. 56, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001 * Francesca Maria Vaglienti: ''Visconti, Giovanni Maria'', ''[[Lexikon des Mittelalters]]'', Band 8, 1997, Sp. 1724/25 * [http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?qs=Giovanni_Maria*+Visconti* ''Giovanni Maria Visconti''], Opac der Regesta Imperii === Други === * Bruno Paradisi, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti-duca-di-milano_(Enciclopedia-Italiana)/ GIOVANNI MARIA Visconti, duca di Milano]'', в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1933 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti_(Dizionario-di-Storia)/ Giovanni Maria Visconti]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 == Обяснителни бележки == <references group="N"/> == Библиографски бележки == <references /> {{Превод от|it|Giovanni Maria Visconti|132762856}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Милански херцози]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Починали в Милано]] aciga4cqvm8pzs692o93hrqz18iawka 12214654 12214637 2024-04-26T00:54:48Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място =[[Абиатеграсо]], [[Миланско херцогство]] | починал-място = | погребан = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 3 септември [[1402]] – 16 май [[1412]] | коронация = | предшественик = [[Джан Галеацо Висконти]] | наследник = [[Филипо Мария Висконти]] | титла = | други титли = | религия = | образование = | роднини = | герб = | герб-описание = }} | род = | баща =[[Джан Галеацо Висконти]] | майка = | брак =[[Антония Малатеста ди Чезена]] | деца =няма | подпис = | сайт = |братя-сестри=Сестра<br>[[Филипо Мария Висконти]]<br>Природени:<br>Джан Галеацо II Висконти<br>Ацо Висконти<br>[[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]]<br>Карло Висконти<br>[[Филипо Мария Висконти]]<br>[[Габриеле Мария Висконти]]<br>Антонио Висконти<br>[[Антонио Висконти]]|религия=[[Католицизъм]]}} '''Джовани Мария Висконти''' ({{lang|it|Giovanni Maria Visconti}}, * [[7 септември]] [[1388]], [[Абиатеграсо]], Миланско херцогство; † [[16 май]] [[1412]], [[Милано]], пак там) от рода [[Висконти]] е 2-ри [[Миланско херцогство|херцог на Милано]] ([[1402]] – [[1412]]). Най-големият син на [[Джан Галеацо Висконти]], той го наследява на 14 г. под регентството на майка си [[Катерина Висконти]] в най-драматичните условия на държавата си, застрашена отвън от враждебността на папа [[Бонифаций IX]], [[Флорентинска република|флорентинците]] и [[Николо III д’Есте]], и вътрешно от възраждащите се борби между [[гвелфи и гибелини]]. След напразни опити на [[регент]]ката да възстанови реда в херцогството с помощта на съветника Франческо Барбавара, Джовани Мария лично поема властта през 1404 г., като затваря майка си в [[Монца]], която умира скоро след това, очевидно от отрова. След това подкрепя фракцията на гибелините, като прави губернатор на Милано [[кондотиер]]а [[Фачино Кане]], който на практика поема господството на херцогството. След смъртта на Кане е организиран заговор от миланските благородници срещу Джовани Мария, който си е създал множество врагове заради жестокостта си, които го убиват.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti_(Dizionario-di-Storia)/|заглавие=Giovanni Maria Visconti|труд=Dizionario di Storia|достъп_дата=2023-9-3}}</ref> Той остава [[Миланско херцогство|Миланското хецогство]] в пълен разпад. == Произход == [[Файл:Borgognone fresk.jpg|ляво|мини|302x302пкс|Амброджо да Фосано, известен като [[Бергоньоне]], ''Джан Галеацо Висконти с тримата си сина предлага на Девата модела на Павийския чертог'', стенопис в [[Павийски чертог|Павийския чертог]]]] Той е първородният син на [[Джан Галеацо Висконти]] (* 1351, † 1402), 1-ви [[Миланско херцогство|херцог на Милано]], господар на [[Милано]], [[Верона]], [[Крема]], [[Кремона]], [[Бергамо]], [[Болоня]], [[Бреша]], [[Белуно]], [[Пиеве ди Кадоре]] и др., и на братовчедка му [[Катерина Висконти]] (* 1360, † 1404), последна господарка на [[Синьория Милано|Милано]] (1385 – 1395) и първа херцогиня на [[Миланско херцогство|Милано]] (1395 – 1402). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Галеацо II Висконти]], господар на Милано, и [[Бианка Савойска]], а по майчина – [[Бернабо Висконти]], господар на Милано, и съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала]]. Има един брат и една сестра: * Сестра (* / † 1385) * [[Филипо Мария Висконти|Филипо Мария]] (* 1392; † 1447), граф на [[Павия]], ''3-ти херцог на Милано'' (1412 – 1447), съпруг на [[Беатриче ди Тенда]] и на [[Мария Савойска (1411 – 1469)|Мария Савойска]] Има и трима природени братя и една природена сестра от първия брак на баща си, както и двама или трима природени братя от две негови извънбрачни връзки. == Биография == === Начални години === [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]] гледа на раждането на първородния си син като благословия, дадена му от [[Богородица]], тъй като всичките му синове от първата му жена умират в ранна възраст. Решава да го кръсти Джовани Мария и се заклева да даде името „Мария“ на всички деца от мъжки пол, които му се раждат. На 28 октомври 1388 г. той свиква Генералния съвет, който избира някои представители, които да положат клетва за вярност към него и към сина му и да спазват написаното от него завещание.<ref name="AA">{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 722-723}}.</ref> На 3 септември [[1402]] г. херцог Джан Галеацо умира от [[чума]]. Благодарение на политическите му способности [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] се е превърнала в [[Миланско херцогство|херцогство]] и то е достигнало максималното си разрастване. На 29 ноември е свикан Генералният съвет, който кара четиридесет видни граждани да положат клетва за вярност към Джовани Мария Висконти. Клетвата е произнесена на 14 декември в Херцогския двор на [[Кралски дворец в Милано|Бролето Векио]]. Новият херцог е само на четиринадесет години, но в съответствие с бащиното завещание той наследява управлението на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] (Милано и неговото [[контадо]]) заедно с централния блок на владенията – градовете [[Кремона]], [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Комо (град)|Комо]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Парма]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] , както и Графство Аджера. Западните и източните владения, както и Графство Павия, вместо това са дадени на брат му [[Филипо Мария Висконти|Филипо Мария]], докато [[Габриеле Мария Висконти|Габриеле Мария]], извънбрачен син на Джан Галеацо, узаконен по-късно, получава град [[Пиза]] и селището на [[Крема]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti-duca-di-milano_(Dizionario-Biografico)|заглавие=GIOVANNI MARIA Visconti, duca di Milano|автор=Andrea Gamberini|достъп_дата=2023-9-3}}</ref> За първи път титлата се предава по силата на завещателно разпореждане.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti-duca-di-milano_(Enciclopedia-Italiana)/|заглавие=GIOVANNI MARIA Visconti, duca di Milano|автор=Bruno Paradisi|достъп_дата=2023-9-3}}</ref> По разпореждане на починалия му баща Джовани Мария остава под опеката на майка си [[Катерина Висконти]] до навършването на двадесет години. Тя е подпомогната в [[регент]]ството от Франческо Барбавара, първи херцогски секретар, и от настойниците на Джовани Мария – Пиетро да Кандия, архиепископ на Милано, Пиетро де Граси, епископ на [[Кремона]], и Джовани да Каподигало, епископ на [[Новара]]. Като първа резолюция Катерина се опитва да умиротвори откритите фронтове с [[Папска държава|Папската държава]], [[Флорентинска република|Флорентинската република]] и Сеньория Падуа. С първите две е възможно да се постигне споразумение, докато благодарение на дипломатическите действия на [[Джовани да Казате]] и [[Франческо дела Кроче]] на 7 декември е сключен мир с господаря на Падуа [[Франческо II да Карара]]. Според Андреа Гатари Миланското херцогство би трябвало да отстъпи градовете [[Чивидале дел Фриули|Чивидале]], [[Фелтре]] и [[Басано дел Грапа|Басано]] на Франческо II, да възстанови течението на река Брента и падуанците да останат съюзници на император [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт]]; според [[Бернардино Корио]] обаче трите града не са отстъпени.<ref name="AA2">{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, с. 722-723}}.</ref> <ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 58-60}}.</ref> === Антивиконтската лига на Бонифаций IX атакува Болоня === [[Файл:IX.Bonifac.jpg|мини|211x211пкс|Папа Бонифаций IX]] Папа [[Бонифаций IX]], възнамерявайки да си върне градовете, отнети му от Джан Галеацо Висконти, се съюзява с [[Флорентинска република|флорентинците]], [[Николо III д’Есте]], маркграф на [[Херцогство Ферара|Ферара]], [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]], и [[Карло I Малатеста]], господар на [[Римини]], [[Фано]], [[Чезена]] и [[Пезаро]], след което изпраща армия под ръководството на легата и кардинал [[Йоан XXIII (антипапа)|Балдасар Коса]], за да окупира замъците на [[Умбрия]]. Миланците отвръщат с изпращането на кондотиера [[Якопо Дал Верме]] в [[Тоскана]]. След като пристига в [[Болоня]], Дал Верме чувства, че трябва да отиде в [[Бреша]] от страх от размирици. На негово място е изпратен кондотиерът [[Отобуоно де Терци]] с 500 [[Копие (военна част)|копия]], който връща замъците около [[Перуджа]] и [[Асизи]], след което се подготвя за сблъсък с папата, като до Дал Верме достигат подкрепленията на [[Пандолфо III Малатеста]] (600 копия)<ref group="N">Копието е военна единица, съставена от 3-4 войника или тежък конник, оръженосец, паж и торбоносник и пет коня или два коня, два големи нага и два малки нага.</ref> и Джовани Колона (300 копия). [[Файл:Facino Cane.png|ляво|мини|182x182пкс|Фачино Кане]] [[Кондотиерът]] [[Фачино Кане]] се възползва от нестабилността на херцогството, за да се обогати, като разграбва провинцията на [[Тортона]], [[Павия]], [[Пиаченца]] и [[Парма]] до февруари [[1403]] г., докато кондотиерът [[Алберико да Барбиано]] изоставя миланците, връщайки се първо в [[Кунео]] и след това се поставя в услуга на лигата. Междувременно Катерина Висконти изпраща архиепископа на Милано – [[Францискански орден|францисканеца]] Пиетро да Кандия, в Рим, за да склони папата към мир, без обаче да постигне резултат. Армията на лигата пристига в края на май [[1403]] г. под стените на [[Болоня]], защитавана от Фачино Кане, обсажда я, но не успява да пробие отбраната, и трябва да се задоволи с набези в райна на Парма по покана на разбунтувалото се семейство [[Роси ди Парма|Роси]].<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 68-69}}.</ref> === Бунт в Милано === Междувременно започват вълнения в Миланското херцогство. Много съветници и губернатори хранят големи лични амбиции, не гледат благосклонно на регентството на [[Катерина Висконти]], завиждат на политическата кариера на секретаря ѝ Франческо Барбавара, станал най-влиятелният човек в държавата, започвайки от нищото, или искат да се спасят, понеже предвиждат неизбежното разпадане на херцогството. Група [[Гвелфи и гибелини|гибелински]] заговорници начело с [[Антонио Висконти]] ди Модроне<ref>Антонио Висконти е син на Джованоло, от своя страна син на Верчелино, родоначалник на Висконти ди Модроне.</ref> (извънбрачен син на Джан Галеацо) и включваща Франческо, Джовани, Галеацо и Джавацо Алипранди, Галеацо и [[Антонио Поро]], Джовани Андреа и Паоло да Баджо, и Сасо де Ризи се събират в Милано с намерението да елиминират Франческо и брат му Манфредо, които имат симпатиите на гвелфите.[[Файл:Giovan Maria Visconti.png|ляво|мини|235x235пкс|Херцог Джовани Мария Висконти]]Те карат в града да се върне епископът [[Франческо Висконти]], навремето прогонен от Джан Галеацо Висконти. От една страна той се опитва да постигне помирение с Джовани Мария, а от друга подбужда гражданите на квартал Порта Тичинезе, където живее, разпалвайки разделенията между гвелфите и гибелините. Джовани да Казате се съгласява да преговаря за помирението на Франческо, но на 29 август 1403 г. е убит от [[Галеацо Алипранди]]. Това подпалва гражданската война между гвелфите и гибелините в Милано, след като тяхното разделение е държано под контрол много години, първо от строгостта на [[Бернабо Висконти]] и след това от политическите умения на [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]]. Катерина Висконти решава да напусне [[Замък на Сфорците|замъка на Порта Джовия]], като дефилира в карета<ref group="N">След [[инсулт]], който ѝ причинява парализа, Катерина Висконти вече не може вече да язди кон</ref> по улиците на града, придружена от новия херцог Джовани Мария, за да се опита да потуши бунтовете и в рамките на няколко часа успява. На следващия ден Антонио Поро пристига в Милано и отново разпалва бунта. Катерина отново дефилира, постигайки същия резултат като предния ден. На третия ден, около 9 часа сутринта, Поро успява да събере тълпа от 15 хил. души, претендиращи за главата на братята Барбавара пред замъка, в който се са затворили Джовани Мария, майка му и секретарят му Франческо Барбавара. След това братята Барбавара напускат замъка и след като са събрани около сто конници в крепостта на Порта Верчелина, те са ескортирани извън града и намират убежище в [[Павия]], но [[кастелан]]ът не иска да ги приеме. Заговорниците, понеже не успяват да сложат ръка на Барбавара, започват да убиват техните съюзници.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 71-74}}.</ref> === Размирици в Миланското херцогство === [[Файл:Gian Maria Visconti.jpg|мини|285x285пкс|Джовани Мария Висконти]] Между юни и юли 1403 г. бунтовете, които избухват в Милано, подтикват кондотиера [[Уголино Кавалкабо]], току-що отзован от изгнание от Катерина Висконти и приет отново в Херцогския съвет, да завладее [[Кремона]], Джорджо Бенцоне – [[Крема]], Франчино и Отоне Руска – [[Комо (град)|Комо]], Де Саки – [[Белинцона]], жителите на [[Лоди]] да изгорят много членове на [[Вистарини]] и да изберат [[Джовани Виняти]], гвелфските семейства от [[Пиаченца]] да изгонят сем. [[Ангуисола]], а планинците, начело с Джовани Роцоне, да избият гибелините в [[Бреша]], където се спасяват само онези, които са успели да се скрият в [[Замък на Бреша|замъка]] или са избягали от града. Сем. Роси кани флотилията на лигата да атакува [[Казалмаджоре]], която обаче е тежко победена от корабите на Висконти и е принудена да се оттегли към [[Медзани]]. Сблъсъци между гвелфи и гибелини има също в [[Алесандрия]], [[Бергамо]], [[Вимеркате]], в района на [[Мартезана]] и в много други по-малки градове. През юли Катерина Висконти се опитва да помири страните, като кара най-известните граждани и на двете фракции да влязат в Херцогския съвет, но тя не може да направи нищо, тъй като градът вече е контролиран от [[Франческо Висконти]], [[Антонио Поро]] и архиепископа на Милано. Херцогският съвет решава да изпрати кондотиера [[Якопо Дал Верме]] да потуши бунтовете. Той успява да върне под управлението на херцога (понякога само номинално) Мартезана и градовете Бреша, Лоди и Кремона, както и да установи примирие в Комо, след като изпраща армия от 600 конници и 1000 пехотинци. Гибелините успяват да превземат [[Сончино]] и [[Кастелеоне]]. [[Филипо Мария Висконти]], брат на Джовани Мария, се оттегля от Милано в [[Павия]] и благодарение на своите съветници успява да умиротвори града, докато кондотиерът [[Отобуоно де Терци]] успява да прогони сем. Роси от [[Парма]]. На 25 август 1403 г. Херцогският съвет, благодарение на посредничеството на [[Франческо I Гонзага|Франческо I Гондзага]] и [[Карло I Малатеста]], постига мир с лигата в Каледио, по силата на който Миланското херцогство отстъпва градовете [[Болоня]], [[Перуджа]] и [[Асизи]] заедно с тяхната провинция.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 77-79}}.</ref> [[Файл:Giovanni Maria Visconti.jpg|ляво|мини|315x315пкс|[[Микелино де Безоцо]], Джовани Мария Висконти, 1403 г.]] Кондотиерът [[Фачино Кане]], който се оттегля от [[Болоня]] на 2 септември, а на 21 септември успява да отнеме [[Александрия]] от [[Жан льо Менгр]] (по прякор „Бузико“) – губернатор на [[Генуа]], който я е окупирал (с изключение на цитаделата) по покана на гвелфите в града. След това той нарежда да отрежат ръката на всички пленени французи, тъй като те са обещали по-рано никога повече да не вдигат оръжие срещу херцога на Милано. На 10 или 11 септември Якопо Дал Верме и Отобуоно де Терци изгонват господаря на Падуа [[Франческо II да Карара]] от [[Бреша]], който, нарушавайки мира с миланците, я е окупирал по покана на местните гвелфи. През октомври флорентинците изпращат [[Алберико да Барбиано]] с 400 копия да завладее [[Кремона]], докато [[Пандолфо III Малатеста]] от името на миланците успява да изгони сем. Роси, но избива гражданите. Извънбрачния син на Джан Галеацо, [[Габриеле Мария Висконти]], успява да задържи Пиза за известно време, докато през март [[1404]] г. сиенците изгонват [[Джорджо дал Карето]], възстановявайки [[Сиенска република|републиката]]. През януари 1404 г. Катерина Висконти успява да намери убежище в [[Замък на Сфорците|замъка при Порта Джовия]] в Милано, укрепва гарнизона му заедно с този на Крепостта на Порта Верчелина. Слеф това тя нарежда почти всички водачи на заговора да бъдат заловени и обезглавени, излагайки телата им под [[Лоджия „Озии“]], с изключение на [[Антонио Висконти]], който благодарение на молбата на [[Англезия Висконти]] е единствено затворен, докато [[Франческо Висконти]] успява да избяга. На 21 януари херцогският секретар Франческо Барбавара е върнат в града. Брат му Манфредо е затворен от [[Филипо Мария Висконти]], който успява да убеди Джовани Мария да направи същото с Франческо за сигурността на държавата, тъй като двамата братя са придобили твърде много власт в херцогство. На 21 март, предупреден навреме, Франческо успява да намери убежище първо в [[Арона (Италия)|Арона]], а след това във феодалните си владения във [[Валсезия]]. На 16 март 1404 г. има илюзия за възстановяване на мира между гвелфите и гибелините в Милано, но Филипо Мария Висконти кара Франческо Висконти да се върне в Милано. Така избухват нови бунтове, при които имотите на Франческо Барбавара са разграбени заедно с манастира и [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата на Свети Амвросий]], чийто абат Джовани Лампуняни е разкъсан на парчета. Гибелините дори успяват да сринат крепостта при Порта Верчелина.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 80-84}}.</ref> === Край на господството на Висконти във Венето === [[Файл:Ducato di Milano, 1402.svg|мини|289x289пкс|Максимално разширение на Миланското херцогство през 1402 г.]] През януари 1404 г. [[Бреша]] се вдига отново и Катерина Висконти изпраща [[Фачино Кане]] и [[Пандолфо III Малатеста]] начело на 6000 конници, за да я върнат. Двамата успяват да върнат града и някои замъци, както и двата [[бастион]]а, построени от [[Франческо II да Карара]] предния месец. Веднъж във [[Верона]], [[кастелан]]ът [[Уголото Бианкардо]], който командва града от името на [[Филипо Мария Висконти]], не иска да ги приеме, така че Малатеста се връща в Бреша, а Кане продължава към [[Падуа]]. Тъй като не успява да победи Кане с оръжие, [[Франческо да Карара]] го подкупва с муле, натоварено със злато, и на 20 март Кане се оттегля в [[Пиаченца]], която отнема от [[Отобуоно де Терци]]. След това Франческо да Карара организира армия заедно с [[Гулиелмо дела Скала]], [[Николо III д’Есте]], [[Карло Висконти (кардинал)|Карло]] и [[Есторе Висконти]], синове на [[Бернабо Висконти|Бернабо]]. През нощта между 7 и 8 април тя влиза във [[Верона]], принуждавайки Бианкардо да се скрие в замъка. В този момент миланските посланици сключват споразумение с [[Венецианска република|Венецианската република]], според което в замяна на отбранителен съюз Миланското херцогство ще ѝ отстъпи [[Фелтре]], [[Белуно]], [[Басано дел Грапа|Басано]], [[Виченца]] и [[Верона]]. Това споразумение е основата за експанзията на Венеция на континента и довежда до края на краткото управление на Висконти във [[Венето]]. На 18 април [[Гулиелмо дела Скала]], който е болен от известно време, умира. Той е последният владетел на Верона от семейството си. Три дни по-късно Бианкардо се отказва от замъка. Според Биля той е бил отровен от Франческо II да Карара, който е смятал да завладее Верона и Виченца. По-малко от година по-късно обаче той и семейството му губят държавата завинаги и тя попада в ръцете на венецианците.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 84-86}}.</ref> === Разпадане на Миланското херцогство === Междувременно в Милано продължават борбите между гвелфите и гибелините. В подкрепа на първите е сем. Роси, което, след като губи господството над град [[Комо (град)|Комо]], си отмъщава, като завладява различни земи в района на Комо и на Милано, включително [[Пиеве (пояснение)|Пиеве]] Инчино. Джовани Мария изпраща Джовани да Каркано да обсади [[Ерба]], където сем. Роси се е укрепило, но операциите са спрени на 28 март 1404 г., когато е установен крехък мир между двете фракции. Считайки мира за неблагоприятен за гибелините, [[Франческо Висконти]] се завръща в Милано и подновява военните действия. След това той успява да завземе [[Ломацо]] и да потуши бунтовете в пиеветата на [[Фино дел Монте|Фино]], [[Апиано]], Мариано и [[Севезо]], и след това да наложи нов, по-благоприятен мир, който е също толкова краткотраен, колкото и първия. Сем. Роси се опитва да изненада [[Канту]], но е предварено от Джовани да Каркано, който влиза в Канту с корпус от осемстотин конника и след това успява да превземе Комо, като го атакува по суша и вода. Роси са принудени да бягат в [[Лугано]] и [[Белинцона]]. Връщайки се в Канту, Джовани да Каркано е отровен от семейство Граси – най-могъщото семейство в града, и умира през октомври.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 86-89}}.</ref> [[Файл:The Milanese under the Visconti.jpg|мини|318x318пкс|Миланското херцогство от 1339 до 1402 г. (в зелено – териториите, придобити от Джан Галеацо)|ляво]] На 4 март херцогиня Катерина Висконти установява постоянна конфедерация с [[Теодор II (Монферат)|Теодор II Монфератски]], на когото са отстъпени [[Казале Монферато|Казале]] и [[Верчели]]. [[Пандолфо III Малатеста]] през пролетта на [[1404]] г. е новиниран от нея за господар на [[Бреша]]. Въпреки това Малатеста, съюзен със сем. [[Колеони (семейство)|Колеони]] от [[Бергамо]], не пропуска да нанесе щети на гибелините от района на [[Бергамо]] и когато Джовани Мария изпраща Отоне да Мандело в [[Трецо сул'Ада|Трецо]], за да окупира замъка, последният го арестува и поисква откуп от 20 хил. флорина. [[Отобуоно де Терци]] успява първо да открадне [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] от сем. [[Есте (династия)|Есте]] и през октомври да си върне самата [[Пиаченца]]. Въпреки това [[Фачино Кане]] успява да превземе [[Новара]]. Възползвайки се от слабостта на херцогството, [[Томас III (Салуцо)|Томас III от Салуцо]] окупира онова, което е останало от пиемонтските земи в ръцете на Висконти в [[Ланге (район)|Ланге]]. [[Кастелино Бекария]] на практика получава контрол над Павия, като изпраща Филипо Мария Висконти в [[Замък на Висконтите в Павия|замъка]]. В рамките на две години след смъртта му всички завоевания на [[Джан Галеацо Висконти]] са загубени и голяма част от това, което остана от херцогството, се оказва в ръцете на местни господари, които само номинално и непостоянно остават верни на херцога.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 89-91}}.</ref> === Смърт на Катерина Висконти === На 21 май 1404 г. в Милано [[Капитан на народа|капитанът на народа]] Бартоломео Джанобони се кани да изпълни смъртната присъда на някого си Монцино, когато гвелфите от семейство [[Казати (род)|Казати]], негови приятели, влизат в Бролето Нуово с десетки войници. Херцогът, информиран за фактите, язди заедно с някои гибелински господари до Бролето и кара Казати да избягат. Казати намират убежище в крепостта на Порта Нуова, която са завладели. Когато херцогът отива да ги блокира, по него са произведени много изстрели с [[арбалет]] близо до църквата Сан Пиетро ин Корнаредо, което го принуждава временно да се оттегли. Получил подкрепления, Джовани Мария се насочва отново срещу Порта Нуова, успявайки да накара Казати да избягат, след което нарежда резиденциите им да бъдат разграбени и Монцино да бъде екзекутиран. На 23 май гвелфите, водени от капитан Ди Дезио, въвеждат Отоне Руска в [[Порта Нуова (средновековна, Милано)|Порта Нуова]] заедно с други изгнаници, след което събират около четиристотин мъже, белязани с бял кръст, в църквата „Санта Мария Белтраде“ на място, наречено Малкантоне. Вместо това херцогът събира гибелините, маркирани с червен кръст, в двора на [[Кралски дворец в Милано|Бролето Векио]]. Гвелфите се придвижват към моста Ветеро близо до [[Порта Комазина (Средновековие)|Порта Комазина]] и оттам към [[Порта Верчелина (Средновековие)|Порта Верчелина]].Те обаче са пресрещнати от гибелините, които ги отблъскват, принуждавайки ги да се оттеглят към Порта Нуова близо до църквата „Сант Анастазия“. [[Джовани да Виняте]], господар на [[Лоди]], пристига твърде късно в подкрепа на гвелфите. Много от участниците в безредиците са екзекутирани, други са затворени или са освободени чрез заплащане на откуп. Джовани Мария заповядва всяка година да се прави тържествено жертвоприношение за църквата „Сан Анастазия“ – символично място на победата. [[Файл:Caterina Visconti.jpg|мини|255x255пкс|Катерина и Джан Галеацо коленичили]] След тези размирици [[Катерина Висконти]], пристрастна към фракцията на гвелфите, решава да се премести от Милано в [[Монца]], оставяйки замъка в ръцете на кондотиера [[Якопо дал Верме]]. [[Пандолфо III Малатеста]] отива при нея, след като е заговорничил с Джовани да Виняте в [[Трецо сул'Ада|Трецо]]. Гибелините вероятно са научили за това от [[Джовани Пустерла]], [[кастелан]] на [[Монца]], и през нощта на 18 август той пуска да влязат войски, водени от [[Франческо Висконти]] и Кастелино Бекария. Гибелините разграбват къщите на гвелфите в Монца, залавят много благородници от тази група, над триста конници, и арестуват Катерина. Малатеста бяга бос в Трецо с помощта на мелничар. На 17 октомври Катерина умира, не е ясно дали от [[чума]], отровена или удушена. Погребана е зад главния олтар на Катедралата в Монца. Същия ден в Рим е избран новият папа [[Инокентий VII]].<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 91-95}}.</ref> === Синовете на Бернабо Висконти === [[Пандолфо III Малатеста]] не пропуска да отмъсти за събитията в [[Монца]], като подпалва провинцията източно от Милано. Джовани Мария вика кондотиера [[Фачино Кане]] обратно в Милано, който, заедно с [[Франческо Висконти]], успява да изгони Пандолфо III Малатеста и да го затвори в [[Пиеве (пояснение)|Пиеве]] Инчино. Докато Малатеста е обсаден в [[Ерба]], сем. Колеони се възползва от възможността да превземе замъка в [[Трецо сул'Ада|Трецо]]. Обсадата е вдигната, когато някои от верните на Малатеста, след като отново разграбват провинцията, нападат източните селища на Милано. Малатеста успява да избяга, като се укрива в [[Бреша]]. Междувременно [[Джанмастино Висконти]], син на [[Бернабо Висконти|Бернабо]], дългогодишен гост на епископа на [[Кур (град)|Кур]], обещава на епископа [[Вал Поскиаво]], [[Валкиавена]] и [[Валтелина]] за сметка на херцога на Милано. За да го успокои, Джовани Мария решава да му даде господството над [[Бергамо]], неговият племенник [[Джанкарло Висконти|Джанкарло]] (известен като Джанпичинино) получава Бреша и [[Вал Камоника]], а природеният му брат [[Есторе Висконти]] – феода [[Мартиненго]]. Няколко месеца по-късно Джанмастино умира и Джанкарло взема господството на Бергамо с подкрепата на своите чичовци. Тогава Есторе атакува Бреша, като иска да я открадне от Малатеста, но е заловен и след това откупен от Джанкарло в замяна на [[Палацоло сул'Ольо|Палацоло]]. Тези маневри между потомците на Бернабо и Малатеста карат Джовани Мария да стане подозрителен и той затваря Есторе заедно с всичките служители на Джанкарло в Монца. След това миланците успяват да превземат крепостите на Бергамо и да изгонят Малатеста от обсадата на [[Урняно]]. На 9 октомври, след 10-дневна обсада, Фачино Кане и Франческо Висконти превземат замъка в Трецо от сем. Колеони, след което се насочват към Бреша, където се споразумяват с Малатеста за примирие за малко повече от месец.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 98-101, 103}}.</ref> === Смърт на Галеацо Гондзага === През януари [[1406]] г. архиепископът на Милано Пиетро да Кандия успява да убеди кондотиерите [[Якопо дал Верме]] и [[Галеацо Катанео|Галеацо Гондзага]] да се поставят в услуга на Миланското херцогство, след като са успели да превземат района на [[Падуа]] под властта на [[Венецианска република|Венецианската република]] и да накарат да им предадат господаря на града [[Франческо III да Карара]], по-късно удушен във [[Венеция]]. През април двама кондотиери отговарят на набезите на [[Пандолфо III Малатеста]] в района на Бергамо, като обсаждат замъка в [[Трецо сул'Ада|Трецо]] и построяват различни бастиони, за да го изолират. Докато Якопо дал Верме се погрижва за Трецо, Галеацо Гондзага отива в района на Бергамо, където превзема няколко замъка, но на 24 април, по време на нападението срещу замъка на [[Медолаго]], е смъртоносно ранен. На 8 май Якопо дал Верме напуска гарнизона в защита на бастионите на Трецо и предприема набези в района на [[Лоди]]. Между 20 и 22 юни сем. Колеони – [[кастелан]]и на Трецо, извършват нападение, като подпалват четири бастиона и принуждават гарнизона да отстъпи. През август [[Карло I Малатеста]] е призован в Милано като настойник на Джовани Мария и благодарение на него е възможно да се постигне примирие с брат му Пандолфо III Малатеста и с [[Габрино Фондуло]], станал господар на [[Кремона]], след като е убил [[Уголино Кавалкабо]]. Това примирие кара капитаните от партията на гибелините и [[Франческо Висконти|Франческо]] и [[Антонио Висконти]] да загубят по-нататъшна власт в Милано. Те първо се оттеглят в замъка си в [[Касано д'Ада|Касано]] и на 23 август пристигат, за да атакуват войските на Якопо дал Верме, като ги карат да избягат и взимат много пленници; самият кондотиер е ранен в главата.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 109-111}}.</ref> === Якопо дал Верме влиза в Милано === През [[1407]] г. се разпространяват слухове, че [[Фачино Кане]], [[Франческо Висконти|Франческо]], [[Антонио Висконти|Антонио]] и [[Габриеле Мария Висконти]] са се разбунтували срещу Джовани Мария. Габриеле изпраща кондотиера [[Якопо дал Верме]] в [[Мантуа]] и [[Венеция]], карайки го да събере силна армия, водена от [[Пандолфо III Малатеста]], [[Отобуоно де Терци]], [[Габрино Фондуло]] и [[Йоан XXIII (антипапа)|Балдасаре Коса]], легат на Болоня. Въоръжената конфронтация е избегната от Фачино Кане, който се среща с херцог Джовани Мария в Чертога на Гареняно и не само го убеждава да помилва Франческо и полубратята си Антонио и Габриеле, но също така и да го избере за генерал, като го кара да заповяда никой да не помага на Якопо дал Верме. На следващия ден Дал Верме влиза в района на [[Бергамо]] с армията си, пресича река [[Ада (река)|Ада]] при [[Трецо сул'Ада|Трецо]] със съгласието на сем. Колеони и достига [[Розате]], след като преминава през [[Вимеркате]], [[Дезио]], [[Сароно]] и [[Маджента (Италия)|Маджента]]. Фачино Кане и Габриеле Висконти напускат Милано и за да посрещнат врага, лагеруват в [[Бинаско]]. След това начело на петстотин конници отиват на разузнаване близо до [[Моримондо]]. Тук те се сблъскват с вражеския [[Авангард (военно дело)|авангард]] от около 2000 души и решават да го атакуват, като успяват да разпръснат първите два отряда, но накрая са победени и принудени да бягат. Фачино Кане намира убежище в [[Павия]], където е преследван от Якопо дал Верме, на когото [[Филипо Мария Висконти]] позволява да влезе в града, и е принуден да бяга дръзко от града. На 27 март, [[Великден]], Дал Верме и Де Терци влизат в Милано и принуждават херцог Джовани Мария да върне града под контрола на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]]. Благородниците гибелини Якопо и Франческо Граси са убити по инициатива на Терци, а останалите бягат от града или намират убежище в замъка при [[Замък на Сфорците|Порта Джовия]] заедно с Антонио и Габриеле Висконти. Подобни жестокости обаче карат Дал Верме да заплаши Терци да се противопостави на репресиите му с оръжия, а гибелините от Порта Джовия да бомбардират града с артилерия. На 19 май най-накрая е постигнато примирие, но не успяват да изгонят Отобуоно де Терци от града, освен срещу заплащане на сто хиляди златни флорина; неудовлетворен от последното, той започва да прихваща и изземва товарите от стоки, преминаващи транзитно по река [[По]], обогатявайки се изключително много в ущърб на херцогството. Дал Верме урежда [[Карло I Малатеста]] да бъде назначен за губернатор на града, но осъзнавайки, че дворът е пълен с враждебни личности, той скоро напуска и никога не се върна на служба в херцогството. През януари [[1408]] г. Малатеста обсажда замъка Порта Джовия, като настанява батерии от оръдия в парка и принуждава кастеланите да се предадат. Антонио и Габриеле Висконти са заточени, първият в [[Пиемонт]], а вторият във [[Ферара]] при условие, че Антонио убеди Есторе да отстъпи [[Монца]]. Кастеланът [[Джовани Пустерла]] няма този късмет: на 28 януари херцог Джовани Мария, за да си отмъсти за предателството му от 1404 г., когато е позволил на [[Франческо Висконти]] да влезе в Монца, първо го дава за храна на кучетата си и след това, още жив, кара да го обезглавят на площад Бролето и след това да разкъсат тялото му на четири: главата му е провесена от камбанарията на сградата, а тялото му – от градските порти. Скоро той е последван от много други гибелински благородници. <ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 114-122}}.</ref> === Брак === През февруари [[1408]] г. [[Фачино Кане]] се завръща за нападение близо до [[Бусто Арсицио]], за да постави гарнизон по мостовете над река [[Тичино]]. През май и юни [[Есторе Висконти]], владетел на [[Монца]], разграбва миланските квартали Порта Нуова и Порта Ориентале. Милано скоро се оказва откъснат от повечето търговски обмени, тъй като река Тичино се контролира от Фачино Кане, [[Брианца]] от [[Есторе Висконти]] и [[Джовани Пичинино]], господар на [[Канту]], река Ада от сем. Колеони и река По от [[Отобуоно де Терци]]. На 16 юни херцогската армия, водена от Джовани Мария и [[Карло I Малатеста]], обсажда Монца без успех. През тези месеци Малатеста успява да убеди херцога да се ожени за племенницата му [[Антония Малатеста ди Чезена|Антония Малатеста]], дъщеря на [[Андреа Малатеста]], господар на [[Чезена]]. На 1 юли 1408 г. булката влиза в Милано от Порта Романа, придружена от баща си и отива до [[Миланска катедрала|катедралата]], където се омъжва за Джовани Мария. През август Есторе Висконти окупира замъка на [[Касано д'Ада|Касано]], изпреварвайки [[Антонио Висконти]], но още на 26 август херцогската армия го превзема. След като не успява да изпълни обещанието си, Висконти е екзекутиран; няколко месеца по-късно брат му Франческо също умира, което нанася сериозен удар на фракцията на гибелините. <ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 122-125}}.</ref> === Маршал Бузико и битката при Нови === [[Файл:Jean II Le Meingre.jpg|мини|260x260пкс|Бузико, маршал на Франция]] През март [[1409]] г., след неуспешен опит да се помири с [[Фачино Кане]], Джовани Мария сключва съюз с [[Джанфранческо I Гонзага|Джанфранческо Гондзага]], [[Николо III д’Есте]], [[Пандолфо III Малатеста]] и [[Габрино Фондуло]] срещу [[Отобуоно де Терци]], и с брат си [[Филипо Мария Висконти|Филипо Мария]], [[Лудвиг Савойски-Ахая]], [[Амадей VIII Савойски]] и [[Жан льо Менгр]] (Бузищо) тръгва срещу Фачино Кане. Армиите на Кане и на Пандолфо III Малатеста се сблъскват на 7 април, Великден, близо до Рованяте, без никой от тях да отчете ясна победа. И така, за да попречат на французите на Бузико да успеят в намерението си да управляват Милано с одобрението на Антонио Ториани, двамата генерали решават градът да бъде управляван от двама губернатори по тяхно собствено номиниране. През юни 1409 г. херцогът установява вечен мир с Фачино Кане в замяна на някои феоди и замъци и връщането на гибелините в Милано. Мирът обаче не трае дълго. Малатеста, заедно с гвелфската партия в полза на французите, канят Бузико в Милано, за да го назначат за губернатор. Последният не закъснява и с армия от 5500 кавалеристи и 600 пехотинци превзема [[Пиаченца]] и на 31 юли влиза в Милано, придружен от бунтовническите господари на херцога. Той се опитва да получи [[Замък на Сфорците|замъка на Порта Джовия]], но [[кастелан]]ите Винченцо Марлиани и Кристофоро дела Страда отхвърлят всички преговори. Междувременно Фачино Кане и [[Теодор II (Монферат)|Теодор II Монфератски]], възползвайки се от отсъствието на Бузико и поканени от гражданите, окупират [[Генуа]], принуждавайки французите да се оттеглят към крепостите. След това Бузико напуска Милано и през октомври се сблъсква с Фачино Кане близо до [[Нови Лигуре|Нови]], но е победен и е принуден да се върне във Франция. Фачино Кане тръгва към Милано и през септември херцог Джовани Мария отново е принуден да се споразумее и след това да установи истински мир на 3 ноември. Много представители на фракцията на гвелфите напускат града, като се поставят под закрилата на [[Филипо Мария Висконти]].<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, pp. 125-133, 137-142}}.</ref> === Фачино Кане – губернатор === На 5 април [[1410]] г., докато [[Фачино Кане]] е в двора на [[Кралски дворец в Милано|Бролето Векио]] пред църквата „Сан Готардо ин Корте“, той се озовава пред няколко войници, които се опитват да го заловят, но успява да избяга на кон, ранен в глава, след като я ударя яростно в една от вратите на сградата. Заповедта е дадена от самия херцог, който обаче скоро осъзнава грешката, която е направил, и се помирява с него, като хвърля вината върху някои венециански посланици. На 12 май Фачино Кане е назначен за управител на града за период от три години. През лятото на същата година той успява да установи примирие с Джовани да Виняте, господар на [[Лоди]] и на [[Пиаченца]], Джорджо Бенцоне, господар на [[Крема]], със сем. Колеони, кастилани на [[Трецо сул'Ада|Трецо]], и с [[Джовани Пичинино]], господар на [[Канту]]. На 22 юли замъкът на [[Алесандрия]] се предава след тригодишна обсада. През януари [[1411]] г., в съгласие с могъщото семейство Бекария, Фачино Кане влиза в [[Павия]], разграбва къщите на гвелфите и обсажда [[Филипо Мария Висконти]], който е принуден да му даде [[де факто]] управлението на града. Малко след това той превзема Канту, прогонвайки Джовани Пичинино. На 23 август е постигнат мир с [[Есторе Висконти]]. В началото на [[1412]] г. Кане обсажда [[Бергамо]], след като получава някои владения в тази област от сем. [[Суарди (род)|Суарди]]. Няколко седмици по-късно обаче той е принуден да се оттегли в [[Павия]], след като получава силен пристъп на [[подагра]].<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 143-151}}.</ref> === Убийство на Джовани Мария === Пристъпът на [[подагра]] на [[Фачино Кане]] през 1412 г. се смята за смъртоносен от лекарите, така че миланските гибелини, страхувайки се да не загубят властта, която имат в града и страхувайки се, че непостоянството на Джовани Мария ще го накара да се сближи отново с гвелфите, планират убийството на херцога. Някои заговорници, привърженици на наследниците на [[Бернабо Висконти]] – семействата Баджо, Пустерла, [[Тривулцио (род)|Тривулцио]], Мантегаца, [[Алипранди]], Майно и др., се възползват от момента, в който най-великият кондотиер на херцога е тежко болен в [[Павия]], и страхувайки се, че Бернабо Висконти, известен с нечестието си, допълнително ще увеличи властта си, нападат 23-годишния Джовани Мария пред църквата „Сан Готардо ин Корте“ и го наръгват с нож в главата и в десния крак. Трупът на херцога първо е пренесен в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] без почести, с изключение на кошница с рози, дарена от проститутка, която по-късно е възнаградена от [[Филипо Мария Висконти]], след което е оставен да изгние другаде. Умиращият Фачино Кане кара офицерите си да се закълнат същия ден, че ще подкрепят наследника Филипо Мария, а самият той предлага съпругата си [[Беатриче ди Тенда]] да се омъжи за Филипо Мария след смъртта му, настъпила малко след това. <ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. VI, с. 151-152}}.</ref> == Личност == Джовани Мария е известен със страстта си към [[лов]]а и когато му е скучно да убива зверове, за да задоволи [[Садизъм|садистичното]] си удоволствие, кара мастифите си да бъдат обучени от дресьор, за да преследват и разкъсват хора. Първоначално той кара миланските съдилища да му пращат осъдените за неговите ловни партита, а по-късно също изобличава съучастниците си в престъпленията, за да компенсира липсата на осъдени за своя лов. Известни мъже от Милано са разкъсани от неговите мастифи, включително роднините му. Същата съдба сполетява и [[кастелан]]ът на [[Монца]] [[Джовани Пустерла]], обвинен в смъртта на майка му [[Катерина Висконти|Катерина]].<ref>{{Cite news|title=Milano, 1412: il giovane duca folle assassinato fuori dalla chiesa|date=28 ottobre 2017}}</ref> Говори се, че когато през май [[1409]] г., докато войната все още продължава, гладните викат за мир, докато той минава, херцогът хвърля войниците си срещу тях; и след това забранява, според легендата, под страх от бесилката, да се произнасят думите „мир“ и „война“, и дори задължава църковните служители да казват в литургията „дай ни спокойствие“ вместо „дай ни мир“. Разнородни, но сходни свидетелства за Джовани Мария Висконти обрисуват една крехка и непостоянна личност, склонна към ексцесии и изблици на гняв; принц, заобиколен от хрътки и мастифи, които той използва, за да храни с враговете си, но неспособен да избере със същата грижа съветниците си. == Брак и потомство == ∞ 1 юли 1408 в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] за [[Антония Малатеста ди Чезена|Антония Малатеста]] (* XIV век, † XV век, Чезена), дъщеря на [[Андреа Малатеста]], господар на [[Чезена]], и на Ренгарда Алидозия от [[Имола]], от която няма деца. == Източници == === Библиография === * Giovanni Campiglio, ''Storia di Milano'', Milano, 1831 * Bernardino Corio, ''[https://books.google.it/books?id=v5sBAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it#v=onepage&q&f=false Storia di Milano]'', a cura di Egidio De Magri, Angelo Butti e Luigi Ferrario, vol. 2, Milano, Francesco Colombo, 1856 * Paolo Giovio, ''Vite dei dodici Visconti'', a cura di Lodovico Domenichi, Milano, Francesco Colombo, 1853 * Giorgio Giulini, ''Continuazione delle memorie spettanti alla storia, al governo, ed alla descrizione della Città e della campagna di Milano nei Secoli Bassi'', a cura di Massimo Fabi, Milano, Francesco Colombo, 1856 * Andrea Gamberini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti-duca-di-milano_(Dizionario-Biografico) GIOVANNI MARIA Visconti, duca di Milano]'', in Dizionario biografico degli italiani, vol. 56, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001 * Francesca Maria Vaglienti: ''Visconti, Giovanni Maria'', ''[[Lexikon des Mittelalters]]'', Band 8, 1997, Sp. 1724/25 * [http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?qs=Giovanni_Maria*+Visconti* ''Giovanni Maria Visconti''], Opac der Regesta Imperii === Други === * Bruno Paradisi, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti-duca-di-milano_(Enciclopedia-Italiana)/ GIOVANNI MARIA Visconti, duca di Milano]'', в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1933 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-maria-visconti_(Dizionario-di-Storia)/ Giovanni Maria Visconti]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 == Обяснителни бележки == <references group="N"/> == Библиографски бележки == <references /> {{Превод от|it|Giovanni Maria Visconti|132762856}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Милански херцози]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Починали в Милано]] 0oju4lpmt09xdbrjl1w43m8sc4rjo8b 0 484296 12214681 12177718 2024-04-26T01:08:16Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[Италия|италиански]] [[благородник]] и [[кондотиер]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} '''Бонифачио Кане''' или '''Фачино Кане де Казале''' ({{lang|it|Bonifacio Cane, Facino Cane de Casale}}; * [[1360]], [[Казале Монферато]], † [[16 май]] [[1412]], [[Павия]]) е [[Италия|италиански]] [[благородник]] и [[кондотиер]]. == Биография == Той е на служба първо на [[Джан Галеацо Висконти]], херцога на [[Миланско херцогство|Милано]], който се бие против [[Мантуа]]. След смъртта на херцога през 1402 г. Фачино Кане поема закрилата на неговите синове, [[Джовани Мария Висконти]], новия херцог, и [[Филипо Мария Висконти]]. Тъй като Джовани Мария Висконти е още малолетен по това време, Фачино поема регентството и става негов велик кондотиер. Към 1404 г. личните му владения включват градовете [[Новара]], [[Алесандрия]], [[Верчели]], [[Тортона]] и езерото [[Лаго Маджоре]].[[Файл:Béatrice-de-Tende.JPG|мини|ляво|Беатриче Ласкарина ди Тенда|255x255пкс]]На 2 септември 1403 г. се жени в [[Танд]] за [[Беатриче ди Тенда]] (1372 – 1418). Италианският историк от 15 – 16 век [[Бернардино Корио]] е първият, който я назовава „Беатриче ди Тенда“ в своята „История на Милано“.<ref name=":3">Corio, Bernardino (1565) [1503]. ''[https://books.googleusercontent.com/books/content?req=AKW5Qacl178PIEIC22liwYWWor_0loHjvfEfnqk3jEyt-MAeFwzmPSvY829GsnUK_Yxu0Gvryc9EDAxIv5OmSsn5_tiGAZ9NqyM2kBN1w_pWt_a_fCaerZCglbgtNN8b5LZQ8UWhmwa0vZBNsX_QWG_cmzjsmn_iPEYjVWie_y5gei7pCfzWRQi8bL5N8gj1hAoNl0d9X_Fc0UcrGb2Z1UYeueJX5a3QaGbrTCW1eAnCcCnTVp58a1q0n0xh3vWgCeDaVmhB8zYAhEFYKTpoCQHr89s8G1-QxVMLbq6m3uvewHaw6qWNTWw Historia continente da l'origine di Milano tutti li gesti]''(3a ed.). Vinetia: Presso Giorgio De Cavalli. pp. 727 – 728</ref> След него цялата традиция до най-новите историци смятат, че тя принадлежи към семейство [[Ласкарис ди Вентимиля]] и е дъщеря според някои на Антонио, граф на Танд и на Маргарита [[дел Карето]] от [[Маркграфство Финале|маркизите на Финале]], а според други – на граф Гулиелмо Пиетро<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/duchessa-di-milano-beatrice_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Beatrice, duchessa di Milano|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=1970|труд=Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 7|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref> или на граф Пиетро Балбо Ласкарис, граф на [[Вентимиля]] и сеньор на Танд<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/beatrice-di-tenda-duchessa-di-milano_(Enciclopedia-Italiana)/|заглавие=Beatrice di Tenda, duchessa di Milano|автор=Ettore Verga|фамилно_име=|първо_име=|дата=1930|труд=Enciclopedia italiana|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sapere.it/enciclopedia/Beatrice+di+Tènda.html|заглавие=Beatrice di Tenda|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Sapere.it|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref> и на представителка на рода [[Дел Карето]]<ref name=":0" /> или на съпругата му Полигена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/Beatrice-Lascaris-de-Tende/6000000000641070985|заглавие=Beatrice Lascaris de Tende|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Geni.com|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref> В такъв случай тя би била правнучка на [[Евдокия Ласкарина Асенина]] и следователно по тази линия – прапраправнучка на българския цар [[Иван Асен II|Йоан Асен II]]. Фачино умира през 1412 г. в Павия. По негово желание вдовицата му се омъжва през 1412 г. за [[Филипо Мария Висконти]] и му дава неговите владения, войници и огромно състояние. == Източници == <references /> * Rendina, Claudio (1994). ''I capitani di ventura''. Rome: Newton & Compton. * [http://www.condottieridiventura.it/index.php/lettera-c/825-facino-cane ''Facino Cane (Bonifacio Cane)''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141106201847/http://www.condottieridiventura.it/index.php/lettera-c/825-facino-cane |date=2014-11-06 }}, www.condottieridiventura.it [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Кондотиери]] cov95mvu9rnrdz7gvkrg3tn7pr1oqms 0 484297 12214518 12136472 2024-04-25T23:03:44Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Лудовико Висконти | описание = управител и господар на [[Лоди]] и на [[Парма]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление =[[1379]] – [[1385]] (управител и господар на [[Лоди]])<br>[[1385]] – [[1404]] (управител и господар на [[Парма]]) | коронация = | пълно име = | кръщене = | място на раждане = [[Милано]], [[Сеньория Милано]] | място на смъртта = [[Трецо сул'Ада|Трецо]], [[Миланско херцогство]] | погребан =Светилище на Мадона на Рокета в [[Падерно д'Ада]] | предшественик = | потомство = Джовани | наследник = | съпруга = [[Виоланта Висконти]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Висконти]] | баща = [[Бернабо Висконти]] | майка = [[Беатриче Реджина дела Скала]] | герб =Blason famille it Visconti.svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Лудовико Висконти''' или '''Луиджи Висконти''' ({{lang|it|Ludovico Visconti, Luigi Visconti}}, * септември [[1358]] в [[Милано]], [[Сеньория Милано]], † [[7 март]] [[1404]] в [[Трецо сул'Ада|Трецо]], [[Миланско херцогство]]) от рода [[Висконти]] е управител и господар на [[Лоди]] ([[1379]] – [[1385]]), и управител и господар на [[Парма]] ([[1385]] – [[1404]]). == Произход == [[Файл:Bernabò_e_Beatrice_Visconti.jpg|ляво|мини| [[Бернабо Висконти]] и [[Беатриче Реджина дела Скала]] – родителите на Лудовико.|245x245пкс]] Той е син на [[Бернабо Висконти]] (1323 – 1385), господар на [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Кремона]], [[Сончино]], [[Лонато дел Гарда|Лонато]] и [[Вал Камоника|Валкамоника]], и съгосподар на [[Милано]] (заедно с братята си [[Матео II Висконти|Матео II]] и [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]]), и на съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала]] (1331 – 1384). Негови баба и дядо по майчина линия са [[Мастино II дела Скала]], господар на [[Верона]] и [[Виченца]] (1304 – 1311), [[Падуа]] (1328 – 1338), господар на [[Парма]] (1332 – 1341), [[Бреша]] (1332 – 1337) и [[Лука]] (1335 – 1347), и [[Тадеа да Карара]], а по бащина – [[Стефано Висконти]], господар на [[Арона (Италия)|Арона]], и съпругата му [[Валентина Дория]] от влиятелната фамилия [[Дория]] от [[Генуа]]. Има четири братя и десет сестри: * [[Тадеа Висконти|Тадеа]] (1351 – 1381), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] като съпруга на [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] и майка на френската кралица [[Изабела Баварска]] * [[Верде Висконти|Верде]] (ок. 1352 – 1414), херцогиня на [[Херцогство Австрия|Австрия]] като съпруга на [[Леополд III Хабсбург]] * [[Марко Висконти|Марко]] (1355 – 1382), господар на [[Парма]] (1364 – 1382), съпруг на [[Елизабета Баварска (1383-1442)|Елизабета Баварска]] * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] (1357 или 1360/62 или 1367 – 1393), [[Кралица-консорт|кралица]] на [[Кипърско кралство|Кипър]] и титулярна [[Йерусалимско кралство|кралица на Йерусалим]] от [[1378]] до [[1382]] г. като съпруга на [[Петър II (Кипър)|Петър II дьо Лузинян]] * [[Родолфо Висконти|Родолфо]] (1358 – 1389), господар на [[Парма]] (1364 – 1389) * [[Карло Висконти|Карло]] (1359 – 1403), господар на Парма (1364), съпруг на Беатрис д’Арманяк * [[Антония Висконти|Антония]] (1364 – 1405), графиня на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III]] * [[Катерина Висконти|Катерина]] (1362 – 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Аниезе Висконти|Аниезе]] (1363 – 1391), графиня на [[Мантуа]] като съпруга на [[Франческо I Гонзага]] * [[Мадалена Висконти|Мадалена]] (1366 – 1404), [[Херцог|херцогиня]] на [[Херцогство Бавария|Бавария]] (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на [[Фридрих (Бавария)|Фридрих Мъдри]] * [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] (1370 – 1405), господар на Бергамо и на [[Джера д'Ада]], съпруг на Клеофа дела Скала * [[Лучия Висконти|Лучия]] (1372 – 1424), маркграфиня на [[Майсен]] като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на [[Кент]] като съпруга на [[Едмънд Холанд]] * [[Елизабета Висконти|Елизабета]] (1374 – 1432), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] като съпруга на [[Ернст (Бавария)|Ернст Баварски]] * [[Англезия Висконти|Англезия]] (1377 – 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408) като съпруга на [[Янус (Кипър)|Янус дьо Лузинян]] Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща му с пет жени. Баща му Бернабò непрекъснато води войни с [[Папска държава|Папската държава]]: той е [[Отлъчване от църквата|отлъчен от църквата]] и е безмилостен тиранин.<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.</ref> На 6 май [[1385]] г. Бернабо, самият Лодовико и брат му [[Родолфо Висконти|Родолфо]] са пленени от братовчед му [[Джан Галеацо Висконти]], който иска властта над [[Синьория Милано]], и са затворени в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо,]] където умират.<ref>[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/bernabo.htm #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò]</ref><ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.</ref> == Биография == През 1379 г. баща му Бернабò разделя владенията си между петимата си законни синове: [[Марко Висконти|Марко]], [[Карло Висконти|Карло]], самия Лудовико, [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] и [[Родолфо Висконти|Родолфо]]. Лудовико получава [[Крема]] и [[Лоди]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Ludovico|заглавие=I Visconti: Ludovico|труд=Storia di Milano|достъп_дата=11 март 2021}}</ref> Той е губернатор и сеньор на Парма от 1385 до 1404 г., и губернатор и сеньор на Лоди от 1379 до 1385 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html|заглавие=Visconti 2|труд=Genealogy.edu|достъп_дата=11 март 2021}}</ref> Искайки абсолютна власт над Милано, братовчед му [[Джан Галеацо Висконти]] – син на [[Галеацо II Висконти]] и съпруг на сестрата на Лудовико – [[Катерина Висконти]] залавя бащата на Лудовико, самия него и брат му Рудолфо на 6 май [[1385]] г. Залавянето става чрез измама извън Пустерла ди Сант Амброджо при Милано. С този преврат Джан Галеацо и неговите потомци получават контрола над цялата [[Синьория Милано]]. Лудовико е хвърлен с брат си Родолфо в затвора на замъка в [[Сан Коломбано ал Ламбро]], където през 1386 г. получава новината за смъртта на съпругата си.<ref name=":0" /> Когато сестрата на Лудовико [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина Висконти]] умира в [[Кипърско кралство|Кипър]] през 1393 г., на Джан Галеацо хрумва идеята за жена да даде на Лудовико дъщерята на новия крал на Кипър [[Жак I (Кипър)|Жак I дьо Лузинян]], братовчед на [[Петър II (Кипър)|Петър II дьо Лузинян]] и съпруг на Валентина, починал без наследници.<ref name=":0" /> Бракът обаче не се състои: Лудовико умира на около 45-годишна възраст между 21 юни и 28 юли 1404 г. в затвора на замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо]] след почти 20 години затвор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1401al1425.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1401 al 1425|автор=Maria Grazia Tolfo e Paolo Colussi|достъп_дата=11 март 2021}}</ref> Погребан е в Светилището на Мадона на Рокета в [[Падерно д'Ада]]. == Брак и потомство == ∞ 18 април 1381 г. за първата си братовчедка [[Виоланта Висконти]] (* 1354, † 1382), дъщеря на чичо му по бащина линия [[Галеацо II Висконти]], владетел на [[Павия]] и Милано, и на съпругата му [[Бианка Савойска|Бианка Мария Савойска]]. Виоланта е вдовица на [[Лайънъл Антверпенски|Лайънъл, херцог на Кларънс]], и на [[Ото III (Монферат)|Ото III, маркграф на Монферат]]. От нея има един син:<ref>[http://www.maximiliangenealogy.co.uk/maximilia/pafg44.htm Maximilian Genealogy Master Database 2000 - pafg44 - Generated by Personal Ancestral File] Посетен на 11 март 2021 г.</ref> * Джовани Висконти (* сл. 1382,<ref>[http://homepages.rootsweb.com/~cousin/html/p141.htm My Lines - Person Page 141] Посетен на 11 март 2021 г.</ref> † сл. 10 април 1413), господар на Лоди.<ref>[http://www.thepeerage.com/p10728.htm#i107277 Person Page 10728] Посетен на 11 март 2021 г.</ref> == Вижте също == {{колони|2| * [[Бернабо Висконти]] * [[Висконти]] * [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Списък на владетелите на Милано]] }} == Източници == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#Carlodied1403 BERNABÒ Visconti: LODOVICO Visconti], fmg.ac * [http://www.genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html#M Visconti 2], genealogy.euweb.cz * [http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Ludovico Ludovico], storiadimilano.it * Bernardino Corio, ''[https://books.google.it/books?id=v5sBAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it#v=onepage&q&f=false Storia di Milano]'', Francesco Colombo, 1856 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Lodovico Visconti|118667595}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Личности (Парма)]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Италианска аристокрация]] cc65hkbgf1w2b1sxpcpsjen3ggi8hs8 0 485879 12214568 11516086 2024-04-25T23:36:57Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Нино Висконти | описание = [[съдия]]-владетел на [[Юдикат Галура]] на остров [[Сардиния]] | изображение за личността = Nino Visconti.jpg | описание на изображението = | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Пиза]] | място на смъртта = [[Галура]] | погребан = | предшественик = | потомство = [[Джована Висконти|Джована]] | наследник = | съпруга = [[Беатриче д’Есте (1268–1334)|Беатриче д’Есте]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Висконти]] | баща = Джовани Висконти ди Галура | майка = | герб = Arms_of_the_House_of_Visconti_(1277).svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Нино Висконти''' ({{lang|it|Ugolino Visconti, Nino Visconti}}, * ок. [[1265]] в [[Пиза]], † [[1296]] в [[Галура]]) е [[съдия]]-владетел ''giudici'', ''iudike'') на [[Юдикат Галура]] (''Giudicato di Gallura'') на остров [[Сардиния]] от 1275 или 1276 г. до смъртта си. Приятел на Данте. Той е син на Джовани Висконти ди Галура († 1275) от фамилията [[Висконти|Висконти от Пиза]]. Наследява баща си през 1275 или 1276 г. Нино Висконти се жени за [[Беатриче д’Есте (1268–1334)|Беатриче д’Есте]] (1268–1334), дъщеря на [[Обицо II д’Есте]] и Джакомине. Тяхната дъщеря [[Джована Висконти|Джована]] ((* 1289; † 1339) го наследява през 1298 г. и се омъжва на 13 ноември 1309 г. за граф Рицардо да Камино. Вдовицата му Беатриче се омъжва втори път на 24 юни 1300 г. за [[Галеацо I Висконти]] (1277–1328), сеньор на [[Милано]]. Данте Алигиери споменава Нино в 8-а песен от Чистилище в „Божествена комедия“. == Източници == <references /> * Ettore Bonora, [http://www.treccani.it/enciclopedia/nino-visconti_(Enciclopedia-Dantesca)/ Nino Visconti], Treccani.it * M. Tamponi, ''Nino Visconti di Gallura'', Rome, 2010. * D. Panedda, ''Il Giudicato di Gallura'', Sassari 1977. [[Категория:Висконти]] [[Категория:История на Сардиния]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] mplbygfcmolna3qjf8cg182yiy3rjec 0 486502 12214090 10708014 2024-04-25T13:38:19Z Nk 399 * [[Ивайло Иванов (политик)|Ивайло Иванов]] (р. 1967), политик wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иванов|Иванов}} '''Ивайло Иванов''' може да се отнася за някой от следните българи: * [[Ивайло Иванов (политик)|Ивайло Иванов]] (р. 1967), политик * [[Ивайло Иванов (фантаст)|Ивайло Иванов]] (р. 1971), писател (фантаст) * [[Ивайло Иванов (поет)|Ивайло Иванов]] (р. 1972), поет * [[Ивайло Иванов (футболист)|Ивайло Иванов]] (р. 1974), футболист, треньор * [[Ивайло Иванов (комисар)|Ивайло Иванов]] (р. 1977), главен секретар на МВР * Ивайло Иванов (р. 1994), джудист, европейски шампион * Ивайло Иванов (?), биолог, професор в [[Колумбийския университет]] * Ивайло Иванов (?), актьор („[[Рицарят на бялата дама]]“) {{пояснение}} 2rm5lvoacmlubcye2jdhhzh2fa1fi2b 0 489212 12214541 11979218 2024-04-25T23:21:06Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Николò III д’Есте | наставка = | описание = [[маркграф]] на [[Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] | изображение за личността = Ferrara monumento equestre 28mar06 01.jpg | описание на изображението = Паметник на Николо III д’Есте във Ферара | управление = [[1393]] - [[26 декември]] [[1441]] | регент на = | регентство = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане =[[Ферара]], [[Сеньория Ферара]] | място на смъртта =[[Милано]], [[Миланско херцогство]] | погребан = [[Санта Мария дели Анджели (Ферара)|църква „Санта Мария дели Анджели“ (Ферара)]]<br>[[Корпус Домини (манастир във Ферара)|Манастир „Корпус Домини“]] (Ферара, сред. 20 век) | предшественик = [[Алберто V д’Есте]] | потомство =[[Джинерва д’Есте|Джиневра]]<br>[[Лучия д’Есте|Лучия]]<br>Алберто Карло<br>[[Ерколе I д’Есте|Ерколе]]<br>[[Сиджизмондо I д’Есте|Сиджизмондо]]<br>Извънбрачни:<br>[[Алберто д’Есте|Алберто]]<br>Алберто<br>Алберто<br>[[Беатриче д'Есте (1427 – 1497)|Беатриче]]<br>[[Бианка Мария д’Есте|Бианка Мария]]<br>[[Борсо д’Есте|Борсо]]<br>Верде<br>[[Гуроне Мария д’Есте|Гуроне Мария]]<br>Изота<br>[[Изота д’Есте|Изота]]<br>Камила<br>[[Леонело д’Есте|Леонело]]<br>Маргерита<br>Маргерита<br>Маргерита<br>[[Мелиадузе д’Есте|Мелиадузе]]<br>[[Орсина д’Есте|Орсина]]<br>[[Риналдо д’Есте|Риналдо]]<br>[[Уго д’Есте (1405 – 1425)|Уго]]<br>Фолко | наследник = [[Леонело д’Есте]] | съпруга = [[Джилиола да Карара]] (1382 – 1416) | втори брак = [[Паризина Малатеста]] (1418 - 1425) | трети брак = [[Ричарда да Салуцо]] (ок. 1429/31 – 1414) | четвърти брак = | пети брак = | шести брак = | династия = [[Дом Есте]] | баща = [[Алберто V д’Есте]] | майка = [[Изота Албарезани]] | герб = Blason Nicolas III d'Este (1383 - 1441).svg | подпис = | отличия = | общомедия = Niccolò III d'Este |отличия-показване=[[Златна роза]]|погребана=}} '''Николò III д’Есте''' ({{lang|it|Niccolò III d’Este}}, * [[9 ноември]] [[1383]], [[Ферара]], [[Сеньория Ферара]], † [[26 декември]] [[1441]], [[Милано]], [[Миланско херцогство]]) от [[Дом Есте]] е [[маркграф]] на Ферара, [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]]. Той успява да разшири зоната на влияние на Ферара и да посредничи политически между силите на времето, воюващи в Италия. Има много любовници и името му е свързано с трагичната история на съпругата му [[Паризина Малатеста|Паризина]] и извънбрачния му син [[Уго д’Есте (1405 – 1425)|Уго]]. == Произход == Той е единственото дете на маркграф [[Алберто V д’Есте]] (* 1347, † 1393), господар на Ферара и Модена, и втората му съпруга [[Изота Албарезани]] (* 1355, † 1493). == Биография == === Начални години === Когато баща му умира през [[1393]] г., той е само на десет години. Затова е назначен [[Регентски съвет]], който управлява владенията на [[Есте (династия)|Есте]] до неговото пълнолетие. Съветът, под закрилата на [[Венецианска република|Венеция]], трябва да разреши проблема с претенциите на [[Ацо Х д’Есте]], потомък на [[Обицо II д’Есте]], който оспорва правото на Николо III да се възкачи на трона, защото той е извънбрачен син. Тези претенции са предявени, въпреки че Николо III е узаконен с папска [[була]] и следователно е подходящ за наследяване, предвид факта че Ферара тогава е папски викариат.<ref>Carlo Bassi, Breve ma veridica storia di Ferrara, Ferrara, 2G Libri, 2015, с. 46-47</ref> Претендентът за наследството през 1395 г. се укрива в замъка на своя съюзник [[Джовани да Барбиано]] и оттам иска да тръгне с оръжие към Ферара. Регентският съвет решава да предотврати тази заплаха, като предлага на Джовани размяната между главата на Ацо IX и териториите на [[Луго (Италия)|Луго]] и [[Конселиче]]. Размяната се състои, но главата, доставена на жителите на Ферара, не е на Ацо, а на негов слуга, пожертван вместо него благодарение на приликата между двамата. Слугата, облечен в дрехите на господаря си, е пребит до смърт, за да се затрудни разпознаването му. Ферарезците обаче с помощта на Венеция успяват да победят Ацо IX в [[Битка при Портомаджоре|битката при Портомаджоре]] на 16 април : Ацо прекратява претенциите си и се оттегля в имотите си в [[Есте]], където умира от естествена смърт 20 години по-късно. === Политическа дейност === [[Файл:Amadio da milano, niccolò III d'este, 1439-41 ca.JPG|мини|165x165пкс|Медал на Николо III от [[Амадио да Милано]].]] Николо успява с някои военни действия и благодарение на политиката на посредничество между воюващите тогава сили в Италия – [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]], [[Папска държава|Папската държава]], [[Венецианска република|Венецианската република]], [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и [[Флорентинска република|Флорентинската република]] да разшири териториите, подвластни на Ферара, и да се отърве от огромния договорен дълг с Венеция. Негово действие, което завършва жестоко, е това срещу [[Отобуоно де Терци]], който държи [[Парма]] и е известен със своята жестокост. Николо го убива в засада в [[Рубиера]], град на [[Виа Емилия]] между Модена и Реджо, където Терци е отишъл да го посрещне. Трупът, откаран в Модена и даден на хората като храна, е буквално накълцан на парчета, които са изложени пред градските порти; говори се, че сърцето му е изядено, а главата е дадена на върлия му враг [[Пиер Мария I де Роси]], който я набучва на пика на входа на [[Замък Фелино|замъка Фелино]].<ref>{{Cite book|title=Famiglie celebri di Italia. Rossi di Parma / P. Litta|url=http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452266h|publisher=}} <small>Посетен на 10 август 2022 г.</small></ref> Николо III не завладява [[Парма]], която вместо това предава на миланския херцог [[Филипо Мария Висконти]], получавайки в замяна [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], владение в миналото вече на семейство Есте, отстъпено му от [[Антонио да Вализнера]], бивш капитан на Терци. === Слава като любовник и трагедията на Уго и Паризина === Повече от военните и политическите си начинания Николо е запомнен с интензивната си любовна дейност. [[Матео Бандело]] го определя като „петела на Ферара“ и пише: „Във Ферара и в провинцията няма графство, където той да няма извънбрачно дете“. Сред народа е разпространена поговорката „От двете страни на [[По]] всички са деца на Николо“. Говори се, че има над 800 любовници, най-известната от които е [[Стела Толомеи]], известна още като Стела дел Асасино, от която има трима сина: [[Уго д’Есте (1405 – 1425)|Уго]], [[Леонело д’Есте|Леонело]] и [[Борсо д’Есте|Борсо]]. Леонело е легитимиран от папа [[Евгений IV]] и следователно е подходящ за наследник. Баща му го оженва за [[Маргерита Гонзага|Маргерита Гондзага]] и благодарение на този брак Николо получава от [[Гонзага (род)|Гондзага]] значително намаление на огромния дълг, договорен от семейство Есте за изграждането на монументалния [[Замък на Есте|замък на Ферара]]. [[Файл:Piero, flagellazione 12.jpg|мини|278x278px|[[Пиеро дела Франческа]], ''Бичуване'' (детайл), XV век: Николо III би трябвало да е фигурата отдясно]] В допълнение към безбройните си любовници Николо има и три съпруги: [[Джильола да Карара]], [[Паризина Малатеста]] и [[Ричарда да Салуцо]]. Той се жени за Джильола [[да Карара]] едва 13-годишен, но въпреки възрастта си той вече се радва на интензивна любовна дейност и на 15 години се заразява с [[Венерически болести|венерическа болест]], от която е на път да умре. Тя умира от [[чума]] през 1416 г. [[Файл:Giuseppe Bertini Parisina.jpg|мини|[[Джузепе Бертини]], ''Паризина'', 1854|232x232px|ляво]] Овдовелият Николо се жени за Лаура Малатеста, известна като ''Паризина''. Едно от най-кървавите събития в историята на семейство Есте е свързано с този брак и то вдъхновява голяма литературна дейност. Паризина е млада и според хрониките от онова време – много красива. Тя е на възрастта на най-голямото от извънбрачни деца на Николо – [[Уго д'Есте (1405 – 1425)|Уго]]. Когато тя пристига във Ферара, среща Уго, като двамата вече са се запознали по време на преговорите за брак. Възползвайки се от многобройните отсъствия на Николо от Ферара, те започват любовна афера. Николо е информиран за това и нарежда да се направи дупка в тавана на стаята, където се срещат двамата влюбени, благодарение на която чрез система от огледала може да се види случващото се там. Така той има сигурни доказателства за предателството на двамата влюбени, които са хвърлени в затвора и след това обезглавени.<ref>Carlo Bassi, Breve ma veridica storia di Ferrara, Ferrara, 2G Libri, 2015, с. 48</ref> С напълно лицемерен ход той нарежда еднакви наказания за всички прелюбодейки във Ферара: това е любопитна присъда, като се има предвид добре известната му сексуална активност, която със сигурност не прави разлика между самотни и омъжени жени. Легендата разказва, че съществуващо огледало в замъка е това, през което маркизът е видял изневярата. Останал отново вдовец, Николо се жени за [[Ричарда да Салуцо]] две години по-късно, от която има синовете [[Ерколе I д’Есте|Ерколе]], който по-късно става херцог на Ферара, и [[Сиджизмондо I д’Есте|Сиджизмондо]]. === Повторно отваряне на Ферарския университет === След основаването си благодарение на [[Була|папската була]] на [[Бонифаций IX]], получена от бащата на Николо III и негов предшественик [[Алберто V д’Есте]] през 1391 г., [[Ферарски университет|Ферарския университет]] е затворен по икономически причини три години по-късно. През 1402 г. Николо III го отваря отново,<ref>Antonio Menniti Ippolito, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/niccolo-d-este_(Dizionario-Biografico)/ Niccolò III d'Este]'', in Dizionario biografico degli italiani, vol. 43, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1993. <small>URL посетен на 10 август 2022 г</small>.</ref> връщайки му престижа и призовавайки там важни личности като [[Пиетро д'Анкарано]]<ref>Orazio Condorelli, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-d-ancarano_(Dizionario-Biografico)/ PIETRO d'Ancaran]''o, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 43, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1993. <small>URL посетен на 10 август 2022 г</small>.</ref> (който идва от [[Болонски университет|Болонския университет]]), [[Антонио да Будрио]]<ref>Luigi Prosdocimi, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/antonio-da-budrio_(Dizionario-Biografico)/ ANTONIO da Budrio]'', in Dizionario biografico degli italiani, vol. 43, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1993. <small>URL посетен на 10 август 2022 г</small>.</ref> и [[Джовани да Имола]].<ref>Giuseppe Ermini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-da-imola_(Dizionario-Biografico)/ GIOVANNI da Imola]'', in Dizionario biografico degli italiani, vol. 43, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1993. <small>URL посетен на 10 август 2022 г</small>.</ref> === Смърт и унаследяване === [[Файл:Ferrara - Chiesa di Santa Maria degli Angeli - Andrea Bolzoni.jpg|мини|209x209пкс|Изчезналата църква „Санта Мария дели Анджели“ на гравюра от [[Андреа Болцони]] от 1747 г.|ляво]] [[Файл:09 Corpus Domini Ferrara - Sala del Coro o sala delle Clarisse - Tombe estensi.jpg|мини|317x317пкс|Манастир „Корпус Домини“ във Ферара: Плоча в залата на [[Хор (архитектура)|хора]], която напомня за присъствието на тленните останки на маркиза, преместени на това място от разрушената църква „Санта Мария дели Анджели“.]] Николо е загрижен за унаследяването на управлението на Ферара. Той пише завещание в Милано в деня на смъртта си на 26 декември 1441 г., което установява реда на наследяване: първо синът му Леонело, след това законните деца на Леонело и, в отсъствие на такива – синовете му Ерколе и Сиджизмондо. В завещанието си той не посочва извънбрачния си син Борсо, който обаче наследява Леонело. 58-годишният владетел първоначално е погребан в [[Санта Мария дели Анджели (Ферара)|църквата „Санта Мария дели Анджели]]“ във Ферара, която той самия иска да построят през 1440 г. Вследствие на унищожаването ѝ поради [[Наполеон I|Наполеоновите]] едикти от края на [[18 век|XVIII век]] останките му са преместени през 1955 г. в манастира [[Корпус Домини (манастир във Ферара)|„Корпус Домини]]“ във Ферара.<ref>[http://www.fedetails.net/2013/03/la-scomparsa-chiesa-di-santa-maria.html La scomparsa chiesa di Santa Maria degli Angeli] <small>URL посетен на 10 август 2022 г.</small></ref> == Брак и потомство == Жени се три пъти: ∞ 1. юни 1397 за [[Джильола да Карара]] (* 1379, † 1416 от [[чума]]), дъщеря на [[Франческо II да Карара]], господар на [[Падуа]] и съпругата му [[Тадеа д’Есте]], от която няма деца. ∞ 2. 1418 за [[Паризина Малатеста]] (* 1404, Чезена, † 21 май 1425, Ферара), дъщеря на [[Андреа Малатеста]], господар на [[Чезена]]. Обезглавена поради връзката с доведения ѝ син Уго. Имат един син и две дъщери-близначки: * [[Джинерва д’Есте]] (* 24 март 1419, † 1440), ∞ за [[Сиджизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] (* 19 юни 1417, † 7 октомври 1468), господар на [[Римини]], от когото има един син * [[Лучия д’Есте]] (* 24 март 1419, † 28 юни 1437), ∞ 1437 за [[Карло Гонзага|Карло Гондзага]] ди Мантуа († 1478), господар на [[Лудзара]], [[Сабионета]] и [[Гондзага]], от когото няма деца. * Алберто Карло д’Есте (*/ † 1421). ∞ 3. ок. 1429/31 за [[Ричарда да Салуцо]] (* 1410, † 16 август 1474, Ферара), дъщеря на [[Томас III (Салуцо)|Томазо III дел Васто]], [[Маркграфство Салуцо|маркграф на Салуцо]], от която има двама сина: * [[Ерколе I д’Есте|Ерколе I д]]’[[Ерколе I д’Есте|Есте]] (* 24 октомври 1431, Ферара, † 25 януари 1505, пак там) 2-ри [[херцог|херцог на Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] (1471 – 1505), наследява полубрат си [[Борсо д’Есте|Борсо]]; ∞ 3 юли 1473 [[Елеонора Арагонска (1450-1493)|Елеонора Арагонска]] (* 22/23 юни 1450, [[Неапол]]; † 11 октомври 1493, Ферара), дъщеря на [[крал]] [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинанд I]], от която имат четирима сина и две дъщери. Има и три извънбрачни деца. * [[Сиджизмондо I д'Есте|Сиджизмондо д’Есте]] (* 31 август 1433, † 1 април 1507, Ферара), господар на [[Сан Мартино ин Рио|Сан Мартино]] от 11 май 1501 г., [[Кампогалиано]], [[Кастеларано]], Сан Касиано и Роделя, губернатор на Реджо, губернатор и наместник на [[Херцогство Ферара]]; ∞ за Пицокара, от която има три дъщери. Има и един извънбрачен син. Има и множество извънбрачни деца, сред които: * [[Алберто д’Есте]] (* ок. 1415, † 8 април 1502), с майка омъжената Филипа/Камила дела Тавола.<ref name=":0" /><ref name=":1" /><ref name=":2" /> Господар на Полезине ди [[Ровиго]] (1471/74), има трима извънбрачни сина и една извънбрачна дъщеря от Бианка Мецарили, съпруга на Франческо Петрати. * Алберто д’Есте (* 1425), с майка Анна Роберти<ref name=":2" /> * Алберто д’Есте († / † 1445?), с майка Анна Роберти.<ref name=":2" /> * [[Беатриче д’Есте (1427 – 1497)|Беатриче д’Есте]] (* 1427, † пр. 24 ноември 1497), с майка Катерина Тадео<ref name=":0" /> или неизвестна жена<ref name=":2" /><ref name=":1" />; ∞ 1. 1448 за [[Николо I да Кореджо]] († ок. 1453/54), граф на [[Кореджо]]. 2. 28 октомври 1454 за [[Тристано Сфорца]] (* 1424, † 1477), господар на [[Саличето (Италия)|Саличето]], [[Ночето]] и Лузураско<ref>днешно подселище на [[Алсено]]</ref>, извънбрачен син на [[Франческо I Сфорца]] – херцог на Милано. Няма деца. * [[Бианка Мария д’Есте]] (* 18 декември 1440, † 12 януари 1506, [[Мирандола]]), с майка Анна Роберти,<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Катерина де Тадео<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/italy/pico2.html|заглавие=GALEOTTO I, Signore della Mirandola|достъп_дата=10 август 2022}}</ref> или неизвестна жена;<ref name=":2" /> ∞ 1468 за [[Галеото I Пико дела Мирандола|Галеото I Пико]] (* 3 август 1442, † 7 април 1499), суверенен граф на [[Конкордия сула Секия|Конкордия]] и господар на [[Херцогство Мирандола|Мирандола]], от когото има четирима сина и две дъщери. * [[Борсо д’Есте]] (* 24 август 1413, † 19 август 1471, Ферара), с майка Стела Толомеи/ дел'Асасино.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Узаконен, наследява брат си Леонело през 1450 г. като Господар на Ферара, Модена и Реджо. Номиниран от императора 1452 за Херцог на Модена и Реджо. Издигнат от папата 14 април 1471 г. в Херцог на Ферара. * Верде д’Есте, с неизвестна майка, монахиня в манастир „Сант Антонио“ във Ферара.<ref name=":2" /> * [[Гуроне д’Есте|Гуроне Мария д’Есте]] († 4 март 1484), с майка омъжената Филипа/Камила дела Тавола (* 1395, † 1419).<ref name=":0" /><ref name=":2" /> Каноник на Ферара, абат-комендатор на [[Нонантола]], Санта Мария ди Джавело и [[Кампаньола Емилия|Кампаньола]]. Има един извънбрачен син от неизвестна жена. * Изота д’Есте (* 1403), с неизвестна майка<ref name=":2" />; * [[Изота д’Есте]] ''(''* 1425, † 1456), с майка Катарина де Тадео<ref name=":0" /> или Филипа дела Тавола<ref name=":1" /><ref name=":2" />; ∞ 1. 1443 за [[Одантонио да Монтефелтро]] (* 1426, † 22 юли 1444), херцог на [[Урбино (херцогство)|Урбино]], от когото няма деца 2. 1446 за Стефано [[Франджипане (род)|Франджипане]] († 1481), граф на Веля и [[Сени]] * Камила д’Есте, с майка Катарина де Тадео<ref name=":0" /> или неизвестна жена<ref name=":2" />; ∞ 1448 за Родолфо IV да Варано († 1464), господар на [[Камерино]] * [[Леонело д’Есте]] (* 21 септември 1407, Ферара, † 1 октомври 1450, палат [[Делиция ди Белригуардо]], [[Вогера]]), с майка Стела Толомеи/ дел'Асасино.<ref name=":0" /> <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genealogy.euweb.cz/welf/welf9.html#N3|заглавие=Niccolo III, Signore di Ferrara, Modena e Reggio|достъп_дата=10 август 2022}}</ref> Узаконен от папата 1429; 1441 наследява баща си като маркиз на Ферара, господар на [[Модена (херцогство)|Модена]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Полезине]] и [[Гарфаняна]]; ∞ 1. януари 1435 за [[Маргерита Гонзага|Маргерита Гондзага]] († 7 юли 1439), дъщеря на [[Джанфранческо I Гонзага|Джанфранческо Гондзага]], маркграф на [[Маркграфство Мантуа|Мантуа]], и на съпругата му [[Паола Малатеста]]. 2. 20 май 1444 за Мария Арагонска († 9 декември 1449), извънбрачна дъщеря на [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V]], крал на Арагон, от която има един син. Има и един извънбрачен син. * Маргерита д’Есте, с неизвестна майка, ∞ в [[Римини]], после влиза в манастир<ref name=":2" /> * Маргерита д’Есте, с неизвестна майка, ∞ за Франческино да Верона, лекар от Ферара<ref name=":2" /> * Маргерита д’Есте, с неизвестна майка, ∞ за Галасо II дей Пио да Капри, господар на [[Синьория Капри|Капри]],<ref name=":2" /> син на Марко I и Тадеа де' Роберти, от когото има осем сина и пет дъщери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/pio_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=Pio|автор=Anna Maria Ori|дата=2015|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 83|достъп_дата=11 август 2022}}</ref> * [[Мелиадузе д’Есте|Мелиадузе д’Есте]] (* 1406, Ферара, † 25 януари 1452), с майка Катерина де Медичи<ref name=":0" /><ref name=":1" /> или Катерина Алберазани,<ref name=":2" /> дъщеря на лекар от Ферара. [[Абат]] на Помпоза и Ферара, отказва се (1425). Има трима извънбрачни сина и три извънбрачни дъщери от неизвестни жени. * [[Орсина д’Есте]], с неизвестна майка<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gallerie-estensi.beniculturali.it/opere/genealogia-dei-principi-deste/|заглавие=Genealogia dei principi d’Este|достъп_дата=2022-08-10|архив_дата=2021-05-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210504071225/https://www.gallerie-estensi.beniculturali.it/opere/genealogia-dei-principi-deste/}}</ref> или с майка [[Стела Толомеи|Стела Толомеи дел'Асасино]]; ∞ 1. за Алдобрандино Рангони от [[Модена]], юрист, син на [[кондотиер]]а [[Якопо Рангони]] 2. за [[Николо II Малатеста]], нар. Коко († 1464, Флоренция), от когото има един син 3. за Андреа Гуаленго, общински съветник * [[Риналдо д’Есте (1435 – 1503)|Риналдо д’Есте]] (* ок. 1435, † 8 април 1503), с майка Анна Роберти<ref name=":1" /><ref name=":2" /> или неизвестна жена.<ref name=":0" /> Господар на [[Остелато]], абат на Санта Мария дела Помпоза, ∞ 11 юни 1472 за Лукреция Монфератска (* 1468, [[Казале Монферато|Казале]], † 1508, Ферара), извънбрачна дъщеря на [[Вилхелм VIII (Монферат)|Джулиемо VIII]], [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]], вдовица на [[Джан Бартоломео дел Карето]], маркиз на [[Новело]], [[Горценьо]] и [[Монезильо]], от която има един син. * [[Уго д’Есте (1405 – 1425)|Уго д’Есте]], познат и като Уго Алдобрандино (* 1405, Ферара, † 21 май 1425, пак там), с майка – благородничката Стела Толомеи дел Асасино (* ок. 1386, † 11 юли 1419, Ферара), дъщеря на Джовани Толомеи<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/MODENA,%20FERRARA.htm#NiccoloIIIdied1441A|заглавие=Niccolo III|автор=Medlands|достъп_дата=10 август 2022}}</ref>. Обезглавен поради връзката му с мащехата му [[Паризина Малатеста]]. * Фолко д’Есте (* 1405), с неизвестна майка<ref name=":2" />. <gallery class="center" mode="nolines" caption="Портрети на децата на Николо III"> Файл:Ugo d'Este.jpg|Уго Файл:Pisanello 016.jpg|Джинева или Лучия (вероятен портрет) – худ. [[Пизанело]] Файл:Pisanello - Lionello d'Este.jpg|Леонело – худ. Пизанело Файл:Borso d'Este.jpg|Борсо – худ. [[Балдасаре д’Есте]] Файл:Arolsen Klebeband 01 317 2.jpg|[[Ерколе I д’Есте|Ерколе I]] </gallery> == Вижте също == * [[Есте (династия)]] * [[Херцогство Ферара]] * [[Херцогство Модена и Реджо]] * [[Стела Толомеи]] == Източници == * Ludovico Antonio Muratori. ''Delle antichità Estensi''. 1717, Modena; * G. B. Pigna. ''Historia dei Principi d'Este''. 1570, Ferrara. * Antonio Menniti Ippolito, Este, Niccolò III d’, in Dizionario Biografico degli Italiani, XLIII, Roma 1993, pp. 396 – 403. * Antonio Menniti Ippolito, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/niccolo-d-este_(Dizionario-Biografico)/ Niccolò III d'Este]'', in Dizionario biografico degli italiani, vol. 43, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1993. <small>URL посетен на 10 август 2022 г</small>. * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf9.html#N3 A listing of descendants of the d'Este family] * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MODENA,%20FERRARA.htm#NiccoloIIIdied1441B NICCOLÒ {III} d'Este], fmg.ac * [http://www.genealogy.euweb.cz/welf/welf9.html#N3 ''Niccolo III, Signore di Ferrara, Modena e Reggio''], genealogy.euweb.cz == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Niccolò III d'Este|128033905}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Ферара]] [[Категория:Починали във Ферара]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Маркграфове на Ферара]] rk2a51247a6ll2m0uq54gcp31n2wqbh 0 489455 12214607 11725299 2024-04-26T00:28:04Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Феранте I Гонзага | описание = управител на [[Миланско херцогство|Милано]] | изображение за личността = Cristofano dell'altissimo, ferrante gonzaga, ante 1568.JPG | описание на изображението = Феранте Гонзага, 1568 | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = [[граф]] на [[Гуастала]], [[вицекрал]] на [[Сицилия]] | кръщене = | място на раждане = [[Мантуа]] | място на смъртта = [[Брюксел]] | погребан = | предшественик = | потомство = [[Чезаре I Гонзага]], [[Франческо Гонзага]], [[Джовани Винченцо Гонзага]] | наследник = | съпруга = [[Изабела ди Капуа]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Гонзага]] | баща = [[Франческо II Гонзага]] | майка = [[Изабела д’Есте]] | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} [[Файл:Guastalla-monumento Ferrante I Gonzaga2.jpg|300px|мини|Статуя на Феранте Гонзага в Гуастала]] '''Феранте I Гонзага''' ({{lang|it|Ferrante I Gonzaga, Ferdinando Gonzaga Principe di Molfetta}}, * [[28 януари]] [[1507]] в [[Мантуа]], † [[15 ноември]] [[1557]] в [[Брюксел]]) от рода [[Гонзага]] е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], [[граф]] на [[Гуастала]] (1539 – 1557), [[вицекрал]] на [[Сицилия]] (1536 – 1546), управител (губернатор) на [[Миланско херцогство|Милано]] (1546 – 1555). == Произход == Той е третият син на [[Франческо II Гонзага]] (1466 – 1519), [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]], и [[Изабела д’Есте]] (1474 – 1539), дъщеря на [[Ерколе I д’Есте]], [[херцог]] на [[Ферара]] (1431 – 1505). Неговите по-големи братя са [[Федерико II Гонзага]] (1500 – 1540), от 1519 г. [[маркграф]] на Мантуа, и [[Ерколе Гонзага]] (1505 – 1563), [[кардинал]] от 1527 г. == Биография == Феранте Гонзага прави военна кариера и става пехотински генерал на император [[Карл V]], който през 1536 г. го прави вицекрал на Сицилия. През 1546 г. той се отказва от тази служба и взема управлението на Милано. С титлата „[[Принц на Молфета]]“ той е 1543 г. посланик на император [[Карл V]] при [[Хенри VIII|Хенри VIII от Англия]]. Феранте Гонзага купува през 1539 г. [[Херцогство Гуастала|Графство Гуастала]]. == Брак и птомство == [[Файл:Jacopo da trezzo, isabella di capua, principessa di molfetta, 1550 circa.JPG|мини|Изабела ди Капуа, ок. 1550]] Феранте I Гонзага се жени през 1529 г. за [[Изабела ди Капуа]] († 17 септември 1559), дъщеря на [[княз]] Феранте от [[Молфета]]. Те имат седем сина и четири дъщери: * Анна Гонзага (* 1531), умира млада * [[Чезаре I Гонзага]] (* 1533, † 1575 в Гуастала), 2-ри граф на Гуастала (1557–1575), [[Херцогство Амалфи|херцог на Амалфи]], ∞ 12 март 1560 за [[Камила Боромео]], от която има син и дъщеря; има и една извънбрачна дъщеря * [[Иполита Гонзага]] (* 17 юни 1535 в [[Палермо]], † 9 март 1563 в Неапол), ∞ 1. 1545 за Фабрицио Колона (* 1525, † 1551), наследствен херцог на Паляно, бездетна; 2. 1554 за [[Антонио Карафа (1542-1578)|Антонио Карафа дела Стадера]] (* ок. 1542, † 1578), княз на [[Стиляно]], херцог на [[Мондрагоне]], от когото има една дъщеря * [[Франческо Гонзага]] (* 6 декември 1538 в Палермо, † 6 януари 1566 в [[Рим]]), от 1561 [[кардинал]], [[епископ]] на [[Мантуа]] (1565–1566) * [[Андреа Гонзага (1539-1586)|Андреа Гонзага]] (* 9 септември 1539 в Палермо, † 1586 в Мантуа), от 1560 1-ви маркиз на [[Спекия]] и [[Алесано]]; ∞ за Мария Лопес де Падия и де Мендоса, дъщеря на дон Антонио Лопес де Падия, господар на Новес и на Ла Мехорада и на съпругата му доня Хуана де Мендоса от графовете на [[Ла Коруня]]. * [[Джовани Винченцо Гонзага|Джан Винченцо Гонзага]] (* 8 декември 1540 в Палермо, † 23 декември 1591 в Рим), от 1578 [[кардинал]] * Ерколе Гонзага (* ок. 1545, † ок. 1549) * Отавио Гонзага (* 10 май 1543 в Палермо, † април 1583 в [[Милано]]), сеньор на [[Черчемаджоре]] (от 1559), генерал; ∞ 1. 1565 за [[Изабела да Кореджо]], дъщеря на Манфредо да Кореджо и на съпругата му [[Лукреция д’Есте|Лукреция д'Есте]], бездетен 2. 1575 за Чечилия де Медичи (* 1552/53, † 1616), дъщеря на Агосто де Медичи, маркиз на [[Меленяно]], от която има двама сина. Има и един извънбрачен син. * Филипо Гонзага, умира като бебе * Джеронима Гонзага, умира като бебе * Мария Гонзага, умира като бебе. == Източници == <references /> * G. Goselini, ''Vita del prencipe don Ferrando Gonzaga in tre libri divisa'', Milano 1574 * R. Tamalio, ''Ferrante Gonzaga alla corte spagnola di Carlo V nel carteggio privato con Mantova (523 – 1526). La formazione da 'cortegiano' di un generale dell'Imperatore'', Mantova 1991 * L. Pescasio, ''Don Ferrante Gonzaga, principe di Molfetta, signore di Guastalla, viceré di Sicilia, governatore di Milano, stratega dell'imperatore Carlo V'', Suzzara 2000 * G. Brunelli, ''Ferrante Gonzaga'', in „Dizionario biografico degli Italiani“, LVII, Roma 2001 == Външни препратки == {{Commonscat|Ferrante I Gonzaga}} * [http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Ferdinand I Gonzaga], Euweb.cz [[Категория:Вицекрале на Сицилия]] [[Категория:Управители на херцогство Милано]] [[Категория:Графове на Гуастала]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] ngy565516lbuc4fypacbawx9td3tzjq 0 490062 12214603 11836810 2024-04-26T00:26:21Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Луи I дьо Бурбон | наставка = | описание = 1-ви херцог дьо Бурбон | изображение за личността = Louis 1 of Bourbon.jpg | описание на изображението = | управление = | регент на = | регентство = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | роден = [[1279]] | място на раждане = [[Клермон-ан-Бовези]], [[Франция]] | починал = [[22 януари]] [[1341]] | място на смъртта = [[Париж]], Франция | погребан = | предшественик = | потомство = [[Пиер I дьо Бурбон]], [[Жак I Бурбон- Ла марш|Жак I]],[[Беатрис Бурбонска]] | наследник = [[Пиер I дьо Бурбон]] | съпруга = [[Мария дьо Авен]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | пети брак = | шести брак = | династия = | баща = [[Робер дьо Клермон]] | майка = [[Беатрис Бургундска-Бурбон]] | герб = Duc de Bourbon Codex 148 wapen.svg | подпис = | отличия = | общомедия = }} '''Луи I дьо Бурбон ''Куция'' (''Велики'')''' ({{Lang|fr|Louis Ier de Bourbon1, dit « le Grand » ou « le Boiteux »}}; * [[1279]], Клермон ан Бовези, † [[22 януари]] [[1341]], [[Париж]], Кралство Франция) е [[Списък на вадетелите на Бурбон|господар на Бурбон]] (1310 – 1327), граф на [[Графство Клермон ан Бовези|Клермон ан Бовези]] (1310 – 1327), Велик камерхер на Франция от 1312 г., граф на [[Ла Марш (графство)|Ла Марш]] от 1327 г., 1-ви херцог на [[Бурбон (херцогство)|Бурбон]] и [[пер на Франция]] от 1327, господар на Божоле, граф на Л’Ил-Журден, виконт на Карла, на Мюра и на Шателро, господар на Шато Шинон, френски принц и военачалник. == Произход == Той е най-голям син на [[Робер дьо Клермон]] (* 1256, † 1317), граф на Клермон ан Бовези, и на [[Беатрис Бургундска-Бурбон]] (* 1257, † 1310), господарка на Бурбон. Има двама братя и три сестри: * Бланш (* 1281, † 1304), съпруга на [[Роберт VII (Оверн)|Робер VII]] Велики, [[Оверн (графство)|граф на Оверн]] и na [[Булон (графство)|Булон]] * [[Жан дьо Шароле|Жан]] (* 1283, † 1316), граф на Шароле от 1310 г., съпруг на Жана Д'Арже * Мария (* 1285, † 1372), приореса на [[Поаси]] (1333 – 1344) * Пиер (* 1287, † сл. 1330), архидякон на Париж (1330) * Маргьорит (* 1289, † 1309), съпруга на [[Рамон Беренгар от Андрия|Раймон Беренгер]], граф на [[Графство Андрия|Андрия]] и [[Пиемонт]], и на [[Йохан I (Намюр)|Жан I дьо Дампиер]], [[Графство Намюр|маркграф на Намюр]]. == Биография == Луи рано започва да участва в различни военни кампании на своето време, където се показва като способен военачалник. Началото на военната му кариера е белязано от дългогодишна конфронтация между Франция и [[Фландрия (графство)|Графство Фландрия]]. През 1297 г. той участва в нахлуването на френската армия под командването на крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]] във Фландрия, по време на което участва в битката при Фурн и в превземането на Касел. През 1302 г. участва в битките при [[Кортрейк]] и Дам. През 1300 г. участва в нова френска кампания във Фландрия. На 11 юли френската армия под командването на [[Роберт II д’Артуа|Роберт II]], граф на [[Графство Артоа|Артоа]], е победена от фламандците в битката при Кортрейк, като самият Роберт и голям брой френски рицари са убити. Луи командва ариергарда на армията и благодарение на спокойствието си спасява остатъците от френската армия. През 1304 г. френската армия тръгва на нова кампания във Фландрия под командването на крал Филип IV. Луи също участва в тази кампания, където се бие в битките при Витри, Мон ан Певел и участва в обсадата на [[Лил]]. По-късно Луи на два пъти е назначен за главнокомандващ в планираните [[Кръстоносен поход|кръстоносни походи]], които обаче така и не се провеждат. След смъртта на майка си през 1310 г. той наследява нейните владения – Сеньория [[Бурбон (херцогство)|Бурбон]]. През 1312 г. крал [[Филип IV]] го назначава за Велик камерхер на Франция. След смъртта на баща си през 1317 г.  Луи окончателно получава Графство Клермо ан Бовези. През 1324 г. взема участие в поход в Гиен против англичаните, където командва армия при завземане на [[Монсегюр]], [[Ажан]] и Советер. През 1327 г. кралят на Франция [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV]] отнема от Луи Графство Клермон, а в замяна му дава Графство Ла Марш и титлата на херцог и пер на Франция. През 1331 г. [[Филип VI Валоа]] връща графството на Луи. След началото на [[Стогодишна война|Стогодишната война]] през 1339 г. Луи командва армия, превзела Тюн л'Евек, а през 1340 г. успява да защити от англичаните [[Турне]]. == Брак и потомство == [[Файл:Mary of Avesnes.jpg|мини|Мария, съпруга на Луи]] ∞ септември 1310 за [[Мария д’Авен|Мария д'Авен]] (* 1280, † 1354), дъщеря на [[Жан II д'Авен]], граф на Холандия и Ено, от която има: * [[Пиер I дьо Бурбон]] (* 1311 † 1356 в [[Битка при Поатие|битката при Поатие]]), '''2-ри херцог на [[Бурбон (херцогство)|Бурбон]]''' от 1341 г. * Жана дьо Бурбон (* 1311, † 20 декември 1402, Клепе); ∞ 3 август 1324 в [[Бесе]] за Гиг VII (* 1299, † 1358), граф на Форез * Маргарита дьо Бурбон (* ок. 1315, † пр. 20 февруари 1370); ∞ 1. юни 1320 (договор) за Жан II дьо Сюли († 1343), господар на Сюли; 2. 1346 за Ютин († 1361), господар на Вермей * Мария дьо Бурбон (* 1315 † 1387); ∞ 1. 9 май 1330 в [[Никозия]] за Гиг дьо Лузинян († 1343), княз на [[Галилея]]; 2. 9 септември 1347 за [[Роберт (Таранто)|Роберт Анжуйски от Таранто]] (* 1326 † 1364), княз на [[Таранто]] * Филипа дьо Бурбон (* декември 1316 † сл. 1327) * Жак дьо Бурбон (* 9 декември 1318) * [[Жак I Бурбон- Ла марш|Жак I]] дьо Бурбон (* 1319, † 1362), [[Списък на графовете на Ла Марш|граф на Ла Марш]] (1342 – 1361), [[Графове на Понтийо|граф на Понтийо]] (1351-1360), [[конетабъл]] на Франция (1354 – 1356) и френски военачалник от времето на [[Стогодишната война]], основател на [[Кадетска линия|кадетската линия]] ''Бурбон-Ла Марш'' и прародител на [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Анри IV]]. * [[Беатрис дьо Бурбон|Беатрис]] дьо Бурбон (* 1320, † 25 декември 1383, Париж); ∞ 1. декември 1334 за [[Ян Люксембургски|Жан Люксембургски]] (* 1296 † 1346), крал на [[Бохемско кралство|Бохемия]] и граф на Люксембург; 2. ок. 1347 за Юд II дьо Грансе († 1389), господар на Грансе. От извънбрачна връзка с Жана дьо Бурбон-Ланси Луи има двама сина и две дъщери: * Жан (* пр. 1297, † 1375), кавалер, господар на Рошфор, [[Ебрьой]], Беке льо Геран, [[Белнав]], [[Жанза]], Серан и на Бюр, съветник на херцозите на Бери и на Бурбон, наместник във Форез; ∞ 1. за неизв. 2. 1352 за Лора дьо Бордо; 3. 1362 за Агнес Шале * дъщеря; ∞ 1317 за Жирар дьо Шатийон ан Базоа * Гиг (* ок. 1299, † 1349), господар на Клеси, на Ла Ферте-Шодрон, дьо Монпансие; ∞ 1. за Агнес дьо Шастелю; 2. 1330/33 за Изабел де Шастелперон * Жанета; ∞ 1310 за Гишар дьо Шастелю == Литература == * ''Семёнов И. С.'' Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. — М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. – 494 ст * ''Устинов В. Г.'' Столетняя война и Войны Роз. — М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. – 637 с. – (Историческая библиотека). * Henri Louis de Coiffier Demoret, ''Histoire du Bourbonnais et des Bourbons qui l'ont possédé'', 1816  * Jean François Michaud, , <abbr>vol.</abbr> 5, Paris, Ch Delagrave et Cie,‎ 1843 * Marie-Nicolas Bouillet et Alexis Chassang (dir.), „Louis Ier de Bourbon“ dans ,‎ 1878 <small>(Wikisource)</small> {{Превод от|ru|Людовик I де Бурбон|106313219}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Биографии|Франция}} {{СОРТКАТ:Луи I Куция Велики}} [[Категория:Херцози на Бурбон]] [[Категория:Капетинги]] [[Категория:Френски Бурбони]] [[Категория:Графове дьо Клермон-ан-Бовези]] q9evf8wpxwcuas8p4th5p7xs9r0wgx4 0 490909 12214398 12097503 2024-04-25T19:32:23Z 87.121.89.112 /* Кабинет */ wikitext text/x-wiki {{Правителство | правителство = Правителство на Георги Близнашки | номер = 93-то | държава = България | знаме = Flag of Bulgaria.svg | знаме-рамка = 50 | снимка = | описание = | сформирано = [[6 август]] [[2014]] г. | разпуснато = [[7 ноември]] 2014 г. | министър-председател = [[Георги Близнашки]] | държавен-глава = [[Росен Плевнелиев]] | партия = безпартийни трима от [[ГЕРБ]] един от [[СДС]] един от [[ДБГ]] | брой = 16 | мъже = 10 | жени = 6 | избори = | избрано-от = [[Росен Плевнелиев]] | предишно = [[Правителство на Пламен Орешарски|Орешарски]] | следващо = [[Второ правителство на Бойко Борисов|Борисов 2]] |дни=93 дни}} '''Правителството на Георги Близнашки''' е [[Правителства на България|деветдесет и третото правителство]] на [[Република България]] (четвъртото служебно), назначено с Указ № 200 от [[6 август]] [[2014]] г. на [[президент на Република България|президента]] [[Росен Плевнелиев]]<ref name="Gazette">[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=76313 ДВ. Указ № 200] от 6 август 2014 г. на Росен Плевнелиев. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 65 от 6 август 2014 г.</ref>. Управлява страната до [[7 ноември]] [[2014]] г., след което е наследено от [[Второ правителство на Бойко Борисов|второто правителство на Бойко Борисов]]. На [[5 август]] [[2014]] г. президентът обявява състава, приоритетите и задачите на служебния кабинет<ref>[http://www.president.bg/news2105/prezidentat-rosen-plevneliev-predstavi-strukturata-sastava-i-prioritetite-na-sluzhebnoto-pravitelstvo.html Президентът Росен Плевнелиев представи структурата, състава и приоритетите на служебното правителство] – в www.president.bg, 02.08.2014</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.focus-news.net/news/2014/08/05/1951341/prezidentat-rosen-plevneliev-obyavi-sastava-na-sluzhebniya-kabinet.html | заглавие = Президентът Росен Плевнелиев обяви състава на служебния кабинет | достъп_дата = 06.08.2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 05.08.2014 | труд = | издател = Агенция „Фокус“ | цитат = | език = }}</ref>. == Политика == До служебно правителство се стига след подадената оставка на [[Правителство на Пламен Орешарски|кабинета „Орешарски“]], вследствие от общо решение на парламентарно представените партии по време на консултации при президента, проведени на [[27 юни]] [[2014]] година, за предсрочни избори на [[5 октомври]] същата година.<ref>[http://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-predsrochni-izbori/sled-pregovori-predsrochnite-izbori-na-5-oktomvri-6015845 След преговори: Предсрочните избори на 5 октомври] – www.vesti.bg, 27.06.2014</ref>. С решение на Министерски съвет правителството на Близнашки дарява собствеността на храм „Св. Александър Невски“ на Българската православна църква. == Съставяне == Кабинетът, предложен от [[Росен Плевнелиев]], е формиран от независими експерти. === Кабинет === Сформира се от следните 16 министри и един председател.<ref>ДВ. Указ № 200 за назначаване на служебно правителство. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 65 от 6 август 2014 г.</ref> {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Георги Близнашки]]||БСП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]¹,<br> [[министър на регионалното развитие на България|регионално развитие]],<br> [[министър на инвестиционното проектиране на България|инвестиционно проектиране]]|[[Екатерина Захариева]]||ГЕРБ}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]²,<br> [[министър на труда и социалната политика на България|труд и социална политика]]|[[Йордан Христосков]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]³,<br> [[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]⁴|[[Илияна Цанова]]||}} {{министър2|[[министър на икономиката и енергетиката на България|икономика и енергетика]]|[[Васил Щонов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Мирослав Ненков]]||}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Йордан Бакалов]]||СДС}} {{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Румен Порожанов]]||ГЕРБ}} {{министър2|[[министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|транспорт, информационни технологии и съобщения]]|[[Николина Ангелкова]]||ГЕРБ}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Румяна Коларова]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]]|[[Велизар Шаламанов]]||}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Даниел Митов]]||ДБГ}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Мартин Иванов (историк)|Мартин Иванов]]||}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]|[[Евгения Раданова]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието и храните на България|земеделие и храни]]|[[Васил Грудев]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите на България|околна среда и води]]|[[Светлана Жекова]]||}} {{министър2 край}} * ¹: – отговарящ за икономическата политика. * ²: – отговарящ за социалната политика. * ³: – отговарящ за правосъдието, вътрешения ред и сигурността. * ⁴: – отговарящ за [[Вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика|средствата от Европейския съюз]]. === Промени в кабинета === ==== от 8 август 2014 ==== * За [[министър без портфейл]] за организацията на изборния процес, е назначена [[Красимира Медарова]]<ref>[http://www.president.bg/news2111/prezidentat-naznachava-krasimira-medarova-za-sluzheben-ministar-za-organizatsiya-na-izborniya-protses.html Президентът назначава Красимира Медарова за служебен министър за организация на изборния процес] – в www.president.bg, 8 август 2014 г.</ref>. {{министър2 начало}} {{министър2|[[министър без портфейл|министър за организация на изборния процес]]|[[Красимира Медарова]]||ГЕРБ}} {{министър2 край}} ==== от 11 август 2014 ==== * Красимира Медарова се оттегля от поста [[министър за организация на изборния процес]] и президентът решава да не назначава такъв министър<ref>[http://clubz.bg/6945-plevneliev_reshi___bez_ministyr_za_izborite Плевнелиев реши - без министър за изборите]</ref>. == Образование на министрите == Разпределението на министрите според завършения университет е следното: * [[Университет за национално и световно стопанство]] – 3; * [[Софийски университет „Св. Климент Охридски“]] – 6; * [[Национална спортна академия|Национална спортна академия „Васил Левски“]] – 1; * [[Медицински университет (София)|Медицински университет – София]] – 1; * [[Военна академия „Георги Раковски“]] – 1; * [[Масачузетски технологичен институт]] – 1; * [[Химикотехнологичен и металургичен университет]] – 1; * „[[Харвард]]“ – 1; == Вижте също == * [[Правителство на Пламен Орешарски]] * [[Второ правителство на Бойко Борисов]] == Бележки == <references /> {{Кабинет на Георги Близнашки}} {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Правителства на Република България|Близнашки, Георги]] [[Категория:Основани в България през 2014 година]] [[Категория:Служебни правителства на Република България|Близнашки, Георги]] ct3qrs7wrqlcie247u3gr9yajw2hmz0 0 491310 12215036 12169536 2024-04-26T10:47:31Z OtDo2021 293775 wikitext text/x-wiki {{прессъобщение}} {{Личност | категория = политик | роден-място = [[Севлиево]], [[Народна Република България]] | националност = {{флагче с име|България}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = политик | партия = [[Движение за права и свободи]] | постове1 = Депутат в Европейския парламент | години1 = 2014 – }} }} '''Илхан Ахмет Кючюк''' е български политик от [[политик]] от [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] (ДПС), заместник-председател на ДПС и съпредседател на партия „Алианс на либералите и демократите за Европа“. Той е член на Европейския парламент за втори мандат от групата на „Обнови Европа“. <ref>[https://www.europarl.europa.eu/meps/en/124866/ILHAN_KYUCHYUK/home Ilhan Kyuchyuk, MEPs]</ref> == Биография, образование и ранни години == Илхан Кючюк е роден на 16 септември 1985 г. в [[Севлиево]], отраснал в близкото село [[Петко Славейков (село)|Петко Славейков]]. Майка му е медицинска сестра, а баща му работи като електротехник. Средното си образование Илхан Кючюк завършва в Севлиево. Има бакалавърска степен по политически науки и управление 2004 – 2008 г. от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и магистърска степен по право, 2005 – 2010 г. от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Участва в различни обучения и специализации като Академията за публични политики (Прага, Чехия), Международна лидерска академия (Гумерсбах, Германия), Програмата на департамента на САЩ по икономически, политически и социални въпроси на Европа и Програмата за външна политика към Россотрудничество, Русия. През 2012 г. завършва Българско училище за политика „Димитър Паница“ и участва в Световния форум по демокрация в Страсбург, Франция. През 2014 г. специализира в Националното висше училище по администрация на Франция (ENA). == Семейство == Илхан Кючюк е семеен с едно дете. == Професионална и политическа кариера == Илхан Кючюк е член на Младежко ДПС от 2005 г., като през годините се е занимавал с различни дейности в рамките на организацията. В периода 2009 – 2012 г. е член на Централния оперативен съвет на Младежко ДПС с ресор „Вътрешна политика, медийна политика и ПР“. На VI Национална конференция, проведена на ноември 2012 г., е избран за председател на Младежко ДПС, а през април 2016 г., по време на VII Национална конференция, е преизбиран за председател на организацията. Г-н Кючюк е председател на Младежко ДПС в периода 2012 – 2020 г. През 2010 г. става част и от Управителния съвет на Национален младежки форум (НМФ), а през 2011 г. е избран за негов заместник-председател. През '''ноември 2015г.'''  Кючюк е избран за вицепрезидент на партия АЛДЕ, а през октомври 2019 г. е преизбиран с най-висок резултат сред всички кандидати. При проведените избори на 26 май 2019 г. той е избран с нов петгодишен мандат за член на Европейския парламент от листата на ДПС. Член е на Комисията по външни работи (AFET), заместващ член в Комисията по транспорт и туризъм (TRAN) и Комисията по правни въпроси (JURI). Илхан Кючюк е първи заместник-председател в Делегацията на съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция и заместващ член в Делегацията за връзки с Арабския полуостров.<ref>[https://www.europarl.europa.eu/meps/en/124866/ILHAN_KYUCHYUK/home Ilhan Kyuchyuk, MEPs, European Parliament]</ref> От ноември 2014 до ноември 2017 г. е член на Комитета по човешки права на Либералния интернационал. През декември 2017 г. Кючюк е избран за вицепрезидент на партия АЛДЕ, а през октомври 2019 г. е преизбиран с най-висок резултат сред всички кандидати.<ref>[https://bnr.bg/vashata-istoria/post/100904126/ilhan-kuchuk-e-preizbran-za-vtori-mandat-kato-viceprezident-na-aliansa-na-liberalite-i-demokratite-za-evropa „Илхан Кючюк е преизбран за втори мандат като вицепрезидент на АЛДЕ”, БНР, 03.12.2017 г.]</ref> На 11 юни 2021 г. Кючюк е избран за съпрезидент на партия АЛДЕ.<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/ilhan-kjuchjuk-e-izbran-za-prezident-na-evropejskite-liberali.html „Илхан Кючюк е избран за президент на европейските либерали”, bTV, 11.06.2021 г.]</ref> Избран е за член на делегацията на ЕП в Конференцията за бъдещето на Европа заради усърдната си работа в Комисията по външни работи на ЕП като отговаря за приоритетната тема „ЕС по света“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://conference-delegation.europarl.europa.eu/bg/members.html |заглавие=Делегация на Конференцията за бъдещето на Европа, Европейски парламент |достъп_дата=2021-08-01 |архив_дата=2021-08-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210801090726/https://conference-delegation.europarl.europa.eu/bg/members.html }}</ref><ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9905553 „Конференцията за бъдещето на Европа стартира днес с първо пленарно заседание”, в-к „24 часа“, 19.06.2021 г.]</ref> Илхан Кючюк е постоянен докладчик на ЕП по докладите за Северна Македония, Узбекистан, Андора, Монако и Сан Марино.<ref>[https://www.dnevnik.bg/evropa/2019/11/07/3988277_ilhan_kjuchjuk_e_noviiat_postoianen_dokladchik_na/ „Илхан Кючюк е новият постоянен докладчик на европарламента за Северна Македония”, Dnevnik.bg, 07.11.2019 г.]</ref> == Награди и отличия == През октомври 2017 г. Кючюк е отличен с почетен знак на община Севлиево заради активната му обществена дейност сред младите хора в общината. През март 2018 г. получава наградата „Евродепутат на годината“ в категория „Култура и медии“.<ref>[http://epicenter.bg/article/Evrodeputatat-Ilhan-Kyuchyuk-specheli-otlichieto--Evrodeputat-na-godinata--v-kategoriya--Kultura-i-medii-/150014/2/0 „Илхан Кючюк спечели отличието „Евродепутат на годината“ в категория „Култура и медии“”,Epicenter.bg, 22.03.2018 г.]</ref> През юли 2019 г. евродепутатът Илхан Кючюк е удостоен с почетния орден на [[Мили Меджлис (Азербайджан)|Народното събрание на Азербайджан]], а през ноември 2019 г. е награден с почетния орден на външно министерство на Република Азербайджан (Centenary Medal)<ref>[http://epicenter.bg/article/Vanshno-ministerstvo-na-Azerbaydzhan-udostoi-Ilhan-Kyuchyuk-s-pocheten-orden-/198682/2/0 „Външно министерство на Азербайджан удостои Илхан Кючюк с почетен орден”, Epicenter.bg, 13.11.2019 г.]</ref>. Отличията Кючюк получава за активната си дейност в насърчаването и развитието на двустранните отношения между Република Азербайджан и Република България. През януари 2020 г. е отличен с награда от Съвета на мароканците по света за популяризирането на мароканската култура в България и насърчаването на двустранните отношения между Европейския съюз и Кралство Мароко.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/8040222 „Илхан Кючюк с награда от посолството на Кралство Мароко в България”, в-к „24 часа“, 06.01.2020 г.]</ref> През септември 2022 г. Илхан Кючюк е удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" от Американския университет в Европа-ФОН. Почетното звание е присъдено за приноса му в развитието на научното и образователното сътрудничество, както и за сближаването и утвърждаването на европейските ценности и култура във висшето образование. <ref>https://www.bta.bg/bg/news/balkans/325232-ilhan-kyuchyuk-be-udostoen-s-pochetnoto-zvanie-doktor-honoris-kauza-na-amerika</ref> <ref>https://www.ilhankyuchyuk.eu/%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/ </ref> През ноември 2022г. Илхан Кючюк получава наградата „Пламъкът на свободата“ в Букурещ, Румъния. През януари 2023г. Илхан Кючюк получава наградата „Прогресивен лидер на годината“ от Дарик радио. Наградата се връчва на личност, за която екипът на медията счита, че е лидер на мнение в българското общество. През април 2023 г. Илхан Кючюк получава почетното звание „Доктор хонорис кауза“ от Висшето училище по телекомуникации и пощи. Почетното звание се присъжда за особения му принос в развитието на образователното сътрудничество и утвърждаването на европейските ценности във висшето образование. През ноември 2023г. Илхан Кючюк получава почетното звание "Доктор хонорис кауза" от Университета по световна икономика и дипломация в Ташкент, Узбекистан. <ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/16362101 </ref> През декември 2023г. Илхан Кючюк получава награда за защита на човешките права. Призът се връчва на Кючюк за неуморната му работа в защита на човешките права и в частност, на правата на уйгурите в Синцзян. <ref>https://nova.bg/news/view/2023/12/07/436314/%D0%B8%D0%BB%D1%85%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D1%8E%D1%87%D1%8E%D0%BA-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0/</ref><ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/582953-ilhan-kyuchyuk-poluchi-nagrada-za-zashtita-na-choveshkite-prava</ref> През април 2024г. в зала "Zuccari" на италианския Сенат Илхан Кючюк е удостоен с престижната международна "Джовани Малагоди". Тя е учредена от фондацията "Луиджи Ейнауди" е се връчва за първи път. Учредената международна награда на името на бившия председател на Сената Джовани Малагоди, се присъжда на българския евродепутат за това, че посвещава живота си в разпространяване на високи принципи на свобода и отговорност в резултат на учението на Джовани Малагоди. <ref> https://btvnovinite.bg/svetut/nagrada-za-ilhan-kjuchjuk-ot-fondacijata-na-italianskite-liberali.html#:~:text=16.04.2024%20%D0%B3.,%D0%B2%20%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%20%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8.</ref> <ref> https://nova.bg/news/view/2024/04/16/452446/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B8%D0%BB%D1%85%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D1%8E%D1%87%D1%8E%D0%BA-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0/ </ref> == Публикации == * [https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9284906 „Балансиращата роля на ЕС в Централна Азия”], автори Илхан Кючюк, Валентин Тончев, в-к „24 часа“, 04.12.2020 г. * [https://www.yumpu.com/en/document/read/63837607/diplomatic-world-special-uzbekistan The current momentum for EU – Uzbekistan relations is very positive] by Ilhan Kyuchyuk, Diplomatic World Uzbekistan, pp. 36 – 37 * [https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8757806 „Изборите в Северна Македония: Решаващ тест за демократична зрялост”], автор Илхан Кючюк, в-к „24 часа“, 30.06.2020 г. * [https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8304370 „Как да осигурим европейско бъдеще за Западните Балкани”], автор Илхан Кючюк, в-к „24 часа“, 16.03.2020 г. * [https://www.euractiv.com/section/enlargement/opinion/eu-enlargement-needs-better-strategic-communication/ EU enlargement needs better strategic communication], by Ilhan Kyuchyuk, Euractiv.com, 12.03.2020 * [https://www.euractiv.com/section/global-europe/opinion/migration-can-only-be-tackled-by-the-eu-as-a-whole/ Migration can only be tackled by the EU as a whole,] by Ilhan Kyuchyuk, Euractiv.com, 20.07.2018 * [https://www.euractiv.com/section/enlargement/opinion/a-year-of-opportunity-for-the-balkans/ A year of opportunity for the Balkans], by Ilhan Kyuchyuk, Euractiv.com, 18.04.2018 * [https://www.standartnews.com/mneniya-analizi/badeshteto_na_es_sled_brekzit-363052.html „Бъдещето на ЕС след Брекзит”], автор Илхан Кючюк, в-к „Стандарт“, 04.10.2017 г. * [https://www.euractiv.com/section/global-europe/opinion/the-strongest-candidate-from-eastern-europe-for-un-top-job-is-a-woman/ The strongest candidate from Eastern Europe for UN top job is a woman], by Ilhan Kyuchyuk, Euractiv.com, 01.09.2016 * [https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6303822 „Преговорите за остров Кипър или последният шанс за обединение”], автор Илхан Кючюк, в-к „24 часа“, 28.06.2017 г. * [https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5590773 „Истинската причина защо британците трябва да гласуват за оставане в ЕС”], автор Илхан Кючюк, в-к „24 часа“, 20.06.2016 г. * [https://www.standartnews.com/mneniya-komentar/velikobritaniya_bez_es_e_prosto_britaniya-329199.html „Великобритания без ЕС е просто Британия”], автор Илхан Кючюк, в-к „Стандарт“, 11.04.2016 г. * [https://www.politico.eu/sponsored-content/ilhan-kyuchyuk-the-bulgarian-mep-devastated-by-brexit/ Ilhan Kyuchyuk: The Bulgarian MEP devastated by Brexit], Politico, 27.09.2016 * [https://www.ilhankyuchyuk.eu/либерални-възможности-пред-европейс/ „Либерални възможности пред европейския кръстопът”], автор Илхан Кючюк, Ilhankyuchyuk.eu, 09.05.2015 г. == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Кючюк, Илхан}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български евродепутати]] [[Категория:Членове на ДПС]] [[Категория:Българи от турски произход]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени в Севлиево]] eu5buij3tw2st5202f7qp9a9kpp7tic 0 491590 12214261 12167803 2024-04-25T16:30:12Z Davidkenarovcska 254027 /* Успехи */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Етър|Етър}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Етър | оригинално име = Спортен Футболен Клуб Етър Велико Търново | герб = | страна = {{флагче с име|България}} | прозвище = ''Болярите''<br>''Виолетовите'' | основан = {{Стартова дата и възраст|1924|04|24}} | стадион = [[Ивайло (стадион)|„Ивайло“]] | собственик = [[Община Велико Търново]] | капацитет = 18,000 | президент = {{Флагче|България}} Деян Куздов | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Светослав Петров (футболист, р. 1978)|Светослав Петров]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = 2023/24 | място = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | спонсор = [[Уин Бет]] | екипировка = {{Флагче|САЩ}} [[Найк]] | pattern_la1=|pattern_b1=_niketrophy5cpb|pattern_ra1=|pattern_sh1=_niketrophy5cpb|pattern_so1= | leftarm1=000000|body1=6600BB|rightarm1=000000|shorts1=5F00B6|socks1=5F00B6 | pattern_la2=|pattern_b2=_nikeprecision6gb|pattern_ra2=|pattern_sh2= | leftarm2=000000|body2=000000|rightarm2=000000|shorts2=000000|socks2=000000 | pattern_la3=_nikeacademy23w|pattern_b3=_nikeacademy23w|pattern_ra3=_nikeacademy23w|pattern_sh3= | leftarm3=FFFFFF|body3=FFFFFF|rightarm3=FFFFFF|shorts3=FFFFFF|socks3=FFFFFF }} '''Етър''' е [[България|български]] [[спорт]]ен [[футболен клуб]] от [[Велико Търново]]. Учреден на 17 юли 2013 г. Участник в Първа професионална футболна (Efbet) лига. Играе мачовете си на [[Ивайло (стадион)|стадион „Ивайло“]] във Велико Търново. Клубните цветове са виолетово и бяло. == История == === ФК Етър === {{основна|ФК Етър (Велико Търново)}} На 24 април 1924 г. в град [[Велико Търново]] е основан [[ФК Етър (Велико Търново)|ФК Етър]]. През [[„А“ група 1990/91|сезон 1990/91]] отборът става шампион на България. През същата година печели купата на БФС, а през 1995 г. става носител на [[Купа на Професионалната футболна лига|Купата на ПФЛ]]. През 2003 г. Отборът на Етър се отслабва и попада в Б група но пак се издига и до сега Етър не е спрял да се подкрепя и уважава даже и в момента Етър са в елита. === Етър 1924 === {{основна|ПФК Етър 1924}} В същото време представителен футболен клуб на град [[Велико Търново]] става основаният през 2002 г. [[ПФК Етър 1924|Етър 1924]]. След 8 сезона в „Б“ група през 2012 г. клубът печели промоция за [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]]. През [[„А“ футболна група 2012/13|2012/13]] Етър 1924 завършва на последно място в първенството, а след края на сезона е разформирован. === Етър Велико Търново === На 17 юли 2013 г. спечелилият промоция за Северозападната „В“ група Ботев (Дебелец) се преименува на '''Етър Велико Търново''' и премества седалището си в град [[Велико Търново]]. Така се поставя началото на настоящия клуб '''Етър Велико Търново'''. През сезон 2015/16, под ръководството на треньора [[Ферарио Спасов]], Етър ВТ завършва на 1-во място в Северозападната „В“ група и спечелва промоция за новосформираната [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. На 19 юни 2016 г. Етър ВТ (Велико Търново) е преименуван на СФК Етър (Велико Търново). == Успехи == * [[Първа професионална футболна лига|Първа лига 1990/91]], 1-во * [[Трета аматьорска футболна лига#Северозападна аматьорска футболна лига|Трета лига 2015/16]], 1-во * [[Втора професионална футболна лига|Втора лига 2016/17]], 1-во == Настоящ състав == ''Към 1 февруари 2024 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#4B2A7B"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |12 ||{{Флагче|България}} [[Ангел Мартинов]] |- |22 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Величков]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#4B2A7B" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Сенегал}} [[Серин Мбаке Файе]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|България}} [[Георги Александров (футболист)|Георги Александров]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Мексико}} [[Хосекарлос ван Ранкин]] |- |{{0}}7 ||{{Флагче|България}} [[Кольо Станев]] |- |15 ||{{Флагче|България}} [[Георги Ангелов (футболист)|Георги Ангелов]] |- |17 ||{{Флагче|Еквадор}} [[Луис Кордова]] |- |21 ||{{Флагче|Франция}} [[Жан-Марк Тибое]] |- |25 ||{{Флагче|България}} [[Крум Стоянов]] |- |77 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Николов (футболист)|Мартин Николов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#4B2A7B" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Панама}} [[Мартин Моран]] |- |16 ||{{Флагче|Нигерия}} [[Моузес Кандидус]] |- |19 ||{{Флагче|Белгия}} [[Йоаким Карсела]] |- |24 ||{{Флагче|Франция}} [[Шахредин Бухолда]] |- |28 ||{{Флагче|България}} [[Николай Янков (футболист)|Николай Янков]] |- |32 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Осама Алу]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#4B2A7B" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |10 ||{{Флагче|Хърватия}} [[Ловре Кнежевич]] |- |14 ||{{Флагче|България}} [[Ивайло Димитров (футболист, р. 1989)|Ивайло Димитров]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Иван Василев (футболист, р. 2001)|Иван Василев]] |- | ||{{Флагче|Финландия}} [[Дидис Лутумба-Пита]] |- |} <br clear=all> == Източници == * [http://bgclubs.eu/teams/EtarVT(VelikoTarnovo) Профил на Етър ВТ в bgclubs.eu] * [http://bulgarian-football.com/vtora-liga.html Информация за Втора лига в bulgarian-football.com] * [http://sport-vt.com/eto-na-koi-22-ma-shte-raztchita-etar.html Ето на кои 22-ма ще разчита „Етър“ през сезон 2016/2017] == Външни препратки == * [http://etarvt.bg Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180302052426/http://etarvt.bg/ |date=2018-03-02 }} {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|Велико Търново|България}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} [[Категория:Основани в България през 2013 година]] [[Категория:Великотърновски футболни отбори|Етър]] [[Категория:Футболни отбори, основани през 1924|Етър]] gz33m2pwnjufxxd26f0o7ip9666uiji 0 491986 12214832 12205149 2024-04-26T07:26:25Z Ogiman 77997 /* Първа българска държава */ wikitext text/x-wiki {{София}} '''Историята на [[София]]''', столица и най-голям град на [[България]], обхваща няколко хилядолетия от [[Античността]] до наши дни, през голяма част от които градът е стопански, културен и политически център на своя регион в центъра на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. == Древност и Античност == === Праистория === [[Файл:Neolithic Settlement of Slatina 03.JPG|мини|Разкопки на праисторическо жилище от VI хилядолетие пр. Хр. в Слатинското неолитно селище]] Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния [[неолит]] (VI хилядолетие пр. Хр.) – по това време в [[Софийско поле|Софийското поле]] съществуват десетки малки селища, много от които в рамките на днешния град. Особено значимо и добре проучено сред тях е [[Слатинско неолитно селище|Слатинското неолитно селище]], разположено в югоизточния край на днешния булевард „[[Шипченски проход (булевард в София)|Шипченски проход]]“. От времето на [[халколит]]а (края на V и началото на IV хилядолетие пр. Хр.) е известно селище на мястото на сегашния площад „[[Княз Александър I (площад в София)|Княз Александър I]]“.{{hrf|Станчева|2010|21 – 24}} Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната [[Централна минерална баня]] – са от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия, много от останките са унищожени, а други вероятно остават скрити под големи съвременни сгради. Във всички случаи археологичните изследвания показват непрекъснато обитаване на селището през следващата [[желязна епоха]] и през [[Античност]]та.{{hrf|Станчева|2010|24 – 25}} === Тракийска епоха === Сведения за района на днешна София се появяват в [[Древна Гърция|древногръцки]] писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е населена с различни народи от групата на [[траки]]те. [[Тукидид]] сочи като северозападни съседи на [[Одриско царство|Одриското царство]] в Софийската котловина [[трери]] и [[тилатеи]]. Тези две етнически групи не се споменават от други автори. Областта на север от планината Скомброс ([[Витоша]]) се населява от племената [[тилатеи]], посочени през V век пр.н.е. от [[Тукидид]] и [[трери]], посочени от [[Страбон]] през I век пр.н.е. Територията, която заемат тилатеите и трерите, се ситуира между днешните София, [[Перник]], [[Босилеград]] и [[Пирот]], като изрично се споменава река ''Оксиос ([[Искър]]).'' През III век [[Дион Касий]] (Dio Cassius Cocceianus – лат. ез.) нарича част от римските противници от I век пр. Хр. (времето на посоченото от него първо завладяване на днешните български земи) [[серди]], като ги причислява към голямата общност на траките. За мнозина от съвременните учени сердите са несъмнена част от едно келтско население<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0-521-22717-8, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref> с корени преди III век пр. Хр. От каменни надписи, отнасящи се за селището при минералния извор, е известно името ''Сардики или Са/ердонполис''. Това име обикновено се превежда разказвателно – Град на сардите/сердите.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} Друг прочит е Сардиград, Сардонград, съответно – Сердиград, Сердонград. Обръща се внимание на близките топоними като [[Сардиния|Сард-еня/иния]], [[Сарди]], [[Сяр|Сяр (Сѣръ)]] и пр. (съгл. проф. д-р [[Димитрина Митова-Джонова|Димитрина Митова Джонова]],<ref>Мегалитен храм кладенец при с. Гърло, Пернишки окръг. Национален институт за паметниците на културата, София, 1984.</ref><ref>Митова-Джонова, Проф. д.и.н. Димитрина. Протосардинска култура Нураги. Произход и същност – УИздателство „Климент Охридски“, София, 1993.</ref> Ст.н.с.Iст. д-р арх. Христо Генчев,<ref name=":4" /> Доц.д-р [[Веселина Вачкова]]<ref name=":6" /> и др.). С изключение на силна териториална и градоустройствена информация почти няма исторически данни за града през периода на предсердикийското селище (раб. име – Протосердика<ref name=":4" />). Според Дион Касий (около 220 година сл. Хр.) когато [[Древен Рим|римляните]] настъпват в областта през 28 – 9 година пр. Хр. (събития, около 250 години преди написването на историята), те „... успяват да подчинят сердите...“. Това е единственото споменаване на „серди“. Каменни надписи свидетелстват за изписването на името на селището при минералния извор – ''Сердонполис'' (Серди/Сердон-град, „Град на сердите“).{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}Редица учени изразяват внимателно отношение относно естеството на връзката „серди – Сердонполис“<ref>Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008.</ref><ref>Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref><ref>Митова-Джонова, Проф. д.и.н. Димитрина. Протосардинска култура Нураги. Произход и същност – УИздателство „Климент Охридски“, София, 1993.</ref><ref>Вачкова, Доц. Веселина Кирилова. Един път, един храм, един дворец и десет века история, Предговор Проф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София</ref> Относно същината на населението „серди“ както в българската литература, така и в западноевропейската, е прието схващането, че те са част от келтите.<ref>Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref>Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0-521-22717-8, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref> Почти няма информация за града през тракийския период – откъслечни писмени източници се появяват от времето на завладяването от римляните, а археологическите сведения са фрагментарни, заради мащабните римски строежи върху предходното тракийско селище. Все пак наличните данни показват, че то вече е използвало запазената и през римския период [[Хиподамова система]] на перпендикулярни улици, ориентирани по главните географски посоки. Изключение е една диагонална улица от минералния извор на северозапад към тогавашното корито на [[Владайска река|Владайската река]]. Предполага се, че на възвишението югоизточно от извора се е намирала укрепената резиденция на владетеля и градския храм.{{hrf|Станчева|2010|31}} Вероятно през IV век пр. Хр., при [[Филип II (Македония)|Филип II]], земите на сердите са завладени от [[Древна Македония]], като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на [[Александър Македонски]]. С упадъка на царството през III век пр. Хр. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на II век пр. Хр. Софийското поле не е част от него.{{hrf|Станчева|2010|31}} Сердите са подчинени от [[Римска република|Римската република]] през 28 година пр. Хр. Година преди това римският проконсул на [[Македония (провинция)|Македония]] [[Марк Лициний Крас (младши)|Марк Лициний Крас]] предприема поход срещу пресеклите [[Дунав]] [[бастарни]], който има успех, но по обратния път се сблъсква със съпротивата на сердите. През 28 година пр. Хр. той се връща и завладява земите им, прилагайки големи жестокости и принудителни изселвания.{{hrf|Станчева|2010|31 – 32}} За пръв път около [[220]] година Дион Касий посочва активните военни действия на римляните за завладяване на областта през 29 – 28 година пр. Хр.<ref name=":3">„[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html Римска история]“, глава 51, части 23, 24, 25.</ref><ref name=":6">Вачкова, доц. Веселина Кирилова. Един път, един храм, един дворец и десет века история, Предговор проф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София</ref>{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} В Глава 51 на Римска история Дион Касий се спира на някои от действията на Рим за подчиняването на част от земите на днешна България. Съгласно Дион Касий през 28 година пр. Хр. проконсулът на [[Македония (провинция)|Македония]] [[Марк Лициний Крас (младши)|Марк (Лициний) Крас]], бива изпратен в Гърция и Македония и воюва с Даките и Бастарните/Скитите, усмирява насрещната Мизия, усмирява и съседните Трибали, и Дарданите ...... завладява районът Сегетика (?) ... успява да подчини Медите и Сердите...{{hrf|Станчева|2010|31 – 32}} Възможно е около средата на I век пр. Хр. и Сердика да е била включена в новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия]]. През този период вероятно започва и заселването на ветерани от римската армия в новозавзетите земи.{{hrf|Станчева|2010|44, 47}} При управлението на император [[Марк Аврелий]] Сердика получава правото да сече собствени монети, а около [[180]] година е изградена и крепостна стена, която в продължение на столетия очертава същинския град, така както го разбира античното римско градоустройство.<ref name=":4">Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref>{{hrf|Станчева|2010|40 – 44}}За периода на императорите [[Галиен]], [[Аврелиан]] и [[Клавдий II Готски|Клавдий II]] (III – IV век) „... имаме сведения, че в Сердика е функционирала държавна монетарница, която не е сякла монети от името на градската управа, а – с позволението на императора, които вече са съвсем друга категория пари...(Археол. Весела Кацарова, 2017, София)“<ref>'' [https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=6739 Археологът Весела Кацарова: Дали открихме монетарницата на Сердика? Възможно е]''. сп. „National Geographic“. 27 септември 2017, София.</ref> === Римска епоха === {{Основна|Сердика (крепост)}} ==== Създаване на римския град ==== [[Файл:Amphitheatre of Serdica - General view.jpg|мини|[[Софийски римски амфитеатър]].]] Малко след римското завоюване Сердонполис става център на стратегия Сардика/Сердика („Стратегия на сердите“), чието име постепенно преминава и върху града. Стратегията обхваща територия между [[Траянови врата]] и днешния [[Пирот]], а на север достига отвъд [[Стара планина]]. През 45 година Сердика е включена в новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия]]. През този период започва и заселването в Сердика на ветерани от римската армия, които получават земи в неговите околности. По време на император [[Траян|Марк Улпий Траян]] (98 – 117) градът получава права на ''[[муниципия]]'' и официалното име ''Улпия Сердика'' в чест на императора.{{hrf|Станчева|2010|40, 44, 47}}Името (на стратегията и града) се изписва чак до Средновековието както Сардика, така и – Сердика, като все още не може да се установи кое е по-ранно. В мнозинството късни географски карти се приема Сардика – за областта и Сердика – за укрепения град.<ref>{{Цитат книга|title=История на България – том 1 Първобитнообщинен и робовладелски строй. Траки.|year=1979|publisher=Издателство на Българската академия на науките|location=София|pages=с.с. 185, 186}}</ref> При управлението на император [[Марк Аврелий]] Сердика получава правото да сече собствени монети и, както и други градове в Тракия, е укрепена с крепостна стена заради нарасналия риск от нападения през северната граница на Империята. Съоръжението е завършено между 176 и 180 година и в продължение на столетия очертава ядрото на града. Тя огражда територия от 16,4 ha с формата на ориентиран от север на юг правоъгълник със скосен по тогавашното корито на Владайска северозападен ъгъл. Стената, изградена с тухлена зидария върху каменен фундамент, с дебелина 2,2 m и височина 8 – 9 m, е оборудвана с кръгли и триъгълни кули и има четири порти – в средата на западната, източната и южната стена и в северозападната стена. Портите са начални точки на двете главни улици, които, както и обиколната улица от вътрешната страна на стената, имат ширина 9 m, докато останалите улици са с ширина между 5 и 8 m.{{hrf|Станчева|2010|40 – 44}} [[Форум]]ът на Сердика е разположен при сегашния площад „[[Света Неделя (площад)|Света Неделя]]“ и заема значителна площ за сравнително малките размери на оградения от стената град. По южната му страна е разположена най-голямата обществена сграда в града – построеният в края на II или началото на III век [[преториум]], останките на който са под днешната катедрала „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ и площада южно от нея. Преториумът е разрушен в късната Античност при неясни обстоятелства, може би в резултат на [[земетресение]]. На източната страна на форума е разположен [[булевтерион]]а с форма на покрит амфитеатър, в който заседава градския съвет.{{hrf|Станчева|2010|44, 47 – 50}} В края на II век са изградени Сердикийските терми, които заемат цялата североизточна част на оградения от градската стена район. Построеният от римляните [[каптаж]] на минералния извор се използва до 1912 година, когато е реконструиран при изграждането на съвременната Централна баня. Наред с преториума, термите са двете най-големи сгради в антична Сердика. Те изглежда са разрушени от земетресение в късната Античност, като след това са възстановени само части от тях, но някои от римските басейни се използват до XVIII век. Освен чрез минералния извор, градът се снабдява с вода и чрез осемкилометров водопровод, идващ от каптажи при днешния квартал Бояна, които се използва до 30-те години на XX век.{{hrf|Станчева|2010|54 – 58}} Вероятно във връзка с известния минерален извор, сред предхристиянските култови места в Сердика особено значение имат свързаните с медицината – известни са големи храмове на [[Асклепий]] и [[Аполон|Аполон Лечител]]. Има сведения също за храмове на [[Артемида]], [[Хюпсистос]]-[[Зевс]], [[Серапис]], [[Херакъл (митология)|Херакъл]], [[Митра]]. Освен тях на сечените в града монети са изобразени десетки други богове и обожествени императори. Голяма част от предхристиянското наследство на Сердика е систематично унищожено в края на IV век – при разкопки край западната порта на античния град са разкрити останките на десетки разбити на дребни парчета статуи.{{hrf|Станчева|2010|59 – 62}} През Римската епоха активна стопанска дейност се развива далеч извън градските стени, но в днешните граници на София. Пример за това са използваните до съвременната епоха тухларни при днешния квартал „[[Гоце Делчев (квартал)|Гоце Делчев]]“, добивни съоръжения за [[желязна руда]] на [[Витоша]] и за [[злато]] в [[Горубляне]] и [[Дървеница]], както и десетките известни извънградски [[Вила (сграда)|вили]] – някои от тях включват луксозни жилищни помещения, докато други са изцяло ориентирани към земеделско производство, а някои са оградени и от значителни укрепления. Повечето от изследваните вили възникват между края на II и края на III век и са унищожени при различни нападения между края на III и средата на V век.{{hrf|Станчева|2010|64 – 75}} ==== Разцвет на Римска Сердика ==== [[Файл:StGeorgeRotundaSofia.JPG|мини|Антична Сердика – Ротондата „Св. Георги“ най-старата в града напълно запазена сграда и останките от резиденцията на император Константин I Велики от IV век.]] Около 271 година Сердика става център на новосъздадената провинция [[Дакия Аврелиана]], а след нейното разделяне през 285 година – на нейната южна част – [[Вътрешна Дакия]]. При разделянето на [[диоцез Мизия]] на две, тя става столица и на северния [[диоцез]] – [[Диоцез Дакия|Дакия]], включващ провинциите Вътрешна (Средиземна) Дакия, [[Крайбрежна Дакия]], [[Дардания]], [[Горна Мизия]], [[Превалитания]]. През втората половина на III век град [[Рим]] губи мястото си на политически център на Империята и до утвърждаването на [[Константинопол]] като нова столица на изток владетелите пътуват между различни градове в провинциите.{{hrf|Станчева|2010|79}} Един от тези градове е и Сердика, където често пребивават императорите [[Галерий]] (роден и починал в града) и особено [[Константин I]], който прекарва в града по няколко месеца през всеки няколко години от управлението си.{{hrf|Станчева|2010|79}} Според [[Петър Патриций]] той изразява особени предпочитания към града: „Константин най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сардика; и понеже обича този град, често казва: „Сардика е моят Рим“.<ref>Petri Patricii ''excerpta Vaticana'', 190</ref> Константин предприема мащабни строежи в Сердика, като разрушава дотогавашните жилищни квартали в югоизточната четвърт на пространството между градските стени и изгражда там архитектурен комплекс, наричан от археолозите „Константинов квартал“. Той представлява градска резиденция на владетеля, включваща жилищни и представителни сгради, останки от които са изложени във вътрешния двор на днешната сграда на администрацията на Президента. Сред тях е и най-старата изцяло запазена сграда в София – ротондата „[[Свети Георги (ротонда в София)|Свети Георги]]“.{{hrf|Станчева|2010|81 – 87}} При Константин са преустроени и укрепленията на Сердика. Стената на Марк Аврелий, вероятно пострадала от нападенията на [[готи]]те през предходните десетилетия, е изградена наново в ''[[opus mixtum]]'' върху старите основи. По същото време започва и изграждането на нова външна стена, увеличаваща значително защитената територия на града. Тя не е изцяло разкрита – известни са участъци на север и запад, като е възможно съоръжението да е останало незавършено.{{hrf|Станчева|2010|92 – 94}} Най-старата известна християнска църква в Сердика е открита под днешната базилика „[[Света София (София)|Света София]]“ – построена през първата половина на IV век, тя се е намирала в тогавашните гробища източно от града. През същия период е построена и значително по-голяма църква с баптисерий непосредствено извън източната порта на града, под бъдещия [[Партиен дом]]. И двете църкви са разрушени, вероятно при нападение на [[вестготи]]те в края на IV век, след което са построени наново с по-големи размери. В днешния квартал [[Лозенец (квартал)|Лозенец]] е открита още по-голяма [[Античен мавзолей в Лозенец|църква]], свързвана със споменатия през XVII век от [[Петър Богдан]] манастир „Света Троица“, в който според него се провежда [[Сердикийски събор|Сердикийския събор]].{{hrf|Станчева|2010|89 – 91}} Сердикийският събор от 343 година е свикан от западния император [[Констанс]] и източния император [[Констанций II]], за да разреши споровете между [[Православие|православни]] и [[Арианство|ариани]], събирайки в града над 170 епископи от всички краища на Империята с придружаващите ги делегации.{{hrf|Станчева|2010|91}} Двата лагера обаче остават непримирими и в крайна сметка арианските епископи напускат Сердика и продължават заседанията си във [[Пловдив|Филипопол]]. Вероятно край Сердика се провежда срещата през 350 година, на която Констанций II убеждава подкрепяния от илирийските легиони [[Ветранион]] да се откаже от императорските си претенции. При управлението на Констанций градът е посетен от [[Амиан Марцелин]], който по-късно пише един от основните източници за римската история през IV век. През града изглежда преминава и император [[Юлиан]] при похода си от [[Галия]] към Константинопол в края на 361 година, както и императорите [[Валентиниан I]] и [[Валент (Римска империя)|Валент]], които през 364 година пътуват от Константинопол за Сирмиум и на 30 май издават в Сердика съвместен едикт.{{hrf|Данчева-Василева|2017|31 – 34}} ==== Упадъкът на Империята ==== [[Файл:Basilica Hagia Sophia - Sofia.jpg|мини|Късноантичната базилика „Света София“ от която градът в 14 век добива съвременното си име.]] Нападенията на [[вестготи]]те в края на IV век, на [[хуни]]те в средата на V век и на [[славяни]]те и [[авари]]те от VI век не засягат тежко самия град Сердика, но ликвидират процъфтяващите големи земеделски стопанства около него.{{hrf|Станчева|2010|92, 96 – 97}} Има сведения за жители на Сердика, напуснали града и преселили се в по-добре защитения [[Солун]].{{hrf|Станчева|2010|92, 96 – 97}} Обратно, след [[Битка при Адрианопол (378)|римското поражение от готите]] през 378 година, жители на [[Одрин|Адрианопол]] търсят убежище в Сердика.{{hrf|Данчева-Василева|2017|37}} Гъстотата на застрояване на Сердика нараства, като жилища се строят и върху части от някогашни улици.{{hrf|Станчева|2010|92, 96 – 97}} При окончателното разделяне на Римската империя през 395 година градът остава в нейната [[Източна Римска империя|източна част]].{{hrf|Станчева|2010|92, 96 – 97}} Между 442 и 447 година Сердика е силно засегната от нападение на хуните на [[Атила]]. Според [[Приск]] по време на мирните преговори между хуните и Империята след 447 година Атила предлага да се срещне с пратеници на императора в Сердика, но това не се осъществява, тъй като градът е разрушен.{{hrf|Данчева-Василева|2017|37}} През следващите десетилетия крепостта на Сердика изглежда е възстановена, защото през 469 година тя става убежище на бъдещия император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]], който се укрива там от готската армия на своя съперник [[Аспар]]. Следващо споменаване на Сердика в източниците е от 516 година, когато сердикийският епископ [[Домнион Сердикийски|Домнион]] е сред няколкото илирийски епископи, извикани в Константинопол от император [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]]. Причина за това изглежда е желанието на императора да им окаже натиск в полза на [[монофизитство]]то, но той скоро е принуден да върне Домнион в епархията му, поради опасения от бунтове на местните гарнизони. Малко по-късно, през 518 година, новият император [[Юстин I]] предприема гонения срещу монофизитите, като няколко от най-влиятелните са заточени в Сердика.{{hrf|Данчева-Василева|2017|39 – 42}} Макар да няма конкретни данни, Сердика може би е засегната от преминалите през нейния район нападения на славяни и прабългари през 547 – 548, 549, 551 и 558 година. През 550 година градът е центърът на голяма мобилизация на войски от Тракия и Илирик, които военачалникът [[Герман (генерал)|Герман]] трябва да поведе срещу готите на [[Тотила]] в Италия.{{hrf|Станчева|2010|45 – 48}} Сердика е сред множеството крепости на Балканите, укрепени при император [[Юстиниан I|Юстиниан Велики]] (527 – 565). Усилена е вътрешната градска стена от времето на Марк Аврелий, а строената при Константин външна стена изглежда е изоставена. Около стената е изграден с тухлена зидария нов пласт с дебелина 1,80 метра, между съществуващите кръгли кули са добавени нови триъгълни, а при портите са построени нови петоъгълни кули. През този период е изградена и външна стена ([[протейхизма]]) на около 20 метра извън основната.{{hrf|Станчева|2010|94 – 95}} Вероятно при управлението на Юстиниан на мястото на дотогавашната по-скромна гробищна църква, изглежда пострадала от нападенията от предходните столетия, е построена и запазената до днес внушителна базилика „[[Света София (София)|Света София]]“. С това преустройство тя се превръща в най-голямата църква в града, а с положението си на възвишение пред източната порта доминира градския пейзаж и по-късно дава името си на града.{{hrf|Станчева|2010|103, 106}} Сердика изглежда е засегната при славянските походи, започнали през 578 година, като според латински надпис от 580 година император [[Тиберий II]] възстановява сгради и водопровод.{{hrf|Данчева-Василева|2017|229}} Градът е тежко засегнат или превзет при славянския поход към Солун от 615 година, тъй като при [[Обсада на Солун (618)|обсадата на Солун]] през 617 година там се споменават множество сердикийски бежанци.{{hrf|Данчева-Василева|2017|54 – 55, 65}} Няма никакви сведения за града в историческите източници от следващите две столетия.{{hrf|Данчева-Василева|2017|54 – 55, 65}} == Средновековен Средец == === Първа българска държава === Според редица византолози продължителният период без сведения за Сердика във византийските източници се дължи това, че по това време Империята губи контрол върху вътрешността на Балканския полуостров. Според тази хипотеза византийците възстановяват властта си в тези области едва към 774 година, когато император [[Константин V Копроним]] изгражда укрепена линия срещу България от Сердика до [[Несебър|Месемврия]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|74}} През пролетта на 809 година, в навечерието на [[Великден]] (какъв Великден през 809 година, българите приемат християнството през 865 година), българският владетел [[Крум]], завръщайки се от набег в долината на [[Струма]], превзема Сердика и избива 6 хиляди войници и множество цивилни.{{hrf|Теофан Изповедник|2017}} Падането на града изглежда става без тежки разрушения, основните църкви не са засегнати, а следи от поправки в укрепленията има само при източната и западната порта.{{hrf|Станчева|2010|113 – 114}} То не води и до големи промени в града, само около крепостната стена се появяват множество находки от керамика, характерна за [[славяни]]те на Балканския полуостров, свидетелстваща за смяна на гарнизона.{{hrf|Станчева|2010|111 – 112}} При западната порта са разкрити и няколко полуземлянки, в чието изграждане са използвани материали от античния град.{{hrf|Станчева|2010|111 – 112}} През следващите десетилетия липсват сведения за града в писмените източници. Вероятно край него са преминали [[маджари|маджарските]] походи към Тракия през 934, 943 и 959 година, но не е известно дали Средец е нападан или превземан.{{hrf|Данчева-Василева|2017|82}} Вероятно в самия край на IX или първата половина на X век църквата „Свети Георги“ е изцяло изписана наново, като до днес са частично запазени редки по своето качество изображения на Христос Пантократор, заобиколен от ангели. Има сведения, че градът е посещаван от цар [[Петър I (България)|Петър I]], по чието искане в специално построена за целта църква в Средец е погребан непосредствено след смъртта си през 946 година отшелникът [[Иван Рилски]].{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}} В края на X век Средец е център на владенията на един от [[Комитопули]]те – [[Арон (комитопул)|Арон]]. След превземането на столицата Преслав в града за известно време се установява и българският патриарх [[Дамян Български|Дамян]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|86}} През лятото на 986 година Средец е обсаждан в продължение на 20 дни лично от император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], но след като претърпява загуби, той е принуден да се оттегли и по обратния път към [[Тракия]] претърпява тежкото [[Битка при Траянови врата|поражение при Траянови врата]].{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}} Малко по-късно Арон е убит от по-малкия си брат [[Самуил]], който установява контрол над областта на града. През 1001 и 1016 година византийците отново организират походи в района на Средец, но се опитват без голям успех да завладеят околните крепости и не нападат самия град.{{hrf|Станчева|2010|122 – 123}} Едва през 1018 година, след смъртта на последния цар на Първото българско царство [[Иван Владислав]], войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на византийския император.{{hrf|Станчева|2010|122 – 123}} Градът става част от тема [[България (тема)|България]], като през следващите две десетилетия няма писмени сведения за него.{{hrf|Данчева-Василева|2017|127 – 128}} === Византийски период === В 1040 година градът попада под контрола на въстаниците на [[Петър Делян]], а за потушаването на бунта тук пристига лично император [[Михаил IV]].{{hrf|Станчева|2010|123}}{{hrf|Данчева-Василева|2017|132}} Според някои сведения в превземането на града участват и викингски наемници, водени от [[Харалд Хардрада]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|135 – 136}} След 1048 година византийските власти заселват в Софийското поле значителен брой [[печенеги]], някои от които вероятно се установяват и в града.{{hrf|Данчева-Василева|2017|137 – 138}} През 1059 година в Средец пристига император [[Исак I Комнин]] с голяма войска, за да спре напредващите към града [[Унгария|унгарци]], но двете страни постигат споразумение без голям военен сблъсък.{{hrf|Данчева-Василева|2017|138}} След това императорът отива в [[Паристрион]], за да потуши бунтовете на тамошните печенеги.{{hrf|Данчева-Василева|2017|138}} В края на 1066 или началото на 1067 година за управител на Средец е назначен бъдещият император [[Роман IV Диоген]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|139}} Още при пристигането си в града той влиза в сблъсъци с групи печенеги и за успехите си в тях получава титлата [[вестарх]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|139}} През 1078 година районът на Сердика е център на [[Бунт на Лека|бунта на Лека]], [[павликянство|павликянин]] от [[Пловдив]], който убива подкрепящия императора епископ Михаил.{{hrf|Иречек|1978|243}}{{hrf|Скилица|1965|339}} През 1096 година участници в [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] преминават на няколко групи през града, наричан в западните източници ''Стралиция'' или ''Стерниц''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|143 – 144}} Един от водачите му, [[Пиер Отшелника]], получава в Сердика едикт на император [[Алексий I Комнин]], уточняващ реда за преминаване на похода през Балканите.{{hrf|Данчева-Василева|2017|144}} През 1114 година в града са концентрирани войски за защита от [[кумани]]те, но до тежки сблъсъци не се стига.{{hrf|Данчева-Василева|2017|144 – 145}} През 1127 година Сердика е завзета за кратко и разграбена от унгарския крал [[Ищван II]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|146 – 147}} През 1147 година относително мирно през града преминават част от участниците във [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]], водени от германския крал [[Конрад III]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|147 – 148}} Към 1050 година император [[Мануил I Комнин]] заселва в района на Сердика голям брой [[сърби]], пленени в успешния му поход срещу [[Урош II Примислав]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|149}} През следващите години градът е основна опорна точка на Империята в честите конфликти със сърби и унгарци, като Мануил Комнин лично присъства там през 1153 година и редовно през 60-те години.{{hrf|Данчева-Василева|2017|149 – 154}} През 1166 година той отново е в града, където се среща с австрийския херцог [[Хайнрих II Язомиргот]], пратеник на император [[Фридрих I Барбароса]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|153}} През 1172 година, непосредствено след смъртта на Ищван III, император Мануил Комнин отново е в Сердика и успява да постави на унгарския трон своя зет [[Бела III]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|155}} Според сведенията на арабския пътешественик [[Мохамед ал-Идриси]] от средата на XII век Триадица („Атралиса“) има „многолюдни квартали и многобройни сгради, с непрекъснато следващи обработени полета и дървета“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|150}} Според кръстоносните хронисти [[Гийом от Тир|Вилхелм Тирски]] и Ансберт през същия период пазарите в градовете Средец и Пловдив са главен източник за снабдяване на кръстоносните армии със съестни припаси, зърнени храни, вино и грозде.{{hrf|Лишев|1973|}} През 1183 година Средец е превзет и опустошен от съюзените войски на унгарския крал Бела III и сръбския велик жупан [[Стефан Неманя]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|155 – 156}} Бела III отнася в [[Естергом]] мощите на свети [[Иван Рилски]], но няколко години по-късно ги връща в Сердика.{{hrf|Данчева-Василева|2017|156}} На 13 август 1189 година до града достигат кръстоносните войски на император Фридрих I Барбароса – Третият кръстоносен поход, които очакват да намерят предварително уговорен богат пазар на хранителни стоки и вино, обаче с изненадаи разочарование го заварват изоставен от жителите му.<ref>{{Цитат книга|title=Historia Peregrinorum. Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I – MGH SS., N.S.,V (с.с. 129 – 152), ; Извадки: ЛИБИ, 3, 1965|year=|publisher=Ed. A.Croust.1928}}</ref> Дали това бягство на средечани се дължи на страха от нови нападения на други войски – на Стефан Неманя и братята му [[Страцимир Завидович|Страцимир]] и [[Мирослав Завидович]] през предишните години, не може да се каже.{{hrf|Данчева-Василева|2017|156}} През 1191 година Средец е превзет за кратко от [[Иван Асен I]], който трайно присъединява града към [[Второ българско царство|Второто българско царство]] през 1195 година, при което мощите на свети Иван Рилски са пренесени в столицата [[Велико Търново|Търново]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|158}} == Разцвет през XIII-XVII век == === Второ българско царство === В рамките на Второто българско царство Средец има голямо стратегическо значение за българския контрол над [[Поморавие]]то и [[Македония (област)|Македония]]. В първите десетилетия след присъединяването му са взети мерки за възстановяване на крепостната стена и значителните разрушения във вътрешността на града. Укрепленията са закърпени с наличен материал, а кръглите кули по градската стена са преустроени в типичните за периода четириъгълни. Гъстотата на застрояване в самия град продължава да се увеличава и много улици се превръщат в тесни проходи, появяват се двуетажни сгради.{{hrf|Станчева|2010|128 – 130}} Известни са няколко управители на Средец в средата на XIII век, които носят титлата [[севастократор]], втора по ранг след [[цар]]ската. Това са севастократор [[Александър (севастократор)|Александър]], брат на цар [[Иван Асен II]], неговият син [[Калоян (севастократор)|Калоян]] и накрая зетът на Александър [[Петър (севастократор)|Петър]], който по време на кризата след смъртта на Иван Асен II управлява всички западни области на България.{{hrf|Делев|2006|}} Вероятно при севастократор Калоян останките от античния Константинов квартал са реконструирани в резиденция на управителя на града.{{hrf|Бобчев|1943|}} До края на XIX век този квартал се нарича Калоянова махала – по това време името е неправилно свързвано с цар [[Калоян]], поради което една от улиците там получава името „Цар Калоян“.{{hrf|Станчева|2010|131 – 132}} Севастократор Калоян е и ктитор на [[Боянска църква|Боянската църква]], един от най-забележителните паметници на българското средновековно изкуство, в която е запазен негов портрет в цял ръст, датиран към 1259 година.{{hrf|Станчева|2010|131 – 132}} През XIV век при митрополитската катедрала „Света София“ действа книжовна школа, от чиято дейност е запазено [[Средецко евангелие|Средецкото евангелие]]. От този период са първите споменавания на града под името София, както формирането на комплекса от манастири около него, наричан по-късно [[Софийска света гора]]. В София има кантори на търговци от [[Дубровник]], а градът произвежда многоцветна луксозна [[сграфито керамика]], бижутерия и железарски изделия.{{hrf|Станчева|2010|131, 139}} След смъртта на цар [[Иван Александър]] през 1371 година и спора между наследниците му, София изглежда попада във владенията на [[Иван Срацимир]], като някои изследователи свързват с този период последното изписване на църквата „Свети Георги“, при което е използвана т.нар. [[сръбска редакция на старобългарския език]]. Малко по-късно обаче градът вече е под контрола на [[Иван Шишман]], който пребивава в София през 1378 година, както се вижда от издадена от него грамота на [[Рилски манастир|Рилския манастир]].{{hrf|Станчева|2010|140, 142}} При управлението на последния търновски цар Иван Шишман София е завладяна от [[Османска империя|османците]]. Още през 1372 година те завземат близките [[Самоков]] и [[Ихтиман]], но едва десетилетие по-късно настъпват към София. Османският военачалник [[Лала Шахин]] в продължение на 3 месеца обсажда града, като в докладите си до правителството възхвалява природните условия, богатството и стопанската активност в него, както и политическото му значение. Лала Шахин напуска обсадата преди нейния край, оставяйки командването на [[Индже Балабан бей]], който превзема София през 1382 година.{{hrf|Станчева|2010|142 – 143, 145}} За начина на превземане на София има различни версии. Според Индже Балабан бей това става, след като той внедрява свой агент в града, успява да изведе оттам командващия бан [[Янука]], пленява го и защитниците на крепостта се предават. В същото време по археологически данни крепостната стена в участъка на западната порта е разрушена чрез подкопаване с подземни галерии.{{hrf|Станчева|2010|144}} === Османска власт === Малко след завземането на София от османците, нейната крепостна стена е разрушена, давайки възможност за разрастване на града извън нейните граници. Премахването на стената, заедно със строителството на [[Джамия|джамии]], които трябва да бъдат ориентирани в посоката към [[Мека]], постепенно унищожава античното градоустройство с ориентирани в главните географски посоки улици.{{hrf|Станчева|2010|144, 150}} По време на големия поход на [[Янош Хуняди]] през есента на 1443 г. османците изоставят София, като евакуират населението и опожаряват града, за да затруднят снабдяването на противника. Унгарците са посрещнати от християните с тържествена служба в катедралата „[[Света София (София)|Света София]]“, но няколко седмици по-късно те отстъпват към Пирот и християните в София и околностите са подложени на кланета заради съдействието, оказано на унгарската армия.{{hrf|Имбър|2000|176 – 178}} Според свидетелства на европейски пътешественици, в средата на XV век София запазва предимно българския си характер.{{hrf|Станчева|2010|152}} От 1460 година в София се намират [[мощи]]те на Светия Крал – [[Стефан II Милутин]], а през 1469 година важно събитие за православната общност става преминаването през града на процесията по пренасянето на мощите на свети Иван Рилски от Търново към Рилския манастир. От този период са известни имената на няколко български първенци от града, главно ктитори на църкви и манастири – на споменатия от [[Владислав Граматик]] през 1469 г. ктитор Георги, на [[Радослав Мавър]], обновил и изписал [[Драгалевски манастир|Драгалевския манастир]] в 1476 година,{{hrf|Станчева|2010|159}} на [[Радивой]], обновил и изписал в 1493 година [[Кремиковски манастир|Кремиковския манастир]].{{hrf|Станчева|2010|163}} По това време в София и околните манастири от [[Софийска света гора|Софийската света гора]] се развива [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. В продължение на стотици години София е важен административен център в Османската империя, първоначално на [[бейлербей]]ство [[Румелия (област)|Румелия]] (едно от двете заедно с бейлербейство [[Анадола]]), а по-късно и на [[Румелийски еялет]], както и на големия [[Софийски санджак|Софийски паша санджак]], в пределите на който влиза цяла [[Тракия]] с [[Пловдив]] и [[Одрин]], вкл. и част от [[Македония (област)|Македония]] със [[Солун]] и [[Скопие]]. След присъединяването на София към Османската империя в града продължава да процъфтява колонията от дубровнишки търговци, към които се присъединяват и [[италианци]] от [[Флоренция]] и [[Венеция]], образувайки [[Католицизъм|католически]] квартал в района на разрушената западна порта на крепостта. В центъра на града живеят [[арменци]], главно златари и кожухари, а в североизточните квартали – [[евреи]], които развиват мащабна търговия до [[Нидерландия (област)|Нидерландия]] и [[Франция]]. През този период градът започва да произвежда и изнася за Италия луксозни продукти, като вълнения плат [[чоха]] и най-вече обработени кожи, разновидност на които в Италия наричат „булгарини“. В София се доставят от Италия стъклени съдове, лекарства, фаянс.{{hrf|Станчева|2010|152 – 154}} Още през XV век в София се усеща засилващо се османско влияние. По това време градът на няколко пъти е временно седалище на [[Бейлербей|бейлербея]] на [[Румелийски еялет|Румелия]], пост с особено голямо влияние в Империята, понякога заеман от самия [[велик везир]]. По това време е изграден и най-големият мюсюлмански храм в града – [[Буюк джамия]].{{hrf|Станчева|2010|150}} Част от църквите в града са превърнати в джамии, но в ХV век в града оцеляват и действат около 12 храма, като запазената до днес „[[Света Петка Самарджийска]]“, а съборна черква е „Света Марина“. През първите десетилетия на XVI век културната и етническа среда в София рязко се променя – за разлика от предходното столетие, през 30-те години пътешественици вече говорят за мюсюлманско мнозинство в града, а в средата на XVII век за изцяло турско население.{{hrf|Станчева|2010|167}} В началото на XVI век в джамии са превърнати двете големи антични църкви – „Света София“ в Сиявуш паша джамия и „Свети Георги“ в Гюл джамия, а по археологически данни жителите на голяма част от градския център вече са мюсюлмани.{{hrf|Станчева|2010|165 – 166}} Няма много сведения за начина, по който протича ислямизацията на София, но през този период за мъченици са обявени поредица християни, отказващи да приемат исляма – [[Георги Софийски Нови]] (1515), [[Софроний Софийски]] (1515), [[Георги Софийски Най-нови]] (1530), [[Николай Софийски Нови]] (1555), [[Терапонтий Софийски]] (1555).{{hrf|Станчева|2010|165, 167 – 169}} През 1530 година София трайно става столица на Румелийския еялет, обхващащ централната част на Балканския полуостров от [[Източна Тракия]] до Поморавието и [[Епир]].{{hrf|Станчева|2010|151}} Последвалото столетие е период на икономически подем, като в града процъфтяват множество занаяти и за пръв път от Античността се секат монети, като се използва главно злато и сребро, добити в мините около [[Чипровци]].{{hrf|Станчева|2010|154}}{{hrf|Чолов|2008|58}} През XVI век в града се строят монументални обществени сгради, като разположената до конака [[Челеби джамия]] (1503), превърнатата днес в църква [[Свети Седмочисленици (София)|Коджа дервиш Мехмед паша джамия]] (1528), действащата и днес [[Баня Баши джамия]] (1575), строена от най-известния османски архитект [[Синан|Мимар Синан]].{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} Известни са имената на още десетина джамии в София, но според автори от този период броят им е около 150.{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} Според бележките на [[Стефан Герлах]] в 1578 година в града има 12 църкви, посещавани от българи и гърци, и две български училища – едно при катедралната църква „Света Марина“, в която се намира тялото на свети цар Стефан, и друго за момичета.{{hrf|Данчева-Василева|2017|391 – 392}} == Упадък през XVII-XIX век == От XVII век София постепенно започва да запада заедно със западането на Османската империя и края на големите походи към Централна Европа, за които градът е важен изходен пункт. Много от обществените сгради са занемарени, античната водопроводна система е в лошо състояние и на много места е заменена от кладенци.{{hrf|Станчева|2010|177 – 178}} В края на столетието градът е напуснат от дубровнишките и италианските търговци, изселват се някои от еврейските търговски фамилии, както и висшите турски чиновници, но същевременно в покрайнините се заселват българи от съседните села.{{hrf|Станчева|2010|178}} През XVIII век румелийските бейлербейове започват периодично да пребивават в [[Битоля]], която официално става център на Румелийския еялет през 1836 година. [[Български въстания през XVIII век|Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско]] избухва в 1737 г., при сподавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително самоковският митрополит Св. мъченик [[Симеон Самоковски|Симеон Самоковски и Софийски]], обесен в София от турците на 21 август 1773 г. – той е деветият софийски светец. Започналата в края на XVIII век анархия, свързана с [[кърджалийство]]то, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София се отразявт зле на София. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения – съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града има консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. Според свидетелства на посетили града през 1862 година американски мисионери, той има 30 хиляди жители, 1/3 от които българи, а самият град „има доста сиромашки вид, но сега българската му част бързо се замогва“.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 75 | isbn = 9549926583}}</ref> През 1864 г. градът става център на [[Софийски санджак]] в новосъздадения [[Дунавски вилает]], а от 1876 г. София е вече административен център на [[Софийски вилает]], който обхваща голяма част от съвременна Западна България – от [[Копривщица]] до [[Ниш]] и от [[Благоевград|Горна Джумая]] до [[Пирот]] с [[Орхание]], [[Враня]], [[Самоков]] и [[Прокупле]]. Българите в София в ХIХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на ''Софийската книжовна школа''. В 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дружество „Майка“ е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“. Тук [[Неделя Петкова|Баба Неделя]] основава първото девическо училище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. Конфликтите с гръцкото духовенство в София започват още в 1818 г.<ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml Кратък исторически преглед на Софийска епархия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141230030322/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml |date=2014-12-30 }}, официално електронно издание на Българската Патриаршия.</ref> На 15.10.1872 г. в храма „Св. Стефан“ в Цариград българският екзарх [[Антим I]] хиротонисва Първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий. B 1870 г. [[Васил Левски]] основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Видни софийски възрожденци са [[Димитър Трайкович]] – член на Софийския революционен комитет, [[Иван Денкоглу]], [[Сава Филаретов]], [[Йорданка Филаретова]], [[Захари Икономович - Круша]], революционерът книжар [[Никола Вардев]], йеромонах [[Генадий Скитник]] (Иван Ихтимански) – член на Софийския революционен комитет и игумен на Драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, [[Никола Чолака|Никола Стефанов Крушкин – Чолака]], съратник на Левски, член на Софийския революционен комитет, обесен от турците, [[Георги Абаджията]] – книжар, куриер на Софийския революционен комитет обесен от турците заедно с Чолака, [[Киро Геошев]] (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи [[Стоян Книжар]] обесен от турците, [[Христо Ковачев]] член на Софийския революционен комитет, заточен в [[Диарбекир]], участниците в [[Априлско въстание|Априлското въстание]] копривщенците [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]], на които е възложено да вземат от Пловдив материали за леене на куршуми и са обесени от турците на [[Лъвов мост]] и т.н. При отстъплението на османските войски в края на 1877 година, по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]], османският командващ [[Сюлейман паша]] планира пълното опожаряване на града подобно на [[Стара Загора]], при което разправата с християнското население става неминуема. Категоричната намеса на консулите [[Леандър Леге|Леандър Льоге]] и [[Вито Позитано]], a по непотвърдени данни и застъпничеството на софийския равин [[Габриел Меркадо Алмоснино]] спасяват града от опожаряване. Австро-унгарският консул [[Йозеф Валхард]] също подкрепя действията в защита на града. Въпреки това руските и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на освободителните войски. <ref>[http://militera.lib.ru/h/genov/09.html Крестовский, Вс. – цит. соч., стр. 479 – 480]</ref>. == Столица на Третата българска държава == [[Файл:AlexanderNevskyCathedral-Sofia-6.jpg|мини|350px|Храм-паметникът „Св. Александър Невски“ изграден в [[неовизантийски стил]] е съвременен символ на София и патриаршески храм на БПЦ.]] В самото начало на новата година, на [[4 януари]] [[1878]] г. (23 декември 1877 г. [[стар стил]]), след [[битка при София|битката при София]], руските части под командването на генерал [[Йосиф Гурко]] влизат в града. През февруари 1878 г. населението на града е намаляло почти наполовина спрямо предвоенния период и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.<ref>{{замест:кираджиев|7}}</ref> На 20 октомври 1878 г. от [[Пловдив]] в София се премества седалището на [[Временно руско управление|Временното руско управление]], а на [[3 април]] (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на [[Марин Дринов]] [[Учредителното събрание]] избира София за столица на [[Княжество България]] ([[4 април]] е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция. Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при [[Баня Баши джамия]] към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]]), където се пресичат четирите основни пътни артерии на града. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви сокаци са заменени от успоредни преки, които се пресичат под прав ъгъл. Територията на града от времето непосредствено след обявяването на София за столица на България през 1879 година представлява”Историческия център на София”, или “Стара София”, и обхваща територията заключена приблизително в рамките на булевардите [[Сливница (булевард в София)|Сливница]], [[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]], [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|Патриарх Евтимий]], [[Васил Левски (булевард в София)|Васил Левски]] и [[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]], и [[Георги Раковски (улица в София)|улица Георги Раковски]]. Представителният център на града се оформя около княжеския дворец ([[Царски дворец (София)|царския дворец]]) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. В началото на XX в. булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ е застлан с придобилите символично значение [[жълти павета]], които свързват двореца с площада на Народното събрание и паметника на руския цар Александър II, [[Цар Освободител (паметник)|паметникът на Царя Освободител]]. По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов „аристократический“ квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловска река и Орлов мост.<ref>София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016, с.132 – 135</ref> Започва също концентрацията на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки [[фабрика|фабрики]] и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата [[водноелектрическа централа]], която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна. Планираният и построен приблизително до 1915 година град се нарича днес “Централна градска част” или “Идеален център”, припокриващи се с понятието “кв. Център”, или така наречената градоустройствената зона Ц (център). Към този ранен период в началото на XX век тогавашният град, сегашен център, вече е имал своите квартали, като имената на някои от тях все още се използват в ежедневието, както и по повод административни и градоустройствени теми. Такива квартали са [[Банишора]], [[Баш-чешма]], [[Буката (градина)|Буката]], [[Драз махала]] („Каруцарската махала“ до Сточна гара), [[Куру-чешме]], [[Кюлуците]] ^{(източно от ул. Георги Раковски и северно от бул. Дондуков, западно от бул. Васил Левски, южно от бул. Сливница)}, [[Лигина махала]], [[Перловец]], [[Хамбарите]], [[Черната джамия]] ^{(около църквата [[Свети Седмочисленици (София)|Св. Седмочисленици]])}, [[Чир махла]], [[Юч Бунар]] ^{(западно от бул. Христо Ботев)}, също и по-крайни като [[Коньовица]]. Някои от булевардите ограждащи днешния център са носили името Окръжно (Околовръстен) шосе (път), като [[Пенчо Славейков (булевард в София)|бул. Пенчо Славейков]] и бул. Константин Величков. <ref>[http://sofiazanas.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html?m=1 sofiazanas.blogspot.com]</ref> През 1922 година кабинетът на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] приема специален Закон за столичната община, който дава значителни правомощия на новосъздадените 6 района със собствени съвети и кметове, като в същото време осигурява големи възможности на правителството в местното самоуправление. 20-те години са период на интензивно разрастване на града, през който са построени около 15 хиляди нови сгради (при 10 хиляди от Освобождението до 1920 година), като през 1919 – 1926 година строителните площи се увеличават от 7,9 на 24,9 квадратни километра. През тези години много преселници, живеещи първоначално във вътрешността на града, се преместват в нововъзникващи предградия, като „[[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|Хаджи Димитър]]“, източната част на [[Кюлуците]], [[Гоце Делчев (квартал)|Тухларниците]], [[Красна поляна (квартал)|Булина ливада]].<ref name="якимова">{{cite book | last = Якимова | first = Милена | year = 2010 | title = София на простолюдието (С тарикатско-български речник) | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-954-321-682-6 | pages = 106 – 109}}</ref> На Велики четвъртък, 16 април [[1925]] г., в София е извършен [[Атентат в Света Неделя|атентатът в църквата „Света Неделя“]] от дейци на военното крило на [[БКП]]. Убити са 170 души и са ранени 500. Към 1934 година улиците и площадите заемат 14% от площта на града, като едва 5% от тях са павирани.<ref name="якимова"/> През 1938 г. е приет градоустройствен план, разработен от проф. Адолф Мусман (т.нар. ''план Мусман''), който предвижда благоудтройството на града при нарастване на населението до 600 000 жители<ref>{{cite book |title=Изграждане бъдеща Голяма София. Какво предвижда планът Мусман |year=1938 |publisher=Столична голяма община |url=http://www.libsofia.bg/media/Documents/knigi/Musman1.pdf |accessdate=21 ноември 2016}}</ref>. По време на [[Втората световна война]], в началото на която България обявява война на [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]], британските и американските въздушни сили извършват жестоки [[Бомбардировки на България|бомбардировки на София]]. Ударени са най-вече граждански обекти, като [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] (тежко засегнат), църквата от ХI век [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] (силно разрушена в 1944 г.), [[Столична библиотека|Градската библиотека]] (напълно унищожена на 30.03.1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата [[Свети Йосиф (катедрала)|катедрала Свети Йосиф]] (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), [[Богословски факултет|Духовната академия]] (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради. През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.нар. план „Нейков“ <ref name="Dn">[http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2007/02/15/311987_istoriiata_na_sofiia/ Историята на София], dnevnik.bg, 15 февруари 2007 г.</ref>. След [[референдум]] през 1946 г. България е провъзгласена за [[народна република]] и се установява отечественофронтовска власт, като значително се променя обликът на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради [[централизация]]та и [[Колективизация в България|колективизацията]]. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката [[промишленост]] и [[индустриализация]]та, като продължава [[градоустройство]]то и жилищното строителство. През 1958 г. е пуснат в експлоатация завод „[[Кремиковци|Кремиковци“]]. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градският транспорт. Все пак през 70-те години на 20 в. архитектите успяват да се преборят с плановете дотогава да се разчисти [[Център на София|градският център]] за социалистическо строителство, като бъдат разрушени старите сгради (вж. [[Независимост (площад в София)|Комплекс „Ларго]]“)<ref name="Dn"/>. Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни хали, Женския пазар, Лъвов мост, по ул. „Пиротска“ и ул. „Екзарх Йосиф“<ref name="Dn"/>. През втората половина на 20 век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни – [[Биримирци]] и [[Обрадовци]] през 1955 г., [[Княжево]] през 1958 г., [[Бояна (квартал на София)|Бояна]], [[Враждебна]], [[Връбница (квартал)|Връбница]], [[Горна баня]], [[Драгалевци]], [[Дървеница (квартал)|Дървеница]], [[Илиянци]], [[Малашевци]], [[Обеля]], [[Орландовци]], [[Симеоново (квартал)|Симеоново]] и [[Слатина (квартал)|Слатина]] през 1961 г., [[Суходол (квартал)|Суходол]], [[Требич]] и [[Филиповци (квартал)|Филиповци]] през 1971 г., [[Ботунец]], [[Горубляне]], [[Кремиковци]], [[Сеславци]] и [[Челопечене (квартал)|Челопечене]] през 1978 г.<ref>{{cite web |publisher=НСИ |year=2010 |url=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul |title=Справка за събитията за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) |work=Национален регистър на населените места |accessdate=5 ноември 2010 |ref=harv}}</ref> По време на [[Народна република България|комунистическия режим]] редица от най-емблематичните улици и площади в града са преименувани по идеологически причини, като след 1989 г. предишните имена са възстановени.<ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/319820028_1991_Sofia_street_naming_proposal Предложение за наименуване на улици в София]. София, 22 януари 1991 г.</ref> == Съвременна София == {{раздел-мъниче}} След падането на комунистическия режим има период на подем в частното [[строителство]]. Построени са нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвеститори. През 2015 г. е завършена сградата на [[Капитал Форт]], намираща се на входа на София откъм бул. „Цариградско шосе“, която става [[Най-високите сгради в България|най-високата сграда в България]], измествайки [[хотел Родина|хотел „Родина]]“, построен четвърт век по-рано. == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Бобчев | first = Сава | authorlink = Сава Бобчев | year = 1943 | title = Сердика – Материали за изучаване топографията, устройството на архитектурата на града, пространна карта на Сердика | publisher = Печатница придворна | location = София}} * Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012. * {{cite book | last = Данчева-Василева | first = Ани | year = 2017 | title = История на средновековна София IV-XIV век | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | isbn = 978-954-09-1110-6}} * {{cite book | last = Делев | first = Петър | coauthors = Валери Кацунов, Пламен Митев, Евгения Калинова, Искра Баева, Боян Добрев | year = 2006 | title = История и цивилизация за 11. клас | publisher = Труд/Сирма | location = София | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 | archive-url = https://web.archive.org/web/20171204061258/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 | archive-date = 2017-12-04 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171204061258/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 |date=2017-12-04 }} * {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0}} * {{cite book | last = Иречек | first = Константин | authorlink = Константин Иречек | year = 1978 | title = История на българите с поправки и добавки от самия автор | publisher = Издателство „Наука и изкуство“ | location = София | url = http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_12.htm}} * {{cite journal | last = Лишев | first = Страшимир Н | year = 1973 | title = Географията на Идриси като исторически извор за българските градове през XII в. | journal = Античная древность и средние века | volume = 10}} * {{cite | фамилия-част = Скилица | име-част = Йоан | автор-част-препратка = Йоан Скилица | заглавие-част = Кратка история | url-част = http://www.promacedonia.org/gibi/6/gal/6_339.html | заглавие = Гръцки извори за българската история | том = VI | място = София | издател = Българска академия на науките | дата = 1965}} * {{cite book | last = Станчева | first = Магдалина | authorlink = Магдалина Станчева | year = 2010 | title = София – от древността до нови времена | publisher = Нов български университет | location = София | isbn = 978-954-535-579-0}} * {{cite | фамилия-част = Теофан Изповедник | автор-част-препратка = Теофан Изповедник | заглавие-част = Хронография | url-част = http://www.promacedonia.org/gibi/3/gal/3_279.html | фамилия = Дуйчев | име = Иван | автор-препратка = Иван Дуйчев | съавтори = Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев | заглавие = Гръцки извори за българската история | том = III | url = http://www.promacedonia.org/gibi/3/index.html | място = София | издател = Българска академия на науките | дата = 2017 | дата-оригинал = 1960 | достъп-дата = 21 май 2017}} * {{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180304090330/http://www.promacedonia.com/chipr/index.html |date=2018-03-04 }} {{Портал|История на България|София}} [[Категория:История на София| ]] ngvvyk3c7inmm4961hhda2qcen295zz 0 492388 12214984 12078173 2024-04-26T09:49:10Z Luxferuer 25980 /* История на образователното дело в града */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Средно училище „Любен Каравелов“|Средно училище „Любен Каравелов“}} {{Училище | име = Средно училище „Любен Каравелов“ | лого = | снимка = Средно училище Любен Каравалов в Копривщица.jpg | описание = Средно училище „Любен Каравалов“ в Копривщица | основаване = [[1822]] г. | закрита = | основател = | вид = | към = | град = [[Копривщица]] | държава = {{България}} | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Любен Каравелов]] | адрес = булевард хаджи Ненчо Палавеев 77 | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | телефон = | e-mail = | сайт = [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] | карта = | карта-описание = България Копривщица | бележки = | общомедия = }} {{Сграда | име = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | картинка = Детската градина.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = [[Копривщица (община)|Община Копривщица]] | време на изграждане = 1956 г.<br>18 октомври 1995 г. | сайт = [https://www.facebook.com/groups/122152032083/ Фейсбук страница]<br>vekilova.gradina@abv.bg | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = бул. „Х. Ненчо Палавеев“ 108<ref name="Евлампия Векилова"></ref> | съвременно състояние = действаща }} [[Файл:Копривщица.jpg|мини|Копривщенското училище в началото на ХХ век]] '''Средно училище „Любен Каравелов“''' е средно [[училище]] в град [[Копривщица]], приемственик на Първото класно училище в [[България]] [[Жив музей (Копривщица)|„Св. св. Кирил и Методий“]]. Предучилищното образование във възрожденския културно-просветен център се осъществява в Целодневната детска градина „Евлампия Векилова“. == Преди модерното образование == Още през втората половина на ХVІІІ век, когато българите са под [[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] в Копривщица се преподават науки и религия в тъй наречените [[Килийно училище|„килийни“ училища]]. Сведения за килийното образование се намират в два документа: „Кодик на Обществените училищни заведения в Копривщица“ от 31 август 1854 г., и другият – „Записна книга за Копривщенското общо училище“.<ref name="anamnesis.info">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.anamnesis.info/node/1786 | заглавие = Архив на модерна полукласическа гимназия „Любен Каравелов“ в Копривщица, 1933 Г. | достъп_дата = 9 юни 2023 | фамилно_име = Желязкова | първо_име = Донка | автор_препратка = | съавтори = | дата = 5 януари 2022 | труд = | издател = anamnesis.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В града, в църквата [[Успение Богородично (Копривщица)|„Успение на Пресвета Богородица“]], обучението е извършвано от местни свещеници или монаси в съществуващия по това време метох в двора на храма. Учениците тук се учат на славянско четмо, писмо и на църковен ред и на други познания. Килийни училища има и в къщите или [[Дюкян|дюкяните]] на много просветени копривщенци. [[Геро Добрович-Мушек|Хаджи Геро]], бащата на [[Найден Геров]], още през 1810 година е строг преподавател в основаното от него в [[Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“|къщата му училище]], което се намира в Ламбовска махала до Сурля дере.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg"></ref> Училището на поп Никита Вапцилката (вапцва: привежда в ред, боядисва) се помещава в бояджийницата му в Арнаут махала, училището на поп Лулчо се намира на „Битпазар“ в къщата на Генчо Тумангелов а училището на Груйо Попгенчов е разположено в къщата на Семко Хадживельов пак в Ламбовска махала. Училището на Иван Джукелът (джуки: устни) се помещава в дюкяна му на пазара.<ref>Sulkaravelov.com. [http://www.sulkaravelov.com/our-school/history/ История.] Посетен на 22 август 2021</ref> Учителите в килийните училища наедно с преподаването се се занимават и с обичайната си работа или занаят. Това не им е пречило обаче да имат това, което днес се нарича „индивидуален подход“ с учениците, много от които стават пионери на образователното дело в града и страната. В град Копривщица от 2012 г. има добре уреден [[Музей на просветното дело (Копривщица)|Музей на просветното дело]] с показни експозиции на килийно и класно училище от възрожденската епоха. == История на образователното дело в града == През 1820 г. е открито първото обществено училище в Копривщица във вид на една килия в къщата на чорбаджи [[Вълко Чалъков]], наричаща се Буюклийска къщанамираща се под [[Калъчев мост|моста на хаджи Найден Калъчев]]. Тази къща след години е съборена.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg"></ref> Обучението се ръководело от учителя хаджи [[Геро Добрович - Мушек]], баща на Найден Геров. В Копривщица живеели бегликчии и джелепи, които събрали волни пожертвувания за изграждането на нова училищна сграда. Вълко Чалъков за целта дарил през 1937 г. своята градина край река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]]. Сградата на училището е построена от майстори на коприещенския дюлгерски еснаф с устбашия (главен майстор) Симон. [[Файл:Гимназия Любен Каравелов.jpg|мини|Гимназия „Любен Каравелов“]] [[File:Надежда Петренко и Иван Сиврев – Любен Каравелов.jpg|мини|Паметник на Любен Каравелов, изработен от [[Надежда Петренко]] и Иван Сиврев]] [[File:Koprivshtitsa 2019-02-10 128.jpg|thumb|Парадният вход]] [[File:Духов оркестър.jpg|thumb|Духовият оркестър]] С предплата от 6000 гроша Вълко склонява [[Неофит Рилски]] да бъде главен учител в Копривщица за учебната 1837 – 1838 година. В продължение на двегодишния престой на Неофит Рилски в Копривщица местното училище се превръща в национален образователен институт. Неофит Рилски е заместен от [[Христо Пулеков]]. Учители в училището са [[Йоаким Груев]] и [[Найден Геров]], чиято сестра – [[Ивана Хаджигерова]] е първата жена – учителка в града.<ref>Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. София: Изд. „Наука и изкуство“. 1962, стр. 58.</ref> Те поемат управлението на училището по взаимоучителната метода (въведена от [[Захари Круша]] през учебната 1835 – 1836 година<ref>[http://www.soulkaravelov.com/za-nas/istoria История на СУ „Любен Каравелов“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304130758/http://www.soulkaravelov.com/za-nas/istoria |date=2016-03-04 }}, Официален уебсайт на училището.</ref>) след оттеглянето на Неофит Рилски в [[Рилски манастир|Рилската обител]]. След Габрово, Копривщица е следващият български град, в който се разпространява [[Взаимоучителен метод|взаимоучителният Бел-Ланкастерски метод]]. През 1842 г. е създадено Училищно настоятелство.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables livingmuseum.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309172233/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables |date=2014-03-09 }}. Просветно дело в Копривщица. Посетен на 27 март 2014 г.</ref> През 1846 г. Найден Геров се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, в което се изучават светски науки – български език и граматика, френски, гръцки език, история, землеописание, аритметика, физика и пеене. След значително разширение и подобрение, извършено през 1857 г., копривщенското класно училище става едно от най-добре уредените в страната. Уставът, изработен от главния даскал [[Веселин Груев]], е ценно свидетелство за развитието на учебното дело през [[Възраждането]]. През 1864 г. се открива и класно девическо училище. Дотогава девойките ходят в частното килийно училище на Хаджи [[Геро Добрович-Мушек|Геро Мушек]]. Три години по-късно Тодор Каблешков основава [[Ученическо дружество за просвета и знания „Зора“|ученическо дружество „Зора“]].<ref>[http://www.koprivshtica.eu/Kableshkov.htm Тодор Каблешков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160308010356/http://www.koprivshtica.eu/Kableshkov.htm |date=2016-03-08 }}, koprivshtica.eu.</ref> Възпитаници на копривщенското училище са [[Любен Каравелов]], [[Георги Бенковски]], [[Тодор Каблешков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Христо Г. Данов|Христо Данов]] и много други. Училището е затворено по време на Априлското въстание в 1876 година, като учителите взимат активно участие в бунта – [[Найден Попстоянов]] е делегат в [[Оборищенско събрание|Оборище]], а [[Евлампия Векилова]] ушива главното знаме на въстаниците.<ref>[[Танчо Шабанов]]. „Описание на живота ми в Кипър“. Издава съвместен проект на Посолството на България в Никозия и Министерството на външните работи на Кипър. bnr.bg, 21 януари 2013 г.</ref> Копривщенските учители [[Нешо Попбрайков]], [[Никола Беловеждов]], [[Генчо Белчев]] и [[Петър Жилков]] са заточени след потушаването на въстанието на [[Родос]]. След Освобождението се завръщат и продължават да учителстват в града, София и Пловдив.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables livingmuseum.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309172233/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables |date=2014-03-09 }}. Видни личности. Посетен на 27 март 2014 г.</ref> След [[Освобождението]] по инициатива на Петър Жилков училището отново е отворено. По решение на Министерството на народното просвещение копривщенското училище прераства в полугимназия. В 1889 година Копривщенското училищно настоятелство и общинският съвет решават да построят ново училищно здание, защото построеното в 1858 г. здание за мъжко училище става тясно за учениците от първоначалното и класното училище, а зданието, в което се помещава девическото училище е грохнало. Добрите, съзнателните членове на абаджийския еснаф се притичат и тук на помощ – те даряват за постройката на новото училищно здание всичкия си еснафски капитал, възлизащ на 16,000 лева готови пари, записи, консолиди и недвижими имоти.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | заглавие = Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Доросиев | първо_име = Лука | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1926 | труд = | издател = 20 Априлъ 1876 | формат = | страници = 273 – 420 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Така за целта е построена с помощта на дарения от Ненчо Палавеев (1859 – 1936) и [[Женско благотворително дружество „Благовещение“|женското благотворително дружество „Благовещение“]], нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 г.<ref>Пантелеева, П. „Копривщица – най-българският град“. Изд „Славина“. 2011.</ref> Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.<ref>Виларова, Р. Страници от миналото на копривщенското читалище.</ref> През 1934 г. се открива Средно реално специализирано училище за чужди езици.<ref>Тороманова, П. „Старият каменен мост“. Изд. „Божич“, 2013, стр. 42. ISBN 978-954-9925-63-0</ref>През 1920^-те години в града има и обособено Дърводелско училище.<ref>[[Петко Теофилов|Теофилов, Петко.]] В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 41 – 42</ref> Във времето от 1925 до 1932 г. прогимназията в Копривщица е наричана още „Непълна смесена гимназия „Любен Каравелов“. Новото следосвобожденско училищно настоятелство в града е създадено през 1910 г. През същата година полугимназията в Копривщица получава статут на гимназия. На 5 юни 1925 г. с Указ N 191 на цар [[Борис III]] се утвърждава приетия от XXI ОНС през втората му редовна сесия „Закон за закриването на смесените гимназии в [[Карлово]], [[Радомир]] и Копривщица, и смесените педагогически училища в [[Берковица]], [[Горна Оряховица]], [[Луковит]], [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], [[Ботевград|Орхание]], [[Панагюрище]] и [[Севлиево]]“. Министърът на просвещението [[Александър Цанков]] съобщава, че през учебната 1925 – 1926 г. ще останат да съществуват с VIII-те си класове. През 1934 г. „Модерна реална и класическа гимназия“ е обявена за специално училище за модерни езици и се издържа от учредения попочителски фонд на Ненчо Палавеев при [[Министерство на образованието и науката на България|Министерството на народното просвещение]]. През учебната 1931 – 1932 г. смесената гимназия в гр. Копривщица е пак непълна, но с четири гимназиални класа.<ref name="anamnesis.info"></ref> През [[1950-те|50^-те]] години на ХХ век училището възвръща името „Кирил и Методий“, заменено с „Основно училище хаджи Ненчо Палавеев“ по време на неговата дарителска кампания, свързана с разширението на сградата през 1922 г.<ref>Цитира се текстът от надписа на фронтона на сградата от това време.</ref> Пак тогава по инициатива на диригента Жоржета Ножарова (1904 – 1991) е възстановена и дейността на [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“|ученическия духов оркестър]]. С хонорара на децата от участието в снимките на „[[Свирачът]]“ (1967) са закупени фанфарни музикални инструменти и тя е пръв ръководител на сформирания втори оркестър. През годините диригенти са основателят [[Дамян Брайков]] (1894 – 1970),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101678522/koprivshtica-sabujda-balgarskoto-v-plovdiv | заглавие = Копривщица събужда българското в Пловдив | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Стоянов | първо_име = Никола | автор_препратка = | съавтори = | дата = 19 юли 2022 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Васил Юруков (1921 – 2001), и Иван Косев (1933 – 2014). От 2009 г. [[Добрин Иванов|Добрин Иванов (Бинчо)]] (1931 – 2020) подновява дейността на оркестъра.<ref>Акад. проф. Янев, Е. „Магията, която излъчва Бинчо“ в. „Копривщенци“, юбилеен брой април-май 2014.</ref>След смъртта на маестро Иванов диригент на оркестъра е неговият ученик, учителя по музика Валентин Петков.<ref>Sulkaravelov.com. [http://www.sulkaravelov.com/сугестопедията-ограмотява-децата-дв Екипът на СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица облагородява интериора на училището с личен труд през ваканциите.] Посетен на 14 август 2021</ref> През 1957 г. е създадено средно политехническо климатично училище за белодробно болни ученици, чиято дейност днес временно е замразена. Сградата на климатичния пансион е построена по проект на софийския архитект [[Йордан Йорданов (архитект)|Юрдан Юрданов]].<ref>Daritelite.bg. [http://daritelite.bg/hadzhi-nencho-donchev-palaveev-fondatsii-2/ „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев“ – фондации.] Посетен на 14 август 2021</ref> През 1968 г. основното училище „Кирил и Методий“, гимназия „Любен Каравелов“ и климатичната гимназия са обединени в Средно общо образователно училище „[[Любен Каравелов]]“ и преместени в новата построена за целта сграда през 1973 г. До средата на 80^-те години на XX век училището ежегодно е инициатор в провеждането на факелно шествие по случай националния празник 24^-ти май в чест на славянската писменост, култура и светите братя [[Кирил и Методий]]. В зданието на гимназията днес се помещават Общинският съвет и кметът на Копривщица,<ref name="anamnesis.info"></ref> на климатичното училище предстои основен ремонт, а ремонтираното и преоборудвано класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е [[Жив музей (Копривщица)|Жив музей]] – паметник на просветното дело в България. [[File:Климатичната гимназия.jpg|thumb|Климатичната гимназия]] [[File:Централен орнамент от тавана.jpg|thumb|Централен орнамент от тавана]] [[File:Karavelov House 050.jpg|thumb|]] == Награди== * Мария Павлова Мухова, учител – Награда на Областния управител на Софийска област (2015).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Резултати от практическа част на VIII Конкурс за специалисти, работещи в извънкласни и извънучилищни дейности – „Ден на таланта“ | достъп_дата = 18 декенври 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * Приз „Училище на година от Софийска област“ (2023).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sulkaravelov.com/ | заглавие = Средно училище „Любен Каравелов“с приз „Училище на 2023 година от Софийска област“ | достъп_дата = 18 декември 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sulkaravelov.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Предучилищно образование в Копривщица == '''Целодневната детска градина''' с общинско финансиране<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/959/evlampia_vekilova_kindergarten.htm | заглавие = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> носи името на учителката [[Евлампия Векилова]], ушила знамето на [[Копривщица|копривщенските]] въстаници от [[Априлско въстание|Априлското въстание през 1876 година]].<ref name="koprivshtitsa-bg.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://koprivshtitsa-bg.com/bg/municipality/tsdg-evlampiya-vekolova.html | заглавие = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = koprivshtitsa-bg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 23 юни 2017 г. детската градина е защитена детска градина по смисъла на чл. 54, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137150342 | заглавие = Постановление на МС № 121 от 23 юни 2017 Г. | достъп_дата = 18 октомври 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lex.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Детското заведение има история от 1956 година насам и е едно от учебните заведения в Средногорието. Постиженията и престижът на [[Детска градина|детската градина]] са резултат от съхранените традиции и придобития опит от педагогическия екип. Работи в приспособени за целта сгради до откриването на модерната постройка на 18 октомври 1995 година, построена по проект на арх. [[Стефан Беязов]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://m.mirela.bg/estate-in-bulgaria/CDG-Evlampiya-Vekilova-zxi9806.html | заглавие = ЦДГ „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = m.mirela.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kab-sofia.bg/component/user/profile?ppreview=1&id=00659 | заглавие = Камара на архитектите в България | достъп_дата = 3 октомври 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = kab-sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В детската градина работи екип от квалифициран педагогически и помощен персонал. Осъществява се работа с родителите, сътрудничество между учители и деца, учители и родители. Работата в клубове по интереси прави детското заведение желано място от деца и родители. Те са редовно ангажирани в разнообразни художествени изяви съвместно с [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|Народното читалище]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://srednogorie.eu/децата-в-копривщица-посрещнаха-дядо-к/ | заглавие = Децата в Копривщица посрещнаха Дядо Коледа | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = srednogorie.eu | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]], [[Жив музей (Копривщица)|Живия музей]], училище „Любен Каравелов“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1268-baba-marta-na-poseshtenie-v-dg-evlampiya-vekilova-v-koprivshtitza | заглавие = Баба Марта на посещение в ДГ „Евлампия Векилова“ Копривщица | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = vestnikregion.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221021205655/https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1268-baba-marta-na-poseshtenie-v-dg-evlampiya-vekilova-v-koprivshtitza | архив_дата = 2022-10-21 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и църковното настоятелство на „[[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на пресветая Богородица]]“.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=Home Жив музей – Living museum – Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309202316/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=Events&cat=News |date=2014-03-09}}</ref> Разполага с подходяща сграда с просторни занимални и спални. Има медицински кабинет, обслужван от медицинска сестра и специалист логопед. Отоплението на сградата е чрез локално парно. В детската градина има обучение по безопасно движение по улиците и тротоарите, за безопасно пресичане на пешеходна пътека и на светофар. Води се от инспектор „Детска педагогическа стая“ в РПУ – [[Пирдоп]] и колегите в лицето на полицейски инспектор от града.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mvr.bg/sofia/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | заглавие = Малчугани от Копривщица затвърдиха правилата за безопасно движение | достъп_дата = 16 февруари 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mvr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220216071058/https://www.mvr.bg/sofia/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | архив_дата = 2022-02-16 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 2008 година ЦДГ „Евлампия Векилова“ гр. Копривщица обявява прием за формиране на седмична (нощуваща от понеделник до петък) група на деца от 3 до 7 години. Копривщенската детска градина е един от инициаторите и организатори на [[Летни фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“|Летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“]], заедно с [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“]], [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] и „[[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на пресветая Богородица]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://inews.bg/Култура/С-Копривщица-в-сърцето_l.a_c.394_i.104280.html | заглавие = С Копривщица в сърцето. Литературата и фолклорът ще са основните елементи от летните празници | достъп_дата = 19 септември 2022 | фамилно_име = Бедерева | първо_име = Кремена | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 август 2011 | труд = | издател = inews.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Детски клубове по интереси == * клуб приложни изкуства;<ref name="Евлампия Векилова">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://obrazovatelen-register.bg/dg-evlampiya-vekilova-koprivshtica/ | заглавие = ДГ Евлампия Векилова – град Копривщица | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = obrazovatelen-register.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * английски език;<ref name="Евлампия Векилова"></ref> * театрален клуб;<ref name="Евлампия Векилова"></ref> * народни танци.<ref name="Евлампия Векилова"></ref> ЦДГ „Евлампия Векилова“ разполага с обособени помещения според предназначението си – спални, занимални, музикален и физкултурен салон,<ref name="Евлампия Векилова"></ref> административен и кухненски блок, парокотелно и перално помещение. Учебното заведение има общо личен състав около 90 души: деца, директор, педагогически персонал, непедагогически персонал и медицинскии специалист.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> == Външни препратки == * [https://onlinebulgaria.bg/profile/dg-evlampiq-vekilova-koprivshtica-detska-gradina-evlampiq-vekilova-koprivshtica-zapisvane-na/stats Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“] == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] * [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] * [https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2800727299953462&id=1419520924740780&comment_tracking=%7B%22tn%22%3A%22O%22%7D Видео клип] с изпълнение на ученическия духов оркестър на СУ „Любен Каравелов“ Копривщица с диригент маестро [[Добрин Иванов]], [[Дмитрий Шостакович]] – [[Сюита за джазов оркестър № 2|Второй вальс]]. * [https://bnr.bg/post/100844674 Светлана Мухова за историята на възрожденската просвета в Копривщица.] БНР публикувано на 21 юли 17 в 14:58 {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)| ]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1822 година]] [[Категория:Найден Геров]] suwjcs3zxcojxh29m5ih9w8n3mhjqka 12214985 12214984 2024-04-26T09:49:50Z Luxferuer 25980 /* История на образователното дело в града */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Средно училище „Любен Каравелов“|Средно училище „Любен Каравелов“}} {{Училище | име = Средно училище „Любен Каравелов“ | лого = | снимка = Средно училище Любен Каравалов в Копривщица.jpg | описание = Средно училище „Любен Каравалов“ в Копривщица | основаване = [[1822]] г. | закрита = | основател = | вид = | към = | град = [[Копривщица]] | държава = {{България}} | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Любен Каравелов]] | адрес = булевард хаджи Ненчо Палавеев 77 | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | телефон = | e-mail = | сайт = [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] | карта = | карта-описание = България Копривщица | бележки = | общомедия = }} {{Сграда | име = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | картинка = Детската градина.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = [[Копривщица (община)|Община Копривщица]] | време на изграждане = 1956 г.<br>18 октомври 1995 г. | сайт = [https://www.facebook.com/groups/122152032083/ Фейсбук страница]<br>vekilova.gradina@abv.bg | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = бул. „Х. Ненчо Палавеев“ 108<ref name="Евлампия Векилова"></ref> | съвременно състояние = действаща }} [[Файл:Копривщица.jpg|мини|Копривщенското училище в началото на ХХ век]] '''Средно училище „Любен Каравелов“''' е средно [[училище]] в град [[Копривщица]], приемственик на Първото класно училище в [[България]] [[Жив музей (Копривщица)|„Св. св. Кирил и Методий“]]. Предучилищното образование във възрожденския културно-просветен център се осъществява в Целодневната детска градина „Евлампия Векилова“. == Преди модерното образование == Още през втората половина на ХVІІІ век, когато българите са под [[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] в Копривщица се преподават науки и религия в тъй наречените [[Килийно училище|„килийни“ училища]]. Сведения за килийното образование се намират в два документа: „Кодик на Обществените училищни заведения в Копривщица“ от 31 август 1854 г., и другият – „Записна книга за Копривщенското общо училище“.<ref name="anamnesis.info">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.anamnesis.info/node/1786 | заглавие = Архив на модерна полукласическа гимназия „Любен Каравелов“ в Копривщица, 1933 Г. | достъп_дата = 9 юни 2023 | фамилно_име = Желязкова | първо_име = Донка | автор_препратка = | съавтори = | дата = 5 януари 2022 | труд = | издател = anamnesis.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В града, в църквата [[Успение Богородично (Копривщица)|„Успение на Пресвета Богородица“]], обучението е извършвано от местни свещеници или монаси в съществуващия по това време метох в двора на храма. Учениците тук се учат на славянско четмо, писмо и на църковен ред и на други познания. Килийни училища има и в къщите или [[Дюкян|дюкяните]] на много просветени копривщенци. [[Геро Добрович-Мушек|Хаджи Геро]], бащата на [[Найден Геров]], още през 1810 година е строг преподавател в основаното от него в [[Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“|къщата му училище]], което се намира в Ламбовска махала до Сурля дере.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg"></ref> Училището на поп Никита Вапцилката (вапцва: привежда в ред, боядисва) се помещава в бояджийницата му в Арнаут махала, училището на поп Лулчо се намира на „Битпазар“ в къщата на Генчо Тумангелов а училището на Груйо Попгенчов е разположено в къщата на Семко Хадживельов пак в Ламбовска махала. Училището на Иван Джукелът (джуки: устни) се помещава в дюкяна му на пазара.<ref>Sulkaravelov.com. [http://www.sulkaravelov.com/our-school/history/ История.] Посетен на 22 август 2021</ref> Учителите в килийните училища наедно с преподаването се се занимават и с обичайната си работа или занаят. Това не им е пречило обаче да имат това, което днес се нарича „индивидуален подход“ с учениците, много от които стават пионери на образователното дело в града и страната. В град Копривщица от 2012 г. има добре уреден [[Музей на просветното дело (Копривщица)|Музей на просветното дело]] с показни експозиции на килийно и класно училище от възрожденската епоха. == История на образователното дело в града == През 1820 г. е открито първото обществено училище в Копривщица във вид на една килия в къщата на чорбаджи [[Вълко Чалъков]], наричаща се Буюклийска къща, намираща се под [[Калъчев мост|моста на хаджи Найден Калъчев]]. Тази къща след години е съборена.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg"></ref> Обучението се ръководело от учителя хаджи [[Геро Добрович - Мушек]], баща на Найден Геров. В Копривщица живеели бегликчии и джелепи, които събрали волни пожертвувания за изграждането на нова училищна сграда. Вълко Чалъков за целта дарил през 1937 г. своята градина край река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]]. Сградата на училището е построена от майстори на коприещенския дюлгерски еснаф с устбашия (главен майстор) Симон. [[Файл:Гимназия Любен Каравелов.jpg|мини|Гимназия „Любен Каравелов“]] [[File:Надежда Петренко и Иван Сиврев – Любен Каравелов.jpg|мини|Паметник на Любен Каравелов, изработен от [[Надежда Петренко]] и Иван Сиврев]] [[File:Koprivshtitsa 2019-02-10 128.jpg|thumb|Парадният вход]] [[File:Духов оркестър.jpg|thumb|Духовият оркестър]] С предплата от 6000 гроша Вълко склонява [[Неофит Рилски]] да бъде главен учител в Копривщица за учебната 1837 – 1838 година. В продължение на двегодишния престой на Неофит Рилски в Копривщица местното училище се превръща в национален образователен институт. Неофит Рилски е заместен от [[Христо Пулеков]]. Учители в училището са [[Йоаким Груев]] и [[Найден Геров]], чиято сестра – [[Ивана Хаджигерова]] е първата жена – учителка в града.<ref>Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. София: Изд. „Наука и изкуство“. 1962, стр. 58.</ref> Те поемат управлението на училището по взаимоучителната метода (въведена от [[Захари Круша]] през учебната 1835 – 1836 година<ref>[http://www.soulkaravelov.com/za-nas/istoria История на СУ „Любен Каравелов“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304130758/http://www.soulkaravelov.com/za-nas/istoria |date=2016-03-04 }}, Официален уебсайт на училището.</ref>) след оттеглянето на Неофит Рилски в [[Рилски манастир|Рилската обител]]. След Габрово, Копривщица е следващият български град, в който се разпространява [[Взаимоучителен метод|взаимоучителният Бел-Ланкастерски метод]]. През 1842 г. е създадено Училищно настоятелство.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables livingmuseum.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309172233/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables |date=2014-03-09 }}. Просветно дело в Копривщица. Посетен на 27 март 2014 г.</ref> През 1846 г. Найден Геров се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, в което се изучават светски науки – български език и граматика, френски, гръцки език, история, землеописание, аритметика, физика и пеене. След значително разширение и подобрение, извършено през 1857 г., копривщенското класно училище става едно от най-добре уредените в страната. Уставът, изработен от главния даскал [[Веселин Груев]], е ценно свидетелство за развитието на учебното дело през [[Възраждането]]. През 1864 г. се открива и класно девическо училище. Дотогава девойките ходят в частното килийно училище на Хаджи [[Геро Добрович-Мушек|Геро Мушек]]. Три години по-късно Тодор Каблешков основава [[Ученическо дружество за просвета и знания „Зора“|ученическо дружество „Зора“]].<ref>[http://www.koprivshtica.eu/Kableshkov.htm Тодор Каблешков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160308010356/http://www.koprivshtica.eu/Kableshkov.htm |date=2016-03-08 }}, koprivshtica.eu.</ref> Възпитаници на копривщенското училище са [[Любен Каравелов]], [[Георги Бенковски]], [[Тодор Каблешков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Христо Г. Данов|Христо Данов]] и много други. Училището е затворено по време на Априлското въстание в 1876 година, като учителите взимат активно участие в бунта – [[Найден Попстоянов]] е делегат в [[Оборищенско събрание|Оборище]], а [[Евлампия Векилова]] ушива главното знаме на въстаниците.<ref>[[Танчо Шабанов]]. „Описание на живота ми в Кипър“. Издава съвместен проект на Посолството на България в Никозия и Министерството на външните работи на Кипър. bnr.bg, 21 януари 2013 г.</ref> Копривщенските учители [[Нешо Попбрайков]], [[Никола Беловеждов]], [[Генчо Белчев]] и [[Петър Жилков]] са заточени след потушаването на въстанието на [[Родос]]. След Освобождението се завръщат и продължават да учителстват в града, София и Пловдив.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables livingmuseum.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309172233/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables |date=2014-03-09 }}. Видни личности. Посетен на 27 март 2014 г.</ref> След [[Освобождението]] по инициатива на Петър Жилков училището отново е отворено. По решение на Министерството на народното просвещение копривщенското училище прераства в полугимназия. В 1889 година Копривщенското училищно настоятелство и общинският съвет решават да построят ново училищно здание, защото построеното в 1858 г. здание за мъжко училище става тясно за учениците от първоначалното и класното училище, а зданието, в което се помещава девическото училище е грохнало. Добрите, съзнателните членове на абаджийския еснаф се притичат и тук на помощ – те даряват за постройката на новото училищно здание всичкия си еснафски капитал, възлизащ на 16,000 лева готови пари, записи, консолиди и недвижими имоти.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | заглавие = Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Доросиев | първо_име = Лука | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1926 | труд = | издател = 20 Априлъ 1876 | формат = | страници = 273 – 420 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Така за целта е построена с помощта на дарения от Ненчо Палавеев (1859 – 1936) и [[Женско благотворително дружество „Благовещение“|женското благотворително дружество „Благовещение“]], нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 г.<ref>Пантелеева, П. „Копривщица – най-българският град“. Изд „Славина“. 2011.</ref> Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.<ref>Виларова, Р. Страници от миналото на копривщенското читалище.</ref> През 1934 г. се открива Средно реално специализирано училище за чужди езици.<ref>Тороманова, П. „Старият каменен мост“. Изд. „Божич“, 2013, стр. 42. ISBN 978-954-9925-63-0</ref>През 1920^-те години в града има и обособено Дърводелско училище.<ref>[[Петко Теофилов|Теофилов, Петко.]] В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 41 – 42</ref> Във времето от 1925 до 1932 г. прогимназията в Копривщица е наричана още „Непълна смесена гимназия „Любен Каравелов“. Новото следосвобожденско училищно настоятелство в града е създадено през 1910 г. През същата година полугимназията в Копривщица получава статут на гимназия. На 5 юни 1925 г. с Указ N 191 на цар [[Борис III]] се утвърждава приетия от XXI ОНС през втората му редовна сесия „Закон за закриването на смесените гимназии в [[Карлово]], [[Радомир]] и Копривщица, и смесените педагогически училища в [[Берковица]], [[Горна Оряховица]], [[Луковит]], [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], [[Ботевград|Орхание]], [[Панагюрище]] и [[Севлиево]]“. Министърът на просвещението [[Александър Цанков]] съобщава, че през учебната 1925 – 1926 г. ще останат да съществуват с VIII-те си класове. През 1934 г. „Модерна реална и класическа гимназия“ е обявена за специално училище за модерни езици и се издържа от учредения попочителски фонд на Ненчо Палавеев при [[Министерство на образованието и науката на България|Министерството на народното просвещение]]. През учебната 1931 – 1932 г. смесената гимназия в гр. Копривщица е пак непълна, но с четири гимназиални класа.<ref name="anamnesis.info"></ref> През [[1950-те|50^-те]] години на ХХ век училището възвръща името „Кирил и Методий“, заменено с „Основно училище хаджи Ненчо Палавеев“ по време на неговата дарителска кампания, свързана с разширението на сградата през 1922 г.<ref>Цитира се текстът от надписа на фронтона на сградата от това време.</ref> Пак тогава по инициатива на диригента Жоржета Ножарова (1904 – 1991) е възстановена и дейността на [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“|ученическия духов оркестър]]. С хонорара на децата от участието в снимките на „[[Свирачът]]“ (1967) са закупени фанфарни музикални инструменти и тя е пръв ръководител на сформирания втори оркестър. През годините диригенти са основателят [[Дамян Брайков]] (1894 – 1970),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101678522/koprivshtica-sabujda-balgarskoto-v-plovdiv | заглавие = Копривщица събужда българското в Пловдив | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Стоянов | първо_име = Никола | автор_препратка = | съавтори = | дата = 19 юли 2022 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Васил Юруков (1921 – 2001), и Иван Косев (1933 – 2014). От 2009 г. [[Добрин Иванов|Добрин Иванов (Бинчо)]] (1931 – 2020) подновява дейността на оркестъра.<ref>Акад. проф. Янев, Е. „Магията, която излъчва Бинчо“ в. „Копривщенци“, юбилеен брой април-май 2014.</ref>След смъртта на маестро Иванов диригент на оркестъра е неговият ученик, учителя по музика Валентин Петков.<ref>Sulkaravelov.com. [http://www.sulkaravelov.com/сугестопедията-ограмотява-децата-дв Екипът на СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица облагородява интериора на училището с личен труд през ваканциите.] Посетен на 14 август 2021</ref> През 1957 г. е създадено средно политехническо климатично училище за белодробно болни ученици, чиято дейност днес временно е замразена. Сградата на климатичния пансион е построена по проект на софийския архитект [[Йордан Йорданов (архитект)|Юрдан Юрданов]].<ref>Daritelite.bg. [http://daritelite.bg/hadzhi-nencho-donchev-palaveev-fondatsii-2/ „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев“ – фондации.] Посетен на 14 август 2021</ref> През 1968 г. основното училище „Кирил и Методий“, гимназия „Любен Каравелов“ и климатичната гимназия са обединени в Средно общо образователно училище „[[Любен Каравелов]]“ и преместени в новата построена за целта сграда през 1973 г. До средата на 80^-те години на XX век училището ежегодно е инициатор в провеждането на факелно шествие по случай националния празник 24^-ти май в чест на славянската писменост, култура и светите братя [[Кирил и Методий]]. В зданието на гимназията днес се помещават Общинският съвет и кметът на Копривщица,<ref name="anamnesis.info"></ref> на климатичното училище предстои основен ремонт, а ремонтираното и преоборудвано класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е [[Жив музей (Копривщица)|Жив музей]] – паметник на просветното дело в България. [[File:Климатичната гимназия.jpg|thumb|Климатичната гимназия]] [[File:Централен орнамент от тавана.jpg|thumb|Централен орнамент от тавана]] [[File:Karavelov House 050.jpg|thumb|]] == Награди== * Мария Павлова Мухова, учител – Награда на Областния управител на Софийска област (2015).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Резултати от практическа част на VIII Конкурс за специалисти, работещи в извънкласни и извънучилищни дейности – „Ден на таланта“ | достъп_дата = 18 декенври 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * Приз „Училище на година от Софийска област“ (2023).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sulkaravelov.com/ | заглавие = Средно училище „Любен Каравелов“с приз „Училище на 2023 година от Софийска област“ | достъп_дата = 18 декември 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sulkaravelov.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Предучилищно образование в Копривщица == '''Целодневната детска градина''' с общинско финансиране<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/959/evlampia_vekilova_kindergarten.htm | заглавие = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> носи името на учителката [[Евлампия Векилова]], ушила знамето на [[Копривщица|копривщенските]] въстаници от [[Априлско въстание|Априлското въстание през 1876 година]].<ref name="koprivshtitsa-bg.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://koprivshtitsa-bg.com/bg/municipality/tsdg-evlampiya-vekolova.html | заглавие = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = koprivshtitsa-bg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 23 юни 2017 г. детската градина е защитена детска градина по смисъла на чл. 54, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137150342 | заглавие = Постановление на МС № 121 от 23 юни 2017 Г. | достъп_дата = 18 октомври 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lex.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Детското заведение има история от 1956 година насам и е едно от учебните заведения в Средногорието. Постиженията и престижът на [[Детска градина|детската градина]] са резултат от съхранените традиции и придобития опит от педагогическия екип. Работи в приспособени за целта сгради до откриването на модерната постройка на 18 октомври 1995 година, построена по проект на арх. [[Стефан Беязов]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://m.mirela.bg/estate-in-bulgaria/CDG-Evlampiya-Vekilova-zxi9806.html | заглавие = ЦДГ „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = m.mirela.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kab-sofia.bg/component/user/profile?ppreview=1&id=00659 | заглавие = Камара на архитектите в България | достъп_дата = 3 октомври 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = kab-sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В детската градина работи екип от квалифициран педагогически и помощен персонал. Осъществява се работа с родителите, сътрудничество между учители и деца, учители и родители. Работата в клубове по интереси прави детското заведение желано място от деца и родители. Те са редовно ангажирани в разнообразни художествени изяви съвместно с [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|Народното читалище]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://srednogorie.eu/децата-в-копривщица-посрещнаха-дядо-к/ | заглавие = Децата в Копривщица посрещнаха Дядо Коледа | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = srednogorie.eu | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]], [[Жив музей (Копривщица)|Живия музей]], училище „Любен Каравелов“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1268-baba-marta-na-poseshtenie-v-dg-evlampiya-vekilova-v-koprivshtitza | заглавие = Баба Марта на посещение в ДГ „Евлампия Векилова“ Копривщица | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = vestnikregion.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221021205655/https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1268-baba-marta-na-poseshtenie-v-dg-evlampiya-vekilova-v-koprivshtitza | архив_дата = 2022-10-21 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и църковното настоятелство на „[[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на пресветая Богородица]]“.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=Home Жив музей – Living museum – Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309202316/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=Events&cat=News |date=2014-03-09}}</ref> Разполага с подходяща сграда с просторни занимални и спални. Има медицински кабинет, обслужван от медицинска сестра и специалист логопед. Отоплението на сградата е чрез локално парно. В детската градина има обучение по безопасно движение по улиците и тротоарите, за безопасно пресичане на пешеходна пътека и на светофар. Води се от инспектор „Детска педагогическа стая“ в РПУ – [[Пирдоп]] и колегите в лицето на полицейски инспектор от града.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mvr.bg/sofia/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | заглавие = Малчугани от Копривщица затвърдиха правилата за безопасно движение | достъп_дата = 16 февруари 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mvr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220216071058/https://www.mvr.bg/sofia/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | архив_дата = 2022-02-16 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 2008 година ЦДГ „Евлампия Векилова“ гр. Копривщица обявява прием за формиране на седмична (нощуваща от понеделник до петък) група на деца от 3 до 7 години. Копривщенската детска градина е един от инициаторите и организатори на [[Летни фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“|Летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“]], заедно с [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“]], [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] и „[[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на пресветая Богородица]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://inews.bg/Култура/С-Копривщица-в-сърцето_l.a_c.394_i.104280.html | заглавие = С Копривщица в сърцето. Литературата и фолклорът ще са основните елементи от летните празници | достъп_дата = 19 септември 2022 | фамилно_име = Бедерева | първо_име = Кремена | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 август 2011 | труд = | издател = inews.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Детски клубове по интереси == * клуб приложни изкуства;<ref name="Евлампия Векилова">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://obrazovatelen-register.bg/dg-evlampiya-vekilova-koprivshtica/ | заглавие = ДГ Евлампия Векилова – град Копривщица | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = obrazovatelen-register.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * английски език;<ref name="Евлампия Векилова"></ref> * театрален клуб;<ref name="Евлампия Векилова"></ref> * народни танци.<ref name="Евлампия Векилова"></ref> ЦДГ „Евлампия Векилова“ разполага с обособени помещения според предназначението си – спални, занимални, музикален и физкултурен салон,<ref name="Евлампия Векилова"></ref> административен и кухненски блок, парокотелно и перално помещение. Учебното заведение има общо личен състав около 90 души: деца, директор, педагогически персонал, непедагогически персонал и медицинскии специалист.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> == Външни препратки == * [https://onlinebulgaria.bg/profile/dg-evlampiq-vekilova-koprivshtica-detska-gradina-evlampiq-vekilova-koprivshtica-zapisvane-na/stats Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“] == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] * [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] * [https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2800727299953462&id=1419520924740780&comment_tracking=%7B%22tn%22%3A%22O%22%7D Видео клип] с изпълнение на ученическия духов оркестър на СУ „Любен Каравелов“ Копривщица с диригент маестро [[Добрин Иванов]], [[Дмитрий Шостакович]] – [[Сюита за джазов оркестър № 2|Второй вальс]]. * [https://bnr.bg/post/100844674 Светлана Мухова за историята на възрожденската просвета в Копривщица.] БНР публикувано на 21 юли 17 в 14:58 {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)| ]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1822 година]] [[Категория:Найден Геров]] iyrzjbapnvevv0swksdnt2j6l5q3wyn 12214986 12214985 2024-04-26T09:53:41Z Luxferuer 25980 /* История на образователното дело в града */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Средно училище „Любен Каравелов“|Средно училище „Любен Каравелов“}} {{Училище | име = Средно училище „Любен Каравелов“ | лого = | снимка = Средно училище Любен Каравалов в Копривщица.jpg | описание = Средно училище „Любен Каравалов“ в Копривщица | основаване = [[1822]] г. | закрита = | основател = | вид = | към = | град = [[Копривщица]] | държава = {{България}} | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Любен Каравелов]] | адрес = булевард хаджи Ненчо Палавеев 77 | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | телефон = | e-mail = | сайт = [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] | карта = | карта-описание = България Копривщица | бележки = | общомедия = }} {{Сграда | име = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | картинка = Детската градина.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = [[Копривщица (община)|Община Копривщица]] | време на изграждане = 1956 г.<br>18 октомври 1995 г. | сайт = [https://www.facebook.com/groups/122152032083/ Фейсбук страница]<br>vekilova.gradina@abv.bg | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = бул. „Х. Ненчо Палавеев“ 108<ref name="Евлампия Векилова"></ref> | съвременно състояние = действаща }} [[Файл:Копривщица.jpg|мини|Копривщенското училище в началото на ХХ век]] '''Средно училище „Любен Каравелов“''' е средно [[училище]] в град [[Копривщица]], приемственик на Първото класно училище в [[България]] [[Жив музей (Копривщица)|„Св. св. Кирил и Методий“]]. Предучилищното образование във възрожденския културно-просветен център се осъществява в Целодневната детска градина „Евлампия Векилова“. == Преди модерното образование == Още през втората половина на ХVІІІ век, когато българите са под [[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] в Копривщица се преподават науки и религия в тъй наречените [[Килийно училище|„килийни“ училища]]. Сведения за килийното образование се намират в два документа: „Кодик на Обществените училищни заведения в Копривщица“ от 31 август 1854 г., и другият – „Записна книга за Копривщенското общо училище“.<ref name="anamnesis.info">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.anamnesis.info/node/1786 | заглавие = Архив на модерна полукласическа гимназия „Любен Каравелов“ в Копривщица, 1933 Г. | достъп_дата = 9 юни 2023 | фамилно_име = Желязкова | първо_име = Донка | автор_препратка = | съавтори = | дата = 5 януари 2022 | труд = | издател = anamnesis.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В града, в църквата [[Успение Богородично (Копривщица)|„Успение на Пресвета Богородица“]], обучението е извършвано от местни свещеници или монаси в съществуващия по това време метох в двора на храма. Учениците тук се учат на славянско четмо, писмо и на църковен ред и на други познания. Килийни училища има и в къщите или [[Дюкян|дюкяните]] на много просветени копривщенци. [[Геро Добрович-Мушек|Хаджи Геро]], бащата на [[Найден Геров]], още през 1810 година е строг преподавател в основаното от него в [[Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“|къщата му училище]], което се намира в Ламбовска махала до Сурля дере.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg"></ref> Училището на поп Никита Вапцилката (вапцва: привежда в ред, боядисва) се помещава в бояджийницата му в Арнаут махала, училището на поп Лулчо се намира на „Битпазар“ в къщата на Генчо Тумангелов а училището на Груйо Попгенчов е разположено в къщата на Семко Хадживельов пак в Ламбовска махала. Училището на Иван Джукелът (джуки: устни) се помещава в дюкяна му на пазара.<ref>Sulkaravelov.com. [http://www.sulkaravelov.com/our-school/history/ История.] Посетен на 22 август 2021</ref> Учителите в килийните училища наедно с преподаването се се занимават и с обичайната си работа или занаят. Това не им е пречило обаче да имат това, което днес се нарича „индивидуален подход“ с учениците, много от които стават пионери на образователното дело в града и страната. В град Копривщица от 2012 г. има добре уреден [[Музей на просветното дело (Копривщица)|Музей на просветното дело]] с показни експозиции на килийно и класно училище от възрожденската епоха. == История на образователното дело в града == През 1820 г. е открито първото обществено училище в Копривщица във вид на една килия в къщата на чорбаджи [[Вълко Чалъков]], наричаща се Буюклийска къща, намираща се под [[Калъчев мост|моста на хаджи Найден Калъчев]]. Тази къща след години е съборена. Обучението се ръководело от учителя хаджи [[Геро Добрович - Мушек]], баща на Найден Геров. В Копривщица живеели бегликчии и джелепи, които събрали волни пожертвувания за изграждането на нова училищна сграда. Вълко Чалъков за целта дарил през 1937 г. своята градина край река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]].<ref>{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 521. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Сградата на училището е построена от майстори на коприещенския дюлгерски еснаф с устбашия (главен майстор) Симон. [[Файл:Гимназия Любен Каравелов.jpg|мини|Гимназия „Любен Каравелов“]] [[File:Надежда Петренко и Иван Сиврев – Любен Каравелов.jpg|мини|Паметник на Любен Каравелов, изработен от [[Надежда Петренко]] и Иван Сиврев]] [[File:Koprivshtitsa 2019-02-10 128.jpg|thumb|Парадният вход]] [[File:Духов оркестър.jpg|thumb|Духовият оркестър]] С предплата от 6000 гроша Вълко склонява [[Неофит Рилски]] да бъде главен учител в Копривщица за учебната 1837 – 1838 година. В продължение на двегодишния престой на Неофит Рилски в Копривщица местното училище се превръща в национален образователен институт. Неофит Рилски е заместен от [[Христо Пулеков]]. Учители в училището са [[Йоаким Груев]] и [[Найден Геров]], чиято сестра – [[Ивана Хаджигерова]] е първата жена – учителка в града.<ref>Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. София: Изд. „Наука и изкуство“. 1962, стр. 58.</ref> Те поемат управлението на училището по взаимоучителната метода (въведена от [[Захари Круша]] през учебната 1835 – 1836 година<ref>[http://www.soulkaravelov.com/za-nas/istoria История на СУ „Любен Каравелов“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304130758/http://www.soulkaravelov.com/za-nas/istoria |date=2016-03-04 }}, Официален уебсайт на училището.</ref>) след оттеглянето на Неофит Рилски в [[Рилски манастир|Рилската обител]]. След Габрово, Копривщица е следващият български град, в който се разпространява [[Взаимоучителен метод|взаимоучителният Бел-Ланкастерски метод]]. През 1842 г. е създадено Училищно настоятелство.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables livingmuseum.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309172233/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables |date=2014-03-09 }}. Просветно дело в Копривщица. Посетен на 27 март 2014 г.</ref> През 1846 г. Найден Геров се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, в което се изучават светски науки – български език и граматика, френски, гръцки език, история, землеописание, аритметика, физика и пеене. След значително разширение и подобрение, извършено през 1857 г., копривщенското класно училище става едно от най-добре уредените в страната. Уставът, изработен от главния даскал [[Веселин Груев]], е ценно свидетелство за развитието на учебното дело през [[Възраждането]]. През 1864 г. се открива и класно девическо училище. Дотогава девойките ходят в частното килийно училище на Хаджи [[Геро Добрович-Мушек|Геро Мушек]]. Три години по-късно Тодор Каблешков основава [[Ученическо дружество за просвета и знания „Зора“|ученическо дружество „Зора“]].<ref>[http://www.koprivshtica.eu/Kableshkov.htm Тодор Каблешков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160308010356/http://www.koprivshtica.eu/Kableshkov.htm |date=2016-03-08 }}, koprivshtica.eu.</ref> Възпитаници на копривщенското училище са [[Любен Каравелов]], [[Георги Бенковски]], [[Тодор Каблешков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Христо Г. Данов|Христо Данов]] и много други. Училището е затворено по време на Априлското въстание в 1876 година, като учителите взимат активно участие в бунта – [[Найден Попстоянов]] е делегат в [[Оборищенско събрание|Оборище]], а [[Евлампия Векилова]] ушива главното знаме на въстаниците.<ref>[[Танчо Шабанов]]. „Описание на живота ми в Кипър“. Издава съвместен проект на Посолството на България в Никозия и Министерството на външните работи на Кипър. bnr.bg, 21 януари 2013 г.</ref> Копривщенските учители [[Нешо Попбрайков]], [[Никола Беловеждов]], [[Генчо Белчев]] и [[Петър Жилков]] са заточени след потушаването на въстанието на [[Родос]]. След Освобождението се завръщат и продължават да учителстват в града, София и Пловдив.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables livingmuseum.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309172233/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables |date=2014-03-09 }}. Видни личности. Посетен на 27 март 2014 г.</ref> След [[Освобождението]] по инициатива на Петър Жилков училището отново е отворено. По решение на Министерството на народното просвещение копривщенското училище прераства в полугимназия. В 1889 година Копривщенското училищно настоятелство и общинският съвет решават да построят ново училищно здание, защото построеното в 1858 г. здание за мъжко училище става тясно за учениците от първоначалното и класното училище, а зданието, в което се помещава девическото училище е грохнало. Добрите, съзнателните членове на абаджийския еснаф се притичат и тук на помощ – те даряват за постройката на новото училищно здание всичкия си еснафски капитал, възлизащ на 16,000 лева готови пари, записи, консолиди и недвижими имоти.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | заглавие = Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Доросиев | първо_име = Лука | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1926 | труд = | издател = 20 Априлъ 1876 | формат = | страници = 273 – 420 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Така за целта е построена с помощта на дарения от Ненчо Палавеев (1859 – 1936) и [[Женско благотворително дружество „Благовещение“|женското благотворително дружество „Благовещение“]], нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 г.<ref>Пантелеева, П. „Копривщица – най-българският град“. Изд „Славина“. 2011.</ref> Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.<ref>Виларова, Р. Страници от миналото на копривщенското читалище.</ref> През 1934 г. се открива Средно реално специализирано училище за чужди езици.<ref>Тороманова, П. „Старият каменен мост“. Изд. „Божич“, 2013, стр. 42. ISBN 978-954-9925-63-0</ref>През 1920^-те години в града има и обособено Дърводелско училище.<ref>[[Петко Теофилов|Теофилов, Петко.]] В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 41 – 42</ref> Във времето от 1925 до 1932 г. прогимназията в Копривщица е наричана още „Непълна смесена гимназия „Любен Каравелов“. Новото следосвобожденско училищно настоятелство в града е създадено през 1910 г. През същата година полугимназията в Копривщица получава статут на гимназия. На 5 юни 1925 г. с Указ N 191 на цар [[Борис III]] се утвърждава приетия от XXI ОНС през втората му редовна сесия „Закон за закриването на смесените гимназии в [[Карлово]], [[Радомир]] и Копривщица, и смесените педагогически училища в [[Берковица]], [[Горна Оряховица]], [[Луковит]], [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], [[Ботевград|Орхание]], [[Панагюрище]] и [[Севлиево]]“. Министърът на просвещението [[Александър Цанков]] съобщава, че през учебната 1925 – 1926 г. ще останат да съществуват с VIII-те си класове. През 1934 г. „Модерна реална и класическа гимназия“ е обявена за специално училище за модерни езици и се издържа от учредения попочителски фонд на Ненчо Палавеев при [[Министерство на образованието и науката на България|Министерството на народното просвещение]]. През учебната 1931 – 1932 г. смесената гимназия в гр. Копривщица е пак непълна, но с четири гимназиални класа.<ref name="anamnesis.info"></ref> През [[1950-те|50^-те]] години на ХХ век училището възвръща името „Кирил и Методий“, заменено с „Основно училище хаджи Ненчо Палавеев“ по време на неговата дарителска кампания, свързана с разширението на сградата през 1922 г.<ref>Цитира се текстът от надписа на фронтона на сградата от това време.</ref> Пак тогава по инициатива на диригента Жоржета Ножарова (1904 – 1991) е възстановена и дейността на [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“|ученическия духов оркестър]]. С хонорара на децата от участието в снимките на „[[Свирачът]]“ (1967) са закупени фанфарни музикални инструменти и тя е пръв ръководител на сформирания втори оркестър. През годините диригенти са основателят [[Дамян Брайков]] (1894 – 1970),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101678522/koprivshtica-sabujda-balgarskoto-v-plovdiv | заглавие = Копривщица събужда българското в Пловдив | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Стоянов | първо_име = Никола | автор_препратка = | съавтори = | дата = 19 юли 2022 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Васил Юруков (1921 – 2001), и Иван Косев (1933 – 2014). От 2009 г. [[Добрин Иванов|Добрин Иванов (Бинчо)]] (1931 – 2020) подновява дейността на оркестъра.<ref>Акад. проф. Янев, Е. „Магията, която излъчва Бинчо“ в. „Копривщенци“, юбилеен брой април-май 2014.</ref>След смъртта на маестро Иванов диригент на оркестъра е неговият ученик, учителя по музика Валентин Петков.<ref>Sulkaravelov.com. [http://www.sulkaravelov.com/сугестопедията-ограмотява-децата-дв Екипът на СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица облагородява интериора на училището с личен труд през ваканциите.] Посетен на 14 август 2021</ref> През 1957 г. е създадено средно политехническо климатично училище за белодробно болни ученици, чиято дейност днес временно е замразена. Сградата на климатичния пансион е построена по проект на софийския архитект [[Йордан Йорданов (архитект)|Юрдан Юрданов]].<ref>Daritelite.bg. [http://daritelite.bg/hadzhi-nencho-donchev-palaveev-fondatsii-2/ „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев“ – фондации.] Посетен на 14 август 2021</ref> През 1968 г. основното училище „Кирил и Методий“, гимназия „Любен Каравелов“ и климатичната гимназия са обединени в Средно общо образователно училище „[[Любен Каравелов]]“ и преместени в новата построена за целта сграда през 1973 г. До средата на 80^-те години на XX век училището ежегодно е инициатор в провеждането на факелно шествие по случай националния празник 24^-ти май в чест на славянската писменост, култура и светите братя [[Кирил и Методий]]. В зданието на гимназията днес се помещават Общинският съвет и кметът на Копривщица,<ref name="anamnesis.info"></ref> на климатичното училище предстои основен ремонт, а ремонтираното и преоборудвано класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е [[Жив музей (Копривщица)|Жив музей]] – паметник на просветното дело в България. [[File:Климатичната гимназия.jpg|thumb|Климатичната гимназия]] [[File:Централен орнамент от тавана.jpg|thumb|Централен орнамент от тавана]] [[File:Karavelov House 050.jpg|thumb|]] == Награди== * Мария Павлова Мухова, учител – Награда на Областния управител на Софийска област (2015).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Резултати от практическа част на VIII Конкурс за специалисти, работещи в извънкласни и извънучилищни дейности – „Ден на таланта“ | достъп_дата = 18 декенври 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * Приз „Училище на година от Софийска област“ (2023).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sulkaravelov.com/ | заглавие = Средно училище „Любен Каравелов“с приз „Училище на 2023 година от Софийска област“ | достъп_дата = 18 декември 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sulkaravelov.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Предучилищно образование в Копривщица == '''Целодневната детска градина''' с общинско финансиране<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/959/evlampia_vekilova_kindergarten.htm | заглавие = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> носи името на учителката [[Евлампия Векилова]], ушила знамето на [[Копривщица|копривщенските]] въстаници от [[Априлско въстание|Априлското въстание през 1876 година]].<ref name="koprivshtitsa-bg.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://koprivshtitsa-bg.com/bg/municipality/tsdg-evlampiya-vekolova.html | заглавие = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = koprivshtitsa-bg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 23 юни 2017 г. детската градина е защитена детска градина по смисъла на чл. 54, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137150342 | заглавие = Постановление на МС № 121 от 23 юни 2017 Г. | достъп_дата = 18 октомври 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lex.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Детското заведение има история от 1956 година насам и е едно от учебните заведения в Средногорието. Постиженията и престижът на [[Детска градина|детската градина]] са резултат от съхранените традиции и придобития опит от педагогическия екип. Работи в приспособени за целта сгради до откриването на модерната постройка на 18 октомври 1995 година, построена по проект на арх. [[Стефан Беязов]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://m.mirela.bg/estate-in-bulgaria/CDG-Evlampiya-Vekilova-zxi9806.html | заглавие = ЦДГ „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = m.mirela.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kab-sofia.bg/component/user/profile?ppreview=1&id=00659 | заглавие = Камара на архитектите в България | достъп_дата = 3 октомври 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = kab-sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В детската градина работи екип от квалифициран педагогически и помощен персонал. Осъществява се работа с родителите, сътрудничество между учители и деца, учители и родители. Работата в клубове по интереси прави детското заведение желано място от деца и родители. Те са редовно ангажирани в разнообразни художествени изяви съвместно с [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|Народното читалище]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://srednogorie.eu/децата-в-копривщица-посрещнаха-дядо-к/ | заглавие = Децата в Копривщица посрещнаха Дядо Коледа | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = srednogorie.eu | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]], [[Жив музей (Копривщица)|Живия музей]], училище „Любен Каравелов“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1268-baba-marta-na-poseshtenie-v-dg-evlampiya-vekilova-v-koprivshtitza | заглавие = Баба Марта на посещение в ДГ „Евлампия Векилова“ Копривщица | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = vestnikregion.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221021205655/https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1268-baba-marta-na-poseshtenie-v-dg-evlampiya-vekilova-v-koprivshtitza | архив_дата = 2022-10-21 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и църковното настоятелство на „[[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на пресветая Богородица]]“.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=Home Жив музей – Living museum – Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309202316/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=Events&cat=News |date=2014-03-09}}</ref> Разполага с подходяща сграда с просторни занимални и спални. Има медицински кабинет, обслужван от медицинска сестра и специалист логопед. Отоплението на сградата е чрез локално парно. В детската градина има обучение по безопасно движение по улиците и тротоарите, за безопасно пресичане на пешеходна пътека и на светофар. Води се от инспектор „Детска педагогическа стая“ в РПУ – [[Пирдоп]] и колегите в лицето на полицейски инспектор от града.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mvr.bg/sofia/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | заглавие = Малчугани от Копривщица затвърдиха правилата за безопасно движение | достъп_дата = 16 февруари 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mvr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220216071058/https://www.mvr.bg/sofia/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | архив_дата = 2022-02-16 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 2008 година ЦДГ „Евлампия Векилова“ гр. Копривщица обявява прием за формиране на седмична (нощуваща от понеделник до петък) група на деца от 3 до 7 години. Копривщенската детска градина е един от инициаторите и организатори на [[Летни фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“|Летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“]], заедно с [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“]], [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] и „[[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на пресветая Богородица]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://inews.bg/Култура/С-Копривщица-в-сърцето_l.a_c.394_i.104280.html | заглавие = С Копривщица в сърцето. Литературата и фолклорът ще са основните елементи от летните празници | достъп_дата = 19 септември 2022 | фамилно_име = Бедерева | първо_име = Кремена | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 август 2011 | труд = | издател = inews.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Детски клубове по интереси == * клуб приложни изкуства;<ref name="Евлампия Векилова">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://obrazovatelen-register.bg/dg-evlampiya-vekilova-koprivshtica/ | заглавие = ДГ Евлампия Векилова – град Копривщица | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = obrazovatelen-register.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * английски език;<ref name="Евлампия Векилова"></ref> * театрален клуб;<ref name="Евлампия Векилова"></ref> * народни танци.<ref name="Евлампия Векилова"></ref> ЦДГ „Евлампия Векилова“ разполага с обособени помещения според предназначението си – спални, занимални, музикален и физкултурен салон,<ref name="Евлампия Векилова"></ref> административен и кухненски блок, парокотелно и перално помещение. Учебното заведение има общо личен състав около 90 души: деца, директор, педагогически персонал, непедагогически персонал и медицинскии специалист.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> == Външни препратки == * [https://onlinebulgaria.bg/profile/dg-evlampiq-vekilova-koprivshtica-detska-gradina-evlampiq-vekilova-koprivshtica-zapisvane-na/stats Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“] == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] * [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] * [https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2800727299953462&id=1419520924740780&comment_tracking=%7B%22tn%22%3A%22O%22%7D Видео клип] с изпълнение на ученическия духов оркестър на СУ „Любен Каравелов“ Копривщица с диригент маестро [[Добрин Иванов]], [[Дмитрий Шостакович]] – [[Сюита за джазов оркестър № 2|Второй вальс]]. * [https://bnr.bg/post/100844674 Светлана Мухова за историята на възрожденската просвета в Копривщица.] БНР публикувано на 21 юли 17 в 14:58 {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)| ]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1822 година]] [[Категория:Найден Геров]] buej4xogkqr5xq80cu2g6axwqsglgbo 12214988 12214986 2024-04-26T09:56:24Z Luxferuer 25980 /* История на образователното дело в града */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Средно училище „Любен Каравелов“|Средно училище „Любен Каравелов“}} {{Училище | име = Средно училище „Любен Каравелов“ | лого = | снимка = Средно училище Любен Каравалов в Копривщица.jpg | описание = Средно училище „Любен Каравалов“ в Копривщица | основаване = [[1822]] г. | закрита = | основател = | вид = | към = | град = [[Копривщица]] | държава = {{България}} | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Любен Каравелов]] | адрес = булевард хаджи Ненчо Палавеев 77 | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | телефон = | e-mail = | сайт = [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] | карта = | карта-описание = България Копривщица | бележки = | общомедия = }} {{Сграда | име = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | картинка = Детската градина.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = [[Копривщица (община)|Община Копривщица]] | време на изграждане = 1956 г.<br>18 октомври 1995 г. | сайт = [https://www.facebook.com/groups/122152032083/ Фейсбук страница]<br>vekilova.gradina@abv.bg | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = бул. „Х. Ненчо Палавеев“ 108<ref name="Евлампия Векилова"></ref> | съвременно състояние = действаща }} [[Файл:Копривщица.jpg|мини|Копривщенското училище в началото на ХХ век]] '''Средно училище „Любен Каравелов“''' е средно [[училище]] в град [[Копривщица]], приемственик на Първото класно училище в [[България]] [[Жив музей (Копривщица)|„Св. св. Кирил и Методий“]]. Предучилищното образование във възрожденския културно-просветен център се осъществява в Целодневната детска градина „Евлампия Векилова“. == Преди модерното образование == Още през втората половина на ХVІІІ век, когато българите са под [[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] в Копривщица се преподават науки и религия в тъй наречените [[Килийно училище|„килийни“ училища]]. Сведения за килийното образование се намират в два документа: „Кодик на Обществените училищни заведения в Копривщица“ от 31 август 1854 г., и другият – „Записна книга за Копривщенското общо училище“.<ref name="anamnesis.info">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.anamnesis.info/node/1786 | заглавие = Архив на модерна полукласическа гимназия „Любен Каравелов“ в Копривщица, 1933 Г. | достъп_дата = 9 юни 2023 | фамилно_име = Желязкова | първо_име = Донка | автор_препратка = | съавтори = | дата = 5 януари 2022 | труд = | издател = anamnesis.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В града, в църквата [[Успение Богородично (Копривщица)|„Успение на Пресвета Богородица“]], обучението е извършвано от местни свещеници или монаси в съществуващия по това време метох в двора на храма. Учениците тук се учат на славянско четмо, писмо и на църковен ред и на други познания. Килийни училища има и в къщите или [[Дюкян|дюкяните]] на много просветени копривщенци. [[Геро Добрович-Мушек|Хаджи Геро]], бащата на [[Найден Геров]], още през 1810 година е строг преподавател в основаното от него в [[Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“|къщата му училище]], което се намира в Ламбовска махала до Сурля дере.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg"></ref> Училището на поп Никита Вапцилката (вапцва: привежда в ред, боядисва) се помещава в бояджийницата му в Арнаут махала, училището на поп Лулчо се намира на „Битпазар“ в къщата на Генчо Тумангелов а училището на Груйо Попгенчов е разположено в къщата на Семко Хадживельов пак в Ламбовска махала. Училището на Иван Джукелът (джуки: устни) се помещава в дюкяна му на пазара.<ref>Sulkaravelov.com. [http://www.sulkaravelov.com/our-school/history/ История.] Посетен на 22 август 2021</ref> Учителите в килийните училища наедно с преподаването се се занимават и с обичайната си работа или занаят. Това не им е пречило обаче да имат това, което днес се нарича „индивидуален подход“ с учениците, много от които стават пионери на образователното дело в града и страната. В град Копривщица от 2012 г. има добре уреден [[Музей на просветното дело (Копривщица)|Музей на просветното дело]] с показни експозиции на килийно и класно училище от възрожденската епоха. == История на образователното дело в града == През 1820 г. е открито първото обществено училище в Копривщица във вид на една килия в къщата на чорбаджи [[Вълко Чалъков]]. Това била наричащата се Буюклийска къща, намираща се в района под [[Калъчев мост|моста на хаджи Найден Калъчев]]. Буюклийската къща след години е била съборена. Обучението се ръководело от учителя хаджи [[Геро Добрович - Мушек]], баща на Найден Геров. В Копривщица живеели бегликчии и джелепи, които събрали волни пожертвувания за изграждането на нова училищна сграда. Вълко Чалъков за целта дарил през 1937 г. своята градина край река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]].<ref>{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 521. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Сградата на училището е построена от майстори на коприещенския дюлгерски еснаф с устбашия (главен майстор) Симон. [[Файл:Гимназия Любен Каравелов.jpg|мини|Гимназия „Любен Каравелов“]] [[File:Надежда Петренко и Иван Сиврев – Любен Каравелов.jpg|мини|Паметник на Любен Каравелов, изработен от [[Надежда Петренко]] и Иван Сиврев]] [[File:Koprivshtitsa 2019-02-10 128.jpg|thumb|Парадният вход]] [[File:Духов оркестър.jpg|thumb|Духовият оркестър]] С предплата от 6000 гроша Вълко склонява [[Неофит Рилски]] да бъде главен учител в Копривщица за учебната 1837 – 1838 година. В продължение на двегодишния престой на Неофит Рилски в Копривщица местното училище се превръща в национален образователен институт. Неофит Рилски е заместен от [[Христо Пулеков]]. Учители в училището са [[Йоаким Груев]] и [[Найден Геров]], чиято сестра – [[Ивана Хаджигерова]] е първата жена – учителка в града.<ref>Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. София: Изд. „Наука и изкуство“. 1962, стр. 58.</ref> Те поемат управлението на училището по взаимоучителната метода (въведена от [[Захари Круша]] през учебната 1835 – 1836 година<ref>[http://www.soulkaravelov.com/za-nas/istoria История на СУ „Любен Каравелов“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304130758/http://www.soulkaravelov.com/za-nas/istoria |date=2016-03-04 }}, Официален уебсайт на училището.</ref>) след оттеглянето на Неофит Рилски в [[Рилски манастир|Рилската обител]]. След Габрово, Копривщица е следващият български град, в който се разпространява [[Взаимоучителен метод|взаимоучителният Бел-Ланкастерски метод]]. През 1842 г. е създадено Училищно настоятелство.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables livingmuseum.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309172233/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables |date=2014-03-09 }}. Просветно дело в Копривщица. Посетен на 27 март 2014 г.</ref> През 1846 г. Найден Геров се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, в което се изучават светски науки – български език и граматика, френски, гръцки език, история, землеописание, аритметика, физика и пеене. След значително разширение и подобрение, извършено през 1857 г., копривщенското класно училище става едно от най-добре уредените в страната. Уставът, изработен от главния даскал [[Веселин Груев]], е ценно свидетелство за развитието на учебното дело през [[Възраждането]]. През 1864 г. се открива и класно девическо училище. Дотогава девойките ходят в частното килийно училище на Хаджи [[Геро Добрович-Мушек|Геро Мушек]]. Три години по-късно Тодор Каблешков основава [[Ученическо дружество за просвета и знания „Зора“|ученическо дружество „Зора“]].<ref>[http://www.koprivshtica.eu/Kableshkov.htm Тодор Каблешков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160308010356/http://www.koprivshtica.eu/Kableshkov.htm |date=2016-03-08 }}, koprivshtica.eu.</ref> Възпитаници на копривщенското училище са [[Любен Каравелов]], [[Георги Бенковски]], [[Тодор Каблешков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Христо Г. Данов|Христо Данов]] и много други. Училището е затворено по време на Априлското въстание в 1876 година, като учителите взимат активно участие в бунта – [[Найден Попстоянов]] е делегат в [[Оборищенско събрание|Оборище]], а [[Евлампия Векилова]] ушива главното знаме на въстаниците.<ref>[[Танчо Шабанов]]. „Описание на живота ми в Кипър“. Издава съвместен проект на Посолството на България в Никозия и Министерството на външните работи на Кипър. bnr.bg, 21 януари 2013 г.</ref> Копривщенските учители [[Нешо Попбрайков]], [[Никола Беловеждов]], [[Генчо Белчев]] и [[Петър Жилков]] са заточени след потушаването на въстанието на [[Родос]]. След Освобождението се завръщат и продължават да учителстват в града, София и Пловдив.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables livingmuseum.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309172233/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables |date=2014-03-09 }}. Видни личности. Посетен на 27 март 2014 г.</ref> След [[Освобождението]] по инициатива на Петър Жилков училището отново е отворено. По решение на Министерството на народното просвещение копривщенското училище прераства в полугимназия. В 1889 година Копривщенското училищно настоятелство и общинският съвет решават да построят ново училищно здание, защото построеното в 1858 г. здание за мъжко училище става тясно за учениците от първоначалното и класното училище, а зданието, в което се помещава девическото училище е грохнало. Добрите, съзнателните членове на абаджийския еснаф се притичат и тук на помощ – те даряват за постройката на новото училищно здание всичкия си еснафски капитал, възлизащ на 16,000 лева готови пари, записи, консолиди и недвижими имоти.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | заглавие = Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Доросиев | първо_име = Лука | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1926 | труд = | издател = 20 Априлъ 1876 | формат = | страници = 273 – 420 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Така за целта е построена с помощта на дарения от Ненчо Палавеев (1859 – 1936) и [[Женско благотворително дружество „Благовещение“|женското благотворително дружество „Благовещение“]], нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 г.<ref>Пантелеева, П. „Копривщица – най-българският град“. Изд „Славина“. 2011.</ref> Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.<ref>Виларова, Р. Страници от миналото на копривщенското читалище.</ref> През 1934 г. се открива Средно реално специализирано училище за чужди езици.<ref>Тороманова, П. „Старият каменен мост“. Изд. „Божич“, 2013, стр. 42. ISBN 978-954-9925-63-0</ref>През 1920^-те години в града има и обособено Дърводелско училище.<ref>[[Петко Теофилов|Теофилов, Петко.]] В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 41 – 42</ref> Във времето от 1925 до 1932 г. прогимназията в Копривщица е наричана още „Непълна смесена гимназия „Любен Каравелов“. Новото следосвобожденско училищно настоятелство в града е създадено през 1910 г. През същата година полугимназията в Копривщица получава статут на гимназия. На 5 юни 1925 г. с Указ N 191 на цар [[Борис III]] се утвърждава приетия от XXI ОНС през втората му редовна сесия „Закон за закриването на смесените гимназии в [[Карлово]], [[Радомир]] и Копривщица, и смесените педагогически училища в [[Берковица]], [[Горна Оряховица]], [[Луковит]], [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], [[Ботевград|Орхание]], [[Панагюрище]] и [[Севлиево]]“. Министърът на просвещението [[Александър Цанков]] съобщава, че през учебната 1925 – 1926 г. ще останат да съществуват с VIII-те си класове. През 1934 г. „Модерна реална и класическа гимназия“ е обявена за специално училище за модерни езици и се издържа от учредения попочителски фонд на Ненчо Палавеев при [[Министерство на образованието и науката на България|Министерството на народното просвещение]]. През учебната 1931 – 1932 г. смесената гимназия в гр. Копривщица е пак непълна, но с четири гимназиални класа.<ref name="anamnesis.info"></ref> През [[1950-те|50^-те]] години на ХХ век училището възвръща името „Кирил и Методий“, заменено с „Основно училище хаджи Ненчо Палавеев“ по време на неговата дарителска кампания, свързана с разширението на сградата през 1922 г.<ref>Цитира се текстът от надписа на фронтона на сградата от това време.</ref> Пак тогава по инициатива на диригента Жоржета Ножарова (1904 – 1991) е възстановена и дейността на [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“|ученическия духов оркестър]]. С хонорара на децата от участието в снимките на „[[Свирачът]]“ (1967) са закупени фанфарни музикални инструменти и тя е пръв ръководител на сформирания втори оркестър. През годините диригенти са основателят [[Дамян Брайков]] (1894 – 1970),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101678522/koprivshtica-sabujda-balgarskoto-v-plovdiv | заглавие = Копривщица събужда българското в Пловдив | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Стоянов | първо_име = Никола | автор_препратка = | съавтори = | дата = 19 юли 2022 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Васил Юруков (1921 – 2001), и Иван Косев (1933 – 2014). От 2009 г. [[Добрин Иванов|Добрин Иванов (Бинчо)]] (1931 – 2020) подновява дейността на оркестъра.<ref>Акад. проф. Янев, Е. „Магията, която излъчва Бинчо“ в. „Копривщенци“, юбилеен брой април-май 2014.</ref>След смъртта на маестро Иванов диригент на оркестъра е неговият ученик, учителя по музика Валентин Петков.<ref>Sulkaravelov.com. [http://www.sulkaravelov.com/сугестопедията-ограмотява-децата-дв Екипът на СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица облагородява интериора на училището с личен труд през ваканциите.] Посетен на 14 август 2021</ref> През 1957 г. е създадено средно политехническо климатично училище за белодробно болни ученици, чиято дейност днес временно е замразена. Сградата на климатичния пансион е построена по проект на софийския архитект [[Йордан Йорданов (архитект)|Юрдан Юрданов]].<ref>Daritelite.bg. [http://daritelite.bg/hadzhi-nencho-donchev-palaveev-fondatsii-2/ „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев“ – фондации.] Посетен на 14 август 2021</ref> През 1968 г. основното училище „Кирил и Методий“, гимназия „Любен Каравелов“ и климатичната гимназия са обединени в Средно общо образователно училище „[[Любен Каравелов]]“ и преместени в новата построена за целта сграда през 1973 г. До средата на 80^-те години на XX век училището ежегодно е инициатор в провеждането на факелно шествие по случай националния празник 24^-ти май в чест на славянската писменост, култура и светите братя [[Кирил и Методий]]. В зданието на гимназията днес се помещават Общинският съвет и кметът на Копривщица,<ref name="anamnesis.info"></ref> на климатичното училище предстои основен ремонт, а ремонтираното и преоборудвано класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е [[Жив музей (Копривщица)|Жив музей]] – паметник на просветното дело в България. [[File:Климатичната гимназия.jpg|thumb|Климатичната гимназия]] [[File:Централен орнамент от тавана.jpg|thumb|Централен орнамент от тавана]] [[File:Karavelov House 050.jpg|thumb|]] == Награди== * Мария Павлова Мухова, учител – Награда на Областния управител на Софийска област (2015).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Резултати от практическа част на VIII Конкурс за специалисти, работещи в извънкласни и извънучилищни дейности – „Ден на таланта“ | достъп_дата = 18 декенври 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * Приз „Училище на година от Софийска област“ (2023).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sulkaravelov.com/ | заглавие = Средно училище „Любен Каравелов“с приз „Училище на 2023 година от Софийска област“ | достъп_дата = 18 декември 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sulkaravelov.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Предучилищно образование в Копривщица == '''Целодневната детска градина''' с общинско финансиране<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/959/evlampia_vekilova_kindergarten.htm | заглавие = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> носи името на учителката [[Евлампия Векилова]], ушила знамето на [[Копривщица|копривщенските]] въстаници от [[Априлско въстание|Априлското въстание през 1876 година]].<ref name="koprivshtitsa-bg.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://koprivshtitsa-bg.com/bg/municipality/tsdg-evlampiya-vekolova.html | заглавие = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = koprivshtitsa-bg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 23 юни 2017 г. детската градина е защитена детска градина по смисъла на чл. 54, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137150342 | заглавие = Постановление на МС № 121 от 23 юни 2017 Г. | достъп_дата = 18 октомври 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lex.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Детското заведение има история от 1956 година насам и е едно от учебните заведения в Средногорието. Постиженията и престижът на [[Детска градина|детската градина]] са резултат от съхранените традиции и придобития опит от педагогическия екип. Работи в приспособени за целта сгради до откриването на модерната постройка на 18 октомври 1995 година, построена по проект на арх. [[Стефан Беязов]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://m.mirela.bg/estate-in-bulgaria/CDG-Evlampiya-Vekilova-zxi9806.html | заглавие = ЦДГ „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = m.mirela.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kab-sofia.bg/component/user/profile?ppreview=1&id=00659 | заглавие = Камара на архитектите в България | достъп_дата = 3 октомври 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = kab-sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В детската градина работи екип от квалифициран педагогически и помощен персонал. Осъществява се работа с родителите, сътрудничество между учители и деца, учители и родители. Работата в клубове по интереси прави детското заведение желано място от деца и родители. Те са редовно ангажирани в разнообразни художествени изяви съвместно с [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|Народното читалище]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://srednogorie.eu/децата-в-копривщица-посрещнаха-дядо-к/ | заглавие = Децата в Копривщица посрещнаха Дядо Коледа | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = srednogorie.eu | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]], [[Жив музей (Копривщица)|Живия музей]], училище „Любен Каравелов“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1268-baba-marta-na-poseshtenie-v-dg-evlampiya-vekilova-v-koprivshtitza | заглавие = Баба Марта на посещение в ДГ „Евлампия Векилова“ Копривщица | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = vestnikregion.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221021205655/https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1268-baba-marta-na-poseshtenie-v-dg-evlampiya-vekilova-v-koprivshtitza | архив_дата = 2022-10-21 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и църковното настоятелство на „[[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на пресветая Богородица]]“.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=Home Жив музей – Living museum – Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309202316/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=Events&cat=News |date=2014-03-09}}</ref> Разполага с подходяща сграда с просторни занимални и спални. Има медицински кабинет, обслужван от медицинска сестра и специалист логопед. Отоплението на сградата е чрез локално парно. В детската градина има обучение по безопасно движение по улиците и тротоарите, за безопасно пресичане на пешеходна пътека и на светофар. Води се от инспектор „Детска педагогическа стая“ в РПУ – [[Пирдоп]] и колегите в лицето на полицейски инспектор от града.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mvr.bg/sofia/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | заглавие = Малчугани от Копривщица затвърдиха правилата за безопасно движение | достъп_дата = 16 февруари 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mvr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220216071058/https://www.mvr.bg/sofia/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | архив_дата = 2022-02-16 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 2008 година ЦДГ „Евлампия Векилова“ гр. Копривщица обявява прием за формиране на седмична (нощуваща от понеделник до петък) група на деца от 3 до 7 години. Копривщенската детска градина е един от инициаторите и организатори на [[Летни фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“|Летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“]], заедно с [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“]], [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] и „[[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на пресветая Богородица]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://inews.bg/Култура/С-Копривщица-в-сърцето_l.a_c.394_i.104280.html | заглавие = С Копривщица в сърцето. Литературата и фолклорът ще са основните елементи от летните празници | достъп_дата = 19 септември 2022 | фамилно_име = Бедерева | първо_име = Кремена | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 август 2011 | труд = | издател = inews.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Детски клубове по интереси == * клуб приложни изкуства;<ref name="Евлампия Векилова">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://obrazovatelen-register.bg/dg-evlampiya-vekilova-koprivshtica/ | заглавие = ДГ Евлампия Векилова – град Копривщица | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = obrazovatelen-register.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * английски език;<ref name="Евлампия Векилова"></ref> * театрален клуб;<ref name="Евлампия Векилова"></ref> * народни танци.<ref name="Евлампия Векилова"></ref> ЦДГ „Евлампия Векилова“ разполага с обособени помещения според предназначението си – спални, занимални, музикален и физкултурен салон,<ref name="Евлампия Векилова"></ref> административен и кухненски блок, парокотелно и перално помещение. Учебното заведение има общо личен състав около 90 души: деца, директор, педагогически персонал, непедагогически персонал и медицинскии специалист.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> == Външни препратки == * [https://onlinebulgaria.bg/profile/dg-evlampiq-vekilova-koprivshtica-detska-gradina-evlampiq-vekilova-koprivshtica-zapisvane-na/stats Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“] == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] * [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] * [https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2800727299953462&id=1419520924740780&comment_tracking=%7B%22tn%22%3A%22O%22%7D Видео клип] с изпълнение на ученическия духов оркестър на СУ „Любен Каравелов“ Копривщица с диригент маестро [[Добрин Иванов]], [[Дмитрий Шостакович]] – [[Сюита за джазов оркестър № 2|Второй вальс]]. * [https://bnr.bg/post/100844674 Светлана Мухова за историята на възрожденската просвета в Копривщица.] БНР публикувано на 21 юли 17 в 14:58 {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)| ]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1822 година]] [[Категория:Найден Геров]] b0g9l1h4fk2nk8xhlzv57rl5yajb3b7 12214989 12214988 2024-04-26T09:59:53Z Luxferuer 25980 /* История на образователното дело в града */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Средно училище „Любен Каравелов“|Средно училище „Любен Каравелов“}} {{Училище | име = Средно училище „Любен Каравелов“ | лого = | снимка = Средно училище Любен Каравалов в Копривщица.jpg | описание = Средно училище „Любен Каравалов“ в Копривщица | основаване = [[1822]] г. | закрита = | основател = | вид = | към = | град = [[Копривщица]] | държава = {{България}} | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Любен Каравелов]] | адрес = булевард хаджи Ненчо Палавеев 77 | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | телефон = | e-mail = | сайт = [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] | карта = | карта-описание = България Копривщица | бележки = | общомедия = }} {{Сграда | име = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | картинка = Детската градина.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = [[Копривщица (община)|Община Копривщица]] | време на изграждане = 1956 г.<br>18 октомври 1995 г. | сайт = [https://www.facebook.com/groups/122152032083/ Фейсбук страница]<br>vekilova.gradina@abv.bg | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = бул. „Х. Ненчо Палавеев“ 108<ref name="Евлампия Векилова"></ref> | съвременно състояние = действаща }} [[Файл:Копривщица.jpg|мини|Копривщенското училище в началото на ХХ век]] '''Средно училище „Любен Каравелов“''' е средно [[училище]] в град [[Копривщица]], приемственик на Първото класно училище в [[България]] [[Жив музей (Копривщица)|„Св. св. Кирил и Методий“]]. Предучилищното образование във възрожденския културно-просветен център се осъществява в Целодневната детска градина „Евлампия Векилова“. == Преди модерното образование == Още през втората половина на ХVІІІ век, когато българите са под [[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] в Копривщица се преподават науки и религия в тъй наречените [[Килийно училище|„килийни“ училища]]. Сведения за килийното образование се намират в два документа: „Кодик на Обществените училищни заведения в Копривщица“ от 31 август 1854 г., и другият – „Записна книга за Копривщенското общо училище“.<ref name="anamnesis.info">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.anamnesis.info/node/1786 | заглавие = Архив на модерна полукласическа гимназия „Любен Каравелов“ в Копривщица, 1933 Г. | достъп_дата = 9 юни 2023 | фамилно_име = Желязкова | първо_име = Донка | автор_препратка = | съавтори = | дата = 5 януари 2022 | труд = | издател = anamnesis.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В града, в църквата [[Успение Богородично (Копривщица)|„Успение на Пресвета Богородица“]], обучението е извършвано от местни свещеници или монаси в съществуващия по това време метох в двора на храма. Учениците тук се учат на славянско четмо, писмо и на църковен ред и на други познания. Килийни училища има и в къщите или [[Дюкян|дюкяните]] на много просветени копривщенци. [[Геро Добрович-Мушек|Хаджи Геро]], бащата на [[Найден Геров]], още през 1810 година е строг преподавател в основаното от него в [[Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“|къщата му училище]], което се намира в Ламбовска махала до Сурля дере.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg"></ref> Училището на поп Никита Вапцилката (вапцва: привежда в ред, боядисва) се помещава в бояджийницата му в Арнаут махала, училището на поп Лулчо се намира на „Битпазар“ в къщата на Генчо Тумангелов а училището на Груйо Попгенчов е разположено в къщата на Семко Хадживельов пак в Ламбовска махала. Училището на Иван Джукелът (джуки: устни) се помещава в дюкяна му на пазара.<ref>Sulkaravelov.com. [http://www.sulkaravelov.com/our-school/history/ История.] Посетен на 22 август 2021</ref> Учителите в килийните училища наедно с преподаването се се занимават и с обичайната си работа или занаят. Това не им е пречило обаче да имат това, което днес се нарича „индивидуален подход“ с учениците, много от които стават пионери на образователното дело в града и страната. В град Копривщица от 2012 г. има добре уреден [[Музей на просветното дело (Копривщица)|Музей на просветното дело]] с показни експозиции на килийно и класно училище от възрожденската епоха. == История на образователното дело в града == През 1820 г. е открито първото обществено училище в Копривщица във вид на една килия в къщата на чорбаджи [[Вълко Чалъков]]. Това била наричащата се Буюклийска къща, намираща се в района под [[Калъчев мост|моста на хаджи Найден Калъчев]]. Буюклийската къща след години е била съборена. Обучението се ръководело от учителя хаджи [[Геро Добрович - Мушек]], баща на Найден Геров. В Копривщица живеели бегликчии и джелепи, които събрали волни пожертвувания за изграждането на нова училищна сграда. Вълко Чалъков за целта дарил през 1937 г. своята градина край река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]]. Сградата на училището е построена от майстори на коприещенския дюлгерски еснаф с устбашии (главни майстори) Симон и Генчо Топалът.<ref>{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 521. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Файл:Гимназия Любен Каравелов.jpg|мини|Гимназия „Любен Каравелов“]] [[File:Надежда Петренко и Иван Сиврев – Любен Каравелов.jpg|мини|Паметник на Любен Каравелов, изработен от [[Надежда Петренко]] и Иван Сиврев]] [[File:Koprivshtitsa 2019-02-10 128.jpg|thumb|Парадният вход]] [[File:Духов оркестър.jpg|thumb|Духовият оркестър]] С предплата от 6000 гроша Вълко склонява [[Неофит Рилски]] да бъде главен учител в Копривщица за учебната 1837 – 1838 година. В продължение на двегодишния престой на Неофит Рилски в Копривщица местното училище се превръща в национален образователен институт. Неофит Рилски е заместен от [[Христо Пулеков]]. Учители в училището са [[Йоаким Груев]] и [[Найден Геров]], чиято сестра – [[Ивана Хаджигерова]] е първата жена – учителка в града.<ref>Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. София: Изд. „Наука и изкуство“. 1962, стр. 58.</ref> Те поемат управлението на училището по взаимоучителната метода (въведена от [[Захари Круша]] през учебната 1835 – 1836 година<ref>[http://www.soulkaravelov.com/za-nas/istoria История на СУ „Любен Каравелов“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304130758/http://www.soulkaravelov.com/za-nas/istoria |date=2016-03-04 }}, Официален уебсайт на училището.</ref>) след оттеглянето на Неофит Рилски в [[Рилски манастир|Рилската обител]]. След Габрово, Копривщица е следващият български град, в който се разпространява [[Взаимоучителен метод|взаимоучителният Бел-Ланкастерски метод]]. През 1842 г. е създадено Училищно настоятелство.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables livingmuseum.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309172233/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables |date=2014-03-09 }}. Просветно дело в Копривщица. Посетен на 27 март 2014 г.</ref> През 1846 г. Найден Геров се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, в което се изучават светски науки – български език и граматика, френски, гръцки език, история, землеописание, аритметика, физика и пеене. След значително разширение и подобрение, извършено през 1857 г., копривщенското класно училище става едно от най-добре уредените в страната. Уставът, изработен от главния даскал [[Веселин Груев]], е ценно свидетелство за развитието на учебното дело през [[Възраждането]]. През 1864 г. се открива и класно девическо училище. Дотогава девойките ходят в частното килийно училище на Хаджи [[Геро Добрович-Мушек|Геро Мушек]]. Три години по-късно Тодор Каблешков основава [[Ученическо дружество за просвета и знания „Зора“|ученическо дружество „Зора“]].<ref>[http://www.koprivshtica.eu/Kableshkov.htm Тодор Каблешков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160308010356/http://www.koprivshtica.eu/Kableshkov.htm |date=2016-03-08 }}, koprivshtica.eu.</ref> Възпитаници на копривщенското училище са [[Любен Каравелов]], [[Георги Бенковски]], [[Тодор Каблешков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Христо Г. Данов|Христо Данов]] и много други. Училището е затворено по време на Априлското въстание в 1876 година, като учителите взимат активно участие в бунта – [[Найден Попстоянов]] е делегат в [[Оборищенско събрание|Оборище]], а [[Евлампия Векилова]] ушива главното знаме на въстаниците.<ref>[[Танчо Шабанов]]. „Описание на живота ми в Кипър“. Издава съвместен проект на Посолството на България в Никозия и Министерството на външните работи на Кипър. bnr.bg, 21 януари 2013 г.</ref> Копривщенските учители [[Нешо Попбрайков]], [[Никола Беловеждов]], [[Генчо Белчев]] и [[Петър Жилков]] са заточени след потушаването на въстанието на [[Родос]]. След Освобождението се завръщат и продължават да учителстват в града, София и Пловдив.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables livingmuseum.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309172233/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables |date=2014-03-09 }}. Видни личности. Посетен на 27 март 2014 г.</ref> След [[Освобождението]] по инициатива на Петър Жилков училището отново е отворено. По решение на Министерството на народното просвещение копривщенското училище прераства в полугимназия. В 1889 година Копривщенското училищно настоятелство и общинският съвет решават да построят ново училищно здание, защото построеното в 1858 г. здание за мъжко училище става тясно за учениците от първоначалното и класното училище, а зданието, в което се помещава девическото училище е грохнало. Добрите, съзнателните членове на абаджийския еснаф се притичат и тук на помощ – те даряват за постройката на новото училищно здание всичкия си еснафски капитал, възлизащ на 16,000 лева готови пари, записи, консолиди и недвижими имоти.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | заглавие = Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Доросиев | първо_име = Лука | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1926 | труд = | издател = 20 Априлъ 1876 | формат = | страници = 273 – 420 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Така за целта е построена с помощта на дарения от Ненчо Палавеев (1859 – 1936) и [[Женско благотворително дружество „Благовещение“|женското благотворително дружество „Благовещение“]], нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 г.<ref>Пантелеева, П. „Копривщица – най-българският град“. Изд „Славина“. 2011.</ref> Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.<ref>Виларова, Р. Страници от миналото на копривщенското читалище.</ref> През 1934 г. се открива Средно реално специализирано училище за чужди езици.<ref>Тороманова, П. „Старият каменен мост“. Изд. „Божич“, 2013, стр. 42. ISBN 978-954-9925-63-0</ref>През 1920^-те години в града има и обособено Дърводелско училище.<ref>[[Петко Теофилов|Теофилов, Петко.]] В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 41 – 42</ref> Във времето от 1925 до 1932 г. прогимназията в Копривщица е наричана още „Непълна смесена гимназия „Любен Каравелов“. Новото следосвобожденско училищно настоятелство в града е създадено през 1910 г. През същата година полугимназията в Копривщица получава статут на гимназия. На 5 юни 1925 г. с Указ N 191 на цар [[Борис III]] се утвърждава приетия от XXI ОНС през втората му редовна сесия „Закон за закриването на смесените гимназии в [[Карлово]], [[Радомир]] и Копривщица, и смесените педагогически училища в [[Берковица]], [[Горна Оряховица]], [[Луковит]], [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], [[Ботевград|Орхание]], [[Панагюрище]] и [[Севлиево]]“. Министърът на просвещението [[Александър Цанков]] съобщава, че през учебната 1925 – 1926 г. ще останат да съществуват с VIII-те си класове. През 1934 г. „Модерна реална и класическа гимназия“ е обявена за специално училище за модерни езици и се издържа от учредения попочителски фонд на Ненчо Палавеев при [[Министерство на образованието и науката на България|Министерството на народното просвещение]]. През учебната 1931 – 1932 г. смесената гимназия в гр. Копривщица е пак непълна, но с четири гимназиални класа.<ref name="anamnesis.info"></ref> През [[1950-те|50^-те]] години на ХХ век училището възвръща името „Кирил и Методий“, заменено с „Основно училище хаджи Ненчо Палавеев“ по време на неговата дарителска кампания, свързана с разширението на сградата през 1922 г.<ref>Цитира се текстът от надписа на фронтона на сградата от това време.</ref> Пак тогава по инициатива на диригента Жоржета Ножарова (1904 – 1991) е възстановена и дейността на [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“|ученическия духов оркестър]]. С хонорара на децата от участието в снимките на „[[Свирачът]]“ (1967) са закупени фанфарни музикални инструменти и тя е пръв ръководител на сформирания втори оркестър. През годините диригенти са основателят [[Дамян Брайков]] (1894 – 1970),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101678522/koprivshtica-sabujda-balgarskoto-v-plovdiv | заглавие = Копривщица събужда българското в Пловдив | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Стоянов | първо_име = Никола | автор_препратка = | съавтори = | дата = 19 юли 2022 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Васил Юруков (1921 – 2001), и Иван Косев (1933 – 2014). От 2009 г. [[Добрин Иванов|Добрин Иванов (Бинчо)]] (1931 – 2020) подновява дейността на оркестъра.<ref>Акад. проф. Янев, Е. „Магията, която излъчва Бинчо“ в. „Копривщенци“, юбилеен брой април-май 2014.</ref>След смъртта на маестро Иванов диригент на оркестъра е неговият ученик, учителя по музика Валентин Петков.<ref>Sulkaravelov.com. [http://www.sulkaravelov.com/сугестопедията-ограмотява-децата-дв Екипът на СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица облагородява интериора на училището с личен труд през ваканциите.] Посетен на 14 август 2021</ref> През 1957 г. е създадено средно политехническо климатично училище за белодробно болни ученици, чиято дейност днес временно е замразена. Сградата на климатичния пансион е построена по проект на софийския архитект [[Йордан Йорданов (архитект)|Юрдан Юрданов]].<ref>Daritelite.bg. [http://daritelite.bg/hadzhi-nencho-donchev-palaveev-fondatsii-2/ „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев“ – фондации.] Посетен на 14 август 2021</ref> През 1968 г. основното училище „Кирил и Методий“, гимназия „Любен Каравелов“ и климатичната гимназия са обединени в Средно общо образователно училище „[[Любен Каравелов]]“ и преместени в новата построена за целта сграда през 1973 г. До средата на 80^-те години на XX век училището ежегодно е инициатор в провеждането на факелно шествие по случай националния празник 24^-ти май в чест на славянската писменост, култура и светите братя [[Кирил и Методий]]. В зданието на гимназията днес се помещават Общинският съвет и кметът на Копривщица,<ref name="anamnesis.info"></ref> на климатичното училище предстои основен ремонт, а ремонтираното и преоборудвано класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е [[Жив музей (Копривщица)|Жив музей]] – паметник на просветното дело в България. [[File:Климатичната гимназия.jpg|thumb|Климатичната гимназия]] [[File:Централен орнамент от тавана.jpg|thumb|Централен орнамент от тавана]] [[File:Karavelov House 050.jpg|thumb|]] == Награди== * Мария Павлова Мухова, учител – Награда на Областния управител на Софийска област (2015).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Резултати от практическа част на VIII Конкурс за специалисти, работещи в извънкласни и извънучилищни дейности – „Ден на таланта“ | достъп_дата = 18 декенври 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * Приз „Училище на година от Софийска област“ (2023).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sulkaravelov.com/ | заглавие = Средно училище „Любен Каравелов“с приз „Училище на 2023 година от Софийска област“ | достъп_дата = 18 декември 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sulkaravelov.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Предучилищно образование в Копривщица == '''Целодневната детска градина''' с общинско финансиране<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/959/evlampia_vekilova_kindergarten.htm | заглавие = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> носи името на учителката [[Евлампия Векилова]], ушила знамето на [[Копривщица|копривщенските]] въстаници от [[Априлско въстание|Априлското въстание през 1876 година]].<ref name="koprivshtitsa-bg.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://koprivshtitsa-bg.com/bg/municipality/tsdg-evlampiya-vekolova.html | заглавие = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = koprivshtitsa-bg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 23 юни 2017 г. детската градина е защитена детска градина по смисъла на чл. 54, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137150342 | заглавие = Постановление на МС № 121 от 23 юни 2017 Г. | достъп_дата = 18 октомври 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lex.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Детското заведение има история от 1956 година насам и е едно от учебните заведения в Средногорието. Постиженията и престижът на [[Детска градина|детската градина]] са резултат от съхранените традиции и придобития опит от педагогическия екип. Работи в приспособени за целта сгради до откриването на модерната постройка на 18 октомври 1995 година, построена по проект на арх. [[Стефан Беязов]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://m.mirela.bg/estate-in-bulgaria/CDG-Evlampiya-Vekilova-zxi9806.html | заглавие = ЦДГ „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = m.mirela.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kab-sofia.bg/component/user/profile?ppreview=1&id=00659 | заглавие = Камара на архитектите в България | достъп_дата = 3 октомври 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = kab-sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В детската градина работи екип от квалифициран педагогически и помощен персонал. Осъществява се работа с родителите, сътрудничество между учители и деца, учители и родители. Работата в клубове по интереси прави детското заведение желано място от деца и родители. Те са редовно ангажирани в разнообразни художествени изяви съвместно с [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|Народното читалище]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://srednogorie.eu/децата-в-копривщица-посрещнаха-дядо-к/ | заглавие = Децата в Копривщица посрещнаха Дядо Коледа | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = srednogorie.eu | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]], [[Жив музей (Копривщица)|Живия музей]], училище „Любен Каравелов“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1268-baba-marta-na-poseshtenie-v-dg-evlampiya-vekilova-v-koprivshtitza | заглавие = Баба Марта на посещение в ДГ „Евлампия Векилова“ Копривщица | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = vestnikregion.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221021205655/https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1268-baba-marta-na-poseshtenie-v-dg-evlampiya-vekilova-v-koprivshtitza | архив_дата = 2022-10-21 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и църковното настоятелство на „[[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на пресветая Богородица]]“.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=Home Жив музей – Living museum – Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309202316/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=Events&cat=News |date=2014-03-09}}</ref> Разполага с подходяща сграда с просторни занимални и спални. Има медицински кабинет, обслужван от медицинска сестра и специалист логопед. Отоплението на сградата е чрез локално парно. В детската градина има обучение по безопасно движение по улиците и тротоарите, за безопасно пресичане на пешеходна пътека и на светофар. Води се от инспектор „Детска педагогическа стая“ в РПУ – [[Пирдоп]] и колегите в лицето на полицейски инспектор от града.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mvr.bg/sofia/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | заглавие = Малчугани от Копривщица затвърдиха правилата за безопасно движение | достъп_дата = 16 февруари 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mvr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220216071058/https://www.mvr.bg/sofia/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | архив_дата = 2022-02-16 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 2008 година ЦДГ „Евлампия Векилова“ гр. Копривщица обявява прием за формиране на седмична (нощуваща от понеделник до петък) група на деца от 3 до 7 години. Копривщенската детска градина е един от инициаторите и организатори на [[Летни фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“|Летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“]], заедно с [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“]], [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] и „[[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на пресветая Богородица]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://inews.bg/Култура/С-Копривщица-в-сърцето_l.a_c.394_i.104280.html | заглавие = С Копривщица в сърцето. Литературата и фолклорът ще са основните елементи от летните празници | достъп_дата = 19 септември 2022 | фамилно_име = Бедерева | първо_име = Кремена | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 август 2011 | труд = | издател = inews.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Детски клубове по интереси == * клуб приложни изкуства;<ref name="Евлампия Векилова">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://obrazovatelen-register.bg/dg-evlampiya-vekilova-koprivshtica/ | заглавие = ДГ Евлампия Векилова – град Копривщица | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = obrazovatelen-register.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * английски език;<ref name="Евлампия Векилова"></ref> * театрален клуб;<ref name="Евлампия Векилова"></ref> * народни танци.<ref name="Евлампия Векилова"></ref> ЦДГ „Евлампия Векилова“ разполага с обособени помещения според предназначението си – спални, занимални, музикален и физкултурен салон,<ref name="Евлампия Векилова"></ref> административен и кухненски блок, парокотелно и перално помещение. Учебното заведение има общо личен състав около 90 души: деца, директор, педагогически персонал, непедагогически персонал и медицинскии специалист.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> == Външни препратки == * [https://onlinebulgaria.bg/profile/dg-evlampiq-vekilova-koprivshtica-detska-gradina-evlampiq-vekilova-koprivshtica-zapisvane-na/stats Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“] == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] * [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] * [https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2800727299953462&id=1419520924740780&comment_tracking=%7B%22tn%22%3A%22O%22%7D Видео клип] с изпълнение на ученическия духов оркестър на СУ „Любен Каравелов“ Копривщица с диригент маестро [[Добрин Иванов]], [[Дмитрий Шостакович]] – [[Сюита за джазов оркестър № 2|Второй вальс]]. * [https://bnr.bg/post/100844674 Светлана Мухова за историята на възрожденската просвета в Копривщица.] БНР публикувано на 21 юли 17 в 14:58 {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)| ]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1822 година]] [[Категория:Найден Геров]] r9c40biijinka7kpwjubuztuz3lotd4 0 493307 12214700 12198650 2024-04-26T02:33:27Z Luxferuer 25980 /* Основаване на дружеството */ wikitext text/x-wiki {{компания}} '''Дружеството за залесяване „Средна гора“''' е първата обществена организация в [[България]] по [[лесовъдство]], основана през 1907 г. в град [[Копривщица]] с цел да разшири започнатите от [[Нейко Азманов]] залесявания около града. Залегналите в приетият устав цели са: да се разпространяват между населението обич към горите и познания по лесовъдство. Да се организират екскурзии, горски излети, да провеждат вечеринки за разясняване ролята и значението на гората в живота на хората. Да се издават брошури с поучително съдържание за гората, нейното изкуствено развъждане, за естественото ѝ възобновяване и размножаване. Четвърто, създават библиотечен фонд с научнопопулярни книги по темата.<ref>{{цитат уеб |уеб_адрес= http://www.sobstvenik.com/110-godini-ot-zalesyavaneto-v-koprivshhitsa/ |заглавие= 110 години от залесяването в Копривщица |достъп_дата= 5 януари 2023 |фамилно_име= Панчева |първо_име= Марияна|издател=sobstvenik.com}}</ref><ref name="Виларова">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ipr.ihist.bas.bg/editions/IPr_2023_1.pdf | заглавие = Исторически преглед. Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година | достъп_дата = | фамилно_име = Виларова | първо_име = Райна | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2023 | труд = | издател = Институт за исторически изследвания при БАН | формат = | страници = 66 – 69 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} [https://portal.issn.org/resource/ISSN/0323-9748 ISSN 0323-9748] </ref> == Делото на Нейко Азманов == В далечните времена първите заселници сварили котловината на [[Тополница]] гориста. Започва опожаряване на вековни гори, за добиване на пасища и първобитно орачество, сеч за градеж на колиби. Така в началото на ХХ век местността около града е гола и пуста.<ref>[[Евтимий Сапунджиев|Сапунджиев, Е.]], съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Залесяване на Копривщица“. 1926 г.</ref> {{цитат|Околните върхове, макар и с имена на светии, бяха се озъбили от пороите и не само не се виждаше дърво по тях, но и трева не се зеленееше. [[Вельо Дебелянов]].<ref name="Виларова"></ref>}} Още през 1901 г. Нейко Азманов (1878 – 1974) търси помощта на училищния инспектор Достоевски, който през пролетта му изпраща 2 сандъка с около 2000 иглолистни фиданки от [[Боровец]]. Азманов веднага ги засажда върху площ близо до училището и ги огражда. Деца, родители и учители пазят дръвчетата. Фиданките отрасват в разсадника, а през 1904 г. под ръководството на Азманов се изваждат, пренасят и засаждат в местността Свети Никола и в местността [[Войводенец (местност)|Войводенец]]. Повечето от тях се прихващат и израстват. Първоначалната успеваемост на начинанието, като се има предвид липсата на собствен бюджет на дружеството е сравнително ниска – прихващат се между 30 и 40 процента от посадените фиданки. Друг, не малък отрицателен фактор се явява унищожаването на насажденията от месни животновъди, загрижени за намаляващите по размер пасища. Със подобен проблем са се сблъсквали и залесителите в [[Казанлък]].<ref name="Виларова"></ref> На Нейко Азманов се дължи голямото настъпление против пороите и пустошта около града. Откритият обществен разсадник край града е обявен за държавен през 1920 г. Азманов защитава създадените култури и останалите в недостъпните места хубави гори. Особено непримирим е към изсичането на най-хубавите букови гори под [[Голям Богдан|връх Богдан]] и в [[Гърми дол]] през 50-години. Доживял до дълбоки старини, Нейко Азманов умира на 23 октомври 1974 г. == Основаване на дружеството == Окуражени от начинанието, учителите и обществеността на [[Копривщица]] решават да превърнат залесяването в общо дело на всички жители на града. На общо събрание на копривщенци през 1907 г. се учредява първото в България „Дружество за залесяване“ и се приема уставът му. За председател е избран директорът на [[Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)|класическата гимназия „Любен Каравелов“]], уважаваният от всички учител по естествознание [[Иван Джартазанов]]. Той организира и ръководи не само учениците, но и всички жители на града, които масово се включват в акциите по залесяването в продължение на почти 20 години. В ръководството на дружеството при учредяването му са избрани и копривщенците [[Гаврил Цоков|Гаврил Колев]] (опълченец), Толе Цаков (шивач), Любен Кукуринеков (шивач), Кръстю Табаков (кръчмар), [[Пенко Фингаров]] (мандраджия), Тодор Тороманов (замеделски стопанин), Георги Ломев (бакалин), и двама учители – [[Петко Сиреков]] и Ненчо Козинаров. В началото някои граждани се въздържат от участие в това дружество, даже и в провежданите залесителни работи, водени от подозренията, че се ограничават площите за пашата на добитъка им. Но с течение на времето и това малцинство се присъединява към общото дело. Първите залесявания през 1905 г. са когато теренът около вр. Свети Никола е залесе изцяло. Това е извършено направо върху най-старите копривщенскии гробища, чиито гробове още личат.<ref>{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 498. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Иван Джартазанов умира през 1942 г. Признателна Копривщица го погребва в местността Света Петка, която от всички страни е заобиколена от мощните стволове на боровете и смърчовете, залесени под негово ръководство преди десетилетия и опустошени от бурята през зимата на 2013 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2013/05/06/49569/копривщица-все-още-се-възстановява-след-силната-буря-през-март/ | заглавие = Копривщица все още се възстановява след силната буря през март | достъп_дата = 15 февруари 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nova.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Общественият разсадник == [[Файл:Green-House-Kopriv.JPG|мини|260п|Лесничейството]] Семето на идеята на Нейко Азманов е хвърлено в благодатна почва и началото е сложено. Но огромната работа предстои. Нужни са години, средства, производство на фиданки, техническо ръководство. Един от първите, който идва на помощ, е копривщенецът [[Рашко Маджаров]], който полага големи усилия и за електрификацията и кооперативното водоснабдяване на града.<ref>Цитира се надписът от паметната плоча на чешмата в центъра на Копривщица.</ref> Сред родолюбивите му дела е и помощта за залесяването, започнато от Н. Азманов и Ив. Джартазанов под девиза „Пет върха около Копривщица – борови гори“. Дарителската дейност на [[Рашко Брайков]] започва през 1908 г. с предоставянето ливадата му в местността [[Войводенец (местност)|Войводенец]] за създаване на нужния на Дружеството за залесяване горски разсадник.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ipr.ihist.bas.bg/editions/IPr_2023_1.pdf | заглавие = Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година | достъп_дата = | фамилно_име = Виларова | първо_име = Райна | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2023 | труд = | издател = Институт за исторически изследвания при БАН | формат = | страници = 66 – 69 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} [https://portal.issn.org/resource/ISSN/0323-9748 ISSN 0323-9748] </ref> Откритият обществен разсадник край града е обявен за държавен през 1920 г. и в него започват да се произвеждат всички необходими фиданки за залесяване. Маджаров оказва финансова помощ за провеждане на залесителните работи, насърчава музейното и курортното дело в Копривщица. Делото на Нейко Азманов и Иван Джартазанов е подето от хората в зелена униформа. Още от времето на първите залесявания лесничеите и горските надзиратели са тези, които осигуряват производството на фиданките и ръководят като технически лица качеството на работа, борят се с пожарите и регламентираната, и нерегламентирана сеч. Цяло едно поколение учители и ученици, учещи в Копривщица в рамките на [[Бригадирско движение|бригадирското движение]] извършва залесителна дейност в течение на години. След приключването на големите залесявания около града лесничеите оформят и разширяват създаденото от Азманов и Джартазанов, за да го свържат с естествените горски масиви. Те разгъват огромна работа за залесяването на площите на изсечените зрели букови гори. Подменят болните насаждения с нови иглолистни и смесени гори. Очистват папратта и храстите по склоновете и на тяхно място създават нови иглолистни гори.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sobstvenik.com/?p=2457 | заглавие = 110 години от залесяването в Копривщица | достъп_дата = 26 август 2014 | фамилно_име = Панчева | първо_име = Марияна | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sobstvenik.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Кривото дърво == Днес гордостта на залесителите е природният феномен „[[Кривата бука]]“ – бук на възраст от над 400 години, големината му е 25 м. височина и обиколка на стъблото от 4,2 м. – в него няма и една права вейка. Според легендата дървото е съществувало още в периода преди [[Възраждането]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://fakti.bg/bulgaria/20660-krivoto-darvo-na-koprivshtica-e-sred-finalistite | заглавие = „Кривото дърво на Копривщица“ е сред финалистите | достъп_дата = 26 август 2014 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = fakti.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Вижте също == * [[Иван Джартазанов]] == Източници == <references /> {{Портал|България}} [[Категория:Основани в България през 1907 година]] [[Категория:Организации по околната среда в България]] [[Категория:Организации в Копривщица]] [[Категория:Лесовъдство в България]] [[Категория:Лесовъдни организации]] h662hjryr72mwwstqrxey1zbvkvdbkj 12214701 12214700 2024-04-26T02:34:19Z Luxferuer 25980 /* Основаване на дружеството */ wikitext text/x-wiki {{компания}} '''Дружеството за залесяване „Средна гора“''' е първата обществена организация в [[България]] по [[лесовъдство]], основана през 1907 г. в град [[Копривщица]] с цел да разшири започнатите от [[Нейко Азманов]] залесявания около града. Залегналите в приетият устав цели са: да се разпространяват между населението обич към горите и познания по лесовъдство. Да се организират екскурзии, горски излети, да провеждат вечеринки за разясняване ролята и значението на гората в живота на хората. Да се издават брошури с поучително съдържание за гората, нейното изкуствено развъждане, за естественото ѝ възобновяване и размножаване. Четвърто, създават библиотечен фонд с научнопопулярни книги по темата.<ref>{{цитат уеб |уеб_адрес= http://www.sobstvenik.com/110-godini-ot-zalesyavaneto-v-koprivshhitsa/ |заглавие= 110 години от залесяването в Копривщица |достъп_дата= 5 януари 2023 |фамилно_име= Панчева |първо_име= Марияна|издател=sobstvenik.com}}</ref><ref name="Виларова">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ipr.ihist.bas.bg/editions/IPr_2023_1.pdf | заглавие = Исторически преглед. Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година | достъп_дата = | фамилно_име = Виларова | първо_име = Райна | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2023 | труд = | издател = Институт за исторически изследвания при БАН | формат = | страници = 66 – 69 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} [https://portal.issn.org/resource/ISSN/0323-9748 ISSN 0323-9748] </ref> == Делото на Нейко Азманов == В далечните времена първите заселници сварили котловината на [[Тополница]] гориста. Започва опожаряване на вековни гори, за добиване на пасища и първобитно орачество, сеч за градеж на колиби. Така в началото на ХХ век местността около града е гола и пуста.<ref>[[Евтимий Сапунджиев|Сапунджиев, Е.]], съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Залесяване на Копривщица“. 1926 г.</ref> {{цитат|Околните върхове, макар и с имена на светии, бяха се озъбили от пороите и не само не се виждаше дърво по тях, но и трева не се зеленееше. [[Вельо Дебелянов]].<ref name="Виларова"></ref>}} Още през 1901 г. Нейко Азманов (1878 – 1974) търси помощта на училищния инспектор Достоевски, който през пролетта му изпраща 2 сандъка с около 2000 иглолистни фиданки от [[Боровец]]. Азманов веднага ги засажда върху площ близо до училището и ги огражда. Деца, родители и учители пазят дръвчетата. Фиданките отрасват в разсадника, а през 1904 г. под ръководството на Азманов се изваждат, пренасят и засаждат в местността Свети Никола и в местността [[Войводенец (местност)|Войводенец]]. Повечето от тях се прихващат и израстват. Първоначалната успеваемост на начинанието, като се има предвид липсата на собствен бюджет на дружеството е сравнително ниска – прихващат се между 30 и 40 процента от посадените фиданки. Друг, не малък отрицателен фактор се явява унищожаването на насажденията от месни животновъди, загрижени за намаляващите по размер пасища. Със подобен проблем са се сблъсквали и залесителите в [[Казанлък]].<ref name="Виларова"></ref> На Нейко Азманов се дължи голямото настъпление против пороите и пустошта около града. Откритият обществен разсадник край града е обявен за държавен през 1920 г. Азманов защитава създадените култури и останалите в недостъпните места хубави гори. Особено непримирим е към изсичането на най-хубавите букови гори под [[Голям Богдан|връх Богдан]] и в [[Гърми дол]] през 50-години. Доживял до дълбоки старини, Нейко Азманов умира на 23 октомври 1974 г. == Основаване на дружеството == Окуражени от начинанието, учителите и обществеността на [[Копривщица]] решават да превърнат залесяването в общо дело на всички жители на града. На общо събрание на копривщенци през 1907 г. се учредява първото в България „Дружество за залесяване“ и се приема уставът му. За председател е избран директорът на [[Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)|класическата гимназия „Любен Каравелов“]], уважаваният от всички учител по естествознание [[Иван Джартазанов]]. Той организира и ръководи не само учениците, но и всички жители на града, които масово се включват в акциите по залесяването в продължение на почти 20 години. В ръководството на дружеството при учредяването му са избрани и копривщенците [[Гаврил Цоков|Гаврил Колев]] (опълченец), Толе Цаков (шивач), Любен Кукуринеков (шивач), Кръстю Табаков (кръчмар), [[Пенко Фингаров]] (мандраджия), Тодор Тороманов (замеделски стопанин), Георги Ломев (бакалин), и двама учители – [[Петко Сиреков]] и Ненчо Козинаров. В началото някои граждани се въздържат от участие в това дружество, даже и в провежданите залесителни работи, водени от подозренията, че се ограничават площите за пашата на добитъка им. Но с течение на времето и това малцинство се присъединява към общото дело. Първите залесявания през 1905 г. са когато теренът около вр. Свети Никола е залесен изцяло. Това е извършено направо върху най-старите копривщенскии гробища, чиито гробове още си личат.<ref>{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 498. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Иван Джартазанов умира през 1942 г. Признателна Копривщица го погребва в местността Света Петка, която от всички страни е заобиколена от мощните стволове на боровете и смърчовете, залесени под негово ръководство преди десетилетия и опустошени от бурята през зимата на 2013 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2013/05/06/49569/копривщица-все-още-се-възстановява-след-силната-буря-през-март/ | заглавие = Копривщица все още се възстановява след силната буря през март | достъп_дата = 15 февруари 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nova.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Общественият разсадник == [[Файл:Green-House-Kopriv.JPG|мини|260п|Лесничейството]] Семето на идеята на Нейко Азманов е хвърлено в благодатна почва и началото е сложено. Но огромната работа предстои. Нужни са години, средства, производство на фиданки, техническо ръководство. Един от първите, който идва на помощ, е копривщенецът [[Рашко Маджаров]], който полага големи усилия и за електрификацията и кооперативното водоснабдяване на града.<ref>Цитира се надписът от паметната плоча на чешмата в центъра на Копривщица.</ref> Сред родолюбивите му дела е и помощта за залесяването, започнато от Н. Азманов и Ив. Джартазанов под девиза „Пет върха около Копривщица – борови гори“. Дарителската дейност на [[Рашко Брайков]] започва през 1908 г. с предоставянето ливадата му в местността [[Войводенец (местност)|Войводенец]] за създаване на нужния на Дружеството за залесяване горски разсадник.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ipr.ihist.bas.bg/editions/IPr_2023_1.pdf | заглавие = Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година | достъп_дата = | фамилно_име = Виларова | първо_име = Райна | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2023 | труд = | издател = Институт за исторически изследвания при БАН | формат = | страници = 66 – 69 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} [https://portal.issn.org/resource/ISSN/0323-9748 ISSN 0323-9748] </ref> Откритият обществен разсадник край града е обявен за държавен през 1920 г. и в него започват да се произвеждат всички необходими фиданки за залесяване. Маджаров оказва финансова помощ за провеждане на залесителните работи, насърчава музейното и курортното дело в Копривщица. Делото на Нейко Азманов и Иван Джартазанов е подето от хората в зелена униформа. Още от времето на първите залесявания лесничеите и горските надзиратели са тези, които осигуряват производството на фиданките и ръководят като технически лица качеството на работа, борят се с пожарите и регламентираната, и нерегламентирана сеч. Цяло едно поколение учители и ученици, учещи в Копривщица в рамките на [[Бригадирско движение|бригадирското движение]] извършва залесителна дейност в течение на години. След приключването на големите залесявания около града лесничеите оформят и разширяват създаденото от Азманов и Джартазанов, за да го свържат с естествените горски масиви. Те разгъват огромна работа за залесяването на площите на изсечените зрели букови гори. Подменят болните насаждения с нови иглолистни и смесени гори. Очистват папратта и храстите по склоновете и на тяхно място създават нови иглолистни гори.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sobstvenik.com/?p=2457 | заглавие = 110 години от залесяването в Копривщица | достъп_дата = 26 август 2014 | фамилно_име = Панчева | първо_име = Марияна | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sobstvenik.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Кривото дърво == Днес гордостта на залесителите е природният феномен „[[Кривата бука]]“ – бук на възраст от над 400 години, големината му е 25 м. височина и обиколка на стъблото от 4,2 м. – в него няма и една права вейка. Според легендата дървото е съществувало още в периода преди [[Възраждането]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://fakti.bg/bulgaria/20660-krivoto-darvo-na-koprivshtica-e-sred-finalistite | заглавие = „Кривото дърво на Копривщица“ е сред финалистите | достъп_дата = 26 август 2014 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = fakti.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Вижте също == * [[Иван Джартазанов]] == Източници == <references /> {{Портал|България}} [[Категория:Основани в България през 1907 година]] [[Категория:Организации по околната среда в България]] [[Категория:Организации в Копривщица]] [[Категория:Лесовъдство в България]] [[Категория:Лесовъдни организации]] c1frgonvgwbrklkn0hh0zbycslya7jp 0 493399 12214665 11516068 2024-04-26T01:01:48Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Антонио I дела Скала | описание = господар на [[Верона]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = 1375–1387 | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Верона]] | място на смъртта = [[Равена]] | погребан = | предшественик = | потомство = Канфранческо, Полисена, Клеофа, Тадея | наследник = | съпруга = Самаритана да Полента | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Скалиджери]] | баща = [[Кансинорио дела Скала]] | майка = | герб = Stemma della Scala.svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Антонио I дела Скала''' ({{lang|it|Antonio della Scala}}, * [[1362]] във [[Верона]], † [[3 септември]] [[1388]] в [[Равена]]) от род [[Скалигери]] е господар на Верона (1375–1387). == Произход == Той е вторият незаконен син на [[Кансинорио дела Скала]] (1334–1375) и метресата му. == Биография == След смъртта на баща си управлява Верона заедно с брат си [[Бартоломео II дела Скала]]. Убива брат си през 1381 г. и управлява сам до 1387 г. когато е изгонен от [[Джан Галеацо Висконти]], херцог на Милано. Живее до смъртта си в изгнание в [[Равена]]. == Брак и потомство == Антонио I се жени 1378 г. за Самаритана да Полента († ок. 1393), дъщеря на Гуидо III Лучо ди Полента, сеньор на Равена, и на Лиза д'Есте. Те имат децата: * Канфранческо дела Скала († след 1392) * Полисена дела Скала, омъжена 1410 за граф Ланчилото Ангуисола * Клеофа дела Скала, омъжена 1385 за [[Джианмастино Висконти|Джанмастино Висконти]] (1370 – 1405), господар на Бергамо, син на [[Бернабо Висконти]], господар на Милано * Тадеа дела Скала == Източници == <references /> * A. Menniti Ippolito: ''Della Scala, Familie'', 3. D. C., ''[[Lexikon des Mittelalters]].'' Band 3: Codex Wintoniensis – Erziehungs- und Bildungswesen. Studienausgabe. Metzler, Stuttgart u. a. 1999, ISBN 3-476-01742-7, Sp. 680. * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Scaligeri di Verona'', Torino, 1835. * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%201100-1400.htm#CansignorioScaladied1375 ''ANTONIO della Scala''], fmg.ac * [http://genealogy.euweb.cz/italy/scalla2.html#C1 ''Antonio I''], genealogy.euweb.cz * [http://www.scaligeri.com/ ''Portale Scaligeri''] [[Категория:Сеньори на Верона]] [[Категория:Скалиджери]] [[Категория:Веронци]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Мъже]] qmk8poshvbd4cfu4pqnckag84vrj4ha 0 494449 12214586 11587520 2024-04-26T00:10:23Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Изабела Палеологина | описание = [[Маркграфство Салуцо|маркграфиня на Салуцо]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = [[1475]] - [[1504]] | регент на = | регентство = | коронация = | пълно име = | други титли = принцеса от [[Маркграфство Монферат]] | кръщене = | място на раждане = [[Монкалво]] | място на смъртта = [[Манта (Италия)|Манта]] | погребан = | предшественик = | потомство = [[Лудвиг II (Салуцо)|Лудовико II]], Федерико, Маргарита, Джан Джакомо, Антонио, Карло Доменико, Бианка, Амадеа, Луиджа | наследник = | съпруга на = [[Лудовико I (Салуцо)|Лудовико II дел Васто]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | пети брак = | шести брак = | династия = [[Палеолози]] | баща = [[Джан Джакомо (Монферат)|Джан Джакомо Палеолог]] | майка = [[Джована Савойска (1392–1460)|Джована Савойска]] | герб = | подпис = | отличия = | портал = | общомедия = }} '''Изабела Палеологина''' ({{lang|it|Isabella Paleologa, Isabella di Monferrato}}, * [[7 септември]] [[1419]] в [[Монкалво]], † [[май]] [[1475]] в [[Манта (Италия)|Манта]]) от владетелската династия [[Палеолози]] е принцеса от [[Маркграфство Монферат]] и чрез женитба [[Маркграфство Салуцо|маркграфиня на Салуцо]] от 1475 до 1504 г. == Произход == Тя е втората дъщеря на [[Джан Джакомо (Монферат)|Джан Джакомо Палеолог]] (1395–1445), [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]], и на [[Джована Савойска (1392–1460)|Джована Савойска]] (1392–1460), дъщеря на граф [[Амадей VII (Савоя)|Амадей VII]]. Тя е сестра на маркграфовете [[Джовани IV (Монферат)|Джовани IV]], [[Вилхелм X (Монферат)|Вилхелм X]] и [[Бонифаций IV (Монферат)|Бонифаций IV]]. По-голямата ѝ сестра [[Амадеа Палеологина|Амадеа]] е омъжена през 1440 г. за [[Жан II (Кипър)|Жан (Йоан) II]], [[крал]] на [[Кипър]]. == Брак и потомство == Изабела се омъжва на 7 август 1435 г. за [[Лудовико I (Салуцо)|Лудовико II дел Васто]] (1406–1475), [[Маркграфство Салуцо|маркграф на Салуцо]] от рода Дел Васто, клон на род [[Алерамичи|Алерамичите]]. Имат девет деца: * [[Лудвиг II (Салуцо)|Лудовико II]] ̈(* 23 март 1438 в [[Салуцо]], † 27 януари 1504 в [[Генуа]]), [[Маркграфство Салуцо|маркграф на Салуцо]] от 1475 до 1504 г., граф на Карманьола, вицекрал на Неапол * Федерико († 1481), [[епископ]] на Карпантра * Маргарита († 1485), омъжена 1465 г. за Жан дьо Лескюн, маршал на Франция († 1473) * Джан Джакомо († 1512) * Антонио († 1482, Сан Секондо), барон на Антон * Карло Доменико (†1510), абат на Санта Мария ди Стафарда, Казанова дел Вилар Сан Костанцо в [[Салуцо]], на Сан Пиетро дел Олмо * Бианка († 1487), омъжена за граф Виталиано II Боромео, сеньор на Атона. * Амадеа * Луиджа == Източници == <references /> * [http://www.marchesimonferrato.com/ ''Circolo Culturale I Marchesi del Monferrato''] * Delfino Muletti, Carlo Muletti: ''Memorie storico-diplomatiche appartenenti alla città ed ai marchesi di Saluzzo'', Volume V Livre 13 (1416-1475) Domenico Lobetti-Bodoni Saluzzo 1883. * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MONFERRATO,%20SALUZZO,%20SAVONA.htm#IsabellaMonferratoMLodovicoISaluzzo ''Isabella di Monferrato'', Medieval Lands Monferrato Saluzzo], fmg.ac * [http://www.genealogy.euweb.cz/italy/saluzzo2.html#L1 ''Isabella del Montferrato''], genealogy.euweb.cz [[Категория:Маркграфове на Салуцо]] [[Категория:Палеолози]] [[Категория:Алерамичи]] [[Категория:Жени]] cl1094tl2lez52gzpfurp7v64g2mp3j 0 495793 12214566 11760942 2024-04-25T23:36:20Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Паола Малатеста | описание = господарка на Мантуа и маркграфиня на Мантуа | изображение за личността = Paola Malatesta.jpg | описание на изображението = Паола Малатеста на портрет от неизвестен художник от XVI век | управление = I. 18 януари 1410 – 22 септември 1433 (господарка на Мантуа)<br>II. 22 септември 1433 – 23 септември 1444 (маркграфиня на Мантуа) | коронация = | пълно име = Паола Аниезе Малатеста | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Пезаро]], Сеньория Пезаро | място на смъртта = [[Мантуа]], [[Маркграфство Мантуа]] | предшественик = | потомство = [[Луиджи III Гонзага|Луиджи]]<br>[[Карло Гонзага|Карло]]<br>[[Алесандро Гонзага|Алесандро]]<br>[[Маргерита Гонзага|Маргерита]]<br>[[Джанлучидо Гонзага|Джанлучидо]]<br>Чечилия | наследник = | съпруга на = [[Джанфранческо I Гонзага]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Малатеста]] по рождение<br>[[Гонзага|Гондзага]] по брак | баща = [[Малатеста IV Малатеста]] | майка = [[Елизабета да Варано]] | герб =[[Файл:Blasone Malatesta.svg|100px]] [[Файл:Coat of arms of the House of Gonzaga (1433).svg|100px]] | подпис = | портал = | общомедия = |предшествана от= I. [[Маргерита Малатеста]]<br>II. никого|наследена от= I:[[Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)|Барбара фон Бранденбург]]|погребана в=църква „Св. Паола“ (Мантуа)|вероизповедание=[[Католицизъм]]|починала=нач. на [[1453]]|родена=1384/1393}} [[Файл:Andrea Mantegna 055.jpg|мини|Паола Малатеста в монашеско расо зад [[Барбара Гонзага|Барбара Гондзага]]: детайл от фреска на [[Андреа Мантеня]] (1474) в Залата на младоженците в Херцогския дворец на Мантуа|280x280пкс]] '''Паола Аниезе Малатеста''' или '''Паола от Мантуа''' ({{lang|it|Paola Agnese Malatesta, Paola di Mantova}}, * 1384/1393 в [[Пезаро]], Сеньория Пезаро, † нач. [[1453]] в [[Мантуа]], [[Маркграфство Мантуа]]) от рода [[Малатеста]] е чрез женитба [[Синьория Мантуа|господарка на Мантуа]] (18 януари 1410 – 22 септември 1433) и [[Маркграфство Мантуа|маркграфиня на Мантуа]] (22 септември 1433 – 23 септември 1444). Тя е жена с много остър интелект и има важна роля в двора на [[Гонзага (род)|Гондзага]]. По молба на [[Свети Бернардин (Сиена)|Бернардин от Сиена]], който я посещава през [[1418]] г.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/bernardino-da-siena-santo_(Dizionario-Biografico)/ Dizionario Treccani. Bernardino da Siena.]</ref>, строи около [[1420]] г. църквата с прилежащия манастир „[[Санта Паола (Мантуа)|Санта Паола]]“ в Мантуа, поръчана за францисканските кларисинки, в който се оттегля след смъртта на съпруга си през [[1444]] г. == Произход == Тя е дъщеря на [[кондотиер]]a [[Малатеста IV Малатеста]] (* 1370 Пезаро, † 1429 Градара) от Дом [[Малатеста]], господар на [[Пезаро]], [[Фосомброне]], [[Тоди]], [[Нарни]], [[Йези]], [[Градара]], [[Орте]] и [[Акуаспарта]], и съпругата му [[Елизабета да Варано]] (* 1367, † 1405) от Дом [[Да Варано|Варано]]. Датата на раждането ѝ условно се счита 1393 г. От страна на баща си е внучка на [[Пандолфо II Малатеста]], господар на Пезаро, и [[Паола Орсини]], аристократка от рода [[Орсини]]. От страна на майка си е внучка на [[Родолфо II да Варано]], господар на [[Камерино]], и [[Камила Киавели]], аристократка от рода Киавели, господари на [[Фабриано]].<ref name="treccani1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/paola-malatesta-gonzaga-prima-marchesa-di-mantova_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Paola Malatesta Gonzaga, prima marchesa di Mantova|автор=Lazzarini, Isabella|труд=Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 81|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=1.09.2016}}</ref> Има четирима братя и две сестри: * [[Галеацо Малатеста|Галеацо]] (* 1385, † 1452), господар на Пезаро, от 14 юни 1405 съпруг на [[Батиста Малатеста|Батиста]], дъщеря на граф [[Антонио II да Монтефелтро]] * [[Карло II Малатеста|Карло]] (* 1390, † 1438), господар на Пезаро, от 1428 г. съпруг на Витория [[Колона (род)|Колона]], племенница на папа [[Мартин V]] * Тадеа († 1427) * [[Пандолфо Малатеста|Пандолфо]] (* 1390, † 1441), [[архиепископ]] на [[Патра]] (1424-1441) * [[Галеото II Малатеста|Галеото]] (* 1398, † 1414), кондотиер * [[Клеофа Малатеста|Клеофе]] († 1433), от 21 януари 1421 г. съпруга на [[Теодор II Палеолог]], [[Пелопонеско деспотство|деспот на Мореа]], брат на византийския император [[Константин XI Палеолог]]. == Биография == === Начални години === За детството на Паола не се знае почти нищо. Голямо влияние върху формирането ѝ оказва личността на баща ѝ – [[поет]] и [[кондотиер]], който носи прозвището „Малатеста на [[сонет|сонетите]]“ (на итал. ''Malatesta dei Sonetti''). През целия си живот тя поддържа близки отношения с роднините си и им помага с каквото може.<ref name="treccani1" /> === Брак с Джанфранческо I Гондзага === На 22 август 1409 г. в [[Пезаро]] е сключен брачен договор между Паола Аниезе и [[Джанфранческо I Гонзага|Джанфранческо]] (* 1395, † 1444) от Дом [[Гонзага (род)|Гондзага]], пети [[капитан на народа]] и първи [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]] от 1433 г. Съюзът продължава традицията на браковете между двата рода. [[Маргерита Малатеста|Маргерита]], покойната майка на младоженеца, също произхожда от Дом [[Малатеста]], господари на [[Римини]]. В замяна на зестра от 5000 златни [[флорин]]a Паола се отказва от правата си на наследство. На 18 януари 1410 г. в Мантуа се състои официалната брачна церемония. Скоро след сватбата тя получава двоен герб, който включва гербовете на домовете на нейния баща и съпруг.<ref name="treccani13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/paola-malatesta-gonzaga-prima-marchesa-di-mantova_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Paola Malatesta Gonzaga, prima marchesa di Mantova|автор=Lazzarini, Isabella|труд=Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 81|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=1.09.2016}}</ref><ref name="treccani2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/gianfrancesco-i-gonzaga-marchese-di-mantova_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Gianfrancesco I Gonzaga, marchese di Mantova|автор=Lazzarini, Isabella|труд=Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 54|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=1.09.2016}}</ref><ref>''Amadei G., Mariani Er.'' I Gonzaga a Mantova. — Milano: Cassa di Risparmio delle Provincie Lombarde, 1975. — P. 36. — 302 p.</ref> Въпреки че Паола предава на потомците на Дом Гондзага [[Кифоза|гърбица]] - генетичен дефект, характерен за членовете на Дом Малатеста<ref>''Ferranti M.'' The Princess of Mantua. — London: Hesperus, 2005. — P. 17. — 116 p.</ref><ref>[http://books.google.it/books?id=dvquisjv3soC&pg=PA198&lpg=PA198&dq=Paola+Malatesta%2Bgobba&source=bl&ots=UklVjtwSPG&sig=jWV8VxbnJlyTjVV2ht0fn2vLHDA&hl=it&sa=X&ei=tnAGUoKTAoizhAeukIHAAw&ved=0CC4Q6AEwADgK#v=onepage&q=Paola%20Malatesta%2Bgobba&f=false Costantino Cipolla, Giancarlo Malacarne, ''Amore e sesso al tempo dei Gonzaga'', Milano, 2006.]</ref>) и проблемите със зестрата на булката,<ref>''Jones P. J.'' The Malatesta of Rimini and the Papal State. — Cambridge: Cambridge University Press, 2005. — P. 326. — 388 p. </ref> чието изплащане продължава през целия ѝ живот, бракът е щастлив.<ref name="treccani1" /> Двамата имат седем деца. През 1423 г. Паола и нейният съпруг канят [[Хуманизъм|хуманиста]] Виторино де Рамбалдони, известен също като [[Виторино да Фелтре]], в Мантуа и той става учител и наставник на децата им. За целта му предоставят сградата на танцовия дом (на итал. Ca' Zoiosa), в който хуманистът основава школа.<ref name="treccani1" /><ref>''Vigna G.'' Storia di Mantova: Da Manto a capitale della cultura. — Venezia: Marsilio Editori, 2016. — 288 p.</ref><ref>''Sanders D. C.'' Music at the Gonzaga Court in Mantua. — New York: Lexington Books, 2012. — P. 5. — 195 p.</ref> Паола защитава мира в семейството и в случай на конфликти между съпруга и децата си по всякакъв начин допринася за тяхното помирение. Така с нейните усилия най-големият ѝ син Лудовико е възстановен в правата си на наследство. Когато най-малката ѝ дъщеря Чечилия предпочита живота на монахиня пред изгодния брак с бъдещия [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]] [[Одантонио да Монтефелтро]], с което предизвиква гнева на баща си, Паола се съгласява с избора ѝ и я подкрепя, но я благославя за монашеския ѝ обет едва след смъртта на съпруга си. И в двата случая маркграфинята разчита на подкрепата на учителя на децата си, с когото я свързва силно приятелство.<ref name="treccani1" /> === Маркграфиня === Според съвременниците Паола има остър ум и силен характер. Тя е усърдна домакиня и внимателно следи всички приходи и разходи на семейството, както свидетелстват запазените записи в нейните счетоводни книги. Тя помага на съпруга си да укрепи властта на Дом Гондзага в Мантуа. Успява да се отърве от влиятелната фамилия [[Албертини (род)|Албертини]], чиито членове са съветници на съпруга ѝ. През 1413 г., в конфликт между партия, водена от [[Карло I Малатеста|Карло]] и [[Пандолфо III Малатеста|Пандолфо]] [[Малатеста]], срещу проимперската и антивенецианска партия, водена от Карло Албертини, капитанът на народа и господар на Мантуа е склонен да застане на страната на императора, за да получи титлата „маркграф“. Но на 26 март 1414 г. неочаквано е открит заговор, ръководен от сем. Албертини, които възнамеряват да изгонят сем. Гондзага от Мантуа. След това Джанфранческо изоставя своите съветници и заема провенецианска позиция. Конфискуваното от него имущество на заговорниците укрепва финансовото положение на Гондзага. От така получените средства господарят на Мантуа дава на съпругата си значителна награда в [[дукат]]и за помощта ѝ при разкриването на заговора.<ref name="treccani1" /><ref name="treccani2" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/carlo-albertini_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Albertini, Carlo|автор=Coniglio, Giuseppe|труд=Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 1|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=1.09.2016}}</ref> От този момент нататък Паола е единственият му съветник. Той поверява управлението на [[феод]]а на нея, когато отсъства по военни и политически дела във [[Венецианска република|Венецианската република]]. Самата Паола се радва на голямо уважение от Венеция, както се вижда от тържествения прием, организиран в нейна чест от Сената на Венецианската република в [[Падуа]].<ref name="treccani1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fermimn.gov.it/gonzaga/files/gonzaga/5_gonzaga/gianfrancesco.html|заглавие=Gianfrancesco (1395 — 1444), primo marchese di Mantova e primo principe del Sacro Romano Impero|автор=|труд=|издател=www.fermimn.gov.it|език=it|достъп_дата=1.09.2016}}</ref> Паола също насърчава близките отношения между Мантуа и [[Свети престол|Светия престол]]. По време на нейното управление [[Папа|папите]] [[Йоан XXIII]] и [[Мартин V]] посещават града през 1414-1419 г. Още по-близки са отношенията ѝ с [[Францискански орден|францисканските]] монаси. Паола допринася за разпространението на обсервацията в манастирите на ордена на територията на Сеньория Мантуа. След среща с [[Свети Бернардин (Сиена)|Бернардин от Сиена]] през 1418 г. в манастира „Св. Франциск“ в Мантуа тя основава манастира „Корпус Кристи“ в града, прехвърляйки го на монахините-кларисинки.<ref>''Knox L. S.'' Creating Clare of Assisi: Female Franciscan Identities in Later Medieval Italy. — Leiden: BRILL, 2008. </ref> Изграждането на манастира е извършено с благословията на папа [[Мартин V]], който издава шест [[Була|були]] по този повод. По същото време, до манастира, тя строи църквата „Св. Паола“. По нейна покана по време на [[Велик пост|Великия пост]] през 1420 г. Бернардин от Сиена проповядва в Мантуа. След това Паола, след като получава още осем були, основава три манастира на монахините кларисинки и четири манастира на францисканските монаси, придържащи се към обсервация.<ref name="treccani1" /><ref>''Rosenberg C. M.'' The Court Cities of Northern Italy: Milan, Parma, Piacenza, Mantua, Ferrara, Bologna, Urbino, Pesaro, and Rimini. — Cambridge: Cambridge University Press, 2010. — P. 149. — 423 p</ref><ref>''Ward J.'' Women in Medieval Europe 1200—1500. — London: Routledge, 2016</ref> На 6 май 1433 г., с указ на император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който е в [[Парма]] на път за [[Рим]], съпругът ѝ Джанфранческо става първият маркграф на Мантуа. След него Паола получава титлата „Маркграфиня на Мантуа“.<ref name="treccani1" /><ref name="treccani2" /> === Последни години и смърт === След смъртта на съпруга си през 1444 г. тя се оттегля в манастира „Корпус Кристи“, който става известен като манастира на Св. Паола по името на църквата към него. Синът ѝ [[Лудовико III Гонзага|Лудовико]], който наследява баща си, ѝ осигурява прилична месечна издръжка. Най-малката ѝ дъщеря Чечилия, монахиня, вече е в този манастир. През последните години от живота ѝ здравословните ѝ проблеми се влошават. Последният запис за нея е от пролетта на 1452 г. Точната дата на смъртта ѝ не е известна. Запазен е запис на опис на личното имущество на Паола през юли 1453 г., което ни позволява да заключим, че тя е починала в Мантуа в самото начало на 1453 г. Тя е погребана в църквата „Св. Паола" в монашеско расо, според нейното завещание. В [[Мартирология|Мартирологията]] на францисканците тя е почитана като [[Беатификация|блажена]]<ref name="treccani111">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/paola-malatesta-gonzaga-prima-marchesa-di-mantova_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Paola Malatesta Gonzaga, prima marchesa di Mantova|автор=Lazzarini, Isabella|труд=Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 81|издател=www.treccani.it|език=it|достъп_дата=1.09.2016}}</ref>. Въпреки че самата Паола не дава монашески обети, нейна праправнучка става монахиня в основания от нея манастир „Св. Паола“ и приема името ѝ.<ref>''Hickson S. An.'' Women, Art and Architectural Patronage in Renaissance Mantua: Matrons, Mystics and Monasteries. — London: Routledge, 2016. — P. 94. — 204 p</ref> == Брак и потомство == ∞ 22 август 1409 в [[Пезаро]] за [[Джианфранческо I Гонзага|Джанфранческо I Гондзага]] (* 1395 в [[Мантуа]], † 25 септември 1444 пак там), 5-ти [[Капитан на народа|народен капитан]] на Мантуа ([[1407]] – [[1433]]), до 1433 г. господар на [[Мантуа]], първият [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]] (1433 – 1444), [[кондотиер]], от когото има четирима сина и две дъщери: * [[Луиджи III Гонзага|Луиджи (Лудовико) III Гондзага]] 'Турчина' (* 5 юни 1412, † 11 юни 1478), кондотиер, венециански патриций, 2-ри '''маркграф на Мантуа''' с името Лудовико III (от 1444); ∞ 1433 за [[Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)|Барбара фон Бранденбург]] (* 1423, † 7 ноември 1481 Мантуа), принцеса, дъщеря на маркграф [[Йохан (Бранденбург-Кулмбах)|Йохан „Алхимиста“]] от [[Княжество Байройт|Бранденбург-Кулмбах]] († 1464, [[Хоенцолерн]]и), племенница на император [[Сигизмунд Люксембургски]], от която има единадесет деца. Има и две извънбрачни деца. * [[Карло Гонзага|Карло Гондзага]] (* 1413/1423, † 21 декември 1456), кондотиер, венециански патриций, господар на [[Лудзара]], [[Сабионета]], [[Боцоло]], [[Сан Мартино дал'Арджине|Сан Мартино дел'Арджине]], [[Гацуоло]], [[Виадана]], [[Судзара]], [[Гондзага]], [[Реджоло]], [[Изола Доварезе]] и [[Ривароло Мантовано|Ривароло]] (1444); ∞ 1. 1437 за [[Лучия д'Есте|Лучия д’Eсте]] (* 24 март 1419, † 28 юни 1437), дъщеря на маркграф [[Николо III д’Есте]] († 1441) от Модена ([[Дом Есте]]), от която няма деца 2. 1445 за [[Рингарда Манфреди]], от която има един син и една или три дъщери. Има и три или пет извънбрачни деца. * [[Алесандро Гонзага|Алесандро Гондзага]] (* 26 август 1415 Мантуа, † 16 януари 1466, пак там), венециански патриций, господар на [[Медоле]] и на [[Остиано]] (1444), маркграф на [[Кастел Гофредо]], Кастильоне и [[Солферино]] (1444-1446), ∞ 1466 за [[Аниезе да Монтефелтро]] († 16 декември 1447), дъщеря на [[Джидантонио да Монтефелтро]], граф на [[Урбино (херцогство)|Урбино]], от която няма деца. * [[Маргерита Гонзага|Маргерита Гондзага]] (* 1418 Мантуа, † 7 юли 1439 Говерноло), венецианска патриция, маркиза на [[Ферара]], ∞ януари 1435 за [[Леонело д’Есте]] (* 1407, † 1450), маркграф на [[Маркграфство Ферара|Ферара]], господар на [[Модена]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Полезине]] и [[Гарфаняна]], от когото има един син. * [[Джанлучидо Гонзага|Джанлучидо Гондзага]] (* 1421 Мантуа, † 11 януари 1448 Черезара), венециански патриций, студент по право в Павия и [[апостолически протонотариус]]. След смъртта на баща си става господар на [[Волта Мантована|Волта]], [[Кавриана]], [[Черезара]], Сан Мартино Гузнаго (дн. подселище на Черезара), [[Пиубега]], [[Родиго]] и [[Кастеларо]]; * Чечилия Гондзага (* 1426 Мантуа, † 3 ноември 1451 пак там), венецианска [[Патриций (титла)|патриция]], монахиня в манастира „Санта Киара“ в Мантуа == Вижте също == * [[Малатеста]] * [[Гонзага (род)|Гондзага]] == Източници == * [http://archiviodistatomilano.eu/guida-on-line/soggetti-produttori/ente/MIDB000396/ Archivio di Stato di Milano. Convento di Sant’Orsola]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. * Adelaide Murgia, ''I Gonzaga'', Milano, Mondadori, 1972. ISBN non esistente * Roberto Brunelli, ''I Gonzaga. Quattro secoli per una dinastia'', Mantova, 2010. * [http://www.treccani.it/enciclopedia/malatesta-detto-malatesta-dei-sonetti-o-senatore-malatesta_(Dizionario-Biografico) Anna Falcioni, Dizionario Biografico degli Italia, Volume 68 (2007)] * L.N. Rossi – ''I Malatesta. Novissima Enciclopedia Monografica Illustrata'' – Firenze, Francesco Novati, 1933 – 34. * [http://thepeerage.com/p34235.htm#i342346 Paola Malatesta] * [http://www.genealogieonline.nl/de/west-europese-adel/I15024.php genealogieonline.nl: Paola Malatesta] * [http://www.geni.com/people/Paola-Malatesta/6000000003827671447 Genealogy. Paola Malatesta] * [http://restauro.istitutisantapaola.com/Istituto.aspx ''Istituti Santa Paola Mantova''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140915111928/http://restauro.istitutisantapaola.com/Istituto.aspx |date=2014-09-15 }} == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Малатеста, Паола|123974645}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Маркграфове на Мантуа]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианки]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Починали в Мантуа]] [[Категория:Родени в Пезаро]] [[Категория:Родени през 14 век]] tr9czh9ucfb1a20yy6hkm0jxs598nie 14 496519 12215062 9058411 2024-04-26T11:07:49Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Шотландци]]: „+“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Фамилни имена]] [[Категория:Култура на Шотландия|фамилни имена]] [[Категория:Шотландци|+]] byzo5n8re0ihza40edbkbzq7r7a4t2i 14 496549 12214981 6291222 2024-04-26T09:39:55Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Спорт в Нюпорт]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{категория инфо}} [[Категория:Състезания по снукър]] [[Категория:Снукър в Уелс]] [[Категория:Спорт в Нюпорт]] kpauhtqlrrlskoun0q821tofnr69kqb 0 497154 12214719 11721689 2024-04-26T03:56:08Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = Теракотеното куче | име в оригинал = Il cane di terracotta | корица = | px = | корица-текст = | други-имена = | език = [[италиански език|италиански]] | автор = [[Андреа Камилери]] | жанр = [[криминална литература]] | вид = [[роман]] | преводач = | издадена-година = [[1996]] | издадена-държава = [[Италия]] | издателство = „Sellerio editore“ (Палермо) | произведения = | isbn = | поредица = Комисар Монталбано | предходна = № 1: [[Формата на водата]] | следваща = № 3: [[Крадецът на закуски]] | бележки = }} '''Теракотеното куче''' ({{lang|it|Il cane di terracotta}}) е [[роман (литература)|роман]] на [[Италия|италианския]] [[писател]] [[Андреа Камилери]]. Романът е издаден през 1996 г. от издателство „Sellerio editore“ в [[Палермо]]. На български език е издаден на 6 декември 2013 г. от издателство „Книгопис“, в поредицата „Криминална колекция“, в превод на Весела Лулова Цалова, с подзаглавие „Комисарят Монталбано упорства“. == Сюжет == {{spoilers}} Идеята за втория си роман с комисар Монталбано хрумва на Андреа Камилери, докато чете лекции в Националната академия за драматично изкуство в Рим. Завръзката в „Теракотеното куче“ започва с поредното убийство извършено от мафията. Случаят е поверен на Монталбано, но разследването едва не коства живота му и той се разминава „само“ с огнестрелна рана. Следите на престъплението го отвеждат в неочаквана посока. Комисарят попада на ритуално погребение в пещера на момче и момиче, надзиравани от огромно теракотено куче. Убийство отпреди петдесет години. Злокобна загадка, която Монталбано упорито иска да разбули, докато стигне до цялата истината в дълго търсената среща с този, който знае всичко... {{сюжет-край}} == Екранизация == След огромния успех на криминалната поредица на Андреа Камилери, книгите за комисар Монталбано стават основа на [[телевизионен сериал]], филмиран от RAI. „Теракотеното куче“ e заснет като епизод 2 от втория сезон на сериала, и е излъчен на 9 май 2000 г. В ролята на комисар [[Салво Монталбано|Монталбано]] е италианският актьор [[Лука Дзингарети]]. == Външни препратки == * [http://www.knigopis.bg/books/terakotenoto-kuche/ Анотация на българското издание на сайта на издателство „Книгопис“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141006083707/http://www.knigopis.bg/books/terakotenoto-kuche/ |date=2014-10-06 }} * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/c/andrea-camilleri/terracotta-dog.htm Информация за романа] на сайта Fantastic fiction * {{икона|en}} [http://www.imdb.com/title/tt0199398/ „Il commissario Montalbano: Il cane di terracotta“] на сайта [[Internet Movie Database]] {{Андреа Камилери}} {{мъниче|литература}} [[Категория:Романи на Андреа Камилери]] [[Категория:Книги от 1996 година]] ctt3w1h778dy2j6bl28yo3x2l58dp4o 0 497441 12214484 9630584 2024-04-25T21:58:24Z 149.62.206.61 актуализиране на информация wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Георги|Свети Георги}} {{Храм | име = „Свети Георги“ | име-оригинал = | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Габрово (област Благоевград)|Габрово]] | вероизповедание = [[Българска православна църква - Българска патриаршия]] | епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]] | архиерейско наместничество = [[Благоевградска духовна околия|Благоевградско]] | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = късно средновековие | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = отворена, възстановена и реставрирана наскоро | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Георги“''' е късносредновековна българска църква, която се намира в благоевградското село [[Габрово (област Благоевград)|Габрово]], днес в [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]].<ref name="svetimesta.com">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Георги%20-%20с.%20Габрово | заглавие = Средновековни църкви – „Св. Георги“ – с. Габрово | достъп_дата = 3 октомври 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Свети места | цитат = | език = }}</ref> == Местоположение == Разположена е на десния бряг на река Габровска, в махалата Чандревица.<ref name="svetimesta.com"/> == Архитектура == Църквата е еднокорабна едноапсидна сграда с размери 5,40 m на 4,15 m. Стените ѝ са дебели 0,70 m. Храмът е изграден от речни и ломени камъни, които са споени с хоросан.<ref name="svetimesta.com"/> == Литература == * Миков, В. Старини от разни краища в България, Археологически вести, ИАИ, т. V, 1928-29 г. == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|Македония|България}} [[Категория:Църкви в Неврокопската епархия|Георги (Габрово)]] [[Категория:Средновековни църкви в България|Георги (Габрово)]] [[Категория:Паметници на културата в област Благоевград|Георги (Габрово)]] [[Категория:Община Благоевград]] aqthcx2hm2gxm8qwno47vrn4wfrp5wx 12214740 12214484 2024-04-26T05:28:07Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Георги|Свети Георги}} {{Храм | име = „Свети Георги“ | име-оригинал = | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Габрово (област Благоевград)|Габрово]] | вероизповедание = [[Българска православна църква - Българска патриаршия]] | епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]] | архиерейско наместничество = [[Благоевградска духовна околия|Благоевградско]] | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = късно средновековие | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = реставрирана | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Георги“''' е късносредновековна българска църква, която се намира в благоевградското село [[Габрово (област Благоевград)|Габрово]], днес в [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]].<ref name="svetimesta.com">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Георги%20-%20с.%20Габрово | заглавие = Средновековни църкви – „Св. Георги“ – с. Габрово | достъп_дата = 3 октомври 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Свети места | цитат = | език = }}</ref> == Местоположение == Разположена е на десния бряг на река Габровска, в махалата Чандревица.<ref name="svetimesta.com"/> == Архитектура == Църквата е еднокорабна едноапсидна сграда с размери 5,40 m на 4,15 m. Стените ѝ са дебели 0,70 m. Храмът е изграден от речни и ломени камъни, които са споени с хоросан.<ref name="svetimesta.com"/> == Литература == * Миков, В. Старини от разни краища в България, Археологически вести, ИАИ, т. V, 1928-29 г. == Бележки == <references /> {{Портал|Православие|Македония|България}} [[Категория:Църкви в Неврокопската епархия|Георги (Габрово)]] [[Категория:Средновековни църкви в България|Георги (Габрово)]] [[Категория:Паметници на културата в област Благоевград|Георги (Габрово)]] [[Категория:Община Благоевград]] 2l8f80bkhuth4opmz1jlwmhgoavzbr3 0 499357 12215082 10687749 2024-04-26T11:27:20Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Личности (Кардиф)]]; Добавяне на [[Категория:Родени в Кардиф]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Емлин Рийс | снимка = | описание = | дата на раждане = 1971 г. | място на раждане = [[Кардиф]], [[Уелс]] | дата на смърт = | място на смърт = | работил = [[писател]], [[преподавател]] | националност = {{Уелс}},<br/>{{GBR}} | период = | жанрове = [[чиклит]], [[сатира]], [[трилър]] | теми = | дебют = | известни творби = поредица „Джак и Ейми“ | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = [[Джоана Рийс]] | деца = Талула, Рокси, Минти | подпис = | сайт = [http://emlynrees.com/ emlynrees.com] }} '''Емлин Рийс''' ({{lang|en|Emlyn Rees}}) е британски [[писател]], автор на [[бестселър]]и в жанровете [[трилър]] и [[чиклит]]. == Биография и творчество == Емлин Рийс е роден през 1971 г. в [[Кардиф]], [[Уелс]]. Учи английски език в Университета в Саутхемптън, след което започва да работи за водещата лондонска литературна агенция „Къртис Браун“. Започва да пише докато работи като асистент на литературния агент Вивиън Шустър. Първоначално представя първия си ръкопис под псевдоним на шефа на неговата фирма, а след одобрението му се представя под истинското си име. Трилърът му „The Book of Dead Authors“ (''Книгата на мъртвите автори''), е издаден през 1997 г., а следващият „Undertow“ – през 1999 г. След първия си роман напуска работа и се посвещава на писателската си кариера. Покрай издаването на първия си роман се среща с колежката си писателката [[Джоана Рийс]]. Двамата започват интимна връзка и решават да пишат заедно. По-късно сключват брак и имат 3 дъщери. Съвместният им чиклит роман „Стръв? Клъв! И в тигана…“ от емблематичната им поредица „Джак и Ейми“ е издаден през 1998 г. Той веднага става бестселър в класацията на „Сънди Таймс“ и е преведен на 26 езика. През 2002 г. романът е екранизиран в телевизионния филм „Come Together“ с участието на [[Пол Ансдел]] и [[Али Бастиан]]. Двамата съпрузи продължават успешното си сътрудничество с още 6 романа. Временно се разделят от литературния си тандем през 2007 г. Емлин Рийс се насочва отново към трилъра с поредицата си „Дани Шанклин“. В периода 2013 – 2014 г. те си сътрудничат отново, заедно с илюстраторката Джилиан Джонсън, и пишат 2 пародии на детските книги по произведенията на [[Майкъл Розен]] и [[Хелън Оксънбъри]], и [[Ерик Карл]]. Преподавател е по криминална литература в [[Лондонския университет]], редовно участва в обсъждане на произведения и публикации по радиото и онлайн. Той е основател и директор на „Dark & Stormy Crime Book and Film Festival“ чрез компанията си „Unomas Productions Limited“, която създава с Джоана Рийс през 2006 г. Емлин Рийс живее със семейството си в [[Брайтън]], [[Англия]]. == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Book of Dead Authors (1997) * Undertow (1999) * The Boy Next Door (2001) – с [[Джози Лойд]]<br/>'''''Съседът / Съседката''''', изд.: [[Кръгозор (издателство)|ИК „Кръгозор“]], София (2001), прев. Корнелия Дарева * Love Lives (2003) – с Джози Лойд * We Are Family (2004) – с Джози Лойд * The Three Day Rule (2005) – с Джози Лойд * That Summer He Died (2013) === Серия „Джак и Ейми“ (''Jack and Amy'') – с Джози Лойд === # Come Together (1998)<br/>'''''Стръв? Клъв! И в тигана...''''', изд.: [[Кръгозор (издателство)|ИК „Кръгозор“]], София (2004), прев. Димитрина Перостийска # Come Again (1999)<br/>'''''Бум! Ох!!! И в торбата...''''', изд.: [[Кръгозор (издателство)|ИК „Кръгозор“]], София (2004), прев. Пенка Стефанова # The Seven Year Itch (2007) === Серия „Дани Шанклин“ (''Danny Shanklin'') === # Hunted (2011) # Wanted (2014) === Участие в общи серии с други писатели === ==== Серия „Бързо четене 2013“ (''Quick Reads 2013'') ==== :* Hostage (2012) ::от серията има още 37 романа от различни автори (''за цялата серия'') === Илюстрована литература (''пародии на детска литература'') === * We're Going On A Bar Hunt (2013) – с [[Джози Лойд]] * The Very Hungover Caterpillar (2014) – с Джози Лойд === Екранизации === * 2002 Come Together – ТВ филм == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/r/emlyn-rees/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/105744.Emlyn_Rees Библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://emlynrees.com/about-emlyn-rees/ Биография в официалния сайт] * {{икона|en}} [http://www.noveleditors.com/who-we-are.html Биография в „Novel Editors“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141215224713/http://www.noveleditors.com/who-we-are.html |date=2014-12-15 }} * {{икона|en}} [http://www.twbooks.co.uk/crimedigests/hodder97.html Бографични данни към книгата „The Book of Dead Authors“, 1997 г.] == Външни препратки == * {{Official website|http://emlynrees.com/}} на Емлин Рийс * {{imdb name|0715908|Емлин Рийс}} * {{икона|en}} [http://www.lloydpaige.com/?p=1272 Интервю в блога на Лойд Пейдж] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160331142653/http://www.lloydpaige.com/?p=1272 |date=2016-03-31 }} * [http://www.kragozor.com/?viewID=7&aid=17&bd_id=100 За Емлин Рийс и Джози Лойд в „Кръгозор“] * {{икона|en}} [http://www.theguardian.com/lifeandstyle/2013/oct/17/were-going-on-a-bar-hunt-bear-michael-rosen-childrens-book За книгата „We're Going On A Bar Hunt“, в „The Guardian“, 12.10.2013 г.] * {{Моята библиотека автор|emlyn-rees|Емлин Рийс}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рийс, Емлин}} [[Категория:Британски писатели на трилъри]] [[Категория:Уелски автори на любовни романи]] [[Категория:Уелски хумористи]] [[Категория:Уелски бизнесмени]] [[Категория:Родени в Кардиф]] inowdihrhn9oeg9r1owthylomv7ezky 0 500902 12214680 11285499 2024-04-26T01:07:51Z Ambra75 259141 /* top */ wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Ацо VIII д'Есте | наставка = | описание = маркиз на [[Херцогство Ферара|Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] | изображение за личността = Azzo VIII d'Este.jpg | описание на изображението = | управление = 1293-[[31 януари]] [[1308]] | регент на = | регентство = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = | погребан = | предшественик = [[Обицо II д’Есте]] | потомство = | наследник = [[Алдобрандино II д’Есте]] | съпруга = Джована [[Орсини]] | втори брак = Беатриче Анжуйска | трети брак = | четвърти брак = | пети брак = | шести брак = | династия = [[Дом Есте|Есте]] | баща = [[Обицо II д’Есте]] | майка = Якопина [[Фиески]] | герб = Coat_of_arms_of_the_House_of_Este_(1239).svg | подпис = | отличия = | общомедия = }} '''Ацо VIII д'Есте''' ({{lang|it|Azzo VIII d'Este}}, * сл. [[1263]], † [[31 януари]] [[1308]]) от фамилията [[Дом Есте|Есте]] е маркиз на [[Херцогство Ферара|Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] от 1293 г. до смъртта си. == Произход == Той е син на сеньора на Ферара [[Обицо II д’Есте]] (1247 – 1293) и на съпругата му Якопина [[Фиеши|Фиески]] († 1287), дъщеря на Николò Фиески ди Лаваня и племенница на [[Инокентий IV|папа Инокентий IV]]. [[Данте Алигиери|Данте]] пише за баща му в своята поема [[Божествена комедия]]- Ад как ври заедно с други тирани в реката на кръвта. Брат е на [[Алдобрандино II д’Есте]] и на Франческо, който умира във война през 1312 г. Неговите сестри са [[Беатриче д’Есте (1268–1334)|Беатриче]] († 1334), омъжена за втори път на 24 юни 1300 г. за [[Галеацо I Висконти]] – сеньор на Милано, и Магдалена, омъжена първо за Алдобрандино Турчи от Ферара и след това за Раниеро ди Каноса. Вероятно убива баща си, който умира без да е определил наследника си. == Брак == Ацо VIII се жени първо през 1282 г. за Джована [[Орсини]] и втори път през 1305 г. за Беатриче (1295 – 1321), дъщеря на [[Карл II Анжуйски]]. Ацо VIII е бездетен и след смъртта му през 1308 г. е наследен като господар на [[Ферара]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] от брат му [[Алдобрандино II д’Есте]]. Ацо VIII има извънбрачните деца: * Франческо, нар. „Фреско“ * Костанца * Рицардо * Пиетро, [[кондотиер]] == Данте == [[Данте Алигиери|Данте]] пише за Ацо VIII в своята поема [[Божествена комедия]]- Инферно. == Източници == <references /> * Giovan Battista di Crollalanza, Goffredo di Crollalanza ed Aldo di Crollalanza (1879), Annuario della nobiltà italiana, Presso la direzione del Giornale araldico, I, p. 505. * Trevor Dean, Land and Power in Late Medieval Ferrara: The Rule of the Este, 1350 – 1450.(Cambridge University Press) 1987. * Miroslav Marek, [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf8.html ''Complete Genealogy of the House of d'Este''], Genealogy.EU * Charles Cawley, [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MODENA,%20FERRARA.htm#AzzoVIIIdied1308 Azzo VIII Medieval Lands], fmg.ac * Vittorio Sermonti, ''Inferno'', Rizzoli 2001. * Umberto Bosco e Giovanni Reggio, ''La Divina Commedia – Inferno'', Le Monnier 1988. [[Категория:Маркграфове на Ферара]] [[Категория:Дом Есте]] 9fb13ab5dqf3l4ec7leoj1q12yuypnb 0 501513 12214734 11990967 2024-04-26T05:03:34Z Antonjelev69 344516 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:Winstrol tablets.JPG|мини|250px|Опаковка „Станозолол“]] '''Станозололът''', кръстен на Антон Желев от Бургас роден 2009годинаВинстрол (таблетки) или Винстрол Депо (ампули) и познат под разговорнназвание „стромба“, е синтетичен [[анаболен стероид]] производен на дихидротестостерон. Разработен е от Winthrop Laboratories (Sterling Drug) през 1962 г. и е одобрен за ползване от хора от Федералната Агенция по Храните и Лекарствата на [[САЩ]]. За разлика от повечето инжекционни стероиди, станзололът не е [[естери]]фициран и бива продаван разтворен във вода, или в таблетна форма. При орален прием той е силно ефективен, тъй като C17 α-[[алкилиране]] позволява на хормона да оцелее след първото преминаване през чернодробния метаболизъм. Поради тази причина, станзолол се продава и в таблетна форма. Станзолол се ползва при животни и хора за лечение на различни състояния. При хората, той успешно е лекувал [[анемия]] и наследствен ангиоедем. Ветеринарите го предписват за подобряване растежа на мускули, производство на [[червени кръвни телца]], повишаване на плътността на костите и да стимулира апетита при изтощени и отслабнали животни. Станзололът е един от анаболните стероиди често използван за повишване на постиженията от спортисти. Той е забранен за употреба в спортни състезания, под покровителството на Националната Федерация по Атлетика (IAAF) и много други спортни организации. Също така, станзолол се ползва при гонки с коне. == Употреба в Бодибилдинга == Станзололът е обект на употреба без медицински контрол от страна на атлети и спортисти поради анаболните си свойства комбинирани с едновременно намаляване на телесна мазнина. Тъй като е модифицирано производно на дехидротестостерона и не ароматизира чрез телесните ензими. Употребяващите го често използват погрешно термина „суха“ когато описват болката в ставите породена от употребата на станзолол, както орално така и инжекционно. Всъщност, станзололът като дехидротестостерон може избирателно да се състезава за рецепторите на прогестин с прогестерона и други натурални синтетични прогестини. Това резултира в намаление на противовъзпалителните процеси пораждани от прогестина, което създава в пациента усещане за дискомфорт в ставите. Често е използван от атлетите и бодибилдърите за загуба на телесни мазнини комбинирана със запазване на чистата мускулна маса. Често се използва в цикли за релеф, макар и да не е доказано красноречиво да има специални свойства за горене на мазнини. Той се намира най-често под формата на 50 мг инжекции. Най-малката таблетка е 10 мг, но има и от 50 мг. Достъпни са версии от 75 мг и 100 мг. == Разкриване на употреба == Станозололът е предмет на активна чернодробна биотрансформация чрез различни ензимни пътеки. Основновните метаболити са уникални за него и са откривамеи до 10 дни след еднократен устен прием на 5-10 мг таблетка. == Външни препратки == * [http://sportnaapteka.com/%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b8%d0%b4%d0%b8/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b1%d0%b0-%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bb-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b7%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%bb/ Ефекът при спортистите, странични ефекти, цени, цикли с Винстрол] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141111192646/http://sportnaapteka.com/%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b8%d0%b4%d0%b8/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b1%d0%b0-%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bb-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b7%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%bb/ |date=2014-11-11 }} * [https://steroidico.com/inzhekcionni-steroidi.html Видове инжекционни стероиди] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210803141646/https://steroidico.com/inzhekcionni-steroidi.html |date=2021-08-03 }} {{Превод от|en|Stanozolol|637518297}} [[Категория:Стероиди]] 2pywkjc9o6maio9h5ckldd4regh0eps 12214857 12214734 2024-04-26T07:53:12Z Carbonaro. 221440 Премахната редакция 12214734 на [[Special:Contributions/Antonjelev69|Antonjelev69]] ([[User talk:Antonjelev69|б.]]) wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:Winstrol tablets.JPG|мини|250px|Опаковка „Станозолол“]] '''Станозололът''', често продаван под името Винстрол (таблетки) или Винстрол Депо (ампули) и познат под разговорното название „стромба“, е синтетичен [[анаболен стероид]] производен на дихидротестостерон. Разработен е от Winthrop Laboratories (Sterling Drug) през 1962 г. и е одобрен за ползване от хора от Федералната Агенция по Храните и Лекарствата на [[САЩ]]. За разлика от повечето инжекционни стероиди, станзололът не е [[естери]]фициран и бива продаван разтворен във вода, или в таблетна форма. При орален прием той е силно ефективен, тъй като C17 α-[[алкилиране]] позволява на хормона да оцелее след първото преминаване през чернодробния метаболизъм. Поради тази причина, станзолол се продава и в таблетна форма. Станзолол се ползва при животни и хора за лечение на различни състояния. При хората, той успешно е лекувал [[анемия]] и наследствен ангиоедем. Ветеринарите го предписват за подобряване растежа на мускули, производство на [[червени кръвни телца]], повишаване на плътността на костите и да стимулира апетита при изтощени и отслабнали животни. Станзололът е един от анаболните стероиди често използван за повишване на постиженията от спортисти. Той е забранен за употреба в спортни състезания, под покровителството на Националната Федерация по Атлетика (IAAF) и много други спортни организации. Също така, станзолол се ползва при гонки с коне. == Употреба в Бодибилдинга == Станзололът е обект на употреба без медицински контрол от страна на атлети и спортисти поради анаболните си свойства комбинирани с едновременно намаляване на телесна мазнина. Тъй като е модифицирано производно на дехидротестостерона и не ароматизира чрез телесните ензими. Употребяващите го често използват погрешно термина „суха“ когато описват болката в ставите породена от употребата на станзолол, както орално така и инжекционно. Всъщност, станзололът като дехидротестостерон може избирателно да се състезава за рецепторите на прогестин с прогестерона и други натурални синтетични прогестини. Това резултира в намаление на противовъзпалителните процеси пораждани от прогестина, което създава в пациента усещане за дискомфорт в ставите. Често е използван от атлетите и бодибилдърите за загуба на телесни мазнини комбинирана със запазване на чистата мускулна маса. Често се използва в цикли за релеф, макар и да не е доказано красноречиво да има специални свойства за горене на мазнини. Той се намира най-често под формата на 50 мг инжекции. Най-малката таблетка е 10 мг, но има и от 50 мг. Достъпни са версии от 75 мг и 100 мг. == Разкриване на употреба == Станозололът е предмет на активна чернодробна биотрансформация чрез различни ензимни пътеки. Основновните метаболити са уникални за него и са откривамеи до 10 дни след еднократен устен прием на 5-10 мг таблетка. == Външни препратки == * [http://sportnaapteka.com/%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b8%d0%b4%d0%b8/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b1%d0%b0-%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bb-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b7%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%bb/ Ефекът при спортистите, странични ефекти, цени, цикли с Винстрол] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141111192646/http://sportnaapteka.com/%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b8%d0%b4%d0%b8/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b1%d0%b0-%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bb-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b7%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%bb/ |date=2014-11-11 }} * [https://steroidico.com/inzhekcionni-steroidi.html Видове инжекционни стероиди] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210803141646/https://steroidico.com/inzhekcionni-steroidi.html |date=2021-08-03 }} {{Превод от|en|Stanozolol|637518297}} [[Категория:Стероиди]] 5bghyye2q9fxs04p10mvvzdlr1tafms 0 502899 12214624 11874309 2024-04-26T00:42:54Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|кардинал | описание = [[кардинал]], [[архиепископ]] | портрет = | портрет-описание =Иноченцо Чибо (вдясно) с папа [[Лъв X]] и с бъдещия папа [[Климент VII]]: копие на картината на [[Рафаело Санцио|Рафаело]] от [[Джулиано Буджардини]], 1520 г. | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Stemma cardinalizio Innocenzo Cybo.png | герб-описание = }} |име=Иноченцо Чибо|роден-място=[[Генуа]], [[Генуезка република]]|починал-място=[[Рим]], [[Папска държава]]|деца=Ричарда<br>Елена<br>Алесандро<br>Клементе|починал-дата=[[14 април]] [[1550]]|религия=[[Католицизъм]]|баща=[[Франческето Чибо]]|братя-сестри=Лукреция<br>Клариса<br>Елеонора<br>[[Лоренцо Чибо|Лоренцо]]<br>Катерина<br>Иполита<br>Джовани Батиста|род=[[Чибо]]|погребан=Базилика „[[Санта Мария сопра Минерва]]“ (Рим)|партньор=[[Ричарда Маласпина]]}} '''Иночèнцо Чѝбо''' ({{lang|it|Innocenzo Cybo, Innocenzo Cibo}}, * [[25 август]] [[1491]] в [[Генуа]], [[Генуезка република]]; † 14 април [[1550]] в [[Рим]], [[Папска държава]]) е италиански [[архиепископ]] и от 23 септември [[1513]] г. [[кардинал]]. == Произход == Той е син на [[Франческето Чибо]] (* 1450, † 1519), [[граф]] на Латеранския дворец (1490) и на [[Ферентило]] (1517), господар на [[Ангуилара Сабация|Ангуилара]] и [[Черветери]] (1490), римски барон (1515), [[Патриций (титла)|патриций]] на [[Флоренция]], Неапол и [[Пиза]] (1488), на [[Витербо]] (1516), губернатор на Рим (1487), генерал губернатор на Папската армия (1487), херцог на [[Сполето]] (1513), и на [[Мадалена де Медичи]] (* 1473, † 1528), сестра на [[папа]] [[Лъв X]] и първа братовчедка на папа [[Климент VII]]. Негови дядо по баба по бащина линия са [[папа]] [[Инокентий VIII]] (баща му е негов незаконен син, впоследствие узаконен) и неаполитанска благородничка, а по майчина – [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]], владетел на [[Флорентинска република|Флоренция]], и [[Клариса Орсини]]. Има двама брат и пет сестри: * Лукреция (* 1489, † 1492) * Клариса (* 1490, † 1492), родена недъгава * [[Елеонора Чибо|Елеонора]] (* 1499, † 1557), [[Бенедиктински орден|бенедиктинска]] монахиня, игуменка на манастира „Санта Мария“ в [[Генуа]] * [[Лоренцо Чибо|Лоренцо]] (* 1500, † 1549), [[Графство Ферентило|'''граф на Ферентило''']], губернатор и [[кастелан]] на [[Сполето]] (23 дек. 1519), вечен губернатор на [[Ветрала]], Монтеджове и Джано (1529), губернатор на [[Витербо]] (май 1532), губернатор на [[Пиза]] (1534), генерал на Папската армия (1520), генерален командващ на Папските армии (22 юни 1530), съпруг на [[Ричарда Маласпина]], маркиза на [[Херцогство Маса и Карара|Маса]], господарка на Карара. * Катерина (* 1501, † 1557), херцогиня на [[Камерино]] като съпруга на Джовани Мария [[Да Варано]] * Иполита (* 1503, † 1503), маркиза на [[Колорно]], графиня на [[Каяцо]] и господарка на [[Бобио]] като съпруга на Роберто Амброджо да Сансеверино * Джовани Батиста (* 1505, † 1550), [[епископ]] на [[Марсилия]] (12 януари 1530), абат комендатор на „Сан Сиро“ в Генуа (1529) == Биография == На 17 март 1513 г. – денят, в който [[Лъв X]] е ръкоположен за [[епископ]], той прави Иноченцо [[апостолически протонотарий]].<ref>Marino Sanuto ''Diario'' Volume 16, col. 57.</ref> В първата [[консистория]] на папата от 23 септември 1513 г. Иноченцо той става кардинал-дякон на Св. св. Козма и Дамян. Той разменя тази дякония за [[Санта Мария ин Домника (титулярна дякония)|Санта Мария ин Домника]] на 26 юни 1517 г На 11 май 1520 г. става [[архиепископ]] на [[Генуа]] с благоволението на своя чичо папа Лъв X и остава на този пост до 1521 г.. За три месеца през 1521 г. е [[кардинал-камерлинг]] на Светата римска църква, но му е „позволено“ да продаде службата за сумата от 35 000 дуката на друг от фаворитите на Лъв X – кардинал [[Франческо Армелино де Медичи]].<ref>Luigi Gradenigo, the Venetian Ambassador, in ''Relazioni degli ambasciatori veneti al Senato'' Series II Volume III (edited by Tommaso Gar), Roma (Firenze 1846) p. 71; Lorenzo Cardella, ''Memorie storiche de' cardinali della Santa Romana Ecclesia'' Volume IV (Roma 1793) p. 8, pp. 40-41.</ref> Натрупва административни права върху епископски седалища, напр. [[Сейнт Андрюс]] (13 октомври 1513 – 13 ноември 1514),<ref>Никога не е епископ на Сейнт Ендрюс, а само администратор. Не е бил в епископски сан. Guilelmus van Gulik & Conradus Eubel, ''Hierarchia catholica medii et recentioris aevi'' III, editio altera (Monasterii 1923), с. 108. David M. Cheney, [http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bciboi.html ''Innocenzo Cardinal Cibo (Cybo)''.] Посетено на 2016-04-04.</ref> [[Марсилия]], Алерия в [[Корсика]] (19 юни 1518 – 19 декември 1520), [[Вентимиля]] (27 юли 1519 – 8 август 1519) и много други, повечето за кратки периоди от време. Участва в [[Конклав|конклава]] от декември 1520 г до 9 януари 1521 г. и въпреки че (или може би защото) е болен и трябва да гласува от болничното си легло, той е близо до избирането си за папа. След като името му е предложено, той успява да получи около двадесет гласа, очевидно от по-младите кардинали, желаещи да продължат навиците от двора на Лъв X.<ref>F. Petruccelli della Gattina, ''Histoire diplomatique des conclaves'' Volume I (Paris: 1864), с. 520-521. Историята произлиза от писмо, написано от Джовани Мария Галиани от Рим на 10 януари 1522 г., ден след края на Конклава. Цитира се в Staffetti, 35-36 n. 1, който го използва и the ''Memorie della famiglia Cybo'', семейна история написана по заповед на принц Алберико Чибо, за да прокара идеята, че кардинал Иноченцо е бил активен кандидат. Това е много малко вероятно, тъй като кардинал [[Климент VII|Джулио де Медичи]] е активен кандидат, вече подкрепен от флорентинците.</ref> Френският крал [[Франсоа I]] го назначава за [[абат]] на „Сен Виктор“ в Леран през 1522 г., надявайки се без съмнение да засили френския интерес към Колегията на кардиналите след избирането на служител на император [[Карл V]] на папския престол като [[Адриан VI]]. Той също така получава абатство „Сен Уен“ в [[Руан]]. През 1524 г. той става [[папски легат]] на [[Болоня]] и [[Романя]]. През 1529 и 1530 г. посреща както на император Карл V, така и папа [[Климент VII]] в Болоня и участва в коронацията на императора на 24 февруари като архидякон. В края на церемониите той и кардинал [[Иполито де Медичи]] придружават императора по пътя му до [[Мантуа]].<ref>[[Gaetano Giordani]], ''Della venuta e dimora in Bologna del Sommo Pontefice Clemente VII. per la coronazione di Carlo V. Imperatore'' (Bologna 1842) p. 179</ref> Точно преди [[Разграбване на Рим (1527)|разграбването на Рим]] през 1527 г. той намира убежище в [[Маса и Карара]], гост на своята [[Ричарда Маласпина]], съпруга на брат му, която му ражда четири деца, които по-късно са узаконени. Доклад до Венецианския сенат, написан от Антонио Сорано, негов посланик в Рим, на 18 юли 1531 г., предоставя анализ на кардинал Чибо, както изисква задачата му. Той заявява, че Чибо не е човек с грандиозни дела, нито с дълбоки мисли, но твърде веднага се отдава на светските удоволствия и на някаква похотливост. Папа Климент VII не го търси за съвет по държавните въпроси.<ref>Eugenio Alberi (editor), ''Relazioni degli ambasciatori veneti al senato'' Volume VII (Serie IIa, Volume IIIo) (Firenze 1846), 279: „Този кардинал Чибо не е човек на голямо дело или висок дух, а по-скоро бърз и отдаден на светските удоволствия и на известна похотливост. Той има богат доход, може би 22 хиляди дуката, и папата не го използва в съвета, що се отнася до държавните въпроси; но само дълги години в легацията на Болоня. По мое време беше попо в двора; следователно не мога да се разпростра много, като говоря за него. Не искам да мълча, защото на път за легацията ми във Флоренция [1527 г.] го посетих, минавайки през Болоня, и от малкото общуване, което имах с него, открих, че той, заедно с брат си Джовани Бартоломео, много обичат Ваше светлост</ref> През 1532 и 1533 г. кардинал Чибо е изпратен от първия си братовчед папа [[Климент VII]] да управлява Флоренция по време на отсъствието на херцог [[Алесандро де Медичи]]. Той е един от четиримата кардинали, назначени за изпълнители на завещанието на папата.<ref>The executors of his Last Will and Testament were Cardinals Innocenzo Cibo, Ippolito de' Medici, Nicolo Ridolfi, and Giovanni Salviati (F. A. Artaud de Montor, ''Histoire des souverains Pontifes Romains'' Volume IV (Paris 1851) 114).</ref> На конклава след смъртта на Климент той има надежди за папския престол, но е засенчен от [[Павел III]]<ref>[http://www.csun.edu/~hcfll004/SV1534.html Notes on Conclave of 1534, Dr. J. P. Adams.]</ref> и впоследствие решава да се върне във Флоренция.<ref>Staffetti, 127-130, се опитва да подкрепи тезата, въз основа на наблюденията на Фелицианджели, че Чибо е бил кандидат, но документацията е много слаба и историята не е в съгласие с другите известни факти от изборите. Кардинал Фарнезе, който е имал предварително разбирателство с кардинал Иполито де Медичи, роднина на Иноченцо, за флорентинска подкрепа, е обявен за папа чрез акламация.</ref> Но тук отношенията му с великия херцог [[Козимо I де Медичи]] се влошават и той се мести отново в Маса и Карара през 1540 г. Две години по-късно неговата лоялност към имперската кауза е възнаградена с титлата на кардинал протектор на Германия. В Рим кардиналът има резиденцията си Палацо Алтемпс ([[Хоенемс]]). Той се завръща в този град през 1549 г., за да вземе участие в конклава след смъртта на папа Павел III. Предпочитаният кандидат е [[Реджиналд Поул]], но е избран Джовани Мария Чоки дел Монте – [[Юлий III]].<ref>[http://www.csun.edu/~hcfll004/SV1549.html Notes on Conclave of 1549-1550, Dr. J. P. Adams.]</ref> Като старши кардинал дякон Иноченцо Чибо коронясва папа Юлий III на 22 февруари 1550 г. На 28 февруари 1550 г. той разменя дяконията [[Санта Мария ин Домника]] с тази на [[Санта Мария ин Виа Лата (титулярна дякония)|Санта Мария ин Виа Лата]]. Умира на 14 април 1550 г. на 59-годишна възраст, след като е бил кардинал в продължение на 37 години. Погребан е в базиликата „[[Санта Мария сопра Минерва]]“ в Рим, в центъра на [[Хор (архитектура)|хора]], зад главния олтар, между паметниците на чичо му Лъв X и братовчед му Климент VII. == Потомство == От [[Ричарда Маласпина]] (* 1497 в [[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маркграфство Маса, сеньория Карара, Монета и Авенца]]; † 15 юни 1553 в [[Бани ди Лука]], пак там), [[Херцогство Маса и Княжество Карара|маркиза на Маса]] и княгиня на Карара, Монета и Авенца (13 април 1519 – 6 октомври 1546 и 27 юни 1547 – 15 юни 1553), и чрез брак графиня на [[Ферентило]] (14 май 1520 – 14 март 1549), съпруга на брат му [[Лоренцо Чибо|Лоренцо]], има двама сина и две дъщери, узаконени от него: * Елена Чибо * Ричарда Чибо * Алесандро Чибо * Клементе Чибо == Източници == * Giuseppe Moroni, ''Dizionario di erudizione storico-ecclesiastica'' Volume 13 (1842), с. 121 – 125. * Luigi Staffetti, ''Il cardinale Innocenzo Cybo'' (Firenze 1894) 14 n. 2. * Marino Sanuto, ''Diario,'' Vol. 16, col. 57 * ''[https://www.storiaememoriadibologna.it/cibo-innocenzo-519624-persona Innocenzo Cybo]'', в Storia e Memoria di Bologna, Comune di Bologna * Franca Petrucci, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/innocenzo-cibo_(Dizionario_Biografico)/ CIBO, Innocenzo]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 25, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Cybo,+Innoc%C3%A8nzo.html Cybo, Innocènzo]'', на sapere.it, De Agostini * Salvador Miranda, ''[https://cardinals.fiu.edu/bios1513.htm#Cibo CIBO, Innocenzo]'', на fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University * ''[https://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bciboi.html Innoncenzo Cardinal Cibo]'', на Catholic Hierarchy == Бележки == <references /> {{Превод от|en|Innocenzo Cybo|1136269979}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Кардинали]] [[Категория:Римокатолически архиепископи от 16 век]] [[Категория:Римокатолически епископи от 16 век]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 3cwauesif97h3bd3b7jdowhp2lh2la0 0 503216 12214677 12213580 2024-04-26T01:05:16Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Франческо де Медичи|Франческо де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Монарх|династия=[[Медичи]]|изображение за личността=Francesco Medici (1594-1614).jpg|описание на изображението=Анонимен, ''Портрет на Франческо де Медичи'', 1614, [[Уфици]], Флоренция|баща=[[Фердинандо I де Медичи]]|майка=[[Кристина Лотарингска]]|потомство=няма|съпруга=няма|място на смъртта=[[Пиза]], Велико херцогство Тоскана|герб=Coat of arms of the House of Medici (Baroque period representation).svg|погребан=[[Параклиси на Медичите]], Базилика [[Сан Лоренцо (Флоренция)]]|религия=[[Католицизъм]]|други титли=барон на [[Карапеле]], синьор на [[Кастел дел Монте (село)|Кастел дел Монте]], [[Офена]] и [[Буси сул Тирино|Буси]]|описание=принц, 4-ти княз на [[Капестрано]]|управление=[[1611]]/[[1613]] – [[1614]]|предшественик=[[Козимо II де Медичи]]|наследник=[[Карло ди Фердинандо де Медичи|Карло де Медичи]]}} '''Франчèско ди Фердинàндо де Мèдичи''' ({{lang|it|Francesco di Ferdinando de' Medici}}; * [[14 май]] [[1594]], [[Флоренция]], Велико херцогство Тоскана; † [[17 май]] [[1614]], [[Пиза]], пак там) от фамилията [[Медичи]], е [[принц]] от [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]] и 4-ти [[княз]] на [[Капестрано]], барон на [[Карапеле]], сеньор на [[Кастел дел Монте (село)|Кастел дел Монте]], [[Офена]] и [[Буси сул Тирино|Буси]], военен. == Произход == Той е вторият син на [[Фердинандо I де Медичи]] (1549 – 1609), [[кардинал]] и 3-ти [[Велик херцог на Тоскана]] (1587 – 1609), и на съпругата му [[Кристина Лотарингска]] (1565 – 1636). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Козимо I де Медичи]], първи [[Велик херцог на Тоскана]] (1537 –1574), и [[Елеонора ди Толедо]], а по майчина – херцог [[Карл III (Лотарингия)|Карл III Лотарингски]] и [[Клод дьо Валоа]], втората дъщеря на френския крал [[Анри II]] и [[Катерина Медичи|Катерина де Медичи]]. Има четирима братя и четири сестри: * [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] (1590 – 1621), 4-ти Велик херцог на Тоскана (1609 – 1621), от 1608 г. съпруг на [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]], [[Ерцхерцог|ерцхерцогиня]] на [[Австрия]], от която има 5 сина и 3 дъщери * [[Елеонора де Медичи (1591 – 1617)|Елеонора]] (1591 – 1617) * [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина]] (1593 – 1629), от 1617 г. съпруга на [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо Гондзага]], херцог на Мантуа и Монферат * [[Карло ди Фердинандо де Медичи|Карло]] (1595 – 1666), [[принц]] от [[Велико херцогство Тоскана]] и от 1615 г. [[кардинал]] и [[епископ]] * [[Филипино де Медичи|Филипо, нар. Филипино]] (1598 – 1602) * [[Дон Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)|Лоренцо]] (1599 – 1648), испански гранд с обръщението „[[Дон (титла)|дон]]“, военен и дипломат * [[Мария Мадалена де Медичи|Мария Магдалена]] (1600 – 1633), инвалид * [[Клавдия де Медичи|Клавдия]] (1604 – 1648), от 1621 г. съпруга на [[Федерико Убалдо дела Ровере]], [[херцог]] на [[Урбино]], и от 1626 г. – на [[Леополд V (Австрия-Тирол)|Леополд V]], [[ерцхерцог]] на [[Предна Австрия]]. <gallery caption="Семейството на Франческо"> Файл:Ferdinando i de' medici 12.JPG|херцог Фердинандо I де Медичи, баща Файл:Pulzone, Scipione - Cristina di Lorena, granduchessa di Toscana - 1590.jpg|Кристина Лотарингска, майка Файл:Cosimo II de' Medici.jpg|Козимо II, брат Файл:Scuola fiorentina, ritratto di eleonora de' medici, xvii sec.JPG|Елеонора, сестра Файл:1621 full portrait of Caterina de' Medici as Duchess of Mantua by Justus Sustermans.jpg|Катерина, сестра Файл:Justus Sustermans 037.jpg|Карло, брат Файл:Italienisch - Kinderbildnis des Philipp, Sohn des Großherzogs Ferdinand I. von Toskana - 4213 - Bavarian State Painting Collections.jpg|Филипино, брат Файл:Lorenzo di ferdinando de' medici, xvii century.jpg|Лоренцо, брат Файл:Lorenzo Lippi 002.jpg|Клавдия, сестра Файл:Ambito fiorentino - Maria Maddalena di Ferdinando I de' Medici.jpg|Мария Магдалена, сестра Файл:Claudia de' Medici, Duchess of Urbino and Archduchess of Austria by Sustermans.jpg|Клавдия, сестра Файл:Cosimo I de Medici in armour (1545) Oil on wood by Angelo Bronzino - Galleria degli Uffizi - Florence.jpg|херцог Козимо I де Медичи, дядо по бащина линия Файл:Eleanora of Toledo.jpg|Елеонора ди Толедо, баба по бащина линия Файл:Charles III, Duke of Lorraine, by studio of François Clouet.jpg|херцог Карл III Лотарингски, дядо по майчина линия Файл:Claude of Valois1.jpg|Клод дьо Валоа, баба по майчина линия </gallery> == Биография == [[Файл:Francesco_di_ferdinando_de%27_Medici,_xvii_century.jpg|мини|ляво|[[Тиберио ди Тито]], ''Франческо ди Фердинандо де Медичи'', 1597.|324x324пкс]] [[Файл:Francesco and Caterina Medici by Cristofano Allori.jpg|мини|305x305пкс|[[Кристофано Алори]], ''Франческо и Катерина де Медичи'', ок. 1598 г.]] През 1612 г. е номиниран за принц на [[Капестрано]], барон на [[Карапеле]] (баронството включва територията на [[Санто Стефано ди Сесанио]], [[Калашо]], Рока Калашо, [[Кастелвекио Калвизио]] и [[Карапеле Калвизио]]), господар на [[Офена]], [[Кастел дел Монте (село)|Кастел дел Монте]] и земята на [[Буси сул Тирино|Буси]]. Той носи титлата „принц на Капестрано“ до смъртта си.<ref name=":0">Bacciotti E. ''[https://books.google.ru/books?id=FN4OvthJbdIC&pg=PA213&lpg=PA213&dq=Francesco+de%27+Medici+(14+maggio+1594+%E2%80%93+17+maggio+1614)&source=bl&ots=LU6gYDl1PH&sig=RHNQv07bYpmhGqtUolcVOyAoacg&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwjO4JuJ55TPAhVIfiwKHaJXAAsQ6AEILTAD#v=onepage&q=Francesco%20de'%20Medici%20(14%20maggio%201594%20%E2%80%93%2017%20maggio%201614)&f=false Il fiorentino istruito calendario per l'anno 1852]''. Firenze: Tipografia di Niccola Fabbrini, 1851. с. 213</ref><ref>De Rubertis Ach. ''[[De Rubertis Ach. Varietà storiche e letterarie. — Pisa: Nistri-Lischi, 1935. — P. 108|Varietà storiche e letterarie]]''. Pisa: Nistri-Lischi, 1935. с. 108</ref> Предвиден за кариерата на дипломат, Франческо предпочита да се посвети на военното изкуство. На 15 г. постъпва в армията. Командва войските, изпратени от Тоскана през 1613 г., за да помогнат на [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо Гондзага]] срещу [[Савойско херцогство|херцога на Савоя]] [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]], но не участва във военните действия, тъй като между двамата претенденти е сключен мир, преди той да достигне [[Херцогство Мантуа]].<ref name=":0" /> След като прави поклонение в [[Лорето (Марке)|Лорето]] до [[свещена хижа|Светата хижа]], умира в [[Пиза]] малко след завръщането си, на 17 май 1614 г., от остра чревна болест.<ref>Grimaldi F. ''[https://books.google.ru/books?id=i0zZAAAAMAAJ&q=Francesco+de%27+Medici,+principe+di+Capestrano+dal+1613&dq=Francesco+de%27+Medici,+principe+di+Capestrano+dal+1613&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwiqsa-47pjPAhUjCpoKHfldBpwQ6AEIHDAA Pellegrini e pellegrinaggi a Loreto nei secoli XIV—XVIII]''. Foligno: Accademia fulginia, 2001. с. 655.</ref> Има предположение, че е бил [[петнист тиф]].<ref name="paleopatologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.paleopatologia.it/articoli/aticolo.php?recordID=21|заглавие=Il «Progetto Medici»: studio antropologico e paleopatologico dei Granduchi|автор=|труд=|издател=www.paleopatologia.it|език=it|достъп_дата=16 декабря 2015|архив_дата=2016-08-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160822212006/http://www.paleopatologia.it/articoli/aticolo.php?recordID=21}}</ref> Погребан е в семейната гробница - [[Параклис на Медичите|Параклиса на Медичите]] в [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базиликата „Сан Лоренцо]]“. Върху надгробната плоча, според желанието на починалия, е издълбан надписът „Принц на Капестрано“ (на лат. ''Princeps Capestrani''). В негова памет са написани редица епитафии от няколко автори, в които се прославя неговата девственост, смелост и великодушие.<ref>Oettinger Ed.-M. ''[https://books.google.ru/books?id=nNAeAegMBJoC&pg=RA1-PA69&dq=Francesco+de%27+Medici+1594+-+1615&hl=ru&sa=X&ved=0ahUKEwjSs9akoZTPAhWsNJoKHX2HAqAQ6AEIIzAB#v=onepage&q=Francesco%20de'%20Medici%201594%20-%201615&f=false Bibliographie biographique universelle dictionnaire des ouvrages relatifs a l’histoire de la vie publique et privée des personnages célèbres de tous les temps et de toutes les nations depuis le commencement du monde jusqu’a nos]''. Paris: A. Lacroix et C., 1866. Vol. I. с. 69</ref> През 1857 г., по време на първоначално изследване на телата на Медичите, тялото му е намерено, както следва: „... на черепа той носеше филцова шапка; той беше облечен в бяла сатенена дреха, с времето станала жълтеникава, с подобно голямо наметало, стигащо до коленете, и с дантелени ръкави около китките. Чорапите бяха от плетена коприна, чехлите от кожа.“<ref>Sommi Picenardi G., ''Esumazione e ricognizione delle Ceneri dei Principi Medicei fatta nell'anno 1857. Processo verbale e note'', Archivio Storico Italiano Serie V, Tomo I-II, M. Cellini & c., Firenze 1888 in D. Lippi, ''Illacrimate Sepolture - Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici'', Firenze, 2006</ref> Изследването на останките показва, че през живота си принцът е страдал от заболявания на костната система, като [[артрит]] и [[остеохондроза]].<ref name="paleopatologia2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.paleopatologia.it/articoli/aticolo.php?recordID=21|заглавие=Il «Progetto Medici»: studio antropologico e paleopatologico dei Granduchi|автор=|труд=|издател=www.paleopatologia.it|език=it|достъп_дата=16 декабря 2015|архив_дата=2016-08-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160822212006/http://www.paleopatologia.it/articoli/aticolo.php?recordID=21}}</ref> [[Файл:Guillaume dupré, medaglia di Francesco di Ferdinando de' Medici, 1613 (no verso, bronzo dorato).JPG|мини|Медал на Франческо де Медичи от Гийом Дюпре.]] == Франческо де Медичи в изкуството == Оцелели са детски портрети на Франческо от [[Тиберио Тити]] от 1597 г. в Галерия „[[Уфици]]“<ref>Caneva C. ''[[Caneva C. Il corridorio vasariano agli Uffizi. — Firenze: Banca Toscana, 202. — P. 238.|Il corridorio vasariano agli Uffizi]]''. Firenze: Banca Toscana, 202. с. 238.</ref> и от [[Алори, Кристофано|Кристофано Алори]] от 1598 г. в [[Палатинска галерия|Палатинската галерия]] в [[Палацо Пити|Палацо Пити.]] На последния той е изобразен заедно с по-голямата си сестра [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина]].<ref>Butazzi, Grazietta. ''[[Butazzi, Grazietta. I principi bambini abbigliamento e infanzia nel seicento (итал.) // Antichità viva : журнал. — 1984. — N. XXIII. — P. 64.|I principi bambini abbigliamento e infanzia nel seicento]]'' <small>(итал.)</small> // Antichità viva : журнал. 1984. N. XXIII. с. 64.</ref> Портрет на принца като възрастен от неизвестен художник от [[Флорентинска школа|Флорентинската школа по живопис]] в колекцията на Галерия „Уфици“ е нарисуван малко преди смъртта му през 1614 г.<ref name="paleopatologia2" /> Образът на Франческо е запазен и върху бронзов медальон от Гийом Дюпре от 1613 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.deamoneta.com/auctions/view/302/480|заглавие=Francesco di Ferdinando de Medici (1594—1614), principe di Capestrano. Medaglia uniface 1613|автор=Guillaume Duprè|труд=|издател=www.artemideaste.com|език=it|достъп_дата=18.9.2016}}</ref> == Източници == <references /> * {{cite web|url=http://www.comunedicapestrano.it/news/opuscolo.pdf|author=|title=Comune Capestrano|publisher=Comune-di-Capestrano.it|description=|accessdate=|архив_дата=2014-08-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140815005943/http://www.comunedicapestrano.it/news/opuscolo.pdf}} {{икона|it}} * {{cite web|url=http://www.deamoneta.com/auctions/view/179/352|author=|title=Francesco di Ferdinando de Medici (1594 – 1614), prince of Capestrano|publisher=Dea-Moneta.com|description=|accessdate=}} {{икона|en}} * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=1115 Documents dels Mèdici: Francesco de Mèdici] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141205024130/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=1115 |date=2014-12-05 }} * [http://genealogy.euweb.cz/italy/medici3.html#Fe1 genealogy.euweb.cz] {{Превод от|ru|Медичи, Франческо (1594—1614)|124033852}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали в Пиза]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 9s0wxrlpjst31jbkhqky6r1mszwt2rk 0 512588 12214520 11815116 2024-04-25T23:05:24Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Родолфо Висконти | описание = господар на [[Парма]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = [[1364]] – [[1389]] | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Милано]] | място на смъртта = [[Трецо сул'Ада]] | погребан =църква „Санта Мария дела Скала“ в Милано | предшественик = | потомство = | наследник = | съпруга = | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Висконти]] | баща = [[Бернабо Висконти]] | майка = [[Беатриче Реджина дела Скала]] | герб = Blason famille it Visconti.svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Родолфо Висконти''' ({{lang|it|Rodolfo Visconti}}, * септември [[1358]] в [[Милано]], [[Сеньория Милано]], † [[3 юни]] [[1389]] в [[Трецо сул'Ада]]) от родa [[Висконти]] е господар на [[Парма]] от 1364 до 1389 г. == Произход == [[Файл:Bernabò_e_Beatrice_Visconti.jpg|ляво|мини| Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Родолфо.|245x245пкс]] Марко е син на [[Бернабо Висконти]] (1323 – 1385), владетел на Милано, и на съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала]] (1331 – 1384).<ref name=":0">Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.</ref> Негови баби и дядовци по бащина линия са [[Стефано Висконти]] – господар на Милано и [[Валентина Дория]], а по майчина – [[Мастино II дела Скала]] и [[Тадеа да Карара]]. Има четирима братя и десет сестри: * [[Тадеа Висконти|Тадеа]] (1351 – 1381), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] като съпруга на [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] и майка на френската кралица [[Изабела Баварска]] * [[Верде Висконти|Верде]] (ок. 1352 – 1414), херцогиня на [[Херцогство Австрия|Австрия]] като съпруга на [[Леополд III Хабсбург]] * [[Марко Висконти|Марко]] (1355 – 1382), господар на [[Парма]] (1364 – 1382), съпруг на [[Елизабета Баварска (1383-1442)|Елизабета Баварска]] * [[Лудовико Висконти|Лудовико]] (1355 – 1404), управител и господар на [[Лоди]] ([[1379]] – [[1385]]), и управител и господар на [[Парма]] ([[1385]] – [[1404]]), съпруг на [[Виоланта Висконти]] * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] (1357 или 1360/62 или 1367 – 1393), [[Кралица-консорт|кралица]] на [[Кипърско кралство|Кипър]] и титулярна [[Йерусалимско кралство|кралица на Йерусалим]] от [[1378]] до [[1382]] г. като съпруга на [[Петър II (Кипър)|Петър II дьо Лузинян]] * [[Карло Висконти|Карло]] (1359 – 1403), господар на Парма (1364), съпруг на Беатрис д’Арманяк * [[Антония Висконти|Антония]] (1364 – 1405), графиня на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III]] * [[Катерина Висконти|Катерина]] (1362 – 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Аниезе Висконти|Аниезе]] (1363 – 1391), графиня на [[Мантуа]] като съпруга на [[Франческо I Гонзага]] * [[Мадалена Висконти|Мадалена]] (1366 – 1404), [[Херцог|херцогиня]] на [[Херцогство Бавария|Бавария]] (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на [[Фридрих (Бавария)|Фридрих Мъдри]] * [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] (1370 – 1405), господар на Бергамо и на [[Джера д'Ада]], съпруг на Клеофа дела Скала * [[Лучия Висконти|Лучия]] (1372 – 1424), маркграфиня на [[Майсен]] като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на [[Кент]] като съпруга на [[Едмънд Холанд]] * [[Елизабета Висконти|Елизабета]] (1374 – 1432), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] като съпруга на [[Ернст (Бавария)|Ернст Баварски]] * [[Англезия Висконти|Англезия]] (1377 – 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408) като съпруга на [[Янус (Кипър)|Янус дьо Лузинян]] Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. Баща му Бернабо непрекъснато води войни с [[Папска държава|Папската държава]] (той е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен от Църквата]]) и е безмилостен тиранин.<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.</ref> На 6 май [[1385]] г. Бернабо, самият Родолфо и брат му [[Лудовико Висконти|Лудовико]] са пленени от братовчед му [[Джан Галеацо Висконти]], който иска властта над Сеньория Милано, и са затворени в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо]], където умират.<ref>[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/bernabo.htm #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò]</ref><ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.</ref> == Биография == На кръщението му през 1358 г. в Милано присъстват маркиз [[Алдобрандино III д’Есте|Алдобрандино III д'Есте]], [[Уголино Гонзага|Уголино Гондзага]] и Джирардо да Оледжо – племенник на губернатора на [[Болоня]] Джовани Висконти да Оледжо. Италианският историк от 16 век [[Бернардино Корио]] съобщава, че му е даден грандиозен подарък: сребърна чиния със златна купа пълна с [[Перла|перли]], [[Скъпоценен камък|скъпоценни камъни]] и пръстени от маркиза на [[Ферара]], седем позлатени сребърни чаши, едната от които по-голяма с кристална основа от господаря на [[Мантуа]], завеси от злато и [[самур]] от господаря на [[Болоня]]. След това се провежда турнир в негова чест и същия ден [[Катерина Висконти (1342 – 1382)|Катерина Висконти]] се омъжва за Уголино Гонзага. През 1364 г. баща му [[Бернабо Висконти]] завладява Парма и прави Родолфо неин господар. През [[1379]] г. баща му разделя владенията си между петимата си законни синове: [[Марко Висконти|Марко]], [[Лудовико Висконти|Лудовико]], [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]], самия Родолфо и [[Карло Висконти|Карло]]. Родолфо получава [[Бергамо]], [[Сончино]] и [[Гиара д'Ада]]. През 1381 г. Родолфо кара да построят Hospitium Magnum – Цитаделата на Бергамо. През април 1385 г., когато посланиците на [[Луи II Валоа-Анжуйски|Луи II Анжуйски]] отпътуват от [[Авиньон]] за Милано, за да доведат сестра му [[Лучия Висконти|Лучия]] в [[Анже]], избухва яростна буря и падат гръмотевици върху двореца на Бернабо и върху този на Родолфо в Сан Джорджо ал Палацо, кодто се счита за лоша поличба. Искайки абсолютна власт над Милано, братовчед му [[Джан Галеацо Висконти]] – син на [[Галеацо II Висконти]] и съпруг на сестрата на Родолфо – [[Катерина Висконти]] залавя бащата на Родолфо Бернабо Висконти, самия Родолфо и брат му Лудовико на 6 май [[1385]] г. Залавянето става чрез измама извън Пустерла ди Сант Амброджо при Милано. С този преврат Джан Галеацо и неговите потомци получават контрола над цяла [[Сеньория Милано]]. Родолфо първоначално е хвърлен в затвора на замъка в [[Сан Коломбано ал Ламбро]] и след това е преместен в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо]], където умира на 25-годишна възраст след четири години затвор. Погребан е в църквата „Санта Мария дела Скала“ в Милано, разрушена през 17 век за [[Ла Скала|едноименния]] оперен театър. == Вижте също == * [[Бернабо Висконти]] * [[Висконти]] * [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Сеньория Милано]] == Източници == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#Bernabodied1385 BERNABÒ Visconti: RODOLFO Visconti], fmg.ac * [http://www.genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html#M Visconti 2], genealogy.euweb.cz * [http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Rodolfo Rodolfo], storiadimilano.it * Bernardino Corio, ''[https://books.google.it/books?id=v5sBAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it#v=onepage&q&f=false Storia di Milano]'', Francesco Colombo, 1856 * {{Икона|en}} Barbara Touchmann, ''[[iarchive:distantmirror00tuch|A Distant Mirror: the calamitous 14th century]]'', Alfred A Knopf, 1979 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Rodolfo Visconti di Parma|117487318}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Личности (Парма)]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Италианска аристокрация]] pj86um3thxxhxytvi0oycopyqyqo3or 0 512756 12214535 11817628 2024-04-25T23:18:14Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Карло Висконти|Карло Висконти (пояснение)|тип=личност}} {{Монарх | име = Карло Висконти | описание = господар на [[Парма]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Милано]], [[Сеньория Милано]] | място на смъртта = | погребан = | предшественик = | потомство = Марко<br>Верде<br>Бона<br>[[Джанкарло Висконти|Джанкарло]] | наследник = | съпруга = [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] | втори брак = Беатрис д’Арманяк | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Висконти]] | баща = [[Бернабо Висконти]] | майка = [[Беатриче Реджина дела Скала]] | герб = Blason famille it Visconti.svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Карло Висконти''' ({{lang|it|Carlo Visconti di Parma}}, * [[ноември]] [[1359]] в [[Милано]], [[Синьория Милано|Сеньория Милано]], † [[август]] [[1403]]) от рода [[Висконти]] е господар на [[Парма]] (1364 г.). == Произход == [[Файл:Bernabò_e_Beatrice_Visconti.jpg|ляво|мини| Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Карло.|245x245пкс]] Карло е син на [[Бернабо Висконти]] (1323 – 1385), владетел на Милано, и на съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала]] (1331 – 1384).<ref name=":0">Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.</ref> Негови баби и дядовци по бащина линия са [[Стефано Висконти]] – господар на Милано и [[Валентина Дория]], а по майчина – [[Мастино II дела Скала]] и [[Тадеа да Карара]]. Има четирима братя и десет сестри: * [[Тадеа Висконти|Тадеа]] (1351 – 1381), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] като съпруга на [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]] и майка на френската кралица [[Изабела Баварска]] * [[Верде Висконти|Верде]] (ок. 1352 – 1414), херцогиня на [[Херцогство Австрия|Австрия]] като съпруга на [[Леополд III Хабсбург]] * [[Марко Висконти|Марко]] (1355 – 1382), господар на [[Парма]] (1364 – 1382), съпруг на [[Елизабета Баварска (1383-1442)|Елизабета Баварска]] * [[Лудовико Висконти|Лудовико]] (1355 – 1404), управител и господар на [[Лоди] [[1379]] – [[1385]]), и управител и господар на [[Парма]] ([[1385]] – [[1404]]), съпруг на [[Виоланта Висконти]] * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] (1357 или 1360/62 или 1367 – 1393),[[Кралица-консорт|кралица]] на [[Кипърско кралство|Кипър]] и титулярна [[Йерусалимско кралство|кралица на Йерусалим]] от [[1378]] до [[1382]] г. като съпруга на [[Петър II (Кипър)|Петър II дьо Лузинян]] * [[Родолфо Висконти|Родолфо]] (1358 – 1389), господар на [[Парма]] (1364 – 1389) * [[Антония Висконти|Антония]] (1364 – 1405), графиня на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III]] * [[Катерина Висконти|Катерина]] (1362 – 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Аниезе Висконти|Аниезе]] (1363 – 1391), графиня на [[Мантуа]] като съпруга на [[Франческо I Гонзага]] * [[Мадалена Висконти|Мадалена]] (1366 – 1404), [[Херцог|херцогиня]] на [[Херцогство Бавария|Бавария]] (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на [[Фридрих (Бавария)|Фридрих Мъдри]] * [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] (1370 – 1405), господар на Бергамо и на [[Джера д'Ада]], съпруг на Клеофа дела Скала * [[Лучия Висконти|Лучия]] (1372 – 1424), маркграфиня на [[Майсен]] като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на [[Кент]] като съпруга на [[Едмънд Холанд]] * [[Елизабета Висконти|Елизабета]] (1374 – 1432), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавария]] като съпруга на [[Ернст (Бавария)|Ернст Баварски]] * [[Англезия Висконти|Англезия]] (1377 – 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408) като съпруга на [[Янус (Кипър)|Янус дьо Лузинян]] Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. Баща му Бернабо непрекъснато води войни с [[Папска държава|Папската държава]] (той е [[Отлъчване от църквата|отлъчен от църквата]] и е безмилостен тиранин.<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.</ref> На 6 май [[1385]] г. Бернабо и двама от братята му – [[Лудовико Висконти|Лудовико]] и [[Родолфо Висконти|Родолфо]] са пленени от братовчед му [[Джан Галеацо Висконти]], който иска властта над Сеньория Милано, и са затворени в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо,]] където умират.<ref>[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/bernabo.htm #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò]</ref><ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.</ref> == Биография == През 1379 г. баща му Бернабо Висконти разделя територията си между легитимните си синове: [[Марко Висконти|Марко]], [[Лудовико Висконти|Лудовико]], Карло, [[Родолфо Висконти|Родолфо]] и [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]]. Карло получава [[Кремона]], [[Фиденца|Борго Сан Донино]] и [[Парма]]. Карло е сгоден през 1380 г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] (* 1368, † 1408), дъщеря на братовчед му [[Джан Галеацо Висконти]], [[Миланско херцогство|херцог на Милано]]. Получава папска [[була]] от папа [[Урбан VI]] за брака, но той не се осъществява. През 1382 г. се жени за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на граф [[Жан II д’Арманяк]] и съпругата му Жан дьо Перигор, и вдовица на Гастон IV дьо Фоа-Беар. На 6 май 1385 г. Джан Галеацо Висконти кара с хитрост да бъдат заловени чичо му Бернабо със синовете му Родолфо и Лудовико. И тримата са затворени в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо]], където намират смъртта си. С този преврат Джан Галеацо поема властта над Милано. Принуден да отиде в изгнание, Карло бяга във [[Верона]], за да потърси помощта на [[Скалиджери]]. Съпругата му Беатрис пък отива с първородния им син при [[Савойска династия|Савоя]]. И дъщеря им Бона, и синът им Джанкарло са родени по време на изгнание. Карло никога повече не се връща в Милано: на 19 септември 1391 г. той сключва споразумение с [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]] във [[Венеция]], с което се отказва от наследствените си права върху властта в замяна на пожизнена рента и задължението да живее в [[Херцогство Бавария|Бавария]]. По-късно обаче Джан Галеацо му разрешава да се установи във Венеция. == Брак и потомство == ∞ за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на Джовани II, граф д’Арманяк, от която има двама сина и две дъщери: * Марко Висконти (* 14 юни 1383, † сл. 1413) * Верде Висконти (* и † 1384) * Бона Висконти (* октомври 1385, † (сл.) 1433), омъжена за Гулиелмо ди Монтаубан * [[Джанкарло Висконти|Джовани Карло (Джанкарло) Висконти]], нар. ''Джанпичинино'', († 1418 в [[Париж]], убит), господар на [[Бреша]], [[Вал Камоника]] и Ривиера ди [[Сало]] (1405), узурпира трона на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от 16 май 1412 до 12 юли 1412 г. Вероятно има двама сина. == Вижте също == * [[Бернабо Висконти]] * [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Висконти]] == Източници == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#Carlodied1403 MILAN: Carlo Visconti], fmg.ac * [http://www.genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html Visconti 2], genealogy.euweb.cz * [http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Carlo Storia di Milano Carlo Visconti], storiadimilano.it == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Carlo Visconti di Parma|78650683}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Личности (Парма)]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 9tyv8ikmdtut8zvqucrbm2qy80ymlt8 0 515353 12214511 12085840 2024-04-25T22:56:48Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име =Бианка Мария Савойска | име-оригинал =Bianca Maria di Savoia | категория = монарх | описание = съгосподарка на [[Сеньория Милано|Милано]] | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = [[Шамбери]], [[Савойско графство]] | починал-място = [[Павия]], [[Сеньория Милано]] | погребан = Църква „Санта Киара ла Реале“ в [[Павия]] | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[5 октомври]] [[1354]] – [[4 август]] [[1378]] | коронация = | предшественик = [[Изабела Фиески]] | наследник = [[Беатриче Реджина дела Скала]] | титла = | други титли = | религия = | образование = | роднини = | герб = [[Файл:Arms_of_the_House_of_Savoy.svg|100px]][[Файл:Coat of arms of the House of Visconti (1277).svg|100px]] | герб-описание = }} | род =[[Савойска династия|Савоя]] по рождение<br>[[Висконти]] по брак | баща = [[Аймон Савойски]] | майка = [[Йоланда Палеологина Монфератска (1318 – 1342)|Йоланда Палеологина Монфератска]] | брак = | деца = [[Джан Галеацо Висконти|Джан Галеацо]]<br>[[Виоланта Висконти|Виоланта]]<br>Мария | подпис = | сайт = |роден-дата=ок. 1335|братя-сестри=[[Амадей VI Савойски|Амадей VI]]<br>Йоан<br>Катерина<br>Лудвиг<br>Природени:<br>Хумберт<br>Огиер<br>Йохан<br>Доната<br>Амадей<br>Дъщеря}}'''Бианка Мария Савойска''' ({{lang|it|Bianca di Savoia}}, {{lang|fr|Blanche Marie de Savoie}}; * ок. [[1335]], [[Шамбери]], [[Савойско графство]]; † [[31 декември]] [[1387]], [[Павия]], [[Сеньория Милано]]) от [[Савойска династия|Савойската династия]], е чрез женитбата си с [[Галеацо II Висконти]] съвладетелка на Сеньория Милано (5 октомври 1354 – 4 август 1378) заедно с [[Джильола Гонзага|Джильола Гондзага]]<ref group="N">Джильола Гонзага – съпруга на Матео II Висконти, е господарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 29 септември 1355 г., когато умира съпругът ѝ.</ref> – съпруга на [[Матео II Висконти]], и с [[Беатриче Реджина дела Скала]]<ref group="N">Беатриче Реджина, съпруга на Бернабо, е съгосподарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 4 август 1378 г., а след това, когато и двамата братя на съпруга ѝ умират, е единствена господарка консорт на Милано от 4 август 1378 г. до смъртта си на 18 юни 1384 г.</ref> – съпруга на [[Бернабо Висконти]]. == Произход == Бианка е втората дъщеря на [[Аймон Савойски]] ''Мирния'' (* 1291, † 1343), [[Савойско графство|граф на Савоя]], на [[Графство Аоста|Аоста]] и на [[Мориен]], и на съпругата му [[Йоланда Палеологина Монфератска (1318 – 1342)|Йоланда Палеологина]]<ref name="royale">Samuel Guichenon, [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f435.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397]</ref> (* 1318, † 1342). Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Амадей V Савойски]], граф на Савоя, и [[Сибила дьо Боже|Сибила (Симона) дьо Боже]], господарка на [[Баже льо Шател|Бажè]] и на [[Брес]], а по майчина – [[Теодоро I (Монферат)|Теодор I Монфератски]], [[Византийска империя|княз на Византия]] и [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]], и [[Арджентина Спинола]].<ref name="roy2">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f434.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 396]</ref> Има двама или трима братя и една сестра: * [[Амадей VI Савойски|Амадей VI]], ''Зеленият граф'' (+ 1334 – 1383), 17-и граф на Савоя, съпруг на [[Бона дьо Бурбон]], племенница на френския крал [[Филип VI (Франция)|Филип VI]] * Йоан (* 1338, † 1345) * Катерина (* 1341, † 1343) * Лудвиг (* 1342), вероятен Има и четирима природени братя и две или три природени сестри от извънбрачните връзки на баща си. == Биография == === Начални години === Когато е на около 7 години, Бианка губи майка си Йоланда при/около раждането на петото ѝ дете на 24 декември 1342 г.<ref name="roy2"/> На 14 декември [[1342]] г. майка ѝ прави завещание, в което изисква да бъде погребана в [[Абатство Откомб|Абатство „Откомб]]“ и завещава някои имоти на децата си Йоан, Бианка, Лудвиг и Амадей.<ref name="Histo">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f183.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, pp. 179 -181]</ref> На 22 юни 1342 г. умира и баща ѝ Аймон, поразен от тежка болест.<ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 336]</ref> Преди да умре, на 11 юни [[1343]] г. той съставя завещание, в което изисква да бъде погребан в Абатство „Откомб“, напомня, че е решил окончателно, благодарение на печата на краля на Франция, проблема за наследяването на [[Савойско графство|Савойското графство]] и обявява за свои наследници трите си законни и все още живи деца Бианка, Йоан и Амадей.<ref name="Histoir">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f174.image.texteImage#ES Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176]</ref> Аймон е наследен от най-големия си, тогава 10-годишен син [[Амедей VI Савойски|Амадей]] с името Амадей VI под регентството на братовчед му [[Лудвиг II Савойски-Во]].<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f438.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 400]</ref> === Брачни предложения === През [[1345]] г. [[Монархия на Обединеното кралство|кралят на Англия]] [[Едуард III]] пише на Савойския граф с молба за ръката на Бианка, но последвалият съюз с англичаните срещу [[Кралство Франция]] се счита за твърде рискован и предложението отпада.<ref>Francesco Cognasso, ''I Savoia'', с. 135</ref> Документът, свързан с брачния проект, се съхранява в Държавния архив в [[Торино]].<ref name="Matrimonio">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270113#ES |заглавие=Sezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno &#91;Inventario n. 102&#93; -> Bianca figlia del conte Aimone e sorella del conte Amedeo VI di Savoia con uno dei figli d'Odoardo re d'Inghilterra -> Matrimoni -> Mazzo 6.1 |достъп_дата=2021-03-13 |архив_дата=2021-06-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210623055027/https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270113#ES }}</ref> През май 1347 г., с помощта на папа [[Климент VI]], Бианка е обещана на [[дофин]]а [[Умбер II дьо ла Тур дю Пен]], завърнал се от [[Кръстоносен поход]] в [[Свети земи|Светите земи]] и практически разорен, в замяна на зестра от 120 хил. [[флорин]]а: бракът по този начин би трябвало да възстанови касата на [[Дофине]] и да позволи укрепването на двете владения.<ref name="cognasso">Francesco Cognasso, ''I Savoia'', с. 135 – 136</ref><ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k9609050z/f579.image.texteImage#ES Histoire de Dauphiné, tome II, doc. CCLI, pagg 569 e 570]</ref> Това обаче не се харесва на французите: натискът на френския крал [[Филип VI (Франция)|Филип VI дьо Валоа]] принуждава Умбер да се откаже от брака и да предаде своето господарство на короната на Франция (1349).<ref name="cognasso" /> Преговорите са възобновени безуспешно през 1348 г.<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k9609050z/f580.image.texteImage#ES Histoire de Dauphiné, tome II, doc. CCLI, с. 570, бел.]</ref> === Брак с Галеацо II Висконти === [[Файл:Galeazzo II - Serie Gioviana.jpg|мини|242x242пкс|Галеацо II Висконти, съпруг на Бианка.]] Архиепископът и [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]] [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]], с цел близък съюз между [[Савойска династия|Савоя]] и [[Висконти]], предлага брака между Бианка и племенника си [[Галеацо II Висконти|Галеацо]], заточен в [[Савойско графство|савойските]] земи от брата на Джовани [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино]].<ref name="Annales2">[[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n413/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXVI, колона 721]]</ref> Галеацо е син на [[Стефано Висконти]] и на [[Генуезка република|генуезката]] [[Валентина Дория]].<ref>[[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n205/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Petri Azarii Chronicon, гл. XI, колона 317]]</ref> Бракът с Галеацо е отпразнуван на 28 септември [[1350]] г. в [[Замък в Риволи|Замъка в Риволи]].<ref>[[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n209/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Petri Azarii Chronicon, гл. XI, колона 324]]</ref> Разменени са земи и пари между двете семейства. Брачният договор, съхраняван в Държавния архив на Торино, предвижда на 18 септември депозит на Галеацо от 40 хил. златни [[флорин]]а на абата на [[Абатство Откомб|Откомб]].<ref name="Matrimoni">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270113#ES |заглавие=Sezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno &#91;Inventario n. 102&#93; -> Bianca figlia del conte Aimone di Savoia e Galeazzo Visconti di Milano -> Matrimoni -> Mazzo 6.1 (fascicolo 1) |достъп_дата=2021-03-13 |архив_дата=2021-06-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210623055027/https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270113#ES }}</ref> Бианка е културна, послушна и милостива и се говори, че тя често смекчава грубия и насилнически характер на съпруга си. Самюел Гишенон, докладвайки преценката на милански историк, я определя като достойна за всякакъв вид похвала.<ref name="royale2">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f435.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397]</ref> Бракът на Бианка с Галеацо е подготвен от чичото на Галеацо Джовани Висконти, [[архиепископ]] и съгосподар на Милано заедно с брат му [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино]]. След смъртта на Лукино Джовани остава единственият господар на Милано и вика обратно от заточение тримата си племенници – братята Галеацо, [[Матео II Висконти|Матео]] и [[Бернабо Висконти|Бернабо]]. След брака той изпраща Галеацо и Бианка заедно с благородници, конници и пехотинци в [[Болоня]], за да я управляват от негово име.<ref name="Annales2"/> === Господарка на Сеньория Милано === През [[1354]] г., след смъртта на чичото на съпруга ѝ Джовани Висконти, Бианка става господарка на [[Сеньория Милано]], тъй като Галеацо заедно с братята му Матео и Бернабо стават господари на Милано, разделяйки властта на три.<ref>[[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n415/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXVII, колони 723 и 724]]</ref> През [[1355]] г., след смъртта на [[Матео I Висконти]], Галеацо и Бернабо разделят властта на две и Галеацо е назначен за [[имперски викарий]] от [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]].<ref>[[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n415/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXVIII, колони 724 – 726]]</ref> След като Галеацо през [[1359]] г. обсажда и завладява [[Павия]],<ref>[[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n417/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXI, колона 730]]</ref> той установява там своята резиденция и започва изграждането на замъка на Висконти.<ref>[[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n417/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXII, колони 730 и 731]]</ref> Образованата Бианка създава славни приятелства в замъка, включително с [[Франческо Петрарка]], и открива библиотеката на Висконти, в която донася първите копия на „[[Божествена комедия]]“. Тя се грижи за бедните в своите земи и кара да я наричат господарка на някои [[феод]]и, сред които [[Сан Коломбано ал Ламбро|Сан Коломбано]], където въвежда „Уставите на Коломбаните“ – набор от закони и законодателни системи. ==== Война с Монферат ==== Между Висконти и [[Маркграфство Монферат|маркграфовете на Монферат]] избухва война за присвояването на териториите на [[Ломбардия|Долна Ломбардия]] и [[Пиемонт|Долен Пиемонт]].<ref>[[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n423/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXII, колони 742 и 743]]</ref> По този начин Бианка вижда съпруга си Галеацо и брат си [[Амедей VI Савойски|Амадей]] на два противоположни фронта. Тя се опитва по всякакъв начин да сложи край на битките, възстановявайки семейния мир. Конфликтът приключва поради смъртта на маркграф [[Джовани II (Монферат)|Джовани II Палеолог]]<ref>[[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n425/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXXIV, колони 745 – 751]]</ref> и с реституцията на териториите, окупирани от Монферат в района на Павия в замяна на владенията на Висконти в района на [[Асти (град)|Асти]]. === Последни години и смърт === През [[1378]] г. Бианка овдовява. Галеацо Сфорца, господар на Милано, Павия, [[Пиаченца]], [[Комо (град)|Комо]], [[Новара]], [[Верчели]], [[Алесандрия]], Тортоне и [[Бобио]], умира в Павия на 6 август.<ref>[[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n321/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, колона 543]]</ref> Бианка получава няколко града, включително [[Монца]] и [[Кортенуова]]. По онова време тя се посвещава на племенницата си [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина]], вече пораснала и образована, като също така преподава [[Френски език|френски]] и [[Немски език|немски]]. Освен това основава през 1380 г. манастира „Санта Киара ла Реале“ в Павия, където е и погребана. Бианка, майка на [[Джан Галеацо Висконти]], наричан ''Граф на добродетелта'', и сестра на Графа на Савоя, умира на 50-годишна възраст в Павия на 31 декември [[1387]] г. Tя е погребана в монашеска одежда в манастира „Санта Киара“ в Павия,<ref>[[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n325/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, колона 549]]</ref> където е погребана и дъщеря ѝ [[Виоланта Висконти|Виоланта]] през [[1386]] г.<ref>[[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n323/mode/2up#ES|Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, колона 546]]</ref> == Брак и потомство == [[Файл:Violante e Gian Galeazzo Visconti.jpg|мини|Виоланта и Джан Галеацо, дъщерщ и син]] ∞ 10 септември 1350 [[Галеацо II Висконти]] (* 14 март 1320, [[Новара]], [[Сеньория Милано]]; † 4 август 1378, [[Павия]], Сеньория Милано), владетел на Милано, от когото има един син и една или две дъщери: # [[Джан Галеацо Висконти]] (* 16 октомври 1351, Павия, Сеньория Милано; † 3 септември 1402, [[Меленяно]], [[Миланско херцогство]]), херцог на Милано; ∞ 1. юни 1360 за принцеса [[Изабела Валоа]] (* 1 октомври 1348, замък на [[Виен]]; † 11 септември 1372, Павия), дъщеря на френския крал [[Жан II (Франция)|Жан II]], от която има трима сина и една дъщеря ∞ 2. 2 октомври 1380 за [[Катерина Висконти]] (* 12 юли 1360, [[Милано]]; † 17 октомври 1404, [[Монца]]), дъщеря на [[Бернабо Висконти]], от която има двама сина и една дъщеря. Има и двама извънбрачни сина. # [[Виоланта Висконти]] (* 1354, Павия, Сеньория Милано; † 1386, Павия, Сеньория Милано), чрез бракове херцогиня на Кларънс (15 юни 1368 – 17 октомври 1368), маркграфиня на Монферат (1377 – 1378); ∞ 1. 25 април 1368 за [[Лайънъл Антверпенски|Лайънъл, херцог на Кларънс]] (* 29 ноември 1338, [[Антверпен]]; † 7 октомври 1368, [[Алба (Италия)|Алба]]), син на английския крал [[Едуард III]], от когото няма деца; 2. 1377 за [[Ото III (Монферат)|Ото II Палеолог]] (* 1361; † 1378, Маталето<ref group="N">Днешно подселище на [[Лангирано]].</ref>), [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]], от когото няма деца. 3. 1381 за братовчед си [[Лудовико Висконти|Луиджи Висконти]] (* 1355, Милано; † 28 юли 1404, [[Трецо сул'Ада]]), син на [[Бернабо Висконти]] и [[Беатриче Реджина дела Скала|Реджина дела Скала]], от когото има син. # Мария Висконти († 1362), вероятна. == Вижте също == * [[Савойско графство]] * [[Сеньория Милано]] * [[Галеацо II Висконти]] == Източници == === Първични източници === * {{Икона|la}} [https://archive.org/details/RerumItalicarumScriptores11/page/n15/mode/2up Rerum Italicarum scriptores. Tomus XI], [[iarchive:RerumItalicarumScriptores16/page/n15/mode/2up|Tomus XVI]] * {{Икона|la}} {{Икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel] ==== Историографска литература ==== * {{Икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p.texteImage Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1] * {{Икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel] * {{Икона|fr}} [https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie] * {{Икона|fr}} [[iarchive:bub gb POUbAQAAMAAJ/page/n5|Titres de la maison ducale de Bourbon]] * {{Икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k9609050z.texteImage Histoire de Dauphiné, tome II] * {{Икона|it}} [https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270113 Matrimoni della Real Casa di Savoia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210623055027/https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270113 |date=2021-06-23 }} * {{Икона|it}} Francesco Cognasso, ''I Savoia'', Milano, Casa editrice Corbaccio, 1999, ISBN 88-7972-135-6. * Francesco Cognasso, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-di-savoia_(Enciclopedia-Italiana)/ SAVOIA, Bianca di]'', в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1936 * Fabrizio Pagnoni, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-di-savoia_(Dizionario-Biografico) SAVOIA, Bianca di]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 91, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2018 * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/bianca-di-savoia Savòia, Bianca di]'', на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana === Други === * (<abbr>EN</abbr>) COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - ''[https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#BlancheMariedied1387 BLANCHE MARIE de Savoie]'', на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy * (<abbr>EN</abbr>) LORDS of MILAN - ''[https://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#GaleazzoIIdied1378 BLANCHE MARIE de Savoie (GALEAZZO II Visconti)]'', на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy * (<abbr>EN</abbr>) ''[http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy2.html#BMA Savoy 2 - Bianca Maria]'', на genealogy.euweb.cz, Genealogy * (<abbr>EN</abbr>) ''[http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html#G2 Visconti 2 - Bianca di Savoia (Galeazzo II)]'', на genealogy.euweb.cz, Genealogy == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Библиографски бележки == <references /> {{Превод от|it|Bianca di Savoia|117533464}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени в Шамбери]] [[Категория:Починали в Павия]] fzyt8pzb9al72dlw495bff7bjatr9gr 0 519379 12214605 10952339 2024-04-26T00:27:33Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ото II|Ото II (пояснение)|тип=личност}} {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Гелдерн (херцогство)|Гелдерн]] и [[Графство Цутфен|Цутфен]] | портрет = GrabdenkmalOttoIIvonGeldern.jpg | портрет-описание = Надпис на гроба паметник на Ото II фон Гелдерн, пр. 1802 | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = | герб-описание = }} }} '''Ото II фон Гелдерн''' ''Куция'' ({{lang|de|Otto II Claudius von Geldern, der Lahme}}; {{lang|nl|Otto II van Gelre, de Lamme}}, * ок. [[1215]], † [[10 януари]] [[1271]]) от ''Дом Васенберг'', е [[Гелдерн (херцогство)|граф на Гелдерн]] и [[Графство Цутфен|Цутфен]] от 22 октомври 1229 г. до смъртта си. == Биография == [[Файл:Goch Asperden - Kloster Graefenthal - Otto II 03 ies.jpg|мини|ляво|Гроб паметник на Ото II фон Гелдерн в манастир Грефентал]] Той е най-възрастният син на граф [[Герхард IV (Гелдерн)|Герхард IV]] (1185 – 1229) и съпругата му Маргарета от [[Брабант]] († 1231), дъщеря на херцог [[Хайнрих I (Брабант)|Хайнрих I от Брабант]], снаха на император [[Ото IV (Свещена Римска империя)|Ото IV]] († 1218). По-малкият му брат [[Хайнрих III фон Гелдерн|Хайнрих]] е [[епископ]] на [[Лиеж]] (1247 – 1274).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/holland/geldern.html#O2 ''Geldern''], genealogy.euweb.cz</ref> Ото води множество битки с графовете на [[Графство Равенсберг|Равенсберг]], [[Графство Текленбург|Текленбург]] и [[Херцогство Клеве|Клеве]], с епископите на [[Мюнстер]], [[Оснабрюк]], [[Падерборн]] и [[Утрехт]]. На 3 март 1243 г. той купува Графство Крикенбек от роднината му граф [[Адолф I фон Марк]]. Ото II постига голяма позиция в [[Долна Лотарингия]] като опекун на [[херцог]]а на [[Брабант]] и на [[Графство Холандия|графа на Холандия]] (от 1261/62 г.). Той основава няколко града, през 1229 г. град [[Гелдерн]]. Ото II умира на 10 януари 1271 г. и е погребан в [[манастир]] Грефентал в [[Гох|Асперден]]. == Фамилия == ''Първи брак:'' на 24 ноември 1240 г. с [[Маргарита фон Клеве|Маргарета фон Клеве]] († 10 септември 1251), дъщеря на граф [[Дитрих IV/VI (Клеве)|Дитрих IV/VI фон Клеве]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/cleves/cleves1.html#AD5 ''Cleves 1''], genealogy.euweb.cz</ref> С нея той има две дъщери: * Елизабет († 31 март 1313), омъжена на 17 март 1249 г. за [[Адолф V (Берг)|Адолф V]] граф на Берг († 1296), син на [[Адолф IV (Берг)|Адолф IV]] граф на Берг * Маргарета († пр. 1286), омъжена пр. 1262 г. за Ангеран, 4-ти сеньор на Куси, виконт дьо Мо († 1312), син на Ангеран III ''Втори брак:'' През 1252/1254 г. с Филипа дьо Дамартен († 14 април 1278/1281), дъщеря на [[Симон дьо Дамартен]] граф Омал, вдовица на [[Раул дьо Лузинян]] граф д’Ьо и на Раул сир дьо Куси. С нея той има четири деца:<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/FRANCONIA%20(LOWER%20RHINE).htm#OttoIIGelderndied1271 ''Otto van Gelre''], fmg.ac</ref> * [[Райналд I (Гелдерн)|Райналд I]] (1255, † 9 октомври 1326), граф на Гелдерн (1271 – 1320) и [[Херцогство Лимбург|херцог на Лимбург]] (1280 – 1288) * Филипа († пр. 24 юни 1300), омъжена пр. 30 май 1275 г. за [[Валрам фон Фалкенбург|Валрам II]], господар на Фалкенбург († 5 септември 1302) * Маргарета († 1287), омъжена пр. 1279 г. за [[Дитрих VI/VIII (Клеве)|Дитрих VI]] граф на Клеве († 1305) * Мария († пр. 8 септември 1306) == Литература == * Pieter Lodewijk Muller: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Otto_II._(Graf_von_Geldern_und_Zuetphen) ''Otto II'']. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 690 f. * Ralf G. Jahn: ''Die Genealogie, der Vögte, Grafen und Herzöge von Geldern''. Johannes Stinner, Karl-Heinz Tekath: Gelre ''– Geldern – Gelderland. Geschichte und Kultur des Herzogtums Geldern''. Verlag des Historischen Vereins für Geldern und Umgegend, Geldern 2001, ISBN 3-9805419-4-0, S. 29 – 50. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVII, Tafel 32. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|Otto II of Guelders}} * [http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I115113 ''Otto II. Graf v.Geldern''], ww-person.com * [http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p596.htm#i17908 ''Otto III Claudius, Count Guelders & Zutphen''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com [[Категория:Графове на Гелдерн]] [[Категория:Графове на Цутфен]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 1271 година]] qrev6n03ebvb3y8vvbgz04cnjbcjcry 0 523454 12214645 12005991 2024-04-26T00:51:11Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Беатриче ди Тенда | описание = [[Миланско херцогство|херцогиня на Милано]] | изображение за личността = Beatricedi tenda omnibus 42.jpg | описание на изображението = Беатриче Ласкарина ди Тенда | управление = [[1412]] – [[1418]] | коронация = | пълно име = | кръщене = | място на раждане = [[Танд]] | място на смъртта = [[Бинаско]], [[Миланско херцогство]] | погребана = | предшественик = | потомство =няма | съпруга на = [[Фачино Кане]] | втори брак = [[Филипо Мария Висконти]] | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Кане]] по рождение<br>[[Кане]] и [[Висконти]] по брак | баща = [[Руджеро Кане]] | подпис = | портал = | общомедия = |родена=ок. [[1372]]|религия=[[Католицизъм]] |предшествана от=[[Антония Малатеста ди Чезена]] |наследена от=[[Мария Савойска (1411 – 1469)|Мария Савойска]]}} '''Беатриче Ласкарис ди Тенда''', '''Беатриче ди Тенда''' или '''Беатриче Кане''' ({{lang|it|Beatrice Lascaris di Tenda, Beatrice di Tenda, Beatrice Cane}}), '''Беатрис Ласкарис дьо Танд, Беатрис/Беатрикс дьо Танд''' ({{lang|fr|Béatrice Lascaris de Tende, Béatrice de Tende, Beatrix de Tende}}; * ок. [[1372]] в [[Танд]], днешна Франция, † [[13 септември]] [[1418]] в [[Бинаско]], днешна Италия) е херцогиня на Милано (1412 – 1418) като съпруга на [[Филипо Мария Висконти]], [[Миланско херцогство|херцог на Милано]], който я осъжда на смърт. == Произход == Италианският историк от 15 – 16 век [[Бернардино Корио]] е първият, който я назовава „Беатриче ди Тенда“ в своята „История на Милано“.<ref name=":3">Corio, Bernardino (1565) [1503]. ''[https://books.googleusercontent.com/books/content?req=AKW5Qacl178PIEIC22liwYWWor_0loHjvfEfnqk3jEyt-MAeFwzmPSvY829GsnUK_Yxu0Gvryc9EDAxIv5OmSsn5_tiGAZ9NqyM2kBN1w_pWt_a_fCaerZCglbgtNN8b5LZQ8UWhmwa0vZBNsX_QWG_cmzjsmn_iPEYjVWie_y5gei7pCfzWRQi8bL5N8gj1hAoNl0d9X_Fc0UcrGb2Z1UYeueJX5a3QaGbrTCW1eAnCcCnTVp58a1q0n0xh3vWgCeDaVmhB8zYAhEFYKTpoCQHr89s8G1-QxVMLbq6m3uvewHaw6qWNTWw Historia continente da l'origine di Milano tutti li gesti]''(3a ed.). Vinetia: Presso Giorgio De Cavalli. pp. 727 – 728</ref> След него цялата традиция до най-новите историци смятат, че тя принадлежи към семейство [[Ласкарис ди Вентимиля]] и е дъщеря според някои на Антонио, граф на [[Танд]], и на Маргарита [[дел Карето]] от [[Маркграфство Финале|маркизите на Финале]], а според други – на граф Гулиелмо Пиетро<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/duchessa-di-milano-beatrice_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Beatrice, duchessa di Milano|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=1970|труд=Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 7|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref> или на граф Пиетро Балбо ди Вентимиля Ласкарис (* 1360 † 1406), граф на [[Вентимиля]] и сеньор на Танд<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/beatrice-di-tenda-duchessa-di-milano_(Enciclopedia-Italiana)/|заглавие=Beatrice di Tenda, duchessa di Milano|автор=Ettore Verga|фамилно_име=|първо_име=|дата=1930|труд=Enciclopedia italiana|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sapere.it/enciclopedia/Beatrice+di+Tènda.html|заглавие=Beatrice di Tenda|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Sapere.it|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref>, и на представителка на рода дел Карето<ref name=":0" /> или на съпругата му Полигена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/Beatrice-Lascaris-de-Tende/6000000000641070985|заглавие=Beatrice Lascaris de Tende|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Geni.com|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref> В такъв случай тя би била правнучка на [[Евдокия Ласкарина Асенина]] и следователно по тази линия – прапраправнучка на българския цар [[Иван Асен II|Йоан Асен II]]. Срещу традиционното отъждествяване на Беатриче с Ласкарис има документ, публикуван от Дз. Волта през 1895 г.<ref>Z. Volta, ''Giuramento di fedeltà a Beatrice Tenda duchessa di Milano'', in Arch. stor. lombardo, XXII (1895), pp. 285 – 330.</ref> и докладван през 1956 г. от италианския историк Франческо Конясо.<ref>Francesco Congasso, ''Chi sia stata Beatrice di Tenda'', in Bollettino storico-bibliografico subalpino, LIV (1956), pp. 109 – 114</ref> Конясо се базира на няколко исторически документа от епохата, включително пълномощно на самата Беатриче за договаряне на дела относно имуществото, наследено от баща ѝ в [[Генуа]]. В него тя е наричана дъщеря и наследничка на [[Руджеро Кане]], [[кондотиер]], вероятно принадлежащ към рода на [[Фачино Кане]], макар че не е ясно в какво точно роднинство.<ref name=":0" /> == Биография == [[Файл:Béatrice-de-Tende.JPG|ляво|мини|235x235пкс|Беатрикс в гравюра от [[15 век]].]] === Съпруга на Фачино Кане === Беатриче се омъжва на 2 септември 1403 г. за [[кондотиер]]а [[Фачино Кане]], който по онова време брани интересите на миланската династия [[Висконти]]. Тя е вярна спътница на съпруга си, воюва наравно с него в постоянните междуособици между италианските държавици в [[Пиемонт]] и [[Ломбардия]] и според семейните предания войската на Фачино трепери пред суровата господарка.<ref>[https://ezoterikabg.net/2019/01/17/ima-li-naslednizi-na-tzar-ivan-asen-2-v-evropa/?fbclid=IwAR3mQf5-xRJW2ZnCI65xDdlXl8yNssjLWlVuNlu8efmNfetsS8IyLjqfNZI Има ли наследници на цар Иван Асен II в Европа, януари 2019]. Посетено на 27 януари 2021 г.</ref><ref>[https://magelanci.com/forums/topic/6434-наследници-на-цар-иван-асен-ii-в-европа-културни-маршрути/?page=2 Наследници на цар Иван Асен II в Европа: културни маршрути, март 2016]. Посетено на 27 януари 2021 г.</ref> === Херцогиня на Милано === На 16 май 1412 г. загива херцогът на Милано [[Джовани Мария Висконти]], при когото служи Фачино. На същия ден в [[Павия]] от [[подагра]] умира и самият кондотиер. Преди да умре, бездетният Фачино поверява Беатриче и брат си Филипо Кане – малкият граф на Павия, роднините и братята си по оръжие на закрилата на Бартоломео Капра – бъдещ [[архиепископ]] на [[Милано]]. Според някои Капра е този, който препоръчва на [[Филипо Мария Висконти]] – брат на Джовани Мария Висконти да вземе за жена много по-възрастната от него Беатриче. Според други хронисти това е последното желание на умиращия ѝ съпруг. Още през май/юни същата година около 40-годишната Беатриче се омъжва, вероятно в Павия, за 20-годишния Филипо Мария, който след смъртта на брат си става новият херцог на Милано (1412 – 1447).<ref>[http://bnr.bg/hristobotev/post/100077591/sujetyt-na-operata-beatriche-di-tenda-ot-vinchenco-belini-ima-za-osnova-realen-istoricheski-fakt „Сюжетът на операта „Беатриче ди Тенда“ от Винченцо Белини има за основа реален исторически факт“, 2009.]</ref> Бракът е начин за Филипо да влезе във владение на значимото наследство на Фачино Кане, завещано на вдовицата му.<ref>F. Cognasso, Il ''ducato visconteo da Gian Galeazzo a Filippo Maria Visconti'', in ''Storia di Milano'', VI, Milano 1955, pp. 151 – 155</ref> Тя му донася 400 хил. дуката, дава му войници и обширни владения, сред които градовете [[Новара]], [[Алесандрия]], [[Верчели]], [[Тортона]], езерото [[Лаго Маджоре]]. Полза от брака има и самата Беатриче, която сама не би могла да запази голямото наследство.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> След сватбата Беатриче живее в [[Замък на Сфорците|замъка на Порта Джовия]] в Милано и от време на време пребивава в замъците в [[Абиатеграсо]] и [[Бинаско]]. В началото отношенията между двамата съпрузи са добри. Тя получава от съпруга си прякото господство над много места, сред които [[Виджевано]], Абиатеграсо, [[Понтекуроне]], [[Вогера]], [[Мортара]] и [[Монца]]. Има редица свидетелства за нейната власт: на 12 юли 1412 г. името ѝ се появява заедно с това на съпруга ѝ в съюза, сключен с [[Теодоро II (Монферат)|Теодор II Монфератски]]; на 25 август 1412 г. в Павия са изпратени посланици не само до съпруга ѝ, но и до нея; инвеститурата със [[Сеце]] е потвърдена първоначално за нея и съпруга ѝ (14 май 1413 г.), а след това само за нея (10 юни 1414 г.); дейността ѝ в полза на [[Асти (град)|Асти]] през 1415 г.; писмото на император [[Сигизмунд Люксембургски]] от 25 юли 1415 г. е адресирано както до мъжа ѝ, така и до нея. Все пак с нарастването на властта на мъжа ѝ политическата тежест на Беатриче в двора на Милано започва да намалява.<ref name=":0" /> === Обвинение в изневяра и смърт === Шест години по-късно обаче съпругът на Беатриче започва връзка с нейната придворна дама [[Аниезе дел Майно]], която му ражда две дъщери – [[Бианка Мария Висконти]], бъдеща наследница на Висконти, и Катерина Мария (Лучия).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/agnese-del-maino_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Maino, Agnese del|автор=|фамилно_име=Cengarie|първо_име=Federica|дата=2006|труд=Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 67|архив_дата=|достъп_дата=27.1.2021}}</ref> Филипо Мария решава да се отърве от съпругата си. Освен наличието на любовница за решението му допринася и фактът, че Беатриче е бездетна и много по-възрастна от него. Освен това той мрази бившия ѝ съпруг Фачино Кане и иска да заличи спомена за него завинаги.<ref name=":0" /> В допълнение към това Филипо Мария не понася силния характер на жена си, която се отнася към него почти като наставница.<ref>P. C. Decembrio, ''Vita di Filippo Maria Visconti'', Milano 1983, p. 79</ref> Така херцогът обвинява херцогинята в изневяра с [[трубадур]] на име Микеле Оромбели<ref name=":2" /><ref>A. Manzoni, ''Opere scelte'' vol.1, ed. Passigli, 1832, p. 344</ref> – приятел, който често я весели с [[лютня]] и песни. За да избегне всяка възможност за бунт, който да опита да освободи популярната херцогиня, на 23 август 1418 г. Филипо Мария нарежда да затворят вратите на Милано до обяд.<ref name=":3" /> Трубадурът заедно с две от придворните дами на херцогинята са арестувани и след мъчения са принудени да обвинят господарката си.<ref>[https://actuelmoyenage.wordpress.com/2018/05/24/quon-lui-coupe-la-tete/ „Qu’on lui coupe la tête!“, Actuel Moyen Âge,‎ 24 mai 2018]</ref> Беатриче е арестувана и обвинена в изневяра и задкулисни машинации с враждебни на херцога посланици, след което е закарана в замъка в [[Бинаско]]. Там 46-годишната жена е измъчвана и въпреки че отрича скалъпените обвинения, на 13 септември 1418 г. тя, заедно с трубадура и двете придворни дами, е осъдена на смърт. Всички те са обезглавени в двора на замъка, а по-късно са заровени в обща яма. Според популярната традиция Беатриче е осъдена несправедливо, но това не пречи на Филипо Мария да бъде посрещнат с голяма любезност от папа [[Мартин V]], когато последният минава през Милано същата година. Мартин V е тогавашен съюзник на херцога, с когото има взаимен интерес да разшири владенията си в Централна и Северна Италия.<ref>N. Capponi, ''La battaglia di Anghiari'', Milano 2011, pp. 33 – 34</ref> Беатриче ди Тенда е една от трите съпруги на средновековни италиански господари (сеньори) заедно с [[Паризина Малатеста]] и [[Аниезе Висконти]], които са обезглавени за прелюбодейство по заповед на съпрузите им. Изневярата обикновено не е наказвана със смъртно наказание в Италия и освен това такова публично оповестяване е обидно за мъжете им. Те са убити заради нарушаване на традиционния [[Средновековие|средновековен]] статус на подчиненост на съпругата на господаря и заради „удара над суверенитета“. Наказанието им е пример за тези, които се изкушават да избягат от властта и подчинението си на принца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://next.liberation.fr/livres/2018/07/18/a-la-renaissance-italienne-des-femmes-de-tete-decapitees_1667348|заглавие=A LA RENAISSANCE ITALIENNE, DES FEMMES DE TÊTE DÉCAPITÉES|автор=Yannick Ripa|фамилно_име=|първо_име=|дата=18 юли 2018|труд=Liberation|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref> == Брак и потомство == Омъжва се два пъти: ∞ 1. 2 септември 1403 за [[Фачино Кане]] (* 1360 в [[Казале Монферато]], † 16 май 1412 в [[Павия]]), [[кондотиер]], граф на [[Биандрате]] и господар на [[Абиатеграсо]], [[Алесандрия]], [[Борго Сан Мартино]], [[Канту]], [[Касано д'Ада]], [[Кастано Примо]], [[Кастильоне Олона]], [[Комо (град)|Комо]], [[Галиате]], [[Гави]], [[Мортара]], [[Новара]], Павия, [[Пиаченца]], [[Романенго]], [[Севезо]], [[Тортона]], [[Валенца]], [[Валсасина]], [[Варезе]], [[Верчели]] и [[Виджевано]]. Няма деца от него. ∞ 2. 1412 за [[Филипо Мария Висконти]] (* 23 септември 1392, † 13 август 1447), 3-ти [[Миланско херцогство|херцог на Милано]] (1412 до 1447), от когото няма деца. Заради любовницата си [[Аниезе дел Майно]] Филипо решава да се отърве от съпругата си и скалъпва фалшиво обвинение в изневяра. На 13 септември 1418 г. Беатриче след унизителни изтезания е обезглавена в двора на неговия замък в [[Бинаско]]. == Беатриче ди Тенда в културата == С течение на времето Беатриче ди Тенда придобива славата на романтична героиня: нейният трагичен край е тема в опери, романи и трагедии: * Роман „Графинята на Танд“ на френската писателка от [[17 век]] [[Мадам дьо Ла Файет]], издаден посмъртно през 1718 г.<ref>Madame de La Fayette, ''La Comtesse de Tende'', 1718</ref> * „Беатриче ди Тенда: Историческа трагедия“ от 1825 г. на италианския писател граф [[Карло Тедалди Форес]]<ref>Carlo Tedaldi Fores, ''[[iarchive:beatricetendatra00teda|Beatrice di Tenda Tragedia Istorica]]'', Milano, della Società Tipogr. de' Classici Italiani, 1825.</ref> * Новела „Замъкът на Бинаско“ от 1823 г., издаден през 1835 г. като „Беатриче ди Тенда. Повест“ на италианската писателка и потеса от 17 – 18 век [[Диодата Салуцо Роеро]]<ref>''[https://books.google.it/books?id=x9M7AQAAMAAJ&printsec=frontcover&dq=DIODATA+SALUZZO+ROERO&hl=it&sa=X&ei=vPRwVIyWEuveywOE84GwBw&redir_esc=y#v=onepage&q=DIODATA%20SALUZZO%20ROERO&f=false Beatrice di Tenda. Novella i di cui principali avvenimenti ed i personaggi sono tratti dalla storia del 1360 dalla contessa Diodata Saluzzo].'' Firenze, 1835. Посетено на 27 януари 2021 г.</ref> * „Замъкът на Бинаско“ от 1892 г. на италианския писател от 19 век Пиетро Мароко<ref>Pietro Marocco, ''Il Castello di Binasco'', Milano, Felice Rusconi, 1829.</ref> * Исторически разказ – част от „Исторически разкази: Макаруф авантюристът или Дворът на херцог Филипо Мария Висконти“ от 1832 г. на италианския писател от [[19 век]] [[Джамбатиста Бацони]]<ref>Giambattista Bazzoni, ''Racconti Storici: Macaruffo Venturiero o La Corte del Duca Filippo Maria Visconti'', Milano, Presso Omobono Manini, 1832.</ref> [[Файл:Beatrice di Tenda-poster for premiere.jpg|мини|236x236пкс|Плакат за премиерата на „Беатриче ди Тенда“ в оперен театър „Ла Фениче“]] [[Файл:Targa Binasco.jpg|мини|264x264пкс|Паметна плоча в Замъка на Бинаско, Северна Италия.|ляво]] * [[Мелодрама]] в два акта „Беатриче ди Тенда“ от 1833 г. на италианския [[Опера|оперен]] композитор [[Винченцо Белини]] (с [[либрето]] на [[Феличе Романи]]),<ref>[http://bnr.bg/hristobotev/post/100077591/sujetyt-na-operata-beatriche-di-tenda-ot-vinchenco-belini-ima-za-osnova-realen-istoricheski-fakt „Сюжетът на операта „Беатриче ди Тенда“ от Винченцо Белини има за основа реален исторически факт“, 2009.] Посетен на 27 януари 2021 г.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.italianopera.org/libretti/l218625.htm|заглавие=Vincenzo (Salvatore Carmelo Francesco) Bellini|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Italianopera.org|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref> поставена за първи път на 16 март 1833 г. в оперния театър „Ла Фениче“ във [[Венеция]]. Тя е вдъхновена от книгата на Карло Тедалди Форес. * „Поклонникът от Бинаско. Сцени от миланската история“ от 1844 г. на Еудженио Мастроци<ref>Eugenio Mastrozzi, ''Il Pellegrino di Binasco Scene della Storia Milanese'', Pavia, Tipografia Fusi e Comp., 1844.</ref> * [[Драма]] в 4 действия „Беатриче ди Тенда“ от 1845 г. на италианския писател от 19 век Феличе Туроти<ref>Felice Turotti, ''Beatrice di Tenda'', Milano, Borroni e Scotti, 1845</ref> * Похвална статия в енциклопедичната книга от 1855 г. на американската писателка [[Сара Джозефа Хейл]] „Женски регистър или Скици за всички бележити жени от създаването пр.н.е. до 1854 г.“<ref>Hale, Sarah Josepha Buell (1855). ''[[iarchive:womansrecordorsk00hale 0|Woman's record; or, Sketches of all distinguished women from the creation to A.D. 1854....]]'' History of Women (mircofilm), reel 264, no. 1780 (2nd ed.). New Yokr: Harper & Bros., pp. 145.</ref> * Исторически разказ „Беатриче ди Тенда“ от 1885 г. на проф. Дж. К.<ref>G. C., ''Beatrice di Tenda Racconto Storico del Professore G. C.'', Codogno, Tipografia Cairo, 1885.</ref> * Исторически роман „Беларион късметлията“ от 1926 г. на английския писател от италиански произход [[Рафаел Сабатини]].<ref>Rafael Sabatini, ''Bellarion the Fortunate, 1926''</ref> На 13 юни [[1869]] г. Община Бинаско в [[Северна Италия]] посвещава монументална плоча в памет на Беатриче ди Тенда в замъка си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.chieracostui.com/costui/docs/search/schedaoltre.asp?ID=6879|заглавие=Sheda: Beatrice Lascaris (di Tenda)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Chi era costui?|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref> На нея са кръстени една улица в италианското градче [[Бинаско]] и една във френското село [[Танд]]. == Вижте също == {{колони|2| * [[Миланско херцогство]] * [[Филипо Мария Висконти]] * [[Фачино Кане]] * [[Висконти]] * [[Аниезе дел Майно]] * [[Замък на Сфорците]] }} == Източници == * {{Икона|it}} Corio, Bernardino (1565) [1503]. ''[https://books.google.it/books/download/Historia_continente_da_l_origine_di_Mila.pdf?id=HDE8AAAAcAAJ&hl=it&capid=AFLRE70DfGeqYGvCHpkVgLb5NPgyFNd0qfyCyw30AmXKeASB6nAnBrsOA7kuGmcvTj1D62IkyD26mStXVn4SDa026iNFEdHGJA&continue=https://books.google.com/books/download/Historia_continente_da_l_origine_di_Mila.pdf?id=HDE8AAAAcAAJ&output=pdf&hl=it&redir_esc=y Historia continente da l'origine di Milano tutti li gesti]'' (3a edizione). Vinetia: Presso Giorgio De Cavalli. pp. 727 – 728. OCLC 165998125 * {{Икона|fr}} Élisabeth Crouzet-Pavan et Jean-Claude Maire Vigueur, ''Décapitées, trois femmes dans l'Italie de la Renaissance'', Paris, Albin Michel, 2018, <abbr>p.</abbr> 428 * {{Икона|it}} ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/duchessa-di-milano-beatrice_(Dizionario-Biografico) Beatrice, duchessa di Milano]'', in Dizionario Bibliografico degli italiani, vol. 7 (1970) * {{Икона|it}} Ettore Verga, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/beatrice-di-tenda-duchessa-di-milano_(Enciclopedia-Italiana)/ Beatrice di tenda, duchessa di Milano]'', in Enciclopedia italiana (1930) == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://jean.gallian.free.fr/vintimil/Images/p1b.pdf Jean Galliani, Lascaris di Ventimiglia], ''Généalogie des familles nobles'' 2011 * [http://www.tarothistory.com/viscontisforza.html Visconti-Sforza deck at tarothistory.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130514144125/http://www.tarothistory.com/viscontisforza.html |date=2013-05-14 }} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Висконти]] [[Категория:Милански херцогини]] [[Категория:Убити монарси]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Ломбардци]] [[Категория:Ласкариди]] [[Категория:Родени през 1370-те години]] 9mmxhpaxxi63pmzaasqux2ov0tpfdc6 0 523649 12214579 11981371 2024-04-25T23:53:21Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Паризина (Лаура) Малатеста | описание = [[маркграф]]иня на [[Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] | изображение за личността = Parisina Malatesta.jpg | управление =[[1418]] – [[1425]] | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = [[Ферара]], Сеньория Ферара | погребана = | предшественик = | потомство = [[Джинерва д'Есте|Джиневра]]<br>[[Лучия д'Есте|Лучия]]<br>Алберто Карло | наследник = | съпруга на = [[Николо III д’Есте]] | династия = [[Малатеста]] по рождение<br>[[Дом Есте|Есте]] по брак | баща = [[Андреа Малатеста]] | майка = [[Лукреция Орделафи]] | герб =[[Файл:Blasone Malatesta.svg|100px]] [[Файл:Arms of the house of Este (1).svg|100px]] | подпис = | портал = | общомедия = |наследена от=[[Ричарда да Салуцо]]|предшествана от=[[Джильола да Карара]]|родена=октомври [[1404]]|религия=[[Католицизъм]]}} '''Паризѝна Малатèста''' ({{lang|it|Parisina Malatesta}}) – името, с което е позната '''Лаура Малатеста''' (на итал: ''Laura Malatesta;'' * октомври [[1404]], † [[21 май]] [[1425]], [[Ферара]], Сеньория Ферара), е италианска благородничка от рода [[Малатеста]] от [[Римини]] и като втора съпруга на маркграф [[Николо III д’Есте]] е маркграфиня на [[Херцогство Ферара|Ферара]], [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]]. Става известна, защото има съдба, подобна на тази на [[Франческа да Римини]], възпята от [[Данте Алигиери]] в „[[Божествена комедия]]“ (в „[[Ад (Божествена комедия)|Ад]]“). Паризина се влюбва в доведения си син [[Уго д’Есте (1405 – 1425)|Уго д'Есте]], арестувана е като прелюбодейка заедно с него и двамата са обезглавени на 21 май 1425 г. Нейната съдба вдъхновява поети и композитори като [[Едуард Гибън]] и [[Джордж Байрон]], чиято поема става основа на оперите на [[Гаетано Доницети]] и [[Пиетро Маскани]], посветени на Паризина. == Произход == Паризина произлиза от [[Италия|италианското]] [[Аристокрация|благородническо семейство]] [[Малатеста]], което управлява [[Римини]] от 1295 г., а също и големи части от [[Романя]] по време на разцвета му. Бащата на Паризина е известният [[кондотиер]] [[Андреа Малатеста]] (* 1373, † 1416), господар на градовете [[Чезена]] и [[Фосомброне]]. Той се бие успешно за различни господари и умира като капитан-генерал на [[Перуджа]]. Майка ѝ [[Лукреция Орделафи]] (* 1389, † 1404), втората съпруга на Андреа Малатеста, е дъщеря на Чеко Орделафи, владетел на [[Форли]] и Катерина [[Гонзага (род)|Гонзага]]. Племенница е на [[Карло I Малатеста]], господар на Римини, при когото израства. Има един полубрат и две полусестри от първия брак на баща си с [[Ренгарда Алидозио]]. == Биография == === Начални години === Малко се знае за ранните години от живота ѝ. Вероятно е родена в Рока Малатестиана – градския замък на Малатеста в [[Чезена]], който съществува и днес. Тя е единственото дете на майка си [[Лукреция Орделафи]], която губи само няколко дни след раждането си, тъй като според съвременните хроники Лукреция е отровена от баща си Чеко Орделафи. През 1408 г. бащата на Паризина се жени за трети път за [[Полисена Сансеверино]], която не е много доволна от Паризина, поради което Паризина напуска Чезена и заживява в [[Римини]] при чичо си [[Карло I Малатеста]] и съпругата му Елизабета Гондзага. Поради това тя живее отделно от своите полубратя и сестри от първия брак на баща си с [[Ренгарда Алидозио]]: [[Галеото Малатеста|Галеото]], [[Елизабета Малатеста|Елизабета]], която се омъжва за [[Обицо да Полента]] през 1414 г., и [[Антония Малатеста|Антония]], съпруга на [[Джовани Мария Висконти]], 2-ри [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]]. Третият брак на баща ѝ остава бездетен. === Маркграфиня на Ферара === Ненавършила още 14 г., Паризина се омъжва през 1418 г. за 35-годишния [[Николо III д’Есте]], [[маркграф]] на [[Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] от [[Дом Есте]]. Тя е втората му съпруга. Церемониалното им влизане във Ферара не е добра поличба, тъй като из града върлува [[чума]]. [[Файл:Castello ferrara.jpg|мини|230x230пкс|Замъкът на Есте във Ферара]] Във Ферара тя живее в мрачния [[Замък на Есте]], по точно в Кула „Ригобели“. През лятото обаче Паризина успява да се наслади на живота в различните провинциални замъци на Есте, с особена привързаност към [[Делиция ди Консалдано]] и към Кулата на Паризина в [[Гуалдо]], която е кръстена на нея. Чрез своята младост, жажда за живот и доброта Паризина бързо печели любовта на околните. Тя е страстна любителка на животните и особено на конете. Има собствена конюшня за състезания и изпраща конете си на [[Палио]] – традиционното градско конно надбягване във [[Верона]], [[Мантуа]], [[Модена]], [[Болоня]] и [[Милано]]. Навсякъде нейният жокей Джовани да Римини побеждава с нейните цветове – бялото и червеното. Тя също така обича птици, така че има редки екземпляри, закупени от Венеция, които държи във [[Волиера|волиери]], както е обичайно в големите дворове по онова време. Паризина има скъпи тъкани, бижута, ароматни масла и есенции, закупени в Милано и Венеция. Тя е много популярна сред своите дами, защото им прави много подаръци и винаги се държи приятелски с тях. Тя е особено привързана към Пелегрина Рубино, дъщеря на Джакомо Рубино, един от придворните на нейния съпруг. Когато Пелегрина се омъжва, Паризина я обсипа с подаръци. Паризина получава добро образование и като всички дами от онова време чете [[рицарски роман]]и като „[[Тристан и Изолда]]" или „Джироне куртоазният". Тя обича много музиката и сама свири на [[лютня]] с голямо умение. Набожна е, посещава църква редовно и кара домашния свещеник Фра' Магинардо да ѝ чете от [[Псалтир (Текст)|Псалтира]] или с часове от нейната собствена книга с [[Миниатюра|миниатюри]], подвързана с черно кадифе.<ref>Casimir von Chledowski: ''Der Hof von Ferrara.'' S. 22, Georg Müller Verlag, München 1919.</ref> === Доведени деца === На романтичната 14-годишна нова маркграфиня ѝ трябва известно време, за да свикне с постоянните еротични нужди на съпруга си. Епископът и важен писател [[Матео Бандело]] го нарича „Петелът от Ферара“ и пише, че няма област във Ферара и околностите, където Николо да няма незаконороден син, така че се разпространява следната поговорка сред хората: „От двете страни на По - всичките деца са на Николо". Така Паризина не само открива [[Стела де’ Толомей]] – любовницата на съпруга си във Ферара, но също и техните деца, които са приблизително на същата възраст като нея: [[Уго д’Есте (1405 – 1425)|Уго]], [[Леонело д’Есте|Леонело]] и [[Борсо д’Есте|Борсо]]. Въпреки младостта си Паризина трябва да плати висока цена за високия си ранг на съпруга на уважаван принц. Въпреки че това не е лесно, тя се подчинява, ражда му двете дъщери (близначки) през 1419 г., а през 1421 г. е ред на Алберто Карло д'Есте, законен наследник на трона, който обаче умира след кратко време. Връзката ѝ с нейните доведени деца не е лесна, тъй като тя притежава малко авторитет и съпругът ѝ обича извънбрачните си деца, третира ги като равни и особено харесва Уго, когото избира за свой наследник и който редовно облагодетелства с подаръци. Ето защо Уго вижда в Паризина, като евентуална майка на законен престолонаследник, опасност за собственото си бъдеще, така че той се отнася към нея с пренебрежение и с малко уважение. Вместо примирение с династичен брак по сметка с взаимни резерви, което до голяма степен съответства на обичаите на времето, бракът на Паризина с Николо III завършва трагично 7 год. по-късно поради връзката на Паризина с доведения ѝ син Уго. === Легенди за причините за връзката на Паризина с Уго === [[Файл:Ugo d'Este.jpg|ляво|мини|176x176пкс|Уго д'Есте]] Фактическият фон на трагедията, която слага край на живота на Паризина, е обвит с легенди, което поражда различни версии за това как се случва трагедията. Според една версия връзката с нейния доведен син Уго д'Есте започва, когато избухва [[Чума|чумна]] епидемия във Ферара. За да я предпазят от инфекция, Паризина е отведена от града в замъка Фосадалберто на безопасно място, придружена от Уго за защита. По време на този престой в усамотения замък между двамата пламва любов. Според произведението „Спомени за историята на Ферара“ (''Memorie per la storia di Ferrara'') от 1791 г. на историка Антонио Фрици историята е малко по-различна: между Уго и Паризина се таи взаимна неприязън. Николо III иска да наложи вътрешен мир, като се съгласява на пътуването на Паризина само при условие, че тя ще бъде придружена от доведения си син Уго, за да могат двамата да се опознаят по-добре. По време на това пътуване обаче двамата се влюбват лудо един в друг. Според една друга версия Паризина и Уго се познават отпреди и дори са сгодени. За да се срещне с бъдещата си снаха, бащата на Уго Николо пътува до Чезена, вижда там прекрасната девойка, влюбва се в нея и принуждава сина си да се откаже от нея, за да може самият той да се ожени за нея. Според една съвременна версия<ref>Giuliana Berengan (Herausgeberin): ''Le Dame della Corte Estense – Ferrara delle Donne – Itinerari al femminile.'' S. 131, Editore Atelier IL PASSAGGIO, Ferrara 1998.</ref> след смъртта на първата си жена, може би и поради чумата, Николо отива на поклонение и остава в [[Чезена]] при бащата на Паризина, който е негов приятел. Там той вижда Паризина, поддава се на чара на жената-дете и тъй като тя, вероятно заслепена от престижа му, не му устоява, двамата решават да се оженят. Това е за голямо учудване на околните, които предполагат, че Николо III ще се ожени за дългогодишната си любовница [[Стела Толомеи|Стела де Толомеи]]. Стела, която по този начин губи надежда да стане законна съпруга на маркграфа, умира на следващата година на около 33 г. от скръб. Фактът, че Николо е избрал Паризина за съпруга наместо майката на Уго Стела, би могло да е причина за враждебността на Уго към неговата мащеха Паризина.<ref>Giuliana Berengan: op. cit. S. 132</ref> Николо иска да премахне тези вътрешни напрежения по повод поклонението на Паризина в [[Лорето (Марке)|Лорето]], като поверява на Уго организацията на поклонението. Това пътуване би могло да е причината за страстната връзка между Уго и Паризина. === Разкриване на прелюбодеянието и смърт === След завръщането на Паризина от пътуването Николо III е доволен, че неговият план за помирение е проработил така добре. Скоро обаче радостта му отстъпва място на съмнението, тъй като той заподозира, че може да става въпрос за нещо повече от приятелство. Затова той наблюдава тайно жена си от скривалище и на 18 май 1425 г. я хваща в изневяра.<ref name="Giuliana Berengan: op. cit. S. 134">Giuliana Berengan: op. cit. S. 134</ref> Вбесен, Николо нарежда съда да осъди бързо виновните според закона, който предвижда смъртно наказание за прелюбодейците, заловени на местопрестъплението. Уго е затворен в „Лъвската кула“, а Паризина – в кулата на замъка, който и до днес се нарича „Кула на маркизата“. И двамата са осъдени на смърт. Въпреки че близките съветници на маркграфа се опитват да му попречат да изпълни присъдата, тъй като Уго е негов любим син от много години, а Паризина е майка на двете му дъщери, Николо III не проявява милост. На 21 май Уго е обезглавен първи. Когато 20-годишната Паризина е повикана, тя пита за него. Когато ѝ казват, че е мъртъв, извиква, че не иска да живее, сваля бижутата си и покрива лицето си, за да улесни обезглавяването. И двамата са погребани същата нощ в църквата „Сан Франческо“. Приятелят на Уго Алдобрандино Рангони, който знае за връзката, без да информира своя господар, също е екзекутиран.<ref>Casimir von Chledowski: op. cit. S. 24</ref> === Късно разкаяние на маркграфа === Когато маркграфът е информиран, че екзекуцията е извършена, той полудява от болка, проклина решението си и плаче дни наред заради загубата на любимия си син Уго. В отчаянието си постановява, че жена му не трябва да бъде наказана сама, така че всички жени, които, като Паризина, са извършили прелюбодеяние, трябва да понесат същото наказание. Първата жертва е Лаудания Ромеи, съпруга на висш сановник от двора. След екзекуцията ѝ гневът на Николо се уталява и той оттегля заповедта си, следователно съпругите на Ферара биха могли да изневеряват отново и Николо активно ги подкрепя. Според хронистите той има 800 афери и най-малко 21 посочени извънбрачни деца.<ref>Casimir von Chledowski. Op. cit. S. 20</ref> == Брак и потомство == [[Файл:Pisanello 016.jpg|мини|214x214px|[[Пизанело]], ''Портрет на Джиневра или на Лучия д'Есте,'' XV век]] ∞ 2 април 1418 за [[Николо III д’Есте]], [[маркграф]] на Ферара, [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], от когото има три деца – две близначки и един син: * [[Лучия д’Есте|Лучия д'Есте]] (* 24 март 1419, † 28 юни 1437), ∞ 1437 за [[Карло Гонзага|Карло Гондзага]] (* 1417, † 21 декември 1456, Ферара), господар на [[Сабионета]], [[Гондзага]], Сан Мартино, [[Ривароло Мантовано|Ривароло]], [[Боцоло]], [[Гацуоло]], [[Виадана]], [[Лудзара]], [[Судзара]] и Редзоло, от когото няма деца. * [[Джиневра д'Есте]] (* 24 март 1419, † 12 октомври 1440 г.), ∞ 1436 за [[Сиджизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] (* 19 юни 1417, [[Бреша]], † 9 октомври 1468, Римини), господар на [[Римини]], [[Фано]] и [[Чезена]], от когото няма деца. * Алберто Карло д'Есте (* 1421, † 1421), наследник, умира като бебе == Паризина в културата == [[Файл:Giuseppe Bertini Parisina.jpg|мини|237x237пкс|[[Джузепе Бертини]], ''Паризина'' (1854)]] Въпреки че няма много точни източници за любовната драма на Паризина, материалът намира своето място предимно в литературата. Сто години по-късно поетът [[Матео Бандело]] го използва в новелата си ''Ugo e Parisina.'' През XVII век [[Лопе де Вега]] използва новелата на Бандело като шаблон за своята трагедия ''El castigo sin venganza.'' През XIX век шведът Ялмар Бергман<ref name="Giuliana Berengan: op. cit. S. 1342">Giuliana Berengan: op. cit. S. 134</ref> и [[Едуард Гибън]] го възприемат в своите ''Miscellaneous Works'', където лорд Байрон го намира и го използва в поемата си ''Parisina''. Театърът също се заема с темата с пиесата на Луиджи Чикони, представена в Театър „Кариняно“ в [[Торино]] на 30 април 1832 г. През 1833 г. лиричната трагедия (опера) „[[Паризина (Доницети)|Паризина]]“ от [[Гаетано Доницети]] по текст на [[Феличе Романи]] е представена в Театър „Пергола“ във [[Флоренция]]. Тази опера не е забравена от векове. През 1909 г. излиза свързан с нея филм, а [[Габриеле д'Анунцио]] написва [[либрето]], базирано на поемата на лорд Байрон, което [[Пиетро Маскани]] поставя на музика за едноименната опера „[[Паризина (Маскани)|Паризина]]“, чиято премиера е през 1913 г. в [[Ла Скала|Театър „Ла Скала]]“ в [[Милано]].<ref>Nähere Details siehe Wiki-Artikel „Parisina Malatesta“ in Italienisch</ref> == Вижте също == {{колони|2| * [[Род Д'Есте|Есте]] * [[Малатеста]] * [[Херцогство Ферара]] * [[Херцогство Модена и Реджо]] * [[Стела де’ Толомей|Стела де' Толомей]] * [[Франческа да Римини]] }} == Източници == * Casimir von Chledowski: „Der Hof von Ferrara“, S. 24, Georg Müller Verlag/München 1919 * Angelo Solerti, ''Ugo e Parisina. Storia e leggenda secondo nuovi documenti'', in „Nuova Antologia“, XII, 16 giugno 1893 * Riccardo Rimondi, ''Estensi. Storia e leggende, personaggi e luoghi di una dinastia millenaria'', Ferrara 2004 * Giuliana Berengan: ''Le Dame della Corte Estense – Ferrara delle Donne – Itinerari al femminile''. Editore Atelier IL PASSAGGIO, Ferrara 1998 * Roberta Iotti: [http://www.treccani.it/enciclopedia/laura-detta-parisina-malatesta_(Dizionario_Biografico)/ ''Malatesta (de Malatestis), Laura detta Parisina'']. Mario Caravale, Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 68 (Malatacca–Mangelli), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2007, S. 61–63 * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf9.html#N3 A listing of descendants of the d'Este family] * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/MODENA,%20FERRARA.htm#NiccoloIIIdied1441B NICCOLÒ {III} d'Este], fmg.ac * [http://www.visitcesena.com/ visitcesena.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120627035955/http://www.visitcesena.com/ |date=2012-06-27 }} * [http://my.raex.com/~obsidian/rome.html#Cesena Cesena] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111106151152/http://my.raex.com/~obsidian/rome.html#Cesena |date=2011-11-06 }} * [http://www.classicitaliani.it/parisina/critica/Solerti_Parisina.htm A. Solerti, ''Ugo e Parisina'', 1893] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923204851/http://www.classicitaliani.it/parisina/critica/Solerti_Parisina.htm |date=2015-09-23 }} == Бележки == <references /> {{Превод от|de|Parisina Malatesta|222652832}} {{Портал|Италия|Биографии|История}}{{нормативен контрол}} [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Починали във Ферара]] [[Категория:Маркграфове на Ферара]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Литературни герои]] bmxle54qfjjj16b3z7dptwz1y342ghf 0 523650 12214561 11945528 2024-04-25T23:30:37Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Пандолфо Малатеста|Пандолфо Малатеста (пояснение)|тип=личност}}{{Монарх | име = Пандолфо III Малатеста | описание = господар на [[Фано]] | изображение за личността = National gallery in washington d.c., pisanello, medaglia di pandolfo malatesta recto.JPG | описание на изображението = Медал на Пандолфо Малатеста | управление =[[1385]] – [[1427]] | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = [[Фано]] | погребан = Църква „Св. Франческо“ (Фано) | предшественик = [[Галеото I Малатеста]] | потомство = [[Галеото Роберто Малатеста|Галеото Роберто]]<br>[[Сиджизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо]]<br>[[Доменико Малатеста Новело|Доменико]] | наследник = [[Карло I Малатеста]] | съпруга = | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Малатеста]] | баща = [[Галеото Малатеста|Галеото I Малатеста]] | майка = [[Елизабета да Варано]] | герб = Blasone Malatesta.svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Пандолфо III Малатеста Велики''' ({{lang|it|Pandolfo III Malatesta il Grande}}, * [[2 януари]] [[1370]], † [[3 октомври]] [[1427]] във [[Фано]]) е италиански благородник от фамилията [[Малатеста]], известен [[кондотиер]] по неговото време и господар на Фано. == Произход == Той е най-малкото дете на известния кондотиер [[Галеото I Малатеста]] (* 1299, † 1385), господар на [[Римини]], [[Фано]], [[Асколи Пичено]], [[Чезена]] и [[Фосомброне]], и на втората му съпруга [[Елизабета да Варано]], дъщеря на Родолфо II да Варано, господар на [[Камерино]]. Има четирима братя и четири сестри: * [[Карло I Малатеста|Карло I]] (* 1368, † 1429), кондотиер, от 1385 господар на Римини, Фано, Чезена и Фосомброне, съпруг на [[Елизабета Гонзага (1432)|Елизабета Гонзага]] дъщеря на [[Луиджи II Гонзага|Лудовико II Гонзага]] * Томаза, съпруга на [[Джакомо Пеполи]], съгосподар на Болоня от 1347 г. * [[Маргерита Малатеста|Маргерита]] (* 1370, † 1399), съпруга на [[Франческо I Гонзага]], [[капитан на народа]] на [[Мантуа]] * Джентиле († ок. 1450), съпруга на [[Джангалеацо Манфреди]], господар на [[Фаенца]] * Ренгарда († 1434), съпруга на [[Гуидантонио да Монтефелтро]], херцог на Урбино (1403 – 1433) * [[Андреа Малатеста|Андреа]], наречен Малатеста (* 1373, † 1416), кондотиер, господар на [[Чезена]], съпруг на [[Ренгарда Алидозио]], дъщеря на Бертрандо Алидозио, господар на [[Имола]], на [[Лукреция Орделафи]], негова роднина, дъщеря на [[Франческо III Орделафи|Франческо (Кеко) III Орделафи]], господар на [[Форли]], и на [[Полисена Сансеверино]] ди [[Веноза]], дъщеря на [[Венцеслао Сансеверино]], херцог на [[Херцогство Амалфи|Амалфи]] * Николо * [[Галеото Белфиоре Малатеста|Галеото Новело]], наречен Белфиоре (* 1377; † 1400), кондотиер, господар на [[Червия]], съпруг на Анна Да Монтефелтро, дъщеря на [[Антонио II да Монтефелтро|Антонио Да Монтефелтро]], граф на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] Има и двама или трима природени братя и две природени сестри от извънбрачни връзки на баща си. == Биография == [[Файл:National gallery in washington d.c., pisanello, medaglia di pandolfo malatesta verso.JPG|мини|200px|Медал на Пандолфо Малатеста]] На 18 години той започва военна кариера. След смъртта на баща си през 1385 г. Пандолфо получава Сеньория [[Фано]]. Той отива в [[Свети земи|Светите земи]] и се връща през 1402 г. Служи при [[Джан Галеацо Висконти]], херцог на Милано. След смъртта му през 1402 г. е назначен за съветник на регентството на двамата наследници на Висконти. Пандолфо се възползва от това обстоятелство, за да получи голяма държава за себе си. Изпратен с [[Фачино Кане]] срещу [[Бреша]], той завладява града чрез измама през [[1404]] г. и владението му е потвърдено от [[Катерина Висконти]] като залог за услугите, предоставени на херцогинята, които последната не е в състояние да плати. През същата година Пандолфо завладява и [[Монтикиари]]. През [[1407]] г. закупува [[Бергамо]] от Джовани Руджеро [[Суарди (семейство)|Суарди]] и завладява [[Леко (град)|Леко]]. След това той трябва да се бие с Фачино Кане до смъртта на последния през 1412 г. През 1418 г. той приема новия папа [[Мартин V]] в [[Киари]], благодарение на когото постига примирие с херцога на Милано [[Филипо Мария Висконти]]. С папата той се занимава и с брака на братовчедка му [[Клеофа Малатеста]] с [[Пелопонеско деспотство|деспота]] на Мореа [[Теодор II Палеолог]], като част от амбициозния проект за обединение на [[Православна църква|Православната църква]] с [[Католическа църква|Католическата църква]]. През 1413 г. е командир на венецианската войска против крал [[Сигизмунд Люксембургски]]. През 1419 г. херцогът отприщва [[Франческо Бусоне]] ди [[Карманьола]] срещу Сеньория [[Кремона]] на [[Кабрино Фондуло]], съюзник на Малатеста, който помага на кремонезите, като по този начин предоставя на Висконти възможността да уредят сметки и с него. След това Пандолфо претърпява нахлуването на войските на Висконти през 1419 г. – годината, в която той губи контрол над град [[Бергамо]], и след поражението на армията на Лудовико Импровети, изпратена му на помощ от [[Романя]], в битката при Монтичари (октомври 1420 г.), Пандолфо е принуден да се споразумее с Херцога на Милано, като отстъпи Бреша срещу компенсация от 34 000 дуката и по този начин позволява на [[Карманьола]] да влезе в града на 21 март 1421 г. [[Файл:Paolo Monti - Servizio fotografico (Fano, 1972) - BEIC 6347239.jpg|мини|255x255пкс|Гробът на Пандолфо III във Фано]] След като се оттегля във Фано, той се утешава за изгубеното си господство, като събира древни кодекси и поддържа добри приятелства с учените на своето време, и по-специално с [[Франческо Филелфо]] и [[Анджела Ногарола]]. През [[1424]] г. участва в [[Битка при Дзагонара|битката при Дзагонара]] близо до [[Луго (Италия)|Луго]] (28 юли 1424 г.), където ръководи атаката срещу крепостта, защитавана от [[Висконти]] от [[Милано]]. Резултатът е неблагоприятен, но Пандолфоуспява да избяга в [[Равена]]. През [[1425]] г., според историята на [[Джовани ди Мастро Педрино]], той достига до [[Форли]], откъдето се качва по [[Монтоне (река)|река Монтоне]] в посока [[Руси (Италия)|Руси]] (13 март). Целта е да стигне до Милано, да получи помощ от Висконти и да се опита да си върне земите. Но мисията е неуспешна. Пандолфо Малатеста умира във [[Фано]] през 1427 г. и е погребан там в църквата „Св. Франческо“. == Брак и потомство == Омъжва се три пъти: ∞ 1. за [[Паола Бианка Малатеста]] († 15 януари 1398), дъщеря на [[Пандолфо II Малатеста]] и [[Паола Орсини]], от която няма деца ∞ 2. 1421 за [[Антония да Варано]] († 1423), от която няма деца ∞ 3. 1427 за Маргерита Гуиди ди Попи, от която няма деца. От Антония да Бариняно има трима извънбрачни синове: * [[Галеото Роберто Малатеста]] (* 1411, † 1432 в [[Сантарканджело ди Романя]]), кондотиер, господар на Римини; ∞ 1427 за [[Маргерита д’Есте (1411 – 1476)|Маргерита д'Есте]] (* 1411, † 1476), дъщеря на [[Николо III д’Есте]], от която има една дъщеря * [[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] (* 1417, † 1468), господар на Римини, ∞ 1. 1434 за [[Джинерва д’Есте|Джинерва д'Есте]] (* 1419, † 1440), дъщеря на [[Николо III д’Есте]] и [[Паризина Малатеста]], от която има един син; 2. за [[Полисена Сфорца]] (* 1428 [[Фермо]], † 1449 [[Римини]]), извънбрачна дъщеря на [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]], от която има син и дъщеря 3. за [[Изота дели Ати]] (* ок. 1432 Римини, † 9 юли 1474), с която има връзка от 1446 г. (3 г. преди смъртта на съпругата си) и от която има един син и две дъщери, родени преди брака * [[Доменико Малатеста Новело|Доменико Малатеста или Малатеста Новело]] (* 1418, † 1465), господар на [[Чезена]] (1429 – 1456), ∞ 1446 за [[Виоланта да Монтефелтро]] (* 1430, † 1493), дъщеря на [[Гуидантонио да Монтефелтро]] == Източници == === Литература === * Rendina, Claudio (1994). I capitani di ventura. Rome: Newton Compton * Giovanni Soranzo: [http://www.treccani.it/enciclopedia/malatesta_(Enciclopedia-Italiana)/ ''Malatesta''], Enciclopedia Italiana (1934) * Farulli P. ''Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta''. Siena, 1724 * Secondo Balena, ''Ascoli nel Piceno – storia di Ascoli e degli ascolani'', Società Editrice Ricerche s.a.s., Via Faenza 13 Folignano, Ascoli Piceno, stampa Grafiche D'Auria, edizione dicembre 1999, pp. 226 – 228; ISBN 88-86610-11-4 * Anna Falcioni, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pandolfo-malatesta_(Dizionario-Biografico) MALATESTA, Pandolfo]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 68, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007 {{Превод от|it|Pandolfo III Malatesta|135199451}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Кондотиери]] [[Категория:Господари]] ih0cl4mznno8ac5pzwurqmlep10xptw 0 524517 12214667 11766564 2024-04-26T01:03:02Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[херцог]] на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = херцог | герб = | герб-описание = }} }} '''Одантонио да Монтефелтро''' ({{lang|it|Oddantonio da Montefeltro}}, * [[1426]], † [[22 юли]] [[1444]], [[Урбино]]) е от 1443 г. първият [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]] в [[Италия]] от фамилията [[Да Монтефелтро]]. == Биография == Той е най-възрастният син на [[Гуидантонио да Монтефелтро]] (1378 – 1443), граф на [[Урбино]], и втората му съпруга Катерина Колона († 1438), дъщеря на Лоренцо Онофрио Колона, братът на папа [[Мартин V]]. През 1443 г. Одантонио наследява баща си като „сеньор на Урбино“ и от папа [[Евгений IV]] е номиниран на херцог на Урбино. На 10 март същата година се жени за [[Изота д’Есте]] (1425 – 1456), извънбрачна дъщеря на [[Николо III д’Есте]], господар на [[Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]]. Те нямат деца. На 22 юли 1444 г. Одантонио е убит заедно със служителите му Манфредо де' Пии и Томазо да Римини. Наследен е като херцог на Урбино от по-малкия му полубрат [[Федерико да Монтефелтро]] (1422 – 1482). == Източници == <references /> * Cecil Clough: ''Montefeltro.'' Volker Reinhardt: ''Die Großen Familien Italiens.'' Kröner Stuttgart, 1992, ISBN 3-520-48501-X, S. 365 ff. (''Kröners Taschenausgabe'' 485). * Bernd Roeck, Andreas Tönnesmann: ''Die Nase Italiens. Federico da Montefeltro, Herzog von Urbino.'' Klaus Wagenbach Verlag, Berlin 2005, ISBN 3-8031-3616-4. * Bernd Roeck: ''Mörder, Maler und Mäzene. Piero della Francescas „Geißelung“. Eine kunsthistorische Kriminalgeschichte.'' Verlag C. H. Beck, München 2006, ISBN 3-406-55035-5. * Grossi, Carlo (1819). ''Degli Uomini Illustri di Urbino Commentario''. Urbino: Vicenzo Guerrini Stampatore. p. 6. == Външни препратки == * [http://www.le-marche.com/Marche/html/montefel.htm Биография], le-marche.com * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20after%201400.htm#_Toc248628249 ''Dukes of Urbino (Montefeltro)''], fmg.ac * [http://genealogy.euweb.cz/italy/mtfeltro.html ''Montefeltro family''], genealogy.euweb.cz [[Категория:Херцози на Урбино]] [[Категория:Да Монтефелтро]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] lgctfrfzr0g4rfazqqndog3c28pp5sy 0 525819 12214600 11796310 2024-04-26T00:25:27Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Беатриче д'Есте|Беатриче д'Есте (пояснение)|тип=личност}} {{Монарх | име = Анна Беатриче д’Есте | описание = [[херцогиня]] на [[Мирандола]] | изображение за личността = Ritratto di Anna Beatrice d'Este.jpg | описание на изображението = | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Модена]] | място на смъртта = [[Мирандола]] | погребана = | предшественик = | потомство = Мария Изабела, Лаура, Франческо Мария, Галеото, Фулвия, Джовани, [[Луодовико Пико дела Мирандола|Лудовико]], Алесандро, Вирджиния | наследник = | съпруга на = Алесандро II Пико | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Дом Есте|Есте]] | баща = [[Алфонсо III д’Есте]] | майка = [[Изабела Савойска]] | герб = Ingeram_Codex_075.jpg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Анна Беатриче д’Есте''' ({{lang|it|Anna Beatrice d'Este}}, * [[1626]] в [[Модена]], † [[25 септември]] [[1690]] в [[Мирандола]]) от род [[Дом Есте|Есте]] е чрез женитба [[херцогиня]] на [[Мирандола]]. == Произход == Тя е най-малкото дете на [[Алфонсо III д’Есте]] (1591–1644), [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], и съпругата му принцеса [[Изабела Савойска]] (1591–1626), дъщеря на херцог [[Карл Емануил I Савойски]] и [[Каталина-Микаела Испанска]]. Сестра е на [[Франческо I д’Есте]], херцог на Модена и Реджо, на [[кардинал]] [[Риналдо д'Есте (1618–1672)|Риналдо д’Есте]], и на [[Маргерита д’Есте]], омъжена през 1647 г. за [[Феранте III Гонзага]], херцог на [[Гвастала]]. == Брак и потомство == Анна Беатриче се омъжва на 29 април 1656 г. в Модена за Алесандро II Пико (1631–1691), херцог на [[Мирандола]] от 1637 до 1691 г., син на херцог Галеото Пико IV (1603–1637). Имат децата: * Мария Изабела Пико (7 декември 1657–23 март 1720) * Лаура Пико (1660–1720), омъжена на 28 февруари 1680 за [[Фердинандо III Гонзага]] (1648–1723), принц на [[Кастильоне деле Стивиере]] и [[Солферино]], маркиз на Медоле, от когото има деца * Франческо Мария Пико (18 октомври 1661– 19 април 1689), принц на Херцогство Мирандола, женен 1684 в Рим за Анна Камила Боргезе (1662–1715), от която има 1 син и 2 дъщери * Галеото Пико (18 януари 1663–21 февруари 1710), сеньор на Сан Мартино Спино * син, близнак на Галеото, починал след раждан * Вирджиния Пико (* 12 ноември 1664 – † 23 август 1703), монахиня кларисинка от 3 март 1691 * Фулвия Пико (1666– 28 декември 1731), омъжена в Неапол 29 ноември 1686 г. за Томазо д’Акуино, принц на Феролето е Кастильоне * Джовани Пико (19 октомври 1667– 21 декември 1723), маркиз на Куарантоли, има 1 извънбрачен син * [[Лодовико Пико дела Мирандола|Лудовико Пико дела Мирандола]] (1668–1743), [[кардинал]] 1712, [[патриарх]] на [[Константинопол]] 1706, префект на Апостолическия дворец * Алесандро Пико (1670–1711), в [[Хоспиталиери|Малтийски орден]] 1685, доминикански монах 1708 == Източници == <references /> * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri di Italia. Pico della Mirandola'', Torino, 1835 * [http://genealogy.euweb.cz/welf/welf10.html#ABA3 Velf 10: ''Anna Beatrice d'Este''], genealogy.euweb.cz * [http://genealogy.euweb.cz/italy/pico2.html#A2 Pico 2], genealogy.euweb.cz [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] sl43hi1pd9a08bmwlz9vthh5witrwk9 0 526627 12214638 12206821 2024-04-26T00:48:20Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Изабела Ромола де Медичи | описание = 1-ва [[херцогиня]] на [[Брачано]] | наставка = а | изображение за личността = Isabella de' Medici, by Alessandro Allori.jpg | описание на изображението = Портрет на Изабела де' Медичи от [[Алесандро Алори]] | управление =9 октомври [[1560]] – 16 юли [[1576]] | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]] | място на смъртта = [[Черето Гуиди]], [[Велико херцогство Тоскана]] | погребана = | предшественик = | потомство = [[Франческа Орсини|Франческа Елеонора Орсини]]<br>Изабела Орсини<br>[[Вирджинио Орсини (Брачано)|Вирджинио Орсини]] | наследник = | съпруга на = [[Паоло Джордано I Орсини|Паоло Джордано I]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Медичи]] по рождение<br>[[Орсини]] по брак | баща = [[Козимо I Медичи]] | майка = [[Елеонора ди Толедо]] | герб = | подпис = | портал = | общомедия = |наследена от=Флавия Перети-Дамашени|предшествана от=Франческа Сфорца}} [[Файл:Isabella de' Medici.jpg|мини|[[Алесандро Алори]], ''Портрет на Изабела де Медичи,'' 1575 - 1599, Уфици (Флоренция)]] '''Изабèла Рòмола де Мèдичи''' ({{lang|it|Isabella Romola de’ Medici}}, * [[31 август]] [[1542]] във [[Флоренция]], [[Велико херцогство Тоскана]]; † [[16 юли]] [[1576]] в [[Черето Гуиди]], пак там) от рода [[Медичи]] е чрез женитба първата [[херцогиня]] на [[Брачано]]. Тя е една от най-красивите и образовани жени на [[Ренесанс|Ренесанса]]. Покровителства учени, поети и музиканти. == Произход == Тя е третото дете и втората дъщеря на [[Козимо I де Медичи|Козимо I]] (1519 – 1574), бъдещ [[Велико херцогство Тоскана|велик херцог на Тоскана]], тогава [[Флорентинско херцогство|херцог на Флоренция]], и дона [[Елеонора ди Толедо|Елеонора Алварес де Толедо]] (1522 – 1562), аристократка от [[Дом Алба]]. По бащина линия е внучка на [[кондотиер]]а [[Джовани дале Банде Нере]] и на [[Мария Салвиати]], чрез които самият [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]] е неин прапрадядо, а по майчина – на [[Педро Алварес де Толедо и Сунига]], вицекрал на Неапол, и на [[Мария Осорио и Пиментел]], [[Маркиз на Вилафранка дел Биерсо|маркиза на Вилафранка дел Биерсо]]. Има седем братя и три сестри: * [[Мария Лукреция де Медичи|Мария Лукреция]] (1540 – 1557), принцеса * [[Франческо I де Медичи|Франческо I]] (1541 – 1587), 2-ри Велик херцог на Тоскана * [[Джовани Медичи (кардинал)|Джовани]] (1543 – 1562), [[епископ]] на [[Пиза]] и [[кардинал]] от 31 януари 1560 г. * [[Лукреция ди Козимо де Медичи|Лукреция]] (1544 или 1545 – 1561), [[Херцогство Ферара|херцогиня на Ферара]], [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]] като съпруга от 1560 г. на [[Алфонсо II д’Есте]] * [[Педрико де Медичи|Пиеро (Педрико)]] (1546 – 1547) * [[Гарция де Медичи|Гарция]] (1547 – 1562) * Антонио (1548 – 1548) * [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]] (1549 – 1609), кардинал от [[1562]] г., след смъртта на брат си Франческо I става 3-ти Велик херцог на Тоскана ([[1587]]) * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)|Анна]] (1533 – 1553) * [[Пиетро де Медичи|Пиетро]], понякога наричан Пиеро или Педро и известен в Испания като ''Дон Педро'' (1554 – 1604), военен, генерал и политик. Освен това има 1 полусестра от втория брак на баща си и 1 полубрат и 2 полусестри извънбрачни връзки на баща си.<gallery caption="Семейството на Изабела"> Файл:Cosimo I de Medici in armour (1545) Oil on wood by Angelo Bronzino - Galleria degli Uffizi - Florence.jpg|Козимо I де Медичи, баща Файл:Eleanora of Toledo.jpg|Елеонора ди Толедо, майка Файл:Francesco I de Medici.jpg|Франческо I, брат Файл:Agnolo Bronzino - Maria (di Cosimo I) de' Medici.jpg|Мария Лукреция, сестра Файл:Lomi, Baccio (attr.) - Cardinale Giovanni di Cosimo I de' Medici, Arcivescovo di Pisa.jpg|Джовани, брат Файл:Alessandro Allori - Lucrezia de’ Medici - North Carolina Museum of Art.jpg|Лукреция, сестра Файл:Garcia de' Medici by Angelo Bronzino.jpg|Гарция, брат Файл:S Pulzone Fernando I de Medicis Uffizi 1590.jpg|Фердинандо I, брат Файл:Pietro de' Medici - Santi di Tito - 1584-1586.jpg|Пиетро, брат Файл:Virginia de Medici duchessa di Modena.jpg|Вирджиния, полусестра Файл:Angelo Bronzino 037.jpg|Бия, полусестра Файл:Don Giovanni de Medici (1567 - 1621).jpg|дон Джовани, полубрат Файл:Portrait of Giovanni dalle Bande Nere (1498–1526), attributed to Carlo Portelli - Minneapolis Institute of Arts.jpg|Джовани дале Банде Нере, дядо по бащина линия Файл:Pontormo, Maria Salviati 2.jpg|Мария Салвиати, баба по бащина линия Файл:Scuola napoletana, ritratto del vicerè don pedro àlvarez de toledo y zùñiga (da jan stephan van calcar, attr.), 1600-50 ca. (napoli, certosa di s. martino) (cropped).jpg|дон Педро Алварес де Толедо и Сунига, дядо по майчина линия </gallery> == Биография == === Ранни години === Още в утробата принцесата е толкова активна, че бременната майка е сигурна, че ще има син, но бащата, напротив, очаква раждането на дъщеря. Елеонора дори се обзалага с Козимо, че ще се роди момче и че ще загуби. Момиченцето, което се ражда, е наречено Изабела в чест на леля си по майчина линия и първата жена на баща си, и Ромола в чест на покровителя на град [[Фиезоле]] Ромул. Раждането ѝ е посрещнато с голяма радост в Дом [[Медичи]]. Според съвременници тя е най-красивото дете в семейството на херцога и херцогинята на Флоренция. Детството на Изабела преминава между [[Палацо Векио]] и [[Палацо Пити]], в които се намира дворът на херцогството, преминавайки от един дворец в друг. Всички деца на херцога и херцогинята получават добро образование. На 5-годишна възраст Изабела започва да учи [[Латински език|латински]] и [[Старогръцки език|старогръцки]]. [[Хуманитарни науки|Хуманитарните науки]] са ѝ преподавани от филолозите Антонио Анджели да Барга и [[Пиеро Ветори]], а музика учи от придворния музикант и композитор [[Матия Рамполини]]. Особено от детството принцесата развива близки отношения с по-малкия си брат [[Джовани Медичи (кардинал)|Джовани]], бъдещ [[кардинал]]. === Брак === Когато Изабела е на 11 г., родителите ѝ я сгодяват за 12-годишния [[Паоло Джордано I Орсини|Паоло Джордано I]] (* 1 януари 1541, † 13 ноември 1585) от Дом [[Орсини]], владетел на [[Брачано]] и Ангуилара, син на Джероламо Орсини и Франческа Сфорца ди Санта Фиора; от страна на баща си е внук на [[Феличе дела Ровере]], незаконната дъщеря на [[папа]] [[Юлий II]], а от страна на майка си е внук на Констанция Фарнезе, незаконната дъщеря на папа [[Павел III]]. Този брак трябва да продължи дългата традиция на брачни отношения между Дом Орсини и Дом Медичи. От друга страна херцогът на Флоренция се надява по този начин да укрепи позицията на Медичите при [[Свети престол|Светия престол]] и да постави Орсини вместо традиционната служба на краля на Франция в услуга на Императора на [[Свещената Римска империя]]. На 11 юли 1553 г. в Рим е подписан брачният договор. От страна на младоженеца договорът е подписан от неговия настойник, кардинал [[Гуидо Асканио Сфорца ди Санта Фиора]], а от страна на булката - от пратеника на херцога на Флоренция Аверардо Серистори. На 24 юли същата година споразумението е ратифицирано във Флоренция, където пристига младоженецът и където трябва да се установи под надзора на своя тъст. Брачната церемония се състои във Флоренция на 28 януари 1556 г., преди Паоло Джордано да замине за Рим. Месец преди това събитие папа [[Павел IV]] го назначава за командир на армията на [[Папска държава|Папската държава]] и го призовава на война срещу армията на Испания и империята. Сватбените тържества се състоят във Флоренция на 3 септември 1558 г., след края на войната. В чест на това събитие композиторите [[Франческо Кортеча]] и [[Филип де Монте]] написват вокални произведения. След нещастните войни на папата съпрузите отиват да живеят в [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]] във Флоренция. След смъртта на нейните сестри Мария и Лукреция, и майка ѝ Елеонора между 1559 и 1562 г. Изабела получава от баща си ролята на първа дама на по-късното [[Велико херцогство Тоскана]]. Тя участва в официалните приеми. Като единствена жена в семейството тя се грижи за по-малките си братя и сестри. === Херцогиня на Брачано === На 9 октомври 1560 г. папа [[Пий IV]] дава на Сеньория Брачано статут на херцогство и Паоло Джордано става първият херцог на Брачано, а съпругата му херцогиня. През октомври 1565 г. херцогът на Флоренция им подарява Вила „Поджо Барончели“, която по желание на дъщеря му е украсена със скулптури на Винченцо де Роси и [[Винченцо Данти]]. Изабела участва активно в политическия живот на Флорентинското херцогство. Поддържа неофициални дипломатически контакти със съпругите на главите на управляващите домове. Кореспондира си с [[Йохана Австрийска]], жената на по-големия ѝ брат, преди да пристигне на сватбата в Тоскана през декември 1565 г. Изабела я среща лично и прекарва известно време с нея във Вила „Медичи“ в [[Поджо а Каяно]], като ѝ помага да свикне с новите условия. По време на тържественото влизане на булката на наследника на Флоренция херцогинята на Брачано е придружана от личен двор. Тя е до баща си, когато папа [[Пий V]] му дава титлата на Велик херцог на Тоскана през [[1570]] г. в Рим. Според съвременниците Изабела е красива, интелигентна и благочестива жена. В къщата си във Флоренция тя предоставя убежище на хора, преследвани от [[Инквизиция]]та. Приема на служба [[Протестантство|протестантския]] [[Богословие|теолог]] [[Фаусто Поало Социни]]. Покровителства фигури на науката и изкуството. Подкрепя творчеството на композиторката, музикантката и певицата [[Мадалена Мецари]], по прякор Казулана. На свой ред учени, композитори и поети посвещават своите композиции на нея. Изабела сама пише музика, като е запазена единствената й творба - композицията за лютня „Радостта от живота". Вече в зряла възраст тя сериозно изучава математика под ръководството на известния астроном и математик [[Иняцио Данти]]. Изабела дълго време няма деца със съпруга си. Военната кариера на херцога е отчасти виновна за това. Известен [[кондотиер]], той участва в много битки и дори е ранен в известната [[битка при Лепанто]]. След поредица от спонтанни аборти херцогинята успя да роди три деца, две от които оцеляват. Заедно с децата си, по молба на Великия херцог, Изабела отглежда по-малкия си брат дон [[Джовани де Медичи (1567 – 1621)|Джовани]], роден от извънбрачната връзка на баща ѝ с [[Елеонора дели Албици]]. === Обстоятелства около смъртта === Изабела умира във [[Вила на Медичите (Морето Гуиди)|Вилата на Медичите]] в [[Черето Гуиди]] близо до Флоренция на 16 юли 1576 г. на 33-годишна възраст.<ref name=":0">Mori El. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/isabella-de-medici_(Dizionario-Biografico)/ Medici, Isabella de’]'' (итал.). www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 73 (1984).</ref> Причината за смъртта на херцогинята на Брачано, която преди това е била болна от дълго време, е периодична треска. Естественият характер на смъртта се потвърждава от архивните документи. От оцелялата обширна кореспонденция между Изабела и нейния съпруг се вижда, че херцогът и херцогинята се обичат и Паоло Джордано се тревожи за здравето на болната си съпруга. Изабела помага на съпруга си на политическата сцена и смъртта ѝ съсипва кариерата му.<ref name=":1">Mori El. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/paolo-giordano-orsini_res-ac068daf-373d-11e3-97d5-00271042e8d9_(Dizionario-Biografico)/ Orsini, Paolo Giordano]'' (итал.). www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 79 (2013)</ref> Въпреки това почти веднага след смъртта ѝ се появяват слухове, че тя е била убита. Източниците на тези слухове, описващи Изабела като развратница, а съпруга ѝ като жесток и егоистичен тиранин, са хроники и откровено клеветнически анонимни памфлети на противници на Медичите. Слуховете се разпространяват умишлено чрез дипломатическата кореспонденция на държави, враждебни на Великото херцогство Тоскана.<ref name=":0" /> Официално е обявено, че херцогинята на Брачано е починала във Вила Черето Гуиди, където е била по време на лов, че е починала сутринта, когато е измила косата си, а херцогът на Брачано я е намерил мъртва на колене.<ref>''Murphy C. P.'' Murder of a Medici Princess : [англ.]. — Oxford : Oxford University Press, 2008, с. 324</ref> Борбата на роднините на Изабела с клеветниците допринася за още по-голямо разпространение на слухове.<ref>Murphy C. P. Murder of a Medici Princess : [англ.]. — Oxford : Oxford University Press, 2008, с. 334.-337</ref> Има няколко версии за неуспешното убийство. Според една от тях херцогинята, на която липсвало мъжко внимание, в отсъствието на съпруга си си намерила любовник, който е бил далечният братовчед на съпруга ѝ Троило Орсини от линията Монтеротодно, който се е грижел за нея. Докато Великият херцог е бил жив, който, между другото, също е бил обвиняван в кръвосмесителни отношения с дъщеря си, Херцогинята на Брачано се чувствала в безопасност, но със смъртта на баща си тя загубила подкрепата му. Новият велик херцог, нейният по-голям брат [[Франческо I Медичи|Франческо]], е наредил на мъжа ѝ рогоносец да убие невярната си съпруга. Заповедта била изпълнена и херцогинята била удушена във Вила Черето Гуиди по обяд в присъствието на няколко свидетели.<ref>''Murphy C. P.'' Murder of a Medici Princess : [англ.]. — Oxford : Oxford University Press, 2008, с. 324.-325</ref> Според друга версия херцогът на Брачано се влюбил в омъжената [[Витория Акорамбони]] (което наистина е било така), убил съпруга ѝ и решил да се отърве от съпругата си, лъжливо обвинявайки я в изневяра.<ref name=":0" /> Троило, който е посланик за Тоскана и Франция, е убит в Париж на 1 декември 1577 г. от Паоло Джордано, вероятно със съгласието на Франческо I, брат на Изабела. Още през XVIII век историкът Якопо Ригуччо Галуци в своята „История на Велико херцогство Тоскана“ (1781) посочва липсата на документи и надеждни доказателства, потвърждаващи убийството на Изабела. Единствената причина за слуховете според него е внезапността на смъртта на херцогинята за поданиците. Последните проучвания на ръководителя на Капитолийския исторически архив – историчката Елизабета Мори убедително доказват естествения характер на смъртта на херцогинята на Брачано и фалшификацията на историята за нейното убийство.<ref name=":0" /><ref name=":1" /><ref>Guadagni An. Musino mio… il fascino indiscreto delle lettere d’amore (итал.). www.ilfoglio.it. Il Foglio (2015)</ref> Версията за убийството се оказва погрешна, но е подкрепена от писатели и драматурзи в множество творби. == Брак и потомство == [[Файл:Virginio Orsini II Duke of Bracciano.jpg|ляво|мини|264x264px|Вирджинио Орсини, син]] [[Файл:Paolo Giordano I Orsini.jpg|мини|257x257px|Паоло Джордано I Орсини, съпруг]]∞ 11 юли 1553 г. в [[Рим]] (договор), 3 септември [[1558|1558 г.]] в Поджо а Каяно ([[Флоренция]]) за [[Паоло Джордано I Орсини]] (* 1541, [[Брачано]]; † 13 ноември 1585, [[Сало]]), първи херцог на Брачано, от когото има две дъщери и един син: * [[Франческа Орсини|Франческа Елеонора Орсини]], наричана Нора (* март 1571, † 17 декември 1634), ∞ за Алесандро [[Сфорца]] (* 1572, † 29 април 1631), херцог на [[Сени]], граф на [[Санта Фиора]] и [[Котиньола]], маркиз на [[Прочено]] и [[Варци]] * Изабела Орсини (*/ † 1572) * [[Вирджинио Орсини (Брачано)|Вирджинио Орсини]] (* 1572, † 9 септември 1615), втори херцог на Брачано (1585 – 1615), ∞ за Флавия Перети-Дамашени (* 1573, † 14 септември 1606), от която има 11 деца. == Изабела де Медичи в културата == Сюжетът за убийството на херцогинята на Брачано е широко разпространен в литературата – от кървавата трагедия „Белият дявол“ (1612) на [[Джон Уебстър]] до историческия роман „Изабела Орсини: херцогинята на Брачано“ (1856) на [[Франческо Доменико Гуераци]] и историческото есе „Медичите“ (1845) от [[Александър Дюма-баща|Александър Дюма]]. Споменава се и в „Италиански хроники“ на [[Стендал]]. Съвременните публикации по темата включват измислени биографии на историка Каролайн П. Мърфи – „Убийството на принцесата Медичи“ (2008) и „Изабела де Медичи: Живият живот и трагичният край на една ренесансова принцеса“ (2011). Същият сюжет е използван от Валентино Солдани за създаването на [[либрето]]то на операта „Изабела Орсини“ (1920) от композитора [[Ренато Броджи]]. Запазени са няколко портрета на Изабела, изобразяващи я на различна възраст. Детски портрет на принцесата от [[Аньоло Брондзино]], рисуван през 1552-1554 г., се съхранява в колекцията на Националния музей в Стокхолм. В частна колекция е портрет на Изабела с куче от 1560 г., който се приписва на [[Алесандро Алори]]; четката на този художник е отговорна за няколко портрета на Изабела. Един от тях, рисуван през 1574 г., от колекцията на Удсуърт Атенеум в [[Хартфорд]], я показва със сина ѝ. Посмъртен портрет на Изабела от 1587 г., направен от неизвестен художник в [[Музей на историята на изкуството|Художествено-историческия музей]], [[Виена]], вероятно изобразява херцогинята на Брачано в последните ѝ години. Галерия „[[Уфици]]“ притежава два портрета също от Алесандро Алори, образът на херцогинята на които се оспорва от изследователите: някои от тях смятат, че [[Бианка Капело]] е изобразена на „Портрет на Изабела с музика“, а [[Лаудомия де Медичи]] е изобразена на „Портрет на Изабела с кожа”. == Източници == <references /> * Fabrizio Winspeare: ''Isabella Orsini e la corte medicea del suo tempo'', Florenz 1961. * Caroline P. Murphy: ''Murder of a Medici Princess'' Oxford University Press, 2008. ISBN 978-0-19-531439-7. * Elisabetta Mori: ''La malattia e la morte di Isabella Medici Orsini'', Roma moderna e contemporanea 13, 2005, S. 77 – 97. * Elisabetta Mori, [http://www.treccani.it/enciclopedia/isabella-de-medici_%28Dizionario-Biografico%29/ ''MEDICI, Isabella de’'']. Dizionario Biografico degli Italiani, Vol. LXXIII, Roma: Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * ''Medici, Isabella de'', Dizionario Biografico degli Italiani 73, 2009. * ''L'onore perduto di Isabella de' Medici'', Mailand 2011. ISBN 978-88-11-74119-0. * ''Isabella de' Medici Orsini, Herzogin von Bracciano (1542 – 1576)'', Alfried Wieczorek – Gaelle Rosendahl – Donatella Lippi: ''Die Medici. Menschen, Macht und Leidenschaft'', Mannheim/Regensburg 2013, S. 303 f. ISBN 978-3-7954-2634-7. * Marcello Vannucci, ''Le donne di casa Medici'', Newton Compton Editori, Roma 1999, ristampato nel 2006 ISBN 88-541-0526-0. == Външни препратки == * [http://www.terredelrinascimento.it/Itinerarididattici/percorsi/personaggi/ab09.htm Terre del Rinascimento, notizie su Isabella de' Medici] * [http://www.palazzo-medici.it/mediateca/it/Scheda_Isabella_di_Cosimo_I Biografia di Isabella de' Medici] * {{Превод от|ru|Изабелла Медичи|121230660}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Херцози в Италия]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Орсини]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] tk383l2kju2cbe8auy8wklkp9dk2hy5 2 526942 12214909 6454993 2024-04-26T08:30:36Z Mister sou 101290 wikitext text/x-wiki Смятам, че разбрах голяма част от материала за този срок. Оценявам работата си като на нужното ниво за 9 клас. Аз съм най-големият бележкар и не виждам причина това да не се отнася и за информатиката. Харесва ми в часовете по информатика да ми казват, че съм бележкар. Обожавам да правя сорс кодове, а още повече да компилирам. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE&direction=next&oldid=8181888 Връзка] mlfysktm2gjkia4y8atplkqruk8e8gh 2 526943 12214893 12212891 2024-04-26T08:20:29Z Mister sou 101290 wikitext text/x-wiki == 13-02-2015 == '''Microsoft Excel''' е програма за [[електронна таблица|електронни таблици]], част от MS Office - пакетът, създаден от Microsoft. Excel позволява ефикасно да се обработват и съхраняват списъци от данни, да се извършват изчисления, да се създават отчети и диаграми. Основната среда за работа на Microsoft Excel представлява [[файл]], наречен [[работна книга]], който може да съдържа един или няколко работни листа. Работният лист е като счетоводна книга с числа, текст и полета за калкулации, които са разположени в редове и колони. Но за разлика от счетоводната книга, след като въведете числата, Microsoft Excel извършва изчисленията вместо вас. С помощта на Microsoft Excel е възможно лесно и бързо да се въвежда информация в работен лист, която след това да се променя, изтрива или добавя. Не е необходимо да се тревожите дали въвеждате данните правилно и подробно. Винаги ще имате възможност да ги редактирате по-късно. Може да се организир работен лист в една работна книга, след което да се именува така, че да намира нужна информация бързо и лесно. В Microsoft Excel файловете се наричат ''работни книги''. Те може да съдържат множество работни и диаграмни листове. Работният лист се състои от колони и редове. Колоните се простират вертикално и се обозначават с букви, наречени ''имена на колони''. Имената на колоните са разположени в горната част на работния лист. Редовете се простират хоризонтално и се обозначават с цифри, наречени ''номера на редове''. Те са разположени в лявата част на работния лист. Областта, образувана при пресичането на един ред и една колона, се нарича ''клетка''. Клетките се обозначават съгласно тяхната позиция в редовете и колоните. Комбинацията от буквата на колоната и числото на реда за дадена клетка се нарича ''име на клетката''. Например клетката, разположена в колона А и ред 1, се нарича А1. //Vyara #include <iostream> using namespace std; int main() { int x,y=0; for(x=1;x<=8;x++) { y=y+x; } cout<<y<<endl; return 0; } Трябва да се изведе числото получило се след края на цикличната конструкция. А тя ще се получи като тялото на цикъла се изпълни толкова пъти, колкото от началната индексна променлива до крайната и стойност. Списъци с такива дефиниции. Въпреки това някои страници съдържат списъци с препратки към други статии, когато дадена дума е твърде многозначна, за да има една-единствена статия – тези страници се наричат пояснителни. Уикипедия съдържа също списъци, категории и проекти за най-различни специализирани теми. [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%9D%D0%A3 Връзка] f3zyokasyxck7t4vdhc30ifr7q7iul5 0 527586 12214562 11516110 2024-04-25T23:33:00Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Феранте Гонзага | описание = граф на [[Боцоло]] | изображение за личността = Ritratto di Ferrante Gonzaga.jpg | описание на изображението = Портрет на Феранте Гонзага | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = маркиз на [[Гацуоло]] и синьор на [[Сан Мартино дал'Арджине]] | кръщене = | място на раждане = Сан Мартино дал'Арджине | място на смъртта = Сан Мартино дал'Арджине | погребан = Църквата Сан Себастиано, [[Сан Мартино дал'Арджине]] | предшественик = | потомство = [[Шипионе Гонзага (1595 – 1670)|Шипионе]], [[Алфонсо Гонзага (1596 – 1659)|Алфонсо]], [[Карло Гонзага (1597 – 1636)|Карло]], [[Луиджи Гонзага (1599 – 1660)|Луиджи]], [[Камило Гонзага (1600 – 1659)|Камило]], Изабела, Федерико, [[Анибале Гонзага|Анибале]] | наследник = | съпруга = [[Изабела Гонзага ди Новелара]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Гонзага]] | баща = [[Карло Гонзага (1523–1555)|Карло Гонзага]] | майка = Емилия Кауци Гонзага | герб = Coat_of_arms_of_the_House_of_Gonzaga_(1328-1389).svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Феранте Гонзага''' ({{lang|it|Ferrante (Ferdinando) Gonzaga}}, * [[1550]] в [[Сан Мартино дал'Арджине]], † [[11 февруари]] [[1605]] също там) от линията ''Сабионета и Боцоло'' на род [[Гонзага]] е италиански [[кондотиер]] и граф на [[Боцоло]], маркиз на [[Гацуоло]] (1555 – 1605), сеньор на Сан Мартино дал'Арджине (1593 – 1605). == Произход == Той е син на кондотиер [[Карло Гонзага (1523–1555)|Карло Гонзага]] (1523 – 1555), маркиз на Гацуоло, и Емилия Кауци Гонзага (1524 – 1573), извънбрачна дъщеря на [[Федерико II Гонзага]], 1-ви [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]]. == Биография == Феранте служи в двора на император [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II Хабсбург]]. През 1600 г. император Максимилиан II го прави управител на [[Унгария]]. == Брак и потомство == [[Файл:Presumed portrait of Anne Marie d'Orléans, misidentified with Isabella Gonzaga di Novellara.jpg|мини|160px|Изабела Гонзага ди Новелара]] Феранте Гонзага се жени през 1593 г. за [[Изабела Гонзага ди Новелара]] (1576 – 1630), дъщеря на маркграф [[Алфонсо I Гонзага]] от [[Новелара]] и съпругата му Витория ди Джиантомасо да Капуа. Те имат осем деца: * [[Шипионе Гонзага (1595 – 1670)|Шипионе]] (1595 – 1670), принц на [[Сабионета]] * [[Алфонсо Гонзага (1596 – 1659)|Алфонсо]] (1596 – 1659), маркиз на [[Помаро Монферато|Помаро]] * [[Карло Гонзага (1597 – 1636)|Карло]] (1597 – 1636), говернатор на [[Боцоло]] през [[1631]] * [[Луиджи Гонзага (1599 – 1660)|Луиджи]] (1599 – 1660), женен за Изабела [[Аренберги|Аренберг]] (1615 – 1677) * [[Камило Гонзага (1600 – 1659)|Камило]] (1600 – 1659), [[кондотиер]] * Изабела * Федерико * [[Анибале Гонзага|Анибале]] (1602 – 1668), принц на Боцоло. След смъртта на Феранте, Изабела се омъжва за братовчед си [[Винченцо II Гонзага]] (1594 – 1627), [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]], който преди това е [[кардинал]]. == Източници == <references /> * Ferrante Aporti, ''Memorie storiche riguardanti San Martino dall'Argine'', Mantova, 2004. ISBN 88-88499-22-9. * [http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga8.html Gonzaga di Bozzolo] == Външни препратки == * [http://www.europeana.eu/portal/record/15502/45E0FE00A3CFFAE2EA18D9204D40F3D013A55E0E.html?start=2 Ferrante Gonzaga]. [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 0p0evkjtqk93ubkymaq1l2m2sqse19y 12214657 12214562 2024-04-26T00:56:13Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Феранте Гонзага | описание = граф на [[Боцоло]] | изображение за личността = Ritratto di Ferrante Gonzaga.jpg | описание на изображението = Портрет на Феранте Гонзага | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = маркиз на [[Гацуоло]] и сеньор на [[Сан Мартино дал'Арджине]] | кръщене = | място на раждане = Сан Мартино дал'Арджине | място на смъртта = Сан Мартино дал'Арджине | погребан = Църквата Сан Себастиано, [[Сан Мартино дал'Арджине]] | предшественик = | потомство = [[Шипионе Гонзага (1595 – 1670)|Шипионе]], [[Алфонсо Гонзага (1596 – 1659)|Алфонсо]], [[Карло Гонзага (1597 – 1636)|Карло]], [[Луиджи Гонзага (1599 – 1660)|Луиджи]], [[Камило Гонзага (1600 – 1659)|Камило]], Изабела, Федерико, [[Анибале Гонзага|Анибале]] | наследник = | съпруга = [[Изабела Гонзага ди Новелара]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Гонзага]] | баща = [[Карло Гонзага (1523–1555)|Карло Гонзага]] | майка = Емилия Кауци Гонзага | герб = Coat_of_arms_of_the_House_of_Gonzaga_(1328-1389).svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Феранте Гонзага''' ({{lang|it|Ferrante (Ferdinando) Gonzaga}}, * [[1550]] в [[Сан Мартино дал'Арджине]], † [[11 февруари]] [[1605]] също там) от линията ''Сабионета и Боцоло'' на род [[Гонзага]] е италиански [[кондотиер]] и граф на [[Боцоло]], маркиз на [[Гацуоло]] (1555 – 1605), сеньор на Сан Мартино дал'Арджине (1593 – 1605). == Произход == Той е син на кондотиер [[Карло Гонзага (1523–1555)|Карло Гонзага]] (1523 – 1555), маркиз на Гацуоло, и Емилия Кауци Гонзага (1524 – 1573), извънбрачна дъщеря на [[Федерико II Гонзага]], 1-ви [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]]. == Биография == Феранте служи в двора на император [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II Хабсбург]]. През 1600 г. император Максимилиан II го прави управител на [[Унгария]]. == Брак и потомство == [[Файл:Presumed portrait of Anne Marie d'Orléans, misidentified with Isabella Gonzaga di Novellara.jpg|мини|160px|Изабела Гонзага ди Новелара]] Феранте Гонзага се жени през 1593 г. за [[Изабела Гонзага ди Новелара]] (1576 – 1630), дъщеря на маркграф [[Алфонсо I Гонзага]] от [[Новелара]] и съпругата му Витория ди Джиантомасо да Капуа. Те имат осем деца: * [[Шипионе Гонзага (1595 – 1670)|Шипионе]] (1595 – 1670), принц на [[Сабионета]] * [[Алфонсо Гонзага (1596 – 1659)|Алфонсо]] (1596 – 1659), маркиз на [[Помаро Монферато|Помаро]] * [[Карло Гонзага (1597 – 1636)|Карло]] (1597 – 1636), говернатор на [[Боцоло]] през [[1631]] * [[Луиджи Гонзага (1599 – 1660)|Луиджи]] (1599 – 1660), женен за Изабела [[Аренберги|Аренберг]] (1615 – 1677) * [[Камило Гонзага (1600 – 1659)|Камило]] (1600 – 1659), [[кондотиер]] * Изабела * Федерико * [[Анибале Гонзага|Анибале]] (1602 – 1668), принц на Боцоло. След смъртта на Феранте, Изабела се омъжва за братовчед си [[Винченцо II Гонзага]] (1594 – 1627), [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]], който преди това е [[кардинал]]. == Източници == <references /> * Ferrante Aporti, ''Memorie storiche riguardanti San Martino dall'Argine'', Mantova, 2004. ISBN 88-88499-22-9. * [http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga8.html Gonzaga di Bozzolo] == Външни препратки == * [http://www.europeana.eu/portal/record/15502/45E0FE00A3CFFAE2EA18D9204D40F3D013A55E0E.html?start=2 Ferrante Gonzaga]. [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 4v7qc0sc1pxtvkj3relt8hd93vc70l1 0 527800 12214578 11725802 2024-04-25T23:52:56Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[Италия|италианска]] [[благородничка]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} '''Джулия Гонзага''' ''[[Колона (род)|Колона]]'' ({{lang|it|Giulia Gonzaga}}; * [[1513]], [[Гацуоло]] близо до [[Мантуа]], † [[16 април]] [[1566]], [[Неапол]]) е италианска аристократка през периода на [[Ренесанс]]а, патронеса на художниците, поетите и венецианските издатели. Тя има салони във [[Фонди]] и Неапол. == Произход и брак == Дъщеря е на [[Лудовико Гонзага (1480–1540)|Лудовико Гонзага]] (1480 – 1540), сеньор на Гацуоло, [[Сабионета]], [[Виадана]] и [[Казалмаджоре]], и съпругата му Франческа [[Фиески]] († 1528), дъщеря на Джан Луиджи Фиески, господар на [[Генуа]]. Сестра е на [[Паола Гонзага]]. Учи [[Старогръцки език|старогръцки]] и [[Латински език|латински]]. През август 1526 г., на 14 години, е омъжена за сина на известния [[кондотиер]] [[Просперо Колона]], граф Веспасиано Колона (1480 – 1528), [[граф]] на [[Фонди]] и [[херцог]] на [[Минтурно|Траето]], който е 33 години по-голям от нея и вдовец на Беатриче Апиани. Има връзка с [[Иполито Медичи|Иполито де Медичи]]. == Галерия == <gallery class="center"> Файл:Guilia_Gonzaga_1535_mourning.jpg|Джулия Гонзага, ок. 1535 Файл:Ritratto-di-giulia-gonzaga-del-tiziano.jpg|[[Тициан]], Джулия Гонзага Файл:CastelloFondi.jpg|Замък Фонди </gallery> == Източници == <references /> * [http://books.google.com/books?id=OQ8mdTjxungC&pg=PT186&dq=Giulia+Gonzaga&lr=&as_drrb_is=q&as_minm_is=0&as_miny_is=&as_maxm_is=0&as_maxy_is=&as_brr=3&ei=HJMGS5OMDIWIygS3wrW0Dw&hl=ru#v=onepage&q=Giulia%20Gonzaga&f=false Encyclopedia of women in the Renaissance: Italy, France, and England] * Antonio Di Fazio, Giulia Gonzaga e il movimento di riforma, Marina di Minturno, Caramanica, 2003 ISBN 88-7425-016-9 * Salvatore Caponetto, La Riforma protestante nell’Italia del Cinquecento, Torino, Claudiana, 1997 ISBN 88-7016-153-6 == Външни препратки == * [http://www.treccani.it/enciclopedia/giulia-gonzaga_(Dizionario-Biografico)/ G. Dall'Olio, ''Giulia Gonzaga'', in „Dizionario Biografico degli Italiani“] * [http://www.archive.org/stream/giuliagonzagacon00amanuoft#page/n5/mode/2up B. Amante, ''Giulia Gonzaga contessa di Fondi'', 1896] * [http://www.minturnoscauri.it/castello_baronale.htm Portale turistico di Minturno Scuari – Castello Baronale] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Род Колона]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] m5ulzhqiybp0pkkmizaehp49y6v08oy 0 527904 12214547 11516159 2024-04-25T23:24:46Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[графиня]] на Санвитале | портрет = | портрет-описание = [[Пармиджанино]], Паола Гонзага в образа на ''[[Церера]]'', 1524 | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} '''Паола Гонзага''' ({{lang|it|Paola Gonzaga Sanvitale}}; * [[1504]], [[Сабионета]], † [[1550]], [[Фонтанелато]]) е италианска аристократка от род [[Гонзага]], чрез женитба [[графиня]] на Санвитале. == Произход и брак == Дъщеря е на [[Лудовико Гонзага (1480–1540)|Лудовико Гонзага]] (1480 – 1540), сеньор на [[Гацуоло]], маркиз на [[Сабионета]], и съпругата му Франческа Фиески († 1528), дъщеря на Джан Луиджи Фиески, лорд на [[Генуа]]. Сестра е на [[Джулия Гонзага]]. През 1516 г. Паола се омъжва за граф [[Джан Галеацо Санвитале]] (1496 – 1550), сеньор на [[Фонтанелато]]. Нейният съпруг е съюзник на [[Франция]] и [[папа]]та и на род [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]]. Родният [[замък]] на графовете Санвитале се намирал във Фонтанелато близо до [[Парма]]. == Потомство == Паула Гонзага и Джан Галеацо Санвитале имат девет деца: * Джакомантонио (?-1563), женен за Емилия Палавичино, маркиза на Чибело-Соляно * Роберто, женен за Антония Гонзага * Луиджи, на служба на краля на Франция, женен за Корона Каваци * Еукерио (1505 – 1571), [[епископ]] на [[Вивие (Ардеш)]] * Пиро * Федерико (1553) * Филотеа * Перикария * Клиция == Паола в изкуството == Тя е покровителка на изкуството. Благодарение на нея замъкът им във Фонтанелато става център на изкуството. [[Пармиджанино]] я изобразил по всяка вероятност през 1535 г. на картината ''Мадоната с дългата шия''. == Галерия == <gallery class="center"> File:Girolamo Francesco Maria Mazzola - Madonna with the Long Neck.jpg|[[Пармиджанино]],<br> ''Мадоната с дългата шия'', <br>1534 File:Parmigianino_024.jpg|[[Пармиджанино]],<br> Джан Галеацо Санвитале,<br> ок. 1524 </gallery> == Източници == <references /> * Leandro Ventura, ''I Gonzaga delle nebbie: storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po'', Silvana, 2008. * [http://www.engramma.it/eOS/index.php?id_articolo=2478 Mater Gonzaga: una dama del Rinascimento ritratta nella Madonna dal collo lungo del Parmigianino]. * [http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga8.html Genealogia Gonzaga di Bozzolo], genealogy.euweb.cz [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] p5rofzocwwy9zrg16v7jf3dhn5inoyc 10 528137 12214221 9947165 2024-04-25T15:22:32Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = Български художествени школи | заглавие = Български художествени школи | картинка = | картинка-позиция = | тяло = [[Банска художествена школа|Банска]]&nbsp;• [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговска]]&nbsp;• [[Дебърска художествена школа|Дебърска]]&nbsp;• [[Ковачевишка архитектурно-строителна школа|Ковачевишка]]&nbsp;• [[Мелнишко художествено средище|Мелнишка]]&nbsp;• [[Самоковска художествена школа|Самоковска]]&nbsp;• [[Странджанска художествена школа|Странджанска]]&nbsp;• [[Тревненска художествена школа|Тревненска]]&nbsp;• [[Търновска художествена школа|Търновска]] ([[Живопис на Търновската художествена школа|Живопис]]) }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за България|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за Северна Македония|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] </noinclude> 83a6akxlmlmctnmxbuvgxg4qheqr2d1 4 528586 12214436 12206918 2024-04-25T20:20:06Z MediaWiki message delivery 145624 Нова тема /* Vote now to select members of the first U4C */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Новини/Архиви/%(year)s |algo = old(90d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив уикипедия новини2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} == CEE Newsletter - January 2024 Issue Now Available! == Good evening, We're excited to announce the release of the '''[[:m:CEE/Newsletter/January 2024|January 2024 issue of the CEE Newsletter]]'''! This edition is filled with captivating stories, community highlights, and collaborative achievements from across Central and Eastern Europe region in the Wikimedia movement. '''In This Issue:''' * '''CEE Hub and WMF Updates:''' Explore the latest from the Wikimedia Foundation with the Talking 2024 series and insights into the impacts on children participating in Wikimedia projects. Additionally, discover CEE Hub's plans for 2024 as outlined in the recently approved grant proposal named Stronger CEE Hub * '''Highlights from CEE Communities:''' From the Georgian Wikipedia's 20th birthday celebration to the Wiki Loves EuroPride event in Albania, delve into the vibrant activities of our diverse communities. Journey through time with the celebration of Czech Wikipedia's founder and the resilience of Ukrainian Wikipedia editors. Explore the outcomes of Wiki Loves Earth 2023 and Wikimedia Czech Republic's presence at the Archives, Libraries, Museums in the Digital World 2023 conference. * '''Community Initiatives and Beyond:''' Read about the unique efforts of the CEE Youth Group and the unification of GLAM Macedonia and Shared Knowledge into Wikimedia MKD. * '''Looking Ahead:''' Anticipate the 2024 Wikimedia Hackathon in Tallinn, Estonia, and gain insights from Marija Mihajlova's report on the Wikimedia CEE Meeting 2023. You can read the full newsletter [[:m:CEE/Newsletter/January 2024|here]]. We hope you enjoy the inspiring stories and achievements showcased by our vibrant CEE communities. Happy reading and here's to another year of Wikimedia excellence in the CEE region! Best regards, [[user:Janbery|Jan Beránek]] <br /> Editor-in-chief <br /> Wikimedia CEE Newsletter 15:55, 29 януари 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Janbery@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE&oldid=26021253 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Last days to vote on the Charter for the Universal Code of Conduct Coordinating Committee</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/wiki/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter/Announcement - voting reminder|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:wiki/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter/Announcement - voting reminder}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello all, I am reaching out to you today to remind you that the voting period for the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee|Universal Code of Conduct Coordinating Committee]] (U4C) charter will close on '''2 February 2024'''. Community members may [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Coordinating_Committee/Charter/Voter_information|cast their vote and provide comments about the charter via SecurePoll]]. Those of you who voiced your opinions during the development of the [[foundation:Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct/Enforcement_guidelines|UCoC Enforcement Guidelines]] will find this process familiar. The [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|current version of the U4C charter]] is on Meta-wiki with translations available. Read the charter, go vote and share this note with others in your community. I can confidently say the U4C Building Committee looks forward to your participation. On behalf of the UCoC Project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 17:00, 31 януари 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=25853527 --> == ''This Month in GLAM'': January 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue I, January 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: Wikipedia Day in Albania 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Belgium report|Belgium report]]: First international public domain day celebration in Europe coming up on March 7 * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: A legal infrastructure for sharing public collections in Brazil: the case of Midiateca Capixaba * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Czech Republic report|Czech Republic report]]: January '24: Institute of Physics photos and Free culture discussion * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Finland report|Finland report]]: Photographing at the second half of 2023 * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/India report|India report]]: Documenting ASI (Archaeological Survey of India) Museums in Bihar * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Netherlands report|Netherlands report]]: Public Domain Day & Monumental Moments * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Aotearoa Wikipedian at Large, and Auckland Museum updates * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: An update on the Wikimatejko editing action and an invitation to the international community to join the action * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Portugal report|Portugal report]]: Unveiling Catrapilha: A ReacTive approach to GLAM content import * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Freedom of Panorama in Sweden * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/UK report|UK report]]: Indonesian praise for an Ottoman photograph of Arabia * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/USA report|USA report]]: Wikipedia Day 2024; edit-a-thon; meetups * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/AvoinGLAM report|AvoinGLAM report]]: Events! Events! * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Structured Data on Wikimedia Commons report|Structured Data on Wikimedia Commons report]]: New OpenRefine documentation for Wikimedia Commons * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: WiLMa Updates, OpenRefine training, Biodiversity, and Librarians * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Contents/Events|Calendar]]: February's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 02:00, 10 февруари 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=26180968 --> == This Month in Education: January 2024 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 13 • Issue 1 • January 2024</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/January 2024|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/January 2024/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Cross-Continental Wikimedia Activities: A Dialogue between Malaysia and Estonia|Cross-Continental Wikimedia Activities: A Dialogue between Malaysia and Estonia]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Czech programme SWW in 2023 – how have we managed to engage students|Czech programme SWW in 2023 – how have we managed to engage students]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Extending Updates on Wikipedia in Education – Elbasan, Albania|Extending Updates on Wikipedia in Education – Elbasan, Albania]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Reading Wikipedia in the Classroom Teacher’s guide – now available in Bulgarian language|Reading Wikipedia in the Classroom Teacher’s guide – now available in Bulgarian language]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Summer students at Auckland Museum|Summer students at Auckland Museum]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/WikiDunong: EduWiki Initiatives in the Philippines Project|WikiDunong: EduWiki Initiatives in the Philippines Project]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Wikimedia Armenia's Educational Workshops|Wikimedia Armenia's Educational Workshops]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2024/Wikimedia Foundation publishes its first Child Rights Impact Assessment|Wikimedia Foundation publishes its first Child Rights Impact Assessment]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:Special:MyLanguage/MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 10:02, 10 февруари 2024 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=26091771 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Announcing the results of the UCoC Coordinating Committee Charter ratification vote</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/wiki/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter/Announcement - results|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:wiki/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter/Announcement - results}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Dear all, Thank you everyone for following the progress of the Universal Code of Conduct. I am writing to you today to announce the outcome of the [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Coordinating_Committee/Charter/Voter_information|ratification vote]] on the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|Universal Code of Conduct Coordinating Committee Charter]]. 1746 contributors voted in this ratification vote with 1249 voters supporting the Charter and 420 voters not. The ratification vote process allowed for voters to provide comments about the Charter. A report of voting statistics and a summary of voter comments will be published on Meta-wiki in the coming weeks. Please look forward to hearing about the next steps soon. On behalf of the UCoC Project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 18:23, 12 февруари 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26160150 --> == Ukraine's Cultural Diplomacy Month 2024: We are back! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> [[File:UCDM 2024 general.jpg|180px|right]] {{int:please-translate}} Hello, dear Wikipedians!<br/> [[:m:Special:MyLanguage/Wikimedia Ukraine|Wikimedia Ukraine]], in cooperation with the [[:en:Ministry of Foreign Affairs of Ukraine|MFA of Ukraine]] and [[:en:Ukrainian Institute|Ukrainian Institute]], has launched the forth edition of writing challenge "'''[[:m:Special:MyLanguage/Ukraine's Cultural Diplomacy Month 2024|Ukraine's Cultural Diplomacy Month]]'''", which lasts from 1st until 31st March 2024. The campaign is dedicated to famous Ukrainian artists of cinema, music, literature, architecture, design and cultural phenomena of Ukraine that are now part of world heritage. We accept contribution in every language! The most active contesters will receive prizes.<br/> We invite you to take part and help us improve the coverage of Ukrainian culture on Wikipedia in your language! Also, we plan to set up a [[:m:CentralNotice/Request/UCDM 2024|banner]] to notify users of the possibility to participate in such a challenge! [[:m:User:ValentynNefedov (WMUA)|ValentynNefedov (WMUA)]] ([[:m:User talk:ValentynNefedov (WMUA)|talk]]) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ValentynNefedov (WMUA)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery/Wikipedia&oldid=26166467 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Report of the U4C Charter ratification and U4C Call for Candidates now available</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – call for candidates| You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – call for candidates}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Hello all, I am writing to you today with two important pieces of information. First, the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter/Vote results|report of the comments from the Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) Charter ratification]] is now available. Secondly, the call for candidates for the U4C is open now through April 1, 2024. The [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee|Universal Code of Conduct Coordinating Committee]] (U4C) is a global group dedicated to providing an equitable and consistent implementation of the UCoC. Community members are invited to submit their applications for the U4C. For more information and the responsibilities of the U4C, please [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|review the U4C Charter]]. Per the charter, there are 16 seats on the U4C: eight community-at-large seats and eight regional seats to ensure the U4C represents the diversity of the movement. Read more and submit your application on [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024|Meta-wiki]]. On behalf of the UCoC project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 16:25, 5 март 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26276337 --> == ''This Month in GLAM'': February 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue II, February 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: One village, One article in Albania and Kosovo * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Australia report|Australia report]]: On tour * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: News from Rio de Janeiro * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/France report|France report]]: Open Content Observatory letter * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Italy report|Italy report]]: Antarctic Writing Month and GLAM call * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: One Village, One Article Campaign * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: WikiProject Te Papa Research Expeditions, wrapping up the Auckland / Tāmaki Makaurau local histories project, and the Aotearoa Wikipedian at Large * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: WikiMatejko editing action; The eighth European GLAM Wiki coordinators meet up * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Spain report|Spain report]]: SMALL GLAM SLAM Pilot 1 Rapid Grant * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Working life museums * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/UK report|UK report]]: National Trust, Leeds 2023, and Khalili Foundation * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/USA report|USA report]]: Hacking Night; Seattle Meetups; Denver Huddle; Wikipedia Day LA; San Diego/February 2024; Supreme Court visit * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group February Monthly Highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Wikidata report|Wikidata report]]: Working with catalogues: a Wikidata volunteer’s perspective * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Updates on OpenRefine training and Wikisource Loves manuscripts * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Contents/Events|Calendar]]: March's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 13:50, 10 март 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=26279731 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Wikimedia Foundation Board of Trustees 2024 Selection</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> : ''[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024/Announcement/Selection announcement| You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' : ''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024/Announcement/Selection announcement|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Wikimedia Foundation elections/2024/Announcement/Selection announcement}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Dear all, This year, the term of 4 (four) Community- and Affiliate-selected Trustees on the Wikimedia Foundation Board of Trustees will come to an end [1]. The Board invites the whole movement to participate in this year’s selection process and vote to fill those seats. The [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections committee|Elections Committee]] will oversee this process with support from Foundation staff [2]. The Board Governance Committee created a Board Selection Working Group from Trustees who cannot be candidates in the 2024 community- and affiliate-selected trustee selection process composed of Dariusz Jemielniak, Nataliia Tymkiv, Esra'a Al Shafei, Kathy Collins, and Shani Evenstein Sigalov [3]. The group is tasked with providing Board oversight for the 2024 trustee selection process, and for keeping the Board informed. More details on the roles of the Elections Committee, Board, and staff are here [4]. Here are the key planned dates: * May 2024: Call for candidates and call for questions * June 2024: Affiliates vote to shortlist 12 candidates (no shortlisting if 15 or less candidates apply) [5] * June-August 2024: Campaign period * End of August / beginning of September 2024: Two-week community voting period * October–November 2024: Background check of selected candidates * Board's Meeting in December 2024: New trustees seated Learn more about the 2024 selection process - including the detailed timeline, the candidacy process, the campaign rules, and the voter eligibility criteria - on [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024|this Meta-wiki page]], and make your plan. '''Election Volunteers''' Another way to be involved with the 2024 selection process is to be an Election Volunteer. Election Volunteers are a bridge between the Elections Committee and their respective community. They help ensure their community is represented and mobilize them to vote. Learn more about the program and how to join on this [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2024/Election Volunteers|Meta-wiki page]]. Best regards, [[m:Special:MyLanguage/User:Pundit|Dariusz Jemielniak]] (Governance Committee Chair, Board Selection Working Group) [1] https://meta.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2021/Results#Elected [2] https://foundation.wikimedia.org/wiki/Committee:Elections_Committee_Charter [3] https://foundation.wikimedia.org/wiki/Minutes:2023-08-15#Governance_Committee [4] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_Foundation_elections_committee/Roles [5] Even though the ideal number is 12 candidates for 4 open seats, the shortlisting process will be triggered if there are more than 15 candidates because the 1-3 candidates that are removed might feel ostracized and it would be a lot of work for affiliates to carry out the shortlisting process to only eliminate 1-3 candidates from the candidate list.<section end="announcement-content" /> </div> [[User:MPossoupe_(WMF)|MPossoupe_(WMF)]]19:56, 12 март 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MPossoupe (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26349432 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Your wiki will be in read-only soon</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="server-switch"/><div class="plainlinks"> [[:m:Special:MyLanguage/Tech/Server switch|Read this message in another language]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-Tech%2FServer+switch&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}] The [[foundation:|Wikimedia Foundation]] will switch the traffic between its data centers. This will make sure that Wikipedia and the other Wikimedia wikis can stay online even after a disaster. All traffic will switch on '''{{#time:j xg|2024-03-20|en}}'''. The test will start at '''[https://zonestamp.toolforge.org/{{#time:U|2024-03-20T14:00|en}} {{#time:H:i e|2024-03-20T14:00}}]'''. Unfortunately, because of some limitations in [[mw:Special:MyLanguage/Manual:What is MediaWiki?|MediaWiki]], all editing must stop while the switch is made. We apologize for this disruption, and we are working to minimize it in the future. '''You will be able to read, but not edit, all wikis for a short period of time.''' *You will not be able to edit for up to an hour on {{#time:l j xg Y|2024-03-20|en}}. *If you try to edit or save during these times, you will see an error message. We hope that no edits will be lost during these minutes, but we can't guarantee it. If you see the error message, then please wait until everything is back to normal. Then you should be able to save your edit. But, we recommend that you make a copy of your changes first, just in case. ''Other effects'': *Background jobs will be slower and some may be dropped. Red links might not be updated as quickly as normal. If you create an article that is already linked somewhere else, the link will stay red longer than usual. Some long-running scripts will have to be stopped. * We expect the code deployments to happen as any other week. However, some case-by-case code freezes could punctually happen if the operation require them afterwards. * [[mw:Special:MyLanguage/GitLab|GitLab]] will be unavailable for about 90 minutes. This project may be postponed if necessary. You can [[wikitech:Switch_Datacenter|read the schedule at wikitech.wikimedia.org]]. Any changes will be announced in the schedule. There will be more notifications about this. A banner will be displayed on all wikis 30 minutes before this operation happens. '''Please share this information with your community.'''</div><section end="server-switch"/> </div> [[user:Trizek (WMF)|Trizek (WMF)]], 00:00, 15 март 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Trizek (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Non-Technical_Village_Pumps_distribution_list&oldid=25636619 --> == This Month in Education: February 2024 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 13 • Issue 2 • February 2024</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/February 2024|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/February 2024/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/2 new courses in Students Write Wikipedia Starting this February|2 new courses in Students Write Wikipedia Starting this February]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/More two wiki-education partnerships|More two wiki-education partnerships]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/Open Education Week 2024 in Mexico|Open Education Week 2024 in Mexico]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/Reading Wikipedia in Bolivia, the community grows|Reading Wikipedia in Bolivia, the community grows]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/Wiki Education Philippines promotes OERs utilization|Wiki Education Philippines promotes OERs utilization]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/Wiki Loves Librarians, Kaduna|Wiki Loves Librarians, Kaduna]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2024/Wiki Workshop 2024 CfP - Call for Papers Research track|Wiki Workshop 2024 CfP – Call for Papers Research track]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:Special:MyLanguage/MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 18:37, 20 март 2024 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=26310117 --> == ''This Month in GLAM'': March 2024 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XIV, Issue III, March 2024</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Albania report|Albania report]]: WikiGap Tirana 2024 * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Australia report|Australia report]]: Art+Feminism in Australia * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Belgium report|Belgium report]]: Belgian Public domain day and Wiki Loves Heritage awards on March 7 * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Brazil report|Brazil report]]: A GLAM focus on Rio de Janeiro; Archivos en vigília * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Colombia report|Colombia report]]: Making the public domain visible on Wikidata; In Colombia Women are historical * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Italy report|Italy report]]: GLAM call winner projects * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Netherlands report|Netherlands report]]: GLAMorousToHTML - a tool to list Wikipedia articles that include images from a given Commons category * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Update on Wikidata:WikiProject Te Papa research expeditions and the Wikipedian at Large * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Poland report|Poland report]]: What's up in GLAM-Wiki in Poland in March * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Sweden report|Sweden report]]: More photo memories – and the community is helping out; Yearly student project * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Swiss GLAM Programme * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/UK report|UK report]]: A small problem with the Ottoman Empire * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/USA report|USA report]]: GLAM CSI and WikiPortraits launch and more meetups * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Biodiversity Heritage Library report|Biodiversity Heritage Library report]]: BHL-Wiki Working Group March monthly highlights * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: GLAMorousToHTML - a tool to list Wikipedia articles that include images from a given Commons category * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Structured Data on Wikimedia Commons report|Structured Data on Wikimedia Commons report]]: WikiLearn course for OpenRefine on Wikimedia Commons * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Learn to upload to Commons with OpenRefine and get up to date on the International Museum Day, GLAM CSI, WiLMa Network, and WikiWorkshop * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Contents/Events|Calendar]]: April's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2024/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 01:56, 11 април 2024 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=26483115 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Vote now to select members of the first U4C</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – vote opens|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – vote opens}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Dear all, I am writing to you to let you know the voting period for the Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) is open now through May 9, 2024. Read the information on the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024|voting page on Meta-wiki]] to learn more about voting and voter eligibility. The Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) is a global group dedicated to providing an equitable and consistent implementation of the UCoC. Community members were invited to submit their applications for the U4C. For more information and the responsibilities of the U4C, please [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|review the U4C Charter]]. Please share this message with members of your community so they can participate as well. On behalf of the UCoC project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 20:20, 25 април 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=26390244 --> endfy45p6fmbspp4iwq42yznst51qdm 0 528974 12214666 12167359 2024-04-26T01:02:27Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{повече източници|дата=28 юли 2023}} {{Монарх | име = Доменико Малатеста Новело | описание = господар на [[Чезена]] | изображение за личността = Innaugurazione malatestiana.jpg | описание на изображението = Доменико Малатеста Новело и съпругата му Виоланта (''Biblioteca Malatestina'') | управление = от 1429 до 1456 г. | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Бреша]] | място на смъртта = [[Чезена]] | погребан = | предшественик = | потомство = | наследник = | съпруга = Виоланта [[да Монтефелтро]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Малатеста]] | баща = [[Пандолфо III Малатеста]] | майка = Антония да Баригнано | герб = Blasone Malatesta.svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Доменико Малатеста Новело''' или '''Малатеста Новело''' ({{lang|it|Domenico Malatesta, Malatesta Novello}}, * [[5 август]] [[1418]] в [[Бреша]], † [[20 ноември]] [[1465]] в [[Чезена]]) е италиански [[кондотиер]], от 1429 до 1456 г. господар на Чезена, член на фамилията [[Малатеста]]. Той е син на [[Пандолфо III Малатеста]] (1370 – 1427) и на Антония да Бариняно. Жени се през 1446 г. за Виоланта [[да Монтефелтро]] (1430 – 1493), дъщеря на [[Гуидантонио да Монтефелтро]], сеньор на [[Урбино]], и на втората му съпруга Катерина [[Колона (род)|Колона]], племенница на папа [[Мартин V]]. Основава в Чезена [[Библиотека Малатестиана]] – първата ренесансова гражданска библиотека с обществен достъп, отворена през 1454 г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Cesena Cultura – Biblioteca Malatestiana – Storia | фамилно_име = | първо_име = | труд = Comune di Cesena | дата = | достъп_дата = 28 юли 2023 | уеб_адрес = https://www.comune.cesena.fc.it/malatestiana/storia | език = it | цитат = | архив_дата = 2023-07-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230728124113/https://www.comune.cesena.fc.it/malatestiana/storia }}</ref> == Източници == <references /> * Giovanni Soranzo: [http://www.treccani.it/enciclopedia/malatesta_(Enciclopedia-Italiana)/ ''Malatesta''], Enciclopedia Italiana (1934) * Pier Giovanni Fabbri e Anna Falcioni ''La signoria di Malatesta Novello Malatesti''. Rimini, 2003 == Външни препратки == {{Commonscat|}} * [http://www.comune.cesena.fc.it/ Comune di Cesena] * [http://www.malatestiana.it/ Biblioteca Malatestiana] * [http://genealogy.euweb.cz/italy/mtfeltro.html Genealogie, euweb.cz] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] pi7z2xp3p2dtrz6o7wemqsat86kf9h9 0 528977 12214546 11945468 2024-04-25T23:23:03Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Пандолфо Малатеста|Пандолфо Малатеста (пояснение)|тип=личност}}{{Монарх | име = Пандолфо IV Малатеста | описание = Господар на [[Римини]] | изображение за личността = Pandolfo_IV_Malatesta,_dettaglio_della_pala_del_Ghirlandaio.jpg | описание на изображението = Пандолфо IV Малатеста (1493- ок. 1496) | управление =[[1482]] – [[1500]] | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = | погребан = | предшественик =[[Роберто Малатеста]] | потомство = [[Сиджизмондо I Малатеста]] | наследник =няма | съпруга = | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Малатеста]] | баща = [[Роберто Малатеста]] | майка = | герб = Blasone Malatesta.svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Пандолфо IV Малатеста''' ({{lang|it|Pandolfo IV Malatesta, Pandolfaccio}}, [[юли]] [[1475]] – [[юни]] [[1534]]) от род [[Малатеста]] е италиански [[кондотиер]], сеньор на [[Римини]] и други градове през 1482–1500, 1503 и 1522–1523 г. Той е син на [[Роберто Малатеста]] (1440–1482), сеньор на Римини. През 1500 г. е изгонен от Римини от [[Чезаре Борджия]]. Продава 1503 г. Римини на [[Република Венеция]]. На 17 юни 1528 г. е изгонен от гражданите и освободен от [[папа]]та. Той е баща на [[Сиджизмондо I Малатеста]] († 1543). == Източници == <references /> * F.G. Battaglini, ''Memorie istoriche di Rimino e dé suoi signori…'', Bologna, 1789 * C. Clementini, ''Raccolto Istorico della fondatione di Rimino e dell'origine e vite de' Malatesti…'', Rimini, 1617 * P. Farulli, ''Cronologia dell'antica nobile, e potente famiglia de' Malatesti signori delle città di Rimini, di Cesena, di Fano, ... composta dall'abate Pietro Farulli cittadino fiorentino, e consecrata al ... conte Cesare Malatesti...'', Siena, 1724 == Външни препратки == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20after%201400.htm#SigismondoPandolfoMalatestaMGinevraEste ''SIGISMONDO PANDOLFO Malatesta'': ''ROBERTO Malatesta'': ''Pandolfo IV Malatesta''], fmg.ac * [http://www.condottieridiventura.it/condottieri/m/0949%20%20%20%20%20%20PANDOLFO%20MALATESTA.htm Pandolfo Malatesta] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070208145621/http://www.condottieridiventura.it/condottieri/m/0949%20%20%20%20%20%20PANDOLFO%20MALATESTA.htm |date=2007-02-08 }} [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] fn1yezeonvu11zc7yghnwp73egnyq66 0 529214 12214352 11966764 2024-04-25T18:53:30Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Художник | име = Илия Пефев | характеристика = живописец | картинка = Iliya Pefev Frachkov.jpg | описание = | роден-място = [[Галичник]], [[Османска империя]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | стил = | учител = | академия = | направление = | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | подпис = | подпис_ширина = | уебсайт = | общомедия = }} '''Илия Пефев Христов Фръчковски''' е български [[художник]] – живописец. == Биография == Илия Пефев е роден на 15 февруари 1899 година в село [[Галичник]], [[Дебърско]], и принадлежи към големия резбарски и зографски [[Фръчковци|Фръчковски род]]. От 1918 до 1922 година учи в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в София, специалност [[живопис]] в класа на професор [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]]. От 1922 година членува в [[Дружество на независимите художници|Дружеството на независимите художници]]. В началото на творческия си път Пефев създава творби предимно на селска тематика. През 1926 година участва в [[обща художествена изложба]] в Прага, където получава висока оценка за работата си. В по-късните си творби се ориентира към [[портрет]], многофигурни композиции, [[натюрморт]], но има композиции и с политическа и историческа насоченост. Негови творби са притежание на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], [[Софийска градска художествена галерия|Софийската градска художествена галерия]], Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, [[Регионален исторически музей (Враца)|художествената галерия във Враца]] и в други галерии в страната. През 1969 година е награден с орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий - I степен]]“, а през 1979 година – с орден „[[Червено знаме на труда]]“.<ref>{{ЕИИБ|том=2|стр=374-375}}</ref> == Църковна живопис == Наред с [[кавалетна живопис|кавалетната живопис]], Илия Пефев работи усилено в областта на църковната [[стенопис]]. В периода 1924 – 1926 година, заедно с колектив от художниците [[Господин Желязков]], [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]] и [[Никола Маринов (художник)|Никола Маринов]], декоратора [[Георги Алексиев (зограф)|Георги Алексиев]] и надзорника по живописта Тодор Ганчев, Пефев участва в изписването на катедралния храм „[[Свети Димитър (Видин)|Свети Димитър]]“ във [[Видин]].<ref>[http://www.bg-tourinfo.com/svdimitarvidin.htm Информация за храм „Свети Димитър“, Видин]</ref> В 1936 година заедно с [[Георги Желязков]], [[Георги Богданов (художник)|Георги Богданов]] и [[Александър Давидов (художник)|Александър Давидов]] довършва стенописите в троянската църква „[[Света Параскева (Троян)|Света Параскева]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://visit.troyan.bg/religiozen-turizam/tzarkva-sv-paraskeva-petka-gr-troyan | заглавие=Църква „Св. Параскева - Петка“ – гр. Троян |достъп_дата =2 април 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Официален туристически портал на община Троян |цитат= |език= }}</ref> Между 1938 и 1940 година Пефев работи по стенописите на църквата „[[Света Параскева (Бяла Слатина)|Света Параскева]]“ в град [[Бяла Слатина]].<ref>[http://www.hramove.bg/hramove/temple_4104.html Църква „Света Параскева“, Бяла Слатина], Национален публичен регистър на храмовете в Република България</ref> През 1940 е нает да изрисува [[иконостас]]а и стените в храма „[[Св. св. Кирил и Методий (Рогозен)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в село [[Рогозен]]. <ref>[http://www.hayredin.com/bg/hram-svsvkiril-i-metodiy-rogozen/ Информация за Храм „Св. св. Кирил и Методий“ - Рогозен], сайт на Община Хайредин</ref> През 1942 година изографисва църквата „[[Успение Богородично (Тръстеник)|Успение Богородично]]“ в Тръстеник. През 1949 година работи по църквата „[[Успение Богородично (Хиподрума)|Успение Богородично]]“ в София.<ref>[http://www.hramove.bg/hramove/temple_54.html Църква „Успение Богородично“, София], Национален публичен регистър на храмовете в Република България</ref> През 1957 изографисва [[притвор]]а на [[Черепишки манастир|Черепишкия манастир]], следвайки реалистичния стил на иконописта в храм-паметникd „[[Свети Александър Невски (София)|Свети Александър Невски]]“.<ref>[http://www.mezdra.archbg.net/history_bul_17a.htm Информация за Черепишкия манастир] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081120230555/http://mezdra.archbg.net/history_bul_17a.htm |date=2008-11-20 }}, www.mezdra.archbg.net</ref> През 1967 година под ръководството на професор [[Никола Кожухаров]], Илия Пефев и Невена Кожухарова работят по стенописите в църквата „[[Света Троица (Добрич)|Света Троица]]“ в [[Добрич]].<ref>[http://hramove.pravoslavie.bg/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%E2%80%9E%D1%81%D0%B2-%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2-%D0%B3%D1%80-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87/ Църква „Св. Троица“ в гр. Добрич] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150216024853/http://hramove.pravoslavie.bg/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%E2%80%9E%D1%81%D0%B2-%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2-%D0%B3%D1%80-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87/ |date=2015-02-16 }}, pravoslavie.bg</ref> Дело на Илия Пефев и Григор Димитров са стенописите в храма „[[Св. св. Кирил и Методий (Сливница)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Сливница.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://culture.slivnitsa.com/православен-храм-св-св-кирил-и-мeтoдий | заглавие= Православен храм „Св. св. Кирил и Meтoдий“ |достъп_дата = 10 април 2016 |фамилно_име= Ставрев |първо_име= Драгомир |дата=7 април 2009 |труд= |издател=Община Сливница |цитат= |език= }}</ref> == Родословие == {{Фръчкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Пефев, Илия}} [[Категория:Български живописци]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Родени в Галичник]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Фръчкови]] [[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] gb5tqoz262z73cbvkxf8umq9cepew0l 0 529441 12214575 11516221 2024-04-25T23:46:53Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Батиста Малатеста | описание = | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = [[Фолиньо]] | погребан = | предшественик = | потомство = | наследник = | съпруга = [[Галеацо Малатеста]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Да Монтефелтро]] | баща = [[Антонио II да Монтефелтро]] | майка = Агнесина де Префети ди Вико | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Батиста да Монтефелтро''' или '''Батиста Малатеста''' ({{lang|it|Battista da Montefeltro, Battista di Montefeltro, Baptista}}, ок. [[1384]] – [[1448]] във [[Фолиньо]]) от фамилията [[Да Монтефелтро]] е италианска поетеса и монахиня. == Произхд == Тя е дъщеря на граф [[Антонио II да Монтефелтро]] (1348–1404), граф на [[Монтефелтро]], сеньор на [[Урбино]], и съпругата му Агнесина де Префети ди Вико († 16 май 1416). Сестра е на [[Гуидантонио да Монтефелтро]] (1378, † 21 февруари 1443 в Урбино). == Брак и потомство == Батиста се омъжва на 14 юни 1405 г. за [[Галеацо Малатеста]] (1385–1461) от род [[Малатеста]], господар на [[Пезаро]] (1429–1444) и [[Фосомброне]]. През 1445 г. тя става монахиня във Фолиньо. == Източници == <references /> * [http://history.hanover.edu/texts/bruni.html Leonardo Bruni letter to Baptista di Montefeltro] Leonardo Bruni d'Arezzo De Studiis et Litteris W.H. Woodward, ed., Vittorino da Feltre and Other Humanist Educators (Cambridge: Cambridge University Press, 1912), 119-33. * [http://www.treccani.it/enciclopedia/battista-da-montefeltro/ ''Battista da Montefeltro''], Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana * [http://genealogy.euweb.cz/italy/mtfeltro.html Montefeltro, euweb.cz] [[Категория:Монахини]] [[Категория:Да Монтефелтро]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] bus7y4y7hkn08ljcimtlo56rkjxflyb 0 529803 12214693 10813168 2024-04-26T01:54:11Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Щат на Индия инфо | име-местно = {{lang|te|తెలంగాణ}}; {{lang|hi|तेलंगाना}} | герб = | карта-файл = India Telangana locator map.svg | столица = | площ = 114 840 | население = 35 286 757 | население-година = 2011 | окръзи = | губернатор = | сайт = }} '''Телангана''' ({{lang|te|తెలంగాణ}}; {{lang|hi|तेलंगाना}}; {{lang|en|Telangana}}) e щат в [[Индия]] с площ 114 840 km² и население 35 286 757 души (2011 г.). Името буквално означава „земя на народа [[телугу]]“. Включва населените с телугу райони на някогашното княжество [[Хайдарабад (княжество)|Хайдарабад]]. Обхваща платото [[Декан (плато)|Декан]]. == Създаване на новия щат == На 9 декември 2009 г. правителството на [[Индия]] започва процедура по отделяне на Телангана в самостоятелен щат<ref>[http://www.hindu.com/2009/12/13/stories/2009121359870800.htm The Hindu: Front Page: Rosaiah: nothing has been finalised on Telangana]</ref>. През 2013 – 2014 г. законопроектът за отделяне на Телангана от [[Андхра Прадеш]] в отделен щат получава поддръжка в долната и горна палати на индийския парламент<ref>[http://indiatoday.intoday.in/story/telangana-is-india-29th-state-hyderabad-to-be-capital-for-10-years-upa/1/297152.html Telangana will be India’s 29th state, Hyderabad to be common capital for 10 years: Telangana, News – India Today]</ref><ref>[http://timesofindia.indiatimes.com/india/Telangana-will-be-29th-state-Hyderabad-to-be-common-capital-for-10-years/articleshow/21490142.cms Telangana will be 29th state, Hyderabad to be common capital for 10 years – The Times of India]</ref><ref>[http://www.mapsofindia.com/maps/telangana/telangana-state.html Telangana State Map]</ref><ref>[http://timesofindia.indiatimes.com/topic/Telangana-bill The Times Of India]</ref><ref>[http://www.indiastudychannel.com/resources/163461-Telangana-The-29th-State-of-India.aspx Telangana-The 29th State of India]</ref><ref>[http://post.jagran.com/search/telangana-bill The Times Of India]</ref>. Законопроектът среща силна съпротива и недоволство сред част от политиците.<ref>{{Citation |title=Mayhem in Parliament: Pepper spray, knives out to stop Telangana Bill {{!}} Niti Central |url=http://www.niticentral.com/2014/02/13/telangana-issue-to-rock-parliament-today-189620.html |accessdate=2015-03-06 |archivedate=2014-03-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140306012303/http://www.niticentral.com/2014/02/13/telangana-issue-to-rock-parliament-today-189620.html }}</ref>. Някои наблюдатели свързват борбата около законопроекта с изборите в долната палата на индийския парламент през 2014 г.<ref>[http://www.gyanvatika.com/telangana-29th-indian-state-all-indian-states-detailed-information-pdf/ www.gyanvatika.com]</ref>. На 28 февруари 2014 г. законопроектът получава подкрепата на президента на Индия [[Пранаб Кумар]], който въвежда в региона пряко президентско управление<ref>[http://post.jagran.com/President-rule-imposed-in-Andhra-Pradesh-assent-to-Telangana-Bill-1393672200 President rule imposed in Andhra Pradesh, assent to Telangana Bill]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.moneylife.in/article/presidents-rule-imposed-in-andhra-pradesh-after-41-years/36541.html |заглавие=President’s rule imposed in Andhra Pradesh after 41 years – Moneylife |достъп_дата=2015-03-06 |архив_дата=2014-03-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140312225059/http://www.moneylife.in/article/presidents-rule-imposed-in-andhra-pradesh-after-41-years/36541.html }}</ref><ref>{{Citation |title=President Rule is back in Andhra Pradesh after 41 years |url=http://www.newswala.com/Hyderabad-News/President-Rule-is-back-in-Andhra-Pradesh-after-41-years-58499.html |accessdate=2015-03-06 |archivedate=2014-03-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140312225147/http://www.newswala.com/Hyderabad-News/President-Rule-is-back-in-Andhra-Pradesh-after-41-years-58499.html }}</ref>. На 2 юни 2014 г. Телангана официално става 29-ият щат на Индия.<ref>[http://www.kommersant.ru/doc/2484824 В Индии появился новый штат, ставший по счету 29-м]</ref> === Окръзи === Щатът Телангана е формиран от 10 бивши окръга на щата [[Андхра Прадеш]]. Окръг Хайдарабад става столичен и за двата щата. * [[Адилабад (окръг)|Адилабад]] * [[Варангал (окръг)|Варангал]] * [[Каримнагар (окръг)|Каримнагар]] * [[Кхаммам (окръг)|Кхаммам]] * [[Махбубнагар (окръг)|Махбубнагар]] * [[Медак (окръг)|Медак]] * [[Налгонда (окръг)|Налгонда]] * [[Низамабад (окръг)|Низамабад]] * [[Рангаредди (окръг)|Рангаредди]] * [[Хайдарабад (окръг, Индия)|Хайдарабад]] == Бележки == <references/> {{мъниче|Индия}} {{Щати и територии на Индия}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Щати в Индия]] e6wej87xiqz7sfr1wnrznebx1mn8kb5 0 548364 12214545 11905228 2024-04-25T23:22:48Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], [[маркиз]] на [[Гацуоло]], сеньор на [[Сан Мартино дал'Арджине]], господар на [[Дозоло]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} '''Карло Гонзага''' ({{lang|it|Carlo Gonzaga}}; * [[1523]], † [[13 юни]] [[1555]], [[Гацуоло]]) от линията ''Сабионета и Боцоло'' на род [[Гонзага]], е [[Италианци|италиански]] [[кондотиер]], [[маркиз]] на Гацуоло и сеньор на [[Сан Мартино дал'Арджине]] (1529 – 1555), господар на [[Дозоло]] и ''commessaggio'' на провинция [[Мантуа]] в [[Ломбардия]]. == Произход и управление == Той е вторият син на кондотиер [[Пиро Гонзага]] (1490 – 1529) и Емилия Камила Бентивольо (1480?-1529), дъщеря на [[Анибале II Бентивольо]], сеньор на [[Болоня]], и Лукреция д'Есте.<ref>[http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga8.html ''Genealogia dei Gonzaga di Bozzolo''].</ref> Карло Гонзага управлява заедно с по-големия си брат Фредерико († 1570).<ref>Leandro Ventura, ''I Gonzaga delle nebbie: storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po'', Silvana, 2008.</ref> == Брак и потомство == Карло се жени през 1530 г. за Емилия Кауци Гонзага (1524 – 1573), извънбрачна дъщеря на [[Федерико II Гонзага]], [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]], и Изабела Бошети. Те имат децата: * [[Пиро II Гонзага|Пиро II]] (1540 – 1592), принц на Боцоло, женен за Франческа Гуериери, дъщеря на граф Тулио Гуериери; * [[Шипионе Гонзага|Шипионе]], кардинал * [[Анибале Францесцо Гонзага|Анибале Франческо]] (1546 – 1620), епископ * [[Алфонсо Гонзага (1549-1569)|Алфонсо]] (1549 – 1569), кондотиер * [[Феранте Гонзага (1550 – 1605)|Феранте]] (1550 – 1605), маркиз на [[Гацуоло]], женен за [[Изабела Гонзага ди Новелара]] (1576 – 1630); * Джулио Чзезаре (1552 – 1609), женен за дъщеря от фамилията [[Колона (род)|Колона]] (1570 – 1633); * Полисена, омъжена за Феранте Роси, маркиз на [[Сан Секондо Парменсе|Сан Секондо]]; * Джулио Чезаре, умира млад * Камила, омъжена за Сфорца д'Апиано д'Арагона * Лаура, бенедиктинска монахиня * Алфонсо. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.europeana.eu/portal/record/15502/7550332ACAE425DDEF2A67B51618D51BE2DA584E.html?start=2 Carlo Gonzaga]. [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 6u6qarywb0w955d586jowomy1p8j8mc 0 548366 12214533 11815323 2024-04-25T23:16:25Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Родиго]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = | герб-описание = }} |баща=[[Джанфранческо Гонзага (1446 – 1496)|Джанфранческо Гондзага]]}} '''Пиро Гондзага''' ({{lang|it|Pirro Gonzaga}}, * [[1490]], † [[22 януари]] [[1529]], [[Гацуоло]]) от линията ''Сабионета и Боцоло'' на рода [[Гонзага|Гондзага]] е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], [[граф]] на [[Родиго]] (1499 – 1521), синьор на [[Боцоло]] (1527 – 1529) и [[Сан Мартино дал'Арджине]] (1527 – 1529).<ref>Ferrante Aporti, ''Memorie storiche riguardanti San Martino dall'Argine'', Mantova, 2004. ISBN 88-88499-22-9.</ref> == Произход и управление == Той е вторият син на [[Джанфранческо Гонзага (1446 – 1496)|Джанфранческо Гондзага]] (1446 – 1496) и Антония дел Балцо (1461 – 1538), дъщеря на Пиро дел Балцо, княз на [[Алтамура]]. Внук е на [[Лудовико III Гонзага|Лудовико III Гондзага]] ([[Маркграфство Мантуа|2-ри маркграф на Мантуа]]) и [[Барбара фон Бранденбург (1423–1481)|Барбара фон Бранденбург]]. През 1499 г. Пиро Гондзага управлява в [[Сабионета]] заедно с брат си [[Лудовико Гонзага (1480–1540)|Лудовико Гондзага]] (1480 – 1540). == Фамилия == Пиро Гонзага се жени за Емилия [[Камила Бентивольо]] (1480?-1529), дъщеря на [[Анибале II Бентивольо]], сеньор на [[Болоня]], и Лукреция [[Дом Есте|д'Есте]].<ref>[http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga8.html ''Genealogia dei Gonzaga di Bozzolo''].</ref> Те имат децата: * Фредерико († 1570), вторият маркиз на [[Гацуоло]], 1550 женен за Лукреция д’Инкиса дела Рокчета; * [[Карло Гонзага (1523–1555)|Карло Гондзага]] (1523 – 1555), маркиз на [[Гацуоло]], женен за Емилия Кауци Гондзага; * Изабела, омъжена за Родолфо Гондзага († 1553), сеньор на [[Повильо]] и син на [[Джианфранческо Гонзага (1488-1524)|Джанфранческо Гондзага]] (1488 – 1524); * Лукреция Гондзага (1522 – 1576), домашният ѝ учител поетът [[Матео Бандело]] пише стихотворение за нея, омъжена за Паоло Манфроне, благородник от Виченца; * Иполита, омъжена за граф Бруноро ди [[Тиене]] ди [[Виченца]];<ref>[http://books.google.it/books?id=MUsjkXlCjUMC&pg=PA152&lpg=PA152&dq=Brunoro+Gonzaga%2BThiene&source=bl&ots=pUfzPmffs3&sig=A02vwMzUgJml-0nKMrsY3gXyvz8&hl=it#v=onepage&q=Brunoro%20Gonzaga%2BThiene&f=false Brunoro Thiene].</ref> * Камила, монахиня в [[Мантоа|Мантуа]]; * Емилия. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.kulturpool.at/plugins/kulturpool/showitem.action?kupoContext=default&itemId=17179958763 Pirro Gonzaga] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402093546/http://www.kulturpool.at/plugins/kulturpool/showitem.action?kupoContext=default&itemId=17179958763 |date=2015-04-02 }} [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] a35occ9xvwgqxgyqbbnvwm5ncaqvsvp 12214577 12214533 2024-04-25T23:52:09Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Родиго]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = | герб-описание = }} |баща=[[Джанфранческо Гонзага (1446 – 1496)|Джанфранческо Гондзага]]}} '''Пиро Гонзага''' ({{lang|it|Pirro Gonzaga}}, * [[1490]], † [[22 януари]] [[1529]], [[Гацуоло]]) от линията ''Сабионета и Боцоло'' на рода [[Гонзага]] е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], [[граф]] на [[Родиго]] (1499 – 1521), сеньор на [[Боцоло]] (1527 – 1529) и на [[Сан Мартино дал'Арджине]] (1527 – 1529).<ref>Ferrante Aporti, ''Memorie storiche riguardanti San Martino dall'Argine'', Mantova, 2004. ISBN 88-88499-22-9.</ref> == Произход и управление == Той е вторият син на [[Джанфранческо Гонзага (1446 – 1496)|Джанфранческо Гонзага]] (1446 – 1496) и Антония дел Балцо (1461 – 1538), дъщеря на Пиро дел Балцо, княз на [[Алтамура]]. Внук е на [[Лудовико III Гонзага]] ([[Маркграфство Мантуа|2-ри маркграф на Мантуа]]) и на [[Барбара фон Бранденбург (1423–1481)|Барбара фон Бранденбург]]. През 1499 г. управлява в [[Сабионета]] заедно с брат си [[Лудовико Гонзага (1480–1540)|Лудовико Гонзага]] (1480 – 1540). == Брак и потомство == Пиро Гонзага се жени за Емилия [[Камила Бентивольо]] (1480?-1529), дъщеря на [[Анибале II Бентивольо]], сеньор на [[Болоня]], и на Лукреция [[Дом Есте|д'Есте]].<ref>[http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga8.html ''Genealogia dei Gonzaga di Bozzolo''].</ref> Те имат децата: * Изабела Гонзага (* 1521, † 1583), омъжена за Родолфо Гонзага († 1553), сеньор на [[Повильо]] и син на [[Джианфранческо Гонзага (1488-1524)|Джанфранческо Гондзага]] * Лукреция Гонзага (* 1522, † 1576), домашният ѝ учител поетът [[Матео Бандело]] пише стихотворение за нея, омъжена за Паоло Манфроне, благородник от [[Виченца]] * [[Карло Гонзага (1523 – 1555)|Карло Гонзага]] (* 1523, † 1555), маркиз на [[Гацуоло]], женен за Емилия Кауци Гонзага; * Иполита Гонзага, омъжена за граф Бруноро ди [[Тиене]] ди [[Виченца]];<ref>[http://books.google.it/books?id=MUsjkXlCjUMC&pg=PA152&lpg=PA152&dq=Brunoro+Gonzaga%2BThiene&source=bl&ots=pUfzPmffs3&sig=A02vwMzUgJml-0nKMrsY3gXyvz8&hl=it#v=onepage&q=Brunoro%20Gonzaga%2BThiene&f=false Brunoro Thiene].</ref> * Камила Гонзага, монахиня в [[Мантоа|Мантуа]] * Емилия Гонзага * Федерико Гонзага (*1528, † 1570), втори маркиз на [[Гацуоло]], 1550 женен за Лукреция д’Инчиза дела Рокета; == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.kulturpool.at/plugins/kulturpool/showitem.action?kupoContext=default&itemId=17179958763 Pirro Gonzaga] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402093546/http://www.kulturpool.at/plugins/kulturpool/showitem.action?kupoContext=default&itemId=17179958763 |date=2015-04-02 }} [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 82dnb90nf4c9pxisaes1q3oy9qe5oah 0 548555 12214555 11815318 2024-04-25T23:28:31Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = | герб-описание = }} }} '''Нолфо да Монтефелтро''' ({{lang|it|Nolfo da Montefeltro, Sighinolfo}}, * [[1290]], [[Урбино]], † [[1364]]) от фамилията [[Да Монтефелтро]], е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]] и от 1323 до 1359 г. [[Урбино (херцогство)|граф на Урбино]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/mtfeltro.html ''Montefeltro family''], genealogy.euweb.cz</ref> == Произход == Той е син на граф [[Федерико I да Монтефелтро]] († 1322). == Брак и потомство == Нолфо се жени за Маргерита Габриели, дъщеря на [[кондотиер]] [[Канте Габриели]] сеньор на [[Губио]]. Той има син: * [[Федерико II да Монтефелтро]] († 1370), граф на Урбино.<ref>Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Conti di Montefeltro, duchi di Urbino''., Torino, 1835.</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Да Монтефелтро]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] jih54gpv0nh63h9s5y029czaqx5az0x 0 548558 12214563 11914005 2024-04-25T23:34:26Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = | герб-описание = }} }} '''Федерико I да Монтефелтро''' ({{lang|it|Federico I da Montefeltro}}, † [[1322]]) от фамилията [[Да Монтефелтро]], е [[Италия|италиански]] [[политик]], [[кондотиер]], народен капитан, [[Урбино (херцогство)|граф на Урбино]] (1302 – 1322), сеньор на [[Кали (Италия)|Кали]], [[Фано]] и [[Пиза]]. Той е в партията на [[Гвелфи и гибелини|Гибелините]].<ref>G. Franceschini – [http://books.google.com.br/books?ei=3kiDT5b_K4Hx0gHsuOGUCA&hl=pt-BR&id=dSoaAAAAIAAJ&dq=Federico+I+da+Montefeltro+Speranza+da+Montefeltro+Lega+degli+amici+della+Marca&q=+Amici+della+Marca#search_anchor ''I Montefeltro''], Dall'Oglio, Milano, 1970</ref> == Биография == Той е син на [[Кондотиер|кондотиера]] [[Гуидо да Монтефелтро]] (1223 – 1298) и на Манентеса ди Гиаджоло. През 1302 г. е [[подест]] на [[Арецо]]. През 1305 г. се бие против [[Пандолфо I Малатеста]]. През 1309 г. е избран за подест на [[Пиза]], а през 1310 г. за генерален капитан на военния италиански контингент във войската на император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]]. == Потомство == Федерико I да Монтефелтро има трима сина: * [[Нолфо да Монтефелтро]] (1290 – 1364), граф на Урбино * Николо да Монтефелтро (1319 – 1367), кондотиер, командир на "Компанията на Шапката". * Гуидо. == Източници == <references /> [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Да Монтефелтро]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] lbd1uwtvoaka2kgezz9vm6sq0rofppa 0 548683 12214621 12003259 2024-04-26T00:41:16Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = I. [[Херцогство Ферентило|граф на Ферентило]]<br>II.съмаркграф на Маса | портрет = Parmigianino_020.jpg | портрет-описание = Лоренцо Чибо<br> (портрет от [[Пармиджанино]], 1524) | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | период = I. 25 юли [[1519]] – 14 март [[1549]]<br>II. 21 март [[1530]] – 26 септември [[1541]] | предшественик = I. [[Франческето Чибо]]<br>II. [[Ричарда Маласпина]] (маркграфиня) | наследник = I. и II. [[Ричарда Маласпина]] | други титли = губернатор и [[кастелан]] на [[Сполето]]<br>капитан на гвардията на Апостолически дворец в [[Орвието]]<br>вечен губернатор на [[Ветрала]], Монтеджове и Джано<br> губернатор на [[Витербо]]<br>губернатор на [[Пиза]]<br>генерал на Папската армия<br>генерален командващ на Папската армия | герб = | герб-описание = }} |погребан=Катедрала на Маса|деца=[[Елеонора Чибо-Маласпина|Елеонора]]<br>[[Джулио I Чибо-Маласпина|Джулио I]]<br>[[Алберико I Чибо-Маласпина|Алаберико I]]<br>Отавио<br>Джулия|братя-сестри=Лукреция<br>Клариса<br>[[Иноченцо Чибо|Иноченцо]]<br>Елеонора<br>Катерина<br>Иполита<br>Джовани Батиста|религия=[[Католицизъм]]}} '''Лорèнцо Чѝбо''' ({{lang|it|Lorenzo Cybo}}; * [[20 юли]] [[1500]], Сампиердарена (днес в [[Генуа]]), [[Генуезка република]]; † [[14 март]] [[1549]], [[Пиза]], [[Флорентинска република]]) от фамилията [[Чибо]] е [[Херцогство Ферентило|граф на Ферентило]] (1519 – 1549), губернатор и [[кастелан]] на [[Сполето]] (23 декември 1519), капитан на гвардията на Апостолически дворец в [[Орвието]] (11 ноември 1527), вечен губернатор на [[Ветрала]], Монтеджове и Джано (1529), губернатор на [[Витербо]] (1532), губернатор на [[Пиза]] (1534), генерал на Папската армия (1520), генерален командващ на Папската армия (22 юни 1530). Приема фамилията [[Чибо-Маласпина]] през [[1520]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html#A1|заглавие=Giovanni Battista|достъп_дата=16 август 2022}}</ref> == Произход == Той е вторият син на [[Франческето Чибо]] (* 1449, † 1519), незаконен син на папа [[Инокентий VIII]] и неаполитанска благородничка, и на съпругата му [[Мадалена де Медичи]] (* 1473, † 1519), дъщеря на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо де Медичи]] и на [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]], и сестра на папа [[Лъв X]]. Има двама братя и пет сестри: * Лукреция (* 1489, † 1492) * Клариса (* 1490, † 1492) * [[Иноченцо Чибо|Иноченцо]] (* 1491, † 1550), кардинал от 23 септември 1513, архиепископ на [[Сейнт Андрюс]] и [[Единбург]] (1513 – 1514), [[Генуа]] (1520), [[Безие]] (1536) и [[Месина]] (1538), епископ на [[Марсилия]] (1517 – 1530), Алерия ([[Корсика]]) (1518 – 1519), [[Вентимиля]] (1519 – 1519), [[Торино]] (1520 – 1548), [[Волтурара Ирпина|Волтурара]] (1526 – 1526), Мариана и [[Аячо|Аячо (]]Корсика) (1531 – 1531), [[Тропеа]] (1538 – 14 1538), абат комендатор на „Сан Паоло д'Арно“ в Пиза (1505), „Сан Саба“ в Рим (1520), „Сан Сиро“ в Генуа (1520 – 1529) и „Сен Витор“ в Марсилия (1522), [[папски легат]] в Болоня (1523), губернатор и [[регент]] на Флоренция (1532 – 1533), регент на [[Херцогство Маса и Карара|Маса и Карара]] (1547). * Елеонора (* 1499, † 1557), [[Бенедиктински орден|бенедиктинска]] монахиня, игуменка на манастира „Санта Мария“ в [[Генуа]] * Катерина (* 1501, † 1557), херцогиня на [[Камерино]] като съпруга на Джовани Мария [[Да Варано]] * Иполита (* 1503, † 1503), маркиза на [[Колорно]], графиня на [[Каяцо]] и господарка на [[Бобио]] като съпруга на Роберто Амброджо да Сансеверино * Джовани Батиста (* 1505, † 1550), [[епископ]] на [[Марсилия]] (12 януари 1530), абат комендатор на „Сан Сиро“ в Генуа (1529). == Биография == На 25 юли [[1519|1519 г.]] наследява от баща си [[Феод|феода]] [[Херцогство Ферентило|Ферентило]] в [[Папска държава|Папската държава]] и го управлява до смъртта си, макар че предпочита да го прави от [[Рим]] чрез викарий. През [[1524|1524 г.]] известният художник [[Пармиджанино]] му рисува портрет (днес в Statens Museum For Kunst, [[Копенхаген]]), който подчертава фините му черти и красивия външен вид: Лоренцо е на 24 години и е командир на Папската гвардия. След престой във френския двор е губернатор на [[Сполето]] от [[1524|1524 г.]], а от [[1530|1530 г.]] е генерален командир на [[Папска държава|Папската държава]] благодарение и на влиятелната позиция в [[Римска курия|Римската курия]] на брат му [[Иноченцо Чибо|Инокентий]].<ref>{{Harv|P.Pelù-O.Raffo|p.28}}.</ref> Съпругата му има характер, определен като „горд и извратен“, което е в основата на многобройни семейни разногласия, кулминирали в трагичното събитие със смъртта на техния син [[Джулио I Чибо-Маласпина|Джулио]]. [[Ричарда Маласпина|Ричарда]] получава императорско разрешение на 21 март [[1530|1530 г.]] да свърже Лоренцо с управлението на [[Маркиз|маркиза]]. През [[1541|1541 г.]] властната жена отменя неговото сърегентство, предвид факта че Чибо почти винаги остава в Рим, отдаден на удоволствията от живота, вместо да сътрудничи в управлението на малката държава.<ref>{{Harv|L.Tettoni-F.Saladini,1997|p.7}}.</ref> Умира в [[Пиза]] през [[1549|1549 г.]] на 49-годишна възраст. Скулпторът [[Пиетрасанта|от Пиетрасанта]] [[Стаджо Стаджи]] извайва за него великолепен саркофаг с лежаща фигура, който все още може да се види днес в криптата на Катедралата на Маса. Най-големият му син Джулио (през [[1573|1573 г.]]) и съпругата му Ричарда са погребани в гробницата по волята на по-малкия му син [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико I.]]<ref>{{Harv|C.Favetti|p.59}}.</ref> В [[Херцогство Ферентило|Графство Ферентило]] той е наследен от сина си [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико I]], който през [[1553|1553 г.]] също поема управлението от майка си, със задължението да добави това на [[Маласпина]] към естественото си фамилно име.<ref>{{Harv|P.Pelù-O.Raffo|p.30}}.</ref> == Брак и потомство == ∞ 14 май 1520 за [[Ричарда Маласпина]] (* 1497 в [[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маркграфство Маса, Сеньория Карара, Монета и Авенца]]; † 15 юни 1553 в [[Бани ди Лука]], пак там), маркиза на Маса, господарка на Карара, дъщеря на [[Антонио Алберико II Маласпина]], [[Херцогство Маса и Карара|маркиз на Маса]], господар на [[Карара]], и на Лукреция [[Дом Есте|д'Есте]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html#A1 Cybo 2], genealogy.euweb.cz</ref> От нея има двама сина и една дъщеря: * [[Елеонора Чибо-Маласпина]] (* 10 март 1523 в Маса, † 22 февруари 1594 във Флоренция), ∞ 1. 30 януари 1543 в Карара за [[Джан Луиджи Фиески]] (* 1522, † 1547), граф на [[Лаваня]] 2. 1 октомври 1549 във [[Флоренция]] за Джанлудовико „Киапино“ Вители (* 1520, † 1575), маркиз на [[Четона]]; * [[Джулио I Чибо-Маласпина|Джулио Чибо-Маласпина]] (* 1525 в Рим, † 18 май 1547 в Милано, обезглавен), маркиз на Маса и господар на Карара, полковник на френската войска, ∞ март 1546 в [[Генуа]] за Перета Дория (* 1526 в Пели, † 1591 в [[Лоано]]), дъщеря на Томазо Дория, [[патриций]] на Генуа, братовчед на [[Андреа Дориа|Андреа Дория]] * [[Алберико I Чибо-Маласпина]] (* 1534, † 1623), маркиз на Маса и господар на Карара (16 май 1553 – 1623) и от 1568 г. [[маркграф]] на Карара, княз на Маса и маркиз на Карара (23 август 1568), граф (май 1566) и маркиз (1569) на Айело, барон на [[Падули]] (септ. 1566), граф на [[Ферентило]] (1549), господар на Монтелеоне (12 юни 1562 - април 1565); ∞ 1. февруари 1552 в Рим за [[Елизабета дела Ровере]] (* 1529, Урбино; † 6 юни 1561, Маса), трета дъщеря на [[Франческо Мария I дела Ровере]], първият [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]], и на съпругата му [[Елеонора Гонзага дела Ровере|Елеонора Гондзага]]. 2. 16/17 февруари 1563 в Рим за Изабела ди Капуа (* 1546 в [[Молфета]], † 14 януари 1575 в Маса), дъщеря на Фердинандо ди Капуа, херцог на [[Термоли]]. Има и две извънбрачни деца: * Отавио Чибо-Маласпина († сл. 1580, Рим), доктор по право * Джулия Чибо-Маласпина (* ок. 1535 в Рим, † 1591 в Генуа), ∞ 1552 в Генуа за Николо Грималди (* 1524 в Генуа, † 1593 пак там), княз на [[Салерно]], херцог на [[Еболи]], маркиз на Диано и граф на [[Рапало]] == Източници == * [http://www.treccani.it/enciclopedia/cybo-lorenzo-marchese-di-massa-e-conte-di-ferentillo/ ''Cybo, Lorenzo, marchese di Massa e conte di Ferentillo''], Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2011 * Franca Petrucci, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/lorenzo-cibo_(Dizionario_Biografico)/ CIBO, Lorenzo]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 25, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981 * Leone Tettoni e Francesco Saladini, ''La famiglia Cibo e Cybo Malaspina'', Massa, Palazzo di S. Elisabetta, 1997 * Franco Bonatti, ''Massa ducale'', con contributi di Giancarlo e Nicoletta Salvatori e Marzia Ratti Carpenzano, Pisa, Giardini,stampa, 1987 * ''Apparati della Vita di Benvenuto Cellini'', edizione a cura di Ettore Camesasca, Classici Bur, Milano 2007, prima edizione 1985 * Carlo Favetti, ''Ferentillo segreta... Storia di un Principato'', Terni, Stampa Tipolito Visconti, 2005 * Paolo Pelù e Olga Raffo (a cura di), ''Il feudo di Ferentillo nel tempo di Alberico 1. Cybo Malaspina (1553-1623)'', Modena, Aedes Muratoriana, 2009 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Lorenzo Cybo|133785547}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] j518jx9okatjl88qup3wj4q567pxh15 0 548691 12214649 11942562 2024-04-26T00:52:30Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Мадалена де Медичи | описание =графиня на Ферентило | изображение за личността = Maddalena de' Medici.jpg | описание на изображението = | управление =20 януари 1488 – 25 юли 1519 | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Флоренция]], [[Флорентинска република]] | място на смъртта = [[Рим]], [[Папска държава]] | погребана =[[Свети Петър (Рим)]] | предшественик = | потомство = Лукреция<br>Клариса<br>[[Иноченцо Чибо|Иноченцо]]<br>Елеонора<br> [[Лоренцо Чибо|Лоренцо]]<br>Катерина<br>Иполита<br>Джовани Батиста | наследник = | съпруга на = [[Франческето Чибо]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Медичи]] по рождение<br>[[Чибо]] по брак | баща = [[Лоренцо Медичи]] | майка = [[Клариче Орсини]] | герб =[[Файл:Coat of arms of the House Of Medici.svg|100px]] [[Файл:Coat of arms of the House of Cybo.svg|100px]] | подпис = | портал = | общомедия = |предшествана от=никого|наследена от=[[Ричарда Маласпина]]}} '''Марѝя Мадалèна Рòмола ди Лорèнцо де Мèдичи''' ({{lang|it|Maria Maddalena Romola di Lorenzo de' Medici}}; * [[25 юли]] [[1473]] във [[Флоренция]]; † [[2 декември]] [[1519]] в [[Рим]], [[Папска държава]]) от фамилията [[Медичи]] е чрез брак графиня на [[Ферентило]]. == Произход == Тя е втората дъщеря на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]] (1449 – 1492), [[Банка|банкер]], [[де факто]] владетел на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[Ренесанс|ренесансовата]] култура в Италия, и на съпругата му [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]] (ок. 1453 – 1487), дъщеря на [[Якопо Орсини|Якопо (Джакомо) Орсини]], господар на [[Монтеротондо]] и [[Брачано]]. Има 9 братя и сестри: * [[Лукреция Медичи (1470 – 1553)|Лукреция Мария Ромола]] (1470 – 1553), от 1486 съпруга на [[Якопо Салвиати]]. * братя-близнаци (март 1471 след раждането). * [[Пиеро II Злочестия|Пиеро „Злочестият“]] (1472 – 1503), господар на Флоренция след смъртта на баща им. * Контесина Беатриче (1474 като бебе). * Джовани (1475 – 1521), известен като папа [[Лъв X]]. * [[Луиза Медичи|Луиза Контесина Ромола]], нар. Луиджа (1477 – 1488), годеница на [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи]] „ил Пополано“. * [[Контесина Медичи|Контесина Антония Ромола]] (1478 – 1515), съпруга на [[пфалцграф]] [[Пиеро Ридолфи]]. * [[Джулиано II Медичи|Джулиано]] (1479 – 1516), [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]] от 1515 г., [[Списък на владетелите на Тоскана|господар на Флоренция]] от 1513 г. и [[генерален капитан на Църквата]] от 29 юни 1515 г. до смъртта си. <gallery caption="Семейството на Мария Магдалена"> Файл:Lorenzo de Medici.jpg|Лоренцо де Медичи „Великолепни“, баща Файл:Clarice Orsini de Medici.JPG|Клариса Орсини, майка Файл:Лукреция Мария Ромола Медичи.jpg|Лукреция Мария Ромола, сестра Файл:Agnolo Bronzino - Piero il Fatuo.jpg|Пиеро „Злочестият“, брат Файл:Pope Leo X.jpg|Джовани (папа Лъв X), брат Файл:Ghirlandaio, Domenico workshop - Portrait of a girl - National Gallery.jpg|Луиза Контесина Ромола, сестра (вероятен) Файл:Manner of Alessandro Allori - Contessina de' Medici - Galleria Palatina.jpg|Контесина Антония Ромола, сестра Файл:Raffaello, giuliano de' medici.jpg|Джулиано, брат </gallery> == Биография == === Начални години === Мадалена има щастливо детство, което е оформено преди всичко от близките ѝ отношения с брат ѝ [[Лъв X|Джовани]]. Лоренцо де Медичи иска децата му да получат добро образование, поради което наема [[Хуманизъм|хуманиста]] [[Анджело Полициано]]. Баба ѝ по бащина линия [[Лукреция Торнабуони]] учи нея и сестрите ѝ на счетоводство, смятане и управление на домакинство. Политически обаче детството на Мадалена е оформено от събитията около [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]], иницииран от папа [[Сикст IV]] през 1478 г. срещу управлението на Медичите във Флоренция и чиято най-известна жертва е чичо ѝ [[Джулиано Медичи|Джулиано]]. [[Файл:Ritratto di papa Innocenzo VIII – Calvi dell'Umbria.jpg|мини|236x236пкс|Папа Инокентий VIII]] И след смъртта на папата римо-флорентинските отношения не се подобряват. През 1485 г. неаполитанските барони, подкрепени от новия папа [[Инокентий VIII]], се надигат срещу управлението на краля на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинандо I]], подкрепян от Флоренция и [[Миланско херцогство|Милано]]. Затова Лоренцо де Медичи подписва на 2 ноември 1485 г. във Флоренция наемнически договор с Вирджинио, Вичино, Джулио и Джан Паоло [[Орсини]], които потушават въстанието на бароните на страната на Феранте. Войната на бароните завършва с мира между папата и краля на Неапол, сключен през август 1486 г., който дава на бунтовниците исканата амнистия. Лоренцо Великолепни сега се интересува от нормализиране на отношенията между Флоренция и Рим. Затова през есента на 1486 г. той изпраща своя шурей, архиепископа на Флоренция Риналдо Орсини и дипломата Пиерфилипо Пандолфини в Рим, за да предоговорят римо-флорентинските отношения с Инокентий VIII. Тъй като междувременно римският клон на банката на Медичите трябва практически да прекрати дейността си, за Лоренцо е наложително да постигне споразумение с папата по икономически причини. По същия начин Лоренцо възнамерява активно да насърчава църковната кариера на сина си Джовани с помощта на папата. Инокентий VIII е готов за политическо сравнение с Флоренция и заявява, че в бъдеще ще следва съветите на Лоренцо по политически въпроси. Освен това папата прехвърля финансовите дела на Ватикана на Банката на Медичите. Той обаче очаква Лоренцо да омъжи 14-годишната му дъщеря Мадалена за сина му Франческо. [[Франческето Чибо|Франческо Чибо]] е плод на голямата любов на баща му към неаполитанка и е признат от него за негов биологичен син. Франческето, както римляните наричат почти 40-годишния мъж, живее финансово зависим от баща си. Той е пияница и комарджия, който пилее парите си за куртизанки и чиито дългове винаги се изплащат от баща му. Първоначално Лоренцо не е склонен да омъжи втората си най-голяма дъщеря за своенравния син на папата. През януари 1487 г. обаче папата сключва споразумение с Венеция, което принуждава Лоренцо, който е загрижен за това, да действа бързо. Заради очакваните политически и икономически предимства той решава да пожертва личното щастие на дъщеря си и да се съгласи на брак между Мадалена и Франческо. === Брак с Франческо Чибо и живот в Рим === На 25 февруари 1487 г. бракът между Мадалена де Медичи и Франческо Чибо е отпразнуван в Рим в присъствието на папата, но в отсъствието на булката, която е представлявана от чичо си Риналдо Орсини. Зестрата на Мадалена е 4000 [[флорин]]а. На същия ден в Неапол се сключва бракът на брат ѝ [[Пиеро II Злочестия|Пиеро де Медичи]] с [[Алфонсина Орсини]] в отсъствието на булката и младоженеца, но в присъствието на краля на Неапол. Лоренцо Великолепни винаги е знаел, че управлението на семейството му не е трайно осигурено от традиция или закон във Флоренция. С браковете на Пиеро и Мадалена и планираната църковна кариера на Джовани той се стреми да даде на Медичите втора опора в Рим, с цел да осигури бъдещото управление на най-големия си син Пиеро във Флоренция. Това трябва да стане с помощта на римските съюзници, ако се наложи. И двата брака са успех във външната политика на Медичите. Те намират одобрението на неаполитанския крал и регента на Миланското херцогство [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико ил Моро]]. Въпреки това тези бракове предизвикват вълнения във флорентинската олигархия, така че Лоренцо решава да сгоди останалите си две дъщери [[Луиза Медичи|Луиза]] и [[Контесина Медичи|Контесина]] съответно за [[Джовани Пополано Медичи|Джовани де Медичи]] и [[Пиеро Ридолфи]]. Както е уговорено, Мадалена, придружена от майка си [[Клариче Орсини|Клариса Орсини]], която вече страда от [[туберкулоза]], брат си Пиеро и зет си [[Якопо Салвиати]], пристига на 13 ноември 1487 г. в Рим. На 20 януари е сватбата ѝ в папската резиденция. През май 1488 г. Мадалена се завръща във Флоренция със съпруга и майка си, за да присъства на сватбеното тържество на брат си Пиеро, което обаче не е отпразнувано поради смъртта на [[Луиза Медичи|Луиза]], по-малката им сестра Въпреки това Мадалена остава във Флоренция, като се грижи за болната си майка до смъртта ѝ на 30 юли 1488 г. и се завръща в Рим едва след молбата на баща ѝ през септември 1488 г. През март 1489 г. папа Инокентий VIII номинира 13-годишния ѝ брат [[Лъв X|Джовани де Медичи]] за кардинал. Въпреки че трябва да остави службата си до 1492 г., Лоренцо е изпълнил политическата си цел да омъжи дъщеря си Мадалена. Сега Джовани разполага с църковен доход, който оттогава използва в полза на Медичите. Така папата, също по настояване на неаполитанския крал [[Фердинандо I (Неапол)|Фердинандо I]], дава на Джовани бенедиктинското абатство [[Монтекасино (абатство)|Монтекасино]], което е един от най-богатите манастири в християнския свят със своите приходи, обширни владения и права. Междувременно Мадалена участва в оживения светски живот в Рим. Папата държи много на снаха си, подарява ѝ щедро ценни бижута и разпуска обичаите във Ватикана от нейно име. Светските жени вече имат право да влизат в стаите на папата, без да бъдат питани, а през ноември 1488 г. внучката на Инокентий Перета празнува сватбата си във Ватикана. Въпреки че Лоренцо Великолепни не одобрява упадъка на папската власт, той се страхува повече от неизбежната смърт на болния папа и от неразрешените досега материални нужди на дъщеря му. Още през лятото на 1487 г. Франческо Чибо, който дотогава е без доходи, придобива владенията на [[Черветери]] и [[Санта Севера]] с помощта на Банката на Медичите. По същия начин банката му финансира придобиването на Графство [[Ангуилара Сабация|Ангуилара]], така че Франческо притежава малка прилежаща област в северната част на Рим. Отпуснатите му кредити се уреждат чрез прехвърляне на църковни приходи в банката. Инокентий VIII също се задължава да изплати всички искове на Лоренцо към папската камара, които датират от времето на [[Сикст IV]], и той дава на 21 февруари 1490 г. на сина си Графство Ангуилара. Малко по-късно Франческо получава и флорентинско гражданство. Накрая, като зестра на Мадалена, той получава дворец от конфискуваното имущество на [[Якобо Паци|Якопо Паци]]. Сега Мадалена се радва на високо обществено положение в Рим. Родриго Борджия, бъдещ папа [[Александър VI]], е готов да кръсти голямата ѝ дъщеря Лукреция. Бракът на Мадалена обаче е нещастен, Франческето я пренебрегва и скоро след сватбата продължава с предишния си живот. Той отново преминава през прословути квартали с приятеля си Джироламо Тутавила, заедно нахлуват в къщи, изнасилват жени и пилеят пари на хазарт. Франческето губи 14 000 дуката за една нощ, което се равнява на цял дворец. === Живот след смъртта на баща ѝ === Животът на Мадалена претърпява повратна точка със смъртта на баща ѝ през април 1492 г. и смъртта на свекъра ѝ през юли 1492 г. Сега Франческо Чибо се страхува да не стане жертва на обичайните възмездия след смъртта на папата. От една страна той не може да разчита на помощта на мощния римски благороднически род [[Орсини]], а от друга страна не може да очаква подкрепата на техните противници. Поради тези причини той продава имуществото си, понякога на изгодни цени, и бяга във Флоренция със семейството си. Отказът на Франческо Чибо от политическата власт в Рим осигурява на семейството му спокоен живот през следващите двадесет години в именията им във Флоренция, Тоскана, Генуа и Лигурия. [[Чибо]] нямат врагове; това позволява напредъка на децата ѝ и Мадалена успява да получи икономически контрол над своите притежания. Тя е по-малко успешна в отглеждането на сина си [[Иноченцо Чибо|Иноченцо]], който последва баща си, раждат му се четири извънбрачни деца като млад и се заразява със [[сифилис]] на младини. Братът на Мадалена Джовани е избран за папа като [[Лъв X]] на 15 март 1513 г. Скоро след това той позволява на сестрите си да участват в придворния живот в Рим. [[Лукреция Медичи (1470 – 1553)|Лукреция]], [[Контесина Медичи|Контесина]] и Мадалена се преместват заедно в Рим и тормозят брат си с прекомерни изисквания. Лъв X, който се чувства особено свързан с Мадалена, чийто брак направи възможно издигането му, номинира на 23 септември 1513 г. нейния 22-годишен син Иноченцо за кардинал и му осигурява огромни доходи. По същия начин папата глези братята и сестрите на Иноченцо със стоки и щедри парични дарове. Мадалена получава римско гражданство през 1515 г., а през 1516 г. съпругът ѝ Франческо получава губернаторството на [[Херцогство Сполето]] като нов източник на доходи. Фаворизирането на Мадалена от папата и нейното погрешно прието политическо влияние довеждат до завистта и недоволството на сестрите ѝ, така че Лъв X номинира съпрузите им [[Джовани Салвиати]] и [[Николо Ридолфи]] на 1 август 1517 г. за кардинали. 46-годишната Мадалена умира на 2 декември 1519 г. в Рим, няколко седмици след съпруга си. Погребана е в базиликата [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]. През 1520 г. нейният син Иноченцо е назначен за архиепископ на [[Генуа]] и архиепископ на [[Торино]]. == Брак и потомство == [[Файл:Giuliano Bugiardini - Pope Leo X with Cardinals Giulio de' Medici and Innocenzo Cybo.jpg|мини|[[Иноченцо Чибо]] (дясно), с [[Климент VII|Джулио Медичи]] (ляво) и [[Лъв X|папа Лъв X]] (център)]] ∞ 25 февруари 1487 в [[Рим]] чрез представител и 20 януари 1488 г. лично за [[Франческето Чибо|Франческо „Франческето“ Чибо]] (* ок. 1449/1450 в [[Неапол]], † 25 юли 1519 в Рим) от фамилията [[Чибо]], незаконен син на [[папа]] [[Инокентий VIII]]. Той е [[граф]] на Латеранския дворец (1490), на [[Ферентило]] (1517), сеньор на [[Ангуилара Сабация|Ангуилара]] и [[Черветери]] (1490), Римски барон (1515), патриций на [[Флоренция]], Неапол и [[Пиза]] (1488), на [[Витербо]] (1516), губернатор на Рим (1487), генерал губернатор на папската армия (1487), губернатор на [[Сполето]] (1513). Двамата имат 3 сина и 5 дъщери: * Лукреция Чибо (* декември 1489 † юли 1492), кръстена на 4 януари 1490 г. от Родриго [[Борджия]], бъдещ папа [[Александър VI]] * Клариса Чибо (* декември 1490 † 1492), родена с увреждания * [[Иноченцо Чибо]] (* 25 август 1491 в [[Генуа]], † 23 септември 1550 в Рим), кардинал от 15 септември 1513, архиепископ на [[Сейнт Андрюс]] и [[Единбург]] (13 окт. 1513 – 1514), [[Генуа]] (11 май 1520), [[Безие]] (3 окт. 1536) и [[Месина]] (14 юни 1538), епископ на [[Марсилия]] (11 окт. 1517 – 12 януари 1530), Алерия ([[Корсика]]) (19 юни 1518 – 1519), [[Вентимиля]] (27 юли 1519 – юни 1519), [[Торино]] (4 юли 1520 – юни 1548), [[Волтурара Ирпина|Волтурара]] (10 окт. 1526 – окт. 1526), Мариана и [[Аячо|Аячо (]]Корсика) (20 март 1531 – 1 дек. 1531), [[Тропеа]] (февр. 1538 – 14 юни 1538), абат комендатор на „Сан Паоло д'Арно“ в Пиза (1505), „Сам Саба“ в Рим (1520), „Сан Сиро“ в Генуа (1520 – 1529) и „Сен Витор“ в Марсилия (1522), папски легат в Болоня (11 януари 1523), губернатор и регент на Флоренция (22 окт. 1532 – март 1533), регент на [[Херцогство Маса и Карара|Маса и Карара]] (20 март – 27 юни 1547). * Елеонора Чибо (* 1499 във Флоренция † 1557 в Генуа), [[Бенедиктински орден|бенедиктинска]] монахиня, игуменка на манастира „Санта Мария“ в [[Генуа]]. [[Файл:Parmigianino 020.jpg|мини|Лоренцо Чибо (худ. [[Пармиджанино]])]] * [[Лоренцо Чибо]] (* 20 юли 1500 в Сампиердарена (Генуа) † 14 март 1549 в Пиза), [[Графство Ферентило|граф на Ферентило]], губернатор и [[кастелан]] на [[Сполето]] (23 дек. 1519), вечен губернатор на [[Ветрала]], Монтеджове и Джано (1529), губернатор на [[Витербо]] (май 1532), губернатор на [[Пиза]] (1534), генерал на Папската армия (1520), генерален командващ на Папските армии (22 юни 1530); ∞ 14 май 1520 за [[Ричарда Маласпина]] (* 1497 в [[Маса (Тоскана)|Маса]], + 16 юни 1553 в [[Бани ди Лука]]), маркиза на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса]], господарка на Карара, дъщеря на [[Антонио Алберико II Маласпина]], маркиз на Маса, господар на Карара, от която има 2 сина и 1 дъщеря. Има и 2 извънбрачни деца. През 1520 г. приема фамилията „'''[[Чибо-Маласпина]]'''“. * Катерина Чибо (* 13 септември 1501 във Флоренция † 17 февруари 1557, пак там), ∞ юли 1520 във Флоренция за Джовани Мария [[Да Варано]] (* 1481 Камерино † 1527 пак там), херцог на [[Камерино]] * Иполита Чибо (* 1503 във Флоренция † 1503 в Колорно), ∞ 1522 за Роберто Амброджо да Сансеверино († март 1532 в [[Бусето]]), маркиз на [[Колорно]], граф на [[Каяцо]] и господар на [[Бобио]] * Джовани Батиста Чибо (* 6 май 1505 в Рим † 15 март 1550 в замъка Син, [[Прованс]]), [[епископ]] на [[Марсилия]] (12 януари 1530), абат комендатор на „Сан Сиро“ в Генуа (1529). Има една извънбрачна дъщеря. == Източници == * Ingeborg Walter: ''Der Prächtige – Lorenzo de’ Medici und seine Zeit''. München : Piper, 2005 * Alois Uhl; ''„Die Päpste und die Frauen“''; Piper Verlag GmbH; München; Juli 2007 * James Cleugh; ''„Die Medici - Macht und Glanz einer europäischen Familie“''; Genehmigte Lizenzausgabe für Bechtermünz Verlag im Weltbild Verlag GmbH; Augsburg 1996 * Cay Rademacher; ''„Der Pate von Florenz“''; GEO EPOCHE – Das Magazin für Geschichte, Heft Nr. 19, Verlag Gruner + Jahr AG & Co. KG, 2005 * Volker Reinhardt; ''„Der unheimliche Papst – Alexander VI. Borgia 1431 – 1503“''; Verlag C.H. Beck; München; 1. Auflage in der Beck’schen Reihe 2007 * Ivan Cloulas; ''„Die Borgia – Biographie einer Familiendynastie“''; Wilhelm Heyne Verlag München; 1993 * Tomas, Natalie R. (2003). ''The Medici Women: Gender and Power in Renaissance Florence''. Aldershot: Ashgate. * [http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=9016&returnstr=orderby=Name@is_search=1@result_id=10 ''Maddalena de' Medici e i suoi figli''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927014844/http://documents.medici.org/people_details.cfm?personid=9016&returnstr=orderby=Name@is_search=1@result_id=10 |date=2007-09-27 }}, documents.medici.org * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/maddalena-de-medici Mèdici, Maddalena de']'', на ''Treccani.it – Enciclopedie on line'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana. <small>Посетено на 15 януари 2023 г.</small> * Irene Fosi, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/maddalena-de-medici_(Dizionario-Biografico) MEDICI, Maddalena de’]'', в ''Dizionario biografico degli italiani'', vol. 73, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009. <small>Посетено на 15 януари 2023 г.</small> {{Превод от|de|Maddalena de’ Medici|203741096}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История|Биографии|Италия}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали в Рим]] [[Категория:Италианки]] [[Категория:Жени]] sgu6rfu7ueu4b5f33ybj0y6vl0ge1qb 0 549835 12214585 11516323 2024-04-26T00:06:17Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki [[Файл:Annibale_I_Bentivoglio.jpg|мини|Анибале I Бентивольо]][[Файл:Cappella_bentivoglio,_monuemnto_funebre.jpg|мини|160px|Паметник на Анибале I Бентивольо в капелата Бентивольо в базиликата Сан Джакомо Маджоре, Болоня]] [[Файл:Bologna,_san_giacomo_maggiore,_facciata.JPG|мини|160px|Сан Джакомо Маджоре, Болоня]] '''Анибале I Бентивольо''' ({{lang|it|Annibale I Bentivoglio}}; * [[1413]] в [[Болоня]]; † [[24 юни]] [[1445]] в Болоня) е италиански благородник, сеньор на Болоня от 1443 до 1445 г. <ref>Cecilia M. Ady, "The Bentivoglio of Bologna: A Study in Despotism", London, Oxford University Press, H. Milford, 1937</ref> == Произход == Той е извънбрачен син на [[Антон Галеацо Бентивольо]] (1385–1435), управлявал Болоня през 1420 г., който е убит по заповед на кардинал Джовани да Тревизо. == Биография == Анибале трябва да избяга от Болоня. Завръща се през 1441 г., където управлява [[кондотиер|кондотиеръ]] [[Николо Пичинино]], поддържан от [[Висконти|Висконтит]]. <ref>[http://www.miabologna.it/STORIA/015_Bentivoglio1.htm ESCI: Bentivoglio, Signori di Bologna 1399 – 1445]</ref> Na 24 юни 1445 г. Анибале е убит в Болоня от съперника му Батиста Канеши. Погребан е в капелата Бентивольо в базиликата Сан Джакомо Маджоре в Болоня, започната да се строи от него през 1445 г. и достроена при неговия син Джовани II през 1486 г. <ref>[http://icozzano.scuole.bo.it/ic/media/attivita/05-06/rinascimento-bo/bentivoglio/cappella_bentivoglio.htm La Cappella Bentivoglio]</ref> Наследен e от братовчед мси [[Санте Бентивольо]] (1424–1463), незаконен син на брат му Ерколе Бентивольо. <ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/sante-bentivoglio/ Sante Bentivòglio], treccani.it</ref> == Брак и потомство == През 1441 г. херцогът на Милано [[Филипо Мария Висконти]] урежда женитбата му с Донина Висконти, дъщеря на Ланчилото Висконти, извънбрачен син на [[Бернабо Висконти]].<ref>[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm ''Storia di Milano: Visconti''], storiadimilano.it</ref> От нея има син и дъщеряː * Мария Антония Бентивольо, ∞ 8 февруари 1458 за [[Сиджизмнодно Брандолини]], [[кондотиер]], граф на Кастелнуово * [[Джовани II Бентивольо]] (* 12 февруари 1443 в [[Болоня]], [[Свещена Римска империя]], † 15 февруари 1508 в [[Милано]], [[Миланско херцогство]])<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-ii-bentivoglio/ Giovanni II Bentivòglio], treccani.it</ref>, сеньор [[де факто]] на [[Болоня]] от [[1463]] до [[1506]] г., универсално признат за един от най-големите [[Ренесанс|ренесансови]] принцове; ∞ 2 май 1464 [[Джиневра Сфорца]] (* 1440 в [[Анкона]], † 16 май 1507 в [[Бусето]]), извънбрачна дъщеря на [[Алесандро Сфорца]], господар на [[Пезаро]], и вдовица на братовчед му [[Санте Бентивольо|Санте I]], от която има 16 деца == Източници == <references /> [[Категория:Родени в Болоня]] [[Категория:Починали в Болоня]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 6fsbw85l287s3b3tqtv3j0cv8yxy0l0 0 550043 12214349 12044482 2024-04-25T18:51:49Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Георги Исачев | категория = зограф | портрет = | описание = български зограф | роден-място = [[Галичник]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[България]] }} '''Георги Исачев Фръчковски''' е български [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], представител на един от най-старите родове в школата, [[Фръчковци|Фръчковския род]].<ref name="Василиев 218">{{Василиев|218}}</ref> == Биография == Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]]<ref name="Василиев 218"/> през 1878 г.<ref name="София помни">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=38| заглавие=Парцел 38 |достъп_дата =7 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> Син е на зографа [[Исай Макриев|Исаче Макриев]]. В 1895 година заминава да работи из Македония.<ref name="Василиев 218"/> По-късно работи с [[Епифаний Христов]] и [[Янко Кузманов]].<ref name="Василиев 222">{{Василиев|222}}</ref> В 1898 - 1899 година работи с [[Нестор Траянов]] и [[Данаил Несторов]] в Свищов. Работят в гробищната църква „[[Свети Дух (Свищов)|Свети Дух]]“.<ref name="Василиев 223">{{Василиев|223}}</ref> След това с Нестор Траянов рисува и иконите за „[[Свети Архангел Михаил (Пейчиново)|Свети Архангел Михаил]]“ в Бурумлии и в църквата на [[Разсоха]].<ref name="Василиев 223"/> В 1944 година заедно с Апостол Фръчковски, [[Христо Апостолов (зограф)|Христо Апостолов]] и [[Георги Алексиев]] изписва църквата на [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]]. В 1952 година заедно с Христо Апостолов довършва стенописите в храма „[[Света Троица (Каменица)|Света Троица]]“ във велинградската махала Каменица.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.velingrad.com/modules.php?name=News&file=article&sid=6279 | заглавие=Дошла година на храма, на храма „Света Троица“ | издател=Велинград - οnline | достъп_дата=2016-01-07 | архив_дата=2022-08-08 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220808200113/https://velingrad.com/modules.php?name=News&file=article&sid=6279 }}</ref> Умира през 1953 г. в София.<ref name="София помни"/> <gallery class="center" caption="Стенописи от Гложенския манастир, 1944 г."> Glozhene Monastery Frescos 11.jpg | Светци в медальони Glozhene Monastery Frescos 09.jpg | Свети Пантелеймон Glozhene Monastery Frescos 08.jpg | Света Екатерина Glozhene Monastery Frescos 07.jpg | Св. св. Кирил и Методий Glozhene Monastery Frescos 06.jpg | Успение Богородично Glozhene Monastery Frescos 05.jpg | Исус Христос Glozhene Monastery Frescos 04.jpg | Светата Троица Glozhene Monastery Frescos 03.jpg | Свети Филарет Милостиви Glozhene Monastery Frescos 02.jpg | Свети Мина Glozhene Monastery Frescos 01.jpg | Кръщение </gallery> <gallery class="center" caption="Стенописи от „Света Троица“ в Каменица"> Holy Trinity Church, Kamenitsa Fresco 4.jpg | Свети Апостол Тома Holy Trinity Church, Kamenitsa Ceiling.jpg | Бог Саваот на тавана Holy Trinity Church, Kamenitsa Fresco 2.jpg | Херувим Holy Trinity Church, Kamenitsa Cyril and Methodius Fresco.jpg | Св. св. Кирил и Методий Holy Trinity Church, Kamenitsa Fresco 5.jpg | Отсичане на главата на Свети Йоан Кръстител </gallery> == Родословие == {{Фръчкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Исачев, Георги}} [[Категория:Български иконописци]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Родени в Галичник]] [[Категория:Фръчкови]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] et6fnyufr12o8bwfeaqpfz9u7mun511 12214350 12214349 2024-04-25T18:52:11Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Георги Исачев | категория = зограф | портрет = | описание = български зограф | роден-място = [[Галичник]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[България]] }} '''Георги Исачев Фръчковски''' е български [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], представител на един от най-старите родове в школата, [[Фръчковци|Фръчковския род]].<ref name="Василиев 218">{{Василиев|218}}</ref> == Биография == Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]]<ref name="Василиев 218"/> през 1878 г.<ref name="София помни">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=38| заглавие=Парцел 38 |достъп_дата =7 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> Син е на зографа [[Исай Макриев|Исаче Макриев]]. В 1895 година заминава да работи из Македония.<ref name="Василиев 218"/> По-късно работи с [[Епифаний Христов]] и [[Янко Кузманов]].<ref name="Василиев 222">{{Василиев|222}}</ref> В 1898 - 1899 година работи с [[Нестор Траянов]] и [[Данаил Несторов]] в Свищов. Работят в гробищната църква „[[Свети Дух (Свищов)|Свети Дух]]“.<ref name="Василиев 223">{{Василиев|223}}</ref> След това с Нестор Траянов рисува и иконите за „[[Свети Архангел Михаил (Пейчиново)|Свети Архангел Михаил]]“ в Бурумлии и в църквата на [[Разсоха]].<ref name="Василиев 223"/> В 1944 година заедно с Апостол Фръчковски, [[Христо Апостолов (зограф)|Христо Апостолов]] и [[Георги Алексиев (зограф)|Георги Алексиев]] изписва църквата на [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]]. В 1952 година заедно с Христо Апостолов довършва стенописите в храма „[[Света Троица (Каменица)|Света Троица]]“ във велинградската махала Каменица.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.velingrad.com/modules.php?name=News&file=article&sid=6279 | заглавие=Дошла година на храма, на храма „Света Троица“ | издател=Велинград - οnline | достъп_дата=2016-01-07 | архив_дата=2022-08-08 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220808200113/https://velingrad.com/modules.php?name=News&file=article&sid=6279 }}</ref> Умира през 1953 г. в София.<ref name="София помни"/> <gallery class="center" caption="Стенописи от Гложенския манастир, 1944 г."> Glozhene Monastery Frescos 11.jpg | Светци в медальони Glozhene Monastery Frescos 09.jpg | Свети Пантелеймон Glozhene Monastery Frescos 08.jpg | Света Екатерина Glozhene Monastery Frescos 07.jpg | Св. св. Кирил и Методий Glozhene Monastery Frescos 06.jpg | Успение Богородично Glozhene Monastery Frescos 05.jpg | Исус Христос Glozhene Monastery Frescos 04.jpg | Светата Троица Glozhene Monastery Frescos 03.jpg | Свети Филарет Милостиви Glozhene Monastery Frescos 02.jpg | Свети Мина Glozhene Monastery Frescos 01.jpg | Кръщение </gallery> <gallery class="center" caption="Стенописи от „Света Троица“ в Каменица"> Holy Trinity Church, Kamenitsa Fresco 4.jpg | Свети Апостол Тома Holy Trinity Church, Kamenitsa Ceiling.jpg | Бог Саваот на тавана Holy Trinity Church, Kamenitsa Fresco 2.jpg | Херувим Holy Trinity Church, Kamenitsa Cyril and Methodius Fresco.jpg | Св. св. Кирил и Методий Holy Trinity Church, Kamenitsa Fresco 5.jpg | Отсичане на главата на Свети Йоан Кръстител </gallery> == Родословие == {{Фръчкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Исачев, Георги}} [[Категория:Български иконописци]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Родени в Галичник]] [[Категория:Фръчкови]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] eeu06j0e6gcbnynj1y1f8b39au2nhjk 0 550060 12214356 11856438 2024-04-25T18:54:44Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Янко Кузманов | категория = зограф | портрет = | описание = български зограф | роден-място = [[Галичник]], [[Османска империя]] | починал-място = }} [[Файл:Group of fresqo painters Galichnik.jpg|мини|250п|Група галички иконописци, работили по свищовската църква „[[Света Троица (Свищов)|Света Троица]]“ в 1904 година: Димитър Хр. Фръчковски, [[Георги Алексиев (зограф)|Георги Алексиев]], Гере Миалкоски, Янко Кузманов Фръчковски и [[Апостол Фръчковски]]]] '''Янко Кузманов Фръчковски''' е български [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], представител на един от най-старите родове в школата, [[Фръчковци|Фръчковския род]].<ref name="Василиев 218">{{Василиев|218}}</ref> == Биография == Роден е в 1878 година в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]].<ref name="Василиев 222">{{Василиев|222}}</ref> Син е на зографа и резбар [[Кузман Макриев]].<ref name="Василиев 218"/><ref name="Василиев 222"/> Около десетгодишен отива с баща си във Варна, където учи от трето отделение до втори клас. Около 14-годишен започва да рисува с баща си из Варненско и му помага до смъртта му в 1899 година.<ref name="Василиев 222"/> В 1895 година Кузман Макриев рисува със синовете си [[Макрий Кузманов]], Янко Кузманов и племенника си [[Овентий Исачев]] апостолските икони за църквата „[[Свети Георги (Горна Оряховица)|Свети Георги]]“ и икони за „[[Успение Богородично (Горна Оряховица)|Света Богородица]]“ в [[Горна Оряховица]]. В периода 1893 - 1897 година те рисуват иконите и стенописите в църквата „[[Свети Василий (Лясковец)|Свети Василий]]“ в [[Лясковец]].<ref name="Василиев 218"/> След смъртта на Кузман Макриев Янко Кузманов работи с [[Епифаний Христов]], [[Апостол Фръчковски|Апостол Христов]] и [[Георги Исачев]].<ref name="Василиев 222"/> От 1932 до 1936 година Кузманов изписва и живописта в храма „[[Свети Урош (Феризово)|Свети Урош]]“ в Урошевац. Негови и на [[Виктория Пузанова]] са и иконостасните икони в църквата.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://spomenicikulture.mi.sanu.ac.rs/spomenik.php?id=445 | заглавие = Црква Св. Краља Уроша | достъп_дата = 9 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Споменици културе у Србији | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sr }}</ref> == Родословие == {{Фръчкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кузманов, Янко}} [[Категория:Български иконописци]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Родени в Галичник]] [[Категория:Фръчкови]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] r3op0ghci8vmx0zkbx581jocay9lseo 0 550282 12214679 11517163 2024-04-26T01:07:36Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Джована Висконти | описание = [[съдия]]-владетел на [[Юдикат Галура]] на остров [[Сардиния]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = [[Флоренция]] | погребан = | предшественик = | потомство = | наследник = | съпруга = Рицардо [[да Камино]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Висконти]] | баща = [[Нино Висконти]] ди [[Пиза]] | майка = [[Беатриче д’Есте (1268–1334)|Беатриче д’Есте]] | герб = Arms_of_the_House_of_Visconti_(1277).svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Джована Висконти ди Галура''' ({{lang|it|Giovanna Visconti di Gallura}}; * [[1289]]; † [[1339]] във [[Флоренция]]) от фамилията [[Висконти|Висконти ди Галура]] е [[съдия]]-владетел на [[Юдикат Галура]] на остров [[Сардиния]] от 1298 г. или от 1296 до 1339 г.<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/MODENA,%20FERRARA.htm#Beatricedied1334 GIOVANNA Visconti], fmg.ac</ref> == Произход == Тя е единствената дъщеря на [[Нино Висконти]] ди [[Пиза]] (1265 – 1298), съдия-владетел на остров [[Сардиния]], и съпругата му [[Беатриче д’Есте (1268–1334)|Беатриче д’Есте]] (1268 – 1334), дъщеря на [[Обицо II д’Есте]], господар на [[Ферара]] и [[Модена]], и Джакомине [[Фиеши|Фиески]], племенница на папа [[Инокентий IV]]. Майка ѝ Беатриче д’Есте се омъжва втори път на 24 юни 1300 г. за [[Галеацо I Висконти]] (1277 – 1328), сеньор на [[Милано]]. Така Джована е по-голяма полусестра на [[Ацо Висконти]] (1302 – 1339), който е господар на Милано, и на Ричарда (1304 – 1361), която се омъжва през 1329 г. за [[Томас II (Салуцо)|Томазо II]] (1304 – 1357), [[Маркграфство Салуцо|маркграф на Салуцо]]. Тя е спомената от [[Данте Алигиери]] в „Чистилище“ (''Purgatorio'' Canto VIII:46 – 84), втората част на „[[Божествена комедия]]“. Баща ѝ е приятел с Данте. === Биография === Джована Висконти последва баща си след смъртта му през 1296 или 1298 г. Тя живее в Кастело ди Педрес до [[Олбия]]. === Брак и потомство === Джована Висконти се омъжва на 13 ноември 1309 г. за граф Рицардо [[да Камино]] (1274 – 12 април 1312, Тревизо), граф на [[Виторио Венето|Кенеда]] и господар на [[Тревизо]].<ref>Josef Riedmann, [http://www.treccani.it/enciclopedia/rizzardo-da-camino_(Dizionario_Biografico)/ CAMINO, Rizzardo] da in Dizionario biografico degli italiani, vol. 17, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1974</ref> == Източници == <references /> == Библиография == * Panedda G., ''Il giudicato di Gallura'', Sassari 1977. * Pizzinat A., ''Camino e i da Camino'', Camino 2009. * Ronchese A., ''Giovanna Visconti contessa di Gallura, sposa a Rizzardo da Camino'', Treviso 1893. * Tamponi M., ''Nino Visconti di Gallura'', Roma 2010. [[Категория:Висконти]] [[Категория:История на Сардиния]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] 6vin3t3u81qatybm1ldauk9deb9q81n 0 551849 12214640 11952352 2024-04-26T00:48:37Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|роден=сл. 1253|място на смъртта=[[Неапол]]|описание=барон на Во|управление=1285 или 1286 – 1302 или 1303|герб=Coa of the House of Savoy-Achaea.svg|предшественик=[[Филип I Савойски]]|наследник=[[Лудвиг II Савойски-Во]]|погребана в=[[Абатство Откомб]]|потомство=Лаура<br>Изабела<br>Маргарита<br>Жана<br>[[Лудвиг II Савойски-Во|Лудвиг II]]<br>Петър<br>Беатрис<br>Елеонора<br>Катерина<br>Бианка<br>Вилхелм<br>Изабела|религия=[[Католицизъм]]|съпруга=Аделина Лотарингска|втори брак=Жана дьо Монфор|трети брак=Изабела д'Олне|починал=[[1302]] или [[1303]]|династия=[[Савойска династия|Савоя]]}} '''Лудвиг I Савойски-Во''' ({{lang|fr|Louis I de Vaud}}; {{lang|de|Ludwig von Savoyen}}; {{Lang|it|Luigi I di Savoia-Vaud, detto anche Ludovico I}}; * сл. 1253; † [[13 януари]] [[1302]] или [[1303]], [[Неапол]]) от рода на [[Савойска династия|графовете на Савоя]], е първи [[Баронство Во|барон на Во]] (1285 – 1302) и основоположник на [[Кадетски клон|кадетсткия клон]] [[Савоя-Во]]. == Произход == Той е третият син на [[Томас II Савойски]] (* 1200, † 1259), [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господар на Пиемонт]] и граф на [[Савойско графство|Савоя]], и на втората му съпруга [[Беатриче Фиески]] († 1283), племенница на [[папа]] [[Инокентий IV]].<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#AmedeeVdied1323 LOUIS de Savoie, Baron de Vaud], fmg.ac</ref> Негови дядо и баба по бащина линия са [[Томас I Савойски]], 9-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен, и [[Беатриса (Маргарита) Женевска]],<ref name="royal">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f293.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 255]</ref> а по майчина – [[Теодоро III Фиески|Теодоро]]/Тедизио III Фиески/Фиеско, граф на [[Лаваня]],<ref name="books.google.it">[https://books.google.it/books?id=NCgQAAAAYAAJ&pg=PA54&lpg=PA54&dq=Beatrice+Fiesci&source=bl&ots=lHQXHYr7gb&sig=ACfU3U0ouqoKesM405WvpNKwNKSd0Yv0Bw&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj-3qfWjsLmAhVCuqQKHX-fCSY4ChDoATAAegQIBxAB#v=onepage&q=Beatrice%20Fiesci&f=false#ES Museo scientifico, letterario e artistico: Beatrice Fieschi, pag. 53]</ref> [[Патриций (титла)|патриций]] на [[Генуа]], и Симона де Волта ди Капо Корсо.<ref>[https://www.wikiwand.com/fr/Béatrice_Fieschi#ES Beatrice Fieschi]</ref> Има двама братя и две или три сестри: * [[Томас III Савойски|Томас III]] (* 1248 или ок. 1252, † 1282 ), господар на Пиемонт и граф на Мориен (1259 – 1282), съпруг на Гуя (Гая) дьо Шалон (Бургундска-Конте) * [[Амадей V Савойски|Амадей V Велики]] (* 1249 или ок. 1253, † 1323), 14-и [[Савойско графство|граф на Савоя]], съпруг на [[Сибила дел Балцо|Сибила дел Балцо/Сибил дьо Бо]], господарка на [[Баже льо Шател|Баже]], на [[Брес]] и на Мирибел, и на [[Мария Брабантска (Савоя)|Мария Брабантска]] * Контесона († 1264), вероятна * Елеонора († 1296), господарка на [[Шатоньоф (крепост)|Шатоньоф]], съпруга на Луи I дьо Форе/дьо Божо, господар на [[Домб]] и на [[Божо (Рон)|Божо]] * Алиса († 1277). == Биография == === Начални години === Според ''Europäische Stammtafeln'' (том II, 190)<ref name="Stammtafeln">Le ''[[Europäische Stammtafeln]]'' sono una raccolta di tavole genealogiche delle (più influenti) famiglie europee.</ref> Лусвиг е роден през 1250 г.<ref name="LOUIS">{{Ref-en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/burgkvaud.htm#Louisdied1302B #ES Foundation for Medieval Genealogy: BARONS de VAUD (SAVOIE) - LOUIS de Savoie]</ref>, но това контрастира с факта, че родителите му, според френския историк [[Самюел Гишенон]], са били женени през [[1251|1251 г.]] и Лудвиг е третото им дете.<ref name="royal2">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f293.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 255]</ref> Баща му Томас, граф на Савоя заедно с племенника си Бонифаций, умира през 1259 г.<ref name="Victor">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f260.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, Pag 248]</ref> <ref>[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, Pag 213]</ref> В титлите на граф на Мориен и [[Принц на Пиемонт|господар на Пиемонт]] е наследен от брата на Лудвиг, неговият най-голям син [[Томас III Савойски|Томас]].<ref name="THOMAS">{{Ref-en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#ThomasIIdied1259B #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - THOMAS de Savoie]</ref> Братовчедът на Лудвиг, граф [[Бонифаций Савойски|Бонифаций]], който е оставен сам да управлява [[Савойско графство|Савойското графство]], се сближава с партията на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] и със своя девер [[Манфред]], регент на [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]].<ref name="Fréz">[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, Pagg 213 -222]</ref> При смъртта на баща си Лудвиг и двамата му по-големи братя са държани в затвора в Комуна Асти. Тогава се намесва вуйчо им Отобоно Фиески, бъдещ папа [[Адриан V (папа)|Адриан V]], и с генуезки и други [[Гвелфи и гибелини|гвелфски]] войски постига освобождаването им.<ref name="books.google.it2">[https://books.google.it/books?id=NCgQAAAAYAAJ&pg=PA54&lpg=PA54&dq=Beatrice+Fiesci&source=bl&ots=lHQXHYr7gb&sig=ACfU3U0ouqoKesM405WvpNKwNKSd0Yv0Bw&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj-3qfWjsLmAhVCuqQKHX-fCSY4ChDoATAAegQIBxAB#v=onepage&q=Beatrice%20Fiesci&f=false#ES Museo scientifico, letterario e artistico: Beatrice Fieschi, pag. 53]</ref> През [[1263|1263 г.]] братовчед му Бонифаций е нападнат пред портите на Торино от войските на Комуна Асти, които го побеждават и го отвеждат в плен, където умира от раните си.<ref name="Victo">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f261.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, Pag 249]</ref> Все още нежененият граф няма наследници и наследството му би трябвало да отиде у синовете на херцог Томас II, по-точно у [[Томас III Савойски|Томас]]. Сестрите на Бонифаций също предявяват претенции, но в крайна сметка братът на Томас II, [[Граф на Ричмънд|графът на Ричмънд]] и [[Ромон (Фрибург)|Ромон]] [[Петър II Савойски|Петър]] успява да накара да го признаят за граф на Савоя.<ref name="Victo2">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f261.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, Pag 249]</ref> През 1264 г. лелята на Лудвиг [[Беатрис Савойска (1206 – 1266)|Беатрис]], графиня на [[Графство Прованс|Прованс]] и на [[Графовете на Форкалкие|Форкалкие]], споменава Лудвиг и братята му Томас и Амадей, и сестра му Елеонора в завещанието му като получатели на наследство.<ref name="Zweite">{{la}} [https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=false#ES Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 636, pag. 317]</ref> През [[1268|1268 г.]] неговият чичо, графът на Савоя Петър II, пише завещание, в което определя брат си [[Филип I Савойски|Филип]] за свой наследник в графството и също така уточнява различните наследства за всички останали роднини.<ref>{{la}} [https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=false#ES Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 749, pagg 431 - 436]</ref> Неговият чичо Петър II умира на 16 май 1268 г.<ref name="Vict">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f267.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, Pag 255]</ref> без мъжки наследници и следователно Савойската държава е наследена от брат му [[Филип I Савойски]].<ref name="Vict" /> === Военна кариера === Все още млад през 1270 г., Лудвиг придружава братята си [[Томас III Савойски|Томас]] и [[Амадей V Савойски|Амадей]] в Англия при крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]] (кралицата на Англия е тяхната братовчедка [[Елеонора Прованска]], дъщеря на леля им [[Беатрис Савойска (1206 – 1266)|Беатриче]]), с надеждата да си върне английския владения, принадлежали някога на чичо му [[Петър II Савойски|Петър II]]. Междувременно обаче феодалните владения вече са били поверени отново на принц [[Едуард I]], отсъстващ за [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]] ([[Осми кръстоносен поход|Осми]] и [[Девети кръстоносен поход|Девети]]); следователно, докато чака разрешаване, кралят в замяна гарантира на братята Савойци годишна пенсия от сто марки, поне до завръщането на Едуард. Лудвиг, първоначално предопределен за църковна кариера, вместо това предпочита военната, решавайки да участва и в Осмия кръстоносен поход. Докато е в Париж, в двора на краля на Франция [[Филип III (Франция)|Филип III]], той се замесва в спор между Анжуйците срещу архиепископа на Лион и епископа на Ди и Валанс. По този повод Лудвиг е подтикнат да обещае да се ожени за [[Жана от Монфор]] – брак, който е сключен през 1283 г., когато тя е още дете. Нейната зестра са земи, за които Савойците жадуват близо до владенията си в долината на [[Рона]].<ref>Eugene L. Cox. ''The Green Count of Savoy: Amadeus VI and Transalpine Savoy in the Fourteenth Century''. Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 1967.</ref> През 1282 г. Лудвиг отново се оказва в служба на семейството си, водено от чичо му [[Филип I Савойски]] срещу графа на Женева [[Амадей II (Женева)|Амадей II]]. По този повод Лудвиг окупира крепостта Ла Бюисиер в [[Дофине]], докато брат му нахлува в района на [[Гренобъл]]. По-рано Филип, нетърпелив да поеме контрола над Во, изпраща Лудвиг в [[Мудон]], за да получи почитта на местното благородничество. Лудвиг изглежда не се чувства оценен за услугите си от чичо си и братята си, така че поисква посредничество от кралицата на Франция [[Маргарита Прованска]], на която е роднина, но без резултат. Също през 1283 г. император [[Рудолф I]] се опитва да разшири своите швейцарски владения, като по този начин влиза в конфликт със Савойците. Лудвиг е един от водачите на Савоя, които напразно се опитват да го отблъскнат. Мирният договор принуждава Савойците да отстъпят някои земи като Пайерн и [[Мюлеберг|Гуменен]] и да се откажат от протектората си над [[Мора]], [[Берн]] и земите на неговата леля Маргарита, наследница и вдовица на Хартман I от [[Кибург]]. Тези загуби намаляват сферата на влияние на Савоя в района за известно време. Също така започвайки от [[1282|1282 г.]], започва династична криза в [[Савойска династия|Савойския дом]] след смъртта на по-големия брат на Лудвиг, [[Принц на Пиемонт|господаря на Пиемонт]] Томас, определен за наследник на граф на Савоя, [[Филип I Савойски|Филип I]], който няма деца и вече е застаряващ. През юли 1283 г. губи майка си Беатриче Фиески.<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k4873692/f432.image.r=#ES Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne, pag 329]</ref> Според традицията на по-големия му брат [[Амадей V Савойски]] е признато правото да наследи графството от Филип I, докато на Лудвиг, по-младия, е обещан [[апанаж]]. Докато чичо им умираше, Лудвиг не е доволен от получаването на минимална част от владенията на Савоя и започва борба с брат си Амадей, за да получи повече. През май 1284 г. Лудвиг получава от император Рудолф I правото да сече монети в страната [[Во]] – имплицитно признаване на правата му върху района. Посредничеството на краля на Англия и на кралицата, братовчедка на Лудвиг, не успява да уреди разногласията между Лудвиг и брат му. Филип I умира на 15 или 16 август 1285 г.<ref>{{la}} [https://gpthome69.files.wordpress.com/2019/12/chartes_du_diocese_de_maurienne_1867.pdf#ES Chartes du diocèse de Maurienne, pag 348]</ref> Той е наследен от племенника си [[Амадей V Савойски|АмадейV]]<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f275.image.texteImage#ES Histoire de Savoie, pag 263]</ref> и разногласията между Лудвиг и Амадейс V продължават до януари [[1286|1286 г.]], когато двамата братя не постигат споразумение: в замяна на феодалната почит Луи получава цялото [[Баронство Во|Во]] от брат си с титлата на барон, град [[Бюже]] и годишна пенсия от 400 лири.<ref>A. de Gerbaix de Sonnaz. "Mémoire historique sur Louis II de Savoire, sire de Vaud, sénateur de Rome (1310–1312), de 1275 à 1349". ''Mémoires de l'Académie royale de Savoie'' (5th series, 1908), I.</ref> Луи сключва мир с град [[Фрибур|Фрайбург]].<ref name="LOUIS2">{{Ref-en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/burgkvaud.htm#Louisdied1302B #ES Foundation for Medieval Genealogy: BARONS de VAUD (SAVOIE) - LOUIS de Savoie]</ref> През 1295/1296 г. той основава францисканския манастир в [[Нион]] (дн. [[Швейцария]]) и през 1297 г. получава гражданско право над [[Берн]].Корсо . === Смърт === Лудвиг умира по време на военна експедиция в [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]], в двора на крал [[Шарл II Анжуйски]], <ref>[https://hls-dhs-dss.ch/it/articles/017865/2013-04-04/#ES Ludovico I diSavoia]</ref> на 9 януари [[1303|1303 г.]]<ref name="LOUIS3">{{Ref-en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/burgkvaud.htm#Louisdied1302B #ES Foundation for Medieval Genealogy: BARONS de VAUD (SAVOIE) - LOUIS de Savoie]</ref> и във всеки случай преди 27 април.<ref name="LOUIS3" /> Той пише завещание в Неапол, в което нарежда да бъде погребан в църквата „Сан Пиетро дел Ара“ в Неапол, докато наследниците му не го транспортират в [[Абатство Откомб]] (дн. Франция). Той определя първородния си син Лудвиг като свой единствен наследник, при условие че изпълни написаното в завещанието. Добавя в кодицил, че при неизпълнение на завещанието той ще бъде лишен от наследство, като в този случай ще бъде заменен, при същите условия, с брат си Петър, с брат си Вилхелм, а в случай на неизпълнение, както по-горе, с граф [[Амадей V Савойски]], при същите условия, който на свой ред ще бъде заместен от братовчед си краля на Франция, при същите условия. Лудвиг е наследен от сина си, [[Лудвиг II Савойски-Во|Лудвиг]], според завещанието му.<ref name="Testamenti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270128#ES}}</ref> == Брак и потомство == Лудвиг I се жени три пъти.<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/BURGUNDY%20Kingdom.htm#Louisdied1302B BARONS de VAUD: LOUIS I de Savoie], fmg.ac</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy2.html|заглавие=Savoy|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Genealogy.eu|архив_дата=|достъп_дата=20.5.2020}}</ref> ∞ 1. 1270/1275 за Аделина Лотарингска<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Europäische Stammtafeln|volume=1, гл. 2|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=205}}</ref> (* ок. или пр. 1251; † пр. 1278), дъщеря на [[Матиас II (Лотарингия)|Матиас II, херцог на Лотарингия]], и на съпругата му Катерина от [[Херцогство Лимбург|Лимбург]], дъщеря на херцог [[Валрам IV (Лимбург)|Валрам IV от Лимбург]], от която има една дъщеря: * Лаура Савойска (* пр. 1278, † 1334), ∞ сл. 1324 за Жан I, граф на Форе<ref>Форе (''Forez'') е древна френска провинция, отговяраща приблизително на централната част на дн. деп. [[Лоар]] и на част от деп. [[От Лоар]] и [[Пюи дьо Дом (департамент)|Пюи дьо Дом]]</ref> († 3 юли 1334), син на Ги VI, граф на Форе (Албон) ∞ 2. 1278 за Жана дьо Монфор (+ ок 1255/60, † 1300), вдовица на Ги VI, граф на Форе (Албон), дъщеря на Филип II дьо Монфор-л'Амори, господар на Кастър и Ферте Але'','' и на съпругата му Жана дьо Леви., от която има трима сина и седем дъщери: * Изабела Савойска († ок. април 1289/май 1290), ∞ за Хумберт II дьо Монлюел; * Маргарита Савойска († 7 август 1313 или 1323, погребана в Бадгасен), ∞ 1. 1 април 1293 за Жан дьо Салан († пр. 1307), господар на Виньори и на Сан Дизие,<ref>Дн. село Vignory и град Saint-Dizier в деп. [[От Марн]], [[Франция]].</ref> син на Етиен дьо Шалон, господар на Рувр<ref>Дн. село Rouvres в деп. [[Йор е Лоар]]</ref> и на съпругата му Жана дьо Виньори, господарка на Виньори 2. 21 юни 1309 за граф [[Симон фон Саарбрюкен|Симон V фон Саарбрюкен]] († 1325), син на граф [[Йохан I (Саарбрюкен)|Йохан I]] от Саарбрюкен и на съпругата му Матилда д'Аспръмо; * Жана Савойска († сл. 29 октомври 1360), ∞ 5 февруари 1293 (договор) за Гиом дьо Жоанви сеньор на Жекс<ref>Дн. град Gex в деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], [[Франция]]</ref> († сл. 1310). * [[Лудвиг II Савойски-Во]] (* ок. 1290, † февруари 1349), барон на Во от 1302 г., римски сенатор (1 август 1310 – юли 1312), ген. губернатор на [[Канавезе]] (1322); ∞ 9 юли 1309 г. за Изабела дьо Шалон († ок. 13 юни 1352/ 19 юни 1359), господарка на Жоани, на Броа и на Шаван,<ref>Дн. град Joigny в деп. Йон, село Broyes в деп. [[Марн]] и Chavannes ?</ref> дъщеря на Жан [I] ьо Шалон, господар на Арле<ref>Дн. село Arlay в деп. [[Жура]], Франция</ref> (Бургундия-Контé) и на първата му съпруга Маргарита Бургундска (Капет), от която има един син и една дъщеря; * Петър Савойски († 21 март 1312). Убит при завземането на Рим за брат си и император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] от привържениците на [[Робер Анжуйски|Робер Мъдри]], [[Неаполитанско кралство|крал на Неапол]][[Файл:Jeanne_de_Montfort,_comtesse_de_Forez.png|мини|Жана дьо Монфор, втората съпруга на Лудвиг I|257x257пкс]] * Беатрис Савойска († сл. 10 март 1356), ∞ 1301 г. за Жофроа I, господар на [[Клермон-Феран|Клермон]] († 15 август 1332), син на Айнар I, господар на Клермон, и на съпругата му Алис дьо Тоар * Елеонора Савойска († 24 март 1334), ∞ 28 октомври 1294 г. за Родолф V, граф и господар на [[Ньошател]] († 22 март 1343), син на Амадей, господар на Ньошател, и на съпругата му Жордан дьо Ла Сара, господарка на Белмон * Катерина Савойска († 1305) * Бианка Савойска († сл. април 1323), ∞ 27 април 1303 (договор) за Пиер дьо Грансон († 2 юли ок. 1343), господар на Белмон,<ref>Дн. село Belmont в деп. [[Ба Рен]], Франция</ref> син на Жак дьо Грансон, господар на Белмон; * Вилхелм Савойски (* сл. ноември 1293), господар на Биоле,<ref>Дн. подселище на [[Морж (град)|Морж]] (''Morgex'') във [[Вале д'Аоста]], [[Италия]]</ref> ∞ за Никол д'Аламан, дъщеря на Жерар, господар на Аламан. ∞ 3. 1 май 1301 (договор) за Изабела д'Олне († 30 октомври 1341), от която няма деца. == Източници == <references /> == Външни препратки == * Bernard Andenmatten: [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D17865.php Savoyen, Ludwig I. von (Waadt)], [http://hls-dhs-dss.ch/textes/d/D19505.php Savoyen], [[Швейцарски исторически лексикон]]. * [http://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-ludovico-i-di-signore-di-vaud/ Savòia, Ludovico I di, signore di Vaud], www.treccani.it {{Превод от|it|Luigi I di Savoia-Vaud|135750029}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Кръстоносци]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 5tuaimz12gtcnfw8ywb3rufnfhjre34 0 552025 12214990 11051296 2024-04-26T10:00:13Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Юлиус Фучик | име-оригинал = Julius Fučík | снимка = Julius Fučík 2.gif | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Прага]], [[Австро-Унгария]] | място на смърт = [[Берлин]], [[Нацистка Германия]] | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{Чехия}} | период = | жанрове = | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = [[Международна награда за мир]] (посмъртно) | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = }} '''Юлиус Фучик''' ({{Lang|cs|Julius Fučík}}; 1903 – 1943) е [[Чехия|чешки]] [[журналист]], литературен и театрален критик, [[публицист]] и [[общественик]]-антифашист. == Биография == [[Файл:Fucik_dum.jpg|мини|200px|Къщата на Фучик в [[Пилзен]]]] Юлиус Фучик е роден на [[23 февруари]] [[1903]] г. в [[Прага]], столицата на [[Чехия]], влизаща тогава в състава на [[Австро-Унгария]]. Учи във философския факултет на [[Карлов университет|Пражкия университет]]. От 1921 г. е член на компартията на [[Чехословакия]], а през 1920-те става един от редакторите на печатните органи на компартията на Чехословакия – вестника „[[Руде право]]“ („Rudé právo“) и журнала „Творба“ („Tvorba“). Юлиус Фучик е убеден [[Антифашизъм|антифашист]], а по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] е деец от [[Съпротива (Втора световна война)|Съпротивата]]. В периода на [[Германска окупация на Чехословакия|немската окупация на Чехословакия]] той публикува под псевдоним цикъл патриотични статии и [[есе]]та. От [[1941]] г. Фучик е член на нелегалния ЦК на компартията на Чехословакия и ръководи нейните издания. През април [[1942]] г. е арестуван от [[Гестапо]]. Намирайки се в пражкия затвор Панкрац, той написва най-известната си книга, „Репортаж с примка на шията“ ({{Lang|cs|Reportáž psaná na oprátce}}), в която се появява известната фраза: „Хора, обичах ви. Бдете!“ ({{Lang|cs|Lidé, měl jsem vás rád. Bděte!}}). През 1945 г. книгата на Фучик е публикувана и по-късно преведена на 74 езика. Книгата е документално-художествено свидетелство за борбата на антинацисткото движение на Съпротивата в Чехословакия по време на войната. Тя е и изложение на размислите на Фучик за смисъла на живота и за отговорностите на всеки човек за съдбата на света. През 1950 г. Юлиус Фучик посмъртно е удостоен за книгата си с [[Международна награда за мир]]. Към началото на 21 век книгата е преведена на повече от 80 езика – повече, отколкото „[[Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война]]“. През [[1943]] г. Фучик е убит в известния берлински затвор Пльотцензе. Той е осъден от [[Народна съдебна палата|Народния съдебен състав на]] [[Роланд Фрайслер]], впоследствие осъдил участниците от [[Заговор от 20 юли|заговора от 20 юли]]. == Образът на Фучик и следващите поколения == [[Файл:Fucik_holes.JPG|мини|200px|ц|Изображение на Фучик на гарата Холешовице в Прага, 2008 г.]] == Външни препратки == {{Wikiquote-inline|Юлиус Фучик}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Фучик, Юлиус}} [[Категория:Чешки журналисти]] [[Категория:Марксисти]] [[Категория:Чешки писатели]] [[Категория:Загинали през Втората световна война]] [[Категория:Родени в Прага]] [[Категория:Починали в Берлин]] [[Категория:Възпитаници на Карловия университет]] 4bket0qo38nv6pvu13536ii0dn6g76c 0 583603 12214656 11822129 2024-04-26T00:55:57Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[Италия|италианска]] [[благородничка]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Coa_fam_ITA_tolomei2.jpg | герб-описание = }} |роден-дата=ок. 1386|име-оригинал=Stella de' Tolomei|починал-място=[[Ферара]], Сеньория Ферара|баща=Джовани Толомеи|партньор=[[Николо III д’Есте]]|религия=[[Католицизъм]]|погребан=църква „Св. Франциск“ във Ферара|деца=[[Уго д’Есте (1405 – 1425)|Уго]]<br>[[Леонело д’Есте|Леонело]]<br>[[Борсо д’Есте|Борсо]]<br>[[Орсина д’Есте|Орсина]]}} '''Стèла Толомèи''' {{lang|it|Stella de’ Tolomei; Stella Tolomei}}) или '''Стела дел Асасѝно''' (на итал. ''Stella dell'Assasino;'' * ок. 1386; † [[11 юли]] [[1419]], [[Ферара]]) е италианска благородничка и метреса на [[Николо III д’Есте]], [[маркграф]] на [[Синьория Ферара|Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]]. == Произход == [[Файл:454SienaPalTolomei.JPG|мини|ляво|Палацо „Толомеи“ в Сиена|241x241px]] Стела произлиза от кадетски клон на рода на [[Толомеи (род)|Толомеите]], която е от най-старите в [[Сиена]] и според легендата води началото си от [[Древна Македония|македонската]] династия на [[Птолемеи]]те, която векове наред управлява като [[фараон]]и [[Египет]]. Фамилията е спомената в документи още през 1121 г. в Сиена и чрез външна търговия натрупва големи богатства. [[Данте Алигиери]] в своята „[[Божествена комедия]]“, в петата песен на „[[Чистилище (Божествена комедия)|Чистилище]]“, разказва за трагичната съдба на [[Пия Толомеи]], която е хвърлена от прозореца на замъка си от нейния съпруг Нело дей Панокиески, така че той да може да се ожени за друга. [[Дворец „Толомеи“ (Сиена)|Дворецът „Толомеи“]], който се намира на едноименния площад в Сиена, също дава указание за възрастта и репутацията на семейството, тъй като се появява в документи още през 1205 г. и следователно се счита за най-старата частна къща, все още съществуваща в Сиена (днес банка). Нейният баща Джовани Толомеи е учен по право и вторият [[подест]] на [[Ферара]], известен със своята справедливост.<ref>Casimir von Chledowski: „Der Hof von Ferrara“, S. 21; Georg Müller Verlag/München 1919</ref> Във Ферара фамилията носи името „Толомеи дел Асасино“, което се дължи на факта, че Джовани Толомеи, напуснал Сиена поради вътрешните борби между благородническите семейства, временно живее в град [[Асизи]] в [[Умбрия]] и допълнителната фамилия произлиза от [[Ератив|изопаченото име]] на този град.<ref>Giuliana Berengan (Herausgeberin) : „ Le Dame della Corte Estense – Ferrara delle Donne – Itinerari al femminile“. Editore Atelier IL PASSAGGIO, Ferrara 1998</ref> == Биография == === Младежки години === [[Файл:Nicolo III d'Este.jpg|мини|180x180пкс|Николо III ]] Според съвременните ѝ хронисти Стела Толомеи получава всестранно образование в съответствие с разпространяващия се [[хуманизъм]] на епохата и в същото време религиозно възпитание, което съответства на сериозния характер на баща. Следователно тя се интересува от знания, културни и религиозни въпроси, но малко от социалния живот.<ref>Giuliana Berengan (Herausgeberin): op. cit. S. 75</ref> Когато е на 17 г., около 1403 г., тя среща маркграф [[Николо III д’Есте]]. Това той е около 20-годишен образован кавалер, който като господар на [[Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] е един от най-влиятелните принцове в Северна Италия. През 1397 г., т.е. на 13-годишна възраст, по политически причини неговите настойници го женят за 15-годишната [[Джилиола да Карара]]. Джилиола е дъщеря на [[Франческо Новело да Карара]], който участва от 1388 до 1406 г. в управлението на [[Падуа]] и съседните територии, и съпругата му Тадеа д'Есте, дъщеря на [[Николо II д’Есте]], маркграф на Ферара, Модена и Парма, и съпругата му [[Верде дела Скала]] от Дом [[Скалиджери]], господари на [[Верона]]. Този брак не е щастлив, тъй като Джилиола е не само болнава, но е и стерилна и в резултат на това Николо няма законен наследник. За разлика от това Николо е толкова известен със своите любовни авантюри, че според съвременната нему „Хроника на Калафино“ е имал 800 любовници през живота си. Носи се и поговорката „Di qua e di la del Po, tutti figli di Niccolò“ („От двете страни на река По всичките са деца на Николо“).<ref>Casimir von Chledowski: op. cit. S. 20</ref> === Връзка с Николо III === Въпреки това между Николо и Стела изненадващо се развива много трайна и любяща връзка. Когато Николо за първи път среща Стела, той както винаги се възпламенява. Той, който се смята за неустоим като лъчезарен рицар и владетел, за първи път се сблъсква с феномен, с който не е свикнал: красота, съчетана с добродетел, която не подлежи на натиск от негова страна. Следователно съпротивата, която Стела оказва на неговите аванси, особено му се харесва, което го кара да направи всичко по силите си, за да я спечели. След дълго колебание Стела се предава, защото самата тя е очарована от Николо като човек и вероятно е впечатлена от великолепието на двора му и от обещанията, които той ѝ дава. Той я уверява, че в случай на смърт на болнавата му съпруга ще се ожени за нея, правейки децата, родени от връзката им, законни наследници на маркграфството.<ref>Giuliana Berengan (Herausgeberin): op. cit. S. 75</ref> === Официална метреса на Николо III === След като Стела е убедена от Николо III, маркграфът прави красива къща за нея на ул. „Камело“ във Ферара през 1403 г., след което тя се мести там от дома на родителите си. Съпругата на Николо се примирява с това и приема тази официална връзка от чувството на вина и не на последно място, защото това е дълбока и трайна връзка: през 1405 г. Стела най-накрая ражда така желания наследник на трона. Тя ражда четири деца на своя любовник, включително трима сина, предназначени да наследят баща си: Уго през 1405 г., Леонело през 1407 г. и Борсо през 1413 г. Те са третирани като законородени деца: кръщенето на Уго е отпразнувано с големи разходи на празненство, на което присъстват не само целият двор и пратениците на приятелските княжески домове, но и кардиналът легат, който идва специално от Болоня.<ref>Casimir von Chledowski: op. cit. S. 21</ref> Стела трябва да е била не само особено красива жена, но и много привлекателна, тъй като цяла Ферара говори за нея с възхита и я смята за естествена партньорка на маркграфа. Забравено е, че той има законна съпруга, която, унизена от безплодието си, живее в аскетична самота и се отдава на милосърдни дела. Особеността на тази връзка се показва от факта, че тя продължава цели 14 години въпреки изневерите на Николо: Катерина дели Албарезани, дъщеря на лекар от Ферара, му ражда син [[Мелиадузе д’Есте|Мелиадузе]] през 1405 г., а омъжената Филипа дела Тавола му ражда три или четири деца. Съвременниците не намират достатъчно думи, за да възхвалят Стела и ѝ приписват всички възможни добродетели: утеха на бедните, справедливост, благоразумие, скромност, великодушна и "pudicitiae flos" - цветето на скромността. [[Файл:Fondaco dei Turchi.jpg|мини|Фондако дей Турки|237x237px]] Стела живее заобиколена от децата си в голямата си къща във Ферара, участвайки в многобройните празненства и несъмнено ползвайки се от провинциалните замъци на [[Род Д'Есте|Есте]], които са част от обширните имоти на Есте и благодарение на големите си градини са са използвани за веселие и почивка. По време на управлението на Николо III д'Есте са построени две нови летни дворци: [[Делиция ди Белригуардо|Белригуардо]] в района на [[Вогера]], в който по-късно отсядат [[Пиетро Бембо]] и [[Торкуато Тасо]], и Консандоло. Николо възстановява и великолепния дворец на [[Канал Гранде]], който той получава от [[Венецианска република|Венецианската република]] през 1381 г. за извършена военна служба и който остава свързан с Есте до XVIII век под името Фонтенго/Фондако дей Турки, който съществува и до днес. Стела вероятно използва този дворец при пътуванията си до Венеция и вероятно е там, когато Николо пътува до Венеция през 1415 г., за да вземе участие в голям турнир на [[Сан Марко (площад)|площад Сан Марко]] с 200 рицари. През 1400 - 1403 г. този представителен дворец служи и за настаняване на [[Император на Византия|императора на Византия]] [[Мануил II Палеолог]]. По отношение на модата Франция дава тона за Ферара и от Париж са доставени многобройни мебели, спално бельо и сребро за украса на маса. Николо нарежда да се направят [[гоблен]]и с неговия герб в [[Брюге]] и кара група църковни певци да дойдат от [[Фламандски регион|Фландрия]]. Тъй като гоблените от Фландрия са много скъпи, той основава фабрика във Ферара, която ги произвежда по фламандски образец. Въпреки че Николо няма много задълбочено класическо образование, той се интересува от френската култура на времето, която се култивира в неговия двор, което отговаря на интересите на Стела. За големия брой ръкописни книги, много от които са украсени с [[миниатюр]]и, Николо създава библиотека в една от кулите на [[Замък на Есте|Замъка на Есте]] във Ферара - Кула „Рингоболо“, която е на разположение на Стела. От оцелелия библиотечен каталог, датиращ от 1474 г., може да се види, че любимото четиво на двора очевидно са „Istorie francesi“, т.е. френските [[рицарски роман]]и, от които има голям брой. Например историята на [[Свещен Граал|Свещения Граал]], пророчествата на [[Мерлин]], [[Ланселот]], Хрониките на Св. Дени и др. В библиотеката има и италиански преводи на произведението „De mulieribus claris“ („За известните жени“) на [[Джовани Бокачо]] и книгата на [[Франческо Петрарка]] „De viris illustribus“ („За известните мъже“). Тези книги са редовна тема на разговор, защото се четат на глас. Модата стига толкова далеч, че децата на Николо III често получават имена на герои от тези истории: Мелиадузе, Джиневра, Риналдо, Изота и др.<ref>Casimir von Chledowski: op. cit. S. 28</ref> === Разочарование на Стела === Децата на Стела израстват в обещаващи младежи. На 16 февруари 1416 г. от чума най-сетне умира съпругата на маркграф Николо III [[Джилиола да Карара]], за голяма скръб на бедните в града, на които е благодетелка. Съпругът ѝ вероятно е не толкова натъжен, както и Стела Толомеи, която най-накрая вижда момента, в който може да излезе от ролята на любовница и да поеме обещаната ѝ роля на законна съпруга и маркграфиня. Това е не само нейното собствено желание, но е и в съответствие с общите очаквания, тъй като връзката съществува от близо 14 години, тя ражда на суверена трима обещаващи сина като възможни наследници и е универсално популярна със своето достойнство, образование и доброта. Маркграф Николо III обаче решава да си даде малко време, за да вземе решение. За да се дистанцира от нещата, да разшири кръгозора си и да посрещне своите понякога интензивни религиозни нужди, той обича да ходи на поклонения. Още през 1413 г., придружен от 50 придворни и приятели, включително [[Алберто I дела Скала]] и [[Фелтрино Боярдо]], когото Николо III прави граф на [[Скандиано]] през 1423 г. и който е дядо на известния поет [[Матео Мария Боярдо]], той предприема 3-месечно поклонение в [[Свети земи|Светите земи]]. След смъртта на съпругата си той изпитва нужда от ново поклонение, независимо дали в благодарност за освобождението от брачното иго, като благодарност за края на чумата или в изкупление на твърде очевидните си грехове. По пътя той посещава своя приятел [[кондотиер]]а [[Андреа Малатеста]] в [[Чезена]], който е там с третата си съпруга [[Поликсена Сансеверино]] и с дъщеря си от втория си брак [[Паризина Малатеста]]. === Брак на Николо с Паризина Малатеста === [[Файл:Parisina Malatesta.jpg|мини|163x163пкс|Паризина Малатеста]] Срещата с 13-годишната [[Паризина Малатеста]] впечатлява толкова 35-годишния Николо III, че той забравя за обещанията си към Стела Толомеи и поисква ръката ѝ от баща ѝ. Освен емоционалните съображения обаче може да са изиграли роля и стратегически такива, тъй като в бурни времена родството с Дом [[Малатеста]], който редовно се отличава със способни кондотиери, би могло да бъде от решаващо значение. Женитбата се чества с голяма помпозност във Ферара на 20 април 1418 г. За Стела обаче тържествата са драма, тъй като не са за нейната дългоочаквана сватба, а за тази на 13-годишната й съперничка, на която трябва да отстъпи това, което смята за свое от години. Също толкова неентусиазирани са нейните синове, които са приблизително на същата възраст като мащехата си и които се страхуват, не без причина, че Паризина може да роди законен наследник, който да оспори обещаното наследство на баща им. === Смърт === Докато Паризина, чрез своята младост и чар, бързо печели приятелството и възхищението на двора във Ферара, Стела се оттегля от двора, разочарована, отчаяна от собствената си съдба и загрижена за тази на синовете си. Тя се разболява от мъка и умира на 11 юли 1419 г. на около 33 г., както казва един летописец, „с разбито сърце“. Погребана е във Ферара във францисканската църква. Мнозина съжаляват за смъртта ѝ, сред които вероятно и маркграф Николо III, и някои, като хрониста Калефини, открито възхваляват нейните качества: „Колко красива и добра беше тя! - На всяка добродетел тя носеше короната“. [[Файл:Ferrara, san francesco.JPG|мини|Църквата „Сан Франческо“ във Ферара]] Стела поне е пощадена от драмата на забранената любов на сина ѝ Уго с неговата мащеха Паризина и обезглавяването им по нареждане на Николо III на 21 май 1425 г. Но тя също не успява да види блясъка на другите си синове: Леонело, който наследява баща си като маркграф, и Борсо, който наследява Леонело и става първият херцог на Ферара, Модена и Реджо. Леонело и Борсо са легитимирани от папа [[Евгений IV]] и стават маркизи на Ферара след смъртта на баща си, изгонвайки законните деца на Николо [[Ерколе I д’Есте|Ерколе]] и [[Сиджизмондо I д'Есте|Сиджизмондо]], родени от третия му брака с [[Ричарда да Салуцо]]. Борсо през 1471 г. получава инвеститурата на херцогството. Къщата във Ферара, която Николо III определя за свой дом през 1403 г., все още напомня за Стела. Въпреки няколко ремонта къщата на ул. Камело 15 във Ферата е все още е известна днес като „Домът на Стела“ (''Casa di Stella dell'Assassino''). Към 2022 г. домът е общинско пространство, където се организират конференции и политически и културни инициативи с важни представители на лявата култура.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://viaemilia68.it/luoghi/ferrara/casa_di_stella_dell_assassino|заглавие=Ferrara, Casa di Stella dell'Assassino, via Cammello 15|достъп_дата=11 август 2022}}</ref> == Брак и потомство == [[Файл:Pisanello 015.jpg|мини|220x220пкс|Портрет на Леонело д'Есте от [[Пизанело]]]] Не се омъжва. От [[Николо III д’Есте]] (* 1393, † 1441), маркграф на Ферара, Модена и Реджо, има четири извънбрачни деца, сред които трима сина и една дъщеря: * [[Уго д’Есте (1405 – 1425)|Уго д'Есте]], познат и като Уго Алдобрандино (* 1405, Ферара, † 21 май 1425, пак там)<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/MODENA,%20FERRARA.htm#NiccoloIIIdied1441A|заглавие=Niccolo III|автор=Medlands|достъп_дата=10 август 2022}}</ref>. Любимец и определен за наследник на баща си, той е обезглавен по негово нареждане поради връзката му с мащехата му [[Паризина Малатеста]]. * [[Леонело д’Есте|Леонело/ Лионело д’Есте]] (* 21 септември 1407, Ферара, † 1 октомври 1450, палат [[Делиция ди Белригуардо]], [[Вогера]]).<ref name=":0" /><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genealogy.euweb.cz/welf/welf9.html#N3|заглавие=Niccolo III, Signore di Ferrara, Modena e Reggio|достъп_дата=10 август 2022}}</ref> Узаконен от папата през 1429 г. През 1441 г. наследява баща си като '''маркиз на Ферара''', господар на [[Модена (херцогство)|Модена]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Полезине]] и [[Гарфаняна]]. ∞ 1. януари 1435 за [[Маргерита Гонзага|Маргерита Гондзага]] († 7 юли 1439), дъщеря на [[Джанфранческо I Гонзага|Джанфранческо I Гондзага]], маркграф на [[Маркграфство Мантуа|Мантуа]], и на съпругата му [[Паола Малатеста]]. 2. 20 май 1444 за Мария Арагонска († 9 декември 1449), извънбрачна дъщеря на [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V]], крал на Арагон, и Джиралдина Карлино, от която има един син. Има и един извънбрачен син. [[Файл:Borso d'Este.jpg|мини|199x199пкс|Потрет на Борсо д'Есте от [[Балдасаре Естенсе]]]] * [[Борсо д’Есте]] (* 24 август 1413, † 19 август 1471, Ферара).<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Узаконен, наследява брат си Леонело през 1450 г. като '''Господар на Ферара, Модена и Реджо'''. Номиниран от императора 1452 за 1-ви '''Херцог на Модена и Реджо'''. Издигнат от папата 14 април 1471 г. в '''Херцог на Ферара'''. * [[Орсина д'Есте]], ∞ 1. за Алдобрандино Рангони от [[Модена]], юрист, син на [[Кондотиер|кондотиера]] [[Якопо Рангони]] 2. за [[Николо II Малатеста]], нар. Коко († 1464, Флоренция), от когото има един син 3. за Андреа Гуаленго, общински съветник == Вижте също == * [[Паризина Малатеста]] * [[Малатеста]] * [[Толомеи (род)|Толомеи]] * [[Птолемеи]] == Източници == * Giuliana Berengan: ''Le Dame della Corte Estense – Ferrara delle Donne – Itinerari al femminile''. Editore Atelier IL PASSAGGIO, Ferrara 1998 * Casimir von Chledowski: ''Der Hof von Ferrara'', S. 24, Georg Müller Verlag/München 1919 * Angelo Solerti, ''Ugo e Parisina. Storia e leggenda secondo nuovi documenti'', in „Nuova Antologia“, XII, 16 giugno 1893 * Riccardo Rimondi, ''Estensi. Storia e leggende, personaggi e luoghi di una dinastia millenaria'', Ferrara 2004 * Conte Pompeo Litta: ''Famiglie Celebri Italiane''. 1834, Milano. * Volker Reinhardt: ''Die großen Familien Italiens'', Alfred Kröner Verlag Stuttgart, 1992, ISBN 3-520-48501-X; == Бележки == <references /> {{Превод от 2|de|Stella de’ Tolomei|it|Stella de’ Tolomei|223005994|127485308}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Есте]] [[Категория:Кралски любовници]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Починали във Ферара]] klovay309dnz19i5dz71qetkid7z94g 0 584395 12214630 12053406 2024-04-26T00:45:09Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|потомство=[[Паола Гонзага (1486 – 1519)|Паола]]<br>[[Джанфранческо Гонзага (1488 – 1524)|Джанфранческо]]<br>Лукреция<br>Барбара<br>Джулия<br> [[Алойзио Гонзага|Алойзио (Луиджи Алесандро)]]<br>Извънбр.:<br>[[Еторе Гонзага|Еторе]]<br>[[Катерина Гонзага ди Монтевекио|Катерина]]<br>Анджелика|баща=[[Лудовико III Гонзага]]|майка=[[Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)|Барбара фон Бранденбург]]|описание=маркиз на Кастильоне деле Стивиере, Кастел Гофредо, Солферино, господар на Лудзара и Повильо|описание на изображението=Родолфо Гондзага на портрет от XV век, Художествено-исторически музей, [[Виена]]|изображение за личността=Rodolfo_Gonzaga.jpg|управление=|наследник=[[Алойзио Гонзага]]|герб=Coat_of_arms_of_the_House_of_Gonzaga_(1433).svg|погребан=църква „Сан Франческо“ в Мантуа|място на смъртта=[[Форново ди Таро]]|място на раждане=[[Мантуа]]|втори брак=[[Катерина Пико дела Мирандола]]|съпруга=[[Антония Малатеста]]|религия=[[Католицизъм]]}} '''Родолфо Гондзага''' ({{lang|it|Rodolfo Gonzaga}}; * [[18 април]] [[1452]] в [[Мантуа]]; † убит [[6 юли]] [[1495]] във [[Форново ди Таро]]) от фамилията [[Гонзага|Гондзага]] е маркиз на [[Кастильоне деле Стивиере]], [[Кастел Гофредо]], [[Солферино]], господар на [[Лудзара]] (от 1494) и на [[Повильо]] (1539 – 1553)<ref>Той се самопровъзгласява за господар на Повильо, но титлата му не е призната и през 1553 г. замъкът е продаден. Източник: [http://www.comune.luzzara.re.it/upload/luzzara_ecm8/gestionedocumentale/luzzaragonzaghesca_784_6691.pdf Luzzara Gonzaghesca] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201121180337/http://www.comune.luzzara.re.it/upload/luzzara_ecm8/gestionedocumentale/luzzaragonzaghesca_784_6691.pdf |date=2020-11-21 }},с. 3, <small>посетен на 6 септември 2022 г.</small></ref>. Родоначалник е на [[Кадетска линия|кадетската линия]] [[Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино|Годзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино]]. Той е прадядо на Свети [[Алоизий Гонзага|Алоизий Гондзага]]. [[Файл:Andrea Mantegna 056.jpg|мини|Родолфо до майка си на картина от [[Андреа Мантеня]]|283x283пкс]] == Произход == Той е най-малкият син на [[Лудовико III Гонзага|Луиджи III Гондзага]] (* 1412, † 1478), [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]], и съпругата му [[Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)|Барбара фон Бранденбург]] (* 1422, † 1481) от рода [[Хоенцолерн]]. Има четири братя и пет сестри: * [[Федерико I Гонзага|Федерико I]] (* 1441, † 1484), 3-ти маркграф на Мантуа от 1478 г., съпруг на [[Маргарета Баварска (1442 – 1479)|Маргарита Баварска]], дъщеря на херцог [[Албрехт III (Бавария)|Албрехт III]] * [[Франческо Гонзага (1444 – 1483)|Франческо]] (* 1444, † 1483), [[кардинал]] от 1464 г. * [[Доротея Гонзага|Доротея]] († 1468), херцогиня на [[Миланско херцогство|Милано]] като съпруга на [[Галеацо Мария Сфорца]] * Сузана († 1481), монахиня * [[Барбара Гонзага|Барбара]] (* 1455, † 1503), херцогиня на [[Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард I (херцог на Вюртемберг)|Еберхард]] * Чечилия (* 1451, † 1474), монахиня в Мантуа * Лудовико (* 1460, † 1511), [[епископ]] на Мантуа (1483) * [[Джанфранческо Гонзага (1446 – 1496)|Джанфранческо]] (* 1446, † 1496), граф на [[Сабионета]], съпруг на [[Антония дел Балцо]], дъщеря на [[Пиро дел Балцо]], княз на [[Алтамура]] * [[Паола Гонзага (1463 – 1497)|Паола]] (* 1463, † 1497), графиня на [[Гориция]] като съпруга на [[Леонард (Гориция)|Леонард фон Гьорц]] == Биография == През [[1463]] г. е посветен в рицарство от император [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III Хабсбургски]]. Подобно на много други кадетски синове от онова време води живота си като [[кондотиер]] под заповедите на единия или другия господар. През [[1469]] г. постъпва на служба при херцога на [[Бургундия (регион)|Бургундия]] [[Шарл Дръзки]] и оставя във [[Фландрия (графство)|Фландрия]] повече от година. От [[1471]] до [[1473]] г. служи на папа [[Сикст IV]], а през [[1474]] г. е на заплатата на флорентинците. На 11 януари 1481 г. се жени за [[Антония Малатеста]], извънбрачна дъщеря на [[Сиджизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]], господар на [[Римини]]. През 1482 г., докато е във [[Ферара]], е поразен от [[чума]], но успява да се възстанови. След няколко години брак негов фаворит го предупреждава, че съпругата му Антония е любовница на учителя му по танци Фернандо Флорес Кубияс. На 25 декември 1483 г. в [[Лудзара]] Родолфо успява да изненада двамата влюбени в леглото: той незабавно убива мъжа, и влачи жена си надолу по двора, хвърляйки я в дълбокия сняг. След като насилствено я принуждава да поиска прошка, той я убива с удар с кама в главата. През 1484 г. се жени за [[Катерина Пико дела Мирандола]], вдовица на кондотиера Лионело I Пио Савойски, сеньор на [[Капри]], дъщеря на [[Джанфранческо I Пико дела Мирандола]], господар на [[Мирандола]] и граф на Конкордия. Тя е сестра на философа [[Джовани Пико дела Мирандола]]. През 1485 г. с братята си [[Джанфранческо Гонзага (1446 – 1496)|Джанфранческо]] и Лудовико организира заговор срещу техния племенник [[Франческо II Гонзага|Франческо II Гондзага]], маркиз на [[Мантуа]], но след като планът е разкрит, той е осъден на заточение в замъка [[Лудзара]]. През 1491 г. обаче сключва мир с племенника си и получава опростена присъда. Нарежда отбранителните структури на Лудзара, която избира за своя основна резиденция, да бъдат подсилени от арх. [[Лука Фанчели]] и тези на Кастильоне, викайки експерта по военно строителство [[Джовани да Падова]]. [[Император на Австрия|Херцогът на Австрия]] [[Сигизмунд (Австрия-Тирол)|Сигизмунд]] го номинира през 1493 г. за принц на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и на следващата година за маркиз на Лудзара. Слизането на [[Шарл VIII]] от Франция в Италианския полуостров изисква защитата на владенията на Гондзага от френската заплаха. Поради това Родолфо, спомняйки си опита си в Бургундия, разработва план за атака във [[Форново ди Таро|Форново]], но е убит по време на битката на 6 юли 1405 г. Тялото му е транспортирано до [[Мантуа]] и поставено в църквата „Сан Франческо“ – мавзолеят на Гондзага. == Брак и потомство == [[Файл:Antonia Malatesta.jpg|ляво|мини|213x213пкс|Антония Малатеста]] [[Файл:Caterina_Pico.jpg|мини|Катерина Пико (1454-1501)|210x210px]] Жени се два пъти:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga2.html#CS|заглавие=Gonzaga Genealogy|достъп_дата=6 септ. 2022}}</ref> 1.∞ 11 януари 1481 за [[Антония Малатеста]] (* 1451 [[Римини]], † 23 декември 1883, [[Лудзара]], екзекутирана), извънбрачна дъщеря на [[Сиджизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]], господар на Римини, от която няма деца. 2. ∞ 1484 за [[Катерина Пико дела Мирандола]] (* 1454 [[Мирандола]], † 5 декември 1501 Лудзара), вдовица на кондотиерa [[Лионело I Пио Савойски]], сеньор на [[Капри]], дъщеря на [[Джанфранческо I Пико дела Мирандола]], господар на [[Мирандола]] и граф на Конкордия, от която има двама сина и четири дъщери:<ref>[http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga2.html#G1 Gonzaga 2]</ref> * [[Паола Гонзага (1486 – 1519)|Паола Гондзага]] (* 1486 † 1519), ∞ [[1501]] за [[Джиан Джакомо Тривулзио|Джован Николо Тривулцио]] (* 1479 † 1512), син на [[Джан Джакомо Тривулцио]], военен, [[Маркиз на Виджевано|маркиз на]] [[Виджевано]], от когото има двама сина и четири дъщери * [[Джанфранческо Гонзага (1488 – 1524)|Джанфранческо Гондзага]] (* 3 февруари 1488 † 18 декември 1524), маркиз на [[Лудзара]] и основател на [[Кадетска линия|кадетската линия]] [[Гондзага ди Лудзара]]; ∞ за Лаура Палавичино (* ок. 1510), дъщеря на [[Галеацо I Палавичино]], маркиз на [[Бусето]], от която има четири сина и четири дъщери * Лукреция Гондзага (* 1490), ∞ за Джироламо Одази, първи граф на Одази<ref>{{Cite news|title=Famiglia Odasi, Albero genealogico delle famiglie illustri di Urbino,|date=circa 1890}}</ref> * Барбара Гондзага (* 1490, † като бебе) * Джулия Гондзага (* 1493 † 1544), францисканска монахиня в манастира Санта Паола в Мантуа; * [[Алоизио Гонзага|Алоизио (или Луиджи Алесандро) Гондзага]] (* 1494<ref>Според някои историци е роден през 1488, {{Cite book|Massimo|Marocchi|Storia di Solferino|1994|Castiglione delle Stiviere}}</ref>, † 1549), владетел на [[Кастел Гофредо]], [[Кастильоне деле Стивиере|Кастильоне]] и [[Солферино]], дядо на св. [[Алоизий Гонзага|Акоизий Гондзага]] и родоначалник на кадетската линия [[Гонзага ди Кастел Гофредо|Гондзага ди Кастел Гофредо]]; ∞ 1. 24 юли 1519 в Мантуа за [[Джиневра Рангони]] (* 1487, † 1540), дъщеря на [[Николо Мария Рангони]], граф на [[Раварино|Кастелкрешенте и Боргофранко]], от която няма деца 2. за [[Катерина Ангуисола]] (* ок. 1508, † 1550), дъщеря на [[Джан Джакомо Ангуисола]], граф на [[Пиаченца]], от която има трима сина Родолфо Гондзага има и три извънбрачни деца: * [[Еторе Гонзага|Еторе Гонздага]] (* 15 век, † 16 век), [[кондотиер]] на служба при [[Миланско херцогство|херцога на Милано]], а след това и на [[Венецианска република|Венецианската република]]. Остава за известно време в [[Кастел Гофредо]], ∞ за Корнелия [[да Кореджо]], дъщеря на [[Николай II да Кореджо|Николо II да Кореджо]] „Посмъртния“, от която има един син и две дъщери * [[Катерина Гонзага ди Монтевекио|Катерина Гондзага]]<ref>[https://books.google.it/books?id=5xfGDwAAQBAJ&pg=PT144&lpg=PT144&dq=conte+Ottaviano+di+Montevecchio&source=bl&ots=-P4p1eoQni&sig=ACfU3U0vs3teQ9BqssGD5LD7vz6Wy-P7Sg&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwjJy87mqLbzAhXlN-wKHTdICjgQ6AF6BAgMEAM#v=onepage&q=conte%20Ottaviano%20di%20Montevecchio&f=false L'uomo che sedusse la Gioconda.]</ref> (* 1476 † ок. 1525), ∞ 1490 за [[Отавиано Габриели ди Монтевекио|Отавиано Габриели ди Губио]] († 1510)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1QaxDwAAQBAJ&pg=PA201&dq=caterina+gonzaga%2Brodolfo+gonzaga&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjT2b29gMfpAhXDwqYKHa_HBS0Q6AEIKDAA#v=onepage&q=caterina%20gonzaga%2Brodolfo%20gonzaga&f=false|заглавие=L'uomo che sedusse la Gioconda|автор=Dionigi Cristian Lentini|достъп_дата=2023-9-18}}</ref>, граф на Монтевекио и на [[Сан Лоренцо ин Кампо|Сан Лоренцо]],<ref>[https://www.consiglio.marche.it/informazione_e_comunicazione/pubblicazioni/quaderni/pdf/150.pdf Alberto Polverari. Monteporzio e Castelveccho nella storia. Quaderni del Consiglio regionale delle Marche]</ref> от когото няма деца. След смъртта на съпруга си става монахиня заедно със сестра си Анджелика, с името Домитила/Домицила в манастира на Анунциата в квартал Сан Джорджо в [[Мантуа]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://journals.openedition.org/crm/13734|заглавие=Educazione linguistica e livelli di scrittura femminile tra XV e XVI secolo. Le lettere di Giulia Farnese e di Adriana Mila Orsini.|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190619215508/https://journals.openedition.org/crm/13734|архив_дата=2019-6-19}}</ref> * Анджелика Гондзага, монахиня със сестра си Домицила в манастира на Анунциата в квартал Сан Джорджо в Мантуа. <gallery> Файл:Ritratto della Marchesa Paola Gonzaga.png|Паола Файл:Ritratto di Gianfrancesco Gonzaga (1488-1524).jpg|Джанфранческо Файл:Ritratto di Aloisio Gonzaga 1494-1549.jpg|Алоизио Файл:Raffael 046FXD.jpg|Катерина </gallery> == Литература == * Giancarlo Malacarne, ''Gonzaga, Genealogie di una dinastia'', Modena, Il Bulino, 2010, ISBN 978-88-86251-89-1. * Adelaide Murgia, ''I Gonzaga, Milano'', Mondadori, 1972. ISBN non esistente * Massimo Marocchi, ''I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi'', Verona, 1990 * Massimo Marocchi, ''Storia di Solferino'', Castiglione delle Stiviere, 1994 * Pompeo Litta, Gonzaga di Mantova, in Famiglie celebri italiane, Milano, Giulio Ferrario, 1835 * Massimo Telò (a cura di), ''Aloisio Gonzaga. Un principe nella Castel Goffredo del '500'', Roma, PressUp, 2021 * Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, ''Piccole Capitali Padane'', Modena, Artioli Editore, 1996 * Isabella Lazzarini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/rodolfo-gonzaga_(Dizionario-Biografico) GONZAGA, Rodolfo]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001 * ''[http://www.comune.luzzara.re.it/upload/luzzara_ecm8/gestionedocumentale/luzzaragonzaghesca_784_6691.pdf Luzzara Gonzaghesca] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201121180337/http://www.comune.luzzara.re.it/upload/luzzara_ecm8/gestionedocumentale/luzzaragonzaghesca_784_6691.pdf |date=2020-11-21 }}''. Documenti e cenni storici riguardanti il periodo gonzaghesco e il ramo della famiglia Gonzaga di Luzzara dal 1331 al 1794. <small>Посетено на 18 септември 2023 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Rodolfo Gonzaga|128705003}} {{нормативен контрол}}{{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Кондотиери]] 12xdhwqk9seurskvww72lyzbxb0buam 0 588734 12214255 11119207 2024-04-25T16:14:23Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Словения | име = Стърмец при Светем Флорияну | име-местно = Strmec pri Svetem Florijanu | гео-ширина = 46.25 | гео-дължина = 15.683333 | регион = [[Савински регион|Савински]] | община = [[Рогашка Слатина (община)|Рогашка Слатина]] | площ = 4,32 | височина = 270,2 | население = 171 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = | часова-зона = [[UTC+1]] }} '''Стърмец при Светем Флорияну''' ({{lang|sl|Strmec pri Svetem Florijanu}}) е [[село]] в [[Словения]], [[Савински регион]], [[Рогашка Слатина (община)|община Рогашка Слатина]]. Според [[Национална статистическа служба на Република Словения|Националната статистическа служба на Република Словения]] през 2002 г. селото има 171 жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.stat.si/popis2002/en/rezultati/rezultati_red.asp?ter=NAS&sifra=106|заглавие=Население, домакинства, семейства, сгради и жилища, населени места, Словения, преброяване 2002 г.|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|издател=[[Национална статистическа служба на Република Словения]]|език=en|достъп_дата=18 септември 2021|цитат=|архив_дата=2015-09-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150929233424/http://www.stat.si/popis2002/en/rezultati/rezultati_red.asp?ter=NAS&sifra=106}}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|Словения|селище}} {{Община Рогашка Слатина}} [[Категория:Селища в община Рогашка Слатина]] q94rli3hvcdpsm5xxgzf7gb5c2bu7he 0 588850 12214690 11119196 2024-04-26T01:41:29Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Словения | име = Текачево | име-местно = Tekačevo | вид = село | изглед = Tekacevo-rail halt (canopy).jpg | изглед-описание = Железопътна спирка в селото | гео-ширина = 46.239547 | гео-дължина = 15.616836 | регион = [[Савински регион|Савински]] | община = [[Рогашка Слатина (община)|Рогашка Слатина]] | площ = 1,5 | височина = 268 | население = 243 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = 3250 | телефонен-код = | часова-зона = [[UTC+1]] }} '''Текачево''' ({{lang|sl|Tekačevo}}) е [[село]] в [[Словения]], [[Савински регион]], [[Рогашка Слатина (община)|община Рогашка Слатина]].Според [[Национална статистическа служба на Република Словения|Националната статистическа служба на Република Словения]] през 2002 г. селото има 243 жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.stat.si/popis2002/en/rezultati/rezultati_red.asp?ter=NAS&sifra=106|заглавие=Население, домакинства, семейства, сгради и жилища, населени места, Словения, преброяване 2002 г.|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|издател=[[Национална статистическа служба на Република Словения]]|език=en|достъп_дата=18 септември 2021|цитат=|архив_дата=2015-09-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150929233424/http://www.stat.si/popis2002/en/rezultati/rezultati_red.asp?ter=NAS&sifra=106}}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|Словения|селище}} {{Община Рогашка Слатина}} [[Категория:Селища в община Рогашка Слатина]] 489wx2b8mw5hkqh5om381kpf539ekzp 0 588851 12215064 11119197 2024-04-26T11:08:50Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Тополе|Тополе}} {{Селище инфо|Словения | име = Тополе | име-местно = Topole | вид = село | гео-ширина = 46.233342 | гео-дължина = 15.616117 | регион = [[Савински регион|Савински]] | община = [[Рогашка Слатина (община)|Рогашка Слатина]] | площ = 1 | височина = 351,2 | население = 205 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = 3250 | телефонен-код = | часова-зона = [[UTC+1]] }} '''Тополе''' ({{lang|sl|Topole}}) е [[село]] в [[Словения]], [[Савински регион]], [[Рогашка Слатина (община)|община Рогашка Слатина]]. Според [[Национална статистическа служба на Република Словения|Националната статистическа служба на Република Словения]] през 2002 г. селото има 205 жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.stat.si/popis2002/en/rezultati/rezultati_red.asp?ter=NAS&sifra=106|заглавие=Население, домакинства, семейства, сгради и жилища, населени места, Словения, преброяване 2002 г.|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|издател=[[Национална статистическа служба на Република Словения]]|език=en|достъп_дата=18 септември 2021|цитат=|архив_дата=2015-09-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150929233424/http://www.stat.si/popis2002/en/rezultati/rezultati_red.asp?ter=NAS&sifra=106}}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|Словения|селище}} {{Община Рогашка Слатина}} [[Категория:Селища в община Рогашка Слатина]] cgkxdqg9raubcruch91yaihtnckf0mx 0 589129 12214212 11119278 2024-04-25T15:12:35Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Словения | име = Стреяци | име-местно = Strejaci | вид = село | гео-ширина = 46.437397 | гео-дължина = 15.98775 | регион = [[Подравски регион (Словения)|Подравски]] | община = [[Дорнава (община)|Дорнава]] | площ = 1,2 | височина = 216,3 | население = 51 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = 2252 | телефонен-код = | часова-зона = [[UTC+1]] }} '''Стреяци''' ({{lang|sl|Strejaci}}) е [[село]] в [[Словения]], [[Подравски регион (Словения)|Подравски регион]], [[Дорнава (община)|община Дорнава]]. Според [[Национална статистическа служба на Република Словения|Националната статистическа служба на Република Словения]] през 2002 г. селото има 51 жители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stat.si/popis2002/en/ | заглавие = Population Census results | достъп_дата = 10 септември 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Statistični urad Republike Slovenije | цитат = | език = en | архив_дата = 2016-12-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161218144633/http://www.stat.si/popis2002/en/ }}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|Словения|селище}} {{Община Дорнава}} [[Категория:Селища в община Дорнава]] 4gfcpn4re1pqojt4yw1ifpmnkxnuusk 0 589130 12214254 11119289 2024-04-25T16:14:17Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Словения | име = Стърмец при Поленшаку | име-местно = Strmec pri Polenšaku | вид = село | гео-ширина = 46.437567 | гео-дължина = 15.999336 | регион = [[Подравски регион (Словения)|Подравски]] | община = [[Дорнава (община)|Дорнава]] | площ = 0,5 | височина = 270,3 | население = 43 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = 2257 | телефонен-код = | часова-зона = [[UTC+1]] }} '''Стърмец при Поленшаку''' ({{lang|sl|Strmec pri Polenšaku}}) е [[село]] в [[Словения]], [[Подравски регион (Словения)|Подравски регион]], [[Дорнава (община)|община Дорнава]]. Според [[Национална статистическа служба на Република Словения|Националната статистическа служба на Република Словения]] през 2002 г. селото има 43 жители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stat.si/popis2002/en/ | заглавие = Population Census results | достъп_дата = 10 септември 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Statistični urad Republike Slovenije | цитат = | език = en | архив_дата = 2016-12-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161218144633/http://www.stat.si/popis2002/en/ }}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|Словения|селище}} {{Община Дорнава}} [[Категория:Селища в община Дорнава]] g5j3krhg17d0agygwjul3sovrhiw5z6 0 589164 12214390 12211113 2024-04-25T19:27:31Z 87.121.89.112 /* Министър на външните работи (1947 – понастоящем) */ wikitext text/x-wiki '''Министърът на външните работи на България''' е член на [[правителство]]то, т.е. на [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] (кабинета) и ръководи и координира формулирането и провеждането на [[външна политика|външната политика]] на [[България]] по отношение на отношенията ѝ с други държави и международни организации. Избиран е от [[Народно събрание|парламента]] или се назначава от [[Държавен глава|държавния глава]] на [[България]]. == Министри == Списъкът на министрите на [[външни работи|външните работи]] е подреден по ред на правителство. === Министър на външните работи и изповеданията (1879–1947) === {{министър начало}} {{министър|1|[[Марко Балабанов]]|[[5 юли]] [[1879]]|[[24 ноември]] [[1879]]|Консервативна партия}} {{министър|2|[[Григор Начович]]|[[24 ноември]] 1879|[[26 март]] [[1880]]|Консервативна партия}} {{министър|3|[[Драган Цанков]]|26 март 1880|[[28 ноември]] 1880|Либерална партия}} {{министър|4|[[Никола Стойчев (политик)|Никола Стойчев]]|28 ноември 1880|[[27 април]] [[1881]]|Либерална партия}} {{министър|5|[[Никола Стойчев (политик)|Никола Стойчев]]|27 април 1881|[[1 юли]] 1881|Консервативна партия}} {{министър|6|[[Константин Стоилов]]|1 юли 1881|[[30 юли]] 1881|Консервативна партия}} {{министър|6|[[Георги Вълкович]]|30 юли 1881|[[23 юни]] [[1882]]|Консервативна партия}} {{министър|7|[[Георги Вълкович]]|23 юни 1882|[[14 януари]] [[1883]]|Консервативна партия}} {{министър|7|[[Константин Стоилов]]|14 януари 1883|[[3 март]] 1883|Консервативна партия}} {{министър|7|[[Киряк Цанков]]|3 март 1883|[[7 септември]] 1883|Либерална партия}} {{министър|8|[[Марко Балабанов]]|7 септември 1883|[[31 декември]] 1883|Прогресивнолиберална партия}} {{министър|9|[[Марко Балабанов]]|31 декември 1883|[[30 юни]] [[1884]]|Прогресивнолиберална партия}} {{министър|10|[[Илия Цанов]]|30 юни 1884|[[9 август]] [[1886]]|Либерална партия}} {{министър|11|[[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]]|9 август 1886|[[12 август]] 1886|}} {{министър|12|[[Константин Стоилов]]|12 август 1886|[[16 август]] 1886|Консервативна партия}} {{министър|13|[[Григор Начович]]|16 август 1886|[[28 юни]] [[1887]]|Консервативна партия}} {{министър|14|[[Григор Начович]]|28 юни 1887|[[20 август]] 1887|Консервативна партия}} {{министър|15|[[Георги Странски]]|20 август 1887|[[4 юни]] [[1890]]|Народнолиберална партия}} {{министър|15|[[Стефан Стамболов]]|4 юни 1890|[[2 ноември]] 1890|Народнолиберална партия}} {{министър|15|[[Димитър Греков]]|2 ноември 1890|[[19 май]] [[1894]]|Народнолиберална партия}} {{министър|16|[[Григор Начович]]|19 май 1894|[[9 декември]] 1894|Народна партия}} {{министър|17|[[Григор Начович]]|9 декември 1894|[[10 февруари]] [[1896]]|Народна партия}} {{министър|17|[[Константин Стоилов]]|10 февруари 1896|[[18 януари]] [[1899]]|Народна партия}} {{министър|18|[[Димитър Греков]]|18 януари 1899|[[1 октомври]] 1899|Народнолиберална партия}} {{министър|19|[[Тодор Иванчов]]|1 октомври 1899|[[27 ноември]] [[1900]]|Либерална партия (радослависти)}} {{министър|20|[[Димитър Тончев]]|27 ноември 1900|[[12 януари]] [[1901]]|Либерална партия (радослависти)}} {{министър|21|[[Рачо Петров]]|12 януари 1901|[[20 февруари]] 1901|}} {{министър|22|[[Стоян Данев]]|20 февруари 1901|[[21 декември]] [[1901]]|Прогресивнолиберална партия}} {{министър|23|[[Стоян Данев]]|[[22 декември]] 1901|[[4 ноември]] 1902|Прогресивнолиберална партия}} {{министър|24|[[Стоян Данев]]|4 ноември 1902|[[18 март]] [[1903]]|Прогресивнолиберална партия}} {{министър|25|[[Стоян Данев]]|18 март 1903|[[18 май]] 1903|Прогресивнолиберална партия}} {{министър|26|[[Рачо Петров]]|18 май 1903|[[22 октомври]] [[1906]]|Народнолиберална партия}} {{министър|27|[[Димитър Станчов]]|22 октомври 1906|[[26 февруари]] [[1907]]|}} {{министър|28|[[Димитър Станчов]]|[[27 февруари]] 1907|[[3 март]] 1907|}} {{министър|29|[[Димитър Станчов]]|3 март 1907|[[16 януари]] [[1908]]|}} {{министър|30|[[Стефан Паприков]]|16 януари 1908|[[5 септември]] [[1910]]|Демократическа партия}} {{министър|31|[[Александър Малинов]]|5 септември 1910|[[16 март]] [[1911]]|Демократическа партия}} {{министър|32|[[Иван Евстатиев Гешов]]|16 март 1911|[[1 юни]] [[1913]]|Народна партия}} {{министър|33|[[Стоян Данев]]|1 юни 1913|[[4 юли]] 1913|Прогресивнолиберална партия}} {{министър|34|[[Никола Генадиев]]|4 юли 1913|[[17 декември]] 1913|Народнолиберална партия}} {{министър|34|[[Васил Радославов]]|17 декември 1913|[[23 декември]] [[1914]]|Либерална партия (радослависти)}} {{министър|35|[[Васил Радославов]]|23 декември 1914|[[21 юни]] [[1918]]|Либерална партия (радослависти)}} {{министър|36|[[Александър Малинов]]|21 юни 1918|[[17 октомври]] 1918|Демократическа партия}} {{министър|37|[[Теодор Теодоров]]|17 октомври 1918|[[28 ноември]] 1918|Народна партия}} {{министър|38|[[Теодор Теодоров]]|28 ноември 1918|[[7 май]] [[1919]]|Народна партия}} {{министър|39|[[Теодор Теодоров]]|7 май 1919|[[6 октомври]] 1919|Народна партия}} {{министър|40|[[Михаил Маджаров]]|6 октомври 1919|[[16 април]] [[1920]]|Народна партия}} {{министър|40|[[Александър Стамболийски|Ал. Стамболийски]]|16 април 1920|[[24 юни]] [[1923]]|БЗНС}} {{министър|41|[[Александър Стамболийски|Ал. Стамболийски]]|24 юни [[1921]]|[[9 юни]] 1923|БЗНС}} {{министър|42|[[Александър Цанков]]|[[9 юни]] 1923|[[10 юни]] 1923|Народен сговор}} {{министър|42|[[Христо Калфов]]|10 юни 1923|[[22 септември]] 1923|Народен сговор}} {{министър|43|[[Христо Калфов]]|22 септември 1923|[[4 януари]] [[1926]]|Демократически сговор}} {{министър|44|[[Атанас Буров]]|4 януари 1926|[[12 септември]] [[1928]]|Демократически сговор}} {{министър|45|[[Атанас Буров]]|12 септември 1928|[[15 май]] [[1930]]|Демократически сговор}} {{министър|46|[[Атанас Буров]]|15 май 1930|[[29 юни]] [[1931]]|Демократически сговор}} {{министър|47|[[Александър Малинов]]|29 юни 1931|[[12 октомври]] 1931|Демократическа партия}} {{министър|48|[[Никола Мушанов]]|12 октомври 1931|[[7 септември]] [[1932]]|Демократическа партия}} {{министър|49|[[Никола Мушанов]]|7 септември 1932|[[31 декември]] 1932|Демократическа партия}} {{министър|50|[[Никола Мушанов]]|31 декември 1932|[[19 май]] [[1934]]|Демократическа партия}} {{министър|51|[[Кимон Георгиев]]|19 май 1934|[[23 май]] 1934|Звено}} {{министър|51|[[Константин Батолов]]|23 май 1934|[[22 януари]] [[1935]]|}} {{министър|52|[[Константин Батолов]]|22 януари 1935|[[21 април]] 1935|}} {{министър|53|[[Георги Кьосеиванов]]|21 април 1935|[[23 ноември]] 1935|}} {{министър|54|[[Георги Кьосеиванов]]|23 ноември 1935|[[4 юли]] [[1936]]|}} {{министър|55|[[Георги Кьосеиванов]]|4 юли 1936|[[14 ноември]] [[1938]]|}} {{министър|56|[[Георги Кьосеиванов]]|14 ноември 1938|[[23 октомври]] [[1939]]|}} {{министър|57|[[Георги Кьосеиванов]]|23 октомври 1939|[[15 февруари]] [[1940]]|}} {{министър|58|[[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]]|15 февруари 1940|[[11 април]] [[1942]]|}} {{министър|59|[[Богдан Филов]]|11 април 1942|[[14 септември]] [[1943]]|}} {{министър|60|[[Сава Киров (дипломат)|Сава Киров]]|14 септември 1943|[[14 октомври]] 1943|}} {{министър|60|[[Димитър Шишманов (политик)|Димитър Шишманов]]|14 октомври 1943|[[1 юни]] [[1944]]|}} {{министър|61|[[Иван Багрянов]]|1 юни 1944|[[12 юни]] 1944|}} {{министър|61|[[Първан Драганов]]|12 юни 1944|[[2 септември]] 1944|}} {{министър|62|[[Константин Муравиев]]|2 септември 1944|[[9 септември]] 1944|БЗНС „Врабча 1“}} {{министър|63|[[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]]|9 септември 1944|[[31 март]] [[1946]]|}} {{министър|64|[[Георги Кулишев]]|31 март 1946|[[22 ноември]] 1946|}} {{министър|65|[[Кимон Георгиев]]|22 ноември 1946|[[4 декември]] [[1947]]|Звено}} {{министър край}} * След приемането на [[Конституция на Народна република България (1947)|Конституцията на Народна република България]] от 4 декември 1947 г. длъжността на [[министър]]а е преименувана (от наименованието отпада частта „и [[изповедания]]та“) и съответно предишното министерство се преобразува в [[Министерство на външните работи на България|Министерство на външните работи]] (МВнР). === Министър на външните работи (1947 – понастоящем) === {{министър начало}} {{министър|66|[[Васил Коларов]]|[[12 декември]] [[1947]]|[[20 юли]] [[1947]]|БРП (к.)}} {{министър|67|[[Васил Коларов]]|[[20 юли]] 1947|[[6 август]] [[1949]]|БКП}} {{министър|67|[[Владимир Поптомов]]|6 август 1949|[[20 януари]] [[1950]]|БКП}} {{министър|67|[[Владимир Поптомов]]|20 януари 1950|[[28 май]] 1950|БКП}} {{министър|68|[[Минчо Нейчев]]|28 май 1950|[[20 януари]] [[1954]]|БКП}} {{министър|69|[[Минчо Нейчев]]|20 януари 1954|[[18 април]] [[1956]]|БКП}} {{министър|70|[[Минчо Нейчев]]|18 април 1956|[[20 август]] 1956|БКП}} {{министър|70|[[Карло Луканов]]|20 август 1956|[[15 януари]] [[1958]]|БКП}} {{министър|71|[[Карло Луканов]]|15 януари 1958|[[17 март]] [[1962]]|БКП}} {{министър|72|[[Карло Луканов]]|17 март 1962|[[27 ноември]] 1962|БКП}} {{министър|73|[[Иван Башев]]|27 ноември 1962|[[12 март]] [[1966]]|БКП}} {{министър|74|[[Иван Башев]]|12 март 1966|[[9 юли]] [[1971]]|БКП}} {{министър|75|[[Иван Башев]]|9 юли 1971|[[17 декември]] 1971|БКП}} {{министър|75|[[Петър Младенов]]|17 декември 1971|[[17 юни]] [[1976]]|БКП}} {{министър|76|[[Петър Младенов]]|17 юни 1976|[[18 юни]] [[1981]]|БКП}} {{министър|77|[[Петър Младенов]]|18 юни 1981|[[19 юни]] [[1986]]|БКП}} {{министър|78|[[Петър Младенов]]|19 юни 1986|[[17 ноември]] [[1989]]|БКП}} {{министър|78|[[Бойко Димитров (политик)|Бойко Димитров]]|17 ноември 1989|[[8 февруари]] [[1990]]|БКП}} {{министър|79|[[Бойко Димитров (политик)|Бойко Димитров]]|8 февруари 1990|[[21 септември]] 1990|БСП}} {{министър|80|[[Любен Гоцев]]|21 септември 1990|[[20 декември]] 1990|БСП}} {{министър|81|[[Виктор Вълков]]|20 декември 1990|[[8 ноември]] [[1991]]|БЗНС}} {{министър|82|[[Стоян Ганев]]|8 ноември 1991|[[30 декември]] [[1992]]|СДС}} {{министър|83|[[Любен Беров]]|30 декември 1992|[[23 юни]] [[1993]]|}} {{министър|83|[[Станислав Даскалов]]|23 юни 1993|[[17 октомври]] [[1994]]|}} {{министър|84|[[Иван Станчов]]|17 октомври 1994|[[25 януари]] [[1995]]|}} {{министър|85|[[Георги Пирински]]|25 януари 1995|[[14 ноември]] [[1996]]|БСП}} {{министър|85|[[Ирина Бокова]]|14 ноември 1996|[[12 февруари]] [[1997]]|БСП}} {{министър|86|[[Стоян Сталев]]|12 февруари 1997|[[21 май]] 1997|}} {{министър|87|[[Надежда Михайлова]]|21 май 1997|[[24 юли]] [[2001]]|СДС}} {{министър|88|[[Соломон Паси]]|24 юли 2001|[[16 август]] [[2005]]|НДСВ}} {{министър|89|[[Ивайло Калфин]]|16 август 2005|[[27 юли]] [[2009]]|БСП}} {{министър|90|[[Румяна Желева]]|27 юли 2009|[[27 януари]] [[2010]]|ГЕРБ}} {{министър|90|[[Николай Младенов]]|27 януари 2010|[[13 март]] [[2013]]|ГЕРБ}} {{министър|91|[[Марин Райков]]|13 март 2013|[[29 май]] 2013|}} {{министър|92|[[Кристиан Вигенин]]|29 май 2013|[[6 август]] [[2014]]|БСП}} {{министър|93|[[Даниел Митов]]|6 август 2014|[[7 ноември]] 2014|ДБГ}} {{министър|94|[[Даниел Митов]]|7 ноември 2014|[[27 януари]] [[2017]]|ДБГ}} {{министър|95|[[Ради Найденов (дипломат)|Ради Найденов]]|27 януари 2017|[[4 май]] 2017|}} {{министър|96|[[Екатерина Захариева]]|4 май 2017|12 май 2021|ГЕРБ}} {{министър|97|[[Светлан Стоев]]|12 май 2021|16 септември 2021|}} {{министър|98|[[Светлан Стоев]]|16 септември 2021|13 декември 2021|}} {{министър|99|[[Теодора Генчовска]]|13 декември 2021|2 август 2022|ИТН}} {{министър|100|[[Николай Милков (дипломат)|Николай Милков]]|2 август 2022|3 февруари 2023|}} {{министър|101|[[Николай Милков (дипломат)|Николай Милков]]|3 февруари 2023|3 май 2023|}} {{министър|101|[[Иван Кондов (дипломат)|Иван Кондов]]|3 май 2023|6 юни 2023|}} {{министър|102|[[Мария Габриел]]|6 юни 2023|9 април 2024|ГЕРБ}} {{министър|103|[[Стефан Димитров]]|9 април 2024|22 април 2024|}} {{министър|103|[[Димитър Главчев]]|22 април 2024||ГЕРБ}} {{министър край}} == Вижте също == * [[Министерство на външните работи на България]] == Литература == * В.И. Косик Создание Министерства иностранных дел Болгарии и установление княжеством дипломатических контактов с Турцией, Сербией и Румынией // Bulgarian Historical Review, София, Болгария, 1982. — № 3. * {{ташев}} * {{цураков}} {{пост списък|Министър на външните работи на България|0}} [[Категория:Списъци на заемали длъжности|Външни работи]] [[Категория:Министри на външните работи на България| ]] lr1x0y6x6mul2uojv15tvvhi2851e55 0 589392 12214347 12196541 2024-04-25T18:50:20Z 85.187.210.85 /* Министър на отбраната (1990-понастоящем) */ wikitext text/x-wiki '''Министърът на отбраната на България''' е член на [[правителство]]то, т.е. на [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] (кабинета) и ръководи и координира военните въпроси на страната. Избиран е от [[Народно събрание|парламента]] или се назначава от [[Държавен глава|държавния глава]] на [[България]]. == Министри == Списъкът на министрите на [[война]]та/ [[отбрана]]та е подреден по ред на правителство. === Военен министър (1879–1912) === {{министър начало}} {{министър|1|[[Пьотр Паренсов]]|[[5 юли]] [[1879]]|[[24 ноември]] [[1880]]|военен}} {{министър|2|[[Пьотр Паренсов]]|[[24 ноември]] [[1879]]|[[22 март]] 1880|военен}} {{министър|2|[[Павел Плеве]]|[[22 март]] 1880|[[26 март]] 1880|военен}} {{министър|3|[[Павел Плеве]]|26 март 1880|[[3 април]] 1880|военен}} {{министър|3|[[Александър Тимлер]]|3 април 1880|[[4 април]] [[1880]]|военен}} {{министър|3|[[Казимир Ернрот]]|4 април 1880|[[28 ноември]] 1880|военен}} {{министър|4|[[Казимир Ернрот]]|28 ноември 1880|[[27 април]] [[1881]]|военен}} {{министър|5|[[Казимир Ернрот]]|27 април 1881|[[1 юли]] 1881|военен}} {{министър|6|[[Владимир Крилов]]|1 юли 1881|[[15 април]] [[1882]]|военен}} {{министър|6|[[Иван Лесовой]]|15 април 1882|[[21 юни]] 1882|военен}} {{министър|6|[[Александър Каулбарс]]|21 юни 1882|[[23 юни]] 1882|военен}} {{министър|7|[[Александър Каулбарс]]|23 юни 1882|[[7 септември]] [[1883]]|военен}} {{министър|8|[[Александър Редигер]]|7 септември 1883|[[14 октомври]] 1883|военен}} {{министър|8|[[Виктор Котелников]]|14 октомври 1883|[[31 декември]] 1883|военен}} {{министър|9|[[Виктор Котелников]]|[[1 януари]] [[1884]]|[[29 януари]] [[1884]]|военен}} {{министър|9|[[Михаил Кантакузин]]|[[29 януари]] 1884|[[29 юни]] 1884|военен}} {{министър|10|[[Михаил Кантакузин]]|[[30 юни]] 1884|[[23 януари]] [[1885]]|военен}} {{министър|10|[[Иван Веймарн]]|23 януари 1885|[[10 април]] 1885|военен}} {{министър|10|[[Михаил Кантакузин]]|10 април 1885|[[10 септември]] 1885|военен}} {{министър|10|[[Константин Никифоров]]|10 септември 1885|[[9 август]] [[1886]]|военен}} {{министър|11|[[Константин Никифоров]]|9 август 1886|[[12 август]] 1886|военен}} {{министър|12|[[Олимпий Панов]]|12 август 1886|[[16 август]] 1886|военен}} {{министър|13|[[Данаил Николаев]]|16 август 1886|[[28 юни]] [[1887]]|военен}} {{министър|14|[[Рачо Петров]]|28 юни 1887|[[20 август]] 1887|военен}} {{министър|15|[[Сава Муткуров]]|20 август 1887|[[4 февруари]] [[1891]]|военен}} {{министър|15|[[Михаил Савов]]|4 февруари 1891|[[15 април]] [[1894]]|военен}} {{министър|15|[[Рачо Петров]]|15 април 1894|[[19 май]] 1894|военен}} {{министър|16|[[Рачо Петров]]|19 май 1894|[[9 декември]] 1894|военен}} {{министър|17|[[Рачо Петров]]|9 декември 1894|[[17 ноември]] [[1896]]|военен}} {{министър|17|[[Никола Иванов (генерал)|Никола Иванов]]|17 ноември 1896|[[18 януари]] [[1899]]|военен}} {{министър|18|[[Стефан Паприков]]|18 януари 1899|[[1 октомври]] 1899|военен}} {{министър|19|[[Стефан Паприков]]|1 октомври 1899|[[27 ноември]] [[1900]]|военен}} {{министър|20|[[Стефан Паприков]]|27 ноември 1900|[[12 януари]] [[1901]]|военен}} {{министър|21|[[Стефан Паприков]]|12 януари 1901|[[20 февруари]] 1901|военен}} {{министър|22|[[Стефан Паприков]]|20 февруари 1901|[[21 декември]] 1901|военен}} {{министър|23|[[Стефан Паприков]]|21 декември 1901|[[4 ноември]] [[1902]]|военен}} {{министър|24|[[Стефан Паприков]]|4 ноември 1902|[[18 март]] [[1903]]|военен}} {{министър|25|[[Михаил Савов]]|18 март 1903|[[6 май]] 1903|военен}} {{министър|26|[[Михаил Савов]]|6 май 1903|[[22 октомври]] [[1906]]|военен}} {{министър|27|[[Михаил Савов]]|22 октомври 1906|[[26 февруари]] [[1907]]|военен}} {{министър|28|[[Михаил Савов]]|[[27 февруари]] 1907|[[3 март]] 1907|военен}} {{министър|29|[[Михаил Савов]]|3 март 1907|[[22 май]] 1907|военен}} {{министър|29|[[Данаил Николаев]]|22 май 1907|[[16 януари]] [[1908]]|военен}} {{министър|30|[[Данаил Николаев]]|16 януари 1908|[[5 септември]] [[1910]]|военен}} {{министър|31|[[Данаил Николаев]]|5 септември 1910|[[16 март]] [[1911]]|военен}} {{министър|32|[[Никифор Никифоров]]|16 март 1911|[[1 януари]] [[1912]]|военен}} {{министър край}} * С изменение на конституцията от [[11 юли]] [[1911]] г. Военното министерство (ВМ) се преобразува в Министерство на войната (МВ). === Министър на войната (1912–1947) === {{министър начало}} {{министър|32|[[Никифор Никифоров]]|[[1 януари]] [[1912]]|[[1 юни]] [[1913]]|военен}} {{министър|33|[[Стилиян Ковачев]]|[[1 юни]] 1913|[[28 юни]] 1913|военен}} {{министър|33|[[Георги Вазов]]|28 юни 1913|[[4 юли]] 1913|военен}} {{министър|34|[[Георги Вазов]]|4 юли 1913|[[22 юли]] 1913|военен}} {{министър|34|[[Климент Бояджиев]]|22 юли 1913|[[20 декември]] 1913|военен}} {{министър|35|[[Климент Бояджиев]]|[[23 декември]] 1913|[[1 септември]] [[1914]]|военен}} {{министър|35|[[Иван Фичев]]|1 септември 1914|[[6 юли]] [[1915]]|военен}} {{министър|35|[[Никола Жеков]]|6 юли 1915|[[21 септември]] 1915|военен}} {{министър|35|[[Калин Найденов]]|21 септември 1915|[[21 юни]] [[1918]]|военен}} {{министър|36|[[Сава Савов]]|21 юни 1918|[[17 октомври]] 1918|военен}} {{министър|37|[[Сава Савов]]|17 октомври 1918|[[28 ноември]] 1918|военен}} {{министър|38|[[Андрей Ляпчев]]|28 ноември 1918|[[7 май]] [[1919]]|Демократическа партия}} {{министър|39|[[Михаил Маджаров]]|7 май 1919|[[6 октомври]] 1919|Народна партия}} {{министър|40|[[Александър Стамболийски]]|6 октомври 1919|[[24 юни]] [[1921]]|БЗНС}} {{министър|40|[[Александър Димитров]]|24 юни 1921|[[22 октомври]] 1921|БЗНС}} {{министър|40|[[Александър Стамболийски]]|[[24 октомври]] 1921|[[9 ноември]] 1921|БЗНС}} {{министър|40|[[Константин Томов]]|9 ноември [[1921]]|[[9 февруари]] [[1923]]|БЗНС}} {{министър|41|[[Александър Стамболийски]]|9 февруари 1923|[[12 март]] 1923|БЗНС}} {{министър|41|[[Константин Муравиев]]|12 март 1923|[[9 юни]] 1923|БЗНС}} {{министър|42|[[Александър Цанков]]|9 юни 1923|[[10 юни]] 1923|Демократически сговор}} {{министър|42|[[Иван Вълков]]|10 юни 1923|[[22 септември]] [[1923]]|военен}} {{министър|43|[[Иван Вълков]]|22 септември 1923|[[4 януари]] [[1926]]|военен}} {{министър|44|[[Иван Вълков]]|4 януари 1926|[[12 септември]] [[1928]]|военен}} {{министър|45|[[Иван Вълков]]|12 септември 1928|[[11 януари]] [[1929]]|военен}} {{министър|45|[[Никола Бакърджиев]]|11 януари 1929|[[15 май]] [[1930]]|военен}} {{министър|46|[[Никола Бакърджиев]]|15 май 1930|[[31 януари]] [[1931]]|военен}} {{министър|46|[[Александър Кисьов]]|31 януари 1931|[[29 юни]] 1931|военен}} {{министър|47|[[Александър Кисьов]]|29 юни 1931|[[12 октомври]] 1931|военен}} {{министър|48|[[Александър Кисьов]]|12 октомври 1931|[[7 септември]] [[1932]]|военен}} {{министър|49|[[Александър Кисьов]]|7 септември 1932|[[31 декември]] 1932|военен}} {{министър|50|[[Александър Кисьов]]|31 декември 1932|[[9 май]] [[1934]]|военен}} {{министър|50|[[Атанас Ватев]]|9 май 1934|[[19 май]] 1934|военен}} {{министър|51|[[Петко Златев]]|19 май 1934|[[22 януари]] [[1935]]|военен}} {{министър|52|[[Петко Златев]]|22 януари 1935|[[21 април]] 1935|военен}} {{министър|53|[[Стефан Цанев (офицер)|Стефан Цанев]]|21 април 1935|[[23 ноември]] 1935|военен}} {{министър|54|[[Христо Николов Луков|Христо Луков]]|23 ноември 1935|[[4 юли]] [[1936]]|военен}} {{министър|55|[[Христо Николов Луков|Христо Луков]]|4 юли 1936|[[24 януари]] [[1938]]|военен}} {{министър|55|[[Теодоси Даскалов]]|24 януари 1938|[[14 ноември]] 1938|военен}} {{министър|56|[[Теодоси Даскалов]]|14 ноември 1938|[[23 октомври]] [[1939]]|военен}} {{министър|57|[[Теодоси Даскалов]]|23 октомври 1939|[[15 февруари]] [[1940]]|военен}} {{министър|58|[[Теодоси Даскалов]]|15 февруари 1940|[[11 април]] [[1942]]|военен}} {{министър|59|[[Никола Михов]]|11 април 1942|[[14 септември]] [[1943]]|военен}} {{министър|60|[[Руси Русев (министър на войната)|Руси Русев]]|14 септември 1943|[[1 юни]] [[1944]]|военен}} {{министър|61|[[Руси Русев (министър на войната)|Руси Русев]]|1 юни 1944|[[2 септември]] 1944|военен}} {{министър|62|[[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]]|2 септември 1944|[[9 септември]] 1944|военен}} {{министър|63|[[Дамян Велчев]]|9 септември 1944|[[31 март]] [[1946]]|Звено}} {{министър|64|[[Дамян Велчев]]|31 март 1946|[[25 септември]] 1946|Звено}} {{министър|64|[[Кимон Георгиев]]|25 септември 1946|[[22 ноември]] 1946|Звено}} {{министър|65|[[Георги Дамянов]]|[[23 ноември]] 1946|[[11 декември]] [[1947]]|БРП (к.)}} {{министър край}} * На основание член 17, т. 3, и на член 40 от [[Конституция на Народна република България (1947)|Конституцията на Народна република България]] от 4 декември 1947 г., Министерството на войната (МВ) се преобразува в Министерство на народната отбрана (МНО). === Министър на народната отбрана (1947–1990) === {{министър начало}} {{министър|66|[[Георги Дамянов]]|[[12 декември]] [[1947]]|[[20 юли]] [[1949]]|БРП (к.)}} {{министър|67|[[Георги Дамянов]]|[[20 юли]] 1949|[[20 януари]] [[1950]]|БКП}} {{министър|68|[[Георги Дамянов]]|20 януари 1950|[[28 май]] 1950|БКП}} {{министър|68|[[Петър Панчевски]]|28 май 1950|20 януари [[1954]]|БКП}} {{министър|69|[[Петър Панчевски]]|20 януари 1954|[[18 април]] [[1956]]|БКП}} {{министър|70|[[Петър Панчевски]]|18 април 1956|[[15 януари]] [[1958]]|БКП}} {{министър|71|[[Петър Панчевски]]|15 януари 1958|[[9 юни]] 1958|БКП}} {{министър|71|[[Иван Михайлов (министър)|Иван Михайлов]]|9 юни 1958|[[17 март]] [[1962]]|БКП}} {{министър|72|[[Добри Джуров]]|17 март 1962|[[27 ноември]] 1962|БКП}} {{министър|73|[[Добри Джуров]]|27 ноември 1962|[[12 март]] [[1966]]|БКП}} {{министър|74|[[Добри Джуров]]|12 март 1966|[[9 юли]] [[1971]]|БКП}} {{министър|75|[[Добри Джуров]]|9 юли 1971|[[17 юни]] [[1976]]|БКП}} {{министър|76|[[Добри Джуров]]|17 юни 1976|[[18 юни]] [[1981]]|БКП}} {{министър|77|[[Добри Джуров]]|18 юни 1981|[[19 юни]] [[1986]]|БКП}} {{министър|78|[[Добри Джуров]]|19 юни 1986|[[8 февруари]] [[1990]]|БКП}} {{министър|79|[[Добри Джуров]]|8 февруари 1990|[[21 септември]] 1990|БСП}} {{министър|80|[[Йордан Мутафчиев]]|21 септември 1990|[[20 декември]] 1990|БСП}} {{министър край}} * С Указ № 168 от [[20 декември]] [[1990]] г. МНО се преобразува в Министерство на отбраната (МО). === Министър на отбраната (1990-понастоящем) === {{министър начало}} {{министър|81|[[Йордан Мутафчиев]]|[[22 декември]] [[1990]]|[[8 ноември]] [[1991]]|БСП}} {{министър|82|[[Димитър Луджев]]|[[8 ноември]] 1991|[[20 май]] [[1992]]|СДС}} {{министър|82|[[Александър Сталийски (министър на отбраната)|Александър Сталийски]]|20 май 1992|[[30 декември]] 1992|СДС}} {{министър|83|[[Валентин Александров]]|30 декември 1992|[[17 октомври]] [[1994]]|}} {{министър|84|[[Бойко Ноев]]|17 октомври 1994|[[25 януари]] [[1995]]|}} {{министър|85|[[Димитър Павлов]]|25 януари 1995|[[12 февруари]] [[1997]]|БСП}} {{министър|86|[[Георги Ананиев]]|12 февруари 1997|[[21 май]] 1997|СДС}} {{министър|87|[[Георги Ананиев]]|21 май 1997|[[21 декември]] [[1999]]|СДС}} {{министър|87|[[Бойко Ноев]]|21 декември 1999|[[24 юли]] [[2001]]|СДС}} {{министър|88|[[Николай Свинаров]]|24 юли 2001|[[16 август]] [[2005]]|НДСВ}} {{министър|89|[[Веселин Близнаков]]|16 август 2005|[[24 април]] [[2008]]|НДСВ}} {{министър|89|[[Николай Цонев]]|24 април 2008|[[27 юли]] [[2009]]|НДСВ}} {{министър|90|[[Николай Младенов]]|27 юли 2009|[[27 януари]] [[2010]]|ГЕРБ}} {{министър|90|[[Аню Ангелов]]|27 януари 2010|[[13 март]] [[2013]]|ГЕРБ}} {{министър|91|[[Тодор Тагарев]]|13 март 2013|[[29 май]] 2013|}} {{министър|92|[[Ангел Найденов]]|29 май 2013|[[6 август]] [[2014]]|БСП}} {{министър|93|[[Велизар Шаламанов]]|6 август 2014|[[7 ноември]] 2014|}} {{министър|94|[[Николай Ненчев]]|7 ноември 2014|[[27 януари]] [[2017]]|БЗНС}} {{министър|95|[[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]|27 януари 2017|[[4 май]] 2017|}} {{министър|96|[[Красимир Каракачанов]]|4 май 2017|12 май 2021|ВМРО-БНД}} {{министър|97|[[Георги Панайотов]]|12 май 2021|16 септември 2021|}} {{министър|98|[[Георги Панайотов]]|16 септември 2021|13 декември 2021|}} {{министър|99|[[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]|13 декември 2021|1 март 2022|ПП}} {{министър|99|[[Драгомир Заков]]|1 март 2022|2 август 2022|}} {{министър|100|[[Димитър Стоянов (полковник)|Димитър Стоянов]]|2 август 2022|3 февруари 2023|}} {{министър|101|[[Димитър Стоянов (полковник)|Димитър Стоянов]]|3 февруари 2023|6 юни 2023|}} {{министър|102|[[Тодор Тагарев]]|6 юни 2023|9 април 2024|}} {{министър|103|[[Атанас Запрянов]]|9 април 2024||ГЕРБ}} {{министър край}} == Вижте също == * [[Министерство на отбраната на България]] == Външни препратки == * [https://www.mod.bg/bg/ Министерство на отбраната на България] == Литература == * {{ташев}} * {{цураков}} {{пост списък|Министър на отбраната на България|0}} [[Категория:Списъци на заемали длъжности|Отбрана]] [[Категория:Министри на отбраната на България|Отбрана]] 3hao8ym504pm7nrdoy822sfnldrfcgz 0 590447 12214404 11707101 2024-04-25T19:41:05Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Словения | име = Съргаши | име-местно = Srgaši | вид = село | гео-ширина = 45.509606 | гео-дължина = 13.692644 | регион = [[Обално-крашки регион|Обално-крашки]] | община = [[Копер (община)|Копер]] | площ = 1,45 | височина = 173,4 | население = 148 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = 6274 | телефонен-код = | часова-зона = [[UTC+1]] }} '''Съргаши''' ({{lang|sl|Srgaši}}) е [[село]] в [[Словения]], [[Обално-крашки регион]], [[Копер (община)|община Копер]]. Според [[Национална статистическа служба на Република Словения|Националната статистическа служба на Република Словения]] през 2002 г. селото има 148 жители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stat.si/popis2002/en/ | заглавие = Population Census results | достъп_дата = 21 септември 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Statistični urad Republike Slovenije | цитат = | език = en | архив_дата = 2016-12-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161218144633/http://www.stat.si/popis2002/en/ }}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|Словения|селище}} {{Община Копер}} [[Категория:Селища в община Копер]] miq9j9ybwvxwyd7dt70qh1p517dxdib 0 590449 12214785 11707100 2024-04-26T06:44:17Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Словения | име = Тинян | име-местно = Tinjan | вид = село | изглед = Tinjan. Tocka SPP.JPG | гео-ширина = 45.561172 | гео-дължина = 13.834408 | регион = [[Обално-крашки регион|Обално-крашки]] | община = [[Копер (община)|Копер]] | площ = 4,29 | височина = 361,9 | население = 151 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = 6281 | телефонен-код = | часова-зона = [[UTC+1]] }} '''Тинян''' ({{lang|sl|Tinjan}}) е [[село]] в [[Словения]], [[Обално-крашки регион]], [[Копер (община)|община Копер]]. Според [[Национална статистическа служба на Република Словения|Националната статистическа служба на Република Словения]] през 2002 г. селото има 151 жители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stat.si/popis2002/en/ | заглавие = Population Census results | достъп_дата = 21 септември 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Statistični urad Republike Slovenije | цитат = | език = en | архив_дата = 2016-12-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161218144633/http://www.stat.si/popis2002/en/ }}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|Словения|селище}} {{Община Копер}} [[Категория:Селища в община Копер]] cpew1grz32wbuh5m61wvo283fauknd8 0 590451 12215071 11707099 2024-04-26T11:14:33Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Тополовец|Тополовец}} {{Селище инфо|Словения | име = Тополовец | име-местно = Topolovec | вид = село | гео-ширина = 45.464 | гео-дължина = 13.809556 | регион = [[Обално-крашки регион|Обално-крашки]] | община = [[Копер (община)|Копер]] | площ = 4,86 | височина = 408,4 | население = 44 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = 6272 | телефонен-код = | часова-зона = [[UTC+1]] }} '''Тополовец''' ({{lang|sl|Topolovec}}) е [[село]] в [[Словения]], [[Обално-крашки регион]], [[Копер (община)|община Копер]]. Според [[Национална статистическа служба на Република Словения|Националната статистическа служба на Република Словения]] през 2002 г. селото има 44 жители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stat.si/popis2002/en/ | заглавие = Population Census results | достъп_дата = 21 септември 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Statistični urad Republike Slovenije | цитат = | език = en | архив_дата = 2016-12-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161218144633/http://www.stat.si/popis2002/en/ }}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|Словения|селище}} {{Община Копер}} [[Категория:Селища в община Копер]] fvi881oc0e6pdyerqge0h1yiptkxfqw 0 591349 12214151 10854587 2024-04-25T14:34:57Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Странска вас|Странска вас}} {{Селище инфо|Словения | име = Странска вас | име-местно = Stranska vas | вид = село | изглед = Stranska vas.jpg | изглед-описание = Изглед от селото | гео-ширина = 46.060903 | гео-дължина = 14.422639 | регион = [[Средна Словения]] | община = [[Доброва-Полхов Градец]] | площ = 2,2 | височина = 310,7 | население = 234 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = 1356 | телефонен-код = | часова-зона = [[UTC+1]] }} '''Странска вас''' ({{lang|sl|Stranska vas}}) е [[село]] в [[Словения]], [[Средна Словения]], [[Доброва-Полхов Градец|община Доброва-Полхов Градец]]. Според [[Национална статистическа служба на Република Словения|Националната статистическа служба на Република Словения]] през 2002 г. селото има 234 жители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stat.si/popis2002/en/ | заглавие = Population Census results | достъп_дата = 27 септември 2015 | издател = Statistični urad Republike Slovenije | език = en | архив_дата = 2016-12-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161218144633/http://www.stat.si/popis2002/en/ }}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|Словения|селище}} {{Община Доброва-Полхов Градец}} [[Категория:Селища в община Доброва-Полхов Градец]] lx7sfrsrrfhmttxkw6z24z23qywbph4 0 592082 12215056 8890073 2024-04-26T11:00:52Z Scriptur 276428 wikitext text/x-wiki '''Правителство на Станко Тодоров''' може да се отнася за: * [[Правителство на Станко Тодоров 1|Правителство на Станко Тодоров (1971 – 1976)]] * [[Правителство на Станко Тодоров 2|Правителство на Станко Тодоров (1976 – 1981)]] {{пояснение}} fqcr7bm7b49llnwzz63q5ws3hour7k1 0 592249 12214519 11554822 2024-04-25T23:04:14Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = господар на [[Падуа]] | портрет = Medaglia d'argento di francesco II da carrara, 1390.JPG | портрет-описание = Медал на Франческо II да Карара | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Stemmacarrarese 2014.jpg | герб-описание = }} }} '''Франческо II да Карара''' '''Новело''' ({{lang|it|Francesco II da Carrara; Francesco Novello da Carrara, Francesco il Novello}}; * [[29 май]] [[1359]], [[Падуа]]; † [[19 януари]] [[1406]], [[Венеция]]) от фамилията [[Да Карара]], е господар на [[Падуа]] (1388 – 1389 и 1390 – 1405). == Произход == Той е син на [[Франческо I да Карара]] ''Стари'' (1325 – 1393), господар на Падуа до 1388 г., и съпругата му [[Фина Буцакарини]] († 1406). Има две сестри: * [[Чечилия да Карара|Чечилия]] (* 1350, † 1427/1430), от 23 януари 1367 съпруга на херцог [[Венцел I (Саксония-Витенберг)|Венцел от Саксония-Витенберг]] (* 1337, † 15 май 1388, [[Целе (Германия)|Целе]]) от рода [[Аскани]], [[Саксония (херцогство)|херцог на Саксония-Витенберг]], [[курфюрст]] в [[Свещената Римска империя]] и [[Княжество Люнебург|фюрст на Люнебург]] (1370 – 1388). * [[Елизабета да Карара|Елизабета]] († пр. 24 май 1395), съпруга на [[Фридрих III фон Йотинген|Фридрих III]] († 23 януари 1423), граф фон Йотинген. [[Бернабо Висконти]], владетел на [[Милано]], завладява [[Парма]] и поставя там през 1364 г. за управител синът си [[Марко Висконти]]. == Брак и потомство == Франческо II се жени през 1377 г. за [[Тадеа д’Есте|Тадеа д'Есте]] (* 1365; † 23 ноември 1404), дъщеря на [[Николо II д’Есте]], маркиз на Ферара, Модена и Парма (1361 – 1388), и съпругата му [[Верде дела Скала]]. Имат 5 сина и 2 дъщери:<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%201100-1400.htm#FrancescoIICarraradied1406 ''Francesco II da Carrara''], fmg.ac</ref> * [[Франческо III да Карара]] (* 1377, † 1406), сеньор на Падуа; ∞ 1397 за Алда Гондзага от Матуа (* 1391, † 1405), дъщеря на [[Франческо I Гонзага|Франческо I Гондзага]], сеньор на Мантуа и първата му съпруга [[Агнес Висконти|Аниезе Висконти]]. Нямат деца. Има 5 извънбрачни деца. * [[Джилиола да Карара]] (* 1379, † 1416 от [[чума]]), ∞ 1394 за [[Николо III д’Есте]] (* 9 ноември 1383, [[Ферара]], [[Сеньория Ферара]], † 26 декември 1441, [[Милано]], [[Миланско херцогство]]) от [[Дом Есте]], [[маркграф]] на Ферара, [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], от когото няма деца * Якопо (Джакомо) († 1406) * Убертино (* 1389 † 1407), [[кондотиер]] * Марсилио I да Карара († 1435), кондотиер * Николо († като бебе) * Валпурга († 1405), монахиня в Падуа Франческо Новело има извънбрачните деца: * [[Стефано да Карара|Стефано]] (* 1370 † 1449), [[епископ]] на Падуа (1396 – 1402) * Аниезе * Милоне * Джоната == Литература == * G. Cittadella: ''Storia della dominazione carrarese in Padova, Volume 1''. Padova, 1842. * [http://www.treccani.it/enciclopedia/carrara-francesco-da-il-novello_(Dizionario-Biografico)/ Dizionario biografico degli italiani – ''Francesco da Carrara il Novello'', Volume 20 (1977)] == Източници == <references /> [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Падуанци]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Италианци]] lhpdb0hdq26ca9wj0xu57whufa2ubs1 0 592403 12214413 10932666 2024-04-25T19:56:16Z 2.219.216.163 wikitext text/x-wiki {{фестивал |категория = cinema}} '''Международният фестивал на червенокръстките и здравни филми''' е филмов фестивал от категория ''А'', създаден през [[1965]] г. и провеждан всеки 2 години във [[Варна]]<ref name="фокус">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.focus-radio.net/?action=news&id=869234 | заглавие=XVI Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми ще бъде открит днес във Варна |достъп_дата =5 октомври 2015 |фамилно_име=Василева |първо_име=Десислава |дата=28 септември 2015 |издател=Информационна агенция „Фокус“ |език= }}</ref>. Мотото на филмовия фестивал от самото му създаване е ''„Чрез хуманизъм към мир и приятелство“''<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.redcross.bg/news/view.html?nid=22185 | заглавие=XVI Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми |достъп_дата =5 октомври 2015 |дата=28 септември 2015 |издател=Български червен кръст |език= }}</ref>. == История == Филмовият фестивал съществува от 1965 г. и се провежда редовно до [[1991]] г. Възобновен е през [[2014]] г., като има ретроспективен характер.<ref name="БЧК">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.redcross.bg/news/view.html?nid=21971 | заглавие=Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми – Варна 2015 |достъп_дата =5 октомври 2015 |дата=1 юли 2015 |издател=Български червен кръст |език= }}</ref> От 1965 до [[1971]] г. фестивалът представлява международен преглед на червенокръстки и здравни филми. Участват 53 филма от 16 страни. От 1973 г. получава категория А, най-високата категория фестивали. От [[2015]] г. фестивалът отново е със състезателен характер. Провежда се между [[28 септември]] и [[3 октомври]].<ref name="фокус"/> Негови партньори са [[Министерство на културата]], [[Българска национална телевизия]], [[Националният филмов център]], [[Българска национална филмотека|Националната филмотека]], „[[София филм фест]]“, „[[Филмаутор]]“. Организатори са [[Български Червен кръст]], федерацията на [[Червения кръст]] и [[Български червен полумесец|Червения полумесец]], [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] и [[ЮНЕСКО]].<ref name="БЧК"/> == Категории == През 2015 г. във филмовия фестивал участват 150 филма от 16 страни, които са разпределени в четири категории:<ref>[http://www.redcrossfilmfest.org/index.html Официална страница]</ref> * филми на Червения кръст и на Червения полумесец, отразяващи дейността на националните организации на Червения кръст и Червения полумесец по целия свят * късометражни филми от областта на медицината, здравеопазването, екологията, миграцията, човешките права * пълнометражни филми<ref>{{Cite news|url=https://vsi4kifilmi.com/|title=филми онлайн|last=Steve|first=Anderson|access-date=2nd April, 2021}}</ref> с обща хуманна насоченост * телевизионни програми == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.redcrossfilmfest.org/index.html Официална страница на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми] {{Портал|Култура|Филми|България}} [[Категория:Български червен кръст]] [[Категория:Филмови фестивали във Варна]] [[Категория:Основани в България през 1965 година]] md2ntyburrb9yywmppea9m0or4jy0el 12214429 12214413 2024-04-25T20:15:58Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/2.219.216.163|редакции на 2.219.216.163]] ([[User talk:2.219.216.163|б]].), към версия на Vodenbot wikitext text/x-wiki {{фестивал |категория = cinema}} '''Международният фестивал на червенокръстките и здравни филми''' е филмов фестивал от категория ''А'', създаден през [[1965]] г. и провеждан всеки 2 години във [[Варна]]<ref name="фокус">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.focus-radio.net/?action=news&id=869234 | заглавие=XVI Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми ще бъде открит днес във Варна |достъп_дата =5 октомври 2015 |фамилно_име=Василева |първо_име=Десислава |дата=28 септември 2015 |издател=Информационна агенция „Фокус“ |език= }}</ref>. Мотото на филмовия фестивал от самото му създаване е ''„Чрез хуманизъм към мир и приятелство“''<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.redcross.bg/news/view.html?nid=22185 | заглавие=XVI Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми |достъп_дата =5 октомври 2015 |дата=28 септември 2015 |издател=Български червен кръст |език= }}</ref>. == История == Филмовият фестивал съществува от 1965 г. и се провежда редовно до [[1991]] г. Възобновен е през [[2014]] г., като има ретроспективен характер.<ref name="БЧК">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.redcross.bg/news/view.html?nid=21971 | заглавие=Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми – Варна 2015 |достъп_дата =5 октомври 2015 |дата=1 юли 2015 |издател=Български червен кръст |език= }}</ref> От 1965 до [[1971]] г. фестивалът представлява международен преглед на червенокръстки и здравни филми. Участват 53 филма от 16 страни. От 1973 г. получава категория А, най-високата категория фестивали. От [[2015]] г. фестивалът отново е със състезателен характер. Провежда се между [[28 септември]] и [[3 октомври]].<ref name="фокус"/> Негови партньори са [[Министерство на културата]], [[Българска национална телевизия]], [[Националният филмов център]], [[Българска национална филмотека|Националната филмотека]], „[[София филм фест]]“, „[[Филмаутор]]“. Организатори са [[Български Червен кръст]], федерацията на [[Червения кръст]] и [[Български червен полумесец|Червения полумесец]], [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] и [[ЮНЕСКО]].<ref name="БЧК"/> == Категории == През 2015 г. във филмовия фестивал участват 150 филма от 16 страни, които са разпределени в четири категории:<ref>[http://www.redcrossfilmfest.org/index.html Официална страница]</ref> * филми на Червения кръст и на Червения полумесец, отразяващи дейността на националните организации на Червения кръст и Червения полумесец по целия свят * късометражни филми от областта на медицината, здравеопазването, екологията, миграцията, човешките права * пълнометражни филми с обща хуманна насоченост * телевизионни програми == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.redcrossfilmfest.org/index.html Официална страница на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми] {{Портал|Култура|Филми|България}} [[Категория:Български червен кръст]] [[Категория:Филмови фестивали във Варна]] [[Категория:Основани в България през 1965 година]] hys3uew6oaqvtynniqk3npb6imonm23 0 594185 12214552 11815313 2024-04-25T23:27:36Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Сабионета]] и [[Родиго]] | портрет = Ludovico_di_Gianfrancesco_Gonzaga.jpg | портрет-описание = Лудовико Гонзага (XVI век) | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = | герб-описание = }} }} '''Лудовико Гондзага''' ({{lang|it|Ludovico Gonzaga}}; * [[1480]], [[Боцоло]]; † [[юни]] [[1540]], [[Сабионета]]) от линията ''Сабионета и Боцоло'' на рода [[Гонзага|Гондзага]], е италиански [[кондотиер]], вторият [[граф]] на [[Сабионета]] (1496 – 1540), граф на [[Родиго]] (1496 – 1499), сеньор на [[Боцоло]] (1529 – 1540) и [[Остиано]] (1511 – 1540). == Произход и управление == Той е син на [[Джианфранческо Гонзага (1446–1496)|Джанфранческо Гондзага]] (1446 – 1496) и Антония дел Балцо (1461 – 1538), дъщеря на Пиро дел Балцо, княз на [[Алтамура]]. Внук е на [[Лудовико III Гонзага|Лудовико III Гондзага]] ([[Маркграфство Мантуа|2-ри маркграф на Мантуа]]) и [[Барбара фон Бранденбург (1423–1481)|Барбара фон Бранденбург]]. През 1499 г. Лудовико Гондзага управлява в Сабионета заедно с брат си [[Пиро Гонзага]] (1490 – 1529). == Брак и потомство == Лудовико Гондзага се жени през 1497 г. за Франческа [[Фиеши|Фиески]] († август 1528), дъщеря на Джан Луиджи Фиески, господар на [[Генуа]], граф на [[Лаваня]], и на Катерина дел Карето. Те имат децата:<ref>:[http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga8.html Gonzaga 8], genealogy.euweb.cz</ref> * [[Лудовико Гонзага II (Родомонте)|Лудовико Гонзага II]] „Родомонте“ (1500 – 1532), капитан, женен 1531 за Изабела [[Колона (род)|Колона]] († 1570) * Джанфранческо „Канино“ Гонзага (1502 – 1539), женен за Луиджа [[Палавичини]] * [[Пиро Гонзага (кардинал)|Пиро Гонзага]] (1505 – 1529), [[кардинал]] 1528, [[епископ]] на [[Модена]] 1527 * Алфонсо Гонзага († млад) * Катерина Гонзага, монахиня * Иполита Гонзага († 1571), омъжена 1526 за [[Галеото II Пико дела Мирандола]] (1508 – 1550) * Алфонсо Гонзага († млад) * [[Паола Гонзага|Паола Гондага]] († 1550), омъжена 1516 за граф [[Джан Галеацо Санвитале]] (1496 – 1550), сеньор на [[Фонтанелато]] * [[Джулия Гонзага|Джулия Гондага]] (1513 – 1566), омъжена 1526 за Веспасиано [[Колона (род)|Колона]] (1480 – 1528), [[херцог]] на [[Минтурно|Траето]] * Изабела Гондага, монахиня * Елеонора Гондага, омъжена за кавалер Джироламо Маури [[Мартиненго]] == Източници == <references /> == Литература == * Leandro Ventura, ''I Gonzaga delle nebbie: storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po'', Silvana, 2008. * Clifford M. Brown; Paola Tosetti Grandi: ''I Gonzaga di Bozzolo'', Mantova, 2011. ISBN 978-88-95490-11-3. * Mario Castagna, ''Stemmi e vicende di casate mantovane'', Montichari, 2002. * Ferrante Aporti, ''Memorie storiche riguardanti San Martino dall'Argine'', Mantova, 2004. ISBN 88-88499-22-9. [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 09i577seks434hkbn4spuc2ndoix4lq 0 594749 12214664 11516486 2024-04-26T01:00:18Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Ричарда да Салуцо | описание = [[маркграф]]иня на [[Херцогство Ферара|Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия]] | наставка = а | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = | регент на = | регентство = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = [[Ферара]] | погребан = | предшественик = | потомство = [[Ерколе I д’Есте]], [[Сигисмундо д'Есте]] | наследник = | съпруга на = [[Николо III д’Есте|Николò III д’Есте]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | пети брак = | шести брак = | династия = [[Алерамичи]] | баща = [[Томас III (Салуцо)|Томас III да Салуцо]] | майка = Маргерита де Пиерепонт | герб = | подпис = | отличия = | портал = | общомедия = }} '''Ричарда да Салуцо''' ({{lang|it|Ricciarda di Saluzzo}}; * [[1410]]; † [[16 август]] [[1474]] във [[Ферара]]) от рода Дел Васто, линия на род [[Алерамичи]], е чрез брак [[маркграф]]иня на [[Херцогство Ферара|Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]].<ref>[http://gw.geneanet.org/franckjacques52?lang=fr;pz=therese;nz=d+orleans;ocz=0;p=ricciarda;n=di+saluzzo Ricciarda di Saluzzo], Geneanet</ref> == Произход == Тя е дъщеря на [[Томас III (Салуцо)|Томас III да Салуцо]] (1396–1416), [[Маркграфство Салуцо|маркграф на Салуцо]], и съпругата му Маргарита дьо Пиерепон († 1419). <ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/MONFERRATO,%20SALUZZO,%20SAVONA.htm#RiccardaSaluzzodied1474 Riccarda Saluzzo], fmg.ac</ref> Сестра е на [[Лудовико I (Салуцо)|Лудовико I]] (1406–1475), маркграф на Салуцо (1416–1475). == Брак и потомство == [[Файл:Estensecaste.jpg|мини|Замъкът д’Есте (''Castello estense'') във Ферара]] Ричарда се омъжва през 1429 г. за [[Николо III д’Есте|Николò III д’Есте]] (1384–1441) от [[Дом Есте]], [[маркграф]] на [[Херцогство Ферара|Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия]]. Тя е третата му съпруга. Имат две деца: <ref>{{cite web |last=Marek |first=Miroslav |url=http://genealogy.euweb.cz/italy/saluzzo2.html |title= Saluzzo 2|publisher=[http://genealogy.euweb.cz Genealogy.EU]}}</ref> * [[Ерколе I д’Есте]] (1431–1505), от 20 август 1471 г. 2-ри [[херцог]] на Ферара, Модена и Реджо * [[Сигисмундо д'Есте]] (1433–1507), сеньор на [[Сан Мартино ин Рио]] от 11 май 1501 година. == Източници == <references /> [[Категория:Маркграфове на Ферара]] [[Категория:Алерамичи]] [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Починали във Ферара]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианки]] jp7ecprufaz1oqyi6v4dfp7j34rahve 0 594754 12214538 11737854 2024-04-25T23:19:50Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Сиджизмондо д'Есте | описание = сеньор на [[Сан Мартино ин Рио|Сан Мартино]], [[Кампогалиано]], [[Кастеларано]], Сан Касиано и Роделя | изображение за личността = Sperandio, Sigismondo d'Este, 1433-1507, Son of Niccolo III d'Este, probably 1463-1477, NGA 44525.jpg | описание на изображението = | управление = от [[1501]] до [[1507]] | пълно име = | други титли = | място на раждане = [[Ферара]], [[Италия]] | място на смъртта = [[Рим]], Италия | погребан = | предшественик = | потомство = [[Ерколе д'Есте]], Лукреция д'Есте, Бианка д'Есте, Диана д'Есте | наследник = | съпруга на = Пицокара | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = | баща = [[Николо III д’Есте|Николò III д’Есте]] | майка = [[Ричарда да Салуцо]] | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Сиджизмoндо д'Есте''' ({{lang|it|Sigismondo d'Este}}; * [[31 август]] [[1433]] във [[Ферара]]; † [[1 април]] [[1507]] в [[Рим]]) от [[Дом Есте]] е сеньор на [[Сан Мартино ин Рио|Сан Мартино]], [[Кампогалиано]], [[Кастеларано]], [[Сан Касиано]] и Роделя от 1501 до 1507 г., управител на [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], губернатор и лейтенант в войската на [[Херцогство Ферара]],<ref>[http://gw.geneanet.org/franckjacques52?lang=fr;pz=therese;nz=d+orleans;ocz=0;p=sigismondo;n=d+este;oc=1 ''Sigismondo d'Este''], GeneaNet</ref> Генерален капитан на армиите на Херцога на Ферара. == Произход == Той е вторият син на [[Николо III д’Есте|Николò III д’Есте]] (1384–1441), [[маркграф]] на [[Херцогство Ферара|Ферара]], [[Модена]] и Реджо, и на третата му съпруга [[Ричарда да Салуцо]] († 1474), дъщеря на [[Томас III (Салуцо)|Томас III дел Васто]], [[Маркграфство Салуцо|маркграф на Салуцо]]. По-големият му брат [[Ерколе I д’Есте]] (1431–1505) е от 20 август 1471 г. 2-ри [[херцог]] на Ферара, Модена и Реджо. == Биография == Той служи от 1434 г. във войската на [[Сигизмунд Люксембургски]]. След това се бие с брат си Ерколе I д’Есте против [[Алфонсо V Арагонски]]. През 1463 г. е номиниран от незаконния му полубрат [[Борсо д’Есте]] (от 1452 г. 1-ви херцог Ферара, Модена и Реджо-Емилия) за управител на [[Реджо нел'Емилия|Реджо]].<ref>[http://smr42018.itgo.com/gli_este_a_san_martino_in_rio.htm ''Gli Este marchesi di San Martino in Rio'']</ref> През 1507 г. той пада на стълбите на [[Свети Петър (Рим)|Базиликата „Свети Петър“]] в Рим и умира. == Брак и потомство == ∞ за Пицокара, от която има три дъщери:<ref>[http://gw2.geneanet.org/index.php3?b=franckjacques52&lang=fr;p=sigismondo;n=d+este;oc=1 Sigismondo d'Este - Arbre généalogique Franck Jacques - GeneaNet]</ref> * Лукреция д'Есте († 1544), ∞ за [[Антонио Алберико II Маласпина]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|маркиз на Маса и сеньор на Карара]] († 1519), от когото има четири дъщери, сред които [[Ричарда Маласпина]] и [[Тадеа Маласпина]]<ref>[http://gw2.geneanet.org/index.php3?b=franckjacques52&lang=fr;p=lucrezia;n=d+este;oc=1 Lucrezia d'Este], GeneaNet</ref> * Бианка д'Есте, ∞ за [[Америго Сансеверино]], граф на [[Капачо]] * Диана д'Есте († 1555), ∞ за Угучоне II Контрари, граф на [[Виньола]]. От [[Чечилия Ракези]] има един извънбрачен син: * [[Ерколе д’Есте|Ерколе д'Есте]] († 1523 в Кастелерано), господар на [[Сан Мартино ин Рио|Сан Мартино]], [[Кампогалиано]] и [[Кастеларано]]; ∞ за [[Анджела Сфорца]] (* 1479 в Милано), дъщеря на [[Карло Сфорца (1461 – 1483)|Карло Сфорца]], граф на [[Маджента (Италия)|Маджента]] и господар на [[Кастеджо]], и [[Бианка Симонета]], господарка на [[Галиате]]. Имат две деца, от които [[Сиджизмондо II д’Есте|Сиджизмондо II д'Есте]] († 1579), негов наследник.<ref>[http://gw2.geneanet.org/index.php3?b=franckjacques52&lang=fr;p=ercole;n=d+este;oc=3 Ercole d'Este], GeneaNet</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] ol0ika72k00oq7wvmki3lrc8pvknc6x 0 596588 12214941 11358907 2024-04-26T09:12:19Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = Бронепалубни крайцери тип „Исла де Лусон“ |име-оригинал = Clase Isla de Luzón |снимка = IsladeLuzon.jpg |заглавие = Бронепалубният крайцер „Исла де Лусон“ |емблема = |флаг = {{флагификация|Испания|1785}}<br>{{флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{флагификация|Венецуела|ВМС}} |тип = [[Бронепалубен крайцер|Бронепалубни крайцери]] от [[Бронепалубни крайцери тип „Исла де Лусон“|типа „Исла де Лусон“]] |производител = ''Armstrong Whitworth'' в [[Нюкасъл ъпон Тайн|Елсуик]], [[Великобритания]]<br> и ''Arsenal de la Carraca'' в [[Кадис]], [[Испания]]. |планирани = 3 |построени = 3 |в строеж = [[1886]] г. – [[1892]] г. |в строй = [[1887]] г. – [[1952]] г. |в консервация = |отменени = |утилизирани = 3 |загуби = |следващ тип = [[Бронепалубни крайцери тип „Рейна Регенте“]] |предшестващ тип = Няма |състояние = извън експлоатация |тип ветрилно стъкмяване = [[Ветрилно стъкмяване]] на [[шхуна]] |дължина = 60,0 [[метър|m]] |между перпендикулярите =<br>56,1 m |ширина = 9,1 m |газене = 3,8 m |задвижване = 2 [[парна машина|парни машини]] с тройно разширение;<br>2 [[газотръбен котел|огнетръбни котли]] |мощност = 2200 [[конска сила|к.с.]] (1,6 М[[Ват|Вт]]) |движител = 2 [[гребен винт|гребни винта]] |скорост = 16 [[възел (скорост)|възела]]<br />(29,6 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 1040 [[тон|t]] (нормална) |броня = [[бронирана палуба|на палубата]]: 25 mm<br>(по скосовете до 64 mm);<br />[[бронещит#оръдеен щит|щитове оръдия]]: 50 mm;<br />[[бойна рубка|на бойната рубка]]: 50 mm |екипаж = 164 души |автономност дистанция = 2000 [[морска миля|морски мили]];<br>Запас [[гориво]]: 160 t [[въглища]]<ref name="ISLA DE LUZON">[http://www.spanamwar.com/islaluzon.htm ISLA DE LUZON]</ref> |други име 1 = Кръстени в чест на |други 1 =[[остров]] [[Лусон]], най-големият остров на [[Филипини]]те |оръдия = 4×1 120 mm;<br />2×1 57 mm;<br />2×1 [[револверни оръдия Хочкис|37 mm]] |торпеда = 3×1 356 mm [[торпеден апарат|ТА]] |други = |източник = }} '''Исла де Лусон''' ({{lang|es|Isla de Luzón}}) са серия малки [[бронепалубен крайцер|бронепалубни крайцери]] на [[Въоръжени сили на Испания#Испански военноморски сили (Armada Española)|Военноморските сили на Испания]] от края на [[19 век]]. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Исла де Лусон“ ({{lang|es|Isla de Luzón}}), „Исла де Куба“ ({{lang|es|Isla de Cuba}}) и „Маркиз де Енсенада“ ({{lang|es|Marqués de la Ensenada}}). Корабите вземат участие в [[Испано-американска война|Испано-американската война]] от 1898 г. == История на създаването == Приетата 1884 г. 10-годишна корабостроителна програма предполагала поръчка за Испанския флот в чуждестранни корабостроителници на три бронепалубни крайцера – един голям (бъдещия [[Бронепалубни крайцери тип „Рейна Регенте“|„Рейна Регенте“]]) и два малки. В бъдеще строителството на корабите от тези типове трябва да се усвои от испански корабостроителници. В 1885 г. строежът на двата малки крайцера е възложен на британската [[фирма]] ''Armstrong Whitworth''. Корабите са доставени без [[корабна артилерия|артилерийско въоръжение]] , което получават в Испания. Стойността на всеки кораб без въоръжението е 1,2 [[милион|млн]]. [[Песета|песети]].<ref name="ISLA DE LUZON">[http://www.spanamwar.com/islaluzon.htm ISLA DE LUZON]</ref> == Представители на типа == Построените в английския Елсуик ([[Нюкасъл ъпон Тайн]]) кораби са кръстени в чест на най-големите [[остров]]и, владение на Испания по онова време. '''„Исла де Лусон“''' – е заложен на 25 февруари 1886 г., [[спускане на вода на плавателен съд|спуснат на вода]] на 13 ноември 1886 г., влиза в строй на 22 септември 1887 г. От 1900 г. е във [[военноморски сили на САЩ|флота]] на [[САЩ]] като „Лусон“. От 1920 г. е гражданския съд „Ривайвър“. '''„Исла де Куба“''' – е заложен на 25 февруари 1886 г., спуснат на вода на 11 декември 1886 г., влиза в строй на 22 септември 1887 г. От 1900 г. е във флота на САЩ като „[[Куба]]“. От 1912 г. във ВМС на [[Венецуела]] с името „Маршал Сукре“ („Марискал Сукре“). Третия кораб на серията е строен по английските чертежи в самата Испания, на [[стапел]]ите на държавната [[корабостроителница]] „Карака“ в [[Кадис]]. '''„Маркиз де Енсенада“''' – е заложен на 1 януари 1887 г., спуснат на вода на 1 февруари 1890 г., влиза в строй на 1 януари 1892 г. Автор на проекта е известният корабостроител Уилям Уайт. Той е принуден да отчете изискванията на поръчителя за предимство на въоръжението на кораба пред [[скорост на кораб|скоростта]]. При този крайно ограничен [[тонаж (морски термин)|тонаж]] такъв баланс е невъзможен, „Исла де Лусон“ и „Исла де Куба“ в резултат на това напомнят не на знаменитите „[[Елсуикски крайцери|елсуикски]]“ бързоходни крайцери, а са до известна степен подобрение на небронираните крайцери от типа „Веласко“ (първите два кораба са построени в началото на 1880-те г. във Великобритания). Осемте кораба от тип „Веласко“ съставляват основата на испанските [[ескадра|ескадри]] във Филипините и Източна [[Индия]], фактически това са обикновени [[колония|колониални]] [[канонерска лодка|канонерки]] за [[стационар]]на служба. Спрямо тях „Исла де Лусон“ и „Исла де Куба“ имат по-добра скорост и [[корабна броня|защита]] във вид на [[бронирана палуба]] и принципно би следвало да подсилят качествено колониалните флотилии, но едва ли могат да се похвалят всъщност с това. В испанската флота корабите са зачислени като „крайцери 2-ри [[ранг на кораб|ранг]]“, но по световната класификация се отнасят към 3-ти или 4-ти ранг. == Конструкция == [[Файл:IsladeCuba.jpg|мини|ляво|350px|Kрайцерът „Исла де Куба“. Схема]] Крайцерите от типа „Исла де Лусон“ имат [[стомана|стоманен]] [[корпус на кораб|корпус]] с дълги полу[[бак]] и полу[[ют]] и [[нос (корабоплаване)|форщевен]] [[таран]]ен тип. Един [[комин]] и две [[мачта (корабоплаване)|мачти]] с [[ветрилно стъкмяване|ветрилно въоръжение]] на [[шхуна]]. Два [[гребен винт|гребни винта]]. [[Парна машина]] тип „компаунд“ с тройно разширение и [[мощност]] 2200 [[к.с.]], захранвана от два [[газотръбен котел|цилиндрични]] [[парен котел|котела]], при форсирана тяга осигуряваща на 1000 [[тон]]ния кораб [[скорост на кораб|скорост]] до 16 [[възел (скорост)|възела]]. При естествена тяга скоростта е повече от 14 възела. Главната защита на кораба е [[бронирана палуба]] с дебелина от 1 до 2,5 [[дюйм]]а. Вертикалното брониране е ограничено до [[бойна рубка|бойната рубка]] (2 дюймова броня) и [[бронещит#оръдеен щит|щитовете]] на [[морска артилерия|оръдията]]. Основното артилерийско въоръжение се състои от четири 120 [[милиметър|mm]] оръдия на испанската фирма Онтория (Хонтория), монтирани на [[спонсон]]и на височините на полубака и полуюта по две на [[борд]]. Така, корабът може да води стрелба от носа, [[кърма (корабоплаване)|кърмата]] и на всеки борд от две 120 mm оръдия. Спомагателното въоръжение са две 57 mm оръдия Онтория, на всеки борд по [[мидъл]]а, и две 37 mm [[Револверни оръдия Хочкис|скорострелни оръдия Хочкис]] на марса на [[гротмачта]]та. Минното въоръжение се състои от три 14 дюймови [[торпеден апарат|торпедни апарата]]. Като цяло, крайцерите на типа „Исла де Лусон“ представляват достатъчно успешен вариант на малък кораб със силно артилерийско въоръжение и някаква броня. Главния недостатък на типа е лошата [[мореходни качества|мореходност]]. Малкият и тесен корпус, претоварен с артилерия, при вълнение страда от силно напречно [[люлеене]], грозящо [[овъркил|преобръщане]]. == Служба в испанския флот == [[Файл:Isla de Luzon.jpg|мини|250px|Kрайцерът USS „Исла де Лусон“, 1905 г.]] След влизането си в строй „Исла де Лусон“, „Исла де Куба“, а след това и „Маркиз де Eнсенада“ са включени в Практическата [[ескадра]], [[военноморска база|базирана]] в испански [[пристанище|пристанища]]. В периода 1893 – 1894 г. те вземат участие във войната с [[мароко|мароканските]] племена, обстрелвайки [[африка]]нското [[крайбрежие]]. Участват в многочислени визити в чужбина. Така например, 1895 г. „Маркиз де Eнсенада“ заедно с [[броненосец]]а [[Пелайо (броненосец, 1887)|„Пелайо“]] представлява Испания на тържествата по случай откриването на [[Килски канал|Килския канал]]. В същата година „Исла де Лусон“ е привлечен към издирването на изчезналия в [[корабокрушение]] крайцер „Рейна Регенте“. След началото в 1896 г. на антииспанското въстание на [[Филипини]]те, „Исла де Лусон“ и „Исла де Куба“ са изпратени в [[Манила]], където стават, заедно с [[флагман]]ския „Рейна Кристина“, най-съвременните и боеспособни кораби на испанската Филипинска ескадра. По време на [[Испано-американска война|испано-американската война]] двата малки бронепалубни крайцера участват на 1 май 1898 г. в [[Битка при Кавите|битката при Kавите]] с американската ескадра на комодор Дюи. От цялата испанска ескадра „Исла де Куба“ и „Исла де Лусон“ са повредени най-малко, с получени съответно 2 и 3 попадения, които не причиняват сериозен ущърб. Само на „Исла де Лусон“ е повредено едно от оръдията и 6 души са ранени. На „Исла де Куба“ има двама ранени. Това се обяснява с това, че американците концентрират огъня по големите испански съдове – [[Рейна Кристина (крайцер, 1887)|„Рейна Кристина“]] и „Кастилия“. Когато флагманът „Рейна Кристина“ получава тежки повреди, испанският командващ [[контраадмирал]] Патрисио Монтехо пренася своя флаг на „Исла де Куба“. [[Файл:СanonIslaLuzon.gif|мини|ляво|200px |Оръдие върху испепелената палуба на „Исла де Лусон“ след боя от 1.05.1898 г.]] След временното оттегляне на американската ескадра „Исла де Лусон“ и „Исла де Куба“, заедно с оцелелите испански кораби, се укриват зад [[крепост]]та на Кавите, но след три часа Дюи повтаря нападението. При [[арсенал]]ът се появява изпратената на разузнаване американска канонерка „Петрел“. Всеки един от крайцерите е равен по сила на „Петрел“, но адмирал Монтехо дава заповед да се потопят всички съдове. Напуснати от екипажите си, „Исла де Куба“ и „Исла де Лусон“ потъват на дъното при южния бряг на [[залив]]а. Заради [[плитчина|плитчините]] корпусите остават до [[палуба|палубите]] на повърхността. След известно време към тях се приближават пуснати от „Петрел“ лодки с [[абордаж]]ни отряди, които подпалват испанските кораби. Единственият крайцер от този тип, останал на Испания – „Маркиз де Eнсенада“ – служи до 1920 г., след което е предаден за скрап. == Служба в САЩ == След края на войната с Испания, САЩ се сблъскват с необходимостта да водят бойни действия на Филипините против местните [[въстание|въстаници]]. Във връзка с това е решено да се възстановят потопените испански кораби. „Исла де Лусон“ е изпратен на [[буксир]] за [[ремонт на кораба|ремонт]] в [[Сингапур]], а „Исла де Куба“ – в [[Хонконг]]. Отново влизат в строя през януари и април 1900 г. съответно и са включени в състава на флота на Съединените щати под имената „Лусон“ и „Куба“. В хода на ремонта корабите са превъоръжени. Вместо четирите испански 120 mm оръдия са поставени две 102 mm американски оръдия на носа и кърмата. Активно участват в бойните действия в юга на Филипините в периода 1900 – 1901 г. като патрулни кораби и снабдителни съдове. Така „Куба“ играе голяма роля в снабдяването на обкръжения от филипинците американски [[гарнизон]] в Ормоса на остров Лейте, а „Лусон“ взема участие в [[блокада]]та на въстаниците на остров [[Самар (остров)|Самар]] в заключителния стадий на военните действия. През 1903 г. „Лусон“, а през 1904 г. и „Куба“ са преведени на [[източно крайбрежие на САЩ|атлантическото крайбрежие]] на САЩ. Служат в [[Брегова охрана на Съединените американски щати|бреговата охрана]]. Преминават ремонт по замяна на котлите – „Куба“ 1907 г., „Лусон“ 1911 г., след което са [[класификация на корабите|прекласифицирани]] в [[учебен кораб|учебни съдове]] (видимо по това време на „Куба“ е поставен втори комин). През 1912 г. „Куба“ е продаден на [[Венецуела]]. [[Файл:MariscalSucre.jpg|мини|280px|Венецуелският крайцер „Маршал Сукре“. 1937 г.]] „Лусон“ служи като учебен съд, в 1917 г. е преместен в [[Чикаго]], а през 1918 г. – в [[торпедо|торпедното]] училище в [[Нюпорт (Роуд Айланд)|Нюпорт]], заради което са му монтирани нови торпедни апарати. През 1919 г. е разоръжен и изключен от състава на флота. В 1920 г. е продаден на частна [[параход]]на кампания, преименуван е на „Ривайвър“ и плава между [[Ню Йорк]] и [[Бахамски острови|Бахамските острови]]. == Служба във Венецуела == На 2 април 1912 г. бившият испански крайцер „Исла де Куба“ е продаден на [[Венецуела]], ставайки най-големия военен съд на страната. Корабът е преименуван на „Маршал Сукре“. От 1929 г. е учебен съд. Изключен е от флота през 1940 г. Потопен е в хода на маневри на 22 януари 1952 г. == Източници == <references /> == Литература == * [http://www.spanamwar.com/islaluzon.htm Isla de Luzon] * [http://www.revistanaval.com/armada/buques0/icuba.htm Isla de Cuba. Crucero de 2 clase] * [http://www.battleships.ru/warships/isia_de_iuzon_1886_spmalkov/ship_rsmalkov.html Cruiser protected 3 class 'Isla de Luzon' (1886)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{cite |автор = Ненахов Ю. Ю. |заглавие = Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910 |място = М |издател = АСТ |дата = 2006 |isbn = 5-17-030194-4 |url=http://prussia.online/Data/Book/en/entsiklopediya-kreyserov-1860-1910/Энциклопедия%20крейсеров%201860-1910.pdf }} == Външни препратки == * [http://www.navypedia.org/ships/spain/sp_cr_isla_de_luzon.htm ISLA DE LUZÓN protected cruisers (1887 – 1894)] {{икона|en}} * [http://navalhistory.flixco.info/H/256051x53056/8330/a0.htm Description of class] {{икона|en}} * {{commonscat-inline|Clase Isla de Luzon}} {{превод от|ru|Бронепалубные крейсера типа „Исла де Лусон“|60737522}} [[Категория:Бронепалубни крайцери тип „Исла де Лусон“| ]] ryy78p81a75rpmm9eqitf4fqqv25mnp 0 598518 12214635 11814693 2024-04-26T00:47:01Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|управление=[[1259]] – [[1263]]|предшественик=няма|наследник=[[Филипо дела Торе]]|място на смъртта=[[Лоди]]|религия=[[Католицизъм]]|починала=[[20 ноември]] [[1263]]|погребан=[[Абатство Киаравале]] в [[Милано]]|династия=[[Дела Торе]]|баща=[[Якопо дела Торе]]|съпруга=сестра на Паоло Сорезина|герб=Coat of arms of the House of Della Torre (early).svg|описание=господар на Милано|потомци=Джустамонте<br>Касоно<br>Джакомо<br>Пагано}} '''Мартино дела Торе''' ({{lang|it|Martino della Torre}}; † [[20 ноември]] [[1263]] в [[Лоди]]) от рода [[Дела Торе]] е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]] и държавник, а от 1259 г. до смъртта си [[де факто]] е първият [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. == Произход == Той е член на благородническото [[Гвелфи и гибелини|гвелфско]] семейство [[Дела Торе]]. Син е на [[Якопо дела Торе]], граф на [[Валсасина]]. Племенник е на Якопо ди Мартино „Гиганта“ и на [[Пагано дела Торе|Пагано I дела Торе]], който установява семейна власт в град [[Милано]]. == Биография == === Ранна политическа кариера === Политическата му кариера започва през [[1241]] г., когато се противопоставя на назначаването за [[подест]] на Милано на Паоло Сорезина. През 1247 г. ''Credenza di Sant'Ambrogio'' (Градската управа) го избира за старейшина на град Милано, като по този начин му дава ръководството на общината. Мартино продължава (но не завършва) изготвянето на поземления регистър, започнато през [[1240]] г. от чичо му [[Пагано дела Торе|Пагано]], и се превръща в незаменим инструмент за по-справедливо разпределение на данъците между гражданите. През [[1252]] г. е назначен за подест на [[Лоди]]. През [[1256]] г. благородниците, начело с архиепископ [[Леоне да Перего]], посочват Паоло да Сорезина за свой подест, докато популаните избират Мартино за свой ръководител и му дават титлата „Подест на Кредемнца-та на Св. Амвросий“. През същата година той е назначен и за Римски сенатор, но се откава от назначението. Вътрешните борби се възобновяват с дискусиите около избора на новия подест: в крайна сметка изборът е делегиран на четирима религиозни лица, които се спират на Енрико Сако от [[Лоди]]. === Борби между пополани и благородници и Договор от Парабиаго === През 1257 г. се разпалват нови и още по-кръвопролитни борби между двете фракции. Популаните взимат за претекст убийството на един от тях, извършено предателски от благородника Гулиелмо да Ландриано на територията на [[Кастелсеприо|Сеприо]] и, водени от Мартино дела Торе, обсаждат [[Фаняно]], докато благородниците, следвайки архиепископа, влизат в замъка на Сеприо. Сблъсъкът е неблагоприятен за Мартино, тъй като враговете му могат да разчитат на гостоприемството на град [[Варезе]] и на въоръжената помощ на [[Комо (град)|Комо]]. Мартино е принуден да се върне в Милано, откъдето кара да докарат [[карочо]]-то, като по този начин дава да се разбере, че е готов да влезе в открита война. Легатите на [[Бреша]], [[Бергамо]], [[Крема]], [[Новара]], [[Павия]] и [[Лука]] обаче се намесват и, предлагайки да оставят решението на спора на папа [[Александър IV (папа)|Александър IV]], избягват окончателната конфронтация. В края на август в [[Парабиаго]] е постигнато [[Споразумение от Парабиаго|споразумение]] между страните по текст, изготвен от представители на двете фракции, което след това беше одобрено от папата. Споразумението най-накрая е одобрено с договора, известен като Мир на Св. Амвросий, защото е уговорен в базиликата „Св. Амбросий“ в Милано на 4 април. 1258 г. В него се постановява, че градските обществени постове трябва да бъдат разделени поравно между двете фракции, подновява се мирът с Комо и Новара и се позволява на Мартино и на благородниците, застанали на страната на противниковата страна, да възобновят заеманите преди това длъжности, но след заплащане. Междувременно партийните лидери се опитват да затвърдят мира чрез брака между Мартино и сестрата на Паоло да Сорезина. В резултат на този брак обаче Сорезина става подозрителен за фракцията на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] и е отстранен от обществения живот, като впоследствие е държан като затворник в [[Леняно]] от собствените си приятели: след като отново е свободен, Соразина решава да се сближи отново политически със своя зет Мартино. През 1258 г. в [[Комо (град)|Комо]] избухва борба между градските фракции: благородническата, водена от сем. [[Рускони (род)|Рускони]], и тази на популаните, начесло съм сем. [[Витани (род)|Витани]]. Мартино допринася за победата на благородниците и по този начин е избран за подест на Комо. [[Файл:Uberto II Pallavicino.jpg|мини|216x216пкс|Маркиз Оберто II Палавичино.]] По онова време [[Ломбардия]] се характеризира от поредица от борби между семействата за териториален контрол над [[Паданска низина|Паданската низина]], които са в рамките на гвелфите и гибелините, пораждайки контрасти и съюзи от нов вид. В лагера на гибелините маркиз [[Оберто Палавичино|Оберто II Палавичино]], Буозо да Новара и [[Ецелино III да Романо|Ецелино да Романо]] воюват помежду си, докато Мартино, който е, гвелф, се сближава с Палавичино. В тази несигурна и сложна политическа обстановка през 1259 г. отново се разпалва борбата за градските длъжности в Милано. На 30 март миланските популани се събират в църквата „Света Текла“ – сегашната [[Миланска катедрала|катедрала на Милано]], за да изберат Старейшината на народа. Задругата ''Credenza di S. Ambrogio'', която е най-многобройната, успява да наложи Мартино дела Торе над кандидата на Задругата „Мота“ Ацолино Марчелино. Но веднага след като Мартино и неговите последователи, след клетвата, напускат храма, Мота назначават Марчелино. Няколко дни по-късно обаче той е убит на улицата и така на 24 април Мартино тържествено е провъзгласен за Старейшина и господар на народа на Милано. Въпреки това Ла Мота не приемат назначаването му и предлагат кандидатурата на Гулиелмо да Сорезина. Папският [[легат]] Енрико да Суза, архиепископ на [[Амбрюн]] от 1250 г., се опитва да разреши проблема, като постановява забрана както на Мартино, така и на Сорезина. Мартино не приема решението и, като събира своите последователи под стените на града, се връща и прави преврат в Милано. Там той лесно преодолява подеста Балдо Гирингели и става фактическият господар на града. Така дългият процес на поемане на властта, започнат от Мартино през 1247 г., достига своята зрялост; междинното десетилетие се характеризира с установяването на режим, който постепенно акцентира върхи практическия смисъл, чрез който голяма част от администрацията на града преминава от ръцете на милициите в тези на популаните. === Господар на Милано === Веднъж избран за господар на Милано, той прогонва фракцията на гибелините от града (Гулиелмо Сорезина и последователи), която търси помощ от [[Ецелино III да Романо]], като му обещава господството над Милано. Ецелино решава да обсади замъка на [[Орцинуови]] и срещу него воюват [[Оберто Палавичино|Оберто II Палавичино]], [[Буозо да Довара]] и градовете [[Кремона]], [[Ферара]] и [[Мантуа]]. Те искат и получават и участието на Мартино дела Торе. Веднага след като Мартино напуска Милано града, Ецелино, на чиято страна минават поставили миланските изгнаници, се опитва да изненада Милано. Мартино, предупреден за опасността от властите на [[Бергамо]], успява да се върне назад, за да организира отбраната на града. Ецелино се опитва безуспешно да окупира [[Монца]], опожарява замъка в [[Трецо сул'Ада|Трецо]], окупира [[Вимеркате]] и си осигурява кратък контрол над моста над [[Ада (река)|Ада]] в [[Касано д'Ада|Касано]], продължил до пристигането на войските на Палавичино. Палавичино окупира [[Сесто]] и Монца и побеждава Ецелино, който е тежко ранен, пада в плен и умира в крепостта на [[Сончино]] (1259 г.). Скрепил властта си чрез военния успех, Мартино дела Торе се сближава с маркиз Палавичино, който досега е бил най-големият [[кондотиер]] на Падания, за да попречи на миланските изгнаници да сключат съюз с него. Той го вика в Милано и сключва с него 5-годишен договор, с който му поверява длъжността на генерал-капитан. Папската курия гледа на този съюз с подозрение, понеже гибелинът Палавичино се слави с това да помага на [[Ерес|еретици]]. Палавичино се опитал да подкопае властта на Мартино в рамките на самата ''Credenza di S.Ambrogio'' и да открадне от него господството над [[Лоди]], което му се е подчинило на следващия ден след победата при [[Касано д'Ада|Касано]] и го назначило за [[подест]]. Маневрите му са безрезултатни, тъй като Мартино успява да запази властта си. Въпреки това маркизът се възползва от престижа и авторитета, произтичащи от службата на генерал-капитан на Милано, за да укрепи и разшири сферата си на политическа хегемония: вече господар на [[Кремона]], той става и господар на [[Бреша]], [[Пиаченца]], [[Павия]], [[Алесандрия]], [[Тортона]], [[Бобио]] и [[Понтремоли]]. Междувременно продължават опитите на миланските изгнаници да свалят властта на Мартино дела Торе, но всички те са безуспешни.<ref>В [[Пиаченца]], тъй като възниква спор между вътрешните и външните хора, и Палавичино, Мартино и Буозо да Довара са призвани като арбитри за разрешаване на въпроса; но предвид упоритостта на гражданите не се стига до споразумение. След това въпросът е разрешен от маркиз Палавичино, който се намесва с оръжие, прогонвайки противниците, а с тях и миланските изгнаници, които ги подкрепят и подстрекават. След това те намират убежище в [[Бергамо]] и оттам атакуват миланската провинция. Отговорът на застрашения град е бърз: под ръководството на кмета Гулиелмо Пелавичино, роднина на Оберто, миланците първо поискват сметка от Бергамо за това поведение и след това, заедно с войските на [[Кремона]], [[Бреша]] и [[Новара]] обсаждат замъка Табиаго в [[Брианца]], където изгнаниците са намерили убежище. Замъкът е разрушен и обсадените оцелели са затворени: Мартино с жест, насочен към увеличаване на популярността му, помилва всички.</ref> === Конфликт с папата === Все още е нерешен въпросът за назначаването на [[архиепископ]]а на Милано. От смъртта на архиепископ Леоне да Перего през 1257 г. престолът на [[Свети Амвросий (Милано)|Свети Амвросий]] е вакантен, а духовниците не се споразумяват за кандидат. Има двама кандидати: [[Раймондо дела Торе|Раймондо Дела Торе]] – син на [[Пагано дела Торе]] и братовчед на Мартино, който е [[архиерей]] на [[Монца]], харесван от популаните, и Франческо да Сетала, харесван от благородниците. С оттеглянето на кандидатурата на Сетала през 1262 г. изглежда, че въпросът е решен; но тъй като мястото е вакантно от доста време, решението отива у [[Свети престол|Светия престол]]. В този именно момент кардинал [[Отавиано Убалдини|Отавиано дели Убалдини]] и неговия антураж, част от който е и [[Отоне Висконти]], се спира в манастира на Св. Амвросий в Милано на път за Рим от Франция. Според хронистите кардиналът, след като вижда, че в съкровищницата на базиликата се пази [[рубин]] с рядка красота, го пожелава. След това канониците на базиликата се обръщат към Мартино, който отива с богато шествие при кардинала и го информира, че е дошъл да го придружи до портите на града, след като е научил за решението му да напусне Милано. Убалдини понася обидата, но си отмъщава, като кара папа [[Урбан IV]] да назначи Отоне Висконти за архиепископ на Милано. Отоне, който е архидякон на Амброзианската църква, каноник на базиликата „Свети Амвросий“, каноник на църквата на [[Дезио]], е член на сем. [[Висконти]], което, макар и да не е особено богато, е в редиците на благородниците, враждебно настроени към Мартино. [[Файл:Visconti, Ottone.jpg|мини|242x242пкс|Отоне Висконти]] Реално между Милано и Светия престол има чисто политически конфликт. Мартино, който господства над Милано, предизвиква сериозна загриженост у папата, както поради приятелството си с маркиз [[Оберто Палавичино|Оберто II Палавичино]], така и поради стремежа си за надмощие над градовете в [[Паданска низина|Падания]]; ясно е, че властта му би се засилила още повече, ако архиепископ стане братовчед му Раймондо. На 22 юли 1262 г. папата прави Отоне Висконти архиепископ на Милано, опитвайки се да ограничи разрастващата се власт на [[Дела Торе]] – в същия период [[Раймондо дела Торе|Раймондо Дела Торе]] е издигнат в епископ на [[Комо (град)|Комо]]. Като отговор Мартино дела Торе, заедно с Палавичино, окупира земите и имотите на архиепископията, за да принуди папата да промени избора си. Папата обаче не променя решението си и поставя под запрещение Милано. Освен това на 11 февруари 1263 г. Мартино, брат му [[Филипо дела Торе|Филипо]] и други важни граждани са [[Отлъчване от Църквата|отлъчени от Църквата]], защото са привърженици на Палавичино и на краля на [[Сицилианско кралство|Сицилия]] [[Манфред]], представящ се за поборник за италианския [[Гвелфи и гибелини|гибелинизъм]]. Папската разпоредба не сплашва Мартино, който отново се ангажира с това да потуши опитите за бунт на изгнаниците: за да ги лиши от всякаква възможност за защита, той разрушава укрепленията на [[Галарате]] и [[Бривио]], както и кулата на [[Моцате]]. В началото на 1263 г. [[Отоне Висконти]], по заповед на папата, напуска Рим, за да се опита да завладее своята архиепископия и последван на голям брой миланци в изгнание, той влиза в [[Арона (Италия)|Арона]] на 10 април. След научават новината, Мартино и Палавичино се втурват към крепостта, за да я върнат под владението на Милано. Съпротивата срещу Висконти продължава един месец; в крайна сметка Отоне е принуден да бяга, замъкът е разрушен и крепостите на [[Анджера]] и [[Бребия]], и двете от архиепископията на Милано – също. === Последни години и смърт === През юни 1263 г. Мартино дела Торе става и [[подест]] на [[Новара]], където фракцията на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]] има надмощие. Той праща в изгнание гибелините, слагайки по този начин край на дългите партийни борби, които окървавяват града. Това е последният му успех: на 7 ноември, докато е в [[Лоди]], той се разболява тежко. Осъзнавайки, че е близо до своя край, той поисква брат му [[Филипо дела Торе|Филипо]] да го наследи на поста, което се осъществява. Вероятно умира на 20 ноември. 1263 г., както е написано на [[епитафия]]та над гробницата му в Абатство „Киаравале“ в Милано, където почиват баща му [[Якопо дела Торе]] и чичо му [[Пагано дела Торе]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/martino-della-torre_(Dizionario-Biografico)/ | заглавие = DELLA TORRE, Martino in "Dizionario Biografico" | издател = www.treccani.it | достъп_дата = 12 май 2022}}</ref> == Брак и потомство == Жени се за неизвестна жена, от която има четири сина:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://w.genealogy.euweb.cz/torre/torre1.html|заглавие=della torre (von Thurn family)|достъп_дата=3 април 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sardimpex.com/della%20Torre/della_Torre%201.asp|заглавие=Della Torre|автор=sardimpex.com|достъп_дата=3 април 2022}}</ref> * Джустамонте дела Торе († сл. 1223), дякон на метрополия Милано (1201), редови каноник (1206) * Касоне дела Торе (неизв.), [[подест]] на [[Орвието]] (1204) * Джакомо дела Торе († 1216), ∞ за София * Пагано дела Торе (неизв.), подест на [[Падуа]], има двама сина. == Вижте също == * [[Дела Торе]] * [[Висконти]] * [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Отоне Висконти]] == Източници == * [http://www.dellatorredimilano.it ''Della Torre''] di Milano * Giuliana L. Fantoni – ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/martino-della-torre_(Dizionario-Biografico)/ DELLA TORRE, Martino]'', in Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 37 (1989) * Elio Rosati, Anna Maria Carassiti, ''Dizionario delle battaglie'', Newton Compton, Rome, 1996. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Martino della Torre|124262650}} {{Портал|Биографии|Италия|История}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали в Лоди]] [[Категория:Дела Торе]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Миланци]] rln2g2btak0cmcsz3l892p03mtrxn9j 0 598610 12214576 11835993 2024-04-25T23:47:06Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|управление=[[1216]] – [[1241]]|предшественик=[[Якопо дела Торе]]|наследник=[[Пагано II дела Торе]]|място на смъртта=|религия=[[Католицизъм]]|погребан=[[Абатство Киаравале]] в [[Милано]]|династия=[[Дела Торе]]|баща=[[Якопо дела Торе]]|съпруга=|герб=Coat of arms of the House of Della Torre (early).svg|описание=граф на [[Валсасина]]|потомци=Ермано<br>[[Франческо дела Торе|Франческо]]<br>[[Наполеоне дела Торе|Наполеоне]]<br>Каверна<br>Пагано<br>[[Паганино дела Торе|Паганино]]<br>Авоне<br>Мартино<br>Филипо<br>[[Раймондо дела Торе|Раймондо]]|починал=6 януари [[1241]]}} '''Пагано дела Торе''' ({{lang|it|Pagano della Torre}}; † 6 януари [[1241]]) от знатния род [[Дела Торе]] (или Ториани) е италиански благородник от рода [[Дела Торе]], граф на [[Валсасина]] в [[Ломбардия]] от 1216 г.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/della-torre-pagano-conte-di-valsassina/ ''Pagano della Torre''], Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana</ref> Пагано е привърженик на [[Гвелфи и гибелини|Гвелфите]], които са привърженици на [[папа]]та. == Произход == Той е син на [[Якопо дела Торе]] († 1247) и внук на [[Мартино дела Торе (Гиганта)|Мартино дела Торе]] „Гиганта“. Има двама братя: Якопо и Антимано . == Биография == Пагано започва политическата си кариера през 1226 г., когато по време на формирането на Втората [[ломбардска лига]] е назначен за [[подест]] на [[Бреша]] (1227 г.). През 1229 г. е назначен за подест на [[Бергамо]] от кардинал Гофредо ди Сан Марко, който решава да го назначи да възстанови реда сред благородническите фамилии, включително тази на [[Колеони (род)|Колеони]]. Битките обаче се засилват и съюзниците на Колеони и Ривола в съюз със [[Суарди (род)|Суарди]] принуждават Пагано да избяга от града. Известността на Пагано дела Торе нарасна значително толкова много, че той подписва, заедно с много други милански благороднически семейства, договор за съюз със сина на императора, [[Хайнрих VII (Германия)|Хайнрих VII]] от Германия. През 1235 г. той отново става подест на Бреша и на следващата година, за да успокои сблъсъка между Хаинрих и императора, папа [[Григорий IX]] решава да задържи посланиците на градовете от лигата във [[Витербо]] и сред тях Пагано е представителят на Милано. Понеже не постигат целта, те са изгонени от папската курия. В този момент избухва война, която е спечелена на 27 ноември 1237 г. от императорските войски в [[Битка при Кортенуова|битката при Кортенуова]]. По време на някои от сблъсъците Пагано се притичва на помощ на миланците и събира в [[Понтида]] останките от разпръснатата армия и я възстаовява във владенията си във [[Валсасина]]. По този повод той лекува ранените и ги отвежда обратно в Милано, като по този начин получава такава благодарност от града, че през 1240 г. е назначен за старейшина на градската управа – Креденца на Св. Амвросий. През този период Пагано увеличава подготовката на поземления регистър, в който трябва да бъдат включени всички собственици на земя, миряни и духовници. По този начин той успява да намали данъците, облекчавайки напрежението в града. Той също така е много опитен във външната политика, тъй като успява да сключи съюзи с републиките [[Генуезка република|Генуа]] и [[Венецианска република|Венеция]]. Той умира на 6 януари 1241 г. и цялото миланско население придружава тялото му до гробището на [[Абатство Киаравале]], където са погребани и родителите му и където по-късно почиват и други членове на семейството му. Гробът е обикновен и е покрит с малък камък. Гробището по-късно е опустошено, а надгробните плочи са счупени и разпръснати след закриването на манастира от [[Наполеон I|Наполеон]] през 1798 г. Надгробният камък е монтиран отново на стената на бившето гробище от граф Таксис, потомък на [[Дела Торе]], в началото на 20 век. == Брак и потомство == Жени се за неизвестна нам жена, от която има 10 сина: * Ермано дела Торе * [[Наполеоне дела Торе|Наполеоне 'Напо' дела Торе]] († 1278), вероятно се жени за Маргарита Дел Балцо (Маргьорит дьо Бо), от която има трима сина и две дъщери, сред които [[Корадо дела Торе|Корадо 'Моска' дела Торе]], [[подест]] на [[Мантуа]] (1266), губернатор на [[Истрия]] и на [[Триест]] (1209), подест на [[Бергамо]] (1307) * [[Франческо дела Торе]] (* 1210/1220, † 21 януари 1277, убит в [[Битка при Дезио|битката при Дезио]]), има един син * Канева дела Торе * [[Раймондо дела Торе]] († 1299), [[епископ]] на [[Комо (град)|Комо]] (1262 – 1273) и [[патриарх]] на [[Аквилея]] (1273 – 1299) * [[Паганино дела Торе]] († 1266 Верчели, убит) * Авоне дела Торе * Мартино дела Торе * Филипо дела Торе * [[Раймондо дела Торе]] († [[23 февруари]] [[1299]]), [[епископ]] на [[Комо (град)|Комо]] (1262 – 1273) и [[патриарх]] на [[Аквилея]] (1273 – 1299). == Вижте също == * [[Дела Торе]] * [[Висконти]] * [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] == Източници == * Giuliana L. Fantoni, [http://www.treccani.it/enciclopedia/pagano-della-torre_(Dizionario_Biografico)/ ''DELLA TORRE, Pagano''], in Dizionario biografico degli italiani, vol. 37, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1989. * [http://www.dellatorredimilano.it ''Della Torre''] <references /> {{Превод от|it|Pagano della Torre|128146708}} {{Портал|Биографии|Италия|История}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Дела Торе]] 3j9b2bz4mqc5gu5gudl518bsldqvygq 0 598614 12214522 11814699 2024-04-25T23:06:44Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|баща=Якопо дела Торе|пояснение=сеньор на Милано|наследник=[[Наполеоне дела Торе]]|погребан=[[Абатство Киаравале]], [[Милано]]|предшественик=[[Мартино дела Торе]]|място на раждане=[[Милано]], [[Сеньория Милано]]|починал=[[24 септември]] [[1265]]|място на смъртта=[[Милано]], [[Сеньория Милано]]|герб=Coat of arms of the House of Della Torre (early).svg|управление=[[1263]] – [[1265]]|други титли=[[подест]] на [[Генуа]] (1256)|династия=[[Дела Торе]]|потомци=Аниезе<br>Салвино|религия=[[Католицизъм]]|съпруга=.... да Нигуарда|втори брак=... Бираго}} '''Филипо дела Торе''' ({{lang|it|Filippo della Torre}}; * нач. на [[13 век]] в [[Милано]], [[Сеньория Милано]], † [[24 септември]] [[1265]] пак там) от семейство [[Дела Торе]] е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], [[Списък на владетелите на Милано|сеньор на Милано]] от 18 ноември 1263 г. до смъртта си. == Произход == Син е на Якопо дела Торе, граф на [[Валсасина]]. Племенник е на Якопо ди Мартино ''Гигантът'' – граф на Валсасина и на господаря на Милано [[Пагано дела Торе]], който установява семейната власт в [[Милано]]. Брат е на господаря на Милано [[Мартино дела Торе]], когото наследява. == Биография == Политическата му кариера започва през [[1256]] г., когато е назначен за [[подест]] на [[Генуа]]. Много дискутирано лице, той се оказва нелоялен към управлението на града: обвинен е в сериозно присвояване на средства в ущърб на някои търговци от [[Пиаченца]] и в края на мандата си е осъден да плати голяма сума и на лишаване от свобода. Той е освободен и успява да се върне в Милано, едва след като признава с тържествена клетва, че град Генуа не му е направил нищо лошо и следователно Миланпо не би си отмъстил. Връщайки се в Милано през [[1263]] г., Филипо е избран за постоянен [[капитан на народа]] на 18 декември. След смъртта на брат си [[Мартино дела Торе|Мартино]] той наследява [[Сеньория Милано]]. С встъпването си в длъност той назначава [[Гвелфи и гибелини|гибелина]] маркиз [[Оберто Палавичино|Оберто II Палавичино]] за генерален капитан на градската армия с договор, който изтича на 11 ноември от [[1264]] г. без възможност за подновяване. Ядосаният Палавичино нарежда арестуването на миланските търговци в [[Кремона]] и конфискацията на лодките им. Според [[Историография|историка]] [[Бернардино Корио]] обаче този арест става след изтичането на договора и следователно е след присъединяването на Филипо към гвелфската фракция, оглавявана от [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]]. [[Файл:Uberto II Pallavicino.jpg|мини|209x209пкс|Оберто II Палавичино]] Филипо води политиката на разширяване на Сеньория Милано в други [[Ломбардия|ломбардски]] градове, както за да укрепи личната си власт, така и за да се справи с властта на Палавичино, който има надмощие в [[Паданска низина|Падания]]. Някои градове като [[Новара]] и [[Лоди]] преминават под властта на Филипо, докато други са подчинени чрез кръвопролития. На Коледа 1263 г. Филипо става [[подест]] на Комо след кървава борба, спечелена от лидерите на гвелфите сем. Витани срещу сем. Рускони – гибелини, които подкрепят Корадо да Веноста. Гибелините са изгонени от града и преследвани от партията на гвелфите: техният лидер [[Симона Орели|Симоне Орели (Симоне да Локарно)]] е заловен при преминаване на река Треза и прехвърлен в Милано заедно с други видни представители на фракцията, включително неговия племенник Гуидото. Филипо каря да хвърлят затворниците в крепостта Песано близо до [[Горгондзола (Италия)|Горгондзола]]. Оттам те бягат малко след това, но отново са заловени и затворени този път в Милано. Междувременно миланските войски обсаждат [[Тельо]] във [[Валтелина]] и, след като стигат до [[Киавена]], принуждават противниците си да се укрият във Вал Брегалия. И [[Новара]], която вече се е предала на [[Мартино дела Торе]] през 1263 г., се подчинява на Филипо, който става неин [[подест]] през 1264 и 1265 г. В някои области той прибягва до въоръжена намеса, като напр. във Вал Сесия, където завладява замъка Робиало на гибелинското семейство Торниели. Подобно подчинение има и в [[Лоди]], където гвелфската фракция на Сомаривата надделява и където Мартино вече е избран за подест след победата при [[Касано д'Ада|Касано]] (1259). В края на 1264 г. [[Бергамо]] също следва примера на тези общини: гражданите, може би за да се измъкнат от тежкото влияние на Пелавичино, избират Филипо за подест за 10 години и му дават пълна власт. След като приема посланиците на Бергамо в Милано, на 13 декември Филипо язди към Бергамо, където на 11 февруари 1265 г. е сключен официален съюз между града и Милано. Предишните градски магистрати са запазени и Комуна Бергамо продължава да има пълна власт за данъчно облагане, макар че е въведена новост: комуната е длъжна да плаща ежегоден паричен данък на Филипо. За кратко време Филипо успява да сформира мощен гвелфски фронт, съставен от общини като Милано, Комо, Новара, Верчели, Лоди и Бергамо, противоположен на гибелинския, образуван от Кремона, [[Крема]], [[Бреша]], [[Пиаченца]], [[Алесандрия]], [[Павия]] и [[Тортона]], начело с маркиз Палавичино. [[Файл:Palazzo Reale di Napoli - Carlo I d'Angiò.jpg|ляво|мини|235x235пкс|Шарл I Анжуйски]] На 23 януари 1265 г. в [[Екс ан Прованс]] Филипо официално сключва съюзява с [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] – бъдещ [[Списък на владетелите на Неаполитанското кралство|крал на Неапол]] през [[1265]] г. и приема за подест на Милано провансалския благородник Бара де Бо ([[дел Балцо]]). Съюзът му е нужен от една страна, за да има валидна подкрепа срещу маркиз Палавичино, и от друга – за да се помири с [[Папа|папата]], поставил под запрещение Милано след отказа на общината да приветства [[Отоне Висконти]] като [[архиепископ]]. Шарл от своя страна се нуждае от подкрепата на сем. [[Дела Торе]], за да накара войските си да се насочат към юг, за да преминат през Ломбардия, като в замяна обещава на Филипо да работи за поддържане на статуквото и да се намеси в защита на Филипо и хората му от всеки враг, включително и [[Висконти]]. В същото време, за да отстрани други възможни съюзници на Палавичино и за да отслаби сферата му на влияние, Филипо насочва дипломатическите си действия и в други посоки: към Лудовико ди Сан Бонифачо – номинален граф на [[Верона]] (тъй като градът е вече под властта на [[Мастино I дела Скала|Мастино Дела Скала]]), към [[Обицо II д’Есте|Обицо II д'Есте]] и към градовете [[Мантуа]], [[Ферара]] и [[Бреша]]. С всички тях той сключва споразумения, съставени в началото на февруари 1265 г. С тях Филипо не само се ангажира с отбранителни действия, но и предвижда евентуална колективна атака, а сем. Дела Торе си гарантира максимални ползи при победа, включително безусловната подкрепа на съюзниците за признаването на [[Раймондо дела Торе|Раймондо]], син на [[Пагано дела Торе]] и братовчед на Филипо, за папски [[легат]] в [[Ломбардия]]. На 24 септември [[1265]] г. Филипо умира внезапно и е погребан в [[Абатство Киаравале]] в Милано, близо до баща си Якопо и до брат си Мартино. Наследен е от [[Наполеоне дела Торе]]. == Брак и потомство == Вероятно Филипо се жени два пъти: 1. ∞ за жена от сем. да Нигуарда, от която вероятно има една дъщеря: * Аниезе, ∞ за Гулиелмо да Пустерла, милански патриций 2. ∞ за жена от сем. Бираго, от която вероятно има един син: * Салвино († 10 септ. 1287 в [[Парма]]), останал сирак като малък, изгнаник в Парма от 1277 г., има една дъщеря. == Вижте също == * [[Дела Торе]] * [[Висконти]] * [[Сеньория Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Оберто II Палавичино]] == Източници == * {{Икона|it}} [http://www.dellatorredimilano.it/domus.html Della Torre] * {{Икона|it}} Giuliana L. Fantoni, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/filippo-della-torre_(Dizionario-Biografico) DELLA TORRE, Filippo]'', in Dizionario biografico degli italiani, vol. 37, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1989. * {{Икона|en}} [http://www.sardimpex.com/della%20Torre/della_Torre%201.asp Genealogy of della Torre family], на sardimpex.com {{Портал|Биографии|Италия|История}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Родени в Милано]] [[Категория:Починали в Милано]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Дела Торе]] 1675ieq5qmopzoxdgsvegtz0qgk1m66 0 598615 12214560 11836081 2024-04-25T23:30:19Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|управление=24 декември [[1265]] – 21 януари [[1277]]|предшественик=[[Филипо дела Торе]]|наследник=[[Отоне Висконти]]|място на смъртта=[[Комо (град)|Комо]]|религия=[[Католицизъм]]|починала=[[16 август]] [[1278]]|погребан=Параклис “Св. Никола“ в Замъка Барадело в [[Комо (град)|Комо]]|династия=[[Дела Торе]]|баща=[[Пагано дела Торе]]|съпруга=Маргьорит дьо Бо|герб=Coat of arms of the House of Della Torre (early).svg|описание=господар на Милано|потомци=[[Корадо дела Торе|Корадо]]<br>[[Риналдо дела Торе|Риналдо]]<br>Касоно<br>Донина<br>Аниезе|други титли=[[капитан на народа]]<br>[[подест]] на [[Бергамо]] (1235)<br>подест на [[Пиаченца]] (1260)<br>[[имперски викарий]] за [[Милано]] (от 1273).}} '''Наполеоне дела Торе''' или '''Ториани,''' наречен '''Напо''' ({{lang|it|Napoleone della Torre, Napo Torriani}}; † [[16 август]] [[1278]], [[Комо (град)|Комо]]) е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]] от 24 декември 1265 до 21 януари 1277 г. и един от най-силните представители на [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род [[Дела Торе]]. == Произход == Той е син на [[Пагано дела Торе]] (* ? † 1241), глава на ''Credenza di Sant'Ambrogio'' (Градската управа) на [[Милано]] от 1216 г. до смъртта си, [[подест]] на [[Бреша]] (1227), подест на [[Бергамо]] (1228), и неизвестна жена. Има девет братя: * [[Ермано дела Торе|Ермано]] (неизв.), подест на [[Болоня]] (1253), подест на [[Флоренция]] (1256), подест на [[Пиза]] (1258); съпруг на Лучия да Кореждо и на Витория дела Скала; родоначалник на кадетския клон на [[Гориция]] * Авоне (* ? † сл. 1279), подест на [[Пистоя]] (1274) * Мартино (* ? † сл. 1277) * Филипо (неизв.), подест на [[Сачиле]] (1290) * [[Паганино дела Торе|Паганино]] (* ? † 1266), подест на [[Новара]] (1259), съпруг на Микарда [[да Монтефелтро]] * Франческо (* ? † 1277 в [[Дезио]]), подест на Новара (1243, 1263 и 1271), господар на [[Кастелсеприо|Сеприо]] (1266), подест на [[Бреша]] (1266), подест на [[Алесандрия]] (1269), подест на [[Кремона]] (1271), подест и ректор на ривиерата на езерото [[Орта (езеро)|Орта]] (1271), съпруг на Джулия Кастильони, родоначалник на кадетския клон [[Комо (град)|Комо]] * Салвино (* ? † сл. 1281), съпруг на Роза Туркони * Каверно (* ? † сл. 1277), подест на [[Мантуа]] (1245), съпруг на Орсина Мандели, родоначалник на кадетския клон Верона * [[Раймондо делла Торе|Раймондо]] (* ? † 1298), архисвещеник на [[Монца]] (1251-62), титулярен архиепископ на Милано (1261-62), [[епископ]] на [[Комо (град)|Комо]] (1262 – 1273) и [[патриарх]] на [[Аквилея]] (1273 – 1299). == Биография == === Ранни години === Нищо не се знае за живота му до [[1260]] г., когато става [[подест]] на [[Пиаченца]]. През този период [[Сеньория Милано]] се управлява последователно от неговите братовчеди [[Мартино дела Торе|Мартино]] и [[Филипо дела Торе]] – синове на [[Якопо дела Торе]]. Още в този период Напо е активен в политиката на град Милано: той също подписва съюзния договор с [[Шарл I Анжуйски]] през [[1265]] г. === Господар на Милано === След смъртта на братовчед му [[Филипо дела Торе|Филипо]] през декември 1265 г. Напо идва на власт, като го наследява в управлението на Милано, имайки титлата на Старейшина на народа на Милано и същевременно тази на [[подест]] на [[Комо (град)|Комо]], [[Новара]], [[Бергамо]] и [[Лоди]]. [[Файл:Palazzo Reale di Napoli - Carlo I d'Angiò.jpg|мини|227x227пкс|Шарл I Анжуйски]] Той продължава политическата линия, начертана от своя предшественик, винаги заставайки на страната на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]] и благоприятствайки начинанията на [[Шарл I Анжуйски]]. Анжуйската победа в [[Битка при Беневенто (1266)|битката при Беневенто]] на 26 февруари [[1266]] г. срещу [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] на крал [[Манфред]] бележи триумфа на гвелфската партия в [[Северна Италия|Северна]] и [[Централна Италия]] и края на господството на [[Хоенщауфен|Хоенщауфените]] над [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Докато Наполеоне властва в [[Синьория Милано|Милано]], неговият брат [[Раймондо дела Торе|Раймондо]] – епископ на [[Комо (град)|Комо]] получава от Гвелфската лига правото да назначава подестите на [[Мантуа]] и [[Ферара]] сред семейството си – факт, който консолидира още повече силата на [[Дела Торе]] в [[Италия]]. Брат му Франческо е господар на [[Кастелсеприо|Сеприо]], а брат му Паганино е господар на [[Верчели]], макар и за кратко, тъй като убит и след това отмъстен от Наполеоне. Междувременно бившият крал на Сицилия [[Конрадин]] има намерение да слезе в Италия и да си възвърне владението на кралството, което му е взето от чичо му [[Манфред]]. Страхът от възраждане на властта на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] подтикна представителите и господарите на гвелфските градове да се срещнат в Милано на 4 април [[1267]] г., за да подновят Гвелфската лига и да поверят нейното командване на Наполеоне, неговия брат Раймондо и [[Вилхелм VII (Монферат)|Гулиелмо VII дели Алерамичи]], [[Маркграфство Монферат|маркиз на Монферат]]. Въпреки това Наполеоне, също командващ армията на гвелфите, заема двусмислено отношение по този повод, без изобщо да атакува ефективно Конрадин, който междувременно се е установил в [[Павия]] в края на януари [[1268]] г., може би поради конфликти с [[Климент IV|папа Климент IV]]. След поражението на Конрадин в [[Битка при Талиакоцо|битката при Талиакоцо]] на 23 август [[1268]] г. Шарл Анжуйски възнамерява да разшири господството си над цяла Северна Италия и моли гвелфските градове да свикат събрание в [[Кремона]], по време на което да бъде признато неговото господство. Участващите градове, подкрепяни главно от Наполеоне, обаче декларират, че не желаят да признаят неговата власт. Поради тази причина отмъщението на Анжуйците е главно срещу Дела Торе и всъщност те поддържат много бунтове срещу тях и тяхното господство. Поради това Напо е принуден да увеличи данъчното облагане, и това е и защото той прави всичко възможно за изграждането на обществената инфраструктура като почистването и павирането на градските улици и завършването на канала Навильо Гранде от [[Абиатеграсо]] до Милано през [[1271]] г. През 1271 г. Напо възобновява господството си над [[Новара]] и подписва мирен договор с [[Бреша]]. Следват безброй бунтове: първо Бреша, а след това [[Лоди]] изоставят Гвелфската лига и преминават към гибелините, но Лоди е завладян отново от Наполеоне. След Лоди се разбунтува Комо, а дори в Милано започват да възникват противопоставяния поради непрекъснатите и огромни данъци, поискани от Напо. Впоследствие [[Крема]], [[Кремона]] и Новара също се надигат и в този момент силата на семейство Дела Торе започва да се колебае. През [[1272]] г. в Милано е свикан нов Съвет на 900-те, където накрая Наполеоне е признат за господар на Милано и следователно е призната [[Сеньория Милано]]. През [[1269|1269 г.]] брат му Раймондо е заловен от Корадо Веноста фон Мач – феодал на замъка Бофалора във [[Валкиавена]], и изложен в клетка на обществените подигравки в [[Сондало]] във [[Валтелина]]. След това той е освободен от милициите на Наполеон, които разрушават замъка на 25 септември [[1273]] г. === Бунт в Лоди === През лятото на 1273 г., след бунта в [[Лоди]], разпален от семейство Овернаги, Напо събира армия от градовете [[Милано]], [[Верчели]], [[Новара]], [[Комо (град)|Комо]] и [[Бергамо]]. На 25 юли [[Карочо|карочо-то]] напусна Милано, но на 18 август войските все още лагеруват около [[Сан Джулиано Миланезе|Сан Джулиано]], на 20 са при [[Калвенцано]], а на 27 са пред градските стени, чиито околности разграбват. Построен е замък или обсадна кула, за да атакува града, но шест дена по-късно армията се изтегля към Милано. Причината за тази забавеност според италианския [[Историография|историк]] от 18 век [[Джорджо Джулини]] се дължи на желанието на Напо да си върне града с дипломация, а не с оръжие, за да не се прояви като тиранин в очите на хората. На 19 април 1270 г. миланската армия се придвижва отново към Лоди и през следващите дни някои малки села около града са превзети и околността е ограбена, но градът не е нападнат. Семейството Сомарива от Лоди, заточено от своя град, постига споразумение с Напо чрез брат му [[Раймондо дела Торе]], епископ на Комо: в замяна на мира и свободната търговия между двата града те ще вдигнат на бунт своите поддръжници, за да изгонят [[Подест|подеста]] Алберто Катаско и Буозо да Довера, и това би позволило на Напо да назначи викарий по свой избор. На 4 юли градът попада в ръцете на Дела Торе и Напо влиза в него, приветстван от хората. Въпреки това, докато Дела Торе са на трапезата и обядват, привържениците на сем. Овернаги, водени от Сучо Вистарини, изненадващо нападат поддръжниците на сем. Сомаривa, като почти успяват да ги прогонят от града. Напо изоставя обяда и след като събира своите хора, се насочва срещу Овернаги, като успява да ги победи и да убие Франческо Вистарини – син на Сучо. Самият Сучо заедно със сина си Антонио решава да се предаде, като се представи в двореца на Дела Торе; двамата са изпратени като пленници в Милано. Според обичая дворците на Овернаги и Вистарини са разграбени и благодарение на пристигането на още 3000 милански войници, лагеруващи извън града, Лоди е изцяло превзет. Впоследствие Напо нарежда изграждането на замъците Порта Милано и Порта Реджина, за да се подобри отбраната на града.<ref>Giulini, ''Memorie'' pp. 243-246</ref> През [[1273|1273 г.]] [[Рудолф I|Рудолф фон Хабсбург]] е избран за крал на римляните и Напо се обръща към него, за да възстанови загубената подкрепа на [[Шарл I Анжуйски]], ставайки [[Имперски викарий|имперрски викарий]] през [[1274]] г. Междувременно [[Отоне Висконти]], архиепископ на Милано от [[1262]] г., който все още не се е настанил в Милано поради противопоставянето на сем. Дела Торе, става отправна точка за благородническите семейства на Милано, [[Алто Милано]] и района на [[Локарно]], и с тяхна подкрепа започва война срещу Дела Торе. === Поражение и смърт === [[Файл:Visconti, Ottone.jpg|ляво|мини|229x229пкс|Архиепископ Отоне Висконти]] През [[1276]] г. войските на Дела Торе, водени от Напо, нанасят тежко поражение на тези на [[Отоне Висконти]] в [[Битка при Гуацера|битката при Гуацера]] близо до [[Ранко]], близо до [[Лаго Маджоре|езерото Маджоре]]. Впоследствие Отоне контраатакува и окупира [[Леко (град)|Леко]] и [[Чивате]], пристигайки в [[Дезио]] през нощта. В последвалата [[битка при Дезио]] той атакува Напо и семейството му: брат му Франческо е убит, докато самият Напо и неговия племенник [[Гуидо дела Торе|Гуидо]] – син на Франческо са пленени и впоследствие затворени в [[Замъкът Барадело|Кастел Барадело]] в [[Комо (град)|Комо]]. Отоне триумфално влиза в [[Милано]], установявайки господството на [[Висконти]] в града. Победата е гарантирана от съюзите, които Висконти сключва с [[Асти (град)|Асти]], [[Торино]], [[Аоста]], [[Верчели]], и с [[Маркграфство Монферат|Маркиза на Монферат]]. Напо, затворен в желязна клетка, висяща от външните стени на замъка в Комо, е подложен на 18 месеца страдание, преди да умре от глад на 16 август [[1278]] г.<ref name="varese2">{{Cite book|last=Varese|first=Carlo|title=Torriani e Visconti, scene casalinghe, pubbliche e storiche della vita milanese nel secolo XV|year=1839|publisher=ved. di A. F. Stella e Giacomo figlio|location=Milano}}</ref> Според традицията тленните му останки са погребани в параклиса „Свети Николо“ на [[Замъкът Барадело|Кастел Барадело]] в Комо. == Брак и потомство == ∞ вероятно за Маргарита Дел Балцо (Маргьорит дьо Бо) от рода [[Дел Балцо]], от която има трима сина и две дъщери:<ref>Pompeo Litta, ''[[Famiglie celebri italiane]]. Torriani di Valsassina'', Milano, 1850.</ref> * [[Корадо дела Торе|Корадо]] 'Моска' дела Торе (* 1251, † 24 октомври 1304 в [[Милано]]), [[подест]] на [[Мантуа]] (1266), губернатор на [[Истрия]] и на [[Триест]] (1209), подест на [[Бергамо]] (1307), ∞ 1. за Валентина, дъщеря на [[Пиетро Висконти]] 2. за Алегранца, дъщеря на Гуидоне да [[Ро (Ломбардия)|Ро]]; от браковете си има 10 сина и 1 дъщеря * [[Риналдо дела Торе|Риналдо]] 'Пасерино' дела Торе († ок. 1330), подест на [[Кремона]] (1 януари 1312), губернатор на [[Алесандрия]] (1322), ректор за Църквата на [[Пиаченца]] (1323), [[Парма]] (1328) и [[Фаенца]] (1330), има една дъщеря. * Касоно дела Торе († 15 май 1281 във [[Ваприо д'Ада|Ваприо]]), [[кондотиер]], ∞ за Пиерина, от която има четирима сина и една дъщеря. * Донина дела Торе, ∞ за Гуидо * Аниезе дела Торе, ∞ за Кантелмо да Ро == Вижте също == * [[Дела Торе]] * [[Висконти]] * [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Отоне Висконти]] == Източници == * [http://w.genealogy.euweb.cz/torre/torre3.html Генеалогия на Наполеоне дела Торе] * [http://www.dellatorredimilano.it ''Della Torre''] == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Napoleone della Torre|124477259}} {{Портал|Биографии|Италия|История}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали в Комо]] [[Категория:Дела Торе]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Миланци]] d02q8r00evhqqlusz5759r759cuye45 0 598695 12214639 11836079 2024-04-26T00:48:26Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|баща=[[Франческо дела Торе]]|потомци=Амурат<br>Симоне<br>Франческо<br>Бартолино<br>Гуидоне<br>Маргерита<br>Нардино<br>Лотария|място на смъртта=[[Кремона]]|управление=юни [[1302]] – февруари [[1311]]|предшественик=[[Матео I Висконти]]|наследник=[[Матео I Висконти]]|майка=Джулия Кастильоне|религия=[[Католицизъм]]|съпруга=Беатриче Гуиди ди Батифоле|втори брак=Брунисенда ди Лангоско|герб=Coat of arms of the House of Della Torre (1274).svg|династия=[[Дела Торе]]|описание=господар на [[Синьория Милано|Милано]]}} '''Гуидо дела Торе''' ({{lang|it|Guido della Torre}}; * [[27 септември]] [[1259]]; † лято на [[1312]] в [[Кремона]]) от рода [[Дела Торе]] е италиански [[кондотиер]], [[капитан на народа]] и [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]] от юни 1302 до 6 януари 1311 г.<ref>Anna Caso: [http://www.treccani.it/enciclopedia/guido-della-torre_(Dizionario-Biografico)/ ''Della Torre, Guido.''] In: Massimiliano Pavan: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 37 (Della Fratta–Della Volpaia), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1989, S. 583 – 587.</ref> Родоначалник е на кадетския клон Дела Торе ди [[Мендризио|Медризио]] ([[Тичино (кантон)|Кантон Тичино]]).<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=g5GzdEsUjhEC&pg=PR12&dq=beatrice+di+battifolle%2Bguido+torriani&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjPlvGAxeThAhVF6KQKHUeUApoQ6AEIKTAA#v=onepage&q=beatrice%20di%20battifolle%2Bguido%20torriani&f=false|заглавие=Cenno genealogico sulla famiglia Torriani da Mendrisio|автор=Damiano Muoni|страници=XII|достъп_дата=3 април 2022}}</ref> == Произход == Той е член на благородническото [[Гвелфи и гибелини|гвелфско]] семейство [[Дела Торе]]. Син е на [[Франческо дела Торе]] (* 1210/1220 † 1277), [[подест]] на [[Бреша]], [[Алесандрия]], [[Бергамо]], [[Лоди]] и [[Новара]], и на Джулия Кастильони. Неговият чичо [[Наполеоне дела Торе|Наполеоне (Напо) дела Торе]] е [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]] (24 декември 1265 – 21 януари 1277), а другият му чичо [[Раймондо дела Торе]] е патриарх на [[Аквилея]] (1273 – 1299). == Биография == === Затвор и изгнание === През [[1277]] г. след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] (21 януари), в която Гуидо губи баща си и която слага края на надмощието на [[Дела Торе]] в Милано за сметка на [[Висконти]], той е затворен с чичо си [[Наполеоне дела Торе|Напо дела Торе]] от властите на [[Комо (град)|Комо]] в замъка Бардело над града. През 1248 г. е освободен от неприятелите на [[архиепископ]] [[Отоне Висконти]] – новият господар на Комо [[Лотерио Руска]] и [[Маркграфство Монферат|маркизът на Монферат]] [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]]. Гуидо веднага започва война срещу Висконти. Конфликтът се разширява допълнително поради въоръжените конфликти между Лотерио Руска и лидера на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] от Комо [[Симоне да Локарно]]. Той взима благоприятен обрат за Дела Торе след завладяването на [[Кастелсеприо (село)|Кастелсеприо]] през 1285 г. от братовчеда на Гуидо Готифредо дела Торе. Въпреки това Дела Торе не успяват да разрешат окончателно конфликта, защото не могат да използват въоръжения контингент на Маркиза на Монферат, блокиран поради лошото време. След поредица от сблъсъци на 3 април 1286 г. е сключен мир в [[Ломацо]], но семейство Дела Торе, въпреки че му са махнати всякакви наказания, забрани и конфискации, постановени срещу него, не може все още да се върне в Милано. Напротив – през 1287 г. след заговор срещу Висконти много милански благородници са лишени от достъп до Милано, вкл. и Дела Торе, чиито активи са конфискувани отново и са разпределени между членовете на противниковата партия. След това Гуидо, подобно на много други свои роднини, намира убежище във [[Фриули]] при чичо си Раймонд, патриарх на [[Аквилея]]. През 1287 г. става [[подест]] на [[Тревизо]] благодарение на добрите отношения между господаря на града и патриарха на Аквилея. === Завръщане в Милано === През 1302 г. група гвелфи, включително [[Алберто Скоти]] – господар на [[Пиаченца]] и [[Джовани I (Монферат)|Джовани I]] – маркиз на Монферат успяват да победят [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] и го принуждават да сключи мир, по силата на който Гуидо и мнозина от семейството му най-сетне могат да се върнат в Милано след 25 години изгнание и да си върнат владенията. Новите съюзи са скрепени от проницателна брачна политика: овдовелият Гуидо се жени за дъщерята на граф [[Филипоне ди Лангоско]] – господар на [[Павия]], неговият син Франческо – за племенницата на Алберто Скоти, а другият му син Симоне – за дъщерята на [[Пиетро Висконти]]. Влияението на Дела Торе в Милано обаче не е стабилно, понеже то е заплашвано непрестанно от вътрешни конспирации и от външни опасности, подклаждани преди всичко от Алберто Скоти, който преминава на страната на Висконти. През 1303 г. има нови сблъсъци в [[Ломбардия]], когато [[Матео I Висконти|Матео Висконти]], изгонен от Милано, тръгва срещу [[Комо (град)|Комо]]. На помощ на Комо идва Гуидо, който успява да прогони враговете. През 1305 г. Гуидо, след като отива в [[Тортона]] като арбитър за уреждане на вътрешните въпроси на града, трябва да се справи със заговорите, които неговите врагове кроят в Милано. Те желаят да премахнат управлението на Дела Торе, но благодарение на предателството на конспиратор са разкрити и прогонени от града. Гуидо веднага се изправя пред нови конфликти, избухнали в Ломбардия. Той е поставен начело на лига на [[Гвелфи и гибелини|гвелфските]] сили, създадена за борба с [[Бреша|брешанците]], които в съюз с [[Мантуа|мантуанците]] и [[Верона|веронезците]] възнамеряват да възстановят властта на сем. Суарди в град [[Бергамо]]. След редица сблъсъци, които не водят до окончателно решение, [[Матео Висконти]], който е в съюз с Бреша и Верона, се опитва да изненада миланската армия близо до моста Ваприо; предвид численото превъзходство на врага обаче той предпочита да изостави начинанието и да се оттегли в [[Пескиера дел Гарда]], чакайки по-добра възможност да се изправи с Гуидо Дела Торе. Междувременно Гуидо възстановява господството на Дела Торе в Милано под собствено ръководство. През 1307 г. е назначен за [[капитан на народа]] на Милано за срок от една година и на [[Пиаченца]] за две години, където изпраща Пасерино Дела Торе като [[подест]]. През 1308 г. семейство Дела Торе допълнително увеличава авторитета си, обединявайки политическата и религиозната власт в свои ръце благодарение на избора на братовчеда на Гуиод – [[Касоне Дела Торе]] за архиепископ на града. През същата година Гуидо е принуден отново да се вдигне на оръжие срещу брешанците, с които впоследствие сключва мир в началото на октомври. Пак през 1308 г., в края на своето капитанство, Гуидо успява да удължи продължителността му, като по този начин значително укрепва властта си и установява истинско господство над Милано. След като Съветът на 900-те век се събира, го избира за вечен капитан на народа. През май 1309 г. в [[Пиаченца]] има бунтове и подестът и гарнизонът, оставени там от Гуидо, са изгонени от града. === Конфликт с Касоне дела Торе === Гуидо е обезпокоен от поведението на архиепископа на Милано и негов братовчед Касоне дела Торе, който по време на войната между [[Венецианска република|Венеция]] и [[Папска държава|Църквата]] за владение на [[Ферара]] се бие на страната на [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] заедно с братята Пагано, Адоардо и Фиоримонте, известни като 'Москино'. Всъщност Касоне се оплаква от прекомерната власт на Гуидо, така че когато той и братята Москино се завръщат в Милано, Гуидо ги хвърля в затвора. След това той обяснява на Градския съвет причините за ареста: подозренията, породени от браковете на братята на архиепископа с дъщерите на най-големите му врагове и преди всичко тайните разговори между Касоне и враговете на Гуидо за това да го примамят да влезе в Борго Сан Донино и да даде господството на Милано на архиепископа. Арестът на Касоне предизвиква сензация в града и извън него. В края на октомври, под натиска на съюзническите градове на Милано, е постигнато споразумение, след което освободеният Касоне дела Торе трябва да напусне Милано, като се ангажира повече да не причинява всякакви щети или да насърчава отлъчване или запрещенение на Милано и Гуидо. Това споразумение обаче не е спазено и навсякъде са публикувани [[Едикт|едикти]] срещу Гуидо и синовете му, които са [[Отлъчване от Църквата|отлъчени]] от църквата. Контрастът с архиепископ Касоне отслабва позицията на Гуидо, който се оказа изправен пред както външните заговори на архиепископа за възстановяване на властта на [[Висконти]], така и пред широко разпространеното вътрешно недоволство сред миланските граждани. Враждебността присъства и в собственото му семейство, където много членове са изгонени от управлението, с което се нарушава семейното единство, което винаги е било силната страна на сем. Дела Торе. === Слизане на Хайнрих VII в Италия === Авторитетът на Гуидо в Гвелфската лига също намалява. През 1310 г. епископът на [[Кюстенджа|Костанца]] пристига в Милано, за да обяви слизането на [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] в Италия. Тази новина предизвиква голямо безпокойство у Гуидо, който, страхувайки се да не загуби властта си в Милано, побързва да призове най-изтъкнатите членове на лигата, за да решат какво да правят. Той предлага да предотвратят военно слизането на суверена, което обаче не е прието от повечето, защото се страхуват да не се покажат твърде открито враждебни към Хайнрих VII. В края на срещата не само е оставена настрана всякаква амбиция за открита опозиция, но е решено да се изпратят посланици в Германия, които да декларират лоялността си към краля. Самият Гуидо не се поколебава да му изпрати фалшиви уверения за вярност, като в същото време изпраща подобни уверения и на папата, притеснен от двусмисленото отношение на Гуидо. След пристигането на германския принц в Италия Гуидо се опитва да предотврати всяка демонстрация в негова полза, но страховете му нарастват, когато вижда как главните му врагове, включително [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] и [[Касоне Дела Торе]], се втурват към [[Асти (град)|Асти]], където е кралят. Висконти и дела Торе дори подписват акт на сътрудничество между двете семейства, като не споменават Гуидо, когото считат за враг. С този акт двамата взаимно си прощават претърпените престъпления и установяват дълга поредица от споразумения и пактове, които двете страни тържествено се заклеват да спазват. Гуидо, чувствайки се застрашен от всички страни, се опитва да подобри положението си, като освободи братята на Касоне, които са изпратени с някои посланици в [[Новара]] при краля. Въпреки това враждебността на Гуидо към Хайнрих VII не намалява, преди всичко, защото след слизането на краля той губи подкрепата на [[Новара]], [[Верчели]] и [[Виджевано]], чието правителство е реорганизирано лично от германския владетел. Все пак Гуидо е принуден да се яви пред Хайнрих VII, когато той тържествено влиза в Милано на 23 декември. 1310 г. и, като оказва уважение, трябва да му даде и своята резиденция в старото Бролето. Летописците разказват, че Гуидо, който се появява последен пред краля, противно на заповедта на другите милански благородници не дава заповед за сваляне на отличителните знаци, така че германските войници, след като ги грабват от ръцете на оръженосците, които ги носят, ги хвърлят в калта. Гуидо преценява, че е по-подходящо да слезе от коня и да почете суверена, който го посрещна любезно, приканвайки го да бъде миролюбив и верен. Четири дена след влизането си в града Хайнрих VII се опитва да възстанови мира в Милано, като на 27 декември подписва акт на съгласие между Дела Торе и Висконти, в който самият Гуидо трябва да се намеси, страхувайки се да не изгуби привилегиите си в противен случай. С този акт, потвърден на 2 и 3 януари 1311 г., е постановено двете фракции да премахнат всякакви причини за спор, взаимните им престъпления да се опростят, всички изгнаници да се върнат в родината си и да получат обратно своите имоти. На 6 януари 1311 г. суверенът тържествено е коронясан за [[крал на Италия]] в базиликата „Сан Амброджо“. === Бягство от Милано и край на властта на Дела Торе === Миланците трябва да понесат огромни разходи по коронясването на [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] и Гуидо се възползва от това, за да подхранва недоволството към германския суверен. В града се зараждат раздори, особено когато става известно споразумението срещу германските милиции между [[Галеацо I Висконти|Галеацо]] – син на [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] и [[Франческо Дела Торе]] – син на Гуидо. Следват дни на бунтове и грабежи: палатите на Дела Торе са разрушени и Гуидо, макар и болен, трябва да бяга. Обстоятелствата, довели до такъв край на властта на Дела Торе в Милано, не са напълно ясни, но е вероятно главните виновници да са [[Висконти]]. Всъщност те успяват да се възползват от възможността да хвърлят семейство Дела Торе в хаос: избягало от вражеската армия, то трябва да остави града в ръцете на Висконти. Междувременно Гуидо, който първо бяга в [[Лоди]], а след това в [[Кремона]], се опитва да възстанови отношенията със съюзниците на гвелфите, по-специално с [[Болоня]] и с [[Флоренция]], която не пропусна да му покаже подкрепата си. Въпреки това вече няма много надежди в Гуидо и във възможността му да възстановяви властта си, още повече че в Милано властта на Висконти вече е укрепена, след като [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] става [[имперски викарий]]. === Смърт === След един последен въоръжен сблъсък, довел до поражението на гвелфите при [[Сончино]], Гуидо се укрива в [[Кремона]], където умира през 1312 г. на 52-годишна възраст. Оттогава семейството [[Дела Торе]] се разделя, като една част подновява войната срещу [[Висконти]] и се връща в Милано едва през [[1332]] г. Той им връща земи и богатства, но в края на краищата трябва да приеме господството на Висконти. От завещанието му, за което пише италианският историк [[Бернардино Корио]], има информация за огромното му богатство. Той оставя на синовете си Франческо (нар. Франческино), Симоне, Аморато и Гуидо много активи: замъка Кастелето с транзита над [[Тичино]], имотите на [[Оджоно]], Касирато, моста Ваприо, активите на [[Понтироло Нуово|Понтироло]], [[Тренто]], [[Пандино]] и Одоленго, Кастел Сант'Анджело, [[Трецано сул Навильо|Трецано]], Касина де' Гати, Паскерио ди Северо, Носато, крепостта Леко, Монторфано, [[Канобио]], [[Ро (Ломбардия)|Ро]], [[Преняна Миланезе|Преняна]], [[Верано]], [[Кастел Сан Джорджо]] в [[Леняно]], Кастел де' Гуиди, Визела и [[Монтефорте д'Алпоне|Монтефорте]] и земите на Сома, Верича и Галеске. В завещанието си Гуидо изразява и желание да бъде погребан в църквата „Св. Франциск“ в Милано, но това желание не може да бъде уважено поради противопоставянето на Матео Висконти. == Брак и потомство == Гуидо се жени два пъти:<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.capiate.org/Sito/images/DellaTorreGenbisOKsito.pdf|заглавие=Linea di Como|страници=16/17|достъп_дата=3 април 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gw.geneanet.org/fcicogna?lang=en&pz=francesco+maria&nz=cicogna+mozzoni&ocz=1&p=guido&n=della+torre|заглавие=Guido della Torre|автор=geni.com|достъп_дата=3 април 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://w.genealogy.euweb.cz/torre/torre5.html|заглавие=Della torre Linea di Como|достъп_дата=3 април 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sardimpex.com/della%20Torre/della%20Torre%20di%20Como.asp|заглавие=Della Torre: Linea di Como|автор=sardimpex.com|достъп_дата=3 април 2022}}</ref> 1. ∞ 1259 за Беатриче Гуиди ди Батифоле (* 1229, † ок. 1280), дъщеря на [[Симоне Гуиди]] († ок. 1280), граф на [[Арецо|Батифоле]].<ref>[https://books.google.it/books?id=g5GzdEsUjhEC&pg=PR12&dq=beatrice+di+battifolle%2Bguido+torriani&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjPlvGAxeThAhVF6KQKHUeUApoQ6AEIKTAA#v=onepage&q=beatrice%20di%20battifolle%2Bguido%20torriani&f=false Cenno genealogico sulla famiglia Torriani da Mendrisio.]</ref> От нея има четири сина: * Амурат дела Торе († 1334 в битката при [[Рудиано]]), ∞ за Маргерита (ди [[Маркграфство Чева|Чева]] или ди [[Маркграфство Салуцо|Салуцо]]?), от която има един син. * Симоне дела Торе († 28 февруари 1324 в Битката при [[Ваприо д'Ада|Ваприо]], удавен), ∞ 12 ноември 1302 в Милано за Антиокия Висконти, дъщеря на Пиетро Висконти († сл. 1293), господар на [[Кастелсеприо|Сеприо]], Милански патриций, [[подест]] на [[Бергамо]] (1290) и на [[Монца]] (1292/1293), от която има двама сина. * Франческо (Франческино) дела Торе († пр. 1331), губернатор на [[Истрия]] (1328) от името на Патриарха на [[Аквилея]], ∞ 13 ноември 1302 за ... Скоти, племенница на [[Алберто Скоти]], господар на [[Пиаченца]], от която има две дъщери. * Бартолино дела Торе († сл. 1349), има един син 2. ∞ 1302 за Брунисенда (Брунисонде или Брумифонде) ди Лангоско (неизв.), дъщеря на [[Филипоне ди Лангоско|Филипо(не)]], граф на [[Лангоско]] и господар на [[Павия]]. От нея има двама сина и една дъщеря: * Гуидоне дела Торе, кавалер на [[Суверенен Малтийски орден|Суверенния орден на хоспиталиерите на Св. Йоан]] * Маргерита дела Торе, ∞ за Федерико 'Брацалео' ди [[Порча (род)|Порча]] († 1348), граф на Порча и [[Бруниера]] * Нардино дела Торе († пр. 1312) Има и една извънбрачна дъщеря: * Лотария == Вижте също == * [[Дела Торе]] * [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Италия|История}} [[Категория:Дела Торе]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Починали в Кремона]] lh9thflu7pzfqjagzq6aa4kkeygk485 0 600025 12214525 11815297 2024-04-25T23:11:16Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Джанфранческо Гонзага | описание = синьор и маркиз на [[Лудзара]], сеньор на [[Повильо]] | изображение за личността = Ritratto di Gianfrancesco Gonzaga (1488-1524).jpg | описание на изображението = Джанфранческо Гонзага | управление = | пълно име = | други титли = | място на раждане = [[Лудзара]] | място на смъртта = | погребана = | предшественик = | потомство = Масимилино, Маргерита, Анджела, Иполита, Гулелмо, Галеацо, Родолфо Гонзага | наследник = | съпруга на = Лаура [[Палавичини]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Гонзага]] | баща = [[Родолфо Гонзага]] | майка = Катерина Пико дела [[Мирандола]] | герб = Coat of arms of the House of Gonzaga (1433).svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Джанфранческо Гонзага''' ({{lang|it|Gianfrancesco Gonzaga}}; * [[2 февруари]] [[1488]] в [[Лудзара]]; † [[18 декември]] [[1524]]) от рода [[Гонзага (род)|Гонзага]] е сеньор (1524 – 1561) и маркиз на [[Лудзара]] (1561 – 1578), и сеньор на [[Повильо]] в [[Емилия-Романя]]. == Произход == Той е син и наследник на [[Родолфо Гонзага|Родолфо Гондзага]] (* 18 април 1452 в Мантуа; † убит 6 юли 1495 във [[Форново ди Таро]]), сеньор на [[Кастильоне деле Стивиере]], Лудзара и Повильо, и съпругата му [[Катерина Пико дела Мирандола]] (* 1454 Мирандола, † 5 декември 1501 Лудзара), вдовица на кондотиерa [[Леонел I Пий Савойски]], сеньор на [[Капри]], дъщеря на [[Джанфранческо I Пико дела Мирандола]], господар на [[Мирандола]] и граф на Конкордия, сестра на [[Джовани Пико дела Мирандола]]. == Брак и потомство == ∞ за Лаура [[Палавичини]] (* 1510), дъщеря на Галеацо [[Палавичини|Палавичино]], маркиз на [[Бусето]], и Елизабета [[Сфорца]], от която има 4 сина и 5 дъщери:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga9.html ''Gonzaga 9'': ''Gianfrancesco Gonzaga''].</ref> * [[Масимилиано Гонзага|Масимилиано]] (* 1513 Лудзара † 4 март 1578 пак там), маркиз на Лудзара след абдикацията на баща си през 1524 г.; ∞ за Катерина [[Колона (род)|Колона]] * Елизабета, монахиня * Маргерита, монахиня * Анджела († малка) * Иполита († малка) * Гулелмо († малък) * Галеацо († малък) * [[Родолфо Гонзага (граф на Повильо)|Родолфо Гондзага]] († 1553), граф на [[Повильо]], ∞ за Изабела, дъщеря на [[Пиро Гонзага]], сеньор на [[Боцоло]]<ref>[http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga8.html ''Gonzaga di Bozzolo''], genealogy.euweb.cz</ref> == Източници == <references /> <gallery> Luzzara-Palazzo della Macina.JPG|[[Лудзара]], Палацо дела Мачина </gallery> [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] sl2kq2qgr2swn2jnzvk40jhf9ty5534 12214659 12214525 2024-04-26T00:57:03Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Джанфранческо Гонзага | описание = сеньор и маркиз на [[Лудзара]], сеньор на [[Повильо]] | изображение за личността = Ritratto di Gianfrancesco Gonzaga (1488-1524).jpg | описание на изображението = Джанфранческо Гонзага | управление = | пълно име = | други титли = | място на раждане = [[Лудзара]] | място на смъртта = | погребана = | предшественик = | потомство = Масимилино, Маргерита, Анджела, Иполита, Гулелмо, Галеацо, Родолфо Гонзага | наследник = | съпруга на = Лаура [[Палавичини]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Гонзага]] | баща = [[Родолфо Гонзага]] | майка = Катерина Пико дела [[Мирандола]] | герб = Coat of arms of the House of Gonzaga (1433).svg | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Джанфранческо Гонзага''' ({{lang|it|Gianfrancesco Gonzaga}}; * [[2 февруари]] [[1488]] в [[Лудзара]]; † [[18 декември]] [[1524]]) от рода [[Гонзага (род)|Гонзага]] е сеньор (1524 – 1561) и маркиз на [[Лудзара]] (1561 – 1578), и сеньор на [[Повильо]] в [[Емилия-Романя]]. == Произход == Той е син и наследник на [[Родолфо Гонзага|Родолфо Гондзага]] (* 18 април 1452 в Мантуа; † убит 6 юли 1495 във [[Форново ди Таро]]), сеньор на [[Кастильоне деле Стивиере]], Лудзара и Повильо, и съпругата му [[Катерина Пико дела Мирандола]] (* 1454 Мирандола, † 5 декември 1501 Лудзара), вдовица на кондотиерa [[Леонел I Пий Савойски]], сеньор на [[Капри]], дъщеря на [[Джанфранческо I Пико дела Мирандола]], господар на [[Мирандола]] и граф на Конкордия, сестра на [[Джовани Пико дела Мирандола]]. == Брак и потомство == ∞ за Лаура [[Палавичини]] (* 1510), дъщеря на Галеацо [[Палавичини|Палавичино]], маркиз на [[Бусето]], и Елизабета [[Сфорца]], от която има 4 сина и 5 дъщери:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga9.html ''Gonzaga 9'': ''Gianfrancesco Gonzaga''].</ref> * [[Масимилиано Гонзага|Масимилиано]] (* 1513 Лудзара † 4 март 1578 пак там), маркиз на Лудзара след абдикацията на баща си през 1524 г.; ∞ за Катерина [[Колона (род)|Колона]] * Елизабета, монахиня * Маргерита, монахиня * Анджела († малка) * Иполита († малка) * Гулелмо († малък) * Галеацо († малък) * [[Родолфо Гонзага (граф на Повильо)|Родолфо Гондзага]] († 1553), граф на [[Повильо]], ∞ за Изабела, дъщеря на [[Пиро Гонзага]], сеньор на [[Боцоло]]<ref>[http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga8.html ''Gonzaga di Bozzolo''], genealogy.euweb.cz</ref> == Източници == <references /> <gallery> Luzzara-Palazzo della Macina.JPG|[[Лудзара]], Палацо дела Мачина </gallery> [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 6cnjgyylz6sx009slecv8mrcbnck6ju 0 600249 12214611 11517231 2024-04-26T00:38:11Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Джовани I Бентивольо | описание = 1-ви владетел на [[Болоня]] | изображение за личността = Giovanni I Bentivoglio.jpg | описание на изображението = Джовани I Бентивольо | управление = от [[14 март]] [[1401]] до [[28 юни]] [[1402]] | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Болоня]] | място на смъртта = Болоня | погребана = | предшественик = | потомство = [[Антон Галеацо Бентивольо]], Ерколе Бентивольо, Джована Бентивольо | наследник = | съпруга на = Елизабета ди Чино да Кастел Сан Пиетро | втори брак = Маргерита Гуидоти | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Бентивольо]] | баща = Антонио Бентивольо | майка = | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} [[Файл:Bologna,_san_giacomo_maggiore,_facciata.JPG|мини|Сан Джакомо Маджоре, Болоня]] '''Джовани I Бентивольо''' ({{lang|it|Giovanni I Bentivoglio}}; * ок. [[1358]] в [[Болоня]]; † [[26 юни]] [[1402]] в Болоня) е италиански благородник, първият владетел на Болоня от рода [[Бентивольо]], управлявал от 14 март 1401 до 28 юни 1402 г. <ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-i-bentivoglio/ ''Bentivòglio, Giovanni I. – Signore di Bologna''], treccani.it</ref> == Произход == Родът [[Бентивольо (род)|Бентивольо]] произлиза от [[Енцио от Сардиния]], крал на Сардиния (1239 – 1249), извънбрачен син на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Хоенщауфен]]. Баща му Антонио Бентивольо е в делегацията на град Болоня през 1370 г. в [[Авиньон]], за да поздрави за избора папа [[Григорий XI]] (Пиер Роже дьо Бофор) (1370 – 1378)– суверенът на Болоня.<ref>Cecilia M. Ady: „I Bentivoglio“ dall´Oglio editore. (“The Bentivoglio of Bologna, Clarendon Press Oxford)</ref> Живее в Санта Чечилия. == Биография == През 1376 г. жителите на Болоня изгонват папския легат и създават свободна [[Средновековна комуна|комуна]]. След това създават новото управление на Шестнадесетте реформатори на Свободната държава, която трае до 18 век. <ref>Cecilia M. Ady: op. cit. S. 13</ref> Папа Григорий XI признава новата форма на управление през 1377 г. През 1392 г. папа [[Бонифаций IX]] (Пиетро Томачели) (1389 – 1404) дава папския викариат за 25 години на Съвета на шестнадесетте и техните ръководители, гонфалониери на справедливостта. Така се създават условията за по-късното господство на Бентивольо над Болоня. Джовани Бентивольо е номиниран за старейшина през 1397 г. През 1399 г. прави неуспешен опит да свали управлението на гонфалониера Карло Дзамбекари. Джовани трябва да бяга в изгнание. Дзамбекари умира същата година от чума и Джовани може да се върне в Болоня преди края на годината. Той е избран като член на Градското управление на шестнадесетте. Чрез финансовата помощ на [[Джиан Галеацо Висконти|Джан Галеацо Висконти]], херцог на Милано, Джовани събира войска и изненадващо я докарва в Болоня. С нейна помощ е избран за сеньор на Болоня на 14 март 1401 г. Носи титлата „Johannes de Bentivoglis Bononiae dominus hac pacis et Justitcie conservator“. Обаче след петнадесет месеца е свален на 26 юни 1402 г. и е затворен в градския палат. След три дена намират голия му труп пред олтара на църквата „Сан Джакомо“. След свалянето и убийството му Болоня е към [[Папска държава|Папската държава]]. == Брак и потомство == Жени се два пъти: 1. ∞ за Елизабета да [[Кастел Сан Пиетро Терме|Кастел Сан Пиетро]], дъщеря на Чино, от която има двама сина и една дъщеря: * [[Антон Галеацо Бентивольо]] (* 1385 † 1435), професор по право, господар на Болоня (1420), баща на [[Анибале I Бентивольо|Анибале I]] (* 1413 † 1445) * Ерколе Бентивольо († 1424), баща на [[Санте Бентивольо|Санте]] (* 1424 † 1463). * Джована Бентивольо, ∞ за Гаспаре Малвец 2. ∞ за Маргерита Гуидоти, от която няма деца. == Източници == <references /> == Литература == * Cecilia M. Ady: ''I Bentivoglio'' dall´Oglio editore. (''The Bentivoglio of Bologna: A study in Despotism'', Clarendon Press, Oxford, 1937) * Rendina, Claudio (1998). ''I capitani di ventura''. Rome: Newton Compton. * Bosdari F.: ''Giovanni I Bentivoglio, Signore di Bologna'' (atti, serie IV, vol. 5 1915) == Външни препратки == * [http://www.miabologna.it/STORIA/015_Bentivoglio1.htm I Bentivoglio], miabologna.it [[Категория:Родени в Болоня]] [[Категория:Починали в Болоня]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] taiynke36dmdhm7vkifsuapxs6adib8 0 600277 12214610 11725755 2024-04-26T00:34:35Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki '''Ерколе Бентивольо''' ({{lang|it|Ercole Bentivoglio}}; * [[15 май]] [[1459]] в [[Болоня]]; † [[юни]] [[1507]]) е италиански благородник, [[кондотиер]] от рода [[Бентивольо]].<ref>Gaspare De Caro: [http://www.treccani.it/enciclopedia/ercole-bentivoglio_res-c2e8485c-87e7-11dc-8e9d-0016357eee51_(Dizionario_Biografico)/ ''BENTIVOGLIO, Ercole''], treccani.it</ref> == Произход == Той е син на [[Санте Бентивольо]] (1424 - 1463), владетел на Болоня (1445 – 1463), и на съпругата му [[Джиневра Сфорца]] (1440 – 1507), извънбрачна дъщеря на [[Алесандро Сфорца]], господар на [[Пезаро]]. Баща му умира през 1463 г. и майка му се омъжва отново на 2 май 1464 г. за господаря на Болоня [[Джовани II Бентивольо]] и ражда 16 деца, от които 11 порастват. Ерколе е полубрат на [[Анибале II Бентивольо]], който е сеньор на Болоня (1511 – 1512). == Биография == На три години Ерколе е отправен под опекунството на рода [[Медичи]] във [[Флоренция]]. През 1483 г. постъпва на служба при [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]], владетел на Флоренция, и се сражава против [[Генуа]]. [[Файл:Pisa.Campo.wall.jpg|мини|Крепостта в Пиза (''Mura di Pisa'')]] През октомври 1491 г. се мести в [[Пиза]] и се жени за [[Барбара Торели]] (ок. 1475 – 7 ноември 1533), дъщеря на Марчилио Торели († 1489), граф на [[Монтекиаруголо]], и на Паола Секо д'Арагона, дъщеря на Катерина Гонзага, извънбрачна дъщеря на [[Лудовико III Гонзага|Лудовико III Гондага]]. Тя му ражда две дъщери: Костанца и Джиневра. През април 1496 г. разгромява [[Венеция|венецианците]] под командването на Джампаоло Манфроне. През 1497 г. отива на служба в [[Сиена]], а през юли същата година при [[папа]] [[Александър VI]]. През 1499 г. Ерколе се мести със семейството си във [[Фермо]], където му дават дворец. Папата го изпраща на помощ на своя син [[Чезаре Борджия]]. Връща се във Фермо през 1501 г., заподозира Барбара Торели в измяна и се разпорежда да я затворят в стая в двореца, след това предположил за лъжливостта на обвиненията против жена му и я освобождава. През юни тя бяга при майка си в [[Урбино]] и обвинява съпруга си, че я принуждавал към проституция. През 1502 г. той се връща на служба на [[Флорентинска република|Република Флоренция]]. На 1 май 1503 г. е назначен за генерал-губернатор на флорентинското опълчение. Постъпва на служба при папа [[Юлий II]] с длъжност на капитан под командването на [[Франческо Мария I дела Ровере]]. Пише писмо на 25 февруари 1506 г. до [[Николо Макиавели|Макиавели]]. Умира през юни 1507 г. През септември 1508 г. вдовицата му Барбара се омъжва за поета [[Ерколе Строци]], приятел на [[Лукреция Борджия]]. == Литература == * Jacopo Nardi, ''Istorie della città di Firenze'', Firenze, Società Editrice delle Storie del Nardi e del Varchi 1838 * Cherubino Ghirardacci, ''Della Historia di Bologna parte terza'', Albano Sorbelli, Bologna, Zanichelli 1929 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.condottieridiventura.it/index.php/lettera-b/566-ercole-bentivoglio ''Ercole Bentivog''. Condottieri di ventura] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141018175510/http://www.condottieridiventura.it/index.php/lettera-b/566-ercole-bentivoglio |date=2014-10-18 }} [[Категория:Родени в Болоня]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] c5c7xosxtnnsn4o69hu3pbs1c73twbo 0 600400 12214588 11836136 2024-04-26T00:11:31Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Алесандро Бентивольо | описание = италиански [[кондотиер]] и благородник | изображение за личността = Paolo Monti - Servizio fotografico (Bologna, 1982) - BEIC 6331210.jpg | описание на изображението = Алесандро Бентивольо, детайл от ''Pala Bentivoglio'' - картина на [[Лоренцо Коста]] | управление = | коронация = | пълно име = | други титли =Вицехерцог на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] ([[1529]] – [[1532]]) | кръщене = | място на раждане = [[Болоня]], [[Свещена Римска империя]] | място на смъртта =[[Милано]], [[Миланско херцогство]] | предшественик = | потомство = Сфорца<br>Джовани<br>Джиневра<br>Алесандра<br>[[Виоланта Бентивольо|Виоланта]]<br>Иполита | наследник = | съпруга на = [[Иполита Сфорца (1481–1520)|Иполита Сфорца]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Бентивольо (род)|Бентивольо]] | баща = [[Джовани II Бентивольо]] | майка = [[Джиневра Сфорца]] | герб =Coat_of_arms_of_the_House_of_Bentivoglio.svg | подпис = | портал = | общомедия = |погребан=Църква „Сан Маурицио“ към Големия манастир (Милано)|религия=[[Католицизъм]]|отличия-показване=}} '''Алесандро Бентивольо''' ({{lang|it|Alessandro Bentivoglio}}; * [[1474]] в [[Болоня]], [[Свещена Римска империя]]; † [[1532]] в [[Милано]], [[Миланско херцогство]]) е италиански [[кондотиер]], благородник от рода [[Бентивольо (род)|Бентивольо]] от Болоня. Изобразен е с цялото семейство Бентивольо на олтарната картина на Бентивольо (''Pala Bentivoglio)'' от [[Лоренцо Коста]], намираща се в семейния параклис в църквата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня. == Произход == Той е син на [[Джовани II Бентивольо]] (* 1443 † 1508), владетел на Болоня (1463 – 1506), и съпругата му [[Джиневра Сфорца]] (* 1440 † 1507), извънбрачна дъщеря на [[Алесандро Сфорца]], господар на [[Пезаро]].<ref>[http://www.kleio.org/en/history/famtree/vip/417/ ''Ginevra Sforza'', kleio.org]</ref> Баща му умира като затворник на френския крал [[Луи XII]]. Има петнадесет братя и сестри, сред които: * [[Бианка Бентивольо|Бианка]] (* ? † 1519), господарка на [[Спиламберто]] и [[Кординяно]] като съпруга на [[Николо Мария Рангони]], [[кондотиер]] * [[Франческа Бентивольо|Франческа]] (* 1468 † 1504), господарка на [[Фаенца]] като съпруга на [[Галеото Манфреди]], съпруга на [[Гуидо II Торели]], [[кондотиер]] * [[Анибале II Бентивольо|Анибале II]] (* 1469 † 1540), '''господар на Болоня''' (1511 – 1512), кондотиер, съпруг на [[Лукреция д’Есте (15 век)|Лукреция д'Есте]] * [[Антонгалеацо Бентивольо|Антонгалеацо]] (* 1472 † 1525), прелат * [[Ермес Бентивольо|Ермес]] (* 1475 † 1513), кондотиер, пфалцграф (1498), съпруг на Якопа Орсини * [[Камила Бентивольо|Камила]] (* 1480 † 1529), съпруга на [[Пиро Гонзага|Пиро Гондзага]], кондотиер, граф на [[Родиго]] (1499 – 1521), сеньор на [[Боцоло]] (1527 – 1529) и на [[Сан Мартино дал'Арджине]] (1527 – 1529) * Изота (неизв.), монахиня в Корпус Домини * [[Елеонора Бентивольо|Елеонора]] (* XV век † 1540), господарка на [[Капри (остров)|Капри]] като съпруга на Джиберто Пио, господар на Капри, [[Капитан на народа|капитан]] на Болоня. * [[Лаура Бентивольо|Лаура]] (* ? † 1523), господарка на [[Весковато (Италия)|Весковато]] като съпруга на [[Джовани Гонзага|Джовани Гондзага]], кондотиер; поставя началото на клона [[Гонзага ди Весковато|Гондзага ди Весковато]] * [[Виоланта Бентивольо (господарка на Римини|Виоланта]] (неизв.), съпруга на [[Пандолфо IV Малатеста]], кондотиер, господар на [[Римини]] и на други градове в [[Романя]]. == Биография == През 1483 г. Алесандро е на служба при [[Херцог на Калабрия|херцога на Калабрия]] [[Алфонсо II Неаполитански|Алфонсо II Неаполитански/ Арагонски]] и е издигнат в рицар.<ref name=":0">''[https://web.archive.org/web/20080115040300/http://www.condottieridiventura.it/condottieri/b/0188%20%20%20%20%20%20ALESSANDRO%20BENTIVOGLIO%20%20Di%20Bologna.htm Condottieri di ventura]'' (архивиран), Посетен на 22 януари 2021.</ref> Заедно с баща си и братята си Анибале и Ермес, също [[Кондотиер|кондотиери]], има представителни функции и участва в няколко военни епизода на [[Апенински полуостров|Италианския полуостров]] – място на непрестанни конфликти между различните господари от онова време. Участва във [[Италиански войни#Втората война (1499 – 1503)|Втората италианска война]] (1499 – 1504) (вкл. и в [[Обсада на Новара|Обсадата на Новара]] на 8 - 10 април 1500 г.) и във [[Италиански войни#Третата война (1508 – 1516)|Войната на Камбрийската лига]] (1508 – 1516). През 1493 г. сватбата му с [[Иполита Сфорца (1481–1520)|Иполита Сфорца]] му донася Сеньория [[Кастеджо]] в [[Ломбардия]]. През 1498 г. е обявен заедно с братята си за [[пфалцграф]] от император [[Максимилиан I]]. Той кара да построят Дворец „Бентивольо Пеполи“ (''Palazzo Bentivoglio Pepoli'') в полетата на Ригоза до [[Дзола Предоза|Дзола]] близо до потока Лавино. Мястото през лятото се превръща в светски и културен център.<ref>''[https://web.archive.org/web/20070612095903/http://www.palazzopepoli.it/ita/palazzo/cenni.htm Palazzo Bentivoglio Pepoli]'' (архивиран). Посетен на 22 януари 2021 г.</ref> През 1506 г. е принуден да напусне Болоня по заповед на папа [[Юлий II]]. Намира убежище във [[Фиденца]], но трябва да сменя градовете, тъй като всеки път, когато някой град му даде убежище, получава запрещение от папата. Юлий II обявява награда за залавянето му, понеже е притеснен от въоръжената реакция на братя Бентивольо. Те на няколко пъти се опитват да организират армия, за да си върнат изгубения град. През 1511 г., след различни опити и с помощта на французите, успяват в намерението си и Анибале става автономен господар на Болоня. На следващата година обаче французите се оттеглят и жителите на града се вдигат на бунт, за да прогонят отново Бентивольо. Този път Алесандро и братята му са принудени да напуснат родния си град завинаги. Те все пак успяват да си върнат имотите, разпръснати в [[Северна Италия]]. Алесандро си връща замъците в [[Ково]] и [[Антеняте]] в района на [[Бергамо]].<ref name=":0" /> Алесандро преминава под закрилата на [[Сфорца]] и става херцогски съветник. През 1522 г. е Сенатор на Милано и се бие срещу [[Кралство Франция]] и [[Свещената Римска империя]]. Заема различни военни длъжности: лейтенант на Миланската армия, Комисар на Миланската армия, Генерален капитан на военните части на Сфорца. Остава в Милано, дори когато [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] преминава под контрола на испанците през 1525 г., и е назначен за управител на града заедно с [[Джанфранческо Висконти]]. През 1529 г., когато Миланското херцогство е върнато на [[Франческо II Сфорца]], той получава титлата „Вицехерцог“. Умира през 1532 г.<ref name=":0" /> на 58-годишна възраст. Погребан е в църквата „Сан Маурицио“ към Големия манастир (''Monastero Maggiore'') в Милано. == Брак и потомство == [[Файл:MilanoSMaurizioMaggioreInternoFedeliTramezzodx.jpg|мини|Иполита Сфорца (в центъра)|267x267px]] ∞ юни 1492 в [[Милано]] за [[Иполита Сфорца (1481–1520)|Иполита Сфорца]] (* 1481 в Милано, † 1520, пак там), дъщеря на [[Карло Сфорца (1481-1520)|Карло Сфорца]], граф на [[Маджента (Италия)|Маджента]] и на [[Кастеджо]] (извънбрачен син на херцог [[Галеацо Мария Сфорца]] и на любовницата му [[Лукреция Ландриани]]), и съпругата му Бианка Симонета, господарка на [[Галиате]]. Имат двама сина и четири дъщери:<ref>[http://www.kleio.org/en/history/famtree/sforza/677.html Ippolita Sforza] (неактивен), [https://web.archive.org/web/20090703203820/http://www.kleio.org/en/history/famtree/sforza/677.html архивиран], посетен на 22 януари 2021 г.</ref> * Сфорца Бентивольо († 1530) * Джовани (?) Бентивольо († като малък) * Джиневра Бентивольо ( * 1503, † ок. 1541), ∞ 1524 за [[Джовани II дел Карето]], маркграф на Финале и Нови, от когото има 4 сина и 1 дъщеря * Алесандра Бентивольо (* ок. 1504), игуменка на бенедиктинския манастир „Сан Маурицио“ към Монастеро Маджоре в [[Алесандрия]] (1522) * [[Виоланта Бентивольо]] (* ок. 1505, † 1550), ∞ 1520 за [[Джовани Паоло I Сфорца]] (* март 1497 в Милано; + 13 декември 1535 в Неапол), кондотиер, 1-ви [[маркиз]] на [[Караваджо (град)|Караваджо]] (1532 – 1535), основател на линията на маркизите на Караваджо. Имат двама сина. * Иполита Бентивольо (* ок. 1518/1519), монахиня-[[Бенедиктински орден|бенедиктинка]] в манастир „Сан Маурицио“ към Монастеро Маджоре в [[Алесандрия]] с името Франческа. == Вижте също == * [[Бентивольо (род)]] * [[Джовани II Бентивольо]] * [[Анибале II Бентивольо]] * [[Миланско херцогство]] == Източници == * {{Икона|it}} [http://www.kleio.org/de/geschichte/stammtafeln/sforza/616h.html ''Alessandro Bentivoglio''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081012185221/http://www.kleio.org/de/geschichte/stammtafeln/sforza/616h.html |date=2008-10-12 }}, Kleio.org * {{Икона|it}} ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/alessandro-bentivoglio Bentivoglio, Alessandro]'', in Enciclopedia online * {{Икона|it}} Claudio Rendina, ''I capitani di ventura'', Rome, Newton Compton,‎ 1994 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Alessandro Bentivoglio|117369085}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Родени в Болоня]] [[Категория:Починали в Милано]] [[Категория:Кондотиери]] [[Категория:Италианска аристокрация]] ajljl7iu506sdn7341gv1lyltwgx90n 0 603727 12214589 11724014 2024-04-26T00:11:41Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Филипо Строци | описание = | изображение за личността = Filippo strozzi.jpg | описание на изображението = Филипо Строци (Млади) | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Флоренция]] | място на смъртта = Флоренция | погребан = | предшественик = | потомство = [[Пиеро Строци]], [[Роберто Строци]], Мария Строци, [[Леоне Строци]], Мария Строци, Джулио Строци, Винченцо Строци, [[Лоренцо Строци]], Алесандро Строци, Луиза Строци, Джулио Строци, Мадалена (Адалена) Строци | наследник = | съпруга = [[Клариса де Медичи]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Строци (фамилия)|Строци]] | баща = [[Филипо Строци Стари]] | майка = Селваджа Джанфиляци | герб = | подпис = | портал = }} '''Филипо Строци Млади''' (роден '''Джован Батиста Строци''') ({{lang|it|Filippo Strozzi, il Giovane; Giovan Battista Strozzi}}; * [[4 януари]] [[1489]] във [[Флоренция]]; † [[18 декември]] [[1538]] във [[Флоренция]]) е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], политик и банкер от фамилията [[Строци (фамилия)|Строци]] от [[Флоренция]] през [[ренесанс]]а. Той е син на [[Филипо Строци Стари]] (1428 – 1491) и втората му съпруга Селвагджия Джианфиглиаци. Филипо се жени 1508 г. за [[Клариса де Медичи]]. През 1513 г. Филипо започва кариерата си във [[Ферара]]. През 1527 г. той е един от водещите на успешното въстание. На 17 май 1527 г. [[Силвио Пасерини]], [[Иполито де Медичи]] и [[Алесандро де Медичи]] напускат град [[Флоренция]]. През 1530 г. Филипо Строци се оттегля във [[Венеция]]. През 1537 г. той поема ръководенето на републиканците в изгнание, за да превземат града. На 1 август 1537 г. той се бие заедно със синовете си и загубва в ''Битката при [[Монтемурло]]'' против херцога на Флоренция [[Козимо I Медичи]], наследникът на Алесандро. <ref>Cardini, Franco: Breve storia di Firenze, Pacini Editore, Pisa 1990, ISBN 88-7781-280-X, S. 111.</ref> Той е пленен, измъчван и се самоубива в крепостта Фортеза да Басо (Фортеза ди Сан Джовани Батиста), Флоренция. == Фамилия == [[Файл:Clarice_de%27_medici,_xvi_century_painting.jpg|мини|[[Клариса Медичи]]]] Филипо се жени 1508 г. за [[Клариса де Медичи]] (1493 – 1528), дъщеря на владетеля на Флоренция [[Пиеро II Злочестия]] и [[Алфонсина Орсини]]. Тя е племенница на папа [[Лъв X]] и сестра на [[Лоренцо II Медичи]], който е баща на френската кралица [[Катерина де Медичи]]. Те имат децата:<ref>[http://geneall.net/it/name/58591/filippo-il-giovane-strozzi/ Filippo ''il Giovane Strozzi''], Geneall.net</ref> * [[Пиеро Строци]] (1510 – 1558), маршал на Франция * [[Роберто Строци]] († 1558), барон на Колалто, женен 1539 за Мадалена де Медичи († 1583), дъщеря на [[Пиерфранческо де Медичи Млади|Пиерфранческо Медичи де Млади]] * Мария Строци, омъжена за Лоренцо Ридолфи * [[Леоне Строци]] (1515 – 1554), 1544 посланик на малтийския орден в [[Константинопол]] * Мария Строци (* 1512), омъжена за Агостино ди Фантони (* 1500) * Джулио Строци († 1537, Падуа) * Винченцо Строци († 1537) * [[Лоренцо Строци]] (1523 - 1571), [[абат]], 1548 [[епископ]], 1557 [[кардинал]], 1561 [[архиепископ]] на [[Сиена]] * Алесандро Строци († 1541 в Рим) * Луиза Строци († 1534), омъжена за Луиджи Капони * Джулио Строци * Мадалена (Адалена) Строци, омъжена за Фламинио, конте дел'Ангуилара, сеньор на Стабио <gallery> Blason it famille Strozzi.svg|Герб на фамилията Строци Palazzo Strozzi 1.jpg|Палацо Строци (Флоренция) </gallery> == Литература == * Marcello Vannucci, ''Le grandi famiglie di Firenze'', Newton Compton Editori, 2006 ISBN 88-8289-531-9 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|it}} [http://www.treccani.it/enciclopedia/filippo-strozzi_(Dizionario-di-Storia)/ Strozzi, Filippo] in: ''Dizionario di Storia'' (2011) {{Нормативен контрол}} [[Категория:Строци]] [[Категория:Италиански банкери]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Жертви на убийства]] [[Категория:Самоубийци]] 74w51b1j3e7zn6ib3byuzuzjcaeynrp 0 603870 12214351 12186480 2024-04-25T18:53:17Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Христо Апостолов|Христо Апостолов}} {{Личност | име = Христо Апостолов | категория = зограф | описание = български иконописец | роден-място = [[Галичник]], [[Османска империя]] | починал-място = [[България]] }} '''Христо Апостолов Фръчковски''' е [[България|български]] иконописец, един от последните представители на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Милков">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.focus-radio.net/?action=opinion&id=10278&station=&qid=875 | заглавие=Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род |достъп_дата =12 февруари 2011 |фамилно_име=Николова |първо_име=Ваня |дата=7 януари 2016 |издател=Радио верига „Фокус“ }}</ref> == Биография == Христо Апостолов произхожда от село [[Галичник]], [[Дебърско]] и принадлежи към големия резбарски и зографски [[Фръчковци|Фръчковски род]]. Баща му е видният революционер и зограф [[Апостол Фръчковски]]. Христо Апостолов също се занимава с иконопис и работи в ателието на баща си. През 1923 година заедно с баща си изписва стенописите в храма „[[Свети Георги (Бяла)|Свети Георги]]“ в Бяла, Русенско.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://bulgaria.domino.bg/byala/12-04.htm | заглавие=Църква „Свети Георги“ | достъп_дата=7 януари 2016 | издател=Бяла: Култура и изкуство | архив_дата=2007-10-09 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071009230637/http://bulgaria.domino.bg/byala/12-04.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://hramove.pravoslavie.bg/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%E2%80%9E%D1%81%D0%B2-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5/ | заглавие=Църква „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ в Бяла | достъп_дата=7 януари 2016 | издател=Енориите | архив_дата=2021-02-02 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210202015218/http://hramove.pravoslavie.bg/%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b2%d0%b0-%e2%80%9e%d1%81%d0%b2-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%8a%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b1%d0%b5/ }}</ref> През 1930 година участва в изографисването на църквата в [[Трън]].<ref name="Димитров,76-78">{{cite journal | last = Димитров | first = Христо М | authorlink = | coauthors = | year = 1991 | month = | title = Два документа за Фръчковския род | journal = Исторически преглед | publisher = | location = | volume = XLVII | issue = 1 | pages = 76-79 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> В 1932 година Апостолов заедно с хyдожниците Ангел Христов, [[Георги Исачев]], Денко Македонски и Илия Белев от Галичник изписва интериора на храма „[[Свети Никола (Златарица)|Свети Никола]]“ в Златарица.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dnesbg.com/obshtestvo/s-296-000-lv-remontirat-zlatarishkiya-hram-vsveti-nikolay-mirlikiyskiv.html | заглавие= С 296 000 лв. ремонтират златаришкия храм “Свети Николай Мирликийски“ |достъп_дата =7 януари 2016 |фамилно_име=Маслянкова |първо_име= Здравка, Даниел Йорданов |дата=18 юни 2014 |издател=Янтра Днес }}</ref> В 1944 година заедно с баща си и Георги Исачев и [[Георги Алексиев (зограф)|Георги Алексиев]] изписва храма на [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]]. Апостолов е автор на иконите в храмовете „[[Свети Иван Рилски (Търговище)|Свети Иван Рилски]]“ в Търговище, с изключение на тези на Христос и Богородица, дело на [[Георги Богданов (художник)|Георги Богданов]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mitropolia-varna.org/index.php?option=com_content&task=view&id=1757&Itemid=1 | заглавие=За храм „Свети Йоан Рилски“ гр. Търговище |достъп_дата =7 януари 2016 |фамилно_име=Проданов |първо_име=Славчо |издател=Варненска и Великопреславска митрополия }}</ref> След Втората световна война Апостолов участва във възстановяването на храма „[[Преображение Господне (София)|Свето Преображение Господне]]“ в софийския квартал Лозенец. За църквата Апостолов рисува 6 големи икони, сред които тези на Свети Георги и Свети Димитър, и 6 малки икони. Апостолов реставрира и оцелелите от бомбардировката икони.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://kasnaprolet9999.blog.bg/history/2010/08/20/v-hram-preoobrajenie-gospodne-se-namirat-chast-ot-moshtite-s.593591 | заглавие= В Храм „Преоображение Господне“ се намират част от мощите св. Йоан Кръстител |достъп_дата =7 януари 2016 |издател=Късна пролет }}</ref> На Христо Апостолов са иконостасните икони в храма „[[Свети Георги (Сандански)|Свети Георги]]“ в Сандански.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://visitsandanski.eu/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8/ | заглавие=Църква „Свети Георги“ – Сандански | достъп_дата=7 януари 2016 | издател=Сандански. Туристически справочник | архив_дата=2014-11-11 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141111203919/http://visitsandanski.eu/%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/%d0%bf%d0%be%d0%ba%d0%bb%d0%be%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4-%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8/%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b8-%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8/ }}</ref> В 1952 година заедно с [[Георги Исачев]] довършва стенописите в храма „[[Света Троица (Каменица)|Света Троица]]“ във велинградския квартал Каменица.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.velingrad.com/modules.php?name=News&file=article&sid=6279 | заглавие=Дошла година на храма, на храма „Света Троица“ | издател=Велинград – οnline | достъп_дата=2016-01-07 | архив_дата=2022-08-08 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220808200113/https://velingrad.com/modules.php?name=News&file=article&sid=6279 }}</ref> Умира в 1963 година.<ref name="Милков"/> <gallery class="center" caption="Стенописи от Гложенския манастир, 1944 г."> Glozhene Monastery Frescos 11.jpg | Светци в медальони Glozhene Monastery Frescos 09.jpg | Свети Пантелеймон Glozhene Monastery Frescos 08.jpg | Света Екатерина Glozhene Monastery Frescos 07.jpg | Св. св. Кирил и Методий Glozhene Monastery Frescos 06.jpg | Успение Богородично Glozhene Monastery Frescos 05.jpg | Исус Христос Glozhene Monastery Frescos 04.jpg | Светата Троица Glozhene Monastery Frescos 03.jpg | Свети Филарет Милостиви Glozhene Monastery Frescos 02.jpg | Свети Мина </gallery> <gallery class="center" caption="Стенописи от „Света Троица“ в Каменица, 1952 г."> Holy Trinity Church, Kamenitsa Fresco 4.jpg | Свети Апостол Тома Holy Trinity Church, Kamenitsa Ceiling.jpg | Бог Саваот на тавана Holy Trinity Church, Kamenitsa Fresco 2.jpg | Херувим Holy Trinity Church, Kamenitsa Cyril and Methodius Fresco.jpg | Св. св. Кирил и Методий Holy Trinity Church, Kamenitsa Fresco 5.jpg | Отсичане на главата на Свети Йоан Кръстител </gallery> == Родословие == {{Фръчкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Апостолов, Христо}} [[Категория:Български живописци]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Родени в Галичник]] [[Категория:Фръчкови]] [[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] iavcywhpyrz7q4p2mwhpzka57aj3uy8 0 604861 12214571 11554823 2024-04-25T23:39:38Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[Италия|италиански]] [[благородник]], [[кондотиер]] и господар на [[Падуа]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Stemmacarrarese 2014.jpg | герб-описание = }} }} '''Франческо III да Карара''' ({{lang|it|Francesco III da Carrara}}; * [[28 юни]] [[1377]], [[Падуа]]; † [[19 януари]] [[1406]], [[Венеция]]) от фамилията [[Да Карара]], е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], господар (''signore di Padova'') на [[Падуа]]. == Произход == Той е най-възрастният син на [[Франческо II да Карара]] (1359 – 1406) и на Тадея д’Есте (1365 – 1404), дъщеря на [[Николо II д’Есте]], маркиз на [[Модена]], и съпругата му [[Верде дела Скала]]. Сестра му Джильола да Карара (1382 – 1416), се омъжва през юни 1397 г. за [[Николо III д’Есте]], маркграф на [[Ферара]], Модена и [[Реджо нел'Емилия]]. == Брак и потомство == Франческо III се жени през 1397 г. за [[Алда Гонзага]] от [[Мантуа]] (1391 – 1405), дъщеря на [[Франческо I Гонзага]], сеньор на Мантуа, и на първата му съпруга [[Аниезе Висконти]]. Бракът е бездетен.<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%201100-1400.htm#FrancescoIIICarraradied1406 ''Francesco III da Carrara''], fmg.ac</ref> Франческо има извънбрачните деца: * Силвио * Сервио * Джоната * Пиетро * Конте == Литература == * G. Cittadella: ''Storia della dominazione carrarese in Padova, Volume 1''. Padova, 1842. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.treccani.it/enciclopedia/francesco-da-carrara_(Dizionario-Biografico)/ Dizionario biografico degli italiani – Volume 20 (1977), treccani.it]. [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Падуанци]] [[Категория:Родени през 1377 година]] [[Категория:Починали през 1406 година]] 17vyr1dojxi4hlmo8fqp4rhxc55w87h 0 605935 12214676 11815280 2024-04-26T01:04:55Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Новелара]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = | герб-описание = }} }} '''Алесандро I Гонзага''' ({{lang|it|Alessandro I Gonzaga}}; * [[1496]], † [[август]] [[1530]] в [[Неапол]]) от род [[Гонзага]], е първият [[граф]] на [[Новелара]] от 1515 до 26 февруари 1530 г. == Произход == Той е син на Джампиетро I (1469 – 1515), сеньор на [[Новелара]], и на съпругата му Катерина Торели († 1530), дъщеря на Франческо, граф на [[Монтекиаруголо]], и на Тадеа Пио. Брат е на епископ [[Джулио Чезаре Гонзага ди Новелара|Джулио Чезаре]] (1505 – 1550), [[Латински патриархат на Александрия|патриарх на Алесандрия]] (1550). През 1518 г. император [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]] му дава титлата „граф на Новелара“. == Брак и потомство == Алесандро I се жени през 1518 г. за Костанца да Кореджо († 19 август 1563), дъщеря на Джиберто VII, граф на [[Кореджо]], и на Виоланта Пико дела [[Мирандола]]. Те имат децата:<ref>:[http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga6.html Gonzaga 6]</ref> * [[Франческо II Гонзага ди Новелара|Франческо II]] (1519 – 1577), 2-ри граф на Новелара * [[Камило I Гонзага|Камило I Гонзага ди Новелара]] (1521 – 1595), 3-ти граф на Новелара * Шипионе Гозага ди Новелара * [[Алфонсо I Гонзага|Алфонсо I Гонзага ди Новелара]] (1529 – 1589), 4-ти граф на Новелара == Литература == * Gian Paolo Barilli, ''Alessandro Gonzaga fra Carlo V e Francesco I'', Reggio Storia n° 63, aprile-giugno 1994, * Vincenzo Davolio, ''Memorie Storiche della Contea di Novellara e dei Gonzaghi che vi dominarono'', 1833 * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova'', Torino, 1835. * Adelaide Murgia, ''I Gonzaga'', Milano, Mondadori, 1972 == Източници == <references /> [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Италианска аристокрация]] kx55ytm05zyn3gk42edew8skgxa5u68 0 607325 12214020 12172099 2024-04-25T12:37:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{друго значение|историческата и православните титулярни епископии|римокатолическата титулярна епископия|Стобийска епархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име =Стобийска епархия | местно име = | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта= | карта-описание = | картинка= The mosaic floor in the episcopal basilicas baptistery, Stobi (7359154348).jpg | картинка-описание = Мозайки в баптистерия на Стобийската епископска базилика | страна = [[Римска империя]] | център = [[Стоби]] | катедрална църква = [[Стобийска епископска базилика]] | архиерейски наместничества = | дата на основаване = IV век | дата на закриване = VI век | предстоятел = | сан = [[епископ]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Стобийската епархия''' ({{lang|el|Επισκοπή Στοβέων, Στοβών}}; {{lang|mk|Стобиска епархија}}) е историческа [[Православие|православна]] [[епархия]], с център македонския град [[Стоби]], съществувала от IV до VI век. Епархията е [[титулярна епископия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] и [[Македонска православна църква – Охридска архиепископия|Македонската православна църква – Охридска архиепископия]] в Северна Македония. == История == Първият известен епископ в [[Стоби]] – град, разположен при устието на река [[Черна (река)|Черна]] във [[Вардар]], е Вудий (Будий), участник в [[Първи Вселенски събор|I Вселенски събор]] в 325 година. От IV век са и голямата [[Стобийска епископска базилика|епископска базилика]], както и [[Стобийска епископска резиденция|епископската резиденция]] в града, проучени при археологически разкопки през XX – XXI век, които свидетелстват, че градът е един от основните центрове на християнството в областта.<ref name="Историја на Стоби">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.stobi.mk/lоkаlitеt/i | заглавие=Историја на Стоби |достъп_дата =25 януари 2016 |издател= Археолошки локалитет Стоби }}</ref><ref name="Епископска базилика">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.stobi.mk/lоkаlitеt/mара/kоntејnеr-zа-оbјеktitе-nа-stоbi/ерiskоpskа-bаzilikа | заглавие=Епископска базилика | достъп_дата=25 януари 2016 | издател=Археолошки локалитет Стоби }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref name="Епископска резиденција">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.stobi.mk/lоkаlitеt/mара/kоntејnеr-zа-оbјеktitе-nа-stоbi/ерiskоpskа-rеzidеnciја | заглавие=Епископска резиденција | достъп_дата=25 януари 2016 | издател=Археолошки локалитет Стоби }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В началото на V век при епископ Филип базиликата е преустроена.<ref name="Историја на Стоби"/><ref name="Епископска базилика"/> Тъй като Стоби е главен град на провинция [[Македония Секунда]], изследователите в Република Македония, смятат, че епархията е била митрополия.<ref name="Историја на Стоби"/> Според [[Мишел льо Киен]] обаче Стобийската епископия е подчинена на [[Солунска епархия|Солунската митрополия]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.newadvent.org/cathen/06735a.htm | заглавие= Greece |достъп_дата =25 януари 2016 |издател= Catholic Encyclopedia }}</ref> Вероятно епископията е подчинена на учредената от [[Юстиниан I]] на 14 април 535 г. архиепископия Първа Юстиниана.<ref name="Двери на православието">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://dveri.bg/kqc6 |заглавие=Новите епископи на Българската православна църква и техните древлепросияли титли |достъп_дата=25 януари 2016 |дата=28 март 2007 |издател=Двери на православието }}{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На [[Шести Вселенски събор|Шестия Вселенски събор]] през 680 – 681 г. присъства стобийският епископ Йоан.<ref name="Двери на православието"/> След разрушаването на Стоби в VI век титулярни стобийски епископи на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]] се споменават до края на VII век като участници в християнските събори.<ref name="Историја на Стоби"/> В XIX век Стобийски е титлата на викарния епископ на [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската митрополия]], резидиращ в [[Щип]], тъй като Щип погрешно е отъждествяван с някогашния епископски град Стоби. В първите години на съществуването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], в 1875 година йеромонах Синесий Рилски е ръкоположен като ''Стовийски'' епископ и става викарий на престарелия митрополит [[Иларион Ловчански|Иларион Кюстендилски]]. От 1931 година титлата ''Стобийски'' се дава редовно на български епископи, секретари на Синода в София или викарии на различни митрополии.<ref name="Ганчо Велев">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,15913/view,article/ | заглавие=За титлите на архиереите без епархии в Българската църква |достъп_дата =25 януари 2016 |фамилно_име=Велев |първо_име=Ганчо |дата= 10 септември 1985 }}</ref> На 17 юни 2007 година за стобийски епископ на каноничната Православна охридска архиепископия в Република Македония е ръкоположен [[Давид Дремвитски|Давид]], който е управляващ [[Струмишка епархия|Струмишката епархия]] на архиепископията.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.poa-info.org/sinod/biografii/epdavid.html | заглавие = Биографија на епископот стобиски и местобљустител струмички г. Давид | достъп_дата = 29 март 2013 г. | издател = Православна Охридска Архиепископија }}</ref> == Епископи == ; Епископи на Вселенската патриаршия (''Στοβέων'', ''Στοβών'') {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление |- || Вудий|| Βούδιος || споменат в 325 г. като участник в [[Първи Вселенски събор|I Вселенски събор]]<ref name="Историја на Стоби"/> |- || Евстатий || Ευστάθιος || втората половина на IV век<ref name="Епископска базилика"/> |- || Филип || Φίλιππος || споменат в началото на V век<ref name="Историја на Стоби"/> |- || Николай || Νικόλαος || споменат в 451 г. като участник в [[Четвърти Вселенски събор|IV Вселенски събор]]<ref name="Jovan">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.poa-info.org/en/history/archbishopric/history_of_the_ohrid_archbishopric.pdf | заглавие=Brief History of the Ohrid Archbishopric |достъп_дата =25 януари 2016 |фамилно_име= Arcbishop of Ohrid and Metropolitan of Skopje Jovan}}</ref> |- || Фока || Φωκάς || споменат в 553 г. като участник в [[Пети Вселенски събор|V Вселенски събор]]<ref name="Jovan"/> |- || Йоан || Ιωάννης || споменат в 680 – 681 г. като участник в [[Шести Вселенски събор|VI Вселенски събор]]<ref name="Двери на православието"/> |- || Маргарит || Μαργαρίτης || споменат в 692<ref>{{cite book |title= Oriens christianus in quatuor Patriarchatus digestus, Tomus II |last=Lequien |first=Michel |year=MDCCXL |location=Parisiis, ex Typographia Regia |pages= 75 – 76 |url=http://books.google.it/books?id=86weAemI-e4C&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false }}</ref> |- |} ; Титулярни епископи на Вселенската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление |- || [[Партений Стовийски|Партений]] || Παρθένιος || 1858 – 1860<ref name="ЈЕР 397">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович |year= 1996 |publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |pages= 397 |url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |accessdate= 3 февруари 2014 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130211122032/http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi |date=2013-02-11 }}</ref><ref>{{cite book |title= Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения |last=Ников |first= Петър |year= 1971 |publisher= Наука и изкуство |location= София |pages= 242 }}</ref> |- |} ; Титулярни епископи на Българската екзархия и Българската патриаршия (''Стовийски'', ''Стобийски'') {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Управление |- || [[Синесий Скопски|Синесий (Димитров)]] || 21 септември 1875 – 5 декември 1884 |- || [[Борис Неврокопски|Борис (Разумов)]] || 14 декември 1930 – 17 март 1935 |- || [[Кирил Български|Кирил (Константинов)]] || 12 юли 1936 – 29 май 1938 |- || [[Никодим Сливенски|Никодим (Пиперов)]] || 29 януари 1939 – 6 юли 1947 |- || [[Пимен Неврокопски|Пимен (Енев)]] || 21 декември 1947 – 4 януари 1953 |- || [[Варлаам Пловдивски|Варлаам (Пешев)]] || 1 януари 1954 – 9 март 1969 |- || [[Арсений Пловдивски|Арсений (Чакандраков)]] || 30 март 1969 – 8 февруари 1987 |- || [[Кирил Варненски и Великопреславски|Кирил (Ковачев)]] || 26 юни 1988 – 26 февруари 1989 |- || [[Наум Русенски|Наум (Димитров)]] || 17 март 2007 – 23 март 2014 |- |} ; Титулярни епископи на Алтернативния синод на Българската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Управление |- || [[Гавриил Неврокопски|Гавриил (Галев)]] || 27 август 1992 – 1 октомври 1998 |- || [[Даниил Стобийски|Даниил (Стойков)]] || 28 септември 1999 – 2004 |- |} ; Титулярни епископи на Македонската православна църква (''Стобиски'') {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Управление |- || [[Яков Стобийски|Яков (Милчевски)]] || февруари 2019 – настоящ |- |} ; Титулярни епископи на Православната охридска архиепископия (''Стобиски'') {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Управление |- || [[Давид Дремвитски|Давид (Нинов)]] || 17 юни 2007 – 20 юни 2023 |- |} == Бележки == <references /> {{Епархии на Българската православна църква}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Стобийска епархия| ]] 3tneent69ds4vj4cwxtvkwriknolv2i 0 613942 12214367 11947811 2024-04-25T19:07:27Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[бургграф]]иня на [[Бохемия]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = [[принцеса]] от [[Баден-Баден]] | герб = | отличия = }} }} '''Анна Мария фон Баден''' ({{lang|de|Anna Marie von Baden}}; {{lang|cs|Anna Marie Bádenská}}; * [[22 май]] [[1562]]; † [[25 април]] [[1583]], [[Тршебон|Витингау]], [[Чехия]]) е принцеса от [[Баден-Баден]] и чрез женитба [[бургграф]]иня на [[Бохемия]]. == Живот == [[Файл:AnnaMarie Bádenská.jpg|мини|ляво|Анна Мария фон Баден]] Тя е дъщеря на [[маркграф]] [[Филиберт фон Баден-Баден]] (1536 – 1569) и [[Мехтхилд Баварска]] (1532 – 1565), дъщеря на баварския херцог [[Вилхелм IV (Бавария)|Вилхелм IV]] и принцеса [[Мария Якобея фон Баден]], дъщеря на маркграф [[Филип I (Баден)|Филип I фон Баден]]. Сестра е на [[Якоба фон Баден|Якоба]] (1558 – 1597), маркграф [[Филип II (Баден-Баден)|Филип II]] (1559 – 1588) и [[Мария Саломе фон Баден-Баден|Мария Саломе]] (1563 – 1600).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/baden/baden3.html ''Baden 3''], genealogy.euweb.cz</ref> Анна Мария се омъжва на 15 години на 27 януари 1578 г. за [[Вилхелм фон Розенберг]] (1535 – 1592), главен бургграф на Бохемия. Тя е третата му съпруга. Бракът е бездетен. Тя умира на 25 април 1583 г. във Витингау и е погребана в църквата ''Св. Вайт'' във [[Тршебон]] (Витингау).<ref>Václav Bůžek, Josef Hrdlička: ''Dvory velmožů s erbem růže. Všední a sváteční dny posledních Rožmberků a pánů z Hradce''. [[Млада фронта]], Praha 1997, ISBN 80-204-0651-4, S. 90.</ref> Вилхелм фон Розенберг е погребан до нея. == Литература == * Annemarie Enneper: [http://www.deutsche-biographie.de/sfz108119.html Rosenberg, von (de Rosis, z Růže, z Rožmberka)]. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 57 f. ([http://daten.digitale-sammlungen.de/0001/bsb00016410/images/index.html?seite=73 Digitalisat]). == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Бургграфове]] [[Категория:Бадени]] [[Категория:Розенберг (род)]] [[Категория:Жени]] l4sv81vmsqpse1w5jquykbj1hyqh7ka 14 621938 12215066 9058419 2024-04-26T11:10:19Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Северноирландци]]: „*“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Родени във Великобритания|Северна Ирландия]] [[Категория:Северноирландци|*]] mel0x4egrqcgv0ggtlg215n3gy240yr 14 621943 12215067 9058421 2024-04-26T11:10:37Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Северноирландци]]: „*“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Починали във Великобритания|Северна Ирландия]] [[Категория:Северноирландци|*]] eq3tphuukwy963z5npbdvblwitajwlx 0 623657 12214626 12008808 2024-04-26T00:43:19Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[крал]] на [[Сардинско кралство|Сардиния-Пиемонт]] | портрет = Ritratto di S.M. Carlo Emanuele III di Savoia.jpg | портрет-описание = Портрет на Карл Емануил III, <br>худ.Мария Джована Батиста Клементи, <br>18 век | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1730]] – [[1773]] | коронация = | предшественик = [[Виктор Амадей II Савойски]] | наследник = [[Виктор Амадей III Савойски]] | други титли = [[Савойско херцогство|Херцог на Савоя]]<br>[[Принц на Пиемонт]]<br> [[Херцог]] на [[Маркграфство Монферат|Монферат]]<br> [[Маркграфство Салуцо|Маркграф на Салуцо]]<br> [[Херцог на Аоста]]<br>Граф на [[Мориен]]<br>Граф на [[Ница]]<br>Титулярен крал на [[Крал на Йерусалим|Йерусалим]], [[Кипърско кралство|Кипър]] и [[Арменско кралство Киликия|Армения]]<br>Прринц на Онеля<br>Принц на [[Монмелиан]] с Арбин и Франсин<br>Принц на [[Пойрино]]<br>Принц на [[Киери]]<br>Принц на [[Буска]]<br>Принц на [[Дронеро]]<br>Принц и постоянен [[Имперски викарий|викарий]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]<br>Херцог на [[Шабле]]<br>Херцог на [[Женева]]<br>Херцог на [[Каринян Ивой]]<br>Принц [[Бали (длъжност)|бали]] на [[Аоста|Херцогство Аоста]] и херцог на Аоста<br>Маркграф на [[Ористано]]<br>Маркграф на [[Маркграфство Монферат|Монферат]]<br>Маркграф на [[Маркграфство Торино|Суза]] и [[Маркграфство Чева|маркграф на Чева]]<br>Маркграф на [[Тарантез]]<br>Маркграф на [[Савонска марка|Савона]]<br>Маркграф на Марен, Модан и Ланслебург<br>Маркграф на Италия<br>Граф на [[Асти (град)|Асти]]<br>Граф на [[Танд]]<br>Граф на [[Графство Женева|Женева]]<br>Граф на Ромон<br>Граф на [[Гочеано]]<br>Граф на [[Алесандрия]]<br>Граф на [[Сант'Антиоко (град)|Сант'Антиоко]]<br>Барон на [[Фосини]]<br>Барон на [[Во#История|Во]]<br>Господар на [[Пинероло]], [[Верчели]] и [[Валсезия]]<br>[[Венецианска република|венециански]] [[патриций]]<br>Патриций на [[Ферара]]<br>Граф на [[Новара]]<br>Граф на [[Тортона]]<br>Граф на [[Бобио]]<br>Господар на [[Ломелина]]<br>Маркиз на [[Дронеро]]<br>Суверенен херцог на [[Пиаченца]]<br>Маркграф на [[Финале Лигуре|Финале]] | религия = | герб = | отличия = Велик майстор на [[Върховен орден на Пресветото благовещение|Върховния орден на Пресветото благовещение]]<br>Велик майстор на Ордена на Св. Св. Маврикий и Лазар }} |братя-сестри=[[Мария Аделаида Савойска|Мария Аделаида]]<br>Мария Анна<br>[[Мария Луиза Савойска|Мария Луиза]]<br>Сестра<br>Брат<br>Брат<br>[[Виктор Амадей Савойски|Виктор Амадей]]<br>Емануил Филиберт<br>Природени:<br>[[Виктория Франциска Савойска|Виктория Франциска]]<br>Виктор Франциск|деца=Виктор Амадей Теодор<br>[[Виктор Амадей III Савойски|Виктор Амадей III]]<br>[[Елеонора Мария Тереза Савойска|Елеонора Мария]]<br>[[Мария Луиза Савойска (1729 – 1767)|Мария Луиза]]<br>[[Мария Фелицита Савойска|Мария Фелицита]]<br>[[Емануил Филиберт Август Савойски|Емануил Филиберт]]<br>Карл Франциск Ромуалд<br>Карл Франциск Мария<br>Мария Виктория<br>[[Бенедикт Савойски|Бенедикт Мария]]|погребан=[[Суперга (базилика)|Базилика Суперга]] ([[Торино]])}} '''Карл Емануил III Савойски''', нар. ''Трудолюбивия'' или ''Карлин'' ({{lang|it|Carlo Emanuele III di Savoia}}, detto anche ''Il Laborioso'' o ''Carlin''; {{Lang|fr|Charles-Emmanuel III de Savoie}}; * [[27 април]] [[1701]], [[Торино]], [[Савойско херцогство]]; † [[20 февруари]] [[1773]], [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Сардинско кралство]]), е 16-и [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]] ([[1720]] – [[1730]] и [[1732]] – [[1773]]), [[Сардинско кралство|крал на Сардиния-Пиемонт]] като '''Карл Емануил I''' (1730 – 1773), [[принц на Пиемонт]] (1715 – 1773), херцог на [[Маркграфство Монферат|Монферат]], [[Маркграфство Салуцо|маркграф на Салуцо]], [[херцог на Аоста]], граф на [[Мориен]], граф на [[Ница]], хранител на Светата [[Торинска плащаница|Плащаница]]. Той е и титулярен крал на [[Крал на Йерусалим|Йерусалим]], [[Кипърско кралство|Кипър]] и [[Арменско кралство Киликия|Армения]], принц на Онеля, принц на Монмелиан с Арбин и Франсин, принц на [[Пойрино]], принц на [[Киери]], принц на [[Буска]], принц на [[Дронеро]], принц и постоянен [[Имперски викарий|викарий]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], херцог на [[Шабле]], херцог на [[Женева]], херцог на [[Каринян Ивой]], принц [[Бали (длъжност)|бали]] на [[Аоста|Херцогство Аоста]] и херцог на Аоста, маркграф на [[Ористано]], маркграф на [[Маркграфство Монферат|Монферат]], маркграф на [[Маркграфство Торино|Суза]] и [[Маркграфство Чева|маркграф на Чева]], маркграф на [[Тарантез]], маркграф на [[Савонска марка|Савона]], маркграф на Марен, Модан и Ланслебург, маркграф на Италия, граф на [[Асти (град)|Асти]], [[Танд|граф на Танд]], [[Графство Женева|граф на Женева]], граф на Ромон, граф на [[Гочеано]], граф на [[Алесандрия]], граф на [[Сант'Антиоко (град)|Сант'Антиоко]], барон на [[Фосини]], барон на [[Во#История|Во]], господар (сеньор) на [[Пинероло]], [[Верчели]] и [[Валсезия]] (от 3 септември 1730), [[Венецианска република|венециански]] [[патриций]] и патриций на [[Ферара]], граф на [[Новара]] (от 1734), граф на [[Тортона]], граф на [[Бобио]], сеньор на [[Ломелина]] (от 1734), маркиз на [[Дронеро]] (от 1738), суверенен херцог на [[Пиаченца]] (4 февруари 1744 – 3 септември 1745 и 12 август 1746 – 5 февруари 1749, запазвайки титлата), маркграф на [[Финале Лигуре|Финале]] (от 1746 г.). Купува [[Масерано|Княжество Масерано]] и [[Кревакуоре|Маркграфство Кревакуоре]] на 20 март 1767 г. от семейство Фереро [[Фиески]], но им оставя титлите и привилегиите, свързани с тях.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genmarenostrum.com/Savoia/savoia3.htm|заглавие=Savoia: Carlo Emanuele III|автор=Enciclopedia genealogica del Mediterraneo|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=13.5.2020}}</ref> == Произход == Той е четвъртият син на [[Виктор Амадей II Савойски|Виктор Амадей II]] (* 1666, † 1732), [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]] и [[Сардинско кралство|крал на Сардиния]] (като Виктор Амадей I), и на първата му съпруга, френската принцеса [[Анна-Мария Орлеанска]] (* 1669, † 1728). Негови баба и дядо по бащина линия са савойският херцог [[Карл Емануил II Савойски|Карл Емануил II]] и [[Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур|Мария Жана Батиста Савойска-Немур]], а по майчина – [[Филип I Орлеански]] и [[Хенриета-Анна Стюарт|Хенриета Анна Стюарт]], по-малка дъщеря на английския крал [[Чарлз I]] и [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета Мария]] от Франция. Той е чичо на френския крал [[Луи XV]]. Има пет братя и четири сестри: * [[Мария Аделаида Савойска|Мария Аделаида]] (* 1685, † 1712), херцогиня на [[Бургундия]] и [[дофин]]а на Франция като съпруга на [[Луи дьо Бургон]], майка на [[Крале на Франция|краля на Франция]] Луи XV * Мария Анна (* 1687, † 1690) * [[Мария Луиза Савойска|Мария Луиза Габриела]] (* 1688, † 1714), кралица на [[Монарси на Испания|Испания]] като съпруга на испанския крал [[Филип V Испански|Филип V д'Анжу]] * сестра (* /† 1690) * брат (* / † 1691) * брат (* /† 1697) * [[Виктор Амадей Савойски|Виктор Амадей Филип Йосиф]] (* 1699 † 1715), [[принц на Пиемонт]] * Емануил Филиберт (*/† 1705), херцог на [[Шабле]] * брат († 1709 мъртвороден). Има и един природен брат и една природена сестра от извънбрачна връзка на баща си. == Биография == === Ранни години и отношения с баща му === Понеже не е първороден син на Виктор Амадей II, Карл Емануил по рождение не е предопределен за престолонаследник. По-големият му брат – престолонаследникът Виктор Амадей обаче умира през [[1715]] г. и тогава Карл Емануил става [[принц на Пиемонт]]. Той получава строго образование в съответствие с бъдещите му задачи, специално от баща му в унисон с личните му канони и без никакво културно вдъхновение. Карл Емануил живее в [[Торино]], дълбоко променен в последните политически събития. [[Пиемонт]], след възходи и падения, излиза победител във [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], побеждавайки френската армия на [[Луи XIV]], а баща му Виктор Амадей II купува титлата „[[Сицилианско кралство|Крал на Сицилия]]“, която е принуден да замени с тази на „[[Сардинско кралство|Крал на Сардиния]]“. Кралят все повече отхвърля великолепието на двора, облича се в обикновени дрехи, а ризите му са от сурово платно. Торино претърпява радикална трансформация: по кралска воля са забранени партиите, а демонстрирането на богатство е престъпление. [[Файл:Victor Amadeus II and his family by an unknown artist.jpg|ляво|мини|Карл Емануил III с баща си и сестрите си (неизв., 1720 г.)|297x297пкс]] След политическия и военния си триумф Виктор Амадей II все повече се затваря в себе си. След 1728 г. странностите му започват да нарастват и вероятно страда от [[Психично разстройство|психично заболяване]]. Майката на Карл Емануил е мъртва, както и по-големият му брат, обичан много от Виктор Амадей. Старият вече владетел решава да [[Абдикация|абдикира]] в полза на Карл Емануил. Той не го харесва: Карл Емануил III, или „Карлин“, както го наричат [[пиемонт]]ците, е крехък и почти гърбав, и става все по-мрачен през последните години на суровия дворцов живот в Торино, като говори малко. Образованието му е най-общо, тъй като цялото внимание е било насочено към по-големия му брат. Пропуските му са запълнени, като работи заедно с баща му, който го праща на посещение на военни крепости и го разпитва след всеки разговор с министрите. През 1722 г. бащата на Карл Емануил го кара да се ожени за [[пфалцграф]]иня [[Анна Кристина Луиза фон Пфалц-Зулцбах]], която умира само година по-късно, раждайки му наследник, починал като дете. Втората му съпруга, отново избрана от баща му, е [[Поликсена фон Хесен-Ротенбург-Рейнфелс]], която му ражда повечето деца. Тя е обичана силно от Карл Емануил и недолюбвана от неговия баща, който вярва, че тя отклонява вниманието на сина му от политиката. Той дори забранява на семейството да спи в едно легло. След като баща му става крал на Сардиния през [[1720]] г., Карл Емануил става херцог на Савоя. През [[1730]] г. баща му абдикира и поема херцогството, а Карл Емануил става крал на Сардиния. След смъртта на баща му през [[1732]] г. той става отново херцог на Савоя. === Управление === ==== Възкачване на трона ==== [[Файл:Royal Monogram of King Charles Emmanuel III of Sardinia.svg|мини|ляво|130п|Кралски монограм на Карл Емануил III]] През лятото на 1730 г. Виктор Амадей II решава да остави на сина си суверенитета над Пиемонт и на [[3 септември]] обявява това пред всички свои министри, специално събрани на съвет в [[Замък в Риволи|резиденцията в Риволи]]. Изглежда, че Карл Емануил е помолил баща си да остане на трона, оставяйки му функцията на принц-регент, но той му е отговорил: „''Не, нямам навика и не бих знаел как да правя неща наполовина или несъвършено: моят обичай е всичко или нищо. Може би не бих одобрявал решенията на моя син, биха се породили разногласия, единството на командването би се нарушило и би била нанесена обида на короната''“. [[Файл:Carlo Emanuele III Venaria.jpg|мини|Портрет на Карл Емануил III Савойски <small>(вероятно от Мария Джована Батиста Клементи)</small>]] След краткото време в [[Шамбери]] [[Виктор Амадей II|Виктор Амадей]] отново започва да дава заповеди и съвети на сина си, който обаче възстановява танците, празненствата и лукса в [[Кралски дворец в Торино|двореца в Торино]]. Баща му е поразен от болест в нощта на 4 февруари 1731 г., но се възстановява и се замисля как да се върне на трона. През лятото на [[1731]] г., докато Карл Емануил III е в [[Шамбери]], баща му го клевети пред Министерския съвет, говорейки, че е недееспособен. Старият крал се връща в Пиемонт и затвърждава министрите. Реакцията обаче не е онази, която е очаквал. Карл Емануил, информиран за ходовете на баща му, свиква Министерски съвет на извънредна сесия, която постановява Виктор Амадей II да бъде арестуван и хвърлен в затвора. Има опасения от намесата на император [[Карл VI]] в качеството му на господар на ''Reichsitalien'', обхващаща цяла [[Северна Италия]] с изключение на [[Венеция]], вкл. и [[Принц на Пиемонт|Княжество Пиемонт]], тъй като Виктор Амадей II заплашва, че ще апелира към него. Изпратен е ескорт от войници, който арестува стария крал, и той е затворен в Кралския замък в [[Монкалиери]], където остава до смъртта си. ==== Война за полското наследство ==== {{Основна|Война за полското наследство}} [[Файл:Carlo Emanuele III di Savoia, 1755.jpg|мини|ляво|130п|Монета от 1755 г. с лика на Карл Емануил III Савойски]] През февруари 1733 г. избраният за крал на [[Жечпосполита|Полша]] [[Август II]] умира и европейските сили се разделят срещу неговия наследник – [[Август III]], подкрепян от Австрия и [[Станислав Лешчински]], тъст на краля на [[Франция]] [[Луи XV]]. Карл Емануил III застава на страната на племенника си [[Луи XV]]. Според постановеното в [[Договор от Торино (1733)|Договора от Торино]] от септември 1733 г. той тръгва към [[Миланско херцогство|Милано]], за да окупира града и с него и [[Ломбардия]]. Военните действия започват на [[28 октомври]] и без много кръвопролития извоюва победи при [[Виджевано]], [[Пицигетоне]], [[Сабионета]] и [[Кремона]], и стига до Милано, като се обявява за [[Миланско херцогство|Милански херцог]]. Междувременно във войната срещу Австрия се включва и [[Филип V (Испания)|Филип V]] Испански, който иска да превземе [[Неаполитанското кралство]] и Миланското херцогство. Карл Емануил III, генералисимус от френско-пиемонтската армия, трябва да следи тромавите преговори с Испания и Франция за Милано, и същевременно да предотврати преминаването на австрийските войски на ген. Мерси от [[Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол|Трентино]] през [[Емилия-Романя|Емилия]], за да се присъединят към тези в гарнизон на Неаполитанското кралство. Австрийските опити през [[1734]] г. са предотвратени с битките при [[Битка при Колорно (1734)|Колорно]], [[Битка при Парма (1734)|Парма]] и [[Битка при Гуастала (1734)|Гуастала]], след което френско-сардинските войски на Карл Емануил изтласкват австрийците обратно в Долината на [[Адидже]] и блокират [[Мантуа]]. Според постановеното в последвалия [[Виенски мирен договор (1738)|Виенски мирен договор]] от [[1738]] г. Карл Емануил III и Филип V трябва да се откажат от Милано, но като обезщетение на Пиемонт са предоставени някои територии, включително [[Ланге (Пиемонт)|Ланге]], [[Новара]] и районът около [[Тортона]]. ==== Война за австрийското наследство ==== {{Основна|Война за австрийското наследство}} [[Файл:Carlo Emanuele III as Grand Master of the Order of the Most Holy Annunciation by an unknown artist.jpg|мини|Карл Емануил III като Велик майстор на Висшия орден на Светото благовещение (неиз. автор)]] От [[1741]] до [[1748]] г. Европа участва във [[Война за австрийското наследство|войната за австрийското наследство]] след отказа на някои сили, подписали [[Прагматическа санкция|Прагматическата санкция]] през [[1713]] г., да приемат, че [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Тереза ​​Австрийска]] като кралица на Бохемия може да гласува за съпруга си [[Франц I (Лотарингия)|Франциск I]] от Лотарингия като кандидат за император на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] на германския народ. [[Файл:King Carlo Emanuele III held at the Palazzo Madama, Turin.jpg|мини|ляво|Портрет на Карл Емануил III в [[Палацо Мадама и Крепост на Ахая|Палацо Мадама]] (Торино).]] Карл Емануил III застава на страната на Мария Тереза, поради което териториите му са подложени на многократни опити за инвазия, първо от испанска страна през Франция, а след това и от френско-испанска страна, след като [[Кралство Франция|Франция]] влиза във войната. Участието му във войната е подпомогнато финансово от [[Англия]]: от юни [[1741]] г., когато Франция официално влиза във войната, чак до нейния край, тя заделя по 200 хил. [[Фунт|паунда]] годишно за издръжката на савойската армия. Освен това в [[Средиземно море]] е разположен английски морски екипаж под командването на адмирал Томас Матюс в подкрепа на Карл Емануил. Полученото финансиране позволява издръжката на около 15 – 20 хил. действащи войници, равняващи се на 30 – 50% от цялата армия на Пиемонт. След като испанците са победени в Емилия-Романя през [[1741]] г. и са принудени да се оттеглят, Карл Емануил трябва да се отправи към Пиемонт, за да спре тяхната втора експедиция през [[Алпите]]. В следващите години Карл Емануил губи [[Савоя]] и [[Графство Ница]], но успява да блокира вражеските опити за преминаване на планините при [[Кастелделфино]] през 1743 г. и около [[Кунео]] през 1744 г., въпреки че е тактически победен първо на барикадите, а след това при [[Битка при Мадона дел Олмо (1744)|Мадона дел Олмо]]. През [[1745]] г. присъединяването на Генуа към вражеския фронт позволява в [[Лигурия]] да се обединят идващата от запад френско-испанска армия с идващата от юг испано-неаполитанска армия след победата ѝ над австрийците при [[Битка при Велетри|Велетри]] през ноември [[1744]] г. Пиемонт е подложен на инвазия, Бурбонските войски влизат в Милано и битките трябва да се прекратят. На следващата година обаче пристигането на подкрепления от Австрия прави възможно задвижването на френско-испано-неаполитанските и генуезките войски. Генуа е превзета от австрийците и след това загубена поради въстанието, започнало чрез известното хвърляне на камъни по [[Хабсбургска монархия|хабсбургски]] войници от патриота по прякор [[Балила]], докато вече освободилият Графство Ница Карл Емануил се готви да обсади [[Тулон]]. През [[1747]] г. френската армия отново атакува Пиемонт, опитвайки се да мине директно през Торино през недобре охраняван сектор на Алпите. Тя се възползва от факта, че по-голямата част от сардинските сили са ангажирани в [[Морски Алпи|Морските Алпи]] срещу французите и в подкрепата на австрийците в обсадата на Генуа. Сардинците обаче постигат огромна победа в [[Битка при Асиета (1747)|битката при Асиета]], макар и с по-малко войници и оръжия. През [[1748]] г. с [[Договор от Аахен (1748)|Договора от Аахен]] [[Кралство Сардиния]] възвръща провинциите Ница и [[Савоя]], придобива територията на [[Виджевано]] и изтласква границата до река [[Тичино]], област [[Вогера]] и [[Олтрепо Павезе]] ([[Бобио]]). ==== Последни няколко години и смърт ==== [[Файл:Clementi and Studio - Charles Emmanuel III of Sardinia in Royal Mantle.jpg|ляво|мини|Портрет на Карл Емануил III, крал на Сардиния, с кралските символи|255x255пкс]] В края на дългите военни събития, в които взима участие [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] по време на управлението на Карл Емануил III, суверенът урежда излагането на [[Торинска плащаница|Плащаницата]] през [[1750]] г. като благодарност към пиемонтците за получените завоевания. През [[1767]] г., възползвайки се от загубата на [[Корсика]] от [[Генуезка република|Република Генуа]] и от сблъсъците между Франция и въстанниците на [[Паскуале Паоли]], той завладява [[архипелаг „Ла Мадалена“]], географски близък до остров [[Сардиния]], но дълбоко свързан с остров Корсика. [[Файл:Ritratto di Carlo Emanuele III di Savoia.jpg|мини|Портрет на Карл Емануил III Савойски|246x246пкс]] Карл Емануил обръща голямо внимание на укрепването на алпийските проходи и граници. Той въвежда [[меритокрация]]та във военната йерархия и подкрепя и хората без благороднически произход. За да отпразнува своите военни и династични начинания, финансира [[историография]]та в Кралството, подпомагайки историци като Лудовико Антонио Муратори. Той използва [[Жан-Жак Русо]], за да създаде първия пиемонтски [[кадастър]] („Сардински карти"), публикуван през [[1770]] г. На 19 декември [[1771]] г. Карл Емануил обнародва [[едикт]] за ликвидиране на феодални поземлени мита, който позволява на земеделските стопани да купуват феодални права от своите господари. Изправен пред съпротивата на благородниците и духовенството, той трябва да се откаже от този проект, който по-късно е подет от сина му [[Виктор-Амадей III|Виктор Амадей III]]. Той е привърженик на [[Абсолютизъм|абсолютистката]] политика и се опитва да концентрира цялата власт в ръцете си: ограничава местните автономии, лишава [[Вале д'Аоста]] от конкретни привилегии, с които регионът се ползва. Подкопава и свободата на печата, за разочарование на големите пиемонтски писатели и интелектуалци от периода като [[Виторио Амедео Алфиери]], [[Карло Бодони]], [[Жозеф Луи Лагранж]], които публикуват своите произведения в чужбина. Карл Емануил III умира на 20 февруари [[1773]] г. на 71-годишна възраст. Тялото му е погребано в Кралската крипта на [[Суперга (базилика)|Базилика Суперга]], където неговата монументална гробница, дело на скулптора Иняцио Колино, е разположена срещу тази на баща му. == Брак и потомство == Жени се три пъти: 1. ∞ 16 февруари [[1722]] чрез заместник, [[15 март]] лично във [[Верчели]] за пфалцграфиня [[Анна Кристина Луиза фон Пфалц-Зулцбах]] (* 5 февруари [[1704]], [[Зулцбах-Розенберг|Зулцбах]]; † 12 март [[1723]], [[Торино]]), дъщеря на херцог и пфалцграф [[Теодор Евстах (Пфалц-Зулцбах)|Теодор Евстах фон Пфалц-Зулцбах]] и съпругата му принцеса [[Мария Елеонора фон Хесен-Ротенбург]], от която има един син: # Виктор Амадей Теодор Савойски (* 7 март 1723, Торино; † 11 август 1725, Торино), принц на Сардиния, [[херцог на Аоста]] [[Файл:Carlo Emanuele III with the future Vittorio Amedeo III.jpg|мини|Малкият херцог на Савоя [[Виктор-Амадей III|Виктор Амадей]] представя на баща си Карл Емануил III картата на Милано (Мария Джована Батиста Клементи, [[Кралски замък в Ракониджи]])|332x332пкс]] 2. ∞ 20 август 1724 в [[Тонон ле Бен|Тонон]] за принцеса [[Поликсена фон Хесен-Ротенбург-Рейнфелс|Поликсена Кристина фон Хесен-Ротенбург-Рейнфелс]] (* 21 септември 1706, [[Бад Швалбах|Лангеншвалбах]]; † 13 януари 1735, Торино), дъщеря на ландграф и херцог [[Ернст II Леополд (Хесен-Ротенбург)|Ернст II Леополдфон Хесен-Ротенбург]] и на съпругата му графиня [[Елеонора фон Льовенщайн-Вертхайм]], от която има четири сина и три дъщери: [[Файл:Enfants de Charles-Emmanuel III.jpg|мини|ляво|Децата на Карл Емануил и втората му съпруга. От ляво надясно: Елеонора Мария, [[Виктор-Амадей III|Виктор Амадей III]], Мария Фелицита и Мария Луиза.<br /><small>(Мария Джована Батиста Клементи, 1730/31, ''Musée Savoisien'', [[Шамбери]])</small>|244x244пкс]] # Син – мъртвороден († 1725) # [[Виктор Амадей III Савойски|Виктор Амадей Савойски]] (* 26 юни 1726, Торино; † 16 октомври 1796, [[Монкалиери]]), принц на Сардиния, ''крал на Сардини'''''я''' (1773 – 1796) като [[Виктор-Амадей III|Виктор Амадей III]], ∞ 1750 за Мария Антониета Бурбон Испанска (* 1729, † 1785), инфанта на Испания, дъщеря на крал [[Филип V Испански]], от която има шест сина и шест дъщери # [[Елеонора Мария Тереза Савойска]] (* 28 февруари 1728, Торино; † 15 август 1781, Монкалиери), принцеса на Сардиния, неомъжена # [[Мария Луиза Савойска (1729 – 1767)|Мария Луиза Габриела Савойска]] (* 25 март 1729, Торино, † 22 юни 1767, манастир на Св. Андрей в [[Киери]]), принцеса на Сардиния, монахиня # [[Мария Фелицита Савойска|Мария Фелицита Виктория Савойска]] (* 19 март 1730, Торино; † 13 май 1801, [[Рим]]), принцеса на Сардиния, неомъжена # [[Емануил Филиберт Август Савойски]] (* 17 май 1731, Торино, † 23 април 1735, Торино), [[херцог на Аоста]] # Карл Франциск Ромуалд Савойски (* 23 март 1733, Торино, † 28 декември 1733, Торино), принц на Сардиния, херцог на [[Шабле]]. 3. ∞ 1 април 1737 в [[Шамбери]] за роднината си херцогиня [[Елизабет Тереза Лотарингска]] (* 15 октомври 1711, [[Люневил]]; † 3 юли 1741, Торино), дъщеря на херцог [[Леополд (Лотарингия)|Леополд Лотарингски]] и на съпругата му [[Елизабет Шарлота Бурбон-Орлеанска]], дъщеря на херцог [[Филип I Орлеански]] и [[Елизабет Шарлота фон Пфалц|Лизелота фон Пфалц]]. Тя е сестра на император [[Франц I|Франц I Стефан]] и племенница на френския крал [[Луи XIV]]. Кралица Елизабет Тереза умира на 29 години след раждането на най-малкия им син. Те имат двама сина и една дъщеря:<ref>Domenico Carutti di Cantogno: ''Storia del regno di Carlo Emanuele III.'' Turin 1859.</ref><ref>Marek, Miroslav (2008), [http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy4.html „Rulers of Savoy and Sicily“], Genealogy.EU</ref> # Карл Франциск Мария Август Савойски (* 1 декември 1738, Торино; † 25 март 1745, Торино), принц на Сардиния, [[херцог на Аоста]] # Мария Виктория Маргарита Савойска (* 22 юни 1740, Торино; † 14 юли 1742, Торино), принцеса на Сардиния # [[Бенедикт Савойски|Бенедикт Мария Маврикий Савойски]] (* 21 юни 1741, Торино; † 4 януари 1808, Рим), принц на Сардиния, херцог на Шабле (1741 – 1796), [[Маркграфство Ивреа|маркграф на Ивреа]] (1796 – 1808); ∞ 19 март 1775 в Торино за племенница си [[Мария Анна Каролина Савойска|Мария Анна Каролина Габриела Савойска]] (* 17 декември 1757, Торино; † 11 октомври 1824, [[Ступиниджи (ловен павилион)|Ступиниджи]]), принцеса на Сардиния, дъщеря на [[Сардинско кралство|краля на Сардиния]] [[Виктор-Амадей III]] и на инфанта доня Мария Антония Фернанда Бурбон-Испанска, от която няма деца.<br> <gallery caption="Съпругите на Карл Емануил III Савойски" class="center" widths="200px" heights="180px"> AnnaChristineSulzbSavoy.jpg|[[Анна Кристина Луиза фон Пфалц-Зулцбах]] Polyxena of Hesse-Rotenburg, Queen of Sardinia - Palace of Venaria.jpg|[[Поликсена фон Хесен-Ротенбург-Рейнфелс]] Elisabetta Teresa di Lorena.jpg|[[Елизабет Тереза Лотарингска]] </gallery> == Вижте също == {{колони|2| * [[Савойска династия]] * [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] * [[Савойско херцогство]] * [[Принц на Пиемонт]] * [[История на Пиемонт]] * [[Битка при Асиета (1747)|Битка при Асиета]] * [[Война за полското наследство]] * [[Война за австрийското наследство]] }} == Източници == * {{икона|it}} Domenico Carutti di Cantogno: ''Storia del regno di Carlo Emanuele III.'' – Turin, 1859 * {{икона|de}} Friedrich Wilhelm Schubert: ''Handbuch der allgemeinen staatskunde von Europa'', Bd 1, Teil 4, S. 351. Gebrüder Bornträger, Königsberg 1839. * {{икона|it}} Carlo Emanuele III на уеб страница [http://www.genmarenostrum.com/Savoia/savoia3.htm Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo] * {{икона|en}} Carlo Emanuele III di Savoia на уеб страница на [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#CarloEmanueleIdied1773 Foundation for Medieval Genealogy] * {{икона|fr}} André Palluel-Guillard – La Maison de Savoie: [http://www.sabaudia.org/3180-la-maison-de-savoie.htm Charles Emanuel III] == Библиография == * {{икона|it}} Giovan Battista Semeria, ''Storia del re di Sardegna Carlo Emanuele il Grande'', Torino, Tipografia reale, 1831, 2 voll. * {{икона|it}} Domenico Carutti, ''Storia del regno di Carlo Emanuele III'', Torino, Botta, 1859, 2 тома * {{икона|it}} Giuseppe Ricuperati, ''Lo Stato sabaudo nel Settecento'', Torino, UTET, 2001. * {{икона|it}} Giuseppe Ricuperati, ''I volti della pubblica felicità. Storiografia e politica nel Piemonte Settecentesco'', Torino, Meynier, 1989. * {{икона|it}} Enrico Genta, ''Senato e senatori di Piemonte nel secolo XVIII'', Torino, Deputazione subalpina di storia patria, 1983 * {{икона|it}} Giuseppe Ricuperati, ''Le avventure di uno Stato „ben amministrato“. Rappresentazioni e realtà nello spazio sabaudo tra ancien régime e restaurazione'', Torino, Tirrenia, 1994; * {{икона|it}} Giuseppe Ricuperati, ''Gli strumenti dell'assolutismo sabaudo. Segreterie di Stato e Consiglio di Finanze nel XVIII secolo'', in ''Dal trono all'albero della libertà. Trasformazioni e continuità istituzionali nei territori del Regno di Sardegna dall'Antico regime all'età rivoluzionaria'', Roma, Ministero per i beni culturali, 1991, vol. I, с. 37 – 107 * {{икона|it}} Gian Savino Pene Vidari, ''Consolati di commercio e tribunali commerciali'', ivi, с. 221 – 254 * {{икона|it}} Donatella Balani, ''Toghe di Stato. La facoltà giuridica dell'Università di Torino e le professioni nel Piemonte del Settecento'', Torino, Deputazione Subalpina di Storia Patria 1996; * {{икона|it}} Patrizia Delpiano, ''Il trono e la cattedra. Istruzione e formazione dell'élite nel Piemonte del Settecento'', Torino, Deputazione Subalpina di Storia Patria 1997 * {{икона|it}} Andrea Merlotti, ''L'enigma delle nobiltà. Stato e ceti dirigenti urbani nel Piemonte del Settecento'', Firenze, Olschki, 2000; * {{икона|it}} Andrea Merlotti, ''La corte sabauda fra Cinque e Settecento'', in ''La reggia di Venaria e i Savoia. Arti, magnificenza e storia di una corte europea'', catalogo della mostra (Venaria Reale, 12 ottobre 2007 – 30 marzo 2008), a cura di E. Castelnuovo e altri, Torino, U. Allemandi, 2007, с. 91 – 102. * {{икона|en}} Samuel Wilkinson, ''The defence of Piedmont 1742 – 1748: a Prelude to the Study of Napoleon'', Oxford, Clarendon Press, 1927 * {{икона|it}} Walter Barberis, ''Le armi del principe. La tradizione militare sabauda'', Torino, Einaudi, 1988, * {{икона|it}} Sabina Loriga, ''Soldati. L'istituzione militare nel Piemonte del Settecento'', Venezia, Marsilio, 1992. * {{икона|it}} Virgilio Ilari, Giancarlo Boeri, Ciro Paoletti, ''La corona di Lombardia. Guerre ed eserciti nell'Italia del Medio Settecento (1733 – 1763)'', Ancona, Nuove ricerche, 1997 * {{икона|it}} Andrea Merlotti, ''Le armi e le leggi»: governatori, prefetti e gestione dell'ordine pubblico nel Piemonte del primo Settecento'', in ''Corpi armati e ordine pubblico in Italia'' cit., с. 111 – 139; * {{икона|en}} Jeremy Black, ''The development of Anglo-Sardinian relations in the first half of the Eighteenth Century'', in „Studi Piemontesi“, XII (1983) * {{икона|en}} Jeremy Black, ''An analysis of Savoy-Piedmont in 1740'', in „Studi piemontesi“, XVIII (1989), n. 1, pp. 229 – 232. * {{икона|it}} Daniela Frigo, ''Principe, ambasciatore e „jus gentium“. L'amministrazione della politica estera nel Piemonte del Settecento'', Roma, Bulzoni, 1991 * {{икона|en}} Christopher Storrs, ''Savoyard Diplomacy in the Eighteenth Century'', in ''Politics and Diplomacy in Early Modern Italy'', a cura di Daniela Frigo, Cambridge, Cambridge University Press, 2000, с. 220 и сл. * {{икона|en}} Christopher Storrs, ''Ormea as Foreign Minister: the Savoyard State between England and Spain'', in ''Nobiltà e Stato in Piemonte. I Ferrero d'Ormea'', a cura di Andrea Merlotti, Torino, Zamorani, 2003, с. 231 – 248 * {{икона|it}} Enrico Genta, ''Princìpi e regole internazionali tra forza e costume. Le relazioni anglo-sabaude nella prima metà del Settecento'', Napoli, Jovene, 2004. * {{икона|it}} Maria Teresa Silvestrini, ''La politica della religione: il governo ecclesiastico nello Stato sabaudo del XVIII secolo'', Firenze, Olschki, 1997 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Carlo Emanuele III di Savoia|111065184}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} [[Категория:Крале на Сардиния]] [[Категория:Херцози на Савоя]] [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Родени в Торино]] [[Категория:Италианска аристокрация]] bh7ur42sx95qr739e7gb5uvdicbwu18 0 625026 12214491 10783388 2024-04-25T22:23:30Z Elizaiv22 294865 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Жълтият крабов паяк''' (''Thomisus onustus'') е вид [[паякообразно]] от семейство [[крабови паяци]] (Thomisidae). Известен е един подвид – T. o. Meridionalis <small>Strand, 1907</small>. == Разпространение == Видът е разпространен от [[Португалия]] на запад до [[Япония]] на изток и от [[Швеция]] на север до [[Южна Африка]], а в [[Азия]] от [[Сибир]] до [[Ява]]. == Галерия == <gallery> Жълт крабов паяк с плячка Thomisus onustus1.jpg|Жълт крабов паяк от [[Странджа]] с плячка Thomisus onustus, male 1.JPG|мъжки Thomisus onustus, female, Livorrno.jpg|женски Spider and bee June 2008-1.jpg|хванал [[пчела]] Thomisus onustus 2008 DSC 6669.jpg|хванал [[муха]] </gallery> == Източници == <references/> * Gershom Levy – The life cycle of Thomisus onustus (Thomisidae: Araneae) and outlines for the classification of the life histories of spiders – Journal of Zoology, Volume 160, Issue 4, pages 523 – 536, April 1970 * Vogelie A.,|Greissl R. – Survival strategies of the crab spider Thomisus onustus Walckenaer 1806 (Chelicerata, Arachnida, Thomisidae) – Oecologia. Vol. 80, no. 4, pp. 513 – 515. 1989. {{мъниче|животни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Крабови паяци]] 8lmrzp3hfx0c9nh99p3rt9001oob2np 0 627852 12214521 12020747 2024-04-25T23:05:45Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Иполита Сфорца | описание =италианска благородничка | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = [[Милано]], [[Италия]] | място на смъртта = Милано, Италия | погребана = | предшественик = | потомство = Сфорца<br>Джовани<br>Джиневра<br>Алесандра<br>[[Виоланта Бентивольо|Виоланта]]<br>Иполита | наследник = | съпруга на = [[Алесандро Бентивольо]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Сфорца]] по рождение<br>[[Бентивольо]] по брак | баща = [[Карло Сфорца (1461 – 1483)|Карло Сфорца]] | майка = [[Бианка Симонета]] | герб =[[Файл:Arms of the House of Sforza.svg|100px]] [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Bentivoglio.svg|100px]] | подпис = | портал = | общомедия = |починала=[[1520]] или [[1521]]}} '''Иполѝта Сфорца''' ({{lang|it|Ippolita Sforza}}; * [[1481]] в [[Милано]], [[Миланско херцогство]]; † [[1520]] или [[1521]] пак там) е италианска благородничка от семейство [[Сфорца]]. == Произход == Тя е дъщеря на [[Карло Сфорца (1461 – 1483)|Карло Сфорца]] (* 1461 † 1483), граф на [[Маджента (Италия)|Маджента]] и господар на [[Кастеджо]], извънбрачен син на [[Миланско херцогство|херцогa на Милано]] [[Галеацо Мария Сфорца]] и [[Лукреция Ландриани]], и на [[Бианка Симонета]] (* ? † 1487), господарка на [[Галиате]]. Има една сестра: * [[Анджела Сфорца|Анджела]] (* 1479 † ?), съпруга на [[Ерколе д’Есте|Ерколе д'Есте]], 1-в граф на Кортелеона, 2-ри господар на [[Сан Мартино ин Рио]], [[Кампогалиано]] и Кастеларано, господар на [[Викариат]] [[Белджойозо]], от когото има син и дъщеря – родоначалници на кадетския клон [[Есте (династия)|Есте]] ди Сан Мартино. == Брак и потомство == [[Файл:MilanoSMaurizioMaggioreInternoFedeliTramezzodx.jpg|мини|Иполита Сфорца на потрет от [[Бернардино Луни]] в църквата „Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре“ в Милано.|ляво|244x244пкс]] ∞ 1493 за [[Кондотиер|кондотиера]] [[Алесандро Бентивольо]] (* 1474 в [[Болоня]], † 1532 в Милано) от фамилията [[Бентивольо]], син на [[Джовани II Бентивольо]], владетел на Болоня (1463 – 1506), и на съпругата му [[Джиневра Сфорца]]. Иполита му носи Сеньория [[Кастеджо]] в [[Ломбардия]]. Имат двама сина и четири дъщери<ref>{{Citation |title=Ippolita Sforza |url=http://www.kleio.org/en/history/famtree/sforza/677.html |accessdate=2016-07-20 |archivedate=2009-07-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090703203820/http://www.kleio.org/en/history/famtree/sforza/677.html }}</ref>: * Сфорца Бентивольо († 1530) * син (Джовани?) († като малък) * [[Джиневра Бентивольо]] (* 1503 † ок. 1541), ∞ 1524 за [[Джовани II дел Карето]] (* 1502, † 1535), маркграф на [[Финале Лигуре|Финале]] и [[Ноли]], от когото има четири сина и една дъщеря. * Алесандра Бентивольо (* ок. 1504, † ?), с името „Бианка“ [[абат|игуменка]] на [[Бенедиктински орден|бенедиктинския]] манастир „Монастеро Маджоре“ в [[Алесандрия]] (1522). * [[Виоланте Бентивольо|Виоланта Бентивольо]] (* ок. 1505 † 1550), графиня на [[Галиате]], чрез брак маркграфиня на Караваджо; ∞ 1520 за [[Джовани Паоло I Сфорца]] (* 1497 † 1535), 1-ви маркиз на [[Караваджо (град)|Караваджо]], от когото има двама сина. * Иполита Бентивольо (* ок. 1518/1519, † ?), с името „Франческа“ монахиня в бенедиктинския манастир „Монастеро Маджоре“ в Алесандрия. == Друго == Италианският новелист от [[16 век]] [[Матео Бандело]] ѝ посвещава първия разказ от сборника си и я споменава неведнъж. „Третата история на Бандело ни запознава с двореца на Иполита Сфорца Бентивольо, разположен зад Порта Кремонезе, в който виждаме всички забележителни хора на града. Тук четат своите [[Сонет|сонети]] сеньора [[Чечилия Галерани|Чечилия Бергамини]] и сеньора Камила Скарампа, „нашите две музи“, както ги нарича авторът навсякъде.<ref>Коллинсон-Морлей, Л. История династии Сфорца. С. 177.</ref> == Вижте също == * [[Бентивольо (род)|Бентивольо]] * [[Сфорца]] == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Италия}} [[Категория:Сфорца]] [[Категория:Родени в Милано]] [[Категория:Починали в Милано]] [[Категория:Италианска аристокрация]] pwb3psigeb48v7yhdy1o3kjfdrr0z2j 0 630369 12215029 12212493 2024-04-26T10:41:56Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Военнополева болница | име_оригинал = M*A*S*H | картинка = M*A*S*H (1970 film poster).jpg | описание = Театрален постер | режисьори = [[Робърт Олтмън]] | продуценти = [[Инго Премингер]] | сценаристи = [[Ринг Ларднър]] | базиран_на = ''„MASH: A Novel About Three Army Doctors“'' от [[Ричард Хукър]] | актьори = [[Доналд Съдърланд]]<br>[[Елиът Гулд]]<br>[[Том Скерит]]<br>[[Сали Келърман]]<br>[[Робърт Дювал]] | музика = [[Джони Мандъл]] | оператор = Харълд Стайн | монтаж = Данфорд Грийн | филмово_студио = ''Aspen Productions''<br>''Ingo Preminger Productions'' | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Студиос|Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = [[Военна комедия]] | премиера = 25 януари 1970 | времетраене = 116 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $3 милиона | приходи = $81,6 милиона | код-imdb = 0066026 | код-Allmovie = 64361 }} '''„Военнополева болница“''' ({{lang|en|M*A*S*H}}) е [[Съединени американски щати|американски]] филм от 1970 година, военна комедия на режисьора [[Робърт Олтмън]] по сценарий на [[Ринг Ларднър]], базиран на романа ''„MASH: A Novel About Three Army Doctors“'' (1968) от [[Ричард Хукър]]. <ref> [http://www.imdb.com/title/tt0066026/ www.imdb.com]</ref> Главните роли се изпълняват от [[Доналд Съдърланд]], [[Елиът Гулд]], [[Том Скерит]], [[Сали Келърман]], [[Робърт Дювал]]. <ref>[http://www.allmovie.com/movie/mash-v64361 www.allmovie.com]</ref> На базата на филма е създаден и [[Военнополева болница (сериал)|едноименен сериал]]. == Сюжет == В центъра на сюжета са група мобилизирани хирурзи във [[военнополева болница]] по време на [[Корейска война|Корейската война]], чиито ексцентрични опити да се справят със стреса от работата скандализират част от кадровите офицери. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Доналд Съдърланд]]||Капитан Бенджамин Франклин (Ястребовото око) Пиърс младши |- |[[Елиът Гулд]]||Капитан Джон Франсис Ксавиер (Трапер Джон) Макинтайър |- |[[Том Скерит]]||Капитан Огъст Бедфорд (Дук) Форест |- |[[Сали Келърман]]||Майор Маргарет (Горещи устни) Хулихан |- |[[Робърт Дювал]]||Майор Франк Бърнс |- |Роджър Боуен||Подполковник Хенри Бреймор Блейк |- |[[Рене Обержоноа]]||Отец Франсис Джон Патрик (Dago Red) Мулкахи |- |Дейвид Аркин||Сержант Уейд Дъглас Волмер |- |Джо Ан Пфлуг||Лейтенант Мария (Dish) Шнайдер |- |Джон Шук||Капитан Валтер Костюшко (Безболезненият пол) Валдовски, DDS<ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Военнополева болница“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0066026/fullcredits#cast |accessdate=30 септември 2020}}</ref> |} == Награди и номинации == Филмът печели: * „[[Златна палма|Голямата награда]]“ на [[Кан (кинофестивал)|кинофестивала в Кан]]; * „[[Златен глобус за най-добър филм – мюзикъл или комедия]]“; * [[Оскар за адаптиран сценарий|„Оскар“ за адаптиран сценарий]]; като е номиниран и в четири други категории. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0066026|Военнополева болница}} * {{Amg movie|64361|Военнополева болница}} * [http://www.rottentomatoes.com/m/mash/ „Военнополева болница“] в Rotten Tomatoes {{мъниче|филм|САЩ}} {{Златен глобус за най-добър филм - мюзикъл или комедия}} {{Златна палма за най-добър филм}} [[Категория:Филми на Робърт Олтмън]] [[Категория:Филми от 1970 година]] [[Категория:Американски комедии]] [[Категория:Американски военни филми]] [[Категория:Сатирични филми]] [[Категория:Носители на Златен глобус за най-добър мюзикъл или комедия]] [[Категория:Филми, носители на „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий]] [[Категория:Филми, носители на „Златна палма“]] [[Категория:Корейска война]] ivh3pnjigm2znvam6zzou4h8w22aw18 0 630395 12215084 12041906 2024-04-26T11:29:22Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: нов ред (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[граф]] на [[Фалкенщайн (Хесен)|Фалкенщайн]] и [[Графство Лимбург|Лимбург]], дипломат, държавник и политик | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = господар на Бройч и Бюргел | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Вирих VI фон Даун-Фалкенщайн''' ({{lang|de|Wirich VI von Daun-Falkenstein}}; * ок. [[1542]]; † [[11 октомври]] [[1598]], [[дворец]] Бройч, [[Мюлхайм|Мюлхайм на Рур]]) от фамилията [[Даун (род)|Даун]], е [[граф]] на [[Фалкенщайн (Хесен)|Фалкенщайн]] и [[Графство Лимбург|Лимбург]], господар на господството Бройч и Бюргел (1554 – 1598) в [[Херцогство Берг]]. Той е [[дипломат]], държавник и политик. == Живот == Той е единственият син на граф [[Филип II фон Даун-Фалкенщайн]] (ок. 1514 – 1554) и втората му съпруга Каспара фон Холтей (1520 – 1558). Внук е на граф [[Вирих V фон Даун-Фалкенщайн|Вирих V]] (1473 – 1541) и съпругата му Ирмгард фон Сайн. [[Файл:Mord_an_Wirich_1598.jpg|мини|ляво|Убийството на Вирих VI 1598 г. (1698)]] През пролетта на 1554 г. Вирих VI наследява господството Бройч от баща си. Негов опекун е Вилхелм V (III) фон Бернзау (1514 – 1576). Заедно със сестра си Магдалена (ок. 1546 – 1582), Вирих учи в дворец Бройч. От 1557 до 1559 г. посещава училище в [[Дуисбург]] и [[Дюселдорф]], през 1562 г. пътува във [[Франция]]. До 1564 г. той следва в [[университет]]а на [[Ферара]]. На 13 февруари 1575 г. Вирих омъжва сестра си Магдалена с Вилхелм VI (IV) фон Бернзау (1550 – 1599), синът на бившия му опекун. Магдалена получава от брат си зестра от 8000 талера за сметка на нейния отказ от господството Бройч. Той е близък и дипломат на херцог [[Вилхелм (Юлих-Клеве-Берг)|Вилхелм фон Юлих-Клеве-Берг]], присъства като негов представител през лятото на 1576 г. на кръщенето на внучката му [[Анна от Прусия (1576 – 1625)|Анна Пруска]]. През [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]] (1568 – 1648) Вирих VI е неутрален. Той е убит на 11 октомври 1598 г. близо до двореца му от неговите двама испански войника пазачи, които отрязват главата на трупа му и след това го изгарят. == Фамилия == Вирих VI се жени три пъти.<ref>[http://geneall.net/de/name/136436/wirich-vi-von-daun-graf-von-falkenstein-und-limburg/ ''Wirich VI von Daun, Graf von Falkenstein und Limburg''], geneall.net</ref> ''Първи брак:'' през 1578 г. с пфалцграфиня [[Урсула фон Пфалц-Велденц (1543 – 1578)|Урсула фон Велденц]] (* 3 април 1543; † 1578), дъщеря на пфалцграф [[Рупрехт фон Пфалц-Велденц]]. Те нямат деца. ''Втори брак:'' на 18 декември 1578 г. с [[Елизабет фон Мандершайд-Бланкенхайм]] (* 3 април 1544; † 3 септември 1586), дъщеря на граф [[Арнолд I фон Мандершайд-Бланкенхайм]] (1500 – 1548) и графиня [[Маргарета фон Вид]] (ок. 1505 – 1571), дъщеря на граф [[Йохан III фон Вид]] (ок. 1485 – 1533). Тя е сестра на неговия приятел [[Херман фон Мандершайд-Бланкенхайм]] (1535 – 1604) и на [[Йохан IV фон Мандершайд-Бланкенхайм|Йохан IV]] (1538 – 1592), [[епископ]] на [[Страсбург]] (1569 – 1592). Елизабет е от 1575 до 14 май 1578 г. княжеска [[абат]]иса в [[Есен]]. Те имат децата: * Маргарета (1579 – 1611) * Валбурга Анна (1580 – 1618), омъжена I. на 26 май 1612 г. за граф [[Жан фон Щирум]] (1567 – 1613), син на [[Херман Георг фон Лимбург]], II. на 23 ноември 1615 г. за граф [[Райнхард (Золмс-Браунфелс)|Райнхард фон Золмс-Браунфелс]] (1573 – 1630) * Себастиан Вирих фон Даун (1582 – 1607), граф на Фалкенщайн и Лимбург * Емих фон Даун * [[Йохан Адолф фон Даун-Фалкенщайн|Йохан Адолф]] (1582 – 1623), граф на Даун-Фалкенщайн и Лимбург, женен на 3 февруари 1611 г. за графиня Анна Мария фон Насау-Зиген (1589 – 1620), дъщеря на граф [[Йохан VII (Насау-Зиген)|Йохан VII фон Насау-Зиген]] (1561 – 1623) ''Трети брак:'' на 9 март 1596 г. с Анна Маргарета фон Мандершайд-Геролщайн (* 10 август 1575; † 4 март 1606), [[манастир]]ска дама в Есен, дъщеря на граф [[Йохан Герхард фон Мандершайд-Геролщайн]] (1536 – 1611) и Маргарета вилд-и Рейнграфиня в Нойвил и Даун (1540 – 1600). Те имат дъщеря: * Маргарета Мария фон Даун (1597 – 1620), омъжена на 12 март 1616 г. за [[Валрам IV фон Бредероде]] (1597 – 1620) Вдовицата му Анна Маргарета фон Мандершайд-Геролщайн се омъжва през 1601 г. за граф [[Лудвиг Гюнтер фон Насау]] (1575 – 1604), син на граф [[Йохан VI (Насау-Диленбург)|Йохан VI фон Насау-Диленбург]]. == Литература == * Helmut Dahm: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd119526603.html#ndbcontent ''Daun, Wirich von'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 530 ([http://daten.digitale-sammlungen.de/0001/bsb00016319/images/index.html?seite=544 Digitalisat]). * Erich Glöckner: ''Eine familienkundliche Abhandlung über das Geschlecht der Daun-Falckensteiner.'' In: ''Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch.'' 1964, ZDB-ID 400096 – 1, S. 80 – 87. * Erich Glöckner: ''Eine Ahnenaufschwörung gab Rätsel auf.'' In: ''Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch.'' 1964, S. 102 – 104. * Woldemar Harleß: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Daun,_Wirich_von ''Dhaun, Wirich VI. von'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 113 – 115. * Rolf-Achim Mostert: ''Wirich von Daun Graf zu Falkenstein (1542 – 1598). Ein Reichsgraf und bergischer Landstand im Spannungsgefüge von Machtpolitik und Konfession.'' Düsseldorf 1997 (Düsseldorf, Heinrich-Heine-Universität, Dissertation, 1997). * {{cite book|author=Otto Redlich|title=Mülheim a. d. Ruhr. Seine Geschichte von den Anfängen bis zum Übergang an Preußen 1815|publisher=Stadt Mülheim an der Ruhr im Selbstverlag|location=Stadt Mülheim an der Ruhr|year=1939}} * Brigide Schwarz: ''Die Petrikirche in Mülheim als herrschaftliche Grablege'' (= ''Zeitschrift des Geschichtsvereins Mülheim a. d. Ruhr.'' Heft 78, {{ISSN|0343 – 9453}}). Geschichtsverein, Mülheim a. d. Ruhr 2007. == Източници == <references /> [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Господари (Свещена Римска империя)]] [[Категория:Дипломати]] a6svmbe41gchtyl16eapriy11506uty 0 631539 12215015 10813597 2024-04-26T10:29:46Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Томбигби | картинка = USACE_Coffeeville_Lock_and_Dam_Tombigbee.jpg|мини | картинка-описание = Шлюза и язовира Кофивил на река Томбигби близо до Кофивил, Алабама. | местоположение = [[САЩ]], [[Алабама]], [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]] | дължина = 325 | басейн = | отток = | начало-място = окръг [[Итауамба (окръг, Мисисипи)|Итауамба]], Мисисипи | начало-гео-ширина = | начало-гео-дължина = | начало-височина = | устие-място = Река [[мобил (река)|Мобил]] | устие-гео-ширина = | устие-гео-дължина = | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = | карта-файл = | карта-описание = }} '''Томбигби''' е река, приток на река [[мобил (река)|Мобил]], дълга около 200 мили (325 км), в [[САЩ]], щатите [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]] и [[Алабама]]. Заедно с [[Алабама (река)|Алабама]], с която се слива, образува късата река Мобил, която се влива в залива Мобил на [[Мексиканския залив]]. Водосборния басейн на Томбигби включва по-голямата част от крайбрежната низина на западна Алабама и североизточно Мисисипи. Реката е един от основните маршрути на търговското корабоплаване в южната част на Съединените щати, тъй като тя с помощта на канали се свързва с горната част на [[Тенеси (река)|река Тенеси]], известен като Тенеси-Томбигби воден път. Името „Томбигби“ идва от езика чокто ''/itumbi икби/'', което означава „Правещия сандъци, ковчези“, от ''/itumbi/'', „сандък, ковчег“, и ''/икби/'', „създаващ, правещ“.<ref name="Bright2004"><cite class="citation book">Брайт, Уилям (2004). </cite></ref> Реката образува източната граница на историческите земи на [[чокто]] през 17 век, когато те са обединяват като народ и който е изселен в [[Оклахома]] след приемането на Закона за индианското отстраняване в Съединените щати през 1830-те години.<ref>[http://books.google.com/books?id=2HVOImebydMC&dq=Mangum+copper+plate&source=gbs_navlinks_s Патриша Галлоуэй, ''Чокто генезис 1500 – 1700''], Университет на Небраска press, 1998</ref> == Описание == Реката извира в североизточната част на Мисисипи в [[Итауамба (окръг, Мисисипи)|окръг Итауамба]]. Исторически началото на реката е в северния [[Монро (окръг, Мисисипи)|край на окръг Mонро]] като се образува от сливането на Tаун Крийк (известен също като Западния ръкав на река Томбигби) и Ийст Форк на Томбигби. Днес Ийст Форк се приема за начало на Томбигби.<ref name="gnis">[http://geonames.usgs.gov/apex/f?p=gnispq:3:::NO::P3_FID:692339 американската Геоложка служба Географска информационна система за имена: Томбигби река]{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Тя тече на изток през езерото Абърдийн в близост до Абърдийн, и езерото Кълъмбъс близо да [[Кълъмбъс]]. След това тече през езерото Алисвил на границата между Мисисипи и Алабама, след това преминава през цяла западна Алабама като образува много меандри, преминава през Гейнсвил и Демополис, където в нея се влива от североизток река [[Блек Уориър (река)|Блек Уориър]]. На Юг от град Демополис протича обикновено, на юг през югозападна Алабама. Реката се съединява с река Алабама северно от границата между окръзите[[Мобил (окръг, Алабама)|Мобил и]] [[Болдуин (окръг, Алабама)|Болдуин]], на около 30 мили (50 км) на север от [[Мобил]], за да образуват реката Мобил.<ref name="gnis"/> След приключване на строежа на водния път Тенеси-Томбигби през 1985 г., голяма част от средното течение на реката в североизточната част на щата Мисисипи бе отклонено в ново речно корито. Над езерото Абърдийн реката се връща в старото си корито. Освен река Блек Уориър, в Томбигби се влива река Бутахачи от изток, северно от Кълъмбъс, щата Мисисипи. Южно от Кълъмбъс се влива Луксапалила Крийк, на около 5,2 мили под Кълъмбъс. На около 10 мили (15 км) на север от Гейнсвил, към реката се присъединява от север река Сипси. В Гейнсвилле, към нея се присъединява от запад река Нохуби. На около 20 мили (30 км) на северозапад от Джексън, в югозападна Алабама, покрай реката се намира Националната местност на дивата природа Чокто. Горните ръкави на Томбигби формират границите на родината на страшните [[чикасо]]. Френският чиновник Жан Батист ле Мойн Биенвил използва Томбигби да пътува със своите войски през 1736 г. за кампания срещу чикасо. През 19 век, те са признати като едно от петте цивилизовани племена на Югизтока, като приемат европейско-американския начин на живот. Но Конгресът приема Закона за Индианското отстраняване през 1830 г. и в крайна сметка Съединените щати принуждават чисасо да се изсели на запад от Мисисипи в Индианската територия (Оклахома). == Шлюзове и язовири == На река Томбигби има пет шлюза и язовира. Шлюзове и язовир изброени от север на юг са: * Джон С. Стенис шлюз и язовир<br> * Том Бевил шлюз и язовир<br> * Хауъл Хефлин шлюз и язовир<br> * Демополис шлюз и язовир<br> * Кофивил шлюз и язовир.<ref>Учтивост [http://www.sam.usace.army.mil/ армейски корпус на инженерите на САЩ Мобил район] </ref> == Притоци == Притоци, който се вливат директно в Томбигби: {{Колони|2| * [[Уест Ривър]] * [[Басет Крийк]] * Басет Крийк (окръг Кларк) * [[Джаксън Крийк]] * [[Санта Бого Крийк]] * [[Търки Крийк]] * [[Окатупа Крийк]] * [[Оук Слъш Крийк]] * [[Биг Талауампа Крийк]] * [[Баши Крийк]] * [[Уахалак Крийк]] * [[Сукарбоуа Крийк]] * [[Хорс Крийк]] * [[Тукабум Крийк]] * [[Бийвър Крийк]] * [[Кинтърбиш Крийк]] * [[Чикасо Бого]] * [[Котохага Крийк]] * [[Сукарнучи]] * [[Спринг Крийк]] * [[Хол Крийк]] * [[Блек Уориър (река)|Блек Уориър]] * [[Бруш Крийк]] * [[Трусълс Крийк]] * [[Нохуби]] * [[Сипси]] * [[Лъбъб Крийк]] * [[Биг Крийк]] * [[Луксапалила Крийк]] * [[Бутахачи]] * [[Бул Маунтин Крийк]]}} == Инцидент Кахаба == На 28 април 1979, ''влекач с името МВ Кахаба плава по''Томбигби близо до Демополис, Алабама.<ref name="MB">[http://koti.mbnet.fi/~soldier/index.html Бьярне и капитан Майкъл л. Смит, „влекач история“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090416012031/http://koti.mbnet.fi/~soldier/index.html |date=2009-04-16 }} (М/В пури), Моне.интернет (Финландия), януари 2006 г.</ref> Влекача се опитва да преведе два шлепа с въглища под стария мост Рустър Бридж (демонтиран години по-късно), но течението е прекалено силно. Влекача и шлеповете се приближават до подвижната секция на моста, която не е в състояние отново да се отвори достатъчно бързо, въпреки че реката е в непосредствена близост да прелее. (подвижните мостове трябва да се затварят и отварят отново, за да може очаквания трафик да преминава). Бързото течение удря кораба от дясната страна. Тази сила е била толкова голяма, че повлича кораба надолу, накланя го под моста, и изцяло го потапя в реката.<ref name="MB"/> Скоро влекача излиза от другата страна на моста, с вода, течаща от врати и палуби и нещата се подобряват.<ref>{{Citation |title=„Пури Влекач Инцидент“ |url=http://koti.mbnet.fi/~soldier/towboat.htm |accessdate=2016-09-04 |archivedate=2002-06-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20020603155615/http://koti.mbnet.fi/~soldier/towboat.htm }}</ref> Една от двете големи вентилаторни перки се измества до центъра, но двигателят продължава да работи, и капитанът завежда влекача в спокойни води. Друг влекач надолу по течението, МВ ''Tалапуса'' спасява капитана и тримата членове на екипажа и след това издърпва двете баржи с въглища.<ref name="MB"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Алабама]] * [[Списък на реките в Мисисипи]] == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Реки в Мисисипи]] [[Категория:Реки в Алабама]] 8zub5c4j06loh7ea0ak01v95grpbgag 0 632323 12214591 12031329 2024-04-26T00:12:16Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лудвиг|Лудвиг (пояснение)|тип=личност}} {{Монарх |име=Лудвиг Савойски-Ахая |починал=[[11 декември]] [[1418]] |отличия=Кавалер на [[Висш орден на Пресветото Благовещение|Висшия орден на Пресветото Благовещение]] |майка=Маргарита дьо Божо|династия=[[Савойска династия|Савоя]], клон [[Савоя-Ахая]] |други титли=титулярен княз на [[Ахейско княжество|Ахея]] |потомство=Извънбрачни:<br>[[Лудвиг I Савойски-Ракониджи|Лудвиг]]<br>Адзано Закария (вероятен) |съпруга=[[Бона Савойска]] |религия=[[Католическа църква|Католик]] |място на смъртта=Пинероло |баща=[[Жак Савойски-Ахая]] |погребан=Църква „Св. Франциск“ в Пинероло |място на раждане=[[Пинероло]] |роден=[[1364]] |наследник=Последен |предшественик=[[Амадей Савойски-Ахая]] |управление=[[7 май]] [[1402]] – [[6 декември]] [[1418]] |описание=[[Принц на Пиемонт]]|герб=Coa of the House of Savoy-Achaea.svg |отличия-показване=Order of the Most Holy Annunciation BAR.svg }} '''Лудвиг Савойски-Ахая, Лудвиг Савойски''' или '''Лудвиг Пиемонтски''' ({{lang|it|Ludovico di Savoia-Acaia}}, {{Lang|fr|Louis de Savoie-Achaïe, Louis d'Achaïe ou encore Louis de Piémont}}, {{lang|de|Ludwig von Savoyen-Piemont}}; * [[1364]]<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Jacquesdied1367B|заглавие=LOUIS de Savoie|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Foundation of Medieval Genealogy|език=en|архив_дата=|достъп_дата=11.5.2020}}</ref> в [[Пинероло]], † [[11 декември]] [[1418]]<ref name=":3" /> в [[История на Торино|Торино]]) е [[Принц на Пиемонт|господар (синьор) на Пиемонт]] и титулярен княз на [[Ахейско княжество|Ахая]] (1402 – 1418). Той е последният представител на клона [[Савоя-Ахая]] и основател на [[Торински университет|Торинския университет]]. == Произход == Според [[Франция|френския]] [[Историография|историк]] Самюел Гишенон Лудвиг е вторият син на [[Жак Савойски-Ахая]] (* 1315 † 1367), господар на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (от 1334 г.), и на третата му съпруга Маргарита дьо Божо<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f371.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=333}}</ref> (* 1346 † 1402). Лудвиг има един брат: * [[Амадей Савойски-Ахая|Амадей]] (* 1363 † 1403), негов предшественик като '''г'''осподар на Пиемонт (1368-1402) и титулярен княз на Ахая Има и един полубрат и една полусестра от втория брак на баща си със [[Сибила дел Балцо]], както и един или двама полубратя от връзките на баща му с неизвестни жени. == Биография == === Начални години === На 16 май [[1366]] г. баща му Жак Савойски-Ахая съставя завещание, с което определя за наследник първородния си син Филип, споменавайки в него и самия Лудвиг, брат му Амадей и майка им Маргарита.<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f118.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=114 и 117}}</ref> В същия период обаче Филип се съюзява с [[Маркграфство Салуцо|маркграфа на Салуцо]] [[Фридрих II (Салуцо)|Фридрих II]] и с [[Списък на владетелите на Милано|господарите на Милано]] [[Галеацо II Висконти]] и [[Бернабо Висконти]], за да започне война срещу [[Амедей VI Савойски|савойския граф]].<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f370.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 332 и 333]</ref> С акт от 25 април [[1367]] г. баща им Жак лишава Филип от наследство, наричайки го „неблагодарен и недостоен“,<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXIX,|url=https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=220 - 223}}</ref> и разпределя наследството между Амадей и Лудвиг. Това кара Филип да застане начело на кървав бунт, окупирайки по-голямата част от Княжеството. Лудвиг и брат му Амадей, по молба на баща им, са поставени под закрилата на савойския граф Амадей VI, който завладява [[Пиемонт]] от тяхно име и окупира [[Торино]]. Междувременно Лудвиг, брат му и майка им са отведени в столицата на [[Савойско графство|Савойското графство]] [[Шамбери]].<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f372.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=334}}</ref> След смъртта на баща им през май 1367 г. те се завръщат в Италия заедно с Графинята-регент на Савоя [[Бона Бурбон]]. Наследник става братът на Лудвиг – Амадей под регентството на савойския граф Амадей VI. Бунтовникът му полубрат е заловен, признат за виновен на процес, организиран от савойския граф на 27 септември 1368 г.,<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII,|url=https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=248 - 255}}</ref> хвърлен в [[Замък на Авиляна|Замъка]] на [[Авиляна]];<ref>[https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false#ES Idem, с. 250 - 253]</ref><ref>[https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false#ES Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII с. 253 - 256]</ref> той умира на 21 декември 1368 г., вероятно удавен в ледените води на [[Езера на Авиляна|езерото Авиляна]].<ref>Няма официална смъртна присъда. Самуел Гишенон ([https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f371.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 333]) предполага, че Филип е починал в началото на [[1369]] г., без да може да потвърди точната причина за смъртта, но позовавайки се на хипотезите на някои летописци от Пиемонт и Ломбардия, съобщава, че причината за смъртта се дължи на скръбта поради това, че Филип е бил лишен от титлите на баща си или от удавяне.</ref> Лудвиг и брат му Амадей прекарват детството си в савойския двор, а Савойският граф е регент до 1377 г., когато Амадей става пълнолетен и се установява в Пиемонт. В следващите години Лудвиг е част от въоръжената свита на Амадей VI. Между 1382 и 1383 г. участва в савойската експедиция в [[Южна Италия]] срещу [[Шарл III Анжуйски]] и в помощ на [[Луи I Валоа-Анжуйски]], по време на която Амадей VI Савойски загива.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-acaia-ludovico-di_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Savoia Acaia, Ludovico di|автор=Treccani|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=20.4.2020}}</ref> Лудвиг участва с наследника на [[Савойско графство|Савойското графство]] [[Амадей VII Савойски]] във войната във [[Вале (кантон)|Вале]]. След това е на служба на [[Луи II Валоа-Анжуйски]] и го придружава до [[Неаполитанско кралство|Неапол]], където Луи II е коронясан за крал през 1389 г.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie,|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f381.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=343}}</ref> През 90-те години Лудвиг заема различни политически и военни постове: от 1391 г. той и брат му Амадей са част от Регентския съвет, който заедно с [[Бона дьо Бурбон]] управлява савойските владения от името на невръстния още [[Амадей VIII Савойски]].<ref name=":0" /><ref name=":2">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f382.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=344}}</ref> През 1396 г. той придружава брат си в експедицията срещу [[Маркграфство Монферат]], която завършва с подчиняването на [[Средновековна комуна|Комуна]] [[Мондови]].<ref name=":0" /> === Господар на Пиемонт и Княз на Ахея === Брат му Амадей умира в Пинероло на 7 май [[1402]] г.<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f376.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с.338]</ref> Тъй като той има само дъщери, с титлите „[[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|Господар на Пиемонт]]" и „Княз на [[Ахейско княжество|Ахая]]“ на трона го наследява Лудвиг,<ref name=":1" /> който през май влиза в Торино.<ref name=":2" /> Политиката на Лудвиг е белязана от възстановяването на мира в Пиемонт, разтърсван от враждите между представителите на [[Савойска династия|Савойската династия]], [[Маркграфство Монферат|Маркграфовете на Монферат]] и [[Маркграфство Салуцо|Маркграфовете на Салуцо]]. През 1403 г. съюзът между двата клона: Савоя и [[Савоя-Ахая]] се скрепва с брака на Лудвиг с [[Бона Савойска]], дъщеря на граф Амадей VII Савойски.<ref name=":0" /> През [[1403]] г., благодарение на френското посредничество, Лудвиг подписва 10-годишен мирен договор с маркграфа на Монферат [[Теодоро II (Монферат)|Теодор II Палеолог]], вследствие на което за маркграфа се омъжва княгинята на Ахая [[Маргарита Савойска-Ахая (1390 – 1464)|Маргарита Савойска-Ахая]].<ref name=":2" /> Отношенията с [[Кралство Франция]] се влошават през 1404 г., когато френският крал [[Шарл VII]] поисква лоялност от [[Маркграфство Салуцо]] и след савойски отпор конфискува юрисдикциите – притежание във Франция на Амадей VIII и Лудвиг Савойски-Ахая. Лудвиг реагира, като праща в затвора френските посланици и атакува владенията на Маркграфство Салуцо, като през 1410 г. им отнема [[Полонгера]] и [[Панкалиери]]. Конфликтът завършва с благоприятен за Савоя мир, подписан през 1413 г. Междувременно войната с Маркграфовете на Монферат за контрола над района на [[Мондови]], подета повторно през 1407 г., приключва през 1411 г. През [[1404]] г. Лудвиг основава в Торино висша школа – ''Studium generale'', бъдещ [[Торински университет]], с първоначалното участие на преподаватели от [[Павия]] и [[Пиаченца]], изплашени от политическата нестабилност на териториите на [[Висконти]] след смъртта на [[Джан Галеацо Висконти]] през 1402 г. Институцията има труден старт: тя функционира периодично до края на войната с Маркграфство Монферат и седалището ѝ се мести на няколко пъти в първите десетилетия на [[15 век]]. Финансиране ѝ, което първоначално се пада в голяма степен на Комуна Торино, от 10-те години на века започва да зависи от приноса на всички подчинени комуни.<ref name=":0" /> Въпреки първоначалните затруднения обаче Studium-ът получава одобрението на папа [[Бенедикт XIII]],<ref name=":2" /> а през 1411 г. и имперски лиценз от император [[Сигизмунд Люксембургски]].<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f382.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 344 и 345]</ref> През [[1412]] г. Лудвиг твърди, че това ще бъде един от главните университети, подобно на тези в [[Парижки университет|Париж]] и [[Болонски университет|Болоня]].<ref name=":2" /> Антипапа [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXIII]] също дава своето одобрението си през [[1413]] г.<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. III,|url=https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=289 - 291}}</ref> През [[1410]] г. Лудвиг получава най-голямото савойско отличие: „Огърлица на [[Висш орден на Светото Благовещение|Висшия орден на Светото Благовещение]]“.<ref name=":1" /> Войната с [[Маркграфство Монферат]] се възобновява през [[1411]] г.: Лудвиг отнема Мондови, преотстъпен на [[Теодоро II (Монферат)|Теодоро II]], и подписва мир през [[1413]] г.<ref name="r">[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f383.image.r=.langFR#ES Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 345]</ref> В същото време заедно с граф [[Амадей VIII Савойски|Амадей VIII]] той предприема поход срещу [[Маркграфство Чева]], заклело се във вярност на Маркграфовете на Монферат.<ref name="r" /> Лудвиг поддържа добри отношения с Императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Сигизмунд Люксембургски]], който го назначава през [[1412]] г. за [[имперски викарий]] в [[Пиемонт#История|Пиемонт]] и за [[пфалцграф]].<ref name="r" /> По отношение на [[Папска схизма|Папската схизма]] Лудвиг първоначално подкрепя политиката на граф Амадей VIII Савойски в подкрепа на [[антипапа]] [[Бенедикт XIII]]. През второто десетилетие на 15 век той има по-предпазлива позиция в очакване на решенията на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]] и влиза във връзка с папа [[Йоан XXIII]], от когото получава потвърждение за основаването на Торинския университет.<ref name=":0" /> По време на Констанцкия събор Лудвиг е сред привържениците на папа [[Мартин V]], който идва в Торино през [[1418]] г.<ref name="r" /> Сигизмунд Люксембургски също посещава Торино през [[1416]] г. по повод издигането на [[Савойско графство|Савойското графство]] в [[Савойско херцогство|херцогство]].<ref name="r" /> Според Генеалогичното дружество на Италия Лудвиг умира в Торино на 11 декември 1418 г., но е погребан в Пинероло,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genmarenostrum.com/Savoia/savoia-acaia.htm|заглавие=Savoia-Acaia|автор=Società Genealogica Italiana|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=30.4.2020}}</ref> а според Самюел Гишенон той умира в Пинероло на същата дата и е погребан там – в църквата „Св. Франциск“. Понеже той няма законни наследници, клонът на [[Савоя-Ахая]] изчезва и титлите му са наследени от шурея му [[Амадей VIII Савойски]].<ref name="r" />   == Брак и потомство == ∞ 24 юли 1402 (1403) за [[Бона Савойска (1388 – 1432)|Бона Савойска]] (* 11 октомври 1388, † 4 март 1432), племенница на крал [[Шарл V]], дъщеря на [[Савойско графство|савойския граф]] [[Амадей VII Савойски|Амадей VII]] и съпругата му [[Бона дьо Бурбон]], и сестра на [[антипапа]] [[Амадей VIII (Савоя)|Феликс V]], от която няма деца.<ref>Eugene Cox, The Green Count of Savoy, (Princeton University Press, 1967), 300.</ref> Има един или двама извънбрачни сина от неизвестни жени от [[Неапол]]: * [[Лудвиг I Савойски-Ракониджи|Лудвиг Извънбрачни Савойски]] (* ок. 1390, † 1459 в [[Лион]]), с майка – неаполитанска благородничка,<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Louisdied1418 ''Louis de Savoie''], fmg.ac</ref> припознат през 1407 г.; господар на [[Панкалиери]] (1407), господар на [[Ракониджи]] и на Милябруна (23 февруари 1414), господар на Кастелрайнеро и на [[Кавур]] (1417), рицар на Върховния орден на Пресветото Благовещение (13 февруари 1434), херцогски маршал (1454).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sardimpex.com/sito%20in%20costruzione/Savoia/Savoia-Acaia.htm|заглавие=Savoia|автор=Sardimpex.com|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=20.4.2020}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Под името Лудвиг I Савойски-Ракониджи поставя началото на клона '''[[Савоя-Ракониджи]]''', изчезнал през [[17 век]];<ref name=":0" /> ∞ 3 ноември 1412 за Алис дьо Монбел († 1454/1464), дъщеря на Гиг, господар на Антремон, и Катерина дьо Мобек. Имат четири дъщери и двама сина. * Адзано Дзакария (вероятен) == Вижте също == {{колони|2| * [[Ахейско княжество]] * [[Савоя-Ахая]] * [[Принц на Пиемонт]] * [[Савойска династия]] * [[Савойско графство]] * [[История на Пиемонт]] }} == Източници == * {{икона|it}} Информация в [http://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-acaia-ludovico-di_(Dizionario-Biografico)/ Биографичен речник Трекани] * {{икона|it}} Информация на уеб страница [http://www.sardimpex.com/sito%20in%20costruzione/Savoia/Savoia-Acaia.htm Sardimpex.com]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Jacquesdied1367B LOUIS de Savoie], на уеб страница Foundation of Medeval Genealogy === Библиография === ==== Основни източници ==== * {{икона|la}} Aymar Du Rivail. [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k110073z De Allobrogibus libri novem] * {{икона|la}} Samuel Guichenon. [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage ''Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres...''] * {{икона|la}} [https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2] ==== Историографска литература ==== * {{икона|fr}} Samuel Guichenon. [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR ''Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..''] * {{икона|fr}} Jean Frézet''. [https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=true Histoire de la Maison de Savoie]'' * [https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270113 {{икона|it}} Archivio di Stato: Matrimoni della Real Casa di Savoia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210623055027/https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270113 |date=2021-06-23 }} * {{икона|it}} [https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2] == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Ludovico di Savoia-Acaia|112128220}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Пиемонтци]] [[Категория:Починали в Торино]] [[Категория:Принцове на Ахая]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 36r2mrzncc6rr5fpp9rpiojx9jtjiaw 2 634047 12214864 12144153 2024-04-26T08:01:50Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Потребителска кутия|Проект Археология|Проект Митология|Проект Шумен|История|География|България|българщина|човек|пацифист|анти-комунист2|три морета|Интернет архив|Уикимапия}} {{Вавилон|bg}} [[Файл:Antichrist-from-Osogovo-Monastery.jpg|мини|240п|[[Антихрист]] – детайл от [[стенопис]] в [[Осоговски манастир|Осоговския манастир]], [[Северна Македония]].]] [[Файл:Scuola bolognese, ciclo dell'abbazia di pomposa, 1350 ca., giudizio universale, inferno 03 diavolo.jpg|мини|240п|[[Страшен съд|Страшният съд]]. Фрагмент от фреска в бенедиктинския манастир [[Помпоза]] от [[Витале да Болоня]] (1361–1376).]] ---- Статистически списъци за страните в света, които се нуждаят от обработка и актуализиране всяка година: [[Списък на държавите в Африка по БВП|Африка по БВП]] {{*}} [[Списък на държавите от Африканския съюз по население|Африкански съюз по население]] {{*}} [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|БВП (по номинална стойност)]] {{*}} [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност) на глава от населението|БВП (по номинална стойност) на глава от населението]] {{*}} [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)|БВП (по паритета на покупателната способност)]] {{*}} [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност) на глава от населението|БВП (по паритета на покупателната способност) на глава от населението]] {{*}} [[Списък на страните по бедност на населението|Бедност на населението]] {{*}} [[Списък на страните по безработица|Безработица]] {{*}} [[Списък на страните по брой на имигрантите|Брой на имигрантите]] {{*}} [[Списък на страните по брой на потребителите на интернет|Брой на потребителите на интернет]] {{*}} [[Списък на страните по външен дълг|Външен дълг]] {{*}} [[Списък на страните по глобалния индекс за конкурентоспособност|Глобален индекс за конкурентоспособност]] {{*}} [[Списък на страните по грамотност на населението|Грамотност на населението]] {{*}} [[Списък на страните по гъстота на населението|Гъстота на населението]] {{*}} [[Списък на страните в ЕС по население|ЕС по население]] {{*}} [[Списък на страните по естествен прираст|Естествен прираст]] {{*}} [[Списък на страните по Индекса на човешкото развитие|Индекс на човешкото развитие]] {{*}} [[Списък на страните по коефициент на раждаемост|Коефициент на раждаемост]] {{*}} [[Списък на страните по коефициент на смъртност|Коефициент на смъртност]] {{*}} [[Списък на държавите по консумация на алкохол|Консумация на алкохол]] {{*}} [[Списък на страните по консумация на кафе|Консумация на кафе]] {{*}} [[Списък на страните по население|Население]] {{*}} [[Списък на страните по население страдащо от недохранване|Население страдащо от недохранване]] {{*}} [[Държави от Организацията за ислямско сътрудничество по население|Организация за ислямско сътрудничество по население]] {{*}} [[Списък на страните по площ на горите|Площ на горите]] {{*}} [[Списък на страните по потребление на цигари на глава от населението|Потребление на цигари на глава от населението]] {{*}} [[Списък на страните по средна продължителност на живота|Средна продължителност на живота]] {{*}} [[Списък на страните по трудоспособно население|Трудоспособно население]] {{*}} [[Списък на страни по численост на редовните въоръжени сили|Численост на редовните въоръжени сили]] ---- '''[[Уикипедия:Идеи за статии|Идеи за статии]]''' Европеидна раса: *'''[[Албанци]]:''' [[Албанци в Австралия|Австралия]] ([[:en:Albanian Australians|en]]); [[Албанци в Германия|Германия]] ([[:en:Albanians in Germany|en]]); [[Албанци в Египет|Египет]] ([[:en:Albanians in Egypt|en]]); [[Албанци в Италия|Италия]] ([[:en:Albanians in Italy|en]]); [[Албанци в Канада|Канада]] ([[:en:Albanian Canadians|en]]); [[Албанци в Нидерландия|Нидерландия]] ([[:en:Albanians in the Netherlands|en]]); [[Албанци в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:en:Albanians in the United Kingdom|en]]); [[Албанци в САЩ|САЩ]] ([[:en:Albanian Americans|en]]); [[Албанци в Сърбия|Сърбия]] ([[:en:Albanians in Serbia|en]]); [[Албанци в Украйна|Украйна]] ([[:uk:Албанці в Україні|uk]]); [[Албанци в Хърватия|Хърватия]] ([[:en:Albanians of Croatia|en]]); [[Албанци в Швейцария|Швейцария]] ([[:en:Albanians in Switzerland|en]]); [[Албанци в Швеция|Швеция]] ([[:en:Albanians in Sweden|en]]) *'''[[Англичани]]:''' [[Англичани в Австрлалия|Австрлалия]] ([[:en:English Australians|en]]); [[Англичани в Аржентина|Аржентина]] ([[:en:English Argentines|en]]); [[Англичани в Бразилия|Бразилия]] ([[:en:English Brazilians|en]]); [[Англичани в Канада|Канада]] ([[:en:English Canadians|en]]); [[Англичани в Парагвай|Парагвай]] ([[:en:English people in Paraguay|en]]) *'''[[Беларуси]]:''' [[Беларуси в Австралия|Австралия]] ([[:be:Беларусы Аўстраліі|be]]); [[Беларуси в Аржентина|Аржентина]] ([[:ru:Белорусы в Аргентине|ru]]); [[Беларуси в Естония|Естония]] ([[:be:Беларусы Эстоніі|be]]); [[Беларуси в Канада|Канада]] ([[:be:Беларусы Канады|be]]); [[Беларуси в Латвия|Латвия]] ([[:ru:Белорусы в Латвии|ru]]); [[Беларуси в Молдова|Молдова]] ([[:be:Беларусы Малдовы|be]]); [[Беларуси в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:be:Беларусы ў Вялікабрытаніі|be]]); [[Беларуси в Полша|Полша]] ([[:be:Беларусы ў Польшчы|be]]); [[Беларуси в САЩ|САЩ]] ([[:uk:Білоруси в США|uk]]); [[Беларуси в Узбекистан|Узбекистан]] ([[:be:Беларусы Узбекістана|be]]); [[Беларуси във Финландия|Финландия]] ([[:be:Беларусы Фінляндыі|be]]); [[Беларуси в Чехия|Чехия]] ([[:be:Беларусы Чэхіі|be]]); [[Беларуси в Швеция|Швеция]] ([[:be:Беларусы Швецыі|be]]) *'''[[Българи]]:''' [[Българи в Квебек]] [https://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2008/02/20/461207_vsiaka_godina_v_kvebek_se_zaselvat_okolo_800_bulgari/] **'''[[Гагаузи]]:''' **'''[[Горани]]:''' **'''[[Карашовени]]:''' **'''[[Македонци (нация)|Македонци]]:''' **'''[[Помаци]]:''' *'''[[Германци]]:''' [[Германци в Австралия|Австралия]] ([[:en:German Australians|en]]); [[Германци в Аржентина|Аржентина]] ([[:en:German Argentine|en]]); [[Германци в Бразилия|Бразилия]] ([[:en:German Brazilians|en]]); [[Германци във Венецуела|Венецуела]] ([[:en:German Venezuelans|en]]); [[Германци в Гватемала|Гватемала]] ([[:en:German Guatemalan|en]]); [[Германци в Индия|Индия]] ([[:en:Germans in India|en]]); [[Германци в Канада|Канада]] ([[:en:German Canadians|en]]); [[Германци в Колумбия|Колумбия]] ([[:en:German Colombian|en]]); [[Германци в Мексико|Мексико]] ([[:en:German Mexicans|en]]); [[Германци в Намибия|Намибия]] ([[:en:German Namibians|en]]); [[Германци в Никарагуа|Никарагуа]] ([[:en:German Nicaraguan|en]]); [[Германци в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:en:German New Zealanders|en]]); [[Германци в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:en:Germans in the United Kingdom|en]]); [[Германци в Парагвай|Парагвай]] ([[:en:Germans in Paraguay|en]]); [[Германци в Перу|Перу]] ([[:en:German Peruvians|en]]); [[Германци в Полша|Полша]] ([[:en:German minority in Poland|en]]); [[Германци в Румъния|Румъния]] ([[:en:Germans of Romania|en]]); [[Германци в САЩ|САЩ]] ([[:en:German Americans|en]]); [[Германци в Сърбия|Сърбия]] ([[:en:Germans of Serbia|en]]); [[Германци в Турция|Турция]] ([[:de:Deutsche in der Türkei|de]]); [[Германци в Хърватия|Хърватия]] ([[:en:Germans of Croatia|en]]); [[Германци в Чили|Чили]] ([[:en:German Chileans|en]]); [[Германци в Швейцария|Швейцария]] ([[:de:Deutsche in der Schweiz|de]]); [[Германци в Република Южна Африка|Южна Африка]] ([[:en:Germans in South Africa|en]]); [[Германци в Ямайка|Ямайка]] ([[:en:Germans in Jamaica|en]]); [[Германци в Япония|Япония]] ([[:ja:在日ドイツ人|ja]]) *'''[[Датчани]]:''' [[Датчани в Австралия|Австралия]] ([[:en:Danish Australians|en]]); [[Датчани в Аржентина|Аржентина]] ([[:en:Danish Argentine|en]]); [[Датчани в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:en:Danish New Zealanders|en]]); [[Датчани в САЩ|САЩ]] ([[:en:Danish Americans|en]]) *'''[[Ирландци]]:''' [[Ирландци в Австралия|Австралия]] ([[:en:Irish Australians|en]]); [[Ирландци в Аржентина|Аржентина]] ([[:en:Irish Argentine|en]]); [[Ирландци в Бразилия|Бразилия]] ([[:en:Irish Brazilians|en]]); [[Ирландци в Индия|Индия]] ([[:en:Irish Indians|en]]); [[Ирландци в Канада|Канада]] ([[:en:Irish Canadians|en]]); [[Ирландци в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:en:Irish New Zealanders|en]]); [[Ирландци в САЩ|САЩ]] ([[:en:Irish Americans|en]]); [[Ирландци в Уругвай|Уругвай]] ([[:en:Irish Uruguayan|en]]); [[Ирландци в Чили|Чили]] ([[:en:Irish Chileans|en]]); [[Ирландци в Япония|Япония]] ([[:en:Irish people in Japan|en]]) *'''[[Исландци]]:''' [[Исландци в Австралия|Австралия]] ([[:en:Icelandic Australians|en]]); [[Исландци в Канада|Канада]] ([[:en:Icelandic Canadians|en]]); [[Исландци в САЩ|САЩ]] ([[:en:Icelandic Americans|en]]) *'''[[Норвежци]]:''' [[Норвежци в Австралия|Австралия]] ([[:en:Norwegian Australians|en]]); [[Норвежци в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:en:Norwegian New Zealanders|en]]) *'''[[Поляци]]:''' [[Поляци в Австралия|Австралия]] ([[:pl:Polonia w Australii|pl]]); [[Поляци в Азербайджан|Азербайджан]] ([[:en:Poles in Azerbaijan|en]]); [[Поляци в Аржентина|Аржентина]] ([[:en:Polish Argentine|en]]); [[Поляци в Беларус|Беларус]] ([[:pl:Polacy na Białorusi|pl]]); [[Поляци в Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] ([[:en:Poles in Bosnia and Herzegovina|en]]); [[Поляци в Бразилия|Бразилия]] ([[:pl:Polonia w Brazylii|pl]]); [[Поляци във Венецуела|Венецуела]] ([[:en:Polish Venezuelans|en]]); [[Поляци в Германия|Германия]] ([[:pl:Polacy w Niemczech|pl]]); [[Поляци в Дания|Дания]] ([[:pl:Polonia w Danii|pl]]); [[Поляци в Естония|Естония]] ([[:pl:Polacy w Estonii|pl]]); [[Поляци в Република Ирландия|Ирландия]] ([[:pl:Polonia w Irlandii|pl]]); [[Поляци в Исландия|Исландия]] ([[:pl:Polonia w Islandii|pl]]); [[Поляци в Канада|Канада]] ([[:en:Polish Canadians|en]]); [[Поляци в Латвия|Латвия]] ([[:pl:Polacy na Łotwie|pl]]); [[Поляци в Ливан|Ливан]] ([[:pl:Polonia w Libanie|pl]]); [[Поляци в Норвегия|Норвегия]] ([[:pl:Polonia w Norwegii|pl]]); [[Поляци в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:pl:Polonia w Nowej Zelandii|pl]]); [[Поляци в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:en:Poles in the United Kingdom|en]]); [[Поляци в Парагвай|Парагвай]] ([[:en:Polish Paraguayan|en]]); [[Поляци в Румъния|Румъния]] ([[:pl:Polonia w Rumunii|pl]]); [[Поляци в САЩ|САЩ]] ([[:en:Polish Americans|en]]); [[Поляци в Словакия|Словакия]] ([[:pl:Polacy na Słowacji|pl]]); [[Поляци в Турция|Турция]] ([[:pl:Polonia w Turcji|pl]]); [[Поляци във Франция|Франция]] ([[:fr:Diaspora polonaise en France|fr]]); [[Поляци в Хаити|Хаити]] ([[:pl:Polonia na Haiti|pl]]); [[Поляци в Хърватия|Хърватия]] ([[:hr:Poljaci u Hrvatskoj|hr]]); [[Поляци в Чили|Чили]] ([[:en:Polish Chilean|en]]); [[Поляци в Швейцария|Швейцария]] ([[:pl:Polonia w Szwajcarii|pl]]); [[Поляци в Швеция|Швеция]] ([[:pl:Polonia w Szwecji|pl]]); [[Поляци в Република Южна Африка|Южна Африка]] ([[:pl:Polonia w Południowej Afryce|pl]]); [[Поляци в Япония|Япония]] ([[:ja:在日ポーランド人|ja]]) *'''[[Румънци]]:''' [[Румънци в Австралия|Австралия]] ([[:en:Romanian Australians|en]]); [[Румънци в Аржентина|Аржентина]] ([[:en:Romanian Argentine|en]]); [[Румънци в Италия|Италия]] ([[:en:Romanians in Italy|en]]); [[Румънци в Канада|Канада]] ([[:en:Romanian Canadians|en]]); [[Румънци в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:en:Romanians in the United Kingdom|en]]); [[Румънци в САЩ|САЩ]] ([[:en:Romanian Americans|en]]); [[Румънци в Сърбия|Сърбия]] ([[:en:Romanians of Serbia|en]]); [[Румънци в Япония|Япония]] ([[:ja:在日ルーマニア人|ja]]) *'''[[Руснаци]]:''' [[Руснаци в Австралия|Австралия]] ([[:ru:Русские в Австралии|ru]]); [[Руснаци в Азербайджан|Азербайджан]] ([[:ru:Русские в Азербайджане|ru]]); [[Руснаци в Албания|Албания]] ([[:sr:Руси у Албанији|sr]]); [[Руснаци в Аржентина|Аржентина]] ([[:ru:Русские в Аргентине|ru]]); [[Руснаци в Боливия|Боливия]] ([[:ru:Русские в Боливии|ru]]); [[Руснаци в Бразилия|Бразилия]] ([[:ru:Русские в Бразилии|ru]]); [[Руснаци в Естония|Естония]] ([[:ru:Русские в Эстонии|ru]]); [[Руснаци в Индия|Индия]] ([[:ru:Русские в Индии|ru]]); [[Руснаци в Иран|Иран]] ([[:ru:Русские в Иране|ru]]); [[Руснаци в Италия|Италия]] ([[:ru:Русские в Италии|ru]]); [[Руснаци в Латвия|Латвия]] ([[:ru:Русские в Латвии|ru]]); [[Руснаци в Мексико|Мексико]] ([[:en:Russian Mexicans|en]]); [[Руснаци в Мозамбик|Мозамбик]] ([[:ru:Русские в Мозамбике|ru]]); [[Руснаци в Непал|Непал]] ([[:ru:Русские в Непале|ru]]); [[Руснаци в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:ru:Русские в Новой Зеландии|ru]]); [[Руснаци в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:ru:Русские в Великобритании|ru]]); [[Руснаци в Полша|Полша]] ([[:ru:Русские в Польше|ru]]); [[Руснаци в Република Сръбска|Република Сръбска]] ([[:sr:Руси у Републици Српској|sr]]); [[Руснаци в САЩ|САЩ]] ([[:en:Russian Americans|en]]); [[Руснаци в Сърбия|Сърбия]] ([[:ru:Русские в Сербии|ru]]); [[Руснаци в Таджикистан|Таджикистан]] ([[:ru:Русские в Таджикистане|ru]]); [[Руснаци в Уругвай|Уругвай]] ([[:ru:Русские в Уругвае|ru]]); [[Руснаци във Финландия|Финландия]] ([[:ru:Русские в Финляндии|ru]]); [[Руснаци във Франция|Франция]] ([[:ru:Русские во Франции|ru]]); [[Руснаци в Хърватия|Хърватия]] ([[:ru:Русские в Хорватии|ru]]); [[Руснаци в Швеция|Швеция]] ([[:sv:Ryssar i Sverige|sv]]) *'''[[Словаци]]:''' [[Словаци в Австралия|Австралия]] ([[:en:Slovak Australians|en]]); [[Словаци в Австрия|Австрия]] ([[:en:Slovaks in Austria|en]]); [[Словаци в Канада|Канада]] ([[:en:Slovak Canadians|en]]); [[Словаци в Румъния|Румъния]] ([[:sk:Slováci v Rumunsku|sk]]); [[Словаци в Република Сръбска|Република Сръбска]] ([[:sr:Словаци у Републици Српској|sr]]); [[Словаци в САЩ|САЩ]] ([[:en:Slovak Americans|en]]); [[Словаци в Сърбия|Сърбия]] ([[:sr:Словаци у Србији|sr]]); [[Словаци в Хърватия|Хърватия]] ([[:sk:Slováci v Chorvátsku|sk]], [[:hr:Slovaci u Hrvatskoj|hr]]) *'''[[Словенци]]:''' [[Словенци в Австралия|Австралия]] ([[:en:Slovene Australians|en]]); [[Словенци в Аржентина|Аржентина]] ([[:en:Slovene Argentines|en]]); [[Словенци във Венецуела|Венецуела]] ([[:en:Slovene Venezuelans|en]]); [[Словенци в Италия|Италия]] ([[:sl:Slovenska manjšina v Italiji|sl]]); [[Словенци в САЩ|САЩ]] ([[:en:Slovene Americans|en]]); [[Словенци в Хърватия|Хърватия]] ([[:hr:Slovenci u Hrvatskoj|hr]]) *'''[[Сърби]]:''' [[Сърби в Австралия|Австралия]] ([[:sr:Срби у Аустралији|sr]]); [[Сърби в Австрия|Австрия]] ([[:sr:Срби у Аустрији|sr]]); [[Сърби в Азербайджан|Азербайджан]] ([[:sr:Срби у Азербејџану|sr]]); [[Сърби в Албания|Албания]] ([[:sr:Срби у Албанији|sr]]); [[Сърби в Аржентина|Аржентина]] ([[:sr:Срби у Аргентини|sr]]); [[Сърби в Беларус|Беларус]] ([[:sr:Срби у Белорусији|sr]]); [[Сърби в Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] ([[:sr:Срби у Босни и Херцеговини|sr]]); [[Сърби в Германия|Германия]] ([[:de:Serben in Deutschland|de]], [[:en:Serbs in Germany|en]]); [[Сърби в Гърция|Гърция]] ([[:sr:Срби у Грчкој|sr]]); [[Сърби в Испания|Испания]] ([[:sr:Срби у Шпанији|sr]]); [[Сърби в Италия|Италия]] ([[:sr:Срби у Италији|sr]]); [[Сърби в Република Ирландия|Ирландия]] ([[:sr:Срби у Ирској|sr]]); [[Сърби в Казахстан|Казахстан]] ([[:sr:Срби у Казахстану|sr]]); [[Сърби в Канада|Канада]] ([[:sr:Срби у Канади|sr]]); [[Сърби в Кипър|Кипър]] ([[:sr:Срби на Кипру|sr]]); [[Сърби в Китай|Китай]] ([[:sr:Срби у Кини|sr]]); [[Сърби в Република Македония|Македония]] ([[:sr:Срби у Републици Македонији|sr]]); [[Сърби в Малта|Малта]] ([[:sr:Срби на Малти|sr]]); [[Сърби в Молдова|Молдова]] ([[:sr:Срби у Молдавији|sr]]); [[Сърби в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:sr:Срби на Новом Зеланду|sr]]); [[Сърби в Обединените арабски емирства|Обединени арабски емирства]] ([[:sr:Срби у Уједињеним Арапским Емиратима|sr]]); [[Сърби в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:sr:Срби у Уједињеном Краљевству|sr]]); [[Сърби в Румъния|Румъния]] ([[:sr:Срби у Румунији|sr]]); [[Сърби в Русия|Русия]] ([[:sr:Срби у Русији|sr]]); [[Сърби в САЩ|САЩ]] ([[:sr:Срби у Сједињеним Америчким Државама|sr]]); [[Сърби в Словакия|Словакия]] ([[:sr:Срби у Словачкој|sr]]); [[Сърби в Словения|Словения]] ([[:sr:Срби у Словенији|sr]]); [[Сърби във Франция|Франция]] ([[:sr:Срби у Француској|sr]]); [[Сърби в Чехия|Чехия]] ([[:sr:Срби у Чешкој|sr]]); [[Сърби в Швейцария|Швейцария]] ([[:sr:Срби у Швајцарској|sr]]); [[Сърби в Швеция|Швеция]] ([[:sv:Serber i Sverige|sv]]); [[Сърби в Република Южна Африка|Южна Африка]] ([[:sr:Срби у Јужној Африци|sr]]) *'''[[Украинци]]:''' [[Украинци в Австралия|Австралия]] ([[:uk:Українська діаспора Австралії|uk]]); [[Украинци в Австрия|Австрия]] ([[:uk:Українська діаспора Австрії|uk]]); [[Украинци в Азербайджан|Азербайджан]] ([[:uk:Українці Азербайджану|uk]]); [[Украинци в Ангола|Ангола]] ([[:uk:Українці Анголи|uk]]); [[Украинци в Андора|Андора]] ([[:uk:Українська діаспора в князівстві Андорра|uk]]); [[Украинци в Аржентина|Аржентина]] ([[:uk:Українці Аргентини|uk]]); [[Украинци в Армения|Армения]] ([[:uk:Українці Вірменії|uk]]); [[Украинци в Беларус|Беларус]] ([[:uk:Українці Білорусі|uk]]); [[Украинци в Белгия|Белгия]] ([[:uk:Українці Бельгії|uk]]); [[Украинци в Бразилия|Бразилия]] ([[:uk:Українці в Бразилії|uk]]); [[Украинци във Венецуела|Венецуела]] ([[:uk:Українці Венесуели|uk]]); [[Украинци във Виетнам|Виетнам]] ([[:uk:Українці В'єтнаму|uk]]); [[Украинци в Германия|Германия]] ([[:de:Ukrainer in Deutschland|de]]); [[Украинци в Дания|Дания]] ([[:uk:Українці Данії|uk]]); [[Украинци в Доминиканската република|Доминиканска република]] ([[:uk:Українці Домініканської Республіки|uk]]); [[Украинци в Египет|Египет]] ([[:uk:Українці Єгипту|uk]]); [[Украинци в Естония|Естония]] ([[:uk:Українці Естонії|uk]]); [[Украинци в Израел|Израел]] ([[:uk:Українська діаспора Ізраїлю|uk]]); [[Украинци в Република Ирландия|Ирландия]] ([[:uk:Українці в Ірландії|uk]]); [[Украинци в Исландия|Исландия]] ([[:uk:Українці та іноземці Ісландії|uk]]); [[Украинци в Испания|Испания]] ([[:ru:Украинцы в Испании|ru]]); [[Украинци в Италия|Италия]] ([[:uk:Українська діаспора в Італії|uk]]); [[Украинци в Китай|Китай]] ([[:uk:Українці Китаю|uk]]); [[Украинци в Куба|Куба]] ([[:uk:Українці Куби|uk]]); [[Украинци в Латвия|Латвия]] ([[:uk:Українці Латвії|uk]]); [[Украинци в Ливан|Ливан]] ([[:uk:Українці Лівану|uk]]); [[Украинци в Люксембург|Люксембург]] ([[:uk:Українці Люксембургу|uk]]); [[Украинци в Република Македония|Македония]] ([[:uk:Українці Македонії|uk]]); [[Украинци в Малайзия|Малайзия]] ([[:uk:Українці Малайзії|uk]]); [[Украинци в Мароко|Мароко]] ([[:uk:Українці Марокко|uk]]); [[Украинци в Мексико|Мексико]] ([[:uk:Українці в Мексиці|uk]]); [[Украинци в Мозамбик|Мозамбик]] ([[:uk:Українці Мозамбіку|uk]]); [[Украинци в Непал|Непал]] ([[:uk:Українці Непалу|uk]]); [[Украинци в Нидерландия|Нидерландия]] ([[:uk:Українці Нідерландів|uk]]); [[Украинци в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:uk:Українська діаспора Нової Зеландії|uk]]); [[Украинци в Норвегия|Норвегия]] ([[:uk:Українці Норвегії|uk]]); [[Украинци в Обединените арабски емирства|Обединени арабски емирства]] ([[:uk:Українці Об'єднаних Арабських Еміратів|uk]]); [[Украинци в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:uk:Українці Великої Британії|uk]]); [[Украинци в Парагвай|Парагвай]] ([[:uk:Українці Парагваю|uk]]); [[Украинци в Португалия|Португалия]] ([[:uk:Українці Португалії|uk]]); [[Украинци в Приднестровието|Приднестровие]] ([[:uk:Українці Придністров'я|uk]]); [[Украинци в Република Сръбска|Република Сръбска]] ([[:uk:Українці в Республіці Сербській|uk]]); [[Украинци в Северна Корея|Северна Корея]] ([[:uk:Українці Республіки Корея|uk]]); [[Украинци в Сингапур|Сингапур]] ([[:uk:Українці Сінгапуру|uk]]); [[Украинци в Словакия|Словакия]] ([[:uk:Українці Словаччини|uk]]); [[Украинци в Словения|Словения]] ([[:uk:Українці Словенії|uk]]); [[Украинци в Сърбия|Сърбия]] ([[:uk:Українці Сербії|uk]]); [[Украинци в Таджикистан|Таджикистан]] ([[:uk:Українці Таджикистану|uk]]); [[Украинци в Туркменистан|Туркменистан]] ([[:uk:Українці Туркменістану|uk]]); [[Украинци в Тунис|Тунис]] ([[:uk:Українці Тунісу|uk]]); [[Украинци в Турция|Турция]] ([[:uk:Українці Туреччини|uk]]); [[Украинци в Узбекистан|Узбекистан]] ([[:uk:Українська діаспора в Узбекистані|uk]]); [[Украинци в Уругвай|Уругвай]] ([[:uk:Українці Уругваю|uk]]); [[Украинци във Финландия|Финландия]] ([[:uk:Українці Фінляндії|uk]]); [[Украинци във Франция|Франция]] ([[:uk:Українці Франції|uk]]); [[Украинци в Хърватия|Хърватия]] ([[:uk:Українська діаспора в Хорватії|uk]]); [[Украинци в Черна гора|Черна гора]] ([[:uk:Українці Чорногорії|uk]]); [[Украинци в Чили|Чили]] ([[:uk:Українці Чилі|uk]]); [[Украинци в Швейцария|Швейцария]] ([[:uk:Українці Швейцарії|uk]]); [[Украинци в Швеция|Швеция]] ([[:uk:Українці Швеції|uk]]); [[Украинци в Република Южна Африка|Южна Африка]] ([[:uk:Українці Південно-Африканської Республіки|uk]]); [[Украинци в Япония|Япония]] ([[:uk:Українці Японії|uk]]) *'''[[Унгарци]]:''' [[Унгарци в Австралия|Австралия]] ([[:en:Hungarian Australians|en]]); [[Унгарци в Аржентина|Аржентина]] ([[:en:Hungarian Argentines|en]]); [[Унгарци в Бразилия|Бразилия]] ([[:en:Hungarian Brazilians|en]]); [[Унгарци в Германия|Германия]] ([[:hu:Németországi magyarok|hu]]); [[Унгарци във Венецуела|Венецуела]] ([[:hu:Venezuelai magyarok|hu]], [[:en:Hungarians in Venezuela|en]]); [[Унгарци в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:en:Hungarian New Zealanders|en]]); [[Унгарци в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:en:Hungarians in the United Kingdom|en]]); [[Унгарци в САЩ|САЩ]] ([[:hu:Magyarok az Amerikai Egyesült Államokban|hu]], [[:en:Hungarian Americans|en]]); [[Унгарци в Словакия|Словакия]] ([[:hu:Szlovákiai magyarok|hu]], [[:en:Hungarians in Slovakia|en]]); [[Унгарци в Русия|Русия]] ([[:ru:Венгры в России|ru]]); [[Унгарци в Чили|Чили]] ([[:ru:Венгры в Чили|ru]]) *'''[[Хървати]]:''' [[Хървати в Австралия|Австралия]] ([[:en:Croatian Australians|en]]); [[Хървати в Аржентина|Аржентина]] ([[:hr:Hrvati u Argentini|hr]]); [[Хървати в Алжир|Алжир]] ([[:hr:Hrvati u Alžiru|hr]]); [[Хървати в Белгия|Белгия]] ([[:hr:Hrvati u Belgiji|hr]]); [[Хървати в Боливия|Боливия]] ([[:hr:Hrvati u Boliviji|hr]]); [[Хървати в Бразилия|Бразилия]] ([[:hr:Hrvati u Brazilu|hr]]); [[Хървати в България|България]] ([[:hr:Hrvati u Bugarskoj|hr]]); [[Хървати във Венецуела|Венецуела]] ([[:hr:Hrvati u Venezueli|hr]]); [[Хървати в Египет|Египет]] ([[:hr:Hrvati u Egiptu|hr]]); [[Хървати в Еквадор|Еквадор]] ([[:en:Croatian Ecuadorian|en]]); [[Хървати в Замбия|Замбия]] ([[:hr:Hrvati u Zambiji|hr]]); [[Хървати в Зимбабве|Зимбабве]] ([[:hr:Hrvati u Zimbabveu|hr]]); [[Хървати в Канада|Канада]] ([[:hr:Hrvati u Kanadi|hr]]); [[Хървати в Колумбия|Колумбия]] ([[:hr:Hrvati u Kolumbiji|hr]]); [[Хървати в Коста Рика|Коста Рика]] ([[:hr:Hrvati u Kostarici|hr]]); [[Хървати в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:hr:Hrvati na Novom Zelandu|hr]]); [[Хървати в Норвегия|Норвегия]] ([[:hr:Hrvati u Norveškoj|hr]]); [[Хървати в Панама|Панама]] ([[:hr:Hrvati u Panami|hr]]); [[Хървати в Парагвай|Парагвай]] ([[:hr:Hrvati u Paragvaju|hr]]); [[Хървати в Перу|Перу]] ([[:hr:Hrvati u Peruu|hr]]); [[Хървати в Португалия|Португалия]] ([[:hr:Hrvati u Portugalu|hr]]); [[Хървати в Русия|Русия]] ([[:hr:Hrvati u Rusiji|hr]]); [[Хървати в САЩ|САЩ]] ([[:hr:Hrvati u SAD-u|hr]], [[:en:Croatian Americans|en]]); [[Хървати в Тунис|Тунис]] ([[:hr:Hrvati u Tunisu|hr]]); [[Хървати в Украйна|Украйна]] ([[:hr:Hrvati u Ukrajini|hr]]); [[Хървати в Уругвай|Уругвай]] ([[:hr:Hrvati u Urugvaju|hr]]); [[Хървати в Чили|Чили]] ([[:en:Croatian Chilean|en]]); [[Хървати в Швейцария|Швейцария]] ([[:hr:Hrvati u Švicarskoj|hr]]); [[Хървати в Швеция|Швеция]] ([[:hr:Hrvati u Švedskoj|hr]]); [[Хървати в Република Южна Африка|Южна Африка]] ([[:hr:Hrvati u Južnoj Africi|hr]]) *'''[[Чехи]]:''' [[Чехи в Австралия|Австралия]] ([[:en:Czech Australians|en]]); [[Чехи в Аржентина|Аржентина]] ([[:en:Czechs in Argentina|en]]); [[Чехи в Бразилия|Бразилия]] ([[:en:Czech Brazilians|en]]); [[Чехи във Венецуела|Венецуела]] ([[:en:Czechs in Venezuela|en]]); [[Чехи в Канада|Канада]] ([[:en:Czech Canadians|en]]); [[Чехи в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:en:Czechs in the United Kingdom|en]]); [[Чехи в Полша|Полша]] ([[:cs:Češi v Polsku|cs]]); [[Чехи в Румъния|Румъния]] ([[:en:Czechs of Romania|en]]); [[Чехи в САЩ|САЩ]] ([[:en:Czech Americans|en]]); [[Чехи в Сърбия|Сърбия]] ([[:sr:Česi u Srbiji|sr]]); [[Чехи във Франция|Франция]] ([[:en:Czechs in France|en]]); [[Чехи в Хърватия|Хърватия]] ([[:ru:Чехи в Хорватии|ru]]) *'''[[Французи]]:''' [[Французи в Австралия|Австралия]] ([[:en:French Australians|en]]); [[Французи в Аржентина|Аржентина]] ([[:en:French Argentines|en]]); [[Французи в Гватемала|Гватемала]] ([[:en:French Guatemalan|en]]); [[Французи в Индия|Индия]] ([[:en:French people in India|en]]); [[Французи в Мадагаскар|Мадагаскар]] ([[:en:French people in Madagascar|en]]); [[Французи в Мексико|Мексико]] ([[:en:French Mexicans|en]]); [[Французи в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:en:French New Zealanders|en]]); [[Французи в Пакистан|Пакистан]] ([[:en:French people in Pakistan|en]]); [[Французи в Перу|Перу]] ([[:en:French Peruvians|en]]); [[Французи в САЩ|САЩ]] ([[:en:French Americans|en]]); [[Французи в Сенегал|Сенегал]] ([[:en:French people in Senegal|en]]); [[Французи в Уругвай|Уругвай]] ([[:en:French Uruguayans|en]]); [[Французи в Хаити|Хаити]] ([[:en:French Haitians|en]]); [[Французи в Япония|Япония]] ([[:ja:在日フランス人|ja]]) *'''[[Шведи]]:''' [[Шведи в Австралия|Австралия]] ([[:en:Swedish Australians|en]]); [[Шведи в Аржентина|Аржентина]] ([[:en:Swedish Argentine|en]]); [[Шведи в Канада|Канада]] ([[:en:Swedish Canadians|en]]); [[Шведи в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:en:Swedes in the United Kingdom|en]]); [[Шведи в САЩ|САЩ]] ([[:en:Swedish Americans|en]]) *'''[[Шотландци]]:''' [[Шотландци в Австралия|Австралия]] ([[:en:Scottish Australians|en]]); [[Шотландци в Аржентина|Аржентина]] ([[:en:Scottish Argentine|en]]); [[Шотландци в Бразилия|Бразилия]] ([[:en:Scottish Brazilians|en]]); [[Шотландци в Канада|Канада]] ([[:en:Scottish Canadians|en]]); [[Шотландци в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:en:Scottish New Zealanders|en]]); [[Шотландци в САЩ|САЩ]] ([[:en:Scottish Americans|en]]); [[Шотландци в Чили|Чили]] ([[:en:Scottish Chilean|en]]); [[Шотландци в Ямайка|Ямайка]] ([[:en:Scottish Jamaicans|en]]) Тюркски народи: *'''[[Азербайджанци]]:''' [[Азербайджанци в Армения|Армения]] ([[:en:Azerbaijanis in Armenia|en]]); [[Азербайджанци в Беларус|Беларус]] ([[:en:Azerbaijanis in Belarus|en]]); [[Азербайджанци в Германия|Германия]] ([[:ru:Азербайджанцы в Германии|ru]]); [[Азербайджанци в Иран|Иран]] ([[:ru:Азербайджанцы в Иране|ru]]); [[Азербайджанци в Казахстан|Казахстан]] ([[:ru:Азербайджанцы в Казахстане|ru]]); [[Азербайджанци в Киргизстан|Киргизстан]] ([[:ru:Азербайджанцы в Киргизии|ru]]); [[Азербайджанци в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:en:Azerbaijanis in the United Kingdom|en]]); [[Азербайджанци в САЩ|САЩ]] ([[:en:Azerbaijani Americans|en]]); [[Азербайджанци във Франция|Франция]] ([[:en:Azerbaijanis in France|en]]) *'''[[Казахи]]:''' [[Казахи в Иран|Иран]] ([[:ru:Казахи в Иране|ru]]); [[Казахи в Китай|Китай]] ([[:en:Kazakhs in China|en]]); [[Казахи в Монголия|Монголия]] ([[:ru:Казахи в Монголии|ru]]); [[Казахи в САЩ|САЩ]] ([[:en:Kazakh Americans|en]]); [[Казахи в Туркменистан|Туркменистан]] ([[:ru:Казахи в Туркмении|ru]]); [[Казахи в Узбекистан|Узбекистан]] ([[:ru:Казахи в Узбекистане|ru]]) *'''[[Киргизи]]:''' [[Киргизи в Афганистан|Афганистан]] ([[:ru:Киргизы в Афганистане|ru]]); [[Киргизи в Казахстан|Казахстан]] ([[:ru:Киргизы в Казахстане|ru]]); [[Киргизи в Китай|Китай]] ([[:ru:Киргизы в Китае|ru]]); [[Киргизи в Пакистан|Пакистан]] ([[:ru:Киргизы в Пакистане|ru]]); [[Киргизи в Таджикистан|Таджикистан]] ([[:ru:Киргизы в Таджикистане|ru]]); [[Киргизи в Узбекистан|Узбекистан]] ([[:ru:Киргизы в Узбекистане|ru]]) *'''[[Кримски татари]]:''' [[Кримски татари в Румъния|Румъния]] ([[:ru:Крымские татары в Румынии|ru]]) *'''[[Туркмени]]:''' [[Туркмени в Афганистан|Афганистан]] ([[:ru:Туркмены в Афганистане|ru]]); [[Туркмени в Иран|Иран]] ([[:ru:Туркмены в Иране|ru]]); [[Туркмени в Пакистан|Пакистан]] ([[:en:Turkmen in Pakistan|en]]); [[Туркмени в Сирия|Сирия]] ([[:en:Syrian Turkmen|en]]) *'''[[Турци]]:''' [[Турци в Австралия|Австралия]] ([[:en:Turkish Australians|en]]); [[Турци в Азербайджан|Азербайджан]] ([[:en:Turks in Azerbaijan|en]]); [[Турци в Алжир|Алжир]] ([[:en:Turks in Algeria|en]]); [[Турци в Афганистан|Афганистан]] ([[:en:Turks in Afghanistan|en]]); [[Турци в Бразилия|Бразилия]] ([[:pt:Turco-brasileiro|pt]]); [[Турци в Германия|Германия]] ([[:en:Turks in Germany|en]]); [[Турци в Египет|Египет]] ([[:en:Turks in Egypt|en]]); [[Турци в Израел|Израел]] ([[:en:Turks in Israel|en]]); [[Турци в Индия|Индия]] ([[:en:Turks in India|en]]); [[Турци в Иран|Иран]] ([[:en:Turkish people in Iran|en]]); [[Турци в Република Ирландия|Ирландия]] ([[:en:Turks in Ireland|en]]); [[Турци в Италия|Италия]] ([[:en:Turks in Italy|en]]); [[Турци в Казахстан|Казахстан]] ([[:en:Turks in Kazakhstan|en]]); [[Турци в Канада|Канада]] ([[:en:Turkish Canadians|en]]); [[Турци в Катар|Катар]] ([[:en:Turks in Qatar|en]]); [[Турци в Либия|Либия]] ([[:en:Turks in Libya|en]]); [[Турци в Ливан|Ливан]] ([[:en:Turks in Lebanon|en]]); [[Турци в Мексико|Мексико]] ([[:en:Turks in Mexico|en]]); [[Турци в Нидерландия|Нидерландия]] ([[:en:Turks in the Netherlands|en]]); [[Турци в Нова Зеландия|Нова Зеландия]] ([[:en:Turkish New Zealanders|en]]); [[Турци в Обединеното кралство|Обединено кралство]] ([[:en:British Turks|en]]); [[Турци в Пакистан|Пакистан]] ([[:en:Turks in Pakistan|en]]); [[Турци в САЩ|САЩ]] ([[:en:Turkish Americans|en]]); [[Турци в Сърбия|Сърбия]] ([[:sr:Турци у Србији|sr]]); [[Турци в Узбекистан|Узбекистан]] ([[:en:Turks in Uzbekistan|en]]); [[Турци в Украйна|Украйна]] ([[:uk:Турки в Україні|uk]]); [[Турци във Франция|Франция]] ([[:en:Turks in France|en]]); [[Турци в Хърватия|Хърватия]] ([[:hr:Turci u Hrvatskoj|hr]]); [[Турци в Швейцария|Швейцария]] ([[:en:Turks in Switzerland|en]]); [[Турци в Швеция|Швеция]] ([[:en:Turks in Sweden|en]]); [[Турци в Република Южна Африка|Южна Африка]] ([[:en:Turks in South Africa|en]]) *'''[[Узбеки]]:''' [[Узбеки в Афганистан|Афганистан]] ([[:ru:Узбеки в Афганистане|ru]]); [[Узбеки в Китай|Китай]] ([[:ru:Узбеки в Китае|ru]]); [[Узбеки в Пакистан|Пакистан]] ([[:ru:Узбеки в Пакистане|ru]]); [[Узбеки в САЩ|САЩ]] ([[:en:Uzbek Americans|en]]); [[Узбеки в Таджикистан|Таджикистан]] ([[:ru:Узбеки в Таджикистане|ru]]); [[Узбеки в Туркменистан|Туркменистан]] ([[:ru:Узбеки в Туркмении|ru]]) *'''[[Уйгури]]:''' [[Уйгури в Пакистан|Пакистан]] ([[:en:Uyghurs in Pakistan|en]]) Негроидна раса: *'''[[Игбо]]:''' [[Игбо в САЩ|САЩ]] ([[:en:Igbo Americans|en]]); [[Игбо в Ямайка|Ямайка]] ([[:en:Igbo people in Jamaica|en]]) *'''[[Йоруба]]:''' [[Йоруба в Канада|Канада]] ([[:en:Yoruba Canadians|en]]); [[Йоруба в САЩ|САЩ]] ([[:en:Yoruba Americans|en]]) Безработица: [[Безработица в Бразилия|Бразилия]] ([[:en:Unemployment in Brazil|en]]); [[Безработица в Индия|Индия]] ([[:en:Unemployment in India|en]]); [[Безработица в Испания|Испания]] ([[:en:Unemployment in Spain|en]]); [[Безработица в Полша|Полша]] ([[:en:Unemployment in Poland|en]]); [[Безработица в САЩ|САЩ]] ([[:en:Unemployment in the United States|en]]); [[Безработица в Турция|Турция]] ([[:en:Unemployment in Turkey|en]]); [[Безработица в Унгария|Унгария]] ([[:en:Unemployment in Hungary|en]]) Минимална работна заплата: [[Минимална работна заплата в Азербайджан|Азербайджан]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Азербайджане|ru]]); [[Минимална работна заплата в Аржентина|Аржентина]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Аргентине|ru]]); [[Минимална работна заплата в Боливия|Боливия]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Боливии|ru]]); [[Минимална работна заплата в Бразилия|Бразилия]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Бразилии|ru]]); [[Минимална работна заплата във Венецуела|Венецуела]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Венесуэле|ru]]); [[Минимална работна заплата в Еквадор|Еквадор]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Эквадоре|ru]]); [[Минимална работна заплата в Испания|Испания]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Испании|ru]]); [[Минимална работна заплата в Казахстан|Казахстан]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Казахстане|ru]]); [[Минимална работна заплата в Канада|Канада]] ([[:en:Minimum wage in Canada|en]]); [[Минимална работна заплата в Китай|Китай]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Китае|ru]]); [[Минимална работна заплата в Колумбия|Колумбия]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Колумбии|ru]]); [[Минимална работна заплата в Люксембург|Люксембург]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Люксембурге|ru]]); [[Минимална работна заплата в Малайзия|Малайзия]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Малайзии|ru]]); [[Минимална работна заплата в Мексико|Мексико]] ([[:es:Anexo:Salario mínimo en México|es]]); [[Минимална работна заплата в Парагвай|Парагвай]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Парагвае|ru]]); [[Минимална работна заплата в Перу|Перу]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Перу|ru]]); [[Минимална работна заплата в Португалия|Португалия]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Португалии|ru]]); [[Минимална работна заплата в Русия|Русия]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в России|ru]]); [[Минимална работна заплата в САЩ|САЩ]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в США|ru]]); [[Минимална работна заплата в Словакия|Словакия]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Словакии|ru]]); [[Минимална работна заплата в Тайван|Тайван]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда на Тайване|ru]]); [[Минимална работна заплата в Турция|Турция]] ([[:tr:Türkiye'de asgari ücret|tr]]); [[Минимална работна заплата в Украйна|Украйна]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда на Украине|ru]]); [[Минимална работна заплата в Унгария|Унгария]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Венгрии|ru]]); [[Минимална работна заплата във Франция|Франция]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда во Франции|ru]]); [[Минимална работна заплата в Чехия|Чехия]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Чехии|ru]]); [[Минимална работна заплата в Чили|Чили]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Чили|ru]]); [[Минимална работна заплата в Южна Корея|Южна Корея]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Южной Корее|ru]]); [[Минимална работна заплата в Япония|Япония]] ([[:ru:Минимальный размер оплаты труда в Японии|ru]]) Други: [[Списък на военните бази на САЩ]] ([[:en:List of United States military bases|en]]) ---- Шаблони които се нуждаят от подобрение: [[Шаблон:Население на страна|Население на страна]] {{*}} [[Шаблон:Етническа група|Етническа група]] {{*}} [[Шаблон:Българска диаспора инфо|Българска диаспора инфо]] {{*}} [[Шаблон:Селище инфо|Селище инфо]] {{*}} [[Шаблон:Административна единица инфо|Административна единица инфо]] {{*}} [[Шаблон:Инфокутия избори|Инфокутия избори]] ---- Връзки за разработка за добавяне на: портали ([[Шаблон:Портал/Данни]]) {{*}} мъничета ([[Модул:Stub/themes]]) {{*}} потребителски кутии ([[Шаблон:Потребителска кутия/кутия]]) {{*}} потребителски проекти ([[Шаблон:Потребителска кутия/проекти]]) t2pvq6lg94rk8img2lnb3qrh4qoueme 0 634760 12214710 12213440 2024-04-26T03:01:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Теодор Тодоров | снимка = | цяло име = Теодор Огнянов Тодоров | прякор = | град на раждане = [[Плевен]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | височина = | пост = [[вратар]] | настоящ отбор = [[ОФК Павликени|Павликени]] | номер на фланелката = | юношески години = {{0}}{{0}}{{0}}{{0}} – 2013<br>2013 – 2016<br>2016 | юношески отбори = [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]]<br>[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]<br>[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] | години = 2016 -<br>2017 | отбори = [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]]<br>→[[ОФК Павликени|Павликени]]* | мачове = 0<br>0 | голове = (0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Теодор Огнянов Тодоров''' е български [[футболист]], който играе за [[ОФК Павликени|Павликени]] като [[вратар]]. Роден е на [[4 септември]] [[1999]] г. == Кариера == === Спартак (Плевен) === Теодор е юноша на плевенския Спартак. През сезон 2016/2017 когато Спартак е във Втора професионална лига започва тренировки с първия отбор като трети вратар. През пролетта все по-често започва да попада в групата и да е втори избор, но така и не ззаписва официален мач. На 16 август 2017. е преотстъпен да трупа опит в [[ОФК Павликени|Павликени]]. == Източници == * [http://spartak-pleven.bg/players.php Сайт на Спартак Плевен] * [http://www.beroe.bg/player/teodor-ognyanov-todorov/ Профил на играча в beroe.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200924124939/https://www.beroe.bg/player/teodor-ognyanov-todorov/ |date=2020-09-24 }} * [https://infopleven.com/двама-от-офк-спартак-в-павликени Двама от ОФК Спартак в Павликени] {{Спартак (Плевен) състав}} {{мъниче|футболист}} {{СОРТКАТ:Тодоров, Теодор}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на „Спартак“ (Плевен)]] dv4ky87neaoor8rrs9t75oj8wiygwwt 0 637410 12215038 11937352 2024-04-26T10:48:04Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пазители на Галактиката: Втора част | име_оригинал = Guardians of the Galaxy Vol. 2 | описание = Официално лого | режисьори = Джеймс Гън | продуценти = Кевин Файги | сценаристи = Джеймс Гън | базиран_на = „Пазители на Галактиката“<br>на Дан Абнет<br>Анди Ланинг | актьори = [[Крис Прат]]<br>[[Зоуи Салдана]]<br>[[Дейв Батиста]]<br>[[Вин Дизел]]<br>[[Брадли Купър]]<br>[[Майкъл Рукър]]<br>[[Карън Гилън]]<br>Пом Клементиеф<br>Елизабет Дебики<br>Крис Съливан<br>Шон Гън<br>[[Силвестър Сталоун]]<br>[[Кърт Ръсел]] | музика = [[Тайлър Бейтс]] | оператор = Хенри Бреъм | монтаж = Фред Раскин<br>Крейг Ууд | филмово_студио = Marvel Studios | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Walt Disney Studios Motion Pictures]] | премиера = 5 май 2017 г.<br>{{флаг икона|САЩ}} | времетраене = 136 минути | страна = {{USA}} | бюджет = 200 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="BOM" /> | приходи = 869,8 млн. щ.д.<ref name="BOM">{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=marvel17a.htm |title=Guardians of the Galaxy Vol. 2 (2017) |publisher=Box Office Mojo |accessdate=14 август 2017}}</ref> | предишна_част = „[[Пазители на Галактиката]]“ (2014) | следваща_част = „[[Отмъстителите: Война без край]]“ (2018)<br>„[[Пазители на Галактиката: Трета част]]“ (2023) | свързани_продукции = [[Киновселената на Марвел]] | код-IMDB = 3896198 | код-Allmovie = |картинка=Guardians of the Galaxy Vol 2 Logo Black.svg}} '''„Пазители на Галактиката: Втора част“''' ({{lang|en|Guardians of the Galaxy Vol. 2}}) е американско [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] от 2017 г., базиран на [[Пазителите на Галактиката|едноименните персонажи]] на [[Марвел Комикс]] и продължение на „[[Пазители на Галактиката]]“ от 2014 г. Режисьор и сценарист е Джеймс Гън. Това е петнайсетият филм в [[киновселената на Марвел]]. == Резюме == Пазителите продължават с приключенията си, докато пътуват за най-далечните точки в космоса. Те трябва да се борят, за да запазват новосъздаденото си семейство и да разкриват мистерията зад произхода на Куил. Стари врагове се превръщат в нови съюзници и една енигматична фигура навлиза в живота на Пазителите, за да изпълни мечтата си. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | [[Крис Прат]] || Питър Куил / Звездния повелител |- | [[Зоуи Салдана]] || Гамора |- | [[Дейв Батиста]] || Дракс Разрушителя |- | [[Брадли Купър]] || Енотът Рокет (глас) |- | [[Вин Дизел]] || Грут (глас) |- | [[Пом Клементиеф]] || Мантис |- | [[Майкъл Рукър]] || Йонду Удонта |- | [[Карън Гилън]] || Небюла |- | [[Шон Гън]] || Краглин Обфонтери |- | [[Кърт Ръсел]] || Его |- | [[Елизабет Дебики]] || Ейша |- | [[Крис Съливан]] || Тейзърфейс |- | [[Лора Хадък]] || Меридит Куил |- | [[Силвестър Сталоун]] || Стакар Огорд / Стархоук |- | [[Мишел Йо]] || Алета Огорд / Стархоук |- | [[Майкъл Роузенбаум]] || Мартинекс Т'Нага |- | [[Винг Реймс]] || Чарли-27 |- | [[Майли Сайръс]] || Мейнфрейм (глас) |- | [[Сет Грийн]] || Патока Хауърд |- | [[Кучето Фред]] || Козмо |- | [[Бен Браудър]] || Соверенски Адмирал |- | [[Джеф Голдблум]] || Великия Господар |- | Грег Хенри || Джейсън Куил |- | [[Дейвид Хаселхоф]] || Себе си |- | [[Стан Лий]] || Информатор на Наблюдателите |} == В България == В България филмът е излъчен на 13 септември 2020 г. по [[Нова телевизия]] с български войсоувър дублаж. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти | [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]<br>[[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]]<br>[[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>[[Йорданка Илова]]<br>[[Силвия Русинова]]<br>[[Васил Бинев]] |- | Тонрежисьор | Бисер Пачев |- | Режисьор на дублажа | Димитър Кръстев |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|3896198}} {{мъниче|филм}} {{Киновселената на Марвел}} [[Категория:Филми от 2017 година]] [[Категория:Американски фентъзи екшъни]] [[Категория:Филми на Джеймс Гън]] [[Категория:Филми от Киновселената на Марвел]] rdibyhzyi5iyl9yabzls51lub6l7eey 0 640930 12214548 11474746 2024-04-25T23:25:01Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект | име = Колонада на Сан Лоренцо | изглед = BASA-237K-1-351-5-Milan-Colonne di San Lorenzo.jpg | изглед-описание = | карта = Италия Милано | гео-ширина = 45.4582 | гео-дължина = 9.1810 | страна = {{Италия}} | област-вид = област | област = [[Лацио]] | селище-вид = град | селище = [[Рим]] | вид = | период = | култура = [[Древен Рим]] | епоха = [[Античност]] | юнеско-име = | юнеско-регион = | юнеско-тип = | юнеско-критерий = | юнеско-година = | юнеско-ID = }} '''Колоните пред Сан Лоренцо''' са известни [[Римска империя|древноримски]] [[руини]], разположени в предната част на [[базилика]]та „Сан Лоренцо“ в центъра на [[Милано]], [[Северна Италия]]. == История == Колонадата се състои от редица от 16 [[Коринтски стил|коринтски]] колони, пред които днес има открит площад. През IV век колоните са поставени на това място след отстраняване на по-ранен [[езически]] храм или обществени бани<ref>Dissertation by Aimé Guillon, Milan, (1812) pages 4 – 15</ref>. Средновековна порта все още пази римски [[мрамор]]ни орнаменти. През XVI век при подготовката на официалното влизане в Милано на краля на Испания [[Филип II (Испания)|Филип II]] възниква идея да се разруши колонадата, за да се отвори пространство, но [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] отхвърля това предложение<ref>[https://books.google.bg/books?id=eIJCAAAAcAAJ&redir_esc=y Succinte memorie intorno le sedici antiche colonne presso S. Lorenzo], Carlo Amati, (1831), page 7</ref>. До 1935 г. пространството между църквата и колоните е изцяло заето от къщи, опрени във фасадата на самата църква. Плановете за запазване на тази старина и нейната реставрация довеждат до събаряне на старите къщи и откриване на предната страна. След бомбардировките по време на [[Втората световна война]] църковният комплекс се оформя и откъм задната страна, където е изграден Парк на базиликата. През 1937 г. е поставена бронзова статуя на император [[Константин I]], свързана с [[Милански едикт|Медиоланския едикт]] от 313 г., модерно копие на оригинален паметник от [[Късна античност|Късната античност]], запазен в Рим. == Галерия == <gallery> Файл:Colonneslorenzo.jpg|Колонадата Файл:Columns of San Lorenzo in Milan.jpg|Колонадата Файл:Milano ColonneSanLorenzo.03.JPG|Колонадата пред Сан Лоренцо Файл:Le colonne e la basilica di san lorenzo 02.jpg|alt=Базиликата Сан Лоренцо|Базилика „Сан Лоренцо“ Файл:6002 - Milano - Lapide di Lucio Vero (167 d.C.) - Foto Giovanni Dall'Orto - 18-May-2007.jpg|Надпис на [[Луций Вер]] </gallery> == Вижте също == {{колони|2| * [[Милано]] * [[Сеньория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Миланска катедрала]] * [[Галерия Виктор Емануил II]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Свети Амвросий (Милано)]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Колонада]] }} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Colonne di San Lorenzo|707958052}} {{Портал|Италия|Архитектура}} [[Категория:Сгради и съоръжения в Милано]] [[Категория:Забележителности на Милано]] [[Категория:Римска архитектура]] f8eshnzhnyhv7z0b3gtsgljquhxuoqd 0 642615 12214937 12173560 2024-04-26T09:10:01Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Митко Петев | портрет = Mitko Petev in 2016.jpg | портрет-описание = | категория = военен | описание = български офицер | роден-място = [[Шумен]], [[Народна република България]] | починал-място = | подпис = }} [[Файл:Bulgarian Navy Rank Flag Commander of the Navy.svg|alt=Bulgarian Commander of the Navy Flag|мини|Знаме на Командващия Българските Военноморски сили]] '''Митко Александров Петев''' е български офицер, [[вицеадмирал]], военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз. == Биография == Роден е на 30 март 1965 г. в гр. [[Шумен]]. През 1984 г завършва [[Първа езикова гимназия (Варна)]], и е приет да следва „Радиолокация за ВМС“ във [[Висше военноморско училище, Варна|Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“]] във [[Варна]]. През 1987 г. е вербуван от ДС във военното контраразузнаване като доверено лице и агент под псевдонима „Славов“<ref>[https://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=1358 Решение № 2-1550 от 22.01.2019 г. -Министерство на отбраната-кадрови промени 2018 г.]</ref>. През 1989 г. завършва [[Висше военноморско училище, Варна|Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“]] във [[Варна]] със специалност „Радиолокация за ВМС“, а през 1995 г. отново със специалност „Корабоводене за ВМС“ (задочно). Военната му служба започва като командир на група „Зенитно-ракетна батарея“ на фрегата. От 1992 до 1995 г. е старши помощник-командир на фрегата, а от 1995 до 1998 г. и командир на фрегата. През 1998 г. е слушател в Щабния колеж на Военноморските сили на САЩ в [[Нюпорт (Роуд Айланд)|Нюпорт]]. През 1999 г. е слушател в Щабния колеж на Съвместните въоръжени сили на САЩ в [[Норфолк (Вирджиния)|Норфолк]]. От 1999 до 2000 г. е старши помощник - началник по оперативно - тактическата подготовка в щаба на военноморска база - Варна. От 2000 до 2002 г. е щабен офицер по планиране на ученията в Стратегическото командване на [[НАТО]] в Атлантика в гр. Норфолк, САЩ. От 2002 до 2003 г. е старши помощник - началник по оперативната подготовка на Оперативния отдел в Щаба на Военноморските сили, а от 2003 до 2006 г. е заместник – началник на Оперативния отдел в Щаба на Военноморските сили. Между 2006 и 2007 г. е командир на дивизион патрулни кораби. От 2007 до 2008 г. е слушател в Команден колеж на ВМС на САЩ в Нюпорт. От 2008 до 2009 г. е заместник-командир по подготовката на [[Военноморска база Варна]]. От 2009 до 2010 г. е началник на отдел „Подготовка и използване на силите” в Главния щаб на Военноморските сили От 2010 до 2011 г. е помощник на началника на Военноморските сили по подготовката През 2011 г. е началник на Щаба на Военноморските сили.<ref>{{Citation |title=Биография на сайта на Министерството на отбраната |url=https://www.md.government.bg/bg/doc/biography/ba_vms_commander.pdf |accessdate=2016-12-12 |archivedate=2018-08-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180822145922/https://www.md.government.bg/bg/doc/biography/ba_vms_commander.pdf }}</ref> На 24 ноември 2011 г. е назначен с указ 243 на длъжността командир на Военноморската база – Бургас и удостоен с висше офицерско звание [[Бригаден генерал|комодор]] считано от 1 декември 2011 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=59116 Указ № 243 за назначаване на капитан I ранг Митко Александров Петев на длъжността командир на Военноморската база – Бургас, и удостояването му с висше офицерско звание „комодор“]</ref> На 17 октомври 2012 г. е освободен от длъжността командир на Военноморската база – Бургас и назначен на длъжността командир на Военноморската база, считано от 1 ноември 2012 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=69848 Указ № 368 за освобождаване на комодор Митко Александров Петев от длъжността командир на Военноморската база – Бургас, и назначаването му на длъжността командир на Военноморската база, считано от 1 ноември 2012 г.]</ref> На 28 април 2014 г. комодор Митко Петев е освободен от длъжността командир на Военноморската база, назначен на длъжността началник на [[Военна академия „Г. С. Раковски“]] и удостоен с висше офицерско звание [[контраадмирал]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=84777 Указ № 108 за освобождаване на комодор Митко Александров Петев от длъжността командир на Военноморската база, назначаването му на длъжността началник на Военна академия „Г. С. Раковски“ и удостояването му с висше офицерско звание „контраадмирал“, считано от 30 юни 2014 г.]</ref> На 30 април 2015 г. е освободен от длъжността началник на Военната академия „Г. С. Раковски“ и назначен на длъжността командир на [[Военноморски сили на България|Военноморските сили]], считано от 30 юни 2015 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=94271 Указ № 72 за освобождаване на контраадмирал Митко Александров Петев от длъжността началник на Военната академия „Г. С. Раковски“ и назначаването му на длъжността командир на Военноморските сили, считано от 30 юни 2015 г.]</ref> до 23 април 2019 г. От 23 април 2019 г. е военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз, и е удостоен с висше офицерско звание [[вицеадмирал]]<ref name="указ99">Указ № 99 от 30 април 2019 г. Обн. ДВ. бр. 36 от 3 май 2019 г.</ref> с мандат до април 2023 г. == Награди и ордени == Награждаван е с Предметна награда „Бинокъл” (2003); Награден знак „За вярна служба под знамената“ – III степен (2005) и Награден знак „За отлична служба“ – I степен (2009). Кавалер на [[орден на Почетния легион|ордена на Почетния легион]] (2020)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.moreto.net/novini.php?n=425416|заглавие=Удостоиха вицеадмирал Митко Петев с високо отличие във Франция (снимки)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=01.09.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>; Удостоен с най-високия орден<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://armymedia.bg/2021/08/20/вицеадмирал-митко-петев-получи-висш-ц/|заглавие=https://armymedia.bg/2021/08/20/вицеадмирал-митко-петев-получи-висш-ц/}}</ref> на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Светата православна църква]] „Свети Апостол [[Андрей Първозвани]]” (2021)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravoslavie.bg/Църква/защо-апостол-андрей-е-първозвани/|заглавие=https://www.pravoslavie.bg/Църква/защо-апостол-андрей-е-първозвани/}}</ref>. Удостоен през 2022 г за почетен випускник  от клас 1999 година на Щабния колеж на съвместните ВС на САЩ (U.S. Joint Forces Staff College - JFSC) и на Националния университет по отбрана на САЩ (U.S. National Defense University - NDU) и е включен в "Залата на славата" (Hall of Fame) на университета и колежа. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://otbrana.com/новини_17147|заглавие=https://otbrana.com/новини_17147}}</ref> Владее английски, френски, немски и руски език. Женен, с двама сина. == Военни звания == * [[Лейтенант]] (1989) * [[Старши лейтенант]] (1992) * [[Капитан-лейтенант]] (1995) * [[Капитан III ранг]] (1998) * [[Капитан II ранг]] (2003) * [[Капитан I ранг]] (2006) * [[Флотилен адмирал|Комодор]] (2011) * [[Контраадмирал]] (2014) * [[Вицеадмирал]] (2019) == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Шумен|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Петев, Митко}} [[Категория:Български вицеадмирали]] [[Категория:Родени в Шумен]] [[Категория:Възпитаници на Военноморско училище Варна]] [[Категория:Българи в НАТО]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] boz3v1an9y036ue5qc0xk2gpklwgogi 0 642616 12214936 11453440 2024-04-26T09:09:11Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Никола Каранов | портрет = | портрет-описание = | категория = военен | описание = български офицер | роден-място = [[Варна]], [[Народна република България]] | починал-място = | подпис = }} '''Никола Стоянов Каранов''' е български офицер, [[флотилен адмирал]] (бригаден генерал). == Биография == Роден е на 11 май 1965 г. във [[Варна]]. През 1986 г. е вербуван като агент на Трето управление на ДС с псевдоним Явор<ref>[https://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=1358 Решение № 2 – 1550 от 22.01.2019 г. -Министерство на отбраната-кадрови промени 2018 г.]</ref>. През 1989 г. завършва [[Висше военноморско училище, Варна|Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“]] във Варна. Службата си започва като командир на минно-артилерийска бойна част на базов тралчик в 3 отделен дивизион тралчици на военноморска база Варна. От 1992 до 1996 г. последователно е командир на щурманска бойна част и помощник-командир на базов миночистач към 3 дивизион миночистачни кораби. Между 1996 и 1998 г. е командир на базов миночистач в същия дивизион. От 2000 до 2003 г. е флагмански миньор в отделение „Операции и бойна подготовка“ в Щаба на военноморска база Варна. От 2006 до 2009 г. е командир на трети дивизион миночистачни кораби към военноморската база във Варна. През 2010 г. завършва Командния колеж на ВМС на [[САЩ]] в [[Нюпорт (Роуд Айланд)|Нюпорт]]. Между 2010 и 2016 г. е началник на отделите „Планиране и развитие на силите“ и „Планиране, развитие и бюджетиране на ВМС“ в Щаба на Военноморските сили. От 2016 г. е началник на Щаба на Военноморските сили.<ref>[https://www.md.government.bg/bg/doc/biography/ba_vms_zam_new.pdf Биография на сайта на Министерството на отбраната]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> С указ № 230 от 1 юли 2016 г. е назначен на длъжността заместник-командир на [[Военноморски сили на България|Военноморските сили]] и удостоен с висше офицерско звание [[Комодор (звание)|комодор]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=105495 Указ № 230 за назначаване на капитан I ранг Никола Стоянов Каранов на длъжността заместник-командир на Военноморските сили и удостояването му с висше офицерско звание „комодор“]</ref> Във връзка с преименуването на званието комодор във флотилен адмирал, с указ от 9 януари 2017 г. е удостоен с висше офицерско звание [[флотилен адмирал]]. С указ от 8 февруари 2017 г. във връзка с насложената особена психо-обстановка и изключително трудното за взаимодействие с командира на ВМС контраадмирал Петев, и по повод подаден рапорт за освобождаване от военна служба, флотилен адмирал Никола Каранов е освободен от длъжността заместник-командир на Военноморските сили и от военна служба, считано от 23 февруари 2017 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=111943 Указ № 80 за освобождаване на флотилен адмирал Никола Стоянов Каранов от длъжността заместник-командир на Военноморските сили и от военна служба, считано от 23 февруари 2017 г.]</ref> Награждаван е с Награден знак „За отлична служба“ – II степен и Награден знак „За вярна служба под знамената“ – IIІ степен. == Военни звания == * 1989 г. Лейтенант * 1992 г. Старши лейтенант * 1996 г. Капитан-лейтенант * 1999 г. Капитан III ранг * 2003 г. Капитан II ранг * 2006 г. Капитан I ранг * 2016 г. Комодор, от 9 януари 2017 г. преименуван на флотилен адмирал == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Каранов, Никола}} [[Категория:Български флотилни адмирали]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Военноморско училище Варна]] [[Категория:Родени във Варна]] 97iv3dbnw2tlng9rp7oqqaueer37i6f 0 646412 12214934 11452264 2024-04-26T09:07:10Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | погребан = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | образование = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Димитър Минев Денев''' е български офицер, контраадмирал (генерал-майор). == Биография == Роден е на 13 април 1957 г. във [[Варна]]. Завършва през 1982 г. [[Висше военноморско училище, Варна|Военноморското училище „Никола Вапцаров“]] със специалност Корабоводене. Започва службата си като командир на минно-артилерийска бойна част на базов тралчик в 3 отделен дивизион тралчици на [[военноморска база Варна]]. Бил е помощник-командир и командир на базов тралчик. Завършва Военната академия в [[Русия]]. Служи като старши помощник-началник в отделение и в отдел в щаб на военноморска база, командир на дивизион миночистачни кораби, заместник-началник на отдел „Планиране и развитие на ВМС“, началник-щаб на Военноморска база – Варна.<ref>[http://www.pan.bg/view_article-66-29347-Chestit-rozhden-den-na-kontraadmiral-Dimityr-Denev.html Честит рожден ден на контраадмирал Димитър Денев]</ref> На 25 април 2006 г. е назначен за помощник-началник на щаба на Военноморските сили по ресурсите, считано от 1 юни 2006 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=1796 Указ № 165 за назначаване на капитан I ранг Димитър Минев Денев на длъжността помощник-началник на щаба на Военноморските сили по ресурсите]</ref> На 21 април 2008 г. е освободен от длъжността помощник-началник на щаба на Военноморските сили по ресурсите, считано от 1 юни 2008 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=5174 Указ № 134 за освобождаване на капитан I ранг Димитър Минев Денев от длъжността помощник-началник на щаба на Военноморските сили по ресурсите]</ref> С това от 2008 до 2009 г. учи във Военноморския колеж в [[Нюпорт (Роуд Айланд)|Нюпорт]], [[САЩ]]. На 1 юли 2009 г. е назначен на длъжността директор на [[дирекция „Логистика“]] и удостоен с висше офицерско звание [[комодор (звания)|комодор]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=23164 Указ № 236 за назначаване на капитан I ранг Димитър Минев Денев на длъжността директор на дирекция „Логистика“ и за удостояването му с висше офицерско звание „комодор“]</ref> На 3 май 2010 г. е освободен от длъжността директор на [[дирекция „Логистика“]] и назначен на длъжността директор на дирекция „Ресурси“ в Щаба на Съвместното командване на силите на НАТО в Лисабон, Португалия..<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=32666 Указ № 109 за освобождаване на комодор Димитър Минев Денев от длъжността директор на дирекция „Логистика“ и назначаването му на длъжността директор на дирекция „Ресурси“ в Щаба на Съвместното командване на силите на НАТО в Лисабон, Португалия]</ref> На 17 октомври 2012 г. е освободен от длъжността директор на дирекция „Ресурси“ в Щаба на Съвместното командване на силите на НАТО в Лисабон, Португалия и назначен на длъжността заместник-командир на [[Военноморски сили на България|Военноморските сили]], считано от 1 декември 2012 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=69845 Указ № 365 за освобождаване на комодор Димитър Минев Денев от длъжността директор на дирекция „Ресурси“ в Щаба на Съвместното командване на силите на НАТО в Лисабон, Португалия, и назначаването му на длъжността заместник-командир на Военноморските сили, считано от 1 декември 2012 г.]</ref> На 28 април 2014 г. комодор Димитър Денев е освободен от длъжността заместник-командир на Военноморските сили, назначен на длъжността командир на същите и удостоен с висше офицерско звание „контраадмирал“, считано от 30 юни 2014 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=84765 Указ № 96 за освобождаване на комодор Димитър Минев Денев от длъжността заместник-командир на Военноморските сили, назначаването му на длъжността командир на Военноморските сили и удостояването му с висше офицерско звание „контраадмирал“, считано от 30 юни 2014 г.]</ref> На 24 март 2015 г. контраадмирал Димитър Денев е освободен от длъжността командир на Военноморските сили и от военна служба, считано от 13 април 2015 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=93394 Указ № 46 за освобождаване на контраадмирал Димитър Минев Денев от длъжността командир на Военноморските сили и от военна служба]</ref> С указ № 69 от 30 април 2015 г. контраадмирал Димитър Денев е награден с [[За военна заслуга|орден „За военна заслуга“]] първа степен за големите му заслуги за развитието на Българската армия.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=94268 Указ № 69 за награждаване на контраадмирал Димитър Минев Денев с орден „За военна заслуга“ първа степен за големите му заслуги за развитието на Българската армия]</ref> На 13 април 2020 г. снет от запаса поради навършване на пределна възраст за генерали 63 г. == Военни звания == * [[Лейтенант]] (1982) * [[Старши лейтенант]] (1985) * [[Капитан-лейтенант]] (1989) * [[Капитан III ранг]] (1994) * [[Капитан II ранг]] (1997) * [[Капитан I ранг]] (2000) * [[Комодор (ранг)|Комодор]] (1 юли 2009) * [[Контраадмирал]] (30 юни 2014) == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Денев, Димитър}} [[Категория:Български контраадмирали]] [[Категория:Българи в НАТО]] [[Категория:Възпитаници на Военноморско училище Варна]] [[Категория:Родени във Варна]] c1xamh2vt7uzs0rilg3jd3iy0pexmgl 12214935 12214934 2024-04-26T09:07:30Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | погребан = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | образование = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Димитър Минев Денев''' е български офицер, контраадмирал (генерал-майор). == Биография == Роден е на 13 април 1957 г. във [[Варна]]. Завършва през 1982 г. [[Висше военноморско училище, Варна|Военноморското училище „Никола Вапцаров“]] със специалност Корабоводене. Започва службата си като командир на минно-артилерийска бойна част на базов тралчик в 3 отделен дивизион тралчици на [[военноморска база Варна]]. Бил е помощник-командир и командир на базов тралчик. Завършва Военната академия в [[Русия]]. Служи като старши помощник-началник в отделение и в отдел в щаб на военноморска база, командир на дивизион миночистачни кораби, заместник-началник на отдел „Планиране и развитие на ВМС“, началник-щаб на Военноморска база – Варна.<ref>[http://www.pan.bg/view_article-66-29347-Chestit-rozhden-den-na-kontraadmiral-Dimityr-Denev.html Честит рожден ден на контраадмирал Димитър Денев]</ref> На 25 април 2006 г. е назначен за помощник-началник на щаба на Военноморските сили по ресурсите, считано от 1 юни 2006 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=1796 Указ № 165 за назначаване на капитан I ранг Димитър Минев Денев на длъжността помощник-началник на щаба на Военноморските сили по ресурсите]</ref> На 21 април 2008 г. е освободен от длъжността помощник-началник на щаба на Военноморските сили по ресурсите, считано от 1 юни 2008 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=5174 Указ № 134 за освобождаване на капитан I ранг Димитър Минев Денев от длъжността помощник-началник на щаба на Военноморските сили по ресурсите]</ref> С това от 2008 до 2009 г. учи във Военноморския колеж в [[Нюпорт (Роуд Айланд)|Нюпорт]], [[САЩ]]. На 1 юли 2009 г. е назначен на длъжността директор на [[дирекция „Логистика“]] и удостоен с висше офицерско звание [[комодор (звания)|комодор]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=23164 Указ № 236 за назначаване на капитан I ранг Димитър Минев Денев на длъжността директор на дирекция „Логистика“ и за удостояването му с висше офицерско звание „комодор“]</ref> На 3 май 2010 г. е освободен от длъжността директор на [[дирекция „Логистика“]] и назначен на длъжността директор на дирекция „Ресурси“ в Щаба на Съвместното командване на силите на НАТО в Лисабон, Португалия..<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=32666 Указ № 109 за освобождаване на комодор Димитър Минев Денев от длъжността директор на дирекция „Логистика“ и назначаването му на длъжността директор на дирекция „Ресурси“ в Щаба на Съвместното командване на силите на НАТО в Лисабон, Португалия]</ref> На 17 октомври 2012 г. е освободен от длъжността директор на дирекция „Ресурси“ в Щаба на Съвместното командване на силите на НАТО в Лисабон, Португалия и назначен на длъжността заместник-командир на [[Военноморски сили на България|Военноморските сили]], считано от 1 декември 2012 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=69845 Указ № 365 за освобождаване на комодор Димитър Минев Денев от длъжността директор на дирекция „Ресурси“ в Щаба на Съвместното командване на силите на НАТО в Лисабон, Португалия, и назначаването му на длъжността заместник-командир на Военноморските сили, считано от 1 декември 2012 г.]</ref> На 28 април 2014 г. комодор Димитър Денев е освободен от длъжността заместник-командир на Военноморските сили, назначен на длъжността командир на същите и удостоен с висше офицерско звание „контраадмирал“, считано от 30 юни 2014 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=84765 Указ № 96 за освобождаване на комодор Димитър Минев Денев от длъжността заместник-командир на Военноморските сили, назначаването му на длъжността командир на Военноморските сили и удостояването му с висше офицерско звание „контраадмирал“, считано от 30 юни 2014 г.]</ref> На 24 март 2015 г. контраадмирал Димитър Денев е освободен от длъжността командир на Военноморските сили и от военна служба, считано от 13 април 2015 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=93394 Указ № 46 за освобождаване на контраадмирал Димитър Минев Денев от длъжността командир на Военноморските сили и от военна служба]</ref> С указ № 69 от 30 април 2015 г. контраадмирал Димитър Денев е награден с [[За военна заслуга|орден „За военна заслуга“]] първа степен за големите му заслуги за развитието на Българската армия.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=94268 Указ № 69 за награждаване на контраадмирал Димитър Минев Денев с орден „За военна заслуга“ първа степен за големите му заслуги за развитието на Българската армия]</ref> На 13 април 2020 г. снет от запаса поради навършване на пределна възраст за генерали 63 г. == Военни звания == * [[Лейтенант]] (1982) * [[Старши лейтенант]] (1985) * [[Капитан-лейтенант]] (1989) * [[Капитан III ранг]] (1994) * [[Капитан II ранг]] (1997) * [[Капитан I ранг]] (2000) * [[Комодор (ранг)|Комодор]] (1 юли 2009) * [[Контраадмирал]] (30 юни 2014) == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Денев, Димитър}} [[Категория:Възпитаници на Военноморско училище Варна]] [[Категория:Български контраадмирали]] [[Категория:Българи в НАТО]] [[Категория:Родени във Варна]] 7aeguk4wvvokqk67b1bj9zj1x2mr3xs 0 649025 12214395 12200231 2024-04-25T19:29:55Z 87.121.89.112 /* Кабинет */ wikitext text/x-wiki {{Правителство | правителство = Правителство на Огнян Герджиков | номер = 95-о | държава = България | знаме = Flag of Bulgaria.svg | знаме-рамка = 50 | снимка = | описание = | сформирано = [[27 януари]] [[2017]] г. | разпуснато = [[4 май]] 2017 г. | министър-председател = [[Огнян Герджиков]] | държавен-глава = [[Румен Радев]] | партия = безпартийни<br>по един от [[БСП]], [[СДС]] и [[ГЕРБ]] | брой = 20 | мъже = 14 | жени = 6 | избори = | избрано-от = [[Румен Радев]] | предишно = [[Правителство на Бойко Борисов 2|Борисов 2]] | следващо = [[Правителство на Бойко Борисов 3|Борисов 3]] |дни=97 дни}} '''Правителството на Огнян Герджиков''' е [[Правителства на България|деветдесет и петото правителство]] на [[Република България]] (петото служебно). То е назначено на [[27 януари]] [[2017]] г. от [[президент на Република България|президента]] [[Румен Радев]].<ref>[Указ № 58 от 24 януари 2017 г.] Обн. ДВ., бр. 9 от 26 януари 2017 г.</ref> == Кабинет == В състава му влизат следните 20 министри<ref>[https://www.president.bg/news3558/darzhavniyat-glava-naznachava-sluzhebno-pravitelstvo-ot-27-yanuari-tg.html Държавният глава назначава служебно правителство от 27 януари т.г.]</ref>: {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Огнян Герджиков]]||НДСВ}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]¹,<br> [[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Илко Семерджиев]]||СДС}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]²,<br> [[министър на отбраната на България|отбрана]]|[[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]³|[[Малина Крумова]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]⁴|[[Деница Златева]]||БСП}} {{министър2|[[министър на икономиката и енергетиката на България|икономика]]|[[Теодор Седларски]]||}} {{министър2|[[министър на икономиката и енергетиката на България|енергетика]]|[[Николай Павлов (политик)|Николай Павлов]]||}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|регионално развитие и благоустройство]]|[[Спас Попниколов]]||}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Пламен Узунов]]||}} {{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Кирил Ананиев]]||ГЕРБ}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика на България|труд и социална политика]]|[[Гълъб Донев]]||}} {{министър2|[[министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|транспорт, информационни технологии и съобщения]]|[[Христо Алексиев (политик)|Христо Алексиев]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Николай Денков]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Мария Павлова]]||}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Ради Найденов (дипломат)|Ради Найденов]]||}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Рашко Младенов]]||}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]|[[Даниела Дашева]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието и храните на България|земеделие и храни]]|[[Христо Бозуков]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите на България|околна среда и води]]|[[Ирина Костова]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]] |[[Стела Балтова]]||}} {{министър2 край}} * ¹: – отговарящ за социалната политика. * ²: – отговарящ за вътрешния ред и сигурността. * ³: – отговарящ за [[Вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика|средствата от Европейския съюз]]. * ⁴: – отговарящ за подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС – 2018; == Източници == <references /> {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Правителства на Република България|Герджиков, Огнян]] [[Категория:Основани в България през 2017 година]] [[Категория:Служебни правителства на Република България|Герджиков, Огнян]] 90ssy1cf406xzacrtv1urj6u0dfpkwc 0 650178 12215019 10983247 2024-04-26T10:35:22Z 47.187.40.196 Граматично подобрение wikitext text/x-wiki [[Файл:Hollow-point_bullet.svg|дясно|мини|100px|Напречното сечение на патрон с кух връх.<br> Пропорциите на картинката са за .22 LR (long rifle) познат като 22-ри калибър или „5,6 мм за флоберка“]] [[Файл:JSP_and_JHP_bullets.jpg|дясно|мини|.357 Магнум патрони. Вляво: полуоблечен с мек връх. Вдясно: облечен с експанзивна кухина]] '''Куршум с кух връх''' е експандиращ '''[[проектил]]''', който има вдлъбнатина или кухина във върха си, който да предизвика разширяване при навлизане в обекта, за да се намали проникването и засегне повече [[Тъканни клетки|тъкан]], докато преминава през целта. Куршумът с кух връх след сблъсък с жива тъкан вследствие на експанзивната кухина на върха увеличава [[диаметър]]а си веднага след проникване в целта, като по този начин увеличава увреждането на тъканите и шока или загубата на кръв, както и остава в раневия канал, като по този начин прехвърля цялата [[кинетична енергия]] върху целта (докато част от енергията ще остане в куршума, ако той е преминал през нея). И двете цели са за да се увеличи [[Възпиращ ефект|възпиращия ефект]].  == Механизъм на действие == [[Файл:Halvmantlad.jpg|дясно|мини|6,5×55 mm Шведски, преди и след разширяването. Дългата база и по-малък диаметър показват, че това е куршум, предназначен за дълбоко проникване в по-голям дивеч. Куршумът от снимката е преминал през повече от половината [[лос]], преди да спре.]] === Разширение === Когато куршум с кух връх удари целта, налягането създавано в кухината от живата тъкан, която има приблизителна плътност на вода, кара материала (обикновено олово) около вътрешния край да се разширява, увеличавайки аксиалния диаметър на куршума. Този процес обикновено се нарича ''mushrooming'' ({{lang|en|на=от|mushroom}} – „гъба“), заради заоблената форма в горната част на цилиндрична основа, приличащ на гъба, който се получава след достигането на целта. Колкото е по-голяма площта на предната повърхност на един кух куршум, толкова повече се ограничава дълбочината на проникване в целта и се увеличават нанасяните щети на тъканите по канала на раната. === Точност === С цел намаляване на влиянието на обтичащия въздух при полет, върху кухия връх някои боеприпаси имат пластмасов обтекател/връх, закриващ експанзивната кухина. == Законност == В [[Хагски конвенции|Хагската конвенция]] от 1899 г., Декларация III, е забранено да се използват в ''международните военни действия '' куршуми, които лесно се разширяват или сплескват в организма.<ref name="hague-iii">{{cite web|title=Declaration IV,3 – On the Use of Bullets Which Expand or Flatten Easily in the Human Body|url=http://avalon.law.yale.edu/19th_century/dec99-03.asp|publisher=[[Hague Convention of 1899]]|date=29 юни 1899|accessdate=16 декември 2010}}</ref> Това често погрешно се смята за забрана в Женевската конвенция, но тя е значително преди хагската, и в действителност е продължение на Санкт Петербургската декларация от 1868 г., която забранява взривяване на боеприпаси по-малки от 400 g, а също така средства, предназначени за утежняване на раните на войници или причиняване на неизбежна смърт. Въпреки забраната за военна употреба, куршумите с кух връх са най-често срещаните видове куршуми, използвани от цивилни и [[полиция]]та.<ref>[http://www.cbc.ca/news/world/story/2012/09/04/social-security-hollow-point-bulets.html U.S. Social Security orders 174 000 hollow-point bullets – World – CBC News]</ref> == Терминология == [[Проектил]] [[Проектил|с]] кух връх или експанзивна кухина, са наричани още дум-дум патрони на британския арсенал в град Дум-дум, в Северна [[Колката|Калкута]], [[Индия]], където за първи път са разработени.<ref>{{Cite encyclopedia|title=Dum Dum|url=http://www.search.eb.com/eb/article-9031421|encyclopedia=Encyclopædia Britannica|year=2009}}</ref><ref>{{Цитат уеб|title=DUM-DUM CARTRIDGES.|format=PDF|url=http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?_r=1&res=9904E0DE173AEF33A25757C0A9679C94679FD7CF|publisher=The New York Times|date=4 януари 1886}}</ref> Този термин се среща рядко сред стрелците в Северна Америка, но все още може да се срещне в употреба в средствата за масова информация и за сензационна белетристика.<ref name="evening-times">{{Cite news|date=9 март 2007|title=Man who pointed gun at police gets 5 years|work=[[Evening Times]]|year=23 март 2007|url=http://www.eveningtimes.co.uk/news/display.var.1247691.0.man_who_pointed_gun_at_police_gets_5_years.php|publisher=[[Newsquest]]|quote=Police almost shot Steven Bowman, 38, when he was waving a rifle loaded with a dum-dum bullet on a bridge over the M8 in Easterhouse, Glasgow.}}</ref> Също така са наричани „JHP“ от английското „jacketed hollow point“ – полуоблечен с вдлъбнат връх. Мек връх (soft point) не е същото като кух връх (hollow point), но пак има експанзивно действие. == Галерия == <gallery class="center"> .38_Special_mushrooming_side_view.jpg|Изстрелян .38 специален куршум с кух връх (експанзивен) при поглед отстрани, показваща ефектът mushrooming Proload.png|Разширен 124-грейнов 9×19 мм Luger облечен патрон с кух връх 22_hollow_points.jpg|Три изстреляни .22 калибър куршуми във вода. От ляво на куршум от същия тип, който не е бил изстрелван Hollow_Point.JPG|Различни патрони кух връх: .45 auto, .38 специален, .44 S & W, .44 Ремингтон Магнум </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.barnesbullets.com/information/high-speed-video/ Високоскоростно видео] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070818124426/http://www.barnesbullets.com/information/high-speed-video/ |date=2007-08-18 }} на няколко Барнс куршума при удар. На 180грейна .308 куршум показва идеални форми на гъба в [[Балистичен гел|балистичен желатин]], и ясно показва тенденция за колебание на временната кухина, формирана от въртящия се куршум. {{Commonscat|Hollow-point bullets}} {{Превод от|en|Hollow-point bullet|762514180}} [[Категория:Боеприпаси]] [[Категория:Куршуми]] 4dxfj4cd3pgyavokmhezh8z2nqti3xa 12215025 12215019 2024-04-26T10:39:10Z 47.187.40.196 wikitext text/x-wiki [[Файл:Hollow-point_bullet.svg|дясно|мини|100px|Напречното сечение на патрон с кух връх.<br> Пропорциите на картинката са за .22 LR (long rifle) познат като 22-ри калибър или „5,6 мм за флоберка“]] [[Файл:JSP_and_JHP_bullets.jpg|дясно|мини|.357 Магнум патрони. Вляво: полуоблечен с мек връх. Вдясно: облечен с експанзивна кухина]] '''Куршум с кух връх''' е експандиращ '''[[проектил]]''', който има вдлъбнатина или кухина във върха си, който да предизвика разширяване при навлизане в обекта, за да се намали проникването и засегне повече [[Тъканни клетки|тъкан]], докато преминава през целта. Куршумът с кух връх след сблъсък с жива тъкан вследствие на експанзивната кухина на върха увеличава [[диаметър]]а си веднага след проникване в целта, като по този начин увеличава увреждането на тъканите и шока или загубата на кръв, както и остава в раневия канал, като по този начин прехвърля цялата [[кинетична енергия]] върху целта (докато част от енергията ще остане в куршума, ако той е преминал през нея). И двете цели са за да се увеличи [[Възпиращ ефект|възпиращия ефект]].  == Механизъм на действие == [[Файл:Halvmantlad.jpg|дясно|мини|6,5×55 mm Шведски, преди и след разширяването. Дългата база и по-малък диаметър показват, че това е куршум, предназначен за дълбоко проникване в по-голям дивеч. Куршумът от снимката е преминал през повече от половината [[лос]], преди да спре.]] === Разширение === Когато куршум с кух връх удари целта, налягането създавано в кухината от живата тъкан, която има приблизителна плътност на вода, кара материала (обикновено олово) около вътрешния край да се разширява, увеличавайки аксиалния диаметър на куршума. Този процес обикновено се нарича ''mushrooming'' ({{lang|en|на=от|mushroom}} – „гъба“), заради заоблената форма в горната част на куршума, приличаща на гъба, която се получава след достигането на целта. Колкото е по-голяма площта на предната повърхност на един кух куршум, толкова повече се ограничава дълбочината на проникване в целта и се увеличават нанасяните щети на тъканите по канала на раната. === Точност === С цел намаляване на влиянието на обтичащия въздух при полет, върху кухия връх някои боеприпаси имат пластмасов обтекател/връх, закриващ експанзивната кухина. == Законност == В [[Хагски конвенции|Хагската конвенция]] от 1899 г., Декларация III, е забранено да се използват в ''международните военни действия '' куршуми, които лесно се разширяват или сплескват в организма.<ref name="hague-iii">{{cite web|title=Declaration IV,3 – On the Use of Bullets Which Expand or Flatten Easily in the Human Body|url=http://avalon.law.yale.edu/19th_century/dec99-03.asp|publisher=[[Hague Convention of 1899]]|date=29 юни 1899|accessdate=16 декември 2010}}</ref> Това често погрешно се смята за забрана в Женевската конвенция, но тя е значително преди хагската, и в действителност е продължение на Санкт Петербургската декларация от 1868 г., която забранява взривяване на боеприпаси по-малки от 400 g, а също така средства, предназначени за утежняване на раните на войници или причиняване на неизбежна смърт. Въпреки забраната за военна употреба, куршумите с кух връх са най-често срещаните видове куршуми, използвани от цивилни и [[полиция]]та.<ref>[http://www.cbc.ca/news/world/story/2012/09/04/social-security-hollow-point-bulets.html U.S. Social Security orders 174 000 hollow-point bullets – World – CBC News]</ref> == Терминология == [[Проектил]] [[Проектил|с]] кух връх или експанзивна кухина, са наричани още дум-дум патрони на британския арсенал в град Дум-дум, в Северна [[Колката|Калкута]], [[Индия]], където за първи път са разработени.<ref>{{Cite encyclopedia|title=Dum Dum|url=http://www.search.eb.com/eb/article-9031421|encyclopedia=Encyclopædia Britannica|year=2009}}</ref><ref>{{Цитат уеб|title=DUM-DUM CARTRIDGES.|format=PDF|url=http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?_r=1&res=9904E0DE173AEF33A25757C0A9679C94679FD7CF|publisher=The New York Times|date=4 януари 1886}}</ref> Този термин се среща рядко сред стрелците в Северна Америка, но все още може да се срещне в употреба в средствата за масова информация и за сензационна белетристика.<ref name="evening-times">{{Cite news|date=9 март 2007|title=Man who pointed gun at police gets 5 years|work=[[Evening Times]]|year=23 март 2007|url=http://www.eveningtimes.co.uk/news/display.var.1247691.0.man_who_pointed_gun_at_police_gets_5_years.php|publisher=[[Newsquest]]|quote=Police almost shot Steven Bowman, 38, when he was waving a rifle loaded with a dum-dum bullet on a bridge over the M8 in Easterhouse, Glasgow.}}</ref> Също така са наричани „JHP“ от английското „jacketed hollow point“ – полуоблечен с вдлъбнат връх. Мек връх (soft point) не е същото като кух връх (hollow point), но пак има експанзивно действие. == Галерия == <gallery class="center"> .38_Special_mushrooming_side_view.jpg|Изстрелян .38 специален куршум с кух връх (експанзивен) при поглед отстрани, показваща ефектът mushrooming Proload.png|Разширен 124-грейнов 9×19 мм Luger облечен патрон с кух връх 22_hollow_points.jpg|Три изстреляни .22 калибър куршуми във вода. От ляво на куршум от същия тип, който не е бил изстрелван Hollow_Point.JPG|Различни патрони кух връх: .45 auto, .38 специален, .44 S & W, .44 Ремингтон Магнум </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.barnesbullets.com/information/high-speed-video/ Високоскоростно видео] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070818124426/http://www.barnesbullets.com/information/high-speed-video/ |date=2007-08-18 }} на няколко Барнс куршума при удар. На 180грейна .308 куршум показва идеални форми на гъба в [[Балистичен гел|балистичен желатин]], и ясно показва тенденция за колебание на временната кухина, формирана от въртящия се куршум. {{Commonscat|Hollow-point bullets}} {{Превод от|en|Hollow-point bullet|762514180}} [[Категория:Боеприпаси]] [[Категория:Куршуми]] t8pg3plzpcdha1ovuaof1f3jabqhyul 12215034 12215025 2024-04-26T10:44:45Z 47.187.40.196 Граматично подобрение wikitext text/x-wiki [[Файл:Hollow-point_bullet.svg|дясно|мини|100px|Напречното сечение на патрон с кух връх.<br> Пропорциите на картинката са за .22 LR (long rifle) познат като 22-ри калибър или „5,6 мм за флоберка“]] [[Файл:JSP_and_JHP_bullets.jpg|дясно|мини|.357 Магнум патрони. Вляво: полуоблечен с мек връх. Вдясно: облечен с експанзивна кухина]] '''Куршум с кух връх''' е експандиращ '''[[проектил]]''', който има вдлъбнатина или кухина във върха си, който да предизвика разширяване при навлизане в обекта, за да се намали проникването и засегне повече [[Тъканни клетки|тъкан]], докато преминава през целта. Куршумът с кух връх след сблъсък с жива тъкан вследствие на експанзивната кухина на върха увеличава [[диаметър]]а си веднага след проникване в целта, като по този начин увеличава увреждането на тъканите и шока или загубата на кръв, както и остава в раневия канал, като по този начин прехвърля цялата [[кинетична енергия]] върху целта (докато част от енергията ще остане в куршума, ако той е преминал през нея). И двете цели са за да се увеличи [[Възпиращ ефект|възпиращия ефект]].  == Механизъм на действие == [[Файл:Halvmantlad.jpg|дясно|мини|6,5×55 mm Шведски, преди и след разширяването. Дългата база и по-малък диаметър показват, че това е куршум, предназначен за дълбоко проникване в по-голям дивеч. Куршумът от снимката е преминал през повече от половината [[лос]], преди да спре.]] === Разширение === Когато куршум с кух връх удари целта, налягането създавано в кухината от живата тъкан, която има приблизителна плътност на вода, кара материала (обикновено олово) около вътрешния край да се разширява, увеличавайки аксиалния диаметър на куршума. Този процес обикновено се нарича ''mushrooming'' ({{lang|en|на=от|mushroom}} – „гъба“), заради заоблената форма в горната част на куршума, приличаща на гъба, която се получава след достигането на целта. Колкото е по-голяма площта на предната повърхност на един кух куршум, толкова повече се ограничава дълбочината на проникване в целта и се увеличават нанасяните щети на тъканите по канала на раната. === Точност === С цел намаляване на влиянието на обтичащия въздух при полет, върху кухия връх някои боеприпаси имат пластмасов обтекател/връх, закриващ експанзивната кухина. == Законност == В [[Хагски конвенции|Хагската конвенция]] от 1899 г., Декларация III, е забранено да се използват в ''международните военни действия '' куршуми, които лесно се разширяват или сплескват в организма.<ref name="hague-iii">{{cite web|title=Declaration IV,3 – On the Use of Bullets Which Expand or Flatten Easily in the Human Body|url=http://avalon.law.yale.edu/19th_century/dec99-03.asp|publisher=[[Hague Convention of 1899]]|date=29 юни 1899|accessdate=16 декември 2010}}</ref> Това често погрешно се смята за забрана в Женевската конвенция, но тя е значително преди хагската, и в действителност е продължение на Санкт Петербургската декларация от 1868 г., която забранява взривяване на боеприпаси по-малки от 400 g, а също така средства, предназначени за утежняване на раните на войници или причиняване на неизбежна смърт. Въпреки забраната за военна употреба, куршумите с кух връх са най-често срещаните видове куршуми, използвани от цивилни и [[полиция]]та.<ref>[http://www.cbc.ca/news/world/story/2012/09/04/social-security-hollow-point-bulets.html U.S. Social Security orders 174 000 hollow-point bullets – World – CBC News]</ref> == Терминология == [[Проектил]] [[Проектил|с]] кух връх или експанзивна кухина, са наричани още дум-дум патрони на британския арсенал в град Дум-дум, в Северна [[Колката|Калкута]], [[Индия]], където за първи път са разработени.<ref>{{Cite encyclopedia|title=Dum Dum|url=http://www.search.eb.com/eb/article-9031421|encyclopedia=Encyclopædia Britannica|year=2009}}</ref><ref>{{Цитат уеб|title=DUM-DUM CARTRIDGES.|format=PDF|url=http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?_r=1&res=9904E0DE173AEF33A25757C0A9679C94679FD7CF|publisher=The New York Times|date=4 януари 1886}}</ref> Този термин се среща рядко сред стрелците в Северна Америка, но все още може да се срещне в употреба в средствата за масова информация и за сензационна белетристика.<ref name="evening-times">{{Cite news|date=9 март 2007|title=Man who pointed gun at police gets 5 years|work=[[Evening Times]]|year=23 март 2007|url=http://www.eveningtimes.co.uk/news/display.var.1247691.0.man_who_pointed_gun_at_police_gets_5_years.php|publisher=[[Newsquest]]|quote=Police almost shot Steven Bowman, 38, when he was waving a rifle loaded with a dum-dum bullet on a bridge over the M8 in Easterhouse, Glasgow.}}</ref> Също така са наричани „JHP“ от английското „jacketed hollow point“ – полуоблечен с вдлъбнат връх. Мек връх (soft point) не е същото като кух връх (hollow point), но пак има експанзивно действие. == Галерия == <gallery class="center"> .38_Special_mushrooming_side_view.jpg|Изстрелян .38 специален куршум с кух връх (експанзивен) при поглед отстрани, показващ ефектът mushrooming Proload.png|Разширен 124-грейнов 9×19 мм Luger облечен патрон с кух връх 22_hollow_points.jpg|Три изстреляни .22 калибър куршуми във вода. От ляво на куршум от същия тип, който не е бил изстрелван Hollow_Point.JPG|Различни патрони кух връх: .45 auto, .38 специален, .44 S & W, .44 Ремингтон Магнум </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.barnesbullets.com/information/high-speed-video/ Високоскоростно видео] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070818124426/http://www.barnesbullets.com/information/high-speed-video/ |date=2007-08-18 }} на няколко Барнс куршума при удар. На 180грейна .308 куршум показва идеални форми на гъба в [[Балистичен гел|балистичен желатин]], и ясно показва тенденция за колебание на временната кухина, формирана от въртящия се куршум. {{Commonscat|Hollow-point bullets}} {{Превод от|en|Hollow-point bullet|762514180}} [[Категория:Боеприпаси]] [[Категория:Куршуми]] kwci3lqjfsbw466x2nlzcuqpqbbzq36 0 651085 12215020 11165707 2024-04-26T10:35:42Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: интервал, тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[граф]]иня на [[Дом Лайнинген|Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург-Хайдесхайм]],<br>вилд-и рейнграфиня фон Кирбург | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1658]] – [[1681]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = графиня от Даун-Фалкенщайн | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Анна Елизабет фон Даун-Фалкенщайн''' ({{lang|de|Anna Elizabeth von Daun-Falkenstein}}; * [[1 януари]] [[1636]]; † [[4 юни]] [[1685]], дворец Бройч на [[Рур]], [[Мюлхайм]]) е графиня от Даун-Фалкенщайн и чрез женитба [[граф]]иня на [[Дом Лайнинген|Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург-Хайдесхайм]] (1658 – 1672) и вилд-и рейнграфиня фон Кирбург (1672 – 1681). == Живот == Тя е най-възрастната дъщеря, първото дете, на граф [[Вилхелм Вирих фон Даун-Фалкенщайн]] (1613 – 1682) и първата му съпруга графиня [[Елизабет фон Валдек-Вилдунген]] (1610 – 1647), дъщеря на граф [[Кристиан (Валдек)|Кристиан фон Валдек]] (1585 – 1637) и принцеса [[Елизабет фон Насау-Зиген]] (1584 – 1661). На 26 март 1658 г. Анна Елизабет се омъжва за граф [[Георг Вилхелм (Лайнинген-Дагсбург)|Георг Вилхелм фон Лайнинген-Дагсбург]] (1636 – 1672), син на граф [[Емих XIII (Лайнинген-Дагсбург)|Емих XIII фон Лайнинген-Дагсбург]] (1612 – 1657) и първата му съпруга графиня [[Кристиана фон Золмс-Лаубах]] (1607 – 1638). Сестра ѝ Кристиана Луиза (1640 – 1702) се омъжва на 17 юли 1664 г. за [[Емих Кристиан (Лайнинген-Дагсбург)|Емих Кристиан фон Лайнинген-Дагсбург]] (1642 – 1702), полубрат на нейния съпруг. Сестра ѝ Амалия Сибила (* 1639) се омъжва на 22 август 1664 г. за другия му полубрат [[Йохан Лудвиг (Лайнинген-Дагсбург)|Йохан Лудвиг фон Лайнинген-Дагсбург]] (1643 – 1687). Вдовицата Анна Елизабет се омъжва втори път сл. 19 юли 1672 г. за вилд-и рейнграф [[Георг Фридрих (Салм-Кирбург)|Георг Фридрих фон Салм-Кирбург]] (1611 – 1681), син на рейнграф [[Йохан Казимир (Салм-Кирбург)|Йохан Казимир фон Салм-Кирбург]] (1577 – 1651) и [[Доротея фон Золмс-Лаубах (1579 – 1631)]]. Тя е втората му съпруга. Бракът е бездетен. Тя умира на 4 юни 1685 г. на 49 години в дворец Бройч на [[Рур]], [[Мюлхайм]]. == Деца == Анна Елизабет и Георг Вилхелм фон Лайнинген-Дагсбург имат децата:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/leiningen/leiningen4.html#PWCK ''Leiningen 4''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3455.htm#i103778 ''Anna Elizabeth von Falkenstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Георг Вилхелм Емих * Вилхелмина Елизабет (1659 – 1733), омъжена I. на 6 май 1691 г. за граф [[Йохан Лудвиг фон Золмс-Хоензолмс]] (1646 – 1707), II. на 17 март 1709 г. за граф [[Вилхелм Мориц (Изенбург-Бирщайн)|Вилхелм Мориц I фон Изенбург-Бирщайн]] (1657 – 1711) * [[Йохан Карл Август (Лайнинген-Дагсбург)|Йохан Карл Август]] (1662 – 1698), женен на 24 ноември 1685 г. за графиня [[Йохана Магдалена фон Ханау]] (1660 – 1715) * Поликсена Юлиана (1663 – 1725) * Кристиан Георг Лудвиг (1665 – 1666) == Литература == * Heinrich Conrad: ''Leiningen, Geschichte eines Grafenhauses'', Landkreis Bad Dürkheim, 2000, S. 51 – 56, ISBN 3-00-006579-2 * Brinckmeier, ''Genealogische Geschichte des Hauses Leiningen'', Brunswick, 1890 – 1891 * Ingo Toussaint: ''Die Grafen von Leiningen''. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982. ISBN 3-7995-7017-9 * Otto Redlich: ''Mülheim a. d. Ruhr. Seine Geschichte von den Anfängen bis zum Übergang an Preußen 1815''. Stadt Mülheim an der Ruhr im Selbstverlag, Stadt Mülheim an der Ruhr 1939. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. I/3, Tafel 329 B. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 28. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://familypedia.wikia.com/wiki/Anna_Elisabeth_von_Daun-Falkenstein_(1636-1673) ''Anna Elisabeth von Daun-Falkenstein (1636 – 1673)''], Familypedia * [http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I461101 ''Anna Elisabeth zu Daun Gräfin zu Falkenstein''], ww-person.com [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Лайнингени]] [[Категория:Жени]] 0t4w0fs5lw796iw3vcj1gzve7es0crh 0 651098 12214643 11725767 2024-04-26T00:50:20Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Художник | име = Ридолфо Гирландайо | име-оригинал = Ridolfo del Ghirlandaio | рождено_име = | характеристика = италиански художник | картинка = Delle vite de' più eccellenti pittori, scultori, et architetti (1648) (14597214469).jpg | описание = | наставка = | роден-дата = [[4 февруари]] [[1483]] | роден-място = [[Флоренция]], [[Флорентинска република]] | починал-дата = {{дата на смърт и години|1561|06|06|1483|02|04}} | починал-място = Флоренция | националност = {{Италия}} | стил = | учител = [[Давид Гирландайо]]<br>[[Фра Бартоломео]] | направление = [[Ренесанс]] | повлиян =[[Давид Гирландайо]]<br>[[Рафаело Санцио]]<br>[[Пиеро ди Козимо]]<br>[[Леонардо да Винчи]] | повлиял = | творби = | награди = | уебсайт = | общомедия = Ridolfo del Ghirlandaio }} '''Ридолфо Гирландайо''' ({{lang|it|Ridolfo del Ghirlandaio}}; * [[4 февруари]] [[1483]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]], † [[6 юни]] [[1561]]) е флорентински художник от епохата на [[Зрял ренесанс|Зрелия]] и Късния [[ренесанс]], син на художника [[Доменико Гирландайо]]. Представител на [[Флорентинска школа|Флорентинската живописна школа]]. == Биография == Ридолфо Гирландайо е роден във Флоренция на 4 февруари 1483 г. в семейството на известния художник Доменико Гирландайо (* 1449, † 1494) и Костанца ди Бартоломео Нучи. Когато баща му умира, той е само на 11 г. и отива да живее при чичо си [[Давид Гирландайо|Давид]], който го отглежда като свое дете и става негов учител в изкуството. Живее при него и след брака си през 1510 г. с Контесина дел Бианко Дети и посещава работилницата му поне до 1511 г. След смъртта на първата си съпруга се жени за Николоза ди Сер Бартоломео д'Антонио Меи, увеличавайки наследеното от баща си богатство и насочвайки синовете си, според [[Джорджо Вазари]], към търговията във Франция и във [[Ферара]]. Вазари е негов приятел: дадената от него информация е надеждна и е потвърдена от други източници и архивни документи. Животът му преминава спокойно у дома му във Флоренция сред многобройните му (петнадесет) деца. Умира във Флоренция на 6 юни 1561 г. на 78-годишна възраст. == Творчество == Негов основен наставник и учител е чичо му [[Давид Гирландайо]], а по късно, според [[Джорджо Вазари]], е обучаван и от [[Фра Бартоломео]]. По отношение на художествения стил върви по стъпките на баща си, като изпитва и влиянието на [[Рафаело]] и [[Пиеро ди Козимо]]. Работи само в родния си град и отказва предложението на [[Рафаело Санцио]], който е негов приятел, да се премести в [[Рим]]. Според Вазари художникът веднага демонстрира забележителни умения, като практикува върху скиците на [[Микеланджело]] и [[Леонардо да Винчи]] в [[Палацо Векио]], и отива да изучава и копира [[стенопис]]ите на [[Мазачо]] в [[Капела „Бранкачи“]]. Той придобива добър опит в рисуването при Фра Бартоломео и се радва на уважението и приятелството на Рафаело по време на престоя му във Флоренция, така че той му дава да завърши мантията на една от неговите Мадони (обикновено идентифицирана с ''Красивата градинарка'' в [[Лувър]]а). Докато работи в работилницата на чичо си Давид, Ридолфо извършва и самостоятелна дейност, защото Давид се посвещава основно на техниката на мозайката. Предвид оскъдността на сигурни произведения на чичо му и липсата на истински връзки с изкуството на баща му изглежда, че живописното му начало е по-скоро в контекста на първия флорентински „класицизъм” и на определени „прото[[Маниеризъм|маниеристични]]" решения, които разкриват интереса му към Пиеро ди Козимо. Това е видимо в първата му датируема твоба – ''Мадоната на трон между св. св. Франциск и Мария Магдалина'' (1503 г., [[Флорентинска академия за изящни изкуства]]). Пейзажът е свидетелство за междинния му път между Фра Бартоломео и Пиеро ди Козимо, а с последния е свързано търсенето на неподвижни светлинни декорации и някои съкратени решения на формата във фигурите. От 1503 г. би трябвало да датира и [[тондо]]то с фигурите на ''Св. св. Петър и Павел'' ([[Уфици]], Флоренция). Въпреки че тази картина е изрично поръчана през 1503 г. на чичо му,<ref>Според съобщеното от il Milanesi във Vasari, VI, с. 133, бел. 2</ref> тя се вписва доста добре сред първите сигурни произведения на Ридолфо поради елементите, изведени от Фра Бартоломео и Пиеро ди Козимо. Тондото се явява в близък стилистичен контакт с олтарната картина от 1503 г. и с ''Коронацията на Мадоната'', нарисувана от Ридолфо през 1504 г. за манастира на монахините в Риполи,<ref>Vasari, VI, с. 535</ref> (сега в Лувъра). Към онзи период се отнася и тондото с ''Поклонението на пастирите'' (днес в Градската художествена галерия на [[Манчестър]]). Препратки към Леонардо да Винчи, Пиеро ди Козимо и Фра Бартоломео все още присъстват в платното ''Отиването на Голгота'' ([[Национална галерия (Лондон)]]), което, според Вазари,<ref>Vasari, VI, с. 535</ref> му носи голяма слава. По онова време той създава и ''Рождество Христово'', за което Вазари казва, че е нарисувано за манастира Честело. Първите портрети – дело на твореца са от втората половина на века; той се утвърждава в този жанр и той му носи голяма почит, както свидетелства и Вазари: „защото безкрайни бяха произведенията и картините, излезли от работилницата на Ридолфо, и още повече портретите от натура...“.<ref>Vasari, VI, с. 545.</ref> Най-старият от тях изглежда е ''Мъжът с „качулка"'' (Художествен институт, [[Чикаго]]), до когото е поставена ''Дама със заек'' (Галерия на [[Йейлски университет|Йейлския университет]]). <gallery class="center" mode="packed"> Файл:Lady with a rabbit, by Ridolfo Ghirlandaio.jpg|''Дама със заек'' (1508), Художествена галерия на Йейлския университет Файл:Ridolfo del Ghirlandaio 009.jpg|''Портрет на млад мъж'' (1510), [[Галерия Боргезе]] (Рим) Файл:Lucrezia Sommaria SC-004893.jpg|''Лукреция Сомария'' (ок. 1510), [[Национална художествена галерия (Вашингтон)|Национална художествена галерия]] ([[Вашингтон]]) Файл:Ridolfo Ghirlandaio Columbus.jpg|''Христофор Колумб'' (ок. 1520), Морски музей „Галата“ ([[Генуа]]) </gallery> По онова време художникът създава и няколко забележителни картини с религиозни тематика като ''Сватбата на Св. Катерина,'' идентифицира с тази, нарисувана за църквата „Сан Якопо“ в Риполи (днес в Консерватория „Куйете“, Флоренция), двете странични картини с фигури на ангели (Флорентинска академия) и четирите ''органни двери със светиите Йероним Блажени, Себастиан, Козма и Дамян'', идващи от манастира Риполи (днес също в Куйете). Първата документирана работа на Ридолфо е олтарната картина ''Мадона дела Чинтола'',<ref>Chiarini, Marco, „BIGORDI, Ridolfo, detto Ghirlandaio“, в:''Dizionario Biografico degli Italiani'', Istituto dell'Enciclopedia Italiana, Roma 1968, том 10</ref> поръчана за Катедралата на [[Прато]] на него и на чичо му Давид през октомври 1507 г., но със сигурност изпълнена изцяло от Ридолфо и завършена през пролетта на 1509 г. В средата на 1510-те г. той вече е известен и търсен живописец – от този период са стенописите в Капела дей Приори в [[Палацо Векио]] (1514) и в Капела дей Папи в църквата „[[Санта Мария Новела]]“ (1514), последните в сътрудничество с младия [[Понтормо]]. Във всички тези произведения художникът проявява силна склонност към форми и елементи от [[Куатроченто]], с все по-явно изключване на всички онези мотиви, обусловили по-откритото поведение на творбите от предходните му години. Вече е забележително влиянието на Рафаело, преди всичко в цвета и в линията, която придобива различна ритмична тенденция в сравнение с формата и пластичната изпъкналост на [[Светлосянка|светлосенките]]. Изучаването на Рафаело е демонстрирано и от някои портрети от края на първото и началото на второто десетилетие на века като този на ''Непозната жена'' от 1509 г. в Палатинската галерия на [[Палацо Пити]], в който обемната твърдост на формата придобива почти абстрактна стойност, успоредно с Рафаело. От тези години е и ''Поклонението пред Младенеца'', унищожена в Берлин по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. [[Файл:Ridolfo del Ghirlandaio - Adoration of the Shepherds - WGA08919.jpg|мини|250x250px|''Поклонението на пастирите'' (1510), [[Музей за изящни изкуства (Будапеща)]].|ляво]] Темата за ''Рождество Христово'' е особено скъпа за твореца и тя се повтаря в едно от най-щастливите му произведения – паното с дата 1510 г., с подпис и с името на поръчителя (Музей на изящните изкуства, Будапеща). Мозайката с ''Благовещение'' в [[Люнет (архитектура)|люнета]] на входната врата към [[клоатър]]а на Обетите на Пресвета Анунциата е от 1513 г. и изглежда поръчана през 1510 г. на чичо му Давид. Въпреки това Вазари говори подробно за него като за дело на Ридолфо и това е напълно подкрепено от стилистичните характеристики, от пълнотата на формите от 16 век и от използването на модели, които ще бъдат използвани от него и другаде. През 1511 - 1513 г. художникът е на служба на Фабриката на Флорентинската катедрала.<ref>Frey, ''Studien zu M. Buonarroti und zur Kunst seiner Zeit''..., в ''Jahrbuch der könpreusz'', Kunstsammlungen, XXX (1909), Beiheft, v. 136, с. 136</ref> На 26 февруари 1513 г. той започва дейността си за Флорентинската сеньория: би трябвало вече да има помощници и може би своя работилница. Между 1512 и 1513 г. създава произведения като ''Триптих с Рождество Христово и шестима светци'' ([[Музей на изкуството „Метрополитън“]], Ню Йорк) и ''Портрет на златар'' (Палатинска галерия, Флоренция) – негов шедьовър като портретист, някога приписван на Леонардо да Винчи. От януари 1514 г. до 26 януари 1515 г. му е заплатено за стенописите на свода на параклиса Приори в Палацо Векио, извършени в декорациите с помощта на Андреа ди Козимо Фелтрини, негов ученик. Също така през 1515 г. създава едно доста възхвалявано от Вазари произведение – долната част на олтара с ''Три красиви истории на Нашата Дева'' за олтара на параклиса Бигало на площад „Сан Джовани“ във Флоренция, където се намира и днес. През 1511 г. рисува ''Мадоната на трон с Младенеца и светии'' за църквата „Сант Агостино“ в [[Сан Джиминяно]]. От този момент нататък дейността му се интензифицира все повече, особено по отношение на официалните поръчки, и той започва да работи на служба на [[Медичи]]те, основно ангажиран със създаване на декорите и реквизита за церемонии и театрални представления по повод тържествени събития, свързани с живота на града. През 1515 г. заедно с учениците си се занимава с украсата на папските апартаменти в [[Санта Мария Новела]] (негов е стенописът ''Коронация'' в параклиса, а орнаменталната част е дело на [[Андреа ди Козимо Фелтрини]]) и с реставрацията на параклиса на [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]] по повод посещението на папа [[Лъв X]]. През 1516 г. подготвя реквизита и декорациите за сватбата на [[Джулиано де Медичи]], [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]], и тези за погребението му през следващата година. През 1517 г. рисува едно от най-известните си произведения – двете ''Чудотворни факти за Св. Зенобий'' (Флорентинска академия), които трябва да бъдат поставени до ''Благовещение'' (пак там), нарисувано през 1510 г. от [[Мариото Албертинели]] и претворено от Ридолфо с [[Перуджино]] и [[Франческо Граначи]] същата година. Двете табла са представени като развитие на онзи реализъм, характерен за портретите на Ридолфо, който тук се интересува тук с особено зорко око от обкръжението на фактите в съвременна Флоренция. През 1518 г. творецът продължава дейността си за Медичите, като се грижи за реквизитите и декорациите за тържествата по случай сватбата на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо де Медичи]], херцог на Урбино. По този повод той прави декорите, заедно с [[Франчабиджо]], за две пиеси. Лоренцо де Медичи умира на следващата година и творецът се погрижва за тържественото му погребение в църквата „Сан Лоренцо“. Както свидетелства Вазари, Ридолфо е скромен човек и не отказва никакъв вид работа, дори от занаятчийско естество, като украса на знамена, флагове и други процесионни предмети за Флорентинската катедрала, където е назначен като основен художник. През същия период не е за пренебрегване дейността му като стенописец, за което свидетелства параклисът на вила „Коле Рамоле“ (днес Вила Агостини) близо до Галуцо (подселище на Флоренция), който той наследява от баща си: рисунките, изпълнени между 1515 и 1516 г., разкриват силно придържане към пътищата на Фра Бартоломео и Рафаело; интересни са и поради наличието на неговия автопортрет заедно с първата му съпруга и децата им Доменико, Костанца и Маргарита. На 10 юли 1519 г. му е платено за [[скиния]] в Чертога на Вал д'Ема, наречена ''Мадона на розите'', изчезнала днес, както и за стенописната украса на два параклиса в църквата „Санта Феличита“, в които съответно той рисува, според Вазари, със съдействието на [[Микеле ди Ридолфо дел Гирландайо|Микеле Тозини]], мъртвия ''Христос с двете Марии'' и ''Възнесение Богородично с някои светци''. През 1520 г. с [[Джулиано Буджардини]] той претворява олтарна картина на [[Якопо дел Селайо]], а през 1524 г. – [[стъклопис]]ите на Катедралата на [[Арецо]], дело на [[Гийом дьо Марсия]]. През 1521 г. създава за Марио ди Николо Белтрамини ''Пиетà със светиите Никола, Йоан кръстител, Йероним Блажени и Магдалина'', завършена с долна част на олтара, в църквата „Сант Агостино“ в [[Коле ди Вал д'Елса]]. За същия поръчител и през същата година изписва фреската ''Мадоната с Младенеца и малкият Йоан Кръстител'' на ъгъла на къщата (незапазена). ''Мадоната на трон и светци'', нарисувана за църквата „Сан Пиетро Маджоре“ в [[Пистоя]] (днес в Градския музей), е едно от най-големите му произведения от 1528 г. От 1531 г. е ''Портрет на [[Козимо I Медичи|Козимо I де Медичи]] като младеж'' (Музей на Медичите, Флоренция). През 1536 г. Ридолфо има важната задача да създаде декорите и реквизита за влизане на [[Карл V]] във Флоренция и с него работят [[Батиста Франко]] и Микеле Тозини: Вазари напомня по-специално за триумфалната арка, издигната при Канто дела Кукулия и за една друга арка, издигната на Порта а Прато по повод пристигането на [[Елеонора ди Толедо]] през 1539 г. През 1541 г. той се занимава с декорите и тържествата за кръщението на [[Франческо I Медичи|Франческо]], най-големия син на Козимо I и Елеонора, и претворява заедно с [[Понтормо]] и [[Джовани Антонио Соляни]] олтарната картина ''Зачатие'' – дело на Вазари за църквата „Сантисими апостоли“. През 1543 г. рисува ''Вечеря в Емаус'' в комплекса към църквата „Санта Мария дели Анджели“ във Флоренция. Дейността на художника става все по-оскъдна от края на четвъртото десетилетие на века, което според Вазари е поради неговата [[подагра]]. Сред последните му стенописни декорации, споменати от Вазари, са тези, които рисува в манастира „Санта Мария дели Анджели“, където се намира брат му Бартоломео, от които е съхранен само ''Тайната вечеря'' от 1543 г. – имитация на тази на [[Андреа дел Сарто]] в църквата „Санти Салви“. През последните му години преобладават творби от работилницата му, в които е отразена намесата на многобройните му ученици като [[Антонио дел Черайоло]], [[Перин дел Вага]], [[Бартоломео Джети]], [[Мариано да Пеша]], [[Карло Портели]], Нунциато Пучини (Нунциата), [[Доменико Пулиго]], Микеле Тозини (Микеле ди Ридолфо дел Гирландайо), както и произведения като ''Свети Йероним Блажени'' в църквата „Сантисима Тринитà“ (повторение на темата, изрисувана про-рано в панела, днес съхраняван в Флорентинската академия), ''Благовещение'' в църквата „Сан Пиетро ин Питиана“ в [[Реджело]], ​​повторено и имитирано на няколко пъти от неговите ученици, и различни други творби с преобладаващото сътрудничество на Микеле Тозини. Вазари говори и за други произведения, които не са съхранени до днес, като напр. копията на ''Подвизите на Херкулес'' от [[Антонио дел Полайоло]], направени за Джован Батиста дела Пала и изпратени във Франция. == Източници == <references /> * {{Икона|it}} Marco Chiarini, [http://www.treccani.it/enciclopedia/bigordi-ridolfo-detto-ghirlandaio_%28Dizionario-Biografico%29/ Ridolfo, detto (del) Ghirlandaio], in Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 10 (1968) == Библиография == * [[Джорджо Вазари|Вазари, Джорджо]], ''Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori '', Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568. * Mazzoni Raina, G., „Un nuovo affresco di R. Ghirlandaio“, в: ''Riv. d'arte'', XXVIII (1953), с.137-144; * Marchini, G., ''Il tesoro del Duomo di Prato...'', Milano 1963, с.82, (док. 134); * Poggi, G., „Dei miracoli di s. Zanobi di Ridolfo del Ghirlandaio...“, в: ''Riv. d'arte'', IX (1916), с.64, 66; * Gamba, C., „Ridolfo e Michele di Ridolfo del Ghirlandaio“, in Dedalo, IX (1928-1929). с.463-490, 544-561; * Badiani, A., „L'Assunzione di R. del Ghirlandaio nella Cattedrale di Prato“, в: ''Arch. storico pratese'', IX (1930-31), с.5-9; * Clark, A., „R.Ghirlandaio portrait of a lawyer“, в: ''The Minneapolis Inst. of Art Bull.'', LI (1962), с.32; {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|Италия}} {{СОРТКАТ:Гирландайо, Ридолфо}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Ренесансови художници]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] 641f6eyw6vjq2xio1fxjbxjn1rq0mr2 0 651471 12215111 10452951 2024-04-26T11:42:52Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: пункт-ref (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = графиня на Фалкенщайн и Лимбург, <br>господарка на Бройч | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = графиня от Мандершайд–Бланкенхайм;<br>княжеска абатиса в Есен | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Елизабет (Лизия) фон Мандершайд-Бланкенхайм''' ({{lang|de|Elisabeth von Manderscheid; Lisia von Manderscheid}}; * [[3 април]] [[1544]]; † [[4 септември]] [[1588]]) е графиня от [[Мандершайд]]–[[Бланкенхайм (Ар)|Бланкенхайм]], княжеска [[абат]]иса в [[Есен]] (1575 – 1578), и чрез женитба [[граф]]иня на [[Фалкенщайн (Хесен)|Фалкенщайн]] и [[Графство Лимбург|Лимбург]], господарка на Бройч. == Живот == Тя е голямата дъщеря на граф [[Арнолд I фон Мандершайд-Бланкенхайм]] (1500 – 1548) и съпругата му графиня [[Маргарета фон Вид]] (ок. 1505 – 1571), вдовица на граф Бернхард фон Бентхайм (1490 – 1528), дъщеря на граф [[Йохан III фон Вид]] (ок. 1485 – 1533) и съпругата му графиня [[Елизабет фон Насау (1488–1559)|Елизабет фон Насау-Диленбург]] (1488 – 1559). Майка ѝ е сестра на [[Фридрих IV (Вид)|Фридрих IV фон Вид]] († 1568), [[архиепископ]] и [[курфюрст]] на [[Кьолн]] (1562 – 1567).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/runkel/runkel4.html ''Runkel 4''], genealogy.euweb.cz</ref> Сестра е на граф [[Херман фон Мандершайд-Бланкенхайм|Херман]] (1535 – 1604), императорски съветник, [[Йохан IV фон Мандершайд-Бланкенхайм|Йохан]] (1538 – 1592), [[епископ]] на [[Страсбург]] (1569 – 1592), Еберхард (1542 – 1607) и на [[Отилия фон Мандершайд-Бланкенхайм-Кайл|Отилия]] (1536; † 9 август 1597), омъжена на 14 юли 1561 г. за граф [[Райнхард II фон Лайнинген-Вестербург]] (1530 – 1584). Елизабет е от 1575 г. до 14 май 1578 г. княжеска [[абат]]иса в [[Есен]]. Елизабет се омъжва на 18 декември 1578 г. за граф [[Вирих VI фон Даун-Фалкенщайн]] (1540 – 1598), господар на Бройч, единственият син на граф [[Филип II фон Даун-Фалкенщайн|Филип II]] фон Даун-Фалкенщайн и Лимбург († ок. 1555) и Каспара фон Холтей (1520 – 1558). Тя е втората му съпруга. Той е приятел на нейния брат [[Херман фон Мандершайд-Бланкенхайм]] (1535 – 1604). Елизабет умира на 4 септември 1588 г. на 44 години. == Деца == Елизабет и граф [[Вирих VI фон Даун-Фалкенщайн]] имат децата:<ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3091.htm#i92851 ''Lisia von Manderscheid''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I519402 ''Lisia v.Manderscheid-Blankenheim'']</ref> * Маргарета (1579 – 1611) * Валбурга Анна (1580 – 1618), омъжена I. на 26 май 1612 г. за граф [[Жан фон Щирум|Йохан]] фон Лимбург-Бронкхорст (1567 – 1613), син на [[Херман Георг фон Лимбург]], II. на 23 ноември 1615 г. за граф [[Райнхард (Золмс-Браунфелс)|Райнхард фон Золмс-Браунфелс]] (1573 – 1630) * Себастиан Вирих фон Даун (1582 – 1607), граф на Фалкенщайн и Лимбург * Емих фон Даун * [[Йохан Адолф фон Даун-Фалкенщайн|Йохан Адолф]] (1582 – 1623), граф на Даун-Фалкенщайн и Лимбург, женен на 3 февруари 1611 г. за графиня Анна Мария фон Насау-Зиген (1589 – 1620), дъщеря на граф [[Йохан VII (Насау-Зиген)|Йохан VII фон Насау-Зиген]] (1561 – 1623) == Литература == * ''Genealogisches Handbuch des Adels'', Adelslexikon Band VII, Band 97 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1989, ISSN 0435 – 2408 * Peter Neu: ''Geschichte und Struktur der Eifelterritorien des Hauses Manderscheid''. Vornehmlich im 15. und 16. Jahrhundert. Bonn 1972, ISBN 3-7928-0293-7. * Vera Torunsky (Bearb.): ''Die Manderscheider. Eine Eifeler Adelsfamilie. Herrschaft, Wirtschaft, Kultur''. Rheinland-Verlag, Pulheim 1990, ISBN 3-7927-1152-4. * Woldemar Harleß: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Daun,_Wirich_von ''Dhaun, Wirich VI. von'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 113 – 115. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XVII, Tafel 123. == Източници == <references /> [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Мандершайд]] [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Жени]] sev5xrwn5k54jodq3ovjny5e5tc880a 0 651507 12215119 10485207 2024-04-26T11:50:06Z Melanita 132414 форматиране wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = граф на Фалкенщайн и Лимбург, <br>господар на Бройч и Бюргел | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Йохан Адолф фон Даун-Фалкенщайн''' ({{lang|de|Johann Adolf von Daun-Falkenstein}}; * [[1581]]/[[1582]]; † [[13 март]] [[1623]]) от фамилията [[Даун (род)|Даун]], е [[граф]] на [[Фалкенщайн (Хесен)|Фалкенщайн]] и Лимбург и чрез наследство господар на [[Мюлхайм|Бройч]] и Бюргел (1598 – 1613).<ref>[http://geneall.net/de/name/136434/johann-adolf-von-daun-graf-von-falkenstein-und-limburg/ ''Johann Adolf von Daun, Graf von Falkenstein und Limburg''], geneall.net</ref> == Живот == [[Файл:Wilhelm Wirich und Emich.jpg|мини|ляво|Вилхелм Вирих и брат му Емих]] Той е син на граф [[Вирих VI фон Даун-Фалкенщайн]] († 1598) и втората му съпруга графиня [[Елизабет фон Мандершайд-Бланкенхайм]] (1544 – 1586), дъщеря на граф [[Арнолд I фон Мандершайд-Бланкенхайм]] (1500 – 1548) и графиня [[Маргарета фон Вид]] (1516 – 1571). Кръстен е в дворец Бройч. Неговите кръстници са чичо му, страсбургският епископ [[Йохан IV фон Мандершайд-Бланкенхайм]], и по-делечният му чичо [[Адолф фон Нойенар]]. Когато през 1598 г. баща му е убит при дворец Бройч от испанците, той следва заедно с брат си Вирих (1582 – 1607) в [[университет]]а в [[Орлеан]]. Според желанието на мащехата му Анна Маргарета фон Мандершайд-Геролщайн (1575 – 1606) през 1599 г. [[Арнолд II (IV) фон Бентхайм-Текленбург|Арнолд фон Бентхайм-Текленбург]] (1554 – 1606) поема опекунството. Мащехата му Анна Маргарета се омъжва през 1601 г. за граф [[Лудвиг Гюнтер фон Насау]] (1575 – 1604). Двамата братя следват до 1602 и се връщат в Бойч през 1603 г. заедно с братовчед им [[Вилхелм Хайнрих фон Бентхайм-Щайнфурт]] (1584 – 1632). Той умира преди 6 април 1623 и е погребан на 23 май 1623 г. == Фамиллия == [[Файл:Schloss_Broich_0504.jpg|мини|Дворец Бройч в [[Мюлхайм]]]] Йохан Адолф се сгодява през есента на 1609 и се жени на 3 февруари 1611 г. в [[Диленбург]] за графиня Анна Мария фон Насау-Зиген (* 3 март 1589, дворец Дилленбург; † 27 февруари 1620), дъщеря на граф [[Йохан VII (Насау-Зиген)|Йохан VII фон Насау-Зиген]] (1500 – 1548) и първата му съпруга [[Магдалена фон Валдек]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/nassau/nassau11.html ''Nassau 11''], genealogy.euweb.cz</ref> Те имат децата:<ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I461087 ''Johann Adolf v.Daun Graf v.Falkenstein und Limburg''], ww-person.com</ref><ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3091.htm#i92849 ''Johann Adolf von Daun, Graf von Falkenstein-Broich''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Мориц (1612 – 1612) * [[Вилхелм Вирих фон Даун-Фалкенщайн|Вилхелм Вирих]] (1613 – 1682), господар на Бройч и Бюргел (1623 – 1682), граф на Фалкенщайн (1636 – 1667), женен I. на 26 октомври 1634 г. във [[Валдек]] за братовчедката си [[Елизабет фон Валдек-Вилдунген]] (1610 – 1647), дъщеря на граф [[Кристиан (Валдек)|Кристиан фон Валдек-Вилдунген]], II. 1663 г. за Агнес Катарина фон Лимбург-Бронкхорст (1629 – 1686), дъщеря на [[Бернхард Албрехт фон Лимбург-Бронкхорст-Щирум]] * Ернестина * Емих (ок. 1614 – 1642), женен 1642 г. в Кьолн за графиня Александрина Мария фон Фелен-Меген († 1656), дъщеря на [[Александер II фон Велен]] * Анна Елизабет (1615 – 1706), омъжена на 6 август 1636 г. за граф генерал [[Йохан Албрехт II (Золмс-Браунфелс)|Йохан Албрехт II фон Золмс-Браунфелс]] (1599 – 1648), син на [[Йохан Албрехт I (Золмс-Браунфелс)|Йохан Албрехт I фон Золмс-Браунфелс]] и [[Агнес фон Сайн-Витгенщайн]] * Вилхелм == Литература == * Hermann Adam von Kamp: ''Das Schloss Broich und die Herrschaft Broich. Eine Sammlung geschichtlicher Merkwürdigkeiten I. Theil. Nebst einer Abbildung vom Schlosse Broich und dessen nächster Umgebung.'' Duisburg: Ewich, 1852. [http://nbn-resolving.de/urn:nbn:de:hbz:061:1-73466 Digital], Universitäts- und Landesbibliothek Düsseldorf * Otto Redlich: ''Mülheim a. d. Ruhr. Seine Geschichte von den Anfängen bis zum Übergang an Preußen 1815''. Stadt Mülheim an der Ruhr im Selbstverlag, Stadt Mülheim an der Ruhr, 1939. * Erich Glöckner: ''Eine familienkundliche Abhandlung über das Geschlecht der Daun-Falckensteiner.'' In: ''Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch.'' 1964, ZDB-ID 400096 – 1, S. 80 – 87. * Erich Glöckner: ''Eine Ahnenaufschwörung gab Rätsel auf.'' In: ''Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch.'' 1964, S. 102 – 104. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. I/1, Tafel 74., Vol. XVII, Tafel 123. == Източници == <references /> [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Господари (Свещена Римска империя)]] [[Категория:Родени през 1582 година]] [[Категория:Починали през 1623 година]] k71xbl2h1xti997c1z36o4t63hwugrs 3 652483 12214675 12213707 2024-04-26T01:04:13Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 8 threads (older than 7 дни) to [[Потребител беседа:PSS 9/Архиви/2024/април]] wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-04-19T05:33:19Z: 78.130.152.165 == {{чекюзър|78.130.152.165|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 05:33, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-19T07:07:21Z: Ivaka25 == {{чекюзър|Ivaka25|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:07, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-19T18:34:11Z: 149.62.209.241 == {{чекюзър|149.62.209.241|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:34, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T07:27:27Z: 213.222.32.214 == {{чекюзър|213.222.32.214|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:27, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T11:14:11Z: 109.199.253.74 == {{чекюзър|109.199.253.74|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:14, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T12:51:27Z: 213.130.92.52 == {{чекюзър|213.130.92.52|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:51, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T19:55:45Z: 45.66.45.136 == {{чекюзър|45.66.45.136|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:55, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T20:30:17Z: 85.130.68.178 == {{чекюзър|85.130.68.178|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:30, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:02:23Z: 89.106.101.235 == {{чекюзър|89.106.101.235|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:02, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:03:48Z: 185.35.179.3 == {{чекюзър|185.35.179.3|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:03, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:34:10Z: 212.36.21.214 == {{чекюзър|212.36.21.214|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:34, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T12:50:16Z: 178.169.164.233 == {{чекюзър|178.169.164.233|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:50, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T16:59:02Z: 78.83.254.149 == {{чекюзър|78.83.254.149|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:59, 23 април 2024 (UTC) ol3f2yuy1qgq55wum5l9lx184xmsips 12214846 12214675 2024-04-26T07:33:24Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-04-26T07:33:17Z: 151.252.195.220 */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-04-19T05:33:19Z: 78.130.152.165 == {{чекюзър|78.130.152.165|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 05:33, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-19T07:07:21Z: Ivaka25 == {{чекюзър|Ivaka25|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:07, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-19T18:34:11Z: 149.62.209.241 == {{чекюзър|149.62.209.241|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:34, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T07:27:27Z: 213.222.32.214 == {{чекюзър|213.222.32.214|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:27, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T11:14:11Z: 109.199.253.74 == {{чекюзър|109.199.253.74|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:14, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T12:51:27Z: 213.130.92.52 == {{чекюзър|213.130.92.52|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:51, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T19:55:45Z: 45.66.45.136 == {{чекюзър|45.66.45.136|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:55, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T20:30:17Z: 85.130.68.178 == {{чекюзър|85.130.68.178|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:30, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:02:23Z: 89.106.101.235 == {{чекюзър|89.106.101.235|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:02, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:03:48Z: 185.35.179.3 == {{чекюзър|185.35.179.3|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:03, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:34:10Z: 212.36.21.214 == {{чекюзър|212.36.21.214|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:34, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T12:50:16Z: 178.169.164.233 == {{чекюзър|178.169.164.233|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:50, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T16:59:02Z: 78.83.254.149 == {{чекюзър|78.83.254.149|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:59, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-26T07:33:17Z: 151.252.195.220 == {{чекюзър|151.252.195.220|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:33, 26 април 2024 (UTC) dkqz356p0t0jzdjfx3se26w51weduw5 12214871 12214846 2024-04-26T08:09:53Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-04-26T08:09:48Z: 85.11.186.32 */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-04-19T05:33:19Z: 78.130.152.165 == {{чекюзър|78.130.152.165|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 05:33, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-19T07:07:21Z: Ivaka25 == {{чекюзър|Ivaka25|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:07, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-19T18:34:11Z: 149.62.209.241 == {{чекюзър|149.62.209.241|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:34, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T07:27:27Z: 213.222.32.214 == {{чекюзър|213.222.32.214|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:27, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T11:14:11Z: 109.199.253.74 == {{чекюзър|109.199.253.74|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:14, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T12:51:27Z: 213.130.92.52 == {{чекюзър|213.130.92.52|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:51, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T19:55:45Z: 45.66.45.136 == {{чекюзър|45.66.45.136|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:55, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T20:30:17Z: 85.130.68.178 == {{чекюзър|85.130.68.178|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:30, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:02:23Z: 89.106.101.235 == {{чекюзър|89.106.101.235|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:02, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:03:48Z: 185.35.179.3 == {{чекюзър|185.35.179.3|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:03, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:34:10Z: 212.36.21.214 == {{чекюзър|212.36.21.214|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:34, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T12:50:16Z: 178.169.164.233 == {{чекюзър|178.169.164.233|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:50, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T16:59:02Z: 78.83.254.149 == {{чекюзър|78.83.254.149|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:59, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-26T07:33:17Z: 151.252.195.220 == {{чекюзър|151.252.195.220|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:33, 26 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-26T08:09:48Z: 85.11.186.32 == {{чекюзър|85.11.186.32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:09, 26 април 2024 (UTC) co9bclhpgagzix8sxej3ysyk495qowb 12214957 12214871 2024-04-26T09:22:12Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-04-26T09:21:56Z: 91.236.144.227 */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-04-19T05:33:19Z: 78.130.152.165 == {{чекюзър|78.130.152.165|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 05:33, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-19T07:07:21Z: Ivaka25 == {{чекюзър|Ivaka25|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:07, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-19T18:34:11Z: 149.62.209.241 == {{чекюзър|149.62.209.241|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:34, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T07:27:27Z: 213.222.32.214 == {{чекюзър|213.222.32.214|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:27, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T11:14:11Z: 109.199.253.74 == {{чекюзър|109.199.253.74|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:14, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T12:51:27Z: 213.130.92.52 == {{чекюзър|213.130.92.52|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:51, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T19:55:45Z: 45.66.45.136 == {{чекюзър|45.66.45.136|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:55, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T20:30:17Z: 85.130.68.178 == {{чекюзър|85.130.68.178|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:30, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:02:23Z: 89.106.101.235 == {{чекюзър|89.106.101.235|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:02, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:03:48Z: 185.35.179.3 == {{чекюзър|185.35.179.3|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:03, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:34:10Z: 212.36.21.214 == {{чекюзър|212.36.21.214|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:34, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T12:50:16Z: 178.169.164.233 == {{чекюзър|178.169.164.233|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:50, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T16:59:02Z: 78.83.254.149 == {{чекюзър|78.83.254.149|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:59, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-26T07:33:17Z: 151.252.195.220 == {{чекюзър|151.252.195.220|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:33, 26 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-26T08:09:48Z: 85.11.186.32 == {{чекюзър|85.11.186.32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:09, 26 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-26T09:21:56Z: 91.236.144.227 == {{чекюзър|91.236.144.227|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:22, 26 април 2024 (UTC) jzjt3knjovop1g7m45qckclhbrs04cd 12214969 12214957 2024-04-26T09:31:42Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-04-26T09:31:32Z: 149.62.207.58 */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-04-19T05:33:19Z: 78.130.152.165 == {{чекюзър|78.130.152.165|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 05:33, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-19T07:07:21Z: Ivaka25 == {{чекюзър|Ivaka25|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:07, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-19T18:34:11Z: 149.62.209.241 == {{чекюзър|149.62.209.241|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:34, 19 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T07:27:27Z: 213.222.32.214 == {{чекюзър|213.222.32.214|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:27, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T11:14:11Z: 109.199.253.74 == {{чекюзър|109.199.253.74|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:14, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T12:51:27Z: 213.130.92.52 == {{чекюзър|213.130.92.52|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:51, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T19:55:45Z: 45.66.45.136 == {{чекюзър|45.66.45.136|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:55, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-22T20:30:17Z: 85.130.68.178 == {{чекюзър|85.130.68.178|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:30, 22 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:02:23Z: 89.106.101.235 == {{чекюзър|89.106.101.235|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:02, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:03:48Z: 185.35.179.3 == {{чекюзър|185.35.179.3|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:03, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T09:34:10Z: 212.36.21.214 == {{чекюзър|212.36.21.214|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:34, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T12:50:16Z: 178.169.164.233 == {{чекюзър|178.169.164.233|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:50, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-23T16:59:02Z: 78.83.254.149 == {{чекюзър|78.83.254.149|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:59, 23 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-26T07:33:17Z: 151.252.195.220 == {{чекюзър|151.252.195.220|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:33, 26 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-26T08:09:48Z: 85.11.186.32 == {{чекюзър|85.11.186.32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:09, 26 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-26T09:21:56Z: 91.236.144.227 == {{чекюзър|91.236.144.227|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:22, 26 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-26T09:31:32Z: 149.62.207.58 == {{чекюзър|149.62.207.58|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:31, 26 април 2024 (UTC) 1d733bfdoxuykejbyuk09qu3o4on1t3 0 652636 12215017 10874967 2024-04-26T10:30:28Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 2×нов ред, интервал, тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = граф на Фалкенщайн и Лимбург | портрет = Graf-wilhelm-wirich-daun-falkenstein.jpg | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1636]] – [[1667]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = господар на Бройч, Бюргел, Бретценхайм, Оберщайн | герб = Wappen-Wilhelm-Wirich-Daun-Falkenstein.jpg | герб-описание = Герб на Вилхелм Вирих на входа на дворец Бройч<ref>[http://www.muelheim-ruhr.de/cms/schloss_broich3.html Homepage der Stadt Mülheim an der Ruhr]</ref> | отличия = }} }} '''Вилхелм Вирих фон Даун-Фалкенщайн''' ({{lang|de|Wilhelm Wirich von Daun Falkenstein}}; * [[1 юни]] [[1613]]; † [[22 август]] [[1682]]) от фамилията [[Даун (род)|Даун]], е чрез наследство господар на [[Мюлхайм|Бройч]], Бюргел, Бретценхайм, Оберщайн (1623 – 1682) и [[граф]] на [[Фалкенщайн (Хесен)|Фалкенщайн]] и Лимбург (1636 – 1667).<ref>[http://geneall.net/de/name/136425/wilhelm-wirich-von-daun-graf-von-falkenstein-und-limburg/ ''Wilhelm Wirich von Daun, Graf von Falkenstein und Limburg''], geneall.net</ref> == Живот == Син е на граф [[Йохан Адолф фон Даун-Фалкенщайн]] (1581 – 1623) и съпругата му графиня Анна Мария фон Насау-Зиген (1589 – 1620), дъщеря на граф [[Йохан VII (Насау-Зиген)|Йохан VII фон Насау-Зиген]] (1500 – 1548) и първата му съпруга [[Магдалена фон Валдек]] (1558 – 1599). Брат е на Емих (ок. 1614 – 1642). Сестра му Анна Елизабет фон Даун (1615 – 1706) се омъжва на 6 август 1636 г. за граф генерал [[Йохан Албрехт II (Золмс-Браунфелс)|Йохан Албрехт II фон Золмс-Браунфелс]] (1599 – 1648). През 1636 г. Вилхелм Вирих получава чрез завещание графството Фалкенщайн от чичо му 3. граф Франц Христоф фон Даун-Оберщайн. През 1667 г. Вилхелм Вирих продава обеднялото Графство Фалкенщайн на херцог [[Карл IV (Лотарингия)|Карл IV от Лотарингия]]. Вилхелм Вирих умира на 26 август 1682 г. на 69 години. <br> <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="220px"> Файл:Wilhelm Wirich und Emich.jpg|Вилхелм Вирих и брат му Емих Файл:Wappen_Daun_Falkenstein_Marienthal.JPG|Гербът на фамилията Даун-Фалкенщайн Файл:Falkenstein-ort-burg-1.jpg|Замък Фалкенщайн </gallery> == Фамилия == ''Първи брак:'' на 26 октомври 1634 г. в дворец Валдек с графиня [[Елизабет фон Валдек-Вилдунген]] (* 25 април 1610, Валдек; † 29 май 1647, [[Оснабрюк]]), дъщеря на граф [[Кристиан (Валдек)|Кристиан фон Валдек]] (1585 – 1637) и графиня [[Елизабет фон Насау-Зиген]] (1584 – 1661) (1584 – 1661). Те имат децата:<ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3197.htm#i96037 ''Wilhelm Wirich von Falkenstein, Herr zu Broich, Bretzenheim, & Oberstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I461096 ''Wilhelm Wirich v.Daun Graf zu Falkenstein u. Limburg''], ww-person.com</ref> * [[Анна Елизабет фон Даун-Фалкенщайн|Анна Елизабет]] (1636 – 1685), омъжена : I. на 26 март 1658 г. за граф [[Георг Вилхелм (Лайнинген-Дагсбург)|Георг Вилхелм фон Лайнинген-Дагсбург]] (1636 – 1672) : II. сл. 19 юли 1672 г. за вилд-и рейнграф [[Георг Фридрих (Салм-Кирбург)|Георг Фридрих фон Салм-Кирбург]] (1611 – 1681) * Фердинанд Кристиан (1636 – 1642) * Каролина Августа (1637 – 1713), омъжена за свещеник Арнолд Зибел * Амалия Сибила (* 1639), омъжена на 22 август 1664 г. за другия му полубрат [[Йохан Лудвиг (Лайнинген-Дагсбург)|Йохан Лудвиг фон Лайнинген-Дагсбург]] (1643 – 1687). * Кристина Луиза (1640 – 1702), омъжена на 17 юли 1664 г. за [[Емих Кристиан (Лайнинген-Дагсбург)|Емих Кристиан фон Лайнинген-Дагсбург]] (1642 – 1702) * син (*/† 1641) * Вилхелмина Сибила Юлиана (* 1642) * [[Карл Александер фон Даун-Фалкенщайн|Карл Александер]] (1643 – 1659), застрелян от граф [[Мориц фон Лимбург-Щирум]] (1634 – 1664) * Вилхелм (* 1644) * Йохана София (* 1646) * Холандия Юлиана (* 1646) ''Втори брак:'' през 1663 г. с графиня Агнес Катарина фон Лимбург-Щирум-Бронкхорст (* 1629; † 27 декември 1686), дъщеря на граф [[Бернхард Албрехт фон Лимбург-Бронкхорст-Щирум]] (1597 – 1637) и Анна Мария фон Берг († 1653). Те нямат деца. == Литература == * Otto Redlich: ''Mülheim a. d. Ruhr. Seine Geschichte von den Anfängen bis zum Übergang an Preußen 1815''. Stadt Mülheim an der Ruhr im Selbstverlag, Stadt Mülheim an der Ruhr 1939. * Hermann Adam von Kamp: ''Das Schloss Broich und die Herrschaft Broich. Eine Sammlung geschichtlicher Merkwürdigkeiten I. Theil. Nebst einer Abbildung vom Schlosse Broich und dessen nächster Umgebung.'' Duisburg: Ewich, 1852. [http://nbn-resolving.de/urn:nbn:de:hbz:061:1-73466 Digital], Universitäts-und Landesbibliothek Düsseldorf * Otto Redlich: ''Mülheim a. d. Ruhr. Seine Geschichte von den Anfängen bis zum Übergang an Preußen 1815''. Stadt Mülheim an der Ruhr im Selbstverlag, Stadt Mülheim an der Ruhr, 1939. * Erich Glöckner: ''Eine familienkundliche Abhandlung über das Geschlecht der Daun-Falckensteiner.'' In: ''Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch.'' 1964, ZDB-ID 400096 – 1, S. 80 – 87. * Erich Glöckner: ''Eine Ahnenaufschwörung gab Rätsel auf.'' In: ''Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch.'' 1964, S. 102 – 104. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XVII, Tafel 123. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 28. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://familypedia.wikia.com/wiki/Wilhelm_Wirich_von_Daun-Falkenstein_(1613-1682) ''Wilhelm Wirich von Daun-Falkenstein (1613 – 1682)''], Familypedia * [http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I461096 ''Wilhelm Wirich v.Daun Graf zu Falkenstein u. Limburg''], ww-person.com * [http://geneall.net/de/title/15094/grafen-von-falkenstein-e-limburg/ ''Grafen von Falkenstein e Limburg''], geneall.net [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Господари (Свещена Римска империя)]] [[Категория:Родени през 1613 година]] [[Категория:Починали през 1682 година]] ls8x4udb2hbshlmljcpkx9hp0lkbbk1 0 654151 12214930 9604687 2024-04-26T09:03:59Z Coddlebean 283945 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | портрет = Yang Kyoungjong (cropped).jpg | прякор = | място на раждане = | място на смърт = [[Илинойс]], [[САЩ]] | преданост = {{флагче|Япония}} [[Японска империя]]<br>{{флагче|СССР}} [[Съветски съюз]]<br>{{флагче|Германия|1935}} [[Нацистка Германия]] | въоръжени сили = | години на служба = [[Файл:War flag of the Imperial Japanese Army.svg|22px]] [[Императорска армия на Япония]]: [[1938]] – [[1939]] г.<br>[[Файл:Red Army flag.svg|22px]] [[Червена армия]]: [[1942]] – [[1943]] г.<br>[[Файл:Balkenkreuz.svg|22px]] [[Вермахт]]: [[1943]] – [[1944]] г. | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = [[Битка при Халхин Гол]]<br>[[Втора световна война]] * [[Трета битка за Харков]] * [[Битка за Нормандия]] | награди = }} '''Ян Кьон-чон''' ({{lang|ko|양경종}}) (3 март 1920 – 7 април 1992) е [[Корейци|корейски]] войник, който се сражава за [[Японската империя]], [[Съветския съюз]] и [[Нацистка Германия]] по време на [[Втората световна война]].<ref name="dailymail">{{икона|en}} [http://www.dailymail.co.uk/news/article-2153688/Second-World-War--German-Japanese-soldier-stories-change-perception-ever.html Second World War: German and Japanese soldier stories that will change your perception for ever]</ref><ref name="huff">{{икона|en}} [http://www.huffingtonpost.ca/antony-beevor/book-excerpt_b_1619999.html What's New About WW2]</ref> През 1938 г., на 18-годишна възраст, Ян е в [[Манджурия]], където е мобилизиран в [[Императорска армия на Япония|Императорската армия на Япония]], за да воюва срещу Съветския съюз. По това време Корея е под [[Корея под японско владичество|японска власт]]. Докато участва в [[Битка при Халхин Гол|битката при Халхин Гол]], е заловен от [[Червената армия]] и е изпратен в трудов лагер към [[ГУЛАГ]]. Тъй като Съветският съюз се нуждае от военен персонал по време на битката си с Германия, през 1942 г. Ян е принуден да се бие на страната на Червената армия заедно с хиляди други затворници и бива изпратен на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]].<ref name="dailymail"/> През 1943 г. е заловен от немски войски в Източна [[Украйна]] по време на [[Трета битка за Харков|Третата битка за Харков]], след което е принуден да се бие за Германия. Изпратен е в [[окупация на Франция през Втората световна война|окупирана Франция]], за да служи в батальон от съветски пленници в [[Нормандия]]. След [[Битка за Нормандия|съюзническия десант в Нормандия]] Ян е пленен от американски парашутисти през юни 1944 г. Първоначално американците веднага смятат, че е японец в немска униформа, тъй като комуникацията с него е била затруднена. Изпратен е в затворнически лагер във [[Великобритания]], а по-късно е преместен в [[САЩ]]. След края на войната е освободен и се установява в [[Илинойс]], където живее до смъртта си през 1992 г.<ref name="dailymail"/> През 2011 г. в [[Южна Корея]] излиза филмът „[[Моят път]]“, вдъхновен от историята на Ян.<ref>{{икона|en}} [http://www.imdb.com/title/tt1606384/?ref_=fn_al_tt_1 Mai wei (2011)]</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Японски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Германски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Корейци в Япония]] lgdh4qu7netho1he63107sudlratkgh 0 655970 12214873 11643187 2024-04-26T08:11:32Z Carbonaro. 221440 /* Бойно използване */ wikitext text/x-wiki {{Артилерийско оръдие | име = 180 mm морско оръдие Б-1-К | име оригинал = 180-мм корабельная пушка Б-1-К | картинка = KrasnyyKavkaz-MK-1-180-1930s.jpg | заглавие = [[оръдеен купол|Куполните установки]] МК-1-180<br>на лекия крайцер „[[Красний Кавказ (лек крайцер, 1916)|Красний Кавказ]]“ | разработено = [[1931]] г. | страна на производство = {{Флагификация|СССР|}} | производител = [[Ленинградски металически завод]], „[[Обуховски завод]]“ | година на производство = [[1932]] – [[1935]] г. | произведени = 8 | години на експлоатация = 1932 – [[1944]] г. | на въоръжение в = {{Флагификация|СССР|ВМС}} | войни и конфликти = [[Източен фронт (Втора световна война)|Велика Отечествена война]] | марка на оръдието = Б-1-К | калибър = 180 | дължина на цевта = 10 660/59,2 | дължина на канала на ствола = 10 110 | обем на камерата = 62,5 | тип затвор = Хоризонтален [[клинов затвор]] | маса на оръдието със затвора = 18 500 | маса на снаряда = 97,5 | начална скорост на снаряда = 800 – 920 | зареждане = [[Разделно зареждане|Разделно]]-[[гилза|гилзово]] | марка на АУ = МК-1-180 | обща маса на АУ = 195 000 | маса на въртящата се част = 125 | радиус на завъртане по стволовете = 9480 | ъгъл на вертикално насочване на ствола = -5°/+60° | максимална скорост на ВН = 8 | максимална скорост на ХН = 3 | далечина на стрелбата = 41 100 (при +50°) | брониране = 20 – 25 мм | разчет = 35 – 38 | боекомплект на ствол =<br> 224<ref name="Ш965">{{cite|автор =Широкорад А. Б.|заглавие =Энциклопедия отечественной артиллерии|място =Минск|издател = Харвест|дата=2000|страница =965 – 966|isbn =985-433-703-0}}</ref> | скорострелност = 4 }} '''180 mm морско оръдие Б-1-К''' е [[СССР|съветско]] [[корабна артилерия|корабно оръдие]] с [[калибър]] 180 [[милиметър|mm]]. Оръдията от типа Б-1-К в еднооръдейни [[оръдеен купол|куполни установки]] МК-1-180 са въоръжение на [[лек крайцер|лекия крайцер]] [[Красний Кавказ (лек крайцер, 1916)|„Красний Кавказ“]]. Изявените в хода на експлоатация недостатъци водят до разработката на базата на Б-1-К на 180 mm оръдия [[180 mm морско оръдие Б-1-П|Б-1-П]], с които се въоръжават леките крайцери проекти [[Крайцери проект 26|26]] и [[Крайцери проект 26-бис|26-бис]]. == Разработка на оръдието Б-1-К == [[Файл:KrasnyyKavkaz-MK-1-180c.jpg|мини|ляво|150px|Носовите [[оръдеен купол|кули]] на „Красний Кавказ“.]] Предложенията за повишаване на [[калибър]]а на [[крайцер]]ската артилерия с един [[дюйм]] са повдигнати в Руския императорски флот скоро след [[Руско-японска война|руско-японската война]]. Счита се, че това ще повиши огневата мощ на корабите при съхраняване на [[скорострелност]]та, характерна за 152 mm оръдия и ще позволи да се съхрани ръчното зареждане. Предложението не е реализирано, макар в другите флотове в годините на [[Първата световна война]] да се използват корабни оръдия близък калибър<ref name="С5">{{cite|автор = Скворцов А. В.|заглавие = Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“ (1926 – 1945)|място = СПб|издател = Галея Принт|дата = 2005|страница= 5|isbn = 5-8172-0098-8}}</ref>. В частност, [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американския флот]] използва 178 mm оръдия, [[Кайзерлихе Марине|немския]] – [[172 mm]], [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|британския]] и [[Военноморски сили на Австро-Унгария|австро-унгарския]] – 190 mm. Заедно с това, в хода на бойните действия в [[Балтийско море|Балтика]] в периода 1914 – 1917 г. се изявява необходимостта от далекобойна артилерия за използване на [[Морска мина|минно]]-артилерийските позиции. [[Балтийски флот (Русия)|Балтийския флот]], чувствително изоставащ от немския по брой големи кораби, се нуждае от оръдие, което да може ефективно да обстрелва вражеските [[миночистач|тралчици]] и да прикриващите ги леки крайцери и [[разрушител|есминци]], но в същото време, да се намира извън досегаемостта на огъня на вражеските [[линеен кораб|линкори]]. При това се смята, че да се използват за тази цел оръдия с калибър 203 mm и нагоре е нерационално<ref name="С5" />. Идеята за далекобойно оръдие умерен калибър получава развитие в [[СССР|съветско време]]. През 1920-те години ръководителите на Генералния щаб на [[червена армия|РККА]], в частност, [[Михаил Тухачевски|М. Н. Тухачевски]] и [[Владимир Триандафилов|В. К. Триандафилов]] предполагат, че развитието на [[Военноморски флот на СССР|Морските сили на РККА]] трябва да е ограничено до леките сили, действащи на минно-артилерийски позиции под прикритието на далекобойни оръдия не много големи калибри<ref>{{cite|автор = Скворцов А. В.|заглавие = Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“ (1926 – 1945)|страница = 5 – 6}}</ref>. Проектът за 180 mm оръдия с рекордни характеристики е предложен през 1925 г. от главния конструктор на завод „Болшевик“ К. К. Чернявски. Предполага се създаването на оръдие с дължина на [[цев|ствола]] 60 калибра. При [[Начална скорост на куршум|начална скорост]] на 100 [[kg]] [[снаряд]] от 1000 [[m/s]] и [[налягане]] на [[барут]]ните газове в ствола от порядък на 4000 kg/cm, [[далечина на стрелба|далечината на стрелба]] трябва да достигне поне 200 [[кабелт]]ови. Поръчката за оръдието е издаден през 1927 г. Но още през 1926 г. е заповядано да се направи преправено оръдие калибър 180 mm на базата на [[8"/50 морско оръдие|8"/50 корабно оръдие]] за проверка на предложената концепция. Изготовлението на оръдието трябва да е към 1929 г., но работите се проточват и то е представено за изпитания едва през 1930 г. като оръдие № 1203. Изпитанията се провеждат на [[Ржевски полигон|Ржевския]] [[Военен полигон|полигон]] от 6 август 1930 г. и показват невъзможността да се създаде оръдие със заявените характеристики<ref name="Ш964">{{cite|автор =Широкорад А. Б.|заглавие =Энциклопедия отечественной артиллерии|страница=964}}</ref>. Първото оръдие Б-1-К е изпитано на Ржевския полигон от 18 февруари до 2 април 1931 г. Тък като [[промишленост]]та от онова време не е в състояние да създаде нов проект за крайцер и да го построи, е решено да се реконструират под новите оръдия недостроения лек крайцер „Красний Кавказ“ – бивш „Адмирал Лазарев“, принадлежащ към типа [[леки крайцери тип „Светлана“|„Светлана“]]. Куполните артилерийски установки за него са разработени от [[Ленинградски металически завод|Ленинградския металически завод]]<ref name="Ш964" />. Корабът влиза в строй на 25 януари 1932 г<ref name="Л92">Платонов А. В. Энциклопедия советских надводных кораблей, 1941 – 1945 / А. В. Платонов. – СПб.: ООО „Издательство Полигон“, 2002. – С. 92. – 5000 экз. – ISBN 5-89173-178-9.</ref>. == Конструкция на оръдието Б-1-К == Оръдието Б-1-К има скрепена конструкция. [[цев|Стволът]] се състои от [[вкладна цев|вътрешна тръба]], външна тръба, слой скрепяващи цилиндри и [[казеник]]. [[Затвор (оръжие)|Затворът]] е хоризонтален-[[клинов затвор|клиновиден]], с механизъм за полуавтоматично действие<ref name="Ш964" />. На [[Люлка (част на оръжие)|люлеещата]] се част на установката е монтиран досилател, привеждан в действие от енергията на [[изстрел]]а. Зареждането е [[разделно зареждане|разделно]]-[[гилза|гилзово]], вследствие на използването на клиновия затвор и теоретически се осигурява при всякакви [[ъгъл|ъгли]] на възвишение. По проект [[скорострелност]]та трябва да бъде 7 – 8 изстрела в [[минута]] при възвишение на ствола в диапазона 0[[Градус (ъгъл)|°]]—30° и 5 – 6 изстрела в минута при възвишение 30°—60°. == Бойно използване == [[Файл:KrasnyyKavkaz1930s3.jpg|мини|ляво|250px|Крайцерът „Красний Кавказ“.]] Тъй като към началото на [[Велика отечествена война|Великата отечествена война]] крайцера „Красний Кавказ“ се разглежда от командването на флота като практически небоеспособен, той е привличан за изпълнение на стрелби с [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]] крайно рядко и само в първия период на войната. Крайцерът води огън по брегови цели на 11 – 12 септември 1941 г. поддържайки с огън сухопътните войски в [[Одеса]], изстрелвайки 85 180 mm снаряда. На 22 септември 1941 г. изразходва 8 снаряда на ГК при поддръжката на стоварването на морския [[десант]] при село Григориевка. На 15 октомври 1941 г. отново стреля по брега в района на Одеса, отстрелвайки 27 снаряда<ref name=ReferenceA>{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие= Энциклопедия советских надводных кораблей|страница = 92}}</ref>. На 3 декември 1941 г. „Красний Кавказ“ обстрелва брегови цели в района на [[Севастопол]], с 95 снаряда, в същия ден обстрелва брега от района на [[Балаклава]], с 40 снаряда. На 22 декември 1941 г. отново използва ГК в района на Балаклава, изразходвайки 39 снаряда.<ref name="Л93">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие= Энциклопедия советских надводных кораблей|страница = 93}}</ref>. Огънят в почти всчики случаи се води без коректировка, по [[площ]], а неговите резултати си остават неизвестни<ref name="П36">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие= Крейсеры советского флота|място = СПб|издател = Галея-Принт|дата = 1999 |страница = 36|isbn = 5-8172-0010-4}}</ref>. На 25 декември крайцерът стреля по брега в района на планината Опук, с разход на 16 снаряда. На 29 – 30 декември 1941 г., поддържайки морския десант в хода на [[Керченско-Феодосийска десантна операция|Керченско-Феодосийската операция]], изстрелва по позициите на противника в района на [[Феодосия]] 70 180 mm снаряда<ref name="Л94">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие= Энциклопедия советских надводных кораблей|страница = 94}}</ref>. Последните снаряди на главния калибър крайцерът изстрелва на 4 февруари 1943 г., в хода на поддръжката на [[Малая земля|морския десант]] в района на [[Южна Озереевка]]. Огъня отново се води по площи, изразходвани са 75 снаряда. Всичко за годините на войната „Красний Кавказ“ изстрелва 458 снаряда на главния калибър, което съставлява малко повече от половината на един [[боекомплект]]<ref name="Л95">{{cite|автор = Платонов А. В.|заглавие= Энциклопедия советских надводных кораблей|страница = 95}}</ref>. == Оценка на проекта == Експлоатацията на оръдията Б-1-К на крайцера „Красний Кавказ“ показва значителен брой недостатъци, както на самото оръдие, така и на [[Артилерийска установка|оръдейната установка]] МК-1-180. [[Клинов затвор|Клиновидният затвор]] на това оръдие работи ненадежно и дава чести откази на полуавтоматиката, няма пълна [[Обтуратор|обтурация]] и през затворения затвор излизат [[барут]]ни [[газ]]ове<ref name="С30">{{cite|автор = Скворцов А. В.|заглавие = Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“ (1926 – 1945)|страница = 30}}</ref>. Главният недостатък на оръдието става неговата изключително ниска [[живучест]]. Макар разработчиците да планират живучест на ствола до 200 [[изстрел]]а, реално тя е 55 изстрела с бойни [[Метателен заряд|заряди]] и само 30 изстрела с усилени-бойни. Фактически това означава, че [[балистика]]та на оръдието съществено се изменя даже в процеса на една стрелба. С оглед здравината на конструкцията на стволовете това води до необходимост ор регулярна, технически сложна и скъпоструваща замяна на стволовете<ref name="П36" />. Сериозна критика има и към куполните установки МК-1-180. Независимо от това, че в тях има само едно оръдие, те се оказват не само слабозащитени, но и тесни. При това в тях няма никакви прибори за управление на огъня и воденето на огън самостоятелно е възможно само при [[стрелба с право мерене]]. Ненадежни се оказват и механизмите за подаване и зареждане. При това се съхраняват голям брой ръчни операции, в резултат на което, проектната [[скорострелност]] от 6 изстрела в минута е достигана само на учения, а практическата скорострелност съставлява 4 изстрела в минута, и реалната продължителна скорострелност не превишава два изстрела в минута. Освен това, самото използване на еднооръдейни кули през 1930-те години е вече явен анахронизъм и негативно влияе на бойния потенциал на крайцера<ref name="С29">{{cite|автор = Скворцов А. В.|заглавие = Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“ (1926 – 1945)|страница = 29}}</ref>. Тези недостатъци водят до разработката на нова артсистема с калибър 180 mm, с която се опитват да отстранят основните недостатъци на Б-1-К – ниските живучест и надежност. Това води до появата на оръдието [[180 mm морско оръдие Б-1-П|Б-1-П]]<ref name="Ш966">{{cite|автор=Широкорад А. Б.|заглавие=Энциклопедия отечественной артиллерии|страница=966}}</ref>. == Източници == {{references}} == Литература == * {{cite|автор =Бунеев И. И. и др. |заглавие =Морская артиллерия отечественного Военно-Морского Флота |място=СПб. |издател = Лель |дата=1995 |страници =104 |isbn =5-86761-003-X}} * {{cite |автор = Скворцов А. В. |заглавие = Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“ (1926 – 1945) |място = СПб |издател = Галея Принт |дата = 2005 |isbn = 5-8172-0098-8 }} * {{cite |автор =Широкорад А. Б. |заглавие =Энциклопедия отечественной артиллерии |място =Минск |издател = Харвест |дата =2000 |isbn =985-433-703-0 }} == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WNRussian_71-57_m1932.php 180 mm/60 (7.1") B-1-K Pattern 1931) 21-K] {{икона|en}} * [http://flot.sevastopol.info/arms/guns/mk1_180.htm МК-1-180] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Naval guns of the Soviet Union}} {{Превод от|ru|180-мм корабельная пушка Б-1-К|83706800}} [[Категория:Корабна артилерия на СССР|180]] [[Категория:Артилерия по калибър|180]] [[Категория:Корабна артилерия среден калибър|180]] ldr199yd6ndhpej52bk84nij5i56jwb 0 658009 12215072 11621789 2024-04-26T11:16:12Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 2×тире, точка (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = граф на Даун-Фалкенщайн и Лимбург-Бройч | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1508]] – [[1546]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = господар на Даун-Фалкенщайн (1505 – 1519);<br>губернатор на Равенсберг | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Вирих V фон Даун-Фалкенщайн''' ({{lang|de|Wirich V von Daun-Falkenstein}}; * ок. [[1473]], дворец Бургщайнфурт, [[Щайнфурт]]; † края на [[1546]], замък [[Фалкенщайн (Пфалц)|Фалкенщайн]], [[Рейнланд-Пфалц]]) е [[граф]] на [[Даун (град)|Даун]]-[[Фалкенщайн (Пфалц)|Фалкенщайн]] (господар 1505 – 1519, граф 1519 – 1546), [[Графство Лимбург|Лимбург-Бройч]] (1508 – 1546), губернатор на [[Графство Равенсберг|Равенсберг]], дипломат и военачалник. == Живот == [[Файл:Falkenstein-ort-burg-1.jpg|мини|ляво|Замък и селище Фалкенщайн, 2006]] Той е син на [[Мелхиор фон Даун-Оберщайн]] (* 1451; † 1 септември 1517) и съпругата му Маргарета фон Вирнебург (1453 – 1521), дъщеря на граф [[Вилхелм фон Вирнебург]] († 1468/1469) и Франциска фон Родемахерн († 1483). Племенник е на кьолнския архиепископ [[Филип II фон Даун]] (1508 – 1515) и на княжеската [[абат]]иса в [[Есен (Германия)|Есен]] Мейна фон Даун-Оберщайн. Брат е на Филип фон Даун граф фон Фалкенщайн († 15 февруари 1530), Мелхиор фон Даун († сл. 1546), и на Херман фон Даун († сл. 1505). Император [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]] издига господството Фалкенщайн на Вирих през 1518 г. на графство. Вирих е образован за дипломат и участва при сключването на съюз между херцог [[Йохан (Юлих-Клеве-Берг)|Йохан Юлих-Клеве-Берг]] и император [[Карл V (Свещена Римска империя)|Карл V]] на 25 ноември 1519 г. в [[Зитард]]. Той е изпращан от херцог Йохан Юлих-Клеве-Берг на различни дипломатически мисии. През 1526 г. Вирих става дворцов съветник на саксонския курфюрст [[Йохан Твърди]]. През 1528 г. херцог [[Йохан (Юлих-Клеве-Берг)|Йохан Юлих-Клеве-Берг]] го номинира за [[щатхалтер]] на [[Графство Равенсберг|Равенсберг]]. През 1532 г. Вирих като императорски военачалник тръгва в [[Османски войни в Европа|турските войни]] и има победа при [[Линц]] на [[Дунав]]. Вирих V умира през края на 1546 г. и е погребан в [[манастир]] [[Отерберг]]. == Фамилия == Вирих V се жени 1500 г. или на 13 ноември/14 ноември 1505 г. за графиня Ирмгард фон Сайн-Хомбург (* сл. 1482; † 27 август 1551), наследничка на Лимбург ан дер Лене и Бройч, дъщеря на [[Себастиан I фон Зайн]] (1464 – 1498) и Мария фон Лимбург († 1525).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/sponheim/sponh7.html ''Sponheim 7''], genealogy.euweb.cz</ref> Съпругата му е осиновена от бездетния ѝ чичо граф [[Йохан фон Лимбург-Бройч]], за да получат двамата през 1508 г. наследството Лимбург и Бройч. Те имат децата:<ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I461044 ''Wirich V. v.Daun Graf v. Falkenstein und Limburg''], ww-person.com</ref><ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2736.htm#i82200 ''Wirich V von Daun, Graf von Falkenstein-Limburg, Herr zu Oberstein & Broich, Governor of Ravensberg''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Каспар († 1546), умствено болен * Елизабет, [[абат]]иса на ''Св. Квинтин'' в [[Нойс]] * [[Йохан фон Даун-Фалкенщайн|Йохан]] (ок. 1506 – 1579), граф на Фалкенщайн-Лимбург, господар на Оберщайн, каноник на ''Св. Гереон'' в [[Кьолн]] и в [[Кьолнска катедрала|катедралата на Кьолн]] до 1546 г., женен на 13 декември 1546 г. за графиня [[Урсула фон Залм-Кирбург]] (1516 – 1601/1605), дъщеря на граф [[Йохан VII (Салм-Кирбург)|Йохан VII фон Залм-Кирбург]] († 1531) и [[Анна фон Изенбург-Бюдинген-Келстербах]] († 1551/1557) * [[Филип II фон Даун-Фалкенщайн|Филип II]] (* ок. 1505; † 1554), граф на Даун-Фалкенщайн, господар на Оберщайн-Бройч, субдякон в катедралата на Кьолн до 1546 г., женен I. пр. 1540 г. за Анна фон Залм-Даун (ок. 1520 – сл. 1546), дъщеря на граф [[Филип фон Залм-Даун]], II. на 28 септември 1552 г. в Бройч за Каспара фон Холтей († 1558) * Амьона фон Даун (1520 – 1582), омъжена на 20 ноември 1542 г. за граф [[Гумпрехт II фон Нойенар-Алпен]] (1503 – 1556) * Рупрехт († пр. 1530) * [[Себастиан фон Даун-Фалкенщайн|Себастиан]] (* ок. 1540; † сл. 1558), домхер в [[Страсбург]], манастирски хер на ''Св. Гереон'' в Кьолн, женен 1558 г. за вилд и Рейнграфиня Елизабет фон Залм-Даун-Нойфвил (1540 – 1579), дъщеря на [[Филип Франц фон Залм-Даун-Нойфвил]] и [[Мария Египтиака фон Йотинген-Йотинген]] * Вирих (ок. 1512 – 1543), убит в битка в [[Унгария]], домхер в [[Майнц]] * Госвин, женен I. за Катарина Пеге († 1549/1550), II. (сл. 1550/1558) за Бригита фон Гройн * Анна († сл. 1530), канонеса в Есен, [[абат]]иса в Боргхорсте == Литература == * Otto Redlich: ''Mülheim an der Ruhr – Seine Geschichte von den Anfängen bis zum Übergang an Preußen 1815''. Stadt Mülheim an der Ruhr im Selbstverlag, Stadt Mülheim an der Ruhr 1939. * Hans-Joachim Wolter: ''Der deutsche Bauernkrieg'', Mülheimer Jahrbuch 1979. * Brigide Schwarz: ''Die Petrikirche in Mülheim als herrschaftliche Grablege'' (= Zeitschrift des Geschichtsvereins Mülheim a. d. Ruhr. Heft 78, ISSN 0343 – 9453). Geschichtsverein, Mülheim a. d. Ruhr 2007. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 123. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVII, Tafel 135. == Източници == <references /> [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Графове на Лимбург]] [[Категория:Дипломати]] 4w8nsas44zze7pc1sqxw6x42d79uy7i 0 659335 12214052 11140826 2024-04-25T13:11:22Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Йоахим Опенхайм | име-оригинал = | категория = равин | описание = еврейски равин | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Иванчице]], [[Чехия]] | починал-място = [[Берлин]] | националност = {{Чехия}} | работил = | вложки = | баща = Бернард Опенхайм | брак = Хелена Опенхайм | деца = [[Бертхолд Опенхайм]] }} '''Йоахим (Хаим) Опенхайм '''({{lang|yi|חיים אפפענהיים}}) е [[писател]] в [[равин]] на [[Торун]].<ref>{{Cite encyclopedia| article=Joachim (Ḥayyim) Oppenheim | url=http://jewishencyclopedia.com/articles/11724-oppenheim#anchor3 | encyclopedia=Jewish Encyclopedia | lang=en | year=8 май 2017}}</ref><ref>{{Цитат уеб| заглавие=PhDr. Berthold Oppenheim| дата=4 декември 2008 | уеб_адрес=http://kehila-olomouc.cz/rs/1739/phdr-berthold-oppenheim/ | достъп_дата=8 май 2017 | език=cs }}</ref><ref>{{cite book | title=תולדות המשנה | trans_title=Zur Geschichte der Mischna | url=http://hebrewbooks.org/39583 |accessdate=8 май 2017 | year=1882 | location=Братислава}}</ref> == Биография == Роден е на 29 септември 1832 г. в Иванчице, Моравия. Баща му, Бернхард Опенхайм, е равин на Иванчице. През 1853 г. завършва гимназия в Брун, а през 1857 г. Виенския университет. Изучава [[Талмуда]] при равина Лазар Хоровиц. През 1868 г. е призован да служи като равин на Торн и заема този пост до смъртта си на 27 април 1891 г. в Берлин. == Източници == <references/> {{мъниче|религиозен деец|полша}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Опенхайм, Йоахим}} [[Категория:Равини]] [[Категория:Еврейски писатели]] [[Категория:Личности (Торун)]] [[Категория:Родени в Иванчице]] 1j9ebk55m3t8icikcr4cn2v3pl2d9jd 0 661332 12214399 11992105 2024-04-25T19:33:25Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Съпругът ми има семейство | Име в оригинал = Mi marido tiene familia | Картинка = Mi_marido_tiene_familia_logo.png | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Теленовела]] | Създател(и) = Ектор Фореро Лопес<br>Пабло Ферер Гарсия-Травеси | базиран на = ''My husband got a family'' от Пак Чи-ун | Сценарий = {{сгъваем текст|Ектор Фореро <small>(версия и либрето, сез. 1, 2 - 1^ва част)</small><br>Пабло Ферер <small>(версия и либрето)</small><br>Лени Феро <small>(коадаптация, сез. 1, 2 - 1^ва част)</small><br>Габриела Руфо <small>(коадаптация, сез. 1)</small><br>Сантяго Пинеда <small>(литературна редакция, сез. 1, коадаптация, сез. 2)</small><br>Хайме Сиера <small>(литературна редакция, сез. 2)</small><br>Марта Хурадо <small>(литературен консултант)</small><br>Ингрид де Ласе <small>(литературен консултант, сез. 1)</small><br>Мариана Михарес<br>Мици Елисалде <small>(литературни консултанти, сез. 2)</small><br>Хуан Осорио <small>(литературен сътрудник, сез. 2)</small>}} | Режисура = Аурелио Авила<br>Ектор Бония <small>(сез. 1)</small><br>Франсиско Франко<br><small>(сез. 2-1^ва част)</small><br>[[Хуан Пабло Бланко]]<br><small>(сез. 2-2^ра част)</small> | Камера = Маурисио Мансано<br>Гилберто Масин <small>(сез. 1)</small><br>Марта Монтуфар <small>(сез. 2)</small> | Актьори = [[Сурия Вега]]<br>[[Даниел Аренас]]<br>[[Диана Брачо]]<br>Рафаел Инклан<br>[[Силвия Пинал]]<br>Оливия Бусио | Начална мелодия = ''Tú eres la razón''<small> (в изпълнение на Анхелина и Лос Фонтана, сез. 1)</small><br>''Tú eres la razón'' <small> (версия кумбия, в изпълнение на Лос Фонтана и Маргарита ла Диоса де ла Кумбия, сез. 2)</small> | Крайна мелодия = ''Llegaste a mi vida''<small> (в изпълнение на [[Яир]], сез. 1)</small> | Страна = {{MEX}}<br>'''Студио'''<br>[[Телевиса Сан Анхел]]<br>'''Локации'''<br>[[Оахака де Хуарес]], Санта Мария дел Туле, Иерве ел Агуа, Пуерто Ескондидо, [[Мексико (град)|Мексико]],<br>[[Барселона]], [[Испания]],<br>[[Маями]], [[Флорида]] | Език = [[Испански език|Испански]] | Сезони = 2 | Епизоди = 269 | Изпълнителен продуцент = [[Хуан Осорио]] | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Рой Нелсън Рохас Варгас<br>Игнасио Ортис Кастийо | Времетраене = 41 – 115 минути | Дистрибуция = [[Телевиса Интернасионал]] | ТВ Канал = [[Las Estrellas]] | Формат на картината = 1080i [[HDTV]] | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = [[5 юни]] [[2017]] – <br>[[24 февруари]] [[2019]] | Свързани продукции = | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''''Съпругът ми има семейство''''' ({{Lang|es|Mi marido tiene familia}}), със заглавие за втори сезон '''''Съпругът ми има по-голямо семейство''''' ({{Lang|es|Mi marido tiene más familia}}),<ref>[http://peopleenespanol.com/telenovelas/mi-marido-tiene-familia-cambia-titulo-mas-telenovela/#cambia-de-ttulo Mi marido tiene familia cambia de título]</ref> е мексиканска теленовела, режисирана от Ектор Бония, Аурелио Авила, Франсиско Франко и [[Хуан Пабло Бланко]] и продуцирана от [[Хуан Осорио]] за [[Телевиса]] в периода [[2017]] – [[2019]] г. Версията на първи сезон, разработена от Ектор Фореро Лопес и Пабло Ферер Гарсия-Травеси, е базирана на южнокорейския сериал ''My husband got a family'', създаден от Пак Чи-ун.<ref>{{cite web|url=http://www.televisa.com/sala-de-prensa/telenovelas/1008328/mi-marido-tiene-familia-inicia-grabaciones/|title='Mi marido tiene familia' inicia grabaciones|accessdate=18 de abril de 2017|lang=es|publisher=televisa.com}}</ref> Вторият сезон на теленовелата продължава историята на главните персонажи от първия, а също и на Панчо Лопес (герой от теленовелата ''[[Семейство с късмет]]'')<ref>{{cite web|last=Vargas|first=Doraluz|title=En burro llega Pancho López a ''Mi marido tiene + familia''|url=https://www.elnuevoherald.com/entretenimiento/television/article218531285.html|work=El Nuevo Herald|accessdate=25 de noviembre de 2018}}</ref> и множество герои, на които съдбата се смее. В главните роли са [[Сурия Вега]] и [[Даниел Аренас]], в поддържащите – Лаура Вигнати, Хосе Пабло Минор, Арат де ла Торе и [[Сусана Гонсалес]], а в отрицателните – Лола Мерино, Хуан Видал и Херман Брако. Участват също Габриел Сото, Карла Карийо Рехина Ороско Габриела Платас, Рене Касадос, Джесика Коч, [[Яир]], Оливия Бусио, [[Игнасио Касано]], Хаде Фрасер, Гонсало Вега мл., Лус Мария Херес, Марко Муньос и първите актьори [[Диана Брачо]], Рафаел Инклан, [[Силвия Пинал]], Карлос Брачо, Кармен Салинас и Патрисио Кастийо. По време на цялата теленовела се засягат теми като либерален феминизъм, [[консерватизъм]], [[либерализъм]], [[хомосексуалност]], [[хомофобия]], [[осиновяване]], като по този начин се нарушава моделът на традиционното семейство. == Сюжет == '''1^-ви сезон: Една история, в която съдбата се присмива на всички'''<br> Хулиета е независима жена, която работи като вицепрезидент във фирма и е годеница на Робърт Купър, уважаван лекар, който е изоставен в сиропиталище, но когато е на 4-годишна възраст е осиновен от колумбийско-американско семейство. Всички приятели на Хулиета са на мнение, че Робърт е идеалният партньор, който всяка жена би искала да има. Всичко се променя, когато Хулиета и Робърт отиват да живеят в пансион, където се запознават със семейство Корсега – доня Бланка, дон Еухенио и трите ив дъщери Марисол, Даниела и Линда; Фрида, Аудифас и Полита и сина им Аристотелис, и матриарха доня Имелда Корсега – сплотено семейство, но и много противоречиво. В началото на общото им съжителство Хулиета и доня Бланка имат ежедневни различия. Всеки член на семейството има мислене, различно от това на Хулиета, и това води до конфликти, заради които Хулиета започва да изпитва неприязън към тях. Когато най-накрая вярва, че ще се отърве от това семейство, в живота им се случва нещо неочаквано, тъй като те откриват, че Корсега е истинското семейство на Робърт, който е син на доня Бланка и дон Еухенио, сина, който са изгубили преди 34 години, чието истинско име е Хуан Пабло. От този момент животът на Хулиета и Робърт се променя из основи. Хулиета и доня Бланка решават да започнат отначало в отношенията си, за да се разбират занапред по-добре, тъй като тя е истинската майка на Робълт и следователно нейна свекърва, която иска най-доброто за сина си. От друга страна, Хулиета е готова да живее и със зълвите си – с Марисол и Даниела затоплят отношенията си, но с Линда отношенията им стават от лоши – по-лоши. Съдбата си играе с Лина, която се влюбва в Бруно, но тя не знае, че мъжът, към когото изпитва чувства, е брат на жената, която най-много мрази. Малко по малко, цялото семейство, особено доня Бланка и доня Имелда, започва да се включва във всяко решение, което трябва да бъде взето от Хулиета и Робърт. Хулиета е вярвала, че е намерила съвършения човек в лицето на Робърт – трудолюбив, любящ, подкрепящ, отговорен, но със семейство, което ходи по петите им, и което поставя препятствия във връзката им. Сега Хулиета трябва да се научи как да се справи с Корсега, защото ''съпругът ѝ има семейство''. '''2^-ри сезон: По-добре, но не винаги...'''<br> Накрая Хулиета успява да балансира между личния и професионалния си живот, в близост до съпруга си Робърт и децата им – Давид, който е на 4 години, и Бланкита, която е на година и половина. Отново семейство Корсега трябва да се изправи пред редица проблеми, когато Робърт открива дядо си, Кануто „Тито“ Корсега, „покойния“ баща на Еухенио, Тулио и Аудифас, които вярват на „истината“, че баща им е починал. Същата тази „истина“ им е втълпявана години наред от дона Имелда, която остава разочарована от съпруга си, който навремето е имал извънбрачна връзка с Крисанта. От друга страна, Хулиета преминава през трудни моменти заради пристигането на новата си шефка, Сусана Корсега. Сусана е дъщеря на Тито и Крисанта, които са пристигнали от Долна Калифорния, за да се запознаят със семейство Корсега от Оахака. Сусана се съмнява в професионалните способности на Хулиета, която, от своя страна, не може да повярва, че новата ѝ шефка има същата кръв, която има и съпругът ѝ, и следователно ѝ е леля. Вярвайки, че съдбата е решила да ѝ постави на пътя повече препятствия, отколкото е трябвало да преодолее, тъй като сега Хулиета има по-голямо семейство от това, от което е искала да избяга преди 4 години. Даниела и Габриел „Мечките“ са изградили стабилен брак въпреки конфликтите на техните семейства: Корсега и Муси. Даниела ще поеме по-голямо предизвикателство, когато Габриел я моли да имат син, за да я приеме семейството му. Това ще предизвика още повече проблеми между двете семействата. За Робърт е истинско чудо, че е открил цялото семейство Корсега, към което принадлежат и Себастиан и Аксел, синове на Сусана, които са братовчеди на Робърт. Семейство Корсега се изправя пред нови битки, както срещу Муси, така и срещу членовете, които го изграждат. Това предполага нови предизвикателства в живота на „Опа“ (галеното име, с което се наричат Хулиета и Робърт). „Опасите“ ще докажат, че въпреки проблемите на семействата, могат да продължат напред, и Хулиета ще стигне до поредния извод, че ''съпругът ѝ има по-голямо семейство''. == Актьори == Част от актьорския състав: * [[Сурия Вега]] – ''Хулиета Агилар Ривера'' * [[Даниел Аренас]] – ''Робърт Купър / Хуан Пабло Корсега Гомес'' * [[Диана Брачо]] – ''Бланка Гомес де Корсега'' * Рафаел Инклан – ''Еухенио Корсега Сиера'' * [[Силвия Пинал]] – ''Имелда Сиера вдовица де Корсега'' * Оливия Бусио – ''Каталина Ривера вдовица де Агилар'' * Лус Мария Херес – ''Белен Гомес'' * Лола Мерино – ''Ана Романо де Корсега'' * Рене Касадос – ''Аудифас Корсега Сиера'' * Джесика Коч – ''Марисол Корсега Гомес'' * Габриела Платас – ''Амапола Кастаниеда де Корсега'' * [[Игнасио Касано]] – ''Уго Агилар Ривера'' * [[Яир]] – ''Хави Галан'' * Хаде Фрасер – ''Линда Корсега Гомес'' * Рехина Ороско – ''Амалия Гомес'' * Хуан Видал – ''Хулиан Гера'' * Лаура Вигнати – ''Даниела Корсега Гомес'' * Хосе Пабло Минор – ''Габриел Муси'' * Емилио Осорио – ''Аристотелис Корсега Кастаниеда'' * Федерико Айос – ''Бруно Агилар Ривера'' * Барбара Ислас – ''Диана Мехия де Агилар'' * Паола Тойос – ''Бегония Бустаманте'' * Латин Лъвър – ''Енсо'' * Лихия Уриарте – ''Дафне'' * Маркос Монтеро – ''Игнасио'' * Исабела Тена – ''Фрида'' * Марио Дискуа * Мария Нела Синистера – ''Лус'' * Марко Муньос – ''Тулио Корсега Сиера'' * Балтасар Овиедо – ''Кармело'' * Сантяго Белтран – ''Хуан Пабло Корсега Гомес (дете)'' * Андреа Португал – ''Бланка Гомес де Корсега (млада)'' * Аарон Фонсека – ''Еухенио Корсега Сиера (млад)'' * Паулина де Лабра * Арат де ла Торе – ''Панчо Лопес'' * [[Сусана Гонсалес]] – ''Сусана Корсега Диас'' * [[Сесилия Габриела]] – ''Д-р Таня'' * Габриел Сото – ''Ернесто Рей'' * Кармен Салинас – ''Крисанта Диас'' * Карлос Брачо – ''Кануто „Тито“ Корсега Родригес'' * [[Майрин Вилянуева]] – ''Ребека Тревиньо Гарса'' * Гонсало Вега мл. – ''Аксел Легорета Корсега'' * Родриго Перес „Ел Канелито“ – ''Себастиан Легорета Корсега'' == Премиера == Премиерата на ''Съпругът ми има семейство'' е на [[5 юни]] [[2017]] г. по [[Las Estrellas]].<ref>{{cite web|url=http://espectaculos.televisa.com/series/noticias/1008299/mi-marido-tiene-familia-estrenara-telenovela-zuria-vega-espectaculos/|title=¡ES OFICIAL! YA SABEMOS CUÁNDO SE ESTRENARÁ 'MI MARIDO TIENE FAMILIA'||lang=es|publisher=espectaculos.televisa.com}}</ref> Последният 102. епизод за първи сезон е излъчен на [[22 октомври]] [[2017]] г. Премиерата на втория сезон е на [[9 юли]] [[2018]] г. по Las Estrellas. Последният 167. епизод за втори сезон е излъчен на [[24 февруари]] [[2019]] г. {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center; width:100%;" |- ! scope="col" style="width:10%;" rowspan="2"| Година ! scope="col" style="width:28%;" rowspan="2"| Излъчване ! scope="col" style="width:7%;" rowspan="2"| Брой<br />епизоди ! scope="col" colspan=2| Премиера ! scope="col" colspan=2| Финал |- ! scope="col" | Дата ! scope="col" span style="width:7%; font-size:smaller; line-height:100%;"|Рейтинг ! scope="col" | Дата ! scope="col" span style="width:10%; font-size:smaller; line-height:100%;"|Рейтинг |- ! rowspan=2 style="background:#F9F9F9;text-align:center"| '''2017'''<br>'''2018''' | понеделник-петък 20:30<br>понеделник-петък 20:30 |102<br>167 | style="font-size:11px;line-height:110%"|[[5 юни]] [[2017]]<br>[[9 юли]] [[2018]] ! 17.6<ref>{{cite web|url=http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=689572&idFC=2017|title=Estreno ''Mi marido tiene familia'' registró más de 3 millones de espectadores|lang=es|publisher=radioformula.com.mx|достъп_дата=2018-06-05|архив_дата=2017-08-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170816105415/http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=689572&idFC=2017}}</ref><br> - | style="font-size:11px;line-height:110%"|[[22 октомври]] 2017<br>[[24 февруари]] [[2019]] ! 28.7<ref>{{Citation |title=Mi marido tiene familia termina líder y anuncia segunda temporada |url=http://www.todotvnews.com/news/Mi-marido-tiene-familia-termina-lder-y-anuncia-segunda-temporada.html |accessdate=2018-06-05 |archivedate=2018-06-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180616181916/http://www.todotvnews.com/news/Mi-marido-tiene-familia-termina-lder-y-anuncia-segunda-temporada.html }}</ref><br> - |- |} == Екип == {{Колони|2| * Оригинална история – Пак Чи-ун * Версия и либрето – Ектор Фореро Лопес, Пабло Ферер Гарсия-Травеси * Ко-адаптация – Лени Феро, Габриела Руфо, Сантяго Пинеда * Литературна редакция – Сантяго Пинеда, Хайме Сиера * Литературни консултанти – Марта Хурадо, Ингрид де Ласе, Мариана Михарес, Мици Елисалде * Литературен сътрудник – Хуан Осорио * Сценография и декор – Антонио Гарсия, Маноло Домингес, Клаудия Рамос * Дизайн на костюми – Ванеса Самора Винк, Дулсе Лаваниегос * Начална музикална тема (1. сезон) – ''Tú eres la razón'' * Изпълнители – Анхелина и Лос Фонтана * Начална музикална тема (2. сезон) – ''Tú eres la razón'' * Изпълнители – Лос Фонтана и Маргарита ла Диоса де ла Кумбия * Автори – Хорхе Едуардо Мургия, Маурисио Ариага * Крайна музикална тема – ''Llegaste a mi vida'' * Изпълнител – [[Яир]] * Автор – Хосе Луис Рома * Музикални координатори – Хулио Бланко, Мигел Мендоса * Музикално оформление – Хесус Бланко, Алберто Олмедо * Редактори – Норма Рамирес, Алехандро Иглесиас, Маурисио Коронел, Даниел Рентерия * Асистент-редактори – Моника Ернандес, Исмаел Виегас * Директори продукция – Ерасмо Перес, Алина Бермудес Касарес, Вероника Албор, Диего Осорио * Мениджър продукция – Ноеми Кортес * Координатори продукция – Кристиан Рохас Варгас, Клаудия Калдерон Мартинес, Мириам Авалос, Ноеми Кортес * Фотограф – Диего Тенорио * Асистент-продуценти – Едгар Давила, Омар Давила * Асистент-оператори – Фернандо Рохас, Ирма Диас, Карла Мансано, Абнер Обед * Асистент-режисьори – Хуана Химарес, Лурдес Кобо, София Вани * Продуценти – Рой Нелсън Рохас Варгас, Игнасио Ортис Кастийо * Оператори – Маурисио Мансано, Гилберто Масин Аренас, Марта Монтуфар * Режисьори – Ектор Бония, Аурелио Авила, Франсиско Франко, [[Хуан Пабло Бланко]] * Изпълнителен продуцент – [[Хуан Осорио]] }} == Продукция == Записите на първи сезон започват на [[11 април]] [[2017]] г. в [[Оахака]].<ref>{{cite web|title='Mi marido tiene familia' inicia grabaciones|url=http://www.televisa.com/sala-de-prensa/telenovelas/1008328/mi-marido-tiene-familia-inicia-grabaciones/|work=televisa.com|publisher=[[Televisa]]|accessdate=4 юни 2017|език=es}}</ref><ref>{{cite web|last=Rodarte|first=Jorge|title="Mi marido tiene familia" inicia grabaciones en Oaxaca|url=https://www.debate.com.mx/show/Mi-marido-tiene-familia-inicia-grabaciones-en-Oaxaca-20170509-0260.html|work=debate.com.mx|accessdate=4 юни 2017|език=es}}</ref> Локациите в Мексико включват Оахака и [[Телевиса Сан Анхел]].<ref>{{cite web|last=Woodside|first=Maxine|title="Mi marido tiene familia" graba escena emblemática en Oaxaca: Arenas|url=http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=682949&idFC=2017|work=radioformula.com.mx|publisher=Grupo Fórmula|accessdate=4 юни 2017|език=es|архив_дата=2017-05-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170512010655/http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=682949&idFC=2017}}</ref><ref>{{cite web|last=Castillo|first=Víctor|title=Regresa a foros el elenco de ''Mi Marido Tiene Familia''|url=https://www.elsoldemexico.com.mx/espectaculos/tv/659734-regresa-a-foros-el-marido-que-tiene-familia|work=elsoldemexico.com.mx|publisher=El Sol de México|accessdate=4 юни 2017|език=es|архив_дата=2017-05-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170517061918/https://www.elsoldemexico.com.mx/espectaculos/tv/659734-regresa-a-foros-el-marido-que-tiene-familia}}</ref> Записите на втория сезон започват на [[18 май]] [[2018]] г. == Саундтрак == {| class="wikitable" !Nº !Песен !Изпълнител(и) !Продължителност |- |1 | „Tú eres la razón“ | Анхелина и Лос Фонтана | 3:48 |- |2 | „Llegaste a mi vida“ | [[Яир]] | 3:21 |- |3 | „Así me gustas“ | Паулина и Давид Олгин | 3:19 |- |4 | „Nena“ | Марама | 2:18 |} == Благотворителен концерт == На [[30 септември]] [[2017]] г. продуцентът Хуан Осорио организира благотворителен концерт за събиране на средства за пострадалите от земетресението в [[Чиапас]] от [[7 септември]] 2017 г., в който участват множество артисти и певци, сред които Марама, Пау и Даво и Анхелина и Лос Фонтана. Концертът се излъчва по телевизията на [[28 октомври]] 2017 г.<ref>{{cite web|url=http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=716741&idFC=2017|title=Elenco de ''Mi marido tiene familia'' recauda ayuda para Oaxaca|lang=es|publisher=radioformual.com.mx|достъп_дата=2018-06-16|архив_дата=2018-06-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180617015244/http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=716741&idFC=2017}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=715756&idFC=2017|title=Pau y Davo, Regina Orozco, La Fontana y un servidor en concierto por Oaxaca: Yahir|lang=es|publisher=radioformual.com.mx|достъп_дата=2018-06-16|архив_дата=2018-06-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180617015223/http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=715756&idFC=2017}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.televisa.com/sala-de-prensa/telenovelas/1024281/mi-marido-tiene-familia-concierto-estrellas/ |заглавие=Mi marido tiene familia en Concierto por las estrellas |достъп_дата=2018-06-16 |архив_дата=2018-06-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180617042833/http://www.televisa.com/sala-de-prensa/telenovelas/1024281/mi-marido-tiene-familia-concierto-estrellas/ }}</ref> == Награди и номинации == ;Copa Televisa {| class="wikitable" |- ! Година !! Категория || Резултат |- | 2017 || Най-добра теленовела || Печели<ref>[http://noticieros.televisa.com/ultimas-noticias/nacional/2017-12-11/emilio-azcarraga-jean-reconoce-mejores-proyectos-copa-televisa-2017/ Emilio Azcárraga Jean reconoce a los mejores proyectos con la Copa Televisa 2017]</ref> |- |} ;[[Ти Ви и Новелас (2018)|Награди TVyNovelas 2018]] {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! '''Категория''' || '''Номинация''' || '''Резултат''' |- |Най-добра теленовела || Хуан Осорио Ортис || Номиниран |- |[[Награда Ти Ви и Новелас за най-добър сценарий или адаптация|Най-добър сценарий или адаптация]] || Ектор Фореро, Пабол Ферер и Марта Хурадо || Номинирани |- |Най-добра актриса в главна роля || Сурия Вега || Номинирана |- |Най-добър актьор в главна роля || Даниел Аренас || Номиниран |- |Най-добра актриса в отрицателна роля || Лоля Мерино || Номинирана |- |Най-добра първа актриса || Силвия Пинал || Печели |- |Най-добра актриса в поддържаща роля || Диана Брачо || Печели |- |Най-добър актьор в поддържаща роля || Рафаел Инклан || Номиниран |- |Най-добра актриса във второстепенна роля || Оливия Бусио || Номинирана |- |Най-добър оператор || Маурисио Мансано и Гилберто Масин || Номинирани |- |Най-добър режисьор || Ектор Бония и Аурелио Авила || Номинирани |- |Най-добър екип || Хуан Осорио || Номиниран |- |Най-добра музикална тема || Лос Фонтана и Анхелина<br>Автори: Хорхе Едуардо Мургия и Маурисио Ариага || Номинирани<ref name="televisa">{{cite web|title=PREMIOS TVyNOVELAS 2018|url=http://www.televisa.com/sala-de-prensa/especiales/1029687/premios-tvynovelas-2018/|work=televisa.com|accessdate=17 de enero de 2018|език=es|архив_дата=2018-04-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180421232527/http://www.televisa.com/sala-de-prensa/especiales/1029687/premios-tvynovelas-2018}}</ref> |- |} == Разклонение == След финала на ''Съпругът ми има по-голямо семейство'', Хуан Осорио обявява, че ще продуцира през 2019 г. [[Сърцето никога не греши|разклонение]] с гей двойката на сериала Аристотел и Темо, които ще бъдат главните герои.<ref>{{Citation |title=Mi marido tiene más familia tendrá spinoff |url=http://www.todotvnews.com/news/Mi-marido-tiene-ms-familia-tendr-spinoff.html |accessdate=2019-05-27 |archivedate=2019-04-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190403124524/http://www.todotvnews.com/news/Mi-marido-tiene-ms-familia-tendr-spinoff.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://heraldodemexico.com.mx/tendencias/aristemo-la-pareja-mas-exitosa-del-momento-tendra-su-spin-off/ |заглавие=Aristemo, la pareja más exitosa del momento, tendrá su ''spin off'' |достъп_дата=2019-05-27 |архив_дата=2019-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190626235213/https://heraldodemexico.com.mx/tendencias/aristemo-la-pareja-mas-exitosa-del-momento-tendra-su-spin-off/ }}</ref> == Външни препратки == * {{imdb title|6938094}} == Източници == <references/> {{Превод от|es|Mi marido tiene familia|108419020}} [[Категория:Мексикански теленовели]] [[Категория:Теленовели на „Телевиса“]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] dtc04s6wf5wdpim9koojbs51rbnhiaz 0 661804 12214924 10774466 2024-04-26T08:54:42Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{ Плавателен съд | име = Спрей | заглавие = Спрей, снимана през 1898 | снимка = Spray.jpg | емблема = | флаг = {{Съединени американски щати}} | тип = ветроходна яхта, стъкмяване гафелен [[шлюп (тип ветрилно въоръжение)|шлюп]] | поръчан = | започнат = | завършен = | начало = | потънал = след [[14 ноември]] [[1909]] по неизвестни причини | клас = съд за лов на стриди | тонаж | дължина = 36.7' (11.20 m) | ширина = 14' 2" | газене = 4' 2" | задвижване = ветрила | скорост = до 8 [[възел]]а | екипаж = 1 }} '''„Спрей“''' ({{lang|en|Spray}}) е 36,7-футов (11,20 m) гафелен [[шлюп (тип ветрилно въоръжение)|шлюп]], стар съд за лов на [[стриди]], преоборудван от капитан [[Джошуа Слоукъм]] за осъществяването на първата в историята самотна [[Околосветско пътешествие|околосветска обиколка]]. Джошуа Слоукъм обикаля Земята за три години, стартирайки на 24 април 1895 г. от [[Бостън]], [[Масачузетс]] и завършвайки на 27 юни 1898 г. в [[Нюпорт (Роуд Айланд)|Нюпорт]], [[Роуд Айлънд]]. През ноември 1909 г. „Спрей“ с капитан Слоукъм на борда изчезва в района на [[Винярд Хейвън]], Масачузетс на път за [[Южна Америка]]. == История == === Строежът на „Спрей“ === През 1882 г., две години след оттеглянето си в [[Бостън]], капитан Слоукъм приема „Спрей“ като подарък от стария си приятел, китоловеца капитан Ийбън Пиърс. По това време „Спрей“ е на [[стапел]] насред полето край [[Феърхайвен]], недалеч от морето и в много лошо състояние. Ремонтът е направен собственоръчно от Слоукъм, отнема 13 месеца и $553.62 (около $16 100 в долари от 2015 г.). След ремонта „Спрей“ е практически нов съд с [[дъб]]ови [[Кил (корабоплаване)|кил]], [[шпангоут]]и, нос и [[фалшборд]]. [[Обшивка]]та и [[палуба]]та са [[бор]]ови, мачтата – от НюХемпширски [[смърч]]. За крепежни елементи са използвани винтове и гвоздеи. == Източници == <references /> [[Категория:Лодки]] [[Категория:Ветроходни кораби]] ss1dwu88ch3xlvcet8x7x3i1iul6bu1 0 664351 12214572 12158034 2024-04-25T23:43:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Вулкан | име = Тао-Русир | картинка = Onekotan Island, Kuril Islands, Russian Federation.JPG | картинка-описание = Остров [[Онекотан]] с калдерата Тао-Русир и [[Вулкан на Креницин|Вулкана на Креницин]] в нея (вляво) | височина = | координати = | сев-ширина = 49.35 | изт-дължина = 154.70 | място = Русия Сахалинска област | планина = | тип = [[калдера]] на стар щитовиден вулкан | възраст = 7500 години | площ на кратера = | диаметър на кратера = 7,5 km | дълбочина на кратера = 540 – 920 m | последно изригване = | първо изкачване = | карта = | карта-описание = | оптимален маршрут = | общомедия = Onekotan }} '''Тао-Русир (Блекистон, Курой, Куроиши, Куроиси)''' е голяма калдера, останала от древен вулкан, в южната част на остров Онекотан от Курилските острови, Сахалинска област на Русия.<ref name="GV"/> == История == [[Базалт]]о-[[андезит]]ната калдера Тао-Русир е формирана през 5550 (± 75) година преди новата ера, в резултат от едно от най-силните изригвания на Курилските острови през [[холоцен]]а.<ref name="SVERT">{{икона|ru}} [https://avo.alaska.edu/pdfs/Volcanoes_svert_ru.pdf SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090704073557/http://www.avo.alaska.edu/pdfs/Volcanoes_svert_ru.pdf |date=2009-07-04 }}</ref> Периодът на създаване е установен с [[Радиовъглеродно датиране|радиовъглероден анализ]].<ref name="Geodata">{{икона|ru}} [http://www.geodata.org.ua/vulkany/vulkan/290310 Geodata/Тао-Русир кальдера]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Калдерата принадлежи на стар щитовиден вулкан, който продължава да излива [[лава]] и след последния [[ледников период]]. Преди около 7500 години става гигантско взривно изригване с [[ВЕИ]]=6, което „обезглавява“ вулкана и формира настоящата калдера.<ref name="Geodata"/><ref name="VKK">{{икона|ru}} [http://geoportal.kscnet.ru/volcanoes/volc.php?name=Tao-Rusyr%20Caldera Volcanoes of Kurile-Kamchatka Island Arc/Tao-Rusyr Caldera]</ref> Съпроводен е от голямо количество [[пирокластични потоци]], отлаганията от които заемат значителна част от източното крайбрежие на Онекотан и постепенно намаляват дебелината си от юг към север.<ref name="VKK"/> През 1846 и 1879 г. в калдерата се наблюдава [[Солфатари|солфатарна]] активност.<ref name="Encyc">{{икона|en}} [https://books.google.bg/books?id=b1sXfJCiCHQC&pg=PA255&lpg=PA255&dq=Тао-Русыр+кальдера&source=bl&ots=r_EM5Wumtd&sig=QOfol5XXo4VY6NQSfEV76XRxcCg&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiq99aY3PvUAhXKHpoKHUIQAK04ChDoAQhDMAU#v=onepage&q=Тао-Русыр%20кальдера&f=false Encyclopedia of Earthquakes and Volcanoes/Third Edition/New York/1994/ISBN 0-8160-6302-8/page 255]</ref> == Описание == Има вътрешен диаметър 7,5 км и диаметър при основата – 16 – 17 км.<ref name="GV">{{икона|en}} [http://volcano.si.edu/volcano.cfm?vn=290310 Global Volcanism Program/Tao-Rusyr Caldera]</ref><ref name="Es">{{икона|ru}} [http://esgeo.ru/blog/vulkan_krenicyna/2013-03-07-82 Es Geo/Вулкан Креницына] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170714003844/http://esgeo.ru/blog/vulkan_krenicyna/2013-03-07-82 |date=2017-07-14 }}</ref> Стените на калдерата се издигат на височина между 540 и 920 метра. Запълнена е с най-дълбокото сладководно езеро в Сахалинска област – Калцовое (Пръстеновидно) езеро.<ref name="Сахалин">{{икона|ru}} [http://sakhalin.shamora.info/Вулкан-Креницына/ Sakhalin. Shamora/Вулкан Креницына]</ref> Диаметърът му е 7 км, максималната му дълбочина е 264 м., а водната повърхност се намира на 400 м над морското равнище.<ref name="GV"/><ref name="Сахалин"/> Обикновено водата в него е спокойна, но при силен вятър вълните могат да достигнат 3 м. височина.<ref name="Es"/> Външните склонове са полегати, с наклон от 7° на изток до 14° на запад. На юг и на запад се наблюдават следи от стар [[ледник]] във вид на [[Кари (геоморфология)|кари]] и малки коритообразни понижения. Върхът на едно от тези понижения е „срязан“ от калдерата. По източните и северозападните склонове няма следи от ледници. В тези участъци се виждат многочислени застинали [[лавови потоци]] с добре съхранена структура на повърхността. На западното подножие един от тях образува нос Ангиби, преграждайки коритото на река Ангиби.<ref name="VKK"/> == Вулкан на Креницин == В северозападната част на езерото, високо над ръба на калдерата, се издига симетричният конус на [[Вулкан на Креницин|Вулкана на Креницин]] и образува остров с диаметър при основата 4 км.<ref name="GV"/> Съставът му е главно [[андезит]]ов и се издига на 1324 м над морското равнище. <ref name="SVERT"/><ref name="Es"/> На върха си завършва с [[Вулканичен кратер|кратер]] с диаметър 350 м и дълбочина 100 м., запълнен с вода.<ref name="GV"/><ref name="Geodata"/> През ноември 1952 г., няколко дни след силно земетресение, вулканът изригва от централния кратер с ВЕИ=3. Три дни преди това в близост до калдерата се отбелязват смущения в [[Магнитно поле|магнитното поле]].<ref name="Geodata"/><ref name="Encyc"/> По-късно става и странично изригване на вулкана, при което се образува още един, голям кратер на североизточния му склон. Едновременно с това на източния бряг е формиран малък [[лавов купол]].<ref name="GV"/><ref name="Geodata"/> == Източници == <references /> [[Категория:Курилски вулкани]] [[Категория:Вулканични калдери]] e9qyq3x2ksudfx9c0ngo35dw7uyzhk6 0 666905 12214076 11536517 2024-04-25T13:30:11Z Melanita 132414 форматиране wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = 3. (2.) [[княз]] на [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн]]-[[Микулов|Николсбург]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1655]] – [[1698]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = покняжен граф на Тарасп;<br>фрайхер на Холенбург, Финкенщайн и Талберг | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Фердинанд Йозеф фон Дитрихщайн''' ({{lang|de|Ferdinand Joseph von Dietrichstein}}; * [[25 септември]] [[1636]], [[Виена]], [[Хабсбургска монархия]]; † [[28 ноември]] [[1698]], [[Микулов]], [[Чехия]]) е австрийски благородник, 3. (2.) [[княз]] на [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн]]-[[Микулов|Николсбург]] (1655 – 1698), покняжен [[граф]] на [[Тарасп]], фрайхер на Холенбург, Финкенщайн и Талберг, оберст-дворцов-майстер, конференц-[[министър]] и таен съветник на император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]. През 1668 г. става рицар на [[Орден на Златното руно|Ордена на Златното руно]]. Между 1658 и 1678 г. той строи бароков дворец във Виена.<ref>[http://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00045449&tree=LEO ''Ferdinand Joseph, 2.Fürst von Dietrichstein''], Genealogics – Leo van de Pas</ref> == Произход == Той е най-големият, останал жив син на княз [[Максимилиан фон Дитрихщайн]] (1596 – 1655) и първата му съпруга принцеса Анна Мария Франциска фон Лихтенщайн (1597 – 1638), дъщеря на княз [[Карл I фон Лихтенщайн]] (1569 – 1627) и Анна Мария баронеса фон Босковиц-Шварценберг-Черна-Гора († 1625). Баща му се жени втори път на 4 декември 1640 г. за графиня София Агнес фон Мансфелд-Фордерорт-Борнщет (1619 – 1677), дъщеря на граф [[Волфганг фон Мансфелд]] (1575 – 1638). Брат е на граф Максимилиан фон Дитрихщайн (1638 – 1692) и полубрат на граф Филип Зигмунд фон Дитрихщайн (1651 – 1716). == Фамилия == Фердинанд Йозеф фон Дитрихщайн се жени на 7 февруари 1656 г. в [[Грац]] за принцеса [[Мария Елизабет фон Егенберг]] (* 26 септември 1640; † 19 май 1715), дъщеря на княз [[Йохан Антон I фон Егенберг]] (1610 – 1649) и принцеса [[Анна Мария фон Бранденбург-Байройт]] (1609 – 1680).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/bohemia/eggenbg.html#JA1 ''Bohemia, Eggenberg''], genealogy.euweb.cz</ref> Те имат 19 деца:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/dietrich/dietrich6.html#FJ2 ''Dietrichstain 6''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I378834 ''Ferdinand Joseph Fürst v. Dietrichstein zu Nikolsburg Graf zu Trasp''], ww-person.com</ref> * Анна Мария (* 2 февруари 1657; † 21 май 1659) * Зигмунд Франц (* 21 април 1658; † 26 август 1667) * [[Леополд Игнац Йозеф фон Дитрихщайн|Леополд Игнац Йозеф]] (* 16 август 1660; † 13 юли 1708), 4. (3.) княз на Дитрихщайн, женен на 13 юли 1687 г. за графиня Мария Годофреда Доротея фон [[Дом Салм|Салм]] (1667 – 1732) * [[Ердмунда Мария фон Дитрихщайн-Николсбург|Ердмунда Мария]] (* 17 април 1662; † 16 март 1737), омъжена 1681 г. за княз [[Йохан Адам I Андреас фон Лихтенщайн]] († 1712) * Карл Йозеф фон Дитрихщайн (* 17 юли 1663; † 29 септември 1693), граф на Дитрихщайн * [[Валтер Франц фон Дитрихщайн|Валтер Франц]] (* 18 септември 1664; † 3 ноември 1738), 5. (4.) княз на Дитрихщайн-Николсбург, женен два пъти * Франциска (*/† 22 октомври 1665) * Макимилиан (*/† 25 август 1666) * Маргарет (* 17 септември 1667; † 24 август 1682) * Мария Алойзия (* 28 ноември 1668; † 24 април 1673) * Венцел Доминик Лукас (* 18 октомври 1670; † 24 април 1673) * Христиан (*/† 5 декември 1672) * Клаудия Фелицитас Йозефа (* 25 април 1674; † 10 септември 1682) * Мария Йозефа Антония Кажетана Роза (* 13 ноември 1675; † 16 ноември 1675) * Фердинанд (*/† 1676) * Мария Шарлота Анна (* 20 септември 1677; † 21 август 1682) * [[Якоб Антон фон Дитрихщайн|Якоб Антон]] (* 24 юли 1678; † 15 май 1721), граф * Раймунд Йозеф (* 18 юни 1679; † 18 август 1682) * Доминика Мария Анна (* 30 юли 1685; † 3 март 1694) == Литература == * J. S. Ersch, J. G. Gruber: ''Allgemeine Encyklopädie der Wissenschaften und Künste'' (Nachdruck der Originalausgabe aus dem 19. Jh.) Akad. Druck u. Verlagsanstalt Graz, 1971. * Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Dietrichstein,_Ferdinand_Josef_Fürst ''Dietrichstein, Ferdinand Josef Fürst''] In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 3. Theil. Verlag der typogr.-literar.-artist. Anstalt (L. C. Zamarski, C. Dittmarsch & Comp.), Wien 1858, S. 298 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. III, Tafel 33. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://thepeerage.com/p567.htm#i5669 ''Ferdinand Joseph Prinz von Dietrichstein-Nicholsburg''], thepeerage.com * [http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3215.htm#i96569 ''Ferdinand Joseph, Prince of Dietrichstein-Nikolsburg''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com [[Категория:Князе]] [[Категория:Дитрихщайн]] [[Категория:Австрийска аристокрация]] [[Категория:Носители на Ордена на Златното руно]] [[Категория:Родени във Виена]] [[Категория:Починали във Виена]] [[Категория:Родени през 1636 година]] [[Категория:Починали през 1698 година]] nlocnd7nm9h4ecc0e9u017j3uyfc70x 0 668106 12215085 10803331 2024-04-26T11:30:10Z Kukuruz4o 344525 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Левзея''' (''Leuzea carthamoides'', ''Rhaponticum carthamoides'') е рядко [[ендемично растение]]. То вирее само при висока надморска височина и специални условия в някои високопланински райони на [[Сибир]] ([[Алтай]]), [[Средна Азия]], [[Монголия]] и [[Китай]] на височина до 3000 м, на границата на топене на [[ледниците]]. == Обща информация == Левзеята е многогодишно тревисто растение от семейство [[Compositae]]. Историческата възраст на рода [[Leuzea Rhaponticum]] е около 3 – 5 милиона години. Коренищата ѝ са разклонени дървовидни и са дебели от 0,6 до 2,5 см в диаметър. Разположени са хоризонтално с кафяв до тъмнокафяв цвят и имат специфичен аромат. Стъблото не се разклонява и достига височина от 80 до 150 см. Съцветието е почти кръгла кошничка – широко 3 – 6 см и разположено единично на върха на стъблото. Цветната кошничка се състои от многобройни [[ланцетни листенца]]. Те са разположени едно върху друго във вид на стреха. Окраската на цветовете е светлолилава. Тичинките са 5 на брой, а плодът е кафяв с елипсовидно-клиновидна форма. Семената са дълги около 5 – 7 мм и са снабдени с крилца. Теглото на 1000 семена е 12 – 19 гр.<ref>[https://www.pompai.com/статии/левзея-мускулна-маса-и-сила-от-природата.html Левзея – мускулна маса и сила от природата], Публикувана на 19 януари 2015.</ref> Левзея и препарати от левзея се използват като средство за възбуждане и стимулиране на централната [[нервна система]], за повишаване на умствената способност, за енергията и за подобряване на физическите постижения при спортисти. <ref name="История">{{Citation |title=История на ЛЕвзея |url=http://leuzea.bg/inner-page-history |accessdate=2017-08-22 |archivedate=2017-08-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170822181809/http://leuzea.bg/inner-page-history }}</ref> == Свойства и действие == [[Файл:Rhaponticum carthamoides fluid extract.jpg|мини|240px|Екстракт от Левзия]] В древната източна медицина, растението левзея е познато под названието Лоу Лу и Лоу Као. Употребява се в китайската, тибетската и [[монголската медицина]], заради стимулиращото си действие.<ref name="История" /> През дългия си период на [[еволюция]] и екстремалните условия на високопланинската среда, растението придобива форма на [[метаболизъм]]. При нея се синтезират [[фито-екдизони]] или екдистерон. [[Екдистеронът]] <ref>[https://4fitness.bg/blog/сила-и-мускулна-маса/екдистерон-натурална-анаболна-хранителна-добавка/ Екдистерон - натурална анаболна хранителна добавка], Публикувана на 13 април 2014.</ref> е фито-стероидно съединение. То има способността да повишава имунитета на човешкия организъм и да хармонизира работата на хормоналната, сьрдечно-съдовата, нервната и [[храносмилателна система]] <ref name="История" /> Екдистероните, съдържащи се в корените и плодовете на растението имат анаболен ефект и помогнат в борбата със стреса. Тонизира целия [[организъм]] и се препоръчва при [[пролетна умора]], общо изтощение и [[полова слабост]], тъй като подобрява функцията на [[половата система]]. Притежава свойството да засилва метаболитните процеси, действа на умствената дейност и на процесите, свързани с кръвообращението, и интензитета на изгаряне на натрупаните мазнини. <ref name="билка">{{Citation |title=Вълшебната Левзея |url=http://www.bgbilka.com/2086/%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D1%8F/ |accessdate=2017-08-22 |archivedate=2017-08-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170822174718/http://www.bgbilka.com/2086/%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D1%8F/ }}</ref> Билката действа и на принципа на [[антихистамин]], блокирайки производството на този [[хормон]] (хистамин), причинител на [[алергиите]]. == Прием на Левзея == Левзея може да се приема по няколко начина – като [[чай]], [[капки]] ([[тинктура]]) или външно за мазане ([[етерично масло]]).<ref name="билка" /> Смята се, че 40 мг/ден чист (95 – 100%) екстракт от екдистерон (20-hydroxyecdysone) са достатъчни, за да се прояви фармакологичният ефект без риск от интоксикация. <ref>[https://www.bb-team.org/articles/1668_levzeya-leuzea-carthamoides-rastitelniyat-iztochnik-na-ekdisteron Левзея (Leuzea carthamoides) – растителният източник на екдистерон]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Метличинови]] [[Категория:Лечебни растения]] s3kcl4t6l2vfszubkv1f126zve8luxu 0 672090 12214598 12206880 2024-04-26T00:21:47Z Stephan1000000 253000 Епизоди = 136 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Младият Шелдън | Име в оригинал = Young Sheldon | Картинка = Young Sheldon logo.svg | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Ситуационна комедия|Ситком]] | Създател(и) = Чък Лори<br>Стивън Моларо | Актьори = Иън Армитидж<br>Зоуи Пери<br>Ланс Барбър<br>Рейгън Ревърд<br>Монтана Джордан<br>Ани Потс | Разказвач = [[Джим Парсънс]] | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 7 | Епизоди = 136 | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Младият Шелдън | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Джим Парсънс<br>Чък Лори<br>Стивън Моларо<br>Тод Спийуак | Продуцент(и) = Chuck Lorre Productions<br>Warner Bros. Television | Времетраене = 21 минути | ТВ Канал = [[CBS]] | Формат на картината = 1080i ([[HDTV]]) | Формат на звука = | Излъчване = 25 септември 2017 г. – | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = 6226232 | Страница в TV.com = young-sheldon }} '''„Младият Шелдън“''' ({{lang|en|Young Sheldon}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[ситуационна комедия|ситком]], създаден от Чък Лори и Стивън Моларо. Прелюдия е на „[[Теория за Големия взрив]]“ и проследява живота на 9-годишния Шелдън Купър, който живее със семейството си в Източен Тексас. Първият епизод е излъчен на 25 септември 2017 г.<ref>{{cite web|url=http://deadline.com/2017/05/cbs-schedule-primetime-fall-2107-2018-the-big-bang-theory-ncis-mom-1202095439/|title=CBS Fall 2017 Schedule: No Major Changes, ‘Young Sheldon’ Joins ‘The Big Bang Theory’, ‘S.W.A.T.’ On Thursday|last=Andreeva|first=Nellie|publisher=Deadline.com|date=17 май 2017|accessdate=22 май 2017}}</ref> веднага след премиерата на единайсетия сезон на „Теория за Големия взрив“, а останалите епизоди започват на 2 ноември 2017 г. На 22 февруари 2019 г. CBS подновява сериала за трети и четвърти сезон.<ref>{{cite web |last1=Andreeva |first1=Nellie |last2=Petski |first2=Denise |title=‘Young Sheldon’ Renewed For Two More Seasons By CBS |url=https://deadline.com/2019/02/young-sheldon-renewed-two-more-seasons-cbs-2019-2020-1202562775/ |work=Deadline |accessdate=February 22, 2019 |lang=en |date=February 22, 2019}}</ref> На 30 март 2021 г. е подновен за пети, шести и седми сезон.<ref>[https://variety.com/2021/tv/news/young-sheldon-renewed-three-seasons-cbs-1234940919/ ‘Young Sheldon’ Renewed for Three More Seasons at CBS]</ref> Шести сезон започва на 29 септември 2022 г.<ref name="S6Premiere">{{cite web|url=https://tvline.com/2022/06/23/cbs-fall-premiere-dates-2022-list-ghosts-ncis-young-sheldon/|title=CBS Sets Fall Premiere Dates for ''FBI'', ''Ghosts'', ''NCIS'', ''Young Sheldon'' and More|work=TVLine|first=Ryan|last=Schwartz|date=June 23, 2022|access-date=June 23, 2022}}</ref> На 14 ноември 2023 г. CBS обявява, че седмият сезон ще е последен и че ще започне на 15 февруари 2024 г., а финалът ще се излъчи на 16 май 2024 г.<ref name="S7Enddate">{{Cite web |last=Andreeva |first=Nellie |date=November 14, 2023 |title='Young Sheldon' To End With Season 7 On CBS; Series Finale Date Set |url=https://deadline.com/2023/11/young-sheldon-end-season-7-cbs-canceled-series-finale-date-1235612167/ |access-date=November 14, 2023 |website=[[Deadline Hollywood]] |language=en-US}}</ref> Сезонът ще се състои от 14 епизода.<ref name="S7Episodescount">{{Cite web|url=https://tvline.com/news/young-sheldon-final-season-7-episode-count-ending-cbs-1235081176/|title=Young Sheldon's Final Season Episode Count Revealed|website=TVLine|first=Ryan|last=Schwartz|date=November 15, 2023|access-date=November 15, 2023}}</ref> == „Младият Шелдън“ в България == В България сериалът започва на 14 април 2020 г. по [[bTV Comedy]], всеки делник от 22:00 по два епизода.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.videoclip.bg/watch/1111294_mladiyat-sheldun-ochakvajte-premieren-1-vi-sezon-ot-14-april-vse |заглавие=„Младият Шелдън“, премиера, очаквайте от 14 април 2020 г. |достъп_дата=2021-04-10 |архив_дата=2021-04-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210410154504/http://www.videoclip.bg/watch/1111294_mladiyat-sheldun-ochakvajte-premieren-1-vi-sezon-ot-14-april-vse }}</ref> Първи сезон завършва на 28 април. На 29 април започва втори сезон и приключва на 13 май. На 11 януари 2022 г. започва трети сезон, всеки делник от 19:00 по два епизода и завършва на 25 януари. На 25 юли започва четвърти сезон от 19:30, а разписанието му е всеки делник от 19:00 по два епизода и приключва на 5 август. На 23 юни 2023 г. започва пети сезон от 23:30, а разписанието му е всеки делник от 23:00 по два епизода. Дублажът е на студио [[Медиа Линк]]. Ролите се озвучават от артистите [[Яна Огнянова]] от първи до четвърти сезон, [[Елена Грозданова (актриса)|Елена Грозданова]] от пети, [[Петя Миладинова]], [[Ани Василева]] от първи до трети, [[Вилма Карталска]] от четвърти, [[Петър Върбанов]] от първи до четвърти, [[Стефан Сърчаджиев – Съра]] от пети и [[Симеон Владов]]. Преводът е на Антония Халачева, Пламен Узунов и Райка Цветкова. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|6226232}} * {{tv.com show|young-sheldon}} {{мъниче|сериал|сащ}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Американски ситкоми]] [[Категория:Предавания на Си Би Ес]] 4tv4srv55suyi2vz4bj2vvpttazbm3r 0 679284 12214063 11757365 2024-04-25T13:23:01Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Партия на доброто | оригинално име = İyi Parti | bgcolor = #42ABE2 | лого = Logo of Good Party (vertical).svg | обяснение = | картинка = | описание = | ръководител = [[Мерал Акшенер]] | предшественик = | време на управление = | основаване = {{Стартова дата и възраст|2017|10|25}} | разформироване = | щаб = 2120. Cadde No: 9, [[Анкара]], [[Турция]] | младежка_организация = | идеология = Икономически национализъм;<br> [[Кемализъм]];<ref name=dw/><br> Културен национализъм;<br> [[Национален консерватизъм]];<ref name=dw/><br> [[Турски национализъм]]<ref name=dw>{{cite news|title=Turkish nationalists form new party challenging Erdogan|url=http://www.dw.com/en/turkish-nationalists-form-new-party-challenging-erdogan/a-41101708|work=Deutsche Welle|date=25 октомври 2017}}</ref> | член_на = | евро_група = | цветове = {{Легенда|#42ABE2|Светло синьо}}{{Легенда|yellow|Жълт}} | места1_заглавие = [[Велико национално събрание на Турция|ВНСТ]] | места1 = {{Партия/места|36|600|#42ABE2}} | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | места4_заглавие = | места4 = | места5_заглавие = | места5 = | места6_заглавие = | места6 = | места7_заглавие = | места7 = | места8_заглавие = | места8 = | сайт = {{URL|iyiparti.org.tr}} | общомедия = |членове={{Понижение}} 508.578 (2024)|лозунг=Türkiye İYİ olacak! (Турция ще бъде добре!)}} '''Партия на доброто''' ({{Lang|tr|İyi Parti}}) е националистическа, консервативна, светска и центристка [[политическа партия]] в [[Турция]].<ref name=dw/><ref name="haberturk.com">{{cite web|url=http://www.haberturk.com/gundem/haber/1602198-yusuf-halacoglu-yeni-partiyi-haberturk-e-anlatti-defosu-olani-istemiyoruz|title=Yusuf Halaçoğlu yeni partiyi Habertürk'e anlattı: Defosu olanı istemiyoruz - Haberler Son Dakika|publisher=}}</ref> Тя е създадена на 25 октомври 2017 г. Неин председател е [[Мерал Акшенер]]. Партията се придържа към принципите и идеалите на основателя на Турция – [[Мустафа Кемал Ататюрк]].<ref>{{cite web|url=http://www.yenicaggazetesi.com.tr/iyi-parti-mustafa-kemal-ataturkun-huzurunda-175767h.htm|title=İyi Parti Mustafa Kemal Atatürk'ün huzurunda|publisher=}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на политическите партии в Турция]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|tr}} {{Official website|iyiparti.org.tr}} * {{facebook|İYİ-Parti-319944568468149/}} * {{twitter|iyiparti}} * {{instagram|iyiparti}} {{мъниче|Турция|политика}} {{Портал|Политика|Турция}} [[Категория:Политически партии в Турция]] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Националистически партии]] [[Категория:Турски национализъм]] [[Категория:Основани в Турция през 2017 година]] cdt0afkvrm13gcpni0wej1zihe3houw 12214064 12214063 2024-04-25T13:23:38Z 93.183.145.37 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Партия на доброто | оригинално име = İyi Parti | bgcolor = #42ABE2 | лого = Logo of Good Party (vertical).svg | обяснение = | картинка = | описание = | ръководител = [[Мерал Акшенер]] | предшественик = | време на управление = | основаване = {{Стартова дата и възраст|2017|10|25}} | разформироване = | щаб = 2120. Cadde No: 9, [[Анкара]], [[Турция]] | младежка_организация = | идеология = Икономически национализъм;<br> [[Кемализъм]];<ref name=dw/><br> Културен национализъм;<br> [[Национален консерватизъм]];<ref name=dw/><br> [[Турски национализъм]]<ref name=dw>{{cite news|title=Turkish nationalists form new party challenging Erdogan|url=http://www.dw.com/en/turkish-nationalists-form-new-party-challenging-erdogan/a-41101708|work=Deutsche Welle|date=25 октомври 2017}}</ref> | член_на = | евро_група = | цветове = {{Легенда|#42ABE2|Светло синьо}}{{Легенда|yellow|Жълт}} | места1_заглавие = [[Велико национално събрание на Турция|ВНСТ]] | места1 = {{Партия/места|37|600|#42ABE2}} | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | места4_заглавие = | места4 = | места5_заглавие = | места5 = | места6_заглавие = | места6 = | места7_заглавие = | места7 = | места8_заглавие = | места8 = | сайт = {{URL|iyiparti.org.tr}} | общомедия = |членове={{Понижение}} 508.578 (2024)|лозунг=Türkiye İYİ olacak! (Турция ще бъде добре!)}} '''Партия на доброто''' ({{Lang|tr|İyi Parti}}) е националистическа, консервативна, светска и центристка [[политическа партия]] в [[Турция]].<ref name=dw/><ref name="haberturk.com">{{cite web|url=http://www.haberturk.com/gundem/haber/1602198-yusuf-halacoglu-yeni-partiyi-haberturk-e-anlatti-defosu-olani-istemiyoruz|title=Yusuf Halaçoğlu yeni partiyi Habertürk'e anlattı: Defosu olanı istemiyoruz - Haberler Son Dakika|publisher=}}</ref> Тя е създадена на 25 октомври 2017 г. Неин председател е [[Мерал Акшенер]]. Партията се придържа към принципите и идеалите на основателя на Турция – [[Мустафа Кемал Ататюрк]].<ref>{{cite web|url=http://www.yenicaggazetesi.com.tr/iyi-parti-mustafa-kemal-ataturkun-huzurunda-175767h.htm|title=İyi Parti Mustafa Kemal Atatürk'ün huzurunda|publisher=}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на политическите партии в Турция]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|tr}} {{Official website|iyiparti.org.tr}} * {{facebook|İYİ-Parti-319944568468149/}} * {{twitter|iyiparti}} * {{instagram|iyiparti}} {{мъниче|Турция|политика}} {{Портал|Политика|Турция}} [[Категория:Политически партии в Турция]] [[Категория:Консервативни партии]] [[Категория:Националистически партии]] [[Категория:Турски национализъм]] [[Категория:Основани в Турция през 2017 година]] hhjhhc1292ubdtiilvln1q6eykypk33 0 683296 12214738 11992927 2024-04-26T05:22:55Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Награда | име = Ти Ви и Новелас (2018) | текущи_награди = | картинка = | големина_на_картинка = | алтернативно = | обяснение_към_картинка = | описание = [[2017]] г. | представящ = [[Телевиса]] | домакин = | дата = [[18 февруари]] [[2018]] г. | място = [[Мексико (град)|Мексико]] | държава = {{MEX}} | водещ = [[Жаклин Бракамонтес]]<br>Инес Гомес Монт | възнаграждение = | година = | година2 = | носител = | уебсайт = | мрежа = [[Las Estrellas]] | предаване = | рейтинги = | предходно = [[Ти Ви и Новелас (2017)|2017]] | основно = [[Ти Ви и Новелас (2018)|2018]] | следващо = [[Ти Ви и Новелас (2019)|2019]] }} '''36º Награди [[Ти Ви и Новелас]]''' ({{Lang|es|La XXXVI Entrega de los Premios TVyNovelas}}) е церемония, на която са наградени най-добрите продукции на компания [[Телевиса]], провела се на [[18 февруари]] [[2018]] г. в град [[Мексико (град)|Мексико]]. Водещи на церемонията ще са [[Жаклин Бракамонтес]] и Инес Гомес Монт.<ref name="televisa">{{cite web|title=PREMIOS TVyNOVELAS 2018|url=http://www.televisa.com/sala-de-prensa/especiales/1029687/premios-tvynovelas-2018/|publisher=televisa.com|accessdate=17 януари 2018|език=es|архив_дата=2018-04-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180421232527/http://www.televisa.com/sala-de-prensa/especiales/1029687/premios-tvynovelas-2018}}</ref> С най-много номинации е отличена теленовелата ''[[Поддавам се на изкушението]]'', продуцирана от Хисел Гонсалес.<ref name="televisa"/> Големият победител от церемонията е теленовелата ''[[Поддавам се на изкушението]]'', с 10 награди, включително в категория ''Най-добра теленовела''. Основните категории на церемонията са: ''Най-добра теленовела:'' ''Поддавам се на изкушението'', ''Най-добра актриса в главна роля:'' [[Маите Перони]] (''[[Готин баща]]'') и ''Най-добър актьор в главна роля:'' [[Себастиан Рули]] (''Готин баща''). == Обобщение на наградите и номинациите == {| class="wikitable centered" |- style="background:#EEDD82; text-align:center" | '''Теленовела''' || '''Номинации''' || '''Награди''' |- |style="background:#CCFFCC;" |''[[Поддавам се на изкушението]]'' |style="background:#CCFFCC;" |{{center|18}} |style="background:#CCFFCC;" |{{center|10}} |- |''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' || {{center|17}} || {{center|1}} |- |''[[Съпругът ми има семейство]]'' || {{center|13}} || {{center|2}} |- |''[[Готин баща]]'' || {{center|13}} || {{center|4}} |- |''[[Признавам се за виновна]]'' || {{center|10}} || {{center|1}} |- |''[[Влюбвам се в Рамон]]'' |rowspan=2| {{center|7}} |rowspan=5| {{center|0}} |- |''[[Без твоя поглед]]'' |- |''[[В диви земи]]'' || {{center|4}} |- |''[[Обичаният]]'' |rowspan=2| {{center|1}} |- |''[[Мое мило проклятие]]'' |} == Номинации == === Теленовели === {| class="wikitable" ! style="background:#EEDD82" width="50%" | Най-добра теленовела <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Фернандо Колунга]]</div> ! style="background:#EEDD82" | [[Награда Ти Ви и Новелас за най-добър сценарий или адаптация|Най-добър сценарий или адаптация]] <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Жаклин Бракамонтес]] и [[Инес Гомес Монт]]</div> |- | valign="top" | * '''''[[Поддавам се на изкушението]]''''' – (Хисел Гонсалес Салгадо) ** ''[[Обичаният]]'' – ([[Никандро Диас Гонсалес]]) ** ''[[Влюбвам се в Рамон]]'' – ([[Лусеро Суарес]]) ** ''[[Признавам се за виновна]]'' – ([[Анджели Несма|Анджели Несма Медина]]) ** ''[[Съпругът ми има семейство]]'' – (Хуан Осорио) ** ''[[Готин баща]]'' – ([[Едуардо Меса]]) | valign="top" | * '''Леонардо Бечини''' – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** [[Клаудия Веласко]] и [[Педро Армандо Родригес]] – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' ** Ектор Фореро, Пабло Ферер и Марта Хурадо – ''[[Съпругът ми има семейство]]'' ** [[Хуан Карлос Алкала]], Роса Саласар и Фермин Сунига – ''[[Признавам се за виновна]]'' ** [[Лусеро Суарес]], [[Кармен Сепулведа]], Едуин Валенсия и Луис Рейносо – ''[[Влюбвам се в Рамон]]'' |- ! style="background:#EEDD82" | Най-добра актриса в главна роля <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Даниела Кастро]] и [[Кристиан де ла Фуенте]]</div> ! style="background:#EEDD82" | Най-добър актьор в главна роля <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Сусана Гонсалес]] и [[Хорхе Салинас]]</div> |- | valign="top" | * '''[[Маите Перони]]''' – ''[[Готин баща]]'' ** [[Силвия Наваро]] – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** [[Ариадне Диас]] – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' ** [[Адриана Лувие]] – ''Поддавам се на изкушението'' ** [[Сурия Вега]] – ''[[Съпругът ми има семейство]]'' | valign="top" | * '''[[Себастиан Рули]]''' – ''[[Готин баща]]'' ** [[Даниел Аренас]] – ''[[Съпругът ми има семейство]]'' ** [[Давид Сепеда]] – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' ** Габриел Сото – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** [[Хосе Рон]] – ''[[Влюбвам се в Рамон]]'' |- ! style="background:#EEDD82" | Най-добра актриса в отрицателна роля <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Асела Робинсън]] и Хуан Карлос Барето</div> ! style="background:#EEDD82" | Най-добър актьор в отрицателна роля <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Анжелик Бойер]] и [[Себастиан Рули]]</div> |- | valign="top" | * '''[[Даниела Кастро]]''' – ''[[Признавам се за виновна]]'' ** Африка Савала – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' ** Хулиета Егурола – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** Лола Мерино – ''[[Съпругът ми има семейство]]'' ** [[Лус Елена Гонсалес]] – ''[[Влюбвам се в Рамон]]'' | valign="top" | * '''Данило Карера''' – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' ** Алфредо Гатика – ''[[Влюбвам се в Рамон]]'' ** Арат де ла Торе – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** [[Едуардо Сантамарина]] – ''[[Без твоя поглед]]'' ** Педро Морено – ''[[Признавам се за виновна]]'' |- ! style="background:#EEDD82" | Най-добра първа актриса <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: Андреа Легарета и Карлос Феро</div> ! style="background:#EEDD82" | Най-добър пръв актьор <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Летисия Калдерон]] и [[Сесар Евора]]</div> |- | valign="top" | * '''[[Силвия Пинал]]''' – ''[[Съпругът ми има семейство]]'' ** [[Даниела Ромо]] – ''[[В диви земи]]'' ** Хулиета Егурола – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** Ракел Панковски – ''[[Готин баща]]'' ** Сайде Силвия Гутиерес – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' | valign="top" | * '''Хуан Карлос Барето''' – ''[[Готин баща]]'' ** Адалберто Пара – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** Алехандро Томаси – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' ** [[Енрике Роча]] – ''[[Признавам се за виновна]]'' ** Хосе Карлос Руис – ''[[Мое мило проклятие]]'' |- ! style="background:#EEDD82" | Най-добра актриса в поддържаща роля <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Мариана Торес]] и Фердинандо Валенсия</div> ! style="background:#EEDD82" | Най-добър актьор в поддържаща роля <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: Африка Савала и Хуан Диего Коварубиас</div> |- | valign="top" | * '''[[Диана Брачо]]''' – ''[[Съпругът ми има семейство]]'' ** [[Клаудия Рамирес]] – ''[[Без твоя поглед]]'' ** [[Ерика Буенфил]] – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' ** [[Марисол дел Олмо]] – ''[[Влюбвам се в Рамон]]'' ** Вероника Хаспеадо – ''[[Готин баща]]'' | valign="top" | * '''Карлос Феро''' – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** Адриан Ди Монте – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' ** Карлос де ла Мота – ''[[Без твоя поглед]]'' ** Рафаел Инклан – ''[[Съпругът ми има семейство]]'' ** Раул Араиса – ''[[Готин баща]]'' |- ! style="background:#EEDD82" | Най-добра актриса във второстепенна роля <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Елисабет Алварес]] и Данило Карера</div> ! style="background:#EEDD82" | Най-добър актьор във второстепенна роля <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Алехандра Барос]] и Алексис Аяла</div> |- | valign="top" | * '''Хулия Урбини''' – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** Сесилия Тусайнт – ''[[Без твоя поглед]]'' ** Мишел Гонсалес – ''[[Готин баща]]'' ** Оливия Бусио – ''[[Съпругът ми има семейство]]'' ** Ванеса Бауче – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' | valign="top" | * '''Серхио Мур''' – ''[[Готин баща]]'' ** Карлос Валенсия – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** [[Фабиан Роблес]] – ''[[В диви земи]]'' ** Марко Мендес – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' ** Серхио Рейносо – ''[[Без твоя поглед]]'' |- ! style="background:#EEDD82" | Най-добра млада актриса <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Сара Коралес]] и Салвадор Сербони</div> ! style="background:#EEDD82" | Най-добър млад актьор <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: Вероника Монтес и [[Лус Елена Гонсалес]]</div> |- | valign="top" | * '''[[Ела Велден]]''' – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** [[Клаудия Мартин]] – ''[[Влюбвам се в Рамон]]'' ** Фернанда Урдапиета – ''[[Готин баща]]'' ** Скарлет Грубер – ''[[Без твоя поглед]]'' ** Яни Прадо – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' | valign="top" | * '''Херман Брако''' – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** Алекс Переа – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' ** Емануел Орендай – ''[[Без твоя поглед]]'' ** Емануел Паломарес – ''[[В диви земи]]'' ** Хуан Диего Коварубиас – ''[[Признавам се за виновна]]'' |- ! style="background:#EEDD82" | Най-добър оператор <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Жаклин Бракамонтес]] и Инес Гомес Монт</div> ! style="background:#EEDD82" | [[Награда Ти Ви и Новелас за най-добра режисура|Най-добър режисьор]] <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: Марилус Бермудес и [[Гретел Валдес]]</div> |- | valign="top" | * '''Армандо Сафра''' и '''Луис Родригес''' – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** Алехандро Фрутос – ''[[Признавам се за виновна]]'' ** Мануел Барахас и Алехандро Алварес – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' ** Мануел Барахас и Алехандро Алварес – ''[[Готин баща]]'' ** Маурисио Мансано и Гилберто Масин – ''[[Съпругът ми има семейство]]'' | valign="top" | * '''[[Ерик Моралес]]''' и '''[[Хуан Пабло Бланко]]''' – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** [[Бенхамин Кан]] и Родриго Сунбос – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' ** Бенхамин Кан и Родриго Сунбос – ''[[Готин баща]]'' ** Ектор Бония и Аурелио Авила – ''[[Съпругът ми има семейство]]'' ** [[Серхио Катаньо]] и [[Клаудио Рейес Рубио]] – ''[[Признавам се за виновна]]'' |- ! style="background:#EEDD82" | Най-добър екип <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Ариадне Диас]] и [[Давид Сепеда]]</div> ! style="background:#EEDD82"| Най-добра музикална тема <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Жаклин Бракамонтес]] и Инес Гомес Монт</div> |- | valign="top" | * '''''[[Поддавам се на изкушението]]''''' – (Хисел Гонсалес Салгадо) ** ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' – ([[Едуардо Меса]]) ** ''[[Признавам се за виновна]]'' – ([[Анджели Несма|Анджели Несма Медина]]) ** ''[[Съпругът ми има семейство]]'' – (Хуан Осорио) ** ''[[Готин баща]]'' – ([[Едуардо Меса]]) ** ''[[Влюбвам се в Рамон]]'' – ([[Лусеро Суарес]]) | valign="top" | * „'''''Saturno'''''“; Изпълнител и автор: [[Пабло Алборан]] – ''[[Поддавам се на изкушението]]'' ** „''Estaré contigo''“; Изпълнител и автор: Марко Антонио Солис – ''[[В диви земи]]'' ** „''Me declaro culpable''“; Изпълнители: Мануел Михарес и Мария Хосе. Автори: Хайме Флорес и Луис Карлос Монрой. – ''[[Признавам се за виновна]]'' ** „''Tú eres la razón“''; Изпълнители: Los Fontana & Анхелина. Автори: Хорхе Едуардо Мургия и Маурисио Ариага. – ''[[Съпругът ми има семейство]]'' ** „''Y me pregunto''“; Изпълнител: Хулион Алварес. Автор: Хос Фавела. – ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' |} === Сериали === {| class="wikitable" ! style="background:#EEDD82" width="50%" | Най-добър сериал <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Ирина Баева]] и [[Хосе Рон]]</div> !style="background:#EEDD82" | Най-добра актриса в главна роля за сериал <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: Клаудия Алварес и Габриел Сото</div> |- | valign="top" | * '''''[[Днес ще се променя]]''''' – Рубен Галиндо и Сантяго Галиндо ** ''Dogma'' – Леонардо Симброн и Моника Варгас ** ''[[Имало едно време (сериал)|Имало едно време]]'' – Питипол Ибара | valign="top" | * '''[[Мариана Торес]]''' – ''[[Днес ще се променя]]'' ** Габриела Роел – ''Днес ще се променя'' ** Илиана Фокс – ''Dogma'' |- !style="background:#EEDD82" | Най-добър актьор в главна роля за сериал <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: Галилеа Монтихо и Раул Араиса</div> |- | valign="top" | * '''Фердинандо Валенсия''' – ''[[Днес ще се променя]]'' ** Ари Телч – ''Днес ще се променя'' ** Даниел Мартинес – ''Dogma'' ** Еухенио Монтесоро – ''[[Днес ще се променя]]'' |} === Предавания === {| class="wikitable" ! style="background:#EEDD82" | Най-добро развлекателно предаване <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Лусеро]]</div> !style="background:#EEDD82" | Най-добро ограничено предаване <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: Химена Кордоба и [[Хулиан Хил]]</div> |- | valign="top" | ** '''[[Розата на Гуадалупе]]''' – Мигел Анхел Ерос ** ''Como dice el dicho'' – Хеновева Мартинес | valign="top" | * '''''Miembros al aire''''' – (Едуардо Суарес) ** ''Está cañón'' – Йорди Росадо ** ''Hacen y deshacen'' – Йорди Росадо ** ''MoJoe'' – Ракел Рода ** ''Netas divinas'' – Хавиер Лабрада |- ! style="background:#EEDD82" width="50%" | Най-добра комедия <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: Сурия Вега и Даниел Аренас</div> !style="background:#EEDD82" | Най-добра забавна програма <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: [[Майрин Вилянуева]] и [[Андрес Паласиос]]</div> |- | valign="top" | * '''''Vecinos''''' – Елиас Солорио ** ''40 y 20'' – Густаво Лоса ** ''Mita y mita'' – Питипол Ибара ** ''Nosotros los guapos'' – Гилермо дел Боске ** ''Renta congelada'' – Педро Ортис де Пинедо | valign="top"| * '''''Hoy''''' – Рейналдо Лопес ** ''¡Cuentamelo ya!'' – Нино Канун ** ''El coque va'' – Хавиер Родригес |- !style="background:#EEDD82" | Най-добро реалити <div style="text-align: right; font-size: 85%; font-weight:normal;">Представено от: Нинел Конде и [[Едуардо Сантамарина]]</div> |- | valign="top" | * '''''La Voz... México''''' – Мигел Анхел Фокс ** ''Bailando por un sueño'' – Рубен Галиндо и Сантяго Галиндо |} == Специални награди == * Признание за ''[[Розата на Гуадалупе]]'' за 10 години в ефир. == Изпълнения == * ''„Quédate conmigo“'' и ''„Andas en mi cabeza“'', изпълнител Чино Миранда * ''„Loca“'' и ''„Como yo te quiero“'', изпълнител [[Маите Перони]] * ''„Necesitaría“'', изпълнител [[Лусеро]] * ''„Sutra“'' и ''„Traicionera“'', изпълнител Себастиан Ятра == Вижте също == * [[Списък с теленовелите на Телевиса]] == Външни препратки == * [http://www.televisa.com Телевиса] * [http://www.tvynovelas.com/mx/ Списание TVyNovelas] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210607190047/https://www.tvynovelas.com/mx/ |date=2021-06-07 }} * [http://www.tvynovelas.com/us/premios-tvynovelas2017/ Награди TVyNovelas] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180906165648/http://www.tvynovelas.com/us/premios-tvynovelas2017 |date=2018-09-06 }} == Източници == <references/> {{Превод от|es|Anexo:Premios TVyNovelas (México) 2018|105682506}} [[Категория:Ти Ви и Новелас]] [[Категория:Култура в град Мексико]] mh3d1899cg6t17urvciztu9xf8svhd7 0 685395 12214447 12067074 2024-04-25T20:51:36Z MalevE93 282913 /* Футбол */ wikitext text/x-wiki {{обработка|увод}} Началото на спортното движение в града е поставено от Георги Живков – министър на просвещението през 1894 година. Методи Хаджипетков създава в града първата спортна организация в града – първа колоездачна група, която е първата подобна организация и в България. През 1928 година във Велико Търново се създав българския шахматен съюз.<ref>Ангел Б. Ганцаров Спортната слава на Велико Търново</ref> Спортът в града се развива усилено след началото на XX век. Търново е център на областните спартакиади. В града се е провеждал ежегоден крос „Ивайло“. На хълма Момина крепост няколко години са се провеждали спортни игри. В града се е провеждала и спортна алпиниада. Ежегодно в Търново се провежда лекоатлетически крос „Ивайло“. == Футбол == [[Файл:Etar (veterans) vs Bulgaria (veterans) friendly match.jpg|мини|Етър(ветерани) - България (ветерани) честване 100 години Етър]] През 1918 година в града се създава Спортен клуб „Славия“. Играчита от отбора са спортисти от улиците „Гурко“ и „Офицерска“. Няколко години по-късно се създава и Спортен футболен клуб „Левски“. Слез промените в България през [[1945]]-та година,„Етър-1924“ престава да съществува до 1957 година и на негово място се появяват футболните клубове „Ударник“, „Септември“, „Спартак“, ДНА и „Червено знаме“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://etarvt.bg/istoriya/ |заглавие=История на Етър-1924 |достъп_дата=2021-01-22 |архив_дата=2021-01-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210121175011/https://etarvt.bg/istoriya/ }}</ref> === [[ПФК Етър 1924]] === ПФК„Етър“ е учреден през 1924 година, след обединяването на футболните отбори „Слава“, „Феникс“ и „България“. През 1930 година, отбора достига до полуфиналите на първенството. === [[СФК Етър (Велико Търново)]] === На 17 юли 2013 г. е създаден СФК „Етър Велико Търново“, който след три години участие в Северозападната „В“ група през 2016 г. завършва първи и влиза в професионалния футбол. === [[ФК Болярки (Велико Търново)]] === Футболен клуб „Болярки“ е дамски футболен отбор, официално учреден на 6 ноември 2004 г. Президент на клуба е Йордан Грозданов, а треньор – Валентин Витанов. === [[Етър-2 (Велико Търново)|Етър-2]] === През 1999 година се създава дублиращ отбор на Етър, който играе в аматьорската В група. === [[Ивайло-97 (Велико Търново)|Ивайло-97]] === През 1997 година в града се създава футболен клуб Ивайло 97. През първия си футболен сезон отборът играе в аматьорската В група. Президент на клуба е бил Ярослав Матоуш. Старши треньор за сезон 1999/2000 е бил Ангел Минчев. Играчите на отбора са се състезавали в карирани екипи. == Баскетбол == * [[БК Етър-49]] * [[БК Етрос Велико Търново]] * [[БК Гочита]] == Волейбол == * [[ВК Царевец]] == Хандбал == * [[Етър-64]] == Хокей на лед == * „Етро-92“ == Компаунд и арбалет == * „Етър-78“ == Художествена гимнастика == * Етър Елит .. == Конен спорт == * Калоян-92 == Източници == <references /> * Вестник Борба – статии 1950 – 2016 * Държавен архив – Велико Търново Ф1814 * Александър Тошев – статии {{Квартали на Велико Търново}} {{Портал|Спорт|Велико Търново|България}} [[Категория:Спорт във Велико Търново| ]] ecyxsi055oey09kgnbnnjylhj8y6m9x 0 687666 12214179 12213966 2024-04-25T14:49:43Z 78.128.92.65 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Hell's Kitchen | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = [[Гордън Рамзи]] | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктор Ангелов]] (1-6). [[Снежана Симеонова]] (6-) [[Бисо Бисеров]] (6-) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 6 | Епизоди = 212 | Изпълнителни продуценти = Old School Productions (1 – 4)<br />Two by Two (5-) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = | ТВ Канал = [[NOVA]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 27 февруари 2018 г. – | Официален уебсайт = }} '''Hell's Kitchen България''' („Кухнята на Ада“) е кулинарно [[Риалити телевизия|риалити]] състезание за професионални готвачи по британската продукция. Българската версия стартира на 27 февруари 2018 г. по [[Нова телевизия]]. Водещ е шеф [[Виктор Ангелов]], а помагащите шефове в първите три сезона са Милена Димова и Любен Койчев, в четвърти сезон са победителите в първи и втори сезон – Дани Спартак и Веселина Чилева, а в пети и шести сезон са участниците от предишни сезони – Светлана Илиева и Никола Симеонов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2023/02/06/400280/битка-на-поколенията-избухва-в-новия-сезон-на-hells-kitchen-българия/ |заглавие=Битка на поколенията избухва в новия сезон на Hell’s Kitchen България|издател=nova.bg|достъп_дата=8 февруари 2023}}</ref> Hell's Kitchen е формат на ITV Studios, който се излъчва в 19 държави по целия свят, с над 50 сезона и повече от 700 участници. Номинирано е три пъти за наградата „Еми“. == Формат == От първи до четвърти сезон участниците са професионални готвачи, разделени на два отбора – мъже (син отбор) и жени (червен отбор). От пети сезон отборите са три, като към тях се прибавя и звезден отбор (златен отбор). Един от обикновените два отбора се състезават в предизвикателство със звездния отбор. Ако звездния отбор спечели, от нормалния отбор се номинират два участника. == Сезони и излъчване == {| class="wikitable" width="80%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ</br>канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>еп. ! style="padding: 0px 80px"| Схема на</br>излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>участници ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Звезден победител ! style="padding: 0px 15px"| Награда |- ! 1 | rowspan="6" | [[NOVA]] | 2018 | rowspan="4" |39 |rowspan="3"| вторник – четвъртък,</br>21:00 – 22:00 ч. | rowspan="2"| 18 | 27 февруари | 24 май | Дани Спартак ! rowspan="4"| | rowspan="6" | 100 000 лв., договор в ресторанта на Виктор Ангелов |- ! 2 | 2019 | 26 февруари | 30 май | Веселина Чилева |- ! 3 | 2020 | 19 | 25 февруари | 21 май |Реджеп Бадев |- ! 4 | 2022 |петък, 21:00 – 22:30 ч.,</br>събота и неделя, 20:00 – 21:30 | 18 | 25 февруари | 22 май |Валентина Вълкова |- ! 5 |2023 |26 |понеделник и вторник,</br> 20:00 – 23:00 ч. |34 | rowspan="2" |20 февруари | rowspan="2" |25 април |Станислав Иванов |Виктория Капитонова |- ! 6 |2024 |30 |вторник – четвъртък,</br> 20:00 – 22:00 ч. |35 | Венци |Венци |} Шеф Виктор Ангелов е водещ на състезанието за професионални готвачи от 1-5 сезон и за начинаещи и професионални готвачи в 6 сезон в България. Завършил е Училището по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач през 1991 г., а е шеф готвач повече от тридесет години. От петнадесет години е собственик на свой ресторант. Седем години е работил в [[Германия]], [[България]] и [[Албания]] в хотелската верига Sheraton. Той е първият българин, достигнал до позиция главен готвач в 5-звезден хотел от веригата.<ref>[http://lichna-drama.com/articles/chef_viktor_angelov Интервю в „Лична драма“, Брой 37 11.IX-17.IX. 2018]</ref><ref>[https://nova.bg/hellskitchen/host Визитка на шеф Ангелов в сайта на NOVA]</ref> == Първи сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Дани Спартак (30)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/542/дани-спартак/ Профилът на Дани Спартак в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> ('''Победител''') * 2. Филип Спасов (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/535/филип-спасов/ Профилът на Филип Спасов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 3. Светлана Илиева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/548/светлана-илиева/ Профилът на Светлана Илиева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 4. Нина Малакова (45)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/544/нина-малакова/ Профилът на Нина Малакова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 5. Мартин Трухчев (28)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/540/мартин-трухчев/ Профилът на Мартин Трухнев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 6. Марко Георгиев (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/537/марко-георгиев/ Профилът на Марко Георгиев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 7. Гичка Красимирова (32)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/546/гичка-красимирова/ Профилът на Гичка Красимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 8. Иван Петков (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/539/иван-петков/ Профилът на Иван Петков в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 9. Светлана Йонева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/549/светлана-йонева/ Профилът на Светлана Йонева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 10. Габриела Станимирова (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/551/габриела-станимирова/ Профилът на Габриела Станимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 11. Божидар Делчев (23)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/541/божидар-делчев/ Профилът на Божидар Делчев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 12. Мариела Стефанова (37)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/545/мариела-стефанова/ Профилът на Мариела Стефанова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 13. Станимир Калинов (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/538/станимир-калинов/ Профилът на Станимир Калинов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 14. Силвия Чавдарова (34)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/552/силвия-чавд Профилът на Силвия Чавдарова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 15. Ерикназ Капанцян (50)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/550/ерикназ-капанцян/ Профилът на Ерикназ Капанцян в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 16. Красимира Костова (36)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/547/красимира-костова/ Профилът на Красимира Костова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 17. Иван Хрисимиров (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/536/иван-хрисимиров/ Профилът на Иван Хрисимиров в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 18. Тодор Иванов (46)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/543/тодор-иванов/ Профилът на Тодор Иванов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> == Втори сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Веселина Чилева (29) ('''Победител''') * 2. Никола Симеонов (28) * 3. Николай Тихомиров (33) * 4. Веселин Георгиев (32) * 5. Светлана Радева (36) * 6. Ралица Николаева (31) * 7. Цветелин Цоков (24) * 8. Петко Петков (28) * 9. Татяна Георгиева (44) * 10. Варта Торосян (34) * 11. Николай Димитров (28) * 12. Лариса Тодорова (54) * 13. Веселина Стоянова (24) * 14. Светлозар Искренов (29) * 15. Хани Мохамед (46) * 16. Петя Красимирова (36) * 17. Невена Василева (33) * 18. Даниел Дупинов (35)<ref>[https://dariknews.bg/v-snimki/eto-koi-sa-koloritnite-uchastnici-v-noviia-sezon-na-hells-kitchen-snimki-22295/1 dariknews.bg]</ref> == Трети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Реджеп Бадев (30) ('''Победител''') * 2. Атанас Балкански (26) * 3. Цветомир Тодоров (26) * 4. Галя Маринова (29) * 5. Недялка Христова (43) * 6. Георги Велчев (31) * 7. Гергана Петрова (30) * 8. Михаела Кокинова (24) * 9. Ивайло Иванов (32) * 10. Соня Янкова (33) * 11. Лука Михов (39) * 12. Полина Спасова (40) * 13 Теодор Ганев (29) * 14. Михаил Йорданов (24) * 15. Михаил Калъпчийски (26) * 16. Румяна Димитрова (34) * 17. Димитър Иванов (26) * 18. Атанаска Димова (58) * 19. Маргарита Филипова (62) == Четвърти сезон == На 25 ноември 2021 година започва кастинга за сезон 4 на Hell's Kitchen България. Водещ на предаването отново е шеф Виктор Ангелов.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2021/11/25/347844/шеф-ангелов-в-hells-kitchen-4-търся-хора-с-отношение-към-готвенето/ В „Hell’s Kitchen 4“ търся хора с отношение към готвенето], nova.bg</ref> Първият епизод на четвърти сезон е излъчен на 25 февруари 2022 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/02/08/356170/заедно-с-новия-сезон-по-nova-първокласни-продукции-в-звездна-компания/|заглавие=Заедно с новия сезон по NOVA: Първокласни продукции в звездна компания}}</ref> === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Валентина Вълкова (37) ('''Победител''') * 2. Виктория Зайкова (30) * 3. Николай Ангелов (29) * 4. Камен Костадинов (29) * 5. Елена Гърчева (32) * 6. Мариела Чобанова (29) * 7. Андреа Аксе (31) * 8. Денислав Делчев (32) * 9. Янита Делчева (32) * 10. Артур Ашрафян (33) * 11. Анелия Атанасова (28) * 12. Мартин Николов (30) * 13. Калоян Димитров (23) * 14. Деница Иванова (38) * 15. Иван Иванов (37) * 16. Емил Стойков (31) * 17. Юра Гривова (59) * 18. Димитър Керемедчиев (25) == Пети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Станислав Иванов (29) ('''Победител''') * 2. Виолета Стоянова (28) * 3. Кристиан Калев (31) * 4. Васил Кацаров (42) * 5. Асен Маджаров (43) * 6. Цветомира Стоянова (18) * 7. Наталия Ганчева (36) * 8. Цанко Цаков (33) * 9. Виктор Ковачев (32) * 10. Людмил Мацоев (26) * 11. Мартин Бухов (30) * 12. Иван Димитров (40) * 13. Венелин Цветков (25) * 14. Клавдия Ангелова (63) * 15. Вероника Срацимирова (30) * 16. Павлин Калъчев (29) * 17. Теодор Бакалов (36) * 18. Соня Панова (48) * 19. Кирил Грахльов (38) * 20. Борянка Джоли (56) * 21. Йордан Алексиев (35) * 22. Селяйтин Исмаилов (40) * 23. Марина Генова (45) * 24. Богомил Рангелов (27) * 25. Виктория Андреева (19) * 26. Ива Петкова (46) === Звезден отбор === '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (инфлуенсър) ('''Победител''') * 2. Мирослава Профирова (участник в „[[Игри на волята]]“ 4) * 3. Емануел Июджи (културист, готвач) * 4. [[Къци Вапцаров]] (тв водещ) * 5. [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) * 6. Десислава Цонева (журналистка) * 7. Камелия Воче (тв водеща, певица) * 8. [[Десислава Банова|Десислава Банова-Плевнелиева]] (тв водеща) == Шести сезон == === Участници === * Димитър Красенов (32) * Иван Сарамандов (26) * Лъчезар Чоткин (31) * Михаела Tичкова (33) * Никол Росенова (32) * Симона Манолова (20) * Станислав Димитров (24) * Царина Цанева (29) '''Финално класиране:''' •8. Виктор Ангелов (51) * 9. Славейко Славейков (32) * 10. Стефани Младенова (30) * 11. Георги Божков (32) * 12. Галин Нинов (31) * 13. Галя Чимидова (47) * 14. Галин Иванов (35) * 15. Кирил Митов (26) * 16. Керан Костадинов (22) * 17. Александър Олейников (32) * 18. Полина Алатинова (33) * 19. Светла Личканова (46) * 20. Лидия Мандалски (40) * 21. Камелия Маджарова (21) * 22. Иван Стратиев (23) * 23. Владимира Влахова (27) * 24. Магдалена Динкова (44) * 25. Пламен Скалийски (40) * 26. Николай Тодоров (19) === Звезден отбор === * Александра Гърдева (хипнотерапевт, участничка в „[[Ергенът]]“ 1) * [[Бони]] (попфолк певица, актриса) * [[Изабел Овчарова]] (влогър, писател) * [[Китодар Тодоров]] (актьор) * Пеньо Гатевски - Гатьо (участник в „[[Игри на волята]]“ 5) * [[Тома Здравков]] (рок певец) '''Финално класиране:''' * 7. [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (певец, стоматолог, актьор) * 8. [[Наталия Кобилкина]] (сексолог) * 9. Радка Булман (готвач, победител в „[[Мастършеф]]“ 5) == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] ruf9wa1c7tvxotki6zj4t32nypcr71x 12214183 12214179 2024-04-25T14:50:33Z 78.128.92.65 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Hell's Kitchen | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = [[Гордън Рамзи]] | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктор Ангелов]] (1-6). [[Снежана Симеонова]] (6-) [[Бисо Бисеров]] (6-) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 6 | Епизоди = 212 | Изпълнителни продуценти = Old School Productions (1 – 4)<br />Two by Two (5-) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = | ТВ Канал = [[NOVA]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 27 февруари 2018 г. – | Официален уебсайт = }} '''Hell's Kitchen България''' („Кухнята на Ада“) е кулинарно [[Риалити телевизия|риалити]] състезание за професионални готвачи по британската продукция. Българската версия стартира на 27 февруари 2018 г. по [[Нова телевизия]]. Водещ е шеф [[Виктор Ангелов]], а помагащите шефове в първите три сезона са Милена Димова и Любен Койчев, в четвърти сезон са победителите в първи и втори сезон – Дани Спартак и Веселина Чилева, а в пети и шести сезон са участниците от предишни сезони – Светлана Илиева и Никола Симеонов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2023/02/06/400280/битка-на-поколенията-избухва-в-новия-сезон-на-hells-kitchen-българия/ |заглавие=Битка на поколенията избухва в новия сезон на Hell’s Kitchen България|издател=nova.bg|достъп_дата=8 февруари 2023}}</ref> Hell's Kitchen е формат на ITV Studios, който се излъчва в 19 държави по целия свят, с над 50 сезона и повече от 700 участници. Номинирано е три пъти за наградата „Еми“. == Формат == От първи до четвърти сезон участниците са професионални готвачи, разделени на два отбора – мъже (син отбор) и жени (червен отбор). От пети сезон отборите са три, като към тях се прибавя и звезден отбор (златен отбор). Един от обикновените два отбора се състезават в предизвикателство със звездния отбор. Ако звездния отбор спечели, от нормалния отбор се номинират два участника. == Сезони и излъчване == {| class="wikitable" width="80%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ</br>канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>еп. ! style="padding: 0px 80px"| Схема на</br>излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>участници ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Звезден победител ! style="padding: 0px 15px"| Награда |- ! 1 | rowspan="6" | [[NOVA]] | 2018 | rowspan="4" |39 |rowspan="3"| вторник – четвъртък,</br>21:00 – 22:00 ч. | rowspan="2"| 18 | 27 февруари | 24 май | Дани Спартак ! rowspan="4"| | rowspan="6" | 100 000 лв., договор в ресторанта на Виктор Ангелов |- ! 2 | 2019 | 26 февруари | 30 май | Веселина Чилева |- ! 3 | 2020 | 19 | 25 февруари | 21 май |Реджеп Бадев |- ! 4 | 2022 |петък, 21:00 – 22:30 ч.,</br>събота и неделя, 20:00 – 21:30 | 18 | 25 февруари | 22 май |Валентина Вълкова |- ! 5 |2023 |26 |понеделник и вторник,</br> 20:00 – 23:00 ч. |34 | rowspan="2" |20 февруари | rowspan="2" |25 април |Станислав Иванов |Виктория Капитонова |- ! 6 |2024 |30 |вторник – четвъртък,</br> 20:00 – 22:00 ч. |35 | Венци и Криси |Венци и Криси |} Шеф Виктор Ангелов е водещ на състезанието за професионални готвачи от 1-5 сезон и за начинаещи и професионални готвачи в 6 сезон в България. Завършил е Училището по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач през 1991 г., а е шеф готвач повече от тридесет години. От петнадесет години е собственик на свой ресторант. Седем години е работил в [[Германия]], [[България]] и [[Албания]] в хотелската верига Sheraton. Той е първият българин, достигнал до позиция главен готвач в 5-звезден хотел от веригата.<ref>[http://lichna-drama.com/articles/chef_viktor_angelov Интервю в „Лична драма“, Брой 37 11.IX-17.IX. 2018]</ref><ref>[https://nova.bg/hellskitchen/host Визитка на шеф Ангелов в сайта на NOVA]</ref> == Първи сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Дани Спартак (30)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/542/дани-спартак/ Профилът на Дани Спартак в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> ('''Победител''') * 2. Филип Спасов (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/535/филип-спасов/ Профилът на Филип Спасов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 3. Светлана Илиева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/548/светлана-илиева/ Профилът на Светлана Илиева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 4. Нина Малакова (45)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/544/нина-малакова/ Профилът на Нина Малакова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 5. Мартин Трухчев (28)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/540/мартин-трухчев/ Профилът на Мартин Трухнев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 6. Марко Георгиев (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/537/марко-георгиев/ Профилът на Марко Георгиев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 7. Гичка Красимирова (32)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/546/гичка-красимирова/ Профилът на Гичка Красимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 8. Иван Петков (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/539/иван-петков/ Профилът на Иван Петков в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 9. Светлана Йонева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/549/светлана-йонева/ Профилът на Светлана Йонева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 10. Габриела Станимирова (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/551/габриела-станимирова/ Профилът на Габриела Станимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 11. Божидар Делчев (23)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/541/божидар-делчев/ Профилът на Божидар Делчев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 12. Мариела Стефанова (37)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/545/мариела-стефанова/ Профилът на Мариела Стефанова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 13. Станимир Калинов (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/538/станимир-калинов/ Профилът на Станимир Калинов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 14. Силвия Чавдарова (34)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/552/силвия-чавд Профилът на Силвия Чавдарова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 15. Ерикназ Капанцян (50)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/550/ерикназ-капанцян/ Профилът на Ерикназ Капанцян в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 16. Красимира Костова (36)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/547/красимира-костова/ Профилът на Красимира Костова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 17. Иван Хрисимиров (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/536/иван-хрисимиров/ Профилът на Иван Хрисимиров в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 18. Тодор Иванов (46)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/543/тодор-иванов/ Профилът на Тодор Иванов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> == Втори сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Веселина Чилева (29) ('''Победител''') * 2. Никола Симеонов (28) * 3. Николай Тихомиров (33) * 4. Веселин Георгиев (32) * 5. Светлана Радева (36) * 6. Ралица Николаева (31) * 7. Цветелин Цоков (24) * 8. Петко Петков (28) * 9. Татяна Георгиева (44) * 10. Варта Торосян (34) * 11. Николай Димитров (28) * 12. Лариса Тодорова (54) * 13. Веселина Стоянова (24) * 14. Светлозар Искренов (29) * 15. Хани Мохамед (46) * 16. Петя Красимирова (36) * 17. Невена Василева (33) * 18. Даниел Дупинов (35)<ref>[https://dariknews.bg/v-snimki/eto-koi-sa-koloritnite-uchastnici-v-noviia-sezon-na-hells-kitchen-snimki-22295/1 dariknews.bg]</ref> == Трети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Реджеп Бадев (30) ('''Победител''') * 2. Атанас Балкански (26) * 3. Цветомир Тодоров (26) * 4. Галя Маринова (29) * 5. Недялка Христова (43) * 6. Георги Велчев (31) * 7. Гергана Петрова (30) * 8. Михаела Кокинова (24) * 9. Ивайло Иванов (32) * 10. Соня Янкова (33) * 11. Лука Михов (39) * 12. Полина Спасова (40) * 13 Теодор Ганев (29) * 14. Михаил Йорданов (24) * 15. Михаил Калъпчийски (26) * 16. Румяна Димитрова (34) * 17. Димитър Иванов (26) * 18. Атанаска Димова (58) * 19. Маргарита Филипова (62) == Четвърти сезон == На 25 ноември 2021 година започва кастинга за сезон 4 на Hell's Kitchen България. Водещ на предаването отново е шеф Виктор Ангелов.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2021/11/25/347844/шеф-ангелов-в-hells-kitchen-4-търся-хора-с-отношение-към-готвенето/ В „Hell’s Kitchen 4“ търся хора с отношение към готвенето], nova.bg</ref> Първият епизод на четвърти сезон е излъчен на 25 февруари 2022 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/02/08/356170/заедно-с-новия-сезон-по-nova-първокласни-продукции-в-звездна-компания/|заглавие=Заедно с новия сезон по NOVA: Първокласни продукции в звездна компания}}</ref> === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Валентина Вълкова (37) ('''Победител''') * 2. Виктория Зайкова (30) * 3. Николай Ангелов (29) * 4. Камен Костадинов (29) * 5. Елена Гърчева (32) * 6. Мариела Чобанова (29) * 7. Андреа Аксе (31) * 8. Денислав Делчев (32) * 9. Янита Делчева (32) * 10. Артур Ашрафян (33) * 11. Анелия Атанасова (28) * 12. Мартин Николов (30) * 13. Калоян Димитров (23) * 14. Деница Иванова (38) * 15. Иван Иванов (37) * 16. Емил Стойков (31) * 17. Юра Гривова (59) * 18. Димитър Керемедчиев (25) == Пети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Станислав Иванов (29) ('''Победител''') * 2. Виолета Стоянова (28) * 3. Кристиан Калев (31) * 4. Васил Кацаров (42) * 5. Асен Маджаров (43) * 6. Цветомира Стоянова (18) * 7. Наталия Ганчева (36) * 8. Цанко Цаков (33) * 9. Виктор Ковачев (32) * 10. Людмил Мацоев (26) * 11. Мартин Бухов (30) * 12. Иван Димитров (40) * 13. Венелин Цветков (25) * 14. Клавдия Ангелова (63) * 15. Вероника Срацимирова (30) * 16. Павлин Калъчев (29) * 17. Теодор Бакалов (36) * 18. Соня Панова (48) * 19. Кирил Грахльов (38) * 20. Борянка Джоли (56) * 21. Йордан Алексиев (35) * 22. Селяйтин Исмаилов (40) * 23. Марина Генова (45) * 24. Богомил Рангелов (27) * 25. Виктория Андреева (19) * 26. Ива Петкова (46) === Звезден отбор === '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (инфлуенсър) ('''Победител''') * 2. Мирослава Профирова (участник в „[[Игри на волята]]“ 4) * 3. Емануел Июджи (културист, готвач) * 4. [[Къци Вапцаров]] (тв водещ) * 5. [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) * 6. Десислава Цонева (журналистка) * 7. Камелия Воче (тв водеща, певица) * 8. [[Десислава Банова|Десислава Банова-Плевнелиева]] (тв водеща) == Шести сезон == === Участници === * Димитър Красенов (32) * Иван Сарамандов (26) * Лъчезар Чоткин (31) * Михаела Tичкова (33) * Никол Росенова (32) * Симона Манолова (20) * Станислав Димитров (24) * Царина Цанева (29) '''Финално класиране:''' •8. Виктор Ангелов (51) * 9. Славейко Славейков (32) * 10. Стефани Младенова (30) * 11. Георги Божков (32) * 12. Галин Нинов (31) * 13. Галя Чимидова (47) * 14. Галин Иванов (35) * 15. Кирил Митов (26) * 16. Керан Костадинов (22) * 17. Александър Олейников (32) * 18. Полина Алатинова (33) * 19. Светла Личканова (46) * 20. Лидия Мандалски (40) * 21. Камелия Маджарова (21) * 22. Иван Стратиев (23) * 23. Владимира Влахова (27) * 24. Магдалена Динкова (44) * 25. Пламен Скалийски (40) * 26. Николай Тодоров (19) === Звезден отбор === * Александра Гърдева (хипнотерапевт, участничка в „[[Ергенът]]“ 1) * [[Бони]] (попфолк певица, актриса) * [[Изабел Овчарова]] (влогър, писател) * [[Китодар Тодоров]] (актьор) * Пеньо Гатевски - Гатьо (участник в „[[Игри на волята]]“ 5) * [[Тома Здравков]] (рок певец) '''Финално класиране:''' * 7. [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (певец, стоматолог, актьор) * 8. [[Наталия Кобилкина]] (сексолог) * 9. Радка Булман (готвач, победител в „[[Мастършеф]]“ 5) == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] mg16kwqh07nx1pw4tq9b5v8hrhekshw 12214185 12214183 2024-04-25T14:52:15Z 213.231.166.78 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Hell's Kitchen | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = [[Гордън Рамзи]] | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктор Ангелов]] (1-6). [[Снежана Симеонова]] (6-) [[Бисо Бисеров]] (6-) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 6 | Епизоди = 212 | Изпълнителни продуценти = Old School Productions (1 – 4)<br />Two by Two (5-) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = | ТВ Канал = [[NOVA]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 27 февруари 2018 г. – | Официален уебсайт = }} '''Hell's Kitchen България''' („Кухнята на Ада“) е кулинарно [[Риалити телевизия|риалити]] състезание за професионални готвачи по британската продукция. Българската версия стартира на 27 февруари 2018 г. по [[Нова телевизия]]. Водещ е шеф [[Виктор Ангелов]], а помагащите шефове в първите три сезона са Милена Димова и Любен Койчев, в четвърти сезон са победителите в първи и втори сезон – Дани Спартак и Веселина Чилева, а в пети и шести сезон са участниците от предишни сезони – Светлана Илиева и Никола Симеонов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2023/02/06/400280/битка-на-поколенията-избухва-в-новия-сезон-на-hells-kitchen-българия/ |заглавие=Битка на поколенията избухва в новия сезон на Hell’s Kitchen България|издател=nova.bg|достъп_дата=8 февруари 2023}}</ref> Hell's Kitchen е формат на ITV Studios, който се излъчва в 19 държави по целия свят, с над 50 сезона и повече от 700 участници. Номинирано е три пъти за наградата „Еми“. == Формат == От първи до четвърти сезон участниците са професионални готвачи, разделени на два отбора – мъже (син отбор) и жени (червен отбор). От пети сезон отборите са три, като към тях се прибавя и звезден отбор (златен отбор). Един от обикновените два отбора се състезават в предизвикателство със звездния отбор. Ако звездния отбор спечели, от нормалния отбор се номинират два участника. == Сезони и излъчване == {| class="wikitable" width="80%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ</br>канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>еп. ! style="padding: 0px 80px"| Схема на</br>излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>участници ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Звезден победител ! style="padding: 0px 15px"| Награда |- ! 1 | rowspan="6" | [[NOVA]] | 2018 | rowspan="4" |39 |rowspan="3"| вторник – четвъртък,</br>21:00 – 22:00 ч. | rowspan="2"| 18 | 27 февруари | 24 май | Дани Спартак ! rowspan="4"| | rowspan="6" | 100 000 лв., договор в ресторанта на Виктор Ангелов |- ! 2 | 2019 | 26 февруари | 30 май | Веселина Чилева |- ! 3 | 2020 | 19 | 25 февруари | 21 май |Реджеп Бадев |- ! 4 | 2022 |петък, 21:00 – 22:30 ч.,</br>събота и неделя, 20:00 – 21:30 | 18 | 25 февруари | 22 май |Валентина Вълкова |- ! 5 |2023 |26 |понеделник и вторник,</br> 20:00 – 23:00 ч. |34 | rowspan="2" |20 февруари | rowspan="2" |25 април |Станислав Иванов |Виктория Капитонова |- ! 6 |2024 |30 |вторник – четвъртък,</br> 20:00 – 22:00 ч. |35 | Венци и Криси |Венци и Криси |} Шеф Виктор Ангелов е водещ на състезанието за професионални готвачи от 1-5 сезон и за начинаещи и професионални готвачи в 6 сезон в България. Завършил е Училището по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач през 1991 г., а е шеф готвач повече от тридесет години. От петнадесет години е собственик на свой ресторант. Седем години е работил в [[Германия]], [[България]] и [[Албания]] в хотелската верига Sheraton. Той е първият българин, достигнал до позиция главен готвач в 5-звезден хотел от веригата.<ref>[http://lichna-drama.com/articles/chef_viktor_angelov Интервю в „Лична драма“, Брой 37 11.IX-17.IX. 2018]</ref><ref>[https://nova.bg/hellskitchen/host Визитка на шеф Ангелов в сайта на NOVA]</ref> == Първи сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Дани Спартак (30)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/542/дани-спартак/ Профилът на Дани Спартак в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> ('''Победител''') * 2. Филип Спасов (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/535/филип-спасов/ Профилът на Филип Спасов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 3. Светлана Илиева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/548/светлана-илиева/ Профилът на Светлана Илиева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 4. Нина Малакова (45)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/544/нина-малакова/ Профилът на Нина Малакова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 5. Мартин Трухчев (28)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/540/мартин-трухчев/ Профилът на Мартин Трухнев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 6. Марко Георгиев (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/537/марко-георгиев/ Профилът на Марко Георгиев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 7. Гичка Красимирова (32)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/546/гичка-красимирова/ Профилът на Гичка Красимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 8. Иван Петков (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/539/иван-петков/ Профилът на Иван Петков в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 9. Светлана Йонева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/549/светлана-йонева/ Профилът на Светлана Йонева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 10. Габриела Станимирова (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/551/габриела-станимирова/ Профилът на Габриела Станимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 11. Божидар Делчев (23)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/541/божидар-делчев/ Профилът на Божидар Делчев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 12. Мариела Стефанова (37)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/545/мариела-стефанова/ Профилът на Мариела Стефанова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 13. Станимир Калинов (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/538/станимир-калинов/ Профилът на Станимир Калинов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 14. Силвия Чавдарова (34)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/552/силвия-чавд Профилът на Силвия Чавдарова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 15. Ерикназ Капанцян (50)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/550/ерикназ-капанцян/ Профилът на Ерикназ Капанцян в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 16. Красимира Костова (36)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/547/красимира-костова/ Профилът на Красимира Костова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 17. Иван Хрисимиров (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/536/иван-хрисимиров/ Профилът на Иван Хрисимиров в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 18. Тодор Иванов (46)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/543/тодор-иванов/ Профилът на Тодор Иванов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> == Втори сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Веселина Чилева (29) ('''Победител''') * 2. Никола Симеонов (28) * 3. Николай Тихомиров (33) * 4. Веселин Георгиев (32) * 5. Светлана Радева (36) * 6. Ралица Николаева (31) * 7. Цветелин Цоков (24) * 8. Петко Петков (28) * 9. Татяна Георгиева (44) * 10. Варта Торосян (34) * 11. Николай Димитров (28) * 12. Лариса Тодорова (54) * 13. Веселина Стоянова (24) * 14. Светлозар Искренов (29) * 15. Хани Мохамед (46) * 16. Петя Красимирова (36) * 17. Невена Василева (33) * 18. Даниел Дупинов (35)<ref>[https://dariknews.bg/v-snimki/eto-koi-sa-koloritnite-uchastnici-v-noviia-sezon-na-hells-kitchen-snimki-22295/1 dariknews.bg]</ref> == Трети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Реджеп Бадев (30) ('''Победител''') * 2. Атанас Балкански (26) * 3. Цветомир Тодоров (26) * 4. Галя Маринова (29) * 5. Недялка Христова (43) * 6. Георги Велчев (31) * 7. Гергана Петрова (30) * 8. Михаела Кокинова (24) * 9. Ивайло Иванов (32) * 10. Соня Янкова (33) * 11. Лука Михов (39) * 12. Полина Спасова (40) * 13 Теодор Ганев (29) * 14. Михаил Йорданов (24) * 15. Михаил Калъпчийски (26) * 16. Румяна Димитрова (34) * 17. Димитър Иванов (26) * 18. Атанаска Димова (58) * 19. Маргарита Филипова (62) == Четвърти сезон == На 25 ноември 2021 година започва кастинга за сезон 4 на Hell's Kitchen България. Водещ на предаването отново е шеф Виктор Ангелов.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2021/11/25/347844/шеф-ангелов-в-hells-kitchen-4-търся-хора-с-отношение-към-готвенето/ В „Hell’s Kitchen 4“ търся хора с отношение към готвенето], nova.bg</ref> Първият епизод на четвърти сезон е излъчен на 25 февруари 2022 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/02/08/356170/заедно-с-новия-сезон-по-nova-първокласни-продукции-в-звездна-компания/|заглавие=Заедно с новия сезон по NOVA: Първокласни продукции в звездна компания}}</ref> === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Валентина Вълкова (37) ('''Победител''') * 2. Виктория Зайкова (30) * 3. Николай Ангелов (29) * 4. Камен Костадинов (29) * 5. Елена Гърчева (32) * 6. Мариела Чобанова (29) * 7. Андреа Аксе (31) * 8. Денислав Делчев (32) * 9. Янита Делчева (32) * 10. Артур Ашрафян (33) * 11. Анелия Атанасова (28) * 12. Мартин Николов (30) * 13. Калоян Димитров (23) * 14. Деница Иванова (38) * 15. Иван Иванов (37) * 16. Емил Стойков (31) * 17. Юра Гривова (59) * 18. Димитър Керемедчиев (25) == Пети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Станислав Иванов (29) ('''Победител''') * 2. Виолета Стоянова (28) * 3. Кристиан Калев (31) * 4. Васил Кацаров (42) * 5. Асен Маджаров (43) * 6. Цветомира Стоянова (18) * 7. Наталия Ганчева (36) * 8. Цанко Цаков (33) * 9. Виктор Ковачев (32) * 10. Людмил Мацоев (26) * 11. Мартин Бухов (30) * 12. Иван Димитров (40) * 13. Венелин Цветков (25) * 14. Клавдия Ангелова (63) * 15. Вероника Срацимирова (30) * 16. Павлин Калъчев (29) * 17. Теодор Бакалов (36) * 18. Соня Панова (48) * 19. Кирил Грахльов (38) * 20. Борянка Джоли (56) * 21. Йордан Алексиев (35) * 22. Селяйтин Исмаилов (40) * 23. Марина Генова (45) * 24. Богомил Рангелов (27) * 25. Виктория Андреева (19) * 26. Ива Петкова (46) === Звезден отбор === '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (инфлуенсър) ('''Победител''') * 2. Мирослава Профирова (участник в „[[Игри на волята]]“ 4) * 3. Емануел Июджи (културист, готвач) * 4. [[Къци Вапцаров]] (тв водещ) * 5. [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) * 6. Десислава Цонева (журналистка) * 7. Камелия Воче (тв водеща, певица) * 8. [[Десислава Банова|Десислава Банова-Плевнелиева]] (тв водеща) == Шести сезон == === Участници === * Димитър Красенов (32) * Иван Сарамандов (26) * Лъчезар Чоткин (31) * Михаела Tичкова (33) * Никол Росенова (32) * Симона Манолова (20) * Станислав Димитров (24) * Царина Цанева (29) '''Финално класиране:''' * 9. Славейко Славейков (32) * 10. Стефани Младенова (30) * 11. Георги Божков (32) * 12. Галин Нинов (31) * 13. Галя Чимидова (47) * 14. Галин Иванов (35) * 15. Кирил Митов (26) * 16. Керан Костадинов (22) * 17. Александър Олейников (32) * 18. Полина Алатинова (33) * 19. Светла Личканова (46) * 20. Лидия Мандалски (40) * 21. Камелия Маджарова (21) * 22. Иван Стратиев (23) * 23. Владимира Влахова (27) * 24. Магдалена Динкова (44) * 25. Пламен Скалийски (40) * 26. Николай Тодоров (19) === Звезден отбор === * Александра Гърдева (хипнотерапевт, участничка в „[[Ергенът]]“ 1) * [[Бони]] (попфолк певица, актриса) * [[Изабел Овчарова]] (влогър, писател) * [[Китодар Тодоров]] (актьор) * Пеньо Гатевски - Гатьо (участник в „[[Игри на волята]]“ 5) * [[Тома Здравков]] (рок певец) '''Финално класиране:''' * 7. [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (певец, стоматолог, актьор) * 8. [[Наталия Кобилкина]] (сексолог) * 9. Радка Булман (готвач, победител в „[[Мастършеф]]“ 5) == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] pii4hbwlgmo2c69sra241q00xrlegjg 12214274 12214185 2024-04-25T17:10:56Z ViktorNikolov08 318468 Не ги сменяйте wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Hell's Kitchen | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = [[Гордън Рамзи]] | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктор Ангелов]] (1-6). [[Снежана Симеонова]] (6-) [[Бисо Бисеров]] (6-) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 6 | Епизоди = 212 | Изпълнителни продуценти = Old School Productions (1 – 4)<br />Two by Two (5-) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = | ТВ Канал = [[NOVA]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 27 февруари 2018 г. – | Официален уебсайт = }} '''Hell's Kitchen България''' („Кухнята на Ада“) е кулинарно [[Риалити телевизия|риалити]] състезание за професионални готвачи по британската продукция. Българската версия стартира на 27 февруари 2018 г. по [[Нова телевизия]]. Водещ е шеф [[Виктор Ангелов]], а помагащите шефове в първите три сезона са Милена Димова и Любен Койчев, в четвърти сезон са победителите в първи и втори сезон – Дани Спартак и Веселина Чилева, а в пети и шести сезон са участниците от предишни сезони – Светлана Илиева и Никола Симеонов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2023/02/06/400280/битка-на-поколенията-избухва-в-новия-сезон-на-hells-kitchen-българия/ |заглавие=Битка на поколенията избухва в новия сезон на Hell’s Kitchen България|издател=nova.bg|достъп_дата=8 февруари 2023}}</ref> Hell's Kitchen е формат на ITV Studios, който се излъчва в 19 държави по целия свят, с над 50 сезона и повече от 700 участници. Номинирано е три пъти за наградата „Еми“. == Формат == От първи до четвърти сезон участниците са професионални готвачи, разделени на два отбора – мъже (син отбор) и жени (червен отбор). От пети сезон отборите са три, като към тях се прибавя и звезден отбор (златен отбор). Един от обикновените два отбора се състезават в предизвикателство със звездния отбор. Ако звездния отбор спечели, от нормалния отбор се номинират два участника. == Сезони и излъчване == {| class="wikitable" width="80%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ</br>канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>еп. ! style="padding: 0px 80px"| Схема на</br>излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>участници ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Звезден победител ! style="padding: 0px 15px"| Награда |- ! 1 | rowspan="6" | [[NOVA]] | 2018 | rowspan="4" |39 |rowspan="3"| вторник – четвъртък,</br>21:00 – 22:00 ч. | rowspan="2"| 18 | 27 февруари | 24 май | Дани Спартак ! rowspan="4"| | rowspan="6" | 100 000 лв., договор в ресторанта на Виктор Ангелов |- ! 2 | 2019 | 26 февруари | 30 май | Веселина Чилева |- ! 3 | 2020 | 19 | 25 февруари | 21 май |Реджеп Бадев |- ! 4 | 2022 |петък, 21:00 – 22:30 ч.,</br>събота и неделя, 20:00 – 21:30 | 18 | 25 февруари | 22 май |Валентина Вълкова |- ! 5 |2023 |26 |понеделник и вторник,</br> 20:00 – 23:00 ч. |34 | rowspan="2" |20 февруари | rowspan="2" |13 май |Станислав Иванов |Виктория Капитонова |- ! 6 |2024 |35 |вторник – четвъртък,</br> 20:00 – 22:00 ч. |35 | | |} Шеф Виктор Ангелов е водещ на състезанието за професионални готвачи от 1-5 сезон и за начинаещи и професионални готвачи в 6 сезон в България. Завършил е Училището по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач през 1991 г., а е шеф готвач повече от тридесет години. От петнадесет години е собственик на свой ресторант. Седем години е работил в [[Германия]], [[България]] и [[Албания]] в хотелската верига Sheraton. Той е първият българин, достигнал до позиция главен готвач в 5-звезден хотел от веригата.<ref>[http://lichna-drama.com/articles/chef_viktor_angelov Интервю в „Лична драма“, Брой 37 11.IX-17.IX. 2018]</ref><ref>[https://nova.bg/hellskitchen/host Визитка на шеф Ангелов в сайта на NOVA]</ref> == Първи сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Дани Спартак (30)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/542/дани-спартак/ Профилът на Дани Спартак в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> ('''Победител''') * 2. Филип Спасов (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/535/филип-спасов/ Профилът на Филип Спасов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 3. Светлана Илиева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/548/светлана-илиева/ Профилът на Светлана Илиева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 4. Нина Малакова (45)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/544/нина-малакова/ Профилът на Нина Малакова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 5. Мартин Трухчев (28)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/540/мартин-трухчев/ Профилът на Мартин Трухнев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 6. Марко Георгиев (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/537/марко-георгиев/ Профилът на Марко Георгиев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 7. Гичка Красимирова (32)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/546/гичка-красимирова/ Профилът на Гичка Красимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 8. Иван Петков (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/539/иван-петков/ Профилът на Иван Петков в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 9. Светлана Йонева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/549/светлана-йонева/ Профилът на Светлана Йонева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 10. Габриела Станимирова (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/551/габриела-станимирова/ Профилът на Габриела Станимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 11. Божидар Делчев (23)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/541/божидар-делчев/ Профилът на Божидар Делчев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 12. Мариела Стефанова (37)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/545/мариела-стефанова/ Профилът на Мариела Стефанова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 13. Станимир Калинов (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/538/станимир-калинов/ Профилът на Станимир Калинов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 14. Силвия Чавдарова (34)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/552/силвия-чавд Профилът на Силвия Чавдарова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 15. Ерикназ Капанцян (50)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/550/ерикназ-капанцян/ Профилът на Ерикназ Капанцян в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 16. Красимира Костова (36)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/547/красимира-костова/ Профилът на Красимира Костова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 17. Иван Хрисимиров (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/536/иван-хрисимиров/ Профилът на Иван Хрисимиров в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 18. Тодор Иванов (46)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/543/тодор-иванов/ Профилът на Тодор Иванов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> == Втори сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Веселина Чилева (29) ('''Победител''') * 2. Никола Симеонов (28) * 3. Николай Тихомиров (33) * 4. Веселин Георгиев (32) * 5. Светлана Радева (36) * 6. Ралица Николаева (31) * 7. Цветелин Цоков (24) * 8. Петко Петков (28) * 9. Татяна Георгиева (44) * 10. Варта Торосян (34) * 11. Николай Димитров (28) * 12. Лариса Тодорова (54) * 13. Веселина Стоянова (24) * 14. Светлозар Искренов (29) * 15. Хани Мохамед (46) * 16. Петя Красимирова (36) * 17. Невена Василева (33) * 18. Даниел Дупинов (35)<ref>[https://dariknews.bg/v-snimki/eto-koi-sa-koloritnite-uchastnici-v-noviia-sezon-na-hells-kitchen-snimki-22295/1 dariknews.bg]</ref> == Трети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Реджеп Бадев (30) ('''Победител''') * 2. Атанас Балкански (26) * 3. Цветомир Тодоров (26) * 4. Галя Маринова (29) * 5. Недялка Христова (43) * 6. Георги Велчев (31) * 7. Гергана Петрова (30) * 8. Михаела Кокинова (24) * 9. Ивайло Иванов (32) * 10. Соня Янкова (33) * 11. Лука Михов (39) * 12. Полина Спасова (40) * 13 Теодор Ганев (29) * 14. Михаил Йорданов (24) * 15. Михаил Калъпчийски (26) * 16. Румяна Димитрова (34) * 17. Димитър Иванов (26) * 18. Атанаска Димова (58) * 19. Маргарита Филипова (62) == Четвърти сезон == На 25 ноември 2021 година започва кастинга за сезон 4 на Hell's Kitchen България. Водещ на предаването отново е шеф Виктор Ангелов.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2021/11/25/347844/шеф-ангелов-в-hells-kitchen-4-търся-хора-с-отношение-към-готвенето/ В „Hell’s Kitchen 4“ търся хора с отношение към готвенето], nova.bg</ref> Първият епизод на четвърти сезон е излъчен на 25 февруари 2022 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/02/08/356170/заедно-с-новия-сезон-по-nova-първокласни-продукции-в-звездна-компания/|заглавие=Заедно с новия сезон по NOVA: Първокласни продукции в звездна компания}}</ref> === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Валентина Вълкова (37) ('''Победител''') * 2. Виктория Зайкова (30) * 3. Николай Ангелов (29) * 4. Камен Костадинов (29) * 5. Елена Гърчева (32) * 6. Мариела Чобанова (29) * 7. Андреа Аксе (31) * 8. Денислав Делчев (32) * 9. Янита Делчева (32) * 10. Артур Ашрафян (33) * 11. Анелия Атанасова (28) * 12. Мартин Николов (30) * 13. Калоян Димитров (23) * 14. Деница Иванова (38) * 15. Иван Иванов (37) * 16. Емил Стойков (31) * 17. Юра Гривова (59) * 18. Димитър Керемедчиев (25) == Пети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Станислав Иванов (29) ('''Победител''') * 2. Виолета Стоянова (28) * 3. Кристиан Калев (31) * 4. Васил Кацаров (42) * 5. Асен Маджаров (43) * 6. Цветомира Стоянова (18) * 7. Наталия Ганчева (36) * 8. Цанко Цаков (33) * 9. Виктор Ковачев (32) * 10. Людмил Мацоев (26) * 11. Мартин Бухов (30) * 12. Иван Димитров (40) * 13. Венелин Цветков (25) * 14. Клавдия Ангелова (63) * 15. Вероника Срацимирова (30) * 16. Павлин Калъчев (29) * 17. Теодор Бакалов (36) * 18. Соня Панова (48) * 19. Кирил Грахльов (38) * 20. Борянка Джоли (56) * 21. Йордан Алексиев (35) * 22. Селяйтин Исмаилов (40) * 23. Марина Генова (45) * 24. Богомил Рангелов (27) * 25. Виктория Андреева (19) * 26. Ива Петкова (46) === Звезден отбор === '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (инфлуенсър) ('''Победител''') * 2. Мирослава Профирова (участник в „[[Игри на волята]]“ 4) * 3. Емануел Июджи (културист, готвач) * 4. [[Къци Вапцаров]] (тв водещ) * 5. [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) * 6. Десислава Цонева (журналистка) * 7. Камелия Воче (тв водеща, певица) * 8. [[Десислава Банова|Десислава Банова-Плевнелиева]] (тв водеща) == Шести сезон == === Участници === * Димитър Красенов (32) * Иван Сарамандов (26) * Лъчезар Чоткин (31) * Михаела Tичкова (33) * Никол Росенова (32) * Симона Манолова (20) * Станислав Димитров (24) * Царина Цанева (29) '''Финално класиране:''' * 9. Славейко Славейков (32) * 10. Стефани Младенова (30) * 11. Георги Божков (32) * 12. Галин Нинов (31) * 13. Галя Чимидова (47) * 14. Галин Иванов (35) * 15. Кирил Митов (26) * 16. Керан Костадинов (22) * 17. Александър Олейников (32) * 18. Полина Алатинова (33) * 19. Светла Личканова (46) * 20. Лидия Мандалски (40) * 21. Камелия Маджарова (21) * 22. Иван Стратиев (23) * 23. Владимира Влахова (27) * 24. Магдалена Динкова (44) * 25. Пламен Скалийски (40) * 26. Николай Тодоров (19) === Звезден отбор === * Александра Гърдева (хипнотерапевт, участничка в „[[Ергенът]]“ 1) * [[Бони]] (попфолк певица, актриса) * [[Изабел Овчарова]] (влогър, писател) * [[Китодар Тодоров]] (актьор) * Пеньо Гатевски - Гатьо (участник в „[[Игри на волята]]“ 5) * [[Тома Здравков]] (рок певец) '''Финално класиране:''' * 7. [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (певец, стоматолог, актьор) * 8. [[Наталия Кобилкина]] (сексолог) * 9. Радка Булман (готвач, победител в „[[Мастършеф]]“ 5) == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] de9breohxzvu2n2o209tqsmbmki0j8t 12214275 12214274 2024-04-25T17:11:27Z ViktorNikolov08 318468 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Hell's Kitchen | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = [[Гордън Рамзи]] | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктор Ангелов]] (1-6). [[Снежана Симеонова]] (6-) [[Бисо Бисеров]] (6-) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 6 | Епизоди = 212 | Изпълнителни продуценти = Old School Productions (1 – 4)<br />Two by Two (5-) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = | ТВ Канал = [[NOVA]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 27 февруари 2018 г. – | Официален уебсайт = }} '''Hell's Kitchen България''' („Кухнята на Ада“) е кулинарно [[Риалити телевизия|риалити]] състезание за професионални готвачи по британската продукция. Българската версия стартира на 27 февруари 2018 г. по [[Нова телевизия]]. Водещ е шеф [[Виктор Ангелов]], а помагащите шефове в първите три сезона са Милена Димова и Любен Койчев, в четвърти сезон са победителите в първи и втори сезон – Дани Спартак и Веселина Чилева, а в пети и шести сезон са участниците от предишни сезони – Светлана Илиева и Никола Симеонов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2023/02/06/400280/битка-на-поколенията-избухва-в-новия-сезон-на-hells-kitchen-българия/ |заглавие=Битка на поколенията избухва в новия сезон на Hell’s Kitchen България|издател=nova.bg|достъп_дата=8 февруари 2023}}</ref> Hell's Kitchen е формат на ITV Studios, който се излъчва в 19 държави по целия свят, с над 50 сезона и повече от 700 участници. Номинирано е три пъти за наградата „Еми“. == Формат == От първи до четвърти сезон участниците са професионални готвачи, разделени на два отбора – мъже (син отбор) и жени (червен отбор). От пети сезон отборите са три, като към тях се прибавя и звезден отбор (златен отбор). Един от обикновените два отбора се състезават в предизвикателство със звездния отбор. Ако звездния отбор спечели, от нормалния отбор се номинират два участника. == Сезони и излъчване == {| class="wikitable" width="80%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ</br>канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>еп. ! style="padding: 0px 80px"| Схема на</br>излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>участници ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Звезден победител ! style="padding: 0px 15px"| Награда |- ! 1 | rowspan="6" | [[NOVA]] | 2018 | rowspan="4" |39 |rowspan="3"| вторник – четвъртък,</br>21:00 – 22:00 ч. | rowspan="2"| 18 | 27 февруари | 24 май | Дани Спартак ! rowspan="4"| | rowspan="6" | 100 000 лв., договор в ресторанта на Виктор Ангелов |- ! 2 | 2019 | 26 февруари | 30 май | Веселина Чилева |- ! 3 | 2020 | 19 | 25 февруари | 21 май |Реджеп Бадев |- ! 4 | 2022 |петък, 21:00 – 22:30 ч.,</br>събота и неделя, 20:00 – 21:30 | 18 | 25 февруари | 22 май |Валентина Вълкова |- ! 5 |2023 |26 |понеделник и вторник,</br> 20:00 – 23:00 ч. |34 | rowspan="2" |20 февруари | rowspan="2" |16 май |Станислав Иванов |Виктория Капитонова |- ! 6 |2024 |35 |вторник – четвъртък,</br> 20:00 – 22:00 ч. |35 | | |} Шеф Виктор Ангелов е водещ на състезанието за професионални готвачи от 1-5 сезон и за начинаещи и професионални готвачи в 6 сезон в България. Завършил е Училището по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач през 1991 г., а е шеф готвач повече от тридесет години. От петнадесет години е собственик на свой ресторант. Седем години е работил в [[Германия]], [[България]] и [[Албания]] в хотелската верига Sheraton. Той е първият българин, достигнал до позиция главен готвач в 5-звезден хотел от веригата.<ref>[http://lichna-drama.com/articles/chef_viktor_angelov Интервю в „Лична драма“, Брой 37 11.IX-17.IX. 2018]</ref><ref>[https://nova.bg/hellskitchen/host Визитка на шеф Ангелов в сайта на NOVA]</ref> == Първи сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Дани Спартак (30)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/542/дани-спартак/ Профилът на Дани Спартак в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> ('''Победител''') * 2. Филип Спасов (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/535/филип-спасов/ Профилът на Филип Спасов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 3. Светлана Илиева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/548/светлана-илиева/ Профилът на Светлана Илиева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 4. Нина Малакова (45)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/544/нина-малакова/ Профилът на Нина Малакова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 5. Мартин Трухчев (28)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/540/мартин-трухчев/ Профилът на Мартин Трухнев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 6. Марко Георгиев (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/537/марко-георгиев/ Профилът на Марко Георгиев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 7. Гичка Красимирова (32)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/546/гичка-красимирова/ Профилът на Гичка Красимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 8. Иван Петков (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/539/иван-петков/ Профилът на Иван Петков в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 9. Светлана Йонева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/549/светлана-йонева/ Профилът на Светлана Йонева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 10. Габриела Станимирова (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/551/габриела-станимирова/ Профилът на Габриела Станимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 11. Божидар Делчев (23)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/541/божидар-делчев/ Профилът на Божидар Делчев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 12. Мариела Стефанова (37)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/545/мариела-стефанова/ Профилът на Мариела Стефанова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 13. Станимир Калинов (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/538/станимир-калинов/ Профилът на Станимир Калинов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 14. Силвия Чавдарова (34)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/552/силвия-чавд Профилът на Силвия Чавдарова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 15. Ерикназ Капанцян (50)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/550/ерикназ-капанцян/ Профилът на Ерикназ Капанцян в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 16. Красимира Костова (36)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/547/красимира-костова/ Профилът на Красимира Костова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 17. Иван Хрисимиров (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/536/иван-хрисимиров/ Профилът на Иван Хрисимиров в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 18. Тодор Иванов (46)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/543/тодор-иванов/ Профилът на Тодор Иванов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> == Втори сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Веселина Чилева (29) ('''Победител''') * 2. Никола Симеонов (28) * 3. Николай Тихомиров (33) * 4. Веселин Георгиев (32) * 5. Светлана Радева (36) * 6. Ралица Николаева (31) * 7. Цветелин Цоков (24) * 8. Петко Петков (28) * 9. Татяна Георгиева (44) * 10. Варта Торосян (34) * 11. Николай Димитров (28) * 12. Лариса Тодорова (54) * 13. Веселина Стоянова (24) * 14. Светлозар Искренов (29) * 15. Хани Мохамед (46) * 16. Петя Красимирова (36) * 17. Невена Василева (33) * 18. Даниел Дупинов (35)<ref>[https://dariknews.bg/v-snimki/eto-koi-sa-koloritnite-uchastnici-v-noviia-sezon-na-hells-kitchen-snimki-22295/1 dariknews.bg]</ref> == Трети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Реджеп Бадев (30) ('''Победител''') * 2. Атанас Балкански (26) * 3. Цветомир Тодоров (26) * 4. Галя Маринова (29) * 5. Недялка Христова (43) * 6. Георги Велчев (31) * 7. Гергана Петрова (30) * 8. Михаела Кокинова (24) * 9. Ивайло Иванов (32) * 10. Соня Янкова (33) * 11. Лука Михов (39) * 12. Полина Спасова (40) * 13 Теодор Ганев (29) * 14. Михаил Йорданов (24) * 15. Михаил Калъпчийски (26) * 16. Румяна Димитрова (34) * 17. Димитър Иванов (26) * 18. Атанаска Димова (58) * 19. Маргарита Филипова (62) == Четвърти сезон == На 25 ноември 2021 година започва кастинга за сезон 4 на Hell's Kitchen България. Водещ на предаването отново е шеф Виктор Ангелов.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2021/11/25/347844/шеф-ангелов-в-hells-kitchen-4-търся-хора-с-отношение-към-готвенето/ В „Hell’s Kitchen 4“ търся хора с отношение към готвенето], nova.bg</ref> Първият епизод на четвърти сезон е излъчен на 25 февруари 2022 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/02/08/356170/заедно-с-новия-сезон-по-nova-първокласни-продукции-в-звездна-компания/|заглавие=Заедно с новия сезон по NOVA: Първокласни продукции в звездна компания}}</ref> === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Валентина Вълкова (37) ('''Победител''') * 2. Виктория Зайкова (30) * 3. Николай Ангелов (29) * 4. Камен Костадинов (29) * 5. Елена Гърчева (32) * 6. Мариела Чобанова (29) * 7. Андреа Аксе (31) * 8. Денислав Делчев (32) * 9. Янита Делчева (32) * 10. Артур Ашрафян (33) * 11. Анелия Атанасова (28) * 12. Мартин Николов (30) * 13. Калоян Димитров (23) * 14. Деница Иванова (38) * 15. Иван Иванов (37) * 16. Емил Стойков (31) * 17. Юра Гривова (59) * 18. Димитър Керемедчиев (25) == Пети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Станислав Иванов (29) ('''Победител''') * 2. Виолета Стоянова (28) * 3. Кристиан Калев (31) * 4. Васил Кацаров (42) * 5. Асен Маджаров (43) * 6. Цветомира Стоянова (18) * 7. Наталия Ганчева (36) * 8. Цанко Цаков (33) * 9. Виктор Ковачев (32) * 10. Людмил Мацоев (26) * 11. Мартин Бухов (30) * 12. Иван Димитров (40) * 13. Венелин Цветков (25) * 14. Клавдия Ангелова (63) * 15. Вероника Срацимирова (30) * 16. Павлин Калъчев (29) * 17. Теодор Бакалов (36) * 18. Соня Панова (48) * 19. Кирил Грахльов (38) * 20. Борянка Джоли (56) * 21. Йордан Алексиев (35) * 22. Селяйтин Исмаилов (40) * 23. Марина Генова (45) * 24. Богомил Рангелов (27) * 25. Виктория Андреева (19) * 26. Ива Петкова (46) === Звезден отбор === '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (инфлуенсър) ('''Победител''') * 2. Мирослава Профирова (участник в „[[Игри на волята]]“ 4) * 3. Емануел Июджи (културист, готвач) * 4. [[Къци Вапцаров]] (тв водещ) * 5. [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) * 6. Десислава Цонева (журналистка) * 7. Камелия Воче (тв водеща, певица) * 8. [[Десислава Банова|Десислава Банова-Плевнелиева]] (тв водеща) == Шести сезон == === Участници === * Димитър Красенов (32) * Иван Сарамандов (26) * Лъчезар Чоткин (31) * Михаела Tичкова (33) * Никол Росенова (32) * Симона Манолова (20) * Станислав Димитров (24) * Царина Цанева (29) '''Финално класиране:''' * 9. Славейко Славейков (32) * 10. Стефани Младенова (30) * 11. Георги Божков (32) * 12. Галин Нинов (31) * 13. Галя Чимидова (47) * 14. Галин Иванов (35) * 15. Кирил Митов (26) * 16. Керан Костадинов (22) * 17. Александър Олейников (32) * 18. Полина Алатинова (33) * 19. Светла Личканова (46) * 20. Лидия Мандалски (40) * 21. Камелия Маджарова (21) * 22. Иван Стратиев (23) * 23. Владимира Влахова (27) * 24. Магдалена Динкова (44) * 25. Пламен Скалийски (40) * 26. Николай Тодоров (19) === Звезден отбор === * Александра Гърдева (хипнотерапевт, участничка в „[[Ергенът]]“ 1) * [[Бони]] (попфолк певица, актриса) * [[Изабел Овчарова]] (влогър, писател) * [[Китодар Тодоров]] (актьор) * Пеньо Гатевски - Гатьо (участник в „[[Игри на волята]]“ 5) * [[Тома Здравков]] (рок певец) '''Финално класиране:''' * 7. [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (певец, стоматолог, актьор) * 8. [[Наталия Кобилкина]] (сексолог) * 9. Радка Булман (готвач, победител в „[[Мастършеф]]“ 5) == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] 5ubseeq3ylyzuebcizhrl998xflmawz 12214276 12214275 2024-04-25T17:12:18Z ViktorNikolov08 318468 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Hell's Kitchen | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = [[Гордън Рамзи]] | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктор Ангелов]] (1- | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 6 | Епизоди = 212 | Изпълнителни продуценти = Old School Productions (1 – 4)<br />Two by Two (5-) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = | ТВ Канал = [[NOVA]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 27 февруари 2018 г. – | Официален уебсайт = }} '''Hell's Kitchen България''' („Кухнята на Ада“) е кулинарно [[Риалити телевизия|риалити]] състезание за професионални готвачи по британската продукция. Българската версия стартира на 27 февруари 2018 г. по [[Нова телевизия]]. Водещ е шеф [[Виктор Ангелов]], а помагащите шефове в първите три сезона са Милена Димова и Любен Койчев, в четвърти сезон са победителите в първи и втори сезон – Дани Спартак и Веселина Чилева, а в пети и шести сезон са участниците от предишни сезони – Светлана Илиева и Никола Симеонов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2023/02/06/400280/битка-на-поколенията-избухва-в-новия-сезон-на-hells-kitchen-българия/ |заглавие=Битка на поколенията избухва в новия сезон на Hell’s Kitchen България|издател=nova.bg|достъп_дата=8 февруари 2023}}</ref> Hell's Kitchen е формат на ITV Studios, който се излъчва в 19 държави по целия свят, с над 50 сезона и повече от 700 участници. Номинирано е три пъти за наградата „Еми“. == Формат == От първи до четвърти сезон участниците са професионални готвачи, разделени на два отбора – мъже (син отбор) и жени (червен отбор). От пети сезон отборите са три, като към тях се прибавя и звезден отбор (златен отбор). Един от обикновените два отбора се състезават в предизвикателство със звездния отбор. Ако звездния отбор спечели, от нормалния отбор се номинират два участника. == Сезони и излъчване == {| class="wikitable" width="80%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ</br>канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>еп. ! style="padding: 0px 80px"| Схема на</br>излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>участници ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Звезден победител ! style="padding: 0px 15px"| Награда |- ! 1 | rowspan="6" | [[NOVA]] | 2018 | rowspan="4" |39 |rowspan="3"| вторник – четвъртък,</br>21:00 – 22:00 ч. | rowspan="2"| 18 | 27 февруари | 24 май | Дани Спартак ! rowspan="4"| | rowspan="6" | 100 000 лв., договор в ресторанта на Виктор Ангелов |- ! 2 | 2019 | 26 февруари | 30 май | Веселина Чилева |- ! 3 | 2020 | 19 | 25 февруари | 21 май |Реджеп Бадев |- ! 4 | 2022 |петък, 21:00 – 22:30 ч.,</br>събота и неделя, 20:00 – 21:30 | 18 | 25 февруари | 22 май |Валентина Вълкова |- ! 5 |2023 |26 |понеделник и вторник,</br> 20:00 – 23:00 ч. |34 | rowspan="2" |20 февруари | rowspan="2" |16 май |Станислав Иванов |Виктория Капитонова |- ! 6 |2024 |35 |вторник – четвъртък,</br> 20:00 – 22:00 ч. |35 | | |} Шеф Виктор Ангелов е водещ на състезанието за професионални готвачи от 1-5 сезон и за начинаещи и професионални готвачи в 6 сезон в България. Завършил е Училището по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач през 1991 г., а е шеф готвач повече от тридесет години. От петнадесет години е собственик на свой ресторант. Седем години е работил в [[Германия]], [[България]] и [[Албания]] в хотелската верига Sheraton. Той е първият българин, достигнал до позиция главен готвач в 5-звезден хотел от веригата.<ref>[http://lichna-drama.com/articles/chef_viktor_angelov Интервю в „Лична драма“, Брой 37 11.IX-17.IX. 2018]</ref><ref>[https://nova.bg/hellskitchen/host Визитка на шеф Ангелов в сайта на NOVA]</ref> == Първи сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Дани Спартак (30)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/542/дани-спартак/ Профилът на Дани Спартак в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> ('''Победител''') * 2. Филип Спасов (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/535/филип-спасов/ Профилът на Филип Спасов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 3. Светлана Илиева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/548/светлана-илиева/ Профилът на Светлана Илиева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 4. Нина Малакова (45)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/544/нина-малакова/ Профилът на Нина Малакова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 5. Мартин Трухчев (28)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/540/мартин-трухчев/ Профилът на Мартин Трухнев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 6. Марко Георгиев (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/537/марко-георгиев/ Профилът на Марко Георгиев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 7. Гичка Красимирова (32)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/546/гичка-красимирова/ Профилът на Гичка Красимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 8. Иван Петков (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/539/иван-петков/ Профилът на Иван Петков в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 9. Светлана Йонева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/549/светлана-йонева/ Профилът на Светлана Йонева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 10. Габриела Станимирова (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/551/габриела-станимирова/ Профилът на Габриела Станимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 11. Божидар Делчев (23)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/541/божидар-делчев/ Профилът на Божидар Делчев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 12. Мариела Стефанова (37)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/545/мариела-стефанова/ Профилът на Мариела Стефанова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 13. Станимир Калинов (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/538/станимир-калинов/ Профилът на Станимир Калинов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 14. Силвия Чавдарова (34)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/552/силвия-чавд Профилът на Силвия Чавдарова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 15. Ерикназ Капанцян (50)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/550/ерикназ-капанцян/ Профилът на Ерикназ Капанцян в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 16. Красимира Костова (36)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/547/красимира-костова/ Профилът на Красимира Костова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 17. Иван Хрисимиров (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/536/иван-хрисимиров/ Профилът на Иван Хрисимиров в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 18. Тодор Иванов (46)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/543/тодор-иванов/ Профилът на Тодор Иванов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> == Втори сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Веселина Чилева (29) ('''Победител''') * 2. Никола Симеонов (28) * 3. Николай Тихомиров (33) * 4. Веселин Георгиев (32) * 5. Светлана Радева (36) * 6. Ралица Николаева (31) * 7. Цветелин Цоков (24) * 8. Петко Петков (28) * 9. Татяна Георгиева (44) * 10. Варта Торосян (34) * 11. Николай Димитров (28) * 12. Лариса Тодорова (54) * 13. Веселина Стоянова (24) * 14. Светлозар Искренов (29) * 15. Хани Мохамед (46) * 16. Петя Красимирова (36) * 17. Невена Василева (33) * 18. Даниел Дупинов (35)<ref>[https://dariknews.bg/v-snimki/eto-koi-sa-koloritnite-uchastnici-v-noviia-sezon-na-hells-kitchen-snimki-22295/1 dariknews.bg]</ref> == Трети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Реджеп Бадев (30) ('''Победител''') * 2. Атанас Балкански (26) * 3. Цветомир Тодоров (26) * 4. Галя Маринова (29) * 5. Недялка Христова (43) * 6. Георги Велчев (31) * 7. Гергана Петрова (30) * 8. Михаела Кокинова (24) * 9. Ивайло Иванов (32) * 10. Соня Янкова (33) * 11. Лука Михов (39) * 12. Полина Спасова (40) * 13 Теодор Ганев (29) * 14. Михаил Йорданов (24) * 15. Михаил Калъпчийски (26) * 16. Румяна Димитрова (34) * 17. Димитър Иванов (26) * 18. Атанаска Димова (58) * 19. Маргарита Филипова (62) == Четвърти сезон == На 25 ноември 2021 година започва кастинга за сезон 4 на Hell's Kitchen България. Водещ на предаването отново е шеф Виктор Ангелов.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2021/11/25/347844/шеф-ангелов-в-hells-kitchen-4-търся-хора-с-отношение-към-готвенето/ В „Hell’s Kitchen 4“ търся хора с отношение към готвенето], nova.bg</ref> Първият епизод на четвърти сезон е излъчен на 25 февруари 2022 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/02/08/356170/заедно-с-новия-сезон-по-nova-първокласни-продукции-в-звездна-компания/|заглавие=Заедно с новия сезон по NOVA: Първокласни продукции в звездна компания}}</ref> === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Валентина Вълкова (37) ('''Победител''') * 2. Виктория Зайкова (30) * 3. Николай Ангелов (29) * 4. Камен Костадинов (29) * 5. Елена Гърчева (32) * 6. Мариела Чобанова (29) * 7. Андреа Аксе (31) * 8. Денислав Делчев (32) * 9. Янита Делчева (32) * 10. Артур Ашрафян (33) * 11. Анелия Атанасова (28) * 12. Мартин Николов (30) * 13. Калоян Димитров (23) * 14. Деница Иванова (38) * 15. Иван Иванов (37) * 16. Емил Стойков (31) * 17. Юра Гривова (59) * 18. Димитър Керемедчиев (25) == Пети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Станислав Иванов (29) ('''Победител''') * 2. Виолета Стоянова (28) * 3. Кристиан Калев (31) * 4. Васил Кацаров (42) * 5. Асен Маджаров (43) * 6. Цветомира Стоянова (18) * 7. Наталия Ганчева (36) * 8. Цанко Цаков (33) * 9. Виктор Ковачев (32) * 10. Людмил Мацоев (26) * 11. Мартин Бухов (30) * 12. Иван Димитров (40) * 13. Венелин Цветков (25) * 14. Клавдия Ангелова (63) * 15. Вероника Срацимирова (30) * 16. Павлин Калъчев (29) * 17. Теодор Бакалов (36) * 18. Соня Панова (48) * 19. Кирил Грахльов (38) * 20. Борянка Джоли (56) * 21. Йордан Алексиев (35) * 22. Селяйтин Исмаилов (40) * 23. Марина Генова (45) * 24. Богомил Рангелов (27) * 25. Виктория Андреева (19) * 26. Ива Петкова (46) === Звезден отбор === '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (инфлуенсър) ('''Победител''') * 2. Мирослава Профирова (участник в „[[Игри на волята]]“ 4) * 3. Емануел Июджи (културист, готвач) * 4. [[Къци Вапцаров]] (тв водещ) * 5. [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) * 6. Десислава Цонева (журналистка) * 7. Камелия Воче (тв водеща, певица) * 8. [[Десислава Банова|Десислава Банова-Плевнелиева]] (тв водеща) == Шести сезон == === Участници === * Димитър Красенов (32) * Иван Сарамандов (26) * Лъчезар Чоткин (31) * Михаела Tичкова (33) * Никол Росенова (32) * Симона Манолова (20) * Станислав Димитров (24) * Царина Цанева (29) '''Финално класиране:''' * 9. Славейко Славейков (32) * 10. Стефани Младенова (30) * 11. Георги Божков (32) * 12. Галин Нинов (31) * 13. Галя Чимидова (47) * 14. Галин Иванов (35) * 15. Кирил Митов (26) * 16. Керан Костадинов (22) * 17. Александър Олейников (32) * 18. Полина Алатинова (33) * 19. Светла Личканова (46) * 20. Лидия Мандалски (40) * 21. Камелия Маджарова (21) * 22. Иван Стратиев (23) * 23. Владимира Влахова (27) * 24. Магдалена Динкова (44) * 25. Пламен Скалийски (40) * 26. Николай Тодоров (19) === Звезден отбор === * Александра Гърдева (хипнотерапевт, участничка в „[[Ергенът]]“ 1) * [[Бони]] (попфолк певица, актриса) * [[Изабел Овчарова]] (влогър, писател) * [[Китодар Тодоров]] (актьор) * Пеньо Гатевски - Гатьо (участник в „[[Игри на волята]]“ 5) * [[Тома Здравков]] (рок певец) '''Финално класиране:''' * 7. [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (певец, стоматолог, актьор) * 8. [[Наталия Кобилкина]] (сексолог) * 9. Радка Булман (готвач, победител в „[[Мастършеф]]“ 5) == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] gyf43to1xdsm4avdzxj5p5zfjqun60a 12214355 12214276 2024-04-25T18:54:29Z 77.236.171.59 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Hell's Kitchen | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = [[Гордън Рамзи]] | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктор Ангелов]] (1- | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 6 | Епизоди = 212 | Изпълнителни продуценти = Old School Productions (1 – 4)<br />Two by Two (5-) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = | ТВ Канал = [[NOVA]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 27 февруари 2018 г. – | Официален уебсайт = }} '''Hell's Kitchen България''' („Кухнята на Ада“) е кулинарно [[Риалити телевизия|риалити]] състезание за професионални готвачи по британската продукция. Българската версия стартира на 27 февруари 2018 г. по [[Нова телевизия]]. Водещ е шеф [[Виктор Ангелов]], а помагащите шефове в първите три сезона са Милена Димова и Любен Койчев, в четвърти сезон са победителите в първи и втори сезон – Дани Спартак и Веселина Чилева, а в пети и шести сезон са участниците от предишни сезони – Светлана Илиева и Никола Симеонов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2023/02/06/400280/битка-на-поколенията-избухва-в-новия-сезон-на-hells-kitchen-българия/ |заглавие=Битка на поколенията избухва в новия сезон на Hell’s Kitchen България|издател=nova.bg|достъп_дата=8 февруари 2023}}</ref> Hell's Kitchen е формат на ITV Studios, който се излъчва в 19 държави по целия свят, с над 50 сезона и повече от 700 участници. Номинирано е три пъти за наградата „Еми“. == Формат == От първи до четвърти сезон участниците са професионални готвачи, разделени на два отбора – мъже (син отбор) и жени (червен отбор). От пети сезон отборите са три, като към тях се прибавя и звезден отбор (златен отбор). Един от обикновените два отбора се състезават в предизвикателство със звездния отбор. Ако звездния отбор спечели, от нормалния отбор се номинират два участника. == Сезони и излъчване == {| class="wikitable" width="80%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ</br>канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>еп. ! style="padding: 0px 80px"| Схема на</br>излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>участници ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Звезден победител ! style="padding: 0px 15px"| Награда |- ! 1 | rowspan="6" | [[NOVA]] | 2018 | rowspan="4" |39 |rowspan="3"| вторник – четвъртък,</br>21:00 – 22:00 ч. | rowspan="2"| 18 | 27 февруари | 24 май | Дани Спартак ! rowspan="4"| | rowspan="6" | 100 000 лв., договор в ресторанта на Виктор Ангелов |- ! 2 | 2019 | 26 февруари | 30 май | Веселина Чилева |- ! 3 | 2020 | 19 | 25 февруари | 21 май |Реджеп Бадев |- ! 4 | 2022 |петък, 21:00 – 22:30 ч.,</br>събота и неделя, 20:00 – 21:30 | 18 | 25 февруари | 22 май |Валентина Вълкова |- ! 5 |2023 |26 |понеделник и вторник,</br> 20:00 – 23:00 ч. |34 | rowspan="2" |20 февруари | rowspan="2" |16 май |Станислав Иванов |Виктория Капитонова |- ! 6 |2024 |35 |вторник – четвъртък,</br> 20:00 – 22:00 ч. |35 | | |} Шеф Виктор Ангелов е водещ на състезанието за професионални готвачи от 1-5 сезон и за начинаещи и професионални готвачи в 6 сезон в България. Завършил е Училището по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач през 1991 г., а е шеф готвач повече от тридесет години. От петнадесет години е собственик на свой ресторант. Седем години е работил в [[Германия]], [[България]] и [[Албания]] в хотелската верига Sheraton. Той е първият българин, достигнал до позиция главен готвач в 5-звезден хотел от веригата.<ref>[http://lichna-drama.com/articles/chef_viktor_angelov Интервю в „Лична драма“, Брой 37 11.IX-17.IX. 2018]</ref><ref>[https://nova.bg/hellskitchen/host Визитка на шеф Ангелов в сайта на NOVA]</ref> == Първи сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Дани Спартак (30)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/542/дани-спартак/ Профилът на Дани Спартак в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> ('''Победител''') * 2. Филип Спасов (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/535/филип-спасов/ Профилът на Филип Спасов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 3. Светлана Илиева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/548/светлана-илиева/ Профилът на Светлана Илиева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 4. Нина Малакова (45)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/544/нина-малакова/ Профилът на Нина Малакова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 5. Мартин Трухчев (28)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/540/мартин-трухчев/ Профилът на Мартин Трухнев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 6. Марко Георгиев (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/537/марко-георгиев/ Профилът на Марко Георгиев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 7. Гичка Красимирова (32)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/546/гичка-красимирова/ Профилът на Гичка Красимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 8. Иван Петков (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/539/иван-петков/ Профилът на Иван Петков в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 9. Светлана Йонева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/549/светлана-йонева/ Профилът на Светлана Йонева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 10. Габриела Станимирова (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/551/габриела-станимирова/ Профилът на Габриела Станимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 11. Божидар Делчев (23)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/541/божидар-делчев/ Профилът на Божидар Делчев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 12. Мариела Стефанова (37)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/545/мариела-стефанова/ Профилът на Мариела Стефанова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 13. Станимир Калинов (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/538/станимир-калинов/ Профилът на Станимир Калинов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 14. Силвия Чавдарова (34)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/552/силвия-чавд Профилът на Силвия Чавдарова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 15. Ерикназ Капанцян (50)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/550/ерикназ-капанцян/ Профилът на Ерикназ Капанцян в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 16. Красимира Костова (36)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/547/красимира-костова/ Профилът на Красимира Костова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 17. Иван Хрисимиров (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/536/иван-хрисимиров/ Профилът на Иван Хрисимиров в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 18. Тодор Иванов (46)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/543/тодор-иванов/ Профилът на Тодор Иванов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> == Втори сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Веселина Чилева (29) ('''Победител''') * 2. Никола Симеонов (28) * 3. Николай Тихомиров (33) * 4. Веселин Георгиев (32) * 5. Светлана Радева (36) * 6. Ралица Николаева (31) * 7. Цветелин Цоков (24) * 8. Петко Петков (28) * 9. Татяна Георгиева (44) * 10. Варта Торосян (34) * 11. Николай Димитров (28) * 12. Лариса Тодорова (54) * 13. Веселина Стоянова (24) * 14. Светлозар Искренов (29) * 15. Хани Мохамед (46) * 16. Петя Красимирова (36) * 17. Невена Василева (33) * 18. Даниел Дупинов (35)<ref>[https://dariknews.bg/v-snimki/eto-koi-sa-koloritnite-uchastnici-v-noviia-sezon-na-hells-kitchen-snimki-22295/1 dariknews.bg]</ref> == Трети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Реджеп Бадев (30) ('''Победител''') * 2. Атанас Балкански (26) * 3. Цветомир Тодоров (26) * 4. Галя Маринова (29) * 5. Недялка Христова (43) * 6. Георги Велчев (31) * 7. Гергана Петрова (30) * 8. Михаела Кокинова (24) * 9. Ивайло Иванов (32) * 10. Соня Янкова (33) * 11. Лука Михов (39) * 12. Полина Спасова (40) * 13 Теодор Ганев (29) * 14. Михаил Йорданов (24) * 15. Михаил Калъпчийски (26) * 16. Румяна Димитрова (34) * 17. Димитър Иванов (26) * 18. Атанаска Димова (58) * 19. Маргарита Филипова (62) == Четвърти сезон == На 25 ноември 2021 година започва кастинга за сезон 4 на Hell's Kitchen България. Водещ на предаването отново е шеф Виктор Ангелов.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2021/11/25/347844/шеф-ангелов-в-hells-kitchen-4-търся-хора-с-отношение-към-готвенето/ В „Hell’s Kitchen 4“ търся хора с отношение към готвенето], nova.bg</ref> Първият епизод на четвърти сезон е излъчен на 25 февруари 2022 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/02/08/356170/заедно-с-новия-сезон-по-nova-първокласни-продукции-в-звездна-компания/|заглавие=Заедно с новия сезон по NOVA: Първокласни продукции в звездна компания}}</ref> === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Валентина Вълкова (37) ('''Победител''') * 2. Виктория Зайкова (30) * 3. Николай Ангелов (29) * 4. Камен Костадинов (29) * 5. Елена Гърчева (32) * 6. Мариела Чобанова (29) * 7. Андреа Аксе (31) * 8. Денислав Делчев (32) * 9. Янита Делчева (32) * 10. Артур Ашрафян (33) * 11. Анелия Атанасова (28) * 12. Мартин Николов (30) * 13. Калоян Димитров (23) * 14. Деница Иванова (38) * 15. Иван Иванов (37) * 16. Емил Стойков (31) * 17. Юра Гривова (59) * 18. Димитър Керемедчиев (25) == Пети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Станислав Иванов (29) ('''Победител''') * 2. Виолета Стоянова (28) * 3. Кристиан Калев (31) * 4. Васил Кацаров (42) * 5. Асен Маджаров (43) * 6. Цветомира Стоянова (18) * 7. Наталия Ганчева (36) * 8. Цанко Цаков (33) * 9. Виктор Ковачев (32) * 10. Людмил Мацоев (26) * 11. Мартин Бухов (30) * 12. Иван Димитров (40) * 13. Венелин Цветков (25) * 14. Клавдия Ангелова (63) * 15. Вероника Срацимирова (30) * 16. Павлин Калъчев (29) * 17. Теодор Бакалов (36) * 18. Соня Панова (48) * 19. Кирил Грахльов (38) * 20. Борянка Джоли (56) * 21. Йордан Алексиев (35) * 22. Селяйтин Исмаилов (40) * 23. Марина Генова (45) * 24. Богомил Рангелов (27) * 25. Виктория Андреева (19) * 26. Ива Петкова (46) === Звезден отбор === '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (инфлуенсър) ('''Победител''') * 2. Мирослава Профирова (участник в „[[Игри на волята]]“ 4) * 3. Емануел Июджи (културист, готвач) * 4. [[Къци Вапцаров]] (тв водещ) * 5. [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) * 6. Десислава Цонева (журналистка) * 7. Камелия Воче (тв водеща, певица) * 8. [[Десислава Банова|Десислава Банова-Плевнелиева]] (тв водеща) == Шести сезон == === Участници === * Димитър Красенов (32) * Иван Сарамандов (26) * Лъчезар Чоткин (31) * Михаела Tичкова (33) * Никол Росенова (32) * Симона Манолова (20) * Станислав Димитров (24) * Царина Цанева (29) * '''Финално класиране:''' * 8. Станислав Димитров (24) * 9. Славейко Славейков (32) * 10. Стефани Младенова (30) * 11. Георги Божков (32) * 12. Галин Нинов (31) * 13. Галя Чимидова (47) * 14. Галин Иванов (35) * 15. Кирил Митов (26) * 16. Керан Костадинов (22) * 17. Александър Олейников (32) * 18. Полина Алатинова (33) * 19. Светла Личканова (46) * 20. Лидия Мандалски (40) * 21. Камелия Маджарова (21) * 22. Иван Стратиев (23) * 23. Владимира Влахова (27) * 24. Магдалена Динкова (44) * 25. Пламен Скалийски (40) * 26. Николай Тодоров (19) === Звезден отбор === * Александра Гърдева (хипнотерапевт, участничка в „[[Ергенът]]“ 1) * [[Бони]] (попфолк певица, актриса) * [[Изабел Овчарова]] (влогър, писател) * [[Китодар Тодоров]] (актьор) * Пеньо Гатевски - Гатьо (участник в „[[Игри на волята]]“ 5) * [[Тома Здравков]] (рок певец) '''Финално класиране:''' * 7. [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (певец, стоматолог, актьор) * 8. [[Наталия Кобилкина]] (сексолог) * 9. Радка Булман (готвач, победител в „[[Мастършеф]]“ 5) == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] 9fbnaejc4x1lkkqksdv2bdagig5iw04 12214357 12214355 2024-04-25T18:55:02Z 77.236.171.59 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Hell's Kitchen | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = [[Гордън Рамзи]] | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктор Ангелов]] (1- | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 6 | Епизоди = 212 | Изпълнителни продуценти = Old School Productions (1 – 4)<br />Two by Two (5-) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = | ТВ Канал = [[NOVA]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 27 февруари 2018 г. – | Официален уебсайт = }} '''Hell's Kitchen България''' („Кухнята на Ада“) е кулинарно [[Риалити телевизия|риалити]] състезание за професионални готвачи по британската продукция. Българската версия стартира на 27 февруари 2018 г. по [[Нова телевизия]]. Водещ е шеф [[Виктор Ангелов]], а помагащите шефове в първите три сезона са Милена Димова и Любен Койчев, в четвърти сезон са победителите в първи и втори сезон – Дани Спартак и Веселина Чилева, а в пети и шести сезон са участниците от предишни сезони – Светлана Илиева и Никола Симеонов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2023/02/06/400280/битка-на-поколенията-избухва-в-новия-сезон-на-hells-kitchen-българия/ |заглавие=Битка на поколенията избухва в новия сезон на Hell’s Kitchen България|издател=nova.bg|достъп_дата=8 февруари 2023}}</ref> Hell's Kitchen е формат на ITV Studios, който се излъчва в 19 държави по целия свят, с над 50 сезона и повече от 700 участници. Номинирано е три пъти за наградата „Еми“. == Формат == От първи до четвърти сезон участниците са професионални готвачи, разделени на два отбора – мъже (син отбор) и жени (червен отбор). От пети сезон отборите са три, като към тях се прибавя и звезден отбор (златен отбор). Един от обикновените два отбора се състезават в предизвикателство със звездния отбор. Ако звездния отбор спечели, от нормалния отбор се номинират два участника. == Сезони и излъчване == {| class="wikitable" width="80%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ</br>канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>еп. ! style="padding: 0px 80px"| Схема на</br>излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>участници ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Звезден победител ! style="padding: 0px 15px"| Награда |- ! 1 | rowspan="6" | [[NOVA]] | 2018 | rowspan="4" |39 |rowspan="3"| вторник – четвъртък,</br>21:00 – 22:00 ч. | rowspan="2"| 18 | 27 февруари | 24 май | Дани Спартак ! rowspan="4"| | rowspan="6" | 100 000 лв., договор в ресторанта на Виктор Ангелов |- ! 2 | 2019 | 26 февруари | 30 май | Веселина Чилева |- ! 3 | 2020 | 19 | 25 февруари | 21 май |Реджеп Бадев |- ! 4 | 2022 |петък, 21:00 – 22:30 ч.,</br>събота и неделя, 20:00 – 21:30 | 18 | 25 февруари | 22 май |Валентина Вълкова |- ! 5 |2023 |26 |понеделник и вторник,</br> 20:00 – 23:00 ч. |34 | rowspan="2" |20 февруари | rowspan="2" |16 май |Станислав Иванов |Виктория Капитонова |- ! 6 |2024 |35 |вторник – четвъртък,</br> 20:00 – 22:00 ч. |35 | | |} Шеф Виктор Ангелов е водещ на състезанието за професионални готвачи от 1-5 сезон и за начинаещи и професионални готвачи в 6 сезон в България. Завършил е Училището по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач през 1991 г., а е шеф готвач повече от тридесет години. От петнадесет години е собственик на свой ресторант. Седем години е работил в [[Германия]], [[България]] и [[Албания]] в хотелската верига Sheraton. Той е първият българин, достигнал до позиция главен готвач в 5-звезден хотел от веригата.<ref>[http://lichna-drama.com/articles/chef_viktor_angelov Интервю в „Лична драма“, Брой 37 11.IX-17.IX. 2018]</ref><ref>[https://nova.bg/hellskitchen/host Визитка на шеф Ангелов в сайта на NOVA]</ref> == Първи сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Дани Спартак (30)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/542/дани-спартак/ Профилът на Дани Спартак в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> ('''Победител''') * 2. Филип Спасов (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/535/филип-спасов/ Профилът на Филип Спасов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 3. Светлана Илиева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/548/светлана-илиева/ Профилът на Светлана Илиева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 4. Нина Малакова (45)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/544/нина-малакова/ Профилът на Нина Малакова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 5. Мартин Трухчев (28)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/540/мартин-трухчев/ Профилът на Мартин Трухнев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 6. Марко Георгиев (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/537/марко-георгиев/ Профилът на Марко Георгиев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 7. Гичка Красимирова (32)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/546/гичка-красимирова/ Профилът на Гичка Красимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 8. Иван Петков (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/539/иван-петков/ Профилът на Иван Петков в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 9. Светлана Йонева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/549/светлана-йонева/ Профилът на Светлана Йонева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 10. Габриела Станимирова (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/551/габриела-станимирова/ Профилът на Габриела Станимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 11. Божидар Делчев (23)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/541/божидар-делчев/ Профилът на Божидар Делчев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 12. Мариела Стефанова (37)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/545/мариела-стефанова/ Профилът на Мариела Стефанова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 13. Станимир Калинов (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/538/станимир-калинов/ Профилът на Станимир Калинов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 14. Силвия Чавдарова (34)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/552/силвия-чавд Профилът на Силвия Чавдарова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 15. Ерикназ Капанцян (50)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/550/ерикназ-капанцян/ Профилът на Ерикназ Капанцян в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 16. Красимира Костова (36)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/547/красимира-костова/ Профилът на Красимира Костова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 17. Иван Хрисимиров (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/536/иван-хрисимиров/ Профилът на Иван Хрисимиров в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 18. Тодор Иванов (46)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/543/тодор-иванов/ Профилът на Тодор Иванов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> == Втори сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Веселина Чилева (29) ('''Победител''') * 2. Никола Симеонов (28) * 3. Николай Тихомиров (33) * 4. Веселин Георгиев (32) * 5. Светлана Радева (36) * 6. Ралица Николаева (31) * 7. Цветелин Цоков (24) * 8. Петко Петков (28) * 9. Татяна Георгиева (44) * 10. Варта Торосян (34) * 11. Николай Димитров (28) * 12. Лариса Тодорова (54) * 13. Веселина Стоянова (24) * 14. Светлозар Искренов (29) * 15. Хани Мохамед (46) * 16. Петя Красимирова (36) * 17. Невена Василева (33) * 18. Даниел Дупинов (35)<ref>[https://dariknews.bg/v-snimki/eto-koi-sa-koloritnite-uchastnici-v-noviia-sezon-na-hells-kitchen-snimki-22295/1 dariknews.bg]</ref> == Трети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Реджеп Бадев (30) ('''Победител''') * 2. Атанас Балкански (26) * 3. Цветомир Тодоров (26) * 4. Галя Маринова (29) * 5. Недялка Христова (43) * 6. Георги Велчев (31) * 7. Гергана Петрова (30) * 8. Михаела Кокинова (24) * 9. Ивайло Иванов (32) * 10. Соня Янкова (33) * 11. Лука Михов (39) * 12. Полина Спасова (40) * 13 Теодор Ганев (29) * 14. Михаил Йорданов (24) * 15. Михаил Калъпчийски (26) * 16. Румяна Димитрова (34) * 17. Димитър Иванов (26) * 18. Атанаска Димова (58) * 19. Маргарита Филипова (62) == Четвърти сезон == На 25 ноември 2021 година започва кастинга за сезон 4 на Hell's Kitchen България. Водещ на предаването отново е шеф Виктор Ангелов.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2021/11/25/347844/шеф-ангелов-в-hells-kitchen-4-търся-хора-с-отношение-към-готвенето/ В „Hell’s Kitchen 4“ търся хора с отношение към готвенето], nova.bg</ref> Първият епизод на четвърти сезон е излъчен на 25 февруари 2022 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/02/08/356170/заедно-с-новия-сезон-по-nova-първокласни-продукции-в-звездна-компания/|заглавие=Заедно с новия сезон по NOVA: Първокласни продукции в звездна компания}}</ref> === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Валентина Вълкова (37) ('''Победител''') * 2. Виктория Зайкова (30) * 3. Николай Ангелов (29) * 4. Камен Костадинов (29) * 5. Елена Гърчева (32) * 6. Мариела Чобанова (29) * 7. Андреа Аксе (31) * 8. Денислав Делчев (32) * 9. Янита Делчева (32) * 10. Артур Ашрафян (33) * 11. Анелия Атанасова (28) * 12. Мартин Николов (30) * 13. Калоян Димитров (23) * 14. Деница Иванова (38) * 15. Иван Иванов (37) * 16. Емил Стойков (31) * 17. Юра Гривова (59) * 18. Димитър Керемедчиев (25) == Пети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Станислав Иванов (29) ('''Победител''') * 2. Виолета Стоянова (28) * 3. Кристиан Калев (31) * 4. Васил Кацаров (42) * 5. Асен Маджаров (43) * 6. Цветомира Стоянова (18) * 7. Наталия Ганчева (36) * 8. Цанко Цаков (33) * 9. Виктор Ковачев (32) * 10. Людмил Мацоев (26) * 11. Мартин Бухов (30) * 12. Иван Димитров (40) * 13. Венелин Цветков (25) * 14. Клавдия Ангелова (63) * 15. Вероника Срацимирова (30) * 16. Павлин Калъчев (29) * 17. Теодор Бакалов (36) * 18. Соня Панова (48) * 19. Кирил Грахльов (38) * 20. Борянка Джоли (56) * 21. Йордан Алексиев (35) * 22. Селяйтин Исмаилов (40) * 23. Марина Генова (45) * 24. Богомил Рангелов (27) * 25. Виктория Андреева (19) * 26. Ива Петкова (46) === Звезден отбор === '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (инфлуенсър) ('''Победител''') * 2. Мирослава Профирова (участник в „[[Игри на волята]]“ 4) * 3. Емануел Июджи (културист, готвач) * 4. [[Къци Вапцаров]] (тв водещ) * 5. [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) * 6. Десислава Цонева (журналистка) * 7. Камелия Воче (тв водеща, певица) * 8. [[Десислава Банова|Десислава Банова-Плевнелиева]] (тв водеща) == Шести сезон == === Участници === * Димитър Красенов (32) * Иван Сарамандов (26) * Лъчезар Чоткин (31) * Михаела Tичкова (33) * Никол Росенова (32) * Симона Манолова (20) * Станислав Димитров (24) * Царина Цанева (29) * '''Финално класиране:''' * 9. Славейко Славейков (32) * 10. Стефани Младенова (30) * 11. Георги Божков (32) * 12. Галин Нинов (31) * 13. Галя Чимидова (47) * 14. Галин Иванов (35) * 15. Кирил Митов (26) * 16. Керан Костадинов (22) * 17. Александър Олейников (32) * 18. Полина Алатинова (33) * 19. Светла Личканова (46) * 20. Лидия Мандалски (40) * 21. Камелия Маджарова (21) * 22. Иван Стратиев (23) * 23. Владимира Влахова (27) * 24. Магдалена Динкова (44) * 25. Пламен Скалийски (40) * 26. Николай Тодоров (19) === Звезден отбор === * Александра Гърдева (хипнотерапевт, участничка в „[[Ергенът]]“ 1) * [[Бони]] (попфолк певица, актриса) * [[Изабел Овчарова]] (влогър, писател) * [[Китодар Тодоров]] (актьор) * Пеньо Гатевски - Гатьо (участник в „[[Игри на волята]]“ 5) * [[Тома Здравков]] (рок певец) '''Финално класиране:''' * 7. [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (певец, стоматолог, актьор) * 8. [[Наталия Кобилкина]] (сексолог) * 9. Радка Булман (готвач, победител в „[[Мастършеф]]“ 5) == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] r4stfc3ea1ubfwzlpi0npid80v5349l 12214365 12214357 2024-04-25T19:05:20Z Sweet 20 218325 /* Участници */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Hell's Kitchen | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = [[Гордън Рамзи]] | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктор Ангелов]] (1- | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 6 | Епизоди = 212 | Изпълнителни продуценти = Old School Productions (1 – 4)<br />Two by Two (5-) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = | ТВ Канал = [[NOVA]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 27 февруари 2018 г. – | Официален уебсайт = }} '''Hell's Kitchen България''' („Кухнята на Ада“) е кулинарно [[Риалити телевизия|риалити]] състезание за професионални готвачи по британската продукция. Българската версия стартира на 27 февруари 2018 г. по [[Нова телевизия]]. Водещ е шеф [[Виктор Ангелов]], а помагащите шефове в първите три сезона са Милена Димова и Любен Койчев, в четвърти сезон са победителите в първи и втори сезон – Дани Спартак и Веселина Чилева, а в пети и шести сезон са участниците от предишни сезони – Светлана Илиева и Никола Симеонов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2023/02/06/400280/битка-на-поколенията-избухва-в-новия-сезон-на-hells-kitchen-българия/ |заглавие=Битка на поколенията избухва в новия сезон на Hell’s Kitchen България|издател=nova.bg|достъп_дата=8 февруари 2023}}</ref> Hell's Kitchen е формат на ITV Studios, който се излъчва в 19 държави по целия свят, с над 50 сезона и повече от 700 участници. Номинирано е три пъти за наградата „Еми“. == Формат == От първи до четвърти сезон участниците са професионални готвачи, разделени на два отбора – мъже (син отбор) и жени (червен отбор). От пети сезон отборите са три, като към тях се прибавя и звезден отбор (златен отбор). Един от обикновените два отбора се състезават в предизвикателство със звездния отбор. Ако звездния отбор спечели, от нормалния отбор се номинират два участника. == Сезони и излъчване == {| class="wikitable" width="80%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ</br>канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>еп. ! style="padding: 0px 80px"| Схема на</br>излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Брой</br>участници ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Звезден победител ! style="padding: 0px 15px"| Награда |- ! 1 | rowspan="6" | [[NOVA]] | 2018 | rowspan="4" |39 |rowspan="3"| вторник – четвъртък,</br>21:00 – 22:00 ч. | rowspan="2"| 18 | 27 февруари | 24 май | Дани Спартак ! rowspan="4"| | rowspan="6" | 100 000 лв., договор в ресторанта на Виктор Ангелов |- ! 2 | 2019 | 26 февруари | 30 май | Веселина Чилева |- ! 3 | 2020 | 19 | 25 февруари | 21 май |Реджеп Бадев |- ! 4 | 2022 |петък, 21:00 – 22:30 ч.,</br>събота и неделя, 20:00 – 21:30 | 18 | 25 февруари | 22 май |Валентина Вълкова |- ! 5 |2023 |26 |понеделник и вторник,</br> 20:00 – 23:00 ч. |34 | rowspan="2" |20 февруари | rowspan="2" |16 май |Станислав Иванов |Виктория Капитонова |- ! 6 |2024 |35 |вторник – четвъртък,</br> 20:00 – 22:00 ч. |35 | | |} Шеф Виктор Ангелов е водещ на състезанието за професионални готвачи от 1-5 сезон и за начинаещи и професионални готвачи в 6 сезон в България. Завършил е Училището по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач през 1991 г., а е шеф готвач повече от тридесет години. От петнадесет години е собственик на свой ресторант. Седем години е работил в [[Германия]], [[България]] и [[Албания]] в хотелската верига Sheraton. Той е първият българин, достигнал до позиция главен готвач в 5-звезден хотел от веригата.<ref>[http://lichna-drama.com/articles/chef_viktor_angelov Интервю в „Лична драма“, Брой 37 11.IX-17.IX. 2018]</ref><ref>[https://nova.bg/hellskitchen/host Визитка на шеф Ангелов в сайта на NOVA]</ref> == Първи сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Дани Спартак (30)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/542/дани-спартак/ Профилът на Дани Спартак в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> ('''Победител''') * 2. Филип Спасов (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/535/филип-спасов/ Профилът на Филип Спасов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 3. Светлана Илиева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/548/светлана-илиева/ Профилът на Светлана Илиева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 4. Нина Малакова (45)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/544/нина-малакова/ Профилът на Нина Малакова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 5. Мартин Трухчев (28)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/540/мартин-трухчев/ Профилът на Мартин Трухнев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 6. Марко Георгиев (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/537/марко-георгиев/ Профилът на Марко Георгиев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 7. Гичка Красимирова (32)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/546/гичка-красимирова/ Профилът на Гичка Красимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 8. Иван Петков (29)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/539/иван-петков/ Профилът на Иван Петков в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 9. Светлана Йонева (24)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/549/светлана-йонева/ Профилът на Светлана Йонева в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 10. Габриела Станимирова (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/551/габриела-станимирова/ Профилът на Габриела Станимирова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 11. Божидар Делчев (23)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/541/божидар-делчев/ Профилът на Божидар Делчев в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 12. Мариела Стефанова (37)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/545/мариела-стефанова/ Профилът на Мариела Стефанова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 13. Станимир Калинов (27)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/538/станимир-калинов/ Профилът на Станимир Калинов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 14. Силвия Чавдарова (34)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/552/силвия-чавд Профилът на Силвия Чавдарова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 15. Ерикназ Капанцян (50)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/550/ерикназ-капанцян/ Профилът на Ерикназ Капанцян в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 16. Красимира Костова (36)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/547/красимира-костова/ Профилът на Красимира Костова в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 17. Иван Хрисимиров (26)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/536/иван-хрисимиров/ Профилът на Иван Хрисимиров в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> * 18. Тодор Иванов (46)<ref>[https://nova.bg/hellskitchen/team/view/543/тодор-иванов/ Профилът на Тодор Иванов в сайта на Hell's Kitchen, Nova.bg]</ref> == Втори сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Веселина Чилева (29) ('''Победител''') * 2. Никола Симеонов (28) * 3. Николай Тихомиров (33) * 4. Веселин Георгиев (32) * 5. Светлана Радева (36) * 6. Ралица Николаева (31) * 7. Цветелин Цоков (24) * 8. Петко Петков (28) * 9. Татяна Георгиева (44) * 10. Варта Торосян (34) * 11. Николай Димитров (28) * 12. Лариса Тодорова (54) * 13. Веселина Стоянова (24) * 14. Светлозар Искренов (29) * 15. Хани Мохамед (46) * 16. Петя Красимирова (36) * 17. Невена Василева (33) * 18. Даниел Дупинов (35)<ref>[https://dariknews.bg/v-snimki/eto-koi-sa-koloritnite-uchastnici-v-noviia-sezon-na-hells-kitchen-snimki-22295/1 dariknews.bg]</ref> == Трети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Реджеп Бадев (30) ('''Победител''') * 2. Атанас Балкански (26) * 3. Цветомир Тодоров (26) * 4. Галя Маринова (29) * 5. Недялка Христова (43) * 6. Георги Велчев (31) * 7. Гергана Петрова (30) * 8. Михаела Кокинова (24) * 9. Ивайло Иванов (32) * 10. Соня Янкова (33) * 11. Лука Михов (39) * 12. Полина Спасова (40) * 13 Теодор Ганев (29) * 14. Михаил Йорданов (24) * 15. Михаил Калъпчийски (26) * 16. Румяна Димитрова (34) * 17. Димитър Иванов (26) * 18. Атанаска Димова (58) * 19. Маргарита Филипова (62) == Четвърти сезон == На 25 ноември 2021 година започва кастинга за сезон 4 на Hell's Kitchen България. Водещ на предаването отново е шеф Виктор Ангелов.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2021/11/25/347844/шеф-ангелов-в-hells-kitchen-4-търся-хора-с-отношение-към-готвенето/ В „Hell’s Kitchen 4“ търся хора с отношение към готвенето], nova.bg</ref> Първият епизод на четвърти сезон е излъчен на 25 февруари 2022 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/02/08/356170/заедно-с-новия-сезон-по-nova-първокласни-продукции-в-звездна-компания/|заглавие=Заедно с новия сезон по NOVA: Първокласни продукции в звездна компания}}</ref> === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Валентина Вълкова (37) ('''Победител''') * 2. Виктория Зайкова (30) * 3. Николай Ангелов (29) * 4. Камен Костадинов (29) * 5. Елена Гърчева (32) * 6. Мариела Чобанова (29) * 7. Андреа Аксе (31) * 8. Денислав Делчев (32) * 9. Янита Делчева (32) * 10. Артур Ашрафян (33) * 11. Анелия Атанасова (28) * 12. Мартин Николов (30) * 13. Калоян Димитров (23) * 14. Деница Иванова (38) * 15. Иван Иванов (37) * 16. Емил Стойков (31) * 17. Юра Гривова (59) * 18. Димитър Керемедчиев (25) == Пети сезон == === Участници === '''Финално класиране:''' * 1. Станислав Иванов (29) ('''Победител''') * 2. Виолета Стоянова (28) * 3. Кристиан Калев (31) * 4. Васил Кацаров (42) * 5. Асен Маджаров (43) * 6. Цветомира Стоянова (18) * 7. Наталия Ганчева (36) * 8. Цанко Цаков (33) * 9. Виктор Ковачев (32) * 10. Людмил Мацоев (26) * 11. Мартин Бухов (30) * 12. Иван Димитров (40) * 13. Венелин Цветков (25) * 14. Клавдия Ангелова (63) * 15. Вероника Срацимирова (30) * 16. Павлин Калъчев (29) * 17. Теодор Бакалов (36) * 18. Соня Панова (48) * 19. Кирил Грахльов (38) * 20. Борянка Джоли (56) * 21. Йордан Алексиев (35) * 22. Селяйтин Исмаилов (40) * 23. Марина Генова (45) * 24. Богомил Рангелов (27) * 25. Виктория Андреева (19) * 26. Ива Петкова (46) === Звезден отбор === '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (инфлуенсър) ('''Победител''') * 2. Мирослава Профирова (участник в „[[Игри на волята]]“ 4) * 3. Емануел Июджи (културист, готвач) * 4. [[Къци Вапцаров]] (тв водещ) * 5. [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) * 6. Десислава Цонева (журналистка) * 7. Камелия Воче (тв водеща, певица) * 8. [[Десислава Банова|Десислава Банова-Плевнелиева]] (тв водеща) == Шести сезон == === Участници === * Димитър Красенов (32) * Иван Сарамандов (26) * Лъчезар Чоткин (31) * Михаела Tичкова (33) * Никол Росенова (32) * Станислав Димитров (24) * Царина Цанева (29) * '''Финално класиране:''' * 8. Симона Манолова (20) * 9. Славейко Славейков (32) * 10. Стефани Младенова (30) * 11. Георги Божков (32) * 12. Галин Нинов (31) * 13. Галя Чимидова (47) * 14. Галин Иванов (35) * 15. Кирил Митов (26) * 16. Керан Костадинов (22) * 17. Александър Олейников (32) * 18. Полина Алатинова (33) * 19. Светла Личканова (46) * 20. Лидия Мандалски (40) * 21. Камелия Маджарова (21) * 22. Иван Стратиев (23) * 23. Владимира Влахова (27) * 24. Магдалена Динкова (44) * 25. Пламен Скалийски (40) * 26. Николай Тодоров (19) === Звезден отбор === * Александра Гърдева (хипнотерапевт, участничка в „[[Ергенът]]“ 1) * [[Бони]] (попфолк певица, актриса) * [[Изабел Овчарова]] (влогър, писател) * [[Китодар Тодоров]] (актьор) * Пеньо Гатевски - Гатьо (участник в „[[Игри на волята]]“ 5) * [[Тома Здравков]] (рок певец) '''Финално класиране:''' * 7. [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (певец, стоматолог, актьор) * 8. [[Наталия Кобилкина]] (сексолог) * 9. Радка Булман (готвач, победител в „[[Мастършеф]]“ 5) == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] 5bdv5xkngzgr7wcy77om9k8gm0znxny 0 688364 12214079 12213897 2024-04-25T13:30:56Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/85.187.210.85|редакции на 85.187.210.85]] ([[User talk:85.187.210.85|б]].), към версия на 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | партия = [[Посока – социална демокрация]] | постове1 = [[Министър-председател на Словакия|Министър-председател]] | години1 = 22 март 2018 – 20 март 2020 | постове2 = [[Президент на Словакия]] | години2 = новоизбран<!-- 15 юни 2024 – --> }} }} '''Петер Пелегрини''' ({{lang|sk|Peter Pellegrini}}) е словашки политик, министър-председател на Словакия от 22 март 2018 до 20 март 2020 г.<ref>[http://www.mediapool.bg/peter-pelegrini-e-noviyat-premier-na-slovakiya-news277055.html www.mediapool.bg]</ref> == Биография == Роден е на 6 октомври 1975 г. в [[Банска Бистрица]], [[Чехословакия]]. Икономист по образование. Учи в Университета в Матея-Бела (Банска Бистрица) и в Техническия университет ([[Кошице]]). Владее английски, немски и руски език. Има отдалечени италиански корени, откъдето и е фамилното му име. == Политическа кариера == През 2006 г. е избран за национален съвет от партията „Посока – социална демокрация“. За два мандата той работи в комисиите по икономическа политика, както и по финанси и бюджет. От 2012 до 2014 г. е държавен секретар в Министерството на финансите на Словакия. От юли до ноември 2014 г. ръководи Министерството на образованието, науката и спорта. От 2014 г. до 2016 г. е бил председател на словашкия парламент. == Източници == <references /> {{пост списък|Министър-председател на Словакия|8}} {{СОРТКАТ:Пелегрини, Петер}} [[Категория:Министър-председатели на Словакия]] [[Категория:Словашки политици]] izo7nvjqv2rpnakn3buj4cdjxpvibqa 0 688861 12214856 11611894 2024-04-26T07:52:55Z 188.254.211.11 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Юдзуру Ханю | име-оригинал = 羽生 結弦 | категория = фигурист | описание = японски състезател по фигурно пързаляне | портрет = Yuzuru Hanyu-Sochi 2014.jpg | портрет-описание = Сочи – 2014 | роден-място = [[Сендай]], {{Япония}} | починал-място = | националност =Японец | вложки = {{Личност/Спортист | категория = фигурист | вид спорт = [[фигурно пързаляне]] | клуб = Ана | период = 2004 – | постижения = 1-во място в ISU<ref>На [[Зимни Олимпийски игри 2014|Олимпиадата в Сочи]] установява абсолютен световен рекорд в [[Кратка програма|кратката програма]] събирайки 101,45 точки {{cite web |url=http://www.isuresults.com/ws/ws/wsmen.htm |title=ISU World Standings for Figure Skating and Ice Dance |publisher=[[Международен съюз на кънкобегачите|International Skating Union]] |date=9 май 2016 |accessdate=9 май 2016 |archiveurl=https://www.webcitation.org/61GOxW0Ok|archivedate=28 август 2011|lang=en }}</ref><ref>{{Cite web |url=http://www.isuresults.com/ws/ws/wsmen.htm |title=ISU World Standings for Single |publisher=[[Международен съюз на кънкобегачите|International Skating Union]]}}</ref> | награди = | ръст = 171 см | тегло = | прякор = | номер = | пост = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} {{МедалНачало3}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Зимни олимпийски игри 2014|2014 Сочи]]|индивидуално}} {{ЗлатенМедал|[[Зимни олимпийски игри 2018|2018 Пьонгчанг]]|индивидуално}} {{МедалСъстезание|[[Световно първенство по фигурно пързаляне|Световни първенства]]}} {{БронзовМедал|[[Световно първенство по фигурно пързаляне 2012|2012 Ница]]|индивидуално}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по фигурно пързаляне 2014|2014 Сайтама]]|индивидуално}} {{СребъренМедал|[[Световно първенство по фигурно пързаляне 2015|2015 Шанхай]]|индивидуално}} {{СребъренМедал|[[Световно първенство по фигурно пързаляне 2016|2016 Бостън]]|индивидуално}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по фигурно пързаляне 2017|2017 Хелзинки]]|индивидуално}} {{СребъренМедал|[[Световно първенство по фигурно пързаляне 2019|2019 Сайтама]]|индивидуално}} {{БронзовМедал|[[Световно първенство по фигурно пързаляне 2021|2021 Стокхолм]]|индивидуално}} {{МедалСъстезание|[[Световно отборно първенство по фигурно пързаляне|Световни отборни първенства]]}} {{БронзовМедал|[[Световно отборно първенство по фигурно пързаляне 2015|2015 Токио]]|отборно}} {{ЗлатенМедал|[[Световно отборно първенство по фигурно пързаляне 2017|2017 Токио]]|отборно}} {{БронзовМедал|[[Световно отборно първенство по фигурно пързаляне 2021|2021 Осака]]|отборно}}{{МедалКрай}} '''Юзуру Ханю''' ({{lang|ja|羽生 結弦}}, [[7 декември]] [[1994]], [[Сендай]]) е [[Япония|японски]] [[фигурно пързаляне|фигурист]]. Той е двукратен Олимпийски шампион (2014, 2018), двукратен световен шампион (2014, 2017), четирикратен победител на Гран При Финал (2013 – 2016), шампион на Четирите континента (2020) и шесткратен национален шампион на Япония (2012 – 2015, 2020 – 2021).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.isuresults.com/bios/isufs_cr_00010967.htm|заглавие=Competition Results|автор=Internation Skating Union}}</ref> Ханю е определян от мнозина експерти като един от най-добрите фигуристи в историята. Поставя деветнайсет световни рекорда и е първият мъж, който получава оценка над 100 точки за кратка програма, над 200 точки за волна програма и над 300 точки обща оценка. През 2014 печели първата си Олимпийска титла едва на деветнайсет години, ставайки най-младият Олимпийски шампион при мъжете след Дик Бътън през 1948. Ханю е и първият Олимпийски шампион от Азия за тази дисциплина. През 2018 той успешно защитава Олимпийската си титла, с което става първият мъж, спечелил две последователни Олимпийски титли от 66 години насам.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/index.php/sport/article/6721920 | заглавие = След 66 години отново двоен шампион във фигурното пързаляне за мъже | достъп_дата = 08.12.2022 | фамилно_име = Банов | първо_име = Георги | дата = 17.02.2018 | издател = 24chasa.bg }}</ref> == Кариера (начало) == Ханю започва да се пързаля на четири години, следвайки сестра си Сайа.<ref name=gs042111>{{cite news |url=http://goldenskate.com/articles/2010/042111.shtml |title=Shooting for the top |author=Tatiana Flade |lang=en |date=21 април 2011 |work=GoldenSkate |accessdate=21 април 2011 |archivedate=2011-04-27 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110427072210/http://www.goldenskate.com/articles/2010/042111.shtml }}</ref> Започва като начинаещ спортист през сезон 2004 – 2005, вземайки участие в Японския шампионат за дебютанти в долна категории – „Б“, завоювайки златен медал.<ref>{{Citation |title=2004 Japan Novice Championships (Novice B) |url=http://skatingjapan.jp/National/2004-2005/Figure/AllJapanNovice/data0390.htm |accessdate=2018-03-27 |archivedate=2016-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160303200137/http://skatingjapan.jp/National/2004-2005/Figure/AllJapanNovice/data0390.htm }}</ref> Пързалката, на която се пързаля е закрита заради финансови проблеми, което съкращава времето му за тренировки.<ref>{{Cite web|url=http://www.absoluteskating.com/index.php?cat=articles&id=2012hanyu|title=Absolute Skating|author=Ioana Visan|publisher=www.absoluteskating.com|accessdate=9 март 2018}}</ref> В този период треньорка му става Нанами Абе.<ref>{{Cite web|url=http://www.absoluteskating.com/index.php?cat=articles&id=2012hanyu|title=Absolute Skating|author=Ioana Visan|publisher=www.absoluteskating.com|accessdate=9 март 2018}}</ref> През 2006 – 2007 Ханю е заявен в националния шампионат „А“ категория и печели „бронз“.<ref>{{Citation |title=2006 Japan Novice Championships (Novice A) |url=http://skatingjapan.jp/National/2006-2007/Figure/national_nv/data0190.htm |accessdate=2018-03-27 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304023347/http://skatingjapan.jp/National/2006-2007/Figure/national_nv/data0190.htm }}</ref> След това спортистът е поканен на Японския шампионат за юноши през 2006 година, и там заема 7-ото място.<ref>{{Citation |title=2006 Japan Junior Championships |url=http://www.skatingjapan.jp/National/2006-2007/Figure/national_jr/data0190.htm |accessdate=2018-03-27 |archivedate=2016-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160303190218/http://www.skatingjapan.jp/National/2006-2007/Figure/national_jr/data0190.htm }}</ref> Пързалката в родния му град отново е открита през 2007 година.<ref>{{Cite web|url=http://www.absoluteskating.com/index.php?cat=articles&id=2012hanyu|title=Absolute Skating|author=Ioana Visan|publisher=www.absoluteskating.com|accessdate=9 март 2018}}</ref> През същата година Ханю отново участва в шампионата на новаците в категория „А“. Там фигуристът става шампион,<ref>{{Citation |title=2007 Japan Novice Championships (Novice A) |url=http://www.skatingjapan.jp/National/2007-2008/fs/national_nv/data0190.htm |accessdate=2018-03-27 |archivedate=2016-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160303173536/http://www.skatingjapan.jp/National/2007-2008/fs/national_nv/data0190.htm }}</ref> и отново е поканен в Японския шампионат за юноши, където този път печели бронзов медал.<ref>{{Citation |title=2007 Japan Junior Figure Skating Championships |url=http://skatingjapan.jp/National/2007-2008/fs/national_jr/data0190.htm |accessdate=2018-03-27 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304115330/http://www.skatingjapan.jp/National/2007-2008/fs/national_jr/data0190.htm }}</ref> == Успехи == '''Олимпийски игри:''' * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' [[Зимни олимпийски игри 2014|2014 Сочи]], [[Зимни олимпийски игри 2018|2018 Пьонгчанг]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://insport.bg/2018/02/17/японец-защити-олимпийското-злато/ | заглавие = Японец защити олимпийското си злато във фигурното пързаляне | достъп_дата = 27.07.2022 | фамилно_име = denitsa_insport | дата = 17.02.2018 }}</ref> '''Световно първенство:''' * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 2014, 2017 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медал (3):''' 2015, 2016, 2019 *** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (2):''' 2012, 2021 '''Гран При Финал''' * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (4):''' 2013, 2014, 2015, 2016 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медал (2):''' 2012, 2019 '''Шампионат на четирите континента:''' * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2020 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медал (3):''' 2011, 2013, 2017 === [[Зимни олимпийски игри|Олимпийски игри]] === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !Олимпиада !Индивидуално !Отборно |- | align="left" |{{флагче|Южна Корея}} [[Зимни олимпийски игри 2014|2014 Сочи]] | style="background:gold;" | '''Злато''' | |- | align="left" |{{флагче|Южна Корея}} [[Зимни олимпийски игри 2018|2018 Пьонгчанг]] | style="background:gold;" | '''Злато''' | |- |} == Травми и приключване на състезателна дейност == Третото участие на олимпиада през 2022 г. записва четвърто място в класирането за фигуриста и поредна травма. Така през лятото на 2022 г. Юдзуру Ханю обявява за края на състезателната си дейност.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bta.bg/bg/news/sport/299258-dvukratniyat-olimpiyski-shampion-po-figurno-parzalyane-yudzuru-hanyu-yaponiya- | заглавие = Двукратният олимпийски шампион по фигурно пързаляне Юдзуру Ханю (Япония) прекратява спортната си кариера | достъп_дата = 31.07.2022 | фамилно_име = Кръстева | първо_име = Ива | дата = 19.07.2022 | издател = БТА }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.isuresults.com/bios/isufs00010967.htm Юдзуру Ханю в ISU] {{икона|en}} * [https://twitter.com/YUZURUofficial_ Юдзуру Ханю] в [[Туитър|Twitter]] * [https://www.instagram.com/yuzuruofficial_/ Юдзуру Ханю] в [[Инстаграм|Instagram]] * [https://www.youtube.com/channel/UChXVX37lFVqMfYWNsDvqhdQ Канал на Юдзуру Ханю] в [[Ютюб|Youtube]] {{СОРТКАТ:Ханю, Юдзуру}} [[Категория:Фигуристи]] [[Категория:Японски спортисти]] [[Категория:Японски олимпийски шампиони]] [[Категория:Спортисти на зимните олимпийски игри 2014]] [[Категория:Медалисти на зимните олимпийски игри 2014]] [[Категория:Спортисти на зимните олимпийски игри 2018]] [[Категория:Медалисти на зимните олимпийски игри 2018]] [[Категория:Спортисти на зимните олимпийски игри 2022]] 295xj4cox0i5yqa3n3dnvh04auqvcvk 0 690436 12214982 11992362 2024-04-26T09:45:21Z DiHri 50860 wikitext text/x-wiki '''Тамада''' ({{lang|ka|თამადა}}) в [[Грузия|грузинската]] традиция на гощаване, наречена [[супра (традиция)|супра]], е водещият на трапезата. Той осъществява ''тамадоба'' – управление на процеса на винопиене и определяне последователността на тостове. Традицията на тамадоба е разпространена из целия [[Кавказки регион|Кавказ]], където гостите винаги се посрещат с богато наредена маса и централната роля на нея принадлежи на тамада. Предполага се, че традицията е много древна, като основание за това се приема намерената при археологическите разкопки във Вани, близо до [[Кутаиси]], бронзова фигура на седнал мъж с рог в ръка (7 – 6 век пр.н.е).<ref>[https://books.google.bg/books?id=AHIBpn_fCTMC&pg=PA181&lpg=PA181&dq=тамада+и+тамадоба&source=bl&ots=cc3bs3CkF-&sig=6EQC9n1VTGNDCVgl39c-xSOIcxg&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwii8Ka9mLzaAhWCJZoKHXMBCN4Q6AEITjAK#v=onepage&q=тамада%20и%20тамадоба&f=false Drinking: Anthropological Approaches edited by Igor de Garine and Valerie de Garine. New York and Oxford: Berghahn Books, 2001. 248 pp.]</ref><ref name="азер">[http://www.azer.com/aiweb/categories/magazine/ai104_folder/104_articles/104_toastmaster.html The Art of Toasting, The Toastmaster's Unwritten Rule Book by Jala Garibova]</ref> [[Файл:Bronze Tamada.jpg|мини|Бронзовият тамада, археологически артефакт от 7 век пр.н.е., Грузинският национален музей.<ref>[https://m.facebook.com/GNMuseum/photos/a.77996986268.90072.76836481268/10154744531231269/?type=3 Facebook – Georgian National Museum]</ref>]] == Избиране на тамада == Гостът в Грузия от векове се счита за пратеник на Господа и традицията на гостоприемството е въплътена в колоритната супра. Гостите се посрещат с богата софра и вино. Пие се много, но винаги след произнесен тост. Тамада е „диригентът“ на трапезата – той озвучава темите на тостовете, определя тяхната последователност, а с думата ''алаверди'' предава тоста на някой от присъстващите за продължаване. Тамада се грижи атмосферата на масата да е радушна, непринудена и уважителна към гостите и домакина. [[Файл:Tamada in Tbilisi.jpg|мини|Скулптура на тамада в [[Тбилиси]]. Фигурата копира бронзовата статуя, намерена при разкопките край Кутаиси.]] Традиционно тамада е мъж. При неголеми семейни трапези това е домакинът или патриархът на семейството. При приятелските събирания, ако домакинът откаже, за тамада се избира един от присъстващите гости, при това изборът може да протече и чрез гласуване. При по-многобройни тържествени празнувания, като сватби, юбилейни чествания и др., организаторите предварително канят за тамада някой, който притежава нужните умения, познава се добре с домакините и повечето гости и е достоен и уважаван от всички човек. Ритуалът на каненето на тамада се различава в зависимост от региона. В Западна Грузия традицията повелява поканата да не се приема веднага, а след почтително увещаване. В Източна Грузия поканата се приема без такава процедура.<ref name="тамар"/> == Умения на тамада == Ролята на тамада<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vedushie.by/information/news/history-tamada.html|заглавие=История появления Тамады}}</ref> е съществена за правилното протичане на пиршеството и той трябва да притежава определени умения и качества <ref>[https://books.google.bg/books?id=R3CKBgAAQBAJ&pg=PT6&lpg=PT6&dq=грузины+тамада&source=bl&ots=1urXK_Fs5N&sig=6zGNt53xXp7ypuQk-X3qPrTY7Ms&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjVps_e0r7aAhWCHJoKHW4JBO4Q6AEIYzAM#v=onepage&q=грузины%20тамада&f=false Тосты и поздравления на все случаи жизни В. Лещинская, А. Малышев, Литагент Издательство Аделант]</ref>: * На грузинската софра винаги се пее – тамада трябва да може да участва в общото полифонично пеене. * Тостовете по време на трапезата често са продължителни и траят най-малко 5 минути – тамада трябва да е красноречив. * Тостовете обикновено имат уводна част, чрез която се формулира темата на тоста – тамада трябва да знае много притчи, стихове, факти и събития от историята на страната. * Тамада поддържа атмосферата на гощавката и настроението на гостите – той трябва да е остроумен, общителен, с чувство за хумор и винаги уважителен към присъстващите и домакина. * По време на грузинската супра се пие много – тамада не бива да се напива. Водещата роля на тамада се подчертава с уважителното отношение на гостите и домакина. Не се напуска масата без разрешение на тамада, независимо от причината, налагаща това. Тамада произнася тостове прав и през това време гостите слушат внимателно, не пият и не разговарят. Те могат да произнасят своите тостове по зададената от тамада тема, след като той седне. Когато гостите приключват с това, тамада вдига чашата с подходящото за случая възклицание.<ref name="тамар">[http://www.tamartour.ru/wellcome-to-georgia/georgian-vine/tamada Искусство Тамады и грузинское застолье]</ref><ref>[https://www.advantour.com/rus/georgia/culture/supra.htm Культура Грузии – Супра]</ref> == Тостове == Тостовете се произнасят в определен ред. Обикновено се започва с тоста за Бог, винаги има тостове за Родината, за родителите, децата, гостите, приятелите, жените, и др. Съчиняването на тостовете е цяло изкуство и тамада трябва да го притежава. Примери за тостове <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://cardsplus.com.ua/catalog.html?id=265 |заглавие=Грузинские тосты |достъп_дата=2018-04-17 |архив_дата=2018-04-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180429221128/http://cardsplus.com.ua/catalog.html?id=265 }}</ref><ref>[https://alcofan.com/sbornik-gruzinskix-i-kavkazskix-tostov.html Кавказские тосты и грузинские тосты]</ref>: * В планините има хубав начин да запазиш възрастта си. Дните, които провеждаш с гостите, не се броят. Това е тост за вас, драги гости, днес вие сте удължили нашия живот! * Знае се, че Господ е направил всички жени от едно тесто, но захар сложил не във всяка. Оттогава мъжете търсят своята сладка жена. Да пием за тези, които търсят и намират! * На далечното планинско плато един овчар пасял стадо овце. Изведнъж от небето се спуска орел, хваща едно агне и излита с него. Овчарят стреля, орелът пада, агнето продължава да лети. Да пием за това, по орлите да не се стреля, а овцете да не летят! * Защо грузинците пият от рог? И го предпочитат пред всяко кристално изящество? Защото каквото е налято в рог трябва да се изпие докрай – рог на маса не можеш да оставиш изправен, виното не можеш да оставиш за после. Дори да не е рог, дори да е обикновено канче, нека налятото да се изпие от всеки и всеки път за здраве! Този тост е за добрия обичай: това, което можеш да изпиеш днес, не оставяй за утре! == Източници == <references /> [[Категория:Култура на Грузия]] 0h51ug78elx70bg38q3xcqxm5u193ci 0 692088 12214051 10126160 2024-04-25T13:11:20Z 88.230.138.201 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Абдулхаким Арваси | име-оригинал = | категория = ислямист | описание = | портрет = | портрет-описание = | роден-място = | починал-място = | националност = {{TUR}} | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Абдулхаким Арваси''' ({{lang|tr|Abdülhakim Arvasi}}) е турски учен, преподавател и [[писател]] на произведения по теория на [[ислям]]а. == Биография == Абдулхаким Арваси е роден през [[1860]] г. (в някои документи датира също и 1865 г.) в територия на бившата [[Османска империя|Османсакта империя]], Башкале, област [[Ван (Турция)|Ван]]. Живял е в последните години на Османската империя и началните години на ново-устроената турска република. Син е на Мустафа ефенди. Той е един от най-големите ислямски учени, 35-ият подред от „Златната верига“ ислямски учени „[[Силсиле-и алиййе]]“. Достигнал е до званието '''Мюшрид-и кямил''' (титла за висш учен в тасаввуф (духовните) знания) и е '''Сеййид''' (родственик на Мухаммед „алейхиселям“) от рода на имам Али Риза бин Муса Кязим „рахиме-хуллаху теаля“. Всичките му деди, до един, по веригата опиращи се до хазрети Али „радияллаху анх“ са били религиозни учени (алими) и велии (святи хора). Владеел е [[Арабски език|арабски]], [[Персийски език|персийски]] и [[Кюрдски езици|кюрдски]] език. === Ранни години === От малка възраст започва да посещава уроците на своя учител и едновременно чичо, известният в целия ислямски свят по онова време, 34-тият подред от „Златната верига“ ислямски учени „Силсиле-и алиййе“ ес-Сеййид Феим Арваси. Той вижда в малкия Абдулхаким голям талант и необикновени умствени способности. Обучва го на най-висшите науки на [[ислям]]а, след което го удостоява, като свой наследник. Обучението му при него продължава до самата смърт на неговия учител. === Приноси за исляма === Оставил е множество ценни произведения. Обучил е множество ученици, най-известни сред които са [[Хюсеин Хълми Ъшък|Хюсейн Хълми Ъшък]] и известния писател [[Неджиб Късакюрек]] === Житейски път === През [[Втора световна война|втората световна война]], поради извършените от страна на арменските бунтовници въстания и кланета в гр. [[Ван (Турция)|Ван]], остава принуден да се изсели заедно със своите семейство и роднини. След много тежко и мъчително пътуване (в което много от роднините му умират поради тежките условия) с течение на обстоятелствата той и семейството му пристигат в Истанбул. Там получава назначение, като професор на „факултета по тасаввуф“ във Висшия ислямски институт „Сюлеймание“. По-късно получава назначения във всеразлични джамии. В проповедите си е разяснявал същността на вярата в продължение на 30 години. Малко преди края на своя живот, сеййид Абдулхаким ефенди „рахметуллахи алейх“, който е специалист в знанията и по четирите праведни групи (Ханефи, Малики, Шафи и Ханбели), е казал следното: „През последните 30 години се опитвах да разясня единствено, за имана (вярата) записан в книгите на ехл-и суннетските учени, т.е. опитах се да предам ехл-и суннетското вероубеждение и красивата нравственост на ислямската религия. [http://www.ehlisunnetbg.com/ Ехл-и суннетските учени] са взели тези знания от Есхаб-и кирам, а те са ги научили от Ресулюллах....“ Поради проповедите (ваазовете) си в джамиите Еййуб Султан, [[Фатих]], Баязид и Бейоглу Ага в [[Истанбул]], Абдулхаким ефенди става жертва на долни клевети от страна на продажни „религиозни“ (!) личности и зъндъци (врагове на религията) по онова време, служещи на злонамерени хора целящи премахване на ислямските знания и разпространяване на невежието сред мюсюлманите. Поради яростните нападки на тези хора и посредством водената анти-ислямската политика на тогаващното правителство, през септември [[1943|1943 г.]] той е задържан и е заточен от Истанбул в гр. [[Измир]]. Отсяда за определено време в хотел „Месеррет“, след което започва да пребивава в една къща използвана, като полицейски арест. На няколко пъти близките му са подавали молби за преместването му в гр. [[Бурса]] или Истанбул, но на всяка от тях са получавали отказ. Най-накрая със съдийско решение е позволено да бъде преместен в столицата [[Анкара]]. Там отсяда при сина на своя брат Сеййид Фарук Ъшък. === Смърт === Поради боледуването си, след прекарани 18 дни на легло в къщата на Фарук бей в [[Анкара]], Абдулхаким ефенди умира на 27 ноември 1943 г. Малко преди да да настъпи сетният му миг, се е той се е надигнал и е отправил следната молитва: <blockquote>''„Я, Рабби! Не притежавам и едно поклонение достойно за Теб. Но аз обичах Твоите приятели и проявявах вражда към Твоите врагове. Опрости ме поради тези мои, обич и вражда!“...'' След което е добавил'':'' </blockquote><blockquote>''“...Виждам Арш-и аля (небесата), колко са красиви, колко са красиви...”'', с което предал своята душа. </blockquote> == Източници == <references />https://www.dinisohbeti.com * [http://www.dinimizislam.com/detay.asp?Aid=1825 dinimizislam.com] * [http://www.ehlisunnetbg.com/islamski-ucheni/abdulhakimefendi/ ehlisunnetbg.com] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Арваси, Абдулхаким}} [[Категория:Ислямски богослови]] [[Категория:Османски богослови]] [[Категория:Турски богослови]] 28btf3fgnw1yharmks69tnbg76shkqw 12214314 12214051 2024-04-25T18:21:07Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{без източници|18:20, 25 април 2024 (UTC)}} {{Личност | име = Абдулхаким Арваси | име-оригинал = | категория = ислямист | описание = | портрет = | портрет-описание = | роден-място = | починал-място = | националност = {{TUR}} | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Абдулхаким Арваси''' ({{lang|tr|Abdülhakim Arvasi}}) е турски учен, преподавател и [[писател]] на произведения по теория на [[ислям]]а. == Биография == Абдулхаким Арваси е роден през [[1860]] г. (в някои документи датира също и 1865 г.) в територия на бившата [[Османска империя|Османсакта империя]], Башкале, област [[Ван (Турция)|Ван]]. Живял е в последните години на Османската империя и началните години на ново-устроената турска република. Син е на Мустафа ефенди. Той е един от най-големите ислямски учени, 35-ият подред от „Златната верига“ ислямски учени „[[Силсиле-и алиййе]]“. Достигнал е до званието '''Мюшрид-и кямил''' (титла за висш учен в тасаввуф (духовните) знания) и е '''Сеййид''' (родственик на Мухаммед „алейхиселям“) от рода на имам Али Риза бин Муса Кязим „рахиме-хуллаху теаля“. Всичките му деди, до един, по веригата опиращи се до хазрети Али „радияллаху анх“ са били религиозни учени (алими) и велии (святи хора). Владеел е [[Арабски език|арабски]], [[Персийски език|персийски]] и [[Кюрдски езици|кюрдски]] език. === Ранни години === От малка възраст започва да посещава уроците на своя учител и едновременно чичо, известният в целия ислямски свят по онова време, 34-тият подред от „Златната верига“ ислямски учени „Силсиле-и алиййе“ ес-Сеййид Феим Арваси. Той вижда в малкия Абдулхаким голям талант и необикновени умствени способности. Обучва го на най-висшите науки на [[ислям]]а, след което го удостоява, като свой наследник. Обучението му при него продължава до самата смърт на неговия учител. === Приноси за исляма === Оставил е множество ценни произведения. Обучил е множество ученици, най-известни сред които са [[Хюсеин Хълми Ъшък|Хюсейн Хълми Ъшък]] и известния писател [[Неджиб Късакюрек]] === Житейски път === През [[Втора световна война|втората световна война]], поради извършените от страна на арменските бунтовници въстания и кланета в гр. [[Ван (Турция)|Ван]], остава принуден да се изсели заедно със своите семейство и роднини. След много тежко и мъчително пътуване (в което много от роднините му умират поради тежките условия) с течение на обстоятелствата той и семейството му пристигат в Истанбул. Там получава назначение, като професор на „факултета по тасаввуф“ във Висшия ислямски институт „Сюлеймание“. По-късно получава назначения във всеразлични джамии. В проповедите си е разяснявал същността на вярата в продължение на 30 години. Малко преди края на своя живот, сеййид Абдулхаким ефенди „рахметуллахи алейх“, който е специалист в знанията и по четирите праведни групи (Ханефи, Малики, Шафи и Ханбели), е казал следното: „През последните 30 години се опитвах да разясня единствено, за имана (вярата) записан в книгите на ехл-и суннетските учени, т.е. опитах се да предам ехл-и суннетското вероубеждение и красивата нравственост на ислямската религия. [http://www.ehlisunnetbg.com/ Ехл-и суннетските учени] са взели тези знания от Есхаб-и кирам, а те са ги научили от Ресулюллах....“ Поради проповедите (ваазовете) си в джамиите Еййуб Султан, [[Фатих]], Баязид и Бейоглу Ага в [[Истанбул]], Абдулхаким ефенди става жертва на долни клевети от страна на продажни „религиозни“ (!) личности и зъндъци (врагове на религията) по онова време, служещи на злонамерени хора целящи премахване на ислямските знания и разпространяване на невежието сред мюсюлманите. Поради яростните нападки на тези хора и посредством водената анти-ислямската политика на тогаващното правителство, през септември [[1943|1943 г.]] той е задържан и е заточен от Истанбул в гр. [[Измир]]. Отсяда за определено време в хотел „Месеррет“, след което започва да пребивава в една къща използвана, като полицейски арест. На няколко пъти близките му са подавали молби за преместването му в гр. [[Бурса]] или Истанбул, но на всяка от тях са получавали отказ. Най-накрая със съдийско решение е позволено да бъде преместен в столицата [[Анкара]]. Там отсяда при сина на своя брат Сеййид Фарук Ъшък. === Смърт === Поради боледуването си, след прекарани 18 дни на легло в къщата на Фарук бей в [[Анкара]], Абдулхаким ефенди умира на 27 ноември 1943 г. Малко преди да да настъпи сетният му миг, се е той се е надигнал и е отправил следната молитва: <blockquote>''„Я, Рабби! Не притежавам и едно поклонение достойно за Теб. Но аз обичах Твоите приятели и проявявах вражда към Твоите врагове. Опрости ме поради тези мои, обич и вражда!“...'' След което е добавил'':'' </blockquote><blockquote>''“...Виждам Арш-и аля (небесата), колко са красиви, колко са красиви...”'', с което предал своята душа. </blockquote> == Външни препратки == * [http://www.dinimizislam.com/detay.asp?Aid=1825 dinimizislam.com] * [http://www.ehlisunnetbg.com/islamski-ucheni/abdulhakimefendi/ ehlisunnetbg.com] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Арваси, Абдулхаким}} [[Категория:Ислямски богослови]] [[Категория:Османски богослови]] [[Категория:Турски богослови]] 2ud0uunppu58el9ou1bd8dh4v3bvv21 0 692287 12215094 10452938 2024-04-26T11:35:17Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = графиня на Даун-Фалкенщайн | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = графиня от Валдек-Вилдунген | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Елизабет фон Валдек-Вилдунген''' ({{lang|de|Elisabeth von Waldeck-Wildungen}}; * [[25 април]] [[1610]], [[Бад Вилдунген|Вилдунген]]; † [[29 май]] [[1647]], [[Оснабрюк]]) е [[граф]]иня от [[Валдек]]-[[Бад Вилдунген|Вилдунген]] и чрез женитба графиня на [[Даун (род)|Даун]]-[[Фалкенщайн (Хесен)|Фалкенщайн]]. == Произход == Тя е дъщеря на граф [[Кристиан (Валдек)|Кристиан фон Валдек]] (1585 – 1637) и съпругата му графиня [[Елизабет фон Насау-Зиген]] (1584 – 1661), дъщеря на граф [[Йохан VII (Насау-Зиген)|Йохан VII фон Насау-Зиген]] (1561 – 1623) и втората му съпруга [[Магдалена фон Валдек]] (1558 – 1599).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/waldeck/waldeck2.html#C ''Waldeck 2''], genealogy.euweb.cz</ref> == Фамилия == [[Файл:Wappen-Wilhelm-Wirich-Daun-Falkenstein.jpg|мини|ляво|Герб на Вилхелм Вирих на входа на дворец Бройч<ref>[http://www.muelheim-ruhr.de/cms/schloss_broich3.html Homepage der Stadt Mülheim an der Ruhr]</ref>]] Елизабет се омъжва на 26 октомври 1634 г. в дворец [[Валдек]] за граф [[Вилхелм Вирих фон Даун-Фалкенщайн]] (* 1 юни 1613; † 22 август 1682), син на граф [[Йохан Адолф фон Даун-Фалкенщайн]] (1581 – 1623) и графиня Анна Мария фон Насау-Зиген (1589 – 1620). Те имат децата:<ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3197.htm#i96037 ''Wilhelm Wirich von Falkenstein, Herr zu Broich, Bretzenheim, & Oberstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I232907 ''Elisabeth Gräfin v.Waldeck-Wildungen''], ww-person.com</ref> * [[Анна Елизабет фон Даун-Фалкенщайн|Анна Елизабет]] (* 1 януари 1636; † 4 юни 1685), омъжена : I. на 26 март 1658 г. за граф [[Георг Вилхелм (Лайнинген-Дагсбург)|Георг Вилхелм фон Лайнинген-Дагсбург]] (1636 – 1672) : II. сл. 19 юли 1672 г. за вилд-и рейнграф [[Георг Фридрих (Салм-Кирбург)|Георг Фридрих фон Залм-Кирбург]] (1611 – 1681) * Фердинанд Кристиан (* 25 декември 1636; † 20 март 1642) * Каролина Августа (* 30 декември 1637; † 1713), омъжена за свещеник Арнолд Зибел * Амалия Сибила (* 27 юни 1639), омъжена на 22 август 1664 г. за другия му полубрат [[Йохан Лудвиг (Лайнинген-Дагсбург)|Йохан Лудвиг фон Лайнинген-Дагсбург]] (1643 – 1687) * Кристина Луиза (* 18 юли 1640; † 27 април 1702), омъжена на 17 юли 1664 г. за [[Емих Кристиан (Лайнинген-Дагсбург)|Емих Христиан фон Лайнинген-Дагсбург]] (1642 – 1702) * Вилхелмина Сибила Юлиана (* 1642; умира млада) * [[Карл Александер фон Даун-Фалкенщайн|Карл Александер]] (* 23 февруари 1643; † 7 октомври 1659), застрелян от граф [[Мориц фон Лимбург-Щирум]] (1634 – 1664) * Вилхелм (* 23 юли 1644; † 4 октомври 1653) * Йохана София (* 1646) * Холандия Юлиана (* 1646) Вилхелм Вирих се жени втори път 1663 г. за графиня Агнес Катарина фон Лимбург-Щирум (1629 – 1686). == Литература == * Jacob Hoffmeister: ''Historisch-genealogisches Handbuch über alle Grafen und Fürsten von Waldeck und Pyrmont seit 1228''. Verlag Gustav Klaunig, Kassel 1883, S. 58 – 68. * Otto Redlich: ''Mülheim a. d. Ruhr. Seine Geschichte von den Anfängen bis zum Übergang an Preußen 1815''. Stadt Mülheim an der Ruhr im Selbstverlag, Stadt Mülheim an der Ruhr 1939. * Erich Glöckner: ''Eine familienkundliche Abhandlung über das Geschlecht der Daun-Falckensteiner.'' In: ''Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch.'' 1964, ZDB-ID 400096 – 1, S. 80 – 87. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. I/3, Tafel 329B., Vol. XVII, Tafel 123., Vol. XXVI, Tafel 93. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://familypedia.wikia.com/wiki/Elisabeth_von_Waldeck-Wildungen_(1610-1647) ''Elisabeth von Waldeck-Wildungen (1610 – 1647)''], Familypedia [[Категория:Валдеки]] [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Жени]] do6g75287uc9escn5tovc4a109651ja 0 693430 12214465 10900842 2024-04-25T21:24:26Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Castelul_Lazar_-_Gheorghieni.jpg“ с [[commons:Image:Castelul_Lazar_-_Lăzarea.jpg|Castelul_Lazar_-_Lăzarea.jpg]] wikitext text/x-wiki {{без източници}} Това е списък на част от [[крепост]]ите и [[замък|замъците]] в [[Румъния]]. {| class="wikitable sortable" ! Име !! Изображение !! Съвременно състояние !! Епоха !! Населено място !! Разположение |- | [[Банфи (Бонцида)|Банфи]] || [[Файл:Anexa castelul Banffy.JPG|200px]] || Реставриран || [[Средновековие]] || [[Бонцида]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.81,46.91]}}]}</mapframe> |- | [[Бран (замък)|Бран]] || [[Файл:Castelul Bran2.jpg|200px]] || Реставриран || [[Средновековие]] || [[Бран]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.367222,45.515]}}]}</mapframe> |- | [[Хуняди (замък)|Корвин]] || [[Файл:Castelul Corvineștilor.jpg|200px]] || Реставриран || [[Средновековие]] || [[Хунедоара]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[22.888333,45.749167]}}]}</mapframe> |- | [[Лазар (замък)|Лазар]] || [[Файл:Castelul Lazar - Lăzarea.jpg|200px]] || Реставриран || [[Средновековие]] || [[Лазареа]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.5361,46.7458]}}]}</mapframe> |- | [[Мико (замък)|Мико]] || [[Файл:Mikó vár Csíkszereda.jpg|200px]] || Напълно запазен || [[История на Румъния|Съвременна история]] || [[Миеркуря Чук]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.802778,46.356111]}}]}</mapframe> |- | [[Пелеш (замък)|Пелеш]] || [[Файл:Castelul Peles, Sinaia - Vedere panoramica.jpg|200px]] || Исторически паметник || [[История на Румъния|Съвременна история]] || [[Синая]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.54265,45.35984]}}]}</mapframe> |- | [[Пелишор (замък)|Пелишор]] || [[Файл:Pelisor - 5.JPG|200px]] || Исторически паметник || [[История на Румъния|Съвременна история]] || Синая || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.539167,45.360556]}}]}</mapframe> |- | [[Савиршин]] || [[Файл:Castelul Regal de la Savarsin3.jpg|200px]] || Реставриран || [[История на Румъния|Съвременна история]] || [[Севиршин]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[22.235619,46.015625]}}]}</mapframe> |- | [[Банфи (Борша)|Банфи]] || [[Файл:Banffy Castle in Borsa, Cluj Romania-1.JPG|200px]] || Реставриран || [[История на Румъния|Съвременна история]] || [[Борша]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.658237,46.933539]}}]}</mapframe> |- | [[Банфи (Ръскруч)|Банфи]] || [[Файл:RascruciCastel.jpg|200px]] || Напълно запазен || [[История на Румъния|Съвременна история]] || [[Ръскруч]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.7743,46.9065]}}]}</mapframe> |- | [[Банфи (Туря)|Банфи]] || || Напълно запазен || [[История на Румъния|Съвременна история]] || [[Туря]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.352357,46.84955]}}]}</mapframe> |- | [[Вас-Банфи]] || [[Файл:Gilauburg.jpg|200px]] || Реставриран || [[Средновековие]] || [[Джилъу]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.382392,46.756842]}}]}</mapframe> |- | [[Джилъу (замък)|Джилъу]] || [[Файл:CastelGilau.jpg|200px]] || Реставриран || [[Средновековие]] || [[Джилъу]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.382392,46.756842]}}]}</mapframe> |- | [[Пойенари (замък)|Пойенари]] || [[Файл:Poienari in Romania castle of Vlad Tepes.jpg|200px]] || Частично запазен || [[Средновековие]] || [[Къпъцънени Пъмътени]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.634722,45.353056]}}]}</mapframe> |- | [[Фоишор (замък)|Фоишор]] || [[Файл:Castelul Foișor.jpg|200px]] || Правителствена резиденция || [[История на Румъния|Съвременна история]] || [[Синая]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.5363,45.3596]}}]}</mapframe> |- | [[Фъгъраш (замък)|Фъгъраш]] || [[Файл:Fagaras IMG 4818.jpg|200px]] || Напълно запазен || [[Средновековие]] || [[Фъгъраш]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.971389,45.842222]}}]}</mapframe> |- | [[Хуняде]] || [[Файл:CastelulHuniade1.jpg|200px]] || Напълно запазен || [[Средновековие]] || [[Тимишоара]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[21.23,45.759722]}}]}</mapframe> |- | [[Нямц (крепост)|Нямц]] || [[Файл:Cetatea Neamtului.jpg|200px]] || Частично запазен || [[Средновековие]] || [[Търгу Нямц]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.3433,47.21429]}}]}</mapframe> |- | [[Ръшновска крепост]] || [[Файл:Cetatea Râşnov1.jpg|200px]] || Частично запазен || [[Средновековие]] || [[Ръшнов]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.468889,45.590556]}}]}</mapframe> |- | [[Мацеа]] || [[Файл:Castelul Macea vedere de ansamblu.jpg|200px]] || Напълно запазен || [[История на Румъния|Съвременна история]] || [[Мацеа]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[21.33,46.38]}}]}</mapframe> |- | [[Саваршин]] || [[Файл:Castelul Regal de la Savarsin3.jpg|200px]] || Напълно запазен || [[История на Румъния|Съвременна история]] || [[Саваршин]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[22.235619,46.015625]}}]}</mapframe> |- | [[Истрия (Добруджа)|Хистрия]] || [[Файл:2006 0814Histria Main Gate Roman20060404.jpg|200px]] || Частично запазен || [[Праистория]]{{Br}}[[Античност]] || [[Милет]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[28.774722,44.5475]}}]}</mapframe> |- | [[Троесмис]] || [[Файл:Troesmis3.jpg|200px]] || Частично запазен || [[Античност]] || [[Туркоая]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[28.1951,45.1432]}}]}</mapframe> |- | [[Новиодунум (Мизия)|Новиодунум]] || [[Файл:Isacceanoviodumun01.JPG|200px]] || Частично запазен || [[Античност]] || [[Исакча]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[28.483333,45.266667]}}]}</mapframe> |- | [[Дворец на културата]] || [[Файл:Palatul Culturii Iași.jpg|200px]] || Напълно запазен || [[История на Румъния|Съвременна история]] || [[Яси]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[27.58695,47.15739]}}]}</mapframe> |- | [[Мартинузи]] || [[Файл:Castelul martinuzzi1.JPG|200px]] || Частично запазен || [[Средновековие]] || [[Винцу де Жос]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.4789,45.9972]}}]}</mapframe> |- | [[Кантакузино]] || [[Файл:Castelul Cantacuzino Bușteni - vedere laterală.jpg|200px]] || Напълно запазен || [[История на Румъния|Съвременна история]] || [[Бущени]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.542583,45.414111]}}]}</mapframe> |- | [[Крепостта Дева]] || [[Файл:Ruins of Deva citadel being renovated 1.jpg|200px]] || Частично запазен || [[Средновековие]] || [[Дева (град в Румъния)|Дева]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[22.897222,45.888611]}}]}</mapframe> |- | [[Соймос]] || [[Файл:Cetatea.Șoimoș.Arad.jpg|200px]] || Частично запазен || [[Средновековие]] || [[Соймос]] || <mapframe frameless latitude="45.9096325" longitude="24.6373626" zoom="5" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[21.6834,46.0963]}}]}</mapframe> |} [[Категория:Крепости в Румъния| ]] [[Категория:Списъци за Румъния]] 3ux1xrcu3pfjd1wixsres28t0he9mat 0 697389 12214188 11981446 2024-04-25T14:53:19Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пасажер 57 | име_оригинал = Passenger 57 | картинка = | описание = | режисьори = Кевин Хукс | продуценти = Дан Полсън<br>Лий Рич<br>Дилън Селърс | сценаристи = Дейвид Лоухери<br>Дан Гордън | базиран_на = | актьори = [[Уесли Снайпс]]<br>Брус Пейн<br>Том Сийзмор | музика = Станли Кларк | оператор = Марк Ъруин | монтаж = Ричард Норд | филмово_студио = | разпространител = [[Warner Bros. Pictures]] | премиера = [[6 ноември]] [[1992]] г. | времетраене = 84 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = $15 милиона<ref>{{cite news |first=Melina |last=Gerosa |title=Fly Hard |url=http://www.ew.com/ew/article/0,,312268,00.html |journal=Entertainment Weekly |date=6 ноември 1992 |accessdate=21 февруари 2013 |archive-date=2013-10-17 |archive-url=https://web.archive.org/web/20131017193827/http://www.ew.com/ew/article/0,,312268,00.html }}</ref> | приходи = $66,5 милиона<ref name="mojo">{{cite web | url = http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=passenger57.htm | title = Passenger 57 (1992) | work = [[Box Office Mojo]] | date= 5 януари 1993 | accessdate = 20 юни 2011 }}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0105104 | код-Allmovie = 37354 }} '''„Пасажер 57“''' ({{lang|en|Passenger 57}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[игрален филм]] ([[екшън]]) от 1992 година на режисьора Кевин Хукс, по сценарий на Дейвид Лоухери и Дан Гордън. Във филма участват [[Уесли Снайпс]] и Брус Пейн. Успехът на филма популяризира Снайпс като екшън герой, както и неговата фраза „Винаги залагайте на черно“.<ref>{{cite web |url=http://www.cracked.com/article_14934_the-wisdom-wesley-snipes-7-quotes-to-live-by.html |title=The Wisdom of Wesley Snipes: 7 Quotes to Live By |publisher=''[[Cracked (magazine)|Cracked]]'' |date=23 септември 2007 |accessdate=26 август 2013}}</ref> == Дублажи == === [[БНТ]] === {| class="wikitable" |- | Преводач || Надя Баева |- | Редактор || Катерина Бързева |- | Тонрежисьор || Трендафилка Немска |- | Режисьор на дублажа || Димитър Караджов |- | Озвучаващи артисти || [[Красимира Казанджиева]]<br>[[Силвия Русинова]]<br>[[Румен Рачев]]<br>[[Пламен Манасиев]]<br>[[Иван Райков]]<br>[[Мариус Донкин]] |} === [[bTV]] (2012) === {| class="wikitable" |- | Преводач || Светла Василева |- | Тонрежисьор || Наско Кашаров |- | Режисьор на дублажа || [[Тамара Войс]] |- | Озвучаващи артисти || [[Ирина Маринова]]<br>Вера Методиева<br>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]<br>[[Владимир Колев (актьор)|Владимир Колев]]<br>[[Силви Стоицов]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|4642}} * {{imdb title|0105104}} [[Категория:Филми от 1992 година]] [[Категория:Американски екшъни]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] d3l403u4g43kjezwe0dxvnf008mplyr 10 698571 12214216 12204304 2024-04-25T15:15:13Z Nk 399 до 10 май wikitext text/x-wiki <!-- Текстовете на английски, придружаващи картинките, се намират в [https://commons.wikimedia.org/wiki/Commons:Картинка_на_деня Commons:Картинка на деня] --><includeonly>{{#switch:{{{1}}}</includeonly> | Coccinella in Parc du Bois-de-Coulonge uncut version.jpg = [[Калинка арлекин]] (''Harmonia axyridis'') в Северна Америка | Habibi2006prצילום חביבי - יוסי צבקר.jpg = Израелската поп група „[[Хакол Овер Хабиби]]“ | Фрагмент церкви. Дошки оббивки.jpg = [[Детайл]] на дървена обшивка на църква в Личивка, Украйна<br/><small>(27 април е Международен ден на [[дизайн]]а.)</small> | Crack climbing in Indian Creek, Utah.jpg = [[Скално катерене]] в националния парк „[[Кениънлендс (национален парк)|Кениънлендс]]“ в Юта, Съединените американски щати | Taj Mahal Sunset.jpg = Западната фасада на мавзолея „[[Тадж Махал]]“ в Агра, Индия | Photomontage (Forggensee Panorama) -2.jpg = [[Фотомонтаж]] на 16 различни снимки, [[Обработка на фотографии|обработени]], така че да създават впечатление за един общ пейзаж | Cabo Norte, Noruega, 2019-09-03, DD 16.jpg = Нос [[Нуркап]] в Норвегия - най-северната точка в [[Европа]], до която може да се стигне с автомобил | Zoutelande (NL), Strand, Blick auf die Nordsee -- 2022 -- 4984.jpg = [[Лодка]] във [[Вестерсхелде]], един от ръкавите на [[Делта на Рейн-Маас-Схелде|Делтата на Рейн-Маас-Схелде]] в Нидерландия | Dörzbach - Hohebach - Jüdischer Friedhof - Ansicht 1.jpg = Старо еврейско [[гробище]] в Дьорцбах, Германия | Guarda-corpo da Avenida Portugal - Rio de Janeiro - 20220923024517.jpg = [[Яхтено пристанище]] в Рио де Жанейро, Бразилия | Easter breakfast in Serbia (close-up).jpg = [[Великден]]ска закуска от Сърбия | Praia do Ribeiro do Cavalo2.jpg = [[Плаж]] на брега на [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] в Сизимбра, Португалия | 15th Arrondissement of Paris as seen from Pont de Bir-Hakeim 140507 1.jpg = Река [[Сена]] в [[Париж]], Франция | Ely Cathedral Nave Ceiling, Cambridgeshire, UK - Diliff.jpg = Таван на [[Катедрала на Или|катедралата на Или]] в Англия | Australian House of Representatives - Parliament of Australia.jpg = Заседателната зала на [[Камара на представителите (Австралия)|Камарата на представителите]] на Австралия<br/><small>(Сградата на австралийския парламент е открита на 9 май 1988 година.)</small> | Town hall of Leuven (7).jpg = [[Готическа архитектура|Готическа]] фасада на [[Льовенска община|сградата на общината]] в Льовен, Белгия }} 00nkqyll3acn4d95o01v907budug5yg 0 700539 12215014 11993333 2024-04-26T10:27:39Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[кораб]]и, [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота, в СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} Във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно (префикса „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при надводните кораби, за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блока електроника на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86|AGM-86A]] преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на президента [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] USS Merrill (DD-976), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с термоядрена бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86|AGM-86B]] и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник №1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86|AGM-86A]], която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БE|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати == Хронология == === Създаване{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|место=Maxwell Air Force Base, Alabama|издателство=Air University Press|година=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|место=Atglen, Pennsylvania|издателство=Schiffer Publishing Ltd.|година=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|место=М.|издателство=«Красная звезда»|година=1996|выпуск=596|брой=11|страници=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|место=М.|издателство=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|место=М.|издателство=«Красная звезда»|година=1995|выпуск=|брой=6|страници=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|место=М.|издателство=«Красная звезда»|год=1992|выпуск=|брой=2|страници=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|место=М.|издателство=«Красная звезда»|година=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|место={{М.}}|година=1992|брой=6|страници=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|место=М.|издателство=«Красная звезда»|година=1982|выпуск=|брой=2|страници=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|место=М.|издателство=«Красная Звезда»|година=2011|брой=11|выпуск=876|страници=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|место=М.|издателство=«Красная звезда»|година=2009|выпуск=749|брой=8|страници=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] === На английски език === * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети]] [[Категория:Американски ракети]] k03wyoh2d2kdrjz4xsfb6gmiu495uju 0 701187 12214713 12065289 2024-04-26T03:09:00Z Протогер 252193 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|българския просветен деец|българския футболист|Александър Дръндаров}} {{Личност | име = Александър Драндаров | категория = политик | описание = български политик и просветен деец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Велес]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[България]] | брак = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | партия = [[Демократическа партия]] | убеждения = [[либерализъм]] | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|}} | известен-с = | отличия = }} }} '''Александър Давчев Драндаров''' или '''Дръндаров''' е [[българи|български]] просветен деец, учител и политик, народен представител, един от ръководителите на [[Либерална партия|Либералната партия]].<ref name="Каравелова 205">{{cite book |title= Спомени на Екатерина Каравелова |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1984 |publisher= Издателство на Отечествения фронт |location= |isbn= |pages= 205 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> == Биография == Александър Драндаров е роден в 1854 година в будния български град [[Велес]], тогава в Османската империя. Завършва [[Южнославянски пансион|Южнославянския пансион]] на [[Тодор Минков (Русе)|Тодор Минков]] в Николаев в 1874 година. Става български учител в родния си град от 1875 година.<ref>{{Възрожденска интелигенция|226}}</ref> В 1883 година завършва медицина в Москва.<ref name="Танчев 51">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 51 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> Установява се в София и влиза в Либералната партия, на която става един от ръководните дейци и народен представител.<ref name="Каравелова 205"/> Дъщеря му Невена Драндарова е зъболекарка. Синът му Йордан Драндаров е архитект. == Вижте също == * [[Георги Драндаров]] * [[Гиго Драндаров]] * [[Любомир Драндаров]] * [[Николай Драндаров]] == Бележки == <references /> {{мъниче|българин}} {{Портал|Македония}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Драндаров, Александър}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени във Велес]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Български лекари от Македония]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Депутати от Народното събрание на България]] [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Възпитаници на Южнославянския пансион]] hkfnkqat0avlbp0aykpeyd0c1fb5oou 0 701593 12214280 11802925 2024-04-25T17:20:36Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Kosinets Lazar Palchev Granite City, Naroden Glas.png|мини|250п|Реклама на бакалницата, месарница и хлебарница на Лазар Палчев в [[Гранит Сити]], вестник „[[Народен глас (1907 – 1950)|Народен глас]]“, 1 септември 1920 г.]] '''Лазар (Лазо) Янакиев Палчев''' ({{lang|en|Lazar Palcheff}}) е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]],<ref>{{Киселинчев|303}}</ref> емигрантски общественик, деец на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] в [[Съединени американски щати|САЩ]].<ref name="Илиндень 206">{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1953 | month = | title =Живитѣ илинденски борци | journal = Илиндень 1903 - 1953 | volume = | issue = | pages = 206 |publisher = Published by the Macedonian Tribune | doi = | id = | url =https://strumski.com/biblioteka/?id=214 | format = | accessdate = }}</ref> == Биография == Лазар Палчев е роден в 1876 година в костурското село [[Косинец]], тогава в Османската империя. Брат е на [[Димитър Палчев]]. Влиза във ВМОРО, посветен от войводата Петров от Добруджа. Палчев участва дейно в организацията на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. В 1901 година селската чета, в която Палчев е десетник, се притичва на помощ на [[Лазар Москов]], чиято чета е заградена във [[Вишени]], но закъснява и Москов е убит. Баща му Янаки Палчев, след убийството на жандармерийския чаушин Зюлфу в кулите при Бей бунар в 1902 година, е арестуван и изтезаван заедно с кмета на Косинец Димитър Кенков.<ref name="Свидетелства 273">{{Свидетелства|273}}</ref> На 28 март 1903 година четата от Косинец, в която е и Лазар Палчев, заминава на помощ на [[Борис Сарафов]], който с четата си е обграден в [[Смърдеш]]. Четата с Палчев успява да изненада в тила турския аскер и да му отвлече вниманието, което дава възможност на Сарафов да се изтегли с четата си. Палчев взема голямо участие в първото голямо [[сражение при Локвата и Виняри]] от 31 май 1903 година, когато е под войводството на [[Васил Чекаларов]]. В боя загиват около 13 четници и около 200 турци.<ref name="Илиндень 206"/> Взима участие в около 11 големи сражения в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.<ref name="Илиндень 206"/> Палчев е знаменосец на Косинското знаме, на така наречения Дъмбенски център. По време на въстанието заминава за [[Лерин]] заедно с [[Лазар Поптрайков]].<ref name="Илиндень 206"/> Съратник на Лазар Поптрайков и Васил Чекаларов, той е един от последните останали да се [[Сражение на Бигла|сражават при Писодерската кула]].<ref name="Струмски био"/> Лазар Палчев влиза в наказателната чета с войвода [[Никола Кузинчев]], в която е назначен за старши. Четата се разтурва в Мариовско и Лазар Палчев става старши на [[Загоричани|Загорицката чета]].<ref name="Илиндень 207">{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1953 | month = | title =Живитѣ илинденски борци | journal = Илиндень 1903 - 1953 | volume = | issue = | pages = 207 |publisher = Published by the Macedonian Tribune | doi = | id = | url =https://strumski.com/biblioteka/?id=214 | format = | accessdate = }}</ref> След края на въстанието Палчев заминава за Гърция, където е арестуван и малтретиран, а след това изпратен за България. В Свободна България живее около две години.<ref name="Илиндень 207"/> След това в 1905 година емигрира в [[САЩ]] и се установява в Мадисън, Илинойс.<ref>{{МА40|379|371}}</ref> Той е сред основателите е на [[Македонска патриотична организация „Бащин край“ (Гранит сити)|Македонската патриотична организация „Бащин край“]]. Палчев често е избиран за делегат на конгресите на МПО.<ref name="Илиндень 207"/> В САЩ е собственик на бакалница, месарница и хлебарница в Мадисън, [[Илинойс]]. Умира в 1960 година в Гранит Сити.<ref name="Струмски био">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://strumski.com/biblioteka/?id=781 | заглавие= Лазар Палчев |достъп_дата = 26 август 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Онлайн библиотека „Струмски“ |цитат= |език= }}</ref> Оставя спомени, публикувани в „[[Македонска трибуна]]“. == Вижте също == * [[Атанас Палчев]] == Външни препратки == * {{Цитат периодика| last = Палчевъ | first = Лазаръ | authorlink = | coauthors = | year = 1952 | month = | title = Спомени за Илинденското възстание; Из революционното минало на Македония | journal = Македонска трибуна | volume = 26, 27, 28 | issue = 1323, 1324, 1325 | pages = | location = Indianapolis, USA | id = | url = http://www.strumski.com/books/L_Palcheff_Spomeni_za_Ilinden.pdf | format = | accessdate = }} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Палчев, Лазар}} [[Категория:Родени в Косинец]] [[Категория:Дейци на Македонската патриотична организация]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Българи в САЩ]] [[Категория:Починали в Гранит Сити]] [[Категория:Български знаменосци]] lms7jg1e3bg1lvqsib1j9pdkwlh3fm0 0 702565 12214182 11463563 2024-04-25T14:49:56Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Конфликт в Малко Токио | име_оригинал = Showdown in Little Tokyo | картинка = | описание = | режисьори = Марк Лестър | продуценти = Мартин Кан<br>Марк Лестър | сценаристи = Стивън Гланц<br>Калиоп Братълстрийт | базиран_на = | актьори = [[Долф Лундгрен]]<br>[[Брендън Лий|Брандън Лий]]<br>[[Кари-Хироюки Тагава]]<br>[[Тиа Карере]] | музика = Дейвид Майкъл Франк | оператор = Марк Ървин | монтаж = Робърт А. Ферети<br>Стивън Кемпър | филмово_студио = | разпространител = [[Warner Bros.]] | премиера = 23 август 1991 г. | времетраене = 79 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]]<br>[[японски език|японски]] | бюджет = $8 милиона | приходи = $2,3 милиона<ref name="boxofficemojo.com">{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?page=main&id=showdowninlittletokyo.htm |title=Showdown in Little Tokyo (1991) |publisher=Box Office Mojo |date=10 септември 1991 |accessdate=23 август 2012}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0102915 | код-Allmovie = }} '''„Конфликт в Малко Токио“''' ({{lang|en|Showdown in Little Tokyo}}) е американски екшън филм от 1991 година на режисьора Марк Л. Лестър, с участието на [[Долф Лундгрен]] и [[Брендън Лий]], на който му е първата американска роля. Филмът излиза на екран от 23 август 1991 г. == Актьорски състав == {| class="wikitable" !Актьор !Роля |- |[[Долф Лундгрен]] |сержант Крис Кенър |- |[[Брендън Лий]] |детектив Джони Мурата |- |[[Кари-Хироюки Тагава]] |Фунекей Йошида |- |[[Тия Карере]] |Минако Окея |- |Тоширо Обата |Сато |- |Филип Тан |Танака |- |[[Родни Кагеяма]] |Еди |- |[[Ърни Лайвли]] |детектив Нелсън |- |[[Джеймс Таенака]] |Хардбой |- |[[Рене Грифин]] |Ангел |- |Рийд Асато |Муто |- |[[Такайо Фишер]] |Мама Ямагучи |- |Саймън Ри |Ито |- |[[Верни Уотсън-Джонсън]] |коронер Нони Ръсел |} == В България == Един от първите му дублажи е разпространителя [[Брайт Айдиас]] през 1992 г. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Превод || Камен Ранчев |- | Редактор || Лилия Райчева |- | Звукооператор || Пламен Пировски |- | Звукорежисьор || Сия Попова |- | Режисьор на дублажа || Костадин Бонев |- | Озвучаващи артисти || [[Лидия Вълкова]]<br>[[Пламен Сираков]]<br>Николай Додов<br>[[Никола Стефанов (актьор)|Никола Стефанов]] |} Излъчва се през 2012 г. по [[bTV]] с оригинално аудио на английски език със субтитри на български от Доли Медия Студио с превод от Лидия Пълова. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0102915}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1991 година]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Екшън филми]] mottg3fd1ap685j2tyeaotsskgxhzvf 0 704231 12214746 11777904 2024-04-26T05:49:41Z 2A02:586:8501:D0B7:59C5:4030:1DB2:7D72 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Българско неделно училище „Паисий Хилендарски“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|2009}} | закрита = | основател = | вид = неделно училище | към = | град = {{флагче|Гърция}} [[Атина]] | държава = [[Гърция]] | директор = Юлия Костова | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Паисий Хилендарски]] | адрес = ул. "3 септември" 101 | телефон = + 0030 699 4160 744 | e-mail = hilendarski.athens@gmail.com | сайт = {{URL|schoolbg.eu}} | карта = Гърция Атина | карта-описание = Местоположение в град Атина. | latd = 37|latm = 59|lats = 19.6|latNS = N | longd= 23|longm= 43|longs= 44.1|longEW= E | бележки = | общомедия = }} '''Българското неделно училище „Паисий Хилендарски“''' e [[училище]] на [[Българи в Гърция|българската общност]] в [[Атина]], [[Гърция]]. Преподават се [[български език]] и [[Българска литература|литература]], [[История на България|история]] и [[география на България]], както и предметите „Роден край“ и „Човек и общество“. Резултатите от обучението се въвеждат в Национален регистър на неделните училища. Свидетелствата за завършен клас се признават в [[България]].{{Small|<ref name="ДАБЧ">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.aba.government.bg/?country=16&org=5 | заглавие = Училища в Гърция | достъп_дата = 9 октомври 2018 | издател = [[Държавна агенция за българите в чужбина]] | език = }}</ref>}} == История == Училището е създадено през 2009 година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://akademika.bg/2010/08/наши-училища-в-гърция-съхраняват-бълг/ | заглавие = „Наши училища в Гърция съхраняват българщината“ | дата = 12 август 2010 | достъп_дата = 9 октомври 2018 | издател = akademika.bg | език = }}</ref> от Гръцко–българското сдружение за култура „Паисий Хилендарски“.<ref name="ДАБЧ"/> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|schoolbg.eu}} * {{Facebook|paisiyhilendarski|Страница на училището}} * [https://www.youtube.com/watch?v=NC0H2N4rGLg „Българското училище „Св. Паисий Хилендарски“ в Атина пази заветите на Апостола“], тема на телевизионното предаване „[[Облаче ле бяло (телевизионно предаване)|Облаче ле бяло]]“ по телевизия СКАТ, излъчено на 19 февруари 2011 г. (YouTube) {{мъниче|Гърция|училище}} {{Портал|Образование|Гърция}} [[Категория:Български училища в Гърция|Паисий Хилендарски, Атина]] [[Категория:Образование в Атина]] [[Категория:Култура в Атина]] [[Категория:Обекти, наречени на Паисий Хилендарски]] [[Категория:Основани в Гърция през 2009 година]] cx8vwceu6zbmce15n3pem8mu6ctlrq0 0 704557 12215028 10911211 2024-04-26T10:41:38Z Luxferuer 25980 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Света Троица|Света Троица (пояснение)}} {{Храм | име = „Света Троица“ | картинка = Св. Троица.jpg | картинка-описание = Общ изглед | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Пловдив]] | вероизповедание = [[Православие]] | епархия = [[Пловдивска епархия|Пловдивска]] – [[Българска православна църква|БПЦ]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = | архитектурен стил = | архитект = | време на изграждане = 1924 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Света Троица“''' е [[Православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в град [[Пловдив]], посветена на [[Света Троица]]. Църквата се намира на ул. „Архимандрит Евлоги“ № 1, близо до [[Събота пазар (Пловдив)|Събота пазара]] в район „[[Южен (район на Пловдив)|Южен]]“. == История == След загубите във войните за национално обединение и особено след [[Първа световна война|Първата световна война]] с подписване на [[Ньойски договор|Ньойския договор]], огромни маси българи от [[Гърция]], [[Турция]] и [[Сърбия]] напускат домовете си и емигрират в България. Пловдив е един от градовете, където се струпва голямо множество от бежанци. Те се установяват в южната част на града, където по това време има ромска махала, като повечето са от [[Вардарска Македония|Вардарска]] и [[Егейска Македония]].<ref name=":0">Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016</ref> През 1924 г. към бежанците в Пловдив се присъединяват и тези от [[Българско Черноморие|Черноморието]], които не са успели да намерят задоволителни препитания там. През същата година е построена и православната църква „Света Троица“ за задоволяване на духовните нужди на преселниците. Собственикът на близката тухларна фабрика [[Павел Калпакчиев]], участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 г., дарява тухли и пари за издигане на църквата.<ref name=":1">[http://newme.bg/articles/tuhlite-na-pavel-kalpakchiev-i-do-dnes-sa-zhivi Тухлите на Павел Калпакчиев и до днес са живи]</ref> Малкият чорбаджи Вълко Куртович е основал в Пловдив православно неделно училище за малки и големи.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/ | заглавие = Неделно училище към храм „Света Троица“ | достъп_дата = 26 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sveta-troica-plovdiv.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>, което съществува и сега, а неговите наследници през 1849 г. го обърнали от гръцко на българско.<ref>{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 522. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>[http://www.plovdivskamitropolia.bg/nedelno-uchelishte/621-nedelni-uchilishta-v-gr-plovdiv.html Неделни училища в гр. Пловдив]</ref> През 2006 г. в него вероучение учат 30 деца и 70 възрастни в няколко групи – за начинаещи и напреднали.<ref>[https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Slavcho-Atanasov-shte-dari-kompyutur-na-nedelno-uchilishte-32809 Славчо Атанасов ще дари компютър на неделно училище]</ref> Храмов празник – „[[Петдесетница]]“ – 50-ия ден след [[Възкресение Христово]]. == Галерия == <gallery caption="Храм „Света Троица“" mode="packed"> Plovdiv-2021-01-SvTroica06.jpg|подробен изглед към горната част на камбанарията Plovdiv-2021-01-SvTroica04.jpg|вход към църквата Plovdiv-2021-01-SvTroica07.jpg|подробен изглед към купол Plovdiv-2021-01-SvTroica09.jpg|централната част на южна фасада </gallery> <gallery mode="packed"> Plovdiv-2021-01-SvTroica08.jpg|църква от югоизток Plovdiv-2021-01-SvTroica05.jpg|църква от северозапад Plovdiv-2021-01-SvTroica10.jpg|източната фасада на църквата </gallery> == Бележки == <references /> {{Мъниче|Храм|Православие|Пловдив}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Църкви в Пловдивската епархия|Троица (Пловдив)]] [[Категория:Православни църкви в Пловдив|Троица (Пловдив)]] [[Категория:Южен (район на Пловдив)]] [[Категория:Основани в България през 1924 година]] j2fss4aw0yymupjbvnw7o9agtr823ru 0 707718 12214489 9363576 2024-04-25T22:23:00Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Водоем | име = Такар | име-оригинал = Tucker Glacier | картинка = C72189s1 Ant.Map Cape Hallet.jpg | картинка_описание = Топографска карта на долната част на ледника Такар | карта = Антарктида | lat_dir = S | lat_deg = 72| lat_min = 32| lat_sec = | lon_dir = E | lon_deg = 169| lon_min = 15| lon_sec = | карта_описание = | батиметрия = | батиметрия_описание = | място = [[Антарктида|Източна Антарктида]]<br>'''[[Земя Виктория]]'''<br>[[Бряг Борхгревинк]] | вид = ледник | приток = | отток = | дължина = 144 km | ширина = | площ = | дълбочина = | обем = | височина = | водосборен_басейн = море [[Рос (море)|Рос]] | острови = | населени_места = | езерна_група = | брой_езера = | общомедия = }} [[Файл:Antarctica - Ross Sea - Txu-pclmaps-oclc-6511808-jnc-124-2.jpg|300px|мини|ляво|Карта на Земя Виктория, море [[Рос (море)|Рос]] и шелфовия ледник [[Рос (шелфов ледник)|Рос]].]] '''Ледникът Такар''' ({{lang|en|Tucker Glacier}}) е голям долинен ледник в [[Антарктида|Източна Антарктида]], [[Бряг Борхгревинк]], на [[Земя Виктория]] с дължина 144 km. Води началото си от централните части на планината [[Адмирали (планина)|Адмиралти]] (част от [[Трансантарктически планини|Трансантарктическите планини]]) между хребетите Хамертън на югозапад и Робинсън на североизток. На няколко километра северозападно от „изворите“ му в северозападна посока се насочва ледника [[Еба (ледник)|Еба]]. „Тече“ в югоизточна посока между Адмиралтейския хребет на североизток и планината Виктория на югозапад. Подхранва се от няколко десетки по-малки ледника: Пърл Харбър, Трафалгар, Уайтхол и др. от дясно (от югозапад), Фриймана и др. от ляво (от североизток). „Влива“ се в залива Такар на море [[Рос (море)|Рос]], част от Тихоокеанския сектор на [[Южния океан]], между полуостров Халет на север и полуостров Даниел на юг.<ref>[https://geonames.usgs.gov/apex/f?p=gnispq:5:0::NO::P5_ANTAR_ID:15620 geonames.usgs.gov]{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Най-долната, „устиева“ част на ледника е открита през 1841 г. от британската антарктическа експедиция с ръководител [[Джеймс Кларк Рос]] и е наименуван от него в чест на лейтенант Чарлз Такар, старши офицер на кораба „Еребус“. Пред 1957 – 58 г. ледникът е топографски заснет и детайлно картиран от новозеландска антарктическа експедиция. == Източници == <references/> [[Категория:География на Антарктида]] [[Категория:Ледници в Антарктика]] 6v1hwqof3fow2ut95smmrdop2mr19zw 0 710100 12214272 12209969 2024-04-25T17:06:55Z Мико 4542 /* Д */ wikitext text/x-wiki '''Загоричанци''' или в [[Костурски говор|местния говор]] '''загоричѐни''' ({{lang|el|Βασιλειαδίτες}}) са жителите на село [[Загоричани]] (Василиада), [[Гърция]]. Това е списък на най-известните от тях. == Родени в Загоричани == __NOTOC__ [[#А|А]] – [[#Б|Б]] – [[#В|В]] – [[#Г|Г]] – [[#Д|Д]] – [[#Е|Е]] – [[#Ж|Ж]] – [[#З|З]] – [[#И|И]] – [[#Й|Й]] — [[#К|К]] – [[#Л|Л]] – [[#М|М]] – [[#Н|Н]] – [[#О|О]] — [[#П|П]] – [[#Р|Р]] – [[#С|С]] – [[#Т|Т]] – [[#У|У]] — [[#Ф|Ф]] – [[#Х|Х]] – [[#Ц|Ц]] – [[#Ч|Ч]] – [[#Ш|Ш]] — [[#Щ|Щ]] – [[#Ю|Ю]] – [[#Я|Я]] ---- === А === [[Файл:Anastas Yankov prav.JPG|мини|100п|Анастас Янков]] * {{флагче|България}} [[Анастас Янков]] (1857 – 1906), български революционер, деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] * {{флагче|Гърция}} Анастасиос Мисякас, деец на гръцката въоръжена пропаганда<ref>Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903 – 1909, αύξων αριθμός 2382</ref><ref name="manos.73."/> * {{флагче|България}} Аргир Вангелов Геленцов (1886 – 1934), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, починал в София<ref name="София помни 32">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=32 | заглавие=Парцел 32 |достъп_дата =3 март 2016 |издател=София помни}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://sofiapomni.com/occupation.php?id=1 | заглавие = Революционери, поборници, военни дейци | достъп_дата = 1 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = София помни | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Дуков (революционер)|Атанас Дуков]] (Θανάσης Ντούκωφ), български революционер от „Охрана“<ref>{{cite book | title = Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943) | last = Μπελεγάκη | first = Όλγα| authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2010 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 61 | url = http://ikee.lib.auth.gr/record/126674/files/GRI-2011-6784.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Топалов]] (? – 1903), български свещеник и революционер === Б === * {{флагче|България}} [[Благой Кирчев]] (1865 – ?), български адвокат, народен представител === В === [[Файл:Dedo Vasil Kalucha from Zagorichani.jpg|мини|100п|Дядо Васил Калъча]] * {{флагче|България}} [[Васил Касов]] (1880 – 1939), български революционер * {{флагче|Гърция}} [[Василий Смирненски]] (1835 – 1910), митрополит на Анхиало и Смирна<ref>{{Citation |title=Биография |url=http://www2.egiklopedia.gr/imeportal/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=3912 |accessdate=2018-12-27 |archivedate=2009-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090726120545/http://www2.egiklopedia.gr/imeportal/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=3912 }}</ref> === Г === * {{флагче|България}} Григор Анастасов, учител в костурското село [[Горенци (дем Костур)|Горенци]]<ref name="Адамов 2">{{Лев Адамов|2}}</ref> * {{флагче|България}} Григор (Глигор) Ичков, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в [[Апоскеп]]<ref name="МА 51">{{МА40|51}}</ref> === Д === [[Файл:Dblagoev.jpg|мини|100п|Димитър Благоев]] * {{флагче|България}} [[Дамян Илиев]], български учител и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Благоев]] (1856 – 1924), български политик * {{флагче|България}} [[Димитър Иванов (революционер)|Димитър Иванов]], български революционер, деец на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} [[Димитър Йовков]] (1877 - 1957), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Кьосев (революционер)|Димитър Кьсев]] (1873 - след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Попдимитров]] (1869 - след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Спиров (Загоричани)|Димитър Спиров]], български търговец и общественик * {{флагче|България}} Димитър Сапунаров, построил чешма в църквата „Свети Стефан“<ref>{{Citation |title=Българска православна община в Истамбул |url=http://www.svetistephan.com/donations.htm |accessdate=2018-12-27 |archivedate=2019-01-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190103024318/http://www.svetistephan.com/donations.htm }}</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Чостов]] (1883 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Димчо Атанасов Дуков (1929 – ?), войник на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година се установява във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 158">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=158 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015}}</ref> === Е === * {{флагче|България}} Екатерина Дамянова Делева (1916 – ?), съпруга на Методи Делев, членка на ЕАМ от 1943 г. и на АФЖ, войник от ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ с децата си емигрира в България и се установява във Варна, оставя спомени<ref name="ГУАМС 130">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=130 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Екатерина Данчева, учителка в костурското село [[Горенци (дем Костур)|Горенци]]<ref name="Адамов 3">{{Лев Адамов|3}}</ref> * {{флагче|България}} [[Елена Дамянова]] (1878 - ?), българска учителка и революционерка === И === * {{флагче|България}} Иван Касов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Кузо Попдинов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24]</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Колокотроков]] (? – 1905), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Сапунаров]], български учител и революционер * {{флагче|България}} [[Иван Шотов]] (1889 – 1941), български търговец и благодетел * {{флагче|България}} Иван Шпатов, български търговец и дарител на желязната църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в Цариград. Името му е изписано в самата църква. <ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 1|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 30, ISBN 978-619-00-1431-7}}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Вулев]] (1880 – ?), български учител * {{флагче|България}} [[Илия Патеров]], български общественик * {{флагче|България}} [[Илия Шотов]] (1856 – 1939), български търговец и благодетел * {{флагче|Гърция}} Илияс Папанастасиу, деец на гръцката въоръжена пропаганда<ref>[http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/stephanos-dragoumis-series-vii Αρχείο Στέφανου Δραγούμη, Ενότητα VII, Μακεδονικά – Μακεδονικός Αγώνας, Φάκελος 215: Μακεδόνες μετανάστες και πρόσφυγες (1903 – 1909)]</ref><ref>{{Citation |title=Κ. Ι. Μαζαράκης – Αινιάν, „Αναμνήσεις“, Από: Ο μακεδονικός αγώνας, Απομνημονεύματα, Θεσσαλονίκη 1984 (ΙΜΧΑ 199), σσ. 179, 211 |url=http://www.imma.edu.gr/macher/articles/04.html#fn29 |accessdate=2018-12-27 |archivedate=2012-04-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120425181138/http://www.imma.edu.gr/macher/articles/04.html#fn29 }}</ref> === Й === * {{флагче|България}} [[Йосиф Марков]] (? - 1946), български общественик === К === [[Файл:Kuzo stefov.jpg|мини|100п|Кузман Стефов]] * {{флагче|България}} [[Киро Киров (революционер)|Киро (Киряк) Димитров Киров]] (1864 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Константин Шапкарев, учител в костурското село [[Горенци (дем Костур)|Горенци]]<ref name="Адамов 3"/> * {{флагче|Гърция}} [[Козма Карамачо]] (? – 1901), гъркоманин, предател * {{флагче|Гърция}} Козма Клянков (Κοσμας Μισιρλής ή Κλιάντσος, Космас Мисирлис Клянцос), участник в гръцката въоръжена пропаганда, убит от Лазар Поптрайков през юли 1899 година<ref>Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903 – 1909, αύξων αριθμός 2380</ref><ref>[http://northeastofthelakeofkastoria.blogspot.com/ Δημήτριος Γκολίτσης, Τα χωριά βορειοανατολικά της λίμνης της Καστοριάς (1870 – 1908). Ήτοι από τη σύσταση της Βουλγαρικής Εξαρχίας μέχρι το Νεοτουρκικό Κίνημα, Πέμπτη 4 Νοεμβρίου 2010]</ref><ref name="manos.73.">{{АГМК|73}}</ref> * {{флагче|България}} [[Козма Погончев]] (1875 - 1934), български революционер * {{флагче|България}} [[Коста Киров]] (1870 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Кузман Караджов]] (1897 - 1975), български общественик * {{флагче|България}} [[Кузман Стефов]] (Попстефов, 1875 – 1902), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Кузо Илков – Самарджията, български революционер от ВМОРО<ref>{{Псевдоними|84}}</ref><ref>{{cite journal | last = Василевъ | first = Спиро | authorlink = | coauthors = | year = 1940 | month = май | title = Подвига на Кузо Илковъ, Самарджията | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = XII | issue = 5 (115 | pages = 7 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_12_issue_5.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> * {{флагче|България}} [[Кузо Погончев (ВМОК)|Кузо Погончев]] (1873 – 1902), български революционер, деец на ВМОК === М === * {{флагче|България}} [[Маслина Грънчарова]] (1874 – 1958), българска революционерка * {{флагче|България}} Методи Димитров Делев (1909 – ?), в 1936 година е интерниран на Агиос Евстратиос, член на Гръцата комунистическа партия от 1945 година, от 1945 до 1964 година е в затвора като българин комунист, след излизането си на свобода, емигрира в България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 130"/> * {{флагче|България}} Митре Гърков, войвода на Загориченската чета през Илинденско-Преображенското въстание.<ref>{{Николов|38}}</ref> === Н === [[Файл:Nato Yankov MOO Zagorichani.JPG|мини|100п|Нато Янков]] * {{флагче|България}} [[Натанаил Янков]] (1865 - ?), български военен деец * {{флагче|България}} [[Наум Темчев]], български просветен деец * {{флагче|България}} [[Неделко Попстефов]] (? - 1913), български свещеник и революционер,<ref>{{Лев Адамов|15, 18}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Грънчаров (? - 14 август 1903), деец на ВМОРО, загинал в [[Сражения за Върбица|сражението при Дробоко]] по време на Илинденско-Преображенското въстание<ref name="ИИ 14">{{Цитат периодика| last = Биолчевъ | first =Ил | authorlink = Илия Биолчев | coauthors = | year = 1936 | month = октомврий | title = Коста Василевъ | journal = Илюстрация Илиндень | volume =VIII | issue =8 (78 | pages = 14 | doi = | id = | url =http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_8.pdf | format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Досев]] (1880 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Никола Ралев|Никола Попанастасов Ралев]], български революционер, участник в [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] и църковната борба, затварян в затвора [[Едикуле]] и Костурския затвор, преселил се през 1907 в [[Канада]]<ref>Димитрова, Наташа. Българи от Канада - интербригадисти в Испанската гражданска война (1936-1939), Известия на държавните архиви, кн. 50, София, 1985, с. 123-124. </ref> * {{флагче|България}} Никола Филов, четник на Стефо Николов<ref name="Симеоновъ 8"/> * {{флагче|Република Македония}} {{флагче|Канада}} [[Лефтер Манче]] (1948 – ), канадски пластичен хирург === П === [[Файл:Petar Pogonchev IMARO.JPG|мини|100п|Петър Погончев]] * {{флагче|България}} [[Пандо Типов]] (1902 – 1928), български революционер * {{флагче|България}} [[Петър Погончев]] (1875 – 1908), български революционер, деец на ВМОК и на ВМОРО === С === * {{флагче|България}} [[Сава Цеков]] (? – 1895), български духовник, архимандрит, председател на Костурската българска община * {{флагче|Гърция}} [[Сотир Лютиков]] (1916 – 1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ, НОФ и НОВМ * {{флагче|Гърция}} {{флагче|България}} София Атанасова Киричева (1927 – ?), член на ЕПОН от 1946 г., ятачка на ЕЛАС, извела група деца бежанци в Румъния в 1948 г., участничка в Гражданската война на страната на ДАГ (1949), сражавала се при Малимади, Кулукутурия и Лерин, емигрантка в СССР (1949 – 1956), в 1956 година се установява във Варна, България, авторка на спомени<ref>{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages= 207 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=25 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} [[Спиро Василев|Спиро Василев Мореов]], български общественик, македоно-одрински опълченец, председател на Костурското братство * {{флагче|България}} [[Сребро Данов]] (1869 – ?), български просветен деец * {{флагче|България}} Стефан Николов (1840 – 1905), български духовник, убит в Загоричанското клане от 1905 година на 60 години<ref>{{cite book | title = Загоричани : Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1930 | edition = | publisher = Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 15 - 17, 21 - 22 | url = https://www.strumski.com/books/ZagorichaniKlane.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Султанка Николова Дукова (1906 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, войник на ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1954 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 158"/> * {{флагче|България}} Султана Шотова (1896 - 12 октомври 1968), починала във Варна, дъщеря на Димитър Сапунаров<ref>{{Citation |title=Българска православна община в Истанбул |url=http://www.svetistephan.com/donations.htm |accessdate=2018-12-27 |archivedate=2019-01-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190103024318/http://www.svetistephan.com/donations.htm }}</ref> === Ф === * {{флагче|България}} {{флагче|Югославия}} [[Филип Васков|Филип Васков – Славянски]], български и югославски общественик * {{флагче|България}} [[Филип Колокотроков]] (1881 – 1916), български революционер === Х === * {{флагче|България}} [[Хрисанта Патерова]] (1862 – 27 март 1937), българска общественичка и дарителка * {{флагче|България}} [[Христо Благоев (социалист)|Христо Благоев]] (1865 – 1896), български социалист * {{флагче|България}} [[Христо Буцев (духовник)|Христо Буцев]], български духовник * {{флагче|България}} [[Христо Данов (Загоричани)|Христо Данов]] (1877 – ?), български просветен деец, завършил филология в Германия, с докторско звание в София, учител в [[Сярско българско педагогическо училище|Сяр]]<ref>Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 118.</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Дуков]] (1865 – ?), български лекар * {{флагче|Гърция}} Христос Дукас (1933 – 2000), гръцки художник, изведен в 1948 г. като дете бежанец в Румъния, завърнал се в Гърция и установил се в Лошница рисува икони и стенописи в къщи и лошнишките църкви<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2011/12/2000.html | заглавие =Ο λαϊκός ζωγράφος της Καστοριάς Τρύφων Δούκας (+ 2000) | достъп_дата =20 юли 2015 | дата =23 декември 2011 | издател = Φως της Καστοριάς | lang-hide =1 | lang =el }}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Попстефов]], български учител, брат на Неделко Попстефов и син на българския свещеник отец Стефан * {{флагче|България}} Христо Сугарев (Ицо Сугарето), загорицки първенец, допринесъл за наемането на [[Георги Динков]] за учител в селото<ref name="София помни 100">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=100 | заглавие=Парцел 100 |достъп_дата =15 април 2018 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|България}} Христо Сугарев (1884 – 1956), деец на Загорицкото благотворително и взаимоспомагателно дружество „Илинден“, внук на Ицо Сугарето, починал в София<ref name="София помни 100"/> * {{флагче|Гърция}} [[Христо Цуцулев]] (Христос Цуцулис Димитриадис), гръцки учител и участник в гръцката въоръжена пропаганда, убит от ВМОРО през юли 1899 година * {{флагче|България}} [[Христо Шотов]] (1852 – 1927), починал във Варна, брат на [[Илия Шотов]], четник на Стефо Николов<ref name="Симеоновъ 8">{{Мокрени|8}}</ref> === Я === * {{флагче|България}} [[Яков Янков]], български общественик, деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] == Починали в Загоричани == * {{флагче|България}} [[Нумо Желински|Нумо Янакиев Желински]] (1882 – 1904), костурски районен войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Глигор Зисов]] (? – 1913), български учител * {{флагче|България}} [[Панайот Робев]] (? – 1913), български революционер == По произход от Загоричани == * {{флагче|България}} [[Петър Джидров]] (1876 – 1952), български политик == Македоно-одрински опълченци от Загоричани == [[Файл:Andon Shalev IMARO.jpg|мини|Андон Шалев със знамето на Загоричани, 1943 г.]] [[Файл:Ohrana Zagorichani members.jpg|мини|Дейците на ВМОРО и на „Охрана“ от Загоричани Дине Бабалов (65-годишен към 4 януари 1944 година) и Васил Барзов (70-годишен към 4 януари 1944 година)]] * {{флагче|България}} [[Андон Шалев]] (1873 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ ІV степен<ref>{{МОО|802}}</ref> * {{флагче|България}} Атанас Данев (Данов, 1886 – 1913), 1 рота на 6 охридска дружина, загинал при [[Редки буки]] на 18 юни 1913 година<ref>{{МОО|199 – 200}}</ref> * {{флагче|България}} Вангел Д. Чакъров, четата на [[Коста Христов Попето]]<ref name="moo.794">{{МОО|794}}</ref> * {{флагче|България}} Вангел С. Пърчев (Гърчев), партизанска рота на [[Никола Лефтеров]], 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен<ref>{{МОО|192, 588}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Димитров (1886 – ?), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен<ref>{{МОО|214}}</ref> * {{флагче|България}} Владимир Попанастасов (1887 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 9 юли 1913, награден<ref>{{МОО|573}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Василев (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|109}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Иванов, [[Костурска съединена чета]], носител на сребърен медал<ref>{{МОО|278}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Н. Чакъров (1876 – ?), млекар, ІV отделение, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал<ref name="moo.794"/> * {{флагче|България}} Димитър Аргиров, 36-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен<ref>{{МОО|51}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Калоянов (1881 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|333}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Христов (1877 – ?), ревизор по железниците, щаб на 4 битолска, Нестроева рота на 6 охридска, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 18 юни 1913 година<ref>{{МОО|766}}</ref> * {{флагче|България}} Захари Станоев (Станев), жител на Самоков, партизанска чета на поручик Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|637, 640}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Дамянов (1891 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|197}}</ref> * {{флагче|България}} Илия Димитров (1887 – ?), 2 рота на 4 битолска дружина<ref>{{МОО|219}}</ref> * {{флагче|България}} Илия Киров Шуптов (Шкапов, 1879 – след 1943), 1-ва рота на [[Шеста охридска дружина|6-та охридска дружина]], 4-та рота на [[Петнадесета щипска дружина|15-а щипска дружина]];<ref>{{МОО|806, 808}}</ref> на 11 април 1943 година като жител на Пловдив подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България<ref name="Свидетелства 341">{{Свидетелства|341}}</ref> * {{флагче|България}} Илия Киряков Туптов, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен на 14 юли 1913 година<ref>{{МОО|738}}</ref> * {{флагче|България}} Илия Кьосев, 1 рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|398}}</ref> * {{флагче|България}} Костадин (Кочо) Василев (1865 – ?), млекар, неграмотен, партизански отряд на [[Димитър Аянов]]<ref>{{МОО|111}}</ref> * {{флагче|България}} Кръсто (Кръстю) Иванов (1861 – 1913), музикантска команда на 11 сярска дружина, музикантска команда на 2 скопска дружина, загинал на 16 юли 1913 година<ref>{{МОО|288 – 289}}</ref> * {{флагче|България}} Кузман Попвасов (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|574}}</ref> * {{флагче|България}} Ламбо (Ламбро) Кузманов (1886 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|392}}</ref> * {{флагче|България}} [[Леонид Бачев|Леонид Бачов]] (1869/1870<ref name="МОО 81"/> или 1880<ref name="Свидетелства 274">{{Свидетелства|274|https://www.strumski.com/books/343_leondi_bachev_popov.pdf}}</ref> – ?), млекар, 3 рота на 4 битолска дружина<ref name="МОО 81">{{МОО|81}}</ref> * {{флагче|България}} Нато Янков (1864 – ?), жител на София, щаб и 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|822}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Симов (1877 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|615}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Янакиев (1888 – ?), Костурска съединена чета, носител на сребърен медал<ref>{{МОО|816}}</ref> * {{флагче|България}} Пандо Кузов, 1 рота на 9 велешка дружина<ref>{{МОО|393}}</ref> * {{флагче|България}} Симо Христов (1876 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен<ref>{{МОО|109}}</ref> * {{флагче|България}} Сотир (Спиро) Димитров, 3 отделна партизанска рота, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен<ref>{{МОО|227}}</ref> * {{флагче|България}} Спас Георгиев Васов (1892 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|116}}</ref> * {{флагче|България}} Спиро Григоров (1891 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|186}}</ref> * {{флагче|България}} [[Спиро Филев|Спиро Н. Филев]] (1875 – след 1943), четата на Коста Христов Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|743}}</ref> * {{флагче|България}} Спиро Сидеров (Сидов, 1884 – ?), Костурска съединена чета<ref>{{МОО|610}}</ref> * {{флагче|България}} Спиро Петличков (1891 – ?), партизанска чета на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|553}}</ref> * {{флагче|България}} Спиро Хаджиев (1887 – ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|750}}</ref> * {{флагче|България}} Спиро Я. Крондев (1889 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|384}}</ref> * {{флагче|България}} Ставре Тунев (1885 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|737}}</ref> * {{флагче|България}} Стоян Киров (1880 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|347}}</ref> * {{флагче|България}} Търпен Георгиев (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|171}}</ref> * {{флагче|България}} Филип Ангелов, 43-годишен, 1 рота на 4 битолска дружина<ref>{{МОО|35}}</ref> == Български революционери, участници в „[[Охрана]]“ == <div class="NavFrame collapsed" style="width:100%"> <div class="NavHead"></div> <div class="NavContent"> {| style="width:100%; border-collapse:collapse" | style="vertical-align:top; width:25%" | * Тъпльо Андончев * Гавро Бабала * Коста Бабала * Димитри Безев * Ламбе Безев * Георги Блаченов * Бури Борзев * Мите Борзев * Цильо Борзев * Стево Буцев * Блажо Бушкин * Блажо Вангелов * Гочо Вангелов * Стево Вангелов * Мите Вельов * Петре Влаханчев * Васил Ганчов * Спиро Говедаров * Дине Гошев * Ильо Гошев * Сотир Гошев * Мите Гърков * Тоди Делчев * Генчо Диев * Ламбро Дранчев * Ставро Дранчев * Стефо Дранчев * Насе Дучев * Методи Джидров | style="vertical-align:top; width:25%" | * Пандо Зиферачев * Ристо Зиферачев * Киро Каля * Гиро Караджов * Коста Карадинов * Сиво Кирчев * Георги Костандов * Ильо Костандов * Мишо Костандов * Бури Которчев * Киро Которчев * Кузо Лолев * Уме Лолев * Георги Льолев * Мане Льолев * Ицо Лютиков * Насо Лютиков * Сотир Лютиков * Васил Люзов * Насе Люмбов * Васил Манев * Ване Манчев * Филе Мачев * Блажо Марков * Дине Миталяков * Сиво Миталяков * Методи Митев * Георги Мочев * Ване Нанев | style="vertical-align:top; width:25%" | * Гелчо Нанев * Павле Нанчев * Петре Ничев * Георги Орев * Ильо Орев * Гечо Палев * Кольо Палев * Мите Палев * Пандо Палев * Ване Пандев * Ангел Пашомов * Тоди Пишмаров * Мити Пишмаров * Пандо Пишмаров * Вангел Пляка * Пандо Пляка * Христо Пляка * Георги Попов * Саво Попов * Павле Пройков * Димитри Пунчев * Коста Рофел * Тольо Рофел * Анге Сидеров * Гоче Сидеров * Ламбро Сидеров * Доне Султанчев * Кольо Станоев | style="vertical-align:top; width:25%" | * Георги Стефанов * Кузо Стефанов * Кузо Темелков * Кърсто Теохарев * Христо Тепоа * Трифон Типоа * Ангел Торофил * Христо Тунтев * Коле Ушлев * Сотир Фалев * Търпо Фалев * Кольо Фелактидов * Методи Франгов * Аргир Франчев * Кольо Цанка * Саво Цанка * Коста Цуцулев * Лексо Цуцулев * Панайот Цуцулев * Блажо Чулев * Васил Чулев * Гоче Шабанов * Мите Шабанов * Ице Шабанов * Кольо Шалев * Ламбо Шалев * Ицо Шишков * Спиро Шишков * Мане Шклифов<ref>[http://lithoksou.net/kastoria_za.html Δ. Λιθοξόου – Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Ζα]</ref> |} </div> </div> == Загинали в Гражданската война == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! № !! Име !! Година !! Място |- || 1. || Никола Костандовски || 1947 || [[Церово (дем Суровичево)|Церово]] |- || 2. || Ангел Диовски || 1947 || [[Вич]] |- || 3. || Сотир Лютиков || 1948 || [[Паяк (планина)|Паяк]] |- || 4. || Ангел Говедаров || 1948 || [[Грамос]] |- || 5. || Ристо Шабанов || 1948 || [[Грамос]] |- || 6. || Ильо Сундев || 1948 || [[Грамос]] |- || 7. || Ламбо Шабанов || 1948 || [[Грамос]] |- || 8. || Методи Франджев || 1947 || [[Кожани]] |- || 9. || Коста Калоянов || 1947 || [[Кожани]] |- || 10. || Стефо Бужов || 1947 || [[Кожани]] |- || 11. || Манол Шкифов (Шклифов) || 1947 || [[Кожани]] |- || 12. || Петро Смангалиев || 1948 || [[Грамос]] |- || 13. || Георги Миталков || 1948 || [[Вич]] |- || 14. || Трифон Типоев || 1948 || [[Вич]] |- || 15. || Ангелчо Дуковски || 1949 || [[Вич]] |- || 16. || Гечо Долев || 1948 || [[Грамос]] |- || 17. || Васо Костандов|| 1948 || [[Грамос]] |- || 18. || Стефо Вангелов || 1948 || [[Грамос]] |- || 19. || Гечо Вангелов || 1948 || [[Грамос]] |- || 20. || Веса Буцова || 1948 || [[Грамос]] |- || 21. || Митко Джидровски || 1948 || [[Грамос]] |- || 22. || Стефо Джидровски || 1948 || [[Грамос]] |- || 23. || Ламбро Джидровски || 1948 || [[Грамос]] |- || 24. || Ангел Манчевски || 1948 || [[Грамос]] |- || 25. || Георги Петличков || 1948 || [[Грамос]] |- || 26. || Петър Шалев || 1948 || [[Грамос]] |- || 27. || Динка Манчева || 1948 || [[Грамос]] |- || 28. || Мите Бошев || 1948 || [[Вич]] |- || 29. || Атанас Сийов || 1948 || [[Вич]] |- || 30. || Ламбо Зафирков || 1948 || [[Грамос]] |- || 31. || Филип Калиев || 1948 || [[Грамос]] |- || 32. || Цана Джидрова || 1948 || затвор |- || 33. || Кузо Шалев || 1949 || затвор |- || 34. || Димитър Барзов || 1949 || затвор |- || 35. || Лиопа Темелкова || 1949 || затвор |- || 36. || Циля Манчева || 1949 || от побой |- || 37. || Мара Фалева || 1947 || бомбардировка |- || 38. || Мара Вангелова || 1947 || бомбардировка |- || 39. || Филя Качева || 1949 || мина |- || 40. || Олга Йорева || 1949 || затвор |- || 41. || Люба Караджова || 1949 || затвор |- || 42. || Тана Джурова || 1949 || затвор |- || 43. || Тана Шалева || 1949 || затвор |- || 44. || Циля Пишмарова || 1949 || затвор |- || 45. || Калиопа Дукова || 1949 || затвор |- || 46. || Цана Васкова || 1949 || затвор |- || 47. || Циля Гъркова || 1949 || затвор |- || 48. || Динка Караджова || 1949 || затвор |- || 49. || Илия Диов || 1949 || затвор |- || 50. || Милка Влаканчева || 1949 || затвор |- || 51. || Васа Влаканчева || 1949 || затвор |- || 52. || Александра Чулева || 1949 || затвор |- || 53. || Дине Миталков || 1949 || затвор |- || 54. || Динка Говедарова || 1949 || затвор |- || 55. || Димитър Гйончев || 1949 || затвор<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/books/k_karadzhov_spisok_na_zaginatite_borci.pdf | заглавие = Списък на падналите борци от село Загоричане, Костурско | достъп_дата = 31 януари 2022 г | фамилно_име = Караджов | първо_име = Кузман | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Струмски | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |- |} == Външни препратки == * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2138 | заглавие = Кузман Караджов от с. Загоричани, Костурско, Егейска Македония - "Списък на лицата от село Загоричани, Костурско, съдени в гр. Костур; от 6-и до 9-и декемврий 1945 г.", София, 1950 година | достъп_дата = 22 октомври 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = strumski.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Бележки == <references /> {{Жители на Костурско}} {{Македонци по град}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Загоричанци| ]] raseoflflibsw6nq3z4okz4iad0ixgl 0 711463 12215054 11560050 2024-04-26T11:00:26Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име_оригинал = The Indian Runner | режисьори = [[Шон Пен]] | продуценти = Дон Филипс | сценаристи = Шон Пен | актьори = [[Дейвид Морз]]<br>[[Виго Мортенсен]]<br>[[Валерия Голино]]<br>[[Патриша Аркет]] | музика = [[Джак Ницше]]<br>[[Дейвид Линдли]] | оператор = [[Антъни Ричмънд]] | монтаж = [[Джей Касиди]] | филмово_студио = „Маунт Филм Груп“ | жанр = [[Драма (филм)|Драма]] | премиера-място = [[Кан (филмов фестивал)|Кан]] | страна = {{флагче с име|САЩ}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $7 милиона }} '''„Индиански бегач“''' ({{lang|en|The Indian Runner}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[филм]] от 1991 година, [[драма (филм)|драма]] на режисьора [[Шон Пен]] по негов собствен сценарий.<ref>[https://www.imdb.com/title/tt0102116/ www.imdb.com]</ref> == Сюжет == {{сюжет}} В центъра на сюжета са отношенията между двама братя – Джо, улегнал провинциален полицай, и върнал се от [[Виетнамска война|Виетнамската война]] пияница Франк с чести изблици на агресия.<ref>[https://www.allmovie.com/movie/the-indian-runner-v24750 www.allmovie.com]</ref> {{сюжет-край}} == Актьорски състав == {| class="wikitable" !Актьор !Роля |- |[[Дейвид Морз]] |Джо Робъртс – полицай |- |Тревър Ендикот |12-годишния Джо Робъртс |- |[[Виго Мортенсен]] |Франк Робъртс – бивш престъпник, брат на Джо |- |Брандън Флек |7-годишния Джо Робъртс |- |[[Валерия Голино]] |Мария Робъртс – съпругата на Джо |- |[[Патриша Аркет]] |Дороти – приятелката на Франк |- |[[Чарлс Бронсън]] |Г-н Робъртс – братя баща |- |[[Санди Денис]] |госпожа Робъртс – братя мама |- |[[Денис Хопър]] |барман Цезар |- |Джордан Роудс |Рандал |- |[[Бенисио дел Торо]] |Мигел |} == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} {{мъниче|филм|САЩ}} [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Филми от 1991 година]] n7c2k5ekyqucrn2t51baqcfbmia88ic 12215057 12215054 2024-04-26T11:01:02Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име_оригинал = The Indian Runner | режисьори = [[Шон Пен]] | продуценти = Дон Филипс | сценаристи = Шон Пен | актьори = [[Дейвид Морз]]<br>[[Виго Мортенсен]]<br>[[Валерия Голино]]<br>[[Патриша Аркет]] | музика = [[Джак Ницше]]<br>[[Дейвид Линдли]] | оператор = [[Антъни Ричмънд]] | монтаж = [[Джей Касиди]] | филмово_студио = „Маунт Филм Груп“ | жанр = [[Драма (филм)|Драма]] | премиера-място = [[Кан (филмов фестивал)|Кан]] | страна = {{флагче с име|САЩ}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $7 милиона | приходи = $191,125 милиона }} '''„Индиански бегач“''' ({{lang|en|The Indian Runner}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[филм]] от 1991 година, [[драма (филм)|драма]] на режисьора [[Шон Пен]] по негов собствен сценарий.<ref>[https://www.imdb.com/title/tt0102116/ www.imdb.com]</ref> == Сюжет == {{сюжет}} В центъра на сюжета са отношенията между двама братя – Джо, улегнал провинциален полицай, и върнал се от [[Виетнамска война|Виетнамската война]] пияница Франк с чести изблици на агресия.<ref>[https://www.allmovie.com/movie/the-indian-runner-v24750 www.allmovie.com]</ref> {{сюжет-край}} == Актьорски състав == {| class="wikitable" !Актьор !Роля |- |[[Дейвид Морз]] |Джо Робъртс – полицай |- |Тревър Ендикот |12-годишния Джо Робъртс |- |[[Виго Мортенсен]] |Франк Робъртс – бивш престъпник, брат на Джо |- |Брандън Флек |7-годишния Джо Робъртс |- |[[Валерия Голино]] |Мария Робъртс – съпругата на Джо |- |[[Патриша Аркет]] |Дороти – приятелката на Франк |- |[[Чарлс Бронсън]] |Г-н Робъртс – братя баща |- |[[Санди Денис]] |госпожа Робъртс – братя мама |- |[[Денис Хопър]] |барман Цезар |- |Джордан Роудс |Рандал |- |[[Бенисио дел Торо]] |Мигел |} == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} {{мъниче|филм|САЩ}} [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Филми от 1991 година]] 90kw9ysu6o0e02guu6woetvr2sa3pkb 0 712185 12214428 12183478 2024-04-25T20:15:45Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Съюз на немските момичета | лого = | организация-майка = [[Хитлерюгенд]] | тип = младежка организация | локация = [[Нацистка Германия]] | ръководител = [[Балдур фон Ширах]]<br/>Труде Мор<br/>[[Юта Рюдигер]] | акроними = BDM | основана = 1930 г. | закрита = 1945 г. | положение = ''разформирована'' | портал = | бележки = | общомедия = }} [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-04517A, Potsdam, Mädchen in der Führerinnenschule.jpg|мини|Членове на Съюза на немските момичета, 1935 г.]] [[Файл:Bundesarchiv Bild 137-040965, China, Tientsin, HJ und BDM Vereidigung.jpg|мини|Хитлерова младеж и момичета в Китай, 1935 г.]] '''Съюз на немските момичета''' ({{lang|de|Bund Deutscher Mädel}}, съкр. '''BDM''') е момичешкото крило на младежкото движение на [[Нацистката партия]] [[Хитлерюгенд]]. Това е единствената законна момичешка младежка организация в [[Нацистка Германия]]. Първоначално съюзът се състои от две части: „Съюз на младите момичета“ (''Jungmädelbund''), за момичета на възраст от 10 до 14 години, и същинския съюз за момичета между 14 и 18 години. През 1938 г. е добавена трета част – „Вяра и красота“ (''Glaube und Schönheit''), която е доброволческа и приема момичета на възраст между 17 и 21 години. С капитулацията на Нацистка Германия през 1945 г. организацията де факто прекратява съществуването си. На 10 октомври 1945 г. тя е забранена от [[Контролен съвет|Контролния съвет]] на [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] заедно с другите организации на Нацистката партия. Според немския наказателен кодекс, Хитлеровата младеж е „противоконституционна организация“ и разпространението или публичното използване на нейните символи, освен за целите на образованието и науката, са забранени. == История == Съюзът на немските момичета води началото си още през 1920-те години под името „Сестринство на Хитлеровата младеж“ (''Schwesternschaften der Hitler-Jugend''). През 1930 г. е официално основан като момичешкия клон на движението Хитлерова младеж (Хитлерюгенд).<ref>[http://histclo.com/youth/youth/org/nat/hitler/org/hjo-bdm.htm Hitler Youth: Bund Deutscher Mädel (BDM)]</ref> Пълното му име е „Съюз на немските момичета в Хитлеровата младеж“ (''Bund Deutscher Mädel in der Hitler-Jugend''). В последните предизборни кампании през 1932 г., Хитлер го открива официално с масов събор на вечерта на изборите.<ref>H.R. Kedward, ''Fascism in Western Europe 1900 – 45'', с. 65. New York University Press, New York, 1971.</ref> Съюзът не се радва на особена популярност преди нацистите да завземат властта през януари 1933 г. Малко след като заема длъжността [[райхсюгендфюрер]] на 17 юни 1933 г., [[Балдур фон Ширах]] издава регулации, които забраняват вече съществуващите младежки организации. Повечето от тези младежки групи са насилствено интегрирани в Съюза на немските момичета, който е обявен за единствената законна организация за момичета в Германия. Някои от съществуващите организации се разформироват, за да избегнат това. Това е част от т.нар. ''[[Глайхшалтунг]]'' (нацификация), започнал през 1933 г. Законът, засягащ Хитлеровата младеж (''Gesetz über die Hitlerjugend'') от 1 декември 1936 г., принуждава всички приемливи непълнолетни да стават членове на Хитлеровата младеж или Съюза на немските момичета. За целта те трябва да етнически германци, германски граждани и да нямат наследствени заболявания.<ref>„Der Jungmädeldienst“, published February 1940, Berlin</ref> Момичетата е нужно да са на 10-годишна възраст, за да се присъединят към съюза. Организацията се ръководи пряко от Ширах до 1934 г., когато Труде Мор, бивша пощенска служителка, е назначена за национален говорител на BDM, докладващ пред Ширах. След като Мор се омъжва през 1937 г., тя е принудена да напусне позицията (BDM изисква от членките си да са неомъжени и без деца, ако искат да са на ръководни позиции) и е наследена от д-р [[Юта Рюдигер]], доктор по психология от [[Дюселдорф]], която е по-изтъкнат ръководител от Мор, но и близък съюзник на Ширах и неговия наследник след 1940 г., [[Артур Аксман]]. Тя подкрепя Ширах в съпротивителните му усилия срещу ръководителката на [[Националсоциалистическа женска организация|Нацистката женска организация]] (NS-Frauenschaft), [[Гертруд Шолц-Клинк]], която се опитва да поеме контрола на Съюза на немските момичета. Рюдигер води BDM до разпадането на организацията през 1945 г.<ref>Michael Kater, ''Hitler Youth'', Harvard University Press, 2004, том 3.</ref> Както и в Хитлеровата младеж, в Съюза на немските момичета съществуват различни подразделения, образувани според възрастта на членовете. Момичетата на възраст между 10 и 14 години са членове на Съюза на младите момичета (''Jungmädelbund''), а момичетата между 14 и 18 години са членове на самия Съюз на немските момичета (BDM).<ref name="history">Walter S. Zapotoczny, "[http://www.militaryhistoryonline.com/wwii/articles/hitleryouth.aspx Rulers of the World: The Hitler Youth] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100619203114/http://www.militaryhistoryonline.com/wwii/articles/hitleryouth.aspx |date=2010-06-19 }}"</ref> През 1938 г. е добавено и трето подразделение – „Вяра и красота“ (''Glaube und Schönheit''), която е доброволческа и приема момичета на възраст между 17 и 21 години. Тя цели да ги подготви за брака, домашния живот и бъдещите кариерни цели. В идеалния случай се е очаквало момичетата да се омъжат и да имат деца на тази възраст, но значение се придава и на тяхната работа и образование. Към началото на [[Втората световна война]], [[Служба за трудова повинност|Службата за трудова повинност]] става задължителна и за младите жени. Това продължава половин година. Много млади жени заминават на фронта. Макар възрастовите групи да са общ ориентир, има изключения за членове на по-високи ръководни позиции (на заплата). Що се отнася за по-ниските (почетни) позиции, дори членки от Съюза на младите момичета могат да се кандидатират за тях след две години членство и след това да заемат тези позиции на около 13-годишна възраст. Ръководните позиции се заемат от момичета над 18 години, от които се очаква да работят на заплата не повече от 10 години и да са напуснали организацията до 30-годишна възраст.<ref>Gisela Miller-Kipp (ed.), ''„Auch Du gehörst dem Führer“: die Geschichte des Bundes Deutscher Mädel (BDM) in Quellen und Dokumenten'', Juventa publ., Weinheim et al. 2001, с. 56f.</ref> Като общо правило, членките напускат, когато се омъжат и особено когато имат деца. == Униформа и емблеми == [[Файл:Traditions-Arm-Dreieck.svg|мини|Регионални значки за ръкави: златната е на Хитлерюгенд, сребърната е на Съюза на немските момичета.]] Униформата на Съюза на немските момичета е дълга синя пола, блуза и тежки обувки. През 1939 г. е въведена нова униформа за регионалните и националните лидерки на организацията, а с новите униформи идват и нови отличителни знаци за лидерките. Тези знаци представляват сребърни и златни орли (за по-високите рангове) с разперени криле върху черен щит с различни ръбове, обозначаващи ранга. Носят се от лявата страна на туниката.<ref>{{Citation |title=www.bdmhistory.com |url=http://www.bdmhistory.com/research/badges.html |accessdate=2019-01-18 |archivedate=2017-07-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170722110003/http://www.bdmhistory.com/research/badges.html }}</ref> [[Файл:BDM Abzeichen Gesamt.jpg|мини|600п|център|Отличителни знаци на Съюза на немските момичета: 1. Райхсреферентин; 2. Обергауфюрерин; 3. Гауфюрерин; 4. Унтергауфюрерин; 5. Гауфюрерин; 6. Унтергауфюрерин; 7. Рингфюрерин; 8. Групенфюрерин]] == Дейности == [[Файл:Bundesarchiv Bild 133-130, Worms, Jungmädelbund, Werbung.jpg|мини|Момичета от Съюза на младите момичета залепят агитационен плакат на организацията си върху жилище във [[Вормс]], 1933 г.]] [[Файл:Bundesarchiv Bild 119-5592-15A, Porträt BDM-Mädchen.jpg|мини|Илсе Хирш от Съюза на немските момичета, 1933 г.]] Съюзът на немските момичета използва лагерен романтизъм, летни лагери, фолклор, традиция и спорт, за да индоктринира момичетата в системата от вярвания на нацизма и да ги подготви за ролята им в германското общество: жена, майка и домакиня.<ref>Guy Nasuti, "[http://www.militaryhistoryonline.com/wwii/articles/effectiveorganization.aspx The Hitler Youth: An Effective Organization for Total War] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070808075344/http://www.militaryhistoryonline.com/wwii/articles/effectiveorganization.aspx |date=2007-08-08 }}"</ref> Техните домашни вечери се въртят около домашните обучения, но съботите включват напрегнати упражнения на открито и физическа подготовка.<ref>Lynn H. Nicholas, ''Cruel World: The Children of Europe in the Nazi Web'', с. 101, ISBN 0-679-77663-X</ref> Целта на тези занятия е да се поощрява здравословния начин на живот, който би им помогнал да служат на народа и страната си.<ref>Leila J. Rupp, ''Mobilizing Women for war'', с. 134, ISBN 0-691-04649-2, OCLC 3379930</ref> Домашните вечери, които в идеалния случай се провеждат в специално построени за целта къщи, включват и обучение по световни възгледи и история.<ref>"[http://www.calvin.edu/academic/cas/gpa/hjworldview.htm Nazi Worldview Education for Girls]"</ref> Обучението включва и научаване на [[песента на Хорст Весел]], нацистките празници, историите на мъчениците от Хитлеровата младеж и германска култура.<ref name="grunberger278">Richard Grunberger, ''The 12-Year Reich'', с. 278, ISBN 0-03-076435-1</ref> Физическата подготовка включва лекоатлетически спортове като бягане, дълъг скок, гимнастика ([[салто|салта]] и ходене по въже), маршируване и плуване.<ref name="grunberger278"/> Значението на саможертвата в името на Германия силно се подчертава.<ref>Claudia Koonz, ''The Nazi Conscience'', с. 143, ISBN 0-674-01172-4</ref> Съюзът има важна роля в инструктирането на момичетата да избягват „опозоряването на расата“, което има особено важно значение сред младите момичета.<ref>"[http://www.calvin.edu/academic/cas/gpa/fink.htm The Jewish Question in Education]"</ref> Ваканционните пътувания, предлагани от Хитлерюгенд и Съюза на немските момичета (ски през зимата и лагери през лятото) са евтини, а децата от бедните семейства получават субсидии. Тези оферти се радват на популярност.<ref>Klönne: ''Jugend im Dritten Reich''. Munich 1995, с. 128.</ref> Съюзът подкрепя бунтуването срещу родителите.<ref>Claudia Koonz, ''Mothers in the Fatherland: Women, the Family, and Nazi Politics'', с. 196, ISBN 0-312-54933-4</ref> Книгата ''[[Отровната гъба]]'' предоставя пропагандата на германско момиче, на което е наредено да посети еврейски лекар от майка ѝ. Момичето възразява въз основа на това, което е научило от събранията на Съюза на немските момичета, и докато е при доктора си спомня за предупрежденията навреме, за да може да избяга преди да бъде изнасилена от доктора.<ref name="doctor">"[http://www.calvin.edu/academic/cas/gpa/story10.htm Inge’s Visit to a Jewish Doctor]"</ref> Това накарва майка ѝ да се съгласи, че Съюзът на немските момичета наистина е бил прав.<ref name="doctor"/> Това и други неща, които се преподават от съюза, карат родителите да се жалват, че техният авторитет се уронва. През 1944 г. група родители се оплакват в съда, че лидерите на съюза открито казват на дъщерите им да имат извънбрачни деца.<ref>Richard Grunberger, ''The 12-Year Reich'', с. 248 – 9, ISBN 0-03-076435-1</ref> Общественото мнение приписва определя членките на съюза като сексуално разпуснати.<ref>Richard Grunberger, ''The 12-Year Reich'', с. 280, ISBN 0-03-076435-1</ref> Подготвителните лагери за земеделска служба на момичетата и момчетата често са разположени в съседство. 900 от момичетата, участващи на [[Нюрнбергски митинги|Нюрнбергските митинги]] през 1936 г., забременяват. През 1937 г. се въвежда забрана за лагеруване на Съюза на немските момичета.<ref>Michael H. Kater, ''Hitler Youth'' (Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2004, ISBN 0-674-01496-0)</ref> [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-E10868, BDM in der Landwirtschaft.jpg|мини|Берлинчанки от BDM на сенокос, 1939 г.]] [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-2000-0110-500, BDM, Gymnastikvorführung.jpg|мини|Гимнастическо представление на BDM, 1941 г.]] Съюзът на младите момичета само се обучава, докато Съюзът на немските момичета се занимава с общественополезен труд, политическа дейност и други дейности, считани за полезни по това време.<ref>Lynn H. Nicholas, ''Cruel World: The Children of Europe in the Nazi Web'', с. 107, ISBN 0-679-77663-X</ref> Преди да се заемат с каквато и да е работа или напреднало обучение, момичетата, също както момчетата в Хитлерюгенд, трябва да завършат година земеделска служба.<ref name="Landdienst">Arvo L. Vercamer "[http://axishistory.com/index.php?id=3048 HJ-Landdienst]"</ref> Въпреки че фермерската работа не е единствената приемлива форма на служба, това е най-честият вид. Целта е да се привлекат млади хора от градовете с надеждата, че те ще останат да работят на село в полза на нацистката доктрина [[Кръв и почва]].<ref>Lynn H. Nicholas, ''Cruel World: The Children of Europe in the Nazi Web'', с. 110 – 1, ISBN 0-679-77663-X</ref> Друга форма на служба е домашната работа в семейство с много деца.<ref>Richard Grunberger, ''The 12-Year Reich'', с. 237, ISBN 0-03-076435-1</ref> Групите „Вяра и красота“ предоставят на момичетата по-нататъшно образование и обучение в области, които ги интересуват. Някои от наличните дисциплини са: изкуство и скулптура, шивачество и дизайн на облеклото, обща домашна икономика и музика.<ref name="grunberger278"/> Списанието, насочено към тези момичета, се казва ''Das deutsche Mädel''.<ref>"[http://www.calvin.edu/academic/cas/gpa/maedel.htm Material from „Das deutsche Mädel“]</ref> == Военна служба == Избухването на войната изменя ролята на Съюза на немските момичета, макар и не толкова рязко, колкото при Хитлерюгенд, които се впускат да захранват немския [[Вермахт]], когато навършват 18 години. BDM помагат на военните усилия по много начини. По-младите момичета събират парични дарения, както и стоки като дрехи и стари вестници за [[Зимна помощ|Зимната помощ]] и други нацистки благотворителни организации. Много групи, особено хорове на BDM и музикални групи, посещават ранените войници в болниците или изпращат колети към фронта. Момичетата плетат чорапи, поддържат градини и изпълняват други подобни задачи.<ref>Arvo L. Vercamer, "[http://axishistory.com/index.php?id=3061 Bund Deutscher Mädel (BDM)]"</ref> Момичетата помагат с представянето на празненствата след [[Компиенско примирие (1940)|капитулацията на Франция]] на 22 юни 1940 г.<ref>Jay W. Baird, ''The Mythical World of Nazi War Propaganda'', с. 123, ISBN 0-8166-0741-9</ref> По-големите момичета доброволстват като помощнички на медицински сестри в болниците или помагат на железопътни гари, където ранени войници или бежанци се нуждаят от помощ. След 1943 г., когато съюзническите нападения над немските градове зачестяват, много момичета от BDM се включват в паравоенни организации и минават на военна служба, като играят ролята на [[ПВО]] помощнички, сигнализират със спомагателни устройства, боравят с прожекторите и т.н. За разлика от Хитлерюгенд, момичетата от BDM почти не участват в истинските сражения и не боравят с оръжия. Много от по-големите момичета са изпращани, заедно с Хитлерова младеж, в Полша като част от усилията за [[германизация]].<ref name="nicholas215">Lynn H. Nicholas, ''Cruel World: The Children of Europe in the Nazi Web'', с. 215, ISBN 0-679-77663-X</ref> Тези момичета и момчета са едни от първите, наблюдавали изгонването на поляците с цел освобождаване на място за нови заселници, докато съблюдават от домовете да не се изнасят твърде много вещи, тъй като мебелите е трябвало да останат за заселниците.<ref name="history"/> Следващата им задача е да обучават [[Фолксдойче|етническите германци]], живеещи в Полша или заселени там от [[Балтийски немци|Прибалтика]], според немските обичаи.<ref name="nicholas215"/> Това включва обучение на германски език, тъй като много от тях говорят само полски или руски.<ref>Lynn H. Nicholas, ''Cruel World: The Children of Europe in the Nazi Web'', с. 217, ISBN 0-679-77663-X</ref> Те също привличат младите към съюза.<ref name="nicholas215"/> Тъй като много от лидерите на Хитлерюгенд се извикват в армията, задачата за привличане на момчета към Хитлерюгенд също пада на раменете на Съза на немските момичета.<ref name="Osteinsatz">"[http://www.bdmhistory.com/research/easternaction.html BDM-] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150312040450/http://www.bdmhistory.com/research/easternaction.html |date=2015-03-12 }}"</ref> Бидейки единственият контакт с немските власти, местното населението често иска от тях да им помагат с окупационната власт.<ref>Lynn H. Nicholas, ''Cruel World: The Children of Europe in the Nazi Web'', с. 219, ISBN 0-679-77663-X</ref> Те организират различни събития, като например фестивали по пеене, чрез които да окуражават новите заселници с паднал дух.<ref>Lynn H. Nicholas, ''Cruel World: The Children of Europe in the Nazi Web'', с. 218, ISBN 0-679-77663-X</ref> Младите полски момичета, които се отбират по „расово ценни черти“, се изпращат в Германия, за да бъдат германизирани и да се присъединят към Съюза на немските момичета, като част от плана.<ref>Richard C. Lukas, ''[http://www.projectinposterum.org/docs/lucas3.htm Did the Children Cry? Hitler's War against Jewish and Polish Children, 1939 – 1945]''. Hippocrene Books, New York, 2001.</ref> Към 1944 г. вербуването на момчетата води до това, че по-голямата част от помощта в земеделието се извършва от момичета.<ref name="Landdienst"/> През последните дни на войната някои момичета от организацията, също както и някои момчета от Хитлерюгенд (макар съвсем не толкова много), се присъединяват към [[Фолксщурм]] в [[Берлин]] и други врагове в отбрана срещу [[Червената армия]]. Официално, това не се санкционира от ръководството на BDM, което не одобрява използването на оръжия от членките си, макар някои лидери на BDM да получават обучение по стрелба с ръчно оръжие. Някои момичета от BDM са вербувани в групи на [[Верволф]], които имат за цел да водят партизанска война в териториите, окупирани от Съюзниците. == Разпадане == На 10 октомври 1945 г. [[Контролен съвет|Контролният съвет]] на Съюзниците забранява Нацистката партия и всичките ѝ подорганизации, включително и Съюза на немските момичета. Собствеността на организацията е [[Конфискация|конфискувана]]. == Източници == <references/> [[Категория:Хитлерюгенд]] [[Категория:Женски организации]] [[Категория:Организации в Германия]] [[Категория:Жени в Нацистка Германия]] [[Категория:Основани в Германия през 1930 година]] 2nllljbs0u45gazq9eqxbxmqhgd8gy3 0 712858 12214417 12200242 2024-04-25T19:58:13Z Dan agent06 295621 /* Актьорски състав */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Дяволското гърло}} {{ТВ продукция | Име на български = Дяволското гърло | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Драма]], [[Криминална литература|Криминален]] | Формат на картината = SD 16:9 | Формат на звука = | Изпълнителен продуцент = Dream Team Films | Продуцент(и) = Евтим Милошев<br>Габриел Георгиев<br>Иван Спасов<br>Любомир Нейков | Актьори = [[Владимир Карамазов]]<br>[[Теодора Духовникова]]<br>[[Валери Йорданов]]<br>[[Стоян Радев]]<br>[[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]]<br>[[Дияна Димитрова]]<br>[[Лидия Инджова]]<br>[[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]]<br>Димитър Николов<br>[[Стефан Денолюбов]]<br>[[Павела Апостолова]] | Създател(и) = | Сценарий = Иван Спасов<br>Александър Чобанов<br>Елена Ермова<br>Владислав Тинчев<br>Евтим Милошев<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://play.nova.bg/video/dqvolskoto-gyrlo/season-1/dqvolskoto-gyrlo-2019-02-28 | заглавие = Дяволското гърло, Сезон 1, еп. 1 | достъп_дата = 28 юни 2019 г. | дата = 28 февруари 2019 г. | издател = NovaPlay | архив_дата = 2022-09-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220928224948/https://play.nova.bg/video/dqvolskoto-gyrlo/season-1/dqvolskoto-gyrlo-2019-02-28 }}</ref> | Режисура = Павел Веснаков<br>Димитър Димитров | Камера = Борис Славков<br>[[Мартин Балкански]] | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|Български]] | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Излъчване = 28 февруари 2019 – 16 май 2024 | Сезони = 2 | Епизоди = 24 | Времетраене = 45 минути | Официален уебсайт = https://nova.bg/diavolskotogurlo | Страница в IMDb = }} '''„Дяволското гърло“''' е [[България|български]] криминален драматичен [[сериал]] на [[Нова ТВ]]<ref>[https://nova.bg/filter/production/1897/дяволското-гърло Дяволското гърло – новини]</ref>, реализиран от екипа на [[Дрийм Тийм Филмс]]. Сериалът разказва историята на криминално разследване на ужасяващи убийства, които се случват в [[Смолянска област]].<ref>[https://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-novoto-bylgarsko-kino/diavolskoto-gyrlo-s-grandiozen-uspeh-na-pyrvi-epizod-6092650 Българската криминална драма „Дяволското гърло“ с грандиозен успех на първи епизод]</ref>. Заснет е почти изцяло в [[Родопи]]те. Премиерата на сериала е на 28 февруари 2019. Продуценти са [[Евтим Милошев]] и Иван Спасов. Освен разследването на тежките престъпления и известна доза мистика, сериалът акцентира и върху важни социални и общочовешки проблеми като приятелство, любов и предателство. Засегнати са и теми като съжителството на различни етноси, както и бежанският въпрос.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.az-jenata.bg/a/8-svobodno-vreme/45854-diavolskoto-garlo-zavladiava-zritelite-s-misteriozen-suzhet-i-silna-aktyorska-igr/ | заглавие = „Дяволското гърло“ завладява зрителите със заплетен сюжет и силна актьорска игра | достъп_дата = 30 април 2019 | език = }}</ref> Ролята на разследващия полицай от Смолян е поверена на Владимир Карамазов, а Теодора Духовникова му помага в ролята на криминален [[профайлър]], изпратен от [[София]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://hotnews.bg/n/dva-novi-bulgarski-seriala-po-nova-tv.133805.html | заглавие = Два нови български сериала по Нова тв | достъп_дата = 30 април 2019 | език = }}</ref> Режисьор по монтажа е Виктория Радославова, а оператори са Мартин Балкански и Борис Славков. Консултант на сценаристите на продукцията е известният криминален психолог Росен Йорданов.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://tvoetotv.online/евтим-милошев-сериалът-дяволското-гъ/ | заглавие = Евтим Милошев: Сериалът „Дяволското гърло“ носи важно послание | достъп_дата = 30 април | език = }}{{Dead link|date=ноември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Актьорски състав == === Сезон 1 === * [[Владимир Карамазов]] – Филип Чанов, ''разследващ полицай от Смолян''. * [[Теодора Духовникова]] – Миа Язова, ''[[Държавна агенция „Национална сигурност“|агент на ДАНС]], профайлър, изпратена от София''. Вдовица с една дъщеря (Диана), за която няма време да се грижи. * [[Валери Йорданов]] – Манол Попнеделчиев (Попето), ''колега полицай на Филип'', дръпнат по характер, но винаги успява да получи информацията, която търси. * [[Стоян Радев Ге. К.|Стоян Радев]] – Красимир Каров, ''колега полицай на Филип'', с голям стаж, лошо здраве и голямо дете. * [[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]] – Димитър Чанов, ''местният окръжен [[прокурор]], баща на Филип'' (и Асен), смятан за много влиятелен на местно ниво. * [[Диана Димитрова]] – Камелия, ''любовница на Петър Каракехайов'' * Павела Апостолова – Диана Язова, ''дъщеря на Мия'' * [[Лидия Инджова]] – Донка Чилингирова, ''колега полицайка на Филип'' * [[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]] – Асен Чанов, хижар, ''брат на Филип'' * Димитър Николов – Славчо, ''колега полицай на Филип'', прехвърлен от Пловдив. Момче за всичко за колегите си. * Рада Кайрякова – Емилия * [[Стефан Денолюбов]] – [[Патология|Патолог]]/Съдебен лекар * [[Йосиф Шамли]] – Иван * Калоян Христов – Антон, ''изгубеното момче'' * Мак Маринов – Лазар * [[Деляна Хаджиянкова]] – Мария Чанова, ''съпруга на Димитър Чанов, майка на Филип Чанов и Асен Чанов'' === Сезон 2 === * [[Владимир Карамазов]] – Филип Чанов, ''разследващ полицай''. * [[Теодора Духовникова]] – Миа Язова, ''[[Държавна агенция „Национална сигурност“|агент на ДАНС]], профайлър, изпратена от София''. * [[Мариан Вълев]] – Явор Тороманов, ''началник на полицията в Търново, старши комисар'' * [[Димо Алексиев]] – Димитър Харитонов, ''оперативен полицай'' * Христина Апостолова – Гергана Заимова, ''оперативен полицай'' * Веселин Петров – Грудов, ''разследващ полицай, комисар'' * Николай Николаев – Пенко Илчев, ''оперативен работник'' * [[Ирмена Чичикова]] – Дора Язова, ''съдебен лекар'' * [[Асен Блатечки]] – Симеон Десподов, ''бизнесмен'' * [[Рая Пеева]] – Кънчарова, ''журналистка, любовница на Десподов'' == Сюжет == === Сезон 1 === Агентът на Държавна агенция „Национална сигурност“, Миа Язова, разследва бежански канал в Смолян и попада в разгара на разследване: неин главен заподозрян е бил зверски убит. Миа решава да помогне на комисар Филип Чанов, който се занимава със случая. Отначало Филип не е въодушевен от намесата ѝ, но постепенно открива, че уменията ѝ в криминологията и разпитите могат да бъдат много полезни. Той и Миа се сближават. Открита е втора жертва, а Миа открива, че арестуваният бежанец не е извършителят. Изчезва дете, появява се трети труп. Примката се затяга и близките на Филип стават заподозрени. Дъщерята на Миа се запознава с местен младеж, който може да се окаже свързан с престъпленията. Миа и Филип трябва да работят в екип и да не пропускат нито една следа, ако искат да открият убиеца. Но дали са готови за истината? == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://nova.bg/diavolskotogurlo „Дяволското гърло“ в сайта на Нова ТВ] * [https://www.facebook.com/diavolskotogurlo/ „Дяволското гърло“ във Facebook] * [https://nova.bg/diavolskotogurlo/profiles Визитки на героите] {{Нова Броудкастинг Груп}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български драми]] plkeem6p8kgh7pfrtsahguhjizlkkby 12214433 12214417 2024-04-25T20:19:26Z Dan agent06 295621 /* Сезон 2 */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Дяволското гърло}} {{ТВ продукция | Име на български = Дяволското гърло | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Драма]], [[Криминална литература|Криминален]] | Формат на картината = SD 16:9 | Формат на звука = | Изпълнителен продуцент = Dream Team Films | Продуцент(и) = Евтим Милошев<br>Габриел Георгиев<br>Иван Спасов<br>Любомир Нейков | Актьори = [[Владимир Карамазов]]<br>[[Теодора Духовникова]]<br>[[Валери Йорданов]]<br>[[Стоян Радев]]<br>[[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]]<br>[[Дияна Димитрова]]<br>[[Лидия Инджова]]<br>[[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]]<br>Димитър Николов<br>[[Стефан Денолюбов]]<br>[[Павела Апостолова]] | Създател(и) = | Сценарий = Иван Спасов<br>Александър Чобанов<br>Елена Ермова<br>Владислав Тинчев<br>Евтим Милошев<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://play.nova.bg/video/dqvolskoto-gyrlo/season-1/dqvolskoto-gyrlo-2019-02-28 | заглавие = Дяволското гърло, Сезон 1, еп. 1 | достъп_дата = 28 юни 2019 г. | дата = 28 февруари 2019 г. | издател = NovaPlay | архив_дата = 2022-09-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220928224948/https://play.nova.bg/video/dqvolskoto-gyrlo/season-1/dqvolskoto-gyrlo-2019-02-28 }}</ref> | Режисура = Павел Веснаков<br>Димитър Димитров | Камера = Борис Славков<br>[[Мартин Балкански]] | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|Български]] | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Излъчване = 28 февруари 2019 – 16 май 2024 | Сезони = 2 | Епизоди = 24 | Времетраене = 45 минути | Официален уебсайт = https://nova.bg/diavolskotogurlo | Страница в IMDb = }} '''„Дяволското гърло“''' е [[България|български]] криминален драматичен [[сериал]] на [[Нова ТВ]]<ref>[https://nova.bg/filter/production/1897/дяволското-гърло Дяволското гърло – новини]</ref>, реализиран от екипа на [[Дрийм Тийм Филмс]]. Сериалът разказва историята на криминално разследване на ужасяващи убийства, които се случват в [[Смолянска област]].<ref>[https://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-novoto-bylgarsko-kino/diavolskoto-gyrlo-s-grandiozen-uspeh-na-pyrvi-epizod-6092650 Българската криминална драма „Дяволското гърло“ с грандиозен успех на първи епизод]</ref>. Заснет е почти изцяло в [[Родопи]]те. Премиерата на сериала е на 28 февруари 2019. Продуценти са [[Евтим Милошев]] и Иван Спасов. Освен разследването на тежките престъпления и известна доза мистика, сериалът акцентира и върху важни социални и общочовешки проблеми като приятелство, любов и предателство. Засегнати са и теми като съжителството на различни етноси, както и бежанският въпрос.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.az-jenata.bg/a/8-svobodno-vreme/45854-diavolskoto-garlo-zavladiava-zritelite-s-misteriozen-suzhet-i-silna-aktyorska-igr/ | заглавие = „Дяволското гърло“ завладява зрителите със заплетен сюжет и силна актьорска игра | достъп_дата = 30 април 2019 | език = }}</ref> Ролята на разследващия полицай от Смолян е поверена на Владимир Карамазов, а Теодора Духовникова му помага в ролята на криминален [[профайлър]], изпратен от [[София]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://hotnews.bg/n/dva-novi-bulgarski-seriala-po-nova-tv.133805.html | заглавие = Два нови български сериала по Нова тв | достъп_дата = 30 април 2019 | език = }}</ref> Режисьор по монтажа е Виктория Радославова, а оператори са Мартин Балкански и Борис Славков. Консултант на сценаристите на продукцията е известният криминален психолог Росен Йорданов.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://tvoetotv.online/евтим-милошев-сериалът-дяволското-гъ/ | заглавие = Евтим Милошев: Сериалът „Дяволското гърло“ носи важно послание | достъп_дата = 30 април | език = }}{{Dead link|date=ноември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Актьорски състав == === Сезон 1 === * [[Владимир Карамазов]] – Филип Чанов, ''разследващ полицай от Смолян''. * [[Теодора Духовникова]] – Миа Язова, ''[[Държавна агенция „Национална сигурност“|агент на ДАНС]], профайлър, изпратена от София''. Вдовица с една дъщеря (Диана), за която няма време да се грижи. * [[Валери Йорданов]] – Манол Попнеделчиев (Попето), ''колега полицай на Филип'', дръпнат по характер, но винаги успява да получи информацията, която търси. * [[Стоян Радев Ге. К.|Стоян Радев]] – Красимир Каров, ''колега полицай на Филип'', с голям стаж, лошо здраве и голямо дете. * [[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]] – Димитър Чанов, ''местният окръжен [[прокурор]], баща на Филип'' (и Асен), смятан за много влиятелен на местно ниво. * [[Диана Димитрова]] – Камелия, ''любовница на Петър Каракехайов'' * Павела Апостолова – Диана Язова, ''дъщеря на Мия'' * [[Лидия Инджова]] – Донка Чилингирова, ''колега полицайка на Филип'' * [[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]] – Асен Чанов, хижар, ''брат на Филип'' * Димитър Николов – Славчо, ''колега полицай на Филип'', прехвърлен от Пловдив. Момче за всичко за колегите си. * Рада Кайрякова – Емилия * [[Стефан Денолюбов]] – [[Патология|Патолог]]/Съдебен лекар * [[Йосиф Шамли]] – Иван * Калоян Христов – Антон, ''изгубеното момче'' * Мак Маринов – Лазар * [[Деляна Хаджиянкова]] – Мария Чанова, ''съпруга на Димитър Чанов, майка на Филип Чанов и Асен Чанов'' === Сезон 2 === * [[Владимир Карамазов]] – Филип Чанов, ''разследващ полицай''. * [[Теодора Духовникова]] – Миа Язова, ''[[Държавна агенция „Национална сигурност“|агент на ДАНС]], профайлър, изпратена от София''. * [[Мариан Вълев]] – Явор Тороманов, ''началник на полицията в Търново, старши комисар'' * [[Димо Алексиев]] – Димитър Харитонов, ''оперативен полицай'' * Христина Апостолова – Гергана Заимова, ''оперативен полицай'' * Веселин Петров – Грудов, ''разследващ полицай, комисар'' * Николай Николаев – Пенко Илчев, ''оперативен работник'' * [[Ирмена Чичикова]] – Дора Язова, ''съдебен лекар'' * [[Асен Блатечки]] – Симеон Десподов, ''бизнесмен'' * [[Рая Пеева]] – Кънчарова, ''журналистка, любовница на Десподов'' * [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]] – кмет на Велико Търново == Сюжет == === Сезон 1 === Агентът на Държавна агенция „Национална сигурност“, Миа Язова, разследва бежански канал в Смолян и попада в разгара на разследване: неин главен заподозрян е бил зверски убит. Миа решава да помогне на комисар Филип Чанов, който се занимава със случая. Отначало Филип не е въодушевен от намесата ѝ, но постепенно открива, че уменията ѝ в криминологията и разпитите могат да бъдат много полезни. Той и Миа се сближават. Открита е втора жертва, а Миа открива, че арестуваният бежанец не е извършителят. Изчезва дете, появява се трети труп. Примката се затяга и близките на Филип стават заподозрени. Дъщерята на Миа се запознава с местен младеж, който може да се окаже свързан с престъпленията. Миа и Филип трябва да работят в екип и да не пропускат нито една следа, ако искат да открият убиеца. Но дали са готови за истината? == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://nova.bg/diavolskotogurlo „Дяволското гърло“ в сайта на Нова ТВ] * [https://www.facebook.com/diavolskotogurlo/ „Дяволското гърло“ във Facebook] * [https://nova.bg/diavolskotogurlo/profiles Визитки на героите] {{Нова Броудкастинг Груп}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български драми]] 0xe5hjydpgzyvge4bd5ftzuriz8utch 0 714682 12215032 11484171 2024-04-26T10:43:13Z 89.215.227.67 /* В ролите */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Банани | име_оригинал = Bananas | картинка = | режисьори = [[Уди Алън]] | продуценти = Джак Гростбърг | сценаристи = Уди Алън<br>Мики Роуз | актьори = Уди Алън{{Br}}[[Луиза Ласер]]{{Br}}[[Карлос Монталбан]]{{Br}}[[Нати Абаскал]] | музика = Марвин Хамиш | оператор = Андрю М. Костикян | монтаж = Рон Калиш<br>Ралф Розенблум | разпространител = [[United Artists]] | премиера = 28 април 1971 | времетраене = 82 минути | жанр = [[комедия]] | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $2 милиона | приходи = $11,8 милиона | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0066808 | код-Allmovie = 3860 | уебсайт = }} '''„Банани“''' ({{lang|en|Bananas}}) е комедия, написана и режисирана от [[Уди Алън]], която излиза на екран през 1971 година. == Сюжет == Контрольорът на качеството на потребителите в [[Ню Йорк]], срамежлив и зъл човек, Филдинг Мелиш, се влюбва в Нанси, обсебена от политика и събития в измислената „бананова република“, наречена Сан Маркос, където президентът диктатор е убит. Филдинг и Нанси решават да отидат в Сан Маркос, но малко преди да тръгнат Нанси решава да се раздели с Филдинг, защото според нея той няма лидерски умения. За да върне своето самочувствие, Филдинг отива в Сан Маркос, където се включва в политическата борба и в резултат успешно организира преврат. Филдинг е избран за президент на Сан Маркос. След завръщането си в Съединените щати, където отива за финансова помощ, той е арестуван и съден за подривни дейности, но отново спечелва любовта на Нанси. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Уди Алън]]|| Филдинг Мелиш |- |[[Луиза Ласер]]|| Нанси |- |[[Карлос Монталбан]]|| Генерал Варгас |- |[[Нати Абаскал]]|| Йоланда |- |[[Якобо Моралес]]|| Еспозито |- |Мигел Анхел Суарес || Луис |- |Дейвид Ортис || Санчес |- |Рене Енрикес || Диас |- |[[Силвестър Сталоун]]|| Хулиган в метро #1<ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Банани“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0066808/fullcredits#cast |accessdate=16 февруари 2019}}</ref> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0066808|Банани}} * {{Amg movie|3860|Банани}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/bananas „Банани“] в Rotten Tomatoes {{Уди Алън}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Филми на Уди Алън]] [[Категория:Филми от 1971 година]] [[Категория:Американски комедии]] rmyot578mugb45zbv5jdn5iboc2grix 0 717259 12214923 12093435 2024-04-26T08:52:26Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki [[Файл:The Bosses of the Senate by Joseph Keppler.jpg|мини|„Господарите на Сената“, карикатура на Джоузеф Кеплер от 1889, представяща ръководителите на тръстовете като огромни торби с пари, надвиснали над дребните сенатори]] '''Позлатената епоха''' ({{lang|en|Gilded Age}}) е период в [[История на САЩ|американската история]], обхващаш средата на [[19 век|19]] – началото на [[20 век]] ([[Първата световна война]]). Името си епохата е получила от романа на [[Марк Твен]] и [[Чарлз Уорнър]] „Позлатената епоха: Разказ за съвремието“ (''„The Gilded Age: A Tale of Today“ – Mark Twain, Charles Dudley Warner'')<ref>[https://mark-twain.classic-literature.co.uk/the-gilded-age/ „The Gilded Age: A Tale of Today“]</ref> от 1873 г. Това е време на бурно икономическо развитие и забогатяване, но и засилващо неравноправие, като диференциацията между богати и бедни става отчетлива. САЩ става водеща по обем на промишлената продукция и доход на глава от населението към 1890 г., но това само засилва социалните и икономически проблеми, които сякаш остават скрити под тънко [[злато|златно]] фолио. Според Марк Твен това е време, в което политиката е движена от машинации и [[корупция]], а икономиката – от спекулация и други нечестни бизнес практики.<ref>Alan Trachtenberg, ''The Incorporation of America: Culture and Society in the Gilded Age'' (2007)</ref> Това е времето, в което промишлеността се обединява в крупни тръстове, а хората на върха им стават първите милионери, печелейки за сметка на заплащането на работниците. Такива бизнесмени са [[Джон Рокфелер]], [[Андрю Карнеги]] и [[Джон Пирпонт Морган]], които благодарение на богатството си разполагат с власт, често по-голяма от официалната.<ref>{{cite book|title=John D. Rockefeller: The Heroic Age of American Enterprise|last=Nevins|first=Allan|year=1940|publisher=Scribner's|city=[[New York City|New York]]}}</ref> Богатите фамилии демонстрират богатството си, създавайки първите имения (скромно наречени ''cottages'') в [[Нюпорт (Роуд Айланд)|Нюпорт]], [[Роуд Айлънд]], станали символ на Позлатената епоха, обзаведени с изящна мебелировка и произведения на изкуството. [[Файл:The Breakers Newport.jpg|мини|Имението „The Breakers“ на семейство [[Вандербилт]] в Нюпорт има 70 стаи, построено е върху 13 [[акър|акра]] до океана през 1893 г.<ref>[https://www.townandcountrymag.com/society/a21562126/breakers-newport-welcome-center-opening/ Preservation Society of Newport County Opens Controversial Breakers Welcome Center]</ref>]] Просперитетът на западния свят има различно наименование и значение. Докато за САЩ и [[Германия]], Позлатената епоха означава преди всичко икономическо развитие, [[Бел Епок]] във [[Франция]] е повече разцвет на [[култура]]та и [[изкуство]]то, а [[Викторианската епоха]] във [[Великобритания]] е период на [[Колониализъм|колониална експанзия]], като британската империя обхваща над една четвърт от сушата и населението на Земята. == Източници == <references /> [[Категория:История на САЩ]] mzhst57xur10c410agdh2rvxypec7oi 0 717373 12214481 12078136 2024-04-25T21:40:59Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Tadeusz Estreicher | категория = химик | портрет-описание = Фотография от 1928 г. | име-рождено = Tadeusz Kazimierz Estreicher | роден-място = [[Краков]], [[Австро-Унгария]] | починал-място = Краков, [[ПНР]] | националност = {{POL}} | работил = [[химик]], университетски преподавател | вложки = {{Личност/Учен | категория = химик | област = [[неорганична химия]], [[аналитична химия]] | образование = [[Ягелонски университет]] | учил-при = [[Карол Олшевски]], [[Зигмунт Врублевски]], [[Якоб Вант Хоф]], [[Вилхелм Оствалд]], [[Уилям Рамзи]] | работил-в = [[Фрибурски университет]], Ягелонски университет | титла = [[професор]] | членства = [[Полска академия на знанията]], Полско химическо дружество }} | баща = [[Карол Естрайхер (старши)]] | майка = Стефания Грабовска | брак = | деца = }} '''Тадѐуш Кажѝмеж Ѐстрайхер''' ({{lang|pl|Tadeusz Kazimierz Estreicher}}) е [[Полша|полски]] [[химик]], [[професор]] във [[Фрибурски университет|Фрибурския]] (1906 – 1919) и [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] (1919 – 1947), член на [[Полска академия на знанията|Полската академия на знанията]]. На 6 октомври 1939 година е арестуван от немските окупационни власти в рамките на акция „[[Sonderaktion Krakau]]“ и е изпратен в концентрационния лагер „[[Заксенхаузен]]“.<ref>{{икона|pl}} {{cite book |title=''Tadeusz Estreicher (1871 – 1952)'' |publisher=nkch.chemia.uj.edu.pl |url=http://nkch.chemia.uj.edu.pl/informacje/kuratorzy/estreicher |accessdate=14 март 2019 г }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171107221432/http://nkch.chemia.uj.edu.pl/informacje/kuratorzy/estreicher |date=2017-11-07 }}</ref> == Трудове == * ''O ciśnieniach nasycenia tlenu'' (1895) * ''Oznaczenie ciepła parowania niektórych gazów skroplonych'' (1910) * ''Kalorymetrya w nizkich temperaturach'' (1913) * ''Przyczynki do znajomości zachowania się tlenku węgla w nizkich temperaturach'' (1913) * ''Über die Kalorimetrie der niedrigen Temperaturen'' (1914) * ''Chemia zdobyła świat'' (1938) * ''Z dziejów polskiego słownictwa chemicznego'' (1939) * ''O skraplaniu gazów: prace polskich uczonych K. Olszewskiego i Z. Wróblewskiego'' (1950) == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{Портал|Полша|Химия}} {{СОРТКАТ:Естрайхер, Тадеуш}} [[Категория:Преподаватели в Ягелонския университет]] [[Категория:Членове на Полската академия на знанията]] [[Категория:Възпитаници на Университетски колеж Лондон]] [[Категория:Възпитаници на Ягелонския университет]] [[Категория:Полски химици]] [[Категория:Затворници в концентрационен лагер „Заксенхаузен“]] [[Категория:Родени в Краков]] [[Категория:Починали в Краков]] avqi9w4toa5edwg8cq27ivr44d0271d 0 717570 12214124 12213895 2024-04-25T14:13:15Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Президентски избори (2014) | country = Северна Македония | type = президентски | ongoing = no | previous_election = Президентски избори в Република Македония (2014) | previous_year = 2014 | election_date = 21 април (първи кръг)<br>5 май (втори кръг) | next_election = Президентски избори в Северна Македония (2024) | next_year = 2024 | turnout = 41,67% (първи кръг); 46,70% (втори кръг) | image1 = [[Файл:Stevo Pendarovski.jpg|150x150px]] | colour1 = 033A73 | nominee1 = [[Стево Пендаровски]] | party1 = СДСМ | popular_vote1 = 322 581 (първи кръг)<br>435 656 (втори кръг) | percentage1 = 42,81% (първи кръг)<br>51,65% (втори кръг) | image2 = [[File:Gordana Siljanovska-Davkova (2012-11-13).jpg|150x150px]] | colour2 = E31E27 | nominee2 = {{nowrap|[[Гордана Силяновска]]}} | party2 = ВМРО-ДПМНЕ | popular_vote2 = 318 341 (първи кръг)<br>377 446 (втори кръг) | percentage2 = 42,25% (първи кръг)<br>44,75% (втори кръг) | map_image = 2019mk.png | map_caption = Резултатите от втория кръг по общини | title = Президент | before_election = [[Георге Иванов]] | before_party = ВМРО-ДПМНЕ | after_election = [[Стево Пендаровски]] | after_party = СДСМ }} Редовните '''президентски избори в Република Северна Македония''' се провеждат в два тура на 21 април и 5 май 2019 година. За президент е избран [[Стево Пендаровски]], предложен от СДСМ и управляващата коалиция. Той встъпва в длъжност на 12 май 2019 г. == Кандидати и предизборна кампания == Основната опозиционна партия [[ВМРО-ДПМНЕ]] излъчва своя кандидат на 16 февруари 2019 г. на конференция в Струга – проф. [[Гордана Силяновска|Гордана Силяновска-Давкова]].<ref>[https://faktor.bg/bg/articles/gordana-silyanovska-e-kandidatat-na-vmro-dpmne-za-prezident-na-severna-makedoniya Гордана Силяновска е кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ за президент на Северна Македония, Фактор.бг, 17.03.2019.]</ref> На 1 март 2019 г. управляващите [[СДСМ]], [[ДСИ]], „Алтернатива“ и още 28 партии оповестяват общия си кандидат - [[Стево Пендаровски]].<ref>[https://makfax.com.mk/makedonija/%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%B2-%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%87/ Заев потврди дека Стево Пендаровски е кандидатот за претседател, Макфакс, 01.03.2019.]</ref> Опозиционните албански партии Алианс за албанците и „Беса“ на 28 февруари 2019 г. номират за кандидат проф. [[Блерим Река]].<ref>[https://makfax.com.mk/makedonija/%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BE/ Блерим Река – кандидат за претседател на албанската опозиција, Макфакс, 28.02.2019.]</ref> == Резултати == На първи тур гласуват 755 702 души или 41.79 % от записаните в избирателните списъци. От тях за Стево Пендаровски гласуват 323 714 или 42.84%, 319 225 или 42.24% – за Гордана Силяновска-Давкова и 79 921 или 10.58% – за Блерим Река.<ref>[https://rezultati.sec.mk/mk-MK/1/r Официални резултати на РИК от І тур]</ref> Републиканската избирателна комисия (РИК) анулира гласуването в няколко секции и обявява коригирани официални резултати от първи тур. На 5 май 2019 г. е проведен втори тур на изборите, в резултат на които Стево Пендаровски е избран за президент. Окончателните официални резултати са следните: {| class=wikitable style=text-align:right !rowspan=2|Кандидат !rowspan=2|Партия !colspan=2|Първи тур !colspan=2|Втори тур |- !гласове !% !гласове !% |- |align=left|[[Стево Пендаровски]]||align=left|[[Социалдемократически съюз на Македония|СДСМ]]||322 581||42,81||435 656||51,65 |- |align=left|[[Гордана Силяновска|Гордана Силяновска-Давкова]]||align=left|[[ВМРО-ДПМНЕ]]||318 341||42.25||377 446||44,75 |- |align=left|[[Блерим Река]]||align=left|[[Алианс за Албанците, Беса]]||79 888||10,60|| |- |align=left colspan=2|невалидни гласове||32 746||4.34||30 407||3,60 |- |align=left colspan=2|'''Общо гласували'''||'''753 556'''||'''100'''||'''843 508'''||'''100''' |- |align=left colspan=2|Общо гласоподаватели / избирателна активност||1 808 131||41,68||1 808 131||46.65 |- |align=left colspan=6|Източници: [https://drive.google.com/file/d/1XwGhEcCUjNHEZhd64jUDs-yYdb2sOISg/view Решение на РИК за коригирани резултати от І тур] [https://drive.google.com/file/d/134KGddC_aMfXBxp5QAlIPeMEt6sS8hoV/view Решение на РИК за окончателни резултати от ІІ тур] [https://rezultati.sec.mk/mk-MK/1/r Страница на РИК] |} == Бележки == <references /> {{Избори в Република Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Президентски избори в Северна Македония|2019]] [[Категория:Избори през 2019 година]] hdllvivhf93ewivhd9k1b0irt22wv8t 2 717920 12214883 9353995 2024-04-26T08:15:40Z Mister sou 101290 wikitext text/x-wiki #ГубимВреме Пролог е език за логическо програмиране, свързан с изкуствен интелект и компютърна лингвистика. Пролог има своите корени в логиката на първия ред, формална логика и за разлика от много други програмни езици, Пролог е предназначен предимно като декларативен програмен език: програмната логика се изразява в отношения, представени като факти и правила. Изчисляването се инициира чрез провеждане на заявка за тези отношения. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE&diff=prev&oldid=8181888 Връзка] VictoriA mq9ik9itn2dtgjx757yvhfpjpzcfo2n 2 717921 12214885 12212886 2024-04-26T08:16:02Z Mister sou 101290 wikitext text/x-wiki '''защо го правим тва забога''' ---[[Потребител:Mister sou|Mister sou]] ([[Потребител беседа:Mister sou|беседа]]) На комитета HOLWG (High Order Language Working Group) е поставена задача да намери подходящ език за министерството на отбраната на САЩ. След проучване се оказва, че нито един от съществуващите езици не е подходящ и затова се създава нов – Ada. Той е кръстен на Ада Лъвлейс, жена, която е работила на примитивния компютър на Чарлз Бабидж, и която се смята за първата програмистка в света. На пръв поглед Ada прилича много на кода на Pascal. Ada притежава някои способности, които го отличават от обикновените езици. Езикът дава възможност да се разбият огромните проблеми на управляеми части, всяка от които да се комплира и тества поотделно. Сайтът е свободен и отворен, но нашата свобода не отива по-далеч отколкото е необходимо. Уикипедия е самоуправляващ се проект. Това не е означава, че някоя от целите му е изследването на жизнеспособността на анархистичните общества. Нашата цел е да създадем интерестни работи, а не да проверим границите на анархизма. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE&diff=prev&oldid=8181888 Връзка] EA h9252t4lkezou6fpfb4h7cp4hrbin7h 2 717922 12214886 12212881 2024-04-26T08:16:51Z Mister sou 101290 wikitext text/x-wiki ''Не знам какво да напиша.''Курсивен текст '''Получер текст''' ---[[Потребител:Mister sou|Mister sou]] ([[Потребител беседа:Mister sou|беседа]]) Свързвам деня на Земята с нейната по-голяма [[красота]]. Р. Цанев, 11.а Турнирът беше едно ново преживяване, на което съм радостен, че присъствах. Там срещнах други опоненти, от които имаше и на по-слабо и на по-добро ниво. Като цяло - радвам се, че бях част от него и другата година със сигурност ще се надявам да участвам отново. Връзка https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE&diff=prev&oldid=8181888 ВН o27w557rwlmobr4qxtcu08mszjdxdth 2 717924 12214894 12212884 2024-04-26T08:20:46Z Mister sou 101290 wikitext text/x-wiki flamingo ---[[Потребител:Mister sou|Mister sou]] ([[Потребител беседа:Mister sou|беседа]]) Bash е UNIX shell написан от Брайън Фокс за проекта GNU като свободен софтуер, който да замести Bourne shell (sh). Самото име е едновременно акроним, игра на думи и описание. Като акроним произлиза от Bourne-again shell „възродена обвивка“ или „отново обвивка на Борн“. В UNIX-базирани те системи командният интерпретатор изпълнява функцията на преводач между потребителя и ядрото на операционната система. Уикипедия не е хартиена енциклопедия. Уикипедия практически не ограничава броя на статиите или общото количество информация, с изключение на правилото за възможност за проверка и изброените по-долу ограничения.Стилът и дължината на писане, подходящи за хартиена енциклопедия, не винаги са подходящи тук. Следва да се прави разлика между технически възможното и приемливото съдържание, както е обяснено по-долу. Това правило не е зелена светлина за включване на всякаква информация. Статиите трябва да са подчинени на правилата за подходяща информация, особено онези, отбелязани в петте стълба на Уикипедия.В хартиените енциклопедии някои теми получават само кратки, пасивни статии, но тъй като Уикипедия не е хартиена, темите могат да бъдат разглеждани по-обширно, да включват повече препратки и пр. Това означава и че не е нужно да прехвърляте тема към друга, по-позната тема. Раздел „Вижте също“, който посочва, че има и допълнителна информация по тази тема, може да бъде за предпочитане. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE&diff=next&oldid=8077623 връзка] af1q5410zwk0m5jb18fd0j7a1v5mkmc 2 717926 12214884 12212883 2024-04-26T08:15:40Z Mister sou 101290 wikitext text/x-wiki Проф. Пенчо Райков (1864-1940)http://tryavna.org/%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%87%d0%be-%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%ba%d0%be%d0%b2-1864-1940/ Причината е пропаганда или застъпничество от какъвто и да било род. Статиите обективно представят такива неща, стига да се направи опит за приближаване към неутрална гледна точка. Отидете в някой форум или си направете блог, ако желаете да убедите някого във вашите предпочитани гледни точки. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE&diff=prev&oldid=8181888 Връзка] Г.Г. s2l0dnupsue3ilnp4djl5yqcz98vgid 2 717932 12214887 12212885 2024-04-26T08:17:45Z Mister sou 101290 wikitext text/x-wiki == Без пропаганда, но с обективно представяне: == Статиите в този сайт се стремят да бъдат '''неутрални''' и '''обективни''', без да пропагандират или застъпват гледни точки. Целта е да се представи информацията по '''балансиран''' начин, като се вземат предвид различни гледни точки. '''Ако търсите място за дискусии и убеждаване''', форумите и блоговете са по-подходящи. Там можете да '''споделите''' своите '''предпочитания''' и да '''аргументирате''' защо вярвате в тях. '''Тук''' ще намерите '''фактическа информация''', представена по '''безпристрастен''' начин. '''Важно е да се отбележи, че:''' * '''Неутралността''' не означава липса на мнение. Тя означава '''представяне на информацията по балансиран начин''', без да се favoringа една гледна точка пред друга. * '''Обективността''' се стреми да представи '''фактите''' без '''емоционално''' или '''субективно''' влияние. * '''Всеки има право на собствено мнение'''. Важно е да '''уважаваме''' различните гледни точки, дори и да не сме съгласни с тях. '''Надяваме се, че този сайт ще ви предостави ценна информация, която да ви помогне да формирате собствено мнение.''' * Тихомир - [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0&oldid=12210978 Беседа] * Ratmir - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0 Беседа] * Моника - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:22_%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB Беседа] * Ceco - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0#%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82 Беседа] * Deyan - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE 5f8cgoup54lmfh6mq206p5tol1rxdpo 12214888 12214887 2024-04-26T08:18:08Z Mister sou 101290 wikitext text/x-wiki == Без пропаганда, но с обективно представяне: == Статиите в този сайт се стремят да бъдат '''неутрални''' и '''обективни''', без да пропагандират или застъпват гледни точки. Целта е да се представи информацията по '''балансиран''' начин, като се вземат предвид различни гледни точки. '''Ако търсите място за дискусии и убеждаване''', форумите и блоговете са по-подходящи. Там можете да '''споделите''' своите '''предпочитания''' и да '''аргументирате''' защо вярвате в тях. '''Тук''' ще намерите '''фактическа информация''', представена по '''безпристрастен''' начин. '''Важно е да се отбележи, че:''' * '''Неутралността''' не означава липса на мнение. Тя означава '''представяне на информацията по балансиран начин''', без да се favoringа една гледна точка пред друга. * '''Обективността''' се стреми да представи '''фактите''' без '''емоционално''' или '''субективно''' влияние. * '''Всеки има право на собствено мнение'''. Важно е да '''уважаваме''' различните гледни точки, дори и да не сме съгласни с тях. '''Надяваме се, че този сайт ще ви предостави ценна информация, която да ви помогне да формирате собствено мнение.''' * Тихомир - [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0&oldid=12210978 Беседа] * Ratmir - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0 Беседа] * Моника - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:22_%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB Беседа] * Ceco - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0#%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82 Беседа] * Deyan - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE] gkktnmx7cun3b4s0p5z1bjeacei1qp2 12214890 12214888 2024-04-26T08:18:57Z Mister sou 101290 wikitext text/x-wiki == Без пропаганда, но с обективно представяне: == Статиите в този сайт се стремят да бъдат '''неутрални''' и '''обективни''', без да пропагандират или застъпват гледни точки. Целта е да се представи информацията по '''балансиран''' начин, като се вземат предвид различни гледни точки. '''Ако търсите място за дискусии и убеждаване''', форумите и блоговете са по-подходящи. Там можете да '''споделите''' своите '''предпочитания''' и да '''аргументирате''' защо вярвате в тях. '''Тук''' ще намерите '''фактическа информация''', представена по '''безпристрастен''' начин. '''Важно е да се отбележи, че:''' * '''Неутралността''' не означава липса на мнение. Тя означава '''представяне на информацията по балансиран начин''', без да се favoringа една гледна точка пред друга. * '''Обективността''' се стреми да представи '''фактите''' без '''емоционално''' или '''субективно''' влияние. * '''Всеки има право на собствено мнение'''. Важно е да '''уважаваме''' различните гледни точки, дори и да не сме съгласни с тях. '''Надяваме се, че този сайт ще ви предостави ценна информация, която да ви помогне да формирате собствено мнение.''' * Тихомир - [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0&oldid=12210978 Беседа] * Ratmir - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0 Беседа] * Моника - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:22_%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB Беседа] * Ceco - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0#%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82 Беседа] * Deyan - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE Метод на мехурчето] ndoh9nm6ygu2bjt8uww2u51r09tqzx7 12214891 12214890 2024-04-26T08:19:32Z Mister sou 101290 wikitext text/x-wiki == Без пропаганда, но с обективно представяне: == Статиите в този сайт се стремят да бъдат '''неутрални''' и '''обективни''', без да пропагандират или застъпват гледни точки. Целта е да се представи информацията по '''балансиран''' начин, като се вземат предвид различни гледни точки. '''Ако търсите място за дискусии и убеждаване''', форумите и блоговете са по-подходящи. Там можете да '''споделите''' своите '''предпочитания''' и да '''аргументирате''' защо вярвате в тях. '''Тук''' ще намерите '''фактическа информация''', представена по '''безпристрастен''' начин. '''Важно е да се отбележи, че:''' * '''Неутралността''' не означава липса на мнение. Тя означава '''представяне на информацията по балансиран начин''', без да се favoringа една гледна точка пред друга. * '''Обективността''' се стреми да представи '''фактите''' без '''емоционално''' или '''субективно''' влияние. * '''Всеки има право на собствено мнение'''. Важно е да '''уважаваме''' различните гледни точки, дори и да не сме съгласни с тях. '''Надяваме се, че този сайт ще ви предостави ценна информация, която да ви помогне да формирате собствено мнение.''' * Тихомир - [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0&oldid=12210978 Беседа] * Ratmir - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0 Беседа] * Моника - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:22_%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB Беседа] * Ceco - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0#%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82 Беседа] * Deyan - [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE Метод на мехурчето] ifg8qw9hnaox17aigwqdjq7ullnxn0l 0 720821 12215059 10960272 2024-04-26T11:04:12Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = Топленски манастир | име-оригинал = Μονή Τοπλού | картинка = Crete Moni Toplou A.jpg | картинка-описание = Общ изглед | вид на храма = православен манастир | страна = Гърция | населено място = [[Палекастро]] | вероизповедание = [[Църква на Крит]] | епархия = [[Йерапитненска и Ситийска епархия|Йерапитненска и Ситийска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XV век | реликви = | съвременен статут = действащ | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''Топленският манастир''' ({{lang|el|Μονή Τοπλού}}) е православен манастир в източната част на остров [[Крит]], [[Гърция]]. Построен е през XV век и се намира на около 6 km северно от село [[Палекастро]] и на 85 km източно от [[Агиос Николаос (Крит)|Агиос Николаос]]. Първоначално името му е било „Света Богородица Акротириани“ (''Света Богородица от Носа'' заради близко разположения нос Сидеро), което е засвидетелствано в официални документи от XV и XVI в.<ref>[http://www.kretakultur.dk/english/sights/lassithi%20eng/toplou%20eng/history.htm Toplou Monastery]</ref> За сегашното му название има версия, че идва от турското „топ“ заради оръдието, с което е разполагал манастирът още от времето, когато [[Венеция|венециаците]] владеят острова. Заради честите пиратски нападения Сенатът на Венеция отпуска сума от 200 дуката за укрепването на манастира като именно тогава той придобива сегашния си вид с яко крепостни стени и оръдие, което е служило не само за отбрана от корсарите, но и за да предупреждава околните села при опасност.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.biositia.gr/en/toplou-monastery-52 |заглавие=The Holy Toplou Monastery |достъп_дата=2019-05-03 |архив_дата=2019-05-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190503202713/http://www.biositia.gr/en/toplou-monastery-52 }}</ref><ref>[http://www.kretakultur.dk/english/sights/lassithi%20eng/toplou%20eng/history.htm Toplou Monastery]</ref> Манастирът е основан около средата на XV век вероятно на мястото на по-стар храм. Ограбен е от [[Хоспиталиери|малтийските рицари]] през 1530 г., а през 1612 г. пострадва при земетресение. След завладяването на острова от венецианците сенатът на Венеция отпуска средства манастира да бъде възстановен поради стратегическото му местоположение и след това той процъфтява до 1646 г., когато господари на Крит стават [[османци]]те. След това за дълго манастирът е изоставен. През 1704 г. отново се възражда, тъй като е обявен за [[ставропигия|ставропигиален]] манастир и попада под специалната защита на [[патриарх]]а. През 1821 г. по време на [[Гръцка война за независимост|гръцката война за независимост]] монасите са изклани от турците и през следващите седем години манастирът отново е запуснат. Манастирът е добре укрепен срещу нападения на пирати и нашественици с дебели 10 m стени. Състои се от три етажа с килии, кухни, складове и къщи за гости.<ref>[http://www.kretakultur.dk/english/sights/lassithi%20eng/toplou%20eng/toplou_description.htm Sights - Lassithi Prefecture. Toplou Monastery]</ref> Въпреки бурната си история, манастирът пази много ценни икони, гравюри, книги и документи, забележителни стенописи в трапезарията на манастира и колекция от двадесетина портрета на монаси и игумени.<ref>[http://www.kretakultur.dk/english/sights/lassithi%20eng/toplou%20eng/toplou_description.htm Sights - Lassithi Prefecture. Toplou Monastery]</ref> == Галерия == <gallery> Moni Toplou R02.jpg Moni Toplou 05.jpg Crete Moni Toplou Q.jpg Moni Toplou R04.jpg </gallery> == Бележки == <references /> [[Категория:Манастири в Гърция]] [[Категория:Църкви в Йерапитненската и Ситийска епархия]] [[Категория:Дем Сития]] r38msj058obral8j79b4syjv5rkkz9z 0 723048 12214753 11984576 2024-04-26T06:08:50Z MICHELANGELO 50340 /* Режисьор на игрални филми */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Раул Уолш | име-оригинал = Raoul Walsh | портрет = | размер на портрета = | категория = режисьор | описание = американски режисьор | име-рождено = | роден-място = [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[САЩ]] | починал-място = [[Сими Вали (Калифорния)]], [[Калифорния]], САЩ | националност = {{USA}} | вложки = {{Личност/Режисьор | категория = режисьор | активност = 1909–1964 | оскари = | златен глобус = }} | брак = Мириам Купър<br>(1916-1926, развод)<br>Лорейн Милър<br>(1928-1947, развод)<br>Мери Симпсън<br>(1947) | деца = }} '''Раул Уолш''' ({{lang|en|Raoul Walsh}}) е [[САЩ|американски]] филмов режисьор, актьор, сценарист, продуцент.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/biography/Raoul-Walsh|заглавие=Раул Уолш|труд=[[Енциклопедия Британика]]|език=en|достъп_дата=16 септември 2021}}</ref> Уолш е един от 36-те основатели на [[Академия за филмово изкуство и наука|Академията за филмово изкуство и наука]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hollywoodgoldenguy.com/About_The_Academy.html|заглавие=История на Академията: оригиналните 36 основатели|труд=hollywoodgoldenguy.com|език=en|достъп_дата=16 септември 2021|архив_дата=2017-06-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170616091143/http://www.hollywoodgoldenguy.com/About_The_Academy.html}}</ref> == Биография == Раул Уолш е роден в Ню Йорк и е израснал с по-малкия си брат Джордж, бъдещ актьор в неми филми. Започва кариерата си през 1909 г. като театрален актьор, но скоро преминава в киното. През 1914 г. става асистент на [[Дейвид Уорк Грифит]] и играе първата голяма роля във филма ''„Животът на генерал Вила“''. Уолш играе ''Джон Уилкс Бут'' във филма на Грифит ''„[[Раждането на една нация]]“'' (1915). По време на снимките на филма ''„В старата Аризона“'' (1928 г.) претърпява автомобилна катастрофа и губи дясното си око, след което никога повече не се снима и до края на живота си носи превръзка за око. В уестърна ''„Голямата пътека“'' (1930 г.) дава първата главна роля на тогава малко известния актьор Мариън Морисън, на когото Уолш дава псевдонима ''[[Джон Уейн]]''. През 1939 г. Уолш се премества от [[Парамаунт Пикчърс]] в студиото на [[Уорнър Брос]], където през следващите 10 години прави най-известните си филми. Договорът със студиото изтича през 1953 година. Уолш напуска киното през 1964 година. Първата съпруга на Уолш е актрисата Мириам Купър (1916–1926), която участва в няколко от филмите му. Следват бракове с Лорейн Милър (1928-1947) и Мери Симпсън (1947-1980). == Филмография == === Режисьор на игрални филми === {|class="wikitable" style="font-size: 100%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | Година ! style="background:#BOC4DE;" | Филм ! style="background:#BOC4DE;" | Оригинално заглавие |- | 1930 | ''[[Големият път]]'' | ''The Big Trail'' |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' |- | 1952 | ''[[Светът е в ръцете му]]'' | ''The World in His Arms'' |- | 1953 | ''[[Яростна битка]]'' | ''Gun Fury'' |- | 1956 | ''[[Кралят и четирите кралици]]'' | ''The King and Four Queens'' |- | 1959 | ''[[Частна афера]]'' | ''A Private's Affair'' |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0909825|Раул Уолш}} * {{AllMovie name|115880|Раул Уолш}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Уолш, Раул}} [[Категория:Американски режисьори]] [[Категория:Основатели на АФИН]] [[Категория:Родени през 1887 година]] [[Категория:Починали през 1980 година]] kp9j8kr4ehfoo40z0oq8exr1dbsa7g3 0 725183 12215125 11621715 2024-04-26T11:54:39Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: интервал (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = господар на Оберщайн | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Филип II фон Даун-Оберщайн''' ({{lang|de|Philipp II von Daun-Oberstein}}; * пр. [[1383]]; † [[4 март]] [[1432]]) е [[рицар]] от фамилията [[Даун (род)|Даун]] от линията Даун-Оберщайн и господар на [[Идар-Оберщайн|Оберщайн]]. == Произход == [[Файл:Daun-Wappen_SM_1-3.png|мини|ляво|Гербовете на фамилията Даун<br>„Siebmachers Wappenbuch“ 1918]] Той е син на [[Емих II фон Даун-Оберщайн]] († 1372) и съпругата му вилграфиня Агнес фон Кирбург († сл. 1373), дъщеря на вилд-и Рейнграф [[Герхард II фон Кирбург]] († 1357) и Уда фон Изенберг-Лимбург († 1361). Внук е на [[Куно фон Даун-Оберщайн]] († 1342) и Агнес фон Хоенфелс-Райполтскирхен († сл. 1356) и правнук на [[Вирих III фон Даун]] „Млади“ († 1299) и Изенгард фон Фалкенщайн († 1304). Той има двама неженени братя, Фридрих фон Даун († сл. 1363) и Емих фон Даун, господар на Оберщайн († сл. 1420). Племенник е на [[Емих I (Вормс)|Емих I]], [[епископ]] на [[Вормс]] (1294 – 1299), и на [[Хайнрих фон Даун]], епископ на Вормс (1318 – 1319). През 1320 г. фамилията от линията Даун-Оберщайн построява своя т. нар. ''Нов дворец Оберщайн''.<ref>[http://www.welt-der-wappen.de/Heraldik/Galerien2/galerie1206.htm ''Neues Schloß Oberstein'']</ref> Филип II фон Даун-Оберщайн умира на 4 март 1432 г. и е погребан в ''скалната църква'' в Оберщайн. Дядо е на [[Филип II фон Даун|Филип фон Даун-Оберщайн]], [[архиепископ]] и [[курфюрст]] на [[Кьолн]] (1508 – 1515). == Фамилия == [[Файл:Oberstein_Merian.jpg|мини|„Оберщайн“]] [[Файл:Schloss_Oberstein.JPG|мини|Замък „Оберщайн“]] Филип II фон Даун-Оберщайн се жени пр. 27 август 1401 г. за рауграфиня Имагина фон Алтен- и Нойенбаумберг (* пр. 1401; † сл. 1449), дъщеря на рауграф [[Филип II фон Алт и Нойенбаумберг]] († 1397) и Анна фон Боланден († сл. 1409). Те имат осем деца, един син и седем дъщери:<ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2737.htm#i82233 ''Sir Philipp II von Daun, Herr zu Oberstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I461020 ''Philipp II. v.Daun, Ritter''], ww-person.com</ref><ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00107364&tree=LEO ''Philipp II Herr von Daun zu Oberstein''], Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes</ref> * Анна фон Даун († сл. 1449), омъжена за [[Хуарт фон Елтер-Аспремонт]], господар д'Аспремонт-Руси († 1479) * Елизабет (Елза) фон Даун († ок. 1483), омъжена 1426 г. за [[Йохан III фон Крихинген]] († 1432/1436) * София фон Даун († сл. 1447), [[абат]]иса на [[Есен]] (1445 – 1447) * Мерге фон Даун († сл. 1449) * Мене фон Даун († сл. 1449) * Агнес фон Даун († май 1468, Елтен) * [[Вирих IV фон Даун-Оберщайн|Вирих IV]] (* 1418/пр. 1432; † 1 май 1501), господар на [[Фалкенщайн (Пфалц)|Фалкенщайн]], Оберщайн-Нойенбаумберг, женен 1440 г. за Маргарета фон Лайнинген-Дагсбург-Хартенбург († между 17 ноември 1516/9 декември 1525) * Барбара фон Даун, омъжена за Георг фон Оксенщайн == Литература == * Erich Glöckner: ''Eine familienkundliche Abhandlung über das Geschlecht der Daun-Falckensteiner.'' In: ''Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch.'' 1964, ZDB-ID 400096 – 1, S. 80 – 87. * Wilhelm Lueg: ''Chronik der Stadt Oberstein''. Verlagsgesellschaft Nahetal-Bote, Oberstein 1921. ([http://www.dilibri.de/rlb/content/titleinfo/555694 Digitalisat]) * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 114., Vol. XI, Tafel 10., Vol. XVII, Tafel 122. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVI, Tafel 61., 97., Vol. XVII, Tafel 122. * ''Europäische Stammtafeln'', Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 72 * ''Europäische Stammtafeln'', Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 136 * ''~Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 17:122 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.ms-visucom.de/cgi-bin/ebidat.pl?id=5233 ''Oberstein''], ms-visucom.de [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Господари (Свещена Римска империя)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Починали през 1432 година]] ch0c1gyq767flutwg6rropk7zrde8hy 0 728000 12214454 12089386 2024-04-25T21:01:31Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|Португалия}} Бернардо Силва | снимка = Bernardo Silva (Isto É Gozar Com Quem Trabalha, 2024).png | прякор = | цяло име = Бернардо Мота Вейга де Карвальо е Силва | град на раждане = [[Лисабон]] | държава на раждане = {{Флагче с име|Португалия}} | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 173 см | пост = атакуващ полузащитник, ляво крило | настоящ отбор = {{Флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]] | номер на фланелката = 20 | договор до = 30 май 2027 г. | юношески години = 2002 – 2013 | юношески отбори = {{Флагче|Португалия}} [[ФК Бенфика|Бенфика]] | години = 2013 – 2015<br>2013 – 2015<br>2014 – 2015<br>2015 – 2017<br>2017 – | отбори = {{Флагче|Португалия}} [[ФК Бенфика|Бенфика Б]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[ФК Бенфика|Бенфика]]<br>{{Флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]]*<br>{{Флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]<br> | мачове = 38<br>1<br>15<br>86<br>228 | голове = (7)<br>(0)<br>(2)<br>(22)<br>(37) | национален отбор години = 2015 – | национален отбор = {{Флагче|Португалия}} {{имеНОФ|Португалия}} | национален отбор мачове = 88 | национален отбор голове = (11) | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = 3 август 2019 г. | последно обновяване национален отбор = 3 август 2019 г. | наем = да }} '''Бернардо Силва''' е [[Португалци|португалски]] [[футболист]], [[полузащитник]] на [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] и [[Национален отбор по футбол на Португалия|националния отбор по футбол на Португалия]]. Роден е на [[10 август]] [[1994]] г. в столицата на [[Португалия]] – [[Лисабон]]. Започва професионалната си кариера през 2013 г., като участва за дублиращия и основния отбор на [[Бенфика]]. През сезон 2014/15 играе под наем в [[АС Монако]] и впоследствие подписва постоянен договор с френския тим. Печели титлата в [[Лига 1]] през сезон 2016/17, след което е трансфериран в [[Манчестър Сити]] за сумата от 43,5 млн. паунда. Дебютира за [[Национален отбор по футбол на Португалия|националния отбор по футбол на Португалия]] през 2015 г. и триумфира в турнира [[Лига на нациите на УЕФА|Лига на нациите]] през сезон 2018/19. == Постижения == ; Бенфика * [[Примейра Лига]]: 2013/14 * [[Купа на Португалия]]: 2013/14 * [[Купа на Португалската лига]]: 2013/14 ; Монако * [[Лига 1]]: 2016/17 ; Манчестър Сити * [[Английска висша лига]]: 2017/18, 2018/19 * [[ФА Къп]]: 2018/19 * [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купа на Футболната лига]]: 2017/18, 2018/19 * [[Къмюнити Шийлд]]: 2018 ; Португалия * [[Лига на нациите на УЕФА|Лига на нациите]]: 2018/19 == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/bernardo-mota-veiga-de-carvalho-e-silva/298753/ Профил в Soccerway] * [https://www.transfermarkt.com/bernardo-silva/profil/spieler/241641 Профил в Transfermarkt] {{мъниче|футболист}} {{Настоящ състав на ФК Манчестър Сити}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Силва, Бернардо}} [[Категория:Португалски футболисти]] [[Категория:Родени в Лисабон]] [[Категория:Футболисти на АС Монако]] [[Категория:Футболисти на Бенфика Лисабон]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] b5gfzdtr739t58m23tht95fg1789155 0 729128 12214013 11991369 2024-04-25T12:31:39Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стипе Миочич | име-оригинал = Stipe Miocic | категория = боец | описание = американски ММА боец | портрет = Stipe_Miocic_in_Cleveland_on_October_26,_2016_(cropped).jpg | портрет-описание = Миочич през 2016 година. | роден-място = [[Юклид]], [[Охайо (щат)|Охайо]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Степан (Стипе) Миочич''' ({{lang|en|Stipe Miocic}}) е [[САЩ|американски]] професионален [[ММА|ММА боец]], бивш състезател по [[бейзбол]], [[парамедик]] в [[противопожарна служба]] от [[Хърватия|хърватски]] произход<ref>[http://www.wkyc.com/sports/ufcs-stipe-miocic-proud-of-his-croatian-heritage/184555567]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} wkyc.com</ref>. Миочич е настоящ [[световен шампион]] в тежка категория на шампионата [[UFC]], след като в галавечер UFC 241 на 17 август 2019 г. печели с нокаут в четвърти рунд тогавашният шампион [[Даниел Кормие]], ставайки за втори път в своята кариера шампион при най-тежките<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=800873 www.sportal.bg]</ref>, като и 3 пъти е защитавал своята титла. Считан е от мнозина за най-добрия бял ММА боец от тежка категория в историята на UFC<ref>{{cite news|url=http://www.espn.com/mma/story/_/id/14947566/current-all-ufc-champions|title=Current and all-time UFC champions|date=December 8, 2017|publisher=ESPN}}</ref><ref>{{cite news|url=http://bleacherreport.com/articles/2755166-ufc-220-results-stipe-miocic-earns-big-decision-win-over-francis-ngannou|title=UFC 220 Results: Stipe Miocic Earns Big Decision Win over Francis Ngannou|author=Alex Ballentine|date=January 21, 2018|publisher=Bleacher Report|accessdate=January 21, 2018}}</ref>. == Ранни години == Първото му име '''Стипе''' е умалително от '''Степан'''. Роден е в семейството на имигрантите от [[Хърватия]] Кати и Боян Миочич на [[19 август]] [[1982]] г. Израства в град [[Юклид]], щата [[Охайо]]. Баща му произхожда от град [[Ртина]], докато майка му е от [[Четинград]].<ref>{{cite web |url= http://www.tapology.com/fightcenter/fighters/stipe-miocic |title= Stipe Miocic – MMA Fighter Page |publisher= tapology.com |date=August 19, 2013 |accessdate= August 19, 2013}}</ref> Родителите му се разделят, когато е още дете, като той продължава да живее с майка си. Още от детството майка му го насърчава да се занимава активно със спорт. Миочич играе активно [[бейзбол]] и [[футбол]] в гимназията Ийстлейк<ref>{{cite news|url=http://www.cleveland.com/sports/index.ssf/2011/10/independences_stipe_miocic_eag.html|title=Independence's Stipe Miocic eager for UFC debut Saturday in Houston|publisher=cleveland.com|author=Chuck Yarborough|date=October 4, 2011}}</ref>. Привлича интерес от няколко бейзболни отбори в Основната лига, докато е в Кливландския държавен университет и по-късно в университета Теревека Назарейн в [[Нешвил]], [[Тенеси]]<ref>{{cite news |url=http://www.bloodyelbow.com/2011/4/5/2091387/stipe-miocic-world-mma-heavyweight-scouting-report-5 |title=World MMA Heavyweight Scouting Report: #5 – Stipe Miocic |publisher=bloodyelbow.com |accessdate=April 17, 2011 |archive-date=2023-03-16 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230316221745/https://www.bloodyelbow.com/2011/4/5/2091387/stipe-miocic-world-mma-heavyweight-scouting-report-5 }}</ref>. В Тревека Миочич учи специалност „Комуникационни изследвания“. Член е на колежанския [[бейзбол]]ен отбор, постига 344 точки в 7 двубоя, като с тима на Троянците спечелва редовния сезон през 2005 г. Още като студент, през 2005 г., е използван като спарнинг партньор при подготовката на Дан Бобиш в ММА център в град [[Индипендънс (град)|Индипендънс]], Охайо. Тогава Миочич тренира разни спортове ([[борба]], [[бейзбол]]). Завръща се да тренира отново, след като завършва образование за парамедици в местния колеж Куяхога. Първоначално тренира в стил ММА, но скоро започва да се занимава основно с [[бокс]]. Треньорът му Маркус Маринели разказва, че има сериозен потенциал – макар да тренира само от няколко месеца, той побеждава боксьори с много по-дълъг опит. След 8 месеца тренировки прави опит да се бие в мач за титлата в турнира „Златните ръкавици на Кливланд“, но достига само до четвъртфинал. Миочич започва кариерата си в ММА, печелейки първите си 6 двубоя с нокаут. Първоначално се бори в шампионата на NAAFS, където печели шампионата в тежка категория. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Миочич, Стипе}} [[Категория:Американски бойци по смесени бойни изкуства]] [[Категория:Американски бейзболисти]] [[Категория:Американски пожарникари]] [[Категория:Хървати в САЩ]] [[Категория:Родени в Охайо]] pgh8lpjgv6ubkttvgsy17akizzk7icx 4 730756 12214800 12213911 2024-04-26T07:01:52Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff66ff;" | {{без пренасочване|Чернова:Храм на Аполон (Делфи)|Храм на Аполон (Делфи)}} || 0000-00-00 00:00:00 || {{потребител|Rumensz}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Александър Пулев|Александър Пулев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Пулев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Пулев|action=history}} история]) || 2023-11-21 16:07:53 || {{потребител|Poulev}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Секемхет|Секемхет]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Секемхет}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Секемхет|action=history}} история]) || 2023-11-26 01:46:09 || {{потребител|87.97.191.21}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Легендата за Тевно езеро|Легендата за Тевно езеро]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Легендата за Тевно езеро}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Легендата за Тевно езеро|action=history}} история]) || 2023-11-27 09:17:00 || {{потребител|Константина Парталева}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Почерняване на булката|Почерняване на булката]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Почерняване на булката}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Почерняване на булката|action=history}} история]) || 2023-11-29 13:05:54 || {{потребител|85.11.164.74}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Висша нервна дейност|Висша нервна дейност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Висша нервна дейност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Висша нервна дейност|action=history}} история]) || 2023-11-30 09:22:34 || {{потребител|Thepuglover}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Боряна Йорданова|Боряна Йорданова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боряна Йорданова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боряна Йорданова|action=history}} история]) || 2023-11-30 15:37:49 || {{потребител|Krisi tranchev.1999}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Янчо Константинов Николов -Журналист и PR специалист|Янчо Константинов Николов -Журналист и PR специалист]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Константинов Николов -Журналист и PR специалист}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Константинов Николов -Журналист и PR специалист|action=history}} история]) || 2023-12-01 12:33:14 || {{потребител|Yanchonikolov74}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Император (клас океански лайнери)|Император (клас океански лайнери)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Император (клас океански лайнери)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Император (клас океански лайнери)|action=history}} история]) || 2023-12-03 17:58:34 || {{потребител|Ale.ch.geor}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Денислава Сашова (ДИОНА)|Денислава Сашова (ДИОНА)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денислава Сашова (ДИОНА)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денислава Сашова (ДИОНА)|action=history}} история]) || 2023-12-04 11:18:25 || {{потребител|Ivailo.dionaa}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Плектрум|Плектрум]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Плектрум}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Плектрум|action=history}} история]) || 2023-12-06 15:45:03 || {{потребител|130.204.1.93}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Розмари Де Мео|Розмари Де Мео]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Розмари Де Мео}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Розмари Де Мео|action=history}} история]) || 2023-12-08 13:33:40 || {{потребител|Tristapki}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Система за предупреждение|Система за предупреждение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за предупреждение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за предупреждение|action=history}} история]) || 2023-12-10 17:35:06 || {{потребител|Kaloyan Galev}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пълна защита (Сингапур)|Пълна защита (Сингапур)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пълна защита (Сингапур)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пълна защита (Сингапур)|action=history}} история]) || 2023-12-10 21:33:24 || {{потребител|Kaloyan Galev}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ценка Местанска|Ценка Местанска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценка Местанска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценка Местанска|action=history}} история]) || 2023-12-11 06:23:13 || {{потребител|Cenkamest}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ирен Петрова|Ирен Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ирен Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ирен Петрова|action=history}} история]) || 2023-12-11 06:50:38 || {{потребител|Yana Apolonis}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:ТРИО Театър / TRIO Theatre| TRIO Theatre]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ТРИО Театър / TRIO Theatre}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ТРИО Театър / TRIO Theatre|action=history}} история]) || 2023-12-11 23:27:27 || {{потребител|Снусчо}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Калин Евдокимов Кирилов|Калин Евдокимов Кирилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калин Евдокимов Кирилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калин Евдокимов Кирилов|action=history}} история]) || 2023-12-12 19:42:15 || {{потребител|MartinWeider}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Deep Six (песен)|Deep Six (песен)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Deep Six (песен)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Deep Six (песен)|action=history}} история]) || 2023-12-13 22:07:08 || {{потребител|Kaloyan Galev}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Hattie M. Strong Residence Hall|Hattie M. Strong Residence Hall]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Hattie M. Strong Residence Hall}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Hattie M. Strong Residence Hall|action=history}} история]) || 2023-12-14 11:11:10 || {{потребител|Sunnybuthappy}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Майкъл Малой|Майкъл Малой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Малой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Малой|action=history}} история]) || 2023-12-14 12:32:10 || {{потребител|Sunnybuthappy}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Екип на националния отбор по футбол на Перу|Екип на националния отбор по футбол на Перу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Екип на националния отбор по футбол на Перу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Екип на националния отбор по футбол на Перу|action=history}} история]) || 2023-12-14 12:35:29 || {{потребител|Sunnybuthappy}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2023-12-15 04:56:34 || {{потребител|Radoslavbeaidepusnime}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Изключения от блокирането по IP адрес|Изключения от блокирането по IP адрес]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изключения от блокирането по IP адрес}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изключения от блокирането по IP адрес|action=history}} история]) || 2023-12-17 07:01:35 || {{потребител|Даниел Стоянов}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сам вкъщи: Коледен обир|Сам вкъщи: Коледен обир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сам вкъщи: Коледен обир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сам вкъщи: Коледен обир|action=history}} история]) || 2023-12-17 22:18:58 || {{потребител|212.5.158.103}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бял кон (песен на Тейлър Суифт)|Бял кон (песен на Тейлър Суифт)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бял кон (песен на Тейлър Суифт)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бял кон (песен на Тейлър Суифт)|action=history}} история]) || 2023-12-18 14:32:05 || {{потребител|Kaloyan Galev}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Питър Дау|Питър Дау]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Питър Дау}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Питър Дау|action=history}} история]) || 2023-12-18 14:59:55 || {{потребител|Sunnybuthappy}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кен Карсън|Кен Карсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кен Карсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кен Карсън|action=history}} история]) || 2023-12-18 15:09:31 || {{потребител|Stamba Mamba}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Илия Зюмбилев|Илия Зюмбилев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илия Зюмбилев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илия Зюмбилев|action=history}} история]) || 2023-12-19 19:46:26 || {{потребител|Plovdiv-info}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ирина (светица)|Ирина (светица)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ирина (светица)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ирина (светица)|action=history}} история]) || 2023-12-20 09:04:13 || {{потребител|Pl71}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Владимир Данилович Рончевски|Владимир Данилович Рончевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Владимир Данилович Рончевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Владимир Данилович Рончевски|action=history}} история]) || 2023-12-21 18:30:18 || {{потребител|Pl71}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тъмно|Тъмно]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тъмно}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тъмно|action=history}} история]) || 2023-12-23 17:22:49 || {{потребител|V.g.rusev}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Борислав Попов|Борислав Попов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Борислав Попов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Борислав Попов|action=history}} история]) || 2023-12-24 09:37:53 || {{потребител|Bspopov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Градиентно спускане|Градиентно спускане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градиентно спускане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градиентно спускане|action=history}} история]) || 2023-12-25 17:58:34 || {{потребител|Antimon06}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ирина Чобанова|Ирина Чобанова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ирина Чобанова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ирина Чобанова|action=history}} история]) || 2023-12-26 12:35:37 || {{потребител|31.7.60.211}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Десислава Безинска-Шеинкова|Десислава Безинска-Шеинкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Безинска-Шеинкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Безинска-Шеинкова|action=history}} история]) || 2023-12-26 13:15:17 || {{потребител|VKostov19}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поуни|Поуни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поуни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поуни|action=history}} история]) || 2023-12-28 06:30:45 || {{потребител|149.62.206.229}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|action=history}} история]) || 2023-12-28 13:37:29 || {{потребител|94.66.57.246}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Смарт визитка|Смарт визитка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Смарт визитка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Смарт визитка|action=history}} история]) || 2023-12-30 14:58:51 || {{потребител|Antoni Nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баскетболен клуб "Шоутайм"|Баскетболен клуб "Шоутайм"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баскетболен клуб "Шоутайм"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баскетболен клуб "Шоутайм"|action=history}} история]) || 2023-12-30 19:24:27 || {{потребител|84.43.246.165}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:ИВАН ПЕНЧЕВ ЧАВДАРОВ|ИВАН ПЕНЧЕВ ЧАВДАРОВ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ИВАН ПЕНЧЕВ ЧАВДАРОВ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ИВАН ПЕНЧЕВ ЧАВДАРОВ|action=history}} история]) || 2023-12-30 23:05:02 || {{потребител|212.5.158.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Камеа Никсън (Наталия Стоянова)|Камеа Никсън (Наталия Стоянова)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Камеа Никсън (Наталия Стоянова)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Камеа Никсън (Наталия Стоянова)|action=history}} история]) || 2024-01-02 09:57:28 || {{потребител|88.203.223.95}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Станислав Кънчев|Станислав Кънчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислав Кънчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислав Кънчев|action=history}} история]) || 2024-01-02 13:47:59 || {{потребител|188.126.15.12}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дечко Караджов (учен)|Дечко Караджов (учен)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дечко Караджов (учен)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дечко Караджов (учен)|action=history}} история]) || 2024-01-04 09:05:28 || {{потребител|94.26.43.140}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Здравко Хубенов|Здравко Хубенов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Хубенов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Хубенов|action=history}} история]) || 2024-01-04 10:56:22 || {{потребител|95.87.249.6}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:СИНОДАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО|СИНОДАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:СИНОДАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:СИНОДАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО|action=history}} история]) || 2024-01-04 14:10:50 || {{потребител|Truespring}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Път Своге-Лесковдол (SFO3611)|Път Своге-Лесковдол (SFO3611)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Път Своге-Лесковдол (SFO3611)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Път Своге-Лесковдол (SFO3611)|action=history}} история]) || 2024-01-05 09:48:48 || {{потребител|D2xv}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Боргин и Бъркс|Боргин и Бъркс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боргин и Бъркс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боргин и Бъркс|action=history}} история]) || 2024-01-06 08:41:33 || {{потребител|87.227.186.102}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Григор Симеонов Спасов|Григор Симеонов Спасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Григор Симеонов Спасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Григор Симеонов Спасов|action=history}} история]) || 2024-01-08 09:54:27 || {{потребител|Batuli}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Антонио Дачовски|Антонио Дачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Дачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Дачовски|action=history}} история]) || 2024-01-08 13:42:30 || {{потребител|Antonio.dachovski99}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:"Родопиада" - сборник|"Родопиада" - сборник]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:"Родопиада" - сборник}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:"Родопиада" - сборник|action=history}} история]) || 2024-01-08 15:30:58 || {{потребител|NickyBg}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Димитров (юрист)|Георги Димитров (юрист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Димитров (юрист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Димитров (юрист)|action=history}} история]) || 2024-01-08 20:05:16 || {{потребител|Plamski13}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц. д-р Ованес Кафеджиян (икономист)|Доц. д-р Ованес Кафеджиян (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц. д-р Ованес Кафеджиян (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц. д-р Ованес Кафеджиян (икономист)|action=history}} история]) || 2024-01-11 09:22:04 || {{потребител|GKHCB}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Индекс на качеството на въздуха (AQI)|Индекс на качеството на въздуха (AQI)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Индекс на качеството на въздуха (AQI)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Индекс на качеството на въздуха (AQI)|action=history}} история]) || 2024-01-11 12:35:04 || {{потребител|Vasil.atanasov1985}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Участието на Беларус в руската инвазия на Украйна|Участието на Беларус в руската инвазия на Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Участието на Беларус в руската инвазия на Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Участието на Беларус в руската инвазия на Украйна|action=history}} история]) || 2024-01-12 10:55:24 || {{потребител|Sunnybuthappy}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рил футболен клуб - история и архив|Рил футболен клуб - история и архив]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рил футболен клуб - история и архив}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рил футболен клуб - история и архив|action=history}} история]) || 2024-01-13 16:17:59 || {{потребител|Jaryarhston}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фондация “Студентите могат”|Фондация “Студентите могат”]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация “Студентите могат”}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация “Студентите могат”|action=history}} история]) || 2024-01-16 21:06:20 || {{потребител|TeyaS}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Трени|Трени]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трени}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трени|action=history}} история]) || 2024-01-17 10:55:37 || {{потребител|77.70.57.253}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Николай Русев|Николай Русев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Николай Русев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Николай Русев|action=history}} история]) || 2024-01-17 13:26:39 || {{потребител|Lemonfrancis}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Илиан Божков|Илиан Божков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илиан Божков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илиан Божков|action=history}} история]) || 2024-01-17 19:12:56 || {{потребител|Lmcollmus}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Повърхностен точков кератит на Тайджесън|Повърхностен точков кератит на Тайджесън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Повърхностен точков кератит на Тайджесън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Повърхностен точков кератит на Тайджесън|action=history}} история]) || 2024-01-20 08:45:03 || {{потребител|213.130.92.71}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Социално тревожност|Социално тревожност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Социално тревожност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Социално тревожност|action=history}} история]) || 2024-01-20 12:41:29 || {{потребител|Maldzhinator}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Апостол Георгиев|Апостол Георгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Апостол Георгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Апостол Георгиев|action=history}} история]) || 2024-01-23 21:08:04 || {{потребител|Vassil Mladjov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Селестин Бабаяро|Селестин Бабаяро]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Селестин Бабаяро}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Селестин Бабаяро|action=history}} история]) || 2024-01-24 20:01:29 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Преговорите във Вашингтон 1989-1993|Преговорите във Вашингтон 1989-1993]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Преговорите във Вашингтон 1989-1993}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Преговорите във Вашингтон 1989-1993|action=history}} история]) || 2024-01-25 15:28:25 || {{потребител|NBUPolSci F100950}} || |- | [[Чернова:Радостина Маринова|Радостина Маринова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостина Маринова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостина Маринова|action=history}} история]) || 2024-01-27 19:21:33 || {{потребител|78.83.44.70}} || |- | [[Чернова:Рекалесценция|Рекалесценция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рекалесценция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рекалесценция|action=history}} история]) || 2024-01-27 21:34:53 || {{потребител|213.91.248.173}} || |- | [[Чернова:ЗапомниГо|ЗапомниГо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЗапомниГо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЗапомниГо|action=history}} история]) || 2024-01-28 12:38:58 || {{потребител|AtanasBB}} || |- | [[Чернова:Петър Пламенов|Петър Пламенов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Пламенов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Пламенов|action=history}} история]) || 2024-01-28 18:00:11 || {{потребител|Пол Ритер}} || |- | [[Чернова:Художествена галерия „Орловска“10|Художествена галерия „Орловска“10]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Художествена галерия „Орловска“10}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Художествена галерия „Орловска“10|action=history}} история]) || 2024-01-29 11:32:30 || {{потребител|77.76.179.176}} || |- | [[Чернова:Веселин Чакъров|Веселин Чакъров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Веселин Чакъров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Веселин Чакъров|action=history}} история]) || 2024-01-30 20:13:04 || {{потребител|Lattaque73}} || |- | [[Чернова:Радостин Москов|Радостин Москов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Москов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Москов|action=history}} история]) || 2024-01-31 19:23:52 || {{потребител|Mysteryman316}} || |- | [[Чернова:Димитър Александров Йончев|Димитър Александров Йончев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Александров Йончев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Александров Йончев|action=history}} история]) || 2024-02-02 11:16:08 || {{потребител|Pustinqkk}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Древнотракийско светилище „Софрата на Вълчан“|Древнотракийско светилище „Софрата на Вълчан“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Древнотракийско светилище „Софрата на Вълчан“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Древнотракийско светилище „Софрата на Вълчан“|action=history}} история]) || 2024-02-04 23:11:26 || {{потребител|Павлина Павлова-Петрова}} || |- | [[Чернова:Зимата на ИИ|Зимата на ИИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Зимата на ИИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Зимата на ИИ|action=history}} история]) || 2024-02-05 20:12:28 || {{потребител|I.Lozanov}} || |- | [[Чернова:Христо Димитров|Христо Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Димитров|action=history}} история]) || 2024-02-06 14:18:40 || {{потребител|Delo2}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крейтън Уилямс Ейбрамс младши|Крейтън Уилямс Ейбрамс младши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крейтън Уилямс Ейбрамс младши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крейтън Уилямс Ейбрамс младши|action=history}} история]) || 2024-02-07 01:04:18 || {{потребител|Nlalev}} || |- | [[Чернова:Новоселска република|Новоселска република]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Новоселска република}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Новоселска република|action=history}} история]) || 2024-02-09 00:34:47 || {{потребител|Nlalev}} || |- | [[Чернова:Гея|Гея]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гея}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гея|action=history}} история]) || 2024-02-09 15:41:03 || {{потребител|Info varna}} || |- | [[Чернова:Агротехническа борба с плевелите|Агротехническа борба с плевелите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Агротехническа борба с плевелите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Агротехническа борба с плевелите|action=history}} история]) || 2024-02-10 16:54:06 || {{потребител|94.236.195.112}} || |- | [[Чернова:Touhou Project|Touhou Project]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Touhou Project}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Touhou Project|action=history}} история]) || 2024-02-11 18:18:44 || {{потребител|DonKotarak}} || |- | [[Чернова:Прозодия (лингвистика)|Прозодия (лингвистика)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прозодия (лингвистика)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прозодия (лингвистика)|action=history}} история]) || 2024-02-12 13:28:17 || {{потребител|92.247.145.50}} || |- | [[Чернова:МБАЛ „Свети Иван Рилски – Разград“|МБАЛ „Свети Иван Рилски – Разград“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:МБАЛ „Свети Иван Рилски – Разград“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:МБАЛ „Свети Иван Рилски – Разград“|action=history}} история]) || 2024-02-15 19:24:02 || {{потребител|Inna Todorova}} || |- | [[Чернова:Илия Търнин|Илия Търнин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илия Търнин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илия Търнин|action=history}} история]) || 2024-02-16 14:26:56 || {{потребител|151.237.22.75}} || |- | [[Чернова:Иван Лилов Фурнаджиев|Иван Лилов Фурнаджиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Лилов Фурнаджиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Лилов Фурнаджиев|action=history}} история]) || 2024-02-18 07:57:55 || {{потребител|Nlalev}} || |- | [[Чернова:Божидар Ангелов|Божидар Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Божидар Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Божидар Ангелов|action=history}} история]) || 2024-02-21 12:52:42 || {{потребител|Bobi123456}} || |- | [[Чернова:Тест ФИН|Тест ФИН]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тест ФИН}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тест ФИН|action=history}} история]) || 2024-02-24 16:46:23 || {{потребител|Iliev}} || |- | [[Чернова:Игра симулация на живот|Игра симулация на живот]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Игра симулация на живот}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Игра симулация на живот|action=history}} история]) || 2024-03-03 07:36:12 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- | [[Чернова:Ирена Даскалова|Ирена Даскалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ирена Даскалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ирена Даскалова|action=history}} история]) || 2024-03-03 08:32:04 || {{потребител|IrlyDalMare}} || |- | [[Чернова:Мариан Гяурски|Мариан Гяурски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мариан Гяурски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мариан Гяурски|action=history}} история]) || 2024-03-05 06:08:51 || {{потребител|Stoimenstanoev}} || |- | [[Чернова:Вароша (квартал на Разград)|Вароша (квартал на Разград)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вароша (квартал на Разград)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вароша (квартал на Разград)|action=history}} история]) || 2024-03-05 19:18:10 || {{потребител|94.190.166.68}} || |- | [[Чернова:Fungi, truffles and nature of the world Fungi truffles and nature of the world|Fungi, truffles and nature of the world Fungi truffles and nature of the world]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Fungi, truffles and nature of the world Fungi truffles and nature of the world}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Fungi, truffles and nature of the world Fungi truffles and nature of the world|action=history}} история]) || 2024-03-06 21:53:17 || {{потребител|Bgbul}} || |- | [[Чернова:Петьо Петров|Петьо Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петьо Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петьо Петров|action=history}} история]) || 2024-03-09 16:05:26 || {{потребител|Nikola Tulechki}} || |- | [[Чернова:Коста Льондев|Коста Льондев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коста Льондев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коста Льондев|action=history}} история]) || 2024-03-12 14:55:02 || {{потребител|Ilski}} || |- | [[Чернова:Пивака (рапър)|Пивака (рапър)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пивака (рапър)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пивака (рапър)|action=history}} история]) || 2024-03-13 09:40:11 || {{потребител|Ivstoyanova}} || |- | [[Чернова:Борислав Гълъбов - Борето|Борислав Гълъбов - Борето]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Борислав Гълъбов - Борето}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Борислав Гълъбов - Борето|action=history}} история]) || 2024-03-14 10:59:02 || {{потребител|Zornitsa Stoikova}} || |- | [[Чернова:Местна коалиция „КОД /БЗНС/“|“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Местна коалиция „КОД /БЗНС/“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Местна коалиция „КОД /БЗНС/“|action=history}} история]) || 2024-03-16 12:09:17 || {{потребител|Йййййййййййкйййййк}} || |- | [[Чернова:Anton Sova|Anton Sova]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Anton Sova}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Anton Sova|action=history}} история]) || 2024-03-16 16:39:59 || {{потребител|MaxBokstf}} || |- | [[Чернова:Alpha Music|Alpha Music]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Alpha Music}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Alpha Music|action=history}} история]) || 2024-03-20 13:19:48 || {{потребител|84.201.202.54}} || |- | [[Чернова:Дворец (квартал)|Дворец (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дворец (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дворец (квартал)|action=history}} история]) || 2024-03-20 19:04:52 || {{потребител|94.190.170.127}} || |- | [[Чернова:Калкулатор на Паскал|Калкулатор на Паскал]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калкулатор на Паскал}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калкулатор на Паскал|action=history}} история]) || 2024-03-21 18:23:32 || {{потребител|62.73.123.36}} || |- | [[Чернова:Хималайска сол|Хималайска сол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хималайска сол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хималайска сол|action=history}} история]) || 2024-03-21 19:26:43 || {{потребител|Alichima144}} || |- | [[Чернова:Андрий Болдар|Андрий Болдар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрий Болдар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрий Болдар|action=history}} история]) || 2024-03-23 14:17:28 || {{потребител|85.93.159.178}} || |- | [[Чернова:Въздушен ас|Въздушен ас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Въздушен ас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Въздушен ас|action=history}} история]) || 2024-03-23 19:04:54 || {{потребител|Dobrotica}} || |- | [[Чернова:TommyInnit|TommyInnit]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:TommyInnit}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:TommyInnit|action=history}} история]) || 2024-03-25 08:31:50 || {{потребител|Nik4oOP}} || |- | [[Чернова:L народно събрание|L народно събрание]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:L народно събрание}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:L народно събрание|action=history}} история]) || 2024-03-28 15:07:31 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- | [[Чернова:Джо Тейлър (китарист)|Джо Тейлър (китарист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър (китарист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър (китарист)|action=history}} история]) || 2024-03-28 18:24:13 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Под обсада (филм)|Под обсада (филм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Под обсада (филм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Под обсада (филм)|action=history}} история]) || 2024-03-28 23:40:08 || {{потребител|78.83.34.20}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Българска медоносна пчела|Българска медоносна пчела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска медоносна пчела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска медоносна пчела|action=history}} история]) || 2024-03-31 17:48:06 || {{потребител|Nebby1838}} || [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 18:57, 9 април 2024 (UTC) |- | [[Чернова:Братството на стоманата|Братството на стоманата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Братството на стоманата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Братството на стоманата|action=history}} история]) || 2024-04-01 19:11:34 || {{потребител|Sunnybuthappy}} || |- | [[Чернова:Милан Милутинович|Милан Милутинович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милан Милутинович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милан Милутинович|action=history}} история]) || 2024-04-03 12:52:33 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- | [[Чернова:Славица Джукич-Деянович|Славица Джукич-Деянович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Славица Джукич-Деянович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Славица Джукич-Деянович|action=history}} история]) || 2024-04-03 12:52:47 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- | [[Чернова:Драган Маршичанин|Драган Маршичанин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Драган Маршичанин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Драган Маршичанин|action=history}} история]) || 2024-04-03 12:52:56 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- | [[Чернова:Воислав Михайлович|Воислав Михайлович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Воислав Михайлович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Воислав Михайлович|action=history}} история]) || 2024-04-03 12:53:09 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- | [[Чернова:Захарие Търнавчевич|Захарие Търнавчевич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Захарие Търнавчевич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Захарие Търнавчевич|action=history}} история]) || 2024-04-03 12:53:20 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Калоян Желев|Калоян Желев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калоян Желев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калоян Желев|action=history}} история]) || 2024-04-03 19:23:30 || {{потребител|Kaloyanjelev25}} || |- | [[Чернова:Бел UH-1|Бел UH-1]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бел UH-1}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бел UH-1|action=history}} история]) || 2024-04-03 20:34:47 || {{потребител|92.247.62.55}} || |- | [[Чернова:Вивиан Аса|Вивиан Аса]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вивиан Аса}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вивиан Аса|action=history}} история]) || 2024-04-05 10:56:54 || {{потребител|Kapigan}} || |- | [[Чернова:Венло|Венло]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венло}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венло|action=history}} история]) || 2024-04-05 17:39:52 || {{потребител|212.39.89.234}} || |- | [[Чернова:Мандал Галивееду|Мандал Галивееду]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мандал Галивееду}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мандал Галивееду|action=history}} история]) || 2024-04-05 19:13:23 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Престъпления в България през 2022 г.|Престъпления в България през 2022 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Престъпления в България през 2022 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Престъпления в България през 2022 г.|action=history}} история]) || 2024-04-05 20:40:26 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Петър Б. Пашов|Петър Б. Пашов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Б. Пашов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Б. Пашов|action=history}} история]) || 2024-04-06 19:26:30 || {{потребител|130.204.162.24}} || |- | [[Чернова:Легендата на Хаваите|Легендата на Хаваите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Легендата на Хаваите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Легендата на Хаваите|action=history}} история]) || 2024-04-08 12:31:32 || {{потребител|2.86.46.0}} || |- | [[Чернова:LoveStyleMag.com|LoveStyleMag.com]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:LoveStyleMag.com}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:LoveStyleMag.com|action=history}} история]) || 2024-04-12 13:13:59 || {{потребител|Vesip75}} || |- | [[Чернова:AIM-120 AMRAAM|AIM-120 AMRAAM]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AIM-120 AMRAAM}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AIM-120 AMRAAM|action=history}} история]) || 2024-04-12 17:18:29 || {{потребител|Bezumniq}} || |- | [[Чернова:Добромир Добрев МВР|Добромир Добрев МВР]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добромир Добрев МВР}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добромир Добрев МВР|action=history}} история]) || 2024-04-12 18:03:46 || {{потребител|MileKiticSofia21}} || |- | [[Чернова:Петър Янков|Петър Янков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Янков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Янков|action=history}} история]) || 2024-04-12 18:59:51 || {{потребител|95.169.212.179}} || |- | [[Чернова:Василий Манов|Василий Манов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Василий Манов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Василий Манов|action=history}} история]) || 2024-04-13 20:54:05 || {{потребител|78.128.92.110}} || |- | [[Чернова:Тина Ивайлова|Тина Ивайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тина Ивайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тина Ивайлова|action=history}} история]) || 2024-04-14 16:47:06 || {{потребител|Milchev867}} || |- | [[Чернова:Смелата Ваяна (филм, 2026)|Смелата Ваяна (филм, 2026)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Смелата Ваяна (филм, 2026)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Смелата Ваяна (филм, 2026)|action=history}} история]) || 2024-04-14 17:12:14 || {{потребител|Krisi tranchev.1999}} || |- | [[Чернова:Хеджираща Бот Стратегия (HBS)|Хеджираща Бот Стратегия (HBS)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хеджираща Бот Стратегия (HBS)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хеджираща Бот Стратегия (HBS)|action=history}} история]) || 2024-04-18 18:49:19 || {{потребител|Svrjin}} || |- | [[Чернова:Фолклорен ансамбъл „Граово“|Фолклорен ансамбъл „Граово“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фолклорен ансамбъл „Граово“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фолклорен ансамбъл „Граово“|action=history}} история]) || 2024-04-21 16:49:10 || {{потребител|Nsofiq}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Valentin Tonchev|Valentin Tonchev]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Valentin Tonchev}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Valentin Tonchev|action=history}} история]) || 2024-04-22 07:48:46 || {{потребител|Valentin Tonchev}} || |- | [[Чернова:Севлиево Лейдис|Севлиево Лейдис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Севлиево Лейдис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Севлиево Лейдис|action=history}} история]) || 2024-04-23 08:21:23 || {{потребител|YoanaD 93}} || |- |} 33bqmj7e3z7631kwds4abg4f3rsceq4 0 735362 12215001 11301205 2024-04-26T10:17:30Z Melanita 132414 форматиране wikitext text/x-wiki {{Личност|кардинал | описание = австрийски благородник, епископ, кардинал | портрет = František z Ditrichštejna.jpg | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | герб = | герб-описание = }}}} '''Франц Сераф фон Дитрихщайн''' ({{lang|cs|František z Ditrichštejna}}; {{lang|de|Franz Seraph Fürst von Dietrichstein, Cardinal, Bischof von Olmütz}}; *) е [[австрийски]] [[благородник]] от род [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн]], [[кардинал]], [[епископ]] на [[Оломоуц]] (1599 – 1636) в [[Моравия]], [[Чехия]], от 1624 г. [[имперски княз]]. == Живот == [[Файл:Franz von Dietrichstein, Kardinal JS.jpg|мини|ляво|Кардинал фон Дитрихщайн (1635)]] Роден е на [[22 август]] [[1570]] година в [[Мадрид]], [[Испания]]. Той е деветото от 13-те деца на императорския дипломат [[фрайхер]] [[Адам фон Дитрихщайн]] (1527 – 1590) и съпругата му херцогиня дона Маргарета Фолк де Кардона († 1609), дъщеря на дон Антонио Фолк де Кардона († 1549), вицекрал на [[Сардиния]], и Мария де Реквезанс (* ок. 1500). Брат е на граф Зигмунд фон Дитрихщайн, фрайхер фон Холенбург (1560 – 1602), който е баща на княз [[Максимилиан фон Дитрихщайн]]-Николсбург (1596 – 1655).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/dietrich/dietrich6.html#M ''Dietrichstain 6''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00425124&tree=LEO ''Franz Seraph Fürst von Dietrichstein, Cardinal, Bishop of Olomouc''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes</ref> Франц фон Дитрихщайн следва в университетите във [[Виена]], [[Прага]] и [[Рим]]. През 1591 г. става каноник в Оломоуц, през 1593 г. във [[Вроцлав]] (Бреслау) и [[Пасау]], от 1594 г. е пропст на Лайтмериц, а през 1597 г. е помазан за [[свещеник]]. Папа [[Климент VIII]] го извиква в [[Рим]], а през 1599 г. в Кардиналската колегия. По желание на императора и папата той е избран на 26 май 1599 г. за епископ на Оломоуц, на 3 май 1599 г. за кардинал. На 16 март 1622 г. е повишен във Виена от император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]] на имперски княз с право да бъде наследен. Франц фон Дитрихщайн служи на високи постове на три императора. Още като млад той притежава три десети от цяла [[Моравия]]. От 1602 г. той е заместник [[хауптман]] на Моравия. През 1607 г. император [[Рудолф II]] го прави президент на Тайния съвет. От 1608 до 1611 г. замества императора при преговори с брат му [[Матиас (Свещена Римска империя)|Матиас]] и го коронова (1611) за [[крал]] на [[Бохемия]]. През 1617 г. коронова и [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]]. Със свои средства той дарява няколко [[манастир]]а. Франц фон Дитрихщайн умира на [[19 септември]] [[1636]] г. в [[Бърно]], [[Хабсбургска империя]] (днес в [[Чехия]]), на 66-годишна възраст. Погребан е в катедралата на Оломоуц (1661). Наследник на множеството му имоти и на титлата княз става племенникът му [[Максимилиан фон Дитрихщайн]]. Неговата [[библиотека]] в дворец [[Микулов (замък)|Микулов]] (''Николсбург'') е открадната от шведите през 1645 г. == Галерия == <gallery class="center" widths="200px" heights="220px"> Файл:Dietrichstein Stammwappen.jpg|Герб на род Дитрихщайн Moravian_Museum_-_main_house,_Brno.jpg|Резиденцията на Франц фон Дитрихщайн в Бърно, Моравия (днес музей) </gallery> == Литература == * Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Dietrichstein,_Franz_I. ''Dietrichstein, Franz I.'']. In: BLKÖ, Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 3. Theil. Verlag der typogr.-literar.-artist. Anstalt (L. C. Zamarski, C. Dittmarsch & Comp.), Wien 1858, S. 298 f. (Digitalisat). * Heinrich von Zeißberg: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Dietrichstein,_Franz_Fürst_von ''Dietrichstein, Franz Fürst von'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 199 – 203. * Karl Eder: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd119299941.html#ndbcontent ''Dietrichstein, Franz von'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 701 (Digitalisat). * Pavel Balcárek: Kardinál František z Ditrichštejna (1570 – 1636) (= Kdo byl kdo na Kroměřížsku. Bd. 10, ZDB-ID 2213084 – 6). Muzeum Kroměřížska, Kroměříž 1990. * Anna Maria Sigmund: ''Es steht ein Schloß in Österreich – Zur Bau-und Besitzgeschichte der Rosenburg''. In: Adel im Wandel. Politik, Kultur, Konfession, 1500 – 1700 (= Katalog des Niederösterreichischen Landesmuseums. NF Nr. 251). Niederösterreichischen Landesausstellung, Rosenburg, 12. Mai – 28. Oktober 1990. Landesregierung Niederösterreich, Wien 1990, ISBN 3-85460-019-4, S. 585 – 596. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|Franz von Dietrichstein}} * [http://webdept.fiu.edu/~mirandas/bios1599.htm#Dietrichstein ''Dietrichstein, Franz Seraph von''] {{Webarchive|url=https://archive.today/20180316151628/http://webdept.fiu.edu/~mirandas/bios1599.htm%23Escoubleau#Dietrichstein |date=2018-03-16 }}. In: Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church. Florida International University * [http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bdietr.html ''Franz Seraph Cardinal von Dietrichstein''], catholic-hierarchy.org * [http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I378819 ''Franz Seraphicus Cardinal v.Dietrichstein zu Nikolsburg Bischof v.Olmütz''], ww-person.com * [http://www.catholic-hierarchy.org/diocese/dolom.html ''Archidioecesis Olomucensis''], catholic-hierarchy.org [[Категория:Князе]] [[Категория:Дитрихщайн]] [[Категория:Кардинали]] [[Категория:Епископи на Оломоуц]] [[Категория:Римокатолически епископи от 16 век]] [[Категория:Римокатолически епископи от 17 век]] [[Категория:Епископи на Чехия]] [[Категория:Австрийска аристокрация]] [[Категория:Родени в Мадрид]] [[Категория:Починали в Бърно]] [[Категория:Родени през 1570 година]] [[Категория:Починали през 1636 година]] tsr50dhcagrbxeq3chox70r6wttmm6r 0 735765 12214422 12201840 2024-04-25T20:03:51Z Randona.bg 249543 Доп. по друг раздел от същия източник wikitext text/x-wiki '''Пиринската фолклорна област''' включва земите на [[Пиринска Македония]].<ref name="ЕБМК/> Тя е част от по-обширната [[Македонска фолклорна област]]. [[Народна песен|Народните песни]] във фолклорната област се характеризират с [[Двугласно народно пеене|двугласното народно пеене]]. Изпълняват се по време на играене на хоро, на седенки, по време на жътва и копан, обичаи и на трапеза. Обикновено една певица пее първия глас или мелодията, а две, три или повече я съпровождат, поддържайки втория исонов глас. На отделни места изпълнението се характеризира с провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Пиринската двугласна област (в границите на окръг Благоевград) е най-голямата двугласна област в днешна България. Принципни разлики в постройката на песните от различните райони на Пиринско няма, но има три доста различни стила – разложко-бански, гоцеделчевски и петричко-сандански.<ref name=":0">{{ЕБМК|39}}</ref> Разложко-банският стил е характерен с пентатониката и това се отразява в интервалния строеж на двугласа. Тази особена, звучаща на места мажорно пентатоника дава красива звучност на двугласа. За [[Банско]] е типично също и т.нар. ацане при двугласни песни – на отделни места първият глас раздробява нотната стойност подобно на флатерцунге.<ref name=":0" /> Тресенето на гласа при изпълнение на песните по време на копан наподобява хълцане или цвилене и силно провикване в края на всяка фраза, ацане.<ref name="ЕБМК" /> Петричко-санданският песенен двуглас е повлиян от пренесени от преселниците от вътрешността на [[Македония (област)|Македония]] двугласни и едногласни песни. Двугласът в Гоцеделчевско е оригинален и сравнително запазен от други влияния. Там се срещат видове двугласни песни, каквито няма никъде другаде.<ref name=":0" /> В селата [[Долен (област Благоевград)|Долен]] и [[Сатовча]] се изпълняват т.нар. песни на високо. Те са комбинация от двугласна песен и втора двугласна мелодия на високо. Тя е изградена от кратки речитативи и продължителни високи провиквания. Песните от тази област имат общи мотиви с песните от останалата част на страната. Широко разпространение заемат песните, отразяващи борбите за освобождение.<ref name="ЕБМК">{{ЕБМК|52}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Македонска фолклорна област]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] gub2f0f2b5zsobdhc8k9lnhsiptqm1v 12214455 12214422 2024-04-25T21:04:36Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki '''Пиринската фолклорна област''' включва земите на [[Пиринска Македония]].<ref name="ЕБМК/> Тя е част от по-обширната [[Македонска фолклорна област]]. [[Народна песен|Народните песни]] във фолклорната област се характеризират с [[Двугласно народно пеене|двугласното народно пеене]]. Изпълняват се по време на играене на хоро, на седенки, по време на жътва и копан, обичаи и на трапеза. Обикновено една певица пее първия глас или мелодията, а две, три или повече я съпровождат, поддържайки втория исонов глас. На отделни места изпълнението се характеризира с провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Пиринската двугласна песенна област (в границите на окръг Благоевград) е най-голямата двугласна област в днешна България. Като нейни характеристики изследователите определят „сравнително слабо подвижният втори глас, извънредно многото песни с тесен тонов обем и честите кръстосвания на гласовете, при което първи глас най-често слиза на подтоничния тон, докато втори глас пее тониката. Дисонантните хармонични секунди преобладават, но в по-широките по обем песни се срещат често консонантни интервали“. В Пиринския край се пеят и много едногласни песни, които са пренесени от други области на България и тук са станали двугласни. В одтелни места те са изместили местната двугласна песен.<ref name=":0" /> Принципни разлики в постройката на песните от различните райони на Пиринско няма, но има три доста различни стила – разложко-бански, гоцеделчевски и петричко-сандански.<ref name=":0">{{ЕБМК|39}}</ref> Разложко-банският стил е характерен с пентатониката и това се отразява в интервалния строеж на двугласа. Тази особена, звучаща на места мажорно пентатоника дава красива звучност на двугласа. За [[Банско]] е типично също и т.нар. ацане при двугласни песни – на отделни места първият глас раздробява нотната стойност подобно на флатерцунге.<ref name=":0" /> Тресенето на гласа при изпълнение на песните по време на копан наподобява хълцане или цвилене и силно провикване в края на всяка фраза, ацане.<ref name="ЕБМК" /> Петричко-санданският песенен двуглас е повлиян от пренесени от преселниците от вътрешността на [[Македония (област)|Македония]] двугласни и едногласни песни. Двугласът в Гоцеделчевско е оригинален и сравнително запазен от други влияния. Там се срещат видове двугласни песни, каквито няма никъде другаде.<ref name=":0" /> В селата [[Долен (област Благоевград)|Долен]] и [[Сатовча]] се изпълняват т.нар. песни на високо. Те са комбинация от двугласна песен и втора двугласна мелодия на високо. Тя е изградена от кратки речитативи и продължителни високи провиквания. Песните от тази област имат общи мотиви с песните от останалата част на страната. Широко разпространение заемат песните, отразяващи борбите за освобождение.<ref name="ЕБМК">{{ЕБМК|52}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Македонска фолклорна област]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] 7ow84gs5cc32m7jj6e0t5qmjdw78q78 12214459 12214455 2024-04-25T21:06:46Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki '''Пиринската фолклорна област''' включва земите на [[Пиринска Македония]].<ref name="ЕБМК/> Тя е част от по-обширната [[Македонска фолклорна област]]. [[Народна песен|Народните песни]] във фолклорната област се характеризират с [[Двугласно народно пеене|двугласното народно пеене]]. Изпълняват се по време на играене на хоро, на седенки, по време на жътва и копан, обичаи и на трапеза. Обикновено една певица пее първия глас или мелодията, а две, три или повече я съпровождат, поддържайки втория исонов глас. На отделни места изпълнението се характеризира с провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Пиринската двугласна песенна област (в границите на окръг Благоевград) е най-голямата двугласна област в днешна България. Като нейни характеристики изследователите определят „сравнително слабо подвижният втори глас, извънредно многото песни с тесен тонов обем и честите кръстосвания на гласовете, при което първи глас най-често слиза на подтоничния тон, докато втори глас пее тониката. Дисонантните хармонични секунди преобладават, но в по-широките по обем песни се срещат често консонантни интервали“. В Пиринския край се пеят и много едногласни песни, които са пренесени от други области на България и тук са станали двугласни. В отделни места те са изместили местната двугласна песен.<ref name=":0" /> Принципни разлики в постройката на песните от различните райони на Пиринско няма, но има три доста различни стила – разложко-бански, гоцеделчевски и петричко-сандански.<ref name=":0">{{ЕБМК|39}}</ref> Разложко-банският стил е характерен с пентатониката и това се отразява в интервалния строеж на двугласа. Тази особена, звучаща на места мажорно пентатоника дава красива звучност на двугласа. За [[Банско]] е типично също и т.нар. ацане при двугласни песни – на отделни места първият глас раздробява нотната стойност подобно на флатерцунге.<ref name=":0" /> Тресенето на гласа при изпълнение на песните по време на копан наподобява хълцане или цвилене и силно провикване в края на всяка фраза, ацане.<ref name="ЕБМК" /> Петричко-санданският песенен двуглас е повлиян от пренесени от преселниците от вътрешността на [[Македония (област)|Македония]] двугласни и едногласни песни. Двугласът в Гоцеделчевско е оригинален и сравнително запазен от други влияния. Там се срещат видове двугласни песни, каквито няма никъде другаде.<ref name=":0" /> В селата [[Долен (област Благоевград)|Долен]] и [[Сатовча]] се изпълняват т.нар. песни на високо. Те са комбинация от двугласна песен и втора двугласна мелодия на високо. Тя е изградена от кратки речитативи и продължителни високи провиквания. Песните от тази област имат общи мотиви с песните от останалата част на страната. Широко разпространение заемат песните, отразяващи борбите за освобождение.<ref name="ЕБМК">{{ЕБМК|52}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Македонска фолклорна област]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] aobua0ll9467bonxy4lab0r3k9960qg 12214477 12214459 2024-04-25T21:35:12Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki '''Пиринската фолклорна област''' включва земите на [[Пиринска Македония]].<ref name="ЕБМК/> Тя е част от по-обширната [[Македонска фолклорна област]]. [[Народна песен|Народните песни]] във фолклорната област се характеризират с [[Двугласно народно пеене|двугласното народно пеене]]. Изпълняват се по време на играене на хоро, на седенки, по време на жътва и копан, обичаи и на трапеза. Обикновено една певица пее първия глас или мелодията, а две, три или повече я съпровождат, поддържайки втория исонов глас. На отделни места изпълнението се характеризира с провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Пиринската двугласна песенна област (в границите на окръг Благоевград) е най-голямата двугласна област в днешна България. Като нейни характеристики изследователите определят „сравнително слабо подвижният втори глас, извънредно многото песни с тесен тонов обем и честите кръстосвания на гласовете, при което първи глас най-често слиза на подтоничния тон, докато втори глас пее тониката. Дисонантните хармонични секунди преобладават, но в по-широките по обем песни се срещат често консонантни интервали“. В Пиринския край се пеят и много едногласни песни, които са пренесени от други области на България и тук са станали двугласни. В отделни места те са изместили местната двугласна песен.<ref name=":0" /> Принципни разлики в постройката на песните от различните райони на Пиринско няма, но има три доста различни стила – разложко-бански, гоцеделчевски и петричко-сандански.<ref name=":0">{{ЕБМК|39}}</ref> Разложко-банският стил е характерен с пентатониката и това се отразява в интервалния строеж на двугласа. Тази особена, звучаща на места мажорно пентатоника дава красива звучност на двугласа. За [[Банско]] е типично също и т.нар. ацане при двугласни песни – на отделни места първият глас раздробява нотната стойност подобно на флатерцунге.<ref name=":0" /> Тресенето на гласа при изпълнение на песните по време на копан наподобява хълцане или цвилене и силно провикване в края на всяка фраза, ацане.<ref name="ЕБМК" /> Петричко-санданският песенен двуглас е повлиян от пренесени от преселниците от вътрешността на [[Македония (област)|Македония]] двугласни и едногласни песни.<ref name=":0" /> Двугласът в Гоцеделчевско е оригинален и сравнително запазен от други влияния. Там се срещат видове двугласни песни, каквито няма никъде другаде.<ref name=":0" /> В селата [[Долен (област Благоевград)|Долен]] и [[Сатовча]] се изпълняват т.нар. „високи“ песни, с пеене „нависоко“, които се срещат единствено там. Интересно е и характерно за двете села четиригласно сложение. При съчетаването на две двугласни песни със съвсем различен по мелодия и текст характер се е стигнало до четиригласно звучене, като свръзката е само исоновия тон, поддържан от вторите гласове.<ref>{{ЕБМК|41}}</ref> Комбинацията от двугласна песен и втора двугласна мелодия на високо е изградена от кратки речитативи и продължителни високи провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Песните от тази област имат общи мотиви с песните от останалата част на страната. Широко разпространение заемат песните, отразяващи борбите за освобождение.<ref name="ЕБМК">{{ЕБМК|52}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Македонска фолклорна област]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] loehslp8hraw985iqfg6zqclshgmydo 12214940 12214477 2024-04-26T09:12:16Z Randona.bg 249543 пример wikitext text/x-wiki '''Пиринската фолклорна област''' включва земите на [[Пиринска Македония]].<ref name="ЕБМК/> Тя е част от по-обширната [[Македонска фолклорна област]]. [[Народна песен|Народните песни]] във фолклорната област се характеризират с [[Двугласно народно пеене|двугласното народно пеене]]. Изпълняват се по време на играене на хоро, на седенки, по време на жътва и копан, обичаи и на трапеза. Обикновено една певица пее първия глас или мелодията, а две, три или повече я съпровождат, поддържайки втория исонов глас. На отделни места изпълнението се характеризира с провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Пиринската двугласна песенна област (в границите на окръг Благоевград) е най-голямата двугласна област в днешна България. Като нейни характеристики изследователите определят „сравнително слабо подвижният втори глас, извънредно многото песни с тесен тонов обем и честите кръстосвания на гласовете, при което първи глас най-често слиза на подтоничния тон, докато втори глас пее тониката. Дисонантните хармонични секунди преобладават, но в по-широките по обем песни се срещат често консонантни интервали“. В Пиринския край се пеят и много едногласни песни, които са пренесени от други области на България и тук са станали двугласни. В отделни места те са изместили местната двугласна песен.<ref name=":0" /> Принципни разлики в постройката на песните от различните райони на Пиринско няма, но има три доста различни стила – разложко-бански, гоцеделчевски и петричко-сандански.<ref name=":0">{{ЕБМК|39}}</ref> Разложко-банският стил е характерен с пентатониката и това се отразява в интервалния строеж на двугласа. Тази особена, звучаща на места мажорно пентатоника дава красива звучност на двугласа. За [[Банско]] е типично също и т.нар. ацане при двугласни песни – на отделни места първият глас раздробява нотната стойност подобно на флатерцунге.<ref name=":0" /> Тресенето на гласа при изпълнение на песните по време на копан наподобява хълцане или цвилене и силно провикване в края на всяка фраза, ацане.<ref name="ЕБМК" /> Петричко-санданският песенен двуглас е повлиян от пренесени от преселниците от вътрешността на [[Македония (област)|Македония]] двугласни и едногласни песни.<ref name=":0" /> [[File:Singing_of_two_voices_from_Pirin_region.jpg|мини|200п|]] Двугласът в Гоцеделчевско е оригинален и сравнително запазен от други влияния. Там се срещат видове двугласни песни, каквито няма никъде другаде.<ref name=":0" /> В селата [[Долен (област Благоевград)|Долен]] и [[Сатовча]] се изпълняват т.нар. „високи“ песни, с пеене „нависоко“, които се срещат единствено там. Интересно е и характерното за двете села четиригласно сложение. При съчетаването на две двугласни песни със съвсем различен по мелодия и текст характер се е стигнало до четиригласно звучене, като свръзката е само исоновия тон, поддържан от вторите гласове.<ref>{{ЕБМК|41}}</ref> Комбинацията от двугласна песен и втора двугласна мелодия на високо е изградена от кратки речитативи и продължителни високи провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Песните от тази област имат общи мотиви с песните от останалата част на страната. Широко разпространение заемат песните, отразяващи борбите за освобождение.<ref name="ЕБМК">{{ЕБМК|52}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Македонска фолклорна област]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] 1j9kjwili4m4cay3mfg5pa6edbd01tt 12214946 12214940 2024-04-26T09:16:36Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki {{Музикален стил | име = | цвят текст = | цвят фон = | картинка = Singing_of_two_voices_from_Pirin_region.jpg | описание = | стилистични корени = | културни корени = | инструменти = | популяризиране = | производни = | списък подстилове = | подстилове = | смесени стилове = | регионални сцени = | местни сцени = | други теми = }} '''Пиринската фолклорна област''' включва земите на [[Пиринска Македония]].<ref name="ЕБМК/> Тя е част от по-обширната [[Македонска фолклорна област]]. [[Народна песен|Народните песни]] във фолклорната област се характеризират с [[Двугласно народно пеене|двугласното народно пеене]]. Изпълняват се по време на играене на хоро, на седенки, по време на жътва и копан, обичаи и на трапеза. Обикновено една певица пее първия глас или мелодията, а две, три или повече я съпровождат, поддържайки втория исонов глас. На отделни места изпълнението се характеризира с провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Пиринската двугласна песенна област (в границите на окръг Благоевград) е най-голямата двугласна област в днешна България. Като нейни характеристики изследователите определят „сравнително слабо подвижният втори глас, извънредно многото песни с тесен тонов обем и честите кръстосвания на гласовете, при което първи глас най-често слиза на подтоничния тон, докато втори глас пее тониката. Дисонантните хармонични секунди преобладават, но в по-широките по обем песни се срещат често консонантни интервали“. В Пиринския край се пеят и много едногласни песни, които са пренесени от други области на България и тук са станали двугласни. В отделни места те са изместили местната двугласна песен.<ref name=":0" /> Принципни разлики в постройката на песните от различните райони на Пиринско няма, но има три доста различни стила – разложко-бански, гоцеделчевски и петричко-сандански.<ref name=":0">{{ЕБМК|39}}</ref> Разложко-банският стил е характерен с пентатониката и това се отразява в интервалния строеж на двугласа. Тази особена, звучаща на места мажорно пентатоника дава красива звучност на двугласа. За [[Банско]] е типично също и т.нар. ацане при двугласни песни – на отделни места първият глас раздробява нотната стойност подобно на флатерцунге.<ref name=":0" /> Тресенето на гласа при изпълнение на песните по време на копан наподобява хълцане или цвилене и силно провикване в края на всяка фраза, ацане.<ref name="ЕБМК" /> Петричко-санданският песенен двуглас е повлиян от пренесени от преселниците от вътрешността на [[Македония (област)|Македония]] двугласни и едногласни песни.<ref name=":0" /> Двугласът в Гоцеделчевско е оригинален и сравнително запазен от други влияния. Там се срещат видове двугласни песни, каквито няма никъде другаде.<ref name=":0" /> В селата [[Долен (област Благоевград)|Долен]] и [[Сатовча]] се изпълняват т.нар. „високи“ песни, с пеене „нависоко“, които се срещат единствено там. Интересно е и характерното за двете села четиригласно сложение. При съчетаването на две двугласни песни със съвсем различен по мелодия и текст характер се е стигнало до четиригласно звучене, като свръзката е само исоновия тон, поддържан от вторите гласове.<ref>{{ЕБМК|41}}</ref> Комбинацията от двугласна песен и втора двугласна мелодия на високо е изградена от кратки речитативи и продължителни високи провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Песните от тази област имат общи мотиви с песните от останалата част на страната. Широко разпространение заемат песните, отразяващи борбите за освобождение.<ref name="ЕБМК">{{ЕБМК|52}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Македонска фолклорна област]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] pbt0y0dwkotkyo2k6jhohofo3yjmbrg 12214947 12214946 2024-04-26T09:16:55Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki {{Музикален стил | име = Пиринска фолклорна област | цвят текст = | цвят фон = | картинка = Singing_of_two_voices_from_Pirin_region.jpg | описание = | стилистични корени = | културни корени = | инструменти = | популяризиране = | производни = | списък подстилове = | подстилове = | смесени стилове = | регионални сцени = | местни сцени = | други теми = }} '''Пиринската фолклорна област''' включва земите на [[Пиринска Македония]].<ref name="ЕБМК/> Тя е част от по-обширната [[Македонска фолклорна област]]. [[Народна песен|Народните песни]] във фолклорната област се характеризират с [[Двугласно народно пеене|двугласното народно пеене]]. Изпълняват се по време на играене на хоро, на седенки, по време на жътва и копан, обичаи и на трапеза. Обикновено една певица пее първия глас или мелодията, а две, три или повече я съпровождат, поддържайки втория исонов глас. На отделни места изпълнението се характеризира с провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Пиринската двугласна песенна област (в границите на окръг Благоевград) е най-голямата двугласна област в днешна България. Като нейни характеристики изследователите определят „сравнително слабо подвижният втори глас, извънредно многото песни с тесен тонов обем и честите кръстосвания на гласовете, при което първи глас най-често слиза на подтоничния тон, докато втори глас пее тониката. Дисонантните хармонични секунди преобладават, но в по-широките по обем песни се срещат често консонантни интервали“. В Пиринския край се пеят и много едногласни песни, които са пренесени от други области на България и тук са станали двугласни. В отделни места те са изместили местната двугласна песен.<ref name=":0" /> Принципни разлики в постройката на песните от различните райони на Пиринско няма, но има три доста различни стила – разложко-бански, гоцеделчевски и петричко-сандански.<ref name=":0">{{ЕБМК|39}}</ref> Разложко-банският стил е характерен с пентатониката и това се отразява в интервалния строеж на двугласа. Тази особена, звучаща на места мажорно пентатоника дава красива звучност на двугласа. За [[Банско]] е типично също и т.нар. ацане при двугласни песни – на отделни места първият глас раздробява нотната стойност подобно на флатерцунге.<ref name=":0" /> Тресенето на гласа при изпълнение на песните по време на копан наподобява хълцане или цвилене и силно провикване в края на всяка фраза, ацане.<ref name="ЕБМК" /> Петричко-санданският песенен двуглас е повлиян от пренесени от преселниците от вътрешността на [[Македония (област)|Македония]] двугласни и едногласни песни.<ref name=":0" /> Двугласът в Гоцеделчевско е оригинален и сравнително запазен от други влияния. Там се срещат видове двугласни песни, каквито няма никъде другаде.<ref name=":0" /> В селата [[Долен (област Благоевград)|Долен]] и [[Сатовча]] се изпълняват т.нар. „високи“ песни, с пеене „нависоко“, които се срещат единствено там. Интересно е и характерното за двете села четиригласно сложение. При съчетаването на две двугласни песни със съвсем различен по мелодия и текст характер се е стигнало до четиригласно звучене, като свръзката е само исоновия тон, поддържан от вторите гласове.<ref>{{ЕБМК|41}}</ref> Комбинацията от двугласна песен и втора двугласна мелодия на високо е изградена от кратки речитативи и продължителни високи провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Песните от тази област имат общи мотиви с песните от останалата част на страната. Широко разпространение заемат песните, отразяващи борбите за освобождение.<ref name="ЕБМК">{{ЕБМК|52}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Македонска фолклорна област]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] icvii8jgwo4h6cjj8iby451g3j0atg7 12214949 12214947 2024-04-26T09:17:16Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki {{Музикален стил | име = Пиринска фолклорна област | цвят текст = | цвят фон = | картинка = Singing_of_two_voices_from_Pirin_region.jpg | описание = Пеене на два гласа от Пиринската фолклорна област | стилистични корени = | културни корени = | инструменти = | популяризиране = | производни = | списък подстилове = | подстилове = | смесени стилове = | регионални сцени = | местни сцени = | други теми = }} '''Пиринската фолклорна област''' включва земите на [[Пиринска Македония]].<ref name="ЕБМК/> Тя е част от по-обширната [[Македонска фолклорна област]]. [[Народна песен|Народните песни]] във фолклорната област се характеризират с [[Двугласно народно пеене|двугласното народно пеене]]. Изпълняват се по време на играене на хоро, на седенки, по време на жътва и копан, обичаи и на трапеза. Обикновено една певица пее първия глас или мелодията, а две, три или повече я съпровождат, поддържайки втория исонов глас. На отделни места изпълнението се характеризира с провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Пиринската двугласна песенна област (в границите на окръг Благоевград) е най-голямата двугласна област в днешна България. Като нейни характеристики изследователите определят „сравнително слабо подвижният втори глас, извънредно многото песни с тесен тонов обем и честите кръстосвания на гласовете, при което първи глас най-често слиза на подтоничния тон, докато втори глас пее тониката. Дисонантните хармонични секунди преобладават, но в по-широките по обем песни се срещат често консонантни интервали“. В Пиринския край се пеят и много едногласни песни, които са пренесени от други области на България и тук са станали двугласни. В отделни места те са изместили местната двугласна песен.<ref name=":0" /> Принципни разлики в постройката на песните от различните райони на Пиринско няма, но има три доста различни стила – разложко-бански, гоцеделчевски и петричко-сандански.<ref name=":0">{{ЕБМК|39}}</ref> Разложко-банският стил е характерен с пентатониката и това се отразява в интервалния строеж на двугласа. Тази особена, звучаща на места мажорно пентатоника дава красива звучност на двугласа. За [[Банско]] е типично също и т.нар. ацане при двугласни песни – на отделни места първият глас раздробява нотната стойност подобно на флатерцунге.<ref name=":0" /> Тресенето на гласа при изпълнение на песните по време на копан наподобява хълцане или цвилене и силно провикване в края на всяка фраза, ацане.<ref name="ЕБМК" /> Петричко-санданският песенен двуглас е повлиян от пренесени от преселниците от вътрешността на [[Македония (област)|Македония]] двугласни и едногласни песни.<ref name=":0" /> Двугласът в Гоцеделчевско е оригинален и сравнително запазен от други влияния. Там се срещат видове двугласни песни, каквито няма никъде другаде.<ref name=":0" /> В селата [[Долен (област Благоевград)|Долен]] и [[Сатовча]] се изпълняват т.нар. „високи“ песни, с пеене „нависоко“, които се срещат единствено там. Интересно е и характерното за двете села четиригласно сложение. При съчетаването на две двугласни песни със съвсем различен по мелодия и текст характер се е стигнало до четиригласно звучене, като свръзката е само исоновия тон, поддържан от вторите гласове.<ref>{{ЕБМК|41}}</ref> Комбинацията от двугласна песен и втора двугласна мелодия на високо е изградена от кратки речитативи и продължителни високи провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Песните от тази област имат общи мотиви с песните от останалата част на страната. Широко разпространение заемат песните, отразяващи борбите за освобождение.<ref name="ЕБМК">{{ЕБМК|52}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Македонска фолклорна област]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] bhwifqcjuoq22oycholap1gnplu82v1 12214975 12214949 2024-04-26T09:37:00Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki {{Музикален стил | име = Пиринска фолклорна област | цвят текст = | цвят фон = | картинка = Singing_of_two_voices_from_Pirin_region.jpg | описание = Пеене на два гласа от Пиринската фолклорна област | стилистични корени = | културни корени = | инструменти = | популяризиране = | производни = | списък подстилове = | подстилове = | смесени стилове = | регионални сцени = | местни сцени = | други теми = }} '''Пиринската фолклорна област''' включва земите на [[Пиринска Македония]].<ref name="ЕБМК/> Тя е част от по-обширната [[Македонска фолклорна област]]. [[Народна песен|Народните песни]] във фолклорната област се характеризират с [[Двугласно народно пеене|двугласното народно пеене]]. Изпълняват се по време на играене на хоро, на седенки, по време на жътва и копан, обичаи и на трапеза. Обикновено една певица пее първия глас или мелодията, а две, три или повече я съпровождат, поддържайки втория исонов глас. На отделни места изпълнението се характеризира с провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Пиринската двугласна песенна област (в границите на окръг Благоевград) е най-голямата двугласна област в днешна България. Като нейни характеристики изследователите определят „сравнително слабо подвижният втори глас, извънредно многото песни с тесен тонов обем и честите кръстосвания на гласовете, при което първи глас най-често слиза на подтоничния тон, докато втори глас пее тониката. Дисонантните хармонични секунди преобладават, но в по-широките по обем песни се срещат често консонантни интервали“. В Пиринския край се пеят и много едногласни песни, които са пренесени от други области на България и тук са станали двугласни. В отделни места те са изместили местната двугласна песен.<ref name=":0" /> Принципни разлики в постройката на песните от различните райони на Пиринско няма, но има три доста различни стила – разложко-бански, гоцеделчевски и петричко-сандански.<ref name=":0">{{ЕБМК|39}}</ref> Разложко-банският стил е характерен с пентатониката и това се отразява в интервалния строеж на двугласа. Тази особена, звучаща на места мажорно пентатоника дава красива звучност на двугласа. За [[Банско]] е типично също и т.нар. ацане при двугласни песни – на отделни места първият глас раздробява нотната стойност подобно на флатерцунге.<ref name=":0" /> Тресенето на гласа при изпълнение на песните по време на копан наподобява хълцане или цвилене и силно провикване в края на всяка фраза, ацане.<ref name="ЕБМК" /> Петричко-санданският песенен двуглас е повлиян от пренесени от преселниците от вътрешността на [[Македония (област)|Македония]] двугласни и едногласни песни.<ref name=":0" /> Двугласът в Гоцеделчевско е оригинален и сравнително запазен от други влияния. Там се срещат видове двугласни песни, каквито няма никъде другаде.<ref name=":0" /> В селата [[Долен (област Благоевград)|Долен]] и [[Сатовча]] се изпълняват т.нар. „високи“ песни, с пеене „нависоко“, които се срещат единствено там. Интересно е и характерното за двете села четиригласно сложение. При съчетаването на две двугласни песни със съвсем различен по мелодия и текст характер се е стигнало до четиригласно звучене, като свръзката е само исоновия тон, поддържан от вторите гласове.<ref name=":1">{{ЕБМК|41}}</ref> Комбинацията от двугласна песен и втора двугласна мелодия на високо е изградена от кратки речитативи и продължителни високи провиквания.<ref name="ЕБМК" /> Това многогласно (четиригласно) пеене не се е разпространило другаде поради особеностите в интонационно отношение, които трудно се усвояват от хора, които не са ги слушали и възприели още в детството си.<ref name=":1" /> Песните от тази област имат общи мотиви с песните от останалата част на страната. Широко разпространение заемат песните, отразяващи борбите за освобождение.<ref name="ЕБМК">{{ЕБМК|52}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Македонска фолклорна област]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] srvetqawr1ery80eyau6n7xnhbvri08 0 735780 12214037 10915790 2024-04-25T13:04:04Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Вулкан | име = Стокап | картинка = | картинка-описание = | височина = 1634 m | координати = | сев-ширина = 44.833 | изт-дължина = 147.342 | място = Русия Сахалинска област | планина = хребет Богатир | тип = [[стратовулкан]] | възраст = [[Холоцен]] | площ на кратера = | диаметър на кратера = | дълбочина на кратера = | последно изригване = неизвестно | първо изкачване = | карта = | карта-описание = | оптимален маршрут = | общомедия = }} '''Стокап''' ({{lang|ru|Стокап}}) ('''Ниши-Хитокапу''')<ref name="GVP"/> е активен [[стратовулкан]] в южната част на остров [[Итуруп]], принадлежащ към веригата на [[Курилски острови|Южните Курилски острови]], [[Сахалинска област]], [[Русия]]. Разположен е в югозападната част на хребета Богатир.<ref name="GVP">{{икона|en}} [https://volcano.si.edu/volcano.cfm?vn=290060 Smithsonian Institution/Global Volcanism Program/Nishihitokappuyama (Bogatyr Ridge)]</ref><ref name="SVERT">{{икона|ru}} [https://avo.alaska.edu/pdfs/Volcanoes_svert_ru.pdf SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090704073557/http://www.avo.alaska.edu/pdfs/Volcanoes_svert_ru.pdf |date=2009-07-04 }}</ref> Островът се намира на 230 км от [[Хокайдо]] и е обект на териториален спор между Русия и [[Япония]]. В съответствие с [[Конституция на Русия|Конституцията на Руската федерация]], островът е част от територията на Русия, а според [[Административно деление на Япония|административно-териториалното деление на Япония]] той е част от окръг Немуро, префектура Хокайдо в Япония.<ref name="GN">{{икона|en}} [https://geographic.org/geographic_names/name.php?uni=-4220591&fid=5167&c=russia Geographical Names/Gora Stokap: Russia]</ref><ref name="Hokkaido">{{икона|ru}} [http://www.pref.hokkaido.lg.jp/sm/hrt/hopporyodo/rosia3.htm HokkaidoGovernment/ Что мы называем северными территориями]</ref><ref name="МО">{{икона|ru}} [http://www.yuzhnokurilsk.ru/contacts.php?blok=adm Муниципальное образование „Южно-Курильский городской округ“]</ref> == Описание == Вулканите на хребета Богатир имат еднаква история. Тя започва от предледниковия период и преминава през Холоцена, а изригванията през този период са със сходен характер. Изхвърлянето на [[лава]] става от съвсем близко разположени, твърде малки вулканични конуси. Единственото изключение прави югозападния член на тази група – Стокап, който най-вероятно действа като стратовулкан още от самото начало.<ref name="Gorsh"/> Стокап е сложен, активен стратовулкан с [[лавов купол]] и две групи млади вулканични конуса.<ref name="SVERT"/> Издига се на надморска височина 1634 м и е най-високият връх на острова. Корпусът му е изграден от [[базалт]]о-[[андезит]], андезит и малки количества [[дацит]].<ref name="GVP"/><ref name="VD">{{икона|en}} [https://www.volcanodiscovery.com/bogatyr_ridge.html Volcano Discovery/Bogatyr Ridge volcano]</ref> [[Фенокристал]]ите са изградени от [[Лабрадор (минерал)|лабрадор]], [[хиперстен]] и [[авгит]]. Рядко се среща и [[оливин]]. В някои тънки жили се забелязват много едри зърна от [[плагиоклаз]] и хиперстен. Наблюдават се и по-финозърнести [[минерал]]ни структури, в които са вградени по-големи зърна и [[кристал]]и, смесени с естествено [[вулканично стъкло]].<ref name="Gorsh">{{икона|en}} [https://books.google.bg/books?id=c4cHCAAAQBAJ&pg=PA211&lpg=PA211&dq=Стокап&source=bl&ots=AWL7llxqt3&sig=ACfU3U1OAVvkEOHRb1e05LSoFF8nzmHdIg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwia-pjnz_3lAhVTAWMBHeKMCfY4ChDoATADegQIChAB#v=onepage&q=Стокап&f=false Georgii Gorshkov/Volcanism and the Upper Mantle/Volcanoesof the Kurile Islands/p. 211]</ref> Освен централния лавов купол, към Стокап принадлежат още 8 – 10 [[Пирокластит|пирокластични]] конуса и експлозивни [[Вулканичен кратер|кратери]], в най-големия от които е разположено вулканично езеро. Някои от тях са образувани през късния [[плейстоцен]], а други – през [[холоцен]]а. Стокап лежи на висока, плейстоценова основа, чиято заледена повърхност е покрита с [[Лавов поток|потоци от лавата]] на вулкана. Те достигат както до [[Тихия океан]], така и до [[Охотско море]].<ref name="GVP"/> == Активност == Няма информация за изригвания през последните 10 000 години, но вулканът е бил активен през холоцена.<ref name="GVP"/><ref name="VD"/> Днес се наблюдава само слаба термална активност по източния склон.<ref name="SVERT"/> == Вижте също == * [[Курилски вулкани]] == Източници == <references /> {{Активни курилски вулкани}} [[Категория:Курилски вулкани]] [[Категория:Стратовулкани]] [[Категория:Активни вулкани]] 4bh1qegr919axgub5lnz0ohkc6a90q4 0 735897 12215030 10376093 2024-04-26T10:42:39Z SPARKY358 309794 Ревизия на почти всички елементи в статията, добавяне на инфобокс, добавяне на източници wikitext text/x-wiki {{Космически апарат|име=БългарияСат-1|снимка=BulgariaSat-1 Mission (35491530485).jpg|производител=SSL|тип=Комуникации|COSPAR=2017-038A|ракета носител=Falcon 9|запуск=23 юни, 2017, 19:10 UTC|програма=България Сат|състояние=Функциониращ|място=Кенеди LC-39A, Остров Мерит, Флорида|маса=3,669 кг|инструменти=2 Ku-band FSS транспондера и 30 Ku-band BSS транспондера|инклинация=1.9° E|орбита=Геостационарна|продължителност=Планирана продължителност: 15+ години <br /> Изминали: {{времеви интервал|2017|06|23}}}} '''„БългарияСат–1“''' e геостационарен сателит опериран от България Сат и конструиран от американската компания SSL. Сателита изпълнява геостационарна орбита над европа, доставяйки комуникационни услуги на Балканският полуостров, както и централна и западна европа. Той вторият [[България|български]] [[изкуствен спътник]] и първият частен български изкуствен спътник<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/istoricheskiiat-ni-probiv-v-orbita-kak-stanahme-pyrvi-v-polovin-evropa-6070723 „България Сат 1“: От Илон Мъск до Кейп Канаверал]</ref>. == Конструкция на апарата == БългарияСат-1 е проектиран около сателитната платформа SSL 1300.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180422020713/https://spaceflight101.com/falcon-9-bulgariasat-1/bulgariasat/|заглавие=Spaceflight101.com - bulgariasat-1}}</ref> Изкуственият сателит се захранва от два трипанелни соларни масива, доставящи 10 киловата общо. За придвижване и изменения на траекторията се използва хиперголичен ракетен двигател R-4D-11 допълнен от набор тласкащи устройства за контрол на ориентацията. Сателита е оборудван с 30 транспондера за радиоразпръскваща сателитна услуга (BSS) и 3 транспондера за фиксирана сателитна услуга (FSS).<ref name=":0" /> Сателита има две излъчвания - Балканско и Европейско. Балканското е концентрирано на България и покрива останалите части на полуострова, а Европейското обхваща големи части от Западна и Централна европа, както и Балканите.<ref name=":0" /> За конструкцията на БългарияСат-1 е използвана сателитна шина Спътникова платформа?? SSL 1300. На борда дБългарияСат-1рни масива, които общо осигуряват 10 киловата. За подвижност и изменения в траекторията на сателита е инсталиран хиперголичен ракетен двигател R-4D-11, заедно с набор от тласкащи устройства за контрол на ориентацията. Сателита е оборудван с 30 транспондера за радиоразпръскваща сателитна услуга (BSS) в Ku-обхвата и 3 транспондера за фиксирана сателитна услуга (FSS). хиперголичен ракетен двигател R-4D-11 допълнен от набор от тласкащи устройства за контрол на ориентацията [2]. Космическият кораб е оборудван с 30 транспондера за радиоразпръскваща сателитна услуга (BSS) и 3 транспондера за фиксирана сателитна услуга (FSS). == Планиране и Разработка == През 2014, ССЛ, предишно познати под името "Space Systems/Loral" (SS/L) е обявен за производител на сателита<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170506102330/http://sslmda.com/html/pressreleases/pr20140908b.html|заглавие=SSL press release - SSL SELECTED TO PROVIDE DIRECT BROADCAST SATELLITE TO BULGARIA SAT}}</ref> По времетo на избора на ССЛ за изработка на сателита, планираната дата за изтрела на сателита е през късната част на 2016 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240407222758/https://spaceflightnow.com/2017/05/05/bulgarias-first-communications-satellite-to-ride-spacexs-second-reused-rocket/|заглавие=Spaceflight Now - Bulgaria’s first communications satellite to ride SpaceX’s second reused rocket}}</ref> Поради забавяния в [[Спейс Екс]], до голяма част причинени от загубата на две [[Фалкън-9]] ракети<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240113134812/https://www.nasa.gov/wp-content/uploads/2018/03/public_summary_nasa_irt_spacex_crs-7_final.pdf|заглавие=NASA Independent Review Team SpaceX CRS-7 Accident Investigation Report}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/idUSL8N1BD4WU/|заглавие=Loss of Amos-6 satellite a major setback - Israel space agency head}}</ref>, датата на изтрела е преместена на 15 юни, 2017. Поради допълнителни технически проблеми и натоварения график на Спейс Екс се решава ракетата да се изтреля 8 дни по-късно - на 23 юни. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240413115241/https://www.nasaspaceflight.com/2017/06/spacex-falcon-9-second-flight-bulgariasat-1-mission/|заглавие=NASA Spaceflight - SpaceX Falcon 9 success with second flight involving BulgariaSat-1 mission}}</ref> == Изтрелване на БългарияСат-1 == БългарияСат–1 е изстрелян на 23 юни 2017 г., в 19:10 часа от [[Космически център Джон Ф. Кенеди]].<ref>[https://www.space.com/37235-spacex-used-rocket-launching-bulgarian-satellite-monday.html www.space.com]</ref> Спътникът е с тегло 3,7 тона, използва R-4D-11 апогей мотор, за да циркулира орбитата си. При достигане на геостационарна орбита, BulgariaSat-1 се разполага на дължина от 1,9 градуса на изток.<ref>[https://www.nasaspaceflight.com/2017/06/spacex-falcon-9-second-flight-bulgariasat-1-mission/ www.nasaspaceflight.com]</ref> Спътникът е разположен на 36 000 км от Земята.<ref>[https://www.mediapool.bg/parviyat-chasten-balgarski-satelit-be-izstrelyan-uspeshno-news265728.html www.mediapool.bg]</ref> [[Файл:BulgariaSat-1 Mission (34681559323).jpg|мини|209x209пкс|Falcon 9 с БългарияСат-1 на стартовата площадка в космическия център Кенеди]] == Източници == <references /> {{мъниче|изкуствен спътник}} [[Категория:Изкуствени спътници на България]] [[Категория:Български наименования в Космоса]] pss1rvesgc4zkeizp29z91229s04xdy 12215035 12215030 2024-04-26T10:45:55Z SPARKY358 309794 Поправки в форматирането, премахвне на бъгнат текст който изчезваше в процеса на редактиране. wikitext text/x-wiki {{Космически апарат|име=БългарияСат-1|снимка=BulgariaSat-1 Mission (35491530485).jpg|производител=SSL|тип=Комуникации|COSPAR=2017-038A|ракета носител=Falcon 9|запуск=23 юни, 2017, 19:10 UTC|програма=България Сат|състояние=Функциониращ|място=Кенеди LC-39A, Остров Мерит, Флорида|маса=3,669 кг|инструменти=2 Ku-band FSS транспондера и 30 Ku-band BSS транспондера|инклинация=1.9° E|орбита=Геостационарна|продължителност=Планирана продължителност: 15+ години <br /> Изминали: {{времеви интервал|2017|06|23}}}} '''„БългарияСат–1“''' e геостационарен сателит опериран от България Сат и конструиран от американската компания SSL. Сателита изпълнява геостационарна орбита над Европа, доставяйки комуникационни услуги на Балканският полуостров, както и централните и западните части на континента. Той вторият [[България|български]] [[изкуствен спътник]] и първият частен български изкуствен спътник<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/istoricheskiiat-ni-probiv-v-orbita-kak-stanahme-pyrvi-v-polovin-evropa-6070723 „България Сат 1“: От Илон Мъск до Кейп Канаверал]</ref>. == Конструкция на апарата == БългарияСат-1 е проектиран около сателитната платформа SSL 1300.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180422020713/https://spaceflight101.com/falcon-9-bulgariasat-1/bulgariasat/|заглавие=Spaceflight101.com - bulgariasat-1}}</ref> Изкуственият сателит се захранва от два трипанелни соларни масива, доставящи 10 киловата общо. За придвижване и изменения на траекторията се използва хиперголичен ракетен двигател R-4D-11 допълнен от набор тласкащи устройства за контрол на ориентацията. Сателита е оборудван с 30 транспондера за радиоразпръскваща сателитна услуга (BSS) и 3 транспондера за фиксирана сателитна услуга (FSS).<ref name=":0" /> Сателита има две излъчвания - Балканско и Европейско. Балканското е концентрирано на България и покрива останалите части на полуострова, а Европейското обхваща големи части от Западна и Централна европа, както и Балканите.<ref name=":0" /> == Планиране и Разработка == През 2014, ССЛ, предишно познати под името "Space Systems/Loral" (SS/L) е обявен за производител на сателита<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170506102330/http://sslmda.com/html/pressreleases/pr20140908b.html|заглавие=SSL press release - SSL SELECTED TO PROVIDE DIRECT BROADCAST SATELLITE TO BULGARIA SAT}}</ref> По времетo на избора на ССЛ за изработка на сателита, планираната дата за изтрела на сателита е през късната част на 2016 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240407222758/https://spaceflightnow.com/2017/05/05/bulgarias-first-communications-satellite-to-ride-spacexs-second-reused-rocket/|заглавие=Spaceflight Now - Bulgaria’s first communications satellite to ride SpaceX’s second reused rocket}}</ref> Поради забавяния в [[Спейс Екс]], до голяма част причинени от загубата на две [[Фалкън-9]] ракети<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240113134812/https://www.nasa.gov/wp-content/uploads/2018/03/public_summary_nasa_irt_spacex_crs-7_final.pdf|заглавие=NASA Independent Review Team SpaceX CRS-7 Accident Investigation Report}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/idUSL8N1BD4WU/|заглавие=Loss of Amos-6 satellite a major setback - Israel space agency head}}</ref>, датата на изтрела е преместена на 15 юни, 2017. Поради допълнителни технически проблеми и натоварения график на Спейс Екс се решава ракетата да се изтреля 8 дни по-късно - на 23 юни. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240413115241/https://www.nasaspaceflight.com/2017/06/spacex-falcon-9-second-flight-bulgariasat-1-mission/|заглавие=NASA Spaceflight - SpaceX Falcon 9 success with second flight involving BulgariaSat-1 mission}}</ref> == Изтрелване на БългарияСат-1 == БългарияСат–1 е изстрелян на 23 юни 2017 г., в 19:10 часа от [[Космически център Джон Ф. Кенеди]].<ref>[https://www.space.com/37235-spacex-used-rocket-launching-bulgarian-satellite-monday.html www.space.com]</ref> Спътникът е с тегло 3,7 тона, използва R-4D-11 апогей мотор, за да циркулира орбитата си. При достигане на геостационарна орбита, BulgariaSat-1 се разполага на дължина от 1,9 градуса на изток.<ref>[https://www.nasaspaceflight.com/2017/06/spacex-falcon-9-second-flight-bulgariasat-1-mission/ www.nasaspaceflight.com]</ref> Спътникът е разположен на 36 000 км от Земята.<ref>[https://www.mediapool.bg/parviyat-chasten-balgarski-satelit-be-izstrelyan-uspeshno-news265728.html www.mediapool.bg]</ref> [[Файл:BulgariaSat-1 Mission (34681559323).jpg|мини|209x209пкс|Falcon 9 с БългарияСат-1 на стартовата площадка в космическия център Кенеди]] == Източници == <references /> {{мъниче|изкуствен спътник}} [[Категория:Изкуствени спътници на България]] [[Категория:Български наименования в Космоса]] ght0h1gqag635rqw4dyc295mpsmyx7p 0 737017 12214646 11993283 2024-04-26T00:51:20Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|име=Томас III Савойски<br>Tommaso III di Savoia|описание=Господар на Пиемонт|управление=[[1259]] – [[1282]]|предшественик=[[Томас II Савойски]]|наследник=[[Филип I (Пиемонт)|Филип I Савойски-Ахая]]|починал=15 или 16 май [[1282]]|религия=[[Католицизъм]]|роден=август 1248 или ок. 1252|място на смъртта=[[Сен Жани сюр Гие]] или [[Сан Джинезио]]|баща=[[Томас II Савойски]]|майка=[[Беатрис Фиески]]|съпруга=Гуя Бургундска|династия=[[Савойска династия|Савоя]]|погребана в=[[Абатство Откомб]] или [[Сакра ди Сан Микеле]]|потомци=[[Филип I (Пиемонт)|Филип]]<br>Петър<br>Томас<br>Амадей<br>Вилхелм|герб=Arms of the Prince of Piedmont.svg|други титли=Граф на [[Мориен]]}} '''Томас III Савойски''' или '''Томас III Пиемонтски''', наричан и '''Томазо''' и '''Томазино''' ({{Lang|it|Tommaso III di Savoia}}, ''Tommasino III di Savoia'', {{Lang|fr|Thomas III de Savoie dit Thomas III de Piémont}}'';'' * август [[1248]]<ref name=":8">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genmarenostrum.com/Savoia/savoia-acaia.htm|заглавие=Savoia|автор=Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=10.5.2020}}</ref><ref name=":6">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire genealogique...|url=https://books.google.fr/books?id=GPrH8yauF94C&pg=PA310#v=onepage&q&f=false|year=1660|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=310}}</ref> или ок. 1252<ref>Според Europäische Stammtafeln, с. 698 Томас е роден през август 1248 г., но това очевидно не е така, като се има предвид, че според Матей Парижки (Vol. V, 1251, с. 255.) родителите му се женят през 1251 г. Той уточнява, че булката е племенница на папа [[Инокентий IV]], който урежда брака ѝ с Томас Савойски, бивш граф на [[Фландрия (графство)|Фландрия]]. Бракът е уреден като част от процеса на помирение между брата на Томас – [[Амадей IV Савойски|Амадей IV]], граф на Савоя и папа [[Инокентий IV]] след смъртта на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] през 1250 г. Като се има предвид враждата между папската и имперската фракции по време на царуването на императора, е малко вероятно родителите на Томас да са имали предбрачни отношения. [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#ThomasIIIdied1282B Foundaiton of Medoeval Genalogy]</ref> в [[Савоя]], † 30 април<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-tommaso-iii-di-detto-anche-tommasino_%28Enciclopedia-Italiana%29/|заглавие=SAVOIA, Tommaso III di, detto anche Tommasino|автор=Armando Tallone|фамилно_име=|първо_име=|дата=1936|труд=Enciclopedia Italiana (|архив_дата=|достъп_дата=15 януари 2021}}</ref> или 15/16 май [[1282]] в [[Сен Жони сюр Гие]]<ref name=":8" group="N">Дн. градче Saint-Genix-sur-Guiers в деп. [[Савоа]], [[Франция]].</ref> или в [[Сан Джинезио]]<ref name=":8" /><ref name=":7" />), е [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господар (сеньор) на Пиемонт]] и [[Графство Мориен|граф на Мориен]] ([[1259]] – [[1282]]). Понякога е сочен като прародител на клона [[Савоя-Ахая]],<ref>{{Цитат книга|last=Leguay|first=Jean-Pierre|last2=Leguay|first2=Thérèse|title=Histoire de la Savoie|url=https://books.google.fr/books?id=oh3oxaWazMMC&pg=PA44#v=onepage&q&f=false|year=2005|month=|publisher=Jean-Paul Gisserot|location=|lang=fr|isbn=978-2-87747-812-0|pages=60}}</ref> но това всъщност е най-големият му син [[Филип I Савойски-Ахая|Филип]], който става [[Ахейско княжество|княз на Ахая]]. == Произход == Той е първороден син на [[Томас II Савойски]] (* ок. 1999 или ок. 1202, † 1259), сеньор на Пиемонт, [[регент]]-[[Савойско графство|граф на Савоя]], на Аоста и на Мориен, граф на [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и на [[Графство Ено|Ено]], [[маркграф]] на [[Маркграфство Торино|Торино]] и [[Маркграфство Ивреа|Ивреа]], и на втората му съпруга [[Беатрис Фиески|Беатриче Фиески]]/Фиеско († 1283).<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f346.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=308}}</ref> Негови дядо и баба по бащина линия са [[Томас I Савойски]], 9-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен, и [[Беатриса (Маргарита) Женевска]], а по майчина – Теодор [[Фиески]], граф на [[Лаваня]]<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi|url=https://books.google.it/books?id=NCgQAAAAYAAJ&pg=PA54&lpg=PA54&dq=Beatrice+Fiesci&source=bl&ots=lHQXHYr7gb&sig=ACfU3U0ouqoKesM405WvpNKwNKSd0Yv0Bw&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj-3qfWjsLmAhVCuqQKHX-fCSY4ChDoATAAegQIBxAB#v=onepage&q=Beatrice%20Fiesci&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=53}}</ref> и Симона дела Волта (ди Капо Корсо).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.wikiwand.com/fr/Béatrice_Fieschi#/ES|заглавие=Béatrice Fieschi|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=27.4.2020}}</ref> Има двама братя и две или три сестри: * [[Амадей V Савойски|Амадей V]] (* 1252 или 1253, † 1323), 14-и граф на Савоя, съпруг на [[Сибила дьо Боже|Сибила (Симона) дьо Боже]] и на [[Мария Брабантска (Савоя)|Мария Брабантска]] * [[Лудвиг I Савойски-Во|Лудвиг I от Во]] (* сл. 1253, † 1302), барон на [[Во]] (Ваат), съпруг на Аделина Лотарингска, Жана дьо Монфор и Изабела д'Олне. * Елеонора († 1296) * Алиса († 1277) * Контесона († сл. 14 януари 1264), вероятна Има и трима природени братя от извънбрачни връзки на баща си. Подобно на баща си се отличава с пореден номер, въпреки че двамата никога не са били графове на Савоя. == Биография == Според ''Europäische Stammtafeln''<ref group="N">''Europäische Stammtafeln'' са сбор от [[Генеалогия|генеалогични]] таблици на най-влиятелните благороднически фамилии в [[Европа]].</ref> ''(''том II, 190) Томас е роден през 1248 г.,<ref name=":7">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#ThomasIIIdied1282A|заглавие=#ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – THOMAS de Savoie|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=en|архив_дата=|достъп_дата=27.4.2020}}</ref> но това противоречи на факта, че родителите му, според [[Франция|френския]] [[Историография|историк]] [[Самюел Гишенон,]] са вече женени през 1251 г. и Томас е първородният им син.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f293.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=255}}</ref> Баща му Томас II, граф на Савоя умира през 1259 г.,<ref>{{Цитат книга|last=Flour de Saint-Genis|first=Victor|title=Histoire de Savoie, d'après les documents originaux|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f260.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=248}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1|url=https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=213}}</ref> навярно отровен.<ref>{{Цитат книга|last=Matthæi Parisiensis, monachi Sancti Albani|first=|title=Chronica majora|url=https://archive.org/stream/matthiparisien05pari#page/740/mode/2up|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=741}}</ref> Томас го наследява с титлите „Граф на Мориен“ и „Господар (сеньор) на Пиемонт“.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#ThomasIIIdied1282B|заглавие=#ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA, SIGNORI del PIEMONTE – THOMAS de Savoie|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=en|архив_дата=|достъп_дата=27.4.2020}}</ref> Неговият братовчед – савойският граф [[Бонифаций Савойски]] е оставен да управлява сам графството и се сближава с партията на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] и с неговия девер [[Манфред]], [[регент]] на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]].<ref>{{Цитат книга|last=Frézet|first=Jean|title=Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1|url=https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=213 -222}}</ref> Около момента на смъртта на баща му Томас и двамата му по-малки братя са държани в затвора на [[Република Асти|Комуна Асти]]. След това обаче се намесва братът на майка му Беатрис – кардинал Отобоно Фиески, бъдещият [[Адриан V (папа)|папа Адриан V]], който с генуезките войски и други [[Гвелфи и гибелини|гвелфи]] освобождава трите деца.<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fiesch|url=https://books.google.it/books?id=NCgQAAAAYAAJ&pg=PA54&lpg=PA54&dq=Beatrice+Fiesci&source=bl&ots=lHQXHYr7gb&sig=ACfU3U0ouqoKesM405WvpNKwNKSd0Yv0Bw&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj-3qfWjsLmAhVCuqQKHX-fCSY4ChDoATAAegQIBxAB#v=onepage&q=Beatrice%20Fiesci&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=53}}</ref> През [[1263]] г. Томас III придружава братовчед си Бонифаций Савойски в кампанията срещу [[История на Торино|Торино]], попаднал под влиянието на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]].<ref name=":6" /> Двамата са нападнати при портите на Торино от войските на Комуна Асти и пленени, а Бонифаций умира от раните си.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Flour de Saint-Genis|first=Victor|title=Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f261.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=249}}</ref> Тъй като Бонифаций не е женен, няма и наследници, така че предимство имат синовете на граф [[Томас II Савойски]] и по-конкретно – първородният му син Томас, който изисква графството и потвърждение за превъзходството му над рода. Сестрите на Бонифаций също отправят претенции, но в крайна сметка чичо му по бащина линия – [[граф на Ричмънд|графът на Ричмънд]] и на [[Ромон]] [[Петер II Савойски|Петър]] успява да накара да го признаят за граф на Савоя<ref name=":2" /> през [[1263]] г. и поради младата възраст на Томас. През 1264 г. лелята на Томас – [[Беатриса Савойска]], графиня консорт на [[Списък на графовете и маркграфовете на Прованс|Прованс]] и [[Графове на Форкалкие|Форкалкие]], споменава Томас, братята му [[Амадей V Савойски|Амадей]] и [[Лудвиг I (Ваат)|Лудвиг]], и сестра им Елеонора в завещанието си като получатели на наследство.<ref>{{Цитат книга|last=Wurstemberger|first=L.|title=Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 636|url=https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=317}}</ref> За интересите му в Пиемонт, в земите, оставени от баща му Томас II, се грижи майка му Беатрис Фиески до навършването му на 16 години около 1268 г. През [[1268]] г. чичо му – [[Савойско графство|графът на Савоя]] [[Петер II Савойски|Петър II]], прави последно завещание, където изисква да бъде погребан в [[Абатство Откомб]] и определя брат си [[Филип I Савойски|Филип]] за свой наследник в графството, и също така определя различните завещания за всички останали роднини,<ref>{{Цитат книга|last=Wurstemberger|first=L.|title=Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 749|url=https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=431 – 436}}</ref> добавяйки и допълнение, където уточнява, че неговата наследници са брат му Филип и собствената му дъщеря [[Беатрис Савойска (1237 – 1310)|Беатрис Савойска]].<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève – tome XXXVI, doc. 749|url=https://doc.rero.ch/record/27864/files/Gf_280_1_07.pdf#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=321}}</ref> Петър II Савойски умира на 16 май 1268 г. без мъжки наследници, но въпреки това Томас III не получава короната на графството, която преминава в ръцете на другия му чичо [[Филип I Савойски]].<ref name=":0" /> Той определя втория си племенник Амадей – граф на [[Фландрия (графство)|Фландрия]] за свой наследник начело на Графство Савоя, отхвърляйки Томас, като по този начин се отказва от традицията на [[Савойска династия|Хумбертините]] за първородния мъжки наследник.<ref>{{Цитат книга|last=Brondy|first=Réjane|last2=Demotz|first2=Bernard|last3=Jean-Pierre|first3=Leguay|title=Histoire de Savoie – La Savoie de l'an mil à la Réforme, xie au début du xvie siècle|year=1984|month=|publisher=Ouest France Université|location=|lang=fr|isbn=2-85882-548-3|pages=126}}</ref> В периода 1259 – 1282 г. (вероятно около 1270 г.) той предоставя заедно с майка си Беатрис Фиески Харта на свободите<ref group="N">Рут Мариот Льобер отбелязва, че Савойските графовете използват хартите на свободите в селищата на своята територията като начин за управление. Те дават тези харти по стратегически, понякога военни, политически или икономически причини, но без претенции към обикновените хора. Когато хартата бъде установена, графът гарантира справедливостта и жителите получават определени свободи. Бенефициенти на такива предимства са градовете, разположени по границите на графството – по основните оси, свързващи [[Северна Европа]] с Италианския полуостров, по-специално по осите, минаващи покрай [[алпи]]йския проход на [[Мон Сени]], който те контролират. Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie: Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343. Académie florimontane Librairie Droz, 1973. p. 13 – 14</ref> на селището [[Сен Жони сюр Гие]]<ref name=":8" group="N" /> – център на владение, което баща му Томас II получава от брат си граф [[Амадей IV Савойски]].<ref>{{Цитат книга|last=Ruth Mariotte|first=Löber|title=Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343|url=https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA163#v=onepage&q&f=false|year=1973|month=|publisher=Librairie Droz – Académie florimontane|location=|lang=fr|isbn=978-2-60004-503-2|pages=163}}</ref> През [[1273]] г. Томас е споменат заедно с брат си Амадей и майка им Беатрис, спомената като графиня на Боржè.<ref>Беатрис се оттегля да живее в [[Замък на Борже дю Лак|замъка на Борже дю Лак]], собственост на съпруга ѝ [[Томас II Савойски|Томас II]] според завещанието на Аделазия, вдовицата на роднината на Савоя – Алберт IV, господар на [[Ла Тур дю Пен (род)|Ла Тур]] и Колини (в дн. деп. [[Оверн-Рона-Алпи]], [[Франция]].</ref><ref>{{Цитат книга|last=Wurstemberger|first=L.|title=Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 814|url=https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=465}}</ref> При Филип I Савойски Томас е овластен с феодите си и от негово име управлява териториите отсам [[Алпи]]те, в [[Пиемонт]], които се намират по заплахата на [[Република Асти]], на [[Шарл I Анжуйски|Шарл Анжуйски]] и на [[Маркграфство Монферат|маркграфа на Монферат]] [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]]. През [[1274]] г. той получава [[Пинероло]] и Вале ди [[Пероза Арджентина|Пероза]], а през [[1280]] г. – [[Торино]], [[Коленьо]], [[Груляско]] и [[Пианеца]]. През [[1280]] г. [[Вилхелм VII (Монферат)|маркграфът на Монферат]] [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII Велики]], [[Кралство Арагон|кралят на Арагон]] [[Педро III Арагонски|Педро III]] и [[Маркграфство Салуцо|маркграфът на Салуцо]] [[Томас I (Салуцо)|Томас I]] правят заговор, за да си разпределят савойските владения, към които последните двама имат претенции в ролята им на зет и на син на Беатриса Савойска, дъщеря на [[Амадей IV Савойски]]. Вилхелм VII се отправя към [[Испания]] и при преминаването си през Савойските владения е хвърлен в затвора по нареждане на Томас III. Томас му предлага свобода срещу това да върне на Савоя окупирания от него Торино.<ref>{{Цитат книга|last=Flour de Saint-Genis|first=Victor|title=Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f269.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=257}}</ref><ref name=":3">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f350.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=312}}</ref> Томас, според историка Самюел Гишенон, се разболява в Сен Жани сюр Гие,<ref name=":8" group="N" /><ref name=":3" /> където през май [[1282]] г. прави завещание. В него той желае да бъде погребан в Абатство Откомб, дава наследство на съпругата си Гуя и на майка си Беатрис, определя за наследник най-големия си син [[Филип I Савойски-Ахая|Филип]], като дава адекватни прерогативи на останалите си четирима сина Петър, Томас, Амадей и Вилхелм, и нарежда съпругата му да бъде техен опекун, подпомагана от брат ѝ – господаря на [[Салан ле Бен|Салан]],<ref group="N">Дн. Салан ле Бен (''Salins-les-Bains'') в деп. [[Жура]], [[Франция]]</ref> граф на [[Шалон сюр Сон|Шалон]]<ref group="N">Дн. град Шалон сюр Сон (''Chalon-sur-Saône'') в деп. [[Сон е Лоар]], [[Франция]]</ref> и граф на [[Бургундия (графство)|Бургундия]] [[Ото IV (Бургундия)|Ото IV]] и от един негов братовчед – Аймар от [[Русийон]], архиепископ на [[Лион]].<ref name=":4">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f104.image.texteImage#ES|year=1660|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=100 – 102}}</ref> Според Гишенон Томас умира в Сен Жани сюр Гие на 15 май 1282 г. и е погребан в [[Сакра ди Сан Микеле]] в Пиемонт.<ref name=":3" /> Други дата и място на смъртта му е 16 май 1282 г. в [[Сан Джинезио]]<ref name=":8" /><ref name=":7" /> и изглежда, че е погребан по негово искане в Абатство Откомб.<ref group="N">Кралско абатство Откомб (''Abbaye royale d'Hautecombe'') се намира на територията на община Сен Пиер дьо Кюртий (''Saint-Pierre-de-Curtille'') в деп. [[Савоа]], [[Франция]].</ref> == Брак и потомство == ∞ май 1274 Гуя (Гая) дьо Шалон (Бургундска-Конте) (''Guya de Châlon/Guye de Bourgogne''; † 24 юни 1316), дъщеря на [[Хуго (Шалон)|Хуго III дьо Шалон]], [[пфалцграф]] на [[Бургундия (графство)|Бургундия]], господар на [[Салан ле Бен|Салан]],<ref group="N">Салан ле Бен (''Salins-les-Bains'') в дн. деп. [[Жура]], [[Франция]]</ref> и на [[Аделхайд (Бургундия)|Аделхайд]] от Графство [[Андекска династия|Мерания-Андекс]], графиня на Бургундия.<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f351.image.r=.langFR#ES|year=1660|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=313}}</ref> От нея има петима сина,<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=#ES Genealogy:Savoy 2 – Tomaso III|заглавие=#ES Genealogy:Savoy 2 – Tomaso III|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27.4.2020}}</ref> всички от които са споменати в завещанието му:<ref name=":4" /> # [[Филип I (Пиемонт)|Филип I Савойски-Ахая]] (* 1278 в [[Суза]], † 23 септември 1334), [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господар на Пиемонт]] (1294 – 1334), граф на Мориен, княз на Ахая (1301 – 1307); ∞ 1. 12 февруари 1301 в Рим [[Изабела дьо Вилардуен]] (* 1263, † 1312), княгиня на Ахая и на Мореа, дъщеря на [[Вилхелм II дьо Вилардуен]] и на втората му съпруга [[Анна Комнина Дукина|Анна Ангела Комнина Дукина]], имат две или три дъщери 2. 7 май 1312 Катерина дьо ла Тур дю Пен († 9 декември 1337 в Пинероло),<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=LivreDe Allobrogibus libri novem|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k110073z/f472.image#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=441}}</ref> дъщеря на [[Хумберт I Виенски]] и на съпругата му Анна Бургундска, имат пет сина и пет или шест дъщери. Има и трима извънбрачни сина и две извънбрачни дъщери. # Петър Савойски († ноември 1332 в [[Лион]]), дякон на [[Солсбъри]] и главен свещеник на [[Лион]] (1304 – 1312 и 1320), архиепископ на Лион, граф на Лион и примат на Галиите (от 1307), господар на Монфосон (от 1324), господар на Сетем (от 1331); има двама извънбрачни сина. # Томас Савойски († декември сл. 1340 в Амиен), [[викарий]] на [[Амиен]], необявен епископ на Торино # Амадей Савойски († сл. 1340), архидякон на [[Реймс]] (1320) # Вилхелм Савойски († ок.1326), [[абат]] на [[Сакра ди Сан Микеле]] (от 1310).<ref name=":5">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f353.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=315}}</ref> Според Гишенон Томас вероятно има и трима сина от извънбрачни връзки с неизвестни жени:<ref name=":5" /> * Ланселот (вероятно † пр. 1282), неясно роднинство * Франциск (жив 1362 – 1363), неясно роднинство, господар на Бар дьо Мер (1362 – 1363) * Никола (жив 1336 – 1340), неясно роднинство, господар на Бар дьо Мер. == Вижте също == * [[Савойска династия]] * [[Принц на Пиемонт]] * [[Савойско графство]] * [[История на Пиемонт]] == Източници == * {{икона|it}} [http://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-tommaso-iii-di-detto-anche-tommasino_%28Enciclopedia-Italiana%29/ Биография в „Enciclopedia Treccani“] * {{икона|it}} [http://www.sardimpex.com/sito%20in%20costruzione/Savoia/Savoia-Acaia.htm Генеалогия от Davide Shamà]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#ThomasIIIdied1282B Генеалогия от Charles Cawley] * {{икона|en}} [http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy2.html#T3 Savoy 2 – Tomaso III], Geneology == Библиография == === Първични източници === * {{икона|la}} Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, ''[https://archive.org/stream/matthiparisien05pari#page/n11/mode/2up Chronica Majorar, vol. V]'' * {{икона|la}} [https://web.archive.org/web/20150923233458/http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000886_00003.html?sortIndex=010%3A050%3A0023%3A010%3A00%3A00 ''Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus XXIII'']. * {{икона|la}} L. Wurstemberger. ''[https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=false Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien]''1858 * {{икона|la}} [https://doc.rero.ch/record/27864/files/Gf_280_1_07.pdf ''Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève – tome 7''] === Историографска литература === * {{икона|fr}} Victor Flour de Saint–Genis. ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p.texteImage Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... Tome 1]'' * {{икона|fr}} Samuel Guichenon. ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres,...]'' * {{икона|fr}} Jean Frézet. ''[https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie]'' * {{икона|fr}} Samuel Guichenon. [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage ''Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres''] * {{икона|it}} [https://books.google.it/books?id=NCgQAAAAYAAJ&pg=PA54&lpg=PA54&dq=Beatrice+Fiesci&source=bl&ots=lHQXHYr7gb&sig=ACfU3U0ouqoKesM405WvpNKwNKSd0Yv0Bw&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj-3qfWjsLmAhVCuqQKHX-fCSY4ChDoATAAegQIBxAB#v=onepage&q=Beatrice%20Fiesci&f=false Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi, с. 53 – 54] * {{икона|en}} Eugene L. Cox, ''The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe'', Princeton University Press (<abbr>reprint</abbr> 2015) (<abbr>1st</abbr> e<abbr>d.</abbr> 1974) * {{икона|fr}} Bernard Demotz, ''Le comté de Savoie du <abbr>xie</abbr> au <abbr>xve</abbr> siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge'', ''Genève'', Slatkine, 2000 <small>(ISBN 2-05-101676-3)</small> * {{икона|fr}} Bruno Galland, ''[https://www.persee.fr/doc/efr_0223-5099_1998_mon_247_1 Les papes d'Avignon et la Maison de Savoie. 1309 – 1409]'', École française de Rome, 1998 <small>(ISBN 978-2-7283-0539)</small> == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Библиографски бележки == <references /> {{Превод от 2|it|Tommaso II di Savoia|fr|Thomas III de Piémont|112444062|168674532}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Пиемонтци]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Италианска аристокрация]] eyj6s2g8u8ytkuc2cqff62egsk2ktun 0 737061 12214592 11963968 2024-04-26T00:13:24Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|име=Жак Савойски-Ахая|други титли=|роден=6/16 януари [[1315]]|потомци=[[Филип II Савойски-Ахая|Филип]]<br>Мария<br>[[Амадей Савойски-Ахая|Амадей]]<br>[[Лудвиг Савойски-Ахая|Лудвиг]]<br>Антонио (извънбр.)<br>Бракето (извънбр.)|религия=[[Римокатолическа църква|Католик]]|трети брак=Маргарита дьо Божо|втори брак=[[Сибила дел Балцо]]|съпруга=Беатрис д'Есте|майка=Катерина дю ла Тур дьо Пен|баща=[[Филип I Савойски-Ахая]]|описание=Господар на Пиемонт|герб=Coa of the House of Savoy-Achaea.svg|династия=[[Савойска династия|Савоя]], клон [[Савоя-Ахая]]|управление=[[1334]] – [[17 май]] [[1367]]|погребан=Църква „Св. Франциск“ в [[Пинероло]]|починал=14 или 17 май [[1367]]|място на раждане=[[Пинероло]]|наследник=[[Амадей Савойски-Ахая]]|предшественик=[[Филип I Савойски-Ахая]]|място на смъртта=[[Пинероло]]}} '''Жак Савойски-Ахая, Жак Савойски''' или '''Жак Пиемонтски''' ({{Lang|it|Giacomo di Savoia-Acaia}}, {{Lang|fr|Jacques de Savoie ou Jacques de Savoie-Achaïe, dit aussi de Piémont}}; ''*'' ок. 6/16 януари [[1315]] в [[Пинероло]], † [[14 май]] [[1367]], пак там<ref name=":5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Jacquesdied1367B|заглавие=JACQUES de Savoie|автор=Foundation of Medieaval Geneaology|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=en|архив_дата=|достъп_дата=11.5.2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sardimpex.com/sito%20in%20costruzione/Savoia/Savoia-Acaia.htm|заглавие=Savoia-Acaia|автор=Davide Shamà|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=11.5.2020}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>), е [[Принц на Пиемонт|сеньор на Пиемонт]] и титулярен [[Ахейско княжество|княз на Ахая]] ([[1334]]-[[1360]] и [[1363]]-[[1367]]). == Произход == Жак е първородният син на [[Филип I Савойски-Ахая]] (* 1274<ref name=":32">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genmarenostrum.com/Savoia/savoia-acaia.htm|заглавие=Savoia|автор=Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=30.4.2020}}</ref> или 1278<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Philippedied1334B|заглавие=Philippe de Savoie|автор=Foundation of Medieval Geneaology|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=en|архив_дата=|достъп_дата=11.5.2020}}</ref> † 1334<ref name=":32" /><ref name=":4" />), сеньор на Пиемонт (1294 – 1334) и титулярен княз на Ахая (1301 – 1307),<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f346.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=323}}</ref> и на втората му съпруга Катерина дьо Виеноа/дьо ла Тур дю Пен († 1337).<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=De Allobrogibus libri novem|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k110073z/f472.image#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=441}}</ref> Има четири братя и пет или шест сестри:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Jacquesdied1367B|заглавие=PHILIPPE de Savoie|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=MedLands|архив_дата=|достъп_дата=29.7.2020}}</ref> * Елеонора († 1350) * Една вероятна сестра († 1330) * Йоана (Жана, Жанет) (* ок. 1316/18 1 355) * Амадей († 1376), свещеник в [[Орлеан (графство)|Орлеан]] и [[Лион]], [[епископ]] на [[Мориен]] (2 април 1349) и на [[Лозана]] (1354), господар на [[Кумиана]] (1367/1370) * Беатриса († 1340) * Агнес (* ок. 1325/30 † ок. 1384 или 1350) * Изабела (Елисавета) († ок. 1370), игуменка на манастира „Сан Джакомо“ в Пинероло * Томас (* 1328/9 † 1360), господар на [[Пианеца]] (от 1331), каноник и граф на църквата на [[Лион]], епископ на [[Торино]] (от 10 ноември 1348), господар на Солие (от 1355); * Едуард (* 1330 † 1395), монах в [[Сион (град)|Сион]] (от 18 февруари 1346), [[абат]] на Сан Джусто и [[приор]] на Буржè дю Лак/Боргето (от 1366), епископ на [[Беле]] (от 1370), [[епископ]] на Сион (от 1374), архиепископ на [[Тарантез]] (от 23 март 1386), господар на Конте и Шийон (през 1370) * Аймон (* 1330 † 1398), господар на [[Кумиана]] и [[Кавалермаджоре]], на 19 март 1378 като губернатор на [[Савойско графство|Савойския граф]] получава замъка на [[Вилафранка Пиемонте|Вилафранка]]. Участник в Савойския кръстоносен поход през 1366 – 1367 г. Освен това има пет полусестри, три от които са от първия брак на баща си, а две са извънбрачни, и трима полубратя (извънбрачни).<ref name=":4" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genmarenostrum.com/Savoia/savoia-acaia.htm|заглавие=Savoia-Acaia|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo|архив_дата=|достъп_дата=29.7.2020}}</ref> == Биография == === Ранни години === Жак е определен като наследник на баща му в завещанието на Филип I от 9 юни [[1330]] г. заедно с всички останали все още живи дъщери и синове. Майка му Катерина е опекун на децата.<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f113.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=190 – 110}}</ref> Баща му умира в [[Пинероло]] на [[25 декември]] [[1334]] г. и все още малолетният Жак го наследява в управлението на [[Пиемонт]] под [[регент]]ството на майка си.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f366.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=328}}</ref> Срещу това въстават почти всички феодални господари на Пиемонт, но граф [[Аймон Савойски]] потушава бунта, като утвърждава Жак на престола. През [[1335]] г. майка му Катерина сключва договор с представителя на [[Сицилианско кралство|краля на Сицилия]] [[Робер (крал на Неапол)|Робер I Анжуйски]] в [[Ломбардия]], в който се предвижда подялбата на някои [[феод]]и.<ref name=":0" /> Жак подкрепя [[Сицилиански Анжуйци|Анжуйците]], като им обещава да атакува всичките им врагове освен [[Савойско графство|Савойските графове]]. === Война с Маркграфство Монферат и с Маркграфство Салуцо === След като майка му умира през [[1337]] г. и след като тя е подписала договор за женитбата му с Беатрис – дъщеря на маркграф [[Томас II (Салуцо)|Томас II]] от [[Маркграфство Салуцо|Салуцо]], Жак – княз на [[Ахейско княжество|Ахая]] продължава политиката на баща си: той не се съюзява открито с когото и било освен с гореспоменатите Анжуйци и не се конфронтира прекалено с пиемонтските владетели. През [[1339]] г. сключва договор с [[Хумберт II Виенски]], барон на Тур дю Пен, [[дофин]] на [[Виен (графство)|Виен]] и граф на Албон, който предвижда взаимна отбранителна намеса срещу враговете с изключение на Анжуйците и на Савойските графове.<ref name=":1" /> Жак обявява война на [[Маркграфство Монферат|маркграфа на Монферат]] [[Теодоро I (Монферат)|Теодор I Палеолог]], с когото обаче бързо сключва примирие. В съгласие с Анжуйците, през [[1340]] г. Жак напада [[Маркграфство Салуцо]], а през [[1341]] г. го окупира, подпалва го и обсажда неговия маркграф [[Томас II (Салуцо)|Томас II]] в замъка му в Салуцо. След като пленява маркграфа, той го предава на Бертранд III [[Дел Балцо (род)|Дел Балцо]] от графовете на [[Авелино]], и завежда двама от синовете му като затворници в [[Пинероло]].<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 329|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f367.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=329}}</ref> След смъртта на [[Роберт I Анжуйски]] през [[1341]] г. Жак се съюзява със Савойските графове, за да си присвои феодите и градовете, принадлежащи на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]]. През [[1346]] г. придобива [[Алба (Италия)|Алба]] и заедно с граф [[Амадей VI Савойски]] окупира [[Кунео]], [[Мондови]], [[Савиляно]] и други градове.<ref name=":1" /> През [[1347]] и [[1348]] г., обещавайки да си върне [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]], Жак е сред онези, които подкрепят краля на [[Унгария]] [[Лайош I Велики]] срещу [[Джована I Анжуйска]].<ref name=":1" /> През [[1356]] г. Жак и Амадей VI Савойски трябва да се бият срещу съюз, в който влизат [[Томас II (Салуцо)|Томас II]] от Салуцо и [[Джовани II (Монферат)|Джовани II]] от [[Маркграфство Монферат|Монферат]], и в когото през [[1359]] г. влизат [[Ракониджи]] и [[Карманьола]] в [[Принц на Пиемонт|Княжество Пиемонт]].<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 330|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f368.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=330}}</ref> === Независимост от Савоя, затвор и смърт === След като [[васал]]ната му зависимост от граф [[Амадей VI Савойски]] нараства все повече, Жак се възползва от преминаването през Италия на императорa на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]] [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], за да разшири автономията си. Той започва да се ползва от привилегии, запазени дотогава единствено за Савойските графове, като собствен монетен двор и възможността за назначаване на собствени нотариуси. Конфликтът му с Амадей VI се задълбочава след като Жак получава правото да облага стоките, преминаващи през неговите владения, и по-специално онези, преминаващи през тогавашната ''Strada di Francia'' (днешен бул. Франча в град [[Торино]]), при което търговците се обръщат към Амадей VI за намеса.<ref name=":2" /> През 1356 г., с помощта на маркграфа на Салуцо [[Томас II (Салуцо)|Томас II]], [[Галеацо II Висконти]] и [[Бернабо Висконти]], Жак участва в експедицията срещу [[Ивреа#История|Ивреа]], поделена по онова време между [[Джовани II (Монферат)|Джовани II Монфераски]] и граф Амадей VI Савойски. Въпреки че Жак се кълне, че е окупирал само онази част на града, която е под властта на Маркграфа на Монферат, Амадей VI го детронира и започва открита война срещу него.<ref name=":2" /> Жак се окупира в [[Пинероло]], като нарежда да се укрепи градът чрез реконструкция на крепостните му стени, изграждането на порти и подвижни мостове, издигането на кули и събарянето на къщи твърде близо до градските стени. Работите приключват през [[1364]] г. Обявен за предател през [[1360]] г., Жак е арестуван, докато неговият син и наследник [[Филип II Савойски-Ахая|Филип]] се крие в [[Алесандрия]]. Три години по-късно<ref name=":2" /><ref name=":3">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f369.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=331}}</ref> Жак е оправдан по всички обвинения и са му върнати владенията, но е принуден да заплати огромната за времето си сума от 160 хил. златни [[флорин]]а, да се откаже от исковете си към Ивреа и [[Канавезе]], и да се ожени за 30 години по-младата от него Маргарита дьо Божо. Получил владения си обратно, Жак влиза триумфално в Торино и потвърждава привилегиите на неговите жители. Амадей VI Савойски го принуждава да води война срещу маркграфа на Салуцо [[Фридрих II (Салуцо)|Фридрих II]] и Жак завладява [[Пианеца]] през 1364 г.<ref name=":3" /> На 16 май [[1366]] г. Жак съставя завещание, определяйки първородния си син Филип за свой наследник, споменавайки и третата си съпруга Маргарита и другите си две деца – [[Лудвиг Савойски-Ахая|Лудвиг]] и [[Амадей Савойски-Ахая|Амадей]].<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie,|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f118.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=114 и 117}}</ref> В същия този период обаче синът му Филип се съюзява с маркграфа на Салуцо [[Фридрих II (Салуцо)|Фридрих II]] и с [[Списък на владетелите на Милано|господарите на Милано]] [[Галеацо II Висконти]] и [[Бернабо Висконти]], за да воюват срещу савойския граф Амадей VI. С акт от 25 април 1367 г. Жак лишава от наследство най-големия си син, наричайки го „недостоен и неблагодарен“,<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXIX pagg 220 - 223|url=https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=220 - 223}}</ref> и разпределя наследството между децата от третата си съпруга – полубратята на Филип Амадей и Лудвиг. Това кара Филип да поведе кървав бунт през следващите няколко години. Жак умира на 52-годишна възраст на [[17 май]] [[1367]] г. в Пинероло, оставяйки княжеството си в хаос. Смъртта му бележи началото на интриги и борби, които скоро довеждат потомците му до гибел. == Брак и наследници == Жени се три пъти:<ref name=":5" /><ref name=":32" /> 1. ∞ 18 декември [[1338]] (чрез представител), 22 януари [[1339]] за Беатриче д'Есте († 10 февруари 1339 в [[Ивреа]]), дъщеря на [[Риналдо II д’Есте (1290 – 1335)|Риналдо II д’Есте]], маркиз на [[Ферара]] и господар на [[Модена]], и съпругата му Лукреция ди Барбиано. Скоро остава вдовец. Нямат деца. 2. ∞ 9 юни [[1339]] [[Сибила дел Балцо]]/Сибил дьо Бо († 1361), дъщеря на Раймонд II, 10-и [[Господари на Бо|господар на Бо]], граф на [[Авелино]] и генерален викарий на [[Ахейско княжество|Ахая]] (1264-1321), и втората му съпруга Стефанета Дел Балцо (Етиен дьо Бо-Пюрикар). Остава вдовец. От нея има един син и вероятно една дъщеря: * [[Филип II Савойски-Ахая|Филип Савойски-Ахая]] (* август 1340, † ок. октомври 1368 в замъка на Авиляна), господар на [[Ахейско княжество|Ахая]] под името Филип II Савойски-Ахая. Лишен от баща си от право на наследство в Пиемонт (1367); ∞ 19 септември 1362 Алиса дьо Тоар (+ сл. 12 юни 1400), господарка на Монжифон, дъщеря на Умберто, господар на Тоар и Вилар и Беатриса Савойска от Князете на Ахая; * Мария Савойска-Ахая († сл. 1348). 3. ∞ 16 юли [[1362]] (договор) за Маргарита дьо Божьо (* 20 декември, 1346, † януари 1402), господарка на Барзе, дъщеря на [[Едуард I дьо Божо|Едуард I]], господар на Божьо (Форез) и съпругата му Мария дю Тил. От нея има двама сина: * [[Амадей Савойски-Ахая|Амадей I Савойски-Ахая]] (* 1363, † 7 май 1403 в Пинероло), сеньор на Пиемонт (1368-1402) и титулярен княз на Ахая; ∞ 22 септември 1380 за Катерина Женевска († 17 октомври 1407 във [[Вигоне]]), дъщеря на [[Амадей III (Женева)|Амадей III]], [[Графство Женева|граф на Женева]], и Марго (Мау) д'Оверн. Имат 4 дъщери; * [[Лудвиг от Пиемонт|Лудвиг I Савойски-Ахая]] (* 1364 в Пинероло, † 11 декември 1418 в Торино или Пинероло), сеньор на Пиемонт (1402 – 1418) и титулярен княз на Ахая (от 1402); ∞ 24 юли 1402 (1403) за [[Бона Савойска (1388 – 1432)|Бона Савойска]] (* 1388, † 1432), племенница на крал [[Шарл V]], дъщеря на граф [[Амадей VII Савойски]] и съпругата му [[Бона Бурбон]]. Нямат деца. Има един или двама извънбрачни синове от неизвестни жени: * Антонио Извънбрачни Савойски, нар. „дела Мореа“, капитан в служба на Савойските графове, отива с [[Амедей VI Савойски|Амадей VI Савойски]] в Ориента (1366), следва го във [[Кралство Франция|Франция]], за да се бие с фламандците (1380), получава като дар феода на [[Буска]] (5 март 1418), господар на [[Дженола]] (1422). Поставя началото на [[Морганатичен брак|морганатичния]] клон [[Савоя-Буска]], просъществувал от 5 март [[1418]] до [[1477]] г. Има четирима сина. * Бракето. == Вижте също == {{колони|2| * [[Принц на Пиемонт]] * [[Савоя-Ахая]] * [[Ахейско княжество]] * [[Савойска династия]] * [[Савойско графство]] * [[История на Пиемонт]] }} == Източници == * {{икона|it}} [http://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-giacomo-di-principe-di-acaia/ Биография в „Enciclopedia Treccani“] * {{икона|it}} [http://www.sardimpex.com/sito%20in%20costruzione/Savoia/Savoia-Acaia.htm Генеалогия от Davide Shamà]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|en}} [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Jacquesdied1367B Генеалогия от Charles Cawley] * {{икона|en}} [http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy2.html#JA Генеалогия] === Библиография === ==== Първични източници ==== * {{икона|la}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k110073z ''De Allobrogibus libri novem'']. * {{икона|la}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage Guichenon, Samuel. ''Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres'',...] * {{икона|la}} [https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false#ES ''Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2''] ==== Историографска литература ==== * {{икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Guichenon, Samuel. ''Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres,..'']. * {{икона|fr}} [https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie] * {{икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage Samuel Guichenon. ''Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres,'']''...'' * Bruno, Dante. ''[http://www.euweb.it/courtesy/uploads/maregranda.it/pdf/Marchesato%20di%20Busca_ok.pdf Alla scoperta del Marchesato di Busca. Cenni e vicende di un piccolo stato italiano]''. Fusta Editore, Saluzzo 2014 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Giacomo di Savoia-Acaia|112103855}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Пиемонтци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Принцове на Ахая]] cns0kz6hj468f1f18qt87gig6obdwsd 0 737103 12214574 12159688 2024-04-25T23:46:19Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|име=Филип I Савойски-Ахая|втори брак=Катерина дьо ла Тур дю Пен|роден=[[1278]]|място на смъртта=[[Пинероло]]|потомци=Мария<br>Алиса<br>Маргарита<br>[[Жак Савойски-Ахая|Жак]]<br>Елеонора<br>Йоана (Жана)<br>Амадей<br>Беатриса<br>Агнес<br> Изабела (Елисавета)<br>Томас<br>Едуард<br>Аймон<br>Извънбрачни:<br>Риналдо<br>Беатриса<br>Франциска<br>Антонио<br>Анселм (Ланселм)|място на раждане=[[Суза]]|герб=Coa of the House of Savoy-Achaea.svg|династия=[[Савойска династия|Савоя]], клон [[Савоя-Ахая]]|съпруга=[[Изабела дьо Вилардуен]]|описание=Господар на Пиемонт|баща=[[Томас III Савойски]]|майка=Гуя дьо Шалон|наследник=[[Жак Савойски-Ахая]]|други титли=Титулярен [[Ахейско княжество|княз на Ахая]]|предшественик=[[Томас III Савойски]]|управление=[[1294]] – [[1334]]|изображение за личността=Philip I of Piedmont.jpg|религия=[[Римокатолическа църква|Католик]]}}{{Монарх|описание=[[Ахейско княжество|Принц на Ахая]]|предшественик=[[Изабела дьо Вилардуен]] със съпруга ѝ [[Флоренц от Хегенау|Флоренц д'Ено]]|управление=[[1301]] – [[1307]] заедно с [[Изабела дьо Вилардуен]]|наследник=[[Филип Анжуйски (1256 – 1277)|Филип I Анжуйски]]|герб=Armoiries Achaïe.svg}} '''Филип I Савойски-Ахая''' или '''Филип I Пиемонтски, Филип I Савойски''' ({{Lang|it|Filippo I di Savoia-Acaia}}, {{Lang|fr|Philippe I de Savoie-Achaïe, dit aussi Philippe I de Savoie ou de Piémont}}; * [[1274]]<ref name=":3" /> или [[1278]]<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Philippedied1334B|заглавие=Philippe de Savoie|автор=Foundation of Medieval Geneaology|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=en|архив_дата=|достъп_дата=11.5.2020}}</ref> в [[Суза (Италия)|Суза,]] † [[23 септември]] [[1334]]<ref name=":3" /><ref name=":4" /> [[Пинероло|в Пинероло]]), е [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господар (сеньор) на Пиемонт]] ([[1294]] – [[1334]]) и титулярен [[Ахейско княжество|княз на Ахая]] ([[1301]] – [[1307]]). Поставя началото на клона [[Савоя-Ахая]]. Той освен това е господар (сеньор) на [[История на Торино|Торино]], Каворето,<ref group="N">Към 2021 г. Каворето (''Cavoretto'') е голям торински крайречен квартал. До 1889 г. е бил независима община.</ref> [[Монкалиери]], [[Кариняно]], [[Вигоне]], Пинероло и долините му, [[Пероза Арджентина|Пероза]], Мирадоло, [[Вилафранка Пиемонте|Вилафранка]], [[Фросаско]], [[Кумиана]], [[Коленьо]], [[Пианеца]] и [[Друенто]] (1295), [[Кавур]] (1300), [[Гасино Торинезе|Гасино]] (1305), [[Кавалермаджоре]] (1313), [[Асти (град)|Асти]] (1305 – 1306), на [[Кастелан#Кастеланство|кастеланството]] на [[Коринт]] (1301).<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.genmarenostrum.com/Savoia/savoia-acaia.htm|заглавие=Savoia|автор=Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=21 септ. 2021}}</ref> == Произход == Филип е първороден син на господаря на Пиемонт и граф на [[Мориен]] [[Томас III Савойски]] (* ок. 1250 † 1282), и на съпругата му Гуя (Гая) дьо Шалон (Бургундска-Конте) († 1316).<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f351.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=308 и 313}}</ref> Има четирима братя: * Петер († 1332), дякон на Сализбери и главен свещеник на Лион (1304 – 1312 и 1320), архиепископ на Лион, граф на Лион и примат на Галиите (от 1307), господар на Монфосон (от 1324), господар на Сетем (от 1331) * Томас († сл. 1340), [[викарий]] на Амиен, необявен епископ на Торино * Амадей († сл. 1340), архидякон на [[Реймс]] (1320) * Вилхелм († ок.1326), [[абат]] на [[Сакра ди Сан Микеле]] (от 1310). Има и трима вероятни полубратя от извънбрачни връзки на баща му. == Биография == === Ранни години и борби за власт === Според френския [[Историография|историк]] Самюел Гишенон в завещанието си от 14 май [[1282]] г. бащата на Филип го определя за наследник и дава адекватни прерогативи на останалите си четирима сина. Той нарежда също така съпругата му да бъде опекун на децата с помощта на брат ѝ [[Ото IV (Бургундия)|Ото IV Бургундски]], господар на [[Салан ле Бен|Салан]],<ref group="N">дн. градче Салан ле Бен (''Salins-les-Bains'') в деп. [[Жура]], [[Франция]]</ref> граф на [[Шалон сюр Сон|Шалон]]<ref group="N">дн. град Шалон сюр Сон (''Chalon-sur-Saône'') в деп. [[Сон е Лоар]], Франция</ref> и [[Бургундия (графство)|граф на Бургундия]], и на братовчед им Аймар от [[Русийон]], архиепископ на [[Лион]].<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f104.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=100 – 102}}</ref> Томас III умира на 15 или 16 май [[1282]] г. и властта отива в ръцете на чичото на баща му – [[Филип I Савойски]], който умира на 15 или 16 август [[1285]] г. Въпреки че Филип се явява най-прекият наследник в рода, той отново не получава властта над [[Савойско графство|Графство Савоя]] и тя отива в ръцете на чичо му [[Амадей V Савойски]] – второроден син на [[Томас II Савойски]].<ref>{{Цитат книга|last=Flour de Saint-Genix|first=Victor|title=Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f275.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=263}}</ref><ref group="N">Според завещателните разпореждания на граф Амадей IV Савойски при липсата на наследник от мъжки пол негов наследник е брат му – дядото на Филип [[Томас II Савойски]] (Wurstemberger, L. ''[https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=true Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien]'', doc. 133, с. 68), следователно, след смъртта на дядото и бащата наследник би трябало да е Филип, който по онова време обаче е на около 7 г., така че наследник става второродният син на Томас II и чичо на Филип – [[Амадей V Савойски]].</ref> Mайката на Филип Гуя дьо Шалон и другият му чичо по бащина линия [[Лудвиг I (Ваат)|Лудвиг Савойски]] изискват разпределянето на графството. През януари [[1286]] г. е постигнато споразумение, според което в замяна на феодална почит Лудвиг получава от брат си цялата територия на [[Во]] и титлата „[[барон]]“, [[Бюже]]<ref group="N">Бюже (''Bugey'') е исторически и природен район в дн. деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], Франция</ref> и годишен доход от 400 лири,<ref>{{Cite journal|last=de Gerbaix de Sonnaz|first=A.|date=|title=Mémoire historique sur Louis II de Savoire, sire de Vaud, sénateur de Rome (1310 – 1312), de 1275 à 1349|url=|journal=Mémoires de l'Académie royale de Savoie (5th series, 1908), I|language=fr|volume=|pages=|via=}}</ref> а на Филип се предоставят териториите на [[Пинероло]] и Торино с цялата територия между реките [[По]] и [[Дора Рипария]]: Каворето, [[Монкалиери]], [[Кариняно]], [[Вигоне]], [[Пероза Арджентина|Пероза]], Мирадоло, [[Вилафранка Пиемонте|Вилафранка]], [[Фросаско]], [[Кумиана]], [[Коленьо]], [[Пианеца]] и [[Друенто]].<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f355.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=316 – 317}}</ref><ref group="N">Френският историк Виктор Флор дьо Сан-Жани в своята [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f276.image.texteImage#ES Histoire de Savoie (с. 264)] съобщава, че арбитражът е сключен в [[Лион]] и регулира разделението на наследствата на родителите и на чичовците [[Петер II Савойски]] и [[Филип I Савойски]].</ref> === Господар на Пиемонт и временен княз на Ахая === Филип получава властта над [[Пиемонт#История|Пиемонт]] на 24 февруари [[1295]] г.,<ref name=":0" /> след [[арбитраж]] през 1294 г.<ref>{{Цитат книга|last=Frézet|first=Йеан|title=Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1|url=https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=277}}</ref> Освен това през [[1300]] г. той получава териториите на [[Кавур]], през [[1305]] г. – тези на [[Гасино Торинезе|Гасино]], а през [[1313]] – тези на [[Кавалермаджоре]]. През [[1305]] – [[1306]] г. е господар на [[Асти (град)|Асти]].[[Файл:Philippe de Savoie achaea 1301.jpg|мини|Монета на Филип I от Княжество Ахея, 1301 г.|alt=|ляво]]На 23 февруари [[1301]] г. Филип I се жени в [[Рим#История|Рим]] за [[Изабела дьо Вилардуен]], княгиня на [[Ахейско княжество|Ахая]] и на [[Пелопонеско деспотство|Мореа]], благодарение на което става княз на Ахая и управлява Ахейско княжество заедно с нея. На 23 февруари 1301 г. той получава инвеститурата си на княз на Ахая от [[Сицилианско кралство|краля на Сицилия]] [[Шарл II Анжуйски]], представляван от сина му – князът на [[Княжество Таранто|Таранто]] [[Филип Анжуйски (1256 – 1277)|Филип I Анжуйски]]. В по-късно писмо Филип I Анжуйски признава Филип Савойски за княз на Ахая.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f107.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=103 – 104}}</ref> След сватбата младоженците се отправят към Пиемонт, понеже Филип трябва да уреди господарството си преди заминаването им за [[Пелопонеско деспотство|Мореа]].<ref>{{Цитат книга|last=Miller|first=William|title=#ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566)|url=https://archive.org/details/latinsinlevanthi00mill/page/196/mode/2up|year=1908|month=|publisher=|location=|lang=en|isbn=|pages=196}}</ref> Веднъж заминал за Гърция през 1302 г., той се опитва да завладее цяла [[Лакония]] от византийците. Това е в противовес на неговия мъдър и човеколюбив предшественик [[Флоренц от Хегенау|Флоренц д'Ено]] (предишен съпруг на жена му Изабела), поддържал мир с византийския управител на столицата [[Мистра]], възстановявайки икономическия просперитет на Мореа.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Setton|first=K. M.|title=I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo, cap. XVI, vol. III|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=635}}</ref> Деспотичният и насочен към лична изгода начин на управление на Филип бързо поражда конфликт както с византийците, така и с местните барони. Той се опитва да потуши броженията сред тях, но през [[1304]] г. е принуден да приеме изискания от бароните парламент. По време на 3-годишния си престой в Мореа Филип не успява да наложи задоволително управление там.<ref name=":2" /> Освен това като господар на Пиемонт той не е съгласен с политиката на съседа си – графът на [[Списък на графовете и маркграфовете на Прованс|Прованс]] и крал на Сицилия [[Шарл II Анжуйски]]. През [[1305]] г. Филип отказва да му помогне в опита му да завладее [[Епирско деспотство|Епир]]. Конфликтът между двамата се задълбочава до такава степен, че на 5 юни [[1306]] г. Шарл II обявява Филип за лишен от правата си над Ахейското княжество. Кралят освен това го обвинява в предателство и в това, че не му е оказал подкрепа във военната кампания срещу Епир, а съпругата му Изабела, че не е поискала съгласието му на суверен за сватбата си с Филип.<ref name=":2" /> На 11 май [[1307]] г. Филип сключва споразумение с Шарл II Анжуйски, благодарение на което получава графство [[Алба Адриатика|Алба]] в [[Абруцо]] и заедно със съпругата си Изабела се отказва доброволно от Ахейското княжество в полза на сина на Шарл II – [[Филип I Анжуйски|Филип I]], княз на Таранто.<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=104 – 105}}</ref> Това не се нрави на Изабела, която напуска мъжа си, прекарва последните си години в изгнание на териториите на бившия си съпруг Флоренц д'Ено в [[Графство Ено]] и изразява открито претенциите си към Ахая въпреки предоставената ѝ от Шарл II титла „Господарка на [[Каламата]]“ през 1308 г. === Завръщане в Италия === [[Файл:Blason duché it Piémont.svg|мини|135x135пкс|Герб на Господарите и впоследствие на [[Принц на Пиемонт|Принцовете на Пиемонт]]]]Филип продължава да използва титлата „Княз на Ахая“ и след завръщането си в Италия. Той поставя началото на кадетския клон „[[Савоя-Ахая]]“ на [[Савойска династия|Дом Савоя]] със столица [[Пинероло]], в чиято горна част кара да се построи замък. Клонът просъществува до смъртта на [[Лудвиг Савойски-Ахая]] през [[1418]] г. В Пиемонт Филип подкрепя чичо си [[Амадей V Савойски]] в неговата експанзионистична политика. През есента на [[1310]] г. Филип заедно с братовчед си – баронът на [[Во]] [[Лудвиг II Савоски-Во|Лудвиг II]] и чичо си Амадей V горещо посрещат [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] Люксембургски, който отива в [[Папска държава|Рим]], за да бъде коронясан за [[Император на Свещената Римска империя|император]].<ref>{{Цитат книга|last=Armostrong|first=Edward|title=L'Italia al tempo di Dante, cap. VI, vol. VI|year=|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=274}}</ref> По време на похода на Хайнрих VII в Италия Филип побързва да се присъедини към него в ролята на негов [[Имперски викарий|викарий]] (1311) във [[Верчели]], [[Новара]] и [[Павия]], но не успява да се задържи на тази позиция, както се е надявал. През [[1311]] г. той дори вдига срещу него градовете [[Асти (град)|Асти]] и [[Верчели]].<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Пак там|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=278}}</ref> През [[1311]] г. Филип желае да се изплъзне от влиянието на Савойската династия и сключва споразумение с [[дофин]]а [[Жан II Виенски|Жан II дьо ла Тур дю Пен]].<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f110.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=106 – 107}}</ref> През 1312 г., след смъртта на първата си съпруга, Филип се жени за сестра му – Катерина дьо ла Тур дю Пен. Като зестра той получава от дофина 20 хил. лири стари облигации от [[Виен (графство)|Виен]] (които обещава да върне при смърт, развод или анулиране) и голяма сребърна лира от Тур (''Tournois'') от Краля на Франция.<ref>Ulysse Chevalier, [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k920463r/f60.image.r=Achaie Regeste dauphinois...,] Impr. valentinoise, 1912 – 1926, p. 91 – 92.</ref> В конфликта между савойския граф и дофина Филип участва като свидетел в сделките, заедно с [[архиепископ]]а на [[Тарентез]], епископа на [[Гренобъл]] и други господари.<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k920463r/f60.image.r=Achaie Пак там], с. 160 – 161.</ref> Освен това той е един от изпълнителите на завещанието на дофина Жан II по волята на последния (26 август 1318).<ref>Пак там, с. 339.</ref> След споразумението с чичо си граф Амадей V Савойски от [[1313]] г. за взаимна защита Филип получава по различно време половината от териториите на [[Асти (град)|Асти]] и [[Киери]], и част от района на [[Канавезе]]. [[Манфред IV (Салуцо)|Манфред IV]] от [[Маркграфство Салуцо]] му преотстъпва [[феод]]ите [[Карманьола]], [[Ревело]] и [[Ракониджи]], а Филип отнема [[Кивасо]] от [[Маркграфство Монферат|маркграфа на Монферат]] [[Теодоро I (Монферат)|Теодоро I]]. През [[1314]] г. той се обединява с [[Списък на владетелите на Милано|миланската]] фамилия [[Висконти]] (с [[Матео I Висконти]]) срещу [[Сицилиански Анжуйци|Анжуйците]],<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f111.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=107 – 109}}</ref> с което си осигурява територията на [[Фосано]]. Между 1324 и 1332 г. построява могъщ замък там, който е характерен за града и през [[2020]] г. Въпреки това Филип продължава да си съперничи със [[Савойско графство|савойските графове]], но докато с граф Амадей V споровете се решават с арбитражи и временни споразумения, конфликтите с братовчедите му [[Едуард Савойски|Едуард Либералния]] (първоначално) и с [[Аймон Савойски|Аймон Миролюбивия]] (впоследствие) се задълбочават.<ref>{{Цитат книга|last=Caggese|first=Romolo|title=Italia, 1313 – 1414, cap. VII, vol. VI|year=|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=310 – 311}}</ref>[[Файл:Philip of Piedmont.jpg|ляво|мини|161x161пкс|Печат на Филип I <small>(автор: Густав Леон Шлумбергер, 1844 – 1929)</small>]]През [[1320]] г. Филип се споразумява с Филип дьо Валоа – представител на краля на Унгария [[Карл Роберт]] за това да защитава владенията на Анжуйците в [[Пиемонт]] срещу [[Висконти]], с което получава [[феод]]ите [[Савиляно]] и [[Бра (град)|Бра]], и териториите на [[Виланова Канавезе|Виланова]], [[Кастелнуово Нигра|Кастелнуово]] и [[Бутилиера д'Асти|Бутилиера]]. Експанзионистичната политика на Филип провокира създаването на коалиция между [[Маркграфство Монферат|Маркграфовете на Монферат]], [[Маркграфство Салуцо|Маркграфовете на Салуцо]] и [[Сицилиански Анжуйци|Анжуйските управители]] на [[Кунео]]. В завещанието си от 9 юни [[1330]] г. Филип посочва като свой пръв наследник първородния си син [[Жак Савойски-Ахая]] и като негова регентка майката на момчето и негова втора съпруга Катерина дьо ла Тур дю Пен.<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f113.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=109 – 110}}</ref> Умира в Пинероло на 23 септември 1334 г. на 56-годишна възраст и е погребан в църквата „Св. Франциск“ (''San Francesco'').<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f359.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=321}}</ref> == Брак и потомство == Филип се жени два пъти: 1. ∞ 12 февруари [[1301]] в Рим за [[Изабела дьо Вилардуен|Изабела I дьо Вилардуен]] (* ок. 1260/1263, † 23 януари 1312 в [[Графство Холандия]]), княгиня на Ахая и на Мореа, дъщеря на [[Гийом II дьо Вилардуен]] и втората му съпруга [[Анна Комнина Дукина|Анна Ангела Комнина Дукина]]. От нея има две или три дъщери:<ref name=":4" /> * Мария Савойска (* 1301, † като дете сл. 1308), вероятна * Маргарита Савойска (* 29 януари или февруари 1303 в Гърция, † сл. 8 декември 1371), 1305 преотстъпва правата си в Ахейското княжество на своя полубрат [[Жак Савойски-Ахая]]; получава като зестра [[Кастелан#Кастеланство|кастеланства]] Каритена (в [[Аркадия]]) и Боселет (24 декември 1303), но ги преотстъпва преди 1324 г. за сметка на земя близо до [[Алба (Италия)|Алба]]; ∞ 10 юни 1324 за Рено дьо Форез († 1369/1370), господар на Малевал, Рошблен и Сен Жармен Лавал. * Алиса Савойска († 1368), чрез брак '''маркграфиня на Савона'''; ∞ 1. 14 декември 1325 за Манфредо [[дел Карето]], маркиз на [[Савонска марка|Савона]], господар на [[Новело]] и Синео, племенник на маркиза на [[Маркграфство Финале|Финале]] Джакомо дел Карето; 2. 26 септември 1354 за Анселм д'Юртиер, нар. дьо Миолан, господар на [[Сент Елен дю Лак]]. 2. ∞ 7 май [[1312]] за [[Катерина дьо ла Тур дю Пен]] († 9 декември 1337 в [[Пинероло]]),<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=LivreDe Allobrogibus libri novem|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k110073z/f472.image#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=441}}</ref> дъщеря на [[Хумберт I Виенски]] и съпругата му [[Анна Бургундска]]. От нея има пет сина и пет или шест дъщери:<ref name=":4" /> * [[Жак Савойски-Ахая]] (* 6/16 януари 1315, † 14 май 1367 в Пинероло), негов наследник от 1334 като [[Принц на Пиемонт|'''господар на Пиемонт''']], титулярен [[Ахейско княжество|княз на Ахая]]; ∞ 1. ок. 18 декември 1338 / 22 януари 1339 за за Беатриче д’Есте († 1339 в [[Ивреа]]), дъщеря на [[Риналдо II д’Есте]], маркиз на [[Ферара]] и господар на [[Модена]], и на съпругата му Лукреция ди Барбиано. Вдовец, нямат деца. 2. 9 юни 1339 за [[Сибила дел Балцо]] /Сибил дьо Бо († 1361), дъщеря на Раймон II, 10-и господар на Бо, граф на [[Авелино]] и генерален викарий на Ахая (1264 – 1321), и втората му съпруга Етиен де Бо-Пюрикар. Вдовец, имат един син и вероятно една дъщеря 3. юли 1362 за Маргарита дьо Божо (* 1346, † 1402), дъщеря на [[Едуард I дьо Божо|Едуард I]], господар на Божо, и съпругата му Мария дю Тил. Имат двама сина; * Елеонора Савойска († октомври 1350, погребана в църквата „Св. Франциск“ в [[Павия]]), чрез брак '''маркграфиня на Салуцо'''; ∞ 1333 за [[Манфред V (Салуцо)|Манфред V]], [[Маркграфство Салуцо|маркграф на Салуцо]], господар на [[Мулацано]], [[Карде]] и [[Карманьола]] * Вероятна дъщеря († сл. 27 май 1330); сестра ѝ Жана е посочена като трета дъщеря на родителите си в брачния си договор от 27 май 1330, което значи, че или Жана е имала незаписана, по-възрастна от нея сестра, или една от другите ѝ сестри, изброени по-долу, е по-възрастна от Жана * Йоана (Жана, Жанет) Савойска (* ок. 1316/18, † сл. 3 ноември 1355), ∞ 27 май 1330 (договор) за Амадей дьо Поатие († сл. 1349/пр. 18 август 1350), господар на Сен Вайе, син на Аймар IV дьо Поатие и втората му съпруга Маргарита Женевска * Амадей Савойски († 13 юни 1376), свещеник в [[Орлеан (графство)|Орлеан]] и [[Лион]]; [[епископ]] на [[Мориен]] (2 април 1349) и на [[Лозана]] (1354); господар на [[Кумиана]] (1367/1370). Има една извънбрачна дъщеря * [[Беатрис Савойска (1312 – 1340)|Беатриса Савойска]] (* 1312, † 1340), ∞ 1334 за Хумберт V дьо Тоар-Вилар († 1372), господар на Тоар и на Вилар (1336) * Агнес Савойска (* ок. 1325 – 30?, † 28 ноември ок. 1384 или сл. 2 май 1350), ∞ 1343 за Жан дьо ла Шамбър († сл. 10 април 1367 или 1371/1372), господар на Шамбър, граф на Лавил и [[виконт]] на [[Мориен]] * Изабела (Елисавета) Савойска († ок. 1370), игуменка на манастира „Сан Джакомо“ в Пинероло * Томас Савойски (* 1328/9, † сл. 6 октомври 1360), господар на [[Пианеца]] (от 1331), каноник и граф на църквата на [[Лион]], епископ на Торино (от 10 ноември 1348), господар на Солие (от 1355) * Едуард Савойски ''(''* пр. юни 1330 в [[Суза]], † 1395), монах в [[Цион|Сион]] (от 18 февруари 1346), [[абат]] на Сан Джусто и [[приор]] на Боргето (от 1366), епископ на [[Беле]] (от 1370), [[епископ]] на Сион (от 1374), архиепископ на [[Тарантез]] (от 23 март 1386), господар на Конте и Шийон (през 1370) * Аймон Савойски (* сл. 9 юни 1330, † сл. 13 март 1398), господар на [[Кумиана]] и [[Кавалермаджоре]], на 19 март 1378 като губернатор на [[Савойско графство|Савойския граф]] получава замъка на [[Вилафранка Пиемонте|Вилафранка]], ∞ пр. 11 ноември 1385 (когато е разтрогнат) за Менция от Чева, дъщеря на Ото, [[Маркграфство Чева|маркграф на Чева]] и съпругата му Елеонора дел Карето от [[Маркграфство Салуцо|маркграфовете на Салуцо]]. Има няколко извънбрачни деца: * Риналдо ди Ферексио<ref name=":3" /> * Беатриса Извънбрачна Савойска, ∞ 1. за Антонио Бокиарди от [[Вилафранка Пиемонте|Вилафранка]], овдовява. 2. за Гулиелмо Петити от Вилафранка, който влиза във владение на Марчеруто, принадлежало на Бокиарди<ref name=":4" /> * Хенриета Франциска Извънбрачна Савойска († като дете), сгодена за Мартин де Макиерат<ref name=":4" /> * Антонио Кокуи, Антонио Извънбрачни Савойски, с майка Серена дела Пероза, свещеник<ref name=":4" /> * [[Анселм Извънбрачни Савойски|Анселм (Ланселм) Извънбрачни Савойски]], нар. „Извънбрачни Ахейски“ († сл. 1369), господар на [[Коленьо]] и на [[Венария Реале|Алтесано Инфериоре]] (инвеститура на 7 февруари 1320, отказва се от [[Риволи (Италия)|Риволи]]), господар на [[Кумиана]] (октомври 1334). Поставя началото на [[Морганатичен брак|морганатичния клон]] на [[Савойска династия|Дом Савоя]] на име „'''[[Коленьо и Алтесано Инфериоре]]'''“, просъществувал до 1598 г.; ∞ за Исондина, от която има трима сина.<ref name=":4" /> == Вижте също == * [[Савойска династия]] * [[Принц на Пиемонт]] * [[Савойско графство]] * [[Савоя-Ахая]] * [[История на Пиемонт]] == Източници == * {{икона|it}} [http://www.treccani.it/enciclopedia/filippo-di-savoia-principe-di-acaia_%28Enciclopedia-Italiana%29/ Биография в „Enciclopedia Treccani“] * {{икона|it}} [http://www.sardimpex.com/sito%20in%20costruzione/Savoia/Savoia-Acaia.htm Генеалогия от Davide Shamà]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|en}} [http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Philippedied1334B Генеалогия от Charles Cawley] * {{икона|it}} Информация на уеб страница [http://guide.supereva.it/modellismo_statico/interventi/2004/11/182622.shtml Guide SuperEva.it] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211130190919/http://guide.supereva.it/modellismo_statico/interventi/2004/11/182622.shtml |date=2021-11-30 }} === Библиография === ==== Първични източници ==== * {{икона|la}} Du Rivail, Aymar. [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k110073z ''De Allobrogibus libri novem'']. * {{икона|la}} [https://books.google.it/books?id=BrEmMQAACAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false Tallone, Armando. ''Regesto dei Marchesi di Saluzzo (1091 – 1340'')]. * {{икона|la}} [https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=false Wurstemberger, L. ''Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien''] * {{икона|la}} [https://gpthome69.files.wordpress.com/2019/12/chartes_du_diocese_de_maurienne_1867.pdf ''Chartes du diocèse de Maurienne''] ==== Историографска литература ==== * {{икона|it}} K.M. Setton, ''I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo'', cap. XVI, vol. III (''L'impero bizantino'') della ''Storia del Mondo Medievale'', 1999, p. 619 – 658. * {{икона|it}} Edward Armstrong, ''L'Italia al tempo di Dante'', cap. VI, vol. VI (''Declino dell'impero e del papato, e la nascita del mondo moderno'') della ''Storia del Mondo Medievale'', 1999, p. 235 – 296. * {{икона|it}} Romolo Caggese, ''Italia, 1313 – 1414'', cap. VII, vol. VI (''Declino dell'impero e del papato, e la nascita del mondo moderno'') della ''Storia del Mondo Medievale'', 1999, p. 297 – 331. * {{Икона|it}} Datta, ''Storia dei principi di Acaia'', Torino 1836 * {{Икона|it}} F. Gabotto, ''Storia del Piemonte nella prima metà del sec. XIV'', Torino 1894 * {{икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p.texteImage Flour de Saint-Genis, Victor. ''Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,...Tome 1''] * {{икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Guichenon, Samuel. ''Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres,...''] * {{икона|fr}} Frézet, Jean. [https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES ''Histoire de la Maison de Savoie''] * {{икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage Guichenon, Samuel. ''Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres,...''] * {{икона|fr}} Buchon''. [https://books.google.it/books?id=iOAGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false Le livre de la conqueste de la princée de la Morée]'' * {{икона|en}} Miller, William. [[iarchive:latinsinlevanthi00mill/page/n7|''The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566)'']] * {{икона|fr}} [https://play.google.com/books/reader?printsec=frontcover&output=reader&id=h9-ra--6uToC&pg=GBS.PP9 ''Histoire des ducs de Bourgogne et des comtes de Forez''] * {{икона|fr}} [https://books.google.it/books?id=NCgQAAAAYAAJ&pg=PA54&lpg=PA54&dq=Beatrice+Fiesci&source=bl&ots=lHQXHYr7gb&sig=ACfU3U0ouqoKesM405WvpNKwNKSd0Yv0Bw&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj-3qfWjsLmAhVCuqQKHX-fCSY4ChDoATAAegQIBxAB#v=onepage&q=Beatrice%20Fiesci&f=false ''Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi'', с. 53 e 54] == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Библиографски бележки == <references /> {{Превод от|it|Filippo I di Savoia-Acaia|112102793}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Пиемонтци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 13 век]] nbk8qbhom09pgxonuh4vmndk4pgmqrz 14 737182 12215069 10409198 2024-04-26T11:13:34Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Британци]]: „&“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Жени по националност]] [[Категория:Британци|&]] spg41edryrof9r6cjfdyciun0kqywr8 14 737196 12215068 10409186 2024-04-26T11:12:15Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Британки]]: „ “, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Жени по националност и занятие]] [[Категория:Британки| ]] qgeilwb3jvtqxz2rkjps49cggakfsoz 0 740778 12215109 10872600 2024-04-26T11:42:06Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: интервал, нов ред, шльокавица (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = граф на Бентхайм | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = [[Ебервин I фон Бентхайм]] | други титли = | герб = DEU Landkreis Grafschaft Bentheim COA.svg | герб-описание = Герб на Графство Бентхайм | отличия = }} }} '''Бернхард I фон Бентхайм''' ({{lang|de|Bernhard I von Bentheim}}; * ок. [[1330]]/[[1331]]; † между [[30 октомври]] и [[2 ноември]] [[1421]]) е от 1364 г. до смъртта си [[граф]] на [[Графство Бентхайм]] след брат му Ото III.<ref>[https://geneall.net/de/name/46956/bernhard-i-graf-von-bentheim/ ''Bernhard I, Graf von Bentheim''], geneall.net</ref> == Живот == [[Файл:Burg Bentheim, Junge Touristen vor dem Pulverturm.jpg|мини|ляво|Замък Бентхайм]] Той е най-малкият син на граф [[Йохан II фон Бентхайм]] († 1333) и съпругата му [[Матилда фон Липе]] († 1366), дъщеря на [[Симон I (Липе)|Симон I]] († 1344), господар на Липе, и [[Аделхайд фон Валдек]] († 1339/1342).<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/HOLLAND.htm#BernhardIBentheimdied1421 ''Bernhard I van Bentheim''], fmg.ac</ref> Брат е на Симон I (1317 – 1344), 1333 граф на Бентхайм, Ото III (1324 – 1379), 1344 граф на Бентхайм, отказва се 1364, Кристиан (1324 – 1401), каноник в [[Кьолн]], Елизабет (1324 – 1372), [[абат]]иса на Хеерсе. Сестра му Хедвиг († сл. 1371) е омъжена пр. 7 март 1347 за Евервин IV фон Гьотерсвик († 1378). Майка му е сестра на [[Бернхард V фон Липе (епископ)|Бернхард]], княжески [[епископ]] на [[Падерборн]] (1321 – 1341) През 1364 г. Бернхард I става управляващ граф след отказа на брат му Ото III. На 2 октомври 1370 г. той се жени за Перонета фон Щайнфурт (* ок. 1359; † сл. 29 септември 1404), дъщеря на [[Балдуин III фон Щайнфурт]] (†1394/5) и втората му съпруга Мехтилд фон Аркел († сл. 1376), вдовица на Вилхелм V фон Хорн († сл. 1357), дъщеря на Ян фон Аркел († 1359/1360) и Ирмгард фон Клеве († 1362).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/bentheim/steinfurt1.html#PB3 ''Steinfurt 1''], genealogy.euweb.cz</ref> Бракът е бездетен.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/holland/holland4.html#J2 Holland 4], genealogy.euweb.czgenealogy.euweb.cz</ref> Бернхард I умира 1421 г. без наследници. [[Ебервин I фон Бентхайм]] († 1454) наследява Бентхайм. Неговите наследници се разделят на линиите ''Бентхайм-Щайнфурт'' и ''Бентхайм''. == Литература == * Steffen Burkert, ''Die Grafschaft Bentheim – Geschichte und Gegenwart eines Landkreises''. Verlag Heimatverein Grafschaft Bentheim e. V., Bad Bentheim 2010. * Peter Veddeler, ''Die territoriale Entwicklung der Grafschaft Bentheim bis zum Ende des Mittelalters''. (Studien und Vorarbeiten zum Historischen Atlas von Niedersachsen, H. 25), Göttingen 1970. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVII, Tafel 150., Vol. XXVII, Tafel 159. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I435720 ''Bernhard I. Graf v.Bentheim''], ww-person.com * [https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p4509.htm#i135396 ''Bernhard, Graf von Bentheim''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com * [https://geneall.net/de/title/4655/grafen-von-bentheim/ ''Grafen von Bentheim''], geneall.net [[Категория:Графове на Бентхайм]] [[Категория:Бентхайми]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1421 година]] pgbtun9cdf0zttbgph92szgqeg5txlk 0 747253 12215124 11570215 2024-04-26T11:54:20Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Родени в Уелс]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|футболист}} {{Без източници|2022-10-30}} '''Томас Морис Лорънс''' ({{lang|en|Tom Lawrence}}, {{lang|cy|Tom Lawrence}}) е уелски професионален футболист, който играе като крило, нападател или атакуващ халф за [[ФК Дарби Каунти]] и националния отбор на Уелс. Роден в Рексъм, той се присъединява към Манчестър Юнайтед на осемгодишна възраст и играе във всички младежки гарнитури на „червените дяволи“, но не успява да се превърне в титуляр и прекарва време на под наем в Карлайл Юнайтед и Йоувил Таун, преди да се присъедини към Лестър Сити през септември 2014 г. След три години с Лестър, където той е пускан на заем в Родъръм Юнайтед, Блекбърн Роувърс, Кардиф Сити и Ипсуич Таун, той подписва с ФК Дарби Каунти през август 2017 г. Той също е представлявал Уелс като национал, също играл за националните страни под 17, под 19 и под 21 години. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Лорънс, Том}} [[Категория:Родени през 1994 година]] [[Категория:Футболисти на Дарби Каунти]] [[Категория:Футболисти на Ипсуич Таун]] [[Категория:Футболисти на Кардиф Сити]] [[Категория:Футболисти на Блекбърн Роувърс]] [[Категория:Футболисти на Лестър Сити]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Уелски футболисти]] [[Категория:Родени в Уелс]] iqrmkn2imdael8ct6lcj7cqqgi6gf43 0 747678 12214959 11915922 2024-04-26T09:23:23Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Книга | жанр = Епос |автор=Ярош Аран|създаден-време=1846 – 1879|вид=Цикъл епични поеми}} '''„Толди“''' ({{lang|hu|Toldi}}) е цикъл от три [[епична поема|епични поеми]] на унгарския поет [[Янош Аран]], издадени между 1846 и 1879 година. Съставен е от три поеми – „Толди“ (1846), „Любовта на Толди“ (1848 – 1879) и „Вечерта на Толди“ (1854), – посветени на средновековния рицар [[Миклош Толди]] и следващи сюжета на легендите за него, главно хрониката в стихове от XVI век на [[Петер Илошвай Селмеш]].<ref>[https://www.britannica.com/biography/Janos-Arany www.britannica.com]</ref> Цикълът придобива широка популярност в контекста на унгарското национално движение. == Произход == През 1845 г. Янош Аран започва да пише „Изгубената конституция“, която той изпраща на конкурса за комедия на обществото „Кисфалуди“. Той също печели наградата за писател, въпреки че Михали Вьорссмарти критикува хексаметрите му. Критичните думи на Вьорссмарти подтикват Янош да работи повече. През 1846 г. дружеството Кисфалуди публикува още едно състезание. Това състезание е подготвено от Янош Ерделий и фолклорната форма бива включена в изискванията по негово предложение. Темата на състезанието: „Нека направим поетична реч в стихотворение, чийто герой е историческа личност, живееща от разказите на хората, като цар Матиаш, Миклош Толди, Кадар рицар и др. Формата и духът трябва да са народни. Крайният срок за предаване е бил 26 ноември 1846 г. Наградата – 15 златни монети. “ Тогава Янош Аран за първи път чува легенди за известния Миклош Толди в родното си село. По-късно той прочита версия на Петер Селим от Илосваи, вдъхновена от нея. Победата с Толди е била категорична, и той не само печели наградата, но също така и страхопочитанието на критиците. В същото време Аран стана знаменит поет, вниманието на изтъкнати писатели се обръща към него и Петофи е първият, който го поздравява за успеха. Година по-късно, Янош Аран е избран за член на обществото Кисфалуди. == „Толди“ (1846) == В предговора поетът извиква легендарната фигура на Миклош Толди: „''Сякаш овчарски огън гори през есенните нощи,'' ''пърхайки отдалеч върху морска пустиня:'' ''Образът на Миклош Толди ми пламва'' ''Тогава в девет-десет-човешка древност.“'' ''(...)'' === Първа песен === Покойният Лринкне Толди има двама сина: Джордж и Миклош. Джордж е израснал в кралския двор в Буда и все още живее там в светлина и комфорт, като добрият човек на крал Луи. Миклош, по-малкото момче, чиято легендарна голяма сила научаваме от Предговора, живее с майка си в Нагифалу и върши полеви работи. По примера на бившия си баща, той също мечтае за доблестен живот. Той просто е на терена с наемниците, когато Палатин Лачфи марширува с екипа си. Миклос гледа с тъга и копнеж към ярката армия. Лачфи разпитва всяка седмица за пътя до Буда, наричайки го селянин. Никола се срамува и ядосва, защото е смятан за селянин, а също така си спомня и своя надменен брат, който е причината за съдбата му. С един жест той сваля огромната страна за гости от рамото си и показва пътя с нея като лека пръчка. Лачфи и армията му се удивляват на огромната сила на момчето, като съжаляват, че той е роден селянин, въпреки че ще има място сред тях. С отстъплението на армията Миклош напуска дома, срам и гняв в сърцето си. === Втора песен === Къщата на вдовицата Толди Лринкне е изпечена и готвена с пълна сила: Джордж Толди пристигна от Буда, за да марширува с рицарите си в къщата на родителите за няколко дни. Когато Никола се промъкне, той ще поздрави брат си с прегръдка, но това грубо го отблъсква. Той се подиграва подигравателно с майка им, молейки за мир, заради която тя винаги вземаше купона на Миклош, но стана лошо дори за селянина, просто крадеше слънцето. Миклос отхвърля обвиненията, повръщайки своята невежа омраза в очите на Джордж. По-младото момче обявява, че няма да застане на пътя на никого, ще отиде в света, но първо ще поиска джуса от брат си. „Ето, отивам, аз“, отвръща Джордж, като удари брат си по лицето. Миклош се втурна към него при внезапните си катаклизми, но майка им се хвърля между тях и само това спасява Джордж от смъртоносния удар. Никола се измъква от къщата със задушен гняв. === Трета песен === След празника Джордж Толди се възхищава на верандата играта на своите герои. Вижда как Миклош скърби в края на двора и насърчава момчетата си да забият перваза около него. Никола издържа грубата шега спокойно, с мълчаливо презрение дълго време, но когато копие удари костта на рамото му, отровата бяга. Хваща и хвърля мелничния камък, върху който е седял върху него, сред доносниците си; огромният камък разбива до смърт един от рицарите. Джордж се запалва с гняв, но радостта му е по-голяма: сега те вече не могат да кажат, че той губи брат си, законът ще го направи. Миклош избягва, Джордж нарежда залавянето му. === Четвърта песен === Миклош се хвърля в близка изсъхнала тръстика. Мъката и разкаянието му са по-големи от физическите му страдания. По време на мъките си той намира Бенс, верен стар слуга на семейството, изпратен след него от тревожната майка с храна и напитки. Миклош мисли за нещастната си съдба: убит е, трябва да се скрие от района, той просто чака здрач. Старият слуга би го осъдил, но Миклош е засегнат само от споменаването на майка си, сърцето на вдовицата може да бъде разбито от мъка. Той изпраща Бенс у дома с послание до майка си и думи на утеха. === Пета песен === Миклош решава, че тази нощ ще се прибере вкъщи, за да се сбогува с майка си. По пътя той случайно стъпва в гнездо на върколак и майката на вълчетата малките го напада. Той успява да убие това и след това мъжкия вълк, който също се втурва към него. Неволно той си спомня злия си брат, който е по-лош от вълка, защото удря живота си, въпреки че никога не го е наранил. Той мига през него за миг, не би ли било добре да се отнасяме с Джордж завинаги, както прави сега с вълците; но по-доброто аз и вярата на Миклош в провидението печелят. Той продължава пътя си към дома с труповете на пребитите вълци. === Шеста песен === Джордж и хората му са здрави заспали. Миклош се промъква и за да остави отпечатък, той слага двата трупа до леглото на Джордж, след което влиза при майка си, която заспива на масата. Никола взима сили, казва на майка си, че се е прибрал само вкъщи, за да се сбогува, но няма да си отиде завинаги. Той не иска да губи голямата си сила и семейството няма да се срамува: той ще отиде в Буда при царя и ще се присъедини към шампионите. Кучетата, които миришат на вълци, започват да лаят диво, Миклош трябва да бяга. Джордж командва момчетата си на кон и тръгва с тях да гони брат си. Бедната майка слабо лежи на леглото си. === Седма песен === По време на бягството на Миклош нанася голяма буря, един от преследващите герои е ударен от мълния. Джордж се обръща назад с подгизналата си армия; и той не постигна целта си сега. След тридневен поход Миклош достига Пеща, полето Ракош. Минавайки на гробище, той чува плач: една жена в прясно тежки скърби нейните двама сина, които са били убити от чешки на остров на река Дунав. Миклош обещава да отмъсти на двете момчета. Той научава от вдовицата, че чешки шампион в Буда призовава унгарски рицари на бой; той вече беше убил много от тях, вчера никой не посмя да се изправи срещу него; той определено ще бъде там на острова утре сутринта и ще чака бореца. Миклош заминава за Пеща с голяма решителност... === Осма песен === Джордж пристигна в Буда преди Миклош, за да го обвини в царя и да стигне до заветното имение. В двореца, преструвайки се, че е болезнен пред крал Луи, той се оплаква, че има скучно дело, пакост, макар и мощен брат, който уби един от скъпите си рицари и след това се скри. Той фалшиво добавя, че след убийството вече би имал право на частта от имението на Никола, но го предава в ръцете на Негово Величество: той го дава като кралски подарък на онзи, който го заслужава. Кралят разбира, че Джордж с кралско писмо за дарениетой иска да грабне земята на брат си. Затова със студена усмивка той заявява, че приема предложеното наследство и го дарява на Джордж, но само при условие, че утре се бие с чехката и убие чуждестранния шампион. Джордж е принуден да декларира пред смъртта, че всъщност не се нуждае от имуществото на брат си, той се е отказал. Така Джордж попадна в купчината, която изкопа за Миклош. === Девета песен === Миклош забелязва голяма размирица в Пеща: див бик, избягал от кланицата, тичаше по улицата, всички търсеха убежище от него. Миклош хвана бика за двата си рога и го завлече в кланицата, където месарите го вързаха за греда. Тогава голямо парче черен дроб беше хвърлено при Миклош и разтревожено. Трябва горчиво да признаете, че това е вашата награда за толкова много спасени животи. Той даде черния дроб на бездомно куче и продължи. Мнозина го познаха на улицата, но никой не би го поканил да пренощува. Сега, вие не забравяйте, обетите взето вдовица, и че няма дрехи, не оръжие: така че да не се изправи срещу чешкия рицар престрелки. Той се връща на гробището, за да поиска вдовицата за въоръжението на синовете си, но той не може да намери жената там. Отчаян той пада до гробница и заспива. === Десета песен === Буйна тревога ви буди, стар Бенс на седлото. Хващайки го от коня, Бенс, уплашен, смята, че призрак е скочил върху него, само бавно се възстановява. Госпожа Толин го изпрати след Миклош и също изпрати хляб с него. В хляба беше изпечена малка желязна кутия и когато тя беше отворена, Миклош намери сто злато в нея. Той се радва на неочакваното съкровище: сега може да си купи пистолет и рицарско облекло: на следващия ден може да се бие с чешкия рицар. Той би се радвал да се забавлява с Бенс в близък хан. === Единадесета песен === На следващия ден Толди купува всички необходими оръжия и броня за битката, дори оборудва парипа на Риго, който му донесе Бенс, и тръгва към бойното поле. Царят стои върху копринена палатка върху оградена част от брега на река Дунав. Отвъд границите тълпа любопитни хора чакат да видят дали ще има бой на острова. Чешкият шампион пристига от замъка Буда, танцува коня си и се подиграва на унгарците, така че никой не би посмял да се изправи срещу него. Неочаквано на брега на вредителите се появява неизвестен рицар – Толди и приема предизвикателството. Двамата шампиони започват с лодки от двата бряга едновременно и пристигат на острова едновременно. Миклош иска да се ръкува с чехът, но той се опитва да стисне ръката на Толди с ръка с желязна ръкавица. Толди изпреварва и смазва пръстите на противника си с огромен натиск. На чешките си колене той моли за живота си, предлагайки всичките си притежания в замяна. Толди приема съкровищата, но не за себе си, а за вдовицата, видяна на гробището; тогава той ще помилва чехите, ако се закълне, че вече няма да стъпи на унгарска земя. Шампионът обещава всичко, но когато се отправят към лодката, той намушва Толди с меча си отзад. Толди обаче видя движението във отразената вода на Дунав; той хваща меча и сега не знае милост. Със собствен меч отсечете главата на противника и го насочете нагоре. === Дванадесета песен === Крал Луи е много доволен от победата; той също решава да дари наследството на убийствения си брат Джордж Толди на неизвестния шампион. Миклош е откаран с лодка до бреговете на Буда и той пада на краката на краля и разкрива самоличността си: той случайно е убит, избягва брат си и идва в Буда, за да спечели милост за греха си. Кралят вече беше стигнал до края на историята и сега разказва на околностите си, че по-малкият брат на младия шампион, Джордж Толди, който занаятчи да лиши брат си от законното си наследство, за да го държи на завист, не му даде образование, подходящо за неговия ранг, за да не остане славата на Миклош коланът му. Кралят в крайна сметка помилва по-младия Толди, връща наследеното наследство на Миклош и нарежда на Джордж да предаде дяла си на брат си. Джордж с ужас слуша командата. Въпреки това Никола не копнее за собственото си или братското си богатство, а по-скоро иска да бъде сред героите на краля. След това кралят го приема сред собствените си телохранители и му представя скъпоценен меч. Неочаквано се появява и Толди, виждайки, че майка ѝ Миклош ще бъде пълна с радост и щастие. В „Отвъдното“ поетът се позовава на по-нататъшната съдба, характер и героични дела на Миклос Толди. === Персонажи === * Миклош Толди * ергени * Ендре Лацфи, дворцов * Армията на Лацфи * Джордж Толди * Рицарите на Джордж * Г-жа Лринкне Толди, майка на Миклош и Джордж * Бенс, слуга на толдиите * вдовица * Крал Луи * месари * граждани на Пеща * Никола, чешкият рицар == „'''Любовта на Толди“ (1848 – 1879)''' == „Любовта на Толди“ е с много по-широка и по-сложна история. Историята е за любовта на Миклос Толди и Пироска Розгоний. Крал Луи обикаля страната прикрито, междувременно достига до чифлик, където вижда красиво младо момиче. Той веднага се запознава със собственика, Пал Розгоний, който сърдечно посреща непознатия за него пътешественик. Домакинът разказва най-голямата си мъка, докато пие: след като жена му умря, животът му е тъжен оттогава, той не може да има син, но не е могъл да се ожени за дъщеря си, която е достойно създание. Владетелят оставя след писмо сутринта писмо, в което се казва, че царят е тук, за да помогне за разрешаването на брака на момичето. Крал Луи обявява бойна игра, наградата на печелившия рицар е старата дъщеря на Розгоний, Пироска. Толди не е склонен да се ожени, но по молба на приятеля си Тар Льоринк – в бронята си – влиза в турнира, който печели. Миклос, когато вижда момичето, веднага се влюбва в Пироска. Момичето възвърна любовта на рицаря, тъй като тайно се надяваше Толди да го вземе. Чарлз, Чех, изпраща грубо писмо до унгарския владетел с призив за данък. Толди тръгва с Кралската армия на път за Прага, за да изясни тази нескромност. Преди това Миклос се прибира при майка си, която отглежда откритата дъщеря на Гьорги Толди – Анико. Унгарците подвеждат Чарлз да признае статута на крал Луис и да признае, че Унгария не трябва да плаща данъци. На път за дома Миклос Толди вижда, че момиче е отвлечено от бандит. След тях той се вози до замък, където бандитът галопира в седлото си с бедното, крещящо създание. Под Толди, който влиза в замъка, подът се счупва и по-късно той се събужда в килия затвор. Пленниците му обясняват, че са деца на отдавна убития чешки рицар: Йодок и Йодовна. „''? „Знаете ли дали не знам Проверете отново тук; гледайте?'' ''Йодок е тук, син ама чешки войник,'' ''Кит Дунав остров убит меч'' ''с пискюл образ нагло носите.'' ''Сега сте задържани тук в моя храм,'' ''дъщерята на грабежа добре ударена кой наистина:'' ''Глупав'' ''!“'' – Янош Арани: Любовта на Толди (V стих 29) А отвличането току-що беше разиграно, защото те искаха да отмъстят на убиеца на баща си. Йодовна се влюбва в Толди, предлага да освободи Николас и убива собствения си брат, за да могат двамата да живеят щастливо. Толди отхвърля предложението, тя иска да види Пироска. Дъщерята на Микола обещава жестоко отмъщение за отказа, но унгарски войници нахлуват в замъка на рицаря-разбойник, освобождавайки Толди и след това освобождавайки района от престъпници. Пироска, която междувременно влиза в двора на кралицата, все повече отлага сватбата си. Хер, дъщерята на краля на Босна, ще му бъде приятелка. Накрая Тар Льоринк е женен. Толди се прибира у дома след сватбата, отива в Буда, където Лоринц го кани на вечеря. По време на хранене Тар шамари Пироска за необмислено, обидно изречение. Толди е бесен от това, но още нищо по-голямо не се случва. Тайната на предишния двубой се разкрива на краля, така че той лишава Тар Лоринц от рицарството си. Миклош и съпругът на Пироска са на дуел, в резултат на което Тар Льоринк губи живота си. Пироска се разминава при вида на тялото на съпруга си и тъй като смятат, че е мъртва, тя е погребана. Толди посещава гробницата през нощта, докато Пироска се възстановява и проклина Толди, след което тръгва към манастира. Толди се укрива и кралят издава заповед за арест срещу него, а архиепископът на Естергом проклина нещастния Миклош. По-късните събития обаче разкриват, че Толди извършва маскирани подвизи по време на кампанията в Неапол и дори спасява живота на краля, така че Лайош му прощава, Толди може да се върне у дома от скриване. Но докато Миклош се прибере, Пироска ще умре. == „'''Вечерта на Толди“ (1854)''' == === Първа песен === Старият Толди забравя, живее без работа у дома в Нагифалу. Той не се беше появил в Буда от три години, защото кралят му беше забранил от двора заради грубото му изказване, което беше презрително към новия морал. Майка му преди беше мъртва, сега той също се готви да умре. Той решава да изкопае своя гробен верен слуга на покойния „стар“ Бенс, син на „малката“ помощ на Бенс. Когато изпълнявам, пристига, последван, Джон Позафалви, който пусна стария шампион в Буда, италианец, всички победени воини, които стояха срещу него се скара за честта на страната и спечели герба на в страната му. Толди пламва отново от старите сили, почти подмладен Буда трябва да отмъсти на италианеца и да спасичестта на унгарците. === Втора песен === На следващата сутрин Толди тръгва в костюм на приятел с носача на оръжие Бенс. Италианецът винаги печели в битките пред крал Лайош Будан и хората, никой вече не смее да му се изправи. И накрая, смелите братя близнаци Джулафи застават с него до живот и смърт: Лоран Джулафи и Берталан. Италианецът също се отнася лошо с тях: Берталан умира, а Лоран е спасен от смърт само рицарството на извънземния рицар. === Трета песен === Италианецът е на път да напусне, когато Толди пристига. Виждайки кожуха и древните си оръжия, той изглежда по-скоро приятел, отколкото герой на Унгария. Хората не разпознават, те се смеят и почти линчуват носача си на оръжие, Бенс. Толди убива италианския рицар в дълъг тежък бой, скача на кон с него и щурмува извън сцената с Бенс. Позафалви слага край на много предположения за това кой може да е есенният приятел, който дава на краля да разбере, че рицарят с качулки е старият Толди, за когото се смята, че е мъртъв. Крал Луис се радва и изпраща богато украсен екип, който да го върне. === Четвърта песен === Толди ще бъде с Бенс в Ракосмез, когато пристигнат хората и кралските посланици. Един от тях му предава посланието, че владетелят отдавна го е приел в негова милост, но те предават на Толди вестта за неговата смърт. Толди се радва да се завърне, пътуването му по улиците на Пеща и Буда е истински триумфален марш. Преди обаче да отиде в замъка, той иска от спътниците си да го пуснат да влезе в малката си къща в Буда, която не е виждал от три години, за да свали качулката си и да се покаже подобаващо в кралския дворец. === Пета песен === Толди тръгва към кралския двор с изисканата си рокля. Там придворните шумно се шегуват. Един от тях пее прекрасната история за св. Ладислав с арфа, когато става от гроба и помага на Ендре Лацфи и шепа от армията му в кампанията срещу татарите в Молдова. Другото малко нещотой пее за това, как някога Миклос Толди се справи с хитрата вдовица. Чува се голям смях, те повтарят и научават подигравателната песен, когато влезе есенният Толди. Изведнъж те млъкват, но след това отново правят подигравателни намеци и след това започват да пеят подигравателната песен. Толди избухва в гняв, три мънички чудовищни ​​риби от огромния му удар. Той отива гневно при царя, докосва го силно и избягва. След като величеството разбере какво се е случило, той с болно сърце заповядва да залови Толди. === Шеста песен === Вкъщи Бенс даде на конете храна и сега почиства ръждясалите инструменти на господаря си. Толди пристига с кръвожадни очи, който беше много износен от предишния случай. С последната си сила удря боздугана си по дъбовата маса и започва да залита. Бенс помага на умиращия герой до леглото. Аллах Саймон, бодигардът, пристига и получава заповед да сложи Толди в затвора. Въпреки това, виждайки състоянието на стареца, той се връща и отнася тъжната вест на царя. Крал Луи побърза към къщата на Толди, треперейки и прощавайки всичко. Толди обвързва краля със сърцето си, за да обича унгарския народ, и той умира, държайки ръката на краля. Трупът му се пренася у дома в Нагифалва в железен ковчег и се поставя в гроба, който той сам си изкопа. === Персонажи === * Миклош Толди * Бенс, слугата на Толди * Янош Позафалви, пратеник * Луи I, крал на Унгария * Лоран Гюлафи, рицар * Берталан Гюлафи, рицар * италианският рицар * Телохранител * Аладжи Саймън, командир на телохранителите == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://mek.oszk.hu/03300/03309/mp3/ mek.oszk.hu] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200105102519/http://mek.oszk.hu/03300/03309/mp3/ |date=2020-01-05 }} * [http://mek.niif.hu/00500/00597/html/toldi.htm mek.niif.hu] * [https://web.archive.org/web/20140714145828/http://www.naput.hupont.hu/62/toldi-es-a-venusz-bolygo-iresz www.naput.hupont.hu] {{нормативен контрол}} [[Категория:Епоси]] [[Категория:Унгарска литература]] mxntqdrnohtfv8rnbj6yjvqyjg6pmgq 0 748239 12214368 10078577 2024-04-25T19:08:43Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Иржи Брабенец | име-оригинал = Jiří Brabenec | снимка = | описание = | псевдоним = Ерик Крафт | място на раждане = [[Нимбурк]], [[Австро-Унгария|Чехия]] | място на смърт = [[Прага]], [[Чехия]] | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{Чехия}} | период = 1943 – 1983 | жанрове = [[драма]], [[криминален роман]], [[исторически роман]], [[научна фантастика]], [[пътепис]], документалистика | теми = | направление = [[социалистически реализъм]] | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = [[Милош Долежал]] | брак = | деца = }} '''Иржи Брабенец''' ({{lang|cs|Jiří Brabenec}}) е чешки инженер, [[журналист]] и [[писател]] на произведения в жанра [[драма]], [[криминален роман]], [[исторически роман]], [[научна фантастика]], [[пътепис]] и документалистика. Пише и под [[псевдоним]]а '''Ерик Крафт''' (''Eric Kraft''). == Биография и творчество == Иржи Брабенец е роден на 25 май 1911 г. в Нимбурк, Австро-Унгария (Бохемия, Чехия). През 1931 г. завършва Индустриалното инженерно училище в [[Кладно]]. В продължение на две години учи журналистика в Свободното училище за политически науки в Прага. В следващите години работи на широк спектър от работни места, вариращи от ключар и моряк, тестов моторист на мотоциклети „Ява“, до журналист, предимно технически редактор. След края на Втората световна война работи като редактор във всекидневника „[[Млада фронта]]“, а в периода 1951 – 1971 г. работи във всекидневника „Lidová demokcie“, откъдето накрая се пенсионира. По време на [[Пражката пролет]] публикува статии, които хвърлят светлина в делото и убийството на католическия смещеник [[Йозеф Туфар]] през 1950 г. от Държавна сигурност на Чехословакия. В резултат на отзвука от статиите започва наказателно производство срещу извършителите, което е прекъснато поради [[Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия|Съветската инвазия в Чехословакия]]. Първият му роман „Syn bratra poslance“ е издаден през 1943 г. Пише съвременни романи, криминални истории, исторически романи, журналистически книги и пет научнофантастични романа, три от които в сътрудничество с писателя [[Зденек Весели]]. През 1971 г. романът му „Pozlacené mríze“ (''Позлатените решетки'') е екранизиран във филма „Svedectví mrtvých ocí“ (Свидетелство от мъртвите очи) с участието на актьорите [[Славка Будинова]], [[Иржи Адамира]] и [[Владимир Смерал]]. През 1961 г. с приятели, вкл. писателя Зденек Весели, пътуват с малки мотоциклети до Близкия изток, където те са първите мотоциклетисти, които пресичат [[Синайски полуостров|Синайската пустиня]]. Пътуването си описва в книгите „Ohnivou pouští Sinaj“ (''През огнената пустиня до Синай'') и „Svědek ze Sínaje“ (''Свидетел от Синая''). Иржи Брабенец умира на 19 юни 1983 г. в Прага. == Произведения == * Syn bratra poslance (1943) * Tisíc a jedno procento (1945) * Snadný případ (1948) * Řeka osudu (1957) * Ochránce městských bran (1959) – исторически роман за [[Албрехт Рендл]] * Tajemství černé rokle (1960)<br/>'''''Тайната на Черната клисура''''', изд.: „[[Народна младеж]]“, София (1962), прев. Мария Радева * Dobrodružství v Eridanu (1961) – със Зденек Весели * Zločin v duhovém zálivu (1966) – със Зденек Весели * Svědek ze Sinaje (1967) * Pozlacené mříže (1969) * Příliš mnoho dvojníků (1971) – със Зденек Весели === Серия „Детектив Реймънд Тар“ (''Detektiv Raymond Tarr'') – като Ерик Крафт === # Záhada purpurového leknínu (1969) # Ještě jednu sklenku, pane (1971) # Tržní ceny krasavic (1992) === Документалистика === * Po stopách starých pověstí českých (1959) * ČSSR v kostce. Včera a dnes, doma av cizině (1960) – със Зденек Весели и Мариан Вендт * Ohnivou pouští Sinaj (1964) * Svědek ze Sínaje (1967) * Stopa vede do Benátek (1968) – пътепис === Екранизации === * 1971 Svedectví mrtvých ocí – по романа „''Pozlacené mríze''“ == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/17572187.Ji_Brabenec Библиография] в „[[Goodreads]]“ * {{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/jiri-brabenec-13416 Биография и библиография в „Database knih“] * {{икона|cs}} [https://www.cbdb.cz/autor-17472-jiri-brabenec Биография и библиография в „Československá bibliografická database (ČBDB)“] * {{икона|cs}} [https://www.pitaval.cz/autor/659-eric-kraft Биография в „Pitaval“] == Външни препратки == * {{imdb name|6732122|Иржи Брабенец}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Брабенец, Иржи}} [[Категория:Чешки журналисти]] [[Категория:Чешки писатели]] [[Категория:Детски писатели]] [[Категория:Починали в Прага]] 0gyqqdtibjxoert59ye2cpc855vpqwm 0 748308 12214595 10482937 2024-04-26T00:14:25Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Гелдермалсен|Малсен]] в [[Гелдерланд]],<br> господар на [[Куик]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = Coat of arms of Cuijk.svg | герб-описание = }} }} '''Херман I фон Малсен''' ({{lang|de|Hermann von Malsen, Heer van Cuyk}}; † [[1065]]/ ок. [[1080]]/ сл. [[1096]]) от фамилията „Дом Куик“ е [[граф]] на [[Гелдермалсен|Малсен]] в [[Гелдерланд]] и господар на [[Куик]] в [[Северен Брабант]]. == Биография == Той е син на Унрок граф в Кемпенгау († сл. 1073) и съпругата му де Исла, дъщеря на Херман, граф в Исла и Лаке. Внук е на Фретехард, граф в Тайстербант († сл. 996) и правнук на Дитрих фон Дренте († 984). Херман води война с граф [[Флоренс I (Холандия)|Флоренс I Холандски]], в която е убит. == Фамилия == Херман I фон Малсен се жени ок. 1070 г. за Ида Булонска, дъщеря на граф [[Йосташ II]] [[Булон (графство)|дьо Булон]] († 1085) и принцеса [[Ида Лотарингска]] († 1113), дъщеря на херцог [[Готфрид III (Лотарингия)|Готфрид III Брадатия от Долна Лотарингия]] († 1069). Те имат децата:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1628.htm#i48923 ''Hermann von Malsen, Heer van Cuyk''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I459762 ''Hermann v.Malsen?''], ww-person.com</ref> * [[Хайнрих I ван Куик]] (* ок. 1070; † пр. 9 август 1108), [[бургграф]] и господар на Утрехт, женен 1100 г. за графиня Алверадис фон Хохщаден (* ок. 1080 † сл. 2 май 1131) * [[Андреас ван Куик]] († 23 iuni 1139), [[епископ]] на [[Утрехт]] (1128 – 1139) * Гофрид († сл. 1135), духовник в [[Ксантен]] и 1131 г. избран за [[архиепископ]] на [[Кьолн]], но не е признат от император [[Лотар III (Свещена Римска империя)|Лотар III]]. Вдовицата му Ида Булонска се омъжва втори път за Куно граф на Монтегю, сеньор дьо Рошфор. == Литература == * Heinrich Leo: ''Zwölf Bücher niederländischer Geschichten. Teil 1.'' Halle, 1832 917f. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVII, Tafel 84 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VIII, Tafel 35. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/HOLLAND.htm#GottfriedMalsenKuycArnsbergdied1168A ''Hermann von Malsen''], fmg.ac [[Категория:Графове]] [[Категория:Дренте]] [[Категория:Нидерландска аристокрация]] [[Категория:Родени през 11 век]] [[Категория:Починали през 11 век]] gsqcqadiykbisnnv8w1yingnz4qmc81 0 749190 12214536 11513016 2024-04-25T23:18:35Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност |име=Господар на Пиемонт |име оригинал = Signore di Piemonte |други име = |емблема-пояснение= |емблема= |флаг= |флаг-пояснение= |картинка= |титуляр= |дата= |тип= |статус= |структура= |обръщение= |подчинение= |седалище= |номиниран от=баща към първороден син |назначен от= |мандат= |предишен= |създаден= [[1178]] г. |основание= |първи= [[Томас I Савойски]] |последен= [[Лудвиг от Пиемонт|Лудвиг Савойски-Ахая]] |закрит= [[1418]] г. |приемник= |заместник= |заплата= |сайт= |забележки= |общомедия= }} {{Държавна длъжност |име=Принц на Пиемонт |име оригинал = Principe di Piemonte |други име = |емблема-пояснение=емблема на Принца на Пиемонт |емблема= [[Файл:CoA of the Prince of Piedmont ("Principe di Piemonte").svg|110px]] |флаг= |флаг-пояснение= |картинка= |титуляр= |дата= |тип= |статус= |структура= |обръщение= |подчинение= |седалище= |номиниран от=[[Савойска династия|Дом Савоя]] я предоставя на първородния принц от мъжки пол в [[Ред за наследяване на престола в Италия|реда за наследяване на престола на Италия]] |назначен от= |мандат= |предишен= |създаден=[[1418]] |основание= |първи= [[Амадей VIII Савойски]] |последен=[[Виктор Емануил II]] Италиански |закрит= |приемник= |заместник= |заплата= |сайт= |забележки= |общомедия= }} Титлата „'''Принц на Пиемонт“''' ({{Lang|it|Principe di Piemonte}}) е древна [[Благороднически титли|благородническа титла]], заместила титлата „господар“ (сеньор) (на [[Италиански език|италиански]]: ''signore''), [[Апанаж|прерогатив]] [[Савойска династия|на Савойската династия]]. == История == Титлата „Господар (сеньор) на Пиемонт“ се появява през [[1178]] г., когато клон на Савойската династия получава като [[апанаж]] териториите на [[Пиемонт]]. През следващите векове господството над Пиемонт принадлежи на клон на Савойската династия, титуляри и на [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]], които трябва да се считат за принцове в същинския смисъл на думата, но единствено на територията на това княжество, а не на цял Пиемонт. Независимото Ахейско княжество и клонът [[Савоя-Ахая]] престава да съществува през [[1418]] г. с [[Лудвиг от Пиемонт|Лудвиг Савойски-Ахая]], който умира без наследници, а земите му са включени във владенията на [[Савойско херцогство|Савоя]]. През [[1424]] г. херцог [[Амадей VIII Савойски]] създава Княжество Пиемонт,<ref>Със смъртта през [[1418]] г. на господаря на Пиемонт [[Лудвиг Савойски-Ахая]] изчезва и клонът [[Савоя-Ахая]]. Титлата „Господар (синьор) на Пиемонт“ е взета от [[Амадей VIII Савойски]], който издига господарството в княжество, приемайки титлата „Принц на Пиемонт“.</ref> предоставяйки го като апанаж на син си [[Амадей Савойски (Пиемонт)|Амадей Савойски]], така че титлата „Принц на Пиемонт“ до [[1861]] г. е прерогатив на първородния син на херцога – бъдещия крал. Княжеството обхваща отсам[[алпи]]йските графства на [[Савойска династия|Савоя]] и тези на клона [[Савоя-Ахая]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/principato-di-piemonte_%28Dizionario-di-Storia%29/|заглавие=Piemonte, principato di|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Dizionario di Storia|архив_дата=2011|достъп_дата=30.7.2020}}</ref> Херцогът освен това вкарва в [[Пиемонт#Символите на региона|Савойския герб]] синята ивица – отличителен символ на наследниците на трона, първоначално [[Савойско херцогство|херцогски]], а след това кралски.<ref>{{Цитат книга|last=Felician|first=Luigi Dario|title=Turin ligera|year=2011|month=|publisher=lulu.com|location=Torino|isbn=|pages=242}}</ref> Когато [[Савойска династия|Савойските владетели]] стават управляващият дом на Италия, [[Виктор Емануил II]] постановява за следващите наследници на трона да се редуват титлите „Принц на Пиемонт“ и „Принц на Неапол“ – титла, създадена с цел да се усили усещането за национално единство. На практика когато Принцът на Пиемонт стане крал, синът му поема титлата „Принц на Неапол“, а внукът му – титлата „Принц на Пиемонт“, продължавайки по този начин редуването в рода. == Господари на Пиемонт == * [[1189]] – [[1233]]: [[Томас I Савойски]] (* 20 май [[1177]], сл. 26 май 1178 или 27 май [[1178]] в [[Замък Шарбониер|замъка Шарбониер]] в [[Егбел]],<ref>Днешно подселище на [[Вал д'Арк]], деп. [[Савоа]], [[Франция]]</ref> † 1 март [[1233]] в [[Монкалиери]]) * [[1233]] – [[1259]]: [[Томас II Савойски]] (* ок. 1999 или ок. 1202 в замъка в [[Монмелиан]], [[Савоя]], † 7 февруари [[1259]] в [[Шамбери]], пак там), син на предишния * [[1259]] – [[1282]]: [[Томас III Савойски]] (* август [[1248]] или ок. 1252 в Савоя, † 16 май [[1282]] в [[Сен Жони сюр Гие]]), син на предишния * [[1282]] – [[1334]]: [[Филип I (Пиемонт)|Филип I Савойски-Ахая]] (''*'' [[август]] [[1340]], † октомври или [[21 декември]] [[1368]] в [[Авиляна]]), княз на [[Ахейско княжество|Ахая]] от [[1301]] г., син на предишния * [[1334]] – [[1367]]: [[Жак Савойски-Ахая]] (''*'' ок. 6/16 януари [[1315]] в [[Пинероло]], † 14 май [[1367]] пак там), син на предишния * [[1368]]: [[Филип II Савойски-Ахая]] (''*'' август [[1340]], † октомври или 21 декември [[1368]] в Авиляна), син на предишния (лишен от наследство, претендент) * [[1368]] – [[1402]]: [[Амадей Савойски-Ахая]] (* [[1363]], † 7 май [[1402]] в Пинероло), брат на предишния * [[1402]] – [[1418]]: [[Лудвиг Савойски-Ахая]] (* [[1364]] в Пинероло, † 11 декември [[1418]] в [[История на Торино|Торино]]), брат на предишния. == Принцове на Пиемонт == * [[1418]] – [[1424]]: [[Амадей VIII Савойски]] (* 4 септември [[1383]] в Шамбери, † 7 януари [[1451]] в Женева), [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]] * [[1424]] – [[1431]]: [[Амадей Савойски (Пиемонт)|Амадей Савойски]] (* ок. [[1412]], † ок. [[1431]]), първороден син на предишния * [[1431]] – [[1438]]: [[Лудвиг Савойски]] (* 21 февруари [[1402]] в Женева, † 29 януари [[1465]] в [[Лион]]), по-малък брат на предишния * [[1438]] – [[1465]]: [[Амадей IX Савойски]] (* 1 февруари [[1435]] в [[Тонон ле Бен|Тонон]] † 30 март [[1472]] във [[Верчели]]), син на предишния * [[1465]] – [[1471]]: [[Карл Савойски (Пиемонт)|Карл Савойски]] (* [[1456]], † [[1471]]), син на предишния * [[1471]] – [[1472]]: [[Филиберт I (Савоя)|Филиберт I Савойски]] (* 17 август [[1465]] в Шамбери, † 22 септември [[1482]] в Лион), по-малък брат на предишния * [[1472]] – [[1482]]: [[Карл I (Савоя)|Карл I Савойски]] (* 29 март [[1468]] в [[Кариняно]], † 13 март [[1490]] в [[Пинероло]]), брат на предишния * [[1488]] – [[1490]]: [[Карл II (Савоя)|Карл Йосиф Амадей Савойски]] (* 23 юни [[1488]] в Торино, † 16 април [[1496]] в Монкалиери), син на предишния * [[1496]] – [[1497]]: [[Филиберт II (Савоя)|Филиберт II Савойски]] (* 10 април [[1480]] в [[Пон д'Ен]], † 10 септември [[1504]], пак там), син на херцог Филип II Савойски * [[1497]] – [[1504]]: [[Карл III (Савоя)|Карл II Савойски]] (* 10 октомври [[1486]] в замъка на [[Шазе ан Бюже]], † 17 август [[1553]] във Верчели), брат на предишния * [[1523]] – [[1536]]: Лудвиг Савойски (* 4 декември [[1523]], † 25 ноември [[1536]] в [[Мадрид]]), син на предишния * [[1536]] – [[1553]]: [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт Савойски]] (* 8 юли [[1528]] в [[Шамбери]], † 30 август 1580 в Торино), по-малък брат на предишния * [[1562]] – [[1580]]: [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил Савойски]] (12 януари [[1562]] в [[Риволи (Италия)|Риволи]] – 26 юни [[1630]] в [[Савиляно]]), син на предишния * [[1586]] – [[1605]]: Филип Емануил Савойски (* [[1586]], † [[1605]]), син на предишния * [[1605]] – [[1630]]: [[Виктор Амадей I Савойски]] (* [[8 май]] [[1587]] в Торино, † [[7 октомври]] [[1637]] във Верчели), по-малък брат на предишния * [[1632]] – [[1637]]: [[Франц Хиацинт (Савоя)|Франц Хиацинт Савойски]] (* 14 септември [[1632]] в Торино, † 4 октомври [[1638]] пак там), син на предишния * [[1637]] – [[1638]]: [[Карл-Емануил II|Карл Емануил II Савойски]] (* 20 юни [[1634]] в Торино, † 12 юни 1675, пак там), брат на предишния (несигурно) * [[1666]] – [[1675]]: [[Виктор Амадей II|Виктор Амадей II Савойски]] (* 14 май [[1666]] в Торино, † 31 октомври [[1732]] в [[Замък в Риволи|замъка в Риволи]]), син на предишния * [[1699]] – [[1715]]: [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей Савойски]] (* [[8 май]] [[1587]] в Торино, † [[7 октомври]] [[1637]] във Верчели), син на предишния * [[1715]] – [[1730]]: [[Карл Емануил III Савойски]] (* [[27 април]] [[1701]] в Торино, † [[20 февруари]] [[1773]] пак там), по-малък брат на предишния * [[1730]] – [[1773]]: [[Виктор-Амадей III|Виктор Амадей III Савойски]] (* 26 юни [[1726]] в Торино, † 16 октомври [[1796]] в [[Кралски замък в Монкалиери]]), син на предишния * [[1773]] – [[1796]]: [[Карл-Емануил IV|Карл Емануил IV Савойски]] (* 24 май [[1751]] в Торино, † 6 октомври [[1819]] в [[Рим]]), син на предишния * [[1796]] – [[1802]]: [[Виктор-Емануил I|Виктор Емануил I Савойски]] (* 24 юли [[1759]] в Торино, † 10 януари [[1824]] в Кралски замък в Монкалиери), брат на предишния * [[1802]] – [[1824]]: [[Карл Феликс Савойски]] (* 6 април [[1765]] в Торино, † 27 април [[1831]], пак там), брат на предишния * [[1831]] – [[1849]]: [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт Савойски]] (* 2 октомври [[1798]] в Торино, † 28 юли [[1849]] в [[Порто]]), братовчед на предишния * [[1849]] – [[1861]]: [[Виктор Емануил II|Виктор Емануил II Италиански]] (* 14 март [[1820]] в [[Палацо Кариняно]], Торино, † 9 януари [[1878]] в Рим), син на предишния. == Наследствени принцове на Италия == * [[1844]] – [[1878]]: [[Умберто I]] (* [[14 март]] [[1844]] в Торино † [[29 юни]] [[1900]] в [[Монца]]), принц на Пиемонт * [[1878]] – [[1900]]: [[Виктор Емануил III]] (* [[11 ноември]] [[1869]] в [[Неапол]], † [[28 декември]] [[1947]] в [[Александрия]]), принц на Неапол * [[1904]] – [[1946]]: [[Умберто II]] (* [[15 септември]] [[1904]] в [[Ракониджи]], † [[18 март]] [[1983]] в [[Женева]]), принц на Пиемонт == Вижте също == {{колони|2| * [[Савойско графство]] * [[Савойско херцогство]] * [[Савоя-Ахая]] * [[Савойска династия]] * [[История на Пиемонт]] }} == Източници == * [http://www.treccani.it/enciclopedia/principato-di-piemonte_%28Dizionario-di-Storia%29/ {{Икона|it}} Piemonte, principato di], in Dizionario di Storia 2011 * {{Икона|it}} Alessandro Barbero, ''Il Ducato di Savoia'', Edizioni Laterza, Bari-Roma, 2002 * {{Икона|it}} Cognasso, ''I Savoia'', Edizioni Dell'Oglio, 1971 * {{Икона|it}} Luigi Dario Felician. ''Turin ligera'', Torino 2011, lulu.com == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Principe di Piemonte|112140913}} {{Портал|Италия|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Принцове]] [[Категория:Пиемонтци]] [[Категория:Списъци на заемали длъжности]] d4ob1lixvul0zkfe32gy8mz1tj2ssj5 0 749436 12214544 12035856 2024-04-25T23:21:32Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Main|Савойска династия}} {{Кралска династия | име = Савоя-Ахая | владение = | герб = Coa of the House of Savoy-Achaea.svg | описание = | страна = [[Савойско графство]]<br>[[Ахейско княжество]] | парентална династия =[[Савойска династия|Савоя]] | титли = [[Принц на Пиемонт]]<br>[[Ахейско княжество|Княз на Ахая]] | основател = [[Филип I Савойски-Ахая]] | последен владетел = [[Лудвиг Савойски-Ахая]] | настоящ потомък = | година на основаване = [[1301]] | разпадане = [[1418]] | националност = [[Италия]] | кадетски линии = [[Савоя-Ракониджи]] (изчезнала)<br>[[Савоя-Буска]], ([[Морганатичен брак|морганатическа]], изчезнала)<br>[[Коленьо и Алтесано Инфериоре]] (морганатическа, изчезнала)| знаме = | сайт = | бележки = | общомедия = }} '''Савоя-Ахая''' ({{Lang|it|Savoia-Acaia или Savoia–Acaja}}, {{Lang|fr|Savoie-Achaïe}}) е [[кадетска линия]] на [[Савойска династия|Савойската династия]], възникнала с [[Филип I Савойски-Ахая]], син на [[Томас III Савойски]], [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господар (сеньор) на Пиемонт]] и на Гуя (Гая) Бургундска. Той приема титлата „[[Ахейско княжество|Княз на Ахая]]“, след като през [[1301]] г. се жени за [[Изабела дьо Вилардуен]], дъщеря на [[Гийом II дьо Вилардуен]], княз на Ахая, и на втората му съпруга [[Анна Комнина Дукина|Анна Ангела Комнина]]. Клонът изчезва през [[1418]] г. със смъртта на [[Лудвиг Савойски-Ахая]], който няма законни наследници. Столица на [[феод]]алното владение е [[Пинероло]] (в [[Пиемонт]], [[Северна Италия]]). == Представители == * [[Филип I Савойски-Ахая]] (* 1278, † 1334), син на [[Томас III Савойски]], [[Принц на Пиемонт|господар на Пиемонт]] (1282 – 1334), титулярен княз на Ахая (1301 – 1307) * [[Жак Савойски-Ахая]] (* 1315, † 1367) – първороден син на предишния, господар на Пиемонт (1334 – 1367), титулярен княз на Ахая * [[Филип II Савойски-Ахая]] (* 1340, † 1368) – първороден син на предишния, претендент за [[Принц на Пиемонт|Сеньория Пиемонт]] и [[Ахейско княжество|Княжество Ахая]] като лишен от наследство от баща си * [[Амадей Савойски-Ахая]] (* 1363, † 1402) – второроден син на предишния, господар на Пиемонт (1367 – 1402), титулярен княз на Ахая * [[Лудвиг Савойски-Ахая]] (* 1364/1366, † 1418) – брат на предишния, господар на Пиемонт (1402 – 1418), титулярен княз на Ахая. Единственото дете на Лудвиг Савойски-Ахая – извънбрачният му припознат син Лудвиг (* 1390, † 1459), поставя началото, под името [[Лудвиг I Савойски-Ракониджи]], на линията [[Савоя-Ракониджи]], просъществувала до 1605 г.<ref>{{Цитат книга|last=Cognasso|first=Francesco|title=I Savoia|year=2020|month=|publisher=Corbaccio|location=|lang=it|isbn=|pages=213}}</ref> Той е господар (сеньор) на [[Панкалиери]] (от 1407 г.), [[Ракониджи]] и Милябруна (от 23 февруари 1414 г.), Кастелрайнеро и [[Кавур]] (от 1417 г.). През [[1320]] г. извънбрачният син на Филип I Савойски-Ахая – [[Анселм Извънбрачни Ахейски|Анселм]], нар. „Извънбрачни Ахейски“ († сл. 1369) поставя началото на [[Морганатичен брак|морганатичната]] линия [[Коленьо и Алтесано Инфериоре]], просъществувала до [[1598]] г. Пруз [[1418]] г. извънбрачният син на Жак Савойски-Ахая – [[Антонио ди Мореа|Антонио]], нар. „Ди Мореа“ поставя началото на морганатичната линия [[Савоя-Буска]], просъществувала до [[1477]] г. == Произход на княжеството == [[Файл:Piazza_Castello_-_Turin.JPG|мини| Фасадата на [[Палацо Мадама и Крепост на Ахая|Палацо Мадама]] в [[Торино]], чието истинско име е „Крепост на Ахая“.|239x239пкс]] [[Ахейско княжество|Княжеството Ахая (или Ахея)]] е създадено от [[Вилхелм I дьо Шамплит]]. От него то преминава в ръцете на другаря му по оръжие [[Жофроа I дьо Вилардуен]] по време на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. След женитбата на [[Изабела дьо Вилардуен]] (дъщеря на [[Жофроа II дьо Вилардуен]] – син на Жофроа I) с [[Филип Анжуйски (1256 – 1277)|Филип Анжуйски]] – син на [[Шарл I Анжуйски]], то попада в ръцете на [[Сицилиански Анжуйци|Сицилианските Анжуйци]]. През 1285 г. Шарл умира без наследници и през [[1289]] г. суверенитетът над Ахая се връща при Изабела, която се омъжва повторно, този път за [[Филип I Савойски-Ахая|Филип I Савойски]] – син на [[Томас III Савойски]]. Филип става княз на Ахая и дава името на линията Савоя-Ахая. Автономията на Филип I Савойски-Ахая в Пиемонт е силно ограничена от чичо му граф [[Амадей V Савойски]] и той се надява с такъв брак да получи по-голям престиж. Противно на очакванията обаче той успява да покори единствено [[Коринт]] и [[Патра]]. Обезверен, Филип I се връща в Пиемонт заедно със съпругата си Изабела и дъщеря им Маргарита. Двете жени са били държани в плен от [[Шарл II Анжуйски]], за да коригира онова, което счита за узурпация на титлата на Ахая<ref>[[Сицилиански Анжуйци|Анжуйците]] в [[Неаполитанско кралство|Неапол]] са носители на титлата, откакто [[Шарл I Анжуйски]] получава акт за подчинение от [[Жофроа II дьо Вилардуен]] поради нуждата на последния от силна военна подкрепа срещу [[Византийска империя|Византийската империя]]. Следва женитба на дъщеря му [[Изабела дьо Вилардуен]] със сина на Шарл I – [[Филип Анжуйски (1256 – 1277)|Филип Анжуйски]], който по този начин става княз на [[Ахейско княжество|Ахая]]. Синът на Шарл I – [[Шарл II Анжуйски]] укорява Филип Савойски за прекалено авторитарното му поведение в княжеството, което предизвика бунта първо на бароните, а след това и на претоварените с данъци селяни. Той обвинява също и Изабела дьо Вилардуен, че не е поискала съгласието му за втория ѝ брак с [[Филип I Савойски]], както е била вече обещала, за да си върне собствеността върху [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]] след смъртта на съпруга ѝ [[Филип Анжуйски (1256 – 1277)|Филип Анжуйски]].</ref> и заради разногласията между Савоя и Шарл в Южен Пиемонт. През [[1307]] г. Филип е принуден да отстъпи титлата и в замяна на това Шарл II му дава Графство [[Алба (Италия)|Алба]]. През [[1305]] г., вследствие на борбите за наследяване на престола на [[Маркграфство Монферат]] след смъртта на [[Джовани I (Монферат)|Джовани I]], [[Томас I Савойски|Томас Савойски-Ахая]] се опитва да разшири предходните си владения в Пиемонт, разположени около Пинероло, които са значителни и още преди номинирането му за владетел на Ахая. Основните му цели са [[Асти (град)|Асти]], [[Киери]] и [[Ивреа#История|Ивреа]]. == Политика на Жак Савойски-Ахая == [[Файл:Coat of arms of prince of Savoy-Achaea.svg|мини|Герб|198x198пкс]] През [[1314]] г. и [[Фосано]] става част от територията на Савоя-Ахая, превръщайки се в негова втора столица. Филип желае при смъртта си да бъде наследен от сина си [[Жак Савойски-Ахая]]. Филип умира през [[1334]] г., но Жак всъщност управлява едва от [[1340]] г. Чрез женитбата си за [[Сибила дел Балцо]] (Сибил дьо Бо), дъщеря на генерал на Шарл II Анжуйски, Жак укрепва трудните си взаимоотношения с французите. Обтегнати остават отношенията му с владетелите на останалите пиемонтски княжества, по-специално с [[Манфредо IV дел Васто]] от [[Маркграфство Салуцо|Салуцо]], с [[Джовани II (Монферат)|Джовани II]] от [[Маркграфство Монферат|Монферат]] и с [[Амедей VI Савойски|Амадей VI Савойски]] от [[Савойско графство|Савойското графство]]. Обявявайки война на [[Палеолози]]те, Жак окупира [[Ивреа]], с което предизвиква гнева на Амадей VI Савойски, който обсажда [[Фосано]] през [[1359]] г. През [[1360]] г. Жак е обявен за предател и е взет в плен, като успява да получи свобода си само срещу огромен откуп. == Край: Амадей и Лудвиг Савойски-Ахая == [[Амадей Савойски-Ахая]] е второродният син на Жак Савойски-Ахая и става негов наследник, след като по-големият му брат [[Филип I Савойски-Ахая|Филип Савойски-Ахая]] е лишен от наследство от баща им. Останал в добри отношения с [[Амадей VII Савойски]] и със сина му [[Амадей VIII Савойски]], Амадей Савойски-Ахая влиза в конфликт с [[Томас III (Салуцо)|Томас III]] от [[Маркграфство Салуцо|Салуцо]], когото пленява, и с [[Теодоро II (Монферат)|Теодор II]] [[Маркграфство Монферат|Монфератски]], от когото взима [[Мондови]] през [[1396]] г. Амадей умира без синове и e наследен от брат си [[Лудвиг Савойски-Ахая]], който се опитва да оправи отношенията с [[Маркграфство Монферат]] чрез внимателна брачна политика, но продължава войната с [[Маркграфство Салуцо]]. Смъртта на Лудвиг през [[1418]] г. означава край на династията. [[Савойско графство|Графът на Савоя]] [[Амадей VIII Савойски]] включва териториите на Ахая в [[Пиемонт]] и [[Пинероло]] престава да бъде столица. == Вижте също == * [[Ахейско княжество]] * [[Савойска династия]] * [[Принц на Пиемонт]] == Източници == * {{икона|en}} Справка на уебстраница [http://www.genmarenostrum.com/Savoia/savoia-acaia.htm Genealogy], <small>посетен на 26 август 2022 г.</small> * {{икона|it}} Справка за [https://principidacaja.beepworld.it/antico-principato.htm Principi d'Acaja Italia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160414123214/http://principidacaja.beepworld.it/antico-principato.htm |date=2016-04-14 }}, <small>посетен на 26 август 2022 г.</small> * {{икона|en}} Справка на уебстраница [https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#_Toc27490236 Foundation of Medieval Genealogy], <small>посетен на 26 август 2022 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Savoia-Acaia|112416558}} {{Портал|Италия|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Пиемонтци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:История на Италия]] 3nxmp60bkipatr58ahb53rd1hjxf4zq 0 749526 12214619 12083517 2024-04-26T00:40:34Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|име=Филип II Савойски-Ахая|баща=[[Жак Савойски-Ахая]]|описание=Претендент за Господарство Пиемонт|майка=[[Сибила дел Балцо]]|роден=август [[1340]]|място на смъртта=[[Авиляна]]|починал=[[21 декември]] [[1368]]|съпруга=Алиса дьо Тоар-Вилар|вероизповедание=[[Римокатолическа църква|Католик]]|династия=[[Савойска династия|Савоя]], клон [[Савоя-Ахая]]|потомци=Умберта (извънбр., вероятна)|герб=Coa of the House of Savoy-Achaea.svg|управление=[[17 май]] [[1367]] – [[27 септември]] [[1368]]|наследник=[[Амадей Савойски-Ахая]]|предшественик=[[Амадей Савойски-Ахая]]}} '''Филип II Савойски-Ахая''', '''Филип II Пиемонтски''' или '''Филип II Савойски''' ({{Lang|it|Filippo di Savoia-Acaia}}, {{Lang|fr|Philippe II de Savoie-Achaïe, dit aussi Philippe II de Savoie ou de Piémont}}; ''*'' [[август]] [[1340]], † октомври или [[21 декември]] [[1368]] в [[Авиляна]]) е сеньор на [[Ахейско княжество|Ахая]], претендент за мястото на своя полубрат [[Амадей Савойски-Ахая|Амадей]] за Господарство [[Пиемонт#История|Пиемонт]] и за [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]] (1367 – 1368) в качеството си на лишен от наследство от баща им [[Жак Савойски-Ахая]]. == Произход == Според [[Франция|френския]] [[Историография|историк]] [[Самюел Гишенон]] Филип е най-големият син на Жак Савойски-Ахая (* 1315 † 1367), [[Принц на Пиемонт|господар на Пиемонт]] и [[Ахейско княжество|княз на Ахая]], и на втората му съпруга [[Сибила дел Балцо]] (Сибил дьо Бо) († 1361).<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 332|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f370.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=322}}</ref> Има една сестра: Мария († сл. 1348). Има и двама полубратя от втория брак на баща си с Маргарита дьо Божо и двама полубратя от извънбрачни връзки на баща си. == Биография == На 7-годишна възраст, на 4 август [[1346]] г., баща му Жак му дава пълнолетие.<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XIV|url=https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=166 и 170}}</ref> Тогава родителите му сключват брачен договор за бъдещата сватба между Филип и Мария Женевска.<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pagg 123 – 126|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f127.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=123 – 126}}</ref> Баща му, въпреки че е [[васал]] на граф [[Амедей VI Савойски|Амадей VI Савойски]], се възползва от преминаването през Италия на император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], за да се опита да разшири автономията си. Дават му се привилегии, запазени преди това само за [[Савойско графство|Савойските графове]], като например възможност за облагане с данъци на стоките, преминаващи през неговите владения и по-специално – през тогавашната ''Strada di Francia'' (днешен бул. „Франча“ в град Торино). Това кара търговците да се обърнат към Амадей VI, който се намесва и отнема титлите на [[Принц на Пиемонт|господаря на Пиемонт]], започва открита война срещу него и окупира земите му.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 330|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f368.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=330}}</ref> Жак се барикадира в Пинероло през [[1360]] г., обявен е за предател и е арестуван, а Филип – негов син и наследник бяга в [[Алесандрия]]. След като баща му е освободен след заплащането на огромна сума и с акт на васалитет, на 10 април [[1364]] г. Филип също отдава почит на граф Амадей VI.<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXVIII pagg 218 – 220|url=https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=218 – 220}}</ref> На 16 май [[1366]] г. баща му съставя завещание, с което определя първородния си син Филип за свой наследник.<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f118.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=114 и 117}}</ref> В същия период обаче Филип се съюзява с [[Маркграфство Салуцо|маркграфа на Салуцо]] [[Фридрих II (Салуцо)|Фридрих II]] и с [[Списък на владетелите на Милано|господарите на Милано]] [[Галеацо II Висконти]] и [[Бернабо Висконти]], за да започне война срещу граф Амадей VI Савойски.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=|first=|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f370.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=332 – 333}}</ref> Вследствие на това с акт от [[25 април]] [[1367]] г. баща му го лишава от наследство, наричайки го „неблагодарен и недостоен“.<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXIX|url=https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=220 – 223}}</ref> Жак Савойски-Ахая е принуден да разпредели наследството само сред децата от третата си съпруга – [[Амадей Савойски-Ахая|Амадей]] и [[Лудвиг Савойски-Ахая|Лудвиг]], което кара Филип да застане начело на кървав бунт в продължение на няколко години.<ref name=":1" /> Армията на Амадей VI, която отлага заминаването си за [[Гърция]], лесно побеждава войските на Филип, който е обсаден във [[Фосано]] през август [[1368]] г., където е и заловен. През септември мащехата на Филип – Маргарет дьо Божо отправя молба към Амадей VI, отричайки поведението на Филип.<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XI|url=https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=244 – 248}}</ref> В отговор на това Амадей VI започва процес срещу бунтовника, който е признат за виновен на [[27 септември]]; Филип е затворен в [[Замък на Авиляна|Замъка]] на [[Авиляна]]<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII pagg 250 – 253|url=https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=250 – 253}}</ref> и е лишен от княжеска титла.<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII|url=https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=250 – 256}}</ref> Няма информация за официална смъртна присъда. Гишенон предполага, че Филип е починал в началото на [[1369]] г., без да може да потвърди точната причина за смъртта му. Позовавайки се на хипотезите на някои летописци от [[Пиемонт]] и [[Ломбардия]], историкът счита, че причината за смъртта е скръбта заради лишаването от титли от страна на баща му или удавяне. Възприето е схващането, че тя е настъпила на 21 декември [[1368]] г. от удавяне в ледените води на [[Езера на Авиляна|езерото на Авиляна]].<ref name=":1" /> Говори се, че Филип II е оцелял от удавяне чрез застъпничеството на блажения [[Хумберт I Савойски|Хумберт Савойски]] благодарение на медальона, посветен на него, който винаги е носел. Той е успял да избяга и е водил живот на покайващ се поклонник, посещавайки светилища във [[Франция]], [[Швейцария]] и [[Испания]], достигайки [[Фатима (град)|Фатима]] в [[Португалия]], където е умрял около 1418 г. Легендата гласи, че [[Дух (призрак)|призракът]] му се появява периодично от водите на езерата на [[Авиляна]]. == Брак и потомство == ∞ 19 септември [[1362]] за Аликс или Алиса дьо Тоар-Вилар († 1412), господарка на Монжифон, дъщеря на Умберто VI от Тоар-Вилар и съпругата му Беатрис дьо Шалон.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f371.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=333}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Archivio di Stato: SSezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno &#91;Inventario n. 102 -> Matrimoni -> Filippo figlio di Giacomo di Savoia principe d'Acaja e Louisa di Villars figlia d'Umberto de Toyre de Villars -> Fascicolo 1 -> Matrimoni -> Mazzo 6.2 -> Fascicoli 7 – 11&#93;|url=https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270113#ES|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210623055027/https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270113#ES |date=2021-06-23 }}</ref> Нямат деца.<ref name=":2" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Philippedied1368|заглавие=#ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA, SIGNORI del PIEMONTE – PHILIPPE de Savoie|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=en|архив_дата=|достъп_дата=25.4.2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy2.html#JA|заглавие=#ES Genealogy: Savoy 2 – Filippo II|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=en|архив_дата=|достъп_дата=25.4.2020}}</ref> Вероятно има една извънбрачна дъщеря: * Умберта, идентифицирана като монахинята-ясновидка Филипа де Сторджи (* 1368, † 16 октомври 1454 в [[Доминикански орден|доминиканския]] манастир „Св. Катерина Александрийска“ в [[Алба (Италия)|Алба]]). Казват, че на смъртния си одър е предрекла бъдещите беди за следващите четири века и половина за [[Савойска династия|Савойската династия]], както и идването на чудовище от Изтока, което ще донесе големи беди за човечеството, но ще бъде победено от Нашата господарка на светата [[молитвена броеница]] на Фатима (''Nostra Signora del Santo Rosario di Fatima'').<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.santiebeati.it/dettaglio/94379|заглавие=Suor Filippina dei Storgi Domenicana, veggente|автор=Luis Dufaur|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Radici Cristiane|език=it|архив_дата=|достъп_дата=4 януари 2021}}</ref> == Вижте също == {{колони|2| * [[Принц на Пиемонт]] * [[Савоя-Ахая]] * [[Ахейско княжество]] * [[Савойска династия]] * [[Савойско графство]] }} == Библиография == === Първични източници === * {{икона|la}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k110073z ''De Allobrogibus libri novem'']. * {{икона|la}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage Guichenon, Samuel. ''Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres''] * {{икона|la}} [https://books.google.it/books?id=LWYPAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false#ES ''Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2''] === Историографска литература === * {{икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f8.image.r=.langFR Guichenon, Samuel. ''Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres''] * {{икона|fr}} [https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de la Maison de Savoie] * {{икона|fr}} [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57773907/f1.image.texteImage Samuel Guichenon. ''Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres''] * {{икона|it}} [https://archiviodistatotorino.beniculturali.it/dettaglio_fondi/?id=270128 Sezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno &#91;Inventario n. 102&#93; -> Matrimoni -> Mazzo 6.2] == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Filippo II di Savoia-Acaia|112104256}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Удавници]] [[Категория:Убити аристократи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Пиемонтци]] [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Починали в Авиляна]] [[Категория:Принцове на Ахая]] tvx9rjtjhbg973nv6b348dttuo780is 0 749732 12214300 11807912 2024-04-25T18:04:21Z 80.80.140.126 wikitext text/x-wiki {{Списание | име = Списание „Нула32“ | категории = Български списания | периодичност = Тримесечно | тираж = 2500 | първи-брой = 11 септември 2015 г. | държава = България | език = български | издател = „Нула32“ ООД | issn = 2683-0329 | сайт = {{URL|http://www.nula32.bg}} }} '''„Нула32“''' е българско [[списание]] за стил и култура, издавано в [[Пловдив]]. Името на списанието идва от телефонния код на Пловдив (032). Изданието раказва истории от пловдивското минало и настояще и представя материали за градска култура и изкуство. „Нула32“ излиза веднъж на всеки три месеца (през март, юни, септември и декември) и се разпространява безплатно в избрани кафенета, клубове, галерии и театри в Пловдив и [[София]]. == Броеве == Всеки брой на „Нула32“ излиза със своя самостоятелна тема. Първият брой се появява на 11 септември, 2015-а, и разказва за възраждащия се в онзи момент артистичен пловдивски квартал [[Капана]]. През декември същата година излиза вторият брой на изданието със заглавие „Другосветци“, посветен на местните чудаци. През 2016-а теми на „Нула32“ са злополучно известните [[Тютюневи складове в Пловдив]] (бр. № 3: „С дъх на тютюн“), най-силно изразените субкултури групи в града (бр № 4: „СУБкултурна столица“), [[Девети пехотен пловдивски полк]] (бр. № 5: „Клементинци“) и конкурсът за късометражен филм и текст „(Не)възможното тук“ (бр. № 6). В първата половина на 2017-а следват броеве за квартал „[[Кючук Париж]]“ (бр. №7: „Малкия Париж“) и за пловдивските тепета (бр. №8: „Над нещата“), а през септември и декември излизат броеве за пловдивската артистична фотография (бр. №9: „Светломер“) и за махалите на града (бр №10: „Махленския човек“). През 2018-а обект на интерес за „Нула32“ са последователно жената на града (бр. №11: „Градът в краката ѝ“), [[Старинен Пловдив]] (бр. №12: ''неозаглавен''), връзката на Пловдив със [[София]] (бр. № 13: „София, вечна любовнице“) и предстоящото домакинство на Пловдив на форума [[Европейска столица на културата]] (бр. №14: „Неговото заедно, обречено на самота“). Четирите броя на „Нула32“ през 2019-а се занимават с пороците на пловдивчани (бр. №15: „Пороци“), с футболното [[Пловдивско дерби]] (бр № 16: ''неозаглавен''), с паметта за града (бр. № 17: „Post Scriptum“) и с отживелиците (бр. №18:„Отживелици“). В началото на 2020-а излиза джазовият брой на „Нула32“ под номер 19 в поредицата, а през юни с екзклузивна двойна корица е отпечатан „Седмият хълм“, посветен на поетите на Пловдив. == Награди и признания == === 2016 === * Първо място в конкурса на Община Пловдив за най-добра предпдприемаческа идея<ref>[https://dariknews.bg/regioni/plovdiv/nula32-e-naj-dobrata-predpriemacheska-ideq-na-plovdiv-1559689 Нула32 е най-добрата предприемаческа идея на Пловдив]</ref><br> === 2017 === * Първа награда на фондацията на името на [[Васа Ганчева]] в категорията за журналистика на културна тематика. ''За оригиналния подход към обществените и естетическите явления днес и за интерпретирането им със светоусещането и в духа на най-новото творческо поколение на България.''<ref>[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35316 Наградите „Васа Ганчева“ са кауза за стойностна публицистика]</ref><br> * Трета награда на Младежки клуб Round Table 3 Пловдив. ''За неуморния труд по създаването на списание, което обръща внимание на теми, забравени от българското общество и в частност от пловдивчани''<ref>[http://mediacafe.bg/novini/mladejka-zona/Round-table-3-nagradi-naj-izjavenite-studenti-na-Plovdiv-i-razdade-11-khil-leva-SNIMKI-13799 Round Table 3 награди най-изявените студенти на Пловдив]</ref> === 2018 === * Награда за студентски постижения в областта на журналистиката от фондация „Радостина Константинова“ <ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_zhurnalistika_i_masova_komunikaciya/novini/arhiv_2018 Стипендии на фондация „Радостина Константинова“]</ref><br> * Номинация за [[Пловдив (награда)]] в раздел журналистика за броевете „Малкия Париж“ и „Светломер“.<ref>[https://www.bnr.bg/plovdiv/post/100966120/eto-koi-sa-nominaciite-za-nagradata-plovdiv Ето кои са номинираните за наградите „Пловдив“]</ref><br> === 2019 === * Награда на фондацията на името на [[Васа Ганчева]]. <br> ''За новите идейни и художествени хоризонти пред българската журналистика и публицистика, които те откриват със своята творческа и професионална дейност в едно списание с оригинален профил и нарастваща културно-обществена значимост.''<ref>[http://foundation.vassagancheva.org/oshche-informaciya Награди „Васа Ганчева“ – за седми път]</ref><ref>[https://www.bnr.bg/hristobotev/post/101113871 Фондация Васа Ганчева връчи годишните си награди]</ref><br> === 2020 === * Панайот Стефанов и „Нула32“ са единстевените отличени в категорията „Медии и комуникации“ в проекта „40 до 40“ на [[Дарик Радио]]. <ref>[https://darikradio.bg/novite-40-do-40-ot-sezon-7-sa-izbrani.html#parent=news Новите „40 до 40“ от сезон 7 са избрани!]</ref><br> == Източници == <references /> [[Категория:Списания в Пловдив]] [[Категория:Основани в България през 2015 година]] gig60ogcm1928lrwqirqidodcrx21d9 12214302 12214300 2024-04-25T18:05:05Z 80.80.140.126 wikitext text/x-wiki {{Списание | име = Списание „Нула32“ | категории = Български списания | периодичност = Тримесечно | тираж = 2500 | първи-брой = 11 септември 2015 г. | държава = България | език = български | издател = „Нула32“ ООД | issn = 2683-0329 | сайт = {{URL|http://www.nula32.bg}} }} '''„Нула32“''' е българско [[списание]] за стил и култура, издавано в [[Пловдив]]. Името на списанието идва от телефонния код на Пловдив (032). Изданието раказва истории от пловдивското минало и настояще и представя материали за градска култура и изкуство. „Нула32“ излиза веднъж на всеки три месеца (през март, юни, септември и декември) и се разпространява безплатно в избрани кафенета, клубове, галерии и театри в Пловдив и [[София]]. == Броеве == Всеки брой на „Нула32“ излиза със своя самостоятелна тема. Първият брой се появява на 11 септември, 2015-а, и разказва за възраждащия се в онзи момент артистичен пловдивски квартал [[Капана]]. През декември същата година излиза вторият брой на изданието със заглавие „Другосветци“, посветен на местните чудаци. През 2016-а теми на „Нула32“ са злополучно известните [[Тютюневи складове в Пловдив]] (бр. № 3: „С дъх на тютюн“), най-силно изразените субкултури групи в града (бр № 4: „СУБкултурна столица“), [[Девети пехотен пловдивски полк]] (бр. № 5: „Клементинци“) и конкурсът за късометражен филм и текст „(Не)възможното тук“ (бр. № 6). В първата половина на 2017-а следват броеве за квартал „[[Кючук Париж]]“ (бр. №7: „Малкия Париж“) и за пловдивските тепета (бр. №8: „Над нещата“), а през септември и декември излизат броеве за пловдивската артистична фотография (бр. №9: „Светломер“) и за махалите на града (бр №10: „Махленския човек“). През 2018-а обект на интерес за „Нула32“ са последователно жената на града (бр. №11: „Градът в краката ѝ“), [[Старинен Пловдив]] (бр. №12: ''неозаглавен''), връзката на Пловдив със [[София]] (бр. № 13: „София, вечна любовнице“) и предстоящото домакинство на Пловдив на форума [[Европейска столица на културата]] (бр. №14: „Неговото заедно, обречено на самота“). Четирите броя на „Нула32“ през 2019-а се занимават с пороците на пловдивчани (бр. №15: „Пороци“), с футболното [[Пловдивско дерби]] (бр № 16: ''неозаглавен''), с паметта за града (бр. № 17: „Post Scriptum“) и с отживелиците (бр. №18:„Отживелици“). В началото на 2020-а излиза джазовият брой на „Нула32“ под номер 19 в поредицата, а през юни с екзклузивна двойна корица е отпечатан „Седмият хълм“, посветен на поетите на Пловдив. == Награди и признания == === 2016 === * Първо място в конкурса на Община Пловдив за най-добра предпдприемаческа идея<ref>[https://dariknews.bg/regioni/plovdiv/nula32-e-naj-dobrata-predpriemacheska-ideq-na-plovdiv-1559689 Нула32 е най-добрата предприемаческа идея на Пловдив]</ref><br> === 2017 === * Първа награда на фондацията на името на [[Васа Ганчева]] в категорията за журналистика на културна тематика. ''За оригиналния подход към обществените и естетическите явления днес и за интерпретирането им със светоусещането и в духа на най-новото творческо поколение на България.''<ref>[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35316 Наградите „Васа Ганчева“ са кауза за стойностна публицистика]</ref><br> * Трета награда на Младежки клуб Round Table 3 Пловдив. ''За неуморния труд по създаването на списание, което обръща внимание на теми, забравени от българското общество и в частност от пловдивчани''<ref>[http://mediacafe.bg/novini/mladejka-zona/Round-table-3-nagradi-naj-izjavenite-studenti-na-Plovdiv-i-razdade-11-khil-leva-SNIMKI-13799 Round Table 3 награди най-изявените студенти на Пловдив]</ref> === 2018 === * Награда за студентски постижения в областта на журналистиката от фондация „Радостина Константинова“ <ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_zhurnalistika_i_masova_komunikaciya/novini/arhiv_2018 Стипендии на фондация „Радостина Константинова“]</ref><br> * Номинация за [[Пловдив (награда)]] в раздел журналистика за броевете „Малкия Париж“ и „Светломер“.<ref>[https://www.bnr.bg/plovdiv/post/100966120/eto-koi-sa-nominaciite-za-nagradata-plovdiv Ето кои са номинираните за наградите „Пловдив“]</ref><br> === 2019 === * Награда на фондацията на името на [[Васа Ганчева]]. <br> ''За новите идейни и художествени хоризонти пред българската журналистика и публицистика, които те откриват със своята творческа и професионална дейност в едно списание с оригинален профил и нарастваща културно-обществена значимост.''<ref>[http://foundation.vassagancheva.org/oshche-informaciya Награди „Васа Ганчева“ – за седми път]</ref><ref>[https://www.bnr.bg/hristobotev/post/101113871 Фондация Васа Ганчева връчи годишните си награди]</ref><br> === 2020 === * Панайот Стефанов и „Нула32“ са единствените отличени в категорията „Медии и комуникации“ в проекта „40 до 40“ на [[Дарик Радио]]. <ref>[https://darikradio.bg/novite-40-do-40-ot-sezon-7-sa-izbrani.html#parent=news Новите „40 до 40“ от сезон 7 са избрани!]</ref><br> == Източници == <references /> [[Категория:Списания в Пловдив]] [[Категория:Основани в България през 2015 година]] 3d9rlt7hxi6m0iwphumusr0pyk7mvvm 0 750832 12214655 12180611 2024-04-26T00:55:50Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия |герб=Coa fam ITA alfieri.jpg |страна=[[Савойско херцогство]]<br>[[Кралство Сардиния]]<br>[[Кралство Италия]]<br>{{флагче|Италия}}[[Италия]] |титли= * Маркизи на [[Состеньо]] * Маркизи на [[Роазио|Кастелето Вила]] * Маркизи на Брей * Графове на [[Казабианка]] * Графове на [[Кастаньоле деле Ланце]] * Графове на [[Кортемилия]] * Графове на [[Фаврия]] * Графове на [[Дзумаля]] * Господари на [[Белрипаро]] * Господари на [[Боргомале]] * Господари на [[Ферере]] * Господари на [[Говоне]] * Господари на [[Маляно Алфиери|Маляно]] * Господари на [[Момберчели]] * Господари на [[Сан Мартино Алфиери|Сан Мартино]] * Господари на [[Вал ди Киеза]] |знаме= |националност=Италия |година на основаване=[[1176]] |основател=Аричино Монета |последен владетел=Карло Алфиери ди Состеньо |име=Алфиери<br>Alfieri |кадетски линии=Алфиери ди Кортемиля<br>Алфиери ди Маляно и Кастаньоле деле Ланце<br>Алфиери ди Сан Мартино и Состеньо }} Родът '''Алфиери''' ({{lang|it|Alfieri}}) е едно от главните [[Аристокрация|благороднически]] семейства на [[Асти (град)|Асти]], принадлежащи към онази група семейства, чийто социален възход не се дължи на [[Патриций|патрициански]] произход, а на даване на парични заеми и на търговия. Този род присъства непрестанно в обществения живот на Асти от [[1176]] г., и дава на света през 1274 г. летописеца [[Оджерио Алфиери]] – кредендар (общински съветник) и мъдрец<ref name=":0" /> на града, през [[1315]] г. – блажения Енрико Алфиери, [[викарий]] и Генерален министър на върховното правителство на [[Францискански орден|Францисканския орден]] през [[14 век|XIV век]], през [[1699]] г. – архитекта [[Савойска династия|на Савойския дом]] [[Бенедето Алфиери]] и през [[1749]] г. – поета [[Виторио Алфиери]]. == Произходът на рода между историята и легендата == [[Файл:Arricino.jpg|мини| Плоча в [[Катедралата на Асти]], изобразяваща Аричино Монета, легендарен прародител на рода Алфиери.]] В „Исторически сборник на град Асти“ (''Compendio historiale della Città di Asti'') на Гуидо Антонио Малабайла от 1638 г. се разказва, че при отбраната на [[Рим]] срещу [[готи]]те от [[Графство Асти (1342 – 1531)|Асти]] са изпратени около 300 конника и 800 пехотинеца, предвождани от Феручо Камило. Почти всички загиват в трудната съпротива на [[Рим|Вечния град]]. Сред тях се отличава Аричино Монета, който по време на бойна акция взима обратно от варварски ръце флага на Рим с орел. От онзи момент в знак на отличие Аричино заедно с всичките му потомци може да се окичи с този символ и получава името „Знаменосец“ {{lang|it|Alfieri}}).<ref>Gabiani Nicola, ''Asti nei principali suoi ricordi storici vol 1'', Tip.Vinassa [[1927]], с. 173 – 174.</ref> Италианските историци Луиджи Чибрарио и Джакомо Горини също смятат, че началото на фамилното име Алфиери идва от „[[сигнифер]]“ – знаменосецът, който в периода на [[Средновековна комуна|средновековните комуни]] има честта да носи знамето на града в битка или по време на официалните церемонии. Установено е, че много от новините, събрани от Гуидо Малабайла, са измислици и мистификации, създадени с цел даването на по-голям престиж на града. Първата сигурна новина за присъствието на семейство Алфиери в Асти е свързана с Уберто Алфиери, споменат на 12 март [[1149]] г. Следва Томазо Алфиери, споменат сред оцелелите от разрушаването на града, подпален от [[Фридрих I Барбароса]] по молба на епископ Анселм и на [[Маркграфство Монферат|маркграфа на Монферат]] [[Рене (Монферат)|Рене]] през [[1155]] г. Синът на Томазо – Мануеле Алфиери е един от капитаните (заедно с Алберто Соларо ди Говоне) на кавалерията, която Асти праща на [[Пети кръстоносен поход|Петия кръстоносен поход]] през [[1214]] г.<ref>Malfatto V., ''Asti antiche e nobili casate''. Il Portichetto [[1982]], с.15</ref> == Възход == На 9 март [[1240]] г. в [[Говоне]] синовете на Мануеле – Гулиелмо и Алферио Алфиери, натрупали богатство чрез създаването на заложни къщи в цяла [[Европа]], купуват част от [[феод]]а [[Маляно Алфиери|Маляно]], принадлежащ на епископа на Асти, и стават [[феодали]]. Търговският обхват на рода се простира от [[Бургундия (регион)|Бургундия]] до [[Савоя]] и [[Фрибур]]. През [[14 век|XIV век]] се разширява в [[Нидерландия|Ниделандия]] със заложни къщи в [[Льовен]] и [[Брюксел (община)|Брюксел]].<ref>Bordone R., ''Araldica astigiana'', Allemandi C.R.A. 2001, с. 101</ref> Тази търговска и икономическа експанзия увеличава влиянието и възхода на рода върху управлението на града и на съседните територии: * Гуала Алфиери е консул на [[Комуна Асти]] през [[1176]] г. * Гулиелмо Алфиери заема длъжността общински съветник (кредендар) през [[1221]] и [[1232]] г., както и кмет на Комуна Асти в периода [[1250]] – 1256 г.; на 28 юли [[1252]] г. е един от 4-та ректора, взели участие в споразумението между Комуна Асти и регент-[[Савойско графство|графа на Савоя]] [[Томас II Савойски]]; през [[1255]] – [[1256]] г. е един от кметовете на Асти, сключили мир с графа на Савоя и с [[История на Торино|Комуна Торино]]. * Синът на Гулиелмо – Енрико Алфиери става [[Подеста|подест]] на [[Киери]] през [[1263]] г. * В [[Савоя]] Джовани Алфиери, в партньорство с рода Бергонини, държи банка в [[Беле]] от [[1343]] до 1352 г.<ref>A.M. Patrone, ''Le Casane astigiane in Savoia'', Dep. Subalpina di storia patria, Torino 1959, с. 53</ref> * Братовчедът на Гулиелмо – Оджерио Алфиери, автор на известната „Хроника на град Асти“, е на няколко пъти общински съветник на град Асти и участник в Съвета на мъдреците.<ref name=":0">В началото на [[13 век|XIII век]] „sapientium consilium“, може би наследство от по-старата „credentia“, се появява в документацията като консултативен орган, консултиран от консулите, когато те се срещат като съдебни трибунали (Caretta 1978). В конституционното законодателство в края на [[14 век|XIV век]] съветът на мъдреците – „conscilium duodecim sapientium“ – е органът, отговарящ за обикновеното управление на общността: избиран в рамките на Общинския съвет, 12-те съветника на възраст на минимум 25 г. заемат длъжността за 2 месеца и могат да бъдат преизбирани едва след 2-месечен период. [http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/schede/6000780/ Consiglio dei sapienti sec. XIII – sec. XV]</ref> * През 1274 г. Бертрамино Алфиери става един от 14-те мъдреци на Военната общност. * Мартино Алфиери е назначен за касиер на граф [[Амадей V Савойски]] през 1300 г. като компенсация за заема от 2000 [[флорин]]а, предоставени на графа по случай пътуването му в [[Рим]] за Универсалния юбилей на [[Римокатолическата църква]]. == От Гражданската война до господството на Савоя == [[Файл:Alfieri 1.jpg|мини|Герб на Алфиери с девиза: ''TORT NE DURE'' – ''HOSTILI TINCTA CRUORE'']] След гражданските размирици, избухнали в Асти между [[Гвелфи и гибелини|гвелфите и гибелините]], Алфиери се присъединяват към консорциума „De Castello“, включващ основните благороднически родове гибелини, но непрекъснатите вътрешни борби в града принуждават Комуната да поиска помощ и намеса от чужди господари. Градът минава първо под управлението на [[Сицилиански Анжуйци|Анжуйците]], а след това на [[Орлеанска династия|Орлеаните]]. Борбите между отделните родове приключват едва в края на [[15 век|XV век]], но до този момент градът е загубил свободата и икономическия си просперитет. През [[1531]] г., с преминаването на града под властта на [[Савойска династия|Савоя]], родът Алфиери е в период на упадък, видим и в почти пълното изчезване на представителите му като заемащи длъжности в градската управа. През [[17 век|XVII век]] херцог [[Карл Емануил I Савойски]] назначава Урбано Алфиери за свой Кавалерийски полковник на [[феод]]а на [[Сан Мартино Алфиери|Сан Мартино]] заради неговите забележителни заслуги по време на военните кампании. Родът се дели на три основни клона: * Господари на [[Маляно Алфиери|Маляно]] и на [[Кастаньоле деле Ланце]], с Алферио * Господари на [[Сан Мартино Алфиери|Сан Мартино]], впоследствие маркизи на [[Состеньо]], с Лудовико * Господари на [[Кортемилия]], с Антонио. == Графове на Маляно и на Кастаньоле деле Ланце == Произхождат от Алферио (* 1228, † 1248) – първороден син на Мануеле († 1214): * [[Оджерио Алфиери]] (* ок. 1230, † ок. 1294) – най-старият и един от най-знаменитите летописци на Асти, чиято дейност процъфтява през втората половина на XIII век. Той и неговите роднини допринасят за установяването на семейното наследство и [[феод]], и се ползва с голям авторитет в Комуната, която му дава важни задачи. * Лоренцо Алфиери (* XIII, † XIV век) – участва активно в управлението на Асти. * Бартоломео Алфиери († 1470) – богат банкер с много имоти във [[Фландрия (графство)|Фландрия]]. * Теобалдо Алфиери (XV век) – син на предишния, през 1470 г. е в Германия и се занимава с обмяна на валута. * Алферио Алфиери (XV век) – банкер, прекарал по-голямата част от живота си в Германия. * Урбано Алфиери ди Маляно († 1615) – управител на [[Алба (Италия)|Алба]] и на [[Виланова д'Асти]], кавалерийски полковник на [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]]. * [[Каталано Алфиери]] (* ок. 1602, † 14 септември 1673 в Торино),<ref>{{Cite journal|last=Merola|first=Alberto|date=1960|title=Alfieri, Catalano|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/catalano-alfieri_(Dizionario-Biografico)/|journal=Dizionario Biografico degli Italiani|language=it|volume=2|pages=|accessdate=7.5.2020|via=}}</ref> син на предходния, ръководи Савойските войски при завладяването на крепостта [[Чева]] през [[1635]] г., Кавалер на [[Висш орден на Светото Благовещение|Висшия орден на Светото Благовещение]] (1660);<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.maglianoalfieri.cn.it/it-it/vivere-il-comune/storia|заглавие=Storia|автор=Comune di Magliano Alfieri|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=7.5.2020}}</ref> * Карло Емануеле Алфиери (* 1643, † 1691) – син на предходния, полковник от армията, който воюва във [[Фландрия]] и е министър в [[Мадрид]], [[Виена]], Париж, и посланик в [[Лондон]]. * Карло Джачинто Алфиери ди Маляно († 1797) – син на предходния, рицар на [[Хоспиталиери|Малтийския орден]], от 1754 г. трети съпруг на Моника Маяр дьо Турнон и втори баща на поета [[Виторио Алфиери]]. Има няколко деца: Анна Мария Джузепина Барбара, Джузепина Франческа, Пиетро Лодовико Антонио, Джузепе Франческо Агостино и Франческо Мария Джовани, но с него мъжката линия изчезва. == Господари на Сан Мартино и маркизи на Состеньо == Произхождат от Гулиелмо (* 1236, † 1284) – второроден син на Мануеле († 1214): * Енрико Алфиери (* 1263, † 1290) – играе голяма роля в управлението на Комуна Асти. Има шест сина, от които Джорджо е богат обменител на валута, Гулиелмо е един от водачите на гибелините и участва в движенията, които разрушават Асти в нач. на XIV век; Федерико, комуто остава палатът в [[Маляно Алфиери|Маляно]], е кредендар (общински съветник) в Асти при компромиса от 5 август [[1309]] г. между граф [[Амадей V Савойски]], Комуната и изгнаниците; Мартино има голямо участие в политическите фракции и е касиер на графа на Савоя от 1300 до 1302 г., участва в управлението на Комуната, като на 13 ноември 1310 г. се заклева с братята си във вярност на император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII Люксембургски]]; * Симонино Алфиери – внук на Федерико, комуто маркиз [[Джан Джакомо (Монферат)|Джан Джакомо Монфератски]] взима замъка на Маляно, но на 12 март [[1435]] г. е принуден да го върне от [[Миланско херцогство|Миланския херцог]] [[Филипо Мария Висконти]]; * Лудовико Алфиери (XVI век) – правнук на предходния и първороден син на Мануеле, съветник на Херцога на Савоя [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт]]; * Чезаре Алфиери ди Сан Мартино (XVII век) – правнук на предходния, купува [[феод]]а на [[Сан Мартино Алфиери|Сан Мартино]] в провинция Асти (1665 – 1671) и става прародител на господарите на Сан Мартино; * Карло Антонио Масимилиано Алфиери ди Сан Мартино (* 1661, † 1773) – син на предходния, започва сторителството на Замъка на Сан Мартино и е военен, който е начело на войските на Асти във войните срещу [[Франция]]; * [[Чезаре Джустиниано Алфиери ди Сан Мартино]] (* 1710) – син на предходния, заема висши длъжности в [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] и за пръв път въвежда своя клон в двора; на 29-годишна възраст, през 1739 г. става Савойски съветник и член на Магистратурата за реформа на Кралския университет, а през 1743 г. е назначен за викарий и надзирател на политиката и на полицията на град [[Торино]], през 1753 г. е назначен за губернатор на Бенедето Маурицио – херцог на [[Шабле]]. След като през 1745 г. закупува някои права върху [[Состеньо]] и Ка 'дел Боско в [[Верчели (провинция)|Провинция Верчели]], през 1747 г. му се дава титлата „Маркиз“; * Роберто Джироламо Алфиери ди Сан Мартино (* 1733 в [[Сан Мартино Алфиери|Сан Мартино]], † 15 март 1814 в Торино) – син на предходния, посветил живота си в служба на краля; * [[Карло Емануеле Алфиери ди Состеньо]] (* 17 септември 1764 в Торино, † 8 декември 1844 пак там)<ref>{{Cite journal|last=|first=|date=1960|title=Alfieri di Sostegno, Carlo Emanuele|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/alfieri-di-sostegno-carlo-emanuele_(Dizionario-Biografico)|journal=Dizionario Biografico degli Italiani|language=it|volume=2|pages=|via=}}</ref> – син на предходния, участва в кампаниите срещу [[Кралство Франция|Франция]] от [[1792]] до [[1799]] г., пленен и изпратен като заложник в [[Дижон]], освободен през [[1808]] г.; посланик в [[Париж]] от [[1814]] до [[1828]] г., приятел с [[Сардинско кралство|краля на Сардиния]] [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт Савойски-Каринян]]; * [[Чезаре Роберто Алфиери ди Состеньо]] (* 13 август 1799 в Торино, † 16 април 1869 във [[Флоренция]])<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://notes9.senato.it/web/senregno.nsf/b61898365ae9b674c125703c005234ad/a480a400db8dbbbdc125706900318652?OpenDocument|заглавие=Alfieri di Sostegno, Cesare|автор=Senato.it|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=7.5.2020}}</ref> – син на предходния, кавалер на [[Висш орден на Светото Благовещение|Висшия орден на Светото Благовещение]]; след някои дипломатически постове в [[Париж]], [[Берлин]] и Флоренция става държавен съветник, а след това – Председател на Министерския съвет, Сенатор и Председател на Кралския сенат; * [[Костанца Алфиери ди Состеньо]] (* 27 януари 1793 в Торино, † 23 април 1862, пак там) – сестра на предходния, писателка, омъжена за сенатора Роберто Тапарели д'Адзельо, брат на [[Масимо д'Адзельо]]; * [[Карло Алберто Алфиери ди Состеньо]] (* 30 септември 1827 в Торино, † 18 декември 1897 във Флоренция),<ref>{{Cite journal|last=|first=|date=1960|title=Alfieri di Sostegno, Carlo|url=http://www.treccani.it/enciclopedia/alfieri-di-sostegno-carlo_(Dizionario-Biografico)/|journal=Dizionario Biografico degli Italiani|language=it|volume=2|pages=|via=}}</ref> син на Чезаре Роберто, става сенатор през [[1870]] г. след 13 г. като заместник в колегиите [[Алба (Италия)|Алба]], [[Калузо]], [[Аоста]] и [[Империя (град)|Порто Маурицио]]; последният мъжки представител на клона Сан Мартино и Состеньо. == Господари на Кортемилия == Произхождат от Антонио († 1520), брат на Лудовико († 1554) и второроден син на Емануеле (XV век): * [[Джовани Батиста Алфиери ди Кортемилия]] (* 15 януари 1697 в Асти, † 1 април 1763 в [[Каляри]]) – кмет на Асти през 1639 г., политик и военен, ветеран офицер от [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]]. Между 1762 и 1763 г. заема поста вицекрал, лейтенант и генерал-капитан на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Той е чичо и опекун на [[Виторио Алфиери]]. * Антонио Алфиери ди Кортемиля (XVII век) – син на предходния, през [[1655]] г. продава на Каталано Алфиери феодалните си права върху [[Маляно Алфиери|Маляно]]; * Алесандро Николò Амедео Алфиери ди Кортемилия (XVII – XVIII век) – син на предходния и баща на арх. Бенедето Алфиери; * [[Бенедето Алфиери]] (* 8 юни 1699 в Рим, † 6 декември 1767 в Торино), син на предходния, архитект на крал [[Карл Емануил III Савойски]] и кмет на [[Асти (град)|Асти]]; * Антонио Амадео Алфиери Бианко ди Кортемилия (* 9 април 1698, † 5 декември 1749) – племенник на предходния, поет, администратор на община Асти през 1743 г. и граф на Казабианка и [[Кортемилия]]; * [[Виторио Алфиери]] (* 16 януари 1749 в Асти, † 8 октомври 1803 във Флоренция),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fondazionealfieri.it/assets/pdf/Cronologia%20della%20vita%20e%20delle%20opere%20di%20Vittorio%20Alfieri.pdf|заглавие=Vittorio Alfieri|автор=Fondazione Alfieri|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=7.5.2020}}</ref> поет и драматург, представител на [[Класицизъм|Класицизма]], син на преходния и на Моника Мариана Маяр дьо Турнон, вдовица Какерано ди Вилафранка (* 25 септември 1721 в Торино, † 23 април 1792 в Асти). Линията изчезва със смъртта на поета Виторио Алфиери през [[1803]] г., но има потомци на представителките на рода – сестра му Джулия Алфиери, по мъж Каналис и дъщеря му Мариана Алфиери, по мъж Коли Ричи ди Фелицано. == Родът Алфиери и южните му разклонения == Възможността Алфиери от [[Пиемонт]] да имат общ род с Алфиери в [[Южна Италия|южната част на Италия]] е широко обсъждан въпрос. В книгата на Фабрицио Палма „История на рода Алфиери, обобщена и извадена на бял свят“ от [[1698]] г. авторът твърди, че прародител на рода е [[Лангобарди|лангобардски]] сеньор на име Дауферио, известен като „Немия“, произлизащ от [[Херцогство Беневенто|херцозите на Беневенто]].<ref>Vassallo, ''Il Beato Enrico Alfieri'', Asti 1890, с. 12 – 14</ref> Оттам името на рода се променя на Ауферии, Офери, Алферис и накрая става Алфиери. От Беневенто семейството се разделя на клоновете в [[Крема]], [[Пиемонт]], [[Милано]], [[Флоренция]], [[Кортона]], [[Арецо]] и [[Сицилия]]. Въпреки това нито Куинтино Села, нито Пиетро Вайра или Джовани Меркел говорят за това, въпреки че те са историците, подчертали връзките на много „ломбардски“ семейства с юга.<ref>Vassallo C., ''Il Beato Enrico Alfieri'', Asti 1890, с. 13</ref> == Домовете на Алфиери == [[Файл:Palazzo_Alfieri.jpg|мини|Палацо Алфиери (фасада), Асти |249x249px]] През [[Средновековието]] кварталът на Алфиери в [[Асти (град)|Асти]] се простира в района на града на име ''Contrada del Fè o de Feys'' (днешна ул. „Гарети“). Вероятно една от основните им палати е бил Палатът на лъвовете или на орнаментите – красив ''domus'' от XIV век, запазен и през XXI век с класическия си средновековен склад.<ref>Bera G., Asti, Edifici e Palazzi nel medioevo, Asti Gribaudo Editore Se Di Co 2004 ISBN 88-8058-886-9, с. 585.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bed-and-breakfast.it/it/info/palazzo-dei-leoni-asti|заглавие=Palazzo dei Leoni|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=7.5.2020}}</ref> В района на ул. XX Settembre, на няколкостотин метра от квартал ''Alferiorum'' се е намирала църквата на Св. Франциск, служила за фамилна гробница. В средата на XVII век Алфиери се преместват в района на пл. Кайроли (или „дел Кавало“) в днешния Палацо Алфиери – родното място на поета Виторио Алфиери и през 2020 г. седалище на Центъра за изследване на Алфиери и на Фондация „Еудженио Гулиелминети“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fondazioneastimusei.it/palazzo-alfieri/|заглавие=Palazzo Alfieri|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=2020-08-15|достъп_дата=7.5.2020|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200815164938/https://www.fondazioneastimusei.it/palazzo-alfieri/}}</ref> В [[Кастаньоле деле Ланце]] Алфиери притежават дворец, все още съществуващ, разположен в историческия център на града. Каталано Алфиери го използва като резиденция и като съд. == Герб == [[Файл:Alfieri_stemma_atrio.jpg|мини|Мраморен герб на Алфиери, Палацо Алфиери в Асти. |183x183px|ляво]] Орелът е естествена женска хералдическа фигура. Тя произхожда от римския орел е възстановен от [[Карл Велики]] и се превръща в символ на [[Франкска империя|Франкската империя]]. Орелът е приет като символ от много благородници, които са на страната на Императора. Неслучайно в периода на най-големия сблъсък между [[Гвелфи и гибелини|гвелфите и гибелините]] за гражданската власт на града Алфиери подкрепят съюза „Де Кастело Гибелини“.<ref>Различните видове гербове на [https://www.heraldrysinstitute.com/lang/it/cognomi/Alfieri/idc/72 Алфиери]</ref> * [[Хералдика#Съставни части на герба|Щит]]: Златен с черен орел, въоръжен, с червени човка, крака и корона; * Шлем: Излизащ от фона орел; * Щитодръжци: Два орела с лице един към друг; * [[Девиз]]: ''TORT NE DURE'' – ''HOSTILI TINCTA CRUORE''. == Родословно дърво == Това са основните характеристики на родословието на род Алфиери<ref>Sella Q., '' Codex Astensis qui De Malabayla comuniter nuncupatur, del Codice detto De Malabayla, memoria di Quintino Sella'', Accademia dei Lincei, Roma 1887, с. 40 и 41</ref> {{familytree/start}} {{familytree | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |}} {{familytree| | | | | | |OBE| | | | | | | | | |TOM| | | | | | | | | | | | |OBE= Оберто<br/>[[1149]]|TOM=Томазо [[1152]]}} {{familytree | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |}} {{familytree | | | |GUA| | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |GUA=Гуала <br/>[[1176]]-[[1206|06]]}} {{familytree | | | | | | | | | | | | | | | | | | |MAN| | | | | | | | | | | | | |MAN=Мануел <br/>[[1214]] }} {{familytree | | | | | | | |,|-|-|-|-|-|-|-|-|-|-|-|+|-|-|-|-|-|-|-|.| | | | | | |}} {{familytree| | | | | | |ALF | | | | | | | | | | MAR| | | | |GUG| | | | | | | | | | | | ||ALF=Алферио<br/> [[1228]] – [[1248]]|MAR=Мартино де Мута|GUG=Гулиелмо [[1236]] – [[1284]]|}} {{familytree | | |,|-|-|v|-|^|-|v|-|-|-|-|.| | |,|-|^|-|.| | |,|-|^|-|.| | | | | | | | | | | | | |}} {{familytree |GIO| |UBE| |OGE| |TOM| |ANS | |ALF | |RUF | |ENR || | | | | | |GIO=Джоани [[1259]]-[[1299|99]]|UBE=Уберто<br/>[[1250]]|OGE=[[Оджерио Алфиери|Оджерио]] [[1230]]-[[1294|94]]|TOM=Томазо [[1259]]-[[1280|80]]|ANS=Анселмо [[1242]]|ALF=Алферино [[1246]]-[[1248|48]]|RUF=Руфинето [[1269]]-[[1306|06]]|ENR=Енрико [[1263]]-[[1290|90]]}} {{familytree | |!| | | |!| | | |!| | | |!| | | | | |,|-|-|-|v|-|-|-|v|-|^|-|v|-|-|-|v|-|-|-|.| | | | | |}} {{familytree| |)|PAG|)|ANT|)|ENR|)|MAN| |GUG| |GIO| | FRA | |MAR | |OZA | |FED | | | | | | | | | | | | | PAG=Паганино|ANT=Антонио<br/>[[1277]]|ENR=Енрико [[1317]]|MAN=Мануел<br/>[[1327]]|GUG=Гулиелмо<br/>[[1308]]|GIO=Джорджо <br/>[[1289]]-[[1305|05]]|FRA=Франческо<br/>[[1289]]-[[1302|02]]|MAR=Мартино<br/>[[1289]]-[[1327|27]]|OZA=Одзано|FED=Федерико <br/>[[1307]]-[[1333|33]]}} {{familytree | |)|TOM |`|ROL |)|ALE|`|LUD| |!| | | |!| | | |!| | | |!| | | | | | | |!| |TOM=Томазо|ROL=Роландино<br/>[[1277]]-[[1307|07]]|ALE=Алерамо<br/>1307|LUD=Лудовико<br/>[[1327]]}} {{familytree | |`|BAR | | | | |)|GIO | | | | | |)|GAN|)|FRA |)|ANT|)|BON| |SEC|^|RAF| | | | | | | | | | | | | | | |BAR=Бартоломео|GIO=Джорджо<br/>[[1317]]|GAN=Гандолфино|FRA=Франческино|ANT=Антонио|BON=Бинино|SEC=Секондо|RAF=Рафаеле}} {{familytree | | | | | | | | | |`|BAR| | | | | |)|EMA |)|QUA|`|ROL|)|GIO| | | | | | |!| | | | | | | | | | | | | |BAR=Бартоломео<br/>[[1288]]-[[1292|92]]|EMA=Емануеле|QUA=Куалиета|ROL=Роландино|GIO=Джоани}} {{familytree| | | | | | | | | |,|-|^|-|.| | | | |)|LOR |`|AGL | | | | | | | | | | | | | |SIM | | | | | | | | | |LOR=Лоренцо|AGL=Аляно|SIM=Симонино}} {{familytree | | | | | | | | |GAL| |OGE| | | |`|ENR | | | | | | | | | | | | | | | | | | |!| | | | |GAL=Галваньо [[1317]]|OGE=Оджерио II [[1317]]|ENR=Енрико<br/> [[1315]]-[[1409|09]]}} {{familytree | | | | | | | | | |!| | | |!| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |ANT | | | |ANT=Антонио †[[1470]]}} {{familytree | | | | | | | | |BEN | | |!| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |!| | |BEN=Бенетоне}} {{familytree | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |EMA| | |EMA=Емануеле † пр. [[1515]]}} {{familytree | | | | | | | | | | | | |CDM | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |,|-|-|-|-|-|(| | | | | | | |CDM='''Графове на [[Маляно Алфиери|Маляно]]''' }} {{familytree | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | | | | | | | | | | | | |ANT| | | |LUD| | | |LUD=Лудовико<br/>[[1554]]|ANT=Антонио<br/>[[1520]]}} {{familytree | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |!| | | | |!| | }} {{familytree| | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | | | | | | | | |BGG|-|CDC| | | |CSM| | | | | |BGG=[[Бенедето Алфиери|Бенедето]]<br/>[[1700]]-[[1777|77]]|CDC=Графове на Кортемиля|CSM='''Графове на [[Сан Мартино Алфиери|Сан Мартино]] '''}} {{familytree | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |!| | | | |!| | }} {{familytree | | | | | | | | | | | | | CAR| | | | | | | | | | | | | | |MMT|V|ANT | | | |CMS | | | | |CAR=Карло Джачинто([[1797]])<br/>изчезнал клон|MMT=Моника Мариана Маяр дьо Турнон|ANT=Антонио Амедео<br/>†[[1750]]|CMS='''Графове на [[Сан Мартино Алфиери|Сан Мартино]] Маркизи на [[Состеньо]]'''}} {{familytree | | | | | | | | | | | | | |:| | | | | | | | | | | | | | | | |:| |!| | | | | | | | | |}} {{familytree| | | | | | | | | | | | | |L|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|J| |!| | | | | | | | | |}} {{familytree | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |,|-|-|+|-|-|.| | | | | | |}} {{familytree | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | GIU| |VTT| |GPP| | | | | | | | |GIU=Джулия|VTT=[[Виторио Алфиери|Виторио]]<br/>[[1749]]-[[1803|03]]|GPP=Джузепе Мария}} {{familytree | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | | | | | | |}} {{familytree | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |GCR |~|MCR | | | | | | | | | | | | |GCR=Луджи Коли Ричи<br/> '''граф на [[Сан Паоло Солбрито|Солбрито]]<br/> маркиз на [[Фелицано]]'''|MCR=Мариана Кристина}} {{familytree/end}} == Изображения на представители на рода == <gallery> Portret van Enrico Alfieri, 27ste Minister Generaal van de franciscaner orde Portretten van Ministers Generaal van de franciscaner orde (serietitel), RP-P-OB-36.417.jpg|Енрико Алфиери Monica Maillard.jpg|Моника Маярд – майка на поета [[Виторио Алфиери]] Alfieri incisione.jpg|Портрет на [[Виторио Алфиери]] (гравюра по портрет на FX Fabre) Giulia Alfieri.jpg|Портрет на Джулия Алфиери Benedetto Alfieri.jpg|Арх. [[Бенедето Алфиери]] Costanza Alfieri di Sostegno.jpg|Костанца Алфиери ди Состеньо Cesare Alfieri di Sostegno.jpg|Чезаре Алфиери ди Состеньо Carlo Alfieri di Magliano.jpg|Карло Алфиери ди Маляно </gallery> == Вижте също == {{колони|2| * [[Бенедето Алфиери]] * [[Виторио Алфиери]] * [[Асти (град)|Асти]] * [[Сан Мартино Алфиери]] * [[Маляно Алфиери]] }} == Библиография == * {{икона|it}} Aldo di Ricaldone, ''Annuari del Monferrato Vol I e II'' * {{икона|it}} Bera G., ''Asti edifici e palazzi nel medioevo''. Gribaudo Editore Se Di Co 2004 ISBN 88-8058-886-9 * {{икона|it}} Bianco A., ''Il Cimitero urbano di Asti, con accenni ai preesistenti agglomerati sepolcrali'', Asti 1957 * {{икона|it}} ''Asti Medievale'', Ed CRA 1960 * {{икона|it}} ''Asti ai tempi della rivoluzione''. Ed CRA 1960 * {{икона|it}} Bordone R., ''Araldica astigiana'', Allemandi C.R.A. 2001 * {{икона|it}} ''Dalla carità al credito.'' C.R.A. 2005 * {{икона|it}} Crosa Giuseppe, ''Asti nel sette-ottocento'', Gribaudo Editore. 1993 Cavallermaggiore * {{икона|it}} Ferro, Arleri, Campassi, ''Antichi Cronisti Astesi'', ed. dell'Orso 1990 ISBN 88-7649-061-2 * {{икона|it}} Gabiani Nicola, ''Asti nei principali suoi ricordi storici vol 1, 2,3.'' Tip.Vinassa 1927 – 1934 * {{икона|it}} ''Le torri le case-forti ed i palazzi nobili medievali in Asti'',A.Forni ed. 1978 * {{икона|it}} Gianazzo F. di Pamparato (a cura di), „Storia di famiglie e di castelli“, Centro studi piemontesi. Torino 1999, * {{икона|it}} Incisa S.G., ''Asti nelle sue chiese ed iscrizioni'' C. R.A. 1974 * {{икона|it}} Masi E., Asti e gli Alfieri nei ricordi della Villa di San Martino, Firenze 1903 * {{икона|it}} Malfatto V., ''Asti antiche e nobili casate''. Il Portichetto 1982 * {{икона|it}} A.M. Patrone, ''Le Casane astigiane in Savoia'', Dep. Subalpina di storia patria, Torino 1959 * {{икона|it}} Peyrot A., ''Asti e l'Astigiano'',tip. Torinese Ed. 1983 * {{икона|it}} Scapino M. ''La cattedrale di Asti e il suo antico borgo'',C.R.A. * {{икона|it}} Sella Q., ''Codex Astensis qui De Malabayla comuniter nuncupatur, del Codice detto De Malabayla, memoria di Quintino Sella'', Accademia dei Lincei, Roma 1887 * {{икона|it}} Giuseppe Barelli, ''Alfieri'', in [http://www.treccani.it/enciclopedia/alfieri_%28Enciclopedia-Italiana%29/ Enciclopedia Italiana (1929)] == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Alfieri (famiglia)|112329814}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:История на Италия]] nsxf5bsn7nxlci462gmv9l952pz1stk 0 752225 12214505 11886327 2024-04-25T22:50:30Z Elizaiv22 294865 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Молците''' (Microlepidoptera) са неясно дефинирана група дребни [[пеперуди]]. Ентомолозите обикновено я отъждествяват с Microlepidoptera, която от своя страна също не е с ясни граници и не е естествена ([[Монофилия|монофилетична]]) група.<ref name="rbe" /><ref name="beshkov14" /> == Значение == В разговорния език с названието „молец“ хората са определяли много различни видове малки пеперуди – вредители по дрехи, културни растения и др. Днес на много от тези видове са дадени уникални, недвусмислени имена като Обикновен дрешен молец (''[[Tineola bisselliella]]''), Житен молец (''[[Nemapogon granella]]''), Зърнов молец (''[[Sitotroga cerealella]]'') и др. В стремежа си да придадат по-ясно значение на думата молец, ентомолозите я обобщават и отъждествяват с традиционната група пеперуди Microlepidoptera, в която се включват предимно дребни пеперуди.<ref name="rbe" /><ref name="beshkov14" /> == Microlepidoptera == Една от традиционните класификации на пеперудите е разделянето им на „големи“ ([[Macrolepidoptera]]) и „малки“ (Microlepidoptera). В Microlepidoptera се включват семействата, в които преобладават малки представители с размах на крилете под 3 cm.<ref name="zborowski07" /> Точната дефиниция и съответно семействата включвани в Microlepidoptera се различават сред различните автори. Macrolepidoptera са произлезли от Microlepidoptera, което означава че молците са [[парафилетична]] група. При всички положения – Macrolepidoptera включва всички [[Дневни пеперуди]], както и някои семейства [[Нощни пеперуди]] с едри представители. Докато Microlepidoptera включва повечето семейства Нощни пеперуди, които сумарно представляват повечето видове пеперуди на Земята. Въпреки че това разделение не е [[Филогения|филогенетично]], т.е. не отразява родствените връзки между пеперудите, то продължава да се използва по прагматични причини. Малкият размер, често невзрачния вид и големият брой видове, правят определянето на молците значително по-трудно от останалите пеперуди. Затова те остават по-слабо проучени и най-често нямат народни имена.<ref name="new13" /> == Включени семейства == Това е списък на 92-те семействата молци според класификацията на (Kristensen et al. 2007), т.е. всички без Macrolepidoptera (31 семейства), групирани в надсемейства.<ref name="kristensen07" /> {{Tree list}} * [[Micropterigoidea]] ** [[Micropterigidae]] * [[Аgathiphagoidea]] ** [[Agathiphagidae]] * [[Heterobathmioidea]] ** [[Heterobathmiidae]] * [[Eriocranioidea]] ** [[Eriocraniidae]] * [[Acanthopteroctetoidea]] ** [[Acanthopterocteidae]] * [[Lophocoronoidea]] ** [[Lophocoronidae]] * [[Neopseustoidea]] ** [[Neopseustidae]] * [[Mnesarchaeoidea]] ** [[Mnesarchaeidae]] * [[Hepialoidea]] ** [[Palaeosetidae]] ** [[Prototheoridae]] ** [[Neotheoridae]] ** [[Anomosetidae]] ** [[Hepialidae]] * [[Andesianoidea]] ** [[Andsianidae]] * [[Nepticuloidea]] ** [[Nepticulidae]] ** [[Opostegidae]] * [[Incurvarioidea]] ** [[Heliozelidae]] ** [[Adelidae]] ** [[Prodoxidae]] ** [[Cecidosidae]] ** [[Incurvariidae]] ** [[Crinopterygidae]] * [[Palaephatoidea]] ** [[Palaephatidae]] * [[Tischerioidea]] ** [[Tischeriidae]] * [[Tineoidea]] ** [[Tineidae]] – Същински молци ** [[Arrhenophanidae]] ** [[Acrolophidae]] ** [[Lypusidae]] ** [[Psychidae]] * [[Gracillarioidea]] ** [[Roeslerstamiidae]] ** [[Douglasiidae]] ** [[Bucculatricidae]] ** [[Gracillariidae]] * [[Yponomeutoidea]] ** [[Yponomeutidae]] ** [[Ypsolophidae]] ** [[Plutellidae]] ** [[Acrolepiidae]] ** [[Glyphipterigidae]] ** [[Heliodinidae]] ** [[Bedeliidae]] ** [[Lyonetiidae]] * [[Gelechioidea]] ** [[Elachistidae]] ** [[Xyloryctidae]] ** [[Chimabachidae]] ** [[Glyphidoceridae]] ** [[Schistonoeidae]] ** [[Oecophoridae]] ** [[Lecithoceridae]] ** [[Batrachedridae]] ** [[Deoclonidae]] ** [[Coleophoridae]] ** [[Autostichidae]] ** [[Peleopodidae]] ** [[Amphisbatidae]] ** [[Cosmopterigidae]] ** [[Gelechiidae]] * [[Simaethistoidea]] ** [[Simaethistidae]] * [[Galacticoidea]] ** [[Galacticidae]] * [[Zygaenoidea]] ** [[Epipyropidae]] ** [[Cyclotornidae]] ** [[Himantopteridae]] ** [[Anomoeotidae]] ** [[Megalopygidae]] ** [[Somabrachyidae]] ** [[Aididae]] ** [[Limacodidae]] ** [[Dalceridae]] ** [[Lacturidae]] ** [[Heterogynidae]] ** [[Zygaenidae]] – Пъстрянки * [[Sesioidea]] ** [[Brachodidae]] ** [[Sesiidae]] ** [[Castniidae]] * [[Cossoidea]] ** [[Cossidae]] ** [[Dudgeonidae]] * [[Tortricoidea]] ** [[Tortricidae]] * [[Choreutoidea]] ** [[Choreutidae]] * [[Urodoidea]] ** [[Urodidae]] * [[Schreckensteinioidea]] ** [[Schreckensteiniidae]] * [[Epermenioidea]] ** [[Epermeniidae]] * [[Alucitoidea]] ** [[Tineodidae]] ** [[Alucitidae]] * [[Pterophoroidea]] ** [[Pterophoridae]] – Перокрилки * [[Whalleyanoidea]] ** [[Whalleyanidae]] * [[Immoidea]] ** [[Immidae]] * [[Copromorphoidea]] ** [[Copromorphidae]] ** [[Carposinidae]] * [[Hyblaeoidea]] ** [[Hyblaeidae]] * [[Thyridoidea]] ** [[Thyrididae]] * [[Pyraloidea]] ** [[Pyralidae]] ** [[Crambidae]] * incertae cedis (неясно принадлежност към надсемейство) ** [[Prodidactidae]] {{Tree list/end}} == Източници == {{Reflist|refs= <ref name="beshkov14">{{cite book | first = Стоян | last = Бешков | title = Определител на дневните пеперуди в Природен парк „Витоша“, том 1 | year = 2014 | location = София | isbn = 9789549282993 | url = https://www.researchgate.net/publication/312021529 | pages = 15 }}</ref> <ref name="zborowski07">{{cite book | first = Paul | last = Zborowski | first2 = Ted | last2 = Edwards | title = A Guide to Australian Moths | publisher = CSIRO Publishing | year = 2007 | isbn = 9780643091597 | pages = 204-205 }}</ref> <ref name="new13">{{cite book | first = T. | last = New | title = Lepidoptera and Conservation | publisher = Wiley | year = 2013 | isbn = 9781118409213 | pages = 16-17 }}</ref> <ref name="rbe">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/молец/ | заглавие = Речник на българския език: молец | достъп_дата = 31 окт. 2021 }}</ref> <ref name="kristensen07">{{cite journal | first = Niels | last = Kristensen | first2 = Malcolm | last2 = Scoble | first3 = Ole | last3 = Karsholt | title = Lepidoptera phylogeny and systematics: the state of inventorying moth and butterfly diversity | year = 2007 | journal = Zootaxa | volume = 1668 | url = https://www.mapress.com/zootaxa/2007f/zt01668p747.pdf | pages = 699–747 }}</ref> }}{{Нормативен контрол}} [[Категория:Пеперуди]] [[Категория:Парафилетични групи]] rfvke6mn3idj8s4046v3wv59a0i5w7d 0 753199 12214496 11556576 2024-04-25T22:30:35Z Elizaiv22 294865 wikitext text/x-wiki {{Taxobox | image = Crane-fly (Tipula Maxima) (3262997100).jpg | image_caption = ''[[Tipula maxima]]'' }} '''Дългоножките'''<ref name="bechev15" /><ref name="lecheva03" /><ref name="genov02" />, известни още като '''конски комари'''<ref name="bechev15" /><ref name="angelov94" /> (Tipulidae), са семейство едри [[Nematocera|комаровидни]] [[двукрили насекоми]]. Въпреки страховития си външен вид, те са напълно безобидни, както за хората, така и за всички останали животни.<ref name="britannica" /> == Разпространение и местообитание == Представителите на това семейство се срещат по целия свят, като обитават всички [[континент]]и с изключение на няколко безводни района, намиращи се на малки океански острова с постоянна ледена или снежна покривка, както и в централните райони на [[Арктика]] и [[Антарктида]]. == Описание == Възрастните дългоножки са сред най-едрите двукрили – някои достигат на дължина до повече от 3 cm.<ref name="angelov94" /><ref name="oosterbroek06" /> Те имат сравнително малка и издължена глава, издължено тяло и дълги и тънки крачета. [[Ларва|Ларвите]] се развиват предимно във влажна (по-рядко водна) среда – в почва, мъхове и гниеща растителност.<ref name="bechev15" /><ref name="oosterbroek06" /> == Хранене == Ларвите се хранят предимно с гниещи растителни тъкани, но някои видове могат да увредят и живите тъкани.<ref name="oosterbroek06" /> Повечето възрастни не се хранят, но някои приемат цветен [[Нектар (растителен сок)|нектар]], [[Мана (секрет)|мана]] и други подобни сокове.<ref name="oosterbroek06" /> == Класификация == [[Файл:Ctenophora pectinicornis bl.jpg|мини|''[[Ctenophora pectinicornis]]'' (Ctenophorinae)]] [[Файл:Liogma nodicornis.jpg|мини|''[[Liogma nodicornis]]'' (Cylindrotominae)]] [[Файл:Dolichopeza albipes, Trawscoed, North Wales, July 2015 (23080723649).jpg|мини|''[[Dolichopeza albipes]]'' (Dolichopezinae)]] [[Файл:Tipula paterifera on flowers.jpg|мини|''[[Tipula paterifera]]'' (Tipulinae)]] Описани са повече от 4 400 вида конски комари,<ref name="pape11" /> от които 87 са установени в България<ref name="pesi" /> – тези данни се отнасят за тесния смисъл на Tipulidae възприет днес и разглеждащ [[Limoniidae]] и [[Cylindrotomidae]] като отделни семейства в рамките на надсемейство [[Tipuloidea]]. ; Семейство Дългоножки * Подсемейство [[Ctenophorinae]] ** Род ''[[Ctenophora (род)|Ctenophora]]'' <small>Meigen, 1803</small> ** Род ''[[Dictenidia]]'' <small>Brulle, 1833</small> ** Род ''[[Phoroctenia]]'' <small>Coquillett, 1910</small> ** Род ''[[Pselliophora]]'' <small>Osten Sacken, 1887</small> ** Род ''[[Tanyptera]]'' <small>Latreille, 1804</small> * Подсемейство [[Cylindrotominae]] ** Род ''[[Cylindrotoma]]'' <small>Macquart, 1834</small> ** Род ''[[Diogma]]'' <small>Edwards, 1938</small> ** Род ''[[Liogma]]'' <small>Osten Sacken, 1869</small> ** Род ''[[Phalacrocera]]'' <small>Schiner, 1863</small> ** Род ''[[Stibadocera]]'' <small>Enderlein, 1912</small> ** Род ''[[Stibadocerella]]'' <small>Brunetti, 1918</small> ** Род ''[[Stibadocerina]]'' <small>Alexander, 1929</small> ** Род ''[[Stibadocerodes]]'' <small>Alexander, 1928</small> ** Род ''[[Triogma]]'' <small>Schiner, 1863</small> * Подсемейство [[Dolichopezinae]] ** Род ''[[Dolichopeza]]'' <small>Curtis, 1825</small> * Подсемейство [[Tipulinae]] ** Род ''[[Acracantha]]'' <small>Skuse, 1890</small> ** Род ''[[Angarotipula]]'' <small>Savchenko, 1961</small> ** Род ''[[Austrotipula]]'' <small>Alexander, 1920</small> ** Род ''[[Brachypremna]]'' <small>Osten Sacken, 1887</small> ** Род ''[[Brithura]]'' <small>Edwards, 1916</small> ** Род ''[[Clytocosmus]]'' <small>Skuse, 1890</small> ** Род ''[[Elnoretta]]'' <small>Alexander, 1929</small> ** Род ''[[Euvaldiviana]]'' <small>Alexander, 1981</small> ** Род ''[[Goniotipula]]'' <small>Alexander, 1921</small> ** Род ''[[Holorusia]]'' <small>Loew, 1863</small> ** Род ''[[Hovapeza]]'' <small>Alexander, 1951</small> ** Род ''[[Hovatipula]]'' <small>Alexander, 1955</small> ** Род ''[[Idiotipula]]'' <small>Alexander, 1921</small> ** Род ''[[Indotipula]]'' <small>Edwards, 1931</small> ** Род ''[[Ischnotoma]]'' <small>Skuse, 1890</small> ** Род ''[[Keiseromyia]]'' <small>Alexander, 1963</small> ** Род ''[[Leptotarsus]]'' <small>Guerin-Meneville, 1831</small> ** Род ''[[Macgregoromyia]]'' <small>Alexander, 1929</small> ** Род ''[[Megistocera]]'' <small>Wiedemann, 1828</small> ** Род ''[[Nephrotoma]]'' <small>Meigen, 1803</small> ** Род ''[[Nigrotipula]]'' <small>Hudson & Vane-Wright, 1969</small> ** Род ''[[Ozodicera]]'' <small>Macquart, 1834</small> ** Род ''[[Platyphasia]]'' <small>Skuse, 1890</small> ** Род ''[[Prionocera]]'' <small>Loew, 1844</small> ** Род ''[[Prionota]]'' <small>van der Wulp, 1885</small> ** Род ''[[Ptilogyna]]'' <small>Westwood, 1835</small> ** Род ''[[Scamboneura]]'' <small>Osten Sacken, 1882</small> ** Род ''[[Sphaerionotus]]'' <small>de Meijere, 1919</small> ** Род ''[[Tipula]]'' <small>Linnaeus, 1758</small> ** Род ''[[Tipulodina]]'' <small>Enderlein, 1912</small> ** Род ''[[Valdiviana]]'' <small>Alexander, 1929</small> ** Род ''[[Zelandotipula]]'' <small>Alexander, 1922</small> == Източници == {{Reflist|refs= <ref name="pesi">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.eu-nomen.eu/portal/taxon.php?GUID=urn:lsid:faunaeur.org:taxname:11636 | заглавие = PESI portal – Tipulidae | достъп_дата = 29 май 2020 }}</ref> <ref name="britannica">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/animal/crane-fly | заглавие = britannica.com: Crane fly | достъп_дата = 29 май 2020 }}</ref> <ref name="bechev15">{{cite book | author = Димитър Бечев | title = Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1 | year = 2018 | publisher = Университетско издателство „Паисий Хилендарски“ | location = Пловдив | ISBN = 9789544235789 | url = http://web.uni-plovdiv.bg/bechev/nasekomi/Nasekomi.pdf | pages = 77 }}</ref> <ref name="angelov94">{{cite book | first = Павел | last = Ангелов | title = Атлас по зоология – безгръбначни животни | year = 1994 | publisher = Просвета | location = София | isbn = 9540104971 | pages = 278 }}</ref> <ref name="genov02">{{cite book | first1 = Тодор | last1 = Генов | first2 = Вълко | last2 = Бисерков | first3 = Бойко | last3 = Георгиев | title = Зоология. Кратък курс | year = 2002 | publisher = Pensoft | location = София | isbn = 954-642-162-7 | pages = 138 | url = http://www.researchgate.net/publication/316836805 }}</ref> <ref name="lecheva03">{{cite book | first1 = Иванка | last1 = Лечева | first2 = Стойне | last2 = Григоров | first3 = Янко | last3 = Димитров | title = Специална ентомология | year = 2003 | publisher = ПъблишСайСет-Еко | location = София | isbn = 954-749-037-0 | pages = 238 }}</ref> <ref name="oosterbroek06">{{cite book | first1 = Pjotr | last1 = Oosterbroek | title = The European Families of the Diptera. Identification, diagnosis, biology | year = 2006 | publisher = KNNV Publishing | location = Utrecht | isbn = 90-5011-245-5 | pages = 27, 205, 168 }}</ref> <ref name="pape11">{{cite journal | first1 = Thomas | last1 = Pape | first2 = Vladimir | last2 = Blagoderov | first3 = Mikhail | last3 = Mostovski | year = 2011 | title = Order Diptera Linnaeus, 1758. In: Zhang Z.-Q. (ed.) Animal biodiversity: An outline of higher-level classification... | journal = Zootaxa | volume = 3148 | issn = 9781869778507 | pages = 222 – 229 | url = https://www.mapress.com/zootaxa/2011/f/zt03148p229.pdf | format = pdf | accessdate = 29 май 2020 }}</ref> }} {{нормативен контрол}} [[Категория:Двукрили]] ri0syeh7y0clnksouyd5n8m0ivtgs26 0 758538 12214721 10548857 2024-04-26T04:05:40Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[княгиня]] на [[Хоенлое|Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = княгиня | герб = Erbach-Scheibler169ps.jpg | герб-описание = }} }} '''Тереза Хелена Аделхайд Йохана фон Ербах-Фюрстенау''' ({{lang|de|Therese Helene Adelheid Johanna Gräfin zu Erbach-Fürstenau}}; * [[9 юни]] [[1869]], [[Креенберг]], [[Рейнланд-Пфалц]]; † [[21 декември]] [[1927]], [[Тюбинген]]) е [[граф]]иня от [[Ербах (род)|Ербах-Фюрстенау]] в [[Оденвалд]] и чрез женитба [[княгиня]] на [[Хоенлое|Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст]]. Тя е пионерка на женското движение в [[Германия|Южна Германия]] и първа председателка на Съюза на земеделските домакини във Вюртемберг. == Биография == Тя е дъщеря на граф [[Алфред фон Ербах-Фюрстенау (1813–1874)|Алфред фон Ербах-Фюрстенау]] (1813 – 1874) и съпругара му принцеса Луиза Елеонора Амалия Ернестина Жени фон Хоенлое-Ингелфинген (1835 – 1913), дъщеря на принц [[Адолф фон Хоенлое-Ингелфинген]] (1797 – 1873) и принцеса Луиза Шарлота Йохана фон [[Хоенлое|Хоенлое-Лангенбург]] (1799 – 1881). Тя умира на 21 декември 1927 г. на 58 години в Тюбинген.<ref>[http://www.statistik.baden-wuerttemberg.de/LABI/PDB.asp?ID=67601 ''Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst, Therese, Fürstin zu''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160615184641/http://www.statistik.baden-wuerttemberg.de/LABI/PDB.asp?ID=67601 |date=2016-06-15 }}, Personendatenbank der Landesbibliographie Baden-Württemberg</ref> == Фамилия == Тереза фон Ербах-Фюрстенау се омъжвана 26 ноември 1889 г. в дворец Фюрстенау в [[Михелщат]] за 7. княз [[Фридрих Карл II фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст]] (* 26 септември 1846; † 6 октомври 1924), четвъртият син на 5. княз [[Фридрих Карл I (Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст)|Фридрих Карл I фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст]] (1814 – 1884) и съпругата му принцеса Тереза фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1816 – 1891).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/erbach/erbach3.html ''Erbach 3''], genealogy.euweb.cz</ref> Те имат един син:<ref>[http://www.genealogy.euweb.cz/hlohe/hlohe8.html#FK2 ''Hohenlohe 8''], genealogy.euweb.cz</ref> * Фридрих Карл III Лудвиг Филип Ернст Франц Йозеф (* 31 юли 1908, [[Валденбург]]; † 24 октомври 1982, Валденбург), 8. княз на Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст, женен на 12/24 май 1932 г. в [[Щутгарт]] за принцеса Мехтилд фон Урах, графиня фон Вюртемберг (* 4 май 1912, Щутгарт; † 11 март 2001, Валденбург), дъщеря на херцог [[Вилхелм Карл фон Урах]] (1864 – 1928) и херцогиня [[Амалия Баварска]] (1865 – 1912), дъщеря на херцог [[Карл Теодор Баварски (1839 – 1909)|Карл Теодор Баварски]] (1839 – 1909). Те имат двама сина и три дъщери.<ref>Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press: ''Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon''. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4, S. 395.</ref> == Литература == * Landesverband landwirtschaftlicher Hausfrauen-Vereine in Württemberg: ''Erinnerungen an die erste Landesverbands-Vorsitzende Fürstin Therese zu Hohenlohe-Waldenburg'', o. J. (ca. 1927) * G. Simon: ''Die Geschichte der Dynasten und Grafen zur Erbach und ihres Landes'', [https://books.google.de/books?id=wPEyAAAAYAAJ&pg=PA465 S. 457] * ''Stammtafel des mediatisierten Hauses Erbach'', 1883. 6 * ''Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser''. 1956 * Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: ''Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert''. Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7, S. 21 und 44. * Ortrud Wörner-Heil: ''Adelige Frauen als Pionierinnen der Berufsbildung'': Die ländliche Hauswirtschaft und der Reifensteiner Verband, Kassel University Press GmbH, Kassel 2010, ISBN 978-3-89958-904-7, S. 345. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00037101&tree=LEO ''Gräfin Therese zu Erbach-Fürstenau''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes * [http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I380552 ''Therese zu Erbach-Fürstenau''], ww-person * [http://www.thepeerage.com/p9565.htm#i95645 ''Therese Gräfin zu Erbach-Fürstenau''], thepeerage.com * [http://www.angelfire.com/realm/gotha/gotha/erbach.html ''Genealogien des Hauses Erbach''], angelfire.com [[Категория:Князе]] [[Категория:Ербахи]] [[Категория:Хоенлое]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Родени през 1869 година]] [[Категория:Починали през 1927 година]] 9a30tlb6zdpwuubxqn4h8987aqq1k2c 0 759851 12214497 11344383 2024-04-25T22:32:34Z Elizaiv22 294865 нормативен контрол wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Камшик|Камшик}} {{Taxobox}} '''Камшик''' (''Agrimonia'') е род многогодишни тревисти растения от сем. Розови ([[Rosaceae]]). Включва около 15 вида, 2 от които се срещат в България. == Видове в България == В България се срещат два вида:<ref name="asyov12" /> * ''[[Agrimonia eupatoria]]'' – Лечебен камшик * ''[[Agrimonia procera]]'' – Ароматен камшик == Източници == {{Reflist|refs=<ref name="asyov12">{{cite book| title=Конспект на висшата флора на България -- Б.Асьов et al| first=Борис | last=Асьов| first2=А.| last2 = Петрова| first3=Д.| last3=Димитров| first4=Р.| last4=Василев| year=2012| isbn=978-954-9959-58-1| url = https://archive.org/details/ConspectusOfTheBulgarianVascularFlora.FourthEdition| pages=50}}</ref>}} {{мъниче|растения}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Камшик| ]] [[Категория:Алергизиращи лечебни растения]] 4agzm6zqz93rs6rwjr8tldfun4lq35r 0 759989 12215004 11145113 2024-04-26T10:19:16Z Melanita 132414 форматиране: нов ред, точка (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = благородник | герб = Daun-Wappen_SM_1-3.png | герб-описание = Гербовете на фамилията Даун<ref>''Siebmachers Wappenbuch''“, 1918</ref> }} }} '''Вилхелм I фон Даун''' ({{lang|de|Wilhelm I von Daun}}; † пр. [[1523]]) е [[благородник]] от род фон [[Даун (род)|Даун]]. == Произход == Той е син на Дитрих фон Дуне, [[бургграф]] на Даун († пр. 1512) и съпругата му Мария фон Даун, собственичка на имението Цифел, дъщеря на Вилхелм фон Даун-Цифел и Евфемия фон Елентц. Внук е на Хайнрих фон Дуне († пр. 1440). == Фамилия == Вилхелм I фон Даун се жени за Валпургис Кесел фон дер Нойербург, дъщеря на Йохан Кесел фон дер Нойербург и Гертруд фон Зафенберг, дъщеря на граф [[Йохан III фон Зафенберг-Нойенар]] († сл. 1397) и графиня Катарина фон [[Графство Нойенар|Нойенар]] († сл. 1393), наследничка на [[Графство Нойенар|Нойенар]]. Те имат един син:<ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00208618&tree=LEO ''Wilhelm I von Daun''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes</ref> * Петер фон Даун († пр. 25 януари 1552), господар на Календорн, женен за Катарина фон Шезберг; имат един син: ** [[Вилхелм II фон Даун]] († пр. 8 април 1570), женен 1543 г. за Анна Шенк фон Шмидбург (* 1528; † сл. 1565), дъщеря на Николаус Шенк фон Шмидтбург и Елизабет фон Шварценберг.<ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I649105 ''Wilhelm v.Daun''], ww-person.com</ref> == Литература == * Franz Gall: Österreichische Wappenkunde. Handbuch der Wappenwissenschaft. 2. Aufl. Böhlau Verlag, Wien 1992, S. 312, ISBN 3-205-05352-4. * ''Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:19 == Източници == <references /> [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 16 век]] [[Категория:Починали през 16 век]] 4mfydg69cozepo1bykr4rz5rfqoks9d 0 760148 12214712 12085233 2024-04-26T03:08:27Z Протогер 252193 /* Вижте също */ wikitext text/x-wiki {{Личност|дипломат}} '''Георги Драндаров''' е [[българи|български]] дипломат от [[Македония (област)|Македония]].<ref name="София помни">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://sofiapomni.bg/parcel.php?id=30 | заглавие = Парцел 29 | достъп_дата = 2 септември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = София помни | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160127153406/http://sofiapomni.bg/parcel.php?id=30 | архив_дата = 2016-01-27 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Биография == Георги Драндаров е роден в 1876 година в будния български град [[Велес]], тогава в Османската империя.<ref name="София помни"/> В 1896 година завършва с единадесетия випуск на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 94">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=94 }}</ref> Напуска родния край и заминава за Свободна България, където се установява в София. Започва дипломатическа кариера и е назначен за български консул в Париж.<ref name="София помни"/> На 13 ноември 1924 година е назначен за делегиран консул и на 1 януари 1927 година за консул в Одрин.<ref name="Матеева 113">{{cite book |title= Консулските отношения на България 1879-1986 |last= Матеева |first=Мария |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher= Държавно издателство „Петър Берон“ |location=София |isbn= |pages=113 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Умира в 1930 година в София и е погребан в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref name="София помни"/> == Вижте също == * [[Александър Драндаров]] * [[Гиго Драндаров]] * [[Любомир Драндаров]] * [[Николай Драндаров]] == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Българско консулство в Одрин|консул в Одрин]]<br/>|13 ноември 1924|1930|[[Тодор Марков]]|[[Никола Ванчев]]}} {{пост край}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Драндаров, Георги}} [[Категория:Български дипломати от Македония]] [[Категория:Родени във Велес]] [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] [[Категория:Консули на България]] [[Категория:Единадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Консули в Одрин]] r6plsorsmhbs0zvuc7t6lun8v4x6a09 0 760269 12214931 12024091 2024-04-26T09:05:29Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Президентски избори (2021) | country = България | type = президентски | ongoing = no | previous_election = Президентски избори в България (2016) | previous_year = 2016 | election_date = 14 ноември (първи тур)<br>21 ноември (втори тур) | next_election = Президентски избори в България (2026) | next_year = 2026 | turnout = 40,50% (първи тур); 34,84% (втори тур) | image1 = [[Файл:Rumen Radev official portrait (cropped).jpg|160x160px]] | colour1 = DB0F28 | nominee1 = [[Румен Радев]] | party1 = безпартиен | running_mate1 = [[Илияна Йотова]] | popular_vote1 = 1 537 347 | percentage1 = 66,72% | image2 = [[Файл:Anastas Gerdzhikov (cropped).jpg|160x160px]] | colour2 = 0054A6 | nominee2 = [[Анастас Герджиков]] | party2 = безпартиен | running_mate2 = [[Невяна Митева]] | popular_vote2 = 733 307 | percentage2 = 31,80% | map_image = November 2021 Bulgarian presidential election first round Results.svg | map_caption = Резултати от първи тур по избирателни райони | map2_image = November 2021 Bulgarian presidential election second round Results.svg | map2_caption = Резултати от втори тур по избирателни райони | title = Президент | before_election = [[Румен Радев]] | before_party = безпартиен | posttitle = Избран президент | after_election = [[Румен Радев]] | after_party = безпартиен }} '''Президентските избори през 2021 година''' са редовни [[избори]] за [[Президент на България|президент]] и [[Вицепрезидент на България|вицепрезидент]] на [[Република България]], се провеждат на 14 ноември 2021 г. (първи тур) – в един и същи календарен ден с [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори]] и 21 ноември ([[балотаж]]). == Kандидати == === Партийни и независими кандидати === {|class="wikitable" style="text-align:center;" ! colspan="3" style="width:22%;"| Име, възраст и<br>партия на кандидата ! colspan="3" style="width:7%;" | Подкрепа !№ ! Заемани обществени длъжности ! style="width:45%;"| Детайли |- | style="background:lavender;"|'''[[Йоло Денев]]''' ({{Възраст|1940|1|1}} г.)<br>''Независим''<br><small>'''[[Марио Филев]]''' ({{Възраст|1969|9|20}} г.)<br>''Независим''</small> | style="background-color:#DDDDDD;"| | [[Файл:Yolo_Denev_2018-01-25_-_2.jpg|80px|Йоло Денев]] | style="background-color:#DDDDDD;"| | – |<ref>[https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Iolo-Denev-shte-se-kandidatira-za-prezident-1127236 Йоло Денев ще се кандидатира за президент]. // plovdiv24.bg. Посетен на 28 септември 2021 г.</ref> | 1 | – | Обявява, че се кандидатира на 21 септември 2021 г. |- | style="background:lavender;"|'''[[Николай Малинов]]''' ({{Възраст|1968|9|12}} г.)<br>''[[Възраждане на Отечеството|Русофили за възраждане<br>на Отечеството]]''<br><small>'''[[Светлана Косева]]''' ({{Възраст|1980|4|16}} г.)<br>''[[Възраждане на Отечеството|Русофили за възраждане<br>на Отечеството]]''</small> | style="background-color:#3eb149;" | | [[Файл:Nikolay_Malinov.jpg|80px|Николай Малинов]] | style="background-color:#3eb149;" | |[[Възраждане на Отечеството|РВО]] |<ref>[https://www.mediapool.bg/obvineniyat-v-shpionazh-nikolai-malinov-se-kandidatira-za-prezident-news326861.html Обвинения в шпионаж Николай Малинов се кандидатира за президент]. //Mediapool.bg. Посетен на 28 септември 2021 г.</ref> | 2 | [[Народен представител]] в:<br><small>{{Депутат-България|без заглавие=1|40н=1|42н=1}}</small> |Обявява, че ще се кандидатира на 29 септември 2021 г. |- | style="background:lavender;"| '''[[Росен Миленов]]''' ({{Възраст|1980|5|13}} г.)<br>''Независим''<br><small>'''[[Иван Стефанов Иванов|Иван Иванов]]''' ({{Възраст|1975|7|5}} г.)<br>''Независим''</small> | style="background-color:#DDDDDD;"| | | style="background-color:#DDDDDD;"| | – | – | 3 | – | Обявява, че ще се кандидатира на 16 септември 2021 г. |- | rowspan="3" style="background:lavender;" | '''[[Валери Симеонов]]''' ({{Възраст|1955|3|14}} г.)<br>''[[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]]''<br><small>'''[[Цветан Манчев]]''' ({{Възраст|1965|10|1}} г.)<br>''БДС „Радикали“''</small> | rowspan="3" style="background-color:#1C4482;" | | rowspan="3" | [[Файл:Valeri_Simeonov_2017-11-15_(cropped).jpg|80px|Валери Симеонов]] | style="background-color:#1C4482;" | | [[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]] | rowspan="3" | <ref>[https://offnews.bg/politika/valeri-simeonov-sashto-se-kandidatira-za-prezident-761003.html Валери Симеонов също се кандидатира за президент]. // Offnews.bg. Посетен на 5 октомври 2021 г.</ref> | rowspan="3" | 4 | rowspan="3" | Зам.-председател на [[Правителство на Бойко Борисов 3|Министерския съвет]]<br><small>(2017 г. – 2018 г.)</small><br>{{Hidden begin | titlestyle = text-align:center; | title = Други }} * [[Народен представител]] в: {{Депутат-България|без заглавие=1|43н=1|44н=1|}} {{Hidden end}} | rowspan="3" | Обявява, че се кандидатира на 2 октомври 2021 г. |- | style="background-color:#008001;" | | БНДС |- | style="background-color:#232D53;" | | БДСР |- | style="background:lavender;" |'''[[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]]''' ({{Възраст|1979|4|1}} г.)<br>''[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]''<br><small>'''[[Елена Гунчева]]''' ({{Възраст|1971|1|7}} г.)</small><br><small>''[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]''</small> | style="background-color:#c09f62;" | |[[Файл:Костадин_Костадинов_снимка.jpg|80px|Костадинов]] | style="background:#c09f62;"| | [[Възраждане (партия в България)|Възр.]] | <ref>[https://offnews.bg/politika/vazrazhdane-izdiga-kostadin-kostadinov-za-prezident-760146.html Възраждане издига Костадин Костадинов за президент]. // Offnews.bg. Посетен на 22 септември 2021 г.</ref> | 5 | [[Общински съветник]] на [[Варна]]<br><small>(2019 г. – до момента)</small><br>{{Hidden begin | titlestyle = text-align:center; | title = Други }} * Директор на [[Регионален исторически музей (Добрич)]] от 2013 до 2017 г. {{Hidden end}} | Обявява, че се кандидатира на 22 септември 2021 г. |- | rowspan="11" style="background:lavender;" |'''[[Румен Радев]]''' ({{Възраст|1963|6|18}} г.)<br>''Независим''<br><small>'''[[Илияна Йотова]]''' ({{Възраст|1964|10|24}} г.)</small><br><small>''Независима''</small> | rowspan="11" style="background-color:#DDDDDD;" | | rowspan="11" |[[Файл:Rumen Radev official portrait (cropped).jpg|80px|Румен Радев]] | style="background:#4BB9DE;"| | [[Има такъв народ|ИТН]] | <ref> [https://www.dnevnik.bg/politika/2021/08/10/4241459_ima_takuv_narod_shte_podkrepi_rumen_radev_na/ „Има такъв народ“ ще подкрепи Румен Радев на президентските избори]. // Dnevnik.bg. Посетен на 10 август 2021 г.</ref> | rowspan="11" | 6 | rowspan="11" | [[Президентски избори в България (2016)|Президент]] на [[Република България]]<br><small>(2017 г. – до момента)</small><br>{{Hidden begin | titlestyle = text-align:center; | title = Други }} * Началник-щаб на авиобаза Граф Игнатиево от 2000 до 2005 г. * Командир на авиобаза Граф Игнатиево от 2005 до 2009 г. * Заместник-началник на щаба по подготовката на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили]] от 2009 до 2014 г. * Командир на Военновъздушните сили от 2014 до 2016 г. {{Hidden end}} | rowspan="11" | Обявява, че ще се кандидатира за втори мандат като президент, с Илияна Йотова като вицепрезидент, на 1 февруари 2021 г.<ref>[https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101414239 Българският президент със заявка за втори мандат ]. // Bnr.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref> Подкрепата за кандидатурата му от страна на [[Заедно за промяна]] е оттеглена на 10 септември 2021 г.<ref name="zzp">[http://www.bgsd.eu/?p=3774 Професорската кандидат-президентска двойка!]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. // Bgsd.eu. Посетен на 10 септември 2021 г.</ref> |- | style="background:#5BA546;"| | [[Изправи се.БГ|ИС.БГ]] | <ref>[https://frognews.bg/novini/manolova-podkrepi-radev-vtori-mandat.html Манолова подкрепи Радев за втори мандат]. // Frognews.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref> |- | style="background:#1B4962;"| | [[Политическа партия МИР|МИР]] | <ref>[https://mirbg.bg/2021/02/01/партия-мир-подкрепя-президента-румен/ Партия МИР подкрепя президента Румен Радев за втори мандат] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210712213724/https://mirbg.bg/2021/02/01/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD/ |date=2021-07-12 }}. // Mirbg.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref> |- | style="background:#D71921;"| | [[БСП]] | <ref>[https://euractiv.bg/section/политика/news/бсп-най-после-ще-подкрепи-румен-радев-з/ БСП подкрепи Румен Радев за втори мандат]. // Euractiv.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref> |- | style="background:#502379;"| |[[ВОЛТ|Волт]] | <ref>[https://volt.bg/2021/08/11/волт-ще-работи-за-преизбирането-на-пре/ Волт ще работи за преизбирането на президента Румен Радев]. // Volt.bg. Посетен на 22 август 2021 г.</ref> |- | style="background:#031690;"| |[[Продължаваме промяната|ПП]] |<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31467491.html Кирил Петков и Асен Василев представиха партията си „Продължаваме промяната“]. // Svobodnaevropa.bg. Посетен на 22 септември 2021 г.</ref> |- | style="background:#6A013A;" | |[[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] |<ref>[https://bntnews.bg/news/abv-shte-podkrepi-rumen-radev-na-prezidentskite-izbori-1169881news.html АБВ ще подкрепи Румен Радев на президентските избори]. // Bntnews.bg. Посетен на 28 септември 2021 г.</ref> |- | style="background:#824D99;" | |[[Движение 21|Д21]] |<ref>[https://www.facebook.com/D21Bulgaria/posts/6735142003166490 Фейсбук пост на Движение 21]. // Facebook.com. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background:#0092CB;" | |[[Съюз на свободните демократи|ССД]] |<ref>[https://offnews.bg/politika/partiata-na-sofianski-podkrepia-radev-i-prodalzhavame-promianata-761407.html Партията на Софиянски подкрепя Радев и „Продължаваме промяната“]. // Offnews.bg. Посетен на 7 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background:#55AD3C;" | |[[Обединен блок на труда|ОБТ]] |<ref>[http://www.partiaobt.org/polezno.php?id=300 „ПП ОБТ БЪЛГАРСКИ ЛЕЙБЪРИСТИ“ подкрепя кандидатурата на г-н Румен Радев за президент и на г-жа Илияна Йотова за вицепрезидент]. // Partiaobt.org. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background:#510000;" | |[[Политическо движение „Социалдемократи“|ПДС]] |<ref>[http://socialdemocrati.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=341:2021-10-02-18-20-43 ПД Социалдемократи декларира подкрепа за президента Румен Радев] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211121122345/http://socialdemocrati.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=341:2021-10-02-18-20-43 |date=2021-11-21 }}. // Socialdemocrati.eu. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background:lavender;" | '''[[Горан Благоев]]''' ({{Възраст|1967|8|3}} г.)<br>''[[Републиканци за България]]''<br><small>'''[[Ивелина Георгиева-Стойнова]]''' ({{Възраст|1969|7|17}} г.)<br>''Независима''</small> | style="background-color:#2B4A99;" | | | style="background-color:#000000;" | | [[Национално обединение на десницата|НОД]] |<ref>[https://republikanci.bg/bg/1633861742.html Горан Благоев и д-р Ивелина Георгиева са кандидатите за президент и вицепрезидент на Национално обединение на десницата]. // Republikanci.bg. Посетен на 6 ноември 2021 г.</ref> | 7 | | Обявява, че ще се кандидатира на 10 октомври 2021 г. |- | style="background:lavender;" | '''[[Благой Петревски]]''' ({{Възраст|1970|2|3}} г.)<br>''[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]]''<br><small>'''[[Севина Хаджийска]]''' ({{Възраст|1980|12|15}} г.)<br>''[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]]''</small> | style="background-color:#1f5da8;" | | | style="background-color:#1f5da8;" | | [[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | | 8 | | |- | style="background:lavender;" | '''[[Марина Малчева]]''' ({{Възраст|1973|8|4}} г.)<br>''Независима''<br><small>'''[[Савина Луканова]]''' ({{Възраст|1980|3|26}} г.)<br>''Независима''</small> | style="background-color:#DDDDDD;" | | | style="background-color:#DDDDDD;" | | | | 9 | | |- | style="background:lavender;" |'''[[Александър Томов (политик)|Александър Томов]]''' ({{Възраст|1954|4|27}} г.)<br>''[[Българска социалдемокрация]]''<br><small>'''[[Лъчезар Аврамов]]''' ({{Възраст|1952|8|28}} г.)</small><br><small>''[[Българска социалдемокрация]]''</small> | style="background-color:#188445;" | |[[Файл:Alexandar_Tomov_cskabg.jpg|80px|Томов]] | style="background:#DBB660;"| | [[Заедно за промяна|ЗЗП]] | <ref>[https://news.bg/politics/aleksandar-tomov-vliza-v-bitkata-za-prezident.html Александър Томов влиза в битката за президент]. // News.bg. Посетен на 12 септември 2021 г.</ref> | 10 | Зам.-председател на [[Правителство на Димитър Попов|Министерския съвет]]<br><small>(1990 г. – 1991 г.)</small><br>{{Hidden begin | titlestyle = text-align:center; | title = Други }} * [[Народен представител]] в: <small>{{Депутат-България|без заглавие=1|7в=1|36н=1|38н=1|}}</small> {{Hidden end}} | Обявява, че се кандидатира на 10 септември 2021 г. |- | style="background:lavender;" |'''[[Волен Сидеров]]''' ({{Възраст|1956|4|19}} г.)<br>''[[Атака (партия)|Атака]]''<br><small>'''[[Магдалена Ташева]]''' ({{Възраст|1953|3|1}} г.)<br>''[[Атака (партия)|Атака]]''</small> | style="background-color:#B97B1F;" | | [[Файл:Volen Siderov ATAKA.jpg|80px|Волен Сидеров]] | style="background-color:#B97B1F;"| | [[Атака (партия)|Атака]] |<ref>[https://bntnews.bg/news/volen-siderov-shte-se-kandidatira-za-prezident-1170301news.html Волен Сидеров ще се кандидатира за президент]. // Българска национална телевизия. Посетен на 29 септември 2021 г.</ref> | 11 | [[Народен представител]] в:<br><small>{{Депутат-България|без заглавие=1|40н=1|41н=1|42н=1|43н=1|44н=1}}</small><br>{{Hidden begin | titlestyle = text-align:center; | title = Други }} * Общински съветник в [[Столична община]] от 2019 до 2021 г. {{Hidden end}} | Обявява, че се кандидатира на 29 септември 2021 г. |- | style="background:lavender;" |'''[[Боян Расате]]''' ({{Възраст|1971|9|2}} г.)<br>[[Български национален съюз – Нова демокрация|''БНС-НД'']]<br><small>'''[[Елена Ваташка]]''' ({{Възраст|1967|6|23}} г.)<br>[[Български национален съюз – Нова демокрация|''БНС-НД'']]</small> | style="background-color:#000000;" | | [[Файл:Rassate.jpg|80px|Боян Расате]] | style="background-color:#000000;" | |[[Български национален съюз – Нова демокрация|БНС-НД]] |<ref name=":0">[https://offnews.bg/politika/valeri-simeonov-sashto-se-kandidatira-za-prezident-761003.html Боян Расате се включва в президентската надпревара]. // bnr.bg. Посетен на 5 октомври 2021 г.</ref> | 12 | – | Обявява, че ще се кандидатира на 2 октомври 2021 г. |- | style="background:lavender;" | '''[[Жельо Николов Желев|Жельо Желев]]''' ({{Възраст|1967|7|10}} г.)<br>''[[Общество за нова България]]''<br><small>'''[[Калин Крулев]]''' ({{Възраст|1970|4|28}} г.)<br>''[[Общество за нова България]]''</small> | style="background:#284ca0;"| | | style="background:#284ca0;"| | [[Общество за нова България|ОНБ]] | | 13 | | |- | style="background:lavender;" |'''[[Светослав Витков]]''' ({{Възраст|1971|1|26}} г.)<br>''[[Глас народен]]''<br><small>'''[[Веселин Белоконски]]''' ({{Възраст|1974|1|28}} г.)<br>''[[Глас народен]]''</small><br> | style="background-color:#112369;" | | [[Файл:Светослав Витков.jpg|център|100x100пкс]] | style="background-color:#112369;" | | [[Глас народен|ГН]] | <ref>[https://glasnaroden.com/kanditaturata-na-glas-naroden-za-prezident-na-izborite-na-14-noemvri-svetlo-vitkov/ Кандитатурата на Глас Народен за президент на изборите на 14 ноември: Светльо Витков]. // Glasnaroden.com. Посетен на 5 октомври 2021 г.</ref> | 14 | Общински съветник в Столична община<br><small>(2015 г. – 2019 г.)</small> | Обявява, че се кандидатира на 30 септември 2021 г. |- | rowspan="4" style="background:lavender;" |'''[[Анастас Герджиков]]''' ({{Възраст|1963|2|28}} г.)<br>''Независим''<br><small>[[Невяна Митева|'''Невяна Митева-Матеева''']] ({{Възраст|1970|5|2}} г.)<br>''Независима''</small> | rowspan="4" style="background-color:#DDDDDD;" | | rowspan="4" |[[Файл:Anastas_Gerdzhikov_(cropped).jpg|80px|Анастас Герджиков]] | style="background-color:#0056A7;" | | [[ГЕРБ]] | <ref>[https://bntnews.bg/news/gerb-nai-veroyatno-shte-podkrepi-anastas-gerjikov-za-kandidat-prezident-1170389news.html ГЕРБ най-вероятно ще подкрепи Анастас Герджиков за кандидат-президент]. // Bntnews.bg. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> | rowspan="4" | 15 | rowspan="4" | [[Ректор]] на [[СУ "Св. Климент Охридски"|СУ „Св. Климент Охридски“]]<br><small>(2015 г. – до момента)</small><br>{{Hidden begin | titlestyle = text-align:center; | title = Други }} * Заместник-министър на образованието от 2001 до 2003 г. {{Hidden end}} | rowspan="4" | Обявява, че се кандидатира на 1 октомври 2021 г. |- | style="background-color:#0067B1;" | | [[СДС]] | <ref>[https://www.dnes.bg/izbori-2021/2021/10/05/rumen-hristov-prof-gerdjikov-e-edin-bezsporen-erudit.505974 Румен Христов: Проф. Герджиков е един безспорен ерудит]. // Dnes.bg. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background-color:#FFAB5B;" | | [[БЗНС (Николай Ненчев)|БЗНС]] | <ref>[https://www.flagman.bg/article/251188 БЗНС реши кой кандидат-президент да подкрепи]. // Flagman.bg. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background-color:#EEB600;" | | [[Движение „Гергьовден“|ДГ]] | <ref>[https://gergiovden.eu/мисли-на-движение-гергьовден-в-подкре/ Мисли на Движение Гергьовден в подкрепа на професор Анастас Герджиков за президент на Република България]. // Gergiovden.eu. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background:lavender;" | [[Луна (певица)|'''Луна Йорданова''']] ({{Възраст|1971|4|2}} г.)<br>''Независима''<br><small>'''[[Иглена Илиева]]''' ({{Възраст|1971|5|21}} г.)<br>''Независима''</small> | style="background-color:#DDDDDD;" | | | style="background-color:#DDDDDD;" | | – |<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/luna-se-kandidatira-za-prezident-promianata-zapochva-ot-men-2284812 Луна се кандидатира за президент: Промяната започва от мен]. // Dariknews.bg. Посетен на 27 септември 2021 г.</ref><br><ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10223218 Певицата Луна се кандидатира за президент]. // 24chasa.bg. Посетен на 5 октомври 2021 г.</ref> | 16 | – | Обявява, че се кандидатира на 27 септември 2021 г. |- | style="background:lavender;" |'''[[Мустафа Карадайъ]]''' ({{Възраст|1970|5|8}} г.)<br>''[[ДПС]]''<br><small>'''[[Искра Михайлова (политик, р.1957)|Искра Михайлова]]''' ({{Възраст|1957|9|7}} г.)<br>''[[ДПС]]''</small> | style="background-color:#0066B7;" | | [[Файл:Мустафа_Карадайы.jpg|80px|Мустафа Карадайъ]] | style="background-color:#0066B7;" | |[[ДПС]] |<ref>[https://offnews.bg/politika/mustafa-karadaja-e-parviat-kandidat-za-prezident-na-dps-761638.html Мустафа Карадайъ е първият кандидат за президент на ДПС]. // Offnews.bg. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> | 17 | [[Народен представител]] в:<br><small>{{Депутат-България|без заглавие=1|43н=1|44н=1|45н=1|46н=1}}</small> | Обявява, че ще се кандидатира на 10 октомври 2021 г. |- | style="background:lavender;" | '''[[Цвета Кирилова]]''' ({{Възраст|1978|9|9}} г.)<br>''Независима''<br><small>'''[[Георги Тутанов]]''' ({{Възраст|1977|2|20}} г.)<br>''Независим''</small> | style="background-color:#DDDDDD;" | | | style="background-color:#DDDDDD;" | | – |<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/10104712 Журналистката Цвета Кирилова – кандидат за президент]. // 24chasa.bg. Посетен на 21 август 2021 г.</ref> | 18 | – | Обявава, че се кандидатира на 21 август 2021 г. |- | style="background:lavender;" | '''[[Лозан Панов]]''' ({{Възраст|1971|3|28}} г.)<br>''Независим''<br><small>'''[[Мария Касимова-Моасе]]''' ({{Възраст|1969|10|5}} г.)<br>''Независима''</small> | style="background-color:#DDDDDD;" | | | style="background-color:#004A80;" | | [[Демократична България|ДБ]] | <ref>[https://offnews.bg/politika/ik-izdiga-lozan-panov-za-prezident-vitce-e-maria-kasimova-760997.html ИК издига Лозан Панов за президент, вице е Мария Касимова]. // Offnews.bg. Посетен на 2 октомври 2021 г.</ref> | 19 | Председател на [[Върховния касационен съд]]<br><small>(2015 г. – до момента)</small> | Обявява, че се кандидатира на 1 октомври 2021 г. |- | style="background:lavender;" | '''[[Мария Колева (политик)|Мария Колева]]''' ({{Възраст|1961|10|4}} г.)<br>''„[[Правото]]“''<br><small>'''[[Ганчо Попов]]''' ({{Възраст|1931|5|5}} г.)<br>''„[[Правото]]“''</small> | style="background-color:#1a508b;" | | | style="background-color:#1a508b;" | | „[[Правото]]“ | | 20 | | |- | style="background:lavender;" |'''[[Милен Михов]]''' ({{Възраст|1961|5|4}} г.)<br>''[[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]]''<br>'''<small>[[Мария Цветкова]]</small>''' ({{Възраст|1975|4|30}} г.)<br>''[[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]]'' | style="background-color:#000000;" | | | style="background-color:#000000;" | |[[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]] |<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/doc-milen-mihov-vremeto-za-podpisvane-na-hartiyki-ot-strana-na-skopie-otmina-1171453news.html|заглавие=Доц. Милен Михов: Времето за подписване на хартийки от страна на Скопие отмина|издател=[[БНТ]]}}</ref> | 21 | | Обявява, че ще се кандидатира на 10 октомври 2021 г. |- | style="background:lavender;" | '''[[Георги Венелинов Георгиев|Георги Георгиев]]''' ({{Възраст|1980|2|13}} г.)<br>''[[Българско национално обединение|Българско национално<br>обединение]]''<br><small>'''[[Стоян Андреев Цветков|Стоян Цветков]]''' ({{Възраст|1980|3|28}} г.)<br>''[[Българско национално обединение|Българско национално<br>обединение]]''</small> | style="background-color:#3b5998;" | | | style="background-color:#3b5998;" | | [[Българско национално обединение|БНО]] | | 22 | | |- | style="background:lavender;" | '''[[Веселин Марешки]]''' ({{Възраст|1967|3|26}} г.)<br>''[[Воля (партия)|Воля]]''<br><small>'''[[Полина Цанкова-Христова]]''' ({{Възраст|1977|7|17}} г.)<br>''[[Воля (партия)|Воля]]''</small> | style="background-color:#00718F;" | | | style="background-color:#00718F;" | | [[Воля (партия)|Воля]] | | 23 | Зам.-председател на [[XLIV народно събрание|Народното събрание]]<br><small>(2017 – 2021 г.)</small> | |- | colspan="10" | <small>'''Бележка''': Възрастта се определя спрямо датата на обявяване на списъка с кандидати от ЦИК.</small> |} === Отказали се потенциални кандидати === Преди започването на предизборната кампания и регистрацията на кандидатите в ЦИК са коментирани различни имена на политици и бивши президенти – политикът [[Бойко Борисов]] ([[ГЕРБ]])<ref>[https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/05/03/4205741_kandidat-prezidentut_na_gerb_shte_e_umen_krasiv_priet/ Кандидат-президентът на ГЕРБ ще е умен, красив, приет на Запад и Изток и не-Борисов]. // Dnevnik.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref><ref>[https://offnews.bg/politika/borisov-niama-da-e-kandidat-za-prezident-gerb-shte-kazhe-koj-shte-e-d-759249.html Борисов няма да е кандидат за президент, ГЕРБ ще каже кой ще е до 3 седмици]. // Offnews.bg. Посетен на 12 септември 2021 г.</ref>, дипломатът [[Николай Младенов]] ([[ГЕРБ]])<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/10095725 Николай Младенов на въпрос той ли е кандидат за президент на ГЕРБ: Имам други планове, връщам се в Близкия изток]. // 24chasa.bg. Посетен на 8 септември 2021 г.</ref>, [[телевизионен водещ|телевизионният водещ]] и политик [[Слави Трифонов]] ([[Има такъв народ|ИТН]])<ref>[https://varnautre.bg/2021/06/07/196806/slavi-trifonov-se-kandidatira-za-prezident-stava-konkurencija-na-rumen-radev Слави Трифонов се кандидатира за президент, става конкуренция на Румен Радев?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210709184937/https://varnautre.bg/2021/06/07/196806/slavi-trifonov-se-kandidatira-za-prezident-stava-konkurencija-na-rumen-radev |date=2021-07-09 }}. // Varnautre.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref>, президентите [[Георги Първанов]] ([[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]])<ref>[https://nova.bg/news/view/2021/05/22/327554/първанов-няма-да-се-кандидатирам-за-нов-президентски-мандат/ Първанов: Няма да се кандидатирам за нов президентски мандат]. // Nova.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref> и [[Петър Стоянов]]<ref>[http://epicenter.bg/article/Rumen-Hristov--Petar-Stoyanov-bi-bil-dobra-kandidatura-za-prezidentskite-izbori/249968/2/0 Румен Христов: Петър Стоянов би бил добра кандидатура за президентските избори]. // Epicenter.bg. Посетен на 5 юни 2021 г.</ref> и др. == Социологични проучвания == {| class="wikitable" style="font-size:90%;text-align:center;" |- valign=bottom ! Източник ! Дата ! style="width:60px;"| Румен<br>Радев ! style="width:60px;"| Анастас<br>Герджиков ! style="width:60px;"| Мустафа<br>Карадайъ ! style="width:60px;"| Лозан<br>Панов ! style="width:60px;"| Костадин<br>Костадинов ! style="width:60px;"| Луна<br>Йорданова ! style="width:60px;"| Милен<br>Михов ! style="width:60px;"| Веселин<br>Марешки ! style="width:60px;"| Други ! style="width:60px;"| Не подкрепям никого |- |style="text-align:left;"|[https://www.novinite.bg/articles/207829/Novo-prouchvane-GERB-vodi-na-BSP-i-Prodaljavame-promyanata-no-premier-shte-e-Kiril-Petkov Център за анализи и<br>маркетинг] |14 октомври 2021 г. |style="background:#D40000|49.5% |style="background:#0056A7|22.3% |9.1% |7.5% |1.7% |1% |0.7% | – | – | – |- |style="text-align:left;"|[https://trud.bg/барометър-българия-герб-сдс-262-бсп-149/ Барометър<br>България] |13 – 18 октомври 2021 г. |style="background:#D40000|44.8% |style="background:#0056A7|27.3% |11.2% |6.8% |1.9% | – |3% | – |4.9% | – |- |style="text-align:left;"|[https://bntnews.bg/news/prouchvane-na-galap-za-koya-partiya-i-prezident-biha-glasuvali-balgarite-ako-izborite-sa-sega-1172647news.html Gallup] |21 октомври 2021 г. |style="background:#D40000|51.2% |style="background:#0056А7|22.5% |7.9% |6.2% |3.1% | – |1.6% |1.1% |3.7% |2.7% |- |style="text-align:left;"|[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-bitkata-za-prezidentskija-post-shte-e-na-balotazh.html Market and<br>Media Links] |2 – 7 ноември 2021 г. |style="background:#D40000|46.7% |style="background:#0056A7|25.6% |10.3% |7.7% |2.6% |1.3% | – | – |5% | – |} == Резултати == {| class="wikitable" style="font-size:90%;text-align:center;" |- valign=bottom ! Източник ! style="width:60px;"| Румен<br>Радев ! style="width:60px;"| Анастас<br>Герджиков ! style="width:60px;"| Мустафа<br>Карадайъ ! style="width:60px;"| Костадин<br>Костадинов ! style="width:60px;"| Лозан<br>Панов ! style="width:60px;"| Не подкрепям никого ! style="width:60px;"| Луна<br>Йорданова ! style="width:60px;"| Волен<br>Сидеров ! style="width:60px;"| Светослав<br>Витков ! style="width:60px;"| Милен<br>Михов ! style="width:60px;"| Росен<br>Миленов ! style="width:60px;"| Горан<br>Благоев ! style="width:60px;"| Веселин<br>Марешки ! style="width:60px;"| Валери<br>Симеонов |- |style="text-align:left;"|[https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html results.cik.bg] |style="background:#D40000|49.42% |style="background:#0056A7|22.83% |11.57% |3.92% |3.68% |2.27% |0.81% |0.55% |0.52% |0.50% |0.47% |0.46% |0.39% |0.32% |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} {{Портал|Политика|Право|България}} [[Категория:Президентски избори в България|2021]] [[Категория:Избори през 2021 година|България]] [[Категория:2021 година в България]] mxfvwxgjkgy7m3hyb91n3skarxcttoc 0 761633 12214587 12006290 2024-04-26T00:11:08Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бернардин|Бернардин (пояснение)|тип=личност}} {{Монарх|предшественик=[[Клавдий Савойски-Ракониджи]]|наследник=[[Лудвиг II Савойски-Ракониджи]]|съпруга=Йоланта Адорно|майка=Иполита Боромео|баща=[[Клавдий Савойски-Ракониджи]]|потомци=[[Лудвиг II Савойски-Ракониджи|Лудвиг]]<br>[[Филип Савойски-Ракониджи|Филип]]<br>Клавдий<br>Карл<br>Франциск|отличия=Рицар на [[Висш орден на Светото Благовещение|Висшия орден на Светото Благовещение]]|герб=Coat of arms of the House of Savoy.-racconigi.png|място на раждане=[[Торино]], [[Савойско херцогство]]|място на смъртта=[[Ракониджи]], [[Савойско херцогство]]|династия=[[Савоя-Ракониджи]]|описание=Господар на [[Ракониджи]] и Милябруна с ½ [[Панкалиери]] и Кастелрайнеро|управление=7 януари [[1521]] – 25 декември [[1526]]|други титли=Губернатор на [[Верчели]]|религия=[[Католическа църква|Католик]]}} '''Бернардин I Савойски-Ракониджи''' (на [[Италиански език|италиански:]] ''Bernardino I di Savoia-Racconigi;'' * в [[Торино]], [[Савойско херцогство]], † [[25 декември]] [[1526]] в [[Ракониджи]], пак там) е сеньор на Ракониджи и Милябруна с ½ [[Панкалиери]] и Кастелрайнеро (инвеститура на 7 януари 1521), губернатор на [[Верчели]], рицар на [[Висш орден на Светото Благовещение|Висшия орден на Светото Благовещение]]. == Произход == Бернардин е син на [[Клавдий Савойски-Ракониджи]] (* ок. 1445, † 1521), господар (сеньор) на [[Ракониджи]] и Милябруна<ref>Милябруна е подселище на днешния град Ракониджи в [[Северна Италия]]</ref> с ½ [[Панкалиери]] и Кастелрайнеро<ref>Кастелрайнеро е подселище на днешните села [[Панкалиери]] и [[Ломбриаско]] в Северна Италия</ref>, господар на ½ Панкалиери със [[Сомарива дел Боско|Сомарива]], генерален маршал на [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]], и на съпругата му – миланската благородничка Иполита [[Боромео (фамилия)|Боромео]] (1464 – 1526<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Bernardinodied1526B|заглавие=Bernardino di Savoia|автор=Charles Cawley|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Foundation of Medieval Genealogy|език=en|архив_дата=|достъп_дата=29 септември 2020}}</ref> или 1527<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sardimpex.com/sito%20in%20costruzione/Savoia/Savoia-Acaia.htm|заглавие=Savoia|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Genealogia delle famiglie nobili italiane|език=it|архив_дата=|достъп_дата=29 септември 2020}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Франциск Савойски-Ракониджи]], господар (сеньор) на Ракониджи и на Милябруна, господар на ½ [[Панкалиери]] и Кастелрайнеро, губернатор на [[Верчели]] (1465/1467), и френската благородничка Катерина дьо Сесел, а по майчина – графът на [[Арона]] Джовани I Боромео и Мария Клеофе Пия Савойска от графовете на [[Карпи (Италия)|Карпи]]. Има един брат: * [[Антон Лудвиг Савойски-Ракониджи|Антон Лудвиг]] († 1552), съгосподар на [[Панкалиери]], [[кастелан]] и капитан на Вале ди Пероза (1536), господар на [[Кавур]] (инвеститура 27 юни 1538); оспорва наследяването на семейните титли и феодални владения от Бернардин. == Биография == Много млад е назначен с баща си [[Клавдий Савойски-Ракониджи]] и дядо си [[Франциск Савойски-Ракониджи|Франциск]] за губернатор на [[Верчели]]. След смъртта на баща си през [[1521]] г. поема управлението на семейното владение. След трескавия период на война от втората половина на [[15 век]] поради ексцесиите на баща си Бернардин прави всичко за съживяване на икономиката на района под негова юрисдикция. Той се ангажира усилено с производството на [[коприна]]. Благодарение на подкрепата на рода на майка си [[Боромео (фамилия)|Боромео]] успява да привнесе [[черница]]та в [[Ракониджи]] за отглеждането на [[Копринена пеперуда|копринени буби]]. За тази цел кара да построят първите съоръжения за производство на [[коприна]]. Той лично отива в град [[Виченца]], където производството на коприна е особено важно и откъдето родът [[Сфорца]] въвежда отглеждането на черница в [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. В своите „Мемориали“ Касиано дел Поцо напомня на херцог [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт Савойски]] за това, че Бернардин „...взе пример от това и накара практични хора да ги засадят, както и бе направено. За това изкуство бе запазено мястото на Ракониджи, въпреки факта че е било ограбвано толкова много пъти и е преживяло толкова много военни тегоби, че без това малко изкуство е щяло да пропадне...".<ref>E. Ricotti, ''Storia della monarchia piemontese'', ed. G. Barbera, Torino, 1861, pag. 300. Цитат: ... ne tolse esempio et conducette persone pratiche a piantarne, come fu fatto; per la qual arte si è trattenuto esso luogo di Racconisio, non ostante che sia stato saccheggiato tante volte, et habbia passati tanti aggravi di guerra, che senza questa poca arte sarebbe andato in rouina..</ref> За съжаление Бернардин I умира преждевременно на Коледа през [[1526]] г. само след пет години на управление. Делото му е продължено от второродния му син [[Филип Савойски-Ракониджи|Филип]] след също толкова преждевременната смърт на първородния му син [[Лудвиг II Савойски-Ракониджи|Лудвиг]]. == Брак и потомство == ∞ за [[Генуезка република|генуезката]] благородничка Йоланта Адорно († 1521), дъщеря на Джовани Адорно, господар на [[Повильо]], генуезки [[Патриций (титла)|патриций]], и съпругата му Елеонора Сансеверино от Графовете на [[Каяцо]], господарка на [[Повильо]] и съгосподарка на Сале. Двамата имат 5 сина:<ref name=":1" /><ref name=":2" /> * [[Лудвиг II Савойски-Ракониджи|Лудвиг Савойски-Ракониджи]] († ок. 1536), като Лудвиг II сеньор на [[Ракониджи]] и Милябруна с ½ [[Панкалиери]] и Кастелрайнеро (инвеститура 25 декември 1526), губернатор на [[Торино]] (през 1536), Рицар на [[Хоспиталиери|Малтийския орден]] (от 1570), бездетен * [[Филип Савойски-Ракониджи]] († 1581), сеньор на Ракониджи и Милябруна с ½ от Панкалиери и Кастелрайнеро (инвеститура 16 май 1538), граф на Панкалиери (инвеститура 29 ноември 1541), Рицар на [[Висш орден на Светото Благовещение|Висшия орден на Светото Благовещение]] (14 август 1568), ∞ 1537 за Паола Коста дела Тринитà,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gw.geneanet.org/fcicogna?lang=en&n=costa&oc=0&p=paola|заглавие=Paola Costa|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Geneanet|архив_дата=|достъп_дата=29 септември 2020}}</ref> дъщеря на Луиджи Антонио Коста дела Тринитà, благородник от [[Киери]] и господар на Бене, [[Кару]], Теджероне, Мотуроне, Мирадоло<ref>Теджероне (''Tegerone'') е подселище на град [[Пойрино]], Мотуроне (''Motturone'') е местност близо до градчето [[Кавалермаджоре]], Мирадоло (''Miradolo'') е местност до градчето [[Сан Секондо ди Пинероло]], Рокапиата (''Roccapiatta'') е подселище на село [[Праростино]], всички в регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия]].</ref> и Рокапиата, и на съпругата му Бона Вила от господарите на [[Ривалба]]; Паола донася като зестра Теджероне и Мотуроне; от нея има пет сина и пет дъщери; има и една извънбрачна дъщеря, припозната * [[Клавдий Савойски-Ракониджи (1582)|Клавдий Савойски-Ракониджи]] († сл. 1579 или 1582<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/maria-gondi_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Gondi, Maria|автор=Andrea Merlotti|фамилно_име=|първо_име=|дата=2001|труд=Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 57|език=it|архив_дата=|достъп_дата=29 септември 2020}}</ref>), граф на Панкалиери и господар на [[Кавур]] и [[Казеле Торинезе|Казеле]], кавалер на Висшия орден на Светото Благовещение (от 14 август 1568), кавалер на Ордена на Св. Маврикий и Св. Лазар (от 1573), заема важната длъжност на ''sommellier du corps (''грижещ се за частните апартаменти и личните дела на краля) (от 1559) на херцог [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт I Савойски]]; ∞ сл. 1576 за Мария Гонди (* ок. 1530<ref name=":0" /> или 1542/1543 † май 1580<ref name=":0" /> или II-1603, вероятно в Ракониджи), дъщеря на Гуидобалдо, нар. Антонио младши, патриций на Флоренция, и на съпругата му Мария-Катерина дьо Пиервив. Бездетен. * Карл Савойски-Ракониджи (неизв.), кавалер на Ордена на Св. Маврикий и Св. Лазар (2 февруари 1578) * Франциск Савойски-Ракониджи († 22 юли 1544), свещеник, получава Ораториума на Св. Мария до [[Пинероло]] и пенсия от Абатството на [[Кавур]], ∞ за Маргарита Болерис († 1589) от графовете на [[Чентало]]. == Вижте също == * [[Савоя-Ракониджи]] * [[Савойска династия]] * [[Савойско херцогство]] * [[Кралски замък в Ракониджи]] == Източници == * {{Икона|en}} Charles Cawley, ''[http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Bernardinodied1526B Bernardino di Savoia]'', на уеб страница Foundation of Medieval Genealogy * {{Икона|fr}} Samuel Guichenon, ''[https://books.google.fr/books?id=uUnWcLc_qysC&pg=PA253#v=onepage&q&f=false Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par ..., Т. 3]'', p. 256 * {{Икона|it}} Davide Shamà, ''[http://www.sardimpex.com/sito%20in%20costruzione/Savoia/Savoia-Acaia.htm Savoia]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'', su Genealogie delle famiglie nobili italiane == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Bernardino di Savoia-Racconigi|115307386}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Родени в Торино]] [[Категория:Италианска аристокрация]] oj8pba1unsk2rqspqh69afruwic9r34 0 761708 12214653 11995264 2024-04-26T00:54:42Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Филип|Филип (пояснение)|тип=личност}} {{Монарх|религия=[[Католическа църква|Католик]]|предшественик=[[Лудвиг II Савойски-Ракониджи]]|династия=[[Савоя-Ракониджи]]|майка=Йоланта Адорно|баща=[[Бернардин I Савойски-Ракониджи]]|място на раждане=[[Торино]], [[Савойско херцогство]]|място на смъртта=[[Торино]], [[Савойско херцогство]]|герб=Coat of arms of the House of Savoy.-racconigi.png|описание=Господар на Ракониджи и Милябруна с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро, граф на Панкалиери|отличия=Рицар на [[Висш орден на Светото Благовещение|Висшия орден на Светото Благовещение]]|потомци=[[Бернардин II Савойски-Ракониджи|Бернардин]]<br>Йоланта<br>Франциск<br>Амадей Лудвиг<br>Филиберт<br>Бона<br>Клавдина<br>Луиза<br>Октавия<br>[[Йоан Батист Савойски-Ракониджи|Йоан Батист]]<br>Вероника|наследник=[[Бернардин II Савойски-Ракониджи]]|роден=ок. 1510|съпруга=Паола Коста дела Тринитà}} '''Филип Савойски-Ракониджи''' (на [[Италиански език|италиански:]] ''Filippo di Savoia-Racconigi'', Филипо ди Савоя-Ракониджи; * ок. 1510 в [[Торино]], [[Савойско херцогство]], † септември [[1581]], пак там) е господар (сеньор) на [[Ракониджи]] и Милябруна с ½ [[Панкалиери]] и Кастелрайнеро (инвеститура 16 май 1538), граф на Панкалиери (инвеститура 29 ноември 1541), рицар на [[Висш орден на Светото Благовещение|Висшия орден на Светото Благовещение]] (14 август 1568).<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sardimpex.com/sito%20in%20costruzione/Savoia/Savoia-Acaia.htm|заглавие=Savoia|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Genealogia delle famiglie nobili italiane|език=it|архив_дата=|достъп_дата=1 октомври 2020}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Произход == Филип е син на [[Бернардин I Савойски-Ракониджи|Бернардин I]] († 1526), господар (сеньор) на [[Ракониджи]] и Милябруна с ½ [[Панкалиери]] и Кастелрайнеро, губернатор на [[Верчели]], и на съпругата му, [[Генуезка република|генуезката]] благородничка Йоланта [[Адорно (род)|Адорно]] († 1521). Има четирима братя: * [[Лудвиг II Савойски-Ракониджи|Лудвиг]] († ок. 1536), негов предшественик, сеньор на Ракониджи и Милябруна с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро (инвеститура 25 декември 1526), губернатор на [[Торино]] (през 1536), кавалер на [[Хоспиталиери|Малтийския орден]] (от 1570) * [[Клавдий Савойски-Ракониджи (1582)|Клавдий]] († сл. 1579 или 1582), граф на Панкалиери и господар на [[Кавур]] и [[Казеле Торинезе|Казеле]], кавалер на Висшия орден на Светото Благовещение (от 14 август 1568), кавалер на Ордена на Св. Маврикий и Св. Лазар (от 1573), заема важната длъжност на ''sommellier du corps'' (от 1559) на херцог [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт I Савойски]]; * Карл, рицар на Ордена на Св. Маврикий и Св. Лазар (2 февруари 1578) * Франциск († 1544), свещеник, получава Ораториума на Св. Мария до [[Пинероло]] и пенсия от Абатството на [[Кавур]]. == Биография == Филип не е първороден син и затова е подготвян за военна кариера. Когато обаче по-големият му брат [[Лудвиг II Савойски-Ракониджи|Лудвиг II,]] господар (сеньор) на Ракониджи и на Панкалиери със Сомарива, временен губернатор на Торино, мистериозно изчезва или умира след Обсадата на Торино от французите през 1536 г., Филип го наследява в управлението на владението. Обстоятелствата, при които Филип се издигна, са внезапни и необичайни: французите, след като завладяват Торино, окупират и Ракониджи, прогонвайки семейството му от там. Този факт кара Филип да се съюзи с [[Маркграфство Салуцо|Маркграфовете на Салуцо]] в опит да си върне владенията по дипломатически начин, заемайки профренски позиции, въпреки че неговият по-малък брат [[Клавдий Савойски-Ракониджи (1582)|Клавдий]], граф на Панкалиери, подкрепа херцог [[Карл III (Савоя)|Карл II Савойски]], поддържащ [[Хабсбурги]]те. Пример за това е бракът на Филип на 10 януари [[1543]] г. с Паола Коста ди Бене дела Тринитà, чийто баща е офицер на служба при френския крал [[Франсоа I]]. За показаната му лоялност към французите владенията му са му върнати през 1538 г. Първоначално лидерството на профренско настоените благородници се пада на чичото на Филип – Антон Лудвиг Савойски-Ракониджи, граф на Панкалиери, който обаче с напредването на възрастта дава все повече правомощия на Филип. През 1547 г. Филип е призован да бъде част от Торинския съвет и през пролетта на 1551 г. е изпратен в [[Париж]] като делегат на Генералните щати на [[Пиемонт]]. След като се завръща в Пиемонт след няколко месеца, със смъртта на чичо си той заема мястото му като лидер на движението. През 1551 г., докато войната между френския крал [[Анри II (Франция)|Анри II]] и Императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Карл V]] е подновена за наследяване на трона на [[Маркграфство Монферат|Монферат]], [[Пиемонт]] отново се превръща в арена на сблъсъци между французи, германци и испанци. На 23 май 1554 г. около обяд Филип е хванат на пътя между Панкалиери и [[Вигоне]] заедно с Базилио Греко, бивш абат на [[Караманя Пиемонте|Караманя]] и с Грегорио Маркизио ди Вигоне. Той е хвърлен като пленник в крепостта на [[Волпиано]], окупирана от испански гарнизон. Филип е освободен след подписването на [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мирния договор от Като Камбрези]] през април [[1559]] г. и с прогонването на французите и последващото възвръщане на херцогската корона на Савоя. Той става един от основните сътрудници на херцог [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт Савойски]], който вика него и брат му Клавдий в двора. Клавдий заема престижната длъжност на ''sommellier du corps'' (т. е. грижещ се за частните апартаменти и личните дела на краля), а Филип става камерхер под ръководството на брат си. Двамата освен това влизат в Държавния съвет, където Филип демонстрира политическите си умения. През юни 1960 г. Филип заедно с шурея си граф Джорджо Коста дела Тринитà са делегирани от Савойският херцог да водят преговорите с Асамблеята на [[Савойски държави|Савойските държави]], свикана в Ракониджи. Намесата на Филип е основна за това да убеди благородниците да се придържат към херцогските искания и политика, отделящи ги от останалите класи. Привърженик на политиката на религиозна толерантност, през [[1561]] г., като херцогски наместник, Филип играе основна роля в подписването на Конвенцията от Кавур (''Convenzione di Cavour''). С нея херцог [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт Савойски]] признава на [[валденси]]те правото публично и свободно да изповядват своето вероизповедание в границите на някои общности на Вал Пеличе. Това настройва Папата и католическите среди срещу Филип, който за известно време напуска двора. Херцогът продължава да го подкрепя и се опитва да изглади противоречията му с брат му Клавдий, като с Акт от 13 септември [[1562]] г. разделя семейното наследство по равно помежду им: Ракониджи и Милябруна (подселище на днешния град Ракониджи в Северна Италия) са дадени на Филип, а Кавур, Казеле и Озазио – на [[Клавдий Савойски-Ракониджи|Клавдий]]; Панкалиери е разделен наполовина. След като се връща в двора в Торино, Филип получава палат близо до Херцогския. На 14 август 1568 г. той е повикан да вземе участие в новосформирания Висш орден на Светото Благовещение (''Ordine dell’Annunziata''). В същото време Филип прави и блестяща военна кариера: през [[1571]] г. той взима участие в [[Битка при Лепанто|Битката при Лепанто]] заедно със сина си Франциск, който обаче е ранен и умира от раните си. През 70-те години Савойският херцог му дава редица политически и административни задачи. На 29 януари 1581 г. новият [[Савойско херцогство|савойски херцог]] [[Карл Емануил I Савойски]] възнамерява да награди достойно огромните усилия на Филип и на семейството му за Савойската корона. Той обявява него и неговите потомци за подходящи за наследяване на херцогския трон в случай на изчезване на главния клон и на кадетските линии, и признава титлата „Кралско Височество“ на [[Савоя-Ракониджи]]. Филип умира през септември [[1581]] г., оставяйки за свой наследник първородния си син [[Бернардин II Савойски-Ракониджи|Бернардин]]. == Брак и потомство == ∞ [[1537]] г. в [[Ракониджи]] за благородничката Паола Коста дела Тринитà, дъщеря на Луиджи Антонио Коста дела Тринитà,<ref name=":3" /> благородник от [[Киери]] и господар на Бене, [[Кару]], Теджероне, Мотуроне, Мирадоло и Рокапиата,<ref>Теджероне (''Tegerone'') е подселище на град [[Пойрино]], Мотуроне (''Motturone'') е местност близо до градчето [[Кавалермаджоре]], Мирадоло (''Miradolo'') е местност до градчето [[Сан Секондо ди Пинероло]], Рокапиата (''Roccapiatta'') е подселище на село [[Праростино]], всички в регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия]].</ref> и на съпругата му Бона Вила от господарите на [[Ривалба]]. Паола му донася като зестра Теджероне<ref name=":1" /> и Мотуроне.<ref name=":2" /> От нея има пет сина и пет дъщери: * [[Бернардин II Савойски-Ракониджи|Бернардин Савойски-Ракониджи]] († 1605), негов наследник като Бернардин II, нар. „Монсеньор на Ракониджи“, граф на Ракониджи и Панкалиери (1581 – 1602), инвеститура с Теджероне<ref name=":1">Теджероне (''Tegerone'') е подселище на град [[Пойрино]], регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия]].</ref> заедно с брат му Йоан Батист (12 януари 1582), с [[Кавур]] и [[Вилафранка Пиемонте|Вилафранка]] (13 февруари 1583), господар на [[Бардже]] (от 1591), господар на Мотуроне<ref name=":2">Мотуроне (''Motturone'') е местност близо до градчето [[Кавалермаджоре]], регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия]].</ref> (от 1599), инвеститура с Теджероне (9 юни 1598, преотстъпва го 1599), кавалер на [[Висш орден на Светото Благовещение|Висшия орден на Светото Благовещение]] (25 март 1569), капитан на Стрелците на Херцогските телохранители; ∞ 9 февруари 1577 за Изабела Грийе дьо Помие († 1625), маркиза на Ла Клюз,<ref>Ла Клюз (''La Cluse'') е подселище на община льо Деволю (''Le Dévoluy'') в деп. [[Отз Алп]], регион [[Прованс-Алпи-Лазурен бряг]], [[Франция]].</ref> дъщеря на Никола Грийе дьо Помие, господар на Помие, граф на Сен Рике,<ref>Замъкът на Помие (''Château de Pommier'') е замък в община Сен Мартен дю Мон в деп. [[Ен (О дьо Франс)]], а Сен Рике (''Saint-Riquier'') е село в деп. [[Сом (департамент)|Сом]], регион [[О дьо Франс]], [[Франция]].</ref> и на съпругата му Мария Гонди,<ref name=":0">Andrea Merlotti, [https://www.treccani.it/enciclopedia/maria-gondi_(Dizionario-Biografico)/ Gondi, Maria], Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 57 (2001)</ref> патриция на Флоренция * Йоланта Савойска-Ракониджи (неизв.), ∞ за Анри Никола дьо Кремиьо втори граф на Алтесано Инфериоре и на Кремиьо,<ref>Алтесано Инфериоре (''Altessano Inferiore'') е подселище на дн. град [[Венария Реале]] в [[Пиемонт]], [[Северна Италия]]; Кремиьо (''Crémieu'') е градче в деп. [[Изер (департамент)|Изер]], регион [[Оверн-Рона-Алпи]], [[Франция]].</ref> генерален губернатор на [[Савойско херцогство|Савойския херцог]] в [[Пиемонт]] * Франциск Савойски-Ракониджи († 15 октомври 1571 заради раните в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]]), паж на Краля на Испанския [[Филип II (Испания)|Филип II]], след това се качва на испанска [[галера]] и развива военна кариера * Амадей Лудвиг Савойски-Ракониджи († 12 септември 1571), свещеник, титуляр на Ораториума на Св. Мария до Ракониджи (9 март 1562), прокурор на баща си за събирането на суми от ковчезниците на Франция (12 септември 1571) * Филиберт Савойски-Ракониджи († 1585 в [[Сарагоса]], Испания), кавалер на Ордена на Св. Маврикий и Св. Лазар (25 февруари 1573), комендант (11 април 1574), заедно с брат си Йоан Батист придружава херцог [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]] в Испания за сватбата му с инфантата [[Каталина-Микаела Испанска|Каталина]], заразява се и умира от [[едра шарка]] заедно с брат си<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-racconigi-bernardino-conte-di_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=Savoia Racconigi, Bernardino, conte di|автор=Andrea Merlotti|фамилно_име=|първо_име=|дата=2018|труд=Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 91|архив_дата=|достъп_дата=1 октомври 2020}}</ref> * Бона Савойска-Ракониджи († сл. 6 февруари 1606), ∞ 8 юни 1577 (договор) за Клод дьо Шалан († ок. 14 януари/30 април 1590), барон на [[Фенис]], [[Сен Венсан]] и Виларсел, губернатор на [[Ивреа]], Генерален губернатор на [[Ница]] (1577), временен губернатор на [[Аоста]] (1582) * Клавдия Савойска-Ракониджи († 1617 в Торино), ∞ 1570 за принц Бесо I Фереро-[[Фиески]], маркиз на [[Масерано]] * Луиза Савойска-Ракониджи (неизв.), ∞ за граф Луиджи Иснардо Роеро, граф на [[Санфре]] * Октавия Савойска-Ракониджи (неизв.), ∞ за Джовани Франческо Прована († сл. 24 март 1589), граф на [[Бейнете]], господар на [[Фауле]] и [[Леини]] * [[Йоан Батист Савойски-Ракониджи]] (* 1549, † 10 май 1585 в Сарагоса, Испания), свещеник, титуляр на Ораториума на Св. Мария в [[Ракониджи]], абат на [[Абатство Фрутуария|Сан Бениньо]] (от 1581), апостолски протонотариус и посланик в [[Рим]] (през 1582), напуска църковната кариера (1582); инвеститура с Теджероне (12 януари 1582), маркиз на Теджероне (20 юни 1583), маркиз на Киуза (Ла Клюз) (20 юли 1583), ''Somiglier de corps'' (1583), рицар на Висшия орден на Светото Благовещение (1585). Заедно с брат си Филиберт придружава херцог Карл Емануил I в Испания за сватбата му с инфантата Каталина, заразява се и умира от едра шарка заедно с брат си; ∞ за Бенедета [[Спинола]] († сл. 1589), маркиза на [[Гаресио]], дъщеря на Алфонс Спинола, маркиз на Гаресио и [[Генуезка република|генуезки]] [[Патриций (титла)|патриций]]. Той има и една извънбрачна дъщеря от любовницата си Нида де' Нучети (''Nida de' Nucetti'') от Господарите на [[Кавалерлеоне]]: * Вероника Савойска-Ракониджи (неизв.), припозната (26 септември 1603), ∞ за Клементе Вивалда († сл. 1605), първи барон на [[Момбаркаро]] и председател на Торинския сенат (1580). == Вижте също == * [[Савоя-Ахая]] * [[Савоя-Ракониджи]] * [[Савойска династия]] * [[Савойско херцогство]] * [[Кралски замък в Ракониджи]] == Източници == * {{Икона|it}} Andrea Merlotti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-racconigi-filippo-conte-di_%28Dizionario-Biografico%29/ Savoia Racconigi, Filippo, conte di]'', in Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 91 (2018) * {{Икона|en}} Charles Fowles, ''[http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Bernardinodied1526B Bernardino di Savoia]'', Foundation of Medieval Genealogy * {{Икона|it}} [http://www.sardimpex.com/sito%20in%20costruzione/Savoia/Savoia-Acaia.htm ''Savoia-Acaia'']{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, на Genealogia delle famiglie nobili italiane * {{Икона|fr}} Samuel Guichenon, ''[https://books.google.fr/books?id=uUnWcLc_qysC&pg=PA253#v=onepage&q&f=false Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par ..., Т. 3]'', p. 257-259 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Filippo di Savoia-Racconigi|115307412}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Родени в Торино]] [[Категория:Починали в Торино]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 16 век]] 34mqo5npe2k76bdh2xe0o2djzuh5oom 0 761746 12214644 12006289 2024-04-26T00:50:57Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бернардин|Бернардин (пояснение)|тип=личност}} {{Монарх|наследник=Последен|място на смъртта=[[Ракониджи]], [[Савойско херцогство]]|място на раждане=[[Торино]], [[Савойско херцогство]]|майка=Паола Коста ди Бене|баща=[[Филип Савойски-Ракониджи]]|date of burial=Параклис на [[Кралски дворец на Ракониджи]]|династия=[[Савоя-Ракониджи]]|съпруга=Изабела Грийе дьо Помие|религия=[[Католическа църква|Католик]]|управление=[[1582]] – [[1605]]|герб=Coat of arms of the House of Savoy.-racconigi.png|описание=Граф на [[Ракониджи]] и [[Панкалиери]]|други титли=Господар на Теждероне, Мотуроне, [[Бардже]], [[Кавур]] и [[Вилафранка Пиемонте|Вилафранка]]<br>Капитан на Стрелците на Херцогските телохранители|отличия=Рицар на Рицар на [[Висш орден на Светото Благовещение|Висшия орден на Светото Благовещение]]|изображение за личността=Bernardino II di Savoia Racconigi.jpg|потомство=няма}} '''Бернардин II Савойски-Ракониджи''', нар. ''Монсиньор на Ракониджи'' (на [[Италиански език|италиански:]] ''Bernardino II di Savoia-Racconigi, soprannominato Monsignor di Racconigi''; * ок. [[1540]] в [[Торино]], [[Савойско херцогство]], † [[4 ноември]] [[1605]] в Ракониджи, пак там), е граф на [[Ракониджи]] и [[Панкалиери]] (1581 – 1602), кавалер на [[Висш орден на Светото Благовещение|Висшия орден на Светото Благовещение]] (25 март 1569), капитан на Стрелците на Херцогските телохранители (от април 1564). Той освен това получава инвеститура с Теджероне<ref>Теджероне (''Tegerone'') е подселище на град [[Пойрино]] в регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия]].</ref> (12 януари 1582) заедно с брат си Йоан Батист, инвеститура с [[Кавур]] и [[Вилафранка Пиемонте|Вилафранка]] (13 февруари 1583), господар на [[Бардже]] (от 1591), господар на Мотуроне<ref>Мотуроне (Motturone) е местност близо до градчето [[Кавалермаджоре]] в регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия]].</ref> (от 1599), инвеститура с Теджероне (9 юни 1598, но го преотстъпва). == Произход == Бернардин е син на [[Филип Савойски-Ракониджи]] (* ок. 1510 † 1581), сеньор на Ракониджи и Милябруна<ref>Милябруна (Migliabruna) е подселище на днешния град Ракониджи в регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия]]</ref> с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро,<ref>Кастелрайнеро (''Castel Rainero'') е днешно подселище на град [[Панкалиери]] и на село [[Ломбриаско]] в Регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия]].</ref> граф на Панкалиери, и на съпругата му – благородничката Паола Коста ди Бене от господарите на Мирадоло.<ref>Мирадоло (''Miradolo'') е местност до градчето [[Сан Секондо ди Пинероло]], [[Северна Италия]].</ref> Има четири братя и пет сестри: * Йоланта * Франциск († 1571), паж на Краля на Испанския [[Филип II (Испания)|Филип II]], след това развива военна кариера * Амадей Лудвиг († 1571), свещеник, титуляр на Оратория на Св. Мария до Ракониджи (9 март 1562), прокурор на баща си за събирането на суми от ковчезниците на Франция (12 септември 1571) * Филиберт († 1585), кавалер на Орд<span class="reference" id="cite_ref-8"></span>ена на Св. Маврикий и Св. Лазар (25 февруари 1573), комендант (11 април 1574) * Бон<span class="reference" id="cite_ref-9"></span>а († 1606) * Клавдия († 1617) * Луиза * Октавия * Йоан Батист (* 1549 † 1585), свещеник, титуляр на Ораториума на Св. Мария в Ракониджи, абат на [[Абатство Фрутуария|Сан Бениньо]] (от 1581), апостолски протонотариус и посланик в [[Рим]] (през 1582), напуска църковната кариера (1582); инвеститура с Теджероне (12 януари 1582), маркиз на Теджероне (20 юни 1583), маркиз на Киуза (Ла Клюз) (20 юли 1583), ''Somiglier de corps'' (1583), рицар на Висшия орден на Светото Благовещение (1585). Има и една полусестра – Вероника, припозната от баща му на 26 септември 1603 г. == Биография == През 1559 г. заедно с баща си и чичо си Клавдий Бернардин (наричан „Монсиньор на Кавур“) отива в [[Париж]] на сватбата на савойския херцог [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт Савойски]] с [[Маргарита Френска (1523 – 1574)|Маргарита дьо Валоа]]. На връщане остава в [[Ница]] поне до май 1561 г., където му е даден военен гарнизон. През [[1561]] г. придружава баща си в долините на [[валденси]]те за преговори с тях, които водят до Споразумението от Кавур (''Convenzione di Cavour''), с което херцог Емануил Филиберт Савойски признава на валденсите правото публично и свободно да изповядват своето вероизповедание в границите на някои общности на Вал Пеличе. През септември същата година Бернардин се представя на кардинал Карл [[Боромео (фамилия)|Боромео]] в [[Рим]], който го приема добре. През април [[1564]] г. става капитан на Стрелците на гвардията за охрана на [[Кралски дворец в Торино|Кралския дворец в Торино]]. През [[1566]] г. Савойският херцог го праща в [[Унгария]] начело на 11 военни батальона в подкрепа на Императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] срещу [[Османска империя|Османската империя]]. На 11 юли Бернардин пристига във [[Виена]], където остава поне до ноември и след приключването на кампанията, в която не участва поради болест. През март 1567 г. е в [[Торино]], където присъства на кръщенето на малкия [[принц на Пиемонт]] Карл Емануил. На 25 март [[1569]] е провъзгласен за Кавалер на [[Висш орден на Светото Благовещение|Висшия орден на Светото Благовещение]]. От своя братовчед Савойския херцог получава по-нататъшни малки [[Феод|феоди]] с големи приходи от тях. През 1571 г. херцог Емануил Филиберт му поверява командването на савойския контингент, който трябва да участва в обсадата на [[Тунис]]. В началото на 1572 г. Бернардин е в [[Мадрид]], а през 1573 г. е в [[Тунис]] под командването на дон [[Хуан Австрийски]]. През 1574 г. е назначен начело на двора, създаден тогава за младия принц на Пиемонт Карл Емануил. През този период влиянието на [[Савоя-Ракониджи]] върху двора в Торино е значително. През 1575 г. Бернардин II заедно с брат си Клавдий е част от Регентския съвет в помощ на Принца на Пиемонт по време на отсъствието на херцог Емануил Филиберт. На 30 август 1580 г. Савойски херцог става [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]] и ролята на Бернардин и на съпругата му Изабела дьо Грийе (гувернантка на принца след смъртта на Мария Гонди през април 1580 г.) нараства още повече заедно с профренската фракция в двора, ръководена от тях в опозиция на происпанската начело с адмирал Андреа Прована ди Лейнѝ. Дълги години Бернардин е фаворит на херцога. През септември [[1581]] г. умира баща му Филип и Бернардин става негов наследник под името Бернардин II. [[1582]] г. слага временен край на блестящата политическа кариера на Бернардин II. В подкрепа на съюза на [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]] с [[Кралство Франция]], ръководено от крал [[Анри III]], той убеждава херцог Карл Емануил I Савойски да се омъжи за френската принцеса Кристина Лоренска, влизайки в тесен съюз с [[Господари, графове и херцози на Гиз|Херцозите на Гиз]] (начело на [[Католическа църква|католическата]] фракция във френския двор). За да стори това обаче херцогът иска френската подкрепа за превземането на [[Женева]], която така и така не идва. Бернардин II на два пъти се опитва да превземе неуспешно града, което води до криза на профренската фракция в савойския двор заедно с нарастването на влиянието на происпанската фракция начело с Прована ди Лейни. Предвид нестабилното положение на Бернардин II в двора той взема решение да го напусне. Белег за разрива в отношенията е и решението на Савойския херцог от 21 октомври 1584 г. да продаде двореца на Бернардин II в Торино (днешен [[Палацо Киаблезе (Торино)|Палат Киаблезе]]). От [[1584]] г. до [[1597]] г. Бернардин II живее в семейното владение в Ракониджи, занимавайки се с управление на семейните [[феод]]и. Там широко използва местния [[Кралски замък в Ракониджи|замък]], където създава свой малък двор, обграждайки се с влиятелни лица, обогатяващи града с вили и дворци. През 1600 г. той прави забележително дарение за изграждането на местната църква на Св. Рох (''Chiesa di San Rocco'') на пътя към [[Кавалермаджоре]], и започва работа по разширяването на [[Доминикански орден|Доминиканския]] манастир в Ракониджи, завършен през 1604 г. Той също така се ангажира с развитието на местната [[Коприна|копринена]] индустрия, широко популяризирана от баща му. Бернардин II се връща в Торинския двор за важни церимонии, но присъствието му там е формално. През 1588 г. напр. той дори не е осведомен за подготвяната инвазия на [[Маркграфство Салуцо]]. На 6 ноември 1597 г. обаче ситуацията за Бернардин II се променя със смъртта на херцогиня [[Каталина-Микаела Испанска|Каталина]]: той се завръща в Торино като част от Регентския съвет за управление на [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]] по време на отсъствието на херцог Карл Емануил I. След завръщането си в Торино херцогът започва отново да му поверява важни задачи: през 1598 г. напр. той отвежда децата на херцога в [[Мондови]] далече от [[Чума|чумната]] епидемия в Торино. Дворът на Бернардин II започва отново да привлича влиятелни лица като [[Орган (музика)|органиста]] и [[композитор]]а [[Клаудио Меруло]], който през 1604 г. му посвещава „Втора книга от [[Мадригал|магдригали]] на 5 гласа“ (''Secondo libro de’ madrigali a cinque voci).'' В завещанието си от 1605 г. херцог Карл Емануил I изисква Бернардин II да е част от Регентския съвет в помощ на младия принц [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей I]]. Бернардин II обаче умира в Ракониджи на 4 ноември [[1605]] г. и понеже е бездетен и всичките му братя са починали без наследници, титлата му изчезва. Погребан е в църквата „Слуги на Дева Мария“ (''Servi di Mari''a) в Ракониджи, но през [[20 век]] тялото му и това на съпругата му са препогребани по нареждане на крал [[Виктор Емануил III]] в параклиса [[Кралски замък в Ракониджи|на Кралския замък в Ракониджи]]. Вдовицата му Изабела дьо Грийе урежда наследството на [[Савоя-Ракониджи]] да бъде дадено на херцог [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]], но запазва ползването на замъка в Ракониджи до смъртта си, както и богата пенсия. През [[1625]] г., след смъртта на маркизата, замъкът става херцогска собственост и е предназначен за клона [[Савоя-Каринян]] в лицето на принц [[Томас Франциск Савойски-Каринян]]. == Брак и потомство == ∞ 9 февруари [[1577]] в [[Ракониджи]] за френската благородничка Изабела Грийе дьо Помие (* 1552, † 1625), маркиза на Ла Клюз,<ref>Ла Клюз (''La Cluse'') е подселище на община льо Деволю (''Le Dévoluy'') в деп. [[Отз Алп]], регион [[Прованс-Алпи-Лазурен бряг]], [[Франция]].</ref> дъщеря на Никола Грийе, граф на Сен Рике,<ref>Замъкът на Помие (''Château de Pommier'') е замък в община Сен Мартен дю Мон в деп. [[Ен (О дьо Франс)|Ен]] в регион [[О дьо Франс]], а Сен Рике (''Saint-Riquier'') е село в деп. [[Сом (департамент)|Сом]], регион [[О дьо Франс]], [[Франция]].</ref> и на съпругата му Мария Гонди,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/ricerca/maria-gondi/|заглавие=Maria Gondi|автор=Andrea Merlotti|фамилно_име=|първо_име=|дата=2001|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 57|език=it|архив_дата=|достъп_дата=1 октомври 2020}}</ref>леля на Бернардин II (която овдовява и се омъжва за чичо му Клавдий през 1573). Двойката е бездетна. == Вижте също == * [[Савоя-Ахая]] * [[Савоя-Ракониджи]] * [[Савойска династия]] * [[Савойско херцогство]] * [[Кралски замък в Ракониджи]] == Източници == * {{Икона|it}} Andrea Merlotti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-racconigi-bernardino-conte-di_(Dizionario-Biografico)/ Savoia Racconigi, Bernardino, conte di]'', in Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 91 (2018) * {{Икона|en}} Charles Fowles, ''[http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Bernardinodied1526B Bernardino di Savoia]'', Foundation of Medieval Genealogy * {{Икона|it}} [http://www.sardimpex.com/sito%20in%20costruzione/Savoia/Savoia-Acaia.htm ''Savoia-Acaia'']{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, на Genealogia delle famiglie nobili italiane * {{Икона|fr}} Samuel Guichenon, ''[https://books.google.fr/books?id=uUnWcLc_qysC&pg=PA253#v=onepage&q&f=false Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par ..., Т. 3]'', p. 262 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Bernardino II di Savoia-Racconigi|115307421}} {{Портал|Италия|История|Биографии}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени в Торино]] [[Категория:Родени през 16 век]] 3h19bi8f93825jfknusjkkjk9rwjen4 0 762734 12214755 11705341 2024-04-26T06:10:36Z MICHELANGELO 50340 /* Избрана филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Dorothy Malone | име-рождено = Мери Дороти Малоуни | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = Dorothy Malone - Written on the Wind - Studio Publicity Photo.jpg | портрет-описание = Дороти Малоун (1956) | роден-място = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | починал-място = [[Далас]], [[Тексас]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1942 – 1992 | значими роли = | театрални награди = | оскари = '''[[Оскар за най-добра поддържаща женска роля|Най-добра поддържаща женска роля]]:'''<br>1957 ''„[[Написано на вятъра]]“'' }} | брак = Жак Бержерак<br>(1959 – 1964; развод)<br>Робърт Томаркин<br>(1969 – 1969; анулиран)<br>Чарлз Хюстън Бел<br>(1971 – 1973; развод) | деца = 2 }} '''Дороти Малоун''' ({{lang|en|Dorothy Malone}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0540416/ imdb.com]</ref> == Биография == Мери Дороти Малоуни <ref name=birthcertif>{{cite web|url=https://www.familysearch.org/ark:/61903/1:1:QVSH-BF7W|title=Mary Dorothy Maloney|publisher=Illinois, Cook County, Birth Certificates, 1871 – 1940|via=FamilySearch.org|accessdate=February 2, 2018}}</ref><ref name=birthcertif>{{cite web|url=https://www.familysearch.org/ark:/61903/1:1:QVSH-BF7W|title=Mary Dorothy Maloney|publisher=Illinois, Cook County, Birth Certificates, 1871 – 1940|via=FamilySearch.org|accessdate=February 2, 2018}}</ref> е родена на 29 януари 1924 година в [[Чикаго]], [[Илинойс]]. <ref name=birthcertif/> Тя е едно от петте деца, родени от Естер Ема „Елоиз“ Смит (1902 – 1983) <ref name="GGoTSS">{{cite web|url=http://www.glamourgirlsofthesilverscreen.com/show/174/Dorothy+Malone/index.html|title=Dorothy Malone|publisher=Glamour Girl of the Silver Screen}}</ref> и съпруга ѝ Робърт Игнатиус Малоуни (1895 – 1985), <ref>{{cite web|url=https://www.geni.com/people/Robert-Ignatius-Maloney-Sr/6000000054870913835|title=Robert Ignatius Maloney Sr.|publisher=[[Geni.com]] ([[MyHeritage Ltd.]])|accessdate=February 2, 2018}}</ref> одитор на компания AT&T. <ref name="GGoTSS"/><ref>{{cite book|last=Terry|first=Rowan|date=2015|title=Who's Who In Hollywood!|url=https://books.google.com/books?id=prqcCgAAQBAJ&pg=PA241#v=onepage|publisher=Lulu.com|page=241|isbn=978-1-3290-7449-1}}{{self-published source}}</ref> Двете ѝ сестри са починали при усложнения от [[полиомиелит]]. Когато тя е на шест месеца, семейството ѝ се премества в [[Далас]]. <ref name="GGoTSS"/><ref name=latimes2009>{{cite news|url=http://articles.latimes.com/2009/may/23/entertainment/et-malone23|title=Dorothy Malone recalls her days in 'Peyton Place'|work=[[Los Angeles Times]]|date=May 23, 2009|accessdate=June 19, 2017|first=Donald|last=Liebenson|archivedate=March 3, 2017|archiveurl=https://web.archive.org/web/20170303235509/http://articles.latimes.com/2009/may/23/entertainment/et-malone23|url-status=live}}</ref> Посещава Урсулин Академия (Ursuline Academy) в Далас и по-късно Южния методистки университет (Southern Methodist University). Първоначално тя обмисля да стане медицинска сестра. <ref name="GGoTSS"/> Докато играе в пиеса в Южния методистки университет <ref>[http://digitalcollections.smu.edu/cdm/compoundobject/collection/rtd/id/20599/rec/29 digitalcollections.smu.edu]</ref>, тя е забелязана от разузнавача на таланти Еди Рубин. <ref name="GGoTSS"/> Малоун си спомня през 1981 г. „Бях начинаеща в драматургията, участвах в пиесите, продуцирани в гимназията и колежа. ...Направих няколко сцени с момче, което агентът беше намерил, и бяха направени снимки на сцените на момчето и на моите. Няколко седмици по-късно по пощата пристигна 13-седмичен договор с опция за шестгодишен вариант“. === Кариера === Филмовата ѝ кариера започва през 1943 г., в ранните си години тя играе малки роли, главно в нискобюджетни филми, като изключение прави ''„Големият сън“'' (''The Big Sleep'', 1946). След десетилетие тя променя имиджа си, особено след ролята си в''„Написано на вятъра“'' (1956), за която печели Оскар за най-добра поддържаща женска роля. Кинокариерата ѝ достига своя връх в началото на 1960-те години, тя постига по-късен успех в телевизията с ролята на Констанс Макензи в сериала ''„Пейтън Плейс“'' (''Peyton Place'', 1964 – 1968). По-малко активна е в по-късните си години, последната поява на екрана на Малоун е в ''„[[Първичен инстинкт]]“'' (''Basic Instinct'', 1992).<ref name="NYTobita">{{cite web|url=https://www.nytimes.com/2018/01/19/movies/dorothy-malone-star-of-tvs-peyton-place-dies-at-93.html|title=Dorothy Malone, Star of TV's Peyton Place, Dies at 93|work=[[The New York Times]]|date=January 19, 2018|accessdate=January 20, 2018}}</ref> Малоун има звезда на [[Холивудската алея на славата]] на 1718 Vine в секция кино. Тя е посветена на 8 февруари 1960 г. <ref>{{cite web|title=Dorothy Malone|url=http://www.walkoffame.com/dorothy-malone|publisher=Hollywood Walk of Fame|accessdate=January 20, 2018|archiveurl=https://web.archive.org/web/20170622021219/http://www.walkoffame.com/dorothy-malone|archivedate=June 22, 2017}}</ref> === Смърт === Малоун почива от естествена смърт на 19 януари 2018 г., 10 дни преди 94-тия си рожден ден, в сестрински център в Далас.<ref name="GuardianObit">{{cite news|url=https://www.theguardian.com/tv-and-radio/2018/jan/20/oscar-winner-dorothy-malone-mom-on-peyton-place-has-died|title=Oscar winner Dorothy Malone, mom on Peyton Place, has died|work=[[Associated Press]]|publisher=''[[The Guardian]]''|date=2018-01-19|accessdate=2018-01-20}}</ref>{{sfn|Byrne|2008|p= [https://books.google.com.my/books?id=agfvVQnBu9MC&pg=PA546&dq=Dorothy+Malone+1925&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false 546]}}<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/news/dorothy-malone-dead-peyton-place-721365 Obituary], hollywoodreporter.com; Посетен на 20 януари 2018.</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Джули Ан Уинслоу'' | [[Раул Уолш]] |- | 1959 | ''[[Уарлок (филм, 1959)|Уарлок]]'' | ''Warlock'' | ''Лили Долар'' | [[Едуард Дмитрик]] |- | 1992 | ''[[Първичен инстинкт]]'' | ''Basic Instinct'' | ''Хейзъл Добкинс'' | [[Пол Верховен]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0540416|Дороти Малоун}} * {{AllMovie name|44892|Дороти Малоун}} {{Оскар за най-добра поддържаща женска роля}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Малоун, Дороти}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Носители на „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля]] [[Категория:Родени в Чикаго]] [[Категория:Починали в Далас]] 0v2i40xhqf7lfo5xb3vgiqt61rbsovw 12214756 12214755 2024-04-26T06:11:24Z MICHELANGELO 50340 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Dorothy Malone | име-рождено = Мери Дороти Малоуни | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = Dorothy Malone - Written on the Wind - Studio Publicity Photo.jpg | портрет-описание = Дороти Малоун (1956) | роден-място = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | починал-място = [[Далас]], [[Тексас]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1942 – 1992 | значими роли = | театрални награди = | оскари = '''[[Оскар за най-добра поддържаща женска роля|Най-добра поддържаща женска роля]]:'''<br>1957 ''„[[Написано на вятъра]]“'' }} | брак = Жак Бержерак<br>(1959 – 1964; развод)<br>Робърт Томаркин<br>(1969 – 1969; анулиран)<br>Чарлз Хюстън Бел<br>(1971 – 1973; развод) | деца = 2 }} '''Дороти Малоун''' ({{lang|en|Dorothy Malone}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0540416/ imdb.com]</ref> == Биография == Мери Дороти Малоуни <ref name=birthcertif>{{cite web|url=https://www.familysearch.org/ark:/61903/1:1:QVSH-BF7W|title=Mary Dorothy Maloney|publisher=Illinois, Cook County, Birth Certificates, 1871 – 1940|via=FamilySearch.org|accessdate=February 2, 2018}}</ref><ref name=birthcertif>{{cite web|url=https://www.familysearch.org/ark:/61903/1:1:QVSH-BF7W|title=Mary Dorothy Maloney|publisher=Illinois, Cook County, Birth Certificates, 1871 – 1940|via=FamilySearch.org|accessdate=February 2, 2018}}</ref> е родена на 29 януари 1924 година в [[Чикаго]], [[Илинойс]]. <ref name=birthcertif/> Тя е едно от петте деца, родени от Естер Ема „Елоиз“ Смит (1902 – 1983) <ref name="GGoTSS">{{cite web|url=http://www.glamourgirlsofthesilverscreen.com/show/174/Dorothy+Malone/index.html|title=Dorothy Malone|publisher=Glamour Girl of the Silver Screen}}</ref> и съпруга ѝ Робърт Игнатиус Малоуни (1895 – 1985), <ref>{{cite web|url=https://www.geni.com/people/Robert-Ignatius-Maloney-Sr/6000000054870913835|title=Robert Ignatius Maloney Sr.|publisher=[[Geni.com]] (MyHeritage Ltd.)|accessdate=February 2, 2018}}</ref> одитор на компания AT&T. <ref name="GGoTSS"/><ref>{{cite book|last=Terry|first=Rowan|date=2015|title=Who's Who In Hollywood!|url=https://books.google.com/books?id=prqcCgAAQBAJ&pg=PA241#v=onepage|publisher=Lulu.com|page=241|isbn=978-1-3290-7449-1}}{{self-published source}}</ref> Двете ѝ сестри са починали при усложнения от [[полиомиелит]]. Когато тя е на шест месеца, семейството ѝ се премества в [[Далас]]. <ref name="GGoTSS"/><ref name=latimes2009>{{cite news|url=http://articles.latimes.com/2009/may/23/entertainment/et-malone23|title=Dorothy Malone recalls her days in 'Peyton Place'|work=[[Los Angeles Times]]|date=May 23, 2009|accessdate=June 19, 2017|first=Donald|last=Liebenson|archivedate=March 3, 2017|archiveurl=https://web.archive.org/web/20170303235509/http://articles.latimes.com/2009/may/23/entertainment/et-malone23|url-status=live}}</ref> Посещава Урсулин Академия (Ursuline Academy) в Далас и по-късно Южния методистки университет (Southern Methodist University). Първоначално тя обмисля да стане медицинска сестра. <ref name="GGoTSS"/> Докато играе в пиеса в Южния методистки университет <ref>[http://digitalcollections.smu.edu/cdm/compoundobject/collection/rtd/id/20599/rec/29 digitalcollections.smu.edu]</ref>, тя е забелязана от разузнавача на таланти Еди Рубин. <ref name="GGoTSS"/> Малоун си спомня през 1981 г. „Бях начинаеща в драматургията, участвах в пиесите, продуцирани в гимназията и колежа. ...Направих няколко сцени с момче, което агентът беше намерил, и бяха направени снимки на сцените на момчето и на моите. Няколко седмици по-късно по пощата пристигна 13-седмичен договор с опция за шестгодишен вариант“. === Кариера === Филмовата ѝ кариера започва през 1943 г., в ранните си години тя играе малки роли, главно в нискобюджетни филми, като изключение прави ''„Големият сън“'' (''The Big Sleep'', 1946). След десетилетие тя променя имиджа си, особено след ролята си в''„Написано на вятъра“'' (1956), за която печели Оскар за най-добра поддържаща женска роля. Кинокариерата ѝ достига своя връх в началото на 1960-те години, тя постига по-късен успех в телевизията с ролята на Констанс Макензи в сериала ''„Пейтън Плейс“'' (''Peyton Place'', 1964 – 1968). По-малко активна е в по-късните си години, последната поява на екрана на Малоун е в ''„[[Първичен инстинкт]]“'' (''Basic Instinct'', 1992).<ref name="NYTobita">{{cite web|url=https://www.nytimes.com/2018/01/19/movies/dorothy-malone-star-of-tvs-peyton-place-dies-at-93.html|title=Dorothy Malone, Star of TV's Peyton Place, Dies at 93|work=[[The New York Times]]|date=January 19, 2018|accessdate=January 20, 2018}}</ref> Малоун има звезда на [[Холивудската алея на славата]] на 1718 Vine в секция кино. Тя е посветена на 8 февруари 1960 г. <ref>{{cite web|title=Dorothy Malone|url=http://www.walkoffame.com/dorothy-malone|publisher=Hollywood Walk of Fame|accessdate=January 20, 2018|archiveurl=https://web.archive.org/web/20170622021219/http://www.walkoffame.com/dorothy-malone|archivedate=June 22, 2017}}</ref> === Смърт === Малоун почива от естествена смърт на 19 януари 2018 г., 10 дни преди 94-тия си рожден ден, в сестрински център в Далас.<ref name="GuardianObit">{{cite news|url=https://www.theguardian.com/tv-and-radio/2018/jan/20/oscar-winner-dorothy-malone-mom-on-peyton-place-has-died|title=Oscar winner Dorothy Malone, mom on Peyton Place, has died|work=[[Associated Press]]|publisher=''[[The Guardian]]''|date=2018-01-19|accessdate=2018-01-20}}</ref>{{sfn|Byrne|2008|p= [https://books.google.com.my/books?id=agfvVQnBu9MC&pg=PA546&dq=Dorothy+Malone+1925&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false 546]}}<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/news/dorothy-malone-dead-peyton-place-721365 Obituary], hollywoodreporter.com; Посетен на 20 януари 2018.</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Джули Ан Уинслоу'' | [[Раул Уолш]] |- | 1959 | ''[[Уарлок (филм, 1959)|Уарлок]]'' | ''Warlock'' | ''Лили Долар'' | [[Едуард Дмитрик]] |- | 1992 | ''[[Първичен инстинкт]]'' | ''Basic Instinct'' | ''Хейзъл Добкинс'' | [[Пол Верховен]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0540416|Дороти Малоун}} * {{AllMovie name|44892|Дороти Малоун}} {{Оскар за най-добра поддържаща женска роля}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Малоун, Дороти}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Носители на „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля]] [[Категория:Родени в Чикаго]] [[Категория:Починали в Далас]] t779tnfc2y833uypctth5u6fl1nuitx 12214757 12214756 2024-04-26T06:11:55Z MICHELANGELO 50340 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Dorothy Malone | име-рождено = Мери Дороти Малоуни | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = Dorothy Malone - Written on the Wind - Studio Publicity Photo.jpg | портрет-описание = Дороти Малоун (1956) | роден-място = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | починал-място = [[Далас]], [[Тексас]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1942 – 1992 | значими роли = | театрални награди = | оскари = '''[[Оскар за най-добра поддържаща женска роля|Най-добра поддържаща женска роля]]:'''<br>1957 ''„[[Написано на вятъра]]“'' }} | брак = Жак Бержерак<br>(1959 – 1964; развод)<br>Робърт Томаркин<br>(1969 – 1969; анулиран)<br>Чарлз Хюстън Бел<br>(1971 – 1973; развод) | деца = 2 }} '''Дороти Малоун''' ({{lang|en|Dorothy Malone}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0540416/ imdb.com]</ref> == Биография == Мери Дороти Малоуни <ref name=birthcertif>{{cite web|url=https://www.familysearch.org/ark:/61903/1:1:QVSH-BF7W|title=Mary Dorothy Maloney|publisher=Illinois, Cook County, Birth Certificates, 1871 – 1940|via=FamilySearch.org|accessdate=February 2, 2018}}</ref><ref name=birthcertif>{{cite web|url=https://www.familysearch.org/ark:/61903/1:1:QVSH-BF7W|title=Mary Dorothy Maloney|publisher=Illinois, Cook County, Birth Certificates, 1871 – 1940|via=FamilySearch.org|accessdate=February 2, 2018}}</ref> е родена на 29 януари 1924 година в [[Чикаго]], [[Илинойс]]. <ref name=birthcertif/> Тя е едно от петте деца, родени от Естер Ема „Елоиз“ Смит (1902 – 1983) <ref name="GGoTSS">{{cite web|url=http://www.glamourgirlsofthesilverscreen.com/show/174/Dorothy+Malone/index.html|title=Dorothy Malone|publisher=Glamour Girl of the Silver Screen}}</ref> и съпруга ѝ Робърт Игнатиус Малоуни (1895 – 1985), <ref>{{cite web|url=https://www.geni.com/people/Robert-Ignatius-Maloney-Sr/6000000054870913835|title=Robert Ignatius Maloney Sr.|publisher=Geni.com (MyHeritage Ltd.)|accessdate=February 2, 2018}}</ref> одитор на компания AT&T. <ref name="GGoTSS"/><ref>{{cite book|last=Terry|first=Rowan|date=2015|title=Who's Who In Hollywood!|url=https://books.google.com/books?id=prqcCgAAQBAJ&pg=PA241#v=onepage|publisher=Lulu.com|page=241|isbn=978-1-3290-7449-1}}{{self-published source}}</ref> Двете ѝ сестри са починали при усложнения от [[полиомиелит]]. Когато тя е на шест месеца, семейството ѝ се премества в [[Далас]]. <ref name="GGoTSS"/><ref name=latimes2009>{{cite news|url=http://articles.latimes.com/2009/may/23/entertainment/et-malone23|title=Dorothy Malone recalls her days in 'Peyton Place'|work=[[Los Angeles Times]]|date=May 23, 2009|accessdate=June 19, 2017|first=Donald|last=Liebenson|archivedate=March 3, 2017|archiveurl=https://web.archive.org/web/20170303235509/http://articles.latimes.com/2009/may/23/entertainment/et-malone23|url-status=live}}</ref> Посещава Урсулин Академия (Ursuline Academy) в Далас и по-късно Южния методистки университет (Southern Methodist University). Първоначално тя обмисля да стане медицинска сестра. <ref name="GGoTSS"/> Докато играе в пиеса в Южния методистки университет <ref>[http://digitalcollections.smu.edu/cdm/compoundobject/collection/rtd/id/20599/rec/29 digitalcollections.smu.edu]</ref>, тя е забелязана от разузнавача на таланти Еди Рубин. <ref name="GGoTSS"/> Малоун си спомня през 1981 г. „Бях начинаеща в драматургията, участвах в пиесите, продуцирани в гимназията и колежа. ...Направих няколко сцени с момче, което агентът беше намерил, и бяха направени снимки на сцените на момчето и на моите. Няколко седмици по-късно по пощата пристигна 13-седмичен договор с опция за шестгодишен вариант“. === Кариера === Филмовата ѝ кариера започва през 1943 г., в ранните си години тя играе малки роли, главно в нискобюджетни филми, като изключение прави ''„Големият сън“'' (''The Big Sleep'', 1946). След десетилетие тя променя имиджа си, особено след ролята си в''„Написано на вятъра“'' (1956), за която печели Оскар за най-добра поддържаща женска роля. Кинокариерата ѝ достига своя връх в началото на 1960-те години, тя постига по-късен успех в телевизията с ролята на Констанс Макензи в сериала ''„Пейтън Плейс“'' (''Peyton Place'', 1964 – 1968). По-малко активна е в по-късните си години, последната поява на екрана на Малоун е в ''„[[Първичен инстинкт]]“'' (''Basic Instinct'', 1992).<ref name="NYTobita">{{cite web|url=https://www.nytimes.com/2018/01/19/movies/dorothy-malone-star-of-tvs-peyton-place-dies-at-93.html|title=Dorothy Malone, Star of TV's Peyton Place, Dies at 93|work=[[The New York Times]]|date=January 19, 2018|accessdate=January 20, 2018}}</ref> Малоун има звезда на [[Холивудската алея на славата]] на 1718 Vine в секция кино. Тя е посветена на 8 февруари 1960 г. <ref>{{cite web|title=Dorothy Malone|url=http://www.walkoffame.com/dorothy-malone|publisher=Hollywood Walk of Fame|accessdate=January 20, 2018|archiveurl=https://web.archive.org/web/20170622021219/http://www.walkoffame.com/dorothy-malone|archivedate=June 22, 2017}}</ref> === Смърт === Малоун почива от естествена смърт на 19 януари 2018 г., 10 дни преди 94-тия си рожден ден, в сестрински център в Далас.<ref name="GuardianObit">{{cite news|url=https://www.theguardian.com/tv-and-radio/2018/jan/20/oscar-winner-dorothy-malone-mom-on-peyton-place-has-died|title=Oscar winner Dorothy Malone, mom on Peyton Place, has died|work=[[Associated Press]]|publisher=''[[The Guardian]]''|date=2018-01-19|accessdate=2018-01-20}}</ref>{{sfn|Byrne|2008|p= [https://books.google.com.my/books?id=agfvVQnBu9MC&pg=PA546&dq=Dorothy+Malone+1925&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false 546]}}<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/news/dorothy-malone-dead-peyton-place-721365 Obituary], hollywoodreporter.com; Посетен на 20 януари 2018.</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Джули Ан Уинслоу'' | [[Раул Уолш]] |- | 1959 | ''[[Уарлок (филм, 1959)|Уарлок]]'' | ''Warlock'' | ''Лили Долар'' | [[Едуард Дмитрик]] |- | 1992 | ''[[Първичен инстинкт]]'' | ''Basic Instinct'' | ''Хейзъл Добкинс'' | [[Пол Верховен]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0540416|Дороти Малоун}} * {{AllMovie name|44892|Дороти Малоун}} {{Оскар за най-добра поддържаща женска роля}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Малоун, Дороти}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Носители на „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля]] [[Категория:Родени в Чикаго]] [[Категория:Починали в Далас]] 4v0zss4jigkqoyqof7uh5fmecebgrof 0 764051 12214517 11281918 2024-04-25T23:03:21Z Elizaiv22 294865 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Chrysomela''''' е род [[бръмбари]] от семейство [[Листояди]] (Chrysomelidae). == Разпространение == Представителите на този род се срещат почти в целия свят с изключение на [[Австралия]]. Родът съдържа 38 вида – 7 в [[Източна Европа|Източна]] и [[Северна Европа]],<ref>{{cite journal |author=Andris Bukejs |year=2010 |title=On Latvian Chrysomelinae (Coleoptera: Chrysomelidae): 2. Genus ''Chrysomela'' Linnaeus, 1758 |journal=Acta Zoologica Lituanica |volume=20 |issue=1 |pages=12 – 21 |doi=10.2478/v10043-010-0002-y |url=http://www.zin.ru/animalia/coleoptera/pdf/ab_pdf_39_bukejs_chrysomela.pdf |format=PDF}}</ref> и най-малко още 17 вида от [[Северна Америка]].<ref>{{cite book |author=Eric R. Eaton & Kenn Kaufman |year=2007 |title=Kaufman Field Guide to Insects of North America |publisher=Houghton Mifflin Harcourt |isbn=978-0-618-15310-7 |chapter=Leaf beetles |pages=160 – 165 |url=https://books.google.com/books?id=aWVi0IF_jcQC&pg=PA160}}</ref> == Описание == Дължината на тялото на възрастните индивиди е около 5 – 13 мм.<ref name="winkelman114">{{cite web| url = http://winkelman114/CHME/CHME/CHME.fT.htm| title = Tribus ''Chrysomelini''| publisher = Сайт „home.zonnet.nl“| accessdate = 2012-02-01| lang = nl}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Тялото е по-скоро овално и по-рядко продълговато. == Видове == {{колони|2| * ''[[Chrysomela aeneicollis]]'' <small>(Schaeffer, 1928)</small> * ''[[Chrysomela blaisdelli]]'' <small>(Van Dyke, 1938)</small> * ''[[Chrysomela boleti]]'' <small>Linnaeus, 1758</small> * ''[[Chrysomela cerasi]]'' <small>Linnaeus, 1758</small> * ''[[Chrysomela collaris]]'' <small>Linnæus, 1758</small> * ''[[Chrysomela confluens]]'' <small>Rogers, 1856</small> * ''[[Chrysomela crotchi]]'' <small>Brown, 1956</small> * ''[[Chrysomela cuprea]]'' <small>Fabricius, 1775</small> * ''[[Chrysomela cupriceps]]'' <small>Houttuyn, 1787</small> * ''[[Chrysomela duodecimguttata]]'' <small>Thunberg, 1787</small> * ''[[Chrysomela elongata]]'' <small>Suffrian, 1851</small> * ''[[Chrysomela falsa]]'' <small>Brown, 1956</small> * ''[[Chrysomela flavicornis]]'' <small>Suffrian, 1851</small> * ''[[Chrysomela flavipes]]'' <small>Linnaeus, 1767</small> * ''[[Chrysomela interrupta]]'' <small>Fabricius, 1801</small> * ''[[Chrysomela invicta]]'' <small>Brown, 1956</small> * ''[[Chrysomela knabi]]'' <small>Brown, 1956</small> * ''[[Chrysomela lapponica]]'' <small>Linnæus, 1758</small> * ''[[Chrysomela laurentia]]'' <small>Brown, 1956</small> * ''[[Chrysomela lineatopunctata]]'' <small>Forster, 1771</small> * ''[[Chrysomela mainensis]]'' <small>J. Bechyné, 1954</small> * ''[[Chrysomela merdigera]]'' <small>Linnæus, 1758</small> * ''[[Chrysomela obscura]]'' <small>Houttuyn, 1787</small> * ''[[Chrysomela oleracea]]'' <small>Linnæus, 1758</small> * ''[[Chrysomela populi]]'' <small>Linnaeus, 1758</small> * ''[[Chrysomela saliceti]]'' <small>(Weise, 1884)</small> * ''[[Chrysomela schaefferi]]'' <small>Brown, 1956</small> * ''[[Chrysomela scripta]]'' <small>Fabricius, 1801</small> * ''[[Chrysomela semota]]'' <small>Brown, 1956</small> * ''[[Chrysomela sericea]]'' <small>Linnaeus, 1758</small> * ''[[Chrysomela sonorae]]'' <small>Brown, 1956</small> * ''[[Chrysomela tanaceti]]'' <small>Linnaeus, 1758</small> * ''[[Chrysomela texana]]'' <small>(Schaeffer, 1920)</small> * ''[[Chrysomela tibialis]]'' <small>Duftschmid, 1825</small> * ''[[Chrysomela tremula]]'' <small>Fabricius, 1787</small> * ''[[Chrysomela vigintipunctata]]'' <small>Scopoli, 1763</small> * ''[[Chrysomela viridiaenea]]'' <small>Houttuyn, 1787</small> * ''[[Chrysomela walshi]]'' <small>Brown, 1956</small> }} == Източници == <references />{{нормативен контрол}} [[Категория:Листояди]] 89padvagwei31gcios332qp10ry4x8w 0 765759 12215050 10942868 2024-04-26T10:58:05Z 89.215.227.67 /* В ролите */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Земята на Чато | име_оригинал = Chato's Land | режисьори = [[Майкъл Уинър]] | продуценти = [[Майкъл Уинър]] | сценаристи = Джералд Уилсън | базиран_на = | актьори = [[Чарлс Бронсън]]<br>[[Джак Паланс]]<br>[[Джеймс Уитмор]]<br>[[Саймън Оукланд]] | музика = Джери Фийлдинг | оператор = Робърт Пейнтер | монтаж = [[Майкъл Уинър]] | филмово_студио = ''Scimitar Films'' | разпространител = [[Юнайтед Артистс]] | жанр = [[уестърн]] | премиера = 25 май 1972 | времетраене = 100 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | приходи = | код-IMDB = 0066907 | код-Allmovie = 9033 }} '''Земята на Чато''' ({{lang|en|Chato's Land}}) е американски уестърн от 1972 година, на режисьора [[Майкъл Уинър]]. Участват [[Чарлс Бронсън]] и [[Джак Паланс]]. == Сюжет == Метисът Чато убива в бара при самозащита местния самозабравил се шериф. Жителите на града събират потеря от преследвачи жадни за кръв и тръгва по петите му. Навлизайки дълбоко в територията на индианците те се сбълскват с редица трудности и препятствия, които пораждат разногласия и кавги между тях. Изнасилвайки жената на Чато, те се превръщат от преследвачи в преследвани. Във вените на Чато тече кръвта на гордите Апахи и той няма да остави ненаказано това мерзко дело. Следейки ги непресттанно, Чато започва да ги избива един по един в негостоприемната земя. == В ролите == {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Чарлс Бронсън]] || Чато |- | [[Джак Паланс]] || Капитан Куинси Уитмор |- | [[Джеймс Уитмор]] || Джошуа Еверет |- | [[Саймън Оукланд]] || Джубал Хукър |- | [[Ралф Уейт]] || Елиас Хукър |- | [[Ричард Джордан]] || Ърл Хукър |- | [[Виктор Френч]] || Мартин Хол |- | [[Соня Ранган]] || жената на Чато |- | [[Уилям Уотсън]] || Харви Лансинг |- | Роди Макмилън || Гавин Малечи<ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Земята на Чато“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0066907/fullcredits#cast |accessdate=29 ноември 2020}}</ref> |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0066907|Земята на Чато}} * {{Amg movie|9033|Земята на Чато}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/chatos_land „Земята на Чато“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Майкъл Уинър]] [[Категория:Филми от 1972 година]] [[Категория:Американски уестърни]] 4n36k3p2logza9f2xmktjr2espc32cm 12215051 12215050 2024-04-26T10:58:26Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Земята на Чато | име_оригинал = Chato's Land | режисьори = [[Майкъл Уинър]] | продуценти = [[Майкъл Уинър]] | сценаристи = Джералд Уилсън | базиран_на = | актьори = [[Чарлс Бронсън]]<br>[[Джак Паланс]]<br>[[Джеймс Уитмор]]<br>[[Саймън Оукланд]] | музика = Джери Фийлдинг | оператор = Робърт Пейнтер | монтаж = [[Майкъл Уинър]] | филмово_студио = Scimitar Films | разпространител = [[Юнайтед Артистс]] | жанр = [[уестърн]] | премиера = 25 май 1972 | времетраене = 100 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | приходи = | код-IMDB = 0066907 | код-Allmovie = 9033 }} '''Земята на Чато''' ({{lang|en|Chato's Land}}) е американски уестърн от 1972 година, на режисьора [[Майкъл Уинър]]. Участват [[Чарлс Бронсън]] и [[Джак Паланс]]. == Сюжет == Метисът Чато убива в бара при самозащита местния самозабравил се шериф. Жителите на града събират потеря от преследвачи жадни за кръв и тръгва по петите му. Навлизайки дълбоко в територията на индианците те се сбълскват с редица трудности и препятствия, които пораждат разногласия и кавги между тях. Изнасилвайки жената на Чато, те се превръщат от преследвачи в преследвани. Във вените на Чато тече кръвта на гордите Апахи и той няма да остави ненаказано това мерзко дело. Следейки ги непресттанно, Чато започва да ги избива един по един в негостоприемната земя. == В ролите == {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Чарлс Бронсън]] || Чато |- | [[Джак Паланс]] || Капитан Куинси Уитмор |- | [[Джеймс Уитмор]] || Джошуа Еверет |- | [[Саймън Оукланд]] || Джубал Хукър |- | [[Ралф Уейт]] || Елиас Хукър |- | [[Ричард Джордан]] || Ърл Хукър |- | [[Виктор Френч]] || Мартин Хол |- | [[Соня Ранган]] || жената на Чато |- | [[Уилям Уотсън]] || Харви Лансинг |- | Роди Макмилън || Гавин Малечи<ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Земята на Чато“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0066907/fullcredits#cast |accessdate=29 ноември 2020}}</ref> |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0066907|Земята на Чато}} * {{Amg movie|9033|Земята на Чато}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/chatos_land „Земята на Чато“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Майкъл Уинър]] [[Категория:Филми от 1972 година]] [[Категория:Американски уестърни]] dllz1o43sqr52x365j4oegau1j17nzy 12215052 12215051 2024-04-26T10:59:24Z 89.215.227.67 /* В ролите */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Земята на Чато | име_оригинал = Chato's Land | режисьори = [[Майкъл Уинър]] | продуценти = [[Майкъл Уинър]] | сценаристи = Джералд Уилсън | базиран_на = | актьори = [[Чарлс Бронсън]]<br>[[Джак Паланс]]<br>[[Джеймс Уитмор]]<br>[[Саймън Оукланд]] | музика = Джери Фийлдинг | оператор = Робърт Пейнтер | монтаж = [[Майкъл Уинър]] | филмово_студио = Scimitar Films | разпространител = [[Юнайтед Артистс]] | жанр = [[уестърн]] | премиера = 25 май 1972 | времетраене = 100 минути | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | приходи = | код-IMDB = 0066907 | код-Allmovie = 9033 }} '''Земята на Чато''' ({{lang|en|Chato's Land}}) е американски уестърн от 1972 година, на режисьора [[Майкъл Уинър]]. Участват [[Чарлс Бронсън]] и [[Джак Паланс]]. == Сюжет == Метисът Чато убива в бара при самозащита местния самозабравил се шериф. Жителите на града събират потеря от преследвачи жадни за кръв и тръгва по петите му. Навлизайки дълбоко в територията на индианците те се сбълскват с редица трудности и препятствия, които пораждат разногласия и кавги между тях. Изнасилвайки жената на Чато, те се превръщат от преследвачи в преследвани. Във вените на Чато тече кръвта на гордите Апахи и той няма да остави ненаказано това мерзко дело. Следейки ги непресттанно, Чато започва да ги избива един по един в негостоприемната земя. == В ролите == {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Чарлс Бронсън]] || Извинете Чато |- | [[Джак Паланс]] || Капитан Куинси Уитмор |- | [[Джеймс Уитмор]] || Джошуа Еверет |- | [[Саймън Оукланд]] || Джубал Хукър |- | [[Ралф Уейт]] || Елиас Хукър |- | [[Ричард Джордан]] || Ърл Хукър |- | [[Виктор Френч]] || Мартин Хол |- | [[Соня Ранган]] || жената на Чато |- | [[Уилям Уотсън]] || Харви Лансинг |- | Роди Макмилън || Гавин Малечи<ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Земята на Чато“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0066907/fullcredits#cast |accessdate=29 ноември 2020}}</ref> |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0066907|Земята на Чато}} * {{Amg movie|9033|Земята на Чато}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/chatos_land „Земята на Чато“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Майкъл Уинър]] [[Категория:Филми от 1972 година]] [[Категория:Американски уестърни]] dt7ar7uivwxvaqhkqdi3auihc1v7wn6 0 766466 12214978 12136099 2024-04-26T09:39:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Том Елис | име-оригинал = Tom Ellis | категория = актьор | описание = | портрет = Tom Ellis (2016).jpg | портрет-описание = | националност = {{Уелс}},<br/>{{GBR}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | брак = Тамзин Оутхвайте (2006 – 2014)<ref>{{Cite news |url=https://www.express.co.uk/celebrity-news/428327/Tamzin-Outhwaite-files-for-divorce-from-Tom-Ellis-citing-adultery |title=Tamzin Outhwaite 'files for divorce from Tom Ellis, citing adultery' |last=McNally |first=Kelby |newspaper=[[Daily Express]] |date=10 September 2013}}</ref><br>Мегън Опенхаймер (2019- )<ref>{{Cite web |url=https://www.eonline.com/news/1046233/lucifer-star-tom-ellis-marries-meaghan-oppenheimer-in-star-studded-ceremony |title=Lucifer Star Tom Ellis Marries Meaghan Oppenheimer in Star-Studded Ceremony |last=Heller |first=Corrine |date=3 June 2019 |website=[[E! News]] |language=English}}</ref> | деца = 3 }} '''Томас Джон Елис''' ({{lang|en|Tom Ellis}})<ref name="findmgen">{{Цитат уеб |уеб_адрес= https://blog.findmypast.co.uk/famous-family-trees-tom-ellis-1406259396.html |заглавие= Famous family trees: Tom Ellis |издател= findmypast.co.uk |достъп_дата= 2020-12-07 |архив_дата= 2019-06-27 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20190627021702/https://blog.findmypast.co.uk/famous-family-trees-tom-ellis-1406259396.html }}</ref> е уелски актьор. Известен е с ролите си на ''Гари Престън'' в сериала [[Миранда (сериал)|„Миранда“]] на Би Би Си и ''Луцифер Морнингстар'' („Светлоносеца“) в американския сериал [[Луцифер (сериал)|„Луцифер“]]. Появява се също така в дългогодишната [[сапунена опера]] BBC One ''EastEnders'', скициращото шоу ''[[Шоуто на Катрин Тейт|The Catherine Tate Show]]'' на [[BBC]]. == Ранен живот и кариера == Елис е роден на 17 ноември 1978 г. в [[Кардиф]] в семейството на Мерилин Джийн и Кристофър Джон Елис,<ref name="findmgen"/> Елис е учил в High Storrs School в Шефилд <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес= https://highstorrs.co.uk/alumni/well-known-alumni |заглавие= Well known alumni |издател= High Storrs School |достъп_дата= 17 June 2020 |архив_дата= 2020-06-17 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20200617093531/https://highstorrs.co.uk/alumni/well-known-alumni }}</ref> и е свирил на [[Валдхорна|френски рог]]<ref name="interview">{{Цитат уеб |уеб_адрес= https://www.interviewmagazine.com/culture/tom-ellis |заглавие= THE DEVIL IN TOM ELLIS |издател= Interview Magazine |достъп_дата= 17 June 2020}}</ref> в Младежкия оркестър на град Шефилд. Продължава да учи за бакалавърска степен в Кралската шотландска академия за музика и драма. Забележителните роли на Елис включват Гари Престън в телевизионното предаване „''Миранда“,'' излъчено по BBC, заедно с [[Миранда Харт]] от 9 ноември 2010 г. до 1 януари 2015 г.; King Cenred във фентъзи сериала на BBC [[Приключенията на Мерлин|Merlin]]; Джъстин в „''Без ангели''“ на [[Channel 4|Канал 4]]; и Томас Милиган в „Last of the Time Lords“. През юли и август 2009 г. Елис участва в комедийната драма на ITV в ''понеделник понеделник'' с Фей Рипли.<ref>{{Cite journal|last=Hibberd|first=James|date=22 February 2013|title=TV's Pilot Season Goes (Very) High-Concept|url=https://ew.com/article/2013/02/15/tvs-pilot-season-goes-very-high-concept/|journal=[[Entertainment Weekly]]|page=26}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bloody-disgusting.com/news/3334347/dc-comics-lucifer-pilot-finds-star-fox/|заглавие=DC Comics' „Lucifer“ Pilot Finds It's Star At FOX|автор=Thompson|първо_име=Zac|труд=Bloody Disgusting|достъп_дата=3 February 2019}}</ref> Той също така е избран за детектив инспектор Бланд в ''Поаро'' на ''Агата Кристи''. Той играе ролята на холивудски лекар в сериала на [[USA Network]] ''Rush''. През 2011 г. той се появява като Марк Итч в британската свръхестествена драма ''„Избледняващите“''. През февруари 2015 г. Том бе избран за ролята на Луцифер в поредицата на [[Fox]] ''[[Луцифер (сериал)|Lucifer]]'', чиято премиера е на 25 януари 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dreadcentral.com/news/91275/lucifer-tom-ellis-gets-horns/|заглавие=Lucifer – Tom Ellis Gets His Horns|автор=Barton|първо_име=Steve|труд=[[Dread Central]]|достъп_дата=3 February 2019}}</ref> Шоуто е подновено от [[Netflix]] за четвърти сезон, който е пуснат на 8 май 2019 г. Сезон 5 (Част А) излиза на 21 август 2020 г. На 23 юни 2020 г. е съобщено, че Netflix подновява шоуто за шести и последен сезон.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://deadline.com/2018/07/everything-sucks-cancellation-lucifer-rescued-shadowhunters-future-netflix-tca-1202436231/|заглавие=Netflix Chief On Cancelling 'Everything Sucks' & 'Lady Dynamite', Rescuing 'Lucifer' & 'Shadowhunters' Future – TCA|автор=Nellie|първо_име=Andreeva|труд=Deadline|достъп_дата=21 January 2019}}</ref> Той играе ролята на Луцифер по време на [[The CW Television Network]] епизода на ''[[Светкавицата (сериал, 2014)|Flash]]'' за [[The CW Television Network|The CW]] на кросоувъра Arrowverse „[[Криза на безкрайните Земи (Вселената на Стрелата)|Криза на безкрайни земи]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syfy.com/syfywire/surprise-crisis-on-infinite-earths-crossed-over-with-netflixs-lucifer-with-a-perfect-cameo|заглавие=Surprise! Crisis on Infinite Earths crossed over with Netflix's Lucifer with a perfect cameo|автор=Moore|първо_име=Trent|труд=SYFY WIRE|достъп_дата=11 December 2019}}</ref> == Филмография == {| class="wikitable sortable" !Година ! Заглавие ! Роля |- | 2001 г. | ''Високи токчета и нисък живот'' | Униформен офицер |- | 2001 г. | ''Биволски войници'' | Скуош |- | 2003 г. | ''Аз ще бъда там'' | Ивор |- | 2004 г. | ''Вера Дрейк'' | Полицейски полицай |- | 2005 г. | data-sort-value="Best Man, The" | ''Най-добрият човек'' | Младоженец |- | 2006 г. | ''Калон Гает'' | Едуард |- | 2008 г. | ''Мис Зачатие'' | Зак |- | 2019 г. | ''Не е ли романтично'' | Д-р Тод |} === Телевизия === {| class="wikitable sortable" !Year !Title !Role ! class="unsortable" |Notes |- |2000 |''Kiss Me Kate (TV series)'' |Ben |Episode: „Kate's Niece“ |- |2001 | data-sort-value="Life and Adventures of Nicholas Nickleby, The" |''The Life and Adventures of Nicholas Nickleby'' |John Browdie |Television film |- |2001 – 2002 |''Nice Guy Eddie'' |Frank Bennett |Main role |- |2001 |''Jack and the Beanstalk: The Real Story'' |Bigger boy 1 |Miniseries; 2 episodes |- |2002 |''Wild West'' |Bungee jump instructor |Episode: „Fear of Bungee“ |- |2002 |''Linda Green'' |Marko |Episode: „Viva Espana“ |- |2003 |''Pollyanna'' |Timothy |Television film |- |2003 |''Holby City'' |David Jones |Episode: „Endgame“ |- |2003 |''Spine Chillers'' |Alex |Episode: „The Irredeemable Brain of Dr Heinrich Hunsecker“ |- |2004 |''Messiah III: The Promise'' |Dr. Phillip Ryder |2 episodes |- |2005 |''Doctors'' |Ricky Adams |Episode: „Slim Chance“ |- |2005 – 2006 |''No Angels'' |Justyn |4 episodes |- |2005 |''Midsomer Murders'' |Lee Smeeton |Episode: „Midsomer Rhapsody“ |- |2005 |''Waking the Dead'' |Harry Taylor |Episode: „Straw Dog“ |- |2005 |''Love Soup'' |Mike |Episode: „Take Five“ |- |2005 |''ShakespeaRe-Told'' |Claudio |Episode: „Much Ado About Nothing“ |- |2006 |''EastEnders'' |Dr. Oliver Cousins |29 episodes |- |2006 – 2007 |''Suburban Shootout'' |PC Haines |Main role |- |2006 |''Pulling'' |Sam |2 episodes |- |2006 – 2007 | data-sort-value="Catherine Tate Show, The" |''[[Шоуто на Катрин Тейт|The Catherine Tate Show]]'' |Detective Sergeant Sam Speed |2 episodes |- |2007 |''Casualty'' |Joe Kelsall |Episode: „Combat Indicators: Part 1“ |- |2007 |''[[Доктор Кой|Doctor Who]]'' |Tom Milligan |Episode: „Last of the Time Lords“ |- |2008 |''Trial &amp;amp; Retribution'' |Nick Fisher |2 episodes |- |2008 | data-sort-value="Passion, The" |''The Passion'' |[[Филип (апостол)|Apostle Philip]] |4 episodes |- |2008 |''Harley Street'' |Dr Ross Jarvis |5 episodes |- |2009 |''Monday Monday'' |Steven McColl |Main role |- |2009 – 2015 |''[[Миранда (сериал)|Miranda]]'' |Gary Preston |Main role |- |2010 |''Dappers'' |Marco |Episode: „Proper Job“ |- |2010 |''[[Приключенията на Мерлин|Merlin]]'' |Cenred |4 episodes |- |2010 |''Accused'' |Neil McGray |Episode: „Liam's Story“ |- |2011 |''Sugartown'' |Max Burr |Main role |- |2011 | data-sort-value="Fades, The" |''The Fades'' |Mark Etches |Main role |- |2012 |''Silent Witness'' |Father Jacobs |Episode: „Fear“ |- |2012 |''Playhouse Presents'' |Bill |Episode: „The Other Woman“ |- |2012 |''Gates'' |Mark Pearson |5 episodes |- |2012 | data-sort-value="Secret of Crickley Hall, The" |''The Secret of Crickley Hall'' |Gabe Caleigh |Miniseries; 3 episodes |- |2013 |''[[Имало едно време|Once Upon a Time]]'' |[[Робин Худ|Robin Hood]] |Episode: „Lacey“ |- |2013 |''Agatha Christie's Poirot'' |Detective Inspector Bland |Episode: „Dead Man's Folly“ |- |2014 |''Under Milk Wood'' |Mr. Ogmore |Television film |- |2014 |''Rush'' |Dr. William Rush |Main role |- |2015 | data-sort-value="Strain, The" |''[[Заразата|The Strain]]'' |Rob Bradley |Episode: „Identity“ |- |2016–2021 |''[[Луцифер (сериал)|Lucifer]]'' |Lucifer Morningstar / Michael Demiurgos |Main role |- |2018 |''[[Семейният тип|Family Guy]]'' |[[Оскар Уайлд|Oscar Wilde]] (voice) |Episode: „V Is for Mystery“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.thefutoncritic.com/listings/20180214fox20/|заглавие=Family Guy &#91;Deleted&#93;|автор=|първо_име=|труд=The Futon Critic|достъп_дата=3 February 2019}}</ref> |- |2018 |''Queen America'' |Andy |2 episodes |- |2019 | data-sort-value="Flash, The" |''[[Светкавицата (сериал, 2014)|The Flash]]'' |Lucifer Morningstar |Episode: „[[Криза на безкрайните Земи (Вселената на Стрелата)|Crisis on Infinite Earths: Part Three]]“ |} == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Елис, Том}} [[Категория:Уелски актьори и актриси]] [[Категория:Уелски музиканти]] [[Категория:Валдхорнисти]] nh85qcrguz00isolmzzlk7j57gm0e4d 0 768786 12215040 12204554 2024-04-26T10:50:31Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Отрядът самоубийци | име_оригинал = The Suicide Squad | картинка = TheSuicideSquad.png | описание = Официално лого | режисьори = Джеймс Гън | продуценти = Чарлз Ровен<br>Питър Сафран | сценаристи = Джеймс Гън | базиран_на = Героите от комиксите, публикувани от [[ДиСи Комикс]] | актьори = [[Марго Роби]]<br>[[Идрис Елба]]<br>[[Джон Сина]]<br>[[Джоел Кинаман]]<br>[[Силвестър Сталоун]]<br>[[Вайола Дейвис]]<br>Дейвид Дастмалчиан<br>Даниела Милчиър<br>[[Майкъл Рукър]]<br>[[Джай Кортни]]<br>[[Питър Капалди]]<br>Алис Брага<br>Пийт Дейвидсън | музика = Джон Мърфи | оператор = Хенри Брахам | монтаж = Фред Раскин<br>Крисчън Уогнър | сценография = Бет Микъл | костюми = Джудиана Маковски | филмово_студио = [[DC Films]]<br>Atlas Entertainment<br>The Safran Company | разпространител = [[Warner Bros. Pictures]] | премиера = [[30 юли]] [[2021]] г. ({{small|[[Великобритания]]}})<br>[[5 август]] [[2021]] г.<br>({{small|САЩ}}) | времетраене = 132 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $185 милиона | приходи = $168,7 милиона<ref name="TheNumbers">{{Cite web|id=Suicide-Squad-The-(2021) |title=The Suicide Squad |access-date=October 11, 2021}}</ref><ref name="BOM">{{Cite web |id=6334354 |title=The Suicide Squad |access-date=October 11, 2021}}</ref> | предишна_част = ''„[[Отряд самоубийци]]“'' (2016) | следваща_част = ''„[[Умиротворителят]]“'' (2022) | свързани_продукции = „[[Разширената вселена на Ди Си]]“ | уебсайт = http://www.thesuicidesquad.net/ | код-IMDB = 6334354 | код-Allmovie = 726885 }} '''„Отрядът самоубийци“''' ({{lang|en|The Suicide Squad}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Супергерой|супергеройски филм]] от 2021 г. на режисьора Джеймс Гън, който също така е и негов сценарист. Филмът е 10-ият подред в [[Разширената вселена на Ди Си]]. Премиерата му в САЩ е на 5 август 2021 г. Филмът е продължение на „[[Отряд самоубийци]] от 2016 г.“<ref name="EmpirePlot">{{Cite web |last=Hickson |first=Colin |date=October 29, 2020 |title=James Gunn's The Suicide Squad Involves Nazi Prisons and Experiments |url=https://www.cbr.com/the-suicide-squad-james-gunn-plot-details/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20201101050826/https://www.cbr.com/the-suicide-squad-james-gunn-plot-details/ |archivedate=November 1, 2020 |accessdate=December 4, 2020 |website=[[Comic Book Resources]]}}</ref><ref name="DCFanDomeYahoo">{{Cite web |last=Beasley |first=Tom |date=August 22, 2020 |title=James Gunn unveils 'The Suicide Squad' character list |url=https://uk.movies.yahoo.com/james-gunn-suicide-squad-cast-203816210.html |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20200822224510/https://uk.movies.yahoo.com/james-gunn-suicide-squad-cast-203816210.html |archivedate=August 22, 2020 |accessdate=August 24, 2020 |website=[[Yahoo! Movies]] UK}}</ref> Филмът ще има спин-оф сериал „[[Умиротворителят]]“ с участието на [[Джон Сина]], който ще си продължи ролята от филма. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | [[Идрис Елба]] || Робърт Дюбоа / Блодспорт |- | [[Джон Сина]] || Кристофър Смит / Умиротворителят |- | [[Марго Роби]] || [[Харли Куин|Д-р Харлийн Куинзел / Харли Куин]] |- | [[Джоел Кинаман]] || Полковник Рик Флаг |- | [[Даниела Милчиър]] || Клео Казо / Ловец на плъхове 2 |- | [[Дейвид Дастмалчиан]] || Абнър Крил / Точковия човек |- | [[Силвестър Сталоун]] || Нанауе / Крал Акула |- | [[Вайола Дейвис]] || Аманда Уолър |- | [[Питър Капалди]] || Гаюс Грийвъс / Мислителят |- | [[Джай Кортни]] || Дигър Харкнес / Капитан Бумеранг |- | [[Шон Гън]] || Невестулката и Календара |- | [[Майкъл Рукър]] || Браян Дърлин / Савант |- | [[Пийт Дейвидсън]] || Ричърд Херц / Блекгард |- | [[Флула Борг]] || Гунтер Браун / Копието |- | [[Нейтън Филиън]] || Кори Пицнър / Т.Д.К. |- | [[Майлинг Нг]] || Монгал |- | [[Стив Ейджи]] || Джон Економос |- | [[Дженифър Холанд]] || Емилия Харкорт |- | [[Хуан Диего Ботто]] || Президент Силвио Луна |- | [[Хоакин Козио]] || Генерал Матео Суарез |- | [[Таика Уаитити]] || Ловец на плъхове |- | [[Дий Брадли Бейкър]] || Плъхът Себастиан |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.suicidesquad.com}} * {{imdb title|6334354}} {{мъниче|филм}} {{Разширената вселена на Ди Си}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Филми от 2021 година]] [[Категория:Американски екшън трилъри]] [[Категория:Американски криминални трилъри]] [[Категория:Американски филми за супергерои]] [[Категория:Затворнически филми]] [[Категория:Филми, базирани на ДиСи Комикс]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Филми на Ейч Би О Макс]] [[Категория:Американски криминални екшъни]] 3ybo6z32tvq11l6m77ak10u0xp7fnw2 0 770111 12214647 11815448 2024-04-26T00:51:38Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия|герб=Coat of arms of the House of Bentivoglio.svg|основател=[[Бентивольо Бентивольо]]|последен владетел=[[Джовани II Бентивольо]]|година на основаване=[[1401]]|разпадане=[[1506]]|страна=Болоня|кадетски линии=Бентивольо ди Ферара|титли={{символ|Croix pattée.svg|10}} Господари (сеньори) на [[Болоня]]|владение=[[Болоня]]}} [[Файл:Ercole_de'_Roberti_001.jpg|мини| Лявата половина на „Диптих на Бентивольо“ от [[Ерколе де’ Роберти|Ерколе де' Роберти]]|278x278пкс]] [[Файл:Lorenzo_Costa_007.jpg|мини| Портрет на [[Джовани II Бентивольо]] от [[Лоренцо Коста]]|227x227пкс]] '''Бентивольо''' (на [[Латински език|латински]] ''Bentivolius'', на [[Италиански език|италиански]] ''Bentivoglio'') е [[Феодализъм|феодално]] семейство, заселило се в [[Болоня]] през [[14 век|XIV век]]. Те са господари (сеньори) на града. Това се случва сред възходи и падения, често в конфликт с [[Папска държава|папската власт]] от [[1401]] до [[1506]] г., когато [[Юлий II|папа Юлий II]] ги принуждава на изгнание. Синовете на последния господар на Болоня – [[Джовани II Бентивольо]] са главните действащи лица на ефимерното управление между [[1511]] и [[1512]] г. благодарение на подкрепата на французите по време на [[Италиански войни#Третата война (1508 – 1516)|Войните на Камбрийската лига]]. == Произход == Според традицията семейството се хвали с това, че произхожда от крал [[Енцио от Сардиния|Енцо от Сардиния]] – син на [[Император на Свещената Римска империя|императора]] и [[Сицилианско кралство|краля на Сицилия]] [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]. Сред многобройните популярни легенди в този контекст е и тази за родоначалника на рода – [[Бентивольо Бентивольо|Бентивольо]], извънбрачен син на Енцо и на селянката Лучия ди Виадагола. Детето е кръстено на думите, които Енцо повтарял на Лучия: „Любов моя, обичам те“ (''Amor mio, ben ti voglio''). == История == Присъствието на семейството в Болоня е засвидетелствано за първи път през [[1323]] г. От самото начало то е свързано с някои стари болонски семейства, държащи в ръцете си управлението на града чрез Колегиума на старейшините. Карати в своите родословия, съхранявани в библиотеката на Архигимназията в Болоня, споменава връзката на Бентивольо със семейство дале Оле (''dalle Olle'').<ref>''Genealogie del Carrati'', Carrati Biblioteca comunale dell'Archiginnasio</ref> Надмощието на рода започва през [[1401]] г. след изгонването на [[Папски легат|Папския легат]], когато [[Джовани I Бентивольо]] се присъединява към [[Висконти]] от [[Милано]] и на 14 март 1401 г. става господар на [[Болоня]] и висш магистрат (''Gonfaloniere di Giustizia'') доживот. Надмощието се утвърждава със [[Санте Бентивольо]] ([[1445]] – [[1462]]) и особено с [[Джовани II Бентивольо]] (1462 – [[1506]]). Джовани I Бентивольо загива на 26 юни [[1402]] г. в битката при [[Казалекио ди Рено|Казалекио]] срещу армията на [[херцог]]а на Милано [[Джан Галеацо Висконти]] и неговите съюзници [[Франческо I Гонзага|Франческо I Гондзага]] – [[капитан на народа]] на [[Херцогство Мантуа|Мантуа]] и [[Джовани IV Малатеста]] – господар на [[Синьория Римини|Римини]]. Когато разногласията в Болоня между родовете Бентивольо и Канетоли се възобновяват, [[Антон Галеацо Бентивольо]] – син на Джовани I, който, подобно на баща си, се стреми да застане начело на управлението на града, кара Канетоли да бъдат изгонени. Канетоли обаче, с подкрепата на Папата, го принуждават на изгнание. Папският легат кардинал Скоти подкрепя завръщането на Антон Галеацо, който е посрещнат от жителите на Болоня с ентусиазъм. Впоследствие от страх, че папската власт в град Болоня е разклатена, кардиналът прави засада на Антон Галеацо и кара да го екзекутират на 23 декември [[1435]] г. === Връщане на власт === Папа [[Евгений IV]] пристига в Болоня по случай [[Фераро-флорентински събор|Ферарския събор]]. Жителите на Болоня, обезкървени от папските данъци, наложени с оправдание за високите съборни разходи, и под предводителството на приятели на Бентивольо, в нощта на 21 май [[1438]] г. се вдигат на оръжие. Те отварят градските порти на [[Николо Пичинино]] – капитан на [[Висконти]] във война срещу Църквата. Кардинал Скоти е изгонен. [[Анибале I Бентивольо]] – извънбрачният син на Антон Галеацо (макар че майка му Лина Каниджани не е сигурна в бащинството) влиза в Болоня, приветстван от ликуващия народ. Присъствието на Анибале I обаче разстройва плановете на капитан Пичинино, оставил сина си – [[кондотиер]]а [[Франческо Пичинино|Франческо]] в града. С измама Франческо кани съперника си на банкет извън града и го затваря в замъка във [[Варано де' Мелегари|Варано]] близо до [[Парма]]. Галеацо Марескоти и четирима негови приятел отиват в крепостта във Варано и освобождавал Анибале. Анибале се връща в Болоня и повежда бунта срещу Франческо Пичинино, завършил с победа в битката при [[Сан Джорджо ди Пиано]] (15 август [[1443]]) г. Благосъстоянието на Бентивольо разпалва враждата им с Канетоли и по време на празненство на 24 юни [[1445]] г., организирано за скрепването на мира между двете семейства, Анибале е убит. Галеацо Марескоти призовава хората му към отмъщение: прободеното сърце на Батиста Канетоли, приковано към вратата на двореца на Анибале, е зловещият знак за победата на рода Бентивольо. === Ренесансова Болоня === Като нов сеньор на града от [[Флоренция]] е извикан извънбрачният син на Ерколе Бентивольо и братовчед на Анибале – [[Санте Бентивольо]], подкрепян от [[Козимо Медичи]]. Назначен за Главен магистрат и покровител на малкия [[Джовани II Бентивольо]], Санте Бентивольо се оказва на висота и успешно отговаря на очакванията на жителите на града, като им гарантира дълъг период на мир. След смъртта му през 1462 г. господар на Болоня в продължение на 40 години става наследникът на рода – 20-годишният Джовани II Бентивольо. Градът се радва на престиж и политическа слава благодарение и на дипломатическите връзки с другите [[Стари италиански държави|италиански държави]], на новото художествено наследство и на новия тласък към градските дейности и прогрес. В [[Болоня]] процъфтява [[Ренесанс]]ът. Съживява се [[Болонски университет|Болонският университет]] и намаляващото значение на правото е компенсирано от преподаване на [[Старогръцка литература|старогръцка]] и [[Римска литература|римска]] литература, [[философия]], [[медицина]], [[астрономия]] (чийто най-голям представител е [[Джироламо Манфреди]]). Строителните промени, изграждането на църкви и дворци или модернизацията на вече съществуващите такива, и обогатяването им с нови ценни картини, както и радикалната промяна на облика на Болоня, оставят [[Ренесансова архитектура|ренесансов]] отпечатък върху града. По онова време в Болоня следват [[Джовани Пико дела Мирандола]] и [[Николай Коперник]]. През [[1503]] г. е завършено строителството на Палацо Бентивольо, считан навремето за един от най-красивите и най-големите в Италия. Той се намира в района, където понастоящем се намират Общинският театър и Градината на Гуасто, която, подобно на прилежащата ѝ улица Гуасто (от итал. ''guasto'', „унищожение, повреда“), напомня с името си за унищожаването на сградата през 1507 г. от народния гняв.<ref>{{Cite book|last=Bersani|first=Serena|title=Forse non tutti sanno che a Bologna...|url=https://books.google.it/books?id=oAOeDQAAQBAJ&dq=serena+bersani&hl=it&source=gbs_navlinks_s|date=2016-12-07|publisher=Newton Compton Editori|isbn=9788854187047|page=|pages=122 – 130}}</ref> Болоня привлича художниците от [[Ферарска школа|Ферарската школа]]. [[Скулптура|Скулпторът]] [[Николо дел'Арка]] завършва [[мрамор]]ния ковчег, в който са положени тленните останки на Свети Доминик и по който с три статуи сътрудничи [[Микеланджело Буонароти]]. [[Франческо Франча]] създава медальони и рисува нежни [[Богородица|Мадони]] и портрети, което прави и придворният художник [[Амико Аспертини]]. Писателят [[Сабадино дели Ариенти]] пише ''le Porrettane''. Гениалният архитект [[Аристотеле Фиораванти]], създател на [[портик]]а на Палацо дел [[Подест]]à, е в състояние да придвижва кули с помощта на футуристични инженерни сбруи. Фиораванти е търсен от папи, императори, крале и султани, сред които самият руски цар. Дворът на Бентивольо не само се съревновава, но и превъзхожда другите италиански дворове през [[Италиански ренесанс|Ренесанса]]. === Упадък и прогонване === [[Файл:2236_-_Milano_-_Castello_sforzesco_-_Portale_Palazzo_Bentivoglio_(1525)_-_Stemma_-_Foto_Giovanni_Dall'Orto_-_14-Feb-2008.jpg|мини| Гербът на Бентивольо на портала на двореца им в [[Милано]] (''Musei Civici del Castello Sforzesco'')|271x271пкс]] [[Файл:007Ferrara_-_Palazzo_Bentivoglio.JPG|ляво|мини| Гербът на Бентивольо на Дворец Бентиволио във [[Ферара]]|246x246пкс]] [[Джовани II Бентивольо]], под влиянието на съпругата си [[Джиневра Сфорца]], прави много грешки в последните дни от своето управление, провеждайки тиранична политика в града и необичайна политика спрямо другите държави. Освен това синовете му със своето разпуснато, арогантно и провокативно поведение допринасят за увеличаване на враждебността на гражданите към цялото семейство. Епизодът, който окончателно провокира враждата на болонските благородници към семейството, е скандалното посичане на семейство [[Марескоти (род)|Марескоти]] по нареждане на Джовани II. Той се опасява, че Агамемнон – техният авторитетен лидер, възнамерява да го измести в управлението на Болоня. В клането загиват 240 души и вратите на града са затворени, докато касапницата не приключи. Поради това, когато папа [[Юлий II]] се появява с войските си, а испанците във [[Фриняно]] са в очакване да окупират града през [[1506]] г., жителите отварят градските порти на папата и Джовани II заедно със съпругата си Джиневра и децата им трябва да се спасяват с бягство. Те се укриват във [[Ферара]] под закрилата на [[Алфонсо I д’Есте]]. След това Джовани II заминава за нападнатия от французите [[Милано]], за да моли за помощ френския крал [[Луи XII]]. През [[1507]] г., след неуспешен опит на синовете на Джовани II – [[Анибале II Бентивольо|Анибале II]] и [[Ермес Бентивольо|Ермес]] да си върнат властта, жителите на Болоня, подстрекавани от Ерколе Марескоти, унищожават великолепния Палацо Бентивольо. Джовани II е затворен в Милано и е съден, но е признат за невинен.<ref>[http://icozzano.scuole.bo.it/ic/media/attivita/05-06/rinascimento-bo/bentivoglio/bentivoglio.htm La storia dei Bentivoglio]</ref> Умира в Милано малко след това, на 1 февруари 1508 г. През [[1511]] г. Анибале II Бентивольо – син на Джовани, се опитва отново, този път успешно, да си върне Болоня, ставайки неин господар под протектората на французите. По този повод е унищожен още един безценен художествен шедьовър: статуята на папа [[Юлий II]] – единствената бронзова творба на [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]], чийто метал е претопен за юлианското оръдие на [[Алфонсо I д’Есте]]. Анибале успява да се противопостави на обсадата, започната от вицекраля на Неапол [[Рамон де Кардона|Раймондо ди Кардона]], благодарение на подкрепата на [[Херцог на Немур|херцога на Немур]] [[Гастон дьо Фоа-Немур]]. Новото въстание на болонците и френското отстъпление принуждават Анибале II да напусне Болоня. При смъртта на папа Юлий II през [[1513]] г. Анибале отново се опитва да си върне контрола над града, но безуспешно. Последен такъв опит той предприема през [[1522]] г. с атака, която обаче е отхвърлена от защитата на града. С изгонването на Бентивольо Болоня остава твърдо включена в [[Папска държава|Папската държава]] в продължение на почти три века (до края на XVIII век). == Дворци == [[Файл:Paolo_Monti_-_Servizio_fotografico_(Bologna,_1969)_-_BEIC_6354277.jpg|мини|Лоджите на Палат Бентивольо на ул. деле Беле Арти в [[Болоня]]. (Снимка на Паоло Монти, 1969 г.)|276x276пкс]] * Дворец Бентивольо (''Palazzo Bentivoglio'') в [[Болоня]], на улица „Сан Донато“ (днешна ул. „Дзамбони“), разрушен през 1507 г. * Дворец Бентивольо, на ул. „деле Беле Арти“ 8 в Болоня, построен през 1551 г. за Костанцо Бентивольо * Дворец Бентивольо във [[Ферара]] * Крепост Бентивольо (''Rocca dei Bentivoglio'') в Бацано ([[Валсамоджа]]) * Дворец Бентивольо в [[Гуалтиери]] * Дворец Фоджанова, разрушен в края на XVIII век (между [[Гранароло дел'Емилия|Гранароло]] и Марано ди Кастеназо)<ref>{{cite web | url = https://arteacastenasoedintorni.blogspot.com/2018/08/linventario-del-perduto-palazzo-di.html?m=1 | title = Castenaso e dintorni: frammenti inediti di storia locale | publisher = arteacastenasoedintorni.blogspot.com | accessdate = 5 април 2021}}</ref> * Дворец Бентивольо в [[Милано]] == Господари на Болоня == * [[Джовани I Бентивольо|Джовани I]] 1401 – 1402<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-i-bentivoglio/ Annibale I Bentivoglio], Enciclopedia Treccani</ref> * [[Антон Галеацо Бентивольо|Антон Галеацо]] 1416 – 1420 г. <small>(ръководител на Реформаторското правителство)</small>, 1420 и 1435 г. <small>(сеньор на Болоня)</small><ref name="bentivoglio">[http://www.miabologna.it/STORIA/015_Bentivoglio1.htm ESCI]</ref><ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/anton-galeazzo-bentivoglio/ Gian Galeazzo Bentivoglio], Enciclopedia Treccani</ref> * [[Анибале I Бентивольо|Анибале I]] 1445 г. * [[Санте Бентивольо|Санте]] 1446 – 1462<ref>[http://www.miabologna.it/STORIA/016_Bentivoglio2.htm ESCI]</ref><ref name="sorbelli">Albano Sorbelli, [http://www.treccani.it/enciclopedia/bentivoglio_(Enciclopedia_Italiana)/ Bentivoglio], Enciclopedia Italiana, 1930</ref> или 1463 г.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/sante-bentivoglio/ Sante Bentivoglio], Enciclopedia Treccani</ref><ref>Ottavio Banti, [http://www.treccani.it/enciclopedia/sante-bentivoglio_(Dizionario-Biografico)/ Sante Bentivoglio], Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 8 (1966)</ref> * [[Джовани II Бентивольо|Джовани II]] 1462 (или 1463) -1506 г.<ref>[http://www.castelbolognese.org/cessione.htm La Cessione Di Castel Bolognese A Cesare Borgia]</ref><ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-ii-Bentivoglio Giovanni II Bentivoglio], Enciclopedia Treccani</ref> * [[Анибале II Бентивольо|Анибале II]] и [[Ермес Бентивольо|Ермес]] 1511 – 1512 г.<ref>[http://www.miabologna.it/STORIA/017_Bentivoglio3.htm ESCI]</ref><ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/ermes-bentivoglio/ Ermes Bentivoglio], Enciclopedia Treccani</ref> == Основни представители == * [[Джовани I Бентивольо]], загинал в битката при [[Казалекио ди Рено|Казалекио]] през [[1402]] г. * [[Антон Галеацо Бентивольо]], господар на Болоня от [[1416]] до [[1420]] г. и след това, след дълго изгнание, през [[1435]] г. (когато е убит от [[Папски легат|папския легат]] Даниеле да Тревизо) * [[Анибале I Бентивольо]], господар на Болоня от [[1438]] г., убит през [[1443]] г. * [[Санте Бентивольо]], господар от [[1446]] г., починал през [[1462]] г. * [[Ерколе Бентивольо (кондотиер)|Ерколе Бентивольо]], лидер и армейски капитан * [[Джовани II Бентивольо]], господар на Болоня от 1463 до 1506 г., когато е принуден от папа [[Юлий II]] да бяга. * [[Корнелио I Бентивольо]], маркиз на [[Гуалтиери]] от 1576 г. * [[Анибале II Бентивольо]], лидер, намерил убежище във [[Ферара]] (дава началото на клона Естензе и приема титлата „Бентивольо д’Арагона“), починал през [[1540]] г. * [[Ерколе Бентивольо (поет)|Ерколе Бентивольо]], литератор и поет, починал през [[1573]] г. * [[Гуидо Бентивольо д'Арагона]], кардинал, починал през [[1644]] г., като председател на съда на [[Инквизиция]]та допринася за осъждането на [[Галилео Галилей]]. Апостолски нунций първо във [[Фландрия]], а след това в [[Кралство Франция]], и по-късно става пълномощен министър на краля на Франция при Папската държава * [[Корнелио Бентивольо]] (1668 – 1732), кардинал, архиепископ на [[Картаген]], апостолски нунций в [[Париж]] и пълномощен министър на [[Монарси на Испания|краля на Испания]] във [[Ватикан]]а * Филипо Бентивольо (1622 – 1718), [[Флорентинска република|флорентински]] благородник, виночерпец на [[Леополдо Медичи]] * [[Галеацо Бенти]] (1923 – 1993), сценично име на граф Галеацо Бентивольо, родом от [[Флоренция]], блестящ актьор и сценарист, който снима повече от 80 филма, включително и много комедийни филми с [[Тото (актьор)|Тото]]. == Семейство Бентивольо на картината на Лоренцо Коста == [[Файл:Lorenzo_Costa_006.jpg|мини| ''Pala Bentivoglio'' от [[Лоренцо Коста]]|329x329пкс]] В частния параклиса на Бентивольо в църквата „Сан Джакомо Маджоре“ в [[Болоня]] се намира платното ''Pala Bentivoglio''. То е нарисувано от художника [[Лоренцо Коста]] през август [[1488]] г. и изобразява семейството на [[Джовани II Бентивольо]]. На преден план са изобразени [[Джиневра Сфорца]], по онова време вдовица на [[Санте Бентивольо]] и по-късно съпруга на братовчед му Джовани II Бентивольо, и някои от 16-те им деца, пет от които починали в ранна детска възраст. Сред изобразените са [[Камила Бентивольо|Камила]] и Изота Бентивольо – монахини в манастира „Корпус Домини“, [[Франческа Бентивольо]], омъжена за [[Галеото Манфреди]] и негова убийца, все още малкият [[Ермес Бентивольо]], впоследствие описан от болонски хронист като гневен и извратен, дори „зверски“, във връзка с клането от [[1501]] г. над семейство Марескоти, [[Антонгалеацо Бентивольо]] в облекло на прелат – апостолски протонотариус, който не получава желаната [[кардинал]]ска шапка от папата, [[Анибале II Бентивольо]], женен за [[Лукреция д'Есте (15 век)|Лукреция д'Есте]], който след смъртта на Джовани II и изгнанието, претърпяно от семейството му, напразно се опитва заедно с брат си Ермес да се върне в Болоня. Другите изобразени деца са [[Елеонора Бентивольо]], [[Лаура Бентивольо]], [[Виоланта Бентивольо]] (бъдеща съпруга на [[Пандолфо IV Малатеста]] – последен господар на [[Римини]]), [[Бианка Бентивольо]] и [[Алесандро Бентивольо]]. Някои, въз основа на изненадващата прилика с фигурата, изобразена на платното на Лоренцо Коста, идентифицират Виоланта Бентивольо на портрета на дама, съхранен в [[Пинакотека Амброзиана (Милано)|Пинакотека Амброзиана]] в Милано и обикновено приписван на художника [[Джовани Амброджо де Предис]]. == Вижте също == * [[Болоня]] == Източници == === Библиография === * C. Ady, ''I Bentivoglio'', Varese 1965; * Armando Antonelli – Marco Poli, ''Il Palazzo dei Bentivoglio nelle fonti del tempo'', Venezia 2006; * ''Il Castello di Bentivoglio. Storie di terre, di svaghi, di pane tra Medioevo e Novecento'', a cura di A.L. Trombetti Budriesi, Firenze 2006; * A. De Benedictis, ''Una guerra d'Italia, una resistenza di popolo. Bologna 1506'', Bologna 2004; * Gina Fasoli, ''I Bentivoglio'', Firenze 1936; * ''Il carteggio di Gerardo Cerruti, oratore sforzesco a Bologna (1470 – 1474)'', a cura di T. Duranti, Bologna 2007. * Bartolomeo Manzoni Borghesi, ''Intorno alle monete di Giovanni d'Annibale Bentivoglio e del Reggimento Popolare a'' lui ''dedicate'', pubblicazione a cura di Vittorio Bassetti e Carlo Colosimo, Repubblica di San Marino 2013. * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri italiane. Bentivoglio di Bologna'', Torino, 1835 * Corti italiane del Rinascimento. Arti, cultura e politica, 1395 – 1530 (Marco Folin curatore), Milano, 2010, ISBN 978-88-89854-55-6 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Bentivoglio (famiglia)|117617931}} {{Портал|Италия|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:История на Италия]] rxyni0j966ojs09v6kml2rhweyuotno 0 770523 12214632 11814689 2024-04-26T00:46:03Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик |име=Чико Симонета |роден-място=[[Какури]] |починал-място=[[Павия]], [[Миланско херцогство]] |баща=Антонио де Куча|майка=Маргерита Симонета|деца= Гуидо Антонио (извънбр.)<br> Джован Франческо (извънбр.)<br>Джовани Джакомо<br>Маргарита<br>Антонио<br>Сигизмондо<br>Лудовико<br>Иполита<br>|брак=Елизабета Висконти|партньор=Джакомина да Лоди|роден-дата=ок. [[1410]]}} '''Франческо Симонета''', познат като '''Чико Симонета''' ({{lang|it|Francesco Simonetta}}, meglio noto come ''Cicco Simonetta: *'' ок. 1410 в [[Какури]],<ref><cite class="citation libro" id="CITEREFDBI" style="font-style:normal"> [http://www.treccani.it/enciclopedia/cicco-simonetta_(Dizionario_Biografico)/ <span style="font-style:italic;">Cicco Simonetta</span>], in <span style="font-style:italic;">[[Dizionario biografico degli italiani]]</span>, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana.</cite> [[Файл:Blue_pencil.svg|link=https://www.wikidata.org/wiki/Q1217669#P1986|alt=Modifica su Wikidata|text-top|class=noprint|безрамка|10x10пкс|Modifica su Wikidata]]</ref> † [[30 октомври]] [[1480]] в [[Павия]], [[Миланско херцогство]]) е италиански [[политик]], [[дипломат]] и [[Криптография|криптограф]]. == Произход == Франческо Симонета, наречен ''Чико'', е роден в [[Какури]], [[Калабрия]]<ref>В други документи самият Симонета се определя като произхождащ от [[Росано]] или от [[Петилия Поликастро|Поликастро]] в [[Калабрия]] – вероятни места за произход на семейството му, макар че някои учени са изтъкват хипотезата, че той самият вероятно е бил родом от тези места.</ref> като първо дете в семейството на Антонио де Куча (* 1390, † 1460) от Какури и Маргерита Симонета от [[Петилия Поликастро|Поликастро]]. Чичо му по бащина линия – Анджело Симонета (* ок. 1392, † 1472) е видна личност от Поликастро. Той е аминистратор от името на [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] – по това време все още свободен [[кондотиер]] на собствените си милиции, на множеството [[феод]]и, които съпругата му Полисена Руфо му донася.<ref>Всъщност Сфорца идва в [[Калабрия]] само на 17 г., за да се ожени за принцеса Полисена Руфо († 17 юли 1420 в [[Кариати]]), която му носи [[феод]]ите на [[Паола]], [[Росано]], [[Калимера]], [[Какури]], [[Монталто Уфуго|Монталто]] и [[Петилия Поликастро|Поликастро]].</ref> От 1420 г. чичо му е на постоянна служба при Франческо Сфорца като негов дипломатически посланик, главно във [[Венецианска република|Венецианската република]], с която се договаря за завладяването на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nobili-napoletani.it/Simonetta.htm|заглавие=Famiglia Simonetta|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=28 януари 2021}}</ref> Чико има няколко братя и сестри: * Джовани Симонета (* 1414, † 1491), [[Историография|историограф]], дипломат и херцогски секретар, получава щедра заплата в знак на признание за лоялността му като дворцов биограф; ∞ 1. 1457 за Катерина Меравили († 1459) – представителка на богат род на търговци и банкери, от която има един син ([[пфалцграф]]) и една дъщеря, овдовява 2. 1463 за Катерина Барбавара, дъщеря на Марколино – секретар на Висконти и граф на [[Гравелона Ломелина|Гравелона]] през 1467 г. чрез застъпничеството на зет му, от която има осем сина (сред които един [[кардинал]] – Джакомо, а другите – църковни лица, военни, поети, юристи, бизнесмени) и две дъщери.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-simonetta_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Simonetta, Giovanni|автор=Maria Nadia Covini|фамилно_име=|първо_име=|дата=2018|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 92|език=it|архив_дата=|достъп_дата=28 януари 2021}}</ref> * Андреа Симонета (* 1416, † 1464), получава от Франческо Сфорца [[Кастелан#Кастеланство|кастеланството]] на [[Монца]], ∞ за Катерина Казати * Анджело Симонета, получава феодите на [[Кастеджо]], [[Белджойозо]] и [[Лакиарела]] * Касандра Симонета * Матео Симонета [[Файл:Simonetta_coat_of_arms.jpg|мини|Семеен герб на Симонета|326x326пкс]] == Биография == === Ранни години === Чико Симонета получава отлично образование. Учи при отците василяни, където учи [[Латински език|латински]], [[Старогръцки език|старогръцки]], [[иврит]], [[Френски език|френски]], [[Немски език|немски]] и [[Испански език|испански]]. Завършва [[гражданско право]] и [[канонично право]], вероятно в [[Неаполитански университет „Федерико II“|Неаполитанския университет]]. През [[1435]] г., поради неговите умения и познания в административната област, е назначен за личен съветник на [[Рене I (Анжу)|Рене Анжуйски]] в [[Неапол]] в контекста на спора между [[Арагонска корона|Арагонците]] и [[Сицилиански Анжуйци|Анжуйците]] за неаполитанския престол. Впоследствие, по съвет на чичо си Анджело, от [[1444]] г. той се поставя в служба на Франческо Сфорца. Във всеки случай той продължава да поддържа връзки с Неапол, а през [[1448]] г. е назначен за почетен президент на ''Regia Camera della Sommaria'' – административен, съдебен и консултативен орган, действащ при анжуйския и арагонския режим в [[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]] в периода ок. 1269 – 1806 г. === Живот и кариера в Ломбардия === [[Файл:9199_-_Milano_-_Archivio_di_Stato_-_Calco_ritratto_Cicco_Simonetta_Duomo_Como_-_Foto_Giovanni_Dall'Orto_-_25-Sept-2007a.jpg|мини| Гипсова отливка на портрета на Чико Симонета, чийто оригинал се съхранява в Катедралата на [[Комо (град)|Комо]].|212x212пкс]] Още като млад се мести от [[Неапол]] в [[Милано]], където междувременно става златен рицар и секретар на Франческо I Сфорца, завладял [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]].<br>От [[1449]] г., заедно с [[Алесандро Сфорца]] – брат на Франческо, той е обвързан с [[Венецианска република|Република Венеция]]. На Симонета е поверено и управлението на новата херцогска канцелария в продължение на 30 години.<br>След това той купува [[феод]]а на [[Сартирана Ломелина|Сартирана]] в [[Ломелина]], който кара да укрепят благодарение на експертизата на Аристотел Фиораванти от [[Болоня]].<br>През [[1452]] г. се жени за Елизабета, дъщеря на Гаспаре Висконти – личен секретар на херцога.<br>През [[1456]] г. получава почетното гражданство на [[Новара]], последвано от тези на [[Лоди]] (на които той е бил и военен губернатор) и [[Парма]]. През [[1465]] г. написва ''Constitutiones et Ordines'' за по-добра организация на канцеларията. По-късно става секретар и на [[Галеацо Мария Сфорца]] след смъртта на брат му Франческо Сфорца. По същото време Симонета започва изграждането на два [[параклис]]а в църквата на Кармел (''Chiesa del Carmine'') в Милано, единият от които е посветен на покровителя му Свети [[Франциск от Асизи]].<br>В двора Симонета се грижи за много организационни аспекти: той реорганизира херцогския музикален параклис, където наема [[Жоскен де Пре]], спонсорира и получава посвещението на първата книга, отпечатана на гръцки в Италия – ''Erotemata'' от [[Константин Ласкарис]] и довежда в Милано [[Антонело да Месина]] на служба на Сфорца. [[Файл:Villa_Simonetta_01.JPG|ляво|мини| Вила Симонета, Милано|232x232пкс]] През [[1474]] г. херцогът назначава Симонета за възпитател на децата му и назначава един от синовете на Чико, започнал църковна кариера, за каноник на [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]]. В същото време му дава и възможност да носи герб, съставен от син фон с златен лъв, изправен на задните си крака, държащ в ръцете си червен латински кръст. И тримата братя на Симонета – Анджело, Андреа и Джовани са назначени в миланския двор благодарение на влиянието на могъщия херцогски секретар и са им дадени земи. (вж. по-горе) През [[1476]] г., след убийството на херцог Галеацо Мария Сфорца, херцогиня [[Бона Савойска]] назначава Чико Симонета за министър и сътрудник, за да защити властта на 8-годишния ѝ син [[Джан Галеацо Сфорца]]. Това позволява на Симонета да управлява напълно град [[Милано]], оставяйки на херцогинята малко и вторични решения. Това крипто-правителство на Симонета е мразено от жителите на града, преди всичко защото смятат, че трябва да проявяват лоялност единствено към херцога, освен това заради голямото количество лично богатство, натрупано от Симонета благодарение на позиция му в херцогската канцелария, а и заради това, че не произхожда от Милано.<ref>Несигурността на Чико през този период на управлението му се вижда ясно в т. нар. „Кула на Бона“ (известна иначе като „Кула на Чико“), който той кара да построят в [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорца]] в Милано за изключителната защита на крепостта, където са офисите му</ref> === Изпадане в немилост и трагичен край === Ситуацията на маргинализация на херцогинята и недоволството на народа довеждат Бона Савойска до прогресивно отчуждаване от Симонета в полза на нейния девер [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико ил Моро]] („Мавърът“). Решителността на Лудовико и готовността за отстъпки на херцогинята водят до краха на Симонета. Той, въпреки че се опитва да накара херцогинята и „Мавърът“ да се помирят, в крайна сметка ѝ казва: {{Цитат|На мен ще отрежат главата, а Вие ще загубите цялата държава.}} Лудовико „Мавърът“ влиза в [[Милано]] с извинението, че иска да освободи херцогиня Бона Савойска от потисничеството на властта на Симонета и народа от тиранията, която тази власт поражда. Миланците го посрещат радостно и херцогинята спонсорира каузата на Лудовико, като го въвежда тайно в замъка. Симонета е арестуван и малко след това съден. С помощта на [[Амброджо Опицони]] – професор по право в [[Павийски университет|Павийския университет]], той е обвинен по 22 точки. Многократно измъчван по време на процеса, старият секретар е принуден, като единствената алтернатива на обезглавяването, да плати сума от 500 000 [[флорин]]а. Той отказва, затова е признат за виновен и е екзекутиран на 30 октомври 1480 г. в замъка в Павия. Екзекуцията е последвана от общото разпределение на всичките му владения, имения, замъци и земи. Тялото му е погребано в голямата градина на манастира на Св. Аполинар (''Chiesa di Sant'Apollinare'') извън градските стени на Милано, за да отбележи края на влиянието му в миланската политика. Монастирът е частично разрушен през 1782 г., а останалата обител на комплекса е използвана като склад за оръжия. През 19 век от църквата са останали само периметърните стени.<ref>Paolo Rotta, [https://archive.org/stream/passeggiatestor00rottgoog#page/n5/mode/2up Passeggiate storiche, ossia Le chiese di Milano dalla loro origine fino al presente], 1891</ref> Лудовико „Мавърът“ поема регентството над своя племенник Джан Галеацо Мария, след което окончателно гони както него, така и майка му Бона Савойска от управлението на държавата. В [[Какури]], днешен регион [[Калабрия]], [[Южна Италия]], на ул. „Симонета“, върху стената на родната му къща е поставена мраморна плоча, за да се отбележи най-известният от неговите граждани. Фрагмент от надгробния му камък и името на тясна улица в Милано са единствените видими свидетелства за Симонета в града. == Брак и потомство == 1452 г. ∞ Елизабета Висконти ди Гаспаре, дъщеря на Джакомо Висконти – херцогски секретар, от която има четирима сина и три дъщери:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Milanesi%20illustri/CiccoSimonetta.htm|заглавие=Cicco Simonetta, capro espiatorio di Ludovico il Moro|автор=Paolo Colussi|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=it|архив_дата=|достъп_дата=28 януари 2021}}</ref> * Джовани Джакомо (''Giovanni Giacomo Simonetta''; * 29 септември 1452 в [[Кремона]]), [[Хуманизъм|хуманист]] и библиофил, част от херцогската канцелария * Маргерита (''Margherita Simonetta''; 26 октомври 1456 в Милано), ∞ [[Гуидо Галеото Торели]], сеньор на [[Гуастала]] * Антонио (''Antonio Simonetta''; * 23 декември 1457 в Милано), работи в херцогската канцелария; ∞ за Беатриче Санвитале, от която има четирима сина: Франческо Мария († 1530), 1-ви граф на Торичела (подселище на дн. град [[Сиса Треказали]]), Анджело, Пиетро и Паоло. Феодът на Торичела е дарен на братята от крал [[Луи XII]] с акт от 11 ноември 1599 г.<ref name=":0" /> * Сигизмондо (''Sigismondo Simonetta''; * 27 май 1459 в Милано), тесен сътрудник на баща си * Лудовико (''Ludovico Simonetta''; * 14 септември 1460 в Милано), с църковна кариера * Иполита (''Ippolita Simonetta''; * 12 август 1461 в Милано), ∞ граф Гауденцио фон Мач, граф на Мач * Чечилия (''Cecilia Simonetta''; * 12 януари 1464, † 8 април 1499 в Милано), ∞ ок. 1476 [[Гаспаре Амброджо Висконти]] (* юни/юли 1461 в Милано, † 8 април 1499, пак там), поет и интелектуалец, сеньор на [[Касано Маняго]], от когото има седем сина и пет дъщери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://treccani.it/enciclopedia/gaspare-ambrogio-visconti_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=VISCONTI, Gaspare Ambrogio|автор=Edoardo Rossetti|фамилно_име=|първо_име=|дата=2020|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 99|език=it|архив_дата=|достъп_дата=28 януари 2021}}</ref> От извънбрачната връзка с Джакомина от [[Лоди]] има двама сина: * Джован Франческо Симонета (''Giovan Francesco Simonetta''; * 1451/1453), припознат, след арестуването на баща му бяга в [[Маркграфство Монферат]], където все още има наследници<ref name=":0" /> * Гуидо Антонио Симонета (''Guido Antonio Simonetta;'' * 1451/1453) – влиятелно църковно лице<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/cicco-simonetta_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=Simonetta, Cicco|автор=Maria Nadia Covini|фамилно_име=|първо_име=|дата=2008|труд=Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 92|език=it|архив_дата=|достъп_дата=28 януари 2021}}</ref> == „Правилата за дешифриране“ == Симонета е описан в криптологичната литература като важен криптоаналитик с оглед на неговите правила. Работата му всъщност представлява набор от съвети за разшифроване, които са доста старомодни за времето си. Съвременните нему служители по (раз)шифроването са добре оборудвани, за да се справят с описаните от него номера. В обща употреба са номенклатурите (списъци с думи) в комбинация с малки кодиращи книги и големи таблици за заместване с [[Хомофония|хомофони]] и нули. Неговите правила за нарушаване на шифрите са приложими за телеграми с разделения на думи, без хомофони, нули или кодови думи. Той не казва нищо за полиалфабетното заместване или за съществуване на номенклатури. Неговите бележки са изпреварени от [[Леон Батиста Алберти]] в неговия теоретичен, но по-изчерпателен трактат „De Cifris“, който му печели титлата на баща на западната криптология. Едва век по-късно научният трактат, изцяло посветен на криптоанализа, е написан от френския математик [[Франсоа Виет]]. Симонета може да се е занимавал с (раз)шифрововане в ранната си кариера, но не са намерени доказателства за това. [[Файл:Simonetta decrypting rules.JPG|мини|Ръкопис на „Правилата за разшифриране“, BNF Codex 1595.]] [[1474]] г. представлява кулминацията на славата и властта на Чико Симонета. Той написва своите „Правила за дешифриране на криптирани документи без притежание на ключ“ (''Regule ad extrahendum litteras ziferatas sine exemplo''). Настоящият превод от латински на италиански се дължи на Луиджи Сако. Правени са незначителни правописни корекции. Разрезите в скоби (и номерирането на правилата) не са част от оригиналния текст на Чико и са добавени за по-голяма яснота: „Павия, понеделник, 4 юли [[1474]] г. # На първо място трябва да установиш дали текстът е написан на латински или на простонароден език, което можеш да разбереш така: виж дали думите за дешифриране имат само пет различни окончания или по-малко или повече. Всъщност ако окончанията са само пет или по-малко, можеш да прецениш, че текстът е на народния език, докато ако са повече от пет, можеш да приемеш, че текстът е на латински. Това е така, защото всички народни думи на нашия език завършват с гласна и има пет гласни: A, E, I, O, U. Ако вместо това думите в текста имат повече от пет окончания, можеш да прецениш, че текстът е на латински и това е така, защото латинските или литературните думи могат да завършват с гласна или с полугласна: ''l, m, n, r, s, x'' или с няма като ''b, c, d, f, g, k, q, p, t''. # Друго правило за откриване на това дали предложеният текст е на народен език или на латински, или на „littera“: Провери дали думите, представени само с един шифър, се умножават или се появяват често в текста, за да бъдат дешифрирани, защото ако това е така, е вероятно текстът да е на народен език, защото в народния език думите, представени от един шифър, са много чести, докато те са редки в латинския или в „littera“. На латински думите, представени с една буква или шифър, са само четири: предлогът ''e'', ''a'', вокативното наречие ''o'' и императивният глагол ''i'', които монобукви рядко се срещат в текстовете с изключение на предлога ''а''. # Също така провери дали думите от две или три букви или шифри се умножават и се срещат често в предложения текст, и след това си направи извода, че текстът е на народния език. Това е така, защото думите от този вид са по-чести в народния език, отколкото в латинския. # Следователно, когато с помощта на гореспоменатите правила ти се струва, че предложеният текст е на народен език, или е на латински или на „littera“, ако е на народния език, ще можеш веднага да установиш кои шифри представляват гласните като цяло, защото шифрите, които се намират в края на думите, винаги са гласни на езиците на цяла Италия. След като разпознаеш гласните с така споменатата система, помисли кой от шифрите в края на думите се повтаря най-често в едносрични и монобукви или едношифрени думи, защото е възможно и е много вероятно този шифър да представлява ''e''. Това е така, защото ''е'' е много често срещан спомагателен глагол в думите на народния език и често се появява и като съюз. # Също така в простонародните текстове обърни голямо внимание само на двушифрените думи, защото много от тях започват с ''l'', защото членовете пред съществително са ''lo'' и ''la'' в единствено число и ''li'' и ''le'' в множествено число. # По същия начин трябва да разгледаш само тришифрените думи и да видиш дали някоя от тях се повтаря често в предложения текст. Това е така, защото това е думата, която често се повтаря в народния език. # Ако от друга страна ти се струва, че текстът е на латински, а не на народен език, тогава вземи в предвид шифрите, които са в края на думите и сред тях наблюдавай онези, които най-често се повтарят, защото е вероятно те са: или гласни, или ''s'', или ''m'', или ''t''. Tова е така, защото повечето от латинските думи завършват на гласна или на ''s'', или на ''t'', и малко от тях завършват на няма, различна от ''t'', с изключение на: ''ab, ad, quod'', които са доста чести в текстовете. # Друго правило (за латиница): Провери дали в текста има някаква дума, представена от един шифър, и заключи, че той представлява ''а'', тъй като в латинските текстове рядко има думи от една буква, различни от предлога ''а'', както беше споменато по-горе. # Друго правило (за латиница): Разгледай шифрите в края на думите и онези, които, както вече беше казано, често представляват някаква гласна, или ''s'', или ''m'', или ''t'', и виж дали ще намериш някоя от тях в думите с един или два шифъра. Ако я намериш в едношифрена дума, тогава този шифър представлява гласна, защото никоя едносричка или сричка не може да устои без гласна и тази гласна може да бъде ''a'' и ''i'' или ''u'', но е по-вероятно да е предлогът ''a'', както бе казано по-горе. Ако, от друга страна, я намериш в двушифрова дума, тогава прегледай в ума си всички думи само от две букви и особено онези, които най-често се срещат в текстовете, като: ''et, ut, ad, si, аз, te, se''. И за да не забравиш нито една от тях, ще напиша по-долу всички думи от само две букви, т.е. по-голямата част от тях: ''ab, ac, ad, an'' и ''at, da, de'' и ''do, ea, ei, eo, et, ex'' и ''es, he'' и ''hi, id, ii, in, ir, is'' и ''it, me'' и ''mi, na, ne'' и ''ni, ob'' и ''os, re, se, tu'' и ''te, ve'' и ''vi, ut''. # Друго правило (за латински): Проучи дали в текста има думи само с три шифъра, от които първата е еднаква или подобна на последната, защото тази дума вероятно ще представлява не това, което често се среща в текстовете, или ''sis'', или ''ibi''. Също така изследвай и другите трибуквени думи, от които първата е еднаква с последната, като: ''ala, ama, ana, ara, ede, eme, ere, ehe, ixi, ivi''. # Друго правило (за латински): Провери дали в текста има дума или думи, при които шифърът се появява утроен след интервал, защото този шифър ще представлява ''u'', като например: „ut uvula“. # Друго правило (за латински): Помисли дали някои шифри в текста са двойни, особено в четиришифрените думи, защото този шифър вероятно ще представлява ''l'' или ''s'', които често са двойни, като в ''esse'' и в ''ille''. # Друго и последно правило, общо както за простонародни, така и за латински текстове. Провери дали има някакъв шифър в текста, която винаги или навсякъде е последван от един и същ шифър, защото първият шифър ще представлява ''q'', а следващият ще представлява ''u'', защото ''u'' винаги идва след ''q''. Освен това шифърът, който следва шифъра представляващ ''u'', е винаги гласна, защото след сричката ''qu'' винаги идва друга гласна. Въпреки това гореспоменатите правила могат да бъдат направени неизползваеми по много начини: или чрез писане с шифри на една част от текста на простонароден език и друга част на латински; или чрез вмъкване и добавяне към текста на шифри, които не представляват някаква буква (нула), особено в думите от един, два или три шифъра или букви; или дори криптиране с две напълно различни азбуки; или накрая чрез криптиране на ''q'' и ''u'' с един и същ шифър." {{Цитат|...Месер Чико – най-отличният човек по благоразумие и дълга практика...|[[Николо Макиавели]], „Флорентински истории, гл. XVIII.}} == Вижте също == {{колони|2| * [[Миланско херцогство]] * [[Бона Савойска]] * [[Джан Галеацо Сфорца]] * [[Галеацо Мария Сфорца]] * [[Франческо I Сфорца]] * [[Сфорца]] }} == Източници == === Библиография === * {{Икона|en}} Buonafalce, A. ''Cicco Simonetta's Cipher-Breaking Rules'', in Cryptologia XXXII: 1. p. 62 – 70, 2008. * {{Икона|en}} Pesic, P. ''François Viète. Father of Modern Cryptanalysis—Two New Manuscripts'', in Cryptologia XXI: 1. 1 – 29. 1997. * {{Икона|en}} Smith, Rev. J., Ed. ''The Life, Journals and Correspondence of Samuel Pepys'', 1841. * {{Икона|it}} Corio, Bernardino, ''L'Historia di Milano'', Milano 1554 [Reprint Studio Editoriale Insubria, Milano 1978] * {{Икона|it}} Redaelli, G., ''La vita di Cicco Simonetta'', in „Annali Universali di Statistica“, vol. XX (1829), pp. 263 – 78; vol. XXI (1829), pp. 25 – 39; vol. XXII (1829), pp. 194 – 233; vol. XXIII (1829), pp. 84 – ?; vol. XXIV (1830), pp. 181 – 192. * {{Икона|it}} Giovanni Battista Picotti, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/simonetta-francesco-detto-cicco_%28Enciclopedia-Italiana%29/ Simonetta, Francesco, detto Cicco]'', in Enciclopedia italiana (1935) * {{Икона|it}} Sacco, L., ''Un Primato Italiano. La Crittografia nei Secoli XV e XVI'', in ''Bollettino dell'Istituto Storico e di Cultura dell'Arma del Genio'', Roma, December 1947. * {{Икона|it}} Colussi, P. ''[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Milanesi%20illustri/CiccoSimonetta.htm Cicco Simonetta, Capro Espiatorio di Ludovico il Moro]''. Storia di Milano Vol. VII, Milano, 1957. * {{Икона|it}} Natale, A. R. Ed. ''I Diari di Cicco Simonetta (1473 – 76 e 1478''), Milano, 1962. * {{Икона|it}} Santoro, Caterina, ''Gli Sforza'', Milano, Dall'Oglio 1968 * {{Икона|it}} AA.VV., ''Gli Sforza a Milano e in Lombardia e i loro rapporti con gli Stati italiani ed europei (1450 – 1535)'', Milano, Cisalpino-Goliardica, 1982 * {{Икона|it}} Catalano, Franco, ''Francesco Sforza'', Milano, Dall'Oglio, 1983 * {{Икона|it}} Catalano, Franco, ''Ludovico il Moro'', Milano, Dall'Oglio, 1985 * {{Икона|it}} Giuseppe Pizzuti, ''[http://www.nobili-napoletani.it/Simonetta.htm Famiglia Simonetta]'', на Nobili-napoletani.it * {{Икона|it}} Maria Nadia Covini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/cicco-simonetta_(Dizionario-Biografico)/ Simonetta, Cicco]'', in Dizionario Biografico degli Italiani, Vol. 92 (2018) * {{Икона|fr}} Perret, P. M., ''Les règles de Cicco Simonetta pour le déchiffrement des écritures secrète'', in ''Bibliothèque de l'École des chartes'' (1890) p. 516 – 525. == Бележки == <references /> {{Превод от 2|it|Cicco Simonetta|en|Cicco Somonetta|116714405|979447312}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{СОРТКАТ:Симонета, Чико}} [[Категория:Италиански политици]] [[Категория:Сфорца]] [[Категория:Починали в Павия]] [[Категория:Убити политици]] [[Категория:Калабрийци]] [[Категория:Италиански дипломати]] [[Категория:Криптография| ]] sbdkcallpjeukb2vpdslswbf6xq0mod 0 772390 12215049 12052541 2024-04-26T10:57:07Z 89.215.227.67 /* В ролите */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пътникът на дъжда | име_оригинал = Le Passager de la pluie | картинка = | режисьори = [[Рене Клеман]] | продуценти = Серж Зилберман | сценаристи = Себастиян Жапризо | базиран_на = | актьори = [[Марлен Жобер]]<br> [[Чарлс Бронсън]]<br> [[Габриеле Тинти]]<br>[[Корин Маршан]]<br>[[Ани Корди]] | музика = [[Франсис Ле]] | оператор = Андре Уиндин | монтаж = Франсоа Жавет | филмово_студио = ''Greenwich Film Productions''<br>''Medusa Distribuzione'' | разпространител = | жанр = [[трилър]]<br>мистерия | премиера = 21 януари 1970 | времетраене = 120 минути | страна = {{Флагче с име|Франция}}<br>{{Флагче с име|Италия}} | език = [[Френски език|френски]]<br>[[Английски език|английски]] | бюджет = | код-IMDB = 0064791 | код-Allmovie = 41354 | уебсайт = }} '''„Пътникът на дъжда“''' ({{lang|fr|Le Passager de la pluie}}) е френско-италиански трилър, мистерия от 1970 г. на френския [[кинорежисьор]] [[Рене Клеман]], с участието на [[Марлен Жобер]] и [[Чарлс Бронсън]]. Филмът получава през 1970 година Награда „[[Златен глобус]]“ за най-добър чуждоезичен филм и специална награда „[[Давид на Донатело]]“. == Сюжет == {{сюжет}} Мели става жертва на жесток престъпник. Тя го убива и унищожава всички следи. Но в градчето се появява загадъчния американец Хари Добс, който търси убития и се интересува от неговата чанта. Полковник Добс е убеден, че Мели е свързана с изчезналия и неговата чанта. Той използва своите необичайни методи за да докаже това. {{сюжет-край}} == В ролите == {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Марлен Жобер]] || Меланхоли (Мели) Мо |- | [[Чарлс Бронсън]] || Полковник Хари Добс |- | [[Ани Корди]] || Жулиета, майка на Мели |- | Габриеле Тинти || Тони Мо |- | Джил Айрланд || Никол |- | Жан Гавен || инспектор Тусен |- | Жан Пиа || М. Арман |- | Корин Маршан || Таня |- | Марика Грийн || хостеса на Таня |- | Елън Бал || Мадлен Легоф |- | Марк Маца || Пътникът (Мак Гъфин)<ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли – „Пътникът на дъжда“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0064791/fullcredits#cast |accessdate=21 февруари 2021}}</ref> |} == Продукция == Филмът е заснет както в английска, така и във френска версия. В интервю за списание ''„[[Върайъти]]“'' Чарлс Бронсън казва, че е научил репликите си на френски език фонетично, така че собствения му глас да се чува. Това е последният път, когато той прави това за европейски филми, позволява да бъде дублиран във всички следващи филми. <ref>{{cite book |first=Steven |last=Whitney |author-link= Steven Whitney |title=Charles Bronson Superstar |publisher=Robert Hale Limited |year = 1975 |pages=149 | isbn= 0-7091-7134-X}}</ref> Снимките на филма започват на 2 юни 1969 г. на полуостров Гиенс и завършват на 4 август 1969 г. на [[Лазурен бряг|Френската Ривиера]]. Някои сцени са заснети в [[Париж]]. <ref>{{Cite book|title=80 grands succès du cinéma policier français|date=1989|publisher=Casterman|others=Tchernia, Pierre, Romer, Jean-Claude.|isbn=2203298081|location=Paris|pages=69|oclc=21614392}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://cinema.encyclopedie.films.bifi.fr/index.php?pk=55596|title=Le Passager de la pluie – Fiche Film – La Cinémathèque française|website=cinema.encyclopedie.films.bifi.fr|accessdate=2019-10-03}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0064791|Пътникът на дъжда}} * {{Amg movie|41354|Пътникът на дъжда}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/rider_on_the_rain „Пътникът на дъжда“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Рене Клеман]] [[Категория:Филми от 1970 година]] [[Категория:Френски трилъри]] [[Категория:Италиански трилъри]] 9zd5dbm9qq6yjw2npnnq0x8bglw72au 0 772945 12214660 11815442 2024-04-26T00:57:18Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия||страна=[[Файл:Flag of the Papal States (pre 1808).svg|20px]] [[Папска държава]]<br />[[Файл:Coat of Arms of the Landi State.svg|20px]] [[Държава Ланди]]<br />[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Кралство Италия]]<br />{{ITA}}|герб=Coat of arms of the House of Doria Pamphilj.svg|основател=Джовани Андреа IV Дория Ланди Памфили|година на основаване=[[1763]]|националност={{Италия}}|титли= * [[Принц на Мелфи|Княз на Мелфи]] * [[Имперски княз]] * Княз на [[Санто Стефано д'Авето]] * [[Княжество Ториля|Княз на Ториля]] * Княз на [[Борго Вал ди Таро|Валдитаро]] * Княз на [[Валмонтоне]] * Княз на [[Витербо|Сан Мартино ал Чимино]] * Херцог на [[Авиляно]] * Херцог на [[Монтеланико]] * Маркиз на [[Карега Лигуре|Карега]] * Маркиз на [[Вал Требия|Кроче ин Вал Требия]] * Маркиз на [[Отоне]] * Маркиз на [[Грондона]] * Маркиз на [[Стацано|Варго]] * Маркиз на [[Кабела Лигуре|Кремонте]] * Маркиз на [[Кабела Лигуре|Кабела]] * Маркиз на [[Стацано|Фонтана]] * Маркиз на [[Витербо|Монтекалвело]] * [[Графство Лоано|Граф на Лоано]] * Граф на [[Таламело]] * Граф на Джифони * Граф на [[Понтедечимо|Сан Чиприано]] * Сеньор на Филета * Сеньор на [[Кастильоне дел Дженовези]] * Други|парентална династия=[[Дория]]}} Родът '''Дория Ланди Памфили''' или '''Дория Памфили Ланди''' ({{Lang|it|Doria Landi Pamphili, Doria Pamphili Landi}}) или просто '''Дория Памфили''' (''Doria Pamphili'') е прочуто древно благородническо [[Генуа|генуезко]] и [[рим]]ско семейство. == История == {{main|Държава Ланди}} Фамилното име, съставена от три знатни семейства от светски произход, е в резултат на два важни брака: * В началото на [[17 век|XVII век]] Джовани Андреа II Дория се жени за [[Мария Полисена Ланди]], принцеса на [[Вал ди Таро]] ([[Парма (провинция)|Парма]]). Вследствие на този брак са придобити наследството, фамилното име и [[герб]]ът на семейство [[Ланди]] (които могат да се похвалят с родство с имперската династия на [[Швабия]]). Тези [[Хералдика|хералдически]] елементи присъстват в семейния герб и до днес. * През [[1763]] г. по волята на папа [[Климент XIII]] фамилното име, гербовете и имотите на семейство [[Памфили]] са предоставени на Джовани Андреа IV Дория Ланди (* 1705, † 1764) – княз на [[Мелфи]], Вал ди Таро и [[Мелдола]]. Искането на княз Джовани Андреа IV се основава на правата, придобити след брака между Джовани Андреа III Дория и Анна Памфили през [[1671]] г. Те целят да се регулира унаследяването на Джироламо Памфили, останал без мъжки наследници, и спора относно съдбата на [[Вила Дория Памфили]] в [[Рим]]. В чест на [[кардинал]] Джовани Батиста Памфили – бъдещият папа [[Инокентий X]] вилата е разширена след избирането му на папския трон през 1644 г. През [[1767]] г. [[Андреа Дория Ланди Памфили|Андреа IV Дория Ланди Памфили]] – син на Джовани Андреа IV, последван от съпругата си [[Леополда Савойска-Каринян]], се мести от [[Генуа]] в [[Рим]] по силата на [[Папска държава|папски]] декрет, който задължава собствениците на големи недвижими имоти да пребивават на територията на държавата. След това благородническата двойка се настанява в [[Галерия Дория Памфили|двореца Дория-Памфили]], който все още обитаван от семейните наследници през XXI век. Братята на Андреа – [[Антонио Мария Дория Памфили|Антонио Мария]] (* 1749, † 1821) и [[Джузепе Мария Дория Памфили|Джузепе Мария]] (* 1751, † 1816) стават [[кардинал]]и. На върха на кариерата си те стигат съответно до постовете на Камерхер и на Държавен секретар на Ватикана по времето на папа [[Пий VI]]. Едно от 9-те деца на Андреа IV – Луиджи Джовани Андреа V Дория Памфили Ланди (* 1799, † 1829) се жени през [[1808]] г. за [[Тереза Орсини ди Гравина]] – основателка на Женския религиозен институт на милосърдните сестри хоспиталиерки и на Ордена на Лаврентийските дами. От 21 декември [[1870]] г. до март [[1871]] г. [[Филипо Андреа V Дория Памфили|Филипо Андреа V Дория Памфили Ланди]] (* 1813, † 1876) – първороден наследник е временно изпълняващ длъжността съветник на кмета на Рим. == Изчезване на рода == Принц [[Филипо Андреа VI Дория Памфили|Филипо Андреа VI Дория Памфили Ланди]] (* 1886, † 1958) – убеден [[Антифашизъм|антифашист]], е кмет на Рим от [[10 юни]] [[1944]] до [[10 декември]] [[1946]] г. Неговият мандат обхваща Освобождението на Италия и прехода към новия републикански конституционен ред. През [[1958]] г. е сключен бракът между Ориета Дория Памфили Ланди (* 1922, † 2000) и Франк Джордж Уигнал Погсън (* 1922, † 1998) – офицер от [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Кралските военноморски сили на Великобритания]], който преди брака и вследствие на желанието на принц Филипо Андреа Дория Памфили добавя към фамилното си име имената на съпругата си – последна представителка на своя род. == Принцове на Мелфи == * Трояно II Карачоло дел Соле († 16 май 1520), 1-ви принц на Мелфи * Серджани III Карачоло дел Соле (* 1487, † 1559), 2-ри принц на Мелфи * [[Андреа Дория]] (* 1466, † 1560), 3-ти принц на Мелфи * Маркантонио Дория дел Карето (XVI век), 4-ти принц на Мелфи * [[Дзанобия Дел Карето Дория]] (* 1540, † 1590), 5-а принцеса на Мелфи * [[Джовани Андреа Дория|Джанандреа Дория]] (* 1539, † 1606), 6-ти принц на Мелфи * Андреа Дория (* 1570, † 1612), 7-и принц на Мелфи * Джовани Андреа Дория (* 1606, † 1618), 8-и принц на Мелфи * [[Джовани Андреа Дория Ланди Памфили (9-и принц на Мелфи)|Джовани Андреа Дория]] (* 1607, † 1640), 9-и принц на Мелфи * Андреа Дория (* 1628, † 1654), 10-и принц на Мелфи * Джовани Андреа Дория Ланди (* 1653, † 1737), 11-ти принц на Мелфи * Джовани Андреа Дория Ланди (* 1705, † 1764), 12-ти принц на Мелфи * Джовани Андреа Дория Ланди Памфили (* 1747, † 1820), 13-ти принц на Мелфи * Луиджи Джовани Дория Ланди Памфили (* 1779, † 1838), 14-ти принц на Мелфи * [[Филипо Андреа V Дория Памфили|Филипо Андреа Дория Ланди Памфили]] (* 1813, † 1876), 15-и принц на Мелфи * Джовани Андреа Дория Ланди Памфили (* 1843, † 1890), 16-и принц на Мелфи * [[Алфонсо Дория Памфили Ланди|Алфонсо Дория Ланди Памфили]] (* 1851, † 1914), 17-и принц на Мелфи * [[Филипо Андреа VI Дория Памфили|Филипо Андреа Дория Ланди Памфили]] (*1886, † 1958), 18-и и последен принц на Мелфи == Кардинали Дория Памфили == В скоби – година на номиниране. * [[Джузепе Мария Дория Памфили]] ([[1785]]) * [[Антонио Мария Дория Памфили]] ([[1785]]) * [[Джорджо Дория Памфил Ланди]] ([[1816]]). == Вижте също == {{колони|2| * [[Генуезка република]] * [[Генуа]] * [[Държава Ланди]] * [[Маркграфство Ториля]] * [[Дория]] * [[Ланди]] * [[Памфили]] }} == Външни препратки == * [https://www.doriapamphilj.it/ Galleria Doria Pamphilj Roma] {{Превод от|it|Doria|117658261}} {{Портал|Италия|История}} {{СОРТКАТ:Дория Ланди Памфили}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Генуезци|*]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] hgfkry8nboypj0vyq4q4l7g6zcr51gt 0 772954 12214658 11740821 2024-04-26T00:56:37Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име=Stato Landi |официално-име-бг= |династия=[[Ланди]] |статут=Държава на [[Имперски феоди|имперските феоди]] Ланди |герб=Coat of Arms of the Landi State.svg |столица=[[Барди]] |езици=[[латински език|латински]], [[Емилиано-романьолски език|емилиански диалект]], [[италиански език|италиански]] |национален_девиз=''Svevo sanguine laeta'' |най-голям град=[[Барди]], [[Борготаро]], [[Компиано]] |религия=[[Католицизъм]] |континент=[[Западна Европа]] |днес_част={{Италия}} |основаване=[[1257]] |край=[[1682]] |управление=[[Абсолютна монархия]] |местоположение=Stato del Prencipe Landi, Ioannis Blaeu, 1662.jpg |p1=Феоди на [[Палавичини|Палавичино]] |s1=[[Херцогство Парма]] |население-ценз=ок. 4000 души през [[16 век]] |площ-общо= 450 |площ-год=[[16 век]] |население-оценка-година=[[16 век]] |валута=ок. 1590 – 1630: сезино, [[солдо]], [[дукат]]оне, онгаро, допия; (монетни дворове на Барди и Компиано) }} '''Държава Ланди''' (на [[Италиански език|италиански]]: ''Stato Landi'') е [[Стари италиански държави|стара италианска държава]], съществувала от [[1257]] до [[1682]] г. Тя взима името си от едноименното семейство [[Ланди]], което я управлява. В нея влизат Маркграфство [[Барди]], Княжество [[Борго Вал ди Таро|Борготаро]], Графство [[Компиано]] и Баронство [[Бедония|Пиеве ди Бедония]] в днешния италиански регион [[Емилия-Романя]]. == Феодална класификация == Топографите от [[17 век]] идентифицират в картите с това име онази [[северозапад]]на част на [[Апенински планини|Апенините]], включваща долините на реките [[Чено]] и [[Таро (река)|Таро]].<ref>Giovanni Pongini, Storia di Bardi e della Valceno, Parma, Palatina, 1975, p. 42</ref> Семейство Ланди от [[Пиаченца]] управлява тези територии от [[1257]] до [[1682]] г. През [[1551]] г. император [[Карл V]] ги изброява сред посредническите [[имперски феоди]], а Уставът от [[1599]] г. официално ги определя като „Държава на имперските феоди Ланди“.<ref>Pongini, p. 44.</ref> Андреа Дория Ланди III, който е наследник на княгиня [[Мария Полисена Ланди]] – последната представителка на своя род, отстъпва през [[1682]] г. княжествата на [[Херцози на Парма|херцога на Парма и Пиаченца]] [[Ранучо II Фарнезе]] в замяна на 124 714 [[дукат]]а.<ref>Riccardo De Rosa, Lo Stato Landi (1257 – 1682), Piacenza, TIP.LE.CO., 2009, p. 101.</ref> Съвкупността от феодални владения, принадлежащи на една и съща династия по гореспоменатия начин, се среща и в други случаи като [[Държава на Палавичино|Държавата на Палавичино]] (Маркграфства [[Бусето]] и [[Кортемаджоре]]), [[Графство Сан Секондо|Държавата Роси]], [[Боромео (фамилия)|Държавата Боромео]] и Държавата [[Фиески]].<ref>Pongini, p. 45.</ref> == История == Първите територии, които впоследствие съставляват първоначалното ядро на Държава Ланди, принадлежат на епархията на [[Пиаченца]]: [[Палавичини|Палавичино]] ги превземат през [[1251]] г. Шест години по-късно, на 19 март, [[Гвелфи и гибелини|гибелинът]] [[Убертино Ланди]] (потомък на Симоне, жив през [[1207]] г.) завладява [[феод]]а. Значително нарастналото владение се управлява от наследниците на Убертино в продължение на 425 години. През [[1312]] г. император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII Люксембургски]] инвестира Уберто с [[Борго Вал ди Таро|Борготаро]], [[Барди]] и [[Компиано]].<ref>Alessandra Cremonesi, Bardi e i Landi, Bardi, Centro Studi Val Ceno, 1980, p. 12.</ref> Уберто Ланди възстановява и укрепва замъците в Барди и в Компиано, като ги избира за резиденции на рода. Впоследствие двете крепости имат не само военна, но и благородническа функция. Друго имение, обитавано от по-нататъшен клон на семейството, е това на Ривалта (днешно подселище на село [[Гадзола]]), обитаемо и пазещо своя разкош и през 21 век.<ref>Cremonesi, p. 13.</ref> През [[1381]] г. [[Списък на владетелите на Милано|херцогът на Милано]] [[Джан Галеацо Висконти]] потвърждава пълната автономия на териториите на Убертино II. След период на господство на [[Висконти]] ([[1429]] – [[1448]]), на 22 октомври [[1551]] г. [[император]]ът и [[Монарси на Испания|крал на Испания]] [[Карл V]] предоставя на Агостино I ранг на [[маркиз]] на [[Барди]], [[Имперски княз]] и княз на [[Борго Вал ди Таро|Борготаро]]. Синът му Манфредо наследява Графство [[Компиано]] и [[Барон]]ство [[Бедония|Пиеве]] от майка си Джулия.<ref>Pongini, p. 29.</ref> Владетелят на Хабсбургите също така дава позволение за сечене на пари и в периода [[1590]] – [[1630]] г. [[Монетен двор|монетните дворове]] на Барди и Компиано извършват интензивна дейност под управлението на Федерико (II).<ref>Pigorini, p. 10</ref> Той успява да се противопостави на експанзионистичните намерения на [[Херцози на Парма|херцозите на Парма]] от рода [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]], украсява крепостта на Барди и се погрижва за интересите на своите поданици и държавата: испанският крал [[Фелипе III]] го номинира за Рицар на Златното руно – една от най-търсените почести на времето.<ref>Samorè, p. 3.</ref> Тъй като той няма мъжки наследници от съпругата си Плачидия Спинола, през [[1627]] г. император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II Хабсбург]] дава разрешение за онаследяване на дъщеря му Мария Полисена – последната от рода. Тя се омъжва за Джовани Андреа II [[Дория]] – [[Принц на Мелфи|княз на Мелфи]], [[Маркграфство Ториля|маркиз на Торилия]] и [[Графство Лоано|граф на Лоано]]. Принцесата допринася за украсяването на замъка на Барди, особено за създаването на богатата му библиотека. Тя умира на 26 февруари [[1679]] г. в [[Генуа]], но според нейното завещание е погребана в криптата на [[Дория]] в манастира Монте Кармело в [[Лоано]].<ref>De Rosa, pp. 68 – 70.</ref> През [[1682]] г. наследникът Андреа III Дория Ланди продава Държава Ланди на [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]]. Тя скоро следва съдбата на [[Херцогство Парма|Херцогството Парма и Пиаченца]], характеризираща се с художествен и социален упадък.<ref>De Rosa, p. 90.</ref> == Суверени на Държава Ланди (1312 – 1682) == {| class="wikitable" | width="150" |'''Титла'''<ref>De Rosa, p. 274.</ref> | width="200" | '''Име''' | width="200" | '''Период''' | width="320" | '''Брак и бележки''' |- | Сеньор | Убертино I Ланди | [[1312]] – [[1314]] | Катерина Бекария<br />сеньор на [[Барди]], [[Борго Вал ди Таро|Борготаро]] и [[Компиано]] |- | Сеньор | Манфредо I | [[1314]] – [[1341]] | София Ланди |- | Сеньор | Убертино II | [[1341]] – [[1405]] | Беатриче Ланди |- | [[Граф]] | Галвано | [[1405]] – [[1429]] | Костанца Дзанарди Ланди, Маргарита Маласпина;<br />1-ви граф на Барди, инвеститура от [[Филипо Мария Висконти]];<br />[[1429]] – [[1448]] г.: конфискация на феоди от страна на [[Списък на владетелите на Милано|херцозите на Милано]] |- | Граф | Манфредо II | [[1448]] – [[1488]] | Маргарита Ангуисола, Антония Фиески;<br />1-ви граф на [[Борго Вал ди Таро|Борготаро]] |- | Граф | Федерико (I) | [[1488]] – [[1516]] | Катерина Палавичино;<br />управлява с братята си Помпео и Корадо |- | Граф | Клаудио (I) | [[1516]] – [[1536]] | Беатриче Палавичино, Елеонора Пико ди Конкордия |- | [[Маркиз]]<br />[[Принц|Княз]] | [[Агостино Ланди|Агостино I]] | [[1536]] – [[1556]] | Джулия Ланди, сеньора на Компиано;<br />1-ви княз на [[Борго Вал ди Таро|Борготаро]] и на S.R.O., 1-ви маркиз на [[Барди]] |- | Княз | Манфредо I | [[1556]] – [[1576]] | Джована Фернандес де Кордоба и Арагон;<br />1-ви граф на [[Компиано]] и барон на [[Бедония|Пиеве]] |- | Княз | Клаудио (II) | [[1576]] – [[1589]] | Джована Фернандес де Кордоба и Арагон |- | Княз | Федерико (II) | [[1589]] – [[1633]] | Плачидия Спинола |- | Княгиня | [[Мария Полисена Ланди|Мария Полисена]] | [[1633]] – [[1679]] | Джовани Андреа II Дория, княз на Мелфи;<br />последна представителка на рода Ланди |- | Княз | Джовани Андреа (III) [[Дория|Дория Ланди]] | [[1679]] – [[1682]] | Ана Памфили;<br />внук на Мария Полисена, продава феодите на баба си на семейство [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] |- |} == Галерия == <gallery> Bardi-Castello dei Landi.jpg|Селище и замък на [[Барди]] Paolo Monti - Servizio fotografico (Bardi, 1976) - BEIC 6329295.jpg|Замък на Барди ([[Паоло Монти]], 1976) Compiano-panorama3.jpg|Селище и замък на [[Компиано]] </gallery> == Вижте също == {{колони|2| * [[Ланди]] * [[Имперски феод]] * [[Дория]] * [[Дория Ланди Памфили]] * [[Стари италиански държави]] * [[Емилия-Романя]] }} == Библиография на италиански == * Luigi Pigorini, ''Memorie storico-numismatiche di Borgotaro, Bardi e Compiano'', Parma, Grazioli, 1863. * Giovanni Pongini, ''Storia di Bardi e della Valceno'', Parma, Palatina, 1975. * Alessandra Cremonesi, ''Bardi e i Landi'', Bardi, Centro Studi Val Ceno, 1980. * Antonio Samorè, ''Lo Stato Landi'', Città del Vaticano, Archivio Vaticano, 1983. * Piero Rizzi Bianchi, ''„Eccellentissimo Principe“. Documenti storici dello Stato Landi (1578 – 1630) nell'Archivio Cantù di Compiano''. Saggio storico, saggio archivistico e lettura critica di cento pezzi documentari, Compiano, A. Faganello & Amministrazione Comunale, 1999. * Riccardo De Rosa, ''Lo Stato Landi (1257 – 1682)'', Piacenza, TIP.LE.CO., 2009. * Riccardo De Rosa, ''Un principe, uno stato: vita di Federico Landi'', Bardi, Centro Studi Val Ceno, 2015 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Stato Landi|116750453}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:Исторически държави в Европа]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:Емилия-Романя]] pl8ti55cis7749z46fu2p7x5ajj8yt3 0 773107 12214502 11909782 2024-04-25T22:48:15Z Ambra75 259141 /* 11 – 12 век */ wikitext text/x-wiki '''Старите италиански държави''' (на [[Италиански език|италиански]]: ''antichi Stati italiani'') са многобройните политически и независими териториални образувания, съществували на [[Апенински полуостров|италианския полуостров]] от началото на [[Средновековие]]то до провъзгласяването на [[Кралство Италия]] през [[1861]] г. Концепцията за [[държава]]та се развива в италианската политическа мисъл от [[15 век]] нататък благодарение на делото на някои писатели като [[Николо Макиавели]] и намира пълно и реално приложение едва след [[Френска революция|Френската революция]].<ref>A. Prosperi, ''Dalla Peste Nera alla guerra dei Trent'Anni'', Einaudi, Torino, 2000, pp. 316 – 319</ref> За предишните епохи може да се говори за държава само като се има предвид, че не става въпрос за държави в съвременния смисъл на думата: от [[10 век]] до [[Наполеон I|наполеоновата]] епоха напр. почти всички държави от [[Централна Италия|Централна]] и [[Северна Италия]] са формално [[васал]]и на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], въпреки че в по-голямата си част са практически независими. [[Папска държава|Папската държава]], напротив, по право е напълно суверенна, но не е в състояние да упражнява реален и траен контрол върху цялата си територия преди [[17 век]]. По-долу е списъкът на тези държави, организирани по дати, от Средновековието до Обединението на Италия. В скоби, където е посочено, са управляващите династии. == Ранно средновековие == [[Файл:Italy 1000 AD-it.svg|мини|310px|Политическа карта през 1000 г.]] След свалянето от трона на последния [[Списък на римските императори|римски император]] [[Ромул Августул]] италианският полуостров се намира под официалния суверенитет на [[Император на Византия|императора на Византия]], което позволява на германските владетели да управляват вместо него. Всъщност това представяне е само формално и, подобно на останалата част от Римския Запад, в Италия се формират римско-германски царства: * Кралство на [[Одоакър]] * [[Остготско кралство]] След [[Готска война (535-554)|Готската война]] полуостровът преминава изцяло под контрола на [[Византийска империя|Източната Римска империя]] под формата на [[Преторианска префектура Италия]], впоследствие заменена от Равенския екзархат. Въпреки това, след 15 години, през [[568]] г., [[лангобарди]]те нахлуват в Италия, основавайки ново римско-германско кралство, макар че не успяват да превземат целия полуостров, който по този начин е разделен на: * [[Лангобардско кралство]] (568 – [[774]], със столица [[Павия]]) * [[Равенски екзархат]] ([[584]] – [[751]], със столица [[Равена]]) == Каролингска епоха == По времето на [[Каролинги]]те ([[774]] – [[887]]) Италия е разделена на следните териториални образувания:<ref>''L'Italia al tempo dei Carolingi (774 – 887)'', in ''Percorsi'', p. 317.</ref> * [[Италианско кралство|Кралство Италия]] (на Каролингите); * [[Папска държава|Патримониум на Свети Петър]] (създаден от [[Пипин III|Пипин Къси]] след победите му срещу лангобардите през [[754]] и [[756]] г., управляван от [[папа]]та под закрилата на [[Крал на Франция|франкските крале]]) * [[Херцогство Беневенто]] (на [[лангобарди]]те) * [[Византийска империя|Византийски]] владения: [[Венецианска република|Венеция]], крайбрежна [[Истрия]], [[Далмация|далматински]] острови, [[Гаета]], [[Херцогство Неапол|Неапол]], [[Саленто (подобласт)|Саленто]], [[Херцогство Калабрия|Калабрия]], [[Сицилиански екзархат]] (през 827 г. започва [[История на Сицилия#Ранно Средновековие|мюсюлманското завоевание]] и завършва през 965 г.), [[Сардински юдикати|Сардиния]] (само номинално, de facto автономна под формата на юдикати) * [[Сарацини|Сарацински]] селища: [[Фонди]], [[Траето (мюсюлманско селище)|Траето]], [[Понца (община)|Понца]], [[Капо Мизено]], [[Сепино]], [[Агрополи]] (с Пунта [[Ликоза]]), [[Емират Бари|Бари]], [[Емират Таранто|Таранто]], [[Бриндизи]], [[Амантеа]].<ref>Вероятно съществуват и други, които е трудно да бъдат идентифицирани, и с малки размери между [[Генуа]] и [[Ница]]. Онези в [[Лигурия]] са по-скоро временни селища, използвани повторно във времето и заети в продължение на повече сезони, или малки полупостоянни селища отколкото истински поселения.</ref> == 11 – 12 век == {| class="wikitable" style="text-align:center" width="100%" |- ! Наименование ! Столица ! Господстваща династия или тип управление ! width=13% | Период |- | rowspan=5 |[[Италианско кралство]] | rowspan=4 | [[Павия]] | [[Крал на Италия|Феодална анархия]] | 888 – 962 |- | Част от [[Свещената Римска империя]] | 962 – 1004 |- | [[Иврейска династия|Анскариди]] | 1004 – 1014 |- | Част от Свещената Римска империя | 1014 – 1183 |- | colspan=3 style="text-align:left" | Марки и херцогства на Италианското кралство: * Иврейска марка ([[Маркграфство Ивреа]]) * [[Ардуини|Ардуинова]] марка ([[Маркграфство Торино]]) * [[Отбертини|Отбертинова]] марка ([[Маркграфство Източна Лигурия]]) * [[Алерамичи|Алерамическа]] марка ([[Маркграфство Западна Лигурия]]) * [[Веронска марка]] * [[Тосканска марка]] * [[Ферманска марка]] * [[Херцогство Сполето]] |- | [[Папска държава|Патримониум Свети Петър]] | [[Рим]] | [[Папа|Папско]] управление | 752 – 1309 |- | [[Графство на марсите]] | [[Алба Фуценс]] | Управление на различни графове и на династията Берарди | 865 – 1143 |- | [[Херцогство Беневенто|Княжество Беневенто]] | [[Беневенто]] | [[Списък на херцозите и принцовете на Беневенто|Лангобарди]] | 774 – 1053 |- | rowspan=2 | [[Княжество Капуа]] | rowspan=2 | [[Капуа]] | Ландолфиди ([[Лангобарди]]) | 900 – 1059 |- | [[Дранго Карел]] ([[Нормани]]) | 1059 – 1135<br />1155 – 1156 |- | [[Графство Ариано]] | [[Ариано Ирпино|Ариано]] | Дранго Карел | 1022 – 1059 |- | [[Графство Аверса]] | [[Аверса]] | Дранго Карел | 1029 – 1059 |- | rowspan=4 | [[Княжество Салерно]] | rowspan=4 | [[Салерно]] | [[Списък на принцовете на Салерно|Дауфериди]] | 861 – 978 |- | Ландолфиди | 978 – 981 |- | [[Княжество Амалфи|Династия де Муско комите]] | 981 – 983 |- | Династия Сполето | 983 – 1076 |- |[[Княжество Таранто]] |[[Таранто]] | rowspan="4" |[[Отвили]] |1088 – 1194 |- |[[Княжество Апулия]] | rowspan="2" |[[Мелфи]] |1049 – 1059 |- | rowspan=2 | [[Апулия и Калабрия|Херцогство Апулия и Калабрия]] | 1059 – 1077 |- | Салерно | 1077 – 1127 |- | [[Сицилиански емират (948-1091)|Сицилиански емират]] | rowspan=2 | [[Палермо]] | [[Калбити]] | 948 – 1059 |- | [[Графство Сицилия|Сицилианско графство]] | Отвили | 1071 – 1130 |- ! colspan=4 | Територии номинално поданици на [[Византийска империя|Византийската империя]] |- | [[Венецианска република|Херцогство Венеция]] | [[Венеция]] | [[Изборна монархия]] | 697 – 1148 |- | rowspan=3 | [[Херцогство Гаета]] | rowspan=3 | [[Гаета]] | [[Владетели на Гаета|Династия Дочибили]] | 867 – 1032 |- | Лангобардска династия на графовете на Акуино | 1045 – 1064 |- | Херцогство Гаета<br /><small>(васали на Княжество Капуа)</small> | 1064 – 1140 |- | [[Херцогство Неапол]] | [[Неапол]] | [[Списък на херцозите на Неапол|Династия Серджии]] | 840 – 1137 |- | [[Херцогство Амалфи]] | [[Амалфи]] | Династия де Мусо Комите | 958 – 1073 |- | [[Херцогство Соренто]] | [[Соренто]] | Изборна монархия | 839 – 1040 |- | [[Юдикат Арбореа]] | [[Тарос (столица)|Тарос]] | rowspan=4 | Сем. [[Списък на кралете на Сардиния|Лакон Гунале]] [[Списък на кралете на Торес|Лакон-Дзори]] | rowspan=4 | ок. 10 – 12 век |- | [[Юдикат Каляри]] | [[Санта Иджа]] |- | [[Юдикат Галура]] | [[Чивита]] |- | [[Юдикат Торес]] | [[Порто Торес|Торес]] |} == Епоха на комуните == Епохата на [[Средновековна комуна|комуните]] е от около [[1100]] до [[1250]] г. По-специално, по време на управлението на [[Фридрих I Барбароса]] (1152 – 1190) основните образувания са:<ref>''L'Italia nell'età dei comuni (1100 – 1250 circa)'', in ''Percorsi'', p. 323.</ref><ref>''Il Sacro Romano Impero Germanico al tempo di Federico Barbarossa (1152 – 1190)'', in ''Percorsi'', p. 321.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" width="100%" |- ! width=100px | Символ ! width=29% | Наименование ! width=14% | Столица ! Господстваща династия или тип управление ! width=13% | Период |- | [[Файл:Vexillum2.svg|100px|Gonfalone della Chiesa al tempo di Innocenzo III]] | [[Папска държава|Патримониум Свети Петър]] | [[Рим]] | [[Папа|Папско]] управление | 752 – 1309 |- | rowspan="3" |[[Файл:Arms of Philippe de Tarente.svg|59x59px]] | rowspan="3" |[[Княжество Таранто]] | rowspan="3" |[[Таранто]] |[[Отвили]] |1088 – 1194 |- |[[Хоенщауфен]] |1194 – 1197 |- |[[Франджипане]] |1197 – 1249 |- | [[Файл:Corona ferrea monza (heraldry).svg|80px|La corona ferrea, utilizzata per l'incoronazione dei re d'Italia]] | [[Италианско кралство]] | [[Павия]] | Част от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] | 1014 – 1183 |- | [[Файл:Coat of Arms of the House of Hauteville (according to Agostino Inveges).svg|60px|Stemma degli Altavilla]] | [[Сицилианско кралство]] | [[Палермо]] | Отвили | 1130 – 1198 |- |[[Файл:Flag of Genoa.svg|100x100px]] |[[Генуезка република]] |[[Генуа]] |[[Република]] |1099 – 1797 |- |[[Файл:Flag of Republic of Venice (1659-1675).svg|100x100px]] | [[Венецианска република]] | [[Венеция]] | Република | 1148 – 1797 |} Всъщност има и многобройни автономни комуни, но според закона те са поданици на Свещената Римска империя. Основните от тях са: [[Торино]], [[Киери]], [[Асти (град)|Асти]], [[Алба (Италия)|Алба]], [[Савиляно]], [[Тортона]], [[Пезаро]], [[Алесандрия]], [[Верчели]], [[Новара]], Павия, [[Лоди]], [[Комо (град)|Комо]], [[Бергамо]] [[Бреша]], [[Кремона]], [[Крема]], [[Милано]], [[Мантуа]], [[Верона]], [[Виченца]], [[Тревизо]], [[Падуа]], [[Бобио]], [[Пиаченца]], [[Парма]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Модена]], [[Болоня]], [[Ферара]], [[Флоренция]], [[Пиза]], [[Сиена]], [[Лука]], [[Анкона]], [[Перуджа]], [[Орвието]], [[Челано]]. == Епоха на сеньориите == Втора половина на [[13 век]] – [[14 век]]:<ref>''L'Italia nei sec. XIII-XIV'', in ''Percorsi'', pp. 324 – 325.</ref> === Свободни комуни и градски сеньории === {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! width=100px | Знаме или герб ! Град ! Господставащ род ! Политическо пристрастие ! width=13% | Период |- | [[Файл:Coat of arms of Grimaldi.svg|60px|Stemma dei Grimaldi]] | [[Монако]] | [[Грималди]] | [[Гвелфи и гибелини|Гвелфи]] | 1297 – 1612 |- | rowspan=3 | [[Файл:Flag of Genoa.svg|100px|ръб|? – 1797]] | rowspan=3 | [[Генуезка република|Генуа]] | rowspan=3 | | Гвелфи | 1256 – 1270 |- | Гибелини | 1270 – 1317 |- | Гвелфи | 1317 – 1319 |- |[[Файл:Coat of arms of the House of Della Torre (1274).svg|72x72px]] | rowspan=2 | [[Сеньория Милано|Милано]] | [[Дела Торе]] | Гвелфи | 1259 – 1277<br />1302 – 1311 |- |[[Файл:Arms of the House of Visconti (1277).svg|73x73px]] | [[Висконти]] | Гибелини | 1277 – 1302<br />1311 – 1395 |- | rowspan="3" |[[Файл:Coat of arms of the House of Bonacolsi.svg|73x73px]] | rowspan=4 | [[Мантуа]] | rowspan=3 | [[Бонаколси]] | Гибелини | 1272 – 1291 |- | Гвелфи | 1291 – 1299 |- | rowspan=2 | Гибелини | 1299 – 1328 |- |[[Файл:Coat of arms of the House of Gonzaga (1328-1389).svg|60px|Stemma gonzaghesco]] | [[Гонзага]] | 1328 – 1433 |- | [[Файл:Stemma della Scala.svg|60px|Stemma scaligero]] | [[Верона]] и [[Виченца]] | [[Скалиджери|Дела Скала]] | Гибелини | 1262 – 1387 |- | [[Файл:Da Camino-Stemma.svg|60px|Stemma caminese]] | [[Тревизо]] и [[Белуно]] | [[Да Камино]] | Гвелфи | 1283 – 1312 |- |[[Файл:Stemma Nobiliare Carrara.svg|73x73px]] | [[Падуа]] | [[Да Карара]] | Гвелфи | 1318 – 1405 |- | rowspan=2 | [[Файл:Coat of arms of the House of Este (1239).svg|60px|Stemma estense]] | [[Ферара]] | rowspan=2 | [[Род Д'Есте|Есте]] | rowspan=2 | Гвелфи | 1209 – 1222<br />1240 – 1471 |- | [[Модена]] | 1288 – 1293<br />1336 – 1452 |- | [[Файл:Flag of Bologna.svg|100px|ръб|Bandiera comunale]] | [[Болоня]] | [[Пеполи]] | Гвелфи | 1337 – 1350 |- |[[Файл:Coat of arms of the House of da Polenta.svg|73x73px]] | [[Равена]] | [[Да Полента]] | Гвелфи | 1275 – 1441 |- | rowspan=2 | [[Файл:Flag of the Holy Roman Empire (1200-1350).svg|100px|ръб|Bandiera del Sacro Romano Impero, usata come vessillo dai ghibellini]] | [[Форли]] | rowspan=2 | [[Орделафи]] | rowspan=2 | Гибелини | 1295 – 1359<br />1376 – 1480 |- | rowspan=2 | [[Чезена]] | 1333 – 1357 |- | rowspan=4 | [[Файл:Blasone Malatesta.svg|60px|Stemma malatestiano]] | rowspan=4 | [[Малатеста]] | rowspan=4 | Гвелфи | 1378 – 1465 |- | [[Римини]] | 1295 – 1500 |- | [[Пезаро]] | 1285 – 1445 |- | [[Фано]] | 1295 – 1463 |- | rowspan=4 | [[Файл:Flag of Lucca.svg|100px|ръб|Bandiera comunale]] | rowspan=4 | [[Република Лука|Лука]] | | Гвелфи | пр. 1316 |- | [[Антелминели]] | Гибелини | 1316 – 1328 |- | | rowspan=2 | Гвелфи | 1328 – 1400 |- | [[Гуиниджи]] | 1400 – 1430 |- | [[Файл:FlorenceCoA.svg|60px|Stemma comunale]] | [[Флорентинска република|Флоренция]] | | Гвелфи | |- | [[Файл:Flag of the Republic of Pisa.svg|100px|? – 1406]] | [[Република Пиза|Пиза]] | [[Дела Герардеска]] | Гибелини | 1316 – 1347 |- | rowspan="2" |[[Файл:Flag of Siena.svg|100x100px]] | rowspan=2 | [[Република Сиена|Сиена]] | | Гибелини | пр. 1287 |- | | Гвелфи | сл. 1287 |- | rowspan="2" | | rowspan=2 | [[Република Маса Маритима|Маса Маритима]] | | Гибелини | пр. 1287 |- | | Гвелфи | сл. 1287 |- | [[Файл:Coat of arms of the House of Montefeltro.svg|60px|Stemma dei Montefeltro]] | [[Урбино]] | [[Да Монтефелтро]] | Гибелини | 1213 – 1443 |- | [[Файл:Flag of the Republic of Ancona (c. 1177-1532).svg|100px|Bandiera comunale]] | [[Република Анкона|Анкона]] | | Гвелфи |до 1532 |} ==== Други комуни и сеньории: ==== {{колони|2| '''Северозападна Италия''' * [[Биела]] * [[Черионе]] * [[Киери]] * [[Сан Бениньо Канавезе|Сан Бениньо]] * [[Република Асти (1095)|Асти]] (впоследствие [[Графство Асти (Ранно Средновековие)|графство]]) * [[Алесандрия]] * [[Акуи Терме|Акуи]] * [[Нови Лигуре|Нови]] * [[Савиляно]] * [[Фосано]] * [[Алба (Италия)|Алба]] * [[Кераско]] * [[Ница]] * [[Република Ноли]] * [[Сардзана]] * [[Дзукарело]] '''Централна и Северна Италия''' * [[Верчели]] (оспорвана между [[Тицони (род)|Тицони]] и [[Авогадро (род от Верчели)|Авогадро]]) * [[Новара]] * [[Павия]] * [[Поскиаво]] * [[Комо (град)|Комо]] (оспорвана меджу Витани и [[Руска (род)|Руска]]) * [[Бергамо]] (оспорвана между [[Суарди (род)|Суарди]], Ривола и [[Колеони (род)|Колеони]]) * [[Бреша]] * [[Лоди]] * [[Крема]] (монашески [[феод]], впоследствие град, свободна комуна и епископско графство от 1014 и сеньория под управлението на [[Маласпина]],1304 – 1341) * [[Пиаченца]] ([[Скоти (род)|Скоти]], 1290 – 1313) * [[Кремона]] ([[Кавалкабо]], 1276 – 1322) '''Североизточна Италия''' * [[Пескиера дел Гарда|Пескиера]] * [[Федерация на седемте комуни]] * [[Триест]] (епископско княжество до 1295) '''Отсампаданска Италия''' * [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] * [[Парма]] * [[Карпи (Италия)|Карпи]] ([[Пио ди Савоя|Пио]], 1336 – 1530) * [[Гуастала]]<ref name="rin17">Rinaudo, tav. 17 (''L'Italia sotto le signorie – sec. XIV'').</ref> * [[Мирандола]] ([[Пико (род)|Пико]], 1311 – 1533) * [[Фиоренцуола д'Арда|Пиетрамала]] * [[Имола]] ([[Алидози]], 1292 – 1424) * [[Фаенца]] ([[Манфреди (род)|Манфреди]], 1313 – 1501) * [[Комакио]] * [[Форлимпополи]] * [[Бертиноро]] * [[Сан Марино]] * [[Сенигалия]] '''Централна Италия''' * [[Понтремоли]] * [[Карара]] * [[Фосдиново]] * [[Пистоя]] * [[Прато]] * [[Сан Миниато]] * [[Коле ди Вал д'Елса|Коле Вал д'Елса]] * [[Бибиена]] * [[Арецо]] * [[Волтера]] * [[Маса Маритима]] * [[Гросето]] * [[Кортона]] * [[Монтепулчано]] * [[Киузи]] * [[Сарсина]] * [[Кали (Италия)|Кали]] * [[Йези]] * [[Озимо]] * [[Чита ди Кастело]] ([[Вители (род)|Вители]]) * [[Губио]] ([[Габриели]], 1300 – 1354) * [[Фабриано]] ([[Киавели]], 1378 – 1435) * [[Мателика]] * [[Сан Северино Марке]] * [[Перуджа]] ([[Бальони (род)|Бальони]]), 1424 – 1540 * [[Асизи]] * [[Фолиньо]] ([[Тринчи]], 1305 – 1439) * [[Мачерата]] * [[Камерино]] ([[Варано (род)|Варано]], 1259 – 1515) * [[Фермо]] * [[Асколи Пичено]] * [[Орвието]] * [[Тоди]] * [[Терни]] * [[Риети]] * [[Витербо]] * [[Рим]] '''Централно-южна Италия''' * [[Херцогство Гаета]] '''Сардиния''' * [[Сасари]] (комуна разделена с Пиза и после с Генуа) * [[Иглесиас (град)|Вила ди Киеза]] (комуна разделена с Пиза) }} === Де факто независими монархии и княжества === {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! width=100px | Герб ! width=29% | Наименование ! width=14% | Столица ! Управляваща династия ! width=13% | Период |- |[[Файл:Coat of arms of the House of Savoy (early).svg|78x78px]] | [[Савойско графство]] | [[Шамбери]] | [[Савойска династия|Савоя]] | 1003 – 1416 |- | rowspan=2 | [[Файл:Argent a chief gules.svg|60px|? – 1305]] | rowspan=2 | [[Маркграфство Монферат]] | [[Монкалво]] | [[Алерамичи]] | 967 – 1305 |- | [[Кивасо]] | [[Палеолози]] | 1306 – 1435 |- | [[Файл:Arms of the house of Del Vasto.svg|60px|? – 1548]] | [[Маркграфство Салуцо]] | [[Салуцо]] | [[Дел Васто]]<br />(Алерамичи) | 1142 – 1548 |- | [[Файл:Coat of arms of the House of Del Carretto.svg|60px|? – 1602]] | [[Маркграфство Финале]] | Финалборго<ref name=":0">Едни от трите жилищни ядра на днешно [[Финале Лигуре]].</ref> | [[Дел Карето]]<br />(Алерамичи) | 1162 – 1602 |- | rowspan=3 | [[Файл:Arms of the County of Tyrol.svg|60px|? – 1363]] | rowspan=3 | [[Тиролско графство]] | rowspan=3 | [[Мерано]] | [[Списък на владетелите на Тирол|Тирол]] | 1140 – 1253 |- | [[Гориция (династия)|Гориция]] | 1253 – 1363 |- | [[Хабсбурги]] | 1363 – 1418 |- | rowspan="2" |[[Файл:Arms of Philippe de Tarente.svg|59x59px]] | rowspan="2" |[[Княжество Таранто]] | rowspan="2" |[[Таранто]] |[[Хоенщауфен]] |1250 – 1266 |- |[[Сицилиански Анжуйци|Анжуйци]] |1266 – 1399 |- | rowspan=2 | [[Файл:King Manfred of Sicily Arms.svg|60px|? – 1266]] | rowspan=2 | [[Сицилианско кралство]] | [[Палермо]] | Хоенщауфен | 1194 – 1266 |- | [[Неапол]] |Анжуйци | 1266 – 1282 |- |[[Файл:Arms of Charles II dAnjou.svg|70x70px]] | [[Неаполитанско кралство]] | Неапол | Анжуйци | 1282 – 1442 |- | [[Файл:Arms of the Aragonese Kings of Sicily.svg|60px|1296 – 1410]] | [[Кралство Тринакрия]] |Палермо | [[Сицилиански Арагонци]] | 1282 – 1410 |- | [[Файл:Bandera nacionalista sarda.svg|100x100px]] | [[Сардинско кралство (1324 – 1720)|Сардинско кралство]] | [[Каляри]] | [[Каза ди Барчелона|Барчелона]]<br /><small>(част от [[Арагонска корона|Арагонската корона]])<ref name="rin17"/></small> | 1324 – 1410 |- | rowspan=2 |[[Файл:Flag of the Giudicato of Arborea.svg|bordo|100x100px]] | rowspan=2 | [[Юдикат Арбореа]] | rowspan=2 | [[Ористано]] | [[Списък на кралете на Торес|Лакон-Дзори]] | 1122 – 1241 |- | [[Giudici di Arborea|Бас-Сера]] | 1241 – 1410 |- | [[Файл:Coat of arms of Judicate of Cagliari.svg|60px|?]] | [[Юдикат Каляри]] | [[Санта Иджа]] | [[Спискък на кралете на Торес|Лакон-Дзори]] [[Списък на кралете на Каляри|Лакон-Mаса]] | 1214 – 1258 |- | [[Файл:Gallo del Giudicato di Gallura.svg|60px|? – 1296]] | [[Юдикат Галура]] | [[Олбия|Чивита]] | Лакон-Дзори [[Виконти ди Пиза]] | 1207 – 1296 |- | [[Файл:Torre Merlata del Giudicato di Torres.svg|60px|? – 1259]] | [[Юдикат Торес]] | [[Ардара]] | [[Списък на съдиите на Торес|Лакон-Гунале]] Лакон-Дзори | 1082 – 1259 |} ==== Други феодални сеньории: ==== {{колони|2| '''Северозападна Италия''' * Графство [[Канавезе]] * [[Крешентино]] ([[Тицони (род)|Тицони]]) * [[Графство Дезана]] (Тицони, 1510 – 1693) * [[Графство Тасароло]] ([[Спинола]], 1560 – 1797) * [[Маркграфство Дзукарело]] ([[Клавезана (род)|Клавезана]] 13 – 14 век и [[Дел Карето]] 14 – 17 век) * [[Маркграфство Чева]] ([[Алерамичи]], 1125 – 1296) * [[Маркграфство Инчиза]] (Алерамичи, 1161 – 1548) * [[Графство Тенда]] ([[Ласкарис ди Вентимиля]], 1258 – 1581) * [[Сеньория Лоано]] ([[Дория]], 1263 – 1505) * [[Маркграфство Долчеакуа]] (Дория, 1276 – 1797) * [[Санремо]] (Дория, 1297 – 1361) * [[Княжество Онеля]] (Дория, 1298 – 1576) * [[Имперски феоди|Феоди]] на графовете [[Фиески]] ди [[Лаваня]] '''Централно-северна Италия''' * [[Робио]] * [[Графство Роло]] (Сеси, [[1304]] – [[1776]]) * [[Романяно ди Вирле|Маркграфство Романяно]] * [[Графство Биандрате]] * [[Вал Мезолчина]] ([[Де Сако]]) * [[Графство Бобио]], [[Имперски феоди|имперски феод]] на [[Дал Верме]] (1436 – 1748) * [[Имперски феоди|Феоди]] на [[Маласпина]] в [[Луниджана]] * [[Държава Ланди]] (12 век-1797) * [[Държава Палавичино]] (1394 – 1585), (1636) * [[Маркграфство Дзибело]] (1459 – 1802) * [[Княжество Сораня|Маркграфство Сораня]] ([[Лупи ди Парма|Лупи]], 12 век-1817), после княжество с [[Мели Лупи]] * [[Графство Сан Секондо]] ([[Роси ди Парма|Роси]], 1365 – 1817), маркграфство от 1503 '''Североизточна Италия''' * [[Графство Гориция]] (с екславите [[Порденоне]], [[Кастелново дел Фриули|Кастелново]], [[Вармо|Белградо]] и [[Латизана]]) '''Отсампаданска Италия''' * [[Сеньория Кореджо]] ([[Да Кореджо]], ок. 1009 – 1452) * [[Модиляна]] ([[Гуиди]]) '''Централна Италия''' * Графство [[Попи]] (Гуиди) * Графство [[Китиняно]] ([[Убертини]]) * [[Графство Сована]] ([[Алдобрандески]], 1216 – 1293) * [[Графство Питиляно]] ([[Орсини]], 1293 – 1604) * [[Графство Санта Флора]] (Алдобрандески, 1216 – 1439) * [[Графство Карпеня]] (1213 – 1819) [Карпеня) * [[Сеса Аурунка|Херцогство Сеса]] (1360 – 1466) * [[Фосомброне]] ([[Род Д'Есте|Есте]]; [[Малатеста]]) '''Сардиния''' * [[Кастелсардо|Кастелдженовезе]] ([[Дория]]) * [[Маркграфство Ористано]] ([[Алагона|Кубело-Алагон]], 1410 – 1478) }} === Църковни държави === {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! width=100px | Знаме или герб ! width=29% | Наименование ! width=14% | Столица ! Форма на управление ! width=13% | Период |- | [[Файл:Wappen Bistum Trient.png|60px|? – 1803]] | [[Епископско княжество Тренто]] | [[Тренто]] | Епископско княжество | 1027 – 1803 |- |[[Файл:Wappen Bistum Brixen.png|78x78px]] | [[Епископско княжество Бресаноне]] | [[Бресаноне]] | Епископско княжество | 1027 – 1803 |- | rowspan=2 | [[Файл:Friuli Arms.svg|60px|? – 1420]] | rowspan=2 | [[Патриархатска държава Акуилея]] | [[Чивидале дел Фриули]] | rowspan=2 | Църковно княжество | 1077 – 1238 |- | [[Удине]] | 1238 – 1420 |- | rowspan=3 | [[Файл:Vexillum2.svg|100px|Gonfalone della Chiesa al tempo di Innocenzo III]] | rowspan=3 | [[Папска държава]] | [[Рим]] | rowspan=3 | [[Папа|Папско]] управление | 752 – 1309 |- | [[Авиньон]] | 1309 – 1377 |- | Рим | 1377 – 1798 |} ==== Други църковни сеньории: ==== {{колони|2| '''Северозападна Италия''' * [[Абатство Санта Мария ди Лучедио]] * Абатско княжество на Себорга, управлявано от княз-абат от [[Абатство Леран]] '''Централно-северна Италия''' * [[Ривиера ди Сан Джулио]] '''Североизточна Италия''' * [[Абатство Вангадица]] * [[Епископство Фелтре]] * [[Епископство Ченеда]] * Епископско графство Адрия * [[Бали на Тевтонския орден на Адидже и в планините]] '''Отсампаданска Италия''' * [[Абатство Сан Коломбано ди Бобио]] * [[Абатство Фрасиноро]] * [[Абатство Нонантола]] * [[Графство на Мецани на епископа]] '''Централна Италия''' * [[Абатство Валомброза]] '''Сардиния''' * [[Джирифаи]] }} === Други държави === {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! width=100px | Знаме ! width=29% | Наименование ! width=14% | Столица ! Вид ! width=13% | Период |- |[[Файл:Flag of Republic of Venice (1659-1675).svg|100x100px]] | [[Венецианска република]] | [[Венеция]] | [[Република]] | 1148 – 1797 |- |[[Файл:St. Blaise - National Flag of the Ragusan Republic.png|100x100px]] | [[Дубровнишка република]] | [[Дубровник]] | Република | 1358 – 1807 |} == Ренесансова Италия == [[15 век]] – първа половина на [[16 век]]: {| class="wikitable" style="text-align:center" width="100%" |- ! width=100px | Bandiera<br />oppure<br />stemma ! width=29% | Наименование ! width=14% | Столица ! Управляваща династия<br />или форма на управление ! width=13% | Период |- | [[Файл:Savoie flag.svg|100px|ръб|? – 1785]] | [[Савойско херцогство]] | [[Шамбери]] | [[Савойска династия|Савоя]] | 1416 – 1713 |- | [[Файл:Arms of the house of Del Vasto.svg|60px|? – 1549]] | [[Маркграфство Салуцо]] | [[Салуцо]] | [[Дел Васто]]<br />([[Алерамичи]]) | 1142 – 1548 |- | [[Файл:Argent a chief gules.svg|60px|Stemma originale del Monferrato]] | [[Маркграфство Монферат]] | [[Казале Монферато|Казале]] | [[Палеолози]] | 1435 – 1536 |- | [[Файл:Coat of arms of Grimaldi.svg|60px|1297 – 1612]] | [[Монако|Сеньория Монако]] | Монако | [[Грималди]] | 1297 – 1612 |- | [[Файл:Coat of arms of the House of Del Carretto.svg|60px|? – 1602]] | [[Маркграфство Финале]] | Финалборго<ref name=":0" /> | [[Дел Карето]]<br />(Алерамичи) | 1162 – 1602 |- | [[Файл:Flag of Genoa.svg|100px|ръб|? – 1797]] | [[Генуезка република]] | [[Генуа]] | [[Република]] | 1096 – 1797 |- | rowspan=4 |[[Файл:Coat of arms of the House of Sforza.svg|73x73px]] | [[Миланско херцогство]] | rowspan=4 | [[Милано]] | [[Висконти]] | 1395 – 1447 |- | [[Амброзия (република)|Амвросианска република]] | Република | 1447 – 1450 |- | rowspan=2 | Миланско херцогство | [[Сфорца]] | 1450 – 1499<br />1512 – 1515<br />1521 – 1535 |- | [[Валоа-Орлеан (династия)|Валоа-Орлеан]] (1499 – 1512)<br /><small>(зависимо от [[Кралство Франция]])</small><br />[[Валоа-Ангулем (династия)|Валоа-Ангулем]] (1515 – 1521)<br /><small>(зависимо от Кралство Франция)</small> | 1499 – 1512<br />1515 – 1521 |- | [[Файл:Mantua Flag 1328-1575 (new).svg|100px|ръб|1433 – 1575]] | [[Маркграфство Мантуа]] | [[Мантуа]] | [[Гонзага]] | 1433 – 1530 |- | [[Файл:Wappen Bistum Trient.png|60px|? – 1803]] | [[Епископско княжество Тренто]] | [[Тренто]] | Епископско княжество<br /><small>(зависимо от [[Свещената Римска империя]])</small> | 1027 – 1803 |- |[[Файл:Wappen Bistum Brixen.png|78x78px]] | [[Епископско княжество Бресаноне]] | [[Бресаноне]] | [[Епископско княжество]]<br /><small>(зависимо от Свещената Римска империя)</small> | 1027 – 1803 |- |[[Файл:Flag of Republic of Venice (1659-1675).svg|100x100px]] | [[Венецианска република]] | [[Венеция]] | Република | 1148 – 1797 |- | [[Файл:Grafschaft Görz.svg|60px|? – 1500]] | [[Графство Гориция]] | [[Гориция]] | [[Гориция (род)|Гориция]] | 1090 – 1500 |- |[[Файл:St. Blaise - National Flag of the Ragusan Republic.png|100x100px]] | [[Дубровнишка република]] | [[Дубровник]] | Република | 1358 – 1807 |- | rowspan=2 | [[Файл:Ducado de Modena (antes de 1830).svg|100px|? – 1830]] | [[Сеньория Ферара]] | rowspan=2 | [[Ферара]] | rowspan=2 | [[Род Д'Есте|Есте]] | 1452 – 1471 |- | [[Херцогство Ферара|Херцогство Ферара, Модена и Реджо]] | 1471 – 1598 |- | [[Файл:Blasone Malatesta.svg|60px|1295 – 1500]] | [[Сеньория Римини]] | [[Римини]] | [[Малатеста]] | 1295 – 1500 |- | [[Файл:Old Flag of San Marino.svg|100px|1465 – 1797]] | [[Сан Марино|Република Сан Марино]] | [[Сан Марино (Сан Марино)|Сан Марино]] | Република | 1291 – 1739 |- | rowspan=4 |[[Файл:Flag of Duchy of Urbino.svg|centro|100x100px]] | rowspan=4 | [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]] | rowspan=4 | [[Урбино]] | [[Да Монтефелтро]] | 1443 – 1508 |- | [[Борджия]] | 1502 – 1504 |- | [[Дела Ровере]] | 1508 – 1523 |- | [[Медичи]] | 1516 – 1519 |- |[[Файл:Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Fiorito) (2).svg|60px]] |[[Маркграфство Фосдиново]] |[[Фосдиново]] |[[Маласпина]] |1355 – 1797 |- | rowspan=2 | [[Файл:Coat of arms of the House of Cybo-Malaspina.svg|60px|1553 – 1829]] | rowspan=2 | [[Херцогство Маса и Карара|Маркграфство Маса]] и [[Сеньория Карара]] | rowspan=2 | [[Маса и Карара|Маса]] | Маласпина | 1442 – 1553 |- | [[Чибо-Маласпина]] | 1553 – 1568 |- | [[Файл:Flag of Lucca.svg|100px|ръб|? – 1801]] | [[Република Лука]] | [[Лука]] | Република | 1430 – 1799 |- | rowspan=5 | [[Файл:Flag of John the Baptist.svg|100px|ръб|1527 – 1530]] | rowspan=5 | [[Флорентинска република]] | rowspan=5 | [[Флоренция]] | Медичи | 1434 – 1494 |- | Република | 1494 – 1512 |- | Медичи | 1512 – 1527 |- | Република | 1527 – 1530 |- | Медичи | 1530 – 1532 |- | rowspan="3" |[[Файл:Flag of Siena.svg|100x100px]] | rowspan=3 | [[Република Сиена]] | rowspan=3 | [[Сиена]] | Република | 1404 – 1487 |- | [[Петручи (род)|Петручи]] | 1487 – 1525 |- | Република | 1525 – 1555 |- | [[Файл:Bandiera Appiani.svg|100px|ръб|1399 – 1628]] | [[Сеньория Пиомбино]] | [[Пьомбино|Пиомбино]] | [[Апиано (род)|Апиано]] | 1399 – 1594 |- | [[Файл:CoA Pontifical States 01.svg|60px]] | [[Папска държава]] | [[Рим]] | [[Папа|Папско]] управление | 1377 – 1798 |- | [[Файл:Flag of the Republic of Ancona (c. 1177-1532).svg|100px|1443 – 1532]] | [[Анйонска република]] | [[Анкона]] | Република | 1443 – 1532 |- |[[Файл:Armoiries Anjou Tarente.svg|59x59px]] |[[Княжество Таранто]] |[[Таранто]] |[[Орсини]]-[[дел Балцо]] (с [[Angiò-Durazzo]]) |1399 – 1465 |- | [[Файл:Bandera de Nápoles - Trastámara.svg|100px|ръб|1442 – 1501]] | [[Неаполитанско кралство]] | [[Неапол]] | [[Династия Трастамара|Трастамара]] (1442 – 1495)<br />[[Валоа (династия)|Валоа]] (1495)<br /><small>(зависимо от Кралство Франция)</small><br />Трастамара (1495 – 1501)<br />Валоа-Орлеан (1501 – 1504)<br /><small>(зависимо от Кралство Франция)</small>Трастамара (1504 – 1516)<br /><small>(част от [[Арагонска корона|Арагонската корона]])</small> | 1442 – 1516 |- | [[Файл:Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg|100px|ръб|1296 – 1816]] | [[Сицилианско кралство]] | [[Палермо]] | Трастамара<br /><small>(част от Арагонската корона)</small> | 1412 – 1516 |- |[[Файл:Bandera nacionalista sarda.svg|100x100px]] | [[Сардинско кралство (1324 – 1720)|Сардинско кралство]] | [[Каляри]] | Трастамара<br /><small>(част от Арагонската корона)</small> | 1412 – 1516 |} === По-малко значими държави === {{колони|2| '''Държави на Свещената Римска империя''' * [[Свободен имперски град Триест]] (1382 – 1809) * [[Бали на Тевтонския орден при Адидже и в планините]] '''Градски сеньории''' * [[Сеньория Дезана]] ([[Тицони (род)|Тицони]], 1411 – 1510) * [[Сеньория Карпи]] ([[Пио ди Савоя|Пио]], 1336 – 1530) * [[Херцогство Мирадола|Сеньория Мирадола и Конкордия]] ([[Пико (род)|Пико]], 1354 – 1533) * Сеньория [[Бобио]] ([[Маласпина]], 1304 – 1341) * Сеньория Равена ([[Да Полента]], 1275 – 1441) * Сеньория [[Болоня]] ([[Бентивольо (род)|Бентивольо]], 1401 – 1506) * Сеньория [[Имола]] ([[Риарио]], 1473 – 1499) * Сеньория [[Фаенца]] ([[Манфреди (род)|Манфреди]], 1313 – 1501) * [[Сеньория Форли]] ([[Орделафи]], 1376 – 1480) * Сеньория [[Чезена]] ([[Малатеста]], 1378 – 1465) * Сеньория [[Пезаро]] ([[Сфорца]], 1445 – 1512) * Сеньория [[Чита ди Кастело]] ([[Вители (род)|Вители]], 1497 – 1574) * Сеньория [[Фабриано]] ([[Киавели]], 1378 – 1435) * Сеньория Перуджа ([[Бальони (род)|Бальони]], 1424 – 1540) * [[Херцогство Камерино|Сеньория Камерино]] ([[Варано (род)|Варано]], сеньори 1259 – 1515, херцози 1515 – 1539) * [[Сеньория Фолиньо]] ([[Тринчи]], 1305 – 1439) * Сеньория [[Порденоне]] ([[Бартоломео Д'Алвиано|Д'Алвиано]], 1517 – 1537) '''Притежания на [[Херцог на Орлеан|Орлеанските херцози]]''' * Графство Асти (1389 – 1422, 1447 – 1512) * [[Маркграфство Чева]] и [[Ормеа]] (1389 – 1531) '''Други държави''' * [[Маркграфство Инчиза]] ([[Алерамичи]], 1161 – 1548) * [[Маркграфство Ториля]] ([[Дория]]), 1547 – 1760 * Графство Бобио ([[Дал Верме]]), 1436 – 1748 * [[Графство Тенда]] ([[Ласкарис ди Вентимиля]], 1258 – 1581) * [[Княжество Онеля]] (Дория, 1298 – 1576) * [[Графство Лоано]] ([[Фиески]]-Дория, 1505 – 1770) * [[Република Ноли]] (1192 – 1797) * [[Княжество Масерано|Графство Масерано и Кревакуоре]] ([[Фиески]], 1394 – 1506) * [[Херцогство Гуастала|Графство Гуастала]] ([[Торели (род)|Торели]], 1406 – 1539) * [[Графство Новелара]] ([[Гонзага ди Новелара и Баньоло]], 1371 – 1728) * [[Сеньория Кореджо]] ([[Да Кореджо]], сеньори ок. 1009 – 1452, графове 1452 – 1616) * [[Графство Отиери]] ([[Отиери]], 1381 – 1616) * [[Република Коспая]] (1441 – 1826) * [[Графство Питиляно]] ([[Орсини]], 1312 – 1604) * [[Маркграфство Ористано]] (Кубело-Алагон, 1410 – 1478) * [[Абатско княжество Себорга]] ([[Абатство Леран]]) (954 – 1729) * [[Сеса Аурунка|Херцогство Сеса]] (1360 – 1466) }} == Барокова Италия == Втора половина на [[17 век]] – [[18 век]]:<ref>''Italia 1560 – 1659. Duello Francia-Spagna per il predominio'', in ''Percorsi'', p. 329.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" width="100%" |- ! width=100px | Флаг<br />или<br />герб ! width=29% | Наименование ! width=14% | столица ! Господстваща династия<br />или форма на управление ! width=13% | Период |- | [[Файл:Savoie flag.svg|100px|ръб|? – 1785]] | [[Савойско херцогство]] | [[Торино]] | [[Савойска династия|Савоя]] | [[1563]] – [[1713]] |- | [[Файл:Lozenge flag of Monaco.svg|100px|ръб|? – 1881]] | [[Монако|Княжество Монако]] | Монако | [[Грималди]] | [[1612]] – [[1794]] |- | [[Файл:Flag of Genoa.svg|100px|ръб|? – 1797]] | [[Генуезка република]] | [[Генуа]] | [[Република]] | [[1096]] – [[1797]] |- | [[Файл:Flag of Cross of Burgundy.svg|100px|ръб|Croce di Borgogna, bandiera dell'impero spagnolo]] | [[Миланско херцогство]] | [[Милано]] | [[Хабсбурги]] (1535 – 1700)<br /><small>(част от [[Испанска империя|Испанската империя]])</small><br />[[Испански Бурбони]] (1700 – 1706)<br /><small>(част от Испанската империя)</small> | [[1535]] – [[1706]] |- | [[Файл:Mantua Flag 1575-1707 (new).svg|100px|ръб|1575 – 1708]] | [[Херцогство Мантуа]] и [[Маркграфство Монферат|Монферат]] | [[Мантуа]] | [[Гонзага]] (1530 – 1627)<br />[[Гонзага-Невер|Гондзага-Невер]] (1627 – 1708) | [[1530]] – [[1708]] |- | [[Файл:Flag of the Duchy of Parma.svg|100px|ръб|Bandiera originale dei Farnese]] | [[Херцогство Парма|Херцогство Парма и Пиаченца]] | [[Парма]] | [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] | [[1545]] – [[1731]] |- | [[Файл:Wappen Bistum Trient.png|60px|? – 1803]] | [[Епископско княжество Тренто]] | [[Тренто]] | [[Епископско княжество]]<br /><small>(зависимо от [[Свещената Римска империя]])</small> | [[1027]] – [[1803]] |- |[[Файл:Wappen Bistum Brixen.png|78x78px]] | [[Епископско княжество Бресаноне]] | [[Бресаноне]] | Епископско княжество<br /><small>(зависимо от Свещената Римска империя)</small> | 1027 – 1803 |- |[[Файл:Flag of Republic of Venice (1659-1675).svg|100x100px]] | [[Венецианска република]] | [[Венеция]] | Република | [[1148]] – 1797 |- | [[Файл:St. Blaise - National Flag of the Ragusan Republic.png|100px|ръб|? – 1807]] | [[Дубровнишка република]] | [[Дубровник]] | Република | [[1358]] – [[1807]] |- | [[Файл:Ducado de Modena (antes de 1830).svg|100px|ръб|? – 1830]] | [[Модена (херцогство)|Херцогство Модена и Реджо]] | [[Модена]] | [[Род Д'Есте|Есте]] | [[1598]] – [[1796]] |- | [[Файл:Old Flag of San Marino.svg|100px|ръб|1465 – 1797]] | [[Сан Марино|Република Сан Марино]] | [[Сан Марино (Сан Марино)|Сан Марино]] | Република | [[1291]] – [[1739]] |- | [[Файл:Coat of arms of the House of della Rovere.svg|60px|Stemma originale dei Della Rovere]] | [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]] | [[Пезаро]] | [[Дела Ровере]] | [[1523]] – [[1631]] |- |[[Файл:Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Fiorito) (2).svg|60px]] |[[Маркграфство Фосдиново]] |[[Фосдиново]] |[[Маласпина]] |[[1355]] – 1797 |- | rowspan=2 | [[Файл:Coat of arms of the House of Cybo-Malaspina.svg|60px|1553 – 1829]] | [[Херцогство Маса и Карара|Княжество Маса и Маркграфство Карара]] | rowspan=2 | [[Маса (Тоскана)|Маса]] | rowspan=2 | [[Чибо-Маласпина]] | [[1568]] – [[1605]] |- | Херцогство Маса и Карара | 1605 – [[1790]] |- | [[Файл:Flag of Lucca.svg|100px|ръб|? – 1801]] | [[Република Лука]] | [[Лука]] | Република | [[1430]] – [[1799]] |- | rowspan=2 | [[Файл:Bandiera del granducato di Toscana (1562-1737 ).gif|100px|1562 – 1737]] | [[Флорентинско херцогство]] | rowspan=2 | [[Флоренция]] | rowspan=2 | [[Медичи]] | [[1532]] – [[1569]] |- | [[Велико херцогство Тоскана]] | 1569 – [[1737]] |- | [[Файл:Stemma.Appiani.Piombino.jpg|60px|1701 – 1801]] | [[Княжество Пиомбино]] | [[Пьомбино|Пиомбино]] | [[Апиано (род)|Апиано]] (1594 – 1628)<br />[[Лудовизи (род)|Лудовизи]] (1634 – 1700) | [[1594]] – [[1700]] |- | [[Файл:CoA Pontifical States 01.svg|60px]] | [[Папска държава]] | [[Рим]] | [[Папа|Папско]] управление | [[1377]] – [[1798]] |- | [[Файл:Flag of Cross of Burgundy.svg|100px|ръб|Croce di Borgogna, bandiera dell'impero spagnolo]] | [[Неаполитанско кралство]] | [[Неапол]] | Хабсбурги (1516 – 1700)<br /><small>(част от Испанската империя)</small><br />Испански Бурбони (1700 – 1713)<br /><small>(част от Испанската империя)</small> | [[1516]] – 1713 |- | [[Файл:Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg|100px|ръб|1296 – 1816]] | [[Сицилианско кралство]] | [[Палермо]] | Хабсбурги (1516 – 1700)<br /><small>(част от Испанската империя)</small><br />Испански Бурбони (1700 – 1713)<br /><small>(част от Испанската империя)</small> | 1516 – 1713 |- | rowspan=2 | [[Файл:Flag of the Sovereign Military Order of Malta.svg|100px|ръб|1530 – 1798]] | rowspan=2 | [[Монашеска държава на Малтийския орден]] | [[Виториоза|Биргу]] | rowspan=2 | Управление на [[Хоспиталиери]]те | 1530 – [[1571]] |- | [[Валета|Ла Валета]] | 1571 – 1798 |- | [[Файл:Flag of Cross of Burgundy.svg|100px|ръб|Croce di Borgogna, bandiera dell'impero spagnolo]] | [[Сардинско кралство (1324 – 1720)|Сардинско кралство]] | [[Каляри]] | Хабсбурги (1516 – 1700)<br /><small>(част от Испанската империя)</small><br />Испански Бурбони (1700 – 1713)<br /><small>(част от Испанската империя)</small> | 1516 – 1713 |- |} === По-малки държави === {{колони|2| '''Държави на [[Свещената Римска империя]]''' * [[Свободен имперски град Триест]] (1382 – 1809) * [[Бали на Тевтонския орден при Адидже и в планините]] '''Територии на [[Крал на Франция|Френските крале]]''' * [[Карманьола]]<ref name="cateau">''L'Italia alla pace di Cateau-Cambrésis (1559)'', in ''Storia universale'', vol. I, p. 618.</ref> * [[Маркграфство Салуцо]]<ref name="cateau"/> '''Анклави и зависими територии от [[Генуезка република|Генуезката република]]''' * [[Княжество Онеля]]<ref name="cateau"/> ([[Дория]], 1298 – 1576; [[Савойска династия|Савоя]], 1576 – 1792) * [[Маркграфство Финале]]<ref name="cateau"/> ([[Дел Карето]], 1162 – 1602; [[Испански Хабсбурги]], 1602 – 1700) * [[Маркграфство Ториля|Княжество Ториля]] (Дория, 1760 – 1797 * [[Република Ноли]] (1192 – 1797) '''Автономни поделения на Херцогство Мантуа''' * [[Херцогство Сабионета]] ([[Гонзага ди Сабионета и Боцоло]], 1577 – 1637; [[Карафа]], 1637 – 1689) * [[Херцогство Гуастала]] ([[Гонзага ди Гуастала]], графове 1539 – 1621, херцози 1621 – 1748) * [[Графство Новелара]] ([[Гонзага ди Новелара и Баньоло]], 1371 – 1728) '''Анклави и зависими територии от [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]]''' * [[Графство Санта Флора]]<ref name="cateau"/> ([[Сфорца]], 1439 – 1806) * [[Графство Питиляно]]<ref name="cateau"/> ([[Орсини]], 1312 – 1604) * [[Графство Отиери]] ([[Отиери]], 1381 – 1616) '''Анклави и [[Папска държава|папски]] зависими територии''' * [[Графство Спело и Бетона]] ([[Бальони (род)|Бальони]], 1516 – 1648) * [[Маркграфство Кастильоне дел Лаго|Маркграфство, впоследствие Херцогство Кастильоне дел Лаго]] ([[Дела Корня]], 1563 – 1647) * [[Княжество Масерано|Княжество Масерано и Маркграфство Кревакуоре]] ([[Фиески]]-Фереро, маркизи 1547 – 1598, князе 1598 – 1767), на [[Савойско херцогство|савойска]] територия * [[Кастро (херцогство)|Херцогство Кастро]] ([[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]], 1537 – 1649) * [[Херцогство Латера]] (Фарнезе, 1408 – 1668) * [[Херцогство Салки]] (Бонели, 1568 – 1860) '''Анклави и зависими от [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]]''' * [[Държава на Президиите]] (управлявана от [[губернатор]], представител на [[Крал на Испания|крале на Испания]]) * [[Сенарика|Република Сенарика]] (непризната) '''Други анклави''' * [[Графство Карпеня]] (1213 – 1819) * [[Графство Тенда]]<ref name="cateau"/> ([[Ласкарис ди Вентимиля]], 1258 – 1581) * [[Сеньория Кореджо]] ([[Да Кореджо]], графове 1452 – 1616, князе 1616 – 1635; купена от Модена през 1659 г.) * [[Херцогство Мирандола]] ([[Пико (род)|Пико]], графове 1533 – 1596, князе 1596 – 1619, херцози 1619 – 1708) * [[Република Коспая]] (1441 – 1826) }} Има и неопределен брой други политически субекти (общо взето [[имперски феоди]] или васали на големи държави), които, макар и надарени с широка автономия, не могат строго погледнато да се считат за реални държави. ==== Други ==== Това са [[имперски феоди]] и [[васал]]и или [[протекторат]]и на големи държави, ограничени до няколко села или замъци, в по-голямата си част с повече или по-малко обширни форми на автономия, но не напълно независими. Следователно никой от тях не могат да се счита за реални държави. Има се предвид, че понятието за държава е продукт на съвременната епоха и не може да се приложи, освен частично, към предходните епохи. * [[Маркграфство Кастильоне дел Лаго]] ([[Дела Корня]], маркизи 1563 – 1617, херцози 1617 – 1647) * [[Граф]]ство [[Китиняно]] ([[Убертини]]) * Графство [[Пиобико]] ([[Бранкалеони ди Пиобико]], 1213 – 1729) * [[Маркграфство Долчеакуа]] ([[Дория]], 1276 – 1797) * Графство [[Бобио]] ([[Дал Верме]], 1346 – 1748) * Маркграфство [[Санто Стефано д'Авето|Санто Стефано]] (Дория, 1547 – 1797) * Маркграфство [[Мулацо]] ([[Маласпина]]) * [[Маркграфство Трезана]] (Маласпина и [[Корсини]], до 1797) * [[Списък на господарите на Кастильоне|Маркграфство Кастильоне деле Стивиере]] ([[Гонзага]]) * [[Маркграфство Спиньо]] ([[Дел Карето]], 1314 – 1724) * Графство [[Вернио]] ([[Барди (род)|Барди]], 1332 – 1798) * Графство Монтауто ([[Барболани ди Монтауто]]) * [[Графство Карпеня|Княжество Скаволино]] * [[Херцогство Латера]] (клон на [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]], 1408 – 1668) * [[Херцогство Салчи]] (Бандини, 1568 – 1570; Бонели, 1570 – 1860) == 18 век == [[1713]] – [[1796]] г.:<ref>''Italia 1714 – 1748. Guerre Asburgo-Borboni per il predominio'', in ''Percorsi'', p. 330.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" width="100%" |- ! width=100px | Флаг или герб ! width=29% | Наименование ! width=14% | Столица ! Управляваща династия<br />или вид управление ! width=13% | Период |- | rowspan=2 | [[Файл:Savoie flag.svg|100px|ръб|? – 1785]] | rowspan=2 | [[Сардинско кралство]] | [[Каляри]] | [[Хабсбурги]]<br /><small>(част от [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]])</small> | 1713 – 1720 |- | [[Торино]] | [[Савойска династия|Савоя]] | 1720 – 1798 |- | [[Файл:Lozenge flag of Monaco.svg|100px|ръб|? – 1881]] | [[Монако|Княжество Монако]] | Монако | [[Грималди]] | 1612 – 1794 |- | [[Файл:Flag of Genoa.svg|100px|ръб|? – 1797]] | [[Генуезка република]] | [[Генуа]] | [[Република]] | 1096 – 1797 |- | [[Файл:Flag of the Habsburg Monarchy.svg|100px|ръб|Bandiera con i colori della Monarchia Asburgica]] | [[Миланско херцогство]] | [[Милано]] | Хабсбурги, след това [[Хабсбург-Лотаринги]]<br /><small>(част от Хабсбургската монархия)</small> | 1707 – 1796 |- | [[Файл:Ducal Coat of Arms of Parma (1748-1802).svg|60px|1748 – 1802]] | [[Херцогство Парма|Херцогство Парма и Пиаченца]] | [[Парма]] | [[Бурбон-Парма]] (1731 – 1735)<br />Хабсбурги (1735 – 1748)<br /><small>(част от Хабсбургската монархия)</small><br />Бурбон-Парма (1748 – 1802) | 1731 – 1802 |- | [[Файл:Wappen Bistum Trient.png|60px|? – 1803]] | [[Епископско княжество Тренто]] | [[Тренто]] | [[Епископско княжество]]<br /><small>(зависимо от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]])</small> | 1027 – 1803 |- |[[Файл:Wappen Bistum Brixen.png|78x78px]] | [[Епископско княжество Бресаноне]] | [[Бресаноне]] | Епископско княжество<br /><small>(зависимо от Свещената Римска империя)</small> | 1027 – 1803 |- |[[Файл:Flag of Republic of Venice (1659-1675).svg|100x100px]] | [[Венецианска република]] | [[Венеция]] | Република | 1148 – 1797 |- | [[Файл:St. Blaise - National Flag of the Ragusan Republic.png|100px|ръб|? – 1807]] | [[Дубровнишка република]] | [[Дубровник]] | Република | 1358 – 1807 |- | [[Файл:Ducado de Modena (antes de 1830).svg|100px|ръб|? – 1830]] | [[Модена (херцогство)|Хероцгство Модена и Реджо]] | [[Модена]] | [[Род Д'Есте|Есте]] | 1598 – 1796 |- | [[Файл:Old Flag of San Marino.svg|100px|ръб|1465 – 1797]] | [[Сан Марино|Република Сан Марино]] | [[Сан Марино (Сан Марино)|Сан Марино]] | Република | 1291 – 1739<br />1740 – днес |- |[[Файл:Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Fiorito) (2).svg|60px]] |[[Маркграфство Фосдиново]] |[[Фосдиново]] |[[Маласпина]] |1355 – 1797 |- | [[Файл:Coat of arms of the House of Cybo-Malaspina.svg|60px|1553 – 1829]] | [[Херцогство Маса и Карара]] | [[Маса и Карара|Маса]] | [[Чибо-Маласпина]] (1605 – 1790)<br />Есте (1790 – 1796) | 1605 – 1796 |- | [[Файл:Flag of Lucca.svg|100px|ръб|? – 1801]] | [[Република Лука]] | [[Лука]] | Република | 1430 – 1799 |- | [[Файл:Flag of the Grand Duchy of Tuscany (1840).svg|100px|ръб|1765 – 1801, 1815 – 1848 e 1849 – 1859]] | [[Велико херцогство Тоскана]] | [[Флоренция]] | [[Лотаринги]], после тоскански Хабсбург-Лотаринги | 1737 – 1801 |- | [[Файл:Flag of the Principality of Piombino (1701-1803).svg|100px|1701 – 1801]] | [[Княжество Пиомбино]] | [[Пьомбино|Пиомбино]] | [[Бонкомпани]]-Лудовизи | 1701 – 1801 |- | [[Файл:Flag of the Papal States (pre 1808).svg|100px|ръб|? – 1808]] | [[Папска държава]] | [[Рим]] | [[Папа|папско]] управление | 1377 – 1798 |- | [[Файл:Greater Coat of Arms of Ferdinand IV of Naples.svg|60px|1759 – 1799]] | [[Неаполитанско кралство]] | [[Неапол]] | Хабсбурги (1713 – 1734)<br /><small>(част от Хабсбургската монархия)</small><br />[[Бурбони на Двете Сицилии|Бурбони на Неапол и Сицилия]] (1734 – 1799) | 1713 – 1799 |- | [[Файл:Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg|100px|ръб|1296 – 1816]] | [[Сицилианско кралство]] | [[Палермо]] | Савоя (1713 – 1720)<br />Хабсбурги (1720 – 1734)<br /><small>(част от Хабсбургската монархия)</small><br />Бурнони на Неапол и Сицилия (1734 – 1799)<br /><small>([[лична уния]] с Неаполитанското кралство)</small> | 1713 – 1799 |- | rowspan=3 | [[Файл:Flag of Corsica.svg|100px|ръб|1755 – 1769]] | [[Кралство Корсика (1736)|Кралство Корсика]] | rowspan=2 | [[Корте (Франция)|Корте]] | [[Кралство Корсика 91736)|Нойхоф]] | 1736 |- | [[Република Корсика]] | Република | 1755 – 1769 |- | [[Кралство Корсика]] | Корте<br />[[Бастия]] | [[Хановерска династия|Хановер]]<br /><small>(зависимо от [[Кралство Великобритания]])</small> | 1794 – 1796 |- | [[Файл:Flag of the Sovereign Military Order of Malta.svg|100px|ръб|1530 – 1798]] | [[Монашеска държава на Малтийския орден]] | [[Валета|Ла Валета]] | управление на [[Хоспиталиери]]те | 1571 – 1798 |} === По-малко значими държави === {{колони|2| '''Държави на Свещената Римска империя''' * [[Свободен имперски град Триест]] (1382 – 1809) * [[Бали на Тевтонския орден при Адидже и в планинините]] '''Анклави и зависими територии от [[Генуезка република|Генуезката република]]''' * [[Княжество Онеля]] ([[Савойска династия|Савоя]], 1576 – 1792) * [[Маркграфство Финале]] (управлявано отделно от Генуезката република) * [[Маркграфство Ториля]] ([[Дория]], 1562 – 1798) * [[Маркграфство Балестрино]] ([[Дел Карето]], -1757) * [[Република Ноли]] (1192 – 1797) '''Автономни поделения на бившето [[Херцогство Мантуа]]''' * [[Херцоство Гуастала]] ([[Гонзага ди Гуастала]], 1621 – 1748) * [[Графство Новелара]] ([[Гонзага ди Новелара и Баньоло]], 1371 – 1728) '''Анклави между [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]] и [[Папска държава|Папската държава]]''' * [[Графство Санта Фиора]] ([[Сфорца]], 1439 – 1806), великохерцогски феод * [[Графство Карпеня]] (1213 – 1819), разделено на Карпеня и Скаволино * [[Република Коспая]] (1441 – 1826) '''Зависими територии от [[Папска държава|Папската държава]]''' * [[Княжество Масерано|Княжество Масерано и Маркграфство Кревакуоре]] ([[Фиески|Фиески-Фереро]], 1598 – 1767), на [[Сардинско кралство (1720-1861)|савойска]] територия * Абатство [[Албера]] '''Анклави и зависими територии от [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]]''' * [[Държава на Президиите]] (в [[лична уния]]) * [[Сенарика|Република Сенарика]] (непризната)}} Има и неопределен брой други политически субекти (имперски феоди или васални на големи държави), които, макар и надарени с широка автономия, не могат строго погледнато да се считат за реални държави. ==== Други ==== Това са [[императорски феоди]] и [[васал]]и или [[протекторат]]и на големите държави, ограничени до няколко села или замъци, в по-голямата си част с повече или по-малко обширни форми на автономия, но всъщност не са независими. Следователно никой от тях не може да се счита за реална дъжава. има се предвид, че понятието за държава е продукт на съвременната епоха и не може да се приложи, ако не частично, към предишните епохи. * Епископско княжество Сан Джулио и [[Орта Сан Джулио|Орта]]; [[Савойско херцогство|савойско]] от 1786 г. * Сеньория [[Валсолда]]: на архиепископите на Милано от 1311 до 1784 г., когато е абсорбирано от [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] * Графство Лимонта,<ref>Подселище на община [[Оливето Ларио]].</ref> Чивена<ref>Подселище на община [[Беладжо]].</ref> и [[Кампионе д'Италия]]: на абатите на Сан Амброджо ди Милано от 998 до 1797 г. * Имперско баронство Ретеньо<ref>Подселище на община [[Фомбио]]</ref> и Бетола, на князете Галио [[Тривулцио (род)|Тривулцио]] до 1768 г. * Сеньория Имперско Маканьо:<ref>Местност в община [[Маканьо кон Пино и Ведаска|Маканьо кон Пино е Ведаска]]</ref> на маркизите [[Боромео]] ди Анджера от 1692 до 1797 г. * Боромейска държава ([[Лаго Маджоре]], на [[Боромео (фамилия)|Боромео]]) * [[Сеньория Кастильоне деле Стивиере|Княжество Кастильоне деле Стивиере]]: на [[Гонзага]], но de facto окупирано от имперските войски, а от 1773 на Австрия * Епископско графство Ченеда:<ref>Ченедо е дн. квартал на [[Виторио Венето]].</ref> анексирано от Венеция през 1769 г. * [[Маркграфство Ториля]], [[Лоано]], [[Гарбаня]], Варго<ref>Подселище на община [[Стацано]].</ref> и [[Санто Стефано д'Авето|Санто Стефано]]: князе [[Дория Ланди]], от 1760 Ториля е княжество * Графство [[Бобио]]: [[имперски феоди|имперски феод]] на графовете [[Дал Верме]] от 1346 до 1748 г. с преотстъпването му на [[Савойска династия|Савоя]] * Сеньория [[Банярия]]: князе [[Дория]] от 1598 до 1797 г. * Сеньория [[Чечима]] и Сан Понцио: независима от 1533, принадлежаща на епископите на [[Павия]] до 1797 г. * Маркграфство [[Монтемарцино]] и Монтеджоко: от 1685 на [[Спинола]] ди лос Балбазес до преотсъпването му през 1753 г. на Савоя * Маркграфство [[Савиньоне]] и [[Казела]]: [[Фиески]] * Маркграфство [[Крочефиески|Кроче Фиески]] и Вобио: Фиески * Маркграфство [[Кампо Лигуре]]: на Спинола ди Сан Лука от 1329 до 1797 г. * Сеньория [[Албера Лигуре|Албера]]: независима църковна препостура и папски феод от 1120 до 1797 г. * Маркграфство [[Мулацо]] и Кастаниетоли<ref>Подселище на Мулацо.</ref> (от 1746): Маласпина, тоскански протекторат * Маркграфство [[Каличе Лигуре|Каличе]] и [[Каличе ал Корновильо|Мадриняно]]: Маласпина от клона на Мулацо (от 1710 до 1772, после преотстъпено на Тоскана) * Маркграфство [[Оливола]] и Палероне:<ref>Подселище на [[Аула (Италия)|Аула]]</ref> [[Маласпина]] * Маркграфство Суверо:<ref>Подселище на [[Рокета ди Вара]]</ref> Маласпина * Маркграфство [[Аула]] и [[Поденцана]] (обединени през 1710): Маласпина ди Поденцана * Маркграфство [[Личана Нарди]]: Маласпина (от 1795 обединено с линията Маласпина ди Поденцана) * Маркграфство [[Вилафранка ин Луниджана|Вилафранка]] и Гарбуляга: Маласпина на Есте (кондоминиум с Вилафранка) * Маркграфство Кастеволи<ref>Подселище на Мулацо</ref> и Стадомели: Маласпина (от 1547 има кондоминиум с Вилафранка) * Маркграфство [[Малграте]], Филето<ref>Подселище на Вилафранка ин Луиджана.</ref> и Орамала (замък във [[Вал ди Ница]]): Маласпина * Маркграфство Бастия и Паникале: Маласпина (от 1783 е обединено с линията Маласпина ди Понтебозио) * Маркграфство Понтебозио (от 1621): Маласпина * Княжество [[Сан Мартино ин Рио|Сан Мартино д'Есте]]: кадетски клон на [[Род Д'Есте|Есте]] до 1752 г., после на Модена * [[Графство Роло]]: на Сеси до изчезването им през 1776, после на [[Херцогство Мантуа]] * [[Графство Чивитела Раниери]]: Раниери Бурбон ди Сорбело * [[Маркграфство Монте Санта Мария]]: [[Бурбони дел Монте]] * [[Маркграфство Петрела]]: Бурбони дел Монте * [[Маркграфство Сорбело]]: Бурбони дел Монте * Графство [[Вернио]]: в кондоминум с кадестките клонове [[Барди (род)|Барди]] * [[Графство Карпеня|Княжество Скаволино]] * [[Херцогство Сора]] на [[Бонкомпани|Бонкопмани]] [[Лудовизи (род)|Лудовизи]], суверенни князе на [[Пьомбино|Пиомбино]] до 1796 г. * [[Република Полица]], в [[Хърватия]], под венециански протекторат == Наполеонова епоха == От [[1796]] до [[1814]] г.:<ref>''Italia 1796 – 1809. Le continue variazioni politiche imposte da Napoleone I'', in ''Percorsi'', pp. 332 – 333.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" width="100%" |- ! width=100px | Флаг ! width=29% | Наименование ! width=14% | Столица ! Управляваща династия<br />или вид управление ! width=13% | Период |- ! colspan=5 | Независими държави |- | [[Файл:Flag of San Marino (before 2011).svg|100px|ръб|1797? – 2011]] | [[Сан Марино|Република Сан Марино]] | [[Сан Марино (Сан Марино)|Сан Марино]] | [[Република]] | 1740-днес |- | [[Файл:Flag of the Papal States (pre 1808).svg|100px|ръб|? – 1808]] | [[Папска държава]] | [[Рим]] | [[Папа|Папско]] управление | 1799 – 1808 |- | [[Файл:Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg|100px|ръб|1816 – 1848 e 1849 – 1860]] | [[Неаполитанско кралство]] | [[Неапол]] | [[Бурбони на Двете Сицилии]] | 1799 – 1806<br />1815 – 1816 |- | [[Файл:Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg|100px|ръб|1296 – 1816]] | [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|Сицилианско кралство]] | [[Палермо]] | Бурбони на Двете Сицилии | 1799 – 1816 |- | [[Файл:Kingdom of Savoy.svg|100px|ръб|1785 – 1816]] | [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Сардинско кралство]] | [[Каляри]]<br />''(de facto)'' | [[Савойска династия|Савоя]] | 1798 – 1814 |- | [[Файл:Bandiera Elba.svg|100px|ръб|1814 – 1815]] | [[Княжество Изола д'Елба]] | [[Портоферайо]] | [[Бонапарт]] | 1814 – 1815 |- ! colspan=5 | Държави зависими от [[Първа френска република|Революционна]] и [[Първа френска империя|Наполеонова Франция]] |- | rowspan=2 | [[Файл:Flag of France.svg|100px|ръб|Bandiera francese]] | [[Пиемонтска република]] | rowspan=2 | [[Торино]] | [[Дъщерна република]]<br /><small>(di fatto френска военна окупация)</small> | 1798 – 1799 |- | [[Субалпийска република]] | Дъщерна република<br /><small>(di fatto френска военна окупация)</small> | 1800 – 1802 |- | [[Файл:Flag of the Republic of Alba.svg|100px|ръб|1796]] | [[Република Алба]] | [[Алба (Италия)|Алба]] | Дъщерна република | 1796 |- | | [[Република Асти (1797)|Република Асти]] | [[Асти (град)|Асти]] | Дъщерна република | 1797 |- | [[Файл:Flag of Genoa.svg|100px|ръб|1797 – 1805]] | [[Лигурска република]] | [[Генуа]] | Дъщерна република | 1797 – 1805 |- | [[Файл:Flag of the Repubblica Transpadana.svg|100px|ръб|1796 – 1797]] | [[Транспаданска република]] | rowspan=4 | [[Милано]] | Дъщерна република | 1796 – 1797 |- | [[Файл:Flag of the Repubblica Cisalpina.svg|100px|ръб|1797 – 1802]] | [[Цизалпийска република]] | Дъщерна република | 1797 – 1802 |- | [[Файл:Flag of the Italian Republic (1802).svg|100px|ръб|1802 – 1805]] | [[Италианска република (1802-1805)|Италианска република]] | Дъщерна република | 1802 – 1805 |- | [[Файл:Flag of the Napoleonic Kingdom of Italy.svg|100px|ръб|1805 – 1814]] | [[Кралство Италия (1805-1814)|Кралство Италия]] | Бонапарт | 1805 – 1814 |- | [[Файл:It cremasca.gif|100px|1797]] | [[Република Крема]] | [[Крема]] | Дъщерна република | 1797 |- | rowspan=2 | [[Файл:Flag of France.svg|100px|ръб|Bandiera francese]] | [[Република Реджо]] | [[Реджо нел'Емилия|Реджо ди Ломбардия]] | Дъщерна република | 1796 |- | [[Болонска република]] | rowspan=2 | [[Болоня]] | Дъщерна република | 1796 |- | [[Файл:Flag of the Repubblica Cispadana.svg|80px|1796 – 1797]] | [[Цизпаданска република]] | Дъщерна република | 1796 – 1797 |- | [[Файл:Flag of Lucca (1801-1805).svg|118x118пкс]] | [[Република Лука]] | rowspan=2 | [[Лука]] | Дъщерна република | 1799 – 1805 |- | [[Файл:Flag of the Principality of Lucca (1805-1809).svg|100px|ръб|1805 – 1815]] | [[Княжество Лука и Пиомбино]] | Бонапарт-Бачоки | 1805 – 1815 |- | [[Файл:Flag of the Kingdom of Etruria.svg|100px|ръб|1801 – 1807]] | [[Кралство Етрурия]] | rowspan=2 | [[Флоренция]] | [[Бурбон-Парма]] | 1801 – 1807 |- | [[Файл:Flag of the Grand Duchy of Tuscany (1840).svg|100px|ръб|1765 – 1801, 1815 – 1848 e 1849 – 1859]] | [[Велико херцогство Тоскана]] | Бонапарт-Бачоки | 1809 – 1814 |- | [[Файл:Coat of arms of the House of Gonzaga-Guastalla.svg|75x75px|ръб|alt=]] | [[Херцогство Гуастала]] | [[Гуастала]] | Бонапарт-Боргезе | 1805 – 1813 |- | [[Файл:Flag of Massa and Carrara.png|100px|ръб]] | [[Херцогство Маса и Карара]] | [[Маса и Карара|Маса]] | Бонапарт-Бачоки | 1806 – 1814 |- | [[Файл:Flag of France.svg|100px|ръб|1798]] | [[Тиберинска република]] | [[Перуджа]] | Дъщерна република | 1798 |- | [[Файл:Flag of the Repubblica Romana 1798.svg|100px|ръб|1798 – 1799]] | [римска република (1798 – 1799)|[[Римска република (1798-1799)|Римска република]] | [[Рим]] | Дъщерна република | 1798 – 1799 |- | [[Файл:Flag of the Repubblica Anconitana.svg|100px|ръб|1797 – 1798]] | [[Република Анкона]] | [[Анкона]] | Дъщерна република | 1797 – 1798 |- | rowspan=2 | [[Файл:Flag of France.svg|100px|ръб|Bandiera francese]] | [[Княжество Понтекорво]] | [[Понтекорво]] | [[Бернадот]] (1806 – 1810)<br />[[Мюра (род)|Мюра]] (1812 – 1815) | 1806 – 1815 |- | [[Княжество Беневенто (Наполеонова епоха)|Княжество Беневенто]] | [[Беневенто]] | [[Талейран-Перигор]] | 1806 – 1814 |- | [[Файл:Flag of the Parthenopaean Republic.svg|100px|ръб|1799]] | [[Неаполитанска република (1799)|Неаполитанска република]] | rowspan=2 | [[Неапол]] | Дъщерна република | 1799 |- | [[Файл:Flag of the Kingdom of Naples (1811).svg|100px|ръб|1811 – 1815]] | [[Неаполитанско кралство (1805 – 1815)|Неаполитанско кралство]] | [[Бонапарт]] (1806 – 1808)<br />Мюра (1808 – 1815) | 1806 – 1815 |} == От Реставрацията до Обединението на Италия == От [[1815]] до [[1861]] г.:<ref>''Italia 1815. La restaurazione del Congresso di Vienna'', in ''Percorsi'', p. 334.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" width="100%" |- ! width=100px | Флаг ! width=29% | Наименование ! width=14% |Столица ! Управляваща династия<br />или вид управление ! width=13% | Период |- | [[Файл:Flag of Kingdom of Sardinia (1848).svg|100px|ръб|1816 – 1848]] | [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Сардинско кралство]] | [[Торино]] | [[Савойска династия|Савоя]] | 1814 – 1861 |- | [[Файл:Lozenge flag of Monaco.svg|100px|ръб|? – 1881]] | [[Монако|Княжество Монако]] | Монако | [[Грималди]] | 1815-днес |- |[[Файл:Austria-Hungary-flag-1869-1914-naval-1786-1869-merchant.svg|alt=|centro|100x100px]] | [[Кралство Ломбардия-Венеция]] | [[Милано]] (1815 – 1859)<br />[[Венеция]] (1859 – 1866) | [[Хабсбург-Лотаринги]]<br /><small>(зависимо от Австрийската империя)</small> | 1815 – 1859<br /><small>(формален край през [[1866]])</small> |- | [[Файл:Flag of the Duchy of Parma (1851-1859).svg|100px|ръб|1851 – 1859]] | [[Херцогство Парма|Херцогство Парма и Пиаченца]] | [[Парма]] | Хабсбург-Лотаринги (1814 – 1847)<br />[[Бурбон-Парма]] (1847 – 1859) | 1814 – 1859 |- | [[Файл:Bandiera del ducato di Modena e Reggio.gif|100px|ръб|1830 – 1859]] | [[Модена (херцогство)|Херцогство Модена и Реджо]] | [[Модена]] | [[Австрия-Есте]] | 1815 – 1859 |- | [[Файл:Flag of Massa and Carrara.png|100px|ръб|? – 1829]] | [[Херцогство Маса и Карара]] | [[Маса и Карара|Маса]] | [[Род Д'Есте|Есте]] | 1815 – 1829 |- | [[Файл:Flag of the Duchy of Lucca.svg|100px|ръб|1815 – 1847]] | [[Херцогство Лука]] | [[Лука]] | Бурбон-Парма | 1815 – 1847 |- | [[Файл:Flag of the Grand Duchy of Tuscany (1840).svg|100px|ръб|1765 – 1801, 1815 – 1848 e 1849 – 1859]] | [[Велико херцогство Тоскана]] | [[Флоренция]] | Хабсбург-Лотаринги | 1815 – 1859 |- | [[Файл:Flag of San Marino (before 2011).svg|100px|ръб|1797? – 2011]] | [[Сан Марино|Република Сан Марино]] | [[Сан Марино (Сан Марино)|Сан Марино]] | [[Република]] | 301-днес |- | [[Файл:Flag of Cospaia.svg|100px|? – 1826]] | [[Република Коспая]] | [[Коспая]] | Република | 1815 – 1826 |- | [[Файл:Flag of the Papal States (1808-1870).svg|100px|ръб|1808 – 1870]] | [[Папска държава]] | [[Рим]] | Папско управление | 1814 – 1870 |- | [[Файл:Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg|100px|ръб|1815 – 1816]] | [[Неаполитанско кралство]] | [[Неапол]] | [[Бурбони на Двете Сицилии]] | 1815 – 1816 |- | [[Файл:Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg|100px|ръб|1815 – 1816]] | [[Сицилианско кралство (1734 – 1816)|Сицилианско кралство]] | [[Палермо]] | Бурбони на Двете Сицилии | 1734 – 1816 |- | [[Файл:Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg|100px|ръб|1816 – 1848 e 1849 – 1860]] | [[Кралство на двете Сицилии|Кралство на Двете Сицилии]] | Палермо (1816 – 1817)<br />Неапол (1817 – 1861) | Бурбони на Двете Сицилии | 1816 – 1861 |} Освен това по време на [[Брожения (1830-1831)|броженията от 1830 – 1831]] и от 1848 г., и през 1859 г. независимост обявяват: {| class="wikitable" style="text-align:center" width="100%" |- ! width=100px | Флаг ! width=29% | Наименование ! width=14% | Столица ! Управляваща династия<br />или вид управление ! width=13% | Период |- | [[Файл:Flag of Italy.svg|100px|ръб|1831]] | [[Обединени италиански провинции]] | [[Болоня]] | Република | 1831 |- | [[Файл:Flag of Italy with inscription «Italia libera Dio lo vuole».svg|100px|ръб]] | [[Временно правителство на Милано]] | [[Милано]] | Република | 1848 |- | [[Файл:Bandiera dello Stato della Sicilia (28.04.1848 - 15.05.1849).PNG|100px|ръб|1848 – 1849]] | [[Сицилианско кралство (1848-1849)|Сицилианско кралство]] | [[Палермо]] | [[Парламентарна монархия]] | 1848 – 1849 |- | [[Файл:Flag of the Republic of Venice 1848–49.svg|100px|ръб|1848 – 1849]] | [[Република Сан Марко]] | [[Венеция]] | Република | 1848 – 1849 |- | [[Файл:Flag of Italy.svg|100px|ръб]] | [[Тосканска република]] | [[Флоренция]] | Република | 1849 |- | [[Файл:Flag of the Roman Republic (19th century).svg|100px|ръб|1849]] | [[Римска република (1849)|Римска република]] | [[Рим]] | Република | 1849 |- | [[Файл:Flag of Italy.svg|100px|ръб]] | [[Обединени провинции на Централна Италия]] | [[Модена]] и [[Флоренция]] | [[Конфедерация]] | 1859 – 1860 |- | [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|100px|ръб]] | [[Временно правителство на Тоскана]] | Флоренция | [[Монархия]] | 1859 – 1860 |} == Исторически карти == <div align="center"><gallery perrow="5"> Файл:Italia 1000 v2.svg|Италия ок. 1000 г. Файл:Sud Italia nel 1112.jpg|Южна Италия през 1112 г. Файл:1490-italia-italy 1490 jpg.jpg|Италия през 1490 г. Файл:Italy 1494 shepherd.jpg|Италия през 1494 г. Файл:Grandi Casate Italiane nel 1499.png|Италия през 1499 г. Файл:Italia 1796.png|Италия през 1796 г. в навечерието на [[Наполеон I|наполеоновата]] ивазия Файл:Italy northern 1796.jpg|Северна Италия през 1796 г. Файл:Italy 1803.jpg|Италия през 1803 г. Файл:Italia 1810.jpg|Наполеонова Италия (1810) Файл:Italia 1815.png|Италия след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] Файл:Italy unification 1815 1870.jpg|Етапите на Обединението на Италия Файл:Dep-fr-it.jpg|Разделението на Италия на департаменти по време на наполеоновата окупация </gallery></div> == Вижте също == * [[Имперски феоди]] == Библиография на италиански == * Costanzo Rinaudo, ''Atlante storico'', Torino, Paravia, 1942. * AA. VV., ''Storia universale'', Milano, Rizzoli Editore, 1965. * Furio Diaz, ''Il granducato di Toscana. I Medici'', Torino 1976 * Daniel Philip Waley, ''Le città-repubblica dell'Italia medievale'', Torino, Einaudi, 1980 * AA. VV., ''I percorsi della storia – atlante'', Milano, Istituto Geografico De Agostini, 1997. * Mario Ascheri, ''La città-Stato. Le radici del repubblicanesimo e del municipalismo italiani'', Bologna, il Mulino, 2006 * M. Pellegrini, ''Le guerre d'Italia (1494-1530)'', il Mulino, Bologna, 2009 * G. Alfani, ''Il Grand Tour dei Cavalieri dell'Apocalisse. L'Italia del "lungo Cinquecento" (1494-1629)'', Marsilio, Venezia, 2010 * G. Greco, M. Rosa, ''Storia degli antichi Stati italiani'', Laterza, Roma-Bari, 2013 == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Former countries in Italy}} * [http://www.antichistati.com/ Марки на Древните италиански държави] {{Превод от|it|Antichi Stati italiani|118796968}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:Исторически държави в Европа]] [[Категория:История на Италия]] 7szx0bos43lte6yqop93mumqh6s8pzk 0 773497 12214922 12075753 2024-04-26T08:51:10Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Архитект | име = Колин Кембъл | име-оригинал = Colen Campbell | картинка = | описание = | роден-място = Броди, [[Мъри (област)|Мъри]], [[Шотландия]] | починал-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | националност = {{flag|Шотландия|name=шотландец}} | професия = [[архитект]] | период = | стил = Джорджиански стил | учител = | направление = джорджианския стил | творби = | повлиян = | повлиял = }} [[Файл:Stourhead 2.gif|мини|260п|[[Паладианизъм|Паладианско]] възраждане: Къщата Стоурхед (''Stourhead''), южна фасада, проектирана от Колин Кембъл и завършена през 1720 г. Дизайнът е базиран на Villa Emo от [[Андреа Паладио]]. Отпечатък от книгата „''Витрувий Британик“'']] [[Файл:Vitruvius Britannicus title page volume I.jpg|240п|мини|Титулна страница на „''Витрувий Британик или Британският архитект, съдържащ плановете, вертикалните сечения и напречните сечения на типични сгради, публични и частни, във Великобритания, с множество нови дизайни“'', написана от Колин Кембъл]] '''Колин Кембъл''' ({{Lang|en|Colen Campbell}}) (*15.06.[[1676]] г.; † 13.09.[[1729]] г.) е пионер в архитектурата от [[Шотландия|шотландски]] произход, който се счита за основател на джорджианския стил. През по-голямата част от кариерата си той пребивава в [[Италия]] и [[Англия]]. Потомък е на рода Кембъл от замъка Каудор и се предполага, че е завършил [[Единбургски университет|Единбургския университет]] през юли 1695 г.<ref>page 7, Catalogue of the Drawings Collection of the Royal Institute of British Architects: Colen Campbell, John Harris 1973, Gregg International Publishers Ltd</ref> Първоначално той се обучава за адвокат и е приет в Адвокатския съюз на 29.06.1702 г. Той пътува из [[Италия]] в периода 1695 – 1702 г. и се счита, че е онзи Колин Кембъл, който се е подписал в книгата за гости на [[Падуански университет|Падуанския университет]] през 1697 г. Смята се, че се е обучавал и изследвал архитектура при Джеймс Смит,<ref>page 7, Catalogue of the Drawings Collection of the Royal Institute of British Architects: Colen Campbell, John Harris 1973, Gregg International Publishers Ltd</ref> това подозрение се подсилва от факта, че Кембъл притежава няколко рисунки на сгради, проектирани от Смит. == ''Витрувий Британик'' == Основната му публикувана творба, „''Витрувий Британик или британският архитект...''“ ({{Lang|en|Vitruvius Britannicus}}) излиза в три тома между 1715 г. и 1725 г. (Допълнителни томове, използващи успешното заглавие, са събрани от Джон Улф и Джеймс Гандън и публикувани през 1767 г. и 1771 г., виж по-долу.) ''Витрувий Британик'' е първото архитектурно произведение в Англия след „''Първи основания''“ на Джон Шут от времето на [[Елизабетинска епоха|Елизабетинската епоха]]. Това не е [[трактат]], а по същество каталог на [[дизайн]]и, съдържащ [[Гравюра|гравюри]] на [[Англия|английски]] сгради от [[Иниго Джоунс]] и [[Кристофър Рен]], както и от самия Кембъл и други видни архитекти от епохата. Във въведението, написано от него, и в кратките описания, Кембъл посочва „ексцесиите“ на [[барок]]овия стил и декларира британската независимост от чужденците, посвещавайки тома на [[Джордж I]]. Третият том (1725 г.) има няколко великолепни оформления на градини и паркове, с прави алеи, с пътечки и фигурални [[Партер (градинско-парково изкуство)|партери]] за приятни разходки из залесени [[Плантация|плантации]] в бароков стил, който ставал все по-старомоден по онова време. Сградите са показани в план, напречно сечение и вертикално сечение, но също така някои и в перспектива на птичи поглед. Чертежите и дизайните, съдържащи се в книгата, са излезли на мода още преди Кембъл. Успехът на томовете допринася за популяризирането на [[Паладианизъм|неопаладианската архитектура]] във [[Великобритания]] и [[Америка]] през 18 век. Например, вложка № 16 от ''Витрувий Британик'', [[Аксонометрия|аксонометрична проекция]] на [[Съмърсет Хаус]] (''Somerset House'') в [[Лондон]], е вдъхновение за американския архитект Питър Харисън, когато той проектира Тухления пазар в [[Нюпорт (Роуд Айланд)|Нюпорт]], [[Роуд Айлънд]], през 1761 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.palladiancenter.org/patternbooks.html|заглавие=''Palladio and Patternbooks in Colonial America.''|издател=The Center for Palladian Studies in America, Inc.,|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091223094953/http://www.palladiancenter.org/patternbooks.html|архив_дата=23.12.2009}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091223094953/http://www.palladiancenter.org/patternbooks.html |date=2009-12-23 }}</ref> Като младеж Кембъл е повлиян от Джеймс Смит (около 1645 – 1731), изтъкнат шотландски архитект и ранен [[Паладианизъм|неопаладианец]], когото Кембъл нарича „най-опитният архитект“ на Шотландия (''Витрувий Британик'', ii). Донякъде рекламното издание с отлично изпълнени гравюри излиза в благоприятен момент: в началото на бума на строежа на [[Вила (сграда)|вили]] сред [[Олигархия|олигарсите]] от [[виги]]те. Кембъл бързо получава поръчка от лорд Бърлингтън, като заменя Джеймс Гибс в строежа на Бърлингтън Хаус в Лондон и застава начело на английската [[Паладианизъм|неопаладианска архитектура]]. През 1718 г. Кембъл е назначен за заместник на аматьора Бенсън, заменил [[Кристофър Рен|Рен]] като генерален геодезист на Кралския съвет по опазване на кралските имоти, като Бърлингтън със сигурност е съдействал за назначението, но то е само краткотрайно. Когато Бенсън е изключен от съвета, Кембъл напуска с него. '''По-късни томове''' Има някои по-късни томове, публикувани също под името „Витрувий Британик“, но те не са свързани с работата на Колин Кембъл. През 1739 г. е издаден том от Бейдслейд и Рок, описан като „том 4“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.royalacademy.org.uk/art-artists/book/vitruvius-brittanicus-volume-the-fourth|заглавие=Royal Academy Library|автор=Badeslade & Rocque}}</ref> Той обаче няма много общо с Кембъл, включвайки предимно топографски перспективни изгледи на къщи (54 вложки). Между 1765 – 1771 г. Улф и Гандон публикуват своите „Томове 4 и 5“ (със 79 плюс 75 вложки).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.royalacademy.org.uk/art-artists/book/vitruvius-britannicus-or-the-british-architect|заглавие=Royal Academy Library|автор=Woolfe & Gandon}}</ref> Те не зачитат изданието на Бейдслейд, вярвайки, че техният труд е по-правилното продължение на труда на Кембъл, поради което те номерират своя труд като том 4. Вложките наистина са предимно планове и напречни сечения на сгради до голяма степен в паладиански стил, повечето датиращи след 1750 г. Различните томове са описани в пълнота от Харис.<ref>{{Cite book|last=Harris|first=Eileen|title=British Architectural Books and Writers 1556 – 1785|url=https://archive.org/details/britisharchitect0000harr|year=1990|publisher=Cambridge University Press|location=Cambridge UK|isbn=1-57898-223-5|pages=139 – 148, 467,145 note 27, 496 – 498}}</ref> == Галерия на архитектурни произведения == <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4"> Файл:Stourhead 1.gif|Дизайн за Stourhead, ''Витрувий Британик'' том 3, 1725 г.  Файл:Stourhead House 02.jpg|Къщата Stourhead, с по-късно добавените крила и [[портик]] към дизайна на Кембъл през 1840 г.  Файл:Houghton Hall.jpg|Хоутън Хол, ''Витрувий Британик'', том 3, 1725 г.  Файл:Houghton Hall 01.jpg|Хоутън Хол, както е построен, с [[купол]]и на Джеймс Гибс Файл:Houghton Hall 02.jpg|Хоутън Хол Файл:Mereworth Castle Vitruvius Britannicus1.jpg|Замъкът Мереуърт, ''Витрувий Британик'', том 2, 1720 г.  Файл:Mereworth Castle Vitruvius Britannicus.jpg|Напречно сечение, замъкът Меруърт, ''Витрувий Британик'', том 2, 1720 г.  Файл:Burlington-house-gate.jpg|Порта, къща Бърлингтън, ''Витрувий Британик'', том 2, 1720 г. (разрушена) Файл:Wanstead House as built.jpg|Къща Уонстед след построяването, илюстрирана в книгата на Натаниел Спенсър „Пълен английски пътешественик“, Лондон, 1771 г.  Файл:Ebberston Hall - geograph.org.uk - 190548.jpg|Хижа Ebberston Файл:Vitruvius Britannicus, The Elevation of General Wade his house in great Burlington Street.jpg|''Вертикален разрез на къщата на генерал Уейд на улица Бърлингтън'', Витрувий Британик, том 3, 1723 г.  Файл:Marble Hill.jpg | Къщата Марбъл Хил (Marble Hill House) в Туикънам, [[Лондон]] </gallery> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Colen Campbell|997204207}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кембъл, Колин}} [[Категория:Шотландски архитекти]] [[Категория:Възпитаници на Единбургския университет]] [[Категория:Починали в Лондон]] 3xzu33nbn5qay2s3cr6sidoi37wtk4d 0 773516 12214534 11836087 2024-04-25T23:17:23Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|герб=[[Файл:Arms of the House of Visconti (1277).svg|100px]] [[Файл:Coat of Arms of the House of Lusignan (Kings of Armenia).svg|100px]]|описание=принцеса на Милано, кралица на [[Кипърско кралство|Кипър]], титулярна кралица на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] и кралица на [[Арменско кралство Киликия|Армения]]|управление=I. [[1401]] – [[1407]] (Кипър)<br>II. [[1401]] – [[1407]] (Йерусалим)<br>III. [[1401]] – [[1407]] (Армения)|баща=[[Бернабо Висконти]]|майка=[[Беатриче Реджина дела Скала]]|място на раждане=[[Милано]], [[Сеньория Милано]]|място на смъртта=[[Реджо нел'Емилия]], [[Миланско херцогство]]|наследена от=I., II. и III. [[Шарлота дьо Бурбон]]|предшествана от=I., II. и III. [[Хелвис фон Брунсвик-Грубенхаген]]|религия=[[Католицизъм]]|династия=[[Висконти]] по рождение<br>[[Лузинян]] по брак|родена=[[1377]]|потомство=няма|съпруга на=[[Янус (Кипър)|Янус Лузинян]]}} '''Англезия''' или '''Елоиза Висконти''' ({{Lang|it|Anglesia o Eloisa Visconti}}; * [[1377]] в [[Милано]], [[Сеньория Милано]], † [[12 октомври]] [[1439]] в [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Миланско херцогство]]) е принцеса от рода [[Висконти]], чрез женитба [[кралица-консорт|кралица]] на [[Кипърско кралство|Кипър]], титулярна кралица на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] и кралица на [[Арменско кралство Киликия|Армения]] от [[1401]] до ок. [[1408]] г. == Произход == [[Файл:Bernabò_e_Beatrice_Visconti.jpg|ляво|мини| [[Бернабо Висконти]] и [[Беатриче Реджина дела Скала]] – родителите на Англезия.|245x245пкс]] Тя е най-малката дъщеря на [[Бернабо Висконти]] (* 1321 или 1323 † 1385), господар на [[Бергамо]], [[Бреша]], [[Кремона]], [[Сончино]], [[Лонато дел Гарда|Лонато]] и [[Вал Камоника|Валкамоника]] и [[Списък на владетелите на Милано|съгосподар на Милано]], и на съпругата му [[Беатриче Реджина дела Скала|Беатриче (Реджина) дела Скала]] (* 1331 † 1384).<ref name="Anglesia">[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/visconti.htm#Anglesia #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia]</ref> Нейни дядо и баба по бащина линия са [[Стефано Висконти]], господар на [[Арона (Италия)|Арона]], и [[Валентина Дория]], а по майчина – [[Мастино II дела Скала]]<ref>Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324</ref> – господар на [[Верона]] и [[Виченца]] (1304 – 1311), господар на [[Падуа]] (1328 – 1338), господар на [[Парма]] (1332 – 1341), господар на [[Бреша]] (1332 – 1337), господар на [[Лука]] (1335 – 1347), и [[Тадеа да Карара]]. Има пет братя и девет сестри: * [[Тадеа Висконти|Тадеа]] (* 1351 † 1381), '''херцогиня на Бавария''' като съпруга на [[Стефан III (Бавария)|Стефан III]], майка на кралицата на Франция [[Изабела Баварска]] * [[Верде Висконти|Верде]] (* 1352 † 1414), херцогиня на Австрия като съпруга на [[Леополд III (Хабсбург)|Леополд III]] * [[Марко Висконти|Марко]] (* 1355 † 1382), съвладетел на Милано (1379 – 1382) и господар на [[Парма]] (1364 – 1382), съпруг на [[Елизабета Баварска (1383-1442)|Елизабета Баварска]] * [[Лудовико Висконти|Лудовико]] (* 1355 † 1404), господар на [[Лоди]] (1379 – 1385) и на Парма, съпруг на [[Виоланта Висконти]] * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)|Валентина]] (* 1367 † 1393), кралица на Кипър и титулярна кралица на [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] като съпруга на [[Петър II (Кипър)|Петър II]] * [[Родолфо Висконти|Родолфо]] (* 1358 † 1389), господар на [[Парма]] (1364 – 1389) * [[Карло Висконти|Карло]] (* 1359 † 1403), господар на [[Парма]] (1364), съпруг на Беатрис д’Арманяк * [[Антония Висконти|Антония]] (* 1364 † 1405), графиня на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] като съпруга на [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III]] * [[Катерина Висконти|Катерина]] (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си [[Джан Галеацо Висконти]] * [[Аниезе Висконти|Аниезе]] (* 1363 † 1391), графиня на Мантуа като съпруга на [[Франческо I Гонзага|Франческо I Гондзага]] * [[Мадалена Висконти|Мадалена]] (* 1366 † 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на [[Бавария-Ландсхут (херцогство)|Бавария-Ландсхут]] (от 1392). като съпруга на [[Фридрих (Бавария)|Фридрих фон Байерн]] * [[Джанмастино Висконти|Джанмастино]] (* 1370 † 1405), господар на Бергамо и на [[Джера д'Ада]], вероятен съпруг на Клеофа дела Скала – дъщеря на [[Антонио I дела Скала]] * [[Лучия Висконти|Лучия]] (* 1372 † 1424), графиня на Кент като съпруга на Едмънд Холанд * [[Елизабета Висконти|Елизабета]] (* 1374 † 1432), херцогиня на [[Херцогство Бавария|Бавари'''я''']] като съпруга на [[Ернст (Бавария)|Ернст фон Байерн]] Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. Баща ѝ непрекъснато води войни с [[Папска държава|Папската държава]] (той е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен от Църквата]]) и е безмилостен тиранин.<ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.</ref> На 6 май [[1385]] г. Бернабо и двама от братята ѝ – [[Лудовико Висконти|Лудовико]] и [[Родолфо Висконти|Родолфо]] са пленени от братовчед им [[Джан Галеацо Висконти]], който иска властта над [[Сеньория Милано]], и са затворени в замъка на [[Трецо сул'Ада|Трецо,]] където умират.<ref>[http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Visconti/bernabo.htm #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò]</ref><ref>Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.</ref> == Биография == === Преговори за брак === [[Файл:Gian-Galeazzo_Visconti.jpg|ляво|мини| Портрет на [[Джан Галеацо Висконти]]|229x229пкс]] През февруари [[1393]] г. започват брачни преговори с [[Фридрих I (Бранденбург)|Фридрих VI фон Хоенцолерн]] – [[Бургграф|бурграф]] на [[Нюрнберг]], [[Княжество Ансбах|маркграф на Бранденбург-Ансбах]], [[Байройт (княжество)|маркграф на Бранденбург-Кулмбах]] и бъдещ пръв [[курфюрст]] на [[Бранденбург]]. Преговорите са водени от нейния роднина Убертето Висконти, но са неуспешни.<ref name="Anglesia" /> Нейният братовчед и шурей [[Джан Галеацо Висконти]] насочва интересите си към [[Фридрих I (Саксония)|Фридрих I]] – претендент [[Списък на владетелите на Тюрингия|ландграф на Тюрингия]]. Той праща Паганино да Биасоно през 1398 г. да преговаря за вероятен брак, но и тези преговори са неуспешни.<ref name="Anglesia" /> === Брак === [[Файл:Janus_of_Cyprus_CharlotteVendome.jpg|мини| [[Янус (Кипър)|Янус Лузинян]] – крал на Кипър и Йерусалим на витраж в южния [[неф]] [[Нотр Дам дьо Шартър|на катедралата на Шартър]]|246x246пкс]] Третите преговори за брак обаче са успешни. Около [[1401]] г. Англезия се омъжва за кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим и претендент за арменския трон в [[Арменско кралство Киликия|Киликия]] [[Янус (Кипър)|Янус дьо Лузинян]] (* 1375, † 1432),<ref name="Anglesia" /> който е най-големият син на кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим, претендент за арменския трон в Киликия [[Жак I (Кипър)|Жак I]] и на [[принц]]еса Хелвис или Хелисия от династията [[Княжество Грубенхаген|Брунсуик-Грубенхаген]].<ref name="mer">[https://books.google.it/books?id=ktBBAAAAcAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false#ES Les familles d'outre-mer, pag. 86]</ref> Бракът се потвърждава от две писма: * писмо от 12 декември [[1401]] г., в което Англезия, без да бъде посочена, е цитирана като кралица на Кипър и сестра на [[Катерина Висконти]]<ref>[https://books.google.it/books?id=kdsGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, Volume 2, pagg. 459, nota 1]</ref> – [[Миланско херцогство|херцогиня на Милано]] * писмо от 1 май [[1404]] г., в което тя е цитирана заедно със съпруга си Янус с името Елоиза като крал и кралица на Кипър. Бракът не продължава дълго: през [[1407]] г. Янус пъди съпругата си и иска развод (може би защото Англезия вече не може да ражда), който получава през [[1409]] г.<ref name="Anglesia" /> След развода си той се жени на 9 август 1409 г. в замъка на [[Мелюн]] за [[Шарлота дьо Бурбон]].<ref>[https://books.google.it/books?id=ktBBAAAAcAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false#ES Les familles d'outre-mer, pag. 91]</ref> Този брак се счита за невалиден в продължение на около две години, тъй като Англезия се противопоставя на първото съдебно решение за развод.<ref name="cronologia">[http://www.storiadimilano.it/cron/dal1401al1425.htm #ES Storia di Milano: cronologia dal1401 al 1425, 1409 2 agosto]</ref> Шарлота пристига в Кипър през 1411 г.<ref>''Chroniques d'Amadi et de Strambaldi.'' ''Т. 1'', </ref> и сватбата е отпразнувана в катедралата „Света София“ в [[Никозия]]. === Връщане в Ломбардия === [[Файл:Giovanni_Maria_Visconti_-_Le_vite_de_i_dodeci_visconti_che_signoreggiarono_Milano_(1645).jpg|мини| [[Джовани Мария Висконти]] на печатно произведение от епохата.|231x231px]] През [[1409]] г. Англезия се връща в [[Ломбардия]], но все пак запазва титлата на кралица на Кипър,<ref name="cronologia" /> макар че никога повече не се връща в Кипър. [[Джовани Мария Висконти]] – господар на [[Милано]], син на Джан Галеацо Висконти, ѝ предоставя няколко имота, за да покрие сериозните ѝ финансови проблеми. През [[1412]] г. [[Филипо Мария Висконти]] я моли да ги върне на монасите от [[Павия]].<ref>[http://www.storiadimilano.it/cron/dal1401al1425.htm #ES Storia di Milano: cronologia dal1401 al 1425, 1412 30 giugno]</ref> Англезия наследява имущество на сестра си [[Лучия Висконти|Лучия]] – графиня на [[Кент]], която умира в [[Лондон]] през [[1424]] г.<ref>[http://www.storiadimilano.it/cron/dal1401al1425.htm #ES Storia di Milano: cronologia dal1401 al 1425, 1424 4 aprile]</ref> === Смърт === Сериозно болната Англезия отива в [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] с полусестра си [[Изота Висконти|Изота]] – извънбрачна дъщеря на баща ѝ.<ref name="Anglesia" /> Тя прави завещание през юни [[1439|1439 г.,]] оставяйки имуществата си на Изота и на техния полубрат Леонело – единствените деца на [[Бернабо Висконти]], останали живи.<ref>[http://www.storiadimilano.it/cron/dal1426al1450.htm #ES Storia di Milano: cronologia dal1426 al 1450, 1439 1 giugno]</ref> Англезия умира в [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] на 12 октомври 1439 г. на около 71-годишна възраст.<ref>[http://www.storiadimilano.it/cron/dal1426al1450.htm #ES Storia di Milano: cronologia dal1426 al 1450, 1439 12 ottobre]</ref> Няма потомство. == Вижте също == {{колони|2| * [[Бернабо Висконти]] * [[Миланско херцогство]] * [[Висконти]] * [[Йерусалимско кралство]] * [[Кипърско кралство]] * [[Арменско кралство Киликия]] }} == Източници == * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#Anglesiadied1439|заглавие=Foundation for Medieval Genealogy: LORDS of MILAN - ELOISA Visconti|език=en|достъп_дата=11 март 2021}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fmg.ac/Projects/MedLands/CYPRUS.htm#JanusIB|заглавие=Foundation for Medieval Genealogy: KINGS of CYPRUS 1267-1489 - ELOISA Visconti (JANUS of Cyprus)|език=en|достъп_дата=11 март 2021}} * {{cita web|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html#AB1|заглавие=Genealogy: Visconti 2 – Anglesia|език=en|архив_дата=11 март 2021}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/poitou/poitou3.html#Je2|заглавие=Genealogy: Poitou 3 - Anglesia Visconti (JEAN II)|език=it|достъп_дата=11 март 2021}} * [https://books.google.it/books?id=ktBBAAAAcAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false#ES Les familles d'outre-mer]. === Библиография === * (IT) [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k110089k/f3.image Chroniques d'Amadi et de Strambaldi. T. 1]. * (LA) [https://gutenberg.beic.it/view/action/nmets.do?DOCCHOICE=2291499.xml&dvs=1607334572327~264&locale=it_IT&search_terms=DTL10&show_metadata=true&adjacency=&VIEWER_URL=/view/action/nmets.do?&DELIVERY_RULE_ID=7&divType= Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI]. * (LA) [https://books.google.it/books?id=kdsGAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false#ES Histoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, Volume 2]. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.storiadimilano.it/cron/cronindex.htm Storia di Milano: Cronologia]. <small>Посетен на 22 август 2022 г.</small> * [http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Personaggi.htm Storia di Milano: Personaggi] <small>Посетен на 22 август 2022 г.</small> {{Превод от|it|Anglesia Visconti|118912824}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Миланци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Висконти]] [[Категория:Родени в Милано]] 9o24u4fb7qy6lyz1htlbkhhk7t7ubn8 0 774005 12214061 11764204 2024-04-25T13:20:27Z Melanita 132414 форматиране wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = 7. имперски княз на Дитрихщайн-Николсбург | портрет = Johann_Karl_Fürst_Dietrichstein-Proskau-Leslie_(1728–_1808)_crop.jpg | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = княз | герб = Dietrichstein Stammwappen.jpg | герб-описание = }} }} '''Карл Йохан Баптист Валтер Зигисмунд Ернест Непомук Алоис фон Дитрихщайн-Николсбург''' ({{lang|de|Karl Johann Baptist Walther Sigismund Ernest Nepomuk Alois von Dietrichstein}}; * [[27 юни]] [[1728]], дворец [[Микулов (замък)|Микулов]], [[Моравия]]; † [[25 май]] [[1808]], [[Виена]]) е 7. [[имперски княз]] на [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн-Николсбург]] в [[Каринтия]] и Моравия. Той е [[граф]] на [[Прошков]], собственик на господството Николсбург в Моравия, от 1802 г. също [[граф]] на Лесли (като наследник на Антон Лесли), собственик на господството Ной-Равенсбург вместо на графството Тарасп. == Живот == [[Файл:Feldkirchen_Dietrichstein_1_Schloss_SO-Ansicht_25042013_218.jpg|мини|ляво|Дворец Дитрихщайн]] Той е син на 6. (5.) княз [[Карл Максимилиан фон Дитрихщайн]] (1702 – 1784), децата му имат титлата „фон Дитрихщайн-Прошков/Прозкау“, и съпругата му графиня Мария Анна Йозефа фон Кевенхюлер (1705 – 1764), дъщеря на граф [[Зигмунд Фридрих фон Кевенхюлер]] (1666 – 1742) и графиня Ернестина Урсула Леополдина фон Орсини и Розенберг (1683 – 1728). През 1624 г. клонът ''Николсбург'' е издигнат на [[имперски княз]]. Карл Йохан, заедно с по-малкия си брат [[Франц де Паула фон Дитрихщайн|Франц де Паула]] (1731 – 1813), завършва училището във Виена, и през 1749 г. започва да следва право в [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]]. През 1750 г. става императорски и кралски кемерер, от 1756 до 1763 г. е [[дипломат]] и [[министър]] в [[Дания|датския двор]]. След завръщането му той става таен съветник, през 1764 г. е дворцов оберст-щалмайстер и през 1767 г. получава [[Орден на Златното руно]]. Той е любимец на император [[Йозеф II]] и го придружава в първото му пътуване в [[Банат]], 1769 г. в [[Италия]], в [[Рим]] по време на [[конклав]]а, в [[Неапол]], [[Флоренция]], [[Парма]], [[Торино]] и [[Милано]]. == Фамилия == [[Файл:Mikulov04.jpg|мини|ляво|Дворец [[Микулов (замък)|Микулов]]/Николсбург, Моравия]] ''Първи брак:'' на 30 януари 1764 г. във Виена с Мария Кристина Йозефа фон Тун и Хоенщайн (* 25 април 1738, [[Прага]]; † 4 март 1788, Виена), дъщеря на граф [[Йозеф фон Тун-Хоенщайн]] (1711 – 1788) и графиня Мария Кристина фон Хоенцолерн-Хехинген (1715 – 1749), дъщеря на граф [[Херман Фридрих фон Хоенцолерн-Хехинген]] (1665 – 1733) и графиня Мария Йозефа Терезия фон Йотинген-Шпилберг (1694 – 1738).<ref>[http://www.genealogy.euweb.cz/thun/thun4.html#M ''Thun 4''], genealogy.euweb.cz</ref> Съпругата му е дворцова дама на [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]. Те имат осем деца:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/dietrich/dietrich6.html#KJB ''Dietrichstein 6''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00045462&tree=LEO ''Johann Baptist Karl Fürst von Dietrichstein-Nicolsburg''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes</ref> * Йозеф Йохан (* 18 октомври 1764; † 1765) * Мария Йозефа (* 7 февруари 1766; † 2 юли 1766) * [[Франц Йозеф фон Дитрихщайн|Франц Йозеф]] (* 28 или 29 април 1767, Виена; † 8 или 10 юли 1854, Виена), 8. имперски княз, генерал-майор, женен 10/16 юли 1797 г. в Паулслуст при [[Санкт Петербург]] за руската графиня Александра Андрейевна Шувалова (* 19 декември 1775; † 10 ноември 1845) * [[Терезия фон Дитрихщайн|Терезия]] (* 11 август 1768, Виена; † 16 септември 1822), омъжена I. на 10 ноември 1787 г. (развод 1788) за граф Филип Йозеф Кински фон Вхинитц и Тетау (* 4 август 1741; † 14 февруари 1827, Прага), II. на 16 февруари 1807 г. във Виена за граф Максимилиан фон Мервелдт (* 29 юли 1764, Вестфален; † 5 юли 1815, [[Лондон]]) * Лудовика Йозефа (* 6 декември 1769; † 2 юни 1771) * Йохан Баптист Карл (* 31 март 1772; † 10 март 1852) * [[Мориц фон Дитрихщайн|Мориц Йозеф Йохан]] (* 19 февруари 1775, Виена; † 29 август 1864, Виена), 10. княз на Дитрихщайн, рицар на ''[[Орден на Златното руно|Ордена на Златното руно]]'', женен на 22 септември 1800 г. във Виена за Мария Терезия фон Гилайз (* 16 януари 1779; † 3 септември 1860) * Йозеф Франц Йохан (* 28 февруари 1780; † 7 януари 1801, убит в битка при [[Регенсбург]]). ''Втори брак:'' на Виенския конгрес на 23 юли 1802 г. в „Св. Михаел“ във Виена с Мария Анна фон Балдтауф (Балтрауф), „княгиня Нанерл“ (* 6 февруари 1757; † 25 февруари 1815, Виена), дъщеря на Мелхиор Балдауф. Бракът е бездетен. == Литература == * Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Dietrichstein-Proskau-Leslie,_Karl_Johann_Baptist_Walter_Fürst_von ''Dietrichstein-Proskau-Leslie, Karl Johann Baptist Walter Fürst von'']. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 3. Theil. Verlag der typogr.-literar.-artist. Anstalt (L. C. Zamarski, C. Dittmarsch & Comp.), Wien 1858, S. 300 – 302 * ''Europäische Stammtafeln'', Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. 23 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|Karl Johann Baptist, Prince of Dietrichstein}} * [http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I378892 ''Carl Johann Baptist Walther Fürst v.Dietrichstein zu Nikoww-person.comflsburg Graf zu Trasp Graf v.Proskau u. Leslie''], ww-person.com * Paul Eugen Grimm: [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D43951.php ''Dietrichstein, von''], [[Швейцарски исторически лексикон]] * [https://www.angelfire.com/realm/gotha/gotha/mensdorff.html ''DIETRICHSTEIN & MENSDORFF-POUILLY''], angelfire.com [[Категория:Дитрихщайн]] [[Категория:Князе]] [[Категория:Носители на Ордена на Златното руно]] [[Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет]] [[Категория:Австрийска аристокрация]] [[Категория:Починали във Виена]] [[Категория:Родени през 1728 година]] [[Категория:Починали през 1808 година]] 5f2x0vr33sdwglyqm7bn02q3ce05x7h 0 774072 12214088 10920572 2024-04-25T13:36:14Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: нов ред (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = 8. имперски княз на Дитрихщайн-Николсбург | портрет = Franz Joseph von Dietrichstein.jpg | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = княз | герб = Dietrichstein Stammwappen.jpg | герб-описание = }} }} '''Франц Сераф Йозеф Карл Йохан Непомук Квирин фон Дитрихщайн-Николсбург-Прозкау-Лесли''' ({{lang|de|Franz Seraph Joseph Carl Johann Nepomuk Quirin von Dietrichstein-Proskau-Leslie}}; * [[28 април]] или [[29 април]] [[1767]], [[Виена]]; † [[8 юли]] или [[10 юли]] [[1854]], Виена) е 8. [[имперски княз]] на [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн-Николсбург]] в [[Моравия]] и [[генерал-майор]]. Той също е [[граф]] на Прозкау-Лесли, барон ([[фрайхер]]) на Холенбург, Финкенщайн и Талберг. == Живот == Той е син на 7. княз [[Карл фон Дитрихщайн]] (1728 – 1808) и правата му съпруга Мария Кристина Йозефа фон Тун и Хоенщайн (1738 – 1788), дъщеря на граф [[Йозеф фон Тун-Хоенщайн]] (1711 – 1788) и графиня Мария Кристина фон Хоенцолерн-Хехинген (1715 – 1749), дъщеря на граф [[Херман Фридрих фон Хоенцолерн-Хехинген]] (1665 – 1733) и графиня Мария Йозефа Терезия фон Йотинген-Шпилберг (1694 – 1738). Баща му се жени втори път на 23 юли 1802 г. във Виена за Мария Анна фон Балдтауф (1757 – 1815). Братята му са [[Мориц фон Дитрихщайн|Мориц Йозеф Йохан]] (1775 – 1864), 10. княз на Дитрихщайн, и Йозеф Франц Йохан (1780 – 1801, убит в битка при [[Регенсбург]]). Като императорски и кралски кемерер и таен съветник Франц Йозеф служи в австрийската войска като генерал-майор. През 1796 г. става [[рицар]] на „Ордена Мария-Терезия“. През 1809 г. е оберхофмайстер на [[ерцхерцог]] [[Франц IV (Модена)|Франц IV Австрийски-Есте]], [[Херцогство Модена|херцога на Модена]], след това е дворцов комисар в [[Галиция]] до [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]]. Франц Йозеф помага на бедните от град Виена и става почетен жител. През 1815 г. той е приет в Академията на науките в [[Ерфурт]]. Като собственик на господството Нойравенсбург във [[Вюртемберг]] той е от 1815 до 1819 г. член на племенните събрания на [[Кралство Вюртемберг]] и от 1820 до 1829 г. на Първата камера на народното събрание. Той продава господството на Вюртемберг и мандатът му в камерата в [[Щутгарт]] е прекратен през юли 1829 г. където никога не е бил, а е заместван от други членове на камерата. Князът води свободен живот и има множество извънбрачни деца, между тях прочутият пианист [[Зигизмунд Талберг]] (1812 – 1871). == Фамилия == Франц Йозеф фон Дитрихщайн се жени на 10/16 юли 1797 г. в Паулслуст при [[Санкт Петербург]] за руската графиня Александра Андрейевна Шувалова (* 19 декември 1775; † 10 ноември 1845), дъщеря на граф Андрей Петрович Шувалов (1744 – 1789) и графиня Екатерина Петровна Салткова (1743 – 1817).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/russia/shuvalov.html#AA ''Shuvalov''], genealogy.euweb.cz</ref> Те имат един син:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/dietrich/dietrich6.html#FJC ''Dietrichstein 6''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00089427&tree=LEO ''Franz Joseph Fürst von Dietrichstein zu Nikolsburg''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes</ref> * [[Йозеф Франц фон Дитрихщайн]] (* 28 март 1798; † 10 юли 1858), 9. княз, женен на 21 февруари 1821 г. за Габриела Антония Мария Аполония Йохана Непомуцена Фелицитас от Митровиц (* 2 ноември 1804; † 22 септември 1880); имат 4 дъщери <br> <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="220px"> Файл:Bildnis Franz Dietrichstein KGM F4159.jpg|Франц Йозеф фон Дитрихщайн, <br>ок. 1840 Файл:Dietrichstein by Vincenzo Camuccini.jpg|Александра Андрейевна Шувалова-Дитрихщайн </gallery> == Литература == * Constantin von Wurzbach: [http://www.literature.at/webinterface/library/ALO-BOOK_V01?objid=11807&page=304&zoom=5&ocr= ''Dietrichstein-Proskau-Leslie, Franz Joseph Johann Fürst''], in: ''Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich'', 3. Band, Wien 1858. * Wolfgang von Wurzbach: ''Josef Kriehuber und die Wiener Gesellschaft seiner Zeit'', vol. 2, Walter Krieg ed., 1957, p.&nbsp;370. * [http://www.biographien.ac.at/oebl_1/185.pdf ''Dietrichstein zu Nikolsburg Franz Josef Fürst'']. In: ''Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950'' (ÖBL), vol. 1, Austrian Academy of Sciences, Vienna 1957, p.&nbsp;185. * Karl Otmar von Aretin: [http://daten.digitale-sammlungen.de/0001/bsb00016319/images/index.html?seite=715 ''Dietrichstein, Franz Fürst von'']. Neue Deutsche Biographie (NDB), vol. 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, p.&nbsp;701 f. * Frank Raberg: ''Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933''. On behalf of the Commission for Historical Geography in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, p.&nbsp;143. * ''Europäische Stammtafeln'', Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. 23 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I378910 ''Franz Seraph Joseph Johann Nepomuk Fürst v.Dietrichstein zu Nikolsburg Graf v.Proskau u. Leslie''], ww-person.com * Paul Eugen Grimm: [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D43951.php ''Dietrichstein, von''], [[Швейцарски исторически лексикон]] * [https://www.angelfire.com/realm/gotha/gotha/mensdorff.html ''DIETRICHSTEIN & MENSDORFF-POUILLY''], angelfire.com [[Категория:Дитрихщайн]] [[Категория:Князе]] [[Категория:Австрийски генерали]] [[Категория:Германски политици]] [[Категория:Австрийска аристокрация]] [[Категория:Почетни граждани на Виена]] [[Категория:Родени във Виена]] [[Категория:Починали във Виена]] [[Категория:Родени през 1767 година]] [[Категория:Починали през 1854 година]] 8h921pq0j7jmd5ew0c1qs1f3tha44l9 0 774254 12214082 10920626 2024-04-25T13:32:19Z Melanita 132414 форматиране wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[имперски граф]] на [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн-Николсбург]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = | герб-описание = }} }} '''Франц де Паула Томас Август Йозеф Йохан Непомук Карл фон Дитрихщайн''' ({{lang|de|Franz de Paula Thomas August/Augustin Josef Johannes Nepomuk Karl Reichsgraf von Dietrichstein}}; * [[13 декември]] [[1731]], [[Виена]]; † [[29 ноември]] [[1813]], Виена) е [[имперски граф]] на [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн-Николсбург]] в [[Моравия]]. Той също е граф на [[Прошков]]. == Живот == [[Файл:Mikulov04.jpg|мини|ляво|Дворецът [[Микулов (замък)|Микулов]]/Николсбург, Моравия]] Той е по-малкият син (от 11 деца) на 6. [[княз]] [[Карл Максимилиан фон Дитрихщайн]] (1702 – 1784) и съпругата му графиня Мария Анна Йозефа фон Кефенхюлер цу Айхелберг (1705 – 1764), дъщеря на граф Йохан Хайнрих Зигмунд Фридрих фон Кевенхюлер (1666 – 1742) и графиня Ернестина Урсула Леополдина фон Орсини и Розенберг (1683 – 1728). Внук е на на 6. княз [[Карл Максимилиан фон Дитрихщайн]] (1702 – 1784), децата му имат титлата „фон Дитрихщайн-Прошков/Прозкау“. По-малък брат е на [[Карл фон Дитрихщайн|Карл Йохан Баптист]] (1728 – 1808), 7. имперски княз на Дитрихщайн-Николсбург. Франц де Паула и по-големият му брат Карл Йохан Баптист завършват училището във Виена и започват да следват право в [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]]. След това те пътуват през [[Европа]]. Посещават [[Хановер]], [[Нидерландия]], [[Белгия]] и [[Италия]] и остават в [[Рим]]. През 1752 г. те се връщат в имперския двор на [[Хабсбурги]]те и получават титлата „кемерер“.<ref>[https://web.archive.org/web/20170307045652/http://rmm.cz/dietrichstein/dietrich/jan_karel.html ''Jan Karel – 6. kníže Dietrichstein, hrabě Proskau-Leslie''], web.archive.org</ref> Франц де Паула фон Дитрихщайн-Николсбург умира на 81 години на 29 ноември 1813 г. във Виена и е погребан в [[Микулов]] в [[Моравия]]. == Фамилия == Франц де Паула фон Дитрихщайн-Николсбург се жени на 25 април 1770 г. във Виена за фрайин Мария Каролина фон Райшах (* 8 октомври 1740, [[Нанси]]; † 11 октомври 1782, Виена), дъщеря на фрайхер Юдас Таддаус Адам Йохан Йозеф Антон фон Райшах (1698 – 1782) и фрайин Мария Анна Агата Ида фон и цу Бодман (1707 – 1761). Те имат три деца:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/dietrich/dietrich6.html#MAX ''Dietrichstein 6''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00045007&tree=LEO ''Franz Graf von Dietrichstein zu Nikolsburg''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes</ref> * Мария Терезия Йозефа Анна Франциска Ксаверия Кристина фон Дитрихщайн-Николсбург-Прозкау (* 24 юли 1771, Виена; † 21 януари 1851, Виена), омъжена на 2 юли 1794 г. във Виена за граф [[Ернст Кристоф фон Харах-Рорау-Танхаузен|Ернст Кристоф]] Йозеф Йохан Непомук Франц Ксавер Винценц Ферериус фон Харах-Рорау-Танхаузен (* 29 май 1757, Виена; † 14 декември 1838, Виена)<ref>[http://genealogy.euweb.cz/bohemia/harrach3.html#ECJ ''Harrach 3''], genealogy.euweb.cz</ref> * Франц Ксавер Йозеф Станислаус Кирилус фон Дитрихщайн-Николсбург-Прозкау (* 9 юли 1774, Виена; † 17 юли 1850, [[Инсбрук]]), граф на Дитрихщайн-Прозкау, женен на 20 май 1817 г. във Виена за графиня Роза Барбара Лудовика Валис фрайин фон Каригхмайн (* 8 октомври 1792, Виена; † 27 юни 1844, Виена); имат три дъщери * Алойзия фон Дитрихщайн-Николсбург (* 31 октомври 1776/1778; † 2 юли 1797) == Литература == * Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Dietrichstein,_die_Grafen_und_Fürsten_von,_Genealogie ''Dietrichstein, die Grafen und Fürsten von, Genealogie'']. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 3. Theil. Verlag der typogr.-literar.-artist. Anstalt (L. C. Zamarski, C. Dittmarsch & Comp.), Wien 1858, S. 295 – 298. * ''Genealogisches Handbuch des Adels, Gräfliche Häuser''. 1960 530 * ''Ahnentafel Leo Ferdinand and Ulrich, Grafen Henckel von Donnersmarck''. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I378896 ''Franz de Paula Thomas August Joseph Johann Nepomuk Carl Graf v.Dietrichstein zu Nikolsburg''], ww-person.com * Paul Eugen Grimm: [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D43951.php ''Dietrichstein, von''], [[Швейцарски исторически лексикон]] * [https://www.angelfire.com/realm/gotha/gotha/mensdorff.html ''DIETRICHSTEIN & MENSDORFF-POUILLY''], angelfire.com [[Категория:Дитрихщайн]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет]] [[Категория:Австрийска аристокрация]] [[Категория:Родени във Виена]] [[Категория:Починали във Виена]] [[Категория:Родени през 1731 година]] [[Категория:Починали през 1813 година]] nvnp8be6zqs04mp4u4cl698uhveruhf 0 774683 12214976 11761144 2024-04-26T09:37:00Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Милена Йесенска | име-оригинал = Milena Jesenská | снимка = Milena Jesenská.jpg | описание = Милена Йесенска, преди 1938 г. | място на раждане = [[Прага]], [[Бохемско кралство]], [[Австро-Унгария]] | място на смърт = [[концентрационен лагер в Равенсбрюк]], [[Германия]] | работил = [[журналист]], [[писател]], [[преводач]] | националност = {{Чехия}} | период = 1922 - 1939 | жанрове = [[публицистика]] | теми = | награди = [[Файл:CZE Rad T-G-Masaryka 1tr (1994) BAR.svg|50px|Орден „Томас Гариге Масарик“]]<br/>[[праведници на света]] | повлиян = | брак = Ернст Полак (1918 – 1925)<br/>Яромир Крейчар (1926 – 1934) | деца = [[Яна Черна]] }} '''Милена Йесенска''' ({{lang|cs|Milena Jesenská}}) е чешка [[журналистка]], редакторка, [[преводачка]] и [[писателка]]. == Биография и творчество == Милена Йесенска е родена на 10 август 1896 г. в [[Прага]], [[Австро-Унгария]] (сега [[Чехия]]). Баща ѝ, Ян Йесенски е [[Лекар по дентална медицина|зъболекар]], челюстен хирург, и [[професор]] в [[Карлов университет|Карловия университет]] в Прага. Майка ѝ, Милена Хейзларова, умира, когато Милена е 16-годишна. Учи в [[гимназия]] „Минерва“, първата [[Академична дисциплина|академична]] [[девическа гимназия]] в Австро-Унгарската империя. Следва в Пражката [[консерватория]] и в Медицинския факултет, но изоставя обучението си след два [[семестър]]а. През 1918 г. се [[Брак|омъжва]] за [[Ернст Полак]], [[Интелигенция|интелектуалец]] и [[литературен критик]], от [[Евреи в Европа|еврейски]] произход, когото среща в пражките литературни среди и се премества с него във [[Виена]]. Тъй като доходите на съпруга ѝ в [[Първа световна война|следвоенната]] икономика са недостатъчни, тя работи като [[преводач]]ка. През 1919 г. се запознава с разказа „Огнярът“ от пражкия писател [[Франц Кафка]] и му пише, за да поиска разрешение да го преведе от [[Немски език|немски]] на [[Чешки език|чешки]]. Кореспонденцията им става интензивна и страстна, и двамата се срещат на два пъти – прекарват четири дни заедно във Виена, а по-късно един ден в [[Гмунден|Гмунд]]. Кафка прекъсва връзката им през 1920 г., отчасти защото Йесенска не може да напусне съпруга си, но разменят още [[Писмо|писма]] през 1922 и 1923 г. В края на живота си Кафка предава на Йесенска своите [[Дневник|дневници]]. Освен разкази на Кафка, тя превежда и текстове на [[Херман Брох]], [[Франц Верфел]], [[Ъптон Синклер]], и много други. Във Виена също започва да пише сама, като пише [[Статия|статии]], а по-късно има публикации в женските [[Рубрика|рубрики]] в някои от най-известните пражки [[Вестник|ежедневници]] и [[Списание|списания]] – като „Tribuna“, а в периода 1923 – 1926 г. пише за „Národní listy“, „Pestrý týden“ и „Lidové noviny“. През 1925 г. тя се [[Развод|развежда]] с Полак и се премества обратно в Прага. Там се запознава и омъжва за [[Авангардизъм|авангардния]] чешки [[архитект]] [[Яромир Крейчар]]. Имат дъщеря – [[Яна Черна]] (Яна Крейчарова), също [[поет]]еса и [[писателка]]. В Прага продължава да работи като [[журналист]]ка, пише за вестници и списания, а също като [[редактор]] и преводач на [[Детска литература|детски книги]]. Някои от нейните статии от периода са публикувани в две отделни колекции от пражкото издателство „Topič“ през 1926 и 1927 г. През 30-те години, както и много други чешки интелектуалци, е привлечена от [[Комунизъм|комунизма]], но през 1936 г. изоставя симпатиите си към [[идеология]]та, когато осъзнава [[Ексцесия|ексцесиите]] на [[сталин]]изма. Развежда се с Яромир Крейчар през 1934 г., а той се жени за [[Латвийци|латвийска]] преводачка, която среща по време на посещението си в [[Съветския съюз]]. В периода 1938 – 1939 г. е редактор на престижното списание за [[политика]] и [[култура]] „Přítomnost“, създадено от журналиста и писател [[Фердинанд Перутка]]. Пише коментари за възхода на [[NSDAP]] в Германия, [[аншлус|Аншлуса на Австрия]] към [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] и възможните последици от това за [[Чехословакия]]. След [[окупация]]та на Чехословакия от германската армия тя е присъединява към [[Антифашизъм|нелегалното съпротивително движение]] и помага на много еврейски и политически [[Бежанец|бежанци]] да емигрират. През ноември 1939 г. е арестувана от [[Гестапо]] и затворена първо в пражкия квартал „[[Панкрац]]“, а по-късно – в [[Дрезден]]. През октомври 1940 г. е депортирана в концентрационния лагер „[[Концентрационен лагер в Равенсбрюк|Равенсбрюк]]“, Германия. Там оказва морална подкрепа на други затворници и се сприятелява с [[Маргарет Бубер-Нюман]], която пише нейната [[биография]] след [[Втора световна война|войната]]. Милена Йесенска умира от [[Остра бъбречна недостатъчност|бъбречна недостатъчност]] на 17 май 1944 г. в концентрациония лагер „Равенсбрюк“. Дъщеря ѝ, Яна Черна, пише първата ѝ биография „Adresát Milena Jesenská“ ([[Адресат Милена Йесенска]]), която е отпечатана, но заради [[Пражка пролет|събитията в Чехословакия през 1969 г.]] е унищожена и само един [[екземпляр]] е изнесен тайно от страната. През 1991 г. животът ѝ е екранизиран във филма „[[Милена]]“ с участието на [[Валери Каприски]], [[Питър Галахър]] и [[Стейси Кийч]]. На 14 декември 1994 г. [[Яд ва-Шем]] („Мемориал на катастрофите (Холокоста) и героизма“) ѝ дава отличието [[Праведници на света]]. Тя е и тема на [[кантата]] за [[сопран]] и [[оркестър]], озаглавена „Милена“, от [[Аржентинци|аржентинския]] композитор [[Алберто Гинастера]]. На нейно име от Института по [[хуманитарни науки]] (''Institut für die Wissenschaften vom Menschen'') е учредена [[стипендия]] за журналисти, които пишат по теми в областта на културата. == Произведения == * Cesta k jednoduchosti (1926) – сборник * Člověk dělá šaty (1927) – сборник : ''посмъртно'' * Milena Jesenská zvenčí a zevnitř: Antologie textů Mileny Jesenské. (1996) – [[Антология (литература)|антология]] с ред. [[Людмила Хегнерова]] * Nad naše síly: Češi, židé a Němci 1937 – 1939. (1997) – сборник с ред. [[Вацлав Бурян]] * Dopisy Mileny Jesenské. (1998) – сборник с писма на Милена Йесенска, с ред. Алена Вагнерова * The Journalism of Milena Jesenska: A Critical Voice in Interwar Central Europe (2003) – сборник с ред. [[Катлийн Хейс]] === Екранизации === * 2006 Nu devant un fantôme == Книги за Милена Йесенска == : ''частично представяне'' * Adresát Milena Jesenská (1969) – от [[Яна Черна]] * Kafka’s Milena (1988) – от Яна Черна * Milena Jesenská: Biographie (1995) – от [[Алена Вагнерова]] * Kafka, Love, and Courage: The Life of Milena Jesenská (1997) – от [[Мари Хокадай]] * Milena: The Tragic Story of Kafka's Great Love (1997) – от Маргарет Бубер-Нюман == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/885991.Milena_Jesensk_ Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“ * {{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/knihy/milena-jesenska-67297 Биография в „Databazeknih“] * {{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/women/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/jesenska-milena-1896-1945 Биография в „Encyclopedia.com“] == Външни препратки == * {{imdb name|2236639|Милена Йесенска}} * [https://aej-bulgaria.org/milena-jesenska-fellowship/ Стипендия на името на Милена Йесенска във Виена] {{Превод от|en|Milena Jesenská|996395412}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Йесенска, Милена}} [[Категория:Чешки журналисти]] [[Категория:Чешки писателки]] [[Категория:Чешки преводачи]] [[Категория:Родени в Прага]] [[Категория:Затворници в концентрационен лагер „Равенсбрюк“]] 6my9whi6woyccr6eygnbobs779ye517 0 774689 12214503 11513003 2024-04-25T22:48:37Z Ambra75 259141 Ambra75 премести страница „[[Синьория Милано]]“ като „[[Сеньория Милано]]“ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава|герб=Arms of the House of Visconti (1277).svg|основаване=[[1259]]|местоположение=[[Ломбардия]], [[Северна Италия]]|валута=амвросин, [[грош]], сесин, денар (denier), [[солдо]], откавий на солдо|население-оценка-място=Милано|население-оценка-година=[[14 век]]|население-оценка=150 хил.|официално-име=Signoria di Milano|край=[[5 септември]] [[1395]]|управление=Синьория|знаме=Flag of Milan.svg|династия=[[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg|20 px|ръб]] [[Свещена Римска империя]] *[[Дела Торе]] <small>(1259-1277)</small> *[[Висконти]] <small>(1277-1395)</small><ref>Между 1302 и 1311 г. е под управлението на [[Гуидо дела Торе]].</ref>|s1=[[Файл:Flag of Milan.svg|20px|ръб]] [[Миланско херцогство]]|p1=[[Файл:Flag of Milan (1171).svg|20px|ръб]] [[Свободна комуна Милано]]|днес_част={{ITA}}<br>{{CHE}}|религия=[[Католицизъм]]|столица=[[Милано]]|национален_девиз='Vipereos Mores Non Violabo'|неофициален-език=простонароден латински}}'''Синьория Милано''' ({{Lang|it|Signoria di Milano}}) е [[Стари италиански държави|стара италианска държава]], създадена през май [[1259]] г. след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. е управлявана от рода [[Гвелфи и гибелини|гвелфи]] [[Дела Торе]], а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на [[Отоне Висконти]]. Господството на рода [[Гвелфи и гибелини|гибелини]] [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г. == Исторически контекст == === Криза на Комуната === Подобно на много италиански [[Средновековна комуна|комуни]] от [[12 век]] нататък Милано също придобива консулско управление. Консулите съставляват [[Олигархия|олигархично]] правителство, в което глас имат най-важните милански родове: през 1130 г. [[Милано]] се управлява от 23 консула и по онова време вече са представени родовете [[Дела Торе]] и [[Висконти]]. Консулите са разделени на два основни ордена: този на капитанеи (''capitanei'') – най-благородническата класа и този на валвасори (''valvassori'') – зависими от първите и през 1035 г. организирани в корпорацията „Мота“ (''Motta''). След протест през 1198 г. до двата ордена застава и Креденца ди Сант'Амброджо (''Credenza di Sant'Ambrogio'') – асамблея, съставена от членовете на буржоазните и на народните класи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1151al1200.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1151 al 1200|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=24 март 2021}}</ref> След формирането на Креденца трите фракции започват дълга поредица от борби, завършили през [[1225]] г. с победата на Креденца и с решителното намаляване на силата на капитанеи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1201al1225.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1201 al 1225|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=24 март 2021}}</ref> === Възход на Дела Торе === Изпадналата в криза благородническа фракция претърпява разцепление през 1240 г. по инициативата на [[Пагано дела Торе]], който решава да се слее с Креденца, която го назначава за [[подест]]. От важен род, Пагано става още по-популярен, когато през 1237 г. дава убежище във владенията си в долината [[Валсасина]] на остатъците от миланската армия, победена в [[Битка при Кортенуова|Битката при Кортенуова]] (27 и 28 ноември [[1237]]) между [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] и император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]. Пагано дела Торе управлява града до смъртта си на 6 януари 1241 г. В този кратък период на управление той успява да сключи съюзи с [[Морска република|морските републики]] [[Венецианска република|Венеция]] и [[Генуезка република|Генуа]], и да разшири миланската поземлена книга, успявайки да намали данъците и да успокои постоянното недоволство на гражданите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/pagano-della-torre_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Della Torre, Pagano|автор=Giuliana L. Fantoni|дата=1989|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 37|достъп_дата=24 март 2021}}</ref> [[Файл:Atrium_of_the_Basilica_of_Sant'Ambrogio.jpg|ляво|мини| [[Свети Амвросий (Милано)|Базилика „Сан Амброджо“]] в Милано, в която е подписан Мирният договор от Сант'Амброджо през 1258 г.]] През 1246 г. сблъсъците между народната фракция и тази на капитанеи-те се възобновяват, което прави невъзможно нормалното управление на комуната. След размириците на 26 май 1247 г. папският легат Грегорио да Монтелонго възлага длъжността на Старейшина на Креденца на племенника на [[Пагано дела Торе]] – [[Мартино дела Торе]], който реорганизира общинските власти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1226al1250.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1226 al 1250|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=24 март 2021}}</ref> За кратко време борбата между Креденца и аристократите се възобновява отново и през 1253 г. [[Маркграфство Буска|маркграфа на Буска]] [[Манфредо II Ланча]] е призован да управлява града. След три години той решава да мине към партията на гибелините и напуска Милано. С вакуума във властта се възобновява и войната. На 5 април 1257 г., преди да се стигне до нов сблъсък, капитанеи-те и Мота – съюзници срещу Креденца (начело с Мартино дела Торе) се съгласяват на [[Примирие от Парабиаго|примирието от Парабиаго]] (28-29 август 1257 г.), последвано от Мира от Сант'Амброджо (4 април 1258 г.). Междувременно в [[Комо (град)|Комо]] се възобновява борбата между народната класа, представена от рода Витани, и благородническата класа начело с рода Рускони ([[Руска (род)|Руска]]). Така през юни 1258 г., само три месеца след мира в Сант'Амброджо, капитанеи-те на Милано се притичват на помощ на рода Рускони и тази тяхна намеса провокира бързата реакция на Креденца. Чрез изпращането на войски Креденца води рода Витани към победа и Витани назначават за [[подест]] на Комо [[Мартино дела Торе]]. Вследствие на тези събития през юли мирното споразумение е нарушено. За да се избегнат допълнителните вълнения, на 30 март 1259 г. в базиликата „Санта Текла“ е предложен изборът на лидер: Мартино дела Торе се кандидатира за Креденца, Ацолино Марчелино за Мота, а за благородниците (капитанеи) – Гулиелмо да Сорезина. Числено превъзходство се пада на кандидата на Креденца, но Мота, въставайки срещу избора, решава да се съюзи с капитанеи-те и да подкрепи Гулиелмо да Сорезина. Въпреки избора на дела Торе Мота се съюзява с благородниците и признава Гулиелмо да Сорезина за лидер. В онзи момент на безизходицата се слага край от папския легат – архиепископът на [[Амбрюн]] Енрико да Суза, който приканва да Сорезина и дела Торе да напуснат града, за да стигнат до споразумение. Мартино дела Торе отива в Комо, където е [[подест]], събира армия и влиза в Милано. След това Креденца го назначава за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]], като по този начин е учредена Синьория Милано. == История == [[Файл:AbbaziaChiaravalle.jpg|alt=|ляво|мини| Абатство Киаравале: лобно място на Мартино и на Филипо дела Торе – първите двама господари на Милано.|231x231пкс]] През май [[1259]] г. [[Мартино дела Торе]] става първият синьор (господар) на Милано. Като първа мярка той решава да прогони Гулиелмо да Сорезина от града, за да не пречи на управлението му. Няколко дена по-късно, на 17 септември, той решава да се съюзи с [[Папска държава|Папската държава]], за да победи най-големия поддръжник на да Сорезина – гибелинът [[Ецелино III да Романо]], убит на 8 октомври 1259 г. след [[Битка при Касано д'Ада (1259)|битката при Касано д'Ада]]. След елиминирането на враговете Мартино дела Торе търси нови съюзници: на 11 ноември [[Оберто Палавичино|Оберто II Палавичино]] е назначен за генерален капитан на Милано за пет години въпреки папското [[Отлъчване от църквата|отлъчване]], а на следващата година [[Александър IV (папа)|папа Александър IV]] решава да отлъчи и самия дела Торе. Въпреки централизацията на властта Мартино дела Торе не успява да накара да изберат за епископ братовчед му [[Раймондо дела Торе]] – пряк потомък на [[Пагано дела Торе|Пагано]], който вместо това е назначен в епархия Комо. [[Отоне Висконти]] заема мястото си в архиепископията на Милано на 22 юли 1262 г., предизвиквайки гнева на господаря на Милано, който принуждава Висконти с помощта на Палавичино да се приюти в [[Монтефиасконе]] в Папската държава. Няколко месеца след отстъплението на Висконти, на 20 ноември 1263 г. Мартино дела Торе умира в [[Лоди]] и поради отлъчването си е погребан близо до [[Абатство Киаравале]], а не вътре в него. Креденца избира [[Филипо дела Торе]] – брат на Мартино за господар на Милано.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/martino-della-torre_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Della Torre, Martino|автор=Giuliana L. Fantoni|дата=1989|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 37|достъп_дата=25 март 2021}}</ref> През декември 1263 г. Филипо присъединява Комо към Синьория Милано благодарение на подкрепата на местния род Витиани. На 11 декември 1264 г., след изтичане на мандата, Оберто II Палавичино е изгонен от Милано, превръщайки се във враг на дела Торе. През 1265 г. Филипо дела Торе предлага военна помощ на Папската държава в замяна на избора на братовчед му Раймондо за архиепископ и свалянето на Отоне Висконти. Предложението е отхвърлено от папа [[Климент IV]]. На 24 септември 1265 г. Филипо дела Торе умира, оставяйки конфликтите с църквата нерешени. Въпреки това Филипо Висконти успява да формира обединен гвелфски фронт, оглавяван от Милано и подкрепен от градовете [[Бергамо]], [[Комо (град)|Комо]], [[Леко (град)|Леко]], [[Лоди]], [[Монца]], [[Новара]], [[Варезе]], [[Верчели]] и [[Бреша]], благодарение и на съюзите и роднинските връзки с мощния род [[Маджи (род)|Маджи]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/filippo-della-torre_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=Della Torre, Filippo|автор=Giuliana L. Fantoni|дата=1989|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 37|достъп_дата=25 март 2021}}</ref> === Наполеоне (Напо) дела Торе === През 1265 г. след смъртта на Филипо дела Торе Синьория Милано преминава в ръцете на [[Наполеоне дела Торе]] – син на [[Пагано дела Торе|Пагано]], към когото се присъединяват братята му [[Франческо дела Торе|Франческо]] и [[Паганино дела Торе|Паганино]]. Франческо е назначен за господар на [[Кастелсеприо|Сеприо]], а Паганино става [[подест]] на [[Верчели]]. Отмъщението на [[Оберто Палавичино|Оберто II Палавичино]] не закъснява и на 29 януари 1266 г. Паганино е убит от група изгнани милански благородници, подпомогнати от жители на [[Павия]], наети от Палавичино. След убийството на брат му Напо дела Торе обезглавява 13-те конспиратори благородници и също така заповядва да обезглавят 12 благородници, затворени в миланските затвори след битката при Табиаго<ref>Днешно подселище на [[Нибионо]].</ref> и други 28 благородници, затворени в [[Трецо сул'Ада|Трецо]]. За да избегне други набези от бившия си съюзник Палавичино, на 23 март 1266 г. Напо решава да свика представителите на градовете на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]]. След като решава проблема с Палавичино, той също така трябва да се изправи пред дългогодишния спор за архиепископията на Милано, започнал през 1259 г. Под натиска на папата на 7 декември 1266 г. Милано решава да приеме назначаването на [[Отоне Висконти]], в резултат на което отлъчването е премахнато за всички миланци. Като предпазна мярка Отоне все още остава във [[Витербо]]. Господството на дела Торе се затвърждава от 1267 до 1274 г. На 4 април 1267 г. Наполеоне и брат му Франческо официално поемат задачата да ръководят Лигата на гвелфите, а през следващите години успяват да управляват Синьорията при относително спокойствие. В този период има подобрение на отношенията с французите, които сключват по-добри споразумения с Милано по отношение на търговията с [[Вълна (влакна)|вълна]]. През април [[1270]] г. Милано води война с [[Лоди]], който 3 месеца по-късно попада под обсадата на Наполеоне и той става господар на града. През 1271 г., поради непрекъснатите войни и увеличаването на данъците, има безброй бунтове: първо [[Бреша]], а след това Лоди изоставят Лигата на гвелфите и преминават към тази на гибелините, но Лоди е завладян от Наполеоне. След Лоди се разбунтува и Комо. Дори в Милано започва да се заражда опозиция. Впоследствие [[Крема]], [[Кремона]] и [[Новара]] също се вдигат на бунт. През [[1272]] г. е свикан Съветът на 800-те, който окончателно признава Напо за господар на Милано, като по този начин установява официалното раждане на синьорията. Напо дела Торе е дарен с [[Имперски викарий|имперски викариат]] на 23 октомври [[1274]] г. от новоназначения император [[Рудолф I|Рудолф I Хабсбург]]. След като отново насочва войските си срещу [[Павия]], на 6 юни 1274 г. Напо подписва мирен договор с Павия и [[Новара]]. [[Файл:Rocca_di_Angera_-_Sala_di_Giustizia_Fresco_Visconti_2.jpg|alt=|ляво|мини| Фреска в крепостта на [[Анджера]], изобразяваща битката при Дезио, в която родът Дела Торе губи господството си над района на Милано.|242x242пкс]] Съперничеството с архиепископ [[Отоне Висконти]] се засилва и Напо решава да изпрати 6000 души да защитават града. В този период има епизоди на партизанска война от страна на павийците и гибелинските фракции. Напо наема наемници, а Родолфо, подпомаган от имперската армия, успява да победи армията на Павия и да убие нейния командир Гофредо ди Ланьоско. Напо също така успява да затвори няколко човека, включително [[Теобалдо Висконти]] – племенник на архиепископ Отоне и баща на [[Матео I Висконти|Матео Висконти]]. Отоне решава да окупира [[Кастелсеприо]], но е прогонен от Напо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1251al1275.htm|заглавие=storiadimilano|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=25 март 2021}}</ref> След като Напо дела Торе печели важната [[битка при Гуацера]] през [[1276]] г. в района на [[Ранко]], той губи [[Битка при Джерминяга|битката при Джерминяга]] за притежанието на крепостта на [[Анджера]], която въпреки това остава в ръцете му. Напо е победен и заловен в [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] на 21 януари [[1277]] г. от архиепископ Отоне Висконти. Умира на следващата година в плен в замъка Барадело близо до [[Комо (град)|Комо]]. Брат му Франческо е убит в същата битка. Синът му [[Корадо дела Торе|Корадо]], известен като ''Моска'', и [[Гуидо дела Торе|Гуидо]] – син на Франческо, са взети в плен, но успяват да избягат от замъка през [[1284]] г. С пристигането на Висконти в Милано владенията на дела Торе са разграбени. От този момент нататък семейство Дела Торе организира безмилостна партизанска война срещу [[Висконти]], подпомогнато от [[Фриули]] и от лоялните на тях градове в [[Паданска низина|Паданската низина]]. Под управлението на [[Наполеоне дела Торе]] Милано е модернизиран чрез обширна програма от обществени поръчки, която го преобразява радикално, превръщайки го в истинския метрополис на [[Северна Италия]]. Започва изграждането на църква на мястото на днешната църква „Сан Бернардино але Оса“, а две години по-късно започва и строежът на църквата „Санти Симоне е Джуда“. На 20 май [[1271]] г. Наполеоне нарежда да бъдат павирани основните пътища, започвайки с тези на Порта Нуова и Порта Ориентале, а през същата година е завършен участъкът от водния път между Милано и [[Абиатеграсо]]. През май [[1272]] г. е решено да се построи кула в Палата на асамблеите (''Broletto Nuovo'') в Милано. === Отоне Висконти === През [[1277]] г. [[Отоне Висконти]] реорганизира държавните асамблеи и съставя списък, съдържащ 200-те знатни семейства, допуснати в града. Отоне е принуден да се изправи срещу семейство Дела Торе в [[Лоди]] и е подпомогнат от маркграфа на Монферат [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм (Гулиелмо) VII]]. Вилхелм е назначен за генерален капитан по предложение на Отоне за 10 години. На 11 май [[1278]] г. [[Касоно дела Торе]] завладява [[Лоди]] с помощта на имперските войски и на патриарха на [[Аквилея]] [[Раймондо дела Торе]]. На 13 юли войските на дела Торе, водени от Касоно, успяват да победят Висконти, влизайки в селището на Порта Тичинезе. Междувременно експанзионистичните цели на Вилхелм VII принуждават Отоне Висконти да го освободи от поста на 15 септември [[1278]] г. Касоно дела Торе обаче атакува Висконти в [[Горгондзола (Италия)|Горгондзола]]. Поради голямото си поражение Касоно е принуден да търси помощ от Вилхелм VII и през ноември същата година му дава длъжността на Постоянен синьор (господар) на Милано, поискана преди това. На 25 май [[1281]] г. в битката при [[Ваприо д'Ада]] между дела Торе и Висконти армията на дела Торе е победена. Патриарх Раймондо се завръща във [[Фриули]], а Лоди получава мир с Милано, при условие че всички милански заточеници гвелфи бъдат прогонени. През декември същата година Вилхелм VII е изгонен от Милано и Отоне си осигурява наследник, като осиновява Гуидо да Кастильоне. През март [[1285]] г. Гофредо дела Торе, след като събира наемници в [[Бергамо]] и Комо, влиза на територията на Милано и завладява [[Кастелсеприо (село)|Кастелсеприо]], унищожено от Висконти две години по-късно. === Матео Висконти === През декември [[1287]] г. [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] е назначен за [[Народен капитан]] и незабавно преразглежда общинските устава. През [[1291]] г. той е номиниран за господар на Милано. През септември [[1290]] г. маркграф Вилхелм VII тръгва към Милано с дела Торе. Пристигайки в [[Моримондо]], той се отстъпва пред армията на Отоне Висконти и бяга в [[Алесандрия]]. Там обаче е заловен и затворен в клетка, в която остава година и половина до смъртта си през [[1292]] г. На 2 май [[1294]] г. Матео Висконти е назначен за [[имперски викарий]] за [[Ломбардия]] и води война в Лоди и [[Крема]]. През [[1297]] г. Матео Висконти построява замъка на Новара, параклиса на Висконти в базиликата „Сант'Еусторджио“ и камбанарията, завършена през 1309 г. и оборудвана с първия обществен часовник в Милано.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1276al1300.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1276 al 1300|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=25 март 2021}}</ref> През май [[1301]] г. Висконти предлага назначението на сина си [[Галеацо I Висконти|Галеацо]] за Народен капитан, но роднините му Албертоне Висконти, Ландолфо Бори, Корадо да Сорезина и Пиетро Висконти заговорничат срещу него без успех. След това Матео е призован в Бергамо, за да помири местните семейства. Той е Народен капитан в продължение на 5 години. Именно в Бергамо на 6 юли 1301 г. е окончателно победен маркграфът на Монферат [[Джовани I (Монферат)|Джовани I]] заедно с дела Торе и градовете Новара, [[Верчели]], [[Павия]], [[Комо (град)|Комо]] и [[Кремона]]. През април 1302 г. в Лоди се появяват отново представителите на Дела Торе: [[Корадо дела Торе|Корадо 'Моска' дела Торе]], Ереко и Мартино – син на Касоне заедно с Антидивисконтската лига под ръководството на [[Алберто Скоти]], съставена от [[Кремона]], Павия, [[Пиаченца]], Новара, Верчели, Лоди, [[Крема]] и [[Монферат]]. След залавянето на Пиетро Висконти в Бизентрате<ref>Днешно подселище на [[Поцуоло Мартезана]].</ref> през юни 1302 г., роднините събират армия от 10 000 души. На 13 юни дворецът на Висконти е разграбен и унищожен от Дела Торе и противниковите роднини. Матео Висконти използва посредничеството на [[Венецианска република|Венеция]] да преговаря за мир, но с мира от [[Пиолтело]] дела Торе го принуждават да се откаже от управлението на Милано. === Завръщане на Дела Торе === Силата на дела Торе се завръща в града, но народът застава срещу нея, докато Матео Висконти се приютява в Ногарола като гост на рода [[Скалиджери]]. През май [[1303]] г. той окупира [[Белинцона]], след това [[Варезе]], на следващата година е в [[Бреша]], а след това – в [[Мартиненго]]. Междувременно дела Торе влизат в конфликт с [[Алберто Скоти]], когото успява да победят през [[1304]] г. На 17 декември [[1307]] г. [[Гуидо дела Торе]] е назначен за Народен капитан за една година, а на 22 септември [[1308]] г. е назначен за Постоянен капитан. През [[1309]] г. започват първите разногласия между Гуидо и Касоно дела Торе, който е заточен. Архиепископът, след като отлъчва Гуидо, на следващата година сключва съюз с [[Матео I Висконти|Матео Висконти]]. В тази ситуация се намесва [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|император Хайнрих VII]], който сваля от власт Гуидо дела Торе. Хайнрих е номиниран за [[крал на Италия]] от Касоно дела Торе в [[Свети Амвросий (Милано)|Сант'Амброджо]]. Поради бунтовете в Милано на 12 февруари [[1311]] г. императорът събира добра армия. Висконти са готови да я атакуват, а Дела Торе, сигурни в подкрепата на Висконти, подклаждат бунта, но са победени от кралските войски. След това Галеацо Висконти решава да потвърди лоялността си към императора и си възвръща контрола над синьорията. Така властта на дела Торе над миланското господство изчезва окончателно. === Власт на Висконти === Властта над града окончателно се връща в ръцете на Висконти на 20 септември [[1313]] г., когато Матео Висконти е назначен отново за доживотен господар на Милано. Дела Торе – съюзници на Павия възобновяват битката с Висконти и на 24 септември са победени при [[Ро (Ломбардия)|Ро]]. Родът дела Торе получава папска подкрепа и на 28 май 1317 г. папата обявява господството на Матео за нелегитимно. Въпреки това силата на Висконти продължава да се увеличава с назначаването на [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] за архиепископ на Милано. Назначението обаче не е прието от папа [[Йоан XXII]], който назначава [[Айкардо Антимиани]] от [[Новара]]. Междувременно се установяват нови търговски отношения с [[Венецианска република|Република Венеция]] и с Франция. На 4 януари [[1318]] г. Матео Висконти е отлъчен от църквата и впоследствие същото наказание е наложено на [[Кангранде I дела Скала|Кангранде дела Скала]] и на [[Риналдо Бонаколси|Пасерино Бонаколси]] – владетели гибелини от [[Верона]] и [[Мантуа]]. Отношенията с папството остават напрегнати. След като Матео Висконти не се явява в папския двор в [[Авиньон]], на 16 декември [[1321]] г. папата нарежда на миланския архиепископ в изгнание Айкардо ди Камодеджа да започне нов процес за ерес срещу него, сина му Галеацо и много, по онова време вече умрели, техни роднини като [[Отоне Висконти]]. На 30 март [[1322]] г. миланците са поразени от [[инквизиция]]та и губят собственост и права. Матео Висконти, вече на 74 години, се оттегля в Крешенцаго,<ref>Днешен квартал на [[Милано]].</ref> където умира на 24 юни [[1322]] г., оставяйки управлението на сина си Галеацо, номиниран за господар на 10 юли. По време на господството си Матео Висконти се посвещава на благоустройствени дейности: през 1316 г. започва строителството на ''Loggia degli Osii'' на Пиаца дей Мерканти в Милано, а на следващата година – църквата „Санта Мария дей Серви“. ==== Галеацо Висконти ==== [[Файл:Milano_-_San_Bernardino_alle_ossa_-_Sant'Ambrogio_alla_battaglia_di_Parabiago_-_Foto_Giovanni_Dall'Orto_21_febr_2007.jpg|мини| [[Амвросий Медиолански|Свети Амвросий]] се явява в [[Битка при Парабиаго|битката при Парабиаго]].|325x325пкс]] Ситуацията в Милано обаче все още е хаотична и на 8 ноември [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] е принуден да напусне Милано и да се приюти в [[Лоди]] след сблъсъци с [[Лодризио Висконти]], Франческо да Гарбаняте и онези миланци, които търсят споразумение с папата. Управлението на Милано е поверено на бургундския капитан Джовани ди Шатийон – викарий на [[Фридрих Красивия]], който остава в Ломбардия след поражението на своя господар. Поради страха от завръщането на дела Торе на 12 декември Галеацо е призован да ръководи града, изпаднал в хаос и подложен на грабежи. Папата воюва в Милано заедно с рода дела Торе и успява да превземе [[Монца]], и обявява Галеацо за еретик. През 1323 г. изтощените папски войски се отправят към Монца, обсадена на 8 август от [[Марко Висконти]]. През февруари 1324 г. папската армия е победена от миланците при [[Ваприо д'Ада]]. Симоне дела Торе умира и командирът Раймондо да Кардона е заловен, след което е освободен, за да може да обсъди мирния договор с папата в [[Пиаченца]]. През 1325 г. Галеацо Висконти се посвещава на изграждането на замъка на Монца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1301al1325.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1301 al 1325|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=24 март 2021}}</ref> Работата по обединението е завършена от [[Ацо Висконти]] – син на Галеацо и внук на Матео, който работи за поставяне на основите на структура, която политически ще координира неговите владения и ще централизира властта в ръцете на династията. През [[1327]] г., със смъртта на баща си, той остава единственият наследник и против папата купува титлата „викарий на Милано“ от [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|император Лудвиг IV Баварски]]. През [[1332]] г. към управлението на новия викариат се присъединяват чичовците му [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино]] и [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] – синове на [[Матео I Висконти|Матео.]] Така тримата образуват нещо като [[триумвират]]. Другият му чичо [[Лодризио Висконти|Лодризио]], оставен настрана, напразно организира конспирации, за да ги свали. След като всички негови съучастници са арестувани от Ацо на 23 ноември [[1332]] г. и са затворени в затворите на [[Монца]] (наричани фурни), Лодризио е принуден да бяга във [[Верона]]. Там, като гост на [[Мастино II дела Скала]], той сключва поредица съюзи, включително със самите [[Скалиджери]] и с господаря на [[Новара]] Калчино Торниели – враг на архиепископ [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]]. Решителната битка се води на 21 февруари [[1339]] г. при [[Битка при Парабиаго|Парабиаго]] и е спечелена от Триумвирата. === Триумвират === На 11 октомври 1354 г., след смъртта на архиепископ [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]], Синьория Милано е разделена между племенниците му [[Матео II Висконти|Матео II]], [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]] и [[Бернабо Висконти|Бернабо]] Висконти. В този период бъдещият император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] идва в Италия, за да бъде коронясан. На 6 януари 1355 г. той е коронясан с [[Желязна корона|желязната корона]] от новоназначения архиепископ на Милано [[Роберто Висконти]]. Императорът отива и в Рим, където е коронясан още веднъж на 5 април 1355 г. Между 8 и 15 май Карл IV изпраща новите дипломи за имперски викариат до Висконти, които разделят териториите между тримата братя, тъй като те са издадени от императора преди коронацията му в Рим. Междувременно, на 17 април 1355 г., малко преди изтичането на примирието между Лигата и Висконти, срещу Висконти се вдига [[Джовани Висконти да Оледжо]]. Той нахлува в [[Болоня]] и на 20 април се самопровъзгласява за [[подест]]. През август, след превземането на Болоня, Бернабо решава да се намеси и да завземе града, но няма успех. Триумвиратът е краткотраен: на 26 септември 1355 г. Матео II Висконти умира внезапно в замъка си в [[Сароно]], вероятно от ръцете на двамата си братя. Синьорията е разделена отново между Галеацо II и Бернабо, които получават съответно западната и източната част на владението, докато на децата им не е признато право на онаследяване. === Война с Маркграфа на Монферат === Едновременно с края на триумвирата, на 30 октомври 1355 г. се ражда нова лига срещу Милано начело с маркграфа на Монферат, който на 15 декември обявява война на Милано. През 1355 г. властта на маркграф [[Джовани II (Монферат)|Джовани II Монфератски]] нараства: благодарение предоставената от него защита на императора по време на идването му в Рим, на 3 юни маркграфът получава имперския викариат на Павия, споделяйки го с братовчед си [[Ото (Таранто)|Ото IV Брунсвик]]. Войната започва на 23 януари 1356 г. с окупацията на [[Асти (град)|Асти]]. На 4 февруари Джовани II превзема [[Алба (Италия)|Алба]], на 15 – [[Кунео]], и също така отнема от Висконти [[Мондови]] и [[Киери]]. На 10 февруари на помощ на маркграфа се притича подестът на Болоня Джовани Висконти да Оледжо, който едва два месеца по-рано се е договарил с Бернабо да споделят властта над Болоня. Отговорът на Висконти не закъснява и през април Галеацо, с помощта на [[Пандолфо II Малатеста|Пандолфо Малатеста]], обсажда Павия и напада [[Монферат]]. Обсадата обаче не е успешна и на 28 май, след изненадваща атака, водена от монаха Якопо Бусолари, армията на Галеацо II Висконти претърпява сериозно поражение. Скоро Висконти са принудени да потърсят съюзници. На 27 юни те сформират лига с [[Жак Савойски-Ахая]], който обаче моли двамата господари на Милано да се намесят срещу [[Маркграфство Салуцо|маркграфа на Салуцо]] [[Томас II (Салуцо)|Томас II]]. Отнетите от Висконти територии на [[Мондови]], [[Мороцо]], [[Кунео]] и [[Кераско]] са превзети през юни 1356 г. от [[Филип II Анжуйски]] – викарий в [[Пиемонт]] на кралицата на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] [[Джована I Анжуйска]]. Войната продължава и през август. Бернабо Висконти решава да обсади [[Кастелеоне]], където обаче е победен. Проблемите се увеличават, когато на 4 октомври [[Имперски викарий|имперският викарий]] [[Марквард фон Рандек]] обвинява Галеацо и Бернабо Висконти в обида на императора и тръгва към Милано. На 9 ноември 1356 г. е загубена и [[Новара]], но четири дни по-късно, в битката при [[Казорате Примо]], имперските войски начело с Марквард фон Рандек претърпяват поражение от миланската армия и викарият е взет в плен. По време на битката войските на Бернабо са командвани от Лодризио Висконти, а тези на Галеацо – от довереника му [[Пандолфо II Малатеста|Пандолфо Малатеста]]. Междувременно се възражда Генуа, която възстановява [[дож]]а си [[Симоне Боканегра]]. През пролетта Бернабо е упълномощен от папата да завладее Болоня и се опитва да превземе [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] и [[Мантуа]], но няма успех. Друг проблем за Висконти е [[граф Ландо]] – съюзник на Антивисконтската лига и ръководител на наемническата дружина „Гранде компания“, който през ноември 1357 г. започва да разграбва околностите на Милано. На 6 април 1358 г. в Милано е открита мирна конференция, в която взимат участие всички италиански държави, включително [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Савойско графство|Савойското графство]]. След двумесечна работа, на 8 юни [[1358]] г. в базиликата „Сант'Амброджо“ е сключен мир. След споразумението Новара и Алба се връщат на Висконти, а Асти и Павия остават в ръцете на маркграфа на Монферат. От първоначална съвкупност на градове, подчинени на властта на един-единствен господар, Джовани и Лукино, но преди всичко Джан Галеацо и Бернабо Висконти създават своеобразна държавна структура чрез интензивна дейност по консолидиране на тяхното надмощие, осъществена чрез намаляването на местните автономии и привличането в тяхната орбита на множество малки селски господарства. С Джовани Висконти в средата на [[14 век]] се наблюдава първото голямо разширение на владенията на рода [[Висконти]] с победата над господарите на [[Верона]] ([[Скалиджери]]) и с подчинението на [[Генуа]] и [[Болоня]]. Благодарение на тези разширения [[Джан Галеацо Висконти]] успява да получи титлата [[херцог]] от император [[Вацлав IV]] на 5 септември [[1395]] г. По този начин се слага край на Синьория Милано и се поставя началото на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Икономика == През [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с над 150 000 жители, [[занаят]]чийството се развива активно, особено металообработването за производство на оръжия, тъканите, селското стопанство и [[животновъдство]]то процъфтяват, а търговският трафик е интензивен. Това е и поради изграждането на плавателния канал Навильо Гранде (''Naviglio Grande''), който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Началото на строежа на [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] от [[Джан Галеацо Висконти]] през [[1387]] г. е проява по най-осезаем начин на утвърждаването на просперитета на града и на господството на Висконти. Обширни описания на дейностите в Милано се намират в книгата ''De magnalibus urbis Mediolani'' на Бонвезин де ла Рива. == Гербове == <gallery> Файл:Coat of arms of the House of Della Torre (early).svg|1259-1274 Файл:Coat of arms of the House of Della Torre (1274).svg|1274-1277 Файл:Arms of the House of Visconti (1277).svg|1277-1395 </gallery> == Списък на синьорите на Милано == {| class=wikitable |- style="background: #f9f9f9;" ! Име ! style="width:5.5em"| Период |- | [[Пагано дела Торе|Пагано I дела Торе]]|| [[1197]]–[[1241]] |- | [[Пагано II дела Торе]]|| [[1247]]–[[1257]] |- | [[Манфредо Ланча]]|| [[1253]]–[[1256]] |- | [[Мартино дела Торе]]|| [[1257]]–[[1259]] |- | [[Оберто Палавичино]]|| [[1259]]–[[1264]] |- | [[Филипо дела Торе]]|| [[1263]]–[[1265]] |- | [[Наполеоне дела Торе]]|| [[1265]]–[[1277]] |- | [[Отоне Висконти]], архиепископ на Милано || [[1277]]–[[1294]] |- | [[Матео I Висконти]]|| [[1294]]–[[1302]] |- | [[Гуидо дела Торе]]|| [[1302]]–[[1311]] |- | [[Матео I Висконти]]|| [[1311]]–[[1322]] |- | [[Галеацо I Висконти]]|| [[1322]]–[[1327]] |- | [[Ацо Висконти]]|| [[1329]]–[[1339]] |- | [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]]|| [[1339]]–[[1349]] |- | [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]], архиепископ на Милано || [[1349]]–[[1354]] |- | [[Матео II Висконти]]|| [[1349]]–[[1355]] |- | [[Галеацо II Висконти]]|| [[1349]]–[[1378]] |- | [[Бернабо Висконти]]|| [[1349]]–[[1385]] |- | [[Джан Галеацо Висконти]]|| [[1378]]–[[1395]] |} == Вижте също == * [[Дела Торе]] * [[Миланско херцогство]] * [[Висконти]] * [[Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] == Източници и бележки == <references /> {{Превод от|it|Signoria Milano|118134598}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:Исторически държави в Европа]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:Висконти| ]] [[Категория:Миланско херцогство]] [[Категория:Владетели на Милано]] n6u1nlhj8snt5v50tkk6nuiht1n5vb4 12214506 12214503 2024-04-25T22:52:33Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава|герб=Arms of the House of Visconti (1277).svg|основаване=[[1259]]|местоположение=[[Ломбардия]], [[Северна Италия]]|валута=амвросин, [[грош]], сесин, денар (denier), [[солдо]], откавий на солдо|население-оценка-място=Милано|население-оценка-година=[[14 век]]|население-оценка=150 хил.|официално-име=Signoria di Milano|край=[[5 септември]] [[1395]]|управление=[[Сеньория]]|знаме=Flag of Milan.svg|династия=[[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg|20 px|ръб]] [[Свещена Римска империя]] *[[Дела Торе]] <small>(1259-1277)</small> *[[Висконти]] <small>(1277-1395)</small><ref>Между 1302 и 1311 г. е под управлението на [[Гуидо дела Торе]].</ref>|s1=[[Файл:Flag of Milan.svg|20px|ръб]] [[Миланско херцогство]]|p1=[[Файл:Flag of Milan (1171).svg|20px|ръб]] [[Свободна комуна Милано]]|днес_част={{ITA}}<br>{{CHE}}|религия=[[Католицизъм]]|столица=[[Милано]]|национален_девиз='Vipereos Mores Non Violabo'|неофициален-език=простонароден латински}}'''Сеньория Милано''' ({{Lang|it|Signoria di Milano}}) е [[Стари италиански държави|стара италианска държава]], създадена през май [[1259]] г. след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. е управлявана от рода [[Гвелфи и гибелини|гвелфи]] [[Дела Торе]], а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинското]] семейство [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г. == Исторически контекст == === Криза на комуната === Подобно на много италиански [[Средновековна комуна|комуни]] от [[12 век]] нататък Милано също придобива консулско управление. Консулите съставляват [[Олигархия|олигархично]] правителство, в което глас имат най-важните милански родове: през 1130 г. [[Милано]] се управлява от 23 консула и по онова време вече са представени родовете [[Дела Торе]] и [[Висконти]]. Консулите са разделени на два основни ордена: този на капитанеи (''capitanei'') – най-благородническата класа и този на валвасори (''valvassori'') – зависими от първите и през 1035 г. организирани в корпорацията „Мота“ (''Motta''). След протест през 1198 г. до двата ордена застава и Креденца ди Сант'Амброджо (''Credenza di Sant'Ambrogio'') – асамблея, съставена от членовете на буржоазните и на народните класи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1151al1200.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1151 al 1200|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=24 март 2021}}</ref> След формирането на Креденца трите фракции започват дълга поредица от борби, завършили през [[1225]] г. с победата на Креденца и с решителното намаляване на силата на капитанеи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1201al1225.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1201 al 1225|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=24 март 2021}}</ref> === Възход на Дела Торе === Изпадналата в криза благородническа фракция претърпява разцепление през 1240 г. по инициативата на [[Пагано дела Торе]], който решава да се слее с Креденца, която го назначава за [[подест]]. От важен род, Пагано става още по-популярен, когато през 1237 г. дава убежище във владенията си в долината [[Валсасина]] на остатъците от миланската армия, победена в [[Битка при Кортенуова|Битката при Кортенуова]] (27 и 28 ноември [[1237]] г.) между [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] и император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]. Пагано дела Торе управлява града до смъртта си на 6 януари 1241 г. В този кратък период на управление той успява да сключи съюзи с [[Морска република|морските републики]] [[Венецианска република|Венеция]] и [[Генуезка република|Генуа]], и да разшири миланската поземлена книга, успявайки да намали данъците и да успокои постоянното недоволство на гражданите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/pagano-della-torre_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Della Torre, Pagano|автор=Giuliana L. Fantoni|дата=1989|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 37|достъп_дата=24 март 2021}}</ref> [[Файл:Atrium_of_the_Basilica_of_Sant'Ambrogio.jpg|ляво|мини| [[Свети Амвросий (Милано)|Базилика „Сан Амброджо“]] в Милано, в която е подписан Мирният договор от Сант'Амброджо през 1258 г.]] През 1246 г. сблъсъците между народната фракция и тази на капитанеи-те се възобновяват, което прави невъзможно нормалното управление на комуната. След размириците на 26 май 1247 г. папският легат Грегорио да Монтелонго възлага длъжността на Старейшина на Креденца на племенника на [[Пагано дела Торе]] – [[Мартино дела Торе]], който реорганизира общинските власти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1226al1250.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1226 al 1250|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=24 март 2021}}</ref> За кратко време борбата между Креденца и аристократите се възобновява отново и през 1253 г. [[Маркграфство Буска|маркграфа на Буска]] [[Манфредо II Ланча]] е призован да управлява града. След три години той решава да мине към партията на гибелините и напуска Милано. С вакуума във властта се възобновява и войната. На 5 април 1257 г., преди да се стигне до нов сблъсък, капитанеи-те и Мота – съюзници срещу Креденца (начело с Мартино дела Торе) се съгласяват на [[Примирие от Парабиаго|примирието от Парабиаго]] (28-29 август 1257 г.), последвано от Мира от Сант Амброджо (4 април 1258 г.). Междувременно в [[Комо (град)|Комо]] се възобновява борбата между народната класа, представена от рода Витани, и благородническата класа начело с рода Рускони ([[Руска (род)|Руска]]). Така през юни 1258 г., само три месеца след мира в Сант Амброджо, капитанеи-те на Милано се притичват на помощ на рода Рускони и тази тяхна намеса провокира бързата реакция на Креденца. Чрез изпращането на войски Креденца води рода Витани към победа и Витани назначават за [[подест]] на Комо [[Мартино дела Торе]]. Вследствие на тези събития през юли мирното споразумение е нарушено. За да се избегнат допълнителните вълнения, на 30 март 1259 г. в базиликата „Санта Текла“ е предложен изборът на лидер: Мартино дела Торе се кандидатира за Креденца, Ацолино Марчелино за Мота, а за благородниците (капитанеи) – Гулиелмо да Сорезина. Числено превъзходство се пада на кандидата на Креденца, но Мота, въставайки срещу избора, решава да се съюзи с капитанеи-те и да подкрепи Гулиелмо да Сорезина. Въпреки избора на дела Торе Мота се съюзява с благородниците и признава Гулиелмо да Сорезина за лидер. В онзи момент на безизходицата се слага край от папския легат – архиепископът на [[Амбрюн]] Енрико да Суза, който приканва Да Сорезина и Дела Торе да напуснат града, за да стигнат до споразумение. Мартино дела Торе отива в Комо, където е [[подест]], събира армия и влиза в Милано. След това Креденца го назначава за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]], като по този начин е учредена Сеньория Милано. == История == [[Файл:AbbaziaChiaravalle.jpg|alt=|ляво|мини| Абатство Киаравале, лобно място на Мартино и на Филипо дела Торе – първите двама господари на Милано.|248x248px]] През май [[1259]] г. [[Мартино дела Торе]] става първият [[Сеньория|сеньор]] (господар) на Милано. Като първа мярка той решава да прогони Гулиелмо да Сорезина от града, за да не пречи на управлението му. Няколко дена по-късно, на 17 септември, той решава да се съюзи с [[Папска държава|Папската държава]], за да победи най-големия поддръжник на да Сорезина – гибелинът [[Ецелино III да Романо]], убит на 8 октомври 1259 г. след [[Битка при Касано д'Ада (1259)|битката при Касано д'Ада]]. След елиминирането на враговете Мартино дела Торе търси нови съюзници: на 11 ноември [[Оберто Палавичино|Оберто II Палавичино]] е назначен за генерален капитан на Милано за пет години въпреки папското [[Отлъчване от църквата|отлъчване]], а на следващата година [[Александър IV (папа)|папа Александър IV]] решава да отлъчи и самия дела Торе. Въпреки централизацията на властта Мартино дела Торе не успява да накара да изберат за епископ братовчед му [[Раймондо дела Торе]] – пряк потомък на [[Пагано дела Торе|Пагано]], който вместо това е назначен в епархия Комо. [[Отоне Висконти]] заема мястото си в архиепископията на Милано на 22 юли 1262 г., предизвиквайки гнева на господаря на Милано, който принуждава Висконти с помощта на Палавичино да се приюти в [[Монтефиасконе]] в Папската държава. Няколко месеца след отстъплението на Висконти, на 20 ноември 1263 г. Мартино дела Торе умира в [[Лоди]] и поради отлъчването си е погребан близо до [[Абатство Киаравале]], а не вътре в него. Креденца избира [[Филипо дела Торе]] – брат на Мартино за господар на Милано.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/martino-della-torre_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Della Torre, Martino|автор=Giuliana L. Fantoni|дата=1989|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 37|достъп_дата=25 март 2021}}</ref> През декември 1263 г. Филипо присъединява Комо към Сшньория Милано благодарение на подкрепата на местния род Витиани. На 11 декември 1264 г., след изтичане на мандата, Оберто II Палавичино е изгонен от Милано, превръщайки се във враг на дела Торе. През 1265 г. Филипо дела Торе предлага военна помощ на Папската държава в замяна на избора на братовчед му Раймондо за архиепископ и свалянето на Отоне Висконти. Предложението е отхвърлено от папа [[Климент IV]]. На 24 септември 1265 г. Филипо дела Торе умира, оставяйки конфликтите с църквата нерешени. Въпреки това Филипо Висконти успява да формира обединен гвелфски фронт, оглавяван от Милано и подкрепен от градовете [[Бергамо]], [[Комо (град)|Комо]], [[Леко (град)|Леко]], [[Лоди]], [[Монца]], [[Новара]], [[Варезе]], [[Верчели]] и [[Бреша]], благодарение и на съюзите и роднинските връзки с мощния род [[Маджи (род)|Маджи]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/filippo-della-torre_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=Della Torre, Filippo|автор=Giuliana L. Fantoni|дата=1989|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 37|достъп_дата=25 март 2021}}</ref> === Наполеоне (Напо) дела Торе === През 1265 г. след смъртта на Филипо дела Торе Сеньория Милано преминава в ръцете на [[Наполеоне дела Торе]] – син на [[Пагано дела Торе|Пагано]], към когото се присъединяват братята му [[Франческо дела Торе|Франческо]] и [[Паганино дела Торе|Паганино]]. Франческо е назначен за господар на [[Кастелсеприо|Сеприо]], а Паганино става [[подест]] на [[Верчели]]. Отмъщението на [[Оберто Палавичино|Оберто II Палавичино]] не закъснява и на 29 януари 1266 г. Паганино е убит от група изгнани милански благородници, подпомогнати от жители на [[Павия]], наети от Палавичино. След убийството на брат му Напо дела Торе обезглавява 13-те конспиратори благородници и също така заповядва да обезглавят 12 благородници, затворени в миланските затвори след битката при Табиаго<ref>Днешно подселище на [[Нибионо]].</ref> и други 28 благородници, затворени в [[Трецо сул'Ада|Трецо]]. За да избегне други набези от бившия си съюзник Палавичино, на 23 март 1266 г. Напо решава да свика представителите на градовете на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]]. След като решава проблема с Палавичино, той също така трябва да се изправи пред дългогодишния спор за архиепископията на Милано, започнал през 1259 г. Под натиска на папата на 7 декември 1266 г. Милано решава да приеме назначаването на [[Отоне Висконти]], в резултат на което отлъчването е премахнато за всички миланци. Като предпазна мярка Отоне все още остава във [[Витербо]]. Господството на дела Торе се затвърждава от 1267 до 1274 г. На 4 април 1267 г. Наполеоне и брат му Франческо официално поемат задачата да ръководят Лигата на гвелфите, а през следващите години успяват да управляват Сеньорията при относително спокойствие. В този период има подобрение на отношенията с французите, които сключват по-добри споразумения с Милано по отношение на търговията с [[Вълна (влакна)|вълна]]. През април [[1270]] г. Милано води война с [[Лоди]], който 3 месеца по-късно попада под обсадата на Наполеоне и той става господар на града. През 1271 г., поради непрекъснатите войни и увеличаването на данъците, има безброй бунтове: първо [[Бреша]], а след това Лоди изоставят Лигата на гвелфите и преминават към тази на гибелините, но Лоди е завладян от Наполеоне. След Лоди се разбунтува и Комо. Дори в Милано започва да се заражда опозиция. Впоследствие [[Крема]], [[Кремона]] и [[Новара]] също се вдигат на бунт. През [[1272]] г. е свикан Съветът на 800-те, който окончателно признава Напо за господар на Милано, като по този начин установява официалното раждане на сеньорията. Напо дела Торе е дарен с [[Имперски викарий|имперски викариат]] на 23 октомври [[1274]] г. от новоназначения император [[Рудолф I|Рудолф I Хабсбург]]. След като отново насочва войските си срещу [[Павия]], на 6 юни 1274 г. Напо подписва мирен договор с Павия и [[Новара]]. [[Файл:Rocca_di_Angera_-_Sala_di_Giustizia_Fresco_Visconti_2.jpg|alt=|ляво|мини| Фреска в крепостта на [[Анджера]], изобразяваща битката при Дезио, в която родът Дела Торе губи господството си над района на Милано.|242x242пкс]] Съперничеството с архиепископ [[Отоне Висконти]] се засилва и Напо решава да изпрати 6000 души да защитават града. В този период има епизоди на партизанска война от страна на павийците и гибелинските фракции. Напо наема наемници, а Родолфо, подпомаган от имперската армия, успява да победи армията на Павия и да убие нейния командир Гофредо ди Ланьоско. Напо също така успява да затвори няколко човека, включително [[Теобалдо Висконти]] – племенник на архиепископ Отоне и баща на [[Матео I Висконти|Матео Висконти]]. Отоне решава да окупира [[Кастелсеприо]], но е прогонен от Напо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1251al1275.htm|заглавие=storiadimilano|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=25 март 2021}}</ref> След като Напо дела Торе печели важната [[битка при Гуацера]] през [[1276]] г. в района на [[Ранко]], той губи [[Битка при Джерминяга|битката при Джерминяга]] за притежанието на крепостта на [[Анджера]], която въпреки това остава в ръцете му. Напо е победен и заловен в [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] на 21 януари [[1277]] г. от архиепископ Отоне Висконти. Умира на следващата година в плен в замъка Барадело близо до [[Комо (град)|Комо]]. Брат му Франческо е убит в същата битка. Синът му [[Корадо дела Торе|Корадо]], известен като ''Моска'', и [[Гуидо дела Торе|Гуидо]] – син на Франческо, са взети в плен, но успяват да избягат от замъка през [[1284]] г. С пристигането на Висконти в Милано владенията на дела Торе са разграбени. От този момент нататък семейство Дела Торе организира безмилостна партизанска война срещу [[Висконти]], подпомогнато от [[Фриули]] и от лоялните на тях градове в [[Паданска низина|Паданската низина]]. Под управлението на [[Наполеоне дела Торе]] Милано е модернизиран чрез обширна програма от обществени поръчки, която го преобразява радикално, превръщайки го в истинския метрополис на [[Северна Италия]]. Започва изграждането на църква на мястото на днешната църква „Сан Бернардино але Оса“, а две години по-късно започва и строежът на църквата „Санти Симоне е Джуда“. На 20 май [[1271]] г. Наполеоне нарежда да бъдат павирани основните пътища, започвайки с тези на Порта Нуова и Порта Ориентале, а през същата година е завършен участъкът от водния път между Милано и [[Абиатеграсо]]. През май [[1272]] г. е решено да се построи кула в Палата на асамблеите (''Broletto Nuovo'') в Милано. === Отоне Висконти === През [[1277]] г. [[Отоне Висконти]] реорганизира държавните асамблеи и съставя списък, съдържащ 200-те знатни семейства, допуснати в града. Отоне е принуден да се изправи срещу семейство Дела Торе в [[Лоди]] и е подпомогнат от маркграфа на Монферат [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм (Гулиелмо) VII]]. Вилхелм е назначен за генерален капитан по предложение на Отоне за 10 години. На 11 май [[1278]] г. [[Касоно дела Торе]] завладява [[Лоди]] с помощта на имперските войски и на патриарха на [[Аквилея]] [[Раймондо дела Торе]]. На 13 юли войските на дела Торе, водени от Касоно, успяват да победят Висконти, влизайки в селището на Порта Тичинезе. Междувременно експанзионистичните цели на Вилхелм VII принуждават Отоне Висконти да го освободи от поста на 15 септември [[1278]] г. Касоно дела Торе обаче атакува Висконти в [[Горгондзола (Италия)|Горгондзола]]. Поради голямото си поражение Касоно е принуден да търси помощ от Вилхелм VII и през ноември същата година му дава длъжността на Постоянен сеньор (господар) на Милано, поискана преди това. На 25 май [[1281]] г. в битката при [[Ваприо д'Ада]] между дела Торе и Висконти армията на дела Торе е победена. Патриарх Раймондо се завръща във [[Фриули]], а Лоди получава мир с Милано, при условие че всички милански заточеници гвелфи бъдат прогонени. През декември същата година Вилхелм VII е изгонен от Милано и Отоне си осигурява наследник, като осиновява Гуидо да Кастильоне. През март [[1285]] г. Гофредо дела Торе, след като събира наемници в [[Бергамо]] и Комо, влиза на територията на Милано и завладява [[Кастелсеприо (село)|Кастелсеприо]], унищожено от Висконти две години по-късно. === Матео Висконти === През декември [[1287]] г. [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] е назначен за [[Народен капитан]] и незабавно преразглежда общинските устава. През [[1291]] г. той е номиниран за господар на Милано. През септември [[1290]] г. маркграф Вилхелм VII тръгва към Милано с дела Торе. Пристигайки в [[Моримондо]], той се отстъпва пред армията на Отоне Висконти и бяга в [[Алесандрия]]. Там обаче е заловен и затворен в клетка, в която остава година и половина до смъртта си през [[1292]] г. На 2 май [[1294]] г. Матео Висконти е назначен за [[имперски викарий]] за [[Ломбардия]] и води война в Лоди и [[Крема]]. През [[1297]] г. Матео Висконти построява замъка на Новара, параклиса на Висконти в базиликата „Сант'Еусторджио“ и камбанарията, завършена през 1309 г. и оборудвана с първия обществен часовник в Милано.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1276al1300.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1276 al 1300|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=25 март 2021}}</ref> През май [[1301]] г. Висконти предлага назначението на сина си [[Галеацо I Висконти|Галеацо]] за Народен капитан, но роднините му Албертоне Висконти, Ландолфо Бори, Корадо да Сорезина и Пиетро Висконти заговорничат срещу него без успех. След това Матео е призован в Бергамо, за да помири местните семейства. Той е Народен капитан в продължение на 5 години. Именно в Бергамо на 6 юли 1301 г. е окончателно победен маркграфът на Монферат [[Джовани I (Монферат)|Джовани I]] заедно с дела Торе и градовете Новара, [[Верчели]], [[Павия]], [[Комо (град)|Комо]] и [[Кремона]]. През април 1302 г. в Лоди се появяват отново представителите на Дела Торе: [[Корадо дела Торе|Корадо 'Моска' дела Торе]], Ереко и Мартино – син на Касоне заедно с Антидивисконтската лига под ръководството на [[Алберто Скоти]], съставена от [[Кремона]], Павия, [[Пиаченца]], Новара, Верчели, Лоди, [[Крема]] и [[Монферат]]. След залавянето на Пиетро Висконти в Бизентрате<ref>Днешно подселище на [[Поцуоло Мартезана]].</ref> през юни 1302 г., роднините събират армия от 10 000 души. На 13 юни дворецът на Висконти е разграбен и унищожен от Дела Торе и противниковите роднини. Матео Висконти използва посредничеството на [[Венецианска република|Венеция]] да преговаря за мир, но с мира от [[Пиолтело]] дела Торе го принуждават да се откаже от управлението на Милано. === Завръщане на Дела Торе === Силата на дела Торе се завръща в града, но народът застава срещу нея, докато Матео Висконти се приютява в Ногарола като гост на рода [[Скалиджери]]. През май [[1303]] г. той окупира [[Белинцона]], след това [[Варезе]], на следващата година е в [[Бреша]], а след това – в [[Мартиненго]]. Междувременно дела Торе влизат в конфликт с [[Алберто Скоти]], когото успява да победят през [[1304]] г. На 17 декември [[1307]] г. [[Гуидо дела Торе]] е назначен за Народен капитан за една година, а на 22 септември [[1308]] г. е назначен за Постоянен капитан. През [[1309]] г. започват първите разногласия между Гуидо и Касоно дела Торе, който е заточен. Архиепископът, след като отлъчва Гуидо, на следващата година сключва съюз с [[Матео I Висконти|Матео Висконти]]. В тази ситуация се намесва [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|император Хайнрих VII]], който сваля от власт Гуидо дела Торе. Хайнрих е номиниран за [[крал на Италия]] от Касоно дела Торе в [[Свети Амвросий (Милано)|Сант'Амброджо]]. Поради бунтовете в Милано на 12 февруари [[1311]] г. императорът събира добра армия. Висконти са готови да я атакуват, а Дела Торе, сигурни в подкрепата на Висконти, подклаждат бунта, но са победени от кралските войски. След това Галеацо Висконти решава да потвърди лоялността си към императора и си възвръща контрола над сеньорията. Така властта на дела Торе над миланското господство изчезва окончателно. === Власт на Висконти === Властта над града окончателно се връща в ръцете на Висконти на 20 септември [[1313]] г., когато Матео Висконти е назначен отново за доживотен господар на Милано. Дела Торе – съюзници на Павия възобновяват битката с Висконти и на 24 септември са победени при [[Ро (Ломбардия)|Ро]]. Родът дела Торе получава папска подкрепа и на 28 май 1317 г. папата обявява господството на Матео за нелегитимно. Въпреки това силата на Висконти продължава да се увеличава с назначаването на [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] за архиепископ на Милано. Назначението обаче не е прието от папа [[Йоан XXII]], който назначава [[Айкардо Антимиани]] от [[Новара]]. Междувременно се установяват нови търговски отношения с [[Венецианска република|Република Венеция]] и с Франция. На 4 януари [[1318]] г. Матео Висконти е отлъчен от църквата и впоследствие същото наказание е наложено на [[Кангранде I дела Скала|Кангранде дела Скала]] и на [[Риналдо Бонаколси|Пасерино Бонаколси]] – владетели гибелини от [[Верона]] и [[Мантуа]]. Отношенията с папството остават напрегнати. След като Матео Висконти не се явява в папския двор в [[Авиньон]], на 16 декември [[1321]] г. папата нарежда на миланския архиепископ в изгнание Айкардо ди Камодеджа да започне нов процес за ерес срещу него, сина му Галеацо и много, по онова време вече умрели, техни роднини като [[Отоне Висконти]]. На 30 март [[1322]] г. миланците са поразени от [[инквизиция]]та и губят собственост и права. Матео Висконти, вече на 74 години, се оттегля в Крешенцаго,<ref>Днешен квартал на [[Милано]].</ref> където умира на 24 юни [[1322]] г., оставяйки управлението на сина си Галеацо, номиниран за господар на 10 юли. По време на господството си Матео Висконти се посвещава на благоустройствени дейности: през 1316 г. започва строителството на ''Loggia degli Osii'' на Пиаца дей Мерканти в Милано, а на следващата година – църквата „Санта Мария дей Серви“. ==== Галеацо Висконти ==== [[Файл:Milano_-_San_Bernardino_alle_ossa_-_Sant'Ambrogio_alla_battaglia_di_Parabiago_-_Foto_Giovanni_Dall'Orto_21_febr_2007.jpg|мини| [[Амвросий Медиолански|Свети Амвросий]] се явява в [[Битка при Парабиаго|битката при Парабиаго]].|325x325пкс]] Ситуацията в Милано обаче все още е хаотична и на 8 ноември [[Галеацо I Висконти|Галеацо Висконти]] е принуден да напусне Милано и да се приюти в [[Лоди]] след сблъсъци с [[Лодризио Висконти]], Франческо да Гарбаняте и онези миланци, които търсят споразумение с папата. Управлението на Милано е поверено на бургундския капитан Джовани ди Шатийон – викарий на [[Фридрих Красивия]], който остава в Ломбардия след поражението на своя господар. Поради страха от завръщането на дела Торе на 12 декември Галеацо е призован да ръководи града, изпаднал в хаос и подложен на грабежи. Папата воюва в Милано заедно с рода дела Торе и успява да превземе [[Монца]], и обявява Галеацо за еретик. През 1323 г. изтощените папски войски се отправят към Монца, обсадена на 8 август от [[Марко Висконти]]. През февруари 1324 г. папската армия е победена от миланците при [[Ваприо д'Ада]]. Симоне дела Торе умира и командирът Раймондо да Кардона е заловен, след което е освободен, за да може да обсъди мирния договор с папата в [[Пиаченца]]. През 1325 г. Галеацо Висконти се посвещава на изграждането на замъка на Монца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1301al1325.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1301 al 1325|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=24 март 2021}}</ref> Работата по обединението е завършена от [[Ацо Висконти]] – син на Галеацо и внук на Матео, който работи за поставяне на основите на структура, която политически ще координира неговите владения и ще централизира властта в ръцете на династията. През [[1327]] г., със смъртта на баща си, той остава единственият наследник и против папата купува титлата „викарий на Милано“ от [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|император Лудвиг IV Баварски]]. През [[1332]] г. към управлението на новия викариат се присъединяват чичовците му [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино]] и [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] – синове на [[Матео I Висконти|Матео.]] Така тримата образуват нещо като [[триумвират]]. Другият му чичо [[Лодризио Висконти|Лодризио]], оставен настрана, напразно организира конспирации, за да ги свали. След като всички негови съучастници са арестувани от Ацо на 23 ноември [[1332]] г. и са затворени в затворите на [[Монца]] (наричани фурни), Лодризио е принуден да бяга във [[Верона]]. Там, като гост на [[Мастино II дела Скала]], той сключва поредица съюзи, включително със самите [[Скалиджери]] и с господаря на [[Новара]] Калчино Торниели – враг на архиепископ [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]]. Решителната битка се води на 21 февруари [[1339]] г. при [[Битка при Парабиаго|Парабиаго]] и е спечелена от Триумвирата. === Триумвират === На 11 октомври 1354 г., след смъртта на архиепископ [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]], Сеньория Милано е разделена между племенниците му [[Матео II Висконти|Матео II]], [[Галеацо II Висконти|Галеацо II]] и [[Бернабо Висконти|Бернабо]] Висконти. В този период бъдещият император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] идва в Италия, за да бъде коронясан. На 6 януари 1355 г. той е коронясан с [[Желязна корона|желязната корона]] от новоназначения архиепископ на Милано [[Роберто Висконти]]. Императорът отива и в Рим, където е коронясан още веднъж на 5 април 1355 г. Между 8 и 15 май Карл IV изпраща новите дипломи за имперски викариат до Висконти, които разделят териториите между тримата братя, тъй като те са издадени от императора преди коронацията му в Рим. Междувременно, на 17 април 1355 г., малко преди изтичането на примирието между Лигата и Висконти, срещу Висконти се вдига [[Джовани Висконти да Оледжо]]. Той нахлува в [[Болоня]] и на 20 април се самопровъзгласява за [[подест]]. През август, след превземането на Болоня, Бернабо решава да се намеси и да завземе града, но няма успех. Триумвиратът е краткотраен: на 26 септември 1355 г. Матео II Висконти умира внезапно в замъка си в [[Сароно]], вероятно от ръцете на двамата си братя. Сеньорията е разделена отново между Галеацо II и Бернабо, които получават съответно западната и източната част на владението, докато на децата им не е признато право на онаследяване. === Война с Маркграфа на Монферат === Едновременно с края на триумвирата, на 30 октомври 1355 г. се ражда нова лига срещу Милано начело с маркграфа на Монферат, който на 15 декември обявява война на Милано. През 1355 г. властта на маркграф [[Джовани II (Монферат)|Джовани II Монфератски]] нараства: благодарение предоставената от него защита на императора по време на идването му в Рим, на 3 юни маркграфът получава имперския викариат на Павия, споделяйки го с братовчед си [[Ото (Таранто)|Ото IV Брунсвик]]. Войната започва на 23 януари 1356 г. с окупацията на [[Асти (град)|Асти]]. На 4 февруари Джовани II превзема [[Алба (Италия)|Алба]], на 15 – [[Кунео]], и също така отнема от Висконти [[Мондови]] и [[Киери]]. На 10 февруари на помощ на маркграфа се притича подестът на Болоня Джовани Висконти да Оледжо, който едва два месеца по-рано се е договарил с Бернабо да споделят властта над Болоня. Отговорът на Висконти не закъснява и през април Галеацо, с помощта на [[Пандолфо II Малатеста|Пандолфо Малатеста]], обсажда Павия и напада [[Монферат]]. Обсадата обаче не е успешна и на 28 май, след изненадваща атака, водена от монаха Якопо Бусолари, армията на Галеацо II Висконти претърпява сериозно поражение. Скоро Висконти са принудени да потърсят съюзници. На 27 юни те сформират лига с [[Жак Савойски-Ахая]], който обаче моли двамата господари на Милано да се намесят срещу [[Маркграфство Салуцо|маркграфа на Салуцо]] [[Томас II (Салуцо)|Томас II]]. Отнетите от Висконти територии на [[Мондови]], [[Мороцо]], [[Кунео]] и [[Кераско]] са превзети през юни 1356 г. от [[Филип II Анжуйски]] – викарий в [[Пиемонт]] на кралицата на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] [[Джована I Анжуйска]]. Войната продължава и през август. Бернабо Висконти решава да обсади [[Кастелеоне]], където обаче е победен. Проблемите се увеличават, когато на 4 октомври [[Имперски викарий|имперският викарий]] [[Марквард фон Рандек]] обвинява Галеацо и Бернабо Висконти в обида на императора и тръгва към Милано. На 9 ноември 1356 г. е загубена и [[Новара]], но четири дни по-късно, в битката при [[Казорате Примо]], имперските войски начело с Марквард фон Рандек претърпяват поражение от миланската армия и викарият е взет в плен. По време на битката войските на Бернабо са командвани от Лодризио Висконти, а тези на Галеацо – от довереника му [[Пандолфо II Малатеста|Пандолфо Малатеста]]. Междувременно се възражда Генуа, която възстановява [[дож]]а си [[Симоне Боканегра]]. През пролетта Бернабо е упълномощен от папата да завладее Болоня и се опитва да превземе [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] и [[Мантуа]], но няма успех. Друг проблем за Висконти е [[граф Ландо]] – съюзник на Антивисконтската лига и ръководител на наемническата дружина „Гранде компания“, който през ноември 1357 г. започва да разграбва околностите на Милано. На 6 април 1358 г. в Милано е открита мирна конференция, в която взимат участие всички италиански държави, включително [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Савойско графство|Савойското графство]]. След двумесечна работа, на 8 юни [[1358]] г. в базиликата „Сант'Амброджо“ е сключен мир. След споразумението Новара и Алба се връщат на Висконти, а Асти и Павия остават в ръцете на маркграфа на Монферат. От първоначална съвкупност на градове, подчинени на властта на един-единствен господар, Джовани и Лукино, но преди всичко Джан Галеацо и Бернабо Висконти създават своеобразна държавна структура чрез интензивна дейност по консолидиране на тяхното надмощие, осъществена чрез намаляването на местните автономии и привличането в тяхната орбита на множество малки селски господарства. С Джовани Висконти в средата на [[14 век]] се наблюдава първото голямо разширение на владенията на рода [[Висконти]] с победата над господарите на [[Верона]] ([[Скалиджери]]) и с подчинението на [[Генуа]] и [[Болоня]]. Благодарение на тези разширения [[Джан Галеацо Висконти]] успява да получи титлата [[херцог]] от император [[Вацлав IV]] на 5 септември [[1395]] г. По този начин се слага край на Сеньория Милано и се поставя началото на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. == Икономика == През [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с над 150 000 жители, [[занаят]]чийството се развива активно, особено металообработването за производство на оръжия, тъканите, селското стопанство и [[животновъдство]]то процъфтяват, а търговският трафик е интензивен. Това е и поради изграждането на плавателния канал Навильо Гранде (''Naviglio Grande''), който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Началото на строежа на [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] от [[Джан Галеацо Висконти]] през [[1387]] г. е проява по най-осезаем начин на утвърждаването на просперитета на града и на господството на Висконти. Обширни описания на дейностите в Милано се намират в книгата ''De magnalibus urbis Mediolani'' на Бонвезин де ла Рива. == Гербове == <gallery> Файл:Coat of arms of the House of Della Torre (early).svg|1259-1274 Файл:Coat of arms of the House of Della Torre (1274).svg|1274-1277 Файл:Arms of the House of Visconti (1277).svg|1277-1395 </gallery> == Списък на сеньорите на Милано == {| class=wikitable |- style="background: #f9f9f9;" ! Име ! style="width:5.5em"| Период |- | [[Пагано дела Торе|Пагано I дела Торе]]|| [[1197]]–[[1241]] |- | [[Пагано II дела Торе]]|| [[1247]]–[[1257]] |- | [[Манфредо Ланча]]|| [[1253]]–[[1256]] |- | [[Мартино дела Торе]]|| [[1257]]–[[1259]] |- | [[Оберто Палавичино]]|| [[1259]]–[[1264]] |- | [[Филипо дела Торе]]|| [[1263]]–[[1265]] |- | [[Наполеоне дела Торе]]|| [[1265]]–[[1277]] |- | [[Отоне Висконти]], архиепископ на Милано || [[1277]]–[[1294]] |- | [[Матео I Висконти]]|| [[1294]]–[[1302]] |- | [[Гуидо дела Торе]]|| [[1302]]–[[1311]] |- | [[Матео I Висконти]]|| [[1311]]–[[1322]] |- | [[Галеацо I Висконти]]|| [[1322]]–[[1327]] |- | [[Ацо Висконти]]|| [[1329]]–[[1339]] |- | [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]]|| [[1339]]–[[1349]] |- | [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]], архиепископ на Милано || [[1349]]–[[1354]] |- | [[Матео II Висконти]]|| [[1349]]–[[1355]] |- | [[Галеацо II Висконти]]|| [[1349]]–[[1378]] |- | [[Бернабо Висконти]]|| [[1349]]–[[1385]] |- | [[Джан Галеацо Висконти]]|| [[1378]]–[[1395]] |} == Вижте също == * [[Дела Торе]] * [[Миланско херцогство]] * [[Висконти]] * [[Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] == Източници и бележки == <references /> {{Превод от|it|Signoria Milano|118134598}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:Исторически държави в Европа]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:Висконти| ]] [[Категория:Миланско херцогство]] [[Категория:Владетели на Милано]] hu6iyp73em2w4j3wh66a6bnjczc6dae 0 776818 12214916 11213727 2024-04-26T08:43:39Z Elkost 8375 +[[Категория:Северноирландски футболисти]]; +[[Категория:Северноирландски треньори по футбол]]; +[[Категория:Родени в Белфаст]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Северна Ирландия}} Уорън Фийни | снимка = Warren Feeney in 2021.jpg | описание = Фийни като мениджър на [[Пирин (Благоевград)]] през [[2021]] г. | прякор = | цяло име = Уорън Джеймс Фийни | дата на раждане = [[17 януари]] [[1981]] (40 г.) | град на раждане = [[Белфаст]] | държава на раждане = {{Флагче|Северна Ирландия}} [[Северна Ирландия]] | второ гражданство = | височина = 178 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | юношески години = – | юношески отбори = {{Флагче|Англия}} [[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс Юнайтед]] | години = 1998–2001<br>2001<br>2001–2004<br>2004–2005<br>2005–2007<br>2007<br>2007–2010<br>2007<br>2008–2009<br>2009<br>2010–2011<br>2011–2013<br>2013–2014<br>2014–2015<br>2019<br>'''Общо''' | отбори = {{Флагче|Англия}} [[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс Юнайтед]]<br>{{Флагче|Англия}} [[АФК Борнмут|Борнмут]]*<br>{{Флагче|Англия}} [[АФК Борнмут|Борнмут]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Стокпорт Каунти|Стокпорт Каунти]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]]*<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]]<br>{{Флагче|Англия}} [[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]*<br>{{Флагче|Шотландия}} [[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]*<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Шефилд Уензди|Шефилд Уензди]]*<br>{{Флагче|Англия}} [[АФК Олдъм Атлетик|Олдъм Атлетик]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Солсбъри Сити]]<br>{{Флагче|Северна Ирландия}} [[ФК Линфийлд|Линфийлд]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Калингтън Таун|Калингтън Таун]] | мачове = 0<br>10<br>98<br>31<br>77<br>6<br>14<br>10<br>23<br>1<br>23<br>49<br>15<br>8<br>?<br>'''365''' | голове = (0)<br>(4)<br>(32)<br>(15)<br>(8)<br>(0)<br>(0)<br>(5)<br>(6)<br>(0)<br>(0)<br>(5)<br>(0)<br>(1)<br>(?)<br>'''(76)''' | национален отбор години = 2002–2011 | национален отбор = {{Флагче|Северна Ирландия}} [[Северна Ирландия]] | национален отбор мачове = 46 | национален отбор голове = (5) | треньор години = 2013–2014<br>2014–2015<br>2015–2016<br>2016<br>2017–2018<br>2018<br>2019<br>2019–2021 | треньор отбор = {{Флагче|Англия}} [[Солсбъри Сити]]<br>{{Флагче|Северна Ирландия}} [[ФК Линфийлд|Линфийлд]]<br>{{Флагче|Англия}} [[АФК Нюпорт Каунти|Нюпорт Каунти]] ''(асистент)''<br>{{Флагче|Англия}} [[АФК Нюпорт Каунти|Нюпорт Каунти]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Кроули Таун]] ''(асистент)''<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Нотс Каунти|Нотс Каунти]] ''(асистент)''<br>{{Флагче|Северна Ирландия}} [[ФК Ардс|Ардс]]<br>{{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Уорън Джеймс Фийни''' (на [[английски език]] – ''Warren Feeney'') е бивш [[Северна Ирландия|северноирландски]] футболист (нападател, национал) и настоящ треньор по футбол. Уорън Д. Фийни е трето поколение футболист и национал на своята страна, след като преди него националната фланелка са носили баща му Уорън Фийни-старши и дядо му Джим Фийни. Към януари 2021 година е футболен мениджър [[България|българския]] тим [[Пирин (Благоевград)]].<ref>[https://fcpirin.com/пирин-с-нов-треньор/ fcpirin.com]</ref> == Вижте също == * [[Пирин (Благоевград)]] == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Фийни, Уорън}} [[Категория:Треньори на Пирин (Благоевград)]] [[Категория:Северноирландски треньори по футбол]] [[Категория:Северноирландски футболисти]] [[Категория:Родени в Белфаст]] r74ilaypd8byro82gfcngj368i2c7n4 0 777867 12215088 10910745 2024-04-26T11:31:39Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 2 интервала, линк-адрес, нов ред (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Wappen_Daun.png | герб-описание = }} }} '''Дитрих V фон Даун-Брух''' ''Млади'' ({{lang|de|Dietrich V zu Daun-Bruch}}; † сл. [[2 август]] [[1410]]) е господар на [[Даун (град)|Даун]], [[Брух (Айфел)|Брух]] в [[Айфел]], [[Рейнланд-Пфалц]]. == Произход и наследство == [[Файл:Galgenberg003.jpg|мини|ляво|Водният замък Брух]] Той е син на Дитрих IV фон Даун-Брух († 1400/1402) и първата му съпруга Ирмгард фон Шлайден († сл. 1367/1391), дъщеря на [[Конрад III фон дер Шлайден]] († 1345) и Йохана фон Вилденберг († 1339). Внук е на рицар [[Дитрих III фон Даун]] († 1341) и Елизабет (Биеле) фон Брух († 1346), дъщеря на Теодерих III фон Брух/Брук († сл. 1304) и Беатрикс фон Еш († сл. 1270). Баща му Дитрих IV се жени втори път пр. 1 януари 1394 г. за рауграфиня Елизабет фон Нойенбаумберг († сл. 1407), дъщеря на [[Филип I фон Нойенбаумбург]] († 1359) и Агнес фон Лайнинген († 1387/1389). Сестра му Маргарета фон Даун († сл. 1394) се омъжва пр. 10 декември 1393 г. за Йохан фон Малберг-Аудун († сл. 1416). Дитрих V е дядо на [[Улрих фон Мандершайд]] († ок. 1436), [[архиепископ]] и [[курфюрст]] на [[Трир]] (1430 – 1436). [[Замък]]ът Брух отива през 1539 г. обратно на [[Курфюрство Трир]]. == Фамилия == [[Файл:Dhaun_Eingangsportal+.jpg|мини|Замък Даун]] Дитрих V фон Даун-Брух се жени пр. 25 ноември 1392 г. за Луция фон Даун († сл. 1409), дъщеря на [[Рихард XII фон Даун]] († 1395) и Ирмгард (Ирмезинд) фон Даун († сл. 1409). Те имат децата:<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1929.htm#i57973 ''Dietrich V 'the Younger', Herr zu Daun & Bruch''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I461198 ''Dietrich V. v.Daun zu Bruch''], ww-person.com</ref> * Ирмгард фон Даун († 4 април 1456), омъжена пр. 1421 г. за граф [[Дитрих II фон Мандершайд]] († 10 ноември 1469), господар на Даун * Дитрих фон Даун-Брух-Даун († 1420, [[Палестина]]), женен на 4 юли 1410 г. за Катарина фон Крихинген († 9 януари 1448) * Катарина фон Даун († сл. 1499), омъжена I. пр. 1421 г. за бургграф [[Йохан V фон Райнек]] († сл. 1423), II. 1443 г. за Вилхелм Мор фон Валд († 1484/1485); III. сл. юни 1485 г. за Вилхелм фон Щайн († сл. 1499) == Литература == * Winfried Dotzauer: ''Geschichte des Nahe-Hunsrück-Raumes von den Anfängen bis zur Französischen Revolution'', Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2001, ISBN 3-515-07878-9 ([https://books.google.de/books?id=xQoe5c5XTtwC&pg=PA307&lpg=PA307&dq=raugraf&source=web&ots=4cny5Nc8gj&sig=Cg8KhIaUx1Lq_ncj0bsFbRhdjYw&hl=en&redir_esc=y#v=onepage&q=raugraf&f=false online]) * Gerhard Köbler: ''Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien und reichsunmittelbaren Geschlechter vom Mittelalter bis zur Gegenwart.'' Beck, München 1999, ISBN 3-406-44333-8, S. 503 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 4., Vol. XVII, Tafel 121., Tafel 124. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XVII, Tafel 124. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.ms-visucom.de/cgi-bin/ebidat.pl?id=182 ''Burg Bruch i.d.Eifel''], ms-visucom.de [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1410 година]] kh2ccu8p4zz47uhn8y3plwxb66uw6ma 0 777868 12215115 11476207 2024-04-26T11:45:37Z Melanita 132414 форматиране wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Wappen_Daun.png | герб-описание = }} }} '''Рихард XII фон Даун''' ({{lang|de|Richard XII von Daun}}; † сл. [[31 октомври]] [[1395]]) е господар на [[Даун (град)|Даун]] в [[Хунсрюк]], [[Рейнланд-Пфалц]]. == Произход == Той е най-големият син (от осем деца) на Гилес (Аегидиус) фон Даун († сл. 6 октомври 1353) и съпругата му Кунигунда фон Вирнебург († сл. 1353), дъщеря на граф [[Рупрехт III фон Вирнебург]] († 1352), маршал на [[Вестфалия]], и Агнес фон Вестербург († 1339). Внук е на рицар [[Рихард IV фон Даун]]/IX фон Даун († 1319), сенешал на Даун, и Луция фон Родемахерн († сл. 1325). Правнук е на Хайнрих III/IV фон Даун († сл. 1293) и Йохана фон Вилденбург. Потомък е на Рихард I фон Даун († сл. 1136). Брат му Рупрехт фон Даун († сл. 1379) е домхер в [[Трир]] (1353 – 1379). == Фамилия == [[Файл:Dhaun_Eingangsportal+.jpg|мини|Замък Даун]] Рихард XII фон Даун се жени пр. 26 април 1358 г. за Ирмгард (Ирмезинд) фон Даун († сл. 1409), дъщеря на [[Фридрих фон Даун]] († 1346) и Елизабет фон Фльорхинген († сл. 1389). Те имат децата:<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2755.htm#i82776 ''Richard XII, Herr von Daun''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I461178 ''Richard XIII. Herr v.Daun''], ww-person.com</ref> * Луция фон Даун († сл. 1409), омъжена пр. 25 ноември 1392 г. за [[Дитрих V фон Даун-Брух]] († сл. 2 август 1410) * Фридрих фон Даун († сл. 1396) * Рупрехт фон Даун († сл. 1396) * Рихард XIV фон Даун († сл. 27 октомври 1396) == Литература == * Winfried Dotzauer: ''Geschichte des Nahe-Hunsrück-Raumes von den Anfängen bis zur Französischen Revolution'', Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2001, ISBN 3-515-07878-9 ([https://books.google.de/books?id=xQoe5c5XTtwC&pg=PA307&lpg=PA307&dq=raugraf&source=web&ots=4cny5Nc8gj&sig=Cg8KhIaUx1Lq_ncj0bsFbRhdjYw&hl=en&redir_esc=y#v=onepage&q=raugraf&f=false online]) * Gerhard Köbler: ''Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien und reichsunmittelbaren Geschlechter vom Mittelalter bis zur Gegenwart.'' Beck, München 1999, ISBN 3-406-44333-8, S. 503 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 121. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XVII, Tafel 124. == Източници == <references /> [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1395 година]] iqxwcneu4uj83bcspikzwnfi2l07owy 0 777869 12215128 10911371 2024-04-26T11:56:44Z Melanita 132414 форматиране wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]],<br> господар на Волкринген | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Wappen_Daun.png | герб-описание = }} }} '''Фридрих фон Даун''' ({{lang|de|Friedrich von Daun, Herr zu Wolkringen}}; † [[1346]]) е господар на [[Даун (град)|Даун]] – Волкринген на река [[Мозел]] в [[Тионвил]], [[Гранд Ест]]. == Произход == Той е син на Вирих фон Даун († сл. 1323). Внук е на Конрад фон Даун († 20 април 1287) и Алайде фон Шьонберг († сл. 1287). Брат е на Улке фон Даун († сл. 1 юли 1359), монахиня в Мариенберг близо до Бопард. == Фамилия == [[Файл:Chateau_Volkrange.jpg|мини|Дворецът Волкринген/''Volkrange'']] Фридрих фон Даун се жени за Елизабет фон Фльорхинген († сл. 1389), дъщеря на [[Филип III фон Фльорхинген]] († 1346) и Ерменгарда де Хунолщайн († 1337), внучка на фогт [[Хуго фон Хунолщайн]] († сл. 1239), дъщеря на Боемунд фон Хунолщайн-Цюш († 1334) и Катарина фон Зирсберг († 1311). Те имат една дъщеря:<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2755.htm#i82778 ''Friedrich von Daun, Herr zu Wolkringen''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Ирмгард (Ирмезинд) фон Даун († сл. 1409), омъжена пр. 26 април 1358 г. за [[Рихард XII фон Даун]] († сл. 31 октомври 1395) Вдовицата му Елизабет фон Фльорхинген се омъжва втори път пр. 10 септември 1348 г. за Йохан фон Керпен-Моестроф († 1400/1405), син на [[Конрад фон Керпен]] († сл. 1343/сл. 1345). == Литература == * Winfried Dotzauer: ''Geschichte des Nahe-Hunsrück-Raumes von den Anfängen bis zur Französischen Revolution'', Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2001, ISBN 3-515-07878-9 ([https://books.google.de/books?id=xQoe5c5XTtwC&pg=PA307&lpg=PA307&dq=raugraf&source=web&ots=4cny5Nc8gj&sig=Cg8KhIaUx1Lq_ncj0bsFbRhdjYw&hl=en&redir_esc=y#v=onepage&q=raugraf&f=false online]) * Gerhard Köbler: ''Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien und reichsunmittelbaren Geschlechter vom Mittelalter bis zur Gegenwart.'' Beck, München 1999, ISBN 3-406-44333-8, S. 503 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 121. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXIX, Tafel 67. == Източници == <references /> [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1346 година]] ik9pku3i0tsqc5awzkbd59145dc6u9i 0 779443 12214379 12052814 2024-04-25T19:22:56Z 87.121.89.112 /* Кабинет */ wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Стефан Янев 1 | номер = 97-о | държава = България | снимка = YanevGovernment.png | описание = Обща снимка на членовете от кабинета | мандат = служебно | сформирано = 12 май 2021 г. | разпуснато = 16 септември 2021 г. | министър-председател = [[Стефан Янев]] | дни = | заместник = {{ubl|[[Гълъб Донев]]|[[Бойко Рашков]]|[[Атанас Пеканов]]}} | партия = безпартийни, един от [[БСП]] и един от [[Демократи за силна България|ДСБ]] | коалиция = | народно-събрание = | държавен-глава = [[Румен Радев]] | брой = 19 | мъже = 17 | жени = 2 | секретари = | избрано-от = [[Румен Радев]] | разпуснато-от = | бюджет = | предишно = [[Правителство на Бойко Борисов 3|Борисов 3]] | следващо = [[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] }} '''Първото служебно правителство на Стефан Янев''' е [[Правителства на България|деветдесет и седмото правителство]] на [[Република България]] (шесто служебно). То е назначено от [[президент на Република България|президента]] [[Румен Радев]] и действа в периода 12 май – 16 септември 2021 г. .<ref name="ДВ">[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=158174 Указ №129] от 12 май 2021 г. Обн. ДВ бр. 39 от 12 май 2021 г.</ref> На 14 септември 2021 година става най-продължително управлявалото служебно правителство в българската история, надминавайки продължителността на това на епископ [[Правителство на Климент 1|Климент]] през 1879 – 1880 година. == Кабинет == В състава му влизат следните 19 министри:<ref name="ДВ"/> {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>1</sup>,<br> [[министър на труда и социалната политика|труд и социална политика]]|[[Гълъб Донев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>2</sup>,<br> [[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Бойко Рашков]]||БСП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>3</sup>|[[Атанас Пеканов]]||}} {{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]]|[[Георги Панайотов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Стойчо Кацаров]]||ДСБ}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|регионално развитие и благоустройство]]|[[Виолета Комитова]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Николай Денков]]||}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Светлан Стоев]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Янаки Стоилов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Велислав Минеков]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите на България|околна среда и води]]|[[Асен Личев]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите на България|земеделие, храни и гори]]|[[Христо Бозуков]]||}} {{министър2|[[министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|транспорт, информационни технологии и съобщения]]|[[Георги Тодоров (юрист)|Георги Тодоров]]||}} {{министър2|[[министър на икономиката на България|икономика]]|[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Андрей Живков]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]] |[[Стела Балтова]]||}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]|[[Андрей Кузманов]]||}} {{министър2 край}} * <sup>1</sup>: – отговарящ за икономическите и социалните политики. * <sup>2</sup>: – отговарящ за обществен ред и сигурност. * <sup>3</sup>: – отговарящ за [[Вицепремиер по европейските фондове|средствата от Европейския съюз]]. == Скандали == Указът на президента Румен Радев за назначаване на кабинета е оспорен пред Конституционния съд през август от 55 депутати от тогавашната парламентарна група на ГЕРБ с мотива, че един от министрите – [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]], е бил с двойно гражданство – българско и канадско, в момента на издаването му и съответно при конституирането на новото правителство. Самият Петков коментира в отговор, че въпросът с канадското му гражданство е решен още на 21 април, когато твърди, че е подал декларацията за отказ от канадския си паспорт.<ref>[https://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/gerb-poe-shtafetata-ot-itn-za-grajdanstvoto-na-kiril-petkov ГЕРБ пое щафетата от ИТН за гражданството на Кирил Петков | Банкеръ (banker.bg)]</ref> Това е бил първият момент, в който е имало потенциал да бъде поканен за министър, уточни Петков,<ref>[https://nova.bg/news/view/2021/08/25/337726/кирил-петков-въпросът-с-гражданството-ми-е-решен-на-21-април/ Кирил Петков: Въпросът с гражданството ми е решен на 21 април – Политика – България – Новините на NOVA – NOVA]</ref> казвайки, че счита въпросът за решен. На 27 октомври 2021 г. Конституционният съд излиза с решение по казуса с гражданството на Кирил Петков, обявявайки за частично противоречащ на Конституцията указа на президента Румен Радев в частта с назначаването на Кирил Петков за министър на икономиката. Причината е, че според КС в момента на издаване на указа той е бил с двойно гражданство, което противоречи на разпоредбите на основния закон на държавата.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/604 | заглавие = Details - Конституционен съд на Република България | издател = www.constcourt.bg | достъп_дата = 13 януари 2022 | архив_дата = 2021-10-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211029115951/http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/604 }}</ref> Според решението на Конституционния съд той реално никога не е бил министър, което поставя под съмнение и актовете, подписани от него.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2021/10/27/4270787_ks_kiril_petkov_nikoga_ne_e_bil_ministur/ | заглавие = Конституционният съд: Кирил Петков никога не е бил министър | издател = www.capital.bg | достъп_дата = 13 януари 2022}}</ref> Самият Кирил Петков излиза с пост във Фейсбук, в който обявява, че когато е подписал пред нотариус своето волеизявление за отказ от гражданство на 21 април и е предал канадския си паспорт, е бил сигурен, че е изпълнил своето задължение към Конституцията на България.<ref>Кирил Петков след решението на КС: Поемам пълна отговорност за стореното от мен – По света и у нас – БНТ Новини (bntnews.bg)</ref> Междувременно прокуратурата на България образува проверка по казуса с гражданството на Кирил Петков.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://prb.bg/sp/bg/news/53755-spetsializiranata-prokuratura-izvarshva-proverka-po-kazusa-s-grazhdanstvoto-na-g?fbclid=IwAR2kRaDZQF6aw7237feJLBY2W1cHbbfjzWZAUUjTsa0gNsMwpKHhJ_qUKTo | заглавие = Новини | издател = prb.bg | достъп_дата = 13 януари 2022 | архив_дата = 2021-12-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211202121827/https://prb.bg/sp/bg/news/53755-spetsializiranata-prokuratura-izvarshva-proverka-po-kazusa-s-grazhdanstvoto-na-g?fbclid=IwAR2kRaDZQF6aw7237feJLBY2W1cHbbfjzWZAUUjTsa0gNsMwpKHhJ_qUKTo }}</ref> Тя е образувана на 24 август, като в прессъобщението на прокуратурата е посочено, че това се случва въз основа на подаден сигнал по електронна поща, съдържащ твърдения за извършено престъпление от страна на Петков в качеството му на служебен министър на икономиката. От прокуратурата посочват, че твърденията са описани и подробно в статия от август 2021, като същите твърдения се съдържат и в сигнал, подаден от гражданин. == Вижте също == * [[Правителство на Стефан Янев 2]] == Източници == <references /> {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2021 година]] [[Категория:Служебни правителства на Република България|Служебни правителства на Република България]] 4pns7n5fs4j6ke0qx0kvgzu78315v76 12214393 12214379 2024-04-25T19:29:32Z 87.121.89.112 /* Кабинет */ wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Стефан Янев 1 | номер = 97-о | държава = България | снимка = YanevGovernment.png | описание = Обща снимка на членовете от кабинета | мандат = служебно | сформирано = 12 май 2021 г. | разпуснато = 16 септември 2021 г. | министър-председател = [[Стефан Янев]] | дни = | заместник = {{ubl|[[Гълъб Донев]]|[[Бойко Рашков]]|[[Атанас Пеканов]]}} | партия = безпартийни, един от [[БСП]] и един от [[Демократи за силна България|ДСБ]] | коалиция = | народно-събрание = | държавен-глава = [[Румен Радев]] | брой = 19 | мъже = 17 | жени = 2 | секретари = | избрано-от = [[Румен Радев]] | разпуснато-от = | бюджет = | предишно = [[Правителство на Бойко Борисов 3|Борисов 3]] | следващо = [[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] }} '''Първото служебно правителство на Стефан Янев''' е [[Правителства на България|деветдесет и седмото правителство]] на [[Република България]] (шесто служебно). То е назначено от [[президент на Република България|президента]] [[Румен Радев]] и действа в периода 12 май – 16 септември 2021 г. .<ref name="ДВ">[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=158174 Указ №129] от 12 май 2021 г. Обн. ДВ бр. 39 от 12 май 2021 г.</ref> На 14 септември 2021 година става най-продължително управлявалото служебно правителство в българската история, надминавайки продължителността на това на епископ [[Правителство на Климент 1|Климент]] през 1879 – 1880 година. == Кабинет == В състава му влизат следните 19 министри:<ref name="ДВ"/> {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>1</sup>,<br> [[министър на труда и социалната политика|труд и социална политика]]|[[Гълъб Донев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>2</sup>,<br> [[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Бойко Рашков]]||БСП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>3</sup>|[[Атанас Пеканов]]||}} {{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]]|[[Георги Панайотов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Стойчо Кацаров]]||ДСБ}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|регионално развитие и благоустройство]]|[[Виолета Комитова]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Николай Денков]]||}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Светлан Стоев]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Янаки Стоилов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Велислав Минеков]]||ДБГ}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите на България|околна среда и води]]|[[Асен Личев]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите на България|земеделие, храни и гори]]|[[Христо Бозуков]]||}} {{министър2|[[министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|транспорт, информационни технологии и съобщения]]|[[Георги Тодоров (юрист)|Георги Тодоров]]||}} {{министър2|[[министър на икономиката на България|икономика]]|[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Андрей Живков]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]] |[[Стела Балтова]]||}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]|[[Андрей Кузманов]]||}} {{министър2 край}} * <sup>1</sup>: – отговарящ за икономическите и социалните политики. * <sup>2</sup>: – отговарящ за обществен ред и сигурност. * <sup>3</sup>: – отговарящ за [[Вицепремиер по европейските фондове|средствата от Европейския съюз]]. == Скандали == Указът на президента Румен Радев за назначаване на кабинета е оспорен пред Конституционния съд през август от 55 депутати от тогавашната парламентарна група на ГЕРБ с мотива, че един от министрите – [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]], е бил с двойно гражданство – българско и канадско, в момента на издаването му и съответно при конституирането на новото правителство. Самият Петков коментира в отговор, че въпросът с канадското му гражданство е решен още на 21 април, когато твърди, че е подал декларацията за отказ от канадския си паспорт.<ref>[https://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/gerb-poe-shtafetata-ot-itn-za-grajdanstvoto-na-kiril-petkov ГЕРБ пое щафетата от ИТН за гражданството на Кирил Петков | Банкеръ (banker.bg)]</ref> Това е бил първият момент, в който е имало потенциал да бъде поканен за министър, уточни Петков,<ref>[https://nova.bg/news/view/2021/08/25/337726/кирил-петков-въпросът-с-гражданството-ми-е-решен-на-21-април/ Кирил Петков: Въпросът с гражданството ми е решен на 21 април – Политика – България – Новините на NOVA – NOVA]</ref> казвайки, че счита въпросът за решен. На 27 октомври 2021 г. Конституционният съд излиза с решение по казуса с гражданството на Кирил Петков, обявявайки за частично противоречащ на Конституцията указа на президента Румен Радев в частта с назначаването на Кирил Петков за министър на икономиката. Причината е, че според КС в момента на издаване на указа той е бил с двойно гражданство, което противоречи на разпоредбите на основния закон на държавата.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/604 | заглавие = Details - Конституционен съд на Република България | издател = www.constcourt.bg | достъп_дата = 13 януари 2022 | архив_дата = 2021-10-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211029115951/http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/604 }}</ref> Според решението на Конституционния съд той реално никога не е бил министър, което поставя под съмнение и актовете, подписани от него.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2021/10/27/4270787_ks_kiril_petkov_nikoga_ne_e_bil_ministur/ | заглавие = Конституционният съд: Кирил Петков никога не е бил министър | издател = www.capital.bg | достъп_дата = 13 януари 2022}}</ref> Самият Кирил Петков излиза с пост във Фейсбук, в който обявява, че когато е подписал пред нотариус своето волеизявление за отказ от гражданство на 21 април и е предал канадския си паспорт, е бил сигурен, че е изпълнил своето задължение към Конституцията на България.<ref>Кирил Петков след решението на КС: Поемам пълна отговорност за стореното от мен – По света и у нас – БНТ Новини (bntnews.bg)</ref> Междувременно прокуратурата на България образува проверка по казуса с гражданството на Кирил Петков.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://prb.bg/sp/bg/news/53755-spetsializiranata-prokuratura-izvarshva-proverka-po-kazusa-s-grazhdanstvoto-na-g?fbclid=IwAR2kRaDZQF6aw7237feJLBY2W1cHbbfjzWZAUUjTsa0gNsMwpKHhJ_qUKTo | заглавие = Новини | издател = prb.bg | достъп_дата = 13 януари 2022 | архив_дата = 2021-12-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211202121827/https://prb.bg/sp/bg/news/53755-spetsializiranata-prokuratura-izvarshva-proverka-po-kazusa-s-grazhdanstvoto-na-g?fbclid=IwAR2kRaDZQF6aw7237feJLBY2W1cHbbfjzWZAUUjTsa0gNsMwpKHhJ_qUKTo }}</ref> Тя е образувана на 24 август, като в прессъобщението на прокуратурата е посочено, че това се случва въз основа на подаден сигнал по електронна поща, съдържащ твърдения за извършено престъпление от страна на Петков в качеството му на служебен министър на икономиката. От прокуратурата посочват, че твърденията са описани и подробно в статия от август 2021, като същите твърдения се съдържат и в сигнал, подаден от гражданин. == Вижте също == * [[Правителство на Стефан Янев 2]] == Източници == <references /> {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2021 година]] [[Категория:Служебни правителства на Република България|Служебни правителства на Република България]] 3n4ekolpyq3v0902551ti6zqxay0llm 0 780322 12214490 11300270 2024-04-25T22:23:00Z Elizaiv22 294865 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Голямото нощно пауново око''' (''Saturnia pyri'') е вид [[Пеперуди|пеперуда]] от сем. [[Saturniidae]]. Това е най-голямата пеперуда в България и Европа<ref name="beshkov14b" /> с размах на крилете 12÷15 cm. == Разпространение == Пеперудата е разпространена в югозападна [[Палеарктика]] – южна Европа, северна Африка и югозападна Азия.<ref name="ukmoths" /><ref name="gbif" /><ref name="pesi" /><ref name="inat" /> В България се среща нерядко, но лети за кратко време – през май и април.<ref name="beshkov14b" /><ref name="inat" /> == Жизнен цикъл == В България пеперудата лети в периода май – април.<ref name="beshkov14b" /> Активна е нощем, а през деня се крие. Имагото не се храни и преживява с хранителните запаси натрупани в ларвния стадий.<ref name="angelov94" /> [[Имагиниране]]то става преди обед, така че крилата да укрепнат и изсъхнат до края на деня.<ref name="swp" /><ref name="zekic10" /> Женската е по-малко подвижна, особено в началото когато коремчето ѝ е пълно с яйца и е натежало. Тя остава близо до мястото на имагиниране, понякога се изкачва нагоре по дърветата, от където може да се спусне с полет към най-близкото съседно дърво.<ref name="swp" /><ref name="zekic10" /> Женската отделя [[феромон]]и, които мъжкият може да усети от няколко километра разстояние.<ref name="beshkov14a" /><ref name="zekic10" /> Мъжките са по-активни и търсят женските следвайки феромонната следа. След копулацията женската престава да отделя полови феромони и мъжките вече не ѝ обръщат внимание.<ref name="angelov94" /> Тогава женската започва да снася яйца на групички върху клонки и листа на хранителните растения на гъсеницата – най-често овощни дървета, особено круша, слива и др.<ref name="beshkov14b" /><ref name="angelov94" /> Броят яйца в отделните групички варира в широки граници от 5÷80 броя, а общо женската снася около 250 яйца.<ref name="schlumberger10" /> Яйцата се развиват в продължение на 14÷30 дни,<ref name="zekic10" /> след което от тях се излюпват черни гъсенички с дължина 5÷6 mm.<ref name="swp" /> Те се хранят с листата на растенията и бързо нарастват. След две [[Линеене|излинявания]] гъсениците стават зелени. Ларвният стадий трае средно 40 дни, в края на който гъсеницата достига размер до 10 cm.<ref name="swp" /> Когато завърши развитието си, преди да [[Какавида|какавидира]], гъсеницата променя цвета си в жълто-кафеникав. Тогава тя започва да търси подходящо място за какавидиране – в основата на хранителното си дърво, сред тревата или друго място предлагащо укритие. Там гъсеницата изприда кафяв пашкул и какавидира в него.<ref name="angelov94" /> Какавидата може да презимува от един до три пъти и съответно да имагинира през някоя от следващите три години.<ref name="swp" /> По този начин се гарантира продължаването на поколението, в случай че някоя година се окаже лоша и излюпените през нея не успеят да се развият. <gallery class="center"> Файл:Saturnia pyri larva.JPG | Възрастна гъсеница Файл:Wiener Nachtpfauenauge, (Saturnia pyri) 2011-09-17.jpg | Гъсеница готвеща се да какавидира Файл:10 grand paon de nuit.jpg | Женска </gallery> == Източници == {{Reflist|refs= <ref name="pesi">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.eu-nomen.eu/portal/taxon.php?GUID=urn:lsid:faunaeur.org:taxname:443605 | заглавие = PESI portal – Saturnia pyri | достъп_дата = 22 май 2021 }}</ref> <ref name="ukmoths">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://ukmoths.org.uk/species/saturnia-pyri/ | заглавие = ukmoths.org.uk: Great Peacock ''Saturnia pyri'' | достъп_дата = 22 май 2021 }}</ref> <ref name="gbif">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://ukmoths.org.uk/species/saturnia-pyri/ | заглавие = GBIF: Saturnia pyri | достъп_дата = 22 май 2021 }}</ref> <ref name="inat">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.inaturalist.org/observations?place_id=any&subview=map&taxon_id=56532 | заглавие = iNaturalist: Наблюдения на Saturnia pyri | достъп_дата = 22 май 2021 }}</ref> <ref name="swp">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://tpittaway.tripod.com/silk/s_pyr.htm | first = Tony | last = Pittaway | заглавие = Saturniidae of the Western Palaearctic: Saturnia pyri | достъп_дата = 22 май 2021 }}</ref> <ref name="angelov94">{{cite book | first = Павел | last = Ангелов | title = Атлас по зоология – безгръбначни животни | year = 1994 | publisher = Просвета | location = София | isbn = 9540104971 | pages = 245-246 }}</ref> <ref name="beshkov14a">{{cite book | first = Стоян | last = Бешков | title = Определител на дневните пеперуди в Природен парк „Витоша“, том 1 | year = 2014 | location = София | isbn = 9789549282993 | url = https://www.researchgate.net/publication/312021529 | pages = 12 }}</ref> <ref name="beshkov14b">{{cite book | first = Стоян | last = Бешков | title = Определител на дневните пеперуди в Природен парк „Витоша“, том 2 | year = 2014 | location = София | isbn = 9789549282993 | url = https://www.researchgate.net/publication/312021532 | pages = 196 }}</ref> <ref name="zekic10">{{cite journal | first1 = Denisa | last1 = Zekić | first2 = Suvad | last2 = Lelo | first3 = Adi | last3 = Vesnić | first4 = Dejan | last4 = Kulijer | first5 = Rifat | last5 = Škrijelj | title = New findings of species Saturnia pyri in Bosnia and Herzegovina | year = 2010 | journal = Natura Montenegrina | volume = 9 | issue = 2 | url = https://www.researchgate.net/publication/233893442 | pages = 161-168 }}</ref> <ref name="schlumberger10">{{cite journal | first = Oliver | last = Schlumberger | title = Die Biologie und Metamorphose des Wiener Nachtpfauenauges Saturnia pyri | year = 2010 | journal = Neue Entomologische Nachrichten | volume = 64 | url = https://www.zobodat.at/publikation_articles.php?id=298038 | pages = 148-171 }}</ref> }} {{нормативен контрол}} [[Категория:Сатурниди]] 23u2e6ujo1zw2mru04t2xsp839onsyi 0 781690 12214175 12134102 2024-04-25T14:46:41Z KraliVanko 344485 wikitext text/x-wiki {{Обработка}} {{Личност | име = Ивелина Атанасова – Генчев | категория = предприемач | описание = Бизнес и маркетинг консултант | портрет = Ivelina-atanasova-genchev.jpg | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = консултант по маркетинг | вложки = {{Личност/Предприемач | категория = предприемач | област = | образование = [[Стопанска академия]]<br>[[Икономически университет – Варна]] | работил-в = [[Икономически университет – Варна]] | постове = | известен-с = Автор на теорията за „дигиталните деца“®. Автор на "Методът BRAVO" | награди = Жена на Годината - 2016 }} | брак = Васил Генчев (2018) | деца = Мартин Атанасов (2007) | сайт = https://ivatanasova.com }} '''Ивелина Атанасова – Генчев''' е български интернет [[предприемач]], старши бизнес консултант<ref>{{Cite news|url=https://www.investor.bg/analizi/85/a/marketing-po-vreme-na-kriza-vyprosi-i-otgovori-300845/|title=Маркетинг по време на криза – въпроси и отговори|last=Илиева|first=Елена|date=20.03.2020|work=Investor.bg}}</ref> по пазарни стратегии, дигитална трансформация и маркетинг на растежа<ref>{{Cite news|url=https://www.bloombergtv.bg/a/28-update/79716-biznesite-falirat-zaradi-spiraneto-na-reklamite-a-ne-zaradi-krizata|title=Експерт: Най-голямата грешка по време на криза е бизнесът да спира рекламите|last=Попов|first=Бойчо|date=11.10.2020|work=Bloomberg TV}}</ref>. Автор на книгата "Методът BRAVO - маркетинг мастърклас"[https://ivatanasova.com/product/bravo-marketing-masterclass-book/][https://startupfactory.bg/blogbg/intervyuta-s-uspeshni-i-vdahnovjavashti-lichnosti/ivelina-atanasova-genchev/] [https://www.amazon.com/BRAVO-Method-Marketing-Strategies-Sustainable-ebook/dp/B0CP8MGGV2/ref=sr_1_1?crid=3LB9A5JLCIHCL&keywords=the+bravo+method+strategies&qid=1701892188&sprefix=the+bravo+method+strategies%2Caps%2C207&sr=8-1] и бизнес коучинг програмата "Скритият Ключ на Метода BRAVO". == Биография == Родена на 16 октомври 1983 г. във [[Варна]]. Завършва [[ГПЧЕ „Йоан Екзарх“]], Варна, а между 2002 и 2007 г. учи международни икономически отношения в [[Стопанска академия]] „Димитър А. Ценов“ и корпоративно приложен маркетинг в [[Икономически университет – Варна]]. Сертифициран експерт по бизнес [[коучинг]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/perli-v-koronata/iva-atanasova-nezavisimo-kolko-e-trudno-ne-spiraite/|заглавие=Ива Атанасова: Независимо колко е трудно, не спирайте!|автор=Мира Баджева|дата=24.07.2020|труд=сп. Жената днес}}</ref>, към школата на Intunity Coaches<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.intunitycoaches.com/intunity-coaches-circles.html|заглавие=Intunity Coaches}}</ref>. === Обществена дейност === Създател на първата „бизнес клиника“® за дигитална трансформация на бизнеса в България <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.topinteractiveagencies.com/digital/agency/founders-ceos/ivelina-atanasova-genchev-sofia-is-a-great-place-for-women-in-technology/|заглавие=Sofia is a great place for women in technology|дата=20.05.2020|труд=Top Interactive Agencies}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bloombergtv.bg/a/28-update/79716-biznesite-falirat-zaradi-spiraneto-na-reklamite-a-ne-zaradi-krizata|title=Експерт: Най-голямата грешка по време на криза е бизнесът да спира рекламите|last=Попов|first=Бойо|date=10.11.2020|work=Bloomberg TV}}</ref>, обществената дейност и работа на Ивелина Атанасова – Генчев се свързва със „''създаването и управлението на бизнес организации, които допринасят за икономическото овластяване на жените чрез информационно-комуникационните технологии и достъп до качествено образование от най-ранна детска възраст''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tbmagazine.net/ivelina-atanasova-genchev-zad-volana-na-hyundai-tucson|заглавие=Намерила съм своето призвание и своите „супер сили“|автор=Ина Георгиева|труд=сп. Твоят бизнес}}</ref>. === Инициативи === Автор на теорията за „дигиталните деца“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pz-info.com/авторката-на-теорията-да-дигиталните/|заглавие=Авторката на теорията да „дигиталните деца“ ще е първият лектор на TEDxPazardzhik 2019|дата=08.05.2019|труд=PZ-Info.com}}</ref> и основател на глобалната инициатива за трансформация на образованието [[DigitalKidZ]<ref>https://digitalkidz.eu/</ref>: Училище с отворен код® <ref>{{Cite news|url=https://www.dnes.bg/vlez-v-chas/2017/09/19/vlez-v-chas-digitalnite-deca-i-ostarialoto-obrazovanie.353585|title=Влез в час: Дигиталните деца и остарялото образование|last=Иванова|first=Анисия|date=19.09.2017|work=Dnes.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darikradio.bg/ivelina-atanasova-ot-didzital-kids.html|заглавие=Дигиталните деца и бъдещето|автор=Ники Кънчев|дата=18.11.2018|труд=Ники Кънчев Шоу, Дарик Радио}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/malkiyat-prints/digitalnite-detsa-i-badeshteto/|заглавие=Дигиталните деца и бъдещето|автор=Йоана Гъндовска|дата=16.05.2018|труд=сп. Жената днес}}</ref> DigitalKidZ стартира през 2014 г. като <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/perli-v-koronata/iva-atanasova-nezavisimo-kolko-e-trudno-ne-spiraite/|заглавие=Независимо колко е трудно, не спирайте!|автор=Мира|фамилно_име=Баджева|първо_име=Мира Баджева|дата=24.07.2020|труд=Жената Днес}}</ref>''първата българска инициатива за повишаване на дигиталната грамотност на съвременните учители, родители и деца'', две години по-късно инициативата печели награда за „Социална кампания на България“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blog.newtrend.bg/digitalkidz/digitalkidz-s-nagrada-ot-forbes-e-volution-awards-2016|заглавие=DigitalKidZ с награда от Forbes E-volution Awards 2016|труд=newtrend.agency {{!}} Blog|достъп_дата=2021-06-07|архив_дата=2021-03-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210306042352/https://blog.newtrend.bg/digitalkidz/digitalkidz-s-nagrada-ot-forbes-e-volution-awards-2016}}</ref> от Forbes. Съ-основател е на българския клон на световната организация – Women in Tech®.<ref>{{Cite news|url=https://www.investor.bg/novini/261/a/jenite-v-tehnologiite-postaviha-bylgariia-na-svetovnata-karta-327085/|title=“Жените в Технологиите" поставиха България на световната карта|last=Попов|first=Бойчо|work=Investor.bg}}</ref> === Лекции и обучения === * Как технологиите ще ни помогнат да постигнем равенство между половете? – [[TED]]x [[Самоков]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=1NBmHPtHJFo|заглавие=Как технологиите ще ни помогнат да постигнем равенство между половете?|автор=Ивелина Атанасова – Генчев|труд=TEDxSamokov}}</ref>2021 * Новото поколение – между дигиталния свят и игрите на двора – COBIZ-20, 2020 * Илюзията на кариерната трансформация – [[TED]]x [[Пазарджик]]<ref>{{Cite news|url=http://focus-radio.net/конференция-от-формата-tedx-ще-се-проведе/|title=Конференция от формата TEDx се открива в Пазарджик|work=Радио Фокус}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.marica.bg/index.php/region/pazardjik/vtoroto-izdanie-na-tedxpazardzhik-predstoi-tazi-sbota|title=Второто издание на TEDxPazardzhik предстои тази събота|date=15.05.2019|work=в. Марица}}</ref>2019 * Мотивацията на персонала. Как да стимулираме служителите да работят ефективно и да са лоялни към компанията? – [[Човешки ресурси|HR]] Summit & Career Fair – Plovdiv, 2019 * Изкуството да отглеждаш „дигитално дете“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tbmagazine.net/statia/75-ot-decata-na-vzrast-6-17-godini-polzvat-internet.html|заглавие=75 % от децата на възраст 6 -17 години ползват интернет|дата=29.10.2015|труд=сп. Твоят бизнес}}</ref> – фестивал „Свободата да бъдеш“, 2018 * Практически семинар: Рекламата, която продава – Етаргет, 2015 * Еволюция на потребителското поведение. Как да изградим маркетинг стратегия и продуктова политика – Travel Academy, 2015 * Изграждане на цялостна маркетинг стратегия в туризма – Travel Mind, 2014 == Награди == * '''2021''' – Включена в списъка на SuperCharger Venture за най-вдъхновяващите жени – лидери в областта на TechEdu индустрията в световен мащаб<ref>{{Cite news|url=https://www.trendingtopics.eu/who-are-the-bulgarian-future-shapers-according-to-central-european-startup-awards-2020-nominations/|title=Who are the Bulgarian Future-Shapers and Regional Finalists in the Central European Startup Awards 2020?|last=Ivanova|first=Elena|date=04.11.2020|work=Trending Topics.eu}}</ref> * '''2017''' – Отличие от президента [[Румен Радев]] за особено висок принос в областта на компютърните технологии * '''2016''' – Жена на годината (сп. „Грация“), категория: Технологии и иновации<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.graziaonline.bg/horoskop/capricorn/12900/zhena-na-godinata-2016|заглавие=Жена на годината 2016|труд=сп. Грация}}</ref> * '''2015''' – 40 до 40 – класацията на [[Дарик радио]] за личностите, които променят облика на България * '''2015''' – Жена предприемач на България (Български център на жените в технологиите – BCWT) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://ivatanasova.com}} на Ивелина Атанасова – Генчев * [https://www.facebook.com/ivatanasova1 www.facebook.com/] * [https://www.linkedin.com/in/ivelinaatanasova/ www.linkedin.com] * [https://newtrend.bg newtrend – бизнес клиника] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210607220329/https://newtrend.bg/ |date=2021-06-07 }} * [https://digitalkidz.eu DigitalKidZ] {{Портал|Биографии|Икономика|България}} {{СОРТКАТ:Атанасова - Генчев, Ивелина}} [[Категория:Български бизнесмени]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Възпитаници на Стопанската академия]] [[Категория:Възпитаници на Икономическия университет – Варна]] 4k5ef1yozn5p5an936vjrz6hzqpxn4q 12214198 12214175 2024-04-25T15:01:12Z Carbonaro. 221440 премахнат вероятен спам от новодошъл потребител wikitext text/x-wiki {{Обработка}} {{Личност | име = Ивелина Атанасова – Генчев | категория = предприемач | описание = Бизнес и маркетинг консултант | портрет = Ivelina-atanasova-genchev.jpg | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = консултант по маркетинг | вложки = {{Личност/Предприемач | категория = предприемач | област = | образование = [[Стопанска академия]]<br>[[Икономически университет – Варна]] | работил-в = [[Икономически университет – Варна]] | постове = | известен-с = Автор на теорията за „дигиталните деца“®. Автор на "Методът BRAVO" | награди = Жена на Годината - 2016 }} | брак = Васил Генчев (2018) | деца = Мартин Атанасов (2007) | сайт = https://ivatanasova.com }} '''Ивелина Атанасова – Генчев''' е български интернет [[предприемач]], старши бизнес консултант<ref>{{Cite news|url=https://www.investor.bg/analizi/85/a/marketing-po-vreme-na-kriza-vyprosi-i-otgovori-300845/|title=Маркетинг по време на криза – въпроси и отговори|last=Илиева|first=Елена|date=20.03.2020|work=Investor.bg}}</ref> по пазарни стратегии, дигитална трансформация и маркетинг на растежа<ref>{{Cite news|url=https://www.bloombergtv.bg/a/28-update/79716-biznesite-falirat-zaradi-spiraneto-na-reklamite-a-ne-zaradi-krizata|title=Експерт: Най-голямата грешка по време на криза е бизнесът да спира рекламите|last=Попов|first=Бойчо|date=11.10.2020|work=Bloomberg TV}}</ref>. Автор на книгата "Методът BRAVO - маркетинг мастърклас"[https://ivatanasova.com/product/bravo-marketing-masterclass-book/][https://startupfactory.bg/blogbg/intervyuta-s-uspeshni-i-vdahnovjavashti-lichnosti/ivelina-atanasova-genchev/] [https://www.amazon.com/BRAVO-Method-Marketing-Strategies-Sustainable-ebook/dp/B0CP8MGGV2/ref=sr_1_1?crid=3LB9A5JLCIHCL&keywords=the+bravo+method+strategies&qid=1701892188&sprefix=the+bravo+method+strategies%2Caps%2C207&sr=8-1] и бизнес коучинг програмата "Скритият Ключ на Метода BRAVO". == Биография == Родена на 16 октомври 1983 г. във [[Варна]]. Завършва [[ГПЧЕ „Йоан Екзарх“]], Варна, а между 2002 и 2007 г. учи международни икономически отношения в [[Стопанска академия]] „Димитър А. Ценов“ и корпоративно приложен маркетинг в [[Икономически университет – Варна]]. Сертифициран експерт по бизнес [[коучинг]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/perli-v-koronata/iva-atanasova-nezavisimo-kolko-e-trudno-ne-spiraite/|заглавие=Ива Атанасова: Независимо колко е трудно, не спирайте!|автор=Мира Баджева|дата=24.07.2020|труд=сп. Жената днес}}</ref>, към школата на Intunity Coaches<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.intunitycoaches.com/intunity-coaches-circles.html|заглавие=Intunity Coaches}}</ref>. === Обществена дейност === Създател на първата „бизнес клиника“® за дигитална трансформация на бизнеса в България <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.topinteractiveagencies.com/digital/agency/founders-ceos/ivelina-atanasova-genchev-sofia-is-a-great-place-for-women-in-technology/|заглавие=Sofia is a great place for women in technology|дата=20.05.2020|труд=Top Interactive Agencies}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bloombergtv.bg/a/28-update/79716-biznesite-falirat-zaradi-spiraneto-na-reklamite-a-ne-zaradi-krizata|title=Експерт: Най-голямата грешка по време на криза е бизнесът да спира рекламите|last=Попов|first=Бойо|date=10.11.2020|work=Bloomberg TV}}</ref>, обществената дейност и работа на Ивелина Атанасова – Генчев се свързва със „''създаването и управлението на бизнес организации, които допринасят за икономическото овластяване на жените чрез информационно-комуникационните технологии и достъп до качествено образование от най-ранна детска възраст''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tbmagazine.net/ivelina-atanasova-genchev-zad-volana-na-hyundai-tucson|заглавие=Намерила съм своето призвание и своите „супер сили“|автор=Ина Георгиева|труд=сп. Твоят бизнес}}</ref>. === Инициативи === Автор на теорията за „дигиталните деца“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pz-info.com/авторката-на-теорията-да-дигиталните/|заглавие=Авторката на теорията да „дигиталните деца“ ще е първият лектор на TEDxPazardzhik 2019|дата=08.05.2019|труд=PZ-Info.com}}</ref> и основател на глобалната инициатива за трансформация на образованието [[DigitalKidZ]]: Училище с отворен код® <ref>{{Cite news|url=https://www.dnes.bg/vlez-v-chas/2017/09/19/vlez-v-chas-digitalnite-deca-i-ostarialoto-obrazovanie.353585|title=Влез в час: Дигиталните деца и остарялото образование|last=Иванова|first=Анисия|date=19.09.2017|work=Dnes.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darikradio.bg/ivelina-atanasova-ot-didzital-kids.html|заглавие=Дигиталните деца и бъдещето|автор=Ники Кънчев|дата=18.11.2018|труд=Ники Кънчев Шоу, Дарик Радио}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/malkiyat-prints/digitalnite-detsa-i-badeshteto/|заглавие=Дигиталните деца и бъдещето|автор=Йоана Гъндовска|дата=16.05.2018|труд=сп. Жената днес}}</ref> DigitalKidZ стартира през 2014 г. като <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/perli-v-koronata/iva-atanasova-nezavisimo-kolko-e-trudno-ne-spiraite/|заглавие=Независимо колко е трудно, не спирайте!|автор=Мира|фамилно_име=Баджева|първо_име=Мира Баджева|дата=24.07.2020|труд=Жената Днес}}</ref>''първата българска инициатива за повишаване на дигиталната грамотност на съвременните учители, родители и деца'', две години по-късно инициативата печели награда за „Социална кампания на България“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blog.newtrend.bg/digitalkidz/digitalkidz-s-nagrada-ot-forbes-e-volution-awards-2016|заглавие=DigitalKidZ с награда от Forbes E-volution Awards 2016|труд=newtrend.agency {{!}} Blog|достъп_дата=2021-06-07|архив_дата=2021-03-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210306042352/https://blog.newtrend.bg/digitalkidz/digitalkidz-s-nagrada-ot-forbes-e-volution-awards-2016}}</ref> от Forbes. Съ-основател е на българския клон на световната организация – Women in Tech®.<ref>{{Cite news|url=https://www.investor.bg/novini/261/a/jenite-v-tehnologiite-postaviha-bylgariia-na-svetovnata-karta-327085/|title=“Жените в Технологиите" поставиха България на световната карта|last=Попов|first=Бойчо|work=Investor.bg}}</ref> === Лекции и обучения === * Как технологиите ще ни помогнат да постигнем равенство между половете? – [[TED]]x [[Самоков]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=1NBmHPtHJFo|заглавие=Как технологиите ще ни помогнат да постигнем равенство между половете?|автор=Ивелина Атанасова – Генчев|труд=TEDxSamokov}}</ref>2021 * Новото поколение – между дигиталния свят и игрите на двора – COBIZ-20, 2020 * Илюзията на кариерната трансформация – [[TED]]x [[Пазарджик]]<ref>{{Cite news|url=http://focus-radio.net/конференция-от-формата-tedx-ще-се-проведе/|title=Конференция от формата TEDx се открива в Пазарджик|work=Радио Фокус}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.marica.bg/index.php/region/pazardjik/vtoroto-izdanie-na-tedxpazardzhik-predstoi-tazi-sbota|title=Второто издание на TEDxPazardzhik предстои тази събота|date=15.05.2019|work=в. Марица}}</ref>2019 * Мотивацията на персонала. Как да стимулираме служителите да работят ефективно и да са лоялни към компанията? – [[Човешки ресурси|HR]] Summit & Career Fair – Plovdiv, 2019 * Изкуството да отглеждаш „дигитално дете“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tbmagazine.net/statia/75-ot-decata-na-vzrast-6-17-godini-polzvat-internet.html|заглавие=75 % от децата на възраст 6 -17 години ползват интернет|дата=29.10.2015|труд=сп. Твоят бизнес}}</ref> – фестивал „Свободата да бъдеш“, 2018 * Практически семинар: Рекламата, която продава – Етаргет, 2015 * Еволюция на потребителското поведение. Как да изградим маркетинг стратегия и продуктова политика – Travel Academy, 2015 * Изграждане на цялостна маркетинг стратегия в туризма – Travel Mind, 2014 == Награди == * '''2021''' – Включена в списъка на SuperCharger Venture за най-вдъхновяващите жени – лидери в областта на TechEdu индустрията в световен мащаб<ref>{{Cite news|url=https://www.trendingtopics.eu/who-are-the-bulgarian-future-shapers-according-to-central-european-startup-awards-2020-nominations/|title=Who are the Bulgarian Future-Shapers and Regional Finalists in the Central European Startup Awards 2020?|last=Ivanova|first=Elena|date=04.11.2020|work=Trending Topics.eu}}</ref> * '''2017''' – Отличие от президента [[Румен Радев]] за особено висок принос в областта на компютърните технологии * '''2016''' – Жена на годината (сп. „Грация“), категория: Технологии и иновации<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.graziaonline.bg/horoskop/capricorn/12900/zhena-na-godinata-2016|заглавие=Жена на годината 2016|труд=сп. Грация}}</ref> * '''2015''' – 40 до 40 – класацията на [[Дарик радио]] за личностите, които променят облика на България * '''2015''' – Жена предприемач на България (Български център на жените в технологиите – BCWT) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://ivatanasova.com}} на Ивелина Атанасова – Генчев * [https://www.facebook.com/ivatanasova1 www.facebook.com/] * [https://www.linkedin.com/in/ivelinaatanasova/ www.linkedin.com] * [https://newtrend.bg newtrend – бизнес клиника] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210607220329/https://newtrend.bg/ |date=2021-06-07 }} * [https://digitalkidz.eu DigitalKidZ] {{Портал|Биографии|Икономика|България}} {{СОРТКАТ:Атанасова - Генчев, Ивелина}} [[Категория:Български бизнесмени]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Възпитаници на Стопанската академия]] [[Категория:Възпитаници на Икономическия университет – Варна]] 95lojwspuczzijx43ll9u1nppymhjpq 12214231 12214198 2024-04-25T15:34:53Z Randona.bg 249543 Лекции и обучения не са енциклопедична информация. Само това остава, всеки да си пише лекциите wikitext text/x-wiki {{Обработка}} {{Личност | име = Ивелина Атанасова – Генчев | категория = предприемач | описание = Бизнес и маркетинг консултант | портрет = Ivelina-atanasova-genchev.jpg | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = консултант по маркетинг | вложки = {{Личност/Предприемач | категория = предприемач | област = | образование = [[Стопанска академия]]<br>[[Икономически университет – Варна]] | работил-в = [[Икономически университет – Варна]] | постове = | известен-с = Автор на теорията за „дигиталните деца“®. Автор на "Методът BRAVO" | награди = Жена на Годината - 2016 }} | брак = Васил Генчев (2018) | деца = Мартин Атанасов (2007) | сайт = https://ivatanasova.com }} '''Ивелина Атанасова – Генчев''' е български интернет [[предприемач]], старши бизнес консултант<ref>{{Cite news|url=https://www.investor.bg/analizi/85/a/marketing-po-vreme-na-kriza-vyprosi-i-otgovori-300845/|title=Маркетинг по време на криза – въпроси и отговори|last=Илиева|first=Елена|date=20.03.2020|work=Investor.bg}}</ref> по пазарни стратегии, дигитална трансформация и маркетинг на растежа<ref>{{Cite news|url=https://www.bloombergtv.bg/a/28-update/79716-biznesite-falirat-zaradi-spiraneto-na-reklamite-a-ne-zaradi-krizata|title=Експерт: Най-голямата грешка по време на криза е бизнесът да спира рекламите|last=Попов|first=Бойчо|date=11.10.2020|work=Bloomberg TV}}</ref>. Автор на книгата "Методът BRAVO - маркетинг мастърклас"[https://ivatanasova.com/product/bravo-marketing-masterclass-book/][https://startupfactory.bg/blogbg/intervyuta-s-uspeshni-i-vdahnovjavashti-lichnosti/ivelina-atanasova-genchev/] [https://www.amazon.com/BRAVO-Method-Marketing-Strategies-Sustainable-ebook/dp/B0CP8MGGV2/ref=sr_1_1?crid=3LB9A5JLCIHCL&keywords=the+bravo+method+strategies&qid=1701892188&sprefix=the+bravo+method+strategies%2Caps%2C207&sr=8-1] и бизнес коучинг програмата "Скритият Ключ на Метода BRAVO". == Биография == Родена на 16 октомври 1983 г. във [[Варна]]. Завършва [[ГПЧЕ „Йоан Екзарх“]], Варна, а между 2002 и 2007 г. учи международни икономически отношения в [[Стопанска академия]] „Димитър А. Ценов“ и корпоративно приложен маркетинг в [[Икономически университет – Варна]]. Сертифициран експерт по бизнес [[коучинг]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/perli-v-koronata/iva-atanasova-nezavisimo-kolko-e-trudno-ne-spiraite/|заглавие=Ива Атанасова: Независимо колко е трудно, не спирайте!|автор=Мира Баджева|дата=24.07.2020|труд=сп. Жената днес}}</ref>, към школата на Intunity Coaches<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.intunitycoaches.com/intunity-coaches-circles.html|заглавие=Intunity Coaches}}</ref>. === Обществена дейност === Създател на първата „бизнес клиника“® за дигитална трансформация на бизнеса в България <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.topinteractiveagencies.com/digital/agency/founders-ceos/ivelina-atanasova-genchev-sofia-is-a-great-place-for-women-in-technology/|заглавие=Sofia is a great place for women in technology|дата=20.05.2020|труд=Top Interactive Agencies}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bloombergtv.bg/a/28-update/79716-biznesite-falirat-zaradi-spiraneto-na-reklamite-a-ne-zaradi-krizata|title=Експерт: Най-голямата грешка по време на криза е бизнесът да спира рекламите|last=Попов|first=Бойо|date=10.11.2020|work=Bloomberg TV}}</ref>, обществената дейност и работа на Ивелина Атанасова – Генчев се свързва със „''създаването и управлението на бизнес организации, които допринасят за икономическото овластяване на жените чрез информационно-комуникационните технологии и достъп до качествено образование от най-ранна детска възраст''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tbmagazine.net/ivelina-atanasova-genchev-zad-volana-na-hyundai-tucson|заглавие=Намерила съм своето призвание и своите „супер сили“|автор=Ина Георгиева|труд=сп. Твоят бизнес}}</ref>. === Инициативи === Автор на теорията за „дигиталните деца“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pz-info.com/авторката-на-теорията-да-дигиталните/|заглавие=Авторката на теорията да „дигиталните деца“ ще е първият лектор на TEDxPazardzhik 2019|дата=08.05.2019|труд=PZ-Info.com}}</ref> и основател на глобалната инициатива за трансформация на образованието [[DigitalKidZ]]: Училище с отворен код® <ref>{{Cite news|url=https://www.dnes.bg/vlez-v-chas/2017/09/19/vlez-v-chas-digitalnite-deca-i-ostarialoto-obrazovanie.353585|title=Влез в час: Дигиталните деца и остарялото образование|last=Иванова|first=Анисия|date=19.09.2017|work=Dnes.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darikradio.bg/ivelina-atanasova-ot-didzital-kids.html|заглавие=Дигиталните деца и бъдещето|автор=Ники Кънчев|дата=18.11.2018|труд=Ники Кънчев Шоу, Дарик Радио}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/malkiyat-prints/digitalnite-detsa-i-badeshteto/|заглавие=Дигиталните деца и бъдещето|автор=Йоана Гъндовска|дата=16.05.2018|труд=сп. Жената днес}}</ref> DigitalKidZ стартира през 2014 г. като <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/perli-v-koronata/iva-atanasova-nezavisimo-kolko-e-trudno-ne-spiraite/|заглавие=Независимо колко е трудно, не спирайте!|автор=Мира|фамилно_име=Баджева|първо_име=Мира Баджева|дата=24.07.2020|труд=Жената Днес}}</ref>''първата българска инициатива за повишаване на дигиталната грамотност на съвременните учители, родители и деца'', две години по-късно инициативата печели награда за „Социална кампания на България“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blog.newtrend.bg/digitalkidz/digitalkidz-s-nagrada-ot-forbes-e-volution-awards-2016|заглавие=DigitalKidZ с награда от Forbes E-volution Awards 2016|труд=newtrend.agency {{!}} Blog|достъп_дата=2021-06-07|архив_дата=2021-03-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210306042352/https://blog.newtrend.bg/digitalkidz/digitalkidz-s-nagrada-ot-forbes-e-volution-awards-2016}}</ref> от Forbes. Съоснователка е на българския клон на световната организация – Women in Tech®.<ref>{{Cite news|url=https://www.investor.bg/novini/261/a/jenite-v-tehnologiite-postaviha-bylgariia-na-svetovnata-karta-327085/|title=“Жените в Технологиите" поставиха България на световната карта|last=Попов|first=Бойчо|work=Investor.bg}}</ref> == Награди == * '''2021''' – Включена в списъка на SuperCharger Venture за най-вдъхновяващите жени – лидери в областта на TechEdu индустрията в световен мащаб<ref>{{Cite news|url=https://www.trendingtopics.eu/who-are-the-bulgarian-future-shapers-according-to-central-european-startup-awards-2020-nominations/|title=Who are the Bulgarian Future-Shapers and Regional Finalists in the Central European Startup Awards 2020?|last=Ivanova|first=Elena|date=04.11.2020|work=Trending Topics.eu}}</ref> * '''2017''' – Отличие от президента [[Румен Радев]] за особено висок принос в областта на компютърните технологии * '''2016''' – Жена на годината (сп. „Грация“), категория: Технологии и иновации<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.graziaonline.bg/horoskop/capricorn/12900/zhena-na-godinata-2016|заглавие=Жена на годината 2016|труд=сп. Грация}}</ref> * '''2015''' – 40 до 40 – класацията на [[Дарик радио]] за личностите, които променят облика на България * '''2015''' – Жена предприемач на България (Български център на жените в технологиите – BCWT) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://ivatanasova.com}} на Ивелина Атанасова – Генчев * [https://www.facebook.com/ivatanasova1 www.facebook.com/] * [https://www.linkedin.com/in/ivelinaatanasova/ www.linkedin.com] * [https://newtrend.bg newtrend – бизнес клиника] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210607220329/https://newtrend.bg/ |date=2021-06-07 }} * [https://digitalkidz.eu DigitalKidZ] {{Портал|Биографии|Икономика|България}} {{СОРТКАТ:Атанасова - Генчев, Ивелина}} [[Категория:Български бизнесмени]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Възпитаници на Стопанската академия]] [[Категория:Възпитаници на Икономическия университет – Варна]] 3jm7ywzp5is95qyjxf7p5xwm9dd4yhv 0 782132 12214874 11026275 2024-04-26T08:12:00Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Schizanthus pinnatus''''', наричан '''пеперудено цвете''' или '''орхидея на бедняка''', имена, които споделя с други членове на рода си, е вид растение от [[род (биология)|род]] [[Шизантус]] (''Schizanthus'') от семейство [[Картофови]] (''Solanaceae''), родом от [[Чили]] и натурализиран другаде.<ref name="817918-1" >{{cite web |url=http://powo.science.kew.org/taxon/urn:lsid:ipni.org:names:817918-1 |title=''Schizanthus pinnatus'' Ruiz & Pav. |author=<!--Not stated--> |date=2017 |website=Plants of the World Online |publisher=Board of Trustees of the Royal Botanic Gardens, Kew |access-date=13 October 2020 }}</ref> Вида е печелил ''Наградата за градински заслуги като декорация'' на ''Кралското градинарско общество''.<ref>{{cite web |title=''Schizanthus pinnatus'' |url=https://www.rhs.org.uk/Plants/217446/Schizanthus-pinnatus/Details |publisher=The Royal Horticultural Society |accessdate=13 October 2020 }}</ref> == Описание == ''Schizanthus pinnatus'' е едногодишно растение с височина от 20 до 50 см, жлезисто, с перистолистни листа с дължина 2,5 до 3 см, разделени на 6 до 8 двойки на продълговати линейни сегменти, цели или разделени. Цветовете са бели, розови или виолетови, с диаметър от 2 до 3 см, подредени в метличести съцветия, понякога раздвоени. Плодът е кълбовидно семе с дължина приблизително 5 mm. Той е известен като „малка пеперуда“ ({{lang|es|mariposita}}) или „малка, бяла пеперуда“ ({{lang|es|mariposita blanca}}).<ref name="dimitri">Dimitri, M. 1987. Enciclopedia Argentina de Agricultura y Jardinería. Volume I. Descripción de plantas cultivadas. Publisher ACME S.A.C.I., Buenos Aires.</ref><ref name="muñoz">C. Muñoz. 1965. [http://www.chlorischile.cl/desiertomunioz/schizanthus.htm El desierto florido]. Notic. Mensual MNHN 10 (111): 1 – 8</ref><ref name=ref_duplicada_2>[[Karl Reiche|Reiche K.]][http://flora.huh.harvard.edu/FloraData/060/PDF/V05/Volume5-Schizanthus.pdf Volume 5-241-409]</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Schizanthus pinnatus|983242105}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Шизантус]] sw63qi0swda9ogzz4502pt4q3zc2b4g 0 782415 12214424 12213806 2024-04-25T20:08:31Z DMHzdf 329340 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Ергенът“ | Име в оригинал = The Bachelor | Лого = E2699179992.jpg | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = романтично риалити | Създател(и) = Майк Флейс | Актьори = | Водещ(и) = [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 3 | Епизоди = 80 (сезони 1 – 3) | Изпълнителни продуценти = Мая Тодорова<br>Никола Тупарев<br>Радослав Тушев<br>за FX Camera (2 –)<br>''Old School Productions'' (1) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 75 минути (1)<br>90 – 120 минути (2)<br>160 – 170 минути (3) | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[19 февруари]] [[2022]] г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ }} '''„Ергенът“''' ({{lang|en|The Bachelor}}) е романтично риалити предаване, което се излъчва в 31 държави по света.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9889147 „Ергенът” – ново риалити започва по Би Ти Ви.]</ref> Българската версия по лиценз на Warner Bros. се излъчва от 2022 г. по [[bTV]]. До момента у нас са реализирани 3 сезона на предаването. == Формат == Екзотика, емоции и търсене на истинската любов са в основата на световноизвестния телевизионен формат. Състезанието проследява пътя на двадесет или повече дами към сърцето на един мъж, който има възможност да открие жената на мечтите си и да я направи своя съпруга на финала. По време на целия сезон участниците се опознават в чуждестранно имение, пътуват до екзотични места, а конфликтите, както вътрешни, така и външни, произтичат от елиминационния регламент на шоуто и борбата за последната роза – основен елемент в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 30px"| Старт ! style="padding: 0px 30px"| Финал ! style="padding: 0px 8px"| Излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Локация ! style="padding: 0px 8px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Ергенът ! style="padding: 0px 30px"| Победителка ! style="padding: 0px 15px"| Още ли<br>са заедно? |- !1 |align="center" rowspan="4"| [[bTV]] |align="center"| 2022 |align="center" rowspan="2"| 27 |align="center"| 19 февруари |align="center"| 20 май |align="center"| четвъртък и петък<br>21:00 – 22:30 |align="center"| [[Фетхие]] |align="center"| 22 |align="center"| Виктор Стоянов |align="center"| Виктория Капитонова |align="center"| Не |- !2 |align="center"| 2023 |align="center" rowspan="2"| 21 февруари |align="center"| 18 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>21:00 – 23:00/30 |align="center"| [[Бодрум]] |align="center"| 25 |align="center"| Евгени Генчев |align="center"| Валерия Георгиева |align="center"| Да |- !3 |align="center"| 2024 |align="center"| 26 |align="center"| 16 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>20:00 – 23:00/30 |align="center"| о-в [[Родос]] |align="center"| 26 |align="center"| Александър Младенов |align="center"| |align="center"| |- !4 |align="center"| 2025 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |} == Първи сезон == На 15 юни 2021 г. в предаването „[[Преди обед]]“ по [[bTV]] е обявено, че bTV Media Group започва работа по формата „Ергенът“. Месец по-късно, на 12 юли, стартира и кастингът за участие в романтичното предаване. На 28 юли в интервю пред „24 часа“ програмният директор на bTV, Христо Хаджитанев, обявява, че компанията „Олд скул“ на Нико Тупарев е избрана да реализира формата.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10027220 Old School Productions ще реализира формата „Ергенът“.]</ref> На 3 август 2021 г. е обявен ергенът в първия сезон на шоуто в България – 31-годишният Виктор Стоянов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/31-godishnijat-viktor-stojanov-e-ergenat-chieto-sarce-shte-se-opitat-da-plenjat-damite-v-romantichnoto-rialiti-po-btv.html На 3 август 2021 г. е обявен, 31-годишният Виктор Стоянов за „Ергенът“ в първия сезон на шоуто.]</ref> Регистрацията за участие приключва на 31 август. Официално на 8 септември в „[[Шоуто на Николаос Цитиридис]]“ е представен и водещият на предаването – [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. Снимките на риалитито започват през втората половина на месец септември в частен луксозен комплекс ''Гьокче Джемиле''<ref>[https://ladyzone.bg/galerii/kade-se-snima-ergenat-i-kolko-struva-edna-sedmica-vav-vilata.html Първият сезон на „Ергенът“ се снима в имението „Гьокче Джемиле“ в Турция.]</ref> на турската ривиера, в близост до град [[Фетхие]]. Премиерата на „Ергенът“ е в събота вечер на 19 февруари 2022 г. от 20:00 до 23:00 часа по bTV. 22 жени вземат участие в първия сезон на шоуто.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-koi-sa-parvite-11-krasavici-koito-shte-se-vpusnat-v-prikljuchenieto-ergenat.html?p=1 22 дами влизат в първия сезон на „Ергенът“.]</ref> След това продължава да се излъчва всеки четвъртък и петък от 21:00 до 22:30 часа под слогана „В търсене на любовта“. Епизодът, излъчен на 17 март 2022 г., беше прекъснат поради извънредното отразяване на [[Би Ти Ви Новините|bTV Новините]] на спецакцията на Министерство на вътрешните работи, свързана с арестите на бившия премиер [[Бойко Борисов]], бившия финансов министър [[Владислав Горанов]] и пиарката на Борисов – Севделина Арнаудова по обвинения за злоупотреба с евросредства. Целият епизод е излъчен на следващия ден.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/tomislav-donchev-goranov-i-arnaudova-naistina-sa-arestuvani-menda-stojanova-ne-e.html|заглавие=Томислав Дончев: Горанов и Арнаудова наистина са арестувани, Менда Стоянова не е|издател=btvnovinite.bg|дата=18 март 2022 г.}}</ref> === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 1<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (19.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Александра, 33 |хипнотерапевт |bgcolor="hotpink"|Деница |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Ева |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="hotpink"|Благовеста |bgcolor="hotpink"|Людмила |rowspan="22"| |bgcolor="hotpink"|Ева |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Дениз |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Гергана |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (2) |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (1) |bgcolor="hotpink"|1. Деница |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="silver"|Александра |bgcolor="limegreen"|Виктория К. |- !2 |Деница, 34 |мениджър в АЕЦ |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="hotpink"|Елвира |bgcolor="gold"|1. Деница |2. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Карина |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Деница |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Благовеста |bgcolor="gold"|1. Людмила |bgcolor="gold"|1. Виктория К. |bgcolor="hotpink"|2. Александра |2. Дениз |2. Деница |2. Деница |2. Александра |2/3. Виктория К. |bgcolor="tomato"|Дениз (втора) |- !3 |Ния-Косара, 20 |PR |2. Людмила |2. Деница |2. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Венета |2. Карина |3. Ния-Косара |2. Дениз |2. Венета |bgcolor="hotpink"|Благовеста |2. Деница |2. Людмила |2. Марта |2. Деница |2. Дениз |2. Виктория К. |2. Деница |2. Деница |bgcolor="hotpink"|3. Дениз |3. Деница |3. Александра |3. Виктория К. |3. Виктория К. |2/3. Дениз |- !4 |Марта, 36 |художничка |3. Зорница |3. Зорница |3. Деница |2. Гергана |3. Елвира |4. Людмила |3. Ния-Косара |3. Марта |bgcolor="hotpink"|Деница |3. Ния-Косара |3. Венета |3. Виктория К. |3. Карина |3. Александра |3. Деница |3. Дениз |3. Гергана |bgcolor="hotpink"|4. Благовеста |4. Виктория К. |4. Виктория К. |4. Александра |bgcolor="tomato"|Деница |- !5 |Радостина, 36 |бизнес дама |4. Радостина |4. Венета |4. Карина |3. Благовеста |4. Благовеста |5. Радостина |4. Александра |4. Деница |bgcolor="hotpink"|Ния-Косара |4. Виктория К. |4. Ния-Косара |4. Александра |4. Александра |4. Деница |4. Марта |4. Марта |4. Марта |bgcolor="hotpink"|5. Виктория К. |5. Марта |5. Людмила |bgcolor="tomato"|Людмила |- !6 |Вики Т., 20 |студентка |5. Габриела |5. Людмила |5. Зорница |4. Марта |5. Радостина |6. Елвира |5. Марта |5. Елвира |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |5. Карина |5. Деница |5. Ния-Косара |5. Виктория К. |5. Карина |5. Дениз |5. Ния-Косара |5. Людмила |bgcolor="hotpink"|6. Марта |6. Людмила |bgcolor="tomato"|Марта |- !7 |Габриела, 27 |дизайнер |6. Ния-Косара |6. Виктория К. |6. Людмила |5. Деница |6. Зорница |7. Вики Т. |6. Деница |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|Венета |6. Елвира |6. Карина |6. Гергана |6. Благовеста |6. Ния-Косара |6. Карина |6. Виктория К. |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|7. Людмила |bgcolor="tomato"|Благовеста |- !8 |Зорница, 32 |предприемач |7. Елвира |7. Благовеста |7. Виктория К. |6. Ева |7. Теодора |8. Карина |7. Венета |7. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Дениз |7. Венета |7. Вики Т. |7. Благовеста |7. Людмила |7. Людмила |7. Ния-Косара |7. Благовеста |7. Благовеста |bgcolor="tomato"|Гергана |- !9 |Дениз, 26 |модел |8. Ева |8. Теодора |8. Венета |7. Вики Т. |bgcolor="darkgray" rowspan="10"|Церемонията<br>приключва |9. Зорница |8. Елвира |8. Александра |2. Вики Т. |8. Вики Т. |8. Марта |8. Вики Т. |8. Ния-Косара |8. Гергана |8. Людмила |8. Гергана |bgcolor="tomato"|Ния-Косара |- !10 |Венета, 31 |търговски представител |9. Венета |9. Радостина |9. Ева |8. Карина |10. Венета |9. Теодора |9. Ния-Косара |3. Карина |9. Гергана |9. Дениз |9. Карина |9. Дениз |9. Благовеста |bgcolor="DarkOrchid"|9. Александра (3) |bgcolor="tomato"|Карина |- !11 |Ева, 28 |певица |10. Карина |10. Гергана |10. Гергана |9. Ния-Косара |11. Гергана |10. Радостина |10. Карина |4. Елвира |10. Благовеста |10. Благовеста |10. Людмила |10. Гергана |bgcolor="tomato"|Вики Т. |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Карина, 31 |медицински сътрудник |11. Полина |11. Александра |11. Теодора |10. Александра |12. Теодора |11. Людмила |11. Теодора |5. Людмила |11. Дениз |11. Гергана |bgcolor="tomato"|Венета |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !13 |Теодора, 30 |зъболекар, татуист, диджей |12. Гергана |12. Вики Т. |12. Елвира |11. Людмила |13. Деница |12. Вики Т. |12. Благовеста |6. Марта |12. Людмила |bgcolor="tomato"|Елвира |- !14 |Вероника, 33 |инструктор по аеробика |13. Теодора |13. Карина |13. Марта |12. Зорница |14. Ева |13. Ева |13. Ева |7. Гергана |bgcolor="tomato"|Ева |- !15 |Гергана, 24 |певица |14. Весела |14. Габриела |14. Весела |13. Теодора |15. Александра |14. Виктория К. |14. Гергана |bgcolor="tomato"|Теодора |- !16 |Благовеста, 31 |плеймейт |15. Виктория К. |15/16. Дениз |15. Габриела |14. Радостина |16. Дениз |15. Гергана |bgcolor="tomato"|Радостина |- !17 |Людмила, 29 |онлайн търговец |16. Александра |15/16. Полина |16. Дениз |15. Габриела |17. Благовеста |bgcolor="tomato"|Зорница |- !18 |Весела, 20 |гримьор |17. Вероника |17. Елвира |17. Благовеста |16. Дениз |bgcolor="tomato"|Габриела |- !19 |Полина, 35 |инженер |18. Марта |18. Весела |18. Радостина |bgcolor="tomato"|Весела |- !20 |Екатерина, 34 |стюардеса |19. Дениз |19. Ева |bgcolor="tomato"|Полина |- !21 |Елвира, 24 |дистрибутор |20. Благовеста |bgcolor="tomato"|Вероника |- !22 |Виктория К., 27 |инфлуенсър |bgcolor="tomato"|Екатерина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава три рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (27) '''(победителка)''' * 2. Дениз Хайрула (26) * 3. Александра Гърдева (34) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 4. Деница Дишкова (34) * 5. Людмила Костадинова (29) * 6. Марта Желязкова (36) * 7. Благовеста Цакова (31) * 8. Гергана Стаменова (30) * 9. Ния-Косара Георгиева (20) * 10. Карина Ленкова (31) * 11. Виктория Тасева (20) * 12. Венета Костова (31) * 13. Елвира Далакова (24) * 14. Ева Георгиева (28) * 15. Теодора Калинина (30) * 16. Радостина Илиевска (36) * 17. Зорница Господинова (32) * 18. Габриела Петрова (28) * 19. Весела Сиракова (20) * 20. Полина Иванова (35) * 21. Вероника Илиева (33) * 22. Екатерина Неделчева (34) == Втори сезон == На 15 април 2022 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за втори сезон на „Ергенът“. На 4 август 2022 г. е обявен ергенът във втория сезон на шоуто – 33-годишният пианист Евгени Генчев.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/33-godishnijat-pianist-evgeni-genchev-e-novijat-ergen-na-balgarija.html На 4 август 2022 г. е обявен, 33-годишният пианист Евгени Генчев за „Ергенът“ във втория сезон на шоуто.]</ref> 25 жени вземат участие в предаването под слогана „Симфония от чувства“. Сезонът се заснема в луксозна вила ''Каря'', намираща се на 13 км от турския курортен град [[Бодрум]].<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/evgeni-genchev/kade-se-snima-ergenat-vtori-sezon.html Вторият сезон на „Ергенът“ се снима във вила „Каря“ на 13 км от Бодрум.]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/ergenat-se-zavrashta-v-efira-na-btv-s-vtori-sezon-prez-2023-g.html|заглавие=„Ергенът“ се завръща в ефира на bTV с втори сезон през 2023 г.|дата=2022-12-20|труд=[[Би Ти Ви]]|достъп_дата=2023-01-02}}</ref> Премиерата на втория сезон е на 21 февруари 2023 г. (вторник) със специален пилотен епизод от 20:00 до 23:30 часа. В този сезон е променена схемата на излъчване през седмицата, а епизодите в сряда и четвъртък са удължени. От този сезон телевизията започва и съпътстваща продукция онлайн на официалния си сайт, а епизодите са достъпни на платформата „БТВ Плюс“.<ref>[https://www.btv.bg/reklama/tv/bfeed/akcenti/ergenat-zavljadava-digitalnoto-prostranstvo.html „Ергенът“ завлядава дигиталното пространство.]</ref> Финалът е излъчен на 18 май 2023 г. (четвъртък) от 20:00 до 23:30 часа. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 2<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Кристина |юрист |bgcolor="hotpink"|Меган |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Виктория |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Микаела |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="gold"|1. Боряна |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="DarkOrchid"|Виктория (1) |bgcolor="hotpink"|Пам |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="silver"|Пам |bgcolor="hotpink"|Боряна |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="hotpink"|Валерия |rowspan="25"| |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="limegreen"|Валерия |- !2 |Айлин |шампионка по карате |bgcolor="gold"|1. Кристина |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Виктория |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Боряна |rowspan="24"| |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Пам |bgcolor="gold"|1. Меган |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|1. Виктория |2. Айлин |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="gold"|1. Поли |bgcolor="gold"|1. Микаела |2. Микаела |2. Елена |bgcolor="tomato"|Елена (втора) |- !3 |Валерия |модел |2. Айлин |2. Мони |2. Кристина |3. Валерия |2. Елисавета |2. Меган |2. Виктория |3. Поли |2. Виктория |2. Елена |2. Джия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="hotpink"|2. Джия |3. Елена |3. Пам |2. Валерия |2. Валерия |2. Елена |3. Виктория |2. Елена |2. Микаела |2. Валерия |3. Елена |bgcolor="tomato"|Микаела |- !4 |Мони |екзотична танцьорка |3. Виктория |3. Ирина |3. Валерия |4. Елисавета |3. Крисия |3. Мони |3. Поли |4. Валерия |3. Боряна |3. Боряна |3. Валерия |2. Джия |bgcolor="hotpink"|3. Поли |4. Виктория |4. Айлин |3. Виктория |3. Микаела |3. Виктория |4. Боряна |3. Поли |3. Ирина |3. Поли |bgcolor="tomato"|Поли |- !5 |[[Джия]] |певица |4. Валерия |4. Виктория |4. Елисавета |5. Крисия |4. Виктория |4. Микаела |4. Габриела Ц. |5. Ивелина |4. Поли |4. Микаела |4. Боряна |3. Пам |bgcolor="hotpink"|4. Елена |5. Боряна |5. Микаела |4. Елена |4. Ирина |4. Ирина |5. Микаела |4. Ирина |4. Валерия |bgcolor="tomato"|Ирина |- !6 |Виктория |стюардеса |5. Елисавета |5. Кристина |5. Меган |6. Поли |5. Поли |5. Айлин |5. Валерия |6. Джия |5. Ивелина |5. Елисавета |5. Елисавета |4. Ивелина |bgcolor="hotpink"|5. Меган |6. Джия |6. Боряна |5. Боряна |5. Виктория |5. Микаела |6. Поли |5. Виктория |bgcolor="tomato"|Виктория |- !7 |Евгения |бизнес консултант |6. Пам |6. Милица |6. Поли |7. Микаела |6. Мони |6. Елисавета |6. Елисавета |7. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Елена |5. Елисавета |bgcolor="hotpink"|6. Айлин |7. Микаела |7. Виктория |6. Микаела |6. Айлин |6. Джия |7. Ирина |bgcolor="tomato"|Боряна |- !8 |Поли |фармацевт |7. Габриела Ц. |7. Боряна |7. Габриела Ц. |8. Пам |7. Пам |7. Габриела Ц. |7. Ивелина |8. Лиа |7. Елисавета |7. Валерия |7. Пам |6. Поли |bgcolor="hotpink"|7. Елисавета |8. Поли |8. Ивелина |7. Пам |7. Поли |7. Поли |bgcolor="tomato"|Джия |- !9 |Пам |автор есеист |8. Микаела |8. Поли |8. Милица |9. Габриела Ц. |8. Габриела Ц. |8. Боряна |8. Ирина |9. Елисавета |8. Джия |8. Поли |8. Микаела |7. Айлин |bgcolor="hotpink"|8. Боряна |9. Ивелина |9. Поли |8. Ирина |8. Боряна |bgcolor="tomato"|Айлин |- !10 |Габриела Ц. |инфлуенсър |9. Елена |9. Пам |9. Крисия |10. Габриела В. |9. Джия |9. Пам |9. Габриела В. |10. Виктория |9. Микаела |9. Айлин |9. Ирина |8. Меган |bgcolor="hotpink"|9. Микаела |10. Ирина |10. Ирина |9. Поли |9. Джия |- !11 |Меган |правителствен мениджър проекти |10. Теодора |10. Елисавета |10. Пам |11. Боряна |10. Боряна |10. Лиа |10. Пам |11. Габриела В. |10. Райа |10. Меган |10. Поли |9. Валерия |bgcolor="hotpink"|10. Ивелина |11. Меган |11. Елена |bgcolor="tomato"|Ивелина |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Теодора |детегледачка |11. Евгения |11. Габриела Ц. |11. Боряна |12. Лиа |11. Евгения |11. Райа |11. Райа |12. Микаела |11. Меган |11. Виктория |11. Ивелина |10. Боряна |bgcolor="hotpink"|11. Валерия |12. Пам |bgcolor="tomato"|Меган |- !13 |Ирина |маркетинг специалист |12. Райа |bgcolor="darkgray" rowspan="12"|Церемонията<br>приключва |12. Лиа |13. Евгения |12. Ирина |12. Ирина |12. Айлин |13. Райа |12. Крисия |12. Ирина |12. Крисия |11. Ирина |bgcolor="hotpink"|12. Ирина |bgcolor="tomato"|Елисавета |- !14 |Микаела |студент по право |13. Лиа |13. Ирина |14. Ирина |13. Лиа |13. Ивелина |13. Елена |14. Ирина |13. Ирина |13. Габриела В. |bgcolor="DarkOrchid"|13. Виктория (2) |bgcolor="tomato"|Крисия |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !15 |Ивелина |учителка |14. Крисия |14. Ивелина |15. Мони |14. Ивелина |14. Евгения |14. Меган |15. Пам |14. Пам |14. Ивелина |bgcolor="tomato"|Габриела Ц. |- !16 |Лиа |писателка на любовни романи |15. Боряна |15. Джия |16. Ивелина |15. Айлин |15. Габриела В. |15. Лиа |16. Меган |15. Габриела В. |15. Крисия |bgcolor="tomato"|Габриела В. |- !17 |Крисия |народна певица |16. Поли |16. Айлин |17. Райа |16. Микаела |16. Елена |16. Джия |17. Крисия |16. Елена |bgcolor="tomato"|Райа |- !18 |Паолина |преводач |17. Ирина |17. Евгения |18. Джия |17. Меган |17. Поли |17. Крисия |bgcolor="tomato"|Евгения |bgcolor="tomato"|Лиа |- !19 |Милица |секретарка |18. Мони |18. Габриела В. |19. Мария |18. Райа |18. Крисия |18. Евгения |- !20 |Елена-Антоанета |редактор |19. Ивелина |19. Райа |20. Айлин |19. Милица |19. Джия |bgcolor="tomato"|Мони |- !21 |Елисавета |предприемач |20. Мария |20. Мария |21. Милица |20. Габриела В. |bgcolor="tomato"|Милица |- !22 |Мария |онлайн търговец |21. Габриела В. |21. Микаела |22. Меган |bgcolor="tomato"|Мария |- !23 |Райа |йога учител |22. Милица |22. Мони |bgcolor="tomato"|Кристина |- !24 |Боряна |автомобилен търговец |23. Джия |bgcolor="tomato"|Теодора |- !25 |Габриела В. |моден предприемач |bgcolor="tomato"|Паолина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава две рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Валерия Георгиева (24) '''(победителка)''' * 2. Елена-Антоанета Сергова (31) * 3. Микаела Мадолева (23) * 4. Полина Викторова (32) * 5. Ирина Карабаджак (30) * 6. Виктория Илиева (27) * 7. Боряна Лекова (28) * 8. [[Джия]] (29) * 9. Айлин Бобева (23) * 10. Пам Велидис (32) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 11. Ивелина Иванова (29) * 12. Меган Петкова (28) * 13. Елисавета Ставрева (31) * 14. Крисия Димитрова (29) * 15. Габриела Великова (25) * 16. Габриела Цонева (21) * 17. Райя Куцарова (31) * 18. Лиа Кръстева (25) * 19. Евгения Миланова (33) * 20. Мони Зенгинер (21) * 21. Милица Гацева (26) * 22. Мария Самар (31) * 23. Кристина Пламенова (26) * 24. Теодора Илиева (19) * 25. Паолина Бърдарова (35) == Трети сезон == На 23 март 2023 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за трети сезон на „Ергенът“ в България. На 11 юли 2023 г. е обявен ергенът в третия сезон на шоуто – 28-годишният бизнесмен Александър Младенов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/biznesmenat-aleksandar-mladenov-se-vpuska-v-tarsene-na-ljubovta-v-tretija-sezon-na-romantichnoto-rialiti-ergenat.html Бизнесменът Александър Младенов се впуска в търсене на любовта в третия сезон на романтичното риалити „Ергенът“.]</ref> Снимките на шоуто започват през месец септември.<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/alexandar-mladenov/naum-shopov-snimkite-na-ergenat-3-zapochvat.html Наум Шопов от Гърция: Снимките на „Ергенът“ 3 започват!]</ref> Сезонът се заснема в луксозно имение ''Don Mansion'', което разполага с частна хеликоптерна площадка на гръцкия остров [[Родос]].<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-kade-shte-se-snima-ergenat-3.html Третият сезон на „Ергенът“ ще бъде заснет в имението „Don Mansion“ на гръцкия остров Родос.]</ref> 26 дами вземат участие. От този сезон онлайн продължението на шоуто „След церемонията“ водят [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] и Теа Минкова. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 3<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 |- !1 |Екатерина |модел |rowspan="27"| |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Екатерина |bgcolor="hotpink"|Габриела И. |bgcolor="gold"|1. Силви |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Барбара |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="hotpink"|Памела |bgcolor="tomato"|Габриела И. |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="hotpink"|Мария |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="hotpink"|Надежда |- !2 |Габи Н. |пожарникарка |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Магдалена |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Памела |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="tomato"|Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="tomato"|Теа |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Криси Е. |bgcolor="gold"|1. Йоана |- !3 |Валерия |студентка |2. Васка |2. Надежда |2. Васка |3. Йоана |2. Магдалена |2. Надя Г. |3. Теа |2. Йоана |rowspan="26"| |2. Теа |3. Надежда |2. Валерия |2. Теа |bgcolor="gold"|1. Екатерина |2. Мария |2. Магдалена |3. Магдалена |2. Магдалена |- !4 |Памела |специалист по маркетинг |3. Виктория |3. Виктория |3. Надежда |4. Памела |3. Надежда |3. Екатерина |4. Надежда |3. Теа |3. Виктория |4. Теа |3. Екатерина |3. Надежда |2. Валерия |3. Магдалена |3. Виктория |4. Йоана |3. Мария |- !5 |Габриела И. |състезател по плуване |4. Мария |4. Мария |4. Теа |5. Екатерина |4. Киара |4. Магдалена |5. Магдалена |4. Надя Г. |4. Валерия |5. Надя Г. |4. Криси Е. |4. Валерия |3. Барбара |4. Виктория |4. Киара |5. Надя Г. |4. Надя Г. |- !6 |Барбара |състезател по борба |5. Кристина Д. |5. Памела |5. Памела |6. Надежда |5. Габриела И. |5. Памела |6. Мария |5. Надежда |5. Надя Г. |6. Валерия |5. Теа |5. Виктория |4. Йоана |5. Надя Г. |5. Надя Г. |6. Киара |5. Валерия |- !7 |Теа |модел, актриса, танцьор, DJ |6. Памела |6. Силви |6. Милена |7. Милена |6. Васка |6. Габриела И. |7. Милена |6. Габриела И. |6. Милена |7. Екатерина |6. Барбара |6. Барбара |5. Киара |6. Киара |6. Мария |7. Мария |6. Криси Е. |- !8 |Васка |фармацевт |7. Габриела И. |7. Васка |7. Екатерина |8. Габриела И. |7. Мария |7. Йоана |8. Екатерина |7. Виктория |7. Екатерина |8. Виктория |7. Магдалена |7. Киара |6. Надя Г. |7. Барбара |7. Валерия |8. Екатерина |7. Екатерина |- !9 |Надя Г. |софтуерен инженер |8. Теа |8. Моника |8. Виктория |9. Виктория |8. Криси Е. |8. Мария |9. Барбара |8. Валерия |8. Йоана |9. Киара |8. Милена |8. Милена |7. Милена |8. Криси Е. |8. Криси Е. |9. Валерия |bgcolor="tomato"|Киара |- !10 |Киара |певица |9. Валерия |9. Габриела И. |9. Кристина Д. |10. Кристина Д. |9. Мими |9. Милена |bgcolor="darkgray" rowspan="9"|Церемонията<br>приключва |9. Мария |9. Киара |10. Барбара |9. Мария |9. Криси Е. |8. Мария |9. Екатерина |9. Екатерина |bgcolor="tomato"|Виктория |- !11 |Мартина |модел, инфлуенсър |10. Ивелина |10. Теа |10. Киара |11. Надя Г. |10. Надя Г. |10. Виктория |10. Силви |10. Барбара |11. Милена |10. Надя Г. |10. Надя Г. |9. Виктория |10. Йоана |bgcolor="tomato"|Барбара |- !12 |Шермин |модел |11. Киара |11. Мими |11. Силви |12. Барбара |11. Теа |11. Силви |11. Милена |11. Криси Е. |12. Мария |11. Виктория |11. Екатерина |10. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Милена |- !13 |Йоана |стюардеса |12. Йоана |12. Милена |12. Валерия |13. Киара |12. Йоана |12. Кристина Д. |12. Криси Е. |12. Мария |13. Криси Е. |12. Киара |Магдалена |11. Надежда |- ! colspan="3"|Епизод 2 (22.02) |13. Милена |13. Ивелина |13. Барбара |14. Теа |13. Валерия |13. Теа |13. Екатерина |13. Силви |bgcolor="tomato"|Силви |bgcolor="darkgray" colspan="2"|Няма отпаднала |- !14 |Магдалена |управител на заведение |14. Шермин |14. Криси Е. |14. Мария |15. Валерия |14. Милена |14. Валерия |14. Васка |bgcolor="tomato"|Васка |- !15 |Ивелина |психолог |15. Моника |15. Надя Г. |15. Криси Е. |16. Мария |15. Кристина Д. |15. Васка |15. Барбара |- !16 |Надежда |HR специалист |16. Габи Н. |16. Христиана |16. Мими |17. Васка |16. Силви |16. Киара |16. Киара |- !17 |Виктория |спортен мениджър |17. Барбара |17. Киара |17. Моника |18. Мими |17. Екатерина |17. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Кристина Д. |- !18 |Моника |IT мениджър |18. Христиана |18. Кристина Д. |18. Надя Г. |19. Криси Е. |18. Барбара |bgcolor="tomato"|Мими |- !19 |Милена |парфюмерист |19. Криси Е. |19. Барбара |19. Христиана |20. Христиана |bgcolor="tomato"|Христиана |- !20 |Христиана |училищен психолог |20. Мими |20. Йоана |20. Йоана |bgcolor="tomato"|Моника |- !21 |Силви |юрист |21. Екатерина |21. Валерия |bgcolor="tomato"|Ивелина |- !22 |Мария |графичен дизайнер |22. Надя Г. |bgcolor="tomato"|Шермин |- !23 |Криси Е. |гримьор, сценарист |23. Силви |bgcolor="tomato"|Габи Н. |- !24 |Гълъбина |бизнес анализатор |24. Мартина |bgcolor="tomato"|Мартина |- !25 |Кристина Д. |финансов директор в IT компания |bgcolor="tomato"|Гълъбина |- !26 |Мими |мениджър бизнес развитие |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * Валерия Дакова (20) * Екатерина Тодорова (25) * Йоана Младенова (25) * Магдалена Томова (36) * Надежда Вишева (34) * Надя Георгиева (25) * '''Финално класиране:''' * 7. Мария Чекмарьова (25) * 8. Кристина Евтимова (27) * 9. Киара Маджарова (24) * 10. Виктория Асенова (30) * 11. Барбара Иванова (23) * 12. Милена Соколова (38) * 13. Теа Добрева (24) * 14. Силви Русева (31) * 15. Васка Джурова (23) * 16. Памела Иванова (26) * 17. Габриела Иванова (25) * 18. Кристина Добрева (35) * 19. Мими Стоянова (35) * 20. Христиана Манова (30) * 21. Моника Страхилова (30) * 22. Ивелина Георгиева (44) * 23. Мартина Симова (27) * 24. Габриела Найденова (23) * 25. Анна Метушева - Шермин (26) * 26. Гълъбина Лилова (36) == Четвърти сезон == На 24 април 2024 г. bTV Media Group обявяват кастинг за четвърти сезон на „Ергенът“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/videos/zapishi-se-na-kasting-za-ergenat.html Старт на кастинга за „Ергенът“ 4]</ref> === Схема на сезона === {{раздел-мъниче}} === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ Официален уебсайт] * {{Facebook|ergenat.btv|„Ергенът“}} * {{Instagram|ergenat.btv|„Ергенът“}} * [https://www.youtube.com/@ergenat „Ергенът“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@ergenat.official „Ергенът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/39766/ergenat „Ергенът“ след ефир на bTV Plus] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] qunvysqbx6d1rqybb8kpse9yzzd2yvm 12215089 12214424 2024-04-26T11:31:44Z Nightname1 255764 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Ергенът“ | Име в оригинал = The Bachelor | Лого = E2699179992.jpg | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = романтично риалити | Създател(и) = Майк Флейс | Актьори = | Водещ(и) = [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 3 | Епизоди = 80 (сезони 1 – 3) | Изпълнителни продуценти = Мая Тодорова<br>Никола Тупарев<br>Радослав Тушев<br>за FX Camera (2 –)<br>''Old School Productions'' (1) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 75 минути (1)<br>90 – 120 минути (2)<br>160 – 170 минути (3) | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[19 февруари]] [[2022]] г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ }} '''„Ергенът“''' ({{lang|en|The Bachelor}}) е романтично риалити предаване, което се излъчва в 31 държави по света.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9889147 „Ергенът” – ново риалити започва по Би Ти Ви.]</ref> Българската версия по лиценз на Warner Bros. се излъчва от 2022 г. по [[bTV]]. До момента у нас са реализирани 3 сезона на предаването. == Формат == Екзотика, емоции и търсене на истинската любов са в основата на световноизвестния телевизионен формат. Състезанието проследява пътя на двадесет или повече дами към сърцето на един мъж, който има възможност да открие жената на мечтите си и да я направи своя съпруга на финала. По време на целия сезон участниците се опознават в чуждестранно имение, пътуват до екзотични места, а конфликтите, както вътрешни, така и външни, произтичат от елиминационния регламент на шоуто и борбата за последната роза – основен елемент в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 30px"| Старт ! style="padding: 0px 30px"| Финал ! style="padding: 0px 8px"| Излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Локация ! style="padding: 0px 8px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Ергенът ! style="padding: 0px 30px"| Победителка ! style="padding: 0px 15px"| Още ли<br>са заедно? |- !1 |align="center" rowspan="4"| [[bTV]] |align="center"| 2022 |align="center" rowspan="2"| 27 |align="center"| 19 февруари |align="center"| 20 май |align="center"| четвъртък и петък<br>21:00 – 22:30 |align="center"| [[Фетхие]] |align="center"| 22 |align="center"| Виктор Стоянов |align="center"| Виктория Капитонова |align="center"| Не |- !2 |align="center"| 2023 |align="center" rowspan="2"| 21 февруари |align="center"| 18 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>21:00 – 23:00/30 |align="center"| [[Бодрум]] |align="center"| 25 |align="center"| Евгени Генчев |align="center"| Валерия Георгиева |align="center"| Да |- !3 |align="center"| 2024 |align="center"| 26 |align="center"| 16 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>20:00 – 23:00/30 |align="center"| о-в [[Родос]] |align="center"| 26 |align="center"| Александър Младенов |align="center"| |align="center"| |- !4 |align="center"| 2025 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |} == Първи сезон == На 15 юни 2021 г. в предаването „[[Преди обед]]“ по [[bTV]] е обявено, че bTV Media Group започва работа по формата „Ергенът“. Месец по-късно, на 12 юли, стартира и кастингът за участие в романтичното предаване. На 28 юли в интервю пред „24 часа“ програмният директор на bTV, Христо Хаджитанев, обявява, че компанията „Олд скул“ на Нико Тупарев е избрана да реализира формата.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10027220 Old School Productions ще реализира формата „Ергенът“.]</ref> На 3 август 2021 г. е обявен ергенът в първия сезон на шоуто в България – 31-годишният Виктор Стоянов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/31-godishnijat-viktor-stojanov-e-ergenat-chieto-sarce-shte-se-opitat-da-plenjat-damite-v-romantichnoto-rialiti-po-btv.html На 3 август 2021 г. е обявен, 31-годишният Виктор Стоянов за „Ергенът“ в първия сезон на шоуто.]</ref> Регистрацията за участие приключва на 31 август. Официално на 8 септември в „[[Шоуто на Николаос Цитиридис]]“ е представен и водещият на предаването – [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. Снимките на риалитито започват през втората половина на месец септември в частен луксозен комплекс ''Гьокче Джемиле''<ref>[https://ladyzone.bg/galerii/kade-se-snima-ergenat-i-kolko-struva-edna-sedmica-vav-vilata.html Първият сезон на „Ергенът“ се снима в имението „Гьокче Джемиле“ в Турция.]</ref> на турската ривиера, в близост до град [[Фетхие]]. Премиерата на „Ергенът“ е в събота вечер на 19 февруари 2022 г. от 20:00 до 23:00 часа по bTV. 22 жени вземат участие в първия сезон на шоуто.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-koi-sa-parvite-11-krasavici-koito-shte-se-vpusnat-v-prikljuchenieto-ergenat.html?p=1 22 дами влизат в първия сезон на „Ергенът“.]</ref> След това продължава да се излъчва всеки четвъртък и петък от 21:00 до 22:30 часа под слогана „В търсене на любовта“. Епизодът, излъчен на 17 март 2022 г., беше прекъснат поради извънредното отразяване на [[Би Ти Ви Новините|bTV Новините]] на спецакцията на Министерство на вътрешните работи, свързана с арестите на бившия премиер [[Бойко Борисов]], бившия финансов министър [[Владислав Горанов]] и пиарката на Борисов – Севделина Арнаудова по обвинения за злоупотреба с евросредства. Целият епизод е излъчен на следващия ден.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/tomislav-donchev-goranov-i-arnaudova-naistina-sa-arestuvani-menda-stojanova-ne-e.html|заглавие=Томислав Дончев: Горанов и Арнаудова наистина са арестувани, Менда Стоянова не е|издател=btvnovinite.bg|дата=18 март 2022 г.}}</ref> === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 1<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (19.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Александра, 33 |хипнотерапевт |bgcolor="hotpink"|Деница |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Ева |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="hotpink"|Благовеста |bgcolor="hotpink"|Людмила |rowspan="22"| |bgcolor="hotpink"|Ева |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Дениз |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Гергана |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (2) |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (1) |bgcolor="hotpink"|1. Деница |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="silver"|Александра |bgcolor="limegreen"|Виктория К. |- !2 |Деница, 34 |мениджър в АЕЦ |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="hotpink"|Елвира |bgcolor="gold"|1. Деница |2. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Карина |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Деница |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Благовеста |bgcolor="gold"|1. Людмила |bgcolor="gold"|1. Виктория К. |bgcolor="hotpink"|2. Александра |2. Дениз |2. Деница |2. Деница |2. Александра |2/3. Виктория К. |bgcolor="tomato"|Дениз (втора) |- !3 |Ния-Косара, 20 |PR |2. Людмила |2. Деница |2. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Венета |2. Карина |3. Ния-Косара |2. Дениз |2. Венета |bgcolor="hotpink"|Благовеста |2. Деница |2. Людмила |2. Марта |2. Деница |2. Дениз |2. Виктория К. |2. Деница |2. Деница |bgcolor="hotpink"|3. Дениз |3. Деница |3. Александра |3. Виктория К. |3. Виктория К. |2/3. Дениз |- !4 |Марта, 36 |художничка |3. Зорница |3. Зорница |3. Деница |2. Гергана |3. Елвира |4. Людмила |3. Ния-Косара |3. Марта |bgcolor="hotpink"|Деница |3. Ния-Косара |3. Венета |3. Виктория К. |3. Карина |3. Александра |3. Деница |3. Дениз |3. Гергана |bgcolor="hotpink"|4. Благовеста |4. Виктория К. |4. Виктория К. |4. Александра |bgcolor="tomato"|Деница |- !5 |Радостина, 36 |бизнес дама |4. Радостина |4. Венета |4. Карина |3. Благовеста |4. Благовеста |5. Радостина |4. Александра |4. Деница |bgcolor="hotpink"|Ния-Косара |4. Виктория К. |4. Ния-Косара |4. Александра |4. Александра |4. Деница |4. Марта |4. Марта |4. Марта |bgcolor="hotpink"|5. Виктория К. |5. Марта |5. Людмила |bgcolor="tomato"|Людмила |- !6 |Вики Т., 20 |студентка |5. Габриела |5. Людмила |5. Зорница |4. Марта |5. Радостина |6. Елвира |5. Марта |5. Елвира |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |5. Карина |5. Деница |5. Ния-Косара |5. Виктория К. |5. Карина |5. Дениз |5. Ния-Косара |5. Людмила |bgcolor="hotpink"|6. Марта |6. Людмила |bgcolor="tomato"|Марта |- !7 |Габриела, 27 |дизайнер |6. Ния-Косара |6. Виктория К. |6. Людмила |5. Деница |6. Зорница |7. Вики Т. |6. Деница |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|Венета |6. Елвира |6. Карина |6. Гергана |6. Благовеста |6. Ния-Косара |6. Карина |6. Виктория К. |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|7. Людмила |bgcolor="tomato"|Благовеста |- !8 |Зорница, 32 |предприемач |7. Елвира |7. Благовеста |7. Виктория К. |6. Ева |7. Теодора |8. Карина |7. Венета |7. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Дениз |7. Венета |7. Вики Т. |7. Благовеста |7. Людмила |7. Людмила |7. Ния-Косара |7. Благовеста |7. Благовеста |bgcolor="tomato"|Гергана |- !9 |Дениз, 26 |модел |8. Ева |8. Теодора |8. Венета |7. Вики Т. |bgcolor="darkgray" rowspan="10"|Церемонията<br>приключва |9. Зорница |8. Елвира |8. Александра |2. Вики Т. |8. Вики Т. |8. Марта |8. Вики Т. |8. Ния-Косара |8. Гергана |8. Людмила |8. Гергана |bgcolor="tomato"|Ния-Косара |- !10 |Венета, 31 |търговски представител |9. Венета |9. Радостина |9. Ева |8. Карина |10. Венета |9. Теодора |9. Ния-Косара |3. Карина |9. Гергана |9. Дениз |9. Карина |9. Дениз |9. Благовеста |bgcolor="DarkOrchid"|9. Александра (3) |bgcolor="tomato"|Карина |- !11 |Ева, 28 |певица |10. Карина |10. Гергана |10. Гергана |9. Ния-Косара |11. Гергана |10. Радостина |10. Карина |4. Елвира |10. Благовеста |10. Благовеста |10. Людмила |10. Гергана |bgcolor="tomato"|Вики Т. |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Карина, 31 |медицински сътрудник |11. Полина |11. Александра |11. Теодора |10. Александра |12. Теодора |11. Людмила |11. Теодора |5. Людмила |11. Дениз |11. Гергана |bgcolor="tomato"|Венета |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !13 |Теодора, 30 |зъболекар, татуист, диджей |12. Гергана |12. Вики Т. |12. Елвира |11. Людмила |13. Деница |12. Вики Т. |12. Благовеста |6. Марта |12. Людмила |bgcolor="tomato"|Елвира |- !14 |Вероника, 33 |инструктор по аеробика |13. Теодора |13. Карина |13. Марта |12. Зорница |14. Ева |13. Ева |13. Ева |7. Гергана |bgcolor="tomato"|Ева |- !15 |Гергана, 24 |певица |14. Весела |14. Габриела |14. Весела |13. Теодора |15. Александра |14. Виктория К. |14. Гергана |bgcolor="tomato"|Теодора |- !16 |Благовеста, 31 |плеймейт |15. Виктория К. |15/16. Дениз |15. Габриела |14. Радостина |16. Дениз |15. Гергана |bgcolor="tomato"|Радостина |- !17 |Людмила, 29 |онлайн търговец |16. Александра |15/16. Полина |16. Дениз |15. Габриела |17. Благовеста |bgcolor="tomato"|Зорница |- !18 |Весела, 20 |гримьор |17. Вероника |17. Елвира |17. Благовеста |16. Дениз |bgcolor="tomato"|Габриела |- !19 |Полина, 35 |инженер |18. Марта |18. Весела |18. Радостина |bgcolor="tomato"|Весела |- !20 |Екатерина, 34 |стюардеса |19. Дениз |19. Ева |bgcolor="tomato"|Полина |- !21 |Елвира, 24 |дистрибутор |20. Благовеста |bgcolor="tomato"|Вероника |- !22 |Виктория К., 27 |инфлуенсър |bgcolor="tomato"|Екатерина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава три рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (27) '''(победителка)''' * 2. Дениз Хайрула (26) * 3. Александра Гърдева (34) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 4. Деница Дишкова (34) * 5. Людмила Костадинова (29) * 6. Марта Желязкова (36) * 7. Благовеста Цакова (31) * 8. Гергана Стаменова (30) * 9. Ния-Косара Георгиева (20) * 10. Карина Ленкова (31) * 11. Виктория Тасева (20) * 12. Венета Костова (31) * 13. Елвира Далакова (24) * 14. Ева Георгиева (28) * 15. Теодора Калинина (30) * 16. Радостина Илиевска (36) * 17. Зорница Господинова (32) * 18. Габриела Петрова (28) * 19. Весела Сиракова (20) * 20. Полина Иванова (35) * 21. Вероника Илиева (33) * 22. Екатерина Неделчева (34) == Втори сезон == На 15 април 2022 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за втори сезон на „Ергенът“. На 4 август 2022 г. е обявен ергенът във втория сезон на шоуто – 33-годишният пианист Евгени Генчев.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/33-godishnijat-pianist-evgeni-genchev-e-novijat-ergen-na-balgarija.html На 4 август 2022 г. е обявен, 33-годишният пианист Евгени Генчев за „Ергенът“ във втория сезон на шоуто.]</ref> 25 жени вземат участие в предаването под слогана „Симфония от чувства“. Сезонът се заснема в луксозна вила ''Каря'', намираща се на 13 км от турския курортен град [[Бодрум]].<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/evgeni-genchev/kade-se-snima-ergenat-vtori-sezon.html Вторият сезон на „Ергенът“ се снима във вила „Каря“ на 13 км от Бодрум.]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/ergenat-se-zavrashta-v-efira-na-btv-s-vtori-sezon-prez-2023-g.html|заглавие=„Ергенът“ се завръща в ефира на bTV с втори сезон през 2023 г.|дата=2022-12-20|труд=[[Би Ти Ви]]|достъп_дата=2023-01-02}}</ref> Премиерата на втория сезон е на 21 февруари 2023 г. (вторник) със специален пилотен епизод от 20:00 до 23:30 часа. В този сезон е променена схемата на излъчване през седмицата, а епизодите в сряда и четвъртък са удължени. От този сезон телевизията започва и съпътстваща продукция онлайн на официалния си сайт, а епизодите са достъпни на платформата „БТВ Плюс“.<ref>[https://www.btv.bg/reklama/tv/bfeed/akcenti/ergenat-zavljadava-digitalnoto-prostranstvo.html „Ергенът“ завлядава дигиталното пространство.]</ref> Финалът е излъчен на 18 май 2023 г. (четвъртък) от 20:00 до 23:30 часа. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 2<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Кристина |юрист |bgcolor="hotpink"|Меган |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Виктория |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Микаела |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="gold"|1. Боряна |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="DarkOrchid"|Виктория (1) |bgcolor="hotpink"|Пам |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="silver"|Пам |bgcolor="hotpink"|Боряна |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="hotpink"|Валерия |rowspan="25"| |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="limegreen"|Валерия |- !2 |Айлин |шампионка по карате |bgcolor="gold"|1. Кристина |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Виктория |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Боряна |rowspan="24"| |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Пам |bgcolor="gold"|1. Меган |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|1. Виктория |2. Айлин |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="gold"|1. Поли |bgcolor="gold"|1. Микаела |2. Микаела |2. Елена |bgcolor="tomato"|Елена (втора) |- !3 |Валерия |модел |2. Айлин |2. Мони |2. Кристина |3. Валерия |2. Елисавета |2. Меган |2. Виктория |3. Поли |2. Виктория |2. Елена |2. Джия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="hotpink"|2. Джия |3. Елена |3. Пам |2. Валерия |2. Валерия |2. Елена |3. Виктория |2. Елена |2. Микаела |2. Валерия |3. Елена |bgcolor="tomato"|Микаела |- !4 |Мони |екзотична танцьорка |3. Виктория |3. Ирина |3. Валерия |4. Елисавета |3. Крисия |3. Мони |3. Поли |4. Валерия |3. Боряна |3. Боряна |3. Валерия |2. Джия |bgcolor="hotpink"|3. Поли |4. Виктория |4. Айлин |3. Виктория |3. Микаела |3. Виктория |4. Боряна |3. Поли |3. Ирина |3. Поли |bgcolor="tomato"|Поли |- !5 |[[Джия]] |певица |4. Валерия |4. Виктория |4. Елисавета |5. Крисия |4. Виктория |4. Микаела |4. Габриела Ц. |5. Ивелина |4. Поли |4. Микаела |4. Боряна |3. Пам |bgcolor="hotpink"|4. Елена |5. Боряна |5. Микаела |4. Елена |4. Ирина |4. Ирина |5. Микаела |4. Ирина |4. Валерия |bgcolor="tomato"|Ирина |- !6 |Виктория |стюардеса |5. Елисавета |5. Кристина |5. Меган |6. Поли |5. Поли |5. Айлин |5. Валерия |6. Джия |5. Ивелина |5. Елисавета |5. Елисавета |4. Ивелина |bgcolor="hotpink"|5. Меган |6. Джия |6. Боряна |5. Боряна |5. Виктория |5. Микаела |6. Поли |5. Виктория |bgcolor="tomato"|Виктория |- !7 |Евгения |бизнес консултант |6. Пам |6. Милица |6. Поли |7. Микаела |6. Мони |6. Елисавета |6. Елисавета |7. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Елена |5. Елисавета |bgcolor="hotpink"|6. Айлин |7. Микаела |7. Виктория |6. Микаела |6. Айлин |6. Джия |7. Ирина |bgcolor="tomato"|Боряна |- !8 |Поли |фармацевт |7. Габриела Ц. |7. Боряна |7. Габриела Ц. |8. Пам |7. Пам |7. Габриела Ц. |7. Ивелина |8. Лиа |7. Елисавета |7. Валерия |7. Пам |6. Поли |bgcolor="hotpink"|7. Елисавета |8. Поли |8. Ивелина |7. Пам |7. Поли |7. Поли |bgcolor="tomato"|Джия |- !9 |Пам |автор есеист |8. Микаела |8. Поли |8. Милица |9. Габриела Ц. |8. Габриела Ц. |8. Боряна |8. Ирина |9. Елисавета |8. Джия |8. Поли |8. Микаела |7. Айлин |bgcolor="hotpink"|8. Боряна |9. Ивелина |9. Поли |8. Ирина |8. Боряна |bgcolor="tomato"|Айлин |- !10 |Габриела Ц. |инфлуенсър |9. Елена |9. Пам |9. Крисия |10. Габриела В. |9. Джия |9. Пам |9. Габриела В. |10. Виктория |9. Микаела |9. Айлин |9. Ирина |8. Меган |bgcolor="hotpink"|9. Микаела |10. Ирина |10. Ирина |9. Поли |9. Джия |- !11 |Меган |правителствен мениджър проекти |10. Теодора |10. Елисавета |10. Пам |11. Боряна |10. Боряна |10. Лиа |10. Пам |11. Габриела В. |10. Райа |10. Меган |10. Поли |9. Валерия |bgcolor="hotpink"|10. Ивелина |11. Меган |11. Елена |bgcolor="tomato"|Ивелина |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Теодора |детегледачка |11. Евгения |11. Габриела Ц. |11. Боряна |12. Лиа |11. Евгения |11. Райа |11. Райа |12. Микаела |11. Меган |11. Виктория |11. Ивелина |10. Боряна |bgcolor="hotpink"|11. Валерия |12. Пам |bgcolor="tomato"|Меган |- !13 |Ирина |маркетинг специалист |12. Райа |bgcolor="darkgray" rowspan="12"|Церемонията<br>приключва |12. Лиа |13. Евгения |12. Ирина |12. Ирина |12. Айлин |13. Райа |12. Крисия |12. Ирина |12. Крисия |11. Ирина |bgcolor="hotpink"|12. Ирина |bgcolor="tomato"|Елисавета |- !14 |Микаела |студент по право |13. Лиа |13. Ирина |14. Ирина |13. Лиа |13. Ивелина |13. Елена |14. Ирина |13. Ирина |13. Габриела В. |bgcolor="DarkOrchid"|13. Виктория (2) |bgcolor="tomato"|Крисия |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !15 |Ивелина |учителка |14. Крисия |14. Ивелина |15. Мони |14. Ивелина |14. Евгения |14. Меган |15. Пам |14. Пам |14. Ивелина |bgcolor="tomato"|Габриела Ц. |- !16 |Лиа |писателка на любовни романи |15. Боряна |15. Джия |16. Ивелина |15. Айлин |15. Габриела В. |15. Лиа |16. Меган |15. Габриела В. |15. Крисия |bgcolor="tomato"|Габриела В. |- !17 |Крисия |народна певица |16. Поли |16. Айлин |17. Райа |16. Микаела |16. Елена |16. Джия |17. Крисия |16. Елена |bgcolor="tomato"|Райа |- !18 |Паолина |преводач |17. Ирина |17. Евгения |18. Джия |17. Меган |17. Поли |17. Крисия |bgcolor="tomato"|Евгения |bgcolor="tomato"|Лиа |- !19 |Милица |секретарка |18. Мони |18. Габриела В. |19. Мария |18. Райа |18. Крисия |18. Евгения |- !20 |Елена-Антоанета |редактор |19. Ивелина |19. Райа |20. Айлин |19. Милица |19. Джия |bgcolor="tomato"|Мони |- !21 |Елисавета |предприемач |20. Мария |20. Мария |21. Милица |20. Габриела В. |bgcolor="tomato"|Милица |- !22 |Мария |онлайн търговец |21. Габриела В. |21. Микаела |22. Меган |bgcolor="tomato"|Мария |- !23 |Райа |йога учител |22. Милица |22. Мони |bgcolor="tomato"|Кристина |- !24 |Боряна |автомобилен търговец |23. Джия |bgcolor="tomato"|Теодора |- !25 |Габриела В. |моден предприемач |bgcolor="tomato"|Паолина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава две рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Валерия Георгиева (24) '''(победителка)''' * 2. Елена-Антоанета Сергова (31) * 3. Микаела Мадолева (23) * 4. Полина Викторова (32) * 5. Ирина Карабаджак (30) * 6. Виктория Илиева (27) * 7. Боряна Лекова (28) * 8. [[Джия]] (29) * 9. Айлин Бобева (23) * 10. Пам Велидис (32) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 11. Ивелина Иванова (29) * 12. Меган Петкова (28) * 13. Елисавета Ставрева (31) * 14. Крисия Димитрова (29) * 15. Габриела Великова (25) * 16. Габриела Цонева (21) * 17. Райя Куцарова (31) * 18. Лиа Кръстева (25) * 19. Евгения Миланова (33) * 20. Мони Зенгинер (21) * 21. Милица Гацева (26) * 22. Мария Самар (31) * 23. Кристина Пламенова (26) * 24. Теодора Илиева (19) * 25. Паолина Бърдарова (35) == Трети сезон == На 23 март 2023 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за трети сезон на „Ергенът“ в България. На 11 юли 2023 г. е обявен ергенът в третия сезон на шоуто – 28-годишният бизнесмен Александър Младенов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/biznesmenat-aleksandar-mladenov-se-vpuska-v-tarsene-na-ljubovta-v-tretija-sezon-na-romantichnoto-rialiti-ergenat.html Бизнесменът Александър Младенов се впуска в търсене на любовта в третия сезон на романтичното риалити „Ергенът“.]</ref> Снимките на шоуто започват през месец септември.<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/alexandar-mladenov/naum-shopov-snimkite-na-ergenat-3-zapochvat.html Наум Шопов от Гърция: Снимките на „Ергенът“ 3 започват!]</ref> Сезонът се заснема в луксозно имение ''Don Mansion'', което разполага с частна хеликоптерна площадка на гръцкия остров [[Родос]].<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-kade-shte-se-snima-ergenat-3.html Третият сезон на „Ергенът“ ще бъде заснет в имението „Don Mansion“ на гръцкия остров Родос.]</ref> 26 дами вземат участие. От този сезон онлайн продължението на шоуто „След церемонията“ водят [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] и Теа Минкова. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 3<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 |- !1 |Екатерина |модел |rowspan="27"| |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Екатерина |bgcolor="hotpink"|Габриела И. |bgcolor="gold"|1. Силви |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Барбара |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="hotpink"|Памела |bgcolor="tomato"|Габриела И. |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="hotpink"|Мария |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="hotpink"|Екатерина |- !2 |Габи Н. |пожарникарка |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Магдалена |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Памела |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="tomato"|Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="tomato"|Теа |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Криси Е. |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |- !3 |Валерия |студентка |2. Васка |2. Надежда |2. Васка |3. Йоана |2. Магдалена |2. Надя Г. |3. Теа |2. Йоана |rowspan="26"| |2. Теа |3. Надежда |2. Валерия |2. Теа |bgcolor="gold"|1. Екатерина |2. Мария |2. Магдалена |3. Магдалена |2. Магдалена |2. Надя Г. |- !4 |Памела |специалист по маркетинг |3. Виктория |3. Виктория |3. Надежда |4. Памела |3. Надежда |3. Екатерина |4. Надежда |3. Теа |3. Виктория |4. Теа |3. Екатерина |3. Надежда |2. Валерия |3. Магдалена |3. Виктория |4. Йоана |3. Мария |3. Магдалена |- !5 |Габриела И. |състезател по плуване |4. Мария |4. Мария |4. Теа |5. Екатерина |4. Киара |4. Магдалена |5. Магдалена |4. Надя Г. |4. Валерия |5. Надя Г. |4. Криси Е. |4. Валерия |3. Барбара |4. Виктория |4. Киара |5. Надя Г. |4. Надя Г. |4. Валерия |- !6 |Барбара |състезател по борба |5. Кристина Д. |5. Памела |5. Памела |6. Надежда |5. Габриела И. |5. Памела |6. Мария |5. Надежда |5. Надя Г. |6. Валерия |5. Теа |5. Виктория |4. Йоана |5. Надя Г. |5. Надя Г. |6. Киара |5. Валерия |5. Йоана |- !7 |Теа |модел, актриса, танцьор, DJ |6. Памела |6. Силви |6. Милена |7. Милена |6. Васка |6. Габриела И. |7. Милена |6. Габриела И. |6. Милена |7. Екатерина |6. Барбара |6. Барбара |5. Киара |6. Киара |6. Мария |7. Мария |6. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Криси Е. |- !8 |Васка |фармацевт |7. Габриела И. |7. Васка |7. Екатерина |8. Габриела И. |7. Мария |7. Йоана |8. Екатерина |7. Виктория |7. Екатерина |8. Виктория |7. Магдалена |7. Киара |6. Надя Г. |7. Барбара |7. Валерия |8. Екатерина |7. Екатерина |bgcolor="tomato"|Мария |- !9 |Надя Г. |софтуерен инженер |8. Теа |8. Моника |8. Виктория |9. Виктория |8. Криси Е. |8. Мария |9. Барбара |8. Валерия |8. Йоана |9. Киара |8. Милена |8. Милена |7. Милена |8. Криси Е. |8. Криси Е. |9. Валерия |bgcolor="tomato"|Киара |- !10 |Киара |певица |9. Валерия |9. Габриела И. |9. Кристина Д. |10. Кристина Д. |9. Мими |9. Милена |bgcolor="darkgray" rowspan="9"|Церемонията<br>приключва |9. Мария |9. Киара |10. Барбара |9. Мария |9. Криси Е. |8. Мария |9. Екатерина |9. Екатерина |bgcolor="tomato"|Виктория |- !11 |Мартина |модел, инфлуенсър |10. Ивелина |10. Теа |10. Киара |11. Надя Г. |10. Надя Г. |10. Виктория |10. Силви |10. Барбара |11. Милена |10. Надя Г. |10. Надя Г. |9. Виктория |10. Йоана |bgcolor="tomato"|Барбара |- !12 |Шермин |модел |11. Киара |11. Мими |11. Силви |12. Барбара |11. Теа |11. Силви |11. Милена |11. Криси Е. |12. Мария |11. Виктория |11. Екатерина |10. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Милена |- !13 |Йоана |стюардеса |12. Йоана |12. Милена |12. Валерия |13. Киара |12. Йоана |12. Кристина Д. |12. Криси Е. |12. Мария |13. Криси Е. |12. Киара |Магдалена |11. Надежда |- ! colspan="3"|Епизод 2 (22.02) |13. Милена |13. Ивелина |13. Барбара |14. Теа |13. Валерия |13. Теа |13. Екатерина |13. Силви |bgcolor="tomato"|Силви |bgcolor="darkgray" colspan="2"|Няма отпаднала |- !14 |Магдалена |управител на заведение |14. Шермин |14. Криси Е. |14. Мария |15. Валерия |14. Милена |14. Валерия |14. Васка |bgcolor="tomato"|Васка |- !15 |Ивелина |психолог |15. Моника |15. Надя Г. |15. Криси Е. |16. Мария |15. Кристина Д. |15. Васка |15. Барбара |- !16 |Надежда |HR специалист |16. Габи Н. |16. Христиана |16. Мими |17. Васка |16. Силви |16. Киара |16. Киара |- !17 |Виктория |спортен мениджър |17. Барбара |17. Киара |17. Моника |18. Мими |17. Екатерина |17. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Кристина Д. |- !18 |Моника |IT мениджър |18. Христиана |18. Кристина Д. |18. Надя Г. |19. Криси Е. |18. Барбара |bgcolor="tomato"|Мими |- !19 |Милена |парфюмерист |19. Криси Е. |19. Барбара |19. Христиана |20. Христиана |bgcolor="tomato"|Христиана |- !20 |Христиана |училищен психолог |20. Мими |20. Йоана |20. Йоана |bgcolor="tomato"|Моника |- !21 |Силви |юрист |21. Екатерина |21. Валерия |bgcolor="tomato"|Ивелина |- !22 |Мария |графичен дизайнер |22. Надя Г. |bgcolor="tomato"|Шермин |- !23 |Криси Е. |гримьор, сценарист |23. Силви |bgcolor="tomato"|Габи Н. |- !24 |Гълъбина |бизнес анализатор |24. Мартина |bgcolor="tomato"|Мартина |- !25 |Кристина Д. |финансов директор в IT компания |bgcolor="tomato"|Гълъбина |- !26 |Мими |мениджър бизнес развитие |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * Валерия Дакова (20) * Екатерина Тодорова (25) * Йоана Младенова (25) * Магдалена Томова (36) * Надежда Вишева (34) * Надя Георгиева (25) * '''Финално класиране:''' * 7. Мария Чекмарьова (25) * 8. Кристина Евтимова (27) * 9. Киара Маджарова (24) * 10. Виктория Асенова (30) * 11. Барбара Иванова (23) * 12. Милена Соколова (38) * 13. Теа Добрева (24) * 14. Силви Русева (31) * 15. Васка Джурова (23) * 16. Памела Иванова (26) * 17. Габриела Иванова (25) * 18. Кристина Добрева (35) * 19. Мими Стоянова (35) * 20. Христиана Манова (30) * 21. Моника Страхилова (30) * 22. Ивелина Георгиева (44) * 23. Мартина Симова (27) * 24. Габриела Найденова (23) * 25. Анна Метушева - Шермин (26) * 26. Гълъбина Лилова (36) == Четвърти сезон == На 24 април 2024 г. bTV Media Group обявяват кастинг за четвърти сезон на „Ергенът“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/videos/zapishi-se-na-kasting-za-ergenat.html Старт на кастинга за „Ергенът“ 4]</ref> === Схема на сезона === {{раздел-мъниче}} === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ Официален уебсайт] * {{Facebook|ergenat.btv|„Ергенът“}} * {{Instagram|ergenat.btv|„Ергенът“}} * [https://www.youtube.com/@ergenat „Ергенът“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@ergenat.official „Ергенът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/39766/ergenat „Ергенът“ след ефир на bTV Plus] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] ngfm45byx9adetrp1d9on9ilrwtdgls 12215097 12215089 2024-04-26T11:36:58Z Nightname1 255764 /* Схема на сезона */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Ергенът“ | Име в оригинал = The Bachelor | Лого = E2699179992.jpg | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = романтично риалити | Създател(и) = Майк Флейс | Актьори = | Водещ(и) = [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 3 | Епизоди = 80 (сезони 1 – 3) | Изпълнителни продуценти = Мая Тодорова<br>Никола Тупарев<br>Радослав Тушев<br>за FX Camera (2 –)<br>''Old School Productions'' (1) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 75 минути (1)<br>90 – 120 минути (2)<br>160 – 170 минути (3) | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[19 февруари]] [[2022]] г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ }} '''„Ергенът“''' ({{lang|en|The Bachelor}}) е романтично риалити предаване, което се излъчва в 31 държави по света.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9889147 „Ергенът” – ново риалити започва по Би Ти Ви.]</ref> Българската версия по лиценз на Warner Bros. се излъчва от 2022 г. по [[bTV]]. До момента у нас са реализирани 3 сезона на предаването. == Формат == Екзотика, емоции и търсене на истинската любов са в основата на световноизвестния телевизионен формат. Състезанието проследява пътя на двадесет или повече дами към сърцето на един мъж, който има възможност да открие жената на мечтите си и да я направи своя съпруга на финала. По време на целия сезон участниците се опознават в чуждестранно имение, пътуват до екзотични места, а конфликтите, както вътрешни, така и външни, произтичат от елиминационния регламент на шоуто и борбата за последната роза – основен елемент в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 30px"| Старт ! style="padding: 0px 30px"| Финал ! style="padding: 0px 8px"| Излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Локация ! style="padding: 0px 8px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Ергенът ! style="padding: 0px 30px"| Победителка ! style="padding: 0px 15px"| Още ли<br>са заедно? |- !1 |align="center" rowspan="4"| [[bTV]] |align="center"| 2022 |align="center" rowspan="2"| 27 |align="center"| 19 февруари |align="center"| 20 май |align="center"| четвъртък и петък<br>21:00 – 22:30 |align="center"| [[Фетхие]] |align="center"| 22 |align="center"| Виктор Стоянов |align="center"| Виктория Капитонова |align="center"| Не |- !2 |align="center"| 2023 |align="center" rowspan="2"| 21 февруари |align="center"| 18 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>21:00 – 23:00/30 |align="center"| [[Бодрум]] |align="center"| 25 |align="center"| Евгени Генчев |align="center"| Валерия Георгиева |align="center"| Да |- !3 |align="center"| 2024 |align="center"| 26 |align="center"| 16 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>20:00 – 23:00/30 |align="center"| о-в [[Родос]] |align="center"| 26 |align="center"| Александър Младенов |align="center"| |align="center"| |- !4 |align="center"| 2025 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |} == Първи сезон == На 15 юни 2021 г. в предаването „[[Преди обед]]“ по [[bTV]] е обявено, че bTV Media Group започва работа по формата „Ергенът“. Месец по-късно, на 12 юли, стартира и кастингът за участие в романтичното предаване. На 28 юли в интервю пред „24 часа“ програмният директор на bTV, Христо Хаджитанев, обявява, че компанията „Олд скул“ на Нико Тупарев е избрана да реализира формата.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10027220 Old School Productions ще реализира формата „Ергенът“.]</ref> На 3 август 2021 г. е обявен ергенът в първия сезон на шоуто в България – 31-годишният Виктор Стоянов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/31-godishnijat-viktor-stojanov-e-ergenat-chieto-sarce-shte-se-opitat-da-plenjat-damite-v-romantichnoto-rialiti-po-btv.html На 3 август 2021 г. е обявен, 31-годишният Виктор Стоянов за „Ергенът“ в първия сезон на шоуто.]</ref> Регистрацията за участие приключва на 31 август. Официално на 8 септември в „[[Шоуто на Николаос Цитиридис]]“ е представен и водещият на предаването – [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. Снимките на риалитито започват през втората половина на месец септември в частен луксозен комплекс ''Гьокче Джемиле''<ref>[https://ladyzone.bg/galerii/kade-se-snima-ergenat-i-kolko-struva-edna-sedmica-vav-vilata.html Първият сезон на „Ергенът“ се снима в имението „Гьокче Джемиле“ в Турция.]</ref> на турската ривиера, в близост до град [[Фетхие]]. Премиерата на „Ергенът“ е в събота вечер на 19 февруари 2022 г. от 20:00 до 23:00 часа по bTV. 22 жени вземат участие в първия сезон на шоуто.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-koi-sa-parvite-11-krasavici-koito-shte-se-vpusnat-v-prikljuchenieto-ergenat.html?p=1 22 дами влизат в първия сезон на „Ергенът“.]</ref> След това продължава да се излъчва всеки четвъртък и петък от 21:00 до 22:30 часа под слогана „В търсене на любовта“. Епизодът, излъчен на 17 март 2022 г., беше прекъснат поради извънредното отразяване на [[Би Ти Ви Новините|bTV Новините]] на спецакцията на Министерство на вътрешните работи, свързана с арестите на бившия премиер [[Бойко Борисов]], бившия финансов министър [[Владислав Горанов]] и пиарката на Борисов – Севделина Арнаудова по обвинения за злоупотреба с евросредства. Целият епизод е излъчен на следващия ден.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/tomislav-donchev-goranov-i-arnaudova-naistina-sa-arestuvani-menda-stojanova-ne-e.html|заглавие=Томислав Дончев: Горанов и Арнаудова наистина са арестувани, Менда Стоянова не е|издател=btvnovinite.bg|дата=18 март 2022 г.}}</ref> === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 1<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (19.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Александра, 33 |хипнотерапевт |bgcolor="hotpink"|Деница |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Ева |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="hotpink"|Благовеста |bgcolor="hotpink"|Людмила |rowspan="22"| |bgcolor="hotpink"|Ева |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Дениз |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Гергана |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (2) |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (1) |bgcolor="hotpink"|1. Деница |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="silver"|Александра |bgcolor="limegreen"|Виктория К. |- !2 |Деница, 34 |мениджър в АЕЦ |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="hotpink"|Елвира |bgcolor="gold"|1. Деница |2. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Карина |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Деница |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Благовеста |bgcolor="gold"|1. Людмила |bgcolor="gold"|1. Виктория К. |bgcolor="hotpink"|2. Александра |2. Дениз |2. Деница |2. Деница |2. Александра |2/3. Виктория К. |bgcolor="tomato"|Дениз (втора) |- !3 |Ния-Косара, 20 |PR |2. Людмила |2. Деница |2. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Венета |2. Карина |3. Ния-Косара |2. Дениз |2. Венета |bgcolor="hotpink"|Благовеста |2. Деница |2. Людмила |2. Марта |2. Деница |2. Дениз |2. Виктория К. |2. Деница |2. Деница |bgcolor="hotpink"|3. Дениз |3. Деница |3. Александра |3. Виктория К. |3. Виктория К. |2/3. Дениз |- !4 |Марта, 36 |художничка |3. Зорница |3. Зорница |3. Деница |2. Гергана |3. Елвира |4. Людмила |3. Ния-Косара |3. Марта |bgcolor="hotpink"|Деница |3. Ния-Косара |3. Венета |3. Виктория К. |3. Карина |3. Александра |3. Деница |3. Дениз |3. Гергана |bgcolor="hotpink"|4. Благовеста |4. Виктория К. |4. Виктория К. |4. Александра |bgcolor="tomato"|Деница |- !5 |Радостина, 36 |бизнес дама |4. Радостина |4. Венета |4. Карина |3. Благовеста |4. Благовеста |5. Радостина |4. Александра |4. Деница |bgcolor="hotpink"|Ния-Косара |4. Виктория К. |4. Ния-Косара |4. Александра |4. Александра |4. Деница |4. Марта |4. Марта |4. Марта |bgcolor="hotpink"|5. Виктория К. |5. Марта |5. Людмила |bgcolor="tomato"|Людмила |- !6 |Вики Т., 20 |студентка |5. Габриела |5. Людмила |5. Зорница |4. Марта |5. Радостина |6. Елвира |5. Марта |5. Елвира |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |5. Карина |5. Деница |5. Ния-Косара |5. Виктория К. |5. Карина |5. Дениз |5. Ния-Косара |5. Людмила |bgcolor="hotpink"|6. Марта |6. Людмила |bgcolor="tomato"|Марта |- !7 |Габриела, 27 |дизайнер |6. Ния-Косара |6. Виктория К. |6. Людмила |5. Деница |6. Зорница |7. Вики Т. |6. Деница |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|Венета |6. Елвира |6. Карина |6. Гергана |6. Благовеста |6. Ния-Косара |6. Карина |6. Виктория К. |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|7. Людмила |bgcolor="tomato"|Благовеста |- !8 |Зорница, 32 |предприемач |7. Елвира |7. Благовеста |7. Виктория К. |6. Ева |7. Теодора |8. Карина |7. Венета |7. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Дениз |7. Венета |7. Вики Т. |7. Благовеста |7. Людмила |7. Людмила |7. Ния-Косара |7. Благовеста |7. Благовеста |bgcolor="tomato"|Гергана |- !9 |Дениз, 26 |модел |8. Ева |8. Теодора |8. Венета |7. Вики Т. |bgcolor="darkgray" rowspan="10"|Церемонията<br>приключва |9. Зорница |8. Елвира |8. Александра |2. Вики Т. |8. Вики Т. |8. Марта |8. Вики Т. |8. Ния-Косара |8. Гергана |8. Людмила |8. Гергана |bgcolor="tomato"|Ния-Косара |- !10 |Венета, 31 |търговски представител |9. Венета |9. Радостина |9. Ева |8. Карина |10. Венета |9. Теодора |9. Ния-Косара |3. Карина |9. Гергана |9. Дениз |9. Карина |9. Дениз |9. Благовеста |bgcolor="DarkOrchid"|9. Александра (3) |bgcolor="tomato"|Карина |- !11 |Ева, 28 |певица |10. Карина |10. Гергана |10. Гергана |9. Ния-Косара |11. Гергана |10. Радостина |10. Карина |4. Елвира |10. Благовеста |10. Благовеста |10. Людмила |10. Гергана |bgcolor="tomato"|Вики Т. |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Карина, 31 |медицински сътрудник |11. Полина |11. Александра |11. Теодора |10. Александра |12. Теодора |11. Людмила |11. Теодора |5. Людмила |11. Дениз |11. Гергана |bgcolor="tomato"|Венета |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !13 |Теодора, 30 |зъболекар, татуист, диджей |12. Гергана |12. Вики Т. |12. Елвира |11. Людмила |13. Деница |12. Вики Т. |12. Благовеста |6. Марта |12. Людмила |bgcolor="tomato"|Елвира |- !14 |Вероника, 33 |инструктор по аеробика |13. Теодора |13. Карина |13. Марта |12. Зорница |14. Ева |13. Ева |13. Ева |7. Гергана |bgcolor="tomato"|Ева |- !15 |Гергана, 24 |певица |14. Весела |14. Габриела |14. Весела |13. Теодора |15. Александра |14. Виктория К. |14. Гергана |bgcolor="tomato"|Теодора |- !16 |Благовеста, 31 |плеймейт |15. Виктория К. |15/16. Дениз |15. Габриела |14. Радостина |16. Дениз |15. Гергана |bgcolor="tomato"|Радостина |- !17 |Людмила, 29 |онлайн търговец |16. Александра |15/16. Полина |16. Дениз |15. Габриела |17. Благовеста |bgcolor="tomato"|Зорница |- !18 |Весела, 20 |гримьор |17. Вероника |17. Елвира |17. Благовеста |16. Дениз |bgcolor="tomato"|Габриела |- !19 |Полина, 35 |инженер |18. Марта |18. Весела |18. Радостина |bgcolor="tomato"|Весела |- !20 |Екатерина, 34 |стюардеса |19. Дениз |19. Ева |bgcolor="tomato"|Полина |- !21 |Елвира, 24 |дистрибутор |20. Благовеста |bgcolor="tomato"|Вероника |- !22 |Виктория К., 27 |инфлуенсър |bgcolor="tomato"|Екатерина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава три рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (27) '''(победителка)''' * 2. Дениз Хайрула (26) * 3. Александра Гърдева (34) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 4. Деница Дишкова (34) * 5. Людмила Костадинова (29) * 6. Марта Желязкова (36) * 7. Благовеста Цакова (31) * 8. Гергана Стаменова (30) * 9. Ния-Косара Георгиева (20) * 10. Карина Ленкова (31) * 11. Виктория Тасева (20) * 12. Венета Костова (31) * 13. Елвира Далакова (24) * 14. Ева Георгиева (28) * 15. Теодора Калинина (30) * 16. Радостина Илиевска (36) * 17. Зорница Господинова (32) * 18. Габриела Петрова (28) * 19. Весела Сиракова (20) * 20. Полина Иванова (35) * 21. Вероника Илиева (33) * 22. Екатерина Неделчева (34) == Втори сезон == На 15 април 2022 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за втори сезон на „Ергенът“. На 4 август 2022 г. е обявен ергенът във втория сезон на шоуто – 33-годишният пианист Евгени Генчев.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/33-godishnijat-pianist-evgeni-genchev-e-novijat-ergen-na-balgarija.html На 4 август 2022 г. е обявен, 33-годишният пианист Евгени Генчев за „Ергенът“ във втория сезон на шоуто.]</ref> 25 жени вземат участие в предаването под слогана „Симфония от чувства“. Сезонът се заснема в луксозна вила ''Каря'', намираща се на 13 км от турския курортен град [[Бодрум]].<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/evgeni-genchev/kade-se-snima-ergenat-vtori-sezon.html Вторият сезон на „Ергенът“ се снима във вила „Каря“ на 13 км от Бодрум.]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/ergenat-se-zavrashta-v-efira-na-btv-s-vtori-sezon-prez-2023-g.html|заглавие=„Ергенът“ се завръща в ефира на bTV с втори сезон през 2023 г.|дата=2022-12-20|труд=[[Би Ти Ви]]|достъп_дата=2023-01-02}}</ref> Премиерата на втория сезон е на 21 февруари 2023 г. (вторник) със специален пилотен епизод от 20:00 до 23:30 часа. В този сезон е променена схемата на излъчване през седмицата, а епизодите в сряда и четвъртък са удължени. От този сезон телевизията започва и съпътстваща продукция онлайн на официалния си сайт, а епизодите са достъпни на платформата „БТВ Плюс“.<ref>[https://www.btv.bg/reklama/tv/bfeed/akcenti/ergenat-zavljadava-digitalnoto-prostranstvo.html „Ергенът“ завлядава дигиталното пространство.]</ref> Финалът е излъчен на 18 май 2023 г. (четвъртък) от 20:00 до 23:30 часа. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 2<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Кристина |юрист |bgcolor="hotpink"|Меган |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Виктория |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Микаела |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="gold"|1. Боряна |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="DarkOrchid"|Виктория (1) |bgcolor="hotpink"|Пам |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="silver"|Пам |bgcolor="hotpink"|Боряна |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="hotpink"|Валерия |rowspan="25"| |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="limegreen"|Валерия |- !2 |Айлин |шампионка по карате |bgcolor="gold"|1. Кристина |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Виктория |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Боряна |rowspan="24"| |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Пам |bgcolor="gold"|1. Меган |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|1. Виктория |2. Айлин |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="gold"|1. Поли |bgcolor="gold"|1. Микаела |2. Микаела |2. Елена |bgcolor="tomato"|Елена (втора) |- !3 |Валерия |модел |2. Айлин |2. Мони |2. Кристина |3. Валерия |2. Елисавета |2. Меган |2. Виктория |3. Поли |2. Виктория |2. Елена |2. Джия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="hotpink"|2. Джия |3. Елена |3. Пам |2. Валерия |2. Валерия |2. Елена |3. Виктория |2. Елена |2. Микаела |2. Валерия |3. Елена |bgcolor="tomato"|Микаела |- !4 |Мони |екзотична танцьорка |3. Виктория |3. Ирина |3. Валерия |4. Елисавета |3. Крисия |3. Мони |3. Поли |4. Валерия |3. Боряна |3. Боряна |3. Валерия |2. Джия |bgcolor="hotpink"|3. Поли |4. Виктория |4. Айлин |3. Виктория |3. Микаела |3. Виктория |4. Боряна |3. Поли |3. Ирина |3. Поли |bgcolor="tomato"|Поли |- !5 |[[Джия]] |певица |4. Валерия |4. Виктория |4. Елисавета |5. Крисия |4. Виктория |4. Микаела |4. Габриела Ц. |5. Ивелина |4. Поли |4. Микаела |4. Боряна |3. Пам |bgcolor="hotpink"|4. Елена |5. Боряна |5. Микаела |4. Елена |4. Ирина |4. Ирина |5. Микаела |4. Ирина |4. Валерия |bgcolor="tomato"|Ирина |- !6 |Виктория |стюардеса |5. Елисавета |5. Кристина |5. Меган |6. Поли |5. Поли |5. Айлин |5. Валерия |6. Джия |5. Ивелина |5. Елисавета |5. Елисавета |4. Ивелина |bgcolor="hotpink"|5. Меган |6. Джия |6. Боряна |5. Боряна |5. Виктория |5. Микаела |6. Поли |5. Виктория |bgcolor="tomato"|Виктория |- !7 |Евгения |бизнес консултант |6. Пам |6. Милица |6. Поли |7. Микаела |6. Мони |6. Елисавета |6. Елисавета |7. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Елена |5. Елисавета |bgcolor="hotpink"|6. Айлин |7. Микаела |7. Виктория |6. Микаела |6. Айлин |6. Джия |7. Ирина |bgcolor="tomato"|Боряна |- !8 |Поли |фармацевт |7. Габриела Ц. |7. Боряна |7. Габриела Ц. |8. Пам |7. Пам |7. Габриела Ц. |7. Ивелина |8. Лиа |7. Елисавета |7. Валерия |7. Пам |6. Поли |bgcolor="hotpink"|7. Елисавета |8. Поли |8. Ивелина |7. Пам |7. Поли |7. Поли |bgcolor="tomato"|Джия |- !9 |Пам |автор есеист |8. Микаела |8. Поли |8. Милица |9. Габриела Ц. |8. Габриела Ц. |8. Боряна |8. Ирина |9. Елисавета |8. Джия |8. Поли |8. Микаела |7. Айлин |bgcolor="hotpink"|8. Боряна |9. Ивелина |9. Поли |8. Ирина |8. Боряна |bgcolor="tomato"|Айлин |- !10 |Габриела Ц. |инфлуенсър |9. Елена |9. Пам |9. Крисия |10. Габриела В. |9. Джия |9. Пам |9. Габриела В. |10. Виктория |9. Микаела |9. Айлин |9. Ирина |8. Меган |bgcolor="hotpink"|9. Микаела |10. Ирина |10. Ирина |9. Поли |9. Джия |- !11 |Меган |правителствен мениджър проекти |10. Теодора |10. Елисавета |10. Пам |11. Боряна |10. Боряна |10. Лиа |10. Пам |11. Габриела В. |10. Райа |10. Меган |10. Поли |9. Валерия |bgcolor="hotpink"|10. Ивелина |11. Меган |11. Елена |bgcolor="tomato"|Ивелина |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Теодора |детегледачка |11. Евгения |11. Габриела Ц. |11. Боряна |12. Лиа |11. Евгения |11. Райа |11. Райа |12. Микаела |11. Меган |11. Виктория |11. Ивелина |10. Боряна |bgcolor="hotpink"|11. Валерия |12. Пам |bgcolor="tomato"|Меган |- !13 |Ирина |маркетинг специалист |12. Райа |bgcolor="darkgray" rowspan="12"|Церемонията<br>приключва |12. Лиа |13. Евгения |12. Ирина |12. Ирина |12. Айлин |13. Райа |12. Крисия |12. Ирина |12. Крисия |11. Ирина |bgcolor="hotpink"|12. Ирина |bgcolor="tomato"|Елисавета |- !14 |Микаела |студент по право |13. Лиа |13. Ирина |14. Ирина |13. Лиа |13. Ивелина |13. Елена |14. Ирина |13. Ирина |13. Габриела В. |bgcolor="DarkOrchid"|13. Виктория (2) |bgcolor="tomato"|Крисия |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !15 |Ивелина |учителка |14. Крисия |14. Ивелина |15. Мони |14. Ивелина |14. Евгения |14. Меган |15. Пам |14. Пам |14. Ивелина |bgcolor="tomato"|Габриела Ц. |- !16 |Лиа |писателка на любовни романи |15. Боряна |15. Джия |16. Ивелина |15. Айлин |15. Габриела В. |15. Лиа |16. Меган |15. Габриела В. |15. Крисия |bgcolor="tomato"|Габриела В. |- !17 |Крисия |народна певица |16. Поли |16. Айлин |17. Райа |16. Микаела |16. Елена |16. Джия |17. Крисия |16. Елена |bgcolor="tomato"|Райа |- !18 |Паолина |преводач |17. Ирина |17. Евгения |18. Джия |17. Меган |17. Поли |17. Крисия |bgcolor="tomato"|Евгения |bgcolor="tomato"|Лиа |- !19 |Милица |секретарка |18. Мони |18. Габриела В. |19. Мария |18. Райа |18. Крисия |18. Евгения |- !20 |Елена-Антоанета |редактор |19. Ивелина |19. Райа |20. Айлин |19. Милица |19. Джия |bgcolor="tomato"|Мони |- !21 |Елисавета |предприемач |20. Мария |20. Мария |21. Милица |20. Габриела В. |bgcolor="tomato"|Милица |- !22 |Мария |онлайн търговец |21. Габриела В. |21. Микаела |22. Меган |bgcolor="tomato"|Мария |- !23 |Райа |йога учител |22. Милица |22. Мони |bgcolor="tomato"|Кристина |- !24 |Боряна |автомобилен търговец |23. Джия |bgcolor="tomato"|Теодора |- !25 |Габриела В. |моден предприемач |bgcolor="tomato"|Паолина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава две рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Валерия Георгиева (24) '''(победителка)''' * 2. Елена-Антоанета Сергова (31) * 3. Микаела Мадолева (23) * 4. Полина Викторова (32) * 5. Ирина Карабаджак (30) * 6. Виктория Илиева (27) * 7. Боряна Лекова (28) * 8. [[Джия]] (29) * 9. Айлин Бобева (23) * 10. Пам Велидис (32) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 11. Ивелина Иванова (29) * 12. Меган Петкова (28) * 13. Елисавета Ставрева (31) * 14. Крисия Димитрова (29) * 15. Габриела Великова (25) * 16. Габриела Цонева (21) * 17. Райя Куцарова (31) * 18. Лиа Кръстева (25) * 19. Евгения Миланова (33) * 20. Мони Зенгинер (21) * 21. Милица Гацева (26) * 22. Мария Самар (31) * 23. Кристина Пламенова (26) * 24. Теодора Илиева (19) * 25. Паолина Бърдарова (35) == Трети сезон == На 23 март 2023 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за трети сезон на „Ергенът“ в България. На 11 юли 2023 г. е обявен ергенът в третия сезон на шоуто – 28-годишният бизнесмен Александър Младенов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/biznesmenat-aleksandar-mladenov-se-vpuska-v-tarsene-na-ljubovta-v-tretija-sezon-na-romantichnoto-rialiti-ergenat.html Бизнесменът Александър Младенов се впуска в търсене на любовта в третия сезон на романтичното риалити „Ергенът“.]</ref> Снимките на шоуто започват през месец септември.<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/alexandar-mladenov/naum-shopov-snimkite-na-ergenat-3-zapochvat.html Наум Шопов от Гърция: Снимките на „Ергенът“ 3 започват!]</ref> Сезонът се заснема в луксозно имение ''Don Mansion'', което разполага с частна хеликоптерна площадка на гръцкия остров [[Родос]].<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-kade-shte-se-snima-ergenat-3.html Третият сезон на „Ергенът“ ще бъде заснет в имението „Don Mansion“ на гръцкия остров Родос.]</ref> 26 дами вземат участие. От този сезон онлайн продължението на шоуто „След церемонията“ водят [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] и Теа Минкова. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 3<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 |- !1 |Екатерина |модел |rowspan="27"| |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Екатерина |bgcolor="hotpink"|Габриела И. |bgcolor="gold"|1. Силви |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Барбара |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="hotpink"|Памела |bgcolor="tomato"|Габриела И. |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="hotpink"|Мария |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="DarkOrchid"|Екатерина |- !2 |Габи Н. |пожарникарка |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Магдалена |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Памела |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="tomato"|Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="tomato"|Теа |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Криси Е. |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |- !3 |Валерия |студентка |2. Васка |2. Надежда |2. Васка |3. Йоана |2. Магдалена |2. Надя Г. |3. Теа |2. Йоана |rowspan="26"| |2. Теа |3. Надежда |2. Валерия |2. Теа |bgcolor="gold"|1. Екатерина |2. Мария |2. Магдалена |3. Магдалена |2. Магдалена |2. Надя Г. |- !4 |Памела |специалист по маркетинг |3. Виктория |3. Виктория |3. Надежда |4. Памела |3. Надежда |3. Екатерина |4. Надежда |3. Теа |3. Виктория |4. Теа |3. Екатерина |3. Надежда |2. Валерия |3. Магдалена |3. Виктория |4. Йоана |3. Мария |3. Магдалена |- !5 |Габриела И. |състезател по плуване |4. Мария |4. Мария |4. Теа |5. Екатерина |4. Киара |4. Магдалена |5. Магдалена |4. Надя Г. |4. Валерия |5. Надя Г. |4. Криси Е. |4. Валерия |3. Барбара |4. Виктория |4. Киара |5. Надя Г. |4. Надя Г. |4. Валерия |- !6 |Барбара |състезател по борба |5. Кристина Д. |5. Памела |5. Памела |6. Надежда |5. Габриела И. |5. Памела |6. Мария |5. Надежда |5. Надя Г. |6. Валерия |5. Теа |5. Виктория |4. Йоана |5. Надя Г. |5. Надя Г. |6. Киара |5. Валерия |5. Йоана |- !7 |Теа |модел, актриса, танцьор, DJ |6. Памела |6. Силви |6. Милена |7. Милена |6. Васка |6. Габриела И. |7. Милена |6. Габриела И. |6. Милена |7. Екатерина |6. Барбара |6. Барбара |5. Киара |6. Киара |6. Мария |7. Мария |6. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Криси Е. |- !8 |Васка |фармацевт |7. Габриела И. |7. Васка |7. Екатерина |8. Габриела И. |7. Мария |7. Йоана |8. Екатерина |7. Виктория |7. Екатерина |8. Виктория |7. Магдалена |7. Киара |6. Надя Г. |7. Барбара |7. Валерия |8. Екатерина |7. Екатерина |bgcolor="tomato"|Мария |- !9 |Надя Г. |софтуерен инженер |8. Теа |8. Моника |8. Виктория |9. Виктория |8. Криси Е. |8. Мария |9. Барбара |8. Валерия |8. Йоана |9. Киара |8. Милена |8. Милена |7. Милена |8. Криси Е. |8. Криси Е. |9. Валерия |bgcolor="tomato"|Киара |- !10 |Киара |певица |9. Валерия |9. Габриела И. |9. Кристина Д. |10. Кристина Д. |9. Мими |9. Милена |bgcolor="darkgray" rowspan="9"|Церемонията<br>приключва |9. Мария |9. Киара |10. Барбара |9. Мария |9. Криси Е. |8. Мария |9. Екатерина |9. Екатерина |bgcolor="tomato"|Виктория |- !11 |Мартина |модел, инфлуенсър |10. Ивелина |10. Теа |10. Киара |11. Надя Г. |10. Надя Г. |10. Виктория |10. Силви |10. Барбара |11. Милена |10. Надя Г. |10. Надя Г. |9. Виктория |10. Йоана |bgcolor="tomato"|Барбара |- !12 |Шермин |модел |11. Киара |11. Мими |11. Силви |12. Барбара |11. Теа |11. Силви |11. Милена |11. Криси Е. |12. Мария |11. Виктория |11. Екатерина |10. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Милена |- !13 |Йоана |стюардеса |12. Йоана |12. Милена |12. Валерия |13. Киара |12. Йоана |12. Кристина Д. |12. Криси Е. |12. Мария |13. Криси Е. |12. Киара |Магдалена |11. Надежда |- ! colspan="3"|Епизод 2 (22.02) |13. Милена |13. Ивелина |13. Барбара |14. Теа |13. Валерия |13. Теа |13. Екатерина |13. Силви |bgcolor="tomato"|Силви |bgcolor="darkgray" colspan="2"|Няма отпаднала |- !14 |Магдалена |управител на заведение |14. Шермин |14. Криси Е. |14. Мария |15. Валерия |14. Милена |14. Валерия |14. Васка |bgcolor="tomato"|Васка |- !15 |Ивелина |психолог |15. Моника |15. Надя Г. |15. Криси Е. |16. Мария |15. Кристина Д. |15. Васка |15. Барбара |- !16 |Надежда |HR специалист |16. Габи Н. |16. Христиана |16. Мими |17. Васка |16. Силви |16. Киара |16. Киара |- !17 |Виктория |спортен мениджър |17. Барбара |17. Киара |17. Моника |18. Мими |17. Екатерина |17. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Кристина Д. |- !18 |Моника |IT мениджър |18. Христиана |18. Кристина Д. |18. Надя Г. |19. Криси Е. |18. Барбара |bgcolor="tomato"|Мими |- !19 |Милена |парфюмерист |19. Криси Е. |19. Барбара |19. Христиана |20. Христиана |bgcolor="tomato"|Христиана |- !20 |Христиана |училищен психолог |20. Мими |20. Йоана |20. Йоана |bgcolor="tomato"|Моника |- !21 |Силви |юрист |21. Екатерина |21. Валерия |bgcolor="tomato"|Ивелина |- !22 |Мария |графичен дизайнер |22. Надя Г. |bgcolor="tomato"|Шермин |- !23 |Криси Е. |гримьор, сценарист |23. Силви |bgcolor="tomato"|Габи Н. |- !24 |Гълъбина |бизнес анализатор |24. Мартина |bgcolor="tomato"|Мартина |- !25 |Кристина Д. |финансов директор в IT компания |bgcolor="tomato"|Гълъбина |- !26 |Мими |мениджър бизнес развитие |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава две рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * Валерия Дакова (20) * Екатерина Тодорова (25) * Йоана Младенова (25) * Магдалена Томова (36) * Надежда Вишева (34) * Надя Георгиева (25) * '''Финално класиране:''' * 7. Мария Чекмарьова (25) * 8. Кристина Евтимова (27) * 9. Киара Маджарова (24) * 10. Виктория Асенова (30) * 11. Барбара Иванова (23) * 12. Милена Соколова (38) * 13. Теа Добрева (24) * 14. Силви Русева (31) * 15. Васка Джурова (23) * 16. Памела Иванова (26) * 17. Габриела Иванова (25) * 18. Кристина Добрева (35) * 19. Мими Стоянова (35) * 20. Христиана Манова (30) * 21. Моника Страхилова (30) * 22. Ивелина Георгиева (44) * 23. Мартина Симова (27) * 24. Габриела Найденова (23) * 25. Анна Метушева - Шермин (26) * 26. Гълъбина Лилова (36) == Четвърти сезон == На 24 април 2024 г. bTV Media Group обявяват кастинг за четвърти сезон на „Ергенът“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/videos/zapishi-se-na-kasting-za-ergenat.html Старт на кастинга за „Ергенът“ 4]</ref> === Схема на сезона === {{раздел-мъниче}} === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ Официален уебсайт] * {{Facebook|ergenat.btv|„Ергенът“}} * {{Instagram|ergenat.btv|„Ергенът“}} * [https://www.youtube.com/@ergenat „Ергенът“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@ergenat.official „Ергенът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/39766/ergenat „Ергенът“ след ефир на bTV Plus] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] c0t705aodp35wv78zksu9ebsvlzcozy 12215103 12215097 2024-04-26T11:39:02Z Nightname1 255764 /* Схема на сезона */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Ергенът“ | Име в оригинал = The Bachelor | Лого = E2699179992.jpg | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = романтично риалити | Създател(и) = Майк Флейс | Актьори = | Водещ(и) = [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 3 | Епизоди = 80 (сезони 1 – 3) | Изпълнителни продуценти = Мая Тодорова<br>Никола Тупарев<br>Радослав Тушев<br>за FX Camera (2 –)<br>''Old School Productions'' (1) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 75 минути (1)<br>90 – 120 минути (2)<br>160 – 170 минути (3) | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[19 февруари]] [[2022]] г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ }} '''„Ергенът“''' ({{lang|en|The Bachelor}}) е романтично риалити предаване, което се излъчва в 31 държави по света.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9889147 „Ергенът” – ново риалити започва по Би Ти Ви.]</ref> Българската версия по лиценз на Warner Bros. се излъчва от 2022 г. по [[bTV]]. До момента у нас са реализирани 3 сезона на предаването. == Формат == Екзотика, емоции и търсене на истинската любов са в основата на световноизвестния телевизионен формат. Състезанието проследява пътя на двадесет или повече дами към сърцето на един мъж, който има възможност да открие жената на мечтите си и да я направи своя съпруга на финала. По време на целия сезон участниците се опознават в чуждестранно имение, пътуват до екзотични места, а конфликтите, както вътрешни, така и външни, произтичат от елиминационния регламент на шоуто и борбата за последната роза – основен елемент в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 30px"| Старт ! style="padding: 0px 30px"| Финал ! style="padding: 0px 8px"| Излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Локация ! style="padding: 0px 8px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Ергенът ! style="padding: 0px 30px"| Победителка ! style="padding: 0px 15px"| Още ли<br>са заедно? |- !1 |align="center" rowspan="4"| [[bTV]] |align="center"| 2022 |align="center" rowspan="2"| 27 |align="center"| 19 февруари |align="center"| 20 май |align="center"| четвъртък и петък<br>21:00 – 22:30 |align="center"| [[Фетхие]] |align="center"| 22 |align="center"| Виктор Стоянов |align="center"| Виктория Капитонова |align="center"| Не |- !2 |align="center"| 2023 |align="center" rowspan="2"| 21 февруари |align="center"| 18 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>21:00 – 23:00/30 |align="center"| [[Бодрум]] |align="center"| 25 |align="center"| Евгени Генчев |align="center"| Валерия Георгиева |align="center"| Да |- !3 |align="center"| 2024 |align="center"| 26 |align="center"| 16 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>20:00 – 23:00/30 |align="center"| о-в [[Родос]] |align="center"| 26 |align="center"| Александър Младенов |align="center"| |align="center"| |- !4 |align="center"| 2025 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |} == Първи сезон == На 15 юни 2021 г. в предаването „[[Преди обед]]“ по [[bTV]] е обявено, че bTV Media Group започва работа по формата „Ергенът“. Месец по-късно, на 12 юли, стартира и кастингът за участие в романтичното предаване. На 28 юли в интервю пред „24 часа“ програмният директор на bTV, Христо Хаджитанев, обявява, че компанията „Олд скул“ на Нико Тупарев е избрана да реализира формата.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10027220 Old School Productions ще реализира формата „Ергенът“.]</ref> На 3 август 2021 г. е обявен ергенът в първия сезон на шоуто в България – 31-годишният Виктор Стоянов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/31-godishnijat-viktor-stojanov-e-ergenat-chieto-sarce-shte-se-opitat-da-plenjat-damite-v-romantichnoto-rialiti-po-btv.html На 3 август 2021 г. е обявен, 31-годишният Виктор Стоянов за „Ергенът“ в първия сезон на шоуто.]</ref> Регистрацията за участие приключва на 31 август. Официално на 8 септември в „[[Шоуто на Николаос Цитиридис]]“ е представен и водещият на предаването – [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. Снимките на риалитито започват през втората половина на месец септември в частен луксозен комплекс ''Гьокче Джемиле''<ref>[https://ladyzone.bg/galerii/kade-se-snima-ergenat-i-kolko-struva-edna-sedmica-vav-vilata.html Първият сезон на „Ергенът“ се снима в имението „Гьокче Джемиле“ в Турция.]</ref> на турската ривиера, в близост до град [[Фетхие]]. Премиерата на „Ергенът“ е в събота вечер на 19 февруари 2022 г. от 20:00 до 23:00 часа по bTV. 22 жени вземат участие в първия сезон на шоуто.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-koi-sa-parvite-11-krasavici-koito-shte-se-vpusnat-v-prikljuchenieto-ergenat.html?p=1 22 дами влизат в първия сезон на „Ергенът“.]</ref> След това продължава да се излъчва всеки четвъртък и петък от 21:00 до 22:30 часа под слогана „В търсене на любовта“. Епизодът, излъчен на 17 март 2022 г., беше прекъснат поради извънредното отразяване на [[Би Ти Ви Новините|bTV Новините]] на спецакцията на Министерство на вътрешните работи, свързана с арестите на бившия премиер [[Бойко Борисов]], бившия финансов министър [[Владислав Горанов]] и пиарката на Борисов – Севделина Арнаудова по обвинения за злоупотреба с евросредства. Целият епизод е излъчен на следващия ден.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/tomislav-donchev-goranov-i-arnaudova-naistina-sa-arestuvani-menda-stojanova-ne-e.html|заглавие=Томислав Дончев: Горанов и Арнаудова наистина са арестувани, Менда Стоянова не е|издател=btvnovinite.bg|дата=18 март 2022 г.}}</ref> === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 1<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (19.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Александра, 33 |хипнотерапевт |bgcolor="hotpink"|Деница |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Ева |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="hotpink"|Благовеста |bgcolor="hotpink"|Людмила |rowspan="22"| |bgcolor="hotpink"|Ева |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Дениз |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Гергана |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (2) |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (1) |bgcolor="hotpink"|1. Деница |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="silver"|Александра |bgcolor="limegreen"|Виктория К. |- !2 |Деница, 34 |мениджър в АЕЦ |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="hotpink"|Елвира |bgcolor="gold"|1. Деница |2. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Карина |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Деница |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Благовеста |bgcolor="gold"|1. Людмила |bgcolor="gold"|1. Виктория К. |bgcolor="hotpink"|2. Александра |2. Дениз |2. Деница |2. Деница |2. Александра |2/3. Виктория К. |bgcolor="tomato"|Дениз (втора) |- !3 |Ния-Косара, 20 |PR |2. Людмила |2. Деница |2. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Венета |2. Карина |3. Ния-Косара |2. Дениз |2. Венета |bgcolor="hotpink"|Благовеста |2. Деница |2. Людмила |2. Марта |2. Деница |2. Дениз |2. Виктория К. |2. Деница |2. Деница |bgcolor="hotpink"|3. Дениз |3. Деница |3. Александра |3. Виктория К. |3. Виктория К. |2/3. Дениз |- !4 |Марта, 36 |художничка |3. Зорница |3. Зорница |3. Деница |2. Гергана |3. Елвира |4. Людмила |3. Ния-Косара |3. Марта |bgcolor="hotpink"|Деница |3. Ния-Косара |3. Венета |3. Виктория К. |3. Карина |3. Александра |3. Деница |3. Дениз |3. Гергана |bgcolor="hotpink"|4. Благовеста |4. Виктория К. |4. Виктория К. |4. Александра |bgcolor="tomato"|Деница |- !5 |Радостина, 36 |бизнес дама |4. Радостина |4. Венета |4. Карина |3. Благовеста |4. Благовеста |5. Радостина |4. Александра |4. Деница |bgcolor="hotpink"|Ния-Косара |4. Виктория К. |4. Ния-Косара |4. Александра |4. Александра |4. Деница |4. Марта |4. Марта |4. Марта |bgcolor="hotpink"|5. Виктория К. |5. Марта |5. Людмила |bgcolor="tomato"|Людмила |- !6 |Вики Т., 20 |студентка |5. Габриела |5. Людмила |5. Зорница |4. Марта |5. Радостина |6. Елвира |5. Марта |5. Елвира |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |5. Карина |5. Деница |5. Ния-Косара |5. Виктория К. |5. Карина |5. Дениз |5. Ния-Косара |5. Людмила |bgcolor="hotpink"|6. Марта |6. Людмила |bgcolor="tomato"|Марта |- !7 |Габриела, 27 |дизайнер |6. Ния-Косара |6. Виктория К. |6. Людмила |5. Деница |6. Зорница |7. Вики Т. |6. Деница |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|Венета |6. Елвира |6. Карина |6. Гергана |6. Благовеста |6. Ния-Косара |6. Карина |6. Виктория К. |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|7. Людмила |bgcolor="tomato"|Благовеста |- !8 |Зорница, 32 |предприемач |7. Елвира |7. Благовеста |7. Виктория К. |6. Ева |7. Теодора |8. Карина |7. Венета |7. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Дениз |7. Венета |7. Вики Т. |7. Благовеста |7. Людмила |7. Людмила |7. Ния-Косара |7. Благовеста |7. Благовеста |bgcolor="tomato"|Гергана |- !9 |Дениз, 26 |модел |8. Ева |8. Теодора |8. Венета |7. Вики Т. |bgcolor="darkgray" rowspan="10"|Церемонията<br>приключва |9. Зорница |8. Елвира |8. Александра |2. Вики Т. |8. Вики Т. |8. Марта |8. Вики Т. |8. Ния-Косара |8. Гергана |8. Людмила |8. Гергана |bgcolor="tomato"|Ния-Косара |- !10 |Венета, 31 |търговски представител |9. Венета |9. Радостина |9. Ева |8. Карина |10. Венета |9. Теодора |9. Ния-Косара |3. Карина |9. Гергана |9. Дениз |9. Карина |9. Дениз |9. Благовеста |bgcolor="DarkOrchid"|9. Александра (3) |bgcolor="tomato"|Карина |- !11 |Ева, 28 |певица |10. Карина |10. Гергана |10. Гергана |9. Ния-Косара |11. Гергана |10. Радостина |10. Карина |4. Елвира |10. Благовеста |10. Благовеста |10. Людмила |10. Гергана |bgcolor="tomato"|Вики Т. |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Карина, 31 |медицински сътрудник |11. Полина |11. Александра |11. Теодора |10. Александра |12. Теодора |11. Людмила |11. Теодора |5. Людмила |11. Дениз |11. Гергана |bgcolor="tomato"|Венета |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !13 |Теодора, 30 |зъболекар, татуист, диджей |12. Гергана |12. Вики Т. |12. Елвира |11. Людмила |13. Деница |12. Вики Т. |12. Благовеста |6. Марта |12. Людмила |bgcolor="tomato"|Елвира |- !14 |Вероника, 33 |инструктор по аеробика |13. Теодора |13. Карина |13. Марта |12. Зорница |14. Ева |13. Ева |13. Ева |7. Гергана |bgcolor="tomato"|Ева |- !15 |Гергана, 24 |певица |14. Весела |14. Габриела |14. Весела |13. Теодора |15. Александра |14. Виктория К. |14. Гергана |bgcolor="tomato"|Теодора |- !16 |Благовеста, 31 |плеймейт |15. Виктория К. |15/16. Дениз |15. Габриела |14. Радостина |16. Дениз |15. Гергана |bgcolor="tomato"|Радостина |- !17 |Людмила, 29 |онлайн търговец |16. Александра |15/16. Полина |16. Дениз |15. Габриела |17. Благовеста |bgcolor="tomato"|Зорница |- !18 |Весела, 20 |гримьор |17. Вероника |17. Елвира |17. Благовеста |16. Дениз |bgcolor="tomato"|Габриела |- !19 |Полина, 35 |инженер |18. Марта |18. Весела |18. Радостина |bgcolor="tomato"|Весела |- !20 |Екатерина, 34 |стюардеса |19. Дениз |19. Ева |bgcolor="tomato"|Полина |- !21 |Елвира, 24 |дистрибутор |20. Благовеста |bgcolor="tomato"|Вероника |- !22 |Виктория К., 27 |инфлуенсър |bgcolor="tomato"|Екатерина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава три рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (27) '''(победителка)''' * 2. Дениз Хайрула (26) * 3. Александра Гърдева (34) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 4. Деница Дишкова (34) * 5. Людмила Костадинова (29) * 6. Марта Желязкова (36) * 7. Благовеста Цакова (31) * 8. Гергана Стаменова (30) * 9. Ния-Косара Георгиева (20) * 10. Карина Ленкова (31) * 11. Виктория Тасева (20) * 12. Венета Костова (31) * 13. Елвира Далакова (24) * 14. Ева Георгиева (28) * 15. Теодора Калинина (30) * 16. Радостина Илиевска (36) * 17. Зорница Господинова (32) * 18. Габриела Петрова (28) * 19. Весела Сиракова (20) * 20. Полина Иванова (35) * 21. Вероника Илиева (33) * 22. Екатерина Неделчева (34) == Втори сезон == На 15 април 2022 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за втори сезон на „Ергенът“. На 4 август 2022 г. е обявен ергенът във втория сезон на шоуто – 33-годишният пианист Евгени Генчев.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/33-godishnijat-pianist-evgeni-genchev-e-novijat-ergen-na-balgarija.html На 4 август 2022 г. е обявен, 33-годишният пианист Евгени Генчев за „Ергенът“ във втория сезон на шоуто.]</ref> 25 жени вземат участие в предаването под слогана „Симфония от чувства“. Сезонът се заснема в луксозна вила ''Каря'', намираща се на 13 км от турския курортен град [[Бодрум]].<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/evgeni-genchev/kade-se-snima-ergenat-vtori-sezon.html Вторият сезон на „Ергенът“ се снима във вила „Каря“ на 13 км от Бодрум.]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/ergenat-se-zavrashta-v-efira-na-btv-s-vtori-sezon-prez-2023-g.html|заглавие=„Ергенът“ се завръща в ефира на bTV с втори сезон през 2023 г.|дата=2022-12-20|труд=[[Би Ти Ви]]|достъп_дата=2023-01-02}}</ref> Премиерата на втория сезон е на 21 февруари 2023 г. (вторник) със специален пилотен епизод от 20:00 до 23:30 часа. В този сезон е променена схемата на излъчване през седмицата, а епизодите в сряда и четвъртък са удължени. От този сезон телевизията започва и съпътстваща продукция онлайн на официалния си сайт, а епизодите са достъпни на платформата „БТВ Плюс“.<ref>[https://www.btv.bg/reklama/tv/bfeed/akcenti/ergenat-zavljadava-digitalnoto-prostranstvo.html „Ергенът“ завлядава дигиталното пространство.]</ref> Финалът е излъчен на 18 май 2023 г. (четвъртък) от 20:00 до 23:30 часа. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 2<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Кристина |юрист |bgcolor="hotpink"|Меган |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Виктория |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Микаела |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="gold"|1. Боряна |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="DarkOrchid"|Виктория (1) |bgcolor="hotpink"|Пам |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="silver"|Пам |bgcolor="hotpink"|Боряна |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="hotpink"|Валерия |rowspan="25"| |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="limegreen"|Валерия |- !2 |Айлин |шампионка по карате |bgcolor="gold"|1. Кристина |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Виктория |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Боряна |rowspan="24"| |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Пам |bgcolor="gold"|1. Меган |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|1. Виктория |2. Айлин |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="gold"|1. Поли |bgcolor="gold"|1. Микаела |2. Микаела |2. Елена |bgcolor="tomato"|Елена (втора) |- !3 |Валерия |модел |2. Айлин |2. Мони |2. Кристина |3. Валерия |2. Елисавета |2. Меган |2. Виктория |3. Поли |2. Виктория |2. Елена |2. Джия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="hotpink"|2. Джия |3. Елена |3. Пам |2. Валерия |2. Валерия |2. Елена |3. Виктория |2. Елена |2. Микаела |2. Валерия |3. Елена |bgcolor="tomato"|Микаела |- !4 |Мони |екзотична танцьорка |3. Виктория |3. Ирина |3. Валерия |4. Елисавета |3. Крисия |3. Мони |3. Поли |4. Валерия |3. Боряна |3. Боряна |3. Валерия |2. Джия |bgcolor="hotpink"|3. Поли |4. Виктория |4. Айлин |3. Виктория |3. Микаела |3. Виктория |4. Боряна |3. Поли |3. Ирина |3. Поли |bgcolor="tomato"|Поли |- !5 |[[Джия]] |певица |4. Валерия |4. Виктория |4. Елисавета |5. Крисия |4. Виктория |4. Микаела |4. Габриела Ц. |5. Ивелина |4. Поли |4. Микаела |4. Боряна |3. Пам |bgcolor="hotpink"|4. Елена |5. Боряна |5. Микаела |4. Елена |4. Ирина |4. Ирина |5. Микаела |4. Ирина |4. Валерия |bgcolor="tomato"|Ирина |- !6 |Виктория |стюардеса |5. Елисавета |5. Кристина |5. Меган |6. Поли |5. Поли |5. Айлин |5. Валерия |6. Джия |5. Ивелина |5. Елисавета |5. Елисавета |4. Ивелина |bgcolor="hotpink"|5. Меган |6. Джия |6. Боряна |5. Боряна |5. Виктория |5. Микаела |6. Поли |5. Виктория |bgcolor="tomato"|Виктория |- !7 |Евгения |бизнес консултант |6. Пам |6. Милица |6. Поли |7. Микаела |6. Мони |6. Елисавета |6. Елисавета |7. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Елена |5. Елисавета |bgcolor="hotpink"|6. Айлин |7. Микаела |7. Виктория |6. Микаела |6. Айлин |6. Джия |7. Ирина |bgcolor="tomato"|Боряна |- !8 |Поли |фармацевт |7. Габриела Ц. |7. Боряна |7. Габриела Ц. |8. Пам |7. Пам |7. Габриела Ц. |7. Ивелина |8. Лиа |7. Елисавета |7. Валерия |7. Пам |6. Поли |bgcolor="hotpink"|7. Елисавета |8. Поли |8. Ивелина |7. Пам |7. Поли |7. Поли |bgcolor="tomato"|Джия |- !9 |Пам |автор есеист |8. Микаела |8. Поли |8. Милица |9. Габриела Ц. |8. Габриела Ц. |8. Боряна |8. Ирина |9. Елисавета |8. Джия |8. Поли |8. Микаела |7. Айлин |bgcolor="hotpink"|8. Боряна |9. Ивелина |9. Поли |8. Ирина |8. Боряна |bgcolor="tomato"|Айлин |- !10 |Габриела Ц. |инфлуенсър |9. Елена |9. Пам |9. Крисия |10. Габриела В. |9. Джия |9. Пам |9. Габриела В. |10. Виктория |9. Микаела |9. Айлин |9. Ирина |8. Меган |bgcolor="hotpink"|9. Микаела |10. Ирина |10. Ирина |9. Поли |9. Джия |- !11 |Меган |правителствен мениджър проекти |10. Теодора |10. Елисавета |10. Пам |11. Боряна |10. Боряна |10. Лиа |10. Пам |11. Габриела В. |10. Райа |10. Меган |10. Поли |9. Валерия |bgcolor="hotpink"|10. Ивелина |11. Меган |11. Елена |bgcolor="tomato"|Ивелина |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Теодора |детегледачка |11. Евгения |11. Габриела Ц. |11. Боряна |12. Лиа |11. Евгения |11. Райа |11. Райа |12. Микаела |11. Меган |11. Виктория |11. Ивелина |10. Боряна |bgcolor="hotpink"|11. Валерия |12. Пам |bgcolor="tomato"|Меган |- !13 |Ирина |маркетинг специалист |12. Райа |bgcolor="darkgray" rowspan="12"|Церемонията<br>приключва |12. Лиа |13. Евгения |12. Ирина |12. Ирина |12. Айлин |13. Райа |12. Крисия |12. Ирина |12. Крисия |11. Ирина |bgcolor="hotpink"|12. Ирина |bgcolor="tomato"|Елисавета |- !14 |Микаела |студент по право |13. Лиа |13. Ирина |14. Ирина |13. Лиа |13. Ивелина |13. Елена |14. Ирина |13. Ирина |13. Габриела В. |bgcolor="DarkOrchid"|13. Виктория (2) |bgcolor="tomato"|Крисия |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !15 |Ивелина |учителка |14. Крисия |14. Ивелина |15. Мони |14. Ивелина |14. Евгения |14. Меган |15. Пам |14. Пам |14. Ивелина |bgcolor="tomato"|Габриела Ц. |- !16 |Лиа |писателка на любовни романи |15. Боряна |15. Джия |16. Ивелина |15. Айлин |15. Габриела В. |15. Лиа |16. Меган |15. Габриела В. |15. Крисия |bgcolor="tomato"|Габриела В. |- !17 |Крисия |народна певица |16. Поли |16. Айлин |17. Райа |16. Микаела |16. Елена |16. Джия |17. Крисия |16. Елена |bgcolor="tomato"|Райа |- !18 |Паолина |преводач |17. Ирина |17. Евгения |18. Джия |17. Меган |17. Поли |17. Крисия |bgcolor="tomato"|Евгения |bgcolor="tomato"|Лиа |- !19 |Милица |секретарка |18. Мони |18. Габриела В. |19. Мария |18. Райа |18. Крисия |18. Евгения |- !20 |Елена-Антоанета |редактор |19. Ивелина |19. Райа |20. Айлин |19. Милица |19. Джия |bgcolor="tomato"|Мони |- !21 |Елисавета |предприемач |20. Мария |20. Мария |21. Милица |20. Габриела В. |bgcolor="tomato"|Милица |- !22 |Мария |онлайн търговец |21. Габриела В. |21. Микаела |22. Меган |bgcolor="tomato"|Мария |- !23 |Райа |йога учител |22. Милица |22. Мони |bgcolor="tomato"|Кристина |- !24 |Боряна |автомобилен търговец |23. Джия |bgcolor="tomato"|Теодора |- !25 |Габриела В. |моден предприемач |bgcolor="tomato"|Паолина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава две рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Валерия Георгиева (24) '''(победителка)''' * 2. Елена-Антоанета Сергова (31) * 3. Микаела Мадолева (23) * 4. Полина Викторова (32) * 5. Ирина Карабаджак (30) * 6. Виктория Илиева (27) * 7. Боряна Лекова (28) * 8. [[Джия]] (29) * 9. Айлин Бобева (23) * 10. Пам Велидис (32) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 11. Ивелина Иванова (29) * 12. Меган Петкова (28) * 13. Елисавета Ставрева (31) * 14. Крисия Димитрова (29) * 15. Габриела Великова (25) * 16. Габриела Цонева (21) * 17. Райя Куцарова (31) * 18. Лиа Кръстева (25) * 19. Евгения Миланова (33) * 20. Мони Зенгинер (21) * 21. Милица Гацева (26) * 22. Мария Самар (31) * 23. Кристина Пламенова (26) * 24. Теодора Илиева (19) * 25. Паолина Бърдарова (35) == Трети сезон == На 23 март 2023 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за трети сезон на „Ергенът“ в България. На 11 юли 2023 г. е обявен ергенът в третия сезон на шоуто – 28-годишният бизнесмен Александър Младенов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/biznesmenat-aleksandar-mladenov-se-vpuska-v-tarsene-na-ljubovta-v-tretija-sezon-na-romantichnoto-rialiti-ergenat.html Бизнесменът Александър Младенов се впуска в търсене на любовта в третия сезон на романтичното риалити „Ергенът“.]</ref> Снимките на шоуто започват през месец септември.<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/alexandar-mladenov/naum-shopov-snimkite-na-ergenat-3-zapochvat.html Наум Шопов от Гърция: Снимките на „Ергенът“ 3 започват!]</ref> Сезонът се заснема в луксозно имение ''Don Mansion'', което разполага с частна хеликоптерна площадка на гръцкия остров [[Родос]].<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-kade-shte-se-snima-ergenat-3.html Третият сезон на „Ергенът“ ще бъде заснет в имението „Don Mansion“ на гръцкия остров Родос.]</ref> 26 дами вземат участие. От този сезон онлайн продължението на шоуто „След церемонията“ водят [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] и Теа Минкова. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 3<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 |- !1 |Екатерина |модел |rowspan="27"| |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Екатерина |bgcolor="hotpink"|Габриела И. |bgcolor="gold"|1. Силви |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Барбара |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="hotpink"|Памела |bgcolor="tomato"|Габриела И. |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="hotpink"|Мария |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="DarkOrchid"|Екатерина |- !2 |Габи Н. |пожарникарка |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Магдалена |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Памела |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="tomato"|Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="tomato"|Теа |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Криси Е. |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |- !3 |Валерия |студентка |2. Васка |2. Надежда |2. Васка |3. Йоана |2. Магдалена |2. Надя Г. |3. Теа |2. Йоана |rowspan="26"| |2. Теа |3. Надежда |2. Валерия |2. Теа |bgcolor="gold"|1. Екатерина |2. Мария |2. Магдалена |3. Магдалена |2. Магдалена |2. Надя Г. |- !4 |Памела |специалист по маркетинг |3. Виктория |3. Виктория |3. Надежда |4. Памела |3. Надежда |3. Екатерина |4. Надежда |3. Теа |3. Виктория |4. Теа |3. Екатерина |3. Надежда |2. Валерия |3. Магдалена |3. Виктория |4. Йоана |3. Мария |3. Магдалена |- !5 |Габриела И. |състезател по плуване |4. Мария |4. Мария |4. Теа |5. Екатерина |4. Киара |4. Магдалена |5. Магдалена |4. Надя Г. |4. Валерия |5. Надя Г. |4. Криси Е. |4. Валерия |3. Барбара |4. Виктория |4. Киара |5. Надя Г. |4. Надя Г. |4. Валерия |- !6 |Барбара |състезател по борба |5. Кристина Д. |5. Памела |5. Памела |6. Надежда |5. Габриела И. |5. Памела |6. Мария |5. Надежда |5. Надя Г. |6. Валерия |5. Теа |5. Виктория |4. Йоана |5. Надя Г. |5. Надя Г. |6. Киара |5. Валерия |5. Йоана |- !7 |Теа |модел, актриса, танцьор, DJ |6. Памела |6. Силви |6. Милена |7. Милена |6. Васка |6. Габриела И. |7. Милена |6. Габриела И. |6. Милена |7. Екатерина |6. Барбара |6. Барбара |5. Киара |6. Киара |6. Мария |7. Мария |6. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Криси Е. |- !8 |Васка |фармацевт |7. Габриела И. |7. Васка |7. Екатерина |8. Габриела И. |7. Мария |7. Йоана |8. Екатерина |7. Виктория |7. Екатерина |8. Виктория |7. Магдалена |7. Киара |6. Надя Г. |7. Барбара |7. Валерия |8. Екатерина |7. Екатерина |bgcolor="tomato"|Мария |- !9 |Надя Г. |софтуерен инженер |8. Теа |8. Моника |8. Виктория |9. Виктория |8. Криси Е. |8. Мария |9. Барбара |8. Валерия |8. Йоана |9. Киара |8. Милена |8. Милена |7. Милена |8. Криси Е. |8. Криси Е. |9. Валерия |bgcolor="tomato"|Киара |- !10 |Киара |певица |9. Валерия |9. Габриела И. |9. Кристина Д. |10. Кристина Д. |9. Мими |9. Милена |bgcolor="darkgray" rowspan="9"|Церемонията<br>приключва |9. Мария |9. Киара |10. Барбара |9. Мария |9. Криси Е. |8. Мария |9. Екатерина |9. Екатерина |bgcolor="tomato"|Виктория |- !11 |Мартина |модел, инфлуенсър |10. Ивелина |10. Теа |10. Киара |11. Надя Г. |10. Надя Г. |10. Виктория |10. Силви |10. Барбара |11. Милена |10. Надя Г. |10. Надя Г. |9. Виктория |10. Йоана |bgcolor="tomato"|Барбара |- !12 |Шермин |модел |11. Киара |11. Мими |11. Силви |12. Барбара |11. Теа |11. Силви |11. Милена |11. Криси Е. |12. Мария |11. Виктория |11. Екатерина |10. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Милена |- !13 |Йоана |стюардеса |12. Йоана |12. Милена |12. Валерия |13. Киара |12. Йоана |12. Кристина Д. |12. Криси Е. |12. Мария |13. Криси Е. |12. Киара |Магдалена |11. Надежда |- ! colspan="3"|Епизод 2 (22.02) |13. Милена |13. Ивелина |13. Барбара |14. Теа |13. Валерия |13. Теа |13. Екатерина |13. Силви |bgcolor="tomato"|Силви |bgcolor="darkgray" colspan="2"|Няма отпаднала |- !14 |Магдалена |управител на заведение |14. Шермин |14. Криси Е. |14. Мария |15. Валерия |14. Милена |14. Валерия |14. Васка |bgcolor="tomato"|Васка |- !15 |Ивелина |психолог |15. Моника |15. Надя Г. |15. Криси Е. |16. Мария |15. Кристина Д. |15. Васка |15. Барбара |- !16 |Надежда |HR специалист |16. Габи Н. |16. Христиана |16. Мими |17. Васка |16. Силви |16. Киара |16. Киара |- !17 |Виктория |спортен мениджър |17. Барбара |17. Киара |17. Моника |18. Мими |17. Екатерина |17. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Кристина Д. |- !18 |Моника |IT мениджър |18. Христиана |18. Кристина Д. |18. Надя Г. |19. Криси Е. |18. Барбара |bgcolor="tomato"|Мими |- !19 |Милена |парфюмерист |19. Криси Е. |19. Барбара |19. Христиана |20. Христиана |bgcolor="tomato"|Христиана |- !20 |Христиана |училищен психолог |20. Мими |20. Йоана |20. Йоана |bgcolor="tomato"|Моника |- !21 |Силви |юрист |21. Екатерина |21. Валерия |bgcolor="tomato"|Ивелина |- !22 |Мария |графичен дизайнер |22. Надя Г. |bgcolor="tomato"|Шермин |- !23 |Криси Е. |гримьор, сценарист |23. Силви |bgcolor="tomato"|Габи Н. |- !24 |Гълъбина |бизнес анализатор |24. Мартина |bgcolor="tomato"|Мартина |- !25 |Кристина Д. |финансов директор в IT компания |bgcolor="tomato"|Гълъбина |- !26 |Мими |мениджър бизнес развитие |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава още една роза на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * Валерия Дакова (20) * Екатерина Тодорова (25) * Йоана Младенова (25) * Магдалена Томова (36) * Надежда Вишева (34) * Надя Георгиева (25) * '''Финално класиране:''' * 7. Мария Чекмарьова (25) * 8. Кристина Евтимова (27) * 9. Киара Маджарова (24) * 10. Виктория Асенова (30) * 11. Барбара Иванова (23) * 12. Милена Соколова (38) * 13. Теа Добрева (24) * 14. Силви Русева (31) * 15. Васка Джурова (23) * 16. Памела Иванова (26) * 17. Габриела Иванова (25) * 18. Кристина Добрева (35) * 19. Мими Стоянова (35) * 20. Христиана Манова (30) * 21. Моника Страхилова (30) * 22. Ивелина Георгиева (44) * 23. Мартина Симова (27) * 24. Габриела Найденова (23) * 25. Анна Метушева - Шермин (26) * 26. Гълъбина Лилова (36) == Четвърти сезон == На 24 април 2024 г. bTV Media Group обявяват кастинг за четвърти сезон на „Ергенът“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/videos/zapishi-se-na-kasting-za-ergenat.html Старт на кастинга за „Ергенът“ 4]</ref> === Схема на сезона === {{раздел-мъниче}} === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ Официален уебсайт] * {{Facebook|ergenat.btv|„Ергенът“}} * {{Instagram|ergenat.btv|„Ергенът“}} * [https://www.youtube.com/@ergenat „Ергенът“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@ergenat.official „Ергенът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/39766/ergenat „Ергенът“ след ефир на bTV Plus] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] l73c4w310oa76dxv9mjxxnlofpgrid2 12215104 12215103 2024-04-26T11:39:54Z Nightname1 255764 /* Схема на сезона */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Ергенът“ | Име в оригинал = The Bachelor | Лого = E2699179992.jpg | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = романтично риалити | Създател(и) = Майк Флейс | Актьори = | Водещ(и) = [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 3 | Епизоди = 80 (сезони 1 – 3) | Изпълнителни продуценти = Мая Тодорова<br>Никола Тупарев<br>Радослав Тушев<br>за FX Camera (2 –)<br>''Old School Productions'' (1) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 75 минути (1)<br>90 – 120 минути (2)<br>160 – 170 минути (3) | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[19 февруари]] [[2022]] г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ }} '''„Ергенът“''' ({{lang|en|The Bachelor}}) е романтично риалити предаване, което се излъчва в 31 държави по света.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9889147 „Ергенът” – ново риалити започва по Би Ти Ви.]</ref> Българската версия по лиценз на Warner Bros. се излъчва от 2022 г. по [[bTV]]. До момента у нас са реализирани 3 сезона на предаването. == Формат == Екзотика, емоции и търсене на истинската любов са в основата на световноизвестния телевизионен формат. Състезанието проследява пътя на двадесет или повече дами към сърцето на един мъж, който има възможност да открие жената на мечтите си и да я направи своя съпруга на финала. По време на целия сезон участниците се опознават в чуждестранно имение, пътуват до екзотични места, а конфликтите, както вътрешни, така и външни, произтичат от елиминационния регламент на шоуто и борбата за последната роза – основен елемент в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 30px"| Старт ! style="padding: 0px 30px"| Финал ! style="padding: 0px 8px"| Излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Локация ! style="padding: 0px 8px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Ергенът ! style="padding: 0px 30px"| Победителка ! style="padding: 0px 15px"| Още ли<br>са заедно? |- !1 |align="center" rowspan="4"| [[bTV]] |align="center"| 2022 |align="center" rowspan="2"| 27 |align="center"| 19 февруари |align="center"| 20 май |align="center"| четвъртък и петък<br>21:00 – 22:30 |align="center"| [[Фетхие]] |align="center"| 22 |align="center"| Виктор Стоянов |align="center"| Виктория Капитонова |align="center"| Не |- !2 |align="center"| 2023 |align="center" rowspan="2"| 21 февруари |align="center"| 18 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>21:00 – 23:00/30 |align="center"| [[Бодрум]] |align="center"| 25 |align="center"| Евгени Генчев |align="center"| Валерия Георгиева |align="center"| Да |- !3 |align="center"| 2024 |align="center"| 26 |align="center"| 16 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>20:00 – 23:00/30 |align="center"| о-в [[Родос]] |align="center"| 26 |align="center"| Александър Младенов |align="center"| |align="center"| |- !4 |align="center"| 2025 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |} == Първи сезон == На 15 юни 2021 г. в предаването „[[Преди обед]]“ по [[bTV]] е обявено, че bTV Media Group започва работа по формата „Ергенът“. Месец по-късно, на 12 юли, стартира и кастингът за участие в романтичното предаване. На 28 юли в интервю пред „24 часа“ програмният директор на bTV, Христо Хаджитанев, обявява, че компанията „Олд скул“ на Нико Тупарев е избрана да реализира формата.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10027220 Old School Productions ще реализира формата „Ергенът“.]</ref> На 3 август 2021 г. е обявен ергенът в първия сезон на шоуто в България – 31-годишният Виктор Стоянов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/31-godishnijat-viktor-stojanov-e-ergenat-chieto-sarce-shte-se-opitat-da-plenjat-damite-v-romantichnoto-rialiti-po-btv.html На 3 август 2021 г. е обявен, 31-годишният Виктор Стоянов за „Ергенът“ в първия сезон на шоуто.]</ref> Регистрацията за участие приключва на 31 август. Официално на 8 септември в „[[Шоуто на Николаос Цитиридис]]“ е представен и водещият на предаването – [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. Снимките на риалитито започват през втората половина на месец септември в частен луксозен комплекс ''Гьокче Джемиле''<ref>[https://ladyzone.bg/galerii/kade-se-snima-ergenat-i-kolko-struva-edna-sedmica-vav-vilata.html Първият сезон на „Ергенът“ се снима в имението „Гьокче Джемиле“ в Турция.]</ref> на турската ривиера, в близост до град [[Фетхие]]. Премиерата на „Ергенът“ е в събота вечер на 19 февруари 2022 г. от 20:00 до 23:00 часа по bTV. 22 жени вземат участие в първия сезон на шоуто.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-koi-sa-parvite-11-krasavici-koito-shte-se-vpusnat-v-prikljuchenieto-ergenat.html?p=1 22 дами влизат в първия сезон на „Ергенът“.]</ref> След това продължава да се излъчва всеки четвъртък и петък от 21:00 до 22:30 часа под слогана „В търсене на любовта“. Епизодът, излъчен на 17 март 2022 г., беше прекъснат поради извънредното отразяване на [[Би Ти Ви Новините|bTV Новините]] на спецакцията на Министерство на вътрешните работи, свързана с арестите на бившия премиер [[Бойко Борисов]], бившия финансов министър [[Владислав Горанов]] и пиарката на Борисов – Севделина Арнаудова по обвинения за злоупотреба с евросредства. Целият епизод е излъчен на следващия ден.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/tomislav-donchev-goranov-i-arnaudova-naistina-sa-arestuvani-menda-stojanova-ne-e.html|заглавие=Томислав Дончев: Горанов и Арнаудова наистина са арестувани, Менда Стоянова не е|издател=btvnovinite.bg|дата=18 март 2022 г.}}</ref> === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 1<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (19.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Александра, 33 |хипнотерапевт |bgcolor="hotpink"|Деница |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Ева |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="hotpink"|Благовеста |bgcolor="hotpink"|Людмила |rowspan="22"| |bgcolor="hotpink"|Ева |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Дениз |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Гергана |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (2) |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (1) |bgcolor="hotpink"|1. Деница |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="silver"|Александра |bgcolor="limegreen"|Виктория К. |- !2 |Деница, 34 |мениджър в АЕЦ |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="hotpink"|Елвира |bgcolor="gold"|1. Деница |2. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Карина |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Деница |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Благовеста |bgcolor="gold"|1. Людмила |bgcolor="gold"|1. Виктория К. |bgcolor="hotpink"|2. Александра |2. Дениз |2. Деница |2. Деница |2. Александра |2/3. Виктория К. |bgcolor="tomato"|Дениз (втора) |- !3 |Ния-Косара, 20 |PR |2. Людмила |2. Деница |2. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Венета |2. Карина |3. Ния-Косара |2. Дениз |2. Венета |bgcolor="hotpink"|Благовеста |2. Деница |2. Людмила |2. Марта |2. Деница |2. Дениз |2. Виктория К. |2. Деница |2. Деница |bgcolor="hotpink"|3. Дениз |3. Деница |3. Александра |3. Виктория К. |3. Виктория К. |2/3. Дениз |- !4 |Марта, 36 |художничка |3. Зорница |3. Зорница |3. Деница |2. Гергана |3. Елвира |4. Людмила |3. Ния-Косара |3. Марта |bgcolor="hotpink"|Деница |3. Ния-Косара |3. Венета |3. Виктория К. |3. Карина |3. Александра |3. Деница |3. Дениз |3. Гергана |bgcolor="hotpink"|4. Благовеста |4. Виктория К. |4. Виктория К. |4. Александра |bgcolor="tomato"|Деница |- !5 |Радостина, 36 |бизнес дама |4. Радостина |4. Венета |4. Карина |3. Благовеста |4. Благовеста |5. Радостина |4. Александра |4. Деница |bgcolor="hotpink"|Ния-Косара |4. Виктория К. |4. Ния-Косара |4. Александра |4. Александра |4. Деница |4. Марта |4. Марта |4. Марта |bgcolor="hotpink"|5. Виктория К. |5. Марта |5. Людмила |bgcolor="tomato"|Людмила |- !6 |Вики Т., 20 |студентка |5. Габриела |5. Людмила |5. Зорница |4. Марта |5. Радостина |6. Елвира |5. Марта |5. Елвира |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |5. Карина |5. Деница |5. Ния-Косара |5. Виктория К. |5. Карина |5. Дениз |5. Ния-Косара |5. Людмила |bgcolor="hotpink"|6. Марта |6. Людмила |bgcolor="tomato"|Марта |- !7 |Габриела, 27 |дизайнер |6. Ния-Косара |6. Виктория К. |6. Людмила |5. Деница |6. Зорница |7. Вики Т. |6. Деница |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|Венета |6. Елвира |6. Карина |6. Гергана |6. Благовеста |6. Ния-Косара |6. Карина |6. Виктория К. |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|7. Людмила |bgcolor="tomato"|Благовеста |- !8 |Зорница, 32 |предприемач |7. Елвира |7. Благовеста |7. Виктория К. |6. Ева |7. Теодора |8. Карина |7. Венета |7. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Дениз |7. Венета |7. Вики Т. |7. Благовеста |7. Людмила |7. Людмила |7. Ния-Косара |7. Благовеста |7. Благовеста |bgcolor="tomato"|Гергана |- !9 |Дениз, 26 |модел |8. Ева |8. Теодора |8. Венета |7. Вики Т. |bgcolor="darkgray" rowspan="10"|Церемонията<br>приключва |9. Зорница |8. Елвира |8. Александра |2. Вики Т. |8. Вики Т. |8. Марта |8. Вики Т. |8. Ния-Косара |8. Гергана |8. Людмила |8. Гергана |bgcolor="tomato"|Ния-Косара |- !10 |Венета, 31 |търговски представител |9. Венета |9. Радостина |9. Ева |8. Карина |10. Венета |9. Теодора |9. Ния-Косара |3. Карина |9. Гергана |9. Дениз |9. Карина |9. Дениз |9. Благовеста |bgcolor="DarkOrchid"|9. Александра (3) |bgcolor="tomato"|Карина |- !11 |Ева, 28 |певица |10. Карина |10. Гергана |10. Гергана |9. Ния-Косара |11. Гергана |10. Радостина |10. Карина |4. Елвира |10. Благовеста |10. Благовеста |10. Людмила |10. Гергана |bgcolor="tomato"|Вики Т. |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Карина, 31 |медицински сътрудник |11. Полина |11. Александра |11. Теодора |10. Александра |12. Теодора |11. Людмила |11. Теодора |5. Людмила |11. Дениз |11. Гергана |bgcolor="tomato"|Венета |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !13 |Теодора, 30 |зъболекар, татуист, диджей |12. Гергана |12. Вики Т. |12. Елвира |11. Людмила |13. Деница |12. Вики Т. |12. Благовеста |6. Марта |12. Людмила |bgcolor="tomato"|Елвира |- !14 |Вероника, 33 |инструктор по аеробика |13. Теодора |13. Карина |13. Марта |12. Зорница |14. Ева |13. Ева |13. Ева |7. Гергана |bgcolor="tomato"|Ева |- !15 |Гергана, 24 |певица |14. Весела |14. Габриела |14. Весела |13. Теодора |15. Александра |14. Виктория К. |14. Гергана |bgcolor="tomato"|Теодора |- !16 |Благовеста, 31 |плеймейт |15. Виктория К. |15/16. Дениз |15. Габриела |14. Радостина |16. Дениз |15. Гергана |bgcolor="tomato"|Радостина |- !17 |Людмила, 29 |онлайн търговец |16. Александра |15/16. Полина |16. Дениз |15. Габриела |17. Благовеста |bgcolor="tomato"|Зорница |- !18 |Весела, 20 |гримьор |17. Вероника |17. Елвира |17. Благовеста |16. Дениз |bgcolor="tomato"|Габриела |- !19 |Полина, 35 |инженер |18. Марта |18. Весела |18. Радостина |bgcolor="tomato"|Весела |- !20 |Екатерина, 34 |стюардеса |19. Дениз |19. Ева |bgcolor="tomato"|Полина |- !21 |Елвира, 24 |дистрибутор |20. Благовеста |bgcolor="tomato"|Вероника |- !22 |Виктория К., 27 |инфлуенсър |bgcolor="tomato"|Екатерина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава три рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (27) '''(победителка)''' * 2. Дениз Хайрула (26) * 3. Александра Гърдева (34) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 4. Деница Дишкова (34) * 5. Людмила Костадинова (29) * 6. Марта Желязкова (36) * 7. Благовеста Цакова (31) * 8. Гергана Стаменова (30) * 9. Ния-Косара Георгиева (20) * 10. Карина Ленкова (31) * 11. Виктория Тасева (20) * 12. Венета Костова (31) * 13. Елвира Далакова (24) * 14. Ева Георгиева (28) * 15. Теодора Калинина (30) * 16. Радостина Илиевска (36) * 17. Зорница Господинова (32) * 18. Габриела Петрова (28) * 19. Весела Сиракова (20) * 20. Полина Иванова (35) * 21. Вероника Илиева (33) * 22. Екатерина Неделчева (34) == Втори сезон == На 15 април 2022 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за втори сезон на „Ергенът“. На 4 август 2022 г. е обявен ергенът във втория сезон на шоуто – 33-годишният пианист Евгени Генчев.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/33-godishnijat-pianist-evgeni-genchev-e-novijat-ergen-na-balgarija.html На 4 август 2022 г. е обявен, 33-годишният пианист Евгени Генчев за „Ергенът“ във втория сезон на шоуто.]</ref> 25 жени вземат участие в предаването под слогана „Симфония от чувства“. Сезонът се заснема в луксозна вила ''Каря'', намираща се на 13 км от турския курортен град [[Бодрум]].<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/evgeni-genchev/kade-se-snima-ergenat-vtori-sezon.html Вторият сезон на „Ергенът“ се снима във вила „Каря“ на 13 км от Бодрум.]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/ergenat-se-zavrashta-v-efira-na-btv-s-vtori-sezon-prez-2023-g.html|заглавие=„Ергенът“ се завръща в ефира на bTV с втори сезон през 2023 г.|дата=2022-12-20|труд=[[Би Ти Ви]]|достъп_дата=2023-01-02}}</ref> Премиерата на втория сезон е на 21 февруари 2023 г. (вторник) със специален пилотен епизод от 20:00 до 23:30 часа. В този сезон е променена схемата на излъчване през седмицата, а епизодите в сряда и четвъртък са удължени. От този сезон телевизията започва и съпътстваща продукция онлайн на официалния си сайт, а епизодите са достъпни на платформата „БТВ Плюс“.<ref>[https://www.btv.bg/reklama/tv/bfeed/akcenti/ergenat-zavljadava-digitalnoto-prostranstvo.html „Ергенът“ завлядава дигиталното пространство.]</ref> Финалът е излъчен на 18 май 2023 г. (четвъртък) от 20:00 до 23:30 часа. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 2<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Кристина |юрист |bgcolor="hotpink"|Меган |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Виктория |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Микаела |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="gold"|1. Боряна |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="DarkOrchid"|Виктория (1) |bgcolor="hotpink"|Пам |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="silver"|Пам |bgcolor="hotpink"|Боряна |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="hotpink"|Валерия |rowspan="25"| |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="limegreen"|Валерия |- !2 |Айлин |шампионка по карате |bgcolor="gold"|1. Кристина |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Виктория |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Боряна |rowspan="24"| |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Пам |bgcolor="gold"|1. Меган |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|1. Виктория |2. Айлин |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="gold"|1. Поли |bgcolor="gold"|1. Микаела |2. Микаела |2. Елена |bgcolor="tomato"|Елена (втора) |- !3 |Валерия |модел |2. Айлин |2. Мони |2. Кристина |3. Валерия |2. Елисавета |2. Меган |2. Виктория |3. Поли |2. Виктория |2. Елена |2. Джия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="hotpink"|2. Джия |3. Елена |3. Пам |2. Валерия |2. Валерия |2. Елена |3. Виктория |2. Елена |2. Микаела |2. Валерия |3. Елена |bgcolor="tomato"|Микаела |- !4 |Мони |екзотична танцьорка |3. Виктория |3. Ирина |3. Валерия |4. Елисавета |3. Крисия |3. Мони |3. Поли |4. Валерия |3. Боряна |3. Боряна |3. Валерия |2. Джия |bgcolor="hotpink"|3. Поли |4. Виктория |4. Айлин |3. Виктория |3. Микаела |3. Виктория |4. Боряна |3. Поли |3. Ирина |3. Поли |bgcolor="tomato"|Поли |- !5 |[[Джия]] |певица |4. Валерия |4. Виктория |4. Елисавета |5. Крисия |4. Виктория |4. Микаела |4. Габриела Ц. |5. Ивелина |4. Поли |4. Микаела |4. Боряна |3. Пам |bgcolor="hotpink"|4. Елена |5. Боряна |5. Микаела |4. Елена |4. Ирина |4. Ирина |5. Микаела |4. Ирина |4. Валерия |bgcolor="tomato"|Ирина |- !6 |Виктория |стюардеса |5. Елисавета |5. Кристина |5. Меган |6. Поли |5. Поли |5. Айлин |5. Валерия |6. Джия |5. Ивелина |5. Елисавета |5. Елисавета |4. Ивелина |bgcolor="hotpink"|5. Меган |6. Джия |6. Боряна |5. Боряна |5. Виктория |5. Микаела |6. Поли |5. Виктория |bgcolor="tomato"|Виктория |- !7 |Евгения |бизнес консултант |6. Пам |6. Милица |6. Поли |7. Микаела |6. Мони |6. Елисавета |6. Елисавета |7. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Елена |5. Елисавета |bgcolor="hotpink"|6. Айлин |7. Микаела |7. Виктория |6. Микаела |6. Айлин |6. Джия |7. Ирина |bgcolor="tomato"|Боряна |- !8 |Поли |фармацевт |7. Габриела Ц. |7. Боряна |7. Габриела Ц. |8. Пам |7. Пам |7. Габриела Ц. |7. Ивелина |8. Лиа |7. Елисавета |7. Валерия |7. Пам |6. Поли |bgcolor="hotpink"|7. Елисавета |8. Поли |8. Ивелина |7. Пам |7. Поли |7. Поли |bgcolor="tomato"|Джия |- !9 |Пам |автор есеист |8. Микаела |8. Поли |8. Милица |9. Габриела Ц. |8. Габриела Ц. |8. Боряна |8. Ирина |9. Елисавета |8. Джия |8. Поли |8. Микаела |7. Айлин |bgcolor="hotpink"|8. Боряна |9. Ивелина |9. Поли |8. Ирина |8. Боряна |bgcolor="tomato"|Айлин |- !10 |Габриела Ц. |инфлуенсър |9. Елена |9. Пам |9. Крисия |10. Габриела В. |9. Джия |9. Пам |9. Габриела В. |10. Виктория |9. Микаела |9. Айлин |9. Ирина |8. Меган |bgcolor="hotpink"|9. Микаела |10. Ирина |10. Ирина |9. Поли |9. Джия |- !11 |Меган |правителствен мениджър проекти |10. Теодора |10. Елисавета |10. Пам |11. Боряна |10. Боряна |10. Лиа |10. Пам |11. Габриела В. |10. Райа |10. Меган |10. Поли |9. Валерия |bgcolor="hotpink"|10. Ивелина |11. Меган |11. Елена |bgcolor="tomato"|Ивелина |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Теодора |детегледачка |11. Евгения |11. Габриела Ц. |11. Боряна |12. Лиа |11. Евгения |11. Райа |11. Райа |12. Микаела |11. Меган |11. Виктория |11. Ивелина |10. Боряна |bgcolor="hotpink"|11. Валерия |12. Пам |bgcolor="tomato"|Меган |- !13 |Ирина |маркетинг специалист |12. Райа |bgcolor="darkgray" rowspan="12"|Церемонията<br>приключва |12. Лиа |13. Евгения |12. Ирина |12. Ирина |12. Айлин |13. Райа |12. Крисия |12. Ирина |12. Крисия |11. Ирина |bgcolor="hotpink"|12. Ирина |bgcolor="tomato"|Елисавета |- !14 |Микаела |студент по право |13. Лиа |13. Ирина |14. Ирина |13. Лиа |13. Ивелина |13. Елена |14. Ирина |13. Ирина |13. Габриела В. |bgcolor="DarkOrchid"|13. Виктория (2) |bgcolor="tomato"|Крисия |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !15 |Ивелина |учителка |14. Крисия |14. Ивелина |15. Мони |14. Ивелина |14. Евгения |14. Меган |15. Пам |14. Пам |14. Ивелина |bgcolor="tomato"|Габриела Ц. |- !16 |Лиа |писателка на любовни романи |15. Боряна |15. Джия |16. Ивелина |15. Айлин |15. Габриела В. |15. Лиа |16. Меган |15. Габриела В. |15. Крисия |bgcolor="tomato"|Габриела В. |- !17 |Крисия |народна певица |16. Поли |16. Айлин |17. Райа |16. Микаела |16. Елена |16. Джия |17. Крисия |16. Елена |bgcolor="tomato"|Райа |- !18 |Паолина |преводач |17. Ирина |17. Евгения |18. Джия |17. Меган |17. Поли |17. Крисия |bgcolor="tomato"|Евгения |bgcolor="tomato"|Лиа |- !19 |Милица |секретарка |18. Мони |18. Габриела В. |19. Мария |18. Райа |18. Крисия |18. Евгения |- !20 |Елена-Антоанета |редактор |19. Ивелина |19. Райа |20. Айлин |19. Милица |19. Джия |bgcolor="tomato"|Мони |- !21 |Елисавета |предприемач |20. Мария |20. Мария |21. Милица |20. Габриела В. |bgcolor="tomato"|Милица |- !22 |Мария |онлайн търговец |21. Габриела В. |21. Микаела |22. Меган |bgcolor="tomato"|Мария |- !23 |Райа |йога учител |22. Милица |22. Мони |bgcolor="tomato"|Кристина |- !24 |Боряна |автомобилен търговец |23. Джия |bgcolor="tomato"|Теодора |- !25 |Габриела В. |моден предприемач |bgcolor="tomato"|Паолина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава две рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Валерия Георгиева (24) '''(победителка)''' * 2. Елена-Антоанета Сергова (31) * 3. Микаела Мадолева (23) * 4. Полина Викторова (32) * 5. Ирина Карабаджак (30) * 6. Виктория Илиева (27) * 7. Боряна Лекова (28) * 8. [[Джия]] (29) * 9. Айлин Бобева (23) * 10. Пам Велидис (32) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 11. Ивелина Иванова (29) * 12. Меган Петкова (28) * 13. Елисавета Ставрева (31) * 14. Крисия Димитрова (29) * 15. Габриела Великова (25) * 16. Габриела Цонева (21) * 17. Райя Куцарова (31) * 18. Лиа Кръстева (25) * 19. Евгения Миланова (33) * 20. Мони Зенгинер (21) * 21. Милица Гацева (26) * 22. Мария Самар (31) * 23. Кристина Пламенова (26) * 24. Теодора Илиева (19) * 25. Паолина Бърдарова (35) == Трети сезон == На 23 март 2023 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за трети сезон на „Ергенът“ в България. На 11 юли 2023 г. е обявен ергенът в третия сезон на шоуто – 28-годишният бизнесмен Александър Младенов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/biznesmenat-aleksandar-mladenov-se-vpuska-v-tarsene-na-ljubovta-v-tretija-sezon-na-romantichnoto-rialiti-ergenat.html Бизнесменът Александър Младенов се впуска в търсене на любовта в третия сезон на романтичното риалити „Ергенът“.]</ref> Снимките на шоуто започват през месец септември.<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/alexandar-mladenov/naum-shopov-snimkite-na-ergenat-3-zapochvat.html Наум Шопов от Гърция: Снимките на „Ергенът“ 3 започват!]</ref> Сезонът се заснема в луксозно имение ''Don Mansion'', което разполага с частна хеликоптерна площадка на гръцкия остров [[Родос]].<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-kade-shte-se-snima-ergenat-3.html Третият сезон на „Ергенът“ ще бъде заснет в имението „Don Mansion“ на гръцкия остров Родос.]</ref> 26 дами вземат участие. От този сезон онлайн продължението на шоуто „След церемонията“ водят [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] и Теа Минкова. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 3<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 |- !1 |Екатерина |модел |rowspan="27"| |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Екатерина |bgcolor="hotpink"|Габриела И. |bgcolor="gold"|1. Силви |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Барбара |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="hotpink"|Памела |bgcolor="tomato"|Габриела И. |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="hotpink"|Мария |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="DarkOrchid"|Екатерина (2) |- !2 |Габи Н. |пожарникарка |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Магдалена |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Памела |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="tomato"|Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="tomato"|Теа |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Криси Е. |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |- !3 |Валерия |студентка |2. Васка |2. Надежда |2. Васка |3. Йоана |2. Магдалена |2. Надя Г. |3. Теа |2. Йоана |rowspan="26"| |2. Теа |3. Надежда |2. Валерия |2. Теа |bgcolor="gold"|1. Екатерина |2. Мария |2. Магдалена |3. Магдалена |2. Магдалена |2. Надя Г. |- !4 |Памела |специалист по маркетинг |3. Виктория |3. Виктория |3. Надежда |4. Памела |3. Надежда |3. Екатерина |4. Надежда |3. Теа |3. Виктория |4. Теа |3. Екатерина |3. Надежда |2. Валерия |3. Магдалена |3. Виктория |4. Йоана |3. Мария |3. Магдалена |- !5 |Габриела И. |състезател по плуване |4. Мария |4. Мария |4. Теа |5. Екатерина |4. Киара |4. Магдалена |5. Магдалена |4. Надя Г. |4. Валерия |5. Надя Г. |4. Криси Е. |4. Валерия |3. Барбара |4. Виктория |4. Киара |5. Надя Г. |4. Надя Г. |4. Валерия |- !6 |Барбара |състезател по борба |5. Кристина Д. |5. Памела |5. Памела |6. Надежда |5. Габриела И. |5. Памела |6. Мария |5. Надежда |5. Надя Г. |6. Валерия |5. Теа |5. Виктория |4. Йоана |5. Надя Г. |5. Надя Г. |6. Киара |5. Валерия |5. Йоана |- !7 |Теа |модел, актриса, танцьор, DJ |6. Памела |6. Силви |6. Милена |7. Милена |6. Васка |6. Габриела И. |7. Милена |6. Габриела И. |6. Милена |7. Екатерина |6. Барбара |6. Барбара |5. Киара |6. Киара |6. Мария |7. Мария |6. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Криси Е. |- !8 |Васка |фармацевт |7. Габриела И. |7. Васка |7. Екатерина |8. Габриела И. |7. Мария |7. Йоана |8. Екатерина |7. Виктория |7. Екатерина |8. Виктория |7. Магдалена |7. Киара |6. Надя Г. |7. Барбара |7. Валерия |8. Екатерина |7. Екатерина |bgcolor="tomato"|Мария |- !9 |Надя Г. |софтуерен инженер |8. Теа |8. Моника |8. Виктория |9. Виктория |8. Криси Е. |8. Мария |9. Барбара |8. Валерия |8. Йоана |9. Киара |8. Милена |8. Милена |7. Милена |8. Криси Е. |8. Криси Е. |9. Валерия |bgcolor="tomato"|Киара |- !10 |Киара |певица |9. Валерия |9. Габриела И. |9. Кристина Д. |10. Кристина Д. |9. Мими |9. Милена |bgcolor="darkgray" rowspan="9"|Церемонията<br>приключва |9. Мария |9. Киара |10. Барбара |9. Мария |9. Криси Е. |8. Мария |9. Екатерина |9. Екатерина |bgcolor="tomato"|Виктория |- !11 |Мартина |модел, инфлуенсър |10. Ивелина |10. Теа |10. Киара |11. Надя Г. |10. Надя Г. |10. Виктория |10. Силви |10. Барбара |11. Милена |10. Надя Г. |10. Надя Г. |9. Виктория |10. Йоана |bgcolor="tomato"|Барбара |- !12 |Шермин |модел |11. Киара |11. Мими |11. Силви |12. Барбара |11. Теа |11. Силви |11. Милена |11. Криси Е. |12. Мария |11. Виктория |11. Екатерина |10. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Милена |- !13 |Йоана |стюардеса |12. Йоана |12. Милена |12. Валерия |13. Киара |12. Йоана |12. Кристина Д. |12. Криси Е. |12. Мария |13. Криси Е. |12. Киара |Магдалена |11. Надежда |- ! colspan="3"|Епизод 2 (22.02) |13. Милена |13. Ивелина |13. Барбара |14. Теа |13. Валерия |13. Теа |13. Екатерина |13. Силви |bgcolor="tomato"|Силви |bgcolor="darkgray" colspan="2"|Няма отпаднала |- !14 |Магдалена |управител на заведение |14. Шермин |14. Криси Е. |14. Мария |15. Валерия |14. Милена |14. Валерия |14. Васка |bgcolor="tomato"|Васка |- !15 |Ивелина |психолог |15. Моника |15. Надя Г. |15. Криси Е. |16. Мария |15. Кристина Д. |15. Васка |15. Барбара |- !16 |Надежда |HR специалист |16. Габи Н. |16. Христиана |16. Мими |17. Васка |16. Силви |16. Киара |16. Киара |- !17 |Виктория |спортен мениджър |17. Барбара |17. Киара |17. Моника |18. Мими |17. Екатерина |17. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Кристина Д. |- !18 |Моника |IT мениджър |18. Христиана |18. Кристина Д. |18. Надя Г. |19. Криси Е. |18. Барбара |bgcolor="tomato"|Мими |- !19 |Милена |парфюмерист |19. Криси Е. |19. Барбара |19. Христиана |20. Христиана |bgcolor="tomato"|Христиана |- !20 |Христиана |училищен психолог |20. Мими |20. Йоана |20. Йоана |bgcolor="tomato"|Моника |- !21 |Силви |юрист |21. Екатерина |21. Валерия |bgcolor="tomato"|Ивелина |- !22 |Мария |графичен дизайнер |22. Надя Г. |bgcolor="tomato"|Шермин |- !23 |Криси Е. |гримьор, сценарист |23. Силви |bgcolor="tomato"|Габи Н. |- !24 |Гълъбина |бизнес анализатор |24. Мартина |bgcolor="tomato"|Мартина |- !25 |Кристина Д. |финансов директор в IT компания |bgcolor="tomato"|Гълъбина |- !26 |Мими |мениджър бизнес развитие |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава още една роза на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * Валерия Дакова (20) * Екатерина Тодорова (25) * Йоана Младенова (25) * Магдалена Томова (36) * Надежда Вишева (34) * Надя Георгиева (25) * '''Финално класиране:''' * 7. Мария Чекмарьова (25) * 8. Кристина Евтимова (27) * 9. Киара Маджарова (24) * 10. Виктория Асенова (30) * 11. Барбара Иванова (23) * 12. Милена Соколова (38) * 13. Теа Добрева (24) * 14. Силви Русева (31) * 15. Васка Джурова (23) * 16. Памела Иванова (26) * 17. Габриела Иванова (25) * 18. Кристина Добрева (35) * 19. Мими Стоянова (35) * 20. Христиана Манова (30) * 21. Моника Страхилова (30) * 22. Ивелина Георгиева (44) * 23. Мартина Симова (27) * 24. Габриела Найденова (23) * 25. Анна Метушева - Шермин (26) * 26. Гълъбина Лилова (36) == Четвърти сезон == На 24 април 2024 г. bTV Media Group обявяват кастинг за четвърти сезон на „Ергенът“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/videos/zapishi-se-na-kasting-za-ergenat.html Старт на кастинга за „Ергенът“ 4]</ref> === Схема на сезона === {{раздел-мъниче}} === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ Официален уебсайт] * {{Facebook|ergenat.btv|„Ергенът“}} * {{Instagram|ergenat.btv|„Ергенът“}} * [https://www.youtube.com/@ergenat „Ергенът“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@ergenat.official „Ергенът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/39766/ergenat „Ергенът“ след ефир на bTV Plus] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] ehkn2kmltgjjji4t04vuxsw0hmams0a 12215107 12215104 2024-04-26T11:41:44Z Nightname1 255764 /* Схема на сезона */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Ергенът“ | Име в оригинал = The Bachelor | Лого = E2699179992.jpg | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = романтично риалити | Създател(и) = Майк Флейс | Актьори = | Водещ(и) = [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 3 | Епизоди = 80 (сезони 1 – 3) | Изпълнителни продуценти = Мая Тодорова<br>Никола Тупарев<br>Радослав Тушев<br>за FX Camera (2 –)<br>''Old School Productions'' (1) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 75 минути (1)<br>90 – 120 минути (2)<br>160 – 170 минути (3) | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[19 февруари]] [[2022]] г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ }} '''„Ергенът“''' ({{lang|en|The Bachelor}}) е романтично риалити предаване, което се излъчва в 31 държави по света.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9889147 „Ергенът” – ново риалити започва по Би Ти Ви.]</ref> Българската версия по лиценз на Warner Bros. се излъчва от 2022 г. по [[bTV]]. До момента у нас са реализирани 3 сезона на предаването. == Формат == Екзотика, емоции и търсене на истинската любов са в основата на световноизвестния телевизионен формат. Състезанието проследява пътя на двадесет или повече дами към сърцето на един мъж, който има възможност да открие жената на мечтите си и да я направи своя съпруга на финала. По време на целия сезон участниците се опознават в чуждестранно имение, пътуват до екзотични места, а конфликтите, както вътрешни, така и външни, произтичат от елиминационния регламент на шоуто и борбата за последната роза – основен елемент в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 30px"| Старт ! style="padding: 0px 30px"| Финал ! style="padding: 0px 8px"| Излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Локация ! style="padding: 0px 8px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Ергенът ! style="padding: 0px 30px"| Победителка ! style="padding: 0px 15px"| Още ли<br>са заедно? |- !1 |align="center" rowspan="4"| [[bTV]] |align="center"| 2022 |align="center" rowspan="2"| 27 |align="center"| 19 февруари |align="center"| 20 май |align="center"| четвъртък и петък<br>21:00 – 22:30 |align="center"| [[Фетхие]] |align="center"| 22 |align="center"| Виктор Стоянов |align="center"| Виктория Капитонова |align="center"| Не |- !2 |align="center"| 2023 |align="center" rowspan="2"| 21 февруари |align="center"| 18 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>21:00 – 23:00/30 |align="center"| [[Бодрум]] |align="center"| 25 |align="center"| Евгени Генчев |align="center"| Валерия Георгиева |align="center"| Да |- !3 |align="center"| 2024 |align="center"| 26 |align="center"| 16 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>20:00 – 23:00/30 |align="center"| о-в [[Родос]] |align="center"| 26 |align="center"| Александър Младенов |align="center"| |align="center"| |- !4 |align="center"| 2025 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |} == Първи сезон == На 15 юни 2021 г. в предаването „[[Преди обед]]“ по [[bTV]] е обявено, че bTV Media Group започва работа по формата „Ергенът“. Месец по-късно, на 12 юли, стартира и кастингът за участие в романтичното предаване. На 28 юли в интервю пред „24 часа“ програмният директор на bTV, Христо Хаджитанев, обявява, че компанията „Олд скул“ на Нико Тупарев е избрана да реализира формата.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10027220 Old School Productions ще реализира формата „Ергенът“.]</ref> На 3 август 2021 г. е обявен ергенът в първия сезон на шоуто в България – 31-годишният Виктор Стоянов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/31-godishnijat-viktor-stojanov-e-ergenat-chieto-sarce-shte-se-opitat-da-plenjat-damite-v-romantichnoto-rialiti-po-btv.html На 3 август 2021 г. е обявен, 31-годишният Виктор Стоянов за „Ергенът“ в първия сезон на шоуто.]</ref> Регистрацията за участие приключва на 31 август. Официално на 8 септември в „[[Шоуто на Николаос Цитиридис]]“ е представен и водещият на предаването – [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. Снимките на риалитито започват през втората половина на месец септември в частен луксозен комплекс ''Гьокче Джемиле''<ref>[https://ladyzone.bg/galerii/kade-se-snima-ergenat-i-kolko-struva-edna-sedmica-vav-vilata.html Първият сезон на „Ергенът“ се снима в имението „Гьокче Джемиле“ в Турция.]</ref> на турската ривиера, в близост до град [[Фетхие]]. Премиерата на „Ергенът“ е в събота вечер на 19 февруари 2022 г. от 20:00 до 23:00 часа по bTV. 22 жени вземат участие в първия сезон на шоуто.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-koi-sa-parvite-11-krasavici-koito-shte-se-vpusnat-v-prikljuchenieto-ergenat.html?p=1 22 дами влизат в първия сезон на „Ергенът“.]</ref> След това продължава да се излъчва всеки четвъртък и петък от 21:00 до 22:30 часа под слогана „В търсене на любовта“. Епизодът, излъчен на 17 март 2022 г., беше прекъснат поради извънредното отразяване на [[Би Ти Ви Новините|bTV Новините]] на спецакцията на Министерство на вътрешните работи, свързана с арестите на бившия премиер [[Бойко Борисов]], бившия финансов министър [[Владислав Горанов]] и пиарката на Борисов – Севделина Арнаудова по обвинения за злоупотреба с евросредства. Целият епизод е излъчен на следващия ден.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/tomislav-donchev-goranov-i-arnaudova-naistina-sa-arestuvani-menda-stojanova-ne-e.html|заглавие=Томислав Дончев: Горанов и Арнаудова наистина са арестувани, Менда Стоянова не е|издател=btvnovinite.bg|дата=18 март 2022 г.}}</ref> === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 1<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (19.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Александра, 33 |хипнотерапевт |bgcolor="hotpink"|Деница |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Ева |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="hotpink"|Благовеста |bgcolor="hotpink"|Людмила |rowspan="22"| |bgcolor="hotpink"|Ева |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Дениз |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Гергана |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (2) |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (1) |bgcolor="hotpink"|1. Деница |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="silver"|Александра |bgcolor="limegreen"|Виктория К. |- !2 |Деница, 34 |мениджър в АЕЦ |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="hotpink"|Елвира |bgcolor="gold"|1. Деница |2. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Карина |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Деница |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Благовеста |bgcolor="gold"|1. Людмила |bgcolor="gold"|1. Виктория К. |bgcolor="hotpink"|2. Александра |2. Дениз |2. Деница |2. Деница |2. Александра |2/3. Виктория К. |bgcolor="tomato"|Дениз (втора) |- !3 |Ния-Косара, 20 |PR |2. Людмила |2. Деница |2. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Венета |2. Карина |3. Ния-Косара |2. Дениз |2. Венета |bgcolor="hotpink"|Благовеста |2. Деница |2. Людмила |2. Марта |2. Деница |2. Дениз |2. Виктория К. |2. Деница |2. Деница |bgcolor="hotpink"|3. Дениз |3. Деница |3. Александра |3. Виктория К. |3. Виктория К. |2/3. Дениз |- !4 |Марта, 36 |художничка |3. Зорница |3. Зорница |3. Деница |2. Гергана |3. Елвира |4. Людмила |3. Ния-Косара |3. Марта |bgcolor="hotpink"|Деница |3. Ния-Косара |3. Венета |3. Виктория К. |3. Карина |3. Александра |3. Деница |3. Дениз |3. Гергана |bgcolor="hotpink"|4. Благовеста |4. Виктория К. |4. Виктория К. |4. Александра |bgcolor="tomato"|Деница |- !5 |Радостина, 36 |бизнес дама |4. Радостина |4. Венета |4. Карина |3. Благовеста |4. Благовеста |5. Радостина |4. Александра |4. Деница |bgcolor="hotpink"|Ния-Косара |4. Виктория К. |4. Ния-Косара |4. Александра |4. Александра |4. Деница |4. Марта |4. Марта |4. Марта |bgcolor="hotpink"|5. Виктория К. |5. Марта |5. Людмила |bgcolor="tomato"|Людмила |- !6 |Вики Т., 20 |студентка |5. Габриела |5. Людмила |5. Зорница |4. Марта |5. Радостина |6. Елвира |5. Марта |5. Елвира |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |5. Карина |5. Деница |5. Ния-Косара |5. Виктория К. |5. Карина |5. Дениз |5. Ния-Косара |5. Людмила |bgcolor="hotpink"|6. Марта |6. Людмила |bgcolor="tomato"|Марта |- !7 |Габриела, 27 |дизайнер |6. Ния-Косара |6. Виктория К. |6. Людмила |5. Деница |6. Зорница |7. Вики Т. |6. Деница |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|Венета |6. Елвира |6. Карина |6. Гергана |6. Благовеста |6. Ния-Косара |6. Карина |6. Виктория К. |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|7. Людмила |bgcolor="tomato"|Благовеста |- !8 |Зорница, 32 |предприемач |7. Елвира |7. Благовеста |7. Виктория К. |6. Ева |7. Теодора |8. Карина |7. Венета |7. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Дениз |7. Венета |7. Вики Т. |7. Благовеста |7. Людмила |7. Людмила |7. Ния-Косара |7. Благовеста |7. Благовеста |bgcolor="tomato"|Гергана |- !9 |Дениз, 26 |модел |8. Ева |8. Теодора |8. Венета |7. Вики Т. |bgcolor="darkgray" rowspan="10"|Церемонията<br>приключва |9. Зорница |8. Елвира |8. Александра |2. Вики Т. |8. Вики Т. |8. Марта |8. Вики Т. |8. Ния-Косара |8. Гергана |8. Людмила |8. Гергана |bgcolor="tomato"|Ния-Косара |- !10 |Венета, 31 |търговски представител |9. Венета |9. Радостина |9. Ева |8. Карина |10. Венета |9. Теодора |9. Ния-Косара |3. Карина |9. Гергана |9. Дениз |9. Карина |9. Дениз |9. Благовеста |bgcolor="DarkOrchid"|9. Александра (3) |bgcolor="tomato"|Карина |- !11 |Ева, 28 |певица |10. Карина |10. Гергана |10. Гергана |9. Ния-Косара |11. Гергана |10. Радостина |10. Карина |4. Елвира |10. Благовеста |10. Благовеста |10. Людмила |10. Гергана |bgcolor="tomato"|Вики Т. |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Карина, 31 |медицински сътрудник |11. Полина |11. Александра |11. Теодора |10. Александра |12. Теодора |11. Людмила |11. Теодора |5. Людмила |11. Дениз |11. Гергана |bgcolor="tomato"|Венета |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !13 |Теодора, 30 |зъболекар, татуист, диджей |12. Гергана |12. Вики Т. |12. Елвира |11. Людмила |13. Деница |12. Вики Т. |12. Благовеста |6. Марта |12. Людмила |bgcolor="tomato"|Елвира |- !14 |Вероника, 33 |инструктор по аеробика |13. Теодора |13. Карина |13. Марта |12. Зорница |14. Ева |13. Ева |13. Ева |7. Гергана |bgcolor="tomato"|Ева |- !15 |Гергана, 24 |певица |14. Весела |14. Габриела |14. Весела |13. Теодора |15. Александра |14. Виктория К. |14. Гергана |bgcolor="tomato"|Теодора |- !16 |Благовеста, 31 |плеймейт |15. Виктория К. |15/16. Дениз |15. Габриела |14. Радостина |16. Дениз |15. Гергана |bgcolor="tomato"|Радостина |- !17 |Людмила, 29 |онлайн търговец |16. Александра |15/16. Полина |16. Дениз |15. Габриела |17. Благовеста |bgcolor="tomato"|Зорница |- !18 |Весела, 20 |гримьор |17. Вероника |17. Елвира |17. Благовеста |16. Дениз |bgcolor="tomato"|Габриела |- !19 |Полина, 35 |инженер |18. Марта |18. Весела |18. Радостина |bgcolor="tomato"|Весела |- !20 |Екатерина, 34 |стюардеса |19. Дениз |19. Ева |bgcolor="tomato"|Полина |- !21 |Елвира, 24 |дистрибутор |20. Благовеста |bgcolor="tomato"|Вероника |- !22 |Виктория К., 27 |инфлуенсър |bgcolor="tomato"|Екатерина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава три рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (27) '''(победителка)''' * 2. Дениз Хайрула (26) * 3. Александра Гърдева (34) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 4. Деница Дишкова (34) * 5. Людмила Костадинова (29) * 6. Марта Желязкова (36) * 7. Благовеста Цакова (31) * 8. Гергана Стаменова (30) * 9. Ния-Косара Георгиева (20) * 10. Карина Ленкова (31) * 11. Виктория Тасева (20) * 12. Венета Костова (31) * 13. Елвира Далакова (24) * 14. Ева Георгиева (28) * 15. Теодора Калинина (30) * 16. Радостина Илиевска (36) * 17. Зорница Господинова (32) * 18. Габриела Петрова (28) * 19. Весела Сиракова (20) * 20. Полина Иванова (35) * 21. Вероника Илиева (33) * 22. Екатерина Неделчева (34) == Втори сезон == На 15 април 2022 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за втори сезон на „Ергенът“. На 4 август 2022 г. е обявен ергенът във втория сезон на шоуто – 33-годишният пианист Евгени Генчев.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/33-godishnijat-pianist-evgeni-genchev-e-novijat-ergen-na-balgarija.html На 4 август 2022 г. е обявен, 33-годишният пианист Евгени Генчев за „Ергенът“ във втория сезон на шоуто.]</ref> 25 жени вземат участие в предаването под слогана „Симфония от чувства“. Сезонът се заснема в луксозна вила ''Каря'', намираща се на 13 км от турския курортен град [[Бодрум]].<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/evgeni-genchev/kade-se-snima-ergenat-vtori-sezon.html Вторият сезон на „Ергенът“ се снима във вила „Каря“ на 13 км от Бодрум.]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/ergenat-se-zavrashta-v-efira-na-btv-s-vtori-sezon-prez-2023-g.html|заглавие=„Ергенът“ се завръща в ефира на bTV с втори сезон през 2023 г.|дата=2022-12-20|труд=[[Би Ти Ви]]|достъп_дата=2023-01-02}}</ref> Премиерата на втория сезон е на 21 февруари 2023 г. (вторник) със специален пилотен епизод от 20:00 до 23:30 часа. В този сезон е променена схемата на излъчване през седмицата, а епизодите в сряда и четвъртък са удължени. От този сезон телевизията започва и съпътстваща продукция онлайн на официалния си сайт, а епизодите са достъпни на платформата „БТВ Плюс“.<ref>[https://www.btv.bg/reklama/tv/bfeed/akcenti/ergenat-zavljadava-digitalnoto-prostranstvo.html „Ергенът“ завлядава дигиталното пространство.]</ref> Финалът е излъчен на 18 май 2023 г. (четвъртък) от 20:00 до 23:30 часа. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 2<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Кристина |юрист |bgcolor="hotpink"|Меган |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Виктория |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Микаела |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="gold"|1. Боряна |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="DarkOrchid"|Виктория (1) |bgcolor="hotpink"|Пам |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="silver"|Пам |bgcolor="hotpink"|Боряна |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="hotpink"|Валерия |rowspan="25"| |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="limegreen"|Валерия |- !2 |Айлин |шампионка по карате |bgcolor="gold"|1. Кристина |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Виктория |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Боряна |rowspan="24"| |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Пам |bgcolor="gold"|1. Меган |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|1. Виктория |2. Айлин |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="gold"|1. Поли |bgcolor="gold"|1. Микаела |2. Микаела |2. Елена |bgcolor="tomato"|Елена (втора) |- !3 |Валерия |модел |2. Айлин |2. Мони |2. Кристина |3. Валерия |2. Елисавета |2. Меган |2. Виктория |3. Поли |2. Виктория |2. Елена |2. Джия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="hotpink"|2. Джия |3. Елена |3. Пам |2. Валерия |2. Валерия |2. Елена |3. Виктория |2. Елена |2. Микаела |2. Валерия |3. Елена |bgcolor="tomato"|Микаела |- !4 |Мони |екзотична танцьорка |3. Виктория |3. Ирина |3. Валерия |4. Елисавета |3. Крисия |3. Мони |3. Поли |4. Валерия |3. Боряна |3. Боряна |3. Валерия |2. Джия |bgcolor="hotpink"|3. Поли |4. Виктория |4. Айлин |3. Виктория |3. Микаела |3. Виктория |4. Боряна |3. Поли |3. Ирина |3. Поли |bgcolor="tomato"|Поли |- !5 |[[Джия]] |певица |4. Валерия |4. Виктория |4. Елисавета |5. Крисия |4. Виктория |4. Микаела |4. Габриела Ц. |5. Ивелина |4. Поли |4. Микаела |4. Боряна |3. Пам |bgcolor="hotpink"|4. Елена |5. Боряна |5. Микаела |4. Елена |4. Ирина |4. Ирина |5. Микаела |4. Ирина |4. Валерия |bgcolor="tomato"|Ирина |- !6 |Виктория |стюардеса |5. Елисавета |5. Кристина |5. Меган |6. Поли |5. Поли |5. Айлин |5. Валерия |6. Джия |5. Ивелина |5. Елисавета |5. Елисавета |4. Ивелина |bgcolor="hotpink"|5. Меган |6. Джия |6. Боряна |5. Боряна |5. Виктория |5. Микаела |6. Поли |5. Виктория |bgcolor="tomato"|Виктория |- !7 |Евгения |бизнес консултант |6. Пам |6. Милица |6. Поли |7. Микаела |6. Мони |6. Елисавета |6. Елисавета |7. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Елена |5. Елисавета |bgcolor="hotpink"|6. Айлин |7. Микаела |7. Виктория |6. Микаела |6. Айлин |6. Джия |7. Ирина |bgcolor="tomato"|Боряна |- !8 |Поли |фармацевт |7. Габриела Ц. |7. Боряна |7. Габриела Ц. |8. Пам |7. Пам |7. Габриела Ц. |7. Ивелина |8. Лиа |7. Елисавета |7. Валерия |7. Пам |6. Поли |bgcolor="hotpink"|7. Елисавета |8. Поли |8. Ивелина |7. Пам |7. Поли |7. Поли |bgcolor="tomato"|Джия |- !9 |Пам |автор есеист |8. Микаела |8. Поли |8. Милица |9. Габриела Ц. |8. Габриела Ц. |8. Боряна |8. Ирина |9. Елисавета |8. Джия |8. Поли |8. Микаела |7. Айлин |bgcolor="hotpink"|8. Боряна |9. Ивелина |9. Поли |8. Ирина |8. Боряна |bgcolor="tomato"|Айлин |- !10 |Габриела Ц. |инфлуенсър |9. Елена |9. Пам |9. Крисия |10. Габриела В. |9. Джия |9. Пам |9. Габриела В. |10. Виктория |9. Микаела |9. Айлин |9. Ирина |8. Меган |bgcolor="hotpink"|9. Микаела |10. Ирина |10. Ирина |9. Поли |9. Джия |- !11 |Меган |правителствен мениджър проекти |10. Теодора |10. Елисавета |10. Пам |11. Боряна |10. Боряна |10. Лиа |10. Пам |11. Габриела В. |10. Райа |10. Меган |10. Поли |9. Валерия |bgcolor="hotpink"|10. Ивелина |11. Меган |11. Елена |bgcolor="tomato"|Ивелина |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Теодора |детегледачка |11. Евгения |11. Габриела Ц. |11. Боряна |12. Лиа |11. Евгения |11. Райа |11. Райа |12. Микаела |11. Меган |11. Виктория |11. Ивелина |10. Боряна |bgcolor="hotpink"|11. Валерия |12. Пам |bgcolor="tomato"|Меган |- !13 |Ирина |маркетинг специалист |12. Райа |bgcolor="darkgray" rowspan="12"|Церемонията<br>приключва |12. Лиа |13. Евгения |12. Ирина |12. Ирина |12. Айлин |13. Райа |12. Крисия |12. Ирина |12. Крисия |11. Ирина |bgcolor="hotpink"|12. Ирина |bgcolor="tomato"|Елисавета |- !14 |Микаела |студент по право |13. Лиа |13. Ирина |14. Ирина |13. Лиа |13. Ивелина |13. Елена |14. Ирина |13. Ирина |13. Габриела В. |bgcolor="DarkOrchid"|13. Виктория (2) |bgcolor="tomato"|Крисия |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !15 |Ивелина |учителка |14. Крисия |14. Ивелина |15. Мони |14. Ивелина |14. Евгения |14. Меган |15. Пам |14. Пам |14. Ивелина |bgcolor="tomato"|Габриела Ц. |- !16 |Лиа |писателка на любовни романи |15. Боряна |15. Джия |16. Ивелина |15. Айлин |15. Габриела В. |15. Лиа |16. Меган |15. Габриела В. |15. Крисия |bgcolor="tomato"|Габриела В. |- !17 |Крисия |народна певица |16. Поли |16. Айлин |17. Райа |16. Микаела |16. Елена |16. Джия |17. Крисия |16. Елена |bgcolor="tomato"|Райа |- !18 |Паолина |преводач |17. Ирина |17. Евгения |18. Джия |17. Меган |17. Поли |17. Крисия |bgcolor="tomato"|Евгения |bgcolor="tomato"|Лиа |- !19 |Милица |секретарка |18. Мони |18. Габриела В. |19. Мария |18. Райа |18. Крисия |18. Евгения |- !20 |Елена-Антоанета |редактор |19. Ивелина |19. Райа |20. Айлин |19. Милица |19. Джия |bgcolor="tomato"|Мони |- !21 |Елисавета |предприемач |20. Мария |20. Мария |21. Милица |20. Габриела В. |bgcolor="tomato"|Милица |- !22 |Мария |онлайн търговец |21. Габриела В. |21. Микаела |22. Меган |bgcolor="tomato"|Мария |- !23 |Райа |йога учител |22. Милица |22. Мони |bgcolor="tomato"|Кристина |- !24 |Боряна |автомобилен търговец |23. Джия |bgcolor="tomato"|Теодора |- !25 |Габриела В. |моден предприемач |bgcolor="tomato"|Паолина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава две рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Валерия Георгиева (24) '''(победителка)''' * 2. Елена-Антоанета Сергова (31) * 3. Микаела Мадолева (23) * 4. Полина Викторова (32) * 5. Ирина Карабаджак (30) * 6. Виктория Илиева (27) * 7. Боряна Лекова (28) * 8. [[Джия]] (29) * 9. Айлин Бобева (23) * 10. Пам Велидис (32) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 11. Ивелина Иванова (29) * 12. Меган Петкова (28) * 13. Елисавета Ставрева (31) * 14. Крисия Димитрова (29) * 15. Габриела Великова (25) * 16. Габриела Цонева (21) * 17. Райя Куцарова (31) * 18. Лиа Кръстева (25) * 19. Евгения Миланова (33) * 20. Мони Зенгинер (21) * 21. Милица Гацева (26) * 22. Мария Самар (31) * 23. Кристина Пламенова (26) * 24. Теодора Илиева (19) * 25. Паолина Бърдарова (35) == Трети сезон == На 23 март 2023 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за трети сезон на „Ергенът“ в България. На 11 юли 2023 г. е обявен ергенът в третия сезон на шоуто – 28-годишният бизнесмен Александър Младенов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/biznesmenat-aleksandar-mladenov-se-vpuska-v-tarsene-na-ljubovta-v-tretija-sezon-na-romantichnoto-rialiti-ergenat.html Бизнесменът Александър Младенов се впуска в търсене на любовта в третия сезон на романтичното риалити „Ергенът“.]</ref> Снимките на шоуто започват през месец септември.<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/alexandar-mladenov/naum-shopov-snimkite-na-ergenat-3-zapochvat.html Наум Шопов от Гърция: Снимките на „Ергенът“ 3 започват!]</ref> Сезонът се заснема в луксозно имение ''Don Mansion'', което разполага с частна хеликоптерна площадка на гръцкия остров [[Родос]].<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-kade-shte-se-snima-ergenat-3.html Третият сезон на „Ергенът“ ще бъде заснет в имението „Don Mansion“ на гръцкия остров Родос.]</ref> 26 дами вземат участие. От този сезон онлайн продължението на шоуто „След церемонията“ водят [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] и Теа Минкова. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 3<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 |- !1 |Екатерина |модел |rowspan="27"| |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Екатерина |bgcolor="hotpink"|Габриела И. |bgcolor="gold"|1. Силви |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Барбара |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="hotpink"|Памела |bgcolor="tomato"|Габриела И. |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="hotpink"|Мария |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="DarkOrchid"|Екатерина (2) |- !2 |Габи Н. |пожарникарка |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Магдалена |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Памела |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="tomato"|Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="tomato"|Теа |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Криси Е. |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |- !3 |Валерия |студентка |2. Васка |2. Надежда |2. Васка |3. Йоана |2. Магдалена |2. Надя Г. |3. Теа |2. Йоана |rowspan="26"| |2. Теа |3. Надежда |2. Валерия |2. Теа |bgcolor="gold"|1. Екатерина |2. Мария |2. Магдалена |3. Магдалена |2. Магдалена |2. Надя Г. |- !4 |Памела |специалист по маркетинг |3. Виктория |3. Виктория |3. Надежда |4. Памела |3. Надежда |3. Екатерина |4. Надежда |3. Теа |3. Виктория |4. Теа |3. Екатерина |3. Надежда |2. Валерия |3. Магдалена |3. Виктория |4. Йоана |3. Мария |3. Магдалена |- !5 |Габриела И. |състезател по плуване |4. Мария |4. Мария |4. Теа |5. Екатерина |4. Киара |4. Магдалена |5. Магдалена |4. Надя Г. |4. Валерия |5. Надя Г. |4. Криси Е. |4. Валерия |3. Барбара |4. Виктория |4. Киара |5. Надя Г. |4. Надя Г. |4. Валерия |- !6 |Барбара |състезател по борба |5. Кристина Д. |5. Памела |5. Памела |6. Надежда |5. Габриела И. |5. Памела |6. Мария |5. Надежда |5. Надя Г. |6. Валерия |5. Теа |5. Виктория |4. Йоана |5. Надя Г. |5. Надя Г. |6. Киара |5. Валерия |5. Йоана |- !7 |Теа |модел, актриса, танцьор, DJ |6. Памела |6. Силви |6. Милена |7. Милена |6. Васка |6. Габриела И. |7. Милена |6. Габриела И. |6. Милена |7. Екатерина |6. Барбара |6. Барбара |5. Киара |6. Киара |6. Мария |7. Мария |6. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Криси Е. |- !8 |Васка |фармацевт |7. Габриела И. |7. Васка |7. Екатерина |8. Габриела И. |7. Мария |7. Йоана |8. Екатерина |7. Виктория |7. Екатерина |8. Виктория |7. Магдалена |7. Киара |6. Надя Г. |7. Барбара |7. Валерия |8. Екатерина |7. Екатерина |bgcolor="tomato"|Мария |- !9 |Надя Г. |софтуерен инженер |8. Теа |8. Моника |8. Виктория |9. Виктория |8. Криси Е. |8. Мария |9. Барбара |8. Валерия |8. Йоана |9. Киара |8. Милена |8. Милена |7. Милена |8. Криси Е. |8. Криси Е. |9. Валерия |bgcolor="tomato"|Киара |- !10 |Киара |певица |9. Валерия |9. Габриела И. |9. Кристина Д. |10. Кристина Д. |9. Мими |9. Милена |bgcolor="darkgray" rowspan="9"|Церемонията<br>приключва |9. Мария |9. Киара |10. Барбара |9. Мария |9. Криси Е. |8. Мария |9. Екатерина |9. Екатерина |bgcolor="tomato"|Виктория |- !11 |Мартина |модел, инфлуенсър |10. Ивелина |10. Теа |10. Киара |11. Надя Г. |10. Надя Г. |10. Виктория |10. Силви |10. Барбара |11. Милена |10. Надя Г. |10. Надя Г. |9. Виктория |10. Йоана |bgcolor="tomato"|Барбара |- !12 |Шермин |модел |11. Киара |11. Мими |11. Силви |12. Барбара |11. Теа |11. Силви |11. Милена |11. Криси Е. |12. Мария |11. Виктория |11. Екатерина |10. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Милена |- !13 |Йоана |стюардеса |12. Йоана |12. Милена |12. Валерия |13. Киара |12. Йоана |12. Кристина Д. |12. Криси Е. |12. Мария |13. Криси Е. |12. Киара |Магдалена |11. Надежда |- ! colspan="3"|Епизод 2 (22.02) |13. Милена |13. Ивелина |13. Барбара |14. Теа |13. Валерия |13. Теа |13. Екатерина |13. Силви |bgcolor="tomato"|Силви |bgcolor="darkgray" colspan="2"|Няма отпаднала |- !14 |Магдалена |управител на заведение |14. Шермин |14. Криси Е. |14. Мария |15. Валерия |14. Милена |14. Валерия |14. Васка |bgcolor="tomato"|Васка |- !15 |Ивелина |психолог |15. Моника |15. Надя Г. |15. Криси Е. |16. Мария |15. Кристина Д. |15. Васка |15. Барбара |- !16 |Надежда |HR специалист |16. Габи Н. |16. Христиана |16. Мими |17. Васка |16. Силви |16. Киара |16. Киара |- !17 |Виктория |спортен мениджър |17. Барбара |17. Киара |17. Моника |18. Мими |17. Екатерина |17. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Кристина Д. |- !18 |Моника |IT мениджър |18. Христиана |18. Кристина Д. |18. Надя Г. |19. Криси Е. |18. Барбара |bgcolor="tomato"|Мими |- !19 |Милена |парфюмерист |19. Криси Е. |19. Барбара |19. Христиана |20. Христиана |bgcolor="tomato"|Христиана |- !20 |Христиана |училищен психолог |20. Мими |20. Йоана |20. Йоана |bgcolor="tomato"|Моника |- !21 |Силви |юрист |21. Екатерина |21. Валерия |bgcolor="tomato"|Ивелина |- !22 |Мария |графичен дизайнер |22. Надя Г. |bgcolor="tomato"|Шермин |- !23 |Криси Е. |гримьор, сценарист |23. Силви |bgcolor="tomato"|Габи Н. |- !24 |Гълъбина |бизнес анализатор |24. Мартина |bgcolor="tomato"|Мартина |- !25 |Кристина Д. |финансов директор в IT компания |bgcolor="tomato"|Гълъбина |- !26 |Мими |мениджър бизнес развитие |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава роза на среща и една роза на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * Валерия Дакова (20) * Екатерина Тодорова (25) * Йоана Младенова (25) * Магдалена Томова (36) * Надежда Вишева (34) * Надя Георгиева (25) * '''Финално класиране:''' * 7. Мария Чекмарьова (25) * 8. Кристина Евтимова (27) * 9. Киара Маджарова (24) * 10. Виктория Асенова (30) * 11. Барбара Иванова (23) * 12. Милена Соколова (38) * 13. Теа Добрева (24) * 14. Силви Русева (31) * 15. Васка Джурова (23) * 16. Памела Иванова (26) * 17. Габриела Иванова (25) * 18. Кристина Добрева (35) * 19. Мими Стоянова (35) * 20. Христиана Манова (30) * 21. Моника Страхилова (30) * 22. Ивелина Георгиева (44) * 23. Мартина Симова (27) * 24. Габриела Найденова (23) * 25. Анна Метушева - Шермин (26) * 26. Гълъбина Лилова (36) == Четвърти сезон == На 24 април 2024 г. bTV Media Group обявяват кастинг за четвърти сезон на „Ергенът“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/videos/zapishi-se-na-kasting-za-ergenat.html Старт на кастинга за „Ергенът“ 4]</ref> === Схема на сезона === {{раздел-мъниче}} === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ Официален уебсайт] * {{Facebook|ergenat.btv|„Ергенът“}} * {{Instagram|ergenat.btv|„Ергенът“}} * [https://www.youtube.com/@ergenat „Ергенът“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@ergenat.official „Ергенът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/39766/ergenat „Ергенът“ след ефир на bTV Plus] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] npag4ctcx2bcvrkmmnv5pguyd3h4h6q 12215110 12215107 2024-04-26T11:42:23Z Nightname1 255764 /* Схема на сезона */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Ергенът“ | Име в оригинал = The Bachelor | Лого = E2699179992.jpg | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = романтично риалити | Създател(и) = Майк Флейс | Актьори = | Водещ(и) = [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 3 | Епизоди = 80 (сезони 1 – 3) | Изпълнителни продуценти = Мая Тодорова<br>Никола Тупарев<br>Радослав Тушев<br>за FX Camera (2 –)<br>''Old School Productions'' (1) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 75 минути (1)<br>90 – 120 минути (2)<br>160 – 170 минути (3) | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[19 февруари]] [[2022]] г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ }} '''„Ергенът“''' ({{lang|en|The Bachelor}}) е романтично риалити предаване, което се излъчва в 31 държави по света.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9889147 „Ергенът” – ново риалити започва по Би Ти Ви.]</ref> Българската версия по лиценз на Warner Bros. се излъчва от 2022 г. по [[bTV]]. До момента у нас са реализирани 3 сезона на предаването. == Формат == Екзотика, емоции и търсене на истинската любов са в основата на световноизвестния телевизионен формат. Състезанието проследява пътя на двадесет или повече дами към сърцето на един мъж, който има възможност да открие жената на мечтите си и да я направи своя съпруга на финала. По време на целия сезон участниците се опознават в чуждестранно имение, пътуват до екзотични места, а конфликтите, както вътрешни, така и външни, произтичат от елиминационния регламент на шоуто и борбата за последната роза – основен елемент в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 30px"| Старт ! style="padding: 0px 30px"| Финал ! style="padding: 0px 8px"| Излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Локация ! style="padding: 0px 8px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Ергенът ! style="padding: 0px 30px"| Победителка ! style="padding: 0px 15px"| Още ли<br>са заедно? |- !1 |align="center" rowspan="4"| [[bTV]] |align="center"| 2022 |align="center" rowspan="2"| 27 |align="center"| 19 февруари |align="center"| 20 май |align="center"| четвъртък и петък<br>21:00 – 22:30 |align="center"| [[Фетхие]] |align="center"| 22 |align="center"| Виктор Стоянов |align="center"| Виктория Капитонова |align="center"| Не |- !2 |align="center"| 2023 |align="center" rowspan="2"| 21 февруари |align="center"| 18 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>21:00 – 23:00/30 |align="center"| [[Бодрум]] |align="center"| 25 |align="center"| Евгени Генчев |align="center"| Валерия Георгиева |align="center"| Да |- !3 |align="center"| 2024 |align="center"| 26 |align="center"| 16 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>20:00 – 23:00/30 |align="center"| о-в [[Родос]] |align="center"| 26 |align="center"| Александър Младенов |align="center"| |align="center"| |- !4 |align="center"| 2025 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |} == Първи сезон == На 15 юни 2021 г. в предаването „[[Преди обед]]“ по [[bTV]] е обявено, че bTV Media Group започва работа по формата „Ергенът“. Месец по-късно, на 12 юли, стартира и кастингът за участие в романтичното предаване. На 28 юли в интервю пред „24 часа“ програмният директор на bTV, Христо Хаджитанев, обявява, че компанията „Олд скул“ на Нико Тупарев е избрана да реализира формата.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10027220 Old School Productions ще реализира формата „Ергенът“.]</ref> На 3 август 2021 г. е обявен ергенът в първия сезон на шоуто в България – 31-годишният Виктор Стоянов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/31-godishnijat-viktor-stojanov-e-ergenat-chieto-sarce-shte-se-opitat-da-plenjat-damite-v-romantichnoto-rialiti-po-btv.html На 3 август 2021 г. е обявен, 31-годишният Виктор Стоянов за „Ергенът“ в първия сезон на шоуто.]</ref> Регистрацията за участие приключва на 31 август. Официално на 8 септември в „[[Шоуто на Николаос Цитиридис]]“ е представен и водещият на предаването – [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. Снимките на риалитито започват през втората половина на месец септември в частен луксозен комплекс ''Гьокче Джемиле''<ref>[https://ladyzone.bg/galerii/kade-se-snima-ergenat-i-kolko-struva-edna-sedmica-vav-vilata.html Първият сезон на „Ергенът“ се снима в имението „Гьокче Джемиле“ в Турция.]</ref> на турската ривиера, в близост до град [[Фетхие]]. Премиерата на „Ергенът“ е в събота вечер на 19 февруари 2022 г. от 20:00 до 23:00 часа по bTV. 22 жени вземат участие в първия сезон на шоуто.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-koi-sa-parvite-11-krasavici-koito-shte-se-vpusnat-v-prikljuchenieto-ergenat.html?p=1 22 дами влизат в първия сезон на „Ергенът“.]</ref> След това продължава да се излъчва всеки четвъртък и петък от 21:00 до 22:30 часа под слогана „В търсене на любовта“. Епизодът, излъчен на 17 март 2022 г., беше прекъснат поради извънредното отразяване на [[Би Ти Ви Новините|bTV Новините]] на спецакцията на Министерство на вътрешните работи, свързана с арестите на бившия премиер [[Бойко Борисов]], бившия финансов министър [[Владислав Горанов]] и пиарката на Борисов – Севделина Арнаудова по обвинения за злоупотреба с евросредства. Целият епизод е излъчен на следващия ден.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/tomislav-donchev-goranov-i-arnaudova-naistina-sa-arestuvani-menda-stojanova-ne-e.html|заглавие=Томислав Дончев: Горанов и Арнаудова наистина са арестувани, Менда Стоянова не е|издател=btvnovinite.bg|дата=18 март 2022 г.}}</ref> === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 1<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (19.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Александра, 33 |хипнотерапевт |bgcolor="hotpink"|Деница |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Ева |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="hotpink"|Благовеста |bgcolor="hotpink"|Людмила |rowspan="22"| |bgcolor="hotpink"|Ева |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Дениз |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Гергана |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (2) |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (1) |bgcolor="hotpink"|1. Деница |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="silver"|Александра |bgcolor="limegreen"|Виктория К. |- !2 |Деница, 34 |мениджър в АЕЦ |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="hotpink"|Елвира |bgcolor="gold"|1. Деница |2. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Карина |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Деница |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Благовеста |bgcolor="gold"|1. Людмила |bgcolor="gold"|1. Виктория К. |bgcolor="hotpink"|2. Александра |2. Дениз |2. Деница |2. Деница |2. Александра |2/3. Виктория К. |bgcolor="tomato"|Дениз (втора) |- !3 |Ния-Косара, 20 |PR |2. Людмила |2. Деница |2. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Венета |2. Карина |3. Ния-Косара |2. Дениз |2. Венета |bgcolor="hotpink"|Благовеста |2. Деница |2. Людмила |2. Марта |2. Деница |2. Дениз |2. Виктория К. |2. Деница |2. Деница |bgcolor="hotpink"|3. Дениз |3. Деница |3. Александра |3. Виктория К. |3. Виктория К. |2/3. Дениз |- !4 |Марта, 36 |художничка |3. Зорница |3. Зорница |3. Деница |2. Гергана |3. Елвира |4. Людмила |3. Ния-Косара |3. Марта |bgcolor="hotpink"|Деница |3. Ния-Косара |3. Венета |3. Виктория К. |3. Карина |3. Александра |3. Деница |3. Дениз |3. Гергана |bgcolor="hotpink"|4. Благовеста |4. Виктория К. |4. Виктория К. |4. Александра |bgcolor="tomato"|Деница |- !5 |Радостина, 36 |бизнес дама |4. Радостина |4. Венета |4. Карина |3. Благовеста |4. Благовеста |5. Радостина |4. Александра |4. Деница |bgcolor="hotpink"|Ния-Косара |4. Виктория К. |4. Ния-Косара |4. Александра |4. Александра |4. Деница |4. Марта |4. Марта |4. Марта |bgcolor="hotpink"|5. Виктория К. |5. Марта |5. Людмила |bgcolor="tomato"|Людмила |- !6 |Вики Т., 20 |студентка |5. Габриела |5. Людмила |5. Зорница |4. Марта |5. Радостина |6. Елвира |5. Марта |5. Елвира |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |5. Карина |5. Деница |5. Ния-Косара |5. Виктория К. |5. Карина |5. Дениз |5. Ния-Косара |5. Людмила |bgcolor="hotpink"|6. Марта |6. Людмила |bgcolor="tomato"|Марта |- !7 |Габриела, 27 |дизайнер |6. Ния-Косара |6. Виктория К. |6. Людмила |5. Деница |6. Зорница |7. Вики Т. |6. Деница |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|Венета |6. Елвира |6. Карина |6. Гергана |6. Благовеста |6. Ния-Косара |6. Карина |6. Виктория К. |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|7. Людмила |bgcolor="tomato"|Благовеста |- !8 |Зорница, 32 |предприемач |7. Елвира |7. Благовеста |7. Виктория К. |6. Ева |7. Теодора |8. Карина |7. Венета |7. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Дениз |7. Венета |7. Вики Т. |7. Благовеста |7. Людмила |7. Людмила |7. Ния-Косара |7. Благовеста |7. Благовеста |bgcolor="tomato"|Гергана |- !9 |Дениз, 26 |модел |8. Ева |8. Теодора |8. Венета |7. Вики Т. |bgcolor="darkgray" rowspan="10"|Церемонията<br>приключва |9. Зорница |8. Елвира |8. Александра |2. Вики Т. |8. Вики Т. |8. Марта |8. Вики Т. |8. Ния-Косара |8. Гергана |8. Людмила |8. Гергана |bgcolor="tomato"|Ния-Косара |- !10 |Венета, 31 |търговски представител |9. Венета |9. Радостина |9. Ева |8. Карина |10. Венета |9. Теодора |9. Ния-Косара |3. Карина |9. Гергана |9. Дениз |9. Карина |9. Дениз |9. Благовеста |bgcolor="DarkOrchid"|9. Александра (3) |bgcolor="tomato"|Карина |- !11 |Ева, 28 |певица |10. Карина |10. Гергана |10. Гергана |9. Ния-Косара |11. Гергана |10. Радостина |10. Карина |4. Елвира |10. Благовеста |10. Благовеста |10. Людмила |10. Гергана |bgcolor="tomato"|Вики Т. |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Карина, 31 |медицински сътрудник |11. Полина |11. Александра |11. Теодора |10. Александра |12. Теодора |11. Людмила |11. Теодора |5. Людмила |11. Дениз |11. Гергана |bgcolor="tomato"|Венета |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !13 |Теодора, 30 |зъболекар, татуист, диджей |12. Гергана |12. Вики Т. |12. Елвира |11. Людмила |13. Деница |12. Вики Т. |12. Благовеста |6. Марта |12. Людмила |bgcolor="tomato"|Елвира |- !14 |Вероника, 33 |инструктор по аеробика |13. Теодора |13. Карина |13. Марта |12. Зорница |14. Ева |13. Ева |13. Ева |7. Гергана |bgcolor="tomato"|Ева |- !15 |Гергана, 24 |певица |14. Весела |14. Габриела |14. Весела |13. Теодора |15. Александра |14. Виктория К. |14. Гергана |bgcolor="tomato"|Теодора |- !16 |Благовеста, 31 |плеймейт |15. Виктория К. |15/16. Дениз |15. Габриела |14. Радостина |16. Дениз |15. Гергана |bgcolor="tomato"|Радостина |- !17 |Людмила, 29 |онлайн търговец |16. Александра |15/16. Полина |16. Дениз |15. Габриела |17. Благовеста |bgcolor="tomato"|Зорница |- !18 |Весела, 20 |гримьор |17. Вероника |17. Елвира |17. Благовеста |16. Дениз |bgcolor="tomato"|Габриела |- !19 |Полина, 35 |инженер |18. Марта |18. Весела |18. Радостина |bgcolor="tomato"|Весела |- !20 |Екатерина, 34 |стюардеса |19. Дениз |19. Ева |bgcolor="tomato"|Полина |- !21 |Елвира, 24 |дистрибутор |20. Благовеста |bgcolor="tomato"|Вероника |- !22 |Виктория К., 27 |инфлуенсър |bgcolor="tomato"|Екатерина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава три рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (27) '''(победителка)''' * 2. Дениз Хайрула (26) * 3. Александра Гърдева (34) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 4. Деница Дишкова (34) * 5. Людмила Костадинова (29) * 6. Марта Желязкова (36) * 7. Благовеста Цакова (31) * 8. Гергана Стаменова (30) * 9. Ния-Косара Георгиева (20) * 10. Карина Ленкова (31) * 11. Виктория Тасева (20) * 12. Венета Костова (31) * 13. Елвира Далакова (24) * 14. Ева Георгиева (28) * 15. Теодора Калинина (30) * 16. Радостина Илиевска (36) * 17. Зорница Господинова (32) * 18. Габриела Петрова (28) * 19. Весела Сиракова (20) * 20. Полина Иванова (35) * 21. Вероника Илиева (33) * 22. Екатерина Неделчева (34) == Втори сезон == На 15 април 2022 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за втори сезон на „Ергенът“. На 4 август 2022 г. е обявен ергенът във втория сезон на шоуто – 33-годишният пианист Евгени Генчев.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/33-godishnijat-pianist-evgeni-genchev-e-novijat-ergen-na-balgarija.html На 4 август 2022 г. е обявен, 33-годишният пианист Евгени Генчев за „Ергенът“ във втория сезон на шоуто.]</ref> 25 жени вземат участие в предаването под слогана „Симфония от чувства“. Сезонът се заснема в луксозна вила ''Каря'', намираща се на 13 км от турския курортен град [[Бодрум]].<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/evgeni-genchev/kade-se-snima-ergenat-vtori-sezon.html Вторият сезон на „Ергенът“ се снима във вила „Каря“ на 13 км от Бодрум.]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/ergenat-se-zavrashta-v-efira-na-btv-s-vtori-sezon-prez-2023-g.html|заглавие=„Ергенът“ се завръща в ефира на bTV с втори сезон през 2023 г.|дата=2022-12-20|труд=[[Би Ти Ви]]|достъп_дата=2023-01-02}}</ref> Премиерата на втория сезон е на 21 февруари 2023 г. (вторник) със специален пилотен епизод от 20:00 до 23:30 часа. В този сезон е променена схемата на излъчване през седмицата, а епизодите в сряда и четвъртък са удължени. От този сезон телевизията започва и съпътстваща продукция онлайн на официалния си сайт, а епизодите са достъпни на платформата „БТВ Плюс“.<ref>[https://www.btv.bg/reklama/tv/bfeed/akcenti/ergenat-zavljadava-digitalnoto-prostranstvo.html „Ергенът“ завлядава дигиталното пространство.]</ref> Финалът е излъчен на 18 май 2023 г. (четвъртък) от 20:00 до 23:30 часа. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 2<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Кристина |юрист |bgcolor="hotpink"|Меган |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Виктория |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Микаела |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="gold"|1. Боряна |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="DarkOrchid"|Виктория (1) |bgcolor="hotpink"|Пам |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="silver"|Пам |bgcolor="hotpink"|Боряна |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="hotpink"|Валерия |rowspan="25"| |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="limegreen"|Валерия |- !2 |Айлин |шампионка по карате |bgcolor="gold"|1. Кристина |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Виктория |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Боряна |rowspan="24"| |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Пам |bgcolor="gold"|1. Меган |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|1. Виктория |2. Айлин |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="gold"|1. Поли |bgcolor="gold"|1. Микаела |2. Микаела |2. Елена |bgcolor="tomato"|Елена (втора) |- !3 |Валерия |модел |2. Айлин |2. Мони |2. Кристина |3. Валерия |2. Елисавета |2. Меган |2. Виктория |3. Поли |2. Виктория |2. Елена |2. Джия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="hotpink"|2. Джия |3. Елена |3. Пам |2. Валерия |2. Валерия |2. Елена |3. Виктория |2. Елена |2. Микаела |2. Валерия |3. Елена |bgcolor="tomato"|Микаела |- !4 |Мони |екзотична танцьорка |3. Виктория |3. Ирина |3. Валерия |4. Елисавета |3. Крисия |3. Мони |3. Поли |4. Валерия |3. Боряна |3. Боряна |3. Валерия |2. Джия |bgcolor="hotpink"|3. Поли |4. Виктория |4. Айлин |3. Виктория |3. Микаела |3. Виктория |4. Боряна |3. Поли |3. Ирина |3. Поли |bgcolor="tomato"|Поли |- !5 |[[Джия]] |певица |4. Валерия |4. Виктория |4. Елисавета |5. Крисия |4. Виктория |4. Микаела |4. Габриела Ц. |5. Ивелина |4. Поли |4. Микаела |4. Боряна |3. Пам |bgcolor="hotpink"|4. Елена |5. Боряна |5. Микаела |4. Елена |4. Ирина |4. Ирина |5. Микаела |4. Ирина |4. Валерия |bgcolor="tomato"|Ирина |- !6 |Виктория |стюардеса |5. Елисавета |5. Кристина |5. Меган |6. Поли |5. Поли |5. Айлин |5. Валерия |6. Джия |5. Ивелина |5. Елисавета |5. Елисавета |4. Ивелина |bgcolor="hotpink"|5. Меган |6. Джия |6. Боряна |5. Боряна |5. Виктория |5. Микаела |6. Поли |5. Виктория |bgcolor="tomato"|Виктория |- !7 |Евгения |бизнес консултант |6. Пам |6. Милица |6. Поли |7. Микаела |6. Мони |6. Елисавета |6. Елисавета |7. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Елена |5. Елисавета |bgcolor="hotpink"|6. Айлин |7. Микаела |7. Виктория |6. Микаела |6. Айлин |6. Джия |7. Ирина |bgcolor="tomato"|Боряна |- !8 |Поли |фармацевт |7. Габриела Ц. |7. Боряна |7. Габриела Ц. |8. Пам |7. Пам |7. Габриела Ц. |7. Ивелина |8. Лиа |7. Елисавета |7. Валерия |7. Пам |6. Поли |bgcolor="hotpink"|7. Елисавета |8. Поли |8. Ивелина |7. Пам |7. Поли |7. Поли |bgcolor="tomato"|Джия |- !9 |Пам |автор есеист |8. Микаела |8. Поли |8. Милица |9. Габриела Ц. |8. Габриела Ц. |8. Боряна |8. Ирина |9. Елисавета |8. Джия |8. Поли |8. Микаела |7. Айлин |bgcolor="hotpink"|8. Боряна |9. Ивелина |9. Поли |8. Ирина |8. Боряна |bgcolor="tomato"|Айлин |- !10 |Габриела Ц. |инфлуенсър |9. Елена |9. Пам |9. Крисия |10. Габриела В. |9. Джия |9. Пам |9. Габриела В. |10. Виктория |9. Микаела |9. Айлин |9. Ирина |8. Меган |bgcolor="hotpink"|9. Микаела |10. Ирина |10. Ирина |9. Поли |9. Джия |- !11 |Меган |правителствен мениджър проекти |10. Теодора |10. Елисавета |10. Пам |11. Боряна |10. Боряна |10. Лиа |10. Пам |11. Габриела В. |10. Райа |10. Меган |10. Поли |9. Валерия |bgcolor="hotpink"|10. Ивелина |11. Меган |11. Елена |bgcolor="tomato"|Ивелина |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Теодора |детегледачка |11. Евгения |11. Габриела Ц. |11. Боряна |12. Лиа |11. Евгения |11. Райа |11. Райа |12. Микаела |11. Меган |11. Виктория |11. Ивелина |10. Боряна |bgcolor="hotpink"|11. Валерия |12. Пам |bgcolor="tomato"|Меган |- !13 |Ирина |маркетинг специалист |12. Райа |bgcolor="darkgray" rowspan="12"|Церемонията<br>приключва |12. Лиа |13. Евгения |12. Ирина |12. Ирина |12. Айлин |13. Райа |12. Крисия |12. Ирина |12. Крисия |11. Ирина |bgcolor="hotpink"|12. Ирина |bgcolor="tomato"|Елисавета |- !14 |Микаела |студент по право |13. Лиа |13. Ирина |14. Ирина |13. Лиа |13. Ивелина |13. Елена |14. Ирина |13. Ирина |13. Габриела В. |bgcolor="DarkOrchid"|13. Виктория (2) |bgcolor="tomato"|Крисия |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !15 |Ивелина |учителка |14. Крисия |14. Ивелина |15. Мони |14. Ивелина |14. Евгения |14. Меган |15. Пам |14. Пам |14. Ивелина |bgcolor="tomato"|Габриела Ц. |- !16 |Лиа |писателка на любовни романи |15. Боряна |15. Джия |16. Ивелина |15. Айлин |15. Габриела В. |15. Лиа |16. Меган |15. Габриела В. |15. Крисия |bgcolor="tomato"|Габриела В. |- !17 |Крисия |народна певица |16. Поли |16. Айлин |17. Райа |16. Микаела |16. Елена |16. Джия |17. Крисия |16. Елена |bgcolor="tomato"|Райа |- !18 |Паолина |преводач |17. Ирина |17. Евгения |18. Джия |17. Меган |17. Поли |17. Крисия |bgcolor="tomato"|Евгения |bgcolor="tomato"|Лиа |- !19 |Милица |секретарка |18. Мони |18. Габриела В. |19. Мария |18. Райа |18. Крисия |18. Евгения |- !20 |Елена-Антоанета |редактор |19. Ивелина |19. Райа |20. Айлин |19. Милица |19. Джия |bgcolor="tomato"|Мони |- !21 |Елисавета |предприемач |20. Мария |20. Мария |21. Милица |20. Габриела В. |bgcolor="tomato"|Милица |- !22 |Мария |онлайн търговец |21. Габриела В. |21. Микаела |22. Меган |bgcolor="tomato"|Мария |- !23 |Райа |йога учител |22. Милица |22. Мони |bgcolor="tomato"|Кристина |- !24 |Боряна |автомобилен търговец |23. Джия |bgcolor="tomato"|Теодора |- !25 |Габриела В. |моден предприемач |bgcolor="tomato"|Паолина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава две рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Валерия Георгиева (24) '''(победителка)''' * 2. Елена-Антоанета Сергова (31) * 3. Микаела Мадолева (23) * 4. Полина Викторова (32) * 5. Ирина Карабаджак (30) * 6. Виктория Илиева (27) * 7. Боряна Лекова (28) * 8. [[Джия]] (29) * 9. Айлин Бобева (23) * 10. Пам Велидис (32) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 11. Ивелина Иванова (29) * 12. Меган Петкова (28) * 13. Елисавета Ставрева (31) * 14. Крисия Димитрова (29) * 15. Габриела Великова (25) * 16. Габриела Цонева (21) * 17. Райя Куцарова (31) * 18. Лиа Кръстева (25) * 19. Евгения Миланова (33) * 20. Мони Зенгинер (21) * 21. Милица Гацева (26) * 22. Мария Самар (31) * 23. Кристина Пламенова (26) * 24. Теодора Илиева (19) * 25. Паолина Бърдарова (35) == Трети сезон == На 23 март 2023 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за трети сезон на „Ергенът“ в България. На 11 юли 2023 г. е обявен ергенът в третия сезон на шоуто – 28-годишният бизнесмен Александър Младенов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/biznesmenat-aleksandar-mladenov-se-vpuska-v-tarsene-na-ljubovta-v-tretija-sezon-na-romantichnoto-rialiti-ergenat.html Бизнесменът Александър Младенов се впуска в търсене на любовта в третия сезон на романтичното риалити „Ергенът“.]</ref> Снимките на шоуто започват през месец септември.<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/alexandar-mladenov/naum-shopov-snimkite-na-ergenat-3-zapochvat.html Наум Шопов от Гърция: Снимките на „Ергенът“ 3 започват!]</ref> Сезонът се заснема в луксозно имение ''Don Mansion'', което разполага с частна хеликоптерна площадка на гръцкия остров [[Родос]].<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-kade-shte-se-snima-ergenat-3.html Третият сезон на „Ергенът“ ще бъде заснет в имението „Don Mansion“ на гръцкия остров Родос.]</ref> 26 дами вземат участие. От този сезон онлайн продължението на шоуто „След церемонията“ водят [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] и Теа Минкова. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 3<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 |- !1 |Екатерина |модел |rowspan="27"| |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Екатерина |bgcolor="hotpink"|Габриела И. |bgcolor="gold"|1. Силви |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Барбара |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="hotpink"|Памела |bgcolor="tomato"|Габриела И. |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="hotpink"|Мария |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="DarkOrchid"|Екатерина (2) |- !2 |Габи Н. |пожарникарка |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Магдалена |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Памела |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="tomato"|Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="tomato"|Теа |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Криси Е. |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |- !3 |Валерия |студентка |2. Васка |2. Надежда |2. Васка |3. Йоана |2. Магдалена |2. Надя Г. |3. Теа |2. Йоана |rowspan="26"| |2. Теа |3. Надежда |2. Валерия |2. Теа |bgcolor="gold"|1. Екатерина |2. Мария |2. Магдалена |3. Магдалена |2. Магдалена |2. Надя Г. |- !4 |Памела |специалист по маркетинг |3. Виктория |3. Виктория |3. Надежда |4. Памела |3. Надежда |3. Екатерина |4. Надежда |3. Теа |3. Виктория |4. Теа |3. Екатерина |3. Надежда |2. Валерия |3. Магдалена |3. Виктория |4. Йоана |3. Мария |3. Магдалена |- !5 |Габриела И. |състезател по плуване |4. Мария |4. Мария |4. Теа |5. Екатерина |4. Киара |4. Магдалена |5. Магдалена |4. Надя Г. |4. Валерия |5. Надя Г. |4. Криси Е. |4. Валерия |3. Барбара |4. Виктория |4. Киара |5. Надя Г. |4. Надя Г. |4. Валерия |- !6 |Барбара |състезател по борба |5. Кристина Д. |5. Памела |5. Памела |6. Надежда |5. Габриела И. |5. Памела |6. Мария |5. Надежда |5. Надя Г. |6. Валерия |5. Теа |5. Виктория |4. Йоана |5. Надя Г. |5. Надя Г. |6. Киара |5. Валерия |5. Йоана |- !7 |Теа |модел, актриса, танцьор, DJ |6. Памела |6. Силви |6. Милена |7. Милена |6. Васка |6. Габриела И. |7. Милена |6. Габриела И. |6. Милена |7. Екатерина |6. Барбара |6. Барбара |5. Киара |6. Киара |6. Мария |7. Мария |6. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Криси Е. |- !8 |Васка |фармацевт |7. Габриела И. |7. Васка |7. Екатерина |8. Габриела И. |7. Мария |7. Йоана |8. Екатерина |7. Виктория |7. Екатерина |8. Виктория |7. Магдалена |7. Киара |6. Надя Г. |7. Барбара |7. Валерия |8. Екатерина |7. Екатерина |bgcolor="tomato"|Мария |- !9 |Надя Г. |софтуерен инженер |8. Теа |8. Моника |8. Виктория |9. Виктория |8. Криси Е. |8. Мария |9. Барбара |8. Валерия |8. Йоана |9. Киара |8. Милена |8. Милена |7. Милена |8. Криси Е. |8. Криси Е. |9. Валерия |bgcolor="tomato"|Киара |- !10 |Киара |певица |9. Валерия |9. Габриела И. |9. Кристина Д. |10. Кристина Д. |9. Мими |9. Милена |bgcolor="darkgray" rowspan="9"|Церемонията<br>приключва |9. Мария |9. Киара |10. Барбара |9. Мария |9. Криси Е. |8. Мария |9. Екатерина |9. Екатерина |bgcolor="tomato"|Виктория |- !11 |Мартина |модел, инфлуенсър |10. Ивелина |10. Теа |10. Киара |11. Надя Г. |10. Надя Г. |10. Виктория |10. Силви |10. Барбара |11. Милена |10. Надя Г. |10. Надя Г. |9. Виктория |10. Йоана |bgcolor="tomato"|Барбара |- !12 |Шермин |модел |11. Киара |11. Мими |11. Силви |12. Барбара |11. Теа |11. Силви |11. Милена |11. Криси Е. |12. Мария |11. Виктория |11. Екатерина |10. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Милена |- !13 |Йоана |стюардеса |12. Йоана |12. Милена |12. Валерия |13. Киара |12. Йоана |12. Кристина Д. |12. Криси Е. |12. Мария |13. Криси Е. |12. Киара |Магдалена |11. Надежда |- ! colspan="3"|Епизод 2 (22.02) |13. Милена |13. Ивелина |13. Барбара |14. Теа |13. Валерия |13. Теа |13. Екатерина |13. Силви |bgcolor="tomato"|Силви |bgcolor="darkgray" colspan="2"|Няма отпаднала |- !14 |Магдалена |управител на заведение |14. Шермин |14. Криси Е. |14. Мария |15. Валерия |14. Милена |14. Валерия |14. Васка |bgcolor="tomato"|Васка |- !15 |Ивелина |психолог |15. Моника |15. Надя Г. |15. Криси Е. |16. Мария |15. Кристина Д. |15. Васка |15. Барбара |- !16 |Надежда |HR специалист |16. Габи Н. |16. Христиана |16. Мими |17. Васка |16. Силви |16. Киара |16. Киара |- !17 |Виктория |спортен мениджър |17. Барбара |17. Киара |17. Моника |18. Мими |17. Екатерина |17. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Кристина Д. |- !18 |Моника |IT мениджър |18. Христиана |18. Кристина Д. |18. Надя Г. |19. Криси Е. |18. Барбара |bgcolor="tomato"|Мими |- !19 |Милена |парфюмерист |19. Криси Е. |19. Барбара |19. Христиана |20. Христиана |bgcolor="tomato"|Христиана |- !20 |Христиана |училищен психолог |20. Мими |20. Йоана |20. Йоана |bgcolor="tomato"|Моника |- !21 |Силви |юрист |21. Екатерина |21. Валерия |bgcolor="tomato"|Ивелина |- !22 |Мария |графичен дизайнер |22. Надя Г. |bgcolor="tomato"|Шермин |- !23 |Криси Е. |гримьор, сценарист |23. Силви |bgcolor="tomato"|Габи Н. |- !24 |Гълъбина |бизнес анализатор |24. Мартина |bgcolor="tomato"|Мартина |- !25 |Кристина Д. |финансов директор в IT компания |bgcolor="tomato"|Гълъбина |- !26 |Мими |мениджър бизнес развитие |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава роза на среща и още една на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * Валерия Дакова (20) * Екатерина Тодорова (25) * Йоана Младенова (25) * Магдалена Томова (36) * Надежда Вишева (34) * Надя Георгиева (25) * '''Финално класиране:''' * 7. Мария Чекмарьова (25) * 8. Кристина Евтимова (27) * 9. Киара Маджарова (24) * 10. Виктория Асенова (30) * 11. Барбара Иванова (23) * 12. Милена Соколова (38) * 13. Теа Добрева (24) * 14. Силви Русева (31) * 15. Васка Джурова (23) * 16. Памела Иванова (26) * 17. Габриела Иванова (25) * 18. Кристина Добрева (35) * 19. Мими Стоянова (35) * 20. Христиана Манова (30) * 21. Моника Страхилова (30) * 22. Ивелина Георгиева (44) * 23. Мартина Симова (27) * 24. Габриела Найденова (23) * 25. Анна Метушева - Шермин (26) * 26. Гълъбина Лилова (36) == Четвърти сезон == На 24 април 2024 г. bTV Media Group обявяват кастинг за четвърти сезон на „Ергенът“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/videos/zapishi-se-na-kasting-za-ergenat.html Старт на кастинга за „Ергенът“ 4]</ref> === Схема на сезона === {{раздел-мъниче}} === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ Официален уебсайт] * {{Facebook|ergenat.btv|„Ергенът“}} * {{Instagram|ergenat.btv|„Ергенът“}} * [https://www.youtube.com/@ergenat „Ергенът“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@ergenat.official „Ергенът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/39766/ergenat „Ергенът“ след ефир на bTV Plus] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] imo0eig17nlhkdza1vtuqosclmmh6fh 1 783719 12214199 11047283 2024-04-25T15:06:04Z Carbonaro. 221440 /* Името */ wikitext text/x-wiki Няма основателни мотиви - всяка биография или продукт е реклама. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:31, 7 юли 2021 (UTC) == Името == '''Генчев''' прякор ли е, или сложно съществително име? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:05, 25 април 2024 (UTC) 4nuurvo9gwnq2jp4ebyondfrkuefn4e 0 785520 12214766 11995014 2024-04-26T06:28:54Z Elkost 8375 −[[Категория:Летни олимпийски игри]]; −[[Категория:Олимпийски игри в Япония]]; +[[Категория:Академични гребкини]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Италия}} Федерика Чезарини | категория = олимпиец | описание = италианска състезателка по академично гребане | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1996|08|02|1}} | роден-място = [[Читильо]], {{Италия}} | починал-място = | националност = {{Италия}} | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = академично гребане, двойка скул | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{Медали |състезание=[[Олимпийски игри]] |златен|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]|двойка скул }} '''Федерика Чезарини''' ({{lang|it|Federica Cesarini}}) е италианска състезателка по [[академично гребане]], състезаваща се в дисциплината двойка скул. Родена е в [[Читильо]], [[Варезе (провинция)|провинция Варезе]], [[Ломбардия]]. Става олимпийска шампионка на [[Летни олимпийски игри 2020|Токио (2020)]] на двойка скул с [[Валентина Родини]].<ref>{{Cite web|url=https://www.coni.it/it/news/18455-oro-impresa-di-valentina-rodini-e-federica-cesarini,-campionesse-olimpiche-nel-doppio-pl.html|title=Oro!!! Impresa di Valentina Rodini e Federica Cesarini, campionesse nel doppio PL|date=29 July 2021|access-date=29 July 2021|language=italian}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://olympics.com/tokyo-2020/en/news/italy-valentina-rodini-federica-cesarini-take-women-lightweight-double-sculls|title=Italy’s Valentina Rodini and Federica Cesarini take women's lightweight double sculls title|date=29 July 2021|access-date=29 July 2021|достъп_дата=2021-08-12|архив_дата=2021-07-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210731040154/https://olympics.com/tokyo-2020/en/news/italy-valentina-rodini-federica-cesarini-take-women-lightweight-double-sculls}}</ref> Състезава се за клуб „G.S. Fiamme Oro“. <ref>„Шампионите“ в-к „Телеграф Мач“, стр. 21, брой 194/30.07.2021 г.</ref> == Участия на Олимпиади == {|class = "wikitable" !Олимпиада!!Дисциплина!! Място |- |[[Летни олимпийски игри 2020|Токио (2020)]] || Академично гребане — двойка скул (жени) || [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://worldrowing.com/athlete/1b680812-c6b5-45f9-90b2-b993c5623f0b Федерика Чезарини] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211108104546/https://worldrowing.com/athlete/1b680812-c6b5-45f9-90b2-b993c5623f0b |date=2021-11-08 }} в сайта наі FISA. * [https://www.olympedia.org/athletes/144071 Федерика Чезарини] в сайта на Olympedia * https://canottaggioservice.canottaggio.net/vedi_skeda_atl_cs.php?tipo=AL&tes_codi=283390 {{Портал|Биографии|Спорт|Италия}} {{СОРТКАТ:Чезарини, Федерика}} [[Категория:Родени на 2 август]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Италиански спортистки]] [[Категория:Академични гребкини]] cj9wdc90njvcjkva85v1h83q49s4xi2 0 785576 12214794 11997956 2024-04-26T06:54:38Z Elkost 8375 − 2 категории; +[[Категория:Тенисистки на маса]]; ±[[Категория:Китайски спортисти]]→[[Категория:Китайски спортистки]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Китай}} Чън Мън <br>陈梦 | категория = олимпиец | описание = китайска тенисистка на маса | роден-дата = {{дрг|1994|01|15|1}} | роден-място = [[Циндао]], {{Китай}}<ref name="birth">{{cite web|title=Culture and sports thrive in Qingdao|url=http://www.chinadaily.com.cn/sports/2014-05/15/content_17511843.htm|work=China Daily|access-date=7 April 2018|date=15 May 2015}}</ref> | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = тенис на маса | постижения = | награди = }} }} {{Медали |състезание=[[Олимпийски игри]] |златен|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]|индивидуално }} :''В това китайско име фамилията (Чън) стои пред личното име.'' '''Чън Мън''' ({{lang|zh|陈梦|Chén Méng}}) е китайска състезателка по [[тенис на маса]].<ref>{{cite web |url=http://www.ittf.com/juniors/2011/WJTTC_Bahrain/WJTTC2011_entries.pdf |title=2011 WJTTC Girls' Singles Entries |publisher=ITTF |access-date=18 May 2013 |format=PDF |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20120820042352/http://www.ittf.com/juniors/2011/WJTTC_Bahrain/WJTTC2011_entries.pdf |archive-date=20 August 2012 }}</ref><ref>„Шампионите“, в-к „Телеграф Мач“, стр. 21, брой 194, 30.07.2021 г.</ref> Родена е в [[Циндао]], [[Китай]]. Тя е олимпийска шампионка от [[Летни олимпийски игри 2020|олимпийските игри (2020)]] в Токио. Трикратна световна шампионка е през 2014, 2016 и 2018 г., двукратна шампионка от азиатските игри и седемкратна шампионка на [[Азия]]. Има 18 спечелени титли от ITTF. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://results.ittf.link/index.php?option=com_fabrik&view=details&formid=99&Itemid=266&rowid=112019&resetfilters=1 Чън Мън в ITTF] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210813065809/https://results.ittf.link/index.php?option=com_fabrik&view=details&formid=99&Itemid=266&rowid=112019&resetfilters=1 |date=2021-08-13 }} {{мъниче|спорт|Китай}} {{Портал|Биографии|Спорт|Китай}} <!-- Виж горе за сортирането по фамилия! --> [[Категория:Родени на 30 март]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Китайски олимпийски шампиони]] [[Категория:Китайски спортистки]] [[Категория:Тенисистки на маса]] liwrbc0fhpnx3gihodpky0n9hxedkcd 12214798 12214794 2024-04-26T06:57:40Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Чън Мън <br>陈梦 | категория = олимпиец | описание = китайска тенисистка на маса | роден-дата = {{дрг|1994|01|15|1}} | роден-място = [[Циндао]], {{Китай}}<ref name="birth">{{cite web|title=Culture and sports thrive in Qingdao|url=http://www.chinadaily.com.cn/sports/2014-05/15/content_17511843.htm|work=China Daily|access-date=7 April 2018|date=15 May 2015}}</ref> | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = тенис на маса | постижения = | награди = }} }} {{Медали |състезание=[[Олимпийски игри]] |златен|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]|индивидуално }} :''В това китайско име фамилията (Чън) стои пред личното име.'' '''Чън Мън''' ({{lang|zh|陈梦|Chén Méng}}) е китайска състезателка по [[тенис на маса]].<ref>{{cite web |url=http://www.ittf.com/juniors/2011/WJTTC_Bahrain/WJTTC2011_entries.pdf |title=2011 WJTTC Girls' Singles Entries |publisher=ITTF |access-date=18 May 2013 |format=PDF |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20120820042352/http://www.ittf.com/juniors/2011/WJTTC_Bahrain/WJTTC2011_entries.pdf |archive-date=20 August 2012 }}</ref><ref>„Шампионите“, в-к „Телеграф Мач“, стр. 21, брой 194, 30.07.2021 г.</ref> Родена е в [[Циндао]], [[Китай]]. Тя е олимпийска шампионка от [[Летни олимпийски игри 2020|олимпийските игри (2020)]] в Токио. Трикратна световна шампионка е през 2014, 2016 и 2018 г., двукратна шампионка от азиатските игри и седемкратна шампионка на [[Азия]]. Има 18 спечелени титли от ITTF. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://results.ittf.link/index.php?option=com_fabrik&view=details&formid=99&Itemid=266&rowid=112019&resetfilters=1 Чън Мън в ITTF] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210813065809/https://results.ittf.link/index.php?option=com_fabrik&view=details&formid=99&Itemid=266&rowid=112019&resetfilters=1 |date=2021-08-13 }} {{мъниче|спорт|Китай}} {{Портал|Биографии|Спорт|Китай}} <!-- Виж горе за сортирането по фамилия! --> [[Категория:Родени на 30 март]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Китайски олимпийски шампиони]] [[Категория:Китайски спортистки]] [[Категория:Тенисистки на маса]] s8ppwnt49oulivcnlsz4o4k1iy987qu 12214854 12214798 2024-04-26T07:49:05Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Китай}} Чън Мън <br>陈梦 | категория = олимпиец | описание = китайска тенисистка на маса | роден-дата = {{дрг|1994|01|15|1}} | роден-място = [[Циндао]], {{Китай}}<ref name="birth">{{cite web|title=Culture and sports thrive in Qingdao|url=http://www.chinadaily.com.cn/sports/2014-05/15/content_17511843.htm|work=China Daily|access-date=7 April 2018|date=15 May 2015}}</ref> | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = тенис на маса | постижения = | награди = }} }} {{Медали |състезание=[[Олимпийски игри]] |златен|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]|индивидуално }} :''В това китайско име фамилията (Чън) стои пред личното име.'' '''Чън Мън''' ({{lang|zh|陈梦|Chén Méng}}) е китайска състезателка по [[тенис на маса]].<ref>{{cite web |url=http://www.ittf.com/juniors/2011/WJTTC_Bahrain/WJTTC2011_entries.pdf |title=2011 WJTTC Girls' Singles Entries |publisher=ITTF |access-date=18 May 2013 |format=PDF |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20120820042352/http://www.ittf.com/juniors/2011/WJTTC_Bahrain/WJTTC2011_entries.pdf |archive-date=20 August 2012 }}</ref><ref>„Шампионите“, в-к „Телеграф Мач“, стр. 21, брой 194, 30.07.2021 г.</ref> Родена е в [[Циндао]], [[Китай]]. Тя е олимпийска шампионка от [[Летни олимпийски игри 2020|олимпийските игри (2020)]] в Токио. Трикратна световна шампионка е през 2014, 2016 и 2018 г., двукратна шампионка от азиатските игри и седемкратна шампионка на [[Азия]]. Има 18 спечелени титли от ITTF. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://results.ittf.link/index.php?option=com_fabrik&view=details&formid=99&Itemid=266&rowid=112019&resetfilters=1 Чън Мън в ITTF] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210813065809/https://results.ittf.link/index.php?option=com_fabrik&view=details&formid=99&Itemid=266&rowid=112019&resetfilters=1 |date=2021-08-13 }} {{мъниче|спорт|Китай}} {{Портал|Биографии|Спорт|Китай}} <!-- Виж горе за сортирането по фамилия! --> [[Категория:Родени на 30 март]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Китайски олимпийски шампиони]] [[Категория:Китайски спортистки]] [[Категория:Тенисистки на маса]] liwrbc0fhpnx3gihodpky0n9hxedkcd 0 785674 12214768 11773943 2024-04-26T06:30:53Z Elkost 8375 − 2 категории; +[[Категория:Боксьорки]]; ±[[Категория:Ирландски спортисти]]→[[Категория:Ирландски спортистки]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Ирландия}} Кели Харингтън <br>''Kellie Harrington'' | категория = олимпиец | описание = ирландска състезателка по бокс | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1989|12|11|1}} | роден-място = [[Дъблин]], {{Ирландия}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = бокс | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| до 60 кг.}} {{МедалКрай}} '''Кели Ан Харингтън''' ({{lang|en|Kellie Anne Harrington}})<ref>[http://iaba.ie/team-ireland-senior-female-2/ Kellie Harrington] Irish Athletic Boxing Association profile, Retrieved 10 November 2018</ref> е [[Ирландия|ирландска]] състезателка по [[бокс]]. Родена в [[Дъблин]], [[Ирландия]]. Олимпийска шампионка от Олимпиадата в [[Летни олимпийски игри 2020|Токио (2020)]]. Световна шампионка 2018 година в Ню Делхи.<ref>„Шампионите“ в-к „Телеграф Мач“, стр. 22, брой 195</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.olympedia.org/athletes/143850 Кели Харингтън в Olympedia] {{Портал|Биографии|Спорт|Ирландия}} {{СОРТКАТ:Харингтън, Кели}} [[Категория:Родени на 11 декември]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Ирландски олимпийски шампиони]] [[Категория:Ирландски спортистки]] [[Категория:Боксьорки]] 1xhyj4tx17p871gsc5um9wvvcaj667m 12214769 12214768 2024-04-26T06:31:35Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Родени в Дъблин]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Ирландия}} Кели Харингтън <br>''Kellie Harrington'' | категория = олимпиец | описание = ирландска състезателка по бокс | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1989|12|11|1}} | роден-място = [[Дъблин]], {{Ирландия}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = бокс | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| до 60 кг.}} {{МедалКрай}} '''Кели Ан Харингтън''' ({{lang|en|Kellie Anne Harrington}})<ref>[http://iaba.ie/team-ireland-senior-female-2/ Kellie Harrington] Irish Athletic Boxing Association profile, Retrieved 10 November 2018</ref> е [[Ирландия|ирландска]] състезателка по [[бокс]]. Родена в [[Дъблин]], [[Ирландия]]. Олимпийска шампионка от Олимпиадата в [[Летни олимпийски игри 2020|Токио (2020)]]. Световна шампионка 2018 година в Ню Делхи.<ref>„Шампионите“ в-к „Телеграф Мач“, стр. 22, брой 195</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.olympedia.org/athletes/143850 Кели Харингтън в Olympedia] {{Портал|Биографии|Спорт|Ирландия}} {{СОРТКАТ:Харингтън, Кели}} [[Категория:Родени в Дъблин]] [[Категория:Родени на 11 декември]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Ирландски олимпийски шампиони]] [[Категория:Ирландски спортистки]] [[Категория:Боксьорки]] t658i76pxaaz37hiu3b428atc10sb8s 12214799 12214769 2024-04-26T06:58:14Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кели Харингтън <br>''Kellie Harrington'' | категория = олимпиец | описание = ирландска състезателка по бокс | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1989|12|11|1}} | роден-място = [[Дъблин]], {{Ирландия}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = бокс | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| до 60 кг.}} {{МедалКрай}} '''Кели Ан Харингтън''' ({{lang|en|Kellie Anne Harrington}})<ref>[http://iaba.ie/team-ireland-senior-female-2/ Kellie Harrington] Irish Athletic Boxing Association profile, Retrieved 10 November 2018</ref> е [[Ирландия|ирландска]] състезателка по [[бокс]]. Родена в [[Дъблин]], [[Ирландия]]. Олимпийска шампионка от Олимпиадата в [[Летни олимпийски игри 2020|Токио (2020)]]. Световна шампионка 2018 година в Ню Делхи.<ref>„Шампионите“ в-к „Телеграф Мач“, стр. 22, брой 195</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.olympedia.org/athletes/143850 Кели Харингтън в Olympedia] {{Портал|Биографии|Спорт|Ирландия}} {{СОРТКАТ:Харингтън, Кели}} [[Категория:Родени в Дъблин]] [[Категория:Родени на 11 декември]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Ирландски олимпийски шампиони]] [[Категория:Ирландски спортистки]] [[Категория:Боксьорки]] 7uxw03d11fmxtdtatf6u5yr9eolfj5r 12214853 12214799 2024-04-26T07:48:09Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Ирландия}} Кели Харингтън <br>''Kellie Harrington'' | категория = олимпиец | описание = ирландска състезателка по бокс | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1989|12|11|1}} | роден-място = [[Дъблин]], {{Ирландия}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = бокс | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| до 60 кг.}} {{МедалКрай}} '''Кели Ан Харингтън''' ({{lang|en|Kellie Anne Harrington}})<ref>[http://iaba.ie/team-ireland-senior-female-2/ Kellie Harrington] Irish Athletic Boxing Association profile, Retrieved 10 November 2018</ref> е [[Ирландия|ирландска]] състезателка по [[бокс]]. Родена е в [[Дъблин]], [[Ирландия]]. Олимпийска шампионка е от [[Летни олимпийски игри 2020|Олимпиадата (2020)]] в Токио. Световна шампионка е през 2018 година в [[Ню Делхи]].<ref>„Шампионите“, в-к „Телеграф Мач“, стр. 22, брой 195</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.olympedia.org/athletes/143850 Кели Харингтън в Olympedia] {{мъниче|спорт|Ирландия}} {{Портал|Биографии|Спорт|Ирландия}} {{СОРТКАТ:Харингтън, Кели}} [[Категория:Родени в Дъблин]] [[Категория:Родени на 11 декември]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Ирландски олимпийски шампиони]] [[Категория:Ирландски спортистки]] [[Категория:Боксьорки]] ckhywcuvirb3ks9laqze79cyiskji1x 0 785675 12214774 11974373 2024-04-26T06:37:27Z Elkost 8375 − 2 категории; + 7 категории; ±[[Категория:Британски спортисти]]→[[Категория:Британски спортистки]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Великобритания}} Лорън Прайс <br>''Lauren Price'' | категория = олимпиец | описание = британска състезателка по бокс, кикбокс и футбол | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1994|06|25|1}} | роден-място = [[Нюпорт]], {{флаг|Уелс}}, {{Великобритания}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = бокс, кикбокс и футбол | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| до 75 кг.}} {{МедалКрай}} '''Лорън Луиза Прайс''' ({{lang|en|Lauren Louise Price}})<ref name="Tokyo2020">{{Cite web|title=Boxing PRICE Lauren - Tokyo 2020 Olympics|url=https://olympics.com/tokyo-2020/olympic-games/en/results/boxing/athlete-profile-n1443214-price-lauren.htm|url-status=live|access-date=8 August 2021|website=Olympics|language=|достъп_дата=2021-08-14|архив_дата=2021-08-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210808132232/https://olympics.com/tokyo-2020/olympic-games/en/results/boxing/athlete-profile-n1443214-price-lauren.htm}}</ref> е [[Великобритания|британска]] състезателка по [[бокс]], [[кикбокс]] и [[футбол]].<ref>{{cite news |url=https://www.southwalesargus.co.uk/sport/17244228.gwents-lauren-price-wins-world-boxing-bronze-in-india/ |title=Gwent's Lauren Price wins world boxing bronze in India |newspaper=South Wales Argus |last=Penman |first=Andrew |date=23 November 2018 |accessdate=12 July 2019}}</ref> Родена в [[Нюпорт]], [[Уелс]], [[Великобритания]]. Олимпийска шампионка от Олимпиадата в [[Летни олимпийски игри 2020|Токио (2020)]]. Световна шампионка в [[Улан Уде]] 2019 година. Шампионка от Европейските игри в [[Минск]] 2019 г.<ref>„Шампионите“ в-к „Телеграф Мач“, стр. 22, брой 195</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.olympedia.org/athletes/142978 Лорън Прайс в Olympedia] * [https://boxrec.com/en/amateurboxer/881303 Лорън Прайс в BoxRec] * [https://int.soccerway.com/players/lauren-price-/183714/ Лорън Прайс в Soccerway] {{Портал|Биографии|Спорт}} {{СОРТКАТ:Прайс, Лорън}} [[Категория:Родени на 25 юни]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Британски олимпийски шампиони]] [[Категория:Британски кикбоксьори]] [[Категория:Британски футболисти]] [[Категория:Британски спортистки]] [[Категория:Британски боксьори]] [[Категория:Кикбоксьорки]] [[Категория:Футболистки]] [[Категория:Боксьорки]] [[Категория:Нюпорт]] rbpj7ve4e8p8iutyk5xcxyt5p9b6b4s 12214782 12214774 2024-04-26T06:41:44Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Лорън Прайс <br>''Lauren Price'' | категория = олимпиец | описание = британска състезателка по бокс, кикбокс, футбол | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1994|06|25|1}} | роден-място = [[Нюпорт]], {{флаг|Уелс}}, {{Великобритания}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = бокс, кикбокс и футбол | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| до 75 кг.}} {{МедалКрай}} '''Лорън Луиза Прайс''' ({{lang|en|Lauren Louise Price}})<ref name="Tokyo2020">{{Cite web|title=Boxing PRICE Lauren - Tokyo 2020 Olympics|url=https://olympics.com/tokyo-2020/olympic-games/en/results/boxing/athlete-profile-n1443214-price-lauren.htm|url-status=live|access-date=8 August 2021|website=Olympics|language=|достъп_дата=2021-08-14|архив_дата=2021-08-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210808132232/https://olympics.com/tokyo-2020/olympic-games/en/results/boxing/athlete-profile-n1443214-price-lauren.htm}}</ref> е [[Великобритания|британска]] състезателка по [[бокс]], [[кикбокс]] и [[футбол]].<ref>{{cite news |url=https://www.southwalesargus.co.uk/sport/17244228.gwents-lauren-price-wins-world-boxing-bronze-in-india/ |title=Gwent's Lauren Price wins world boxing bronze in India |newspaper=South Wales Argus |last=Penman |first=Andrew |date=23 November 2018 |accessdate=12 July 2019}}</ref> Родена е в гр. [[Нюпорт]], [[Уелс]], [[Великобритания]]. Олимпийска шампионка е от [[Летни олимпийски игри 2020|Олимпиадата (2020)]] в Токио. Световна шампионка е в [[Улан Уде]] през 2019 година. Шампионка е от Европейските игри в [[Минск]] през 2019 г.<ref>„Шампионите“, в-к „Телеграф Мач“, стр. 22, брой 195</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.olympedia.org/athletes/142978 Лорън Прайс в Olympedia] * [https://boxrec.com/en/amateurboxer/881303 Лорън Прайс в BoxRec] * [https://int.soccerway.com/players/lauren-price-/183714/ Лорън Прайс в Soccerway] {{мъниче|Спорт|ОК}} {{Портал|Биографии|Спорт}} {{СОРТКАТ:Прайс, Лорън}} [[Категория:Родени на 25 юни]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Британски олимпийски шампиони]] [[Категория:Британски кикбоксьори]] [[Категория:Британски футболисти]] [[Категория:Британски спортистки]] [[Категория:Британски боксьори]] [[Категория:Кикбоксьорки]] [[Категория:Футболистки]] [[Категория:Боксьорки]] [[Категория:Нюпорт]] ai2bdfp3zknmtxpku2p7pp5ilmc1g6r 12214783 12214782 2024-04-26T06:43:13Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Уелски спортисти]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Лорън Прайс <br>''Lauren Price'' | категория = олимпиец | описание = британска състезателка по бокс, кикбокс, футбол | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1994|06|25|1}} | роден-място = [[Нюпорт]], {{флаг|Уелс}}, {{Великобритания}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = бокс, кикбокс и футбол | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| до 75 кг.}} {{МедалКрай}} '''Лорън Луиза Прайс''' ({{lang|en|Lauren Louise Price}})<ref name="Tokyo2020">{{Cite web|title=Boxing PRICE Lauren - Tokyo 2020 Olympics|url=https://olympics.com/tokyo-2020/olympic-games/en/results/boxing/athlete-profile-n1443214-price-lauren.htm|url-status=live|access-date=8 August 2021|website=Olympics|language=|достъп_дата=2021-08-14|архив_дата=2021-08-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210808132232/https://olympics.com/tokyo-2020/olympic-games/en/results/boxing/athlete-profile-n1443214-price-lauren.htm}}</ref> е [[Великобритания|британска]] състезателка по [[бокс]], [[кикбокс]] и [[футбол]].<ref>{{cite news |url=https://www.southwalesargus.co.uk/sport/17244228.gwents-lauren-price-wins-world-boxing-bronze-in-india/ |title=Gwent's Lauren Price wins world boxing bronze in India |newspaper=South Wales Argus |last=Penman |first=Andrew |date=23 November 2018 |accessdate=12 July 2019}}</ref> Родена е в гр. [[Нюпорт]], [[Уелс]], [[Великобритания]]. Олимпийска шампионка е от [[Летни олимпийски игри 2020|Олимпиадата (2020)]] в Токио. Световна шампионка е в [[Улан Уде]] през 2019 година. Шампионка е от Европейските игри в [[Минск]] през 2019 г.<ref>„Шампионите“, в-к „Телеграф Мач“, стр. 22, брой 195</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.olympedia.org/athletes/142978 Лорън Прайс в Olympedia] * [https://boxrec.com/en/amateurboxer/881303 Лорън Прайс в BoxRec] * [https://int.soccerway.com/players/lauren-price-/183714/ Лорън Прайс в Soccerway] {{мъниче|Спорт|ОК}} {{Портал|Биографии|Спорт}} {{СОРТКАТ:Прайс, Лорън}} [[Категория:Нюпорт]] [[Категория:Родени на 25 юни]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Британски олимпийски шампиони]] [[Категория:Британски кикбоксьори]] [[Категория:Британски футболисти]] [[Категория:Британски спортистки]] [[Категория:Британски боксьори]] [[Категория:Уелски спортисти]] [[Категория:Кикбоксьорки]] [[Категория:Футболистки]] [[Категория:Боксьорки]] kabua1g1kahhpqe8ysk1lm9bc9cm141 0 785676 12214847 12004295 2024-04-26T07:41:12Z Elkost 8375 −[[Категория:Летни олимпийски игри]]; −[[Категория:Олимпийски игри в Япония]]; ±[[Категория:Кубински спортисти]]→[[Категория:Кубински боксьори]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Куба}} Анди Крус <br>''Andy Cruz'' | категория = олимпиец | описание = кубински състезател по бокс | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1995|08|12|1}} | роден-място = [[Матансас]], {{Куба}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = бокс | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} :''В това кубинско име втората фамилия (Гомес) е от майката.'' {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| до 63 кг}} {{МедалКрай}} '''Анди Крус Гомес''' ({{lang|en|Andy Cruz Gómez}}) е [[Куба|кубински]] състезател по [[бокс]]. Роден е в гр. [[Матансас]], провинция [[Матансас (провинция)|Матансас]], [[Куба]]. Олимпийски шампион е от [[Летни олимпийски игри 2020|Олимпиадата (2020)]] в Токио. Двукратен световен шампион е през 2017 и 2019 години.<ref>{{cite web |url= http://www.worldseriesboxing.com/boxers/cruz-gomez-andy/ |title= CRUZ GOMEZ Andy - World Series Boxing |website= worldseriesboxing.com |accessdate= 3 September 2017}}</ref> Двукратен шампион е на Панамериканските игри през 2015 и 2019 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://boxrec.com/en/amateurboxer/850276 Анди Крус в BoxRec] * [https://www.aiba.org/andy-cruz-56-kg/ Анди Крус в AIBA] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200204070120/https://www.aiba.org/andy-cruz-56-kg/ |date=2020-02-04 }} {{мъниче|спорт|Куба}} {{Портал|Биографии|Спорт}} {{СОРТКАТ:Курс, Анди}} [[Категория:Кубински боксьори]] [[Категория:Родени на 12 август]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Кубински олимпийски шампиони]] f41b9k3onxbo99yjxzkv1pp2xqc5142 12214850 12214847 2024-04-26T07:43:06Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Куба}} Анди Крус <br>''Andy Cruz'' | категория = олимпиец | описание = кубински състезател по бокс | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1995|08|12|1}} | роден-място = [[Матансас]], {{Куба}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = бокс | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| до 63 кг}} {{МедалКрай}} '''Анди Крус Гомес''' ({{lang|en|Andy Cruz Gómez}})<ref>В това кубинско име втората фамилия Гомес е от майката.</ref> е [[Куба|кубински]] състезател по [[бокс]]. Роден е в гр. [[Матансас]], провинция [[Матансас (провинция)|Матансас]], [[Куба]]. Олимпийски шампион е от [[Летни олимпийски игри 2020|Олимпиадата (2020)]] в Токио. Двукратен световен шампион е през 2017 и 2019 години.<ref>{{cite web |url= http://www.worldseriesboxing.com/boxers/cruz-gomez-andy/ |title= CRUZ GOMEZ Andy - World Series Boxing |website= worldseriesboxing.com |accessdate= 3 September 2017}}</ref> Двукратен шампион е на Панамериканските игри през 2015 и 2019 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://boxrec.com/en/amateurboxer/850276 Анди Крус в BoxRec] * [https://www.aiba.org/andy-cruz-56-kg/ Анди Крус в AIBA] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200204070120/https://www.aiba.org/andy-cruz-56-kg/ |date=2020-02-04 }} {{мъниче|спорт|Куба}} {{Портал|Биографии|Спорт}} {{СОРТКАТ:Курс, Анди}} [[Категория:Родени на 12 август]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Кубински олимпийски шампиони]] [[Категория:Кубински боксьори]] mfzfj9gz6b3jdrs61jztx6vxyavpb0r 12214851 12214850 2024-04-26T07:43:50Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Куба}} Анди Крус <br>''Andy Cruz'' | категория = олимпиец | описание = кубински състезател по бокс | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1995|08|12|1}} | роден-място = [[Матансас]], {{Куба}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = бокс | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| до 63 кг}} {{МедалКрай}} '''Анди Крус Гомес''' ({{lang|en|Andy Cruz Gómez}})<ref>В това кубинско име втората фамилия Гомес е от майката.</ref> е [[Куба|кубински]] състезател по [[бокс]]. Роден е в гр. [[Матансас]], провинция [[Матансас (провинция)|Матансас]], [[Куба]]. Олимпийски шампион е от [[Летни олимпийски игри 2020|Олимпиадата (2020)]] в Токио. Двукратен световен шампион е през 2017 и 2019 години.<ref>{{cite web |url= http://www.worldseriesboxing.com/boxers/cruz-gomez-andy/ |title= CRUZ GOMEZ Andy - World Series Boxing |website= worldseriesboxing.com |accessdate= 3 September 2017}}</ref> Двукратен шампион е на Панамериканските игри през 2015 и 2019 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://boxrec.com/en/amateurboxer/850276 Анди Крус в BoxRec] * [https://www.aiba.org/andy-cruz-56-kg/ Анди Крус в AIBA] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200204070120/https://www.aiba.org/andy-cruz-56-kg/ |date=2020-02-04 }} {{мъниче|спорт|Куба}} {{Портал|Биографии|Спорт}} {{СОРТКАТ:Крус, Анди}} [[Категория:Родени на 12 август]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Кубински олимпийски шампиони]] [[Категория:Кубински боксьори]] 7s8audd4fn7benva0rtwj1bkhswagxm 0 785678 12214759 11083210 2024-04-26T06:24:02Z Elkost 8375 − 2 категории; + 2 категории; ±[[Категория:Канадски спортисти]]→[[Категория:Канадски спортистки]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Канада}} Келси Мичъл <br>''Kelsey Mitchell'' | категория = олимпиец | описание = канадска състезателка по колоездене на писта | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1993|11|26|1}} | роден-място = Шерууд Парк, [[Албърта]],<br> {{Канада}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = колоездене на писта | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| спринт}} {{МедалКрай}} '''Келси Мари Мичъл''' ({{lang|en|Kelsey Marie Mitchell}}) е [[Канада|канадска]] състезателка по [[колоездене на писта]]. Родена е в Шерууд Парк (''Sherwood Park''), провинция [[Албърта]], [[Канада]]. Олимпийска шампионка е от [[Летни олимпийски игри 2020|олимпиадата]] (2020) в Токио<ref>{{Cite web |last= Staff |first= TSN ca |date= 2021-08-07 |title= Kelsey Mitchell gold Canada women's track cycling Tokyo Olympics - TSN.ca |url= https://www.tsn.ca/kelsey-mitchell-gold-canada-women-s-track-cycling-tokyo-olympics-2.1679255 |access-date= 2021-08-08 |website= TSN |language= en}}</ref>. Шампионка е от Панамериканските игри през 2019 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://kelseymitchell.ca/ Официален уебсайт] * [https://cyclingmagazine.ca/sections/news/kelsey-mitchell-breaks-200-m-world-record-at-pan-am-track-cycling-championships-in-cochabamba/ Келси Мичъл в Record time in 200m sprint] {{мъниче|Спорт|Канада}} {{Портал|Биографии|Спорт|Канада}} {{СОРТКАТ:Mitchell, Kelsey}} [[Категория:Родени на 26 ноември]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Канадски олимпийски шампиони]] [[Категория:Канадски спортистки]] [[Категория:Колоездачки]] [[Категория:Родени в Албърта]] qouuxg91382rmw1p6aqod5qajqp7n34 12214760 12214759 2024-04-26T06:24:36Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Келси Мичъл <br>''Kelsey Mitchell'' | категория = олимпиец | описание = канадска състезателка по колоездене на писта | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1993|11|26|1}} | роден-място = Шерууд Парк, [[Албърта]],<br> {{Канада}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = колоездене на писта | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| спринт}} {{МедалКрай}} '''Келси Мари Мичъл''' ({{lang|en|Kelsey Marie Mitchell}}) е [[Канада|канадска]] състезателка по [[колоездене на писта]]. Родена е в Шерууд Парк (''Sherwood Park''), провинция [[Албърта]], [[Канада]]. Олимпийска шампионка е от [[Летни олимпийски игри 2020|олимпиадата]] (2020) в Токио<ref>{{Cite web |last= Staff |first= TSN ca |date= 2021-08-07 |title= Kelsey Mitchell gold Canada women's track cycling Tokyo Olympics - TSN.ca |url= https://www.tsn.ca/kelsey-mitchell-gold-canada-women-s-track-cycling-tokyo-olympics-2.1679255 |access-date= 2021-08-08 |website= TSN |language= en}}</ref>. Шампионка е от Панамериканските игри през 2019 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://kelseymitchell.ca/ Официален уебсайт] * [https://cyclingmagazine.ca/sections/news/kelsey-mitchell-breaks-200-m-world-record-at-pan-am-track-cycling-championships-in-cochabamba/ Келси Мичъл в Record time in 200m sprint] {{мъниче|Спорт|Канада}} {{Портал|Биографии|Спорт|Канада}} {{СОРТКАТ:Mitchell, Kelsey}} [[Категория:Родени на 26 ноември]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Канадски олимпийски шампиони]] [[Категория:Канадски спортистки]] [[Категория:Колоездачки]] [[Категория:Родени в Албърта]] fvy9hofsf0gnixsojie0hd86z5g12nf 12214761 12214760 2024-04-26T06:25:17Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Келси Мичъл <br>''Kelsey Mitchell'' | категория = олимпиец | описание = канадска колоездачка на писта | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1993|11|26|1}} | роден-място = Шерууд Парк, [[Албърта]],<br> {{Канада}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = колоездене на писта | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| спринт}} {{МедалКрай}} '''Келси Мари Мичъл''' ({{lang|en|Kelsey Marie Mitchell}}) е [[Канада|канадска]] състезателка по [[колоездене на писта]]. Родена е в Шерууд Парк (''Sherwood Park''), провинция [[Албърта]], [[Канада]]. Олимпийска шампионка е от [[Летни олимпийски игри 2020|олимпиадата]] (2020) в Токио<ref>{{Cite web |last= Staff |first= TSN ca |date= 2021-08-07 |title= Kelsey Mitchell gold Canada women's track cycling Tokyo Olympics - TSN.ca |url= https://www.tsn.ca/kelsey-mitchell-gold-canada-women-s-track-cycling-tokyo-olympics-2.1679255 |access-date= 2021-08-08 |website= TSN |language= en}}</ref>. Шампионка е от Панамериканските игри през 2019 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://kelseymitchell.ca/ Официален уебсайт] * [https://cyclingmagazine.ca/sections/news/kelsey-mitchell-breaks-200-m-world-record-at-pan-am-track-cycling-championships-in-cochabamba/ Келси Мичъл в Record time in 200m sprint] {{мъниче|Спорт|Канада}} {{Портал|Биографии|Спорт|Канада}} {{СОРТКАТ:Mitchell, Kelsey}} [[Категория:Родени на 26 ноември]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Канадски олимпийски шампиони]] [[Категория:Канадски спортистки]] [[Категория:Колоездачки]] [[Категория:Родени в Албърта]] 5xoo2vdsj1gkf00esl39y96xbcx0qjq 12214763 12214761 2024-04-26T06:26:16Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Келси Мичъл <br>''Kelsey Mitchell'' | категория = олимпиец | описание = канадска колоездачка на писта | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1993|11|26|1}} | роден-място = Шерууд Парк, [[Албърта]],<br>{{Канада}} | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = колоездене на писта | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| спринт}} {{МедалКрай}} '''Келси Мари Мичъл''' ({{lang|en|Kelsey Marie Mitchell}}) е [[Канада|канадска]] състезателка по [[колоездене на писта]]. Родена е в Шерууд Парк (''Sherwood Park''), провинция [[Албърта]], [[Канада]]. Олимпийска шампионка е от [[Летни олимпийски игри 2020|олимпиадата]] (2020) в Токио<ref>{{Cite web |last= Staff |first= TSN ca |date= 2021-08-07 |title= Kelsey Mitchell gold Canada women's track cycling Tokyo Olympics - TSN.ca |url= https://www.tsn.ca/kelsey-mitchell-gold-canada-women-s-track-cycling-tokyo-olympics-2.1679255 |access-date= 2021-08-08 |website= TSN |language= en}}</ref>. Шампионка е от Панамериканските игри през 2019 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://kelseymitchell.ca/ Официален уебсайт] * [https://cyclingmagazine.ca/sections/news/kelsey-mitchell-breaks-200-m-world-record-at-pan-am-track-cycling-championships-in-cochabamba/ Келси Мичъл в Record time in 200m sprint] {{мъниче|Спорт|Канада}} {{Портал|Биографии|Спорт|Канада}} {{СОРТКАТ:Мичъл, Келси}} [[Категория:Родени на 26 ноември]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Канадски олимпийски шампиони]] [[Категория:Канадски спортистки]] [[Категория:Колоездачки]] [[Категория:Родени в Албърта]] 14lzls8xga95cisesklndep9ldpcyaw 0 785692 12214952 11496170 2024-04-26T09:19:01Z Givern 4124 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Швеция}} / {{флаг|САЩ}} Арманд Дуплантис <br>''Armand Duplantis'' | категория = олимпиец | описание = шведски състезател по лека атлетика | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1999|11|10|1}} | роден-място = [[Лафайет (град)|Лафайет]], {{флаг|САЩ}} [[САЩ]] | починал-място = | националност = |уебсайт = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = лека атлетика | постижения = | награди = }} | брак = | деца = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]|овчарски скок}} {{МедалКрай}} '''Арман (Мондо) Дуплантис''' ({{lang|sv|Armand "Mondo" Duplantis}}) е [[Швеция|шведски]] състезател по [[лека атлетика]]. Роден в е [[Лафайет (град)|Лафайет]], [[САЩ]]. Олимпийски шампион е от олимпиадата в [[Летни олимпийски игри 2020|Токио (2020)]]. Европейски щампион е в [[Берлин]], 2019, Европейски шампион в зала – [[Торун]], 2021. Дуплантис е световен рекордьор (6,24 м, 20 април 2024)<ref>[https://www.sport-express.ru/athletics/reviews/kto-takoy-arman-mondo-dyuplantis-kto-bet-rekordy-sergeya-bubki-1642754/?_escaped_fragment_= Дюплантис снова бьёт рекорд в прыжках с шестом. Это новый Бубка?]</ref> и световен рекордьор на открито (6,15 м, 17 септември 2020).<ref>{{cite web|title=Арманд Дюплантис перепрыгнул легенду|url=https://www.kommersant.ru/doc/4494273|publisher=Коммерсант|date=17 сентября 2020}}</ref> Състезава се за клуб „Упсала“.Европейски шампион за 2022г. в Мюнхен с 6.06(рекорд на Европейските първенства). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.olympedia.org/athletes/146747 Арманд Дуплантис в Olympedia] * [https://www.worldathletics.org/athletes/-/14679502 Арманд Дуплантис в World Athletics] {{Портал|Биографии|Спорт|Швеция}} {{СОРТКАТ:Duplantis, Armand}} [[Категория:Шведски спортисти]] [[Категория:Родени на 10 ноември]] [[Категория:Летни олимпийски игри]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Олимпийски игри в Япония]] [[Категория:Шведски олимпийски шампиони]] bva23e0q91v9uapd52mpb80lhhqlpte 0 785727 12214813 11442409 2024-04-26T07:14:43Z Elkost 8375 −[[Категория:Олимпийски игри в Япония]]; −[[Категория:Летни олимпийски игри]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Унгария}} Тамаш Льоринц <br>''Lőrincz Tamás'' | категория = олимпиец | описание = унгарски борец в класически стил | роден-дата = {{дрг|1986|12|20|1}} | роден-място = [[Цеглед]], {{Унгария}} | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = борба класически стил }} }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| до 77 кг}} {{СребъренМедал|[[Летни олимпийски игри 2012|Лондон 2012]]|до 66 кг}} {{МедалКрай}}{{без източници|17:50, 6 юли 2022 (UTC)}} '''Тамаш Льоринц''' ({{lang|hu|Lőrincz Tamás}}) е [[Унгария|унгарски]] състезател по [[борба]] класически стил. Роден е в [[Цеглед]], [[Унгария]]. Той е олимпийски шампион от [[Летни олимпийски игри 2020|игрите (2020)]] в Токио и сребърен медалист от [[Летни олимпийски игри 2012|игрите (2012)]] в Лондон, световен шампион ([[Нур Султан]], 2019) и четирикратен европейски шампион ([[Москва]], 2006; [[Тбилиси]], 2013; [[Вантаа]], 2014; [[Варшава]], 2021). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.iat.uni-leipzig.de/datenbanken/dbwrestling/daten.php?spid=992545165CE84AEE97B98EBC0E9E6A5B Тамаш Льоринц в International Wrestling Database] * [https://www.olympedia.org/athletes/117165 Тамаш Льоринц в Olympedia] {{мъниче|спорт|Унгария}} {{Портал|Биографии|Спорт|Унгария}} {{СОРТКАТ:Льоринц, Тамаш}} [[Категория:Родени на 20 декември]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2012]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Унгарски олимпийски шампиони]] [[Категория:Унгарски спортисти]] [[Категория:Борци]] 4okqdvhgkgxfln4qhhfxyav5fml5ulz 12214819 12214813 2024-04-26T07:18:33Z Elkost 8375 Elkost премести страница „[[Тамаш Лоринц]]“ като „[[Тамаш Льоринц]]“: Наредба № 6, чл. 99, т. 5, ал. б wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{флаг|Унгария}} Тамаш Льоринц <br>''Lőrincz Tamás'' | категория = олимпиец | описание = унгарски борец в класически стил | роден-дата = {{дрг|1986|12|20|1}} | роден-място = [[Цеглед]], {{Унгария}} | вложки = {{Личност/Спортист | категория = олимпиец | вид спорт = борба класически стил }} }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]]| до 77 кг}} {{СребъренМедал|[[Летни олимпийски игри 2012|Лондон 2012]]|до 66 кг}} {{МедалКрай}}{{без източници|17:50, 6 юли 2022 (UTC)}} '''Тамаш Льоринц''' ({{lang|hu|Lőrincz Tamás}}) е [[Унгария|унгарски]] състезател по [[борба]] класически стил. Роден е в [[Цеглед]], [[Унгария]]. Той е олимпийски шампион от [[Летни олимпийски игри 2020|игрите (2020)]] в Токио и сребърен медалист от [[Летни олимпийски игри 2012|игрите (2012)]] в Лондон, световен шампион ([[Нур Султан]], 2019) и четирикратен европейски шампион ([[Москва]], 2006; [[Тбилиси]], 2013; [[Вантаа]], 2014; [[Варшава]], 2021). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.iat.uni-leipzig.de/datenbanken/dbwrestling/daten.php?spid=992545165CE84AEE97B98EBC0E9E6A5B Тамаш Льоринц в International Wrestling Database] * [https://www.olympedia.org/athletes/117165 Тамаш Льоринц в Olympedia] {{мъниче|спорт|Унгария}} {{Портал|Биографии|Спорт|Унгария}} {{СОРТКАТ:Льоринц, Тамаш}} [[Категория:Родени на 20 декември]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2012]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2020]] [[Категория:Унгарски олимпийски шампиони]] [[Категория:Унгарски спортисти]] [[Категория:Борци]] 4okqdvhgkgxfln4qhhfxyav5fml5ulz 4 786964 12214270 12210174 2024-04-25T16:58:27Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki == Свидетелства 11 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Линк !! Готов |- || 1. [[Атанас Димов|Атанас Иванов Димов]] (с. Воиславци, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 2. [[Алекса Стоилков|Алекса Янчев Стоилков]] (с. Бориево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 3. [[Алекси Андов|Алекси Стоянов Андов]] (с. Скачинци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 4. [[Атанас Харизанов (Смолари)|Атанас Иванов Харизанов]] (с. Смоларе, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 5. [[Атанас Тиганчев|Атанас Георгиев Тиганчев]] (с. Либяхово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 6. [[Апостол Илиев (революционер)|Апостол Илиев Марков - Ушлинов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 7. [[Алексо Хаджихристов|Алексо Димов Хаджихристов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 8. [[Атанас Апостолов|Атанас Апостолов Георгиев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 9. [[Андон Рачев|Андон Киров Рачев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 10. [[Атанас Кошничаров|Атанас Христов Кошничаров]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 11. [[Андрея Долапчиев|Андрея Георгиев Долапчиев]] (с. Пирок, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 12. Атанас Желязков Иванов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 13. [[Атанас Кърджиев|Атанас Стоянов Кърджиев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 14. [[Александър Спасов (революционер)|Александър Митев Спасов]] (Свети Николе) || || {{Готово}} |- || 15. [[Анастас Динков|Анастас Михайлов Динков]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 16. Атанас Стоицов Арменов (Берово) || ||{{Готово}} |- || 17. Атанас Желязков Митрев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || ||{{Готово}} |- || 18. [[Алекса Костов|Алекса Божиков Костов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 19. Апостол Додев Урумов (с. Мирковци, Скопско) || || {{Готово}} |- || 20. [[Апостол Обедников|Апостол Георгиев Обедников]] (с. Мало Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 21. [[Анастас Михайлов|Анастас Петков Михайлов]] (с. Карадере, Лозенградско) || ||{{Готово}} |- || 22. Ангел Костадинов Рачов (Разлог) || || |- || 23. [[Ангел Палев|Ангел Костов Палев]] (с. Ковачевица, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 24. [[Атанас Бучков (революционер)|Атанас Лазаров Бучков]] (с. Пътеле, Леринско) || || {{Готово}} |- || 25. Апостол Николов Кълвачев (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 26. [[Атанас Пецев|Атанас Пецев Георгиев]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 27. [[Атанас Стоянчев|Атанас Димитров Стоянчев]] (с. Цигарево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 28. Алекси Стаменов Минев (с. Врачеш, Ботевградско) || || |- || 29. [[Ангел Темелков|Ангел Коцев Темелков]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 30. [[Атанас Нивички|Атанас Цонев Нивичански]] (с. Нивичани, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 31. [[Атанас Ансаров|Атанас Котев Ансаров]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 32. Ангел Иванов Божков (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 33. Атанас Александров Герайков (с. Мосомища, Неврокопско) || || |- || 34. [[Андон Пеев|Андон Янев Пеев]] (с. Търсие, Леринско) || || {{Готово}} |- || 35. [[Ангел Лафчиев|Ангел Димитров Лафчиев]] (с. Еникьой, Дедеагачко) || || {{Готово}} |- || 36. [[Атанас Ичов|Атанас Христов Николов]] (с. Извор, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 37. [[Андон Качарков|Андон Великов Качарков]] (с. Ореховец, Серско) || || {{Готово}} |- || 38. [[Атанас Попбуров|Атанас Алексов Попбуров]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 39. Атанас Тодоров Кешишев (с. Коджатарла, Лозенградско) || || |- || 40. Атанас Тодоров Стойков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 41. Атанас Хадживасилев Кормидов (с. Габрово, Ксантийско) || || |- || 42. Атанас Велков Вълков (Бунар Хисар) || || |- || 43. Анастас Димитров Попов (с. Прекопана, Леринско) || || |- || 44. Алекси Христов Македонски (с. Жужелци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 45. Ангел Панов Шурков (Велес) || || {{Готово}} |- || 46. Александър Стоянов Максимов (Щип) || || {{Готово}} |- || 47. [[Андон Костовски|Андон Атанасов Костовски]] (Пехчево) || [https://www.strumski.com/books/andon_kostovski_pehchevo_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 48. Атанас Коцев Велков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 49. Андрей Георгиев Андреев (с. Кестрич, Варненско) || || {{Готово}} |- || 50. Андон Тодоров Николов (с. Опила, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 51. Андо Стоянов Андреев (Велес) || || {{Готово}} |- || 52. Атанас Стоянов Здравев (с. Бистрица, Велешко) || || {{Готово}} |- || 53. [[Ангел Велчев (революционер)|Ангел Атанасов Велчев]] (с. Осиково, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 54. Ангеле Христов Георгиев (Дебър) || || {{Готово}} |- || 55. Ангел Марков Мартинов (с. Лазарополе, Реканско) || [https://www.strumski.com/books/56_boncha_pekova_todorova.pdf] || {{Готово}} |- || 56. [[Бонча Пекова|Бонча Тодорова Пекова]] (с. Плевня, Драмско) || [https://www.strumski.com/books/56_boncha_pekova_todorova.pdf] || {{Готово}} |- || 57. [[Борис Гигов|Борис Гигов Алексов Михайлов]] (Велес) || [https://www.strumski.com/books/56_boncha_pekova_todorova.pdf] || {{Готово}} |- || 58. [[Благой Тенекеджиев|Благой Атанасов Тенекеджиев]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 59. [[Боне Китанов|Боне Атанасов Китанов]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 60. Богдан Георгиев Негриев (с. Банища, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 61. [[Богдан Якимов|Богдан Якимов Ангелов]] (с. Гиновци, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 62. [[Богдан Алексов|Богдан Петков Алексов]] (с. Ветуница, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 63. Борис Иванов Дойранлиев (Гевгелия) || || {{готово}} |- || 64. Вълчо Стефанов Димитров (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 65. Вълчо Иванов Вълчев (с. Паспалево, Малкотърновско) || || |- || 66. [[Васил Димитров (революционер)|Васил Димитров Попов]] (Солун) || || {{Готово}} |- || 67. Васил Манов Петров (с. Горни Балван, Щипско) || || |- || 68. Велко Цветанов Блажов (с. Драчево, Скопско) || || |- || 69. [[Вълчо Каджабов|Вълчо Аврамов Каджабов]] (с. Полк. Серафимов, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 70. Велко Стоянов Цветков (Бунар Хисар) || || |- || 71. [[Вангел Кехайов|Вангел Атанасов Кехайов]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 72. Велико Стоянов Марков (с. Господарево, Бургаско) || || |- || 73. [[Васил Рисковски|Васил Димов Рисковски]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 74. Велин Иванов Костадинов (с. Каменица, Царевоселско) || || |- || 75. Васил Димитров Миов (с. Умлена, Беровско) || || |- || 76. [[Васил Влахов (Муртино)|Васил Донев Влахов]] (с. Муртино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 77. Васил Тренов Бетин (Берово) || || |- || 78. [[Васил Милчов|Васил Милчов Лазаров]] (с. Чифлик, Пехчевско) || || {{Готово}} |- || 79. Милю Райков Узунов (с. Чаглаик, Лозенградско) || || |- || 80. Вангел Апостолов Стоянов (с. Дулица, Царевоселско) || || |- || 81. Васил поп Донев (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 82. Васил Христов Въргов (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 83. Величко Младенов Иванов (с. Търновац, Кратовско) || || |- || 84. Васил Николов Хамаков (с. Райково, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 85. Владимир Панев Наумов (Свети Николе) || || |- || 86. Васил Атанасов Иванов (Дебър) || || |- || 87. Георги Димитров Казаков (Бунар Хисар) || || |- || 88. [[Георги Антонов (революционер)|Георги Костов Антонов]] (с. Куманичево, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/g_k_andonov_pensija_MOS.pdf] || {{Готово}} |- || 89. Георги Мавров Киряков (с. Маджура, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/g_k_andonov_pensija_MOS.pdf] || |- || 90. Георги Илиев Георгиев (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 91. Гаврил Василиев Аврамов (с. Ратево, Беровско) || || |- || 92. [[Гаврил Ралупов|Гаврил Георгиев Ралупов]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 93. Георги К. Сланчев (с. Годлево, Разложко) || || |- || 94. Георги Наков Георгиев (с. Междурек, Кукушко) || [https://www.strumski.com/books/kopanarov_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 95. [[Георги Копанаров|Георги Исидоров Копанаров]] (Разлог) || [https://www.strumski.com/books/kopanarov_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 96. [[Георги Вълев|Георги Димов Вълев]] (Малко Търново) || [https://www.strumski.com/books/kopanarov_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 97. Георги Костадинов Дукоолу (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 98. Георги Тодоров Пейчев (Малко Търново) || || |- || 99. Георги Христов Переликов (неизв.) || || |- || 100. Георги Петрушев Кочев (Пехчево) || || |- || 101. Георги Костов Денизов (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 102. Георги Божинов Трайков (с. Колешино, Струмичко) || || |- || 103. Георги Иванов Каракашев (с. Умлена, Беровско) || || |- || 104. Георги Миленков Ников (с. Киселица, Царевоселско) || || |- || 105. Глигор Янчев Петров (с. Василево, Струмичко) || || |- || 106. [[Георги Траянов|Георги Траянов Витанов]] (с. Илиово, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 107. Георги Янчев Михалчев (Лозенград) || || |- || 108. Григор Янков Попов (Малко Търново) || || |- || 109. [[Гьошо Нацев|Гйошо Андов Нацев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 110. [[Георги Гарев|Георги Андреев Гарев]] (Башино село, Велес) || || {{Готово}} |- || 111. [[Георги Месов|Георги Андреев Месов - Бирбучука]] (с. Старчища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 112. Георги Петров Градинаров (с. Любенова махала) || || |- || 113. Градю Николов Градев (Малко Търново) || || |- || 114. [[Георги Арнаудов (революционер)|Георги Филипов Арнаудов]] (с. Търлис, Неврокопско) || [https://www.strumski.com/books/115_georgi_shiperkov.pdf] || {{Готово}} |- || 115. [[Георги Шиперков|Георги Иванов Шиперков]] (с. Дъмбени, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/115_georgi_shiperkov.pdf] || {{Готово}} |- || 116. Георги Паряско Белчев (Разлог) || || |- || 117. [[Григор Попстанков|Григор Димитров Станков]] (Енидже Вардар) || [https://www.strumski.com/books/grigor_stankov.pdf] || {{Готово}} |- || 118. [[Георги Горганов|Георги Петров Горганов]] (с. Бобища, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/grigor_stankov.pdf] || {{Готово}} |- || 119. [[Георги Попниколов]] (с. Карахадър, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 120. [[Георги Тодоров Атанасов]] (с. Яна, Лоенградско) || || {{Готово}} |- || 121. Георги Атанасов Янков (с. Барбарево, Струмичко) || || |- || 122. Георги Стаматов Щуров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 123. Георги Николов Борунсузов (с. Ловча, Неврокопско) || || |- || 124. Георги Иванов Стоянов (с. Бадилен, Струмичко) || || |- || 125. [[Георги Митушев|Георги Митушев Кръстев]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 126. Георги Атанасов Войников (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || |- || 127. Георги Радев Костурков (Панагюрище) || || |- || 128. Георги Ерсенов Нусторов (Разлог) || || |- || 129. Георги Стоилов Гюрнев (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 130. [[Георги Станишев (революционер)|Георги Атанасов Станишев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 131. [[Глигор Кьосев|Глигор Ангелов Кьосев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 132. Георги Николов Мариов (Бунар Хисар) || || |- || 133. Георги Стефанов Мазнев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 134. Георги Ефремов Стоилков (с. Зърновци, Кочанско) || || |- || 135. Георги Попов Василев (с. Връбник, Костурско) || || |- || 136. Георги Илиев Пиронков (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 137. Георги Монев Васев (с. Марчино, Кратовско) || || |- || 138. Григор Кузов Цопов (с. Куманичево, Костурско) || || |- || 139. Георги Стоянов Хорозов (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 140. Георги Андонов Баджов (с. Лобаница, Костурско) || || |- || 141. Гоно Трайков Алексов (с. Стояково, Гевгелийско) || || {{готово}} |- || 142. Георги Павлов Генев (Белица, Разложко) || || |- || 143. Григор Николов Крайничанец (с. Крайници, Велешко) || || |- || 144. Георги Иванов Вълчинов (с. Ливадища, Неврокопско) || || |- || 145. Григор Трифонов Гоцев (с. Зърновци, Кочанско) || || |- || 146. Георги Станев Кондолов (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 147. Георги Петрушев Турсунов (Кукуш) || || |- || 148. Георги Трифонов Куртев (Свиленград) || || |- || 149. Георги Стефанов Шилев (Белица, Разложко) || || |- || 150. Георги Стоянов Кирков (с. Ериклери, Лозенградско) || || |- || 151. Георги Иванов Пехливанов (с. Яна, Лозенградско) || || |- || 152. [[Димитър Андонов Попов]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 153. Данаил К. Сивриев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 154. [[Дионис Танчуров|Дионис Христов Танчуров]] (с. Грубовци, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 155. Дойчин Филимонов Захов (Разлог) || || |- || 156. [[Димитър Сребров|Димитър Илиев Сребров]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 157. Димитър Маринов Мунев (с. Волак, Неврокопско) || || |- || 158. [[Дионис Капитанов|Дионис Христов Капитанов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 159. Досе Христов Копанаров (Разлог) || || |- || 160. Димитър Киров Дражев (Малко Търново) || || |- || 161. [[Димитър Урдов|Димитър Иванов Урдов]] (с. Кономлади, Костурско) || || {{Готово}} |- || 162. Деспод Митрев Стоилов (с. Каменица, Царевоселско) || || |- || 163. Димитър Георгиев Тютюнджиев (Лозенград) || || |- || 164. [[Димчо Праматарски|Димчо Апостолов Праматарски]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 165. Димитър Милев Пържанов (с. Кремен, Неврокопско) || || |- || 166. Димитър Христов Хвалев (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 167. [[Димитър Манасиев|Димитър Попниколов Манасиев]] (с. Крайници, Велешко) || || {{Готово}} |- || 168. Димитър Стоянов Агов (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 169. Димо Стоянов Шишков (с. Мирковци, Скопско) || || |- || 170. Дико Георгиев Костиев (с. Маджура, Лозенградско) || || |- || 171. [[Дончо Живадинов|Донче Хаджисанков Живадинов]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 172. [[Димитър Камчев|Димитър Камчев Димитров]] (с. Горгопик, Боймия) || || {{Готово}} |- || 173. Димитър Киров Пътеков (с. Маджура, Лозенградско) || || |- || 174. [[Димитър Чостов|Димитър Василев Чостов]] (с. Загоричани, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/174_d_chostov.pdf] || {{Готово}} |- || 175. Дико Петков Милев (с. Сарпачовица, Лозенградско) || || |- || 176. Димо Г. Папазов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 177. Диме Иванов Пърличков (Велес) || || |- || 178. [[Димитър Айгъров|Димитър Андонов Айгъров]] (с. Дамян, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 179. Димо Стоянов Бараков (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 180. [[Димитър Тръпков (Горно Върбени)|Димитър Стефанов Тръпков]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 181. Димитър Иванов Великов (с. Ловча, Неврокопско) || || |- || 182. Дино Христов Япаджиев (Гумендже) || || |- || 183. [[Димитър Трайков (революционер)|Димитър Лазаров Трайков]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 184. Димитър Райков Кехайов (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 185. Димитър Стоянов Каракочлиев (с. Каракоч, Лозенградско) || || |- || 186. [[Димитър Щерев (революционер)|Димитър Щерев Василев]] (с. Хрупища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 187. Димитър Атанасов Караилиев (с. Кавакли, Лозенградско) || || |- || 188. Добри Костадинов Шивачев (с. Кавакли, Лозенградско) || || |- || 189. Димитър Аризанов Иванов (с. Конарене, Струмичко) || || |- || 190. Димитър Костадинов Русинов (Бунар Хисар) || || |- || 191. [[Димитър Ташев|Димитър Ташев Стоянов]] (с. Колибите, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 192. Димо Христов Андонов (с Сърбци, Битолско) || || |- || 193. Дико Градев Павлов (с. Керациново, Малкотърновско) || || |- || 194. Димитър Николов Янушев (с. Войници, Велешко) || || |- || 195. Димитър Христов Карагеоргиев (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 196. Димитър Ефтимов Златаров (Малко Търново) || || |- || 197. Дражо Киров Дражев (Малко Търново) || || |- || 198. Димитър Ст. Граматиков ( с. Коево, Лозенградско) || || |- || 199. [[Димитър Кьосев|Димитър Яков Кьосев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 200. [[Дионис Даулов|Дионис Георгиев Даулов]] (с, Петгъс, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 201. [[Димитър Муртов|Димитър Атанасов Муртов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 202. [[Димитър Попдимитров|Димитър Наумов Попдимитров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 203. Димитър Танев Ковачев (неизв.) || || |- || 204. Диванис Ефремов Алексов (с. Горни Балван, Щипско) || || |- || 205. Димитър Стоев Семерджиев (с. Междурек, Кукушко) || || |- || 206. Димитър Христов Жегов (Разлог) || || |- || 207. Димитър Драгомиров Димитров (Аполд, Трансилвания) || || {{Готово}} |- || 208. Димитър Иванов Ангелов (с. Торфа, Чаталджанско) || || |- || 209. Дамян Николов Бисерко (с. Войници, Велешко) || || |- || 210. Димитър Желязков Тропчев (Лозенград) || || |- || 211. Димитър Пандев Тилев (с. Колешино, Струмичко) || || |- || 212. Димче Филипов Цветанов (с. Горно Еловци, Гостиварско) || || |- || 213. Димко Коцев Бойков (с. Курия, Тиквешко) || || |- || 214. Дечо Димев Карамаколев (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 215. Пано Иванов Кръстев (с. Мартулци, Велешко) || || |- || 216. Димитър Манев (Свети Николе) || || |- || 217. Димитър Стоянов Димитров (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 218. Доне Митев Йовев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 219. Димитър Тодоров Гаджалов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 220. Димитър Георгиев Гроздев (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 221. Димитър Дичов Тръпков (с. Росоки, Реканско) || || |- || 222. Дане Кръстев Понев (с. Кучичино, Кочанско) || || |- || 223. Даниел Василев Алексов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 224. Димитър Нацев Лилев (с. Пътеле, Леринско) || || |- || 225. Димо Павлов Стоянов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 226. Димо Пеев Гагов (Малко Търново) || || |- || 227. Дамян Стефанов Блажев (с. Гари, Реканско) || || |- || 228. Димитър Георгиев Йосифов (с. Простране, Битолско) || || |- || 229. [[Ефтим Георгиев|Ефтим Миленков Георгиев]] (с. Костин дол, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 230. Ефтим Васев Кусов (с. Подареш, Радовишко) || || |- || 231. Ефтим Жеков Атанасов (с. Карадере, Лозенградско) || || |- || 232. Ецо Михайлов Димитров (Тетово) || || |- || 233. Ефтим Минов Бецековски (с. Росоки, Реканско) || || |- || 234. Желязко Димитров Хайтов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 235. Желязко Ст. Зидаров (Малко Търново) || || |- || 236. [[Зоица Александрова|Зоица Александрова Иванова]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 237. Зафир Манолов Джумайлиев (Разлог) || || |- || 238. [[Илия Бачев|Илия Коцев Бачев]] (с. Попчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 239. Иван Лазев Рачев (Разлог) || || |- || 240. Иван Петров Парапунов (Разлог) || || |- || 241. Иван Тасев Цуцуманов (Разлог) || || |- || 242. Иван Цеков Иванов (с. Бигла, Кочанско) || || |- || 243. Иван Христов Иванов (с. Ветрен, Кочанско) || || |- || 244. Иван Атанасов Гулев (с. Сопот, Велешко) || || |- || 245. [[Иван Левенов|Иван Андонов Левенов]] (с. Каракьой, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 246. Илия Самарджиев Илюшка (Велес) || || |- || 247. Иван Попдимитров (неизв.) || || |- || 248. Илия Трайков Костов (с. Куклиш, Струмичко) || || |- || 249. Илия Христов Янев (Лозенград) || || |- || 250. [[Иван Митев (революционер)|Иван Митев Апостолов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 251. Иван Николов Мариов (Бунар Хисар || || |- || 252. Иван Манчев Кантарджиев (Щип) || || |- || 253. Игнат Димитров Цоклев (с. Огняново, Неврокопско) || || |- || 254. Иван Илиев Божинов (с. Екши Су, Леринско) || || |- || 255. Иван Аргиров Гилев (с. Вишени, Костурско) || || |- || 256. [[Иван Русинов|Иван Христов Русинов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 257. [[Иван Николов (ВМОРО)|Иван Николов Иванов]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 258. [[Илия Стоев|Илия Драганов Стоев]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 259. Йорде Янев Стоилков (с. Долани, Щипско) || || |- || 260. [[Иван Ковачев (революционер)|Иван Георгиев Ковачев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 261. Йордан Ацков Андонов (Велес) || || |- || 262. [[Иван Абаджиев (революционер)|Иван Георгиев Абаджиев]] (с. Плевня, Драмско) || [https://www.strumski.com/books/262_ivan_abadzhiev.pdf] || {{Готово}} |- || 263. Илия Хадживасилев Стоянов (Радовиш) || [https://www.strumski.com/books/262_ivan_abadzhiev.pdf] || |- || 264. Йордан Паунов Пешов (с. Припечани, Кочанско) || || |- || 265. Иван Димов Кенчев (Гумендже) || || |- || 267. Иван Иванов Найдов (с. Войници, Велешко) || || |- || 268. [[Иван Грозданов|Иван Ацков Грозданов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 269. [[Иван Джинов|Иван Петров Джинов]] (Кукуш) || [https://www.strumski.com/books/dzinov_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 270. [[Иван Несторов (революционер)|Иван Лазаров Несторов]] (с. Връбник, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/270_ivan_lazarov_nestorov.pdf] || {{Готово}} |- || 271. [[Илия Манов|Илия Тръндов Манов]] (с. Връбник, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/270_ivan_lazarov_nestorov.pdf] || {{Готово}} |- || 272. [[Илия Онбашиев|Илия Стоянов Онбашиев]] (с. Балдево, Неврокопско) || [https://www.strumski.com/books/270_ivan_lazarov_nestorov.pdf] || {{Готово}} |- || 273. Иван Георгиев Петелов (с. Драгостин, Неврокопско) || || |- || 274. Иван Василев Кривокапов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 275. Илия Иванов Младенов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 276. Иван Христов Вергов (с. Бобища, Неврокопско) || || |- || 277. Илия Илиев Попов Стоев (Пазарджик || || |- || 278. [[Илия Пеев|Илия Цветков Пеев]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 279. Иван Костадинов Ключков (с. Ловча, Неврокопско) || || |- || 280. Иван Тасков Трайков (с. Дреново, Велешко) || || {{Готово}} |- || 281. Иван Стоянов Костов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 282. Иван Нефов Милев (Гостивар) || || |- || 283. Иван Тасев Яков (с. Дебрево, Кратовско) || || |- || 284. Иван Трайчев Янев (Свети Николе) || || |- || 285. Иван Христов Пешев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 286. Иван Костадинов Кърджиев (с. Баница, Серско) || || |- || 287. Иван Блажев Георгиев (Скопие) || || |- || 288. Иван Георгиев Калайджиев (с. Чокманово, Смолянско) || || |- || 289. Иван Михайлов Баев (с. Непрощено, Тетовско) || || |- || 290. Иван Димов Митев (с. Сушица, Скопско) || || |- || 291. Иван Ананиев Рашков (Якоруда) || || |- || 292. Иван Арсов Малечков (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 293. Йордан Санев Трайчев (Щип) || || |- || 294. Йордан Иванов Бошков (с. Долни Стубел, Злетовско) || [https://www.strumski.com/books/206_ilia_shonev.pdf] || {{Готово}} |- || 295. Йордан Соколов (Неготино) || [https://www.strumski.com/books/206_ilia_shonev.pdf] || {{Готово}} |- || 296. [[Илия Шонев|Илия Атанасов Шонев]] (с. Смърдеш, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/206_ilia_shonev.pdf] || {{Готово}} |- || 297. Илия Игнатов Петров (с. Битуше, Реканско) || || |- || 298. Илия Колев Трайков (с. Гърчище, Валандовско) || || |- || 299. Илия Панев Апостолов (Свети Николе) || || |- || 300. Илия Василев Мицов (с. Петършино, Кратовско) || || |- || 301. Илия Стойчев Михайлов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 302. Илия П. Тотин (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 303. Йордан Лазов Пърчев (с. Уланци, Велешко) || || |- || 304. Илия Атанасов Спахиев (с. Каракьой, Неврокопско) || || |- || 305. Игнат Стоянов Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 306. [[Игнат Трайков|Игнат Трайков Петков]] (с. Горно Кратово, Кратовско) || [https://www.strumski.com/books/307_kiro_dimitrov_kirov.pdf] || {{Готово}} |- || 307. [[Киро Киров (революционер)|Киро Димитров Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/307_kiro_dimitrov_kirov.pdf] || {{Готово}} |- || 308. [[Костадин Масталарков|Костадин Христов Масталарков]] (с. Бозец, Ениджевардарско) || [https://www.strumski.com/books/307_kiro_dimitrov_kirov.pdf] || {{Готово}} |- || 309. Костадин Станчев Дараданов (Бунар Хисар) || || |- || 310. Кольо Коцев Донев (с. Куклиш, Струмичко) || || |- || 311. [[Кръсто Капурдов|Кръсто Дамов Капурдов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 312. Коста Янев Иванов (с. Баница, Леринско) || || |- || 313. Костадин Георгиев Петков (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 314. Киро Вълков Топалчев (неизв.) || || |- || 315. [[Коста Цветков|Коста Стамов Цветков]] (с. Тресонче, Реканско) || || {{Готово}} |- || 316. Коста Христов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 317. [[Кръсто Караскаков|Кръсто Христов Караскаков]] (с. Въмбел, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/spomeni_karaiskaki_krste.pdf] || {{Готово}} |- || 318. Костадин Стоянов Чиликов (с. Пирок, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/spomeni_karaiskaki_krste.pdf] || |- || 319. Костадин Ив. Бицин (Разлог) || || |- || 320. Костадин Георгиев Жегов (Разлог) || || |- || 321. Коце Андонов Стевчев (с. Габревци, Радовишко) || || |- || 322. [[Кръстьо Узунов|Кръстю Андонов Узунов]] (с. Гюпчево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 323. [[Константин Кехайов (Бунархисар)|Константин Димитров Кехайов]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 324. [[Коста Киров|Коста Симов Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 325. Никола Лефтеров Павлов (с. Калиманци, Варненско) || || |- || 326. Костадин Николов Кривокапов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 327. [[Кесар Сърдилиев|Кесар Раев Сърдилиев]] (Балчик) || || {{Готово}} |- || 328. [[Коста Шкоклев|Коста Наум Шкоклев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 329. Калуди Ст. Станков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 330. Костадин Христов Танев (с. Ореховец, Велешко) || || |- || 331. Коста Стефков Манев (Струмица) || || |- || 332. Коце Кръстев Сиин (с. Костурино, Струмичко) || || |- || 333. Киро Рафайлов Георгиев (с. Лазарополе, Реканско) || || |- || 334. Коста Димитров Апостолов (Бунар Хисар) || || |- || 335. Киряк Анестев Киряков (с. Каваклия, Лозенградско) || || |- || 336. Коста Костов Памуков (с. Бабадаг, Тулченско) || || |- || 337. Костадин Христов Грудов (с. Карахадър, Лозенградско) || || |- || 338. Ламбро Манолов Кобуров (с. Апоскеп, Костурско) || || |- || 339. Лазар Мишов Георгиев (с. Горно Оризари, Кочанско) || [https://www.strumski.com/books/340_leonid_georgiev_kiseriev.pdf] || |- || 340. [[Леонид Кисериев|Леонид Георгиев Кисериев]] (с. Апоскеп, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/340_leonid_georgiev_kiseriev.pdf] || {{Готово}} |- || 341. [[Лазар Кенков|Лазар Димитров Кенков]] (с. Косинец, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/341_lazar_dimitrov_kenkov.pdf] || {{Готово}} |- || 342. [[Лазар Мицов|Лазар Стоянов Мицов]] (с. Смърдеш, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/341_lazar_dimitrov_kenkov.pdf] [https://www.strumski.com/books/343_leondi_bachev_popov.pdf] || {{Готово}} |- || 343. [[Леонид Бачев|Леонди Бачев Попов]] (с. Загоричани, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/343_leondi_bachev_popov.pdf] || {{Готово}} |- || 344. [[Ламбро Караджов|Ламбро Иванов Караджов]] (с. Дъмбени, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/lambro_karadzhov_344.pdf] || {{Готово}} |- || 345. [[Лазар Вантов|Лазар Христов Вантов]] (Гевгелия) || [https://www.strumski.com/books/lambro_karadzhov_344.pdf] || {{Готово}} |- || 346. [[Ламбо Мургов|Ламбо Ил. Муртов]] (с. Велгощи, Охридско) || || {{Готово}} |- || 347. Лазар Георгиев Свинаров (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 348. [[Мария Хубчева|Мария Момчилова Стайкова Хубчева]] (с. Аламидере, Ахчелеб.) || || {{Готово}} |- || 349. [[Марин Чолаков|Марин Добрев Чолаков]] (с. Градинарово, Провадийско) || [https://www.strumski.com/books/350_Manol_Alainov.pdf] || {{Готово}} |- || 350. [[Манол Алаинов|Манол Киряков Алаинов]] (с. Българска блаца, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/350_Manol_Alainov.pdf] || {{Готово}} |- || 351. Моне Божков Вратевски (Щип) || || |- || 352. Марко Стоев Младенов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 353. Мане Атанасов Мишев (Радовиш) || || |- || 354. Милан Донев Гоцев (с. Сърчиево, Щипско) || || |- || 355. Мавер Димитров Гевешеков (Малко Търново) || || |- || 356. Милан Миленков Ангелов (с. Сопот, Светиниколско) || || |- || 357. [[Илия Лилинков|Анастасия Панева Лилинкова]] (Щип) || [https://www.strumski.com/books/anastasia_paneva_lilinkova.pdf] || {{Готово}} |- || 358. Ангя Стоянова Лазарова (с. Инево, Радовишко) || [https://www.strumski.com/books/anastasia_paneva_lilinkova.pdf] || {{Готово}} |- || 359. Алекса Спасев Тагарев (с. Смоймирово, Малешевско) || || |- || 360. Анастасия Тодорова Янева (Бунар Хисар) || || |- || 361. Божана Василева Георгиева (с. Прекопана, Леринско) || || |- || 362. Божана Пецева Димова (Скопие) || || |- || 363. Велика Христова Костадинова (с. Люботен, Щипско) || || |- || 364. Вангя Стефанова Кръстева (с. Панталей, Кочанско) || || |- || 365. Василка Иванова Канева (с. Косинец, Костурско) || || |- || 366. Вангелия Димитрова Стойчева (с. Негрево, Беровско) || || |- || 367. Варвара Иванова Църцарова (с. Белица, Разложко) || || |- || 368. [[Йоаким Граматиков|Василка Ив. Граматикова]] (с. Черешово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 369. Велика Атанасова Кирякова (с. Долно Броди, Серско) || || |- || 370. Гина Христова Манолова (с. Бобища, Костурско) || || |- || 371. [[Любен Станчев (революционер)|Ганка Любен Станчева]] (Варна) || || {{Готово}} |- || 372. Димитра Николова Ив. Яръмдудакова (Лозенград) || || |- || 373. [[Тано Янов|Доста Танова Янова]] (с. Мутулово, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 374. Дона Петкова Еменджиева (с. Пенека, Визинско) || || |- || 375. Добра Георгева Тодорова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 376. Доне Деянов Гацов (с. Таринци, Щипско) || [https://www.strumski.com/books/376_done_dejanov_gacov.pdf] || {{Готово}} |- || 377. [[Атанас Лекаров|Дона Атанасова Лекарова]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 378. Дафина Тодорова Георгиева (Малко Търново) || || |- || 379. [[Христо Ефремов|Ефка Христова Ефремова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 380. Ерина Михалева Ганчева (Малко Търново) || || |- || 381. [[Георги Казанлиев|Еленка Георгиева Казанлиева]] (с. Шльопинци, Гевгелийско) || || |- || 382. Елена Иванова Трайчова (с. Прибачево, Кочанско) || || |- || 383. Елена Илиева Пърличева (Дойран) || || |- || 384. [[Христо Капитанов (революционер)|Екатерина Христова Капитанова]] (с. Нестрам, Костурско) || || {{готово}} |- || 385. Евгения Миланова Веселинова (Кратово) || || |- || 386. Еленка Стоянова Гърнева (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 387. [[Димитър Домазетов (ВМРО)|Еленка Христова Домазетова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 388. [[Стоил Давидов|Еленка Петрова Давидова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 389. [[Христо Репавцов|Елена Христова Репавцова]] (с. Смърдеш, Костурско) || ||{{Готово}} |- || 390. [[Андон Попщерев|Елена Антонова Попщерева]] (с. Дъмбени, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/elena_popstereva_mos.pdf] || {{Готово}} |- || 391. [[Никола Апчев|Елена Попниколова Петрова]] (с. Дебрец, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 392. Ефка Трайкова Манева (Щип) || || |- || 393. Жека Маркова Димова (Преслав) || || {{Готово}} |- || 394. Злата Янева Тодорова (с. Урумбеглий, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/395_nautlieva_stambolieva.pdf] || |- || 395. [[Михаил Наутлиев|Йордана Трайчева Наутлиева]] (Щип) || [https://www.strumski.com/books/395_nautlieva_stambolieva.pdf] || {{Готово}} |- || 396. [[Иван Стамболиев (Негрево)|Йордана Атанасова Стамболиева]] (с. Негрево, Беровско) || [https://www.strumski.com/books/395_nautlieva_stambolieva.pdf] || {{Готово}} |- || 397. Кера Атанасова Н. Кулджиева (с. Манастир, Гюмурджинско) || [https://www.strumski.com/books/395_nautlieva_stambolieva.pdf] || {{Готово}} |- || 398. Кера Станева Петкова (с. Карадере, Лозенградско) || || |- || 399. [[Йосиф Даскалов|Катинка Йосифова Даскалова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 400. [[Петко Здребечков|Комна Петкова Здребечкова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 401. [[Иван Анастасов (Лобаница)|Кръстина Ив. Анастасова Ингеловска]] (с. Косинец, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/401_Krstina_IV_Ingelovska.pdf] || {{Готово}} |- || 402. [[Лазо Лазов|Кица Лазова Лазова]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 403. Катерина Славкова Бояджиева (с. Горняни, Неврокопско) || || |- || 404. [[Петър Христов (Горно Върбени)|Кръстана Петрова Христова]] (с. Рамна, Битолско) || || {{Готово}} |- || 405. [[Пандил Шишков|Кица Пандилова Шишкова]] (с. Екши Су, Леринско) || [https://www.strumski.com/books/p_shishkov.pdf] || {{Готово}} |- || 406. Лола Петкова Димова (с. Стоилово, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/p_shishkov.pdf] [https://www.strumski.com/books/407_maria_vasil_poptomova.pdf] || {{Готово}} |- || 407. [[Васил Поптомов|Мария Василева Поптомова]] (Белица, Разложко) || [https://www.strumski.com/books/407_maria_vasil_poptomova.pdf] || {{Готово}} |- || 408. Мария Атанасова Курандова (с. Владимирово, Малешевско) || [https://www.strumski.com/books/407_maria_vasil_poptomova.pdf] || {{Готово}} |- || 409. [[Янко Стойчев|Куда Янкова Тодорова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 410. Атанас Найденов Юрданов (с. Оздолени, Охридско) || || {{Готово}} |- || 411. [[Ангел Попов (революционер)|Ангел Янев Попов]] (с. Златия, Добричко) || || |- || 412. Васил Шанев Тотев (Крива Паланка) || || {{Готово}} |- || 413. Васил Велинов Златев (с. Цера, Царевоселско) || ||{{Готово}} |- || 414. Васил Кръстев Топузов (с. Куманич, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 415. Велю Лазаров Георгиев (с. Кочище, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 416. Георги Мицев Георгиев (с. Гърбашел, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 417. [[Георги Димитров (кмет на Добрич)|Георги Димитров Симеонов]] (Добрич) || || {{Готово}} |- || 418. Диме Тодоров Мазнев (Велес) || || {{Готово}} |- || 419. Илия Костадинов Бенев (с. Старчища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 420. Иван Мицев Ицин Янев (с. Морарци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 421. Илия Киров Шуптов (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 422. Илия Костадинов Комитов (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 423. Йордан Петков Милев (с. Люботен, Скопско) || || {{Готово}} |- || 424. Иван Стоянов Милев (с. Хисарлък, Неврокопско) || || |- || 425. Илия Ангелов Кирчев (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 426. Илия Георгиев Работов (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 427. Илия Велков Котев (с. Водоча, Струмичко) || || |- || 428. Илия Спасов Панов (с. Моноспитово, Струмичко) || || |- || 429. Иван Христов Димитров (Воден) || || |- || 430. Илия Иванов Ацев (с. Стари град, Велешко) || || |- || 431. [[Кузо Димитров|Кузман Димитров Аргиров]] (с. Маняк, Костурско) || || {{Готово}} |- || 432. [[Коста Каравеликов|Коста Димитров Каравеликов]] (с. Долно Броди, Серско) || [https://www.strumski.com/books/k_karavelikov_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 433. Коле Серафимов Стоянов (с. Куково, Светиниколско) || [https://www.strumski.com/books/k_karavelikov_pensija.pdf] || |- || 434. [[Коста Тошев|Коста Димитров Тошев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 435. Костадин Николов Копанаров (Разлог) || || |- || 436. Коце Димов Николов (с. Конче, Радовишко) || || |- || 437. Костадин Димитров Хаджиев (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 438. Иван Ангелов Нешев (Велес) || || |- || 439. Костадин Ангелов Цирков (с. Калапот, Драмско) || || |- || 440. Кръсто Маринов Чилингиров (с. Ливадище, Неврокопско) || || |- || 441. Калчо Стоянов Калчев (Лозенград) || || |- || 442. Коце Атанасов Георгиев (с. Емирица, Кратовско) || || |- || 443. Коста Андонов Огнянов Панчовски (неизв.) || || |- || 444. Кирил Лазаров Георгиев Бачевски (с. Кочище, Дебърско) || || |- || 445. Коста Цветков Вълков (с. Долен, Неврокопско) || || |- || 446. Кузман Щерьов Симонов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 447. Костадин Стоянов Петров (Кратово) || || |- || 448. Коста Янакиев Козаров (с. Куманичево, Костурско) || || |- || 449. Кузман Силков Стоянов (с. Граждане, Дебърско) || || |- || 450. [[Лазар Шулев|Лазар Димев Шулев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 451. Лазар Николов Пешев (Велес) || || |- || 452. Лазар Грозданов Алексиев (с. Свинище, Кичевско) || || |- || 453. Ламби Петков Найденов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 454. Марин Георгиев Петков (с. Паспалово, Бунархисарско) || || |- || 455. [[Марко Касабов|Марко Христов Касабов]] (с. Конуй, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 456. [[Мария Костовска|Мария Атанасова Костовска]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 457. Милан Левков Тренчев (с. Чишиновци, Кочанско) || || |- || 458. [[Мильо Попризов|Мильо Божинов Попризов]] (с. Колешино, Струмичко) || || |- || 459. [[Милчо Дървошанов|Милчо Коцев Дървошанов]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 460. [[Мите Витанов|Мите Георгиев Витанов]] (с. Селник, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 461. Манол Христов Чилов (с. Аламидире, Ахчелебийско) || || {{Готово}} |- || 462. Михаил Стоянов Георгиев (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 463. Минко Стоянов Ботков (Разлог) || || |- || 464. Милан Коцев Джуров (Щип) || || |- || 465. Милан Наков Ицов (Велес) || || |- || 466. Мито Григор Тупаров (Струмица) || [https://www.strumski.com/books/467_milan_dinev_tanchev.pdf] || {{Готово}} |- || 467. [[Милан Танчев (Кукуш)|Милан Динев Танчев]] (Кукуш) || [https://www.strumski.com/books/467_milan_dinev_tanchev.pdf] || {{Готово}} |- || 468. Мите Христов Стойков (с. Горни Стубел, Кратовско) || [https://www.strumski.com/books/467_milan_dinev_tanchev.pdf] || {{Готово}} |- || 469. Марко Николов Бошков (с. Тресонче, Реканско || || |- || 470. Симеон Христов Агов (Щип) || || |- || 471. Манол Николов Манолов Костов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 472. Матей Змейков Филипов (Галичник, Реканско) || || |- || 473. Мирче Марков Мирчев (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 474. Михаил А. Чакръкчиев (Щип) || || |- || 475. Марко Тръпков Стефанов (с. Банище, Дебърско) || || |- || 476. Мильо Кантарджи Панов (Струмица) || || |- || 477. Матея Блажев Йосифов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 478. Мито Малинов Китанов (с. Просениково, Струмичко) || || |- || 479. Миле Николов Иванов (с. Зубовце, Гостиварско) || || |- || 480. Марко Василев Арнаудов (с. Райково, Ахчелебийско) || || {{Готово}} |- || 481. Милан Попянев (с. Неманица, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 482. [[Никола Терзиев (революционер)|Никола Георгиев Терзиев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 483. Никола Щерев Манушкин (с. Бачево, Разложко) || || |- || 484. Никола Янев Самоковлиев (с. Пенека, Визенско) || || |- || 485. Никола Георгиев Дупчев (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || |- || 486. Никола Калоянов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско || || |- || 487. Никола Иванов Янчев Тунджев (с. Куманичево, Костурско) || || |- || 488. Ненчо Николов Папанчев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 489. Никола Стоянов Дюлгеров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 490. Никола Вангелов Янкулов (с. Наколец, Битолско) || || |- || 491. Никола Маринов Дъбов (с. Маджура, Малкотърновско) || || |- || 492. [[Никола Данданов|Никола Костадинов Данданов]] (с. Горенци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 493. [[Наум Настев|Наум Николов Настев]] (с. Царевдвор, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 494. Никола Димов Христов (с. Дебрище, Кавадарско) || || |- || 495. [[Никола Сребрев|Никола Манев Сребрев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 496. [[Нако Узунов|Нако Ташов Узунов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 497. [[Наум Кръстев|Наум Ламбрев Кръстев]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 498. [[Никола Китанов|Никола Димитров Китанов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 499. [[Никола Пантушев|Никола Иванов Пантушев]] (с. Баница, Серско) || [https://www.strumski.com/books/n_pantushev_banica_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 500. [[Никола Кокалевски|Никола Гюров Кокалевски]] (с. Лазарополе, Реканско) || [https://www.strumski.com/books/n_pantushev_banica_pensija.pdf] || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 12 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Линк !! Готов |- || 501. Нешо Станикев Тошев (с. Глуво, Скопско) || || |- || 502. Никола Илиев Геджов (с. Смърдеш, Костурско) || || |- || 503. Никола Гелов Янчев (Велес) || || |- || 504. Никола Димитров Бикяров (с. Борово, Неврокопско) || || |- || 505. Никола Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 506. Никола Т. Каридов (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 507. Никола Григоров Бродев (с. Либяхово, Неврокопско) || || |- || 508. Наум Панайотов Христов (с. Жупанища, Костурско || || |- || 509. Никола Маринов Зайков (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 510. [[Насо Джорлев|Насо Стойков Джорлев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 511. Насо Лазаров Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 512. Ночо Ненов Ночев (Смядово) || || |- || 513. Наум Ставрев Богданов (Връбник, Костурско) || || |- || 514. Никола Димитров Мраценков (Белица, Разложко) || || |- || 515. Нако Илиев Парталов (Дойран) || || |- || 516. Наце Янев Левков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || |- || 517. Наум Попзахариев Попов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 518. Никола Димитров Николов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 519. Найден Дафков Чолев (с. Баничан, Неврокопско) || || |- || 520. Никола Ангелов Поюков (с. Лещен, Неврокопско) || || |- || 521. Петър Иванов Христов (с. Елшани, Охридско) || || |- || 522. Паун Атанасов Иванов (с. Саса, Кочанско) || || |- || 523. Партений Тодоров Калоянов (с. Годлево, Разложко) || || |- || 524. Петър Костов Бележков (с. Годлево, Разложко) || || |- || 525. Петко Атанасов Киров (с. Карадере, Лозенградско) || || |- || 526. Продан Киров Ангелов (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 527. Пею Тодоров Маджаров (Малко Търново) || || |- || 528. Петко Стоянов Казаков (Малко Търново) || || |- || 529. Петко Тодоров Петков (с. Карадере, Лозенградско) || || |- || 530. [[Памфил Миразчиски|Памфил Иванов Миразчиски]] (с. Смоймирово, Беровско) || || {{Готово}} |- || 531. Петър Христов Попконстантинов (с. Търсие, Леринско) || || |- || 532. Продан Петков Сираков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 533. Пано Андонов Зафиров (с. Чифлик, Щипско) || || |- || 534. Пандо Настов Малезанов (с. Войница, Велешко) || || |- || 535. [[Петър Йотов|Петър Георгиев Йотов]] (с. Драгомирци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 536. Петър Иванов Камишев (Велес) || || |- || 537. Павле Киров Димов (с. Танатарци, Щипско) || || |- || 538. Петко Димитров Войков (Малко Търново) || || |- || 539. Павли Пандов Парушев (с. Константиново, Варненско) || || |- || 540. Пено Атанасов Митров (с. Петрово, Гевгелийско) || || |- || 541. [[Панде Мазнейков|Панде Георгиев Мазнейков]] (Струмица) || || |- || 542. [[Петър Панчев|Петър Иванов Панчев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 543. Петко Пенчев Беязов (неизв.) || || |- || 544. Панайот Костадинов Николов (с. Курудере, Бунархисарско) || || |- || 545. Петър Янев Кренчев (неизв.) || || |- || 546. Петър Николов Копанаров (Разлог) || || |- || 547. Пано Иванов Стоянов (с. Ракитец, Радовишко) || || |- || 548. Петър Димитров Манзувчев (с. Сребрено, Леринско) || || |- || 549. Петко Кирязов Киров (с. Камилите, Лозенградско) || || |- || 550. Пандо Ацев Карамбулев (Прилеп) || || |- || 551. Пенчо Наумов Лексовски (с. Дреновени, Костурско) || || |- || 552. Панчо Петров Ничев (с. Осничани, Костурско) || || |- || 553. Петър Янев Мирчев (Велес) || || |- || 554. Петър Георгев Шумаров (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 555. Петър Димитров Чакъров (с. Садово, Неврокопско) || || |- || 556. [[Петър Гушлев|Петър Иванов Гушлев]] (Ново село, Щип) || [https://www.strumski.com/books/556_petar_gushlev_556.pdf] || {{готово}} |- || 557. Пандо Андреев Динев (с. Въмбел, Костурско) || || |- || 558. Петър Илиев Йосмов (Велес) || || |- || 559. Полимен Тодоров (с. Курудере, Лозенградско) || || |- || 560. Райко Петров Калоянов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 561. Рашко Николов Неделков (Кичево) || || |- || 562. [[Спиро Олчев|Спиро Иванов Олчев]] (с. Дърмени, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 563. Стойчо Тодоров Цанкин (Малко Търново) || || |- || 564. Симеон Петров Ведев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 565. [[Санде Колев Самарджия]] (Щип) || || |- || 566. Славе Александров Лазов (Щип) || || |- || 567. Христо Георгиев Манчов (Долна Баня) || || |- || 568. [[Христина Стефанова|Христина Алексова Стефанова]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 569. [[Стефан Дишлиев|Горица Стефанова Дишлиева]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 570. Добра Ганева Колева (с. Узово, Добричко) || || |- || 571. Елена Петрова Чапкънова (Добрич) || || |- || 572. Железа Цаню Ганева Желева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 573. Ирина Димитрова Иванова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 574. Йордана Вълканова Петрова (с. Попгригорово, Добричко) || || |- || 575. Ивана Желева Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 576. Ивана Иванова Бойчева (с. Крушари, Добричко) || || |- || 577. [[Благой Монев|Костадинка Монева Кратовска]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 578. Канта Георгиева Давиткова (с. Драгобраще, Кочанско) || || |- || 579. Керана Иванова Янакиева (с. Кожани, Румъния) || || |- || 580. Кояна Колева Константинова (с. Котленци, Добричко) || || |- || 581. Кръстина Стоянова Колева (с. Коритен, Добричко) || || |- || 582. Кина Христова Николова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 583. [[Илия Димушев|Кальопа Илия Димушева]] (Лерин) || || {{Готово}} |- || 584. Милка Стоянова Годжерова (с. Ковчас, Лозенградско) || || |- || 585. [[Стефан Апостолов (революционер)|Мария Стефанова Апостолова]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 586. Мария Стоянова Аврамова (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 587. Мара Дражева Кирова Узунова (Малко Търново) || || |- || 588. Миропа Георгиева Димова (Пехчево) || || |- || 589. Мария Костадинова Германова (с. Гюреджик, Драмско) || || |- || 590. Мара Райкова Чапаразова (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 591. Петра Илиев Данева (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 592. Парашкева Пеева Димова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 593. Петра Крумова Добрева (с. Александрия, Добричко) || || |- || 594. [[Гаврил Стоилов|Палагия Гаврилова Стоилова]] (с. Смоймирово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 595. Парашкева Иванова Кошулянова (с. Чифлик, Малешевско) || || |- || 596. [[Симеон Сиин|Парашкева Симеонова Костова]] (с. Мокрени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 597. [[Райна Баракова|Райна Томова Баракова]] (Битоля) || || |- || 598. Райна Петрова Дельова (Велес) || || |- || 599. Съба Петрова Колчова Трасиева (с. Челопеч, Пирдопско) || || |- || 600. Андон Христов Колев (с. Долна Вращица, Радовишко) || || |- || 601. Пандора Христова Шмакева (Прилеп) || || |- || 602. Атанас Стоянов Атанасов (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 603. Анастас Янчев Малчев (с. Ново село, Радовишко) || || |- || 604. Атанас Тодор Манев (с. Инево, Радовишко) || || |- || 605. Александър Ангов Шамов (с. Просечен, Драмско) || || |- || 606. Атанас Иванов Темелков (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 607. Ангел Стойков Платнаров (с. Бугариево) || [https://www.strumski.com/books/607_angel_platnarov_607.pdf] || |- || 608. Ангел Митрев Карамитрев (с. Доганхисар) || [https://www.strumski.com/books/607_angel_platnarov_607.pdf] || |- || 609. Алекси Чколев (Прилеп) || || |- || 610. Ангел Търпов Нинев (с. Кочища, Дебърско) || || |- || 611. Андон Христов Трифонов (с. Подвис, Кичевско) || || |- || 612. Атанас Митрев Ичев (Кукуш) || || |- || 613. Атанас Христов Арнаудов (неиз.) || || |- || 614. Атанас Недялков Сариев (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 615. Аспарух Димитров Яранов (Кукуш) || || |- || 616. Атанас Богданов Кузманов (Охрид) || || |- || 617. Атанас Мицев Болпачов (Кукуш) || || |- || 618. Ангел Колев Кастрев (с. Покрован, Ивайловградско) || || |- || 619. [[Богдан Добровски|Богдан Тодоров Добровски]] (с. Славейно, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 620. Благо П. Коемджиев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 621. Благо Спасов Кюлев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 622. Вангел Илиев Четалов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 623. Васил Костадинов Оклев (Прилеп) || || |- || 624. Вангел Котев Ачев (с. Цапари, Битолско) || || |- || 625. Ванчо Илиев Станков (с. Слоещица, Крушевско) || || |- || 626. Велян Иванов Стойчев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 627. Велян Йованов Рочо (с. Големо Илино, Крушевско) || || |- || 628. Ванчо Момиров (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 629. Видан Талев Матев (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 630. Васил Михайлов Наумов (с. Рамна, Битолско) || || |- || 631. [[Велко Костов|Велко Христов Костов]] (с. Търпейца) || || {{Готово}} |- || 632. Веле Христов Цветков (с. Могила, Битолско) || || |- || 633. Ванчо Милев Петков (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 634. [[Васил Гърков|Васил Тодоров Гърков]] (Кукуш) ||[https://strumski.com/biblioteka/?id=3165&fbclid=IwAR3DgIzD3Asrd6cJe5LIYK9AN_XMRKLJ1h3cPUFUVvgDGm9mijviWzsmj90] || {{Готово}} |- || 635. Вангел Толев Миленков (Битоля) || || |- || 636. [[Васил Клисаров|Васил Томов Клисаров]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 637. Вангел Мицков Трайков (Битоля) || || |- || 638. Веле Иванов Рахманов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 639. Васил Найдов Бошев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 640. Веле Георгиев Саторот (с. Сопотница, Крушевско) || || |- || 641. Вангел Николов Дамянов (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 642. [[Васил Додов|Васил Ставров Додов]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 643. Вангел Павлов Дурмишов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 644. Вангел Наумов Перчев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 645. [[Вангел Тарунджиев|Вангел Милошев Тарунджиев]] (с. Ижища) || || {{Готово}} |- || 646. [[Велян Гурджев|Велян Андреев Гурджев]] (с. Смилево) || || {{Готово}} |- || 647. Васил Георгиев Асиров (с. Робово, Малешевско) || || |- || 648. Вълчо Петков Василев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || || |- || 649. Васил Ставрев Пандов (с. Дреновени, Костурско) || || |- || 650. Велко Стоянов Лански (с. Селце, Крушевско) || || |- || 651. Велко Цветанов Алексов (с. Сланско, Порече) || || |- || 652. Васил Димитров Петров (Охрид) || || |- || 653. Васил Наумов Даскалов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 654. Глигор Иларионов Бояджиев (Белица, Разложко) || || |- || 655. Георги Христов Тромбев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 656. Георги Босев Папалев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 657. Георги Василев Атанасов (с. Сович, Битолско) || || |- || 658. Георги Тодоров Недев (Малко Търново) || || |- || 659. Георги Диков Станев (с. Резово, Бургаско) || || |- || 660. Георги Грудов Морфелов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 661. Гаврил Георгиев Алексов (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 662. Георги Христов Юруков (с. Гявато, Битолско) || || |- || 663. Гроздан Стоянов Митров (с. Слепче, Прилепско) || || |- || 664. Груд Георгев Кандалов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 665. Груд Георгев Кабамуков (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 666. Георги Грудов Язаджиев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 667. Георги Митров Димков (с. Кукуречани, Битолско) || || |- || 668. Георги Атанасов Байраков (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 669. Георги Марков Стефанов (с. Боище, Битолско) || || |- || 670. Георги Димитров Ючев (с. Кономлади, Костурско) || || |- || 671. Георги Василев Банчев (с. Видраре, Софийско) || || |- || 672. Калчо Димов Вълков (с. Ямище, Кратовско) || || |- || 673. Георги Стефанов Трайков (с. Любанци, Скопско) || || |- || 674. Георги Николов Велев (Прилеп) || || |- || 675. Герман Христов Цветков (с. Любойно, Ресенско) || || |- || 676. [[Георги Соколов (революционер)|Георги Павлов Соколов]] (с. Златари, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 677. Георги Андреев (с. Големо Илино, Крушевско) || || |- || 678. Георги Илиев Шапкалиски (Кратово) || || |- || 679. Георги Марков Петков (с. Плевня, Драмско) || || |- || 680. Георги Лозев Найденов (с. Облаково, Битолско) || || |- || 681. Григор Аврамов Тръпчев (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 682. [[Дино Петрушев|Дино Петров Петрушев]] (с. Богданци) || || {{Готово}} |- || 683. Димитър Киряков Знаменов (с. Петково, Смолянско) || || |- || 684. Димитър Карапетков Калудов (с. Едига, Лозенградско)|| || |- || 685. Димо Наков Кирлиев (Кукуш) || || |- || 686. Дамян Ангелов Пашов (с. Веселчани, Прилепско)|| || |- || 687. Димо Янчев Кутлев (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 688. Димитър Иванов Карафилов (с. Цапари, Битолско)|| || |- || 689. Доне Стоянов (с. Велмей, Дебърца) || || |- || 690. Димитър Христов Мулев (с. Чеган, Воденско) || || |- || 691. Диме Талев Котев (с. Стругово, Битолско)|| || |- || 692. Димо Арсов Минчев (с. Тресонче, Реканско)|| || |- || 693. Димитър Ташков Панзов (Крушево) || || |- || 694. Димитър Анастасов Гащеев (с. Разловци, Царевоселско) || || |- || 695. Димитър Петров Трайков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 696. Дело Христов Трошев (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 697. Димитър Досев Чеканьов (Разлог) || || |- || 697a. Димитър Атанасов Костов (с. Нестрам, Костурско) || || |- || 698. Дукадин Аврамов (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || |- || 699. Ефтим Стоилов Илиев (с. Лалинци, Прешовско) || || |- || 700. Зако Гинов Рокоманов (с. Луково, Дебърско)|| || |- || 701. Зано Николов Минчов (с. Киречкьой, Солунско) || || |- || 702. [[Иван Савев Тричков]] (с. Белица) || || {{Готово}} |- || 703. Иван Тодоров Иванов (с. Дерекьой, Лозенградско)|| || |- || 704. Илия Петров Вълканов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 705. [[Иван Попвелков]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 706. Илия Константинов Ангелов (Ресен)|| || |- || 707. Иван Георгиев Попов (с. Добринище, Разложко) || || |- || 708. [[Иван Николов-Комитата|Иван Николов Комитата]] (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 709. [[Иван Сърбов|Иван Георгиев Сърбов]] (Енидже Вардар)|| || {{Готово}} |- || 710. Иван Янев Богатинов (с. Дедино, Радовишко)|| || |- || 711. Илия Велев Тотин (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 712. Иван Пенев Георгиев (с. Брягово, Пловдивско) || || |- || 713. Иван Г. Стоянов (с. Голем Цалим, Мелнишко)|| || |- || 714. Илия Стоянов Караманов (с. Христос, Серско) || || |- || 715. Илия Иванов Костадинов (с. Татарларе, Одринско)|| || |- || 716. Йосиф Димитров Богданов (с. Радибуш, Паланечко)|| || |- || 717. Илия Димков Барбутов (Велес) || || |- || 718. Иван Димитров Огнянов (Охрид) || || |- || 719. Иван Димов Ивков (с. Градище, Кумановско)|| || |- || 720. Илия Гичев Кондов (с. Ленище, Прилепско)|| || |- || 721. Иван Михайлов Талев (Битоля) || || |- || 722. [[Иван Тодоров (Дедино)|Иван Траянов Тодоров]] (с. Дедино, Радовишко)|| || {{Готово}} |- || 723. Иван Георгиев Згурев (с. Райково, Ахчелебийско) || || |- || 724. Иван Димов Дубров (Кавадарци) || || |- || 725. Иван Божинов Ноев (с. Турие, Дебърца) || || |- || 726. Иван Георгиев Перелов (с. Дреновени, Костурско)|| || |- || 727. Косто Иванов Герасков (с. Болно, Ресенско)|| || |- || 728. Косто Панайотов Манчов (Девня)|| || |- || 729. Костадин Русинов Бошнаков (с. Пишманкьой, Суфлийско)|| || |- || 730. Коце Иванов Бърлев (Щип)|| || |- || 731. Карамфил Неданов Здравков (с. Слоещица, Демирхисарско)|| || |- || 732. Коста Симеонов Цветанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 733. Коста Иванов Траянов (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 734. Кръсто Иванов Ристов (Тройкърсти, Прилепско)|| || |- || 735. Кирил Георгиев Танев (Кукуш) || || |- || 736. Карамфил Трайков Савов (с. Сливово, Дебърца)|| || |- || 737. Коста Стойков Жабянков (Прилеп) || [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3094] || |- || 738. [[Лука Джеров|Лука Григоров Джеров]] (Битоля) || [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3094] || {{Готово}} |- || 739. Лазар Китанов Блажев (Гари) || [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3094] || |- || 740. Михаил Антонов Хафузов (Прилеп) || [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3094] || |- || 741. [[Мицо Пиргов|Мицо Христов Пиргов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 742. Милан Георгиев Звездов (Прилеп) || || |- || 743. [[Миле Думановски|Миле Денков Думановски]] (Куманово) || || {{Готово}} |- || 744. Милан Иванов Матов (Струга) || || |- || 745. Неделко Богданов Стоянов (с. Лопатица, Битолско) || || |- || 746. Николина Иванова Лазарова (Ресен)|| || |- || 747. Недан Дамянов Пашов (Прилеп)|| || |- || 748. Никола Стоянов Джаров (с. Ковачевица, Неврокопско)|| || |- || 749. Никола Христов Търпенов (с.Пополжани, Леринско)|| || |- || 750. Никола Игев Георгиев (с. Ракле, Прилепско) || || |- || 751. Никола Иванов Цонев (с. Драгобраща, Кочанско)|| || |- || 752. Никола Наумов Чобанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 753. [[Градошорци#Личности|Никола Христов Градошорски]] (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 754. Никола Андреев Филипов (с. Мъклен, Серско) || || |- || 755. [[Струмичани|Никола Ефтимов Пефкев]] (Струмица) || || {{готово}} |- || 756. [[Градошорци#Личности|Никола Витанов Пицанов]] (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 757. Панайот Георгиев Гайдов (с. Корията, Лозенградско) || || |- || 758. Петре С. Иванов Йончев (с. Христофор, Битолско)|| || |- || 759. Петър Трайков Бошев (с. Могила, Битолско) || || |- || 760. Петър Димов Павлов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 761. Павел Трайков Гальов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 762. [[Панде Куюмджиев|Панде Наков Куюмджиев]] (Дойран)|| || {{Готово}} |- || 763. Петър Гулев Карушев (с. Христофор, Битолско) || || |- || 764. Петър Димев Нечев (с. Метимир, Битолско)|| || |- || 765. Петре Богоев Димов (с. Драгожани, Битолско)|| || |- || 766. Поне Иванов Дурсанлийски (Кукуш)|| || |- || 767. Петър Христов Коликокошков (Прилеп) || || |- || 768. Панайот Костов Тошев (Велес)|| || |- || 769. Петруш Илиев Додев (с. Отошница, Паланечко)|| || |- || 770. [[Пано Жигянски|Пано Манев Златев]] (с. Жиганци, Кочанско)|| || {{Готово}} |- || 771. Пандил Аврамов Дичев (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 772. Перикли Христов Димов (с. Ракита, Кайлярско) || || |- || 773. Петър Киров Ковачев (с. Яна, Лозенградско)|| || |- || 774. [[Требичино#Личности|Панде Костадинов Каламерников]] (с. Требичино, Струмичко)|| || {{готово}} |- || 775. Пантелей Георгиев Скарлатов (с. Арнауткьой, Чаталджанско)|| || |- || 776. Петър Миялков Милошев (Кратово)|| || |- || 777. Петруш Младенов Атанасов (с. Туралево, Кратовско) || || |- || 778. Панчо Димов Симонов (Свети Николе)|| || |- || 779. Пандо Андреев (с. Царев двор, Ресенско) || || |- || 780. Панде Стоян Гунчев (Струмица) || || |- || 781. Полон Михайлов Петров (с. Карадере, Лозенградско)|| || |- || 782. Петко Теофилов Йосифов (с. Лазарополе, Реканско)|| || |- || 783. Райко Янев Добрев (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 784. Руси Тодоров Георгиев (с. Макелари, Дебърско)|| || |- || 785. Русе Аврамов Михайлов (Галичник, Реканско) || || |- || 786. [[Симеон Хаджиянев|Симеон Танев Хаджиянев]] (с. Мачуково, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 787. Станко Стоянов Кешишев (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 788. Стойко Желязков Иванов (Лозенград) || || |- || 789. Станьо Георгиев Филчев (Малко Търново)|| || |- || 790. Станко Стойков Димитров (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 791. Станко Петков Гачев (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 792. Стоян Ламбов Панайотов (с. Паспалево, Лозенградско)|| || |- || 793. Слав Николов Славов (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 794. Стефан Тасев Алабаков (Струга)|| [https://www.strumski.com/books/794_stefan_tasev_alabakov.pdf] || |- || 795. Саве Тодоров Говедаров (с. Баня, Разложко) || [https://www.strumski.com/books/794_stefan_tasev_alabakov.pdf] || |- || 796. [[Спас Соколов (ВМОРО)|Спас Георгиев Соколов]] (с. Бигла) || || {{Готово}} |- || 797. Стоян Вълчев Карадаев (с. Кушланли, Гюмурджинско) || || |- || 798. [[Стоян Малинов|Стоян Рашков Малинов]] (с. Небояни, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 799. Стайко Тодоров Хубчев (с. Полк. Серафимово, Смолянско) || || |- || 800. Станчо Георгиев Казаков (с. Коево, Лозенградско)|| || |- || 801. Стоян Донев Ников (с. Мокрени, Костурско)|| || |- || 802. Стоян Стоев Канин (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 803. Стефан Димитров Гебеджиев (Варна)|| || |- || 804. Стойчо Лазов Ризов (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || |- || 805. Спас Серафимов Механджиев (с. Бачево, Разложко) || || |- || 806. Стойко Бойчев Стойков (Лозенград)|| || |- || 807. Стоил Михайлов Кръстев (Кочани)|| || |- || 808. [[Спас Манев|Спас Манев Гогов]] (с. Загорци, Радовишко)|| ||{{Готово}} |- || 809. Стойчо Иванов Бъчваров (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 810. [[Стоян Караибишев|Стоян Тодоров Караибишев]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 811. Стоян Андонов Пецов (с. Чугунци, Кукушко) || || |- || 812. [[Кръстьо Пинзов|Ставри Димитров Пинзов]] (с. Косинец, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 813. [[Стефан Хаджикостов|Стефан Георгиев Хаджикостов]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 814. [[Сотир Гарелов|Сотир Христов Гарелов]] (с. Нисия, Воденско)|| || {{Готово}} |- || 815. Слави Калудов Иванов (неизв.) || || |- || 816. [[Спиро Хаджиев|Спиро Иванов Хаджиев]] (с. Вишени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 817. Стоян Йовков Раканов (Малко Търново) || || |- || 818. Стамен Ангелов Паунчев (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 819. Стоян Петков Кукоринков (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 820. Стоян Петров Гавазов (с. Добротино, Неврокопско)|| || |- || 821. Санде Митев Ваковски (с. Мечкуевци, Щипско)|| || |- || 822. Стоил Стоянов Жерев (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 823. Слави Грудов Славов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 824. Стефан Димитров Желчев (Прилеп) || || |- || 825. Стоимен Костадинов Чолев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 826. Стоян Тодоров Димитров (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 827. Стоян Костов Мушев (неизв.) || || |- || 828. Славко Георгиев Кангалов (Щип) || || |- || 829. Стоян Димитров Гайдаджиев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 830. Спас Лазаров Дъмаков (с. Негован, Солунско) || || |- || 831. [[Ставре Янев|Ставре Янев Тонев]] (Бунар Хисар)|| || {{Готово}} |- || 832. Стоян Вълканов Стоянов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 833. Стойко Христов Ичев (с. Постолар, Кукушко)|| || |- || 834. Стойко Георгиев Биволаров (с. Ериклер, Лозенградско) || || |- || 835. Стефан Иванов Тасев (с. Мокрени, Костурско) || || |- || 836. Стоица Иванов Кантуров (с. Будинарци, Малешевско)|| || |- || 837. Стоян Димов Стоянов (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 838. Стоян Христов Карастоянов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 839. Стефан Тенов Динов (с. Соколарци, Кочанско)|| || |- || 840. Серафим Богданов Иванов (с. Ветуница, Паланечко) || || |- || 841. Станоя Георгиев Костадинов (с. Брест, Щипско) || || |- || 842. Стоимен Лазов Петров (с. Шипковица, Радовишко)|| || |- || 843. Стойчо Денков Стоянов (с. Горни Стубол, Кратовско) || || |- || 844. Сенто Ангелов Златев (с. Добрево, Кратовско)|| || |- || 845. Стоян Йосифов Дамянов (с. Горни Стубол, Кратовско)|| || |- || 846. Славе Вълчев (с. Устово, Ахчелебийско)|| || |- || 847. Стале Арсов Стойков (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 848. Серафим Наумов Угренов (с. Годивье, Дебърца)|| || |- || 849. Стоян Илиев Пирев (Скопие)|| || |- || 850. Сотир Иванов Маджаров (с. Долни Порой, Валовищко) || || |- || 851. [[Спиро Челебиев|Спиро Василев Челебиев]] (с. Бомбоки, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 852. Ставри Димитров Велянов (с. Избища, Ресенско)|| || |- || 853. Стойко Найденов Мицков (с. Големо Илино, Демирхисарско)|| || |- || 854. Спас Блажев Тиранов (с. Гари, Реканско)|| || |- || 855. Симеон Арсов Иванов (с. Битуше, Реканско)|| || |- || 856. Стефан Илиев Органджиев (с. Пирава, Струмичко)|| || |- || 857. Спиро Хаджитодоров (Тетово) || || |- || 858. Спас Янев Стойков (с. Горно Коняре, Кумановско)|| || |- || 859. Стоил Костадинов Великов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 860. Станоя Найдов Мойсов (с. Курия, Тиквешко)|| || |- || 861. Спиро Тръпчев Петков (с. Копанце, Тетовско) || || |- || 862. Спиро Пандов Руфов (с. Въмбел, Костурско) || || |- || 863. Стоимен Илиев Петков (с. Крилатица, Кратовско)|| || |- || 864. Стоян Трайчев Китанов (с. Търкане, Кочанско)|| || |- || 865. Славе Илиев Станков (с. Къркля, Паланечко)|| || |- || 866. Спиро Джеков Захов (Струмица)|| || |- || 867. Стефан Илиев Стоянов (Струмица) || || |- || 868. Стоян Мирчев Стоянов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 869. Спас Ангелов Иванов (с. Битуше, Реканско)|| || |- || 870. Спиро Николов Търпков (с. Банища, Дебърско) || || |- || 871. Софрони Димитров Топузов (Галичник, Реканско)|| || |- || 872. Тодор Янчев Сербезов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 873. Трайчо Митев Стоилов (с. Драгобраще, Кочанско)|| || |- || 874. Темелко Маринов Апостолов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 875. Тодор Костадинов Тодоров (с. Коджатарла, Лозенградско)|| || |- || 876. Тодор Димитров Георгиев (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 877. Търпо Лазаров Жагров (с. Косинец, Костурско)|| || |- || 878. Трайко Георгиев Попов (с. Междурек, Кукушко) || || |- || 879. [[Тимо Иляшев|Тимо Коцев Иляшев]] (с. Попчево, Струмичко)|| || {{готово}} |- || 880. Траян Василев Коларов (с. Стрежево, Битолско) || || |- || 881. Тодор Иванов Рунтев (с. Негрево, Малешевско) || || |- || 882. Тодор Вълчанов Тодоров (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 883. Трайко Анастасов Ракот (Велес)|| || |- || 884. Тосе Трайчов Андов (с. Горни Балван, Щипско) || || |- || 885. Трайко Лазов Караянков (Щип)|| || |- || 886. Трайко Митрев Гушалката (Клиново, Мариово) || || |- || 887. Тодор Иванов Крачанов (Разлог) || || |- || 888. [[Тома Атанасов|Тома Атанасов Трайков Кехая]] (с. Радомир, Ениджевардарско)|| || {{Готово}} |- || 889. [[Темелко Михайлов|Темелко Георгиев Михайлов]] (с. Бистрица, Велешко) || || {{Готово}} |- || 890. Тодос Якимов Тодоров (с. Псача, Паланечко)|| || |- || 891. Тодор Костов Михайлов (Лозенград)|| || |- || 892. Тодор Христов Иванов (с. Велгощи, Охридско) || || |- || 893. Трайко Арсов Здравев (с. Филиповци, Кратовско) || || |- || 894. Тодор Стоев Караянков (с. Фатово, Смолянско) || || |- || 895. Тодор Георгиев Стоянов (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 896. Тома Продромов Стоянов (с. Хума, Гевгелийско)|| || |- || 897. Ташко Манолов Стоянов (с. Дебрец, Кайлярско) || || |- || 898. Тодор Георгиев Игнев (с. Куманич, Неврокопско)|| || |- || 899. Теофил Ненчов Илиев Чибуков (с. Селце, Реканско) || || |- || 900. Теофил Георгиев Костов (с. Ърбино, Дебърца)|| || |- || 901. Тодор Блажев Димитров (с. Горно Елевци, Дебърско)|| || |- || 902. [[Филип Москов|Филип Андреев Москов]] (с. Дъмбени, Костурско)|| || |- || 903. Филип Андонов Гелев (с. Неред, Леринско) || || |- || 904. Фидан Найденов Петров (с. Мало Коняри, Прилепско) || [https://www.strumski.com/books/904_Fidan_Najdenov_Petrov.pdf] || |- || 905. Филип Трифунов Лулков (с. Вруток, Гостиварско) || [https://www.strumski.com/books/904_Fidan_Najdenov_Petrov.pdf] || |- || 906. Христо Наков Иванов || [https://www.strumski.com/books/904_Fidan_Najdenov_Petrov.pdf] || |- || 907. Христо Атанасов Терзиев (с. Тумба, Ениджевардарско)|| || |- || 908. [[Христо Кривошиев|Христо Георгиев Кривошиев]] (Дойран)|| || {{готово}} |- || 909. [[Христо Хаджийорданов|Христо Попгригоров Хаджийорданов]] (с. Ваташа, Тиквешко) || [https://www.strumski.com/books/909_hristo_popgrigorov.pdf] || |- || 910. Христо Коджакостов Стоев (с. Лелово, Кукушко) || [https://www.strumski.com/books/909_hristo_popgrigorov.pdf] || |- || 911. Христо Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 912. Христо Димов Николов (с. Крайници, Велешко)|| || |- || 913. Христо Георгиев Радушин (Разлог)|| || |- || 914. [[Христо Тенишев|Христо Стоянов Тенишев]] (Лозенград)|| || {{Готово}} |- || 915. Христо Велев Донев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 916. [[Христо Бабаеленов|Христо Иванов Бабаеленов]] (с. Куманичево, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 917. [[Христо Кузманов|Христо Кузманов Константинов]] (с. Прекопана, Леринско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 918. Христо Янев Рагушков (с. Долно Трогерци, Щипско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 919. Христо Цветков Митров (с. Люботен, Скопско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 920. Христо Димитров Кръстев (с. Горно Броди, Серско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 921. Христо Костадинов Пандов (с. Долно Котори, Леринско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 922. Христо Георгиев Бенчаров (с. Карайотица, Ениджевардарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 923. Харитон Янков Самалиев (с. Киречкьой, Солунско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 924. Христо Георгиев Кишков (Свиленград) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 925. Христо Атанасов Кляшев (с. Жупанища, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 926. Христо Димитров Неделков (Царево село) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 927. Христо Димитров Лазаров (неизв.) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 928. Цветан Димов Спасев (с. Мренога, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 929. Цветан Стойчев Ристов (с. Слоещица, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 930. Цветан Николов Кръстев Кулумче (с.Гол. Илино, Демирхис.) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 931. Цветан Иванов Трайков (с. Големо Илино, Демирхисарско). || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 932. Щерю Кръстев Танев (с. Душегубица, Кичевско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 933. Янак Милошев Танчев (с. Ратеш, Кукушко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 934. Янко Димов Пасков (с. Стоилово, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 935. Яно Димов Георгиев (с. Мегалово, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 936. Янак Тодоров Куюмджиев (с. Стоилово, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 937. [[Янко Богданов|Янко Илчов Богданов]] (с. Саса, Кочанско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 938. Янак Костадинов Плачков (с. Стоилово, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 939. Янко Георгев Войнов (с. Лещен, Неврокопско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 940. [[Янко Василев|Янко Василев Чука]] (с. Осничани, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 941. [[Янаки Маслинков|Янаки Ангелов Маслинков]] (с. Урумбеглия, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 942. Янко Георгиев Иванов (с. Едига, Бунархисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 943. Янко Спасев Стоянов (с. Нестрам, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 944. Яким Лазаров Николов (с. Крилатица, Кратовско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 945. [[Тодор Иванов (Зърновци)|Тана Тодорова Иванова]] (с. Зърновци, Кочанско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 946. [[Ташо Андонов|Евангелия Ташева Дацева]] (Радовиш) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 947. Велика Лазарева Ташева (с. Живойно, Битолско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 948. Вета Христова Спирова (с. Вранещица, Кичевско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 949. Велика Георгиева Михова (с. Славеево, Добричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 950. [[Тома Куюмджиев|Виктория Томова Куюмджиева]] (Струмица) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 951. Гина Петкова Кирева Гащева (с. Българи, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 952. Гергина Славова Георгиева (с. Пчеларово, Добричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 953. Гергина Костадинова Руева (с. Пчеларово, Добричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 954. Герга Добрева Стоева (с. Житен, Добричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 955. Гиргина Тодорова Стоянова (с. Каменик, Кюстендилско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 955а. Дона Ан. Комитова (с. Граматиково, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 956. Дукена Ан. Янгъзова (с. Граматиково, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 957. Дафина Иванова Михалева (с. Резово, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 958. [[Никола Маринчев|Димитрина Николова Маринчева]] (Търговище) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 959. Димитра Тодорова Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 960. [[Яким Митров|Елена Якимова Апостолова]] (Кратово) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 961. Жела Стоянова Караиванова (с. Пчеларово, Добричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 962. [[Илия Трифоновски|Илина Илиева Иванова]] (с. Лазарополе, Реканско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 963. Катерина Христова Петрова (с. Петгъс, Ениджевардарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 964. Мария Димитрова Георгиева (с. Коево, Лозенградско) | || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 965. [[Вангел Църномаров|Параскева Вангелова Църномарова]] (Битоля) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 966. Руска Георгиева Сярова (с. Кула, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 967. Станка Ташева Касабова (Ямбол) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 968. [[Лазар Попянчев|Софка Лазарова Попянчева]] (с. Смърдеш, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 969. София Митева Петрова Ацка (Кочани) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 970. [[Никола Чакъров|София Николова Чакърова]] (Дойран) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 971. Санда Панчева Бошкова (с. Вракуповица, Петричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 972. [[Коста Ичков (Бъмбоки)|София Костова Михайлова]] (с. Чурилово, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 973. [[Зафир Петров|Спасена Зафир Петрова]] (с. Разловци, Царевоселско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 974. Стана Филчева Донева (с. Смоларе, Струмичко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 975. Сава Атанасова Балабанова (Щип) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 976. Стоянка Стоянова Георгиева (с. Байково, Струмичко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 977. Тойна Жекова Лиркова (Малко Търново) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 978. Тодора Вълкова Коева (Малко Търново) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 979. Тона Матева Иванова (Русе) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 980. Таска Зафирова Колева (с. Танатарци, Щипско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 981. Фима Митева Чукчукова (Кратово) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 982. Фима Ангелова Симеонова (Царево село) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 983. [[Иван Странджата|Фрона Иванова Пецова Странджова]] (с. Ратево, Малешевско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 984. Фета Тодева Коцева (с. Пиперово, Щипско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 985. Юрдана Георгиева Доколянкова (с. Карадере, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 986. Яна Иванова Янгелова (с. Полаки, Кочанско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 987. [[Захарий Кошов|Яна Захариева Кошова]] (Белица, Разложко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] ||{{Готово}} |- || 988. Александър Николов Сапунджиев (с. Ваташа, Тиквешко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 989. Ангел Димов Дуртанов (с. Цер, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 990. Атанас Ристев Стоянов (с. Селце, Крушевско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 991. Ангеле Степанов (с. Брезово, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 992. Арсо Мицков (с. Брезово, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 993. Ангеле Василев Трайков (с. Прибилци, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 994. Андрея Трайчев Гайтанов (с. Златари, Ресенско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 995. [[Алексо Наумов|Алексо Настев Наумов]] (с. Радово, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 996. Ангел Христов Тодоров (Битоля) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 997. Александър Димитров Анатков (Велес) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 998. Андрея Георгиев Марковски (с. Ехла, Ресенско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 999. [[Александър Александров (революционер)|Александър Иванчев Александров]] (с. Сив кладенец) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 1000. Аце Здравев Костов (Прилеп) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] ||{{Готово}} |- |} == Свидетелства 13 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Линк !! Готов |- || 1001. Александър Атанасов Бурзев (с. Неманици, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1015. [[Блаже Дамчев|Блаже Бошев Дамчев]] (с. Загорани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1016. [[Блаже Стоянов|Блаже Христов Стоянов]] (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1025. [[Божин Кулев|Божин Нешов Кулев]] (с. Долно Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1029. [[Вангел Казански|Вангел Делев Карталов Казански]] (с. Казаново, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1031. [[Велко Мандарчев|Велко Кръстев Мандарчев]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1034. [[Гоце Стойков Карчев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1035. [[Георги Ачков|Георги Талев Ачков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1034. [[Георги Сивиков|Георги Иванов Сивиков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1039. [[Георги Филипчев|Георги Ефтимов Филипчев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1040. [[Георги Тасев (Драготин)|Георги Велев Тасев]] (Драготин, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1044. Григор Костадинов Жабчев (с. Биралци, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 1045. [[Георги Георгиев (Радовиш)|Георги Хаджиманчев Георгиев]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 1046. [[Георги Хаджитодоров|Георги Н. Хаджитодоров]] (Банско) || || {{Готово}} |- || 1047. [[Георги Стамболиев |Георги Кирязов Стамболиев ]] (с. Чеглаик, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 1048. [[Гаврил Спасов (революционер)|Гаврил Митов Спасов]] (с. Пресека, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1055. [[Георги Шатев|Георги Петров Шатев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 1061. [[Даме Попов|Даме Иванов Попов]] (с. Долнени, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1062. [[Димитър Георгиев Ържанец]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1063. [[Даме Хаджикочов|Даме Христов Хаджикочов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1069. [[Димитър Райчанов|Димитър Георгиев Райчанов]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1070. [[Димитър Джуров|Димитър Петров Джуров]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1073. [[Димитър Котев (революционер)|Димитър Талев Котев]] (Долна Чарлия, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1075. [[Димитър Азъров|Димитър Петров Азъров]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1079. [[Димитър Велянов (Битоля)|Димитър Милев Велянов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1084. [[Димо Николов|Димо Николов Спасов]] (Стара Загора) || || {{Готово}} |- || 1090. [[Екатерина Оклева|Екатерина Йорданова Оклева]] (с. Вощарани, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1091. [[Ефросина Иванова|Ефросина Григорова Иванова]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1094. [[Евтим Апочев|Евтим Котев Апочев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1095. [[Живко Анастасов|Живко Николов Анастасов]] (с. Орман, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1098. [[Мария Пепелюгова|Мария Иванова Пепелюгова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1104. [[Илия Попадийски|Илия Димов Попадийски]] (Попадия) || || {{Готово}} |- || 1106. [[Иван Битраков (революционер)|Иван Михайлов Битраков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1130. [[Ичко Бойчев|Ичко Димов Бойчев]] (Гумндже) || || {{Готово}} |- || 1134. [[Иван Трайков (революционер)|Иван Петров Трайков]] (Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1142. [[Иван Начов|Иван Митрев Начов]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1143. [[Илия Тръпков|Илия Савев Тръпков]] (Кадино село, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1144. Йосиф Спасов Парапанов (Крушево, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1145. Ката Коцева Нушева (Щип) || || {{Готово}} |- || 1146. [[Костадин Пантев|Костадин Пантев Сивев]] (Робово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 1153. [[Коста Тенишев|Коста Стоянов Тенишев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 1163. [[Костадин Попнеделков|Костадин Иванов Попнеделков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1170. [[Климент Садилов|Климент Григоров Садилов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1185. [[Ламбо Пуров|Ламбо Наумов Пуров]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1186. [[Ламбе Арнаудов|Ламбе Йонов Арнаудов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1191. [[Лазар Насов|Лазар Насов Петков]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1192. Лазар Блажев Наумов (Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1193. [[Лазар Алексиев|Лазар Алексиев Мирчем]] (Осой, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1203. [[Михаил Христов (революционер)|Михаил Христов Христов Врабец]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1215. [[Милан Матов|Милан Апостолов Матов]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1222. [[Мирчо Дамчев|Мирчо Талев Дамчев]] (Загорани) || || {{Готово}} |- || 1250. [[Нако Делипетров|Нако Янев Делипетров]] (Мутулово) || || {{Готово}} |- || 1251. [[Неделко Дамчев|Неделко Мойсов Дамчев]] (Кукуречани) || || {{Готово}} |- || 1252. [[Никола Скаев|Никола Хпристов Скаев]] (Вранещица) || || {{Готово}} |- || 1258. [[Никола Шапарданов|Никола Здравев Шапърданов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1263. [[Никола Божков|Никола Божков Троячанец]] (с. Трояци, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1264. [[Никола Низамов|Никола Котев Низамов]] (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1268. Неделчо Иванов Тагарев (с. Пирин, Мелнишко) || || {{Готово}} |- || 1278. [[Пандо Турунджев|Пандо Ташев Турунджев]] (с. Екши су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1280. [[Петър Гещаков|Петър Търпов Гещаков]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1282. Пандо Павлов Георгиев (с. Руля, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1289. [[Петър Ангелков|Петър Найдов Ангелков]] (Цапари) || || {{Готово}} |- || 1290. [[Пандо Пеев|Пандо Киров Пеев]] (с. Желево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1292. Петър Киров Нанчев (с. Въмбел, Костурско) || || |- || 1305. [[Стойче Кокалев|Стойче Христов Кокалев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1307. [[Стойо Христов|Стойо Христов Старовски]] (с. Орле, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1309. [[Стефан Мацанов|Стефан Димитров Мацанов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1310. [[Симиан Йотов|Симиан Спасев Волчев Йотов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1311. [[Спиро Филев|Спиро Николов Филев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1322. Стоян Димитров Янъков (с. Крива, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 1345. [[Тодор Томов|Тодор Попов Томов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1346. Тодор Янев Железаров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1347. [[Траян Симеонов|Траян Стойков Симеонов]] (с. Павлешенци, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1353. [[Тодор Гуганов|Тодор Кръстев Гуганов]] (с. Бозец, Ениджевардарско|| || {{Готово}} |- || 1354. [[Ташко Костов|Ташко Костов Христов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1357. [[Тодор Джелебов|Тодор Георгиев Джелебов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1358. [[Трифон Гизов|Трифон Стойков Гизов]] (Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1360. [[Ташо Динев|Ташко Костадинов Майнов]] (Вълкоянево, Воденско) || || {{Готово}} |- || 1370. [[Тодос Нинков|Тодос Иванов Нинков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1372. [[Тома Машаров|Тома Зафиров Машаров]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1384. [[Тодор Саздов|Тодор Саздов Йосифов]] (с. Горни Стубол, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 1385. [[Фоти Кирчев|Фоти Николов Кирчев]] (с. Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1387. [[ Христо Балванлиев|Христо Янев Балванлиев]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1394. [[Христо Хаджисулков|Христо Георгиев Хаджисулков]] (Кукуш) || || |- || 1420. Яне Георгиев Янев (с. Здралци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1421. [[Марко Христов|Анастасия Маркова Христова]] (Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1422. [[Саздо Попиванов|Благородна Саздо Попиванова]] (Велес, Кочани) || || {{Готово}} |- || 1427. [[Петър Мицов|Донка Петрова Мицова Китанова]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1437. [[Иван Николов (Никодин)|Илинка Иванова Николова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1438. [[Стоимен Илиев|Йорданка Стоименова Илиева]] (с. Търново, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 1439. [[Камен Андреев|Иванка Каменова Андреева]] (с. Уланци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1469. [[Йордан Силянов - Пиперката|Ружа Йорданова Силянова]] (с. Козица, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1474. [[Дончо Христов|Спасена Дончева Христова]] (с. Лаки, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1488. Андрей Димитров Терзиев (с. Присад, Бургаско) || || {{Готово}} |- || 1489. [[Апостол Данчов|Апостол Христов Данчов]] (с. Градево, Горноджумайско) || || {{Готово}} |- || 1490. [[Андрея Шамбев|Андрея Дамянов Шамбев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1491. [[Атанас Манганарев|Атанас Паскалев Манганарев]] (с. Клепушна, Зъхненско) || || {{Готово}} |- || 1492. Анастасия Николова Главинчева (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1493. [[Атанас Милошов|Атанас Милошов Попов]] (с. Слоещица, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1494. [[Андрей Бакия|Андрей Георгиев Бакия]] (с. Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1495. [[Атанас Стоянов (революционер)|Атанас Илиев Стоянов]] (с. Челопеци, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1496. [[Андре Стефанов]] (с. Сопотница, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1497. [[Апостол Четалов|Апостол Василев Четалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1498. [[Андон Трайков Терзиев]] (с. Постолар, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1499. Ангел Донев Георгиев (с. Зърновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1500. Ангел Стоянов Димитров (с. Одрено, Кратовско) || || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 14 == si980mhu9qabn7i0c2tk8m9pbo6qw1x 12214271 12214270 2024-04-25T17:02:12Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki == Свидетелства 11 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Линк !! Готов |- || 1. [[Атанас Димов|Атанас Иванов Димов]] (с. Воиславци, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 2. [[Алекса Стоилков|Алекса Янчев Стоилков]] (с. Бориево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 3. [[Алекси Андов|Алекси Стоянов Андов]] (с. Скачинци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 4. [[Атанас Харизанов (Смолари)|Атанас Иванов Харизанов]] (с. Смоларе, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 5. [[Атанас Тиганчев|Атанас Георгиев Тиганчев]] (с. Либяхово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 6. [[Апостол Илиев (революционер)|Апостол Илиев Марков - Ушлинов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 7. [[Алексо Хаджихристов|Алексо Димов Хаджихристов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 8. [[Атанас Апостолов|Атанас Апостолов Георгиев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 9. [[Андон Рачев|Андон Киров Рачев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 10. [[Атанас Кошничаров|Атанас Христов Кошничаров]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 11. [[Андрея Долапчиев|Андрея Георгиев Долапчиев]] (с. Пирок, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 12. Атанас Желязков Иванов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 13. [[Атанас Кърджиев|Атанас Стоянов Кърджиев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 14. [[Александър Спасов (революционер)|Александър Митев Спасов]] (Свети Николе) || || {{Готово}} |- || 15. [[Анастас Динков|Анастас Михайлов Динков]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 16. Атанас Стоицов Арменов (Берово) || ||{{Готово}} |- || 17. Атанас Желязков Митрев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || ||{{Готово}} |- || 18. [[Алекса Костов|Алекса Божиков Костов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 19. Апостол Додев Урумов (с. Мирковци, Скопско) || || {{Готово}} |- || 20. [[Апостол Обедников|Апостол Георгиев Обедников]] (с. Мало Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 21. [[Анастас Михайлов|Анастас Петков Михайлов]] (с. Карадере, Лозенградско) || ||{{Готово}} |- || 22. Ангел Костадинов Рачов (Разлог) || || |- || 23. [[Ангел Палев|Ангел Костов Палев]] (с. Ковачевица, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 24. [[Атанас Бучков (революционер)|Атанас Лазаров Бучков]] (с. Пътеле, Леринско) || || {{Готово}} |- || 25. Апостол Николов Кълвачев (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 26. [[Атанас Пецев|Атанас Пецев Георгиев]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 27. [[Атанас Стоянчев|Атанас Димитров Стоянчев]] (с. Цигарево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 28. Алекси Стаменов Минев (с. Врачеш, Ботевградско) || || |- || 29. [[Ангел Темелков|Ангел Коцев Темелков]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 30. [[Атанас Нивички|Атанас Цонев Нивичански]] (с. Нивичани, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 31. [[Атанас Ансаров|Атанас Котев Ансаров]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 32. Ангел Иванов Божков (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 33. Атанас Александров Герайков (с. Мосомища, Неврокопско) || || |- || 34. [[Андон Пеев|Андон Янев Пеев]] (с. Търсие, Леринско) || || {{Готово}} |- || 35. [[Ангел Лафчиев|Ангел Димитров Лафчиев]] (с. Еникьой, Дедеагачко) || || {{Готово}} |- || 36. [[Атанас Ичов|Атанас Христов Николов]] (с. Извор, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 37. [[Андон Качарков|Андон Великов Качарков]] (с. Ореховец, Серско) || || {{Готово}} |- || 38. [[Атанас Попбуров|Атанас Алексов Попбуров]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 39. Атанас Тодоров Кешишев (с. Коджатарла, Лозенградско) || || |- || 40. Атанас Тодоров Стойков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 41. Атанас Хадживасилев Кормидов (с. Габрово, Ксантийско) || || |- || 42. Атанас Велков Вълков (Бунар Хисар) || || |- || 43. Анастас Димитров Попов (с. Прекопана, Леринско) || || |- || 44. Алекси Христов Македонски (с. Жужелци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 45. Ангел Панов Шурков (Велес) || || {{Готово}} |- || 46. Александър Стоянов Максимов (Щип) || || {{Готово}} |- || 47. [[Андон Костовски|Андон Атанасов Костовски]] (Пехчево) || [https://www.strumski.com/books/andon_kostovski_pehchevo_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 48. Атанас Коцев Велков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 49. Андрей Георгиев Андреев (с. Кестрич, Варненско) || || {{Готово}} |- || 50. Андон Тодоров Николов (с. Опила, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 51. Андо Стоянов Андреев (Велес) || || {{Готово}} |- || 52. Атанас Стоянов Здравев (с. Бистрица, Велешко) || || {{Готово}} |- || 53. [[Ангел Велчев (революционер)|Ангел Атанасов Велчев]] (с. Осиково, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 54. Ангеле Христов Георгиев (Дебър) || || {{Готово}} |- || 55. Ангел Марков Мартинов (с. Лазарополе, Реканско) || [https://www.strumski.com/books/56_boncha_pekova_todorova.pdf] || {{Готово}} |- || 56. [[Бонча Пекова|Бонча Тодорова Пекова]] (с. Плевня, Драмско) || [https://www.strumski.com/books/56_boncha_pekova_todorova.pdf] || {{Готово}} |- || 57. [[Борис Гигов|Борис Гигов Алексов Михайлов]] (Велес) || [https://www.strumski.com/books/56_boncha_pekova_todorova.pdf] || {{Готово}} |- || 58. [[Благой Тенекеджиев|Благой Атанасов Тенекеджиев]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 59. [[Боне Китанов|Боне Атанасов Китанов]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 60. Богдан Георгиев Негриев (с. Банища, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 61. [[Богдан Якимов|Богдан Якимов Ангелов]] (с. Гиновци, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 62. [[Богдан Алексов|Богдан Петков Алексов]] (с. Ветуница, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 63. Борис Иванов Дойранлиев (Гевгелия) || || {{готово}} |- || 64. Вълчо Стефанов Димитров (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 65. Вълчо Иванов Вълчев (с. Паспалево, Малкотърновско) || || |- || 66. [[Васил Димитров (революционер)|Васил Димитров Попов]] (Солун) || || {{Готово}} |- || 67. Васил Манов Петров (с. Горни Балван, Щипско) || || |- || 68. Велко Цветанов Блажов (с. Драчево, Скопско) || || |- || 69. [[Вълчо Каджабов|Вълчо Аврамов Каджабов]] (с. Полк. Серафимов, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 70. Велко Стоянов Цветков (Бунар Хисар) || || |- || 71. [[Вангел Кехайов|Вангел Атанасов Кехайов]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 72. Велико Стоянов Марков (с. Господарево, Бургаско) || || |- || 73. [[Васил Рисковски|Васил Димов Рисковски]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 74. Велин Иванов Костадинов (с. Каменица, Царевоселско) || || |- || 75. Васил Димитров Миов (с. Умлена, Беровско) || || |- || 76. [[Васил Влахов (Муртино)|Васил Донев Влахов]] (с. Муртино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 77. Васил Тренов Бетин (Берово) || || |- || 78. [[Васил Милчов|Васил Милчов Лазаров]] (с. Чифлик, Пехчевско) || || {{Готово}} |- || 79. Милю Райков Узунов (с. Чаглаик, Лозенградско) || || |- || 80. Вангел Апостолов Стоянов (с. Дулица, Царевоселско) || || |- || 81. Васил поп Донев (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 82. Васил Христов Въргов (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 83. Величко Младенов Иванов (с. Търновац, Кратовско) || || |- || 84. Васил Николов Хамаков (с. Райково, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 85. Владимир Панев Наумов (Свети Николе) || || |- || 86. Васил Атанасов Иванов (Дебър) || || |- || 87. Георги Димитров Казаков (Бунар Хисар) || || |- || 88. [[Георги Антонов (революционер)|Георги Костов Антонов]] (с. Куманичево, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/g_k_andonov_pensija_MOS.pdf] || {{Готово}} |- || 89. Георги Мавров Киряков (с. Маджура, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/g_k_andonov_pensija_MOS.pdf] || |- || 90. Георги Илиев Георгиев (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 91. Гаврил Василиев Аврамов (с. Ратево, Беровско) || || |- || 92. [[Гаврил Ралупов|Гаврил Георгиев Ралупов]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 93. Георги К. Сланчев (с. Годлево, Разложко) || || |- || 94. Георги Наков Георгиев (с. Междурек, Кукушко) || [https://www.strumski.com/books/kopanarov_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 95. [[Георги Копанаров|Георги Исидоров Копанаров]] (Разлог) || [https://www.strumski.com/books/kopanarov_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 96. [[Георги Вълев|Георги Димов Вълев]] (Малко Търново) || [https://www.strumski.com/books/kopanarov_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 97. Георги Костадинов Дукоолу (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 98. Георги Тодоров Пейчев (Малко Търново) || || |- || 99. Георги Христов Переликов (неизв.) || || |- || 100. Георги Петрушев Кочев (Пехчево) || || |- || 101. Георги Костов Денизов (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 102. Георги Божинов Трайков (с. Колешино, Струмичко) || || |- || 103. Георги Иванов Каракашев (с. Умлена, Беровско) || || |- || 104. Георги Миленков Ников (с. Киселица, Царевоселско) || || |- || 105. Глигор Янчев Петров (с. Василево, Струмичко) || || |- || 106. [[Георги Траянов|Георги Траянов Витанов]] (с. Илиово, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 107. Георги Янчев Михалчев (Лозенград) || || |- || 108. Григор Янков Попов (Малко Търново) || || |- || 109. [[Гьошо Нацев|Гйошо Андов Нацев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 110. [[Георги Гарев|Георги Андреев Гарев]] (Башино село, Велес) || || {{Готово}} |- || 111. [[Георги Месов|Георги Андреев Месов - Бирбучука]] (с. Старчища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 112. Георги Петров Градинаров (с. Любенова махала) || || |- || 113. Градю Николов Градев (Малко Търново) || || |- || 114. [[Георги Арнаудов (революционер)|Георги Филипов Арнаудов]] (с. Търлис, Неврокопско) || [https://www.strumski.com/books/115_georgi_shiperkov.pdf] || {{Готово}} |- || 115. [[Георги Шиперков|Георги Иванов Шиперков]] (с. Дъмбени, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/115_georgi_shiperkov.pdf] || {{Готово}} |- || 116. Георги Паряско Белчев (Разлог) || || |- || 117. [[Григор Попстанков|Григор Димитров Станков]] (Енидже Вардар) || [https://www.strumski.com/books/grigor_stankov.pdf] || {{Готово}} |- || 118. [[Георги Горганов|Георги Петров Горганов]] (с. Бобища, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/grigor_stankov.pdf] || {{Готово}} |- || 119. [[Георги Попниколов]] (с. Карахадър, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 120. [[Георги Тодоров Атанасов]] (с. Яна, Лоенградско) || || {{Готово}} |- || 121. Георги Атанасов Янков (с. Барбарево, Струмичко) || || |- || 122. Георги Стаматов Щуров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 123. Георги Николов Борунсузов (с. Ловча, Неврокопско) || || |- || 124. Георги Иванов Стоянов (с. Бадилен, Струмичко) || || |- || 125. [[Георги Митушев|Георги Митушев Кръстев]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 126. Георги Атанасов Войников (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || |- || 127. Георги Радев Костурков (Панагюрище) || || |- || 128. Георги Ерсенов Нусторов (Разлог) || || |- || 129. Георги Стоилов Гюрнев (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 130. [[Георги Станишев (революционер)|Георги Атанасов Станишев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 131. [[Глигор Кьосев|Глигор Ангелов Кьосев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 132. Георги Николов Мариов (Бунар Хисар) || || |- || 133. Георги Стефанов Мазнев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 134. Георги Ефремов Стоилков (с. Зърновци, Кочанско) || || |- || 135. Георги Попов Василев (с. Връбник, Костурско) || || |- || 136. Георги Илиев Пиронков (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 137. Георги Монев Васев (с. Марчино, Кратовско) || || |- || 138. Григор Кузов Цопов (с. Куманичево, Костурско) || || |- || 139. Георги Стоянов Хорозов (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 140. Георги Андонов Баджов (с. Лобаница, Костурско) || || |- || 141. Гоно Трайков Алексов (с. Стояково, Гевгелийско) || || {{готово}} |- || 142. Георги Павлов Генев (Белица, Разложко) || || |- || 143. Григор Николов Крайничанец (с. Крайници, Велешко) || || |- || 144. Георги Иванов Вълчинов (с. Ливадища, Неврокопско) || || |- || 145. Григор Трифонов Гоцев (с. Зърновци, Кочанско) || || |- || 146. Георги Станев Кондолов (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 147. Георги Петрушев Турсунов (Кукуш) || || |- || 148. Георги Трифонов Куртев (Свиленград) || || |- || 149. Георги Стефанов Шилев (Белица, Разложко) || || |- || 150. Георги Стоянов Кирков (с. Ериклери, Лозенградско) || || |- || 151. Георги Иванов Пехливанов (с. Яна, Лозенградско) || || |- || 152. [[Димитър Андонов Попов]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 153. Данаил К. Сивриев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 154. [[Дионис Танчуров|Дионис Христов Танчуров]] (с. Грубовци, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 155. Дойчин Филимонов Захов (Разлог) || || |- || 156. [[Димитър Сребров|Димитър Илиев Сребров]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 157. Димитър Маринов Мунев (с. Волак, Неврокопско) || || |- || 158. [[Дионис Капитанов|Дионис Христов Капитанов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 159. Досе Христов Копанаров (Разлог) || || |- || 160. Димитър Киров Дражев (Малко Търново) || || |- || 161. [[Димитър Урдов|Димитър Иванов Урдов]] (с. Кономлади, Костурско) || || {{Готово}} |- || 162. Деспод Митрев Стоилов (с. Каменица, Царевоселско) || || |- || 163. Димитър Георгиев Тютюнджиев (Лозенград) || || |- || 164. [[Димчо Праматарски|Димчо Апостолов Праматарски]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 165. Димитър Милев Пържанов (с. Кремен, Неврокопско) || || |- || 166. Димитър Христов Хвалев (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 167. [[Димитър Манасиев|Димитър Попниколов Манасиев]] (с. Крайници, Велешко) || || {{Готово}} |- || 168. Димитър Стоянов Агов (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 169. Димо Стоянов Шишков (с. Мирковци, Скопско) || || |- || 170. Дико Георгиев Костиев (с. Маджура, Лозенградско) || || |- || 171. [[Дончо Живадинов|Донче Хаджисанков Живадинов]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 172. [[Димитър Камчев|Димитър Камчев Димитров]] (с. Горгопик, Боймия) || || {{Готово}} |- || 173. Димитър Киров Пътеков (с. Маджура, Лозенградско) || || |- || 174. [[Димитър Чостов|Димитър Василев Чостов]] (с. Загоричани, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/174_d_chostov.pdf] || {{Готово}} |- || 175. Дико Петков Милев (с. Сарпачовица, Лозенградско) || || |- || 176. Димо Г. Папазов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 177. Диме Иванов Пърличков (Велес) || || |- || 178. [[Димитър Айгъров|Димитър Андонов Айгъров]] (с. Дамян, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 179. Димо Стоянов Бараков (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 180. [[Димитър Тръпков (Горно Върбени)|Димитър Стефанов Тръпков]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 181. Димитър Иванов Великов (с. Ловча, Неврокопско) || || |- || 182. Дино Христов Япаджиев (Гумендже) || || |- || 183. [[Димитър Трайков (революционер)|Димитър Лазаров Трайков]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 184. Димитър Райков Кехайов (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 185. Димитър Стоянов Каракочлиев (с. Каракоч, Лозенградско) || || |- || 186. [[Димитър Щерев (революционер)|Димитър Щерев Василев]] (с. Хрупища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 187. Димитър Атанасов Караилиев (с. Кавакли, Лозенградско) || || |- || 188. Добри Костадинов Шивачев (с. Кавакли, Лозенградско) || || |- || 189. Димитър Аризанов Иванов (с. Конарене, Струмичко) || || |- || 190. Димитър Костадинов Русинов (Бунар Хисар) || || |- || 191. [[Димитър Ташев|Димитър Ташев Стоянов]] (с. Колибите, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 192. Димо Христов Андонов (с Сърбци, Битолско) || || |- || 193. Дико Градев Павлов (с. Керациново, Малкотърновско) || || |- || 194. Димитър Николов Янушев (с. Войници, Велешко) || || |- || 195. Димитър Христов Карагеоргиев (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 196. Димитър Ефтимов Златаров (Малко Търново) || || |- || 197. Дражо Киров Дражев (Малко Търново) || || |- || 198. Димитър Ст. Граматиков ( с. Коево, Лозенградско) || || |- || 199. [[Димитър Кьосев (революционер)|Димитър Яков Кьосев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 200. [[Дионис Даулов|Дионис Георгиев Даулов]] (с, Петгъс, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 201. [[Димитър Муртов|Димитър Атанасов Муртов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 202. [[Димитър Попдимитров|Димитър Наумов Попдимитров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 203. Димитър Танев Ковачев (неизв.) || || |- || 204. Диванис Ефремов Алексов (с. Горни Балван, Щипско) || || |- || 205. Димитър Стоев Семерджиев (с. Междурек, Кукушко) || || |- || 206. Димитър Христов Жегов (Разлог) || || |- || 207. Димитър Драгомиров Димитров (Аполд, Трансилвания) || || {{Готово}} |- || 208. Димитър Иванов Ангелов (с. Торфа, Чаталджанско) || || |- || 209. Дамян Николов Бисерко (с. Войници, Велешко) || || |- || 210. Димитър Желязков Тропчев (Лозенград) || || |- || 211. Димитър Пандев Тилев (с. Колешино, Струмичко) || || |- || 212. Димче Филипов Цветанов (с. Горно Еловци, Гостиварско) || || |- || 213. Димко Коцев Бойков (с. Курия, Тиквешко) || || |- || 214. Дечо Димев Карамаколев (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 215. Пано Иванов Кръстев (с. Мартулци, Велешко) || || |- || 216. Димитър Манев (Свети Николе) || || |- || 217. Димитър Стоянов Димитров (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 218. Доне Митев Йовев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 219. Димитър Тодоров Гаджалов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 220. Димитър Георгиев Гроздев (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 221. Димитър Дичов Тръпков (с. Росоки, Реканско) || || |- || 222. Дане Кръстев Понев (с. Кучичино, Кочанско) || || |- || 223. Даниел Василев Алексов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 224. Димитър Нацев Лилев (с. Пътеле, Леринско) || || |- || 225. Димо Павлов Стоянов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 226. Димо Пеев Гагов (Малко Търново) || || |- || 227. Дамян Стефанов Блажев (с. Гари, Реканско) || || |- || 228. Димитър Георгиев Йосифов (с. Простране, Битолско) || || |- || 229. [[Ефтим Георгиев|Ефтим Миленков Георгиев]] (с. Костин дол, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 230. Ефтим Васев Кусов (с. Подареш, Радовишко) || || |- || 231. Ефтим Жеков Атанасов (с. Карадере, Лозенградско) || || |- || 232. Ецо Михайлов Димитров (Тетово) || || |- || 233. Ефтим Минов Бецековски (с. Росоки, Реканско) || || |- || 234. Желязко Димитров Хайтов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 235. Желязко Ст. Зидаров (Малко Търново) || || |- || 236. [[Зоица Александрова|Зоица Александрова Иванова]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 237. Зафир Манолов Джумайлиев (Разлог) || || |- || 238. [[Илия Бачев|Илия Коцев Бачев]] (с. Попчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 239. Иван Лазев Рачев (Разлог) || || |- || 240. Иван Петров Парапунов (Разлог) || || |- || 241. Иван Тасев Цуцуманов (Разлог) || || |- || 242. Иван Цеков Иванов (с. Бигла, Кочанско) || || |- || 243. Иван Христов Иванов (с. Ветрен, Кочанско) || || |- || 244. Иван Атанасов Гулев (с. Сопот, Велешко) || || |- || 245. [[Иван Левенов|Иван Андонов Левенов]] (с. Каракьой, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 246. Илия Самарджиев Илюшка (Велес) || || |- || 247. Иван Попдимитров (неизв.) || || |- || 248. Илия Трайков Костов (с. Куклиш, Струмичко) || || |- || 249. Илия Христов Янев (Лозенград) || || |- || 250. [[Иван Митев (революционер)|Иван Митев Апостолов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 251. Иван Николов Мариов (Бунар Хисар || || |- || 252. Иван Манчев Кантарджиев (Щип) || || |- || 253. Игнат Димитров Цоклев (с. Огняново, Неврокопско) || || |- || 254. Иван Илиев Божинов (с. Екши Су, Леринско) || || |- || 255. Иван Аргиров Гилев (с. Вишени, Костурско) || || |- || 256. [[Иван Русинов|Иван Христов Русинов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 257. [[Иван Николов (ВМОРО)|Иван Николов Иванов]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 258. [[Илия Стоев|Илия Драганов Стоев]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 259. Йорде Янев Стоилков (с. Долани, Щипско) || || |- || 260. [[Иван Ковачев (революционер)|Иван Георгиев Ковачев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 261. Йордан Ацков Андонов (Велес) || || |- || 262. [[Иван Абаджиев (революционер)|Иван Георгиев Абаджиев]] (с. Плевня, Драмско) || [https://www.strumski.com/books/262_ivan_abadzhiev.pdf] || {{Готово}} |- || 263. Илия Хадживасилев Стоянов (Радовиш) || [https://www.strumski.com/books/262_ivan_abadzhiev.pdf] || |- || 264. Йордан Паунов Пешов (с. Припечани, Кочанско) || || |- || 265. Иван Димов Кенчев (Гумендже) || || |- || 267. Иван Иванов Найдов (с. Войници, Велешко) || || |- || 268. [[Иван Грозданов|Иван Ацков Грозданов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 269. [[Иван Джинов|Иван Петров Джинов]] (Кукуш) || [https://www.strumski.com/books/dzinov_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 270. [[Иван Несторов (революционер)|Иван Лазаров Несторов]] (с. Връбник, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/270_ivan_lazarov_nestorov.pdf] || {{Готово}} |- || 271. [[Илия Манов|Илия Тръндов Манов]] (с. Връбник, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/270_ivan_lazarov_nestorov.pdf] || {{Готово}} |- || 272. [[Илия Онбашиев|Илия Стоянов Онбашиев]] (с. Балдево, Неврокопско) || [https://www.strumski.com/books/270_ivan_lazarov_nestorov.pdf] || {{Готово}} |- || 273. Иван Георгиев Петелов (с. Драгостин, Неврокопско) || || |- || 274. Иван Василев Кривокапов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 275. Илия Иванов Младенов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 276. Иван Христов Вергов (с. Бобища, Неврокопско) || || |- || 277. Илия Илиев Попов Стоев (Пазарджик || || |- || 278. [[Илия Пеев|Илия Цветков Пеев]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 279. Иван Костадинов Ключков (с. Ловча, Неврокопско) || || |- || 280. Иван Тасков Трайков (с. Дреново, Велешко) || || {{Готово}} |- || 281. Иван Стоянов Костов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 282. Иван Нефов Милев (Гостивар) || || |- || 283. Иван Тасев Яков (с. Дебрево, Кратовско) || || |- || 284. Иван Трайчев Янев (Свети Николе) || || |- || 285. Иван Христов Пешев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 286. Иван Костадинов Кърджиев (с. Баница, Серско) || || |- || 287. Иван Блажев Георгиев (Скопие) || || |- || 288. Иван Георгиев Калайджиев (с. Чокманово, Смолянско) || || |- || 289. Иван Михайлов Баев (с. Непрощено, Тетовско) || || |- || 290. Иван Димов Митев (с. Сушица, Скопско) || || |- || 291. Иван Ананиев Рашков (Якоруда) || || |- || 292. Иван Арсов Малечков (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 293. Йордан Санев Трайчев (Щип) || || |- || 294. Йордан Иванов Бошков (с. Долни Стубел, Злетовско) || [https://www.strumski.com/books/206_ilia_shonev.pdf] || {{Готово}} |- || 295. Йордан Соколов (Неготино) || [https://www.strumski.com/books/206_ilia_shonev.pdf] || {{Готово}} |- || 296. [[Илия Шонев|Илия Атанасов Шонев]] (с. Смърдеш, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/206_ilia_shonev.pdf] || {{Готово}} |- || 297. Илия Игнатов Петров (с. Битуше, Реканско) || || |- || 298. Илия Колев Трайков (с. Гърчище, Валандовско) || || |- || 299. Илия Панев Апостолов (Свети Николе) || || |- || 300. Илия Василев Мицов (с. Петършино, Кратовско) || || |- || 301. Илия Стойчев Михайлов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 302. Илия П. Тотин (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 303. Йордан Лазов Пърчев (с. Уланци, Велешко) || || |- || 304. Илия Атанасов Спахиев (с. Каракьой, Неврокопско) || || |- || 305. Игнат Стоянов Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 306. [[Игнат Трайков|Игнат Трайков Петков]] (с. Горно Кратово, Кратовско) || [https://www.strumski.com/books/307_kiro_dimitrov_kirov.pdf] || {{Готово}} |- || 307. [[Киро Киров (революционер)|Киро Димитров Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/307_kiro_dimitrov_kirov.pdf] || {{Готово}} |- || 308. [[Костадин Масталарков|Костадин Христов Масталарков]] (с. Бозец, Ениджевардарско) || [https://www.strumski.com/books/307_kiro_dimitrov_kirov.pdf] || {{Готово}} |- || 309. Костадин Станчев Дараданов (Бунар Хисар) || || |- || 310. Кольо Коцев Донев (с. Куклиш, Струмичко) || || |- || 311. [[Кръсто Капурдов|Кръсто Дамов Капурдов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 312. Коста Янев Иванов (с. Баница, Леринско) || || |- || 313. Костадин Георгиев Петков (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 314. Киро Вълков Топалчев (неизв.) || || |- || 315. [[Коста Цветков|Коста Стамов Цветков]] (с. Тресонче, Реканско) || || {{Готово}} |- || 316. Коста Христов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 317. [[Кръсто Караскаков|Кръсто Христов Караскаков]] (с. Въмбел, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/spomeni_karaiskaki_krste.pdf] || {{Готово}} |- || 318. Костадин Стоянов Чиликов (с. Пирок, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/spomeni_karaiskaki_krste.pdf] || |- || 319. Костадин Ив. Бицин (Разлог) || || |- || 320. Костадин Георгиев Жегов (Разлог) || || |- || 321. Коце Андонов Стевчев (с. Габревци, Радовишко) || || |- || 322. [[Кръстьо Узунов|Кръстю Андонов Узунов]] (с. Гюпчево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 323. [[Константин Кехайов (Бунархисар)|Константин Димитров Кехайов]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 324. [[Коста Киров|Коста Симов Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 325. Никола Лефтеров Павлов (с. Калиманци, Варненско) || || |- || 326. Костадин Николов Кривокапов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 327. [[Кесар Сърдилиев|Кесар Раев Сърдилиев]] (Балчик) || || {{Готово}} |- || 328. [[Коста Шкоклев|Коста Наум Шкоклев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 329. Калуди Ст. Станков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 330. Костадин Христов Танев (с. Ореховец, Велешко) || || |- || 331. Коста Стефков Манев (Струмица) || || |- || 332. Коце Кръстев Сиин (с. Костурино, Струмичко) || || |- || 333. Киро Рафайлов Георгиев (с. Лазарополе, Реканско) || || |- || 334. Коста Димитров Апостолов (Бунар Хисар) || || |- || 335. Киряк Анестев Киряков (с. Каваклия, Лозенградско) || || |- || 336. Коста Костов Памуков (с. Бабадаг, Тулченско) || || |- || 337. Костадин Христов Грудов (с. Карахадър, Лозенградско) || || |- || 338. Ламбро Манолов Кобуров (с. Апоскеп, Костурско) || || |- || 339. Лазар Мишов Георгиев (с. Горно Оризари, Кочанско) || [https://www.strumski.com/books/340_leonid_georgiev_kiseriev.pdf] || |- || 340. [[Леонид Кисериев|Леонид Георгиев Кисериев]] (с. Апоскеп, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/340_leonid_georgiev_kiseriev.pdf] || {{Готово}} |- || 341. [[Лазар Кенков|Лазар Димитров Кенков]] (с. Косинец, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/341_lazar_dimitrov_kenkov.pdf] || {{Готово}} |- || 342. [[Лазар Мицов|Лазар Стоянов Мицов]] (с. Смърдеш, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/341_lazar_dimitrov_kenkov.pdf] [https://www.strumski.com/books/343_leondi_bachev_popov.pdf] || {{Готово}} |- || 343. [[Леонид Бачев|Леонди Бачев Попов]] (с. Загоричани, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/343_leondi_bachev_popov.pdf] || {{Готово}} |- || 344. [[Ламбро Караджов|Ламбро Иванов Караджов]] (с. Дъмбени, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/lambro_karadzhov_344.pdf] || {{Готово}} |- || 345. [[Лазар Вантов|Лазар Христов Вантов]] (Гевгелия) || [https://www.strumski.com/books/lambro_karadzhov_344.pdf] || {{Готово}} |- || 346. [[Ламбо Мургов|Ламбо Ил. Муртов]] (с. Велгощи, Охридско) || || {{Готово}} |- || 347. Лазар Георгиев Свинаров (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 348. [[Мария Хубчева|Мария Момчилова Стайкова Хубчева]] (с. Аламидере, Ахчелеб.) || || {{Готово}} |- || 349. [[Марин Чолаков|Марин Добрев Чолаков]] (с. Градинарово, Провадийско) || [https://www.strumski.com/books/350_Manol_Alainov.pdf] || {{Готово}} |- || 350. [[Манол Алаинов|Манол Киряков Алаинов]] (с. Българска блаца, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/350_Manol_Alainov.pdf] || {{Готово}} |- || 351. Моне Божков Вратевски (Щип) || || |- || 352. Марко Стоев Младенов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 353. Мане Атанасов Мишев (Радовиш) || || |- || 354. Милан Донев Гоцев (с. Сърчиево, Щипско) || || |- || 355. Мавер Димитров Гевешеков (Малко Търново) || || |- || 356. Милан Миленков Ангелов (с. Сопот, Светиниколско) || || |- || 357. [[Илия Лилинков|Анастасия Панева Лилинкова]] (Щип) || [https://www.strumski.com/books/anastasia_paneva_lilinkova.pdf] || {{Готово}} |- || 358. Ангя Стоянова Лазарова (с. Инево, Радовишко) || [https://www.strumski.com/books/anastasia_paneva_lilinkova.pdf] || {{Готово}} |- || 359. Алекса Спасев Тагарев (с. Смоймирово, Малешевско) || || |- || 360. Анастасия Тодорова Янева (Бунар Хисар) || || |- || 361. Божана Василева Георгиева (с. Прекопана, Леринско) || || |- || 362. Божана Пецева Димова (Скопие) || || |- || 363. Велика Христова Костадинова (с. Люботен, Щипско) || || |- || 364. Вангя Стефанова Кръстева (с. Панталей, Кочанско) || || |- || 365. Василка Иванова Канева (с. Косинец, Костурско) || || |- || 366. Вангелия Димитрова Стойчева (с. Негрево, Беровско) || || |- || 367. Варвара Иванова Църцарова (с. Белица, Разложко) || || |- || 368. [[Йоаким Граматиков|Василка Ив. Граматикова]] (с. Черешово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 369. Велика Атанасова Кирякова (с. Долно Броди, Серско) || || |- || 370. Гина Христова Манолова (с. Бобища, Костурско) || || |- || 371. [[Любен Станчев (революционер)|Ганка Любен Станчева]] (Варна) || || {{Готово}} |- || 372. Димитра Николова Ив. Яръмдудакова (Лозенград) || || |- || 373. [[Тано Янов|Доста Танова Янова]] (с. Мутулово, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 374. Дона Петкова Еменджиева (с. Пенека, Визинско) || || |- || 375. Добра Георгева Тодорова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 376. Доне Деянов Гацов (с. Таринци, Щипско) || [https://www.strumski.com/books/376_done_dejanov_gacov.pdf] || {{Готово}} |- || 377. [[Атанас Лекаров|Дона Атанасова Лекарова]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 378. Дафина Тодорова Георгиева (Малко Търново) || || |- || 379. [[Христо Ефремов|Ефка Христова Ефремова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 380. Ерина Михалева Ганчева (Малко Търново) || || |- || 381. [[Георги Казанлиев|Еленка Георгиева Казанлиева]] (с. Шльопинци, Гевгелийско) || || |- || 382. Елена Иванова Трайчова (с. Прибачево, Кочанско) || || |- || 383. Елена Илиева Пърличева (Дойран) || || |- || 384. [[Христо Капитанов (революционер)|Екатерина Христова Капитанова]] (с. Нестрам, Костурско) || || {{готово}} |- || 385. Евгения Миланова Веселинова (Кратово) || || |- || 386. Еленка Стоянова Гърнева (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 387. [[Димитър Домазетов (ВМРО)|Еленка Христова Домазетова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 388. [[Стоил Давидов|Еленка Петрова Давидова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 389. [[Христо Репавцов|Елена Христова Репавцова]] (с. Смърдеш, Костурско) || ||{{Готово}} |- || 390. [[Андон Попщерев|Елена Антонова Попщерева]] (с. Дъмбени, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/elena_popstereva_mos.pdf] || {{Готово}} |- || 391. [[Никола Апчев|Елена Попниколова Петрова]] (с. Дебрец, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 392. Ефка Трайкова Манева (Щип) || || |- || 393. Жека Маркова Димова (Преслав) || || {{Готово}} |- || 394. Злата Янева Тодорова (с. Урумбеглий, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/395_nautlieva_stambolieva.pdf] || |- || 395. [[Михаил Наутлиев|Йордана Трайчева Наутлиева]] (Щип) || [https://www.strumski.com/books/395_nautlieva_stambolieva.pdf] || {{Готово}} |- || 396. [[Иван Стамболиев (Негрево)|Йордана Атанасова Стамболиева]] (с. Негрево, Беровско) || [https://www.strumski.com/books/395_nautlieva_stambolieva.pdf] || {{Готово}} |- || 397. Кера Атанасова Н. Кулджиева (с. Манастир, Гюмурджинско) || [https://www.strumski.com/books/395_nautlieva_stambolieva.pdf] || {{Готово}} |- || 398. Кера Станева Петкова (с. Карадере, Лозенградско) || || |- || 399. [[Йосиф Даскалов|Катинка Йосифова Даскалова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 400. [[Петко Здребечков|Комна Петкова Здребечкова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 401. [[Иван Анастасов (Лобаница)|Кръстина Ив. Анастасова Ингеловска]] (с. Косинец, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/401_Krstina_IV_Ingelovska.pdf] || {{Готово}} |- || 402. [[Лазо Лазов|Кица Лазова Лазова]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 403. Катерина Славкова Бояджиева (с. Горняни, Неврокопско) || || |- || 404. [[Петър Христов (Горно Върбени)|Кръстана Петрова Христова]] (с. Рамна, Битолско) || || {{Готово}} |- || 405. [[Пандил Шишков|Кица Пандилова Шишкова]] (с. Екши Су, Леринско) || [https://www.strumski.com/books/p_shishkov.pdf] || {{Готово}} |- || 406. Лола Петкова Димова (с. Стоилово, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/p_shishkov.pdf] [https://www.strumski.com/books/407_maria_vasil_poptomova.pdf] || {{Готово}} |- || 407. [[Васил Поптомов|Мария Василева Поптомова]] (Белица, Разложко) || [https://www.strumski.com/books/407_maria_vasil_poptomova.pdf] || {{Готово}} |- || 408. Мария Атанасова Курандова (с. Владимирово, Малешевско) || [https://www.strumski.com/books/407_maria_vasil_poptomova.pdf] || {{Готово}} |- || 409. [[Янко Стойчев|Куда Янкова Тодорова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 410. Атанас Найденов Юрданов (с. Оздолени, Охридско) || || {{Готово}} |- || 411. [[Ангел Попов (революционер)|Ангел Янев Попов]] (с. Златия, Добричко) || || |- || 412. Васил Шанев Тотев (Крива Паланка) || || {{Готово}} |- || 413. Васил Велинов Златев (с. Цера, Царевоселско) || ||{{Готово}} |- || 414. Васил Кръстев Топузов (с. Куманич, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 415. Велю Лазаров Георгиев (с. Кочище, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 416. Георги Мицев Георгиев (с. Гърбашел, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 417. [[Георги Димитров (кмет на Добрич)|Георги Димитров Симеонов]] (Добрич) || || {{Готово}} |- || 418. Диме Тодоров Мазнев (Велес) || || {{Готово}} |- || 419. Илия Костадинов Бенев (с. Старчища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 420. Иван Мицев Ицин Янев (с. Морарци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 421. Илия Киров Шуптов (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 422. Илия Костадинов Комитов (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 423. Йордан Петков Милев (с. Люботен, Скопско) || || {{Готово}} |- || 424. Иван Стоянов Милев (с. Хисарлък, Неврокопско) || || |- || 425. Илия Ангелов Кирчев (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 426. Илия Георгиев Работов (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 427. Илия Велков Котев (с. Водоча, Струмичко) || || |- || 428. Илия Спасов Панов (с. Моноспитово, Струмичко) || || |- || 429. Иван Христов Димитров (Воден) || || |- || 430. Илия Иванов Ацев (с. Стари град, Велешко) || || |- || 431. [[Кузо Димитров|Кузман Димитров Аргиров]] (с. Маняк, Костурско) || || {{Готово}} |- || 432. [[Коста Каравеликов|Коста Димитров Каравеликов]] (с. Долно Броди, Серско) || [https://www.strumski.com/books/k_karavelikov_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 433. Коле Серафимов Стоянов (с. Куково, Светиниколско) || [https://www.strumski.com/books/k_karavelikov_pensija.pdf] || |- || 434. [[Коста Тошев|Коста Димитров Тошев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 435. Костадин Николов Копанаров (Разлог) || || |- || 436. Коце Димов Николов (с. Конче, Радовишко) || || |- || 437. Костадин Димитров Хаджиев (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 438. Иван Ангелов Нешев (Велес) || || |- || 439. Костадин Ангелов Цирков (с. Калапот, Драмско) || || |- || 440. Кръсто Маринов Чилингиров (с. Ливадище, Неврокопско) || || |- || 441. Калчо Стоянов Калчев (Лозенград) || || |- || 442. Коце Атанасов Георгиев (с. Емирица, Кратовско) || || |- || 443. Коста Андонов Огнянов Панчовски (неизв.) || || |- || 444. Кирил Лазаров Георгиев Бачевски (с. Кочище, Дебърско) || || |- || 445. Коста Цветков Вълков (с. Долен, Неврокопско) || || |- || 446. Кузман Щерьов Симонов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 447. Костадин Стоянов Петров (Кратово) || || |- || 448. Коста Янакиев Козаров (с. Куманичево, Костурско) || || |- || 449. Кузман Силков Стоянов (с. Граждане, Дебърско) || || |- || 450. [[Лазар Шулев|Лазар Димев Шулев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 451. Лазар Николов Пешев (Велес) || || |- || 452. Лазар Грозданов Алексиев (с. Свинище, Кичевско) || || |- || 453. Ламби Петков Найденов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 454. Марин Георгиев Петков (с. Паспалово, Бунархисарско) || || |- || 455. [[Марко Касабов|Марко Христов Касабов]] (с. Конуй, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 456. [[Мария Костовска|Мария Атанасова Костовска]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 457. Милан Левков Тренчев (с. Чишиновци, Кочанско) || || |- || 458. [[Мильо Попризов|Мильо Божинов Попризов]] (с. Колешино, Струмичко) || || |- || 459. [[Милчо Дървошанов|Милчо Коцев Дървошанов]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 460. [[Мите Витанов|Мите Георгиев Витанов]] (с. Селник, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 461. Манол Христов Чилов (с. Аламидире, Ахчелебийско) || || {{Готово}} |- || 462. Михаил Стоянов Георгиев (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 463. Минко Стоянов Ботков (Разлог) || || |- || 464. Милан Коцев Джуров (Щип) || || |- || 465. Милан Наков Ицов (Велес) || || |- || 466. Мито Григор Тупаров (Струмица) || [https://www.strumski.com/books/467_milan_dinev_tanchev.pdf] || {{Готово}} |- || 467. [[Милан Танчев (Кукуш)|Милан Динев Танчев]] (Кукуш) || [https://www.strumski.com/books/467_milan_dinev_tanchev.pdf] || {{Готово}} |- || 468. Мите Христов Стойков (с. Горни Стубел, Кратовско) || [https://www.strumski.com/books/467_milan_dinev_tanchev.pdf] || {{Готово}} |- || 469. Марко Николов Бошков (с. Тресонче, Реканско || || |- || 470. Симеон Христов Агов (Щип) || || |- || 471. Манол Николов Манолов Костов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 472. Матей Змейков Филипов (Галичник, Реканско) || || |- || 473. Мирче Марков Мирчев (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 474. Михаил А. Чакръкчиев (Щип) || || |- || 475. Марко Тръпков Стефанов (с. Банище, Дебърско) || || |- || 476. Мильо Кантарджи Панов (Струмица) || || |- || 477. Матея Блажев Йосифов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 478. Мито Малинов Китанов (с. Просениково, Струмичко) || || |- || 479. Миле Николов Иванов (с. Зубовце, Гостиварско) || || |- || 480. Марко Василев Арнаудов (с. Райково, Ахчелебийско) || || {{Готово}} |- || 481. Милан Попянев (с. Неманица, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 482. [[Никола Терзиев (революционер)|Никола Георгиев Терзиев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 483. Никола Щерев Манушкин (с. Бачево, Разложко) || || |- || 484. Никола Янев Самоковлиев (с. Пенека, Визенско) || || |- || 485. Никола Георгиев Дупчев (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || |- || 486. Никола Калоянов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско || || |- || 487. Никола Иванов Янчев Тунджев (с. Куманичево, Костурско) || || |- || 488. Ненчо Николов Папанчев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 489. Никола Стоянов Дюлгеров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 490. Никола Вангелов Янкулов (с. Наколец, Битолско) || || |- || 491. Никола Маринов Дъбов (с. Маджура, Малкотърновско) || || |- || 492. [[Никола Данданов|Никола Костадинов Данданов]] (с. Горенци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 493. [[Наум Настев|Наум Николов Настев]] (с. Царевдвор, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 494. Никола Димов Христов (с. Дебрище, Кавадарско) || || |- || 495. [[Никола Сребрев|Никола Манев Сребрев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 496. [[Нако Узунов|Нако Ташов Узунов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 497. [[Наум Кръстев|Наум Ламбрев Кръстев]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 498. [[Никола Китанов|Никола Димитров Китанов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 499. [[Никола Пантушев|Никола Иванов Пантушев]] (с. Баница, Серско) || [https://www.strumski.com/books/n_pantushev_banica_pensija.pdf] || {{Готово}} |- || 500. [[Никола Кокалевски|Никола Гюров Кокалевски]] (с. Лазарополе, Реканско) || [https://www.strumski.com/books/n_pantushev_banica_pensija.pdf] || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 12 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Линк !! Готов |- || 501. Нешо Станикев Тошев (с. Глуво, Скопско) || || |- || 502. Никола Илиев Геджов (с. Смърдеш, Костурско) || || |- || 503. Никола Гелов Янчев (Велес) || || |- || 504. Никола Димитров Бикяров (с. Борово, Неврокопско) || || |- || 505. Никола Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 506. Никола Т. Каридов (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 507. Никола Григоров Бродев (с. Либяхово, Неврокопско) || || |- || 508. Наум Панайотов Христов (с. Жупанища, Костурско || || |- || 509. Никола Маринов Зайков (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 510. [[Насо Джорлев|Насо Стойков Джорлев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 511. Насо Лазаров Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 512. Ночо Ненов Ночев (Смядово) || || |- || 513. Наум Ставрев Богданов (Връбник, Костурско) || || |- || 514. Никола Димитров Мраценков (Белица, Разложко) || || |- || 515. Нако Илиев Парталов (Дойран) || || |- || 516. Наце Янев Левков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || |- || 517. Наум Попзахариев Попов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 518. Никола Димитров Николов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 519. Найден Дафков Чолев (с. Баничан, Неврокопско) || || |- || 520. Никола Ангелов Поюков (с. Лещен, Неврокопско) || || |- || 521. Петър Иванов Христов (с. Елшани, Охридско) || || |- || 522. Паун Атанасов Иванов (с. Саса, Кочанско) || || |- || 523. Партений Тодоров Калоянов (с. Годлево, Разложко) || || |- || 524. Петър Костов Бележков (с. Годлево, Разложко) || || |- || 525. Петко Атанасов Киров (с. Карадере, Лозенградско) || || |- || 526. Продан Киров Ангелов (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 527. Пею Тодоров Маджаров (Малко Търново) || || |- || 528. Петко Стоянов Казаков (Малко Търново) || || |- || 529. Петко Тодоров Петков (с. Карадере, Лозенградско) || || |- || 530. [[Памфил Миразчиски|Памфил Иванов Миразчиски]] (с. Смоймирово, Беровско) || || {{Готово}} |- || 531. Петър Христов Попконстантинов (с. Търсие, Леринско) || || |- || 532. Продан Петков Сираков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 533. Пано Андонов Зафиров (с. Чифлик, Щипско) || || |- || 534. Пандо Настов Малезанов (с. Войница, Велешко) || || |- || 535. [[Петър Йотов|Петър Георгиев Йотов]] (с. Драгомирци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 536. Петър Иванов Камишев (Велес) || || |- || 537. Павле Киров Димов (с. Танатарци, Щипско) || || |- || 538. Петко Димитров Войков (Малко Търново) || || |- || 539. Павли Пандов Парушев (с. Константиново, Варненско) || || |- || 540. Пено Атанасов Митров (с. Петрово, Гевгелийско) || || |- || 541. [[Панде Мазнейков|Панде Георгиев Мазнейков]] (Струмица) || || |- || 542. [[Петър Панчев|Петър Иванов Панчев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 543. Петко Пенчев Беязов (неизв.) || || |- || 544. Панайот Костадинов Николов (с. Курудере, Бунархисарско) || || |- || 545. Петър Янев Кренчев (неизв.) || || |- || 546. Петър Николов Копанаров (Разлог) || || |- || 547. Пано Иванов Стоянов (с. Ракитец, Радовишко) || || |- || 548. Петър Димитров Манзувчев (с. Сребрено, Леринско) || || |- || 549. Петко Кирязов Киров (с. Камилите, Лозенградско) || || |- || 550. Пандо Ацев Карамбулев (Прилеп) || || |- || 551. Пенчо Наумов Лексовски (с. Дреновени, Костурско) || || |- || 552. Панчо Петров Ничев (с. Осничани, Костурско) || || |- || 553. Петър Янев Мирчев (Велес) || || |- || 554. Петър Георгев Шумаров (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 555. Петър Димитров Чакъров (с. Садово, Неврокопско) || || |- || 556. [[Петър Гушлев|Петър Иванов Гушлев]] (Ново село, Щип) || [https://www.strumski.com/books/556_petar_gushlev_556.pdf] || {{готово}} |- || 557. Пандо Андреев Динев (с. Въмбел, Костурско) || || |- || 558. Петър Илиев Йосмов (Велес) || || |- || 559. Полимен Тодоров (с. Курудере, Лозенградско) || || |- || 560. Райко Петров Калоянов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 561. Рашко Николов Неделков (Кичево) || || |- || 562. [[Спиро Олчев|Спиро Иванов Олчев]] (с. Дърмени, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 563. Стойчо Тодоров Цанкин (Малко Търново) || || |- || 564. Симеон Петров Ведев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 565. [[Санде Колев Самарджия]] (Щип) || || |- || 566. Славе Александров Лазов (Щип) || || |- || 567. Христо Георгиев Манчов (Долна Баня) || || |- || 568. [[Христина Стефанова|Христина Алексова Стефанова]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 569. [[Стефан Дишлиев|Горица Стефанова Дишлиева]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 570. Добра Ганева Колева (с. Узово, Добричко) || || |- || 571. Елена Петрова Чапкънова (Добрич) || || |- || 572. Железа Цаню Ганева Желева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 573. Ирина Димитрова Иванова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 574. Йордана Вълканова Петрова (с. Попгригорово, Добричко) || || |- || 575. Ивана Желева Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 576. Ивана Иванова Бойчева (с. Крушари, Добричко) || || |- || 577. [[Благой Монев|Костадинка Монева Кратовска]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 578. Канта Георгиева Давиткова (с. Драгобраще, Кочанско) || || |- || 579. Керана Иванова Янакиева (с. Кожани, Румъния) || || |- || 580. Кояна Колева Константинова (с. Котленци, Добричко) || || |- || 581. Кръстина Стоянова Колева (с. Коритен, Добричко) || || |- || 582. Кина Христова Николова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 583. [[Илия Димушев|Кальопа Илия Димушева]] (Лерин) || || {{Готово}} |- || 584. Милка Стоянова Годжерова (с. Ковчас, Лозенградско) || || |- || 585. [[Стефан Апостолов (революционер)|Мария Стефанова Апостолова]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 586. Мария Стоянова Аврамова (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 587. Мара Дражева Кирова Узунова (Малко Търново) || || |- || 588. Миропа Георгиева Димова (Пехчево) || || |- || 589. Мария Костадинова Германова (с. Гюреджик, Драмско) || || |- || 590. Мара Райкова Чапаразова (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 591. Петра Илиев Данева (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 592. Парашкева Пеева Димова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 593. Петра Крумова Добрева (с. Александрия, Добричко) || || |- || 594. [[Гаврил Стоилов|Палагия Гаврилова Стоилова]] (с. Смоймирово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 595. Парашкева Иванова Кошулянова (с. Чифлик, Малешевско) || || |- || 596. [[Симеон Сиин|Парашкева Симеонова Костова]] (с. Мокрени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 597. [[Райна Баракова|Райна Томова Баракова]] (Битоля) || || |- || 598. Райна Петрова Дельова (Велес) || || |- || 599. Съба Петрова Колчова Трасиева (с. Челопеч, Пирдопско) || || |- || 600. Андон Христов Колев (с. Долна Вращица, Радовишко) || || |- || 601. Пандора Христова Шмакева (Прилеп) || || |- || 602. Атанас Стоянов Атанасов (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 603. Анастас Янчев Малчев (с. Ново село, Радовишко) || || |- || 604. Атанас Тодор Манев (с. Инево, Радовишко) || || |- || 605. Александър Ангов Шамов (с. Просечен, Драмско) || || |- || 606. Атанас Иванов Темелков (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 607. Ангел Стойков Платнаров (с. Бугариево) || [https://www.strumski.com/books/607_angel_platnarov_607.pdf] || |- || 608. Ангел Митрев Карамитрев (с. Доганхисар) || [https://www.strumski.com/books/607_angel_platnarov_607.pdf] || |- || 609. Алекси Чколев (Прилеп) || || |- || 610. Ангел Търпов Нинев (с. Кочища, Дебърско) || || |- || 611. Андон Христов Трифонов (с. Подвис, Кичевско) || || |- || 612. Атанас Митрев Ичев (Кукуш) || || |- || 613. Атанас Христов Арнаудов (неиз.) || || |- || 614. Атанас Недялков Сариев (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 615. Аспарух Димитров Яранов (Кукуш) || || |- || 616. Атанас Богданов Кузманов (Охрид) || || |- || 617. Атанас Мицев Болпачов (Кукуш) || || |- || 618. Ангел Колев Кастрев (с. Покрован, Ивайловградско) || || |- || 619. [[Богдан Добровски|Богдан Тодоров Добровски]] (с. Славейно, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 620. Благо П. Коемджиев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 621. Благо Спасов Кюлев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 622. Вангел Илиев Четалов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 623. Васил Костадинов Оклев (Прилеп) || || |- || 624. Вангел Котев Ачев (с. Цапари, Битолско) || || |- || 625. Ванчо Илиев Станков (с. Слоещица, Крушевско) || || |- || 626. Велян Иванов Стойчев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 627. Велян Йованов Рочо (с. Големо Илино, Крушевско) || || |- || 628. Ванчо Момиров (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 629. Видан Талев Матев (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 630. Васил Михайлов Наумов (с. Рамна, Битолско) || || |- || 631. [[Велко Костов|Велко Христов Костов]] (с. Търпейца) || || {{Готово}} |- || 632. Веле Христов Цветков (с. Могила, Битолско) || || |- || 633. Ванчо Милев Петков (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 634. [[Васил Гърков|Васил Тодоров Гърков]] (Кукуш) ||[https://strumski.com/biblioteka/?id=3165&fbclid=IwAR3DgIzD3Asrd6cJe5LIYK9AN_XMRKLJ1h3cPUFUVvgDGm9mijviWzsmj90] || {{Готово}} |- || 635. Вангел Толев Миленков (Битоля) || || |- || 636. [[Васил Клисаров|Васил Томов Клисаров]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 637. Вангел Мицков Трайков (Битоля) || || |- || 638. Веле Иванов Рахманов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 639. Васил Найдов Бошев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 640. Веле Георгиев Саторот (с. Сопотница, Крушевско) || || |- || 641. Вангел Николов Дамянов (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 642. [[Васил Додов|Васил Ставров Додов]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 643. Вангел Павлов Дурмишов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 644. Вангел Наумов Перчев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 645. [[Вангел Тарунджиев|Вангел Милошев Тарунджиев]] (с. Ижища) || || {{Готово}} |- || 646. [[Велян Гурджев|Велян Андреев Гурджев]] (с. Смилево) || || {{Готово}} |- || 647. Васил Георгиев Асиров (с. Робово, Малешевско) || || |- || 648. Вълчо Петков Василев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || || |- || 649. Васил Ставрев Пандов (с. Дреновени, Костурско) || || |- || 650. Велко Стоянов Лански (с. Селце, Крушевско) || || |- || 651. Велко Цветанов Алексов (с. Сланско, Порече) || || |- || 652. Васил Димитров Петров (Охрид) || || |- || 653. Васил Наумов Даскалов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 654. Глигор Иларионов Бояджиев (Белица, Разложко) || || |- || 655. Георги Христов Тромбев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 656. Георги Босев Папалев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 657. Георги Василев Атанасов (с. Сович, Битолско) || || |- || 658. Георги Тодоров Недев (Малко Търново) || || |- || 659. Георги Диков Станев (с. Резово, Бургаско) || || |- || 660. Георги Грудов Морфелов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 661. Гаврил Георгиев Алексов (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 662. Георги Христов Юруков (с. Гявато, Битолско) || || |- || 663. Гроздан Стоянов Митров (с. Слепче, Прилепско) || || |- || 664. Груд Георгев Кандалов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 665. Груд Георгев Кабамуков (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 666. Георги Грудов Язаджиев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 667. Георги Митров Димков (с. Кукуречани, Битолско) || || |- || 668. Георги Атанасов Байраков (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 669. Георги Марков Стефанов (с. Боище, Битолско) || || |- || 670. Георги Димитров Ючев (с. Кономлади, Костурско) || || |- || 671. Георги Василев Банчев (с. Видраре, Софийско) || || |- || 672. Калчо Димов Вълков (с. Ямище, Кратовско) || || |- || 673. Георги Стефанов Трайков (с. Любанци, Скопско) || || |- || 674. Георги Николов Велев (Прилеп) || || |- || 675. Герман Христов Цветков (с. Любойно, Ресенско) || || |- || 676. [[Георги Соколов (революционер)|Георги Павлов Соколов]] (с. Златари, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 677. Георги Андреев (с. Големо Илино, Крушевско) || || |- || 678. Георги Илиев Шапкалиски (Кратово) || || |- || 679. Георги Марков Петков (с. Плевня, Драмско) || || |- || 680. Георги Лозев Найденов (с. Облаково, Битолско) || || |- || 681. Григор Аврамов Тръпчев (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 682. [[Дино Петрушев|Дино Петров Петрушев]] (с. Богданци) || || {{Готово}} |- || 683. Димитър Киряков Знаменов (с. Петково, Смолянско) || || |- || 684. Димитър Карапетков Калудов (с. Едига, Лозенградско)|| || |- || 685. Димо Наков Кирлиев (Кукуш) || || |- || 686. Дамян Ангелов Пашов (с. Веселчани, Прилепско)|| || |- || 687. Димо Янчев Кутлев (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 688. Димитър Иванов Карафилов (с. Цапари, Битолско)|| || |- || 689. Доне Стоянов (с. Велмей, Дебърца) || || |- || 690. Димитър Христов Мулев (с. Чеган, Воденско) || || |- || 691. Диме Талев Котев (с. Стругово, Битолско)|| || |- || 692. Димо Арсов Минчев (с. Тресонче, Реканско)|| || |- || 693. Димитър Ташков Панзов (Крушево) || || |- || 694. Димитър Анастасов Гащеев (с. Разловци, Царевоселско) || || |- || 695. Димитър Петров Трайков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 696. Дело Христов Трошев (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 697. Димитър Досев Чеканьов (Разлог) || || |- || 697a. Димитър Атанасов Костов (с. Нестрам, Костурско) || || |- || 698. Дукадин Аврамов (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || |- || 699. Ефтим Стоилов Илиев (с. Лалинци, Прешовско) || || |- || 700. Зако Гинов Рокоманов (с. Луково, Дебърско)|| || |- || 701. Зано Николов Минчов (с. Киречкьой, Солунско) || || |- || 702. [[Иван Савев Тричков]] (с. Белица) || || {{Готово}} |- || 703. Иван Тодоров Иванов (с. Дерекьой, Лозенградско)|| || |- || 704. Илия Петров Вълканов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 705. [[Иван Попвелков]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 706. Илия Константинов Ангелов (Ресен)|| || |- || 707. Иван Георгиев Попов (с. Добринище, Разложко) || || |- || 708. [[Иван Николов-Комитата|Иван Николов Комитата]] (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 709. [[Иван Сърбов|Иван Георгиев Сърбов]] (Енидже Вардар)|| || {{Готово}} |- || 710. Иван Янев Богатинов (с. Дедино, Радовишко)|| || |- || 711. Илия Велев Тотин (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 712. Иван Пенев Георгиев (с. Брягово, Пловдивско) || || |- || 713. Иван Г. Стоянов (с. Голем Цалим, Мелнишко)|| || |- || 714. Илия Стоянов Караманов (с. Христос, Серско) || || |- || 715. Илия Иванов Костадинов (с. Татарларе, Одринско)|| || |- || 716. Йосиф Димитров Богданов (с. Радибуш, Паланечко)|| || |- || 717. Илия Димков Барбутов (Велес) || || |- || 718. Иван Димитров Огнянов (Охрид) || || |- || 719. Иван Димов Ивков (с. Градище, Кумановско)|| || |- || 720. Илия Гичев Кондов (с. Ленище, Прилепско)|| || |- || 721. Иван Михайлов Талев (Битоля) || || |- || 722. [[Иван Тодоров (Дедино)|Иван Траянов Тодоров]] (с. Дедино, Радовишко)|| || {{Готово}} |- || 723. Иван Георгиев Згурев (с. Райково, Ахчелебийско) || || |- || 724. Иван Димов Дубров (Кавадарци) || || |- || 725. Иван Божинов Ноев (с. Турие, Дебърца) || || |- || 726. Иван Георгиев Перелов (с. Дреновени, Костурско)|| || |- || 727. Косто Иванов Герасков (с. Болно, Ресенско)|| || |- || 728. Косто Панайотов Манчов (Девня)|| || |- || 729. Костадин Русинов Бошнаков (с. Пишманкьой, Суфлийско)|| || |- || 730. Коце Иванов Бърлев (Щип)|| || |- || 731. Карамфил Неданов Здравков (с. Слоещица, Демирхисарско)|| || |- || 732. Коста Симеонов Цветанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 733. Коста Иванов Траянов (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 734. Кръсто Иванов Ристов (Тройкърсти, Прилепско)|| || |- || 735. Кирил Георгиев Танев (Кукуш) || || |- || 736. Карамфил Трайков Савов (с. Сливово, Дебърца)|| || |- || 737. Коста Стойков Жабянков (Прилеп) || [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3094] || |- || 738. [[Лука Джеров|Лука Григоров Джеров]] (Битоля) || [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3094] || {{Готово}} |- || 739. Лазар Китанов Блажев (Гари) || [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3094] || |- || 740. Михаил Антонов Хафузов (Прилеп) || [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3094] || |- || 741. [[Мицо Пиргов|Мицо Христов Пиргов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 742. Милан Георгиев Звездов (Прилеп) || || |- || 743. [[Миле Думановски|Миле Денков Думановски]] (Куманово) || || {{Готово}} |- || 744. Милан Иванов Матов (Струга) || || |- || 745. Неделко Богданов Стоянов (с. Лопатица, Битолско) || || |- || 746. Николина Иванова Лазарова (Ресен)|| || |- || 747. Недан Дамянов Пашов (Прилеп)|| || |- || 748. Никола Стоянов Джаров (с. Ковачевица, Неврокопско)|| || |- || 749. Никола Христов Търпенов (с.Пополжани, Леринско)|| || |- || 750. Никола Игев Георгиев (с. Ракле, Прилепско) || || |- || 751. Никола Иванов Цонев (с. Драгобраща, Кочанско)|| || |- || 752. Никола Наумов Чобанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 753. [[Градошорци#Личности|Никола Христов Градошорски]] (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 754. Никола Андреев Филипов (с. Мъклен, Серско) || || |- || 755. [[Струмичани|Никола Ефтимов Пефкев]] (Струмица) || || {{готово}} |- || 756. [[Градошорци#Личности|Никола Витанов Пицанов]] (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 757. Панайот Георгиев Гайдов (с. Корията, Лозенградско) || || |- || 758. Петре С. Иванов Йончев (с. Христофор, Битолско)|| || |- || 759. Петър Трайков Бошев (с. Могила, Битолско) || || |- || 760. Петър Димов Павлов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 761. Павел Трайков Гальов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 762. [[Панде Куюмджиев|Панде Наков Куюмджиев]] (Дойран)|| || {{Готово}} |- || 763. Петър Гулев Карушев (с. Христофор, Битолско) || || |- || 764. Петър Димев Нечев (с. Метимир, Битолско)|| || |- || 765. Петре Богоев Димов (с. Драгожани, Битолско)|| || |- || 766. Поне Иванов Дурсанлийски (Кукуш)|| || |- || 767. Петър Христов Коликокошков (Прилеп) || || |- || 768. Панайот Костов Тошев (Велес)|| || |- || 769. Петруш Илиев Додев (с. Отошница, Паланечко)|| || |- || 770. [[Пано Жигянски|Пано Манев Златев]] (с. Жиганци, Кочанско)|| || {{Готово}} |- || 771. Пандил Аврамов Дичев (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 772. Перикли Христов Димов (с. Ракита, Кайлярско) || || |- || 773. Петър Киров Ковачев (с. Яна, Лозенградско)|| || |- || 774. [[Требичино#Личности|Панде Костадинов Каламерников]] (с. Требичино, Струмичко)|| || {{готово}} |- || 775. Пантелей Георгиев Скарлатов (с. Арнауткьой, Чаталджанско)|| || |- || 776. Петър Миялков Милошев (Кратово)|| || |- || 777. Петруш Младенов Атанасов (с. Туралево, Кратовско) || || |- || 778. Панчо Димов Симонов (Свети Николе)|| || |- || 779. Пандо Андреев (с. Царев двор, Ресенско) || || |- || 780. Панде Стоян Гунчев (Струмица) || || |- || 781. Полон Михайлов Петров (с. Карадере, Лозенградско)|| || |- || 782. Петко Теофилов Йосифов (с. Лазарополе, Реканско)|| || |- || 783. Райко Янев Добрев (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 784. Руси Тодоров Георгиев (с. Макелари, Дебърско)|| || |- || 785. Русе Аврамов Михайлов (Галичник, Реканско) || || |- || 786. [[Симеон Хаджиянев|Симеон Танев Хаджиянев]] (с. Мачуково, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 787. Станко Стоянов Кешишев (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 788. Стойко Желязков Иванов (Лозенград) || || |- || 789. Станьо Георгиев Филчев (Малко Търново)|| || |- || 790. Станко Стойков Димитров (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 791. Станко Петков Гачев (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 792. Стоян Ламбов Панайотов (с. Паспалево, Лозенградско)|| || |- || 793. Слав Николов Славов (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 794. Стефан Тасев Алабаков (Струга)|| [https://www.strumski.com/books/794_stefan_tasev_alabakov.pdf] || |- || 795. Саве Тодоров Говедаров (с. Баня, Разложко) || [https://www.strumski.com/books/794_stefan_tasev_alabakov.pdf] || |- || 796. [[Спас Соколов (ВМОРО)|Спас Георгиев Соколов]] (с. Бигла) || || {{Готово}} |- || 797. Стоян Вълчев Карадаев (с. Кушланли, Гюмурджинско) || || |- || 798. [[Стоян Малинов|Стоян Рашков Малинов]] (с. Небояни, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 799. Стайко Тодоров Хубчев (с. Полк. Серафимово, Смолянско) || || |- || 800. Станчо Георгиев Казаков (с. Коево, Лозенградско)|| || |- || 801. Стоян Донев Ников (с. Мокрени, Костурско)|| || |- || 802. Стоян Стоев Канин (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 803. Стефан Димитров Гебеджиев (Варна)|| || |- || 804. Стойчо Лазов Ризов (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || |- || 805. Спас Серафимов Механджиев (с. Бачево, Разложко) || || |- || 806. Стойко Бойчев Стойков (Лозенград)|| || |- || 807. Стоил Михайлов Кръстев (Кочани)|| || |- || 808. [[Спас Манев|Спас Манев Гогов]] (с. Загорци, Радовишко)|| ||{{Готово}} |- || 809. Стойчо Иванов Бъчваров (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 810. [[Стоян Караибишев|Стоян Тодоров Караибишев]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 811. Стоян Андонов Пецов (с. Чугунци, Кукушко) || || |- || 812. [[Кръстьо Пинзов|Ставри Димитров Пинзов]] (с. Косинец, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 813. [[Стефан Хаджикостов|Стефан Георгиев Хаджикостов]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 814. [[Сотир Гарелов|Сотир Христов Гарелов]] (с. Нисия, Воденско)|| || {{Готово}} |- || 815. Слави Калудов Иванов (неизв.) || || |- || 816. [[Спиро Хаджиев|Спиро Иванов Хаджиев]] (с. Вишени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 817. Стоян Йовков Раканов (Малко Търново) || || |- || 818. Стамен Ангелов Паунчев (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 819. Стоян Петков Кукоринков (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 820. Стоян Петров Гавазов (с. Добротино, Неврокопско)|| || |- || 821. Санде Митев Ваковски (с. Мечкуевци, Щипско)|| || |- || 822. Стоил Стоянов Жерев (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 823. Слави Грудов Славов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 824. Стефан Димитров Желчев (Прилеп) || || |- || 825. Стоимен Костадинов Чолев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 826. Стоян Тодоров Димитров (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 827. Стоян Костов Мушев (неизв.) || || |- || 828. Славко Георгиев Кангалов (Щип) || || |- || 829. Стоян Димитров Гайдаджиев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 830. Спас Лазаров Дъмаков (с. Негован, Солунско) || || |- || 831. [[Ставре Янев|Ставре Янев Тонев]] (Бунар Хисар)|| || {{Готово}} |- || 832. Стоян Вълканов Стоянов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 833. Стойко Христов Ичев (с. Постолар, Кукушко)|| || |- || 834. Стойко Георгиев Биволаров (с. Ериклер, Лозенградско) || || |- || 835. Стефан Иванов Тасев (с. Мокрени, Костурско) || || |- || 836. Стоица Иванов Кантуров (с. Будинарци, Малешевско)|| || |- || 837. Стоян Димов Стоянов (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 838. Стоян Христов Карастоянов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 839. Стефан Тенов Динов (с. Соколарци, Кочанско)|| || |- || 840. Серафим Богданов Иванов (с. Ветуница, Паланечко) || || |- || 841. Станоя Георгиев Костадинов (с. Брест, Щипско) || || |- || 842. Стоимен Лазов Петров (с. Шипковица, Радовишко)|| || |- || 843. Стойчо Денков Стоянов (с. Горни Стубол, Кратовско) || || |- || 844. Сенто Ангелов Златев (с. Добрево, Кратовско)|| || |- || 845. Стоян Йосифов Дамянов (с. Горни Стубол, Кратовско)|| || |- || 846. Славе Вълчев (с. Устово, Ахчелебийско)|| || |- || 847. Стале Арсов Стойков (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 848. Серафим Наумов Угренов (с. Годивье, Дебърца)|| || |- || 849. Стоян Илиев Пирев (Скопие)|| || |- || 850. Сотир Иванов Маджаров (с. Долни Порой, Валовищко) || || |- || 851. [[Спиро Челебиев|Спиро Василев Челебиев]] (с. Бомбоки, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 852. Ставри Димитров Велянов (с. Избища, Ресенско)|| || |- || 853. Стойко Найденов Мицков (с. Големо Илино, Демирхисарско)|| || |- || 854. Спас Блажев Тиранов (с. Гари, Реканско)|| || |- || 855. Симеон Арсов Иванов (с. Битуше, Реканско)|| || |- || 856. Стефан Илиев Органджиев (с. Пирава, Струмичко)|| || |- || 857. Спиро Хаджитодоров (Тетово) || || |- || 858. Спас Янев Стойков (с. Горно Коняре, Кумановско)|| || |- || 859. Стоил Костадинов Великов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 860. Станоя Найдов Мойсов (с. Курия, Тиквешко)|| || |- || 861. Спиро Тръпчев Петков (с. Копанце, Тетовско) || || |- || 862. Спиро Пандов Руфов (с. Въмбел, Костурско) || || |- || 863. Стоимен Илиев Петков (с. Крилатица, Кратовско)|| || |- || 864. Стоян Трайчев Китанов (с. Търкане, Кочанско)|| || |- || 865. Славе Илиев Станков (с. Къркля, Паланечко)|| || |- || 866. Спиро Джеков Захов (Струмица)|| || |- || 867. Стефан Илиев Стоянов (Струмица) || || |- || 868. Стоян Мирчев Стоянов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 869. Спас Ангелов Иванов (с. Битуше, Реканско)|| || |- || 870. Спиро Николов Търпков (с. Банища, Дебърско) || || |- || 871. Софрони Димитров Топузов (Галичник, Реканско)|| || |- || 872. Тодор Янчев Сербезов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 873. Трайчо Митев Стоилов (с. Драгобраще, Кочанско)|| || |- || 874. Темелко Маринов Апостолов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 875. Тодор Костадинов Тодоров (с. Коджатарла, Лозенградско)|| || |- || 876. Тодор Димитров Георгиев (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 877. Търпо Лазаров Жагров (с. Косинец, Костурско)|| || |- || 878. Трайко Георгиев Попов (с. Междурек, Кукушко) || || |- || 879. [[Тимо Иляшев|Тимо Коцев Иляшев]] (с. Попчево, Струмичко)|| || {{готово}} |- || 880. Траян Василев Коларов (с. Стрежево, Битолско) || || |- || 881. Тодор Иванов Рунтев (с. Негрево, Малешевско) || || |- || 882. Тодор Вълчанов Тодоров (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 883. Трайко Анастасов Ракот (Велес)|| || |- || 884. Тосе Трайчов Андов (с. Горни Балван, Щипско) || || |- || 885. Трайко Лазов Караянков (Щип)|| || |- || 886. Трайко Митрев Гушалката (Клиново, Мариово) || || |- || 887. Тодор Иванов Крачанов (Разлог) || || |- || 888. [[Тома Атанасов|Тома Атанасов Трайков Кехая]] (с. Радомир, Ениджевардарско)|| || {{Готово}} |- || 889. [[Темелко Михайлов|Темелко Георгиев Михайлов]] (с. Бистрица, Велешко) || || {{Готово}} |- || 890. Тодос Якимов Тодоров (с. Псача, Паланечко)|| || |- || 891. Тодор Костов Михайлов (Лозенград)|| || |- || 892. Тодор Христов Иванов (с. Велгощи, Охридско) || || |- || 893. Трайко Арсов Здравев (с. Филиповци, Кратовско) || || |- || 894. Тодор Стоев Караянков (с. Фатово, Смолянско) || || |- || 895. Тодор Георгиев Стоянов (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 896. Тома Продромов Стоянов (с. Хума, Гевгелийско)|| || |- || 897. Ташко Манолов Стоянов (с. Дебрец, Кайлярско) || || |- || 898. Тодор Георгиев Игнев (с. Куманич, Неврокопско)|| || |- || 899. Теофил Ненчов Илиев Чибуков (с. Селце, Реканско) || || |- || 900. Теофил Георгиев Костов (с. Ърбино, Дебърца)|| || |- || 901. Тодор Блажев Димитров (с. Горно Елевци, Дебърско)|| || |- || 902. [[Филип Москов|Филип Андреев Москов]] (с. Дъмбени, Костурско)|| || |- || 903. Филип Андонов Гелев (с. Неред, Леринско) || || |- || 904. Фидан Найденов Петров (с. Мало Коняри, Прилепско) || [https://www.strumski.com/books/904_Fidan_Najdenov_Petrov.pdf] || |- || 905. Филип Трифунов Лулков (с. Вруток, Гостиварско) || [https://www.strumski.com/books/904_Fidan_Najdenov_Petrov.pdf] || |- || 906. Христо Наков Иванов || [https://www.strumski.com/books/904_Fidan_Najdenov_Petrov.pdf] || |- || 907. Христо Атанасов Терзиев (с. Тумба, Ениджевардарско)|| || |- || 908. [[Христо Кривошиев|Христо Георгиев Кривошиев]] (Дойран)|| || {{готово}} |- || 909. [[Христо Хаджийорданов|Христо Попгригоров Хаджийорданов]] (с. Ваташа, Тиквешко) || [https://www.strumski.com/books/909_hristo_popgrigorov.pdf] || |- || 910. Христо Коджакостов Стоев (с. Лелово, Кукушко) || [https://www.strumski.com/books/909_hristo_popgrigorov.pdf] || |- || 911. Христо Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 912. Христо Димов Николов (с. Крайници, Велешко)|| || |- || 913. Христо Георгиев Радушин (Разлог)|| || |- || 914. [[Христо Тенишев|Христо Стоянов Тенишев]] (Лозенград)|| || {{Готово}} |- || 915. Христо Велев Донев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 916. [[Христо Бабаеленов|Христо Иванов Бабаеленов]] (с. Куманичево, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 917. [[Христо Кузманов|Христо Кузманов Константинов]] (с. Прекопана, Леринско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 918. Христо Янев Рагушков (с. Долно Трогерци, Щипско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 919. Христо Цветков Митров (с. Люботен, Скопско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 920. Христо Димитров Кръстев (с. Горно Броди, Серско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 921. Христо Костадинов Пандов (с. Долно Котори, Леринско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 922. Христо Георгиев Бенчаров (с. Карайотица, Ениджевардарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 923. Харитон Янков Самалиев (с. Киречкьой, Солунско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 924. Христо Георгиев Кишков (Свиленград) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 925. Христо Атанасов Кляшев (с. Жупанища, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 926. Христо Димитров Неделков (Царево село) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 927. Христо Димитров Лазаров (неизв.) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 928. Цветан Димов Спасев (с. Мренога, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 929. Цветан Стойчев Ристов (с. Слоещица, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 930. Цветан Николов Кръстев Кулумче (с.Гол. Илино, Демирхис.) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 931. Цветан Иванов Трайков (с. Големо Илино, Демирхисарско). || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 932. Щерю Кръстев Танев (с. Душегубица, Кичевско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 933. Янак Милошев Танчев (с. Ратеш, Кукушко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 934. Янко Димов Пасков (с. Стоилово, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 935. Яно Димов Георгиев (с. Мегалово, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 936. Янак Тодоров Куюмджиев (с. Стоилово, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 937. [[Янко Богданов|Янко Илчов Богданов]] (с. Саса, Кочанско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 938. Янак Костадинов Плачков (с. Стоилово, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 939. Янко Георгев Войнов (с. Лещен, Неврокопско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 940. [[Янко Василев|Янко Василев Чука]] (с. Осничани, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 941. [[Янаки Маслинков|Янаки Ангелов Маслинков]] (с. Урумбеглия, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 942. Янко Георгиев Иванов (с. Едига, Бунархисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 943. Янко Спасев Стоянов (с. Нестрам, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 944. Яким Лазаров Николов (с. Крилатица, Кратовско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 945. [[Тодор Иванов (Зърновци)|Тана Тодорова Иванова]] (с. Зърновци, Кочанско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 946. [[Ташо Андонов|Евангелия Ташева Дацева]] (Радовиш) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 947. Велика Лазарева Ташева (с. Живойно, Битолско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 948. Вета Христова Спирова (с. Вранещица, Кичевско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 949. Велика Георгиева Михова (с. Славеево, Добричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 950. [[Тома Куюмджиев|Виктория Томова Куюмджиева]] (Струмица) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 951. Гина Петкова Кирева Гащева (с. Българи, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 952. Гергина Славова Георгиева (с. Пчеларово, Добричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 953. Гергина Костадинова Руева (с. Пчеларово, Добричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 954. Герга Добрева Стоева (с. Житен, Добричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 955. Гиргина Тодорова Стоянова (с. Каменик, Кюстендилско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 955а. Дона Ан. Комитова (с. Граматиково, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 956. Дукена Ан. Янгъзова (с. Граматиково, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 957. Дафина Иванова Михалева (с. Резово, Малкотърновско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 958. [[Никола Маринчев|Димитрина Николова Маринчева]] (Търговище) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 959. Димитра Тодорова Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 960. [[Яким Митров|Елена Якимова Апостолова]] (Кратово) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 961. Жела Стоянова Караиванова (с. Пчеларово, Добричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 962. [[Илия Трифоновски|Илина Илиева Иванова]] (с. Лазарополе, Реканско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 963. Катерина Христова Петрова (с. Петгъс, Ениджевардарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 964. Мария Димитрова Георгиева (с. Коево, Лозенградско) | || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 965. [[Вангел Църномаров|Параскева Вангелова Църномарова]] (Битоля) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 966. Руска Георгиева Сярова (с. Кула, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 967. Станка Ташева Касабова (Ямбол) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 968. [[Лазар Попянчев|Софка Лазарова Попянчева]] (с. Смърдеш, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 969. София Митева Петрова Ацка (Кочани) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 970. [[Никола Чакъров|София Николова Чакърова]] (Дойран) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 971. Санда Панчева Бошкова (с. Вракуповица, Петричко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 972. [[Коста Ичков (Бъмбоки)|София Костова Михайлова]] (с. Чурилово, Костурско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 973. [[Зафир Петров|Спасена Зафир Петрова]] (с. Разловци, Царевоселско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 974. Стана Филчева Донева (с. Смоларе, Струмичко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 975. Сава Атанасова Балабанова (Щип) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 976. Стоянка Стоянова Георгиева (с. Байково, Струмичко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 977. Тойна Жекова Лиркова (Малко Търново) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 978. Тодора Вълкова Коева (Малко Търново) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 979. Тона Матева Иванова (Русе) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 980. Таска Зафирова Колева (с. Танатарци, Щипско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 981. Фима Митева Чукчукова (Кратово) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 982. Фима Ангелова Симеонова (Царево село) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 983. [[Иван Странджата|Фрона Иванова Пецова Странджова]] (с. Ратево, Малешевско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 984. Фета Тодева Коцева (с. Пиперово, Щипско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 985. Юрдана Георгиева Доколянкова (с. Карадере, Лозенградско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 986. Яна Иванова Янгелова (с. Полаки, Кочанско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 987. [[Захарий Кошов|Яна Захариева Кошова]] (Белица, Разложко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] ||{{Готово}} |- || 988. Александър Николов Сапунджиев (с. Ваташа, Тиквешко) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 989. Ангел Димов Дуртанов (с. Цер, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 990. Атанас Ристев Стоянов (с. Селце, Крушевско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 991. Ангеле Степанов (с. Брезово, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 992. Арсо Мицков (с. Брезово, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 993. Ангеле Василев Трайков (с. Прибилци, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 994. Андрея Трайчев Гайтанов (с. Златари, Ресенско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 995. [[Алексо Наумов|Алексо Настев Наумов]] (с. Радово, Демирхисарско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 996. Ангел Христов Тодоров (Битоля) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 997. Александър Димитров Анатков (Велес) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 998. Андрея Георгиев Марковски (с. Ехла, Ресенско) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || |- || 999. [[Александър Александров (революционер)|Александър Иванчев Александров]] (с. Сив кладенец) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] || {{Готово}} |- || 1000. Аце Здравев Костов (Прилеп) || [https://www.strumski.com/books/916_hristo_babaelenov.pdf] ||{{Готово}} |- |} == Свидетелства 13 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Линк !! Готов |- || 1001. Александър Атанасов Бурзев (с. Неманици, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1015. [[Блаже Дамчев|Блаже Бошев Дамчев]] (с. Загорани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1016. [[Блаже Стоянов|Блаже Христов Стоянов]] (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1025. [[Божин Кулев|Божин Нешов Кулев]] (с. Долно Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1029. [[Вангел Казански|Вангел Делев Карталов Казански]] (с. Казаново, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1031. [[Велко Мандарчев|Велко Кръстев Мандарчев]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1034. [[Гоце Стойков Карчев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1035. [[Георги Ачков|Георги Талев Ачков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1034. [[Георги Сивиков|Георги Иванов Сивиков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1039. [[Георги Филипчев|Георги Ефтимов Филипчев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1040. [[Георги Тасев (Драготин)|Георги Велев Тасев]] (Драготин, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1044. Григор Костадинов Жабчев (с. Биралци, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 1045. [[Георги Георгиев (Радовиш)|Георги Хаджиманчев Георгиев]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 1046. [[Георги Хаджитодоров|Георги Н. Хаджитодоров]] (Банско) || || {{Готово}} |- || 1047. [[Георги Стамболиев |Георги Кирязов Стамболиев ]] (с. Чеглаик, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 1048. [[Гаврил Спасов (революционер)|Гаврил Митов Спасов]] (с. Пресека, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1055. [[Георги Шатев|Георги Петров Шатев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 1061. [[Даме Попов|Даме Иванов Попов]] (с. Долнени, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1062. [[Димитър Георгиев Ържанец]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1063. [[Даме Хаджикочов|Даме Христов Хаджикочов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1069. [[Димитър Райчанов|Димитър Георгиев Райчанов]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1070. [[Димитър Джуров|Димитър Петров Джуров]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1073. [[Димитър Котев (революционер)|Димитър Талев Котев]] (Долна Чарлия, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1075. [[Димитър Азъров|Димитър Петров Азъров]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1079. [[Димитър Велянов (Битоля)|Димитър Милев Велянов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1084. [[Димо Николов|Димо Николов Спасов]] (Стара Загора) || || {{Готово}} |- || 1090. [[Екатерина Оклева|Екатерина Йорданова Оклева]] (с. Вощарани, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1091. [[Ефросина Иванова|Ефросина Григорова Иванова]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1094. [[Евтим Апочев|Евтим Котев Апочев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1095. [[Живко Анастасов|Живко Николов Анастасов]] (с. Орман, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1098. [[Мария Пепелюгова|Мария Иванова Пепелюгова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1104. [[Илия Попадийски|Илия Димов Попадийски]] (Попадия) || || {{Готово}} |- || 1106. [[Иван Битраков (революционер)|Иван Михайлов Битраков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1130. [[Ичко Бойчев|Ичко Димов Бойчев]] (Гумндже) || || {{Готово}} |- || 1134. [[Иван Трайков (революционер)|Иван Петров Трайков]] (Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1142. [[Иван Начов|Иван Митрев Начов]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1143. [[Илия Тръпков|Илия Савев Тръпков]] (Кадино село, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1144. Йосиф Спасов Парапанов (Крушево, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1145. Ката Коцева Нушева (Щип) || || {{Готово}} |- || 1146. [[Костадин Пантев|Костадин Пантев Сивев]] (Робово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 1153. [[Коста Тенишев|Коста Стоянов Тенишев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 1163. [[Костадин Попнеделков|Костадин Иванов Попнеделков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1170. [[Климент Садилов|Климент Григоров Садилов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1185. [[Ламбо Пуров|Ламбо Наумов Пуров]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1186. [[Ламбе Арнаудов|Ламбе Йонов Арнаудов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1191. [[Лазар Насов|Лазар Насов Петков]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1192. Лазар Блажев Наумов (Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1193. [[Лазар Алексиев|Лазар Алексиев Мирчем]] (Осой, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1203. [[Михаил Христов (революционер)|Михаил Христов Христов Врабец]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1215. [[Милан Матов|Милан Апостолов Матов]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1222. [[Мирчо Дамчев|Мирчо Талев Дамчев]] (Загорани) || || {{Готово}} |- || 1250. [[Нако Делипетров|Нако Янев Делипетров]] (Мутулово) || || {{Готово}} |- || 1251. [[Неделко Дамчев|Неделко Мойсов Дамчев]] (Кукуречани) || || {{Готово}} |- || 1252. [[Никола Скаев|Никола Хпристов Скаев]] (Вранещица) || || {{Готово}} |- || 1258. [[Никола Шапарданов|Никола Здравев Шапърданов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1263. [[Никола Божков|Никола Божков Троячанец]] (с. Трояци, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1264. [[Никола Низамов|Никола Котев Низамов]] (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1268. Неделчо Иванов Тагарев (с. Пирин, Мелнишко) || || {{Готово}} |- || 1278. [[Пандо Турунджев|Пандо Ташев Турунджев]] (с. Екши су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1280. [[Петър Гещаков|Петър Търпов Гещаков]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1282. Пандо Павлов Георгиев (с. Руля, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1289. [[Петър Ангелков|Петър Найдов Ангелков]] (Цапари) || || {{Готово}} |- || 1290. [[Пандо Пеев|Пандо Киров Пеев]] (с. Желево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1292. Петър Киров Нанчев (с. Въмбел, Костурско) || || |- || 1305. [[Стойче Кокалев|Стойче Христов Кокалев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1307. [[Стойо Христов|Стойо Христов Старовски]] (с. Орле, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1309. [[Стефан Мацанов|Стефан Димитров Мацанов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1310. [[Симиан Йотов|Симиан Спасев Волчев Йотов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1311. [[Спиро Филев|Спиро Николов Филев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1322. Стоян Димитров Янъков (с. Крива, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 1345. [[Тодор Томов|Тодор Попов Томов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1346. Тодор Янев Железаров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1347. [[Траян Симеонов|Траян Стойков Симеонов]] (с. Павлешенци, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1353. [[Тодор Гуганов|Тодор Кръстев Гуганов]] (с. Бозец, Ениджевардарско|| || {{Готово}} |- || 1354. [[Ташко Костов|Ташко Костов Христов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1357. [[Тодор Джелебов|Тодор Георгиев Джелебов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1358. [[Трифон Гизов|Трифон Стойков Гизов]] (Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1360. [[Ташо Динев|Ташко Костадинов Майнов]] (Вълкоянево, Воденско) || || {{Готово}} |- || 1370. [[Тодос Нинков|Тодос Иванов Нинков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1372. [[Тома Машаров|Тома Зафиров Машаров]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1384. [[Тодор Саздов|Тодор Саздов Йосифов]] (с. Горни Стубол, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 1385. [[Фоти Кирчев|Фоти Николов Кирчев]] (с. Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1387. [[ Христо Балванлиев|Христо Янев Балванлиев]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1394. [[Христо Хаджисулков|Христо Георгиев Хаджисулков]] (Кукуш) || || |- || 1420. Яне Георгиев Янев (с. Здралци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1421. [[Марко Христов|Анастасия Маркова Христова]] (Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1422. [[Саздо Попиванов|Благородна Саздо Попиванова]] (Велес, Кочани) || || {{Готово}} |- || 1427. [[Петър Мицов|Донка Петрова Мицова Китанова]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1437. [[Иван Николов (Никодин)|Илинка Иванова Николова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1438. [[Стоимен Илиев|Йорданка Стоименова Илиева]] (с. Търново, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 1439. [[Камен Андреев|Иванка Каменова Андреева]] (с. Уланци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1469. [[Йордан Силянов - Пиперката|Ружа Йорданова Силянова]] (с. Козица, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1474. [[Дончо Христов|Спасена Дончева Христова]] (с. Лаки, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1488. Андрей Димитров Терзиев (с. Присад, Бургаско) || || {{Готово}} |- || 1489. [[Апостол Данчов|Апостол Христов Данчов]] (с. Градево, Горноджумайско) || || {{Готово}} |- || 1490. [[Андрея Шамбев|Андрея Дамянов Шамбев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1491. [[Атанас Манганарев|Атанас Паскалев Манганарев]] (с. Клепушна, Зъхненско) || || {{Готово}} |- || 1492. Анастасия Николова Главинчева (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1493. [[Атанас Милошов|Атанас Милошов Попов]] (с. Слоещица, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1494. [[Андрей Бакия|Андрей Георгиев Бакия]] (с. Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1495. [[Атанас Стоянов (революционер)|Атанас Илиев Стоянов]] (с. Челопеци, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1496. [[Андре Стефанов]] (с. Сопотница, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1497. [[Апостол Четалов|Апостол Василев Четалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1498. [[Андон Трайков Терзиев]] (с. Постолар, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1499. Ангел Донев Георгиев (с. Зърновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1500. Ангел Стоянов Димитров (с. Одрено, Кратовско) || || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 14 == oru7v4cpjlgki5z0wnmiz6mfmsih2jh 0 786966 12214164 12096633 2024-04-25T14:38:19Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG |мини|дясно|250п|Бойното ръководно тяло на [[Дебърско-Кичевски район|Дебърско-Кичевския район]] в 1903 година. 1. войводата [[Янаки Янев|Наке Янев]] от Лавчани, Кичевско; 2. войводата [[Лука Джеров]] от Битоля; 3. войводата [[Христо Настев]] от Щип; 4. войводата [[Климент Групчев]] от Охрид; 5. войводата [[Павел Караасанов|Павле Караасан]] от Лазарополе; 6. сигналистът на четата Никола Гюрев Кокалевски от Лазарополе; 7. комитата Иванчо от Пополжани, Кичевско; 8. районният началник на Горна Копачка - [[Стоян Милошев]] от Кленоец, Кичевско. 9. Скрит легален деец на ВМОРО. Фотографията е дело на Георги Кузманов от Дебър]] '''Никола Гюров (Гюрев) Кокалевски''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].<ref name="Свидетелства 395">{{Свидетелства|395}}</ref><ref name="ИИ 10">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1933 | month = май | title = Патилата на една група четници отъ Дебърско въ Сърбия (Спомени на бившия четникъ Никола Боровъ Кокалевски) | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = 5 | issue = 6 (46 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> == Биография == Кокалевски е роден в 1873 година<ref>Към 9 февруари 1943 година е на 70 години.</ref> в мияшкото село [[Лазарополе]]. Кокалевски е правнук на възрожденеца [[Гюрчин Кокале]].<ref name="Свидетелства 395"/> Влиза във ВМОРО.<ref name="Свидетелства 395"/> През зимата на 1898/1899 година заминава при зет си Тома Хаджиевски в Русе на печалба. Там се включва в дейността на Македонската организция и по препотъка на [[Борис Сарафов|Сарафов]], [[Александър Протогеров|Протогеров]], [[Илия Балтов (ВМОК)|Балтов]] и [[Борис Сугарев|Сугарев]] той и [[Кръстьо Алексов]] се записват в Русенското стрелково дружество, за да бъдат обучени за четническа дейност. В 1901 година започват да установяват връзки с младежи от Дебърско и Реканско, установили се в Североизточна България и привличат 15 души. Сред тях са Иван Кръстев Терзиев от Тресонче, Стефан Неделков от [[Мешеища]], Коце Заиров от [[Тетово]]. През пролетта на 1902 година четата пристига в София. Срещат се с водача на ВМОК генерал [[Иван Цончев|Цончев]] и с върховистките войводи [[Максим Ненов]] и [[Павел Караасанов]], които им обясняват, че централитите не дават канал за вътрешността като Ненов им предлага да се присъединят към неговата чета. Централисткият водач [[Гоце Делчев|Делчев]] ги съветва да не бързат да навлизат в Македония. Повечето от четниците, между които Алексов, Неделков и Зафиров, остават в София като някои се присъединяват към Ненов, а останалите - Караасанов, Терзиев от Тресонче, дедо Миле Керела, [[Тале Кръстев]] от Галичник, Христо Йосифов<ref name="ИИ 10"/> и Кокалевски от Лазарополе и още трима тръгват за вътрешността по канал на Делчев. За войвода е определен Караасанов, а за секретар Делчев им праща [[Никола Пешков]]. Четата от 10 души тръгва на 11 април от София и на 12 април пристига с влака във Враня, където трябва да ги посрещне куриера Тале от Прилеп, минаваш за търговец на въжета. Тале обаче случайно разкрива преминаването на четата и във Враня те са арестувани и бити от сръбските власти. Върнати са в Ниш, затворени в затвора и отново бити с камшици. От Ниш са откарани в Белград,<ref name="ИИ 11">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1933 | month = май | title = Патилата на една група четници отъ Дебърско въ Сърбия (Спомени на бившия четникъ Никола Боровъ Кокалевски) | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = 5 | issue = 6 (46 | pages = 11 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> където отново са измъчвани. Василко Георгиев Кокалевски от Лазарополе ходатайства пред Вътрешното министерство и след три дена четата е върната в България.<ref name="ИИ 12">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1933 | month = май | title = Патилата на една група четници отъ Дебърско въ Сърбия (Спомени на бившия четникъ Никола Боровъ Кокалевски) | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = 5 | issue = 6 (46 | pages = 12 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> Кокалевски заедно с Караасанов и Терзиев заминава към края на април 1902 година за Пловдив, където с помощта на Михаил Томовски от Галичник си вадят османски паспорти с фалшиви имена На 1 май минават границата при Батак и през Старчища заминават за Кичевско, където се присъединяват към четата на [[Янаки Янев]].<ref name="ИИ 12"/> Кокалевски е нелегален четник на Организацията от 1902 година до 1908 година,<ref name="Свидетелства 395"/> като взима участие и в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година.<ref>{{Книга за мияците|158}}</ref> Ранен е при сражението в местността Лингура при село Гюгянци, Кратовско.<ref name="Свидетелства 395"/> На 9 февруари 1943 година, като жител на Перущица, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 395"/> която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 396">{{Свидетелства|396}}</ref> <gallery caption="" class="center"> Файл:Nikola Kokalevski Petition 1.jpg | Животописна бележка на Кокалевски към молбата му за българска пенсия, 9 февруари 1943 г. Файл:Nikola Kokalevski Petition 2.jpg | Животописна бележка на Кокалевски към молбата му за българска пенсия, 9 февруари 1943 г. Файл:Nikola Kokalevski Petition 3.jpg | Животописна бележка на Кокалевски към молбата му за българска пенсия, 9 февруари 1943 г. Файл:Nikola Kokalevski Perushtitsa Municipality Certificate.jpg | Удостоверение на Кокалевски от Перущенската община към молбата му за българска пенсия, 15 февруари 1943 г. Файл:Nikola Kokalevski Ilinden Organisation Certificate.jpg | Удостоверение на Кокалевски от Илинденската организация към молбата му за българска пенсия, 19 февруари 1943 г. </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кокалевски, Никола}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Лазарополе]] [[Категория:Починали в Перущица]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Перущица]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] tqss1z0ibzvpmke0jdk2rujh8zcrvwl 12214166 12214164 2024-04-25T14:39:14Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG |мини|дясно|250п|Бойното ръководно тяло на [[Дебърско-Кичевски революционен район|Дебърско-Кичевския район]] в 1903 година. 1. войводата [[Янаки Янев|Наке Янев]] от Лавчани, Кичевско; 2. войводата [[Лука Джеров]] от Битоля; 3. войводата [[Христо Настев]] от Щип; 4. войводата [[Климент Групчев]] от Охрид; 5. войводата [[Павел Караасанов|Павле Караасан]] от Лазарополе; 6. сигналистът на четата Никола Гюрев Кокалевски от Лазарополе; 7. комитата Иванчо от Пополжани, Кичевско; 8. районният началник на Горна Копачка - [[Стоян Милошев]] от Кленоец, Кичевско. 9. Скрит легален деец на ВМОРО. Фотографията е дело на Георги Кузманов от Дебър]] '''Никола Гюров (Гюрев) Кокалевски''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].<ref name="Свидетелства 395">{{Свидетелства|395}}</ref><ref name="ИИ 10">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1933 | month = май | title = Патилата на една група четници отъ Дебърско въ Сърбия (Спомени на бившия четникъ Никола Боровъ Кокалевски) | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = 5 | issue = 6 (46 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> == Биография == Кокалевски е роден в 1873 година<ref>Към 9 февруари 1943 година е на 70 години.</ref> в мияшкото село [[Лазарополе]]. Кокалевски е правнук на възрожденеца [[Гюрчин Кокале]].<ref name="Свидетелства 395"/> Влиза във ВМОРО.<ref name="Свидетелства 395"/> През зимата на 1898/1899 година заминава при зет си Тома Хаджиевски в Русе на печалба. Там се включва в дейността на Македонската организция и по препотъка на [[Борис Сарафов|Сарафов]], [[Александър Протогеров|Протогеров]], [[Илия Балтов (ВМОК)|Балтов]] и [[Борис Сугарев|Сугарев]] той и [[Кръстьо Алексов]] се записват в Русенското стрелково дружество, за да бъдат обучени за четническа дейност. В 1901 година започват да установяват връзки с младежи от Дебърско и Реканско, установили се в Североизточна България и привличат 15 души. Сред тях са Иван Кръстев Терзиев от Тресонче, Стефан Неделков от [[Мешеища]], Коце Заиров от [[Тетово]]. През пролетта на 1902 година четата пристига в София. Срещат се с водача на ВМОК генерал [[Иван Цончев|Цончев]] и с върховистките войводи [[Максим Ненов]] и [[Павел Караасанов]], които им обясняват, че централитите не дават канал за вътрешността като Ненов им предлага да се присъединят към неговата чета. Централисткият водач [[Гоце Делчев|Делчев]] ги съветва да не бързат да навлизат в Македония. Повечето от четниците, между които Алексов, Неделков и Зафиров, остават в София като някои се присъединяват към Ненов, а останалите - Караасанов, Терзиев от Тресонче, дедо Миле Керела, [[Тале Кръстев]] от Галичник, Христо Йосифов<ref name="ИИ 10"/> и Кокалевски от Лазарополе и още трима тръгват за вътрешността по канал на Делчев. За войвода е определен Караасанов, а за секретар Делчев им праща [[Никола Пешков]]. Четата от 10 души тръгва на 11 април от София и на 12 април пристига с влака във Враня, където трябва да ги посрещне куриера Тале от Прилеп, минаваш за търговец на въжета. Тале обаче случайно разкрива преминаването на четата и във Враня те са арестувани и бити от сръбските власти. Върнати са в Ниш, затворени в затвора и отново бити с камшици. От Ниш са откарани в Белград,<ref name="ИИ 11">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1933 | month = май | title = Патилата на една група четници отъ Дебърско въ Сърбия (Спомени на бившия четникъ Никола Боровъ Кокалевски) | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = 5 | issue = 6 (46 | pages = 11 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> където отново са измъчвани. Василко Георгиев Кокалевски от Лазарополе ходатайства пред Вътрешното министерство и след три дена четата е върната в България.<ref name="ИИ 12">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1933 | month = май | title = Патилата на една група четници отъ Дебърско въ Сърбия (Спомени на бившия четникъ Никола Боровъ Кокалевски) | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = 5 | issue = 6 (46 | pages = 12 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> Кокалевски заедно с Караасанов и Терзиев заминава към края на април 1902 година за Пловдив, където с помощта на Михаил Томовски от Галичник си вадят османски паспорти с фалшиви имена На 1 май минават границата при Батак и през Старчища заминават за Кичевско, където се присъединяват към четата на [[Янаки Янев]].<ref name="ИИ 12"/> Кокалевски е нелегален четник на Организацията от 1902 година до 1908 година,<ref name="Свидетелства 395"/> като взима участие и в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година.<ref>{{Книга за мияците|158}}</ref> Ранен е при сражението в местността Лингура при село Гюгянци, Кратовско.<ref name="Свидетелства 395"/> На 9 февруари 1943 година, като жител на Перущица, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 395"/> която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 396">{{Свидетелства|396}}</ref> <gallery caption="" class="center"> Файл:Nikola Kokalevski Petition 1.jpg | Животописна бележка на Кокалевски към молбата му за българска пенсия, 9 февруари 1943 г. Файл:Nikola Kokalevski Petition 2.jpg | Животописна бележка на Кокалевски към молбата му за българска пенсия, 9 февруари 1943 г. Файл:Nikola Kokalevski Petition 3.jpg | Животописна бележка на Кокалевски към молбата му за българска пенсия, 9 февруари 1943 г. Файл:Nikola Kokalevski Perushtitsa Municipality Certificate.jpg | Удостоверение на Кокалевски от Перущенската община към молбата му за българска пенсия, 15 февруари 1943 г. Файл:Nikola Kokalevski Ilinden Organisation Certificate.jpg | Удостоверение на Кокалевски от Илинденската организация към молбата му за българска пенсия, 19 февруари 1943 г. </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кокалевски, Никола}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Лазарополе]] [[Категория:Починали в Перущица]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Перущица]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] ckm2qf92httgmjbx5hs80hoomwzbdkl 0 787821 12214380 11851316 2024-04-25T19:23:22Z 87.121.89.112 /* Кабинет */ wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Стефан Янев 2 | номер = 98-о | държава = България | снимка =Second_government_of_Stefan_Yanev.jpg | описание =Обща снимка на членовете от кабинета | мандат = служебно | сформирано = 16 септември 2021 г. | разпуснато = 13 декември 2021 г. | министър-председател = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] | дни = | заместник = {{ubl|[[Гълъб Донев]]|[[Бойко Рашков]]|[[Атанас Пеканов]]}} | партия = безпартийни, един от [[БСП]], един от [[ДСБ]] и един от [[ИТН]] | коалиция = | народно-събрание = | държавен-глава = [[Румен Радев]] | брой = 19 | мъже = 16 | жени = 3 | секретари = | избрано-от = [[Румен Радев]] | разпуснато-от = | бюджет = | предишно = [[Правителство на Стефан Янев 1|Янев 1]] | следващо = [[Правителство на Кирил Петков|Петков]] }} '''Второто служебно правителство на Стефан Янев''' е [[Правителства на България|деветдесет и осмото правителство]] на [[Република България]] (седмото служебно). То действа от 16 септември 2021 г. до 13 декември 2021 г., назначено от [[президент на Република България|президента]] [[Румен Радев]].<ref name="ДВ">[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=29C1A611DB42FFDFCD317E489331134C?idMat=162189 Указ №244] от 16 септември 2021 г. Обн. ДВ бр. 77 от 16 септември 2021 г.</ref> == Кабинет == В състава му влизат следните 19 министри<ref name="ДВ"/>: {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>1</sup>,<br> [[министър на труда и социалната политика|труд и социална политика]]|[[Гълъб Донев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>2</sup>,<br> [[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Бойко Рашков]]||БСП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>3</sup>|[[Атанас Пеканов]]||}} {{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Валери Белчев]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]]|[[Георги Панайотов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Стойчо Кацаров]]||ДСБ}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|регионално развитие и благоустройство]]|[[Виолета Комитова]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Николай Денков]]||}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Светлан Стоев]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Янаки Стоилов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Велислав Минеков]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите на България|околна среда и води]]|[[Асен Личев]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите на България|земеделие, храни и гори]]|[[Христо Бозуков]]||}} {{министър2|[[министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|транспорт, информационни технологии и съобщения]]|[[Христо Алексиев (политик)|Христо Алексиев]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на икономиката на България|икономика]]|[[Даниела Везиева]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Андрей Живков]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]] |[[Стела Балтова]]||}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младежта и спорта]]|[[Андрей Кузманов]]||}} {{министър2 край}} * <sup>1</sup>: – отговарящ за икономическите и социалните политики. * <sup>2</sup>: – отговарящ за обществен ред и сигурност. * <sup>3</sup>: – отговарящ за средствата от Европейския съюз. === Промени в кабинета === ==== от 29 октомври 2021 ==== {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Иван Демерджиев]]||}} {{министър2 край}} == Вижте също == * [[Правителство на Стефан Янев 1]] == Източници == <references /> {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2021 година]] [[Категория:Служебни правителства на Република България|Служебни правителства на Република България]] 74tky7fmwl4esty61rus44oclbm1cnu 0 788211 12214633 12059600 2024-04-26T00:46:30Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|място на смъртта=[[Павия]], [[Миланско херцогство]]|описание=граф на [[Синьория Вилар|Вилар]] и на [[Графство Танд|Танд]]|религия=[[Католицизъм]]|герб=Blason René de Savoie le Grand Bâtard (1468-1525).svg|съпруга=[[Анна Ласкарис]]|потомство=[[Клавдий Савойски-Вилар|Клавдий]]<br>Магдалена<br>[[Хонорат II Савойски-Вилар|Хонорат]]<br>Изабела<br>Маргарита|баща=[[Филип II Савойски]]|майка=[[Либера Портонери]]|предшественик=[[Антоан дьо Леви]]|наследник=[[Хонорат II Савойски-Вилар]]|други титли=Главен разпоредител на френския двор (1519 - 31 март 1525)<br>Губернатор на Прованс (1515 - 31 март 1525)<br>Велик сенешал на Прованс (1515)|династия=[[Савойска династия]] по произход<br>|управление=[[1501]] - [[1525]]|погребан=църквата Сент Мари дьо [[Танд]]|роден=ок. 1473}} '''Райнер Савойски-Вилар''', нар. още „Големи Извънбрачни Савойски“ ({{Lang|it|Renato di Savoia-Villars}}, detto il "Gran bastardo di Savoia", Ренато ди Савоя-Вилар, {{Lang|fr|René de Savoie, dit le « Grand Bâtard de Savoie »}}, Рене дьо Савоа; * ок. [[1473]] г.,<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-renato-di-conte-di-tenda_%28Enciclopedia-Italiana%29/|заглавие=SAVOIA, Renato di, conte di Tenda|автор=Armando Tallone|дата=1936|труд=Enciclopedia Italiana|език=it|достъп_дата=20 септ. 2021}}</ref><ref name="Germain p.250">{{Cite book|title=Personnages illustres des Savoie|accessdate=novembre 2017|year=2007|publisher=Autre Vue|location=Lyon|lang=fr|isbn=978-2-915688-15-3|page=520,|pages=619}}.</ref> † [[31 март]] [[1525]] в [[Павия]], [[Миланско херцогство]]), е благородник, граф на [[Синьория Вилар|Вилар]] ([[1497]]) и на [[Графство Танд|Танд]] ([[1501]]). Той е основоположник на кадетската линия на [[Савойска династия|Дом Савоя]] [[Савоя-Вилар]], известна също като Савоя-Танд. == Произход == Райнер е извънбрачен син на [[Филип II Савойски]] (* 1438 † 1497), 7-ми [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]],<ref name=":0">Samuel Guichenon, ''Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie...'', Livre 1, chez Jean-Michel Briolo, 1660, p. 607.</ref> и на метресата му [[Либера Портонери]] (* ок. 1448 † 1511 или 1525). Някои френски автори като мемоаристът [[Луи дьо Рувроа, херцог дьо Сен Симон|Луи дьо Рувроа дьо Сен Симон]] от XVII – XVIII век и историкът Мишел Жермен от 20 век<ref name="Germain p.250" /> взимат [[генеалогия]]та на историка [[Самюел Гишенон]] от XVII век,<ref name=":0" /> който бърка майка му с втората любовница на херцога [[Бона ди Романяно]]. Има един брат и една сестра: * [[Антония Савойска|Антония]] († 1500), '''господарка на Монако''' като съпруга на Жан Грималди, господар на [[Монако]] и [[Антиб]] като [[Жан II (Монако)|Жан II]] (1494) * Петер († 1458), епископ на [[Женева]] Има трима полубратя и една полусестра от първия брак на баща си с [[Маргарита дьо Бурбон]], четирима полубратя и една полусестра от втория брак на баща си и един полубрат и четири полусестри от извънбрачната му връзк. == Биография == === Ранни години === Баща му го припознава в завещанието си от 1496 г. Райнер става четвъртият претендент за трона на [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]] след полубратята си [[Филиберт II (Савоя)|Филиберт]], [[Карл III (Савоя)|Карл]] и [[Филип Савойски-Немур]].<ref name="Gentile">{{Cite journal|last=Luisa Clotilde Gentile|year=2015|title=Les bâtards princiers piémontais et savoyards|url=https://www.academia.edu/28550639/_Les_b%C3%A2tards_princiers_pi%C3%A9montais_et_savoyards_in_La_b%C3%A2tardise_et_l_exercice_du_pouvoir_XIIIe-_debut_XVIe_si%C3%A8cle_atti_del_convegno_Li%C3%A8ge_2008_Revue_du_Nord_hors_s%C3%A9rie._Collection_Histoire_31_2015_|journal=Revue du Nord|language=|volume=|issue=31|page=387-410|issn=|access-date=10 mars 2017}} ''in'' Bousmar E., Marchandisse A., Masson Ch et Schnerb B. (dir.), ''La bâtardise et l'exercice du pouvoir en Europe du 13e au début du 16e siècle'', Villeneuve d'Ascq, Revue du Nord, 2015 (Hors série, Collection Histoire, n°31).</ref> По повод легитимирането си той получава като [[апанаж]] [[Брес]]. Легитимността му е потвърдена от неговия полубрат и братовчед [[Филиберт II (Савоя)|Филиберт II]] през 1497 г.<ref name=":1">Samuel Guichenon, ''Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie...'', Livre 3, chez Jean-Michel Briolo, 1660, <abbr>p.</abbr> 239-240.</ref> и отново през 1499 г. от император [[Максимилиан I]].<ref name="Gentile" /> Той е отгледан в двора на [[Миланско херцогство|Милано]] при вдовицата на [[Галеацо Мария Сфорца]] [[Бона Савойска]], след което на 10-годишна възраст следва баща си при император [[Максимилиан I]], после отива във Франция и накрая в Савоя по време на регентството на [[Бианка Монфератска]]. Когато баща му успява да се възкачи на трона през 1496 г., Райнер става лейтенант на Савойското херцогство.<ref name=":2" /> През 1500 г. става генерален губернатор на Савоя. Той не е такъв за дълго поради брака на своя полубрат Филиберт II с [[Маргарита Австрийска (1480 – 1530)|Маргарита Австрийска]], която не го понася.<ref name=":1" /> [[Файл:Quadro_Municipio_(2).jpg|ляво|мини| Детайл от картина с Ана Ласкарис дьо Танд (анонимен художник от 18 век).|212x212пкс]]Той е втори съпруг на [[Анна Ласкарис]]<ref>François-Alexandre de La Chenaye-Aubert, ''Dictionnaire de la noblesse, contenant les généalogies, l'histoire et la chronologie des familles nobles de France'', <abbr>t.</abbr> VIII, Paris, Veuve Duchesne, 1774, p. 139-142.</ref>, наследничка на [[Графство Танд]], с която сключва брачен договор на 28 януари 1501 г. в [[Танд]].<ref name=":3">Henri de Panisse-Passis, ''Les comtes de Tende de la maison de Savoie'', Librairie Firmin-Didot et Cie, 1889, p.6.</ref><ref name=":4">Charles de Ribbe, ''La société provençale à la fin du Moyen Âge, d'après des documents inédits'', Paris, Perrin, 1898, <abbr>p.</abbr> 451</ref> По онова време той е управител на Ница. Графът на Танд преотстъпва по-голямата част от имуществото си на дъщеря си на 28 януари 1501 г.<ref name=":3" /> В брачния договор е посочено, че Райнер Савойски трябва да вземе името и [[герб]]а на Графовете на Танд. === Конфликт с Маргарита Австрийска === През [[1501]] г. херцог [[Филиберт II (Савоя)|Филиберт II Савойски]] се жени повторно за Маргарита Австрийска. Тя не обича Райнер и баща ѝ император [[Максимилиан I]] анулира легитимността му през [[1502]] г. Маргарита, която има все по-голямо влияние върху съпруга си, съди Райнер и през 1503 г. задължава съпруга си да анулира акта за легитимация, който му е дал през 1499 г.<ref name=":2" /><ref name=":4" /> Райнер се укрива във Франция при своята полусестра - [[Списък на графовете на Ангулем|графинята на Ангулем]] [[Луиза Савойска]], майка на френския крал [[Франсоа I]]. Срещу него е образувано съдебно производство, по време на което са му конфискувани всичките владения в [[Савойски държави|херцогството]]. Графство Вилар минава у Маргарита Австрийска. За него остава само [[феод]]ът Танд, право на съпругата му. Неговият полубрат Филиберт II умира през 1504 г. без потомци и е наследен от по-малкия му брат [[Карл III (Савоя)|Карл]] под името Карл II.<ref name=":4" /> Маргарита Австрийска отново се намесва и пречи на опитите на Карл II да върне на Райнер отнетите земи.<ref name=":2" /> След това той обвинява Жак дьо Буси, господар на Ейрия, че е накарал да отровят херцог Филиберт II с отровни сладки ябълки, направени в [[Лион]] от пиемонтски лекар. Споменатият лекар е измъчван и признава.<ref>Charles Buet, ''[https://books.google.it/books?id=1D2_7bhDxccC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false Les ducs de Savoie aux XVe et XVIe siècles]'', Tour.</ref> След смъртта на тъста си граф Жан-Антоан през 1509 г. Райнер и съпругата му на 12 септември получават почитта на техните васали от Танд и на всичките им феодали по поречието на река Жен и в [[Списък на графовете и маркграфовете на Прованс|Прованс]].<ref name=":5">Henri de Panisse-Passis, ''Comtes de Tende de la maison de Savoie'', 1889, <abbr>p.</abbr> 15.</ref> === На служба при френския крал === Райнер Савойски-Вилар отдава почит на краля на Франция [[Луи XII]]<ref name=":1" /> на 20 юли 1510 г. за [[Графство Танд]].<ref name=":5" /> Той получава от краля длъжностите на Губернатора на Прованс и Велик [[сенешал]] на Прованс<ref name=":1" /> на 11 февруари 1515 г.<ref>Sous la direction d'Édouard Baratier, Georges Duby et Ernest Hildesheimer, ''Atlas historique. Provence, Comtat Venaissin, principauté d’Orange, comté de Nice, principauté de Monaco'', Paris, Librairie Armand Colin, 1969</ref> През същата година той присъства с целия френски двор на кръщението в [[Амбоаз]] на племенника си - [[дофин]]ът [[Франсоа I|Франсоа]].<ref name=":1" /> Кралят на Франция, който желае да завладее [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] (вижте [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италиански войни]]), го праща в Швейцария като посланик. Луи XII обаче умира на 1 януари 1515 г. Опитът за съюз завършва с [[Битка при Мариняно|битката при Мариняно]], в която участва и Райнер.<ref name=":1" /> Поради участието си в [[Пета италианска война|Петата италианска война]], новият крал Франсоа I - племенник на Райнер го назначава за Велик майстор на Франция (т.е. за надзирател на кралското домакинство),<ref name=":1" /> с писма от 31 октомври 1519 г., която длъжност той запазва до смъртта си. Около 1519-1520 г. Райнер кара да построят големия кораб Сент Мари дьо Бонавентюр, наречен ''La Grande Maîtresse'',<ref>Max Guérout, Bernard Liou, ''La Grande Maîtresse, nef de François <abbr>Ier</abbr>: recherches et documents d'archives'', Presses de l'Université Paris-Sorbonne, Paris, 2001 {{ISBN|2-84050-184-8}} ([https://books.google.fr/books?id=S7DEVrzdwzQC&printsec lire en ligne]).</ref> на който служи като [[флагман]]. Корабът тръгва от [[Марсилия]] на 24 август 1520 г. за защита на [[Хоспиталиери]]те от нападение от турците. Той се връща в Марсилия на 6 януари 1521 г. По време на тази експедиция адмирал Кристоф дьо Шаной е убит в [[Бейрут]]. През май 1522 г. корабът е част от експедицията, командвана от Райнер Савойски - адмирал и Педро Наварски - генерал -лейтенант в помощ на Генуа. Корабът участва в отбраната и снабдяването на Марсилия по време на обсадата на града от конетабъла дьо Бурбон през 1524 г. Райнер заема кораба за 1500 [[екю]] на месец на племенника си Франсоа I между 28 юни 1524 г. и 30 април 1525 г. === Смърт === При [[Битка при Павия (1525)|битката при Павия]] на 24 февруари1525 г. той е ранен и пленен. Изглежда, че умира в резултат на нараняванията си, преди синът му [[Клавдий Савойски|Клавдий]] да може да плати откуп.<ref name=":2" /> Тялото му е погребано в параклиса „Сен Луи“ на църквата „Сент Мари дьо [[Танд]]“. След смъртта на Райнер Савойски-Вилар полусестра му [[Луиза Савойска]] изчислява цената на кораба ''La Grande Maîtresse.'' Той е купен за Франсоа I от леля му, графиня дьо Вилар и Танд между юли и август 1526 г.,<ref>Paolo Cozzo, ''Stratégie dynastique chez les Savoie: une ambition royale, <abbr>xvie</abbr>-<abbr>xviiie</abbr> siècle,'' dans Juliusz A. Chrościcki, Mark Hengerer, Gérard Sabatier, , Les Editions de la MSH, 2015, 412 <abbr>p.</abbr>(ISBN 978-2-73511-686-7</> [https://www.academia.edu/10942557/Strat%C3%A9gie_dynastique_chez_les_Savoie_une_ambition_royale_XVI-XVIII_si%C3%A8cle_in_J.A._Chroscicki_M._Hengerer_G._Sabatier_eds_Les_fun%C3%A9railles_princi%C3%A8res_en_Europe_XVI-XVIII_si%C3%A8cle_I_Le_grand_th%C3%A9%C3%A2tre_de_la_mort_Ch%C3%A2teau_de_Versailles_-_Paris_2012_pp._217-235 lire en ligne]), <abbr>p.</abbr> 228-229 (Carte).</ref> Н 2 януари 1562 г. херцог [[Емануил Филиберт Савойски|Емануил-Филиберт Савойски]], син на Карл III и племенник на Райнер, декларира с писмо, че синът на Райнер, Клавдий Савойски - граф на Танд и неговите потомци ще могат да наследят [[Савойски държави|Савойските държави]], ако директната линия изчезне. == Брак и потомство == ∞ 28 януари 1501 за [[Анна Ласкарис]], [[Графство Танд|графиня на Танд]] (* ноември 1487, † сл. 10 юли 1554), дъщеря на Жан-Антоан дьо [[Ласкарис-Вентимиля]] и Изабел д'Англюр. Те имат двама сина и три дъщери:<ref name="Guichenon p.241">{{Харвардска система за цитиране|Samuel Guichenon|p=241 Tome troisième ([https://books.google.fr/books?id=uUnWcLc_qysC&pg=PA241 lire en ligne])}}.</ref> * [[Клавдий Савойски-Вилар]] (* 27 март 1507, † 23 април 1566 в Кадраш), [[Графство Танд|граф на Танд]], граф на [[Сомарива дел Боско|Сомарива]] през 1561 г. и губернатор на [[Прованс]] от 1525 до 1566 г.; ∞ 1. 10 май 1534 за Мария дьо Шабан дьо Ла Палис, дъщеря на маршал Жак II дьо Шабан дьо Ла Палис, от която има една дъщеря и двама или трима сина 2. 19 август 1539 за Франсоаз дьо Фоа-Кандал, дъщеря на Жан дьо Фоа-Кандал, граф на Гюрсон и [[Льо Фле|Фле]], и съпругата му Анна, дъщеря на Луи дьо Вилньов, маркиз дьо Тран. Имат една дъщеря; * Магдалена Савойска-Вилар (* ок. 1510, † 1586), ∞ 1526 за [[конетабъл]] [[Ан дьо Монморанси]] (* 1493, † 1567), от когото има четирима сина и две дъщери; * [[Хонорат II Савойски-Вилар]] (* 1511, † 20 септември 1580 в Пресини ан Турен), '''1-ви маркиз на Вилар''', наследява графствата Танд и Сомарива след смъртта на племенника си [[Хонорат I Савойски-Вилар|Хонорат Савойски]] през 1572 г.; ∞ ок. 1540 за Жана-Франсоаз дьо Фоа-Кандал, [[виконт]]еса на [[Кастиьон ла Батай|Кастиьон]], от която има една дъщеря. Назначен за маршал на Франция през 1571 г. и за адмирал на Франция през 1572 г. * Изабела Савойска-Вилар († сл. 5 септември 1552), ∞ ок. 1530 (договор) за Рене дьо Бастарне, син на Франсоа дьо Батарне и граф на [[Льо Бушаж (Изер)|Бушаж]], от когото има две дъщери. * Маргарита Савойска-Вилар († 15 юли или 20 август 1591), ∞ 1535 за Антоан II Люксембургски († 1557), граф на [[Бриен (графство)|Бриен]] и на Лини, син на Шарл Люксембургски, граф на Бриен, Лини и Руси, и съпругата му Шарлот д'Естутвил, дама на Beyne. == Вижте също == * [[Савойско херцогство]] * [[Савойска династия]] * [[Сеньория Вилар]] * [[Графство Танд]] == Източници == === Библиография === * {{Икона|fr}} Samuel Guichenon, ''Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires, et autres preuves authentiques'', chez Jean-Michel Briolo, 1660 * {{Икона|fr}} François-Alexandre de La Chenaye-Aubert, ''[https://books.google.it/books?id=dR8VAAAAQAAJ&pg=PA739&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Dictionnaire de la noblesse, contenant les généalogies, l'histoire et la chronologie des familles nobles de France]'', <abbr>t.</abbr> VIII, Paris, Veuve Duchesne, 1774 * {{Икона|fr}} Henri de Panisse-Passis, ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k54998927 Les comtes de Tende de la maison de Savoie]'', Librairie Firmin-Didot et Cie, 1889 * {{Икона|it}} Armando Tallone - ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-renato-di-conte-di-tenda_%28Enciclopedia-Italiana%29/ SAVOIA, Renato di, conte di Tenda]'', in Enciclopedia Italiana (1936) * {{Икона|it}} ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-renato-di-conte-di-tenda/ Savòia, Renato di, conte di Tenda]'', in Enciclopedia on line * {{Икона|fr}} «[http://jean.gallian.free.fr/savoie/Images/P12a.pdf Généalogie de la maison de Savoie-Tende] <small>[http://archive.wikiwix.com/cache/index2.php?url=http%3A%2F%2Fjean.gallian.free.fr%2Fsavoie%2FImages%2FP12a.pdf archive]</small>», Généalogies historiées et blasonnées, sur le site ''jean.gallian.free.fr''. * {{Икона|en}} ''[https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#Renedied1525B RENE bâtard de Bresse]'', на Medlands. == Бележки == {{Reflist}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Франция|История|Биографии}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] tdxqx1ypoyepoan9mofwua59caym3nv 0 788460 12214193 11606936 2024-04-25T14:55:39Z Litev 24603 /* Източници wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Стефания Николова Икономова''', по мъж '''Мирска''', е българска [[учителка]], [[преводачка]] и благодетелка.<ref name="Назърска">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://journals.uni-vt.bg/izdatel/bul/vol10/iss2/5 | заглавие = “Да обича родината си и да работи за нея”: публицистиката и преводачката Стефания Икономова-Мирска (1858 – 1937 г.) | достъп_дата = 24 септември 2021 г | фамилно_име = Назърска | първо_име = Жоржета | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = списание „Издател“ | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Биография == Родена е на 1 май 1858 г. в [[Разград]], в семейството на възрожденските учители [[Никола Икономов – Жеравненеца|Никола Икономов]] и [[Станка Николица-Спасо-Еленина]]. През април 1870 г. заминава да учи въе Фундуклеевата девическа гимназия в [[Киев]] с руска стипендия. Заедно с нея заминават търновките [[Фана Стамболова]] и [[Евгения Аимиева]], котленката [[Нина Калудова]], [[Христина Желязкова]] от [[Тулча]], [[Царевна Миладинова]] от [[Охрид]] и [[Теодора Стоилова]] от [[Пловдив]]. Настанени са в пансиона на графиня Левашюва. През 1877 – 1878 г. завършва педагогически курс с отличие. През май 1878 г. се завръща в Разград, по покана на председателя на Варненския градски съвет [[Велико Христов]], за да стане първата учителка. Във Варна се запознава с [[Кръстьо Мирски (политик)|Кръстю Мирски]], за когото се омъжва през септември 1879 г. Имат 8 деца.<ref name="Назърска"/> По нейна инициатива се създадава Варненското женско дружество „Майка“. Членува и е председателка, до 1902 г., на Женското дружество „Саморазвитие“, което има за цел „повдигането на жената в умствено отношение и приучаването ѝ към дружествен живот“. Дружеството открива във Варна девическо професионално училище, създава читалище с библиотека и салон за лекции. Изнася сказки за майката на [[Гьоте]] и за семейството като първи възпитател.<ref name="Назърска"/> През 1912 г., по инициатива на митрополит [[Симеон Варненски и Преславски]], създава „Християнско благотворително и просветно братство“, което подпомога бедните семейства на войниците и е избрана в настоятелството му. През януари 1912 г. се включва в Женската група на Радикалдемократическата партия във Варна.<ref name="Назърска"/> В продължение на над 30 години публикува в централни и местни вестници „Славянин“, „Българин“, „Искра“, „Черно море“ и списанията „Гражданка“, „Домашен приятел“, „Извор“. Превежда художествена литература от руски език.<ref name="Назърска"/> Умира на 2 януари 1937 г. във Варна. == Външни препратки == * [http://catalog.libvar.bg/view/show_person_data.pl?id=1443&SRV=true&LANG=bg&TYPE=all Данни за дейността на Стефания Икономова-Мирска във варненската преса - 1890-1937 гг.] == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Икономова-Мирска, Стефания}} [[Категория:Български благодетели]] [[Категория:Български преводачи на рускоезична литература]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Родени в Разград]] [[Категория:Починали във Варна]] 4ouf0dof38on43tb0qfcps21fhmvfq9 0 788802 12214529 11836065 2024-04-25T23:12:34Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|място на раждане=[[Фермо]], [[Миланско херцогство]]|място на смъртта=[[Римини]], [[Сеньория Римини]]|герб=[[Файл:Arms of the House of Sforza.svg|100px]] [[Файл:Blasone Malatesta.svg|100px]]|династия=[[Сфорца]] по произход<br>[[Малатеста]] по брак|потомство=Галеото<br>[[Джована Малатеста|Джована]]|баща=[[Франческо I Сфорца]]|майка=[[Джована д'Акуапенденте]]|управление=[[1442]] – [[1449]]|предшествана от=[[Джинерва д'Есте]]|наследена от=[[Изота дели Ати]]|описание=сеньора на [[Синьория Римини|Римини]]|погребана в=Храм Малатеста в [[Римини]]|съпруга на=[[Сиджизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]]}} '''Полисена Сфорца''' ({{Lang|it|Polissena Sforza}}; * [[1428]] в замъка на [[Фермо]], [[Миланско херцогство]], † [[юни]] [[1449]] в [[Римини]], [[Сеньория Римини]])<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fmg.ac/Projects/MedLands/MILAN.htm#PolissenaSforzaMSigismondoPandolfoMalate|заглавие=Polissena Sforza|автор=Charles Fawles|труд=Medlands|достъп_дата=1 окт. 2021}}</ref> е италианска благородничка от фамилията [[Сфорца]], е чрез женитба господарка на [[Синьория Римини|Римини]]. == Произход == Тя е извънбрачна дъщеря на миланския херцог [[Франческо I Сфорца]] (* 1401 † 1466) и любовницата му [[Джована д'Акуапенденте]] (*/† 15 век), нар. ''Ла Коломбина''. На 16 октомври [[1448]] г. папа [[Николай V]] узаконява нея и всичките извънбрачни деца на баща ѝ.<ref>Maria Nadia Covini. [https://air.unimi.it/retrieve/handle/2434/660350/1268197/SFORZA.Tristano.pdf Sforza, Tristano]. // Посетен на 29 септ. 2021.</ref> Има двама братя и две сестри:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://view.officeapps.live.com/op/view.aspx?src=http%3A%2F%2Fwww.olivierilillo.it%2Fsilvestro%2Fdoc%2F154.doc&wdOrigin=BROWSELINK|заглавие=Secondo Sforza: un condottiero del ‘400|автор=Alberto e Silvia Silvestro|дата=1988|достъп_дата=1 окт. 2021}}</ref> * Полисена (* ? † като малка) * Сфорца (* 1429 † 1430) * [[Сфорца Секондо Сфорца|Сфорца Секондо]] (* 1435 † 1491/1493), първи граф на [[Боргоново Вал Тидоне|Боргоново]] (от 1451), генерален губернатор на [[Парма]] (през 1483), губернатор на [[Пиаченца]] (през 1484), съпруг на [[Антония дал Верме]] * [[Друзиана Сфорца|Друзиана]] (* 1437 † 1474), съпруга на [[Джано Фрегозо (1405 – 1448)|Джано Фрегозо]], 24-ти дож на [[Генуезка република|Република Генуа]], и на [[кондотиер]]а [[Якопо Пичинино]], маркиз на Боргоново, [[Вал Тидоне]], Рипалда, [[Борго Вал ди Таро]] и [[Сомаля]], граф на [[Пелегрино Парменсе]], [[Венафро]] и [[Компиано]], господар на [[Кастелвисконти]], [[Кастел'Аркуато]] и др. Освен това има една полусестра от първия брак на баща ѝ с [[Полисена Руфо]], на която е кръстена,<ref>Имената Сфорца и Друзиана, които са често срещани в различните кадетски клонове на Сфорца през 15 и 16 век, се срещат и до днес в сем. Сфорца Чезарини (''Sforza Cesarini'').</ref> седем или осем полубратя и две или три полусестри от втория му брак с [[Бианка Мария Висконти]], както и тридесет полубратя и полусестри от извънбрачните му връзки. == Биография == Живее със сестра си [[Друзиана Сфорца|Друзиана]] и брат си [[Сфорца Секондо Сфорца|Сфорца Секондо]] при майка им в замъка на [[Фермо]]. С тях живеят и полубрат им [[Тристано Сфорца|Тристано]], и полусестрите им Изота и Изолеа. През юли 1441 г. във Фермо тя се сгодява за [[Сигизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]], господар на [[Синьория Римини|Римини]] и [[Фано]] от 1415 г., за когото се омъжва като втора съпруга на 19 април 1442 г. в [[Римини]]. Първата съпруга на Сиджизмондо [[Джинерва д'Есте]] умира през 1440 г. отровена,<ref name="autogenerato3">[https://condottieridiventura.it/sigismondo-pandolfo-malatesta-di-brescia/ Sigismondo Pandolgo Malatesta di Brescia], на Condottieri di ventura, посетен на 1 окт. 2021.</ref> без да му роди деца. Чрез този втори брак той придобива [[Мондавио]] – зестра на Полисена<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://arte.stile.it/articoli/2002/05/22/300491.php|заглавие=L'origine e la storia della città|дата=22 май 2002|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080221035756/http://arte.stile.it/articoli/2002/05/22/300491.php|архив_дата=21 февр. 2008}}</ref> и столица на [[Викариат|викариата]] с юрисдикция над 24 замъка, които Малатеста кара да украсят и укрепят.<ref>[http://www.valcesano.com/storia_comune_mondavio.htm VALCESANO Mondavio (Pesaro) nelle Marche]. Посетен на 1 окт. 2021</ref> Полисена умира на 21-годишна възраст в Абатство „Сколка“ в [[Кастел Сиджизмондо]] в [[Римини]], вероятно от [[чума]]<ref name="autogenerato1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.webalice.it/antoniomontanari1/arch.2004/arch1/arch/arch.533.html|заглавие=Antonio Montanari * Riministoria,|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303174515/http://www.webalice.it/antoniomontanari1/arch.2004/arch1/arch/arch.533.html|архив_дата=3 март 2016}}</ref> или удушена по заповед на мъжа ѝ.<ref>Armando Laghi, ''[https://www.sistemabibliotecariofano.it/fileadmin/grpmnt/5596/8_Not_1969_8_Laghi_A_.pdf Vannetta Toschi, nobile fanese, madre di Roberto Malatesta]'', Sistema bibliotecario di Fano. Посетен на 1 окт. 2021</ref> Тя е погребана в Храм „Малатеста“ (днешна катедрала „Санта Коломба“) – мавзолей, в който е погребана и първата му съпруга Джиневра. През 1456 г. Сиджизмондо се жени повторно за [[Изота дели Ати]], неговата любовница от 1445 г., когато Полисена все още е жива. Друга негова връзка по време на брака му с Полисена е тази с [[Ванета Тоски|Ванета дей Тоски]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.webalice.it/antoniomontanari1/studi/2005/1040.maometto.html|заглавие=il Rimino - Riministoria|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070528160610/http://www.webalice.it/antoniomontanari1/studi/2005/1040.maometto.html|архив_дата=28 май 2007}}</ref> През 1461 г. папа [[Пий II]] [[Отлъчване от църквата|отлъчва]] и обвинява Сиджизмондо, че е убил съпругите си Джиневра и Полисена.<ref>[http://www.gradara.com/italiano/signoria_malatesta.htm La Signoria dei Malatesta]</ref> Джиневра е отровена, а Полисена е удушена с кърпа. Tвърди се, че кара да затворят да умре от глад в кула [[Францискански орден|францискански]] монах, понеже е виновен, че не е разкрил [[изповед]]ната тайна, разкрита му от Полисена.[[Файл:Piero, ritratto di sigismondo malatesta.jpg|мини|221x221px|[[Сигизмондо Малатеста|Сиджизмондо Малатеста]] на портрет от [[Пиеро дела Франческа]] от 1451 г.]] == Брак и потомство == ∞ юли 1441 (годеж), 23 март 1443<ref name=":0" /> или 19 април 1444<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.olivierilillo.it/silvestro/sforza.htm|заглавие=Sforza Secondo Sforza|достъп_дата=1 окт. 2021}}</ref> в [[Римини]] за [[Сигизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] (* 19 юни 1417 в [[Бреша]]; † 9 октомври 1468 в Римини), господар на [[Синьория Римини|Римини]] и [[Фано]], от когото има син и дъщеря: * Галеото Малатеста (*/† 1442); * [[Джована Малатеста]] (* 1444, † 1511), ∞ 1451 за [[Джулио Чезаре да Варано]] (* 1434 в [[Камерино]], † 9 октомври 1502 в [[Пергола (Италия)|Пергола]]), господар на Камерино и голям [[меценат]], от когото ражда двама сина.<ref>Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Varano da Camerino'', Torino, 1835.</ref> == Вижте също == * [[Миланско херцогство]] * [[Сфорца]] * [[Малатеста]] * [[Сигизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] * [[Сеньория Римини]] == Източници и бележки == <references /> {{Превод от|it|Polissena Sforza|122321199}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Херцози на Калабрия]] [[Категория:Сфорца]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Починали в Римини]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Миланци]] dudfpda13pfgx3fxuh4iyosj0sb9c7z 0 789035 12214553 11943517 2024-04-25T23:27:51Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=аристократ|описание=италианска благородничка|партньор=[[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]]|погребан=[[Храм Малатеста|Храм „Малатеста“]] ([[Римини]])|деца=[[Роберто Малатеста]]<br>[[Салустио Малатеста]]}} '''Ванета Тоски''' ({{Lang|it|Vannetta Toschi}}; * [[1419]] във [[Фано]], † [[30 юни]] [[1475]] в [[Мелдола]]) е италианска благородничка, метреса на [[Сигизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] – италиански [[кондотиер]] и от 1432 до 1468 г. господар на [[Римини]] и на [[Фано]]. == Произход == Тя е дъщеря на Галеото Тоски, известен [[Юрисконсулт|юрист]] от [[Фано]]. == Биография == Баща ѝ посещава двора във Фано на [[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]], господар на [[Римини]] и Фано. Вероятно там Ванета се запознава със Сиджизмондо, който е вдовец от [[Джинерва д'Есте]] от 1440 г. и е на път да се ожени за [[Поликсена Сфорца|Полисена Сфорца]] – дъщеря на [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]], бъдещ [[Миланско херцогство|херцог на Милано]].[[Файл:Rocca_di_Meldola_-_8.jpg|мини|Крепостта Мелдола|256x256пкс]]Няколко години Ванета живее в [[Римини]], докато Пандолфо не се влюбва в [[Изота дели Ати]] и тя е принудена да се върне във Фано, за да следи образованието на децата си. Синът им [[Роберто Малатеста|Роберто]] получава сурово образование за боравене с оръжие от баща си в двора и става доблестен [[кондотиер]]. След няколко години той посреща майка си при себе си, на която поверява крепостта Мелдола. Между 1465 и 1468 г. Ванета е свидетелка на семейните борби за владението на [[Римини]]. Умира в [[Мелдола]] през [[1475]] г. на 56-годишна възраст и е погребана в [[Храм Малатеста|Храма „Малатеста“]] (днешна катедрала „Санта Коломба“ в Римини), поръчан от Сиджизмондо. == Потомство == От [[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] (* 19 юни 1417, † 9 октомври 1468), господар на Римини и на Фано, има един или двама сина: * [[Роберто Малатеста]] (* 1440, † 1482), узаконен 31 август 1450, господар на Римини, ∞ 1471 за Елизабета да Монтефелтро (* 1462 [[Урбино (херцогство)|Урбино]], † 1521 [[Ферара]]), дъщеря на [[Федерико да Монтефелтро]] – успешен италиански [[кондотиер]] и [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]] (1444 – 1482), от която има от която има четири сина и две дъщери * [[Салустио Малатеста]] (* 1450, † 8 август 1470 Римини), узаконен 31 август 1450, военен, наследник на баща си, убит по нареждане на брат си Роберто; вероятен син на [[Изота дели Ати]] == Вижте също == * [[Сиджизмондо Малатеста|Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] * [[Сеньория Римини]] * [[Изота дели Ати]] == Библиография == * Popmpeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini'', Torino, 1835. * [http://www.sistemabibliotecariofano.it/fileadmin/grpmnt/5596/8_Not_1969_8_Laghi_A_.pdf Sistema bibliotecario di Fano. Armando Laghi, ''Vannetta Toschi, nobile fanese, madre di Roberto Malatesta'']. {{Превод от|it|Vannetta Toschi|122324955}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Кралски любовници]] 18wt25eb7y48kvmkfl23lnva45oq2pd 0 789960 12215053 11145080 2024-04-26T10:59:25Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 3×запетая, линк-адрес, нов ред, точка (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[граф]], [[австрийски]] [[фелдмаршал]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = Daun-Wappen SM 1-3.png | герб-описание = Гербът на благородническия род фон Даун }} }} '''Вилхелм Йохан Антон фон Даун''' ({{lang|de|Wilhelm Johann Anton Graf von und zu Daun}}; * [[1621]]; † [[7 юни]] [[1706]]) е [[граф]] на [[Даун (град)|Даун]] (в [[Хунсрюк]]), [[Рейнланд-Пфалц]], [[австрийски]] [[фелдмаршал]], комендант на [[Прага]], участва в защитата на [[Виена]] от турците през 1683 г. == Живот == [[Файл:Dhaun_Eingangsportal+.jpg|мини|ляво|Замък Даун]] Той е син на императорския полковник граф Филип Ернст фон Даун, господар на Холенфелц и Каленборн († 1671) и съпругата му Мария Урсула Грошлаг фон Дипург († 1643), дъщеря на Хайнрих Грошлаг фон Дипург и Урсула Кемерер фон Вормс-Далберг. Вилхелм Йохан започва през 1657 г. служба в австрийската войска. Той е комендант на Прага, участва в защитата на Виена от турците през 1683 г. и през 1694 г. става фелдмаршал. == Фамилия == Вилхелм Йохан Антон фон Даун се жени на 26 март 1664 г. във Виена за графиня Анна Мария Магдалена фон Алтхан (* 1635; † 14 септември 1712), дъщеря на граф Евстах Рудолф фон Алтхан († 1650/52), генерал-комисар в [[Унгария]], и фрайин Анна Маргарета фон Тойфенбах. Те имат децата:<ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00107164&tree=LEO ''Wilhelm Johann Anton Graf von und zu Daun''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler</ref> * Мария Беатрикс Франциска фон Даун (* 9 януари 1665; † 8 януари 1701, Виена), омъжена I. на 2 май 1684 г. за граф Карл Георг Йохан Йозеф Коб фон Нойдинг, II. на 28 февруари 1685 г. за граф Йохан Георг Франц Адам фон Лозенщайн († 1685), III. на 13 януари 1688 г. в „Св. Михаел“, Виена за [[Гундакар Томас фон Щархемберг]] (* 14/15 декември 1663, Виена; † 8 юли 1745, Прага) * [[Вирих Филип фон Даун|Вирих Филип Лоренц]] (* 19 октомври 1668; † 30 юли 1741), фелдмаршал, вицекрал на Неапол, 1712 г. рицар на [[Орден на Златното руно|Ордена на Златното руно]], женен на 4 март 1696 г. за Мария Барбара графиня Херберщайн (* 1675; † 24 ноември 1735); имат двама сина * Хайнрих Рихард Лоренц граф Даун (* 14 април 1673; † 13 юли 1729), фелдмаршал-лейтенант, женен на 31 май 1714 г. за графиня Мария Йозефа Виоланта фон Поймунд и Пайерсберг (* 1692; † 6 октомври 1758); имат две дъщери * Хайнрих Дитрих Мартин Йозеф граф Даун (1678 – 1761), императорски фелдмаршал и дворцов военен съветник == Литература == * Erich Glöckner: ''Eine familienkundliche Abhandlung über das Geschlecht der Daun-Falckensteiner.'' In: ''Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch.'' 1964, ZDB-ID 400096 – 1, S. 80 – 87. * Wilczek, Wappen und Ahnentafeln, Wien, 1983, Wilczek, F., von Häussler, F.J.,v. Halem, H. 131 * ''Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:20 == Източници == <references /> [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Австрийски фелдмаршали]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 1621 година]] [[Категория:Починали през 1706 година]] cm86mp3njfqq9e3y4ncg85ed4dl7jm1 0 789965 12215006 11145128 2024-04-26T10:20:45Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: линк-адрес, нов ред, шльокавица (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = благородник | герб = Wappen Daun.png | герб-описание = Гербът на благородническия род фон Даун }} }} '''Вилхелм II фон Даун''' ({{lang|de|Wilhelm II von Daun}}; † пр. [[8 април]] [[1570]]) е [[благородник]] от род фон [[Даун (род)|Даун]] в [[Даун (град)|Даун]] (в [[Хунсрюк]]), [[Рейнланд-Пфалц]]. == Произход == [[Файл:Dhaun_Eingangsportal+.jpg|мини|ляво|Замък Даун]] Той е син на Петер фон Даун († пр. 25 януари 1552), господар на Календорн, и съпругата му Катарина фон Шезберг, дъщеря на Вилхелм IV фон Шезберг († сл. 21 септември 1534) и Кристина фон Хохкирхен († пр. 1510). Внук е на [[Вилхелм I фон Даун]] († пр. 1523) и Валпургис Кесел фон дер Нойербург. Майка му Катарина фон Шезберг се омъжва втори път за Андреас Бузер фон Ингелхайм. == Фамилия == [[Файл:Daun-Wappen SM 1-3.png|мини|Гербовете на фамилията Даун]] Вилхелм II фон Даун се жени 1543 г. за Анна Шенк фон Шмидбург (* 1528; † сл. 1565), дъщеря на Николаус Шенк фон Шмидбург (* ок. 1500) и Елизабет фон [[Шварценберги|Шварценберг]], дъщеря на Хайнрих фон Шварценберг († 1532). Те имат един син:<ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00208626&tree=LEO ''Wilhelm II von Daun''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler</ref> * Карл фон Даун († пр. 1625), господар на Засенхайм, Каленборн, женен I. за Мария Агнес фон Хаген, наследничка на Засенхайм (* 4 ноември 1561; † сл. 1 декември 1596), II. пр. 12 юни 1601) за Мария Агнес фон Керпен; от първия брак баща на: ** Карл фон Даун († 2 май 1633/30 март 1638), господар на Засенхайм ** Филип Ернст фон Даун († 8 януари 1671), граф на Даун, господар на Холенфелц и Каленборн, императорския полковник, баща на: *** [[Вилхелм Йохан Антон фон Даун]] (1621 – 1706), [[австрийски]] [[фелдмаршал]] == Литература == * Franz Gall: Österreichische Wappenkunde. Handbuch der Wappenwissenschaft. 2. Aufl. Böhlau Verlag, Wien 1992, S. 312, ISBN 3-205-05352-4. * Erich Glöckner: ''Eine familienkundliche Abhandlung über das Geschlecht der Daun-Falckensteiner.'' In: ''Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch.'' 1964, ZDB-ID 400096 – 1, S. 80 – 87. * ''Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:19 == Източници == <references /> [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 16 век]] [[Категория:Починали през 1570 година]] kk9yq842vk1s750qtfdp1fr28ayab89 0 791468 12214507 11191993 2024-04-25T22:52:59Z Elizaiv22 294865 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Macrolepidoptera''' е [[полифилетична група]] едри [[пеперуди]] – част от традиционното разделяне на „малки“ и „големи“ пеперуди – [[Microlepidoptera]] (молци)<ref name="rbe" /> и Macrolepidoptera.<ref name="beshkov14" /> Това разделяне не е филогенетично, т.е. не отразява родствените връзки между пеперудите, но продължава да се използва по прагматични причини. В Macrolepidoptera се включват всички [[Дневни пеперуди]], както и някои семейства едри [[Нощни пеперуди]] ([[Macroheterocera]] и някои други). == Включвани семейства == Macrolepidoptera произлизат от молците и затова молците представляват [[парафилетична]] група. В първоначалното си схващане, Macrolepidoptera също не е била монофилетична. С малки изменения към това традиционно схващане за Macrolepidoptera, някои автори са опитвали да получат монофилетична група.<ref name="kristensen07" /> Но най-новите филогенетични проучвания показват, че това е невъзможно, тъй като „едрите нощни пеперуди“ и Дневните пеперуди (Rhopalocera) не са близкородствени.<ref name="kawahara19" /> И все пак се оказва, че по-голямата част от „едрите нощни пеперуди“ образуват монофилетична група наречена [[Macroheterocera]], така че Macrolepidoptera може да се разглежда като полифилетичен сбор от двата монофилетични клона Rhopalocera и Macroheterocera и няколко други семейства. Тук са изброени 31 семейства обикновено включвани в Macrolepidoptera. === Дневни пеперуди === {{Tree list}} * [[Rhopalocera]] – Дневни пеперуди ** [[Papilionoidea]] *** [[Hesperiidae]] *** [[Lycaenidae]] *** [[Nymphalidae]] *** [[Papilionidae]] *** [[Pieridae]] *** [[Riodinidae]] ** [[Hedyloidea]] *** [[Hedylidae]] {{Tree list/end}} === Macroheterocera === {{Tree list}} * [[Macroheterocera]] „големи нощни пеперуди“ ** [[Mimallonoidea]] *** [[Mimallonidae]] ** [[Drepanoidea]] *** [[Epicopeiidae]] *** [[Drepanidae]] ** [[Noctuoidea]] *** [[Oenosandridae]] *** [[Doidae]] *** [[Notodontidae]] *** [[Micronoctuidae]] *** [[Noctuidae]] ** [[Geometroidea]] *** [[Sematuridae]] *** [[Uraniidae]] *** [[Geometridae]] ** [[Lasiocampoidea]] *** [[Anthelidae]] *** [[Lasiocampidae]] ** [[Bombycoidea]] *** [[Eupterotidae]] *** [[Bombycidae]] *** [[Endromidae]] *** [[Mirinidae]] *** [[Saturniidae]] *** [[Carthaeidae]] *** [[Lemoniidae]] *** [[Brahmaeidae]] *** [[Sphingidae]] {{Tree list/end}} === Други === Други семейства включвани обикновено в Macrolepidoptera, но не попадащи в горните два клона, са [[Axiidae]] и [[Callidulidae]]. == Източници == {{Reflist|refs= <ref name="beshkov14">{{cite book | first = Стоян | last = Бешков | title = Определител на дневните пеперуди в Природен парк „Витоша“, том 1 | year = 2014 | location = София | isbn = 9789549282993 | url = https://www.researchgate.net/publication/312021529 | pages = 15 }}</ref> <ref name="rbe">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/молец/ | заглавие = Речник на българския език: молец | достъп_дата = 31 окт. 2021 }}</ref> <ref name="kristensen07">{{cite journal | first = Niels | last = Kristensen | first2 = Malcolm | last2 = Scoble | first3 = Ole | last3 = Karsholt | title = Lepidoptera phylogeny and systematics: the state of inventorying moth and butterfly diversity | year = 2007 | journal = Zootaxa | volume = 1668 | url = https://www.mapress.com/zootaxa/2007f/zt01668p747.pdf | pages = 699–747 }}</ref> <ref name="kawahara19">{{cite journal | authors = Akito Kawahara et al. | title = Phylogenomics reveals the evolutionary timing and pattern of butterflies and moths | year = 2019 | journal = PNAS | volume = 116 | issue = 45 | doi = 10.1073/pnas.1907847116 | pages = 22657-22663 }}</ref> }}{{Нормативен контрол}} [[Категория:Пеперуди]] [[Категория:Полифилетични групи]] ktn11kf4su4ykk7ztqaabc8aot9254n 0 792821 12214342 12213768 2024-04-25T18:46:44Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki Следва списък с филмите, които са продуцирани или пуснати от [[Кълъмбия Пикчърс]] през 2020 – 2029 г. Някои от филмите са разпространени по кината в [[Съединените щати]] и в други страни от подразпределението на компанията, Sony Pictures Releasing. Той е един от петте най-големи филмови студия. Кълъмбия Пикчърс е дъщерна компания на конгломерата Сони. Всички избрани филми са по кината, освен, ако не са посочени. '''‡''' символизира стрийминг изданието ексклузивно чрез стрийминг услуга. == Пуснати == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right"| 17 януари 2020 г. || [[Лоши момчета завинаги]] || копродукция с Don Simpson/Jerry Bruckheimer Films, Overbrook Entertainment и 2.0 Entertainment<ref name=insight>{{cite web|url=http://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php|title=Film releases|work=Variety Insight|accessdate=May 12, 2017}}</ref><ref>{{cite web|last1=Busch|first1=Anita|title='Bad Boys For Life,' Tom Hanks' Starrer 'You Are My Friend' Get Release Dates From Sony|url=https://deadline.com/2018/05/bad-boys-for-life-will-smith-martin-lawrence-tom-hanks-you-are-my-friend-release-dates-sony-1202386904/|website=Deadline Hollywood|accessdate=May 10, 2018|date=May 10, 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2020 г. || [[Островът на фантазиите]] || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{cite web|last=McNary|first=Dave|url=https://variety.com/2018/film/news/michael-pena-fantasy-island-movie-2020-release-1203071319/|title=Michael Pena's 'Fantasy Island' Movie Lands 2020 Release|date=1 December 2018|website=Variety|accessdate=2 December 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 март 2020 г. || [[Блъдшот (филм)|Блъдшот]] || копродукция с Original Film, Cross Creek Pictures, Bona Film Group, Annabell Pictures, The Hideaway Entertainment и Valiant Entertainment<ref>{{cite web|first=Erik|last=Pedersen|title=Sony Moves Tarantino's Manson Pic, Dates 'Zombieland 2' & 'Little Women'|url=https://deadline.com/2018/07/quentin-tarantino-zombieland-2-little-women-white-boy-rick-sony-release-dates-1202429051/|date=18 July 2018|website=Deadline|accessdate=19 July 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 28 октомври 2020 г. || [[Вещи в занаята: Наследство]] || копродукция с Blumhouse Productions и Red Wagon Entertainment<ref>{{cite web|url=https://www.cinemablend.com/news/2555676/blumhouses-the-craft-legacy-trailer-reveals-connection-to-the-original|title=Blumhouse's The Craft: Legacy Trailer Reveals Connection To The Original|website=CinemaBlend|first=Corey|last=Chichizola|date=September 29, 2020|accessdate=September 29, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 ноември 2020 г. || [[Живот след една година]] || копродукция с Overbrook Entertainment |- | style="text-align:right;" | 23 април 2021 г. || [[Моето семейство срещу машините]] ‡ || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], One Cool Films и Lord Miller Productions, разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|title=Phil Lord and Chris Miller Produced Sony Pictures Animation Movie (2020) – Box Office Mojo|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=phillordchrismiller.htm|website=www.boxofficemojo.com|accessdate=28 January 2018|language=en}}</ref><ref>{{cite news|url=http://michaelrianda.tumblr.com/day/2016/06/26/|title=Michael Rianda|website=tumblr.com|access-date=15 April 2017|archive-date=2020-11-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20201107004743/https://michaelrianda.tumblr.com/day/2016/06/26/}}</ref><ref name="variety netflix">{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/netflix-lord-miller-movie-mitchells-vs-machines-sony-1234889393/|title=Netflix Buys Lord and Miller Animated Film 'The Mitchells vs. The Machines' From Sony|date=January 21, 2021|first=Rebecca|last=Rubin|website=[[Variety]]|access-date=January 21, 2021}}</ref><ref>{{cite web |last= D'Alessandro |first= Anthony |date= January 21, 2021 |url= https://deadline.com/2021/01/sony-sells-lord-miller-film-the-mitchells-vs-the-machines-to-netflix-1234677638/ |title= Sony Sells Lord & Miller Film 'The Mitchells vs. The Machines' To Netflix |website= Deadline Hollywood |access-date= January 21, 2021 }}</ref> |- | style="text-align:right;"rowspan="2" | 11 юни 2021 г. || [[Дракон на желанията]] ‡ || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], Base FX, Beijing Sparkle Roll Media Corporation, Flagship Entertainment Group, Boss Collaboration и Tencent Pictures, разпространен от [[Netflix]]<ref>{{Cite web|last=Donny|first=Elsa|date=January 17, 2020|title='Wish Dragon' Gets A New Release Date Of 2020|url=https://hollywoodreporter.com/wish-dragon-gets-a-new-release-date-of-2020|url-status=live|archive-url=|archive-date=|access-date=January 17, 2020|website=[[The Hollywood Reporter]]}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Cite tweet|user=RadSechrist|number=1318271677822771201|date=October 19, 2020|archiveurl=https://web.archive.org/web/20201021001756/https://twitter.com/radsechrist/status/1318271677822771201|archivedate=October 21, 2020|title=I was head of story on this movie back before Kipo, comes out next year. Love the design of this poster.}}</ref><ref>{{cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=January 12, 2021|title=Netflix Unveils A 2021 Film Slate With Bigger Volume & Star Wattage; Scott Stuber On The Escalating Film Ambition|url=https://deadline.com/video/netflix-2021-movie-slate/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210112140848/https://deadline.com/video/netflix-2021-movie-slate/|archive-date=January 12, 2021|access-date=January 12, 2021|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | [[Зайчето Питър 2: По широкия свят]] || копродукция с Animal Logic, MRC, 2.0 Entertainment и Olive Bridge Entertainment<ref name="Summer2021Films">{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/netflix-summer-movies-kissing-booth-3-bob-ross-release-date-1234961282/|title=Netflix's Packed Summer Movie Slate Includes 'Kissing Booth 3' and Bob Ross Documentary|website=[[Variety]]|first=Rebecca|last=Rubin|date=27 April 2021}}</ref><ref>{{cite web|title='Peter Rabbit 2: The Runaway'Moves Up Two Weeks Amid Release-Date Shuffle – Updated|url=https://deadline.com/2021/04/peter-rabbit-2-the-runaway-theatrical-release-may-1234705819/|last=D'Alessandro|first=Anthony|website=Deadline Hollywood|date=April 9, 2021|access-date=April 9, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right"| 18 юни 2021 г. || [[Бащинство]] ‡ || копродукция с HartBeat Productions, Bron Creative, Free Association, Temple Hill Entertainment и Higher Ground Productions;<ref>[https://deadline.com/2020/01/kevin-hart-fatherhood-released-date-moved-back-eight-months-january-2021-1202822919/ Kevin Hart’s ‘Fatherhood’ Moves Back Eight Months To January 2021]</ref> разпространен от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 16 юли 2021 г. || [[Escape Room 2: Без изход]] || копродукция с Original Film<ref>{{cite news|url=https://deadline.com/2019/02/escape-room-2-movie-in-development-sony-deborah-ann-woll-1202565184/|title='Escape Room 2' Construction Underway At Sony For 2020 Bow – Update|website=Deadline Hollywood|author=Anthony D'Alessandro|date=February 25, 2019|accessdate=February 25, 2019}}</ref> |- | style="text-align:right" | 30 юли 2021 г. || [[Виво]] ‡ || копродукция с [[Sony Pictures Animation]]; разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|last1=Fleming |first1=Mike, Jr.|title=Sony Animation Sets Lin-Manuel Miranda's 'Vivo' For 2020 Bow|url=https://deadline.com/2016/12/sony-animation-sets-lin-manuel-mirandas-vivo-for-2020-bow-1201870566/|website=Deadline Hollywood|accessdate=February 11, 2017|date=December 14, 2016}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 октомври 2021 г. || [[Венъм 2: Време е за Карнидж]] || копродукция с Marvel Entertainment, Tencent Pictures, и Pascal Pictures<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2021/08/venom-let-there-be-carnage-hotel-transylvania-transformania-release-date-changes-1234813578/ |title=Exhibition Buzzing That 'Venom: Let There Be Carnage' & 'Hotel Transylvania: Transformania' Are On The Move – Box Office |website=Deadline Hollywood |first=Anthony |last=D'Alessandro |date=August 12, 2021 |access-date=August 12, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 ноември 2021 г. || [[Ловци на духове: Наследство]] || копродукция с Bron Creative, Ghost Corps и The Montecito Picture Company<ref>{{cite web |url=https://ew.com/movies/2019/01/15/new-ghostbusters-movie-jason-reitman/|title=Ghostbusters resurrected: Jason Reitman will direct a new film set in the original universe|work=Entertainment Weekly|last=Breznican|first=Anthony|date=January 15, 2019}}</ref><ref name="Ghostbusters2021">{{cite web |url=https://variety.com/2020/film/news/ghostbusters-afterlife-release-date-summer-1234812430/ |title='Ghostbusters' Sequel Moves to Summer 2021 |website=[[Variety]] |first=Rebecca |last=Rubin |date=October 21, 2020 |accessdate=October 21, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 17 декември 2021 г. || [[Спайдър-Мен: Няма път към дома]] || копродукция с Marvel Studios и Pascal Pictures<ref>{{cite web|title=Sony and Disney reach deal to continue Spider-Man movie partnership|url=https://www.cnbc.com/2019/09/27/sony-and-disney-reach-deal-to-continue-spider-man-movie-partnership.html|website=CNBC|date=27 September 2019}}</ref><ref>{{Cite web|last1=Moreau|first1=Jordan|date=2020-07-24|title='Spider-Man: Far From Home' Sequel Delayed to December 2021|url=https://variety.com/2020/film/news/spider-man-far-from-home-sequel-delayed-1234715451/|access-date=2020-07-25|website=Variety|language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2021 г. || [[Дневник за Джордан]] || копродукция с Outlier Society, Escape Artists, Bron Studios, Mundy Lane Entertainment и Creative Wealth Media<ref>{{cite web|title='Mudbound's Virgil Williams To Adapt 'A Journal For Jordan' At Sony, With Denzel Washington Eyeing To Direct|url=https://deadline.com/2018/01/a-journal-for-jordan-movie-denzel-washington-virgil-williams-sony-1202273200/|last=Hipes|first=Patrick|work=[[Deadline Hollywood]]|date=January 29, 2018|access-date=November 28, 2020}}</ref><ref>{{cite web|title=Chante Adams Lands Lead Role Opposite Michael B. Jordan In Denzel Washington's 'Journal For Jordan'|url=https://deadline.com/2020/10/chante-adams-michael-b-jordan-in-denzel-washingtons-journal-for-jordan-1234602390/|last=Kroll|first=Justin|work=[[Deadline Hollywood]]|date=October 23, 2020|access-date=November 28, 2020}}</ref><ref>{{cite web|title=Denzel Washington's 'A Journal For Jordan' Sets Year-End Theatrical Release|url=https://deadline.com/2021/04/denzel-washingtons-a-journal-for-jordan-sets-year-end-theatrical-release-1234740304/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=[[Deadline Hollywood]]|date=April 20, 2021|access-date=April 20, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 14 януари 2022 г. || [[Хотел Трансилвания 4: Трансформания|Хотел Трансилвания: Трансформания]] ‡ || копродукция с Sony Pictures Animation, разпространява се от Amazon Studios<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2021/10/amazon-studios-hotel-transylvania-transformania-sony-pictures-animation-streaming-1234850680/ |title=Amazon Prime Video Sets Streaming Date For 'Hotel Transylvania: Transformania' |website=[[Deadline Hollywood]] |first=Dade |last=Hayes |date=October 6, 2021 |access-date=October 6, 2021 |archive-date=October 6, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211006194824/https://deadline.com/2021/10/amazon-studios-hotel-transylvania-transformania-sony-pictures-animation-streaming-1234850680/ |url-status=live }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 февруари 2022 г. || [[Uncharted: Извън картата]] || копродукция с Atlas Entertainment, Arad Productions и PlayStation Productions |- | style="text-align:right;" | 1 април 2022 г. || [[Морбиус (филм)|Морбиус]] || копродукция с Marvel Entertainment, Arad Productions и Matt Tolmach Productions<ref name="thegww1">{{cite web|first=Thomas|last= Polito|title=Sony Sets Two Marvel Movies For 2020|url=https://thegww.com/sony-sets-two-marvel-movies-for-2020/|date=26 November 2018|website=Geeks Worldwide|accessdate=26 November 2018}}</ref><ref>{{Cite web | url=https://variety.com/2018/film/news/jared-leto-spider-man-spinoff-morbius-1202799820/ | title=Jared Leto to Star in 'Spider-Man' Spinoff 'Morbius' from Director Daniel Espinosa| date=2018-06-27}}</ref><ref name="Slate Move">{{cite web|url=https://variety.com/2020/film/news/morbius-ghostbusters-afterlife-uncharted-pushed-back-2021-sony-1203549616/|title='Morbius,' 'Ghostbusters' Sequel and More Sony Movies Pushed Back to 2021|last1=Stedman|first1=Alex|last2=McNary|first2=Dave|date=March 30, 2020|website=[[Variety]]|accessdate=March 30, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 април 2022 г. || [[Отец Стю]] || единствено разпространение; продуциран от Municipal Pictures и CJ Entertainment<ref>{{cite news |last1=Rubin |first1=Rebecca |title=Mark Wahlberg and Mel Gibson Movie 'Father Stu' Sells to Sony |url=https://variety.com/2022/film/news/mark-wahlberg-mel-gibson-movie-father-stu-sony-1235162943/ |access-date=January 26, 2022 |publisher=[[Variety]] |date=January 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 юни 2022 г. || [[Мъжът от Торонто]] ‡ || единствено разпространение в [[Китай]]; копродукция с Bron Creative, Escape Artists, и [[Кевин Харт|HartBeat Productions]]; разпространен от [[Netflix]] в световен мащаб |- | style="text-align:right;"| 15 юли 2022 г. || [[Където пеят раците]] || копродукция с Hello Sunshine и 3000 Pictures<ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Where The Crawdads Sing Movie (2022): Feb. 19, 2022 - changed the US film release date from July 24, 2022 to July 22, 2022 |url=https://www.movieinsider.com/m18298/where-the-crawdads-sing |access-date=2022-03-08 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 5 август 2022 г. || [[Убийствен влак]] || копродукция с 87North Productions и Fuqua Films<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/sony-moves-bullet-train-where-the-crawdads-sing-to-summer-1234891384/|title=Sony Moves 'Bullet Train' & 'Where The Crawdads Sing' To Summer|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 14, 2021|website=Deadline|access-date=December 15, 2021}}</ref><ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Bullet Train Movie (2022): Mar. 2, 2022 - added a poster to the photo gallery |url=https://www.movieinsider.com/m18643/bullet-train |access-date=2022-03-08 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 7 октомври 2022 г. || [[Крокодилът Лайл]] || копродукция с TSG Entertainment II, Eagle Pictures и Hutch Parker Entertainment<ref name="houston lyle">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/09/whitney-houston-biopic-release-date-george-foreman-lyle-lyle-crocodile-sony-1234830193/|title= Sony Sets Dates For Whitney Houston & George Foreman Biopics, Two Others; 'Lyle, Lyle, Crocodile' On The Move|last=Pedersen|first=Erik|date=September 9, 2021|access-date=September 9, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 ноември 2022 г. || ''[[Devotion]]'' || единствено разпространение в САЩ; продуциран от Stage 6 Films и Black Label Media<ref name="SonyApr2022">{{Cite web |last=Murphy |first=J. Kim |date=April 21, 2022 |title='Spider-Man: Across the Spider-Verse' Bumped to 2023, 'The Equalizer 3' Announced in Sony Release Date Shake-Up |url=https://variety.com/2022/film/news/spider-man-spider-verse-2-delay-release-date-madame-web-equalizer-3-1235237526/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220421021501/https://variety.com/2022/film/news/spider-man-spider-verse-2-delay-release-date-madame-web-equalizer-3-1235237526/ |archive-date=April 21, 2022 |access-date=April 21, 2022 |website=[[Variety]]}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=July 6, 2022|title=‘Devotion’: Jonathan Majors, Glen Powell Korean War Movie To Go Wide During Thanksgiving|url=https://deadline.com/2022/07/devotion-jonathan-majors-glen-powell-release-date-change-box-office-1235059087/|access-date=July 6, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 януари 2023 г. || [[Човек на име Ото]] || копродукция с Stage 6 Films, Playtone, 2DUX² и SF Productions<ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About A Man Called Otto Movie (2022): Feb. 19, 2022 - changed the US film release date from TBA to December 25, 2022 |url=https://www.movieinsider.com/m20106/a-man-called-otto |access-date=2022-03-08 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 10 март 2023 г. || [[65 (филм)|65]] || копродукция с TSG Entertainment II, Bron Creative, Raimi Productions and Beck/Woods<ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2020/09/adam-driver-sonys-65-1203028465/|title=Adam Driver To Star In Sony's Sci-Fi Thriller '65' From Sam Raimi And 'A Quiet Place' Writers|last=Kroll|first=Justin|date=September 1, 2020|work=Deadline Hollywood|access-date=September 1, 2020}}</ref><ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=July 19, 2022|title=Sony Moves 'Madame Web' To Fall 2023, Dates Marvel Universe Title For Summer 2024|url=https://deadline.com/2022/07/madame-web-mcu-sony-insidious-5-release-dates-1235072577/|access-date=July 19, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/12/adam-driver-65-shazam-fury-of-the-gods-release-date-change-1235204814/|title=Sony Shifts Theatrical Release For '65' Onto 'Shazam: Fury Of The Gods' Weekend; George Foreman Biopic Moves Closer To Summer|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 21, 2022}}</ref><ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=December 28, 2022|title=2023 Box Office To Hit $9 Billion Fueled By 32 Tentpoles, But How Does Hollywood Prevent Original Adult Pics From Falling Into Further Jeopardy?|url=https://deadline.com/2022/12/box-office-2023-prediction-1235205995/|access-date=December 28, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 юни 2023 г. || [[Спайдър-Мен: През Спайди-вселената]] || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], Marvel Entertainment, Arad Productions, Lord Miller Productions и Pascal Pictures<ref name="VivoSpiderVerse">{{cite news |last1=Gonzalez |first1=Umberto |title='Spider-Man: Into the Spider-Verse' Sequel Lands Spring 2022 Release Date |url=https://www.thewrap.com/spider-man-into-the-spider-verse-sequel-spring-2022/ |accessdate=November 1, 2019 |work=TheWrap |date=November 1, 2019}}</ref><ref name="Spider-Man Date">{{cite web|url=https://deadline.com/2020/04/doctor-strange-2-heads-to-2022-thor-love-and-thunder-moves-up-a-week-1202917542/|title='Spider-Man: Homecoming' Sequel Pushes 'Doctor Strange 2' To 2022 As Disney & Sony Team On Release Date Changes|last1=D'Alessandro|first1=Anthony|date=April 24, 2020|website=Deadline|accessdate=April 24, 2020}}</ref><ref name="SonyApr2022" /> |- | style="text-align:right;"| 23 юни 2023 г. || [[Без лоши чувства]] || копродукция с Excellent Cadaver<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=July 14, 2022|url=https://deadline.com/2022/07/jennifer-lawrence-no-hard-feelings-release-date-1235064439/|title=Sony Dates Jennifer Lawrence R-Rated Comedy 'No Hard Feelings' For Next Summer|access-date=July 14, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 11 август 2023 г. || [[Гран Туризмо]] || копродукция с PlayStation Productions, Trigger Street Productions и 2.0 Entertainment<ref>{{cite web|last1=Kroll|first1=Justin|last2=Hipes|first2=Patrick|date=June 14, 2022|title='Gran Turismo' Pic From Neill Blomkamp Gets Sony Release Date, New Details – Update|url=https://deadline.com/2022/06/gran-turismo-movie-neill-blomkamp-video-game-adaptation-sony-playstation-1235033958/|access-date=June 14, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 септември 2023 г. || [[Закрилникът 3]] || копродукция с Escape Artists<ref name="SonyApr2022" /> |- | style="text-align:right;"| 15 септември 2023 г. || [[Луди пари]] || единствено разпространение в САЩ, копродукция с Stage 6 Films, Black Bear Pictures и Ryder Picture Company<ref>{{Cite web |last=Hines |first=Patrick |date=June 21, 2023 |title=Bad Bunny's Spider-Man Universe Movie 'El Muerto' Pulled From Sony Release Schedule |url=https://deadline.com/2023/06/bad-bunny-el-muerto-movie-release-date-pulled-1235421756/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230621173411/https://deadline.com/2023/06/bad-bunny-el-muerto-movie-pulled-release-date-1235421756/ |archive-date=June 21, 2023 |access-date=June 22, 2023 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{Cite web |last1=Couch |first1=Aaron |last2=Kit |first2=Borys |date=June 21, 2023 |title=Sony Removes Bad Bunny Spider-Man Spinoff 'El Muerto' From Calendar |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/el-muerto-bad-bunny-release-date-1235520812/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230621212748/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/el-muerto-bad-bunny-release-date-1235520812/ |archive-date=June 21, 2023 |access-date=June 22, 2023 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref><ref name="Deadline">{{Cite web|url=https://deadline.com/2023/08/dumb-money-box-office-sony-release-date-change-1235521081/|title=Sony Opts To Platform ‘Dumb Money’ On Fall Sked|date=16 August 2023|access-date=17 August 2023|first=Anthony|last=D'Alessandro|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 ноември 2023 г. || [[Наполеон (филм, 2023)|Наполеон]] || копродукция с Apple Studios и Scott Free Productions<ref>{{Cite web |last=Lang |first=Brent |date=April 3, 2023 |title=Ridley Scott, Joaquin Phoenix Epic 'Napoleon' Gets Exclusive Theatrical Release Before Apple TV+ Debut |url=https://variety.com/2023/film/news/ridley-scott-joaquin-phoenix-napoleon-movie-theatrical-release-date-apple-tv-debut-1235571909/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403180136/https://variety.com/2023/film/news/ridley-scott-joaquin-phoenix-napoleon-movie-theatrical-release-date-apple-tv-debut-1235571909/ |archive-date=April 3, 2023 |access-date=April 3, 2023 |website=Variety}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 декември 2023 г. || [[Обичам да те мразя]] || копродукция с Roth/Kirschenbaum Films, Fifty-Fifty Films и Olive Bridge Entertainment<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=May 3, 2023 |title=Sydney Sweeney & Glen Powell Romantic Comedy 'Anyone But You' Eyes Pre-Christmas Launch |url=https://deadline.com/2023/05/sydney-sweeney-glen-powell-anyone-but-you-release-date-1235355596/ |access-date=May 3, 2023 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2024 г. || [[Мадам Уеб]] || копродукция с Marvel Entertainment, Di Bonaventura Pictures<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=July 19, 2022|title=Sony Moves ‘Madame Web’ To Fall 2023, Dates Marvel Universe Title For Summer 2024|url=https://deadline.com/2022/07/madame-web-mcu-sony-insidious-5-release-dates-1235072577/|access-date=July 19, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 22 март 2024 г. || [[Ловци на духове: Замръзналата империя]] || копродукция с Bron Creative и Ghost Corps<ref>{{cite web|last=McClintock|first=Pamela|date=2022-06-28|title=‘Ghostbusters: Afterlife’ Sequel to Hit Theaters in December 2023 |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/ghostbusters-afterlife-sequel-release-date-2023-1235173037/|access-date=2022-06-28|website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 24 май 2024 г. || [[Гарфилд: Филмът]] || копродукция с Alcon Entertainment, DNEG Animation и Paws, Inc.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/11/garfield-chris-pratt-to-play-title-character-in-alcon-animated-film-1234865972/|title='Garfield': Chris Pratt To Voice Title Character In Alcon Entertainment's Animated Film|last=Grobar|first=Matt|work=Deadline|date=November 1, 2021|access-date=November 2, 2021}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=August 3, 2022|title=Sony Dates Animated Chris Pratt ‘Garfield’ Pic For Winter 2024|url=https://deadline.com/2022/08/garfield-chris-pratt-release-date-1235084683/|access-date=August 3, 2022|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 7 юни 2024 г. || [[Лоши момчета: Всичко или нищо]]|| копродукция с Jerry Bruckheimer Films и Westbrook Studios<ref>{{cite news | last=Obenson | first=Tambay | url=https://www.indiewire.com/2020/01/bad-boys-4-sequel-will-smith-martin-lawrence-1202204317/ | title='Bad Boys': Fourth Movie Starring Will Smith and Martin Lawrence Is Already Being Planned | work=[[IndieWire]] | date=January 18, 2020 | access-date=2023-02-01 | archive-date=December 25, 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20201225205654/https://www.indiewire.com/2020/01/bad-boys-4-sequel-will-smith-martin-lawrence-1202204317/ | url-status=live }}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/bad-boys-4-works-1269915/|title='Bad Boys 4' in the Works (Exclusive)|website=[[The Hollywood Reporter]]|date=17 January 2020|access-date=2023-02-01|archive-date=June 22, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200622123512/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/bad-boys-4-works-1269915|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 юли 2024 г.<ref name="SonyApple">{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2023-12-22 |title=Sony Dates Apple’s ‘Wolfs’ & ‘Project Artemis’ For 2024 |url=https://deadline.com/2023/12/apple-sony-wolfs-project-artemis-release-dates-1235680339/ |access-date=2023-12-22 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> || ''[[Fly Me to the Moon]]'' || единствено разпространение; продуциран от Apple Original Films, Berlanti-Schechter Productions и These Pictures |- | style="text-align:right;"| 2 август 2024 г. || ''[[Harold and the Purple Crayon]]'' || копродукция с Davis Entertainment<ref>{{cite web|title=Zachary Levi to Star in Sony's Live-Action 'Harold and the Purple Crayon' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/zachary-levi-to-star-in-sonys-live-action-harold-and-the-purple-crayon-exclusive|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=February 1, 2021|access-date=February 3, 2021}}</ref><ref name="houston lyle"/> |- | style="text-align:right;" | 9 август 2024 г.<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Blake Lively & Justin Baldoni Romance ‘It Ends With Us’ Will Now Begin In Early August|url=https://deadline.com/2024/04/blake-lively-it-ends-with-us-release-date-2-1235886431/|website=[[Deadline Hollywood]]|publisher=[[Penske Media Corporation]]|date=April 15, 2024|access-date=April 15, 2024}}</ref> || ''[[It Ends with Us]]'' || копродукция с Wayfarer Studios и Saks Picture Company<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=July 7, 2023 |title=Blake Lively Sony Wayfarer Studios Movie 'It Ends With Us' Sets Early 2024 Release |url=https://deadline.com/2023/07/blake-lively-it-ends-with-us-release-date-1235431941/ |access-date=July 7, 2023 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 30 август 2024 г. || [[Крейвън Ловеца]] || копродукция с Marvel Entertainment и Pascal Pictures<ref>{{cite news|url=https://comicbook.com/marvel/news/kraven-the-hunter-spider-man-movie-aaron-taylor-johnson/|title=Aaron Taylor-Johnson to Play Kraven the Hunter in Solo Marvel Movie|publisher=ComicBook|date=May 26, 2021|accessdate=May 26, 2021|first=Megan|last=Peters}}</ref><ref>{{cite web|url=http://collider.com/kraven-the-hunter-movie-richard-wenk/|title=Exclusive: 'Kraven the Hunter' Movie Lands 'Equalizer' Writer Richard Wenk|website=Collider|access-date=August 2, 2018|date=2018-08-02}}</ref><ref>{{cite news|url=https://comicbook.com/marvel/2018/10/11/kraven-the-hunter-movie-director-antoine-fuqua/|title='Kraven the Hunter' Could Be Eyeing 'The Equalizer' Director Antoine Fuqua|publisher=ComicBook|date=October 10, 2018|accessdate=October 10, 2018|first=JK|last=Schmidt}}</ref><ref>{{cite news|url=https://comicbook.com/marvel/2018/10/10/kraven-the-hunter-movie-spider-man-last-hunt/|title='Kraven the Hunter' Movie to Include Spider-Man, Draw Inspiration From "Last Hunt"|publisher=ComicBook|date=October 9, 2018|accessdate=October 9, 2018|first=Patrick|last=Cavanaugh}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 20 септември 2024 г. || ''[[Wolfs]]'' || единствено разпространение; продуциран от Apple Original Films, Plan B Entertainment и Smokehouse Pictures<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Sony Dates Apple's 'Wolfs' & 'Project Artemis' For 2024 |url=https://deadline.com/2023/12/apple-sony-wolfs-project-artemis-release-dates-1235680339/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=April 22, 2024 |date=December 21, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 октомври 2024 г. || [[Венъм: Последният танц]] || копродукция с Marvel Entertainment, Arad Productions, Matt Tolmach Productions и Pascal Pictures<ref>{{cite web |last=Kroll |first=Justin |date=October 28, 2022 |title=‘Venom 3’: Kelly Marcel Set to Direct Next Installment Starring Tom Hardy |url=https://deadline.com/2022/10/venom-3-kelly-marcel-set-to-direct-next-installment-starring-tom-hardy-1235157025/ |access-date=October 28, 2022 |work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=March 12, 2024|title=‘Venom 3’ Gets Title & Earlier Fall Theatrical Release|url=https://deadline.com/2024/03/venom-3-title-early-fall-release-1235856827/|access-date=March 12, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 декември 2024 г. || Неозаглавен филм на „[[Карате кид]]“ || <ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/09/sony-kraven-the-hunter-madame-web-karate-kid-1235121120/|title=New 'Karate Kid' Movie Among Sony Pictures Release Date Adds; 'Kraven The Hunter,' 'Madame Web' Move & More|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=September 16, 2022}}</ref> |} == Вижте също == * [[Кълъмбия Пикчърс]] * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Източници == <references /> {{Филми на Кълъмбия Пикчърс}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] 27hhlm9d4r2lsstn25hr8bx1uhetkr3 12214346 12214342 2024-04-25T18:48:17Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki Следва списък с филмите, които са продуцирани или пуснати от [[Кълъмбия Пикчърс]] през 2020 – 2029 г. Някои от филмите са разпространени по кината в [[Съединените щати]] и в други страни от подразпределението на компанията Sony Pictures Releasing, една от петте най-големи филмови студия. Кълъмбия Пикчърс е дъщерна компания на конгломерата Сони. Всички избрани филми са по кината, освен ако не са посочени. '''‡''' символизира стрийминг изданието ексклузивно чрез стрийминг услуга. == Пуснати == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right"| 17 януари 2020 г. || [[Лоши момчета завинаги]] || копродукция с Don Simpson/Jerry Bruckheimer Films, Overbrook Entertainment и 2.0 Entertainment<ref name=insight>{{cite web|url=http://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php|title=Film releases|work=Variety Insight|accessdate=May 12, 2017}}</ref><ref>{{cite web|last1=Busch|first1=Anita|title='Bad Boys For Life,' Tom Hanks' Starrer 'You Are My Friend' Get Release Dates From Sony|url=https://deadline.com/2018/05/bad-boys-for-life-will-smith-martin-lawrence-tom-hanks-you-are-my-friend-release-dates-sony-1202386904/|website=Deadline Hollywood|accessdate=May 10, 2018|date=May 10, 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2020 г. || [[Островът на фантазиите]] || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{cite web|last=McNary|first=Dave|url=https://variety.com/2018/film/news/michael-pena-fantasy-island-movie-2020-release-1203071319/|title=Michael Pena's 'Fantasy Island' Movie Lands 2020 Release|date=1 December 2018|website=Variety|accessdate=2 December 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 март 2020 г. || [[Блъдшот (филм)|Блъдшот]] || копродукция с Original Film, Cross Creek Pictures, Bona Film Group, Annabell Pictures, The Hideaway Entertainment и Valiant Entertainment<ref>{{cite web|first=Erik|last=Pedersen|title=Sony Moves Tarantino's Manson Pic, Dates 'Zombieland 2' & 'Little Women'|url=https://deadline.com/2018/07/quentin-tarantino-zombieland-2-little-women-white-boy-rick-sony-release-dates-1202429051/|date=18 July 2018|website=Deadline|accessdate=19 July 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 28 октомври 2020 г. || [[Вещи в занаята: Наследство]] || копродукция с Blumhouse Productions и Red Wagon Entertainment<ref>{{cite web|url=https://www.cinemablend.com/news/2555676/blumhouses-the-craft-legacy-trailer-reveals-connection-to-the-original|title=Blumhouse's The Craft: Legacy Trailer Reveals Connection To The Original|website=CinemaBlend|first=Corey|last=Chichizola|date=September 29, 2020|accessdate=September 29, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 ноември 2020 г. || [[Живот след една година]] || копродукция с Overbrook Entertainment |- | style="text-align:right;" | 23 април 2021 г. || [[Моето семейство срещу машините]] ‡ || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], One Cool Films и Lord Miller Productions, разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|title=Phil Lord and Chris Miller Produced Sony Pictures Animation Movie (2020) – Box Office Mojo|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=phillordchrismiller.htm|website=www.boxofficemojo.com|accessdate=28 January 2018|language=en}}</ref><ref>{{cite news|url=http://michaelrianda.tumblr.com/day/2016/06/26/|title=Michael Rianda|website=tumblr.com|access-date=15 April 2017|archive-date=2020-11-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20201107004743/https://michaelrianda.tumblr.com/day/2016/06/26/}}</ref><ref name="variety netflix">{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/netflix-lord-miller-movie-mitchells-vs-machines-sony-1234889393/|title=Netflix Buys Lord and Miller Animated Film 'The Mitchells vs. The Machines' From Sony|date=January 21, 2021|first=Rebecca|last=Rubin|website=[[Variety]]|access-date=January 21, 2021}}</ref><ref>{{cite web |last= D'Alessandro |first= Anthony |date= January 21, 2021 |url= https://deadline.com/2021/01/sony-sells-lord-miller-film-the-mitchells-vs-the-machines-to-netflix-1234677638/ |title= Sony Sells Lord & Miller Film 'The Mitchells vs. The Machines' To Netflix |website= Deadline Hollywood |access-date= January 21, 2021 }}</ref> |- | style="text-align:right;"rowspan="2" | 11 юни 2021 г. || [[Дракон на желанията]] ‡ || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], Base FX, Beijing Sparkle Roll Media Corporation, Flagship Entertainment Group, Boss Collaboration и Tencent Pictures, разпространен от [[Netflix]]<ref>{{Cite web|last=Donny|first=Elsa|date=January 17, 2020|title='Wish Dragon' Gets A New Release Date Of 2020|url=https://hollywoodreporter.com/wish-dragon-gets-a-new-release-date-of-2020|url-status=live|archive-url=|archive-date=|access-date=January 17, 2020|website=[[The Hollywood Reporter]]}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Cite tweet|user=RadSechrist|number=1318271677822771201|date=October 19, 2020|archiveurl=https://web.archive.org/web/20201021001756/https://twitter.com/radsechrist/status/1318271677822771201|archivedate=October 21, 2020|title=I was head of story on this movie back before Kipo, comes out next year. Love the design of this poster.}}</ref><ref>{{cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=January 12, 2021|title=Netflix Unveils A 2021 Film Slate With Bigger Volume & Star Wattage; Scott Stuber On The Escalating Film Ambition|url=https://deadline.com/video/netflix-2021-movie-slate/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210112140848/https://deadline.com/video/netflix-2021-movie-slate/|archive-date=January 12, 2021|access-date=January 12, 2021|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | [[Зайчето Питър 2: По широкия свят]] || копродукция с Animal Logic, MRC, 2.0 Entertainment и Olive Bridge Entertainment<ref name="Summer2021Films">{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/netflix-summer-movies-kissing-booth-3-bob-ross-release-date-1234961282/|title=Netflix's Packed Summer Movie Slate Includes 'Kissing Booth 3' and Bob Ross Documentary|website=[[Variety]]|first=Rebecca|last=Rubin|date=27 April 2021}}</ref><ref>{{cite web|title='Peter Rabbit 2: The Runaway'Moves Up Two Weeks Amid Release-Date Shuffle – Updated|url=https://deadline.com/2021/04/peter-rabbit-2-the-runaway-theatrical-release-may-1234705819/|last=D'Alessandro|first=Anthony|website=Deadline Hollywood|date=April 9, 2021|access-date=April 9, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right"| 18 юни 2021 г. || [[Бащинство]] ‡ || копродукция с HartBeat Productions, Bron Creative, Free Association, Temple Hill Entertainment и Higher Ground Productions;<ref>[https://deadline.com/2020/01/kevin-hart-fatherhood-released-date-moved-back-eight-months-january-2021-1202822919/ Kevin Hart’s ‘Fatherhood’ Moves Back Eight Months To January 2021]</ref> разпространен от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 16 юли 2021 г. || [[Escape Room 2: Без изход]] || копродукция с Original Film<ref>{{cite news|url=https://deadline.com/2019/02/escape-room-2-movie-in-development-sony-deborah-ann-woll-1202565184/|title='Escape Room 2' Construction Underway At Sony For 2020 Bow – Update|website=Deadline Hollywood|author=Anthony D'Alessandro|date=February 25, 2019|accessdate=February 25, 2019}}</ref> |- | style="text-align:right" | 30 юли 2021 г. || [[Виво]] ‡ || копродукция с [[Sony Pictures Animation]]; разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|last1=Fleming |first1=Mike, Jr.|title=Sony Animation Sets Lin-Manuel Miranda's 'Vivo' For 2020 Bow|url=https://deadline.com/2016/12/sony-animation-sets-lin-manuel-mirandas-vivo-for-2020-bow-1201870566/|website=Deadline Hollywood|accessdate=February 11, 2017|date=December 14, 2016}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 октомври 2021 г. || [[Венъм 2: Време е за Карнидж]] || копродукция с Marvel Entertainment, Tencent Pictures, и Pascal Pictures<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2021/08/venom-let-there-be-carnage-hotel-transylvania-transformania-release-date-changes-1234813578/ |title=Exhibition Buzzing That 'Venom: Let There Be Carnage' & 'Hotel Transylvania: Transformania' Are On The Move – Box Office |website=Deadline Hollywood |first=Anthony |last=D'Alessandro |date=August 12, 2021 |access-date=August 12, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 ноември 2021 г. || [[Ловци на духове: Наследство]] || копродукция с Bron Creative, Ghost Corps и The Montecito Picture Company<ref>{{cite web |url=https://ew.com/movies/2019/01/15/new-ghostbusters-movie-jason-reitman/|title=Ghostbusters resurrected: Jason Reitman will direct a new film set in the original universe|work=Entertainment Weekly|last=Breznican|first=Anthony|date=January 15, 2019}}</ref><ref name="Ghostbusters2021">{{cite web |url=https://variety.com/2020/film/news/ghostbusters-afterlife-release-date-summer-1234812430/ |title='Ghostbusters' Sequel Moves to Summer 2021 |website=[[Variety]] |first=Rebecca |last=Rubin |date=October 21, 2020 |accessdate=October 21, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 17 декември 2021 г. || [[Спайдър-Мен: Няма път към дома]] || копродукция с Marvel Studios и Pascal Pictures<ref>{{cite web|title=Sony and Disney reach deal to continue Spider-Man movie partnership|url=https://www.cnbc.com/2019/09/27/sony-and-disney-reach-deal-to-continue-spider-man-movie-partnership.html|website=CNBC|date=27 September 2019}}</ref><ref>{{Cite web|last1=Moreau|first1=Jordan|date=2020-07-24|title='Spider-Man: Far From Home' Sequel Delayed to December 2021|url=https://variety.com/2020/film/news/spider-man-far-from-home-sequel-delayed-1234715451/|access-date=2020-07-25|website=Variety|language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2021 г. || [[Дневник за Джордан]] || копродукция с Outlier Society, Escape Artists, Bron Studios, Mundy Lane Entertainment и Creative Wealth Media<ref>{{cite web|title='Mudbound's Virgil Williams To Adapt 'A Journal For Jordan' At Sony, With Denzel Washington Eyeing To Direct|url=https://deadline.com/2018/01/a-journal-for-jordan-movie-denzel-washington-virgil-williams-sony-1202273200/|last=Hipes|first=Patrick|work=[[Deadline Hollywood]]|date=January 29, 2018|access-date=November 28, 2020}}</ref><ref>{{cite web|title=Chante Adams Lands Lead Role Opposite Michael B. Jordan In Denzel Washington's 'Journal For Jordan'|url=https://deadline.com/2020/10/chante-adams-michael-b-jordan-in-denzel-washingtons-journal-for-jordan-1234602390/|last=Kroll|first=Justin|work=[[Deadline Hollywood]]|date=October 23, 2020|access-date=November 28, 2020}}</ref><ref>{{cite web|title=Denzel Washington's 'A Journal For Jordan' Sets Year-End Theatrical Release|url=https://deadline.com/2021/04/denzel-washingtons-a-journal-for-jordan-sets-year-end-theatrical-release-1234740304/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=[[Deadline Hollywood]]|date=April 20, 2021|access-date=April 20, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 14 януари 2022 г. || [[Хотел Трансилвания 4: Трансформания|Хотел Трансилвания: Трансформания]] ‡ || копродукция с Sony Pictures Animation, разпространява се от Amazon Studios<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2021/10/amazon-studios-hotel-transylvania-transformania-sony-pictures-animation-streaming-1234850680/ |title=Amazon Prime Video Sets Streaming Date For 'Hotel Transylvania: Transformania' |website=[[Deadline Hollywood]] |first=Dade |last=Hayes |date=October 6, 2021 |access-date=October 6, 2021 |archive-date=October 6, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211006194824/https://deadline.com/2021/10/amazon-studios-hotel-transylvania-transformania-sony-pictures-animation-streaming-1234850680/ |url-status=live }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 февруари 2022 г. || [[Uncharted: Извън картата]] || копродукция с Atlas Entertainment, Arad Productions и PlayStation Productions |- | style="text-align:right;" | 1 април 2022 г. || [[Морбиус (филм)|Морбиус]] || копродукция с Marvel Entertainment, Arad Productions и Matt Tolmach Productions<ref name="thegww1">{{cite web|first=Thomas|last= Polito|title=Sony Sets Two Marvel Movies For 2020|url=https://thegww.com/sony-sets-two-marvel-movies-for-2020/|date=26 November 2018|website=Geeks Worldwide|accessdate=26 November 2018}}</ref><ref>{{Cite web | url=https://variety.com/2018/film/news/jared-leto-spider-man-spinoff-morbius-1202799820/ | title=Jared Leto to Star in 'Spider-Man' Spinoff 'Morbius' from Director Daniel Espinosa| date=2018-06-27}}</ref><ref name="Slate Move">{{cite web|url=https://variety.com/2020/film/news/morbius-ghostbusters-afterlife-uncharted-pushed-back-2021-sony-1203549616/|title='Morbius,' 'Ghostbusters' Sequel and More Sony Movies Pushed Back to 2021|last1=Stedman|first1=Alex|last2=McNary|first2=Dave|date=March 30, 2020|website=[[Variety]]|accessdate=March 30, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 април 2022 г. || [[Отец Стю]] || единствено разпространение; продуциран от Municipal Pictures и CJ Entertainment<ref>{{cite news |last1=Rubin |first1=Rebecca |title=Mark Wahlberg and Mel Gibson Movie 'Father Stu' Sells to Sony |url=https://variety.com/2022/film/news/mark-wahlberg-mel-gibson-movie-father-stu-sony-1235162943/ |access-date=January 26, 2022 |publisher=[[Variety]] |date=January 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 юни 2022 г. || [[Мъжът от Торонто]] ‡ || единствено разпространение в [[Китай]]; копродукция с Bron Creative, Escape Artists, и [[Кевин Харт|HartBeat Productions]]; разпространен от [[Netflix]] в световен мащаб |- | style="text-align:right;"| 15 юли 2022 г. || [[Където пеят раците]] || копродукция с Hello Sunshine и 3000 Pictures<ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Where The Crawdads Sing Movie (2022): Feb. 19, 2022 - changed the US film release date from July 24, 2022 to July 22, 2022 |url=https://www.movieinsider.com/m18298/where-the-crawdads-sing |access-date=2022-03-08 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 5 август 2022 г. || [[Убийствен влак]] || копродукция с 87North Productions и Fuqua Films<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/sony-moves-bullet-train-where-the-crawdads-sing-to-summer-1234891384/|title=Sony Moves 'Bullet Train' & 'Where The Crawdads Sing' To Summer|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 14, 2021|website=Deadline|access-date=December 15, 2021}}</ref><ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Bullet Train Movie (2022): Mar. 2, 2022 - added a poster to the photo gallery |url=https://www.movieinsider.com/m18643/bullet-train |access-date=2022-03-08 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 7 октомври 2022 г. || [[Крокодилът Лайл]] || копродукция с TSG Entertainment II, Eagle Pictures и Hutch Parker Entertainment<ref name="houston lyle">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/09/whitney-houston-biopic-release-date-george-foreman-lyle-lyle-crocodile-sony-1234830193/|title= Sony Sets Dates For Whitney Houston & George Foreman Biopics, Two Others; 'Lyle, Lyle, Crocodile' On The Move|last=Pedersen|first=Erik|date=September 9, 2021|access-date=September 9, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 ноември 2022 г. || ''[[Devotion]]'' || единствено разпространение в САЩ; продуциран от Stage 6 Films и Black Label Media<ref name="SonyApr2022">{{Cite web |last=Murphy |first=J. Kim |date=April 21, 2022 |title='Spider-Man: Across the Spider-Verse' Bumped to 2023, 'The Equalizer 3' Announced in Sony Release Date Shake-Up |url=https://variety.com/2022/film/news/spider-man-spider-verse-2-delay-release-date-madame-web-equalizer-3-1235237526/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220421021501/https://variety.com/2022/film/news/spider-man-spider-verse-2-delay-release-date-madame-web-equalizer-3-1235237526/ |archive-date=April 21, 2022 |access-date=April 21, 2022 |website=[[Variety]]}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=July 6, 2022|title=‘Devotion’: Jonathan Majors, Glen Powell Korean War Movie To Go Wide During Thanksgiving|url=https://deadline.com/2022/07/devotion-jonathan-majors-glen-powell-release-date-change-box-office-1235059087/|access-date=July 6, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 януари 2023 г. || [[Човек на име Ото]] || копродукция с Stage 6 Films, Playtone, 2DUX² и SF Productions<ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About A Man Called Otto Movie (2022): Feb. 19, 2022 - changed the US film release date from TBA to December 25, 2022 |url=https://www.movieinsider.com/m20106/a-man-called-otto |access-date=2022-03-08 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 10 март 2023 г. || [[65 (филм)|65]] || копродукция с TSG Entertainment II, Bron Creative, Raimi Productions and Beck/Woods<ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2020/09/adam-driver-sonys-65-1203028465/|title=Adam Driver To Star In Sony's Sci-Fi Thriller '65' From Sam Raimi And 'A Quiet Place' Writers|last=Kroll|first=Justin|date=September 1, 2020|work=Deadline Hollywood|access-date=September 1, 2020}}</ref><ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=July 19, 2022|title=Sony Moves 'Madame Web' To Fall 2023, Dates Marvel Universe Title For Summer 2024|url=https://deadline.com/2022/07/madame-web-mcu-sony-insidious-5-release-dates-1235072577/|access-date=July 19, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/12/adam-driver-65-shazam-fury-of-the-gods-release-date-change-1235204814/|title=Sony Shifts Theatrical Release For '65' Onto 'Shazam: Fury Of The Gods' Weekend; George Foreman Biopic Moves Closer To Summer|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 21, 2022}}</ref><ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=December 28, 2022|title=2023 Box Office To Hit $9 Billion Fueled By 32 Tentpoles, But How Does Hollywood Prevent Original Adult Pics From Falling Into Further Jeopardy?|url=https://deadline.com/2022/12/box-office-2023-prediction-1235205995/|access-date=December 28, 2022|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 юни 2023 г. || [[Спайдър-Мен: През Спайди-вселената]] || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], Marvel Entertainment, Arad Productions, Lord Miller Productions и Pascal Pictures<ref name="VivoSpiderVerse">{{cite news |last1=Gonzalez |first1=Umberto |title='Spider-Man: Into the Spider-Verse' Sequel Lands Spring 2022 Release Date |url=https://www.thewrap.com/spider-man-into-the-spider-verse-sequel-spring-2022/ |accessdate=November 1, 2019 |work=TheWrap |date=November 1, 2019}}</ref><ref name="Spider-Man Date">{{cite web|url=https://deadline.com/2020/04/doctor-strange-2-heads-to-2022-thor-love-and-thunder-moves-up-a-week-1202917542/|title='Spider-Man: Homecoming' Sequel Pushes 'Doctor Strange 2' To 2022 As Disney & Sony Team On Release Date Changes|last1=D'Alessandro|first1=Anthony|date=April 24, 2020|website=Deadline|accessdate=April 24, 2020}}</ref><ref name="SonyApr2022" /> |- | style="text-align:right;"| 23 юни 2023 г. || [[Без лоши чувства]] || копродукция с Excellent Cadaver<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=July 14, 2022|url=https://deadline.com/2022/07/jennifer-lawrence-no-hard-feelings-release-date-1235064439/|title=Sony Dates Jennifer Lawrence R-Rated Comedy 'No Hard Feelings' For Next Summer|access-date=July 14, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 11 август 2023 г. || [[Гран Туризмо]] || копродукция с PlayStation Productions, Trigger Street Productions и 2.0 Entertainment<ref>{{cite web|last1=Kroll|first1=Justin|last2=Hipes|first2=Patrick|date=June 14, 2022|title='Gran Turismo' Pic From Neill Blomkamp Gets Sony Release Date, New Details – Update|url=https://deadline.com/2022/06/gran-turismo-movie-neill-blomkamp-video-game-adaptation-sony-playstation-1235033958/|access-date=June 14, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 септември 2023 г. || [[Закрилникът 3]] || копродукция с Escape Artists<ref name="SonyApr2022" /> |- | style="text-align:right;"| 15 септември 2023 г. || [[Луди пари]] || единствено разпространение в САЩ, копродукция с Stage 6 Films, Black Bear Pictures и Ryder Picture Company<ref>{{Cite web |last=Hines |first=Patrick |date=June 21, 2023 |title=Bad Bunny's Spider-Man Universe Movie 'El Muerto' Pulled From Sony Release Schedule |url=https://deadline.com/2023/06/bad-bunny-el-muerto-movie-release-date-pulled-1235421756/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230621173411/https://deadline.com/2023/06/bad-bunny-el-muerto-movie-pulled-release-date-1235421756/ |archive-date=June 21, 2023 |access-date=June 22, 2023 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{Cite web |last1=Couch |first1=Aaron |last2=Kit |first2=Borys |date=June 21, 2023 |title=Sony Removes Bad Bunny Spider-Man Spinoff 'El Muerto' From Calendar |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/el-muerto-bad-bunny-release-date-1235520812/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230621212748/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/el-muerto-bad-bunny-release-date-1235520812/ |archive-date=June 21, 2023 |access-date=June 22, 2023 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref><ref name="Deadline">{{Cite web|url=https://deadline.com/2023/08/dumb-money-box-office-sony-release-date-change-1235521081/|title=Sony Opts To Platform ‘Dumb Money’ On Fall Sked|date=16 August 2023|access-date=17 August 2023|first=Anthony|last=D'Alessandro|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 ноември 2023 г. || [[Наполеон (филм, 2023)|Наполеон]] || копродукция с Apple Studios и Scott Free Productions<ref>{{Cite web |last=Lang |first=Brent |date=April 3, 2023 |title=Ridley Scott, Joaquin Phoenix Epic 'Napoleon' Gets Exclusive Theatrical Release Before Apple TV+ Debut |url=https://variety.com/2023/film/news/ridley-scott-joaquin-phoenix-napoleon-movie-theatrical-release-date-apple-tv-debut-1235571909/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230403180136/https://variety.com/2023/film/news/ridley-scott-joaquin-phoenix-napoleon-movie-theatrical-release-date-apple-tv-debut-1235571909/ |archive-date=April 3, 2023 |access-date=April 3, 2023 |website=Variety}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 декември 2023 г. || [[Обичам да те мразя]] || копродукция с Roth/Kirschenbaum Films, Fifty-Fifty Films и Olive Bridge Entertainment<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=May 3, 2023 |title=Sydney Sweeney & Glen Powell Romantic Comedy 'Anyone But You' Eyes Pre-Christmas Launch |url=https://deadline.com/2023/05/sydney-sweeney-glen-powell-anyone-but-you-release-date-1235355596/ |access-date=May 3, 2023 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2024 г. || [[Мадам Уеб]] || копродукция с Marvel Entertainment, Di Bonaventura Pictures<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=July 19, 2022|title=Sony Moves ‘Madame Web’ To Fall 2023, Dates Marvel Universe Title For Summer 2024|url=https://deadline.com/2022/07/madame-web-mcu-sony-insidious-5-release-dates-1235072577/|access-date=July 19, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 22 март 2024 г. || [[Ловци на духове: Замръзналата империя]] || копродукция с Bron Creative и Ghost Corps<ref>{{cite web|last=McClintock|first=Pamela|date=2022-06-28|title=‘Ghostbusters: Afterlife’ Sequel to Hit Theaters in December 2023 |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/ghostbusters-afterlife-sequel-release-date-2023-1235173037/|access-date=2022-06-28|website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 24 май 2024 г. || [[Гарфилд: Филмът]] || копродукция с Alcon Entertainment, DNEG Animation и Paws, Inc.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/11/garfield-chris-pratt-to-play-title-character-in-alcon-animated-film-1234865972/|title='Garfield': Chris Pratt To Voice Title Character In Alcon Entertainment's Animated Film|last=Grobar|first=Matt|work=Deadline|date=November 1, 2021|access-date=November 2, 2021}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=August 3, 2022|title=Sony Dates Animated Chris Pratt ‘Garfield’ Pic For Winter 2024|url=https://deadline.com/2022/08/garfield-chris-pratt-release-date-1235084683/|access-date=August 3, 2022|work=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 7 юни 2024 г. || [[Лоши момчета: Всичко или нищо]]|| копродукция с Jerry Bruckheimer Films и Westbrook Studios<ref>{{cite news | last=Obenson | first=Tambay | url=https://www.indiewire.com/2020/01/bad-boys-4-sequel-will-smith-martin-lawrence-1202204317/ | title='Bad Boys': Fourth Movie Starring Will Smith and Martin Lawrence Is Already Being Planned | work=[[IndieWire]] | date=January 18, 2020 | access-date=2023-02-01 | archive-date=December 25, 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20201225205654/https://www.indiewire.com/2020/01/bad-boys-4-sequel-will-smith-martin-lawrence-1202204317/ | url-status=live }}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/bad-boys-4-works-1269915/|title='Bad Boys 4' in the Works (Exclusive)|website=[[The Hollywood Reporter]]|date=17 January 2020|access-date=2023-02-01|archive-date=June 22, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200622123512/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/bad-boys-4-works-1269915|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 юли 2024 г.<ref name="SonyApple">{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2023-12-22 |title=Sony Dates Apple’s ‘Wolfs’ & ‘Project Artemis’ For 2024 |url=https://deadline.com/2023/12/apple-sony-wolfs-project-artemis-release-dates-1235680339/ |access-date=2023-12-22 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> || ''[[Fly Me to the Moon]]'' || единствено разпространение; продуциран от Apple Original Films, Berlanti-Schechter Productions и These Pictures |- | style="text-align:right;"| 2 август 2024 г. || ''[[Harold and the Purple Crayon]]'' || копродукция с Davis Entertainment<ref>{{cite web|title=Zachary Levi to Star in Sony's Live-Action 'Harold and the Purple Crayon' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/zachary-levi-to-star-in-sonys-live-action-harold-and-the-purple-crayon-exclusive|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=February 1, 2021|access-date=February 3, 2021}}</ref><ref name="houston lyle"/> |- | style="text-align:right;" | 9 август 2024 г.<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Blake Lively & Justin Baldoni Romance ‘It Ends With Us’ Will Now Begin In Early August|url=https://deadline.com/2024/04/blake-lively-it-ends-with-us-release-date-2-1235886431/|website=[[Deadline Hollywood]]|publisher=[[Penske Media Corporation]]|date=April 15, 2024|access-date=April 15, 2024}}</ref> || ''[[It Ends with Us]]'' || копродукция с Wayfarer Studios и Saks Picture Company<ref>{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=July 7, 2023 |title=Blake Lively Sony Wayfarer Studios Movie 'It Ends With Us' Sets Early 2024 Release |url=https://deadline.com/2023/07/blake-lively-it-ends-with-us-release-date-1235431941/ |access-date=July 7, 2023 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 30 август 2024 г. || [[Крейвън Ловеца]] || копродукция с Marvel Entertainment и Pascal Pictures<ref>{{cite news|url=https://comicbook.com/marvel/news/kraven-the-hunter-spider-man-movie-aaron-taylor-johnson/|title=Aaron Taylor-Johnson to Play Kraven the Hunter in Solo Marvel Movie|publisher=ComicBook|date=May 26, 2021|accessdate=May 26, 2021|first=Megan|last=Peters}}</ref><ref>{{cite web|url=http://collider.com/kraven-the-hunter-movie-richard-wenk/|title=Exclusive: 'Kraven the Hunter' Movie Lands 'Equalizer' Writer Richard Wenk|website=Collider|access-date=August 2, 2018|date=2018-08-02}}</ref><ref>{{cite news|url=https://comicbook.com/marvel/2018/10/11/kraven-the-hunter-movie-director-antoine-fuqua/|title='Kraven the Hunter' Could Be Eyeing 'The Equalizer' Director Antoine Fuqua|publisher=ComicBook|date=October 10, 2018|accessdate=October 10, 2018|first=JK|last=Schmidt}}</ref><ref>{{cite news|url=https://comicbook.com/marvel/2018/10/10/kraven-the-hunter-movie-spider-man-last-hunt/|title='Kraven the Hunter' Movie to Include Spider-Man, Draw Inspiration From "Last Hunt"|publisher=ComicBook|date=October 9, 2018|accessdate=October 9, 2018|first=Patrick|last=Cavanaugh}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 20 септември 2024 г. || ''[[Wolfs]]'' || единствено разпространение; продуциран от Apple Original Films, Plan B Entertainment и Smokehouse Pictures<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Sony Dates Apple's 'Wolfs' & 'Project Artemis' For 2024 |url=https://deadline.com/2023/12/apple-sony-wolfs-project-artemis-release-dates-1235680339/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=April 22, 2024 |date=December 21, 2023}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 октомври 2024 г. || [[Венъм: Последният танц]] || копродукция с Marvel Entertainment, Arad Productions, Matt Tolmach Productions и Pascal Pictures<ref>{{cite web |last=Kroll |first=Justin |date=October 28, 2022 |title=‘Venom 3’: Kelly Marcel Set to Direct Next Installment Starring Tom Hardy |url=https://deadline.com/2022/10/venom-3-kelly-marcel-set-to-direct-next-installment-starring-tom-hardy-1235157025/ |access-date=October 28, 2022 |work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=March 12, 2024|title=‘Venom 3’ Gets Title & Earlier Fall Theatrical Release|url=https://deadline.com/2024/03/venom-3-title-early-fall-release-1235856827/|access-date=March 12, 2024|website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 декември 2024 г. || Неозаглавен филм на „[[Карате кид]]“ || <ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/09/sony-kraven-the-hunter-madame-web-karate-kid-1235121120/|title=New 'Karate Kid' Movie Among Sony Pictures Release Date Adds; 'Kraven The Hunter,' 'Madame Web' Move & More|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=September 16, 2022}}</ref> |} == Вижте също == * [[Кълъмбия Пикчърс]] * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Източници == <references /> {{Филми на Кълъмбия Пикчърс}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] 51qkbjxs6oandwsz7dk8q33r08z4mzt 0 794048 12215033 11784055 2024-04-26T10:44:42Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пазители на Галактиката: Трета част | име_оригинал = Guardians of the Galaxy Vol. 3 | режисьори = Джеймс Гън | продуценти = Кевин Файги | сценаристи = Джеймс Гън | базиран_на = „Пазители на Галактиката“<br>на Дан Абнет<br>Анди Ланинг | актьори = [[Крис Прат]]<br>[[Зоуи Салдана]]<br>[[Дейв Батиста]]<br>[[Вин Дизел]]<br>[[Брадли Купър]]<br>[[Карън Гилън]]<br>Пом Клементиеф<br>Шон Гън<br>Уил Полтър<br>[[Елизабет Дебики]]<br>Чаквуди Ивуджи<br>[[Мария Бакалова]]<br>[[Силвестър Сталоун]] | музика = Джон Мърфи | оператор = Хенри Бреъм | монтаж = Крейг Ууд<br>Фред Раскин | сценография = Бет Микъл | костюми = Джудиана Марковски | филмово_студио = Марвел Студиос | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[Екшън (жанр)|Екшън]]<br>[[Приключенски филм|Приключенски]]<br>[[Комедиен филм|Комедия]]<br>[[Научнофантастичен филм|Научна фантастика]]<br>[[Трилър]] | премиера = 22 април 2023 г. {{small|(Disneyland Paris)}}<br>5 май 2023 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 150 минути<ref name="BBFCRuntime">{{Cite web |title=''Guardians of the Galaxy Vol. 3'' (12A) |url=https://www.bbfc.co.uk/release/guardians-of-the-galaxy-vol-3-q29sbgvjdglvbjpwwc0xmda5ode4 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230427001131/https://www.bbfc.co.uk/release/guardians-of-the-galaxy-vol-3-q29sbgvjdglvbjpwwc0xmda5ode4 |archive-date=April 27, 2023 |access-date=April 27, 2023 |website=[[British Board of Film Classification]]}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 250 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="NUM"/> | приходи = 845,6 млн. щ.д.<ref name="NUM">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movie/Guardians-of-the-Galaxy-Vol-3-(2023)#tab=summary|title=Guardians of the Galaxy Vol. 3 - Financial Information|website=[[The Numbers (website)|The Numbers]]|access-date=May 5, 2023|archive-date=April 29, 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230429235636/https://www.the-numbers.com/movie/Guardians-of-the-Galaxy-Vol-3-(2023)#tab=summary|url-status=live}}</ref> | предишна_част = „[[Пазителите на Галактиката: Втора част]]“ (2017)<br>„[[Отмъстителите: Краят]]“ (2019) | свързани_продукции = „[[Киновселената на Марвел]]“ | уебсайт = https://www.marvel.com/movies/guardians-of-the-galaxy-volume-3 | код-IMDB = 6791350 | код-Allmovie = 727730 }} '''„Пазители на Галактиката: Трета част“''' ({{lang|en|Guardians of the Galaxy Vol. 3}}) е [[САЩ|американски]] [[супергерой]]ски филм, базиран на супергеройския екип „[[Пазители на Галактиката]]“, продуциран е от „Марвел Студиос“ и е разпространен от „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]“. Той е продължение на „[[Пазители на Галактиката]]“ (2014) и „[[Пазители на Галактиката: Втора част]]“ (2017) и 32-ият филм от „[[Киновселената на Марвел]]“. Режисиран е от Джеймс Гън, който е също сценарист на филма. В него участват [[Крис Прат]], [[Зоуи Салдана]], [[Дейв Батиста]], [[Вин Дизел]], [[Брадли Купър]], [[Карън Гилън]], Пом Клементиеф, Шон Гън, [[Силвестър Сталоун]], Уил Полтър, Чаквуди Ивуджи и [[Мария Бакалова]]. Световната премиера на филма се състои в Disneyland Paris на 22 април 2023 г., и излиза по кината в [[САЩ]] на 5 май 2023 г. част от Пета фаза. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | [[Крис Прат]] || Питър Куил / Звездния повелител |- | [[Зоуи Салдана]] || Гамора |- | [[Дейв Батиста]] || Дракс Разрушителя |- | [[Карън Гилън]] || Небула |- | [[Пом Клементиеф]] || Мантис |- | [[Вин Дизел]] || Грут (глас) |- | [[Брадли Купър]] || Енотът Ракета (глас) |- | [[Шон Гън]] || Краглин Обфонтери |- | Чаквуди Ивуджи || Висшият Еволюционер |- | Уил Полтър || Адам Уарлок |- | [[Елизабет Дебики]] || Айеша |- | [[Мария Бакалова]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ploshtadslaveikov.com/mariya-bakalova-v-rolyata-na-savetsko-kuche-v-pazitelite-na-galaktikata-3/|заглавие=Мария Бакалова в ролята на съветско куче в „Пазители на Галактиката 3“|издател=ploshtadslaveikov.com|дата=24 юли 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/12114073|заглавие=Мария Бакалова ще озвучи съветско куче космонавт в „Пазителите на галактиката 3“|издател=24chasa.bg|дата=25 юли 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://segabg.com/hot/category-culture/mariya-bakalova-shte-e-suvetskoto-kuche-kosmo-vuv-film-na-marvel|заглавие=Мария Бакалова ще е съветското куче Космо във филм на Marvel|издател=segabg.com|дата=24 юли 2022 г.}}</ref> || Космическото куче Космо (глас) |- | [[Силвестър Сталоун]] || Стакар Огорд / Стархоук |- | Линда Карделини || Лайла (глас) |- | Асим Чодри || Моржът Тийфс (глас) |- | Микаела Хувър || Под (глас) |- | [[Майкъл Роузенбаум]] || Мартинекс Т'Нага |- | Тара Стронг || Мейнфрейм (глас) |- | [[Сет Грийн]] || Патока Хауърд |- | Нейтън Филиън || Карджа |- | Даниела Мелхиор || Ура |- | Кай Зен || Фила |- | [[Майкъл Рукър]] || Йонду Удонта |- | Грег Хенри || Джейсън Куил |} == Снимачен процес == Снимките започват на 8 ноември 2021 г. в [[Атланта]],<ref name="FilmingStart">{{Cite web |last=Scott |first=Ryan |date=November 8, 2021 |title=Guardians Of The Galaxy Vol. 3 Has Begun Filming As James Gunn Shares Image From The Set |url=https://www.slashfilm.com/654767/guardians-of-the-galaxy-vol-3-has-begun-filming-as-james-gunn-shares-image-from-the-set/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211108183845/https://www.slashfilm.com/654767/guardians-of-the-galaxy-vol-3-has-begun-filming-as-james-gunn-shares-image-from-the-set/ |archive-date=November 8, 2021 |access-date=November 8, 2021 |website=[[/Film]]}}</ref> и приключват на 6 май 2022 г.<ref name="GunnWrap">{{Cite web |last=Jirak |first=Jamie |date=May 6, 2022 |title=Marvel's Guardians of the Galaxy Vol. 3 Wraps Filming |url=https://comicbook.com/marvel/news/marvels-guardians-of-the-galaxy-vol-3-wraps-filming/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220507015740/https://comicbook.com/marvel/news/marvels-guardians-of-the-galaxy-vol-3-wraps-filming/ |archive-date=May 7, 2022 |access-date=May 6, 2022 |website=[[ComicBook.com]]}}</ref> == В България == В България филмът е пуснат по кината на същата дата от „Форум Филм България“ в 3D, IMAX 3D и 4DX. Гала премиерата на филма се състои на 3 май 2023 г. в Синема Сити, Мол София. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.marvel.com/movies/guardians-of-the-galaxy-volume-3}} * {{imdb title|6791350|Пазители на Галактиката: Трета част}} * {{kino.dir.bg film|15550|Пазители на Галактиката: Трета част}} * {{Amg movie|727730}} {{мъниче|филм}} {{Киновселената на Марвел}} [[Категория:Филми от 2023 година]] [[Категория:Американски фентъзи екшъни]] [[Категория:Филми на Джеймс Гън]] [[Категория:Филми от Киновселената на Марвел]] s9dids3c24a3v2lsqhiyf75pe3aw0nv 12215039 12215033 2024-04-26T10:49:26Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пазители на Галактиката: Трета част | име_оригинал = Guardians of the Galaxy Vol. 3 | описание = Официално лого | режисьори = Джеймс Гън | продуценти = Кевин Файги | сценаристи = Джеймс Гън | базиран_на = „Пазители на Галактиката“<br>на Дан Абнет<br>Анди Ланинг | актьори = [[Крис Прат]]<br>[[Зоуи Салдана]]<br>[[Дейв Батиста]]<br>[[Вин Дизел]]<br>[[Брадли Купър]]<br>[[Карън Гилън]]<br>Пом Клементиеф<br>Шон Гън<br>Уил Полтър<br>[[Елизабет Дебики]]<br>Чаквуди Ивуджи<br>[[Мария Бакалова]]<br>[[Силвестър Сталоун]] | музика = Джон Мърфи | оператор = Хенри Бреъм | монтаж = Крейг Ууд<br>Фред Раскин | сценография = Бет Микъл | костюми = Джудиана Марковски | филмово_студио = Марвел Студиос | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[Екшън (жанр)|Екшън]]<br>[[Приключенски филм|Приключенски]]<br>[[Комедиен филм|Комедия]]<br>[[Научнофантастичен филм|Научна фантастика]]<br>[[Трилър]] | премиера = 22 април 2023 г. {{small|(Disneyland Paris)}}<br>5 май 2023 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 150 минути<ref name="BBFCRuntime">{{Cite web |title=''Guardians of the Galaxy Vol. 3'' (12A) |url=https://www.bbfc.co.uk/release/guardians-of-the-galaxy-vol-3-q29sbgvjdglvbjpwwc0xmda5ode4 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230427001131/https://www.bbfc.co.uk/release/guardians-of-the-galaxy-vol-3-q29sbgvjdglvbjpwwc0xmda5ode4 |archive-date=April 27, 2023 |access-date=April 27, 2023 |website=[[British Board of Film Classification]]}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 250 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="NUM"/> | приходи = 845,6 млн. щ.д.<ref name="NUM">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movie/Guardians-of-the-Galaxy-Vol-3-(2023)#tab=summary|title=Guardians of the Galaxy Vol. 3 - Financial Information|website=[[The Numbers (website)|The Numbers]]|access-date=May 5, 2023|archive-date=April 29, 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230429235636/https://www.the-numbers.com/movie/Guardians-of-the-Galaxy-Vol-3-(2023)#tab=summary|url-status=live}}</ref> | предишна_част = „[[Пазителите на Галактиката: Втора част]]“ (2017)<br>„[[Отмъстителите: Краят]]“ (2019) | свързани_продукции = „[[Киновселената на Марвел]]“ | уебсайт = https://www.marvel.com/movies/guardians-of-the-galaxy-volume-3 | код-IMDB = 6791350 | код-Allmovie = 727730 }} '''„Пазители на Галактиката: Трета част“''' ({{lang|en|Guardians of the Galaxy Vol. 3}}) е [[САЩ|американски]] [[супергерой]]ски филм, базиран на супергеройския екип „[[Пазители на Галактиката]]“, продуциран е от „Марвел Студиос“ и е разпространен от „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]“. Той е продължение на „[[Пазители на Галактиката]]“ (2014) и „[[Пазители на Галактиката: Втора част]]“ (2017) и 32-ият филм от „[[Киновселената на Марвел]]“. Режисиран е от Джеймс Гън, който е също сценарист на филма. В него участват [[Крис Прат]], [[Зоуи Салдана]], [[Дейв Батиста]], [[Вин Дизел]], [[Брадли Купър]], [[Карън Гилън]], Пом Клементиеф, Шон Гън, [[Силвестър Сталоун]], Уил Полтър, Чаквуди Ивуджи и [[Мария Бакалова]]. Световната премиера на филма се състои в Disneyland Paris на 22 април 2023 г., и излиза по кината в [[САЩ]] на 5 май 2023 г. част от Пета фаза. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | [[Крис Прат]] || Питър Куил / Звездния повелител |- | [[Зоуи Салдана]] || Гамора |- | [[Дейв Батиста]] || Дракс Разрушителя |- | [[Карън Гилън]] || Небула |- | [[Пом Клементиеф]] || Мантис |- | [[Вин Дизел]] || Грут (глас) |- | [[Брадли Купър]] || Енотът Ракета (глас) |- | [[Шон Гън]] || Краглин Обфонтери |- | Чаквуди Ивуджи || Висшият Еволюционер |- | Уил Полтър || Адам Уарлок |- | [[Елизабет Дебики]] || Айеша |- | [[Мария Бакалова]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ploshtadslaveikov.com/mariya-bakalova-v-rolyata-na-savetsko-kuche-v-pazitelite-na-galaktikata-3/|заглавие=Мария Бакалова в ролята на съветско куче в „Пазители на Галактиката 3“|издател=ploshtadslaveikov.com|дата=24 юли 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/12114073|заглавие=Мария Бакалова ще озвучи съветско куче космонавт в „Пазителите на галактиката 3“|издател=24chasa.bg|дата=25 юли 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://segabg.com/hot/category-culture/mariya-bakalova-shte-e-suvetskoto-kuche-kosmo-vuv-film-na-marvel|заглавие=Мария Бакалова ще е съветското куче Космо във филм на Marvel|издател=segabg.com|дата=24 юли 2022 г.}}</ref> || Космическото куче Космо (глас) |- | [[Силвестър Сталоун]] || Стакар Огорд / Стархоук |- | Линда Карделини || Лайла (глас) |- | Асим Чодри || Моржът Тийфс (глас) |- | Микаела Хувър || Под (глас) |- | [[Майкъл Роузенбаум]] || Мартинекс Т'Нага |- | Тара Стронг || Мейнфрейм (глас) |- | [[Сет Грийн]] || Патока Хауърд |- | Нейтън Филиън || Карджа |- | Даниела Мелхиор || Ура |- | Кай Зен || Фила |- | [[Майкъл Рукър]] || Йонду Удонта |- | Грег Хенри || Джейсън Куил |} == Снимачен процес == Снимките започват на 8 ноември 2021 г. в [[Атланта]],<ref name="FilmingStart">{{Cite web |last=Scott |first=Ryan |date=November 8, 2021 |title=Guardians Of The Galaxy Vol. 3 Has Begun Filming As James Gunn Shares Image From The Set |url=https://www.slashfilm.com/654767/guardians-of-the-galaxy-vol-3-has-begun-filming-as-james-gunn-shares-image-from-the-set/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211108183845/https://www.slashfilm.com/654767/guardians-of-the-galaxy-vol-3-has-begun-filming-as-james-gunn-shares-image-from-the-set/ |archive-date=November 8, 2021 |access-date=November 8, 2021 |website=[[/Film]]}}</ref> и приключват на 6 май 2022 г.<ref name="GunnWrap">{{Cite web |last=Jirak |first=Jamie |date=May 6, 2022 |title=Marvel's Guardians of the Galaxy Vol. 3 Wraps Filming |url=https://comicbook.com/marvel/news/marvels-guardians-of-the-galaxy-vol-3-wraps-filming/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220507015740/https://comicbook.com/marvel/news/marvels-guardians-of-the-galaxy-vol-3-wraps-filming/ |archive-date=May 7, 2022 |access-date=May 6, 2022 |website=[[ComicBook.com]]}}</ref> == В България == В България филмът е пуснат по кината на същата дата от „Форум Филм България“ в 3D, IMAX 3D и 4DX. Гала премиерата на филма се състои на 3 май 2023 г. в Синема Сити, Мол София. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.marvel.com/movies/guardians-of-the-galaxy-volume-3}} * {{imdb title|6791350|Пазители на Галактиката: Трета част}} * {{kino.dir.bg film|15550|Пазители на Галактиката: Трета част}} * {{Amg movie|727730}} {{мъниче|филм}} {{Киновселената на Марвел}} [[Категория:Филми от 2023 година]] [[Категория:Американски фентъзи екшъни]] [[Категория:Филми на Джеймс Гън]] [[Категория:Филми от Киновселената на Марвел]] 2fpe8g2vvn5bi2fk048bu1hdr6vsa5n 0 796391 12215079 11515802 2024-04-26T11:26:10Z CommonsDelinker 8656 Файлът „Festivalbar_Logo.svg“ е изтрит от Общомедия от потребител [[commons:User:IronGargoyle|IronGargoyle]] поради: per [[:c:Commons:Deletion requests/File:Festivalbar Logo.svg|]]. wikitext text/x-wiki {{Музикален фестивал|име-оригинал=Festivalbar|основатели=[[Виторио Салвети]]|закрит=2007|категория=music|основан=1964|място={{Италия}}|лого=}} '''Фèстивалбар''' ({{Lang|it|Festivalbar}}) е лятно певческо събитие, провеждaно всяка година от [[1964]] до [[2007]] г. главно в [[Италия]]. Популярността, на която винаги се е радвал фестивалът, и телевизионното пространство, което печели (което нараства непрекъснато), допринасят за превръщането на Фестивалбар в лятно събитие, което не може да се пропусне. Не рядко всъщност именно от неговата сцена са лансирани повечето от т. нар. „летни хитове“ в Италия и много новоизгряващи изпълнители намират подходящо място там, което е благодарение на въвеждането през последните години на специална награда за нови таланти, наречена Награда „Откритие“. Изпълнителят, спечелил най-много фестивала, е [[Васко Роси]] с три издания. Първоначално се излъчва от държавната телевизия [[Rai]]: канали Rai 2 (1967, 1982) и Rai 1 (1968-1981), а впоследствие – от частната на Finivest: канали [[Canale 5]] (1983-1988) и [[Italia 1]] (1989-2007). Има 44 издания. == История == === Идея и затвърждаване === Фестивалбар е роден през [[1964|1964 г.]] по идея на телeвизионния [[Продуцентство|продуцент]] [[Виторио Салвети]]. Измерването на предпочитанията на публиката става чрез оценките, открити от джукбоксите, разпръснати по кафенета и барове в цяла [[Италия]] (оттук и името на събитието): към всяко устройство е прикрепен „брояч“, който открива колко пъти е избрана дадена песен и впоследствие колко пъти е пускана. От това устройство се ражда [[Неологизъм|неологизмът]] ''gettonare'' (от [[Италиански език|итал]]. пускам песен по джукбокса), тъй като песента започва с вкарване на специален жетон в джукбокса; в края на лятото победителят е обявява от сумата от всички „жетони“. Фестивалбар има само една финална церемония по награждаването през септември, която от [[1966]] до [[1982]] г. е истинска телевизионна вечер, излъчвана по мрежите на [[Rai]]. Предвид нарастващия отзвук през [[1975|1975 г.]] вечерта се мести от [[Азиаго]], където се състои до 1974 г. с изключение на изданията от 1965 г. (в [[Милано]]), и 1966 и 1967 г. (в Саличе Терме ([[Годиаско Саличе Терме]])), в [[Арена ди Верона]], която по този начин става негово „историческо“ място<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.festivalbar.it/storia/index.php?anno=1975 | заглавие = Festivalbar - Storia - 1975 | издател = www.festivalbar.it | достъп_дата = 29 декември 2021}}</ref> . === Пълен успех по комерсиалната телевизия === [[Файл:Rock-Ola juke box 01.jpg|мини|220x220px|Джукбокс]] През [[1983|1983 г.]], с преминаването към мрежите на [[Fininvest]] (първо по [[Canale 5]], а след това, от [[1989|1989 г.]] – по [[Italia 1]]), събитието променя регламента и формàта си: то започва да клони повече към логиката на телевизионната публика и се превръща в пътуващо шоу, снимано ежеседмично на различна италиански площади. Някои места (като Арена „Алпе Адриа“ в [[Линяно Сабиадоро]]) стават „исторически“ домакини на фестивала в продължение на много последователни години, а през [[1997|1997 г.]] са заснети два епизода в [[Амфитеатър в Пула|Арената в Пула]], [[Хърватия]]. Механизмът на гласуване също се променя: „жетоните“ играят все по-незначителна роля предвид постепенното изчезване на джукбоксовете от кафенетата на италианските ваканционни курорти. Победителят се определя въз основа на броя на получените радио- и телевизионни излъчвания и резултатите от продажбите. Изданието от 1986 г. бележи новост в рамките на обичайния ритуал, а именно раждането на ''Фестивалбар 33''' или награждаването на най-добрите 33 оборота (по-късно албуми) на лятото. Фестивалбар също носи късмет на много от своите водещи: през [[1980-те]] напр. той отбелязва дебюта в [[праймтайм]]а на доста младата [[Лича Коло|Лича Колò]]. Освен това през [[1990-те]] г. той представлява важен трамплин за [[Амадеус (телевизионен водещ)|Амадеус]] и [[Фиорело]] (които по този повод формират солидно и плодотворно творческо партньорство с [[Алесия Маркуци]]), първоначално [[Диджей|диджеи]] и водещи на музикални програми, но впоследствие „посветени“ като шоумени. Именно през [[1990-те]] години Фестивалбар прави някои корекции на курса: традиционно започва в края на май с откриваща гала, записана в една вечер, но излъчвана на две части, за да продължи през юни и юли с две-три срещи от различните италиански площади, излъчвани след няколко дена до една седмица и разделени, за да се разпределят изпълненията в няколко епизода, винаги на [[плейбек]]. След пауза през август през септември се излъчва финалната гала, винаги на запис, понякога в две части, но във всеки случай винаги провеждана наведнъж. Също така важен е краткият спин-оф, наречен ''Anteprima Festivalbar'' (Предварителен поглед към Фестивалбар), излъчван от изданието от 1987 г.: монтаж, излъчван като ежедневна лента по различно време или един път седмично, често късно вечер или късно сутрин, на различни задкулисни кадри или репетиции, интервюта с изпълнителите и информация за мястото домакин. Тази последна информация след това се използва в традиционната пощенска картичка, която е нещо като миниспот с гласа на [[Виторио Салвети]], който представя мястото, което е домакин на сцената, излъчвано по време на действителния епизод. През последните години Фестивалбар често дели сцената с италианските селекции на европейския конкурс за красота ''The Look of the Year'', който има за цел да избере мис, която да представлява Италия на финала в края на лятото с момичета от всички европейски страни. На всеки етап са представяни няколко състезателки, но само една „преминава етапа“ (често използваният метод е простото ръкопляскане на публиката на площада, призвана да изрази високо задоволството си от това или онова момиче), и се стига до обявяването на победителката, което обикновено става в последната вечер на събитието. По време на една от тези селекции е предложена [[Елеонор Казаленьо]], който етап след етап получава достъп до европейския финал. От същия период се ражда и полемика, която кара Министерството на културното наследство на Италия да откаже разрешението си финалната гала вечер да се проведе на историческото място на [[Арена ди Верона]]. То отказва достъпа, официално апелирайки към регулаторна забрана, но всъщност се опасява от увреждането на важната структура предвид огромният приток на разнородна публика, която събитието привлича. По време на този период на отдалечаване финалната вечер също придобива пътуващ характер: тя се провежда всяка година на различен площад, но винаги в исторически и архитектурно престижни пространства като Пиаца дели Скаки в [[Маростика]], Пиаца дел Пополо в [[Асколи Пичено]] и Пиаца дел Плебишито в [[Неапол]]. Виторио Салвети – създател и в продължение на много години единственият водещ на Фестивалбар, умира през [[1998|1998 г]]. През същата година финалът се завръща на Арена ди Верона, както той силно иска по време на последното издание от 1998 г., на което е организатор. През 1999 г. синът му Андреа, вече съ-водещ на изданията от 1987 и 1988 г., поема продукцията на фестивала. === Криза и край === От [[2002|2002 г.]] започват да се появяват първите признаци на криза: издание след издание броят на участващите международни изпълнители започва да намалява, за първи път плейбекът е оставен настрана и много певци започват да пеят на живо.<ref>[http://archiviostorico.corriere.it/2002/maggio/27/Festivalbar_250_mila_Napoli_co_0_0205275164.shtml ''Festivalbar, 250 mila a Napoli'']</ref> Независимо от това, в продължение на няколко години програмата все още изглежда да печели благоразположението на публиката с добри резултати по отношение на гледяемостта, макар че изданието от 2006 г. дава много разочароващи резултати.<ref>[http://www.corriere.it/Primo_Piano/Spettacoli/2006/09_Settembre/06/ligabue.html ''Ligabue sbanca anche il Festivalbar'']</ref> Поради огромните разходи за присъствието на големите имена на италианската песен на сцената и преди всичко на международните звезди, които стават невъзможни за покриване, и към това голямата трудност при намирането на важни спонсори, които винаги са били истинският двигател на събитието, изданието от 2007 г. свежда броя на етапите само до три града: [[Милано]] за гала-откриването, [[Катания]] и както обикновено - [[Верона]] за финала. Следователно продукцията се опитва да поднови събитието, като включва [[интернет]] сред средствата за измерване на общественото удовлетворение: отваря страница в [[MySpace]], където потребителите могат да говорят директно с персонала и с изпълнителите, и да гледат изключително аудио и видео съдържание (интервюта и кадри зад кулисите), и се учредява наградата ''Digital'' за най-избрано и теглено парче от хората по [[Интернет]], спечелена от [[Токио Хотел]] с песента ''Monsoon''. Въпреки тези опити за подновяване на шоуто, което го прави по-привлекателно за младата публика, това издание така или иначе се оказва провал и остава последното на фестивала. Изданието от 2008 г., първоначално обявено с водещи [[Тео Мамукари]] и Лучила Агости, не се състои поради липса на средства. Въпреки отсъствието му от площадите и телевизионните екрани, то все пак е издадено за последен път 30 години по-късно в традиционната компилация, която събира всички хитове на лятото. == Издания == В следващата таблица са изброени отделните издания, с посочване на водачите и победителите по категории:<ref name="Baroni">{{Harv|Baroni|pp. 164-165}}.</ref> {| class="wikitable" style="font-size:85%; text-align:center; width:100%; margin-left:auto; margin-right:auto;" !Година !Водещи !Песен победителка !Зелен диск !Награда за албум !Радио награда !Италианско откритие !Водещи на ''Anteprima Festivalbar'' |- |1964 | rowspan="4" |[[Виторио Салвети]] |[[Боби Соло]] - ''Credi a me'' | rowspan="3" |не е връчен | rowspan="22" |Не е връчен | rowspan="36" |Не е връчена | rowspan="32" |Не е връчено | rowspan="23" |няма |- |1965 |[[Петула Кларк]] - ''Ciao ciao'' |- |1966 |[[Катерина Казели]] - ''Perdono'' |- |1967 |[[Роки Робъртс]] - ''Stasera mi butto'' |[[Ал Бано]] - ''Nel sole'' |- |1968 |Виторио Славети и [[Розана Ваудети]] |[[Салваторе Адамо]] - ''Affida una lacrima al vento'' |[[Серджо Леонарди]] - ''Non ti scordar di me'' |- |1969 |Виторио Славети |[[Лучо Батисти]] - ''Acqua azzurra, acqua chiara'' |[[Ромина Пауър]] - ''Acqua di mare'' |- |1970 |Виторио Салвети и Розана Ваудети |Лучо Батисти - ''Fiori rosa fiori di pesco'' |[[Кристиан (певец)|Кристиан]] - ''Firmamento'' |- |1971 | rowspan="12" |Виторио Салвети |[[Демис Русос]] - ''We Shall Dance'' | rowspan="2" |не е връчен |- |1972 |[[Миа Мартини]] - ''Piccolo uomo'' |- |1973 |Миа Мартини - ''Minuetto''<br /><br />[[Марчела Бела]] - ''Io domani'' |[[Чиро Дамико]] - ''Un uomo nella vita''<br />[[Ла Бионда (група)|<br />Ла Бионда]] - ''Chi?'' |- |1974 |[[Клаудио Балиони]] - ''E tu...'' | rowspan="2" |не е връчен |- |1975 |[[Друпи]] - ''Due''<br /><br />[[Глория Гейнър]] - ''Reach Out (I'll Be There)'' |- |1976 |[[Джани Бела]] - ''Non si può morire dentro'' |[[Рикардо Фоли]] - ''Mondo'' |- |1977 |[[Умберто Тоци]] - ''Ti amo'' |[[Ли Опера]] - ''Stelle su di noi''<br /><br />Тумстоунс - ''Maledentro''<br /><br />[[Ел Пасадор]] - ''Amada mia, amore mio'' |- |1978 |[[Алуни дел Соле]] - ''Liù''<br /><br />[[Кейт Буш]] - ''Wuthering Heights'' |[[Пино Даниеле]] - ''Ca' Calore''<br /><br />[[Валтер Фоини]] - ''Una donna, una storia'' |- |1979 |[[Алан Соренти]] - ''Tu sei l'unica donna per me'' |[[Еуро Кристиани]] - ''L'amore è quando non c'è più'' |- |1980 |[[Мигел Бозе|Мигел Бозè]] - ''Olympic Games'' |[[Алекс Дамиани]] - ''Cambierò, cambierai'' |- |1981 |[[Донатела Реторе]] - ''Donatella'' |[[Академия (група)|Академия]] - ''Il cavaliere del vento'' |- |1982 |[[Лоредана Берте]] - ''Non sono una signora''<br /><br />[[Мигел Бозе]] - ''Bravi ragazzi''<br /><br />[[Рон (певец)|Рон]] - ''Anima'' |[[Джуни Русо]] - ''Un'estate al mare'' |- |1983 |[[Клаудио Чекето]], [[Марина Перци]] и [[Елеонора Брилядори]] |[[Васко Роси]] - ''Bollicine'' |[[Шалпи]] - ''Rocking Rolling'' |- |1984 |Клаудио Чекето и [[Рамона Дел'Абате]] |[[Джана Нанини]] - ''Fotoromanza'' |[[Шампане Молотов]] - ''C'è la neve''<br /><br />[[Лука Карбони]] - ''Ci stiamo sbagliando''<br /><br />[[Раф]] - ''Self Control'' |- |1985 |Виторио Славети, [[Габриела Карлучи]], [[Лича Коло|Лича Колò]] и [[Сузана Месаджо]] |[[Ригейра]] - ''L'estate sta finendo'' |[[Балтимора (група)|Балтимора]] - ''Tarzan Boy'' |- |1986 |Клаудио Чекето, Сузана Месаджо и [[Джери Скоти]] |[[Трейси Спенсър]] - ''Run to Me'' |[[Ивана Спаня]] - ''Easy Lady''<br /><br />Скироне - ''Onde'' |[[Ерос Рамацоти]] - ''Nuovi eroi'' |- |1987 |Клаудио Чекето, Сузана Месаджо и [[Андреа Салвети]] |[[Ивана Спаня]] - ''Dance Dance Dance'' |Кики Гайда - ''Isole Vergini'' |[[Дзукеро]] - ''Blue's'' |Клаудио Чекето, Сузана Месаджо и Андреа Салвети |- |1988 |[[Джери Скоти]] и [[Андреа Салвети]] |[[Шалпи]] и [[Скарлет фон Воленман|Скарлет]] - ''Pregherei'' |Чао Фелини - ''La mia banda suona il rock'' |[[Тулио Де Пископо]] - ''Bello carico'' |Джери Скоти и Андреа Салвети |- |1989 | rowspan="2" |Джери Скоти и Сузана Месаджо |[[Раф]] - ''Ti pretendo'' |[[Ладри ди Бичиклете]] - ''Dr. Jazz & Mr. Funk'' |[[Едоардо Бенато]] - ''Abbi dubbi'' |Джери Скоти и Сузана Месаджо |- |1990 |[[Франческо Бачини]] и Ладри ди Бичиклете - ''Sotto questo sole'' |[[Лучано Лигабуе|Лигабуе]] - ''Balliamo sul mondo'' |[[Ерос Рамацоти]] - ''In ogni senso'' |Джорджо Медаил и [[Микела Витория Брамбила]] |- |1991 |Джери Скоти, Сузана Месаджо и [[Серджо Вастано]] |[[Джино Паоли]] - ''Quattro amici'' |[[Розалинда Челентано]] - ''Quanti treni'' |[[Марко Мазини]] - ''Malinconoia'' |[[Линус (радио водещ)|Линус]] и [[Федерика Паникучи]] |- |1992 |Джери Скоти и [[Линда Лоренци]] |[[Лука Карбони]] - ''Mare mare'' | rowspan="16" |не е връчен |[[Роберто Векиони]] - ''Camper'' |[[Ники Джустини]], Матилде Дзарконе и [[Бенедета Мацини]] |- |1993 |[[Клаудио Чекето]], [[Амадеус (телевизионен водещ)|Амадеус]], [[Федерика Паникучи]] и [[Фиорело]] |[[Раф]] - ''Il battito animale'' |[[883 (група)|883]] - ''Nord sud ovest est'' |Клаудио Чекето, Амадеус, Федерика Паникучи и Фиорело |- |1994 |Амадеус и [[Федерика Паникучи]] |[[Умберто Тоци]] - ''Io muoio di te'' |[[Мигел Бозе|Мигел Бозè]] - ''Sotto il segno di Caino'' |Амадеус и Федерика Паникучи |- |1995 |Амадеус, Федерика Паникучи и [[Лаура Фреди]] |[[883 (група)|883]] - ''Tieni il tempo'' |[[Дзукеро]] - ''Spirito DiVino'' |Амадеус, Федерика Паникучи и Лаура Фреди |- |1996 |Амадеус, [[Алесия Маркуци]] и [[Корона (група)|Корона]] |[[Ерос Рамацоти]] - ''Più bella cosa'' |Ерос Рамацоти - ''Dove c'è musica'' |[[Артиколо 31]] - ''Tranqi Funky'' |Амадеус, Алесия Маркуци и Корона |- |1997 |Амадеус, Алесия Маркуци, [[Симона Вентура]], [[Наталия Естрада]] и [[Елеонор Казаленьо]] |[[Пино Даниеле]] - ''Che male c'è'' |Пино Даниеле - ''Dimmi cosa succede sulla terra'' |[[Паола и Киара]] - ''Bella'' |Елеонор Казаленьо |- |1998 | rowspan="3" |[[Фиорело]] и [[Алесия Маркуци]] |[[Васко Роси]] - ''Io no'' |Васко Роси - ''Canzoni per me'' |[[Сототоно]] - ''Dimmi di sbagliato che c'è'' | rowspan="3" |Фиорело и Алесия Маркуци |- |1999 |[[Джованоти]] - ''Un raggio di sole'' |Джованоти - ''Lorenzo 1999 - Capo Horn'' |[[Алекс Брити]] - ''Mi piaci'' |- |2000 |[[Лунапоп]] - ''Qualcosa di grande'' |[[Лучано Лигабуе|Лигабуе]] - ''Miss Mondo'' |[[Паола и Киара]] - ''Vamos a bailar (Esta vida nueva)'' |не е връчен |- |2001 |Алесия Маркуци, [[Даниеле Босари]] и [[Наташа Стефаненко]] |[[Васко Роси]] - ''Ti prendo e ti porto via'' |Васко Роси - ''Stupido Hotel'' |[[Раф]] - ''Infinito'' |[[Валерия Роси]] - ''Tre parole'' |Алесия Маркуци, Даниеле Босари и Наташа Стефаненко |- |2002 |Алесия Маркуци, Даниеле Босари и [[Мишел Хунцикер]] |[[Лучано Лигабуе|Лигабуе]] - ''Tutti vogliono viaggiare in prima'' |[[Дзукеро]] - ''Shake'' |не е връчен |[[Тициано Феро]] - ''Rosso relativo'' |[[Марко Макарини]] |- |2003 |[[Марко Макарини]] и Мишел Хунцикер |[[Ерос Рамацоти]] - ''Un'emozione per sempre'' |Ерос Рамацоти - ''9'' |[[Нефа]] - ''Prima di andare via'' |[[Ле Вибрациони]] - ''In una notte d'estate'' | rowspan="2" | Филипо Нарди |- |2004 |Марко Макарини и [[Ирене Гранди]] |[[Дзукеро]] - ''Il grande Baboomba'' |[[Биаджо Антоначи]] - ''Convivendo - Parte I'' | rowspan="3" |не е връчен |[[Лука Диризио]] - ''Calma e sangue freddo'' |- |2005 |[[Фабио Де Луиджи]] и [[Ванеса Инконтрада]] |[[Нек (певец)|Нек]] - ''Lascia che io sia'' |[[Макс Пецали]] - ''TuttoMax'' |[[Неграмаро]] - ''Estate'' |Джесика Полски |- |2006 |[[Маго Форест]], [[Кристина Киабото]] и [[Илари Блази]] |[[Лучано Лигабуе|Лигабуе]] - ''Happy Hour'' |[[Джана Нанини]] - ''Grazie'' |[[Дзеро Асолуто]] - ''Sei parte di me'' |Масимилиано Варезе |- |2007 |[[Енрико Силвестрин]], [[Джулио Голия]] и [[Елизабета Каналис]] |[[Неграмаро]] - ''Parlami d'amore'' |[[Биаджо Антоначи]] - ''Vicky Love'' |[[Ирене Гранди]] - ''Bruci la città'' |не е връчен |Филипо Нарди |- |} == Вижте също == * [[Фестивал на италианската песен в Санремо]] * [[Фестивал в Кастрокаро]] == Източници == <references /> == Библиография == * Joseph Baroni, ''Dizionario della televisione'', Raffaello Cortina Editore, 2005, {{ISBN|88-7078-972-1}} * Aldo Grasso (a cura di), ''Enciclopedia della televisione'', 3ª ed., Garzanti, 2008, {{ISBN|978-88-11-50526-6}} == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/festivalbarofficial/ Официална Фейсбук страница] {{Превод от|it|Festivalbar|124437281}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Музика}} 4kqnaukxmst7mt984k0f2dmjnikhpwr 14 797670 12215076 11237535 2024-04-26T11:19:19Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Родени в Уелс|Кардиф]] [[Категория:Личности (Кардиф)]] m1dqerdqi0jmro4455v0y83qycuo9zi 0 797933 12214050 12182350 2024-04-25T13:10:51Z Motekov 141057 wikitext text/x-wiki {{минерал}} '''Опушеният кварц (раухтопаз)''' е полускъпоценен камък. Подобно на останалите видове [[кварц]], по състав опушеният кварц е чист [[силициев диоксид]].<ref name="Реч"/><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/кварц/ | title = кварц | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 25 април 2024}}</ref> Получава името си от наличието на различни цветови нюанси на обикновения дим – от сив до тъмнокафяв, но най-често се характеризира с кафеникав цвят. [[Цвят на минералите|Цветът]] му се дължи на присъствието на [[алуминий]] в [[Кристална решетка|кристалната му решетка]].<ref name="Муз">[https://www.burgasmuseums.bg/bg/encdetail/opushen-kvarts-83 Регионален исторически музей, Бургас/Опушен кварц]</ref> Може да варира от слабо сив до тъмно червеникавокафяв. Смолисточерната му разновидност се нарича '''морион'''. При определен режим на нагряване опушеният кварц и морионът променят цвета си към по-светъл вариант и придобиват златист оттенък. Така по вид се доближават до [[цитрин]]а, друга разновидност на кварца. Опушеният кварц е един от [[минерал]]ите, които могат да образува големи [[кристал]]и. Някои от находките достигат до един или повече тона.<ref name="Реч">{{cite book ||first= Тодор |last= Тодоров |title= Речник на скъпоценните камъни |publisher= Просвета |year= 1994 |ISBN= 954-01-0403-3 |page= 111}}</ref> Намира широко приложение в ювелирната практика. Най-добрите образци се разрязват, полират и оформят за влагане в различни накити като обеци, пръстени, медальони и други. От по-едрите се изработват купи, чаши и други съдове.<ref name="Реч"/> В древността опушеният кварц е бил обект на различни поверия. Вярвало се е, че човек, който носи окачен на шията си [[Амулет|талисман]] от този вид кварц, не страда от [[меланхолия]] и ще бъде излекуван от [[епилепсия]].<ref name="Реч"/> Съществува вярването, че опушеният кварц е камък-пазител. Подобно на планинския кристал, той е използван от гадателите за поглед във времето и пространството.<ref name="Муз"/> == Разпространение == Опушеният кварц се среща основно в кухини на [[скали]], образувани при [[вулкан]]ична дейност дълбоко под повърхността на Земята. Най-богатите залежи се срещат в [[Шри Ланка]], [[Бразилия]], [[САЩ]], [[Швейцаря]], [[Шотландия]], [[Италия]], [[Мадагаскар]], [[Южна Африка]].<ref>Съкровищата на Земята/бр13/Опушен кварц/Издателска компания Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД/2011/ISSN1792 – 1430</ref> Грамадни кристали от опушен кварц са намирани в Бразилия (до 40 т.) и [[Русия]] (до 10 т.), но най-големият екземпляр е открит в [[Казахстан]]. Размерите му са 7,5 х 16 м, а масата – 70 т.<ref name="Реч"/> == Източници == <references/> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Материали по геологията и минералогията на България |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://books.google.bg/books?id=ilpEAQAAMAAJ&newbks=1&newbks_redir=0&dq=Bŭlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&hl=bg&pg=RA3-PA131#v=onepage&q=Bŭlgarsko%20knizhovno%20druzhestvo&f=false 131] |accessdate= 29 март 2024}} [[Категория:Скъпоценни камъни]] q8zs2kasaaip7ph591b8bggmt7mpqmo 2 798116 12214687 12213702 2024-04-26T01:23:03Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация wikitext text/x-wiki ''Тази страница е генерирана автоматично от [https://github.com/kerberizer/wikimedia-scripts/blob/master/thanksmeter.py скрипт] в '''01:23''' [[UTC]] на '''26 април 2024''' г.'' == За последния ден == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''7''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 2 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 1 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 2 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 1 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 1 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната седмица == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''84''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 16 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 7 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 6 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 4 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 4 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 4 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 4 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 3 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 3 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 2 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 2 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 2 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 2 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 2 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 2 |- | [[Потребител:Speravir|Speravir]] || 2 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 2 |- | [[Потребител:Cyborian|Cyborian]] || 1 |- | [[Потребител:Hristiqnchoo514|Hristiqnchoo514]] || 1 |- | [[Потребител:It's you. It's us|It's you. It's us]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 1 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 1 |- | [[Потребител:Lilaliololopapapi|Lilaliololopapapi]] || 1 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 1 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 1 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:Welkend|Welkend]] || 1 |- | [[Потребител:Ан0нимен110|Ан0нимен110]] || 1 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 1 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 13 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 11 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 7 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 5 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 4 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 3 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 3 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 3 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 3 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 3 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 3 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 3 |- | [[Потребител:История на село Оризари|История на село Оризари]] || 3 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 3 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 2 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 2 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 2 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 2 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 1 |- | [[Потребител:DeniPanch|DeniPanch]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 1 |- | [[Потребител:TheOriginalUltracrepidarian|TheOriginalUltracrepidarian]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последния месец == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''316''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 42 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 24 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 20 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 15 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 14 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 13 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 11 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 10 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 8 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 8 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 7 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 7 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 7 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 6 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 5 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 5 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 5 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 5 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 4 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 4 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 4 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 4 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 3 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 3 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 3 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 3 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 3 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 3 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 2 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 2 |- | [[Потребител:MothElix|MothElix]] || 2 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 2 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 2 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 2 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 2 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 2 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 2 |- | [[Потребител:Speravir|Speravir]] || 2 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 2 |- | [[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]] || 2 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 2 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 2 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 2 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 2 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 1 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 1 |- | [[Потребител:Bmhhjj|Bmhhjj]] || 1 |- | [[Потребител:CadêParção|CadêParção]] || 1 |- | [[Потребител:Cyborian|Cyborian]] || 1 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 1 |- | [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] || 1 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 1 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Eehuiio|Eehuiio]] || 1 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 1 |- | [[Потребител:Hripsime Erniasyan|Hripsime Erniasyan]] || 1 |- | [[Потребител:Hristiqnchoo514|Hristiqnchoo514]] || 1 |- | [[Потребител:It's you. It's us|It's you. It's us]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Izit|Izit]] || 1 |- | [[Потребител:Lilaliololopapapi|Lilaliololopapapi]] || 1 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 1 |- | [[Потребител:Matboy12|Matboy12]] || 1 |- | [[Потребител:Mateus2019|Mateus2019]] || 1 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 1 |- | [[Потребител:Mila Gencheva|Mila Gencheva]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Nenov85|Nenov85]] || 1 |- | [[Потребител:Niegodzisie|Niegodzisie]] || 1 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:PA198|PA198]] || 1 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 1 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 1 |- | [[Потребител:Vodenbot|Vodenbot]] || 1 |- | [[Потребител:Welkend|Welkend]] || 1 |- | [[Потребител:Ан0нимен110|Ан0нимен110]] || 1 |- | [[Потребител:Людмила Кало|Людмила Кало]] || 1 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 1 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 1 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 48 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 30 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 21 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 19 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 18 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 16 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 15 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 14 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 13 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 10 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 9 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 9 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 6 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 5 |- | [[Потребител:Георги21|Георги21]] || 5 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 5 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 4 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 4 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 4 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 3 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 3 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 3 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 3 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 3 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 3 |- | [[Потребител:История на село Оризари|История на село Оризари]] || 3 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 3 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 2 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 2 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 2 |- | [[Потребител:Viktorov|Viktorov]] || 2 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 1 |- | [[Потребител:Antandrus|Antandrus]] || 1 |- | [[Потребител:Antoaneta Yarichkova|Antoaneta Yarichkova]] || 1 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 1 |- | [[Потребител:DeniPanch|DeniPanch]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:GaBOSSS|GaBOSSS]] || 1 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 1 |- | [[Потребител:KaloyanMitev|KaloyanMitev]] || 1 |- | [[Потребител:Krizzo1|Krizzo1]] || 1 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 1 |- | [[Потребител:MTongov|MTongov]] || 1 |- | [[Потребител:Miroslav Dechev|Miroslav Dechev]] || 1 |- | [[Потребител:Nebby1838|Nebby1838]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 1 |- | [[Потребител:Patlack|Patlack]] || 1 |- | [[Потребител:Photonik|Photonik]] || 1 |- | [[Потребител:Sense of satori|Sense of satori]] || 1 |- | [[Потребител:Seraphina Frost|Seraphina Frost]] || 1 |- | [[Потребител:TheOriginalUltracrepidarian|TheOriginalUltracrepidarian]] || 1 |- | [[Потребител:Viktor|Viktor]] || 1 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 1 |- | [[Потребител:Yasnodark|Yasnodark]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последните три месеца == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''869''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 113 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 77 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 49 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 44 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 40 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 34 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 32 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 27 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 27 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 25 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 20 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 17 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 16 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 15 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 14 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 13 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 10 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 10 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 10 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 9 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 9 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 9 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 9 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 9 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 9 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 8 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 7 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 6 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 6 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 6 |- | [[Потребител:Bulldog4eto|Bulldog4eto]] || 5 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 5 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 4 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 4 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 4 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 4 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 4 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 4 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 4 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 4 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 3 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 3 |- | [[Потребител:Dimitar999|Dimitar999]] || 3 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 3 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 3 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 3 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 3 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 3 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 3 |- | [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] || 3 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 2 |- | [[Потребител:Bmhhjj|Bmhhjj]] || 2 |- | [[Потребител:Bolerios|Bolerios]] || 2 |- | [[Потребител:Braun100|Braun100]] || 2 |- | [[Потребител:CadêParção|CadêParção]] || 2 |- | [[Потребител:Codename Noreste|Codename Noreste]] || 2 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 2 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 2 |- | [[Потребител:Ehobeho|Ehobeho]] || 2 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 2 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 2 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 2 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 2 |- | [[Потребител:MothElix|MothElix]] || 2 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 2 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 2 |- | [[Потребител:Speravir|Speravir]] || 2 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 2 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 2 |- | [[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]] || 2 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 2 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 2 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 2 |- | [[Потребител:2.100.41.94|2.100.41.94]] || 1 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 1 |- | [[Потребител:ADGandeva|ADGandeva]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Amichael|Amichael]] || 1 |- | [[Потребител:Antoff~bgwiki|Antoff~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:BILL1|BILL1]] || 1 |- | [[Потребител:BleachyXd|BleachyXd]] || 1 |- | [[Потребител:Bluepurpleknight|Bluepurpleknight]] || 1 |- | [[Потребител:Bodanpano|Bodanpano]] || 1 |- | [[Потребител:Bononia1|Bononia1]] || 1 |- | [[Потребител:Cyborian|Cyborian]] || 1 |- | [[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] || 1 |- | [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] || 1 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 1 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 1 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 1 |- | [[Потребител:Eehuiio|Eehuiio]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Elen Page|Elen Page]] || 1 |- | [[Потребител:Eli goranova|Eli goranova]] || 1 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 1 |- | [[Потребител:Eola|Eola]] || 1 |- | [[Потребител:Extratall|Extratall]] || 1 |- | [[Потребител:Hripsime Erniasyan|Hripsime Erniasyan]] || 1 |- | [[Потребител:Hristiqnchoo514|Hristiqnchoo514]] || 1 |- | [[Потребител:Ianceren|Ianceren]] || 1 |- | [[Потребител:Ilarion2022|Ilarion2022]] || 1 |- | [[Потребител:It's you. It's us|It's you. It's us]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Izit|Izit]] || 1 |- | [[Потребител:Johannnes89|Johannnes89]] || 1 |- | [[Потребител:Katanassov|Katanassov]] || 1 |- | [[Потребител:Kralowec|Kralowec]] || 1 |- | [[Потребител:Krisko Marinov|Krisko Marinov]] || 1 |- | [[Потребител:L.Payakoff|L.Payakoff]] || 1 |- | [[Потребител:Lilaliololopapapi|Lilaliololopapapi]] || 1 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:Matboy12|Matboy12]] || 1 |- | [[Потребител:Mateus2019|Mateus2019]] || 1 |- | [[Потребител:MathXplore|MathXplore]] || 1 |- | [[Потребител:Mila Gencheva|Mila Gencheva]] || 1 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 1 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 1 |- | [[Потребител:Nenov85|Nenov85]] || 1 |- | [[Потребител:NickK|NickK]] || 1 |- | [[Потребител:Niegodzisie|Niegodzisie]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Ossikovski|Ossikovski]] || 1 |- | [[Потребител:PA198|PA198]] || 1 |- | [[Потребител:Petko Simeonov|Petko Simeonov]] || 1 |- | [[Потребител:Physmuseum|Physmuseum]] || 1 |- | [[Потребител:Rada Hristova|Rada Hristova]] || 1 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 1 |- | [[Потребител:Roostersonair|Roostersonair]] || 1 |- | [[Потребител:Sunnybuthappy|Sunnybuthappy]] || 1 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 1 |- | [[Потребител:Tropicalkitty|Tropicalkitty]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:Vodenbot|Vodenbot]] || 1 |- | [[Потребител:Welkend|Welkend]] || 1 |- | [[Потребител:Zastolbi|Zastolbi]] || 1 |- | [[Потребител:Ан0нимен110|Ан0нимен110]] || 1 |- | [[Потребител:Людмила Кало|Людмила Кало]] || 1 |- | [[Потребител:Малараковица|Малараковица]] || 1 |- | [[Потребител:Намоет730|Намоет730]] || 1 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 1 |- | [[Потребител:Я.Запрянов|Я.Запрянов]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 99 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 93 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 65 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 46 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 39 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 36 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 33 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 33 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 30 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 29 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 29 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 28 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 27 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 24 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 23 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 21 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 13 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 12 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 8 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 8 |- | [[Потребител:Георги21|Георги21]] || 8 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 8 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 7 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 7 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 7 |- | [[Потребител:Apr1|Apr1]] || 6 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 6 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 5 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 5 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 5 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 5 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 5 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 4 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 4 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 4 |- | [[Потребител:Agathopolis|Agathopolis]] || 3 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 3 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 3 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 3 |- | [[Потребител:История на село Оризари|История на село Оризари]] || 3 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 2 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 2 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 2 |- | [[Потребител:Krisko Marinov|Krisko Marinov]] || 2 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 2 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 2 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 2 |- | [[Потребител:Viktorov|Viktorov]] || 2 |- | [[Потребител:Yasnodark|Yasnodark]] || 2 |- | [[Потребител:Zastolbi|Zastolbi]] || 2 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 2 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 2 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 2 |- | [[Потребител:Antandrus|Antandrus]] || 1 |- | [[Потребител:Antoaneta Yarichkova|Antoaneta Yarichkova]] || 1 |- | [[Потребител:Antoff~bgwiki|Antoff~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Archiresearcher|Archiresearcher]] || 1 |- | [[Потребител:BULGARIA RECORDS|BULGARIA RECORDS]] || 1 |- | [[Потребител:Bluepurpleknight|Bluepurpleknight]] || 1 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 1 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 1 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 1 |- | [[Потребител:DeniPanch|DeniPanch]] || 1 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 1 |- | [[Потребител:GaBOSSS|GaBOSSS]] || 1 |- | [[Потребител:Gurther|Gurther]] || 1 |- | [[Потребител:Julius 12345|Julius 12345]] || 1 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 1 |- | [[Потребител:KaloyanMitev|KaloyanMitev]] || 1 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 1 |- | [[Потребител:KanevBubaka|KanevBubaka]] || 1 |- | [[Потребител:KonstantinaG07|KonstantinaG07]] || 1 |- | [[Потребител:Krizzo1|Krizzo1]] || 1 |- | [[Потребител:MTongov|MTongov]] || 1 |- | [[Потребител:Mechostravnika|Mechostravnika]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Miroslav Dechev|Miroslav Dechev]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Nebby1838|Nebby1838]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Panayden|Panayden]] || 1 |- | [[Потребител:Patlack|Patlack]] || 1 |- | [[Потребител:Pepina05|Pepina05]] || 1 |- | [[Потребител:Photonik|Photonik]] || 1 |- | [[Потребител:Raychev42|Raychev42]] || 1 |- | [[Потребител:Sense of satori|Sense of satori]] || 1 |- | [[Потребител:Seraphina Frost|Seraphina Frost]] || 1 |- | [[Потребител:SvetoslavAleksandrov|SvetoslavAleksandrov]] || 1 |- | [[Потребител:TXRR0RI$T|TXRR0RI$T]] || 1 |- | [[Потребител:TheOriginalUltracrepidarian|TheOriginalUltracrepidarian]] || 1 |- | [[Потребител:Trizek (WMF)|Trizek (WMF)]] || 1 |- | [[Потребител:Viktor|Viktor]] || 1 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Zorode|Zorode]] || 1 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 1 |- | [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] || 1 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната година == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''3758''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 480 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 283 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 206 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 183 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 181 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 168 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 138 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 99 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 97 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 94 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 90 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 89 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 85 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 72 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 60 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 58 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 57 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 52 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 51 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 46 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 45 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 44 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 43 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 35 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 34 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 33 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 33 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 30 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 29 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 28 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 27 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 24 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 23 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 21 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 19 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 19 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 14 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 13 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 12 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 12 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 12 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 12 |- | [[Потребител:Виктор Шапилов|Виктор Шапилов]] || 12 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 12 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 11 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 10 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 10 |- | [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] || 9 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 9 |- | [[Потребител:Roostersonair|Roostersonair]] || 9 |- | [[Потребител:Braun100|Braun100]] || 8 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 8 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 8 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 7 |- | [[Потребител:MathXplore|MathXplore]] || 7 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 7 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 7 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 6 |- | [[Потребител:Bulldog4eto|Bulldog4eto]] || 6 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 6 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 6 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 6 |- | [[Потребител:SkinarcheMPA|SkinarcheMPA]] || 6 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 6 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 5 |- | [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] || 5 |- | [[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]] || 5 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 5 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 5 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 5 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 5 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 5 |- | [[Потребител:Даниел Стоянов|Даниел Стоянов]] || 5 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 5 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 4 |- | [[Потребител:CadêParção|CadêParção]] || 4 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 4 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 4 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 4 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 4 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 4 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 4 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 4 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 4 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 4 |- | [[Потребител:AlexIs2022|AlexIs2022]] || 3 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 3 |- | [[Потребител:Bmhhjj|Bmhhjj]] || 3 |- | [[Потребител:Dimitar999|Dimitar999]] || 3 |- | [[Потребител:Ehobeho|Ehobeho]] || 3 |- | [[Потребител:Extratall|Extratall]] || 3 |- | [[Потребител:Gurther|Gurther]] || 3 |- | [[Потребител:Isip2 westboro|Isip2 westboro]] || 3 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 3 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 3 |- | [[Потребител:L.Payakoff|L.Payakoff]] || 3 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 3 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 3 |- | [[Потребител:Raddy J. S.|Raddy J. S.]] || 3 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 3 |- | [[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]] || 3 |- | [[Потребител:USSR-Slav|USSR-Slav]] || 3 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 3 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 3 |- | [[Потребител:Кюстендилецъ|Кюстендилецъ]] || 3 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 3 |- | [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] || 3 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 3 |- | [[Потребител:Al.radovski|Al.radovski]] || 2 |- | [[Потребител:Analiticus BG|Analiticus BG]] || 2 |- | [[Потребител:Apcbg|Apcbg]] || 2 |- | [[Потребител:Bogi19919|Bogi19919]] || 2 |- | [[Потребител:Bolerios|Bolerios]] || 2 |- | [[Потребител:Boril Karaivanov|Boril Karaivanov]] || 2 |- | [[Потребител:Codename Noreste|Codename Noreste]] || 2 |- | [[Потребител:Coman Mihaiu|Coman Mihaiu]] || 2 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 2 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 2 |- | [[Потребител:Dimitar Harbaliev|Dimitar Harbaliev]] || 2 |- | [[Потребител:Elen Page|Elen Page]] || 2 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 2 |- | [[Потребител:Ilian Atsev|Ilian Atsev]] || 2 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 2 |- | [[Потребител:Johannnes89|Johannnes89]] || 2 |- | [[Потребител:Juro678|Juro678]] || 2 |- | [[Потребител:KanevBubaka|KanevBubaka]] || 2 |- | [[Потребител:Krisko Marinov|Krisko Marinov]] || 2 |- | [[Потребител:LiberDIO|LiberDIO]] || 2 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 2 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 2 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 2 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 2 |- | [[Потребител:MothElix|MothElix]] || 2 |- | [[Потребител:Niegodzisie|Niegodzisie]] || 2 |- | [[Потребител:PA198|PA198]] || 2 |- | [[Потребител:Petrumila|Petrumila]] || 2 |- | [[Потребител:RadoGaming7|RadoGaming7]] || 2 |- | [[Потребител:Rdradkov|Rdradkov]] || 2 |- | [[Потребител:Scroch|Scroch]] || 2 |- | [[Потребител:Speravir|Speravir]] || 2 |- | [[Потребител:Tmv|Tmv]] || 2 |- | [[Потребител:TonitoAT|TonitoAT]] || 2 |- | [[Потребител:Tropicalkitty|Tropicalkitty]] || 2 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 2 |- | [[Потребител:Welkend|Welkend]] || 2 |- | [[Потребител:Wutsje|Wutsje]] || 2 |- | [[Потребител:Андрей Романенко|Андрей Романенко]] || 2 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 2 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 2 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 2 |- | [[Потребител:2.100.41.94|2.100.41.94]] || 1 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 1 |- | [[Потребител:A09|A09]] || 1 |- | [[Потребител:ADGandeva|ADGandeva]] || 1 |- | [[Потребител:ASid|ASid]] || 1 |- | [[Потребител:Accipiter Gentilis Q.|Accipiter Gentilis Q.]] || 1 |- | [[Потребител:Aishik Rehman|Aishik Rehman]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 1 |- | [[Потребител:Aladin6505|Aladin6505]] || 1 |- | [[Потребител:Ale.ch.geor|Ale.ch.geor]] || 1 |- | [[Потребител:Alex G Grigorov|Alex G Grigorov]] || 1 |- | [[Потребител:Alexander Boubia|Alexander Boubia]] || 1 |- | [[Потребител:Alibek Attamonov|Alibek Attamonov]] || 1 |- | [[Потребител:Alspatov|Alspatov]] || 1 |- | [[Потребител:Amarinov23|Amarinov23]] || 1 |- | [[Потребител:Amichael|Amichael]] || 1 |- | [[Потребител:Andrew012p|Andrew012p]] || 1 |- | [[Потребител:Anelia.gorgorova|Anelia.gorgorova]] || 1 |- | [[Потребител:Angel queen|Angel queen]] || 1 |- | [[Потребител:AntoanDD|AntoanDD]] || 1 |- | [[Потребител:Antoff~bgwiki|Antoff~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Ashleywa|Ashleywa]] || 1 |- | [[Потребител:Asorev|Asorev]] || 1 |- | [[Потребител:Atzeto|Atzeto]] || 1 |- | [[Потребител:BFPublishing|BFPublishing]] || 1 |- | [[Потребител:BILL1|BILL1]] || 1 |- | [[Потребител:Bazov|Bazov]] || 1 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 1 |- | [[Потребител:BleachyXd|BleachyXd]] || 1 |- | [[Потребител:Bluepurpleknight|Bluepurpleknight]] || 1 |- | [[Потребител:Bodanpano|Bodanpano]] || 1 |- | [[Потребител:Bogomilshopov|Bogomilshopov]] || 1 |- | [[Потребител:Bollweevil|Bollweevil]] || 1 |- | [[Потребител:Bononia1|Bononia1]] || 1 |- | [[Потребител:BulgarianEditor834|BulgarianEditor834]] || 1 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 1 |- | [[Потребител:Carotisque|Carotisque]] || 1 |- | [[Потребител:Cherno More|Cherno More]] || 1 |- | [[Потребител:Chr.todd|Chr.todd]] || 1 |- | [[Потребител:Cyborian|Cyborian]] || 1 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 1 |- | [[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] || 1 |- | [[Потребител:Danissimo|Danissimo]] || 1 |- | [[Потребител:Despechi.ro|Despechi.ro]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitar Sotirov|Dimitar Sotirov]] || 1 |- | [[Потребител:DonKotarak|DonKotarak]] || 1 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 1 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 1 |- | [[Потребител:Dudk7o|Dudk7o]] || 1 |- | [[Потребител:Dustssics|Dustssics]] || 1 |- | [[Потребител:Eehuiio|Eehuiio]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Eli goranova|Eli goranova]] || 1 |- | [[Потребител:EllaIvan|EllaIvan]] || 1 |- | [[Потребител:Eola|Eola]] || 1 |- | [[Потребител:Esteban16|Esteban16]] || 1 |- | [[Потребител:Fadams|Fadams]] || 1 |- | [[Потребител:Gallus780|Gallus780]] || 1 |- | [[Потребител:Geni Benova|Geni Benova]] || 1 |- | [[Потребител:George6996|George6996]] || 1 |- | [[Потребител:Georgevassilev|Georgevassilev]] || 1 |- | [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] || 1 |- | [[Потребител:GoldenBgBoy|GoldenBgBoy]] || 1 |- | [[Потребител:Hamish|Hamish]] || 1 |- | [[Потребител:Hateras|Hateras]] || 1 |- | [[Потребител:Hripsime Erniasyan|Hripsime Erniasyan]] || 1 |- | [[Потребител:Hristiqnchoo514|Hristiqnchoo514]] || 1 |- | [[Потребител:Ianceren|Ianceren]] || 1 |- | [[Потребител:Ikonact|Ikonact]] || 1 |- | [[Потребител:Ilarion2022|Ilarion2022]] || 1 |- | [[Потребител:Iliya.Gramatikov|Iliya.Gramatikov]] || 1 |- | [[Потребител:Inventis|Inventis]] || 1 |- | [[Потребител:It's you. It's us|It's you. It's us]] || 1 |- | [[Потребител:Izit|Izit]] || 1 |- | [[Потребител:KREOH|KREOH]] || 1 |- | [[Потребител:Katanassov|Katanassov]] || 1 |- | [[Потребител:Kirilloparma|Kirilloparma]] || 1 |- | [[Потребител:Kralowec|Kralowec]] || 1 |- | [[Потребител:Kriskco|Kriskco]] || 1 |- | [[Потребител:Le chevalier|Le chevalier]] || 1 |- | [[Потребител:LeeKeoma|LeeKeoma]] || 1 |- | [[Потребител:Leonidlednev|Leonidlednev]] || 1 |- | [[Потребител:Lilaliololopapapi|Lilaliololopapapi]] || 1 |- | [[Потребител:Linka Iv|Linka Iv]] || 1 |- | [[Потребител:Lo.rarupova|Lo.rarupova]] || 1 |- | [[Потребител:MGA73|MGA73]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:Martin6963|Martin6963]] || 1 |- | [[Потребител:MartinWeider|MartinWeider]] || 1 |- | [[Потребител:Matboy12|Matboy12]] || 1 |- | [[Потребител:Mateus2019|Mateus2019]] || 1 |- | [[Потребител:Maymay|Maymay]] || 1 |- | [[Потребител:Mila Gencheva|Mila Gencheva]] || 1 |- | [[Потребител:Milevivanp|Milevivanp]] || 1 |- | [[Потребител:Miramarfilm|Miramarfilm]] || 1 |- | [[Потребител:Mirolyuba80|Mirolyuba80]] || 1 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 1 |- | [[Потребител:MojoCoon|MojoCoon]] || 1 |- | [[Потребител:MrGreeny|MrGreeny]] || 1 |- | [[Потребител:Ndonev|Ndonev]] || 1 |- | [[Потребител:Nenov85|Nenov85]] || 1 |- | [[Потребител:NickK|NickK]] || 1 |- | [[Потребител:Niki2426|Niki2426]] || 1 |- | [[Потребител:NikiTricky|NikiTricky]] || 1 |- | [[Потребител:Nikolai Boyanov|Nikolai Boyanov]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Oficialniat|Oficialniat]] || 1 |- | [[Потребител:Okotuki|Okotuki]] || 1 |- | [[Потребител:Orland|Orland]] || 1 |- | [[Потребител:Ossikovski|Ossikovski]] || 1 |- | [[Потребител:PITBULMR305|PITBULMR305]] || 1 |- | [[Потребител:PK2|PK2]] || 1 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 1 |- | [[Потребител:Pamporoff|Pamporoff]] || 1 |- | [[Потребител:Patlack|Patlack]] || 1 |- | [[Потребител:Pb1618|Pb1618]] || 1 |- | [[Потребител:Pesho95055|Pesho95055]] || 1 |- | [[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]] || 1 |- | [[Потребител:Petko Simeonov|Petko Simeonov]] || 1 |- | [[Потребител:Physmuseum|Physmuseum]] || 1 |- | [[Потребител:Plamen De|Plamen De]] || 1 |- | [[Потребител:Prostodobavqminfo|Prostodobavqminfo]] || 1 |- | [[Потребител:Quickfingers|Quickfingers]] || 1 |- | [[Потребител:Rada Hristova|Rada Hristova]] || 1 |- | [[Потребител:Repnill|Repnill]] || 1 |- | [[Потребител:Selmanetoo|Selmanetoo]] || 1 |- | [[Потребител:Serkan Sali|Serkan Sali]] || 1 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 1 |- | [[Потребител:Stephan1000000|Stephan1000000]] || 1 |- | [[Потребител:Sunnybuthappy|Sunnybuthappy]] || 1 |- | [[Потребител:Tgtodoroff|Tgtodoroff]] || 1 |- | [[Потребител:Thegreatguym|Thegreatguym]] || 1 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 1 |- | [[Потребител:Tiankata05|Tiankata05]] || 1 |- | [[Потребител:TodorYankov123|TodorYankov123]] || 1 |- | [[Потребител:Ttaanya|Ttaanya]] || 1 |- | [[Потребител:Tulski|Tulski]] || 1 |- | [[Потребител:Urum|Urum]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:VGuenova|VGuenova]] || 1 |- | [[Потребител:Vammpi|Vammpi]] || 1 |- | [[Потребител:Vase698|Vase698]] || 1 |- | [[Потребител:VasiBlagoeva|VasiBlagoeva]] || 1 |- | [[Потребител:VeyC0ntent|VeyC0ntent]] || 1 |- | [[Потребител:Vladosus|Vladosus]] || 1 |- | [[Потребител:Vodenbot|Vodenbot]] || 1 |- | [[Потребител:Vysotsky|Vysotsky]] || 1 |- | [[Потребител:WWBM|WWBM]] || 1 |- | [[Потребител:Wiki fan bg|Wiki fan bg]] || 1 |- | [[Потребител:Wikiknol|Wikiknol]] || 1 |- | [[Потребител:Yolanda2023|Yolanda2023]] || 1 |- | [[Потребител:YondaimeHokage77|YondaimeHokage77]] || 1 |- | [[Потребител:Zastolbi|Zastolbi]] || 1 |- | [[Потребител:Zizalaka47|Zizalaka47]] || 1 |- | [[Потребител:Алекс Георгиев|Алекс Георгиев]] || 1 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Вапирев|Александър Вапирев]] || 1 |- | [[Потребител:Алексия Вачева|Алексия Вачева]] || 1 |- | [[Потребител:Ан0нимен110|Ан0нимен110]] || 1 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 1 |- | [[Потребител:Вилорп|Вилорп]] || 1 |- | [[Потребител:Д.Й.Петров|Д.Й.Петров]] || 1 |- | [[Потребител:Дядо Горио|Дядо Горио]] || 1 |- | [[Потребител:Дядото с бастуна (1956)|Дядото с бастуна (1956)]] || 1 |- | [[Потребител:Крис1|Крис1]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Любомир|Любомир]] || 1 |- | [[Потребител:Людмила Кало|Людмила Кало]] || 1 |- | [[Потребител:Малараковица|Малараковица]] || 1 |- | [[Потребител:Мани8|Мани8]] || 1 |- | [[Потребител:Мария Сомлева|Мария Сомлева]] || 1 |- | [[Потребител:Намоет730|Намоет730]] || 1 |- | [[Потребител:Народен човек|Народен човек]] || 1 |- | [[Потребител:Подпоручикъ|Подпоручикъ]] || 1 |- | [[Потребител:СКръстева|СКръстева]] || 1 |- | [[Потребител:Селена Георгиева Динчева|Селена Георгиева Динчева]] || 1 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 1 |- | [[Потребител:Станислав|Станислав]] || 1 |- | [[Потребител:Християн Михайлов 7|Християн Михайлов 7]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- | [[Потребител:Я.Запрянов|Я.Запрянов]] || 1 |- | [[Потребител:Яна Борисова|Яна Борисова]] || 1 |- | [[Потребител:暁月凛奈|暁月凛奈]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 509 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 465 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 418 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 194 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 143 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 133 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 127 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 125 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 120 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 118 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 108 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 94 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 89 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 67 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 63 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 63 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 49 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 48 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 43 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 38 |- | [[Потребител:KanevBubaka|KanevBubaka]] || 37 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 36 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 36 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 27 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 20 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 19 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 18 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 17 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 17 |- | [[Потребител:Георги21|Георги21]] || 16 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 14 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 14 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 12 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 11 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 10 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 10 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 10 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 9 |- | [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] || 9 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 9 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 9 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 9 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 8 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 8 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 8 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 7 |- | [[Потребител:Tipichenbulgarin|Tipichenbulgarin]] || 7 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 6 |- | [[Потребител:Ale.ch.geor|Ale.ch.geor]] || 6 |- | [[Потребител:Apr1|Apr1]] || 6 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 6 |- | [[Потребител:Gurther|Gurther]] || 6 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 6 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 6 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 6 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 6 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 5 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 5 |- | [[Потребител:Raddy J. S.|Raddy J. S.]] || 5 |- | [[Потребител:Виктор Шапилов|Виктор Шапилов]] || 5 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 5 |- | [[Потребител:Даниел Стоянов|Даниел Стоянов]] || 5 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 5 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 5 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 4 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 4 |- | [[Потребител:Neau|Neau]] || 4 |- | [[Потребител:Sportkahs|Sportkahs]] || 4 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 4 |- | [[Потребител:Viktor|Viktor]] || 4 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 4 |- | [[Потребител:Agathopolis|Agathopolis]] || 3 |- | [[Потребител:Antoanivanov|Antoanivanov]] || 3 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 3 |- | [[Потребител:CesarNS1980|CesarNS1980]] || 3 |- | [[Потребител:Krisko Marinov|Krisko Marinov]] || 3 |- | [[Потребител:MGA73|MGA73]] || 3 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 3 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 3 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 3 |- | [[Потребител:История на село Оризари|История на село Оризари]] || 3 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 2 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 2 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 2 |- | [[Потребител:Filippos Fragkogiannis|Filippos Fragkogiannis]] || 2 |- | [[Потребител:Ilian Atsev|Ilian Atsev]] || 2 |- | [[Потребител:Jeta|Jeta]] || 2 |- | [[Потребител:Julius 12345|Julius 12345]] || 2 |- | [[Потребител:KaloyanMitev|KaloyanMitev]] || 2 |- | [[Потребител:Mihail Langov|Mihail Langov]] || 2 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 2 |- | [[Потребител:PA198|PA198]] || 2 |- | [[Потребител:Panayden|Panayden]] || 2 |- | [[Потребител:Patlack|Patlack]] || 2 |- | [[Потребител:Prostodobavqminfo|Prostodobavqminfo]] || 2 |- | [[Потребител:QuickQuokka|QuickQuokka]] || 2 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 2 |- | [[Потребител:RadoGaming7|RadoGaming7]] || 2 |- | [[Потребител:Rdradkov|Rdradkov]] || 2 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 2 |- | [[Потребител:Tasha11|Tasha11]] || 2 |- | [[Потребител:Tropcho|Tropcho]] || 2 |- | [[Потребител:Viktorov|Viktorov]] || 2 |- | [[Потребител:Yasnodark|Yasnodark]] || 2 |- | [[Потребител:Zastolbi|Zastolbi]] || 2 |- | [[Потребител:Данчо от планината|Данчо от планината]] || 2 |- | [[Потребител:Сами4|Сами4]] || 2 |- | [[Потребител:Хахавия|Хахавия]] || 2 |- | [[Потребител:Ґайдечахв74Лпадаоо|Ґайдечахв74Лпадаоо]] || 2 |- | [[Потребител:1234qwer1234qwer4|1234qwer1234qwer4]] || 1 |- | [[Потребител:5-hydroxytryptamine|5-hydroxytryptamine]] || 1 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:A.sav|A.sav]] || 1 |- | [[Потребител:Alex G Grigorov|Alex G Grigorov]] || 1 |- | [[Потребител:Antandrus|Antandrus]] || 1 |- | [[Потребител:Antoaneta Yarichkova|Antoaneta Yarichkova]] || 1 |- | [[Потребител:Antoff~bgwiki|Antoff~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Archiresearcher|Archiresearcher]] || 1 |- | [[Потребител:Auxi11|Auxi11]] || 1 |- | [[Потребител:Avemundi|Avemundi]] || 1 |- | [[Потребител:B0rrand|B0rrand]] || 1 |- | [[Потребител:BULGARIA RECORDS|BULGARIA RECORDS]] || 1 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 1 |- | [[Потребител:Bazov|Bazov]] || 1 |- | [[Потребител:Biser2300|Biser2300]] || 1 |- | [[Потребител:Blua lago|Blua lago]] || 1 |- | [[Потребител:Bluepurpleknight|Bluepurpleknight]] || 1 |- | [[Потребител:Bogi19919|Bogi19919]] || 1 |- | [[Потребител:Borschts|Borschts]] || 1 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 1 |- | [[Потребител:Brunnaiz|Brunnaiz]] || 1 |- | [[Потребител:Bulgarian communist|Bulgarian communist]] || 1 |- | [[Потребител:BulgarianSavior|BulgarianSavior]] || 1 |- | [[Потребител:Chalk19|Chalk19]] || 1 |- | [[Потребител:Cybalkan|Cybalkan]] || 1 |- | [[Потребител:DavidRawiriTimudjin|DavidRawiriTimudjin]] || 1 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 1 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 1 |- | [[Потребител:DeniPanch|DeniPanch]] || 1 |- | [[Потребител:Deusex~bgwiki|Deusex~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Dhampius|Dhampius]] || 1 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 1 |- | [[Потребител:DilqnBG|DilqnBG]] || 1 |- | [[Потребител:Dqdoto1666|Dqdoto1666]] || 1 |- | [[Потребител:Eihel|Eihel]] || 1 |- | [[Потребител:Emonadal|Emonadal]] || 1 |- | [[Потребител:Eruhinim|Eruhinim]] || 1 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 1 |- | [[Потребител:GaBOSSS|GaBOSSS]] || 1 |- | [[Потребител:George6996|George6996]] || 1 |- | [[Потребител:Gottlebelang|Gottlebelang]] || 1 |- | [[Потребител:Gumruch|Gumruch]] || 1 |- | [[Потребител:Halliepark|Halliepark]] || 1 |- | [[Потребител:Hide on Rosé|Hide on Rosé]] || 1 |- | [[Потребител:I am smiling|I am smiling]] || 1 |- | [[Потребител:Ikonact|Ikonact]] || 1 |- | [[Потребител:Instrumentarium|Instrumentarium]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan1ab|Ivan1ab]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo2022|Ivo2022]] || 1 |- | [[Потребител:Ivonne Sdiel|Ivonne Sdiel]] || 1 |- | [[Потребител:JIVKA KOLEVA|JIVKA KOLEVA]] || 1 |- | [[Потребител:Kaloyan Nedkov|Kaloyan Nedkov]] || 1 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 1 |- | [[Потребител:Kberov|Kberov]] || 1 |- | [[Потребител:KonstantinaG07|KonstantinaG07]] || 1 |- | [[Потребител:Kristian23456|Kristian23456]] || 1 |- | [[Потребител:Krizzo1|Krizzo1]] || 1 |- | [[Потребител:Kızıldeniz|Kızıldeniz]] || 1 |- | [[Потребител:L.Payakoff|L.Payakoff]] || 1 |- | [[Потребител:Le chevalier|Le chevalier]] || 1 |- | [[Потребител:Licheva|Licheva]] || 1 |- | [[Потребител:Lollo98|Lollo98]] || 1 |- | [[Потребител:Lubomir.gavrilov|Lubomir.gavrilov]] || 1 |- | [[Потребител:MTongov|MTongov]] || 1 |- | [[Потребител:Marto1226|Marto1226]] || 1 |- | [[Потребител:Maxrossomachin|Maxrossomachin]] || 1 |- | [[Потребител:Mechostravnika|Mechostravnika]] || 1 |- | [[Потребител:Miroslav Dechev|Miroslav Dechev]] || 1 |- | [[Потребител:Mit97|Mit97]] || 1 |- | [[Потребител:Nebby1838|Nebby1838]] || 1 |- | [[Потребител:Niknik660123|Niknik660123]] || 1 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 1 |- | [[Потребител:OverproofPirate|OverproofPirate]] || 1 |- | [[Потребител:Panayots|Panayots]] || 1 |- | [[Потребител:Paucabot|Paucabot]] || 1 |- | [[Потребител:Pavelcho5000|Pavelcho5000]] || 1 |- | [[Потребител:Pedro Eugenio Granjo|Pedro Eugenio Granjo]] || 1 |- | [[Потребител:Pepina05|Pepina05]] || 1 |- | [[Потребител:Pepio44doii|Pepio44doii]] || 1 |- | [[Потребител:Petar Nizamov|Petar Nizamov]] || 1 |- | [[Потребител:Petarstoianov23|Petarstoianov23]] || 1 |- | [[Потребител:Photonik|Photonik]] || 1 |- | [[Потребител:Quickfingers|Quickfingers]] || 1 |- | [[Потребител:Raychev42|Raychev42]] || 1 |- | [[Потребител:Sadko|Sadko]] || 1 |- | [[Потребител:SaltyViking|SaltyViking]] || 1 |- | [[Потребител:Samuilda|Samuilda]] || 1 |- | [[Потребител:Schniggendiller|Schniggendiller]] || 1 |- | [[Потребител:Seemenus|Seemenus]] || 1 |- | [[Потребител:Sense of satori|Sense of satori]] || 1 |- | [[Потребител:Seraphina Frost|Seraphina Frost]] || 1 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 1 |- | [[Потребител:SkinarcheMPA|SkinarcheMPA]] || 1 |- | [[Потребител:Smax25|Smax25]] || 1 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 1 |- | [[Потребител:Sske2023|Sske2023]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:SvetoslavAleksandrov|SvetoslavAleksandrov]] || 1 |- | [[Потребител:Syunsyunminmin|Syunsyunminmin]] || 1 |- | [[Потребител:TXRR0RI$T|TXRR0RI$T]] || 1 |- | [[Потребител:Takoko|Takoko]] || 1 |- | [[Потребител:TheFriendGaming|TheFriendGaming]] || 1 |- | [[Потребител:TheOriginalUltracrepidarian|TheOriginalUltracrepidarian]] || 1 |- | [[Потребител:Tiditi|Tiditi]] || 1 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 1 |- | [[Потребител:Trizek (WMF)|Trizek (WMF)]] || 1 |- | [[Потребител:Vammpi|Vammpi]] || 1 |- | [[Потребител:VanioBandito|VanioBandito]] || 1 |- | [[Потребител:Vase698|Vase698]] || 1 |- | [[Потребител:Wolfking08|Wolfking08]] || 1 |- | [[Потребител:Yavor79|Yavor79]] || 1 |- | [[Потребител:Zorode|Zorode]] || 1 |- | [[Потребител:АА8884|АА8884]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Танков|Александър Танков]] || 1 |- | [[Потребител:Алигиери|Алигиери]] || 1 |- | [[Потребител:Анастасия14051989|Анастасия14051989]] || 1 |- | [[Потребител:Инж. Димитър Енчев|Инж. Димитър Енчев]] || 1 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 1 |- | [[Потребител:Лето1850|Лето1850]] || 1 |- | [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] || 1 |- | [[Потребител:Станислав|Станислав]] || 1 |- | [[Потребител:Тер4еритка|Тер4еритка]] || 1 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 1 |- | [[Потребител:ХобиД|ХобиД]] || 1 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- | [[Потребител:מקף|מקף]] || 1 |- |} </div>{{br}} 6ubis63f2i51d5hsto6azdw4229ggli 0 801242 12214262 11549262 2024-04-25T16:41:47Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{без източници|14:47, 9 февруари 2022 (UTC)}} {{Футболист | име = {{флагче|Италия}} Алесандро Копола | снимка = Alessandro Coppola - Livorno.jpg | описание = | прякор = ''Великана'' | цяло име = Алесандро Копола | дата на раждане = [[13 март]] [[2000]] (21 г.) | град на раждане = [[Торино]] | държава на раждане = {{флагче|Италия}} [[Италия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 202 см | пост = [[Защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|Малта}} [[ФК Биркиркара|Биркиркара]] | номер на фланелката = 72 | договор до = | юношески години = – 2018 | юношески отбори = {{флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]] | години = 2018 – 2019<br>2018<br>2018 – 2019<br>2019 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 –<br>2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Италия}} [[ФК Торино|Торино]]<br>{{флагче|Италия}} [[Ерколанес]]*<br>{{флагче|Италия}} [[Сондрио]]*<br>{{флагче|Италия}} [[АС Ливорно Калчо|Ливорно]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Оляненсе]]<br>{{флагче|Италия}} [[Триестина]]<br>{{флагче|България}} [[СФК Царско село 2015|Царско село]]*<br>{{флагче|Малта}} [[ФК Биркиркара|Биркиркара]]* | мачове = 0<br>7<br>25<br>6<br>15<br>0<br>8<br>27 | голове = (0)<br>(1)<br>(1)<br>(1)<br>(1)<br>(0)<br>(0)<br>(3) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Алесандро Копола''' е [[Италия|италиански]] [[футболист]], [[защитник]] на [[СФК Царско село 2015|Царско село]]. == Кариера == Роден на 13 март 2000 г., започва да тренира футбол в школата на [[ФК Торино|Торино]]. Играе под наем за редица италянски отбори. През 2022 г. се присъединява под наем в българският клуб от ефбет лига [[ФК Царско село (София)|Царско село]]. Висок е забележителните 205 см. {{СОРТКАТ:Копола, Алесандро}} [[Категория:Италиански футболисти]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] 5wyhrkor5vrqtsnfpcfwvrokew6x0wg 0 801507 12214583 11891037 2024-04-25T23:55:59Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Матийо I дьо Монморанси-Марли | име-оригинал = ''Mathieu I de Montmorency-Marly '' | категория = военен | описание = господар на Марли и на Атиши, рицар | портрет = | портрет-описание = | роден-дата =1131/1139 | роден-място = | починал-дата = {{Дата на смърт|1203|8|27}} | починал-място = [[Константинопол]], [[Византийска империя|Византия]] | националност = | вложки = {{Личност/Военен | категория = военен | звание = | прякор = | години на служба = 1199 -1203 | преданост = [[Кралство Франция]] | командвания = | войни = [[Трети кръстоносен поход]] [[Четвърти кръстоносен поход]] | битки = Обсада на Акра, Обсада на Константинопол | родства = | герб = Blason_Mathieu_Ier_de_Montmorency_(+1160).svg }} |деца=Бушар I<br>Матийо<br>Гийом<br>Маргьорит|брак=Матилда дьо Гарланд|братя-сестри=Анри<br>Бушар V<br>Тибо<br>Ерве|баща=[[Матийо I дьо Монморанси]]|майка=Аликс Фицрой}} '''Матийо I дьо Монморанси-Марли''' (на френски: ''Mathieu I de Montmorency-Marly;'' * [[1131]]/[[1139]], † [[27 август]] [[1203]], [[Константинопол]], Византия) е френски рицар от [[Шампан]], участник в [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] и в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], господар на [[Марли льо Роа|Марли]] и на [[Атиши]]. == Произход == Той е най-малкият син на [[Матийо I дьо Монморанси]], [[конетабъл]] на Франция, и на Аликс Фицрой, незаконна дърщеря на английският крал [[Хенри I (Англия)|Хенри I]]. Има четирима братя: * Анри, починал млад * Бушар V († 1189), съпруг на Лорет или Лорънс дьо Ено дъщеря на граф Бодуен IV от Ено * Тибо, господар на Марли, тръгва на кръстоносен поход през 1173 г. Завършва живота си като монах от Сито през 1197 г.; * Ерве, абат на Сен Мартен дьо Монморанси, после дякон и декан на Парижката църква == Биография == Nаследява Сеньория Марли от брат си Тибо и става родоначалник на клона ''Монморанси-Марли.'' Като господар на Марли и Фериер той е васал на Графа на Шампан. Участва в Третия кръстоносен поход и се отличава в [[Обсада на Акра (1189 – 1191)|обсадата на Акра]], а по-късно показва и рицарските си качества във войната на [[Филип II (Франция)|Филип II]] срещу [[Ричард I (Англия)|Ричард Лъвското сърце]]. През 1199 г. „приема кръста“ и заедно с други рицари от [[Ил дьо Франс]] се включва в подготовката на Четвъртия кръстоносен поход. По поръчение на папа [[Инокентий III]], заедно с [[Конон дьо Бетюн]] и [[Милон льо Бребан]] отговаря за разпределянето на провизиите и средствата за кампанията. През 1201 г. след смъртта на граф [[Тибо III (Шампан)|Тибо III]], който е трябвало да води похода, той е изпратен заедно със [[Симон IV дьо Монфор|Симон дьо Монфор]] и [[Жофроа дьо Вилардуен]] на мисия в [[Бургундия (графство)|Бургундия]] със задача да убедят граф [[Одо III (Бургундия)|Одо III]] да оглави кръстоносците. Остава поради болест във [[Венеция]], но се присъединява към армията при обсадата на [[Задар|Зара]]. През януари 1203 г. участва в съвещанието на предводителите на кръстоносците, заедно с [[Дож на Венеция|дожа]] на [[Венецианска република|Венеция]] и [[Алексий IV Ангел]], в което се взима решение за промяна на маршрута през Византия. Матийо е един от най-ентусиазираните привърженици на похода срещу [[Константинопол]]. При първата атака на византийската столица той командва Пети боен отряд, съставен от рицарите от Шампан. Ползва се с голямо уважение сред кръстоносците и по думите на Вилардуен „е бил един от най-добрите рицари на Кралство Франция“. Умира на 27 август 1203 г. и погребан в църква на [[Хоспиталиери|Хоспиталиерите]] в Константинопол. == Брак и потомство == ∞ за Матилда дьо Гарланд († 1224), дъщеря на Гийом IV дьо Гарланд, господар на Ливри, от която има трима сина и една дъщеря: * Бушар I дьо Марли * Матийо дьо Марли * Гийом дьо Марли * Маргьорит дьо Марли, ∞ за Емери III от Нарбон == Източници == * [[Жофроа дьо Вилардуен]], „Завладяването на Константинопол“, Издателство: БАН Марин Дринов, 2000 * [[Анри дьо Валансиен]], „История на император Анри“, Издателство : Полис, 2009 {{Превод от|ru|Матье I де Марли|103532774}}{{Портал|Франция|Биографии}} [[Категория:Участници в Четвъртия кръстоносен поход]] [[Категория:Родени през 1130-те години]] [[Категория:Починали в Истанбул]] [[Категория:Починали на 27 август]] [[Категория:Починали през 1203 година]] 31gv1iqxnpyoym1ozsrkgy5qc4gltct 0 802282 12214451 12126893 2024-04-25T20:57:01Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране}} {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Англия}} Фил Фодън | снимка =Phil Foden (36502388741).jpg | град на раждане = [[Стокпорт]] | държава на раждане = {{Флагче|Англия}} [[Англия]] | височина = 171 см | настоящ отбор = {{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] | номер на фланелката = 47 | пост = [[Полузащитник]] | юношески години = 2009 – 2016 | юношески отбори = {{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] | години = 2017 – | отбори = {{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] | мачове = 160 | голове = (51) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2017 – 2018<br>2018<br>2018 – 2019<br>2020 – | национален отбор = {{флагче|Англия}} {{имеНОФ16|Англия}}</br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ17|Англия}}</br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ18|Англия}}</br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ19|Англия}}</br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ21|Англия}}</br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}} | национален отбор мачове = 8</br>23</br>2</br>3</br>15<br>33 | национален отбор голове = (2)</br>(11)</br>(1)</br>(1)</br>(4)</br>(4) | последно обновяване професионални отбори = 29 ноември 2022 г | последно обновяване национален отбор = 29 ноември 2022 г }} '''Филип Уолтър Фодън''' ({{lang|en|Phil Foden}}) е английски професионален [[футбол]]ист, който играе като [[полузащитник]] на клуба [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] и [[Национален отбор по футбол на Англия|националния отбор на Англия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/blog-espn-fc-united/story/4340555/haalandsanchofodenfati-lead-the-39-best-players-age-21-or-under|заглавие=Who are the 39 best male players age 21 or under?|труд=ESPN.com|език=en|достъп_дата=2021-12-23}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportbible.com/football/phil-foden-ranked-as-one-of-europes-three-most-valuable-young-players-20211209|заглавие=Phil Foden Ranked As One Of The Three Most Valuable Young Players In Europe|труд=www.sportbible.com|език=en|достъп_дата=2021-12-23}}</ref> Пробивът на Фодън в професионалния футбол е през 2017 г., когато печели наградата Златна топка на Световната купа за U-17 след успешната кампания на Англия за [[Световно първенство по футбол за юноши до 17 години (2017)|Световната купа до 17]] години. Той прави своя дебют за Сити през същата година и през декември е обявен от [[Би Би Си]] за млада спортна личност на годината. Оттогава Фодън има над 100 участия за клуба, печелейки осем отличия, включително става най-младият носител на медала на победителите във [[Английска висша лига|Висшата лига]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.manchestereveningnews.co.uk/sport/football/football-news/man-city-foden-diaz-medal-14652426|заглавие=Man City fans loved seeing Phil Foden make Premier League history|достъп_дата=22 April 2019}}</ref> През 2019 г. печели втора Висша лига и става най-младият голмайстор на клуба в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] на УЕФА и е най-младият английски играч, който започва мач и отбелязва в елиминационните фази на състезанието. През 2021 г. той е обявен за млад играч на сезона във Висшата лига и за [[млад играч на годината на ПФА]] . Фоден представлява Англия на много младежки нива, отбелязвайки 19 гола в 51 младежки капачки. За първи път е призован в старшия отбор на 25 август 2020 г. и прави дебюта си срещу Исландия на 5 септември 2020 г., в победа с 1 – 0 в Лигата на нациите на УЕФА. == Клубна кариера == === Манчестър Сити === ==== Ранна кариера ==== Роден в [[Стокпорт]], Голям Манчестър, Фодън беше поддръжник на [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] от детството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mancity.com/news/first%20team/first%20team%20news/2017/july/phil%20foden%20man%20utd%20v%20man%20city|заглавие=City Starlet Foden: Silva's My Idol|издател=Manchester City F.C.|достъп_дата=17 December 2017}}</ref> Той се присъедини към клуба на четиригодишна възраст и подписа стипендията си за академия през юли 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mancity.com/phil-foden|заглавие=Manchester City U18's Phil Foden profile|издател=Manchester City F.C.|достъп_дата=17 December 2017}}</ref> Той получава частно образование в St Bede's College, като таксите за обучение се плащат от Манчестър Сити.<ref name="DailyTelegraph">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/football/2018/08/03/phil-foden-may-have-gone-ballboy-pep-guardiolas-lad-butman-citys/|title=Phil Foden may have gone from ballboy to 'Pep Guardiola's lad', but Man City's local hero remains firmly grounded|last=Ducker|first=James|date=3 August 2018|work=The Daily Telegraph|access-date=5 August 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180804115134/https://www.telegraph.co.uk/football/2018/08/03/phil-foden-may-have-gone-ballboy-pep-guardiolas-lad-butman-citys/|archive-date=4 August 2018}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.manchestereveningnews.co.uk/sport/football/football-news/man-city-st-bedes-news-11311766|title=Pivotal Man City moment that helped shape Blues' vision for their next generation|last=Pollard|first=Rob|date=11 May 2016|work=Manchester Evening News|access-date=5 August 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180806024731/https://www.manchestereveningnews.co.uk/sport/football/football-news/man-city-st-bedes-news-11311766|archive-date=6 August 2018}}</ref> На 6 декември 2016 г. главният треньор на Сити [[Хосеп Гуардиола|Пеп Гуардиола]] включи Фоден в състава на мача за мача от груповата фаза на [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]] със [[ФК Селтик|Селтик]]; той беше неизползван резерв при равенството 1 – 1 у дома.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/38202631|title=Manchester City 1 – 1 Celtic|last=McNulty|first=Phil|date=6 December 2016|work=BBC Sport|access-date=17 December 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171207142417/http://www.bbc.co.uk/sport/football/38202631|archive-date=7 December 2017}}</ref> ==== Сезон 2017 – 18 ==== През юли 2017 г. Фодън е включен в взвода на Манчестър Сити за предсезонното турне на клуба в САЩ, където се представя впечатляващо в загуба с 0 – 2 от Манчестър Юнайтед и също започва в победа с 4 – 1 над Реал Мадрид.<ref>{{Cite news|url=https://www.mancity.com/news/first%20team/match%20report/2017/july/city%20v%20real%20madrid|title=City 4 Real Madrid 1|last=Clayton|first=David|date=27 July 2017|access-date=17 December 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20180919182853/https://www.mancity.com/news/first%20team/match%20report/2017/july/city%20v%20real%20madrid|archive-date=19 September 2018|publisher=Manchester City F.C.}}</ref> След няколко участия на резервната скамейка в началото на сезон 2017 – 18, Фоден направи своя дебют в Манчестър Сити на 21 ноември 2017 г. в мач от [[Шампионска лига 2017/18|Шампионската лига]] срещу [[ФК Фейенорд|Фейенорд]], като влезе в 75-ата минута за [[Яя Туре]] . Той стана четвъртият най-млад английски играч, участвал в Шампионската лига (17 години 177 дни).<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/42055934|title=Manchester City 1 – 0 Feyenoord|last=Dawkes|first=Phil|date=21 November 2017|work=BBC Sport|access-date=17 December 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171124202030/http://www.bbc.co.uk/sport/football/42055934|archive-date=24 November 2017}}</ref> На 6 декември 2017 г. Фодън счупи рекорда, държан преди от [[Джош Макекран|Джош МакИкран]], за да стане най-младият английски играч на възраст 17 години и 192 дни, който стартира в мач от [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] на УЕФА, като направи това при поражение с 2:1 от [[ФК Шахтьор (Донецк)|Шахтьор Донецк]] .<ref name="young">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/football/42260682|title=Phil Foden: Champions League record for Man City teenager|date=7 December 2017|work=BBC Sport|access-date=13 March 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20171229103704/http://www.bbc.com/sport/football/42260682|archive-date=29 December 2017}}</ref> {{Refn|On 20 October 2020, [[Jude Bellingham]], aged 17 years and 113 days, broke Phil Foden's record to become the youngest Englishman to start a [[UEFA Champions League|Champions League]] match.<ref>{{cite news |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/54559710 |title=Lazio 3 – 1 Borussia Dortmund |website=BBC Sport |date=20 October 2020 |access-date=21 October 2020 |archive-date=31 October 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20201031221103/https://www.bbc.co.uk/sport/football/54559710 |url-status=live }}</ref>}} Той също така стана първият играч, роден през 2000 г., който започна мач в състезанието.<ref name="young" /> Той направи своя дебют във [[Английска висша лига|Висшата лига]] като резерва при победа с 4:1 срещу [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] на 16 декември 2017 г., като се появи в 83-та минута за [[Илкай Гюндоган]] .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/football/42290590|title=Manchester City 4 – 1 Tottenham|last=McNulty|first=Phil|date=16 December 2017|work=BBC Sport|access-date=17 December 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20190402002556/https://www.bbc.com/sport/football/42290590|archive-date=2 April 2019}}</ref> Фоден участва като късен заместител на [[Серхио Агуеро]] във финала за Купата на EFL на 25 февруари 2018 г., помагайки на Сити да осигури победа с 3:0 срещу [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] на [[Уембли (стадион)|стадион Уембли]] .<ref name="2018LC">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/43101681|title=Arsenal 0 – 3 Manchester City|last=McNulty|first=Phil|date=25 February 2018|work=BBC Sport|access-date=25 February 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20190521001032/https://www.bbc.co.uk/sport/football/43101681|archive-date=21 May 2019}}</ref> Следващия месец той счупи рекорда на Кийрън Ричардсън, за да стане най-младият английски играч, който стартира в мач с елиминации в Шампионската лига, правейки това на възраст от 17 години и 283 дни при победа с 4:0 над [[ФК Базел|Базел]] .<ref>{{Cite news|url=https://www.goal.com/en-za/news/phil-foden-breaks-champions-league-record-with-man-city/axhiosmdyol91vc07kz5dqtbc|title=Teen starlet Foden breaks Champions League record with Man City start|date=7 March 2018|work=Goal.com|access-date=13 March 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20210114152734/https://www.goal.com/en-za/news/phil-foden-breaks-champions-league-record-with-man-city/axhiosmdyol91vc07kz5dqtbc|archive-date=14 January 2021|publisher=Perform Group}}</ref> На 13 май той стана най-младият играч, получавал медал на победителите във [[Английска висша лига|Висшата лига]] .<ref>{{Cite news|url=https://www.manchestereveningnews.co.uk/sport/football/football-news/man-city-foden-diaz-medal-14652426|title=Man City fans loved seeing Phil Foden make Premier League history|last=Fay|first=Richard|date=13 May 2018|work=Manchester Evening News|access-date=14 May 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180514213843/https://www.manchestereveningnews.co.uk/sport/football/football-news/man-city-foden-diaz-medal-14652426|archive-date=14 May 2018}}</ref> [[Световни рекорди на „Гинес“|Световните рекорди на Гинес]] го признаха за този подвиг в изданието на своята книга за 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.guinnessworldrecords.com/news/2019/10/qa-with-manchester-city-fcs-phil-foden-the-youngest-football-player-to-win-th-595923/|заглавие=Q&A with Manchester City FC's Phil Foden – the youngest football player to win the Premier League|достъп_дата=25 October 2019}}</ref> ==== Сезон 2018 – 19 ==== Фоден беше част от стартовия състав на Сити за [[Къмюнити Шийлд 2018|FA Community Shield]] на 5 август 2018 г., като изигра общо 75 минути, както и асистира за първия гол на Агуеро в мача при победа с 2:0 над [[ФК Челси|Челси]] на стадион Уембли, отбелязвайки третия за Фодън медал на победителите за календарната година.<ref name="shield2018">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/44995783|title=Chelsea 0 – 2 Manchester City|last=Bevan|first=Chris|date=5 August 2018|work=BBC Sport|access-date=5 August 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180820135641/https://www.bbc.co.uk/sport/football/44995783|archive-date=20 August 2018}}</ref> На 25 септември 2018 г. той даде асистенция на [[Рияд Марез]] и по-късно отбеляза първия си гол в [[Футбол|продължение на контузиите,]] за да осигури на Сити победа с 3:0 като гост срещу Оксфорд Юнайтед в третия кръг на EFL Cup .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/45555893|title=Oxford United 0 – 3 Manchester City|last=McNulty|first=Phil|date=25 September 2018|work=BBC Sport|access-date=26 September 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180926000322/https://www.bbc.co.uk/sport/football/45555893|archive-date=26 September 2018}}</ref> Фодън отбеляза първия си гол у дома на [[Етихад Стейдиъм|Etihad Stadium]], като отбеляза втория за Сити по време на победата им със 7:0 срещу [[ФК Родъръм Юнайтед|Ротъръм Юнайтед]] в третия кръг на ФА Къп на 6 януари 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/46713168|title=Man City put seven past Rotherham to reach fourth round|last=Johnston|first=Neil|date=6 January 2019|work=BBC Sport|access-date=14 January 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190508054643/https://www.bbc.co.uk/sport/football/46713168|archive-date=8 May 2019}}</ref> Три дни по-късно Фодън отново беше в протокола, тъй като помогна на Сити да победи [[ФК Бъртън Албиън|Бъртън Албион]] с 9 – 0 в първия мач от полуфиналите за Купата на EFL.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/46732982|title=Man City 9 – 0 Burton Albion|last=Emons|first=Michael|date=9 January 2019|work=BBC Sport|access-date=14 January 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190113174344/https://www.bbc.co.uk/sport/football/46732982|archive-date=13 January 2019}}</ref> На 12 март 2019 г. Фоден отбеляза първия си гол в [[Шампионска лига 2018/19|Шампионската лига]] по време на реванша от 1/8 срещу [[ФК Шалке 04|Шалке]], след като Сити спечели със 7 – 0 (10 – 2 общо).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/sport/football/47524808|заглавие=Seven-goal Man City trash Schalke in last 16|труд=BBC Sport|достъп_дата=12 March 2019}}</ref> По този начин той помогна на клуба да изравни рекорда за най-голяма печалба във фазата на елиминациите на състезанието.<ref>{{Cite news|url=https://www.mancity.com/news/first-team/first-team-news/2019/march/man-city-schalke-record-breakers|title=Manchester City equal Champions League record|last=Pollard|first=Rob|date=12 March 2019|access-date=13 March 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190518212527/https://www.mancity.com/news/first-team/first-team-news/2019/march/man-city-schalke-record-breakers|archive-date=18 May 2019|publisher=Manchester City F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.manchestereveningnews.co.uk/sport/football/football-news/man-city-vs-schalke-report-15964839|title=Man City break Champions League record in rampage against Schalke|last=Brennan|first=Stuart|date=12 March 2019|work=Manchester Evening News|access-date=12 March 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190330055632/https://www.manchestereveningnews.co.uk/sport/football/football-news/man-city-vs-schalke-report-15964839|archive-date=30 March 2019}}</ref> Голът му също така го превърна в най-младия голмайстор на Ман Сити в Шампионската лига и най-младият английски голмайстор, отбелязал в елиминационните фази на състезанието, на 18 години и 288 дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.goal.com/en/news/foden-becomes-citys-youngest-champions-league-scorer-as/1vlqv9ly2rmat1o8o2ui3qqu3p|title=Foden becomes City's youngest Champions League scorer as records tumble in Schalke rout|last=Howson|first=Nick|date=13 March 2019|work=Goal.com|access-date=14 March 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190404072816/https://www.goal.com/en/news/foden-becomes-citys-youngest-champions-league-scorer-as/1vlqv9ly2rmat1o8o2ui3qqu3p|archive-date=4 April 2019|publisher=Perform Group}}</ref> В началото на следващия месец той направи първия си старт в лигата за клуба при победа с 2:0 над [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]], като стана най-младият английски играч, който направи това след [[Даниел Стъридж]] през 2008 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/football/47809378|title=Phil Foden: Man City youngster will be 'important player for decade'|date=4 April 2019|work=BBC Sport|access-date=4 April 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190404063232/https://www.bbc.com/sport/football/47809378|archive-date=4 April 2019}}</ref> След мача мениджърът на Сити [[Хосеп Гуардиола|Пеп Гуардиола]] каза пред медиите, че очаква Фоден да бъде важен играч на [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] „през следващото десетилетие“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/47809378|title=Phil Foden: Man City youngster will be 'important player for decade'|date=3 April 2019|work=BBC Sport|access-date=4 April 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190404064127/https://www.bbc.co.uk/sport/football/47809378|archive-date=4 April 2019}}</ref> Фодън отбеляза първия си гол във Висшата лига на 20 април 2019 г. при победа с 1:0 над [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] . След това той стана третият най-млад играч, отбелязал гол за клуба във Висшата лига, след [[Майка Ричардс|Мика Ричардс]] и Стъридж.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/football/47917515|title=Manchester City 1 – 0 Tottenham: Phil Foden goal sends City top|last=McNulty|first=Phil|date=20 April 2019|work=BBC Sport|access-date=20 April 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190420143558/https://www.bbc.com/sport/football/47917515|archive-date=20 April 2019}}</ref> Ман Сити приключи сезона, завършвайки вътрешно изчистване на всички трофеи, като Фодън имаше все по-важна роля в отбора.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/48321358|title=How big a feat is Man City's treble?|work=BBC Sport|access-date=21 February 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20190518181210/https://www.bbc.co.uk/sport/football/48321358|archive-date=18 May 2019}}</ref> ==== Сезон 2019 – 20 ==== Фодън започна сезон 2019 – 20 със своята 7-ма чест, като спечели [[Къмюнити Шийлд 2019|FA Community Shield]] срещу Ливърпул на стадион Уембли на 4 август 2019 г. Той отбеляза в дузпата, която реши победителите.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/49141690|title=Man City beat Liverpool on penalties|work=BBC Sport|access-date=13 February 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20190808212252/https://www.bbc.co.uk/sport/football/49141690|archive-date=8 August 2019}}</ref> Шест дни по-късно той направи първата си изява във Висшата лига за сезона, когато Манчестър Сити победи [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] с 5:0 на стадиона в Лондон.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.premierleague.com/players/14805/Phil-Foden/stats?co=1&se=274|заглавие=Phil Foden Statistics 2019/20|издател=Premier League|достъп_дата=13 February 2021}}</ref> На 1 октомври 2019 г. Фоден отбеляза първия си гол за сезона в [[Шампионска лига 2019/20|Шампионската лига]] на УЕФА, постигайки победа с 2:0 над [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]] във втория мач от груповата фаза. Фоден създаде втория най-голям шанс (6) в груповата фаза на УЕФА Шампионска лига, само зад [[Лионел Меси]] (7).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.manchestereveningnews.co.uk/sport/football/football-news/foden-messi-man-city-news-17854212|заглавие=The Lionel Messi stat that shows Foden's importance to Man City|автор=Bray|първо_име=Joe|труд=Manchester Evening News|достъп_дата=13 February 2021}}</ref> Фодън направи първия си старт във Висшата лига за сезона на 15 декември 2019 г., като направи асистенция срещу Арсенал на [[Емирейтс Стейдиъм]] при победа с 3:0 за гражданите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.premierleague.com/match/46765|заглавие=Arsenal v Man City, 2019/20 {{!}} Premier League|издател=Premier League|достъп_дата=13 February 2021}}</ref> На 1 март 2020 г. Фодън стартира във финала за Купата на EFL и спечели 6-то си голямо отличие и 8-ия си трофей в кариерата, след като Ман Сити спечели с 2 – 1 срещу [[ФК Астън Вила|Астън Вила]] .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/51601970|title=Man City win third Carabao Cup in a row|work=BBC Sport|access-date=13 February 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20200301183119/https://www.bbc.co.uk/sport/football/51601970|archive-date=1 March 2020}}</ref> Той също беше обявен за човек на мача, като по този начин стана най-младият носител на трофея на Алън Хардакър . На 17 юни 2020 г. футболът във Висшата лига се завърна, след като [[Коронавирусна пандемия|пандемията от COVID-19 спря]] сезона. Фодън беше в протокола, когато Сити вкара три покрай Арсенал на стадион Етихад.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/51601979|title=Luiz sent off as Man City beat Arsenal|work=BBC Sport|access-date=25 April 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210430032252/https://www.bbc.co.uk/sport/football/51601979|archive-date=30 April 2021}}</ref> Следващият мач Фодън отбеляза първата си дупка във Висшата лига и отбеляза гол в поредни мачове за първи път, след като Манчестър Сити спечели с 5:0 срещу [[ФК Бърнли|Бърнли]] .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/51779561|title=Man City thrash Burnley to make Reds wait|work=BBC Sport|access-date=25 April 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210425094129/https://www.bbc.co.uk/sport/football/51779561|archive-date=25 April 2021}}</ref> На 2 юли 2020 г. Манчестър Сити посрещна новокоронирания шампион Ливърпул на Etihad. Фодън отбеляза и асистира в мача, когато Сити спечели с 4 – 0.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/52080260|title=Champions Liverpool thrashed at Man City|work=BBC Sport|access-date=25 April 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210524150927/https://www.bbc.co.uk/sport/football/52080260|archive-date=24 May 2021}}</ref> Сезонът на Висшата лига 2019 – 20 завърши на 26 юли, като Фодън стартира с победа с 5:0 над Норич, виждайки Манчестър Сити да завърши сезона на 2-ро място. Поводът обаче бе отбелязан с напускането на идола на Foden [[Давид Силва]] след 10 години в клуба. През 2017 г. Фодън заяви: „Тренировката е по-бърза и беше страхотно да играя със Силва, той наистина е моят идол. Опитвам се и гледам какво прави той и се уча от него и се опитвам да правя същите неща." <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mancity.com/news/first-team/first-team-news/2017/july/phil-foden-man-utd-v-man-city|заглавие=City starlet Foden: Silva's my idol|автор=Handler|първо_име=Paul|издател=Manchester City F.C.|достъп_дата=25 April 2021}}</ref> Фоден беше подсказан да поеме поста от Силва, като Пеп Гуардиола каза, че Манчестър Сити се „доверява“ на Фил Фодън да го замени.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bleacherreport.com/articles/2870955-pep-guardiola-manchester-city-trust-phil-foden-to-replace-david-silva|заглавие=Pep Guardiola: Manchester City 'Trust' Phil Foden to Replace David Silva|автор=Jones|първо_име=Matt|труд=Bleacher Report|достъп_дата=25 April 2021}}</ref> Фоден започва втората си нокаут вратовръзка на Шампионската лига на УЕФА на 7 август 2020 г., срещу Реал Мадрид, помагайки на страната си да спечели 2 – 1 (4 – 2 на съвкупно) и да напредне към четвъртфинала, където Ман Сити ще се поклони от състезанието. Завършва сезона с изиграни 38 мача, регистрирайки 8 гола и 9 асистенция във всички състезания. ==== Сезон 2020 – 21 ==== Фодън откри сметката си за сезона срещу [[ФК Улвърхемптън Уондърърс|Уулвс]] в първия мач от сезона на Висшата лига, отбелязвайки победа с 3 – 1 на 21 септември 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.premierleague.com/match/58915|заглавие=Wolves v Man City, 2020/21 {{!}} Premier League|издател=Premier League|достъп_дата=13 February 2021}}</ref> Той отбеляза втория си гол в лигата за [[Шампионска лига 2020/21|сезон 2020 – 21]] срещу Уест Хем Юнайтед при равенство 1 – 1 на стадиона в Лондон на 24 октомври 2020 г. Той изравни само шест минути, след като замени Серхио Агуеро на полувремето, като се обърна умно, за да реализира центриране на съотборника [[Жоао Кансело]] .<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.premierleague.com/match/58954|заглавие=West Ham v Man City, 2020/21 {{!}} Premier League|издател=Premier League|достъп_дата=13 February 2021}}</ref> Фоден отбеляза първия си гол в Шампионската лига на УЕФА през сезон 2020 – 21 в Гърция срещу [[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]] на 25 ноември 2020 г., интелигентен финал от наказателното поле след възхитителното намаляване на [[Рахим Стърлинг]] .<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uefa.com/uefachampionsleague/match/2029427--olympiacos-vs-man-city/|заглавие=Olympiacos-Man. City {{!}} UEFA Champions League|автор=UEFA.com|издател=UEFA|достъп_дата=17 February 2021}}</ref> Тази победа в Шампионската лига осигури на Сити прогрес до осминафинал за 8-ми пореден сезон.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mancity.com/news/mens/olympiakos-v-manchester-city-match-report-ucl-25-november-63741922|заглавие=Foden goal sends City through to UCL Round of 16|автор=Clayton|първо_име=David|издател=Manchester City F.C.|достъп_дата=17 February 2021}}</ref> На 7 февруари 2021 г. той отбеляза гол и даде асистенция при гостуването с 4:1 над [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], което беше първата победа на отбора му на [[Анфийлд]] от 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/sport/football/55875683|заглавие=Liverpool 1 – 4 Manchester City|труд=BBC Sport|достъп_дата=7 February 2021}}</ref> Фодън отново отбеляза гол в Мърсисайд, след като Манчестър Сити спечели с 3 – 1 като гост на [[Гудисън Парк]] на 17 февруари, като увеличи преднината си в горната част на таблицата и направи 17 поредни победи във всички състезания.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/55391049|title=Man City beat Everton to open up 10-point lead|work=BBC Sport|access-date=17 February 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210222012528/https://www.bbc.co.uk/sport/football/55391049|archive-date=22 February 2021}}</ref> Фоден беше в протокола и в двата мача на четвъртфиналите на [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] на Сити срещу [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]],<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/56641944|title=Foden scores late as City beat Dortmund|work=BBC Sport|access-date=6 April 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210414053445/https://www.bbc.co.uk/sport/football/56641944|archive-date=14 April 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/56736853|title=Mahrez and Foden send Man City into last four|work=BBC Sport|access-date=15 April 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210415065325/https://www.bbc.co.uk/sport/football/56736853|archive-date=15 April 2021}}</ref> осигурявайки напредването им в последните четири от надпреварата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theguardian.com/football/2021/apr/14/manchester-city-champions-league-pep-guardiola|заглавие=Guardiola delights in Manchester City 'building history' in Champions League|труд=The Guardian|достъп_дата=15 April 2021}}</ref> На 21 април 2021 г. Фодън получи наградата за човек на мача и отбеляза срещу Астън Вила на [[Вила Парк]], за да даде победа на Ман Сити с 2 – 1 и впоследствие увеличи преднината си на върха на таблицата до 11 точки. Това беше 14-ият гол за Фодън във всички турнири през сезон 2020 – 21 и 7-ият му във Висшата лига.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/56741406|title=Man City beat Villa to move closer to title|work=BBC Sport|access-date=21 April 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210420175443/https://www.bbc.co.uk/sport/football/56741406|archive-date=20 April 2021}}</ref> Само четири дни по-късно Фодън спечели 9-ия си трофей с Манчестър Сити, след като победиха Тотнъм с 1:0 във финала за Купата на EFL, като Фодън изигра пълните 90 минути.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/56790307|title=Man City beat Spurs to lift Carabao Cup|work=BBC Sport|access-date=25 April 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210424205229/https://www.bbc.co.uk/sport/football/56790307|archive-date=24 April 2021}}</ref> Фоден отново влезе в историята със Сити, тъй като те стигнаха до финала на [[Финал на Шампионската лига 2021|Шампионската лига]] на УЕФА за първи път, след като победиха [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] с общо 4 – 1, като Фоден осигури асистенция на [[Рияд Марез]] в реванша.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/56973031|title=Man City reach first Champions League final|work=BBC Sport|access-date=4 May 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210505085806/https://www.bbc.co.uk/sport/football/56973031|archive-date=5 May 2021}}</ref> На 12 май Фодън осигури третата си титла във Висшата лига за четири години, след като Манчестър Юнайтед беше победен с 2 – 1 от Лестър Сити.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.skysports.com/football/news/11679/12287450/man-city-crowned-2020-21-premier-league-champions|заглавие=Man City crowned 2020 – 21 Premier League champions|труд=Sky Sports|достъп_дата=1 June 2021}}</ref> Фоден стартира първия финал на УЕФА Шампионска лига в историята на клуба. Ман Сити загуби мача 1 – 0 – първата загуба на Фодън във финал по време на кариерата му.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/57296702|title=We're the best team in the world – Mount|work=BBC Sport|access-date=1 June 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210530183015/https://www.bbc.co.uk/sport/football/57296702|archive-date=30 May 2021}}</ref> Той беше определен в отбора на УЕФА Шампионска лига на сезона и спечели Млад играч на сезона във Висшата лига, докато беше номиниран както за играч на годината на [[Млад играч на годината на ПФА|PFA, така и за млад играч на годината на PFA]], като спечели последната награда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uefa.com/uefachampionsleague/news/0269-12688c451cdd-b6efcb4ce948-1000--uefa-champions-league-squad-of-the-season/|заглавие=UEFA Champions League Squad of the Season|автор=UEFA.com|издател=UEFA|достъп_дата=1 June 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thepfa.com/news/2021/6/2/pfa-awards-mens-nominees|заглавие=PFA Awards Men's Nominees|издател=Professional Footballers' Association|достъп_дата=2 June 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mancity.com/news/mens/phil-foden-named-premier-league-young-player-of-the-year-63758492|заглавие=Phil Foden named Premier League Young Player of the Year|автор=Leigh|първо_име=Neil|издател=Manchester City F.C.|достъп_дата=5 June 2021}}</ref> == Международна кариера == === Младост === През май 2017 г. Фоден отбеляза гол във финала на Европейското първенство до 17 години на УЕФА през 2017 г., когато Англия до 17 години претърпя поражение при изпълнение на дузпи от Испания .<ref name="U17EURO">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.thefa.com/news/2017/may/19/spain-v-england-u17-report-190517|заглавие=Young Lions Beaten on Penalties in UEFA EURO U17 Championship Final|издател=The Football Association|достъп_дата=6 February 2018}}</ref> През октомври същата година Фодън привлече широко внимание на пресата, след като отбеляза два пъти във финала на Световното първенство по футбол за [[Световно първенство по футбол за юноши до 17 години (2017)|2017 FIFA U-17]], също срещу Испания, тъй като Англия спечели състезанието. Той беше обявен за най-добър играч на турнира.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/sport/football/international/england-win-under-17-world-cup-vs-spain-phil-foden-rhian-brewster-gibbs-white-a8025086.html|title=England win Under-17 World Cup as Phil Foden inspires incredible comeback victory over Spain|date=28 October 2017|work=The Independent|access-date=6 February 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20171203134329/http://www.independent.co.uk/sport/football/international/england-win-under-17-world-cup-vs-spain-phil-foden-rhian-brewster-gibbs-white-a8025086.html|archive-date=3 December 2017}}</ref> Той спечели наградата Златна топка на Световното първенство до 17 години на FIFA през [[Световно първенство по футбол за юноши до 17 години (2017)|2017 г.]], където също спечели известно внимание на медиите и значително медийно отразяване.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/sport/football/international/england-win-under-17-world-cup-vs-spain-phil-foden-rhian-brewster-gibbs-white-a8025086.html|title=England Win Under-17 World Cup as Phil Foden Inspires Incredible Comeback Victory over Spain|date=28 October 2017|work=The Independent|access-date=17 December 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171203134329/http://www.independent.co.uk/sport/football/international/england-win-under-17-world-cup-vs-spain-phil-foden-rhian-brewster-gibbs-white-a8025086.html|archive-date=3 December 2017}}</ref><ref name="GoalSL">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.goal.com/en-gb/news/phil-foden-who-is-englands-17-year-old-world-cup-hero/phu48rixtx151egq8b3nfgmsg|заглавие=Phil Foden: Who Is England's 17-Year Old World Cup Hero?|автор=Lee|първо_име=Sam|труд=Goal.com|издател=Perform Group|достъп_дата=17 December 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/football/41789998|title=Foden Scores England's Fifth to Seal U17 World Cup|date=28 October 2017|work=BBC Sport|access-date=17 December 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171216222152/http://www.bbc.com/sport/football/41789998|archive-date=16 December 2017}}</ref> На 27 май 2019 г. Фоден беше включен в отбора на Англия от 23 души за [[Европейско първенство по футбол за младежи 2019|Европейското първенство на УЕФА за юноши до 21 години през 2019 г.]] <ref>{{Cite news|url=http://www.thefa.com/news/2019/may/26/england-u21s-squad-named-for-euros-270519|title=ENGLAND U21S SQUAD NAMED BY AIDY BOOTHROYD FOR THIS SUMMER'S EURO FINALS IN ITALY|date=27 May 2019|access-date=19 June 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190604094325/http://www.thefa.com/news/2019/may/26/england-u21s-squad-named-for-euros-270519|archive-date=4 June 2019|publisher=The Football Association}}</ref> и отбеляза впечатляващ гол – първия си за U21s – в началното поражение с 2:1 от Франция в [[Чезена]] .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/48669141|title=England U21s 1 France U21s 2|date=18 June 2019|work=BBC Sport|access-date=19 June 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190618224212/https://www.bbc.co.uk/sport/football/48669141|archive-date=18 June 2019}}</ref> === Старши === ==== Дебют и Евро 2020 ==== На 25 август 2020 г. [[Гарет Саутгейт]] назначи Фодън за първи път в старшия отбор на [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] .<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/sport/football/53892235|заглавие=England call-ups for Harry Maguire, Phil Foden, Mason Greenwood and Kalvin Phillips|труд=BBC Sport|достъп_дата=25 August 2020}}</ref> Той направи своя международен дебют срещу [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] на 5 септември 2020 г. при победа с 1:0 като гост в турнира на [[Лига на нациите на УЕФА|УЕФА Лигата на нациите]] .<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/football/live/2020/sep/05/iceland-v-england-nations-league-live|title=Iceland 0 – 1 England: Nations League – live!|last=Smyth|first=Rob|date=5 September 2020|work=The Guardian|access-date=5 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200905150601/https://www.theguardian.com/football/live/2020/sep/05/iceland-v-england-nations-league-live|archive-date=5 September 2020}}</ref> На 7 септември Фодън, заедно със съотборника на Англия Мейсън Гринууд, беше изтеглен от отбора на Англия поради нарушаване на протоколите за изолация на отбора за [[Коронавирусна болест 2019|COVID-19]], като доведе поне един гост в хотела на отбора си в Исландия.<ref name="Independent20200907">{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/sport/football/international/phil-foden-mason-greenwood-girls-iceland-hotel-photo-england-nations-league-b404882.html|title=Phil Foden and Mason Greenwood sent home after breaching quarantine rules in Iceland|last=Ostlere|first=Lawrence|date=7 September 2020|work=The Independent|access-date=7 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200907172900/https://www.independent.co.uk/sport/football/international/phil-foden-mason-greenwood-girls-iceland-hotel-photo-england-nations-league-b404882.html|archive-date=7 September 2020}}</ref> Манчестър Сити осъди действията на Фодън.<ref name="Independent20200907" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mancity.com/news/club/man-city-club-statement-7-september-63735079|заглавие=Club Statement|издател=Manchester City F.C.|достъп_дата=7 September 2020}}</ref> Фодън отбеляза първия и втория си гол за Англия по време на мач от [[Лига на нациите на УЕФА 2020/21|Лигата на нациите на УЕФА]] срещу Исландия на [[Уембли (стадион)|стадион Уембли]] на 18 ноември 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.manchestereveningnews.co.uk/sport/football/football-news/man-city-foden-england-goals-19305880|заглавие=Man City star Phil Foden reacts to scoring first goals for England|автор=Murphy|първо_име=Daniel|труд=Manchester Evening News|достъп_дата=19 November 2020}}</ref> На 1 юни 2021 г. Фоден беше включен в състава от 26 човека за наскоро пренасроченото [[Европейско първенство по футбол 2020|Евро 2020]] . Той се присъедини към отбора на по-късна дата поради участието си във финала на [[Финал на Шампионската лига 2021|Шампионската лига на УЕФА]] през същата година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://inews.co.uk/sport/football/england-squad-euros-26-man-euro-2020-line-up-players-numbers-1029257|заглавие=England Euro 2020 squad in full – no space for Lingard or Watkins but White called up|труд=inews.co.uk|език=en|достъп_дата=9 June 2021}}</ref> На 8 юни Фодън разкри, че е боядисал косата си в русо – правейки сравнения с бившия полузащитник на Англия [[Пол Гаскойн]], който също имаше подобна прическа за [[Европейско първенство по футбол 1996|Евро 96]] . Фодън каза на пресконференция в същия ден, че „цялата нация знае какво означава той за страната и какво направи, така че няма да е лошо, ако се опитам да вкарам малко Газа на терена.“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.itv.com/news/2021-06-08/phil-foden-dyes-his-hair-ahead-of-euros-to-bring-a-bit-of-gazza-on-the-pitch|заглавие=Phil Foden dyes hair to 'bring a bit of Gazza on the pitch'|труд=ITV News|език=en|достъп_дата=9 June 2021}}</ref> == Стил на игра, развитие и сравнения == Фодън играе с ляв крак <ref name="Louise Taylor">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/football/2017/oct/24/england-under-17-players-brazil-world-cup-semi-final-chelsea-manchester-city|заглавие=Meet the England players who have reached the under-17 World Cup final|автор=Taylor|първо_име=Louise|достъп_дата=15 April 2019}}</ref> и може да играе като крило, или крило отдясно, въпреки че Пеп Гуардиола го описва като „по-скоро халф“.<ref name="GoalSL"/> През 2017 г. Гуардиола го описва като „специален играч“, казвайки: „Опасно е да се казват добри неща за младите играчи, защото те са все още млади и трябва да растат и трябва да научат много, много неща. . . Но имаме много увереност, за да му помогнем, защото вярваме, че той е човек, който има потенциал, дори и да не е силен, не е висок.“<ref name="GoalSL" /> През 2017 г. Луиз Тейлър от [[Гардиън]] описва Фодън като „хвалещ се със строг контрол и благословен с умението да се движи покрай опонентите“.<ref name="Louise Taylor" /> През 2018 г. ветеранът футболен писател Брайън Гланвил го описва като „надарен и преждевременно развит тийнейджър“, добавяйки: „Младите играчи с неговите умения и изобретателно качество са жалко слаби на земята“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worldsoccer.com/features/phil-foden-needs-leave-manchester-city-406799|заглавие=Phil Foden Should Leave Manchester City|автор=Glanville|първо_име=Brian|труд=World Soccer|издател=TI Media|достъп_дата=15 April 2019}}</ref> == Личен живот == Фодън е във връзка с Ребека Кук и има син Рони, роден през януари 2019 г.<ref name="fatherfishing">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mancity.com/features/phil-foden-fishing/|заглавие=Phil Foden: Fishing and fatherhood|автор=Edwards, John|труд=Manchester City|достъп_дата=7 September 2020}}</ref> През април 2021 г. двойката обяви, че очаква второто си дете, дъщеря, която трябва да се роди в края на лятото или началото на есента на 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hitc.com/en-gb/2021/07/08/phil-foden-girlfriend/|заглавие=Who is Phil Foden's girlfriend? Meet his childhood sweetheart Rebecca Cooke|автор=Bain|първо_име=Ellissa|труд=hitc.com|достъп_дата=9 July 2021}}</ref> == Кариерна статистика == === Клуб === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по клуб, сезон и състезание ! rowspan="2" | Клуб ! rowspan="2" | Сезон ! colspan="3" | лига ! colspan="2" | [[ФА Къп]] ! colspan="2" | [[Купа на Футболната лига (Англия)|EFL купа]] ! colspan="2" | Европа ! colspan="2" | Друго ! colspan="2" | Обща сума |- ! дивизия ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели |- | rowspan="6" | [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] | 2016 – 17 г. | [[Английска висша лига|Висша лига]] | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | colspan="2" | — | 0 | 0 |- | 2017 – 18 г. | Висша лига | 5 | 0 | 0 | 0 | 2 | 0 | 3 | 0 | colspan="2" | — | 10 | 0 |- | 2018 – 19 г. | Висша лига | 13 | 1 | 3 | 3 | 5 | 2 | 4 [lower-alpha 1] | 1 | 1 | 0 | 26 | 7 |- | 2019 – 20 | Висша лига | 23 | 5 | 4 | 1 | 5 | 0 | 5 [lower-alpha 1] | 2 | 1 [lower-alpha 2] | 0 | 38 | 8 |- | 2020 – 21 г. | Висша лига | 28 | 9 | 5 | 2 | 4 | 2 | 13 [lower-alpha 1] | 3 | colspan="2" | — | 50 | 16 |- | 2021 – 22 г. | Висша лига | 18 | 6 | 1 | 0 | 2 | 1 | 6 [lower-alpha 1] | 2 | 0 | 0 | 27 | 9 |- ! colspan="3" | Общо в кариерата ! 87 ! 21 ! 13 ! 6 ! 18 ! 5 ! 31 ! 8 ! 2 ! 0 ! 151 ! 40 |} {{Notelist}} === Mеждународен === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по национални отбори и година ! национален отбор ! Година ! Приложения ! Цели |- | rowspan="2" | [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] | 2020 г | 3 | 2 |- | 2021 г | 10 | 0 |- ! colspan="2" | Обща сума ! 13 ! 2 |} {| class="wikitable" |+Списък с международни голове, отбелязани от Фил Фодън ! scope="col" | Не. ! scope="col" | Дата ! scope="col" | Място на провеждане ! scope="col" | Шапка с козирка ! scope="col" | Опонент ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Състезание ! class="unsortable" scope="col" | {{Tooltip|Ref.|Reference}} |- | align="center" | 1 | rowspan="2" | 18 ноември 2020 г | rowspan="2" | [[Уембли (стадион)|Стадион Уембли]], Лондон, Англия | rowspan="2" align="center" | 3 | rowspan="2" | Исландия | align="center" | 3 – 0 | rowspan="2" align="center" | 4 – 0 | rowspan="2" | 2020 – 21 УЕФА Лига на нациите А | rowspan="2" align="center" | <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uk.soccerway.com/matches/2020/11/18/europe/uefa-nations-league/england/iceland/3243350/|заглавие=England vs. Iceland 4 – 0: Summary|труд=Soccerway|издател=Perform Group|достъп_дата=18 November 2020}}</ref> |- | align="center" | 2 | align="center" | 4 – 0 |} == Отличия == '''Манчестър Сити''' * [[Английска висша лига|Висша лига]] : [[Английска висша лига 2017/18|2017 – 18]], [[Английска висша лига 2018/19|2018 – 19]], 2020 – 21 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.premierleague.com/players/14805/Phil-Foden/overview|заглавие=Phil Foden: Overview|издател=Premier League|достъп_дата=28 May 2021}}</ref> * [[ФА Къп]] : 2018 – 19 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/sport/football/48236232|заглавие=Manchester City 6 – 0 Watford|автор=McNulty|първо_име=Phil|труд=BBC Sport|достъп_дата=13 August 2019}}</ref> * [[Купа на Футболната лига (Англия)|EFL Cup]] : 2017 – 18,<ref name="2018LC"/> 2018 – 19,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/sport/football/47268861|заглавие=Chelsea 0 – 0 Manchester City|автор=McNulty|първо_име=Phil|труд=BBC Sport|достъп_дата=10 March 2019}}</ref> 2019 – 20,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/sport/football/51601970|заглавие=Aston Villa 1 – 2 Manchester City|автор=McNulty|първо_име=Phil|труд=BBC Sport|достъп_дата=1 March 2020}}</ref> 2020 – 21 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/sport/football/56790307|заглавие=Manchester City 1 – 0 Tottenham Hotspur|автор=McNulty|първо_име=Phil|труд=BBC Sport|достъп_дата=25 April 2021}}</ref> * [[Къмюнити Шийлд|FA Community Shield]] : [[Къмюнити Шийлд 2018|2018]],<ref name="shield2018"/> [[Къмюнити Шийлд 2019|2019]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/sport/football/49141690|заглавие=Liverpool 1 – 1 Manchester City|автор=Begley|първо_име=Emlyn|труд=BBC Sport|достъп_дата=4 August 2019}}</ref> * [[Шампионска лига на УЕФА|Вицешампион на УЕФА Шампионска лига]] : [[Шампионска лига 2020/21|2020 – 21]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uefa.com/uefachampionsleague/match/2029498--man-city-vs-chelsea/|заглавие=Man. City 0 – 1 Chelsea: Updates|издател=UEFA|достъп_дата=1 June 2021}}</ref> '''Англия U17''' * Световно първенство на FIFA U-17 : [[Световно първенство по футбол за юноши до 17 години (2017)|2017 г.]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/sport/football/46800068|заглавие=England's U17 World Cup winners – where are they now?|автор=Shamoon Hafez|труд=BBC Sport|достъп_дата=17 January 2019}}</ref> * Подгласник на Европейското първенство до 17 години на УЕФА : 2017 г.<ref name="U17EURO"/> '''Англия''' * Подгласник на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство на УЕФА]] : [[Европейско първенство по футбол 2020|2020 г.]] <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/51198762|title=Italy 1 – 1 England|last=McNulty|first=Phil|date=11 July 2021|work=BBC Sport|access-date=17 July 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210711170405/https://www.bbc.co.uk/sport/football/51198762|archive-date=11 July 2021}}</ref> '''Индивидуален''' * УЕФА Европейско първенство за юноши до 17 г. отборно на турнира: 2017 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.uefa.com/under17/season=2017/technical-report/uefa-technical-team/index.html|заглавие=Technical Report – Team of the Tournament|издател=UEFA|достъп_дата=17 December 2017}}</ref> * Златна топка на Световното първенство по футбол за U-17 : [[Световно първенство по футбол за юноши до 17 години (2017)|2017]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fifa.com/u17worldcup/awards/index.html|заглавие=FIFA U-17 World Cup India 2017 – Awards|издател=FIFA|достъп_дата=17 December 2017}}</ref> * Младата спортна личност на годината на BBC : 2017 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/sport/sports-personality/42336966|заглавие=BBC Young Sports Personality of the Year 2017: Footballer Phil Foden wins|труд=BBC Sport|достъп_дата=17 December 2017}}</ref> * Световен младежки (U20) отбор на IFFHS мъже : 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.iffhs.com/posts/1036&ved=2ahUKEwjYi-TBkNb0AhUIUWwGHecyBNkQFnoECAQQAQ&usg=AOvVaw1KsuRLOkdvcpMgQgM2DzGA | заглавие = IFFHS | издател = www.iffhs.com | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> * Трофей на Алън Хардакър : 2020 * Отбор на сезона в Шампионската лига на УЕФА: [[Шампионска лига 2020/21|2020 – 21]] <ref>{{Cite news|url=https://www.uefa.com/uefachampionsleague/news/0269-12688c451cdd-b6efcb4ce948-1000--champions-league-all-star-squad/|title=UEFA Champions League Squad of the Season|date=31 May 2021|access-date=1 June 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210531182653/https://www.uefa.com/uefachampionsleague/news/0269-12688c451cdd-b6efcb4ce948-1000--champions-league-all-star-squad/|archive-date=31 May 2021|publisher=UEFA}}</ref> * Млад играч на сезона във Висшата лига : 2020 – 21 <ref>{{Cite news|url=https://www.premierleague.com/news/2164974|title=Foden wins Hublot Young Player of the Season award|date=5 June 2021|access-date=5 June 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210619023947/https://www.premierleague.com/news/2164974|archive-date=19 June 2021|publisher=Premier League}}</ref> * [[Млад играч на годината на ПФА|Млад играч на годината по PFA]] : 2020 – 21 <ref name="PFA">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/57376601|title=PFA Player of the Year: Manchester City's Kevin de Bruyne wins second award|date=6 June 2021|work=BBC Sport|access-date=6 June 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210607161041/https://www.bbc.co.uk/sport/football/57376601|archive-date=7 June 2021}}</ref> == Външни препратки == * [https://www.mancity.com/players/phil-foden Профил] на уебсайта на Манчестър Сити ФК * [https://www.englandfootball.com/mens-senior-team/squad/phil-foden Профил] в сайта на Футболната асоциация * {{UEFA player}} Рекорд на състезанието == Бележки == <references /> {{Превод от|en|Phil Foden|1072861120}} [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] [[Категория:Английски футболисти]] [[Категория:Родени през 2000 година]] [[Категория:Стокпорт]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] hcbc3fyhwcosusip4pnpaktu6avji8m 0 802316 12214695 12032709 2024-04-26T02:05:18Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = ТелевисаУнивисион | име-оригинал = TelevisaUnivision | лого = TelevisaUnivision logo.svg | лого-описание = | px = 200 | картинка = | картинка-ширина = | картинка-описание = | тип = [[Дъщерна компания]] | търгувана_като = | индустрия = [[Средство за масова информация|Медия]] | жанр = | развитие = | предшественик = | приемник = | основаване = 31 януари 2022 г. | основател = | закриване = | град = [[Мексико (град)|Мексико]], [[Мексико]]<br>[[Ню Йорк]], [[САЩ]] | страна = | локации = Международна | положение = | ключови фигури = Алфонсо де Ангоития<br>Бернардо Гомес <small>(президенти)</small><br>[[Емилио Аскарага Жан]]<br>Марсело Клауре | директор = Уейд Дейвис | заети = | продукти = [[Телевизия]]<br>[[Радио]]<br>[[Видео стрийминг|Стрийминг]] | продукция = | услуги = | годишен оборот = | годишни приходи = | печалба = | баланс = | пазарна капитализация = | собственик = [[Телевиса]] (45%) | притежава = | холдинг = | подразделения = | дъщерни компании = | девиз = | сайт = {{URL|https://corporate.televisaunivision.com/}} | допълнение = | общомедия = }} '''ТелевисаУнивисион'''<ref>Изписването на български език е както в оригинал: Главните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преведените и частично преведените собствени имена, както и на случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4.“ (из „Официален правописен речник“).</ref> ({{lang|es|TelevisaUnivision}}) е [[испански език|испаноезичен]] [[транснационална корпорация|транснационален]] медиен и развлекателен [[конгломерат (икономика)|конгломерат]] със седалища в град [[Мексико (град)|Мексико]] и в [[Ню Йорк]].<ref name=":0">{{Cita web|url=https://corporate.televisaunivision.com/press/press-releases/2022/01/31/univision-and-televisa-complete-transaction-to-create-televisaunivision-the-worlds-leading-spanish-language/|título=Univision and Televisa Complete Transaction to Create “TelevisaUnivision”|fechaacceso=4 de febrero de 2022|fecha=31 de enero de 2022|sitioweb=corporate.televisaunivision.com}}</ref> Корпорацията е основана на 31 януари 2022 г. като резултат на сливането между активите на [[Телевиса|Група Телевиса]] и [[Унивисион|Унивисион Комуникейшънс]], като от създаването си се превръща в продуцентска компания с най-голямата библиотека със съдържание на испански език в света и най-важната в [[Латинска Америка]].<ref>{{Cita web|url=https://elpais.com/mexico/2022-02-01/televisa-y-univision-cierran-una-ambiciosa-fusion-para-ser-el-gigante-en-espanol.html|título=Nace TelevisaUnivision, el gigante mediático en español que quiere irrumpir en el negocio del ‘streaming’|fechaacceso=4 de febrero de 2022|apellido=Beauregard|nombre=Luis Pablo|fecha=31 de enero de 2022|sitioweb=elpais.com}}</ref> == Предистория == {{Основна|Телевиса{{!}}Група Телевиса|Унивисион{{!}}Унивисион Комуникейшънс}} През 1962 г. е основана Испанска международна комуникационна корпорация (предшественик на Испанската международна мрежа) от Рене Анселмо, американско-мексикански бизнесмен от италианско-кубински произход, Емилио Николас-старши, собственик на KUAL-TV (сега KWEX-TV) в Сан Антонио, и мексиканския радио-телевизионен магнат Емилио Аскарага Видаурета, ръководител на Телесистема Мехикано (днес [[Телевиса]]). През 1986 г. компанията е продадена на Холмарк и името ѝ е променено на Унивисион. През 1992 г. е преструктуриран като Унивисион Комуникейшънс. == История == На 13 април 2021 г. Телевиса обявява споразумение за сливане с Унивисион, което ще комбинира развлекателните активи на компанията, за да се създаде най-големия медиен и развлекателен конгломерат, с цел въвеждане на нова платформа за стрийминг, която ще замени при сливането на Blim TV, UnivisionNow и Prende TV / VIX — които ще се конкурират на пазара със съществуващите [[Нетфликс]], Амазон Прайм Видео, [[Дисни+]], [[Ейч Би О Макс]] и други.<ref>{{Cita web|url=https://www.hollywoodreporter.com/business/business-news/televisa-univision-to-merge-forming-spanish-language-media-powerhouse-4166012/|título=Televisa, Univision to Merge, Forming Spanish-Language Media Powerhouse|fechaacceso=4 de febrero de 2022|apellido=Poter|nombre=Rick|fecha=13 de abril de 2021|sitioweb=hollywoodreporter.com|idioma=en}}</ref><ref name=":1">{{Cita web|url=https://corporate.televisaunivision.com/press/press-releases/2021/04/13/televisa-to-merge-its-media-content-and-production-assets-with-univision-in-landmark-transaction/|título=Televisa to Merge its Media, Content and Production Assets with Univision in Landmark Transaction|fechaacceso=4 de febrero de 2022|fecha=13 de abril de 2021|sitioweb=corporate.televisaunivision.com}}</ref><ref>{{Cita web|url=https://www.xataka.com.mx/streaming/televisa-univision-lanzaran-su-plataforma-streaming-primera-mitad-2022-eugenio-derbez-selena-gomez-produciran-contenidos|título=Televisa y Univision lanzarán su plataforma de streaming en primera mitad del 2022: Eugenio Derbez y Selena Gomez producirán contenidos|fechaacceso=4 de febrero de 2022|apellido=Saldaña|nombre=Steve|fecha=31 de febrero de 2022|sitioweb=xataka.com.mx}}</ref> Новата компания ще бъде известна като '''ТелевисаУнивисион''', в която Група Телевиса е мажоритарен акционер с 45%, заедно със SoftBank Latin American Fund, на Марсело Клауре, и ForgeLight LLC, настоящ инвеститор на Унивисион Комуникейшънс, като участие в новосъздадената компания имат и [[Гугъл]], и The Raine Group; предоставен е капитал от 2,1 милиарда долара от Джей Пи Морган.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Като част от сливането, Телевиса ще поддържа технологичните активи на компанията за платена телевизия — Izzi Telecom, Sky México и Bestel — и концесиите си за управление на 222-те телевизионни станции, които предават четирите основни канала на ТелевисаУнивисион — [[Las Estrellas]], Foro TV, Canal 5, Nueve — освен това за производството на новинарско съдържание за Мексико ще бъде сключен договор с компанията, собственост на семейство Аскарага, за да се гарантира, че продължава да се произвежда от мексиканци на тази територия. ТелевисаУнивисион ще запази всички активи, интелектуална собственост и видеотека, свързани с подразделението „Телевиса Новини“.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> В Мексико сливането е одобрено от Федералния телекомуникационен институт (IFT) на 15 септември 2021 г., след като не са открити неблагоприятни ефекти върху конкуренцията, за да се създаде нова услуга за стрийминг, която да се конкурира с вече съществуващите платформи.<ref>{{Cita web|url=https://www.reuters.com/technology/mexican-telecoms-regulator-oks-univision-televisa-tie-up-2021-09-15/|título=Mexican telecoms regulator approves Univision, Televisa content tie-up|fechaacceso=4 de febrero de 2022|apellido=Garrison|nombre=Cassandra|fecha=14 de septiembre de 2022|sitioweb=reuters.com|idioma=en}}</ref><ref>{{Cita web|url=https://www.elfinanciero.com.mx/empresas/2021/09/14/visto-bueno-para-el-nuevo-gigante-televisa-univision-ift-aprueba-fusion/|título=Visto ‘bueno’ para el nuevo ‘gigante’ Televisa-Univision: IFT aprueba fusión|fechaacceso=4 de febrero de 2022|fecha=14 de septiembre de 2022|sitioweb=elfinanciero.com.mx}}</ref><ref>{{Cita web|url=https://www.elsoldemexico.com.mx/finanzas/ift-aprueba-fusion-de-televisa-y-univision-7213300.html|título=IFT aprueba fusión de Televisa y Univision|fechaacceso=4 de febrero de 2022|apellido=Ramos|nombre=Juan Luis|fecha=14 de septiembre de 2021|sitioweb=elsoldemexico.com.mx}}</ref> В Съединените щати сливането е одобрено от Федералната комисия по комуникациите (FCC) на 24 януари 2022 г., в навечерието на създаването на новата компания.<ref>{{Cita web|url=https://www.larepublica.co/globoeconomia/fusion-entre-conglomerados-de-medios-televisa-y-univision-recibe-luz-verde-regulatoria-3291524|título=Fusión de medios Televisa y Univision ha recibido todas las aprobaciones regulatorias|fechaacceso=4 de abril de 2022|fecha=25 de enero de 2022|sitioweb=larepublica.co}}</ref> На 31 януари 2022 г. е обявено създаването на '''ТелевисаУнивисион''' чрез прессъобщение и излъчването на няколко рекламни клипа по телевизията и в официалните социални мрежи.<ref name=":0" /> == Компании за производство и разпространение == * Видеосине Дистрибусион (Videocine Distribución): Компания, посветена на производството и разпространението на игрални филми, създадени в Мексико, основана на 12 май 1971 г., а на 24 януари 1978 г. е създадена под името Телевисине. През 1999 г. Телевисине и Видеосине се сливат в една компания за производство и разпространение на игрални филми.<ref>[https://videocine.com.mx/nosotros/ «Nosotros - Videocine». videocine.com.mx.]</ref> Родриго де Педро Барето отговаря за продуцентската компания. * [[Телевиса Сан Анхел|Телевиса Студиос]] (Televisa Studios): Компания, посветена на производството и реализацията в Мексико на различни телевизионни формати като теленовели, сериали, ситкоми, риалити предавания и др. Патрисио Уилс ръководи компанията. Седалището е в телевизионния комплекс Телевиса Сан Анхел.<ref>{{cita web|url=https://www.produ.com/noticias/patricio-wills-de-televisa-la-fabrica-de-suenos-continua-y-las-biopics-regresan|título=PRODU {{!}} Patricio Wills de Televisa: La Fábrica de sueños continúa y las biopics regresan|fechaacceso=13 de agosto de 2020|fecha=21 de enero de 2020|obra=produ.com|apellidos1=Albornoz|nombre1=Maye}}</ref><ref>{{cita web|url=https://contenidos.news/produccion/nota/natpe-televisa-producira-1159-horas-de-ficcion-en-2020|título=NATPE: TELEVISA PRODUCIRÁ 1159 HORAS DE FICCIÓN EN 2020|fechaacceso=11 de septiembre de 2020|fecha=22 de enero de 2020|obra=contenidos.news}}</ref> {{Основна|Списък с теленовелите и сериалите на Телевиса}} * W Studios: Продуцентска компания, основана на 26 февруари 2016 г., като предприятие между ТелевисаУнивисион и колумбийския продуцент Патрисио Уилс.<ref name=Fundación>{{cita web|título=Patricio Wills concreta alianza con Univisión para producir desde Miami contenido exclusivo para UniMás en EE UU|url=https://www.produ.com/noticias/patricio-wills-concreta-alianza-con-univision-para-producir-desde-miami-contenido-exclusi|obra=produ.com|fecha=26 de febrero de 2016|fechaacceso=29 de enero de 2020}}</ref><ref name="AnaBond">{{cita web|url=https://www.produ.com/noticias/ana-bond-de-w-studios-alianza-con-lemon-films-para-producir-contenidos-en-mexico|título=Ana Bond de W Studios: Alianza con Lemon Films para producir contenidos en México|fechaacceso=30 de enero de 2020|fecha=9 de agosto de 2016|obra=produ.com|apellidos1=Ramos-Weiner|nombre1=Maribel|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2022-02-20|архив_дата=2022-01-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220125025518/https://www.produ.com/noticias/ana-bond-de-w-studios-alianza-con-lemon-films-para-producir-contenidos-en-mexico}}</ref> От 2018 г. компанията се ръководи от продуцента [[Карлос Бардасано]].<ref name=Carlos2>{{cita web|título=Carlos Bardasano Jr. de W Studios: Produciremos Rubí para la Fábrica de sueños de Televisa|url=https://www.produ.com/noticias/carlos-bardasano-jr-de-w-studios-produciremos-rubi-para-la-fabrica-de-suenos-de|obra=produ.com|fecha=3 de enero de 2019|fechaacceso=29 de enero de 2020}}</ref><ref>{{cita web|url=https://www.produ.com/noticias/patricio-wills-de-televisa-w-studios-ya-es-empresa-de-televisa|título=Patricio Wills de Televisa: W Studios ya es empresa de Televisa|fechaacceso=29 de enero de 2020|fecha=30 de julio de 2019|obra=produ.com}}</ref> * [[Телевиса Интернасионал]] (Televisa Internacional): Подразделение на ТелевисаУнивисион, посветено на продажбата, придобиването и разпространението на съдържание и абонаментни телевизионни канали на марката Телевиса Нетуъркс, както и управлението и администрирането на видеотеката на „Протеле“. От 2022 г. Рита Еринг ръководи подразделението.<ref>{{cita web|título=TelevisaUnivision Appoints Rita Herring as Senior Vice President of International Distribution|url=https://corporate.televisaunivision.com/press/2022/04/21/televisaunivision-appoints-rita-herring-as-senior-vice-president-of-international-distribution/|obra=corporate.televisaunivision.com|fecha=21 de abril de 2022|fechaacceso=24 de abril de 2022}}</ref> == Външни препратки == * [https://corporate.televisaunivision.com/ Официален сайт] == Източници == <references/> [[Категория:Транснационални корпорации]] [[Категория:Медийни компании в Мексико]] [[Категория:Компании в Мексико]] [[Категория:Компании в САЩ]] [[Категория:Унивисион]] [[Категория:Телевиса]] gqasaazl6h7nh0jw2wtodyrs481t0au 0 803099 12214203 11326533 2024-04-25T15:08:33Z Nk 399 * [[Камара на представителите (Австралия)]] wikitext text/x-wiki '''Камара на представителите''' е наименованието на част от законодателния орган ([[парламент]]) с [[Двукамарен парламент|две камари]], на някоя от следните държави: * [[Камара на представителите на Кипър]] – висшият законодателен и представителен орган на Република Кипър * [[Камара на представителите на САЩ]] – долната камара на Конгреса на САЩ * [[Камара на представителите на Берлин]] – провинциалният парламент (ландтаг) на град Берлин, Германия * [[Камара на представителите (Австралия)]] * [[Камара на представителите (Белгия)]] – виж [[Федерален парламент на Белгия]] * [[Камара на представителите (Ирландия)]] – виж [[Държавно устройство на Република Ирландия]] * [[Камара на представителите (Мароко)]] – виж [[Държавно устройство на Мароко]] * [[Камара на представителите (Тринидад и Тобаго)]] – виж [[Държавно устройство на Тринидад и Тобаго]] * [[Камара на представителите (Ямайка)]] – виж [[Държавно устройство на Ямайка]] * [[Камара на представителите (Япония)]] – виж [[Държавно устройство на Япония]] == Вижте също == * [[Камара]] * [[Камара на депутатите]] {{пояснение}} keiygd1ep7tpey4gmj8txtjyxoi19o8 0 803320 12215027 12204556 2024-04-26T10:40:59Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Ратчет и Кланк | име_оригинал = Ratchet & Clank | режисьори = Кевин Мънро | продуценти = Кайли Елис<br>Брад Фоксховен<br>Ким Дент Уайлдър<br>Дейвид Уол | сценаристи = Ти Джей Фиксман<br>Кевин Мънро<br>Джери Суолоу | базиран_на = по едноименната поредица видеоигри<br>на „Инсомниак Геймс“ | актьори = [[Пол Джамати]]<br>[[Джон Гудман]]<br>[[Бела Торн]]<br>Розарио Доусън<br>[[Джеймс Арнолд Тейлър]]<br>Дейвид Кей<br>[[Силвестър Сталоун]] | музика = Евън Уайз | оператор = Антъни Ди Нино | монтаж = Брейдън Оберсън | филмово_студио = Рейнмейкър Ентъртейнмънт<br>PlayStation Originals<br>Blockade Entertainment<br>CNHK Media China<br>Cinema Management Group | разпространител = Греймърси Пикчърс<br>Фокус Фийчърс | жанр = [[анимация]]<br>[[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 29 април 2016 г.<ref name="theatrical">{{cite web|last=Ford|first=Rebecca|date=May 13, 2015|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/cannes-focus-nabs-video-game-795274|title=Cannes: Focus Nabs Video Game Movie 'Ratchet & Clank' for U.S. (Exclusive)|work=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=May 13, 2015}}</ref> | времетраене = 94 минути<ref>{{cite web|url=https://www.bbfc.co.uk/releases/ratchet-clank-film|title=''RATCHET & CLANK'' (U)|work=[[British Board of Film Classification]]|date=March 21, 2016|access-date=March 21, 2016}}</ref> | страна = {{HKG}}<ref name=lumiere>{{cite web|url=http://lumiere.obs.coe.int/web/film_info/?id=68078|title=Ratchet & Clank (EN) [Original title]|work=Lumiere|accessdate=March 15, 2021}}</ref><br>{{CAN}}<ref name=lumiere/><br>{{USA}}<ref name=lumiere/> | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = 20 млн. [[Щатски долар|долара]]<ref>{{cite web|last1=Sarto|first1=Dan|title=Kevin Munroe Talks ‘Ratchet & Clank’|url=http://www.awn.com/animationworld/kevin-munroe-talks-ratchet-clank|publisher=[[Animation World Network]]|access-date=29 април 2016}}</ref> | приходи = 14,4 млн. долара<ref name="numbers">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movie/Ratchet-and-Clank#tab=summary|title=Ratchet & Clank (2016)|website=The Numbers|access-date=12 юни 2019}}</ref> }} '''„Ратчет и Кланк“''' ({{lang|en|Ratchet & Clank}}) е [[САЩ|американска]] [[компютърна анимация]] от 2016 г., продуциран от „Рейнмейкър Ентъртейнмънт“ и разпространяван от „Греймърси Пикчърс“, и е базиран на едноименната поредица видеоигри от „Инсомниак Геймс“. Филмът е режисиран от [[Кевин Мънро]] и Джерика Клиланд, а озвучаващия състав се състои от [[Пол Джамати]], [[Джон Гудман]], [[Бела Торн]], Розарио Доусън и [[Силвестър Сталоун]]. [[Джеймс Арнолд Тейлър]] и Дейвид Кей повтарят ролите си като главни герои, заедно с Джим Уорд и Армин Шимерман. == Сюжет == Историята на двама невероятни герои, възпиращи злия извънземен, наричан Председателя Дрек, да разруши всяка планета в галактиката Солана. Когато двамата попадат на оръжие, което може наведнъж да взриви цяла планета, те се обединяват с колоритните герои от Галактическите рейнджъри, за да спасят галактиката. В своя път те откриват много неща за героизма, приятелството и за това колко е важно да откриеш самия себе си. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | [[Джеймс Арнолд Тейлър]] | Ратчет |- | Дейвид Кей | Кланк |- | Джим Уорд | Капитан Коперник Кварк |- | Армин Шимерман | Доктор Нефарио |- | [[Пол Джамати]] | Председател Алонзо Дрек |- | [[Джон Гудмън]] | Гримрот „Грим“ Раз |- | [[Бела Торн]] | Кора Вералукс |- | Розарио Доусън | Еларис |- | [[Силвестър Сталоун]] | Лейтенант Виктор Фон Йон |- | Винсънт Тонг | Бракс Лектрус<br>Солана Трупър |- | Андрю Коундън | Зед<br>Бларг |- | Дон Бригс | Командир на звезден кораб |- | Иън Джеймс Корлет | Бларг |- | Брайън Добсън | Далас Уонамейкър |- | Браян Дръмънд | Господин Зуркон<br>Инспектобот<br>Уорбот<br>Водопроводчикът |- | Коул Хауърд | Стенли |- | Алесандро Джулиани | Солана Тупър |- | Ребека Шойчет | майката на Стенли |- | Табита Сен Жермен | Хуанита Алваро |- | Брад Суейл | Оли |- | Лий Токар | Господин Микрон |} == В България == В България филмът е пуснат по кината на същата дата от „А Плюс Филмс“. През 2017 г. се излъчва и по „[[Кино Нова]]“. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Ратчет | [[Живко Джуранов]] |- | Кланк | Росен Русев |- | Капитан Кварк | [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] |- | Председател Драк | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Гримрот Раз | [[Веселин Калановски]] |- | Виктор фон Айон | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Далас Уонамейкър | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Господин Микрон | [[Здравко Димитров (актьор)|Здравко Димитров]] |- | Хуанита Алваро | [[Светлана Смолева]] |- | Други гласове | Анатолий Божинов<br>Георги Иванов<br>[[Петър Върбанов]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.rathetandclankthemovie.com}} * {{imdb title|2865120}} * {{Amg movie|602194}} * {{kino.dir.bg film|10482}} [[Категория:Анимационни филми от 2016 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Канадски филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Филми, базирани на видеоигри]] [[Категория:Анимационни филми на „Юнивърсъл“]] 6r8fd7zhjn5q1ht9hilc3xit1ish9ob 0 804464 12214918 12213500 2024-04-26T08:46:59Z 2.86.46.0 /* Сериали с нахсинхронен дублаж */ wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Про Филмс | лого = | основаване = 2005 г. | град = [[София]] | страна = [[България]] | заети = | продукти = [[кино]]<br>[[книги]]<br>[[Реклама|реклами]]<br>[[звукозапис]]<br>[[дублаж]]и | сайт = http://www.profilms.bg/ }} '''„Про Филмс“''' е [[медийна компания]], основана в [[София]] през 2005 г. от Емил Симеонов. Основната ѝ дейност е в областта на киноразпространението и кинопоказа. През всички тези години „Про Филмс“ е сред водещите разпространители на филми в кината, като през последните две години заема лидерско място по пазарен дял веднага след представителите на холивудските студиа.<ref>[http://www.jobs.bg/company/242953/ jobs.com]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 2020 г. компанията създава първия си телевизионен канал – „[[Супертуунс]]“, където се излъчват множество анимационни филми и сериали.<ref>[http://supertoons.bg/ supertoons.bg]</ref> == Студио „Про Филмс“ == Компанията има и дублажно студио, където дейността е съсредоточена върху озвучаването на филми и сериали, които имат два вида – войсоувър и [[нахсинхронен дублаж]]. В дублажите на „Про Филмс“ участват различни актьори, но обикновено по тях работи един от следните режисьори на дублажа – Николина Петрова, Ваня Иванова, Анна Тодорова, [[Сотир Мелев]], [[Живка Донева]], [[Десислава Знаменова]], [[Евгения Ангелова]], [[Станислав Пищалов]], [[Ива Стоянова]], [[Ангелина Русева]] и др. Клиенти са телевизионните канали [[Cartoon Network]], [[Nickelodeon]], Vivacom Arena, [[FOX]], Viasat Explorer, Epic Drama (до 2022 г.) и други.<ref>[http://studioprofilms.com/ Сайт на студио „Про Филмс“]</ref> === Сериали с войсоувър дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Супертуунс]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="12" | 2020 | [[Джони Тест]] |- | [[Инспектор Гаджет]] |- | [[Уинкс Клуб]] |- | [[Приключенията на таралежа Соник]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Миа и аз]] |- | [[Маша и Мечока]] |- | [[Пчеличката Мая]] |- | [[Телетъбис]] |- | [[Боб Строителя]] |- | [[Пожарникарят Сам]] |- | [[Приключенията на Мечето Падингтън]] |- | rowspan="12" | 2021 | [[Бейблейд: Метъл Фюжън]] |- | [[Смърфовете (сериал)|Смърфовете]] |- | [[Франклин (сериал)|Франклин]] |- | [[100% Вълк]] |- | [[Нилс Холгерсон (сериал)|Нилс Холгерсон]] |- | [[Мишлето Тип]] |- | [[Мъничетата]] |- | [[Хот Уилйс: Батъл Форс 5]] |- | [[Викингът Вик]] |- | [[Артур и минимоите (сериал)|Артур и минимоите]] |- | [[Леонардо (сериал)|Леонардо]] |- | [[Уиспър (сериал)|Уиспър]] |- | rowspan="2" | 2022 | [[Бейблейд: Метал Мастърс]] |- | [[Фиксики]] |- | rowspan="5" | 2023 | [[Пин код (сериал)|Пин код]] |- | [[Монсиландци]] |- | [[Зу Зу]] |- | [[Мистериите от Медената долина]] |- | [[Джейн и драконът]] |- | 2024 | [[Дъгоцветната Руби]] |- | | [[Таралежа Соник (сериал)| Таралежа Соник]] |- | | [[Горските мечета]] |- | | [[Малките феи]] |} {| class="wikitable" |+ Игрални сериали |- ! Година ! Заглавие |- | 2018 | [[Династията на Тюдорите]] |- | rowspan="3" | 2021 | [[Луцифер (сериал)|Луцифер]] |- | [[Кварталът]] |- | [[Уокър]] |- | rowspan="6" | 2022 | [[Републиката на Сара]] |- | [[Наричайте ме Кат]] |- | [[Мъртва точка]] |- | [[Макдоналд и Додс]] |- | [[Всички обичат Реймънд]] |- | [[4400]] |- | rowspan="11" | 2023 | [[Духове]] |- | [[Един от нас лъже]] |- | [[Декстър: Нова кръв]] |- | [[Огнена страна]] |- | [[Тод да ни е на помощ]] |- | [[Женени с деца]] |- | [[Право в сърцето]] |- | [[Семеен бюджет]] |- | [[Гаслит]] |- | [[Внимание: Отдел „Издирване“]] |- | [[Честни измамници: Обратно в играта]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Квантов скок (сериал)|Квантов скок]] |- | [[Черна писта]] |- | [[Любов (почти) перфектна]] |- | [[Дипломатът]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни сериали |- ! Година ! Заглавие |- | 2019 | [[Горските мечоци]] |} === Сериали с нахсинхронен дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Уорнър Брос Анимейшън]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2012 | [[Младежка лига (сериал)|Младежка лига]] |- | [[Батман: Смели и дръзки]] |- | [[Зеления фенер: Анимационният сериал]] |- | [[Шаолински двубои]] |- | 2014 | [[Малки титани: В готовност!]] |- | rowspan="2" | 2017 | [[Justice League Action]] |- | [[Ди Си Суперхироу Гърлс]] |- | 2018 | [[Юникити]] |- | 2019 | [[Супергероините на DC]] |- | 2020 | [[Гръмотевичните котки: Тътен!]] |- | rowspan="2" | 2021 | [[Скуби-Ду и виж кой друг!]] |- | [[Том и Джери в Ню Йорк]] |- | rowspan="4" | 2022 | [[Малките шантави рисунки]] |- | [[Яба-Даба Динозаври]] |- | [[Дороти и вълшебникът от Оз]] |- | [[Аквамен - крал на Атлантида]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Батуийлс]] |- | [[Бъгс Бъни строители]] |- | [[Шантави рисунки-мисунки]] |- | 2024 | [[Мъници в Шантаверситета]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Студио Пълна драма]] |- | rowspan="3" | 2011 | [[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Световно турне Пълна Драма]] |- | 2012 | [[Пълна драма: Отмъщението на острова]] |- | rowspan="6" | 2014 | [[Кларънс]] |- | [[Доктор Пространствени джинси]] |- | [[Чичо Дядко]] |- | [[Шаолински хроники]] |- | [[Микселите]] |- | [[Пълна драма: Ол-старс]] |- | rowspan="4" | 2015 | [[Нинджаго]] |- | [[Ние, мечоците]] |- | [[Пълна драма: Остров Пакатеу]] |- | [[Пълна драма: Главоломна надпревара]] |- | rowspan="6" | 2016 | [[Реактивните момичета (сериал, 2016)|Реактивните момичета]] |- | [[Бен 10 (сериал, 2016)|Бен 10]] |- | [[Могъщите магимечове]] |- | [[Трансформърс: Роботи под прикритие]] |- | [[Супер Новобранци]] |- | [[Нексо рицари]] |- | 2017 | [[OK, Кей О! Да бъдем герои!]] |- | rowspan="4" | 2018 | [[Ябълко и Луки]] |- | [[Крейг край реката]] |- | [[Островът на летния лагер]] |- | [[Туни Тюб]] |- | rowspan="4" | 2019 | [[Бакуган: Батъл Планет]] |- | [[Пълна драмарама]] |- | [[Трансформърс: Кибер-вселена]] |- | [[Виктор и Валентино]] |- | rowspan="2" | 2020 | [[Мао Мао: Герои на Чистото сърце]] |- | [[Гъбчовците]] |- | rowspan="4" | 2021 | [[Тафи]] |- | [[Господин Магу]] |- | [[Чудовищен плаж]] |- | [[Елиът от Земята]] |- | rowspan="2" | 2022 | [[Безкрайният влак]] |- | [[Ние, мечетата]] |- | rowspan="2" | 2023 | [[Нефритена броня]] |- | [[Подвизите на безстрашния принц Айвъндоу]] |- | 2024 | [[Хироу Инсайд]] |} {| class="wikitable" |+ [[Никелодеон]] / [[Nicktoons (Централна Европа)|Nicktoons]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2013 | [[Пале боец]] |- | [[Уинкс Клуб]] |- | 2015 | [[Опасния Хенри]] |- | rowspan="3" | 2018 | [[Къщата на Шумникови]] |- | [[Нела, принцесата рицар]] |- | [[Бюрото по магични въпроси]] |- | rowspan="18" | 2019 | [[Спондж Боб Квадратни гащи]] |- | [[Възходът на костенурките нинджа]] |- | [[44 котки]] |- | [[Искрица и Сияйница]] |- | [[АЛВИННН! и катеричоците]] |- | [[Хлебопатета]] |- | [[Приключенията на опасното хлапе]] |- | [[Добре дошли в Уейн]] |- | [[Приключенски град]] |- | [[Братовчеди завинаги]] |- | [[Отряд рицари]] |- | [[Мистикони]] |- | [[Мистериите на Хънтър Стрийт]] |- | [[Новаци (сериал)|Новаци]] |- | [[Заместникът]] |- | [[Пъстро пеперудено коте еднорог]] |- | [[Дорг ван Данго]] |- | [[Апчих]] |- | rowspan="5" | 2020 | [[Семейство Касагранде]] |- | [[Това е пони]] |- | [[Лего: Джурасик свят]] |- | [[Тайлър Пери представя „Младият Дилън“]] |- | [[Една щипка магия]] |- | rowspan="10" | 2021 | [[Дребосъчетата (сериал, 2021)|Дребосъчетата]] |- | [[Смърфовете (сериал, 2021)|Смърфовете]] |- | [[Лагер Корал: Младежките години на Спондж Боб]] |- | [[Поща Средновръх]] |- | [[Опасна сила]] |- | [[Шпиони (сериал, 2020)|Шпиони]] |- | [[Ловци на работа]] |- | [[Варварката и тролът]] |- | [[Драматичен клуб]] |- | [[Голди и старата банда]] |- | rowspan="10" | 2022 | [[Шоуто на Патрик Звездата]] |- | [[Големия Нейт]] |- | [[Трансформърс: Земна искра]] |- | [[Астронавтите]] |- | [[Кръстници вълшебници: Още по вълшебни]] |- | [[Злорд и семейство Ъндърууд]] |- | [[Стар Трек: Феномен]] |- | [[Зарибени!]] |- | [[Мистериите на Рок Айлънд]] |- | [[Ай Карли]] |- | rowspan="4" | 2023 | [[Монстър Хай (сериал)|Монстър Хай]] |- | [[Истинските Шумникови]] |- | [[Тя е Лей Лей]] |- | [[Сами и Радж: Във вихъра на времето]] |- | rowspan="2" | 2024 | [[Камък, ножица, хартия (сериал)|Камък, ножица, хартия]] |- | [[Зоки на планетата на Руби]] |- | | [[Лосбокс]] |} {| class="wikitable" |+ [[Ник Джуниър]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2"| 2018 | [[Кива го може]] |- | [[Котарачетата]] |- | rowspan="7"| 2019 | [[Франки и Франк]] |- | [[Пес патрул]] |- | [[Аби Хачър фъзли хваща]] |- | [[Тайфата на Бека]] |- | [[Кафенето на Масленка]] |- | [[Готови за танц]] |- | [[Пламъчко и машините]] |- | rowspan="4"| 2020 | [[Загадките на Блу]] |- | [[Рибки гупи]] |- | [[Приключенията на Падингтън]] |- | [[Барбароните (сериал)|Барбароните]] |- | rowspan="3"| 2021 | [[Рогат отряд]] |- | [[Ай Ай, Сантяго]] |- | [[Голямото шоу на Бебе Акула]] |- | 2022 | [[Ана и приятели]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Малкият шеф-готвач]] |- | [[Мечето Многознайко]] |- | [[Бандата на Рабъл]] |- | 2024 | [[Дора (сериал)|Дора]] |- | | [[Малките чародейки]] |- | | [[Макс и Макси]] |- | | [[Прасето Пепа]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картунито (ТВ канал)|Картунито]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2021 | [[Кученцето Пат]] |- | [[Алиса и Луис]] |- | [[Кралски Щит]] |- | [[Страхотният Майк]] |- | rowspan="5" | 2022 | [[Кърт (сериал)|Кърт]] |- | [[Томас и приятели - с пълна пара напред!]] |- | [[Паячето Лукас]] |- | [[Шап-Шап и шапчовците]] |- | [[Мистър Бийн: Анимационният сериал]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Ела сред звездите]] |- | [[Жабокът и приятели]] |- | [[Лу и мъничетата]] |- | 2024 | [[Малкият, голям свят на Джесика]] |} {| class="wikitable" |+ [[Super7]] |- ! Година ! Заглавие |- | | [[Евър Афтър Хай]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни сериали |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2020 | [[Агент Бинки: А.С.Т.Р.О. агенти]] |- | [[ВИП Петс]] |- | 2021 | [[Мързелград]] |- | 2022 | [[Ну, погоди! Ваканция]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (анимационни сериали) |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2009 | [[Самурай Джак]] |- | [[Животът и приключенията на Джунипър Лий]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]] |- | rowspan="3" | 2010 | [[Батман: Смели и дръзки]] |- | [[Остров Пълна драма]] |- | [[Герои: 108]] |} === Филми с нахсинхронен дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Уорнър Брос Анимейшън]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2017 | [[Супергероините на DC: Школата за супергерои]] |- | [[Батман: Филмът - Супергероините на DC се самообединяват]] |- | rowspan="4" | 2022 | [[Малки титани: В готовност! срещу Малките титани]] |- | [[Супергероините на DC: Интергалактически игри]] |- | [[Супергероините на DC: Галактическо чудо]] |- | [[Супергероините на DC: Контролирано съзнание]] |- | 2023 | [[Супергероините на DC: Герой на годината]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2020 | [[Ние, мечоците: Филмът]] |- | [[Бен 10 срещу Вселената: Филмът]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картунито (ТВ канал)|Картунито]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2023 | [[Томас и приятели: Мистерията в Опасната планина]] |} {| class="wikitable" |+ Филми |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="3" | 2011 | [[Муминтрол и преследването на кометата]] |- | [[Чебурашка (филм, 2010)|Чебурашка]] |- | [[Ронал Варварина]] |- | rowspan="3" | 2012 | [[Фреди Грозника]] |- | [[Нико и пътят към звездите]] |- | [[Лоте и тайната на лунните камъни]] |- | rowspan="5" | 2013 | [[Тор и легендата за Валхала]] |- | [[Гладиаторите на Рим]] |- | [[Кумба]] |- | [[Свободни птици]] |- | [[Нико 2: Малко братче - големи проблеми]] |- | rowspan="5" | 2014 | [[Крадци на ядки]] |- | [[Легендата за Оз: Завръщането на Дороти]] |- | [[Рицарят Ръждивко]] |- | [[Приказка за Коледната звезда]] |- | [[Уинкс: Мистерия от дълбините]] |- | rowspan="12" | 2015 | [[Снежната кралица]] |- | [[Бамзе и градът на крадците]] |- | [[Гнездото на дракона]] |- | [[Седмото джудже]] |- | [[Маймунджилъци (филм)|Маймунджилъци]] |- | [[Барби в рокендрол принцеса]] |- | [[Блинки Бил: Филмът]] |- | [[Мюн: Пазителят на Луната]] |- | [[Ой, къде изчезна Ной!]] |- | [[Капитан Саблезъб и съкровището на Лама Рама]] |- | [[Снежната кралица 2]] |- | [[Петсън и Финдъс - песен за панталонките]] |- | rowspan="6" | 2016 | [[Сестрите вампирки 2: Прилепи в стомаха]] |- | [[Барби: Специален отряд]] |- | [[Сава: Сърцето на война]] |- | [[Малкият рицар Тренк]] |- | [[Операция Арктика]] |- | [[Овца или вълк]] |- | rowspan="3" | 2017 | [[Снежната кралица 3: Огън и лед]] |- | [[Щъркелчето Ричард]] |- | [[Фантастичното пътешествие до Оз]] |- | rowspan="9" | 2018 | [[Гномчета вкъщи]] |- | [[Откраднатата принцеса]] |- | [[Две опашчици]] |- | [[Чаровният принц]] |- | [[Надалеч полети]] |- | [[Плоуи: Сам не ще летиш!]] |- | [[Невероятното пътешествие на гигантската круша]] |- | [[Капитан Шарки]] |- | [[Луис и извънземните]] |- | rowspan="6" | 2019 | [[Ману Бързолета]] |- | [[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]] |- | [[Белият зъб (филм, 2018)|Белият зъб]] |- | [[Лодките]] |- | [[Мисия Катманду]] |- | [[Светът на Марни]] |- | rowspan="3" | 2020 | [[Овца или вълк 2: Голям прас]] |- | [[Червената обувчица и седемте джуджета]] |- | [[Лео да Винчи: Мисия Мона Лиза]] |- | rowspan="3" | 2021 | [[Фабрика за сънища]] |- | [[Невероятното пътешествие на Солиман]] |- | [[100% Вълк]] |- | rowspan="6" | 2022 | [[Горските мечоци: Див свят]] |- | [[Ой, къде изчезна Ной! 2]] |- | [[Оглитата: Добре дошли в Смърделград]] |- | [[Елфи в кухнята: Печено-сторено]] |- | [[Капитан Саблезъб и Магическият диамант]] |- | [[Мармадюк (филм, 2022)|Мармадюк]] |- | rowspan="12" | 2023 | [[Тайният свят на Финик]] |- | [[Моята непослушна фея]] |- | [[Циркът на Ела]] |- | [[Снежната кралица и принцесата]] |- | [[Горските мечоци: Завръщане на Земята]] |- | [[Детектив Чинк и Златният кошер]] |- | [[Щъркелчето Ричард 2: Тайната на Великият камък]] |- | [[Ласи: Едно невероятно приключение]] |- | [[НЛО в главата]] |- | [[Момчето и чаплата]] |- | [[Маша и Мечока: Легендата за 12-те месеца]] |- | [[Маша и Мечока: Обичам сватби]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Неразделните]] |- | [[Легенда за пеперудите]] |- | [[Героите на джунглата 2: Около света]] |- | [[Горските мечоци: Пазителите]] |} {| class="wikitable" |+ [[Никелодеон]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2019 | [[Бикслър Хай: Детектив до край]] |- | [[Късметлия]] |- | 2022 | [[Коледа с Шумникови]] |- | 2023 | [[Монстър Хай: Филмът]] |- | 2024 | [[Тъндърмен се завръщат]] |- | | [[Момчето, което извика върколак]] |- | | [[Рагтайм (филм)|Рагтайм]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2007 | [[Кирику и дивите животни]] |- | 2008 | [[Лисицата и детето]] |- | rowspan="5" | 2010 | [[Наусика от Долината на вятъра]] |- | [[Подвижният замък на Хоул (филм)|Подвижният замък на Хоул]] |- | [[Моят съсед Тоторо]] |- | [[Доставките на Кики]] |- | [[Лапута: Замъкът в небето]] |- | rowspan="2" | 2011 | [[Истинската история на котарака в чизми]] |- | [[Уинкс: Вълшебно приключение]] |- | 2012 | [[Отнесена от духовете]] |- | | [[Поньо от скалата край морето]] |} {| Class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (документални филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Светът на океаните 3D]] |} === Филми с войсоувър дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Фокс (България)|Фокс]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="26" | 2021 | [[Хелбой 2: Златната армия]] |- | [[10 неща, които мразя у теб]] |- | [[Годзила (филм, 1998)|Годзила]] |- | [[Бели мадами]] |- | [[Кларис]] |- | [[Определено, може би]] |- | [[Маями Вайс]] |- | [[Приятелю, Тед]] |- | [[Похитителите на изчезналия кивот]] |- | [[Индиана Джоунс и храмът на обречените]] |- | [[Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход]] |- | [[Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп]] |- | [[Добрият пастир]] |- | [[Нощен ловец (филм, 2018)|Нощен ловец]] |- | [[Цялото кралско войнство (филм, 2006)|Цялото кралско войнство]] |- | [[Истината (филм)|Истината]] |- | [[Ромео и Жулиета (филм, 2013)|Ромео и Жулиета]] |- | [[Точната бройка]] |- | [[Ергенско парти]] |- | [[Летящ дракон, скачащ тигър]] |- | [[Перфектно убийство]] |- | [[Полицейска академия]] |- | [[Полицейска академия 2: Тяхното първо назначение]] |- | [[Полицейска академия 3: Отново в академията]] |- | [[Полицейска академия 4: Градски патрул]] |- | [[Полицейска академия 5: Мисия в Маями]] |- | rowspan="18" | 2022 | [[Полицейска академия 6: Град под обсада]] |- | [[Полицейска академия 7: Мисия в Москва]] |- | [[Влюбеният Шекспир]] |- | [[Интернешънъл (филм)|Интернешънъл]] |- | [[Таткова градина]] |- | [[Аполо 13 (филм)|Аполо 13]] |- | [[Мравката Z]] |- | [[Ранго]] |- | [[Семейство Флинтстоун (филм)|Семейство Флинтстоун]] |- | [[Флинтстоун 2: Да живее Рок Вегас]] |- | [[Пътят към Невърленд]] |- | [[Бетовен (филм)|Бетовен]] |- | [[Алвин и чипоносковците]] |- | [[Алвин и чипоносковците 2]] |- | [[Алвин и чипоносковците 3: Чипо-Крушение]] |- | [[Алвин и чипоносковците: Голямото чипоключение]] |- | [[Деца шпиони 3D: Краят на играта]] |- | [[Ани (филм, 2014)|Ани]] |- | rowspan="4" | 2023 | [[Чудовище в Париж]] |- | [[Фантастичният господин Фокс]] |- | [[Деца шпиони]] |- | [[Деца шпиони: Островът на изгубените мечти]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Пиратите! Банда неудачници]] |- | [[Ловен сезон]] |- | [[Ловен сезон 2]] |- | [[Ловен сезон 3]] |} {| class="wikitable" |+ Игрални филми |- ! Година ! Заглавие |- | 2009 | [[Заместничката]] |- | rowspan="23" | 2010 | [[Мендел (филм)|Мендел]] |- | [[Радио пирати]] |- | [[Мая, каменното лице]] |- | [[Право в Небесата]] |- | [[Бандата на Йонсон в сребърната мина]] |- | [[Бандата на Йонсон в цирка]] |- | [[Семейство Крумборг]] |- | [[Семейство Крумборг 2: Приключения в галоп]] |- | [[Семейство Крумборг 3: Страхотната идея на татко]] |- | [[Семейство Крумборг 4: Помощникът на Дядо Коледа]] |- | [[Бандата на Йонсон: Големият удар]] |- | [[Коледна бъркотия]] |- | [[Светът и плъхът]] |- | [[Безстрашната Фрида]] |- | [[Светът на Карла]] |- | [[Колите на татко]] |- | [[Черната Мадона (филм)|Черната Мадона]] |- | [[Силен като лъв]] |- | [[Последният викинг]] |- | [[Фроде и неговата банда]] |- | [[Стари муцуни в нови коли]] |- | [[Златните рогове]] |- | [[Десетте живота на котарака Титаник]] |- | rowspan="3" | 2019 | [[Агата и истината за убийството]] |- | [[На Шейсет]] |- | [[Лида Баарова: Метресата на дявола]] |- | rowspan="10" | 2020 | [[Ченгета в действие]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте 2]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте 3]] |- | [[Мери, кралицата на Шотландия]] |- | [[Фабрика за мечти (филм)|Фабрика за мечти]] |- | [[В зимен капан]] |- | [[Посещението на един инспектор]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: Коледа в стил "Мърдок"]] |- | [[Четирима мъже и една банка]] |- | rowspan="4" | 2021 | [[Агата и проклятието на Ищар]] |- | [[Агата и среднощните убийства]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: Имало едно време за Коледа]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: У дома за празниците]] |- | 2023 | [[Мис Фишър и криптата на сълзите]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни филми |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Тролове и гноми: Тайната стая]] |- | 2012 | [[Клечко попада в приключение]] |- | 2015 | [[Плоди: Полицейската кола]] |- | 2017 | [[Малкият дракон Кокосчо]] |- | 2018 | [[Фантастика: Приключенията на горските мечоци]] |- | 2019 | [[Принцесата и дракона]] |- | 2020 | [[Баяла: Магическо приключение]] |- | rowspan="7" | 2023 | [[Горските мечоци: Голямата циркова тайна]] |- | [[Горските мечоци: Голямото смаляване]] |- | [[Горските мечоци: Мистична зима]] |- | [[Горските мечоци: Завръщане в миналото]] |- | [[Горските мечоци: На помощ]] |- | [[Братята Коледа]] |- | [[Миа и аз: Героят на Сентопия]] |- | | [[Табалуга]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2007 | [[Пророчеството на Алхамбра]] |- | | [[Пом Поко]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.profilms.bg/|Официален уебсайт на „Про Филмс“}} [[Категория:Медийни компании в София]] [[Категория:Звукозаписни компании в София]] [[Категория:Основани в България през 2005 година]] dvtzu08qc74tx71g2qvam8g72e798qk 12214938 12214918 2024-04-26T09:10:18Z 2.86.46.0 /* Филми с нахсинхронен дублаж */ wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Про Филмс | лого = | основаване = 2005 г. | град = [[София]] | страна = [[България]] | заети = | продукти = [[кино]]<br>[[книги]]<br>[[Реклама|реклами]]<br>[[звукозапис]]<br>[[дублаж]]и | сайт = http://www.profilms.bg/ }} '''„Про Филмс“''' е [[медийна компания]], основана в [[София]] през 2005 г. от Емил Симеонов. Основната ѝ дейност е в областта на киноразпространението и кинопоказа. През всички тези години „Про Филмс“ е сред водещите разпространители на филми в кината, като през последните две години заема лидерско място по пазарен дял веднага след представителите на холивудските студиа.<ref>[http://www.jobs.bg/company/242953/ jobs.com]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 2020 г. компанията създава първия си телевизионен канал – „[[Супертуунс]]“, където се излъчват множество анимационни филми и сериали.<ref>[http://supertoons.bg/ supertoons.bg]</ref> == Студио „Про Филмс“ == Компанията има и дублажно студио, където дейността е съсредоточена върху озвучаването на филми и сериали, които имат два вида – войсоувър и [[нахсинхронен дублаж]]. В дублажите на „Про Филмс“ участват различни актьори, но обикновено по тях работи един от следните режисьори на дублажа – Николина Петрова, Ваня Иванова, Анна Тодорова, [[Сотир Мелев]], [[Живка Донева]], [[Десислава Знаменова]], [[Евгения Ангелова]], [[Станислав Пищалов]], [[Ива Стоянова]], [[Ангелина Русева]] и др. Клиенти са телевизионните канали [[Cartoon Network]], [[Nickelodeon]], Vivacom Arena, [[FOX]], Viasat Explorer, Epic Drama (до 2022 г.) и други.<ref>[http://studioprofilms.com/ Сайт на студио „Про Филмс“]</ref> === Сериали с войсоувър дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Супертуунс]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="12" | 2020 | [[Джони Тест]] |- | [[Инспектор Гаджет]] |- | [[Уинкс Клуб]] |- | [[Приключенията на таралежа Соник]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Миа и аз]] |- | [[Маша и Мечока]] |- | [[Пчеличката Мая]] |- | [[Телетъбис]] |- | [[Боб Строителя]] |- | [[Пожарникарят Сам]] |- | [[Приключенията на Мечето Падингтън]] |- | rowspan="12" | 2021 | [[Бейблейд: Метъл Фюжън]] |- | [[Смърфовете (сериал)|Смърфовете]] |- | [[Франклин (сериал)|Франклин]] |- | [[100% Вълк]] |- | [[Нилс Холгерсон (сериал)|Нилс Холгерсон]] |- | [[Мишлето Тип]] |- | [[Мъничетата]] |- | [[Хот Уилйс: Батъл Форс 5]] |- | [[Викингът Вик]] |- | [[Артур и минимоите (сериал)|Артур и минимоите]] |- | [[Леонардо (сериал)|Леонардо]] |- | [[Уиспър (сериал)|Уиспър]] |- | rowspan="2" | 2022 | [[Бейблейд: Метал Мастърс]] |- | [[Фиксики]] |- | rowspan="5" | 2023 | [[Пин код (сериал)|Пин код]] |- | [[Монсиландци]] |- | [[Зу Зу]] |- | [[Мистериите от Медената долина]] |- | [[Джейн и драконът]] |- | 2024 | [[Дъгоцветната Руби]] |- | | [[Таралежа Соник (сериал)| Таралежа Соник]] |- | | [[Горските мечета]] |- | | [[Малките феи]] |} {| class="wikitable" |+ Игрални сериали |- ! Година ! Заглавие |- | 2018 | [[Династията на Тюдорите]] |- | rowspan="3" | 2021 | [[Луцифер (сериал)|Луцифер]] |- | [[Кварталът]] |- | [[Уокър]] |- | rowspan="6" | 2022 | [[Републиката на Сара]] |- | [[Наричайте ме Кат]] |- | [[Мъртва точка]] |- | [[Макдоналд и Додс]] |- | [[Всички обичат Реймънд]] |- | [[4400]] |- | rowspan="11" | 2023 | [[Духове]] |- | [[Един от нас лъже]] |- | [[Декстър: Нова кръв]] |- | [[Огнена страна]] |- | [[Тод да ни е на помощ]] |- | [[Женени с деца]] |- | [[Право в сърцето]] |- | [[Семеен бюджет]] |- | [[Гаслит]] |- | [[Внимание: Отдел „Издирване“]] |- | [[Честни измамници: Обратно в играта]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Квантов скок (сериал)|Квантов скок]] |- | [[Черна писта]] |- | [[Любов (почти) перфектна]] |- | [[Дипломатът]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни сериали |- ! Година ! Заглавие |- | 2019 | [[Горските мечоци]] |} === Сериали с нахсинхронен дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Уорнър Брос Анимейшън]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2012 | [[Младежка лига (сериал)|Младежка лига]] |- | [[Батман: Смели и дръзки]] |- | [[Зеления фенер: Анимационният сериал]] |- | [[Шаолински двубои]] |- | 2014 | [[Малки титани: В готовност!]] |- | rowspan="2" | 2017 | [[Justice League Action]] |- | [[Ди Си Суперхироу Гърлс]] |- | 2018 | [[Юникити]] |- | 2019 | [[Супергероините на DC]] |- | 2020 | [[Гръмотевичните котки: Тътен!]] |- | rowspan="2" | 2021 | [[Скуби-Ду и виж кой друг!]] |- | [[Том и Джери в Ню Йорк]] |- | rowspan="4" | 2022 | [[Малките шантави рисунки]] |- | [[Яба-Даба Динозаври]] |- | [[Дороти и вълшебникът от Оз]] |- | [[Аквамен - крал на Атлантида]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Батуийлс]] |- | [[Бъгс Бъни строители]] |- | [[Шантави рисунки-мисунки]] |- | 2024 | [[Мъници в Шантаверситета]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Студио Пълна драма]] |- | rowspan="3" | 2011 | [[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Световно турне Пълна Драма]] |- | 2012 | [[Пълна драма: Отмъщението на острова]] |- | rowspan="6" | 2014 | [[Кларънс]] |- | [[Доктор Пространствени джинси]] |- | [[Чичо Дядко]] |- | [[Шаолински хроники]] |- | [[Микселите]] |- | [[Пълна драма: Ол-старс]] |- | rowspan="4" | 2015 | [[Нинджаго]] |- | [[Ние, мечоците]] |- | [[Пълна драма: Остров Пакатеу]] |- | [[Пълна драма: Главоломна надпревара]] |- | rowspan="6" | 2016 | [[Реактивните момичета (сериал, 2016)|Реактивните момичета]] |- | [[Бен 10 (сериал, 2016)|Бен 10]] |- | [[Могъщите магимечове]] |- | [[Трансформърс: Роботи под прикритие]] |- | [[Супер Новобранци]] |- | [[Нексо рицари]] |- | 2017 | [[OK, Кей О! Да бъдем герои!]] |- | rowspan="4" | 2018 | [[Ябълко и Луки]] |- | [[Крейг край реката]] |- | [[Островът на летния лагер]] |- | [[Туни Тюб]] |- | rowspan="4" | 2019 | [[Бакуган: Батъл Планет]] |- | [[Пълна драмарама]] |- | [[Трансформърс: Кибер-вселена]] |- | [[Виктор и Валентино]] |- | rowspan="2" | 2020 | [[Мао Мао: Герои на Чистото сърце]] |- | [[Гъбчовците]] |- | rowspan="4" | 2021 | [[Тафи]] |- | [[Господин Магу]] |- | [[Чудовищен плаж]] |- | [[Елиът от Земята]] |- | rowspan="2" | 2022 | [[Безкрайният влак]] |- | [[Ние, мечетата]] |- | rowspan="2" | 2023 | [[Нефритена броня]] |- | [[Подвизите на безстрашния принц Айвъндоу]] |- | 2024 | [[Хироу Инсайд]] |} {| class="wikitable" |+ [[Никелодеон]] / [[Nicktoons (Централна Европа)|Nicktoons]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2013 | [[Пале боец]] |- | [[Уинкс Клуб]] |- | 2015 | [[Опасния Хенри]] |- | rowspan="3" | 2018 | [[Къщата на Шумникови]] |- | [[Нела, принцесата рицар]] |- | [[Бюрото по магични въпроси]] |- | rowspan="18" | 2019 | [[Спондж Боб Квадратни гащи]] |- | [[Възходът на костенурките нинджа]] |- | [[44 котки]] |- | [[Искрица и Сияйница]] |- | [[АЛВИННН! и катеричоците]] |- | [[Хлебопатета]] |- | [[Приключенията на опасното хлапе]] |- | [[Добре дошли в Уейн]] |- | [[Приключенски град]] |- | [[Братовчеди завинаги]] |- | [[Отряд рицари]] |- | [[Мистикони]] |- | [[Мистериите на Хънтър Стрийт]] |- | [[Новаци (сериал)|Новаци]] |- | [[Заместникът]] |- | [[Пъстро пеперудено коте еднорог]] |- | [[Дорг ван Данго]] |- | [[Апчих]] |- | rowspan="5" | 2020 | [[Семейство Касагранде]] |- | [[Това е пони]] |- | [[Лего: Джурасик свят]] |- | [[Тайлър Пери представя „Младият Дилън“]] |- | [[Една щипка магия]] |- | rowspan="10" | 2021 | [[Дребосъчетата (сериал, 2021)|Дребосъчетата]] |- | [[Смърфовете (сериал, 2021)|Смърфовете]] |- | [[Лагер Корал: Младежките години на Спондж Боб]] |- | [[Поща Средновръх]] |- | [[Опасна сила]] |- | [[Шпиони (сериал, 2020)|Шпиони]] |- | [[Ловци на работа]] |- | [[Варварката и тролът]] |- | [[Драматичен клуб]] |- | [[Голди и старата банда]] |- | rowspan="10" | 2022 | [[Шоуто на Патрик Звездата]] |- | [[Големия Нейт]] |- | [[Трансформърс: Земна искра]] |- | [[Астронавтите]] |- | [[Кръстници вълшебници: Още по вълшебни]] |- | [[Злорд и семейство Ъндърууд]] |- | [[Стар Трек: Феномен]] |- | [[Зарибени!]] |- | [[Мистериите на Рок Айлънд]] |- | [[Ай Карли]] |- | rowspan="4" | 2023 | [[Монстър Хай (сериал)|Монстър Хай]] |- | [[Истинските Шумникови]] |- | [[Тя е Лей Лей]] |- | [[Сами и Радж: Във вихъра на времето]] |- | rowspan="2" | 2024 | [[Камък, ножица, хартия (сериал)|Камък, ножица, хартия]] |- | [[Зоки на планетата на Руби]] |- | | [[Лосбокс]] |} {| class="wikitable" |+ [[Ник Джуниър]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2"| 2018 | [[Кива го може]] |- | [[Котарачетата]] |- | rowspan="7"| 2019 | [[Франки и Франк]] |- | [[Пес патрул]] |- | [[Аби Хачър фъзли хваща]] |- | [[Тайфата на Бека]] |- | [[Кафенето на Масленка]] |- | [[Готови за танц]] |- | [[Пламъчко и машините]] |- | rowspan="4"| 2020 | [[Загадките на Блу]] |- | [[Рибки гупи]] |- | [[Приключенията на Падингтън]] |- | [[Барбароните (сериал)|Барбароните]] |- | rowspan="3"| 2021 | [[Рогат отряд]] |- | [[Ай Ай, Сантяго]] |- | [[Голямото шоу на Бебе Акула]] |- | 2022 | [[Ана и приятели]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Малкият шеф-готвач]] |- | [[Мечето Многознайко]] |- | [[Бандата на Рабъл]] |- | 2024 | [[Дора (сериал)|Дора]] |- | | [[Малките чародейки]] |- | | [[Макс и Макси]] |- | | [[Прасето Пепа]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картунито (ТВ канал)|Картунито]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2021 | [[Кученцето Пат]] |- | [[Алиса и Луис]] |- | [[Кралски Щит]] |- | [[Страхотният Майк]] |- | rowspan="5" | 2022 | [[Кърт (сериал)|Кърт]] |- | [[Томас и приятели - с пълна пара напред!]] |- | [[Паячето Лукас]] |- | [[Шап-Шап и шапчовците]] |- | [[Мистър Бийн: Анимационният сериал]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Ела сред звездите]] |- | [[Жабокът и приятели]] |- | [[Лу и мъничетата]] |- | 2024 | [[Малкият, голям свят на Джесика]] |} {| class="wikitable" |+ [[Super7]] |- ! Година ! Заглавие |- | | [[Евър Афтър Хай]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни сериали |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2020 | [[Агент Бинки: А.С.Т.Р.О. агенти]] |- | [[ВИП Петс]] |- | 2021 | [[Мързелград]] |- | 2022 | [[Ну, погоди! Ваканция]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (анимационни сериали) |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2009 | [[Самурай Джак]] |- | [[Животът и приключенията на Джунипър Лий]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]] |- | rowspan="3" | 2010 | [[Батман: Смели и дръзки]] |- | [[Остров Пълна драма]] |- | [[Герои: 108]] |} === Филми с нахсинхронен дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Уорнър Брос Анимейшън]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2017 | [[Супергероините на DC: Школата за супергерои]] |- | [[Батман: Филмът - Супергероините на DC се самообединяват]] |- | rowspan="4" | 2022 | [[Малки титани: В готовност! срещу Малките титани]] |- | [[Супергероините на DC: Интергалактически игри]] |- | [[Супергероините на DC: Галактическо чудо]] |- | [[Супергероините на DC: Контролирано съзнание]] |- | 2023 | [[Супергероините на DC: Герой на годината]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2020 | [[Ние, мечоците: Филмът]] |- | [[Бен 10 срещу Вселената: Филмът]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картунито (ТВ канал)|Картунито]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2023 | [[Томас и приятели: Мистерията в Опасната планина]] |} {| class="wikitable" |+ Филми |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="3" | 2011 | [[Муминтрол и преследването на кометата]] |- | [[Чебурашка (филм, 2010)|Чебурашка]] |- | [[Ронал Варварина]] |- | rowspan="3" | 2012 | [[Фреди Грозника]] |- | [[Нико и пътят към звездите]] |- | [[Лоте и тайната на лунните камъни]] |- | rowspan="5" | 2013 | [[Тор и легендата за Валхала]] |- | [[Гладиаторите на Рим]] |- | [[Кумба]] |- | [[Свободни птици]] |- | [[Нико 2: Малко братче - големи проблеми]] |- | rowspan="5" | 2014 | [[Крадци на ядки]] |- | [[Легендата за Оз: Завръщането на Дороти]] |- | [[Рицарят Ръждивко]] |- | [[Приказка за Коледната звезда]] |- | [[Уинкс: Мистерия от дълбините]] |- | rowspan="13" | 2015 | [[Снежната кралица]] |- | [[Бамзе и градът на крадците]] |- | [[Гнездото на дракона]] |- | [[Седмото джудже]] |- | [[Маймунджилъци (филм)|Маймунджилъци]] |- | [[Барби в рокендрол принцеса]] |- | [[Ваканцията на малкия Никола]] |- | [[Блинки Бил: Филмът]] |- | [[Мюн: Пазителят на Луната]] |- | [[Ой, къде изчезна Ной!]] |- | [[Капитан Саблезъб и съкровището на Лама Рама]] |- | [[Снежната кралица 2]] |- | [[Петсън и Финдъс - песен за панталонките]] |- | rowspan="6" | 2016 | [[Сестрите вампирки 2: Прилепи в стомаха]] |- | [[Барби: Специален отряд]] |- | [[Сава: Сърцето на война]] |- | [[Малкият рицар Тренк]] |- | [[Операция Арктика]] |- | [[Овца или вълк]] |- | rowspan="3" | 2017 | [[Снежната кралица 3: Огън и лед]] |- | [[Щъркелчето Ричард]] |- | [[Фантастичното пътешествие до Оз]] |- | rowspan="9" | 2018 | [[Гномчета вкъщи]] |- | [[Откраднатата принцеса]] |- | [[Две опашчици]] |- | [[Чаровният принц]] |- | [[Надалеч полети]] |- | [[Плоуи: Сам не ще летиш!]] |- | [[Невероятното пътешествие на гигантската круша]] |- | [[Капитан Шарки]] |- | [[Луис и извънземните]] |- | rowspan="6" | 2019 | [[Ману Бързолета]] |- | [[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]] |- | [[Белият зъб (филм, 2018)|Белият зъб]] |- | [[Лодките]] |- | [[Мисия Катманду]] |- | [[Светът на Марни]] |- | rowspan="3" | 2020 | [[Овца или вълк 2: Голям прас]] |- | [[Червената обувчица и седемте джуджета]] |- | [[Лео да Винчи: Мисия Мона Лиза]] |- | rowspan="3" | 2021 | [[Фабрика за сънища]] |- | [[Невероятното пътешествие на Солиман]] |- | [[100% Вълк]] |- | rowspan="6" | 2022 | [[Горските мечоци: Див свят]] |- | [[Ой, къде изчезна Ной! 2]] |- | [[Оглитата: Добре дошли в Смърделград]] |- | [[Елфи в кухнята: Печено-сторено]] |- | [[Капитан Саблезъб и Магическият диамант]] |- | [[Мармадюк (филм, 2022)|Мармадюк]] |- | rowspan="12" | 2023 | [[Тайният свят на Финик]] |- | [[Моята непослушна фея]] |- | [[Циркът на Ела]] |- | [[Снежната кралица и принцесата]] |- | [[Горските мечоци: Завръщане на Земята]] |- | [[Детектив Чинк и Златният кошер]] |- | [[Щъркелчето Ричард 2: Тайната на Великият камък]] |- | [[Ласи: Едно невероятно приключение]] |- | [[НЛО в главата]] |- | [[Момчето и чаплата]] |- | [[Маша и Мечока: Легендата за 12-те месеца]] |- | [[Маша и Мечока: Обичам сватби]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Неразделните]] |- | [[Легенда за пеперудите]] |- | [[Героите на джунглата 2: Около света]] |- | [[Горските мечоци: Пазителите]] |} {| class="wikitable" |+ [[Никелодеон]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2019 | [[Бикслър Хай: Детектив до край]] |- | [[Късметлия]] |- | 2022 | [[Коледа с Шумникови]] |- | 2023 | [[Монстър Хай: Филмът]] |- | 2024 | [[Тъндърмен се завръщат]] |- | | [[Момчето, което извика върколак]] |- | | [[Рагтайм (филм)|Рагтайм]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2007 | [[Кирику и дивите животни]] |- | 2008 | [[Лисицата и детето]] |- | rowspan="5" | 2010 | [[Наусика от Долината на вятъра]] |- | [[Подвижният замък на Хоул (филм)|Подвижният замък на Хоул]] |- | [[Моят съсед Тоторо]] |- | [[Доставките на Кики]] |- | [[Лапута: Замъкът в небето]] |- | rowspan="2" | 2011 | [[Истинската история на котарака в чизми]] |- | [[Уинкс: Вълшебно приключение]] |- | 2012 | [[Отнесена от духовете]] |- | | [[Поньо от скалата край морето]] |} {| Class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (документални филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Светът на океаните 3D]] |} === Филми с войсоувър дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Фокс (България)|Фокс]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="26" | 2021 | [[Хелбой 2: Златната армия]] |- | [[10 неща, които мразя у теб]] |- | [[Годзила (филм, 1998)|Годзила]] |- | [[Бели мадами]] |- | [[Кларис]] |- | [[Определено, може би]] |- | [[Маями Вайс]] |- | [[Приятелю, Тед]] |- | [[Похитителите на изчезналия кивот]] |- | [[Индиана Джоунс и храмът на обречените]] |- | [[Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход]] |- | [[Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп]] |- | [[Добрият пастир]] |- | [[Нощен ловец (филм, 2018)|Нощен ловец]] |- | [[Цялото кралско войнство (филм, 2006)|Цялото кралско войнство]] |- | [[Истината (филм)|Истината]] |- | [[Ромео и Жулиета (филм, 2013)|Ромео и Жулиета]] |- | [[Точната бройка]] |- | [[Ергенско парти]] |- | [[Летящ дракон, скачащ тигър]] |- | [[Перфектно убийство]] |- | [[Полицейска академия]] |- | [[Полицейска академия 2: Тяхното първо назначение]] |- | [[Полицейска академия 3: Отново в академията]] |- | [[Полицейска академия 4: Градски патрул]] |- | [[Полицейска академия 5: Мисия в Маями]] |- | rowspan="18" | 2022 | [[Полицейска академия 6: Град под обсада]] |- | [[Полицейска академия 7: Мисия в Москва]] |- | [[Влюбеният Шекспир]] |- | [[Интернешънъл (филм)|Интернешънъл]] |- | [[Таткова градина]] |- | [[Аполо 13 (филм)|Аполо 13]] |- | [[Мравката Z]] |- | [[Ранго]] |- | [[Семейство Флинтстоун (филм)|Семейство Флинтстоун]] |- | [[Флинтстоун 2: Да живее Рок Вегас]] |- | [[Пътят към Невърленд]] |- | [[Бетовен (филм)|Бетовен]] |- | [[Алвин и чипоносковците]] |- | [[Алвин и чипоносковците 2]] |- | [[Алвин и чипоносковците 3: Чипо-Крушение]] |- | [[Алвин и чипоносковците: Голямото чипоключение]] |- | [[Деца шпиони 3D: Краят на играта]] |- | [[Ани (филм, 2014)|Ани]] |- | rowspan="4" | 2023 | [[Чудовище в Париж]] |- | [[Фантастичният господин Фокс]] |- | [[Деца шпиони]] |- | [[Деца шпиони: Островът на изгубените мечти]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Пиратите! Банда неудачници]] |- | [[Ловен сезон]] |- | [[Ловен сезон 2]] |- | [[Ловен сезон 3]] |} {| class="wikitable" |+ Игрални филми |- ! Година ! Заглавие |- | 2009 | [[Заместничката]] |- | rowspan="23" | 2010 | [[Мендел (филм)|Мендел]] |- | [[Радио пирати]] |- | [[Мая, каменното лице]] |- | [[Право в Небесата]] |- | [[Бандата на Йонсон в сребърната мина]] |- | [[Бандата на Йонсон в цирка]] |- | [[Семейство Крумборг]] |- | [[Семейство Крумборг 2: Приключения в галоп]] |- | [[Семейство Крумборг 3: Страхотната идея на татко]] |- | [[Семейство Крумборг 4: Помощникът на Дядо Коледа]] |- | [[Бандата на Йонсон: Големият удар]] |- | [[Коледна бъркотия]] |- | [[Светът и плъхът]] |- | [[Безстрашната Фрида]] |- | [[Светът на Карла]] |- | [[Колите на татко]] |- | [[Черната Мадона (филм)|Черната Мадона]] |- | [[Силен като лъв]] |- | [[Последният викинг]] |- | [[Фроде и неговата банда]] |- | [[Стари муцуни в нови коли]] |- | [[Златните рогове]] |- | [[Десетте живота на котарака Титаник]] |- | rowspan="3" | 2019 | [[Агата и истината за убийството]] |- | [[На Шейсет]] |- | [[Лида Баарова: Метресата на дявола]] |- | rowspan="10" | 2020 | [[Ченгета в действие]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте 2]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте 3]] |- | [[Мери, кралицата на Шотландия]] |- | [[Фабрика за мечти (филм)|Фабрика за мечти]] |- | [[В зимен капан]] |- | [[Посещението на един инспектор]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: Коледа в стил "Мърдок"]] |- | [[Четирима мъже и една банка]] |- | rowspan="4" | 2021 | [[Агата и проклятието на Ищар]] |- | [[Агата и среднощните убийства]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: Имало едно време за Коледа]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: У дома за празниците]] |- | 2023 | [[Мис Фишър и криптата на сълзите]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни филми |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Тролове и гноми: Тайната стая]] |- | 2012 | [[Клечко попада в приключение]] |- | 2015 | [[Плоди: Полицейската кола]] |- | 2017 | [[Малкият дракон Кокосчо]] |- | 2018 | [[Фантастика: Приключенията на горските мечоци]] |- | 2019 | [[Принцесата и дракона]] |- | 2020 | [[Баяла: Магическо приключение]] |- | rowspan="7" | 2023 | [[Горските мечоци: Голямата циркова тайна]] |- | [[Горските мечоци: Голямото смаляване]] |- | [[Горските мечоци: Мистична зима]] |- | [[Горските мечоци: Завръщане в миналото]] |- | [[Горските мечоци: На помощ]] |- | [[Братята Коледа]] |- | [[Миа и аз: Героят на Сентопия]] |- | | [[Табалуга]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2007 | [[Пророчеството на Алхамбра]] |- | | [[Пом Поко]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.profilms.bg/|Официален уебсайт на „Про Филмс“}} [[Категория:Медийни компании в София]] [[Категория:Звукозаписни компании в София]] [[Категория:Основани в България през 2005 година]] gh20i69f0e68l2wcolv7qnr9we3lizc 12214939 12214938 2024-04-26T09:11:43Z 2.86.46.0 /* Сериали с войсоувър дублаж */ wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Про Филмс | лого = | основаване = 2005 г. | град = [[София]] | страна = [[България]] | заети = | продукти = [[кино]]<br>[[книги]]<br>[[Реклама|реклами]]<br>[[звукозапис]]<br>[[дублаж]]и | сайт = http://www.profilms.bg/ }} '''„Про Филмс“''' е [[медийна компания]], основана в [[София]] през 2005 г. от Емил Симеонов. Основната ѝ дейност е в областта на киноразпространението и кинопоказа. През всички тези години „Про Филмс“ е сред водещите разпространители на филми в кината, като през последните две години заема лидерско място по пазарен дял веднага след представителите на холивудските студиа.<ref>[http://www.jobs.bg/company/242953/ jobs.com]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 2020 г. компанията създава първия си телевизионен канал – „[[Супертуунс]]“, където се излъчват множество анимационни филми и сериали.<ref>[http://supertoons.bg/ supertoons.bg]</ref> == Студио „Про Филмс“ == Компанията има и дублажно студио, където дейността е съсредоточена върху озвучаването на филми и сериали, които имат два вида – войсоувър и [[нахсинхронен дублаж]]. В дублажите на „Про Филмс“ участват различни актьори, но обикновено по тях работи един от следните режисьори на дублажа – Николина Петрова, Ваня Иванова, Анна Тодорова, [[Сотир Мелев]], [[Живка Донева]], [[Десислава Знаменова]], [[Евгения Ангелова]], [[Станислав Пищалов]], [[Ива Стоянова]], [[Ангелина Русева]] и др. Клиенти са телевизионните канали [[Cartoon Network]], [[Nickelodeon]], Vivacom Arena, [[FOX]], Viasat Explorer, Epic Drama (до 2022 г.) и други.<ref>[http://studioprofilms.com/ Сайт на студио „Про Филмс“]</ref> === Сериали с войсоувър дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Супертуунс]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="12" | 2020 | [[Джони Тест]] |- | [[Инспектор Гаджет]] |- | [[Уинкс Клуб]] |- | [[Приключенията на таралежа Соник]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Миа и аз]] |- | [[Маша и Мечока]] |- | [[Пчеличката Мая]] |- | [[Телетъбис]] |- | [[Боб Строителя]] |- | [[Пожарникарят Сам]] |- | [[Приключенията на Мечето Падингтън]] |- | rowspan="12" | 2021 | [[Бейблейд: Метъл Фюжън]] |- | [[Смърфовете (сериал)|Смърфовете]] |- | [[Франклин (сериал)|Франклин]] |- | [[100% Вълк]] |- | [[Нилс Холгерсон (сериал)|Нилс Холгерсон]] |- | [[Мишлето Тип]] |- | [[Мъничетата]] |- | [[Хот Уилйс: Батъл Форс 5]] |- | [[Викингът Вик]] |- | [[Артур и минимоите (сериал)|Артур и минимоите]] |- | [[Леонардо (сериал)|Леонардо]] |- | [[Уиспър (сериал)|Уиспър]] |- | rowspan="2" | 2022 | [[Бейблейд: Метал Мастърс]] |- | [[Фиксики]] |- | rowspan="5" | 2023 | [[Пин код (сериал)|Пин код]] |- | [[Монсиландци]] |- | [[Зу Зу]] |- | [[Мистериите от Медената долина]] |- | [[Джейн и драконът]] |- | 2024 | [[Дъгоцветната Руби]] |- | | [[Таралежа Соник (сериал)| Таралежа Соник]] |- | | [[Горските мечета]] |- | | [[Малките феи]] |} {| class="wikitable" |+ Игрални сериали |- ! Година ! Заглавие |- | 2018 | [[Династията на Тюдорите]] |- | rowspan="3" | 2021 | [[Луцифер (сериал)|Луцифер]] |- | [[Кварталът]] |- | [[Уокър]] |- | rowspan="6" | 2022 | [[Републиката на Сара]] |- | [[Наричайте ме Кат]] |- | [[Мъртва точка]] |- | [[Макдоналд и Додс]] |- | [[Всички обичат Реймънд]] |- | [[4400]] |- | rowspan="11" | 2023 | [[Духове]] |- | [[Един от нас лъже]] |- | [[Декстър: Нова кръв]] |- | [[Огнена страна]] |- | [[Тод да ни е на помощ]] |- | [[Женени с деца]] |- | [[Право в сърцето]] |- | [[Семеен бюджет]] |- | [[Гаслит]] |- | [[Внимание: Отдел „Издирване“]] |- | [[Честни измамници: Обратно в играта]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Квантов скок (сериал)|Квантов скок]] |- | [[Черна писта]] |- | [[Любов (почти) перфектна]] |- | [[Дипломатът]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни сериали |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Джънго]] |- | 2019 | [[Горските мечоци]] |} === Сериали с нахсинхронен дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Уорнър Брос Анимейшън]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2012 | [[Младежка лига (сериал)|Младежка лига]] |- | [[Батман: Смели и дръзки]] |- | [[Зеления фенер: Анимационният сериал]] |- | [[Шаолински двубои]] |- | 2014 | [[Малки титани: В готовност!]] |- | rowspan="2" | 2017 | [[Justice League Action]] |- | [[Ди Си Суперхироу Гърлс]] |- | 2018 | [[Юникити]] |- | 2019 | [[Супергероините на DC]] |- | 2020 | [[Гръмотевичните котки: Тътен!]] |- | rowspan="2" | 2021 | [[Скуби-Ду и виж кой друг!]] |- | [[Том и Джери в Ню Йорк]] |- | rowspan="4" | 2022 | [[Малките шантави рисунки]] |- | [[Яба-Даба Динозаври]] |- | [[Дороти и вълшебникът от Оз]] |- | [[Аквамен - крал на Атлантида]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Батуийлс]] |- | [[Бъгс Бъни строители]] |- | [[Шантави рисунки-мисунки]] |- | 2024 | [[Мъници в Шантаверситета]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Студио Пълна драма]] |- | rowspan="3" | 2011 | [[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Световно турне Пълна Драма]] |- | 2012 | [[Пълна драма: Отмъщението на острова]] |- | rowspan="6" | 2014 | [[Кларънс]] |- | [[Доктор Пространствени джинси]] |- | [[Чичо Дядко]] |- | [[Шаолински хроники]] |- | [[Микселите]] |- | [[Пълна драма: Ол-старс]] |- | rowspan="4" | 2015 | [[Нинджаго]] |- | [[Ние, мечоците]] |- | [[Пълна драма: Остров Пакатеу]] |- | [[Пълна драма: Главоломна надпревара]] |- | rowspan="6" | 2016 | [[Реактивните момичета (сериал, 2016)|Реактивните момичета]] |- | [[Бен 10 (сериал, 2016)|Бен 10]] |- | [[Могъщите магимечове]] |- | [[Трансформърс: Роботи под прикритие]] |- | [[Супер Новобранци]] |- | [[Нексо рицари]] |- | 2017 | [[OK, Кей О! Да бъдем герои!]] |- | rowspan="4" | 2018 | [[Ябълко и Луки]] |- | [[Крейг край реката]] |- | [[Островът на летния лагер]] |- | [[Туни Тюб]] |- | rowspan="4" | 2019 | [[Бакуган: Батъл Планет]] |- | [[Пълна драмарама]] |- | [[Трансформърс: Кибер-вселена]] |- | [[Виктор и Валентино]] |- | rowspan="2" | 2020 | [[Мао Мао: Герои на Чистото сърце]] |- | [[Гъбчовците]] |- | rowspan="4" | 2021 | [[Тафи]] |- | [[Господин Магу]] |- | [[Чудовищен плаж]] |- | [[Елиът от Земята]] |- | rowspan="2" | 2022 | [[Безкрайният влак]] |- | [[Ние, мечетата]] |- | rowspan="2" | 2023 | [[Нефритена броня]] |- | [[Подвизите на безстрашния принц Айвъндоу]] |- | 2024 | [[Хироу Инсайд]] |} {| class="wikitable" |+ [[Никелодеон]] / [[Nicktoons (Централна Европа)|Nicktoons]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2013 | [[Пале боец]] |- | [[Уинкс Клуб]] |- | 2015 | [[Опасния Хенри]] |- | rowspan="3" | 2018 | [[Къщата на Шумникови]] |- | [[Нела, принцесата рицар]] |- | [[Бюрото по магични въпроси]] |- | rowspan="18" | 2019 | [[Спондж Боб Квадратни гащи]] |- | [[Възходът на костенурките нинджа]] |- | [[44 котки]] |- | [[Искрица и Сияйница]] |- | [[АЛВИННН! и катеричоците]] |- | [[Хлебопатета]] |- | [[Приключенията на опасното хлапе]] |- | [[Добре дошли в Уейн]] |- | [[Приключенски град]] |- | [[Братовчеди завинаги]] |- | [[Отряд рицари]] |- | [[Мистикони]] |- | [[Мистериите на Хънтър Стрийт]] |- | [[Новаци (сериал)|Новаци]] |- | [[Заместникът]] |- | [[Пъстро пеперудено коте еднорог]] |- | [[Дорг ван Данго]] |- | [[Апчих]] |- | rowspan="5" | 2020 | [[Семейство Касагранде]] |- | [[Това е пони]] |- | [[Лего: Джурасик свят]] |- | [[Тайлър Пери представя „Младият Дилън“]] |- | [[Една щипка магия]] |- | rowspan="10" | 2021 | [[Дребосъчетата (сериал, 2021)|Дребосъчетата]] |- | [[Смърфовете (сериал, 2021)|Смърфовете]] |- | [[Лагер Корал: Младежките години на Спондж Боб]] |- | [[Поща Средновръх]] |- | [[Опасна сила]] |- | [[Шпиони (сериал, 2020)|Шпиони]] |- | [[Ловци на работа]] |- | [[Варварката и тролът]] |- | [[Драматичен клуб]] |- | [[Голди и старата банда]] |- | rowspan="10" | 2022 | [[Шоуто на Патрик Звездата]] |- | [[Големия Нейт]] |- | [[Трансформърс: Земна искра]] |- | [[Астронавтите]] |- | [[Кръстници вълшебници: Още по вълшебни]] |- | [[Злорд и семейство Ъндърууд]] |- | [[Стар Трек: Феномен]] |- | [[Зарибени!]] |- | [[Мистериите на Рок Айлънд]] |- | [[Ай Карли]] |- | rowspan="4" | 2023 | [[Монстър Хай (сериал)|Монстър Хай]] |- | [[Истинските Шумникови]] |- | [[Тя е Лей Лей]] |- | [[Сами и Радж: Във вихъра на времето]] |- | rowspan="2" | 2024 | [[Камък, ножица, хартия (сериал)|Камък, ножица, хартия]] |- | [[Зоки на планетата на Руби]] |- | | [[Лосбокс]] |} {| class="wikitable" |+ [[Ник Джуниър]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2"| 2018 | [[Кива го може]] |- | [[Котарачетата]] |- | rowspan="7"| 2019 | [[Франки и Франк]] |- | [[Пес патрул]] |- | [[Аби Хачър фъзли хваща]] |- | [[Тайфата на Бека]] |- | [[Кафенето на Масленка]] |- | [[Готови за танц]] |- | [[Пламъчко и машините]] |- | rowspan="4"| 2020 | [[Загадките на Блу]] |- | [[Рибки гупи]] |- | [[Приключенията на Падингтън]] |- | [[Барбароните (сериал)|Барбароните]] |- | rowspan="3"| 2021 | [[Рогат отряд]] |- | [[Ай Ай, Сантяго]] |- | [[Голямото шоу на Бебе Акула]] |- | 2022 | [[Ана и приятели]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Малкият шеф-готвач]] |- | [[Мечето Многознайко]] |- | [[Бандата на Рабъл]] |- | 2024 | [[Дора (сериал)|Дора]] |- | | [[Малките чародейки]] |- | | [[Макс и Макси]] |- | | [[Прасето Пепа]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картунито (ТВ канал)|Картунито]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2021 | [[Кученцето Пат]] |- | [[Алиса и Луис]] |- | [[Кралски Щит]] |- | [[Страхотният Майк]] |- | rowspan="5" | 2022 | [[Кърт (сериал)|Кърт]] |- | [[Томас и приятели - с пълна пара напред!]] |- | [[Паячето Лукас]] |- | [[Шап-Шап и шапчовците]] |- | [[Мистър Бийн: Анимационният сериал]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Ела сред звездите]] |- | [[Жабокът и приятели]] |- | [[Лу и мъничетата]] |- | 2024 | [[Малкият, голям свят на Джесика]] |} {| class="wikitable" |+ [[Super7]] |- ! Година ! Заглавие |- | | [[Евър Афтър Хай]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни сериали |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2020 | [[Агент Бинки: А.С.Т.Р.О. агенти]] |- | [[ВИП Петс]] |- | 2021 | [[Мързелград]] |- | 2022 | [[Ну, погоди! Ваканция]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (анимационни сериали) |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2009 | [[Самурай Джак]] |- | [[Животът и приключенията на Джунипър Лий]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]] |- | rowspan="3" | 2010 | [[Батман: Смели и дръзки]] |- | [[Остров Пълна драма]] |- | [[Герои: 108]] |} === Филми с нахсинхронен дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Уорнър Брос Анимейшън]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2017 | [[Супергероините на DC: Школата за супергерои]] |- | [[Батман: Филмът - Супергероините на DC се самообединяват]] |- | rowspan="4" | 2022 | [[Малки титани: В готовност! срещу Малките титани]] |- | [[Супергероините на DC: Интергалактически игри]] |- | [[Супергероините на DC: Галактическо чудо]] |- | [[Супергероините на DC: Контролирано съзнание]] |- | 2023 | [[Супергероините на DC: Герой на годината]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2020 | [[Ние, мечоците: Филмът]] |- | [[Бен 10 срещу Вселената: Филмът]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картунито (ТВ канал)|Картунито]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2023 | [[Томас и приятели: Мистерията в Опасната планина]] |} {| class="wikitable" |+ Филми |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="3" | 2011 | [[Муминтрол и преследването на кометата]] |- | [[Чебурашка (филм, 2010)|Чебурашка]] |- | [[Ронал Варварина]] |- | rowspan="3" | 2012 | [[Фреди Грозника]] |- | [[Нико и пътят към звездите]] |- | [[Лоте и тайната на лунните камъни]] |- | rowspan="5" | 2013 | [[Тор и легендата за Валхала]] |- | [[Гладиаторите на Рим]] |- | [[Кумба]] |- | [[Свободни птици]] |- | [[Нико 2: Малко братче - големи проблеми]] |- | rowspan="5" | 2014 | [[Крадци на ядки]] |- | [[Легендата за Оз: Завръщането на Дороти]] |- | [[Рицарят Ръждивко]] |- | [[Приказка за Коледната звезда]] |- | [[Уинкс: Мистерия от дълбините]] |- | rowspan="13" | 2015 | [[Снежната кралица]] |- | [[Бамзе и градът на крадците]] |- | [[Гнездото на дракона]] |- | [[Седмото джудже]] |- | [[Маймунджилъци (филм)|Маймунджилъци]] |- | [[Барби в рокендрол принцеса]] |- | [[Ваканцията на малкия Никола]] |- | [[Блинки Бил: Филмът]] |- | [[Мюн: Пазителят на Луната]] |- | [[Ой, къде изчезна Ной!]] |- | [[Капитан Саблезъб и съкровището на Лама Рама]] |- | [[Снежната кралица 2]] |- | [[Петсън и Финдъс - песен за панталонките]] |- | rowspan="6" | 2016 | [[Сестрите вампирки 2: Прилепи в стомаха]] |- | [[Барби: Специален отряд]] |- | [[Сава: Сърцето на война]] |- | [[Малкият рицар Тренк]] |- | [[Операция Арктика]] |- | [[Овца или вълк]] |- | rowspan="3" | 2017 | [[Снежната кралица 3: Огън и лед]] |- | [[Щъркелчето Ричард]] |- | [[Фантастичното пътешествие до Оз]] |- | rowspan="9" | 2018 | [[Гномчета вкъщи]] |- | [[Откраднатата принцеса]] |- | [[Две опашчици]] |- | [[Чаровният принц]] |- | [[Надалеч полети]] |- | [[Плоуи: Сам не ще летиш!]] |- | [[Невероятното пътешествие на гигантската круша]] |- | [[Капитан Шарки]] |- | [[Луис и извънземните]] |- | rowspan="6" | 2019 | [[Ману Бързолета]] |- | [[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]] |- | [[Белият зъб (филм, 2018)|Белият зъб]] |- | [[Лодките]] |- | [[Мисия Катманду]] |- | [[Светът на Марни]] |- | rowspan="3" | 2020 | [[Овца или вълк 2: Голям прас]] |- | [[Червената обувчица и седемте джуджета]] |- | [[Лео да Винчи: Мисия Мона Лиза]] |- | rowspan="3" | 2021 | [[Фабрика за сънища]] |- | [[Невероятното пътешествие на Солиман]] |- | [[100% Вълк]] |- | rowspan="6" | 2022 | [[Горските мечоци: Див свят]] |- | [[Ой, къде изчезна Ной! 2]] |- | [[Оглитата: Добре дошли в Смърделград]] |- | [[Елфи в кухнята: Печено-сторено]] |- | [[Капитан Саблезъб и Магическият диамант]] |- | [[Мармадюк (филм, 2022)|Мармадюк]] |- | rowspan="12" | 2023 | [[Тайният свят на Финик]] |- | [[Моята непослушна фея]] |- | [[Циркът на Ела]] |- | [[Снежната кралица и принцесата]] |- | [[Горските мечоци: Завръщане на Земята]] |- | [[Детектив Чинк и Златният кошер]] |- | [[Щъркелчето Ричард 2: Тайната на Великият камък]] |- | [[Ласи: Едно невероятно приключение]] |- | [[НЛО в главата]] |- | [[Момчето и чаплата]] |- | [[Маша и Мечока: Легендата за 12-те месеца]] |- | [[Маша и Мечока: Обичам сватби]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Неразделните]] |- | [[Легенда за пеперудите]] |- | [[Героите на джунглата 2: Около света]] |- | [[Горските мечоци: Пазителите]] |} {| class="wikitable" |+ [[Никелодеон]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2019 | [[Бикслър Хай: Детектив до край]] |- | [[Късметлия]] |- | 2022 | [[Коледа с Шумникови]] |- | 2023 | [[Монстър Хай: Филмът]] |- | 2024 | [[Тъндърмен се завръщат]] |- | | [[Момчето, което извика върколак]] |- | | [[Рагтайм (филм)|Рагтайм]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2007 | [[Кирику и дивите животни]] |- | 2008 | [[Лисицата и детето]] |- | rowspan="5" | 2010 | [[Наусика от Долината на вятъра]] |- | [[Подвижният замък на Хоул (филм)|Подвижният замък на Хоул]] |- | [[Моят съсед Тоторо]] |- | [[Доставките на Кики]] |- | [[Лапута: Замъкът в небето]] |- | rowspan="2" | 2011 | [[Истинската история на котарака в чизми]] |- | [[Уинкс: Вълшебно приключение]] |- | 2012 | [[Отнесена от духовете]] |- | | [[Поньо от скалата край морето]] |} {| Class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (документални филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Светът на океаните 3D]] |} === Филми с войсоувър дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Фокс (България)|Фокс]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="26" | 2021 | [[Хелбой 2: Златната армия]] |- | [[10 неща, които мразя у теб]] |- | [[Годзила (филм, 1998)|Годзила]] |- | [[Бели мадами]] |- | [[Кларис]] |- | [[Определено, може би]] |- | [[Маями Вайс]] |- | [[Приятелю, Тед]] |- | [[Похитителите на изчезналия кивот]] |- | [[Индиана Джоунс и храмът на обречените]] |- | [[Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход]] |- | [[Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп]] |- | [[Добрият пастир]] |- | [[Нощен ловец (филм, 2018)|Нощен ловец]] |- | [[Цялото кралско войнство (филм, 2006)|Цялото кралско войнство]] |- | [[Истината (филм)|Истината]] |- | [[Ромео и Жулиета (филм, 2013)|Ромео и Жулиета]] |- | [[Точната бройка]] |- | [[Ергенско парти]] |- | [[Летящ дракон, скачащ тигър]] |- | [[Перфектно убийство]] |- | [[Полицейска академия]] |- | [[Полицейска академия 2: Тяхното първо назначение]] |- | [[Полицейска академия 3: Отново в академията]] |- | [[Полицейска академия 4: Градски патрул]] |- | [[Полицейска академия 5: Мисия в Маями]] |- | rowspan="18" | 2022 | [[Полицейска академия 6: Град под обсада]] |- | [[Полицейска академия 7: Мисия в Москва]] |- | [[Влюбеният Шекспир]] |- | [[Интернешънъл (филм)|Интернешънъл]] |- | [[Таткова градина]] |- | [[Аполо 13 (филм)|Аполо 13]] |- | [[Мравката Z]] |- | [[Ранго]] |- | [[Семейство Флинтстоун (филм)|Семейство Флинтстоун]] |- | [[Флинтстоун 2: Да живее Рок Вегас]] |- | [[Пътят към Невърленд]] |- | [[Бетовен (филм)|Бетовен]] |- | [[Алвин и чипоносковците]] |- | [[Алвин и чипоносковците 2]] |- | [[Алвин и чипоносковците 3: Чипо-Крушение]] |- | [[Алвин и чипоносковците: Голямото чипоключение]] |- | [[Деца шпиони 3D: Краят на играта]] |- | [[Ани (филм, 2014)|Ани]] |- | rowspan="4" | 2023 | [[Чудовище в Париж]] |- | [[Фантастичният господин Фокс]] |- | [[Деца шпиони]] |- | [[Деца шпиони: Островът на изгубените мечти]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Пиратите! Банда неудачници]] |- | [[Ловен сезон]] |- | [[Ловен сезон 2]] |- | [[Ловен сезон 3]] |} {| class="wikitable" |+ Игрални филми |- ! Година ! Заглавие |- | 2009 | [[Заместничката]] |- | rowspan="23" | 2010 | [[Мендел (филм)|Мендел]] |- | [[Радио пирати]] |- | [[Мая, каменното лице]] |- | [[Право в Небесата]] |- | [[Бандата на Йонсон в сребърната мина]] |- | [[Бандата на Йонсон в цирка]] |- | [[Семейство Крумборг]] |- | [[Семейство Крумборг 2: Приключения в галоп]] |- | [[Семейство Крумборг 3: Страхотната идея на татко]] |- | [[Семейство Крумборг 4: Помощникът на Дядо Коледа]] |- | [[Бандата на Йонсон: Големият удар]] |- | [[Коледна бъркотия]] |- | [[Светът и плъхът]] |- | [[Безстрашната Фрида]] |- | [[Светът на Карла]] |- | [[Колите на татко]] |- | [[Черната Мадона (филм)|Черната Мадона]] |- | [[Силен като лъв]] |- | [[Последният викинг]] |- | [[Фроде и неговата банда]] |- | [[Стари муцуни в нови коли]] |- | [[Златните рогове]] |- | [[Десетте живота на котарака Титаник]] |- | rowspan="3" | 2019 | [[Агата и истината за убийството]] |- | [[На Шейсет]] |- | [[Лида Баарова: Метресата на дявола]] |- | rowspan="10" | 2020 | [[Ченгета в действие]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте 2]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте 3]] |- | [[Мери, кралицата на Шотландия]] |- | [[Фабрика за мечти (филм)|Фабрика за мечти]] |- | [[В зимен капан]] |- | [[Посещението на един инспектор]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: Коледа в стил "Мърдок"]] |- | [[Четирима мъже и една банка]] |- | rowspan="4" | 2021 | [[Агата и проклятието на Ищар]] |- | [[Агата и среднощните убийства]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: Имало едно време за Коледа]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: У дома за празниците]] |- | 2023 | [[Мис Фишър и криптата на сълзите]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни филми |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Тролове и гноми: Тайната стая]] |- | 2012 | [[Клечко попада в приключение]] |- | 2015 | [[Плоди: Полицейската кола]] |- | 2017 | [[Малкият дракон Кокосчо]] |- | 2018 | [[Фантастика: Приключенията на горските мечоци]] |- | 2019 | [[Принцесата и дракона]] |- | 2020 | [[Баяла: Магическо приключение]] |- | rowspan="7" | 2023 | [[Горските мечоци: Голямата циркова тайна]] |- | [[Горските мечоци: Голямото смаляване]] |- | [[Горските мечоци: Мистична зима]] |- | [[Горските мечоци: Завръщане в миналото]] |- | [[Горските мечоци: На помощ]] |- | [[Братята Коледа]] |- | [[Миа и аз: Героят на Сентопия]] |- | | [[Табалуга]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2007 | [[Пророчеството на Алхамбра]] |- | | [[Пом Поко]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.profilms.bg/|Официален уебсайт на „Про Филмс“}} [[Категория:Медийни компании в София]] [[Категория:Звукозаписни компании в София]] [[Категория:Основани в България през 2005 година]] 9xwptqu2md25w44t5lzme2htyc7xjw8 12214948 12214939 2024-04-26T09:16:56Z 2.86.46.0 /* Сериали с нахсинхронен дублаж */ wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Про Филмс | лого = | основаване = 2005 г. | град = [[София]] | страна = [[България]] | заети = | продукти = [[кино]]<br>[[книги]]<br>[[Реклама|реклами]]<br>[[звукозапис]]<br>[[дублаж]]и | сайт = http://www.profilms.bg/ }} '''„Про Филмс“''' е [[медийна компания]], основана в [[София]] през 2005 г. от Емил Симеонов. Основната ѝ дейност е в областта на киноразпространението и кинопоказа. През всички тези години „Про Филмс“ е сред водещите разпространители на филми в кината, като през последните две години заема лидерско място по пазарен дял веднага след представителите на холивудските студиа.<ref>[http://www.jobs.bg/company/242953/ jobs.com]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 2020 г. компанията създава първия си телевизионен канал – „[[Супертуунс]]“, където се излъчват множество анимационни филми и сериали.<ref>[http://supertoons.bg/ supertoons.bg]</ref> == Студио „Про Филмс“ == Компанията има и дублажно студио, където дейността е съсредоточена върху озвучаването на филми и сериали, които имат два вида – войсоувър и [[нахсинхронен дублаж]]. В дублажите на „Про Филмс“ участват различни актьори, но обикновено по тях работи един от следните режисьори на дублажа – Николина Петрова, Ваня Иванова, Анна Тодорова, [[Сотир Мелев]], [[Живка Донева]], [[Десислава Знаменова]], [[Евгения Ангелова]], [[Станислав Пищалов]], [[Ива Стоянова]], [[Ангелина Русева]] и др. Клиенти са телевизионните канали [[Cartoon Network]], [[Nickelodeon]], Vivacom Arena, [[FOX]], Viasat Explorer, Epic Drama (до 2022 г.) и други.<ref>[http://studioprofilms.com/ Сайт на студио „Про Филмс“]</ref> === Сериали с войсоувър дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Супертуунс]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="12" | 2020 | [[Джони Тест]] |- | [[Инспектор Гаджет]] |- | [[Уинкс Клуб]] |- | [[Приключенията на таралежа Соник]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Миа и аз]] |- | [[Маша и Мечока]] |- | [[Пчеличката Мая]] |- | [[Телетъбис]] |- | [[Боб Строителя]] |- | [[Пожарникарят Сам]] |- | [[Приключенията на Мечето Падингтън]] |- | rowspan="12" | 2021 | [[Бейблейд: Метъл Фюжън]] |- | [[Смърфовете (сериал)|Смърфовете]] |- | [[Франклин (сериал)|Франклин]] |- | [[100% Вълк]] |- | [[Нилс Холгерсон (сериал)|Нилс Холгерсон]] |- | [[Мишлето Тип]] |- | [[Мъничетата]] |- | [[Хот Уилйс: Батъл Форс 5]] |- | [[Викингът Вик]] |- | [[Артур и минимоите (сериал)|Артур и минимоите]] |- | [[Леонардо (сериал)|Леонардо]] |- | [[Уиспър (сериал)|Уиспър]] |- | rowspan="2" | 2022 | [[Бейблейд: Метал Мастърс]] |- | [[Фиксики]] |- | rowspan="5" | 2023 | [[Пин код (сериал)|Пин код]] |- | [[Монсиландци]] |- | [[Зу Зу]] |- | [[Мистериите от Медената долина]] |- | [[Джейн и драконът]] |- | 2024 | [[Дъгоцветната Руби]] |- | | [[Таралежа Соник (сериал)| Таралежа Соник]] |- | | [[Горските мечета]] |- | | [[Малките феи]] |} {| class="wikitable" |+ Игрални сериали |- ! Година ! Заглавие |- | 2018 | [[Династията на Тюдорите]] |- | rowspan="3" | 2021 | [[Луцифер (сериал)|Луцифер]] |- | [[Кварталът]] |- | [[Уокър]] |- | rowspan="6" | 2022 | [[Републиката на Сара]] |- | [[Наричайте ме Кат]] |- | [[Мъртва точка]] |- | [[Макдоналд и Додс]] |- | [[Всички обичат Реймънд]] |- | [[4400]] |- | rowspan="11" | 2023 | [[Духове]] |- | [[Един от нас лъже]] |- | [[Декстър: Нова кръв]] |- | [[Огнена страна]] |- | [[Тод да ни е на помощ]] |- | [[Женени с деца]] |- | [[Право в сърцето]] |- | [[Семеен бюджет]] |- | [[Гаслит]] |- | [[Внимание: Отдел „Издирване“]] |- | [[Честни измамници: Обратно в играта]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Квантов скок (сериал)|Квантов скок]] |- | [[Черна писта]] |- | [[Любов (почти) перфектна]] |- | [[Дипломатът]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни сериали |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Джънго]] |- | 2019 | [[Горските мечоци]] |} === Сериали с нахсинхронен дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Уорнър Брос Анимейшън]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2012 | [[Младежка лига (сериал)|Младежка лига]] |- | [[Батман: Смели и дръзки]] |- | [[Зеления фенер: Анимационният сериал]] |- | [[Шаолински двубои]] |- | 2014 | [[Малки титани: В готовност!]] |- | rowspan="2" | 2017 | [[Justice League Action]] |- | [[Ди Си Суперхироу Гърлс]] |- | 2018 | [[Юникити]] |- | 2019 | [[Супергероините на DC]] |- | 2020 | [[Гръмотевичните котки: Тътен!]] |- | rowspan="2" | 2021 | [[Скуби-Ду и виж кой друг!]] |- | [[Том и Джери в Ню Йорк]] |- | rowspan="4" | 2022 | [[Малките шантави рисунки]] |- | [[Яба-Даба Динозаври]] |- | [[Дороти и вълшебникът от Оз]] |- | [[Аквамен - крал на Атлантида]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Батуийлс]] |- | [[Бъгс Бъни строители]] |- | [[Шантави рисунки-мисунки]] |- | 2024 | [[Мъници в Шантаверситета]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Студио Пълна драма]] |- | rowspan="3" | 2011 | [[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Световно турне Пълна Драма]] |- | 2012 | [[Пълна драма: Отмъщението на острова]] |- | rowspan="6" | 2014 | [[Кларънс]] |- | [[Доктор Пространствени джинси]] |- | [[Чичо Дядко]] |- | [[Шаолински хроники]] |- | [[Микселите]] |- | [[Пълна драма: Ол-старс]] |- | rowspan="4" | 2015 | [[Нинджаго]] |- | [[Ние, мечоците]] |- | [[Пълна драма: Остров Пакатеу]] |- | [[Пълна драма: Главоломна надпревара]] |- | rowspan="6" | 2016 | [[Реактивните момичета (сериал, 2016)|Реактивните момичета]] |- | [[Бен 10 (сериал, 2016)|Бен 10]] |- | [[Могъщите магимечове]] |- | [[Трансформърс: Роботи под прикритие]] |- | [[Супер Новобранци]] |- | [[Нексо рицари]] |- | 2017 | [[OK, Кей О! Да бъдем герои!]] |- | rowspan="4" | 2018 | [[Ябълко и Луки]] |- | [[Крейг край реката]] |- | [[Островът на летния лагер]] |- | [[Туни Тюб]] |- | rowspan="4" | 2019 | [[Бакуган: Батъл Планет]] |- | [[Пълна драмарама]] |- | [[Трансформърс: Кибер-вселена]] |- | [[Виктор и Валентино]] |- | rowspan="2" | 2020 | [[Мао Мао: Герои на Чистото сърце]] |- | [[Гъбчовците]] |- | rowspan="4" | 2021 | [[Тафи]] |- | [[Господин Магу]] |- | [[Чудовищен плаж]] |- | [[Елиът от Земята]] |- | rowspan="2" | 2022 | [[Безкрайният влак]] |- | [[Ние, мечетата]] |- | rowspan="2" | 2023 | [[Нефритена броня]] |- | [[Подвизите на безстрашния принц Айвъндоу]] |- | 2024 | [[Хироу Инсайд]] |} {| class="wikitable" |+ [[Никелодеон]] / [[Nicktoons (Централна Европа)|Nicktoons]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2013 | [[Пале боец]] |- | [[Уинкс Клуб]] |- | 2015 | [[Опасния Хенри]] |- | 2017 | [[Котарачетата]] |- | rowspan="3" | 2018 | [[Къщата на Шумникови]] |- | [[Нела, принцесата рицар]] |- | [[Бюрото по магични въпроси]] |- | rowspan="18" | 2019 | [[Спондж Боб Квадратни гащи]] |- | [[Възходът на костенурките нинджа]] |- | [[44 котки]] |- | [[Искрица и Сияйница]] |- | [[АЛВИННН! и катеричоците]] |- | [[Хлебопатета]] |- | [[Приключенията на опасното хлапе]] |- | [[Добре дошли в Уейн]] |- | [[Приключенски град]] |- | [[Братовчеди завинаги]] |- | [[Отряд рицари]] |- | [[Мистикони]] |- | [[Мистериите на Хънтър Стрийт]] |- | [[Новаци (сериал)|Новаци]] |- | [[Заместникът]] |- | [[Пъстро пеперудено коте еднорог]] |- | [[Дорг ван Данго]] |- | [[Апчих]] |- | rowspan="5" | 2020 | [[Семейство Касагранде]] |- | [[Това е пони]] |- | [[Лего: Джурасик свят]] |- | [[Тайлър Пери представя „Младият Дилън“]] |- | [[Една щипка магия]] |- | rowspan="10" | 2021 | [[Дребосъчетата (сериал, 2021)|Дребосъчетата]] |- | [[Смърфовете (сериал, 2021)|Смърфовете]] |- | [[Лагер Корал: Младежките години на Спондж Боб]] |- | [[Поща Средновръх]] |- | [[Опасна сила]] |- | [[Шпиони (сериал, 2020)|Шпиони]] |- | [[Ловци на работа]] |- | [[Варварката и тролът]] |- | [[Драматичен клуб]] |- | [[Голди и старата банда]] |- | rowspan="10" | 2022 | [[Шоуто на Патрик Звездата]] |- | [[Големия Нейт]] |- | [[Трансформърс: Земна искра]] |- | [[Астронавтите]] |- | [[Кръстници вълшебници: Още по вълшебни]] |- | [[Злорд и семейство Ъндърууд]] |- | [[Стар Трек: Феномен]] |- | [[Зарибени!]] |- | [[Мистериите на Рок Айлънд]] |- | [[Ай Карли]] |- | rowspan="4" | 2023 | [[Монстър Хай (сериал)|Монстър Хай]] |- | [[Истинските Шумникови]] |- | [[Тя е Лей Лей]] |- | [[Сами и Радж: Във вихъра на времето]] |- | rowspan="2" | 2024 | [[Камък, ножица, хартия (сериал)|Камък, ножица, хартия]] |- | [[Зоки на планетата на Руби]] |- | | [[Лосбокс]] |} {| class="wikitable" |+ [[Ник Джуниър]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2018 | [[Кива го може]] |- | rowspan="7"| 2019 | [[Франки и Франк]] |- | [[Пес патрул]] |- | [[Аби Хачър фъзли хваща]] |- | [[Тайфата на Бека]] |- | [[Кафенето на Масленка]] |- | [[Готови за танц]] |- | [[Пламъчко и машините]] |- | rowspan="4"| 2020 | [[Загадките на Блу]] |- | [[Рибки гупи]] |- | [[Приключенията на Падингтън]] |- | [[Барбароните (сериал)|Барбароните]] |- | rowspan="3"| 2021 | [[Рогат отряд]] |- | [[Ай Ай, Сантяго]] |- | [[Голямото шоу на Бебе Акула]] |- | 2022 | [[Ана и приятели]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Малкият шеф-готвач]] |- | [[Мечето Многознайко]] |- | [[Бандата на Рабъл]] |- | 2024 | [[Дора (сериал)|Дора]] |- | | [[Малките чародейки]] |- | | [[Макс и Макси]] |- | | [[Прасето Пепа]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картунито (ТВ канал)|Картунито]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2021 | [[Кученцето Пат]] |- | [[Алиса и Луис]] |- | [[Кралски Щит]] |- | [[Страхотният Майк]] |- | rowspan="5" | 2022 | [[Кърт (сериал)|Кърт]] |- | [[Томас и приятели - с пълна пара напред!]] |- | [[Паячето Лукас]] |- | [[Шап-Шап и шапчовците]] |- | [[Мистър Бийн: Анимационният сериал]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Ела сред звездите]] |- | [[Жабокът и приятели]] |- | [[Лу и мъничетата]] |- | 2024 | [[Малкият, голям свят на Джесика]] |} {| class="wikitable" |+ [[Super7]] |- ! Година ! Заглавие |- | | [[Евър Афтър Хай]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни сериали |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2020 | [[Агент Бинки: А.С.Т.Р.О. агенти]] |- | [[ВИП Петс]] |- | 2021 | [[Мързелград]] |- | 2022 | [[Ну, погоди! Ваканция]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (анимационни сериали) |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2009 | [[Самурай Джак]] |- | [[Животът и приключенията на Джунипър Лий]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]] |- | rowspan="3" | 2010 | [[Батман: Смели и дръзки]] |- | [[Остров Пълна драма]] |- | [[Герои: 108]] |} === Филми с нахсинхронен дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Уорнър Брос Анимейшън]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2017 | [[Супергероините на DC: Школата за супергерои]] |- | [[Батман: Филмът - Супергероините на DC се самообединяват]] |- | rowspan="4" | 2022 | [[Малки титани: В готовност! срещу Малките титани]] |- | [[Супергероините на DC: Интергалактически игри]] |- | [[Супергероините на DC: Галактическо чудо]] |- | [[Супергероините на DC: Контролирано съзнание]] |- | 2023 | [[Супергероините на DC: Герой на годината]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2020 | [[Ние, мечоците: Филмът]] |- | [[Бен 10 срещу Вселената: Филмът]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картунито (ТВ канал)|Картунито]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2023 | [[Томас и приятели: Мистерията в Опасната планина]] |} {| class="wikitable" |+ Филми |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="3" | 2011 | [[Муминтрол и преследването на кометата]] |- | [[Чебурашка (филм, 2010)|Чебурашка]] |- | [[Ронал Варварина]] |- | rowspan="3" | 2012 | [[Фреди Грозника]] |- | [[Нико и пътят към звездите]] |- | [[Лоте и тайната на лунните камъни]] |- | rowspan="5" | 2013 | [[Тор и легендата за Валхала]] |- | [[Гладиаторите на Рим]] |- | [[Кумба]] |- | [[Свободни птици]] |- | [[Нико 2: Малко братче - големи проблеми]] |- | rowspan="5" | 2014 | [[Крадци на ядки]] |- | [[Легендата за Оз: Завръщането на Дороти]] |- | [[Рицарят Ръждивко]] |- | [[Приказка за Коледната звезда]] |- | [[Уинкс: Мистерия от дълбините]] |- | rowspan="13" | 2015 | [[Снежната кралица]] |- | [[Бамзе и градът на крадците]] |- | [[Гнездото на дракона]] |- | [[Седмото джудже]] |- | [[Маймунджилъци (филм)|Маймунджилъци]] |- | [[Барби в рокендрол принцеса]] |- | [[Ваканцията на малкия Никола]] |- | [[Блинки Бил: Филмът]] |- | [[Мюн: Пазителят на Луната]] |- | [[Ой, къде изчезна Ной!]] |- | [[Капитан Саблезъб и съкровището на Лама Рама]] |- | [[Снежната кралица 2]] |- | [[Петсън и Финдъс - песен за панталонките]] |- | rowspan="6" | 2016 | [[Сестрите вампирки 2: Прилепи в стомаха]] |- | [[Барби: Специален отряд]] |- | [[Сава: Сърцето на война]] |- | [[Малкият рицар Тренк]] |- | [[Операция Арктика]] |- | [[Овца или вълк]] |- | rowspan="3" | 2017 | [[Снежната кралица 3: Огън и лед]] |- | [[Щъркелчето Ричард]] |- | [[Фантастичното пътешествие до Оз]] |- | rowspan="9" | 2018 | [[Гномчета вкъщи]] |- | [[Откраднатата принцеса]] |- | [[Две опашчици]] |- | [[Чаровният принц]] |- | [[Надалеч полети]] |- | [[Плоуи: Сам не ще летиш!]] |- | [[Невероятното пътешествие на гигантската круша]] |- | [[Капитан Шарки]] |- | [[Луис и извънземните]] |- | rowspan="6" | 2019 | [[Ману Бързолета]] |- | [[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]] |- | [[Белият зъб (филм, 2018)|Белият зъб]] |- | [[Лодките]] |- | [[Мисия Катманду]] |- | [[Светът на Марни]] |- | rowspan="3" | 2020 | [[Овца или вълк 2: Голям прас]] |- | [[Червената обувчица и седемте джуджета]] |- | [[Лео да Винчи: Мисия Мона Лиза]] |- | rowspan="3" | 2021 | [[Фабрика за сънища]] |- | [[Невероятното пътешествие на Солиман]] |- | [[100% Вълк]] |- | rowspan="6" | 2022 | [[Горските мечоци: Див свят]] |- | [[Ой, къде изчезна Ной! 2]] |- | [[Оглитата: Добре дошли в Смърделград]] |- | [[Елфи в кухнята: Печено-сторено]] |- | [[Капитан Саблезъб и Магическият диамант]] |- | [[Мармадюк (филм, 2022)|Мармадюк]] |- | rowspan="12" | 2023 | [[Тайният свят на Финик]] |- | [[Моята непослушна фея]] |- | [[Циркът на Ела]] |- | [[Снежната кралица и принцесата]] |- | [[Горските мечоци: Завръщане на Земята]] |- | [[Детектив Чинк и Златният кошер]] |- | [[Щъркелчето Ричард 2: Тайната на Великият камък]] |- | [[Ласи: Едно невероятно приключение]] |- | [[НЛО в главата]] |- | [[Момчето и чаплата]] |- | [[Маша и Мечока: Легендата за 12-те месеца]] |- | [[Маша и Мечока: Обичам сватби]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Неразделните]] |- | [[Легенда за пеперудите]] |- | [[Героите на джунглата 2: Около света]] |- | [[Горските мечоци: Пазителите]] |} {| class="wikitable" |+ [[Никелодеон]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2019 | [[Бикслър Хай: Детектив до край]] |- | [[Късметлия]] |- | 2022 | [[Коледа с Шумникови]] |- | 2023 | [[Монстър Хай: Филмът]] |- | 2024 | [[Тъндърмен се завръщат]] |- | | [[Момчето, което извика върколак]] |- | | [[Рагтайм (филм)|Рагтайм]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2007 | [[Кирику и дивите животни]] |- | 2008 | [[Лисицата и детето]] |- | rowspan="5" | 2010 | [[Наусика от Долината на вятъра]] |- | [[Подвижният замък на Хоул (филм)|Подвижният замък на Хоул]] |- | [[Моят съсед Тоторо]] |- | [[Доставките на Кики]] |- | [[Лапута: Замъкът в небето]] |- | rowspan="2" | 2011 | [[Истинската история на котарака в чизми]] |- | [[Уинкс: Вълшебно приключение]] |- | 2012 | [[Отнесена от духовете]] |- | | [[Поньо от скалата край морето]] |} {| Class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (документални филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Светът на океаните 3D]] |} === Филми с войсоувър дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Фокс (България)|Фокс]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="26" | 2021 | [[Хелбой 2: Златната армия]] |- | [[10 неща, които мразя у теб]] |- | [[Годзила (филм, 1998)|Годзила]] |- | [[Бели мадами]] |- | [[Кларис]] |- | [[Определено, може би]] |- | [[Маями Вайс]] |- | [[Приятелю, Тед]] |- | [[Похитителите на изчезналия кивот]] |- | [[Индиана Джоунс и храмът на обречените]] |- | [[Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход]] |- | [[Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп]] |- | [[Добрият пастир]] |- | [[Нощен ловец (филм, 2018)|Нощен ловец]] |- | [[Цялото кралско войнство (филм, 2006)|Цялото кралско войнство]] |- | [[Истината (филм)|Истината]] |- | [[Ромео и Жулиета (филм, 2013)|Ромео и Жулиета]] |- | [[Точната бройка]] |- | [[Ергенско парти]] |- | [[Летящ дракон, скачащ тигър]] |- | [[Перфектно убийство]] |- | [[Полицейска академия]] |- | [[Полицейска академия 2: Тяхното първо назначение]] |- | [[Полицейска академия 3: Отново в академията]] |- | [[Полицейска академия 4: Градски патрул]] |- | [[Полицейска академия 5: Мисия в Маями]] |- | rowspan="18" | 2022 | [[Полицейска академия 6: Град под обсада]] |- | [[Полицейска академия 7: Мисия в Москва]] |- | [[Влюбеният Шекспир]] |- | [[Интернешънъл (филм)|Интернешънъл]] |- | [[Таткова градина]] |- | [[Аполо 13 (филм)|Аполо 13]] |- | [[Мравката Z]] |- | [[Ранго]] |- | [[Семейство Флинтстоун (филм)|Семейство Флинтстоун]] |- | [[Флинтстоун 2: Да живее Рок Вегас]] |- | [[Пътят към Невърленд]] |- | [[Бетовен (филм)|Бетовен]] |- | [[Алвин и чипоносковците]] |- | [[Алвин и чипоносковците 2]] |- | [[Алвин и чипоносковците 3: Чипо-Крушение]] |- | [[Алвин и чипоносковците: Голямото чипоключение]] |- | [[Деца шпиони 3D: Краят на играта]] |- | [[Ани (филм, 2014)|Ани]] |- | rowspan="4" | 2023 | [[Чудовище в Париж]] |- | [[Фантастичният господин Фокс]] |- | [[Деца шпиони]] |- | [[Деца шпиони: Островът на изгубените мечти]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Пиратите! Банда неудачници]] |- | [[Ловен сезон]] |- | [[Ловен сезон 2]] |- | [[Ловен сезон 3]] |} {| class="wikitable" |+ Игрални филми |- ! Година ! Заглавие |- | 2009 | [[Заместничката]] |- | rowspan="23" | 2010 | [[Мендел (филм)|Мендел]] |- | [[Радио пирати]] |- | [[Мая, каменното лице]] |- | [[Право в Небесата]] |- | [[Бандата на Йонсон в сребърната мина]] |- | [[Бандата на Йонсон в цирка]] |- | [[Семейство Крумборг]] |- | [[Семейство Крумборг 2: Приключения в галоп]] |- | [[Семейство Крумборг 3: Страхотната идея на татко]] |- | [[Семейство Крумборг 4: Помощникът на Дядо Коледа]] |- | [[Бандата на Йонсон: Големият удар]] |- | [[Коледна бъркотия]] |- | [[Светът и плъхът]] |- | [[Безстрашната Фрида]] |- | [[Светът на Карла]] |- | [[Колите на татко]] |- | [[Черната Мадона (филм)|Черната Мадона]] |- | [[Силен като лъв]] |- | [[Последният викинг]] |- | [[Фроде и неговата банда]] |- | [[Стари муцуни в нови коли]] |- | [[Златните рогове]] |- | [[Десетте живота на котарака Титаник]] |- | rowspan="3" | 2019 | [[Агата и истината за убийството]] |- | [[На Шейсет]] |- | [[Лида Баарова: Метресата на дявола]] |- | rowspan="10" | 2020 | [[Ченгета в действие]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте 2]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте 3]] |- | [[Мери, кралицата на Шотландия]] |- | [[Фабрика за мечти (филм)|Фабрика за мечти]] |- | [[В зимен капан]] |- | [[Посещението на един инспектор]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: Коледа в стил "Мърдок"]] |- | [[Четирима мъже и една банка]] |- | rowspan="4" | 2021 | [[Агата и проклятието на Ищар]] |- | [[Агата и среднощните убийства]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: Имало едно време за Коледа]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: У дома за празниците]] |- | 2023 | [[Мис Фишър и криптата на сълзите]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни филми |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Тролове и гноми: Тайната стая]] |- | 2012 | [[Клечко попада в приключение]] |- | 2015 | [[Плоди: Полицейската кола]] |- | 2017 | [[Малкият дракон Кокосчо]] |- | 2018 | [[Фантастика: Приключенията на горските мечоци]] |- | 2019 | [[Принцесата и дракона]] |- | 2020 | [[Баяла: Магическо приключение]] |- | rowspan="7" | 2023 | [[Горските мечоци: Голямата циркова тайна]] |- | [[Горските мечоци: Голямото смаляване]] |- | [[Горските мечоци: Мистична зима]] |- | [[Горските мечоци: Завръщане в миналото]] |- | [[Горските мечоци: На помощ]] |- | [[Братята Коледа]] |- | [[Миа и аз: Героят на Сентопия]] |- | | [[Табалуга]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2007 | [[Пророчеството на Алхамбра]] |- | | [[Пом Поко]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.profilms.bg/|Официален уебсайт на „Про Филмс“}} [[Категория:Медийни компании в София]] [[Категория:Звукозаписни компании в София]] [[Категория:Основани в България през 2005 година]] afllt9czj4xnlffj8hu1j2lk6l2w7jh 12214971 12214948 2024-04-26T09:32:21Z 2.86.46.0 /* Сериали с нахсинхронен дублаж */ wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Про Филмс | лого = | основаване = 2005 г. | град = [[София]] | страна = [[България]] | заети = | продукти = [[кино]]<br>[[книги]]<br>[[Реклама|реклами]]<br>[[звукозапис]]<br>[[дублаж]]и | сайт = http://www.profilms.bg/ }} '''„Про Филмс“''' е [[медийна компания]], основана в [[София]] през 2005 г. от Емил Симеонов. Основната ѝ дейност е в областта на киноразпространението и кинопоказа. През всички тези години „Про Филмс“ е сред водещите разпространители на филми в кината, като през последните две години заема лидерско място по пазарен дял веднага след представителите на холивудските студиа.<ref>[http://www.jobs.bg/company/242953/ jobs.com]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 2020 г. компанията създава първия си телевизионен канал – „[[Супертуунс]]“, където се излъчват множество анимационни филми и сериали.<ref>[http://supertoons.bg/ supertoons.bg]</ref> == Студио „Про Филмс“ == Компанията има и дублажно студио, където дейността е съсредоточена върху озвучаването на филми и сериали, които имат два вида – войсоувър и [[нахсинхронен дублаж]]. В дублажите на „Про Филмс“ участват различни актьори, но обикновено по тях работи един от следните режисьори на дублажа – Николина Петрова, Ваня Иванова, Анна Тодорова, [[Сотир Мелев]], [[Живка Донева]], [[Десислава Знаменова]], [[Евгения Ангелова]], [[Станислав Пищалов]], [[Ива Стоянова]], [[Ангелина Русева]] и др. Клиенти са телевизионните канали [[Cartoon Network]], [[Nickelodeon]], Vivacom Arena, [[FOX]], Viasat Explorer, Epic Drama (до 2022 г.) и други.<ref>[http://studioprofilms.com/ Сайт на студио „Про Филмс“]</ref> === Сериали с войсоувър дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Супертуунс]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="12" | 2020 | [[Джони Тест]] |- | [[Инспектор Гаджет]] |- | [[Уинкс Клуб]] |- | [[Приключенията на таралежа Соник]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Миа и аз]] |- | [[Маша и Мечока]] |- | [[Пчеличката Мая]] |- | [[Телетъбис]] |- | [[Боб Строителя]] |- | [[Пожарникарят Сам]] |- | [[Приключенията на Мечето Падингтън]] |- | rowspan="12" | 2021 | [[Бейблейд: Метъл Фюжън]] |- | [[Смърфовете (сериал)|Смърфовете]] |- | [[Франклин (сериал)|Франклин]] |- | [[100% Вълк]] |- | [[Нилс Холгерсон (сериал)|Нилс Холгерсон]] |- | [[Мишлето Тип]] |- | [[Мъничетата]] |- | [[Хот Уилйс: Батъл Форс 5]] |- | [[Викингът Вик]] |- | [[Артур и минимоите (сериал)|Артур и минимоите]] |- | [[Леонардо (сериал)|Леонардо]] |- | [[Уиспър (сериал)|Уиспър]] |- | rowspan="2" | 2022 | [[Бейблейд: Метал Мастърс]] |- | [[Фиксики]] |- | rowspan="5" | 2023 | [[Пин код (сериал)|Пин код]] |- | [[Монсиландци]] |- | [[Зу Зу]] |- | [[Мистериите от Медената долина]] |- | [[Джейн и драконът]] |- | 2024 | [[Дъгоцветната Руби]] |- | | [[Таралежа Соник (сериал)| Таралежа Соник]] |- | | [[Горските мечета]] |- | | [[Малките феи]] |} {| class="wikitable" |+ Игрални сериали |- ! Година ! Заглавие |- | 2018 | [[Династията на Тюдорите]] |- | rowspan="3" | 2021 | [[Луцифер (сериал)|Луцифер]] |- | [[Кварталът]] |- | [[Уокър]] |- | rowspan="6" | 2022 | [[Републиката на Сара]] |- | [[Наричайте ме Кат]] |- | [[Мъртва точка]] |- | [[Макдоналд и Додс]] |- | [[Всички обичат Реймънд]] |- | [[4400]] |- | rowspan="11" | 2023 | [[Духове]] |- | [[Един от нас лъже]] |- | [[Декстър: Нова кръв]] |- | [[Огнена страна]] |- | [[Тод да ни е на помощ]] |- | [[Женени с деца]] |- | [[Право в сърцето]] |- | [[Семеен бюджет]] |- | [[Гаслит]] |- | [[Внимание: Отдел „Издирване“]] |- | [[Честни измамници: Обратно в играта]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Квантов скок (сериал)|Квантов скок]] |- | [[Черна писта]] |- | [[Любов (почти) перфектна]] |- | [[Дипломатът]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни сериали |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Джънго]] |- | 2019 | [[Горските мечоци]] |} === Сериали с нахсинхронен дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Уорнър Брос Анимейшън]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2012 | [[Младежка лига (сериал)|Младежка лига]] |- | [[Батман: Смели и дръзки]] |- | [[Зеления фенер: Анимационният сериал]] |- | [[Шаолински двубои]] |- | 2014 | [[Малки титани: В готовност!]] |- | rowspan="2" | 2017 | [[Justice League Action]] |- | [[Ди Си Суперхироу Гърлс]] |- | 2018 | [[Юникити]] |- | 2019 | [[Супергероините на DC]] |- | 2020 | [[Гръмотевичните котки: Тътен!]] |- | rowspan="2" | 2021 | [[Скуби-Ду и виж кой друг!]] |- | [[Том и Джери в Ню Йорк]] |- | rowspan="4" | 2022 | [[Малките шантави рисунки]] |- | [[Яба-Даба Динозаври]] |- | [[Дороти и вълшебникът от Оз]] |- | [[Аквамен - крал на Атлантида]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Батуийлс]] |- | [[Бъгс Бъни строители]] |- | [[Шантави рисунки-мисунки]] |- | 2024 | [[Мъници в Шантаверситета]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Студио Пълна драма]] |- | rowspan="3" | 2011 | [[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Световно турне Пълна Драма]] |- | 2012 | [[Пълна драма: Отмъщението на острова]] |- | rowspan="6" | 2014 | [[Кларънс]] |- | [[Доктор Пространствени джинси]] |- | [[Чичо Дядко]] |- | [[Шаолински хроники]] |- | [[Микселите]] |- | [[Пълна драма: Ол-старс]] |- | rowspan="4" | 2015 | [[Нинджаго]] |- | [[Ние, мечоците]] |- | [[Пълна драма: Остров Пакатеу]] |- | [[Пълна драма: Главоломна надпревара]] |- | rowspan="6" | 2016 | [[Реактивните момичета (сериал, 2016)|Реактивните момичета]] |- | [[Бен 10 (сериал, 2016)|Бен 10]] |- | [[Могъщите магимечове]] |- | [[Трансформърс: Роботи под прикритие]] |- | [[Супер новобранци]] |- | [[Нексо рицари]] |- | 2017 | [[OK, Кей О! Да бъдем герои!]] |- | rowspan="4" | 2018 | [[Ябълко и Луки]] |- | [[Крейг край реката]] |- | [[Островът на летния лагер]] |- | [[Туни Тюб]] |- | rowspan="4" | 2019 | [[Бакуган: Батъл Планет]] |- | [[Пълна драмарама]] |- | [[Трансформърс: Кибер-вселена]] |- | [[Виктор и Валентино]] |- | rowspan="2" | 2020 | [[Мао Мао: Герои на Чистото сърце]] |- | [[Гъбчовците]] |- | rowspan="4" | 2021 | [[Тафи]] |- | [[Господин Магу]] |- | [[Чудовищен плаж]] |- | [[Елиът от Земята]] |- | rowspan="2" | 2022 | [[Безкрайният влак]] |- | [[Ние, мечетата]] |- | rowspan="2" | 2023 | [[Нефритена броня]] |- | [[Подвизите на безстрашния принц Айвъндоу]] |- | 2024 | [[Хироу Инсайд]] |} {| class="wikitable" |+ [[Никелодеон]] / [[Nicktoons (Централна Европа)|Nicktoons]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2013 | [[Пале боец]] |- | [[Уинкс Клуб]] |- | 2015 | [[Опасния Хенри]] |- | 2017 | [[Котарачетата]] |- | rowspan="3" | 2018 | [[Къщата на Шумникови]] |- | [[Нела, принцесата рицар]] |- | [[Бюрото по магични въпроси]] |- | rowspan="18" | 2019 | [[Спондж Боб Квадратни гащи]] |- | [[Възходът на костенурките нинджа]] |- | [[44 котки]] |- | [[Искрица и Сияйница]] |- | [[АЛВИННН! и катеричоците]] |- | [[Хлебопатета]] |- | [[Приключенията на опасното хлапе]] |- | [[Добре дошли в Уейн]] |- | [[Приключенски град]] |- | [[Братовчеди завинаги]] |- | [[Отряд рицари]] |- | [[Мистикони]] |- | [[Мистериите на Хънтър Стрийт]] |- | [[Новаци (сериал)|Новаци]] |- | [[Заместникът]] |- | [[Пъстро пеперудено коте еднорог]] |- | [[Дорг ван Данго]] |- | [[Апчих]] |- | rowspan="5" | 2020 | [[Семейство Касагранде]] |- | [[Това е пони]] |- | [[Лего: Джурасик свят]] |- | [[Тайлър Пери представя „Младият Дилън“]] |- | [[Една щипка магия]] |- | rowspan="10" | 2021 | [[Дребосъчетата (сериал, 2021)|Дребосъчетата]] |- | [[Смърфовете (сериал, 2021)|Смърфовете]] |- | [[Лагер Корал: Младежките години на Спондж Боб]] |- | [[Поща Средновръх]] |- | [[Опасна сила]] |- | [[Шпиони (сериал, 2020)|Шпиони]] |- | [[Ловци на работа]] |- | [[Варварката и тролът]] |- | [[Драматичен клуб]] |- | [[Голди и старата банда]] |- | rowspan="10" | 2022 | [[Шоуто на Патрик Звездата]] |- | [[Големия Нейт]] |- | [[Трансформърс: Земна искра]] |- | [[Астронавтите]] |- | [[Кръстници вълшебници: Още по вълшебни]] |- | [[Злорд и семейство Ъндърууд]] |- | [[Стар Трек: Феномен]] |- | [[Зарибени!]] |- | [[Мистериите на Рок Айлънд]] |- | [[Ай Карли]] |- | rowspan="4" | 2023 | [[Монстър Хай (сериал)|Монстър Хай]] |- | [[Истинските Шумникови]] |- | [[Тя е Лей Лей]] |- | [[Сами и Радж: Във вихъра на времето]] |- | rowspan="2" | 2024 | [[Камък, ножица, хартия (сериал)|Камък, ножица, хартия]] |- | [[Зоки на планетата на Руби]] |- | | [[Лосбокс]] |} {| class="wikitable" |+ [[Ник Джуниър]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2018 | [[Кива го може]] |- | rowspan="7"| 2019 | [[Франки и Франк]] |- | [[Пес патрул]] |- | [[Аби Хачър фъзли хваща]] |- | [[Тайфата на Бека]] |- | [[Кафенето на Масленка]] |- | [[Готови за танц]] |- | [[Пламъчко и машините]] |- | rowspan="4"| 2020 | [[Загадките на Блу]] |- | [[Рибки гупи]] |- | [[Приключенията на Падингтън]] |- | [[Барбароните (сериал)|Барбароните]] |- | rowspan="3"| 2021 | [[Рогат отряд]] |- | [[Ай Ай, Сантяго]] |- | [[Голямото шоу на Бебе Акула]] |- | 2022 | [[Ана и приятели]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Малкият шеф-готвач]] |- | [[Мечето Многознайко]] |- | [[Бандата на Рабъл]] |- | 2024 | [[Дора (сериал)|Дора]] |- | | [[Малките чародейки]] |- | | [[Макс и Макси]] |- | | [[Прасето Пепа]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картунито (ТВ канал)|Картунито]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2021 | [[Кученцето Пат]] |- | [[Алиса и Луис]] |- | [[Кралски Щит]] |- | [[Страхотният Майк]] |- | rowspan="5" | 2022 | [[Кърт (сериал)|Кърт]] |- | [[Томас и приятели - с пълна пара напред!]] |- | [[Паячето Лукас]] |- | [[Шап-Шап и шапчовците]] |- | [[Мистър Бийн: Анимационният сериал]] |- | rowspan="3" | 2023 | [[Ела сред звездите]] |- | [[Жабокът и приятели]] |- | [[Лу и мъничетата]] |- | 2024 | [[Малкият, голям свят на Джесика]] |} {| class="wikitable" |+ [[Super7]] |- ! Година ! Заглавие |- | | [[Евър Афтър Хай]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни сериали |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2020 | [[Агент Бинки: А.С.Т.Р.О. агенти]] |- | [[ВИП Петс]] |- | 2021 | [[Мързелград]] |- | 2022 | [[Ну, погоди! Ваканция]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (анимационни сериали) |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="4" | 2009 | [[Самурай Джак]] |- | [[Животът и приключенията на Джунипър Лий]] |- | [[Бакуган: Бойци в действие]] |- | [[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]] |- | rowspan="3" | 2010 | [[Батман: Смели и дръзки]] |- | [[Остров Пълна драма]] |- | [[Герои: 108]] |} === Филми с нахсинхронен дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Уорнър Брос Анимейшън]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2017 | [[Супергероините на DC: Школата за супергерои]] |- | [[Батман: Филмът - Супергероините на DC се самообединяват]] |- | rowspan="4" | 2022 | [[Малки титани: В готовност! срещу Малките титани]] |- | [[Супергероините на DC: Интергалактически игри]] |- | [[Супергероините на DC: Галактическо чудо]] |- | [[Супергероините на DC: Контролирано съзнание]] |- | 2023 | [[Супергероините на DC: Герой на годината]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2020 | [[Ние, мечоците: Филмът]] |- | [[Бен 10 срещу Вселената: Филмът]] |} {| class="wikitable" |+ [[Картунито (ТВ канал)|Картунито]] |- ! Година ! Заглавие |- | 2023 | [[Томас и приятели: Мистерията в Опасната планина]] |} {| class="wikitable" |+ Филми |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="3" | 2011 | [[Муминтрол и преследването на кометата]] |- | [[Чебурашка (филм, 2010)|Чебурашка]] |- | [[Ронал Варварина]] |- | rowspan="3" | 2012 | [[Фреди Грозника]] |- | [[Нико и пътят към звездите]] |- | [[Лоте и тайната на лунните камъни]] |- | rowspan="5" | 2013 | [[Тор и легендата за Валхала]] |- | [[Гладиаторите на Рим]] |- | [[Кумба]] |- | [[Свободни птици]] |- | [[Нико 2: Малко братче - големи проблеми]] |- | rowspan="5" | 2014 | [[Крадци на ядки]] |- | [[Легендата за Оз: Завръщането на Дороти]] |- | [[Рицарят Ръждивко]] |- | [[Приказка за Коледната звезда]] |- | [[Уинкс: Мистерия от дълбините]] |- | rowspan="13" | 2015 | [[Снежната кралица]] |- | [[Бамзе и градът на крадците]] |- | [[Гнездото на дракона]] |- | [[Седмото джудже]] |- | [[Маймунджилъци (филм)|Маймунджилъци]] |- | [[Барби в рокендрол принцеса]] |- | [[Ваканцията на малкия Никола]] |- | [[Блинки Бил: Филмът]] |- | [[Мюн: Пазителят на Луната]] |- | [[Ой, къде изчезна Ной!]] |- | [[Капитан Саблезъб и съкровището на Лама Рама]] |- | [[Снежната кралица 2]] |- | [[Петсън и Финдъс - песен за панталонките]] |- | rowspan="6" | 2016 | [[Сестрите вампирки 2: Прилепи в стомаха]] |- | [[Барби: Специален отряд]] |- | [[Сава: Сърцето на война]] |- | [[Малкият рицар Тренк]] |- | [[Операция Арктика]] |- | [[Овца или вълк]] |- | rowspan="3" | 2017 | [[Снежната кралица 3: Огън и лед]] |- | [[Щъркелчето Ричард]] |- | [[Фантастичното пътешествие до Оз]] |- | rowspan="9" | 2018 | [[Гномчета вкъщи]] |- | [[Откраднатата принцеса]] |- | [[Две опашчици]] |- | [[Чаровният принц]] |- | [[Надалеч полети]] |- | [[Плоуи: Сам не ще летиш!]] |- | [[Невероятното пътешествие на гигантската круша]] |- | [[Капитан Шарки]] |- | [[Луис и извънземните]] |- | rowspan="6" | 2019 | [[Ману Бързолета]] |- | [[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]] |- | [[Белият зъб (филм, 2018)|Белият зъб]] |- | [[Лодките]] |- | [[Мисия Катманду]] |- | [[Светът на Марни]] |- | rowspan="3" | 2020 | [[Овца или вълк 2: Голям прас]] |- | [[Червената обувчица и седемте джуджета]] |- | [[Лео да Винчи: Мисия Мона Лиза]] |- | rowspan="3" | 2021 | [[Фабрика за сънища]] |- | [[Невероятното пътешествие на Солиман]] |- | [[100% Вълк]] |- | rowspan="6" | 2022 | [[Горските мечоци: Див свят]] |- | [[Ой, къде изчезна Ной! 2]] |- | [[Оглитата: Добре дошли в Смърделград]] |- | [[Елфи в кухнята: Печено-сторено]] |- | [[Капитан Саблезъб и Магическият диамант]] |- | [[Мармадюк (филм, 2022)|Мармадюк]] |- | rowspan="12" | 2023 | [[Тайният свят на Финик]] |- | [[Моята непослушна фея]] |- | [[Циркът на Ела]] |- | [[Снежната кралица и принцесата]] |- | [[Горските мечоци: Завръщане на Земята]] |- | [[Детектив Чинк и Златният кошер]] |- | [[Щъркелчето Ричард 2: Тайната на Великият камък]] |- | [[Ласи: Едно невероятно приключение]] |- | [[НЛО в главата]] |- | [[Момчето и чаплата]] |- | [[Маша и Мечока: Легендата за 12-те месеца]] |- | [[Маша и Мечока: Обичам сватби]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Неразделните]] |- | [[Легенда за пеперудите]] |- | [[Героите на джунглата 2: Около света]] |- | [[Горските мечоци: Пазителите]] |} {| class="wikitable" |+ [[Никелодеон]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="2" | 2019 | [[Бикслър Хай: Детектив до край]] |- | [[Късметлия]] |- | 2022 | [[Коледа с Шумникови]] |- | 2023 | [[Монстър Хай: Филмът]] |- | 2024 | [[Тъндърмен се завръщат]] |- | | [[Момчето, което извика върколак]] |- | | [[Рагтайм (филм)|Рагтайм]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2007 | [[Кирику и дивите животни]] |- | 2008 | [[Лисицата и детето]] |- | rowspan="5" | 2010 | [[Наусика от Долината на вятъра]] |- | [[Подвижният замък на Хоул (филм)|Подвижният замък на Хоул]] |- | [[Моят съсед Тоторо]] |- | [[Доставките на Кики]] |- | [[Лапута: Замъкът в небето]] |- | rowspan="2" | 2011 | [[Истинската история на котарака в чизми]] |- | [[Уинкс: Вълшебно приключение]] |- | 2012 | [[Отнесена от духовете]] |- | | [[Поньо от скалата край морето]] |} {| Class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (документални филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Светът на океаните 3D]] |} === Филми с войсоувър дублаж === {| class="wikitable" |+ [[Фокс (България)|Фокс]] |- ! Година ! Заглавие |- | rowspan="26" | 2021 | [[Хелбой 2: Златната армия]] |- | [[10 неща, които мразя у теб]] |- | [[Годзила (филм, 1998)|Годзила]] |- | [[Бели мадами]] |- | [[Кларис]] |- | [[Определено, може би]] |- | [[Маями Вайс]] |- | [[Приятелю, Тед]] |- | [[Похитителите на изчезналия кивот]] |- | [[Индиана Джоунс и храмът на обречените]] |- | [[Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход]] |- | [[Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп]] |- | [[Добрият пастир]] |- | [[Нощен ловец (филм, 2018)|Нощен ловец]] |- | [[Цялото кралско войнство (филм, 2006)|Цялото кралско войнство]] |- | [[Истината (филм)|Истината]] |- | [[Ромео и Жулиета (филм, 2013)|Ромео и Жулиета]] |- | [[Точната бройка]] |- | [[Ергенско парти]] |- | [[Летящ дракон, скачащ тигър]] |- | [[Перфектно убийство]] |- | [[Полицейска академия]] |- | [[Полицейска академия 2: Тяхното първо назначение]] |- | [[Полицейска академия 3: Отново в академията]] |- | [[Полицейска академия 4: Градски патрул]] |- | [[Полицейска академия 5: Мисия в Маями]] |- | rowspan="18" | 2022 | [[Полицейска академия 6: Град под обсада]] |- | [[Полицейска академия 7: Мисия в Москва]] |- | [[Влюбеният Шекспир]] |- | [[Интернешънъл (филм)|Интернешънъл]] |- | [[Таткова градина]] |- | [[Аполо 13 (филм)|Аполо 13]] |- | [[Мравката Z]] |- | [[Ранго]] |- | [[Семейство Флинтстоун (филм)|Семейство Флинтстоун]] |- | [[Флинтстоун 2: Да живее Рок Вегас]] |- | [[Пътят към Невърленд]] |- | [[Бетовен (филм)|Бетовен]] |- | [[Алвин и чипоносковците]] |- | [[Алвин и чипоносковците 2]] |- | [[Алвин и чипоносковците 3: Чипо-Крушение]] |- | [[Алвин и чипоносковците: Голямото чипоключение]] |- | [[Деца шпиони 3D: Краят на играта]] |- | [[Ани (филм, 2014)|Ани]] |- | rowspan="4" | 2023 | [[Чудовище в Париж]] |- | [[Фантастичният господин Фокс]] |- | [[Деца шпиони]] |- | [[Деца шпиони: Островът на изгубените мечти]] |- | rowspan="4" | 2024 | [[Пиратите! Банда неудачници]] |- | [[Ловен сезон]] |- | [[Ловен сезон 2]] |- | [[Ловен сезон 3]] |} {| class="wikitable" |+ Игрални филми |- ! Година ! Заглавие |- | 2009 | [[Заместничката]] |- | rowspan="23" | 2010 | [[Мендел (филм)|Мендел]] |- | [[Радио пирати]] |- | [[Мая, каменното лице]] |- | [[Право в Небесата]] |- | [[Бандата на Йонсон в сребърната мина]] |- | [[Бандата на Йонсон в цирка]] |- | [[Семейство Крумборг]] |- | [[Семейство Крумборг 2: Приключения в галоп]] |- | [[Семейство Крумборг 3: Страхотната идея на татко]] |- | [[Семейство Крумборг 4: Помощникът на Дядо Коледа]] |- | [[Бандата на Йонсон: Големият удар]] |- | [[Коледна бъркотия]] |- | [[Светът и плъхът]] |- | [[Безстрашната Фрида]] |- | [[Светът на Карла]] |- | [[Колите на татко]] |- | [[Черната Мадона (филм)|Черната Мадона]] |- | [[Силен като лъв]] |- | [[Последният викинг]] |- | [[Фроде и неговата банда]] |- | [[Стари муцуни в нови коли]] |- | [[Златните рогове]] |- | [[Десетте живота на котарака Титаник]] |- | rowspan="3" | 2019 | [[Агата и истината за убийството]] |- | [[На Шейсет]] |- | [[Лида Баарова: Метресата на дявола]] |- | rowspan="10" | 2020 | [[Ченгета в действие]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте 2]] |- | [[Гледай си работата, Гьоте 3]] |- | [[Мери, кралицата на Шотландия]] |- | [[Фабрика за мечти (филм)|Фабрика за мечти]] |- | [[В зимен капан]] |- | [[Посещението на един инспектор]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: Коледа в стил "Мърдок"]] |- | [[Четирима мъже и една банка]] |- | rowspan="4" | 2021 | [[Агата и проклятието на Ищар]] |- | [[Агата и среднощните убийства]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: Имало едно време за Коледа]] |- | [[Криминалните случай на Мърдок: У дома за празниците]] |- | 2023 | [[Мис Фишър и криптата на сълзите]] |} {| class="wikitable" |+ Анимационни филми |- ! Година ! Заглавие |- | 2010 | [[Тролове и гноми: Тайната стая]] |- | 2012 | [[Клечко попада в приключение]] |- | 2015 | [[Плоди: Полицейската кола]] |- | 2017 | [[Малкият дракон Кокосчо]] |- | 2018 | [[Фантастика: Приключенията на горските мечоци]] |- | 2019 | [[Принцесата и дракона]] |- | 2020 | [[Баяла: Магическо приключение]] |- | rowspan="7" | 2023 | [[Горските мечоци: Голямата циркова тайна]] |- | [[Горските мечоци: Голямото смаляване]] |- | [[Горските мечоци: Мистична зима]] |- | [[Горските мечоци: Завръщане в миналото]] |- | [[Горските мечоци: На помощ]] |- | [[Братята Коледа]] |- | [[Миа и аз: Героят на Сентопия]] |- | | [[Табалуга]] |} {| class="wikitable" |+ Студио 1 + 1 (филми) |- ! Година ! Заглавие |- | 2007 | [[Пророчеството на Алхамбра]] |- | | [[Пом Поко]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.profilms.bg/|Официален уебсайт на „Про Филмс“}} [[Категория:Медийни компании в София]] [[Категория:Звукозаписни компании в София]] [[Категория:Основани в България през 2005 година]] icnfo2db1nm9y7yysaj7g0zqm5oa8ph 0 804735 12214264 12031106 2024-04-25T16:46:21Z Luxferuer 25980 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{личност|учител}} '''Христо Попмарков''' (изписване до 1945 година: '''Христо попъ Марковъ''') е [[Българи|български]] [[учител]], родом от [[Копривщица]], първият гражданин на града, избран за кмет непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] на 29 декември 1877 година, с мандат 14 януари 1878 – 1879 г. Избран е на общо събрание на гражданите, свикано от руското командване, провело се в сградата на [[Жив музей (Копривщица)|Класното училище „Св. св. Кирил и Методий“]].<ref>Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Иван Врачев. Освобождението на Централното Средногорие и Копривщица през 1877 – 1878 година. София. ОФ. 1980. с. 189 – 191</ref> Живее в [[Маркова къща (Копривщица)|Марковата къща]], преди да отиде да учителства в [[Свиленград]] като главен даскал.<ref>Svilengrad24.info. [Https://svilengrad24.info/archives/7972 Потомък на даскал Христо Попмарков игра шах с ромчета.] Посетен на 29 март 2022</ref> == Биография == Христо Попмарков е ученик и последовател на [[Найден Геров]] и [[Йоаким Груев]] от училището „Св. Св. Кирил и Методий“ в град [[Пловдив]]. Още с идването си през 1847 г. в българската община в [[Свиленград|Мустафа паша]] той реформира училището по образец на пловдивското, като постепенно го превръща в [[класно училище|класно]] и познато като „[[Начално училище „Христо Попмарков“|Червеното училище]]“.<ref>Registarnauchilishtata.com. [Https://registarnauchilishtata.com/ну-христо-попмарков-свиленград Начално училище „Христо Попмарков“, град Свиленград.] Посетен на 29 март 2022</ref> Реформите са извършени и приложени по време на престоя му до 1856 г. в града, като той въвежда изучаването на много нови учебни дисциплини в училището: българска граматика и история, обща история, богословие, землеописание, алгебра, физика, геометрия, анатомия, физиология, турски и френски език. Годишните изпити са публични и се провеждат пред присъстващи родители и гости на училището.<ref name="visitsvilengrad.com">Visitsvilengrad.com. [https://visitsvilengrad.com/?page_id=161 Училище „Христо Попмарков“.] Посетен на 27 март 2022</ref> Под влияние на гръцкия владика в Свиленград било учредено и гръцко училище. То се помещавало в същата сграда на „Червеното училище“. Учителят Ал. Пападопулос правел всичко по силите си, за да превърне средищното училище в гръцко, но се натъкнал на съпротивата на Христо Попмарков, на общинарите и местните жители.<ref>Hristopopmarkov.org. [https://hristopopmarkov.org/?page_id=94 История на училището.] Посетен на 12 април 2022</ref> На 1 март 1870 г. Христо Попмарков участва в основаването на [[Народно читалище „Просвета – 1870“|народно читалище „Звезда“]], на 5 юли 1870 г., също поместено в сградата на училището.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=mT-lDRWVdPc | заглавие = Откриване и освещаване на паметна плоча по случай 150-годишнината на читалището | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Народно читалище „Просвета“ – 1870 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В Свиленград е открито и първото девическо училище в града. В широката културна и просветна дейност на учителя свой принос имат и колегите му Мария Григорова, [[Иван Вазов]] и [[Петър Станчов]].<ref name="visitsvilengrad.com"></ref> В бележка под линия редакторът на „[[Юбилеен сборник по миналото на Копривщица]]“ споделя, че Грую Генчов изказва предположение за псевдонима „Бачко“, редактор на копривщенския ръкописен вестник [[Тръба (вестник)|„Тръба“]]. В Копривщица по това време живеела някоя си баба Немирка, дошла в града от [[Букурещ]]. Нейният син прекарва известно време в града и има съмнение, че той е редактора на вестника. В същия коментар се упоменава, че близък до редакцията на вестника е и възрожденският учител Христо Попмарков,<ref> [[Евтимий Сапунджиев|Сапунджиев, Е.]], съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Неиздадени материали по миналото Копривщица“. Т I. с 563. 1926 г.</ref> учителствал в селото до 1862 г.<ref>{{cite book | title = Сто видни копривщенци | last = Каблешкова | first = Раина | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2017 | edition = | publisher = Студио 18 | location = | isbn = 978-619-7249-17-0 | doi = | pages = 51 – 52 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В зимните дни в края на 1877 г. заловените турци са запряни в бившия конак. За осигуряването на бъднините на селището, след църковна служба руските освободители свикват гражданството на Копривщица за избиране на общинско управление. За първи кмет на града е избран уважаваният от всички възрожденски учител Христо Попмарков.<ref>[[Светлана Мухова]], Иван Шаеков. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Ефект Адвъртайзинг. 2018 г. ISBN 978-619-90794-2-3</ref> == Семейство и смърт == По време на съществуването на Домакинското училище в Копривщица, Христо Попмарков се жени за дъщерята на учителката Елисавета. След избирането за градски кмет скоро обаче той слага край на живота си. Съпругата му се преселва заедно с децата и майка си Елисавета в родния си град Пловдив.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | заглавие = Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Доросиев | първо_име = Лука | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1926 | труд = | издател = 20 Априлъ 1876 | формат = | страници = 378 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Признание == В град Свиленград една улица и училището се наричат „Христо Попмарков“.<ref name="visitsvilengrad.com"></ref> == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Образование|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Попмарков, Христо}} [[Категория:Български просветни дейци от Тракия]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Читалищни дейци от Копривщица]] [[Категория:Култура в Копривщица]] [[Категория:Кметове на Копривщица]] [[Категория:Култура в Свиленград]] [[Категория:Ученици на Найден Геров]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Починали в Копривщица]] [[Категория:Директори на училища]] [[Категория:Главни учители на средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)]] [[Категория:Български самоубийци]] [[Категория:Ученици на Йоаким Груев]] c9c3t2onpprvbb3njunk1zdp1r48ijm 0 804955 12214602 11993986 2024-04-26T00:26:08Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|починал=пр. 1248|роден=ок. 1170|описание=господар на Масино, Албицате, Безнате и Чизлаго|баща=[[Руджеро Висконти]]|майка=Гариция|съпруга=Берта Пировано|потомство=[[Отоне Висконти|Отоне]]<br>Ацоне<br>[[Андреото Висконти|Андреото]]<br>Обицо<br>Беатриче<br>Уберто<br>Гаспаре<br>Пиетро}} '''Уберто Висконти''' ({{Lang|it|Uberto Visconti}}; * ок. 1170,<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/Uberto-Visconti-Signore-di-Massino-Albizzate-e-Besnate/6000000002188005888|заглавие=Uberto Visconti, Signore di Massino, Albizzate e Besnate|автор=geni.com|достъп_дата=2 април 2022}}</ref> † пр. [[1248]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BaY8DwAAQBAJ&pg=PA14&dq=uberto+visconti&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwiUxvTT2-HhAhWMyqQKHea0CUUQ6AEIPDAE#v=onepage&q=uberto%20visconti&f=false|заглавие=I Testamenti dei Cardinali: Antonio Eugenio Visconti (1713-1788)|страници=14|достъп_дата=30 март 2022}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti1.html|заглавие=Visconti|автор=http://genealogy.euweb.cz/|достъп_дата=30 март 2022}}</ref>) е италиански [[Аристокрация|благородник]], [[феодал]] и господар на [[Масино Висконти|Масино]], [[Албицате]], [[Безнате]] и [[Чизлаго]]. Въпреки че има следи от Ерипрандо Висконти, починал през 1037 г., Уберто е считан за основоположник на династията на [[Списък на владетелите на Милано|господарите на Милано]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=b6b-CgAAQBAJ&pg=PT46&dq=uberto+visconti+capostipite&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwi_qf-D-uHhAhUGLewKHS7-Ah4Q6AEIMzAC#v=onepage&q=uberto%20visconti%20capostipite&f=false|заглавие=Le strade del mistero di Milano|автор=Francesca Belotti|достъп_дата=30 март 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=u_o-AQAAMAAJ&q=uberto+visconti+capostipite&dq=uberto+visconti+capostipite&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwi_qf-D-uHhAhUGLewKHS7-Ah4Q6AEITTAH|заглавие=I maggiori dei Visconti: signori di Milano|автор=Gerolamo Biscaro|достъп_дата=30 март 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archiviodistatomilano.beniculturali.it/getFile.php?id=990|заглавие=Archivio di Stato di Milano|достъп_дата=30 март 2022|архив_дата=2022-04-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220409022430/https://www.archiviodistatomilano.beniculturali.it/getFile.php?id=990}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BaY8DwAAQBAJ&pg=PA14&dq=uberto+visconti&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwiUxvTT2-HhAhWMyqQKHea0CUUQ6AEIPDAE#v=onepage&q=uberto%20visconti&f=false|заглавие=I Testamenti dei Cardinali: Antonio Eugenio Visconti (1713-1788)|автор=|език=it|достъп_дата=2 април 2022}}.</ref> == Произход == Той е син на [[Руджеро Висконти]] (* ок. 1130 † сл. 1189), консул на [[Милано]] през 1172 г. и [[подест]] на [[Бергамо]] през 1189 г., и на съпругата му Гариция (* 1155 † ?). Брат е на [[Ерипрандо Висконти]], [[епископ]] на [[Верчели]] (1208), [[архиепископ]] на Милано (1212).<ref name=":0" /><ref name=":1" /> [[Висконти]] са господари на [[Масино Висконти|Масино]] – стратегически разположено място по височините на запад от [[Лаго Маджоре|езерото Маджоре]] и река [[Тичино]]. През XII век са споменати като [[Васал|васали]] на [[Архиепископ|архиепископа]]. Семейството получава името си от [[Латински език|латинското]] ''vice comitis'', което означава: ''vice (''онзи, който представя) и ''comites'' (с теб), т.е. означава онзи, който е бил с някого, т.е. императорът за Висконти. Често срещани в стари документи са двама предци на това семейство: Ерипранд (Херипранд)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.es/books?id=VldfAAAAcAAJ&hl=es&pg=PA1#v=onepage&q=Eriprando%20Visconti%201037&f=false|заглавие=Ritratti Dei Visconti Signori di Milano con le loro Vite tratte dalla Storia delle Famiglie celebri Italiane|автор=|език=it|достъп_дата=7 mai 2019}}.</ref> Висконти и Валдерик Висконти (863 г.).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archiviodistatomilano.beniculturali.it/getFile.php?id=990|заглавие=Visconti _sec. XII … sec. XV_|автор=Cannata|език=it|достъп_дата=7 mai 2019|архив_дата=2021-06-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210611223752/https://www.archiviodistatomilano.beniculturali.it/getFile.php?id=990}}.</ref> Вероятно Висконти са едно от семействата на ''capitanei'', на които архиепископ Ландолф (979 – 998) дава владения, наречени ''caput plebis''. Свързаната с това документация е от 1157 г. и изглежда, че Висконти са държали Капитанство Марлиано (днес [[Мариано Коменсе]]). Те получават преди 1070 г. държавната длъжност на [[виконт]], която бързо става наследствена за всичките им мъжки наследници. Функцията на виконтите или викариите на графа е свързана с приемането на [[Герб|герба]], изобразяващ усойница, поглъщаща дете и който все още се намира на герба на Община Милано. Семейството скоро е разделено на няколко клона, някои от които са инвестирани с владения, отдалечени от [[Милано]]. Клонът, от който идват господарите на Милано, произлиза от Уберто. == Биография == Семейство [[Дела Торе]] го упреква в липса на религиозно чувство по време на консисторията на папа [[Климент IV]] във [[Витербо]] с единствената цел да предотврати избирането на сина му [[Отоне Висконти|Отоне]] за архиепископ на Милано <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/visconti/|заглавие=Viscónti nell'Enciclopedia Treccani|автор=|език=it|достъп_дата=7 mai 2019}}.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.es/books?id=VldfAAAAcAAJ&hl=es&pg=PA1#v=onepage&q=Eriprando%20Visconti%201037&f=false|заглавие=Ritratti dei Visconti signori di Milano, con le loro vite tratte dalla ...|достъп_дата=30 март 2022}}</ref> == Брак и потомство == ∞ за Берта Пировано, от която има шест или седем сина и една дъщеря:<ref name=":1" /><ref>Pompeo Litta, ''Famiglie celebri di Italia. Visconti di Milano'', Milano, 1832.</ref> * [[Отоне Висконти]] (* 1207 в [[Инворио]], † 8 август 1295 в [[Киаравале]]), [[архиепископ]] на Милано (1262–1295), [[Списък на владетелите на Милано|''господар на Милано'']] (1277–1278 и 1282 - 1287), пръв представител на [[Висконти]] в [[Милано]]. * Ацоне Висконти († 1262) * [[Андреото Висконти]] (неизв.), баща на [[Теобалдо (или Тибалдо) Висконти|Теобалдо Висконти]], дядо на [[Матео I Висконти]] – ''господар на Милано'' * Обицо Висконти († сл. 1266), господар на [[Масино Висконти|Масино]], юридически консул на Милано (1266); ∞ за Фиорина, дъщеря на Руфино Мандели и Алдезия Пиетрасанта, от която има един син. * Беатриче Висконти, ∞ за Еджидио, граф на [[Кортенова]] * Уберто Висконти, епископ на [[Вентимиля]] * Гаспаре Висконти († сл. 1248), [[подест]] на [[Оледжо|Олежо]] (1248), родоначалник на следните семейства: Господари на [[Касано Маняго]] (изчезнали през 19 век), Господари на [[Йераго кон Ораго|Йераго]] (изчезнали през 1715 г.), Виконти на [[Безнате]] (изчезнали през 1715 г.), Виконти на [[Галарате|Крена]] (изчезнали през 1722 г.), Господари на [[Гропело Кайроли|Гропело]] (изчезнали през 1598 г.), Графове на Карбонара (изчезнали през 1693 г.), Графове и господари на [[Фонтането д'Агоня|Фонтането]] (изчезнали през 1887 г.), Господари на [[Албицате]] (изчезнали през 1633 г.), Висконти Боромео, графове на [[Фаняно Олона|Фаняно]] (изчезнали през 1564 ф.), Висконти Боромео Арезе, графове на [[Бребия]] (изчезнали през 1750 г.) * Пиетро Висконти == Вижте също == * [[Висконти]] * [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Uberto Visconti|124262206}} {{Портал|Биографии|Италия|История}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Починали през 13 век]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Висконти]] ku6np3kp27zhi05mybi0w7m50ljxb4n 0 805280 12214604 11760950 2024-04-26T00:26:32Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Маркграфство Дзибело |официално-име = Marchesato di Zibello |статут = васално на [[файл:Arms of the House of Sforza.svg|20px|border]] [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и впоследствие на<br />[[File:Flag of the Duchy of Parma.svg|20px|border]] [[Херцогство Парма|Херцогство Парма и Пиаченца]] |герб = Coat of arms of the House of Pallavicino.svg |местоположение = StatoPallavicino.jpg |местоположение-лег = |начало = [[1459]] |край = [[1802]] |континент = [[Западна Европа]] |столица = [[Дзибело]] |най-голям град = |език = [[латински език]], [[италиански език]] |неофициален-език = местен [[диалект]] |религия = [[Католицизъм]] |площ-общо = ок. 23 |площ-год = [[18 век]] |население-оценка = ок. 1500 |население-оценка-година = [[18 век]] |управление = [[Абсолютна монархия]] ([[Маркграф|маркграфство]]) |длъжност1 = Маркграф |управляващ_длъжност1 = [[Джанфранческо Палавичино|Джован Франческо Палавичино]] <small>(първи)</small> |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1459 - 1497 |управляващ_длъжност1a = [[Алесандро Палавичино ди Дзибело]] <small>(последен)</small> |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1585  |валута = [[Монетен двор|монета]] на [[Миланско херцогство]] и на [[Херцогство Парма]] |p1 = [[Държава Палавичино]] |flag_p1 = Coat of arms of the House of Pallavicino.svg |s1 = [[Първа френска република]] ([[френски консулат|консулат]]) |s2 = [[Херцогство Парма|Херцогство Парма и Пиаченца]] от 1815 г. |flag_s1 = Flag of France.svg |flag_s2 = Flag of the Duchy of Parma.svg |днес_част = {{Скриване||{{ITA}}}} }} '''Маркграфство Дзибело''' ({{Lang|it|Marchesato di Zibello}}) е малка държава, [[Имперски феоди|имперски феод]], управлявано от [[1459]] до [[1802|1802 г.]] от кадетски клон на фамилията [[Палавичини|Палавичино]], с период на управление от семейство [[Рангони]] ([[1530]] - [[1630]]). Стратегическата му позиция в Западен Долен район на [[Парма (провинция)|Парма]], притиснато между [[Държава Палавичино]], [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и [[Херцогство Парма|Херцогство Парма и Пиаченца]], гарантира оцеляването му в сравнение с другите кадетски линии на династията. [[Джанфранческо I Палавичино|Джанфранческо I]] – най-малкият син на [[Роландо Великолепни]] пренарежда структурата на Дзибело с изграждането на замъка, крепостните стени и двореца. През 1530 г. започва сериозен спор между маркизите и сем. Рангони – придобити роднини, които държат феода в продължение на един век. Когато потомците на Джован Франческо се завръщат, те управляват малката държава чак до окупацията на [[Наполеон I|Наполеон]]. [[Палавичини#Палавичино от Дзибело|Палавичино от Дзибело]] все още съществуват. <ref>''Zibello'', p. 6</ref> == История == След смъртта на [[Роландо Великолепни]] през [[1457]] г. някои кадетски линии на [[Палавичини|Палавичино]] предявяват претенции за притежанието на малкия, но изключително добре позициониран [[феод]] [[Дзибело]]. [[Списък на владетелите на Милано|Миланският херцог]] [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] (* 1450, † 1466) трябва да се намеси и да одобри избора на Джован Франческо – последният син на покойния маркиз.<ref>''Zibello'', p. 22</ref> Имението е наистина малко, обитавано от 441 човека с площ от 10 кв. мили, но по политически и търговски причини (около древния замък, впоследствие разрушен, функционират занаятчии, ханове, пекари и опитни месари) е ожесточено оспорвано през вековете от вътрешни и външни представители на феодалното семейство.<ref>Soliani, p. 24</ref> [[Файл:Palazzo_Pallavicino_(Zibello)_-_facciata_2019-06-18.jpg|мини| Дворец „Палавичино“ в Дзибело|ляво|243x243пкс]]Първият маркиз на [[Дзибело]] управлява малката държава добре, заслужавайки признателността на своите поданици: той ремонтира крепостта, като ѝ придава и характер за живеене. Представителите на рода [[Палавичини|Палавичино]] отсядат за кратко в селището, предпочитайки [[Бусето]] и преди всичко луксозния и [[Барок|бароков]] дворец в [[Парма]], поръчан през [[1646|1646 г.]] от Алфонсо Палавичино. След разрушаването на крепостта пред нея е построена величествената сграда с [[портик]] с прилежащ театър, където обикновено живеят регентите и където е базирана изпълнителната и съдебната власт. [[Готическа архитектура|Късноготическата]] църква „Свети Гервазий и Протазий“, осветена през [[1612]] г. по времето на сем. [[Рангони]], служи като палатински параклис и място за погребение на благородниците.<ref>''Emilia-Romagna'', p. 245</ref>[[Файл:Chiesa_dei_Santi_Gervasio_e_Protasio_(Zibello)_-_facciata_2_2019-06-18.jpg|мини| Църква „Свети Гервазий и Протазий“ в Дзибело|ляво|243x243пкс]]Малката сеньория включва освен главното селище Дзибело също и местностите Пиеве Алтавила, Санта кроче и Рагацола. То преминава от [[Свещена Римска империя|имперска]] защита към тази на новото [[Херцогство Парма|Херцогство Парма и Пиаченца]], желано от [[Павел III|папа Павел III]] за неговия син [[Пиер Луиджи II Фарнезе|Пиер Луиджи Фарнезе]]. От религиозна гледна точка е част от [[Диоцез|Диоцеза]] на [[Фиденца]]. Горчивите вътрешни спорове обаче предизвикват обсадата от [[1515]] г., разрушаването на крепостта и градските стени, издигнати от Джован Франческо, и дори разделянето на феода между братята Роландо и Бернардино.<ref>Soliani, p. 60</ref> През [[1530|1530 г.]] Палавичино, изтощени от раздора между малкото наследници, трябва да предадат маркграфството на [[Гвелфи и гибелини|гвелфските]] роднини от [[Модена]] [[Рангони]], правнуци на [[Джерардо Рангони]]: Джулио I е официално инвестиран с Дзибело през [[1546]] г. от Пармския херцог Пиер Луиджи Фарнезе. Семейство Рангони управлява територията в продължение на един век, като се интересува много малко от нея, но като внимава да поема феодалните доходи. През [[1630]] г. Палавичино се завръщат в лицето на [[Александър Палавичино ди Дзибело|Александър I]], племенник на Уберто. Те също се посвещават малко на благосъстоянието на държавата, но успяват да управляват, единствени в групата, до началото на XIX век.<ref>Soliani, p. 65</ref> Последните суверенни маркизи – Антонио Франческо (+ 1807) и Анна оставят Дзибело на французите през [[1802]] г. Техният син Алесандро (III) († 1831), женен за Витория [[Дория Ланди Памфили|Дориа Ланди Памфили]], продължава все още съществущата кадетстка линия. Предишното владение, след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през [[1815|1815 г.]], е включено в [[Херцогство Парма]].<ref>''Zibello'', p. 45-47</ref> == Маркизи на Дзибело (1459 – 1802) == {| class="wikitable" | width="220" | '''Име'''<ref>Seletti, p. 218</ref> | width="200" | '''Период''' | width="250" | '''Съпруга''' |'''Забел.''' |- | [[Джанфранческо I Палавичино|Джован Франческо I Палавичино]] | [[1459]] - [[1497]] | Джакома Брандолини | |- | Федерико Палавичино | [[1497]] - [[1502]] | Клариче [[Маласпина]], [[Регент|регентка]] (1502-1514[[1502|)]] | |- | Джован Франческо II Палавичино | [[1502]] - [[1514]] | умира през август 1514 г. | |- | Джован Лодовико Палавичино | [[1514]] - [[1515]] | Иполита [[Палавичини|Палавичино]], сестра на Джован Франческо II | |- | Бернардино Палавичино | [[1515]] - [[1526]] | Катерина де' Буфети |Управлява заедно с брат си Роландо |- | Роландо Палавичино | [[1515]] - [[1529]] | Домитила Гамбара |Дели феода с брат си Бернардино |- | Уберто Палавичино | [[1529]] - [[1531]] | Еуфросина [[Висконти]], Джована [[Гонзага|Гондзага]] |Отстъпва държавата на сем. [[Рангони]]. Умира през 1583 г. |- | Джулио I Рангони | [[1531]] - [[1583]] | Лучия Скоти |управлява заедно с брат си Палавичино ([[1530]] - [[1570]]); те са синове на Лудовико Рангони и Барбара Палавичино – дъщеря на Роландо |- | Лодовико II Рангони | [[1583]] - [[1601]] | Бианка Рангони, внучка на Арджентина Палавичино – дъщеря на Федерико |син и наследник на Джулио I Рангони |- | Юлий II Рангони | [[1601]] - [[1630|1630 г]] | Отавия [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] ди Латера |син на Лудовико II Рангони, Палавичино поемат Дзибело |- | Александро I Палавичино | [[1630]] - [[1645|1645 г]] | Лавиния Фарнезе, Франческа [[Сфорца]], Пантазилея Гаетани |Племенник на Уберто |- | Чиро Палавичино | [[1645]] - [[1672|1672 г]] | Маргарита [[Маласпина]] |управлява с братовчед си Алфонсо |- | Алфонсо Палавичино | [[1645]] - [[1679|1679 г]] | Анна Ариберти |син на Алесандро I |- | Александро II Палавичино | [[1679]] - [[1749|1749 г]] | Аделаида Фугер фон Кирхберг унд Вайсенхорн |син на Алфонсо |- | Уберто Рануцио Палавичино | [[1749]] - [[1775|1775 г]] | Анна Ангуисола |син на Алесандро II |- | Антонио Франческо Палавичино | [[1775]] - [[1802|1802 г]] | Анна Тараскони |син на Уберто Рануцио Последен суверен маркиз на Дзибело. |- |} == Вижте също == {{колони|2| * [[Палавичини]] * [[Рангони]] * [[Държава Палавичино]] * [[Графство Ауция]] * [[Стари италиански държави]] * [[Херцогство Парма]] * [[Дзибело]] }} == Източници == === Библиография === * AA. VV., ''Emilia-Romagna'', Touring Club Italiano, Milano 1998. * AA. VV., ''Zibello. La storia, la gente, le opere, le tradizioni'', ed. locale, Zibello 1985. * Emilio Seletti, ''La città di Busseto, capitale un tempo dello Stato Pallavicino'', Bortolotti, Milano 1883. * Carlo Soliani-G.A. Allegri-P. Capelli, ''Nelle terre dei Pallavicino. Il feudo di Zibello e i suoi signori tra XV e XVIII secolo'', editrice Benedettina, Parma 1990. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Marchesato di Zibello|124246215}} {{Портал|Италия|История}} {{СОРТКАТ:Държава Палавичино}} [[Категория:Палавичини| ]] pvv7mcvqi8oba628eqsd63andemwdje 0 806532 12214623 11484105 2024-04-26T00:41:59Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Лоджия „Озии“ | местно име = Loggia degli Osii | картинка = | картинка-описание = Фасадата на лоджията | надморска височина = | вид = | страна = Италия | населено място = [[Милано]] | архитект =Ското от Сан Джиминяно | тип на сградата = | архитектурен стил = [[готика|готически]] | фасади = | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = 13 век<br>1316 г. преустройство<br>1904 г. реставрация | технически параметри = | етажи = | височина = | площ = | адрес = пл. „Мерканти“ №9 | собственик = частен | съвременен статут = | сайт = }} '''[[Лоджия]] „Озии“''' ({{Lang|it|Loggia degli Osii}}, Лоджа дели Óзии) е историческа сграда в град [[Милано]], [[Северна Италия]]. Намира се в централната част на града, на площад „[[Пиаца Мерканти|Мерканти]]“, срещу [[Палацо дела Раджоне (Милано)|Палацо дела Раджоне]]. Тя е едно от най-значимите свидетелства за [[Средновековна комуна|средновековната Комуна]] Милано, която напомня във формите и елегантността си за функциите, за които е създадена. == Произход и функция == [[Файл:Visconti, Matteo Magno.jpg|ляво|мини|218x218px|Матео I Висконти]] Сградата е издигната при [[подест]] [[Олдрадо да Тресено]] ([[13 век|XIII век]]) на място – собственост на благородническото миланско семейство Озии. Тя дължи името си именно на това семейство, което я строи като свой дом и на което е поверена задачата да събере средства за даване на отпор на [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]]. Сигурно е, че от средата на XIII век тя е неразделна част от комплекса на Бролето Нуово<ref name=":0">Милано е имал три [[Бролето|бролета]], т.е. оградени зони, където са се провеждали градските събрания и правораздаването. Най-старото е Старото Бролето (''Broletto Vecchio)'', граничещо с архиепископията и [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], по-късно преобразувано на [[Кралски дворец в Милано|Кралски дворец]], който е седалище на кметството до 1251 г. Второто, наречено „Ново Бролето“ (''Broletto Nuovo)'' или Палат на разума, е седалище на кметството от 1251 до 1786 г. Третото, наречено „Най-ново Бролето“ (''Nuovissimo)'', бивш [[Дворец „Карманьола“]], е седалище на кметството от 1786 до 1861, когато общинските служби са преместени в [[Дворец „Марино“]] където са и днес.</ref>. На 4 юни 1252 г. е съставен акт „super lobia que fuit de Osiis, in brolieto novo comunis“. Преустроена е през [[1316]] г. по заповед на [[Синьория Милано|господаря на Милано]] [[Матео I Висконти]] в черен и бял [[мрамор]] като седалище на Дружеството на справедливостта. Със задачата е удостоен Ското от [[Сан Джиминяно]] в ролята му на ръководител на военния орган Общество на вярващите, създаден през 1311 г., по времето на слизането на император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]]. Матео I възнамерява да изгради система от [[Портик|аркади]] около [[Палацо дела Раджоне (Милано)|Палацо дела Раджоне]], в която да съставя законните нотариални дейности на града. От сградата средновековните магистрати обявяват едикти и присъди пред гражданите, гледайки от балкона (наречен ''parlera''), поддържан от рафтове, с царския орел в средата, стискащ плячка – [[символ]] на [[Правосъдие|справедливостта]], разположен между двете змии на [[Висконти]] и инициалите на [[Галеацо Мария Сфорца]] и на майка му [[Бианка Мария Висконти|Бианка Мария]]. == Описание == [[Файл:IMG 3184 - Milano - Loggia degli Osii in Piazza Mercanti, Milano - Foto Giovanni Dall'Orto, 3-gen-2007.jpg|мини|251x251пкс|Детайл със статуи]] Сградата е с [[Готическа архитектура|готически фасада]] с [[Портик|аркади]] и [[Лоджия|лоджии]]; необичайно за милански готически стил, тя има черно-бяла [[мрамор]]на облицовка, точно като [[Генуезка република|генуезката]] готика, може би в чест на снахата на [[Матео I Висконти]] [[Валентина Дория]], която се омъжва за [[Стефано Висконти]] през 1318 г. Фасадата е отворена, с две поставени една над друга лоджии и поредица от [[Трифора|трифори]] (триаркови прозорци) на последния етаж, където има [[Статуя|статуите]] на [[Богородица]] на трона с [[Младенец|Младенеца]] и на светите покровители на града [[Стефан (светец)|Стефан]], [[Августин Блажени|Августин]], [[Лаврентий Римски|Лаврентий]], [[Дионисий Ареопагит|Дионисий]], [[Екатерина (светица)|Екатерина]], [[Йоан Кръстител]], [[Петър (апостол)|Петър]] и [[Амвросий Медиолански|Амвросий]]. Те отчасти са дело на [[Кампионски майстори]] (от [[Кампионе д'Италия]]), по-специално на [[Уго да Кампионе]] и сина му [[Джовани да Кампионе|Джовани]], и на [[Тоскана|тоскански]] майстори. Изваяни са по времето на построяването на сградата около второто десетилетие на [[14 век|XIV век]]. Към 2020 г. са видими техните копия, т.к. оригиналите са в частна колекция. [[Файл:IMG_3167_-_Milano_-_Loggia_degli_Osii_in_Piazza_Mercanti,_Milano_-_Foto_Giovanni_Dall'Orto,_3-gen-2007.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6e/IMG_3167_-_Milano_-_Loggia_degli_Osii_in_Piazza_Mercanti%2C_Milano_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto%2C_3-gen-2007.jpg/220px-IMG_3167_-_Milano_-_Loggia_degli_Osii_in_Piazza_Mercanti%2C_Milano_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto%2C_3-gen-2007.jpg|мини| Някои гербове на сестриерите на Милано на Лоджия „Озии“.|ляво]] По протежение на парапета на горната лоджия (в центъра на която се подава Аренго, от където са произнасяни [[едикт]]ите) върви пояс с [[Хералдика|хералдическите]] емблеми на миланските [[Сестриери на Милано|сестриери]], т.е. шестте зони, на които градът е бил разделен в древни времена (носещи името си от шестте [[Порти и вторични порти на Милано|исторически порти на града]]), тези на самият град Милано и гербовете на [[Висконти]]. Лоджията се откроява сред всички останали сгради на площада именно със своя архитектурен стил, тъй като влиянието на тосканската и генуезката архитектура може да се види ясно и днес в нея поради редуването на бялото и черното на фасадата към пл. „Мерканти“. Каменната облицовка с черно-бели ленти е според партия, широко разпространена в района на Ломбардия още през XIII век, и намира съвременни сравнения в (изгубената) фасада на църквата „Санта Мария ди Брера“ и в първата фаза на фасадата на Катедралата в [[Монца]]. Лоджията е била и една от първите обществени сгради, възползвали се от скорошното откриване на канала [[Навильо Гранде]], което благоприятства въвеждането на ценни строителни материали като камък за сметка на традиционната употреба на [[теракота]]. == Последващи модификации и реставрация == През [[1604]] г. е направена първа реставрация на лоджията, вероятно обусловена от използването на немного устойчиви материали: подменени са колоните на приземния етаж с [[Тоскански стил|тоскански]] колони. През [[1644]] г. пожарът, който унищожава Портика на Ацо и Порта „Орефичи“, разположени между лоджията и църквата „Сан Микеле ал Гало“, поврежда и короната над арките на първия етаж. Короната е реконструирана от нулата, като се запазват само трите древни централни ниши със средновековен произход. През [[1678]] г., за да се избегне ново и пълно срутване на фасадата на лоджията, се налага втора подмяна на колоните на приземния етаж, увеличаване на устойчивата им част и следователно поставянето на тяхно място на [[Гранит|гранитни]] колони. През [[1729]] г. градът възлага на строителния инженер Антонио Куадрио да възстанови [[Фронтон|фронтона]] над централната лоджия, вътре в който е поставена статуята на Дева Мария. Сградата губи значение, подобно на няколко други сгради в Бролето, към края на 18 век с изоставянето на старите магистратури; Лоджията е включена заедно с цялото Бролето<ref name=":0" /> в проектите за реформи на австрийското правителство и на губернатора на Милано граф Пертузати. През 1797 г. тя е продадена от [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]] на гражданина Гаетано де Маджистрис. През XIX век лоджията претърпява няколко трансформации, които радикално я променят: арките са запълнени и впоследствие, през 1877 г., са разделени от напречни стени и платформи и трансформирани в десет малки зали; разрушени са и средновековните външни стълби. [[Файл:La_Loggia_degli_Osii_di_Milano_restaurata_(1904).jpg|мини| Реставрираната лоджия на снимка от 1904 г.]] Въпреки тези промени има и доста проекти за реформиране на цялата сграда, призната за едно от най-значимите архитектурни и граждански свидетелства на Милано, като напр. проектът на Луиджи Каноника от 1819 г. Тези проекти се материализират едва от 1897 г. с обществената подписка, обявена от [[Лука Белтрами]], за възстановяването на лоджията в първоначалния ѝ вид. На подписката отговарят Търговската камара и щедро вдовицата на генерал-лейтенант граф [[Еджидио Озио]] – командир на Миланската военна дивизия до смъртта му през март 1902 г., споменат на възпоменателна плоча на лоджията. Реставрацията започва през [[1904]] г. от архитект [[Анджело Саволди]] и инженер Пиеро Белини, които възстановяват лоджията в нейния стар вид. Премахнат е [[фронтон]]ът от XVIII век, който е бил добавен в центъра на сградата върху [[корниз]]а, и [[Пиластър|пиластрите]] на [[Портик|портика]] на приземния етаж са заменени с нови. Освободена е и лоджията на първия етаж, която е била надстроена с мецанин, буферните арки са отворени отново, създадена е галерията на втория етаж. С края на ремонтните дейности лоджията е тържествено открита на 16 юни 1904 г.<ref>{{Cite book|title=La conservazione dei monumenti della Lombardia dal 1º luglio 1900 al 31 dicembre 1906|url=https://archive.org/stream/laconservazioned00more_0#page/n7/mode/2up|year=1908|publisher=Tipografia Umberto Allegretti|location=Milano}}</ref> По време на [[Италиански фашизъм|фашизма]] тя е окупирана от Фашистката университетска група. Към 2022 г. сградата се използва за офиси и е частна собственост. == Вижте също == {{колони|2| * [[Сеньория Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Миланска катедрала]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Лоджия „Ланци“]] * [[Готическа архитектура]] * [[Вили и дворци в Милано]] * [[Палацо дела Раджоне (Милано)]]}} == Източници == * ''[http://www.piazzamercanti.milano.it/loggiadegliosii/ La Loggia degli Osii],'' на Piazza Mercanti, <small>посетен на 8 август 2022 г.</small> * ''[https://www.lombardiabeniculturali.it/architetture/schede/LMD80-00091/ La Loggia delgi Osii]'', на Lombardia Beni Culturali, <small>посетен на 8 август 2022 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Loggia degli Osii|126393788}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Архитектура}} [[Категория:Забележителности на Милано]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Милано]] [[Категория:Култура на Италия]] [[Категория:Дворци в Милано]] 1ovqvjrik1nea5pldk217eoc46ecdmg 0 806745 12214189 11987505 2024-04-25T14:54:13Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Треска в джунглата | име_оригинал = Jungle Fever | режисьори = [[Спайк Лий]] | продуценти = Спайк Лий | сценаристи = Спайк Лий | актьори = [[Уесли Снайпс]]<br>Анабела Шиора<br>[[Спайк Лий]]<br>Ози Дейвис<br>Руби Дий<br>[[Самюъл Джаксън]]<br>Лонет Маккий<br>[[Джон Туртуро]]<br>Франк Винсент<br>[[Антъни Куин]] | музика = Терънс Бланчард (музика)<br>[[Стиви Уондър]] (песни) | оператор = Ърнест Дикърсън | монтаж = Сам Полард | сценография = Уин Томас | костюми = Рут Картър | филмово_студио = 40 Acres and a Mule Filmworks | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]] | жанр = [[Романтична драма]] | премиера = 7 юни 1991 г. | времетраене = 132 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 12,5–14 млн. щ.д.<ref name="mojo">{{cite web |title= Jungle Fever (1989) |url= https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=junglefever.htm |website= Box Office Mojo }}</ref> | приходи = 43,9 млн. щ.д.<ref name="mojo" /> | код-IMDB = 0102175 | код-Allmovie = 26773 }} '''„Треска в джунглата“''' ({{lang|en|Jungle Fever}}) е [[САЩ|американска]] [[романтична драма]] от 1991 г., написана, продуцирана и режисирана от [[Спайк Лий]]. Във филма участват [[Уесли Снайпс]], Анабела Шиора, [[Спайк Лий]], Ози Дейвис, Руби Дий, [[Самюъл Джаксън]], Лонет Маккий, [[Джон Туртуро]], Франк Винсент, [[Хали Бери]] (в нейния филмов дебют), [[Тим Робинс]], Брад Дуриф, [[Куин Латифа]], Майкъл Империоли и [[Антъни Куин]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | [[Уесли Снайпс]] | Флипър Пурифай |- | Анабела Скиора | Анджи Тучи |- | [[Спайк Лий]] | Сайръс |- | Ози Дейвис | Доктор Пурифай |- | Руби Дий | Лусинда Пурифай |- | [[Самюъл Джаксън]] | Гейтър Пурифай |- | Лонет Маккий | Дрю Пурифай |- | [[Джон Туртуро]] | Поли Карбоун |- | Франк Винсент | Майк Тучи |- | [[Антъни Куин]] | Лу Карбоун |- | [[Хали Бери]] | Вивиан |- | Тайра Феръл | Орин Гуд |- | Вероника Уеб | Вера |- | Дейвид Дундара | Чарли Тучи |- | Майкъл Империоли | Джеймс Тучи |- | Никълъс Туртуро | Вини |- | Майкъл Бадалуко | Франки Боц |- | Рик Айело | Полицай Гари Лонг |- | Мигел Сандовал | Полицай Марк Понте |- | Деби Мазар | Дениз |- | [[Тим Робинс]] | Джери |- | Брад Дуриф | Лесли |- | Тереза Рандъл | Инез |- | [[Куин Латифа]] | Сервитьорката |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0102175}} * {{Amg movie|26773}} [[Категория:Филми на Спайк Лий]] [[Категория:Филми от 1991 година]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски романтични филми]] lk1r2gnrp1wjuuvonse91fd2q3h238i 0 809188 12214928 11895047 2024-04-26T08:59:46Z 2.86.46.0 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Томас и приятели - с пълна пара напред! | Име в оригинал = Thomas & Friends: All Engines Go | Жанр = [[анимация]] | Създател(и) = Брит Алкрофт | Режисура = Моника Денис | Актьори = Миша Контрерас<br>Нийл Кроун<br>Глий Данго<br>Шомой Джеймс Мичъл<br>Джена Уорън<br>Чарли Зелцър | Страна = {{USA}}<br>{{CAN}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 2 | Епизоди = 104 | Изпълнителни продуценти = Колин Бом<br>Кристофър Кийнън<br>Дъг Мърфи<br>Фредрик Соулие<br>Пам Уестман | Продуцент(и) = Рик Сувале<br>Сузи Гало<br>'''Продуцентски компании:'''<br>Мател Телевижън<br>Нелвана | Времетраене = 11 минути | Дистрибуция = Мател Телевижън<ref name="Global distribution">{{cite web|url=https://www.anbmedia.com/news/entertainment-news/2021/10/thomas-friends-all-engines-go-expands-globally/|title=''Thomas & Friends: All Engines Go'' Expands Globally|work=aNb Media|date=October 7, 2021|access-date=October 30, 2021}}</ref> | ТВ Канал = [[Cartoon Network]] {{small|([[САЩ]])}}<br>Treehouse {{small|([[Канада]])}} | Формат на картината = HDTV 1080p | Формат на звука = Dolby Digital 5.1 | Излъчване = 13 септември 2021 г. – настояще | Свързани продукции = „Томас и приятели“ | Официален уебсайт = https://www.cartoonnetwork.com/video/Thomas-And-Friends-All-Engines-Go/index.html }} '''„Томас и приятели - с пълна пара напред!“''' ({{lang|en|Thomas & Friends: All Engines Go}}) е анимационен детски образователен сериал, който се излъчва премиерно в [[Съединените щати]] на 13 септември 2021 г. по „[[Картун Нетуърк]]“ под блока „Картунито“, и по „Трийхаус“ в [[Канада]] на 18 септември 2021 г. Продуциран е от „Мател Телевижън“, а анимацията е осигурена от „Нелвана“. Сериалът служи като рестарт на оригиналния сериал „Томас и приятели“, който се излъчваше от 1984 г. до 2021 г. В България сериалът се е излъчвал премиерно по [[Бумеранг (ТВ канал)|Бумеранг]] от 30 май 2022 г. до 17 март 2023 г. (От 18 март същата година, вече се излъчва единствено по [[Картунито (ТВ канал)|Картунито]].), всеки делник от 16:00 ч. Дублажът е [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронен]]. {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Томас | [[Августина-Калина Петкова]] |- | Кана | Ема Димитрова |- | Ния | Радослава Стоянова |- | Кенджи | [[Симеон Дамянов (актьор)|Симеон Дамянов]] |- | Пърси | [[Ася Рачева]] |- | Хиро | Марио Иванов |- | Фарона | [[Евгения Ангелова]] |- | Федерико | [[Виктор Иванов (актьор)|Виктор Иванов]] |- | Дийзъл | Симона Стоянова |- | Гордън | [[Светломир Радев]] |- | Карли | [[Диляна Спасова]] |- | Санди | [[Ива Стоянова]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Про Филмс]] |- | Режисьор на дублажа | [[Ангелина Русева]] |- | Преводач | Ромина Кирчева<br>Лора Станоева |} Сериалът е достъпен и в HBO Max.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.hbomax.com/page/urn:hbo:page:GYVlDxQQ0QaqHCgEAAAGX:type:series|заглавие=„Томас и приятели - с пълна пара напред“ в HBO Max}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.cartoonnetwork.com/video/Thomas-And-Friends-All-Engines-Go/index.html}} * {{imdb title|14556544}} [[Категория:Анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Картун Нетуърк]] emmvxbxo30fw6m1tiwuam8r3usp8jqu 0 811055 12214069 11438707 2024-04-25T13:25:27Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: нов ред (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = австрийска благородничка | портрет = | портрет-описание = Терезия фон Дитрихщайн, 1793 | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = [[принцеса]] от [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн-Николсбург]] | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Мария Терезия Йохана Непомуцена Йозефа Юлиана фон Дитрихщайн''' ({{lang|de|Maria Theresia Johanna Nepomucena Josepha Juliana von Dietrichstein; „la celeste Therese“}}; * [[11 август]] [[1768]], [[Виена]]; † [[16 септември]] [[1822]]) е принцеса от род [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн-Николсбург]] в [[Каринтия]] и [[Моравия]] и чрез женитби графиня „Кински фон Вхинитц и Тетау“ и „фон Мервелдт“. Тя е много красива и е наричана „la celeste Therese“. == Живот == Тя е дъщеря на княз [[Карл фон Дитрихщайн]] (1728 – 1808) и първата му съпруга Мария Кристина Йозефа фон Тун и Хоенщайн (1738 – 1788), дъщеря на граф [[Йозеф фон Тун-Хоенщайн]] (1711 – 1788) и графиня Мария Кристина фон Хоенцолерн-Хехинген (1715 – 1749). Сестра е на генерал княз [[Франц Йозеф фон Дитрихщайн]] (1767 – 1854) и княз [[Мориц фон Дитрихщайн]] (1775 – 1864). Терезия се омъжва на 10 ноември 1787 г. пред двора във Виена за граф Филип Йозеф Кински фон Вхинитц и Тетау (* 4 август 1741; † 14 февруари 1827, [[Прага]]), австрийски генерал, императорски и кралски камерхер и бохемски благородник. Бракът е нещастен и тя скоро го напуска. Те се развеждат през 1788 г.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/dietrich/dietrich6.html#KJB ''Dietrichstein 6''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00045463&tree=LEO ''Maria Theresia Gräfin von Dietrichstein''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes</ref> На 16 февруари 1807 г. в [[Санкт Петербург]] тя се омъжва втори път за австрийския генерал и дипломат граф Максимилиан фон Мервелдт (* 29 юли 1764, Вестфален; † 5 юли 1815, [[Лондон]]). За бижута и подаръци за нея той плаща 150 000 гулден. Бракът е бездетен. <br> <gallery caption="Нейните съпрузи" class="center" widths="200px" heights="190px"> Файл:Philipp Kinsky (1741–1827).jpg|Филип граф Кински Файл:Maxmilian von Merveldt.jpg|Максимилиан фон Мервелдт </gallery> == Литература == * Paul Eugen Grimm: [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D43951.php ''Dietrichstein, von''], [[Швейцарски исторически лексикон]] * [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Merveldt,_Maximilian_Graf_von ''Merveldt, Maximilian Graf von''], ''Allgemeine Deutsche Biographie'', vol. 21, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, pp.&nbsp;476 – 480. * Rudolfine Freiin von Oer: [http://www.deutsche-biographie.de/pnd138144591.html ''Merveldt, Maximilian Graf von''], ''Neue Deutsche Biographie'', vol. 17, Duncker & Humblot, Berlin 1994, p.&nbsp;193 f. [http://daten.digitale-sammlungen.de/0001/bsb00016335/images/index.html?seite=209 online]. * ''Drei Grafen von Merveldt – dreier Herren Diener. Lebenswege und Karrieren westfälischer Adeliger in der Vormoderne am Beispiel der Brüder Merveldt'', Dr. Werner Frense, Vestischer Kalender 2012 * ''Europäische Stammtafeln'', Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. 23 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|Theresia of Dietrichstein}} * [https://www.angelfire.com/realm/gotha/gotha/mensdorff.html ''DIETRICHSTEIN & MENSDORFF-POUILLY''], angelfire.com [[Категория:Дитрихщайн]] [[Категория:Австрийска аристокрация]] [[Категория:Родени във Виена]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Родени през 1768 година]] [[Категория:Починали през 1822 година]] 7aesi2f6fc0sf9j842x86i3tanbm1d9 0 811276 12214929 11535389 2024-04-26T09:00:15Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Тодор Стоянов Чомов''' е участник в [[Българско опълчение|Българското опълчение]],<ref name="БО 342">{{Българското опълчение|342}}</ref> спасител на [[Самарското знаме]].<ref name="Аджеларова">{{cite journal | last = Аджеларова | first = Живка | authorlink = | coauthors = | year = 2021 | month = 25 февруари | title = Защо Забравата поглъща историята ни? | journal = Априлци | publisher = | location = Брацигово | volume = LVII | issue = 862 | pages = 2 | doi = | id = | url = http://www.bratsigovo.bg/V.%20APRILCI/Aprilci_03_2021(1).pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | archive-date = 2022-04-19 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220419183247/http://bratsigovo.bg/V.%20APRILCI/Aprilci_03_2021(1).pdf }}</ref> == Биография == Чомов е роден през 1857 година в село село [[Брацигово]], което тогава е в [[Османска империя|Османската империя]]. Роден е в бедното земеделско семейство<ref name="БО 342"/> на Здравка и Стоян<ref name="Аджеларова"/> от рода Чомови, преселил се в края на XVIII век в Брацигово от костурското село [[Слимница]].<ref name="Литературен свят">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://literaturensviat.com/?p=109188 | заглавие = Прадедите ни | достъп_дата = 24 януари 2021 г | фамилно_име = Дамянова | първо_име = Екатерина | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Литературен свят | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Останал сирак, за него се грижи поп [[Никола Троянов (революционер)|Сокол]].<ref name="Аджеларова"/> Съвсем млад заминава за Румъния със свой роднина, на когото помага в търговската дейност, а по-късно работи в гостилница като слуга. След това става подковач.<ref name="БО 342"/> След избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] заминава за Браила и на 4 май 1877 година се записва като доброволец в III дружина на Българското опълчение.<ref name="БО 342"/> Забележително е участието му в [[Битка при Стара Загора|боя при Стара Загора]] като един от участниците в спасяването на Самарското знаме на 19 юли 1877 година.<ref name="Аджеларова"/> Тежко ранен е в [[Шипченска битка (август 1877)|тежките боеве на Шипка]] през август 1877 година<ref name="БО 342"/> и е изпратен на лечение в Русия. След оздравяването си отново постъпва в бойната си част.<ref name="Аджеларова"/> Носител е на Знак за отличие на военния орден „[[Георгиевски кръст|Свети Георги]]“ IV степен,<ref name="БО 342"/> както и на златна чаша, подарък от руския император Александър II.<ref name="Аджеларова"/> Уволнен е на 25 юни 1878 година.<ref name="БО 342"/> След войната се връща в Брацигово, където до 1895 година е горски пазач, а след това подковач. Умира в Брацигово на 27 април 1927 година.<ref name="БО 342"/> В Брацигово на дома му е поставена негова паметна плоча.<ref name="Аджеларова"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Македония|Военна история на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Чомов, Тодор}} [[Категория:Български опълченци от Македония]] [[Категория:По произход от Слимница]] [[Категория:Родени в Брацигово]] [[Категория:Починали в Брацигово]] 6w8bz0ye12faz2skn2zu2sxam28mfo0 0 811452 12214194 11813459 2024-04-25T14:56:13Z 89.215.227.67 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = На Уонг Фу, с благодарности! Джули Нюмар | име_оригинал = To Wong Foo, Thanks for Everything! Julie Newmar | режисьори = Бийбън Кидрон | продуценти = Дж. Мак Браун | сценаристи = Дъглас Картър Бийн | актьори = [[Уесли Снайпс]]<br>[[Патрик Суейзи]]<br>[[Джон Легуизамо]]<br>Стокард Чанинг<br>Блайт Данър<br>Арлис Хауърд<br>Крис Пен | музика = Рейчъл Портман | оператор = Стив Мейсън | монтаж = Андрю Мондшейн | сценография = Уин Томас | костюми = Марлийн Стюарт | филмово_студио = [[Амблин Ентъртейнмънт]]<ref name=afi>{{cite web|url=https://catalog.afi.com/Film/60119-TO-WONGFOOTHANKSFOREVERYTHINGJULIENEWMAR?sid=4b84e671-374e-4916-b473-4cf17016282e&sr=7.495375&cp=1&pos=0|title=To Wong Foo, Thanks for Everything, Julie Newmar (1995)|work=[[AFI Catalog of Feature Films]]|access-date=May 21, 2020}}</ref> | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]]<ref name=afi/> | жанр = [[Комедиен филм|комедия]] | премиера-дата = 8 септември 1995 г. | премиера-място = [[Съединените щати]] | времетраене = 115 минути<ref name=afi/> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 30 млн. долара | приходи = 47,8 млн. долара<ref name="mojo">{{cite web |title= To Wong Foo, Thanks for Everything, Julie Newmar |url= http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=towongfoo.htm |website= [[Box Office Mojo]] |access-date= September 9, 2017}}</ref> | код-IMDB = 0114682 | код-Allmovie = 135022 }} '''„На Уонг Фу, с благодарности! Джули Нюмар“''' ({{lang|en|To Wong Foo, Thanks for Everything! Julie Newmar}}) е [[САЩ|американска]] [[Комедиен филм|комедия]] от 1995 г. на режисьора Бийбън Кидрон, и участват [[Уесли Снайпс]], [[Патрик Суейзи]] и [[Джон Легуизамо]] в ролите на три драг кралици от [[Ню Йорк Сити]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0114682}} * {{Amg movie|135022}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1995 година]] [[Категория:Филми на Амблин Ентъртейнмънт]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] [[Категория:Американски комедии]] [[Категория:ЛГБТ филми]] c7mr54tax3do74lhqvxhl1wra9430k3 0 811786 12214146 12159680 2024-04-25T14:33:22Z Inertia6084 213667 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:USMC-101203-M-5053B-424.jpg]] → [[File:VH1 Divas Salute the Troops, Heart.jpg]] [[c:COM:FR#FR2|Criterion 2]] (meaningless or ambiguous name) wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Харт“ | фон = група | лого = | картинка = VH1 Divas Salute the Troops, Heart.jpg | картинка_текст = „Харт“ в изпълнение пред военнослужещи по време на концерт през 2010 г. във въздушната станция на морската пехота „Мирамар“ на 3 декември | създадена = | националност = | стил = [[Рок]], [[Хардрок]], [[Фолк рок]], [[Поп рок]], [[Глем метъл]] | период-на-активност = 1967 – 1998, 2002 – 2016, 2019 – настояще | лейбъл = „[[Мъшрум Рекърдс|Мъшрум]]“, „[[Епик Рекърдс|Епик]]“, „[[Сони Би Ем Джи]]“, „[[Портрейт Рекърдс|Портрейт]]“, „[[Легаси Рекърдс|Легаси]]“, „[[И Ем Ай Рекърдс|И Ем Ай]]“, „[[Кепитъл Рекърдс|Кепитъл]]“, „[[Репрайз Рекърдс|Репрайз]]“ | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = [https://www.heart-music.com/ heart-music.com] | състав = [[Ан Уилсън]]<br /> [[Нанси Уилсън]]<br />Дени Фонгхайзер<br />Крейг Барток<br />Райън Уотърс<br/>Дан Уокър<br /> Анди Столър | бивши_членове = Многобройни през годините | общомедия = }} '''„Харт“''' е [[САЩ|американска]] [[рок]] [[Музикална група|група]], създадена през 1967 г.<ref name="allmusic.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.allmusic.com/artist/heart-mn0000671953 | заглавие = Heart | достъп_дата = 2022-07-12 | фамилно_име = Ankeny | първо_име = Jason | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = biography | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120628135445/http://www.allmusic.com/artist/heart-mn0000671953 | архив_дата = 2012-06-28 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> в Сиатъл, Вашингтон, под името „Арми“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://musiclegends.ca/roger-fisher-interview/ | заглавие = Roger Fisher Interview | 3 = | достъп_дата = 2022-07-12 | фамилно_име = Saulnier | първо_име = Jason | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012-02-12 | труд = | издател = musiclegends.ca | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160323002801/http://musiclegends.ca/interviews/roger-fisher-interview/ | архив_дата = 2016-03-23 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Две години по-късно сменят името си на „Окус Покус“. Следващата година те променят името си на „Уайт Харт“ а след това за последен път го променят на „Харт“ през 1973 г.<ref name="pnwbands.co">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pnwbands.com/heart.html | заглавие = HEART (aka: The Army, White Heart) | достъп_дата = 2022-07-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = pnwbands.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Who wants to learn the 'TRUE' history timeline of 'The Army', 'Whiteheart, 'Heart', 'Hocus Pocus' and the Rock & Roll Hall of Fame 'Heart'? | език-скрит = | език = en }}</ref> До средата на 1970-те към оригиналните членове [[Роджър Фишър]] ([[китара]]) и [[Стив Фосен]] ([[бас китара]]) се присъедининаяват сестрите [[Ан Уилсън]] (водещи [[вокал]]и и [[флейта]]) и [[Нанси Уилсън]] (ритъм китара, задни и понякога водещи вокали), [[Майкъл Дерозие]] ([[барабан]]и) и [[Хауърд Лийс]] (китара и клавиши), за да формират състава за първоначалния успешен период на групата от средата до края на 1970-те години.<ref name="pnwbands.co" /> Тези основни членове са включени при въвеждането на групата през 2013 г. в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-news/heart-on-their-rock-and-roll-hall-of-fame-induction-we-werent-sure-it-was-real-97862/ | заглавие = Heart on Their Rock and Roll Hall of Fame Induction: ‘We Weren’t Sure It Was Real’ | достъп_дата = 2022-07-13 | фамилно_име = Greene | първо_име = Andy | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012-012-11 | труд = Music News | издател = rollingstone.com| формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Heart, who have been eligible for induction into the Rock and Roll Hall of Fame for more than a decade, finally made the cut this year, joining Rush, Public Enemy, Randy Newman, Albert King and Donna Summmer in the class of 2013. | език-скрит = | език = en }}</ref> „Харт“ стават известни с творчество, повлияно от [[хардрок]]а и [[хевиметъл]]а,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nytimes.com/2012/10/16/booming/heart-and-grace-potter-the-nocturnals-rocking-hard.html?_r=0 | заглавие = If You Like Heart’s Hard Rock. . . | достъп_дата = 2022-07-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012-10-16 | труд = Music Match | издател = nytimes.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> както и от фолк музиката. Популярността на групата намалява в началото на 1980-те и групата започва успешно завръщане през 1985 г., което продължава до средата на 1990-те. „Харт“ се разпадат през 1998 г., но подновяват концертите си през 2002 г. до пауза през 2016 г. и отново възобновяват концертите си през лятото на 2019 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-news/heart-2019-summer-tour-793091/ | заглавие = Heart Reunite for All-Star ‘Love Alive’ Summer Tour | достъп_дата = 022-07-13 | фамилно_име = Kreps | първо_име = Daniel | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2019-02-11 | труд = Music News | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Heart have added a fall leg to their massive “Love Alive” reunion tour. | език-скрит = | език = en }}</ref> В САЩ популярни песни на групата, които влизат в Топ 40 включват ''Magic Man'' (1975), ''Crazy on You'' (1976), ''Barracuda'' (1977), ''What About Love'' (1985), ''Never'' (1985) и ''All I" Wanna Do Is Make Love to You'' (1990), заедно с №1 хитовете ''These Dreams'' (1986) и ''Alone'' (1987).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/heart/chart-history/hsi/ | заглавие = Heart Chart History | достъп_дата = 2022-07-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Billboard Hot 100 | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> „Харт“ са продали над 35 милиона албума по целия свят, включително приблизително 22,5 милиона албума в Съединените щати.<ref name="umusicpub.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.umusicpub.com/us/Artists/H/Heart.aspx | заглавие = Heart | достъп_дата = 2022-07-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Along the way, music by Ann and Nancy Wilson and their band Heart sold more than 35 million albums, sold out arenas worldwide, and found their way into the soundtrack of American life through radio, motion pictures, television, and associations with branded sponsors. | език-скрит = | език = en }}</ref> В Топ 10 в „[[Билборд 200]]“ в САЩ, алубуми на групата попадат през четири поредни десетилетия 1970-те, 1980-те, 1990 и 2010-те.<ref name="umusicpub.com" /> „Харт“ са класирани под номер 57 в класацията „100-те най-велики изпълнители на хардрока“ на телевизия „[[Ви Ейч Уан]]“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imdb.com/list/ls073713417/ | заглавие = VH1's "100 Greatest Artists of Hard Rock" | достъп_дата = 2022-07-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2014-12-14 | труд = | издател = imdb.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и под номер 49 в Топ 100 класически рок изпълнители на „Ултимейт Класик Рок“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ultimateclassicrock.com/top-classic-rock-artists/ | заглавие = Top 100 Classic Rock Artists | достъп_дата = 2022-07-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ultimateclassicrock.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> == Дискография == * ''[[Dreamboat Annie]]'' (1975) * ''[[Magazine (албум)|Magazine]]'' (1977) * ''[[Little Queen]]'' (1977) * ''[[Dog & Butterfly]]'' (1978) * ''[[Bébé le Strange]]'' (1980) * ''[[Private Audition]]'' (1982) * ''[[Passionworks]]'' (1983) * ''[[Heart (Heart album)|Heart]]'' (1985) * ''[[Bad Animals]]'' (1987) * ''[[Brigade (албум)|Brigade]]'' (1990) * ''[[Desire Walks On]]'' (1993) * ''[[Heart Presents a Lovemongers' Christmas]]'' (2001) * ''[[Jupiters Darling]]'' (2004) * ''[[Red Velvet Car]]'' (2010) * ''[[Fanatic (албум)|Fanatic]]'' (2012) * ''[[Beautiful Broken]]'' (2016) == Източници == <references /> == Допълнителна информация == * Dickerson, James L. (2005). ''Go, Girl, Go! The Women's Revolution in Music''. Schirmer Trade Books. {{ISBN|0-8256-7316-X}}. == Външни препратки == * [http://www.heart-music.com/ Официален сайт] * [http://www.famousinterview.ca/interviews/heart.htm Интервю с Хауърд Лийс] {{мъниче|музикална група}} {{Превод от|en|Heart (band)|1094352792}} [[Категория:Американски фолк рок групи]] [[Категория:Семейни музикални групи]] [[Категория:Музикални групи в Сиатъл]] [[Категория:Музикални групи с певици]] [[Категория:Основани в САЩ през 1967 година]] cm1m5d3whxnz0lc0rs3lniwbnu4izhb 0 812527 12214747 12213326 2024-04-26T06:00:44Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Излъчване */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Претендентите | име_оригинал = Challengers | режисьори = Лука Гуаданино | продуценти = Лука Гуаданино<br>Рейчъл О'Конър<br>Ейми Паскал<br>[[Зендая]] | сценаристи = Джъстин Курицкес | актьори = [[Зендая]]<br>Джош О'Конър<br>Майк Фейст | музика = [[Трент Резнър]]<br>Атишъс Рос | оператор = Сайомбху Мукдипрум | монтаж = Марко Коста | сценография = Мериса Ломбардо | костюми = Джей Андерсън | филмово_студио = [[Метро-Голдуин-Майер]]<br>Паскал Пикчърс | разпространител = Amazon MGM Studios (САЩ и Франция)<ref>{{Cite web |last=Whittock |first=Jesse |date=2023-05-08 |title=Amazon MGM Studios Distribution To Launch At LA Screenings |url=https://deadline.com/2023/05/amazon-mgm-studios-distribution-la-screenings-1235356076/ |access-date=2023-09-18 |website=Deadline |language=en-US}}</ref><br>[[Уорнър Брос Пикчърс]] (в световен мащаб)<ref>{{Cite web |date=2023-08-25 |title=Zendaya explains career shift for new movie Challengers |url=https://www.digitalspy.com/movies/a44913905/zendaya-explains-challengers-career-shift/ |access-date=2023-09-18 |website=Digital Spy |language=en-GB}}</ref> | жанр = [[Драма (жанр)|драма]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]]<br>[[спорт]] | премиера = 26 март 2024 г.{{small|([[Сидни]])}}<br>26 април 2024 г. {{small|(САЩ)}} | времетраене = 131 минути<ref>{{Cite web |date=February 27, 2024|title=''Challengers'' (2024) |url=https://www.ifco.ie/en/ifco/pages/72C10B8900568C99 |access-date=2024-03-18 |website=[[Irish Film Classification Office]]}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 55 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2024/film/news/zendaya-challengers-box-office-opening-weekend-projections-1235979979/|title=Zendaya’s Tennis Drama ‘Challengers’ Aims to Lead Sluggish Box Office With $15 Million Debut|website=Variety|first=Rebecca|last=Rubin|date=April 24, 2024|access-date=April 24, 2024}}</ref> | приходи = 765 млн. щ.д. | уебсайт = https://www.mgm.com/movies/challengers-2023 | код-IMDB = 16426418 }} '''„Претендентите“''' ({{lang|en|Challengers}}) е [[Романтичен филм|романтична]] [[спорт]]на [[Драма (жанр)|драма]] от 2024 г. на режисьора Лука Гуаданино, а сценарият е на Джъстин Курицкес. В нея участват [[Зендая]], Джош О'Конър и Майк Фейст. Премиерата на филма се състои в [[Сидни]], [[Австралия]] на 26 март 2024 г. и се очаква да излезе по кината в [[Съединените щати]] на 26 април 2024 г. == Актьорски състав == * [[Зендая]] – Таши Доналдсън<ref name="Deadline">{{Cite web |last=Hipes |first=Patrick |date=2023-06-20 |title=''Challengers'' Trailer: Zendaya Playing Her Own Game Of Doubles In Luca Guadagnino's Tennis Drama |url=https://deadline.com/video/challengers-trailer-photos-zendaya-luca-guadagninos-movie/ |access-date=2023-06-20 |website=[[Deadline Hollywood]] |archive-date=June 20, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230620175743/https://deadline.com/video/challengers-trailer-photos-zendaya-luca-guadagninos-movie/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.burgasnews.com/2023/06/22/зендая-попада-в-любовен-триъгълник-и-с/|заглавие=Зендая попада в любовен триъгълник и света на тениса|издател=burgasnews.net|дата=22 юни 2023|достъп_дата=21 юли 2023}}</ref> * Джош О'Конър – Патрик Зуийг<ref name="Deadline"/> * Майк Файст – Арт Доналдсън<ref name="Deadline"/> * Дарнъл Аплинг – Съдия на Ню Рошел * Ей Джей Листър – Лили Доналдсън * Нада Деспотович – майката на Таши * Натийм Гарсия – бащата на Таши * Хейли Гейтс – Хелън * Джейк Дженсън – Фин Ларсън == Продукция == През февруари 2022 г. е съобщено, че „[[Метро-Голдуин-Майер]]“ подготвя филма, докато Лука Гуаданино е нает като режисьор, а [[Зендая]], Джош О'Конър и Майк Фейст са добавени в актьорския състав. Зендая ще бъде и изпълнителен продуцент на филма.<ref>{{cite web |last1=Kroll |first1=Justin |title=Luca Guadagnino Sets Zendaya, Josh O’Connor & Mike Faist To Star In ‘Challengers’ For MGM And Amy Pascal |url=https://deadline.com/2022/02/zendaya-josh-oconnor-mike-faist-challengers-luca-guadagnino-1234931787/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=11 February 2022 |date=February 11, 2022}}</ref> Сайомбху Мукдипрум служи като оператор като филма.<ref>{{Cite web |last=Guadagnino |first=Luca |date=2022-06-17 |title=Luca Guadagnino: Things I’ve Learned as a Moviemaker |url=https://www.moviemaker.com/luca-guadagnino-things-ive-learned-as-a-moviemaker/ |access-date=2022-06-20 |website=MovieMaker Magazine |language=en-us}}</ref> Снимките започват на 3 май 2022 г. в [[Бостън]] и приключват на 26 юни 2022 г.<ref>{{Cite web |title=Casting agency seeks extras, Zendaya lookalike for movie filming in Boston |url=https://www.boston.com/culture/entertainment/2022/04/19/challengers-movie-zendaya-filming-casting-extras-boston/ |access-date=2022-05-02 |website=www.boston.com |language=en-US}}</ref><ref>{{Cite news |date=2022-05-18 |title=All the Hollywood movies and TV shows filming in Massachusetts in 2022 |language=en-US |work=Boston.com |url=https://www.boston.com/culture/entertainment/2022/05/18/movies-tv-shows-filming-locations-massachusetts-2022/?amp=1 |access-date=2022-06-09}}</ref><ref>{{Cite news |date=2022-06-27 |title=Luca Guadagnino’s ‘CHALLENGERS’ starring Zendaya, Josh O’Connor and Mike Faist has officially wrapped filming. |language=en-US |url=https://twitter.com/moviesbystill/status/1541321727522836483 |access-date=2022-06-27}}</ref> Постпродукцията е завършена през април 2023 г.<ref>{{Cite web |last=Vivarelli |first=Nick |date=April 21, 2023 |title=Drew Starkey to Star With Daniel Craig in Luca Guadagnino's 'Queer' With Filming Starting This Month in Italy (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2023/film/global/daniel-craig-drew-starkey-luca-guadagnino-film-queer-1235538147/ |access-date=April 21, 2023|website=Variety |archive-date=21 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230421135520/https://variety.com/2023/film/global/daniel-craig-drew-starkey-luca-guadagnino-film-queer-1235538147/|url-status=live}}</ref> == Излъчване == Филмът излиза по кината в [[Съединените щати]] на 26 април 2024 г.<ref name=":0">{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2023-07-21 |title=Zendaya R-Rated Pic 'Challengers' From Luca Guadagnino Heads To Spring 2024 Due To Actors Strike |url=https://deadline.com/2023/07/zendaya-challengers-actors-strike-release-date-1235444723/ |access-date=2023-07-22 |website=Deadline}}</ref> Той беше предвиден да излезе на 15 септември 2023 г.,<ref name="AMC Theatres">{{Citation |title=Challengers |date=2023-09-14 |url=http://www.amctheatres.com/movies/challengers-70087 |access-date=2023-03-23 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230322223718/https://www.amctheatres.com/movies/challengers-70087 |url-status=live |language=en |archive-date=March 22, 2023}}</ref> както и на 11 август 2023 г.<ref>{{cite web|url=https://screenrant.com/challengers-movie-zendaya-tennis-practice-set-video/|title=Zendaya Plays Tennis in Set Video From Her No Way Home Follow-Up Movie|website=Screen Rant|first=Rachel|last=Ulatowski|date=June 26, 2022|access-date=June 27, 2022|archive-date=July 8, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220708051216/https://screenrant.com/challengers-movie-zendaya-tennis-practice-set-video/|url-status=live}}</ref> Също така той е насрочен да бъде открит в 80-ия филмов фестивал във Венеция,<ref>{{Cite web |date=2023-07-07 |title=Luca Guadagnino and Zendaya to open 80th Venice Film Festival |url=https://www.euronews.com/culture/2023/07/07/venice-film-festival-2023-luca-guadagninos-challengers-to-open-80th-edition-of-the-mostra |access-date=2023-07-23 |website=euronews |language=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/kino/kinofestivalat-vav-venetsiya-shte-bade-otkrit-s-film-na-luka-guadanino-i-zendaya-v-glavnata-rolya|заглавие=Кинофестивалът във Венеция ще бъде открит с филм на Лука Гуаданино и Зендая в главната роля|издател=impressio.dir.bg|дата=7 юли 2023|достъп_дата=21 юли 2023}}</ref> но е отменен от фестивала заради стачката на сценаристите в Холивуд през 2023 г.<ref name=":0" /> Докато [[Уорнър Брос Пикчърс]] е международен разпространител на филма, филмът няма да получи театрално издание във [[Франция]] и вместо това ще се излъчи в стрийминг от Amazon Prime Video.<ref>{{Cite web|last=Keslassy|first=Elsa|date=June 19, 2023|url=https://variety.com/2023/global/news/challengers-french-release-prime-video-zendaya-luca-guadagnino-1235648553/|title=Zendaya and Luca Guadagnino's 'Challengers' to Skip France Theatrical Release, Debut on Prime Video|access-date=June 20, 2023|magazine=[[Variety (magazine)|Variety]]|archive-date=June 19, 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230619231318/https://variety.com/2023/global/news/challengers-french-release-prime-video-zendaya-luca-guadagnino-1235648553/|url-status=live}}</ref> == В България == В България филмът излиза на същата дата от „Александра Филмс“, а международен разпространител е „[[Уорнър Брос]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=vRusObGhAXI|заглавие=Официален трейлър на „Претендентите“|издател=[[YouTube]]|дата=13 юли 2023|достъп_дата=23 юли 2023}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.mgm.com/movies/challengers-2023}} * {{imdb title|16426418}} [[Категория:Филми от 2024 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Американски спортни филми]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Тенис|+]] op9lbykr3729l35o4kbi8czx5k5yuej 12214748 12214747 2024-04-26T06:01:01Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Претендентите | име_оригинал = Challengers | режисьори = Лука Гуаданино | продуценти = Лука Гуаданино<br>Рейчъл О'Конър<br>Ейми Паскал<br>[[Зендая]] | сценаристи = Джъстин Курицкес | актьори = [[Зендая]]<br>Джош О'Конър<br>Майк Фейст | музика = [[Трент Резнър]]<br>Атишъс Рос | оператор = Сайомбху Мукдипрум | монтаж = Марко Коста | сценография = Мериса Ломбардо | костюми = Джей Андерсън | филмово_студио = [[Метро-Голдуин-Майер]]<br>Паскал Пикчърс | разпространител = Amazon MGM Studios (САЩ и Франция)<ref>{{Cite web |last=Whittock |first=Jesse |date=2023-05-08 |title=Amazon MGM Studios Distribution To Launch At LA Screenings |url=https://deadline.com/2023/05/amazon-mgm-studios-distribution-la-screenings-1235356076/ |access-date=2023-09-18 |website=Deadline |language=en-US}}</ref><br>[[Уорнър Брос Пикчърс]] (в световен мащаб)<ref>{{Cite web |date=2023-08-25 |title=Zendaya explains career shift for new movie Challengers |url=https://www.digitalspy.com/movies/a44913905/zendaya-explains-challengers-career-shift/ |access-date=2023-09-18 |website=Digital Spy |language=en-GB}}</ref> | жанр = [[Драма (жанр)|драма]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]]<br>[[спорт]] | премиера = 26 март 2024 г.{{small|([[Сидни]])}}<br>26 април 2024 г. {{small|(САЩ)}} | времетраене = 131 минути<ref>{{Cite web |date=February 27, 2024|title=''Challengers'' (2024) |url=https://www.ifco.ie/en/ifco/pages/72C10B8900568C99 |access-date=2024-03-18 |website=[[Irish Film Classification Office]]}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 55 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2024/film/news/zendaya-challengers-box-office-opening-weekend-projections-1235979979/|title=Zendaya’s Tennis Drama ‘Challengers’ Aims to Lead Sluggish Box Office With $15 Million Debut|website=Variety|first=Rebecca|last=Rubin|date=April 24, 2024|access-date=April 24, 2024}}</ref> | приходи = 765 млн. щ.д. | уебсайт = https://www.mgm.com/movies/challengers-2023 | код-IMDB = 16426418 }} '''„Претендентите“''' ({{lang|en|Challengers}}) е [[Романтичен филм|романтична]] [[спорт]]на [[Драма (жанр)|драма]] от 2024 г. на режисьора Лука Гуаданино, а сценарият е на Джъстин Курицкес. В нея участват [[Зендая]], Джош О'Конър и Майк Фейст. Премиерата на филма се състои в [[Сидни]], [[Австралия]] на 26 март 2024 г. и излиза по кината в [[Съединените щати]] на 26 април 2024 г. == Актьорски състав == * [[Зендая]] – Таши Доналдсън<ref name="Deadline">{{Cite web |last=Hipes |first=Patrick |date=2023-06-20 |title=''Challengers'' Trailer: Zendaya Playing Her Own Game Of Doubles In Luca Guadagnino's Tennis Drama |url=https://deadline.com/video/challengers-trailer-photos-zendaya-luca-guadagninos-movie/ |access-date=2023-06-20 |website=[[Deadline Hollywood]] |archive-date=June 20, 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230620175743/https://deadline.com/video/challengers-trailer-photos-zendaya-luca-guadagninos-movie/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.burgasnews.com/2023/06/22/зендая-попада-в-любовен-триъгълник-и-с/|заглавие=Зендая попада в любовен триъгълник и света на тениса|издател=burgasnews.net|дата=22 юни 2023|достъп_дата=21 юли 2023}}</ref> * Джош О'Конър – Патрик Зуийг<ref name="Deadline"/> * Майк Файст – Арт Доналдсън<ref name="Deadline"/> * Дарнъл Аплинг – Съдия на Ню Рошел * Ей Джей Листър – Лили Доналдсън * Нада Деспотович – майката на Таши * Натийм Гарсия – бащата на Таши * Хейли Гейтс – Хелън * Джейк Дженсън – Фин Ларсън == Продукция == През февруари 2022 г. е съобщено, че „[[Метро-Голдуин-Майер]]“ подготвя филма, докато Лука Гуаданино е нает като режисьор, а [[Зендая]], Джош О'Конър и Майк Фейст са добавени в актьорския състав. Зендая ще бъде и изпълнителен продуцент на филма.<ref>{{cite web |last1=Kroll |first1=Justin |title=Luca Guadagnino Sets Zendaya, Josh O’Connor & Mike Faist To Star In ‘Challengers’ For MGM And Amy Pascal |url=https://deadline.com/2022/02/zendaya-josh-oconnor-mike-faist-challengers-luca-guadagnino-1234931787/ |website=[[Deadline Hollywood]] |access-date=11 February 2022 |date=February 11, 2022}}</ref> Сайомбху Мукдипрум служи като оператор като филма.<ref>{{Cite web |last=Guadagnino |first=Luca |date=2022-06-17 |title=Luca Guadagnino: Things I’ve Learned as a Moviemaker |url=https://www.moviemaker.com/luca-guadagnino-things-ive-learned-as-a-moviemaker/ |access-date=2022-06-20 |website=MovieMaker Magazine |language=en-us}}</ref> Снимките започват на 3 май 2022 г. в [[Бостън]] и приключват на 26 юни 2022 г.<ref>{{Cite web |title=Casting agency seeks extras, Zendaya lookalike for movie filming in Boston |url=https://www.boston.com/culture/entertainment/2022/04/19/challengers-movie-zendaya-filming-casting-extras-boston/ |access-date=2022-05-02 |website=www.boston.com |language=en-US}}</ref><ref>{{Cite news |date=2022-05-18 |title=All the Hollywood movies and TV shows filming in Massachusetts in 2022 |language=en-US |work=Boston.com |url=https://www.boston.com/culture/entertainment/2022/05/18/movies-tv-shows-filming-locations-massachusetts-2022/?amp=1 |access-date=2022-06-09}}</ref><ref>{{Cite news |date=2022-06-27 |title=Luca Guadagnino’s ‘CHALLENGERS’ starring Zendaya, Josh O’Connor and Mike Faist has officially wrapped filming. |language=en-US |url=https://twitter.com/moviesbystill/status/1541321727522836483 |access-date=2022-06-27}}</ref> Постпродукцията е завършена през април 2023 г.<ref>{{Cite web |last=Vivarelli |first=Nick |date=April 21, 2023 |title=Drew Starkey to Star With Daniel Craig in Luca Guadagnino's 'Queer' With Filming Starting This Month in Italy (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2023/film/global/daniel-craig-drew-starkey-luca-guadagnino-film-queer-1235538147/ |access-date=April 21, 2023|website=Variety |archive-date=21 April 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230421135520/https://variety.com/2023/film/global/daniel-craig-drew-starkey-luca-guadagnino-film-queer-1235538147/|url-status=live}}</ref> == Излъчване == Филмът излиза по кината в [[Съединените щати]] на 26 април 2024 г.<ref name=":0">{{Cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2023-07-21 |title=Zendaya R-Rated Pic 'Challengers' From Luca Guadagnino Heads To Spring 2024 Due To Actors Strike |url=https://deadline.com/2023/07/zendaya-challengers-actors-strike-release-date-1235444723/ |access-date=2023-07-22 |website=Deadline}}</ref> Той беше предвиден да излезе на 15 септември 2023 г.,<ref name="AMC Theatres">{{Citation |title=Challengers |date=2023-09-14 |url=http://www.amctheatres.com/movies/challengers-70087 |access-date=2023-03-23 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230322223718/https://www.amctheatres.com/movies/challengers-70087 |url-status=live |language=en |archive-date=March 22, 2023}}</ref> както и на 11 август 2023 г.<ref>{{cite web|url=https://screenrant.com/challengers-movie-zendaya-tennis-practice-set-video/|title=Zendaya Plays Tennis in Set Video From Her No Way Home Follow-Up Movie|website=Screen Rant|first=Rachel|last=Ulatowski|date=June 26, 2022|access-date=June 27, 2022|archive-date=July 8, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220708051216/https://screenrant.com/challengers-movie-zendaya-tennis-practice-set-video/|url-status=live}}</ref> Също така той е насрочен да бъде открит в 80-ия филмов фестивал във Венеция,<ref>{{Cite web |date=2023-07-07 |title=Luca Guadagnino and Zendaya to open 80th Venice Film Festival |url=https://www.euronews.com/culture/2023/07/07/venice-film-festival-2023-luca-guadagninos-challengers-to-open-80th-edition-of-the-mostra |access-date=2023-07-23 |website=euronews |language=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/kino/kinofestivalat-vav-venetsiya-shte-bade-otkrit-s-film-na-luka-guadanino-i-zendaya-v-glavnata-rolya|заглавие=Кинофестивалът във Венеция ще бъде открит с филм на Лука Гуаданино и Зендая в главната роля|издател=impressio.dir.bg|дата=7 юли 2023|достъп_дата=21 юли 2023}}</ref> но е отменен от фестивала заради стачката на сценаристите в Холивуд през 2023 г.<ref name=":0" /> Докато [[Уорнър Брос Пикчърс]] е международен разпространител на филма, филмът няма да получи театрално издание във [[Франция]] и вместо това ще се излъчи в стрийминг от Amazon Prime Video.<ref>{{Cite web|last=Keslassy|first=Elsa|date=June 19, 2023|url=https://variety.com/2023/global/news/challengers-french-release-prime-video-zendaya-luca-guadagnino-1235648553/|title=Zendaya and Luca Guadagnino's 'Challengers' to Skip France Theatrical Release, Debut on Prime Video|access-date=June 20, 2023|magazine=[[Variety (magazine)|Variety]]|archive-date=June 19, 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230619231318/https://variety.com/2023/global/news/challengers-french-release-prime-video-zendaya-luca-guadagnino-1235648553/|url-status=live}}</ref> == В България == В България филмът излиза на същата дата от „Александра Филмс“, а международен разпространител е „[[Уорнър Брос]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=vRusObGhAXI|заглавие=Официален трейлър на „Претендентите“|издател=[[YouTube]]|дата=13 юли 2023|достъп_дата=23 юли 2023}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.mgm.com/movies/challengers-2023}} * {{imdb title|16426418}} [[Категория:Филми от 2024 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Американски спортни филми]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Тенис|+]] fx73y9yk13d5bu4893zrtdkwg16wkbu 0 813010 12215112 11476223 2024-04-26T11:44:30Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 2 интервала, линк-адрес (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]], <br>сенешал на [[Даун (град)|Даун]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = благородник | герб = Daun-Wappen_OH.jpg | герб-описание = }} }} '''Рихард IV фон Даун''' ({{lang|de|Richard IV von Daun}}; † [[1319]]) е [[рицар]], господар от фамилята [[Даун (род)|Даун]] и сенешал на [[Даун (град)|Даун]] в [[Хунсрюк]], [[Рейнланд-Пфалц]]. == Произход == [[Файл:Dhaun_Eingangsportal+.jpg|мини|ляво|Замък Даун]] Той е син на Хайнрих III фон Даун († сл. 1293). Брат е на Герхард фон Даун († сл. 1325), монах в Щабло (1313 – 1325). Внук е на Хайнрих II фон Даун, маршалл на Люксембург († 1256) и Собелия фон Линстер († сл. 1256). Правнук е на Рихард III фон Даун († сл. 1189). == Фамилия == Рихард IV фон Даун се жени пр. 23 май 1293 г. за Луция фон Родемахерн († сл. 1325), дъщеря на Гилес II фон Родемахерн († сл. 18 март 1304), сенешал и маршал на [[Люксембург]], и София († 1312). Те имат трима сина:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2756.htm#i82784 ''Sir Richard IX, Herr & Seneschal von Daun''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Гилес (Агидиус) фон Даун († 6 октомври 1353, погребан в Шпрингирсбах), женен пр. 1325 г. за Кунигунда фон Вирнебург († сл. 1353), дъщеря на граф [[Рупрехт III фон Вирнебург]] († 1352), маршал на [[Вестфалия]]; имат осем деца * Хайнрих фон Даун († 25 март 1331) * Гобелинус фон Даун († 25 март 1331) == Литература == * Hermann Grote, ''Stammtafeln'', [https://books.google.de/books?id=OSofAAAAMAAJ&pg=PA172 S. 172f] Die Herren von Daun * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 121. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVI, Tafel 71. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.ms-visucom.de/cgi-bin/ebidat.pl?id=5136 ''Daun''], ms-visucom.de [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Рицари]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 1319 година]] 0190w3jlsj5io4ccwpiiejqn545u0av 0 813023 12214382 12200233 2024-04-25T19:24:14Z 87.121.89.112 /* Кабинет */ wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Гълъб Донев 1 | номер = 100-тно | държава = България | снимка = | описание = | мандат = служебно | сформирано = 2 август 2022 г. | разпуснато = 3 февруари 2023 г. | министър-председател = [[Гълъб Донев]] | дни = {{времеви интервал|2022|8|2|2023|2|3}} | заместник = | партия = независими и един от [[ПП]], един от [[ИТН]] и двама от [[БСП]] | коалиция = | народно-събрание = | държавен-глава = [[Румен Радев]] | брой = 20 | мъже = 17 | жени = 3 | секретари = | избрано-от = [[Румен Радев]] | разпуснато-от = Румен Радев | бюджет = | предишно = [[Правителство на Кирил Петков|Петков]] | следващо = [[Правителство на Гълъб Донев 2|Донев 2]] }} '''Първото служебно правителство на Гълъб Донев''' е [[Правителства на България|стотното правителство]] на [[Република България]] (осмото служебно след 1990 г.). То е назначено на 2 август 2022 г. с указ № 215 на [[президент на Република България|президента]] [[Румен Радев]] и е най-дълго управлявалото служебно правителство (185 дни). На 3 февруари 2023 г. с указ № 27 е разпуснато от президента.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=185827 Указ № 27 за назначаване на служебно правителство от 3 февруари 2023 г.]</ref> == Кабинет == В състава му влизат следните министри:<ref name="president.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.bg/news6742/prezidentat-nasrochi-parlamentarni-izbori-za-2-oktomvri-2022-g-i-naznachi-sluzhebno-pravitelstvo.html|заглавие=Президентът насрочи парламентарни избори за 2 октомври 2022 г. и назначи служебно правителство|труд=www.president.bg|език=bg|достъп_дата=2022-08-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bsp.bg/news/view/22807-pozitsiya_na_natsionalniya_syvet_na_bsp.html|заглавие=Позиция на Националния съвет на БСП във връзка с участие на членове на НС в служебното правителство назначено от президента Румен Радев|дата=2022-08-05}}</ref> {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Гълъб Донев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>1</sup>,<br> [[министър на труда и социалната политика|труд и социална политика]]|[[Лазар Лазаров (икономист)|Лазар Лазаров]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>2</sup>,<br> [[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Иван Демерджиев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>3</sup>,<br> [[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]|[[Христо Алексиев (политик)|Христо Алексиев]]||ИТН}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>4</sup>|[[Атанас Пеканов]]||}} {{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Росица Велкова-Желева]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]]|[[Димитър Стоянов (полковник)|Димитър Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Асен Меджидиев]]||}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|регионално развитие и благоустройство]]|[[Иван Шишков (архитект)|Иван Шишков]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Сашо Пенов]]||}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Николай Милков (дипломат)|Николай Милков]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Крум Зарков]]||БСП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Велислав Минеков]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите на България|околна среда и води]]|[[Росица Карамфилова-Благова]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]|[[Явор Гечев]]||БСП}} {{министър2|[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]|[[Никола Стоянов (юрист)|Никола Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Росен Христов]]||}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]|[[Александър Пулев]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]] |[[Илин Димитров]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]|[[Весела Лечева]]||БСП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]|[[Георги Тодоров (юрист)|Георги Тодоров]]||}} {{министър2 край}} <references /> * <sup>1</sup>: – отговарящ за социалните политики. * <sup>2</sup>: – отговарящ за обществен ред и сигурност. * <sup>3</sup>: – отговарящ за икономическите политики. * <sup>4</sup>: – отговарящ за управление на европейските средства. == Политики == {{Спорна неутралност-раздел}} След свалянето на реформаторското [[правителство на Кирил Петков]] на 2 август, президентът [[Румен Радев]] назначава за премиер Гълъб Донев. Правителството незабавно анонсира възобновяване на преговорите с [[Газпром]] и прекратяване на доставките на [[оръжие|специална продукция]] към Украйна.<ref>Ще има ли служебен завой към Москва. През последните месеци президентът беше силно критичен към прекратяването на доставките от „Газпром“ и износа на оръжие към Украйна. Сега той има цялата власт. [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/08/05/4376701_shte_ima_li_slujeben_zavoi_kum_moskva/ Капитал, 5 август 2022 г.]</ref> B първото си официално интервю служебният премиер разграничава интересите на България от тези на HATO и EC. Започват опити да се осуети довършването на [[Междусистемна газова връзка Гърция-България|газовата връзка с Гърция]], целяща доставки на [[Азърбайджан|азерски]] газ,<ref>Служебният кабинет на Радев блокира газовата връзка с Гърция (документи).[https://www.capital.bg/biznes/energetika/2022/08/05/4377243_slujebniiat_kabinet_na_radev_blokira_gazovata_vruzka_s/?ref=dnevnik_home_biznes_novini_kapital Капитал, 05.08.2022 г.]</ref> и за отказване на доставките на американски втечнен газ,<ref>Александър Николов: Газ има, президентът се доверява на некомпетентни и неморални хора. [https://clubz.bg/125920 Клуб 'Z', 04 август 2022 г].</ref> Те са последвани от назначения на русофили на важни постове в енергетиката и в правителството като цяло.<ref>Шефката на кабинета на енергийния министър – приятел на Русия и фен на Путин. [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/08/05/4377372_shefkata_na_kabineta_na_energiiniia_ministur_-/ Капитал, 05 авг 2022.]</ref> Това води до началото на протести пред президентството, като организаторите обявяват, че те ще продължат до избора на редовно правителство.<ref>Два протеста срещу газовата политика на служебния кабинет са организирани тази вечер пред президентството. [https://dnes.dir.bg/obshtestvo/dva-protesta-pred-prezidentstvoto-sreshtu-gazovata-politika-na-sluzhebnoto-pravitelstvo-video Дир.бг. 05.08.2022 г.]</ref> Независимо от това в рамките на няколко седмици, новото правителство на практика се отказва от доставките на американски втечнен газ и обявява, че е започнало преговори с Газпром, като отделни министри открито заемат позиция в защита на руския монополист.<ref>Росен Христов: Вече е неизбежно да не преговаряме с „Газпром“, ще бъдат тежки преговори. [https://business.dir.bg/energien-pazar/rosen-hristov-veche-e-neizbezhno-da-ne-pregovaryame-s-gazprom-shte-badat-tezhki-pregovori Дир.бг., 22.08.2022] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221130190027/https://business.dir.bg/energien-pazar/rosen-hristov-veche-e-neizbezhno-da-ne-pregovaryame-s-gazprom-shte-badat-tezhki-pregovori |date=2022-11-30 }}.</ref> Така, пряко подчиненият на президента кабинет, започва да действа на ръба на конституционните си правомощия. Той извършва системни чистки в администрацията и се държи като активен участник в предизборната кампания, опитвайки се да предопределя дългосрочни политики, наместо да подготвя парламентарните избори, и да успокои политическата обстановка.<ref>Социолог: Служебният кабинет действа сякаш ще остане дълго на власт. [https://www.dnevnik.bg/izbori-2022/2022/08/26/4384064_sociolog_slujebniiat_kabinet_deistva_siakash_shte/?ref=home_layer2 Дневник, 26 авг. 2022.]</ref> Според бившия началник на кабинета на Румен Радев – политологът [[Калоян Методиев]], в страната започва пълзящ „''преврат''“.<ref>Методиев: В България върви пълзящ военен преврат. Извършва се фашизоидна чистка под диктата на Радев. [https://epicenter.bg/article/Kaloyan-Metodiev--/290343/2/0 Eпицентър, 15 авг. 2022.]</ref> В тази обстановка на 28 август, лидерът на [[Има такъв народ]] – [[Слави Трифонов]], инициира провеждането на референдум за [[президентска република]]. На този фон, въпреки някои призиви [[Елеонора Митрофанова]] да бъде обявена за [[персона нон грата]], както и апелите ѝ към Москва за скъсване на дипломатическите отношения между двете страни, посланичката се появява на официалното тържество по случай [[Съединението]] зад президента.<ref>Митрофанова се появи зад Радев на честванията за Съединението в Пловдив. [https://www.mediapool.bg/mitrofanova-se-poyavi-zad-radev-na-chestvaniyata-za-saedinenieto-v-plovdiv-news339497.html Медиапул, 10.09.2022 г.]</ref> Два дни по-късно за среща с президента в България пристига директорът на нефтената компания „[[Лукойл]]“. Повод е предстоящото влизане в сила на петролно [[ембарго]], което ЕС налага на Русия и което България успява временно да отложи. Липсват индикации страната да търси [[диверсификация]] по отношение на зависимостта си от руски петролни доставки. Същият ден преди официалната среща, Митрофанова посещава централата на „Лукойл“ в София за инструкции.<ref>„Договорихме се“. Служебното правителство и „Лукойл“ са набелязали мерки за осигуряване пазара на горива. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32024408.html 08.09.2022, Свободна Европа.]</ref> Появяват се коментари, че е недопустимо страна в ЕС, да обсъжда с руска компания санкционирана от ЕС, бъдещето на бизнеса им.<ref>Емилия Милчева, Радев и хората на „Лукойл“ – една недопустима среща. [https://www.mediapool.bg/radev-i-horata-na-lukoil---edna-nedopustima-sreshta-news339585.html Медиапул, 09 септември 2022].</ref> При това Радев остро критикува ЕС за енергийните мерки насочени към налагане на ембарго на вноса на руски изкопаеми горива и към икономии на потреблението на енергия, отказвайки да се съобразява с тях.<ref>Президентът разкритикува остро ЕС за енергийните мерки. [https://www.mediapool.bg/radev-i-horata-na-lukoil---edna-nedopustima-sreshta-news339585.html Сега, 10 Септ. 2022].</ref> Предизборно се води пропагандна кампания, че България не може без руските горива, и се твърди, че без тях ''хора ще изгубят живота си''. В резултат на проруската и антизападна политика на служебното правителство се засилва разделението в обществото по оста [[евроатлантизъм]] и [[евразийство]].<ref>Едвин Сугарев, Изборът, който предстои. [https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/09/09/4388583_izborut_koito_predstoi/ Дневник, 09.09.2022.]</ref> По същото време става ясно, че „Газпром“ продължава поетапно да спира доставките на газ за Европа и няма намерение да преговаря сериозно с България.<ref>Антон Кутев: На този етап официални разговори с „Газпром“ очевидно няма. [https://dnes.dir.bg/comments/anton-kutev-na-tozi-etap-ofitsialni-razgovori-s-gazprom-ochevidno-nyama Дир.бг.11 септември 2022.]</ref> Същевременно Русия за пореден път заплашва с ядрена атака НАТО, чийто член е и България.<ref>Русия плаши с ядрено оръжие, ако САЩ продължат да въоръжават Украйна. [https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101699880 БНР, 03.09.2022.]</ref> Въпреки това на 20 октомври служебното правителство отменя решението на предишния Министерски съвет за диверсификация на доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, с което се продължава политиката целяща енергетиката на страната да остане зависима от руски изкопаеми горива.<ref>Бивш енергиен министър обвини служебния кабинет за проруско решение. [https://www.segabg.com/hot/category-economy/bivsh-energien-ministur-obvini-sluzhebniya-kabinet-za-prorusko-reshenie Сега, 21 Окт. 2022 г.]</ref> След преждевременното разпускане на парламента през февруари 2023 г., президентът насрочва нови избори и преназначава отново служебното правителство на Гълъб Донев. == Вижте също == * [[Правителство на Кирил Петков]] == Източници == <references /> {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] [[Категория:Служебни правителства на Република България|Служебни правителства на Република България]] 76jdnmm4uk0w668bim4zj1g7gipzed7 12214383 12214382 2024-04-25T19:24:38Z 87.121.89.112 /* Кабинет */ wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Гълъб Донев 1 | номер = 100-тно | държава = България | снимка = | описание = | мандат = служебно | сформирано = 2 август 2022 г. | разпуснато = 3 февруари 2023 г. | министър-председател = [[Гълъб Донев]] | дни = {{времеви интервал|2022|8|2|2023|2|3}} | заместник = | партия = независими и един от [[ПП]], един от [[ИТН]] и двама от [[БСП]] | коалиция = | народно-събрание = | държавен-глава = [[Румен Радев]] | брой = 20 | мъже = 17 | жени = 3 | секретари = | избрано-от = [[Румен Радев]] | разпуснато-от = Румен Радев | бюджет = | предишно = [[Правителство на Кирил Петков|Петков]] | следващо = [[Правителство на Гълъб Донев 2|Донев 2]] }} '''Първото служебно правителство на Гълъб Донев''' е [[Правителства на България|стотното правителство]] на [[Република България]] (осмото служебно след 1990 г.). То е назначено на 2 август 2022 г. с указ № 215 на [[президент на Република България|президента]] [[Румен Радев]] и е най-дълго управлявалото служебно правителство (185 дни). На 3 февруари 2023 г. с указ № 27 е разпуснато от президента.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=185827 Указ № 27 за назначаване на служебно правителство от 3 февруари 2023 г.]</ref> == Кабинет == В състава му влизат следните министри:<ref name="president.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.bg/news6742/prezidentat-nasrochi-parlamentarni-izbori-za-2-oktomvri-2022-g-i-naznachi-sluzhebno-pravitelstvo.html|заглавие=Президентът насрочи парламентарни избори за 2 октомври 2022 г. и назначи служебно правителство|труд=www.president.bg|език=bg|достъп_дата=2022-08-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bsp.bg/news/view/22807-pozitsiya_na_natsionalniya_syvet_na_bsp.html|заглавие=Позиция на Националния съвет на БСП във връзка с участие на членове на НС в служебното правителство назначено от президента Румен Радев|дата=2022-08-05}}</ref> {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Гълъб Донев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>1</sup>,<br> [[министър на труда и социалната политика|труд и социална политика]]|[[Лазар Лазаров (икономист)|Лазар Лазаров]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>2</sup>,<br> [[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Иван Демерджиев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>3</sup>,<br> [[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]|[[Христо Алексиев (политик)|Христо Алексиев]]||ИТН}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>4</sup>|[[Атанас Пеканов]]||}} {{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Росица Велкова-Желева]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]]|[[Димитър Стоянов (полковник)|Димитър Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Асен Меджидиев]]||}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|регионално развитие и благоустройство]]|[[Иван Шишков (архитект)|Иван Шишков]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Сашо Пенов]]||}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Николай Милков (дипломат)|Николай Милков]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Крум Зарков]]||БСП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Велислав Минеков]]||ДБГ}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите на България|околна среда и води]]|[[Росица Карамфилова-Благова]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]|[[Явор Гечев]]||БСП}} {{министър2|[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]|[[Никола Стоянов (юрист)|Никола Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Росен Христов]]||}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]|[[Александър Пулев]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]] |[[Илин Димитров]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]|[[Весела Лечева]]||БСП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]|[[Георги Тодоров (юрист)|Георги Тодоров]]||}} {{министър2 край}} <references /> * <sup>1</sup>: – отговарящ за социалните политики. * <sup>2</sup>: – отговарящ за обществен ред и сигурност. * <sup>3</sup>: – отговарящ за икономическите политики. * <sup>4</sup>: – отговарящ за управление на европейските средства. == Политики == {{Спорна неутралност-раздел}} След свалянето на реформаторското [[правителство на Кирил Петков]] на 2 август, президентът [[Румен Радев]] назначава за премиер Гълъб Донев. Правителството незабавно анонсира възобновяване на преговорите с [[Газпром]] и прекратяване на доставките на [[оръжие|специална продукция]] към Украйна.<ref>Ще има ли служебен завой към Москва. През последните месеци президентът беше силно критичен към прекратяването на доставките от „Газпром“ и износа на оръжие към Украйна. Сега той има цялата власт. [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/08/05/4376701_shte_ima_li_slujeben_zavoi_kum_moskva/ Капитал, 5 август 2022 г.]</ref> B първото си официално интервю служебният премиер разграничава интересите на България от тези на HATO и EC. Започват опити да се осуети довършването на [[Междусистемна газова връзка Гърция-България|газовата връзка с Гърция]], целяща доставки на [[Азърбайджан|азерски]] газ,<ref>Служебният кабинет на Радев блокира газовата връзка с Гърция (документи).[https://www.capital.bg/biznes/energetika/2022/08/05/4377243_slujebniiat_kabinet_na_radev_blokira_gazovata_vruzka_s/?ref=dnevnik_home_biznes_novini_kapital Капитал, 05.08.2022 г.]</ref> и за отказване на доставките на американски втечнен газ,<ref>Александър Николов: Газ има, президентът се доверява на некомпетентни и неморални хора. [https://clubz.bg/125920 Клуб 'Z', 04 август 2022 г].</ref> Те са последвани от назначения на русофили на важни постове в енергетиката и в правителството като цяло.<ref>Шефката на кабинета на енергийния министър – приятел на Русия и фен на Путин. [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/08/05/4377372_shefkata_na_kabineta_na_energiiniia_ministur_-/ Капитал, 05 авг 2022.]</ref> Това води до началото на протести пред президентството, като организаторите обявяват, че те ще продължат до избора на редовно правителство.<ref>Два протеста срещу газовата политика на служебния кабинет са организирани тази вечер пред президентството. [https://dnes.dir.bg/obshtestvo/dva-protesta-pred-prezidentstvoto-sreshtu-gazovata-politika-na-sluzhebnoto-pravitelstvo-video Дир.бг. 05.08.2022 г.]</ref> Независимо от това в рамките на няколко седмици, новото правителство на практика се отказва от доставките на американски втечнен газ и обявява, че е започнало преговори с Газпром, като отделни министри открито заемат позиция в защита на руския монополист.<ref>Росен Христов: Вече е неизбежно да не преговаряме с „Газпром“, ще бъдат тежки преговори. [https://business.dir.bg/energien-pazar/rosen-hristov-veche-e-neizbezhno-da-ne-pregovaryame-s-gazprom-shte-badat-tezhki-pregovori Дир.бг., 22.08.2022] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221130190027/https://business.dir.bg/energien-pazar/rosen-hristov-veche-e-neizbezhno-da-ne-pregovaryame-s-gazprom-shte-badat-tezhki-pregovori |date=2022-11-30 }}.</ref> Така, пряко подчиненият на президента кабинет, започва да действа на ръба на конституционните си правомощия. Той извършва системни чистки в администрацията и се държи като активен участник в предизборната кампания, опитвайки се да предопределя дългосрочни политики, наместо да подготвя парламентарните избори, и да успокои политическата обстановка.<ref>Социолог: Служебният кабинет действа сякаш ще остане дълго на власт. [https://www.dnevnik.bg/izbori-2022/2022/08/26/4384064_sociolog_slujebniiat_kabinet_deistva_siakash_shte/?ref=home_layer2 Дневник, 26 авг. 2022.]</ref> Според бившия началник на кабинета на Румен Радев – политологът [[Калоян Методиев]], в страната започва пълзящ „''преврат''“.<ref>Методиев: В България върви пълзящ военен преврат. Извършва се фашизоидна чистка под диктата на Радев. [https://epicenter.bg/article/Kaloyan-Metodiev--/290343/2/0 Eпицентър, 15 авг. 2022.]</ref> В тази обстановка на 28 август, лидерът на [[Има такъв народ]] – [[Слави Трифонов]], инициира провеждането на референдум за [[президентска република]]. На този фон, въпреки някои призиви [[Елеонора Митрофанова]] да бъде обявена за [[персона нон грата]], както и апелите ѝ към Москва за скъсване на дипломатическите отношения между двете страни, посланичката се появява на официалното тържество по случай [[Съединението]] зад президента.<ref>Митрофанова се появи зад Радев на честванията за Съединението в Пловдив. [https://www.mediapool.bg/mitrofanova-se-poyavi-zad-radev-na-chestvaniyata-za-saedinenieto-v-plovdiv-news339497.html Медиапул, 10.09.2022 г.]</ref> Два дни по-късно за среща с президента в България пристига директорът на нефтената компания „[[Лукойл]]“. Повод е предстоящото влизане в сила на петролно [[ембарго]], което ЕС налага на Русия и което България успява временно да отложи. Липсват индикации страната да търси [[диверсификация]] по отношение на зависимостта си от руски петролни доставки. Същият ден преди официалната среща, Митрофанова посещава централата на „Лукойл“ в София за инструкции.<ref>„Договорихме се“. Служебното правителство и „Лукойл“ са набелязали мерки за осигуряване пазара на горива. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32024408.html 08.09.2022, Свободна Европа.]</ref> Появяват се коментари, че е недопустимо страна в ЕС, да обсъжда с руска компания санкционирана от ЕС, бъдещето на бизнеса им.<ref>Емилия Милчева, Радев и хората на „Лукойл“ – една недопустима среща. [https://www.mediapool.bg/radev-i-horata-na-lukoil---edna-nedopustima-sreshta-news339585.html Медиапул, 09 септември 2022].</ref> При това Радев остро критикува ЕС за енергийните мерки насочени към налагане на ембарго на вноса на руски изкопаеми горива и към икономии на потреблението на енергия, отказвайки да се съобразява с тях.<ref>Президентът разкритикува остро ЕС за енергийните мерки. [https://www.mediapool.bg/radev-i-horata-na-lukoil---edna-nedopustima-sreshta-news339585.html Сега, 10 Септ. 2022].</ref> Предизборно се води пропагандна кампания, че България не може без руските горива, и се твърди, че без тях ''хора ще изгубят живота си''. В резултат на проруската и антизападна политика на служебното правителство се засилва разделението в обществото по оста [[евроатлантизъм]] и [[евразийство]].<ref>Едвин Сугарев, Изборът, който предстои. [https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/09/09/4388583_izborut_koito_predstoi/ Дневник, 09.09.2022.]</ref> По същото време става ясно, че „Газпром“ продължава поетапно да спира доставките на газ за Европа и няма намерение да преговаря сериозно с България.<ref>Антон Кутев: На този етап официални разговори с „Газпром“ очевидно няма. [https://dnes.dir.bg/comments/anton-kutev-na-tozi-etap-ofitsialni-razgovori-s-gazprom-ochevidno-nyama Дир.бг.11 септември 2022.]</ref> Същевременно Русия за пореден път заплашва с ядрена атака НАТО, чийто член е и България.<ref>Русия плаши с ядрено оръжие, ако САЩ продължат да въоръжават Украйна. [https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101699880 БНР, 03.09.2022.]</ref> Въпреки това на 20 октомври служебното правителство отменя решението на предишния Министерски съвет за диверсификация на доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, с което се продължава политиката целяща енергетиката на страната да остане зависима от руски изкопаеми горива.<ref>Бивш енергиен министър обвини служебния кабинет за проруско решение. [https://www.segabg.com/hot/category-economy/bivsh-energien-ministur-obvini-sluzhebniya-kabinet-za-prorusko-reshenie Сега, 21 Окт. 2022 г.]</ref> След преждевременното разпускане на парламента през февруари 2023 г., президентът насрочва нови избори и преназначава отново служебното правителство на Гълъб Донев. == Вижте също == * [[Правителство на Кирил Петков]] == Източници == <references /> {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] [[Категория:Служебни правителства на Република България|Служебни правителства на Република България]] 3xzp676e3ywxphhmaqqmlmzysrgfm4p 0 813194 12214582 11483912 2024-04-25T23:55:43Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Сграда|архитектурен стил=[[Готическа архитектура|Готика]]|населено място=[[Милано]]|страна=Италия|адрес=[[Пиаца Мерканти|пл. „Мерканти“]]|архитект=[[Джовани Солари]]<br>[[Лука Белтрами]]<br>[[Антонио Каси Рачмели]]|конструкция=кр. на XIV век – XX век|собственик=Обществена териториална служба}} '''Дом „Панигарола“''' ({{Lang|it|Casa dei Panigarola}}) е историческа сграда на площад „[[Пиаца Мерканти|Мерканти]]“ в [[Милано]], [[Северна Италия]]. == Описание == [[Файл:IMG_3111_-_Milano,_Broletto_nuovo_-_Foto_Giovanni_Dall'Orto,_3-gen-2007.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/43/IMG_3111_-_Milano%2C_Broletto_nuovo_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto%2C_3-gen-2007.jpg/220px-IMG_3111_-_Milano%2C_Broletto_nuovo_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto%2C_3-gen-2007.jpg|ляво|мини| Рампата за достъп до [[Палацо дела Раджоне (Милано)|Палацо дела Раджоне]].]] [[Файл:3907_Milano_-_Broletto_-_Iscrizione_di_Tommaso_da_Caponago,_1448_-_Foto_Giovanni_Dall'Orto,_10-July-2007.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c7/3907_Milano_-_Broletto_-_Iscrizione_di_Tommaso_da_Caponago%2C_1448_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto%2C_10-July-2007.jpg/220px-3907_Milano_-_Broletto_-_Iscrizione_di_Tommaso_da_Caponago%2C_1448_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto%2C_10-July-2007.jpg|ляво|мини| Плочата на [[Портик|портика]] на Дом „Панигарола“.]] Дом „Панигарола“ е сградата, която затваря четвъртата страна на пл. „[[Пиаца Мерканти|Мерканти]]“ в [[Милано]]. В тази сграда се е помещавала „Уставната служба“, която е осигурявала регистрацията и преписването на херцогските укази, публичните актове и определянето на категориите частни актове. Службата, като наследствена привилегия, се е държала от Панигарола – семейство [[Нотариус|нотариуси]] от [[Галарате]], които я държат чак до [[1741]] г., когато изчезват. Оттам идва и името на сградата. Тя изглежда и днес като сграда с компактни заострени арки с теракотени рамки. Фасадата, която покрива вече съществуваща структура, е проектирана от [[Джовани Солари]] през [[1466]] г., за да бъде подредена през [[1899|1899 г.]] от [[Лука Белтрами]], който е отговорен за добавянето на [[Монофора|еднодъговия прозорец]] на горния етаж. Този горен етаж е ограничен от теракотен фриз с [[Оживална форма|оживални]] прозорци и богата украса. Мазилката е украсена с ломбардски графити. В лявата част на сградата в момента се помещава ресторант, а в дясната има [[лоджия]] (обикновено затворена с порта), която позволява достъп чрез вътрешно стълбище до окачената рампа, която води до входа на [[Палацо дела Раджоне (Милано)|Палацо дела Раджоне]]. Под оживалните [[Аркада|аркади]] е възможно да се намери [[Релеф (скулптура)|релеф]] на змия върху калдъръмения под. В лоджията има [[Теракота|теракотена]] плоча от [[1448]] г., подписана от Томазо да Капонаго, [[Юрисконсулт|юрист]] от XV век, който предупреждава за рисковете, произтичащи от прибягването до съдебни дела ([[Палацо дела Раджоне (Милано)|Палацо дела Раджоне]] е бил седалище на съда). Конструкцията до 1788 г. е директно облегната на [[Апсида|апсидата]] на църквата „Сан Микеле ал Гало“. В тази първа фаза най-вероятно е издигнат съществуващ [[портик]], който от своя страна се намира на територията на древно гробище, вероятно древен остатък от манастира „Лентазио“. Сегашната сграда е резултат от няколко реставрации и промени, извършени от началото на XIX век, и най-вероятно включва и последните фрагменти от стените на древната църква. Конструкцията е повдигната през 1809 г. от арх. Джилардони заедно с [[Палат на юристконсултите|Палата на юристконсултите]] и [[Палатински школи|Палатинските школи]], а през следващите години част от арките на приземния етаж са напълно или частично включени и използвани като магазини. Нова намеса на арх. [[Лука Белтрами]] през 1899 г. добавя към фасадата еднодъгов прозорец с теракотена рамка в стила на XV век. Последната реставрация е от [[1967]] г. от [[Антонио Каси Рамели]]. Сградата, известна през 1906 г. като „Лоджия на банкерите“, освен като седалище на Universitas Mercatorum през XV век, през XIX век е временно седалище в някои свои пространствата на партера на Търговската камара. == Източници == * ''[http://www.piazzamercanti.milano.it/casapanigarola/ Casa dei Panigarola]'', на Piazza Mercanti Milano, <small>посетен на 6 август 2022 г.</small> * ''[https://www.lombardiabeniculturali.it/architetture/schede/LMD80-00256/ Casa dei Panigarola]'', на Lombardia Beni Culturali, <small>посетен на 6 август 2022 г.</small> * ''[http://piazzamercanti.storiami.it/casapanigarola/ Casa dei Panigarola]'', на Piazza Mercanti Milano, <small>посетен на 6 август 2022 г.</small> * [https://www.milanodavedere.it/palazzi/casa-dei-panigarola/ Casa dei Panigarola], siamo in piazza Mercanti, на Milano da vedere, <small>посетен на 6 август 2022 г.</small> == Вижте също == * [[Вили и дворци в Милано]] * [[Милано]] * [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] * [[Миланско херцогство]] {{Превод от|it|Casa Panigarola|122517703}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Архитектура}} [[Категория:Забележителности на Милано]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Милано]] [[Категория:Култура на Италия]] [[Категория:Дворци в Милано]] 2sc0efzp2wexovcwgp2ua5iiwdu1zno 0 813278 12214551 11483938 2024-04-25T23:26:14Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Сграда|населено място=[[Милано]]|страна=Италия|адрес=ул. „Мориджи“ 8|местно име=Casa dei Morig(g)i|време на изграждане=XIV – XVIII век}} '''Дом „Мориджи“''' ({{Lang|it|Casa dei Morig(g)i}}) е историческа сграда на ул. „Мориджи“ 8 в [[Милано]], [[Северна Италия]]. Сградата, датираща от XIV век в първоначалното си ядро, е една от най-старите запазени в града. == История и описание == Днес видът на старинния външен дворец е видим само в терасата и в оригиналната кула, преструктурирана през XVII век и използвана като [[белведере]]. Вътре в двора има [[портик]] с [[Йонийски стил|йонийски]] [[Колона|колони]], а на стълбището, преустроено през XVIII век, някога е имало стенописи. Дворецът навремето е принадлежал на [[Маркиз|маркизите]] Мориджа или [[Мориджи (род)|Мориджи]]. Той дава името си и на района, в който се намира: Квартал „Мориджи“ (''Contrada dei Morigi''). Изоставен е от семейството в края на XIX век. Впоследствие сградата е заета от 23 семейства в типичната за периода логика на съвместното настаняване. През тези години тя преживява период на голям културен кипеж, но липсата на средства не подобрява структурния ѝ упадък до 2000-те години, когато община Милано поисква реституцията на сградата и компания поема преструктурирането. Към 2022 г. сградата е разделена и продадена на части, които служат за жилища. == Източници == *''[https://www.lombardiabeniculturali.it/architetture/schede/LMD80-00267/ Torre e Case dei Morigi]'', на Lombardia Beni Culturali, <small>посетен на 8 август 2022 г.</small> *''[https://www.milanodavedere.it/palazzi/casa-dei-morigi/ Casa dei Morigi, guardiamola con attenzione]'', на Milano da vedere, <small>посетен на 8 август 2022 г.</small> *''[https://www.inventati.org/casamorigi/casa.html Casa Morigi]'', на inventati.org, <small>посетен на 8 август 2022 г.</small> *''[https://blog.urbanfile.org/2017/11/04/milano-brisa-quasi-completato-restauro-palazzo-morigi/ Milano | Brisa – Quasi completato il restauro di Palazzo Morigi]'', Urbanlife, <small>посетен на 8 август 2022 г.</small> == Вижте също == * [[Вили и дворци в Милано]] * [[Милано]] * [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] * [[Миланско херцогство]] {{Превод от|it|Casa dei Morigi|1019267741}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Архитектура}} [[Категория:Забележителности на Милано]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Милано]] [[Категория:Култура на Италия]] [[Категория:Дворци в Милано]] e60gr9i57o9zmwz2cidhto641zpxun4 0 813820 12214550 11836145 2024-04-25T23:26:03Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|герб=Coat_of_arms_of_the_House_of_Malaspina_(Spino_Fiorito)_(1).svg|роден=1422/1427|управление=[[1445]] - [[1467]], [[1445]] - [[1481]]|описание=5-и маркиз на Фосдиново, 2-ри сеньор на Маса и 1-ви сеньор на Карара.|място на смъртта=[[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маркграфство Маса, синьория Карара, Монета и Авенца]]|място на раждане=[[Фосдиново]], [[Маркграфство Фосдиново]]|династия=[[Маласпина|Маласпина дела Верукола и ди Фосдиново]]|баща=[[Антонио Алберико I Маласпина]]|майка=Джована Маласпина дела Верукола/ди Фивицано|потомци=[[Антонио Алберико II Маласпина|Антонио Алберико II]]<br>Франческо|религия=[[Католицизъм]]|общомедия=}} '''Джакомо''' или '''Якопо Маласпина''' ({{Lang|it|Giacomo, o Jacopo, Malaspina}}; * 1422/1427 [[Фосдиново]], [[Маркграфство Фосдиново]] † [[18 май]] [[1481]] [[Маса (Тоскана)|Маса]], Маркграфство Маса, Сеньория Карара, Монета и Авенца) е 5-и маркиз на Фосдиново, 2-ри господар на Маса и 1-ви господар на [[Синьория Карара|Карара]]. == Произход == Джакомо (Якопо) Маласпина е най-големият син на [[Маркизи на Фосдиново|маркиза на Фосдиново]] [[Антонио Алберико I Маласпина]] (* 1398 † 1445) и Джована Маласпина дела Верукола/ди Фивицано. Той наследява от него и титлата „[[Суверени на Маса и Карара|господар на Маса]]“, към която добавя и тази на „господар на Карара“ от 1473 г. Има четирима братя и една сестра: * [[Ладзаро I Маласпина|Ладзаро I]] (* 1428/9 † 1451), 3-ти маркиз на Кастел дел' Акуилa, съпруг на 2-рата си братовчедка Катерина Маласпина дел Кастел дел Акуила. * [[Габриеле II Маласпина|Габриеле II]] (* 1435/8 † 1508), 6-и маркиз на Фосдиново (1467-1508); съпруг на 2-рата си братовчедка Бианка Маласпина дел Кастел дел Акуила. * Спинета Маласпина (* 1436/41 † 1505), родоначалник на клона [[Маласпина]] ди Верона * Франческо Маласпина (* 1437/42 † 1467), свещеник близо до [[Рим]] * Антония Маласпина († сл. 1467), съпруга на Спинета II [[Фрегозо]], господар на [[Синьория Карара|Карара]] Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща си. == Биография == === Маркиз на Фосдиново === След смъртта на баща си през април 1445 г. Джакомо поема управлението на маркграфството заедно с брат си Ладзаро, тъй като другите им братя са твърде млади: едно от първите им действия е подновяването на споразумението с [[Флорентинска република|Флорентинската република]] през май 1449 г. за признаване на по-висшата ѝ власт въз основа на отношения на подчинение или чужд протекторат и представителство. Ладзаро умира през юли 1451 г. и Джакомо става настойник на двамата му сина, и единствен господар на маркграфството. През есента на 1450 г. Джакомо се опитва да разшири своето владение за сметка на други, принадлежащи на сем. [[Маласпина]], като завзема голяма част от земите на маркиз Спинета ди Веруко, негов чичо по майчина линия. Това провокира намесата на Флорентинската република, с която имат договор двамата. На 25 септември неин комисар е изпратен в [[Луниджана]] със задачата да убеди Джакомо да върне земите, но понеже той отказва, Флоренция му нарежда да върне също [[Маса (Тоскана)|Маса]] и Кастильоне дел Терциере. Джакомо омеква, след като жителите на [[Баньоне]] отиват в Кастильоне дел Терциере и го завладяват, и след като чичо му се връща в Луниджана заедно с [[Алесандро Сфорца]], начело на армия от 5000 войници (18-20 ноември). Джакомо връща земите и преотстъпва Кастильоне на Флоренция. Няколко месеца по-късно то става седалище на флорентинския капитан в Луниджана. По този повод Флоренция напразно се опитва да си върне господството над Кастел дел'Акула (в Граньола, днес подселище на [[Фивицано]]), като се възползва от присъствието в Луниджана на милански войски. Междувременно някои места, подчинени на Джакомо, се опитват да се върнат под властта на [[Лука|Република Лука]]. Същевременно, въз основа на териториалните разширения, извършени от баща му Джакомо I Маласпина, Джакомо допълнително разширява [[Маркграфство Фосдиново]] със закупуването на крепостта и на центъра Бибола (днес част от [[Аула (Италия)|Аула]]) от Джакомо Амброджо [[Маласпина]] от Аула на 24 септември 1451 г. От 1447 г., със смъртта на [[Филипо Мария Висконти]], последният херцог от [[Висконти]], управлявал [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], който изпълнява и длъжността „викарий на [[Синьория Карара|Карара]]“, Джакомо I Маласпина също оспорва викариата на Карара с [[Фрегозо]] от [[Сардзана]], който в крайна сметка е възложен на братовчеда на [[Дож на Генуа|дожа на Генуа]] [[Спинета Фрегозо]] (15 юни 1448 г.). През 1450 г. Джакомо влиза във въоръжен конфликт с Фрегозо, но бива победен. === Конфликт с брат му Габриеле и подялба на земите === В началото на 1467 г. отношенията между Джакомо I Маласпина и неговия брат Габриеле се влошават, съвпадайки с времето, когато Габриеле, след като се установява във [[Верона|веронските]] си владения, започва да желае да участва активно в контрола над владенията в [[Луниджана]]. Освен това Джакомо е политически близък до [[Сфорца]] от [[Милано]], а Габриеле подкрепя [[Флорентинска република|Флорентинската република]] и Лудовико Фрегозо в битката срещу [[Списък на владетелите на Милано|Миланския херцог]] [[Галеацо Мария Сфорца]]. Така в края на 1467 г. се стига до мирно разпределение на бащините владения. На 17 ноември 1467 г. Габриеле е провъзгласен за [[Маркизи на Фосдиново|маркиз на Фосдиново]] с името [[Габриеле II Маласпина]] чрез арбитраж с участието на петима съдии, избрани от жителите на [[Фосдиново]], и чрез два акта, извършени от Джакомо и брат му [[Спинета Маласпина]]. Спинета получава земите в района на [[Верона]], а бившето Маркграфство [[Оливола]] и Бибола отива у Габриеле, отчасти като наследник на брат му Франческо, който умира същата година; на племенника на Джакомо, Леонардо, който е единственият оцелял от двамата синове на починалия му брат Ладзаро, е дадено бившето Маркграфство Кастел дел'Акуила. На следващия ден двамата завършват подялбата: така Джакомо получава викариата на Маса, а брат му – този на Фосдиново заедно с владенията в района на [[Пиза]]. Следователно Джакомо е първият сред маркизите Маласпина ди Фосдиново, който се отказва от титлата, решавайки да запази [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса]] и района ѝ за себе си. На 16 октомври 1467 г. той е назначен от Миланския херцог за генерал-лейтенант на съседния викариат Карара. След това се опитва да получи пълното владение върху него и усилията му са успешни: на 22 февруари 1473 г. е постигната размяна със законния господар на Карара, Антониото Фрегозо, въз основа на която последният отстъпва викариата на Карара, включително земите на Авенца и Монета, на Джакомо в замяна на феода [[Санадзаро де' Бургонди|Санадзаро]] в [[Ломелина]]. Така Джакомо прибавя титлата „Господар на Карара“. === Лоялност към Миланското херцогство и смърт === Следващите години се характеризират с лоялността на Джакомо към [[Сфорца]], въпреки 20 февруари 1470 г. той потвърждава 5-годишния договор с Флоренция само за [[Маса (Тоскана)|Маса]]. Вероятно ​​той е подтикнат към тази политика от съпругата си, която от години е свързана с миланската херцогиня [[Бианка Мария Висконти]]. С тази му политика би могло да обясни възприетият от Джакомо [[герб]], който изобразява сух трън вместо цвете: традиционно маласпинските клонове на „сухия трън“ са промилански, докато тези на „цъфналия трън“ са профлорентински. Семейство Сфорца засвидетелства благодарността си към Джакомо, като му дава няколко знака за своята благосклонност: на 13 октомври 1468 г. той е назначен за таен съветник. През 1477 г. Джакомо се отличава с лоялността си по време на генуезкото въстание срещу Сфорца и на 12 април е назначен за капитан на [[Специя|Ла Специя]] и комисар на [[Луниджана]] от [[Бона Савойска]], регентка на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. По време на войната след [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]] той трябва да отблъсне нападението срещу Маса на миланските бунтовници (февруари 1479 г.) и да се защити от заговори, насочени към завладяването на някои от неговите земи, като този в Карара през месец април. Въпреки всичко той успява да преодолее невредим продължилата около две години война и най-вече честите набези и нападения, извършвани от воюващите армии или транзитно преминаващи в района. Най-общо Джакомо изпълнява през по-голямата част от живота си функцията на информатор за събитията в Луниджана за Сфорца, освен че гарантира собствената си въоръжена помощ в случай на нужда. Джакомо умира вероятно в Маса на 18 май 1481 г., ненавършил 60 години. == Брак и потомство == ∞ пр. май 1456 за Тадеа Пико († сл. 29 март 1481), господарка на [[Скалдасоле]] (1461) и дъщеря на [[Франческо III Пико]], от която има двама сина: * [[Антонио Алберико II Маласпина]] († 1519), '''трети [[Суверени на Маса и Карара|господар на Маса]]''' и втори господар на Карара (1481-1519) * [[Франческо Маласпина]] († 23/24 август 1484), маркиз на [[Санадзаро де' Бургонди]] с Пиеве ди [[Аланя|Албиньола]], [[Аланя]] и [[Ферера Ербоньоне|Ферера]], господар на [[Скалдасоле]], съгосподар на Маса (1481-1483), съпруг от 1477 на Костанца Фоляни, племенница на [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]]. == Вижте също == * [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] * [[Суверени на Маса и Карара]] * [[Маркграфство Фосдиново]] == Източници == * Patrizia Meli - ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giacomo-malaspina_(Dizionario-Biografico) Malaspina, Giacomo]'', в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 67 (2006), <small>посетен на 17 август 2022 г.</small> {{Превод от|it|Giacomo I Malaspina|128063595}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] [[Категория:Маса и Карара]] 3u1cwam8rnzv59s7s6su7b3av5g7kg8 12214661 12214550 2024-04-26T00:57:54Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|герб=Coat_of_arms_of_the_House_of_Malaspina_(Spino_Fiorito)_(1).svg|роден=1422/1427|управление=[[1445]] - [[1467]], [[1445]] - [[1481]]|описание=5-и маркиз на Фосдиново, 2-ри сеньор на Маса и 1-ви сеньор на Карара.|място на смъртта=[[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маркграфство Маса, Сеньория Карара, Монета и Авенца]]|място на раждане=[[Фосдиново]], [[Маркграфство Фосдиново]]|династия=[[Маласпина|Маласпина дела Верукола и ди Фосдиново]]|баща=[[Антонио Алберико I Маласпина]]|майка=Джована Маласпина дела Верукола/ди Фивицано|потомци=[[Антонио Алберико II Маласпина|Антонио Алберико II]]<br>Франческо|религия=[[Католицизъм]]|общомедия=}} '''Джакомо''' или '''Якопо Маласпина''' ({{Lang|it|Giacomo, o Jacopo, Malaspina}}; * 1422/1427 [[Фосдиново]], [[Маркграфство Фосдиново]] † [[18 май]] [[1481]] [[Маса (Тоскана)|Маса]], Маркграфство Маса, Сеньория Карара, Монета и Авенца) е 5-и маркиз на Фосдиново, 2-ри господар на Маса и 1-ви господар на [[Синьория Карара|Карара]]. == Произход == Джакомо (Якопо) Маласпина е най-големият син на [[Маркизи на Фосдиново|маркиза на Фосдиново]] [[Антонио Алберико I Маласпина]] (* 1398 † 1445) и Джована Маласпина дела Верукола/ди Фивицано. Той наследява от него и титлата „[[Суверени на Маса и Карара|господар на Маса]]“, към която добавя и тази на „господар на Карара“ от 1473 г. Има четирима братя и една сестра: * [[Ладзаро I Маласпина|Ладзаро I]] (* 1428/9 † 1451), 3-ти маркиз на Кастел дел' Акуилa, съпруг на 2-рата си братовчедка Катерина Маласпина дел Кастел дел Акуила. * [[Габриеле II Маласпина|Габриеле II]] (* 1435/8 † 1508), 6-и маркиз на Фосдиново (1467-1508); съпруг на 2-рата си братовчедка Бианка Маласпина дел Кастел дел Акуила. * Спинета Маласпина (* 1436/41 † 1505), родоначалник на клона [[Маласпина]] ди Верона * Франческо Маласпина (* 1437/42 † 1467), свещеник близо до [[Рим]] * Антония Маласпина († сл. 1467), съпруга на Спинета II [[Фрегозо]], господар на [[Синьория Карара|Карара]] Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща си. == Биография == === Маркиз на Фосдиново === След смъртта на баща си през април 1445 г. Джакомо поема управлението на маркграфството заедно с брат си Ладзаро, тъй като другите им братя са твърде млади: едно от първите им действия е подновяването на споразумението с [[Флорентинска република|Флорентинската република]] през май 1449 г. за признаване на по-висшата ѝ власт въз основа на отношения на подчинение или чужд протекторат и представителство. Ладзаро умира през юли 1451 г. и Джакомо става настойник на двамата му сина, и единствен господар на маркграфството. През есента на 1450 г. Джакомо се опитва да разшири своето владение за сметка на други, принадлежащи на сем. [[Маласпина]], като завзема голяма част от земите на маркиз Спинета ди Веруко, негов чичо по майчина линия. Това провокира намесата на Флорентинската република, с която имат договор двамата. На 25 септември неин комисар е изпратен в [[Луниджана]] със задачата да убеди Джакомо да върне земите, но понеже той отказва, Флоренция му нарежда да върне също [[Маса (Тоскана)|Маса]] и Кастильоне дел Терциере. Джакомо омеква, след като жителите на [[Баньоне]] отиват в Кастильоне дел Терциере и го завладяват, и след като чичо му се връща в Луниджана заедно с [[Алесандро Сфорца]], начело на армия от 5000 войници (18-20 ноември). Джакомо връща земите и преотстъпва Кастильоне на Флоренция. Няколко месеца по-късно то става седалище на флорентинския капитан в Луниджана. По този повод Флоренция напразно се опитва да си върне господството над Кастел дел'Акула (в Граньола, днес подселище на [[Фивицано]]), като се възползва от присъствието в Луниджана на милански войски. Междувременно някои места, подчинени на Джакомо, се опитват да се върнат под властта на [[Лука|Република Лука]]. Същевременно, въз основа на териториалните разширения, извършени от баща му Джакомо I Маласпина, Джакомо допълнително разширява [[Маркграфство Фосдиново]] със закупуването на крепостта и на центъра Бибола (днес част от [[Аула (Италия)|Аула]]) от Джакомо Амброджо [[Маласпина]] от Аула на 24 септември 1451 г. От 1447 г., със смъртта на [[Филипо Мария Висконти]], последният херцог от [[Висконти]], управлявал [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], който изпълнява и длъжността „викарий на [[Синьория Карара|Карара]]“, Джакомо I Маласпина също оспорва викариата на Карара с [[Фрегозо]] от [[Сардзана]], който в крайна сметка е възложен на братовчеда на [[Дож на Генуа|дожа на Генуа]] [[Спинета Фрегозо]] (15 юни 1448 г.). През 1450 г. Джакомо влиза във въоръжен конфликт с Фрегозо, но бива победен. === Конфликт с брат му Габриеле и подялба на земите === В началото на 1467 г. отношенията между Джакомо I Маласпина и неговия брат Габриеле се влошават, съвпадайки с времето, когато Габриеле, след като се установява във [[Верона|веронските]] си владения, започва да желае да участва активно в контрола над владенията в [[Луниджана]]. Освен това Джакомо е политически близък до [[Сфорца]] от [[Милано]], а Габриеле подкрепя [[Флорентинска република|Флорентинската република]] и Лудовико Фрегозо в битката срещу [[Списък на владетелите на Милано|Миланския херцог]] [[Галеацо Мария Сфорца]]. Така в края на 1467 г. се стига до мирно разпределение на бащините владения. На 17 ноември 1467 г. Габриеле е провъзгласен за [[Маркизи на Фосдиново|маркиз на Фосдиново]] с името [[Габриеле II Маласпина]] чрез арбитраж с участието на петима съдии, избрани от жителите на [[Фосдиново]], и чрез два акта, извършени от Джакомо и брат му [[Спинета Маласпина]]. Спинета получава земите в района на [[Верона]], а бившето Маркграфство [[Оливола]] и Бибола отива у Габриеле, отчасти като наследник на брат му Франческо, който умира същата година; на племенника на Джакомо, Леонардо, който е единственият оцелял от двамата синове на починалия му брат Ладзаро, е дадено бившето Маркграфство Кастел дел'Акуила. На следващия ден двамата завършват подялбата: така Джакомо получава викариата на Маса, а брат му – този на Фосдиново заедно с владенията в района на [[Пиза]]. Следователно Джакомо е първият сред маркизите Маласпина ди Фосдиново, който се отказва от титлата, решавайки да запази [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса]] и района ѝ за себе си. На 16 октомври 1467 г. той е назначен от Миланския херцог за генерал-лейтенант на съседния викариат Карара. След това се опитва да получи пълното владение върху него и усилията му са успешни: на 22 февруари 1473 г. е постигната размяна със законния господар на Карара, Антониото Фрегозо, въз основа на която последният отстъпва викариата на Карара, включително земите на Авенца и Монета, на Джакомо в замяна на феода [[Санадзаро де' Бургонди|Санадзаро]] в [[Ломелина]]. Така Джакомо прибавя титлата „Господар на Карара“. === Лоялност към Миланското херцогство и смърт === Следващите години се характеризират с лоялността на Джакомо към [[Сфорца]], въпреки 20 февруари 1470 г. той потвърждава 5-годишния договор с Флоренция само за [[Маса (Тоскана)|Маса]]. Вероятно ​​той е подтикнат към тази политика от съпругата си, която от години е свързана с миланската херцогиня [[Бианка Мария Висконти]]. С тази му политика би могло да обясни възприетият от Джакомо [[герб]], който изобразява сух трън вместо цвете: традиционно маласпинските клонове на „сухия трън“ са промилански, докато тези на „цъфналия трън“ са профлорентински. Семейство Сфорца засвидетелства благодарността си към Джакомо, като му дава няколко знака за своята благосклонност: на 13 октомври 1468 г. той е назначен за таен съветник. През 1477 г. Джакомо се отличава с лоялността си по време на генуезкото въстание срещу Сфорца и на 12 април е назначен за капитан на [[Специя|Ла Специя]] и комисар на [[Луниджана]] от [[Бона Савойска]], регентка на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. По време на войната след [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]] той трябва да отблъсне нападението срещу Маса на миланските бунтовници (февруари 1479 г.) и да се защити от заговори, насочени към завладяването на някои от неговите земи, като този в Карара през месец април. Въпреки всичко той успява да преодолее невредим продължилата около две години война и най-вече честите набези и нападения, извършвани от воюващите армии или транзитно преминаващи в района. Най-общо Джакомо изпълнява през по-голямата част от живота си функцията на информатор за събитията в Луниджана за Сфорца, освен че гарантира собствената си въоръжена помощ в случай на нужда. Джакомо умира вероятно в Маса на 18 май 1481 г., ненавършил 60 години. == Брак и потомство == ∞ пр. май 1456 за Тадеа Пико († сл. 29 март 1481), господарка на [[Скалдасоле]] (1461) и дъщеря на [[Франческо III Пико]], от която има двама сина: * [[Антонио Алберико II Маласпина]] († 1519), '''трети [[Суверени на Маса и Карара|господар на Маса]]''' и втори господар на Карара (1481-1519) * [[Франческо Маласпина]] († 23/24 август 1484), маркиз на [[Санадзаро де' Бургонди]] с Пиеве ди [[Аланя|Албиньола]], [[Аланя]] и [[Ферера Ербоньоне|Ферера]], господар на [[Скалдасоле]], съгосподар на Маса (1481-1483), съпруг от 1477 на Костанца Фоляни, племенница на [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]]. == Вижте също == * [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] * [[Суверени на Маса и Карара]] * [[Маркграфство Фосдиново]] == Източници == * Patrizia Meli - ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giacomo-malaspina_(Dizionario-Biografico) Malaspina, Giacomo]'', в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 67 (2006), <small>посетен на 17 август 2022 г.</small> {{Превод от|it|Giacomo I Malaspina|128063595}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] [[Категория:Маса и Карара]] lb8x1b7mp3wz9g1gpa1q7bgq8xlbl1z 12214662 12214661 2024-04-26T00:58:33Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|герб=Coat_of_arms_of_the_House_of_Malaspina_(Spino_Fiorito)_(1).svg|роден=1422/1427|управление=[[1445]] - [[1467]], [[1445]] - [[1481]]|описание=5-и маркиз на Фосдиново, 2-ри сеньор на Маса и 1-ви сеньор на Карара.|място на смъртта=[[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маркграфство Маса, Сеньория Карара, Монета и Авенца]]|място на раждане=[[Фосдиново]], [[Маркграфство Фосдиново]]|династия=[[Маласпина|Маласпина дела Верукола и ди Фосдиново]]|баща=[[Антонио Алберико I Маласпина]]|майка=Джована Маласпина дела Верукола/ди Фивицано|потомци=[[Антонио Алберико II Маласпина|Антонио Алберико II]]<br>Франческо|религия=[[Католицизъм]]|общомедия=}} '''Джакомо''' или '''Якопо Маласпина''' ({{Lang|it|Giacomo, o Jacopo, Malaspina}}; * 1422/1427 [[Фосдиново]], [[Маркграфство Фосдиново]] † [[18 май]] [[1481]] [[Маса (Тоскана)|Маса]], Маркграфство Маса, Сеньория Карара, Монета и Авенца) е 5-и маркиз на Фосдиново, 2-ри господар на Маса и 1-ви господар на [[Синьория Карара|Карара]]. == Произход == Джакомо (Якопо) Маласпина е най-големият син на [[Маркизи на Фосдиново|маркиза на Фосдиново]] [[Антонио Алберико I Маласпина]] (* 1398 † 1445) и Джована Маласпина дела Верукола/ди Фивицано. Той наследява от него и титлата „[[Суверени на Маса и Карара|господар на Маса]]“, към която добавя и тази на „господар на Карара“ от 1473 г. Има четирима братя и една сестра: * [[Ладзаро I Маласпина|Ладзаро I]] (* 1428/9 † 1451), 3-ти маркиз на Кастел дел' Акуилa, съпруг на 2-рата си братовчедка Катерина Маласпина дел Кастел дел Акуила. * [[Габриеле II Маласпина|Габриеле II]] (* 1435/8 † 1508), 6-и маркиз на Фосдиново (1467-1508); съпруг на 2-рата си братовчедка Бианка Маласпина дел Кастел дел Акуила. * Спинета Маласпина (* 1436/41 † 1505), родоначалник на клона [[Маласпина]] ди Верона * Франческо Маласпина (* 1437/42 † 1467), свещеник близо до [[Рим]] * Антония Маласпина († сл. 1467), съпруга на Спинета II [[Фрегозо]], господар на [[Синьория Карара|Карара]] Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща си. == Биография == === Маркиз на Фосдиново === След смъртта на баща си през април 1445 г. Джакомо поема управлението на маркграфството заедно с брат си Ладзаро, тъй като другите им братя са твърде млади: едно от първите им действия е подновяването на споразумението с [[Флорентинска република|Флорентинската република]] през май 1449 г. за признаване на по-висшата ѝ власт въз основа на отношения на подчинение или чужд протекторат и представителство. Ладзаро умира през юли 1451 г. и Джакомо става настойник на двамата му сина, и единствен господар на маркграфството. През есента на 1450 г. Джакомо се опитва да разшири своето владение за сметка на други, принадлежащи на сем. [[Маласпина]], като завзема голяма част от земите на маркиз Спинета ди Веруко, негов чичо по майчина линия. Това провокира намесата на Флорентинската република, с която имат договор двамата. На 25 септември неин комисар е изпратен в [[Луниджана]] със задачата да убеди Джакомо да върне земите, но понеже той отказва, Флоренция му нарежда да върне също [[Маса (Тоскана)|Маса]] и Кастильоне дел Терциере. Джакомо омеква, след като жителите на [[Баньоне]] отиват в Кастильоне дел Терциере и го завладяват, и след като чичо му се връща в Луниджана заедно с [[Алесандро Сфорца]], начело на армия от 5000 войници (18-20 ноември). Джакомо връща земите и преотстъпва Кастильоне на Флоренция. Няколко месеца по-късно то става седалище на флорентинския капитан в Луниджана. По този повод Флоренция напразно се опитва да си върне господството над Кастел дел'Акула (в Граньола, днес подселище на [[Фивицано]]), като се възползва от присъствието в Луниджана на милански войски. Междувременно някои места, подчинени на Джакомо, се опитват да се върнат под властта на [[Лука|Република Лука]]. Същевременно, въз основа на териториалните разширения, извършени от баща му Джакомо I Маласпина, Джакомо допълнително разширява [[Маркграфство Фосдиново]] със закупуването на крепостта и на центъра Бибола (днес част от [[Аула (Италия)|Аула]]) от Джакомо Амброджо [[Маласпина]] от Аула на 24 септември 1451 г. От 1447 г., със смъртта на [[Филипо Мария Висконти]], последният херцог от [[Висконти]], управлявал [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], който изпълнява и длъжността „викарий на [[Синьория Карара|Карара]]“, Джакомо I Маласпина също оспорва викариата на Карара с [[Фрегозо]] от [[Сардзана]], който в крайна сметка е възложен на братовчеда на [[Дож на Генуа|дожа на Генуа]] [[Спинета Фрегозо]] (15 юни 1448 г.). През 1450 г. Джакомо влиза във въоръжен конфликт с Фрегозо, но бива победен. === Конфликт с брат му Габриеле и подялба на земите === В началото на 1467 г. отношенията между Джакомо I Маласпина и неговия брат Габриеле се влошават, съвпадайки с времето, когато Габриеле, след като се установява във [[Верона|веронските]] си владения, започва да желае да участва активно в контрола над владенията в [[Луниджана]]. Освен това Джакомо е политически близък до [[Сфорца]] от [[Милано]], а Габриеле подкрепя [[Флорентинска република|Флорентинската република]] и Лудовико Фрегозо в битката срещу [[Списък на владетелите на Милано|Миланския херцог]] [[Галеацо Мария Сфорца]]. Така в края на 1467 г. се стига до мирно разпределение на бащините владения. На 17 ноември 1467 г. Габриеле е провъзгласен за [[Маркизи на Фосдиново|маркиз на Фосдиново]] с името [[Габриеле II Маласпина]] чрез арбитраж с участието на петима съдии, избрани от жителите на [[Фосдиново]], и чрез два акта, извършени от Джакомо и брат му [[Спинета Маласпина]]. Спинета получава земите в района на [[Верона]], а бившето Маркграфство [[Оливола]] и Бибола отива у Габриеле, отчасти като наследник на брат му Франческо, който умира същата година; на племенника на Джакомо, Леонардо, който е единственият оцелял от двамата синове на починалия му брат Ладзаро, е дадено бившето Маркграфство Кастел дел'Акуила. На следващия ден двамата завършват подялбата: така Джакомо получава викариата на Маса, а брат му – този на Фосдиново заедно с владенията в района на [[Пиза]]. Следователно Джакомо е първият сред маркизите Маласпина ди Фосдиново, който се отказва от титлата, решавайки да запази [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса]] и района ѝ за себе си. На 16 октомври 1467 г. той е назначен от Миланския херцог за генерал-лейтенант на съседния викариат Карара. След това се опитва да получи пълното владение върху него и усилията му са успешни: на 22 февруари 1473 г. е постигната размяна със законния господар на Карара, Антониото Фрегозо, въз основа на която последният отстъпва викариата на Карара, включително земите на Авенца и Монета, на Джакомо в замяна на феода [[Санадзаро де' Бургонди|Санадзаро]] в [[Ломелина]]. Така Джакомо прибавя титлата „Господар на Карара“. === Лоялност към Миланското херцогство и смърт === Следващите години се характеризират с лоялността на Джакомо към [[Сфорца]], въпреки 20 февруари 1470 г. той потвърждава 5-годишния договор с Флоренция само за [[Маса (Тоскана)|Маса]]. Вероятно ​​той е подтикнат към тази политика от съпругата си, която от години е свързана с миланската херцогиня [[Бианка Мария Висконти]]. С тази му политика би могло да обясни възприетият от Джакомо [[герб]], който изобразява сух трън вместо цвете: традиционно маласпинските клонове на „сухия трън“ са промилански, докато тези на „цъфналия трън“ са профлорентински. Семейство Сфорца засвидетелства благодарността си към Джакомо, като му дава няколко знака за своята благосклонност: на 13 октомври 1468 г. той е назначен за таен съветник. През 1477 г. Джакомо се отличава с лоялността си по време на генуезкото въстание срещу Сфорца и на 12 април е назначен за капитан на [[Специя|Ла Специя]] и комисар на [[Луниджана]] от [[Бона Савойска]], регентка на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. По време на войната след [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]] той трябва да отблъсне нападението срещу Маса на миланските бунтовници (февруари 1479 г.) и да се защити от заговори, насочени към завладяването на някои от неговите земи, като този в Карара през месец април. Въпреки всичко той успява да преодолее невредим продължилата около две години война и най-вече честите набези и нападения, извършвани от воюващите армии или транзитно преминаващи в района. Най-общо Джакомо изпълнява през по-голямата част от живота си функцията на информатор за събитията в Луниджана за Сфорца, освен че гарантира собствената си въоръжена помощ в случай на нужда. Джакомо умира вероятно в Маса на 18 май 1481 г., ненавършил 60 години. == Брак и потомство == ∞ пр. май 1456 за Тадеа Пико († сл. 29 март 1481), господарка на [[Скалдасоле]] (1461) и дъщеря на [[Франческо III Пико]], от която има двама сина: * [[Антонио Алберико II Маласпина]] († 1519), трети [[Суверени на Маса и Карара|господар на Маса]] и втори господар на Карара (1481-1519) * [[Франческо Маласпина]] († 23/24 август 1484), маркиз на [[Санадзаро де' Бургонди]] с Пиеве ди [[Аланя|Албиньола]], [[Аланя]] и [[Ферера Ербоньоне|Ферера]], господар на [[Скалдасоле]], съгосподар на Маса (1481-1483), съпруг от 1477 на Костанца Фоляни, племенница на [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]]. == Вижте също == * [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] * [[Суверени на Маса и Карара]] * [[Маркграфство Фосдиново]] == Източници == * Patrizia Meli - ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giacomo-malaspina_(Dizionario-Biografico) Malaspina, Giacomo]'', в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 67 (2006), <small>посетен на 17 август 2022 г.</small> {{Превод от|it|Giacomo I Malaspina|128063595}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] [[Категория:Маса и Карара]] 0ikpl70cbwrnlgyu270a1jdjv5uycad 0 813846 12214628 11877416 2024-04-26T00:44:15Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Монарх|герб=Coat_of_arms_of_the_House_of_Cybo-Malaspina.svg|майка=[[Ричарда Маласпина]]|баща=[[Лоренцо Чибо]]|управление=7 октомври [[1546]] - 27 юни [[1547]]|предшественик=[[Ричарда Маласпина]]|наследник=[[Ричарда Маласпина]]|описание=маркиз на Маса и господар на Карара, Монета и Авенца|роден=[[1 март]] [[1525]]|място на смъртта=[[Милано]], [[Миланско херцогство]]|място на раждане=[[Рим]], [[Папска държава]]|религия=[[Католицизъм]]|съпруга=[[Перета ди Томазо Дория|Перета Дория]]|погребан=църква „Санта Мария дели Анджели“ (Милано)<br>Катедрала на [[Маса (Тоскана)|Маса]] (от 1573 г.)|потомци=няма}}'''Джулио I Чибо-Маласпина''' ({{Lang|it|Giulio I Cybo-Malaspina}}; * [[1 март]] [[1525]], [[Рим]], [[Папска държава]], † [[18 май]] [[1548]] в [[Милано]], [[Миланско херцогство]]) е [[Херцогство Маса и Княжество Карара|маркиз на Маса и господар на Карара]], Монета и Авенца (7 октомври 1546 – 27 юни 1547), [[Патриций (титла)|патриций]] на Рим, [[Генуа]], [[Пиза]], [[Флоренция]], [[Неапол]], благородник на [[Витербо]], полковник от Френската армия. == Произход == Той е син на [[Лоренцо Чибо]] (* 1500, † 1549), губернатор и [[кастелан]] на [[Сполето]] (23 декември 1519), капитан на гвардията на Апостолически дворец в [[Орвието]] (11 ноември 1527), вечен губернатор на [[Ветрала]], Монтеджове и Джано (1529), губернатор на [[Витербо]] (1532), губернатор на [[Пиза]] (1534), генерал на Папската армия (1520), генерален командващ на Папската армия (22 юни 1530), и на съпругата му [[Ричарда Маласпина]] (* 1497, † 1533), последната от династичния клон, [[Херцогство Маса и Княжество Карара|маркиза на Маса и княгиня на Карара]], Монета и Авенца (1519 – 1546 и 1547 – 1553). Негови дядо и баба по бащина линия са [[Алберико II Маласпина]][[Суверени на Маса и Карара|, маркиз на Маса и господар на Карара]], [[Херцогство Ферентило|граф на Ферентило]], и [[Мадалена де Медичи]], а по майчина – [[Антонио Алберико II Маласпина]], от 1481 г. маркиз на Маса и господар на Карара, и Лукреция [[Есте (династия)|д’Есте]]. Има един брат и една сестра: * [[Елеонора Чибо-Маласпина|Елеонора]] (* 1523, † 1594), графиня на [[Лаваня]] като съпруга на [[Джан Луиджи Фиески]] и маркиза на [[Четона]] като съпруга на Джанлудовико „Киапино“ Вители * [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико I]] (* 1534, † 1623), '''маркиз на Маса и господар на Карара''' (1553 – 1623) и от 1568 г. [[маркграф]] на Карара, княз на Маса и маркиз на Карара (1568), граф (1566) и маркиз (1569) на [[Айело Калабро|Айело]], барон на [[Падули]] (1566), граф на [[Ферентило]] (1549), господар на Монтелеоне (1562 – 1565), съпруг на [[Елизабета дела Ровере]] и на [[Изабела ди Капуа]] Има и една полусестра от първия брак на майка си, трима полубратя и две полусестри от извънбрачните ѝ връзки, и един полубрат и една полусестра от извънбрачни връзки на баща си. == Биография == [[Файл:Piranesi-16031.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/40/Piranesi-16031.jpg/220px-Piranesi-16031.jpg|ляво|мини| [[Палацо Памфили|Палат „Чибо“]] на [[Навона (площад)|пл. „Навона“]] в Рим където е роден Джулио (творба на [[Джовани Пиранези|Пиранези]]).|237x237пкс]] [[Файл:Parmigianino 020.jpg|мини|230x230px|Бащата на Джулио, Лоренцо Чибо, на портрет от [[Пармиджанино]]]] Джулио е роден на 1 март [[1525|1525 г.]] в [[Палацо Памфили|Дворец „Чибо“]] на [[Навона (площад)|пл. „Навона]]“ в [[Рим]], собственост на баща му и по-късно включен в резиденцията на [[Памфили]], където Ричарда обича да отсяда. Той остава там две години, докато семейството трябва да се върне по море в Крепостта на [[Маса (Тоскана)|Маса]], неговата официална резиденция, поради [[Разграбване на Рим (1527)|разграбването на Рим]]. Държавата, по време на отсъствията на маркизата, се управлява, според бащината воля, от нейната майка Лукреция д'Есте, подпомагана от нейния шурей кардинал [[Иноченцо Кибо|Иноченцо Чибо]]: Ричарда запазва за себе си работата по дипломатическите въпроси с чужди държави.<ref>{{Harv|S.Bertocchi|p. 70}}.</ref> Докато Ричарда и нейните деца Елеонора и Джулио се завръщат в Рим, съпругът ѝ [[Лоренцо Кибо|Лоренцо]] се установява в Аняно (днес част от Аняно Терме, подселище на [[Неапол]]) и се грижи за интересите на своето [[Херцогство Ферентило|графство Ферентило]]. Той остава там до [[1533]] г., преди да се установи във [[Флоренция]] в Дворец „Паци“, все още принадлежащ на семейство [[Чибо]].[[Файл:Castello_Malaspina_di_Massa,_Italia_(01).JPG|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Castello_Malaspina_di_Massa%2C_Italia_%2801%29.JPG/220px-Castello_Malaspina_di_Massa%2C_Italia_%2801%29.JPG|ляво|мини| Крепостта Маласпина в [[Маса (Тоскана)|Маса]]|232x232пкс]] През [[1543]] г. 18-годишният Джулио отива в [[Барселона]], където с подкрепата на адмирал [[Андреа Дория]] се присъединява към двора на император [[Карл V|Карл V.]]<ref>{{Harv|L.Staffetti|p. 44}}.</ref> Сериозните разногласия между Джулио и неговата деспотична майка се дължат главно на завещателните разпоредби на нейния баща [[Антонио Алберико II Маласпина]], който номинира за свой наследник най-големия син на дъщеря си, който заедно с вдовицата си Лукреция би трябвало да държи маркграфството, докато не навърши пълнолетие. Но Ричарда прибягва до всички средства, за да изключи сина си, както вече е направила със съпруга си, и желае лично да държи властта, което става с подкрепата на императора. Междувременно през [[1544]] г. Джулио, след негативни преживявания в Испания, включително и финансови, временно се установява в крепостта на [[Карара]] при чичо си кардинал Иноченцо Чибо, след това в Аняно при баща си, а накрая отива в Рим. Тук той претендира пред властната си майка като първороден, за правото си на титлата на „[[Суверени на Маса и Карара|маркиз на Маса и господар на Карара]]“. Тя решително отказва да му предаде властта, тъй като иска да продължи да я упражнява лично и да я предаде след смъртта на любимия си син [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико]]. Следва ожесточена битка между майка и син, която първоначално е в полза на Джулио, а след това се оказва смъртоносна за него.<ref>{{Harv|Pelù-Raffo|pp. 48-50}}.</ref> През март [[1546]] г. Джулио се жени за [[Перета ди Томазо Дория|Перета Дория]], дъщеря на Томазо Дория и първа братовчедка на [[Андреа Дория]] от [[Княжество Онеля|принцовете на Онеля]]. Междувременно Ричарда действа със законни средства срещу Джулио, който с помощта на баща си Андреа Дория и [[Медичи|Медичите]] успява със сила да окупира територията, която му принадлежи, и на 7 октомври [[1546]] г. се провъзгласява за маркиз. Ситуацията обаче се влошава и Джулио губи и икономическата подкрепа на съюзниците. На 30 май [[1547]] г. той сключва споразумение с майка си, според което, с плащането на 40 хил. златни [[Дукат|дуката]], връща феодите, които е управлявал от нейно име. На 27 юни Ричарда се установява в родната си крепост вМаса, докато непредпазливият Джулио, без договорената голяма сума, иска заем от придобития си чичо – адмирал [[Андреа Дория]], който обаче му отказва.<ref>{{Harv|L.Staffetti|pp. 94-96}}.</ref> === Предателство и смърт === [[Файл:Pontremoli-castello_del_Piagnaro3.JPG|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c4/Pontremoli-castello_del_Piagnaro3.JPG/220px-Pontremoli-castello_del_Piagnaro3.JPG|мини| Замъкът в [[Понтремоли]], в който е затворен маркиз Джулио|239x239пкс]] След този факт младият маркиз започва да заговорничи срещу адмирала, за да го убие и да въведе [[Генуезка република|Генуезката република]] и нейния маркиз във френска орбита. Заговорът, подкрепен от Отобоно [[Фиески]] и други генуезки изгнаници, приютени във [[Венеция]], включва влизането в града, убийството на Дория, испанския посланик и други членове на происпанската партия. Подкрепа в тази операция идва и от флорентинското семейство [[Строци (фамилия)|Строци]] и от папа [[Павел III]]: първите всъщност не прощават на испанците на [[Карл V]] края на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], а вторият желае по-голям баланс на силите на полуострова.<ref>{{Harv|Tettoni-Saladini|p. 10}}.</ref> [[Файл:Dal Re, Marc'Antonio (1697-1766) - Vedute di Milano - 24 - S. Angelo PP. Zoccolanti - ca. 1745.jpg|мини|Църква „Санта Мария дели Анджели“ в Милано|ляво]] Заговорът обаче е разкрит, преди да бъде осъществен. Джулио I е арестуван и затворен в замъка в [[Понтремоли]], а след това е отведен в Милано. Въпреки намесата на роднините си [[Козимо I Медичи]] и [[Ерколе II д’Есте|Ерколе II д'Есте]], [[Херцози на Ферара|херцог на Ферара]] той е обезглавен на 23-годишна възраст на 18 май [[1548]] г. Тялото му, погребано в миланската църква „Санта Мария дели Анджели“ (обслужвана от Ордена на миноритите, на които Джулио оставя голяма сума пари), а през [[1573|1573 г.]] (по заповед на по-малкия му брат [[Алберико I Чибо-Маласпина|Алберико I]], който страда за драматичната му смърт), е пренесено в криптата на катедралата на Маса: тленните останки са положени близо до тези на баща му Лоренцо и майка му Ричарда. Биографът на Джулио, Луиджи Стафети, го описва като посветен на културни дейности (автор на [[Сонет|сонети]], от които се е запазил последният, написан преди смъртта му), с нормален ръст, маслинен цвят на кожата, къдрав, енергичен и смел, строен и приличащ на родителя си. Единственият предполагаем негов портрет, също според популярната традиция, е малка скулптура, присъстваща в [[Маса (Тоскана)|Маса]] в крепостта Маласпина в Маса.<ref>{{Harv|L.Staffetti|p. 244}}.</ref> <ref>{{Harv|F.Musettini|p. 3}}.</ref> == Брак и потомство == ∞ март [[1456]] в [[Генуа]] за Перета (* 1526 в Пели (днес квартал на Генуа), + 1591 в [[Лоано]]), дъщеря на Томазо Дория, генуезки [[Патриций (титла)|патриций]], братовчед на [[Андреа Дория]] ([[принц на Мелфи]]), от която няма деца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genealogy.euweb.cz/italy/cybo2.html|заглавие=Cybo2|достъп_дата=18 август 2022}}</ref> Перета, след изчезването на [[Чибо-Маласпина]], се омъжва повторно за своя роднина Филипо Дория, граф на [[Сасокорваро]]. == Вижте също == {{колони|2| * [[Чибо-Маласпина]] * [[Маласпина]] * [[Чибо]] * [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Херцогство Маса и Карара]] * [[Суверени на Маса и Карара]] * [[Сеньория Карара]] * [[Лоренцо Чибо]] * [[Ричарда Маласпина]] }} == Източници == * Simona Bertocchi, ''Nel nome del figlio'', Viareggio, Giovane Holden Edizioni, 2015 * Umberto Burla, ''Malaspina di Lunigiana: dalle origini sino alla fine dei feudi imperiali'', La Spezia, Luna, 2001 * Franco Buselli, ''Il castello Malaspina Cybo a Massa'', Genova, Sagep, 1973 * Francesco Musettini, ''Ricciarda Malaspina e Giulio Cybo'', Modena, R. Deputazione di Storia per le Provincie Modenesi, 1864 * Paolo Pelù e Olga Raffo (a cura di), ''Ricciarda Malaspina Cibo, marchesa di Massa e signora di Carrara, 1497-1553'', Modena, Aedes Muratoriana, 2007 * Luigi Staffetti, ''Giulio Cybo-Malaspina marchese di Massa'', Massa, Palazzo di S.Elisabetta, 1974 * Leone Tettoni e Francesco Saladini, ''La famiglia Cibo e Cybo Malaspina'', Massa, Palazzo di S. Elisabetta, 1997 * Franca Petrucci - ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giulio-cibo-malaspina_(Dizionario-Biografico)/ Cibo Malaspina, Giulio]'', в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 25 (1981), <small>посетен на 18 август 2022 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Giulio I Cybo-Malaspina|126270398}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Малатеста]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Маса и Карара]] [[Категория:Херцози на Маса и Карара]] [[Категория:Родени в Рим]] [[Категория:Починали в Милано]] gt8tpo1r9y5x9cbquy8vfk21lqt6yk6 0 814790 12214616 12169726 2024-04-26T00:40:01Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Основна|Милано}} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на [[милански диалект]]: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. [[Файл:Milano-Gonfalone.jpg|thumb|[[Гонфалон|Гонфалонът]] на Милано. Това е гоблен, изработен около 1565 г. от бродьорите [[Шипионе Делфиноне]] и Камило Пустерла по дизайн на [[Джузепе Арчимболдо|Джузепе Арчимболди]] и [[Джузепе Меда]]. Съхранява се в Залата на гонфалона в [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]]. Той изобразява в центъра Свети [[Амвросий Медиолански]] с камшик в момента на прогонване на [[Арианство|арианите]]. Копие от него, което се съхранява в Зала „Алеси“ на [[Дворец „Марино“]], се излага на най-важните официални годишнини, за да представя град Милано.|317x317пкс]] === Келтска епоха === [[Файл:9754_-_Museo_archeologico_di_Milano_-_Olletta_celtica_(sec._II-I_a.C.)_-_Foto_Giovanni_Dall'Orto,_13-mar-2012.jpg|мини|209x209пкс|Келтски съд от периода преди Римското завоевание (III - II век пр.н.е.).]] Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm|заглавие=Cronologia di Milano dalla fondazione fino al 150 d.C.|достъп_дата=2022-7-29}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]]),<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/milano|заглавие=Milano|автор=Treccani|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa_semilanuta.jpg|ляво|мини|213x213пкс|[[Релеф (скулптура)|Барелеф]] с Полувълнистата свиня на стените на [[Палацо дела Раджоне (Милано)|Палацо дела Раджоне]].]] Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от Тит Ливий и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвезин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.|VI век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града.<ref group="N">Полувълнистата свиня (''la Scrofa Semilanuta'') е митологично животно, символ на Милано преди епохата на [[Средновековна комуна|комуните]]. Легендата разказва, че основателят на Милано е келтът Беловез, който прекосил Алпите и територията на [[Едуи|едуите]], за да пристигне в [[Паданска низина|Паданската низина]]. Беловез видял на мястото, посочено от богиня в съня, дива свиня, която имала особеността да има много дълга четина в предната част на тялото (полувълниста свиня). Тогава келтският вожд решил да построи своя град на това място и да го нарече Медиоланум, тоест „полувълниста“ (medio-lanum). Източник [https://www.milanosegreta.com/la-scrofa-semilanuta.html#:~:text=La%20Scrofa%20Semilanuta%20%C3%A8%20un%20animale%20mitologico%2C%20il,territorio%20degli%20Edui%20per%20arrivare%20nella%20pianura%20Padana. La scrofa semilanuta] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220831192309/https://www.milanosegreta.com/la-scrofa-semilanuta.html#:~:text=La%20Scrofa%20Semilanuta%20%C3%A8%20un%20animale%20mitologico%2C%20il,territorio%20degli%20Edui%20per%20arrivare%20nella%20pianura%20Padana. |date=2022-08-31 }}, на milanosegreta.com, <small>посетен на 31 август 2022 г.</small></ref> Свинята е намерена от келтското племе, начело с [[Беловез]] – племенник на галския крал Амикат, изпратен от него в Северна Италия начело на група, съставена от различни галски племена. То побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битка при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_|заглавие=Nascita dell'Insubria (2017)|автор=Maurizio Harari|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> Твърди се, че Беловез основава селището по време на управлението на [[Тарквиний Приск]]. Според Тит Ливий Тарквиний Приск управлява от 616 до 579 г. пр.н.е.<ref>Livius, ''[[Ab Urbe condita]]'' 5.34–35.3.</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от Ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|V век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад „Сан Сеполкро“.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === [[Файл:A_model_in_wood_of_imperial_era_Mediolanum,_Civico_museo_archeologico_di_Milano_(8441760743).jpg|мини|Дървен модел на имперския Медионалум.]] След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] [[инсубри]], Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/scipione-calvo-gneo-cornelio|заглавие=Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|автор=Treccani|достъп_дата=2022'7'31}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il|заглавие=Marzo 222 a.C. nella battaglia di Clastidium la prima "unità d'Italia" sotto il vessillo della legione manipolare,|достъп_дата=2022'7'31}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.|II век пр.н.е.]] [[Инсубри|инсубрите]] и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf|заглавие=I Celti|достъп_дата=2018-8-6|архив_дата=2019-02-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190214154310/http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> В крайна сметка римляните завладяват целия регион, наричайки новата [[Римска провинция|провинция]] „[[Цизалпийска Галия]]“ (от [[Латински език|лат]]. „Галия от тази страна на Алпите“) и може би дават на града неговото [[Латинизация на имената|латинизирано]] име ''Mediolanum'': на [[Галски език|галски]] ''*medio-'' означава „среда, център“ и елементът на името ''-lanon'' е келтският еквивалент на латинското ''-planum'' „равнина ", така че ''*Mediolanon'' (латинизирано на ''Mediolānum'') означава „(селище) в средата на равнината“.<ref>{{Cite book|last=Delamarre|first=Xavier|title=Dictionnaire de la langue gauloise|url=https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348|edition=2nd|year=2003|publisher=Errance|location=Paris|isbn=2-87772-237-6|pages=[https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348/page/n219 221]–222}}</ref><ref>Срв. G. Quintela and V. Marco '"Celtic Elements in Northwestern Spain in Pre-Roman times" ''e-Keltoi: Journal of Interdisciplinary Celtic Studies,'' 2005, отнасящи се до „топоним, ясен във втората част на съставното Medio-lanum (=Милано), означаващ „равнина“ или равнинна област...“</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на Цизалпийска Галия и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от [[Гай Юлий Цезар]], в рамките на ''[[Lex Roscia]]'' (даващ [[римско гражданство]] на транспаданците от Цизалпийска Галия), до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html|заглавие=Le colonie romane|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> [[Файл:Colonne_di_san_lorenzo_01.jpg|ляво|мини|239x239пкс|Древноримски руини в Милано: [[Колонада на Сан Лоренцо|Колонадата на Сан Лоренцо]]]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref group="N">Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело на император [[Клавдий]].</ref> политическото признание на града е съпътствано от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага кара да построят няколко гигантски паметници, както и голяма арена (470 х 85 м), Термите на Херкулес, голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. Той увеличава площта на града до 375 акра, като го огражда с нова, по-голяма каменна стена (около 4,5 км) с множество 24-странни кули. Монументалната зона има кули близнаци и тази, включена по-късно в строежа на манастира [[Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре|Сан Маурицио Маджоре]], остава висока 16,6 м. През [[313]] г. император [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, включително и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Константин е в Медиоланум, за да отпразнува сватбата на сестра си с Лициний. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за Медиоланум през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са арената, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194_-_Milano_-_Ruderi_dell'Arena_romana_-_Foto_Giovanni_Dall'Orto_14-July.2007.jpg|мини|224x224пкс|Руини от римския амфитеатър от кр. на 1 век от н.е. в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“. Бил е третият по големина в Римска Италия след Колизеума и Амфитеатъра в Капуа.<ref>''[http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm L'anfiteatro]'', su serenoeditore.com. <small>URL посетен на 6 юни 2018</small>.</ref>]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (IV век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero|заглавие=Le origini celtiche, i Romani e l'Impero (Dal 600 a.C al 397 d.C.)|достъп_дата=2018-6-21}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният [[Mediolanum|Медиоланум]] е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120|заглавие=101 tesori nascosti di Milano da vedere almeno una volta nella vita, di Gian Luca Margheriti|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]] на [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo|заглавие=Le invasioni barbariche e il Medioevo|достъп_дата=2018-6-21}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. Започва епоха на упадък, който се задълбочава, когато [[Атила]], кралят на [[Хуни|хуните]], плячкосва и опустошава града през 452 г. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed" /> който малко преди това сваля последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урая]] (племенник на [[Витигис]] – бивш крал на [[Остготско кралство|италианските остготи]]), които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римския Медиоланум: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» („В тази година Нарсес бивш препозит и патриций, след като победи много тирани [...] и възстанови похвално Милано и останалите градове, които готите бяха разрушили, бе свален от управлението на Италия от гореспоменатия Август [[Юстиниан II]].“)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския [[диоцез]] (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век|VI век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]], и на техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за „Крал на франките и лангобардите с Божията помощ“ (''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum)'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano,_antica_porta_ticinese,_01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] [[Файл:La_battaglia_di_Legnano_di_Amos_Cassoli.jpg|ляво|мини|269x269пкс|Изображение от XIX век на [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] – важна военна битка за възраждането на града, на картина на [[Амос Касиоли]]]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[9 век|IX век]]). През XI век се наблюдава реакция срещу контрола на [[Император на Свещената Римска империя|императорите на Свещената Римска империя]]. В Северна Италия възникват градове-държави, израз на новата политическа сила на градовете и тяхната воля да се борят срещу всички феодални власти. Милано не е изключение. По-специално създаването на съвременната Комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Не след дълго обаче италианските градове-държави започват да се бият помежду си, за да се опитат да ограничат съседните сили<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/en/arteecultura/storia|заглавие=Milan: a history of greatness, from its origins to the twentieth century|труд=Portale per il Turismo del Comune di Milano|език=en|достъп_дата=15 May 2017}}</ref> миланците унищожават [[Лоди]] и непрекъснато воюват с [[Павия]], [[Кремона]] и [[Комо (град)|Комо]], които молят [[Фридрих I Барбароса]] за помощ. Те залавят [[Беатрис Бургундска|императрица Беатрис Бургундска]] и я принуждават да язди магаре назад през града, докато не излезе. Това води до почти пълното [[Обсада на Милано (1162)|разрушение на града през април 1162 г.]] от Фридрих I Барбароса. Впоследствие Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на XII и началото на XIII век той преминава към режима на [[Подест|подеста]]. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния неутралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12|заглавие=Il regime comunale (sec. XII - sec. XIII)|достъп_дата=2022-9-29}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG_3734_-_Milano_-_Stemma_visconteo-_sull'Arcivescovado_-_Foto_di_Giovanni_Dall'Orto_-_15-jan-2007.jpg|ляво|мини|194x194пкс|Герб на Висконти: змия, поглъщаща дете/мъж.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано|Сеньория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род Висконти довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Тогава [[Джан Галеацо Висконти]] става първият [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]], след като получава титлата от император [[Вацлав IV]]. Висконти успешно провежда експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да узакони своята хегемонна роля. Той желае катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. [[Файл:Massima_espansione_Viscontea.png|мини|257x257пкс|[[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и владенията на [[Висконти]] (маркирани в яркозелено) в началото на 15 век на върха на своята мощ по време на управлението на херцог [[Джан Галеацо Висконти]]]] [[Файл:Ambrosino_1310.jpg|ляво|мини|204x204пкс|Амвросин - миланска монета от 14 век. Днес Милано награждава заслужилите си граждани с Амброджини.]] Икономиката на града се разраства: през [[13 век|XIII век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 хил. жители, процъфтяват [[Занаят|занаятчийството]], особено [[Металообработка|металообработката]] и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците в историческия център като напр. ул. „Спадари“ (мечопроизводители) и ул. „Сперонари“ (шпоропроизводители), които показват специализациите на миланските занаятчийски дюкяни от онова време, разположени там. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. [[Файл:20110725_Castello_Sforzesco_Milan_5557.jpg|ляво|мини|278x278пкс|Замъкът на Сфорците]] Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс|Ренесанса]]<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref>. През 1447 г. [[Филипо Мария Висконти]], херцог на Милано, умира без мъжки наследници. След края на линията на Висконти е създадена [[Амвросианска република|Амвросианската република]]. Тя носи името си от Свети [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] – покровителят на града.<ref name="lucas:268">Henry S. Lucas, ''The Renaissance and the Reformation'' p. 268.</ref> Фракциите на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите и гибелините]] работят заедно за създаването ѝ. Независимо от това републиката се разпада, когато през [[1450]] г. Милано е завладян от [[Франческо I Сфорца|Франческо I]] от Дом [[Сфорца]], което прави Милано един от водещите градове на [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]].<ref name="lucas:268" /> <ref name="InternationalStudent">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://internationalrelations.unicatt.it/it/international_student/the_history_of_milan|заглавие=The History of Milan – Relazioni Internazionali – Università Cattolica del Sacro Cuore|издател=internationalrelations.unicatt.it|достъп_дата=14 January 2010}}</ref> В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (Оспедале Маджоре). Сфорца също така успяват да привлече в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[Хидравлика|хидравликата]] на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува „[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“, и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === Последният независим владетел на Милано [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца Мавърът]] поисква помощта на френския крал [[Шарл VIII]] срещу другите [[Стари италиански държави|италиански държави]], като в крайна сметка отприщва [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]]. Братовчедът на краля [[Луи XII]] участва в експедицията и осъзнава, че по-голямата част от Италия е практически беззащитна. Това го кара да се върне няколко години по-късно през 1500 г. и да поиска Миланското херцогство за себе си, тъй като баба му е била член на управляващото семейство [[Висконти]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> По това време Милано е защитаван от [[швейцарски наемници]]. След победата на наследника на Луи – френският крал [[Франсоа I]] над швейцарците в [[Битка при Мариняно|битката при Мариняно]] през 1515 г. херцогството му е обещано. Когато испанският хабсбургски император [[Карл V]] побеждава Франсоа I в [[Битка при Павия (1525)|битката при Павия]] през 1525 г., [[Северна Италия]], включително Милано, преминава към [[Хабсбургска Испания]].<ref>John Lothrop Motley, ''The Rise of the Dutch Republic'' Vol.</ref> Карл V, като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Филип поема длъжността през 1556 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Всъщност през 1556 г. Карл V абдикира в полза на сина си Филип II и брат си [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]]. Италианските владения на Карл, включително Милано, преминават към Филип II и остават при испанската линия на Хабсбургите, докато австрийската линия на Фердинанд от Хабсбургите управлява Свещената Римска империя. Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавърът]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[Духовенство|духовенството]] и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05|заглавие=Lo stato di Milano nella dominazione spagnola|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> [[Файл:Melchiorre_Gherardini,_Piazza_di_S._Babila_durante_la_peste_del_1630.jpg|ляво|мини|264x264px|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[Чума|чумна]] епидемия от 1629 - 1631 г., която отнема живота на около 60 хил. души от население от 130 хил., причинява безпрецедентно опустошение в града и дълбоко белязва неговата култура. По-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Чумната епидемия е възприета от мнозина като символ на лошото испанско управление и упадък и се смята за едно от последните огнища на вековната [[пандемия]] от чума, започнала с [[Черната смърт]].<ref>Cipolla, Carlo M. ''Fighting the Plague in Seventeenth Century Italy''.</ref> [[Файл:Braun_Milano_HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на XVI век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|Испанските стени]], разрушени между края на XIX и началото на XX век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 години и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Коледжо Елветико]] на ул. „Сенато“ (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]], и [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] - док, разкопан по нареждане на испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги|Хабсбургите]] Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – Принцът на [[Водмон]] бързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. [[Файл:Napoleon_I_of_France_by_Andrea_Appiani.jpg|мини|239x239пкс|Наполеон Бонапарт]] През 1713–1714 г. договорите от [[Утрехтски мирен договор|Утрехт]] и [[Ращатски мирен договор|Ращат]] официално потвърждават австрийския суверенитет над повечето италиански владения на Хабсбургска Испания, включително [[Ломбардия]] и нейната столица Милано. Австрийската империя властва над Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802 – 1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. [[Файл:Suvorov_in_Milan.jpg|ляво|мини|237x237пкс|Церемониално посрещане на ген. [[Александър Суворов]] в Милано през април 1799 г.]] Идването на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинци|якобинцикте]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === === От епохата на Наполеон до Втората световна война === При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720 – 1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. [[Файл:Cinque_giornate_di_Milano.jpg|мини|251x251пкс|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на [[Първа италианска война за независимост|Първата италианска война за независимост]]. То принуждава фелдмаршал [[Йозеф Радецки|Радецки]] временно да се оттегли от града. Граничното кралство [[Сардинско кралство|Пиемонт-Сардиния]] изпраща войски, за да защити въстаниците и да организира [[референдум]], който ратифицира с огромно мнозинство обединението на Ломбардия с Пиемонт-Сардиния. Но само няколко месеца по-късно австрийците успяват да изпратят нови сили, които разбиват пиемонтската армия в [[Битка при Кустоца (1848)|битката при Кустоца]] на 24 юли 1848 г. и да възстановят австрийския контрол над Северна Италия. Около десет години по-късно обаче италиански националистически политици, офицери и интелектуалци като [[Камило Бенсо ди Кавур]], [[Джузепе Гарибалди]] и [[Джузепе Мацини]] успяват да съберат огромен консенсус и да притиснат монархията да сключи съюз с новата [[Втора френска империя|Френска империя]] на [[Наполеон III]], за да победи Австрия и да създаде голяма италианска държава в региона. В [[Битка при Солферино|битката при Солферино]] през 1859 г. френските и италианските войски нанасят тежко поражение на австрийците, които отстъпват под [[Куадрилатерато]] (защитна система на австрийците от четири крепости, разположени между Ломбардия и Венеция).<ref name="Solferino">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.battlefieldanomalies.com/solferino/08_the_battle.htm|заглавие=Solferino|автор=Graham J. Morris|достъп_дата=9 June 2009|архив_дата=2009-06-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090630084539/http://www.battlefieldanomalies.com/solferino/08_the_battle.htm}}</ref> След тази битка Милано и останалата част от Ломбардия са включени в Пиемонт-Сардиния, която след това продължи да анексира всички останали италиански градове и провъзгласява раждането на [[Кралство Италия]] на 17 март [[1861]] г. [[Файл:A.P.,_Façade_de_la_Cathedrale_de_Milan_(pre_1866)_dett..jpg|ляво|мини|219x219пкс|[[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пл. „Дуомо“]] около 1860 г. Отляво се вижда Коперто дей Фиджини, разрушен през 1864 г., за да се разшири площадът.]] След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>Giovanna Rosa, Il mito della capitale morale: letteratura e pubblicistica a Milano fra Otto e Novecento, Milano, Edizioni di Comunità, 1982.</ref><ref>Rosanna Pavoni, Cesare Mozzarelli, Milano 1848-1898: ascesa e trasformazione della capitale morale, Venezia, Marsilio, 2000.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[Индустриализация|индустриализацията]] на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно с иронична цел.<ref group="N">По-специално препратките към „морала“ са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm|заглавие=La Centrale elettrica di via Santa Radegonda|автор=Gian Luca Lapini|достъп_дата=2022-7-29}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е увековечено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В края на [[19 век|XIX]] и в началото на [[20 век|XX век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалище на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/|заглавие=Expo 1906|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> което отпразнува откриването на тунела [[Симплон (тунел)|Симплон]]. [[Рисорджименто|Политическото обединение на Италия]] засилва икономическото господство на Милано над Северна Италия. Гъста железопътна мрежа, чието изграждане е започнато под патронажа на Австрия, е завършена за кратко време, превръщайки Милано в железопътен център на Северна Италия и с откриването на железопътните тунели [[Готард (тунел)|Готард]] (1882) и [[Симплон (тунел)|Симплон]] (1906) в главния южен Европейски железопътен център за превоз на стоки и пътници. Всъщност Милано и Венеция са сред основните спирки на [[Ориент Експрес]], който започва да работи от 1919 г. Изобилните водноелектрически ресурси позволяват развитието на силен стоманен и текстилен сектор и тъй като миланските банки доминират във финансовата сфера на Италия, градът се превръща във водещ финансов център на страната. [[Файл:Illustrazione_popolare_1898_-_Artiglieria_in_Piazza_Duomo.jpg|мини|252x252пкс|Артилерия на площад „Дуомо“ по време на бунтовете.]] Много бързата индустриализация през последните две десетилетия на XIX век води до раждането на масивна работническа класа, както и до остри социални конфликти. От 6 до 9 май 1898 г. Милано е разтърсен от репресиите на ген. [[Фиоренцо Бава Бекарис]] поради [[Милански бунтове|Бунтовете в Милано]] (''Moti di Milano''). Това са бунтове на част от населението на града срещу правителството. Сблъсъците се състоят след демонстрации на работници, които излизат на улицата срещу полицията и войниците, за да протестират срещу условията на труд и поскъпването на хляба през предходните месеци, както се случва и в други италиански градове през същия период. Генералът действа твърдо от самото начало, за да задуши всяка възможна форма на протест; безразборното използване на огнестрелни оръжия и по-специално на оръдия в града води до желания резултат, но също така и до много жертви, често просто странични наблюдатели. „Оръдията на Бава Бекарис“ остават в историята като символ на безсмислени и кървави репресии. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|Червен двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на XX век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892]] г. на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в града е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от ръководителите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=|заглавие=Caldara Emilio: il socialismo municipale|достъп_дата=2022-7-29}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>1866-1936. Свален от длъжността "по причини за обществения ред" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в историята си: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Медзо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta|заглавие=Milano 14 febbraio 1916: il primo bombardamento nella storia della città|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160920204745/http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta|архив_дата=2016-9-20}}</ref> [[Файл:Piazza_san_sepolcro_1919.jpg|ляво|мини|236x236пкс|Мусолини основава Италианския съюз на борбата.]] Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на пл. Сан Сеполкро се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка партия|Националфашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> От Милано бъдещият [[Фашизъм|фашистки]] диктатор стартира своя [[поход към Рим]] на 28 октомври 1922 г. На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит [[Кръг на Навили|Кръгът Навили]] (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много от градския пейзаж. [[Файл:Milano,_Galleria_Vittorio_Emanuele_II_(bombardata)_02.jpg|мини|208x208пкс|Галерия „Виктор Емануил II“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 хил. души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false|заглавие=Oneri e onori. Le verità militari e politiche della Guerra di Liberazione|автор=Roberto Roggero|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Дворец Марино|Дворец „Марино“]], универсалният магазин „Ринашенте“, централата на в. „[[Кориере дела Сера]]“, фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Пинакотека „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> Когато Италия [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|капитулира]] през 1943 г., германските сили окупират и разграбват по-голямата част от Северна Италия, подхранвайки раждането на масивно [[Италианска съпротива|съпротивително]] партизанско движение.<ref name="Cooke">{{Cite book|last=Cooke|first=Philip|title=Italian resistance writing: an anthology|year=1997|publisher=Manchester University Press|location=Manchester|isbn=0-7190-5172-X|page=20}}</ref> [[Файл:Mussolini_e_Petacci_a_Piazzale_Loreto,_1945.jpg|мини|231x231пкс|Телата на Пл. „Лорето“.]] На 29 април 1945 г. американската Първа бронирана дивизия настъпва към Милано, но преди да пристигне, италианската съпротива завзема контрола над града и [[Смърт на Бенито Мусолини|екзекутира Мусолини]] заедно с любовницата му и няколко офицери от режима, които по-късно са обесени и изложени на пл. „Лорето“, където една година преди това са екзекутирани някои членове на съпротивата. Фашистите са застреляни от група партизани, начело с [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензиностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto|заглавие=29 aprile 1945: piazzale Loreto|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> ==== От края на Втората световна война до XXI век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] на [[Празник на Италианската република|2 юни]] [[1946]] г., градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. [[Файл:Mi-Milano-1959-Grattacielo-Pirelli-01.jpg|ляво|мини|241x241пкс|Небостъргач „Пирели“]] По време на следвоенния икономически бум усилията за възстановяване и т. нар. „италианско икономическо чудо“ привличат голяма вълна от вътрешна миграция (особено от селските райони на [[Южна Италия]]) към Милано. Населението нараства от 1,3 милиона през 1951 г. до 1,7 милиона през 1967 г.<ref name="Ginsborg">{{Cite book|last=Ginsborg|first=Paul|title=A history of contemporary Italy: society and politics, 1943 – 1988|url=https://archive.org/details/historyofcontemp0000gins|year=2003|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=1-4039-6153-0|page=[https://archive.org/details/historyofcontemp0000gins/page/220 220]}}</ref> През този период Милано бързо се възстановява с изграждането на няколко иновативни и модернистични [[Небостъргач|небостъргачи]] като [[Торе Веласка]] и [[Пирели Тауър]], които скоро се превръщат в символи на тази нова ера на просперитет.<ref name="Foot">{{Cite book|last=John Foot|title=Milan since the miracle: city, culture, and identity|year=2001|publisher=Berg|location=New York|isbn=1-85973-545-2|page=119}}</ref> Икономическият просперитет обаче е засенчен в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век по време на т. нар. „[[Оловни години]]“, когато Милано става свидетел на безпрецедентна вълна от улично насилие, [[Стачка|работнически стачки]] и [[Тероризъм|политически тероризъм]]. В Милано са някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на пл. „Фонтана“]] на 12 декември [[1969]] г., когато избухва бомба в Националната аграрна банка на пл. „Фонтана“, убивайки 17 и ранявайки 88 души. През 80-те години на XX век, с международния успех на миланските модни къщи като [[Армани]], [[Версаче]] и [[Долче и Габана]], Милано се превръща в една от световните модни столици. Градът отбелязва също значително нарастване на [[Международен туризъм|международния туризъм]], особено от Америка и Япония, докато фондовата борса увеличава пазарната си капитализация повече от пет пъти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.borsaitaliana.it/borsaitaliana/ufficio-stampa/dati-storici/principaliindicatori2012_pdf.htm|заглавие=Italian Stock Exchange – Main indicators 1975–2012|достъп_дата=16 October 2012}}</ref> От края на [[1980-те]] г. градът започва да е наричан от медиите „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> [[Файл:Silvio Berlusconi Portrait (cropped).jpg|мини|156x156пкс|Силвио Берлускони]] През последната четвъртина на XX век градът е в центъра на италианската политика. Процесът започва с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление. През 90-те години на XX век в Милано се разразява скандалът „[[Чисти ръце]]“ или „Танджентòполи“ – поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес,<ref group="N">След като тази фаза приключва, „желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство „тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и че Милано е застарял, затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на „прочистване“. „[[Милано за пиене]]“ минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> В този политически скандал много политици и бизнесмени са съдени за корупция. Градът също е засегнат от тежка финансова криза и постоянен спад в производството на текстил, автомобили и стомана.<ref name="Foot2">{{Cite book|last=John Foot|title=Milan since the miracle: city, culture, and identity|year=2001|publisher=Berg|location=New York|isbn=1-85973-545-2|page=119}}</ref> Проектите „Милано 2“ и „Милано 3“ на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]] са най-важните жилищни проекти от 80-те и 90-те години на XX век в Милано и донасят на града нова икономическа и социална енергия. Възходът на предприемача води до ръководството му на дясноцентристка коалиция. [[Файл:Milan_skyline_with_Unicredit_Tower_and_Bosco_Verticale.jpg|мини|249x249пкс|Кулата на Уникредит и жил. сграда „Боско верикале“ („Вертикална гора“) – част от проекта „Порта Нуова“.]] [[Файл:Veduta_delle_tre_torri_del_quartiere_Citylife_a_Milano.jpg|ляво|мини|245x245пкс|Квартал CityLife ]] В началото на XXI век Милано претърпява серия от широкообхватни реконструкции върху огромни бивши индустриални зони.<ref>{{Cite book|last=Mieg|first=Harald A/|last2=Overmann|first2=Heike|title=Industrial heritage sites in transformation : clash of discourses|publisher=[[Routledge|Rutledge]]|location=New York and London|isbn=978-1-315-79799-1|page=72}}</ref> Два нови бизнес района - [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]] и [[CityLife (Милано)|CityLife]] са построени в рамките на десетилетие, променяйки радикално силуета на града. Дългият упадък в традиционното производство е засенчен от голямото разрастване на издателската дейност, финансите, банкирането, модния дизайн, информационните технологии, логистиката и туризма.<ref>{{Cite book|last=Ni|first=Pengfei|title=The global urban competitiveness report 2011|year=2012|publisher=Edward Elgar|location=Cheltenham|isbn=978-0-85793-421-5|page=127}}</ref> Продължителният десетилетия спад на населението на града изглежда частично преодолян през последните години. Успешното ребрандиране на града като глобална столица на иновациите допринася за успешните му кандидатури за домакинство на големи международни събития като [[Експо 2015]] и [[Зимни олимпийски игри 2026]]. [[Файл:EXPO_2015_-_Milano_-_Piazza_Castello,_Expo_Gate.JPG|мини|262x262пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]] Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[Финанси|финансите]], [[Мода|модата]], [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[Промишленост|промишлеността]]. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (разположена на пл. „Афари“), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oecd-ilibrary.org/docserver/9789264028920-en.pdf|заглавие=OECD, OECD Territorial Reviews: Milan, Italy|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Неговият изложбен център Фиера ди Милано с най-голямата изложбена площ в Европа<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194|заглавие=MIC|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100525230805/http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194|архив_дата=2010-5-27}}</ref> се премества в много по-голям обект в близкия град [[Ро (Ломбардия)|Ро]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nuovosistemafieramilano.it/JumpCh.asp?idLang=ENG&idUser=0&idChannel=12|заглавие=New Milan Exhibition System official website|достъп_дата=29 October 2012|архив_дата=2011-12-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111201091644/http://www.nuovosistemafieramilano.it/JumpCh.asp?idLang=ENG&idUser=0&idChannel=12}}</ref> Дългият упадък в традиционното производство е засенчен от голямото разрастване на издателската дейност, финансите, банкирането, модния дизайн, информационните технологии, логистиката и туризма.<ref>{{Cite book|last=Ni|first=Pengfei|title=The global urban competitiveness report 2011|year=2012|publisher=Edward Elgar|location=Cheltenham|isbn=978-0-85793-421-5|page=127}}</ref> След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема „Храни“. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като „зараждащ се глобален град“ заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://journals.sagepub.com/doi/10.1080/00420980500185504|заглавие=Leading World Cities: Empirical Evaluations of Urban Nodes in Multiple Networks|автор=P.J. Taylor|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it|заглавие=Premio europeo per le città accessibili|достъп_дата=2022-12-3}}</ref> == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Библиографски бележки == <references /> == Вижте също == {{колони|2| * [[Сеньория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Медиолански едикт]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Дела Торе]] * [[История на Торино]] }} {{Превод от|it|Milano|129067027}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:История на Милано| ]] p1nrkqolvgsampckf9qmppnq8zjegcl 0 816196 12215098 12209139 2024-04-26T11:37:14Z Z to 228141 /* Футболисти най-много пъти шампиони на „А“ група */ wikitext text/x-wiki Статията представя рекорди в [[Първа професионална футболна лига]]. == Рекорди == === Отборни рекорди === * '''Най-много шампионски титли в първенството''': {{ЦСКА-м}} – '''31''' * '''Най-много поредни шампионски титли''': [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (2011/12 – 2022/23) – '''12''' * '''Най-много участия в „А“ група''': {{Левски-м}} – '''83''' пъти (участвал е във всички първенства на „А“ група)<ref>[http://bgclubs.eu/ranking/points Вечна ранглиста на „А“ група]</ref> * '''Най-малко участия в „А“ група''': [[ОФК Бдин|Бдин]], [[ФК Павликени (Павликени)|ФК Павликени]], [[Розова долина (Казанлък)]], [[Академик (Варна)]], [[ПФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]], [[ПФК Несебър|Несебър]], [[Светкавица 1922 (Търговище)]], {{ЧерноморецСф}} и [[ПФК Любимец 2007]] – '''1''' * '''Най-много поредни мачове без загуба в „А“ група''': {{ЦСКА-м}} (от 19-ти кръг на сезон 1987/88 (Локомотив (Пловдив) 0:3) до 26-ти кръг на сезон 1988/89 (Тракия 0:1)) – '''36''' * '''Шампион с най-голяма точкова разлика пред втория в класирането''': [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] – '''21''' точки (сезон 2021/22 - 1.[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] - 79 т, 2.{{ЦСКА-м}} - 58 т) * '''Най-много победи в един сезон в „А“ група''': {{Левски-м}} (от 36 срещи през сезон 2001/02) – '''27''' * '''Най-малко победи в един сезон в „А“ група''': [[ПФК Дунав (Русе)|Дунав]] (от 22 срещи като Торпедо през сезон 1951), [[Раковски (Русе)]] (от 30 срещи през сезон 1996/1997) и {{ЧерноморецСф}} (от 30 срещи през сезон 2006/07) – '''0''' * '''Най-много равенства в един сезон в „А“ група''': {{ЛокоПд-м}} (от 32 срещи през сезон 1971/72) – '''16''' * '''Най-малко загуби в един сезон в „А“ група''': {{ЦСКА-м}} (от 30 срещи в сезон [[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]]), [[Спартак (София)]], (от 22 срещи в сезон [[1951]]), {{Левски-м}} (от 18 срещи в сезон 1948/1949) и {{ЦСКА-м}} (от 11 срещи като ЦДНА през сезон 1958) – '''0''' * '''Най-много загуби в един сезон в „А“ група''': Раковски (Русе) (от 30 срещи през сезон [[1996]]/[[1997]]) и {{ЧерноморецСф}} (от 30 срещи през сезон 2006/07) – '''29''' * '''Най-много поредни победи в „А“ група''': {{Левски-м}} (от 23-ти кръг на сезон 2003/2004 до 6-и кръг на сезон 2004/2005) и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (от 19-и кръг до 32-ри кръг на сезон 2017/2018) – '''14''' * '''Най-много спечелени точки за един сезон в „А“ група''': {{Левски-м}} (от 36 срещи през сезон [[Първенство на България по футбол 2001/02|2001/02]]) и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (от 36 срещи през [[Първа професионална футболна лига 2017/18|сезон 2017/18]]) – '''88''' *'''Най-малко спечелени точки за един сезон в „А“ група''': [[Раковски (Русе)]] (от 30 срещи през сезон 1996/1997) и {{ЧерноморецСф}} (от 30 срещи през сезон 2006/2007) – '''1'''. * '''Най-малък точков актив в края на сезон в „А“ група''': {{ЧерноморецСф}} (от 30 срещи през сезон 2006/2007) – '''минус 2''' * '''Най-малък точков актив в края на сезон в „А“ група за отбор, спасил се от изпадане''': [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] – '''13''' (от 32 срещи през [[Първа професионална футболна лига 2017/18|сезон 2017/18]]). В края на редовния сезон, Витоша завършва на последното, 14-о място с актив от 8 точки от 26 мача и без спечелен мач. В груповата фаза, Витоша печели още 5 точки от 6 мача, постигайки единствената си победа – срещу Черно море с 1:0. В третата фаза, Витоша губи плей-офа си с Дунав Рс с 0:1 и 1:3, но успява да се наложи над Пирин Бл в плей-аут за директно изпадане след загуба у дома с 0:1 и победа като гост с 2:1. В решителния мач за място в [[Първа професионална футболна лига 2018/19|сезон 2018/19]] в Първа професионална футболна лига, Витоша успява да се наложи над втория във [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] – Локомотив Сф, след равенство в редовното време и продълженията (1:1 и 2:2) и 4:2 след изпълнение на дузпи. * '''Най-много вкарани голове в един сезон в „А“ група''': {{Левски-м}} (в 30 срещи през сезон 2006/2007 (3 служебни)) – '''96''' * '''Най-малко вкарани голове в един сезон в „А“ група''': [[Раковски (Русе)]] (в 30 срещи през сезон 1996/1997), [[ПФК Дунав (Русе)|Дунав]] (в 22 срещи като Торпедо през сезон 1951), {{Черноморе-м}} (в 11 срещи през сезон 1968), {{ЧерноморецСф}} (в 30 срещи през сезон 2006/2007) и [[Светкавица 1922 (Търговище)]] (в 30 срещи през сезон 2011/2012) – '''8''' * '''Най-много допуснати голове в един сезон в „А“ група''': {{ЧерноморецСф}} (в 30 срещи през сезон 2006/2007) – '''131''' * '''Най-малко допуснати голове в един сезон в „А“ група''': {{ЦСКА-м}} (в 22 срещи като ЦДНА през сезон 1951), [[Спартак (София)]] (в 22 срещи през сезон 1951) – '''7''' * '''Най-голяма победа в „А“ група''': {{ЦСКА-м}} (като ЦДНА) – [[ПФК Дунав (Русе)|Торпедо Русе]] – '''12 : 0''' (сезон 1951) * '''Най-много мачове в европейските клубни турнири в един сезон:''' [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] – '''16''' мача. В сезон [[Шампионска лига 2013/14|2013/14]], Лудогорец играят 4 мача в предварителните кръгове и още 2 мача в плей-офите на Шампионската лига. Продължават в групите на [[Лига Европа 2013/14|Лига Европа]], където играят 6 мача. Печелят групата, след което играят още 4 мача – 2 на 1/16 финалите и още 2 на 1/8 финалите, където отпадат от Валенсия. * '''Най-добро класиране на нов отбор в „А“ група''': '''1-во място''' ** {{Литекс-м}}, през сезон 1997/1998 (отборът печели титлата и в следващия сезон 1998/1999). ** [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]], през сезон 2011/2012 (първо участие на Лудогорец в „А“ група в неговата история изобщо). Отборът печели титлата и в следващите единадесет сезона - 2012/2013 – 2022/2023. * '''Шампион с най-малко спечелени точки от изиграни мачове''': {{БотевПд-м}} – '''38''' точки (от 30 мача ('''1,2666''' точки от мач) през сезон [[„А“ група 1966/67|1966/67]]). През сезон [[„А“ група 1984/85|1984/85]], заради сбиване между двата отбора на финала за Купата на страната, {{Левски-м}} и {{ЦСКА-м}} (към онзи момент 1-ви и 2-ри), са извадени от класирането и за шампион е определен третият – {{БотевПд-м}} (тогава „Тракия“), с актив от 33 точки (от 30 мача ('''1.1''' точки от мач)). През 1990 г. БФС отменя решението си от 1985 г. и присъжда титлата на {{Левски-м}}. === Индивидуални рекорди === * '''Шампион на „А“ група с най-много отбори''': [[Стефан Колев]] – '''4''' (с {{Левски-м}} през сезон [[„А“ група 1987/88|1987/88]], с {{ЦСКА (София)}} през сезон [[„А“ група 1991/92|1991/92]], със {{Славия-м}} през сезон [[„А“ група 1995/96|1995/96]] и с {{Литекс-м}} през сезони [[„А“ група 1997/98|1997/98]] и [[„А“ група 1998/99|1998/99]]) === Други интересни факти === * '''Единственият отбор, изпадал от „А“ група с положителна голова разлика е {{Берое-м}} ''': През сезон 1973/1974 Берое завършва на 15-о място с актив от 7 победи, 7 равенства и 16 загуби и голова разлика 50 – 46. През същия сезон и голмайсторът на първенството е от Берое – [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] с 20 гола. * '''Само веднъж головата разлика е определила шампиона в „А“ група. ''': През сезон 1970/1971, {{ЦСКА-м}} и {{Левски-м}} завършват с равни точки, по 48. Титлата печели {{ЦСКА-м}} заради по-добрата си голова разлика. * '''Никой не е ставал шампион в „А“ група с повече от 6 загуби. ''': [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак Пд]], през сезон 1962/1963, {{Левски-м}}, през сезон 1964/1965, {{ЦСКА-м}}, през сезон 1974/1975, {{Левски-м}}, през сезон 1984/1985 и {{Берое-м}}, през сезон 1985/1986 печелят титлата, губейки 6 мача в първенството. * '''Никога действащ шампион не е изпадал от „А“ група. ''': Най-близо до това да се случи е бил {{Берое-м}}. През сезон 1986/1987 на последните четири места с равни точки (по 21) се класират [[Берое]], [[Спартак (Плевен)]], [[Академик (Свищов)]] и [[Димитровград]], като последните два отбора изпадат заради по-лошата си голова разлика. Тогава, за трети (и последен) сезон важи правилото за 0 точки при резултат 0:0. Без това правило, Спартак (Плевен) би имал 23 т., Академик (Свищов) и Димитровград – по 22, а Берое – 21 и от групата биха изпаднали Димитровград и Берое. * '''Най-тежката загуба, нанасяна на бъдещ шампион в „А“ група е 8 : 1. '''На 21 декември 1985 г. {{БотевПд-м}} (тогава Тракия) разгромява {{Берое-м}} с 8:1 на ст. „Хр. Ботев“ в Пловдив. Двата отбора завършват съответно на 2-ро и 1-во място в крайното класиране за сезон 1985/1986. Поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – [[Атанас Пашев]], който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците [[Запрян Раков|Раков]], Юруков и [[Славчо Хорозов|Хорозов]] и дефанзивните полузащитници [[Марин Бакалов|Бакалов]] и [[Васил Симов (футболист)|Симов]] (2). Почетния гол за гостите бележи [[Мюмюн Кашмер|Кашмер]]. * '''Представителство в „А“ група'''. ** Освен столицата, 5 други града са имали участие с повече от един отбор в един сезон в „А“ група: Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Стара Загора. От тях само Пловдив е участвал с 3 отбора – в сезони 1953, 1955, от 1961/1962 до 1967/1968 вкл., 1969/1970, 1970/1971 и от 1994/1995 до 1996/1997 вкл. – общо 14 пъти. Пловдив на три пъти е бил съвсем близо до участие и с четирите си отбора в „А“ група. През 1967 г. [[ПФК Марица (Пловдив)|Марица]] влиза в „А“ група, където са още и [[Ботев]], [[Спартак]] и [[Локомотив]], но малко преди началото на новия шампионат, по силата на административно решение, [[Ботев]] и [[Спартак]] биват обединени в един отбор – [[Тракия]] и така Пловдив отново остава с 3 отбора. През 1995 г. [[ПФК Марица (Пловдив)|Марица]] играе бараж с [[Раковски (Русе)]] за влизане в „А“ група, където отново са [[Ботев]], [[Спартак]] и [[Локомотив]], но го губи. В следващата, 1996 г., [[ПФК Марица (Пловдив)|Марица]] влиза в „А“ група, но по същото време от групата изпада [[Спартак]]. ** Варна е била без представител в „А“ група през 3 сезона: 1990/1991, 1991/1992 и 1994/1995. ** Пловдив никога не е оставал без свой представител в „А“ група, въпреки че през 2001 г. това, на практика, се случва. На 27 май 2001 г., единственият пловдивски отбор в „А“ група, [[Ботев]], изпада, а никой от другите 3 не печели промоция. През лятото на 2001 г., [[Георги Илиев (борец)|Георги Илиев]], собственик на бронзовия медалист от последните 3 сезона [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]], закупува акциите на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив 1936 (Пловдив)]]. На 23 юли същата година се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията''' на „Локомотив“ Пловдив и за '''преименуване''' на „Велбъжд“ в „Локомотив“. [[Кюстендил]]ският отбор поема всички пасиви и активи на [[пловдив]]ския, а клубът с новото регистрирано име заема мястото на Велбъжд в [[„А“ футболна група|„А“ група]]. Седалището на клуба е преместено от Кюстендил в Пловдив и така градът отново има представител в елита. ** Силистра e единственият областен център, който не е имал отбор в „А“ група. До 29 май 2019 г. Кърджали беше другият, който не бе постигал този успех. До тази дата, градът веднъж е бил на косъм от успеха. На 29 май 1988 г., в последния, 38-и кръг от първенството на единната „Б“ РФГ, третият във временното класиране, [[Арда (Кърджали)]] приема втория, [[Дунав (Русе)]]. За да изпреварят своя съперник и да влязат в „А“ група, ардинци се нуждаят от победа с 4 или повече гола разлика. На препълнения стадион „Дружба“ (30 000 според тогавашната преса), в 50-ата минута резултатът става 3:0 за [[Арда]]. В оставащите минути обаче, четвърти гол така и не влиза. Мачът завършва 3:0. Русенци запазват второто място и заедно с шампиона [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] са новите членове на „А“ група. В следващия сезон, 1988/1989, [[Арда]] изпада от „Б“ група, като заема последното, 20-о място. През сезон 2018 – 2019 Арда завършва на трето място в редовния сезон на [[Втора професионална футболна лига|Втора Професионална Лига]], което отреди на тима бараж за влизане срещу идващия от по-горна дивизия тим на [[Септември София]]. На [[Стадион Локомотив (Пловдив)|стадион Локомотив]] в Пловдив кърджалийци стигат до успех с 1:0 след продължения и за първи път в своята история влязоха в елитната футболна дивизия на страната. ** 19 необластни града са регистрирали участие при майсторите: Дупница, Петрич, Горна Оряховица, Сандански, Свищов, Севлиево, Мездра, Самоков, Тетевен, Каварна, Димитровград, Симитли, Своге, Несебър, Казанлък, Павликени, Гоце Делчев, Любимец и Крумовград. ** През сезон [[„А“ група 1996/97|1996/97]] за първи път в историята отбор от село ([[Олимпик (Тетевен)|Олимпик (Галата)]] печели промоция за участие в първото ниво на българския футбол. Преди началото на следващия сезон отборът е преместен в Тетевен. През сезон [[„А“ група 2005/06|2005/06]] [[Конелиано (Герман)]] става вторият отбор от село, който печели промоция за „А“ група. На 3 август 2006 г. лицензът на Конелиано е закупен от [[Ивайло Дражев]] – собственик на [[ФК Черноморец (Бургас)]], който е със съдебна регистрация в [[Сливен]]. Регистриран е нов клуб, който получава името [[ПСФК Черноморец Бургас (София)]] и през 2006/07 участва в [[„А“ ПФГ|„А“ група]] с лиценза на Конелиано. През сезон [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] става третият отбор от село – нов член на „Първа професионална футболна лига" [[Първа професионална футболна лига 2017/18|сезон 2017/18]], след като печели с 1:0 бараж срещу [[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]]. В края на сезона Витоша печели баражите за промоция/оставане в „Първа професионална футболна лига“ срещу [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] и [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и става първият отбор от село, успял да запази мястото в елита. ** През сезон 2005/2006 е имало само 2 отбора от Северна България в „А“ група '''('''[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] и [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]''')'''. * '''С най-много мачове помежду си в А група: ''' * 154 ЦСКА – Левски * 148 Левски – Славия * 142 ЦСКА – Славия * 139 Левски – Ботев Пд * 137 ЦСКА – Ботев Пд * 134 Ботев Пд – Славия * 131 Левски – Локо Пд * 128 ЦСКА – Локо Сф * 127 Славия – Локо Пд * 126 Левски – Локо Сф * 126 Славия – Локо Сф * 125 ЦСКА – Локо Пд * 124 Левски – Черно море * 117 ЦСКА – Черно море * 114 Левски – Берое * 114 Локо Сф – Ботев Пд * 112 ЦСКА – Берое * 112 Славия – Черно море * 112 Локо Пд – Ботев Пд * 112 Славия – Берое * 108 Ботев Пд – Черно море * 107 Ботев Пд – Берое * 102 Локо Пд – Черно море * 101 Локо Пд – Локо Сф * '''Най-много равенства в един кръг в „А“ група''' – '''7''' (два пъти). ** В VIII кръг на сезон 1973/1974, игран през есента на 1973 г., седем от осемте мача завършват наравно. Единствената победа в кръга постига [[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] срещу [[Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] с 3:2. * Левски-Спартак (София) 3:2 Спартак (Варна) * Спартак (Плевен) 0:0 Локомотив (Пловдив) * Пирин (Благоевград) 1:1 Миньор (Перник) * Етър (Велико Търново) 1:1 ЦСКА Септемврийско знаме (София) * Славия (София) 1:1 Берое (Стара Загора) * Янтра (Габрово) 1:1 Ботев (Враца) * Тракия (Пловдив) 0:0 Локомотив (София) * Черно море (Варна) 2:2 Академик (София) ** В ХХ кръг на сезон 1979/1980, игран на 29 март 1980 г., отново седем от осем срещи завършват наравно. Единствената победа в кръга печели {{БотевПд-м}} (тогава Тракия) срещу [[Спартак (Плевен)]] с 1:0. * Черно море (Варна) 1:1 Локомотив (Пловдив) * Тракия (Пловдив) 1:0 Спартак (Плевен) * Пирин (Благоевград) 1:1 Левски-Спартак (София) * ЦСКА Септемврийско знаме (София) 1:1 Черноморец (Бургас) * Сливен (Сливен) 0:0 Миньор (Перник) * Ботев (Враца) 2:2 Славия (София) * Берое (Стара Загора) 0:0 Марек (Станке Димитров) * Локомотив (София) 0:0 Етър (Велико Търново) * '''Най-миролюбив кръг в „А“ група''' – Във II кръг на сезон 1959/1960, игран през есента на 1959 г., всичките '''6''' мача завършват наравно. ** Миньор (Димитрово) 1:1 Спартак (Плевен) ** Левски (София) 1:1 Спартак (София) ** Спартак (Пловдив) 1:1 Спартак (Варна) ** Дунав (Русе) 1:1 Славия (София) ** ЦДНА (София) 0:0 Ботев (Пловдив) ** Локомотив (София) 1:1 Септември (София) * '''Най-много срещи с еднакъв резултат в един кръг в „А“ група''' – 6. В ХIV кръг на сезон 1981/1982, игран на 12 декември 1981 г., шест мача завършват при резултат 2:1. ** Академик (София) 2:1 Тракия (Пловдив) ** Черноморец (Бургас) 2:1 Левски-Спартак (София) ** Беласица (Петрич) 2:1 Спартак (Плевен) ** Локомотив (София) 2:1 Етър (Велико Търново) ** Черно море (Варна) 2:1 ЦСКА Септемврийско знаме (София) ** Хасково (Хасково) 3:0 Марек (Станке Димитров) ** Ботев (Враца) 0:0 Славия (София) ** Берое (Стара Загора) 2:1 Сливен (Сливен) * '''Най-резултатен кръг в „А“ група''' ** В I кръг на сезон 1972/1973, при група от 18 отбора, са вкарани 45 гола в деветте мача (средно по 5,00 гола на мач). * Локомотив (София) 3:3 Спартак (Варна) * Академик (София) 1:1 Перник (Перник) * Берое (Стара Загора) 5:1 Дунав (Русе) * Спартак (Плевен) 3:1 Черноморец (Бургас) * ЦСКА Септемврийско знаме (София) 5:3 Ботев (Враца) * Черно море (Варна) 2:3 Славия (София) * Тракия (Пловдив) 3:4 Локомотив (Пловдив) * Николай Лъсков (Ямбол) 2:2 Левски-Спартак (София) * Панайот Волов (Шумен) 1:2 Етър (Велико Търново) ** В XXVII кръг на сезон 1996/1997, при група от 16 отбора, са вкарани 42 гола в осемте мача (средно по 5,25 гола на мач). * Добруджа (Добрич) 1:1 Левски 1914 (София) * Ботев (Пловдив) 4:3 Спартак (Варна) * Левски (Кюстендил) 5:1 Спартак (Плевен) * Миньор (Перник) 2:1 Локомотив (София) * ЦСКА (София) 5:1 Етър (Велико Търново) * Славия (София) 4:0 Локомотив (Пловдив) * Марица (Пловдив) 8:0 Раковски (Русе) * Нефтохимик (Бургас) 5:1 Монтана (Монтана) * '''Най-безрезултатен кръг в „А“ група''' – В XIV кръг на сезон 2001/2002, при група от 14 отбора, са вкарани 6 гола в седемте мача (средно по 0,857 гола на мач). ** Черноморец (Бургас) 0:2 Литекс (Ловеч) (0:1 Р.Кирилов 47-ата, 0:2 М. Хидуед 88-ата) ** Берое (Стара Загора) 0:0 Левски (София) ** Спартак (Варна) 0:0 Локомотив (София) ** Спартак (Плевен) 1:0 Локомотив (Пловдив) (1:0 Т. Колев 78) ** Славия (София) 0:0 Черно море (Варна) ** ЦСКА (София) 1:0 Беласица (Петрич) (1:0 Вл. Манчев 10) ** Марек (Дупница) 1:1 Нафтекс (Бургас) (0:1 Ст. Сакалиев 64, 1:1 Ив. Паргов 85) * '''Отбори с най-много последователни мачове без отбелязан гол в „А“ група'''<ref>[http://cska.gong.bg/bg-football/a-grupa/video-derbito-na-armiiata-se-prevyrna-v-krygla-nula-327947 cska.gong.bg]</ref> ** 19 – Раковски (Русе) през сезон 1996/1997 ** 13 – Верея през сезони 2017/2018 и 2018/2019 ** 11 – Спартак (Варна) през сезон 2004/2005 ** 10 – ЦСКА през сезон 2014/2015 ** 9 – Торпедо (Русе) през сезон 1951 ** 9 – Торпедо (Плевен) през сезон 1951 ** 8 – Миньор (Перник) през сезон 1991/1992 ** 8 – Нефтохимик (Бургас) през сезон 2013/2014 * '''Най-резултатен мач в „А“ група''' – '''12 гола''', споделен рекорд. ** ЦДНА – Торпедо Русе – '''12 : 0''', игран на 28 юли 1951 г. (6 гола на Петър Михайлов и по 3 гола на Димитър Миланов и Михаил Янков) ** Локомотив Пд – Янтра Гб – '''7 : 5''' игран на 4 март 1974 г. ** ЦСКА – Берое – '''10 : 2''', игран на 2 май 1992 г. (1:0 Ст. Драганов 4, 2:0 Ан. Нанков 12-д., 2:1 В. Шишков 25, 2:2 Д. Сивов 27, 3:2 К. Метков 28, 4:2 Ив. Андонов 39, 5:2 К. Метков 48, 6:2 К. Метков 52, 7:2 Ив. Андонов 54, 8:2 Ив. Киров 59, 9:2 Й. Лечков 62-д., 10:2 К. Метков 89) == Футболисти най-много пъти шампиони на „А“ група == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбор ! Титли ! Година |- |1||[[Манол Манолов]]||{{ЦСКА (София)}}||'''12'''|| 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962 |- |1||[[Георги Терзиев]]||[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]]||11|| 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021, 2022, 2023, 2024 |- |2||[[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]]||{{ЦСКА (София)}}||11|| 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962 |- |2||[[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||{{ЦСКА (София)}}||11|| 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966 |- |4||[[Стефан Божков]]||{{ЦСКА (София)}}||10|| 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960 |- |4||[[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]]||{{ЦСКА (София)}}||10|| 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960 |- |4||[[Гаврил Стоянов]]||{{ЦСКА (София)}}||10|| 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960 |- |4||[[Кирил Ракаров]]||{{ЦСКА (София)}}||10|| 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962 |- |4||[[Светослав Дяков]]||[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]]||10|| 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 |- |9||[[Георги Енишейнов]]||{{ЦСКА (София)}}||9|| 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960 |- |9||[[Христо Андонов]]||{{ЦСКА (София)}}||9|| 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962 |- |9||[[Иван Зафиров]]||{{ЦСКА (София)}}||9|| 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981 |- |9||[[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]]||9|| 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 |- |9||[[Козмин Моци]]||[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]]||9|| 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 |- |} == Треньори най-много пъти шампиони на „А“ група == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбор ! Титли ! Година |- |1||[[Крум Милев]]||{{ЦСКА (София)}}||'''11'''|| 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962 |- |2||[[Манол Манолов]]||{{ЦСКА (София)}}||5|| 1971, 1972, 1973, 1975, 1983 |- |3||[[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]]||[[ФК Етър (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]]<br>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]<br>{{ЦСКА (София)}}||4|| 1991<br>1994, 1995<br>1997 |- |3||[[Васил Методиев]]||[[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]<br>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]||4|| 1978<br>1984, 1985, 1988 |- |3||[[Аспарух Никодимов]]||{{ЦСКА (София)}}||4|| 1980, 1981, 1982, 1992 |- |6||[[Димитър Димитров - Херо|Димитър Димитров]]||[[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]<br>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]<br>[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец 1945 (Разград)]]||3|| 1998<br>2000<br>2018 |- |6||[[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]]||[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]||3|| 1946, 1947, 1950 |- |6||[[Димитър Пенев]]||{{ЦСКА (София)}}||3|| 1987, 1989, 1990 |- |6||[[Георги Дерменджиев]]||[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец 1945 (Разград)]]||3|| 2015, 2016, 2017 |- |6||[[Ивайло Петев]]||[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец 1945 (Разград)]]||3|| 2012, 2013, 2023 |- |} <small>Данните са до 7 юни 2023</small> == С най-много голове в един сезон на „А“ група == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Сезон ! Отбори ! Голове |- |1||'''[[Христо Стоичков]]'''||1989/90||''ЦСКА''||'''38''' |- |2||'''[[Петър Жеков]]'''||1968/69||''ЦСКА''||36 |- |3||[[Наско Сираков]]||1986/87||''Левски (Сф)''||36 |- |4||[[Петър Александров (футболист)|Петър Александров]]||1986/87||''Славия''||33 |- |5||[[Петър Жеков]]||1967/68||''Берое''||31 |- |5|||[[Петър Жеков]]||1969/70||''ЦСКА''||31 |- |5||'''[[Георги Славков]]'''||1980/81||''Ботев (Пд)''||31 |- |8||[[Наско Сираков]]||1993/94||''Левски (Сф)''||30 |- |8||[[Атанас Пашев]]||1985/86||''Ботев (Пд)''||30 |- |} * С удебелен шрифт са футболистите, които печелят [[Златна обувка|Златната обувка]] през съответния сезон. == Най-много голове в една среща в „А“ група == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Дата ! Мач ! Голове |- |1||[[Петър Михайлов (футболист)|Петър Михайлов]]||18 юли 1951||{{ЦСКА-м}} – [[ПФК Дунав (Русе)|Торпедо (Русе)]] 12:0||6 |- |1||[[Иво Георгиев]]||14 октомври 1995||{{СпартакВн-м}} – [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] 8:1||6 |- |1||[[Тодор Праматаров]]||17 май 1997||{{Славия-м}} – [[Раковски (Русе)]] 7:0||6 |- |1|| [[Цветан Генков]]||27 май 2007||{{ЛокоСф-м}} – [[ПСФК Черноморец Бургас (София)|Черноморец Бургас (София)]] 9:0||6 |- |} * '''Най-много автоголове от един състезател в една среща в „А“ група''': 2 автогола – [[Коста Босаков]] ({{ЛокоПд-м}}) в мача [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] – [[Локомотив (Пловдив)]] 7 : 1 през сезон [[1979]]/[[1980]] * '''Най-бърз гол в „А“ група''': ''Мирослав Манолов'' в 6-ата секунда за ''„Черно море“-Варна ''при гостуването на ''„Монтана“'' в 16-ия кръг на А група на ''22 март 2012''. ...[[Маркос Да Силва]] ({{Черноморе-м}}) – 12 секунда (срещу {{ЧерноморецСф-м}} на [[6 април]] [[2007]]) * '''Най-младият футболист, взел участие в среща от А група''' е Янко Кирилов, който прави дебюта си през 1961 г. на възраст 15 години и 72 дни за Левски София срещу Миньор (Перник).<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=635382 Левскар все още държи рекорда за най-млад играч в елита]</ref> * '''Най-възрастният футболист, взел участие в среща от А група''' е вратарят [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]]. В последния си изигран мач, играещ за [[ПФК Славия (София)|Славия]] срещу [[ФК „Хебър“ (Пазарджик)|Хебър]] на 22 октомври 2023, стражът е на 47 години, 7 месеца и 9 дни. == Треньори с най-много мачове в А група (над 300 мача) == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Мачове |- |1||[[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]]||'''474''' |- |2||[[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]]||470 |- |3||[[Крум Милев]]||411 |- |4||[[Илиян Илиев]]||410 |- |5||[[Георги Берков]]||397 |- |6||[[Данко Роев]]||374 |- |7||[[Атанас Ковачев]]||366 |- |8||[[Христо Младенов]]||357 |- |9||[[Иван Радоев]]||353 |- |10||[[Иван Моканов]]||349 |- |11||[[Борис Николов]]||344 |- |12||[[Динко Дерменджиев]]||340 |- |13||[[Илия Панев]]||330 |- |14||[[Георги Генов]]||318 |- |15||[[Янко Динков]]||304 |- |16||[[Манол Манолов]]||301 |} <small>Данните са до 07 юни 2023</small> == Вратари с над 300 мача в елита == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Мачове |- |1||[[Станчо Бончев]]||331 – Локо Пд, 28 – ЦСКА||'''359''' |- |2||[[Георги Велинов]]||5 – Дунав, 37 – Черно море, 277 – ЦСКА, 19 – Славия||338 |- |3||'''[[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]]'''||186 – Славия, 149 – Левски||338 |- |4||[[Тодор Кръстев (футболист)|Тодор Кръстев]]||337 – Берое||337 |- |5||[[Николай Донев]]||207 – Локо Сф, 114 – Етър, 7 – Хебър||328 |- |6|||[[Димитър Вичев]]||290 – Ботев Пд, 21 – Берое||311 |- |7||[[Йордан Господинов]]||142 – Нефтохимик, 15 – Литекс, 44 – Славия,<br> 9 – Локомотив Мз, 22 – Калиакра, 72 – Локо Пд||304 |- |} <small>Данните последно са актуализирани на 21 март 2021</small> == Чужденците с най-много голове в А група == <sub>(Данните са до 19 април 2021 г.)</sub> {| class="wikitable sortable" style="text-align: center;" |+ |- ! scope="col" class="unsortable" | № ! scope="col" class="unsortable" | Име ! scope="col" class="unsortable" | Отбори ! scope="col" | Голове ! scope="col" | Мачове |- |1||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||Лудогорец (109)||'''109'''||(160) |- |2||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||Лудогорец (76)||76||(237) |- |3||{{флаг|Бразилия}} [[Маркиньош]]||Беласица (17), ЦСКА (19), Локо Сф (17), Пирин (2), Монтана (1)||56||('''239''') |- |4||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||Лудогорец (52)||52||(180) |- |5||{{флаг|Гамбия}} [[Али Соу]]||ЦСКА (45)||45||(100) |- |6||{{флаг|Бразилия}} [[Мишел Платини (бразилски футболист)|Мишел Платини]]||Черноморец Бс (13), ЦСКА (24), Лудогорец (3), Славия (5)||45||(118) |- |7||{{флаг|Югославия}} [[Зоран Балдовалиев]]||Локо Пд (16), Локо Сф (25)||41||(95) |- |8||{{флаг|Франция}} [[Вилфред Нифлор]]||Литекс (39)||39||(72) |- |9|||{{флаг|Румъния}} [[Еуген Трика]]||Литекс (22), ЦСКА (17)||39||(89) |- |10||{{флаг|Нигерия}} [[Екундайо Джайеоба]]||Велбъжд (4), Локо Пд (19), Левски (12), Черноморец (1), Вихрен (3)||39||(154) |- |11||{{флаг|Югославия}} [[Саша Симонович]]||Левски (14), Вихрен (6), Славия (10), Локо Мз (9)||39||(160) |- |12||{{флаг|Сенегал}} [[Базил де Карвальо]]||Локо Пд (16), Левски (19)||35||(63) |- |13||{{флаг|Югославия}} [[Саша Антунович]]||Спартак Вн (5), Локо Сф (30)||35||(105) |- |14||{{флаг|Холандия}} [[Върджил Мисиджан]]||Лудогорец (35)||35||(132) |- |15||{{флаг|Югославия}} [[Велимир Иванович]]||Славия (30), Спартак Вн (5)||35||(196) |- |16||{{флаг|Португалия}} [[Тиаго (футболист)|Тиаго]]||ЦСКА (34)||34||(154) |- |17||{{флаг|Мали}} [[Гара Дембеле]]||Локо Пд (5), Левски (26)||31||(38) |- |18||{{флаг|Бразилия}} [[Фернандо Каранга]]||ЦСКА (31)||31||(42) |} <sub>(С '''удебелен шрифт''' са футболистите, които играят в Първа Лига.)</sub> == Източници == <references /> [[Категория:Футболни рекорди]] okuv7t4isisxk35iue6bxgrg6k29mrc 12215117 12215098 2024-04-26T11:48:08Z Z to 228141 Футболист с ной-много поредни титли wikitext text/x-wiki Статията представя рекорди в [[Първа професионална футболна лига]]. == Рекорди == === Отборни рекорди === * '''Най-много шампионски титли в първенството''': {{ЦСКА-м}} – '''31''' * '''Най-много поредни шампионски титли''': [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (2011/12 – 2022/23) – '''12''' * '''Най-много участия в „А“ група''': {{Левски-м}} – '''83''' пъти (участвал е във всички първенства на „А“ група)<ref>[http://bgclubs.eu/ranking/points Вечна ранглиста на „А“ група]</ref> * '''Най-малко участия в „А“ група''': [[ОФК Бдин|Бдин]], [[ФК Павликени (Павликени)|ФК Павликени]], [[Розова долина (Казанлък)]], [[Академик (Варна)]], [[ПФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]], [[ПФК Несебър|Несебър]], [[Светкавица 1922 (Търговище)]], {{ЧерноморецСф}} и [[ПФК Любимец 2007]] – '''1''' * '''Най-много поредни мачове без загуба в „А“ група''': {{ЦСКА-м}} (от 19-ти кръг на сезон 1987/88 (Локомотив (Пловдив) 0:3) до 26-ти кръг на сезон 1988/89 (Тракия 0:1)) – '''36''' * '''Шампион с най-голяма точкова разлика пред втория в класирането''': [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] – '''21''' точки (сезон 2021/22 - 1.[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] - 79 т, 2.{{ЦСКА-м}} - 58 т) * '''Най-много победи в един сезон в „А“ група''': {{Левски-м}} (от 36 срещи през сезон 2001/02) – '''27''' * '''Най-малко победи в един сезон в „А“ група''': [[ПФК Дунав (Русе)|Дунав]] (от 22 срещи като Торпедо през сезон 1951), [[Раковски (Русе)]] (от 30 срещи през сезон 1996/1997) и {{ЧерноморецСф}} (от 30 срещи през сезон 2006/07) – '''0''' * '''Най-много равенства в един сезон в „А“ група''': {{ЛокоПд-м}} (от 32 срещи през сезон 1971/72) – '''16''' * '''Най-малко загуби в един сезон в „А“ група''': {{ЦСКА-м}} (от 30 срещи в сезон [[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]]), [[Спартак (София)]], (от 22 срещи в сезон [[1951]]), {{Левски-м}} (от 18 срещи в сезон 1948/1949) и {{ЦСКА-м}} (от 11 срещи като ЦДНА през сезон 1958) – '''0''' * '''Най-много загуби в един сезон в „А“ група''': Раковски (Русе) (от 30 срещи през сезон [[1996]]/[[1997]]) и {{ЧерноморецСф}} (от 30 срещи през сезон 2006/07) – '''29''' * '''Най-много поредни победи в „А“ група''': {{Левски-м}} (от 23-ти кръг на сезон 2003/2004 до 6-и кръг на сезон 2004/2005) и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (от 19-и кръг до 32-ри кръг на сезон 2017/2018) – '''14''' * '''Най-много спечелени точки за един сезон в „А“ група''': {{Левски-м}} (от 36 срещи през сезон [[Първенство на България по футбол 2001/02|2001/02]]) и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (от 36 срещи през [[Първа професионална футболна лига 2017/18|сезон 2017/18]]) – '''88''' *'''Най-малко спечелени точки за един сезон в „А“ група''': [[Раковски (Русе)]] (от 30 срещи през сезон 1996/1997) и {{ЧерноморецСф}} (от 30 срещи през сезон 2006/2007) – '''1'''. * '''Най-малък точков актив в края на сезон в „А“ група''': {{ЧерноморецСф}} (от 30 срещи през сезон 2006/2007) – '''минус 2''' * '''Най-малък точков актив в края на сезон в „А“ група за отбор, спасил се от изпадане''': [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] – '''13''' (от 32 срещи през [[Първа професионална футболна лига 2017/18|сезон 2017/18]]). В края на редовния сезон, Витоша завършва на последното, 14-о място с актив от 8 точки от 26 мача и без спечелен мач. В груповата фаза, Витоша печели още 5 точки от 6 мача, постигайки единствената си победа – срещу Черно море с 1:0. В третата фаза, Витоша губи плей-офа си с Дунав Рс с 0:1 и 1:3, но успява да се наложи над Пирин Бл в плей-аут за директно изпадане след загуба у дома с 0:1 и победа като гост с 2:1. В решителния мач за място в [[Първа професионална футболна лига 2018/19|сезон 2018/19]] в Първа професионална футболна лига, Витоша успява да се наложи над втория във [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] – Локомотив Сф, след равенство в редовното време и продълженията (1:1 и 2:2) и 4:2 след изпълнение на дузпи. * '''Най-много вкарани голове в един сезон в „А“ група''': {{Левски-м}} (в 30 срещи през сезон 2006/2007 (3 служебни)) – '''96''' * '''Най-малко вкарани голове в един сезон в „А“ група''': [[Раковски (Русе)]] (в 30 срещи през сезон 1996/1997), [[ПФК Дунав (Русе)|Дунав]] (в 22 срещи като Торпедо през сезон 1951), {{Черноморе-м}} (в 11 срещи през сезон 1968), {{ЧерноморецСф}} (в 30 срещи през сезон 2006/2007) и [[Светкавица 1922 (Търговище)]] (в 30 срещи през сезон 2011/2012) – '''8''' * '''Най-много допуснати голове в един сезон в „А“ група''': {{ЧерноморецСф}} (в 30 срещи през сезон 2006/2007) – '''131''' * '''Най-малко допуснати голове в един сезон в „А“ група''': {{ЦСКА-м}} (в 22 срещи като ЦДНА през сезон 1951), [[Спартак (София)]] (в 22 срещи през сезон 1951) – '''7''' * '''Най-голяма победа в „А“ група''': {{ЦСКА-м}} (като ЦДНА) – [[ПФК Дунав (Русе)|Торпедо Русе]] – '''12 : 0''' (сезон 1951) * '''Най-много мачове в европейските клубни турнири в един сезон:''' [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] – '''16''' мача. В сезон [[Шампионска лига 2013/14|2013/14]], Лудогорец играят 4 мача в предварителните кръгове и още 2 мача в плей-офите на Шампионската лига. Продължават в групите на [[Лига Европа 2013/14|Лига Европа]], където играят 6 мача. Печелят групата, след което играят още 4 мача – 2 на 1/16 финалите и още 2 на 1/8 финалите, където отпадат от Валенсия. * '''Най-добро класиране на нов отбор в „А“ група''': '''1-во място''' ** {{Литекс-м}}, през сезон 1997/1998 (отборът печели титлата и в следващия сезон 1998/1999). ** [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]], през сезон 2011/2012 (първо участие на Лудогорец в „А“ група в неговата история изобщо). Отборът печели титлата и в следващите единадесет сезона - 2012/2013 – 2022/2023. * '''Шампион с най-малко спечелени точки от изиграни мачове''': {{БотевПд-м}} – '''38''' точки (от 30 мача ('''1,2666''' точки от мач) през сезон [[„А“ група 1966/67|1966/67]]). През сезон [[„А“ група 1984/85|1984/85]], заради сбиване между двата отбора на финала за Купата на страната, {{Левски-м}} и {{ЦСКА-м}} (към онзи момент 1-ви и 2-ри), са извадени от класирането и за шампион е определен третият – {{БотевПд-м}} (тогава „Тракия“), с актив от 33 точки (от 30 мача ('''1.1''' точки от мач)). През 1990 г. БФС отменя решението си от 1985 г. и присъжда титлата на {{Левски-м}}. === Индивидуални рекорди === * '''Шампион на „А“ група с най-много отбори''': [[Стефан Колев]] – '''4''' (с {{Левски-м}} през сезон [[„А“ група 1987/88|1987/88]], с {{ЦСКА (София)}} през сезон [[„А“ група 1991/92|1991/92]], със {{Славия-м}} през сезон [[„А“ група 1995/96|1995/96]] и с {{Литекс-м}} през сезони [[„А“ група 1997/98|1997/98]] и [[„А“ група 1998/99|1998/99]]) === Други интересни факти === * '''Единственият отбор, изпадал от „А“ група с положителна голова разлика е {{Берое-м}} ''': През сезон 1973/1974 Берое завършва на 15-о място с актив от 7 победи, 7 равенства и 16 загуби и голова разлика 50 – 46. През същия сезон и голмайсторът на първенството е от Берое – [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] с 20 гола. * '''Само веднъж головата разлика е определила шампиона в „А“ група. ''': През сезон 1970/1971, {{ЦСКА-м}} и {{Левски-м}} завършват с равни точки, по 48. Титлата печели {{ЦСКА-м}} заради по-добрата си голова разлика. * '''Никой не е ставал шампион в „А“ група с повече от 6 загуби. ''': [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак Пд]], през сезон 1962/1963, {{Левски-м}}, през сезон 1964/1965, {{ЦСКА-м}}, през сезон 1974/1975, {{Левски-м}}, през сезон 1984/1985 и {{Берое-м}}, през сезон 1985/1986 печелят титлата, губейки 6 мача в първенството. * '''Никога действащ шампион не е изпадал от „А“ група. ''': Най-близо до това да се случи е бил {{Берое-м}}. През сезон 1986/1987 на последните четири места с равни точки (по 21) се класират [[Берое]], [[Спартак (Плевен)]], [[Академик (Свищов)]] и [[Димитровград]], като последните два отбора изпадат заради по-лошата си голова разлика. Тогава, за трети (и последен) сезон важи правилото за 0 точки при резултат 0:0. Без това правило, Спартак (Плевен) би имал 23 т., Академик (Свищов) и Димитровград – по 22, а Берое – 21 и от групата биха изпаднали Димитровград и Берое. * '''Най-тежката загуба, нанасяна на бъдещ шампион в „А“ група е 8 : 1. '''На 21 декември 1985 г. {{БотевПд-м}} (тогава Тракия) разгромява {{Берое-м}} с 8:1 на ст. „Хр. Ботев“ в Пловдив. Двата отбора завършват съответно на 2-ро и 1-во място в крайното класиране за сезон 1985/1986. Поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – [[Атанас Пашев]], който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците [[Запрян Раков|Раков]], Юруков и [[Славчо Хорозов|Хорозов]] и дефанзивните полузащитници [[Марин Бакалов|Бакалов]] и [[Васил Симов (футболист)|Симов]] (2). Почетния гол за гостите бележи [[Мюмюн Кашмер|Кашмер]]. * '''Представителство в „А“ група'''. ** Освен столицата, 5 други града са имали участие с повече от един отбор в един сезон в „А“ група: Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Стара Загора. От тях само Пловдив е участвал с 3 отбора – в сезони 1953, 1955, от 1961/1962 до 1967/1968 вкл., 1969/1970, 1970/1971 и от 1994/1995 до 1996/1997 вкл. – общо 14 пъти. Пловдив на три пъти е бил съвсем близо до участие и с четирите си отбора в „А“ група. През 1967 г. [[ПФК Марица (Пловдив)|Марица]] влиза в „А“ група, където са още и [[Ботев]], [[Спартак]] и [[Локомотив]], но малко преди началото на новия шампионат, по силата на административно решение, [[Ботев]] и [[Спартак]] биват обединени в един отбор – [[Тракия]] и така Пловдив отново остава с 3 отбора. През 1995 г. [[ПФК Марица (Пловдив)|Марица]] играе бараж с [[Раковски (Русе)]] за влизане в „А“ група, където отново са [[Ботев]], [[Спартак]] и [[Локомотив]], но го губи. В следващата, 1996 г., [[ПФК Марица (Пловдив)|Марица]] влиза в „А“ група, но по същото време от групата изпада [[Спартак]]. ** Варна е била без представител в „А“ група през 3 сезона: 1990/1991, 1991/1992 и 1994/1995. ** Пловдив никога не е оставал без свой представител в „А“ група, въпреки че през 2001 г. това, на практика, се случва. На 27 май 2001 г., единственият пловдивски отбор в „А“ група, [[Ботев]], изпада, а никой от другите 3 не печели промоция. През лятото на 2001 г., [[Георги Илиев (борец)|Георги Илиев]], собственик на бронзовия медалист от последните 3 сезона [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]], закупува акциите на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив 1936 (Пловдив)]]. На 23 юли същата година се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията''' на „Локомотив“ Пловдив и за '''преименуване''' на „Велбъжд“ в „Локомотив“. [[Кюстендил]]ският отбор поема всички пасиви и активи на [[пловдив]]ския, а клубът с новото регистрирано име заема мястото на Велбъжд в [[„А“ футболна група|„А“ група]]. Седалището на клуба е преместено от Кюстендил в Пловдив и така градът отново има представител в елита. ** Силистра e единственият областен център, който не е имал отбор в „А“ група. До 29 май 2019 г. Кърджали беше другият, който не бе постигал този успех. До тази дата, градът веднъж е бил на косъм от успеха. На 29 май 1988 г., в последния, 38-и кръг от първенството на единната „Б“ РФГ, третият във временното класиране, [[Арда (Кърджали)]] приема втория, [[Дунав (Русе)]]. За да изпреварят своя съперник и да влязат в „А“ група, ардинци се нуждаят от победа с 4 или повече гола разлика. На препълнения стадион „Дружба“ (30 000 според тогавашната преса), в 50-ата минута резултатът става 3:0 за [[Арда]]. В оставащите минути обаче, четвърти гол така и не влиза. Мачът завършва 3:0. Русенци запазват второто място и заедно с шампиона [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] са новите членове на „А“ група. В следващия сезон, 1988/1989, [[Арда]] изпада от „Б“ група, като заема последното, 20-о място. През сезон 2018 – 2019 Арда завършва на трето място в редовния сезон на [[Втора професионална футболна лига|Втора Професионална Лига]], което отреди на тима бараж за влизане срещу идващия от по-горна дивизия тим на [[Септември София]]. На [[Стадион Локомотив (Пловдив)|стадион Локомотив]] в Пловдив кърджалийци стигат до успех с 1:0 след продължения и за първи път в своята история влязоха в елитната футболна дивизия на страната. ** 19 необластни града са регистрирали участие при майсторите: Дупница, Петрич, Горна Оряховица, Сандански, Свищов, Севлиево, Мездра, Самоков, Тетевен, Каварна, Димитровград, Симитли, Своге, Несебър, Казанлък, Павликени, Гоце Делчев, Любимец и Крумовград. ** През сезон [[„А“ група 1996/97|1996/97]] за първи път в историята отбор от село ([[Олимпик (Тетевен)|Олимпик (Галата)]] печели промоция за участие в първото ниво на българския футбол. Преди началото на следващия сезон отборът е преместен в Тетевен. През сезон [[„А“ група 2005/06|2005/06]] [[Конелиано (Герман)]] става вторият отбор от село, който печели промоция за „А“ група. На 3 август 2006 г. лицензът на Конелиано е закупен от [[Ивайло Дражев]] – собственик на [[ФК Черноморец (Бургас)]], който е със съдебна регистрация в [[Сливен]]. Регистриран е нов клуб, който получава името [[ПСФК Черноморец Бургас (София)]] и през 2006/07 участва в [[„А“ ПФГ|„А“ група]] с лиценза на Конелиано. През сезон [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] става третият отбор от село – нов член на „Първа професионална футболна лига" [[Първа професионална футболна лига 2017/18|сезон 2017/18]], след като печели с 1:0 бараж срещу [[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]]. В края на сезона Витоша печели баражите за промоция/оставане в „Първа професионална футболна лига“ срещу [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] и [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и става първият отбор от село, успял да запази мястото в елита. ** През сезон 2005/2006 е имало само 2 отбора от Северна България в „А“ група '''('''[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] и [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]''')'''. * '''С най-много мачове помежду си в А група: ''' * 154 ЦСКА – Левски * 148 Левски – Славия * 142 ЦСКА – Славия * 139 Левски – Ботев Пд * 137 ЦСКА – Ботев Пд * 134 Ботев Пд – Славия * 131 Левски – Локо Пд * 128 ЦСКА – Локо Сф * 127 Славия – Локо Пд * 126 Левски – Локо Сф * 126 Славия – Локо Сф * 125 ЦСКА – Локо Пд * 124 Левски – Черно море * 117 ЦСКА – Черно море * 114 Левски – Берое * 114 Локо Сф – Ботев Пд * 112 ЦСКА – Берое * 112 Славия – Черно море * 112 Локо Пд – Ботев Пд * 112 Славия – Берое * 108 Ботев Пд – Черно море * 107 Ботев Пд – Берое * 102 Локо Пд – Черно море * 101 Локо Пд – Локо Сф * '''Най-много равенства в един кръг в „А“ група''' – '''7''' (два пъти). ** В VIII кръг на сезон 1973/1974, игран през есента на 1973 г., седем от осемте мача завършват наравно. Единствената победа в кръга постига [[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] срещу [[Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] с 3:2. * Левски-Спартак (София) 3:2 Спартак (Варна) * Спартак (Плевен) 0:0 Локомотив (Пловдив) * Пирин (Благоевград) 1:1 Миньор (Перник) * Етър (Велико Търново) 1:1 ЦСКА Септемврийско знаме (София) * Славия (София) 1:1 Берое (Стара Загора) * Янтра (Габрово) 1:1 Ботев (Враца) * Тракия (Пловдив) 0:0 Локомотив (София) * Черно море (Варна) 2:2 Академик (София) ** В ХХ кръг на сезон 1979/1980, игран на 29 март 1980 г., отново седем от осем срещи завършват наравно. Единствената победа в кръга печели {{БотевПд-м}} (тогава Тракия) срещу [[Спартак (Плевен)]] с 1:0. * Черно море (Варна) 1:1 Локомотив (Пловдив) * Тракия (Пловдив) 1:0 Спартак (Плевен) * Пирин (Благоевград) 1:1 Левски-Спартак (София) * ЦСКА Септемврийско знаме (София) 1:1 Черноморец (Бургас) * Сливен (Сливен) 0:0 Миньор (Перник) * Ботев (Враца) 2:2 Славия (София) * Берое (Стара Загора) 0:0 Марек (Станке Димитров) * Локомотив (София) 0:0 Етър (Велико Търново) * '''Най-миролюбив кръг в „А“ група''' – Във II кръг на сезон 1959/1960, игран през есента на 1959 г., всичките '''6''' мача завършват наравно. ** Миньор (Димитрово) 1:1 Спартак (Плевен) ** Левски (София) 1:1 Спартак (София) ** Спартак (Пловдив) 1:1 Спартак (Варна) ** Дунав (Русе) 1:1 Славия (София) ** ЦДНА (София) 0:0 Ботев (Пловдив) ** Локомотив (София) 1:1 Септември (София) * '''Най-много срещи с еднакъв резултат в един кръг в „А“ група''' – 6. В ХIV кръг на сезон 1981/1982, игран на 12 декември 1981 г., шест мача завършват при резултат 2:1. ** Академик (София) 2:1 Тракия (Пловдив) ** Черноморец (Бургас) 2:1 Левски-Спартак (София) ** Беласица (Петрич) 2:1 Спартак (Плевен) ** Локомотив (София) 2:1 Етър (Велико Търново) ** Черно море (Варна) 2:1 ЦСКА Септемврийско знаме (София) ** Хасково (Хасково) 3:0 Марек (Станке Димитров) ** Ботев (Враца) 0:0 Славия (София) ** Берое (Стара Загора) 2:1 Сливен (Сливен) * '''Най-резултатен кръг в „А“ група''' ** В I кръг на сезон 1972/1973, при група от 18 отбора, са вкарани 45 гола в деветте мача (средно по 5,00 гола на мач). * Локомотив (София) 3:3 Спартак (Варна) * Академик (София) 1:1 Перник (Перник) * Берое (Стара Загора) 5:1 Дунав (Русе) * Спартак (Плевен) 3:1 Черноморец (Бургас) * ЦСКА Септемврийско знаме (София) 5:3 Ботев (Враца) * Черно море (Варна) 2:3 Славия (София) * Тракия (Пловдив) 3:4 Локомотив (Пловдив) * Николай Лъсков (Ямбол) 2:2 Левски-Спартак (София) * Панайот Волов (Шумен) 1:2 Етър (Велико Търново) ** В XXVII кръг на сезон 1996/1997, при група от 16 отбора, са вкарани 42 гола в осемте мача (средно по 5,25 гола на мач). * Добруджа (Добрич) 1:1 Левски 1914 (София) * Ботев (Пловдив) 4:3 Спартак (Варна) * Левски (Кюстендил) 5:1 Спартак (Плевен) * Миньор (Перник) 2:1 Локомотив (София) * ЦСКА (София) 5:1 Етър (Велико Търново) * Славия (София) 4:0 Локомотив (Пловдив) * Марица (Пловдив) 8:0 Раковски (Русе) * Нефтохимик (Бургас) 5:1 Монтана (Монтана) * '''Най-безрезултатен кръг в „А“ група''' – В XIV кръг на сезон 2001/2002, при група от 14 отбора, са вкарани 6 гола в седемте мача (средно по 0,857 гола на мач). ** Черноморец (Бургас) 0:2 Литекс (Ловеч) (0:1 Р.Кирилов 47-ата, 0:2 М. Хидуед 88-ата) ** Берое (Стара Загора) 0:0 Левски (София) ** Спартак (Варна) 0:0 Локомотив (София) ** Спартак (Плевен) 1:0 Локомотив (Пловдив) (1:0 Т. Колев 78) ** Славия (София) 0:0 Черно море (Варна) ** ЦСКА (София) 1:0 Беласица (Петрич) (1:0 Вл. Манчев 10) ** Марек (Дупница) 1:1 Нафтекс (Бургас) (0:1 Ст. Сакалиев 64, 1:1 Ив. Паргов 85) * '''Отбори с най-много последователни мачове без отбелязан гол в „А“ група'''<ref>[http://cska.gong.bg/bg-football/a-grupa/video-derbito-na-armiiata-se-prevyrna-v-krygla-nula-327947 cska.gong.bg]</ref> ** 19 – Раковски (Русе) през сезон 1996/1997 ** 13 – Верея през сезони 2017/2018 и 2018/2019 ** 11 – Спартак (Варна) през сезон 2004/2005 ** 10 – ЦСКА през сезон 2014/2015 ** 9 – Торпедо (Русе) през сезон 1951 ** 9 – Торпедо (Плевен) през сезон 1951 ** 8 – Миньор (Перник) през сезон 1991/1992 ** 8 – Нефтохимик (Бургас) през сезон 2013/2014 * '''Най-резултатен мач в „А“ група''' – '''12 гола''', споделен рекорд. ** ЦДНА – Торпедо Русе – '''12 : 0''', игран на 28 юли 1951 г. (6 гола на Петър Михайлов и по 3 гола на Димитър Миланов и Михаил Янков) ** Локомотив Пд – Янтра Гб – '''7 : 5''' игран на 4 март 1974 г. ** ЦСКА – Берое – '''10 : 2''', игран на 2 май 1992 г. (1:0 Ст. Драганов 4, 2:0 Ан. Нанков 12-д., 2:1 В. Шишков 25, 2:2 Д. Сивов 27, 3:2 К. Метков 28, 4:2 Ив. Андонов 39, 5:2 К. Метков 48, 6:2 К. Метков 52, 7:2 Ив. Андонов 54, 8:2 Ив. Киров 59, 9:2 Й. Лечков 62-д., 10:2 К. Метков 89) ** '''Футболист с най-много поредни шампионски титли - Георги Терзиев 11 бр. - 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021, 2022, 2023, 2024.''' == Футболисти най-много пъти шампиони на „А“ група == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбор ! Титли ! Година |- |1||[[Манол Манолов]]||{{ЦСКА (София)}}||'''12'''|| 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962 |- |1||[[Георги Терзиев]]||[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]]||11|| 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021, 2022, 2023, 2024 |- |2||[[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]]||{{ЦСКА (София)}}||11|| 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962 |- |2||[[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||{{ЦСКА (София)}}||11|| 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966 |- |4||[[Стефан Божков]]||{{ЦСКА (София)}}||10|| 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960 |- |4||[[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]]||{{ЦСКА (София)}}||10|| 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960 |- |4||[[Гаврил Стоянов]]||{{ЦСКА (София)}}||10|| 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960 |- |4||[[Кирил Ракаров]]||{{ЦСКА (София)}}||10|| 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962 |- |4||[[Светослав Дяков]]||[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]]||10|| 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 |- |9||[[Георги Енишейнов]]||{{ЦСКА (София)}}||9|| 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960 |- |9||[[Христо Андонов]]||{{ЦСКА (София)}}||9|| 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962 |- |9||[[Иван Зафиров]]||{{ЦСКА (София)}}||9|| 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981 |- |9||[[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]]||9|| 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 |- |9||[[Козмин Моци]]||[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]]||9|| 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 |- |} == Треньори най-много пъти шампиони на „А“ група == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбор ! Титли ! Година |- |1||[[Крум Милев]]||{{ЦСКА (София)}}||'''11'''|| 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962 |- |2||[[Манол Манолов]]||{{ЦСКА (София)}}||5|| 1971, 1972, 1973, 1975, 1983 |- |3||[[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]]||[[ФК Етър (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]]<br>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]<br>{{ЦСКА (София)}}||4|| 1991<br>1994, 1995<br>1997 |- |3||[[Васил Методиев]]||[[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]<br>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]||4|| 1978<br>1984, 1985, 1988 |- |3||[[Аспарух Никодимов]]||{{ЦСКА (София)}}||4|| 1980, 1981, 1982, 1992 |- |6||[[Димитър Димитров - Херо|Димитър Димитров]]||[[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]<br>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]<br>[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец 1945 (Разград)]]||3|| 1998<br>2000<br>2018 |- |6||[[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]]||[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]||3|| 1946, 1947, 1950 |- |6||[[Димитър Пенев]]||{{ЦСКА (София)}}||3|| 1987, 1989, 1990 |- |6||[[Георги Дерменджиев]]||[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец 1945 (Разград)]]||3|| 2015, 2016, 2017 |- |6||[[Ивайло Петев]]||[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец 1945 (Разград)]]||3|| 2012, 2013, 2023 |- |} <small>Данните са до 7 юни 2023</small> == С най-много голове в един сезон на „А“ група == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Сезон ! Отбори ! Голове |- |1||'''[[Христо Стоичков]]'''||1989/90||''ЦСКА''||'''38''' |- |2||'''[[Петър Жеков]]'''||1968/69||''ЦСКА''||36 |- |3||[[Наско Сираков]]||1986/87||''Левски (Сф)''||36 |- |4||[[Петър Александров (футболист)|Петър Александров]]||1986/87||''Славия''||33 |- |5||[[Петър Жеков]]||1967/68||''Берое''||31 |- |5|||[[Петър Жеков]]||1969/70||''ЦСКА''||31 |- |5||'''[[Георги Славков]]'''||1980/81||''Ботев (Пд)''||31 |- |8||[[Наско Сираков]]||1993/94||''Левски (Сф)''||30 |- |8||[[Атанас Пашев]]||1985/86||''Ботев (Пд)''||30 |- |} * С удебелен шрифт са футболистите, които печелят [[Златна обувка|Златната обувка]] през съответния сезон. == Най-много голове в една среща в „А“ група == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Дата ! Мач ! Голове |- |1||[[Петър Михайлов (футболист)|Петър Михайлов]]||18 юли 1951||{{ЦСКА-м}} – [[ПФК Дунав (Русе)|Торпедо (Русе)]] 12:0||6 |- |1||[[Иво Георгиев]]||14 октомври 1995||{{СпартакВн-м}} – [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] 8:1||6 |- |1||[[Тодор Праматаров]]||17 май 1997||{{Славия-м}} – [[Раковски (Русе)]] 7:0||6 |- |1|| [[Цветан Генков]]||27 май 2007||{{ЛокоСф-м}} – [[ПСФК Черноморец Бургас (София)|Черноморец Бургас (София)]] 9:0||6 |- |} * '''Най-много автоголове от един състезател в една среща в „А“ група''': 2 автогола – [[Коста Босаков]] ({{ЛокоПд-м}}) в мача [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] – [[Локомотив (Пловдив)]] 7 : 1 през сезон [[1979]]/[[1980]] * '''Най-бърз гол в „А“ група''': ''Мирослав Манолов'' в 6-ата секунда за ''„Черно море“-Варна ''при гостуването на ''„Монтана“'' в 16-ия кръг на А група на ''22 март 2012''. ...[[Маркос Да Силва]] ({{Черноморе-м}}) – 12 секунда (срещу {{ЧерноморецСф-м}} на [[6 април]] [[2007]]) * '''Най-младият футболист, взел участие в среща от А група''' е Янко Кирилов, който прави дебюта си през 1961 г. на възраст 15 години и 72 дни за Левски София срещу Миньор (Перник).<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=635382 Левскар все още държи рекорда за най-млад играч в елита]</ref> * '''Най-възрастният футболист, взел участие в среща от А група''' е вратарят [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]]. В последния си изигран мач, играещ за [[ПФК Славия (София)|Славия]] срещу [[ФК „Хебър“ (Пазарджик)|Хебър]] на 22 октомври 2023, стражът е на 47 години, 7 месеца и 9 дни. == Треньори с най-много мачове в А група (над 300 мача) == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Мачове |- |1||[[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]]||'''474''' |- |2||[[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]]||470 |- |3||[[Крум Милев]]||411 |- |4||[[Илиян Илиев]]||410 |- |5||[[Георги Берков]]||397 |- |6||[[Данко Роев]]||374 |- |7||[[Атанас Ковачев]]||366 |- |8||[[Христо Младенов]]||357 |- |9||[[Иван Радоев]]||353 |- |10||[[Иван Моканов]]||349 |- |11||[[Борис Николов]]||344 |- |12||[[Динко Дерменджиев]]||340 |- |13||[[Илия Панев]]||330 |- |14||[[Георги Генов]]||318 |- |15||[[Янко Динков]]||304 |- |16||[[Манол Манолов]]||301 |} <small>Данните са до 07 юни 2023</small> == Вратари с над 300 мача в елита == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Мачове |- |1||[[Станчо Бончев]]||331 – Локо Пд, 28 – ЦСКА||'''359''' |- |2||[[Георги Велинов]]||5 – Дунав, 37 – Черно море, 277 – ЦСКА, 19 – Славия||338 |- |3||'''[[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]]'''||186 – Славия, 149 – Левски||338 |- |4||[[Тодор Кръстев (футболист)|Тодор Кръстев]]||337 – Берое||337 |- |5||[[Николай Донев]]||207 – Локо Сф, 114 – Етър, 7 – Хебър||328 |- |6|||[[Димитър Вичев]]||290 – Ботев Пд, 21 – Берое||311 |- |7||[[Йордан Господинов]]||142 – Нефтохимик, 15 – Литекс, 44 – Славия,<br> 9 – Локомотив Мз, 22 – Калиакра, 72 – Локо Пд||304 |- |} <small>Данните последно са актуализирани на 21 март 2021</small> == Чужденците с най-много голове в А група == <sub>(Данните са до 19 април 2021 г.)</sub> {| class="wikitable sortable" style="text-align: center;" |+ |- ! scope="col" class="unsortable" | № ! scope="col" class="unsortable" | Име ! scope="col" class="unsortable" | Отбори ! scope="col" | Голове ! scope="col" | Мачове |- |1||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||Лудогорец (109)||'''109'''||(160) |- |2||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||Лудогорец (76)||76||(237) |- |3||{{флаг|Бразилия}} [[Маркиньош]]||Беласица (17), ЦСКА (19), Локо Сф (17), Пирин (2), Монтана (1)||56||('''239''') |- |4||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||Лудогорец (52)||52||(180) |- |5||{{флаг|Гамбия}} [[Али Соу]]||ЦСКА (45)||45||(100) |- |6||{{флаг|Бразилия}} [[Мишел Платини (бразилски футболист)|Мишел Платини]]||Черноморец Бс (13), ЦСКА (24), Лудогорец (3), Славия (5)||45||(118) |- |7||{{флаг|Югославия}} [[Зоран Балдовалиев]]||Локо Пд (16), Локо Сф (25)||41||(95) |- |8||{{флаг|Франция}} [[Вилфред Нифлор]]||Литекс (39)||39||(72) |- |9|||{{флаг|Румъния}} [[Еуген Трика]]||Литекс (22), ЦСКА (17)||39||(89) |- |10||{{флаг|Нигерия}} [[Екундайо Джайеоба]]||Велбъжд (4), Локо Пд (19), Левски (12), Черноморец (1), Вихрен (3)||39||(154) |- |11||{{флаг|Югославия}} [[Саша Симонович]]||Левски (14), Вихрен (6), Славия (10), Локо Мз (9)||39||(160) |- |12||{{флаг|Сенегал}} [[Базил де Карвальо]]||Локо Пд (16), Левски (19)||35||(63) |- |13||{{флаг|Югославия}} [[Саша Антунович]]||Спартак Вн (5), Локо Сф (30)||35||(105) |- |14||{{флаг|Холандия}} [[Върджил Мисиджан]]||Лудогорец (35)||35||(132) |- |15||{{флаг|Югославия}} [[Велимир Иванович]]||Славия (30), Спартак Вн (5)||35||(196) |- |16||{{флаг|Португалия}} [[Тиаго (футболист)|Тиаго]]||ЦСКА (34)||34||(154) |- |17||{{флаг|Мали}} [[Гара Дембеле]]||Локо Пд (5), Левски (26)||31||(38) |- |18||{{флаг|Бразилия}} [[Фернандо Каранга]]||ЦСКА (31)||31||(42) |} <sub>(С '''удебелен шрифт''' са футболистите, които играят в Първа Лига.)</sub> == Източници == <references /> [[Категория:Футболни рекорди]] tvzjcdau9fqkcspte072letzb2kc6gt 0 818035 12214636 12004559 2024-04-26T00:47:46Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{main|Сардинско кралство}} {{Исторически държави |официално-име-бг = Сардинско кралство |официално-име = |кратко-име = |статут = |знаме = Flag of Kingdom of Sardinia (1848).svg |герб = Greater coat of arms of the Kingdom of Sardinia (1833-1848).svg |местоположение = Kingdom of Sardinia 1815.svg |местоположение-лег = Кралството към 1815 г. |начало = 8 август [[1720]] |край = 17 март [[1861]] |континент = |столица = [[Каляри]]<br/>(1324 – 1720, 1798 – 1814)<br/>[[Торино]]<br/>(1720 – 1798, 1814 – 1861) |най-голям град = |езици = [[Сардински език|сардински]], [[корсикански език|корсикански]], [[Каталонски език|каталунски]], [[Испански език|испански]], [[Италиански език|италиански]], [[Френски език|френски]], [[Пиемонтски език|пиемонтски]], [[Лигурски език (романски)|лигурски]] |религия = |площ-общо = 73810 |площ-год = 1859 |население-ценз = 7 287 000 (1859) |управление = [[Абсолютна монархия]]<br/>[[Конституционна монархия]] (1848 – 1861) |династия = [[Савойска династия]] |длъжност1 = Крал |управляващ_длъжност1 = [[Виктор Амадей II]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1720 – 1730 |управляващ_длъжност1a = [[Виктор Емануил II]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1849 – 1861 |длъжност2 = Министър-председател |управляващ_длъжност2 = [[Чезаре Балбо]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност2 = 1848 |управляващ_длъжност2a = [[Камило Бенсо ди Кавур]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност2a = 1860 – 1861 |епоха-вид = |събития = Образуване |събитие-дати = 1720 г. |събития2 = [[Наполеонови войни|Нахлуване на Наполеон]] |събитие-дати2 = 1796 г. |събития3 = [[Виенски конгрес]] |събитие-дати3 = 9 юни 1815 г. |събития4 = Конституция |събитие-дати4 = 4 март 1848 г. |събития5 = [[Рисорджименто|Обединение на Италия]] |събитие-дати5 = 17 март 1861 г. |събития6 = |събитие-дати6 = |законодателна власт = [[Парламент]] |валута = |год = |часова-зона = |p1 = Савойско херцогство |flag_p1 = Flag of Savoie.svg |p2 = [[Сардинско кралство (1324 – 1720)|Сардинско кралство]] |flag_p2 = Flag of the Kingdom of Sardinia (1324-1720).svg |p3 = |flag_p3 = |s1 = Кралство Италия |s2 = Втора империя (Франция) |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg |flag_s2 = Flag of France.svg |днес_част = {{Италия}}<br/>{{Франция}} |бележки = }} '''Сардинското кралство''' ({{Lang|it|Regno di Sardegna}}), след [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], по силата на Договора от Лондон от 1718 г. и на [[Договор от Хага (1720)|Договора от Хага от 1720 г.]] преминава у [[Виктор Амадей II]] Савойски. Той обединява наследствените държави на [[Савойска династия|Савойската династия]], образувани от [[Принц на Пиемонт|Княжество Пиемонт]] със [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]], [[Графство Ница]] и [[Графство Асти (модерна епоха)|Графство Асти]], [[Херцог на Аоста|Херцогство Аоста]], [[Херцогство Монферат]], Сеньория [[Верчели]], [[Маркграфство Салуцо]] и част от [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] (към което е добавено Херцогство Генуа вследствие на анексирането на [[Генуезка република|Генуезката република]], решено на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]]).<ref>Francesco Cesare Casula, ''Breve Storia di Sardegna'', pag 187; цит. съч.</ref> Името започва да се използва постепенно за обозначаване на сбора от савойски владения, макар че формално Сардинското кралство продължава да бъде ограничено до едноименния остров [[Сардиния]] и да бъде институционално различно от т. нар. „сардински континентални държави“ на Савойската династия (Савойското херцогство, Графство Ница, град Онеля (днес част от [[Империя (град)|Империя]]), [[Имперски феоди|имперските феоди]] на [[Лигурски Апенини|Лигурските Апенини]] и Генуезката република), като споделя с тях само държавния глава (крал за сардинците, херцог за савойците, принц за пиемонтците и т. н.). За официално обозначаване на всички савойски владения се използват термините „ '''Държави на краля на Сардиния'''“<ref>Federigo Sclopis, ''Storia della legislazione negli Stati del Re di Sardegna dal 1814 al 1847'', Torino, 1860</ref> или по-накратко „'''Сардински държави'''“.<ref>Guglielmo Stefani, ''Dizionario generale geografico-statistico degli stati sardi'', Torino, 1855</ref> Въпреки това само [[Перфектно сливане (1847)|Перфектното сливане от 1847 г.]], ратифицирано от [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт Савойски]], дава живот на една [[унитарна държава]]. Тя включва всички предишни савойски държави и запазва името „Сардинско кралство“, като претърпява тотална трансформация на правния си ред с конституционната харта „Устав на Сардинското кралство или Основен устав на монархията на Савоя от 4 март 1848 г.“ (известен като [[Албертинов устав]]), нова административна и митническа организация, единен парламент и нова столица – [[Торино]], резиденция на Савойската династия от векове. Със сливането кралството възприема по-централизирана форма на управление по френския модел, при който суверенът управлява с титлата „крал“ не само над [[Сардиния]], но и над цялата държава, като същевременно все още притежава титлите на [[принц на Пиемонт]], херцог на Генуа и херцог на Савоя, които формализират властта над континенталните държави. В тази фаза от своята история то е известно още като '''Савойско кралство''' и е официално споменавано като '''Сардиния''' и неофициално като '''Пиемонт-Сардиния''' или просто '''Пиемонт'''. С [[Рисорджименто|обединението на Италия]] и анексирането на [[Стари италиански държави|преунитарните държави]] на Апенинския полуостров последният крал на Сардиния, [[Виктор Емануил II]], приема титлата „[[крал на Италия]]“ на 17 март [[1861]] г., въпреки че запазва титулуването си със Сардинското кралство. == История == === Кралство Сардиния след войната за испанското наследство === {{Вижте също|Война за испанското наследство|Савойско херцогство|Сардинско кралство|История на Пиемонтска Сицилия|Виктор Емануил II}} [[Файл:Western_Europe_Utrecht_Treaty.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Western_Europe_Utrecht_Treaty.jpg/220px-Western_Europe_Utrecht_Treaty.jpg|мини| Европа след [[Утрехтски мирен договор|Утрехтския договор]]|231x231пкс]] През вековете [[Савойска династия|савойските]] херцози преследват с постоянство и упоритост това да получат кралската титла. Целта е постигната от [[Виктор Амадей II]], като участва победоносно във [[Война за испанското наследство|войната за испанското наследство]]: през 1713 г., по силата на [[Утрехтски мирен договор|Договора от Утрехт]], херцогът получава короната на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] и е коронясан заедно със съпругата си [[Анна-Мария Орлеанска|Анна Мария Бурбон-Орлеанска]] в Катедралата на [[Палермо]] на 24 декември 1713 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/vittorio-amedeo-ii-di-savoia_(Dizionario-Biografico)|заглавие=VITTORIO AMEDEO II di Savoia in "Dizionario Biografico"|достъп_дата=23 окт. 2022}}</ref> През 1720 г. Виктор Амадей II, както е установено с Лондонския договор от 1718 г., напуска трона на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] в замяна на този на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Изборът му да се съюзи на страната на императора и съюзниците по време на войната за испанското наследство е повече от всякога щастлив. Той ще бъде смятан за просветен деспот и мъдро управлява всички територии на кралството, прилагайки поредица от реформи, някои от които са много напреднали за онези времена, като създаването на [[кадастър]]. Този път той не отива в [[Каляри]] за коронацията и оттогава островът се управлява от [[Списък на вицекралете на Сардиния|вицекрал]]. Но дори по време на мир поданиците живеят в състояние на несигурност и икономическа изостаналост. Известно оживление за търговия обаче настъпва около средата на [[18 век]], когато алпийските долини стават любима дестинация на английските аристократи след откриването през [[1741]] г. на [[Ледник|ледниците]] [[Шамони]] от англичаните Уилям Уиндъм и Ричард Пикок. Техните истории бързо обикалят салоните в Лондон и Париж и скоро долините на [[Монблан (масив)|масива Монблан]] се превръщат в призив за зараждащия се алпийски туризъм, осветен през [[1786]] г. от [[Жак Балма]] и [[Мишел Пакар|Мишел Габриел Пакар]] с изкачването на върха [[Монблан]], който поставя началото на алпинизма. Следващият крал на Сардиния е [[Карл Емануил III Савойски]]. При него Савойската държава е въвлечена в двете кървави войни, които отново разтърсват Европа: [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]] и [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]]. След като получава някои предимства в първия конфликт, в който е съюзник на Франция, той определено има по-голям късмет във втората война, когато застава на страната на Австрия срещу Франция и отново неговите държави са нападнати от французите. След като губи [[Битка при Мадона дел'Олмо|битката при Мадона дел'Олмо]], той успява да нанесе много тежко поражение на французите на хълмовете на [[Битка при Асиета|Асиета]] през [[1747]] г., като отново получава пълен суверенитет над [[Пиемонт]] и е постигнат растеж на неговите държави до естествената граница на река [[Тичино]]. На 19 септември [[1772]] г. Карл Емануил въвежда пощенската услуга в своите държави, а по-късно модернизира пристанищата на [[Ница]] и [[Вилфранш сюр Мер|Вилфранш]]. Той се бори срещу бандитизма в Сардиния и създава ''Monti frumentari'', тоест общински складове, където селяните могат да купуват семена на контролирана цена. === Превратности на кралското семейство === {{Вижте също|Савойска династия|История на Торино|Списък на владетелите на Сардиния}} [[Хумберт I Савойски|Хумберт I Белоръки]] през [[1032]] г. получава господството над [[Савойско графство|Савоя]], [[Мориен]] и [[Вале д'Аоста]] от император [[Конрад II]]. Чрез различни наследствени наследства Дом Савоя разширява териториите си с течение на времето между [[Западни Алпи|Западните Алпи]]. Първо графове, а след това херцози, през [[1416]] г. Савоя получават номиналната титла (без територии) „крал на [[Йерусалим]]“, завещана от Карлота Лузинян. През [[17 век|XVII]] и [[18 век|XVIII век]] те успяват умело да се защитят от експанзионистичните цели на [[Кралство Франция]], като упорито запазват своята автономия. Откакто [[Емануил Филиберт Савойски|Емануил Филиберт I Савойски]] премества столицата от [[Шамбери]] в [[Торино]], за да се защитава по-добре от вражески атаки, династията поема юздите на историята на Пиемонт, запазвайки господството първо над [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]] и след това над Кралство Сардиния до Обединението на Италия през 1861 г. През [[1720]] г. със суверенната институция те са напълно причислени към великите семейства на Европа, като се гордеят също с титлите: [[Кипърско кралство|крал на Кипър]], на [[Крал на Йерусалим|Йерусалим]] и на [[Велика Армения|Армения]], [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]], [[Монферат]], [[Шабле]], [[Херцогство Аоста|Аоста]] и [[Генуа]]; [[Принц на Пиемонт]] и [[Онеля]]; Маркиз в Италия, на [[Салуцо]], [[Суза (Италия)|Суза]], [[Ивреа]], [[Чева]], Маро, [[Ористано]], [[Сежана]]; граф на [[Мориен]], [[Генуа]], [[Ница]], [[Танд]], [[Асти (град)|Асти]], [[Алесандрия]], [[Гочеано]]; барон на [[Во]] и [[Фосини (От Савоа)|Фосини]]; господар на [[Верчели]], [[Пинероло]], [[Тарантез]], Лумелино, [[Валсезия]]; принц и вечен [[Имперски викарий|викарий]] на [[Свещената Римска империя]] в Италия.[[Файл:Exterior_of_the_Palazzina_di_caccia_of_Stupinigi.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/Exterior_of_the_Palazzina_di_caccia_of_Stupinigi.jpg/220px-Exterior_of_the_Palazzina_di_caccia_of_Stupinigi.jpg|ляво|мини| Ловен павилион „Ступиниджи“.|239x239пкс]] Следва период на блясък за кралството. Престижът на Савойския дом, който е отпразнуван след [[Обсада на Торино (1706)|обсадата на Торино]] с построяването на Базилика „[[Суперга (базилика)|Суперга]]“ и реконструкцията на старата савойска столица в [[Барокова архитектура|бароков]] стил, призовавайки в двора великия архитект [[Филипо Ювара]], е отбелязан с пищни приеми и празненства в [[Кралски дворец в Торино|Кралския дворец]], в [[Кралски дворец във Венария Реале|Кралския дворец във Венария Реале]] и в [[Ступиниджи (ловен павилион)|ловния павилион „Ступиниджи“]] – всичките истински шедьоври на изкуството. [[Торино]], градът, където се намира дворът на кралството и където са съсредоточени всички политически функции, е допълнително украсен, превръщайки се в напълно бароков град, с дворци и църкви с голяма красота като тази на [[Сан Лоренцо (Торино)|Сан Лоренцо]] на [[Пиаца Кастело (Торино)|Пиаца Кастело]]. === Анджойски антифеодални въстания === {{Вижте също|Джовани Мария Анджой|Сардински революционни брожения}} Между 1792 и 1793 г. революционна Франция, възнамеряваща да се противопостави на Англия в Западното Средиземноморие, се опитва да атакува Сардиния в опит да я окупира военно и да вдигне общ бунт срещу пиемонтците. За тази цел от известно време революционни агенти и местни симпатизанти разпространяват политически новини, идеи и писания в градовете и провинцията. В момента на решителната атака, въпреки че правителството на Пиемонт е изненадано и не подготвя никакви отбранителни мерки, сардинските аристократи и духовенство, страхувайки се от политическите последици от френската победа в Сардиния, финансират и организират съпротивата, привличайки за малко време опълчение. Именно тази народна армия отблъсква опита на французите да дебаркират на брега на [[Куарту Сант'Елена]] през февруари 1793 г. В същото време на север е спрян опитът за окупиране на остров Мадалена под командването на много младия корсикански офицер [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]]. Успехът на мобилизирането на жителите на Сардиния от стаментите (разклоненията на парламента, събрани спешно, за да се изправят срещу кризата, в инерцията на пиемонтското правителство), въпреки че изглежда да осуетява революционната пропагандна работа от предишните месеци, води до появата на въпроса за неадекватността и посредствеността на служителите на чуждестранното правителство. Затова представителите на благородството, духовенството и градовете изпращат петиция до крал Виктор Амадей III с пет искания: 1) свикване на Общите съдилища (т.е. парламента, който пиемонтските власти никога не са свиквали); 2) потвърждаване на всички закони, обичаи и привилегии, дори и на тези, които са излезли от употреба; 3) възлагане на местните жители на острова на всички работни места и длъжности; 4) създаване на Държавен съвет, който да се консултира по всички въпроси, свързани с кралството; 5) отделно министерство по делата на Сардиния. Това не са революционни искания, но кралят не ги приема, като ги оспорва отчасти.<ref>Francesco Manconi, ''La Sardegna al tempo degli Asburgo. Secoli XVI-XVII'', Il maestrale, Nuoro, 2010.</ref> Поради това недоволството, натрупано до този момент, избухва с бунт на знатните хора и на народа на Каляри, които на 28 април [[1794]] г. залавят и гонят вицекраля и всички пиемонтски служители от [[Каляри]]. Денят се отбелязва днес с официалния празник ''Sa die de sa Sardigna'' .<ref name="FCC68">{{Cite book|title=La Storia di Sardegna|publisher=Carlo Delfino Editore|location=Sassari|isbn=88-7741-760-9|pages=468}}</ref> Ситуацията е взета под контрол от стаментите и от Реале Удиенца – върховният съд на кралството. Една срещу друга се изправят партията на „новаторите“ и тази на „умерените“. Първите, предимно членове на буржоазията, възнамеряват да се възползват от момента, за да постигнат решителни икономически, политически и социални реформи; втората просто иска приемането на петте искания, а за останалите съществено запазване на [[статукво]]то. Междувременно ситуацията излиза извън контрол. Двама представители на аристокрацията са линчувани в Каляри. [[Файл:Giovanni Maria Angioi.png|мини|260x260пкс|Джовани Мария Анджой]] В [[Сасари]] благородството и висшето духовенство застават срещу стаментите и се позовават на защитата на краля, за да получат еманципация с автономия от правителството на Каляри и допълнителни привилегии. В провинцията населението, подтикнато от агитатори и от нисшето духовенство, се разбунтува, атакува държавни служби, селскостопански кредитни институции, резиденции на аристократи и висши прелати, отказвайки да плащат данъци и десятъци. Накрая, в Сасари, под влиянието на Каляри и на протестите на васалите, хора от цял [[Логудоро]] се събират да демонстрират на 28 декември [[1795]] г., пеейки известния химн ''Su patriotu sardu a sos feudatarios''.<ref name="FCC68">{{Cite book|title=La Storia di Sardegna|publisher=Carlo Delfino Editore|location=Sassari|isbn=88-7741-760-9|pages=468}}</ref> Ситуацията става толкова сериозна, че в Каляри е решено да бъде изпратена една от най-видните фигури в политиката на Сардиния от този период – благородника и магистрата от Кралската удиенца [[Джовани Мария Анджой]], на север от острова. Последният, натоварен с длъжността ''alter nos'', тоест с [[Вицекрал|вицекралски]] функции, прекосява Сардиния и пристига в Сасари, посрещнат от тълпата като освободител. Анджой се опитва в продължение на три месеца да помири феодалите и васалите чрез правни актове, но когато осъзнава намаления интерес и подкрепата на правителството и Каляри, той работи върху подривен план с френските емисари, докато [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] нахлува в Италианския полуостров.<ref name="FCC70">{{Cite book|title=La Storia di Sardegna|publisher=Carlo Delfino Editore|location=Sassari|isbn=88-7741-760-9|pages=470}}</ref> Въпреки това, с [[Примирие от Кераско|примирието в Кераско]] и с последвалия [[Парижки мирен договор (май 1796)|мир от Париж]] през [[1796]] г., всяка възможна външна подкрепа е загубена и Анджой решава да извърши антифеодален и отмъстителен поход към Каляри<ref name="FCC70" /> с намерението да свали правителството, да премахне феодалните институции и да провъзгласи републиката. Революционният опит обединява умерените и реакционните сили, противопоставяйки благородниците, духовенството и голяма част от градската и селската буржоазия на Анджой, който се страхува да не загуби заедно с феодалните институции придобитите привилегии и предимства. В този момент правомощията на вицекраля като ''alter nos'' са отменени и Анджой трябва да спре похода си в [[Ористано]] на 8 юни, тъй като е изоставен от поддръжниците си, след като кралят приема гореспоменатите пет молби от сардинските стаменти същия ден.<ref name="FCC70">{{Cite book|title=La Storia di Sardegna|publisher=Carlo Delfino Editore|location=Sassari|isbn=88-7741-760-9|pages=470}}</ref> Анджой трябва да напусне Сардиния и намира убежище в [[Париж]]. Там той умира в изгнание и в бедност през [[1808]] г. На острова редът е възстановен с оръжие. Селата, които се съпротивляват, са обсадени и щурмувани, а всички лидери и основни дейци на революционното движение, които успяват да заловят, са осъдени на смърт.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.usini.virtuale.org/la_rivolta_antifeudale.htm|заглавие=La rivolta antifeudale|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121216041640/http://www.usini.virtuale.org/la_rivolta_antifeudale.htm|архив_дата=16 дек. 2012|http://www.usini.virtuale.org/la_rivolta_antifeudale.htm|La rivolta antifeudale}}</ref> === Война срещу наполеонова Франция === {{Вижте също|Френски поход в Сардиния|Наполеон I}} [[Файл:Jacques-Louis_David_007.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d2/Jacques-Louis_David_007.jpg/220px-Jacques-Louis_David_007.jpg|ляво|мини| [[Жак-Луи Давид]], ''Наполеон пресича Алпите'']][[Файл:Paul_Delaroche_-_Napoleon_Crossing_the_Alps_-_Google_Art_Project_2.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9d/Paul_Delaroche_-_Napoleon_Crossing_the_Alps_-_Google_Art_Project_2.jpg/220px-Paul_Delaroche_-_Napoleon_Crossing_the_Alps_-_Google_Art_Project_2.jpg|дясно|мини| [[Пол Деларош]], ''Бонапарт пресича Алпите''|261x261px]] Влизайки във [[Война на Първата коалиция|Войната на първата коалиция]] заедно с [[Австрия]], [[Испания]] и [[Прусия]], [[Виктор-Амадей III|Виктор Амадей III]] се излага на отмъщението на френските революционери, които окупират Савойското херцогство и Графство Ница и, както бе споменато, се опитват да нахлуят в Сардиния. На 21 декември [[1792]] г. френският флот, командван от адмирал [[Луи Рене Ла Туш-Тревил]], дебаркира в залива на Каляри. На 8 януари французите акостират на остров [[Сан Пиетро (остров)|Сан Пиетро]] и превземат [[Карлофорте]], на 14 януари окупират о-в [[Сант'Антиоко (остров)|Сант'Антиоко]], а на 27 същия месец започват канонадите си срещу град [[Каляри]]. На 14 февруари започва десантът на брега на [[Куарту Сант'Елена]] от 4000 войници. Спонтанната мобилизация на сардинските милиции и страхът да не бъдат хвърлени обратно в морето тласкат французите да се качат отново на корабите и да напуснат острова на 28 февруари, оставяйки гарнизон от 700 войници на островите Сулчис. Докато Каляри е бомбардиран на юг, на север, през протока [[Бонифачо (проток)|Бонифачо]], [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], тогава лейтенант в артилерията, атакува и бомбардира [[Ла Мадалена (община)|Ла Мадалена]] с намерението да окупира северната част на Сардиния. На 25 и 26 февруари енергичната реакция на мадаленците, водени от [[Доменико Милелире]], прави атаката неуспешна. Междувременно френските революционни армии атакуват Савоя, която е окупирана от войските на генерал [[Ан-Пиер Монтескьо-Фезансак]], които влизат в [[Шамбери]] на 24 септември [[1792]] г., докато войските на генерал [[Жак Бернар Д'Анселм]] атакуват град [[Ница]], който е окупиран и разграбен на 29 септември, а след това стигат до [[Онеля]], която е полуразрушена от флота на адмирал [[Лоран Труге]] и разграбена от войските на д'Анселм. На 27 ноември 1792 г. [[Национален конвент|Конвентът]] постановява анексирането на Савоя към [[Първа френска република|републиканска Франция]].<ref>J. Tulard - J. F. Fayard - A.Fierro, ''Histoire e Dictionaire de la Revolution française'', p. 349</ref> На 31 януари [[1793]] г. Конвентът постановява и анексирането на [[Графство Ница]] към Франция.<ref>J. Tulard - J. F. Fayard - A.Fierro, ''Histoire e Dictionaire de la Revolution française'', с. 352</ref> Въпреки това през пролетта на същата година [[Виктор-Амадей III|Виктор Амадей III]] прави опит за военно повторно завоюване на Ница, като поверява командването на войските на възрастния австрийски генерал Де Винс, но той е отблъснат от французите под командването на генерал [[Жак Франсоа Дюгомие]] в [[Сан Мартен дю Вар|Сен Мартен дю Вар]]. През [[1798]] г., нападната от [[Англия]], [[Кралство на двете Сицилии|неаполитанската армия]], [[Турция]] и [[Русия]], [[Директория]]та на [[Първа френска република|Френската република]] поисква от Кралство Сардиния с [[Карл-Емануил IV|Карл Емануил IV]], син на Виктор Амадей III, да почете съюза, който е подписал, за да остане на трона, но кралят отказва<ref>Ordine del giorno del generale Joubert, dal quartier generale di Milano, 15 frimale VII.</ref> След тази обида Директорията нахлува в Пиемонт с генерал [[Бартелеми Жубер]] и на 10 декември [[1798]] г. кралят е принуден да абдикира, оставяйки място за [[Пиемонтска република|пиемонтско републиканско]] правителство. Савоя с целия двор напускат Торино и се преместват в кралския дворец на [[Каляри]]. Дворът остава на острова до окончателното възстановяване на провинциите на континента. Докато генерал Бонапарт е в [[Египет]], австро-руснаците многократно побеждават французите и на 20 юни [[1799]] г. съюзническите войски превземат Торино, слагайки край на пиемонтския републикански опит и възстановявайки монархията. Връщайки се във Франция през [[1800]] г., генерал Бонапарт слиза отново в [[Паданска низина|Паданската низина]], пресичайки [[Алпи]]те. В [[Битка при Маренго|Маренго]], в решителна битка, френските войски надделяват и отново окупират Торино, като отстраняват краля и създават [[Субалпийска република|Субалпийската република]]. Тази република, първа в Италия, сече монети според десетичната система, вече приета за френския франк, който по-късно ще бъде основата на [[Латински валутен съюз|Латинския валутен съюз]]. По-специално златна монета от 20 франка е изсечена в памет на битката при Маренго: със същото име е посочена серия от монети от други страни с характеристики, подобни на тази на Пиемонт. Кратката наполеонова интерлюдия донася със себе си много малко предимства за кралството, икономиката се свива и има значителен колапс на текстилната индустрия, докато външната търговия започва да затихва. Вместо това се случва обратното, т.е. много чужденци, по-специално французи, искат да създадат свои фабрики в Алпите. Щетите върху художественото наследство също са много сериозни, зле екипираните и зле хранените френски войски по време на окупацията често се отдават на плячкосване на провинцията и селата, ограбвайки църкви и градове, откъдето крадат безценни [[Наполеонови плячкосвания|произведения на изкуството]], изпратени след това в Париж и където те реквизират свещени предмети от злато и сребро, по-късно претопени и използвани за финансиране на нашественическата война. === Виенски конгрес и Реставрация === {{Вижте също|Виенски конгрес|Реставрация}} [[Файл:Kingdom_of_Sardinia_1815_(location).png|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/93/Kingdom_of_Sardinia_1815_%28location%29.png/220px-Kingdom_of_Sardinia_1815_%28location%29.png|мини| Кралство Сардиния в Италия след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.)]] На 11 септември [[1802]] г. Пиемонт е анексиран и интегриран директно към Франция, слагайки край на [[Субалпийска република|Субалпийската република]]. Континенталната територия на бившата савойска държава е реорганизирана в 6 [[Департаменти на Франция|департамента]]: Дора, Сезия, По, Маренго, Стура и Танаро,<ref>Деп. Танаро с главен град Асти е премахнат през 1805 г., когато Франция анексира директно и [[Лигурска република|Лигурската република]]. Територията му е разпределена между деп. Маренго, Стура и Монтеноте.</ref> към които са добавени предишните анексирани територии от 1792-93 г.: Савоя (департамент Мон Блан и част от департамент Женева) и Ница ([[Алп Маритим]]). Вместо това [[Новара]] (департамент Агоня) преминава към Наполеоновата [[Италианска република (1802 – 1805)|Италианска република]], която е наследена от [[Кралство Италия (1805-1814)|Наполеоновото Кралство Италия]]. След ослепителните победи в Европа и след катастрофалното отстъпление от [[Руска империя|Русия]], Наполеон е победен от [[Война на Шестата коалиция|Шестата коалиция]] през 1813 г. и е прокуден на [[Елба (остров)|остров Елба]] на 6 април [[1814]] г. Месец по-късно, на 2 май 1814 г., [[Виктор-Емануил I]] напуска Каляри за Торино, където на 19 май влиза триумфално посрещнат от населението. С Парижкия договор от 30 май [[1814]] г. властта на [[Савойска династия|Савоя]] е възстановена и на 4 януари [[1815]] г. с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] [[Генуа]] и [[Лигурия]] заедно с [[Имперски феод|имперските феоди]],<ref>Имперските владения съставляват териториална ивица, която заема непосредственото Лигурско [[Олтреджого]].Те са присъединени към [[Лигурска република|Лигурската република]] през 1797 г. след [[Договор от Кампоформио|Договора от Кампоформио]]</ref> поемайки функцията на [[буферна държава]] спрямо [[Франция]]. На 16 август кралица [[Мария Тереза Австрийска-Есте (1773 – 1832)|Мария Тереза]] пристига в Торино и в Каляри длъжността на вицекрал е поета от [[Карл Феликс Савойски]]. Виктор Емануил I и неговият наследник Карл Феликс Савойски са братя на абдикиралия [[Карл-Емануил IV]]. Виктор Емануил I има само един син, Карл Емануил, който умира от [[едра шарка]] на 2-годишна възраст, както и няколко дъщери, изключени от наследяването на трона, както се изисква от [[Салически закон|салическия закон]]. Карл Феликс няма деца. Следователно наследяването [[Савойска династия|на Савойския дом]] става дело, в което [[Австрия]] вижда възможността да наложи властта си и върху тези земи, ако Виктор Емануил I някога избере за свой наследник зет си принц [[Франц IV (Модена)|Франц IV от Модена]], свързан на [[Хабсбурги]]те. Това не е така, понеже Виктор Емануил I избира вместо това [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт]] от клона [[Савоя-Каринян]], който става крал през [[1831]] г., държейки короната в продължение на 17 години. === Революционни движения от 1821 г. === {{Вижте също|Брожения от 1820 – 1821 г.}} Кралството през онези години е разстроено от революционни въстания, които бележат началото на италианския сезон на [[Рисорджименто]]. През [[1821]] г. избухва първият бунт, труден за контролиране, също и понеже бунтовете са тайно подкрепяни от принц Карл Алберт. [[Санторе ди Санта Роза]], водачът на бунтовниците, се среща тайно с принца, получавайки подкрепата му. Но помощта, обещана от Карл Алберт, се проваля точно когато бунтът е на път да избухне. [[Виктор-Емануил I|Виктор Емануил I]], след бунтовете, предпочита да абдикира в полза на Карл Феликс. Въпреки това той е в [[Модена]] и Карл Алберт поема регентството на кралството, като провъзгласи конституцията, която веднага е отречена от чичо му, който го сваля. След това той призовава за помощ [[Виенски конгрес|Свещения съюз]], основан през [[1815]] г. от почти всички европейски сили, за да гарантира политическите структури, изразени на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]]. Революционните сили също се опитват да се противопоставят на австрийските, но са победени при [[Битка при Новара (1821)|Новара]] през 1821 г. Карл Феликс хвърля в затвора много патриоти и бунтът изглежда утихнал. През следващите десет години на управление той издига държавата до ранга на морска сила и с [[Морска битка при Триполи|морската битка при Триполи]], състояла се на 26-27 септември 1825 г., той окончателно слага край на желанието на [[Бей|бея]] на [[Триполи]] да извършва [[Пиратство|пиратски]] действия срещу търговския флот на Сардиния. Карл Феликс провежда реформата на съдебната йерархия, създава консулства по бреговете на [[Африка]] и [[Левант]], украсява Генуа и Торино с разкошни дворци. През [[1821]] г. в Сардиния са създадени две заместник-администрации в Каляри и Сасари и броят на провинциите е намален на десет (Сасари, Алгеро, Озиери, Нуоро, Кулиери, Бузаки, Ланузеи, Изили, Иглесиас и Каляри), към които през [[1833]] г. е добавена тази на Темпио. Той умира на 27 април [[1831]] г. и с него умира линията на Амедейците и започва тази на [[Савоя-Каринян]]. === Реформи на Карл Алберт === {{Вижте също|Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)}} [[Файл:CarloAlberto2.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/21/CarloAlberto2.jpg/220px-CarloAlberto2.jpg|ляво|мини| [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт Савойски]]|353x353пкс]] [[Савоя-Каринян|Принцовете на Кариняно]] са далечни роднини на Савоя. Те се отделят от основната линия през [[1596]] г. и се свързват отново през [[1714]] г. с брака между Виктор Амадей, принц на Кариняно, и Виктория Франческа, извънбрачна дъщеря на [[Виктор Амадей II|Виктор Амадей II Савойски]]. Карл Алберт е благочестив и антиреволюционен католик: веднага щом се възкачва на трона, благодарение на солидна традиция на династични съюзи, той подписва военен пакт с Хабсбургите, като поисква подкрепата на Австрийската империя, за да защити трона от революцията. Той също е неуморен деятел и се опитва да осъществи план за обновяване на кралството. През [[1837]] г. реформира организацията на правосъдието в Сардиния и се създават седем „префектурни съдилища“ (Сасари, Темпио, Нуоро, Ланузеи, Ористано, Изили и Каляри). На 12 май [[1838]] г. той слага край на [[Феодализъм|феодализма]], въведен в Сардиния от каталуно-арагонците през 1323 г.; той е сред структурите на кралството, които с Договора от Лондон от 1718 г. Савоя, с Виктор Амадей II, се заклеват да спазват. Феодалната собственост приключва официално едва на 11 декември. Бившите херцози, графове и маркизи са компенсирани с единично обезщетение, тоест с доходи, гарантирани от държавните облигации (следователно публичен дълг), но съответните местни общини трябва да поемат компенсацията с допълнителни данъци към гражданите. С Кралски указ от 11 септември 1845 г. е решено, че от 1 януари 1850 г. в кралството ще се използват изключително теглилките и мерките на метричната система, а петте години от издаването на указа до неговото прилагане се решават да бъдат дадени на населението, за да се подготви за промяната<ref>pag. 192, в ''Raccolta delle leggi, regolamenti, istruzioni, circolari ed altri provvedimenti emanati in materia di contribuzioni dirette multe, e spese di giustizia non che di pesi e misure dal 14 dicembre 1818 a tutto il 30 marzo 1851'', Volume 1, Tipografia e libreria Speirani e Tortone, Torino, 1854</ref> . === Сливане от 1847 г. === {{Вижте също|Албертинов устав|Перфектно сливане (1847)}} На 29 ноември [[1847]] г., с [[Перфектно сливане (1847)|„перфектното сливане“]] и с отказа на сардинците от тяхната държавна автономия, Кралство Сардиния се слива с [[Континентални сардински държави|континенталните държави]], собственост на Савоя, включително [[Принц на Пиемонт|Княжество Пиемонт]], [[Савойско херцогство|Херцогство Савоя]], [[Графство Ница]], бившите [[имперски феоди]] на [[Лигурски Апенини|Лигурийските Апенини]] и бившата [[Генуезка република]] с остров [[Капрая Изола|Капрая]]. Така е създадена единна държава със столица [[Торино]], която вече е била седалище на двора и правителството от [[1720]] г. В резултат на това през [[1848]] г. административната структура на острова е реорганизирана по модела на Пиемонт и трите окръга на Сасари (включително провинциите [[Сасари]], [[Темпио Паузания|Темпио]], [[Алгеро]] и [[Оциери]]), Нуоро (с провинциите [[Нуоро]], [[Кулиери]] и [[Ланузеи]]) и Каляри (провинции [[Каляри]], [[Ористано]], [[Иглесиас (град)|Иглесиас]] и [[Изили]]). На 4 март [[1848]] г. [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|кралят]] обнародва добре известния [[Албертинов устав]] от [[Кралски дворец в Торино|Кралския дворец в Торино]], съдържащ отстъпки към либералните власти, ставайки конституционен суверен. === Рисорджименто === {{Вижте също|Рисорджименто|Джузепе Мацини}} [[Файл:Giuseppe_Mazzini.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Giuseppe_Mazzini.jpg/220px-Giuseppe_Mazzini.jpg|мини| Джузепе Мацини|220x220пкс]] [[Либерализъм|Либералните]] идеи, надеждите, породени от [[Просвещение]]то, и идеите на [[Френска революция|Френската революция]], донесени в Италия от Наполеон, подхранват в Кралството смесица от очаквания и идеали, някои несъвместими помежду си. Различните [[Национализъм|романтично-националистически]] идеи, демократичните и републиканските, изповядвани от [[Джузепе Мацини]], светските и социалистическите идеали на [[Джузепе Гарибалди]], просавойските либерални и монархически убеждения на [[Чезаре Балбо]], [[Масимо д'Адзельо]] и [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], а други като [[Винченцо Джоберти]] мислят за италианска конфедерация, председателствана от папата. Съществува и експанзионистичната амбиция на Савойския дом и има непрестанна нужда да се освободи от австрийското господство в [[Ломбардия]] и [[Венето]], заедно с общото желание да се подобри социално-икономическата ситуация, като се възползват от възможностите, предлагани от техническо-индустриалната революция. Идеята за по-широка родина постепенно се развива и е налице силно желание за национална държава, която да обедини цяла Италия подобно на това, което се случва в други европейски реалности като [[Франция]], [[Испания]] и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]]. ==== Първа война за независимост ==== {{Вижте също|Първа война за италианска независимост|Виктор Емануил II}} На 23 март [[1848]] г. [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт Савойски]], подтикван от миланските либерали, обявява война на [[Австрия]]. „Зелено-бяло-червеното“ трицветно революционно [[знаме]], родено в [[Реджо нел'Емилия]] на 7 януари [[1797]] г., се появява за първи път сред войските на Сардиния, които се бият победоносно с него в [[Пастренго]] и [[Гойто]]. Войници-доброволци от други италиански държави се намесват заедно с армията на Сардиния, нетърпеливи да освободят териториите в чужди ръце. В началната фаза на конфликта са постигнати някои важни успехи: в битките при [[Мондзамбано]], [[Валеджо]] и Пастренго сардинците постигат някои победи, които обаче не са напълно използвани, като напредват със значително забавяне: колона успява да влезе в [[Милано]], но не преследва веднага австрийците по пътя. Карл Алберт обсажда [[Пескиера дел Гарда|Пескиера]], един от четирите града на Четириъгълника (между 1815 и 1866 г. отбранителна система, построена от Австрийската империя в Ломбардия-Венеция, която се простира върху четириъгълник, чиито върхове са крепостите на Пескиера дел Гарда, [[Мантуа]], [[Леняго]] и [[Верона]], между реките [[Минчо]], [[По]], [[Адидже]], и от около 1850 г. железопътната линия Милано-Венеция, чрез която са гарантирани доставките). Атаката на маршал [[Йозеф Радецки]] е решена с поражението в [[Битка при Гойто|битката при Гойто]] (30 май) и Пескиера дел Гарда се предава на същия ден. Карл Алберт обаче не знае как да използва тези успехи и маршалът успява да си върне венецианските крепости, и войната се обръща неблагоприятно за Савоя. На 9 август 1848 г. сардинската армия е победена при [[Кустоца]]. След примирието в [[Саласко]], което е последвано седем месеца по-късно от [[Поражение при Новара (1849)|поражението при Новара]], Карл Алберт е принуден да абдикира на 23 март [[1849]] г. в полза на сина си [[Виктор Емануил II]] и се оттегля в изгнание в [[Порто]], [[Португалия]], където умира на 28 юли. След поражението Кралство Сардиния се опитва да възстанови икономиката си. [[Масимо д'Адзельо]], президент на съвета, одобрява законите на Сикарди, след което са премахнати привилегиите, на които духовенството винаги се е радвало. ==== Антиклерикална политика ==== [[Антиклерикализъм|Антиклерикалната]] политика на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] вече е стартирана със Закон n. 878 от 29 май [[1855]] г., който отменя гражданското признаване на множество [[Монашески орден|религиозни ордени]] и конфискува техните активи.<ref>{{Harv|Orlandi|с. 229|Orlandi-Achille}}.</ref> Това са процедури, които вече са приложени на практика в други държави, например във [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]] още през [[1786]] г. и в [[Първа френска империя|Наполеонова Франция]], и в териториите, които тя контролира (включително Италия) през [[1808]] г. Активите на ордените преминават в блок под управлението на църковна каса. С тази разпоредба Кралство Сардиния започва да засяга структурата на [[Имот|частната собственост]]. Общо са конфискувани 2099 църковни активи, сред които 7871 религиозни, които взети заедно дават годишен доход от 3 641 000 лири. Тази разпоредба е разширена през 1859 г. за бившата легация на Романя, за херцогствата, а след това и за другите територии, присъединени към Савойската държава. ==== Роля на Кавур ==== {{Вижте също|Камило Бенсо ди Кавур|Парижки конгрес|Сардински експедиционен корпус в Крим|Кримска война}} [[Файл:Tuminello,_Lodovico_(1824-1907)_-_Cavour.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5c/Tuminello%2C_Lodovico_%281824-1907%29_-_Cavour.jpg/220px-Tuminello%2C_Lodovico_%281824-1907%29_-_Cavour.jpg|ляво|мини| [[Лодовико Туминело]], ''[[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо]], граф на Кавур'' |266x266пкс]] На 11 октомври [[1850]] г. [[Камило Бенсо ди Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], е призован в правителството първоначално като министър на търговията и земеделието, а по-късно като министър на финансите. През [[1852]] г. той сключва пакт с левицата на [[Урбано Ратаци]], който му позволява по-късно да стане министър-председател. Нито кралят, нито народът го харесват, но той показва на всички, че знае как да управлява добре и скоро неговата политическа фигура заиграва ключова роля в продължаването на [[Рисорджименто]]. Осъзнавайки положението на другите европейски страни, той започва поредица от реформи, които обмислят, наред с други неща, изграждането на канали в района на [[Верчели]], финансирането на промишлеността, създаването на железопътни линии и кораби. През [[1855]] г. кралството се съюзява с [[Франция]] в [[Кримска война|Кримската война]] срещу [[Русия]]. Министър-председателят Кавур всъщност смята намесата за добър трамплин да стане част от европейската политическа игра и праща група [[берсалиери]] да се бие заедно със съюзниците, след което участва в [[Парижки конгрес|Парижкия конгрес]] сред печелившите нации. В [[Договори от Пломбиер|Пломбиер]], спа курорт в масива [[Вогези]], Кавур сключва таен съюз с [[Наполеон III]] на 20 юли [[1858]] г. Това споразумение предвижда, в случай на австрийско нападение, намесата на французите заедно със сардинците, за да се опита да завладее [[Ломбардия]] и евентуално да продължи чак до [[Адриатическо море]]. В случай на победа, в замяна на тази помощ, [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]] и [[Графство Ница]] ще бъдат преотстъпени на Франция заедно с възможността за индиректен контрол върху Централна Италия. ==== Втора война за независимост ==== {{Вижте също|Австрийско-италианско-френска война|Виктор Емануил II|Мирен договор от Вилфранш}} [[Файл:VictorEmmanuel2.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dc/VictorEmmanuel2.jpg/220px-VictorEmmanuel2.jpg|мини| [[Виктор Емануил II|Виктор Емануил II Савойски]] – крал на Сардиния плаща висока цена на французите, т. к. трябва да се лиши от Ница и Савоя, люлката на неговата династия.|292x292пкс]] През януари [[1859]] г. започват двете най-драматични и изпълнени със събития години от цялото [[Рисорджименто]]. В поредица от съюзи, войни и внезапни обрати Кралство Сардиния се разраства значително, включвайки почти всички територии на италианския полуостров в своите граници. Военните операции се провеждат между 29 април и 6 юли [[1859]] г. след военните провокации на сардинците и на които австрийците реагират, провокирайки намесата на Франция съгласно [[Споразумения от Пломбиер|споразуменията от Пломбиер]]. Нахлувайки в Ломбардия, френско-сардинските армии побеждават австрийците в [[Монтебело дела Баталя|Монтебело]], [[Палестро]] и [[Маджента (Италия)|Маджента]], докато на височините на [[Солферино]] и [[Сан Мартино дела Баталя|Сан Мартино]] се води кървава битка, която струва живота на 22 000 австрийски войници и на 17 000 съюзнически войници. [[Анри Дюнан]] и местното население излизат с идеята да организират усилия за подпомагане на ранените, от които по-късно се ражда [[Международно движение на Червения кръст и Червения полумесец|Червеният кръст]]. Противно на обещаното на Кавур в споразуменията от Пломбиер, [[Наполеон III]], притеснен за развитието на войната, не удържа на думата си и едностранно предлага мир на австрийците.<ref>Paolo Pinto, в книгата ''Vittorio Emanuele II il re avventuriero'' относно битката при Солферино и поведението на Наполеон III, на с. 304 пише:...«отново не преследва австрийците, които се оттеглят в безпорядък[...] (...) Още на 6 юли той се опитва да обясни на Виктор Емануил обстоятелствата, които правят прекъсването на военните действия желателно. Същата вечер той изпрати своя помощник на полето, генерал Фльори, до австрийската щабквартира с писмо, в което очертава френските предложения. Така победителят поиска примирие от победените: вероятно на Франческо Джузепе му бе трудно да повярва, но беше точно така. Два дни по-късно примирието е подписано на 8 юли....(...).»</ref> Кавур, възмутен от императора и от краля, който е подписал примирието, подава оставка като министър-председател и се оттегля обезсърчен в Савоя, между [[Бонвил (Франция)|Бонвил]] и [[Шамони]], а споразуменията, чиито архитект е той, са доста по-различни.<ref>В глава XXVII на книгата на Denis Mack Smith ''Il Risorgimento italiano'', на с. 355 се съобщава текстът на тайния договор, подписан през януари 1859 г., точно преди началото на войната. Говори се за териториални отстъпки на Франция в случай на победа и също така ясно се уточнява: „договарящите страни се задължават да не приемат никакъв подход или каквото и да е предложение, което има за цел да прекрати военните действия, без предварително да са обсъдили съвместно.( [...] )»</ref> Териториите на [[Савоа]] и Ница, обещани от краля на Наполеон III, не са предадени и французите се задоволяват с парична сума за военни разходи. На 8 юли [[1859]] г., след договорите от [[Мирен договор от Вилфранш|Вилфранш]] и [[Цюрих]], Ломбардия, с изключение на [[Мантуа]], е преотстъпена от [[Кралство Ломбардия-Венеция|Кралство Ломбардия-Венето]] на [[Втора френска империя|Франция]] и от нея на Кралство Сардиния, но [[Венето]] и [[Венеция]] остават изцяло в ръцете на Хабсбургите. След тези събития [[Фереро дела Мармора]], [[Урбано Ратаци]] и [[Джузепе Дабормида]] формират ново правителство, което наследява много напрегната и трудна ситуация със съюзника, който поддържа различни гарнизони в Ломбардия. Наполеон III скоро разбира, че примирието, подписано едностранно с австрийците, оставя на Франция малък шанс за маневриране в Италия. През декември 1859 г. той решава да промени изцяло политиката. През януари 1860 г., при бързо развитие на събитията, Кавур е извикан в правителството. След предателството на Вилфранш той е готов да преобърне цялата система от съюзи, но Наполеон III все още остава с армията си в Централна Италия и [[Ломбардия]], много притеснен от исканията за анексиране към Кралство Сардиния, направени във [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]], в херцогствата [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Парма]] и [[Херцогство Модена и Реджо|Модена]] и в Папските легации. Неговите планове за контрол над Централна Италия са напълно разстроени, но той няма намерение да напусне [[Италия|полуострова]] с празни ръце, още по-малко да се съгласи да укрепи още повече Кралство Сардиния. Тогава дава да се разбере (против всеки принцип на националност и против волята на самите жителите на Ница и Савоя), че ще толерира анексирането на Централна Италия към Кралство Сардиния само в замяна на важни териториални отстъпки по алпийската граница. Самият Кавур осъзнава в този момент, че кралството не може едновременно да предизвика двамата императори, които доминират в дългата верига на [[Алпи]]те. На 12 март [[1860]] г. е подписан нов таен договор, в който клаузите на договора, сключен през януари 1859 г. преди началото на войната, са съживени и в който са установени териториалните отстъпки към Франция, клауза отпаднала след фактите от Вилфранш. Ако първоначално преотстъпванията са резултат от двустранно споразумение, в новия договор те са истинско данъчно облагане за Кралство Сардиния под наказанието от разрив със Съюзниците, които вече не са възприемани като приятели. Но още преди да бъде подписан документът, анексирането на Централна Италия вече е свършен факт. Териториалните трансфери по границата са разрешени след положителния резултат от гласовете, необходими за анексията. Започвайки от 5 март [[1860]] г. [[Парма]], [[Тоскана]], [[Модена]] и [[Романя]] гласуват на [[Референдуми на Рисорджименто|плебисцит]] за съюз с Кралство Сардиния. === Поход на хилядата === {{Вижте също|Поход на хилядата|Пиемонтска кампания в Централна Италия}}[[Файл:Giuseppe_Garibaldi_1861.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/Giuseppe_Garibaldi_1861.jpg/220px-Giuseppe_Garibaldi_1861.jpg|ляво|мини| Гарибалди се бори яростно, за да избегне преотстъпването на родния си град на Франция|317x317пкс]] През същата година, след новината за продължаващо въстание ([[Въстание на Ганча|въстанието на Ганча]] в [[Палермо]], 3 – 20 април 1860 г.), начело с [[Розолино Пило]], сицилианецът [[Франческо Криспи]] убеждава [[Джузепе Гарибалди]] да организира експедиция от италиански доброволци. Имайки за цел осъществяването на италианското политическо единство със завладяването на [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]] и анексирането му към Савойското Кралство Сардиния, походът впоследствие остава в историята като [[Поход на хилядата]]. Той тръгва по море от [[Куарту Сант'Елена]] и акостира в [[Марсала]] (Сицилия), намира подкрепата на селяните, чиито доброволци, след като Гарибалди им обещава разделянето на земите, формират [[Южна армия|Южната армия]]. Гарибалди, след успешни битки и изкачване на полуострова, влиза в [[Неапол]]. Тогава Виктор Емануил II решава да се намеси със собствената си армия, за да анексира [[Марке]] и [[Умбрия]], все още в ръцете на папата, и по този начин да обедини Северна и Южна Италия. В историческата [[среща в Теано]] на 26 октомври [[1860]] г. Гарибалди предава Южна Италия на Виктор Емануил II. Следва плебисцит, който одобрява присъединяването към Кралство Сардиния. След като спечелват [[Битка при Волтурно|битката при Волтурно]], Гарибалдинците са забелязани от сардинската армия, която, след като побеждава неаполитанските войски (при [[Изерния|Мачероне]] и [[Гариляно]]), обсажда [[Капуа]], която капитулира след първите бомбардировки. [[Обсада на Гаета (1860)|Обсадата на Гаета]] е по-дълга и приключва през февруари 1861 г. === Преотстъпване на Савоя и на Ница === {{Вижте също|Референдуми през Рисорджименто}} [[Файл:Il_Regno_di_Sardegna_nel_1860.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Il_Regno_di_Sardegna_nel_1860.jpg/220px-Il_Regno_di_Sardegna_nel_1860.jpg|мини| Държавните граници на Кралство Сардиния през 1860 г.|281x281пкс]] Както самият Кавур признава, отстъпването на Ница и Савоя е един от най-тъжните моменти в неговия политически живот – акт, който той лично определя като [[Конституция|противоконституционен]]. За него Ница е по същество италианска и да я предаде на друга сила противоречи на принципа на националността. Той се опитва по всякакъв начин да печели време, но пред безапелационното настояване на французите е принуден да отстъпи. Дори кралят не желае да изостави [[Савоя]] – родината на неговата династия, а военният министър Манфредо Фанти предупреждава суверена за опасността кралството и самият [[Торино]] да продължат без тези буферни територии, като по този начин стават военно незащитими. Остри критики са предизвикани от [[Урбано Ратаци]], [[Джузепе Гарибалди]] и Джузепе Ферари, и от всички италиански патриоти, както и от много чужди държави и от недоверчива [[Англия]]<ref>Giovanni Spadolini, в книгата ''Gli uomini che fecero l'Italia'', говорейки за връзките на Гарибалди с Кавур, за непоправимия разрив „между двамата, върху явната измама на плебисцита“, на с. 293 предава коментарите на английския печат и особено на призива на вестник „Таймс“, който пише...: „Тъжна гледка е да видиш две сили да поемат такъв курс пред Европа, без ни най-малко срам...“.</ref>: симпатиите, които италианската кауза е събудила в [[Европа]], внезапно намаляват заради предателството на националния принцип. В една тъжна атмосфера Кавур разрешава на френската полиция и войници да влязат в териториите на Сардиния, за да гарантира, че плебисцитите, потвърждаващи отстъпването на Франция, дават желания резултат. Той също така поисква секретният документ, в който е очевидно неговото одобрение, да бъде унищожен и убеждава французите да използват термина „обединение“, а не „преотстъпване“, за да направи конституционната му позиция по-малко неустойчива. === Провъзгласяване на Кралство Италия === {{Вижте също|Провъзгласяване на Кралство Италия}} С [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] крал [[Виктор Емануил II]] успява да анексира освободените територии към своето кралство, които след това обединява с тези на бившето [[Кралство на двете Сицилии]], завладяно от [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и поверено му на [[Среща в Теано|срещата в Теано]]. Специален законопроект е представен на новоизбрания италиански парламент за провъзгласяването на новото Кралство Италия: той става [[Нормативен акт|законодателен акт]] на 17 март 1861 г. Следователно Кралство Сардиния променя името си на '''[[Кралство Италия]]''' и Виктор Емануил приема за себе си и за своите наследници титлата „[[крал на Италия]]“; въпреки това той запазва цифрата „втори“, а не на „първи“, като знак за съществуващата [[Савойска династия|династична]] и [[Албертинов устав|конституционна]] приемственост с предишното кралство. След това кралството се разширява със завладяването на Венето (днес [[Венето]] и [[Фриули]], но без [[Венеция Джулия]] и [[Венеция Тридентина]]) в [[Трета война за италианска независимост|Третата война за независимост]] през 1866 г. Превземането на Рим става само четири години по-късно, на 20 септември [[1870]] г. Бъдещата столица е театрално „завладяна“ от [[берсалиери]]те, които отварят проход в градските стени ([[Пробив на Порта Пиа]]) и след няколкостотин метра се озовават в двореца [[Куиринале]], който е херметически затворен. Говори се, че за влизане е била необходима намесата на ковач. == Територия == Кралство Сардиния включва териториите на сегашните [[Региони на Италия|италиански региони]] [[Пиемонт]], [[Вале д'Аоста]], [[Лигурия]] (от 1815 г.), [[Сардиния]], както и [[Ломелина]] и [[Олтрепо Павезе]] ([[Ломбардия]] след 1859 г.), [[Бобио|Бобиезе]] и Горна [[Вал Требия]] (по-късно разделена между Ломбардия, Пиемонт, Емилия-Романя и Лигурия), и накрая [[Графство Ница]] и [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]], днес територии на [[Франция]]. <gallery class="center"> Файл:Kingdom of Sardinia 1815.svg|1815 – 1860 г. Файл:Kingdom of Sardinia 1860.svg|1860 г. Файл:Kingdom of Italy 1861.svg|1861 г. </gallery> == Административно деление == {{Вижте също|Административно делене на Сардинското кралство}} През [[1838]] г. Кралство Сардиния е разделено на части, всяка от които е разделена на ''провинции'', които от своя страна са разделени на ''интендантства''.<ref>{{Harv|Bianchi|vol. I, с. 28-29.}}</ref> * I окръг Савоя (главен град: [[Шамбери]]). Включва провинциите Савоя, От Савоа, Шабле, Фосини, Женевиез, Мориен и Тарантез. * II окръг Торино (главен град: [[Торино]]). Включва провинциите Торино, Биела, Ивреа, Пинероло и Суза. * III окръг Кунео (главен град: [[Кунео]]). Включва провинциите Кунео, Алба, Мондови и Салуцо. * IV окръг Алесандрия (главен град: [[Алесандрия]]). Включва провинциите Алесандрия, Акуи, Асти, Казале, Тортона и Вогера. * V окръг Новара (главен град: [[Новара]]). Включва провинциите Новара, Ломелина, Паланца и Верчели. * VI окръг Аоста (главен град: [[Аоста]]). Включва само провинция Аоста. * VII окръг Генуа (главен град: [[Генуа]]). Включва провинциите Генуа, Албенга, Бобио, Киавари, Ди Леванте, Нови и Савона. С указ от 12 август [[1848|1848 г.]], след [[Перфектно сливане (1847)|Перфектното сливане]], са добавени още три окръга: * VIII окръг Каляри (главен град: [[Каляри]]). Включва провинциите Каляри, Ористано, Иглесиас и Изили. * IX окръг Нуоро (главен град: [[Нуоро]]). Включва провинциите Нуоро, Кулиери и Ланузеи. * X окръг Сасари (главен град: [[Сасари]]). Включва провинциите Сасари, Алгеро, Одзиери и [[Темпио Паузания|Темпио]]. == Въоръжени сили и полиция == {{Вижте също|Сардинска армия|Корпус на Кралските карабинери}} Въоръжените сили се състоят от ''Сардинската армия'', фланкирана от ''Кралските карабинери'', като карабинерите имат и [[Полиция|полицейски]] функции. Контролът върху територията и поддържането на обществената сигурност се извършват първо от сардинските гренадири и след това само от кралските карабинери, след което към тях е добавена гражданска структура, съставена от ''полицейски делегации''. [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт Савойски]], при реорганизацията на Савойската държава, за териториалното разпръскване на военните контролни сили, създава Общинската милиция и Националната гвардия, създадена с Кралския указ от 4 март 1848 г. Впоследствие със Закон n. 1404 г. от 11 юли 1852 г. е създаден Корпусът на охраната на обществената сигурност, който има две роти в [[Торино]] и [[Генуа]] и още няколко периферни бази. Чрез Закон n. 3720 от 13 ноември 1859 г. корпусът разширява своята териториална компетентност до всички държави (с изключение на [[Тоскана]]), които постепенно се присъединяват към Кралство Сардиния по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората италианска война за независимост]]; същото правило приписва командването на функциите за обществена сигурност на квесторите на столиците на провинциите с повече от 60 хил. жители, като за първи път е установена ролята на инспекторите. == Образование == В почти всички общини има начални училища за момчета, а по-слабо развити са училищата за момичета, най-вече застъпени към консерваториите на монахините.<ref>{{Harv|Bianchi|vol. I, с. 50}}.</ref> Що се отнася до средните училища, през [[1840]] г. кралството има 286 мъжки института, включително кралски колежи, общински колежи, по-ниски латински училища, интернати и пансиони (от всички тях само 23 са ръководени от религиозни корпорации). Това прави Сардинското кралство италианската държава преди обединението с най-голяма плътност на образователни институции спрямо населението.<ref>{{Harv|Bianchi|vol. I, с. 51}}.</ref> Средното образование за жени, от друга страна, е изцяло поето от религиозни организации, от които петнадесет института, управлявани от Сестрите на Свети Йосиф, осем от [[Салезиани на Дон Боско|Салезианците]], шест от Сестрите на милосърдието, шест от Големите сестри, три от Урсулинките, две от Дамите на Пресветото сърце на Исус и две от Благочестивите дами.<ref>{{Harv|Bianchi|vol. I, с. 52}}.</ref> Основният [[университет]] на Кралство Сардиния е този в [[Торински университет|Торино]], който също се гордее с музеи по физика, естествена история, археология и с ботаническа градина, както и с астрономическа обсерватория и библиотека със стотици хиляди томове. След това следват университетите в [[Каляри]], основан през 1607 г., [[Сасари]], основан през 1617 г., и [[Генуа]], основан малко след обединението на [[Лигурия]] с [[Пиемонт]]. Има и средни университетски училища, където могат да се проследят първите години на медицинския и/или юридическия факултет: в [[Шамбери]], [[Асти (град)|Асти]], [[Мондови]], [[Ница]], [[Новара]], [[Салуцо]] и [[Верчели]].<ref>{{Harv|Bianchi|vol. I, с. 53}}.</ref> Специалните училища са Кралската военна академия в [[Торино]], Школата по езда във [[Венария Реале]], морските школи в [[Генуа]], [[Савона]] и Ла [[Специя]]. == Икономика == === Селско стопанство === Селското стопанство е интензивно и забележително развито. В [[Лигурия]] основният продукт е [[зехтин]]ът, чиято годишна реколта възлиза на 4 или 5 млн. пиемонтски лири.<ref>{{Harv|Bianchi|vol. I, с. 59}}.</ref> В [[Монферат]] преобладават [[вино]]то и зърнените култури, докато продажбата на ориз и коприна от равнината на [[Новара]] дава среден продукт от повече от 40 млн. лири.<ref name="autogenerato1">{{Harv|Bianchi|vol. I, с. 63}}.</ref> Отглеждането на ориз вече е развито в [[Ломелина]], [[Верчели]] и Новара. === Индустрия === Минната промишленост има няколко металургични и минерални мини, разпръснати из провинциите на кралството.<ref>{{Harv|Bianchi|vol. I, с. 66}}.</ref> През [[1835]] г. в сферата на добивната промишленост има около 20 хил. служители.<ref>{{Harv|Bianchi|vol. I, с. 67}}.</ref> Само в [[Пиемонт]] има 40 фабрики за хартия, към които са добавени 4 в Савоя и 50 в Лигурия. Освен това има захарна рафинерия в [[Кариняно]], производство на огледала и кристали в [[Домодосола]] и в Савоя, машинно изработени мелници за памук и коприна в Пиемонт, [[Лигурия]] и [[Савоя]], оръжейна фабрика“ в [[Торино]] и около стотина мелници за вълна.<ref name="autogenerato2">{{Harv|Bianchi|vol. I, с. 69}}.</ref> По време на [[Наполеон I|Наполеоновата]] [[Лигурска република]] се развива корабостроителницата „Фоче“: първите кораби, пуснати на вода, са [[фрегата]]та "L'Incorruptible" и брик "Le Cyclope" ([[1804]]), последвани от фрегатата "La Pomone", пусната на вода през март 1805 г.<ref>[http://www.napoleon-series.org/military/organization/Italy/ItalyStudy/c_ItalyStudy9.html The Italian Military in the Napoleonic Wars 1792-1815]</ref> . След присъединяването на [[Лигурия]] към Савойското кралство започва нова фаза на развитие. Строителната площадка, обхващаща част от площта на премахнатата болница, се простира на около 70 хил. m² на левия бряг при устието на Бизаньо; собственост на общината, тя първо е предадена на братя Вестерман, а след това на братя Орландо – сицилианци, преместили се в Генуа. По време на тяхното управление, през [[1862]] г. е създаден "Vedetta", първият военен [[параход]] с железен корпус, построен в Италия, пуснат на вода през [[1866]] г.<ref>http://www.marina.difesa.it/unita/vedetta.asp</ref> През [[1853]] г. в [[Генуа]] е основана компанията [[Ансалдо (компания)|Ансалдо]], заменяйки Тейлър и Пранди, основана през [[1842]] г. и фалирала поради финансови затруднения. == Знамена и гербове == {{Вижте също|Знаме на савойското Сардинско кралство}} Неми свидетели на многобройните исторически събития, случили се в дългата история на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] под управлението на [[Савойска династия|Савоя]], и на политическите и социални промени, причинени от тях, са различните гербове и знамена, които представляват държавата.<ref>[http://www.rbvex.it/sardegna.html ''Bandiere degli Stati preunitari italiani: Sardegna.'']</ref><ref>[https://www.crwflags.com/fotw/flags/it-sar-k.html ''Flags of the World: Kingdom of Sardinia - Part 1 (Italy).'']</ref><ref>[https://www.crwflags.com/fotw/flags/it-sark2.html ''Flags of the World: Kingdom of Sardinia - Part 2 (Italy).'']</ref> === Гербове === <gallery> Файл:Greater coat of arms of the Kingdom of Sardinia (1720-1815).svg|1720 – 1815 г. Файл:Greater coat of arms of the Kingdom of Sardinia (1815-1831).svg|1815 – 1833 г. Файл:Greater coat of arms of the Kingdom of Sardinia (1833-1848).svg|1833 – 1848 г. Файл:Coat of arms of the Kingdom of Italy variant (1848-1870).svg|1848 – 1861 г. </gallery> === Знамена === <gallery> Файл:Flag of the Kingdom of Sardinia (1324-1720).svg|Знаме на Кралство Сардиния (14 век - 1848 г.) Файл:State Flag of the Savoyard States (late 16th - late 18th century).svg|Кралски щандарт на Савойската династия (1720 – 1848 г.) и държавно знаме (16 – 18 век) Файл:War Ensign of the Kingdom of Sardinia (1785-1802).svg|Военноморски флаг (1785 – 1802 г.) Файл:Merchant Flag of the Kingdom of Sardinia (1802-1814).svg|Флаг на търговския флот (1802 – 1814 г.) Файл:War Ensign of the Kingdom of Sardinia (1802-1814).svg|Знаме на флотата (1802 – 1814 г.) Файл:Merchant Flag and War Ensign of the Kingdom of Sardinia (1814-1816).svg|Знаме на търговския и военен флот (1814 – 1816 г.) Файл:Civil Flag and Civil Ensign of the Kingdom of Sardinia (1816-1848).svg|Национален флаг и флаг на търговския флот (1816 – 1848 г.) Файл:State Flag and War Ensign of the Kingdom of Sardinia (1816-1848).svg|Държавно и военноморско знаме (1816 – 1848 г.) Файл:War Ensign of the Kingdom of Sardinia (1816-1848) aspect ratio 31-76.svg|Военноморски флаг, използван като вариант на държавното знаме (1816 – 1848 г.), ''съотношение 31:76'' Файл:Flag of the Kingdom of Sardinia (1848-1851).svg|Държавно и военно знаме (1848 – 1851 г.) Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|Национално знаме и знаме на търговския флот (1851 – 1861 г.), трикольорът с герба на Савоя Файл:Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg|Държавно и военноморско знаме (1851 – 1861 г.): основно се състои от националния флаг с корона, която е над герба на Савоя Файл:Royal standard of Italy (1861 - 1880).svg|Кралско знаме (1848 – 1861 г.) Файл:Royal Standard of the Crown Prince of Italy (1861–1880).svg|Знаме на престолонаследника (1848 – 1861 г.) </gallery> == Вижте също == {{колони|2| * [[Виенски конгрес]] * [[Перфектно сливане (1847)]] * [[Война за испанското наследство]] * [[Списък на владетелите на Сардиния]] * [[Кралство Италия]] * [[Сардинско кралство]] * [[Рисорджименто]] * [[Албертинов устав]] * [[Декрет Ратаци]] * [[Сардинско кралство (1324 – 1720)]] * [[Савойска династия]] }} == Източници == * [https://www.treccani.it/enciclopedia/stato-sabaudo_(Dizionario-di-Storia)/ sabaudo, Stato], в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010. * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/regno-di-sardegna_(Enciclopedia-dei-ragazzi) Regno di Sardegna]'', в Enciclopedia dei ragazzi, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2006. * [https://www.treccani.it/enciclopedia/stato-sabaudo_(Dizionario-di-Storia) ''Stato Sabaudo''], в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2011. === Литература === * Matteo Bianchi, Geografia politica dell’Italia, Le Monnier, 1845. * Manlio Brigaglia, Attilio Mastino e Gian Giacomo Ortu, ''Storia della Sardegna. 2.Dal Settecento a oggi'', Roma-Bari, Laterza, 2002. * Goffredo Casalis (voci sulla Sardegna di Vittorio Angius), ''Dizionario geografico, storico, statistico, commerciale degli stati di S. M. il Re di Sardegna'', Torino, 1855 * Pietro Castiglioni, ''Relazione generale con una introduzione storica sopra i censimenti delle popolazioni italiane dai tempi antichi sino all'anno 1860''. 1.1, a cura di Ministero di Agricoltura industria e commercio, Torino, Stamperia reale, 1862, [https://books.google.it/books?id=nwW6_HBLcTIC&hl=it&source=gbs_navlinks_s онлайн] * Francesco Cesare Casula, ''Breve storia di Sardegna'', Sassari, Delfino, 1994. * Francesco Cesare Casula, ''Storia di Sardegna'', Sassari-Pisa, Delfino-ETS, 1994, Nuoro, Condaghes, 2001 * Max Gallo, ''Napoleone. La voce del destino'', volume primo, Milano, Mondadori, 2000. * Giacinto Maina (incisore), Giuseppe Pozzi (disegnatore), ''Ordini cavallereschi bandiere marittime del Regno Sardo'', tratta dalla "''Coreografia storica, fisica e statistica del'Italia e delle sue isole''" di Attilio Zuccagni-Orlandini, opera in VIII composta da 12 volumi, Firenze, 1833-1845. * Denis Mack Smith, ''Il Risorgimento italiano'', Roma, Laterza, 1999. * Antonello Mattone, ''La cessione del regno di Sardegna. Dal trattato di Utrecht alla presa di possesso sabauda'', in "Rivista storica italiana", 1992, fasc. I, с. 5–89. * P.P. Merlin, ''Il Piemonte sabaudo: stato e territori in età moderna'', Torino UTET, 1994, in Giuseppe Galasso(a cura di), ''Storia d'Italia'', vol. VIII.1. * P. Notario, ''Il Piemonte sabaudo: dal periodo napoleonico al Risorgimento'', Torino, UTET, 1993, in Giuseppe Galasso(a cura di), ''Storia d'Italia'', vol. VIII.2. * P. Peverelli, Comenti Intorno Allo Statuto Del Regno Di Sardegna, Torino, Tip. Castellazzo e Degaudenzi, 1849 <abbr>[1849]</abbr>, с. 164 * Paolo Pinto, ''Vittorio Emanuele II. Il re avventuriero'', Milano, Mondadori, 1995. * Giovanni Spadolini, ''Gli uomini che fecero l'Italia'', Milano, Longanesi, 1993. * G. Stefani, ''Dizionario generale geografico-statistico degli Stati sardi'', Sassari, Delfino * Pasquale Tola, ''Codex diplomaticus Sardiniae'', Torino, 1861-8, in ''Historiae Patriae Monumenta'', Tomi X-XII. * Carlo Baudi di Vesme, ''Codex diplomaticus Ecclesiensis'', Torino, Bocca, 1877, in ''Historiae Patriae Monumenta'', Tomo XVII. * (<abbr>FR</abbr>) J. Tulard - J. F. Fayard - A.Fierro, ''Histoire e Dictionaire de la Revolution française'', Paris, Éditions Robert Laffont, 1998, ISBN 2-221-08850-6 * G. Casalis e A. Cavagna Sangiuliani di Gualdana, ''Dizionario geografico, storico, statistico, commerciale degli stati di S.M. il re di Sardegna'', в archive.org, Torino, G. Malfredo, G. Marbonati. [https://archive.org/search.php?query=%28title%3A%22Dizionario%20geografico%2C%20storico%2C%20statistico%2C%20commerciale%20degli%20stati%20di%20S.M.%20il%20re%20di%20Sardegna%22%29%20%20AND%20%28-mediatype%3Asoftware%29 Онлайн]. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Regno di Sardegna (1720-1861)|130072868}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:Исторически държави в Европа]] [[Категория:История на Сардиния]] mijvnegzm4cd4dq9iq8ej2lcgackcuc 0 818293 12215126 11647449 2024-04-26T11:55:50Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: интервал (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Daun-Wappen_OH.jpg | герб-описание = }} }} '''Фридрих I фон Даун-Дом''' ({{lang|de|Friedrich I, Herr zu Daun & Dohm}}; * ок. [[1248]]; † сл. [[1323]]/[[1331]]) е благородник от фамилията фон Даун и господар на Дом. == Произход == Той е син на Теодерих (Дитрих) фон Даун († 1287) и съпругата му Кунигунда († сл. 1262). Брат е на Конрад фон Даун († 1287), духовника Дитрих (Теодерих) фон Даун († 1309), [[абат]] Арнолд фон Даун († сл. 1278) и Хайнрих фон Даун († сл. 1287). Внук е на Хайнрих I фон Даун († 1222) и правнук на Рихард III фон Даун († сл. 1189). Племеник е на [[Рихард фон Даун]] († 1257), [[епископ]] на [[Вормс]] (1247 – 1257) и [[Хайнрих фон Даун]] († 1319), епископ на Вормс (1318 – 1319). == Фамилия == Фридрих I фон Даун се жени пр. 10 юли 1278 г. за Агнес фон Еш-Залм († 1312). Те имат две дъщери:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p871.htm#i26159 ''Friedrich I, Herr zu Daun & Dohm''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Агнес фон Даун († сл. 1331), омъжена пр. 23 юни 1312 г. за [[Дитрих II фон Рункел]] (* ок. 1269, [[Рункел]]; † между 15 април и 10 септември 1352) * Кунигунда фон Даун († 1339), омъжена пр. 23 юни 1312 г. за [[Хайнрих фон Пирмонт]] († сл. 1327) == Литература == * Gerhard Köbler: ''Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien und reichsunmittelbaren Geschlechter vom Mittelalter bis zur Gegenwart.'' Beck, München 1999, ISBN 3-406-44333-8, S. 503 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 124. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXIX, Tafel 76, == Източници == <references /> [[Категория:Даун (род)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 14 век]] 8ltlo48l62e5nlxn09lhtyv5ydtmpoy 0 819787 12214726 11919961 2024-04-26T04:43:46Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki [[File:Volos from Archontika Karamarlis, Makrinitsa.jpg|мини|260п|Макриница е избрана за въстанически паравоенен щаб поради обзорното си местоположение. Във Волос е базирана османската армия разбила въстаниците окончателно на 17 март 1878 г.]] '''Тесалийското въстание от 1878 година''' ({{lang|el|Θεσσαλικής επανάστασης του 1878}}) избухва на 2 февруари, респективно на 21 януари стар стил 1878 г., в [[Османска Тесалия]]. Въстаническите действия са инспирирани от гръцкото правителство след като [[Руска императорска армия|руската императорска армия]] достига [[Одрин]] в хода на [[Руско-турската Освободителна война|руско-турската Освободителна война]], и по този начин застрашава [[Константинопол]].<ref>[https://www-ptisidiastima-com.translate.goog/thessaly_revolt/?_x_tr_sl=el&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=sc 21 Ιανουαρίου/2 Φεβρουαρίου 1878: Ξεσπά η Θεσσαλική επανάσταση]</ref> == Гръцка намеса и значение == Успешното развитие за Русия на руско-турската Освободителна война сериозно притеснява управляващите [[кралство Гърция]] и след намесата на крал [[Георгиос I Гръцки]] в началото на 1878 г. управляващото летаргично и индиферентно до онзи момент гръцко правителство подава оставка, за да поеме властта ново начело с [[Александрос Кумундурос]]. Новото гръцко правителство, въпреки британския натиск, обявява незабавно на 2 февруари 1878 г. пред [[великите сили]], че гръцката армия е нахлула в Османска Тесалия без обявяване на война.<ref>[https://www.eleftheria.gr/m/%CE%B1%CF%80%CF%8C%CF%88%CE%B5%CE%B9%CF%82/item/75456.html Η Επανάσταση του 1878 στη Θεσσαλία: Εν συνεχεία στις 21/1 (2 Φεβρουαρίου) ο υπουργός εξωτερικών Δεληγιάννης ανακοίνωνε στις μεγάλες Δυνάμεις την εισβολή του ελληνικού στρατού στην Οθωμανική αυτοκρατορία (Θεσσαλία), χωρίς την επίσημη κήρυξη πολέμου.]</ref> Въпреки неблагоприятния развой на бойните действия за гръцките сили, края на руско-турската Освободителна война оставя Гърция в благоприятно положение на международната публична сцена, заради инициативата. По този начин гръцкото правителство интернационализира тесалийския въпрос, като и постига анексирането на Тесалия през 1881 г. по силата на [[Константинополски договор (1881)|Константинополския договор]], посредством което Гърция увеличава територията си с 13 395 кв. км. на изключително плодородната [[тесалийска равнина]] с приблизително 300-хилядно население, включая района на [[Арта]]. Именно тази анексия отваря пътя за участието на Гърция в борбата за Македония посредством т.нар. [[гръцка въоръжена пропаганда в Македония]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www-almyros-gr.translate.goog/2022/10/13/epanastasi-toy-1878-sti-thessalia-kai-ston-almyro-sti-dini-toy-anatolikoy-zitimatos-grafei-i-kyriaki-theodoroy/?_x_tr_sl=el&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=sc |заглавие=Η επανάσταση του 1878 στη Θεσσαλία και στον Αλμυρό στη ... |достъп_дата=2022-11-19 |архив_дата=2022-11-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221119234151/https://www-almyros-gr.translate.goog/2022/10/13/epanastasi-toy-1878-sti-thessalia-kai-ston-almyro-sti-dini-toy-anatolikoy-zitimatos-grafei-i-kyriaki-theodoroy/?_x_tr_sl=el&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=sc }}</ref> == Развитие на бойните действия == Първоначалните гръцки военни планове са доста амбициозни. Предвидено е нахлуване през [[Отрис]] на османска територия, за да се достигнат [[Гревена]] и [[Кастория]] в [[Македония (област)|Македония]]. Премиерът Кумундурос решава да не сформира отделен тесалийски революционен централен комитет, а тази функция ще изпълнява македонския такъв ([[Македонски комитет (1878)|Комитет за национална борба]]) провокиран за т.нар. [[Литохорско въстание]].<ref>[https://ellinoistorin-gr.translate.goog/?p=16470&_x_tr_sl=el&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=sc Η ΕΠΑΝΑΣΤΑΣΗ ΣΤΗΝ ΘΕΣΣΑΛΙΑ ΤΟ 1878]</ref> След [[Битка при София|битката при София]] на всички наблюдатели става ясно, че Османската империя губи войната, респективно – учредява се българска автономия. Гръцкият грал Георгиос I нарежда на 8 януари 1878 г. на генерал [[Скарлатос Суцос]] да премести основната гръцка армия от [[Халкида]] към османската граница – района на [[Ламия (град)|Ламия]]. Междувременно властта е поета от нова правителство начело с Александрос Кумундурос. В Гърция избухва паника, че всички земи на север от [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] ще бъдат окончателно и безвъзвратно българизирани, т.е. загубени за Гърция и гръцката кауза по [[мегали идея]]та.<ref>[https://www.eleftheria.gr/m/%CE%B1%CF%80%CF%8C%CF%88%CE%B5%CE%B9%CF%82/item/75456.html Η Επανάσταση του 1878 στη Θεσσαλία: Την ίδια περίοδο οι Έλληνες πληροφορούνταν ότι οι Οθωμανοί ήταν έτοιμοι να υπογράψουν συμφωνία με τους νικητές, παραχωρώντας, φυσικά, εδάφη στους νικητές, δηλαδή και στους Βουλγάρους, πράγμα που, όπως αναμενόταν, δυσαρεστούσε τον ελληνικό λαό, διότι έτσι η Βουλγαρία θα νέμονταν, πιθανώς, περιοχές με απαράγραπτα ελληνικά συμφέροντα και πλειοψηφία ελληνικού πληθυσμού, κινδυνεύοντας κατ' αυτόν τον τρόπο να βουλγαροποιηθούν όλες οι βορείως του Αλιάκμονα περιοχές.]</ref> Гръцката армия нахлува в началото на февруари 1878 г. в района на [[Пилио]] достигайки [[Агия (дем)|Агия]] и планината [[Оса (планина)|Оса]]. Нахлулите гръцки въстаници в Тесалия са 500 души, своеобразна [[Паравоенни|паравоенна гръцка част]], като 250 достигат [[Вулгарини]] и разграбват местния османски склад. Другата гръцка паравоенна група от 250 бойци се насочва към [[Макриница (дем Волос)|Макриница]]. И двете групи гръцки паравоенни са разбити и принудени да се оттеглят назад на гръцка територия, като най-тежко е поражението при Макриница на 17 март 1878 г. Междувременно в Западна Тесалия нахлуват други гръцки паравоенни формирования, които постигат успехи разграбвайки и опожарявайки богатите османски чифлици около [[Кардица]] и [[Трикала]], след поредица локални сражения.<ref>[https://www.eleftheria.gr/m/%CE%B1%CF%80%CF%8C%CF%88%CE%B5%CE%B9%CF%82/item/75456.html Η Επανάσταση του 1878 στη Θεσσαλία]</ref> == Прекратяване на диверсията и анексиране на Тесалия == Въпреки че гръцките паравоенни са разбити като цяло, те успяват да подържат на османска територия до началото на май 1878 г. по границата [[Арта - Волос]] няколко укрепени пункта. След намесата на английските консули Блуд и Мерлин тези бойни позиции са изоставени, за да бъде решен тесалийския въпрос на масата на преговорите от дипломатите на великите сили.<ref>[https://www.eleftheria.gr/m/%CE%B1%CF%80%CF%8C%CF%88%CE%B5%CE%B9%CF%82/item/75456.html Η Επανάσταση του 1878 στη Θεσσαλία]</ref> След края на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] се провеждат две гръцко-османски срещи край [[Превеза]] на 6 февруари 1879 г. и в Константинопол на 22 август 1879 г. за удовлетворяване на гръцките претенции и аспирации по „изправяне на границата“. След решителна среща в Берлин на 13 юни 1880 г. и под натиска на великите сили е подписан Константинополския договор и на 8 август 1880 г. гръцката армия тържествено начело с крал Георгиос I влиза в [[Домокос]], а на 17 август с.г. и в [[Алмирос]]. Въпреки тази анексия, Гърция остава неудовлетворена заради [[Янина]], която остава османска до [[Балканската война]] заради позицията на Франция.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www-almyros-gr.translate.goog/2022/10/13/epanastasi-toy-1878-sti-thessalia-kai-ston-almyro-sti-dini-toy-anatolikoy-zitimatos-grafei-i-kyriaki-theodoroy/?_x_tr_sl=el&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=sc |заглавие=Η επανάσταση του 1878 στη Θεσσαλία και στον Αλμυρό στη ... от 13.10.2022 |достъп_дата=2022-11-19 |архив_дата=2022-11-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221119234151/https://www-almyros-gr.translate.goog/2022/10/13/epanastasi-toy-1878-sti-thessalia-kai-ston-almyro-sti-dini-toy-anatolikoy-zitimatos-grafei-i-kyriaki-theodoroy/?_x_tr_sl=el&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=sc }}</ref> == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Леонидас Вулгарис]] * [[Френска окупация на Тесалия (1917)]] == Външни препратки == * [https://www.taxydromos.gr/m/10126/h-epanastash-toy-1878-sto-phlio-kai-o-8anatos-toy-karoloy-ogl.html Η επανάσταση του 1878 στο Πήλιο και ο θάνατος του ΚΑΡΟΛΟΥ ΟΓΛ] {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:История на съвременна Гърция]] [[Категория:История на Османската империя]] [[Категория:Тесалия в Османската империя]] [[Категория:История на Тесалия]] [[Категория:1878 година в Османската империя]] rwlx0vc2vktnfqpm5g7l9byo84wgscc 0 819895 12214570 11817329 2024-04-25T23:38:30Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki Това е хронологичен списък на '''съпругите на [[Списък на владетелите на Монако|владетелите на Монако]]'''. Те носят титлата на своя съпруг: '''дама''', когато той е господар (сеньор) и '''принцеса''', когато той е принц. Само двама мъже придобиват статут на принцове чрез брак и стават de facto принцове сами по себе си, следователно те не фигурират в този списък: [[Ламбер (Монако)|Ламберто Грималди]] (1420-1494), първо сгоден за далечната си братовчедка [[Клодин (Монако)|Клодин от Монако]] (1451-1515) и определен за наследник, а по-късно става суверенен господар на Монако като Ламбер от Монако чрез брака си с нея на 29 август 1465 г.; Жак дьо Гойон дьо Матиньон (1689-1751), съпруг на [[Луиза-Иполита (Монако)|Луиза-Иполита от Монако]] (1697-1731), след това става суверенен принц на Монако под името [[Жак I (Монако)|Жак I от Монако]], наследявайки съпругата си. == Владетелки на Монако == === Дами (господарки) на Монако === {| class="wikitable" !Герб на рода по произход ! align="center" style="background: #f9f9f9; width: 12em;" |Име ! style="background: #f9f9f9; width:19em;" align="center" |Управление !Съпруг и брак ! align="center" style="background: #f9f9f9;" |Родители и деца от брака |- | rowspan="2" |[[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Del_Carretto.svg|100пкс]] |[[Аурелия дел Карето]]<br><small>(* 1254, † 1307)</small> |8 януари 1297 г. – 10 април 1301 г. |[[Франсоа Грималди]] Злонамерения (1295) |Джакомо дел Карето, маркграф на [[Маркграфство Финале|Финале]]. Деца: няма |- |[[Салватика дел Карето]] |– | rowspan="2" |[[Рение I (Монако)|Рение I]] |сестра на предходната. Деца: 3 сина (Винчигуера, [[Шарл I (Монако)|Шарл I]] и Лука) и 1 дъщеря (Селваджа). |- |[[Файл:Arms_of_the_House_of_Grillo_(2).svg|100пкс]] |[[Андриола Грило]] |– |Деца: няма. <small>2-ра съпруга на Рение I</small> |- |[[Файл:Coat_of_arms_of_the_house_of_Spinola.svg|100пкс]] |[[Лукина Спинола]] или Изабела |12 септември 1331 – 15 август 1357 г. |[[Шарл I (Монако)|Шарл I]] |Джерардо Спинола, господар на Дертон. Деца: 7 сина ([[Луи (Монако)|Луи]][[Рение II (Монако)|, Рение II]], Франсоа, [[Габриел (Монако)|Габриел]], Шарл, Ланселот, Руфус) и 1 дъщеря (Анастазия) |- |[[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Del_Carretto.svg|100пкс]] |[[Мария дел Карето]]<br><small>(† 1368)</small> |29 юни 1352 – 15 август 1357 г. | rowspan="2" |[[Рение II (Монако)|Рение II]] |Джорджо дел Карето, маркграф на Финале. |- |[[Файл:ASINARI.png|100пкс]] |[[Изабела Азинари]]<br><small>(† 1417), в изгнание</small> |сл. 1368 – 1407 г. |Деца: 6 сина (Амброаз, [[Антоан II (Монако)|Антоан (II)]], Жак, [[Жан I (Монако)|Жан I]], Гаспар и Анри) и 3 дъщери (Жана, Мария и Грифета). <small>2-ра съпруга</small> |- |[[Файл:Arms of the house of Orsini di Bracciano.svg|100пкс]] |... Орсини | rowspan="2" |29 юни 1352 – 15 август 1357 г. |[[Габриел (Монако)|Габриел]] | |- |[[Файл:Coat_of_arms_of_the_house_of_Spinola.svg|100пкс]] |[[Антония Спинети]] |[[Антоан (Монако)|Антоан (I)]] | |- |[[Файл:Sin foto.svg|100пкс]] |Бианка / Батистина |5 юни 1419 – 1427 г. |[[Антоан II (Монако)|Антоан (II)]] | |- |[[Файл:Coat of arms of the Fregoso Family.svg|100пкс]] |[[Помелина Фрегозо]]<br><small>(* 1387 † 1462)</small> |1427 – 8 май 1454 г. |[[Жан I (Монако)|Жан I]] (1407) |[[Пиетро ди Кампофрегозо|Пиетро Фрегозо/Кампофергозо]], [[Списък на дожовете на Генуа|дож на Генуа]]. Деца: 2 сина ([[Каталан (Монако)|Каталан]] и Вартоломей) и 1 дъщеря (Костанца) |- |[[Файл:Blason ville fr Vieux-Berquin (Nord).svg|100пкс]] |[[Бианка дел Карето]]<br><small>(* 1432 † 1458)</small> |8 май 1454 – юли 1457 г. |[[Каталан (Монако)|Каталан]] (пр. 1451) |Галеото I дел Карето, маркграф на Финале, и Ванина [[Адорно (род)|Адорно]]. Деца: 1 дъщеря ([[Клодина (Монако)|Клодин]]) |- |[[Файл:Blason duche fr Savoie.svg|100пкс]] |[[Антония Савойска]]<br><small>(† 1500)</small> |март 1494 – 1500 г. |[[Жан II (Монако)|Жан II]] (1486) |херцог [[Филип II Савойски]] и [[Либера Портонери]]. Деца: [[Мария Грималди|Мария]] |- |[[Файл:Blason famille grassoise Pontevès.png|100пкс]] |[[Жана дьо Понтювес-Кабан]]<br><small>(† 1555)</small> |25 септември 1514 – 22 август 1523 г. |[[Люсиен (Монако)|Люсиен]] (15 септември 1514) |Танги дьо [[Понтювес-Кабан]] и Жан дьо Вилньов. Деца: 4 сина (Франсоа, Ламбер, Рение и [[Оноре I (Монако)|Оноре I]]) и 1 дъщеря (Клодин) |- |[[Файл:Blason Monaco.svg|100пкс]] |[[Изабела Грималди]]<br>(<small>† 27 февруари 1583)</small> |8 юни 1545 – 7 октомври 1581 |[[Оноре I (Монако)|Оноре I]] (8 юни 1545) |Джанбатиста [[Грималди]], господар на Мотодион, и Мадалена [[Палавичини]]. Деца: 4 сина ([[Шарл II (Монако)|Шарл II]], Франсоа, Орас и Еркюл) |- |[[Файл:Coa fam ITA landi2.jpg|100пкс]] |[[Мария Ланди|Мария Ланди ди Валдетаро]]<br>(<small>† 19 януари 1599)</small> |15 декември 1595 – 29 ноември 1604 г. |[[Еркюл I (Монако)|Еркюл I]] |Клаудио Ланди, принц на Валдитаро и Хуана [[Фернандес де Кордоба]] и Мила де Арагон. Деца: 1 син ( [[Оноре II (Монако)|Оноре II]] ) и 2 дъщери (Жана-Мария и Мария-Клодин |} == Принцеси на Монако == {| class="wikitable" !Изображение ! align="center" style="background: #f9f9f9; width: 12em;" |Име ! style="background: #f9f9f9; width:19em;" align="center" |Управление !Съпруг и брак ! align="center" style="background: #f9f9f9;" |Родители и деца от брака |- |[[Файл:Ippolita Trivulzio princess of Monaco.jpg|100пкс]] |[[Иполита Тривулцио]]<br><small>(* 1600 † 20 юни 1638)</small> |13 февруари 1616 – 20 юни 1638 г. |[[Оноре II (Монако)|Оноре II]] (13 февруари 1616) |[[Карло Емануеле Теодоро Тривулцио]] и [[Катерина Гозага|Катерина Годзага]]. 1 син: [[Еркюл Грималди|Еркюл]] |- |[[Файл:Catherine Charlotte de Gramont attributed to Jean Nocret.jpg|100пкс]] |[[Катерина-Шарлота дьо Грамон]]<br><small>(* 1639 † 4 юни 1678)</small> |10 януари 1662 – 4 юни 1678 г. |[[Луи I (Монако)|Луи I]] (30 март 1660) |Херцог [[Антоан III дьо Грамон]] и Франсоаз-Маргьорит дю Плеси дьо Шивре. 2 сина ([[Антоан I (Монако)|Антоан I]] и Франциск Онорат) и 4 дъщери (Мария Тереза Карлота, Анна Иполита, Джована Мария и Аурелия) |- |[[Файл:Detail of portrait by Nicolas Fouché of Marie de Lorraine (1674-1724).jpg|100пкс]] |[[Мария дьо Лорен]]<br><small>(* 12 август 1674 † 30 октомври 1724)</small> |2 януари 1701 – 30 октомври 1724 г. |[[Антоан I (Монако)|Антоан I]] (14 юни 1688) |[[Луи дьо Лорен]], граф д'Арманяк и Катрин дьо [[Ньофвил дьо Вилроа]]. 6 дъщери (Катерина Карлота, [[Луиза-Иполита (Монако)|Луиза Иполита]], Елизабета Карлота, Маргарита Камила, Мария Девота и Мария Паолина Тереза Девота). |- |[[Файл:Marie-Catherine de Brignole-Sale, Princess of Monaco.png|100пкс]] |[[Мария-Катерина Бриньол-Сал]]<br><small>(* 7 октомври 1737 † 18 март 1813)</small> |5 юни 1757 – 9 януари 1771 г. |[[Оноре III (Монако)|Оноре III]] (15 юни 1757) |[[Джузепе Мария Бриньоле-Сале]] и Мария Анна [[Балби]]. 2 сина ([[Онорат IV (Монако)|Онорат IV]] и [[Жозеф (Монако)|Жозеф]]) |- |[[Файл:Caroline gibert cl lg.JPG|100пкс]] |Мария-Луиза Шарлота Габриела Жибер, нар. [[Каролина Жибер дьо Ламе]]<br><small>(</small><small>*18 юни 1793 † 25 ноември 1879)</small> |2 октомври 1841 – 20 юни 1856 г. |[[Флорестан I (Монако)|Флорестан I]] (27 ноември 1816) |Шарл-Тома Жибер и Франсоаз Анриет Льогра дьо Воберси. 1 син ([[Шарл III (Монако)|Шарл III]]) и 1 дъщеря (Флорестин) |- |[[Файл:Antoinette de Mérode, Princss of Mônaco (1828).jpg|100пкс]] |[[Антоанета дьо Мерод|Антоанета Жислен дьо Мерод]]<br><small>(* 28 септември 1828 † 10 февруари 1864)</small> |20 юни 1856 – 10 февруари 1864 г. |[[Шарл III (Монако)|Шарл III]] (28 септември 1846) |граф [[Вернер Жан-Батист дьо Мерод]] и графиня Виктоар дьо Шпанген-д'Ютернес. 1 син: [[Албер I (Монако)|Албер I]] |- |[[Файл:Princess Alice of Monaco 15636v.jpg|100пкс]] |Мери [[Алис Хайне]]<br><small>(* 10 февруари 1858 † 22 декември 1925)</small> |30 октомври 1889 – 26 юни 1922 г. |[[Албер I (Монако)|Албер I]] (31 октомври 1889) |Мишел Айн и Амели Мари Селест Милтънбъргър. Без деца. |- | |[[Жислен Доманже]]<br><small>(* 13 октомври 1900 † 30 април 1991)</small> |24 юни 1946 – 9 май 1949 г. |[[Луи II (Монако)|Луи II]] (25 юли 1946) |Робер-Жозеф Доманже и Мари-Луиз Моние. Без деца |- |[[Файл:Grace Kelly MGM photo.jpg|100пкс]] |[[Грейс Кели]]<br><small>(* 12 ноември 1929, † 14 септември 1982)</small> |18 април 1956 – 14 септември 1982 г. |[[Рение III]] (18 април 1956) |[[Джон Брендан Кели]] и Маргарет Катрин Майер. Деца: 1 син ([[Албер II (Монако)|Албер II]]) и 2 дъщери ([[Каролина (Монако)|Каролина]] и [[Стефания (Монако)|Стефания]]) |- |[[Файл:Charlene, Princess of Monaco-6.jpg|100пкс]] |[[Шарлен (принцеса на Монако)|Шарлен Уитсток]]<br><small>(* 25 януари 1978)</small> |1 юли 2011 – |[[Албер II (Монако)|Албер II]] (1 и 2 юли 2011) |Майкъл Кенет Уитсток и Линет Хъмбърстоун. Деца: син и дъщеря-близнаци (Жак и Габриела) |} == Вижте също == * [[Монако]] * [[Герб на Монако]] * [[Грималди]] * [[История на Монако]] * [[Списък на владетелите на Монако]] == Източници == * [http://www.allmonarchs.net/monaco.html Монако] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141021103047/http://www.allmonarchs.net/monaco.html |date=2014-10-21 }} * [http://genealogy.euweb.cz/grim/grimaldi3.html Генеалогия на Грималди] <small>(посетено на 21 ноември 2022 г.)</small> * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/provnice.htm#_Toc31542623 Генеалогия на Грималди] на MedLands <small>(посетено на 21 ноември 2022 г.)</small> == Външни препратки == {{Commonscat|Princesses of Monaco}} * [https://www.monte-carlo.mc/it/generale/albero-genealogico/ Генеалогично дърво на официалния уебсайт на Княжество Монако] {{Превод от|fr|Liste des conjoints des princes de Monaco|192209828}} {{Портал|История|Франция|Италия}} [[Категория:Принцеси на Монако| ]] 33llm82xjnh7miepqkf1tjgq6pkkgu5 0 819948 12214778 12082077 2024-04-26T06:39:09Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|САЩ}} Тимъти Уеа | снимка = 2022 FIFA World Cup United States 1–1 Wales - (17) (cropped).jpg | прякор = | цяло име = Timothy Tarpeh Weah<ref>{{cite web |url=https://www.fifadata.com/document/FWYC/2019/pdf/FWYC_2019_SquadLists.pdf |title=FIFA U-20 World Cup Poland 2019: List of Players: USA |publisher=FIFA |page=24 |date=June 13, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200206013743/https://www.fifadata.com/document/FWYC/2019/pdf/FWYC_2019_SquadLists.pdf |archive-date=February 6, 2020 |достъп_дата=2022-11-21 |архив_дата=2020-02-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200206013743/https://www.fifadata.com/document/FWYC/2019/pdf/FWYC_2019_SquadLists.pdf }}</ref> | град на раждане = [[Бруклин]], [[Ню Йорк]] | държава на раждане = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{Флагче|Франция}} [[Франция]] | височина = 185 см | пост = атакуващ [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Италия}} [[Ювентус]] | номер на фланелката = 22 | договор до = | юношески години = 2010 – 2013<br>2013 – 2014<br>2014 – 2017 | юношески отбори = {{Флагче|САЩ}} Блау-Вайс Готтши <br>{{Флагче|САЩ}} [[Ню Йорк Ред Булс]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] | години = 2017 – 2018{{Br}}2018 – 2019<br>2019<br>2019 – 2023<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен II]]{{Br}} {{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]{{Br}}{{Флагче|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]]*{{Br}}{{Флагче|Франция}} [[Лил ОСК|Лил]]{{Br}}{{Флагче|Италия}} [[Ювентус]] | мачове = 15{{Br}}5{{Br}}13{{Br}}89{{Br}}10 | голове = (4){{Br}}(1){{Br}}(3){{Br}}(6){{Br}}(0) | национален отбор години = 2015<br>2015 – 2017<br>2019<br>2019<br>2018 – | национален отбор = {{Флагче|САЩ}} {{имеНОФ15|САЩ}}<br>{{Флагче|САЩ}} {{имеНОФ17|САЩ}}<br>{{Флагче|САЩ}} {{имеНОФ20|САЩ}}<br>{{Флагче|САЩ}} {{имеНОФ23|САЩ}}<br> {{Флагче|САЩ}} {{имеНОФ|САЩ}} | национален отбор мачове = 6<br>14<br>6<br>2<br>35 | национален отбор голове = (1)<br>(6)<br>(2)<br>(0)<br>(5) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 18 юни 2023 г | посл_нац_отбор = 3 юни 2023 г | наем =да }} '''Тимъти Уеа''' ({{lang|en|Timothy Tarpeh Weah}}) роден на [[22 февруари]] [[2000]] г. в [[Бруклин]], [[Ню Йорк]], е [[САЩ|американски]] [[футбол]]ист, атакуващ [[полузащитник]], състезател на [[ФК „Ювентус“|Ювентус]] и [[Национален отбор по футбол на САЩ|Националния отбор на САЩ]]. == Личен живот == Тимъти — е син на бившия футболист и 25-тия президент на [[Либерия]] [[Джордж Уеа]]. Неговият по-голям брат, [[Джордж Уеа-младши]], също е футболист. === Успехи === '''Отборни''' '''''„Пари Сен Жермен“''''' * '''Шампион (2):''' 2017/18, 2018/19 * '''Суперкупа на Франция (1):''' 2018 '''''„Селтик“''''' * '''Шампион (1):''' 2018/19 * '''Купа на Шотландия (1):''' 2018/19 '''''„Лил“''''' * '''Шампион (1):''' 2020/21 * '''Суперкупа на Франция (1):''' 2021 '''Лични''' * '''Победител в [[Лига на нациите КОНКАКАФ]] с (1):''' 2019/20, 2022/23 == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Commons category}} * [https://en.psg.fr/effectif/weah-timothy?season=2017 Тимъти Уеа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180303164730/https://en.psg.fr/effectif/weah-timothy?season=2017 |date=2018-03-03 }} в psg.fr * [https://www.ussoccer.com/players/w/timothy-weah#tab-1 Тимъти Уеа] в US Soccer * [https://web.archive.org/web/20171011123218/http://www.fifa.com/fifa-tournaments/players-coaches/people=406304/index.html Тим Уеа] във fifa.com {{СОРТКАТ:Уеа, Тимъти}} [[Категория:Американски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:Футболисти на ФК Селтик]] [[Категория:Футболисти на Лил ОСК]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] po0q8zf1c2lmqyvqfza30qlmjwtre97 0 820376 12214823 11600817 2024-04-26T07:20:54Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Мароко}} Абделхамид Сабири | снимка = Sabiri.jpg | цяло име = Абделхамид Сабири | град на раждане = [[Гулмима]] | държава на раждане = {{флагче|Мароко}} [[Мароко]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | височина = 179 см | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Саудитска Арабия}} [[Ал-Файха]] | номер на фланелката = 77 | юношески години = 2001 – 2014<br>2014 – 2015 | юношески отбори = {{флагче|Германия}} [[ФК Кобленц|Кобленц]]<br>{{флагче|Германия}} [[ШФ Дармщат 98|Дармщат]] | години = 2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2016 – 2017<br>2017 – 2019<br>2019 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022<br>2022 – 2023<br>2023 – <br>2023<br>2023 – | отбори = {{флагче|Германия}} [[Шпортфройнде]]<br>{{флагче|Германия}} [[1. ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]<br>{{флагче|Германия}} [[1. ФК Нюрнберг|Нюрнберг II]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Хъдърсфийлд Таун|Хъдърсфийлд]]<br>{{флагче|Германия}} [[ШК Падерборн 07|Падерборн]]<br>{{Флагче|Италия}} [[Асколи Калчо 1898|Асколи]]<br>{{Флагче|Италия}} [[УК Сампдория|Сампдория]] *<br>{{Флагче|Италия}} [[УК Сампдория|Сампдория]]<br>{{Флагче|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]<br>{{Флагче|Италия}} [[УК Сампдория|Сампдория]] *<br>{{Флагче|Саудитска Арабия}} [[Ал-Файха]] | мачове = 30<br>9<br>21<br>7<br>24<br>43<br>14<br>13<br>0<br>5<br>14 | голове = (18)<br>(5)<br>(12)<br>(0)<br>(4)<br>(11)<br>(3)<br>(1)<br>(0)<br>(1)<br>(4) | национален отбор години = 2018 – 2019<br>2022 – | национален отбор = {{Флагче|Германия}} {{имеНОФ21|Германия}}<br>{{Флагче|Мароко}} {{имеНОФ|Мароко}} | национален отбор мачове = 5<br>11 | национален отбор голове = (1)<br>(2) | посл_проф_отбори = 27 ноември 2022 | посл_нац_отбор = 7 април 2024 г | наем =да }} '''Абделхамид Сабири''' ({{lang|ar|عبد الحميد صابيري}}) е [[Мароко|марокански]] [[футболист]], роден на 28 ноември 1996 в [[Гулмима]], който играе на поста [[полузащитник]]. Състезател на арабския [[Ал-Файха]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/abdelhamid-sabiri/449159/ Абделхамид Сабири] в сайта soccerway.com {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Сабири, Абделхамид}} [[Категория:Марокански футболисти]] [[Категория:Футболисти на Сампдория]] [[Категория:Футболисти на ФК Нюрнберг]] 0fuf3r6ccthwe2s5ogcndh33fcs35fb 0 820629 12214452 12170401 2024-04-25T20:57:43Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Аржентина}} Хулиан Алварес | снимка = Julián Álvarez (footballer) 2023.jpg | описание = | прякор = ''La Araña'' '''(Паякът)''' | цяло име = Хулиан Алварес<ref>{{cite web |url=https://www.premierleague.com/news/2470630 |title=Updated squad lists for 2021/22 Premier League |publisher=Premier League |date=4 February 2022 |access-date=6 February 2022}}</ref> | град на раждане = [[Калчин]], [[Кордоба (провинция на Аржентина)|Кордоба]] | държава на раждане = {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 170 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = {{Флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]] | номер на фланелката = 19 | договор до = | юношески години = 2014 – 2016<br>2016 – 2018 | юношески отбори = {{Флагче|Аржентина}} Атлетико Калчин<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Ривър Плейт|Ривър Плейт]] | години = 2018 – 2022<br>2022 – | отбори = {{Флагче|Аржентина}} [[Ривър Плейт|Ривър Плейт]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]] | мачове = 64<br>63 | голове = (34)<br>(18) | национален отбор години = 2018 – 2019<br>2019 – 2020<br>2021 – | национален отбор = {{флагче|Аржентина}} {{имеНОФ20|Аржентина}}<br>{{флагче|Аржентина}} {{имеНОФ23|Аржентина}}<br>{{флагче|Аржентина}} {{имеНОФ|Аржентина}} | национален отбор мачове = 15<br>7<br>28 | национален отбор голове = (2)<br>(1)<br>(7) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 1 декември 2022 | посл_нац_отбор = 13 декември 2022 | наем = }} '''Хулиан Алварес''' ({{lang|es|Julián Álvarez}}) е [[Аржентина|аржентински]] [[футболист]] роден на [[31 януари]] [[2000]] г. в [[Калчин]], провинция [[Кордоба (провинция на Аржентина)|Кордоба]], атакуващ [[нападател]] на английския [[Манчестър Сити]] и националния отбор на Аржентина. Участник на [[Световно първенство по футбол 2022|Мондиал 2022]]. == Успехи == === Ривър Плейт === * '''Шампион на Аржентина (1):''' 2021 * '''Купа на Аржентина (1):''' 2018/19 * '''Суперкупа на Аржентина (1):''' 2019 * '''Копа Либертадорес (1):''' 2018 * '''Рекопа Судамерикана (1):''' 2021 '''<big>Манчестър Сити</big>''' * '''Висша лига на Англия (1):''' 2022-2023 * '''ФА Къп (1):''' 2022-2023 * '''Шампионска лига (1):''' 2022-2023 === Аржентина === * '''Копа Америка (1):''' 2021 * '''Победител във [[Финалисима]] (1):''' 2022 * '''Световно първенство по футбол (1):''' 2022 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/julian-alvarez/551778/ Хулиан Алварес] в soccerway.com {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{DEFAULTSORT:Alvarez, Julian}} [[Категория:Аржентински футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ривър Плейт]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] tc7r9mlmatpjdxhbr38op2lvws67mzi 0 822593 12214995 11956596 2024-04-26T10:10:01Z Rumensz 125859 /* Преводи */ wikitext text/x-wiki {{Личност |име=Владимир Георгиев Пенчев |категория=учен |описание=български бохемист, етнолог и фолклорист |портрет=VladimirPenchev.jpg |роден-дата=[[1 януари]] [[1957]] |роден-място=[[Стара Загора]], [[област Стара Загора]] |образование=[[Софийски университет]] |вложки={{Личност/Учен | категория = етнолог | област = [[Фолклористика]], [[Етнология]], [[Славистика]] | образование = [[Софийски университет]] | учил-при = | титла = Директор на [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей]] | работил-в = [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей]]}} }} '''Владимир Георгиев Пенчев''' е български учен – бохемист, [[етнология|етнолог]] и [[Фолклористика|фолклорист]]. Дългогодишен преподавател в редица български университети, член-основател и дългогодишен председател на сдружение „Бохемия клуб“, изследовател на традициите и фолклора при българската диаспора зад граница. Към 2023 г. е директор на [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей|Института за етнология и фолклористика с етнографски музей]] към [[БАН]]. == Биография == Владимир Пенчев е роден на [[1 януари]] [[1957]] г. в [[Стара Загора]]. Син е на българския литературен критик и журналист [[Георги Пенчев]]. Завършва [[славянска филология]], чешки профил, в [[СУ Св. Климент Охридски|СУ „Св. Климент Охридски“]] през 1981 г., след което специализира в [[Карловия университет]] в [[Прага]]. Работи кратко време в [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]] и от 1983 г. постъпва в Института за фолклор, от 2010 г. – Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). Защитава докторска дисертация в Института през 1992 г. на тема „Българо-чешки фолклористични контакти през Възраждането“, а през 1996 г. се хабилитира като [[Научни степени и академични длъжности в България|старши научен сътрудник II степен]] ([[доцент]]) в секция „Славянски и балкански фолклор“, която ръководи в периода 2000 – 2010 г. От 2017 г. е избран за професор в секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ на ИЕФЕМ, чийто ръководител е през 2010 – 2012 г. Бил е председател на Общото събрание на учените в Института за фолклор и председател на Научния съвет на ИЕФЕМ. През 2010 – 2014 г. е заместник-директор, а от 2020 г. – и директор на ИЕФЕМ-БАН.<ref>[http://iefem.bas.bg/административно-ръководство.html Административно ръководство], Официален уебсайт на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref>. Научните му интереси са основно в областта на българо-чешките фолклористични отношения, история на [[Чехи в България|чешкото присъствие в българските земи]], история на българската фолклористика, етнология на славянството, проблеми на славянската етнокултурна идентичност и т.н. Водещ изследовател е по проблематиката на етничните общности в другоетнична среда и по-конкретно на българските общности зад граница<ref>[https://www.migrantheritage.com/team/ Уебсайт на проект „Културно наследство в миграция“] на ИЕФЕМ-БАН</ref> ([[Българи в Чехия]]). Автор е на над 250 научни публикации, сред които монографии, книги, сборници, студии, статии и т.н. Участник и ръководител е на десетки български и международни научни проекти.<ref>[http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Владимир+Георгиев+Пенчев&type=AllFields&limit=20&sort=relevance Владимир Георгиев Пенчев], Каталог на Национална академична библиотечно-информационна система (НАБИС). Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref><ref>[https://independent.academia.edu/VladimirPenchev Профил на Владимир Пенчев] в Academia.edu. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref><ref>[https://www.researchgate.net/profile/Vladimir-Penchev Профил на Владимир Пенчев] в Researchgate.net. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref> От 1994 г. чете лекционни курсове в [[Югозападен университет|ЮЗУ „Неофит Рилски“]] в [[Благоевград]], а по-късно – и в [[Пловдивски университет|ПУ „Паисий Хилендарски“]], [[Нов български университет]] и бившия [[Славянски университет]] – по етнология на славянството, културна антропология на славяните, [[славянски фолклор]], славянски идентичности, [[География на Чехия|странознание на Чехия]], различни бохемистични дисциплини и др. Преподава „Исторически и културни реалии на Чехия и Словакия“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „История на българистиката и славистиката“ в Пловдивски университет. Изнасял е лекции и лекционни курсове в редица чужди университети, предимно в [[Чехия]] и [[Словакия]]. Научен ръководител е на десетки дипломанти и специализанти, включително и от чужбина, както и на редица успешно защитили докторанти.<ref>[http://iefem.bas.bg/wp-content/uploads/2022/11/CV-BG-Vladimir-Penchev.pdf Автобиография на проф. Владимир Георгиев Пенчев], Официален уебсайт на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref> Член-основател и дългогодишен председател е на сдружението на българските бохемисти „Бохемия клуб“<ref>[http://bohemiaklub.org/bg/?page_id=11 Ръководство на Бохемия клуб], Официален уебсайт на Бохемия клуб. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref>. Член е на [[Съюз на учените в България|Съюз на учените в България]], на Националния комитет на славистите, както и на Комисията по фолклор при Международния комитет на славистите. Член е на редица международни редакционни съвети на научни списания в чужбина. Занимава с превод на [[Чешка литература|чешка]] и [[Словашка литература|словашка]] художествена литература, член е на [[Съюз на преводачите в България]]<ref>[https://spblit.org/wordpress/2014/07/владимир-георгиев-пенчев/ Информация за Владимир Пенчев], Уебсайт на Секция „Художествена литература и хуманитаристика“ към СБП. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref>. Женен, с две деца. == Библиография == === Авторски изследвания === * ''Българо-чешки фолклористични контакти през Възраждането (60-те и 70-те г. на Х1Х в.). София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 1994, 204 с. ISBN 9540704146'' * ''Побратим (Михайлова, К., М. Моравцова, Вл. Пенчев, В. Тодоров, Зд. Урбан). Българи по чешките земи. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 1994, 352 с.'' * ''Царство на зашеметяващата красота. Български възрожденци в Чехия за нашия фолклор. София: АИ „Проф. М. Дринов“,1996, 135 с. ISBN 954-430-442-8'' * ''Пенчев, Вл., А. Анчев. Михаил Арнаудов – една научна командировка в Македония. София: АИ „Проф. М. Дринов“, УИ „Св. Кл. Охридски“, 1999, 347 с. ISBN 954-07-1044-8'' * ''Rychlík, J., V. Penčev aj. Dějiny Bulharska. Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 2000, 508 c., II издание, 2002, 516 с., III издание, 2016, 536 с. ISBN 978-80-7422-553-6'' * ''Паралакс в огледалото, или за мигрантските общности в чуждоетнична среда. София: Херон прес, 2001, 117 стр. ISBN 954-580-110-7'' * ''Седлакова, К., Вл. Пенчев. Самуел Ярослав Захей – словашкият „консул“ в България. София: Стигмати, 2010, 204 с. ISBN 978-954-336-100-7'' * ''Рихлик, Ян, Вл. Пенчев. История на Чехия. София: Парадигма, 2010, 1056 стр. ISBN 978-954-326-128-4'' * ''Po serpentinách sebepoznání a poznání toho druhého. Češi a Slováci v Bulharsku, Bulhaři v České republice. Praha: FHS, 2012, 182 str. ISBN 978-80-87398-26-5'' * ''Rychlík, J., V. Penčev. Od minulosti k dnešku. Dějiny českých zemí od davnověku do současnosti. Praha: Vyšehrad, 2014, 685 str., II издание, 2018, 688 с., ISBN 978-80-7429-387-0'' * '' Рихлик, J., Вл. Пенчев, Н. Велjановски. Историjа на Чешка. Скопjе: Македоника литера, Македонска реч, 2014, 580 стр. ISBN 978-608-225-104-2, ISBN 978-608-4614-63-0.'' * ''Пенчев, Вл., J. Рихлик, Н. Велjановски. Историjа на чешката култура. Скопjе: Макформ, 2017, 285 стр. ISBN 978-608-65694-1-9'' * ''Българските общности в Средна Европа. Формиране, битуване, идентичности. София: Парадигма, 2017, 232 стр. ISBN 978-954-326-310-3'' * ''Пенчев, Вл., Воскресенски, В., Вуков, Н., Гергова, Л., Гергова, Я., Борисова, М., Матанова, Т., Михайлова, К., Кулов, Б., Янев, Й. Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина София: Парадигма, 2017, ISBN 978-954-326-331-8'' === Съставителство и редакция === * ''Павлов, Ив., Вл. Пенчев (съст.). Борис Йоцов. Славянството и Европа. София: [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]], 1992, 108 с.'' * ''Рашкова, Н., Вл. Пенчев (съст.). Българи в Словакия. Етнокултурни характеристики и взаимодействия. Теренно изследване. София: АИ „Марин Дринов”, 2005, 320 стр. ISBN 9543220980'' * ''Krekovičová, E., V. Penčev (Eds.). Bulhari na Slovensku. Etnokultúrne charakteristiky a súvislosti. Štúdie. Bratislava: Veda, 2005, 200 str. ISBN 80-224-0890-5'' * ''Sedláková, K., V. Penčev (Eds.). Ej, Bugári, Bugári. Piesne bulharských Slovákov zozbierane Jánom Michalkom. Sofia: Stigmati, 2008, 231 str. ISBN 978-954-336-049-9'' * ''Кочева, А., Сн. Йовева-Димитрова, Вл. Пенчев (съст.). Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване. Т. 1. София: [[Изпълнителна агенция за българите в чужбина|ДАБЧ]], 2011, 135 стр. ISBN 978-954-90130-9-2'' * ''Дейкова, Хр., Вл. Пенчев (съст.). Българската бохемистика днес. София: Парадигма, 2012, 479 стр. ISBN 978-954-326-183-3'' * ''Аврамова, Цв., Т. Бончева, Р. Железарова, Вл. Пенчев (съст.). 20 години Бохемия клуб. София: Парадигма, 2014 ISBN 978-954-326-236-6'' * ''Поглед отвън. Огюст Дозон. Неиздавани български народни песни. Леополд Гайтлер. Поетическа традиции на траките и българите. Съст. и н. ред. Вл. Пенчев. София: АИ „Проф. М. Дринов“, [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]], 2015 ISBN 9789543227778'' * ''Пенкова, И., Вл. Пенчев (съст.). Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване. Т. 2. София: Парадигма, 2016, 212 стр. ISBN 978-954-326-284-7'' * ''Владимир Сис. Македония. Съст., н.ред. и превод Вл. Пенчев. София: МНИ, 2019 ISBN 978-619-7377-10-1'' === Научно-популярна литература === * ''А. Анчев, Вл. Пенчев. Тънкио намек. София: “Слънце”, 1992, 144 с. ISBN 9548023032, ISBN 9789548023030'' * ''А. Анчев, Вл. Пенчев. Малък български Декамерон. София: “Хермес-7”, 1992, 128 с. ISBN 9545550031, ISBN 9789545550034'' === Преводи === * Йозеф Кадлец. ''"Виола"'', София: „[[Народна култура]]“, 1988. * Радек Йон. ''"Мементо"'', София: "Народна култура", 1989. * [[Еда Кризеова]]. ''"Вацлав Хавел – поет и президент"'', София: Издателство на БАН, 1992 (със Св. Христова). * Ирена Доускова. ''"Как вълците ме изядоха"'', София: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], 2005 (с А. Пенчева). ISBN 954-529-370-5 * [[Ленка Прохазкова]]. ''"Слънце в зенита"'', Роман за Ян Палах. София: "Парадокс", 2013. ISBN 97895455312331 * Иржи Хаичек. ''"Рибя кръв"'', София: "Парадокс", 2016. ISBN 9789545532085 == Източници == <references /> == Литература == * Пенчев, Владимир Георгиев (1.І.1957 Стара Загора). – В: Урбан, Зд., Ржехачек, Л. Прага и българската филология. С., 1992, 141-142. * Владимир Пенчев (01.01.1957) – Slavistická folkloristika, 2002, No 1-2, 50-51. * Владимир Пенчев. – В: Куцаров, Ив. Славяните и славянската филология. Пловдив, 2002, 215-216 ISBN 9544232443 * По пътя към познанието. Юбилеен сборник с текстове, посветени на Владимир Пенчев, председател на Бохемия клуб. Съст. Сн. Йовева-Димитрова, Л. Майхракова. София: , 2007, 247 стр. ISBN 978-954-336-029-1 * „Oni v Bulharsku fakt makali...“ Rozhovor s Vladimirem Penčevem (P. Zeman). – Porta Balkanica, roč. III (2011). č. 1–2, s. 118–122. * Ирина Коларска. Национална научна конференция с чуждестранно участие „Фолклористика и етнология в Средна и Югоизточна Европа“ в чест на 60-годишния юбилей на проф. д-р Владимир Пенчев. – Български фолклор, 2018, № 2. == Външни препратки == * [http://www.antropoweb.cz/cs/bulhar-je-adaptivni-rozhovor-s-vladimirem-pence-2 Bulhar je adaptivní: rozhovor s Vladimirem Penčevem o bulharské etnologii, teorii etnicity a o tom, na co se máme těšit po vstupu Bulharska do Evropské unie (M. Svoboda). - AntropoWebzin. 2007, č. 1, s. 65-74.] * [http://ceskylid.avcr.cz/media/articles/193/submission/original/193-377-1-SM.pdf Rozhovor s Lozankou Pejčevou, ředitelkou Ústavu etnologie a folkloristiky s etnografickým muzeem Bulharské akademie věd, a jejím zástupcem Vladimirem Penčevem (B. Machová). - Český lid, 99, 1 (2012), pp. 99-107.] * [https://studiaethnologicapragensia.ff.cuni.cz/wp-content/uploads/sites/3/2017/01/rozhovor_marek_jakoubek_143-149.pdf Jakoubek, M. Rozhovor s bulharským etnologem a bohemistou Vladimirem Penčevem. – In: Studia ethnologica Pragensia. 2016, 2, 143-149.] * [http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/bohemia-klub-slav-vro-doc-vladimra-peneva-ph-d/ Ad multos annos. Специален брой, посветен на юбилея на Владимир Пенчев. – Homo Bohemicus, 2017, кн. 1, 92 стр.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201031110244/http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/bohemia-klub-slav-vro-doc-vladimra-peneva-ph-d/ |date=2020-10-31 }} {{DEFAULTSORT:Пенчев, Владимир}} [[Категория:Български учени]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 7lslpat7720s7n5kpovqfu517q9d7do 12214997 12214995 2024-04-26T10:13:36Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Личност |име=Владимир Георгиев Пенчев |категория=учен |описание=български бохемист, етнолог и фолклорист |портрет=VladimirPenchev.jpg |роден-място=[[Стара Загора]], [[област Стара Загора]] |образование=[[Софийски университет]] |вложки={{Личност/Учен | категория = етнолог | област = [[Фолклористика]], [[Етнология]], [[Славистика]] | образование = [[Софийски университет]] | учил-при = | титла = Директор на [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей]] | работил-в = [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей]]}} }} '''Владимир Георгиев Пенчев''' е български учен – бохемист, [[етнология|етнолог]] и [[Фолклористика|фолклорист]]. Дългогодишен преподавател в редица български университети, член-основател и дългогодишен председател на сдружение „Бохемия клуб“, изследовател на традициите и фолклора при българската диаспора зад граница. Към 2023 г. е директор на [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей|Института за етнология и фолклористика с етнографски музей]] към [[БАН]]. == Биография == Владимир Пенчев е роден на [[1 януари]] [[1957]] г. в [[Стара Загора]]. Син е на българския литературен критик и журналист [[Георги Пенчев]]. Завършва [[славянска филология]], чешки профил, в [[СУ Св. Климент Охридски|СУ „Св. Климент Охридски“]] през 1981 г., след което специализира в [[Карловия университет]] в [[Прага]]. Работи кратко време в [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]] и от 1983 г. постъпва в Института за фолклор, от 2010 г. – Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). Защитава докторска дисертация в Института през 1992 г. на тема „Българо-чешки фолклористични контакти през Възраждането“, а през 1996 г. се хабилитира като [[Научни степени и академични длъжности в България|старши научен сътрудник II степен]] ([[доцент]]) в секция „Славянски и балкански фолклор“, която ръководи в периода 2000 – 2010 г. От 2017 г. е избран за професор в секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ на ИЕФЕМ, чийто ръководител е през 2010 – 2012 г. Бил е председател на Общото събрание на учените в Института за фолклор и председател на Научния съвет на ИЕФЕМ. През 2010 – 2014 г. е заместник-директор, а от 2020 г. – и директор на ИЕФЕМ-БАН.<ref>[http://iefem.bas.bg/административно-ръководство.html Административно ръководство], Официален уебсайт на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref>. Научните му интереси са основно в областта на българо-чешките фолклористични отношения, история на [[Чехи в България|чешкото присъствие в българските земи]], история на българската фолклористика, етнология на славянството, проблеми на славянската етнокултурна идентичност и т.н. Водещ изследовател е по проблематиката на етничните общности в другоетнична среда и по-конкретно на българските общности зад граница<ref>[https://www.migrantheritage.com/team/ Уебсайт на проект „Културно наследство в миграция“] на ИЕФЕМ-БАН</ref> ([[Българи в Чехия]]). Автор е на над 250 научни публикации, сред които монографии, книги, сборници, студии, статии и т.н. Участник и ръководител е на десетки български и международни научни проекти.<ref>[http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Владимир+Георгиев+Пенчев&type=AllFields&limit=20&sort=relevance Владимир Георгиев Пенчев], Каталог на Национална академична библиотечно-информационна система (НАБИС). Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref><ref>[https://independent.academia.edu/VladimirPenchev Профил на Владимир Пенчев] в Academia.edu. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref><ref>[https://www.researchgate.net/profile/Vladimir-Penchev Профил на Владимир Пенчев] в Researchgate.net. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref> От 1994 г. чете лекционни курсове в [[Югозападен университет|ЮЗУ „Неофит Рилски“]] в [[Благоевград]], а по-късно – и в [[Пловдивски университет|ПУ „Паисий Хилендарски“]], [[Нов български университет]] и бившия [[Славянски университет]] – по етнология на славянството, културна антропология на славяните, [[славянски фолклор]], славянски идентичности, [[География на Чехия|странознание на Чехия]], различни бохемистични дисциплини и др. Преподава „Исторически и културни реалии на Чехия и Словакия“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „История на българистиката и славистиката“ в Пловдивски университет. Изнасял е лекции и лекционни курсове в редица чужди университети, предимно в [[Чехия]] и [[Словакия]]. Научен ръководител е на десетки дипломанти и специализанти, включително и от чужбина, както и на редица успешно защитили докторанти.<ref>[http://iefem.bas.bg/wp-content/uploads/2022/11/CV-BG-Vladimir-Penchev.pdf Автобиография на проф. Владимир Георгиев Пенчев], Официален уебсайт на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref> Член-основател и дългогодишен председател е на сдружението на българските бохемисти „Бохемия клуб“<ref>[http://bohemiaklub.org/bg/?page_id=11 Ръководство на Бохемия клуб], Официален уебсайт на Бохемия клуб. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref>. Член е на [[Съюз на учените в България|Съюз на учените в България]], на Националния комитет на славистите, както и на Комисията по фолклор при Международния комитет на славистите. Член е на редица международни редакционни съвети на научни списания в чужбина. Занимава с превод на [[Чешка литература|чешка]] и [[Словашка литература|словашка]] художествена литература, член е на [[Съюз на преводачите в България]]<ref>[https://spblit.org/wordpress/2014/07/владимир-георгиев-пенчев/ Информация за Владимир Пенчев], Уебсайт на Секция „Художествена литература и хуманитаристика“ към СБП. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref>. Женен, с две деца. == Библиография == === Авторски изследвания === * ''Българо-чешки фолклористични контакти през Възраждането (60-те и 70-те г. на Х1Х в.). София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 1994, 204 с. ISBN 9540704146'' * ''Побратим (Михайлова, К., М. Моравцова, Вл. Пенчев, В. Тодоров, Зд. Урбан). Българи по чешките земи. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 1994, 352 с.'' * ''Царство на зашеметяващата красота. Български възрожденци в Чехия за нашия фолклор. София: АИ „Проф. М. Дринов“,1996, 135 с. ISBN 954-430-442-8'' * ''Пенчев, Вл., А. Анчев. Михаил Арнаудов – една научна командировка в Македония. София: АИ „Проф. М. Дринов“, УИ „Св. Кл. Охридски“, 1999, 347 с. ISBN 954-07-1044-8'' * ''Rychlík, J., V. Penčev aj. Dějiny Bulharska. Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 2000, 508 c., II издание, 2002, 516 с., III издание, 2016, 536 с. ISBN 978-80-7422-553-6'' * ''Паралакс в огледалото, или за мигрантските общности в чуждоетнична среда. София: Херон прес, 2001, 117 стр. ISBN 954-580-110-7'' * ''Седлакова, К., Вл. Пенчев. Самуел Ярослав Захей – словашкият „консул“ в България. София: Стигмати, 2010, 204 с. ISBN 978-954-336-100-7'' * ''Рихлик, Ян, Вл. Пенчев. История на Чехия. София: Парадигма, 2010, 1056 стр. ISBN 978-954-326-128-4'' * ''Po serpentinách sebepoznání a poznání toho druhého. Češi a Slováci v Bulharsku, Bulhaři v České republice. Praha: FHS, 2012, 182 str. ISBN 978-80-87398-26-5'' * ''Rychlík, J., V. Penčev. Od minulosti k dnešku. Dějiny českých zemí od davnověku do současnosti. Praha: Vyšehrad, 2014, 685 str., II издание, 2018, 688 с., ISBN 978-80-7429-387-0'' * '' Рихлик, J., Вл. Пенчев, Н. Велjановски. Историjа на Чешка. Скопjе: Македоника литера, Македонска реч, 2014, 580 стр. ISBN 978-608-225-104-2, ISBN 978-608-4614-63-0.'' * ''Пенчев, Вл., J. Рихлик, Н. Велjановски. Историjа на чешката култура. Скопjе: Макформ, 2017, 285 стр. ISBN 978-608-65694-1-9'' * ''Българските общности в Средна Европа. Формиране, битуване, идентичности. София: Парадигма, 2017, 232 стр. ISBN 978-954-326-310-3'' * ''Пенчев, Вл., Воскресенски, В., Вуков, Н., Гергова, Л., Гергова, Я., Борисова, М., Матанова, Т., Михайлова, К., Кулов, Б., Янев, Й. Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина София: Парадигма, 2017, ISBN 978-954-326-331-8'' === Съставителство и редакция === * ''Павлов, Ив., Вл. Пенчев (съст.). Борис Йоцов. Славянството и Европа. София: [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]], 1992, 108 с.'' * ''Рашкова, Н., Вл. Пенчев (съст.). Българи в Словакия. Етнокултурни характеристики и взаимодействия. Теренно изследване. София: АИ „Марин Дринов”, 2005, 320 стр. ISBN 9543220980'' * ''Krekovičová, E., V. Penčev (Eds.). Bulhari na Slovensku. Etnokultúrne charakteristiky a súvislosti. Štúdie. Bratislava: Veda, 2005, 200 str. ISBN 80-224-0890-5'' * ''Sedláková, K., V. Penčev (Eds.). Ej, Bugári, Bugári. Piesne bulharských Slovákov zozbierane Jánom Michalkom. Sofia: Stigmati, 2008, 231 str. ISBN 978-954-336-049-9'' * ''Кочева, А., Сн. Йовева-Димитрова, Вл. Пенчев (съст.). Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване. Т. 1. София: [[Изпълнителна агенция за българите в чужбина|ДАБЧ]], 2011, 135 стр. ISBN 978-954-90130-9-2'' * ''Дейкова, Хр., Вл. Пенчев (съст.). Българската бохемистика днес. София: Парадигма, 2012, 479 стр. ISBN 978-954-326-183-3'' * ''Аврамова, Цв., Т. Бончева, Р. Железарова, Вл. Пенчев (съст.). 20 години Бохемия клуб. София: Парадигма, 2014 ISBN 978-954-326-236-6'' * ''Поглед отвън. Огюст Дозон. Неиздавани български народни песни. Леополд Гайтлер. Поетическа традиции на траките и българите. Съст. и н. ред. Вл. Пенчев. София: АИ „Проф. М. Дринов“, [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]], 2015 ISBN 9789543227778'' * ''Пенкова, И., Вл. Пенчев (съст.). Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване. Т. 2. София: Парадигма, 2016, 212 стр. ISBN 978-954-326-284-7'' * ''Владимир Сис. Македония. Съст., н.ред. и превод Вл. Пенчев. София: МНИ, 2019 ISBN 978-619-7377-10-1'' === Научно-популярна литература === * ''А. Анчев, Вл. Пенчев. Тънкио намек. София: “Слънце”, 1992, 144 с. ISBN 9548023032, ISBN 9789548023030'' * ''А. Анчев, Вл. Пенчев. Малък български Декамерон. София: “Хермес-7”, 1992, 128 с. ISBN 9545550031, ISBN 9789545550034'' === Преводи === * Йозеф Кадлец. ''"Виола"'', София: „[[Народна култура]]“, 1988. * Радек Йон. ''"Мементо"'', София: "Народна култура", 1989. * [[Еда Кризеова]]. ''"Вацлав Хавел – поет и президент"'', София: Издателство на БАН, 1992 (със Св. Христова). * Ирена Доускова. ''"Как вълците ме изядоха"'', София: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], 2005 (с А. Пенчева). ISBN 954-529-370-5 * [[Ленка Прохазкова]]. ''"Слънце в зенита"'', Роман за Ян Палах. София: "Парадокс", 2013. ISBN 97895455312331 * Иржи Хаичек. ''"Рибя кръв"'', София: "Парадокс", 2016. ISBN 9789545532085 == Източници == <references /> == Литература == * Пенчев, Владимир Георгиев (1.І.1957 Стара Загора). – В: Урбан, Зд., Ржехачек, Л. Прага и българската филология. С., 1992, 141-142. * Владимир Пенчев (01.01.1957) – Slavistická folkloristika, 2002, No 1-2, 50-51. * Владимир Пенчев. – В: Куцаров, Ив. Славяните и славянската филология. Пловдив, 2002, 215-216 ISBN 9544232443 * По пътя към познанието. Юбилеен сборник с текстове, посветени на Владимир Пенчев, председател на Бохемия клуб. Съст. Сн. Йовева-Димитрова, Л. Майхракова. София: , 2007, 247 стр. ISBN 978-954-336-029-1 * „Oni v Bulharsku fakt makali...“ Rozhovor s Vladimirem Penčevem (P. Zeman). – Porta Balkanica, roč. III (2011). č. 1–2, s. 118–122. * Ирина Коларска. Национална научна конференция с чуждестранно участие „Фолклористика и етнология в Средна и Югоизточна Европа“ в чест на 60-годишния юбилей на проф. д-р Владимир Пенчев. – Български фолклор, 2018, № 2. == Външни препратки == * [http://www.antropoweb.cz/cs/bulhar-je-adaptivni-rozhovor-s-vladimirem-pence-2 Bulhar je adaptivní: rozhovor s Vladimirem Penčevem o bulharské etnologii, teorii etnicity a o tom, na co se máme těšit po vstupu Bulharska do Evropské unie (M. Svoboda). - AntropoWebzin. 2007, č. 1, s. 65-74.] * [http://ceskylid.avcr.cz/media/articles/193/submission/original/193-377-1-SM.pdf Rozhovor s Lozankou Pejčevou, ředitelkou Ústavu etnologie a folkloristiky s etnografickým muzeem Bulharské akademie věd, a jejím zástupcem Vladimirem Penčevem (B. Machová). - Český lid, 99, 1 (2012), pp. 99-107.] * [https://studiaethnologicapragensia.ff.cuni.cz/wp-content/uploads/sites/3/2017/01/rozhovor_marek_jakoubek_143-149.pdf Jakoubek, M. Rozhovor s bulharským etnologem a bohemistou Vladimirem Penčevem. – In: Studia ethnologica Pragensia. 2016, 2, 143-149.] * [http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/bohemia-klub-slav-vro-doc-vladimra-peneva-ph-d/ Ad multos annos. Специален брой, посветен на юбилея на Владимир Пенчев. – Homo Bohemicus, 2017, кн. 1, 92 стр.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201031110244/http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/bohemia-klub-slav-vro-doc-vladimra-peneva-ph-d/ |date=2020-10-31 }} {{DEFAULTSORT:Пенчев, Владимир}} [[Категория:Български учени]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] n8yzy0ok2tfs8o0dc4tyb9p0dvk1kne 12215005 12214997 2024-04-26T10:20:10Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Личност |име=Владимир Георгиев Пенчев |категория=учен |описание=български бохемист, етнолог и фолклорист |портрет=VladimirPenchev.jpg |образование=[[Софийски университет]] |вложки={{Личност/Учен | категория = етнолог | област = [[Фолклористика]], [[Етнология]], [[Славистика]] | образование = [[Софийски университет]] | учил-при = | титла = Директор на [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей]] | работил-в = [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей]]}} }} '''Владимир Георгиев Пенчев''' е български учен – бохемист, [[етнология|етнолог]] и [[Фолклористика|фолклорист]]. Дългогодишен преподавател в редица български университети, член-основател и дългогодишен председател на сдружение „Бохемия клуб“, изследовател на традициите и фолклора при българската диаспора зад граница. Към 2023 г. е директор на [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей|Института за етнология и фолклористика с етнографски музей]] към [[БАН]]. == Биография == Владимир Пенчев е роден на [[1 януари]] [[1957]] г. в [[Стара Загора]]. Син е на българския литературен критик и журналист [[Георги Пенчев]]. Завършва [[славянска филология]], чешки профил, в [[СУ Св. Климент Охридски|СУ „Св. Климент Охридски“]] през 1981 г., след което специализира в [[Карловия университет]] в [[Прага]]. Работи кратко време в [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]] и от 1983 г. постъпва в Института за фолклор, от 2010 г. – Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). Защитава докторска дисертация в Института през 1992 г. на тема „Българо-чешки фолклористични контакти през Възраждането“, а през 1996 г. се хабилитира като [[Научни степени и академични длъжности в България|старши научен сътрудник II степен]] ([[доцент]]) в секция „Славянски и балкански фолклор“, която ръководи в периода 2000 – 2010 г. От 2017 г. е избран за професор в секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ на ИЕФЕМ, чийто ръководител е през 2010 – 2012 г. Бил е председател на Общото събрание на учените в Института за фолклор и председател на Научния съвет на ИЕФЕМ. През 2010 – 2014 г. е заместник-директор, а от 2020 г. – и директор на ИЕФЕМ-БАН.<ref>[http://iefem.bas.bg/административно-ръководство.html Административно ръководство], Официален уебсайт на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref>. Научните му интереси са основно в областта на българо-чешките фолклористични отношения, история на [[Чехи в България|чешкото присъствие в българските земи]], история на българската фолклористика, етнология на славянството, проблеми на славянската етнокултурна идентичност и т.н. Водещ изследовател е по проблематиката на етничните общности в другоетнична среда и по-конкретно на българските общности зад граница<ref>[https://www.migrantheritage.com/team/ Уебсайт на проект „Културно наследство в миграция“] на ИЕФЕМ-БАН</ref> ([[Българи в Чехия]]). Автор е на над 250 научни публикации, сред които монографии, книги, сборници, студии, статии и т.н. Участник и ръководител е на десетки български и международни научни проекти.<ref>[http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Владимир+Георгиев+Пенчев&type=AllFields&limit=20&sort=relevance Владимир Георгиев Пенчев], Каталог на Национална академична библиотечно-информационна система (НАБИС). Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref><ref>[https://independent.academia.edu/VladimirPenchev Профил на Владимир Пенчев] в Academia.edu. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref><ref>[https://www.researchgate.net/profile/Vladimir-Penchev Профил на Владимир Пенчев] в Researchgate.net. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref> От 1994 г. чете лекционни курсове в [[Югозападен университет|ЮЗУ „Неофит Рилски“]] в [[Благоевград]], а по-късно – и в [[Пловдивски университет|ПУ „Паисий Хилендарски“]], [[Нов български университет]] и бившия [[Славянски университет]] – по етнология на славянството, културна антропология на славяните, [[славянски фолклор]], славянски идентичности, [[География на Чехия|странознание на Чехия]], различни бохемистични дисциплини и др. Преподава „Исторически и културни реалии на Чехия и Словакия“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „История на българистиката и славистиката“ в Пловдивски университет. Изнасял е лекции и лекционни курсове в редица чужди университети, предимно в [[Чехия]] и [[Словакия]]. Научен ръководител е на десетки дипломанти и специализанти, включително и от чужбина, както и на редица успешно защитили докторанти.<ref>[http://iefem.bas.bg/wp-content/uploads/2022/11/CV-BG-Vladimir-Penchev.pdf Автобиография на проф. Владимир Георгиев Пенчев], Официален уебсайт на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref> Член-основател и дългогодишен председател е на сдружението на българските бохемисти „Бохемия клуб“<ref>[http://bohemiaklub.org/bg/?page_id=11 Ръководство на Бохемия клуб], Официален уебсайт на Бохемия клуб. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref>. Член е на [[Съюз на учените в България|Съюз на учените в България]], на Националния комитет на славистите, както и на Комисията по фолклор при Международния комитет на славистите. Член е на редица международни редакционни съвети на научни списания в чужбина. Занимава с превод на [[Чешка литература|чешка]] и [[Словашка литература|словашка]] художествена литература, член е на [[Съюз на преводачите в България]]<ref>[https://spblit.org/wordpress/2014/07/владимир-георгиев-пенчев/ Информация за Владимир Пенчев], Уебсайт на Секция „Художествена литература и хуманитаристика“ към СБП. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref>. Женен, с две деца. == Библиография == === Авторски изследвания === * ''Българо-чешки фолклористични контакти през Възраждането (60-те и 70-те г. на Х1Х в.). София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 1994, 204 с. ISBN 9540704146'' * ''Побратим (Михайлова, К., М. Моравцова, Вл. Пенчев, В. Тодоров, Зд. Урбан). Българи по чешките земи. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 1994, 352 с.'' * ''Царство на зашеметяващата красота. Български възрожденци в Чехия за нашия фолклор. София: АИ „Проф. М. Дринов“,1996, 135 с. ISBN 954-430-442-8'' * ''Пенчев, Вл., А. Анчев. Михаил Арнаудов – една научна командировка в Македония. София: АИ „Проф. М. Дринов“, УИ „Св. Кл. Охридски“, 1999, 347 с. ISBN 954-07-1044-8'' * ''Rychlík, J., V. Penčev aj. Dějiny Bulharska. Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 2000, 508 c., II издание, 2002, 516 с., III издание, 2016, 536 с. ISBN 978-80-7422-553-6'' * ''Паралакс в огледалото, или за мигрантските общности в чуждоетнична среда. София: Херон прес, 2001, 117 стр. ISBN 954-580-110-7'' * ''Седлакова, К., Вл. Пенчев. Самуел Ярослав Захей – словашкият „консул“ в България. София: Стигмати, 2010, 204 с. ISBN 978-954-336-100-7'' * ''Рихлик, Ян, Вл. Пенчев. История на Чехия. София: Парадигма, 2010, 1056 стр. ISBN 978-954-326-128-4'' * ''Po serpentinách sebepoznání a poznání toho druhého. Češi a Slováci v Bulharsku, Bulhaři v České republice. Praha: FHS, 2012, 182 str. ISBN 978-80-87398-26-5'' * ''Rychlík, J., V. Penčev. Od minulosti k dnešku. Dějiny českých zemí od davnověku do současnosti. Praha: Vyšehrad, 2014, 685 str., II издание, 2018, 688 с., ISBN 978-80-7429-387-0'' * '' Рихлик, J., Вл. Пенчев, Н. Велjановски. Историjа на Чешка. Скопjе: Македоника литера, Македонска реч, 2014, 580 стр. ISBN 978-608-225-104-2, ISBN 978-608-4614-63-0.'' * ''Пенчев, Вл., J. Рихлик, Н. Велjановски. Историjа на чешката култура. Скопjе: Макформ, 2017, 285 стр. ISBN 978-608-65694-1-9'' * ''Българските общности в Средна Европа. Формиране, битуване, идентичности. София: Парадигма, 2017, 232 стр. ISBN 978-954-326-310-3'' * ''Пенчев, Вл., Воскресенски, В., Вуков, Н., Гергова, Л., Гергова, Я., Борисова, М., Матанова, Т., Михайлова, К., Кулов, Б., Янев, Й. Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина София: Парадигма, 2017, ISBN 978-954-326-331-8'' === Съставителство и редакция === * ''Павлов, Ив., Вл. Пенчев (съст.). Борис Йоцов. Славянството и Европа. София: [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]], 1992, 108 с.'' * ''Рашкова, Н., Вл. Пенчев (съст.). Българи в Словакия. Етнокултурни характеристики и взаимодействия. Теренно изследване. София: АИ „Марин Дринов”, 2005, 320 стр. ISBN 9543220980'' * ''Krekovičová, E., V. Penčev (Eds.). Bulhari na Slovensku. Etnokultúrne charakteristiky a súvislosti. Štúdie. Bratislava: Veda, 2005, 200 str. ISBN 80-224-0890-5'' * ''Sedláková, K., V. Penčev (Eds.). Ej, Bugári, Bugári. Piesne bulharských Slovákov zozbierane Jánom Michalkom. Sofia: Stigmati, 2008, 231 str. ISBN 978-954-336-049-9'' * ''Кочева, А., Сн. Йовева-Димитрова, Вл. Пенчев (съст.). Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване. Т. 1. София: [[Изпълнителна агенция за българите в чужбина|ДАБЧ]], 2011, 135 стр. ISBN 978-954-90130-9-2'' * ''Дейкова, Хр., Вл. Пенчев (съст.). Българската бохемистика днес. София: Парадигма, 2012, 479 стр. ISBN 978-954-326-183-3'' * ''Аврамова, Цв., Т. Бончева, Р. Железарова, Вл. Пенчев (съст.). 20 години Бохемия клуб. София: Парадигма, 2014 ISBN 978-954-326-236-6'' * ''Поглед отвън. Огюст Дозон. Неиздавани български народни песни. Леополд Гайтлер. Поетическа традиции на траките и българите. Съст. и н. ред. Вл. Пенчев. София: АИ „Проф. М. Дринов“, [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]], 2015 ISBN 9789543227778'' * ''Пенкова, И., Вл. Пенчев (съст.). Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване. Т. 2. София: Парадигма, 2016, 212 стр. ISBN 978-954-326-284-7'' * ''Владимир Сис. Македония. Съст., н.ред. и превод Вл. Пенчев. София: МНИ, 2019 ISBN 978-619-7377-10-1'' === Научно-популярна литература === * ''А. Анчев, Вл. Пенчев. Тънкио намек. София: “Слънце”, 1992, 144 с. ISBN 9548023032, ISBN 9789548023030'' * ''А. Анчев, Вл. Пенчев. Малък български Декамерон. София: “Хермес-7”, 1992, 128 с. ISBN 9545550031, ISBN 9789545550034'' === Преводи === * Йозеф Кадлец. ''"Виола"'', София: „[[Народна култура]]“, 1988. * Радек Йон. ''"Мементо"'', София: "Народна култура", 1989. * [[Еда Кризеова]]. ''"Вацлав Хавел – поет и президент"'', София: Издателство на БАН, 1992 (със Св. Христова). * Ирена Доускова. ''"Как вълците ме изядоха"'', София: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], 2005 (с А. Пенчева). ISBN 954-529-370-5 * [[Ленка Прохазкова]]. ''"Слънце в зенита"'', Роман за Ян Палах. София: "Парадокс", 2013. ISBN 97895455312331 * Иржи Хаичек. ''"Рибя кръв"'', София: "Парадокс", 2016. ISBN 9789545532085 == Източници == <references /> == Литература == * Пенчев, Владимир Георгиев (1.І.1957 Стара Загора). – В: Урбан, Зд., Ржехачек, Л. Прага и българската филология. С., 1992, 141-142. * Владимир Пенчев (01.01.1957) – Slavistická folkloristika, 2002, No 1-2, 50-51. * Владимир Пенчев. – В: Куцаров, Ив. Славяните и славянската филология. Пловдив, 2002, 215-216 ISBN 9544232443 * По пътя към познанието. Юбилеен сборник с текстове, посветени на Владимир Пенчев, председател на Бохемия клуб. Съст. Сн. Йовева-Димитрова, Л. Майхракова. София: , 2007, 247 стр. ISBN 978-954-336-029-1 * „Oni v Bulharsku fakt makali...“ Rozhovor s Vladimirem Penčevem (P. Zeman). – Porta Balkanica, roč. III (2011). č. 1–2, s. 118–122. * Ирина Коларска. Национална научна конференция с чуждестранно участие „Фолклористика и етнология в Средна и Югоизточна Европа“ в чест на 60-годишния юбилей на проф. д-р Владимир Пенчев. – Български фолклор, 2018, № 2. == Външни препратки == * [http://www.antropoweb.cz/cs/bulhar-je-adaptivni-rozhovor-s-vladimirem-pence-2 Bulhar je adaptivní: rozhovor s Vladimirem Penčevem o bulharské etnologii, teorii etnicity a o tom, na co se máme těšit po vstupu Bulharska do Evropské unie (M. Svoboda). - AntropoWebzin. 2007, č. 1, s. 65-74.] * [http://ceskylid.avcr.cz/media/articles/193/submission/original/193-377-1-SM.pdf Rozhovor s Lozankou Pejčevou, ředitelkou Ústavu etnologie a folkloristiky s etnografickým muzeem Bulharské akademie věd, a jejím zástupcem Vladimirem Penčevem (B. Machová). - Český lid, 99, 1 (2012), pp. 99-107.] * [https://studiaethnologicapragensia.ff.cuni.cz/wp-content/uploads/sites/3/2017/01/rozhovor_marek_jakoubek_143-149.pdf Jakoubek, M. Rozhovor s bulharským etnologem a bohemistou Vladimirem Penčevem. – In: Studia ethnologica Pragensia. 2016, 2, 143-149.] * [http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/bohemia-klub-slav-vro-doc-vladimra-peneva-ph-d/ Ad multos annos. Специален брой, посветен на юбилея на Владимир Пенчев. – Homo Bohemicus, 2017, кн. 1, 92 стр.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201031110244/http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/bohemia-klub-slav-vro-doc-vladimra-peneva-ph-d/ |date=2020-10-31 }} {{DEFAULTSORT:Пенчев, Владимир}} [[Категория:Български учени]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] a1dobq32q3zzmkehhb5z58pibl1tae8 12215007 12215005 2024-04-26T10:21:00Z Rumensz 125859 /* Преводи */ wikitext text/x-wiki {{Личност |име=Владимир Георгиев Пенчев |категория=учен |описание=български бохемист, етнолог и фолклорист |портрет=VladimirPenchev.jpg |образование=[[Софийски университет]] |вложки={{Личност/Учен | категория = етнолог | област = [[Фолклористика]], [[Етнология]], [[Славистика]] | образование = [[Софийски университет]] | учил-при = | титла = Директор на [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей]] | работил-в = [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей]]}} }} '''Владимир Георгиев Пенчев''' е български учен – бохемист, [[етнология|етнолог]] и [[Фолклористика|фолклорист]]. Дългогодишен преподавател в редица български университети, член-основател и дългогодишен председател на сдружение „Бохемия клуб“, изследовател на традициите и фолклора при българската диаспора зад граница. Към 2023 г. е директор на [[Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей|Института за етнология и фолклористика с етнографски музей]] към [[БАН]]. == Биография == Владимир Пенчев е роден на [[1 януари]] [[1957]] г. в [[Стара Загора]]. Син е на българския литературен критик и журналист [[Георги Пенчев]]. Завършва [[славянска филология]], чешки профил, в [[СУ Св. Климент Охридски|СУ „Св. Климент Охридски“]] през 1981 г., след което специализира в [[Карловия университет]] в [[Прага]]. Работи кратко време в [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]] и от 1983 г. постъпва в Института за фолклор, от 2010 г. – Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). Защитава докторска дисертация в Института през 1992 г. на тема „Българо-чешки фолклористични контакти през Възраждането“, а през 1996 г. се хабилитира като [[Научни степени и академични длъжности в България|старши научен сътрудник II степен]] ([[доцент]]) в секция „Славянски и балкански фолклор“, която ръководи в периода 2000 – 2010 г. От 2017 г. е избран за професор в секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ на ИЕФЕМ, чийто ръководител е през 2010 – 2012 г. Бил е председател на Общото събрание на учените в Института за фолклор и председател на Научния съвет на ИЕФЕМ. През 2010 – 2014 г. е заместник-директор, а от 2020 г. – и директор на ИЕФЕМ-БАН.<ref>[http://iefem.bas.bg/административно-ръководство.html Административно ръководство], Официален уебсайт на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref>. Научните му интереси са основно в областта на българо-чешките фолклористични отношения, история на [[Чехи в България|чешкото присъствие в българските земи]], история на българската фолклористика, етнология на славянството, проблеми на славянската етнокултурна идентичност и т.н. Водещ изследовател е по проблематиката на етничните общности в другоетнична среда и по-конкретно на българските общности зад граница<ref>[https://www.migrantheritage.com/team/ Уебсайт на проект „Културно наследство в миграция“] на ИЕФЕМ-БАН</ref> ([[Българи в Чехия]]). Автор е на над 250 научни публикации, сред които монографии, книги, сборници, студии, статии и т.н. Участник и ръководител е на десетки български и международни научни проекти.<ref>[http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Владимир+Георгиев+Пенчев&type=AllFields&limit=20&sort=relevance Владимир Георгиев Пенчев], Каталог на Национална академична библиотечно-информационна система (НАБИС). Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref><ref>[https://independent.academia.edu/VladimirPenchev Профил на Владимир Пенчев] в Academia.edu. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref><ref>[https://www.researchgate.net/profile/Vladimir-Penchev Профил на Владимир Пенчев] в Researchgate.net. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref> От 1994 г. чете лекционни курсове в [[Югозападен университет|ЮЗУ „Неофит Рилски“]] в [[Благоевград]], а по-късно – и в [[Пловдивски университет|ПУ „Паисий Хилендарски“]], [[Нов български университет]] и бившия [[Славянски университет]] – по етнология на славянството, културна антропология на славяните, [[славянски фолклор]], славянски идентичности, [[География на Чехия|странознание на Чехия]], различни бохемистични дисциплини и др. Преподава „Исторически и културни реалии на Чехия и Словакия“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „История на българистиката и славистиката“ в Пловдивски университет. Изнасял е лекции и лекционни курсове в редица чужди университети, предимно в [[Чехия]] и [[Словакия]]. Научен ръководител е на десетки дипломанти и специализанти, включително и от чужбина, както и на редица успешно защитили докторанти.<ref>[http://iefem.bas.bg/wp-content/uploads/2022/11/CV-BG-Vladimir-Penchev.pdf Автобиография на проф. Владимир Георгиев Пенчев], Официален уебсайт на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref> Член-основател и дългогодишен председател е на сдружението на българските бохемисти „Бохемия клуб“<ref>[http://bohemiaklub.org/bg/?page_id=11 Ръководство на Бохемия клуб], Официален уебсайт на Бохемия клуб. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref>. Член е на [[Съюз на учените в България|Съюз на учените в България]], на Националния комитет на славистите, както и на Комисията по фолклор при Международния комитет на славистите. Член е на редица международни редакционни съвети на научни списания в чужбина. Занимава с превод на [[Чешка литература|чешка]] и [[Словашка литература|словашка]] художествена литература, член е на [[Съюз на преводачите в България]]<ref>[https://spblit.org/wordpress/2014/07/владимир-георгиев-пенчев/ Информация за Владимир Пенчев], Уебсайт на Секция „Художествена литература и хуманитаристика“ към СБП. Последен достъп: 14.03.2023 г.</ref>. Женен, с две деца. == Библиография == === Авторски изследвания === * ''Българо-чешки фолклористични контакти през Възраждането (60-те и 70-те г. на Х1Х в.). София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 1994, 204 с. ISBN 9540704146'' * ''Побратим (Михайлова, К., М. Моравцова, Вл. Пенчев, В. Тодоров, Зд. Урбан). Българи по чешките земи. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 1994, 352 с.'' * ''Царство на зашеметяващата красота. Български възрожденци в Чехия за нашия фолклор. София: АИ „Проф. М. Дринов“,1996, 135 с. ISBN 954-430-442-8'' * ''Пенчев, Вл., А. Анчев. Михаил Арнаудов – една научна командировка в Македония. София: АИ „Проф. М. Дринов“, УИ „Св. Кл. Охридски“, 1999, 347 с. ISBN 954-07-1044-8'' * ''Rychlík, J., V. Penčev aj. Dějiny Bulharska. Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 2000, 508 c., II издание, 2002, 516 с., III издание, 2016, 536 с. ISBN 978-80-7422-553-6'' * ''Паралакс в огледалото, или за мигрантските общности в чуждоетнична среда. София: Херон прес, 2001, 117 стр. ISBN 954-580-110-7'' * ''Седлакова, К., Вл. Пенчев. Самуел Ярослав Захей – словашкият „консул“ в България. София: Стигмати, 2010, 204 с. ISBN 978-954-336-100-7'' * ''Рихлик, Ян, Вл. Пенчев. История на Чехия. София: Парадигма, 2010, 1056 стр. ISBN 978-954-326-128-4'' * ''Po serpentinách sebepoznání a poznání toho druhého. Češi a Slováci v Bulharsku, Bulhaři v České republice. Praha: FHS, 2012, 182 str. ISBN 978-80-87398-26-5'' * ''Rychlík, J., V. Penčev. Od minulosti k dnešku. Dějiny českých zemí od davnověku do současnosti. Praha: Vyšehrad, 2014, 685 str., II издание, 2018, 688 с., ISBN 978-80-7429-387-0'' * '' Рихлик, J., Вл. Пенчев, Н. Велjановски. Историjа на Чешка. Скопjе: Македоника литера, Македонска реч, 2014, 580 стр. ISBN 978-608-225-104-2, ISBN 978-608-4614-63-0.'' * ''Пенчев, Вл., J. Рихлик, Н. Велjановски. Историjа на чешката култура. Скопjе: Макформ, 2017, 285 стр. ISBN 978-608-65694-1-9'' * ''Българските общности в Средна Европа. Формиране, битуване, идентичности. София: Парадигма, 2017, 232 стр. ISBN 978-954-326-310-3'' * ''Пенчев, Вл., Воскресенски, В., Вуков, Н., Гергова, Л., Гергова, Я., Борисова, М., Матанова, Т., Михайлова, К., Кулов, Б., Янев, Й. Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина София: Парадигма, 2017, ISBN 978-954-326-331-8'' === Съставителство и редакция === * ''Павлов, Ив., Вл. Пенчев (съст.). Борис Йоцов. Славянството и Европа. София: [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]], 1992, 108 с.'' * ''Рашкова, Н., Вл. Пенчев (съст.). Българи в Словакия. Етнокултурни характеристики и взаимодействия. Теренно изследване. София: АИ „Марин Дринов”, 2005, 320 стр. ISBN 9543220980'' * ''Krekovičová, E., V. Penčev (Eds.). Bulhari na Slovensku. Etnokultúrne charakteristiky a súvislosti. Štúdie. Bratislava: Veda, 2005, 200 str. ISBN 80-224-0890-5'' * ''Sedláková, K., V. Penčev (Eds.). Ej, Bugári, Bugári. Piesne bulharských Slovákov zozbierane Jánom Michalkom. Sofia: Stigmati, 2008, 231 str. ISBN 978-954-336-049-9'' * ''Кочева, А., Сн. Йовева-Димитрова, Вл. Пенчев (съст.). Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване. Т. 1. София: [[Изпълнителна агенция за българите в чужбина|ДАБЧ]], 2011, 135 стр. ISBN 978-954-90130-9-2'' * ''Дейкова, Хр., Вл. Пенчев (съст.). Българската бохемистика днес. София: Парадигма, 2012, 479 стр. ISBN 978-954-326-183-3'' * ''Аврамова, Цв., Т. Бончева, Р. Железарова, Вл. Пенчев (съст.). 20 години Бохемия клуб. София: Парадигма, 2014 ISBN 978-954-326-236-6'' * ''Поглед отвън. Огюст Дозон. Неиздавани български народни песни. Леополд Гайтлер. Поетическа традиции на траките и българите. Съст. и н. ред. Вл. Пенчев. София: АИ „Проф. М. Дринов“, [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]], 2015 ISBN 9789543227778'' * ''Пенкова, И., Вл. Пенчев (съст.). Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване. Т. 2. София: Парадигма, 2016, 212 стр. ISBN 978-954-326-284-7'' * ''Владимир Сис. Македония. Съст., н.ред. и превод Вл. Пенчев. София: МНИ, 2019 ISBN 978-619-7377-10-1'' === Научно-популярна литература === * ''А. Анчев, Вл. Пенчев. Тънкио намек. София: “Слънце”, 1992, 144 с. ISBN 9548023032, ISBN 9789548023030'' * ''А. Анчев, Вл. Пенчев. Малък български Декамерон. София: “Хермес-7”, 1992, 128 с. ISBN 9545550031, ISBN 9789545550034'' === Преводи === * [[Йозеф Кадлец]]. ''"Виола"'', София: „[[Народна култура]]“, 1988. * [[Радек Йон]]. ''"Мементо"'', София: "Народна култура", 1989. * [[Еда Кризеова]]. ''"Вацлав Хавел – поет и президент"'', София: Издателство на БАН, 1992 (със Св. Христова). * [[Ирена Доускова]]. ''"Как вълците ме изядоха"'', София: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], 2005 (с А. Пенчева). ISBN 954-529-370-5 * [[Ленка Прохазкова]]. ''"Слънце в зенита"'', Роман за Ян Палах. София: "Парадокс", 2013. ISBN 97895455312331 * Иржи Хаичек. ''"Рибя кръв"'', София: "Парадокс", 2016. ISBN 9789545532085 == Източници == <references /> == Литература == * Пенчев, Владимир Георгиев (1.І.1957 Стара Загора). – В: Урбан, Зд., Ржехачек, Л. Прага и българската филология. С., 1992, 141-142. * Владимир Пенчев (01.01.1957) – Slavistická folkloristika, 2002, No 1-2, 50-51. * Владимир Пенчев. – В: Куцаров, Ив. Славяните и славянската филология. Пловдив, 2002, 215-216 ISBN 9544232443 * По пътя към познанието. Юбилеен сборник с текстове, посветени на Владимир Пенчев, председател на Бохемия клуб. Съст. Сн. Йовева-Димитрова, Л. Майхракова. София: , 2007, 247 стр. ISBN 978-954-336-029-1 * „Oni v Bulharsku fakt makali...“ Rozhovor s Vladimirem Penčevem (P. Zeman). – Porta Balkanica, roč. III (2011). č. 1–2, s. 118–122. * Ирина Коларска. Национална научна конференция с чуждестранно участие „Фолклористика и етнология в Средна и Югоизточна Европа“ в чест на 60-годишния юбилей на проф. д-р Владимир Пенчев. – Български фолклор, 2018, № 2. == Външни препратки == * [http://www.antropoweb.cz/cs/bulhar-je-adaptivni-rozhovor-s-vladimirem-pence-2 Bulhar je adaptivní: rozhovor s Vladimirem Penčevem o bulharské etnologii, teorii etnicity a o tom, na co se máme těšit po vstupu Bulharska do Evropské unie (M. Svoboda). - AntropoWebzin. 2007, č. 1, s. 65-74.] * [http://ceskylid.avcr.cz/media/articles/193/submission/original/193-377-1-SM.pdf Rozhovor s Lozankou Pejčevou, ředitelkou Ústavu etnologie a folkloristiky s etnografickým muzeem Bulharské akademie věd, a jejím zástupcem Vladimirem Penčevem (B. Machová). - Český lid, 99, 1 (2012), pp. 99-107.] * [https://studiaethnologicapragensia.ff.cuni.cz/wp-content/uploads/sites/3/2017/01/rozhovor_marek_jakoubek_143-149.pdf Jakoubek, M. Rozhovor s bulharským etnologem a bohemistou Vladimirem Penčevem. – In: Studia ethnologica Pragensia. 2016, 2, 143-149.] * [http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/bohemia-klub-slav-vro-doc-vladimra-peneva-ph-d/ Ad multos annos. Специален брой, посветен на юбилея на Владимир Пенчев. – Homo Bohemicus, 2017, кн. 1, 92 стр.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201031110244/http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/bohemia-klub-slav-vro-doc-vladimra-peneva-ph-d/ |date=2020-10-31 }} {{DEFAULTSORT:Пенчев, Владимир}} [[Категория:Български учени]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 0nmo8zn9h4zwabmuesow5ubb3yrc6dc 0 824240 12214697 12206951 2024-04-26T02:11:18Z Stephan1000000 253000 Епизоди = 49 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Духове | Име в оригинал = Ghosts | Жанр = [[ситком]] | базиран на = по едноименния британски сериал на:<br>Матю Бейнтън<br>Саймън Фарнаби<br>Марта Хоу-Дъглас<br>Джим Хоуик<br>Лорънс Рикард<br>Бен Уилбонд | Актьори = Роуз Макайвър<br>Уткарш Амбудкар<br>Брандън Скот Джоунс<br>Даниел Пинок<br>Ричи Мориарти<br>Ашър Гродман<br>Шийла Караско<br>Девън Чандлър Лонг<br>Ребека Уисоки<br>Роман Зарагоса | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 3 | Епизоди = 49 | Изпълнителни продуценти = Джо Порт<br>Джо Уайзман<br>Матю Бейнтън<br>Джим Хауик<br>Саймън Фарнаби<br>Лорънс Рикард<br>Бил Уилбонд<br>Марта Хю-Дъглас<br>Алисън Карпентър<br>Дебра Хейуърд<br>Алисън Оуен<br>Анджи Стивънсън | Продуцент(и) = Joe vs. Joe<br>Monumental Television<br>Them There<br>Lionsgate Television<br>BBC Studios America<br>CBS Studios | Времетраене = 20-22 минути | Дистрибуция = Paramount Global Distribution Group | ТВ Канал = [[CBS]] | Излъчване = от 7 октомври 2021 г. | Свързани продукции = „Духове“ (2019) | Официален уебсайт = https://www.cbs.com/shows/ghosts/ }} '''„Духове“''' ({{lang|en|Ghosts}}) е [[САЩ|американски]] [[ситком]], който е адаптация на едноименния британски сериал. Премиерата на сериала е излъчена по [[CBS]] на 7 октомври 2021 г.<ref name="SeriesPremiere">{{cite web| url=https://tvline.com/2021/07/12/cbs-fall-premiere-dates-survivor-ncis-young-sheldon/| title=CBS Sets Fall Dates for ''Survivor 41'', ''NCIS: Hawai'i'', ''FBI'' Trifecta and Others| last=Mitovich| first=Matt Webb| work=[[TVLine]]| date=July 12, 2021| access-date=July 12, 2021| archive-date=April 28, 2022| archive-url=https://web.archive.org/web/20220428131911/https://tvline.com/2021/07/12/cbs-fall-premiere-dates-survivor-ncis-young-sheldon/| url-status=live}}</ref> През октомври 2021 г. сериалът е подновен за цял сезон.<ref name="Fullseasoorder">{{Cite web| last=White| first=Peter| title='Ghosts' Gets Full Season Order At CBS| url=https://deadline.com/2021/10/ghosts-full-season-order-cbs-1234859528/| website=[[Deadline Hollywood]]| date=October 21, 2021| access-date=October 21, 2021| archive-date=October 21, 2021| archive-url=https://web.archive.org/web/20211021173318/https://deadline.com/2021/10/ghosts-full-season-order-cbs-1234859528/| url-status=live}}</ref> През януари 2022 г. сериалът е подновен за втори сезон,<ref name="S2Renewal">{{cite web| url=https://deadline.com/2022/01/ghosts-the-neighborhood-bob-hearts-abishola-renewed-cbs-season-2-4-5-1234918761/| title='Ghosts', 'The Neighborhood' & 'Bob ♥ Abishola' Renewed By CBS For 2022-23 Season| website=Deadline Hollywood| first=Nellie| last=Andreeva| date=January 24, 2022| access-date=January 24, 2022| archive-date=April 3, 2022| archive-url=https://web.archive.org/web/20220403164321/https://deadline.com/2022/01/ghosts-the-neighborhood-bob-hearts-abishola-renewed-cbs-season-2-4-5-1234918761/| url-status=live}}</ref> който е излъчен премиерно на 29 септември 2022 г.<ref name="S2premieredate">{{cite web |last1=Rice |first1=Lynette |title=CBS Announces Fall Premiere Dates For 'Ghosts,' 'The Real Love Boat,' 'NCIS', & More |url=https://deadline.com/2022/06/cbs-fall-premiere-dates-2022-23-ncis-swat-ghosts-1235050703/ |website=Deadline Hollywood |date=June 23, 2022 |access-date=June 23, 2022 |archive-date=June 25, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220625164245/https://deadline.com/2022/06/cbs-fall-premiere-dates-2022-23-ncis-swat-ghosts-1235050703/ |url-status=live }}</ref> На 12 януари 2023 г. сериалът е подновен за трети сезон.<ref name="S3Renewal">{{Cite web|url=https://tvline.com/2023/01/12/ghosts-renewed-season-3-cbs/|title=''Ghosts'' Scares Up Early Season 3 Renewal at CBS|website=[[TVLine]]|first=Michael|last=Ausiello|date=January 12, 2023|access-date=January 12, 2023|archive-date=January 12, 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230112170423/https://tvline.com/2023/01/12/ghosts-renewed-season-3-cbs/|url-status=live}}</ref> == Актьорски състав == * Роуз Макайвър – Саманта „Сам“ Арондекър * Уткарш Амбудкар – Джей Арондекър * Брандън Скот Джоунс – капитан Айзък Хигинтут * Даниел Пинок – Албърта Хейс * Ребека Уисоки – Хети Удстоун * Ричи Мориарти – Пийт Мартино * Ашър Гродман – Тревър Левковиц * Шийла Каракаско – Сюзан Монтеро „Флауър“ * Деван Чандлър ЛОнг – Торфин „Тор“ * Роман Зарагоса – Сасапис „Сас“ === Гост актьори === * [[Марк Лин-Бейкър]] – Хенри * [[Лорейн Нюман]] – Естър, майката на Тревър * [[Енрико Колантони]] – Марк Давънпорт == В България == В България сериалът се излъчва на 3 януари 2023 г. по „[[Фокс]]“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.foxtv.bg/shows/fox/ghosts|заглавие=Духове – Добре дошли | Официалният сайт на FOX|издател=foxtv.bg|достъп_дата=25 януари 2023}}</ref> всеки вторник от 22:00 ч.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cineboom.bg/премиерните-акценти-по-fox-през-януари-2/|заглавие=Премиерните акценти по FOX през януари|издател=cineboom.bg|дата=18 декември 2022|достъп_дата=25 януари 2023}}</ref> Дублажът е на студио [[Про Филмс]]. Ролите се озвучават от [[Татяна Захова]], [[Елена Русалиева]], [[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]], [[Александър Воронов]] и [[Александър Митрев]]. Преводът е на Даниела Христова, а режисьор на дублажа е Анна Тодорова. Тонрежисьори са Детелина Ралчевска и Симеон Липчев. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.cbs.com/shows/ghosts/}} * {{imdb title|11379026}} {{мъниче|сериал}} {{мъниче|САЩ}} [[Категория:Американски ситкоми]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] [[Категория:Предавания на Си Би Ес]] a4ebje1l2mkxpd4tf6d0a3ktlsgtxxy 10 824294 12214022 12213096 2024-04-25T12:42:07Z Nk 399 Обновяване wikitext text/x-wiki {{Q2|620483||+}}, {{Q2|311538||+}}, {{Q2|63346654||+}} as7ajum7m7nyoolyd3mdsfobst1eh65 0 824475 12214279 11670685 2024-04-25T17:20:03Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Сражение на Бигла | конфликт = Илинденско-Преображенско въстание | картинка = | описание = | период = 4 август 1903 година | място = над [[Писодер]], [[Османска империя]] | причина = | повод = | територия = | резултат = | страна1 = [[Файл:Flag of the IMARO.svg|20px|ръб]] [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] | страна2 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|20px|ръб]] [[Османска империя]] | командир1 = [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], <br> [[Митре Влаха]],<br> [[Георги Попхристов]] | командир2 = | сила1 = 600 - 700 въстаници | сила2 = 2 000 войници, кавалерия и артилерия | жертви1 = 6 убити и 3 ранени | жертви2 = над 40 убити }} '''Сражението на Бигла''' или '''Сражението при Писодерската кула''' е битка по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] между чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] с османски войски на [[Бигла]] над село [[Писодер]]. {{Битки в Костурско}} На 4 август 1903 година рано сутринта отряд на ВМОРО от около 600 – 700 души напада [[Писодер]] и запалва кулата в селото. В селото османците разполагат общо с 2 000 души войска, артилерия и кавалерия. Една от четите опитва да заеме възвишенията над селото с изненада, но дава сражение на подготвено отделение от турски аскер от около 300 – 400 души, което прави опит за същото. След това четниците от [[Костурско]] заемат височините Копачката, Гьоргово Глава и Езерцето, а тези от [[Леринско]] под войводството на [[Георги Попхристов]] се разполагат на Кирчова долина, Голем Рундзел и Малък Рундзел над [[Търсие]]. Последва турско настъпление, но до обяд заемат само височината Езерцето, при което излагат фланга си на обкръжение. С падането на вечерта сражението приключва, османците дават над 40 души жертви и се оттегля към [[Лерин]], като междувременно опожарява село [[Арменско]], а въстаниците се насочват към Писодер и укрепената му от гарнизон кула, която обаче остава непревзета. Четите се оттеглят с шестима убити и трима ранени.<ref>{{Силянов|1|305 - 306}}</ref> == Външни препратки == * [https://www.strumski.com/books/Ilinden_vo_Lerin.pdf Христо Настев. „През Илинденското въстание на 4 август 1903 г. в Леринско. Обсадата на Псодерската кула (военен пост). Генералното 14-часово сражение при „Езерцата“ в пл. Бигла“ (машинопис), Варна, 10 ноември 1940 година] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Илинденско-Преображенско въстание]] [[Категория:Битки на ВМОРО|Бигла]] [[Категория:Дем Лерин]] [[Категория:Битки на Османската империя|Бигла]] ezhr5fvziyhuskmc7a2p0i15kka4aqv 0 824676 12214384 12200234 2024-04-25T19:25:02Z 87.121.89.112 /* Кабинет */ wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Гълъб Донев 2 | номер = 101-во | държава = България | снимка = | описание = | мандат = служебно | сформирано = 3 февруари 2023 г. | разпуснато = 6 юни 2023 г. | министър-председател = [[Гълъб Донев]] | дни = {{времеви интервал|2023|2|3|2023|6|6}} | заместник = | партия = независими и един от [[ИТН]] и двама от [[БСП]] | коалиция = | народно-събрание = | държавен-глава = [[Румен Радев]] | брой = 20 | мъже = 17 | жени = 3 | секретари = | избрано-от = [[Румен Радев]] | разпуснато-от =[[XLIX народно събрание]] | бюджет = | предишно = [[Правителство на Гълъб Донев 1|Донев 1]] | следващо = [[Правителство на Николай Денков|Денков]] }} '''Второто служебно правителство на Гълъб Донев''' е [[Правителства на България|сто и първото правителство]] на [[Република България]] (деветото служебно). То действа от 3 февруари 2023 г., назначено с указ № 27 на [[президент на Република България|президента]] [[Румен Радев]]<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=185827 Указ № 27 за назначаване на служебно правителство от 3 февруари 2023 г.]</ref>. == Кабинет == В състава му влизат следните министри:<ref name="president.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/politika/2023/02/02/rumen-radev-naznachi-s-ukaz-noviia-slujeben-kabinet-smeni-edin-ministyr.558955|заглавие=Румен Радев назначи с указ новия служебен кабинет, смени един министър|сайт=www.dnes.bg|език=bg|достъп_дата=2023-02-02}}</ref> {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Гълъб Донев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>1</sup>,<br> [[министър на труда и социалната политика|труд и социална политика]]|[[Лазар Лазаров (икономист)|Лазар Лазаров]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>2</sup>,<br> [[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Иван Демерджиев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>3</sup>,<br> [[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]|[[Христо Алексиев (политик)|Христо Алексиев]]||ИТН}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>4</sup>|[[Атанас Пеканов]]||}} {{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Росица Велкова-Желева]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]]|[[Димитър Стоянов (полковник)|Димитър Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Асен Меджидиев]]||}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|регионално развитие и благоустройство]]|[[Иван Шишков (архитект)|Иван Шишков]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Сашо Пенов]]||}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Николай Милков (дипломат)|Николай Милков]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Крум Зарков]]||БСП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Найден Тодоров]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите на България|околна среда и води]]|[[Росица Карамфилова-Благова]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]|[[Явор Гечев]]||БСП}} {{министър2|[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]|[[Никола Стоянов (юрист)|Никола Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Росен Христов]]||}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]|[[Александър Пулев]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]] |[[Илин Димитров]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]|[[Весела Лечева]]||БСП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]|[[Георги Тодоров (юрист)|Георги Тодоров]]||}} {{министър2 край}} <references /> * <sup>1</sup>: – отговарящ за социалните политики. * <sup>2</sup>: – отговарящ за обществен ред и сигурност. * <sup>3</sup>: – отговарящ за икономическите политики. * <sup>4</sup>: – отговарящ за управление на европейските средства. === Промени в кабинета === ==== от 3 май 2023 ==== * На [[3 май]] [[2023]] г. Николай Милков е освободен от поста като външен министър за да поеме поста посланик на България в [[НАТО]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=27E97C9A8068E266723377BF032843F0?idMat=192181 Указ № 50 за освобождаване на Николай Милков Милков от длъжността служебен министър на външните работи и за назначаване на Иван Илиев Кондов за служебен министър на външните работи]</ref> {{министър2 начало|width=75}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Иван Кондов]]||}} {{министър2 край}} == Вижте също == * [[Правителство на Гълъб Донев 1]] == Източници == <references /> {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] [[Категория:Служебни правителства на Република България|Служебни правителства на Република България]] 32zgv6rkumjgondpg19p4emqgkcgk04 0 826272 12214543 11689781 2024-04-25T23:21:11Z Elizaiv22 294865 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Турция|вид=квартал}} '''Елмадаа''' (на [[турски]]: Elmadağ) е квартал в район Шишли, Истанбул, Турция. Сред добре познатите сгради в квартала са петзвездни хотели като Ritz-Carlton и Hilton Istanbul Bosphorus, а покрай Cumhuriyet Caddesi много чуждестранни авиокомпании имат свои офиси. Арменската болница Сурп Aгоп (Свети Якоб) също е на същия булевард. {{Превод от|en|Elmadağ, Şişli|770782736}} [[Категория: Квартали на Истанбул]] 0jt1fmo5ehpeut0p0lg093lmywvff73 0 827671 12214622 11761112 2024-04-26T00:41:38Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki '''Гонфалониерът на правосъдието''' ({{Lang|it|Gonfaloniere di Giustizia}}) е институционална фигура на [[Флорентинска република|флорентинското]] управление, въведена от [[1293|1293 г.]] с влизането в сила на Правосъдните разпоредби на [[Джано дела Бела]]. Гонфалониерът съставлява върховната магистратура и председателства [[Приорат на изкуствата|Колежа на приорите]] в управлението на [[Флорентинска република|Флорентинската република]]. Негова емблема е знамето, носещо герба на флорентинския народ: червен кръст на бяло поле. == Предистория == [[Файл:Fiorino_1340.jpg|мини| Флорин (1332-1348)]] [[Италия]] през [[13 век|XIII век]] е земя на градовете, а [[Флоренция]] е една от най-процъфтяващите и [[Политика|политически]] неспокойни [[Средновековна комуна|комуни]] тогава. Най-ясният знак за нейния просперитет и икономическа мощ се дава от сеченето на златния [[флорин]] (с тегло около 3,5 грама), започващо от [[1252]] г., и присъствието на големи търговски и финансови компании, разклонени в цяла Европа и Африка, чиито представители искат нарастващо участие в политическия живот на града, претендирайки за равно, ако не и по-голямо достойнство от древните семейства на сега непродуктивното урбанизирано поземлено благородничество. През XIII и XIV век гилдиите (т. нар. ''Arti Maggiori'' – седемте гилдии, създадени между втората половина на XII век и първата половина на XIII век, като постепенно се отделят от гилдията „майка“ Калимала) са крайъгълните камъни на икономическия възход на града и на отмъщението на буржоазията към феодалната [[аристокрация]] – това е до [[1347]] г., когато фалитът на английската монархия поради военните разходи от [[Стогодишна война|Стогодишната война]] с Франция води и банките на родовете [[Барди (род)|Барди]] и на [[Перуци]] до разруха (и двата са кредитори с главозамайващи цифри – 600 000 флорина само за Перуци). == Правителство на Първия народ == [[Файл:Fleur_de_lis.svg|мини| Герб на гвелфите|218x218пкс]] Политическият дуализъм характеризира еволюцията на градските институции през XIII век: борбата между [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]] и [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] (в която се събира цялото флорентинско благородничество) попада в общата тенденция на италианските и европейски събития през XIII век, с редуващи се победоносни фази и съответно изгонване на противниковата страна в случай на поражение. През [[1250]] г., след смъртта на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Швабски]], фракцията на гвелфите успява да се наложи благодарение на т. нар. Правителство на първия народ (''Governo del Primo Popolo''), което бележи началото на възхода на изкуствата в градското управление; членовете на гилдиите всъщност стават част от съветите на двете най-висши магистратури – Съветът на старейшините и [[Капитан на народа|Капитанът на народа]] (нова длъжност, въведена в подкрепа на [[Подест]]а в неговите функции). Така Подестът и Капитанът се оказват изпълняващи едни и същи функции (приемане на закони, налагане на данъци и заповеди от военен характер) и двамата са начело на два Съвета, единият от 300, а другият от 90 членове, фланкирани именно от Съвета на 12-те старейшини и от Съвета на т. нар. 36 ''boni homines'' („добри хора“ – подбрани граждани, които имат трудната задача да разрешават всякакви спорове и да търсят споразумение между всички участници в управлението). В съветите присъстват и гонфалониерите, които все още посочват просто онези, които ръководят градските милиции, разделени на „народи“ или енории, всяка от които се отличава със собствено знаме, известно като [[гонфалон]]. [[Файл:Battle of Montaperti.jpg|мини|Битката при Монтаперти]] През [[1260]] г. [[Сиена]] побеждава флорентинците в [[Битка при Монтаперти|битката при Монтаперти]] и това позволява завръщането на гибелинските представители във Флоренция, постановявайки края на управлението на Първия народ. Господството на фракцията на гибелините обаче не продължава дълго, защото през [[1266]] г. [[Манфред]], син на Фридрих II, е победен в [[Битка при Беневенто (1266)|битката при Беневенто]] и така гвелфите отново се завръщат във Флоренция. Те дават живот на много краткото управление на Гвелфската партия, съставена от членове на най-високите слоеве на населението, но вече премахната през следващата година поради намесата на [[Шарл I Анжуйски]], който в замяна на собствената си защита се провъзгласява за подест до [[1274]] г. == Приорат на изкуствата == {{Основна|Приорат на изкуствата}} [[Файл:Palazzo_dell'Arte_dei_Beccai.JPG|ляво|мини| Сградата на Месарската гилдия|230x230пкс]] Така се достига до [[1282]] г. и до създаването на [[Приорат на изкуствата|Приората на изкуствата]] – нов орган, съставен първоначално от 3, а след това от 6 члена, избрани измежду членовете на 21-те [[Корпорации на изкуствата и занаятите]], които по този начин постигат максимално юридическо-политическо признание, необходимо за стремежа към управлението на градските институции. Най-значимата разпоредба всъщност се дава от факта, че участието в политическия живот е свързано със записването, дори и само формално, в една от големите или средните гилдии. [[Файл:Stemma dei priori delle arti.svg|мини|200x200пкс|герб на Приората на изкуствата]] Приоратът се присъединява към съветите, които вече присъстват във флорентинските магистратури, ръководени от Капитан-защитник на изкуствата; неговите членове – приорите, термин, който вече съществува, но който показва позиция с различни функции, остават на поста само два месеца и това, освен че позволява известна „мобилност“ сред неговите представители, избягва централизацията на властта в ръцете на един човек, като по този начин защитава града от появата на [[тиран]]ин. Правителството на Приората, което има големи правомощия за вземане на решения и изпълнителни правомощия, определя успеха на големите корпорации, преди всичко на Гилдията на вълната и на Гилдията на съдиите и нотариусите; освен това трябва да се има предвид, че както правителството на Първия народ, така и това на Приората, докато разширява социалната база по отношение на старата аристократична комуна, е монополизирано както от ''popolo grasso'' (дебелия народ), така и от [[магнат]]ските семейства, сега много близки един на друг. Средните изкуства (''Arti Medie'') всъщност получават своето представителство в Съветите едва през [[1285]] г., докато Малките изкуства (14 корпорации, наречени ''Arti Minori'', които започват да се създават отделно, всяка със собствен статут, след средата на XIII век) трябва да се задоволят с доста ограничени функции няколко години по-късно; големите фамилии от търговски произход всъщност бавно се интегрират в древната феодална аристокрация, усвоявайки нейните характеристики, докато другите, принадлежащи към дебелия народ, предпочитат да не се отклоняват твърде много от множеството по-скромни, но многобройни занаятчии и търговци в града. == Гонфалониер на правосъдието == [[Файл:Giano della Bella.jpg|мини|Джано дела Бела]] Именно от тази гледна точка по-подчертано „демократичният“ обхват на Правосъдните разпоредби, издадени през [[1293]] г. от [[Джано дела Бела]], който въпреки благородническия си произход иска да даде израз на исканията на „дребната буржоазия“, успявайки да изключи [[магнат]]ите от административните служби и да наложи ефективно упражняване на изкуство за достъп до Приората. Именно в този контекст е създадена фигурата на Гонфалониера на правосъдието – магистрат, който трябва да ръководи Колегията на приорите и Градската милиция срещу всякакви нарушения от страна на магнатите. Ордените на правосъдието скоро са намалени и през 1295 г. Джано е изгонен от Флоренция; дебелият народ вече е спечелил своята победа и за да не бъдат изгонени от политическия живот на града, представителите на древната аристокрация трябва да преминат в редиците на Партията на гвелфите (окончателно затвърдила се с битката при Кампалдино през 1289 г.); така се формират две нови фракции – Белите, събрани около Черки - буржоазно семейство, забогатяло от собствен бизнес и склонно към по-голяма отвореност към второстепенните изкуства, и Черните, събрани около Донати – феодално благородническо семейство, противопоставящо се на всякакви форма на народно участие и срещащо консенсуса на голяма част от големите гилдии, които несъмнено се чувстват по-близки до „покръстените“ магнати, отколкото до занаятчийските класи. == Гонфалониерът след Разпоредбите == [[Файл:Augmented Arms of Medici.svg|мини|158x158пкс|Герб на Медичи]] [[Файл:Piero Soderini (1450-1522), by Ridolfo del Ghirlandaio.jpg|ляво|мини|243x243пкс|[[Ридолфо дел Гирландайо]], ''Портрет на Пиеро Содерино'' ]] Позицията на гонфалониер практически оцелява до премахването на републиканската конституция от [[Медичи]]те след завръщането им в града през [[1530|1530 г]]. През [[15 век|XV век]] тази служба е поверена както на членовете на семейство Медичи, така и на членове на семейства, близки до тях и техни съюзници. Това дава живот на онази [[сеньория]] с много специфични характеристики, която вижда вид призната власт и, въпреки че никога не е изрично декларирано, е способна да свали старите магистратури. След експулсирането на [[Пиеро II Злочестия]] през [[1494]] г. и краткото прекъсване на управлението на [[Джироламо Савонарола]], екзекутиран през [[1498]] г., флорентинските семейства се опитват да реорганизират флорентинското правителство по модела на старите общински магистратури, назначавайки [[Пиеро Содерини]] за Доживотен гонфалониер през [[1502]] г. Службата му продължава до [[1512]] г., когато Медичите се завръщат във Флоренция и Пиеро решава да напусне града. След управлението на потомците на [[Лоренцо Медичи|Лоренцо Великолепни]] и новото изгонване на фамилията през [[1527]] г. Общината се провъзгласява отново за независима, но след упоритата съпротива срещу императорските войски на [[Карл V]] и папа [[Климент VII]] е принудена да се предаде окончателно. Това е краят на републиканската мечта и началото на възхода на великата херцогска династия на Медичите. == Семейства на Гонфалониери на правосъдието == Семействата, дали повече от пет Гонфалониери на правосъдието на [[Флорентинска република|Флорентинската република]], са изброени по-долу: {{колони|3| * [[Ачайоли]] * [[Алберти (род)|Алберти]] * [[Албици]] * [[Алдобрандини]] * Алтовити * Антели * Ардингели * Барончели * Бартоли * Бастари * Бекануги * Бенвенути * Билиоти * [[Бончани]] * Бордони * Бучели * [[Каниджани]] * [[Капони]] * Кардучи * [[Карнесеки]] * [[Кастелани]] * Челаи * Коки * Копини<ref>{{Cite news|url=https://i.imgur.com/ufXkzzW.jpg|title=Casata Coppini dall'Archivio di Stato di Firenze|date=|language=it}}</ref> * Корбинели * Корси * [[Корсини]] * [[Ковони]] * Креши * [[Да Фикикая]] * [[Даванцати]] * Дел Бенино * Диетисалви Нерони * Федериги * Герарди * Джанфуляци * [[Гуадани]] * [[Гуаскони]] * [[Гуичардини]] * [[Макиавели (род)|Макиавели]] * Магалоти * Малегонеле * Мариньоли * Мартели * [[Медичи]] * Минербети * Морели * [[Нази]] * [[Николини]] * Нобили * Пандолфини * Пекори * [[Перуци]] * [[Пити]] * [[Пучи (род)|Пучи]] * [[Куаратези]] * Ричи * [[Ридолфи]] * Рондинели * [[Ручелай]] * [[Сакети]] * [[Салвиати]] * Серали * [[Серистори]] * [[Содерини]] * Спини * [[Строци (фамилия)|Строци]] * Стуфи * [[Торнабуони|Торнакуинчи]] * [[Валори]] * Ветори }} == Вижте също == {{колони|2| * [[Медичи]] * [[Площад Синьория]] * [[Национален музей Барджело|Национален музей „Баджело“]] * [[Палацо Пити]] * [[Лоджия „Ланци“|Лоджия „Ланци]]“ * [[Уфици]] * [[Флорентинска република]] * [[Флоренция]] * [[Марцоко]] * [[Палацо Векио]] * [[Приорат на изкуствата]] }} == Библиография == * Franco Cardini, ''Firenze, la città delle torri'', Milano, Fenice, 1995-2000. * I. Caliari, ''I protagonisti della civiltà'', Edizioni Futuro, 1981. * Marcello Vannucci, ''Storia di Firenze'', Roma, Newton & Compton, 1992. * Umberto Carpi, ''La nobiltà di Dante'', Florence, Polistampa, 2004, 2 vol., <abbr>с.</abbr>  846 ; * P. Santini, ''Studi sull'antica costituzione del comune di Firenze. Ricerche di storiografia fiorentina'', Rome, Multigrafica, 1972 ; * S. Raveggi, M. Tarassi, D. Medici, P. Parenti, ''Ghibellini, guelfi e popolo grasso. I detentori del potere politico a Firenze nella seconda metà del Dugento'', Florence, la Nuova Italia, 1978, <abbr>с.</abbr> 21, 365 ; * N. Ottokar, ''Il Comune di Firenze alla fine del Dugento'', introd. de E. sestan, Turin, Einaudi, 1974 * J. M. Najemy, ''Corporatism and consensus in Florentine electoral politics, 1280-1400'', Chapel Hill, University of North Carolina Press, 1982, <abbr>с.</abbr> 14, 344. * M. Luzzati, ''Firenze e la Toscana nel Medioevo. Seicento anni per la costruzione di uno Stato'', Turin, Utet, 1986, <abbr>с.</abbr>  8, 276. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Gonfaloniere di Giustizia|129884915}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:История на Флоренция]] b698yq84cnp15qohjcof8tyow4hgd46 0 833696 12214456 12212465 2024-04-25T21:05:07Z Becksperson 56542 /* Групова фаза */ wikitext text/x-wiki [[File:München - Allianz-Arena (Luftbild).jpg|thumb|Финалът ще се играе на [[Алианц Арена]] в Мюнхен.]] '''Шампионска лига 2024/25''' ще е 70<sup>-ото</sup> издание на [[Шампионска лига|най-престижния европейски клубен турнир]], организиран от [[УЕФА]] и 33<sup>-ото</sup> издание откакто турнирът се нарича ''Шампионска лига'', а не ''Купа на европейските шампиони''. Финалът е планиран да се играе на 31 май 2025 г. на [[Алианц Арена]] в [[Мюнхен]]. Това е първият сезон, който се провежда в новия разширен формат на Шампионската лига с 36 отбора в груповата фаза играещи в осем кръга. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === В първия квалификационен кръг участват 30 шампиона на своите страни. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2024/25#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2024/25]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 18 юни 2024 г. Първите срещи ще се проведат на 9 и 10 юли 2024 г., а реваншите – на 16 и 17 юли 2024 г. ;Класирали се отбори: {{колони|2| * {{Флаг|Унгария}} [[ФК Ференцварош|Ференцварош]] КК: 35.000 * {{Флаг|Азербайджан}} [[ФК „Карабах“|Карабах]] КК: 33.000 * {{Флаг|Словакия}} [[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]] КК: 30.500 * {{Флаг|Финландия}} [[ХЯК Хелзинки]] КК: 11.500 * {{Флаг|Естония}} [[ФК Флора|Флора]] КК: 11.000 * {{Флаг|Фарьорски острови}} [[КИ Клаксвик]] КК: 10.000 * {{Флаг|Ирландия}} [[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]] КК: 9.500 * {{флагче|Уелс}} [[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]] КК: 8.500 * {{Флаг|Латвия}} [[РФШ (Рига)|РФШ Рига]] КК: 8.000 * {{Флаг|Грузия}} [[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]] КК: 5.500 * {{Флаг|Беларус}} [[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]] КК: 4.500 * {{Флаг|Литва}} [[ФК Паневежис|Паневежис]] КК: 4.000 * {{Флаг|Казахстан}} [[ФК Ордабаси|Ордабаси]] КК: 4.000 * {{Флаг|Исландия}} [[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]] КК: 4.000 * {{Флаг|Сан Марино}} [[АК Виртус|Виртус]] КК: 0.366 * {{Флаг|Румъния}} Шампион * {{Флаг|България}} Шампион * {{Флаг|Словения}} Шампион * {{Флаг|Молдова}} Шампион * {{Флаг|Косово}} Шампион * {{Флаг|Армения}} Шампион * {{Флаг|Босна и Херцеговина}} Шампион * {{Флаг|Люксембург}} Шампион * {{Флагче|Северна Ирландия}} Шампион * {{Флаг|Малта}} Шампион * {{Флаг|Албания}} Шампион * {{Флаг|Гибралтар}} Шампион * {{Флаг|Северна Македония}} Шампион * {{Флаг|Андора}} Шампион * {{Флаг|Черна гора}} Шампион }} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и нешампионски. В шампионския поток се състезават 15 победителя от първия квалификационен кръг заедно с девет шампиона, които се присъединяват в този кръг. В нешампионския поток се състезават шест вицешампиона от първенства, чиито коефициент дава право на участие на два отбора в Шампионската лига. Жребият за втория квалификационен кръг ще се тегли на 19 юни 2024 г. Първите срещи ще се проведат на 23 и 24 юли 2024 г., а реваншите – на 30 и 31 юли 2024 г. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2024/25#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2024/25]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Норвегия}} [[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]] КК: 28.000 * {{Флаг|Швеция}} [[Малмьо ФФ]] КК: 18.500 * {{Флаг|Чехия}} Шампион * {{Флаг|Дания}} Шампион * {{Флаг|Хърватия}} Шампион * {{Флаг|Гърция}} Шампион * {{Флаг|Израел}} Шампион * {{Флаг|Кипър}} Шампион * {{Флаг|Полша}} Шампион * {{Флагче|ЕС}} 15 победителя от първия квалификационен кръг }} ;;Нешампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Австрия}} Вицешампион * {{Флаг|Сърбия}} Вицешампион * {{Флаг|Турция}} Вицешампион * {{Флаг|Швейцария}} Вицешампион * {{Флаг|Украйна}} Вицешампион * {{Флаг|Чехия}} Вицешампион }} === Трети квалификационен кръг === Третият квалификационен кръг включва в шампионския поток 12 победителя от втория квалификационен кръг. В нешампионския поток редом с трите победителя от втория квалификационен кръг се включват и пет отбора, които не са шампиони, но поради коефициента на първенството, в което участват, придобиват право на участие в турнира. Жребият за третия квалификационен кръг ще се тегли на 22 юли 2024 г. Първите срещи ще се проведат на 6 и 7 август 2024 г., а реваншите – на 13 август 2024 г. Отпадналите от шампионския поток ще участват в [[Лига Европа 2024/25#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2024/25]], докато отпадналите от нешампионския поток се класират за [[Лига Европа 2024/25#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2024/25]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 12 победителя от втория квалификационен кръг кръг (шампионски поток) }} ;;Нешампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Франция}} Четвърти * {{Флаг|Нидерландия}} Трети * {{Флаг|Португалия}} Вицешампион * {{Флаг|Белгия}} Вицешампион * {{Флаг|Шотландия}} Вицешампион * {{Флагче|ЕС}} 3 победителя от втория квалификационен кръг (нешампионски поток) }} === Плейоф === Жребият за плейофите ще се тегли на 5 август 2024 г. Първите срещи ще се проведат на 20 и 21 август 2024 г., а реваншите – на 27 и 28 август 2024 г. В шампионския поток се включват четири шампиона редом с шестте победителя от третия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2024/25#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2024/25]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Сърбия}} Шампион * {{Флаг|Турция}} Шампион * {{Флаг|Швейцария}} Шампион * {{Флаг|Украйна}} Шампион * {{Флагче|ЕС}} 6 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Нешампионски поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от третия квалификационен кръг (нешампионски поток) }} == Групова фаза == <!--{{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2024/25}}--> Жребият ще се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 29 август 2024 г. Отборите са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. За разлика от предишните издания на Шампионската лига, в настоящия формат 36-те отбора няма да бъдат разпределени в отделни групи, а ще се състезават в една обща група. Всеки отбор ще изиграе общо осем срещи (четири като домакин и четири като гост), като отбори от една държава не могат да играят помежду си. Жребият определя срещу кои отбори всеки клуб ще играе, като целта е всеки отбор да играе поравно количество срещи срещу отбори от всяка урна. Мачовете се играят на 17–19 септември, 1–2 и 22–23 октомври, 5–6 и 26–27 ноември, 10–11 декември 2024 г., 21–22 и 29 януари 2025 г. Първите осем отбора се класират за осминафиалите, докато следващите 16 отбора ще играят в предварителен елиминационен кръг. Последните 12 отбора отпадат от надпреварата.<!--[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]] прави дебют в груповата фаза.--> ;Класирали се отбори: * {{Флагче|ЕС}} Носител на [[Шампионска лига 2023/24]] * {{Флагче|ЕС}} Носител на [[Лига Европа 2023/24]] * {{Флаг|Англия}} Шампион * {{Флаг|Англия}} Вицешампион * {{Флаг|Англия}} Трети * {{Флаг|Англия}} Четвърти * {{Флаг|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] КК: ≥130.000 * {{Флаг|Испания}} Шампион или вицешампион * {{Флаг|Испания}} Вицешампион или трети * {{Флаг|Испания}} Четвърти * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байер (Леверкузен)|Байер Леверкузен]] КК: ≥86.000 * {{Флаг|Германия}} Вицешампион * {{Флаг|Германия}} Трети * {{Флаг|Германия}} Четвърти * {{Флаг|Италия}} [[ФК „Интер“|Интер]] КК: 101.000 * {{Флаг|Италия}} Вицешампион * {{Флаг|Италия}} Трети * {{Флаг|Италия}} Четвърти * {{Флаг|Италия}} Пети * {{Флаг|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] КК: ≥116.000 * {{Флаг|Франция}} Шампион или вицешампион * {{Флаг|Франция}} Вицешампион или трети * {{Флаг|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] КК: 54.000 * {{Флаг|Нидерландия}} [[ФК Фейенорд|Фейенорд]] КК: 57.000 * {{Флаг|Португалия}} Шампион * {{Флаг|Белгия}} Шампион * {{Флаг|Шотландия}} Шампион * {{Флаг|Австрия}} Шампион * {{Флагче|ЕС}} 5 победителя от шампионския поток * {{Флагче|ЕС}} 2 победителя от нешампионския поток * {{Флагче|ЕС}} 1 отбора от втората страна с най-добро общо представяне в европейските клубни турнири от предния сезон == Вижте също == * [[Лига Европа 2024/25]] * [[Лига на конференциите 2024/25]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefachampionsleague/index.html Официален сайт на Шампионска лига на УЕФА] {{Шампионска лига}} [[Категория:Европейска шампионска лига]] [[Категория:Сезон 2024/25 във футбола]] 838blclz250y2jvgu08k2u2nvc916su 0 834244 12214810 11991277 2024-04-26T07:12:38Z MICHELANGELO 50340 /* Кариера */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стив Кокран | име-оригинал = Steve Cochran | име-рождено = | категория = актьор | описание = американски актьор | портрет = Steve Cochran in The Chase (1946).jpg | портрет-описание = Стив Кокран (1946) | роден-място = [[Юрика (Калифорния)|Юрика]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | починал-място = край бреговете на [[Гватемала]] | националност = {{USA}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1944 – 1965 | значими роли = | театрални награди = | златен глобус = }} | брак = Флорънс Локуд<br>(1935 – 1946; развод)<br>Фей Маккензи<br>(1946 – 1948; развод)<br>Джона Дженсън<br>(1961 – 1965; смъртта му) | деца = 1 }} '''Стив Кокран''' ({{lang|en|Steve Cochran}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[актьор]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0168215/ www.imdb.com]</ref> == Биография == Стив Кокран е роден на 25 май 1917 година в [[Юрика (Калифорния)|Юрика]], [[Калифорния]], <ref name="sw">{{cite book|last1=Monush|first1=Barry|title=Screen World Presents the Encyclopedia of Hollywood Film Actors: From the silent era to 1965|date=2003|publisher=Hal Leonard Corporation|isbn=9781557835512|page=136|url=https://books.google.com/books?id=toTIb1Ek2WwC&q=%22Robert+Alexander+Cochran%22+actor&pg=PA136|access-date=29 April 2017|language=en}}</ref> но израства в [[Ларами]], [[Уайоминг]], като син на дървосекач. Докато се появява в пиеси в гимназията, той прекарва повече време в атлетиката, особено в баскетбола. След като работи, като перфоратор на крави и служител на железопътна гара, той учи в университета на Уайоминг, където също играе баскетбол. Импулсивно той напуска колежа през 1937 г. и решава да отиде направо в [[Холивуд]], за да стане звезда. <ref>The Life Story of STEVE COCHRAN Picture Show; London Vol. 59, Iss. 1530, (Jul 26, 1952): 12.</ref> === Кариера === [[Картинка:Il grido.jpg|мини|дясно|260п|С [[Алида Вали]] във ''„[[Викът (филм)|Викът]]“'' (1957)]] Стив Кокран е ''„Едър, мъжествен главен актьор със загладена черна като смоли коса, Кокран обикновено играеше негодници, грубияни или безчувствени любовници.“'' <ref name=autogenerated4>TCM. http://www.tcm.com/tcmdb/person/36080%7C142620/Steve-Cochran/ {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150715073918/http://www.tcm.com/tcmdb/person/36080%7C142620/Steve-Cochran/ |date=2015-07-15 }}</ref> На Кокран може и да му липсваше харизмата на [[Кларк Гейбъл]], но той компенсира това със своя суров магнетизъм и сексуална енергия – макар и недостатъчни, за да постигне статус на суперзвезда. <ref name=autogenerated2>Gary Brumburgh. http://www.imdb.com/name/nm0168215/bio?ref_=nm_ov_bio_sm {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210126092653/http://www.imdb.com/name/nm0168215/bio?ref_=nm_ov_bio_sm |date=2021-01-26 }}</ref> През 1940-те играе второстепенни и главни в театъра. На [[Бродуей]] Кокран се появява в ''„Hickory Stick“'' (1944). <ref>{{cite web|title=("Steve Cochran" search results)|url=http://www.playbill.com/searchpage/search?shows=on&people=on&theatres=on&q=Steve+Cochran&qasset=00000150-ac84-d16d-a550-ecbe2b1e0002|website=Playbill Vault|publisher=Playbill|access-date=29 April 2017|archive-url=https://archive.today/20170429143326/http://www.playbill.com/searchpage/search?shows=on&people=on&theatres=on&q=Steve+Cochran&qasset=00000150-ac84-d16d-a550-ecbe2b1e0002|archive-date=29 April 2017|url-status=dead}}</ref> Самюел Голдуин довежда Кокран в Холивуд през 1945 г. <ref name=sw/> Голдуин прави само няколко филма на година, така че той дава назаем Кокран на [[Кълъмбия Пикчърс]]. През този период участва в редица филми на Голдуин и Кълъмбия, най-често, като гангстер, злодей. Той прави телевизионния си дебют във ''„Вечеря при Антоан“'' (1949) и го последва с ''„Тенекиен капитан“'' за NBC Presents (1949). След това той се завърна на Бродуей, за да подкрепи [[Мей Уест]] в краткотрайно възраждане на нейната пиеса ''„Даймънд Лил“''. Това съживява интереса на Холивуд към него. <ref>"Actor Steve Cochran Believed to Be Dead in Boat Off Guatemala Shore: STEVE COCHRAN", ''Los Angeles Times'', 27 June 1965: B.</ref> През 1949 г. Кокран отива при [[Уорнър Брос]], играейки Големия Ед Сомърс, жаден за власт поддръжник на психотичния мафиот на [[Джеймс Кагни]] в ''„[[Бяла жега]]“'' (1949) срещу [[Вирджиния Мейо]]. Уорнър Брос в крайна сметка пое договорите на Кокран и Мейо от Голдуин. Кокран подкрепя [[Джоан Крофорд]] в ''„Проклетите не плачат“'' (1950), след което получава първата си главна роля в ''„Магистрала 301“'' (1950), играейки гангстер. Той е злодей на героя на [[Гари Купър]] в ''„Далас“'' (1950), и играе член на [[Ку-клукс-клан]] в ''„Предупреждение за буря“'' (1951) с [[Джинджър Роджърс]] и [[Дорис Дей]]. Кокран е злодей в [[уестърн]]а ''„Canyon Pass“'' (1951), а след това му е дадена главната роля в ''„Inside the Walls of Folsom Prison“'' (1951), което вдъхновява [[Джони Кеш]] да напише песента си ''„Folsom Prison Blues“''. Уорнър му дава още една водеща роля в ''„Утре е нов ден“'' (1951), филм ноар с [[Рут Роман]], ролята първоначално е била предназначена за [[Бърт Ланкастър]]. През 1954 Кокран отива в [[Германия]], за да направи ''„Карнавална история“'' (1954) за Кинг Брадърс. Това е първият му филм в [[Европа]]. <ref>Hedda Hopper, "Steve Cochran to Do First Film in Europe", ''Los Angeles Times'', 20 May 1953, p. 22.</ref> През 1957 заминава за [[Италия]], за да участва в ''„[[Викът (филм)|Викът]]“'' (1957) за [[Микеланджело Антониони]] заедно с [[Алида Вали]] и [[Бетси Блеър]]; снимките отнемат седем месеца. <ref name="produce">{{Cite news|title=PLANS DISCUSSED BY STEVE COCHRAN: Film Actor-Producer, Here on Visit, Talks of Future|author=HOWARD THOMPSON|date=Oct 20, 1962|work=New York Times|page=13}}</ref> Стив Кокран има звезда на 1750 Hollywood Boulevard в секцията Motion Pictures на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]]. Той е посветен на 8 февруари 1960 г. <ref>{{cite web|title=Steve Cochran|url=http://www.walkoffame.com/steve-cochran|website=Hollywood Walk of Fame|access-date=29 April 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170429141950/http://www.walkoffame.com/steve-cochran|archive-date=29 April 2017}}</ref> === Персонален живот === Стив Кокран е известен женкар и привлече вниманието на таблоидите с бурния си личен живот, който включва добре документирани връзки с множество звезди и актриси. По-късно Мейми Ван Дорен пише за техния сексуален живот в ярки подробности в своята автобиография ''„Playing the Field: My Story“'' (1987). Той също така е бил женен и разведен три пъти, за актрисата Фей Маккензи, Флорънс Локуд и Джона Дженсън. Той и Локуд имат една дъщеря Ксандра, <ref>{{cite news|last1=O'Brian|first1=Jack|title=Goading Them A New Sport|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1876&dat=19700315&id=sC8sAAAAIBAJ&pg=4596,2633880&hl=en|access-date=29 April 2017|work=Spartanburg Herald-Journal|date=March 15, 1970|location=South Carolina, Spartanburg|page=B 10}}</ref> чрез която той е дядо на филмовия и телевизионен продуцент Алекс Джонс, който е съизпълнителен продуцент на повече от седемдесет епизода на анимационния телевизионен сериал ''„Футурама“''. <ref name=wp>{{cite news |first=Michael|last=Cavna|title=Remembering 'FUTURAMA' producer Alex Johns, 43|url=http://voices.washingtonpost.com/comic-riffs/2010/08/tribute_remembering_futurama_a.html|newspaper=[[Washington Post]]|date=2010-08-13|access-date=2010-09-05}}</ref> През 1950 г. Кокран наема бъдещия сценарист и актьор Монтгомъри Питман като градинар в дома си в [[Бевърли Хилс]]. <ref>{{cite web | url=https://1950census.archives.gov/search/?county=Los%20Angeles&ed=66-681&page=1 | title=Search &#124; 1950 Census }}</ref> Кокран е имал проблеми с полицията няколко пъти в живота си, включително докладвано нападение и обвинение в безразсъдно шофиране през 1953 г. <ref>{{cite news |url=http://nla.gov.au/nla.news-article23305593 |title=Shot stopped actor's car |newspaper=The Argus (Melbourne) |issue=33,443 |location=Melbourne|date=10 November 1953 |access-date=1 November 2017 |page=1 |via=National Library of Australia}}</ref><ref>{{cite news |url=http://nla.gov.au/nla.news-article230727433 |title=FILM GOSSIP |newspaper=The Sun (Sydney) |issue=2618 |location=New South Wales, Australia |date=28 June 1953 |access-date=1 November 2017 |page=53 |via=National Library of Australia}}</ref> === Смърт === Стив Кокран наема три млади жени, които да го придружат на плаване от [[Акапулко]] до [[Коста Рика]], уж за да участват в предстоящ филм. Няколко дни след отпътуването яхтата губи една от двете си мачти в буря. Малко след това Кокран се разболява и умира два дни по-късно на 15 юни 1965 г. на 48-годишна възраст от това, което по-късно се определя като остра белодробна инфекция. Жените, които го придружават, не знаят как да управляват лодката и са в капан с разлагащото се тяло в продължение на десет дни, преди да бъдат спасени в морето. Лодката, която все още носи трупа му, по-късно е открита да се носи край бреговете на [[Гватемала]]. <ref>{{cite news |url=http://nla.gov.au/nla.news-article131830653 |title=SEA PUZZLE Inquiry into actor's death |newspaper=The Canberra Times |volume=39 |issue=11,194 |date=29 June 1965 |access-date=1 November 2017 |page=5 |via=National Library of Australia}}</ref><ref>{{cite web | url=https://trove.nla.gov.au/newspaper/article/131830653 | title=SEA PUZZLE Inquiry into actor's death | newspaper=Canberra Times | date=29 June 1965 }}</ref><ref>{{Cite web|url=http://projects.latimes.com/hollywood/star-walk/steve-cochran/|title = Steve Cochran}}</ref> Вдовицата на Кокран получава половината от неговото имущество от 25 000 долара. Тя го споделя с дъщеря му от друг брак. <ref>"Steve Cochran Widow Given Half of Estate", ''Los Angeles Times'', October 13, 1965, p. 22.</ref> Кокран е погребан в Монтерей, Калифорния. <ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/books?id=7-DgDAAAQBAJ&pg=PA144|title=Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed.|page=144|first=Scott|last=Wilson|publisher=McFarland|date=August 22, 2016|isbn=9780786479924|via=[[Google Books]]}}</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style="font-size: 100%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Клиф'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''„Биг Ед“ Съмърс'' | [[Раул Уолш]] |- | 1957 | ''[[Викът (филм)|Викът]]'' | ''Il Grido'' | ''Алдо'' | [[Микеланджело Антониони]] |- | 1961 | ''[[Смъртоносни спътници]]'' | ''The Deadly Companions'' | ''Били Кеплингер'' | [[Сам Пекинпа]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0168215|Стив Кокран}} * {{AllMovie name|13859|Стив Кокран}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кокран, Стив}} [[Категория:Американски актьори и актриси]] 4b8layhfy3bjgnsb9ucbuar5aynv6pb 0 834886 12214698 12200695 2024-04-26T02:15:20Z Stephan1000000 253000 Епизоди = 62 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Мики Маус - Забавната къща | Име в оригинал = Mickey Mouse Funhouse | Жанр = [[анимация]] | Създател(и) = Фил Уейнщайн<br>Томас Харт | базиран на = „[[Клубът на Мики Маус]]“<br>от Бобс Ганауей<br>''The Mickey Mouse Club''<br>от [[Уолт Дисни]]<br>и Хал Аделкуист<br>„Мики Маус и приятели“<br>от [[Уолт Дисни]]<br>Ъб Айверкс | Актьори = Брет Айуън<br>Кейтлин Роброк<br>Тони Анселмо<br>[[Трес Макнийл]] (сезон 1)<br>Дебра Уилсън (сезон 2-настояще)<br>Бил Фармър<br>Харви Гилен<br>Кори Бъртън<br>[[Джим Къмингс]]<br>Джан Джонс<br>Ника Футърман<br>Брок Пауъл<br>[[Ейприл Уинчъл]] | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 3 | Епизоди = 62 | Изпълнителни продуценти = Фил Уейнщайн<br>Томас Харт | Продуцент(и) = Брадли Бауен<br>Стив Уолби | Времетраене = 22-24 минути (11 минути чрез сегмент) | Дистрибуция = Disney Television Animation | ТВ Канал = [[Disney Junior]] | Формат на картината = HDTV 720p | Формат на звука = [[стерео]] | Излъчване = от 16 юли 2021 г. | Официален уебсайт = https://disneynow.com/shows/mickey-mouse-funhouse }} '''„Мики Маус - Забавната къща“''' ({{lang|en|Mickey Mouse Funhouse}}) е [[САЩ|американски]] [[Компютърна анимация|компютърно анимиран]] сериал за деца в предучилищна възраст, създаден от Фил Уейнщайн и Томас Харт и е предшественик на „[[Клубът на Мики Маус]]“ и „[[Мики и приятели състезатели]]“. Сериалът дебютира като специален епизод на 16 юли 2021 г., и е последван с официалната си премиера по [[Disney Junior]] на 20 август.<ref>{{cite press release|title=Production Has Begun on Disney Junior's "Mickey Mouse Funhouse", A Whimsical Animated Series for Preschoolers Starring Mickey Mouse and His Pals, Slated to Debut in 2021|url=http://www.thefutoncritic.com/news/2011/09/22/production-has-begun-on-disney-juniors-mickey-mouse-funhouse-a-whimsical-animated-series-for-preschoolers-starring-mickey-mouse-and-his-pals-slated-to-debut-in-2021-495401/20201001disney01/|publisher=[[Disney Channel]]|via=[[The Futon Critic]]|date=October 1, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.animationmagazine.net/tv/disney-junior-starts-building-mickey-mouse-funhouse-for-2021/|title=Disney Junior Starts Building 'Mickey Mouse Funhouse' for 2021|last= Milligan|first=Mercedes|website=[[Animation Magazine]]|date=October 1, 2020}}</ref><ref>{{cite press release|title="Jump Into Wow" This Summer on Disney Junior with "Marvel's Spidey and His Amazing Friends" and "Mickey Mouse Funhouse"|url=http://www.thefutoncritic.com/news/2021/06/16/jump-into-wow-this-summer-on-disney-junior-with-marvels-spidey-and-his-amazing-friends-and-mickey-mouse-funhouse-725113/20210616disney01/|publisher=[[Disney Channel]]|via=[[The Futon Critic]]|date=June 16, 2021}}</ref> На 19 октомври 2021 г. сериалът е подновен за втори сезон, който е излъчен премиерно на 4 ноември 2022 г.<ref name="S2Renewal">{{cite web|title=Disney Junior Gives Nod to Season 2 of 'Mickey Mouse Funhouse'|url=https://variety.com/2021/tv/news/mickey-mouse-funhouse-season-2-disney-junior-1235092037/|work=[[Variety]]|first=Brian|last=Steinberg|date=October 19, 2021|access-date=October 19, 2021}}</ref><ref name="Season 2 Premiere Date">{{cite press release|title=Ahoy, Mateys! Season Two of Disney Branded Television's "Mickey Mouse Funhouse" Sets Sail with New Swashbuckling Adventures Friday, Nov. 4|url=http://www.thefutoncritic.com/news/2022/10/13/ahoy-mateys-season-two-of-disney-branded-televisions-mickey-mouse-funhouse-sets-sail-with-new-swashbuckling-adventures-friday-nov-4-556412/20221013disney02/|publisher=[[Disney Branded Television]]|via=[[The Futon Critic]]|date=October 13, 2022}}</ref> На 15 юни 2022 г. е подновен за трети сезон.<ref name="S3Renewal">{{cite web|title=Disney Reveals Animated Series Slate at Annecy Festival (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2022/tv/news/disney-annecy-1235294867/|work=[[Variety]]|first=Lise|last=Pedersen|date=June 15, 2022|access-date=June 15, 2022}}</ref> == В България == В България сериалът се излъчва и по локалната версия на „[[Disney Junior]]“ през 2022 г. === [[Нахсинхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти ! Роля !! Изпълнител |- | Мики Маус || [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Гуфи || [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Мини || [[Надежда Панайотова]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка !! „[[Александра Аудио]]“ |- | Изпълнителен продуцент || Васил Новаков |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://disneynow.com/shows/mickey-mouse-funhouse}} * {{imdb title|13262134}} {{мъниче|анимация|сериал}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Дисни Джуниър]] [[Категория:Анимационни филми от 2021 година]] mlpxxk9oyjdwhlehq45mp25jvkz1pu2 0 834920 12214449 12116692 2024-04-25T20:56:37Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Нахсинхронен дублаж */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Хамстер и Гретел | Име в оригинал = Hamster & Gretel | Жанр = [[анимация]]<br>[[Комедия (жанр)|комедия]]<br>[[мюзикъл]]<br>[[супергерой]]ски | Създател(и) = Дан Повенмайър | Актьори = Мели Повенмайър<br>[[Майкъл Чимино (актьор)|Майкъл Чимино]]<br>Бек Бенет<br>Джоуи Кинг<br>Мат Джоунс<br>Каролина Раваса | Начална мелодия = ''Hamster & Gretel Theme Song'' | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 1 | Епизоди = 30 | Изпълнителен продуцент = Дан Повенмайър | Продуцент(и) = Бранди Йънг | Времетраене = 22 минути (два 11-минутни сегмента) | Дистрибуция = Disney Television Animation | ТВ Канал = [[Дисни Ченъл]] | Излъчване = от 12 август 2022 г. | Официален уебсайт = https://disneynow.com/shows/hamster-and-gretel }} '''„Хамстер и Гретел“''' ({{lang|en|Hamster & Gretel}}) е [[САЩ|американски]] анимационен сериал по идея на Дан Повенмайър, който е излъчен премиерно по [[Дисни Ченъл]] на 12 август 2022 г. През януари 2023 г. сериалът е подновен за втори сезон. == Сюжет == 16-годишното момче Кевин трябва да работи със сестра си Гретел, докато тя и нейния домашен любимец хамстер имат суперсили от извънземни и стават супергеройски тандем, за да защитят града си.<ref>{{cite press release|url=http://www.thefutoncritic.com/news/2022/06/09/michael-cimino-beck-bennett-joey-king-matt-jones-carolina-ravassa-and-meli-povenmire-star-in-disney-channels-animated-superhero-comedy-hamster-and-gretel-237212/20220609disney02/|title=Michael Cimino, Beck Bennett, Joey King, Matt Jones, Carolina Ravassa and Meli Povenmire Star in Disney Channel's Animated Superhero Comedy "Hamster & Gretel"|publisher=Disney Branded Television|via=[[The Futon Critic]]|date=June 9, 2022|access-date=June 10, 2022}}</ref> == Актьорски състав и герои == * Мели Повенмайър<ref name="fullcast"/> – Гретел Грант-Гомез, малката сестра на Кевин, която има суперсили и става героиня. * [[Майкъл Чимино (актьор)|Майкъл Чимино]]<ref name="fullcast"/> – Кевин Грант-Гомез, по-големият брат на Гретел, който се опитва да подкрепи Хамстер и Гретел като супергерои. * Бек Бенет<ref name="fullcast"/> – Хамстера, домашния любимец на Кевин и Гретел, които има суперсили, също като Гретел. * Джоуи Кинг<ref name="fullcast"/> – Уинифред „Фред“ Грант, братовчедка на Кевин и Гретел. * Мат Джоунс<ref name="fullcast"/> – Дейв Грант-Гомез, бащата на Кевин и Гретел, който е строителен инженер. * Каролина Раваса<ref name="fullcast">{{cite web|url=https://screenrant.com/hamster-gretel-disney-cast-excusive/|title=Cast Of Disney Animated Series Hamster & Gretel Revealed [EXCLUSIVE]|website=Screen Rant|last=Hullender|first=Tatiana|date=June 9, 2022|access-date=June 9, 2022}}</ref> – Каролина Грант-Гомез, майката на Кевин и Гретел, която е медицинска сестра. == В България == В България сериалът започва излъчване на 5 юни 2023 г. по „[[Дисни Ченъл (България)|Дисни Ченъл]]“. === [[Нахсинхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти ! Роля !! Изпълнител |- | Кевин || [[Цвети Пеняшки]] |- | Гретел || [[Елена Грозданова (актриса)|Елена Грозданова]] |- | Хамстер || rowspan="2"| [[Момчил Степанов]] |- | Нордъл |- | rowspan="2"| Фред || [[Надя Полякова]] {{small|(диалог)}} |- | ? {{small|(вокал)}} |- | Дейв Грант-Гомез || [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Каролина Грант-Гомез || rowspan="2"| [[Надежда Панайотова]] |- | Ла Себола |- | Бейли || Михаела Тюлева |- | rowspan="2"| Лайл || [[Борис Кашев]]/[[Димитър Тодоров (актьор)|Димитър Тодоров]] {{small|(диалог)}}<ref name="youtube">[https://www.youtube.com/watch?v=b2PHY41KC2k youtube.com]</ref> |- | Момчил Степанов {{small|(вокал)}} |- | rowspan="2"| Лорън || Михаела Тюлева<ref name="youtube"/> |- | [[Далия Георгиева]] {{small|(няколко епизода)}} |- | rowspan="2"| Абуела || Михаела Тюлева {{small|(диалог)}} |- | Надежда Панайотова {{small|(диалог)}} |- | Стейси Грант || [[Далия Георгиева]] |- | Хироми || ? |- | Вероника Хил || ? |- | Други гласове || Росен Русев |- | Вокални изпълнители || [[Атанас Сребрев]]<br>Валентина Димитрова<br>Волена Апостолова<br>[[Кристиян Върбановски]]<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=7oKfcKWBdsU youtube.com]</ref><br>[[Николай Воденичаров – Никеца|Никеца]]<br>Теодор Койчинов |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Изпълнителен продуцент || Васил Новаков |- | Музикален режисьор || Мартин Лазаров |- | Режисьор на дублажа || [[Анатолий Божинов]] |} == Награди и номинации == На 2 ноември 2023 г. е обявено, че 15-годишната Мели Повенмайър е номинирана за „[[Еми (награда)|Еми]]“ за ролята си на Гретел в категория „Най-добър млад озвучаващ артист в програма за подрастващи, деца или млади тийнейджъри“.<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/childrens-family-emmy-awards-nominations-2023-1235635652/ hollywoodreporter.com]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://disneynow.com/shows/hamster-and-gretel}} * {{imdb title|13330286}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Дисни Ченъл]] 2f8ceeqbyic06mry2a2zqty3eewyk8t 0 836123 12214540 12100167 2024-04-25T23:20:43Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|вложки={{Личност/Монарх | категория = | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | титла = | други титли = | религия = [[Католицизъм]] | образование = | роднини = | отличия = | герб = Blason it famille Strozzi.svg | герб-описание = }}|име-оригинал=Tommaso Strozzi|починал-дата=ок. 1395|починал-място=[[Мантуа]], [[Сеньория Мантуа]]|род=[[Строци]] от Мантуа|описание=благородник|брак=Джована Моналди<br>Джулия [[Маласпина]]|баща=[[Марко Строци]]|деца=[[Уберто Строци|Уберто]]<br>Марко<br>Гуидо<br>Джакомо<br>Биче<br> Джовани<br>Лудовико|майка=Биче|категория=аристократ}} '''Томазо Строци''' (* [[14 век|XIV век]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † ок. 1395, [[Мантуа]], [[Сеньория Мантуа]]) е италиански политик, родоначалник на клона Мантуа на сем. [[Строци (фамилия)|Строци]].<ref>[http://www.san.beniculturali.it/web/san/dettaglio-soggetto-produttore?id=23449 Sistema Archivistico nazionale. Strozzi di Mantova]. </ref><ref>''[https://web.archive.org/web/20171211161126/http://www.archiviodistato.firenze.it/siasfi/cgi-bin/RSOLSearchSiasfi.pl?_op=getsprod&id=IFDD2368XX&_language=eng&_selectbycompilationdate=SI&curwin=thirdwindow Archivio di Stato di Firenze. Strozzi di Mantova conti di Montalto].'', на archiviodistato.firenze.it. <small>Посетено и архивирано от оригинала на 11 декември 2017</small> </ref> == Произход == Син е на [[Марко Строци|Марко]] ди Росо ди Джерио Строци, който умира в [[Битка при Монтаперти|Битката при Монтаперти]] през 1260 г., и на съпругата му Биче. == Биография == През [[1375]] г. Томазо е член на флорентинските магистрати, наречени [[Война на осемте светии|Ото дела Гуера]], които влизат в битката срещу [[Папски легат|папските легати]], които повторно подчиняват териториите на [[Папска държава|Папската държава]] с оглед на предстоящото завръщане на папата в [[Рим]] от [[Авиньон]]. През [[1376]] г. те са [[Отлъчване от Църквата|отлъчени]] от Църквата от папа [[Григорий XI]] и започват да експулсират шестстотин флорентинци от [[Авиньон]], като конфискуват цялото им имущество. Едва наследникът [[Урбан VI]] успява да подпише мирен договор в [[Тиволи]] на 28 юли [[1378]] г. Но [[Война на осемте светии|Войната на осемте светии]], на която Томазо Строци е един от лидерите, и нейният провал карат град Флоренция да обеднее и дискредитират гвелфската олигархия, управляваща града. Занаятчийските гилдии организират бунт, за да протестират срещу банкерите (като Строци и главата на семейството им Томазо) и търговците, които държат властта в града. Към тях се присъединяват [[Чомпи]], които скоро поемат контрола над площада. Започва прогонването на благородниците от Флоренция и някои, включително [[Пиеро дели Албици]], са обезглавени. Томазо успява да избегне бесилката, като намира убежище в [[Мантуа]], при [[Луиджи II Гонзага|Лудовико II Гондзага]], господар на града. Известният [[Параклис „Строци ди Мантова]]“, издигнат от семейството му в базиликата „[[Санта Мария Новела]]“ във Флоренция, оттогава носи името „от Мантуа“. == Родословие == Жени се два пъти: ∞ 1. за Джована Моналди ∞ 2. за Джулия [[Маласпина]] Има шест сина и една дъщеря:<ref>Pompeo Litta, ''Strozzi di Firenze'', in ''Famiglie celebri italiane'', Milano, 1839.</ref> * [[Уберто Строци|Уберто]] († 1449, Мантуа), служи на [[Гонзага (род)|Гондзага]], от които получава земи в Палидано ([[Мантуа]]), посланик на Мантуа във Венеция (1422); ∞ за Лукреция [[Салвиати]], от която има трима сина и една дъщеря. * Марко, в служба на сем. Гондзага * Гуидо * Джакомо, политик, ∞ за Джакома Бенвенути * Биче, ∞ за 1. Леонардо Сперели 2. Антонио Капоселви * Джовани, в служба на сем. Гондзага * Лудовико, последва баща си в изгнание в Мантуа == Източници == * Pompeo Litta,{{Cite book|title=Strozzi di Firenze|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452311w/f19.item.r=.zoom|edition=Tav. XIII|publisher=|location=Milano}}1839. <small>Посетено на 10 май 2023 г.</small> <references /> {{Превод от|it|Tommaso Strozzi|132949229}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Строци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] 6fm0ffx2lzl8o68gz88pqclwprez0qr 0 836211 12214641 11815171 2024-04-26T00:48:46Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|сайт=|баща=Онофрио (Нофери) Строци|майка=Джована Алесандра Кавалканти|деца=Лоренцо<br>Онофрио<br>Никола<br>Джанфранческо<br>Карло<br>Бартоломео<br>Маргерита<br>Лена<br>Джиневра<br>Якопа<br>Танча|брак=1. Мария Строци<br>2. ... Бранкачи|описание=банкер, политик и хуманист|вложки={{Личност/Монарх | категория = | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | титла = | други титли = | религия = [[Католицизъм]] | образование = | роднини = | отличия = Орден на Златната шпора | герб = Blason it famille Strozzi.svg | герб-описание = }}|портрет-описание=Пала Строци (държащ пирони) в ''Свалянето от кръста'' на [[Фра Анджелико]]|награди=.}} '''Пàла ди Онòфрио Стрòци''' ({{Lang|it|Palla di Onofrio Strozzi}}, също {{Lang|it|Palla di Noferi}}; * [[1372]], [[Флоренция]], † [[8 май]] [[1462]], [[Падуа]]) e флорентински банкер, политик и [[Хуманизъм|хуманист]], един от първите италиански ученици на [[Мануил Хрисолор]]. == Произход == Принадлежи към знатното флорентинско семейство [[Строци (фамилия)|Строци]]. Той е втори син на Онофрио (Нофери) Строци (ок. 1345 – 1417), капитан на [[галера]], [[гонфалониер на правосъдието]] през 1385 и 1396 г., викарий на [[Пеша]], и Джована Алесандра [[Кавалканти]]. == Биография == През 1397 г., заедно с [[Колучо Салутати]] и [[Николо Николи,]] допринася за поканата във Флоренция на [[Мануил Хрисолор]], под чието ръководство изучава [[гръцки език]], влизайки в катедрата, създадена през същата година. Придобива много гръцки ръкописи от Хрисолор, превръща дома си във Флоренция в център за изучаване на гръцкия език и отваря първата публична библиотека в града.<ref name="автоссылка1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Enciclopedia-Italiana%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Giulio Reichenbach|издател=Enciclopedia Italiana (1936)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> <ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> Сред учениците в дома му е Томазо Паретунчели, който по-късно става папа под името [[Николай V]] и в знак на благодарност предлага кардиналската шапка на един от синовете му.<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> През ноември 1403 г. Пала е назначен в комисия, назначена от Гилдията на Калимала, в която е член от тази година и която има за задачата да наблюдава работата на [[Лоренцо Гиберти]] върху северната порта на [[Флорентински баптистерий|Баптистерия на Сан Джовани]]. Самият той използва услугите на Гиберти, за да проектира параклиса на баща си в църквата „Света Троица“, където възнамерява да създаде обществена библиотека, а също така привлича [[Джентиле да Фабриано]], когото инструктира да създаде „Поклонението на влъхвите“ за същата църква.<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> Посланик е на [[Флорентинска република|Флорентинската република]] в Рим (1409 и 1410), [[Неапол]] (1415), където е посветен в рицарство, [[Венеция]], [[Ферара]] и [[Сиена]].<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> Най-богатият от гражданите на Флоренция{{Hrf|Гуковский|1990|415}} (в което му съперничи единствено [[Джовани ди Бичи де Медичи|Джовани ди Медичи]]{{Hrf|Гуковский|1990|417}}), към момента на смъртта на [[Мазо дели Албици]] през 1417 г. Пала е сред второстепенните членове на олигархичната група, оглавяваща републиката, начело с [[Джино Капони]] и [[Николо да Уцано]].{{Hrf|Гуковский|1990|409}} През 1420 г. придружава папа [[Мартин V]], който преминава през територията на Флоренция на път от [[Базел]] за Рим.<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> През 1421 г. е сред капитаните на [[Волтера]]. През 1423, 1424 и 1430 г. е член на Комисията на десетте.<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> През 1425 г., по време на [[Ломбардски войни|тежка война]] с херцога на Милано [[Филипо Мария Висконти]], Пала е посланик във [[Венецианска република|Венеция]], на която флорентинците предлагат да създадат антимиланска лига.{{Hrf|Гуковский|1990|415}} Заедно с Аверардо де Медичи подписва Договора от Ферара с Милано на 18 април 1428 г.{{Hrf|Гуковский|1990|416}} За да запази позициите на олигархичния режим, разклатен в резултат на войната, Пала е принуден да се съгласи с въвеждането на данъци върху имуществото и доходите, като през 1427 г. плаща 507 [[Флорин|флорина]], което означава притежание на състояние, което значително надвишава 100 000 флорина (Медичите плащат 392 флорина, но, както се говори, тази сума е силно подценена).{{Hrf|Гуковский|1990|417—418}} Заедно с [[Риналдо дели Албици]] покорява непокорната [[Волтера]] (1429).<ref>Макьявелли Н. История Флоренции. IV, 17</ref> {{Hrf|Гуковский|1990|420}} През август 1434 г., когато папа [[Евгений IV]] влиза във Флоренция, Пала Строци носи знамето на Църквата.<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> След идването на власт на подкрепящата Медичи Сеньория Флорениция през същия месец, той остава сред малкото привърженици на Албици, на когото обещава да доведе 500 бойци, за да извършат държавен преврат, но на уречения ден на 25 септември се появява само с двама невъоръжени слуги, заявява, че отказва да участва и се завръща у дома.<ref>Макьявелли Н. История Флоренции. IV, 31</ref> {{Hrf|Гуковский|1990|429}} През същата година [[Козимо де Медичи]] е изгонен от Флоренция в [[Падуа]] за десет години; в бъдеще този период непрекъснато се удължава.<ref>Макьявелли Н. История Флоренции. IV, 33</ref> {{Hrf|Макьявелли|1973|400}} <ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> Пала Строци живее в Падуа до края на живота си. През 1436 г. той става съветник на [[Падуански университет|Падианския университет]]. Инициира покана от Падуа за [[Филипо Липи]], [[Никколо Барончелли|Николо Барончели]] и [[Донатело]]. Домът му в Падуа става център на елинистичното възраждане; Строци не само се сдобива с гръцки кодекси за много пари, но също така държи двама специалисти на заплата, [[Йоан Аргиропул]] (през 1441-1444 г.), а след това [[Андроник Калист]], който му чете [[Аристотел]] и други автори на оригинален език. Пала позволява на всички да изучават книгите му и да слушат четения, и оставя ценна колекция от ръкописи, по-късно разпръснати, част от които завещава на манастира Света Юстина, където живее.<ref name="автоссылка1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Enciclopedia-Italiana%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Giulio Reichenbach|издател=Enciclopedia Italiana (1936)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> <ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> Умира на преклонна възраст. Погребан е в църквата „Санта Мария ди Бетлеме“, където лежи и първата му съпруга Мария. Надгробното слово е произнесено от неговия приятел хуманист [[Франческо Филелфо]].<ref name="автоссылка2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/|заглавие=STROZZI, Palla|автор=Valerio Sanzotta|издател=Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019)|език=it|достъп_дата=4.03.2021}}</ref> Според [[Николо Макиавели]] Пала Строци „е бил човек на мира, изпълнен с кротост и добронамереност, по-способен да се занимава с литература, отколкото да ръководи партия или да се противопоставя на социални борби“.<ref>Макьявелли Н. История Флоренции. IV, 30</ref> Според [[Якоб Буркхарт|Якоб Буркхард]], „ако древните изследвания не бяха признати за най-голямата благородна благословия на земния живот, (…) мястото на изгнанието не би се превърнало благодарение на тях в място на пълно щастие, както е при Пала Строци“.{{Hrf|Буркхардт|2001|155}} == Брак и потомство == Жени се два пъти. ∞ 1. 1397 за Мария [[Строци (фамилия)|Строци]], дъщеря на Карло Строци и Лодовика Панталеони, от която има шест сина и пет дъщери: * Лоренцо Строци (* 1404, ∞ 1452, [[Губио]], убит), посланик в [[Мантуа]], [[подест]] на [[Губио]]; ∞ за Алесандра де [[Барди (род)|Барди]] (* 1412, † 1465), дъщеря на Бардо де Барди. Наследниците му живеят във [[Ферара]]. * Онофрио Строци (* 141, † 1452), бездетен * Никола Строци, нар. ''Тита'' (* 1412, † ?), затворник в [[Прованс]] * Джанфранческо Строци (^ ок. 1418, † сл. 1468). В изгнание се установява във [[Ферара]], „радва се със значително влияние и според другите търговци е много богат човек“.<ref name="автоссылка3">Макьявелли Н. История Флоренции. VII, 19</ref> През 1466 г. нова група флорентински изселници, прогонени след неуспешен заговор срещу [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро де Медичи]], го убеждават да помоли [[Дож на Венеция|дожа]] на Венеция за помощ, което води до Венецианско-флорентинската война от 1467-1468 г.<ref name="автоссылка3" /> ∞ 1447? за Луиджа Донати (* 1434, † сл. 1499), дъщеря на Мано Донати и Танчи Велути, от който брак произлиза клонът на Строци, наречен „'''От Ферара'''“. * Карло Строци († 1450, Рим), умира, без да има време да получи кардиналския пост, бездетен * Бартоломео Строци * Маргарита Строци * Лена Строци (* 1405, † август 1449); ∞ 1. 1421 за Нери [[Ачайоли]] (* 1400, † 1428), 2. 1432 за [[Феличе Бранкаччи|Феличе Бранкачи]] (* 1382, † сл. 1449) * Джиневра Строци * Якопа Строци († 24 април 1468); ∞ 1428 за [[Джованни ди Паоло Ручеллаи|Джовани ди Паоло Ручелай]] (* 1403, † 1480), главен прокурор на Пала Строци по време на периода на изгнание * Танча Строци, ∞ 1423 за Томазо Сакети (* ок. 1390, † сл. 1439) ∞ 2. за дъщерята на зет си Феличе Бранкачи, която го следва в [[Падуа]]. == Източници == * Marcello Vannucci. ''Le grandi famiglie di Firenze''. 2006 * Гуковский М. А. ''Итальянское Возрождение''. <abbr>Л.</abbr>: Издательство Ленинградского университета, 1990 * Бурхардт Я. ''Культура Италии в эпоху Возрождения''. <abbr>М.</abbr>: Интрадаа, 2001 * Giulio Reichenbach. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Enciclopedia-Italiana%29/ STROZZI, Palla]'' (итал.). Enciclopedia Italiana (1936). * Valerio Sanzotta. ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/palla-strozzi_%28Dizionario-Biografico%29/ STROZZI, Palla]''. Dizionario Biografico degli Italiani. Vol. 94 (2019). == Бележки == {{Reflist}} {{Превод от|ru|Строцци, Палла|125238876}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Строци]] [[Категория:Посланици на Италия]] [[Категория:Италиански философи]] [[Категория:Италиански филолози]] [[Категория:Починали в Падуа]] [[Категория:Родени във Флоренция]] sqhg9e01el4az017f01ituvmihwxco7 0 836685 12214554 11795271 2024-04-25T23:28:11Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|баща=[[Джамбуоно де Медичи]]|род=[[Медичи]]|починал-дата=[[1226]]|деца=Уго<br>Галгано|вложки={{Личност/Монарх | категория = | герб = Coa fam ITA medici2.jpg }}}} '''Бонаджунта де Мèдичи''' ({{Lang|it|Bonagiunta de' Medici}}; † [[1226]]) е флорентински политик от Дом [[Медичи]]. == Произход == Той е син на [[Джамбуоно де Медичи]] (* ок. 1131 или 1140, † 1192), който е считан за родоначалник на Дом [[Медичи]]. Има един брат – [[Киарисимо I де Медичи|Киарисимо I]] (* ок. 1167, † 1210), [[Флоренция|флорентински]] политик, от когото произхождат основните клонове на сем. [[Медичи]]. == Биография == Документиран е през [[1216]] г. като общински съветник (т.е. влиза в състава на Градския съвет – [[Синьория|Сеньория]]) и през [[1221]] г. като свидетел на акт. == Потомство == Има двама сина от неизвестна жена: * Уго де Медичи (*/† неизв.), кредитор на [[пфалцграф]] [[Гуидо Гуера]]. ∞ в сред. на века за Диалта ди Сколайо дела Тоза от престижната благородническа фамилия [[Тозинги|Дела Тоза]], с която линията на Бонаджунта влиза в брачен съюз. Има двама сина: ** Сколайо де Медичи (док. 1269), сред „старейшините“ на Партията на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]] ([[1267]]– [[1268]] г.). ** Гано (или Галгано) де Медичи (док. 1269). През [[1269]] г. той и брат му Сколайо, все още собственици на кулата Сан Томазо, са компенсирани за щетите, нанесени от гибелините на техните имоти на Стария пазар (Меркато Векио). * Галгано де Медичи (*/† неизв.), кредитор на пфалцграф Гуидо Гуера. [[Категория:Медичи]] {{Портал|Италия|Биографии}} pi6q9ug16tilwxl92uocnhmj3kk73gn 0 836727 12214298 11969680 2024-04-25T18:01:30Z Luigi.Ferro2003 344494 смърт wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=аристократ|брак=[[Гулиелмо де Паци]]|род=[[Медичи]] по рождение<br>[[Паци]] по брак|деца=Антонио<br>Джована<br>Контесина<br>Антонио<br>Алесандра<br>Козимо<br>Пиеро<br>Лоренцо Алесандро<br>Коза<br>Ренато<br>Лоренцо<br>Луиджа<br>Мадалена<br>Алесандро<br>Лукреция<br>Джулиано|братя-сестри=[[Нанина де Медичи|Лукреция (Нанина)]]<br>[[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]<br>[[Джулиано де Медичи|Джулиано]]<br>[[Мария ди Пиеро де Медичи|Мария]]<br>[[Джовани ди Пиеро де Медичи|Джовани]]|описание=благородничка|портрет-описание=Бианка в центъра между двете ѝ сестри на стенопис на [[Беноцо Гоцоли]]|име=Бианка Мария де Медичи|вложки={{Личност/Монарх | категория = | герб = Coat of arms of Piero il Gottoso.svg }}}} '''Биàнка Марѝя ди Пиèро де Мèдичи''' ({{Lang|it|Bianca Maria di Piero de' Medici}}; * [[10 септември]] [[1445]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[20 юли]] [[1505]]) е флорентинска благородничка, сестра на владетеля на Флоренция [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. == Произход == Тя е първото дете на [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро де Медичи Подагрения]] (1416 – 1469), [[Де факто|фактически]] господар на Флоренция, и на съпругата му [[Лукреция Торнабуони]] (1425 – 1482), поетеса. Има четирима братя и една или две сестри: * [[Нанина де Медичи|Лукреция]], известна като Нанина (1448 – 1493), съпруга от 1466 г. на известния писател [[Хуманизъм|хуманист]] [[Бернардо Ручелай]] * [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо „Великолепни“]] (1449 – 1492), държавник, [[Банка|банкер]], [[де факто|фактически]] владетел на Флорентинската република от 1469 г. до смъртта си и най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[Ренесанс|ренесансовата]] култура в Италия. Той също така е писател, [[меценат]], [[поет]] и [[Хуманизъм|хуманист]], както и един от най-значимите политици на Ренесанса, съпруг на [[Клариса Орсини]]. * [[Джулиано де Медичи]] (1453 – 1478), фактически владетел на Флорентинската република, убит по време на [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]], баща на папа [[Климент VII]] * брат (умира като бебе) * брат (умира като бебе) * [[Мария ди Пиеро де Медичи|Мария]] (сл. 1453 – 1479), вероятно извънбрачна, съпруга от 1474 г. на [[Леонето де Роси]], известен банкер, от когото има син – кардинал. Има и един полубрат, роден преди брака на баща ѝ, и една вероятна полусестра (Мария): * [[Джовани ди Пиеро де Медичи|Джовани]] (* пр. 1444, † неизв.), съпруг на Луиджа ди Джовани де Медичи от второстепенен клон на Медичите. <gallery caption="Семейството на Бианка"> Файл:Piero di Cosimo de' Medici.jpg|Пиеро Подагрения, баща Файл:Ghirlandaio - lucreziatornabuoni.jpg|Лукреция Торнабуони, майка Файл:Pontormo - Ritratto di Cosimo il Vecchio - Google Art Project.jpg|Козимо Стари, дядо по бащина линия Файл:Cristofano dell'Altissimo (attr.), Contessina de' Bardi.jpg|Контесина де Барди, баба по бащина линия Файл:Benozzo Gozzoli, Cappella dei Magi, le tre sorelle di Lorenzo.jpg|от ляво надясно: Лукреция (Нанина), Бианка и Мария, сестри Файл:Lorenzo de Medici.jpg|Лоренцо Великолепни, брат Файл:Sandro Botticelli - Giuliano de' Medici (Gemäldegalerie Berlin).jpg|Джулиано, брат Файл:Giovanni di Piero de' Medici.jpg|Джовани, полубрат </gallery> == Биография == Подобно на своите сестри и братя тя получава солидно [[Хуманизъм|хуманистично]] образование. Омъжва се за господаря на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]] [[Гулиелмо де Паци]] през [[1459|1459 г.]] и [[де факто]] участва в [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]], въпреки че съпругът ѝ не е замесен. Всъщност благодарение на наскоро придобитото родство брат му [[Франческо де Паци]] и чичо му [[Якопо де Паци]] влизат в семейно родство с [[Медичи|Медичите]] и успяват да ги предадат. След като не успяват да осъществят нападение на обяда във [[Вилат на Медичите (Фиезоле)|Вилата на Медичите]] във [[Фиезоле]] поради отсъствието на брата на Бианка, [[Джулиано де Медичи|Джулиано]], той е убит, а брат ѝ Лоренцо е ранен от наемници на Великден [[1478|1478 г.]] в [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|катедралата Санта Мария дел Фиоре]] във Флоренция. След заговора Бианка е заточена заедно със съпруга си въпреки невинността му. За децата, родени в изгнание, има много малко информация. Умира през април [[1488|1488 г.]] на 42 години. == Брак и потомство == ∞ август 1459 за [[Гулиелмо де Паци]] (* 6 август 1437, Флоренция; † 6 юли 1516), господар на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]], от когото има девет сина и седем дъщери: * Антонио де Паци (*/† 1460 като бебе) * Джована де Паци (неизв.), ∞ 1471 за [[Томазо Моналди]] * Контесина де Паци (неизв.), ∞ 1476 за Джулиано [[Салвиати]] * Антонио де Паци (* 1462, † 1528), посланик и политик, [[гонфалониер на правосъдието]] ([[1521]]), втори господар на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]] * Алесандра де Паци (* 1465, † ?), ∞ 1486 за Бартоломео [[Буонделмонти]] * [[Козимо де Паци]] (* 9 декември 1466, Флоренция; † 8 април 1513, пак там), абат, архиепископ на Флоренция (1508 – 1513) * Пиеро де Паци (*/ † 1468 като бебе) * Лоренцо Алесандро де Паци (* 1470 † 1535), търговец, любител на изкуствата и латинист * Коза де Паци (неизв.), ∞ за Франческо ди [[Лука Капони]] * Ренато де Паци (неизв.), търговец на злато * Лоренцо де Паци (неизв.), политик и посланик * Луиджия де Паци (неизв.), ∞ 1494 за [[Фолко ди Едоардо Портинари]] * Мадалена де Паци (неизв.), ∞ за [[Орманоцо Дети]] * Алесандро де Паци (* 1483, † 1530), посланик, учен и учен на старогръцки * Лукреция де Паци (неизв.), ∞ за 1. Катани де [[Пелаго|Диачето]], 2. 1500 за ... [[Мартели]] * Джулиано де Паци (* 1486, † 1517), доктор по право, абат и каноник на Митрополита на Флоренция [[Файл:Sandro_Botticelli_056.jpg|мини| Бианка де Медичи, предполагаемо изобразена като ангел с корона вляво, Сандро Ботичели, ''Мадона дел Магнификат'', [[Уфици]], [[1481|1481 г.]]|252x252пкс]] == В изкуството == Най-малко два портрета са останали от нея. Единият е в група девойки на кон в сцената с [[Йоан VII Палеолог]] в Параклиса на влъхвите в [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]], дело на [[Беноцо Гоцоли]], където е момичето в центъра между двете ѝ сестри. Другият е на ''Madonna del Magnificat'' на [[Сандро Ботичели]], където някои виждат семейството на Пиеро Подагрения: има хипотеза, че Бианка е изобразена като ангел, който държи короната на Мадоната, отляво, докато отдясно короната се държи от сестра ѝ [[Нанина де Медичи|Нанина]], а майка им [[Лукреция Торнабуони]] е в лицето на Дева Мария. == Библиография == * Marcello Vannucci, ''Le donne di casa Medici'', Newton Compton Editori, Roma 1999 (rist. 2006) {{Превод от|it|Bianca de' Medici|133478878}} {{Портал|Италия|Биографии}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Флорентинци]] [[Категория:Родени във Флоренция]] chf27e6bgm81ylp9lfs2ufz3oyiywvb 12214299 12214298 2024-04-25T18:03:34Z Luigi.Ferro2003 344494 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=аристократ|брак=[[Гулиелмо де Паци]]|род=[[Медичи]] по рождение<br>[[Паци]] по брак|деца=Антонио<br>Джована<br>Контесина<br>Антонио<br>Алесандра<br>Козимо<br>Пиеро<br>Лоренцо Алесандро<br>Коза<br>Ренато<br>Лоренцо<br>Луиджа<br>Мадалена<br>Алесандро<br>Лукреция<br>Джулиано|братя-сестри=[[Нанина де Медичи|Лукреция (Нанина)]]<br>[[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]<br>[[Джулиано де Медичи|Джулиано]]<br>[[Мария ди Пиеро де Медичи|Мария]]<br>[[Джовани ди Пиеро де Медичи|Джовани]]|описание=благородничка|портрет-описание=Бианка в центъра между двете ѝ сестри на стенопис на [[Беноцо Гоцоли]]|име=Бианка Мария де Медичи|вложки={{Личност/Монарх | категория = | герб = Coat of arms of Piero il Gottoso.svg }}}} '''Биàнка Марѝя ди Пиèро де Мèдичи''' ({{Lang|it|Bianca Maria di Piero de' Medici}}; * [[10 септември]] [[1445]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[20 юли]] [[1505]]) е флорентинска благородничка, сестра на владетеля на Флоренция [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. == Произход == Тя е първото дете на [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро де Медичи Подагрения]] (1416 – 1469), [[Де факто|фактически]] господар на Флоренция, и на съпругата му [[Лукреция Торнабуони]] (1425 – 1482), поетеса. Има четирима братя и една или две сестри: * [[Нанина де Медичи|Лукреция]], известна като Нанина (1448 – 1493), съпруга от 1466 г. на известния писател [[Хуманизъм|хуманист]] [[Бернардо Ручелай]] * [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо „Великолепни“]] (1449 – 1492), държавник, [[Банка|банкер]], [[де факто|фактически]] владетел на Флорентинската република от 1469 г. до смъртта си и най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[Ренесанс|ренесансовата]] култура в Италия. Той също така е писател, [[меценат]], [[поет]] и [[Хуманизъм|хуманист]], както и един от най-значимите политици на Ренесанса, съпруг на [[Клариса Орсини]]. * [[Джулиано де Медичи]] (1453 – 1478), фактически владетел на Флорентинската република, убит по време на [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]], баща на папа [[Климент VII]] * брат (умира като бебе) * брат (умира като бебе) * [[Мария ди Пиеро де Медичи|Мария]] (сл. 1453 – 1479), вероятно извънбрачна, съпруга от 1474 г. на [[Леонето де Роси]], известен банкер, от когото има син – кардинал. Има и един полубрат, роден преди брака на баща ѝ, и една вероятна полусестра (Мария): * [[Джовани ди Пиеро де Медичи|Джовани]] (* пр. 1444, † неизв.), съпруг на Луиджа ди Джовани де Медичи от второстепенен клон на Медичите. <gallery caption="Семейството на Бианка"> Файл:Piero di Cosimo de' Medici.jpg|Пиеро Подагрения, баща Файл:Ghirlandaio - lucreziatornabuoni.jpg|Лукреция Торнабуони, майка Файл:Pontormo - Ritratto di Cosimo il Vecchio - Google Art Project.jpg|Козимо Стари, дядо по бащина линия Файл:Cristofano dell'Altissimo (attr.), Contessina de' Bardi.jpg|Контесина де Барди, баба по бащина линия Файл:Benozzo Gozzoli, Cappella dei Magi, le tre sorelle di Lorenzo.jpg|от ляво надясно: Лукреция (Нанина), Бианка и Мария, сестри Файл:Lorenzo de Medici.jpg|Лоренцо Великолепни, брат Файл:Sandro Botticelli - Giuliano de' Medici (Gemäldegalerie Berlin).jpg|Джулиано, брат Файл:Giovanni di Piero de' Medici.jpg|Джовани, полубрат </gallery> == Биография == Подобно на своите сестри и братя тя получава солидно [[Хуманизъм|хуманистично]] образование. Омъжва се за господаря на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]] [[Гулиелмо де Паци]] през [[1459|1459 г.]] и [[де факто]] участва в [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]], въпреки че съпругът ѝ не е замесен. Всъщност благодарение на наскоро придобитото родство брат му [[Франческо де Паци]] и чичо му [[Якопо де Паци]] влизат в семейно родство с [[Медичи|Медичите]] и успяват да ги предадат. След като не успяват да осъществят нападение на обяда във [[Вилат на Медичите (Фиезоле)|Вилата на Медичите]] във [[Фиезоле]] поради отсъствието на брата на Бианка, [[Джулиано де Медичи|Джулиано]], той е убит, а брат ѝ Лоренцо е ранен от наемници на Великден [[1478|1478 г.]] в [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|катедралата Санта Мария дел Фиоре]] във Флоренция. След заговора Бианка е заточена заедно със съпруга си въпреки невинността му. За децата, родени в изгнание, има много малко информация. Умира на 20 юли [[1505|1505 г]], на 59 години. == Брак и потомство == ∞ август 1459 за [[Гулиелмо де Паци]] (* 6 август 1437, Флоренция; † 6 юли 1516), господар на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]], от когото има девет сина и седем дъщери: * Антонио де Паци (*/† 1460 като бебе) * Джована де Паци (неизв.), ∞ 1471 за [[Томазо Моналди]] * Контесина де Паци (неизв.), ∞ 1476 за Джулиано [[Салвиати]] * Антонио де Паци (* 1462, † 1528), посланик и политик, [[гонфалониер на правосъдието]] ([[1521]]), втори господар на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]] * Алесандра де Паци (* 1465, † ?), ∞ 1486 за Бартоломео [[Буонделмонти]] * [[Козимо де Паци]] (* 9 декември 1466, Флоренция; † 8 април 1513, пак там), абат, архиепископ на Флоренция (1508 – 1513) * Пиеро де Паци (*/ † 1468 като бебе) * Лоренцо Алесандро де Паци (* 1470 † 1535), търговец, любител на изкуствата и латинист * Коза де Паци (неизв.), ∞ за Франческо ди [[Лука Капони]] * Ренато де Паци (неизв.), търговец на злато * Лоренцо де Паци (неизв.), политик и посланик * Луиджия де Паци (неизв.), ∞ 1494 за [[Фолко ди Едоардо Портинари]] * Мадалена де Паци (неизв.), ∞ за [[Орманоцо Дети]] * Алесандро де Паци (* 1483, † 1530), посланик, учен и учен на старогръцки * Лукреция де Паци (неизв.), ∞ за 1. Катани де [[Пелаго|Диачето]], 2. 1500 за ... [[Мартели]] * Джулиано де Паци (* 1486, † 1517), доктор по право, абат и каноник на Митрополита на Флоренция [[Файл:Sandro_Botticelli_056.jpg|мини| Бианка де Медичи, предполагаемо изобразена като ангел с корона вляво, Сандро Ботичели, ''Мадона дел Магнификат'', [[Уфици]], [[1481|1481 г.]]|252x252пкс]] == В изкуството == Най-малко два портрета са останали от нея. Единият е в група девойки на кон в сцената с [[Йоан VII Палеолог]] в Параклиса на влъхвите в [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]], дело на [[Беноцо Гоцоли]], където е момичето в центъра между двете ѝ сестри. Другият е на ''Madonna del Magnificat'' на [[Сандро Ботичели]], където някои виждат семейството на Пиеро Подагрения: има хипотеза, че Бианка е изобразена като ангел, който държи короната на Мадоната, отляво, докато отдясно короната се държи от сестра ѝ [[Нанина де Медичи|Нанина]], а майка им [[Лукреция Торнабуони]] е в лицето на Дева Мария. == Библиография == * Marcello Vannucci, ''Le donne di casa Medici'', Newton Compton Editori, Roma 1999 (rist. 2006) {{Превод от|it|Bianca de' Medici|133478878}} {{Портал|Италия|Биографии}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Флорентинци]] [[Категория:Родени във Флоренция]] 21r7a4cfurcdqsmjb9skkcb3t2peb7s 12214305 12214299 2024-04-25T18:06:52Z Luigi.Ferro2003 344494 смърт wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=аристократ|брак=[[Гулиелмо де Паци]]|род=[[Медичи]] по рождение<br>[[Паци]] по брак|деца=Антонио<br>Джована<br>Контесина<br>Антонио<br>Алесандра<br>Козимо<br>Пиеро<br>Лоренцо Алесандро<br>Коза<br>Ренато<br>Лоренцо<br>Луиджа<br>Мадалена<br>Алесандро<br>Лукреция<br>Джулиано|братя-сестри=[[Нанина де Медичи|Лукреция (Нанина)]]<br>[[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]<br>[[Джулиано де Медичи|Джулиано]]<br>[[Мария ди Пиеро де Медичи|Мария]]<br>[[Джовани ди Пиеро де Медичи|Джовани]]|описание=благородничка|портрет-описание=Бианка в центъра между двете ѝ сестри на стенопис на [[Беноцо Гоцоли]]|име=Бианка Мария де Медичи|вложки={{Личност/Монарх | категория = | герб = Coat of arms of Piero il Gottoso.svg }}|починал-дата=[[20 юли]] [[1505]]|починал-място=-}} '''Биàнка Марѝя ди Пиèро де Мèдичи''' ({{Lang|it|Bianca Maria di Piero de' Medici}}; * [[10 септември]] [[1445]], [[Флоренция]], [[Флорентинска република]]; † [[20 юли]] [[1505]]) е флорентинска благородничка, сестра на владетеля на Флоренция [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. == Произход == Тя е първото дете на [[Пиеро ди Козимо де Медичи|Пиеро де Медичи Подагрения]] (1416 – 1469), [[Де факто|фактически]] господар на Флоренция, и на съпругата му [[Лукреция Торнабуони]] (1425 – 1482), поетеса. Има четирима братя и една или две сестри: * [[Нанина де Медичи|Лукреция]], известна като Нанина (1448 – 1493), съпруга от 1466 г. на известния писател [[Хуманизъм|хуманист]] [[Бернардо Ручелай]] * [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо „Великолепни“]] (1449 – 1492), държавник, [[Банка|банкер]], [[де факто|фактически]] владетел на Флорентинската република от 1469 г. до смъртта си и най-могъщият и ентусиазиран покровител на [[Ренесанс|ренесансовата]] култура в Италия. Той също така е писател, [[меценат]], [[поет]] и [[Хуманизъм|хуманист]], както и един от най-значимите политици на Ренесанса, съпруг на [[Клариса Орсини]]. * [[Джулиано де Медичи]] (1453 – 1478), фактически владетел на Флорентинската република, убит по време на [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]], баща на папа [[Климент VII]] * брат (умира като бебе) * брат (умира като бебе) * [[Мария ди Пиеро де Медичи|Мария]] (сл. 1453 – 1479), вероятно извънбрачна, съпруга от 1474 г. на [[Леонето де Роси]], известен банкер, от когото има син – кардинал. Има и един полубрат, роден преди брака на баща ѝ, и една вероятна полусестра (Мария): * [[Джовани ди Пиеро де Медичи|Джовани]] (* пр. 1444, † неизв.), съпруг на Луиджа ди Джовани де Медичи от второстепенен клон на Медичите. <gallery caption="Семейството на Бианка"> Файл:Piero di Cosimo de' Medici.jpg|Пиеро Подагрения, баща Файл:Ghirlandaio - lucreziatornabuoni.jpg|Лукреция Торнабуони, майка Файл:Pontormo - Ritratto di Cosimo il Vecchio - Google Art Project.jpg|Козимо Стари, дядо по бащина линия Файл:Cristofano dell'Altissimo (attr.), Contessina de' Bardi.jpg|Контесина де Барди, баба по бащина линия Файл:Benozzo Gozzoli, Cappella dei Magi, le tre sorelle di Lorenzo.jpg|от ляво надясно: Лукреция (Нанина), Бианка и Мария, сестри Файл:Lorenzo de Medici.jpg|Лоренцо Великолепни, брат Файл:Sandro Botticelli - Giuliano de' Medici (Gemäldegalerie Berlin).jpg|Джулиано, брат Файл:Giovanni di Piero de' Medici.jpg|Джовани, полубрат </gallery> == Биография == Подобно на своите сестри и братя тя получава солидно [[Хуманизъм|хуманистично]] образование. Омъжва се за господаря на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]] [[Гулиелмо де Паци]] през [[1459|1459 г.]] и [[де факто]] участва в [[Заговор на Паци|Заговора на Паци]], въпреки че съпругът ѝ не е замесен. Всъщност благодарение на наскоро придобитото родство брат му [[Франческо де Паци]] и чичо му [[Якопо де Паци]] влизат в семейно родство с [[Медичи|Медичите]] и успяват да ги предадат. След като не успяват да осъществят нападение на обяда във [[Вилат на Медичите (Фиезоле)|Вилата на Медичите]] във [[Фиезоле]] поради отсъствието на брата на Бианка, [[Джулиано де Медичи|Джулиано]], той е убит, а брат ѝ Лоренцо е ранен от наемници на Великден [[1478|1478 г.]] в [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|катедралата Санта Мария дел Фиоре]] във Флоренция. След заговора Бианка е заточена заедно със съпруга си въпреки невинността му. За децата, родени в изгнание, има много малко информация. Умира на 20 юли [[1505|1505 г]], на 59 години. == Брак и потомство == ∞ август 1459 за [[Гулиелмо де Паци]] (* 6 август 1437, Флоренция; † 6 юли 1516), господар на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]], от когото има девет сина и седем дъщери: * Антонио де Паци (*/† 1460 като бебе) * Джована де Паци (неизв.), ∞ 1471 за [[Томазо Моналди]] * Контесина де Паци (неизв.), ∞ 1476 за Джулиано [[Салвиати]] * Антонио де Паци (* 1462, † 1528), посланик и политик, [[гонфалониер на правосъдието]] ([[1521]]), втори господар на [[Чивитела ди Романя|Чивитела]] * Алесандра де Паци (* 1465, † ?), ∞ 1486 за Бартоломео [[Буонделмонти]] * [[Козимо де Паци]] (* 9 декември 1466, Флоренция; † 8 април 1513, пак там), абат, архиепископ на Флоренция (1508 – 1513) * Пиеро де Паци (*/ † 1468 като бебе) * Лоренцо Алесандро де Паци (* 1470 † 1535), търговец, любител на изкуствата и латинист * Коза де Паци (неизв.), ∞ за Франческо ди [[Лука Капони]] * Ренато де Паци (неизв.), търговец на злато * Лоренцо де Паци (неизв.), политик и посланик * Луиджия де Паци (неизв.), ∞ 1494 за [[Фолко ди Едоардо Портинари]] * Мадалена де Паци (неизв.), ∞ за [[Орманоцо Дети]] * Алесандро де Паци (* 1483, † 1530), посланик, учен и учен на старогръцки * Лукреция де Паци (неизв.), ∞ за 1. Катани де [[Пелаго|Диачето]], 2. 1500 за ... [[Мартели]] * Джулиано де Паци (* 1486, † 1517), доктор по право, абат и каноник на Митрополита на Флоренция [[Файл:Sandro_Botticelli_056.jpg|мини| Бианка де Медичи, предполагаемо изобразена като ангел с корона вляво, Сандро Ботичели, ''Мадона дел Магнификат'', [[Уфици]], [[1481|1481 г.]]|252x252пкс]] == В изкуството == Най-малко два портрета са останали от нея. Единият е в група девойки на кон в сцената с [[Йоан VII Палеолог]] в Параклиса на влъхвите в [[Палацо Медичи-Рикарди|Палацо Медичи]], дело на [[Беноцо Гоцоли]], където е момичето в центъра между двете ѝ сестри. Другият е на ''Madonna del Magnificat'' на [[Сандро Ботичели]], където някои виждат семейството на Пиеро Подагрения: има хипотеза, че Бианка е изобразена като ангел, който държи короната на Мадоната, отляво, докато отдясно короната се държи от сестра ѝ [[Нанина де Медичи|Нанина]], а майка им [[Лукреция Торнабуони]] е в лицето на Дева Мария. == Библиография == * Marcello Vannucci, ''Le donne di casa Medici'', Newton Compton Editori, Roma 1999 (rist. 2006) {{Превод от|it|Bianca de' Medici|133478878}} {{Портал|Италия|Биографии}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Флорентинци]] [[Категория:Родени във Флоренция]] s5l4hxk0wodrfqtzr5v57o59o0ijjtg 0 837114 12214615 11799415 2024-04-26T00:39:36Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=аристократ|описание=кондотиер}} '''Аздрубале де Мèдичи''' ({{Lang|it|Asdrubale de' Medici}}; * ?, † [[13 юли]] [[1565]], [[Малта (остров)|Малта]]) е италиански [[кондотиер]]. == Произход == Той е извънбрачен син на кардинал [[Иполито де Медичи]] (1511 – 1535) и според някои източници на [[Джулия Гонзага|Джулия Гондзага]] (1513 – 1566), която е подпомогната от кардинала в бягството си от [[Фонди]], когато Барбароса се опитва да я отвлече. Негови дядо и баба по бащина линия са [[Джулиано II де Медичи]], [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]] от [[1515]] г., [[Списък на владетелите на Тоскана|господар на Флоренция]] от 1513 г. и [[генерален капитан на Църквата]] от 29 юни 1515 г. до смъртта си, и [[Пачифика Брандани]] от Урбино, придворна дама в двора на [[Урбино (херцогство)|Урбино]], а по майчина – [[Лудовико Гонзага (1480 – 1540)|Лудовико Гондзага]], [[кондотиер]], втори [[граф]] на [[Сабионета]] (1496 – 1540), граф на [[Родиго]] (1496 – 1499), сеньор на [[Боцоло]] (1529 – 1540) и [[Остиано]] (1511 – 1540) и Франческа [[Фиеши|Фиески]] (? – 1528), дъщеря на Джан Луиджи Фиески, господар на [[Генуа]] и граф на [[Лаваня]].<gallery caption="Семейството на Аздрубале"> Файл:Portrait of Cardinal Ippolito de' Medici, bust length (by School of Cristofano dell'Altissimo).jpg|кардинал Иполито де Медичи, баща Файл:Guilia Gonzaga 1535 mourning.jpg|Джулия Гондзага, майка Файл:Giuliano de' Medici duca di Nemours.jpg|Джулиано II де Медичи, дядо по бащина линия Файл:Ludovico di Gianfrancesco Gonzaga.jpg|Лудовико Гондзага, дядо по майчина линия </gallery> == Биография == Много млад става рицар на [[Суверенен Малтийски орден|Малтийския орден]] и капитан на пехотата на ордена. През [[1554]] г. бяга от острова с други флорентински благородници, насочвайки се към [[Порто Ерколе]], за да се запише под френския флаг в опит да свали своя братовчед [[Козимо I де Медичи]], станал наскоро [[херцог]] на [[Флоренция]] и бъдещ [[Списък на владетелите на Тоскана|велик херцог на Тоскана]]. Между [[1555]] и [[1557]] г. участва в защитата на [[Сиенска република|Сиенската република]] срещу експанзионистичните цели на Козимо I и поради тази причина е обявен за бунтовник от своя братовчед. По-специално се отличава за защитата на [[Киуздино]] в Тосканска [[Марема]], една от последните крепости на агонизиращата Сиенска република. Обратно в Малта, умира там на 13 юли [[1565|1565 г.]] по време на [[Обсада на Малта (1565)|обсадата]] на Форт Сан Микеле. {{Превод от|it|Asdrubale de' Medici|129047816}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Рицари малтийци]] [[Категория:Медичи]] [[Категория:Италианска аристокрация]] sphlqeae71jxjjyj3vkk1z6dq4h7dt9 0 837117 12214016 12114779 2024-04-25T12:32:48Z Kaho Mitsuki 96695 Изображение извън обхвата, „подобрено“ с помощта на изкуствен интелект, което не е „вярна фотографска репродукция на двуизмерно произведение на изкуството, което е обществено достояние“, както е посочено в правилата на Commons wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Джовани де Медичи|Джовани де Медичи (пояснение)|тип=личност}} {{Личност|категория=аристократ|брак=[[Ливия Вернаци]]|деца=[[Джанфранческо Мария де Медичи|Джанфранческо Мария]]<br>Джована Мария Магдалена|погребан=Параклис „Бальони“ в църквата „Санта Лучия“ (Венеция)|роден-място=[[Флоренция]], [[Флорентинско херцогство]]|починал-място=[[Мурано]], [[Венецианска република]]}} '''Джовàни ди Козѝмо I де Мèдичи''' ({{Lang|it|Giovanni di Cosimo I de' Medici}}; * [[13 май]] [[1567]], [[Флоренция]], [[Флорентинско херцогство]]; † [[19 юли]] [[1621]], [[Мурано]], [[Венецианска република]]) е флорентински [[Война|военен]], [[архитект]], [[меценат]], [[писател]], [[полиглот]], известен [[астролог]] и [[Алхимия|алхимик]], театрален деятел, [[Дон (титла)|дон]], нетитулован испански [[Гранд (титла)|гранд]], член на Дом [[Медичи]]. Събира богата библиотека на различни европейски езици, както и произведения на изкуството. Заради брака си с жена със съмнителна репутация той прекъсва отношенията си с Медичите. След смъртта му останките му не са пренесени в [[Параклиси на Медичите|Параклисите на Медичите]] във Флоренция, а са погребани в Параклис „Бальони“ във Венеция. Бракът му е обявен за невалиден, а единственото му живо дете губи статута си на законно. == Произход == Той е извънбрачен син на [[Козимо I де Медичи]] (1519 – 1574), херцог на Флоренция, бъдещ велик херцог на Тоскана, и на [[Елеонора дели Албици]] (1543 – 1634). Узаконен е по волята на баща си. Негови дядо и баба по бащина линия са известният [[кондотиер]] [[Джовани дале Банде Нере]] и [[Мария Салвиати]], внучка на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]], а по майчина – Луиджи дели [[Албици]] и Нанина [[Содерини]], и двамата от влиятелни флорентински семейства. Има седем полубратя и четири полусестри от първия брак на баща си (сред които [[Франческо I де Медичи|Франческо I]], 2-ри Велик херцог на Тоскана, и [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]], [[кардинал]], 3-ти Велик херцог на Тоскана), една полусестра от втория му брак и една полусестра от извънбрачна негова връзка. Има и сестра, починала преди да е кръстена. <gallery caption="Семейството на Джовани"> Файл:Cosimo I de Medici in armour (1545) Oil on wood by Angelo Bronzino - Galleria degli Uffizi - Florence.jpg|Козимо I, баща Файл:Maler der Florentiner Schule Francesco I. de Medici.jpg|Франческо I, полубрат Файл:Agnolo Bronzino - Maria (di Cosimo I) de' Medici.jpg|Мария, полусестра Файл:Pulzone, Scipione - Official portrait of Francesco I de' Medici as Grand Duke of Tuscany.jpg|Франческо I, полубрат Файл:Isabella de' Medici 02.jpg|Изабела, полусестра Файл:Lomi, Baccio (attr.) - Cardinale Giovanni di Cosimo I de' Medici, Arcivescovo di Pisa.jpg|Джовани, полубрат Файл:Alessandro Allori - Lucrezia de’ Medici - North Carolina Museum of Art.jpg|Лукреция, полусестра Файл:Garcia de' Medici by Angelo Bronzino.jpg|Гарция, полубрат Файл:Pietro de' Medici - Santi di Tito - 1584-1586.jpg|Пиетро, полубрат Файл:Virginia de Medici duchessa di Modena.jpg|Вирджиния, полусестра Файл:Angelo Bronzino 037.jpg|Бия, полусестра Файл:Gian Paolo Pace, detto l'Olmo - Ritratto di Giovanni dalle Bande Nere - 1545.jpg|Джовани дале Банде Нере, дядо по бащина линия Файл:Pontormo, Maria Salviati 2.jpg|Мария Салвиати, баба по бащина линия </gallery> == Биография == === Ранни години === Джовани е роден пет години след смъртта на своя полубрат, [[кардинал]] [[Джовани де Медичи (кардинал)|Джовани де Медичи]], законен син на [[Козимо I де Медичи|Козимо I]] от [[Елеонора ди Толедо]]. Кръстен е на дядо си по бащина линия, на когото баща му е смята, че прилича. На същия ден херцогът на Флоренция официално го признава за син и му предоставя значителни имоти в Тоскана и средства, които се съхраняват в Испания и Португалия. Малко след раждането на сина си Козимо I се разделя с майка му, която омъжва за знатния флорентинец Бартоломео Панчатики. Според слуховете Козимо I отстранява [[Елеонора дели Албици]] поради подозрения, че между нея и най-малкия му син [[Пиетро де Медичи|Пиетро]] има интимна връзка. Той ѝ отнема детето и поверява образованието му на дъщеря си [[Изабела де Медичи|Изабела]], херцогиня на [[Брачано]]. След смъртта на баща му и сестра му грижата за него се пада на по-големите му братя [[Франческо I де Медичи|Франческо]] и [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо]]. Джовани получава добро образование. Негови учители са лекарят и хуманист [[Бачо Балдини]] и математикът [[Остилио Ричи]]. Той показва големи интелектуални способности в изучаването на [[философия]]та и [[математика]]та. В него се разкриват артистични таланти. Джовани владее [[Латински език|латински]], [[иврит]], [[Староарамейски език|арамейски]], [[Старогръцки език|старогръцки]], френски, испански, немски и английски. === Военна и дипломатическа кариера === [[Файл:Bronzino Giovanni de' Medici.jpg|ляво|мини|[[Аньоло Брондзино]], ''Портрет на Джовани де Медичи'' ]] Джовани получава първото си дипломатическо назначение на 12-годишна възраст. През 1579 г. той пристига във [[Венеция]] с благодарност от [[Франческо I де Медичи|Великия херцог на Тоскана]] за специалната чест, която [[Венецианска република|Венецианската републиката]] е оказала на неговата годеница [[Бианка Капело]]. През есента на същата година Франческо I обмисля да изпрати своя полубрат в двора на крал [[Филип II (Испания)|Филип II]] в [[Мадрид]], но променя решението си. През 1581 г. Джовани пристига в [[Генуа]], за да отдаде почит на вдовстващата императрица [[Мария Испанска|Мария]] от името на Великия херцог. През 1587 г. Джовани влиза в армията на [[Хабсбургска Испания|Кралство Испания]] във [[Фландрия]] под командването на [[Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)|Алесандро Фарнезе]]. Почти веднага след пристигането си той се разболява и е на косъм от смъртта, но се възстановиява. През есента на същата година новият велик херцог на Тоскана, неговият полубрат [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо I]], поисква той да дойде във Флоренция. През 1589 г. Джовани се завръща в родината си и постъпва на служба при Великия херцог. Той изпълнява различни задачи: представлява Великото херцогство на [[конклав]]ите от 1590-1592 г., придружава своя чичо Фердинандо I, кардинал [[Шарл Лотарингски]], до [[Палацо Пити|двореца Пити]], когато пристига във Флоренция. Той е отговорен и за състоянието на укрепленията на територията на Великото херцогство. Издига се до чин командир на тосканската пехота и генерал на флорентинската милиция.[[Файл:Флорентийский мастер. Дон Джованни Медичи.jpg|мини|Портрет на Джовани от неизвестен флорентински художник]]През 1594-1596 г. командва тоскански военен контингент като част от армията на император [[Рудолф II]], който воюва с [[Османска империя|Османската империя]] в [[Кралство Унгария]]. Участва в битката при [[Дьор]], освобождаването на [[Естергом]] и Вишеград. През 1596 г. заедно с ерцхерцог [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд от Щирия]] превзема град [[Канижа]], за което е удостоен с чин генерал от артилерията в армията на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. През същата година се завръща във Флоренция. През 1597 г., следвайки заповед на Великия херцог, Джовани ръководи малка флотилия и гарнизон на Шато [[Иф (замък)|д'Иф]] край бреговете [[Кралство Франция|на Кралство Франция]], за да защити крал [[Анри IV]] от армията на [[Католическа лига (Франция)|Католическата лига]]. Той успешно отблъсква атака срещу замъка от армията на лигата под командването на херцог [[Шарл I дьо Гиз]], след което страните се споразумяват за примирие за месец. От 1598 до 1600 г. Джовани служи като посланик на Великото херцогство в Кралство Испания. Той представлява Медичите на погребението на Филип II и коронацията на [[Фелипе III|Филип III]]. Не успява да договори ново споразумение за управлението на [[Сиена]] поради охлаждането на отношенията между Флоренция и Мадрид. Въпреки това той се ползва с доверието на тосканския велик херцог и уважението на испанския крал, който през 1598 г. му дава обръщението „[[Гранд (титла)|гранд]] на Испания“, но без титла. През 1600 г. Джовани придружава племенницата си [[Мария де Медичи]] на сватбата ѝ с Анри IV от Франция. През 1601 г. Джовани с чин генерал отново участва във войната с Османската империя на територията на Унгария, по-специално – в превземането на крепостта Канижа. На следващата година, в армията на Испанското кралство във Фландрия, участва в [[Обсада на Остенде|обсадата на Остенде]]. През 1605 г., недоволен от заплащането, той напуска армията на Филип III и предлага услугите си в дворовете в [[Лондон]] и [[Париж]]. Той се премества във Франция, където постъпва на служба при племенницата си, кралица Мария де Медичи. Фердинандо I отново го назначава за посланик в двора в Мадрид, но Джовани отказва. Службата му в двора в Париж обаче е кратка поради интригите на [[Кончино Кончини]] – фаворит на племенницата му. През 1608 г. постъпва на служба на [[Венецианска република|Венецианската република]]. През есента на 1610 г. получава чин „генерал“. През 1611 г. новият велик херцог на Тоскана, неговият племенник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]], кани чичо си във Флоренция. Джовани е отговорен за формирането на народната милиция и за изграждането на пристанището в [[Ливорно]]. Той също така извършва дипломатически мисии за своя племенник в [[Рим]]: през 1612 г. договаря [[Папа|папска]] благословия за брака на принцеса [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерин де Медичи]] с [[Принц на Уелс|принца на Уелс]] [[Хенри Фредерик Стюарт]]. През 1613 г. успява да разреши конфликта между дома на Медичите и [[Свети престол|Светия престол]] поради това, че Тосканската армия нарушава границата на [[Папска държава|Папската държава]] по време на Първата война за [[Маркграфство Монферат]]. Във Венеция Джовани се запознава с [[Ливия Вернаца]], съпруга на Батиста Гранара. Тя е смятана от Медичите за жена с лоша репутация и поради това отношенията му с Великия херцог се влошават. Отново се премества във Венеция, където от 1616 до 1617 г. е върховен главнокомандващ на армията и участва във [[Война на Градиска|Войната на Градиска]] срещу армията на [[ерцхерцог]] Фердинанд от Щирия. Участието му във войната срещу [[Хабсбурги]]те е осъдено от Медичите. Джовани атакува успешно, но разногласията с командира на [[Испанска Нидерландия|нидерландския]] корпус Йохан Ернст ван Насау-Зиген го лишават от победата. Едва преживявайки поражението, той подава оставка и се установява на остров [[Мурано]]. През август 1619 г. на двойката се ражда син, Джанфранческо Мария, и те се женят веднага след раждането му (Ливия е овдовяла на 19 юли). Умира на 19 юли 1621 г. във вилата си в Мурано на 54-годишна възраст. Венецианската република го погребва на обществени разноски в Параклис „Бальони“ в църквата „Санта Лучия“. След смъртта му синът му Джанфранческо е отнет от майка му и е отгледан от Медичите във Флоренция. == Брак и потомство == ∞ 1619 за [[Ливия Вернаца]] (* 26 януари 1590, [[Генуа]]; † 6 август 1555, Флоренция), жена със скромен произход (дъщеря на килимопроизводител от Генуа) и двусмислена репутация, от която има син и дъщеря: * [[Джанфранческо Мария де Медичи]] (* 25 август 1619, Венеция; † 18 декември 1689, Флоренция). * Джована Мария Магдалена де Медичи (* 6 ноември 1621, Флоренция; † 26 ноември 1621), родена след смъртта на Джовани. След смъртта през февруари 1621 г. на неговия племенник, великия херцог [[Козимо II де Медичи|Козимо II]], вдовицата му регент [[Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)|Мария Магдалена Австрийска]] анулира брака на Джовани и Ливия, лишавайки сина му от правото на собственост. Заради протестите си Ливия първо е затворена, а след това заключена в манастир, който успява да напусне едва през 1639 г. Единственото нещо, което Джанфранческо получава от тях, е образованието, осигурено от съпругата на по-големия му полубрат [[Фердинандо I де Медичи|Фердинандо]] – вдовстващата велика херцогиня [[Кристина Лотарингска]]. == Архитект == [[Файл:Progetto di facciata di don giovanni de' medici.JPG|мини|230x230пкс|Проект на Джовани за фасада]] Джовани също е архитект, подпомаган от художници като [[Матео Ниджети]] и [[Алесандро Пиерони]]: най-важната му работа е дизайнът на Параклиса на принцовете на флорентинската [[Сан Лоренцо (Флоренция)|базилика „Сан Лоренцо]]“. С архитектите дон Дамиано Шифардини и преди всичко с [[Фламинио дел Турко]] той участва в изграждането на [[Сиена|сиенското]] светилище „[[Санта Мария ин Провенцано]]“ (1594 г.). Той работи върху Новата крепост в [[Ливорно]], построена от 1590 г. в сътрудничество с [[Бернардо Буонталенти]], Клаудио Когорано и [[Алесандро Пиерони]]. Отново с Буонталенти и Пиерони той проектира [[Форт Белведере|Форт „Белведере“]] в [[Боболи (градина)|градините]] на [[Палацо Пити|Двореца Пити]] във Флоренция. Някои от неговите идеи и идеите на Буонталенти влизат в проекта за новата катедрала на [[Ливорно]], построена през 1594 г. Той ръководи възстановяването на катедралата на [[Пиза]] след пожара от 1595 г., а също и в Пиза, фасадата на църквата „Санто Стефано дей Кавалиери“ е негова и на Пиерони. == Меценат == [[Файл:San_lorenzo_view_aerea.jpg|ляво|мини| Куполът на параклиса на принцовете, Сан Лоренцо, [[Флоренция]]]] Джовани, който получава добро образование, се интересува от литература, изкуство и наука през целия си живот и е покровител на изкуствата. С помощта на свой приятел евреин Бенедикт Бланис той натрупва богата библиотека от политически и философски трактати, художествени произведения, писания по граматика, медицина и алхимия на латински, гръцки, италиански, френски и немски. Библиотеката му също съдържа книги, забранени по това време, като „[[Гаргантюа и Пантагрюел]]“ от [[Франсоа Рабле]]. Той колекционира и произведения на изкуството. За Вила „Ла Фердинанда“ във Флоренция той събира серия от картини с бойни сцени във Фландрия. По негова поръчка през 1618 г. художникът [[Жак Кало]] прави копия на отделни творби. От 1581 г. Джовани е член на Философската и литературна академия Фиорентина. От 1608 г. е патрон на театралната академия „Костанти“. Написва редица драматични и поетични произведения, предимно сонети. Произведенията му са популярни в двора във Флоренция. Той е автор и на няколко политически, военни и литературни трактати. Есе, написано от него за ситуацията във [[Фриули]] през 1615-1617 г., е забранено за публикуване във Великото херцогство поради неговата антииспанска насоченост. Интересът на Джовани към науката се отнася предимно до [[острология]]та и [[алхимия]]та. Той е компетентен астролог, дотолкова че абат Орацио Моранди, най-известният астролог на Рим, го смята за свой учител. Развива особен интерес към алхимията, когато е в двора на [[Рудолф II]], император на Свещената Римска империя, в Прага. На нея той посвещава трактата си „Огледалото на истината, или триумфът на истината“. Джовани експериментира и с направата на лекарства. Неговият конфликт с [[Галилео Галилей]] започва през 1589 г. в [[Пизански университет|Пизанския университет]], когато ученият критикува [[Хидравлика|хидравличната]] машина, изобретена от Джовани. Поради тази причина през 1591 г. Галилео е принуден да се прехвърли в [[Падуански университет|Падуанския университет]]. Конфликтът се подновява през 1611 г. във Флоренция заради спор за плаващите тела. Театърът, [[комедия дел арте]], също е в сферата на неговите интереси. Известна е кореспонденцията между него и Фламинио Скала и Николо Барбиери, главните актьори от трупата „Конфиденти“, която той ръководи от 1613 до 1621 г. [[Файл:Antonio selvi, serie medicea, 1739, 41 giovanni di cosimo I, 1.jpg|мини|173x173пкс|[[Антонио Селви]], Медальон от 1739 г. с Джовани де Медичи]] == Джовани де Медичи в изкуството == Има портрети на Джовани в зряла възраст от [[Кристофано дел Алтисимо]], Джовани Леонардо Енер, Филипо Чамероне и [[Санти ди Тито]], както и няколко портрета от неизвестни автори, включително портрет от началото на XVII век от флорентински майстор, който се пази във [[Вила на Медичите (Черето Гуиди)|Вилата на Медичите]] в [[Черето Гуиди]] близо до Флоренция. Джовани е изобразен в картината на Якопо да Емполи „Брак чрез пълномощник на Мария де Медичи и Анри IV“, която е част от колекцията на галерия [[Уфици]] във Флоренция. == Източници == * Brendan Dooley, ''A Mattress Maker's Daughter: The Renaissance Romance of Don Giovanni de' Medici and Livia Vernazza'', 0674724666, 9780674724662 Harvard University Press 2014 * Biagioli B., Stumpo E. ''Lettere alla figlia Caterina de’ Medici Gonzaga duchessa di Mantova (1617 — 1629)'' : Firenze : Firenze University Press, 2015 * Cascetta A., Carpani R. ''La scena della gloria: drammaturgia e spettacolo a Milano in età spagnola'' : Milano : Vita e Pensiero, 1995. * Cools H., Keblusek M., Noldus B. ''Your Humble Servant: Agents in Early Modern Europe'' : Verloren : Uitgeverij Verloren, 2006. с. 5, 81 – 89. * Siebenkees, J.Ph. ''The life of Bianca Capello, wife of Francesco de Medici'' : Liverpool : J. M’Creery, 1797. * Paola Volpini - ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/giovanni-de-medici_(Dizionario-Biografico)/ Medici, Giovanni de']'', в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 73 (2009) == Бележки == <references /> {{Превод от|ru|Медичи, Джованни (1567—1621)|124033801}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|История}} [[Категория:Медичи]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Италиански архитекти]] [[Категория:Италианска аристокрация]] in7z1q71px24s00wvbmsbym8ssv32os 0 838830 12214392 12212187 2024-04-25T19:28:32Z 87.121.89.112 /* Кабинет */ wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Николай Денков | номер = 102 | държава = България | снимка = [[File:Denkov Government.jpg|250px]] | описание = | длъжност-заглавие = | длъжност = [[Румен Радев]] | длъжност-заглавие2 = | длъжност2 = [[Николай Денков]] | избори = [[Парламентарни избори в България (2023)|2023 г.]] | народно-събрание = [[XLIX народно събрание|XLIX]] | сформирано = 6 юни 2023 г. | разпуснато = 9 април 2024 г. | дни = {{времеви интервал|2023|6|6|2024|4|9}} | партия = [[ГЕРБ-СДС|ГЕРБ – СДС]], [[ПП-ДБ|ПП – ДБ]]<br>(подкрепа от [[ДПС]]) | опозиционна-партия = [[Възраждане (партия в България)|„Възраждане“]]<br>[[БСП]]<br>[[ИТН]] | лидер-на-опозицията = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]]<br>[[Корнелия Нинова]]<br>[[Слави Трифонов]] | брой = 20 | мъже = 16 | жени = 4 | средна-възраст = | секретари = | бюджет = | мандати-заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | мандати = {{Партия/места|131|240|#{{Министър/ПП-ДБ}}}} | избрано-от = | разпуснато-от = | предишно = [[Правителство на Гълъб Донев 2|Донев 2]] | следващо = [[Правителството на Димитър Главчев|Главчев]] }} '''Правителството на Николай Денков''' е [[Правителства на България|сто и второто правителство]] на [[България]]. На 6 юни 2023 година с мандат на [[Продължаваме промяната – Демократична България|„Продължаваме промяната“ – „Демократична България“]] (ПП – ДБ), проф. [[Николай Денков]] е избран за министър-председател от [[XLIX народно събрание]] със 132 гласа „за“ и 69 гласа „против“. Структурата на правителството е одобрена със 132 гласа „за“ и 69 гласа „против“, а персоналният състав – със 131 гласа „за“ и 69 гласа „против“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/news/ID/5711|заглавие=Народното събрание избра Николай Денков за министър-председател на Република България|издател =Народно събрание на Република България|дата= 6 юни 2023 |достъп_дата= 9 юни 2023}}</ref> На 5 март 2024 г. премиерът Николай Денков депозира оставката на кабинета в деловодството на Народното събрание.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/premierat-nikolai-denkov-depozira-ostavkata-si-1269508news.html|заглавие=Премиерът Николай Денков депозира оставката си|дата=2024-03-05|труд=БНТ|достъп_дата=2024-03-05}}</ref> На следващия ден оставката на кабинета е приета от парламента с 216 гласа „за“. Съгласно Конституцията правителството продължава да изпълнява функциите си до назначаване на ново правителство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/101958669/deputatite-prieha-ostavkata-na-premiera-nikolai-denkov|заглавие=Депутатите приеха оставката на премиера Николай Денков|фамилно_име=Инков|първо_име=Даниел|дата=2024-03-06|труд=Българско национално радио|достъп_дата=2024-03-06}}</ref> == Съставяне == На 6 юни 2023 г., след споразумение, постигнато между [[ГЕРБ – СДС|ГЕРБ-СДС]] и „[[Продължаваме промяната – Демократична България]]“ (ПП-ДБ), Николай Денков е избран за министър-председател на България и оглавява т.нар. [[Правителство на Николай Денков|кабинет „Денков“]]. Денков е избран за премиер с гласовете на 132 народни представители – депутатите от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, както и двама от [[Движение за права и свободи|ДПС]]. Това за председателят на движението [[Мустафа Карадайъ]] и депутатът от ДПС [[Делян Пеевски]], които обясняват след вота, че не подкрепят кабинета като състав, а само готвената конституционна реформа. Правителството е сформирано с втория мандат след [[Парламентарни избори в България (2023)|парламентарните избори]] от април 2023 г. – този на ПП-ДБ. Уговорката е то да бъде оглавявано на ротационен принцип – първите 9 месеца премиер да е Денков, а следващите 9 месеца премиер да е [[Мария Габриел]] (от ГЕРБ-СДС), която в кабинета „Денков“ е вицепремиер и министър на външните работи в кабинета.<ref>https://bnr.bg/varna/post/101834018/parlamentat-glasuva-kabineta-denkov-gabriel-na-jivo</ref> За да се осъществи ротацията, след изтичане на деветмесечния срок премиерът Денков трябва да подаде оставката на правителството, след което отново да стартира процедура по връчването на мандати от [[Президент на България|президента]] последователно на партиите, получили най-много гласове на парламентарните избори от април 2023 г. – първо на ГЕРБ-СДС, след това на ПП-ДБ и накрая на „[[Има такъв народ]]“. == Дейност == На 13 октомври 2023 г. е гласуван [[вот на недоверие]] срещу кабинета „Денков“, внесен от парламентарните групи на [[Българска социалистическа партия|БСП]], [[Възраждане (партия в България)|„Възраждане“]] и [[Има такъв народ|ИТН]]. Вотът е неуспешен, като получава подкрепата на 71 народни представители; против са 143 народни представители от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.<ref>https://www.dnevnik.bg/politika/2023/10/12/4538645_votut_na_nedoverie_upravliavashtite_sa_s_naglasa/</ref> == Оставка == На 5 март 2024 г. акад. Денков подава оставката на ръководения от него кабинет в изпълнение на уговорката за ротация между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/nikolay-denkov-ostavka/32849045.html "Уважение към гражданите". Премиерът Николай Денков подаде оставка]. [[Радио Свободна Европа|Свободна Европа]]. 6 март 2024 г.</ref><ref>https://www.dnevnik.bg/politika/2023/06/06/4492126_kabinetut_denkov_-_gabriel_se_gotvi_da_poeme_vlastta/#4492361</ref> Малко преди този акт двете политически коалиции, подкрепящи кабинета, започват да тълкуват по различен начин постигнатата договорка за ротацията и начина, по който тя да се извърши. От една страна ГЕРБ-СДС започват да настояват за повече власт и изнудват партньорите си за персонални смени в състава на кабинета, което е в разрез с първоначалната договореност за ротация единствено на премиера и вицепремиера. От друга страна ПП-ДБ и в частност акад. Денков обявява, че желае да бъде не вицепремиер и образователен министър (както е договорено), а вицепремиер и външен министър. Като довод излага, че иска да се чува гласът на ПП-ДБ в чужбина <ref>https://www.mediapool.bg/denkov-iska-da-e-vanshen-ministar-zashtoto-taka-nai-lesno-shte-stane-rotatsiyata-video-news356217.html</ref><ref>https://www.dnevnik.bg/politika/2024/02/08/4586069_denkov_obiavi_che_iska_da_e_vunshen_ministur_za_da_se/</ref>. След продължителни преговори и публични спорове ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не постигат съгласие относно състава на правителство, ръководено от Мария Габриел, и тя отказва да бъде премиер, с което не се изпълнява заявката й за участие в политическия живот на страната, а именно - да оглави правителството.<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/deputatite-prieha-otkaza-na-mariia-gabriel-da-byde-premier-snimkivideo-2379024 Депутатите приеха отказа на Мария Габриел да бъде премиер]. [[DarikNews.bg|DarikNews]]. 26 март 2024 г.</ref> ПП-ДБ и ИТН също връщат неизпълнени съответно втория и третия мандат. Кабинетът продължава да осъществява дейност като правителство в оставка до назначаването на служебно правителство, което следва да подготви предсрочни парламентарни избори. Смяната на властта е осъществена на 9 април 2024 г., а начело на служебния кабинет застава бившият шеф на Сметната палата и депутат от ГЕРБ Димитър Главчев. == Кабинет == Сформира се от следните 19 министри и един председател:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gov.bg/bg/pravitelstvo/ministar-predsedatel/biografiya | заглавие = Министър-председател | достъп_дата = 9 юни 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 6 юни 2023 | труд = | издател = Министерски съвет на Република България | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230606175913/https://www.gov.bg/bg/pravitelstvo/ministar-predsedatel/biografiya | архив_дата = 2023-06-06 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gov.bg/bg/pravitelstvo/sastav-na-pravitelstvoto/biografii | заглавие = Състав на правителството | достъп_дата = 9 юни 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 6 юни 2023 | труд = | издател = Министерски съвет на Република България | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230607113511/https://www.gov.bg/bg/pravitelstvo/sastav-na-pravitelstvoto/biografii | архив_дата = 2023-06-07 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Николай Денков]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br> [[министър на външните работи|външни работи]]|[[Мария Габриел]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Асен Василев]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Калин Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]]|[[Тодор Тагарев]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите на България|околна среда и води]]|[[Юлиан Попов]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|Румен Радев||}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|регионално развитие и благоустройство]]|[[Андрей Цеков]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[министър на земеделието и храните на България|земеделие и храни]]|[[Кирил Вътев]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и науката]]|[[Галин Цоков]]||}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Кръстю Кръстев (министър)|Кръстю Кръстев]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Атанас Славов (политик)|Атанас Славов]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]|[[Милена Стойчева]]||}} {{министър2|[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]|[[Богдан Богданов (финансист)|Богдан Богданов]]||}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика на България|труд и социална политика]]|[[Иванка Шалапатова]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]|[[Георги Гвоздейков]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Христо Хинков]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Зарица Динкова]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]|[[Александър Йоловски]]||}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]|[[Димитър Илиев (автомобилен състезател)|Димитър Илиев]]||ПП-ДБ}} {{министър2 край}} == Източници == <references /> {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2023 година]] r2jcfa3a1zm920em8o358ovtw80e5h3 0 841236 12214663 12203731 2024-04-26T00:58:56Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия |герб=Coa fam ITA castiglione.jpg |страна=Контадо [[Кастелсеприо|Сеприо]]<br>[[Сеньория Милано]]<br>[[Миланско херцогство]]<br>[[Херцогство Монферат]]<br>[[Папска държава]]<br>[[Синьория Ферара]]<br>[[Херцогство Модена и Реджо]]<br>[[Кралство Англия]]<br>[[Неаполитанско кралство]]<br>{{флагче|Италия}}[[Италия]] |титли= * Патриции на [[Милано]] * Патриции на [[Неапол]] (агрегирана към Седжо ди Монтаня) * Патриции на [[Пене]] * Патриции на [[Козенца]] * Барони на [[Апиняно]] * Барони на [[Еличе]] и [[Чивитела Казанова|Вестеа]] * Барони на [[Киаравале]] * Барони на [[Галято]] * Маркизи на [[Кронялето|Поджо Умбрикио]] * Маркизи на [[Валелонга]], Сан Никола и Никастрело * Князе на [[Антиохия]] * [[Фидалго]] на Кралския дом на Португалия |знаме= |националност=Италия |година на основаване=10 век |основател=Корадо да Кастильоне |последен владетел= |име=Кастильони<br>Castiglioni |кадетски линии=Графове на [[Бинаго]]<br>Линия [[Венегоно Инфериоре|Венегоно]]<br>Линия [[Мантуа]]<br>Линия [[Чинголи]]<br>Линия [[Ферара]]<br>Линия [[Модена]]<br>Линия [[Генуа]]<br>Английска линия<br>Линия Кастильоне Морели от [[Лече]]<br>Линия Монако Кастильоне Морели от Лече - [[Таранто]] }} '''Кастильони,''' '''Кастильоне''' или '''да Кастильоне''' ({{Lang|it|Castiglioni, Castiglione, da Castiglione}}) е древен благороднически род от [[Ломбардия]], [[Северна Италия]].<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> == История == Семейство Кастильони произхожда от [[Милано]], където е роден неговият прародител Корадо да Кастильоне, син на графа на [[Сеприо (регион)|Сеприо]] Беренгар,<ref>[https://www.google.it/books/edition/Agnese_Da_Castiglione_O_La_Disfatta_Di_C/O71oAAAAcAAJ?hl=it&gbpv=1&dq=corrado+castiglioni+conti+seprio&pg=PA18&printsec=frontcover Agnese Da Castiglione O La Disfatta Di Castel Seprio, 1857.]</ref> който получава замък в [[Кастелсеприо|Сеприо]] като дар от местния [[архиепископ]].<ref>[http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452273n/f1.item.r=pompeo+litta.langFR.zoom {{Cite book|Pompeo|Litta|Famiglie celebri di Italia. Castiglioni di Milano.|Tav. I|1835|Torino}}]</ref> През вековете семейството се разделя на много клонове, разпръснати в различни италиански градове – Милано, [[Ферара]], [[Мантуа]], [[Модена]] и [[Чинголи]], като във всеки случай постига агрегирането си към местния патрициат и се отличава с присъствието на важни личности. == Линия Милано == [[Файл:B_Colestin_IV.jpg|дясно|мини|231x231пкс| [[Целестин IV (папа)|Папа Целестин IV]], Гофредо Кастильоне]] [[Файл:Stemma_Castiglioni_Battistero_Castiglione_Olona.jpg|мини|215x215пкс| Гербът на Кастильони, издълбан върху кръщелния купел в Баптистерия на [[Кастильоне Олона]].]] Взима името си от [[Кастильоне Олона|Кастильоне]] в [[Контадо]] [[Кастелсеприо|Сеприо]].<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> Миланският клон, най-старият от семейството, дава на църквата шест светци, един папа ([[Целестин IV (папа)|Целестин IV]] през 1241 г.), шест кардинали, три архиепископи на Миланската катедра и шест други епископи в други седалища. Клонът на това семейство включва известни личности: папи, кардинали, архиепископи, капитани на милицията, сенатори, [[Подест|подести]] и нотариуси.<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> === Важни личности === * [[Готифредо да Кастильоне]] (?-1075), архиепископ на Милано<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> * [[Целестин IV (папа)|папа Целестин IV]] (?-1241)<ref name="Crollalanza" /> * [[Джовани Кастильони (епископ)|Джовани Кастильони]] (?-1409), епископ на [[Виченца]] * [[Кристофоро Кастильоне]] (1345-1425), юрисконсулт, наричан „Монарх на законите“<ref name="Litta">{{Harv|Litta|Tav. V|cidLitta}}.</ref> * [[Бранда Кастильони]] (1350-1443), [[кардинал]]<ref name="Crollalanza" /> * Джовани Кастильони (?-1456), епископ на [[Орвието]] * [[Бранда Кастильони (епископ)|Бранда Кастильони]] (1415-1487), [[епископ]]<ref name="Crollalanza" /> * [[Джовани Кастильоне]] (1420-1460), кардинал<ref name="Crollalanza" /> * Бранда Кастильони (?-1499), юрисконсулт * [[Джовани Джакомо Кастильони]] (1471-1513), епископ * [[Саба да Кастильоне]] (1480-1554), [[Хуманизъм|хуманист]] * [[Франческо Абондио Кастильони]] (1523-1538), кардинал<ref name="Crollalanza" /> * [[Джовани Кастильоне]] (1742-1815), кардинал<ref name="Crollalanza" /> * [[Карло Отавио Кастильони]] (1784-1849), филолог.<ref name="Crollalanza" /> <ref>{{Ref-en}}[http://www.newadvent.org/cathen/03409d.htm Count Carlo Ottavio Castiglione]. Catholic Encyclopedia. (1913). New York: Robert Appleton Company.</ref> === Притежания === * Дворец Кастильони в [[Милано]] * Дворец Бранда в [[Кастильоне Олона]] * Замъкът Мазнаго във [[Варезе]] <gallery> Файл:20161207 Palazzo Castiglioni.jpg|Палацо Кастильпни (Милано) Файл:Castiglione olona, palazzo branda, esterno 01.jpg|Дворец Бранда (Кастильоне Олона) Файл:Castello di Masnago, Varese 20.jpg|Замък Мазнаго (Варезе) </gallery> === Герб === На червен фон сребърен лъв, държащ в дясната си лапа замък. == Линия Мантуа == Клон на семейството се установява в [[Мантуа]] през [[15 век]].<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> Родоначалникът на тази линия е Франческо (Франческоло) Кастильоне (1345-1425), син на Кристофоро Кастильоне (?-1334) и Барбара Бираго. === Важни личности === * [[Балдасаре Кастильоне (кондотиер)|Балдасаре Кастильоне]] (1414-1478), син на юрисконсулта [[Кристофоро Кастильоне (1345 – 1425)|Кристофоро]] (1345-1425) <ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/cristoforo-castiglioni_(Dizionario-Biografico)/ Enciclopedia Treccani. Cristoforo Castiglioni.]</ref>, [[кондотиер]] на служба на [[Висконти]] и след това на [[Гонзага (род)|Гондзага]]. Съпруг на Полисена Лиска.<ref name="Litta">{{Harv|Litta|Tav. V|cidLitta}}.</ref> * [[Кристофоро Кастильоне]] (1459-1499), кондотиер на мантуанската армия, нает от маркиза на Мантуа [[Лудовико III Гонзага|Лудовико III Гондзага]]<ref name="Litta" /> * [[Балдасаре Кастильоне]] (1478-1529), писател и автор на ''Il Cortegiano'' * [[Камило Кастильоне]] (1517-1598), управител на [[Маркграфство Монферат|Херцогство Монферат]]<ref name="Litta" /> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.internetculturale.it/opencms/directories/ViaggiNelTesto/castiglione/a16.html|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2023-07-05|архив_дата=2014-02-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140201220739/http://www.internetculturale.it/opencms/directories/ViaggiNelTesto/castiglione/a16.html}}</ref> * Балдасаре Кастильоне (16 век), син на Камило, заедно с брат си Кристофоро притежава замъците [[Сан Рафаеле Чимена|Чимена]] и [[Берцано ди Сан Пиетро|Берцано]] като [[феод]] от херцога на Мантуа [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I Гондзага]]. През [[1589|1589 г.]] е направен кавалер на [[Орден на Свети Стефан|Ордена на Свети Стефан]]<ref name="Litta" /> * Кристофоро Кастильоне (?-1605), син на Камило, военен в служба на [[Гуидобалдо II дела Ровере|Гуидобалдо II Дела Ровере]]. През [[1588|1588 г.]] той е назначен за конен майор на херцога на Мантуа [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I Гондзага]] и е с него през [[1597|1597 г.]] в [[Унгария]], за да се бие срещу турците. Посланик на [[Гонзага (род)|Гондзага]] във [[Венеция]] и в [[Испания]]. През [[1602|1602 г.]] губернатор на [[Маркграфство Монферат|Монферат]]<ref name="Litta" /> * Балдасаре Кастильоне, рицар на Ордена на Свети Стефан и приор на [[Мантуа]] от 1588 г. с папска була за концесия (в сила от 1589 г.) * [[Франческо Кастильоне]], през [[1621|1621 г.]] е инвестиран от херцога на Мантуа [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо Гондзага]] с феода [[Концано]]<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> * [[Балдасаре Кастильоне (посланник)|Балдасаре Кастильоне]] (?-1703), син на Франческо, през [[1622|1622 г.]] заема длъжността на иконом на херцогинята на Мантуа [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)|Катерина де Медичи]]. През [[1670|1670 г.]] е посланик в [[Полша]] на херцога на Мантуа [[Фердинандо Карло Гонзага|Фердинандо Карло Гондзага]], когото прави рицар на Ордена на Изкупителя. Управител на [[Херцогство Гуастала]]<ref name="Litta" /> * Корадо Кастильоне (+1735), съветник на Държавната конгрегация на Херцогство Мантуа * Онорато Кастильоне (?-1763), син на Корадо и генерален комисар по границите на [[Херцогство Мантуа]]<ref name="Litta" /> * [[Балдасаре Кастильони]] (1851-1938), сенатор на [[Кралство Италия]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://notes9.senato.it/Web/senregno.NSF/bf755893b3fe46fcc1257bec004d7bb0/133077dfa8b9a80c4125646f0059ebf6?OpenDocument |заглавие=Senato italiano. Scheda. |достъп_дата=2023-07-05 |архив_дата=2021-12-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211216181909/http://notes9.senato.it/Web/senregno.NSF/bf755893b3fe46fcc1257bec004d7bb0/133077dfa8b9a80c4125646f0059ebf6?OpenDocument }}</ref> === Притежания === * Корте Кастильони – укрепен двор от 15 век, разположен в Казатико ([[Маркария]]) * [[Палацо Бонаколси|Палацо Бонаколси-Кастильони]] в [[Мантуа]], първоначално принадлежал на [[Бонаколси]], господари на града до [[1328|1328 г.]] <gallery> Файл:Casatico-Ingresso di Corte Castiglioni.jpg|Вход към крепост Корте Кастильони, Казатико ([[Маркария]]) Файл:Mantova-Palazzo Bonacolsi-Castiglioni.JPG|Палацо Бонаколси-Кастильони (Мантуа) </gallery> === Герб === На четвъртини; в 1-ва и 4-та: на червен фон сребърен лъв, увенчан със злато, държащ в дясната си лапа замък, увенчан със злато; във 2-ра: на сребърен фон гърчеща се змия в зелен прът, увенчана със злато, поглъщаща червено дете; в 3-та: прътове от черно и златно.<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> == Линия Чинголи == [[Файл:Ritratto_di_Pio_VIII,_by_Clemente_Alberi,_134.4_cm_×_115.5_cm.jpg|дясно|мини|231x231пкс| [[Пий VIII|Папа Пий VIII]], Франческо Саверио Мария Феличе Кастильони]] През [[1600|1600 г.]] някои потомци на миланската линия се преместват в [[Чинголи]] близо до [[Мачерата]].<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> === Важни личности === * Джан Лоренцо Кастильони (?-1682), епископ на [[Анани]]<ref>[http://siusa.archivi.beniculturali.it/inventari-pdf/marche/Castiglioni_Inventario.pdf Archivio privato Castiglioni di Cingoli.]</ref> * [[Пий VIII|Папа Пий VIII]] (1761-1830)<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> [[Файл:Cingoli palazzo castiglioni - panoramio.jpg|ляво|мини|213x213пкс|Дворец „Кастильони“ (Чинголи)]] === Притежания === * Дворец „Кастильони“ === Герб === На червен фон сребърния лъв, държащ в дясната си лапа замък.<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> == Линия Ферара == Някои потомци на Миланската линия се местят във [[Ферара]].<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> === Важни личности === * Брико Гуидоне Кастильони, на служба при [[Николо III д’Есте|Николо III д'Есте]]<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> * Гаспаро Кастильони, на служба при [[Ерколе I д’Есте|Ерколе I д'Есте]]<ref name="Crollalanza" /> === Герб === На червен фон сребърния лъв, държащ в дясната си лапа замък.<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> == Линия Модена == Някои потомци на ферарската линия се местят в [[Модена]].<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> === Важни личности === * Балдасаре Кастильони, на служба при [[Ерколе II д’Есте|Ерколе II д'Есте]]<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> * Бартоломео Кастильони, юрисконсулт<ref name="Crollalanza" /> === Герб === На светлосин фон зелена тераса с два седнали златни лъва, обърнати един срещу друг и държащи издигнат с предните лапи отворен замък със [[Зъбец (замък)|зъбци]], увенчан с три части от червен цвят, увенчан с три знамена, веещи се отляво на същите три кули.<ref name="Crollalanza">{{Harv|Crollalanza|pp. 258-259.|cidCrollalanza}}</ref> == Линия Венегоно == Направени са графове от [[Франческо I Сфорца]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://servizi.ct2.it/ssl/wiki/index.php?title=Castiglioni|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2023-07-05|архив_дата=2020-06-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200610151717/https://servizi.ct2.it/ssl/wiki/index.php?title=Castiglioni}}</ref> === Важни личности === * [[Бранда Кастильони]] (1350-1443), кардинал и [[Хуманизъм|хуманист]]<ref name=":0"/> * Франческо Кастильоне (?-1478), родоначалник на клона, на служба при [[Миланско херцогство|херцозите на Милано]]<ref name="Litta">{{Harv|Litta|Tav. V|cidLitta}}.</ref> * Джанстефано Кастильоне (?-1519), син на предишния, посланик на Сфорца във Франция. <ref name="Litta" /> <ref name=":0"/> == Английска линия == [[Файл:Castiglione_Tower_of_London_graffiti.jpg|мини|187x187пкс| Един от графитите на [[Тауър]] (Лондон) от [[Джовани Батиста Кастильоне]]]] === Важни личности === * [[Джовани Батиста Кастильоне]] (1516-1598), от [[Мантуа]], през 1544 г. става италиански наставник на принцеса (по-късно кралица) [[Елизабет I]]. Рродоначалник на английския клон на семейството. * Сър Франсис Кастелион (1561-?), най-големият син на Джовани Батиста, е магистър на изкуствата и член на Парламента. На 11 май 1603 г. той е посветен в рицарство. Той наследява имението на баща си Бенъм Валънс в [[Бъркшър|Бъркшир]], което продава през 1630 г. на сър Уилям Крейвън, 1-ви граф на Крейвън. * Барбара Кастилион (1574-1641), дъщеря на Джовани Батиста, съпруга на Лорънс Хайд (генерален прокурор) (1562-1641) и чичо на Едуард Хайд, 1-ви граф на Кларендън * Ан Кастилион (1568-?), съпруга на Робърт Хайд, по-големият брат на сър Лорънс Хайд. И двамата шурея Робърт Хайд и Хенри Хайд (1563-1634) стават прадядо на двете кралици [[Мария II Стюарт]] (1689-1694) и [[Анна (Великобритания)|Анна от Великобритания]] (1702-1714) == Линия Кастильоне Морели == [[Файл:Stemma_Morelli_Castiglioni.jpg|мини|258x258пкс| Герб на семейство Морели Кастильони]] Семейство '''Кастильоне Морели''', или '''Морели Кастильоне''' (или '''Кастильони'''), или '''Морели''', поради партийните борби между [[Гвелфи и гибелини|гибелините и гвелфите]], се мести през [[1239|1239 г.]]<ref>[https://books.google.it/books?id=OEfiHj0umRYC&pg=PA338&dq=famiglia+castiglione+morelli&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwiE0b7Y3_LqAhXD_CoKHeK1BPAQ6AEwAHoECAAQAg#v=onepage&q=famiglia%20castiglione%20morelli&f=false Giovanni Fiore, ''Della Calabria illustrata'', Volume 3, Soveria Mannelli, 2001.]</ref> от Милано в [[Козенца]] ([[Неаполитанско кралство|Кралство Неапол]]), където принадлежи към патрициата. От 1312 г. на фамилията е дадено фамилното име „Морели“ или „Маурели“. "Morello" е италианската дума за „черно“. Николо II Кастильоне, патриций на Козенца, подкрепя [[Робер Анжуйски]], [[Списък на владетелите на Неаполитанското кралство|крал на Неапол]] (1309-1343), по време на кампания. Кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I от Неапол]] (1343-1382) официално дава на неговия потомък Бернардо Кастильоне прякора „Морело“. Мартирано споменава секретаря на император [[Карл V]] с думите: „Maurelli prius Castileoni dicebantur, tan qui dicunt a Mantova Ciselpinae Callide urbe oriundas, alii vero Mediolanò“. Мартино Кастильоне Морело и брат му притежават феодите Скулки и Стефаници на територията на Казале ди [[Кастильоне Козентино]] през 1442 г. През 1560 г. Джовани (Джаното) де Кастильоне е назначен за велик магистър на военния и хоспиталиерски орден на Свети Лазар от Йерусалим от [[Пий IV|папа Пий IV]], но не е признат от [[Крал на Франция|краля на Франция]]. През 1591 г. е приет в [[Хоспиталиери|Малтийския рицарски орден]]. От 1671 г. Кастильоне Морели са маркизи на [[Валелонга]] (Кралство Неапол, регион Седоларио). „Маркиз“ (''primogenitur'') е титлата на феодалите на Валелонга, новородените са „Nobile“, но всички имат титлата „Патриций на Козенца“. Те също са барони на Киаравале и [[Галято]]. Благородническото семейство се разклонява широко, например в [[Месина]], [[Комо (град)|Комо]], [[Генуа]], [[Мантуа]] и [[Милано]]. Навсякъде членовете му принадлежат към градското благородничество (патрициат) и заемат висши духовни длъжности. Маркиз Кастильоне Морели е базиран във Вила Валелонга в [[Калабрия]], по-късно Киаравале. Лятната резиденция на маркизите на Кандия-Кастильоне-Морели от Валелонга е Палацо Валелонга в [[Торе дел Греко]] в подножието на [[Везувий]] (построена през 1690 г., до голяма степен разрушена от земетресение през 1794 г., възстановена през 1843 г.); тя е прехвърлена на Банката на народния кредит на Торе дел Греко през 1982 г. Лелио Кастильоне Морели (1773–1842), маркиз на Валелонга, патриций на Козенца, се жени за Дона Артемизия Тутавила от дома на херцозите на [[Калабрито]] (1774–1821), тясно роднински с много семейства от италианската аристокрация. [[Файл:Vincenzo_Maria_Morelli.jpg|alt=Vincenzo M. Morelli|мини|204x204пкс| Винченцо Мария Морели – архиепископ на Отранто]] На 2 август 1806 г. феодализмът е премахнат в Кралство Неапол. Феодалите стават собственици на земя. През 1922 г. благородническата фамилия е вписана в Златната книга на италианската аристокрация. Клон на фамилията '''Кастильоне Морели''' от Козенца, към края на 15 век се разклонява в [[Копертино]] в Тера д'Отранто, чрез връзка с прочутия дом Кастриота. През 1536 г. е украсен от [[Карл V|император Карл V]] в лицето на Бернардино Морели, със Златния орден, с военен чин и привилегия да добави императорския орел към своя собствен и древен герб. През 1732 г. Пиетро Джироламо Морели премества семейството от [[Копертино]] в [[Лече]]. Семейството става известно също и с [[Винченцо Мария Морели]], архиепископ на [[Отранто]]. Често семейството се съобщава в исторически текстове с фамилното име '''Морели Кастильони''' (или '''Кастильоне''') вместо Кастильоне Морели. == Линия Монако Кастильоне Морели == [[Файл:Stemma_della_famiglia_Monaco_Castiglione_Morelli.jpg|мини|159x159пкс| Герб на семейство Монако Кастильоне Морели]] Семейство '''Монако''' '''Кастильоне Морели''' или '''Монако''' e клон на семейство Кастильоне Морели от Лече, свързано чрез брак със семейство Монако от Лече през 19 век. Този съюз може да се види и в герба на семейство Монако Кастильоне Морели. Семейство Монако получава от Дон Алфонсо де Себалос-Ескалера и Гила, маркиз де ла Флореста, виконт на Аяла в Кралство Испания и херцог на [[Остуни]] от бившето [[Кралство на двете Сицилии]] титлата на [[гербов крал]] за автономната област [[Кастилия и Леон]] съгласно действащите закони на Кралство Испания. == Други известни личности == * [[Джаното Кастильони]] (1532-1571) от клона на графовете на [[Бинаго]], [[Орден на Свети Лазар|Велик магистър на Ордена на Свети Лазар]]<ref>[https://www.treccani.it/enciclopedia/giannotto-castiglioni_%28Dizionario-Biografico%29/ Treccani.it. Castiglioni Giannotto.]</ref> * Чезаре Кастильони (Традате, 1841-Традате, 1918), гарибалдиец и предприемач<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.museo-fisogni.org/blog/arte-e-architettura/storia-di-villa-castiglioni-xviii-xix-sec/}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.villacastiglionifisogni.com/news/cesare-castiglioni-il-garibaldino/}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.villacastiglionifisogni.com/news/cesare-castiglioni-il-gentiluomo/}}</ref>, пряк потомък на Убертино Кастильони (клон [[Лонате Чепино]]) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://servizi.ct2.it/ssl/wiki/index.php?title=Castiglioni|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2023-07-05|архив_дата=2020-06-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200610151717/https://servizi.ct2.it/ssl/wiki/index.php?title=Castiglioni}}</ref> . == Гербове == <gallery> Файл:Francesco Abbondio Castiglioni COA.jpg|Герб на кардинал [[Франческо Абондио Кастильони]] Файл:C o a Celestino IV.svg|Герб на папа [[Целестин IV]] Файл:C o a Pio VIII.svg|Герб на папа [[Пий VIII]] Файл:Casatico-Stemma Castiglione.jpg|Герб на крепостта [[Корте Кастильони]] в месност Казатико [[Маркария]] Файл:COA Castiglione Tyroff HA.png|Герб на австрийската линия [[Конрад Тироф]] Файл:StemmaMVM.jpg|Герб на архиепископ [[Винченцо Мария Морели]] Файл:Stemma Morelli Castiglioni.jpg|Герб на Морели Кастильони, линия от Лече Файл:Stemma della famiglia Monaco Castiglione Morelli.jpg|Герб на сем. Монако Кастильоне Морели </gallery> == Архив == Семейният архив на Кастильони е придобит от Община [[Кастильоне Олона]] през [[1980|1980 г.]] след закупуването на двореца Бранда Кастильони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://siusa.archivi.beniculturali.it/cgi-bin/pagina.pl?TipoPag=comparc&Chiave=214177}}</ref> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Castiglioni (famiglia)|133757570}} {{Портал|Италия|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:История на Италия]] inm0ny3x52ncoyga65ava7efyu8uc1x 0 841432 12214717 11853990 2024-04-26T03:55:03Z 43.231.187.163 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Уебсайт|адрес={{URL|https://shako.ai/}}|регистрация=не|език=[[Английски език|английски]]|собственик=Panda Chat Holdings}} '''Shako''' е [[чатбот]] с [[изкуствен интелект]], собственост на ''Panda Chat Holdings''.<ref name="techserr">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://techserr.com/shakoai-faster-smarter-than-chatgpt/|заглавие=ShakoAI: Faster & Smarter than ChatGPT|достъп_дата=2023-07-09|фамилно_име=Masand|първо_име=Gaurav|труд=TechSerr|език=en}}</ref> == Описание == Shako използва [[езиков модел|езиковия модел]] на ''Panda Chat'' и е независим от другите конкуренти на пазара. Обучен е на базата на десетки видове източници – книги, статии, интернет ресурси.<ref name="techserr" /><ref name="picwish">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://picwish.com/best-ai-chatbot.html|заглавие=Ultimate List of the Best GPT App for Free|достъп_дата=2023-07-09|труд=PicWish|архив_дата=2023-05-29|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230529065057/https://picwish.com/best-ai-chatbot.html}}</ref> Благодарение на усъвършенстваната [[обработка на естествен език]] потребителят може да получава отговори на въпроси от всякакво естество, да генерира текст и да решава казуси.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vanceai.com/image-enlarger/|заглавие=VanceAI|труд=OpenTools|език=en|достъп_дата=2023-07-09}}</ref> Приложението не изисква регистрация и има изключително опростен [[графичен интерфейс]].<ref name="picwish" /> Към юли 2023 г. поддържа няколко езика, включително английски, испански, немски, [[Нидерландски език|нидерландски]] и френски, но най-добре работи на английски. Самият езиков модел може да се персонализира според нуждите на потребителя и да се внедрява в негови собствени разработки на [[приложен софтуер]]. == Източници == <references /> [[Категория:Приложения на изкуствения интелект]] 206kail835c4d0k5e7xm8afykt87w6w 0 842987 12214648 11903504 2024-04-26T00:52:19Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание =I. граф на Танд<br>II. граф на Вилар<br>III. маркграф на Вилар<br>IV. адмирал на Франция<br>V. маршал на Франция | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = | починал-място =[[Париж]], [[Лош]] или [[Льо Гран Пресини|Пресини ан Турен]], [[Кралство Франция]] | погребан = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = I. [[1575]] – [[1580]]<br>II.[[1531]] – [[1565]]<br>III. [[1565]] – [[1580]]<br>IV. [[1572]] – [[1578]]<br>V. [[1571]] – | коронация = | предшественик = I. [[Хонорат I Савойски-Вилар]]<br>II. [[Райнер Савойски-Вилар]]<br>III. няма<br>IV. [[Гаспар II дьо Колини]]<br>V. [[Гаспар дьо Со-Таван]] | наследник = I. и III. [[Хенриета Савойска-Вилар]]<br>II. маркграфство<br>IV. [[Шарл II Лотарингски]]<br>V. [[Албер дьо Конди]] | титла = | други титли = | религия = | образование = | роднини = | герб = | герб-описание = }} | род = | баща = | майка =[[Анна Ласкарис]] | брак =[[Жан-Франсоаз дьо Грейи-Фоа]] | деца =[[Хенриета Савойска-Вилар|Хенриета]]<br>Жана | подпис = | сайт = |роден-дата=сл. 4 юни 1511|братя-сестри=[[Клавдий Савойски-Вилар|Клавдий]]<br>Магдалена<br>Изабела<br>Маргарита}} '''Хонорат II Савойски-Вилар''' ({{Lang|it|Onorato II di Savoia-Villars}}, Онорато II ди Савоя-Вилар, {{Lang|fr|Honorat II de Savoie}}, Онора II дьо Савоа; * сл. [[4 юни]] [[1511]], † [[20 септември]] [[1580]], [[Париж]], [[Лош]] или [[Льо Гран Пресини|Пресини ан Турен]]) е италиански [[кондотиер]], граф на [[Графство Танд|Танд]] (1575 – 1580), граф на [[Синьория Вилар|Вилар]] (1531 – 1565), маркграф на Вилар (1565 – 1580), [[Маршал на Франция|маршал]] на Франция (от 1571), адмирал на Франция (1572 – 1578). == Произход == Той е син на [[Райнер Савойски-Вилар]], нар. още „Големи Извънбрачни Савойски“ (* ок. 1473, † 1525), граф на [[Синьория Вилар|Вилар]] ([[1497]]) и на [[Графство Танд|Танд]] ([[1501]]), основоположник на кадетската линия на [[Савойска династия|Савойската династия]] [[Савоя-Вилар]], и на [[Анна Ласкарис]] (* 1487, † 1554). Когато пише завещанието си на [[4 юни]] [[1511|1511 г.]] баща му не го споменава<ref name="Comtes de Tende p.137">{{Харвардска система за цитиране|''Comtes de Tende de la maison de Savoie'', 1889}}.</ref>, следователно Хонорат е роден след тази дата.<ref name="Comtes de Tende p.137" /><ref name="MedLands">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#HonoratTendedied1580|заглавие=Honorat Tende|език=en|достъп_дата=8 décembre 2019}}.</ref> Има един брат и три сестри: * [[Клавдий Савойски-Вилар|Клавдий]] (* 1507, † 1566), [[Графство Танд|граф на Танд]], граф на [[Сомарива дел Боско|Сомарива]] през 1561 г. и губернатор на [[Прованс]] от 1525 до 1566 г., съпруг на Мария дьо Шабан дьо Ла Палис и на Франсоаз дьо Фоа-Кандал * Магдалена (* ок. 1510, † 1586), съпруга на [[конетабъл]] [[Ан дьо Монморанси]] * Изабела († 1552), съпруга на Рене дьо Бастарне, граф на [[Льо Бушаж (Изер)|Бушаж]] * Маргарита († 1591), съпруга на Антоан II Люксембургски, граф на [[Бриен (графство)|Бриен]] и на Лини == Биография == Израства във френския двор. Първото му споменаване е в дарение на краля на Франция през [[1524|1524 г.]] По този повод получава сеньориите [[Сент Менулд]], [[Пасавант|Пасаван]] и Васи. Споменат е и в транзакция от [[11 май]] [[1528|1528 г.]], заедно с брат му, [[Клавдий Савойски-Вилар|Клавдий]], относно брака му.<ref name="Comtes de Tende p.1372">{{Харвардска система за цитиране|''Comtes de Tende de la maison de Savoie'', 1889}}.</ref> На [[25 август]] [[1531|1531 г.]] получава инвеститурата на [[Господство на Вилар|Графство Вилар]] от [[Савойско херцогство|савойския херцог]] [[Карл III Савойски|Карл III]]. Този акт показва, че Хонорат трябва да е бил пълнолетен. Започва военна кариера.<ref name="Comtes de Tende p.1373">{{Харвардска система за цитиране|''Comtes de Tende de la maison de Savoie'', 1889}}.</ref> През 1536 г. участва в кампанията в [[Пикардия]], по време на която войските на [[Карл V]] обсаждат [[Перон (Сома)|Перон]]. През 1537 г. е при [[Клод д'Анбо|адмирал Клод д'Анбо]].<ref name="Comtes de Tende p.138">{{Харвардска система за цитиране|''Comtes de Tende de la maison de Savoie'', 1889|p=138}}.</ref> През [[1540|1540 г.]] се жени за [[Жан-Франсоаз дьо Грейи-Фоа|Жана-Франсоаза дьо Грейи-Фоа]]<ref name="Comtes de Tende p.1382">{{Харвардска система за цитиране|''Comtes de Tende de la maison de Savoie'', 1889|p=138}}.</ref> – единствена дъщеря и наследница на Ален [[Списък на графовете на Foix-Candale|дьо Фоа-Кандале]] и Франсоаз дьо [[Монпеза (Лот и Гарон)|Монпеза]], виконтеса на [[Кастийон ла Батай|Кастийон]].<ref name="Guichenon p.248">{{Харвардска система за цитиране|Samuel Guichenon|p=248 - Tome troisième ([https://books.google.fr/books?id=uUnWcLc_qysC&pg=PA248 lire en ligne])}}.</ref> Тя му носи като [[зестра]] виконтство [[Кастийон сюр Дордон]], баронства [[Монпеза (Лот и Гарон)|Монпезат]], [[Егион (Лот и Гарон)|Егийон]], [[Мадайлан|Мадейлан]], [[Сент Ливрад сюр Лот|Сент Ливрад]] (първоначално [[Списък на херцозите на Егилон|Херцогство Егийон]], създадено през 1599 г. за [[Хенри от Майен|Анри дьо Майен]], син на Хенриета Савойска-Вилар) и др.. Има една дъщеря, [[Хенриета Савойска-Вилар|Хенриета]]. Жена му е първа братовчедка на Франсоаз дьо Фоа-Кандал, втора съпруга на [[Клавдий Савойски]], по-големият брат на [[Хонорат II Савойски-Виларт|Хонорат II]].<ref name="Comtes de Tende p.1382" /> Той придружава краля на Франция [[Анри II (Франция)|Анри II]] в пътуването му до [[Херцогство Лотарингия|Лотарингия]] през 1552 г. През 1553 г. спасява град [[Еден]], обсаден от [[Принц на Пиемонт|Принца на Пиемонт]] в рамките на [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]]. Придружава краля на Франция [[Шарл IX (Франция)|Шарл IX]] между [[1564]] и [[1566|1566 г.]] на обиколката на Франция, която кралицата-майка [[Катерина де Медичи]] нейният син да направи, за да опознае кралството си и за да се представи на неговите поданици. Ранен е в [[Битка при Сен Кантен (1557)|битката при Сен Кентан]] на 10 август 1557 г., което не му попречва да окаже помощ на [[Корби]], обсаден от испанците на [[Карл V|Карл V.]] Участва в Асамблеята на [[Гранд (титла)|грандовете]] на Франция в [[Мулен]] през 1558 г. Влага много усърдие в битките с [[Хугеноти|хугенотите]], участвайки в битките при [[Битка при Сен Дени|Сен Дени]] (10 ноември 1567 г.) и [[Битка при Монконтур|Монконтур]] (3 октомври 1569 г.). През [[1565|1565 г.]] [[Сеньория Вилар]] е издигната в негова полза в маркграфство от братовчед му, [[Савойско херцогство|Савойският]] херцог [[Емануил Филиберт Савойски|Емануил Филиберт]]<ref name="Guichenon p.2482">{{Харвардска система за цитиране|Samuel Guichenon|p=248 - Tome troisième ([https://books.google.fr/books?id=uUnWcLc_qysC&pg=PA248 lire en ligne])}}.</ref><ref name="Comtes de Tende p.143">{{Харвардска система за цитиране|''Comtes de Tende de la maison de Savoie'', 1889|p=143}}.</ref> – суверен на тези земи. Номиниран през [[1570|1570 г.]] от крал [[Шарл IX (Франция)|Шарл IX]], Хонорат II наследява [[Блез де Монлюк|Блез дьо Монлюк]] на 4 януари 1571 г. като генерал-лейтенант на [[Гиен]].<ref name="lettre-henryIV">Recueil des lettres d'{{souverain-|Henry IV}}, {{Nowrap|tome 1}}, {{Nowrap|page 14}}, {{Nowrap|note 1}} ([https://fr.wikisource.org/wiki/Recueil%20des%20lettres%20missives%20de%20Henri%20IV/1571/24%20janvier%20―%20À%20mon%20cousin%20monsieur%20le%20marquis%20de%20Villars lien Wikisource])</ref> Кралят го възнаграждава, като го издига в [[маршал на Франция]] през [[1571|1571 г.]]<ref name="lettre-henryIV" /> Той също го обявява за [[адмирал на Франция]] и на [[Левант|Левантските]] морета през 1572 г. след смъртта на [[Гаспар II дьо Колини]].<ref name="lettre-henryIV" /><ref name="Guichenon p.2483">{{Харвардска система за цитиране|Samuel Guichenon|p=248 - Tome troisième ([https://books.google.fr/books?id=uUnWcLc_qysC&pg=PA248 lire en ligne])}}.</ref> Генерал-лейтенант на краля в [[Гюен|Гиен]], той ръководи репресиите срещу [[Хугеноти|хугенотите]] през 1573 г. Подава оставка през 1578 г. от службата си на адмирал в полза на своя зет [[Шарл II Лотарингски|Шарл дьо Лотарингски, херцог на Майен]].<ref>Шарл Лотарингски, херцог на Майен (1554 – 1611) се жени на 6 август 1576 за дъщерята на Хонорат II, Хенриета</ref> Кралят го прави [[Орден на Светия Дух|рицар на Ордена на Светия Дух]] на 1 януари 1579 г. Хонорат II Савойски умира през 1580 г. <ref name="Guichenon p.2484">{{Харвардска система за цитиране|Samuel Guichenon|p=248 - Tome troisième ([https://books.google.fr/books?id=uUnWcLc_qysC&pg=PA248 lire en ligne])}}.</ref><ref name="Sorrel">Article (?), {{Cite book|last=Sorrel|first=Christian Sorrel|title=Les savoyards dans le monde|year=1992|publisher=Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, vol.{{!}}94|lang=fr|isbn=|page=63}}.</ref><ref name="Chalmel">{{Cite book|title=Histoire de Touraine, depuis la conquête des Gaules par les Romains, jusqu'à l'{{nobr|année 1790}}|url=https://books.google.fr/books?id=a7X6lhAKgwgC&pg=PA145|volume=III|year=1828|publisher=H. Fournier|location=Paris|page=145|pages=541}}.</ref><ref name="MedLands2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#HonoratTendedied1580|заглавие=Honorat Tende|език=en|достъп_дата=8 décembre 2019}}.</ref> на 69-годишна възраст. Лобното му място не е точно посочено. Възможни места са Париж<ref name="Guichenon p.2485">{{Харвардска система за цитиране|Samuel Guichenon|p=248 - Tome troisième ([https://books.google.fr/books?id=uUnWcLc_qysC&pg=PA248 lire en ligne])}}.</ref><ref name="Sorrel2">Article (?), {{Cite book|last=Sorrel|first=Christian Sorrel|title=Les savoyards dans le monde|year=1992|publisher=Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, vol.{{!}}94|lang=fr|isbn=|page=63}}.</ref><ref name="Acerra">{{Cite book|title=Coligny, les Protestants et la mer|year=1997|publisher=Presses Paris Sorbonne|isbn=978-2-84050-091-9|pages=277}}</ref>, [[Лош]]<ref name="Chalmel2">{{Cite book|title=Histoire de Touraine, depuis la conquête des Gaules par les Romains, jusqu'à l'{{nobr|année 1790}}|url=https://books.google.fr/books?id=a7X6lhAKgwgC&pg=PA145|volume=III|year=1828|publisher=H. Fournier|location=Paris|page=145|pages=541}}.</ref> или [[Льо Гран Пресини|Пресини ан Турен]]<ref name="MedLands3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#HonoratTendedied1580|заглавие=Honorat Tende|език=en|достъп_дата=8 décembre 2019}}.</ref>. През 1572 г., след смъртта на своя племенник [[Хонорат I Савойски-Вилар]], който не е направил завещание, Хонорат II Савойски претендира за наследството на [[Графство Танд]] и земите на [[Прованс]] като законен носител на тези права.<ref name="Comtes de Tende p.149">{{Харвардска система за цитиране|''Comtes de Tende de la maison de Savoie'', 1889}}.</ref><ref name="Longeon p.369">{{Cite book|title=Une province française à la Renaissance : la vie intellectuelle en Forez au {{s-|XVI}}|url=https://books.google.fr/books?id=HEfi6P0OEUsC&pg=PA369|accessdate=2 décembre 2017|series=Thèses et mémoires - Centre d'études foréziennes|volume=7|year=1975|publisher=Université de Saint-Etienne|lang=fr|isbn=978-2-85145-024-1|page=369-370|pages=623}}.</ref> Неговата племенница [[Рената Савойска-Танд]], господарка на Юрфе, също възнамерява да поиска правата на брат си Хонорат I.<ref name="Comtes de Tende p.149" />,<ref name="Longeon p.369" /> Напрежението вълнува региона и са изпратени войски. След това привържениците на двете семейства се противопоставят един на друг в град Танд: ''Urfalini'', поддръжници на Господарката на Юрфе, и ''Milliavini'', поддръжници на Маркиза на Вилар.<ref name="Longeon p.3692">{{Cite book|title=Une province française à la Renaissance : la vie intellectuelle en Forez au {{s-|XVI}}|url=https://books.google.fr/books?id=HEfi6P0OEUsC&pg=PA369|accessdate=2 décembre 2017|series=Thèses et mémoires - Centre d'études foréziennes|volume=7|year=1975|publisher=Université de Saint-Etienne|lang=fr|isbn=978-2-85145-024-1|page=369-370|pages=623}}.</ref><ref name="Comtes de Tende p.151">{{Харвардска система за цитиране|''Comtes de Tende de la maison de Savoie'', 1889|p=151}}.</ref> Победата отива у първите и Господарката на Юрфе прогонва привържениците на Маркиза от Танд,<ref name="Comtes de Tende p.151" /> като ги преследва чак до [[Генуезка република|Генуа]].<ref name="Comtes de Tende p.151" /> Едва през ноември 1575 г. намесата на савойския херцог намира компромис и слага край на конфликта.<ref name="Longeon p.3692" /> Между 1574 и 1581 г. [[Савойска династия|Савойският херцогски дом]] присвоява Графство Танд. == Брак и потомство == ∞ 1540<ref name="Comtes de Tende p.1383">{{Харвардска система за цитиране|''Comtes de Tende de la maison de Savoie'', 1889|p=138}}.</ref> за [[Жан-Франсоаз дьо Грейи-Фоа]], дъщеря на граф Ален дьо Фоа-Кандал и Франсоаз дьо [[Монпеза (Лот и Гарон)|Монпеза]], виконтеса на [[Кастийон ла Батай|Кастийон]],<ref name="Guichenon p.2486">{{Харвардска система за цитиране|Samuel Guichenon|p=248 - Tome troisième ([https://books.google.fr/books?id=uUnWcLc_qysC&pg=PA248 lire en ligne])}}.</ref> от която има една дъщеря: * [[Хенриета Савойска-Вилар]] (* 1541/42; † 14 октомври 1611, [[Соасон]]), ∞ 1. 26 юни 1560 за Мелхиор дьо Летр-Деспре (* 1525, † ок. 1568/1672), господар на [[Монпеза дьо Керзи|Монпеза]] и на Фу, сенешал на [[Поату-Шарант|Поату]], от когото има осем деца 2. 3 юли, 23 юли или 6 август 1576 за [[Шарл II Лотарингски|Шарл III Лотарингски, херцог на Майен]] (* 1554, † 1611), от когото има четири деца Има една извънбрачна дъщеря от неизвестна жена: * Жана Савойска-Вилар, ∞ 13 април 1569 в [[Льо Гран Пресини|Пресини]] за Никола дьо Тиен == Бележки == <references /> {{Превод от|fr|Honorat II de Savoie|206077182}} {{Портал|Италия|Франция|История|Биографии}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Френски маршали]] [[Категория:Френска аристокрация]] ig5dalxhbxqpn5x80myv5ms6s5d8ju1 0 843542 12214277 12105410 2024-04-25T17:14:03Z 212.39.89.137 Актуална и публична информация към днешна дата 25.04.2024г wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Господин Вълев | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | портрет-размер = | пол = | име-рождено = Господин Вълев | роден-дата = 28 януари 1987 г. | роден-място = [[Ямбол]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = българин | религия = християнство | образование = | професия = бизнесмен | работодател = | псевдоним = Динко, Бозавия, ловецът на мигранти<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prijatelkata-na-dinko-prebi-me-za-poreden-pat-strahuvam-se-za-zhivota-si.html Прякор]</ref> | вложки = | още = | раздел-семейство = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = | портал = }} '''Господин Вълев''', по известен като '''Джинко от Ямбол'''<ref>[https://dariknews.bg/regioni/burgas/zadyrzhaha-dinko-ot-iambol-zaradi-klip-s-agresiia-sreshtu-myzh-predstaviasht-se-za-invalid-2355529 Прякор]</ref> с "Ачевечо" е български "[[бизнесмен]]", участник в [[Риалити телевизия|риалити предавания]] и тормоз на шофьори .Натрупал парите си с рекет на тираджии и кражба на стока от катастрофирали камиони. Назован като „ловуващ“ и мародерстващ мигранти от [[BBC]], добива популярност с незаконните си акции по „задържане“ на нелегални мигранти в [[Странджа]]. Образувано е досъдебно производство за ОПГ срещу Джинко ,като тартор на групата.Организираната престъпна група е действала за времето от октомври 2021 година до 16 април тази година, като неин ръководител е бил Господин Вълев. Това се посочва в прессъобщението на прокуратурата. Реално рекета е бил още много назад в годините,но след разпадането на кабинета "Борисов" са влезнали в полезрението на ГДБОП! == Биография == Господин Вълев е роден на 28 януари 1987 г. в [[Ямбол]].<ref>[https://bulpedia.com/p-448-dinko-ot-yambol.html Биография]</ref> Известен е с прякорите си „Динко от Ямбол“, „ловецът на бежанци“ и „Бозавия“ (заради фирма „Бозав“, която притежава). 17 години е активен спортист по [[борба]].<ref>[https://bulpedia.com/p-448-dinko-ot-yambol.html Спортна кариера]</ref><ref>[https://www.bbc.com/news/magazine-35919068 Полупрофесионален борец]</ref> Любител е на ездата и карането на четириколесни мотоциклети (АТВ). Динко вади хора от катастрофиралия автобус на пътя Сливен – Ямбол, 26 май 2016 г.<ref>[https://btvnovinite.bg/videos/tazi-sutrin/tezhka-katastrofa.html Помощ при катастрофирал автобус]</ref>, а на 2 август 2016 г. спасява от удавяне 17-годишно момче<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://gospodari.com/%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%8F%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7-%D0%BE%D1%82-112-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B5/ |заглавие=Спасител на момче от удавяне |достъп_дата=2023-08-04 |архив_дата=2023-08-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230804094159/https://gospodari.com/%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%8F%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7-%D0%BE%D1%82-112-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B5/ }}</ref>. От приятелката си Весела има дъщеря Виктория, родена на 11.02.2019 г.<ref>[https://www.dnes.bg/zvezdi/2019/01/12/dinko-stana-bashta-za-pyrvi-pyt-radva-se-na-dyshteria.399007 Семейно положение]</ref> и син Динко-младши, роден на 5.01.2020 г.<ref>[https://zarata.info/ямболията-динко-направи-пищно-кръщен/ Семейно положение]</ref> На 5 септември 2022 г. претърпява счупване на прешлени, таз и ръка, както и множествено други наранявания след като 150-килограмова стрела на кран се счупва и пада върху него.<ref>[https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Dinko-Zhivotut-mi-se-preoburna-stavam-drug-chovek-1420328 Трудова злополука]</ref> Плаща на хеликоптер, за да го транспортира от Варна до УМБАЛСМ „Пирогов“ за последвали операции. == Бизнесмен == Динко е едноличен собственик на автоморга за автобуси „Бозав“ ЕООД и държи половината от фирмата „Транссис“, където негов съдружник е Гана Желева.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/2016/04/02/2734870_dinko_otvud_granicata_na_zakona/ Бизнесмен]</ref> На 2 август 2023 г. камион от фирмата за [[скрап]] на Динко катастрофира на магистрала Тракия, затваряйки участък от магистрала „Тракия“ за 14 часа.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/kamion-dinko-bez-tehnitsheski-pregled-/32522737.html Катастрофа]</ref> Трима души са ранени. Проверка установява редица нередности във фирмата – неплатени глоби, липса на технически преглед, застраховка и винетка. За последните две години фирмата на Динко е санкционирана общо 6 пъти, като при 4 от случаите е констатирано извършването на нерегламентиран превоз на товари, а другите два са за претоварване и за непокрит товар.<ref>[https://dnesbulgaria.com/бизнесмен-или-изпечен-престъпник-е-ди/ Търговски нарушения]</ref> Установено е, че „Бозав“ ЕООД е с изтекла финансова стабилност на 18 февруари 2022 г., за което нарушение ще бъде съставен акт и временно ще бъде преустановена дейността на превозвача, до отстраняване на тази нередност. == Телевизионни изяви == След акциите си по границата на България с Турция, Динко добива популярност, поканен е и участва в риалити предавания – във [[Фермата|Фермата 2]] през 2016 г. (като гост) и в [[Big Brother|Big Brother: Most Wanted 2017]], където завършва на трето място<ref>[https://nova.bg/bigbrother/profiles/view/366 Big Brother: Most Wanted 2018]</ref>. Продуцентът на „Фермата“ [[Андрей Арнаудов]] го определя като „социален феномен“.<ref>[https://www.tialoto.bg/a/1-zvezdi/52492-andrei-iluziia-li-e-proslovutata-ni-tolerantnost Фермата 2016 г.]</ref> Динко е известен с афиширания патриотизъм, с избухливия си манталитет и скандални изказвания<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/lovecyt-na-bezhanci-dinko-i-moiata-priiatelka-malko-ia-bih-video-2036741 Скандални изказвания]</ref>. == Скандали == === Залавяне на бежанци === Февруари 2016 г. Динко залавя нелегални бежанци от Сирия до границата с Турция, близо до село Долно Ябълково.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/obshtestvo/mazh-ot-jambol-zalavja-nelegalni-imigrnati-s-goli-race.html Залавяне на бежанци]</ref> От август 2015 г. Динко залавя 25 бежанци<ref>[https://www.bghelsinki.org/bg/news/20160307-signal-dinko-valev/ акции по залавяне на бежанци]</ref>, които предава на властите, а заснетите от него видеа стават [[Вирален феномен|вирални]]. Динко организира „граждански хайки“ с [[Мотоциклет|АТВ]]-та за залавяне на бежанци, като по думите му групата доброволци наброява около 50 невъоръжени души<ref>[https://www.bbc.com/news/magazine-35919068 Хайка за залавяне на бежанци]</ref> на четириколки и джипове.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/dinko-valev-yambol-peletigeit-tri-minuti/32523076.html "Граждански хайки"]</ref> Въпреки това, заснетите кадри от Динко предизвикват широка дискусия в обществото – дали са самоуправство или героизъм. Като реакция, сдружение „Български хелзинкски комитет“ подава сигнал до [[прокуратура]]та за нападение и побой, отправяне на смъртни заплахи, незаконно задържане, подбуждане на етническа омраза и подбуждане към етническо насилие.<ref>[https://www.bbc.com/news/magazine-35919068 Реакция на „Български хелзинкски комитет“]</ref> Юристи определят акта като „незаконен арест“.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/mazh-ot-jambol-zalovi-sam-grupa-sirijci-blizo-do-granicata-s-turcija.html Залавяне на бежанци]</ref> В края на 2021 г. заснема как залавя 20 незаконни имигранти – афганистанци, като по думите му извършва „граждански арест“.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31585692.html Залавяне на бежанци, 2021 г.]</ref> Версията на МВР се разминава и поставя под въпрос дали МВР работи с паравоенни групи и отделни цивилни, изземващи полицейски функции. === Етническа омраза === Ноември 2016 г. прокуратурата в град Средец внася обвинителен акт срещу Динко за насаждане на [[етническа омраза]] чрез социалните мрежи и интернет.<ref>[https://btvnovinite.bg/kriminalno/do-4-g-zatvor-grozjat-dinko-valev.html Насаждане на етническа омраза]</ref> === Побои === На 12.07.2017 г. е задържан в ареста за побой над негов служител.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/dinko-valev-e-osvoboden-ot-aresta.html Арест за побой, 2017 г.]</ref> Отново за побой е арестуван на 29.07.2017 г. в Първомай.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/arestuvaha-dinko-valev-v-parvomaj.html Побой в Първомай, 2017 г.]</ref> Няколко дни по-рано българска журналистка, работеща в САЩ, обявява, че е получила заплахи от Динко. Обвинения за пети подред побой над нея отправя и приятелката му Десислава Василева, която твърди, че за последно се е случило на 11 април 2017 г.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prijatelkata-na-dinko-prebi-me-za-poreden-pat-strahuvam-se-za-zhivota-si.html Побой над Десислава]</ref> Август 2023 г. е арестуван и обвинен в хулиганство и принуда към просещ човек, преструващ се, че е инвалид, като отново сам пуска в социалните мрежи видео от случилото се.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/oshte-nepriiatnosti-za-dinko-ot-iambol-6175063 Инцидент с мним инвалид]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Ямболии]] gnqu3cj7b4h8e6tti9a5pl8uvwhesat 12214281 12214277 2024-04-25T17:20:59Z 212.39.89.137 Актуално wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Господин Вълев | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | портрет-размер = | пол = | име-рождено = Господин Вълев | роден-дата = 28 януари 1987 г. | роден-място = [[Ямбол]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = българин | религия = християнство | образование = | професия = бизнесмен | работодател = | псевдоним = Динко, Бозавия, ловецът на мигранти<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prijatelkata-na-dinko-prebi-me-za-poreden-pat-strahuvam-se-za-zhivota-si.html Прякор]</ref> | вложки = | още = | раздел-семейство = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = | портал = }} '''Господин Вълев''', по известен като '''Джинко от Ямбол'''<ref>[https://dariknews.bg/regioni/burgas/zadyrzhaha-dinko-ot-iambol-zaradi-klip-s-agresiia-sreshtu-myzh-predstaviasht-se-za-invalid-2355529 Прякор]</ref> с "Ачевечо" е български "[[бизнесмен]]", участник в [[Риалити телевизия|риалити предавания]] и тормоз на шофьори .Натрупал парите си с рекет на тираджии и кражба на стока от катастрофирали камиони. Назован като „ловуващ“ и мародерстващ мигранти от [[BBC]], добива популярност с незаконните си акции по „задържане“ на нелегални мигранти в [[Странджа]]. Образувано е досъдебно производство за ОПГ срещу Джинко ,като тартор на групата.Организираната престъпна група е действала за времето от октомври 2021 година до 16 април тази година, като неин ръководител е бил Господин Вълев. Това се посочва в прессъобщението на прокуратурата. Реално рекета е бил още много назад в годините,но след разпадането на кабинета "Борисов" са влезнали в полезрението на ГДБОП! == Биография == Господин Вълев е роден на 28 януари 1987 г. в [[Ямбол]].<ref>[https://bulpedia.com/p-448-dinko-ot-yambol.html Биография]</ref> Известен е с прякорите си „Динко от Ямбол“, „ловецът на бежанци“ и „Бозавия“ (заради фирма „Бозав“, която притежава). 17 години е активен спортист по [[борба]].<ref>[https://bulpedia.com/p-448-dinko-ot-yambol.html Спортна кариера]</ref><ref>[https://www.bbc.com/news/magazine-35919068 Полупрофесионален борец]</ref> Любител е на ездата и карането на четириколесни мотоциклети (АТВ). Динко вади хора от катастрофиралия автобус на пътя Сливен – Ямбол, 26 май 2016 г.<ref>[https://btvnovinite.bg/videos/tazi-sutrin/tezhka-katastrofa.html Помощ при катастрофирал автобус]</ref>, а на 2 август 2016 г. спасява от удавяне 17-годишно момче<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://gospodari.com/%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%8F%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7-%D0%BE%D1%82-112-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B5/ |заглавие=Спасител на момче от удавяне |достъп_дата=2023-08-04 |архив_дата=2023-08-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230804094159/https://gospodari.com/%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%8F%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7-%D0%BE%D1%82-112-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B5/ }}</ref>. От приятелката си Весела има дъщеря Виктория, родена на 11.02.2019 г.<ref>[https://www.dnes.bg/zvezdi/2019/01/12/dinko-stana-bashta-za-pyrvi-pyt-radva-se-na-dyshteria.399007 Семейно положение]</ref> и син Динко-младши, роден на 5.01.2020 г.<ref>[https://zarata.info/ямболията-динко-направи-пищно-кръщен/ Семейно положение]</ref> На 5 септември 2022 г. претърпява счупване на прешлени, таз и ръка, както и множествено други наранявания след като 150-килограмова стрела на кран се счупва и пада върху него.<ref>[https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Dinko-Zhivotut-mi-se-preoburna-stavam-drug-chovek-1420328 Трудова злополука]</ref> Плаща на хеликоптер, за да го транспортира от Варна до УМБАЛСМ „Пирогов“ за последвали операции. == Бизнесмен == Динко е едноличен собственик на автоморга за автобуси „Бозав“ ЕООД и държи половината от фирмата „Транссис“, където негов съдружник е Гана Желева.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/2016/04/02/2734870_dinko_otvud_granicata_na_zakona/ Бизнесмен]</ref> На 2 август 2023 г. камион от фирмата за [[скрап]] на Динко катастрофира на магистрала Тракия, затваряйки участък от магистрала „Тракия“ за 14 часа.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/kamion-dinko-bez-tehnitsheski-pregled-/32522737.html Катастрофа]</ref> Трима души са ранени. Проверка установява редица нередности във фирмата – неплатени глоби, липса на технически преглед, застраховка и винетка. За последните две години фирмата на Динко е санкционирана общо 6 пъти, като при 4 от случаите е констатирано извършването на нерегламентиран превоз на товари, а другите два са за претоварване и за непокрит товар.<ref>[https://dnesbulgaria.com/бизнесмен-или-изпечен-престъпник-е-ди/ Търговски нарушения]</ref> Установено е, че „Бозав“ ЕООД е с изтекла финансова стабилност на 18 февруари 2022 г., за което нарушение ще бъде съставен акт и временно ще бъде преустановена дейността на превозвача, до отстраняване на тази нередност. == Телевизионни изяви == След акциите си по границата на България с Турция, Динко добива популярност, поканен е и участва в риалити предавания – във [[Фермата|Фермата 2]] през 2016 г. (като гост) и в [[Big Brother|Big Brother: Most Wanted 2017]], където завършва на трето място<ref>[https://nova.bg/bigbrother/profiles/view/366 Big Brother: Most Wanted 2018]</ref>. Продуцентът на „Фермата“ [[Андрей Арнаудов]] го определя като „социален феномен“.<ref>[https://www.tialoto.bg/a/1-zvezdi/52492-andrei-iluziia-li-e-proslovutata-ni-tolerantnost Фермата 2016 г.]</ref> Динко е известен с афиширания патриотизъм, с избухливия си манталитет и скандални изказвания<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/lovecyt-na-bezhanci-dinko-i-moiata-priiatelka-malko-ia-bih-video-2036741 Скандални изказвания]</ref>. == Скандали == === Залавяне на бежанци === Февруари 2016 г. Динко залавя нелегални бежанци от Сирия до границата с Турция, близо до село Долно Ябълково.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/obshtestvo/mazh-ot-jambol-zalavja-nelegalni-imigrnati-s-goli-race.html Залавяне на бежанци]</ref> От август 2015 г. Динко залавя 25 бежанци<ref>[https://www.bghelsinki.org/bg/news/20160307-signal-dinko-valev/ акции по залавяне на бежанци]</ref>, които предава на властите, а заснетите от него видеа стават [[Вирален феномен|вирални]]. Динко организира „граждански хайки“ с [[Мотоциклет|АТВ]]-та за залавяне на бежанци, като по думите му групата доброволци наброява около 50 невъоръжени души<ref>[https://www.bbc.com/news/magazine-35919068 Хайка за залавяне на бежанци]</ref> на четириколки и джипове.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/dinko-valev-yambol-peletigeit-tri-minuti/32523076.html "Граждански хайки"]</ref> Въпреки това, заснетите кадри от Динко предизвикват широка дискусия в обществото – дали са самоуправство или героизъм. Като реакция, сдружение „Български хелзинкски комитет“ подава сигнал до [[прокуратура]]та за нападение и побой, отправяне на смъртни заплахи, незаконно задържане, подбуждане на етническа омраза и подбуждане към етническо насилие.<ref>[https://www.bbc.com/news/magazine-35919068 Реакция на „Български хелзинкски комитет“]</ref> Юристи определят акта като „незаконен арест“.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/mazh-ot-jambol-zalovi-sam-grupa-sirijci-blizo-do-granicata-s-turcija.html Залавяне на бежанци]</ref> В края на 2021 г. заснема как залавя 20 незаконни имигранти – афганистанци, като по думите му извършва „граждански арест“.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31585692.html Залавяне на бежанци, 2021 г.]</ref> Версията на МВР се разминава и поставя под въпрос дали МВР работи с паравоенни групи и отделни цивилни, изземващи полицейски функции. === Етническа омраза === Ноември 2016 г. прокуратурата в град Средец внася обвинителен акт срещу Динко за насаждане на [[етническа омраза]] чрез социалните мрежи и интернет.<ref>[https://btvnovinite.bg/kriminalno/do-4-g-zatvor-grozjat-dinko-valev.html Насаждане на етническа омраза]</ref> === Побои === На 12.07.2017 г. е задържан в ареста за побой над негов служител.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/dinko-valev-e-osvoboden-ot-aresta.html Арест за побой, 2017 г.]</ref> Отново за побой е арестуван на 29.07.2017 г. в Първомай.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/arestuvaha-dinko-valev-v-parvomaj.html Побой в Първомай, 2017 г.]</ref> Няколко дни по-рано българска журналистка, работеща в САЩ, обявява, че е получила заплахи от Динко. Обвинения за пети подред побой над нея отправя и приятелката му Десислава Василева, която твърди, че за последно се е случило на 11 април 2017 г.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prijatelkata-na-dinko-prebi-me-za-poreden-pat-strahuvam-se-za-zhivota-si.html Побой над Десислава]</ref> Август 2023 г. е арестуван и обвинен в хулиганство и принуда към просещ човек, преструващ се, че е инвалид, като отново сам пуска в социалните мрежи видео от случилото се. <ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/oshte-nepriiatnosti-za-dinko-ot-iambol-6175063 Инцидент с мним инвалид]</ref> Април 2024г е повдигнато обвинение за ОПГ и ще го арестуват след излизането от болницата![https://www.marica.bg/balgariq/zakon-i-red/obviniha-dinko-valev-no-osvobodiha-averite-mu-video-snimki] == Източници == <references /> [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Ямболии]] 415lx8y2trt7k0b65wx5o04qf3pv4cn 12214286 12214281 2024-04-25T17:34:39Z Carbonaro. 221440 неенциклопедичен текст wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Господин Вълев | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | портрет-размер = | пол = | име-рождено = Господин Вълев | роден-дата = 28 януари 1987 г. | роден-място = [[Ямбол]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = българин | религия = християнство | образование = | професия = бизнесмен | работодател = | псевдоним = Динко, Бозавия, ловецът на мигранти<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prijatelkata-na-dinko-prebi-me-za-poreden-pat-strahuvam-se-za-zhivota-si.html Прякор]</ref> | вложки = | още = | раздел-семейство = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = | портал = }} '''Господин Вълев''', по известен като '''Динко от Ямбол'''<ref>[https://dariknews.bg/regioni/burgas/zadyrzhaha-dinko-ot-iambol-zaradi-klip-s-agresiia-sreshtu-myzh-predstaviasht-se-za-invalid-2355529 Прякор]</ref>, е български [[бизнесмен]], участник в [[Риалити телевизия|риалити предавания]]. Назован като „ловуващ“ мигранти от [[BBC]], добива популярност с незаконните си акции по „задържане“ на нелегални мигранти в [[Странджа]]. == Биография == Господин Вълев е роден на 28 януари 1987 г. в [[Ямбол]].<ref>[https://bulpedia.com/p-448-dinko-ot-yambol.html Биография]</ref> Известен е с прякорите си „Динко от Ямбол“, „ловецът на бежанци“ и „Бозавия“ (заради фирма „Бозав“, която притежава). 17 години е активен спортист по [[борба]].<ref>[https://bulpedia.com/p-448-dinko-ot-yambol.html Спортна кариера]</ref><ref>[https://www.bbc.com/news/magazine-35919068 Полупрофесионален борец]</ref> Любител е на ездата и карането на четириколесни мотоциклети (АТВ). Динко вади хора от катастрофиралия автобус на пътя Сливен – Ямбол, 26 май 2016 г.<ref>[https://btvnovinite.bg/videos/tazi-sutrin/tezhka-katastrofa.html Помощ при катастрофирал автобус]</ref>, а на 2 август 2016 г. спасява от удавяне 17-годишно момче<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://gospodari.com/%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%8F%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7-%D0%BE%D1%82-112-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B5/ |заглавие=Спасител на момче от удавяне |достъп_дата=2023-08-04 |архив_дата=2023-08-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230804094159/https://gospodari.com/%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%8F%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7-%D0%BE%D1%82-112-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B5/ }}</ref>. От приятелката си Весела има дъщеря Виктория, родена на 11.02.2019 г.<ref>[https://www.dnes.bg/zvezdi/2019/01/12/dinko-stana-bashta-za-pyrvi-pyt-radva-se-na-dyshteria.399007 Семейно положение]</ref> и син Динко-младши, роден на 5.01.2020 г.<ref>[https://zarata.info/ямболията-динко-направи-пищно-кръщен/ Семейно положение]</ref> На 5 септември 2022 г. претърпява счупване на прешлени, таз и ръка, както и множествено други наранявания след като 150-килограмова стрела на кран се счупва и пада върху него.<ref>[https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Dinko-Zhivotut-mi-se-preoburna-stavam-drug-chovek-1420328 Трудова злополука]</ref> Плаща на хеликоптер, за да го транспортира от Варна до УМБАЛСМ „Пирогов“ за последвали операции. == Бизнесмен == Динко е едноличен собственик на автоморга за автобуси „Бозав“ ЕООД и държи половината от фирмата „Транссис“, където негов съдружник е Гана Желева.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/2016/04/02/2734870_dinko_otvud_granicata_na_zakona/ Бизнесмен]</ref> На 2 август 2023 г. камион от фирмата за [[скрап]] на Динко катастрофира на магистрала Тракия, затваряйки участък от магистрала „Тракия“ за 14 часа.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/kamion-dinko-bez-tehnitsheski-pregled-/32522737.html Катастрофа]</ref> Трима души са ранени. Проверка установява редица нередности във фирмата – неплатени глоби, липса на технически преглед, застраховка и винетка. За последните две години фирмата на Динко е санкционирана общо 6 пъти, като при 4 от случаите е констатирано извършването на нерегламентиран превоз на товари, а другите два са за претоварване и за непокрит товар.<ref>[https://dnesbulgaria.com/бизнесмен-или-изпечен-престъпник-е-ди/ Търговски нарушения]</ref> Установено е, че „Бозав“ ЕООД е с изтекла финансова стабилност на 18 февруари 2022 г., за което нарушение ще бъде съставен акт и временно ще бъде преустановена дейността на превозвача, до отстраняване на тази нередност. == Телевизионни изяви == След акциите си по границата на България с Турция, Динко добива популярност, поканен е и участва в риалити предавания – във [[Фермата|Фермата 2]] през 2016 г. (като гост) и в [[Big Brother|Big Brother: Most Wanted 2017]], където завършва на трето място<ref>[https://nova.bg/bigbrother/profiles/view/366 Big Brother: Most Wanted 2018]</ref>. Продуцентът на „Фермата“ [[Андрей Арнаудов]] го определя като „социален феномен“.<ref>[https://www.tialoto.bg/a/1-zvezdi/52492-andrei-iluziia-li-e-proslovutata-ni-tolerantnost Фермата 2016 г.]</ref> Динко е известен с афиширания патриотизъм, с избухливия си манталитет и скандални изказвания<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/lovecyt-na-bezhanci-dinko-i-moiata-priiatelka-malko-ia-bih-video-2036741 Скандални изказвания]</ref>. == Скандали == === Залавяне на бежанци === Февруари 2016 г. Динко залавя нелегални бежанци от Сирия до границата с Турция, близо до село Долно Ябълково.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/obshtestvo/mazh-ot-jambol-zalavja-nelegalni-imigrnati-s-goli-race.html Залавяне на бежанци]</ref> От август 2015 г. Динко залавя 25 бежанци<ref>[https://www.bghelsinki.org/bg/news/20160307-signal-dinko-valev/ акции по залавяне на бежанци]</ref>, които предава на властите, а заснетите от него видеа стават [[Вирален феномен|вирални]]. Динко организира „граждански хайки“ с [[Мотоциклет|АТВ]]-та за залавяне на бежанци, като по думите му групата доброволци наброява около 50 невъоръжени души<ref>[https://www.bbc.com/news/magazine-35919068 Хайка за залавяне на бежанци]</ref> на четириколки и джипове.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/dinko-valev-yambol-peletigeit-tri-minuti/32523076.html "Граждански хайки"]</ref> Въпреки това, заснетите кадри от Динко предизвикват широка дискусия в обществото – дали са самоуправство или героизъм. Като реакция, сдружение „Български хелзинкски комитет“ подава сигнал до [[прокуратура]]та за нападение и побой, отправяне на смъртни заплахи, незаконно задържане, подбуждане на етническа омраза и подбуждане към етническо насилие.<ref>[https://www.bbc.com/news/magazine-35919068 Реакция на „Български хелзинкски комитет“]</ref> Юристи определят акта като „незаконен арест“.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/mazh-ot-jambol-zalovi-sam-grupa-sirijci-blizo-do-granicata-s-turcija.html Залавяне на бежанци]</ref> В края на 2021 г. заснема как залавя 20 незаконни имигранти – афганистанци, като по думите му извършва „граждански арест“.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31585692.html Залавяне на бежанци, 2021 г.]</ref> Версията на МВР се разминава и поставя под въпрос дали МВР работи с паравоенни групи и отделни цивилни, изземващи полицейски функции. === Етническа омраза === Ноември 2016 г. прокуратурата в град Средец внася обвинителен акт срещу Динко за насаждане на [[етническа омраза]] чрез социалните мрежи и интернет.<ref>[https://btvnovinite.bg/kriminalno/do-4-g-zatvor-grozjat-dinko-valev.html Насаждане на етническа омраза]</ref> === Побои === На 12.07.2017 г. е задържан в ареста за побой над негов служител.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/dinko-valev-e-osvoboden-ot-aresta.html Арест за побой, 2017 г.]</ref> Отново за побой е арестуван на 29.07.2017 г. в Първомай.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/arestuvaha-dinko-valev-v-parvomaj.html Побой в Първомай, 2017 г.]</ref> Няколко дни по-рано българска журналистка, работеща в САЩ, обявява, че е получила заплахи от Динко. Обвинения за пети подред побой над нея отправя и приятелката му Десислава Василева, която твърди, че за последно се е случило на 11 април 2017 г.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/prijatelkata-na-dinko-prebi-me-za-poreden-pat-strahuvam-se-za-zhivota-si.html Побой над Десислава]</ref> Август 2023 г. е арестуван и обвинен в хулиганство и принуда към просещ човек, преструващ се, че е инвалид, като отново сам пуска в социалните мрежи видео от случилото се.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/oshte-nepriiatnosti-za-dinko-ot-iambol-6175063 Инцидент с мним инвалид]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Ямболии]] bf8sm97dnedeyyyh3u4hzarkek2xp8k 2 843704 12214458 12213654 2024-04-25T21:05:53Z Liglioto 237767 /* Пруско-германски клон */ wikitext text/x-wiki {{Кралска династия|герб=Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).svg|описание=герб на рода Миклашевски<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref><br/>(разновидност на герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]) '''[[Блазон]]''': <br/> ''„Върху [[W:BG:Щит (хералдика)|щит]] с червено поле са изобразени два златни [[W:BG:полумесец|Полумесеца]], обърнати с рогата си към страните на щита, а между тях се вижда сребърен [[W:BG:меч|Меч]], сочещ с острия си връх надолу. Щитът е увенчан с обикновен [[W:BG:Герб#Шлем|Благороднически Шлем]] с [[W:BG:Корона (хералдика)|Благородническа Корона]] върху него и три [[W:BG:щраус|щраусови]] [[W:BG:перо|пера]]. [[W:BG:Герб#Наметка|Наметката]] на щита е червенa, обшита със злато.“''<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref>|име=Миклашевски|страна=|общомедия=House of Miklashevskiy|родно_име=*<div style="text-align:left">на [[полски език]]: Miklaszewski или Mikłaszewski</div> *<div style="text-align:left">на [[руски език]]: Миклашевские</div> **<div style="text-align:left">[[Род (българска граматика)#Мъжки род|м.р.]]: Миклашевский,</div> **<div style="text-align:left">[[Род (българска граматика)#Женски род|ж.р.]]: Миклашевская</div> *<div style="text-align:left">на [[английски език]]: Miklashevsky</div> *<div style="text-align:left">на [[немски език]]: von Miklaszewski, Miklaschewski, Miklachevsky или Miklaszewski </div> *<div style="text-align:left">на [[френски език]]: Miklachevsky </div>|година на основаване=1451 г.}}'''Миклаше́вски''' ({{Lang|pl|Miklaszewski|Mikłaszewski}}; {{Lang|Ru|Миклашевские|[[Род (българска граматика)#Мъжки род|(м. р.)]] Миклашевский|[[Род (българска граматика)#Женски род|(ж. р.)]] Миклашевская}}; {{Lang|Uk|Миклашевські}}; {{Lang|en|Miklashevsky}},<ref name=":9" /> на [[Немски език|немски]] и [[френски език]] някои представители на рода, емигрирали в [[Германия]] и [[Франция]] след [[Руска революция (1917)|Руската революция от 1917 г.]], изписват името си ''Miklachevsky'';<ref name=":9">{{Цитат книга|last=Miklashevskaya|first=Ludmila|others=Translated and Edited by Elaine MacKinnon|title=Gender and Survival in Soviet Russia. A Life in the Shadow of Stalin’s Terror|url=https://dokumen.pub/gender-and-survival-in-soviet-russia-a-life-in-the-shadow-of-stalins-terror-9781350139206-9781350139220-9781350139213.html|accessdate=2023-11-18|series=Library of Modern Russia|origyear=2007, 2012|publisher=Bloomsbury Academic, Bloomsbury Publishing Plc|location=London, New York, Oxford, New Delhi, Sydney; first published in Great Britain|lang=en|isbn=978-1-3501-3921-3|pages=xii}}</ref> в [[Кралство Прусия]] родът се изписва на немски език като ''von Miklaszewski''<ref name=":69">{{Цитат книга|last=von Ledebur|first=Leopold|title=Adelslexikon der preussischen Monarchie|accessdate=2024-04-02|year=1856|publisher=Verlag von Ludwig Rauh|location=Berlin|lang=de|pages=106|chapter=Miklaszewski|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AAdelslexikon_der_preussischen_Monarchie%2C_II._Band_(L%E2%80%93M)%2C_1856.pdf&page=115|quote=Im Großherzugthum Posen: Matthias von Miklaszewski auf Zolez (Gnesen)}}</ref> или ''Miklaszewski''<ref name=":70">{{Цитат книга|last=von Mülverstedt|first=George Adalbert|others=Illustriert von Adolf Matthias Hildebrandt|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der blühende Adel des Königreichs Preußen (Edelleute M–Z.). In einer neuen, vollständig geordneten und reich vermehrten Auflage mit heraldischen und historisch-genealogischen Erläuterungen|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmachers_Wappenbuch,_Preussen,_Edelleute_(M%E2%80%93Z),_1878.pdf&page=25|accessdate=2024-04-04|volume=3 (Dritten Bandes zweite Abtheilung)|year=1878|publisher=Verlag von Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=264; Taf. 315}}</ref><ref name=":71">{{Цитат книга|last=von Hefner|first=Otto Titan|title=Stammbuch des blühenden und abgestorbenen Adels in Deutschland|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Stammbuch_des_bl%C3%BChenden_und_abgestorbenen_Adels_in_Deutschland._3._Band._1865.pdf&page=56|accessdate=2024-04-03|year=1865|publisher=Verlag von Georg Joseph Manz|location=Regensburg|lang=de|pages=49}}</ref><ref name=":143" />; в немскоезичните региони на [[Руска империя|Руската империя]] в [[Прибалтика]] се среща също немското изписване ''Miklaschewski'',<ref>{{Цитат книга|last=Smitt|first=Fedor Ivanovich|title=Suworow’s Leben und Heerzüge. Im Zusammenhange mit der Geschichte seiner Zeit.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Suworow%27s_Leben_und_Heerz%C3%BCge._Im_Zusammenhange_mit_der_Geschichte_seiner_Zeit._I.-r_Theil.pdf&page=524|accessdate=2024-03-28|volume=I.-r Theil|year=1833|publisher=Gedruckt bei Joseph Zawadzki|location=[[Вилнюс|Wilna]]|lang=de|pages=407-408}}</ref><ref>{{Цитат книга|title=Rigasches Adressbuch|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Rigasches_Adressbuch_1910.pdf&page=141|accessdate=2024-04-04|volume=13|year=1910|publisher=Adolf Richters Nachfolger|location=Riga|lang=de|id=№ 8|pages=149}}</ref>'''<ref>{{Цитат книга|title=Rigasches Adressbuch|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3ARigasches_Adressbuch_1911.pdf&page=142|accessdate=2024-04-04|volume=14|year=1911|publisher=Adolf Richters Nachfolger|location=Riga|lang=de|id=№ 8|pages=150}}</ref>''' в [[Австро-Унгарската империя]] родът е познат под името ''Mikłaszewski''<ref name=":75">{{Цитат книга|last=Heyer von Rosenfeld|first=Friedrich|last2=Bojničić|first2=Ivan von|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AJ._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien%2C_Ladomerien_und_der_Bukowina%2C_1905.pdf&page=183|accessdate=2024-04-05|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=168; Taf. 204}}</ref>) е [[Благородник|благороднически]] род с [[Поляци|полски]] произход, първоначално основан в [[Полско-литовската държава]], а по-късно поради териотирални промени става част от благородническото [[съсловие]] на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]], [[Руско царство|Руското царство]] (после: [[Руска империя]]), [[Кралство Прусия]] (после: [[Германска империя]]), [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]] (после: [[Австрийска империя]] и [[Австро-Унгарската империя|Австро-Унгарска империя]]).<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref><ref name=":24">{{Цитат книга|last=Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Алфавитный список дворянских родов Черниговской губернии, внесенных в дворянскую родословную книгу, разделенную на шесть частей|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_(1890).pdf&page=30|accessdate=2023-12-23|year=1890 г.|publisher=типография Губернского правления|location=[[Чернигов]]|lang=ru|id=№ 1456|pages=28|chapter=VI часть – Древние благородные дворянские роды, доказательство дворянского достоинства, которых восходят за 100 лет, но благородное течение покрыто неизвестностью.}}</ref><ref name=":19">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124-131}}</ref><ref name=":1134" /><ref>{{Цитат книга|last=Брокгауз|first=Фридрих Арнолд|last2=Ефрон|first2=Иля Абрамович|others=Акционерное издательское общество Ф. А. Брокгауз — И. А. Ефрон|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|accessdate=2023-05-15|volume=XIX (Мекенен — Мифу-Баня)|year=1896 г.|publisher=Типо-Литография И. А.Ефрона|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=249|chapter=Миклашевскiе|trans_chapter=https://runivers.ru/bookreader/book10168/#page/258/mode/1up|chapterurl=https://runivers.ru/bookreader/book10168/#page/258/mode/1up}}</ref><ref name=":35">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9%2C_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912.pdf&page=525|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=475}}</ref><ref name=":10" /><ref name=":65">{{Цитат книга|title=Список дворянских родов и лиц, внесенных в дворянскую родословную книгу Черниговской губернии и утвержденных в дворянстве Герольдией правительсвующего Сената, временным ее присутствием и Департаментом Герольдии по 1881 год.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D1%86,_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_1881_%D0%B3.pdf&page=109|accessdate=2024-03-09|year=1881|publisher=Губернская типография|location=Чернигов|lang=ru|pages=107-109}}</ref><ref name=":152">{{Цитат книга|last=Томазов|first=Валерій В'ячеславович|title=Енциклопедія історії України|accessdate=2024-03-27|volume=6: Ла–Мі|year=2009|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|isbn=978-966-00-1028-1|pages=640|chapter=Миклашевські|chapterurl=https://archive.org/details/6_2009/page/640/mode/2up}}</ref><ref name=":69" /><ref name=":70" /><ref name=":71" /><ref name=":143" /><ref name=":75" /> Родът се споменава в III част на „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1799 г. – официалният списък [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] –, където освен това е [[Блазон|блазониран]] и изобразен гербът на рода.''<ref name=":05" />'' Родът също така е упоменат в VI част – „''Древни благородни дворянски родове''“ – на [[Дворянска родословна книга|дворянската родословна книга]] на [[Черниговска област|Черниговска]] [[губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]] от 1890 г.<ref name=":24" /><ref name=":19" /> Миклашевски са вписани и в „''Родословна книга на дворяните на [[Витебска губерния]]''“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2391867413|заглавие=Ф. 1343 Оп. 36 Д. 15995. – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. I часть родословной книги Витебской губернии“|дата=1915|издател=Российский государственный исторический архив|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231029175101/https://fgurgia.ru/object/2391867413|архив_дата=2023-10-29|достъп_дата=2023-10-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/74525|заглавие=Родословная книга дворян Витебской губернии|дата=1827 г.|издател=Российский государственный исторический архив|език=ru|достъп_дата=2023-01-30}}</ref> == Етимология == Фамилното име ''Миклашевски'' е производно от полското лично име ''Миклаш'' ({{Lang|pl|Miklasz}}), което е синонимен вариант на ''Миколай'' ({{Lang|pl|Mikołaj}}), и съответства на българското лично име ''Николай''.<ref>{{Цитат книга|last=Ainiala|first=Terhi|last2=Saarikivi|first2=Janne|title=Personal name systems in Finnic and beyond|url=https://www.sgr.fi/fi/files/original/19732a0de0336497a8f963cdf9b550fd.pdf|accessdate=2024-02-10|year=2017|publisher=Printon|location=Tallinn|lang=en|isbn=978-952-5667-91-2|pages=260}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Mordań|first=Michał|title=Chrześcijańskie dziedzictwo imiennicze utrwalone w nazwiskach mieszkańców Bielska Podlaskiego, Hajnówki i Siemiatycz|url=https://repozytorium.uwb.edu.pl/jspui/bitstream/11320/9011/1/Morda%C5%84_wk%C5%82ad_16.12.pdf|accessdate=2024-02-11|year=2019|publisher=Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku|location=Białystok|lang=pl|isbn=978-83-7431-591-3|pages=224}}</ref> == Произход – полска главна родова линия == {{Няколко картинки|image1=Map of the Polish–Lithuanian Commonwealth (1619–1621).png|image2=Podział administracyjny I RP.svg|caption1=[[Полско-литовската държава]] (1619–1621 г.) в Европа|caption2=Полско-литовската държава (1619 г.)|width2=230}} Началото на благородническия род Миклашевски е не съвсем ясно. Първото споменаване на рода е в ръкопис на [[Ян Длугош]] от 1451 г., цитиран от [[Каспер Несецки]] през 1841 г. в книгата ''„Полски гербове“'', според който родът Миклашевски е част от [[Жечпосполита|полското]] [[благородничество]] ([[шляхта]]), носи [[Остоя (благороднически герб)|герба Остоя]] и произлиза от [[Мазовско войводство|Мазовското войводство]] в [[Кралство Полша (1385 – 1569)|Кралство Полша]].<ref name=":1134">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414|format=PDF|volume=VI|year=1841 г.|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=406|chapter=Miklaszewski|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414}}</ref><ref name=":39">{{Цитат книга|last=Święcki|first=Tomasz|title=Tomasza Święckiego Historyczne pamiątki znamienitych rodzin i osób dawnej Polski|url=https://bc.radom.pl/dlibra/publication/45596/edition/44222/content|accessdate=2024-02-27|volume=I|year=1858|publisher=Nakładem S. H. Merzbacha Księgarza|location=Warszawa|lang=pl|pages=167-168}}</ref> Родоначалник бил човек на име '''Миклаш''' – [[wikt:кустос|кустос]] на [[Краков]] и [[посланик]] на [[Кралство Полша (1385 – 1569)|крал]] [[Кажимеж IV Ягелончик]] във [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]].<ref name=":1134" /><ref name=":39" /> Каспер Несецки посочва същевременно, че други [[Генеалогия|генеолози]] извеждат произхода на рода от '''Мацей Миклашевски''' ({{Lang|pl|Maciej Miklaszewski}}), когото [[Жечпосполита|полският крал]] и [[Велико литовско княжество|велик литовски княз]] [[Зигмунт II Август]] през 1569 г. „отличил измежду синовете на [[Монархия|Короната]] със свои привилегии и дарил с герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] заради неговите героични дела във [[военна кампания|военна експедиция]] срещу [[Москва]], особено край [[Полоцк]], [[Ула (град)|Ула]] и другаде“.<ref name=":1134" /> Историкът Томаш Швенчики (1774-1837 г.) посочва също тези две имена – Миклаш и Мацей – като членове на един и същ род и пише също, че Миклаш бил [[wikt:кустос|кустос]] на [[Краков]] и [[посланик]] на [[Кралство Полша (1385 – 1569)|крал]] [[Кажимеж IV Ягелончик]] във [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]], а Мацей бил дарен от [[Зигмунт II Август]] с герба Остоя заради „рицарските си дела край [[Полоцк]] и [[Ула (град)|Ула]]“.<ref name=":39" /> Полският [[хералдист]] [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) пише в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., че родът води началото си от '''Павел''', '''Станислав''' и '''Алберт Миклашевски''', които били удостоени с [[Аристокрация|благородство]] през 1623 г. от [[Жечпосполита|полския крал и велик литовски княз]] [[Сигизмунд III Васа]] като награда за храбростта им във войните срещу [[Руското царство]].<ref name=":41">{{Цитат книга|last=Uruski|first=Seweryn|others=Adam Amilkar Kosiński; Aleksander Włodarski|title=Rodzina. Herbarz szlachty polskiej|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3ARodzina._Herbarz_szlachty_polskiej._T.11.pdf&page=50|accessdate=2024-04-16|volume=XI|year=1914 г.|publisher=Gebethner i Wolff|location=Warszawa|lang=pl|id=Miklaszewski v. Mikłaszewski h. Ostoja|pages=47–49}}</ref><ref name=":152" /> Това изложение се препокрива до голяма степен с описанието на руския [[граф]] Григорий Милорадович (1839–1905 г.), който разписва родословното дърво на една линия на рода Миклашевски в своя труд ''„Родословна книга на Черниговското дворянство“'' от 1901 г. и пише, че родът произлиза от '''Станислав Миклашевски''', комуто [[Жечпосполита|полският крал и велик литовски княз]] [[Сигизмунд III Васа]] предоставил благородническо достойнство през 1618 г., а на 23 март 1623 г. същият крал издал нова [[Царска грамота|дарствена грамота]] за благородство и на неговите синове – '''Павел''' и '''Алберт''' '''Миклашевски'''.'''<ref name=":192">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=583|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=129}}</ref>'''<ref name=":35" /> За Алберт Миклашевски ({{Lang|la|Albertus Miklaszewski}}, [[Полонизация|полонизирана]] версия на името {{Lang|pl|Wojciech Miklaszewski|'''Войцех Миклашевски'''}}) свидетелстват две [[Епитафия|епитафии]] в град [[Пила (град)|Пилa]], описани от историка Шимон Староволски (1588–1656 г.) в неговия труд „''Паметници на [[Сармати|сарматите]], благословени навеки''“ ({{Lang|la|Monumenta Sarmatarum Viam Universae Carnis Ingressorum}}) през 1655 г.<ref name=":31">{{Цитат книга|last=Starowolski|first=Szymon|title=Monvmenta sarmatarvm beatae aeternitati|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Monvmenta_sarmatarvm_beatae_aeternitati_Simone_Starovolscio_primicerio_tarnouiensi_collectore_1655.pdf&page=571|accessdate=2024-02-13|year=1655|publisher=Officina viduae et haeredum Francisci Caesarij|location=Kraków|lang=la|pages=555|quote=D.O.M. ALBERTUS MIKLASZEWSKI, meritis Atauoru Ostoiae Gentis Nobilis hic situs est, armis defendit Patriam, candore propinquos, atq: Duci in Zbaraz obesquio placuit, non illum rabies, non fraus, dolusque proterius fregit, namque fide vindice tutus erat. Hunc tandem Lachesis fato superauit acerbo; gui legis haec, mortis fac memor esto tuae. Obijt 1. maij, Anno Domini 1637.}}</ref><ref name=":1134" /><ref name=":40">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://jura-pilica.com/?niezachowane-epitafia-w-pilickiej-farze,791|заглавие=Niezachowane epitafia w pilickiej farze|труд=www.jura-pilica.com|език=pl|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210622101153/https://jura-pilica.com/?niezachowane-epitafia-w-pilickiej-farze,791|архив_дата=2021-06-22|достъп_дата=2024-02-14}}</ref> Епитафиите не са се запазили до днес,<ref name=":40" /> но благодарения на този източник се знае тяхното съдържание. Точният текст на едната [[епитафия]] гласял на [[латински език]]:<ref name=":31" />[[Файл:Albertus Miklaszewski (Wojciech Miklaszewski) Monvmenta sarmatarvm beatae aeternitati 1655 pp. 555.jpg|мини|260x260пкс|[[Епитафия]] в памет Алберт Миклашевски от 1637 г. в гр. [[Пила]]; запис в книгата на Шимон Староволски (1588–1656 г.).]]{{Цитат|[[D.O.M.]] АЛБЕРТУС МИКЛАШЕВСКИ, със заслугата на Aтауорус от благородническия род [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], е погребан тук, той защитава отечеството с оръжие, а близките си с честност; [[Збаражско княжество|князът]] в [[Збараж (Тернополска област)|Збараж]] считаше за добре да му послушава, нито ярост, нито измама, нито дръзко коварство го сломи, а именно защото той беше пазен от вярата в [[Иисус Христос|Спасителя]]. Сега накрая [[Лахезис]] надделя огорчаващо с предначертаното; ти, който четеш това, помисли за твоята смъртност. Починал на 1 май 1637 г.|[[Епитафия]] на надгробната плоча на Албертус Миклашевски от 1637 г. в гр. [[Пила]]}}{{Няколко картинки|image1=Albertus Miklaszewski (Wojciech Miklaszewski) Monvmenta sarmatarvm beatae aeternitati 1655 pp. 555-556.jpg|image2=Piła rodzina.JPG|caption1=[[Епитафия]] в памет на Алберт Миклашевски от 1637 г. в енорийската църква в гр. [[Пила]]; запис в книгата на Шимон Староволски (1588–1656 г.).|caption2=Eнорийската църква „Свето семейство“ в гр. [[Пила]]}} Втората [[епитафия]] в памет на Алберт Миклашевски се намирала в [[Енория|енорийската]] църква в [[Пила (град)|Пила]] и съдържа следният текст на [[латински език]]:<ref>{{Цитат книга|last=Starowolski|first=Szymon|title=Monvmenta sarmatarvm beatae aeternitati|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Monvmenta_sarmatarvm_beatae_aeternitati_Simone_Starovolscio_primicerio_tarnouiensi_collectore_1655.pdf&page=571|accessdate=2024-02-13|year=1655|publisher=Officina viduae et haeredum Francisci Caesarij|location=Kraków|lang=la|pages=555-556|quote=D.O.M. Debemus Morti nos nostraque. Generosus Dominus ALBERTUS MIKLASZEWSKI de Dzierzgow, de armis Ostoia, virtute, prudentia,& vitae constantia, praestans pietate & religione Catholica, admirabilis animi & corporis fortitudine, in expeditionibus Turcicis&Scythicis, pro Patria & Fide Orthodoxa catholica supra fidem insignis. Quem martis laboribus, mortisque doloribus, & calumnijs graviter affictum, mors lege fati intempestiue, aetatis suae 1.maij, Anno Domini, 1637. absorpsit, sub hoc tumulo Supremi Iudicis adventum expectat. CVI Maestissima Coniunx Leonora de Rudoltovice, Vexilliseri Zatoriensis, Miklaszewska, hoc monumentum cum lachrymis, cum duobus filijs derelictis posuit. Qui legis haec, da vota deo & deposce quietem defuncto, & mortis sedulus esto memor.}}</ref>{{Цитат|[[D.O.M.]] [[Латински сентенции#Популярни латински сентенции|Дължим на смъртта нас и нашето]]. Благородният [[Господар]] АЛБЕРТУС МИКЛАШЕВСКИ от [[Дзежгово|Дзежгов]], от герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], известен с героичност, благоразумие и житейска непоклатимост, с превъзходна [[Wikt:BG:благочестив|благочестивост]] и [[Католицизъм|католическа религия]], с възхитителна духовна и физическа храброст, в [[Османска империя|турските]] и [[Скития|скитските]] [[Военна кампания|експедиции]], за Отечеството и [[Католицизъм|Католическата православна вяра]] над всяка вяра. Този, който е силно засегнат от военни несгоди, посмъртна скръб и клевети, смъртта прибира преждевременно по закона на съдбата, неговият живот погълна на 1 май, в годината Господня, 1637, под този гроб очаква пришествието на [[Иисус Христос|Върховния Съдия]]. От: скърбящата съпруга Леонора от [[Рудолтовице]], дъщеря на [[хорунжий|хорунжия]] на [[Заторско княжество|Заториния]], Миклашевска, положи този паметник със сълзи, заедно с двамата им осиротели сина. Който чете това, предайте вашите молитви на Бога и поискайте упокоението на починалия, и помнете, че смъртта е неуморна.|[[Епитафия]] в памет на Албертус Миклашевски от 1637 г. в енорийската църква в гр. [[Пила]]}} От [[Епитафия|епитафиите]] става ясно, че роденият в [[Дзежгово]] храбър, мъдър и уравновесен, изключително набожен и религиозен Алберт Миклашевски се е заслужил в защита на [[Католическа църква|католическата]] вяра, като е участвал, наред с другото, във [[Военна кампания|военни експедиции]] срещу [[Османски турци|турците]] и [[Скити|скитите]], и накрая умира на 1 май 1637 г. Той бил благородник, носил е герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], и е имал (поне) двама сина със съпругата си Леонора от [[Рудолтовице]] (''Леонора Рудолтовицка''), която била дъщеря на [[Хорунжий|хорунжия]] на [[Заторско княжество|Заторското княжество]]. За Алберт Миклашевски се знае също, че през 1631 г. той купува село [[Сербовице]] от [[Збаражко княжество|збаражския княз]] Георги и става негов [[Феодал|фодал]].<ref name=":41" /> Със съпругата си Леонора Рдултовицка той има (поне) четирима сина: Францишек, Ян, Станислав, Теодор и Войцех.<ref name=":41" /> През 1650 г. те се спменават заедно с чичо им Адам, който бил енорийски свещеник и по-късно [[wikt:кустос|кустос]]<ref name=":2" group="Бележка">'''Кустос''' се нарича управител на имуществото на католическата църква в дадена област и надзирател на реда и живота на духовниците в нея. <u>Източник</u>: {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81/|заглавие=КУ̀СТОС|автор=Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на Българската академия на науките|автор_препратка=Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|труд=Речник на българския език (онлайн)|достъп_дата=2024-02-11}}</ref> на [[Пилица (Силезко войводство)|Пилица]] (1633 г.) и свещеник на [[Шчучин]] (1643 г.).<ref name=":41" /><ref name=":1134" /> По негова инициатива преди 1660 г. започва строежът на нова църква в [[Шчучин]] – църквата „Св. Мария Магдалена“ – запазена до днес, изградена от тухли и [[Пинчов|пинчовски]] камък.<ref name=":40" /> Той умира през 1660 г. и строежът на църквата е продължен на собствени разноски от неговия племенник, свещеник Северин Миклашевски, [[каноник]] [[Тарнов|Тарновски]], [[wikt:кустос|кустос]] [[Пилица (Силезко войводство)|Пилицки]], [[свещеник]] [[Шчучин|Шчучински]] (1666 г.).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://parafiaszczucin.pl/index.php/historia-parafii|заглавие=Powstanie kościoła parafialnego w Szczucinie pod wezwaniem św. Marii Magdaleny|автор=Parafia Św. Marii Magdaleny w Szczucinie|дата=2012-12-10|език=pl|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231205081345/http://parafiaszczucin.pl/index.php/historia-parafii|архив_дата=2023-12-05|достъп_дата=2024-02-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://tarnow.gosc.pl/doc/6225403.Szczucin-Obraz-spod-lasu|title=Szczucin. Obraz spod lasu|last=Brożek|first=Grzegorz|date=2020-03-22|work=Gość Tarnowski|access-date=2024-02-27|archive-url=https://web.archive.org/web/20240227203210/https://tarnow.gosc.pl/doc/6225403.Szczucin-Obraz-spod-lasu|archive-date=2024-02-27|language=pl}}</ref><ref name=":40" /><ref name=":1134" /> От горепосочените лица – Мацей, Павел, Аберт и Станислав – започва началото на полския благороднически род Миклашевски, чието родословно дърво може да се проследи във времето до наши дни. Техните потомци са живели в различни [[Войводство|войводства]] на [[Полско-литовската държава]] – общата държава на [[Кралство Полша]] и [[Великото литовско княжество]] в периода 1569–1795 г. – и са заемали важни [[Духовенство|духовнически]], [[Военнослужещ|военни]] и [[Държавник|държавнически]] длъжности.<ref name=":1134" /><ref name=":41" /> Те представляват полската главна линия на благородническия род Миклашевски. Поради промени в териториалните граници на Полско-литовската държава във времето, някои от потомците попадат обаче в други държави и основават там нови клонове на рода.<ref name=":48">{{Цитат книга|editor-last=Сохань|editor-first=Павел Степанович|title=Універсали Івана Мазепи. 1687-1709|year=2002|publisher=Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського Національної академії наук України; Наукове товариство імені Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=uk|isbn=966-7155-61-7|pages=6, 70, 86, 107, 142, 215, 246, 254, 288, 349, 364, 388, 392, 400, 406-408, 434, 453, 456, 465, 476, 485; Д 14, Д 15, Д 17-Д 19, Д 21-Д 24, Д 27, Д 29, Д 32, Д 36-Д 39, Д 41, Д 44, Д 47, Д 51, Д 53-Д 55; Д 59, Д 61, Д 62, Д 64-Д 66, Д 69-Д 78, Д 81-Д 85}}</ref>'''<ref name=":192" /><ref name=":02322">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=45|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=27-28}}</ref>''' === Ненаучни версии за произхода на рода === Съществува ненаучната версия, че родът Миклашевски произхожда от [[велик княз|великия княз]] на [[Киевска Рус]] – [[Мстислав I|Мстислав Велики]], син на [[Владимир II|Владимир Мономах]], и от [[Велико литовско княжество|великия литовския княз]] [[Гедимин]]. Тази версия се среща из интернет форуми, както и на страницата на някои представители на рода Миклашевски,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kajuta.net/node/4012|заглавие=Род Миклашевских|фамилно_име=Арбатская|първо_име=Юта|труд=Сайт семейного творчества – Константин Вихляев и Юта Арбатская|език=ru|достъп_дата=2023-01-31}}</ref> но никъде не се посочват исторически архивни данни. Научни трудове не споменават дори за тази версия. Според други източници, родът Миклашевски вероятно произлиза от село [[Миклашив|Миклашев]], близо до днешната Полско-Украинска граница.<ref name=":282">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=5|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=5|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref><ref name=":92">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=53|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> По принцип [[Наставка|наставката]] ''-ски'' в имената обозначава местопроизхода; например – [[Климент Охридски]] (от [[Охрид]]), [[Софроний Врачански]] (от [[Враца]]), [[Константин Преславски]] (от [[Преслав]]), [[Симеон Сакскобургготски]] (от [[Саксония-Кобург и Гота|Саксония-Кобург-Гота]]). За това твърдение обаче никъде не се привеждат аргументативни документи. == Казашко-руски родови клон == {{Няколко картинки|image1=Location Zaporizhian Host.png|image2=Location of Cossack Hetmanate.png|caption1=[[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] (1649–1654 г.) в Европа|caption2=Казашко хетманство (1649–1654 г.) на фона на границите на съвременна [[Украйна]]. На север навлиза в границите на съвременна [[Русия]].|width2=215}} В югоизточните [[Войводство|войводства]] на Полско-литовската държава, а именно в [[Киевско войводство|Киевското войводство]], [[Брацлавско войводство|Брацлавското войводство]], [[Черниговско войводство|Черниговското войводство]], [[Волинско войводство (Жечпосполита)|Волинско войводство]], както и южните части на [[Смоленско войводство|Смоленското войводство]] и [[Минско войводство|Минското войводство]], в периода [[1648]]–[[1657|1657 г.]] [[Казаци|казаците]] се бонтуват на [[Въстание на Хмелницки|Въстанието на Богдан Хмелницки]] за получаване на независимост.<ref name=":110">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Още през 1649 г. те прокламират своя собствена държава по тия земи, наричайки я – [[Казашко хетманство]].<ref name=":110" /> Ония членове на рода Миклашевски, които по него време са живяли по тия земи изведнъж фактически се озовават в нова държава. Тъй като по полско време като благородници те са получили добро образование и са изпълнявали важни държавнически длъжности, техните умения са нужни за управлението на новосъздадената държава.'''<ref name=":0232">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28}}</ref>'''<ref name=":7" /> Така още през първите години от основаването на Казашкото хетманство те получават [[Хетман на Запорожката войска|хетманско]] потвърждение на благородническото им достойнство и по този начин от полски благороднически род, Миклашевски се превръща и в казашки благороднически род, който може да се нарече '''казашки клон'''.<ref name=":152" /><ref name=":48" /><ref name=":19" />'''<ref name=":02322" /><ref name=":49" />'''<ref name=":65" />[[Файл:Полковник_Миклашевський_2.jpg|мини|438x438px|Портрет на Михаил Андреевич Миклашевски]] За родоначалник на този нов, казашки клон на рода се счита [[Михаил Андреевич Миклашевски]], който през 1671 г. се споменава каго ''„[[дворянин]]“'''''<ref name=":192" />''' на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]] и един от тримата негови най-приближени лица.<ref name=":152" /><ref name=":332">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=526|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476}}</ref>'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":1524">{{Цитат книга|last=Томазов|first=Валерій В`ячеславович|title=Енциклопедія історії України|accessdate=2024-03-27|volume=6: Ла–Мі|year=2009|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|isbn=978-966-00-1028-1|pages=638–639|chapter=Миклашевський Михайло Андрійович|chapterurl=https://archive.org/details/6_2009/page/638/mode/2up}}</ref> От него генеалогията на този клон на рода Миклашевски може да се проследи във времето до наши дни без прекъсване благодарение на архивни данни. Михаил Андреевич Миклашевски е роден около 1640 г. и заема под [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] Многогрешни и хетман [[Иван Мазепа]] на най-различни [[Военнослужещ|военни]] и [[Държавник|държавнически]] длъжности:<ref name=":19" /><ref name=":152" /><ref name=":48" />'''<ref name=":02322" /><ref name=":49" />'''<ref name=":332" /><ref name=":1524" /><ref name=":11">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=53-54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref><ref name=":52" /> * през 1671 г. – [[войскови другар]] и „дворянин“ на хетман Многогрешни; * през 1672 г. – главен „съветник“ на хетман Многогрешни и признание на [[благородничество]], изпратен като посланик в [[Москва]]; * от 1675 г. – [[Глухов|глуховски]] градски [[атаман]]; * през 1677 г. – „[[Благородник|благороден]] [[Пан (обръщение)|пан]], [[войскови другар]] и гражданин [[Глухов|Глуховски]]“ под хетман [[Иван Самойлович]], * от 1679 до 1682 г. – [[есаул]] на [[Нежински полк|Нежинския полк]]; * през 1681 г. – споменат с титла „славно [[Благородник|благороден]] Негова милост [[Пан (обръщение)|пан]]“ Михаил Миклашевски * през 1682 г. – [[Генерална старшина#Генерални хорунжии|генерален хорунжий]] (член на [[Генерална старшина|Генералната старшина]] (правителството)); * от 1683 до 27 август 1686 г. – [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]); * през 1688 – споменат с титлата „[[Пан (обръщение)|пан]]“ * през 1689 г. – отново [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]]; * от 1689 до 1696 г. – руски царски [[Столник (длъжност)|столник]]; * от края на 1689 г. до 1704 г. – [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]].<ref name=":332" /><ref name=":19" /> По това време [[Стародубски полк|Старудубският полк]] е едновременно административно-териториална, военна и съдебна единица на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и (след неговото анексиране)<ref>{{Цитат книга|title=ПСЗ — полное собрание законов Российской империи|url=http://constitution.garant.ru/history/act1600-1918/2005/|accessdate=2022-12-01|volume=IV|year=1708 г.|lang=ru|id=№ 2218|chapter=1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов}}</ref><ref name=":54" /> – на [[Руска империя|Руската империя]]. Следователно, Михаил А. Миклашевски е бил административен, военен и съдебен глава на тази териториална единица. * през 1704 г. – споменат като „[[Войскови другар|знатен войскови другар]]“ (почетно благородническо обръщение); * през 1705 г. хетман [[Иван Мазепа]] подава молба до [[Руско царство|руския цар]] [[Петър I (Русия)|Петър I]] за разрешение да върне Михаил А. Миклашевски на длъжността стародубски [[Казашко хетманство#Полк|полковник]].'''<ref name=":47">{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=235|access-date=2024-02-07}}</ref>''' Молбата е уважена и така от 1705 г. до смъртта си през 1706 г. той отново е назначен за [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]].'''<ref name=":47" />''' * умира на 19 март 1706 г. като полковник в битка край град Несвиж при нападение на [[Швеция|шведите]] в хода на [[Велика северна война|Северната война]].<ref name=":322223" />'''<ref name=":023225">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=50|accessdate=2024-03-02|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=32}}</ref><ref name=":1922">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124}}</ref>''' За произхода на Михаил Андреевич Миклашевски от полската главна родова линия свидетелстват трудовете на полския [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) и руския [[граф]] Григорий Милорадович (1839–1905 г.), роско-украинския историк Вадим Модзалевски (1882–1920 г.), а също така и предположенията на украинския историк и генеалог Александър Лазаревски (1834–1902 г.).<ref name=":412">{{Цитат книга|last=Uruski|first=Seweryn|others=Adam Amilkar Kosiński; Aleksander Włodarski|title=Rodzina. Herbarz szlachty polskiej|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Rodzina._Herbarz_szlachty_polskiej._T.11.pdf&page=51|accessdate=2024-04-16|volume=XI|year=1914 г.|publisher=Gebethner i Wolff|location=Warszawa|lang=pl|id=Miklaszewski v. Mikłaszewski h. Ostoja|pages=48}}</ref>'''<ref name=":192" /><ref name=":02322" />''' * Граф Северин Уруски описва родословното дърво на рода Миклашевски в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., и там споменава наред с членовете на полската главна линия на рода Миклашевски също и полковник Миклашевски, който бил убит край Несвиж в биткат срещу шведите, като очевидно има предвид Михаил Андреевич Миклашевски.<ref name=":412" /> * Граф Григорий Милорадович пише в своя труд ''„Родословна книга на Черниговското дворянство“'' от 1901 г., че този клон на рода произлиза от [[Шляхта|полски благородник]] на име ''Станислав Миклашевски'', комуто [[Кралство Полша|полският]] [[Сигизмунд III Васа|крал Сигизмунд III Васа]] бил предоставил благородническо достойнство през 1618 г.'''<ref name=":192" />''' По-късно, кралят предоставя благородство и на синове на Станислав – Павел и Алберт (Андрей) Миклашевски през 1623 г.<ref name=":19" /> Синът на Алберт (Андрей) според Милорадович е именно Михаил Андреевич Миклашевски, който подкрепя [[Богдан Хмелницки]] в неговото [[Въстание на Хмелницки|въстание (1648-1657 г.)]] за отцепване на [[Запорожки казаци|запорожко–казашките земи]] от [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]],'''<ref name=":192" />''' а по-късно, през 1672 г., след успеха на въстанието, той става част от свитата на [[Демян Многогришни]] – [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] на новообразуваното [[Казашко хетманство]]. * Александър Лазаревски пише в своя труд „''Описание на старата [[Малорусия]]. Материали за историята на заселването, поземлената собственост и aдминистрацията''“ (1888-1893 г.), че този клон на рода Миклашевски е с неясен произход, но най-вероятно той е [[Поляци|полски]] и идва от [[Деснобрежна Украйна|десния бряг]] на река [[Днепър]] – т.&nbsp;е. [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]].'''<ref name=":02322" />''' Като аргумент за полския произход на Михаил А. Миклашевски се изтъква, че [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Многогрешни]] си изгражда свита от благородници, които да изпълняват всички негови лични поръчения, по образец на полските [[Магнат|магнати]] и техните придворни обичаи.'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":7">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Ukraine/The-autonomous-hetman-state-and-Sloboda-Ukraine#ref404443|заглавие=The autonomous hetman state and Sloboda Ukraine|автор=Encyclopædia Britannica Online|труд=Encyclopædia Britannica Online|страници=ref404443|език=en|достъп_дата=2023-12-21}}</ref> Поради това, свитата с благородниците се попълвала главно от местни жители на полските земи от [[Деснобрежна Украйна|десния бряг]] на река [[Днепър]], които можели да говорят и пишат на [[полски език]] и познавали придворните обичаи на полските магнати.'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":7" /> Така, за Михаил А. Миклашевски се предполага, „съдейки по фамилията и почерка му“, че е бил с полски произход.'''<ref name=":0232" />''' * Вадим Модзалевски пише в своя труд „''[[Малорусия|Малоруски]] родословник''“ от 1912 г., че родът Миклашевски в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и [[Руска империя|Руската империя]] води началото си от Андрей Миклашевски (вероятно: Андрушко Миклашенко) (1649 г.), който бил [[Шляхта|полски благородник]] и [[Регистърно казачество|регистърен казак]] от [[Черниговско войводство|Черниговската]] [[сотня]] в [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]] (днес отговаря приблизително на [[Черниговска област]] на [[Украйна]]).<ref name=":35" /> Като негови роднини се споменават Езеф (Йосиф) Миклашевски ([[Шляхта|полски благородник]], живял през 1620 г. в [[Стародуб]]) и Филип Миклашевски (учил се през 1632 г. в училището на [[Киевско-Печорска лавра|Киевско-Печарската лавра]]).<ref name=":35" /> Каква е точната роднинска връзка между тях, не се уточнява. Син на Андрей Миклшевски е горе-споменатият вече Михаил Андреевич Миклашевски, който прави главоломна кариера от син на [[Казаци|казак]] до [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]]. Това изложение е представено и в ''[[Енциклопедия на историята на Украйна]]'' от 2009 г. – издателство на [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]].<ref name=":1522">{{Цитат книга|last=Томазов|first=Валерій В`ячеславович|title=Енциклопедія історії України|accessdate=2024-03-27|volume=6: Ла–Мі|year=2009|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|isbn=978-966-00-1028-1|pages=638–639|chapter=Миклашевський Михайло Андрійович|chapterurl=https://archive.org/details/6_2009/page/638/mode/2up}}</ref> Освен това, като важно сведение в подкрепа на тезата за полския произход на казашко-руския клон на рода могат да се вземат предвид полското фамилно име и гербове на Миклашевски – [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] и ''[[w:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]^{(на [[руски език]])}'', които са символи на полската [[хералдика]].<ref name=":28" /> {{Няколко картинки|image1=Ukraine-Pravoberezzhya.png|image2=Ukraine-Livoberezzhya.png|caption1=''[[Деснобрежна Украйна]]'' (в жълто) на фона на днешна Украйна. След [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]] от 1667 г. тя е върната от Казашкото хетманство обратно на Полско-литовската държава.|caption2=Казашкото хетманство след [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]] от 1667 г., заемащо исорико-географската област ''[[Левобрежна Украйна]]'' (в жълто) на фона на днешна Украйна, а в защриховано жълто е е част от днешна Русия.}} През 1667 г. [[Полско-литовската държава]] и [[Руското царство]] подписват [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]], с който разделят Казашкото хетманство на две части по протежението на [[Днепър|река Днепър]] – земите на запад от Днепър биват наречени ''[[Деснобрежна Украйна]]'' и се връщат обратно в състава на Полско-литовската държава, а земите на изток от Днепър се наричат ''[[Левобрежна Украйна]]'' и си остават територия на хетманството, което обаче в същия момент става [[протекторат]] на Руското царство.<ref name=":110" /> В Казашкото хетманство Михаил Андреевич Миклашевски служи първо като [[есаул]] в [[Нежински полк|Нежинския полк]], а после от 1685 г. като [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]; 1683–1686 г.) и накрая между 1690–1695 г. като [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк]] (военен, съдебен и административен областен управител).'''<ref name=":1922" />''' След неуспешен опит от страна на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г. останалата територия на хетманството (т.&nbsp;е. Левобрежна Украйна) е [[Анексия|анексирана]] и включена в [[:uk:Київська губернія (1708—1764)|Киевска губерния]]^{''(на [[украински език]])''}<ref>{{Цитат книга|title=ПСЗ — полное собрание законов Российской империи|url=http://constitution.garant.ru/history/act1600-1918/2005/|accessdate=2022-12-01|volume=IV|year=1708 г.|lang=ru|id=№ 2218|chapter=1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов}}</ref> на [[Руското царство]] (по-късно през 1721 г. превърнало се в [[Руската империя]]), запазвайки частична [[автономия]] до 1782 г.<ref name=":118">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Съответно казашкият клон на рода Миклашевски се превръща в '''руски клон''' и получава руското благородническо достойнство.<ref name=":05" /> Самият Михаил Андреевич Миклашевски през 1689 г. постъпва на служба при руския цар като негов [[Столник (длъжност)|столник]] и остава на тази позиция до 1696 г.<ref name=":332" /> В [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г. се пише, че Михаил Андреевич Миклашевски имал братя, които служили на руските монарси „тридесет и повече години, при които служби и живота свой завършили, а той, Михаил, на служба при царско величество в неприятелско местонахождение бил ранен с тежки рани, а тъстът му бил убит край [[Чихирин|Чигрин]]“.<ref name=":1322" /><ref name=":332" /> От тук може да се следва, че родът Миклашевски е бил на служба в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] още преди 1659 г. – т.&nbsp;е. в първите години от възникването но новата държава през 1649 г. и откак хетманството е [[Васал|васално]] на [[Руското царство]] съгласно [[Переяславска рада|Переяславското споразумение]] от 1654 г.<ref name=":113">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Тъй като Казашкото хетманство още по време на съществуването му се нарича синонимно ''Украйна'' и поради факта, че в днешно време по-голямата част от неговата територия се намира в днешната държава [[Украйна]], то този клон на рода Миклашевски може да се нарече също '''украински клон'''. {{Няколко картинки|image1=Skoropadsky by Nikolaj Ge.jpg|image2=M. Miklashevskiy.jpg|caption1=Мария Андреевна Скоропадска (по рождение ''Миклашевска''; 1841–1901 г.) със синовете си Михайло и Павло. [[Павло Скоропадски]] по-късно става държавен глава на [[Украинската народна република]].|caption2=[[Михаил Павлович Миклашевски]] (1756–1847 г.) – [[Руска империя|руски]] [[военен]] и [[държавник]], губернатор на [[Волинска губерния|Волинска]] и [[Новоруска губерния|Новоруска губерния]] на [[Руската империя]].|width2=232|caption3=[[Графиня]] Александра Андреевна Олсуфиева (по рождение ''Миклашевска''; 1846–1929 г.) – хофмайстерка (управителка на монаршеския двор) на Нейно императорско височество [[велик княз|великата княгиня]] [[Елисавета Фьодоровна (Ела)|Елизавета Фьодоровна]].|image3=1903 ball - Alex.Andr. Olsufyeva.jpeg|header=Представители на украино-руския клон на рода Миклашевски|width3=148}} Поради тези преливащи едно в друго определения (казашки, руски, украински), този клон на рода Миклашевски тук условно може да се нарече '''казашко-руски''' или '''украино-руски клон'''. Трябва също така да се подчертае, че в историческите извори този клон на рода е описван и като „'''''малоруски'''''“ род.'''<ref name=":02322" />''' Това определение се отнася до историко-географската област [[Малорусия]], която обхваща североизточната част на днешна [[Украйна]] и съседните ѝ части от днешна [[Русия]] (югозападната част на [[Брянска област]]), [[Беларус]] и [[Полша]]. Това се дължи на факта, че именно в тази област се е намирало семейното огнище на този клон на рода, а по-точно това е тяхното [[Миклашевски (благороднически род)#Имение в село Понуровка|имение „Понуровка“]] край град [[Стародуб]] в [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (военна и териториално-административна единица),'''<ref name=":33222" /><ref name=":44" />''' чийто [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] и управител през 1689–1706 г. е бил родоначалника Михаил Андреевич Миклашевски.<ref name=":19" /><ref name=":332" /><ref name=":11" /> Освен това, Стародубският полк e бил съставна част от [[Малоруска губерния|Малоруската губерния]] в периода 1764–1781 г. и 1796–1802 г., което също е причина за определението „''малоруски''“ род.<ref name=":50">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.bigenc.ru/domestic_history/text/3794021|заглавие=МАЛОРОССИ́ЙСКАЯ ГУБЕ́РНИЯ|труд=Большая российская энциклопедия 2004–2017|език=ru|достъп_дата=2024-03-02}}</ref><ref name=":0222">{{Цитат книга|last=Брокгауз|first=Фридрих Арнольд|last2=Ефрон|first2=Илья Абрамович|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|accessdate=2024-03-02|volume=XXXI: София — Статика|year=1900 г.|publisher=Типо-литография И. А. Ефрона|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=446-448|chapter=Стародуб|chapterurl=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D0%A1%D0%91%D0%95/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1,_%D1%83%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8}}</ref>'''<ref name=":02322" />''' През 1802 г. Малоруска губерния е преименувана (с малки териториални изменения) на [[Черниговска губерния]], която се запазва до [[Руска революция (1917)|разпада на Руската империя през 1917 г.]]<ref name=":0222" /><ref name=":50" /> Поради това, членове на този клон на рода биват наричани също „'''''черниговски дворяни'''''“.<ref name=":19" /><ref name=":65" /> Този клон на рода е вписан в VI част на официалната ''„[[Дворянска родословна книга]] на [[Черниговска губерния]]“'', съдържаща всички родове и лица в Черниговска губерния, признати в благородническо достойнство от „отдел [[Хералдика|Херолдия]]“ на [[Управляващ сенат|Управляващия сенат]] на [[Руска империя|Руската империя]].<ref name=":19" /><ref name=":65" /> В VI част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „древното дворянство“,<ref name=":55" /> което според точка 82 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като „[...] нищо друго освен онези родове, чиито доказателства за благородство датират от сто и повече години; благородното им начало е покрито с неизвестност“.<ref name=":66" /> Съответно „древни благородници“ са ония, произлизащи от родове, придобили благородническо достойнство преди 21 април 1685 г. (100 по-рано от създаването на дарствената грамота). === Алтернативно изложение за произхода на този клон === Според някои източници, казашко-руският клон на рода Миклашевски в Казашкото хетманство (и по-късно в Руската империя) не е свързан с полския род Миклашевски, а става въпрос просто за съвпадение на фамилните имена. * Към тази версия се придържа [[Историография|историографски]] труд на Тетяна Ралдугина – ръководител на отдел в Националния исторически музей на [[Украйна]].<ref>{{Цитат книга|last=Ралдугіна|first=Тетяна Павлівна|editor-last=Солдатенко|editor-first=Валерій Федорович|title=Збірник наукових праць|url=https://old.uinp.gov.ua/sites/default/files/userupload/zbirnyk7.pdf|accessdate=2023-01-30|volume=Випуск 7: "Павло Скоропадський – останній гетьман України (до 140-річчя від дня народження)"|year=2013 г.|publisher=Український інститут національної пам'яті|location=Київ|lang=UK|pages=102-103|chapter=Павло Скоропадський – нащадок славетних українських родів (за матеріалами Національного музею історії України)}}</ref> Казашко-украинският произход на рода се твърди и от Тарас Чухлиб – водещ изследовател в ''Института по история на Украйна'' към [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]] и директор на ''Изследователския институт за казаците''.<ref>{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=236, 239, 241|access-date=2024-02-07}}</ref> Тия два труда обаче не са [[Генеалогия|генеалогични]] – т.&nbsp;е. те нямат за цел да изследват произхода на рода и поради това те не представят доводи за техните твърдения в тази насока, а приемат по презумция казашкия произход на рода. * Според реномираното [[Историография|историко]]-[[Етнография|етнографското]] [[научно списание]] „''Киевска старина''“ от 1882 г., родоначалник е Михаил Миклашевски, който започнал служба при [[Хетман на Запорожката войска|казашкия хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]] и според архивирани доноси на руски пратеници в тогавашната столица на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] – град [[Батурин]] – той бил протеже на хетмана, негов „[[дворянин]]“ и един от тримата му най-приближени съветници.<ref name=":52">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AKS_1882.pdf&page=1558|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=243}}</ref> Казва се обаче още, че дворяните на хетманата били набирани предимно сред полското население,<ref name=":52" /> като е доста вероятно това да са били хора от висшето благородническо съсловие.'''<ref name=":142">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|editor-last=Городков|editor-first=Александр Васильевич|title=Дворянские усадьбы Брянского края: из истории культурного наследия Брянщины|url=http://elib.libryansk.ru/elib/bryansk_book_modern/dvor_usadba_1.pdf|accessdate=2023-02-03|volume=1|year=2018 г.|publisher=Буквица|location=Брянск|lang=ru|isbn=978-5-9908795-1-5|pages=283|chapter=Понуровка}}</ref>''' Тези алтернативни изложения за произхода на казашко-руския клон не са ясно обосновани. Неуспорим е фактът, че казашко-руският клон на рода Миклашевски, също както полската главна родова линия, носи полския [[Остоя (благороднически герб)|герб „Остоя“]], който е вписан и в официалния гербовник на Руската империя, съдържащ гербовете на различни благороднически родове.<ref name=":05" /><ref name=":1134" /> В своето начало казашко-руският клон е носил и разновидност на полския герб „Сушиски“,<ref name=":2122" /> а друг път съчетан герб от „Остоя“ и ''„[[w:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“^{(на [[руски език]])}'' в едно.<ref name=":322232" /><ref name=":144" /> С оглед на полския произход на името и носените гербове, както и обстоятелството, че за дворяни в Казашкото хетманство са набирани и издигани предимно хора от полското население (най-вероятно полски благородници),'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":7" /> версията за казашкия произход е малко вероятна.<ref name=":28" /> == Руско-беларуски родови клон == [[Файл:Разделы-Польши1 новые цвета.gif|мини|260x260пкс|[[Поделби на Полша|Подялби на Полско-литовската държава]]; в зелени цветове са териториите, завзети от [[Руска империя|Руската империя]].]] [[Файл:Polish-Lithuanian_Commonwealth_(1619)_compared_with_today's_borders_(Russian_version).png|мини|260x260пкс|Очертания на [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]] с главните ѝ части през [[1619]] г., наложени върху днешните държавни граници]] В периода 1772–1795 г. се състоят три последователни [[Поделби на Жечпосполита|подялби на Полско-литовската държава]] между [[Руската империя]], [[Кралство Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref name=":76">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Polish-Lithuanian-Commonwealth|заглавие=Polish-Lithuanian Commonwealth|автор=The Editors of Encyclopaedia Britannica|дата=2024-01-08|труд=Encyclopedia Britannica|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240222165905/https://www.britannica.com/place/Polish-Lithuanian-Commonwealth|архив_дата=2024-02-22|достъп_дата=2024-03-04}}</ref> [[Поделби на Полша|Първата подялба на Полско-литовската държава]] се състои през 1772 г. Тогава североизточните войводства, които са населени предимно с [[беларуси]] ([[Мшчиславско войводство]] и части от [[Плоцко войводство (Жечпосполита)|Полоцко войводство]], [[Витебско войводство]] и [[Минско войводство]] на [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]]), биват [[Анексия|анексирани]] от Руската империя, образувайки [[Могильовска губерния]] (малки части влизат и в [[Псковска губерния]]).<ref name=":06">{{Цитат книга|title=Русский архив. Историко-литературный сборник|url=https://runivers.ru/upload/iblock/806/01%20tom_Russkiy%20arhiv_1863_vip%201-12.pdf|accessdate=2023-10-29|edition=Выпуски 1-12|volume=1|year=1863|publisher=Типография Лазаревского института восточных языков|location=Москва|lang=ru|pages=551-556|chapter=Материалы для истории присоединения Польши к России. Собрание манифестов, указов и других правительственных распоряжений, 1772 год.|chapterurl=https://runivers.ru/bookreader/book403832/#page/314/mode/1up}}</ref><ref>{{cite book|last=Scheuch|first=E.K.|title=Societies, Corporations and the Nation State|url=https://archive.org/details/annalsinternatio00sche|year=2000|publisher=BRILL|isbn=90-04-11664-8|page=[https://archive.org/details/annalsinternatio00sche/page/n193 187]|author2=David Sciulli}}</ref><ref name=":115">{{Цитат книга|editor-last=Яцевич|editor-first=Д. В.|title=Могилевская губерния: государственные, религиозные и общественные учреждения (1772–1917)|url=https://niab.by/newsite/sites/default/files/styles/juicebox_medium/public/%D0%9C%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%20%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%94%D0%BB%D1%8F%20%D1%81%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B0.pdf|accessdate=2024-02-29|year=2014|publisher=Государственное учреждение «Национальный исторический архив Беларуси», Издательство «Беларусь»|location=Минск|lang=ru|isbn=978-985-01-1088-6|pages=3}}</ref><ref name=":51">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prlib.ru/section/1155766|заглавие=АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРРИТОРИАЛЬНОЕ ДЕЛЕНИЕ|автор=Президентская библиотека|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230327233648/https://www.prlib.ru/section/1155766|архив_дата=2023-03-27|достъп_дата=2024-03-04}}</ref> При [[Поделби на Жечпосполита|Втората подялба на Полско-литовската държава]] към Руската империя преминава още една част на [[Минско войводство|Минското войводство]], както и [[Бжешчколитевско войводство|Бжешчколитевското войводство]], [[Новогрудско войводство (Жечпосполита)|Новогрудското войводство]] и [[Вилненско войводство (Жечпосполита)|Виленското войводство]], които също са традиционно населени с беларуси земи, и образуват [[Минска губерния]] с център град [[Минск]] (съществува в периода 1793–1795 г. и 1796–1921 г. (в периода 1795–1796 г. се нарича ''Минско наместничество'')).<ref name=":51" /> През 1797 г. се състои [[Поделби на Жечпосполита|Третата подялба на Жечпосполита]] и останалите части на [[Минско войводство|Минското войводство]] и [[Новогрудско войводство (Жечпосполита)|Новогрудското войводство]], както и големи части от [[Трокско войводство|Трокското войводство]] и [[Вилненско войводство (Жечпосполита)|Виленското войводство]] преминават също в състава на Руската империя. Тия войводства са етнически смесени, като източните им части са исконно беларуски земи, а западните – исконно литовски. От тях е образувана руската [[Виленска губерния]] с център град [[Вилно]] (днес [[Вилнюс]]).<ref name="archives.gov.by">{{Cite web|url=http://archives.gov.by/home/genealogiya/administrativno-territorialnoe-delenie-belarusi|title=Административно-территориальное деление Беларуси|website=Архивы Беларуси|access-date=2021-08-08|archive-date=2021-06-03|archive-url=https://web.archive.org/web/20210603025416/http://archives.gov.by/home/genealogiya/administrativno-territorialnoe-delenie-belarusi|deadlink=no}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.bigenc.ru/domestic_history/text/1913878|заглавие=ВИ́ЛЕНСКАЯ ГУБЕ́РНИЯ|труд=Большая российская энциклопедия|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230221205420/https://old.bigenc.ru/domestic_history/text/1913878|архив_дата=2023-02-21|достъп_дата=2024-03-04}}</ref> На 27 февруари [[1802|1802 г.]] от някои [[Уезд|уезди]] на [[Могильовска губерния]] е образувана [[Витебска губерния]] с център град [[Витебск]].<ref>{{Цитат книга|title=Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Первое.|url=https://runivers.ru/bookreader/book9835/#page/58/mode/1up|accessdate=2023-10-29|volume=XXVII. 1802 — 1803 гг.|year=1830|publisher=Типография II Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=59}}</ref> Днес на тези територии се намира съвременната държава [[Беларус]]. Ония членове на полската главна линия на рода Миклашевски, които са живеели във [[Войводство|войводствата]] на Полско-литовската държава паднали под руско владичество при подялбите, изведнъж стават руски поданици. Те получават императорско потвърждение за своето благородничество и биват признати за руски благородници, заформяйки '''руски родови клон'''. Тъй като тия територии са исконна земя на беларусите и там днес се намира и съвременната държава Беларус, този родови клон може също да се нарече '''беларуски родови клон'''. Тук условно го наричаме обобщаващо '''руско-беларуски родови клон'''. [[Файл:Mogilev in Russian Empire (1914).svg|мини|260x260пкс|Могильовска губерния в Руската империя, 1914 г.]] Преглед на благородническите родове, носещи името ''Миклашевски'', намиращи се в някогашните Могильовска губерния, Минска губерния и Витебска губерния (днешен [[Беларус]]): * [[Могильовска губерния]]: Съгласно официалния ''„Азбучен списък на дворянските родове, вписани в родословните дворянски книги на Могильовска губерния“'', издаден през 1909 г. от ''Могильовско дворянско депутатско събрание'', там живее благороднически род на име ''Миклашевски'', който е вписан в VI част на [[Дворянска родословна книга|дворянската родословна книга]].<ref name=":60">{{Цитат книга|title=Алфавитный список дворянских родов, внесенных в родословные дворянские книги Могилевской губернии|url=https://viewer.rusneb.ru/ru/000199_000009_003755219?page=12&rotate=0&theme=white|accessdate=2024-03-05|year=1909|publisher=Типо-Литография Я. Н. Подземскаго|location=Могилев|lang=ru|id=№ по пор. 1087|pages=19}}</ref> В VI част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „древното дворянство“,<ref name=":55">{{Цитат книга|last=Канторович|first=Яков Абрамович|title=Законы о состояниях: (свод законов Т. IX, изд.1899 г., по Прод. 1906, 1908 и 1909 гг.): с разъяснениями, извлеч. из: Кодификационной объяснительной записки к Законам о состояниях, изд. 1899 г. [и др.]|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/11299-kantorovich-ya-a-zakony-o-sostoyaniyah-svod-zakonov-t-ix-izd-1899-g-po-prod-1906-1908-i-1909-gg-spb-1911#mode/inspect/page/774/zoom/4|accessdate=2024-03-05|edition=2-е изд., значит. доп.|year=1911|publisher=Издание юридического книжного склада „Право“|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=ст. 968|pages=750, 948}}</ref> което според точка 82 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като „[...] нищо друго освен онези родове, чиито доказателства за благородство датират от сто и повече години; благородното им начало е покрито с неизвестност“.<ref name=":66">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Полное собрание законов Российской империи|accessdate=2024-03-05|volume=XXII: Царствования государыни императрицы Екатерины Второй|year=1885|publisher=Губернская типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=16.187|pages=21-22|chapter=Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства|chapterurl=https://www.prlib.ru/item/713378#v=d&z=2&n=5&i=10378915_doc1.tiff&y=536.2001953125&x=579}}</ref> Съответно „древни благородници“ са ония, произлизащи от родове, придобили благородническо достойнство преди 21 април 1685 г. (100 по-рано от създаването на дарствената грамота). Това означава, че родът Миклашевски в Могильовска губерния е бил признат за благороднически още по време на Полско-литовската държава и съответно произлиза от полската главна линия. Възможно е, в Полско-литовската държава да е имало няколко благороднически рода с това име. [[Хералдика|Хералдици]] и [[Генеалогия|генеалози]] обаче традиционно приемат, че има само един такъв род.<ref name=":41" /><ref name=":1134" /><ref name=":39" /> Полският [[хералдист]] [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) споменава в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., за няколко члена на рода Миклашевски, които са живяли в тия земи – Станислав Миклашевски от [[Минско войводство|Минското войводство]] (споменаване през 1699 г.), Миколай Миклашевски от [[Витебско войводство]] (споменаване през 1697 г.), Флориан Миклашевски от [[Витебско войводство]] (споменаване през 1733 г., подписал избирането на краля (в Полско-литовската държава кралят бил избиран от благородниците)).<ref name=":412" /> Тъй като териториите на тия войводства от части влизат не само в Могильовска губерния, а от части и в Минска губерния и Витебска губерния, тези членове на рода могат да бъдат отнасени и към тях. * [[Минска губерния]]: Съгласно официалния ''„Азбучен списък на благородническите родове от Минска губерния, вписан в благородническата родословна книга на 1 юли 1903 г. [...]“'' в Минска губерния няма род Миклашевски.<ref>{{Цитат книга|title=Алфавитный список дворянским родам Минской губернии, внесенным в дворянскую родословную книгу по 1-е июля 1903 года с приложением списка губернским и уездным предводителям и депутатам дворянства, а также секретарям депутатского собрания|url=https://rusneb.ru/catalog/000199_000009_003710315/|accessdate=2024-03-05|year=1903|publisher=Губернская Типография|location=Минск|lang=ru}}</ref> * [[Витебска губерния]]: Във Витебска губерния има три благороднически рода с името ''Миклашевски'':{{Няколко картинки|image1=Vitebsk in Russian Empire (1914).svg|image2=Витебская губерния.png|caption1=Витебска губерния в Руската империя, 1914 г.|caption2=Витебска губерния на фона на днешните държави|header=Витебска губерния}}{{Няколко картинки|image1=НИАБ, Фонд 2512, Опись 1, Дело 2; Миклашевские Витебской губернии, VI часть родословной книги.pdf|image2=РГИА Фонд 1343, Опись 51, Дело 8; Миклашевские Витебской губернии, VI часть родословной книги, 1827 г (page 3 crop).jpg|caption1=''„Книга за записи на дворянските родове“'' от 1788 г., водена от Витебското дворянско депутатско събрание, сочещa, че витебският род Миклашевски носи герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], даден като знак за „благородно рицарство“ от крал [[Сигизмунд III Васа|Сигизмунд III]] на 17 февруари 1625 г.|caption2=Родословното дърво и герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] на рода Миклашевски – част от ''„[[Дворянска родословна книга]] на [[Витебска губерния]] за 1827 г.“''|image3=RU COA Miklashevsky official Vitebsk Governorate 1827.svg|caption3=Графично изображение на герба на [[Витебска губерния|витебския]] клон на рода Миклашевски|width3=100|width2=250|header=Миклашевски във Витебска губерния}} *# Единият род Миклашевски е вписан в ''„Книга за записи на дворянски родове“'' от 1788 г.,<ref name=":58">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|заглавие=Фонд № 2512, Опись № 1 „Канцелярия Витебского дворянского депутатского собрания“, Дело № 2 „Книга для записи дворянских родов /на польском языке/, 1788 г.“, стр. 11об-12|автор=Национальный исторический архив Беларуси|страници=2, № 2|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240306131039/https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|архив_дата=2024-03-06|достъп_дата=2024-03-06}}</ref> както и в VI част на ''„[[Дворянска родословна книга]] на Витебска губерния“'' от 1827 г.,<ref name=":61">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|заглавие=Фонд № 2512, Опись № именной указатель|автор=Национальный исторический архив Беларуси|страници=37, № 502|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240306131039/https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|архив_дата=2024-03-06|достъп_дата=2024-03-06}}</ref><ref name=":59">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|заглавие=Фонд № 2512, Опись № 1 „Канцелярия Витебского дворянского депутатского собрания“, Дело № 149 „Дворянская родословная книга Витебской губ. на 1827 г.“, стр. 19-20.|автор=Национальный исторический архив Беларуси|страници=19|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240306131039/https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|архив_дата=2024-03-06|достъп_дата=2024-03-06}}</ref> а също и в ''„Родословна книга относно дворянско произхождение на разни лица“'' от 1858 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|заглавие=Фонд № 2512, Опись № 1 „Канцелярия Витебского дворянского депутатского собрания“, Дело № 446 „Родословная книга о дворянском происхождении разных лиц. 1858 г.“, стр. 6об.|автор=Национальный исторический архив Беларуси|страници=50, № 446|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240306131039/https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|архив_дата=2024-03-06|достъп_дата=2024-03-06}}</ref> От документите става ясно, че този род носи герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], даден на Мацей Миклашевски в знак за „благородно рицарство“ от крал [[Сигизмунд III Васа|Сигизмунд III]] на 17 февруари 1625 г.<ref name=":58" /><ref name=":59" /> Следователно, това е руско-беларуски клон на полската главна линия на рода Миклашевски. *# Вторият род Миклашевски е вписан в I част на ''„[[Дворянска родословна книга]] на Витебска губерния“'',<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2391867413|заглавие=Фонд 1343 Опись 36 Дело 15995 „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. I часть родословной книги Витебской губернии“, крайние даты: 4 июня 1915 г.|автор=Российский государственный исторический архив|език=ru|достъп_дата=2024-03-06}}</ref> признат първоначално за благороднически на 19 ноември 1786 г. В I част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „действителното дворянство“ (наричано също „дарено дворянство),<ref name=":55" /> което според точка 77 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като ''„[...] нищо друго освен онези родове, които от нас самите и от други короновани глави са удостоени с благородническо достойнство посредством диплома, герб и печат“'' през последните 100 години преди издаването на грамотата.'''''<ref name=":66222232">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0,_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_1785.pdf&page=20|accessdate=2024-04-01|year=1885|publisher=Губернская типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=т. 77|pages=20|chapter=В. Наставление для сочинения и продолжения дворянской родословной книги в наместничестве}}</ref>''''' Следователно, за разлика от „древното дворянство“, чието начало е забулено от неяснота, то това дворянство е по-съвременно и неговото начало е ясно документирано. Дали този род е свързан полската главна линия на рода Миклашевски или не, не се знае, понеже до момента (2024 г.) липсват генеалогически проучвания на документите. Знае се обаче, че един от потомците на този витебски род (Фьодор Андреевич Миклашевски) на 17 октомври 1886 г. е командирован в [[Ставрополска губерния]], където заедно със семейството си е вписан в ''„[[Дворянска родословна книга]] на [[Ставрополска губерния]]“'', основавайки по този начин там фактически нов родови клон.<ref>{{Цитат книга|last=Ставропольское дворянское депутатское собрание|title=Список дворян, внесенных в дворянские родословные книги Ставропольская губерния, Терской и Кубанской областей с 1795 г. по 1 декабря 1912 г., составлен Ставропольским Депутатским Собранием по постановлению очередного Губернского Собрания, состоявшегося 16 декабря 1909 года.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_%D0%A2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B8_%D0%9A%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B9_%D1%81_1795_%D0%B3._%D0%BF%D0%BE_1_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D0%B1%D1%80%D1%8F_1912_%D0%B3.pdf&page=28|accessdate=2024-03-07|year=1912|publisher=Новая типография|location=Ставрополь|lang=ru|id=пореден № 504|pages=54}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fonds.stavarhiv.ru/index.php?act=unit&fund=52&opis=10000042005&unit=10000688280|заглавие=Фонд № 52. Опись № 1. Дело № 57 – „Дело о переводе надворного советника Федорова Миклашевского из дворян Витебской губернии в дворяне Ставропольской губернии.“; даты документов: 1866|автор=Государственный архив Ставропольского края|дата=1866|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240229184401/https://fonds.stavarhiv.ru/index.php?act=unit&fund=52&opis=10000042005&unit=10000688280|архив_дата=2024-02-29|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат книга|title=Алфавитный список домовладельцев губернского города Ставрополя|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%86%D0%B5%D0%B2_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%2C_1903_%D0%B3.pdf&page=93|accessdate=2024-03-09|year=1903|publisher=Типло-Литография Т. М. Тимофеева|location=Ставрополь|lang=ru|pages=93}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Иванцов|first=И. Г.|last2=Дубинин|first2=И. В.|date=2022|title=Малоизвестные страницы биографии генерал-лейтенанта И. Д. Попко|url=https://cyberleninka.ru/article/n/maloizvestnye-stranitsy-biografii-general-leytenanta-i-d-popko/viewer|journal=ИСТОРИЯ ПОВСЕДНЕВНОСТИ [HISTORY OF EVERYDAY LIFE]|language=ru|issue=3|pages=174|doi=10.35231/25422375_2022_3_164|access-date=2024-03-09}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Ставрополь-Губернский|title=Алфавитный список владельцев недвижимых имуществ, расположенных в г. Ставрополе, составленный по сведениям на 1-ое июля 1911 года.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%86%D0%B5%D0%B2_%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D1%8B%D1%85_%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2,_%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B3._%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5,_%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D0%BC_%D0%BD%D0%B0_1-%D0%BE%D0%B5_%D0%B8%D1%8E%D0%BB%D1%8F_1911_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0.pdf&page=145|accessdate=2024-03-13|year=1911|publisher=Типо-литография Т. М. Тимофеева|location=Ставрополь|lang=ru|id=№ 3726|pages=146}}</ref> *# Третият род Миклашевски е вписан в III част на ''„[[Дворянска родословна книга]] на Витебска губерния“''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2391867437|заглавие=Фонд 1343 Опись 36 Дело 15996 „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. III часть родословной книги По ордену“, крайние даты: 14 декабря 1895 г.|автор=Российский государственный исторический архив|език=ru|достъп_дата=2024-03-06}}</ref> В III част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „осмокласното дворянство“ (наричано също „служебно дворянство“ или „дворянство по орден“),<ref name=":55" /> което според точка 79 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като ''„[...] нищо друго освен онези родове, за които в [[Таблица на ранговете|Таблицата на ранговете]] на, блажена му и вечнодостойна памет, ГОСПОДАРЯ ИМПЕРАТОР [[Петър I (Русия)|ПЕТЪР ПЪРВИ]] от 24-я ден на януари 1722 г. в точка 11 е указано с тия слова: „Всички руски или чуждестранни служители, които се намират или действително са били сред първите осем ранга, имат своите законни деца и потомци във вечни времена на най-доброто висше дворянство във всички достойнства и [[wikt:авантаж|авантажи]], за да бъдат равно почитани, дори ако са били от ниска порода и преди това от коронованите глави никога не са били произведени в дворянско достойнство или не са били снабдени с герб““''.'''''<ref name=":6622223222">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0,_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_1785.pdf&page=20|accessdate=2024-04-01|year=1885|publisher=Губернская типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=т. 79|pages=20-21|chapter=В. Наставление для сочинения и продолжения дворянской родословной книги в наместничестве}}</ref>''''' Това означава опростено, че всички руски и чуждестранни служители на държавна служба в Руската империя, заемащи един от първите осем ранга от [[Таблица на ранговете|Таблицата на ранговете]], са получавали автоматично потомствено благородничество. В тази част са се вписвали и родове, получили благородническо достойнство чрез присъждане на един от [[Орден (отличие)|ордените]] на Руската империя.<ref name=":55" />'''''<ref name=":6622223223">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0,_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_1785.pdf&page=24|accessdate=2024-04-01|year=1885|publisher=Губернская типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=точка 92, подточка 4|pages=24|chapter=Г. Доказательства благородства}}</ref>'''''<ref>{{Cite journal|last=Федосеев|first=Роман Васильевич|date=2020|title=Порядок приобретения потомственного дворянства по законодательству XVIII - XIX веков|url=https://cyberleninka.ru/article/n/poryadok-priobreteniya-potomstvennogo-dvoryanstva-po-zakonodatelstvu-xviii-xix-vekov/viewer|journal=Гуманитарные и политико-правовые исследования|language=ru|volume=2|issue=9|pages=29|doi=|access-date=2024-03-06}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Рикман|first=В. Ю.|title=Дворянское законодательство Российской империи|url=https://imwerden.de/pdf/rikman_dvoryanskoe_zakonodatelstvo_rossijskoj_imperii_1992__ocr.pdf|accessdate=2024-03-06|year=1992|publisher=Типографии издательства МАИ|location=Москва|isbn=5-7035-0533-X|pages=26-28}}</ref> Дали този род е свързан полската главна линия на рода Миклашевски или не, не се знае, понеже до момента (2024 г.) липсват генеалогически проучвания на документите. От горепосоченото следва, че в днешен [[Беларус]] има (поне) поне един род ''Миклашевски'', произлизащ от полския род, а именно – оният род Миклашевски, който е вписан в VI част на ''„[[Дворянска родословна книга]] на [[Витебска губерния]]“'' от 1827 г.<ref name=":61" /><ref name=":59" /> Освен това е много вероятно също, родът Миклашевски, който е вписан в VI част на „''[[Дворянска родословна книга|Дворянската родословна книга]] на [[Могильовска губерния]]“'', да произлиза от полския род, тъй като могильовските Миклашевски са били благородници още по полско време.<ref name=":60" /> == Пруско-германски клон == {{Няколко картинки|image1=Grand Duchy of Posen (1848).svg|image2=Разделы-Польши1 новые цвета.gif|caption1=[[Велико познанско княжество|Великото познанско княжество]] (в червено) като съставна част на [[Кралство Прусия]] (в синьо), част от [[Германски съюз]] (в бежово); 1848 г.|caption2=Подялби на Полско-литовската държава; в сини цветове са териториите, завзети от Кралство Прусия.|width2=223}} В периода 1772–1795 г. се състоят три последователни [[Поделби на Жечпосполита|подялби на Полско-литовската държава]] между [[Руската империя]], [[Кралство Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref name=":76" /> В хода на [[Първа подялба на Полша|Първата подялба на Полско-литовската държава през 1772 г.]] [[Кралство Прусия]] завзема десния бряг на река [[Нотеч]] и северната част на [[Иновроцлавско войводство]] от [[Накло над Нотечьон]] до [[Солец Куявски]], а през [[1773]] г. – и левия бряг Нотеч.<ref name=":011">{{Цитат книга|last=Ястребов|first=Николай Владимирович|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|accessdate=2024-04-05|volume=XXIV: Повелительное наклонение — Полярные координаты|year=1898|publisher=Типо-Литография И. А. Ефрона|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=232–233|chapter=Познанское великое княжество|chapterurl=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D0%A1%D0%91%D0%95/%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE}}</ref> В хода на [[Втора подялба на Полша|Втората подялба на Полско-литовската държава през 1793 г.]] Прусия получава допълнително полските [[Познанско войводство (Жечпосполита)|Познанско войводство]], [[Гнезненско войводство]], [[Калишко войводство (Жечпосполита)|Калишко войводство]], [[Шерадзко войводство (Жечпосполита)|Шерадзко войводство]], [[Ленчишко войводство]], [[Равско войводство]] и [[Плоцко войводство (Жечпосполита)|Плоцко войводство]], от които е образувана пруската провинция Южна Прусия.<ref name=":215">{{Цитат книга|last=Autorenkollektiv|title=Meyers Konversationslexikon|accessdate=2024-04-08|edition=Vierte Auflage|volume=15. Band: Sodbrennen - Uralit|year=1885-1892|publisher=Verlag des Bibliographischen Instituts|location=Leipzig und Wien|lang=de|pages=423|chapter=Südpreußen|chapterurl=https://www.retrobibliothek.de/retrobib/seite.html?id=115435#S%C3%BCdpreu%C3%9Fen}}</ref> В хода на [[Трета подялба на Полша|Третата подялба на Полско-литовската държава през 1795 г.]] към Южна Прусия е прибавен и град [[Варшава]].<ref name=":215" /> През [[1807]] г., по силата на [[Тилзитски мир|Тилзитския трактат]], тия земи са отнети от Прусия и превърнати в административна единица ([[Познан|Познански]] [[Департаменти на Франция|департамент]]) в състава на [[Варшавско херцогство|Великото варшавско херцогство]], което е [[Васал|васално]] на [[Първа френска империя|Първата френска империя]] под [[Наполеон I|Наполен Бонапарт]].<ref name=":011" /> След поражението на Наполеон обаче съгласно условията на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] от [[1815]] г., територията на Познанския департамент е приписана обратно на [[Кралство Прусия]] като негова провинция под името '''Велико познанско княжество''' (херцогство) със столица град [[Познан]].<ref name=":011" /><ref name=":215" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Poznan|заглавие=Poznań|автор=The Editors of Encyclopaedia Britannica|дата=2024-03-21|труд=Encyclopædia Britannica|език=en|достъп_дата=2024-04-08}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gsta.preussischer-kulturbesitz.de/recherche/thematischer-wegweiser/posen.html|заглавие=Posen|автор=Geheimes Staatsarchiv Preußischer Kulturbesitz|език=de|достъп_дата=2024-04-08}}</ref> По този начин, ония членове на рода Миклашевски, които са живеели по тия земи, от полски благородници се превръщат в '''пруски благородници''', което е документирано в историческите извори.<ref name=":69" /><ref name=":70" /><ref name=":71" /> {{Няколко картинки|image1=Miklaszewski Preussischer Adel 1878.jpg|image2=Miklaszewski Preussischer Adel 1878.svg|caption1=Герб на рода Миклашевски във [[Велико познанско княжество|Великото познанско княжество]] ([[Кралство Прусия|Прусия]]), 1878 г.|caption2=Компютърна графика|width2=191}} В издадения през 1878 г. труд на пруския кралски таен архивен съветник и държавен архивар Адолф Матиас Хилдебранд със заглавие ''„Процъфтяващото благородничество на Кралство Прусия“'' се пише за рода Миклашевски следното:'''<ref name=":77">{{Цитат книга|last=von Mülverstedt|first=George Adalbert|others=Illustriert von Adolf Matthias Hildebrandt|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der blühende Adel des Königreichs Preußen (Edelleute M–Z.). In einer neuen, vollständig geordneten und reich vermehrten Auflage mit heraldischen und historisch-genealogischen Erläuterungen|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmachers_Wappenbuch,_Preussen,_Edelleute_(M%E2%80%93Z),_1878.pdf&page=25|accessdate=2024-04-04|volume=3 (Dritten Bandes zweite Abtheilung)|year=1878|publisher=Verlag von Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=264}}</ref>''' {{Цитат|'''Миклашевски'''<br/>Полски род, принадлежащ към гербовната общност [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], удостоен преди 80 години със поземлено имение във [[Велико познанско княжество|Великото познанско княжество]].<br/>[[Щит (хералдика)|Щит]]: червен с поставен бял [[меч]], с два обърнати навън златисти полумесеца встрани.<br/>[[Герб#Шлем|Шлем]]: [[Герб#Корона|коронован]]; 5 щраусови пера, редуващи се в червено и златисто.<br/>[[Герб#Наметка|Наметка]]: червено и златисто.|4=1}} Описва се'''<ref name=":77" />''' и се изобразява'''<ref name=":772">{{Цитат книга|last=von Mülverstedt|first=George Adalbert|others=Illustriert von Adolf Matthias Hildebrandt|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der blühende Adel des Königreichs Preußen (Edelleute M–Z.). In einer neuen, vollständig geordneten und reich vermehrten Auflage mit heraldischen und historisch-genealogischen Erläuterungen|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmachers_Wappenbuch,_Preussen,_Edelleute_(M%E2%80%93Z),_1878.pdf&page=286|accessdate=2024-04-07|volume=3 (Dritten Bandes zweite Abtheilung)|year=1878|publisher=Verlag von Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=Taf. 315}}</ref>''' също и гербът на този клон на рода: [[Щит (хералдика)|щитът]] е червен с бял скосен меч, с два обърнати навън златисти полумесеца встрани. [[Герб#Шлем|Шлемът]] е [[Герб#Корона|коронован]]; [[Герб#Нашлемник|нашлемникът]] са 5 щраусови пера, редуващи се в червено и златисто. [[Герб#Наметка|Наметката]] е в червено и златисто.'''<ref name=":77" />''' В труда на пруския историк, [[Генеалогия|генеалог]] и [[Хералдика|хералдист]] Леополд [[фрайхер]] фон Ледебург от 1856 г. със заглавие „''Лексикон на благородничеството на пруската монархия''“ е записан родът Миклашевски и е посочено, че той носи герба Остоя.<ref name=":69" /> Пише се също, че във [[Велико познанско княжество|Великото познанско княжество]] към 1788 г. е регистриран човек на име „''Матиас фон Миклашевски въз [[Жулч|Цолец]] в [[Гнезненски окръг]]''“.<ref name=":69" /> Предлогът „въз“ се използва в имената на немското благордничество за да се посочи местността, '''въз'''/'''върху'''/'''над''' която даден род упражнява своята власт (т.&nbsp;е. която владее). Следователно Матиас фон Миклашевски по това време е управлявал Цолец (днес: село [[Жулч]] в [[Полша]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|заглавие=Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 16299 (Nr. 115) 1789.|труд=Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku|език=pl|архив_уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|архив_дата=2024-04-17|достъп_дата=2024-04-17|цитат=Maciej Miklaszewski, s. ol. Franciszka i Marianny z Wyganowskich, dziedzic części wsi Stare Żołcze te części sprzedaje poprz. Rokossowskiemu za 1. 600 złp. (f. 62v) 1789.9/III.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|заглавие=Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 14499 (Nr. 102) 1775|труд=Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku|език=pl|архив_уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|архив_дата=2024-04-17|достъп_дата=2024-04-17|цитат=Wojc. i Kat. de Petrykowskie małż. Mysłowieccy z I i Maciej Miklaszewski z II kontr. sprzed. części w Żołczu St. zw. "Chrzanowszczyzna" dat. w Gn. 1775.21/VIII. s. v. 1. 200 złp. (f. 74). Oni tę część nabyli od Pawła Chrzanowskiego wt. po sw. Annie 1751 r.; Teraz rez. (f. 74v)}}</ref><ref name=":09">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.polskiezabytki.pl/m/obiekt/6203/Zolcz/|заглавие=Żółcz|труд=Katalog polskich zamków, pałaców i dworów|език=pl|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231004135456/https://www.polskiezabytki.pl/m/obiekt/6203/Zolcz/|архив_дата=2023-10-04|достъп_дата=2024-04-05}}</ref> Тази версия на името му е погерманчената, докато на полски името е било Мачей Миклашевски ({{Lang|pl|Maciej Miklaszewski}}).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|заглавие=Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 16299 (Nr. 115) 1789.|труд=Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku|език=pl|архив_уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|архив_дата=2024-04-17|достъп_дата=2024-04-17|цитат=Maciej Miklaszewski, s. ol. Franciszka i Marianny z Wyganowskich, dziedzic części wsi Stare Żołcze te części sprzedaje poprz. Rokossowskiemu za 1. 600 złp. (f. 62v) 1789.9/III.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|заглавие=Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 14499 (Nr. 102) 1775|труд=Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku|език=pl|архив_уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|архив_дата=2024-04-17|достъп_дата=2024-04-17|цитат=Wojc. i Kat. de Petrykowskie małż. Mysłowieccy z I i Maciej Miklaszewski z II kontr. sprzed. części w Żołczu St. zw. "Chrzanowszczyzna" dat. w Gn. 1775.21/VIII. s. v. 1. 200 złp. (f. 74). Oni tę część nabyli od Pawła Chrzanowskiego wt. po sw. Annie 1751 r.; Teraz rez. (f. 74v)}}</ref><ref name=":09" /> В труда на [[Мюнхен|мюнхенския]] [[хералдист]] Ото Титан фон Хефнер от 1865 г. със заглавие ''„Родословна книга на процъфтяващото и измрялото благородничество в Германия“'' също се споменава родът „Миклашевски въз [[Жулч|Цолег]] в [[Велико познанско княжество|Познанско]]“, носещ герба Остоя.<ref name=":71" /> ''Цолег'' е друго наименование на същото споменато по-горе село Цолец (днес: [[Жулч]]).<ref name=":09" /> След [[Обединение на Германия (1871)|обединението на германските държави през 1871 г.]] в обща [[Германска империя (1871 – 1945)|Германска империя]], то пруският клон на рода става '''германски клон'''. == Галицко–австрийски клон == {{Няколко картинки|image1=Galitzia (1914).svg|image2=Разделы-Польши1 новые цвета.gif|caption1=Кралство [[Галиция]] и [[Лодомерия]] (в червено) като съставна част на [[Австро-Унгарската империя]] (в тъмно сиво), 1914 г.|caption2=Подялби на Полско-литовската държава; в жълто и оранжево са териториите, завзети от Австрийската империя.|width2=223}} В периода 1772–1795 г. се състоят три последователни [[Поделби на Жечпосполита|подялби на Полско-литовската държава]] между [[Руската империя]], [[Кралство Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref name=":76" /> В хода на [[Първа подялба на Полша|Първата подялба на Полско-литовската държава през 1772 г.]] земите на [[Малополша]], [[Подолие|Подолието]], [[Рутенско войводство|Рутения]] и [[Подкарпатско войводство|Подкарпатието]], обхващащи историческите области [[Галиция]] и [[Волиния]], биват анектирани от австрийската [[династия]] [[Хабсбурги|Хабсбург]] и по този начин стават част от [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]].<ref name=":211">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ome-lexikon.uni-oldenburg.de/p32557|заглавие=Galizien|фамилно_име=Röskau-Rydel|първо_име=Isabel|дата=2021-11-22|труд=Online-Lexikon zur Kultur und Geschichte der Deutschen im östlichen Europa|издател=Carl von Ossietzky Universität Oldenburg und Bundesinstitut für Kultur und Geschichte der Deutschen im östlichen Europa|език=de|достъп_дата=2024-04-06}}</ref><ref name=":08">{{Цитат книга|title=Большая российская энциклопедия|volume=6|year=2006|location=Москва|lang=ru|pages=316|chapter=Галиция|chapterurl=https://old.bigenc.ru/world_history/text/2341600}}</ref><ref name=":119">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Galicia-historical-region-Eastern-Europe|заглавие=Galicia – historical region, Eastern Europe|автор=The Editors of Encyclopædia Britannica|дата=2024-03-01|труд=Encyclopædia Britannica|език=en|достъп_дата=2024-04-06}}</ref> Образувайки т.&nbsp;нар. ''Кралство [[Галиция]] и [[Лодомерия]]'' регионът е присъединен като съставна част на [[Австрийска империя|Австрийската империя]] през 1804 г., а от 1867 г. до 1918 г. тези земи са [[кронланд]] на [[Цислейтания|цислейтанската]] част на [[Австро-Унгарската империя]].<ref name=":78">{{Цитат книга|last=Матвеев|first=Геннадий Филиппович|title=Большая российская энциклопедия|volume=26|year=2014|publisher=Большая российская энциклопедия|location=Москва|lang=ru|pages=587|chapter=Познанское великое княжество|chapterurl=https://old.bigenc.ru/world_history/text/3150962#}}</ref> По този начин, ония членове на рода Миклашевски от полски благородници се превръщат в '''австрийски (австро-унгарски) благородници''', което е документирано в историческите извори.<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien,_Ladomerien_und_der_Bukowina,_1905.pdf&page=183|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=168; Taf. 204}}</ref><ref name=":79" /> Утвърждаването на местните полски благородници в австрийско дворянство не ставало обаче автоматично, ами изисквало преминаването на специален процес. Това се наложило, тъй като системата на благородническите рангове, обичайна в страните на [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]] в [[Централна Европа]], била доста различна от системата в старото Кралство Полша. Местните полски благородници, които желали да бъдат признати за благородници от австрийската държава, трябвало да се впишат в основания през 1780 г. „''Регистър на галицкия край''“ и да докажат своето благородство, след което били признати за галицки [[Рицарство|рицари]]. Регистърът е воден първоначално от Кралския трибунал в град [[Лемберг|Лвов]], а след съдебната реформа от 1784 г., която премахва трибунала, то регистърът е поверен на новосъздадения Лвовски благороднически съд.<ref name=":80">{{Цитат книга|editor-last=Пельц|editor-first=Діана Іванівна|title=Центральний державний історичний архів України, м. Львів. Путівник|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/ulib/item/UKR0004357|accessdate=2024-04-07|year=2001|publisher=Державний комітет архівів України, Центральний державний історичний архів України, м. Львів|location=Львів, Київ|lang=uk|id=ф. 166, спр. 45095, 1632-1939 pp.|pages=66–67}}</ref> От 1850 г. регистърът е прехвърлен на Съда на Лвовски край.<ref name=":80" /> Това е била единствената за цяла Галиция [[благородническа матрикула]].<ref name=":80" /> Копия от тези списъци се съхранява в Държавния архив на Австрия,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archivinformationssystem.at/detail.aspx?ID=3604382|заглавие=Signatur: AT-OeStA/AVA Adel HAA Adelsgeneralien 587.2; Titel: Adelsverzeichnisse und -matrikel Galizien und Bukowina; Entstehungszeitraum: 1831–1918|автор=Österreichisches Staatsarchiv, Allgemeines Verwaltungsarchiv (Abteilung)|език=de|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240407120754/https://www.archivinformationssystem.at/detail.aspx?ID=3604382|архив_дата=2024-04-07|достъп_дата=2024-04-07}}</ref> а оригиналите в Централния държавен исторически архив на Украйна в Лвов.<ref name=":80" /> По правило списъците съдържат: име, допълнителни лични данни (без дати на раждане!), ранг на благородството, документа, с който било даказано благородството, име на герба на рода и регистратурен номер на записа в регистъра. Други допълнителни [[Генеалогия|генеалогични]] данни няма. В официалния „''Списък на галицките и буковинските благородници''“ от 1857 г. в раздела „''Галицко благородничество''“ фигурира Симон Миклашевски, който получил (потвърждение на) благородството си в [[Лвов|Лемберг]] през деня 1782 г.<ref name=":79">{{Цитат книга|title=Poczet szlachty galicyjskiéj i bukowińskiéj|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3APoczet_szlachty_galicyjski%C3%A9j_i_bukowi%C5%84ski%C3%A9j%2C_1857.pdf&page=189|accessdate=2024-04-07|year=1857|publisher=W Drukarni Instytutu Stauropigiańskiego, pod zarządem Michała Dzikowskiego|location=Lwów|lang=pl|pages=166|chapter=I. Szlaehta Galicyjska}}</ref> В оригиналната [[благородническа матрикула]] е посочена датата 29 октомври 1782 г. [[Файл:Miklaszewski Galizischer Adel 1905.jpg|мини|Герб на рода Миклашевски в Кралство [[Галиция]] и [[Лодомерия]] ([[Австро-Унгарска империя]]), 1905 г.]] За Симон Миклашевски и рода Миклашевски като цяло се дават допълнителни сведения от австрийския [[хералдист]] Фридрих Хайер фон Розенфелд и директора на [[Хърватски държавен архив#История|кралския хърватско-славоно-далматски държавен архив]] Иван фон Бойничич в техния труд от 1905 г. със заглавие ''„Благородничеството на [[Галиция]], [[Лодомерия]] и [[Буковина|Буковината]]“''. Там в раздел „''Галицко благородничество''“ се пише следното:'''<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien,_Ladomerien_und_der_Bukowina,_1905.pdf&page=183|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=168}}</ref>''' {{Цитат|'''Миклашевски'''<br/>Род от [[Мазовско войводство (Жечпосполита)|Мазовското войводство]], който получил благородничество от крал [[Зигмунт II Август|Зигмунд II Август]] (1548–1572 г.).<br/>Симон Миклашевски е вписан в [[благородническа матрикула|благородническата матрикула]] на [[Галиция]] през 1782 г.<br/>Герб: [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]].|4=1}}В техния труд са изобразени четири различни варианта на герба Остоя,'''<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AJ._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien%2C_Ladomerien_und_der_Bukowina%2C_1905.pdf&page=332|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=Taf. 23, Taf. 24}}</ref>''' като се посочва, че родът Миклашевски носи третия вариант.'''<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien,_Ladomerien_und_der_Bukowina,_1905.pdf&page=696|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=Taf. 204}}</ref>''' Той е описан както следва:'''<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien,_Ladomerien_und_der_Bukowina,_1905.pdf&page=37|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=22}}</ref>'''{{Цитат|В червено [поле] две с гърбовете си една срещу друга обърнати изправени златисти луни, между които един [...] [[меч]] [...], оформен като издължен [[Тамплиери|тамплиерски кръст]]. [[Герб#Корона|Коронованият]] [[Герб#Шлем|шлем]], с червено-бяла [[Герб#Наметка|наметка]], носи пет бели щраусови пера.|4=1}} == Други вероятни клонове или съименници == Благороднически родове с фамилното име ''Миклашевски'' се срещат и в други от горе споменатите краища на [[Руска империя|Руската империя]]. Дали всички те са свързани по между си и произлизат от полската главна родова линия, не е ясно, понеже към момента (2024 г.) липсват публикувани генеалогически проучвания. Това са: * род Миклашевски, вписан във II част на ''„Дворянска родословна книга на Полтавска губерния“''.<ref>{{Цитат книга|last=Полтавское дворянское депутатское собрание|title=Список дворян, внесенных в дворянскую родословную книгу Полтавской губернии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C_1898_%D0%B3.pdf&page=461|accessdate=2024-03-08|year=1898|publisher=Типо-литография Полтавского Губернского Правления|location=Полтава|lang=ru|pages=441-442}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2391867458|заглавие=Фонд 1343 Опись 36 Дело 15997 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. II часть родословной книги Полтавской губернии.“; крайние даты: 16 апреля 1898 г.|автор=Российский государственный исторический архив|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895510|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3729 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Полтавской губернии.“; крайние даты: 1873 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1873|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан в I част на ''„Дворянска родословна книга на [[Киевска губерния]]“''.<ref>{{Цитат книга|last=Киевское дворянское депутатское собрание|title=Список дворян Киевской губернии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_1906_%D0%B3.pdf&page=185|accessdate=2024-03-08|year=1906|publisher=Типография 1-й Киевской артели Печатного дела|location=Киев|lang=ru|pages=166}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895470|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3727 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Киевской губернии.“; крайние даты: 1868 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1868|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан във II част на ''„Дворянска родословна книга на [[Курска губерния]]“''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895490|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3728 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Курской губернии.“; крайние даты: 1840 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1840|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref name=":68">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cdiak.archives.gov.ua/files/f.0834op.0001.pdf|заглавие=Миклашевские – помещики Черниговской, Харьковской и Курской губернии. Фонд 834, Опись. I, 1665–1908 г.г.|автор=Центральний державний історичний архів України|страници=1–2|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230708082627/https://cdiak.archives.gov.ua/files/f.0834op.0001.pdf|архив_дата=2023-07-08|достъп_дата=2024-04-02}}</ref> * род Миклашевски, вписан в VI част на ''„Дворянска родословна книга на [[Подолска губерния]]“''.<ref>{{Цитат книга|last=Подольское дворянское депутатское собрание|title=Список дворян, внесенных в родословную книгу Подольской губернии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C_1913_%D0%B3.pdf&page=8|accessdate=2024-03-08|year=1913|publisher=Типография Свято-Троицкого Братства|location=Каменец-Подольск|lang=ru|pages=XIII, 669}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895530|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3730 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Подольской губернии.“; крайние даты: 1853 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1853|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан в III част на ''„Дворянска родословна книга на [[Смоленска губерния]]“''.<ref>{{Цитат книга|last=Смоленское дворянское депутатское собрание|title=Список дворянских родов, внесенных в родословные дворянские книги Смоленской губернии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C_1897_%D0%B3.pdf&page=51|accessdate=2024-03-08|year=1897|publisher=Паровая Типо-литография Я. Н. Подземского|location=Смоленск|lang=ru|pages=45, 82}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895550|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3727 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Смоленской губернии.“; крайние даты: 1856 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1856|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан в ''„Дворянска родословна книга на [[Уфимска губерния]]“''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895570|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3732 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Уфимской губернии.“; крайние даты: 1882 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1882|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан в ''„Дворянска родословна книга на [[Харкивска губерния]]“''.<ref name=":68" /> * три рода Миклашевски, вписани във II, III и IV част на ''„Дворянска родословна книга на Черниговска губерния“,''<ref name=":65" /><ref name=":24" /><ref name=":19" /><ref name=":68" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895590|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3733 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии.“; крайние даты: 1857 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1857|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895610|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3734 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии.“; крайние даты: 1864 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1864|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895630|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3735 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии.“; крайние даты: 1859-1891 гг.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1859|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895650|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3736 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии.“; крайние даты: 1874 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1874|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895670|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3737 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии. Гербовое. (См. Общий гербовник дворянских родов Всероссийской империи, часть III, стр. 105)“; крайние даты: 1868 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1868|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> които вероятно са свързани с казашко-руския клон, който е описан по-горе и вписан в VI част на книгата.<ref name=":65" /><ref name=":24" /> Според ''[[Енциклопедия на историята на Украйна]]'' от 2009 г., издадена от [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]], родът, който е вписан във II част на книгата е свързан с казашко-руския клон.<ref name=":152" /> * род Миклашевски, вписан в ''„Дворянска родословна книга на [[Новгородска губерния]]“''.<ref>{{Цитат книга|last=княз Голицын|first=Павел Павлович|title=Список дворянских родов Новгородской губернии, внесенных в дворянскую родословную книгу с 1787 г. по 1-е января 1910 года, с приложением списка губернских и уездных предводителей дворянства 1767 года|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D1%81_1787_%D0%B3._%D0%BF%D0%BE_1-%D0%B5_%D1%8F%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F_1910_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0.pdf&page=186|accessdate=2024-03-10|year=1910|publisher=Новгород|lang=ru|pages=317}}</ref> = Герб = {{Герб|име='''Остоя'''<br/><small>алтернативни названия</small>:<br/> Мошчич<small> или</small> Остойчик|име-оригинал={{lang|pl|Ostoja}} или ''Hostoya''<br/><small>алтернативни названия</small>:<br/> ''Mościc'' <small> или</small> ''Ostojczyk''|файл=POL COA Ostoja średniowieczna.svg|описание=Първообраз на герба „Остоя“ от [[Средновековие]]то, ок. 1370 г., <br/> [[Кралство Полша]]|утвърден=ок. [[1350]] г. <small>(прототип),<br /></small> [[1358]] г. <small>(печат с герба),<br /></small> [[1388]] г. <small>(писмено свидетелство)</small><br />Вариантът на герба „Остоя“, използван от рода Миклашевски е утвърден през 1799 г.''<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref>|файл2_описание=Официалният герб на рода Миклашевски в [[Руската империя]]<br/> (разновидност на герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]])<br/> '''[[Блазон]]''': <br/> ''„Върху [[W:BG:Щит (хералдика)|щит]] с червено поле са изобразени два златни [[W:BG:полумесец|Полумесеца]], обърнати с рогата си към страните на щита, а между тях се вижда сребърен [[W:BG:меч|Меч]], сочещ с острия си връх надолу. Щитът е увенчан с обикновен [[W:BG:Герб#Шлем|Благороднически Шлем]] с [[W:BG:Корона (хералдика)|Благородническа Корона]] върху него и три [[W:BG:щраус|щраусови]] [[W:BG:перо|пера]]. [[W:BG:Герб#Наметка|Наметката]] на щита е червенa, обшита със злато.“''<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref>|файл2=Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).svg|файл2_ширина=150px|файл_ширина=150px|нашлемник='''оригинален вид''': Черна драконова глава и шия, бълваща огън, между два хоризонтални полумесеца<br/> '''вариант на Миклашевски''': три бели щраусови пера|употреба=[[Благородничество|благороднически]] герб на гербовата общност ''Остоя'', в това число рода Миклашевски|щит='''оригинален вид''': червен с [[W:BG:Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]]<br/> '''вариант на Миклашевски''': червен с [[W:BG:Щит (хералдика)#Разновидности|френска форма]] (традиционно използвана в [[W:BG:Руска империя|Руската империя]])|шлем='''оригинален вид''': [[хералдика#шлем|турнирен шлем]]<br/> '''вариант на Миклашевски''': [[хералдика#шлем|решетъчен шлем]]|корона='''оригинален вид''': без корона<br/> '''вариант на Миклашевски''': с [[Корона (хералдика)#Полша и Литва|благородническа корона]]|категория=Category:Ostoja (coat of arms)}} === Официален герб === В „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1797 г. – официалния списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] – е [[Блазон|блазониран]] и изобразен официалният [[герб]] на рода Миклашевски.''<ref name=":05" />'' Той представлява разновидност на герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]].<ref name=":19" /><ref name=":193">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gajl.wielcy.pl/herby_nazwiska.php?lang=en&herb=ostoja|заглавие=Polish Armorial. Family Names. Ostoja|фамилно_име=Gajl|първо_име=Tadeusz|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221018131507/https://gajl.wielcy.pl/herby_nazwiska.php?lang=en&herb=ostoja|архив_дата=2022-10-18|достъп_дата=2022-10-18}}</ref><ref name=":143">{{Цитат книга|last=von Szeliga-Żernicki|first=Emilian|title=Die polnischen Stammwappen. Ihre Geschichte und ihre Sagen|url=https://kpbc.umk.pl/dlibra/doccontent?id=33893&dirids=1|accessdate=2022-10-08|year=1904 г.|publisher=Verlag von Henri Grand|location=Hamburg|lang=de|pages=60-61; Tafel VII [205]}}</ref> {{Основна|Остоя (благороднически герб)}} ==== Предистория ==== Гербът Остоя ({{Lang|pl|Ostoja|Hostoja}}) е изначално [[Полша|полски]] [[Благородничество|благороднически]] [[герб]],<ref name=":83">{{Цитат книга|last=Znamierowski|first=Alfred|title=Herbarz rodowy|url=https://archive.org/details/herbarzrodowykom0000znam/page/142/mode/2up|accessdate=2024-02-10|year=2004|publisher=Świat Książki|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7391-166-9|pages=142}}</ref> който вероятно произлиза от [[Сармати|сарматска]] [[тамга]]<ref>{{Cite journal|last=Nickel|first=Helmut|date=1973 г.|title=Tamgas and Runes, Magic Numbers and Magic Symbols|url=https://resources.metmuseum.org/resources/metpublications/pdf/Tamgas_and_Runes_Magic_Numbers_and_Magic_Symbols_The_Metropolitan_Museum_Journal_v_8_1973.pdf|journal=Metropolitan Museum Journal|language=en|volume=8|pages=166|access-date=2022-11-18|via=JSTOR}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Mielczarek|first=Mariusz|last2=Brzezinski|first2=Richard|title=The Sarmatians 600 BC–AD 450|series=Men-at-Arms|year=2002 г.|publisher=Osprey Publishing|lang=en|isbn=978-1-84176-485-6}}</ref><ref name=":832">{{Цитат книга|last=Znamierowski|first=Alfred|title=Herbarz rodowy|url=https://archive.org/details/herbarzrodowykom0000znam/page/20/mode/2up|accessdate=2024-02-10|year=2004|publisher=Świat Książki|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7391-166-9|pages=21-24}}</ref> с оглед на факта, че кралската [[Сармати|сарматска]] династия е използвала [[Драконов щандарт]]. След разпада на [[Римска империя|Римската империя]], през [[Средновековие|Средновековието]] гербът е използван от [[Благородничество|благородническия]] род Остоя в [[Малополша]], а по-късно и в [[Куявия]], [[Мазовия]] и [[Великополша]].<ref>Andrzej Kulikowski: Wielki Herbarz Rodów Polskich. Warszawa: Świat Książki-Bertelsmann Media, 2005. {{ISBN|83-7391-523-0}}</ref> Гербът също така бил използван и от няколко побратимени [[Благородник|благороднически]] родове, които са се сражавали в обща военна формация, използвалайки общ [[боен вик]] – „''Хостоя“'' ({{Lang|pl|Hostoja}}) или „''Остоя“'' ({{Lang|pl|Ostoja}}) и имайки [[драконов щандарт]] като техен общ герб, заформяйки по този начин рицарска общност (рицаски клан) и гербовна общност (множество родове с общ герб). Един от тия родове, използващи герба Остоя (в изменен вид), е именно родът Миклашевски.'''''<ref name=":05" />'''''<ref name=":10" /><ref name=":1134" /><ref name=":83" />'''''<ref>{{Цитат книга|others=Акционерное издательское общество Ф. А. Брокгауз — И. А. Ефрон|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|url=https://runivers.ru/bookreader/book10168/#page/258/mode/1up|volume=XIX (Мекенен — Мифу-Баня)|year=1896 г.|publisher=Семеновская Типолитография (И.А. Ефрона)|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=Миклашевские, дворянский род|pages=249}}</ref><ref name=":1132">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=179|format=PDF|volume=VII|year=1841|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=171|chapter=Ostoja Herb|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=179}}</ref>'''''<ref name=":193" /><ref name=":1452">{{Cite web|url=http://gajl.wielcy.pl/herby_nazwiska.php?lang=en&herb=miklaszewski|title=Miklaszewski|last=Gajl|first=Tadeusz|труд=Herbarz Polski. Polish Armorial|език=en|съавтори=Lech Milewski|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230907010454/http://gajl.wielcy.pl/herby_nazwiska.php?lang=en&herb=miklaszewski|архив_дата=2023-09-07|достъп_дата=2023-09-07}}</ref><ref name=":143" /><ref>{{Цитат книга|last=von Żernicki-Szeliga|first=Emilian|title=Der Polnische Adel und die demselben hinzugetretenen andersländischen Adelsfamilien. General-Verzeichniss|url=https://archive.org/details/DeutschesAdelsLexicon/Der%20polnische%20Adel%20und%20die%20demselben%20hinzugetretenen%20anderslaendischen%20Adelsfamilien%20General-Verzeichniss%20Bd2/page/n89/mode/2up|accessdate=2024-02-10|volume=II|year=1900|publisher=Verlag von Henri Grand|location=Hamburg|lang=de|pages=86}}</ref> Най-ранното историческо свидетелство за герба Остоя е печат от 1358 г. на църковен [[викарий]] от [[Познан]].<ref name=":18">{{Цитат книга|last=Banaszak|first=Marian|last2=Lenort|first2=Feliks|editor-last=Skopowski|editor-first=Czeslaw|title=Dzieje poznania i województw poznańskiego (w granicach z 1974 r.). Informator o materiałach archiwalnych|url=https://aap.poznan.pl/wp-content/uploads/2013/01/informator.rtf|accessdate=2022-11-26|volume=II|year=1982 г.|publisher=Naczelna Dyrekcja Archiwów Państwowych|location=Warszawa|lang=pl|id=sygn. DK perg. 81; Poznań, 30 VI 1358. Czcibor dziekan kapituły poznańskiej udziela Cechosowi przywileju na sołectwo we wsi kapitulnej Trojanowo. Druk: KDW, t. III, nr 1384.|pages=46}}</ref> Гербът е упоменат и изобразен също така в множество гербовници от периода 1350–1450 г.<ref name=":54">{{Цитат книга|last=Ригельман|first=Александр Иванович|title=Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще|url=http://history.org.ua/LiberUA/e_dzherela_povestvovanie_1847/e_dzherela_povestvovanie_1847.pdf|accessdate=2023-08-01|year=1847|publisher=Университетская типография|location=Москва|lang=ru|pages=194-199}}</ref><ref name=":96">{{Цитат книга|title=Armorial dit de Lyncenich|url=https://opac.kbr.be/LIBRARY/doc/SYRACUSE/18334024|accessdate=2022-09-27|year=1400-1450 г.|id=Royal Library of Belgium [ms. II 6567]|pages=106 [107], 107 [108]}}</ref><ref name=":53">{{Цитат книга|title=Wapenboek Gelre|url=https://opac.kbr.be/LIBRARY/detailstatic.aspx?RSC_BASE=SYRACUSE&RSC_DOCID=16995818&TITLE=&_lg=en-GB|accessdate=2022-09-27|year=1370-1395 г. с допълнения от началото на XV в.|lang=nl|id=Royal Library of Belgium [ms. 15652-56]|pages=53v [112]}}</ref><ref>{{Цитат книга|title=Armorial Bellenville|url=https://gallica.bnf.fr/view3if/ga/ark:/12148/btv1b8470169b/f128|accessdate=2022-09-27|series=Bibliothèque nationale de France. Département des Manuscrits. Français 5230|year=1401-1500 г.|id=Bibliothèque nationale de France. Département des Manuscrits. Français 5230|pages=60v1}}</ref><ref name=":64">{{Цитат книга|title=Bergshammarsamlingen. Vapenboken|url=https://sok.riksarkivet.se/bildvisning/R0001216_00150|accessdate=2022-09-28|year=1440 г.|publisher=Riksarkivet|pages=292}}</ref><ref name=":74">{{Цитат книга|title=Armorial de l'Europe et de la Toison d'or|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b55009806h/f247.item|accessdate=2022-09-28|year=1401-1500 г.|publisher=Bibliothèque nationale de France. Bibliothèque de l'Arsenal|id=Ms-4790 réserve|pages=120 [120r]}}</ref>''<ref name=":27">{{Цитат книга|last=Długosz|first=Jan|authorlink=Ян Длугош|title=Insignia seu Clenodia Regis et Regni Poloniae.|trans_title=[[Регалия|Регалии]] и скъпоценности на краля и Полското кралство|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b52507450b/f128.item|accessdate=2022-09-25|year=ок. 1450 г. [дигитална версия на копие от ок. 1650 г.]|publisher=Bibliothèque nationale de France. Bibliothèque de l'Arsenal.|lang=la|id=ark:/12148/cc79133m; 1114, „Stemmata Polonica”|pages=61v}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=von Richental|first=Ulrich|title=Concilium zu Constencz [Chronik des Konstanzer Konzils]|url=https://doi.org/10.11588/diglit.9340#0370|accessdate=2022-09-28|date=02.09.1483|publisher=Anton Sorg|location=Augsburg|lang=de|pages=185v, 186r}}</ref>'' Други исторически сведения са отделни печати,<ref name=":18" /><ref>{{Цитат книга|last=Kalinowski|first=Rafał|title=Rocznik Polskiego Towarzystwa Heraldycznego|url=http://pther.net/PDF/Rocznik_PTHer/Rocznik_PTHer_tom15%20ISSN%201230-803X.pdf|accessdate=2022-11-26|volume=nowej serii t. XV (XXVI)|year=2016 г.|location=Warszawa|lang=pl|pages=24|chapter=Protoheraldyczny znak na portalu kościoła w Wysocicach a historia herbu Ostoja w średniowieczu}}</ref>'''<ref name=":1102">{{Цитат книга|last=Piekosiński|first=Franciszek|title=Heraldyka polska wieków średnich|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/show-content/publication/edition/1355?id=1355&dirids=1|accessdate=2022-11-19|year=1889|publisher=Akademia Umiejętności|location=Kraków|lang=pl|pages=117-119}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Köpeczi|first=Béla|title=Erdély története három kötetben|url=https://mek.oszk.hu/02100/02109/html/81.html|accessdate=2022-11-26|volume=Első kötet – A kezdetektől 1606-ig|year=1986 г.|publisher=Akadémiai Kiadó|location=Budapest|lang=hu|isbn=9789630542036|pages=368-369|chapter=Középkori művelődés Erdélyben|chapterurl=https://mek.oszk.hu/02100/02109/html/81.html}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://issuu.com/halpressdtp/docs/10-2011|title=Ścibor - XV-wieczny polityk i dziedzic Ponieca|last=Wojciechowski|first=Grzegorz|work=Wieści z Gminy Poniec|access-date=2022-09-27|month=10|year=2011|issue=10|page=12|language=pl}}</ref>''' църковни архиви,<ref>{{Цитат книга|editor-last=Ulanowski|editor-first=Bolesław|title=Acta capitulorum nec non iudiciorum ecclesiasticorum selecta|url=https://pbc.gda.pl/dlibra/publication/26630/edition/24060/content|accessdate=2022-09-29|volume=II – Acta iudiciorum ecclesiasticorum dioecesum Gneznensis et Poznaniensis (1403-1530)|year=1902|publisher=Akademii Umiejętności; Biblioteka Uniwersytetu Gdańskiego|location=Kraków|lang=la|id=относно: година 1441, точка 382|pages=131|quote=„[...] Leonardum de ibidem, qui duas lunas cruce intermedia ferunt in clipeo et ipsorum proclamacio Ostoya; [...]“}}</ref> и съдебни досиета<ref>{{Цитат книга|editor-first=Boleslaus Ulanowski|title=Starodawne prawa polskiego pomniki|url=https://crispa.uw.edu.pl/object/files/416335/display/PDF|format=PDF|accessdate=2022-09-27|volume=VIII – Antiquissimi libri iudiciales terrae Cracouiensis; Pars 1, ab an. 1374-1390|year=1884|publisher=Sumptibus Academiae Litterarum; Typis Wl. Lud. Anczyc et sociorum|location=Cracoviae|lang=la|id=№ 4730|pages=260}}</ref><ref name=":17">{{Цитат книга|last=Piekosiński|first=Franciszek|title=Heraldyka polska wieków średnich|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/show-content/publication/edition/1355?id=1355&dirids=1|accessdate=2022-09-27|year=1889|publisher=Akademia Umiejętności|location=Kraków|lang=pl|pages=117}}</ref><ref name=":04">{{Цитат книга|last=Szymański|first=Józef|title=Herbarz średniowiecznego rycerstwa polskiego|year=1993|publisher=Wydawnictwo Naukowe PWN|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-01-09797-3|pages=138–141}}</ref><ref name=":112">{{Цитат книга|last=Piekosiński|first=Franciszek|title=Heraldyka polska wieków średnich|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/show-content/publication/edition/1355?id=1355&dirids=1|accessdate=2022-09-27|year=1889|publisher=Akademia Umiejętności|location=Kraków|lang=pl|pages=117}}</ref> от XIV век. Гербът [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] е претърпял значителна еволюция на образа си от [[Средновековие|Средновековието]] до наши дни поради грешки и незнание на авторите на гербовниците.<ref name=":8" /> Така например, [[Герб#Нашлемник|нашлемникът]], изобразяващ драконова глава, бълваща огън, е заменен с [[Щраус|щраусови]] пера,<ref name=":114" /><ref>{{Цитат книга|last=Znamierowski|first=Alfred|title=Herbarz rodowy|url=https://archive.org/details/herbarzrodowykom0000znam|year=2004|publisher=Świat Książki|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7391-166-9|pages=[https://archive.org/details/herbarzrodowykom0000znam/page/24/mode/2up 24]}}</ref><ref name=":83" /> а островърхият кръст патé върху [[Щит (хералдика)|щита]] постепенно бива изобразяван с издължено средно рамо като тип [[латински кръст]],<ref group="Бележка">Кръст патé е наричан още лапчат или артилерийски кръст. (виж тук, например, описанието на кръста на [https://bg.bulgariandecorations.com/orders/order_of_st_alexander Царски орден „Св. Александър“]; страницата е посетена на 29.09.2022 г.)</ref> а след това латинският кръст започва да се интерпретира като [[меч]].<ref name=":114">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=178|format=PDF|volume=VII|origyear=1738 г.|year=1841 г.|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=170|chapter=Ostoja Herb|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=178}}</ref><ref name=":104">{{Цитат книга|last=Szymański|first=Józef|title=Herbarz rycerstwa polskiego z XVI wieku|year=2001|publisher=DiG|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7181-217-5|pages=209}}</ref><ref name=":10">{{Цитат книга|last=Лакiер|first=Александр|title=Русская геральдика|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0._%D0%9A%D0%BD._2%2C_%D1%87._4._%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2._%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9B%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D1%80_(1824-1870).pdf&page=160|accessdate=2023-12-24|volume=Книга II, часть 4-я: Исторiя дворянскихъ гербовъ|year=1855 г.|publisher=Типографiя II-го Отдѣленія собственной Собственной Е.И.В. Канцелярiи|location=Санктпетербургъ|lang=ru|id=точка № 182|pages=450}}</ref><ref name=":105">{{Цитат книга|last=Szymański|first=Józef|title=Herbarz rycerstwa polskiego z XVI wieku|year=2001|publisher=DiG|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7181-217-5|pages=209}}</ref><ref name=":143" /> Гербът [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] се среща най-вече сред фамилиите, заселени в земите на [[Войводство|войводствата]] [[Краковско войводство (Жечпосполита)|Краковско]], [[Сандомежко войводство (Жечпосполита)|Сандомежко]], [[Люблинско войводство (Жечпосполита)|Люблинско]], [[Ленчишко войводство|Ленчишко]], [[Шерадзко войводство (Жечпосполита)|Шерадзко]] и [[Познанско войводство (Жечпосполита)|Познанско]], а също така и в [[Киевска Рус]] и [[Кралство Прусия]].<ref name=":83" /> ==== Описание на герба ==== Прецизното описание на даден герб с утвърдени [[Хералдика|хералдически]] термини се нарича „[[блазон]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.heraldika-bg.org/images/AR_St_bg.pdf|заглавие=Гербов регистър на Българското хералдическо и вексилоложко общество|автор=Българско хералдическо и вексилоложко общество|дата=18.04.2010|страници=2|език=bg|формат=PDF|достъп_дата=25.09.2022|цитат=„[... ] «блазон» означава точно описание на герб чрез използване на възприети хералдически термини, ред и логика [...]“}}</ref> Блазонът на разновидността на герба Остоя, използвана именно от рода Миклашевски, е утвърден в „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1797 г. – официалния списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] – по следния начин:<ref name=":05" /> {{Цитат|Върху [[W:BG:Щит (хералдика)|щит]] с червено поле са изобразени два златни [[W:BG:полумесец|Полумесеца]], обърнати с рогата си към страните на щита, а между тях се вижда сребърен [[W:BG:меч|Меч]], сочещ с острия си връх надолу. Щитът е увенчан с обикновен [[W:BG:Герб#Шлем|Благороднически Шлем]] с [[W:BG:Корона (хералдика)|Благородническа Корона]] върху него и три [[W:BG:щраус|щраусови]] [[W:BG:перо|пера]]. [[W:BG:Герб#Наметка|Наметката]] на щита е червенa, обшита със злато.|4=1}}<gallery mode="packed" heights="275"> Файл:РГИА Фонд 1411, Опись 1, Дело 93; Миклашевские. Общий гербовник дворянских родов Российской империи, часть III от 19 января 1799 г (page 1 crop).jpg|Гербът на рода Миклашевски в оригиналния ръкопис на „Общ гербовник на дворянските родове на Руската империя“. Файл:Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).jpg|Гербът на рода Миклашевски в печатно издание на „Общ гербовник на дворянските родове на Руската империя“ от 1799 г.<ref name=":05" /> Файл:Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).svg|Графично изображение, основано на цветния оригинален ръкопис. </gallery>Гербът е изобразен, например, върху печат на Степан Антонович Миклашевски от 1785 г., както и на Семен Миклашевски от 1775 г.<ref>{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=140|accessdate=2023-09-18|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=110}}</ref> === Други гербове === Освен официално утвърдения герб на държавно ниво в „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1797 г. – официалния списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] –, някои представители от рода Миклашевски са използвали други гербове, някои от тях подобни на официалния герб, а други – доста по-различни.<ref name=":21" /> ==== Алтернативен герб 1 ==== Освен официалната версия на герба на Миклашевски, се среща и друга версия с пет вместо три щраусови пера в [[Герб#Нашлемник|нашлемника]], както е изобразено върху портрет на Михаил Андреевич Миклашевски от първата половина на XVIII век, поместен в книгата „Малоруски родословник“ от 1912 г.<ref>{{Cite book|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=526|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476-477}}</ref> Този герб е описан в заявление на Миклашевски до руския император с цел официалното му утвърждаване.<ref name=":21" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Portrait of Mikhail Andreevich Miklashevsky (Colonel of Starodub) with Ostoya CoA.jpg|Портрет на Михаил А. Миклашевски; горе в дясно е изобразен герб Остоя с пет щраусови пера в нашлемника Файл:Ostoja CoA Miklashevsky 2.svg|Графично изображение </gallery> ==== Алтернативен герб 2 ==== На портрет на Михаил А. Миклашевски от първата половина на ХѴІІІ век е изобразен класическият герб [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]: в червено [[Щит (хералдика)|поле]] – сребърни полумесеци и меч със златен [[:Файл:Sword parts numbered.svg|ефес]]; [[Щит (хералдика)|щитът]] е увенчан с шлем и златна корона с пет щраусови пера; [[Герб#Наметка|наметката]] е червена, подшита със сребро. Около герба са изписани буквите: М. М. П. В. И. Ц. П. В. 3. С., т.&nbsp;е. „Михайло Миклашевскій, полковникъ войска ихъ царскаго пресвѣтлаго величества Запорожскаго Стародубовскій“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] от Запорожката войската на тяхното царско пресветло величество}}).<ref name=":21" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:RU Ostoja CoA Miklashevsky 8.svg|Графично изображение на герб на Михаил А. Миклашевски </gallery> ==== Алтернативен герб 3 ==== Друг герб на представител на рода Миклашевски представлява „в червено поле две златни пресичащи се стрели с остриетата надолу и [[лък]] с опъната тетива“.<ref name=":21">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=171}}</ref> Около щита са изписани буквите: Е. Ц. П. В. М. М. П. С. В. З., т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":212">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170-171}}</ref> Особено за щита е, че той е изобразен в [[Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]]. Tози герб е изобразен върху посмъртен портрет на Михаил Андреевич Миклашевски, създаден за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]].<ref name=":29">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.radiosvoboda.org/a/starodubshchyna-herb-myklashevsky-liadski-vorota/31033141.html|заглавие=Київ і Стародубщина. Герб стародубського полковника височіє над головним майданом України|фамилно_име=Роздобудько|първо_име=Ігор|дата=2021-01-05|труд=Радіо Свобода|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230301084722/https://www.radiosvoboda.org/a/starodubshchyna-herb-myklashevsky-liadski-vorota/31033141.html|архив_дата=2023-03-01|достъп_дата=2023-09-29}}</ref><ref name=":30">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CM%5CY%5CMyklashevskyMykhailoA.htm|заглавие=Myklashevsky, Mykhailo A.|фамилно_име=Struk|първо_име=Danylo Husar|дата=1993|труд=Internet Encyclopedia of Ukraine|издател=Canadian Institute of Ukrainian Studies|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210145523/https://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CM%5CY%5CMyklashevskyMykhailoA.htm|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-09-29}}</ref><ref name=":21" /> Същият герб е изобразен и върху фасадата на Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]], която е била построена в периода 1696-1701 г. заедно с църквата „Св. Георги“ (главната църква на манастира) със средства на [[Стародубски полк|стародубския полконик]] Михаил Миклашевски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|заглавие=Видубицький монастир|автор=Київська Митрополія Української Православної Церкви|труд=Офіційний сайт Київської Митрополії Української Православної Церкви|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230324034011/https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|архив_дата=2023-03-24|достъп_дата=2023-10-10}}</ref><ref name=":29" /><ref name=":30" /><ref name=":21" /> Около щита на герба върху фасадата има друга абривиатура от тази върху портрета на полконика. Абривиатурата на фасадата е следната: М. М. Е. Ц. П. В. В. З. П. С., което означава: „''Михаил Миклашевскій, Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Войска Запорожскаго полковникъ Стародубовскій''“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски – на [[W:EN:Казашко хетманство|Запорижката войска]] на Негово Царско Пресветло Величество [[W:BG:Стародубски полк|полковник Стародубски]]}}).<ref name=":29" /><ref name=":30" /><ref name=":21" /> Освен това, същият герб, но без букви около щита, е изобразен и върху [[Полска порта|Полската порта]] на централния [[Майдан Незалежности|площад „Независимост“]] в [[Украйна|украинската]] столица [[Киев]].<ref name=":29" /> По погрешка при реконструкцията на портата гербът е изобразен в светлосиньо вместо червено поле.<ref name=":29" /><gallery mode="packed" heights="150"> Файл:Полковник Миклашевський 2.jpg|Оригинален портрет на Михаил Андреевич Миклашевски за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] Файл:CoA Miklashevsky 4.svg|Графично изображение на герба върху портрета Файл:Refectory (Church of the Saviour) in Vydubychi Monastery, Coat of arms of Miklashevsky, 2021.jpg|Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] с герба на Миклашевски над входната врата Файл:Coat of arms of Miklashevsky on the façade of the Refectory (Church of the Saviour) in Vydubychi Monastery, 2021.jpg|Гербът на Миклашевски над входната врата на Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] Файл:CoA Miklashevsky 10.svg|Графично изображение на герба над входната врата на Спасо-преображенската трапезарна църква Файл:17-07-02-Maidan Nezalezhnosti RR74346.jpg|[[Полска порта|Полската порта]] в [[Киев]] с герба на Миклашевски Файл:20120420 120559 Ukraine-Kiev (32802361776).jpg|[[Полска порта|Полската порта]] в [[Киев]] с герба на Миклашевски (погрешно изобразен в светлосиньо) </gallery> ==== Алтернативен герб 4 ==== Съществуват множество други портрети на [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, които всъщност са по-късни копия на портрета за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]], но те съдържат важна разлика от оригиналния портрет, а именно, че те всички показват различни гербове.<ref name=":21" /> Първото копие, което днес е изгубено, но за което можем да съдим от публикацията „Малоруски родословник“<ref name=":322232" />, в която то е било публикувано, показва разсечен [[Щит (хералдика)|щит]]: в първата част е поместен гербът „[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“, само че в лазурно поле, а не в традиционното червено поле; във втората част: в сребърно поле е разновидност на герба „Сушински“. Щитът е увенчан с [[Герб#Шлем|шлем]] с [[Корона (хералдика)|корона]] и три щраусови пера като [[Герб#Нашлемник|нашлемник]], а около него има [[Герб#Наметка|наметка]] и изписани буквите Е. Ц. П. В. М. М. П. С. 3. В.,<ref name=":322232" /><ref name=":20" /> т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":212" /> Изображението е черно-бяло, но за цветовете може да се съди от сходен блазон в „Малоруски гербовник“.<ref name=":202" /> Този герб е пресъздаден като цветна леха в градината пред господарската къща на рода Миклашевски в [[Миклашевски#Имение в село Биленке|тяхното имение в село Биленке]], както показва една фотография от него време.<ref>{{Cite web|url=https://www.kajuta.net/node/4029|title=Имение Миклашевских в селе Беленькое Екатеринославского уезда (ныне Запорожская обл., Украина)|автор=Арбатская, Юта; Вихляев, Константин|last=|first=|труд=Сайт семейного творчества|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210064233/https://www.kajuta.net/node/4029|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-06-02|last2=|first2=|archive-url=|archive-date=|access-date=|website=|language=}}</ref><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Михаил Миклашевский, Малороссийский родословник.jpg|Копие на портрета от Видубицкия манастир с порменен герб Файл:RU CoA Miklashevsky 5.svg|Графично изображение Файл:Усадьба Миклашевских в с. Беленьком; сад перед домом с гербом Миклашевских.jpg|alt=|Градината пред господарската къща на Миклашевски в имението им в [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] (фотография от преди 1917 г.) </gallery> ==== Алтернативен герб 5 ==== Почти същият герб, само че допълнително с лъвове като [[Герб#Щитодържатели|щитодръжатели]] и с пет вместо три щраусови пера като [[Герб#Нашлемник|нашлемник]], се блазонира в „Малоруски гербовник“ от 1914 г. по следния начин:<ref name=":202">{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=140|accessdate=2023-09-23|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=110-111}}</ref><ref name=":21" /> {{Цитат|[[Щит (хералдика)|Щитът]] е разсечен: в първото, светлосиньо поле, има сочещ надолу меч, съпровождан от двете си страни от два златни полумесеца, които са обърнати с гърбовете си един срещу друг („[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“), във второто, сребърно [поле], има обърната надолу подкова, съпровождана отвътре от две стрели, пресечени като [[Андреевски кръст]] („[[w:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“). [[Герб#Нашлемник|Нашлемник]]: пет щраусови пера. [[Герб#Щитодържатели|Щитодръжатели]]: два лъва.|4=1}} Освен това липсват буквите околко герба. Този герб се среща върху друг портрет на [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски от [[Стародубски полк|Стародубския полк]], съхраняван също във [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] в [[Киев]].<ref name=":20">{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=141|accessdate=2023-09-18|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=111}}</ref><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Ostoja CoA Miklashevsky 3.svg|Герб върху портрет на Михаил Андреевич Миклашевски от [[Стародубски полк|Стародубския полк]], съхраняван във [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] в [[Киев]] </gallery> ==== Алтернативен герб 6 ==== Друг герб, използван от рода Миклашевски, се намира на фасадата на господарската им къща в [[Москва]], зидана през 1898 г.<ref name=":144" /> Гербът е подобен на Алтернаривен герб 5, но има разлики. Той представлява [[Хералдика#Разделение на щита|разсечен]] щит – [[Хералдика#Хералдически посоки|дясното]] поле е алено (червено) на цвят и в него има една обърната надолу подкова, съпровождана отвътре от две стрели, пресечени като [[Андреевски кръст]] („[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“); а [[Хералдика#Хералдически посоки|лявото]] поле е лазурно (светлосиньо) и в него има сочещ надолу [[меч]], съпровождан от лявата си страна от златен полумесец, обърнат с гърба си към меча (вариант на „[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“). [[Герб#Нашлемник|Нашлемник]]: пет щраусови пера. [[Герб#Щитодържатели|Щитодръжатели]]: отдясно: [[:Файл:Sergiy Vasylkivskiy- Cossack colonel.jpg|традиционно облечен]] украински казашки [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] с ботуши, [[шалвари]], [[жупан]], [[контуш]], украинска казашка шапка (йолом) с висулка (шлик), който държи хоризонтално [[копие]] в църцете си; щитодръжателят отляво: лъв с изплезен език, гледащ на ляво. Под щита има [[Девиз#Хералдика|девиз]] на [[латински език]]: „IN DEO SPES MEA“ ({{Lang|bg|„В Бога е моята надежда“}}) и инициалите на тогавашния собственик на къщата „АМ“ – Андрей Миклашевски.<ref name=":144" /> Гербът е запазен и до днес на фасадата на сградата.<ref name=":144" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Дом Гудовичей и Миклашевских в Москве.jpg|Къщата на Миклашевски в Москва, построена през 1812 г. Първоначално е била собственост на графовете Гудовичи, но през ок. 1890 г. е закупена от Андрей Михайлович Миклашевски Файл:Герб дворянского рода Миклашевских - Coat of Arms of the noble family Miklashevsky.jpg|Родовият герб на рода Миклашевски с девиз на латински език „IN DEO SPES MEA“ („В Бога е моята надежда“) Файл:Герб дворянского рода Миклашевских - Coat of Arms of the noble family Miklashevsky 2.jpg|Родовият герб на рода Миклашевски с девиз на латински език „IN DEO SPES MEA“ („В Бога е моята надежда“) </gallery> ==== Алтернативен герб 7 ==== Друг герб, използван от рода Миклашевски, е изобразен върху сватбена [[Порцелан|порцеланова]] [[посуда]], произведена във [[Волокитине#Волокитинска порцеланова мануфактура от XIX век|Волокитинската порцеланова мануфактура]] на Андрей Миклашевски.<ref>{{Cite web|url=https://gerbovnik.ru/og/v3/1563795467.jpg|title=Брачный герб Миклашевских и Олсуфьевых с самобытными версиями гербов|труд=Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи. Сетевое издание «Геральдика.ру»|издател=Сетевое издание «Геральдика.ру»|език=ru|архив_дата=2023-10-04|достъп_дата=2023-10-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20231004125845/https://gerbovnik.ru/og/v3/1563795467.jpg|website=gerbovnik.ru}}</ref> Върху сватбарска чиния е изобразен брачен герб от сватбата на Андрей Михайлович Миклашевски и [[графиня]] Даря Александровна [[w:RU:Олсуфьевы|Олсуфева]]^{(на [[Руски език|''руски език'']])} през около 1838 г. Брачният гербът съдържа поставени един до друг самобитните гербове на родовете Миклашевски и Олсуфови. В [[Хералдика#Хералдически посоки|хералдическо дясно]] е разположен гербът на съпруга – Андрей Миклашевски. Гербът е подобен на Алтернаривен герб 6, но има разлики. Той представлява [[Хералдика#Разделение на щита|разсечен]] щит – [[Хералдика#Хералдически посоки|дясното]] поле е алено (червено) на цвят и в него има една обърната надолу подкова, съпровождана отвътре от две стрели, пресечени като [[Андреевски кръст]] („[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“); а [[Хералдика#Хералдически посоки|лявото]] поле е лазурно (светлосиньо) и в него има сочещ надолу [[меч]], съпровождан от двете си страни от по един златен [[полумесец]], обърнати с гърбовете си към меча („[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“). [[Герб#Нашлемник|Нашлемник]]: пет щраусови пера. [[Герб#Щитодържатели|Щитодръжатели]]: отдясно: [[:Файл:Sergiy Vasylkivskiy- Cossack colonel.jpg|традиционно облечен]] украински казашки [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] с ботуши, сини [[шалвари]], син [[жупан]], червен [[контуш]], украинска казашка шапка (йолом) с висулка (шлик), който държи полковническите [[Инсигния|инсигнии]] на властта – вдигната [[сабя]] в дясната ръка и златист [[боздуган]] в лявата; щитодръжателят отляво: лъв с изплезен език, гледащ на ляво. Под щита има [[Девиз#Хералдика|девиз]] на [[латински език]]: „IN DEO SPES MEA“ ({{Lang|bg|„В Бога е моята надежда“}}). Съответно, разликата спрямо Алтернативен герб 6 се състои в това, че казакът-щитодържател държи полковите [[Инсигния|инсигнии]] на властта – сабя и боздуган, а не копие. Освен това, в лявото поле има два полумесеца, а не един.<gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Брачный герб Миклашевских и Олсуфьевых с самобытными версиями гербов.jpg|Брачен герб на Андрей Михайлович Миклашевски и графиня Даря Александровна Олсуфева – съчетание на своеобразни версии на гербовете на двата рода, около 1838 г. </gallery> ==== Алтернативен герб 8 ==== Друг герб на представител на рода Миклашевски представлява две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова; нашлемникът: три щраусови пера.<ref name=":20" /><ref name=":2122">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20240419142718/https%3A%2F%2Fforum.vgd.ru%2Ffile.php%3Ffid%3D569030%26key%3D1367718721|accessdate=2024-04-19|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170}}</ref><ref name=":28">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=6|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=6|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref> Около щита са изписани буквите: М. М. П. В. И. Ц. П. В. 3. С., т.&nbsp;е. „Михайло Миклашевскій, полковникъ войска ихъ царскаго пресвѣтлаго величества Запорожскаго Стародубовскій“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] от Запорожката войската на тяхното царско пресветло величество}}).<ref name=":20" /><ref name=":2122" /><ref name=":28" /> Особено за щита е, че той е изобразен в [[Щит (хералдика)#Разновидности|испанска форма]], а не в [[Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]] или използваната традиционно в [[Руска империя|Руската империя]] [[Щит (хералдика)#Разновидности|английска форма]]. Tози герб е изобразен върху печат на Михаил Андреевич Миклашевски от 1694 г.<ref name=":20" /><ref name=":2122" /><ref name=":28" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Печать М. А. Миклашевского 1694 г.jpg|Печат на Михаил А. Миклашевски от 1694 г. Файл:RU CoA Miklashevsky 7.svg|Графично изображение </gallery> ==== Алтернативен герб 9 ==== Друг герб е изобразен върху печат на Михаил Андреевич Миклашевски от 1701 г., който е сходен с печата му от 1694 г., но съдържа няколко разлики. Новият печат изобразява две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова, а нашлемникът са три щраусови пера – до тук са приликите с печата от 1694 г.<ref name=":2122" /> Първата разлика обаче е, че между долните две букви „З“ и „С“, намиращи се около щита, е изобразен [[Гръцки кръст|гръцки (православен) кръст]].<ref name=":2122" /> Друга разлика е оформянето на щита в традиционно използваната в [[Руска империя|Руската империя]] [[Щит (хералдика)#Разновидности|английска форма]], а не в исппанската форма, която е била на печата от 1694 г. Освен това, друга важна разлика е, че шлемът е увенчан от благородническа корона.<ref name=":2122" /> Разлика е също така, че буквата „И“ е изобразена огледално, приличайки по този начин на латинската буква „N“.<ref name=":2122" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Печать М. А. Миклашевского 1701 г.jpg|Печат на Михаил А. Миклашевски от 1701 г. Файл:RU CoA Miklashevsky 9.svg|Графично изображение </gallery> ==== Алтернативен герб 10 ==== Друг герб на представител на рода Миклашевски, който се [[Блазон|блазонира]] в „Малоруски гербовник“ от 1914 г. е следният:<ref name=":20" /><ref name=":21" />{{Цитат|[[Щит (хералдика)|Щитът]]: в светлосиньо поле има преобърната подкова, съпровождана отвътре от две стрели, пресечени като [[Андреевски кръст]] („[[w:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“).|4=1}} Този герб се среща върху портрет на Андрей Михайлович Миклашевски ([[бончуков другар]] от 1741 г.), както и върху негов печат от времето, когато той е временно изпълняващ длъжността [[Стародубски полк|стародубски полковник]] (1730 г.).<ref name=":20" /> Гербът върху печата допълнително съдържа и инициалите „А. М. М.“ около [[Щит (хералдика)|щита]], т.&nbsp;е. „Андрей Михайлович Миклашевски“.<ref name=":20" /> <gallery mode="packed" heights="275"> Файл:RU CoA Miklashevsky 6.svg|Герб на Андрей Михайлович Миклашевски </gallery> ==== Алтернативен герб 11 ==== Друг герб е използван от Иван Михайлович Миклашевски (1700–1740 г.) – син на [[Стародубски полк|Стародубския полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, като гербът е изобразен на печат от 1785 г.<ref name=":2122" /> Гербът представлява: върху овален щит – две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова (разновидност на традиционния герб „[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“); [[Герб#Нашлемник|нашлемникът]] са три щраусови пера. Има [[Герб#Наметка|наметка]]. Цветовете на герба не са известни. Запазен е само отпечатък от печата, публикуван в черно-бяло в книга.<ref name=":2122" /> Особеното на този герб е, че щитът е с овална форма, и че от двете страни на нашлемника и под щита са изобразени последователно латинските буквите „I“, „M“ и „M“ – инициалите на Михаил Миклашевски.<gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Seal of Ivan Mikhaylovich Miklashevsky – nobleman, seal from 1739..jpg|Печат на Иван Михайлович Миклашевски (1700–1740 г.) – син на Михаил Андреевич Миклашевски ([[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]]), печат от 1739 г. </gallery> ==== Алтернативен герб 12 ==== Друг герб е използван от Михаил Андреевич Миклашевски (1725–1801 г.) – внук на [[Стародубски полк|Стародубския полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, като гербът е изобразен на печат от 1766 г.<ref name=":2122" /> Гербът представлява: върху овален [[Щит (хералдика)|щит]] – две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова (разновидност на традиционния герб „[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“). Щитът е увенчан с обикновен [[:Файл:Barred helmet sodacan style.svg|благороднически шлем]] и с [[:Файл:Rangkronen-Fig. 38.svg|благородническа корона]]. Няма нашлемник. Има [[Герб#Наметка|наметка]]. Цветовете на герба не са известни. Запазен е само отпечатък от печата, публикуван в черно-бяло в книга.<ref name=":2122" /> Особеното на този герб е, че щитът е с овална форма, и че от двете страни на шлема са изобразени буквите „М“ и „М“ – инициалите на Михаил Миклашевски.<gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Seal of Mikhail Andreevich Miklashevsky (1725–1801) – nobleman, seal from 1766.jpg|Печат на Михаил Андреевич Миклашевски (1725-1801 г.) – внук на Михаил Андреевич Миклашевски ([[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]]), печат от 1766 г. </gallery> ==== Алтернативен герб 13 ==== Друг герб е използван от Иван Степанович Миклашевски (? – 1785 г.) – внук на [[Стародубски полк|Стародубския полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, като гербът е изобразен на печат от 1739 г.<ref name=":2122" /> Гербът представлява: Върху овален [[Щит (хералдика)|щит]] са изобразени два златни [[Полумесец|полумесеца]], обърнати с рогата си към страните на щита, а между тях се вижда [[меч]], сочещ с острия си връх надолу (традиционен герб „[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“). Щитът е увенчан с обикновен [[:Файл:Barred helmet sodacan style.svg|благороднически шлем]] и пет [[Щраус|щраусови]] [[Перо|пера]]; има [[Герб#Наметка|наметката]]. Цветовете на герба не са известни. Запазен е само отпечатък от печата, публикуван в черно-бяло в книга.<ref name=":2122" /> Особеното на този герб е, че щитът е с овална форма, че липсва корона над щлема, и че от двете страни на нашлемника (перата) са изобразени [[Латински език|латинските]] буквите „I“ и „M“ – инициалите на Иван Миклашевски.<gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Seal of Ivan Mikhaylovich Miklashevsky – nobleman, seal from 1739.jpg|Печат на Иван Степанович Миклашевски (? – 1785 г.) – внук на Михаил Андреевич Миклашевски ([[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] от [[Стародубски полк|Стародубския полк]]), печат от 1785 г. </gallery> == Владения == В историческите извори се спомнават множество [[Имение|имения]], [[Вотчина|вотчини]], [[Село|села]], [[Слобода|слободи]] и други видове населени места, които през отделни периоди от време са принадлежали като [[Феодализъм|феодална]], [[Таблица на ранговете|рангово-длъжностна]] или частна собственост на представители на рода Миклашевски. Почти без изключения, населените места и [[Крепостно право|крепостните селяни]] са придобити още по времето на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]], а след неговото анектиране от [[Руска империя|Руската империя]] през 1764 ч., хетманските [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсали]] ([[Указ|укази]]) са припознати/потвърдени от руските царе (по-късно императори), така че, благородниците, включително рода Миклашевски, запазват имуществото и привилегиите си.<ref name=":54" /><ref name=":102">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=29|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=417-419}}</ref><ref name=":32222222">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=529|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=477-478}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Лазарев|first=Яков Анатольевич|date=2017|title=Место украинской казацкой элиты в составе российского дворянства в первой половине 1760-х гг.|url=https://www.academia.edu/32118464/%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2_%D0%AF_%D0%90_%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE_%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D1%8D%D0%BB%D0%B8%D1%82%D1%8B_%D0%B2_%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5_1760_%D1%85_%D0%B3%D0%B3_%D0%92%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%8B_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8_2017_3_pdf|journal=Вопросы истории|language=ru|publication-place=Москва|issue=3|pages=70-85|issn=0042-8779|url-access=Registration|access-date=2023-07-29}}</ref><ref>{{Цитат книга|title=Списокъ дворянамъ Царства Польскаго, съ пріобщеніемъ краткихъ свѣдѣній о доказательствахъ дворянства / Spis szlachty Królestwa Polskiego z dodaniem krótkiéj informacyi o dowodach szlachectwa|url=https://archive.org/details/libgen_00148908/mode/2up|accessdate=2022-10-17|year=1851 г.|publisher=Druk. S. Orgelbranda|location=Warszawa|lang=ru}}</ref> Техни главни [[Резидентен град|резидентни места]] са [[Понуровка#Имение на Миклашевски|имението им в село Понуровка]] (в днешна [[Русия]]), [[Волокитине#Имението на Миклашевски|имението им в село Волокитине]] (в днешна [[Украйна]]) и [[Биленке (Запорожка област)#Феодално имение на рода Миклашевски|имението им в село Биленке]] (в днешна Украйна). {| class="wikitable" |+ ! colspan="3" |Владения на рода Миклашевски |- !Населено място !Владение от (година) – до краха на Руската империя през 1917 г. (ако не е указано друго) !Страна днес |- |с. [[Бели Колодез (Брянска област)|Бели Колодез]] |от около 1700 до 1706 г.'''<ref name=":8">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=95|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=61, 180-181, 413-414}}</ref>''' и после от 27 ноември 1719 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]]'''<ref name=":1022">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=363|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=751-752}}</ref><ref name=":8" />''' (в други източници двусмислено се посочва от 1710 г.)<ref name=":93" />'''<ref name=":023222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=51|accessdate=2023-08-08|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=33}}</ref><ref name=":524" />''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. [[Березьовка (Стародубски общински окръг)|Березьовка]] |от 10.08.1704 г. с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]].<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archium.cdiak.archives.gov.ua/file-viewer/61648#file-1000458|заглавие=Фонд 51, Опис 1, Справа 5: Універсали гетьмана Івана Мазепи і Данила Апостола родині стародубського полковника Михайла Миклашевського про підтвердження права власності на млини та хутори Березовщина та Десятуха Другої Стародубської полкової сотні. Наявні документи 1706 р. Копія ХІХ|автор=Центральний державний історичний архів України, м. Київ|дата=1704-1729|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231015213758/https://archium.cdiak.archives.gov.ua/file-viewer/61648#file-1000458|архив_дата=2023-10-15|достъп_дата=2023-10-15}}</ref><ref name=":6">{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n79/mode/2up|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=72}}</ref> Собственост най-късно до 1831 г.<ref name=":6" /> |Русия |- |с. [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] |от 1802 г.<ref name=":42">{{Цитат книга|last=Данилюк|first=П. I.|editor-last=Петрикін|editor-first=В. І.|title=Історія міст і сіл Української РСР|url=http://history.org.ua/LiberUA/IMSU_ZapObl_1970/IMSU_ZapObl_1970.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-17|volume=26 – Запорізька область|year=1970 г.|publisher=Інститут історії Академії наук УРСР; Харкiвська книжкова фабрика iм. М. В. Фрунзе|location=Київ|lang=uk|pages=298-308, 310|chapter=Біленьке}}</ref><ref name=":232">{{Cite journal|last=Харлан|first=Олександр Вікторович|date=2017 г.|title=Архітектурно-містобудівні дослщження садиби Миклашевських у селі Біленькому Запорізької області в 2016 р.|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf?|format=PDF|journal=Історія і культура Придніпров'я: Невідомі та маловідомі сторінки. Науковий щорічник.|language=uk|publisher=Видавець Олег Філюк|publication-place=Київ|volume=13|pages=31-48|archive-url=https://web.archive.org/web/20230526090752/https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf|archive-date=2023-05-26|access-date=2023-05-26|via=https://scholar.google.com.ua/citations?view_op=view_citation&hl=uk&user=PWALtGEAAAAJ&cstart=20&pagesize=80&sortby=pubdate&citation_for_view=PWALtGEAAAAJ:WbkHhVStYXYC}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Эварницкий|first=Дмитрий Иванович|title=Запорожье в остатках старины и преданиях народа|url=https://viewer.rusneb.ru/ru/000199_000009_003918731?page=325&rotate=0&theme=white|accessdate=2023-05-24|volume=Часть I|year=1888 г.|publisher=Издание Л. Ф. Пантелеева|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=273}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Новицький|first=Яків|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|others=Національна академія наук України; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Інститут історії України; Інститут мистецтвознавства, фольклористики та етнології ім. М. Т. Рильського; Запорізький національний університет; Запорізьке наукове товариство ім. Я. Новицького|title=Твори у 5 томах|url=https://web.archive.org/web/20230524120702/http://irbis-nbuv.gov.ua/E_LIB/PDF/ukr0008761.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-24|volume=2|year=2007 г.|publisher=Тандем–У|location=Запоріжжя|lang=uk|pages=167}}</ref><ref name=":3232">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=551|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=496}}</ref> (някои източници твърдят за наличието на документи от 1780 г. и 1783 г., че селото още тогава принадлежало на Миклашевски, но копия от документите не са показани)<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Яворницький|first=Дмитро Іванович|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|title=Твори у 20 томах|url=https://web.archive.org/save/https://shron3.chtyvo.org.ua/Yavornytskyi/Tvory_u_20_tomakh_Tom_2.pdf|accessdate=2023-06-04|volume=2|year=2005|publisher=Тандем–У; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського|location=Київ, Запоріжжя|lang=uk|isbn=966-7482-48-0|pages=183}}</ref> |Украйна |- |с. [[Буда-Понуровская|Буда-Понуровска]] |заселено от Миклашевски около 1696 г.,<ref name=":322232" />'''<ref name=":0232222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=51|accessdate=2023-08-08|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=33, 179}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=127|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=515}}</ref><ref name=":14">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=41|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=11, 72, 415, 418-419}}</ref><ref name=":423">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.archive-bryansk.ru/node/457|заглавие=Из цикла «Села Стародубского уезда». Буда Понуровская|автор=Чеплянская, Екатерина Александровна; Ющенко, Николай Егорович|издател=Государственный архив Брянской области|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230131073310/https://old.archive-bryansk.ru/node/457|архив_дата=2023-01-31|достъп_дата=2023-07-10}}</ref>''' няма официален хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] или [[Царски грамоти|царски дарствени грамоти]], тъй като се води част от землището на с. [[Понуровка]].'''<ref name=":14" />''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. Верхний Млинок на река Титва, край [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] |заселен от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322232">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=530|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=478-479}}</ref><ref name=":93">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1563|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=248}}</ref>'''<ref name=":1032">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=32|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=420, 425}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Волокитине]] |от 31.08.1688 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],'''<ref name=":1922" />'''<ref>{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=138|chapter=№ 86, 1688, серпня 31. Батурин над Кустоловом. – Універсал Івана Мазепи Михайлові Миклашевському на село Волокитин „до ласки войсковой“}}</ref><ref name=":1322222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=444|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=394}}</ref><ref name=":62">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1559|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=244}}</ref><ref name=":323">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=529|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=477}}</ref>'''<ref name=":02323">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=47|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=29}}</ref>''' (или 1679 г.),<ref>{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=67|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.,<ref name=":13222" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 06.04.1722 г.<ref name=":132222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=442|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=392-393}}</ref> |Украйна |- |с. [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]] |от 19.06.1693 г.,<ref name=":323" /><ref name=":72" /><ref name=":1">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=48|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=18}}</ref> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.<ref name=":1" /><ref name=":0" group="Бележка" /> – до ок. 1850 г.<ref name=":162">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://zhurnal.lib.ru/k/kupcow_a_e/h9-91.shtml|заглавие=Миклашевские и Шечковы в Ворголе|фамилно_име=Купцов|първо_име=Александр|дата=2022-08-03|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230705211456/http://zhurnal.lib.ru/k/kupcow_a_e/h9-91.shtml|архив_дата=2023-07-05|достъп_дата=2023-07-05}}</ref> |Украйна |- |с. [[Демянки (Брянска област)|Демянки]] |от 10.08.1704 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":82">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1561|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=246}}</ref>'''<ref name=":034" /><ref name=":5322">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/526/zoom/6|accessdate=2023-08-21|volume=3 (Л – О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=478}}</ref>''' потвърдено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] Даниил Апостол от 13.01.1729 г.'''<ref name=":43">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=228|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=184-185}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=127|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=515-516}}</ref>''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. [[Десятуха]] |от 15.09.1706 г. с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]].<ref name=":4" /><ref>{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n103/mode/2up|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=97}}</ref>'''<ref name=":034" />''' Собственост до около 1861 г.<ref name=":052">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.puteshestvie32.ru/content/desyatuha|заглавие=ДЕСЯТУХА|автор=Стефашин, Николай Анатольевич; Стефашина, Вера Николаевна|труд=Путешествие по Брянску|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221204131826/https://www.puteshestvie32.ru/content/desyatuha|архив_дата=2022-12-04|достъп_дата=2023-11-19}}</ref> |Русия |- |с. [[Дивовка (Брянска област)|Дивовка]] |заселено от Миклашевски през 1699 г. въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]]'''<ref name=":5322" /><ref name=":023223">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=357|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=337}}</ref><ref name=":1032" />''' |Русия |- |[[Слобода|сл]]. [[Волокитине#Дорошивка|Дорошивка]] |от 15.03.1689 г. съгласно [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]]<ref name=":1323">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=81|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=31, 386-390}}</ref> и потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 06.04.1722 г.<ref name=":132222" /> |Украйна |- |с. [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]] |от 12.12.1671 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]],<ref name=":332" />'''<ref name=":0232" /><ref name=":1922" />'''<ref name=":52" /><ref name=":132223">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=446|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=396-397}}</ref> потвърдителни хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Самойлович]] от 04.07.1672 г.<ref name=":1322232">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=445|accessdate=2023-08-09|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=395}}</ref> и 06.12.1677 г.,<ref name=":13222222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=444|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=394-395}}</ref> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 07.08.1678 г.,<ref name=":107">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=436|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=386-390}}</ref><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.<ref name=":13222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=440|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=390-392}}</ref> |Украйна |- |[[Махала|м]]. [[Истровка (Брянска област)|Истровка]] |заселена от Миклашевски около 1690 г.,'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":9222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1563|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=248-249}}</ref> официално владение въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 14.12.1710 г.'''<ref name=":34">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=224|accessdate=2023-08-07|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=180}}</ref><ref name=":9332">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1564|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=249}}</ref><ref name=":524">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/530/zoom/6|accessdate=2023-08-22|volume=Третий (Л–О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=480}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Калашинивка (Сумска област)|Калашинивка]] |от около 1690 г.<ref name=":322223" /><ref name=":111">{{Cite journal|last=Токарєв|first=Сергій Анатолійович|date=2010|editor-last=Слєсарєв|editor-first=С. А.|title=Глуховская сотня за материалами ревизий Нежинского полка в 30-40-х годах XVIII ст.|url=http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|journal=Сіверщина в історії України|language=uk|publisher=Національний заповідник „Глухів“; Центр пам’яткознавства НАН України і УТОПІК|publication-place=Київ, Глухів|volume=3|pages=180|isbn=978-966-8999-20-8|archive-url=https://web.archive.org/web/20230414000502/http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|archive-date=2023-05-07}}</ref><ref name=":9222" />'''<ref name=":1922" />''' |Украйна |- |с. [[Камянка (Шосткински район)|Камянка]] |от 21.05.1691 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":323" /><ref name=":72" /><ref name=":323" /> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.<ref name=":1" />'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":0" group="Бележка" /> и презаверено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 10.08.1704 г.<ref name=":102" />'''<ref name=":034">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=221|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=177-178}}</ref>'''<ref name=":82" /> – до 1708 г.<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=305|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=uk|pages=259-260, 262-266, 389, 407-408, 425, 498}}</ref> |Украйна |- |с. [[Картушин (село)|Картушин]] |от 10.08.1704 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]]'''<ref name=":034" />'''<ref name=":82" />'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":102" /> – до 1706 г.<ref name=":032">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://starodub.ucoz.ru/fio_sel4.htm|заглавие=КАРТУШИН (КАРТУШИНО)|фамилно_име=Чеплянская|първо_име=Екатерина Александровна|труд=Стародубский уезд. Села и их жители|страници=4|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221212183752/https://starodub.ucoz.ru/fio_sel4.htm|архив_дата=2022-12-12|достъп_дата=2023-08-01}}</ref> |Русия |- |с. [[Кочерги]] |от 1687 г.,<ref name=":13222322">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=82|accessdate=2023-08-09|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=32}}</ref>'''<ref name=":1922" />'''<ref name=":62" /><ref name=":323" />'''<ref name=":02323" /><ref name=":37">{{Цитат книга|last=Вечерський|first=Віктор|title=Монастирі та храми Путивльщини|url=https://shron3.chtyvo.org.ua/Vecherskyi_Viktor/Monastyri_ta_khramy_Putyvlschyny.pdf?|accessdate=2023-06-28|year=2007 г.|publisher=Техніка|location=Київ|lang=uk|isbn=966-575-043-7|pages=149}}</ref>''' потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.<ref name=":13222" /> |Украйна |- |с. [[Кубареве (Сумска област)|Кубареве]] |заселено от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322223" />'''<ref name=":1922" />'''<ref name=":9222" /> |Украйна |- |с. [[Кулаги (Брянска област)|Кулаги]] |владяно от Михаил Андреевич Миклашевски като служебно (рангово) владение по време неговото полковничество на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (1689–1705 г.) и след това по време на полковничеството на сина му Андрей Михайлович Миклашевски (10.11.1729 г. – октомври 1730 г.).'''<ref name=":32222" />''' |Русия |- |с. [[Левенка (Стародубски окръг)|Левенка]] |от около 1690 г.'''<ref name=":5322" /><ref name=":36">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=357|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=311, 314}}</ref>''' – до 1699 г.'''<ref name=":3432">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=536|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=482}}</ref><ref name=":36" />''' и отново от 1706 г. до 1719 г.'''<ref name=":3622">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=63|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=31, 75, 308-309, 314-315, 392}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] |от 21.05.1691 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],'''<ref name=":125">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=40|accessdate=2023-08-14|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=10-11, 414-415}}</ref><ref name=":72">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1560|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=245}}</ref>'''<ref name=":323" /> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.,<ref name=":1" /><ref name=":0" group="Бележка">В [[Царска грамота#Русия|царската дарствена грамота]] като дата на издаване пише: „Писана сiя нша црского влчства жалованная грамота в нашемъ царствующемъ велицѣмъ граде Москъвѣ лѣта отъ соzданiа мира 7204 мсця априля 9 д. Гсдарствованiа ншего 14 году.“ Т.&nbsp;е. дата на издаване е ''9 април 7204 г.'' според тогава обичайното [[От сътворението на света|Византийското летоброене]]. Дата отговаря на 9 април 1696 г. според [[Юлиански календар|Юлианския календар]] (стар стил) и на 19 април 1696 г. според [[Григориански календар|Грегорианския календар]] (нов стил). Поради това, може да има известни разминавания в посочените дати в различни източници.</ref> повторенен [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.'''<ref name=":034" /><ref name=":102" /> ''' |Русия |- |[[Слобода|сл]]. Новоселки (''[[Гута (Шостински район)|Гутка на Миклашевски]]''; днес – ''[[Гута (Шостински район)|Гута]]'') |от 07.08.1678 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":107" /> потвърдителни хетмански универсали от 1688 и 1689 г.,<ref name=":12">{{Цитат книга|last=Модзалевський|first=Вадим Львович|title=Гути на Чернігівщині|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%96%D0%B3%D1%96%D0%B2%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%96._1926.pdf&page=92|accessdate=2024-02-08|year=1926|publisher=Українська академія наук|location=Київ|lang=ru|pages=81}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> Новоселки изчезва от географските карти още преди 1779 г.;<ref name=":26">{{Cite journal|last=Крапивний|first=Роман|date=2014|title=Гутний промисел на теренах Ніжинського полку в середині XVII – XVIII ст.|url=http://jnas.nbuv.gov.ua/article/UJRN-0000445988|journal=Ніжинська старовина|language=uk|volume=18|issue=21|pages=134|issn=2078-063X|access-date=2024-02-09}}</ref> тя се е намирала по течението на река Есман и река Усок в [[Глухов|Глуховски]] [[уезд]], близо до [[Волокитине]], [[Кочерги]] и [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]].<ref name=":103">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref><ref name=":1322" /><ref name=":323" /><ref name=":12" /> Историци считат, че тя просто е била преименувана на ''Гутка'' (а по-късно на ''[[Гута (Шостински район)|Гута]]'') – село, което се среща на картите на това място и до днес, и което е принадлежало на Миклашевски, и в него е имало стъкларска фабрика.<ref name=":26" /> Самото име „Гутка“ в превод означава „стъкларска фабрика“, а за да се разграничи от други селища със същото име, то [[Гута (Шостински район)|Гутка]] в официални документи се изписва с определение в скоби „''(на Миклашевски)''“.<ref>{{Цитат книга|last=Штиглиц|first=Николай Бернгардович|title=Список населенных мест Черниговской губернии по сведениям 1859 года|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/16873?query=%D0%B3%D1%83%D1%82%D0%BA%D0%B0#mode/inspect/page/101/zoom/4|accessdate=2024-02-09|year=1866|publisher=Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=707{{!}}Гутка (Миклашевского), хут. вл.{{!}}при протоке р. Есмани.|pages=35|chapter=Черниговская губерния. III. Уезд Глуховский. Стан 2.}}</ref> |Украйна |- |с. [[Палиевка (Шосткински район)|Палиевка]] |заселено от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322223">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=533|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=479}}</ref>'''<ref name=":1922" />'''<ref name=":116">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=97|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=47}}</ref> до 1710 г.<ref name=":93" />'''<ref name=":210">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=95|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=61, 415-416}}</ref>''' |Украйна |- |с. [[Понуровка]] |от 15.11.1693 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":32222222" /><ref name=":72" /><ref name=":16">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=47|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=17-19, 385}}</ref>'''<ref name=":5">{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n127/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=121}}</ref><ref name=":023224">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=195|accessdate=2024-01-30|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=179}}</ref>''' потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.,<ref name=":1" />'''<ref name=":5" />'''<ref name=":0" group="Бележка" /> повторенен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.,'''<ref name=":034" /><ref name=":102" />''' потвърдено отново с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Иван Скоропадски]] от 14.12.1710.<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=431|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=385}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n129/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=123}}</ref> |Русия |- |[[Слобода|сл.]] [[Приваловка (Брянска област)|Приваловка]] |заселена от Миклашевски,'''<ref name=":5322" /><ref name=":02">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=479|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=433, 434}}</ref>''' официално владение въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.,<ref name=":102" /><ref name=":82" />'''<ref name=":043">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=56|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=24-25, 177-178}}</ref>''' потвърдено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на хетман Даниил Апостол от 13.01.1729 г.'''<ref name=":45">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=228|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=184-185}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Рюхов]] |от 10.08.1704 г.'''<ref name=":32">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=479|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=433-435}}</ref>''' и потвърдителни хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 15.09.1706 г.'''<ref name=":33">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=227|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=183-184}}</ref><ref name=":9222" />''' и 13.01.1729 г.'''<ref name=":45" />''' |Русия |- |с. [[Солова (Брянска област)|Солова]] |от 1690 г.'''<ref name=":5322" /><ref name=":22">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=50|accessdate=2023-08-05|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=20, 426-430}}</ref>''' – до 1706 г.<ref name=":10222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=99|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=487}}</ref>'''<ref name=":22" />''' |Русия |- |[[Махала|м]]. [[Субовичи]] |владяна от Михаил Андреевич Миклашевски като служебно (рангово) владение по време неговото полковничество на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (1689–1705 г.) и след това по време на полковничеството на сина му Андрей Михайлович Миклашевски (10.11.1729 г. – октомври 1730 г.).'''<ref name=":32222">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=450|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=404-405}}</ref>''' |Русия |- |[[Махала|м]]. [[Яблонка (Брянска област)|Яблонка]] |заселена около 1700 г. от Михаил Андреевич Миклашевски.'''<ref name=":0232232">{{Цитат книга|last=Лазаревский|first=Александр Матвеевич|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=404|accessdate=2023-08-23|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=384}}</ref>'''<ref name=":23">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.puteshestvie32.ru/content/yablonka|заглавие=ЯБЛОНКА БРЯНСКАЯ ОБЛАСТЬ (посёлок, деревня, село, населённый пункт)|фамилно_име=Стефашин|първо_име=Николай Анатольевич|труд=Путешествие по Брянску|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220928211047/https://www.puteshestvie32.ru/content/yablonka|архив_дата=2022-09-28|достъп_дата=2023-08-23}}</ref> |Русия |} Освен тия населени места, Миклашевски са притежавали и другаде отделни парцели земя, [[Гора|гори]], [[Сенокос|сенокосни]] ниви, житни полета, [[Вятърна мелница|вятърни мелници]], [[Воденица|воденици]], жилищни сгради, [[Крепостничество|крепостни селяни]] (роби) и пр.<ref name=":3222223">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=526|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=476-496}}</ref>'''<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=30|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=418, 420, 425, 515}}</ref><ref name=":49">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=574|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=6, 7, 11-13, 15-18, 20, 22, 24, 41, 42, 45, 47, 48, 58, 61, 62, 65, 72, 74, 78, 82, 86, 90, 96. 97, 124, 156, 176-181, 183-185, 209, 229, 231, 232, 236, 260, 261, 281, 284-286, 308, 311, 314, 347, 385, 404, 407, 408, 410, 414-419, 422, 427-429, 431-435, 438, 439, 448, 458, 460, 463, 465, 469, 470, 472, 475, 479, 481, 484, 486, 490, 491, 493, 494, 498, 504.}}</ref>'''<ref name=":4" /> == Резиденции == === Имение в село Понуровка === {{Основна|Понуровка#Имение на Миклашевски{{!}}Имение в Понуровка}} Първата [[резиденция]] на рода Миклашевски е тяхното потомствено [[имение]] в село [[Понуровка]] (днес в [[Брянска област]] на [[Русия]]). Господарският дом на имението ([[Дворец|дворецът]]) е построен през [[1804|1804 г.]] от Павел Иванович Миклашевский'''<ref name=":33222">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=7|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=7|access-date=2023-06-02}}</ref>''' – внук на [[Стародубски полк|Стародубския полковник]] [[Михаил Андреевич Миклашевски]].'''<ref name=":44">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.archive-bryansk.ru/node/445|заглавие=Из цикла «Села Стародубского уезда». Понуровка.|фамилно_име=Чеплянская|първо_име=Екатерина Александровна|издател=Государственный архив Брянской области|език=ru|достъп_дата=2022-12-02|цитат=позовава се на: Украинський архв. Т. I. Генеральне следство про маетности Стародубського полку. Киев. 1929. С. 414.}}</ref><ref name=":32222222" />''' [[Файл:Ponurovka.jpg|мини|448x448пкс|Имението на рода Миклашевски в село Понуровка – втората сграда от ляво на дясно е господарският дом, а в крайно дясно – църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ и отделностоящата [[камбанария]]]] На 15 октомври 1815 г. [[граф]] [[Николай Петрович Румянцев]] ([[канцлер на Руската империя]]) пише в свое писмо до [[Управляващ сенат|сенатора]] Михаил Павлович Миклашевски:'''<ref name=":333">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=6|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=6|access-date=2023-06-02}}</ref>'''{{Цитат|„Аз самият съжалявам, че не заварих Ваше Превъзходителство в красивото село на Ваше Превъзходителство, и което, ако позволите така да се изразя, нямам право да наричам [[колиба]]рско. Даже в чужди държави, където хората са свикнали повече, от колкото у нас, на хубави здания и да украсяват градските си имения с правилна архитектура – малко такива има, каквото е вашето. Съблазнен съм от домът, а също ме зарадва и изградената от вас фабрика; Вашето имение, разбира се, е едно от най-добрите в страната; който обича отечеството си и види, как сте се устроили, е длъжен да отбележи с удоволствие, че, когато Вие благоволите да му служите отлично, като сенатор, то ще се грижите освен това и за неговото благосъстояние като [[помешчик]]...“}}Архитектът на господарската къща в имението е неизвестен. Широкоразпространеното предположение, че къщата е проектирана от [[Венецианска република|венецианския]] архитект Джакомо Кваренги – любимец на императрица [[Екатерина II]] и деен архитект в [[Санкт Петербург]], [[Пушкин (град)|Царско село]] и [[Москва]] – е (косвено) опровергано.'''<ref name=":3322">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=6|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=6-7}}</ref>''' Това предположение е подхранвано от факта, че къщата е построен във венециански стил и неговият [[портик]], пропорциите на [[Колона|колоните]], техните стройни силуети, скромността на декорацията на стените (отсъстват [[Наличник|наличници]] на прозорците), размерът на прозорците и изразителността на [[Акант (орнамент)|акантовите]] [[Капител|капители]] са почти едно към едно прекопирани от плана на [[Вила Валмарана (Лисиера)|вилата на граф Валмарана в Лисиера]] (близо до [[Виченца]] в Северна [[Италия]]), проектирана от [[Андреа Паладио]], чийто ученик е бил именно Джакомо Кваренги, който по него време твори в Русия.'''<ref name=":3322" />''' Докато вилата „Валмарана“ днес е част от [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното наследство]] на [[ЮНЕСКО]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://whc.unesco.org/en/list/712/multiple%3D1&unique_number%3D843|заглавие=City of Vicenza and the Palladian Villas of the Veneto|автор=UNESCO World Heritage Centre 1992-2023|език=en|достъп_дата=2023-03-06}}</ref> то господарският дом на рода Миклашевски в Понуровка е разрушен по време на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]].<ref>{{Цитат книга|last=Лученинов|first=Александр Сергеевич|last2=Дмитрий Александрович|first2=Стрижак|others=Людмила Викторовна Стрижак|title=Путешествие по селу Понуровка Стародубского района Брянской области. Эколого-краеведческий путеводитель|url=https://infourok.ru/tvorcheskaya-rabota-po-kraevedeniyu-ekologokraevedcheskiy-putevoditel-po-selu-ponurovka-starodubskogo-rayona-bryanskoy-oblasti-2218670.html|accessdate=2023-03-11|year=2016 г.|location=Понуровка|lang=ru|pages=19}}</ref> Двете сгради са имали много общо помежду си. И в едната, и в другата сграда във [[Фасада|фасадата]] има [[ниша]], от която леко изпъква един [[портик]] с шест [[Коринтски стил|коринтски]] [[Колона|колони]].'''<ref name=":3322" /><ref name=":145">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|editor-last=Городков|editor-first=Александр Васильевич|title=Дворянские усадьбы Брянского края: из истории культурного наследия Брянщины|url=http://elib.libryansk.ru/elib/bryansk_book_modern/dvor_usadba_1.pdf|accessdate=2023-02-03|volume=1|year=2018 г.|publisher=Буквица|location=Брянск|lang=ru|isbn=978-5-9908795-1-5|pages=275|chapter=Понуровка}}</ref>''' От нишата се влиза директно в продълговата стая.'''<ref name=":3322" />''' Отляво има тясно стълбище към [[Мецанин|антресол]], а отдясно са помещения за служители.'''<ref name=":3322" />''' Направо е обширна квадратна зала с два реда прозорци един над друг, която заема сърцевината на сградата; залата е засводена с подобие на огледален свод,<ref name=":1" group="Бележка">Огледален свод е вид [[Арка|свод]], в чиято връхна точка е разполжоена хоризонтална плоскост с овална форма, наподобяваща огледало. {{multiple image|image1=2022-09-07 09-11 Berlin 259 Potsdam, Neues Palais - 52391224675.jpg|width1=200|caption1=Огледален свод в Мраморната зала в [[Нов дворец (Потсдам)|Новият дворец]] в [[Потсдам]]|image2=Decke, Marmorsaal, Neues Palais Potsdam.jpg|width2=200|caption2=Огледален свод в Мраморната зала в [[Нов дворец (Потсдам)|Новият дворец]] в [[Потсдам]]}}</ref> изрисуван с [[живопис]]; в края на залата отляво и отдясно са входовете към продълговатите стаи.'''<ref name=":3322" />''' Казано накратко разпределението на стаите, дори техните пропорции и брой, съвпадат съвършено.'''<ref name=":3322" />''' Цялото имение има античен вид, почти като „фрагмент“ от древна [[Еладски период|Елада]].'''<ref name=":332232">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=10|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=10|access-date=2023-06-02}}</ref>''' Имението е разрушено почти изцяло през [[Комунистически режим|комунистическия режим]] в [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]].<ref name=":86">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://youtube.com/j6briEBRfcc?t=456|заглавие=Род Миклашевских|фамилно_име=Нешкова|първо_име=Елена|дата=2020-11-11|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref><ref name=":97">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=fUHkWQ6Vk6o|заглавие=Усадьба Миклашевских село Понуровка|автор=ДЕБРИ 32|дата=2016-11-18|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref> ==== Пътят до господарския дом ==== [[Файл:Фасад_дома_Миклашевских_в_Понуровке.jpg|мини|327x327пкс|Предната фасада на господарския дом с класическа [[колонада]]]] Имението е разположено на левия бряг на река Рьовна, която образувала изкуствено езерце.<ref name=":145" /> Описание от 1914 г. гласи:'''<ref name=":33223">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=8|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=8|access-date=2023-06-02}}</ref>'''{{Цитат|Минава се покрай окаяно руско село с широки улици, мизерни колиби, кладенци с геранила<ref group="Бележка">'''Геранило''' (или също '''кобилица''', '''климало''', '''мотовилка''') е висок дървен раздвоен кол с подвижно прикрепен към него прът с кофа за вадене на вода от кладенец.</ref> и локви вода край тях, с увиснали [[Върба|върби]], със зеленчукови градини, [[Коноп|конопени]] храсталаци и [[Плевня|плевници]] – изведнъж в далечината виждаш една белееща [[колонада]], две [[Крило (сграда)|крила]] по страните ѝ, параклис и църква – комплекс от постройки, отражаващи се в спокойната вода на езерце, обрасло с бурени и „[[Блатен аир|татарски билки]]“.}}През гирляндите от плачещи върби се вижда целият бял и строен ансамбъл от сгради.'''<ref name=":332232" />''' ==== Интериор на господарския дом ==== [[Файл:Большой_зал_Понуровского_дома_Миклашевских.jpg|мини|449x449пкс|Голямата зала]] След като се премине през обширно високо [[Антре|преддверие]] се стига до парадната [[Голяма зала|''Голяма зала'']].'''<ref name=":33223" />''' Залата е изрисувана с [[Живопис|живопсни]] [[фрески]], изобразяващи небето, което се вижда през отворената [[балюстрада]].'''<ref name=":33223" />''' От високия таван, изрисуван с орнаменти, се спуска огромен [[полилей]].'''<ref name=":33223" />''' Стените на залата са разчленени от [[Колона|колони]] в [[йонийски стил]], носещи върху себе си [[Дъга (строителство)|арки]] на полукръгли [[Прозорец#Видове прозорци|венециански прозорци]].'''<ref name=":33223" />''' [[Фриз|Фризът]] е украсен с [[Розетен прозорец|розети]] и [[Меандър (орнамент)|меандри]] (в златист цвят върху пурпурно поле).'''<ref name=":33223" />''' Прелестните профили на [[Корниз|корниза]] разделят стените на две части; горната част е декорирана с фини живописни пана с изгледи, разкриващи се от [[Аркада|аркадната]] страна на сградата.'''<ref name=":33223" />''' Друг богат корниз увенчава стените на залата, а над него се намира огледален свод<ref name=":1" group="Бележка" /> с широки клетки.'''<ref name=":33223" />''' Клетките са изрисувани с живопис, изобразяваща [[Раковина|раковини]], обкражени от [[лаврови]] листа.'''<ref name=":33223" />''' Във [[Фриз|фриза]] на увенчаващия [[корниз]] има орнаменти от живопис, изобразяващ [[Фестон|фестони]], преплетени с панделки.'''<ref name=":33223" />''' Сред предметите намиращи се в парадната зала, освен портрета на [[Управляващ сенат|сенатора]] Михаил Павлович Миклашевски, могат да се споменат също портретът на император [[Александър I (Русия)|Александър I Блажени]] и неговата съпруга – императрица [[Елисавета Алексеевна]] – малки, но хубави портрети на императорската двойка, подарени на господаря на имението като спомен за посещението на императора в дома; присъства също така портрет на император [[Петър I (Русия)|Петър I]] и други.'''<ref name=":3322332">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=9|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=9|access-date=2023-06-02}}</ref>''' Залата е украсена и с много други портрети на роднини от рода Красно-Милашевичи, рода Бакурински, кактко и портрет на [[Канцлер на Руската империя|канцлера на Руската империя]] – [[граф]] и светлейши [[княз]] [[Александър Андреевич Безбородко]], чиято племенница е била взета за жена от Михаил Павлович Миклашевски.'''<ref name=":3322332" />''' Към старинната [[мебел]] спадат [[Кристал|кристални]] [[Канделабър|жирандоли]] във фина изработка: дрвчета, [[Гирлянда|гирлянди]] и цели фонтани от различни кристали, с прекрасни вложки от цветно стъкло.'''<ref name=":3322332" />''' Има и часовници – едните големи в английски стил, другите още по-интересни – монтирани върху бели мраморни колони, под формата на [[Ротонда (архитектура)|ротонда]].'''<ref name=":3322332" />''' Цялата къща е била буквално препълнена с прелестни бронзови, кристални и други предмети на изкуството, свидетелстват източници.'''<ref name=":3322332" />''' Много от предметите са изработени от [[порцелан]].'''<ref name=":3322332" />''' Порцеланът е концентриран в [[Трапезария|трапезарията]], където по стените са изложени само най-добрите порцеланови чинийни изделия от [[Волокитине#Волокитинска порцеланова мануфактура от XIX век|Порцелановия завод на рода Миклашевски]], намиращ се в тяхното [[Волокитине#Имението на Миклашевски|Волокитинско имение]].'''<ref name=":3322332" />''' В [[Дневна стая|гостната стая]] се намират чудесни чашки, канички, флакони, вазички, фигурки и други предмети, изпълващи витрините, етажерките и украсяващи ъглите на стаята.'''<ref name=":3322332" />''' Освен това, в гостната има още два-три интересни портрета и един особено красив огромен [[полилей]] в стил на френския крал [[Луи XVI]] със сърцевина от зелено стъкло.'''<ref name=":3322332" />''' Вляво от гостната се намира [[Спалня|спалнята]], в която има една интересно декорирана [[ниша]] с [[колонада]] в [[йонийски стил]] (подобна на тая в древногръцкия храм „[[Ерехтейон]]“ в [[Акропол (Атина)|Атинския акропол]]), където висят картини на чудесни гледки от [[Италия]] и много копия на картини на най-добрите италиански майстори.'''<ref name=":3322332" />''' Налични са също един часовник в стил [[Ампир#Мебели|английски ампир]], старинен [[шкаф]] и [[Канделабър|жирандоли]].'''<ref name=":3322332" />''' На горния етаж, изкачвайки се по тясно [[стълбище]] със старинни [[Балюстър|балюстри]] в [[Антресол|антресола]], се попада в „царството на уюта“.'''<ref name=":3322332" />''' И тук, както и в онези пищни парадни стаи, има много старинни предмети – мебели от най-различна [[дървесина]], портрети и картини в удивителни рамки, които буквално висят по всички стени; а чекмеджетата на [[Шифониера|шифониерите]] са напълнени със стари [[Гравюра|гравюри]], [[Литография|литографии]] и картини от френско списание „Моден монитор“ („Moniteur de la Mode“) и от други списания от първата половина на [[XIX век]].'''<ref name=":3322332" />''' В шкафовете се съхраняват старинни дрехи, [[Плат|платове]], [[Шал|шалове]], [[Дантела|дантели]], [[Бродиране|бродерии]] – гардеробът от първата половина на XIX век.'''<ref name=":3322332" />'''<gallery mode="packed" heights="175"> Файл:Часы и 2 жирандоли в Понуровском доме Миклашевских (2).jpg|Настолен часовник в средата с два [[Жирандол|жирандола]] в страните Файл:Часы и 2 жирандоли в Понуровском доме Миклашевских (1).jpg|Настолен часовник в средата с два [[Жирандол|жирандола]] в страните Файл:Часы, канделябры и вазы в Понуровском доме Миклашевских.jpg|Настолен часовник в средата с по един [[жирандол]] и една ваза в страните Файл:Хрустальное деревцо в усадьбе Миклашевских (с. Понуровка).jpg|Декоративно дравче от [[Кристал|кристали]] Файл:Деталь гостинной, люстра в усадьбе Миклашевских (с. Понуровка).jpg|Полюлей в ''Гостната стая'' </gallery> ==== Екстериор на господарския дом ==== [[Файл:Фасад_дома_Миклашевских_в_Понуровке_и_церковь_на_заднем_плане.jpg|мини|268x268пкс|Госпдоарската къща и с алея към църквата, която се вижда на заден план, снимка от преди 1917 г.]] Пред къщата е разположена кръгла цветна леха, заобиколена от пясъчни пътечки и изкусно подстригани дървета, украсяващи входа към къщата.'''<ref name=":33223" /><ref name=":145" />''' Предната фасада на зданието разполага с [[колонада]] от шест [[Коринтски стил|коринтски]] [[Колона|колони]] и [[портик]],'''<ref name=":3322" /><ref name=":145" />''' както и с висока [[Рампа за инвалиди|рампа]] с широко и полегато външно стълбище.'''<ref name=":33223" />''' Встрани на централния тракт на къщата има две [[Крило (сграда)|крила]], леко издадени напред. Покрай страничните фасади на сградата минават две надлъжни алеи, като една от тях отвежда до църквата „Рождество на Пресвета Богородица“.'''<ref name=":145" />''' Задната страна на къщата разполага с [[Тераса|приземна тераса]] от тип [[веранда]], която е отворена към [[Парк|парково-градинска площ]]. Терасата е сравнително късно допълнение към къщата и не съответства на нейния стил, нито на духа на епохата, но придавала уют и прохладната сянка благодарение на решетъчния ѝ навес с [[Лозе|лозови]] насаждения и [[:Файл:Deck chair red.JPG|шезлонзите]] под него.'''<ref name=":332232" />''' Съвременник пише: „''толкова е приятно да се изтегнеш на шезлонга и да задремеш, слушайки шума на стария парк, да вдишваш аромата на [[Липа|липите]], да се наслаждаваш на сладостта на селския живот, да вкусваш всичките дарове на полята, [[Овощна градина|овощните градини]], [[Оранжерия|оранжериите]] и имението''“.'''<ref name=":332232" />''' ==== Парк ==== Откъм задна страна на къщата има обширна кръгла [[Парк|парково-градинска площ]], в центъра на която има цветна градина, а около нея – [[тревна площ]], оградена от кръг широко разклонени дървета.'''<ref name=":332232" /><ref name=":145" />''' По-нататък в парка зад къщата се намират [[Оранжерия|оранжерии]], в които се вият [[Грозде|лозови]] насаждения, жълтеят [[Кайсия|кайсии]] и доозряват [[Праскова|праскови]].'''<ref name=":332232" />''' Зад оранжериите има тесни, уютни алеи и различни „любими“ места: тук са „Алеята на любовта“, „Зелената пещера“ (изкуствена),„Пещерата на въздишките“ (изкуствена) и т.&nbsp;н.'''<ref name=":332232" />''' Съвременник пише: „''Връщайки се в къщата, седейки до прозореца на мецанина, човек може да се отдаде на мисли за всички богатства, разпръснати из равнините и горите на Русия''“.'''<ref name=":332232" />''' Освен това, в парка се намира и малко езерце с остров в него.'''<ref name=":145" />''' Цялата площ на парка надхвърляла 30 [[Хектар|хектара]].'''<ref name=":145" />''' В днешно време от парка не е останало много. Запазели са се овощните дръвчета и част от [[Зрителна ос|зрителните оси]], както се вижда на любителски видео-репортаж от 18.11.2016 г. ([https://www.youtube.com/watch?v=fUHkWQ6Vk6o&t=90s тук]).<ref name=":97" /> А езерцето днес се е превърнало в [[блато]].'''<ref name=":145" />'''<gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Ponurovka,_Miklashevsky's_Estate,_Painting.jpg|Имението на рода Миклашевски в село Понуровка – втората сграда от ляво на дясно е господарският дом, а в крайно дясно – църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ и отделностоящата [[камбанария]]. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_2008_г.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2008 г. Вляво на снимката зад дърветата се вижда оцелялата пристройка към имението. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_2014_г.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2014 г. Вляво на снимката зад дърветата се вижда оцелялата пристройка към имението. Файл:Искусственное_озеро_перед_имением_Миклашевских_в_с._Понуровка,_2021_г.jpg|Съвременен вид на изкуственото езерце пред имението, 2021 г. </gallery> ==== Библиоетка ==== Вляво от господарския дом, насред парка, край езерцето, се намира очарователен класически дървен [[параклис]] (построен 1831 г. в стил [[ампир]]), който по-късно бил преустроен като [[павилион]] (тип [[Ротонда (архитектура)|ротонда]] с [[Колона|колони]]), в който се помещавала библиотека, пълна с книги от началото на XIX век (около 3000 [[Том|тома]]) с прекрасни подвързии: „''Les Ruines de Palmyre''" ({{Lang|fr|Руините на Палмира}}) от 1753 г.; „''Lettres sur l'Italie“'' ({{Lang|fr|Писма за Италия}}) от 1785 г.; „''Une édition magnifique de Racine, Corneille, Voltaire''“ ({{Lang|fr|Едно великолепно издание на [[Жан Расин|Расин]], [[Пиер Корней|Корней]], [[Волтер]]}}) от 1792 г.; „''Traité élémentaire de la peinture''“ ({{Lang|fr|Основен трактат за живописта}}) на [[Леонардо да Винчи]] от 1803 г., „''Les oeuvres de Palladio''“ ({{Lang|fr|Пълни произведения на [[Андреа Паладио|Паладио]]}}) от 1675 г.; „''Les Metamorphoses d'ovide''“ ({{Lang|fr|Метаморфозите на [[Овидий]]}}) от 1767 г.; и много други, предимно френски, „покровители на [[Интелект|интелекта]] и вкуса от миналото“.'''<ref name=":332232" />''' ==== Църкви към имението ==== Към имението принадлежат две църкви. ===== Църква „Св. Троица“ („Св. Александър Невски“) ===== [[Файл:Понуровка._Церковь_Святой_Троицы._1745_г.jpg|мини|Църквата „Св. Троица“, 1745 г.]] В труда „Историко-статистическо описание на [[Чернигов|Черниговска]] [[епархия]]“ от 1873 г. се посочва, че църквата „Св. Троица“ е основана през 1678 г. и първоначално е била издигната в друга част на село Понуровка.<ref name=":195">{{Цитат книга|title=Историко-статистическое описание Черниговской епархии|url=https://ua.files.fm/f/5tag6zv5/|accessdate=2024-02-02|volume=Книга седмая – Стародубский, Мглинский, Новозыбковский, Глуховский и Нежский уезды|year=1873|publisher=Губернская типография|location=Чернигов|lang=ru|pages=81}}</ref> През 1745 г. той е обновен, а през 1831 г. е преместен по волята на [[Управляващ сенат|сенатор]] и [[губернатор]] [[Михаил Павлович Миклашевски]] край гроба на най-големия му син Александър насред гробищния парк в селото и църквата е преименувана на „Св. Александър Невски“.<ref name=":182">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vstorone.ru/2021/11/13/cerkov-aleksandra-nevskogo-ponurovka/|заглавие=Церковь Александра Невского. Место упокоения Миклашевских. Понуровка.|дата=2021-11-13|език=ru|достъп_дата=2024-02-01}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|editor-last=Городков|editor-first=Александр Васильевич|title=Дворянские усадьбы Брянского края: из истории культурного наследия Брянщины|url=http://elib.libryansk.ru/elib/bryansk_book_modern/dvor_usadba_1.pdf|accessdate=2023-02-03|volume=1|year=2018 г.|publisher=Буквица|location=Брянск|lang=ru|pages=287|chapter=Понуровка}}</ref> В [[Крипта|криптата]] на параклисът по-късно е погребан и самият Михаил Павлович Миклашевски.<ref name=":183">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vstorone.ru/2021/11/13/cerkov-aleksandra-nevskogo-ponurovka/|заглавие=Церковь Александра Невского. Место упокоения Миклашевских. Понуровка.|дата=2021-11-13|език=ru|достъп_дата=2024-02-01}}</ref> По време на [[Комунистически режим|комунизма]] в [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистиеска република]], параклисът e изоставен и постепенно се руши. Той е построен изцяло от дърво и е запазен до днес, но се намира в крайно окаяно състояние,'''<ref name=":145" />''' малко преди да рухне, както се вижда на любителско видео от 2020 г. ([https://www.youtube.com/watch?v=ZsEN19Ym8_M&t=118s тук]).<ref name=":13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ZsEN19Ym8_M&t=118s|заглавие=Рассказ Бабушки Тани об усадьбе Миклашевских (с.Понуровка)|автор=Кудеяров Погреб|дата=2020-02-17|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref><gallery mode="packed"> Файл:Церковь_Александра_Невского,_место_упокоения_Михаила_Павловича_Миклашевского,_с._Понуровка,_2021_г._07.jpg|Гробищния парк с останките на полуразрушения дървен параклис „Св. Александър Невски“, 2021 г. Файл:Церковь_Александра_Невского,_место_упокоения_Михаила_Павловича_Миклашевского,_с._Понуровка,_2021_г._01.jpg|Гробищния парк с останките на полуразрушения дървен параклис „Св. Александър Невски“, 2021 г. Файл:Церковь_Александра_Невского,_место_упокоения_Михаила_Павловича_Миклашевского,_с._Понуровка,_2021_г._04.jpg|Полуразрушения дървен параклис „Св. Александър Невски“, 2021 г. Файл:Церковь_Александра_Невского,_место_упокоения_Михаила_Павловича_Миклашевского,_с._Понуровка,_2021_г._05.jpg|alt= </gallery>{{multiple image|image1=Крест и мемориальная плита в память о Михаиле Павловиче Миклашевском, в с. Понуровка, 2021 г. 02.jpg|width1=200|caption1=Паметник на Михаил Павлович Миклашевски, 2021 г.|image2=Крест и мемориальная плита в память о Михаиле Павловиче Миклашевском, в с. Понуровка, 2021 г. 01.jpg|width2=64|caption2=}}В непосредствена близост до параклиса, под чиито руини се намират гробовете на някои членове на рода Миклашевски, през 2021 г. е създаден паметник на Михаил Павлович Миклашевски по инициатива на директорката на [[Стародуб|Стародубския]] краеведчески музей и с финансовата поддръжка на Стародубската общинска окръжна администрация.<ref name=":184">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vstorone.ru/2021/11/13/cerkov-aleksandra-nevskogo-ponurovka/|заглавие=Церковь Александра Невского. Место упокоения Миклашевских. Понуровка.|дата=2021-11-13|език=ru|достъп_дата=2024-02-01}}</ref> Михаил Павлович Миклашевски е прекарал дълга част от живота си в селото – там е създал фабрика за [[сукно]], фабрика за преработка на цвеклова захар, църква, фелдшерски център, поща и спестовна каса.<ref name=":172">{{Cite news|url=https://starodub-vestnik.ru/society/2021/08/22/v-sele-ponurovka-starodubskogo-okruga-uvekovechili-pamyat-zemlyaka/|title=В селе Понуровка Стародубского округа увековечили память земляка|date=2021-08-22|work=Стародубский вестник|access-date=2024-01-31|archive-url=https://web.archive.org/web/20240131211751/https://starodub-vestnik.ru/society/2021/08/22/v-sele-ponurovka-starodubskogo-okruga-uvekovechili-pamyat-zemlyaka/|archive-date=2024-01-31|language=ru}}</ref> Критици се възмущават, че вместо да се възстанови параклиса и да се намерят и укрепят самите гробове на рода Миклашевски, които са затрупани някъде под руините на параклиса, се изгражда просто паметник.<ref name=":184" /> ===== Църква „Рождество на Пресвета Богородица“ ===== В непосредствена близост има и църква – ''църквата „Рождество на Пресвета Богородица“'', която също е оцеляла до днес. Тя е построена през 1778 г. в стилс [[Наришкински барок|наришкински (московски) барок]]<ref>{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=236, 239, 241|access-date=2024-02-07}}</ref> от Елена Даниловна Миклашевска.<ref name=":195" />'''<ref name=":332232" />'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sobory.ru/article/?object=07468|заглавие=Понуровка. Церковь Рождества Пресвятой Богородицы.|автор=Соборы.ру – Народный каталог православной архитектуры|труд=Соборы.ру – Народный каталог православной архитектуры|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref> Нейните архитектурни форми са прости, детайлите са малко, но тя се сливала са параклиса и някогашната господарска къщата в един уникален архитектурен ансамбъл.'''<ref name=":332232" />''' В нея се е съхранявало рядко срещано [[евангелие]] от времето на Алексей Михайлович Миклашевски,'''<ref name=":332232" />''' както и евангелия от 1678 г, 1694 г. и 1759 г.<ref name=":195" /> По времето на така нареченото [[Размразяване при Хрушчов]], нейната камбанария била взривена.<ref name=":106">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://starodyb-7.cerkov.ru/|заглавие=Храм Рождества Пресвятой Богородицы с. Понуровка|автор=Страница прихода Русская Православная Церковь, Брянская митрополия, Клинцовская епархия, Стародубское благочиние|труд=Prihod.ru|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref> С тухлите от камбанарията решили да [[Паве|павират]] една от улиците на селото.<ref name=":106" /> Православните гледали с болка в сърцето на случващото се кощунство.<ref name=":106" /> Относно сградата на църквата не са били предприети активни действия за разрушаването ѝ, тя е била оставена нестопанисванана произвола на съдбата, разпадайки се с течение на времето.<ref name=":106" /> Този процес на разпад може да се проследи във времето, започвайки със снимки от 1942 г., минавайки през окаяното състояние през 1980 г. и се стигне до полуразрушеното вече състояние с голи стени през 2008 г. След [[Перестройка|перестройката]] и падането на [[Комунистически режим|комунистическия режим]], запазените стени на църквата дават възможност да се започнат реставрационни работи, които са поискани от жителите на село Понуровка и околността.<ref name=":106" /> Инициативата е подкрепена през 2005 г. районната администрация.<ref name=":106" /> Реставрацията на църквата е завършена през 2019 г., когато тя е осветена и отново става действащ храм.<ref name=":117">{{Cite news|url=https://tv-soyuz.ru/news/v-sele-ponurovka-starodubskogo-rayona-bryanschiny-vosstanovlen-hram-rozhdestva-presvyatoy-bogoroditsy|title=В селе Понуровка Стародубского района Брянщины восстановлен храм Рождества Пресвятой Богородицы.|date=2019-12-10|work=Телеканал «Союз»|access-date=2023-05-13|publisher=Екатеринбургский епархиальный Информационно-издательский центр|language=ru}}</ref><ref name=":123">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://youtube.com/luK7mK063PQ|заглавие=В селе Понуровка Стародубского района Брянщины восстановлен храм Рождества Пресвятой Богородицы.|автор=Телеканал «Союз»|дата=2019-12-10|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref> В църквата се връщат оригиналните стари икони на ''[[Богородица]] Троеручица'' и [[Иисус Христос]], които, наред с няколко други, по чудо оцеляли при затварянето на църквата през комунистическия режим.<ref name=":106" /><gallery mode="packed"> Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_1942_г._01.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 1942 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_1942_г._03.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 1942 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_1942_г._02.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 1942 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_1958_г.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 1958 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_2008_г._02.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2008 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_2017_г.,_после_реставрации.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2017 г. след нейната реставрация. </gallery> ==== Съвременен вид ==== Имението като комплекс е разрушено почти изцяло през [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] 1917 г. и последвалия [[комунистически режим]] в [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]]. {{multiple image|image1=Outbuilding. Remains of the Ponurovka Estate of House of Miklashevsky. 2012. 02.jpg|width1=200|caption1=Крило за настаняване на гости; днес – медицински център на село Понуровка. 2012 г.|image2=Outbuilding. Remains of the Ponurovka Estate of House of Miklashevsky. 2012. 01.jpg|width2=200|caption2=}}Господарският дом е разрушен дори съвсем изцяло още по време на революцията през 1917 г.<ref name=":86" /> До днешно време (2020 г.) от него е оцеляла единствено еднa [[Крило (сграда)|пристройка (крило)]], в която днес се намира медицинският център на селото.<ref name=":86" /><ref name=":97" /> От парка са се запазили овощните дръвчета и част от [[Зрителна ос|зрителните оси]],'''<ref name=":145" />''' както се вижда на любителски видео-репортаж от 18.11.2016 г. ([https://www.youtube.com/watch?v=fUHkWQ6Vk6o&t=90s тук]).<ref name=":97" /> Параклисът „Св. Александър Невски“ е построен изцяло от дърво. Запазен е до днес, но в крайно окаяно състояние,'''<ref name=":145" />''' малко преди да рухне, както се вижда на любителско видео от 2020 г. ([https://www.youtube.com/watch?v=ZsEN19Ym8_M&t=118s тук]).<ref name=":13" /> Относно църквата „Рождество на Пресвета Богородица“, то през комунистическия режим, нейната камбанария била взривена, а основната сграда на храма е оставена нестопанисвана и се е разпадала с течение на времето. След [[Перестройка|перестройката]] и падането на комунистическия режим, запазените стени на църквата дават възможност да се започнат реставрационни работи, които са поискани от жителите на село Понуровка и околността.<ref name=":106" /> Инициативата е подкрепена през 2005 г. районната администрация.<ref name=":106" /> Реставрацията на църквата е завършена през 2019 г., когато тя е осветена и отново става действащ храм.<ref name=":117" /><ref name=":123" /> В църквата се връщат оригиналните стари икони на ''[[Богородица]] Троеручица'' и [[Иисус Христос]], които, наред с няколко други, по чудо оцеляли при затварянето на църквата през комунистическия режим.<ref name=":106" /> === Имение в село Волокитине === {{Основна|Волокитине#Имението на Миклашевски в село Волокитине{{!}}Имение във Волокитине}} Втората [[резиденция]] на рода Миклашевски е тяхното [[имение]] в село [[Волокитине]] (днес в [[Сумска област]] на [[Украйна]]). ==== Строителна история ==== {{multiple image|image1=Андрей Михайлович Миклашевский (1801—1895).jpg|width1=260|caption1=Андрей Миклашевски – създател на имението и Волокитинската порцеланова мануфактура|image2=Andrey Mikhailovich Miklashevsky.jpg|width2=215|caption2=Фотография от 1890-те години}} От 1688 г. (според други източници от 1679 г.)<ref name=":03">{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=67|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> село Волокитине е [[Феодализъм|феодална]] собственост ([[поместие]]) на рода Миклшавески,'''<ref name=":1922" />''' след като [[хетман]] [[Иван Мазепа|Мазепа]] с указ го предоставя на неговия [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]; 1683-1686 г.) – Михаил Андреевич Миклашевски.'''<ref name=":15">{{Cite journal|last=Дорошенко|first=Петр|date=1915-10-15|title=Волокитино: Черниговской губ., Глуховского уезда, имение статс-дамы графини Алекс. Андр. Олсуфьевой, рожд. Миклашевской|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9644._1915.djvu&page=4|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петроград|issue=44|pages=4}}</ref>''' След смъртта на Михаил А. Миклашевски през 1706 г. в [[Несвиж]] по време на [[Велика северна война|Северната война]], селото се наследява от неговия втори син Степан Миклашевски.'''<ref name=":15" /><ref name=":134">{{Cite journal|last=Токарєв|first=Сергій Анатолійович|date=2010|editor-last=Слєсарєв|editor-first=С. А.|title=Глуховская сотня за материалами ревизий Нежинского полка в 30-40-х годах XVIII ст.|url=http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|journal=Сіверщина в історії України|language=uk|publisher=Національний заповідник „Глухів“; Центр пам’яткознавства НАН України і УТОПІК|publication-place=Київ, Глухів|volume=3|pages=180|isbn=978-966-8999-20-8|archive-url=https://web.archive.org/web/20230414000502/http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|archive-date=2023-05-07}}</ref>''' Той е основателят на първото Волокитинско имение.'''<ref name=":15" />''' Неговият правнук – [[Помешчик|помешчикът]] ([[Феодал|феодалът]]) Андрей Михайлович Миклашевски (1801–1895 г.) – преустройва и разкрасява имението между 1829-1830 г., построявайки господарски дом и оформя парк към него.<ref name=":03" /><ref name=":25">{{Cite journal|last=Дорошенко|first=Петр|date=1915-10-15|title=Волокитино: Черниговской губ., Глуховского уезда, имение статс-дамы графини Алекс. Андр. Олсуфьевой, рожд. Миклашевской|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9644._1915.djvu&page=6|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петроград|issue=44|pages=6}}</ref> В началото на XX век, господарският дом и паркът се считат за един от най-добрите примери за автентично „старинно руско имение“ по отношение на „своите размери, благородническа простота, строгост, съразмерност и хармония сред всички имения в околията“.<ref name=":25" /> По това време, имението е принадлежало като майоратна (лична) собственост на дъщерята на Андрей М. Миклашевски – Александра Андреевна Миклашевская, която след женитбата си с [[граф]] Андрей Андреевич Олсуфев се нарича [[графиня]] Александра А. Олсуфева (виж снимка по-долу). ==== Общ вид ==== Волокитинското имение се разпростирало върху доста високо възвишение край мястото на сливане на двете реки Клевен и Есман.<ref name=":25" /> Цялото имение е било оградено с висока не по-малко от три [[верста]] ограда от местни диви камъни.<ref name=":25" /> Входът на имението представлявал красива готическа порта, украсена с порцеланови гербове от двете страни.<ref name=":25" /> Портата е запазена и до днес, но е загубила декоративните си елементи.<ref name=":03" /> От портата се е простирал широк път до предната фасада на господарския дом с южно изложение към долината.<ref name=":25" /> Отпред дома са се намирали цветни лехи, а от лявата му страна – църква.<ref name=":25" /> От двете страни на дома и зад него била разположена градина, чиято главна прелест била чудната перспектива, образувана от столетна широка [[Липа|липова]] алея, в чийто край се намирала грандиозна врата в строг английски готически стил с две кули и три арки.<ref name=":25" /> Днес вратата е запазена до голяма степен и е известна като „Златната врата“ (виж по-долу). Тя е служила като парадна врата единствено като украшение на имението.<ref name=":25" /> Освен това, недалеч от господарския дом Андрей Миклашевски построил и паметник на своята съпруга във вид на египетска пирамида, в чиято вътрешност била поместена мраморна статуя на жена, наведена над урна.<ref name=":25" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:В'їзна ворота до садиби Міклашевських у селі Волокитине та церква на задньому плані, що примикає до садиби. Фото з кін. 19 - поч. 20 ст.jpg|Входната порта към имението, на заден план – църквата в имението. Края на XIX / началото на XX век. Файл:Gotisches Eingangstor zum Gut der Miklashevskys in Wolokytyne mit Wappen aus Porzellan auf beiden Seiten.jpg|Входната порта – снимана от вътрешната страна на излизане на вън Файл:Передній фасад садибного будинку Міклашевських у селі Волокитине. Фото початку ХХ ст.jpg|Предната фасада на господарския дом на имението. Отпред стоят децата на графиня Анна Андреевна Олсуфева, родена Миклашевская, – графовете Алексей и Андрей Олсуфови. Файл:Вид барскаго дома Миклашевских из парка; с. Волокитино.jpg|Изглед на господарския дом отзад – откъм парка Файл:Графиня Анна Андреевна, урожденная Миклашевская, и град Андрей Андреевич Олсуфьевы в усадьбе Миклашевских в Волокитине.jpg|Графиня Анна Андреевна, родена Миклашевская, и граф Андрей Андреевич Олсуфиев в имението на Миклашевски във Волокитине Файл:Церковь в Волокитине и газон перед ней.jpg|Църквата към имението и английската градина пред нея Файл:Ворота "Золоті Ворота" в селі Волокитине.jpeg|Готическата „Златната врата“ в края на парка с мраморна табела на средния [[фронтон]] с надпис: ''„За по-голяма слава Божия през 1875 г. построена от А. Миклашевски“'' </gallery> ==== Господарски дом ==== Господарският дом е бил построен през 1830-те години като дървена едноетажна сграда построена в стил [[ампир]].<ref name=":03" /><ref name=":25" /> ===== Външен вид ===== Предната фасада е устроена с [[портик]], [[фронтон]] и шест [[Колона|колони]] с разкошни [[Коринтски стил|коринтски]] [[Щукатура|щукатурни]] [[Капител|капители]].<ref name=":25" /> [[Колонада|Колонадата]] е стояла перпендикулярно на балкона на [[Мецанин|мецанина]], ограден с красива [[Чугун|чугунена]] решетка.<ref name=":25" /> Стените на предната фасада са били съвършено гладки с прости [[Корниз|корнизи]] с удебелени бели рамки на прозорците и черни водоотводни тръби, както е било обичайно за старинните постройки.<ref name=":25" /> Отстрани на предната фасада е бил главният вход на дома. Пред сградата е бил разположен [[Партер (градинско-парково изкуство)|градински партер]] с цветни лехи, а днес на тяхно място се намира паметник на загиналите във [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref name=":03" /> Задната фасада на дома е типичен образец за господарски дом в стил [[ампир]].<ref name=":25" /> Нейната средната част е леко издадена напред и е снабдена на горния етаж с балкон, излизащ от полукръгла [[арка]], а на върха е украсена с фронтон с дърворезба на гербове.<ref name=":25" /> На долния етаж тя е снабдена с открита, полукръгла тераса, украсена с оранжерийни растения, а от там се разкривала гледка към тревна площ, осеяна с дървета недалеч от къщата, сред които се набивал на око огромен вековен [[кестен]], чиите причудливи клони допирали земята. На покрива на къщата имало кръгла площадка оградена с решетка, на която бил разположен [[флагщок]] за окачване на [[знаме]].<ref name=":25" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Передній фасад садибного будинку Міклашевських у селі Волокитине. Фото початку ХХ ст.jpg|Предната фасада на господарския дом на имението. Отпред стоят децата на графиня Анна Андреевна Олсуфева, родена Миклашевская, – графовете Алексей и Андрей Олсуфови. Файл:Вид барскаго дома Миклашевских из парка; с. Волокитино (2).jpg|Изглед на господарския дом отзад – откъм парка Файл:Вид барскаго дома Миклашевских из парка; с. Волокитино.jpg|Изглед на господарския дом отзад – откъм парка Файл:Графиня Анна Андреевна, урожденная Миклашевская, и град Андрей Андреевич Олсуфьевы в усадьбе Миклашевских в Волокитине.jpg|Графиня Анна Андреевна, родена Миклашевска, и граф Андрей Андреевич Олсуфиев в имението на Миклашевски във Волокитине </gallery> ===== Вътрешен вид ===== [[Файл:Полковник_Миклашевський_2.jpg|мини|438x438px|Портретът на Михаил Андреевич Миклашевски]] По широко каменно стълбище се влиза във висок просторен [[вестибюл]] (фоае), в което вляво има врата към жилищния тракт, отпред пък има вито сълбище към [[мецанин]], а вдясно се отива към парадната зала (представителния тракт), чието преддверие е служило като т. нар. ''официантска стая'' за прислугата, в която са се помещавали шкафове със [[Сребро|сребърни]] прибори, [[Порцелан|порцелананова]] посуда, [[Кристал|кристални]] съдове, сред които и старинни чаши за вино с руски императорски [[Вензел (военен)|вензели]] и чаши от [[Бохемия|бохемско]] стъкло.<ref name=":25" /> Парадната зала за гости се разпростирала по цялата ширина на сградата и е била най-красивото помещение в нея.'''<ref name=":38">{{Cite journal|last=Дорошенко|first=Петр|date=1915-10-15|title=Волокитино: Черниговской губ., Глуховского уезда, имение статс-дамы графини Алекс. Андр. Олсуфьевой, рожд. Миклашевской|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9644._1915.djvu&page=7|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петроград|issue=44|pages=7}}</ref>''' Особено впечатление е правела порцелановата камина, изработена във Волокитинската порцеланова мануфактура, собственост на Миклашевски.<ref name=":25" /> Тя е била украсена с полукръгли, жълти колони, имитиращи [[мрамор]], с изящни позлатени [[Йонийски стил|йонийски]] [[Капител|капители]].'''<ref name=":38" />''' Тук, както и в другите парадни (представителни) стаи на къщата, [[Фриз|фризовете]] и [[Корниз|корнизите]] по тавана са много красиво изрисувани от различни знаменити местни художници, работещи в порцелановата мануфактура.'''<ref name=":38" />''' [[Щукатура|Щукатурата]] на [[Корниз|корниза]] е била скромна, но изящна.'''<ref name=":38" />''' На една от стените на залата е окачен [[щит]] с [[Боздуган|церемониален боздуган]] и оръжия на [[Стародубски полк|стародубския полковник]] Михаил Миклашевски (родоначалник на рода Миклашевски) и негов портрет в цял ръст, в параден [[Брокат (тъкачество)|брокатен]] [[контуш]], червени [[Ботуш|ботуши]] и [[Боздуган|параден боздуган]] в ръка.'''<ref name=":38" />''' Портретът е точно копие на оригинала, който се съхранява в построения от [[Стародубски полк|полковника]] [[Видубицки манастир]] в [[Киев]], където той е и погребан.'''<ref name=":38" />''' На отсрещната стена са окачени работи на художника [[Николай Ге]] – портрет в половин ръст на Андрей Миклашевски – основателят на Волокитинското имение и Волокитинската порцеланова [[Манифактура|мануфактура]], създаден през 1879 г.'''<ref name=":38" />''' Между прозорците на залата, разкриващи гледката към градината, е било окачено голямо огледало с извънредно сложно и богато изрисувана порцеланова рамка.'''<ref name=":38" />''' По стените са висели и други гравюри.'''<ref name=":38" />''' Мебелите са били бели със златисти нишки.'''<ref name=":38" />''' Първото, което прави впечатление в Парадната зала за гости е голям порцеланов двуетажен [[полилей]] в много изящен дизайн.'''<ref name=":38" />''' Освен него има много други най-различни порцеланови вещи от Волокитинската порцеланова мануфактура: вази, фигурки, чашки и пр., всичко естествено в отбрани красиви образци.'''<ref name=":38" />''' Сред портретите тук е и един голям семеен портрет в цял ръст на [[Граф|графиня]] Александра Андреевна Олсуфева (родена Миклашевска) с двамата ѝ сина (нарисуван от Николай Ге през 1879 г.) и портрет от 1876 г. на съпруга на господарката на имението Волокитине – граф Андрей Андреевич Олсуфев – почитан [[Москва|московчанин]] и [[генерал]] от [[Кавалерия|кавалерията]].'''<ref name=":38" />''' Сред отделните вещи в гостната са и хубави големи бронзови часовници в стила на [[Луи XV]].'''<ref name=":38" />''' Дивани и кресла от [[Червено махагоново дърво|червено махагеново дърво]] от времето на император [[Николай I (Русия)|Николай I]]: сред тях красиви овални масички „Jacob“, прелестна маса от [[Флорентинска школа|флорентинска]] изработка с плотскости от шлифован камък, старинен скрин с маркетри на мраморни дъски и прочее.'''<ref name=":38" />'''<gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Інтер’єр_зали_та_кабінету_садибного_будинку_Міклашевських_у_селі_Волокитине._Фото_початку_ХХ_ст.jpg|Кабинетът в господарския дом. Вижда се порцеланов [[полилей]], а отляво – портрет на графиня Олсуфеева със синовете ѝ. Снимка от началото на XX век Файл:Зала_с_портретом_гетмана_Миклашевскаго_и_Петровским_оружием,_усадба_Миклашевских_в_селе_Волокитино.jpg|Зала с портрет на [[хетман]] Миклашевски и оръжия от времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]] Файл:Зеркало_в_замечательной_работы_фарфоровой_раме_завода_Миклашевских.jpg|Огледало в невероятна порцеланова рамка от Волокитинската порцеланова мануфактура </gallery>Жилищните и домакински стаи се отличават с простота и уют.'''<ref name=":38" />''' Тук също е имало красиви стари мебели – например в спалята е имало прекрасно голямо легло от [[Орех|орехова]] [[дърворезба]].'''<ref name=":38" />''' До гостната стая пък се е намирал кабинетът с книжни шкафове от [[Бреза|брезово]] и [[Абанос|абаносово]] дърво, по стените имало [[Литография|литографни]] и [[Акварел|акварелни]] [[Портрет|портрети]], както и един портрет с [[маслени бои]] на известния граф [[Павел Кисельов]].'''<ref name=":38" />''' От вестибюла, по тясно вито стълбище се качва на [[Мецанин|мецанина]], които се състои от пет високи удобни стаи с красива стара мебел и шкафове с порцелан на различни руски и чуждестранни марки, служещи като образец за Волокитинската порцеланова мануфактура.'''<ref name=":38" />''' От двата балкона на мецанина е имало красиви гледки.'''<ref name=":38" />''' От балкона на предната фасада се виждал в подножието [[Партер (градинско-парково изкуство)|градинският партер]] пред къщата с цветни лехи, встрани – прилежащата към имението църква „[[Покров Богородичен]]“, а в далечината – широка долина, по средата на която се сливат две рекички, а още по на далеч – гора и съседните села на [[Курска губерния]].'''<ref name=":38" />''' ===== Разрушаване ===== Къщата е разрушена от местните жители по време на смутове през [[Февруарска революция (1917)|Февруарската]] и [[Октомврийска революция|Октомврийската революция от 1917 в Русия]],<ref name=":56">{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=68|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> които водят до разпада на [[Руска империя|Руската империя]], а впоследствие в нейните бивши „покрайнини“ – т.е. в Украйна – се надига първата освободителна борба за независимост, която продължава до 1921 г. Имението на Миклашевски и село Волокитине се оказват в смамия епицентър на Украинската революция (1917-1921 г.), прераснала в Украинска гражданска война. Днес селото попада в Украйна, но е в непосредствена близост до границата с Русия. Град [[Стародуб]] и [[Стародубски полк|Стародубска област]], чийто управител е бил Михаил Андреевич Миклашевски, например, остават от другата страна на новата граница и до днес се намират в [[Русия]]. Територията, владяна от Миклашевски се разпокъсва. Днес на мястото на господарския дом има земни насипи, които позволяват да се определи някогашното му местоположение.<ref name=":56" /> Съдбата на обзавеждането и реликвите, които са се нахождали в имението, не е изяснена.<ref name=":56" /> Всичко се изгубва в смутта на революцията. ==== Църквата „Покров Богородичен“ ==== Църквата „[[Покров Богородичен]]“ в село Волокитине е построена със средства на [[Помешчик|помешчика]] ([[Феодал|феодала]]) Андрей Миклашевски (1801–1895 г.) през 1857 г.<ref name=":56" /> Тя не е оцеляла до днес. Била е разположена вляво от [[Партер (градинско-парково изкуство)|градинския партер]] пред господарския дом, непосредствено до склона надолу към долината.'''<ref name=":38" />''' Известният църковен историк и [[Чернигов|Черниговски]] [[архиепископ]] Филарет Гумилевский пише за нея: „Великолепен храм, който би могъл да служи за украшение дори на столица.“'''<ref name=":38" />''' ===== Архитектура ===== Църквата е тухлена, кръстовидна, еднокуполна църква с триетажна [[камбанария]] на западната [[фасада]].<ref name=":56" /> Тя е построена в преходен стил от късния [[класицизъм]] към [[Романтизъм|романтизма]].<ref name=":94">{{Цитат книга|last=Вечерський|first=Віктор|title=Монастирі та храми Путивльщини|url=https://shron3.chtyvo.org.ua/Vecherskyi_Viktor/Monastyri_ta_khramy_Putyvlschyny.pdf?|accessdate=2023-06-28|year=2007 г.|publisher=Техніка|location=Київ|lang=uk|isbn=966-575-043-7|pages=152}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=68-69|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> Цялостната кръстокуполна структура на църквата е класицистична по характер, а [[Неоготика|неоготическите]] детайли на фасадната украса показват [[Романтизъм|романтични]] влияния.<ref name=":94" /><ref name=":56" /> Първоначалният образец на храма бил проектиран като строго [[Готическа архитектура|готическа]] църква, но император [[Николай I (Русия)|Николай I]], който лично разгледал и утвърдил проекта, закръглил линиите и добавил [[купол]], но острата [[Камбанария|камбанарийна]] кула и други детайли, придаващи общ готически вид на храма, са били запазени.'''<ref name=":38" />''' Храмът е бил центърът на дворцово-парковия ансамбъл на рода Миклашевски.<ref name=":56" /><ref name=":94" /> [[Интериор|Интериорът]] съдържал голям порцеланов [[иконостас]], изработен във ''Волокитинската порцеланова мануфактура'' на Миклашевски.<ref name=":56" /><ref name=":94" /> Всички рамки на изображенията по иконостаса са от порцелан – деликатно и изящно изработени.'''<ref name=":38" />''' Шест от иконите на [[Царски двери|царските двери]] са нарисувани върху порцелан.'''<ref name=":38" />''' Връхният [[корниз]] на иконостаса се поддържал от четиси синьо-златни порцеланови [[Колона|колони]], по които се увивали [[Лозе|лозови]] клонки.'''<ref name=":38" />''' Единствено съществуването тук на местна порцеланова мануфактура позволило да се преодолеят техническите трудности при изработката и монтирането на тия големи чудни порцеланови колони.'''<ref name=":38" />''' Пред иконостаса и зад престола са се намирали девет високи порцеланови свещника.'''<ref name=":38" />''' От [[Купол|купола]] и тавана са се спускали четири огромни порцеланови паникандила ([[Полилей|полилеи]]).'''<ref name=":38" />''' Цялата църковна [[утвар]] също е била изработена от [[порцелан]]: кивоти, дарохранителници, паникадило, поликадила, девет високи [[Свещник|свещника]] и др.<ref name=":56" /> Дарохранителницата била особено забележителна вещ, чиято композиция на мотивите и архитектурната орнаментация несъмнено била вдъхновена от [[Олтар|олтари]] и [[Гробница|гробници]] от най-хубавия период на [[Готическа архитектура|готическата]] [[скулптура]].<ref name=":56" /> Дървен готически [[Хор (архитектура)|хор]] допълвал художественото впечатление.<ref name=":56" /> Снимки от интериора могат да бъдат видяни [[:en:UK:Покровська_церква_(Волокитине)#%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%8F|в украинската статия]].<gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Церковь_в_Волокитине_и_газон_перед_ней.jpg|Църквата към имението и английската градина пред нея Файл:Покровська_церква_у_с._Волокитине._Фото_кінця_ХІХ_ст.jpg|Църквата „[[Покров Богородичен]]“ отблизо Файл:Іконостас_Покровської_церкви_в_с._Волокитине.jpg|Порцелановият [[иконостас]] в църквата </gallery> ===== Разрушаване ===== Църквата е стояла точно сто години и е била разрушена през 1955-1958 г. със заповед на [[Сумска област|Сумския областен]] изпълнителен комитет от 26 юни 1955 г. за „построяване на [[краварник]]“.<ref name=":63">{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=69|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Вечерський|first=Віктор|title=Монастирі та храми Путивльщини|url=https://shron3.chtyvo.org.ua/Vecherskyi_Viktor/Monastyri_ta_khramy_Putyvlschyny.pdf?|accessdate=2023-06-28|year=2007 г.|publisher=Техніка|location=Київ|lang=uk|isbn=966-575-043-7|pages=153}}</ref> В същото време са били разграбени и унищожени безценни порцеланови изделия, включително [[Иконостас|иконостасът]].<ref name=":63" /> Известният украински художник Васил Касиян протестира срещу това [[Вандализъм|варварство]], като на 29 юни 1956 г. изпраща остро писмо до Михайло Гречуха – заместник-председател на Министерския съвет на [[Украинска съветска социалистическа република]]. Това обаче не помогна. И през [[1958]] г. Михайло Цапенко заснима процеса на отстраняване на останките от разрушената църква. Фрагменти от уникалния порцеланов декор на църквата се намират в музейни колекции в [[Киев]], [[Суми]], [[Чернигов]], [[Путивъл]] и [[Шостка]].<ref name=":73">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.pallada-afina.ru/articles/detail.php?ID=5243|заглавие=Фрагменты фарфорового иконостаса завода Миклашевского в Путивльском краеведческом музее-заповеднике|автор=ООО „ПАЛЛАДА“|дата=2014-01-28|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140810155252/http://www.pallada-afina.ru/articles/detail.php?ID=5243#comm1|архив_дата=2014-08-10|достъп_дата=2023-02-02}}</ref> Някои от тях могат да бъдат видяни [https://web.archive.org/web/20140810155252/http://www.pallada-afina.ru/articles/detail.php?ID=5243#comm1 тук].<ref name=":73" /> Вдясно от входа на църквата (според разказите на старите жители в [[крипта]] под нея) се намирал гробът на нейния основател, който бил свързан с криптата под храма чрез цяла мрежа от подземни тунели.'''<ref name=":38" />'''<ref name=":63" /> Тази теза обаче се нужда от изследване и доказателства. Преди няколко години в подножието на разрушената църква, срещу входната врата, е поставен паметник с изображение на църквата и надпис, който някога е бил гравиран на надгробната плоча на Андрей Миклашевски: „''Мястото на последния покой на създателя на тази църква''“.'''<ref name=":38" />'''<ref name=":63" /> ==== Волокитинска „Златна врата“ ==== {{multiple image|image1=Золоті ворота Миклашевських.jpg|width1=260|caption1=„Златната врата“, 2019 г.|image2=Ворота "Золоті Ворота" в селі Волокитине.jpeg|width2=119|caption2=„Златната врата“, между 1900–1917 г.}}Архитектър на ''Златната врата'' е неизвестен. Тя е построена през 1875 г. в [[Неоготика|неоготически]] стил (по други мнения в [[Мавританска архитектура|мавритански стил]])<ref name=":56" /> и се намира в [[Английска градина|английската градина]] зад господарския дом в имението.<ref name=":25" /> Проектирана е като парадна врата с цел украшение на имението, тъй че тя всъщност никога не била използвана за минаване през нея.<ref name=":25" /> Вратата се състои от три части: висока централна [[арка]] за превозни средства и две странични арки — за пешеходци. Върхът на вратата е украсен със зъбери. От двете страни на портата се издигат шестоъгълни кули със зъбери отгоре.<ref name=":56" /> Някои автентични декоративни части на вратата не за оцеляли до днес – например, чугунената и бронзовата решетка на портата (днес те са заместени с други, далеч по-прости от оригиналните по своята форма и дизайн),<ref name=":56" /> както и [[Мрамор|мраморната]] плоча с надпис на [[Латински език|латински]]: „''Ad maiorem Dei gloriam anno 1875 exec. A. Miclachevski“'' ({{Lang|bg|„За по-голяма слава Божия през 1875 г. построена от А. Миклашевски“}}), която е била монтиран на високия [[фронтон]] на вратата от лицевата страна.<ref name=":25" /><ref name=":56" /> Съвременници си спомнят, че по време на нацистката окупация през [[Втора световна война|Втората световна война]], местен украински полицай унищожава тази плоча с изстрел от пушка.<ref name=":56" /> Зад вратата се е разпростирала широко шосе, фланкирано с липи, което водело до съседното село ''Глухово'' – също собственост на Миклашевски.<ref name=":25" /> ==== Волокитинска порцеланова мануфактура от XIX век ==== ===== Предистория ===== Първият [[порцелан]] е изобретен в [[Китай]] още по време управлението на династията [[Шан]] (1600 г. [[пр. Хр.]]). Това китайско откритие за първи път се споменава в [[Европа]] през 13 век в книгата [[Пътешествия]] на [[Марко Поло]].<ref>{{Цитат книга|last=Поло|first=Марко|others=превод от английски на Васил Атанасов|title=Пътешествия|edition=2. изд.|origyear=около 1300 г.|year=2015 г.|publisher=Изток-Запад|location=София|lang=bg|isbn=978-619-152-580-5}}</ref> Внесените китайски порцелани са били толкова високо ценени в Европа, че думата ''Китай'' се превръща в често използван синоним на порцелана, а порцеланът започва също да се нарича ''Бяло злато''. Въпреки това китайските техники и съставки за производството на порцелан остават неизвестни на европейците.<ref name="temple2">Temple, Robert K.G. (2007). ''The Genius of China: 3,000 Years of Science, Discovery, and Invention'' (3rd edition). London: André Deutsch, pp. 104-5. {{ISBN|978-0-233-00202-6}} <small>(''на английски език'')</small></ref> Безбройните опити за копиране на китайския порцелан и собствено европейско производство са били векове наред неуспешни.<ref name="temple2" /> В германското кралство [[Кралство Саксония|Саксония]] търсенето приключило през 1708 г., когато [[Еренфрид фон Чирнхаус|Еренфрид Валтер фон Чирнхаус]] произвел твърд, бял, полупрозрачен порцелан, комбинирайки [[каолин]] и [[алабастър]], добити от саксонска мина в град Колдиц.<ref name="burns2">{{cite book|last=Burns|first=William E.|title=Science in the enlightenment: An encyclopedia|url=https://books.google.com/books?id=4H9_Zvp80nAC|year=2003|publisher=ABC-Clio|location=Santa Barbara|isbn=978-1-57607-886-0|pages=38–39|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20151120134818/https://books.google.com/books?id=4H9_Zvp80nAC|archive-date=2015-11-20}} <small>(''на английски език'')</small></ref><ref name="richards2">{{cite book|last=Richards|first=Sarah|title=Eighteenth-century ceramic: Products for a civilised society|url=https://archive.org/details/eighteenthcentur00sara|year=1999|publisher=Manchester University Press|location=Manchester|isbn=978-0-7190-4465-6|pages=[https://archive.org/details/eighteenthcentur00sara/page/23 23]–26|url-access=registration}} <small>(''на английски език'')</small></ref> Това е строго пазена търговска тайна на саксонското предприятие.<ref name="richards2" /><ref>{{cite book|last=Wardropper|first=Ian|title=News from a radiant future: Soviet porcelain from the collection of Craig H. and Kay A. Tuber|url=https://books.google.com/books?id=E-J_fF8zgpMC|year=1992|publisher=Art Institute of Chicago|location=Chicago|isbn=978-0-86559-106-6|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20171202180418/https://books.google.com/books?id=E-J_fF8zgpMC|archive-date=2017-12-02}}</ref> Двамата изобретатели са наети от крал [[Август II]], крал на [[Жечпосполита|Полша]] и [[курфюрст]] на [[Курфюрство Саксония|Саксония]], който спонсорира работата им в [[Дрезден]] и в град [[Майсен]]. Руският император [[Петър I (Русия)|Петър Велики]] е бил отдаден на каузата да разкрие „голямата порцеланова тайна“ и е изпратил агент в Майсенската мануфактур, а накрая е наел майстор на порцелан от чужбина.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kstu.ru/article.jsp?id_e=78453&id=5657|заглавие=История русских изобретений. Фарфор.|фамилно_име=Михайлова|първо_име=Т. И.|издател=Казанский национальный исследовательский технологический университет (КНИТУ)|език=ru|достъп_дата=2023-02-02}}</ref> По-късно, неговата дъщеря – руската [[Император|императрица]] [[Елисавета (Русия)|Елисавета]] – подписва през 1744 г., споразумение за създаването на първата [[Манифактура|мануфактура]] за порцелан в [[Руска империя|Руската империя]]; преди това той е трябвало да бъде внасян. Технологията за производство на „бяло злато“ е срикно държана в тайна. В историческата област [[Волиния]] в [[Украйна]] (тогава в [[Чернигов|Черниговската]] [[губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]]) са открити находища на [[каолин]] и други важни съставки на порцелановата смес, заради което там са основани множество порцеланови [[Манифактура|манифактури]].<ref name=":46">{{Cite news|url=https://umoloda.kyiv.ua/number/1953/164/69456/|title=Від мініатюри — до іконостасу|last=Слободянюк|first=Тетяна|date=2011-09-29|work=Україна Молода|access-date=2023-02-02|issue=173|language=uk}}</ref> Една от тях е Волокитинската мануфактура. ===== Основаване ===== {{multiple image|image1=Садиба Миклашевських Село Волокитине Путивльський район.jpg|width1=260|caption1=Някогашният ''Дом за нуждаещи се'',<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mkip.gov.ua/files/pdf/5465687987945210247.pdf|заглавие=Наказ № 630|фамилно_име=Бородянський|първо_име=Володимир Володимирович|дата=2020-02-10|труд=www.gov.ua|издател=Міністерства культури, молоді та спорту України|страници=284, Богадільня Миклашевських|език=uk|достъп_дата=2023-02-09}}</ref> част от имението, построен в края на 19 век в стил „тухлено“ [[Ар Нуво]]. Сега тук се помещава училище|image2=Богадільня Миклашевських село Волокітіне Путивлюський район.jpg|width2=260|caption2=Изглед отпред на централната част от сградата}}Манифактурата е основана през 1839 г. от [[Помешчик|помешчика]] ([[Феодал|феодала]]) Андрей Михайлович Миклашевски (1801-1895 г.) върху имота на неговото [[имение]] и е действала до 1861 г.<ref name=":46" /><ref>{{Цитат книга|last=Бажан|first=Микола Платонович|editor-last=Бажан|editor-first=Микола Платонович|title=Українська радянська енциклопедія|url=https://archive.org/details/urents/t_011-1/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-02-02|volume=том 11 книга 1: Стодола-Фітогеографія|year=1984 г.|publisher=Поліграфкнига, Київська книжкова фабрика|location=Київ|lang=uk|pages=534-535|chapter=Фарфор|chapterurl=https://archive.org/details/urents/t_011-1/page/533/mode/2up?view=theater}}</ref> За управители и художествени директори на мануфактурата били назначение французите – братя Дарт. Като работна ръка те използвали труда на [[Крепостничество|крепостните]] селяни ([[Робство|роби]]) на Миклашевски.<ref name=":46" /> След [[Премахване на крепостничеството|премахването на крепостничеството през 1861 г.]] от страна на царския режим, мануфактурата остава без работници и е ликвидиран ===== Продукция ===== Основните продукти на манифактурата са [[Домакински съд|посуда]], [[Свещник|свещници]], порцеланови [[Полилей|полилеи]], рамки за [[Огледало|огледала]] и др. Емблематично е обаче производството на малки порцеланови [[Пластично изкуство|пластики]] – малки фигурки на историческа, романтична и битова тематика (дами и господа в исторически костюми). Особено популярна е порцелановата двойка, състояща се от „Казак“ и „Украинска девойка“. Именно тия фигурки прославят мануфактурата далеч отвъд границите на [[Украйна]] (по него време част от [[Чернигов|Черниговска]] [[губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]], а днес от [[Сумска област]] на [[Украйна]]). Още съвсем първите образци на продукцията са наградени с голям сребърен медал на Промишленото изложение в [[Санкт Петербург]] през 1839 г, а през 1850 на същото място е спечелен златен медал.'''<ref name=":38" />''' На изложба в град Кролевец през 1851 г. са представени образци на [[Полихромия|полихромна]] живопис върху порцелан.<ref>{{Цитат книга|last=Тараканова|first=Ольга Леонидовна|last2=Каменская|first2=Наталья Георгиевна|title=Изделия из фарфора на отечественном антикварном рынке. Конспект лекций по дитсциплине «Предметы антиквариата» для студентов вузов, обучающихся по специальности 021600 «Книгораспространение»|url=https://web.archive.org/web/20140826115929/https://books.google.ru/books?id=9ukmAQAAIAAJ&q=%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9+%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9&dq=%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9+%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9&hl=ru&sa=X&ei=luL4U6PkHeXV4QSZqYH4Dg&ved=0CHYQ6AEwEA|accessdate=2023-02-02|year=2005 г.|publisher=Московский государственный университет печати|location=Москва|lang=ru|chapter=Заветный вензель А и М}}</ref> Фирмени магазини са поддържани в Санкт Петербург, [[Киев]] и др.'''<ref name=":38" />''' Фабриката е закрита през 1862 г.'''<ref name=":322">{{Cite journal|last=Дорошенко|first=Петр|date=1915-10-15|title=Волокитино: Черниговской губ., Глуховского уезда, имение статс-дамы графини Алекс. Андр. Олсуфьевой, рожд. Миклашевской|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9644._1915.djvu&page=8|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петроград|issue=44|pages=8|access-date=2023-06-02}}</ref>''' Понастоящем порцеланови предмети от Волокитине се съхраняват в музеите на [[Суми]], [[Харков]], [[Киев]], [[Москва]], [[Санкт Петербург]], [[Варшава]], [[Париж]], [[Будапеща]], както и във [[Финландия]] и [[Съединени американски щати|САЩ]].<ref name=":46" /> В село Волокитине по него време е съществувала църква „[[Покров Богородичен]]“, чиято цялостна църковна [[утвар]] била изработена от [[порцелан]]: кивоти, дарохранителници, паникадило, поликандила, няколко метра високи [[Свещник|свещници]] и др. По време на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската епоха]] църквата и нейните порцеланови украшения са унищожени. Имението на Миклашевски също е унищожено. Запазени са останките от [[Английска градина|ландшафтния парк]] от XIX век. За първи път след обявяването на независимостта на [[Украйна]] е организирана изложба на произведения на Волокитинската порцеланова манифактура, състояла се през септември-октомври 2011 г. Изложбата е подготвена и показана на посетителите от ''Националния музей на украинското народно декоративно изкуство'' в [[Киев]]. Сред експонатите са останките от някогашния порцеланов [[иконостас]] на църквата.<ref name=":46" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Ваза_з_алегорією_річкового_бога.jpg|Ваза с [[алегория]] на древногръцкия речния бог [[Скамандър|Скамандар]] (порцеланова ваза, Волокитино) Файл:Волокитине.Посуд_для_чаювання.jpg|19 век – чаен сервиз Файл:Ваза_з_богинею_Церерою.jpg|Ваза с древногръцката богиня [[Церера]] Файл:Молочник_Завод_А.М._Миклашевского_1839_-_1862_ЕМИИ.jpg|Кана за мляко Файл:Miklashevsky_marks_Volokitinо.jpg|Лого на Волокитинската порцеланова мануфактура на Андрей '''''М'''''иклашевски </gallery> ==== През XX век ==== През 1950-те години имението на Миклашевски, в което се намира и уникален архитектурен паметник – църквата „[[Покров Богородичен]]“, украсена с порцелан, е разрушено. Оцелели са само „Златната врата“, входният портал към имението, старите основи на господарския дом, домът за нуждаещи се към имението,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mkip.gov.ua/files/pdf/5465687987945210247.pdf|заглавие=Наказ № 630|фамилно_име=Бородянський|първо_име=Володимир Володимирович|дата=2020-02-10|труд=www.gov.ua|издател=Міністерства культури, молоді та спорту України|страници=284, Богадільня Миклашевських|език=uk|достъп_дата=2023-02-09}}</ref> и [[Английска градина|английската градина]] (25 хектара, устроен през 1829-1830 г.).<ref>{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=66–80|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> === Имение в село Биленке === {{Основна|Биленке (Запорожка област)#Феодално имение на рода Миклашевски{{!}}Имение в Биленке}} Третата [[резиденция]] на рода Миклашевски е тяхното [[имение]] в село [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] (днес в [[Запорожка област]] на [[Украйна]]). [[Файл:M._Miklashevskiy.jpg|мини|Михаил Павлович Миклашевски – сенатор в Управляващия Сенат и губернатор на [[Волинска област|Волинска]] и [[Новоруска губерния]]]] Основател на [[Днипро|Екатеринославския]] клон (в [[Екатеринославска губерния]], към която е спадало и село Биленке) е известният украински и руски военен и [[Държавник|държавен деец]] Михаил Павлович Миклашевски (1756–1847 г.).<ref name=":033">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bilenke-silrada.gov.ua/sadiba-dvoryan-miklashevskih-11-56-38-11-07-2017/|заглавие=Садиба дворян Міклашевських|автор=Біленьківська громада|дата=2017 г.|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230524163408/https://bilenke-silrada.gov.ua/sadiba-dvoryan-miklashevskih-11-56-38-11-07-2017/|архив_дата=2023-05-24|достъп_дата=2023-05-24}}</ref> Той е роден през 1756 г. в семейството на заможния руския [[Дворяни|благородник]] (с полско-украински произход) и [[бончуков другар]] – Павел Иванович Миклашевски – и съпругата му – Елена Даниловна Новицка в село [[Демянки (Брянска област)|Демянки]], [[Стародубски полк]] (днес село в [[Брянска област]] на [[Русия]]).<ref name=":033" /> В началото на 1802 г. Михаил Павлович Миклашевски купува село Биленке заедно със земята и хората и става негов [[помешчик]] ([[феодал]]),<ref name=":3232" /><ref name=":85">{{Цитат книга|last=Эварницкий|first=Дмитрий Иванович|title=Запорожье в остатках старины и преданиях народа|url=https://viewer.rusneb.ru/ru/000199_000009_003918731?page=325&rotate=0&theme=white|accessdate=2023-05-24|volume=Часть I|year=1888 г.|publisher=Издание Л. Ф. Пантелеева|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=273}}</ref><ref name=":95">{{Цитат книга|last=Новицький|first=Яків|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|others=Національна академія наук України; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Інститут історії України; Інститут мистецтвознавства, фольклористики та етнології ім. М. Т. Рильського; Запорізький національний університет; Запорізьке наукове товариство ім. Я. Новицького|title=Твори у 5 томах|url=https://web.archive.org/web/20230524120702/http://irbis-nbuv.gov.ua/E_LIB/PDF/ukr0008761.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-24|volume=2|year=2007 г.|publisher=Тандем–У|location=Запоріжжя|lang=uk|pages=167}}</ref><ref name=":422">{{Цитат книга|last=Данилюк|first=П. I.|editor-last=Петрикін|editor-first=В. І.|title=Історія міст і сіл Української РСР|url=http://history.org.ua/LiberUA/IMSU_ZapObl_1970/IMSU_ZapObl_1970.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-17|volume=26 – Запорізька область|year=1970 г.|publisher=Інститут історії Академії наук УРСР; Харкiвська книжкова фабрика iм. М. В. Фрунзе|location=Київ|lang=uk|pages=298-308, 310|chapter=Біленьке}}</ref><ref name=":2322">{{Cite journal|last=Харлан|first=Олександр Вікторович|date=2017 г.|title=Архітектурно-містобудівні дослщження садиби Миклашевських у селі Біленькому Запорізької області в 2016 р.|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf?|format=PDF|journal=Історія і культура Придніпров'я: Невідомі та маловідомі сторінки. Науковий щорічник.|language=uk|publisher=Видавець Олег Філюк|publication-place=Київ|volume=13|pages=31-48|archive-url=https://web.archive.org/web/20230526090752/https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf|archive-date=2023-05-26|access-date=2023-05-26|via=https://scholar.google.com.ua/citations?view_op=view_citation&hl=uk&user=PWALtGEAAAAJ&cstart=20&pagesize=80&sortby=pubdate&citation_for_view=PWALtGEAAAAJ:WbkHhVStYXYC}}</ref> а според друг източник това се случва по-рано, което било засвидетелствано в документи от 1780 и 1783 г.<ref name=":0" /> ==== История на имението ==== През 2016 г. специалисти от [[Научноизследователски институт|Научноизследователския институт]] по изследвания за защитата на паметниците на културата към Министерство на културата на [[Украйна]] за първи път обстойно проучват територията на селището и културното наследство в неговите граници, включително терена на историческото имение на известния род Миклашевски.<ref name=":233">{{Cite journal|last=Харлан|first=Олександр Вікторович|date=2017 г.|title=Архітектурно-містобудівні дослщження садиби Миклашевських у селі Біленькому Запорізької області в 2016 р.|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf?|format=PDF|journal=Історія і культура Придніпров'я: Невідомі та маловідомі сторінки. Науковий щорічник.|language=uk|publisher=Видавець Олег Філюк|publication-place=Київ|volume=13|pages=31-48|archive-url=https://web.archive.org/web/20230526090752/https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf|archive-date=2023-05-26|access-date=2023-05-26|via=https://scholar.google.com.ua/citations?view_op=view_citation&hl=uk&user=PWALtGEAAAAJ&cstart=20&pagesize=80&sortby=pubdate&citation_for_view=PWALtGEAAAAJ:WbkHhVStYXYC}}</ref> Като цяло, съществува доста обширна [[библиография]] за историята на благородническия род Миклашевски, но източниците за историята на имението са малко.<ref name=":233" /> Изследването на източниците от късния [[18 век|XVIII]] и началото на [[19 век|ХІХ век]] сочи, че историческият характер на сградите в района на имението на Миклашевски се формира на етапи, като решаващ е периодът от края на [[19 век|ХІХ]] и началото на [[20 век|ХХ век]].<ref name=":233" /> ===== Първи комплекс ===== [[Файл:Село_Біленьке_на_фрагменті_Військово-топографічної_мапи_Російської_імперії_др._пол._ХІХ_ст.jpg|мини|334x334пкс|Карта от средата на XIX век с очертания на първото имение]] На картата от средата на [[19 век|XIX век]] ясно се вижда паркова зона, простираща се от северозапад на югоизток, в средата на която е бил разположен първоначалният комплекс на имението (6 сгради).<ref name=":233" /> Не се знае, дали този комплекс е бил построен от предните собственици преди Михаил Павлович Миклашевски да го купи от тях, или той самия го е построил по време своето управление.<ref name=":233" /> На североизток от този първичен комплекс от сгради на имението се е намирал огромен площад с множество обществени сгради ([[Фелдшер|фелдшерски пункт]], [[Енория|енорийско училище]] (1839 г.), земеделско училище, [[Статистика|статистическа]] и [[Метеорологична станция|метеорологична]] служба, клон на [[Херсон|Херсонската]] [[банка]]) и първата дървена църква „Свети Николай“, построена през 1806 г. (досега не е намерена информация за архитектурните ѝ характеристики).<ref name=":233" /> От север към площада са прилежали териториите на две предприятия, създадени през 1848 г. – [[Мед|медодобивна]] фабрика и фабрика за [[катран]].<ref name=":233" /> През втората половина на [[19 век|XIX век]] наводнения от река [[Днепър]] разрушават дървената църква „Свети Николай“.<ref name=":233" /> До днес нейните останки се намира в дълбините на Каховския язовир.<ref name=":233" /> През 1860 г. се построява нова, каменна църква „Свети Николай“, която в последсвие се превръща в семейна гробница на Екатеринославската линия на рода Миклашевски.<ref name=":233" /> [[Файл:Свято-Миколаївська_церква_(друга)_на_центральному_майдані_с._Біленьке.jpg|мини|335x335пкс|Новата каменна църква „Св. Николай“, построена от Павел Миклашевски през 1860 г.]] След смъртта на губернатора и сенатор Михаил Павлович Миклашевски през 1847 г. селото и хората (наред с много други [[Имение|имения]] в Южна [[Украйна]]) се наследяват, според един източник, от сина му – Павел Михайлович Миклашевски (1819–1893 г.),<ref name=":135">{{Цитат книга|last=Новицький|first=Яків|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|others=Національна академія наук України; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Інститут історії України; Інститут мистецтвознавства, фольклористики та етнології ім. М. Т. Рильського; Запорізький національний університет; Запорізьке наукове товариство ім. Я. Новицького|title=Твори у 5 томах|url=https://web.archive.org/web/20230524120702/http://irbis-nbuv.gov.ua/E_LIB/PDF/ukr0008761.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-24|volume=2|year=2007 г.|publisher=Тандем–У|location=Запоріжжя|lang=uk|pages=403}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Яворницький|first=Дмитро Іванович|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|title=Твори у 20 томах|url=https://web.archive.org/save/https://shron3.chtyvo.org.ua/Yavornytskyi/Tvory_u_20_tomakh_Tom_2.pdf|accessdate=2023-06-04|volume=2|year=2005|publisher=Тандем–У; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського|location=Київ, Запоріжжя|lang=uk|isbn=966-7482-48-0|pages=303}}</ref> а според друг източник – от другия му син – Иля Михайлович Миклашевски (1821–1886).<ref name=":233" /> Съществуват факти, подкрепящи и едната, и другата версия. От една страна се знае, например, че новата каменна църква „Свети Николай“ в селото е построена по възложение на Павел.<ref name=":233" /> От друга страна обаче, между 1887 и 1889 г. в селото е построен нов комплекс от сгради към имението (запазен частично и до днес; виж по-долу), чиито възложител е синът на Иля – Михаил Илич Миклашевски (1853–1916); това би означавало, че вероятно Иля е бил наследник на Михаил Павлович Миклашевски.<ref name=":233" /><ref name=":424">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://memoryon.net/ru/pages/usadba-miklashevskogo-v-sbelenkoe-zaporozhskogo-r-na-zaporozhskoj-obl?pageId=607149132b253e000adfeb52|заглавие=Усадьба Миклашевского в с.Беленькое, Запорожского р-на, Запорожской обл.|фамилно_име=Gorban|първо_име=Angela|дата=2021|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230602103319/https://memoryon.net/ru/pages/usadba-miklashevskogo-v-sbelenkoe-zaporozhskogo-r-na-zaporozhskoj-obl?pageId=607149132b253e000adfeb52|архив_дата=2023-06-02|достъп_дата=2023-06-02}}</ref> Версията за това, че наследник става Иля е твърдена и от някои от днешните потомци на рода Миклашевски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kajuta.net/node/4029|заглавие=Имение Миклашевских в селе Беленькое Екатеринославского уезда (ныне Запорожская обл., Украина)|автор=Константин Вихляев; Юта Арбатская|труд=Сайт семейного творчества|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210064233/https://www.kajuta.net/node/4029|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-06-02}}</ref><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Павел_Михайлович_Миклашевский_(1819_–_1893).jpg|Павел Михайлович Миклашевски (1819–1893) Файл:I.M.Miklashevskiy_by_T.Wright_(1844,_priv.coll).jpg|Иля Михайлович Миклашевски (1821– 1886) Файл:Дворянин_Илья_Михайлович_Миклашевский_(1821-1886)_и_Анна_Владимировна_Миклашевская,_урожденная_княжна_Гагарина.jpg|Иля Михайлович Миклашевски (1821–1886 ) и Анна Владимировна Миклашевска, по бащинство [[княгиня]] Гагарина. Сватбен портрет. Файл:MIklashevskiy.jpg|Михаил Илич Миклашевски (1853–1916) </gallery> ===== Втори комплекс ===== През 1889 г., малко след смъртта на Иля Михайлович Миклашевски (1821–1886), е построен нов комплекс към имението.<ref name=":233" /> Възложител на строежа е синът му Михаил Илич Миклашевски (1853–1916).<ref name=":233" /><ref name=":424" /> Автор на проекта за новия комплекс е [[Екатеринослав|екатеринославският]] инженер от [[Балтийски немци|прибалтийско-немски]] произход – [[:en:UK:Гаген_Фердинанд_Августович|Фердинанд фон Хаген]][[:en:EN:Cesar_Daly|&nbsp;]]^{(на украински)}.<ref>{{Cite journal|last=фон Гаген|first=Фердинанд|date=1889|editor-last=Деклеронъ|editor-first=Эраст Павлович|title=Дача г-на М. И. Миклашевского въ Екатеринославской губернiи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%97%D0%BE%D0%B4%D1%87%D0%B8%D0%B9_1889%2C_%E2%84%96_01-12.pdf&page=232|journal=Зодчій|language=ru|volume=18|issue=11 и 12|pages=Листъ № 2|at=Листъ № 2}}</ref><ref name=":57">{{Cite journal|last=фон Гаген|first=Фердинанд|date=1889|editor-last=Деклеронъ|editor-first=Эраст Павлович|title=Домъ въ имѣніи г. Миклашевскаго, въ Екатеринославской губерніи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%97%D0%BE%D0%B4%D1%87%D0%B8%D0%B9_1889%2C_%E2%84%96_01-12.pdf&page=218|journal=Зодчій|language=ru|volume=18|issue=11 и 12|pages=89|access-date=2023-06-02}}</ref><ref name=":233" /> Според думите на самия автор в списание „Зодчий“ (на български: ''архитект'') през 1886 г. са изготвени планове за нова главна господарската къща (дворец) и две свободностоящи [[Крило (сграда)|крила]] (западно и източно), чийто строеж е започнат през май 1887 г. и завършен на 12 август 1889 г.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Стоежът струва общо 80[[:en:EN:Cesar_Daly|&nbsp;]]000 [[Руска рубла|рубли]].<ref name=":57" /> [[Файл:Майдан_навколо_другої_церкви_на_німецькій_топографічній_мапі_1943_року,_с._Біленьке_(Запорі́зька_о́бласть).jpg|мини|334x334пкс|Селото и имението на немска карта от 1943 г., покрай тях – [[Днепър|река Днепър]]]] Сградите са снабдявани чрез [[водопровод]] с вода от река [[Днепър]],<ref name=":57" /> която по това време се намира на 300 [[Сажен|сажена]] (ок. 640 м.) от господарската къща,<ref name=":57" /> а в парка са устроени [[Фонтан|фонтани]], [[Чешма|поливни кранове]] и пожарни кранове.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Имението е сред малкото оцелели останки от старинните [[Имение|имения]] на някогашната [[Екатеринославска губерния]].<ref name=":233" /> То е архитектурен и исторически паметник от местно значение.<ref name=":233" /> Намира се в историческата (юго-източна) част на село Биленке, на улица ''Шкільна № 5''.<ref name=":233" /> ====== Господарска къща ====== [[Файл:Загальний_вигляд_головного_садибного_будинку_Миклашевських_з_південного_сходу._с._Біленьке_(Запорі́зька_о́бласть).jpg|мини|454x454пкс|Строителен план на господарската къща с изглед на задната ѝ [[фасада]]]] Главната, господарска къща на имението е претърпяла доста промени в течение на времето.<ref name=":233" /> Тя е била построена е в духа на [[Еклектика|еклектиката]] на [[Историцизъм (изкуство)|историцизама]], но са използвани и архитектурни елементи от [[дърворезба]], типични за руската архитектура.<ref name=":233" /> Сградата днес е един от малкото оцелели примери за архитектура на [[имение]] от края на [[19 век|XIX]] и началото на [[20 век|XX в.]]<ref name=":233" /> Къщата има несиметричен план.<ref name=":233" /> Той се състои от основна, [[Правоъгълник|правоъгълна]] постройка с [[ризалит]] на предната [[фасада]] и изпъкнало полухектагонално пространство тип [[зимна градина]] на задната фасада, а на югозападната страна е прикрепена осмоъгълна триетажна [[кула]], която е свързана с основната постройка посредством [[Коридор|коридори]].<ref name=":233" /> Кулата е била триетажна, като третият етаж всъщност е представлявал [[тераса]] с висок четирискатен покрив.<ref name=":233" /> Днес третият етаж е загубен.<ref name=":233" /> [[Ризалит|Ризалитът]] на предната фасада съдържа в себе си [[Ажур|ажурна]] метална кована козирка над входа на сградата на първия етаж, а на втория етаж той се състои от открита [[веранда]] с [[Аркада|аркади]] с дървени фигурални [[Колона|колони]] (в духа на традиционната народна архитектура от [[18 век|XVIII в.]]) и детайли от [[дърворезба]] (стълбове, подпори, [[Кронщайн|кронщайни]], [[Конзола|конзолни]] части на [[Греда|греди]] и др.).<ref name=":233" /> [[Фундамент|Фундаментът]], [[Цокъл|цокълът]], [[Пиластър|пиластрите]], външните преддверия и ключовите камъни над отворите за [[Прозорец|прозорци]] и [[Врата|врати]], както и украсата са направени от чисто издялан местен, твърд камък ([[пясъчник]]).<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Използвани са също червен [[кирпич]], [[вар]], [[пясък]], [[глина]] и [[алабастър]] с местен произход и производство.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Външните стени са без [[Щукатура|щукатури]], боядисани с маслена боя.<ref name=":57" /> Сградата има плосък четирискатен покрив, изработен от дърво, който първоначално е бил с метално ([[Полихромия|полихромно]]) покритие, по-късно заменено с [[Шисти|шистови]] покривни плочки.<ref name=":233" /> [[Ковач|Ковашките]] и [[Ключар|ключарските]] работи са извършени по най-икономичния начин според чертежите на фон Хаген.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Има вентилационна печка, облицована с декоративни керамични плочки.<ref name=":57" /> [[Грънчарство|Грънчарските]] тръби, целият дървесинен материал, гвоздеи и различни дребни предмети са били доставени от [[Екатеринослав]], на 120 [[верста]] (ок. 128 km) разстояние.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Паркетът (с дъски по 2&nbsp;x&nbsp;2 аршина – т.&nbsp;е. 1,42&nbsp;x&nbsp;1,42 m) e закупен от остатъците от строежа на [[Железопътна гара|железопътната гара]] в [[Екатеринослав]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> [[Щукатура|Щукатурите]] са изработени от фирма „Е. Куликовски“ от [[Киев]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> [[Грънчарство|Грънчарските]] [[Плочка|плочки]] за пода, коридора, антрето и терасата са поръчани от [[Париж]] чрез „Търговска къща на Анджовски“ в [[Киев]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> [[Мрамор|Мраморните]] [[Камина|камини]] и една [[Теракота|теракотена]] камина за [[Трапезария|трапезарията]] са поръчани от [[Виена]].<ref name=":233" /> [[Тротоар|Тротоарите]] около къщата са направени от [[Цимент|циментови]] плочи и [[асфалт]] от фирмата „Айхе“ (немска фирма с немско име „Eiche“) в [[Днипро|Екатеринослав]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> [[Чугун|Чугунени]] отливки и вити стълби са изработени в [[Уезд|уездния]] град [[Запорожие|Александровск]] в завода „Лепа“.<ref name=":233" /> [[Каменоделство|Каменоделците]], [[wikt:столар|столарите]], [[Струг|стругарите]], печкарите, [[Марангоз|марангозите]] и [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%87/ покривачите] са наети в град [[Екатеринослав]].<ref name=":57" /> Прибори за врати и прозорци, както и за комини, мрамор за стълби, тапети, бои, [[Тоалетна чиния|тоалетни чинии]] с воден резервоар, и [[бойлер]] за баня се поръчват от различни фирми в [[Одеса]] и се доставят по вода през [[Херсон]] и [[Николаев]].<ref name=":57" /> Бояджийските работи са извършени от местни майстори под личното ръководство на архитекта фон Хаген, по мотиви от френския архитект, издател и писател – [[:en:EN:Cesar_Daly|Сезар Дейли&nbsp;]]^{(на английски)}.<ref name=":57" /> Планът на вътрешното пространство на сградата е запазен като цяло.<ref name=":233" /> Запазена е оригиналната интериорна украса: печки с декорации, декорация на стените и тавана с [[щукатура]].<ref name=":233" /> Запазено е вито [[Чугун|чугунено]] [[стълбище]], плочките по пода и др.<ref name=":233" /> Особен интерес представлява интериорния дизайн на кабинета на Миклашвски в английски стил.<ref name=":135" /><gallery mode="packed" widths="200" heights="200" caption="Предна част на господарската къща"> Файл:Зовнішній вигляд головного садибного будинку Миклашевських з північного заходу. с. Біленьке (Запорі́зька о́бласть).jpg|Предната фасада на господарската къща (преди 1917 г.) Файл:Усадебный дом Михаилa Ильичa Миклашевского в Беленьком; Лицевой фасад.jpg|Предната фасада; в ляво се вижда едното странично крило (преди 1917 г.) Файл:Усадьба Миклашевских в с. Беленьком; сад перед домом с гербом Миклашевских.jpg|Градината пред къщата с един от гербовете на рода Миклашевски (в далечината зад храста се разпознава алеята) (преди 1917 г.) Файл:Перспективний вид з центральної алеї на головний садибний будинок Миклашевських. с. Біленьке (Запорі́зька о́бласть).jpg|Алеята водеща от господарската къща до [[Пристан|пристана]] на [[Днепър|р. Днепър]] Файл:Михаил Ильич Миклашевский и Ольга Николаевна Миклашевская в имении Беленькое.jpg|Михаил Илич Миклашевски и Олга Николаевна Миклашевска пред господарската къща (края на 1880-те г.) Файл:Ольга Николаевна Миклашевская раздает подарки на Пасху в имении Беленькое.jpg|Олга Николаевна Миклашевска раздава великденски подаръци в имението </gallery><gallery mode="packed" widths="200" heights="200" caption="Задна част на господарската къща"> Файл:Усадебный дом Миклашевских в Беленеке; задний фасад (обращен к парку).jpg|Задната [[фасада]] на къщата Файл:Загальний вигляд головного садибного будинку Миклашевських з південного сходу. с. Біленьке (Запорі́зька о́бласть) color.jpg|Задната [[фасада]] на къщата Файл:Усадьба Миклашевских в с. Беленьком; сад за домом.jpg|Парка зад къщата Файл:Семья Миклашевских. 1900 г.jpg|Семейство Миклашевски (вероятно в парка зад къщата), 1900 г. Файл:Дворянин Илья Михайлович Миклашевский (1821–1886) и его семья; примерно в конце 1870-х годов.jpg|Иля Михайлович Миклашевски (1821-1886) и семейството му. Главата на семейството седи в центъра на масата. В светъл костюм е първородният му син Михаил Илич Миклашевски (1853-1916). </gallery> ====== Странични крила на господарската къща ====== На запад и на изток от основната, господарска къща се намират странични [[Крило (сграда)|крила]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Едното е служило за помещаване на [[Кухня (помещение)|кухнята]] и персонала, а другото за настаняване на гости.<ref name=":57" /> Те са построени също в духа на [[Еклектика|еклектиката]] на [[Историцизъм (изкуство)|историцизма]] като главната сграда.<ref name=":233" /> Изградени са от червени и жълти [[Керамика|керамични]] тухли и имат [[цокъл]] от [[пясъчник]].<ref name=":233" /> Сградите имат правоъгълен план и са снабдени с двускатен покрив.<ref name=":233" /> Предните им фасади, обърнати към [[Курдоньор (дворцова архитектура)|парадния двор]], са структурирани от [[Контрафорс|контрафорси]], увенчани от [[Фронтон|фронтони]] със сложна изработка и декоративни [[Корниз|корнизи]], както и с правоъгълни [[Стълб|стълбове]].<ref name=":233" /> До днес те са запазени в оригиналните си размери, но са загубили оригиналния си покрив, а по фасадите се забелязват промени: прозорците са подменени, а декорът е частично изгубен.<ref name=":233" /> Сградите са били преустройвани в течение на времето.<ref name=":233" /><gallery mode="packed" heights="200" caption="странични крила"> Файл:Усадебный дом Михаилa Ильичa Миклашевского в Беленьком; Лицевой фасад.jpg|Вляво на снимката се вижда едно от страничните крила Файл:Садибний будинок Миклашевських в с. Біленьке (Запорізький район), флігель.jpg|Едното крило, в далечина се вижда кулата на главната сграда </gallery> ====== Парк ====== [[Файл:План_інвентаризації_ділянки_садиби_Миклашевських_з_прилеглою_територією_училища._1920-ті_рр.;_с._Біленьке_(Запорі́зька_о́бласть).jpg|мини|334x334пкс|Имението (постройките и парка) върху инвентаризационен план от 1920 г.]] Обкръжаващата територия около сградите е оформена като парк с малки [[Ландшафтна архитектура|ландшафтно-архитектурни елементи]], а в неговия източен край е изграден [[пристан]] на брега на река [[Днепър]].<ref name=":233" /> По централната ос на парка от господарската къща до пристана е отвеждала дълга и широка алея, украсена с [[Басейн|басейни]] и [[Фонтан|фонтани]].<ref name=":233" /> Паркът е имал правилни фигурни очертания, които постепенно, приближавайки се до реката, преминавали в елементи от естествения [[ландшафт]] на околността с влажни зони.<ref name=":233" /> ==== Съдба през комунинзма ==== След края на [[Монархия|монархията]] в резултат на [[Руска революция (1917)|революциите в Руската империя през 1917 г.]], създаването на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския Съюз]] и установяването на [[комунистически режим]], благородничеството се премахва и собствениците на имението – благородническия род Миклашевски – са прогонени.<ref name=":233" /> Сградите на имението са използвани като земеделско училище, което вероятно ги е спасило от цялостното им разрушаване.<ref name=":233" /> През 1920-те години е извършен опис на сградите на имението, като по това време някои от постройките са били вече разрушени.<ref name=":233" /> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] през 1938 г. църквата „Свети Никола“ е разрушена, в резултат на което е загубена основната доминанта на селото, която оформяла просторния църковен и пазарен площад и панорамните гледки към селото в различни посоки.<ref name=":233" /> След войната градоустройствения план на централната част на селото се променя значително.<ref name=":233" /> От 1960-те години въз основа на тогавашната [[Комунизъм|комунистическа]] [[идеология]] всичко старо се порутва, за да се сътвори нещо ново.<ref name=":233" /> През 1969 г. бил разработен Общият устройствен план на с. Биленке, който е в сила и до днес.<ref name=":233" /> Съгласно него, на територията на бившето имение и парковия комплекс частично се запазват единствено основните композиционни елементи: парцелната граница на бившия парк, простираща се от северозапад на югоизток, и три оцелели исторически сгради на имението (господарската къща с двете крила), които съпровождат главната алея на парка.<ref name=":233" /> Иначе, за всичко останало, градоустройствения план предвижда обстойни промени.<ref name=":233" /> Теренът на имението бил преустроен през 1970-те години така, че нови доминиращи елементи стават една нова триетажна училищна сграда с футболно игрище и работилница точно насред главната алея на някогашния парк, блокирайки [[Зрителна ос|зрителната ос]] към господарския дом.<ref name=":233" /> Малко по-късно в източната част на училищния терен е построена и мащабна сграда, която още повече влошава визуалното възприемане на историческото имение (а също така и на училището и централната част на селото като цяло).<ref name=":233" /> Освен това, в южната част на градинско-парковия комплекс, на брега на река [[Днепър]], където бил [[Пристан|пристана]] на имението, през 1960-те години се изграждат зърнохранилище и няколко едноетажни едромащабни стопански сгради, които разделят останките на имението от реката.<ref name=":233" /> Алеята, която отвеждала от господарската къща направо до пристана, първоначално била 640 m, а след орязването ѝ – едва 200 m.<ref name=":233" /> Значителни промени са настъпили и в районите на изток от бившето имение.<ref name=":233" /> През 1962 г. там са създадени производствените зони на местния [[затвор]].<ref name=":233" /> „Чудовищните пространства“ задават нов мащаб в развитието на цялата крайбрежна част на селото.<ref name=":233" /> Освен това, голяма площ от бившия парк е била залята от водите на язовир „Каховка“ при неговото образуване през 1955-1958 г. <ref name=":233" /> По време на строителството на един магазина в центъра на селото са разрушени останките от основите на бившата църква „Свети Николай“ и е осквернен гробът на рода Миклашевски в църквата (сега на мястото на престъплението е издигнат кръст).<ref name=":233" /> Там под покрива на църквата е бил погребан нейния основателя – Павел Михайлович Миклашевски (04.06.1819 г.–1893 г.), а в оградата на църквата са били погребани [[княгиня]] Анна Владимировна Миклашевская (родом от [[Княз|княжеския]] род Гагарини; 15.05.1832–14.09.1887 г.), съпругът ѝ Иля Михайлович Миклашевски (23.02.1821–31.03.1886 г.), заедно с едно от децата им, починало като бебе, – Олга Илиевна Миклашевская.<ref name=":233" /> Поради значителните архитектурно-градоустройствени промени в северозападната част на парка, в края на 1960-те и 1970-те години се променят плановата структура на селото, мащабът на застрояване и лика на историческия комплекс на имението.<ref name=":233" /> Територията на бившия парк днес е в окаяно състояние, а плановата мрежа, чрез която структурите на градинско-парковия комплекс хармонирали с околната среда на центъра на селото, е загубена.<ref name=":233" /> Негативен фактор, който значително променя качеството на архитектурната среда на имението, е разрушаването на редица исторически постройки, малки [[Градинско-парково изкуство|градинско-паркови елементи]] и мрежа от пътеки.<ref name=":233" /> Изсичането на зелените насаждения също е допринесло за влошаването на парковата среда. Освен това, голямата площ залята от язовир „Каховка“ е загубена.<ref name=":233" /> ==== Съвременен вид ==== Общият характер на застрояването върху територията на бившето имение е исторически нарушен, тъй като е претърпял значителни промени и днес дори е трудно да се предположи, как е изглеждало някогашното имение.<ref name=":233" /> Например, днес там се намират Средно общеобразователно училище със съвременна триетажна сграда, отделна котелна пристройка, футболно игрище и други детски площадки, активен [[Артезиански води|артезиански]] [[Воден кладенец|кладенец]] и друг неактивен кладенец, съоръжения за пречистване на отпадъчни води, товарен [[кей]] с няколко едноетажни сгради.<ref name=":233" /> Около историческия комплекс пък се намират съвременни жилищни и обществени сгради на един до три етажа от различни архитектурни периоди.<ref name=":233" /> Благодарение на исторически архивни и картографски извори и теренни проучвания на място, през 2016 г. учени успяват да определят местоположението на границите на някогашното имение и липсващите елементи на бившия дворцов и парков комплекс.<ref name=":233" /> Главната, господарска къща на имението е запазена в гоямата си част.<ref name=":233" /> Единствено третия етаж на прикрепената към къщата триетажна кула, който педставлявал [[Покривна градина|покривна тераса]] с висок четирискатен покрив, днес е загубен.<ref name=":233" /> Запазени са и двете крила на господарската къща в оригиналните си размери, но те са загубили оригиналния си покрив, а по фасадите се забелязват промени: прозорците са подменени, а декорът е частично изгубен.<ref name=":233" /> Територията на бившия парк днес е в окаяно състояние, а плановата мрежа, чрез която структурите на градинско-парковия комплекс хармонирали с околната среда на центъра на селото, е загубена.<ref name=":233" /> Загубена е и бившата църква „Свети Николай“, в която се е намирала семейната гробница на рода Миклашевски (сега на мястото на престъплението е издигнат кръст).<ref name=":233" /> Там под покрива на църквата е бил погребан нейния основателя – Павел Михайлович Миклашевски (04.06.1819 г.–1893 г.), а в оградата на църквата са били погребани [[княгиня]] Анна Владимировна Миклашевская (родом от [[Княз|княжеския]] род Гагарини; 15.05.1832–14.09.1887 г.), съпругът ѝ Иля Михайлович Миклашевски (23.02.1821–31.03.1886 г.), заедно с едно от децата им, починало като бебе, – Олга Илиевна Миклашевская.<ref name=":233" /> От 2002 г. на югоизток от историческия комплекс се изгражда пречиствателна станция за отпадни води от затвора в селото, като се планира към нея да се присъединят болница, училище и детска градина.<ref name=":233" /> Парцелът, върху който се изгражда пречиствателната станция, се простира от югозапад на североизток, пресичайки територията на историческото училище.<ref name=":233" /> Разстоянието от новата ограда на парка до господарската къща е само 35 метра (вместо 200 метра през 1969 г. и 640 метра по време на създаването на имението).<ref name=":233" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Комплекс споруд садиби Миклашевських.jpg|Имението от предната му страна – в средата: господарската къща, а вляво и вдясно – двете ѝ [[Крило (сграда)|крила]]. Файл:Туристи біля садиби Миклашевських.jpg|Туристи Файл:Садибний будинок Біленьке 1.jpg|Предната фасада на господарската къща с [[ризалит]] и [[веранда]] Файл:Садибний будинок Біленьке 3.jpg|Верандата в [[Ризалит|ризалита]] на ниво на втория етаж Файл:Садибний будинок Біленьке 2.jpg|Предната част, заснета странично – вижда се осмоъгълната пристройка – някогашната триетажна [[кула]] с [[Тераса|покривна тераса]]. Файл:Садибний будинок Біленьке.jpg|Странична гледка на господарската къща откъм някогашната кула (вляво се вижда и едното крило), а в дясно – изпъкналото помещение тип [[зимна градина]]. Файл:Садибний будинок Біленьке 6.jpg|Задната фасада със [[Зимна градина|зимната градина]] Файл:Садибний будинок Біленьке 5.jpg|[[Зимна градина|Зимната градина]] Файл:Садибний будинок Біленьке 7.jpg|Ветропоказател </gallery> === Господарска къща в Стародуб === [[Файл:Стародубский краеведческий музей (ранше – усадьба Миклашевских).jpg|мини|334x334пкс|Господарската къща на Миклашевски в град [[Стародуб]] (днес в нея се помещава Стародубският [[Краеведство|краеведчески]] музей)]] Господарската къща на рода Миклашевски в град [[Стародуб]] (днес в [[Брянска област]] на [[Русия]]) е построена (вероятно) в началото на XIX век.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://starmuseum.ru/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%8f-%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%ba%d0%b0/|заглавие=История музея. Историческая справка|автор=Стародубский краеведческий музей|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230825163724/http://starmuseum.ru/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F-%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0/|архив_дата=2023-08-25|достъп_дата=2023-10-13}}</ref> Тя е преустроена през 1870 г.<ref name=":2" /> След [[Втора световна война|Втората световна война]] в нея се помещава [[Столова|столовата]] на сиропиталище.<ref name=":2" /> От 1972 г. насам в нея се намира Стародубският [[Краеведство|краеведчески]] музей.<ref name=":2" /> Постройката има 7 оси в лицевата си фасада, обърната към улицата.<ref name=":2" /> Централния [[ризалит]] с 3 прозореца завършва нагоре с [[мецанин]] с [[Фронтон|фронтони]].<ref name=":2" /> Централният ризалит отвътре съответства на зала или голяма дневна станая, в чиито краища се намира [[Анфилада|амфилада]] она парадни стаи (представителни помещения).<ref name=":2" /> В центъра на задната фасада откъм двора е разположен четири[[Колона|колонен]] [[портик]], направен от прости дървени подпори, лишен от основа и [[Капител|капители]].<ref name=":2" /> Портикът е завършен в горната си част с [[фронтон]] с облицован [[корниз]].<ref name=":2" /> Прозорците на сградата са обрамчени със скромни [[Наличник|наличници]].<ref name=":2" /> Ъгловите [[Пиластър|пиластри]], [[Розета (орнамент)|розетките]] и пиластрите на [[Мецанин|мецанина]] във вид на фигурални наслагвания вероятно се дължат на преустройството от 1870 г.<ref name=":2" /> Къщата е образец за [[Дворянство|дворянска]] господарска къща в стил [[ампир]] с дървен [[портик]], характерен за украинския [[класицизъм]].<ref name=":2" /> Тя е един от най-старите паметници на жилищната архитектура в града.<ref name=":2" /> === Господарска къща в Нижнее === Родът Миклашевски разполага с къща в село [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]], построена през 1780-те години.<ref name=":67">{{Цитат книга|last=Бороздна|first=Иван Петрович|title=„Писано в селе Медвёдово…“: избранные стихотворения и поэмы|url=http://www.temples.ru/borozdna.php|accessdate=2024-03-27|year=2004|publisher=Клинцовская городская типография|location=Клинцы|lang=ru|pages=17}}</ref> На 17 януари 1787 г. в новопостроената къща нощува императрица [[Екатерина II]], пътьом за [[Крим]].<ref name=":67" /> Фасадата и планът на тази дървена къща са запазени: тя е била голяма (около 15 стаи), но много скромна в архитектурно отношение.<ref name=":67" /> [[Файл:Borozdna-p017-2.jpg|мини|334x334пкс|Къщата на Миклашевски в село [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] от 1780-те години. Старинна рисунка. През 1787 г. в нея нощува императрица [[Екатерина II]].]] === Господарска къща в Москва === Господарската къща на Миклашевски в [[Москва]] е построена през 1812 г.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archnadzor.ru/2018/04/06/delo-gudovichey/|заглавие=Дело Гудовичей|дата=2018-04-06|труд=Архнадзор|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220629135339/https://www.archnadzor.ru/2018/04/06/delo-gudovichey/|архив_дата=2022-06-29|достъп_дата=2023-09-13}}</ref><ref name=":144">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://um.mos.ru/houses/dom_gudovichey/|заглавие=Дом Гудовичей|труд=Узнай Москву|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210119051502/https://um.mos.ru/houses/dom_gudovichey/|архив_дата=2021-01-19|достъп_дата=2023-07-31}}</ref> Първоначално сградата е била собственост на [[Граф|графовете]] Гудовичи, но през около 1890 г. тя е закупена от щабния [[ротмистър]] Андрей Михайлович Миклашевски.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> През 1898 г. по проект на архитект С. К. Родионов фасадата на къщата е преработена, украсена с [[щукатура]], а на ъгловата полуротонда се появява родовият герб на рода Миклашевски с [[Девиз#Хералдика|девиз]] на [[латински език]]: „IN DEO SPES MEA“ („В Бога е моята надежда“) и инициалите на тогавашния собственик на къщата „АМ“ – Андрей Миклашевски.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> Гербът е запазен и до днес. През 1900 г. къщата е наследена от дъщерята му – [[Граф|графиня]] Александра Андреевна Олсуфиева, родена ''Миклашевска''.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> През 1910 г. в нейната къща се помещават апартаментът и кожухарската работилница на М. А. Пилихин – чичото на министъра на отбраната на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] – [[маршал]] [[Георгий Жуков]].<ref name=":3" /><ref name=":144" /> В края на 1930-те години, поради ремонтни действия по разширяването на улица „Тверская“, част от сградата е демонтирана, а останалата част е преместена по [[Релса|релси]] в края на страничната уличка „Брюсов“.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> В резултат на преместването оцелява само едната половина от къщата.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> По [[съветско]] време в къщата се помещава ''Държавният комитет за наука и техника'' на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].<ref name=":3" /><ref name=":144" /> До 2008 г. тук се е намирало държавното учреждение „''Център за изследвания и статистика на науката''“ към ''Министерство на образованието и науката'' на [[Русия]].<ref name=":3" /> Понастоящем в сградата се помещава ''Министерството на науката и образованието'' на [[Русия]].<ref name=":3" /><ref name=":144" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Дом Гудовичей и Миклашевских в Москве.jpg|Къщата на Миклашевски в Москва, построена през 1812 г. Първоначално е била собственост на графовете Гудовичи, но през ок. 1890 г. е закупена от Андрей Михайлович Миклашевски Файл:Герб дворянского рода Миклашевских - Coat of Arms of the noble family Miklashevsky.jpg|Родовият герб на рода Миклашевски с девиз на латински език „IN DEO SPES MEA“ („В Бога е моята надежда“) Файл:Герб дворянского рода Миклашевских - Coat of Arms of the noble family Miklashevsky 2.jpg|alt= </gallery> == Памет == В град [[Путивъл]] в [[Украйна]] има [https://www.google.com/maps/place/Vul.+Myklashevs%CA%B9koho,+Putyvl',+Sums'ka+oblast,+Ukraine,+41501/@51.3307456,33.8990273,17z/data=!3m1!4b1!4m6!3m5!1s0x412bd98b184b2703:0x999d9d06f5030f6b!8m2!3d51.3307456!4d33.8990273!16s%2Fg%2F11h54zpysy?entry=ttu улица „Миклашевски“]. == Значими членове на рода == * [[Михаил Андреевич Миклашевски]] ([[1640]] г. – [[19 март]] [[1706|1706 г.]]) – [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и царски [[Столник (длъжност)|столник]] в [[Руска държава|Руското царство]]. == Бележки == <references group="Бележка" /> == Източни == <references /> [[Категория:Руски династии]] [[Категория:Полска аристокрация]] [[Категория:Благороднически гербове]] 6n1qwammhcfdsfm7vylbmrnvetxkaiv 0 844229 12214371 12210611 2024-04-25T19:13:16Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Събитие | име = Нормализация | портрет = | описание = [[Леонид Брежнев]] и [[Густав Хусак]] | период = 1968 – 1989 г. | място = [[Чехословакия]] | резултат = Победа за Доктрината Брижнев }} '''Нормализация''' е термин, с който се обозначават политическите процеси след окупацията на [[Чехословакия]] от армиите на Варшавския договор през 1968 г. – т.нар. [[Операция Дунав]]. Нормализацията слага край на промените в чехословашкото общество, т.нар. [[Пражка пролет]]. След подписване на [[Московски протокол|Московския протокол]] през август 1968 г. и в изпълнение каузите в него настъпва необходимост от „нормализиране на условията“ в страната – официалното оправдание за репресиите, извършените чистки в редиците на Комунистическата партия на Чехословакия, уволненията от работа по политически причини, възстановяване на цензурата, закриване на много политически сдружения и организации, и т.н. Постепенното „стабилизиране“ на комунистическата власт в Чехословакия се осъществява най-вече през 1970 г. Чистките в армията се провеждат през годините 1970 – 1974 г.<ref>Цитат от монографията на Jiří Madry. Sovětská okupace Československa, jeho normalizace v letech 1969-1970 a role ozbrojených sil, Praha 1994 (издава Ústav pro soudobé dějiny AV ČR) s. 155 http://www.usd.cas.cz/wp-content/uploads/S016-Sovetska-okupace-Cs.-normalizace-v-letech-1969-1970-a-role-ozbrojených-sil.pdf</ref> През 80-те години на 20. век в комунистическата пропаганда използва термина „Нормализация“ и за определяне на взаимоотношенията между държавите и за квалификация на ситуация в чужбина, особено в Полша.<ref> Státní rada PLR vyzývá ke klidu a poctivé práci, Rudé právo от 1980-11-10 http://archiv.ucl.cas.cz/index.php?path=RudePravo/1980/11/10/6.png</ref> Често терминът се използва за обозначаване на цялата епоха от развитието на Чехословакия – от 1968 г до 1989 г. Тава включва и времето когато „процесът на нормализация“ вече не се е осъществявал, но „нормализационните“, репресивни мерки са останали в сила.<ref> Magdaléna Daňková. Česko si připomíná únorový převrat, uběhlo už 66 let. iDnes 2014 https://zpravy.aktualne.cz/domaci/cesko-si-pripomina-unorovy-prevrat-ubehlo-uz-66-let/r~7bb845189e2211e3b5aa0025900fea04/</ref> Терминът Нормализация е включен в „[[Московски протокол|Московския протокол]]“, обявяващ фактическата капитулация на Чехословакия и легитимиращ окупационния режим. Московският протокол е подписан 27 август 1968 г. в Москва. В него е записано: „''Чехословашките представители подписали този документ изразиха своята решимост да постигнат '''нормализиране''' на условията в нашата страна на основата на марксизма-ленинизма, да възстановят ръководната роля на партията и авторитета на държавната власт на работническата класа, да изключат контрареволюционните организации от политическия живот и да укрепят международните връзки на Чехословакия със Съветския съюз и другите социалистически съюзници.''“ От чехословашка страна протоколът е подписан от президента на Чехословакия [[Лудвик Свобода]], [[Густав Хусак]], Васил Биляк, [[Александър Дубчек]] и други чехословашки политици, заемащи про-комунистически, интернационални позиции, активни участници в преговорите в Москва.<ref>Случаят е описан в книгата на Зденек Млинарж, член на ЦК на Чехословашката комунистическа партия, участник в преговорите в Москва. Zdeněk Mlynář. Mráz přichází z Kremlu, (1978); преиздадена от издателство „[[Млада фронта]]“ (Praha 1990) https://www.digitalniknihovna.cz/mzk/view/uuid:22ef6d30-eadb-11e2-9923-005056827e52?page=uuid:c2b27d70-fbc6-11e2-9439-005056825209</ref> През целия период на Нормализация на територията на [[Чехословакия]] са разположени съветски окупационни войски. През 70-те и 80-те години на миналия век прилаганите репресиите са по-леки и по-прикрити от тези извършвани през 50-те години. Прилагат се методите на съветската версия на неосталинизма, приспособени към условията в Централна Европа. == Исторически факти == От началото на август 1968 г. до април 1969 г. влиянието на тогавашния първия секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на [[Чехословакия]] [[Александър Дубчек]] и на ръководството но страната влиянието на Комунистическата партията в държавата постепенно отслабват. След окупацията започват и първите чистки в партията. На 17 април 1969 г. [[Густав Хусак]] е избран за първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Чехословакия. Така наречения ''[[Демократичен социализъм|социализъм с човешко лице]]'' се променя в т. нар. “настръхнал социализъм“. Престават да съществуват много от нововъзникналите организации, културни асоциации и други. Премахнати са: „Новата икономическа система“, меката цензура, либерално образование в училищата, относителната свобода на изкуството в киното, театъра и т.н. Извършват се цялостни чистки в системата за сигурност, армията и синдикалните организации. Казионната организация „Национален фронт“ се политизира. Тази насока на развитие се запазва през целия период на Нормализация. На 16 октомври 1968 г. е подписан договор „за временно пребиваване на съветските войски“, който легализира присъствието на съветската армия на територията на Чехословакия, гарант на „нормализационните“ процеси. Договорът е одобрен от Народното събрание, където 228 депутати гласуват за, 10 се въздържат и само 4 са против. Против са били неподписалият Московския протокол [[Франтишек Кригел]], Франтишек Водслонь, Гертруда Секанинова-Чакртова и Божена Фукова. Армията на СССР напуска Чехословакия едва след падането на комунистическия режим през 1989 г. Последният съветски войник напуска държавата през 1991 г. До тогава в Чехословакия са били разположени 73 500 съветски войници ситуирани в над 80 гарнизона.<ref>[http://www.novinky.cz/clanek/152073-pred-40-lety-byla-podepsana-smlouva-o-docasnem-pobytu-vojsk.html 40 години от подписване на договора за временното пребиваване на съветските войски] (Novinky.cz)</ref> След мащабните демонстрации срещу окупацията състояли се на 18 – 21 август 1969 г., на 22 август 1969 г., президиума на Федералното събрание приема закон № 99/1969 Coll. (т.нар. Законът на бухалката). С него се дава възможност да се наказват сурово участниците в демонстрации и всички който „наруши социалистическия обществен ред“. Законът е обнародван с подписите на [[Лудвик Свобода]], [[Александър Дубчек]] и Черник. Писмо, разпратено от Централния комитет на Комунистическата партия на Чехословакия от януари 1970 г., поставя началото на чистката в Комунистическата партия. Назначени са комисии, които проверяват и изключват членовете на партията, които са участвали в [[Пражката пролет]] или не са лоялни към новата линия на Нормализация. Тогава от партията е изключен и [[Александър Дубчек]]. До пролетта на 1971 г. от партията са изключени над 30 хил. членове. Повечето от тях получават и забрана да упражняват професията си. Така, необратимо е задействан процеса на Нормализация. На заседание на Централния комитет на Комунистическата партия, състояло се на 11 и 12 декември 1970 г. новото партийно ръководство на [[Густав Хусак]] приема т.нар. „Уроци от развитието на кризата“. Там се прави анализ на причините, развитието и краят на Пражката пролет от гледна точка на сталинистката визия за развитието на света. В документа се посочва, че либералните комунисти са проникнали във всички области на обществения, икономическия и политическия живот много преди 1968 г., което се отнася дори за Института по история на Комунистическата партия, Партийната колегия и Института за политически науки. Изрично се подчертава, че това трябва да се промени. Процесът на Нормализация има негативно влияние върху живота на чехословашкото обществото чак до 1989 г. Този период се описва и като стагнация на общественото развитие на страната. По време на Нормализацията е въведена строга цензура. От Комунистическата партия са изключени 327 000 лица. Около 350 000 души загубват работата си. Лицата с либерални възгледи е трябвало да напуснат ръководните си позиции. Много млади хора не са допускани да учат поради кадрови причини. Хиляди хора напускат страната доброволно или по принуда. Премахната е либералната система за икономическо планиране. Ограничени са гражданските и икономическите свободи. Корупцията достигна невъобразими за времето си нива. Нормализацията продължава дори и в средата на 80-те години, когато съветският лидер [[Михаил Горбачов]] се опита да реформира комунистическата система. Като цяло Нормализацията има пагубно значение за развитието на чехословашкото общество. По това време, повечето от хората приемат откритата критика като ненужна провокация. През 1980-те години дисидентството отново се активизира. Проява се [[Харта 77]]. За официалната власт обаче е било достатъчно населението да симулира лоялност към режима, което довежда до цялостен упадък на обществените взаимоотношиния. == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Политика на Чехословакия]] [[Категория:История на Чехословакия]] [[Категория:1968 година в Чехословакия]] [[Категория:Източен блок]] [[Категория:Студена война]] [[Категория:Пражка пролет]] 07s1x8cvyx6tasqy8civ801v28kzftn 0 845182 12214718 11963114 2024-04-26T03:55:26Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki '''Тера прета''' ({{lang|pt|на=от|terra preta - „черна земя“}}), позната още като '''амазонски чернозем''', е вид много тъмна и плодородна почва, срещаща се в басейна на река [[Амазонка]]. Има изкуствен (антропогенен) произход, на основата на нискотемпературни [[Активен въглен|активни въглени]].<ref>{{cite journal|last1=Mao|first1=J.-D.|last2=Johnson|first2=R. L.|last3=Lehmann|first3=J.|last4=Olk|first4=J.|last5=Neeves|first5=E. G.|last6=Thompson|first6=M. L.|last7=Schmidt-Rohr|first7=K.|year=2012|title=Abundant and stable char residues in soils: implications for soil fertility and carbon sequestration|journal=Environmental Science and Technology|volume=46|issue=17|pages= 9571–9576 |doi=10.1021/es301107c|pmid=22834642|language=EN|citeseerx=10.1.1.698.270|bibcode=2012EnST...46.9571M}}</ref> В днешно време се произвежда промишлено за подобряване на плодородието на растенията. [[Файл:Terra preta HC1.JPG|мини|Домашно приготвена тера прета с парчета въглен]] Тъмночерният цвят на тера прета се дължи на високо съдържание на въглен. Към сместа обикновено се добавят също натрошени кости, керамика, [[компост]] и животинска тор, които повишават плодородните качества на иначе слабо плодородната амазонска почва. Въгленът е стабилен и остава в почвата в продължение на хиляди години, свързвайки се и запазвайки минералите и хранителните вещества в нея.<ref>{{cite journal |title=The bright prospect of biochar : article : Nature Reports Climate Change |volume=1 |issue=906 |pages=72–74 |first=Kurt |last=Kleiner |website=Nature.com |year=2009 |doi=10.1038/climate.2009.48 |doi-access=free }}</ref><ref>{{cite news |last=Cornell University |url=https://www.sciencedaily.com/releases/2006/03/060301090431.htm |title=Amazonian Terra Preta Can Transform Poor Soil into Fertile |work=Science Daily |location=Rockville, MD}}</ref> Първоначално е създадена от туземните амазонски племена, занимаващи се със земеделие.<ref>{{Cite journal|last=Dufour|first=Darna L.|date=October 1990|title=Use of Tropical Rainforests by Native Amazonians|url=https://archive.org/details/sim_bioscience_1990-10_40_9/page/652|journal=BioScience|language=en|volume=40|issue=9|pages=652–659|doi=10.2307/1311432|issn=0006-3568|quote=Much of what has been considered natural forest in Amazonia is probably the result of hundreds of years of human use and management. |jstor=1311432}} <br/>{{Cite journal|last=Rival|first=Laura|date=1993|title=The Growth of Family Trees: Understanding Huaorani Perceptions of the Forest|journal=Man|volume=28|issue=4|pages=635–652|doi=10.2307/2803990|jstor=2803990}}</ref> Обезлесената обработваема земя в Амазонския басейн е плодородна за относително кратък период от време, преди хранителните ѝ вещества да бъдат отмити от дъждовете. В миналото това е принуждавало местните земеделци да търсят нови земи, които са разчиствали чрез изгаряне на дърветата.<ref>{{cite book| first=M. | last=Williams | author-link=Michael Williams (geographer) | year=2006 | title=Deforesting the Earth: From Prehistory to Global Crisis| publisher=The University of Chicago Press | edition=Abridged| location=Chicago, IL | isbn=978-0-226-89947-3}}</ref> Образуваните в резултат на горенето въглени задържат по-добре микроорганизми и други органични вещества, което прави почвата по-устойчива към отмиването им. Почвите тера прета са създадени от земеделци между 450 г. пр.н.е. и 950 от н.е.<ref>{{cite book | title = The timing of Terra Preta formation in the central Amazon: new data from three sites in the central Amazon | first1= E.G. |last1=Neves |first2=R.N. |last2=Bartone |first3=J.B. |last3=Petersen |first4=M.J. |last4=Heckenberger | year = 2001 | page = 10 }}</ref> Дълбочината им на места достига до 2 метра. Възстановява се с около 1 сантиметър годишно.<ref>{{cite web |url=http://www.eprida.com/hydro/yahoo2004.htm |title=Carbon negative energy to reverse global warming |first=Danny |last=Day |publisher=Eprida |year=2004 |достъп_дата=2023-08-31 |архив_дата=2021-09-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210913103712/http://www.eprida.com/hydro/yahoo2004.htm }}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Почви]] [[Категория:Геология на Южна Америка]] edq4vikcth8vtev297rcdu6xg12l4fs 0 846416 12214567 12159686 2024-04-25T23:36:47Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия|родно_име=Gonzaga di Novellara e Bagnolo|парентална династия=[[Гонзага]]|страна=[[Графство Новелара]]<br>[[Херцогство Модена и Реджо]]|разпадане=[[1728]]|година на основаване=[[1371]]|последен владетел=[[Филипо Алфонсо Гонзага]]|основател=[[Фелтрино Гонзага]]|кадетски линии=[[Каталано Гонзага]]}}[[Файл:Ritratto_di_famiglia_Gonzaga_Novellara_durante_una_celebrazione_del_vescovo.png|мини| [[Ермано Стоифи]], ''Семеен портрет на Гонзага ди Новелара по време на служба на епископ'', 17 век|281x281пкс]] '''Гонзàга от [[Новелара|Новелàра]] и [[Баньоло ин Пиано|Бàньоло]]''' ({{Lang|it|Gonzaga di Novellara e Bagnolo}}) е [[кадетски клон]] на рода [[Гонзага (род)|Гонзага]]. Неговите представители управляват Сеньория Новелара (после [[Графство Новелара и Баньоло|графство]] от [[1501]] г.) като суверенни графове на Новелара, [[Кортенуова]] и Баньоло от [[1371]] до [[1729]] г. Това е най-старото и най-дълготрайно владение на Гонзага след това на [[Кастильоне деле Стивиере|Кастильоне]], изчезнало през [[1819]] г.<ref>Massimo Marocchi, ''I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi'', Verona, 1990</ref> [[Графство Новелара и Баньоло|Феодите Новелара и Баньоло]] първоначално са част от владенията на миланското семейство [[Висконти]]. През [[1351]] г. най-малкият син на [[Луиджи I Гонзага]], владетел на Мантуа, [[Фелтрино Гонзага|Фелтрино]], заедно с братята си [[Филипино Гонзага|Филипино]] и [[Гуидо Гондзага|Гуидо]], са на служба в град [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], където баща им Луиджи е [[подест]] от [[1336]] г. През [[1356]] г. миланската армия се опитва да превземе града, но е победена от Фелтрино, който е негов защитник. През [[1371]] г. Гуидо и Фелтрино решават да продадат крепостта на Реджо на Висконти за сумата от 5000 дуката, с изключение на крепостите на Новелара и на Баньоло. Фелтрино става господар на Новелара и на Баньоло, докато Гуидо от Мантуа продължава традицията на [[капитан на народа]] на Мантуа. Брат му [[Корадо Гонзага|Корадо]], роден от втория брак на баща му, е основател на кадетския клон [[Гонзага от Палацоло]]. През [[1425]] г. маркиз [[Николо III д’Есте]] поверява на [[Джакомо Гонзага]] управлението на водния канал Новелара, на селището Сан Томазо и част от Санта Мария и Сан Джовани в района на Реджо. През [[1471]] г. [[Борсо д’Есте]], след като става [[Херцогство Модена и Реджо|херцог на Модена]], дава тези владения на [[Франческо I Гонзага ди Новелара|Франческо I Гонзага]], които следователно ще бъдат свързани с господството на Новелара. През [[1510]] г. папата конфискува Сеньория Баньоло от четиримата братя Кристофоро, Джакомо, Маркантонио и Гуидо II, поверявайки го на граф [[Джампиетро Гонзага]]. Гуидо, последният оцелял от четирима братя, които също са били владетели на [[Весковато (Италия)|Весковато]], продава владението на Весковато на маркиза на Мантуа [[Федерико I Гонзага|Федерико I]], което преминава към сина му [[Джовани Гонзага|Джовани]], основател на кадетския клон [[Гонзага от Весковато]].[[Файл:RoccaNovellara.JPG|мини| Крепостта на Новелара|238x238пкс]]Редът на управляващите графове прекъсва през [[1728]] г. със смъртта на [[Филипо Алфонсо Гонзага]]. След това феодът е конфискуван от херцога на Модена [[Риналдо д’Есте (1655 – 1737)|Риналдо д'Есте]], на когото след това е предоставен с императорска инвеститура. Семейство [[Каталано Гонзага]], историческо семейство, произхождащо от [[Калабрия Читериоре,]] произхожда от клона Новелара. На 16 април [[1666]] г. Андреа Каталано се жени за [[Диана Гонзага]],<ref>{{Harv|Malacarne|с.97.}}</ref> дъщеря на Джузепе Гонзага и Отавия Ричи, последна потомка на [[Карло Гонзага ди Новелара]],<ref>Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova'', Torino, 1835, с.13</ref> извънбрачен син на [[Франческо I Гонзага ди Новелара]]. == Представители == === Господари на Новелара === От 1399 г., с [[Джакомо Гонзага]], до 1519 г. господарите на [[Новелара]] и [[Баньоло ин Пиано|Баньоло]] също управляват владението на [[Гонзага от Весковато|Весковато]], до закупуването му от [[Джовани Гонзага]]. {| class="wikitable" |управление |име |раждане и смърт |- | width="70" |[[1371]] - [[1374]] | width="200" | [[Фелтрино Гонзага|Фелтрино]] | width="70" | *1330, † 1374 |- | [[1374]] - [[1399]] | [[Гуидо II Гонзага|Гуидо]] | *1340, † 1399 |- | [[1399]] - [[1441]] | [[Джакомо Гонзага|Джакомо]] | † 1441 |- | [[1441]] - [[1484]] | [[Франческо I Гонзага ди Новелара|Франческо I]] | *ок. 1420, † 1484 |- | [[1484]] - [[1501]] | [[Джампиетро Гонзага|Джампиетро]] | *1469, † 1515 |} === Графове на Новелара === {| class="wikitable" |управление |изображение |име |раждане и смърт |- | width="70" |[[1501]] - [[1515]] | | width="200" | [[Джампиетро Гонзага|Джампиетро]] | width="70" | *1469, † 1515 |- | [[1515]] - [[1530|1530 г]] | | [[Алесандро I Гонзага|Александро I]] | *1496, † 1530 |- | [[1540]] (?)- [[1577]] | | [[Франческо II Гонзага ди Новелара|Франческо II]] | *1519, † 1577 |- | [[1577]] - [[1595]] |[[Файл:Ritratto di Camillo I Gonzaga.jpg|131x131пкс]] | [[Камило I Гонзага|Камило I]] | *1521, † 1595 |- | [[1550]] - [[1589]] | | [[Алфонсо I Гонзага|Алфонсо I]] | *1529, † 1589 |- | [[1595]] - [[1640]] |[[Файл:Gennari Benedetto Junior - Portrait of Camillo III Gonzaga - between 1650 and 1699 - Museo Civico Gonzaga.jpg|138x138пкс]] | [[Камило II Гонзага|Камило II]] | *1581, † 1650 |- | [[1640]] - [[1644]] | | [[Алесандро III Гонзага|Алесандро III]] | *1611, † 1644 |- | [[1644]] - [[1650]] | | [[Камило II Гонзага|Камило II]] | *1581, † 1650 |- | [[1650]] - [[1678]] |[[Файл:Ritratto di Alfonso Gonzaga conte di Novellara.jpg|128x128пкс]] | [[Алфонсо II Гонзага|Алфонсо II]] | *1616, † 1678 |- | [[1678]] - [[1727]] | | [[Камило III Гонзага ди Новелара|Камило III]] | *1649, † 1727 |- | [[1727]] - [[1728|1728 г]] |[[Файл:Porträt des Grafen Filippo Alfonso Gonzaga.png|130x130пкс]] | [[Филипо Алфонсо Гонзага|Филипо Алфонсо]] | *1702, † 1728 |} През [[1728]] г. клонът изчезва. Графството преминава в ръцете на император [[Карл VI]], който го дава през [[1737]] г. на херцога на Модена [[Риналдо д’Есте (1655 – 1737)|Риналдо I д'Есте]], който обаче умира само две седмици по-късно. След това графството е присъединено към [[Херцогство Модена и Реджо]]. === Господари на [[Баньоло ин Пиано|Баньоло]] === {| class="wikitable" |управление |име |раждане и смърт |- | width="70" |[[1371]] - [[1374]] | width="200" | [[Фелтрино Гонзага|Фелтрино]] | width="70" | *1330, † 1374 |- | [[1374]] - [[1399]] | [[Гуидо II Гонзага|Гуидо II]] | *1340, † 1399 |- | [[1399]] - [[1424]] | [[Фелтрино II Гонзага|Фелтрино II]] | † 1424 |} === Господари на [[Кортенуова]] === {| class="wikitable" |управление |име |раждане и смърт |- | width="70" |[[1374]] - [[1399]] | width="200" | [[Гуидо II Гонзага|Гуидо II]] | width="70" | *1340, † 1399 |} === Графове на [[Тиене]] === {| class="wikitable" |управление |име |раждане и смърт |- | width="70" | | width="200" | [[Гулиелмо Гонзага ди Фелтрино]] | width="70" | *14 век, † 1356 |} Клонът изчезва през [[17 век]]. == Бележки == <references /> == Източници == === Литература === * Giuseppe Coniglio, ''I Gonzaga'', Varese, Dall'Oglio, 1973 * Giuseppe Amadei e Ercolano Marani (a cura di), ''Signorie padane dei Gonzaga'', Mantova, 1982 * Giancarlo Malacarne, Gonzaga, ''Genealogie di una dinastia'', Modena, Il Bulino, 2010 * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova'', Torino, 1835 * Vincenzo Davoglio, ''Memorie istoriche di Novellara e de' suoi principi''. Vol. I, Novellara, 1825 *Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, ''Piccole Capitali Padane'', Modena, Artioli Editore, 1996 === Други === * (<abbr>EN</abbr>) [http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga6.html Генеалогия на Фонзага ди Новелара е Баньоло], на genealogy.euweb.cz. <small>Посетено на 19 септември 2023 г.</small> * [https://it.wikivoyage.org/wiki/Nelle_terre_dei_Gonzaga Nelle terre dei Gonzaga], на it.wikivoyage.org. <small>Посетено на 19 септември 2023 г.</small> {{Превод от|it|Gonzaga di Novellara e Bagnolo|131808112}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:Гонзага| ]] [[Категория:Италиански династии]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Европейски кралски династии]] 36z8vosmsa4r39p982g3cup7ivd0uci 0 846467 12214593 11937583 2024-04-26T00:13:42Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия|родно_име=Gonzaga di Guastalla|основател=[[Феранте I Гонзага]]|последен владетел=[[Джузепе Мария Гонзага]]|година на основаване=[[1539]]|разпадане=[[1746]]|страна=[[Херцогство Гуастала]]|парентална династия=[[Гонзага]]|титли=Княз на [[Сабионета]]<br>Княз на [[Боцоло]]<br>Княз на [[Молфета]]|кадетски линии=[[Гонзага ди Молфета]]}} '''Гонзàга от [[Гуастала|Гуастàла]]''' ({{Lang|en|Gonzaga di Guastalla}})'''<ref>[[Guastalla]] è una città di circa 15.000 abitanti della [[provincia di Reggio Emilia]], a circa 30 chilometri a sud della città di [[Mantova]].</ref>''' е [[кадетски клон]] на династията [[Гонзага (род)|Гонзага]]. == История == Първият владетел на рода е граф [[Феранте I Гонзага|Феранте I]], пети син на [[Франческо II Гонзага|Франческо II]], [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]]. От двамата му братя най-големият [[Федерико II Гонзага|Федерико]] става маркграф, след това първи [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]] с името Федерико II и [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]]; младият [[Ерколе Гонзага|Ерколе]] е епископ на Мантуа и след това [[кардинал]]. Сред петте му сестри [[Елеонора Гонзага дела Ровере|Елеонора]] се омъжва за [[Урбино (херцогство)|херцога]] на [[Урбино]] [[Франческо Мария I дела Ровере|Франческо Мария I Дела Ровере]]. Този по-млад клон на име „Гонзага-Гуастала“ влиза в конфликт с клона „[[Гонзага-Невер]]“ през [[1628|1628 г.]] по повод [[Война за Мантуанското наследство|Войната за Мантуанското наследство]], чиито претенденти за наследството на Мантуа на [[Винченцо II Гонзага|Винченцо II]] са от една страна [[Феранте II Гонзага|Феранте II]] от Гуастала и от друга – [[Карло I Гонзага]]-Невер. Той е обогатен през [[1703]] г. с [[Херцогство Сабионета]] и Сеньория [[Боцоло]] (и анексираните княжества) след изчезването на клона [[Гонзага от Сабионета и Боцоло]]. [[Файл:Guastalla, palazzo ducale, 01.jpg|мини|265x265пкс|Херцогският дворец в [[Гуастала]]]] Последният херцог от клона Гуастала е [[Джузепе Мария Гонзага]] (с [[деменция]], той царува под опеката на своя министър Спилимберго и след това на съпругата си [[Елеонора фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург]]). Умира през [[1746]] г. без наследници. След изчезването на този клон на семейство Гонзага неговите територии първоначално са придобити през [[1747]] г. от [[Мария Терезия]] от Австрия като императрица и херцогиня на Милано; по-късно са обединени с [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]], дадено на [[Филип I (Пармски херцог)|Филип I Бурбон]] съгласно [[Аахенски мирен договор (1748)|Договора от Аахен]] през [[1748]] г. Рангът на глава на Дом Гонзага преминава към клона [[Гонзага от Весковато]], който е начело на малък [[имперски феод]] и който днес е единственият съществуващ клон на [[Гонзага (род)|Гонзага]]. == Графове на Гуастала == {| class="wikitable" |управление |изображение |име |раждане и смърт |- | width="70" |[[1539]] - [[1557]] |[[Файл:Cristofano dell'Altissimo, Ferrante Gonzaga, ante 1568.jpeg|132x132пкс]] | width="200" | [[Феранте I Гонзага|Феранте I]] | width="70" | (1507 - 1557) |- | [[1557]] - [[1575]] |[[Файл:Ritratto di Cesare I Gonzaga.png|127x127пкс]] | [[Чезаре I Гонзага|Чезаре I]] | (1530 - 1575) |- | [[1575]] - [[1621]] |[[Файл:Porträt von Ferrante Gonzaga.jpg|135x135пкс]] | [[Феранте II Гонзага|Феранте II]] | (1563 - 1630) |} == Херцози на Гуастала == {| class="wikitable" |управление |изображение |име |раждане и смърт |- | width="70" |[[1621]] - [[1630]] |[[Файл:Porträt von Ferrante Gonzaga.jpg|135x135пкс]] | width="200" | [[Феранте II Гонзага|Феранте II]] | width="70" | (1563 - 1630) |- | [[1630]] - [[1632]] |[[Файл:Cesare II Gonzaga di Guastalla.jpg|125x125пкс]] | [[Чезаре II Гонзага|Чезаре II]] | (1592 - 1632) |- | [[1632]] - [[1678]] |[[Файл:Ferrante III Gonzaga.PNG|113x113пкс]] | [[Феранте III Гонзага|Феранте III]] | (1618 - 1678) |- | [[1678]] - [[1699]] |[[Файл:Portrait painting of the Duke of Mantua (Ferdinando Carlo Gonzaga) by Hyacinthe Rigaud.jpg|129x129пкс]] | [[Фердинандо Карло Гонзага|Фердинандо Карло Гонзага-Невер]] | (1652 - 1708) |- | [[1699]] - [[1714]] |[[Файл:Porträt des Herzog Vincenzo Gonzaga von Guastalla.png|128x128пкс]] | [[Винченцо Гонзага (херцог на Гуастала)|Винченцо]] | (1634 - 1714) |- | [[1714]] - [[1729]] |[[Файл:Antonio Ferrante Gonzaga.jpg|131x131пкс]] | [[Антонио Феранте Гонзага|Антонио Феранте]] | (1687 - 1729) |- | [[1729]] - [[1746]] |[[Файл:Ritratto di Giuseppe Maria Gonzaga.jpg|120x120пкс]] | [[Джузепе Мария Гонзага|Джузепе Мария]] | (1690 - 1746) |} През [[1746|1746 г.]], с изчезването на линията, херцогството е анексирано от [[Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала|Херцогство Парма и Пиаченца]].<ref>{{Harv|Coniglio|p.493|cidConiglio}}.</ref> == Князе на [[Молфета]] == {{Основна|Гонзага от Молфета}} [[Феранте I Гонзага]] става княз на Молфета, като се жени за [[Изабела ди Капуа]] през [[1529]] г., която носи [[Княжество Молфета]] като своя зестра. {| class="wikitable" |управление |изображение |име |раждане и смърт |- | width="70" |[[1529]] - [[1557]] |[[Файл:Cristofano dell'Altissimo, Ferrante Gonzaga, ante 1568.jpeg|132x132пкс]] | width="200" | [[Феранте I Гонзага|Феранте I]] | width="70" | (1507 - 1557 ) |- | [[1557]] - [[1575]] |[[Файл:Ritratto di Cesare I Gonzaga.png|127x127пкс]] | [[Чезаре I Гонзага|Чезаре I]] | (1530 - 1575) |- | [[1575]] - [[1630]] |[[Файл:Porträt von Ferrante Gonzaga.jpg|135x135пкс]] | [[Феранте II Гонзага|Феранте II]] | (1563 - 1630) |- | [[1630]] - [[1632]] | | [[Чезаре II Гонзага|Чезаре II]] | (1592 - 1632) |- | [[1632]] - [[1640]] |[[Файл:Ferrante III Gonzaga.PNG|113x113пкс]] | [[Феранте III Гонзага|Феранте III]] | (1618 - 1678) |} [[Феранте III Гонзага]] продава Княжество Молфета на семейство [[Дория]] от [[1678|Генуа]] през [[1640]] г.<ref>[http://www.molfettalive.it/City/139/ProfiloSez.aspx MolfettaLive. La città]</ref> == Източници == === Литература === * Giuseppe Coniglio, ''I Gonzaga'', Varese, Dall'Oglio, 1973 * Giuseppe Amadei;Ercolano Marani (a cura di), ''Signorie padane dei Gonzaga'', Mantova, 1982 * Giancarlo Malacarne, Gonzaga, ''Genealogie di una dinastia'', Modena, Il Bulino, 2010 * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia''. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835 * Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, ''Piccole Capitali Padane'', Modena, Artioli Editore, 1996 === Други === *(<abbr>EN</abbr>) [http://genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga3.html#F1G Genealogia dei Gonzaga di Guastalla], на genealogy.euweb.cz. <small>Посетено на 20 септември 2023 г.</small> *[https://it.wikivoyage.org/wiki/Nelle_terre_dei_Gonzaga Nelle terre dei Gonzaga], на it.wikivoyage.org. <small>Посетено на 20 септември 2023 г.</small> == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Gonzaga di Guastalla|133630836}} {{Портал|Италия|История}} [[Категория:Гонзага| ]] [[Категория:Италиански династии]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Европейски кралски династии]] og8krlrdoc3s24a3e10iae5ybpg1hnp 0 847321 12214192 12213282 2024-04-25T14:55:36Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Минерал|категория=карбонатни минерали|спец_тегло=6,5}} '''Церуситът''' (известен също като '''оловен карбонат''' или '''бяла оловна руда''') е [[минерал]], състоящ се от [[оловен карбонат]] (PbCO₃) и е важна оловна [[руда]]. Името му произлиза от [[Латински език|латинското]] ''cerussa'', оловно бяло. Церуситът [[кристал]]изира в орторомбичната кристална система и е изоморфен на [[арагонит]]а. Подобно на арагонита, той много често е двоен, като съставните кристали са с псевдо-шестоъгълна форма. Три кристала обикновено са сдвоени заедно на две страни на призмата, създавайки шестлъчеви звездовидни групи, като отделните кристали се пресичат под ъгли от близо 60°. Кристалите се срещат често и обикновено имат много ярки и гладки повърхности. Церуситът също се среща в компактни гранулирани маси, а понякога и във влакнести форми. Минералът обикновено е безцветен или бял, понякога сив или зеленикав оттенък и варира от прозрачен до полупрозрачен с непреклонен блясък. Той е много крехък. Има [[Скала на Моос|твърдост по Моос]] от 3 до 3,75 и [[специфично тегло]] 6,5. Разновидност, съдържаща 7% цинков карбонат, заместващ оловния карбонат, е известна като '''иглесиазит''' от Иглесиас в [[Сардиния]], където има находище.<ref name=":0">Spencer, Leonard James (1911). "[[wikisource:1911_Encyclopædia_Britannica/Cerussite|Cerussite]]". In Chisholm, Hugh (ed.). ''[[Енциклопедия Британика|Encyclopædia Britannica]]''. Vol. 5 (11th ed.). Cambridge University Press. p. 762.</ref> Церуситът може лесно да бъде разпознат по характерното си сдвояване, в съчетание с адамантиновия блясък и високото специфично тегло. Разтваря се с ефервесценция в разредена [[азотна киселина]].<ref name=":0" /> Фино кристализирани образци са получени от мината Фридрихсеген в [[Ланщайн]], [[Рейнланд-Пфалц]], Йохангеоргенщат в [[Саксония]], Щрибро в [[Чехия]], Фениксвил в [[Пенсилвания]], Броукън Хил в Нов Южен Уелс и няколко други местности.<ref name=":0" /> Церуситът често се среща в значителни количества и има съдържание на олово до 77,5%.<ref name=":0" /> Оловният (II) карбонат е практически неразтворим в неутрална вода (продукт на разтворимост [Pb²⁺][CO₃²⁻]&nbsp;≈&nbsp;1,5×10⁻¹³ при 25&nbsp;°C), но ще се разтвори в разредени киселини. == Търговска употреба == „Бялото олово“ е ключовата съставка на (вече спрени от употреба) оловни бои. Поглъщането на стърготини от боя на оловна основа е най-честата причина за [[Сатурнизъм|отравяне с олово]] при деца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://familydoctor.org/617.xml|заглавие=Lead Poisoning in Children|достъп_дата=2023-10-03|архив_дата=2006-09-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060925103949/http://familydoctor.org/617.xml}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.calpoison.org/public/lead.html|заглавие=California Poison Control System: Lead Poisoning|достъп_дата=2023-10-03|архив_дата=2007-01-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070114141758/http://www.calpoison.org/public/lead.html}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Ellis|first=M. R.|last2=Kane|first2=K. Y.|date=August 2000|title=Lightening the lead load in children|url=https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/10950212/|journal=Am Fam Physician|volume=62|issue=3|pages=545-54, 559-60|pmid=10950212}}</ref> Както „бялото олово“, така и [[Оловен (II) ацетат|оловният ацетат]] са използвани в козметиката през цялата човешка история, въпреки че тази практика е преустановена в западните страни.<ref>Gunn, Fenja. (1973). The Artificial Face: A History of Cosmetics. — as cited in [http://websites.umich.edu/~ece/student_projects/leisure/leadfacepowder.html Leisure Activities of an 18th Century Lady] and [http://leda.law.harvard.edu/leda/data/788/Schaffer06.pdf Reading Our Lips: The History of Lipstick Regulation in Western Seats of Power] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060905135116/http://leda.law.harvard.edu/leda/data/788/Schaffer06.pdf|date=2006-09-05}}</ref> == Галерия == <gallery widths="145px" heights="130px"> Файл:Cerussite09.jpg|Кристал церусит, вторична оловна руда Файл:Light_of_the_Desert.jpg|Светлината на пустинята е един от най-големите фасетирани церусити в света, 890 карата.<ref>{{cite web|url=https://www.rom.on.ca/en/collections-research/rom-channel/iconic-light-desert|title=Iconic: Light of the Desert|accessdate=2012-07-25|date=2009-11-26}}</ref> Файл:Cerussite-Malachite-Mimetite-158529.jpg|Безцветен кристал церусит, който е включен в зелен малахит Файл:Cerussite-18566.jpg|Пример за ретикуларен растеж </gallery> == Вижте също == * [[Венециански церус|Венецианска церуса]] – козметика на базата на церусит, за която се смята, че е носена от кралица [[Елизабет I|Елизабет I от Англия]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite journal |url= https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog |author= [[Георги Златарски|Златарски, Георги]]|title= Рудите в България (Материали по геологията и минералогията на България) |journal= Периодическо списание на Българското книжовно дружество |issue= 3 |place= Средец |year= 1882 |page= [https://archive.org/details/periodicheskosp02druzgoog/page/n519/mode/2up?view=theater 117] |accessdate= 8 март 2024}} *{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages=[http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 111]-112 |accessdate= 1 април 2024}} * {{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска| Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |pages=511-514}} * {{cite book|edition=3|last=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|title=Минералогия|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|year=1973|oclc=859838412|pages=622}} * {{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=739-740|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}} * {{cite book |title= Речник на скъпоценните камъни |author= Тодоров, Тодор |year= 1994 |publisher=Просвета |place=София |page= 205-206 |isbn= 954-01-0403-3}} == Външни препратки == * {{cite web |author= Лунин, Константина |title= Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на СУ - най-старото хранилище за скали и минерали в България (Архив на горещи новини)|publisher= Софийски университет "Свети Климент Охридски" |url= https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/arhiv/arhiv_na_goreschi_novini/muzej_po_mineralogiya_petrologiya_i_polezni_izkopaemi_na_su_naj_staroto_hranilische_za_skali_i_minerali_v_b_lgariya |date= 19 септември 2013 |accessdate= 22 април 2024}} * {{cite web |author= Нешева, Лариса|title= Експозиция "Минерали на България" |publisher= Национален музей "Земята и хората"|accessdate= 24 април 2024 |url=https://www.earthandman.org/language/bg/ekspozicia-minerali-bg/}} *{{cite web |title= церусит |publisher= Гемология - скъпоценни камъни - [[Национален природонаучен музей]] |url= https://www.nmnhs.com/gemmology/classification/gem_id_bg-5AB15-Cerussite.html |accessdate= 25 април 2024}} {{Превод от|en|Cerussite|1137004544}} [[Категория:Минерали на оловото]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Карбонатни минерали]] jolkgiyvd8udkgxd6rf2eqwajj6e7uj 0 848764 12214754 12124735 2024-04-26T06:10:14Z MICHELANGELO 50340 /* Избрана филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Джоел Макрей | име-оригинал = Joel McCrea | име-рождено = Джоел Албърт Макрей | категория = актьор | описание = американски актьор | портрет = Joel McCrea - publicity.JPG | портрет-описание = Джоел Макрей (1948) | роден-място = [[Южна Пасадина (Калифорния)|Южна Пасадина]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1927 – 1976 | значими роли = | театрални награди = | златен глобус = }} | брак = Франсис Ди<br>(1933 – 1990; смъртта му) | деца = 3 }} '''Джоел Макрей''' ({{lang|en|Joel McCrea}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[актьор]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0566948/ www.imdb.com]</ref> == Биография == Джоел Макрей е роден на 8 ноември 1905 година в [[Южна Пасадина (Калифорния)|Южна Пасадина]], [[Калифорния]]. Той е син на Томас Макрей, изпълнителен директор в L.A. Gas & Electric Company,<ref name=tcmbio>{{tcmdb name|126737}}</ref> и Луиз „Лу“ Уипъл.<ref>1930 United States Federal Census</ref> Като малък Джоел работи като вестникар, доставяйки вестник „[[Лос Анджелис Таймс]]“ в домовете на [[Сесил Демил]] и други хора от филмовата индустрия. Също така има възможността да гледа как [[Дейвид Уорк Грифит|Д. У. Грифит]] снима филма ''„Нетърпимост“''. Макрей работи като статист във филмова поредица с участието на Рут Роланд.<ref name=tcmbio /><ref name=amgbio>Erickson, Hal [http://www.allmovie.com/cg/avg.dll?p=avg&sql=2:47163~T0 Biography (Allmovie)]</ref> Макрей завършва гимназията в [[Холивуд]] и след това „Помона Колидж“ (клас през 1928 г.<ref>Pomona College Alumni Directory, 2000, p. 294.</ref>). Там той играе на сцена и взема курсове по драма и публично говорене, като същевременно се появява редовно в „Пасадена плейхаус“. През 1928 г. той също се среща с Уайът Ърп в Холивуд, по-късно през 1955 г. Макрей ще изобрази Ърп във филма ''„Уичита“''. Като ученик в гимназията Макрей работи като дубльор и държи конете за холивудските каубойски звезди Уилям С. Харт и Том Микс.<ref name=tcmbio/> Макрей има любов и разбиране към конете от ранна възраст, а по-късно е смятан за един от най-добрите ездачи в уестърните.<ref name="nytobit">[https://web.archive.org/web/20160308060729/https://www.nytimes.com/1990/10/21/obituaries/joel-mccrea-actor-dies-at-84-a-casual-amiable-leading-man.html Joel McCrea, Actor, Dies at 84; A Casual, Amiable Leading Man] ''[[The New York Times]]'' via [[Internet Archive]]. Retrieved November 28, 2021.</ref> === Кариера === Джоел Макрей работи като статист, каскадьор и актьор от 1927 до 1928 г., когато подписва договор с „[[Метро-Голдуин-Майер]]“. Той е избран за главна роля в ''„Ерата на джаза“'' (1929) и получава своята първата главна роля през същата година в ''„Сребърната орда“''.<ref name=tcmbio/> Премества се в RKO през 1930 г., където се утвърждава като красив и многостранен водещ мъж, способен да играе както в драми, така и в комедии.<ref name="nytobit" /> [[Картинка:Dunne McCrea Silver Cord.jpg|мини|ляво|150п|В ''„Сребърен шнур“'' (1933) с [[Айрин Дън]]]] [[Картинка:Foreign Correspondent trailer 16 McCrea crop.jpg|мини|260п|В ''„Чуждестранен кореспондент“'' (1940) на [[Алфред Хичкок]]]] През 30-те години Макрей участва в противоречивия филм с предварителен код ''„[[Райска птица (филм, 1932)|Райска птица]]“'' (1932), режисиран от [[Кинг Видор]], партнирайки на [[Долорес дел Рио]]. Играе в ''„Спортният парад“'' (1932) на RKO с Уилям Гарган. През 1932 г. участва с Фей Рей в ''„Най-опасната игра“'', където използват някои от декорите в джунглата, построени за ''„[[Кинг Конг (филм, 1933)|Кинг Конг]]“'' (1933), както и членовете на актьорския състав Фей Рей и Робърт Армстронг, и е заснет през нощта, докато ''„Кинг Конг“'' е заснет по време на деня. Първоначално Макрей е бил предназначен за героя Джак Дрискол в ''„Кинг Конг“'', но той отказва ролята, защото не иска да стане типаж във „филми за джунглата“. Ролята впоследствие отива при Брус Кабът. През 1934 г. той прави първите си изяви с две водещи дами, с които често е свързван, Мириам Хопкинс в ''„Най-богатото момиче в света“'', първият от петте им съвместни филма<ref>McCrea and Hopkins appeared together in ''[[The Richest Girl in the World (1934 film)|The Richest Girl in the World]]'' (1934), ''[[Barbary Coast (film)|Barbary Coast]]'' (1935), ''[[Splendor (1935 film)|Splendor]]'' (1935), ''[[These Three]]'' (1936) and ''[[Woman Chases Man]]'' (1937).</ref> и [[Барбара Стануик]] в ''„Хазартна дама“'', първият от техните шест съвместни филма.<ref>McCrea and Stanwyck appeared together in ''[[Gambling Lady]]'' (1934), ''[[Banjo on My Knee (film)|Banjo on My Knee]]'' (1936), ''[[Internes Can't Take Money]]'' (1937), ''[[Union Pacific (film)|Union Pacific]]'' (1939), ''[[The Great Man's Lady]]'' (1942) and ''[[Trooper Hook]]'' (1957).</ref> По-късно през десетилетието той е първият актьор, който играе „д-р Килдър“ във филма ''Internes Can't Take Money'' (1937) и участва в два мащабни уестърна ''„Уелс Фарго“'' (1937) със съпругата си Франсис Ди, и ''„[[Юниън Пасифик (филм)|Юниън Пасифик]]“'' (1939) на [[Сесил Демил]]. [[Картинка:Palm Beach Story Astor McCrea.jpg|мини|ляво|150п|В ''„Историята на Палм Бийч“'' (1942) с [[Мери Астор]]]] [[Картинка:Veronica Lake and Joel McCrea in Sullivan's Travels trailer.jpg|мини|260п|В ''„Пътешествията на Съливан“'' (1941) с [[Вероника Лейк]]]] Макрей достига върха на ранната си кариера в началото на 40-те години в трилъра на [[Алфред Хичкок]] ''„[[Чуждестранен кореспондент]]“'' (1940), романтичната комедия ''„Колкото повече, толкова по-весело“'' (1943), режисирана от [[Джордж Стивънс]], и две комедии на Престън Стърджис ''„Пътешествията на Съливан“'' (1941) и ''„Историята на Палм Бийч“'' (1942).<ref>McCrea also appeared in Sturges' ''[[The Great Moment (1944 film)|The Great Moment]]'', which was filmed in 1942 but not released until 1944 because of studio interference. The film was not a success and marked a decline in Sturges' career.</ref> Докато снимаха ''„Пътешествията на Съливан“'', на снимачната площадка се шегуваха, че главната актриса Вероника Лейк трябва да стои на кутия за някои снимки до високия Макрей, според съобщенията тя е с 16 инча по-ниска от Макрей и е невъзможно да се получат и двете им глави в един кадър. Макрей отказа да играе в редица филми. Предложената му главна роля в ''„[[Пощальонът винаги звъни два пъти (филм, 1946)|Пощальонът винаги звъни два пъти]]“'' (1946), но той отказва, като казва: ''„Този герой е твърде голям жиголо. Не харесвам неговите морални стандарти“''. Сред другите филми, които отказва, са ''„Спитфайър“'' (1934), ''„Нетърпеливите години“'' (1944), ''„Патрапник в прахта“'' (1949) и ''„Историята на Уил Роджърс“'' (1952). По време на [[Втората световна война]] Макрей отказва да играе военни герои с обяснението: ''„Бях твърде стар за военна служба, съответно бях твърде стар за такъв вид шоу“''.<ref name="nytobit" /> Той също е известен със скромността си относно актьорските си способности и казва, че не се чувства достатъчно добър, за да играе определени роли. Също предпочита да играе роли, в които можеше да се види. Въпреки собственото си мнение за актьорската му игра [[Катрин Хепбърн]] смята, че той е един от най-добрите актьори, с които е работила. Тя вярва, че Макрей трябва да бъде класиран до [[Спенсър Трейси]] или [[Хъмфри Богарт]]. Макрей участва и в два уестърна на [[Уилям Уелман]] ''The Great Man's Lady'' (1942), отново със Стануик, и ''„Бъфало Бил“'' (1944), с главния актьор Едгар Бюканън и младата [[Морийн О'Хара]]. След успеха на филма ''„Вирджинецът“'' (1946) Макрей прави уестърни до края на кариерата си, с две изключения: некредитирана роля във филм ноар от ''„Холивудска история“'' (1951) и британския ''„Груба стрелба“'' (1953). [[Картинка:Joel McCrea-Gloria Talbott in The Oklahoman.JPG|мини|ляво|150п|В ''„Оклахомен“'' (1957) с Глория Талбът]] На 19 ноември 1950 г. Макрей играе в телевизионен театър в адаптация на „Чуждестранен кореспондент“.<ref>{{cite news |title=Television Highlights of the Week |url=https://www.newspapers.com/clip/77015039/the-boston-globe/ |access-date=May 4, 2021 |work=The Boston Globe |date=November 19, 1950 |page=20-A|via = [[Newspapers.com]]}}</ref> В началото на 50-те той играе ролята на Джейс Пиърсън в радиосериала уестърн „Приказки за тексаските рейнджъри“. През 1955 г. той е Уайът Ърп в „Уичита“, режисиран от Жак Турньор. [[Асоциация на чуждестранната преса в Холивуд|Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд]] награждава филма с отличия „Златен глобус“ за най-добър филм – драма на открито. През 1959 г. Макрей и синът му Джоди участват в краткия телевизионен сериал на [[Ен Би Си]] ''„Уичита таун“''. По-рано той е отказал водещата роля в ''„Сурова кожа“'', чувствайки, че това ще го натовари твърде много. Няколко години по-късно се обединява с колегата си ветеран от уестърна [[Рандолф Скот]] в ''„[[Езда в планините]]“'' (1962), режисиран от [[Сам Пекинпа]], след което не прави друг игрален филм до ''The Young Rounders'' (1966). Трябваше да изминат още четири години до следващия му филм, но през 1970 г. излизат два: ''Cry Blood, Apache'', отново със сина му Джоди, и ''„Нация сиукси“''. Той прави последната си филмова поява през 1976 г. в ''„Страната на мустангите“''. Джоел Макрей участва в над сто филма,<ref name="AFI McCrea">{{cite web |title=Joel McCrea Filmography |url=https://catalog.afi.com/Catalog/PersonDetails/84863 |website=AFI Catalog |publisher=[[American Film Institute]] |access-date=23 September 2020}}</ref> изпълнявайки главната роля в над осемдесет от тях. Той участва в три филма, които получават номинации [[„Оскар“ за най-добър филм]]: ''„Задънена улица“'' (1937), ''„Чуждестранен кореспондент“'' (1940) и ''„Колкото повече, толкова по-весело“'' (1943). === Признание === [[Картинка:Joel McCrea Mike Dunbar Wichita Town 1959.JPG|мини|260п|В ''„Уичита Таун“'' (1959)]] През 1968 г. Джоел Макрей получава награда за кариерно постижение от Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис,<ref>[http://www.allmovie.com/cg/avg.dll?p=avg&sql=2:47163~T3 Awards], allmovie.com; accessed April 7, 2018.</ref> а на следващата година е въведен в Залата на великите западни изпълнители в Националния музей на каубоите и западното наследство в [[Оклахома Сити]], [[Оклахома]]. Заради приноса си към киноиндустрията Макрей има звезда на [[Холивудска алея на славата|Алеята на славата в Холивуд]] на 6901 Hollywood Blvd. и друга звезда на 6241 Hollywood Blvd. за приноса му към радиото. Той също така е носител на наградата „Златна обувка“ през 1987 г., наградата „Златен лавр“ през 1951 г., награда за фотоигра през 1939 г. за изпълнението си в ''„Юниън Пасифик“'', наградата „Сребърен медальон“ през 1982 г. и наградата на попечителите през 1976 г. за филма ''„Страната на мустангите“''. === Личен живот === Джоел Макрей се жени за актрисата Франсис Ди в Рай, Ню Йорк на 20 октомври 1933 г.<ref>New York City, Marriage Indexes, 1907–1995</ref><ref>{{Cite web |title=An Interview with Peter McCrea |url=https://www.francesdeemccrea.com/peter-mccrea |access-date=2022-12-30 |website=francesdeemccrea.com |language=en-US}}</ref> след като се запознават по време на снимките на ''„Сребърната връв“''.<ref name=tcmbio/><ref>McCrea and Dee appeared together in six films: ''[[The Silver Cord]]'' (1933), ''[[One Man's Journey]]'' (1933), ''[[Come and Get It (1936 film)|Come and Get It]]'' (1936), ''[[Wells Fargo (film)|Wells Fargo]]'' (1937), ''[[Four Faces West]]'' (1948) and ''[[Cattle Drive]]'' (1951).</ref> По стечение на обстоятелствата Ди е родена само на няколко пресечки от дома на Макрей, но се премества в [[Чикаго]] по време на детството си. Те имат трима сина, Джоди, Питър и Дейвид. Двамата са женени до смъртта на Макрей 57 години по-късно.<ref name="LAT 1990-10-21">{{Cite news |date=1990-10-21|title=From the Archives: Cowboy Actor Joel McCrea Dies at 84|url=https://www.latimes.com/local/obituaries/la-me-joel-mccrea-19901021-story.html|access-date=2021-10-10|newspaper=Los Angeles Times|language=en-US}}</ref> === Смърт === Джоел Макрей прави последната си публична изява на 3 октомври 1990 г. на събиране на средства за републиканския кандидат за губернатор Пийт Уилсън в [[Бевърли Хилс]].<ref name=tcmbio /> Той почива по-малко от три седмици по-късно на 20 октомври в болница в Калифорния от пневмония на 84-годишна възраст.<ref name="nytobit">[https://web.archive.org/web/20160308060729/https://www.nytimes.com/1990/10/21/obituaries/joel-mccrea-actor-dies-at-84-a-casual-amiable-leading-man.html Joel McCrea, Actor, Dies at 84; A Casual, Amiable Leading Man] ''[[The New York Times]]'' via [[Internet Archive]]. Retrieved November 28, 2021.</ref> След смъртта му семейството му дарява тридесет и пет акра от бившето негово ранчо на новосформираната YMCA Conejo Valley за град [[Таузънд Оукс]], Калифорния.<ref name="la">{{Cite news|title = Conejo District Acquires 220 Acres of McCrea Ranch for Parkland |url = https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1995-06-16-me-13833-story.html |newspaper = The Los Angeles Times |date = 1995-06-16|access-date = 2019-12-02|issn = 0362-4331|first = Peter B.|last = Flint}}</ref> Те също така даряват 75 акра на Conejo Open Space Conservancy Agency (COSCA), която го определя като резерват за дивата природа Джоел Макрей<ref>[https://us.geoview.info/joel_mccrea_wildlife_refuge,44289327w ''Joel McCrea Wildlife Refuge'', geoview.info]</ref> и пет акра на Клуба на момчетата и момичетата в [[Камарильо (Калифорния)|Камарильо]]. == Избрана филмография == {|class="wikitable" style="font-size: 100%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1932 | ''[[Райска птица (филм, 1932)|Райска птица]]'' | ''Bird of Paradise'' | ''Джони Бейкър'' | [[Кинг Видор]] |- | 1939 | ''[[Юниън Пасифик (филм)|Юниън Пасифик]]'' | ''Union Pacific'' | ''Капитан Джеф Бътлър'' | [[Сесил Демил]] |- | 1940 | ''[[Чуждестранен кореспондент]]'' | ''Foreign Correspondent'' | ''Джони Джоунс'' | [[Алфред Хичкок]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Уес Маккуин'' | [[Раул Уолш]] |- | 1962 | ''[[Езда в планините]]'' | ''Ride the High Country'' | ''Стив Джъд'' | [[Сам Пекинпа]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0566948|Джоел Макрей}} * {{AllMovie name|joel-mccrea-vn15314106|Джоел Макрей}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Макрей, Джоел}} [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Американски театрални актьори и актриси]] [[Категория:Американски радиоактьори]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] [[Категория:Калифорнийци]] t1rk53cjfv7945mve8iuu98p2pcogm1 0 848986 12214900 12021921 2024-04-26T08:25:07Z Elkost 8375 Elkost премести страница „[[Колуин Бей ФК]]“ като „[[ФК Колуин Бей]]“ wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Уелс}} {{флагче|Великобритания}} ФК Колуин Бей | герб = | оригинално име = ''Clwb Pêl-Droed Bae Colwyn''<br>''Colwyn Bay Football Club'' | прозвище = ''„Чайките“ (Seagulls)''<br>''„Заливът“ (The Bay)'' | основан= [[1881]] ''като '''„Конас Кий Джуниърс“''''' | стадион = „[[Ланъли Роуд]]“, [[Оулд Колуин]] | капацитет = 2 500 (400 седящи) | президент = {{флагче|Великобритания}} {{флагче|Уелс}} Нийл Ковърли | старши треньор = {{флагче|Великобритания}} {{флагче|Уелс}} [[Стив Еванс]] | първенство = [[Уелска Висша лига]] | сезон = 2023/24 | място = '''1-во''' през 2022/23 в Къмри Норд (промоция) | уебсайт = {{URL|http://www.cbfc.wales}} | pattern_la1 = _samredborder | pattern_b1 = | pattern_ra1 = _samredborder | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = 33ccff | body1 = 990000 | rightarm1 = 33ccff | shorts1 = 33ccff | socks1 = 990000 | pattern_la2 = _yellowborder | pattern_b2 = _bluecollar_2 | pattern_ra2 = _yellowborder | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = 0000FF | body2 = FFFF00 | rightarm2 = 0000FF | shorts2 = 0000FF | socks2 = FFFF00 }} [[Файл:Colwyn Bay FC ground - geograph.org.uk - 2416343.jpg|270px|мини|дясно|Стадион „Ланъли Роуд“]] '''ФК Колуин Бей''' ({{lang|en|Colwyn Bay Football Club}}; {{lang|cy|{{lang|en|Clwb Pêl-Droed Bae Colwyn}}}}, '''Клуб Пеел-дройд Бей Колуин''') е [[уелс]]ки футболен клуб, базиран в [[град]] [[Оулд Колуин]]. Играе мачовете си на [[стадион]] „Ланъли Роуд“ в град [[Оулд Колуин]] с капацитет от 2 500 места. Прави дебютния си сезон във Висшата лига през настоящия сезон 2023/24. == Предишни имена == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1881 – 1907 | '''„Колуин Бей ФК“'''<br>''C.P.D. Bae Colwyn'' |- | align="center" | 1907 - 1919 | '''„Колуин Бей Юнайтед ФК“''' <br>''C.P.D. Unedig Bae Colwyn'' |- | align="center" | 1919 - | '''„Колуин Бей ФК“'''<br>''C.P.D. Bae Colwyn'' |- |} == Успехи == * '''[[Купа на Уелс по футбол|Купа на Уелс]]:''' ** ''1/2 финалист (4):'' 1929/30, 1982/83, 1991/92, 2021/22 * '''[[Къмри Норд]]:''' (2 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2022/23 * '''[[Купа на Къмри Норд]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2022/23 * '''[[Северна Премиър лийг]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1991/92 * '''[[Купа на Северна Премиър лийг]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1991/92 * '''[[Купа на Северозападна Премиър лийг]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1988/89 * '''[[FAW Трофи]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1990/91 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (3):''' 1950/51 * '''[[Лига на Уелс Север]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (4):''' 1964/65, 1980/81, 1982/83, 1983/84 * '''[[Комбинация на Северен Уелс футбол]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1930/31 * '''[[Купа на Националата лига на Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1927/28 * '''[[Купа на предизвикателството на Северно Уелското крайбрежие]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (10):''' 1930/31, 1960/61 (shared), 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1991/92, 1995/96, 1997/98, 1999/2000, 2010/11 * '''[[Купа Алвес]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1963/64 * '''[[Купа Кууксън]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (5):''' 1973/74, 1979/80, 1980/81, 1981/82, 1983/84 * '''[[Купа Барит]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1979/80, 1983/84 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commons category|Colwyn Bay F.C.}} * [http://www.cbfc.wales Официален уебсайт на отбора] {{Уелска Висша лига}} {{Портал|Футбол}} {{мъниче|Уелс}} {{СОРТКАТ:Colwyn Bay F.C.}} [[Категория:Уелски футболни отбори]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1881 година]] ae3eqv51y288ss0z55mxeb41og1dq1k 12214902 12214900 2024-04-26T08:25:37Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Уелс}} {{флагче|Великобритания}} ФК Колуин Бей | герб = | оригинално име = ''Clwb Pêl-Droed Bae Colwyn''<br>''Colwyn Bay Football Club'' | прозвище = ''„Чайките“ (Seagulls)''<br>''„Заливът“ (The Bay)'' | основан= [[1881]] ''като '''„Конас Кий Джуниърс“''''' | стадион = „[[Ланъли Роуд]]“, [[Оулд Колуин]] | капацитет = 2 500 (400 седящи) | президент = {{флагче|Великобритания}} {{флагче|Уелс}} Нийл Ковърли | старши треньор = {{флагче|Великобритания}} {{флагче|Уелс}} [[Стив Еванс]] | първенство = [[Уелска Висша лига]] | сезон = 2023/24 | място = '''1-во''' през 2022/23 в Къмри Норд (промоция) | уебсайт = {{URL|http://www.cbfc.wales}} | pattern_la1 = _samredborder | pattern_b1 = | pattern_ra1 = _samredborder | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = 33ccff | body1 = 990000 | rightarm1 = 33ccff | shorts1 = 33ccff | socks1 = 990000 | pattern_la2 = _yellowborder | pattern_b2 = _bluecollar_2 | pattern_ra2 = _yellowborder | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = 0000FF | body2 = FFFF00 | rightarm2 = 0000FF | shorts2 = 0000FF | socks2 = FFFF00 }} [[Файл:Colwyn Bay FC ground - geograph.org.uk - 2416343.jpg|270px|мини|дясно|Стадион „Ланъли Роуд“]] '''ФК Колуин Бей''' ({{lang|en|Colwyn Bay Football Club}}; {{lang|cy|{{lang|en|Clwb Pêl-Droed Bae Colwyn}}}}, '''Клуб Пеел-дройд Бей Колуин''') е [[уелс]]ки футболен клуб, базиран в [[град]] [[Оулд Колуин]]. Играе мачовете си на [[стадион]] „Ланъли Роуд“ в град [[Оулд Колуин]] с капацитет от 2 500 места. Прави дебютния си сезон във Висшата лига през настоящия сезон 2023/24. == Предишни имена == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1881 – 1907 | '''„Колуин Бей ФК“'''<br>''C.P.D. Bae Colwyn'' |- | align="center" | 1907 - 1919 | '''„Колуин Бей Юнайтед ФК“''' <br>''C.P.D. Unedig Bae Colwyn'' |- | align="center" | 1919 - | '''„Колуин Бей ФК“'''<br>''C.P.D. Bae Colwyn'' |- |} == Успехи == * '''[[Купа на Уелс по футбол|Купа на Уелс]]:''' ** ''1/2 финалист (4):'' 1929/30, 1982/83, 1991/92, 2021/22 * '''[[Къмри Норд]]:''' (2 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2022/23 * '''[[Купа на Къмри Норд]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2022/23 * '''[[Северна Премиър лийг]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1991/92 * '''[[Купа на Северна Премиър лийг]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1991/92 * '''[[Купа на Северозападна Премиър лийг]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1988/89 * '''[[FAW Трофи]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1990/91 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (3):''' 1950/51 * '''[[Лига на Уелс Север]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (4):''' 1964/65, 1980/81, 1982/83, 1983/84 * '''[[Комбинация на Северен Уелс футбол]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1930/31 * '''[[Купа на Националата лига на Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1927/28 * '''[[Купа на предизвикателството на Северно Уелското крайбрежие]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (10):''' 1930/31, 1960/61 (shared), 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1991/92, 1995/96, 1997/98, 1999/2000, 2010/11 * '''[[Купа Алвес]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1963/64 * '''[[Купа Кууксън]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (5):''' 1973/74, 1979/80, 1980/81, 1981/82, 1983/84 * '''[[Купа Барит]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1979/80, 1983/84 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commons category|Colwyn Bay F.C.}} * [http://www.cbfc.wales Официален уебсайт на отбора] {{Уелска Висша лига}} {{Портал|Футбол}} {{мъниче|Уелс}} {{СОРТКАТ:Колуин Бей}} [[Категория:Основани във Великобритания през 1881 година]] [[Категория:Уелски футболни отбори]] 4fmr6i1s0w457y0bgehfdctr3ppi1jb 12214906 12214902 2024-04-26T08:28:50Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Уелс}} {{флагче|Великобритания}} ФК Колуин Бей | герб = | оригинално име = ''Clwb Pêl-Droed Bae Colwyn''<br>''Colwyn Bay Football Club'' | прозвище = ''„Чайките“ (Seagulls)''<br>''„Заливът“ (The Bay)'' | основан= [[1881]] ''като '''„Конас Кий Джуниърс“''''' | стадион = „[[Ланъли Роуд]]“, [[Оулд Колуин]] | капацитет = 2 500 (400 седящи) | президент = {{флагче|Великобритания}} {{флагче|Уелс}} Нийл Ковърли | старши треньор = {{флагче|Великобритания}} {{флагче|Уелс}} [[Стив Еванс]] | първенство = [[Уелска Висша лига]] | сезон = 2023/24 | място = '''1-во''' през 2022/23 в Къмри Норд (промоция) | уебсайт = {{URL|http://www.cbfc.wales}} | pattern_la1 = _samredborder | pattern_b1 = | pattern_ra1 = _samredborder | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = 33ccff | body1 = 990000 | rightarm1 = 33ccff | shorts1 = 33ccff | socks1 = 990000 | pattern_la2 = _yellowborder | pattern_b2 = _bluecollar_2 | pattern_ra2 = _yellowborder | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = 0000FF | body2 = FFFF00 | rightarm2 = 0000FF | shorts2 = 0000FF | socks2 = FFFF00 }} [[Файл:Colwyn Bay FC ground - geograph.org.uk - 2416343.jpg|270px|мини|дясно|Стадион „Ланъли Роуд“]] '''ФК Колуин Бей''' ({{lang|en|Colwyn Bay Football Club}}; {{lang|cy|{{lang|en|Clwb Pêl-Droed Bae Colwyn}}}}, '''Клуб Пеел-дройд Бей Колуин''') е [[уелс]]ки футболен клуб, базиран в [[град]] [[Оулд Колуин]]. Играе мачовете си на [[стадион]] „Ланъли Роуд“ в град [[Оулд Колуин]] с капацитет от 2 500 места. Прави дебютния си сезон във Висшата лига през настоящия сезон 2023/24. == Предишни имена == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1881 – 1907 | '''„Колуин Бей ФК“'''<br>''C.P.D. Bae Colwyn'' |- | align="center" | 1907 - 1919 | '''„Колуин Бей Юнайтед ФК“''' <br>''C.P.D. Unedig Bae Colwyn'' |- | align="center" | 1919 - | '''„Колуин Бей ФК“'''<br>''C.P.D. Bae Colwyn'' |- |} == Успехи == * '''[[Купа на Уелс по футбол|Купа на Уелс]]:''' ** ''1/2 финалист (4):'' 1929/30, 1982/83, 1991/92, 2021/22 * '''[[Къмри Норд]]:''' (2 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2022/23 * '''[[Купа на Къмри Норд]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2022/23 * '''[[Северна Премиър лийг]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1991/92 * '''[[Купа на Северна Премиър лийг]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1991/92 * '''[[Купа на Северозападна Премиър лийг]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1988/89 * '''[[FAW Трофи]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1990/91 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (3):''' 1950/51 * '''[[Лига на Уелс Север]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (4):''' 1964/65, 1980/81, 1982/83, 1983/84 * '''[[Комбинация на Северен Уелс футбол]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1930/31 * '''[[Купа на Националата лига на Уелс]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1927/28 * '''[[Купа на предизвикателството на Северно Уелското крайбрежие]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (10):''' 1930/31, 1960/61 (shared), 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1991/92, 1995/96, 1997/98, 1999/2000, 2010/11 * '''[[Купа Алвес]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1963/64 * '''[[Купа Кууксън]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (5):''' 1973/74, 1979/80, 1980/81, 1981/82, 1983/84 * '''[[Купа Барит]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1979/80, 1983/84 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commons category|Colwyn Bay F.C.}} * [http://www.cbfc.wales Официален уебсайт на отбора] {{Уелска Висша лига}} {{Портал|Футбол}} {{мъниче|Уелс}} [[Категория:Основани във Великобритания през 1881 година]] [[Категория:Уелски футболни отбори|Колуин Бей]] 6l0onle55tsli4wmk2l3hy6no99k7az 0 848988 12214899 12200195 2024-04-26T08:23:19Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Уелс}} {{флагче|Великобритания}} Понтъприйд Юнайтед | герб = | оригинално име = ''Clwb Pêl-droed Unedig Pontypridd''<br>''Pontypridd United Association Football Club'' | прозвище = ''„Драконите“ (The Dragons)'' | основан= [[1992]] ''като '''„Понтъприйд Таун АФК“''''' | стадион = „[[ЮСУ Спорт парк]]“, [[Понтъприд]] | капацитет = 1 000 | президент = {{флагче|Великобритания}} {{флагче|Уелс}} Пол Рейгън | старши треньор = {{флагче|Великобритания}} {{флагче|Уелс}} [[Ендрю Стоукс]]<ref>{{cite web |last1=Jones |first1=Harrison |title=Pontypridd Town name Pontardawe boss as their new first-team manager |url=https://clwbpeldroed.org/2022/05/16/pontypridd-town-pontardawe-town-andrew-stokes/ |publisher=Y Clwb Pel-Droed |access-date=16 May 2022 |date=16 May 2022}}</ref> | първенство = [[Уелска Висша лига]] | сезон = 2023/24 | място = '''8-мо''' | уебсайт = {{URL|http://www.pontytownafc.wixsite.com/}} | pattern_la1 = _jomaecochampionship22wb | pattern_b1 = _jomaecochampionship22wb | pattern_ra1 = _jomaecochampionship22wb | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = ffffff | body1 = ffffff | rightarm1 = ffffff | shorts1 = 000000 | socks1 = 00000 | pattern_la2 = | pattern_b2 = _manutd_09-10_home | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = _manutdh0910 | pattern_so2 = | leftarm2 = ff0000 | body2 = ff0000 | rightarm2 = ff0000 | shorts2 = 000000 | socks2 = ff0000 }} '''Понтъприйд Юнайтед АФК''' ({{lang|en|Pontypridd United Association Football Club}}; {{lang|cy|Clwb Pêl-droed Unedig Pontypridd}}) е [[уелс]]ки футболен клуб, базиран в [[град]] [[Понтъприд]]. Играе мачовете си на [[стадион]] „ЮСУ Спорт парк“ с капацитет от 1 000 места. Основан през 1992<ref>{{Cytuj |url = http://www.rsssf.com/tablesw/walfound.html |tytuł = Wales – List of Foundation Dates |opublikowany = RSSSF |data dostępu = 2022-10-27 |język = en}}</ref> като „Понтъприд Спортс и Соушъл Клаб“ {{lang|en|Pontypridd Sports & Social Club}} слят с друг уелски тим „Ънисъбул Атлетик“ (Ynysybwl Athletic A.F.C.). Прави дебютния си сезон във Висшата лига през настоящия сезон 2022/23. == Предишни имена == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1992 – 2022 | '''„Понтъприд Таун АФК“'''<br>''C.P.D. Tref Pontypridd'' |- | align="center" | 2022 - | '''„Понтъприд Юнайтед АФК“''' <br>''C.P.D. Unedig Pontypridd'' |- |} == Успехи == * '''[[Уелска Висша лига]]:''' ** ''8-мо (1):'' 2022/23 * '''[[Купа на Уелс по футбол|Купа на Уелс]]:''' ** ''1/4 финалист (1):'' 1995/96 * '''[[Уелска лига Дивизия 1|Дивизия 1]]:''' (4 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2005/06 * '''[[Уелска лига Дивизия 2|Дивизия 2]]:''' (5 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2015/16 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commons category|Pontypridd United AFC}} * [http://pontytownafc.wixsite.com Официален уебсайт на отбора]{{Dead link|date=декември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Уелска Висша лига}} {{Портал|Футбол}} {{мъниче|Уелс}} [[Категория:Основани във Великобритания през 1992 година]] [[Категория:Уелски футболни отбори]] p0rs2so58jeajp0i0nm4jgaonqxoerf 12214903 12214899 2024-04-26T08:27:20Z Elkost 8375 Elkost премести страница „[[Понтъприд Юнайтед]]“ като „[[АФК Понтъприд Юнайтед]]“ wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Уелс}} {{флагче|Великобритания}} Понтъприйд Юнайтед | герб = | оригинално име = ''Clwb Pêl-droed Unedig Pontypridd''<br>''Pontypridd United Association Football Club'' | прозвище = ''„Драконите“ (The Dragons)'' | основан= [[1992]] ''като '''„Понтъприйд Таун АФК“''''' | стадион = „[[ЮСУ Спорт парк]]“, [[Понтъприд]] | капацитет = 1 000 | президент = {{флагче|Великобритания}} {{флагче|Уелс}} Пол Рейгън | старши треньор = {{флагче|Великобритания}} {{флагче|Уелс}} [[Ендрю Стоукс]]<ref>{{cite web |last1=Jones |first1=Harrison |title=Pontypridd Town name Pontardawe boss as their new first-team manager |url=https://clwbpeldroed.org/2022/05/16/pontypridd-town-pontardawe-town-andrew-stokes/ |publisher=Y Clwb Pel-Droed |access-date=16 May 2022 |date=16 May 2022}}</ref> | първенство = [[Уелска Висша лига]] | сезон = 2023/24 | място = '''8-мо''' | уебсайт = {{URL|http://www.pontytownafc.wixsite.com/}} | pattern_la1 = _jomaecochampionship22wb | pattern_b1 = _jomaecochampionship22wb | pattern_ra1 = _jomaecochampionship22wb | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = ffffff | body1 = ffffff | rightarm1 = ffffff | shorts1 = 000000 | socks1 = 00000 | pattern_la2 = | pattern_b2 = _manutd_09-10_home | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = _manutdh0910 | pattern_so2 = | leftarm2 = ff0000 | body2 = ff0000 | rightarm2 = ff0000 | shorts2 = 000000 | socks2 = ff0000 }} '''Понтъприйд Юнайтед АФК''' ({{lang|en|Pontypridd United Association Football Club}}; {{lang|cy|Clwb Pêl-droed Unedig Pontypridd}}) е [[уелс]]ки футболен клуб, базиран в [[град]] [[Понтъприд]]. Играе мачовете си на [[стадион]] „ЮСУ Спорт парк“ с капацитет от 1 000 места. Основан през 1992<ref>{{Cytuj |url = http://www.rsssf.com/tablesw/walfound.html |tytuł = Wales – List of Foundation Dates |opublikowany = RSSSF |data dostępu = 2022-10-27 |język = en}}</ref> като „Понтъприд Спортс и Соушъл Клаб“ {{lang|en|Pontypridd Sports & Social Club}} слят с друг уелски тим „Ънисъбул Атлетик“ (Ynysybwl Athletic A.F.C.). Прави дебютния си сезон във Висшата лига през настоящия сезон 2022/23. == Предишни имена == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1992 – 2022 | '''„Понтъприд Таун АФК“'''<br>''C.P.D. Tref Pontypridd'' |- | align="center" | 2022 - | '''„Понтъприд Юнайтед АФК“''' <br>''C.P.D. Unedig Pontypridd'' |- |} == Успехи == * '''[[Уелска Висша лига]]:''' ** ''8-мо (1):'' 2022/23 * '''[[Купа на Уелс по футбол|Купа на Уелс]]:''' ** ''1/4 финалист (1):'' 1995/96 * '''[[Уелска лига Дивизия 1|Дивизия 1]]:''' (4 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2005/06 * '''[[Уелска лига Дивизия 2|Дивизия 2]]:''' (5 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2015/16 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commons category|Pontypridd United AFC}} * [http://pontytownafc.wixsite.com Официален уебсайт на отбора]{{Dead link|date=декември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Уелска Висша лига}} {{Портал|Футбол}} {{мъниче|Уелс}} [[Категория:Основани във Великобритания през 1992 година]] [[Категория:Уелски футболни отбори]] p0rs2so58jeajp0i0nm4jgaonqxoerf 12214905 12214903 2024-04-26T08:28:12Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Уелс}} {{флагче|Великобритания}} Понтъприйд Юнайтед | герб = | оригинално име = ''Clwb Pêl-droed Unedig Pontypridd''<br>''Pontypridd United Association Football Club'' | прозвище = ''„Драконите“ (The Dragons)'' | основан= [[1992]] ''като '''„Понтъприйд Таун АФК“''''' | стадион = „[[ЮСУ Спорт парк]]“, [[Понтъприд]] | капацитет = 1 000 | президент = {{флагче|Великобритания}} {{флагче|Уелс}} Пол Рейгън | старши треньор = {{флагче|Великобритания}} {{флагче|Уелс}} [[Ендрю Стоукс]]<ref>{{cite web |last1=Jones |first1=Harrison |title=Pontypridd Town name Pontardawe boss as their new first-team manager |url=https://clwbpeldroed.org/2022/05/16/pontypridd-town-pontardawe-town-andrew-stokes/ |publisher=Y Clwb Pel-Droed |access-date=16 May 2022 |date=16 May 2022}}</ref> | първенство = [[Уелска Висша лига]] | сезон = 2023/24 | място = '''8-мо''' | уебсайт = {{URL|http://www.pontytownafc.wixsite.com/}} | pattern_la1 = _jomaecochampionship22wb | pattern_b1 = _jomaecochampionship22wb | pattern_ra1 = _jomaecochampionship22wb | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = ffffff | body1 = ffffff | rightarm1 = ffffff | shorts1 = 000000 | socks1 = 00000 | pattern_la2 = | pattern_b2 = _manutd_09-10_home | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = _manutdh0910 | pattern_so2 = | leftarm2 = ff0000 | body2 = ff0000 | rightarm2 = ff0000 | shorts2 = 000000 | socks2 = ff0000 }} '''Понтъприйд Юнайтед АФК''' ({{lang|en|Pontypridd United Association Football Club}}; {{lang|cy|Clwb Pêl-droed Unedig Pontypridd}}) е [[уелс]]ки футболен клуб, базиран в [[град]] [[Понтъприд]]. Играе мачовете си на [[стадион]] „ЮСУ Спорт парк“ с капацитет от 1 000 места. Основан през 1992<ref>{{Cytuj |url = http://www.rsssf.com/tablesw/walfound.html |tytuł = Wales – List of Foundation Dates |opublikowany = RSSSF |data dostępu = 2022-10-27 |język = en}}</ref> като „Понтъприд Спортс и Соушъл Клаб“ {{lang|en|Pontypridd Sports & Social Club}} слят с друг уелски тим „Ънисъбул Атлетик“ (Ynysybwl Athletic A.F.C.). Прави дебютния си сезон във Висшата лига през настоящия сезон 2022/23. == Предишни имена == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1992 – 2022 | '''„Понтъприд Таун АФК“'''<br>''C.P.D. Tref Pontypridd'' |- | align="center" | 2022 - | '''„Понтъприд Юнайтед АФК“''' <br>''C.P.D. Unedig Pontypridd'' |- |} == Успехи == * '''[[Уелска Висша лига]]:''' ** ''8-мо (1):'' 2022/23 * '''[[Купа на Уелс по футбол|Купа на Уелс]]:''' ** ''1/4 финалист (1):'' 1995/96 * '''[[Уелска лига Дивизия 1|Дивизия 1]]:''' (4 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2005/06 * '''[[Уелска лига Дивизия 2|Дивизия 2]]:''' (5 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2015/16 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commons category|Pontypridd United AFC}} * [http://pontytownafc.wixsite.com Официален уебсайт на отбора]{{Dead link|date=декември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Уелска Висша лига}} {{Портал|Футбол}} {{мъниче|Уелс}} [[Категория:Основани във Великобритания през 1992 година]] [[Категория:Уелски футболни отбори|Понтъприд Юнайтед]] m3p8x3u65tmo9pjl9zdqkowif6yyr2a 0 852355 12214415 12213864 2024-04-25T19:56:47Z Rumensz 125859 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Лудвиг Вацулик | име-оригинал = Ludvík Vaculík | категория = писател | описание = чешки писател, журналист | портрет = Ludvík Vaculík, 2010.jpg | дата на раждане = | роден-място = Брумов, [[Чехословакия]] | починал-място = Добржиховце, [[Чехия]] | националност = {{Чехия}} | област = литература | образование = | жанр = ексистенциализъм | работил-в = | титла = [[инж.]] | известен-с = }} '''Лудвиг Вацулик''' (на [[чешки]] ''Ludvík Vaculík'') е [[чешки]] писател, публицист, [[дисидент]], автор на манифеста „[[Две хиляди думи]]“ и основател на самиздат изданието „[[Петлице]]“ (Petlice). Изявен [[Моравия|моравски]] патриот. В своето творчество ползва и родния си, влашки диалект. Автор на манифеста “[[Две хиляди думи]]”. Предполага се, че той е един от авторите на „[[Харта 77]]“. Един от най-близките съратници на [[Вацлав Хавел]], последният президент на [[Чехословакия]] и първия на Чехия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://clubz.bg/20711-pochina_avtoryt_na_manifesta_na_prajkata_prolet|заглавие=Почина авторът на манифеста на Пражката пролет|дата=2015-06-07|труд=Клуб 'Z'|достъп_дата=2023-12-14}}</ref> == Биография== Лудвиг Вацулик е роден на 23 юли 1926 г. в [[Броумов]] (днес част от Броумов-Билнице) – Моравия. Син на дърводелец. През 1943 г. завършва двугодишен курс за работа в компанията за производство на обувки Бата в [[Злин]]. Там работи до 1946 г. Едновременностова учи в двегодишно професионално училище за производство на обувки (1941 - 1943) и бизнес училище за външна търговия (1944 - 1946). От 1946 г. учи политическа и социална журналистика в Пражкия университет. Завършва през 1950 г. В края на обучението си и след дипломирането си е възпитател в училището за чиракуване на Асоциираните памучни фабрики в Бенешов над Плоучни (1948 - 1950) и чешките заводи за тежко машиностроене в Прага (1950 - 1951). След две години редовна военна служба той е назначен като редактор в отдела за политическа литература на издателство Rudé právo (1953 - 1957) и в селскостопанския седмичник Beseda venkovské family (1957 - 1958). През 1958 г. се премества в Чехословашкото радио и води младежка предаване, където създава цикли от репортажни програми и програми разискващи проблемите на подрастващото поколение като: Mikrofon mnojách и Včera mi bi pancaj. През септември 1965 г. той приема позиция в редакцията на Literární noviny (по-късно Literární listy, Listy), където се посвещава на обществено-политическата журналистика и има значителен принос в конструирани на критичния му характер.<ref>Библиогрофски данни от интернет публикация за Лудвиг Вацулик [https://www.ludvikvaculik.cz/]</ref> Тогава това е най-изявеното периодично издание на реформаторската интелигенция. Става и главен редактор на изданието. Там остава до закриването му през 1969 г. Днес се приема, че истинското му навлизане в литературата става с публикуване на неконформисткия роман „Секирата“, където е описна съдбата на бащата му. В историята той ще остане като признат автор на поредица от фейлетони, написани в добрите чешки традиции. На IV конгрес на Чехословашкия съюз на писателите, състоял се през юни 1967 г., той заявява, че „за двадесет години няма решен нито един от екзистенциалните човешки въпрос“ (за времето си много смело изказване) и добавя, че „съвестните хора в Чехословакия не намират защита в законите на страната и подкрепа от управляващите“. Последствията не закъсняват. Още на следващия ден той е изключен от партията и трябва да предаде партийната си книжка. Възползвайки се от последвалата политическа либерализация той създава основният текст на манифеста „[[Две хиляди думи]]“, който е публикуван във вестник Литературни листи (''Literární listy''). Публикацията на манифеста предизвиква остра реакция по върховете на властта<ref>Цитат от електронното издание: Vratislav Maňák. Б„Pravda zbývá, když se ostatní prošustruje.“ Před půlstoletím zadunělo Dva tisíce slov [https://ct24.ceskatelevize.cz/domaci/2486227-pravda-zbyva-kdyz-se-ostatni-prosustruje-pred-pulstoletim-zadunelo-dva-tisice-slov]</ref>, но го прави изключително популярен в [[Чехословакия]]. Той е и сред първите, подписали „[[Харта 77]]“. Поради това той е подложен на масиран натиск от страна на Държавна сигурност. Дори след промените през 1989 г. Вацулик остава критичен и открито се противопоставя на новата политическа конюнктура. Той остава верен на анализа си наситен с интелектуална острота, почтеност на точна преценката на ситуацията, което представя с изключителна дарба и езиково богатство. Политическите му възгледи обаче са монархически.<ref>Според цитат от електронното издание пред представители на студентски организации неприкрито е изказвал монархическите си идеи [http://www.radio.cz/cz/rubrika/udalosti/at-zije-monarchie-kricel-pruvod-studentu] Radio Praha</ref> През 1999 г. подписва монархическата декларация „На прага на новото хилядолетие“, чийто автор е писателят Петър Плацак.<ref>Цитат от електронното издание Nepraktická výzva [https://babylonrevue.cz/neprakticka-vyzva/]</ref> Лудвиг Вацулик се приема и като наследник на Франц Кафка. Темите засегнати в творбите му ката: Чешкият мечтател (Český snář) и Пуйчетата (Morčata) клонят към екзистенциализма.<ref>[http://www.jankamenicek.cz/reference/kautman-01-franz-kafka-v-dilech-ceske-prozy.html KAUTMAN, F.: ''Franz Kafka v dílech nové české prózy''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131230231905/http://www.jankamenicek.cz/reference/kautman-01-franz-kafka-v-dilech-ceske-prozy.html |date=2013-12-30 }} [http://www.jankamenicek.cz/reference/kautman-01-franz-kafka-v-dilech-ceske-prozy.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131230231905/http://www.jankamenicek.cz/reference/kautman-01-franz-kafka-v-dilech-ceske-prozy.html |date=2013-12-30 }}</ref> Лудвиг Воцулик се занимава и с фотографията. Някои от книгите му са илюстрирани именно с негови фотографии. През 1949 г. се жени за Мари Вацуликова, известна като Мадла. От този брак имат трима сина: най-големият Мартин живее дълго време във Франция, средният — Ондржей Вацулик е журналист — публицист, а най-младият е Ян.<ref>[http://ondrejvaculik.ic.cz/ Ondřej Vaculík]</ref> Той има още една дъщеря Цецилие и син Йосеф с неговата дългогодишна партньорка [[Ленка Прохазкова]]. Лудвиг Вацулик умира на 6 юни 2015 г. в Добржиховце. Погребалната церемония се провежда в църквата Св. Вацлав в родния му Броумов на 13 юни 2015 г. Заупокойната литургия се провежда на следващия ден - 14 юни 2015 г. в църквата Св. Салвадор в Прага.<ref>[http://www.smutecnioznameni.eu/2015/06/ludvik-vaculik/ Известие за погребението на Лудвиг Вацулик]</ref> ==Признание== * През 1996 г. е награден с орден Т. Г. Масарик III степен. * През 2008 г. е удостоен с Държавната награда за литература „цялостно литературно и публицистично творчество и за прозата „Час по пиано“. ==Литературно творчество== * ''Na farmě mládeže'', 1958 – новела * ''Rušný dům'', 1963 – роман * ''Vidět svět novýma očima'', 1965 * ''Sekyra'', 1966 – роман, използва и елементи от влашкият диалект * ''[[Две хиляди думи]]'', 1968 – манифест за човешките права в Чехословакия * ''Morčata'', 1970 – роман първоначално публикуван като самиздат, а през v 1977 v Торонто, Канада * ''Český snář'', 1980 — роман издаден през 1983 v Торонто, Канада, a през 1990 и в Брно) – там са описани действителни случки и личности, неофициални представители на паралелната култура през 70-те год. на 20 в. * ''Hlasy nad rukopisem Vaculíkova Českého snáře'', 1991 – сборник със статии * ''Sólo pro psací stroj'', 1984 v Kolíně nad Rýnem – избрани фейлетони от периода 1976–1979 * ''Jaro je tady: фейлетони от периода 1981–1987'' — 1988 * ''Srpnový rok'', 1989 – избрани фейлетони * ''Nové vlastenecké písně Karla Havlíčka Borovského'', 1990 * ''Stará dáma se baví'', 1991 – избрани фейлетони * ''Jak se dělá chlapec'', 1993 – с мотиви за изневери и ревност * ''Poco rubato'', 1994 * ''Milí spolužáci'', 1995 – роман * ''Nad jezerem škaredě hrát'', 1996 – избрано от творчество му от периода 1990–1995 * ''Nepaměti'', 1998 – избрано от 1969–1972 * ''Cesta na Praděd'', 2001 * ''Loučení k panně'', 2002 – продължение на книгата Jak se dělá chlapec * ''Poslední slovo'', 2002 – избрани фейлетони публикувани в Lidové noviny през 1989–2001 * ''Vážený pane Mikule. Dopisy 1967/1988'', 2003 * ''Polepšené pěsničky'', 2006 * ''Hodiny klavíru'', 2007 * ''Tisíce slov. Zpráva o svatbě'', 2008 * ''Dřevěná mysl'', 2008 * ''Petr má medvěda, nebo co'', 2008 * ''Koza na trati'', 2011 * ''Říp nevybuchl'', 2012 * ''Korespondence Janouch/Vaculík'', 2012 * ''Další tisíce (Jonáš a obluda)'', 2015 ==За него== * Pavel Kosatík. Čeští demokraté : 50 nejvýznamnějších osobností veřejného života. (Mladá fronta) Praha 2010. ISBN: 978-80-204-2307-8 * HORÁKOVÁ, Daňa. ''O Pavlovi''. Torst 2020. s. 239-252. ISBN: 9788072155927. == Източници == <references /> {{Превод от|cs|Ludvík Vaculík|23286337}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ: Вацулик, Лудвиг}} [[Категория:Чешки писатели]] [[Категория:Чешки журналисти]] [[Категория:Чехословашки дисиденти]] 6e5toojb76t7zh9ob0b7ohg5lycw8gj 0 853488 12214167 12090975 2024-04-25T14:39:42Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Стоян Милошев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG |мини|дясно|250п|Бойното ръководно тяло на [[Дебърско-Кичевски район|Дебърско-Кичевския район]] в 1903 година. 1. войводата [[Янаки Янев|Наке Янев]] от Лавчани, Кичевско; 2. войводата [[Лука Джеров]] от Битоля; 3. войводата [[Христо Настев]] от Щип; 4. войводата [[Климент Групчев]] от Охрид; 5. войводата [[Павел Караасанов|Павле Караасан]] от Лазарополе; 6. сигналистът на четата [[Никола Кокалевски|Никола Гюрев Кокалевски]] от Лазарополе; 7. комитата Иванчо от Пополжани, Кичевско; 8. районният началник на Горна Копачка - Стоян Милошев от Кленоец, Кичевско. 9. Скрит легален деец на ВМОРО. Фотографията е дело на Георги Кузманов от Дебър]] Стоян Милошев е роден в [[кичевско]]то село [[Кленоец]], тогава в Османската империя. Получава добро образование. Присъединява се към ВМОРО и е назначен за районен началник на [[Горна Копачка]]. Ранен е по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] на 21 юли 1903 година в сражението при село [[Извор (Община Кичево)|Извор]].<ref>{{Николов|104}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Милошев, Стоян}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от община Кичево]] 983chncy97v0wf65axt2mpq1bdzzb52 12214169 12214167 2024-04-25T14:39:54Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Стоян Милошев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG |мини|дясно|250п|Бойното ръководно тяло на [[Дебърско-Кичевски революционен район|Дебърско-Кичевския район]] в 1903 година. 1. войводата [[Янаки Янев|Наке Янев]] от Лавчани, Кичевско; 2. войводата [[Лука Джеров]] от Битоля; 3. войводата [[Христо Настев]] от Щип; 4. войводата [[Климент Групчев]] от Охрид; 5. войводата [[Павел Караасанов|Павле Караасан]] от Лазарополе; 6. сигналистът на четата [[Никола Кокалевски|Никола Гюрев Кокалевски]] от Лазарополе; 7. комитата Иванчо от Пополжани, Кичевско; 8. районният началник на Горна Копачка - Стоян Милошев от Кленоец, Кичевско. 9. Скрит легален деец на ВМОРО. Фотографията е дело на Георги Кузманов от Дебър]] Стоян Милошев е роден в [[кичевско]]то село [[Кленоец]], тогава в Османската империя. Получава добро образование. Присъединява се към ВМОРО и е назначен за районен началник на [[Горна Копачка]]. Ранен е по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] на 21 юли 1903 година в сражението при село [[Извор (Община Кичево)|Извор]].<ref>{{Николов|104}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Милошев, Стоян}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от община Кичево]] cc8zenklcrxkutgn9qtce16l6rmo0ez 0 854325 12214911 12107878 2024-04-26T08:35:22Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = Нюпорт Каунти | герб = | оригинално име = Newport County A.F.C. | прозвище = The Exiles, The Ironsides, The Port | основан = 1912 (основан)<br> 1989 (реформиран) | разформирован = | стадион = Родни Парейд | капацитет = 7850 | собственик = Newport County AFC Supporters Trust | президент = | старши треньор = Греъм Кохлан | първенство = [[Втора лига (Англия)|Втора лига]] | сезон = 2022/23 | спонсор = | екипировка = }} '''АФК „Нюпорт Каунти“''' ({{lang|en|Newport County A.F.C.}}) e професионален футболен отбор от град [[Нюпорт]], [[Южен Уелс]]. Към 2024 година отборът играе във [[Втора лига (Англия)|Втора лига на Англия]]. Цветовете на отбора са светло жълто и черно.<ref>{{cite web|url=http://historicalkits.co.uk/Newport_County-2/Newport-County-2.html|title=Newport County AFC|publisher=Historical Football Kits|access-date=5 August 2018}}</ref> Клубът е създаден през [[1912]] година в [[Южна футболна лига]] преди да бъде поканен да стане член на тогавашната трета лига през 1920 година. Най-големият си успех отборът постига през сезон 1938 – 39 когато печели лигата и се изкачва във [[Втора английска дивизия]]. Поради избухването на [[Втора световна война|втората световна война]] тимът се налага да изчака до сезон 1946 – 47 за да играе в нея и впоследствие изпада от нея в края на сезона. През 80-те години на 20 век клубът изпитва финансови затруднения и двойно изпадане, което им струва мястото във Футболната лига през 1988 и клубът излиза от бизнеса през февруари 1989. Отборът се реформира, но първоначално не може да играе на домашния си терен в Съмъртън Парк и затова получава прякора си ''„The Exiles“'' (Изгнаниците). Като най-яростен съперник на отбора се счита друг отбор от Южен Уелс – [[ФК Кардиф Сити]], въпреки че двата отбора са срещали много рядко след 80-те години на 20 век.<ref>{{cite web|url=https://www.walesonline.co.uk/sport/rugby/rugby-news/fiercest-rivalries-biggest-local-grudge-11379193|title=These are the fiercest rivalries and biggest local grudge matches in the whole of Wales|work=Wales Online|date=25 May 2016 }}</ref> == Успехи == [[Файл:Newport County FC League Performance.svg|мини|дясно|Исторически класирания на отбора в английската футболна система]] '''Лига''' * '''Футболна лига трета дивизия юг (ниво 3)''' ** Шампиони : 1938 – 39 * '''Футболна лига четвърта дивизия (ниво 4)''' ** Промоция: 1979 – 80 * '''[[Английска национална конференция]] (ниво 5)''' ** победители в плейоф: 2013 * '''[[Южна конференция]] (ниво 6)''' ** шампиони : 2009 – 10 * '''[[Южна футболна лига]]''' ** шампиони : 1994 – 95 * '''Hellenic League''' ** шампиони: 1989 – 90 '''Купа''' * '''[[Трофей на футболната асоциация]]''' ** ''финалисти:'' 2011 – 12 * '''[[Купа на Уелс]]''' ** шампиони: 1979 – 80 * '''FAW Premier Cup''' ** шампиони: 2007 – 08 == Източници == <references /> [[Категория:Уелски футболни отбори|Нюпорт Каунти]] [[Категория:Спорт в Нюпорт]] mqkpi4ac8f4k5rvhnpfr15kj2gtylpt 0 854949 12214241 12213424 2024-04-25T15:58:55Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Награда | име = Стъклен ключ | категория = book | текущи_награди = | картинка = | големина = | пояснение = | алтернативно = | описание = най-добър скандинавски криминален роман | представящ = Скандинавско криминално общество | домакин = | дата = | място = | държава = {{Швеция}} | водещ = | възнаграждение = | година = 1992 г. | година2 = | носител = | уебсайт = | мрежа = | времетраене = | рейтинги = | предходно = | основно = | следващо = }} '''Наградата „Стъклен ключ“''' ({{lang|sv|Glasnyckeln}}, {{lang|no|Glassnøkkelen}}, {{lang|fi|Lasiavain-palkinto}}, {{lang|is|Glerlykillinn}}) е годишна [[награда]] за най-добър [[Скандинавски страни|скандинавски]] [[криминален роман]]. Наградата се присъжда от 1992 г. Първоначално за наградата има изискване за език, така че само шведски, норвежки и датски книги се състезават за наградата. През 1997 г. за наградата са приети детективски разкази на [[финландски език]], а през 2000 г. – [[исландски език]]. Всяка книга все още се приема като кандидат за „Стъклен ключ“ само ако може да бъде прочетена – като оригинално произведение или превод – на шведски, норвежки или датски. Наградата е кръстена на американската детективска класика на [[Дашиъл Хамет]] „Стъкленият ключ“. Наградата „Стъклен ключ“ се присъжда от детективската организация Скандинавско криминално общество (SKS). == Носители на наградата == {| class="wikitable sortable" |- ! Година ! Получател ! Държава ! Наименование ! В превод на български |- | 1992 | [[Хенинг Манкел]] | {{Швеция}} | Mördare utan ansikte | Безлики убийци |- |1993 | [[Петер Хьог]] | {{Дания}} | Frøken Smillas fornemmelse for sne | Госпожица Смила и нейното усещане за сняг |- | 1994 | [[Ким Смоге]] | {{Норвегия}} | Sub rosa | |- | 1995 | [[Ерик Ото Ларсен]] | {{Дания}} | Masken i spejlet | |- | 1996 | [[Фредрик Скаген]] | {{Норвегия}} | Nattsug | |- | 1997 | [[Карин Фосум]] | {{Норвегия}} | Se deg ikke tilbake | Не поглеждай назад |- | 1998 | [[Ю Несбьо]] | {{Норвегия}} | Flaggermusmannen | Прилепът |- | 1999 | [[Лейф Давидсен]] | {{Дания}} | Lime's billede | |- | 2000 | [[Хокан Несер]] | {{Швеция}} | Carambole | |- | 2001 | [[Карин Алвтеген]] | {{Швеция}} | Saknad | Бегълката |- | 2002 | rowspan=2| [[Арналдур Индридасон]] | {{Исландия }} | Myrin | Стъклен град, |- | 2003 | {{Исландия }} | Grafarpögn | Гробна тишина |- | 2004 | [[Курт Ауст]] | {{Норвегия}} | Hjemsøkt | |- | rowspan=2|2005 | [[Андерс Руслунд]] | rowspan=2|{{Швеция}} | rowspan=2|Odjuret | rowspan=2| |- | [[Бьорг Хелстрьом]] |- | 2006 | [[Стиг Ларшон]] | {{Швеция}} | Män som hatar kvinnor | Милениум: Мъжете, които мразеха жените |- | 2007 | [[Мати Рьонка]] | {{Финландия}} | Ystävät kaukana | |- | 2008 | [[Стиг Ларшон]] | {{Швеция}} | Luftslottet som sprängdes | Милениум: Взривената въздушна кула |- | 2009 | [[Юхан Теорин]] | {{Швеция}} | Nattfåk | Нощна буря |- | 2010 | [[Юси Адлер-Улсен]] | {{Дания}} | Flaskepost fra P | Писмо в бутилка от П. |- | 2011 | [[Лейф Г. В. Першон]] | {{Швеция}} | Den döende detektiven | |- | 2012 | [[Ерик Вальор]]<ref>{{Cite web | url =http://www.hs.fi/kulttuuri/Pohjoismainen+Lasiavain-dekkaripalkinto+Tanskaan/a1305590563541 | title =Pohjoismainen Lasiavain-dekkaripalkinto Tanskaan | ajankohta =7.8.2012 | Publisherpaikka =Helsingin Sanomat | accessdate =12 август 2012 г.| архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20120811150358/http://www.hs.fi/kulttuuri/Pohjoismainen+Lasiavain-dekkaripalkinto+Tanskaan/a1305590563541 | arkistoitu =11.8.2012 }}</ref> | {{Дания}} | Det syvende barn | |- | 2013 | [[Йорн Лиер Хорст]]<ref>{{Cite web | url = http://www.hs.fi/kulttuuri/Lasiavain-palkinto+Norjaan/a1370482343274 | title = Lasiavain-palkinto Norjaan | Ajankohta = 14.6.2013 | Publisherpaikka = Helsingin Sanomat | accessdate = 14 юни 2013 г.| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130614230444/http://www.hs.fi/kulttuuri/Lasiavain-palkinto+Norjaan/a1370482343274 | arkistoitu = 14.6.2013 }}</ref> | {{Норвегия}} | Jakthundene | Ловните кучета |- | 2014 | [[Гард Свеен]]<ref>{{Cite web | url = http://www.hs.fi/kulttuuri/Lasiavain-dekkaripalkinto+taas+Norjaan/a1403580006924 | title = Lasiavain-dekkaripalkinto taas Norjaan | Ajankohta = 24.6.2014 | Publisher = Helsingin Sanomat | Accessdate = 11 юли 2014 г.| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140714222038/http://www.hs.fi/kulttuuri/Lasiavain-dekkaripalkinto+taas+Norjaan/a1403580006924 | arkistoitu = 14.7.2014 }}</ref> || {{Норвегия}} || Den siste pilegrimen || |- | 2015 || [[Томас Ридал]]<ref>{{Cite web| url = http://www.hs.fi/kulttuuri/a1305968872397| title = Lasiavain-dekkaripalkinto tanskalaiselle esikoisteokselle| Tekijä = Kanerva, Arla| Publisher = HS.fi| Ajankohta = 9 юли 2015 г.| accessdate = 27 юли 2015 г.| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151229015619/http://www.hs.fi/kulttuuri/a1305968872397| arkistoitu = 29 декември.2015 г.}}</ref> || {{Дания}} || Eremitten || |- | 2016 | [[Ане Рил]]<ref>{{Cite web | url = http://www.ts.fi/kulttuuri/2748760/Pohjoismainen+Lasiavaindekkaripalkinto+Tanskaan | title = Pohjoismainen Lasiavain-dekkaripalkinto Tanskaan | publisher = TS.fi | accessdate = 14 август 2016 г. | архив_дата = 2016-11-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161112081654/http://www.ts.fi/kulttuuri/2748760/Pohjoismainen+Lasiavaindekkaripalkinto+Tanskaan }}</ref> | {{Дания}} | Harpiks | Смола |- | 2017 | [[Малин Персон Джолито]]<ref>[https://deckarakademin.org/hem/glasnyckeln-2017-till-sverige-och-malin-persson-giolito/ Glasnyckeln 2017 till Sverige och Malin Persson Giolito]</ref> | {{Швеция}} | Störst av allt | |- | 2018 | [[Камила Гребе]]<ref>[https://www.kirjasampo.fi/fi/lasiavain-palkinto-2018-camilla-grebelle Lasiavain-palkinto 2018 Camilla Grebelle.] Kirjasampo 13.8.2018</ref> | {{Швеция}} | Husdjuret | |- | 2019 | [[Стина Джаксън]]<ref>[https://www.norran.se/noje-kultur/litteratur/stina-jackson-far-deckarpriset-glasnyckeln/ Stina Jackson får deckarpriset Glasnyckeln], 8.август 2019 г.</ref> | {{Швеция}} | Silvervägen | Сребърният път |- | 2020 | [[Камила Гребе]]<ref>{{Cite web |url=https://www.hs.fi/kulttuuri/art-2000006598589.html |title =Suosittu ruotsalaisdekkaristi Camilla Grebe palkittiin parhaasta pohjoismaisesta rikosromaanista |publisher=Helsingin Sanomat | accessdate =8 ноечвнпи 2020 г.|lang=fi}}</ref> | {{Швеция}} | Skuggjägaren | |- | 2021 | [[Туве Алстердал]]<ref>{{Cite web |url=https://www.sttinfo.fi/tiedote/tove-alstedalille-parhaan-pohjoismaisen-rikosromaanin-lasiavain-palkinto-vierailee-syyskuussa-dekkarifestivaaleilla-helsingissa?publisherId=69817212&releaseId=69915539 |title =Tove Alstedalille parhaan pohjoismaisen rikosromaanin Lasiavain-palkinto – vierailee syyskuussa Dekkarifestivaaleilla Helsingissä |julkaisija=STT Viestintäpalvelut Oy | accessdate =10 август 2021 г.}}</ref> | {{Швеция}} | Rotvälta | |- | 2022 | [[Мортен Хеселдал]]<ref>{{Cite web |url=https://www.boktugg.se/2022/08/15/morten-hesseldahl-far-glasnyckeln-2022-nordens-basta-kriminalroman/ |title =Morten Hesseldahl får Glasnyckeln 2022 – Nordens bästa kriminalroman |julkaisija=Boktugg AB |publisher=boktugg.se |tekijä=Dahlgren, Sölve | accessdate =15 август.2022 г.|lang=sv }}</ref> | {{Дания}} | Mørket under isen | |- | 2023 | [[Макс Сеек]]<ref>{{Cite web|url=https://www.dekkariseura.fi/ruumiin-kulttuuri/uutiset/max-seeckin-teos-kauna-voitti-lasia/|title =Max Seeckin teos Kauna voitti Lasiavain-palkinnon|publisher=Suomen dekkariseura ry|accessdate=24 август 2023 г.|ietf-langkoodi=fi}}</ref> | {{Финландия}} | Kauna | Омраза |} == Източници == <references /> == Външни връзки == * Korsumäki, Leena [http://www.dekkariseura.fi/rk_207_a2.html Lasiavain-voitto kruunasi pohjoismaisen dekkariviikonlopun] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110907104045/http://www.dekkariseura.fi/rk_207_a2.html |date=2011-09-07 }} Suomen Dekkariseura. Ruumiin kulttuuri -lehti 2/2007. {{Превод от|fi|Lasiavain-palkinto|21774509}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Литературни награди]] [[Категория:Криминална литература]] mty5ya259d6fb6eqcct5bpo5tqpwgj7 0 856349 12214001 12213789 2024-04-25T12:15:16Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Джен Карсън | име-оригинал = Jan Carson | снимка = Jan Carson.jpg | описание = Джен Карсън, 2023 г. | място на раждане = [[Балимина]], [[Северна Ирландия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{Северна Ирландия}},<br/>{{GBR}} | период = 2014 – | жанрове = [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Подпалвачите“ | награди = [[награда за литература на Европейския съюз|награда за литература на ЕС]] | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.jancarson.co.uk/}} }} '''Джен Карсън''' ({{lang|en|Jan Carson}}) е северноирландска [[писателка]] на произведения в жанра социална драма.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/c/jan-carson/ Биография и библиография в сайта ''Fantasticfiction''<!-- Мишкин! -->]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/8150072.Jan_Carson Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''<!-- Лудия Макс! --></ref><ref name="euprizeliterature">{{икона|en}} [https://euprizeliterature.eu/author/jan-carson Биография и библиография в сайта на наградата за литература на Европейския съюз]</ref><ref name="themodernnovel">{{икона|en}} [https://www.themodernnovel.org/europe/w-europe/ireland/jan-carson/ Биография и библиография в сайта ''The Modern Novel'']</ref><ref name="newisland">{{икона|en}} [https://www.newisland.ie/jan-carson Биография и библиография в сайта ''New Island'']</ref> == Биография и творчество == Джен Карсън е родена на през 1980 г. в Балимина, Северна Ирландия.<ref name="themodernnovel"></ref> Получава бакалавърска степен по [[английска филология]] от Белфасткия кралски университет, след това получава [[магистърска степен]] по [[теология]] от [[Университет на Сейнт Андрюс|Университета на Сейнт Андрюс]].<ref name="goodreads"></ref> Две нейни пиеси са продуцирани за сцената в Белфаст и получава литературна стипендия от Съвета по изкуствата на Северна Ирландия.<ref name="goodreads"></ref><ref name="euprizeliterature"></ref> Първият ѝ роман „Малкълм Ориндж изчезва“ е издаден през 2014 г. и получава одобрението на критиката.<ref name="fantasticfiction"></ref> В периода 2014 – 2015 г. си сътрудничи с [[текстописец|текстописката]] Хана Макфилими, за да продуцират [[миниалбум]] с песни, базирани на романа, а песните са представени на музикални и литературни фестивали в Европа.<ref name="themodernnovel"></ref> През 2016 г. е издаден сборникът ѝ „Децата на децата“, а през 2017 г. сборникът ѝ с кратка проза „Истории от пощенски картички“. През 2015 г. тя изпраща 365 [[Пощенска картичка|пощенски картички]] с микроистория в тях до приятели и роднини всеки ден. Сборникът ѝ „Истории от пощенски картички“ е селекция от 52 микроистории със събития и хора свързани с [[Белфаст]].<ref name="euprizeliterature"></ref> През 2018 г. става първият роуминг писател на Ирландския писателски център, който работи с амбициозни автори, които също създават „истории за пощенски картички“.<ref name="euprizeliterature"></ref> Нейни разкази са публикувани в различни литературни списания.<ref name="fantasticfiction"></ref> През 2019 г. е издаден романът ѝ „Подпалвачите“.<ref name="fantasticfiction"></ref> Основната история е за двама бащи, живеещи в Белфаст по време на лято на дълбоко недоволство и социални вълнения. На фона на бунтове и палежи, всеки от двамата е изправен пред личната си криза. Джонатан Мъри неочаквано се е оказал самотен родител с невръстна дъщеря и се притеснява дали тя не е наследила смъртоносната сила на майка си, Сирена. Сами Агню вижда. в порасналия си син Марк онези убийствени черти, които той самият е притежавал като млад и открива, че синът му е вдъхновителят на насилието и пожарите, което му поставя дилемата дали да го предаде на полицията. Пътищата им се пресичат в лекарската хирургия и всеки поема към решението си.<ref name="goodreads"></ref> Книгата получава [[наградата за литература на Европейския съюз]] за 2019 г.<ref name="euprizeliterature"></ref> От 2023 г. е избрана за член е на Кралското литературно общество. Джен Карсън живее в [[Белфаст]], където организира арт събития за възрастни хора, особено за хора с [[деменция]].<ref name="fantasticfiction"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Malcolm Orange Disappears (2014)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Fire Starters, (2019) – [[награда за литература на Европейския съюз|награда за литература на ЕС]]<ref name="euprizeliterature"></ref><br/>'''''Подпалвачите''''', изд.: [[Персей (издателство)|ИК „Персей“]], София (2023), прев. Дарина Фелонова * The Raptures (2021)<ref name="newisland"></ref> === Новели и разкази === * The Last Resort (2021)<ref name="fantasticfiction"></ref> * The Leaving Place (2021) === Сборници === * Children’s Children (2016)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * Postcard Stories (2017)<ref name="newisland"></ref> * A Little Unsteadily Into Light (2022) * Quickly, While They Still Have Horses (2024) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://www.jancarson.co.uk/}} на Джен Карсън * {{isfdb name|id= 309472|name=Джен Карсън}} * [https://www.bta.bg/bg/news/lik/440039-irlandskata-pisatelka-dzhen-karsan-predstavya-knigata-si-podpalvachite-v-sofiy Ирландската писателка Джен Карсън представя книгата си „Подпалвачите“ в София], [[БТА]], 2023 г. * [https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/dzhen-karsan-chetjashtite-sa-po-dobri-hora-po-dobre-razbirat-sveta-i-sebepodobnite.html Джен Карсън: Четящите са по-добри хора, по-добре разбират света и себеподобните], интервю в сайта „[[Би Ти Ви Новините]]“ {{Превод от|it|Jan Carson|134495703}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Карсън, Джен}} [[Категория:Северноирландски писатели]] [[Категория:Британски драматурзи]] [[Категория:Родени в Балимина]] mo74fntv6jp4by6jfjnt0g2ilth5ojc 12214003 12214001 2024-04-25T12:17:52Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Джен Карсън | име-оригинал = Jan Carson | снимка = Jan Carson.jpg | описание = Джен Карсън, 2023 г. | място на раждане = [[Балимина]], [[Северна Ирландия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{Северна Ирландия}},<br/>{{GBR}} | период = 2014 – | жанрове = [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Подпалвачите“ | награди = [[награда за литература на Европейския съюз|награда за литература на ЕС]] | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.jancarson.co.uk/}} }} '''Джен Карсън''' ({{lang|en|Jan Carson}}) е северноирландска [[писателка]] на произведения в жанра социална драма.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/c/jan-carson/ Биография и библиография в сайта ''Fantasticfiction''<!-- Мишкин! -->]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/8150072.Jan_Carson Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''<!-- Лудия Макс! --></ref><ref name="euprizeliterature">{{икона|en}} [https://euprizeliterature.eu/author/jan-carson Биография и библиография в сайта на наградата за литература на Европейския съюз]</ref><ref name="themodernnovel">{{икона|en}} [https://www.themodernnovel.org/europe/w-europe/ireland/jan-carson/ Биография и библиография в сайта ''The Modern Novel'']</ref><ref name="newisland">{{икона|en}} [https://www.newisland.ie/jan-carson Биография и библиография в сайта ''New Island'']</ref> == Биография и творчество == Джен Карсън е родена на през 1980 г. в Балимина, Северна Ирландия.<ref name="themodernnovel"></ref> Получава бакалавърска степен по [[английска филология]] от Белфасткия кралски университет, след това получава [[магистърска степен]] по [[теология]] от [[Университет на Сейнт Андрюс|Университета на Сейнт Андрюс]].<ref name="goodreads"></ref> Две нейни пиеси са продуцирани за сцената в Белфаст и получава литературна стипендия от Съвета по изкуствата на Северна Ирландия.<ref name="goodreads"></ref><ref name="euprizeliterature"></ref> Първият ѝ роман „Малкълм Ориндж изчезва“ е издаден през 2014 г. и получава одобрението на критиката.<ref name="fantasticfiction"></ref> В периода 2014 – 2015 г. си сътрудничи с [[текстописец|текстописката]] Хана Макфилими, за да продуцират [[миниалбум]] с песни, базирани на романа, а песните са представени на музикални и литературни фестивали в Европа.<ref name="themodernnovel"></ref> През 2016 г. е издаден сборникът ѝ „Децата на децата“, а през 2017 г. сборникът ѝ с кратка проза „Истории от пощенски картички“. През 2015 г. тя изпраща 365 [[Пощенска картичка|пощенски картички]] с микроистория в тях до приятели и роднини всеки ден. Сборникът ѝ „Истории от пощенски картички“ е селекция от 52 микроистории със събития и хора свързани с [[Белфаст]].<ref name="euprizeliterature"></ref> През 2018 г. става първият роуминг писател на Ирландския писателски център, който работи с амбициозни автори, които също създават „истории за пощенски картички“.<ref name="euprizeliterature"></ref> Нейни разкази са публикувани в различни литературни списания.<ref name="fantasticfiction"></ref> През 2019 г. е издаден романът ѝ „Подпалвачите“.<ref name="fantasticfiction"></ref> Основната история е за двама бащи, живеещи в Белфаст по време на лято на дълбоко недоволство и социални вълнения. На фона на бунтове и палежи, всеки от двамата е изправен пред личната си криза. Джонатан Мъри неочаквано се е оказал самотен родител с невръстна дъщеря и се притеснява дали тя не е наследила смъртоносната сила на майка си, Сирена. Сами Агню вижда. в порасналия си син Марк онези убийствени черти, които той самият е притежавал като млад. Открива, че синът му Марк е вдъхновителят на насилието и пожарите, което му поставя дилемата дали да го предаде на полицията. Пътищата им се пресичат в лекарската хирургия и всеки поема към решението си.<ref name="goodreads"></ref> Книгата получава [[наградата за литература на Европейския съюз]] за 2019 г.<ref name="euprizeliterature"></ref> От 2023 г. е избрана за член е на Кралското литературно общество. Джен Карсън живее в [[Белфаст]], където организира арт събития за възрастни хора, особено за хора с [[деменция]].<ref name="fantasticfiction"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Malcolm Orange Disappears (2014)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Fire Starters, (2019) – [[награда за литература на Европейския съюз|награда за литература на ЕС]]<ref name="euprizeliterature"></ref><br/>'''''Подпалвачите''''', изд.: [[Персей (издателство)|ИК „Персей“]], София (2023), прев. Дарина Фелонова * The Raptures (2021)<ref name="newisland"></ref> === Новели и разкази === * The Last Resort (2021)<ref name="fantasticfiction"></ref> * The Leaving Place (2021) === Сборници === * Children’s Children (2016)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * Postcard Stories (2017)<ref name="newisland"></ref> * A Little Unsteadily Into Light (2022) * Quickly, While They Still Have Horses (2024) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://www.jancarson.co.uk/}} на Джен Карсън * {{isfdb name|id= 309472|name=Джен Карсън}} * [https://www.bta.bg/bg/news/lik/440039-irlandskata-pisatelka-dzhen-karsan-predstavya-knigata-si-podpalvachite-v-sofiy Ирландската писателка Джен Карсън представя книгата си „Подпалвачите“ в София], [[БТА]], 2023 г. * [https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/dzhen-karsan-chetjashtite-sa-po-dobri-hora-po-dobre-razbirat-sveta-i-sebepodobnite.html Джен Карсън: Четящите са по-добри хора, по-добре разбират света и себеподобните], интервю в сайта „[[Би Ти Ви Новините]]“ {{Превод от|it|Jan Carson|134495703}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Карсън, Джен}} [[Категория:Северноирландски писатели]] [[Категория:Британски драматурзи]] [[Категория:Родени в Балимина]] hfhdwodwa8gilia7vsl77kd322c18oy 0 857610 12214682 12160280 2024-04-26T01:10:07Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|ЮАР}} Тебохо Мокоена | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Бетлехем]] <ref>{{cite news|url=http://www.kickoff.com/news/76352/teboho-mokoena-keen-to-cap-off-memorable-supersport-united-season-with-nedbank-cup-victory|title=Teboho Mokoena keen to cap off memorable SuperSport United season with Nedbank Cup victory|publisher=Kick Off|date=22 June 2017|accessdate=10 February 2019|archive-date=2019-02-12|archive-url=https://web.archive.org/web/20190212011237/http://www.kickoff.com/news/76352/teboho-mokoena-keen-to-cap-off-memorable-supersport-united-season-with-nedbank-cup-victory}}</ref> | държава на раждане = {{флагче|ЮАР}} [[ЮАР]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 176 | пост = [[Защитник (футбол)|полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|ЮАР}} [[Мамелъди Съндаунс]] (Претория) | номер на фланелката = 4 | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|ЮАР}} [[СуперСпорт Юнайтед]] | години = 2016 - 2022<br>2022 - | отбори = {{Флагче|ЮАР}} [[СуперСпорт Юнайтед]]<br>{{Флагче|ЮАР}} [[Мамелъди Съндаунс]] (Претория) | мачове = 127<br>42 | голове = (15)<br>(2) | национален отбор години = 2017<br>2019<br>2021<br>2018 - | национален отбор ={{Флагче|ЮАР}} {{имеНОФ20|ЮАР}}<br>{{Флагче|ЮАР}} {{имеНОФ23|ЮАР}}<br>{{Флагче|ЮАР}} {{имеНОФ|ЮАР Олимпийски}}<br>{{Флагче|ЮАР}} {{имеНОФ|ЮАР}} | национален отбор мачове = 6<br>5<br>3<br>36 | национален отбор голове = (0)<br> (2)<br>(1)<br>(6) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 8 март 2024 | посл_нац_отбор = 8 март 2024 | наем = }} '''Тебохо Мокоена''' ({{lang|en|Teboho Mokoena}}) е [[ЮАР|южноафрикански]] [[футбол]]ист, играещ като полузащитник<ref>„Последен шанс за Краля на Египет“, в-к Телеграф Мач, 11 януари 2024</ref> за южноафриканския [[Мамелъди Съндаунс]] и националния отбор на ЮАР. Участник на [[Летни олимпийски игри 2020|Олимпийските игри 2020]]. Бронзов медалист в [[Купа на африканските нации 2023|Купата на африканските нации 2023]] където бележи 2 гола (втория гол в 1/8 финала за отбора си срещу {{имеНОФ|Мароко}} за победата с 2:0 и гола в 1/2 финала срещу {{имеНОФ|Нигерия}} при равенството 1:1 (2:4 с дузпи). == Успехи == ;{{флагче|ЮАР}} '''[[СуперСпорт Юнайтед]]''' *[[Купа Недбанк]] ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2017 *[[МТН 8]] ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2019 ;{{флагче|ЮАР}} '''[[Мамелъди Съндаунс]] (Претория)''' *[[Премиер дивижън на ЮАР]] ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион на ЮАР (1):''' 2022/23 ;{{флагче|ЮАР}} '''{{имеНОФ|ЮАР}}''' *[[Купа на африканските нации]] ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (3 място) (1):''' [[Купа на африканските нации 2023|2023]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.national-football-teams.com/player/68562/Teboho_Mokoena_1.html Профил в national-football-teams.com] [[Категория:Южноафрикански футболисти]] ggu5y58y6o4lxfxn79ic1zjtuoalkr9 1 857623 12214000 12213748 2024-04-25T12:13:19Z Akeckarov 1591 /* Не се заселвали турци? И? */ wikitext text/x-wiki == Основа??? == Мисля, че твърдението "Мътът за турското робство функционира като основа на българската национална идентичност" е невероятно смело и се нуждае от поне 5-6 исторически монографии за потвърждение, а не от некъв журналист. Целата тая работа с митологемите е много хлъзгава и е добре да се придържаме към наистина, ама наистина утвърдени и консенсусни за историографията оценки. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:24, 8 март 2024 (UTC) : Абсолютно подкрепям. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:28, 8 март 2024 (UTC) :::+1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) :: Това е мнение на [[Харалан Александров]], той е цитиран, а не журналист. Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 19:39, 8 март 2024 (UTC) :::Никъде не видех твърдение, че е в основата на националната идентичност. Това едно. Две - той е социолог и по никакъв начин експерт по Възраждането или българския национализъм. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:02, 8 март 2024 (UTC) :::: Александров е социален антрополог. През 2003 г. получава докторска степен по антропология към Института за фолклор при БАН. Иначе цитираният текст ''конструктът „турско робство“ е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на българската национална идентичност'' може да се намери тук: [https://www.dw.com/bg/турското-робство-е-метафора-историческата-истина-е-друга/a-48327918 "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) ::::: Искането на повече източници е съвсем в реда на нещата, особено когато има основание да се смята, че може да става въпрос за крайно маргинално мнение или теза. Колегата по-горе е изключително прав в искането си на поне няколко исторически монографии. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:22, 8 март 2024 (UTC) ::::::Доколкото смених в статията ''фундамент'' с ''елемент'', не мисля, че вече има основание за възражения срещу този доста по-смекчен вариант. Всички сме учили и знаем, че разказът за турското робство е формирал определена част от нашето народностно самосъзнание като българи.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 21:28, 8 март 2024 (UTC) ::::::: Не съм сигурен, че това важи за сегашното младежко поколение. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Все още продължава да не е ясно доколко е мит, доколко е истина. До ден днешен това поражда спорове между историци. Нищо че тенденцията е да се подменят едни думи с други или да се подхожда някак по-обрано, фалшиво и дипломатично. Но това е съвсем отделна тема на разговор, която не ѝ е мястото тука. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:55, 8 март 2024 (UTC) == Митовете на Манчев == В посоченото [https://e-vestnik.bg/7608/prof-krastyo-manchev-natsionalizmat-e-vaditsa-za-naivni-hora/ интервю] на К. Манчев се казва: "Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало." [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:11, 25 март 2024 (UTC) :Твърдението Ви е извадено от контекста на разговора и няма нищо общо с действително твърдяното в статията. В конкретната статия фокусът е върху 19 век и периода на национално Възраждане и Освобождение, когато робството в Османската империя е забранено де юре. Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби, предимно черкези-мюсюлмани. Тоест бели роби по време на Освобождението в Европейската част на Османската империя няма от около половин век. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 09:51, 25 март 2024 (UTC) ::Манчев казва "Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В '''Османската империя''' такова нещо не е имало". Отрича, без да прави уточненията, които Вие посфактум правите. Всъщност, той коментира целия период, обсъжда различни аспекти от българското минало и Османската история и.... генерализира. --[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:25, 25 март 2024 (UTC) ::: Може би е по-добре наистина да се ограничим до XIX век, който е релевантен за обекта на тази статия. Буквално взет коментарът на Манчев противоречи на множество източници (има цитирани няколко в [[Робство в Османската империя]] и още повече в нейната англоезична версия) - вероятно е и той всъщност да има предвид именно контекста на Балканите и късната Империя. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:46, 25 март 2024 (UTC) ::::Ще изляза извън обхвата на темата, ако се спра на странностите у Манчев през последните години от живота му, особено в интервюта. Тук обаче активно се ползват негови интервюта. Ако се взима едната част, редно е да се вземе и другата част. Манчев не прави уточнение за XIX век, но и да го правеше, пак не би било точно. Интересна е [http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi7-Kolev/V.Kolev.pdf тази] статия на Валери Колев. Законодателство, действително положение, причините за един член на Търновската конституция....--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:05, 25 март 2024 (UTC) :::::Въпросното интервю на Манчев не е дълго и обхваща няколко различни теми. За Османското владичество се спира основно на 19 век и не коментира предходните столетия. Контекстът е ясен. В другото си интервю е по-конкретен за робството като законово регламентирана практика. Спекулативно е да се излагат тези, че отрича съществуването на робството въобще. Робството е забранено в началото на 19 век, но и тогава е било изключение и много рядка практика в Европейска турция и то за бели хора. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:09, 25 март 2024 (UTC) :::::::Интервюто на Манчев наистина засяга различни теми, т.е. не само ХІХ век. За османския период се спира дори на 1354 г. Да видим: :::::::1."''Още 1354 година, когато са взели Цариград (sic), султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир – министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала '''през цялото време.''''' :::::::2.''-През турско робство ли? :::::::– Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало''." :::::::Коментира се целия период. Започва се от 1354 г. и се обобщава. :::::::По-надолу се продължава: "''....Никой на никого не е бил собственост.''" Манчев говори за Османската империя, Османската империя, все Османската империя.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:42, 25 март 2024 (UTC) ::::::::Според мен тук не си говорим съвсем точно и ясно. Проблемните въпроси са два. Първият е имало ли е робство-да. Вторият е дали българите като цяло са били ли са роби и отговорът е не. Разбира се, че роби като изключение е имало. На няколко милиона човека вероятно е имало няколко хиляди роби. Но робство е имало и в Русия, САЩ и Великобритания, например и то е продължило също до 20 век. Въпреки това те не са робски държави. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:08, 25 март 2024 (UTC) :::::::::Според мен в този раздел от беседата изобщо не става дума за това. Проблемният въпрос се отнася до един от основните източници. Иначе, споделям голяма част от последното написано от Jingiby.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:13, 25 март 2024 (UTC) :::::::::: Е, ако просто търсим по-добър източник, че по това време няма (масово) робство, сигурно не е трудно да намерим. Аз по-скоро не разбирам защо се задълбава толкова в този въпрос, който не е и спорен - съвременниците (а като цяло и след това, може би извън детската литература) със сигурност са разбирали „робство“ като метафора. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:27, 25 март 2024 (UTC) ::::::::::: Моето възражение е спрямо този източник, ползван като авторитет на повече от едно място в статията. Интервюто е катастрофа - бъркат се години, твърди се, че по принцип нямало робство. Затова опитвам да внеса уточнение, сянка в един от ъглите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:34, 25 март 2024 (UTC) Тогава да използваме като източник книгата на Кръстьо Манчев "История на балканските народи. Том 1 (1352–1878)". Може да се [https://chitanka.info/text/5818-istorija-na-balkanskite-narodi-tom-1 свали от тук]. На стр. 40 пише дословно: ''В положение на зависимост, раята не е крепостно население. Османската империя не познава крепостничеството в неговия класически европейски вид от Средновековието. За сметка на това пък има робство, както и покупко-продажба на роби, които се използват предимно като домашна прислуга, а не като производително население.''[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:28, 26 март 2024 (UTC) :Съгласен съм. Книгите му са от друг период в неговия живот и дейност като историк.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:13, 26 март 2024 (UTC) ::Ако ще се цитира интервюто на Манчев за едната част, не виждам причина да не се цитира и за другата.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:42, 26 март 2024 (UTC) :::Защото има разлика в интерпретацията на текста на интервюто от редакторите тук, а интерпретацията представена в момента в статията, противоречи не само на други негови интервюта и на цитираната по-горе История на балканските народи, но и на здравия разум. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:48, 27 март 2024 (UTC) ::::Много неща от интервютата на Манчев през последните години от живота му може да противоречат на здравия разум. Интервютата са факт и това, че е писал или казвал и нещо друго (разумно), не променя позициите му в интервютата. Разбира се, осъзнавам, че може да има некоректност при предаване на думите му, но това е хипотеза. ::::Смятам, че ако има различия в интерпретацията, е добре първо да се обсъди. Може би по-уважително е преди да се връща, да се обсъжда. Колкото до моята интерпретация, аз виждам, че казва: "....Никой на никого не е бил собственост."--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 19:24, 29 март 2024 (UTC) :::::Е, нали това правим досега, обсъждаме интерпретациите. По принцип е нормално за интерпретации да се използват вторични източници, наместо персоналните оценки на местни редактори, както е залегнало сега в статията. Доколкото спорът тук е за кой период се отнасят думите в интервюто на Манчев и какво е искал да каже, то това според вторичен източник е следното: ''[https://www.dw.com/bg/турско-робство-не-е-имало/a-14886755 В едно взривоподобно интервю преди три години проф. Манчев защити няколко крайно неудобни за българската историография тези – за липсата на робство в предосвобожденска България...]'' Това твърдя и аз, че е искал да каже Манчев. През същинското Възраждане, което е през втората половина на 19 век, робство в Българските земи като цяло няма. В момента в статията стои, че Манчев твърди това по принцип за целия период от половин хилядолетие като цяло, което е несериозно. С оглед на представения от мен по-горе вторичен източник, отричащ редакцията на статията в момента относно интервюто на Манчев, дали някой може да представи друг вторичен достоверен източник, подкрепящ интерпретацията на думите на Манчев, залегнала сега в статията? Разбира се, Манчев съвсем ясно заявява, че дори през 1908 г. е имало робски пазар в Цариград, но това не прави българите в Империята роби по това време. Тоест, тук се прави опит вижданията му да се тълкуват превратно, или простшчкжо казано: както дявола чете Евангелието. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:38, 30 март 2024 (UTC) ::::::Виждам, че първо се е започнало връщане, а след това - обсъждане. Не мога да разбера как може да се твърди, че в интервюто си Манчев е имал предвид само някакъв период през ХIХ век. Разбира се, че Манчев твърди това по принцип за целия период. Виждате ли някакво уточнение в интервюто? --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 1 април 2024 (UTC) :::::::Виждам, че не сте прочели добре дискусията. Вторичен източник ясно указва, че Манчев изобщо не е имал това което твърдите предвид. Помолих онзи ден, ако някой намери достоверен вторичен източник с обратното твърдение, тоест подкрепящ Вашия прочит и да го представи. До момента няма такъв източник. Уикипедия се крепи на преценката във вторични източници, а не на оригинални изследвания и лични преценки на редакторите й, както в момента. Такива са правилата. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:35, 2 април 2024 (UTC) ::::::::"Вторичен източник"? На 3 март 2011 г. един журналист и фотограф пише, че "преди три години" Манчев бил отрекъл робството в предосвобожденска България. И? Това изследовател на творческите криволичения на Манчев ли е? Историограф? Спецеиалист по епохата? Един от многото разбивачи на "митовете на национализма" прави някакво обобщение, прави прочит, който по нищо не се различава от този на Jingiby. Няма подобни уточнения в интервюто на Манчев.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:10, 4 април 2024 (UTC) Гледам, че се завъртя колелото на връщане на редакции и затворих за седмица, за да се изясни на беседата проблемът с източника. Моля ви и двамата - с цитати и източници, конструктивно.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Ако смятате, че седмица е много, нямам против да се намали. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:32, 25 март 2024 (UTC) :Чак сега видях, че има подобна статия и първото, което си помислих, е че е някакво оригинално изследване на нов/неопитен редактор (което не е далеч от истината). Тази статия е оригинално изследване. Според мен такава статия изобщо не трябва да съществува. Най-малкото защото по дефиниция няма как да е неутрална – неутралността предполага и статия "Турско робство (историческа реалност)" в която да са представени гледните точки на други видни историци и фактите. Смисъл от това няма. Обектът на статията е подобект на [[Българските земи под османско владичество]] т.е. мястото на това съдържание е в раздел, в който да се обяснят всички термини, тяхното възникване, роля и днешното състояние. В момента в "Българските земи под османско владичество" има раздел Термини, който може да се съкрати, а да се добави нов раздел в края на статията, който да обяснява по-подробно нещата и да включва тезите, развити в текущата статия. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 06:17, 30 март 2024 (UTC) :: Статия за историческата реалност има - [[Робство в Османската империя]]. Проблемът на тази тук е, че 3/4 от нея повтаря другата и полемизира с неясно какъв опонент, губейки фокуса върху собствения си обект (такъв със сигурност има, не знам доколко могат да се намерят използваеми източници). :: Това, което бих очаквал да видя е нещо от рода на: кога започва да се използва фразата и кога и как се превръща от реторична метафора в трафарет; как се използва в литературата, популярната култура, политическата реторика, с влиянието на актуални събития в определени моменти; евфемизмите, които се появяват около него (и едва в този контекст академичните дебати около фактическата коректност - сега това е почти цялото съдържание). В момента имаме пространни разсъждения за Танзимата и шариатските теории за малцинствата, които имат периферно отношение към темата на статията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:52, 30 март 2024 (UTC) :::Според правилата на англоезичната уикипедия за достоверност в областта на историографията, следва да се ползват модерни източници, анализиращи проблематиката от гледна точка на изследвания от последния четвърт век. Да не говорим, че марксистката историография у нас и особено тази от периода на Възродителния процес, както и тази от мутренските времена през 90-те, няма голяма научна стойност. Иначе, тази отпреди Втората световна война е вече остаряла като методика и също не може да се използва като достоверен анализ. Статията използва точно съвременни източници и е добре структурирана. По принцип се съмнявам, че днес има професионален историк припознат на национално ниво, който да поддържа тезата за турското робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:59, 30 март 2024 (UTC) ::::Хм, това много ми напомня постулата от комунистическото време, че всичко преди 1944, съотв. преди 1917, е остаряло, недостоверно и т. н. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:12, 30 март 2024 (UTC) :::::Всяка наука се развива. Някои по-бързо, други по-бавно. Така е и с историографията. Е, на някои ще им е мъчно за комунистическия прочит на историята и особено за турското робство. В Северна Македония например, историографията им е още в Комунистическа Югославия - българите са още фашисти, а те са югославски комунисти. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:26, 30 март 2024 (UTC) ::::::: „Който владее настоящето, владее миналото“. Известно и прилагано и преди, и сега. За нечии мъки не знам, но за нечии желания е очевидно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:42, 2 април 2024 (UTC) ::::::::E, тогава ще изчакаме комунистите отново да се върнат на власт и да завладеят миналото с тезите за пет вековното турско робство, за българо руската дружба, която е от векове и за векове, за освобождението ни от фашистите през 1944 година, а даже и за светлото комунистическо бъдеще.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:29, 2 април 2024 (UTC) :::::::::А, не, по-скоро чакаме посткомунистите с такива „анализи“ да докарат националистите на власт. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:21, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::Има разлика между ''русороб'', ''йессър'' и патриот. За съжаление патриоти почти не останаха. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:55, 4 април 2024 (UTC) ::::::Чие е твърдението "''Българската историография все още не успява да предложи критичен прочит на периода на османското владичество, достъпен за широката общественост.''"? На Манчев, на Хараланов или на някой друг? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:39, 30 март 2024 (UTC) :::::::Мисля, че е на [[Калин Янакиев]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:48, 30 март 2024 (UTC) ::::::::Калин Янакиев, Кръстьо Манчев, Божидар Димитров... все специалисти по всичко друго, но не и по Българско Възраждане. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:43, 2 април 2024 (UTC) == Пренасочване от турско робство == {{пинг|Jingiby}} Според мен е изключително неправилно [[турско робство]] да сочи към тази статия. Който се интересува от турско робство най-често се интересува от [[Българските земи под османско владичество]], а не от неясния обект на тази статия (фактологически некоректен термин или исторически мит). Ако случайно се интересува от робството в Османската империя (което е по-малко вероятно), има статия [[Робство в Османската империя]]. Каква е разликата между „турско робство“ и „робство в Османската империя“ като обект? Не става ли дума за едно и също? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:33, 30 март 2024 (UTC) :Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:36, 30 март 2024 (UTC) == Безумни аналогии == „Жертвите на Априлското въстание през 1876 г. са между 30 и 35 хиляди души, докато по време на Полското въстание в Русия през 1863 г. те са 60 хиляди души.[21]“ И какво трябва да покаже/докаже това изречение например? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:46, 2 април 2024 (UTC) :Съвсем точно е указано в текста. ''Процентът убити в резултат от държавни репресии се движи в рамките на средните показатели за континента.'' Още повече, че западни анализатори оценяват жертвите на Априлското въстание на 10-15 хиляди души. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:52, 2 април 2024 (UTC) ::И това дава някакъв аргумент за робство/неробство? Безумно е да се броят жертви, да се маргинализират или директно отричат. Справка „Митът Батак“ на ония безименни културулози, които там нещо доказваха по дотации от немски фондации преди години... --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:07, 2 април 2024 (UTC) :::Не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи със съвременни исторически анализи, а не с претоплени комунистически манджи. Що се касае до Батак, винаги ми е било странно как клането на десет пъти повече старозагорци от редовен османски аскер почти не се споменава като събитие, за сметка на избитите от помашкия башибозук (т.н. българомохамедани) в Батак. Това е силата на митологизацията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:44, 2 април 2024 (UTC) ::::Като дойде момент, комунистически и леко ченгесарски ще гласувам за изтриване на тази статия покрай „аргументите“ ви... Това барем е сигурно и отвъд конспиративните теории. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:02, 3 април 2024 (UTC) ::::[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи с [[У:БИ|благонадеждни източници]] а не със „съвременни исторически анализи“. Никъде няма правило, че най-новият източник е и най-достоверен. Не само в Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:47, 3 април 2024 (UTC) :::::Ами направете отделна статия и се позовете на изследванията от периода та Възродителния процес, тогава. Пишете за 3-4 синджира роби и Крали Марко, техният освободител, който всъщност бил турски васал и загинал в бой за славата на султана и Османската империя. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 02:40, 4 април 2024 (UTC) ::::::По-добре така, отколкото джендърни истории за розови понита и еднорози. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:09, 4 април 2024 (UTC) :::::::Май се поизчерпаха аргументите Ви. Между другото, на български език се пише ''джендърски'', а не ''джендърни''. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 06:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::Напротив, но просто не виждам наистина смисъл. Чакам некой здравомислещ да я пусне за триене и действаме. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:53, 4 април 2024 (UTC) :::::::::Гладна кокошка, просо сънува.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::В този си вид статията е за изтриване като едностранно оригинално изследване с неясен обект. Най-доброто, което може да се направи е част от съдържанието да влезе в другите 2 статии: [[Робство в Османската империя]] и [[Българските земи под османско владичество]]. Изчаквам да видя дали ще има някакво положително развитие, но последните промени са точно в обратната посока. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:43, 4 април 2024 (UTC) :::::::::::А дано, ама надали. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::::"Едностранно оригинално изследване с неясен обект" е точно. Още един глас за изтриване.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:20, 4 април 2024 (UTC) Както пише Николай Аретов, обстоятелството, че има доста българи, които се чувстват засегнати, когато им кажеш, че предците им не са били роби, е тежък симптом на объркана народопсихология. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:23, 4 април 2024 (UTC) :Опростенческо е да се свежда "турско робство" само до въпроса, дали българите са били роби. В част от старата историография се говореше и за турско, и за византийско робство, без задължително да се твърди, че българите са били точно роби.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:26, 4 април 2024 (UTC) ::Ами открийте си Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти и си пишете там. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:30, 4 април 2024 (UTC) :::Ако ще се съветваме кой какво да прави, по-скоро Вие си борете македонистките тролове в ЕН:У, и без това доста сте свалили резко нивото покрай общуването с такива. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:47, 4 април 2024 (UTC) ::::Защо да си откриваме " Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти"? Тук става дума за конкретна статия, която предлага информация точно за тези схващания.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:53, 4 април 2024 (UTC) :Джингиби, никой не твърди, че терминът турско или каквото и да било робство е правилен (все пак основната статия се казва Българските земи под '''османско владичество'''). Никой не твърди, че българите са били роби на турците. Проблемът в тази статия е от съвсем друго естество. Моля те, да прочетеш внимателно какво сме написали. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:28, 4 април 2024 (UTC) == Заглавие == "Турско робство" е метафора, с която се е обозначаал един период в българската история. Защо заглавието да е "....исторически мит"? Значи ли, че който е употребявал/употребява "турско робство" непременно е смятал, че българите са били роби? [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:24, 4 април 2024 (UTC) :Защото всички цитирани в статията автори и редица неспоменати в нея автори твърдят, че това е мит. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:32, 4 април 2024 (UTC) :: Още в заглавието си първият автор, цитиран от Вас, говори за метафора - "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга". Олга Тодорова, която добавям, също пише за "съотносимостта между това „метафорично робство“ и реалното робство през същата епоха". Подвеждащо е да се внушава, че употребяващите "турско робство", задължително представят българите като роби в буквалния смисъл.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:51, 4 април 2024 (UTC) Използвам новата тема в дискусията, въпреки че бих я озаглавила "Дефиниция", тъй като смятам за приоритетно да се обясни понятието ''исторически мит'', доколкото има определения в [https://scholar.google.com/scholar?hl=en&as_sdt=0%2C5&q=&#x22;historical+myth&#x22;&btnG научни публикации] и конкретни примери в същите. Това (какво е исторически мит и как се използва понятието в историографията, фолклора, изследванията на образованието и т.н.), по моему, може да е обект и предмет на отделна статия (намирам за важно и защитимо да има такава статия в Уикипедия), но лично за мен е несъстоятелно да се поставя определение в заглавието и то да бъде централният въпрос или аргумент, на който изложението в статията отговаря, след като не е предоставено валидно, утвърдено понятие. Защото в противен случай някой, за мен поне с известно основание, би възразил: не е ли ''и'' употребата на понятието в случая метафорична?<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 12:09, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм, че е добре да има статия, обясняваща подробно, какво е исторически мит. Също така смятам, че не е коректно още в заглавието на тази статия да има теза. Ако изобщо се реши статията да остане.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:31, 4 април 2024 (UTC) ::Ако изобщо се реши да остане, според мен е по-добре да е "Турско робство (метафора)" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:33, 4 април 2024 (UTC) ::: Да, добре е да е в най-общото значение - няма смисъл от отделни статии за литературната фигура и буквалната ѝ интерпретация. Може би направо "Турско робство" (да си спестим излишния спор дали е метафора, хипербола или трафарет {{)}}). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:28, 4 април 2024 (UTC) ::::Би било подвеждащо заглавие за статия, лансираща нечии интерпретации. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 06:41, 5 април 2024 (UTC) :::::Просто "Турско робство" като че ли е най-добре. Няма нужда още заглавието да се произнася кое от всичките е.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:08, 5 април 2024 (UTC) ::::::+ 1 --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 16:30, 7 април 2024 (UTC) [[Потребител:Jingiby|Jingiby]], статии и беседи не се местят с копиране на съдържанието – би трябвало да го знаете. Когато целевите страници съществуват, трябва да се пусне заявка до администраторите за преместване. Както и да е, мисля, че оправих нещата и слях историите. Проверете дали нещо не липсва, моля.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:42, 9 април 2024 (UTC) :Добре. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:45, 9 април 2024 (UTC) == Манчев бил пръв и то през 21 век?! == В текста се твърди: "В началото на 21 век историкът Кръстьо Манчев пръв развива научната теза, че терминът турско робство е неправилен ....". "Източникът" е журналист. Едва ли историк може да твърди нещо подобно. Дискусията течеше с пълна сила през 90-те години и няма как Манчев през 21 век да е развил пръв тази теза. За лаиците това може и да е вярно, обаче. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:03, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:08, 4 април 2024 (UTC) == Мистификация на източници? == Един пример имаме [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191412 тук]. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:03, 4 април 2024 (UTC) :По повод на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191422 тази] редакция обръщам внимание, че не става дума за дословно цитиране, а за коректно предаване на думите на посочения историк. Матанов съпоставя отричането на съществуване на робство с нелекия живот на българите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:13, 4 април 2024 (UTC) ::Понеже в статията има предостатъчно източници, ще помоля да не се поставя на всяко изречение таг с искане за нов източник, понеже започват да се повтарят. И без това тук е пълно със статии без никакви източници или с по 1-2 източника. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:15, 5 април 2024 (UTC) :::Един от начините да се избегнат съмненията за оригинално изследване, е да се внимава за всяко твърдение. Вече се показа, че потребител Jingiby интерпретира свободно източниците си или прави грешки, които трябва да бъдат проверени и установени.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:38, 5 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby? == Премествам тук: "В съседни държави като [[Гърция]] и [[Сърбия]], които също са били продължително време под османска власт, подобна терминология не се използва.<ref>Николай Цеков, Турското робство, руските освободители и други легенди. [https://www.dw.com/bg/турското-робство-руските-освободители-и-други-легенди/a-48962900 Дойче веле, 29 май 2019 г.]</ref>" Не намирам такова нещо в източника. За кой ли път... [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:21, 8 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby??? == Премествам тук: "Този мит обикновено има по-голяма тежест в колективното съзнание, отколкото историческата истина, базирана на научни факти и доказателства".<ref>Пламен С. Цветков, Светът на мегамитовете (65). [https://chitanka.info/text/42089-svetyt-na-megamitovete/65 Някои политически и историографски митове на XX век.]</ref> И това не мога да го намеря в "източника". Истина е, че източникът е обширен и трудно се търси в линка, но това изглежда, че го няма. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:50, 10 април 2024 (UTC) :Но за сметка на това се вижда от къде най-вероятно е взет цитатът на Аретов. Същите думи, избрани от Цветков, е избрал и Jingiby. :@[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], това е предположение, но обръщам внимание, че в научната литература, когато авторът не е видял лично източника, може да се напише: "цит. по" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:58, 13 април 2024 (UTC) == Предмет на статията == Чудя се обясненията за това демографското и икономическото развитие на българите, дали са на място в една статия, която би трябвало да е за наименованието "Турско робство". Това дали не е по-скоро за [[Българските земи под османско владичество]]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 08:43, 13 април 2024 (UTC) :И аз се чудя, дали разясненията в детайли за робските практики не са за статията относно [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:49, 13 април 2024 (UTC) ::Има логика да се обсъди и това, но като че ли по-проблемни са по-общите съждения за периода, свързани с демография, икономика. --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 10:40, 13 април 2024 (UTC) :::Тоест да наблегнем на това което подкрепя митологията и разкараме фактологията която й противоречи? Изобщо не съм съгласен. Предлагам да останат само оценките на терминологията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:15, 13 април 2024 (UTC) ::::Това не го разбирам. Коя митология? Че е имало "турско робство"? Някой защитава ли тази терминология? Кое и как подкрепя "митологията"? Това не е статия за периода, а за терминологията.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 12:15, 13 април 2024 (UTC) :::::Да, това не е статия за периода, а за терминологията. За това, че ''турско робство'' е остарял термин, отричан днес в научните среди, а [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]] си е било реално обществено-икономическо явление, за което има отделна статия. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:36, 13 април 2024 (UTC) ::::::Точно. При това положение за каква подкрепа на митология става дума?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:01, 13 април 2024 (UTC) :::::::Тоест, разясненията за робските практики не са за тази статия.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:19, 13 април 2024 (UTC) ::::::::Кои разяснения? Засега смятам, че не са за тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика. Всякакви коментари за конституцията, за партии, сравнения за брой на жертви в други империи имат някакви други цели. ::::::::Робството, според мен, има общо, доколкото при обяснението на термина (и отхвърлянето му от днешната наука), може да се коментира разликата между метафоричното и буквалното робство.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:49, 13 април 2024 (UTC) Категорично не съм съгласен. Точка. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:51, 13 април 2024 (UTC) :Малко съм разочарован, че не обяснявате, но нищо не мога да направя.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:00, 13 април 2024 (UTC) ::Много диалогично, Jingiby]. Не сте съгласен и точка. Явно при вас идеята е да се възхвалява един период заради актуална политика. Затова, когато насреща си имате аргументи, бягате.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:52, 24 април 2024 (UTC) == Не се заселвали турци? И? == @[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], какво общо има с предмета на статията: "Същевременно, по Българските земи има села в които турци не се заселват. Такава привилегия има например село [[Мусина]], където не само не живее турчин, но такъв няма право да замръква или да осъмва по силата на султански ферман от края на 18 век.<ref>[http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_1985_1/PDF/01_Zhelyazkova.pdf Списание на Българското геологическо дружество, кн. 1, 1985 г.]</ref> Оставям настрана достоверността на информация, в която геолог цитира заповед от ХVIII век, в която официално се употребява "турчин". По-важно е, че с такива информации можем да изпълним милион байта - от една страна конкретни привилегии на християни (има и по-красноречиви и сигурни примери), а от друга - съвсем конкретни примери за несвобода (дискриминация, насилия, палежи, изселвания). Абсурдно е и мисля, че може да се окаже, че трудът Ви ще отиде напразно. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:58, 13 април 2024 (UTC) :Аз направих коректно предложение статията да бъде само за научни оценки на терминологията, но Вие упорито теглите нещата към втората част от заключението на Ницше. За да се избегне масова лудост, предлагам в статията да остане само увода и редактирането по нея да приключи, поне засега, докато се успокоят страстите. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:53, 14 април 2024 (UTC) ::Коректното предложение, мисля, беше мое - статия за наименованието, а не да се прави оценка на периода. От самото начало Вие смесвате тези две неща, като акцентирате върху възхвалата. Това има нужда от балансиране, чиито параметри съм готов да обсъдя. Виждам, че Спас е започнал работа в тази посока.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:53, 14 април 2024 (UTC) :::Некоректното беше Ваше. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:50, 14 април 2024 (UTC) ::::Може ли по-конкретно? Смисълът на беседата би трябвало да включва обмен на аргументи .--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:28, 14 април 2024 (UTC) :::::Те вече бяха дадени, но освен спам нищо друго не последва. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:52, 14 април 2024 (UTC) ::::::Явно локигата Ви е - веднъж казвате и после на обяснявате. Казвате "точка" (по-горе) или казвате, че не искате да водите дискусия (в резюметата).--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:21, 14 април 2024 (UTC) Ами за каква логика може да се говори с Вас. Цялата критика на това архаично понятие използвана от различни специалисти според Вас трябва да отпадне. Предложихте да остана само тематиката свързана с темата за робството в Османската империя, а не за критиката на налудничавата терминология, която изобщо не е свързана с това. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:27, 14 април 2024 (UTC) :Цялата критика на това архаично понятие да отпадне?!? Това от къде го измислихте? Не съм и помислял за такова нещо.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:33, 14 април 2024 (UTC) ::Ами прочетете какво сте предложили по-горе. '''Предлагате да се отстранят''' от тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика, правна уредба, конституцията, партийна система, сравнения за брой на жертви и т.н., '''но държите''' да остане главно явлението робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:39, 14 април 2024 (UTC) :::Да, предлагам да не се описва периода сам по себе си, но НЕ предлагам да отпадат критиките към терминологията. Всичко, свързано с терминологията като такава, ако произхожда от специалисти (не толкова от журналисти), според мене има място.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:56, 14 април 2024 (UTC) ::::Ако започнем да описваме всичко, което се знае за периода, включително някакви информации, които трябва да влязат в статии за селища, тази статия ще се обезсмисли, т.е. отново ще се постави въпроса за изтриване. Статия за периода си има.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:56, 24 април 2024 (UTC) :::::Така е, и затова е добре статията да се фокусира само върху терминологията. Има си статии както за периода на робството, така и самият институт на робството в Империята. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:25, 25 април 2024 (UTC) ::::::Изглежда има напредък. Мисля, че освен информацията за някакви частни случаи, при които се казва, че турци не се заселвали еди къде си, трябва да паднат и другите описания за периода. Представям си го като статия за наименованието "турско робство", заедно със синонимите, без оценки за периода. Разбира се, трябва да се разясни въпроса с робството (буквалното и метафоричното), защото той е част от тази терминология, също така "турско"/"османско". Срвненията на жертви и т.н., журналистическите писания, при които някакви хора се обявяват за луди, ако изплозват терминологията ми се струват излишни. Идеята не би трябвало нито да се възхвалява периода, нито да се охулва, а да се обясни.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:13, 25 април 2024 (UTC) == Уточнение за думите на автор? == Jingiby, моля, поне с това спрете. Виждате [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&diff=prev&oldid=12202067 обяснението]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:25, 14 април 2024 (UTC) == Бележки == <references /> s42ids4ltzezcnat3afayr2eonllqdq 12214027 12214000 2024-04-25T12:50:59Z Akeckarov 1591 /* Не се заселвали турци? И? */ wikitext text/x-wiki == Основа??? == Мисля, че твърдението "Мътът за турското робство функционира като основа на българската национална идентичност" е невероятно смело и се нуждае от поне 5-6 исторически монографии за потвърждение, а не от некъв журналист. Целата тая работа с митологемите е много хлъзгава и е добре да се придържаме към наистина, ама наистина утвърдени и консенсусни за историографията оценки. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:24, 8 март 2024 (UTC) : Абсолютно подкрепям. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:28, 8 март 2024 (UTC) :::+1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) :: Това е мнение на [[Харалан Александров]], той е цитиран, а не журналист. Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 19:39, 8 март 2024 (UTC) :::Никъде не видех твърдение, че е в основата на националната идентичност. Това едно. Две - той е социолог и по никакъв начин експерт по Възраждането или българския национализъм. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:02, 8 март 2024 (UTC) :::: Александров е социален антрополог. През 2003 г. получава докторска степен по антропология към Института за фолклор при БАН. Иначе цитираният текст ''конструктът „турско робство“ е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на българската национална идентичност'' може да се намери тук: [https://www.dw.com/bg/турското-робство-е-метафора-историческата-истина-е-друга/a-48327918 "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) ::::: Искането на повече източници е съвсем в реда на нещата, особено когато има основание да се смята, че може да става въпрос за крайно маргинално мнение или теза. Колегата по-горе е изключително прав в искането си на поне няколко исторически монографии. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:22, 8 март 2024 (UTC) ::::::Доколкото смених в статията ''фундамент'' с ''елемент'', не мисля, че вече има основание за възражения срещу този доста по-смекчен вариант. Всички сме учили и знаем, че разказът за турското робство е формирал определена част от нашето народностно самосъзнание като българи.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 21:28, 8 март 2024 (UTC) ::::::: Не съм сигурен, че това важи за сегашното младежко поколение. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Все още продължава да не е ясно доколко е мит, доколко е истина. До ден днешен това поражда спорове между историци. Нищо че тенденцията е да се подменят едни думи с други или да се подхожда някак по-обрано, фалшиво и дипломатично. Но това е съвсем отделна тема на разговор, която не ѝ е мястото тука. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:55, 8 март 2024 (UTC) == Митовете на Манчев == В посоченото [https://e-vestnik.bg/7608/prof-krastyo-manchev-natsionalizmat-e-vaditsa-za-naivni-hora/ интервю] на К. Манчев се казва: "Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало." [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:11, 25 март 2024 (UTC) :Твърдението Ви е извадено от контекста на разговора и няма нищо общо с действително твърдяното в статията. В конкретната статия фокусът е върху 19 век и периода на национално Възраждане и Освобождение, когато робството в Османската империя е забранено де юре. Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби, предимно черкези-мюсюлмани. Тоест бели роби по време на Освобождението в Европейската част на Османската империя няма от около половин век. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 09:51, 25 март 2024 (UTC) ::Манчев казва "Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В '''Османската империя''' такова нещо не е имало". Отрича, без да прави уточненията, които Вие посфактум правите. Всъщност, той коментира целия период, обсъжда различни аспекти от българското минало и Османската история и.... генерализира. --[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:25, 25 март 2024 (UTC) ::: Може би е по-добре наистина да се ограничим до XIX век, който е релевантен за обекта на тази статия. Буквално взет коментарът на Манчев противоречи на множество източници (има цитирани няколко в [[Робство в Османската империя]] и още повече в нейната англоезична версия) - вероятно е и той всъщност да има предвид именно контекста на Балканите и късната Империя. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:46, 25 март 2024 (UTC) ::::Ще изляза извън обхвата на темата, ако се спра на странностите у Манчев през последните години от живота му, особено в интервюта. Тук обаче активно се ползват негови интервюта. Ако се взима едната част, редно е да се вземе и другата част. Манчев не прави уточнение за XIX век, но и да го правеше, пак не би било точно. Интересна е [http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi7-Kolev/V.Kolev.pdf тази] статия на Валери Колев. Законодателство, действително положение, причините за един член на Търновската конституция....--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:05, 25 март 2024 (UTC) :::::Въпросното интервю на Манчев не е дълго и обхваща няколко различни теми. За Османското владичество се спира основно на 19 век и не коментира предходните столетия. Контекстът е ясен. В другото си интервю е по-конкретен за робството като законово регламентирана практика. Спекулативно е да се излагат тези, че отрича съществуването на робството въобще. Робството е забранено в началото на 19 век, но и тогава е било изключение и много рядка практика в Европейска турция и то за бели хора. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:09, 25 март 2024 (UTC) :::::::Интервюто на Манчев наистина засяга различни теми, т.е. не само ХІХ век. За османския период се спира дори на 1354 г. Да видим: :::::::1."''Още 1354 година, когато са взели Цариград (sic), султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир – министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала '''през цялото време.''''' :::::::2.''-През турско робство ли? :::::::– Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало''." :::::::Коментира се целия период. Започва се от 1354 г. и се обобщава. :::::::По-надолу се продължава: "''....Никой на никого не е бил собственост.''" Манчев говори за Османската империя, Османската империя, все Османската империя.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:42, 25 март 2024 (UTC) ::::::::Според мен тук не си говорим съвсем точно и ясно. Проблемните въпроси са два. Първият е имало ли е робство-да. Вторият е дали българите като цяло са били ли са роби и отговорът е не. Разбира се, че роби като изключение е имало. На няколко милиона човека вероятно е имало няколко хиляди роби. Но робство е имало и в Русия, САЩ и Великобритания, например и то е продължило също до 20 век. Въпреки това те не са робски държави. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:08, 25 март 2024 (UTC) :::::::::Според мен в този раздел от беседата изобщо не става дума за това. Проблемният въпрос се отнася до един от основните източници. Иначе, споделям голяма част от последното написано от Jingiby.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:13, 25 март 2024 (UTC) :::::::::: Е, ако просто търсим по-добър източник, че по това време няма (масово) робство, сигурно не е трудно да намерим. Аз по-скоро не разбирам защо се задълбава толкова в този въпрос, който не е и спорен - съвременниците (а като цяло и след това, може би извън детската литература) със сигурност са разбирали „робство“ като метафора. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:27, 25 март 2024 (UTC) ::::::::::: Моето възражение е спрямо този източник, ползван като авторитет на повече от едно място в статията. Интервюто е катастрофа - бъркат се години, твърди се, че по принцип нямало робство. Затова опитвам да внеса уточнение, сянка в един от ъглите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:34, 25 март 2024 (UTC) Тогава да използваме като източник книгата на Кръстьо Манчев "История на балканските народи. Том 1 (1352–1878)". Може да се [https://chitanka.info/text/5818-istorija-na-balkanskite-narodi-tom-1 свали от тук]. На стр. 40 пише дословно: ''В положение на зависимост, раята не е крепостно население. Османската империя не познава крепостничеството в неговия класически европейски вид от Средновековието. За сметка на това пък има робство, както и покупко-продажба на роби, които се използват предимно като домашна прислуга, а не като производително население.''[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:28, 26 март 2024 (UTC) :Съгласен съм. Книгите му са от друг период в неговия живот и дейност като историк.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:13, 26 март 2024 (UTC) ::Ако ще се цитира интервюто на Манчев за едната част, не виждам причина да не се цитира и за другата.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:42, 26 март 2024 (UTC) :::Защото има разлика в интерпретацията на текста на интервюто от редакторите тук, а интерпретацията представена в момента в статията, противоречи не само на други негови интервюта и на цитираната по-горе История на балканските народи, но и на здравия разум. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:48, 27 март 2024 (UTC) ::::Много неща от интервютата на Манчев през последните години от живота му може да противоречат на здравия разум. Интервютата са факт и това, че е писал или казвал и нещо друго (разумно), не променя позициите му в интервютата. Разбира се, осъзнавам, че може да има некоректност при предаване на думите му, но това е хипотеза. ::::Смятам, че ако има различия в интерпретацията, е добре първо да се обсъди. Може би по-уважително е преди да се връща, да се обсъжда. Колкото до моята интерпретация, аз виждам, че казва: "....Никой на никого не е бил собственост."--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 19:24, 29 март 2024 (UTC) :::::Е, нали това правим досега, обсъждаме интерпретациите. По принцип е нормално за интерпретации да се използват вторични източници, наместо персоналните оценки на местни редактори, както е залегнало сега в статията. Доколкото спорът тук е за кой период се отнасят думите в интервюто на Манчев и какво е искал да каже, то това според вторичен източник е следното: ''[https://www.dw.com/bg/турско-робство-не-е-имало/a-14886755 В едно взривоподобно интервю преди три години проф. Манчев защити няколко крайно неудобни за българската историография тези – за липсата на робство в предосвобожденска България...]'' Това твърдя и аз, че е искал да каже Манчев. През същинското Възраждане, което е през втората половина на 19 век, робство в Българските земи като цяло няма. В момента в статията стои, че Манчев твърди това по принцип за целия период от половин хилядолетие като цяло, което е несериозно. С оглед на представения от мен по-горе вторичен източник, отричащ редакцията на статията в момента относно интервюто на Манчев, дали някой може да представи друг вторичен достоверен източник, подкрепящ интерпретацията на думите на Манчев, залегнала сега в статията? Разбира се, Манчев съвсем ясно заявява, че дори през 1908 г. е имало робски пазар в Цариград, но това не прави българите в Империята роби по това време. Тоест, тук се прави опит вижданията му да се тълкуват превратно, или простшчкжо казано: както дявола чете Евангелието. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:38, 30 март 2024 (UTC) ::::::Виждам, че първо се е започнало връщане, а след това - обсъждане. Не мога да разбера как може да се твърди, че в интервюто си Манчев е имал предвид само някакъв период през ХIХ век. Разбира се, че Манчев твърди това по принцип за целия период. Виждате ли някакво уточнение в интервюто? --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 1 април 2024 (UTC) :::::::Виждам, че не сте прочели добре дискусията. Вторичен източник ясно указва, че Манчев изобщо не е имал това което твърдите предвид. Помолих онзи ден, ако някой намери достоверен вторичен източник с обратното твърдение, тоест подкрепящ Вашия прочит и да го представи. До момента няма такъв източник. Уикипедия се крепи на преценката във вторични източници, а не на оригинални изследвания и лични преценки на редакторите й, както в момента. Такива са правилата. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:35, 2 април 2024 (UTC) ::::::::"Вторичен източник"? На 3 март 2011 г. един журналист и фотограф пише, че "преди три години" Манчев бил отрекъл робството в предосвобожденска България. И? Това изследовател на творческите криволичения на Манчев ли е? Историограф? Спецеиалист по епохата? Един от многото разбивачи на "митовете на национализма" прави някакво обобщение, прави прочит, който по нищо не се различава от този на Jingiby. Няма подобни уточнения в интервюто на Манчев.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:10, 4 април 2024 (UTC) Гледам, че се завъртя колелото на връщане на редакции и затворих за седмица, за да се изясни на беседата проблемът с източника. Моля ви и двамата - с цитати и източници, конструктивно.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Ако смятате, че седмица е много, нямам против да се намали. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:32, 25 март 2024 (UTC) :Чак сега видях, че има подобна статия и първото, което си помислих, е че е някакво оригинално изследване на нов/неопитен редактор (което не е далеч от истината). Тази статия е оригинално изследване. Според мен такава статия изобщо не трябва да съществува. Най-малкото защото по дефиниция няма как да е неутрална – неутралността предполага и статия "Турско робство (историческа реалност)" в която да са представени гледните точки на други видни историци и фактите. Смисъл от това няма. Обектът на статията е подобект на [[Българските земи под османско владичество]] т.е. мястото на това съдържание е в раздел, в който да се обяснят всички термини, тяхното възникване, роля и днешното състояние. В момента в "Българските земи под османско владичество" има раздел Термини, който може да се съкрати, а да се добави нов раздел в края на статията, който да обяснява по-подробно нещата и да включва тезите, развити в текущата статия. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 06:17, 30 март 2024 (UTC) :: Статия за историческата реалност има - [[Робство в Османската империя]]. Проблемът на тази тук е, че 3/4 от нея повтаря другата и полемизира с неясно какъв опонент, губейки фокуса върху собствения си обект (такъв със сигурност има, не знам доколко могат да се намерят използваеми източници). :: Това, което бих очаквал да видя е нещо от рода на: кога започва да се използва фразата и кога и как се превръща от реторична метафора в трафарет; как се използва в литературата, популярната култура, политическата реторика, с влиянието на актуални събития в определени моменти; евфемизмите, които се появяват около него (и едва в този контекст академичните дебати около фактическата коректност - сега това е почти цялото съдържание). В момента имаме пространни разсъждения за Танзимата и шариатските теории за малцинствата, които имат периферно отношение към темата на статията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:52, 30 март 2024 (UTC) :::Според правилата на англоезичната уикипедия за достоверност в областта на историографията, следва да се ползват модерни източници, анализиращи проблематиката от гледна точка на изследвания от последния четвърт век. Да не говорим, че марксистката историография у нас и особено тази от периода на Възродителния процес, както и тази от мутренските времена през 90-те, няма голяма научна стойност. Иначе, тази отпреди Втората световна война е вече остаряла като методика и също не може да се използва като достоверен анализ. Статията използва точно съвременни източници и е добре структурирана. По принцип се съмнявам, че днес има професионален историк припознат на национално ниво, който да поддържа тезата за турското робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:59, 30 март 2024 (UTC) ::::Хм, това много ми напомня постулата от комунистическото време, че всичко преди 1944, съотв. преди 1917, е остаряло, недостоверно и т. н. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:12, 30 март 2024 (UTC) :::::Всяка наука се развива. Някои по-бързо, други по-бавно. Така е и с историографията. Е, на някои ще им е мъчно за комунистическия прочит на историята и особено за турското робство. В Северна Македония например, историографията им е още в Комунистическа Югославия - българите са още фашисти, а те са югославски комунисти. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:26, 30 март 2024 (UTC) ::::::: „Който владее настоящето, владее миналото“. Известно и прилагано и преди, и сега. За нечии мъки не знам, но за нечии желания е очевидно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:42, 2 април 2024 (UTC) ::::::::E, тогава ще изчакаме комунистите отново да се върнат на власт и да завладеят миналото с тезите за пет вековното турско робство, за българо руската дружба, която е от векове и за векове, за освобождението ни от фашистите през 1944 година, а даже и за светлото комунистическо бъдеще.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:29, 2 април 2024 (UTC) :::::::::А, не, по-скоро чакаме посткомунистите с такива „анализи“ да докарат националистите на власт. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:21, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::Има разлика между ''русороб'', ''йессър'' и патриот. За съжаление патриоти почти не останаха. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:55, 4 април 2024 (UTC) ::::::Чие е твърдението "''Българската историография все още не успява да предложи критичен прочит на периода на османското владичество, достъпен за широката общественост.''"? На Манчев, на Хараланов или на някой друг? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:39, 30 март 2024 (UTC) :::::::Мисля, че е на [[Калин Янакиев]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:48, 30 март 2024 (UTC) ::::::::Калин Янакиев, Кръстьо Манчев, Божидар Димитров... все специалисти по всичко друго, но не и по Българско Възраждане. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:43, 2 април 2024 (UTC) == Пренасочване от турско робство == {{пинг|Jingiby}} Според мен е изключително неправилно [[турско робство]] да сочи към тази статия. Който се интересува от турско робство най-често се интересува от [[Българските земи под османско владичество]], а не от неясния обект на тази статия (фактологически некоректен термин или исторически мит). Ако случайно се интересува от робството в Османската империя (което е по-малко вероятно), има статия [[Робство в Османската империя]]. Каква е разликата между „турско робство“ и „робство в Османската империя“ като обект? Не става ли дума за едно и също? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:33, 30 март 2024 (UTC) :Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:36, 30 март 2024 (UTC) == Безумни аналогии == „Жертвите на Априлското въстание през 1876 г. са между 30 и 35 хиляди души, докато по време на Полското въстание в Русия през 1863 г. те са 60 хиляди души.[21]“ И какво трябва да покаже/докаже това изречение например? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:46, 2 април 2024 (UTC) :Съвсем точно е указано в текста. ''Процентът убити в резултат от държавни репресии се движи в рамките на средните показатели за континента.'' Още повече, че западни анализатори оценяват жертвите на Априлското въстание на 10-15 хиляди души. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:52, 2 април 2024 (UTC) ::И това дава някакъв аргумент за робство/неробство? Безумно е да се броят жертви, да се маргинализират или директно отричат. Справка „Митът Батак“ на ония безименни културулози, които там нещо доказваха по дотации от немски фондации преди години... --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:07, 2 април 2024 (UTC) :::Не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи със съвременни исторически анализи, а не с претоплени комунистически манджи. Що се касае до Батак, винаги ми е било странно как клането на десет пъти повече старозагорци от редовен османски аскер почти не се споменава като събитие, за сметка на избитите от помашкия башибозук (т.н. българомохамедани) в Батак. Това е силата на митологизацията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:44, 2 април 2024 (UTC) ::::Като дойде момент, комунистически и леко ченгесарски ще гласувам за изтриване на тази статия покрай „аргументите“ ви... Това барем е сигурно и отвъд конспиративните теории. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:02, 3 април 2024 (UTC) ::::[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи с [[У:БИ|благонадеждни източници]] а не със „съвременни исторически анализи“. Никъде няма правило, че най-новият източник е и най-достоверен. Не само в Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:47, 3 април 2024 (UTC) :::::Ами направете отделна статия и се позовете на изследванията от периода та Възродителния процес, тогава. Пишете за 3-4 синджира роби и Крали Марко, техният освободител, който всъщност бил турски васал и загинал в бой за славата на султана и Османската империя. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 02:40, 4 април 2024 (UTC) ::::::По-добре така, отколкото джендърни истории за розови понита и еднорози. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:09, 4 април 2024 (UTC) :::::::Май се поизчерпаха аргументите Ви. Между другото, на български език се пише ''джендърски'', а не ''джендърни''. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 06:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::Напротив, но просто не виждам наистина смисъл. Чакам некой здравомислещ да я пусне за триене и действаме. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:53, 4 април 2024 (UTC) :::::::::Гладна кокошка, просо сънува.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::В този си вид статията е за изтриване като едностранно оригинално изследване с неясен обект. Най-доброто, което може да се направи е част от съдържанието да влезе в другите 2 статии: [[Робство в Османската империя]] и [[Българските земи под османско владичество]]. Изчаквам да видя дали ще има някакво положително развитие, но последните промени са точно в обратната посока. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:43, 4 април 2024 (UTC) :::::::::::А дано, ама надали. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::::"Едностранно оригинално изследване с неясен обект" е точно. Още един глас за изтриване.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:20, 4 април 2024 (UTC) Както пише Николай Аретов, обстоятелството, че има доста българи, които се чувстват засегнати, когато им кажеш, че предците им не са били роби, е тежък симптом на объркана народопсихология. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:23, 4 април 2024 (UTC) :Опростенческо е да се свежда "турско робство" само до въпроса, дали българите са били роби. В част от старата историография се говореше и за турско, и за византийско робство, без задължително да се твърди, че българите са били точно роби.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:26, 4 април 2024 (UTC) ::Ами открийте си Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти и си пишете там. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:30, 4 април 2024 (UTC) :::Ако ще се съветваме кой какво да прави, по-скоро Вие си борете македонистките тролове в ЕН:У, и без това доста сте свалили резко нивото покрай общуването с такива. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:47, 4 април 2024 (UTC) ::::Защо да си откриваме " Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти"? Тук става дума за конкретна статия, която предлага информация точно за тези схващания.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:53, 4 април 2024 (UTC) :Джингиби, никой не твърди, че терминът турско или каквото и да било робство е правилен (все пак основната статия се казва Българските земи под '''османско владичество'''). Никой не твърди, че българите са били роби на турците. Проблемът в тази статия е от съвсем друго естество. Моля те, да прочетеш внимателно какво сме написали. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:28, 4 април 2024 (UTC) == Заглавие == "Турско робство" е метафора, с която се е обозначаал един период в българската история. Защо заглавието да е "....исторически мит"? Значи ли, че който е употребявал/употребява "турско робство" непременно е смятал, че българите са били роби? [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:24, 4 април 2024 (UTC) :Защото всички цитирани в статията автори и редица неспоменати в нея автори твърдят, че това е мит. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:32, 4 април 2024 (UTC) :: Още в заглавието си първият автор, цитиран от Вас, говори за метафора - "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга". Олга Тодорова, която добавям, също пише за "съотносимостта между това „метафорично робство“ и реалното робство през същата епоха". Подвеждащо е да се внушава, че употребяващите "турско робство", задължително представят българите като роби в буквалния смисъл.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:51, 4 април 2024 (UTC) Използвам новата тема в дискусията, въпреки че бих я озаглавила "Дефиниция", тъй като смятам за приоритетно да се обясни понятието ''исторически мит'', доколкото има определения в [https://scholar.google.com/scholar?hl=en&as_sdt=0%2C5&q=&#x22;historical+myth&#x22;&btnG научни публикации] и конкретни примери в същите. Това (какво е исторически мит и как се използва понятието в историографията, фолклора, изследванията на образованието и т.н.), по моему, може да е обект и предмет на отделна статия (намирам за важно и защитимо да има такава статия в Уикипедия), но лично за мен е несъстоятелно да се поставя определение в заглавието и то да бъде централният въпрос или аргумент, на който изложението в статията отговаря, след като не е предоставено валидно, утвърдено понятие. Защото в противен случай някой, за мен поне с известно основание, би възразил: не е ли ''и'' употребата на понятието в случая метафорична?<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 12:09, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм, че е добре да има статия, обясняваща подробно, какво е исторически мит. Също така смятам, че не е коректно още в заглавието на тази статия да има теза. Ако изобщо се реши статията да остане.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:31, 4 април 2024 (UTC) ::Ако изобщо се реши да остане, според мен е по-добре да е "Турско робство (метафора)" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:33, 4 април 2024 (UTC) ::: Да, добре е да е в най-общото значение - няма смисъл от отделни статии за литературната фигура и буквалната ѝ интерпретация. Може би направо "Турско робство" (да си спестим излишния спор дали е метафора, хипербола или трафарет {{)}}). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:28, 4 април 2024 (UTC) ::::Би било подвеждащо заглавие за статия, лансираща нечии интерпретации. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 06:41, 5 април 2024 (UTC) :::::Просто "Турско робство" като че ли е най-добре. Няма нужда още заглавието да се произнася кое от всичките е.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:08, 5 април 2024 (UTC) ::::::+ 1 --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 16:30, 7 април 2024 (UTC) [[Потребител:Jingiby|Jingiby]], статии и беседи не се местят с копиране на съдържанието – би трябвало да го знаете. Когато целевите страници съществуват, трябва да се пусне заявка до администраторите за преместване. Както и да е, мисля, че оправих нещата и слях историите. Проверете дали нещо не липсва, моля.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:42, 9 април 2024 (UTC) :Добре. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:45, 9 април 2024 (UTC) == Манчев бил пръв и то през 21 век?! == В текста се твърди: "В началото на 21 век историкът Кръстьо Манчев пръв развива научната теза, че терминът турско робство е неправилен ....". "Източникът" е журналист. Едва ли историк може да твърди нещо подобно. Дискусията течеше с пълна сила през 90-те години и няма как Манчев през 21 век да е развил пръв тази теза. За лаиците това може и да е вярно, обаче. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:03, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:08, 4 април 2024 (UTC) == Мистификация на източници? == Един пример имаме [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191412 тук]. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:03, 4 април 2024 (UTC) :По повод на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191422 тази] редакция обръщам внимание, че не става дума за дословно цитиране, а за коректно предаване на думите на посочения историк. Матанов съпоставя отричането на съществуване на робство с нелекия живот на българите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:13, 4 април 2024 (UTC) ::Понеже в статията има предостатъчно източници, ще помоля да не се поставя на всяко изречение таг с искане за нов източник, понеже започват да се повтарят. И без това тук е пълно със статии без никакви източници или с по 1-2 източника. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:15, 5 април 2024 (UTC) :::Един от начините да се избегнат съмненията за оригинално изследване, е да се внимава за всяко твърдение. Вече се показа, че потребител Jingiby интерпретира свободно източниците си или прави грешки, които трябва да бъдат проверени и установени.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:38, 5 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby? == Премествам тук: "В съседни държави като [[Гърция]] и [[Сърбия]], които също са били продължително време под османска власт, подобна терминология не се използва.<ref>Николай Цеков, Турското робство, руските освободители и други легенди. [https://www.dw.com/bg/турското-робство-руските-освободители-и-други-легенди/a-48962900 Дойче веле, 29 май 2019 г.]</ref>" Не намирам такова нещо в източника. За кой ли път... [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:21, 8 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby??? == Премествам тук: "Този мит обикновено има по-голяма тежест в колективното съзнание, отколкото историческата истина, базирана на научни факти и доказателства".<ref>Пламен С. Цветков, Светът на мегамитовете (65). [https://chitanka.info/text/42089-svetyt-na-megamitovete/65 Някои политически и историографски митове на XX век.]</ref> И това не мога да го намеря в "източника". Истина е, че източникът е обширен и трудно се търси в линка, но това изглежда, че го няма. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:50, 10 април 2024 (UTC) :Но за сметка на това се вижда от къде най-вероятно е взет цитатът на Аретов. Същите думи, избрани от Цветков, е избрал и Jingiby. :@[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], това е предположение, но обръщам внимание, че в научната литература, когато авторът не е видял лично източника, може да се напише: "цит. по" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:58, 13 април 2024 (UTC) == Предмет на статията == Чудя се обясненията за това демографското и икономическото развитие на българите, дали са на място в една статия, която би трябвало да е за наименованието "Турско робство". Това дали не е по-скоро за [[Българските земи под османско владичество]]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 08:43, 13 април 2024 (UTC) :И аз се чудя, дали разясненията в детайли за робските практики не са за статията относно [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:49, 13 април 2024 (UTC) ::Има логика да се обсъди и това, но като че ли по-проблемни са по-общите съждения за периода, свързани с демография, икономика. --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 10:40, 13 април 2024 (UTC) :::Тоест да наблегнем на това което подкрепя митологията и разкараме фактологията която й противоречи? Изобщо не съм съгласен. Предлагам да останат само оценките на терминологията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:15, 13 април 2024 (UTC) ::::Това не го разбирам. Коя митология? Че е имало "турско робство"? Някой защитава ли тази терминология? Кое и как подкрепя "митологията"? Това не е статия за периода, а за терминологията.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 12:15, 13 април 2024 (UTC) :::::Да, това не е статия за периода, а за терминологията. За това, че ''турско робство'' е остарял термин, отричан днес в научните среди, а [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]] си е било реално обществено-икономическо явление, за което има отделна статия. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:36, 13 април 2024 (UTC) ::::::Точно. При това положение за каква подкрепа на митология става дума?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:01, 13 април 2024 (UTC) :::::::Тоест, разясненията за робските практики не са за тази статия.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:19, 13 април 2024 (UTC) ::::::::Кои разяснения? Засега смятам, че не са за тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика. Всякакви коментари за конституцията, за партии, сравнения за брой на жертви в други империи имат някакви други цели. ::::::::Робството, според мен, има общо, доколкото при обяснението на термина (и отхвърлянето му от днешната наука), може да се коментира разликата между метафоричното и буквалното робство.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:49, 13 април 2024 (UTC) Категорично не съм съгласен. Точка. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:51, 13 април 2024 (UTC) :Малко съм разочарован, че не обяснявате, но нищо не мога да направя.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:00, 13 април 2024 (UTC) ::Много диалогично, Jingiby]. Не сте съгласен и точка. Явно при вас идеята е да се възхвалява един период заради актуална политика. Затова, когато насреща си имате аргументи, бягате.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:52, 24 април 2024 (UTC) == Не се заселвали турци? И? == @[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], какво общо има с предмета на статията: "Същевременно, по Българските земи има села в които турци не се заселват. Такава привилегия има например село [[Мусина]], където не само не живее турчин, но такъв няма право да замръква или да осъмва по силата на султански ферман от края на 18 век.<ref>[http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_1985_1/PDF/01_Zhelyazkova.pdf Списание на Българското геологическо дружество, кн. 1, 1985 г.]</ref> Оставям настрана достоверността на информация, в която геолог цитира заповед от ХVIII век, в която официално се употребява "турчин". По-важно е, че с такива информации можем да изпълним милион байта - от една страна конкретни привилегии на християни (има и по-красноречиви и сигурни примери), а от друга - съвсем конкретни примери за несвобода (дискриминация, насилия, палежи, изселвания). Абсурдно е и мисля, че може да се окаже, че трудът Ви ще отиде напразно. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:58, 13 април 2024 (UTC) :Аз направих коректно предложение статията да бъде само за научни оценки на терминологията, но Вие упорито теглите нещата към втората част от заключението на Ницше. За да се избегне масова лудост, предлагам в статията да остане само увода и редактирането по нея да приключи, поне засега, докато се успокоят страстите. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:53, 14 април 2024 (UTC) ::Коректното предложение, мисля, беше мое - статия за наименованието, а не да се прави оценка на периода. От самото начало Вие смесвате тези две неща, като акцентирате върху възхвалата. Това има нужда от балансиране, чиито параметри съм готов да обсъдя. Виждам, че Спас е започнал работа в тази посока.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:53, 14 април 2024 (UTC) :::Некоректното беше Ваше. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:50, 14 април 2024 (UTC) ::::Може ли по-конкретно? Смисълът на беседата би трябвало да включва обмен на аргументи .--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:28, 14 април 2024 (UTC) :::::Те вече бяха дадени, но освен спам нищо друго не последва. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:52, 14 април 2024 (UTC) ::::::Явно локигата Ви е - веднъж казвате и после на обяснявате. Казвате "точка" (по-горе) или казвате, че не искате да водите дискусия (в резюметата).--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:21, 14 април 2024 (UTC) Ами за каква логика може да се говори с Вас. Цялата критика на това архаично понятие използвана от различни специалисти според Вас трябва да отпадне. Предложихте да остана само тематиката свързана с темата за робството в Османската империя, а не за критиката на налудничавата терминология, която изобщо не е свързана с това. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:27, 14 април 2024 (UTC) :Цялата критика на това архаично понятие да отпадне?!? Това от къде го измислихте? Не съм и помислял за такова нещо.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:33, 14 април 2024 (UTC) ::Ами прочетете какво сте предложили по-горе. '''Предлагате да се отстранят''' от тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика, правна уредба, конституцията, партийна система, сравнения за брой на жертви и т.н., '''но държите''' да остане главно явлението робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:39, 14 април 2024 (UTC) :::Да, предлагам да не се описва периода сам по себе си, но НЕ предлагам да отпадат критиките към терминологията. Всичко, свързано с терминологията като такава, ако произхожда от специалисти (не толкова от журналисти), според мене има място.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:56, 14 април 2024 (UTC) ::::Ако започнем да описваме всичко, което се знае за периода, включително някакви информации, които трябва да влязат в статии за селища, тази статия ще се обезсмисли, т.е. отново ще се постави въпроса за изтриване. Статия за периода си има.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:56, 24 април 2024 (UTC) :::::Така е, и затова е добре статията да се фокусира само върху терминологията. Има си статии както за периода на робството, така и самият институт на робството в Империята. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:25, 25 април 2024 (UTC) ::::::Прекрасно. Мисля, че освен информацията за някакви частни случаи, при които се казва, че турци не се заселвали еди къде си, трябва да паднат и другите описания за периода. Представям си го като статия за наименованието "турско робство", заедно със синонимите, без оценки за периода. Въпросът за робството (буквалното и метафоричното) е важен, защото той е част от тази терминология; също така са важни коментарите за "турско"/"османско". Срвненията на жертви и т.н., журналистическите писания, при които някакви хора се обявяват за луди, ако изплозват терминологията ми се струват излишни. Идеята не би трябвало нито да се възхвалява периода, нито да се охулва, а да се обясни.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:13, 25 април 2024 (UTC) == Уточнение за думите на автор? == Jingiby, моля, поне с това спрете. Виждате [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&diff=prev&oldid=12202067 обяснението]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:25, 14 април 2024 (UTC) == Бележки == <references /> cs7muq9w523sgxdlhl7ptok46z9dexq 12214035 12214027 2024-04-25T13:03:39Z Akeckarov 1591 /* Не се заселвали турци? И? */ wikitext text/x-wiki == Основа??? == Мисля, че твърдението "Мътът за турското робство функционира като основа на българската национална идентичност" е невероятно смело и се нуждае от поне 5-6 исторически монографии за потвърждение, а не от некъв журналист. Целата тая работа с митологемите е много хлъзгава и е добре да се придържаме към наистина, ама наистина утвърдени и консенсусни за историографията оценки. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:24, 8 март 2024 (UTC) : Абсолютно подкрепям. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:28, 8 март 2024 (UTC) :::+1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) :: Това е мнение на [[Харалан Александров]], той е цитиран, а не журналист. Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 19:39, 8 март 2024 (UTC) :::Никъде не видех твърдение, че е в основата на националната идентичност. Това едно. Две - той е социолог и по никакъв начин експерт по Възраждането или българския национализъм. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:02, 8 март 2024 (UTC) :::: Александров е социален антрополог. През 2003 г. получава докторска степен по антропология към Института за фолклор при БАН. Иначе цитираният текст ''конструктът „турско робство“ е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на българската национална идентичност'' може да се намери тук: [https://www.dw.com/bg/турското-робство-е-метафора-историческата-истина-е-друга/a-48327918 "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) ::::: Искането на повече източници е съвсем в реда на нещата, особено когато има основание да се смята, че може да става въпрос за крайно маргинално мнение или теза. Колегата по-горе е изключително прав в искането си на поне няколко исторически монографии. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:22, 8 март 2024 (UTC) ::::::Доколкото смених в статията ''фундамент'' с ''елемент'', не мисля, че вече има основание за възражения срещу този доста по-смекчен вариант. Всички сме учили и знаем, че разказът за турското робство е формирал определена част от нашето народностно самосъзнание като българи.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 21:28, 8 март 2024 (UTC) ::::::: Не съм сигурен, че това важи за сегашното младежко поколение. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Все още продължава да не е ясно доколко е мит, доколко е истина. До ден днешен това поражда спорове между историци. Нищо че тенденцията е да се подменят едни думи с други или да се подхожда някак по-обрано, фалшиво и дипломатично. Но това е съвсем отделна тема на разговор, която не ѝ е мястото тука. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:55, 8 март 2024 (UTC) == Митовете на Манчев == В посоченото [https://e-vestnik.bg/7608/prof-krastyo-manchev-natsionalizmat-e-vaditsa-za-naivni-hora/ интервю] на К. Манчев се казва: "Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало." [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:11, 25 март 2024 (UTC) :Твърдението Ви е извадено от контекста на разговора и няма нищо общо с действително твърдяното в статията. В конкретната статия фокусът е върху 19 век и периода на национално Възраждане и Освобождение, когато робството в Османската империя е забранено де юре. Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби, предимно черкези-мюсюлмани. Тоест бели роби по време на Освобождението в Европейската част на Османската империя няма от около половин век. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 09:51, 25 март 2024 (UTC) ::Манчев казва "Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В '''Османската империя''' такова нещо не е имало". Отрича, без да прави уточненията, които Вие посфактум правите. Всъщност, той коментира целия период, обсъжда различни аспекти от българското минало и Османската история и.... генерализира. --[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:25, 25 март 2024 (UTC) ::: Може би е по-добре наистина да се ограничим до XIX век, който е релевантен за обекта на тази статия. Буквално взет коментарът на Манчев противоречи на множество източници (има цитирани няколко в [[Робство в Османската империя]] и още повече в нейната англоезична версия) - вероятно е и той всъщност да има предвид именно контекста на Балканите и късната Империя. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:46, 25 март 2024 (UTC) ::::Ще изляза извън обхвата на темата, ако се спра на странностите у Манчев през последните години от живота му, особено в интервюта. Тук обаче активно се ползват негови интервюта. Ако се взима едната част, редно е да се вземе и другата част. Манчев не прави уточнение за XIX век, но и да го правеше, пак не би било точно. Интересна е [http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi7-Kolev/V.Kolev.pdf тази] статия на Валери Колев. Законодателство, действително положение, причините за един член на Търновската конституция....--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:05, 25 март 2024 (UTC) :::::Въпросното интервю на Манчев не е дълго и обхваща няколко различни теми. За Османското владичество се спира основно на 19 век и не коментира предходните столетия. Контекстът е ясен. В другото си интервю е по-конкретен за робството като законово регламентирана практика. Спекулативно е да се излагат тези, че отрича съществуването на робството въобще. Робството е забранено в началото на 19 век, но и тогава е било изключение и много рядка практика в Европейска турция и то за бели хора. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:09, 25 март 2024 (UTC) :::::::Интервюто на Манчев наистина засяга различни теми, т.е. не само ХІХ век. За османския период се спира дори на 1354 г. Да видим: :::::::1."''Още 1354 година, когато са взели Цариград (sic), султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир – министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала '''през цялото време.''''' :::::::2.''-През турско робство ли? :::::::– Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало''." :::::::Коментира се целия период. Започва се от 1354 г. и се обобщава. :::::::По-надолу се продължава: "''....Никой на никого не е бил собственост.''" Манчев говори за Османската империя, Османската империя, все Османската империя.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:42, 25 март 2024 (UTC) ::::::::Според мен тук не си говорим съвсем точно и ясно. Проблемните въпроси са два. Първият е имало ли е робство-да. Вторият е дали българите като цяло са били ли са роби и отговорът е не. Разбира се, че роби като изключение е имало. На няколко милиона човека вероятно е имало няколко хиляди роби. Но робство е имало и в Русия, САЩ и Великобритания, например и то е продължило също до 20 век. Въпреки това те не са робски държави. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:08, 25 март 2024 (UTC) :::::::::Според мен в този раздел от беседата изобщо не става дума за това. Проблемният въпрос се отнася до един от основните източници. Иначе, споделям голяма част от последното написано от Jingiby.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:13, 25 март 2024 (UTC) :::::::::: Е, ако просто търсим по-добър източник, че по това време няма (масово) робство, сигурно не е трудно да намерим. Аз по-скоро не разбирам защо се задълбава толкова в този въпрос, който не е и спорен - съвременниците (а като цяло и след това, може би извън детската литература) със сигурност са разбирали „робство“ като метафора. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:27, 25 март 2024 (UTC) ::::::::::: Моето възражение е спрямо този източник, ползван като авторитет на повече от едно място в статията. Интервюто е катастрофа - бъркат се години, твърди се, че по принцип нямало робство. Затова опитвам да внеса уточнение, сянка в един от ъглите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:34, 25 март 2024 (UTC) Тогава да използваме като източник книгата на Кръстьо Манчев "История на балканските народи. Том 1 (1352–1878)". Може да се [https://chitanka.info/text/5818-istorija-na-balkanskite-narodi-tom-1 свали от тук]. На стр. 40 пише дословно: ''В положение на зависимост, раята не е крепостно население. Османската империя не познава крепостничеството в неговия класически европейски вид от Средновековието. За сметка на това пък има робство, както и покупко-продажба на роби, които се използват предимно като домашна прислуга, а не като производително население.''[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:28, 26 март 2024 (UTC) :Съгласен съм. Книгите му са от друг период в неговия живот и дейност като историк.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:13, 26 март 2024 (UTC) ::Ако ще се цитира интервюто на Манчев за едната част, не виждам причина да не се цитира и за другата.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:42, 26 март 2024 (UTC) :::Защото има разлика в интерпретацията на текста на интервюто от редакторите тук, а интерпретацията представена в момента в статията, противоречи не само на други негови интервюта и на цитираната по-горе История на балканските народи, но и на здравия разум. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:48, 27 март 2024 (UTC) ::::Много неща от интервютата на Манчев през последните години от живота му може да противоречат на здравия разум. Интервютата са факт и това, че е писал или казвал и нещо друго (разумно), не променя позициите му в интервютата. Разбира се, осъзнавам, че може да има некоректност при предаване на думите му, но това е хипотеза. ::::Смятам, че ако има различия в интерпретацията, е добре първо да се обсъди. Може би по-уважително е преди да се връща, да се обсъжда. Колкото до моята интерпретация, аз виждам, че казва: "....Никой на никого не е бил собственост."--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 19:24, 29 март 2024 (UTC) :::::Е, нали това правим досега, обсъждаме интерпретациите. По принцип е нормално за интерпретации да се използват вторични източници, наместо персоналните оценки на местни редактори, както е залегнало сега в статията. Доколкото спорът тук е за кой период се отнасят думите в интервюто на Манчев и какво е искал да каже, то това според вторичен източник е следното: ''[https://www.dw.com/bg/турско-робство-не-е-имало/a-14886755 В едно взривоподобно интервю преди три години проф. Манчев защити няколко крайно неудобни за българската историография тези – за липсата на робство в предосвобожденска България...]'' Това твърдя и аз, че е искал да каже Манчев. През същинското Възраждане, което е през втората половина на 19 век, робство в Българските земи като цяло няма. В момента в статията стои, че Манчев твърди това по принцип за целия период от половин хилядолетие като цяло, което е несериозно. С оглед на представения от мен по-горе вторичен източник, отричащ редакцията на статията в момента относно интервюто на Манчев, дали някой може да представи друг вторичен достоверен източник, подкрепящ интерпретацията на думите на Манчев, залегнала сега в статията? Разбира се, Манчев съвсем ясно заявява, че дори през 1908 г. е имало робски пазар в Цариград, но това не прави българите в Империята роби по това време. Тоест, тук се прави опит вижданията му да се тълкуват превратно, или простшчкжо казано: както дявола чете Евангелието. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:38, 30 март 2024 (UTC) ::::::Виждам, че първо се е започнало връщане, а след това - обсъждане. Не мога да разбера как може да се твърди, че в интервюто си Манчев е имал предвид само някакъв период през ХIХ век. Разбира се, че Манчев твърди това по принцип за целия период. Виждате ли някакво уточнение в интервюто? --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 1 април 2024 (UTC) :::::::Виждам, че не сте прочели добре дискусията. Вторичен източник ясно указва, че Манчев изобщо не е имал това което твърдите предвид. Помолих онзи ден, ако някой намери достоверен вторичен източник с обратното твърдение, тоест подкрепящ Вашия прочит и да го представи. До момента няма такъв източник. Уикипедия се крепи на преценката във вторични източници, а не на оригинални изследвания и лични преценки на редакторите й, както в момента. Такива са правилата. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:35, 2 април 2024 (UTC) ::::::::"Вторичен източник"? На 3 март 2011 г. един журналист и фотограф пише, че "преди три години" Манчев бил отрекъл робството в предосвобожденска България. И? Това изследовател на творческите криволичения на Манчев ли е? Историограф? Спецеиалист по епохата? Един от многото разбивачи на "митовете на национализма" прави някакво обобщение, прави прочит, който по нищо не се различава от този на Jingiby. Няма подобни уточнения в интервюто на Манчев.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:10, 4 април 2024 (UTC) Гледам, че се завъртя колелото на връщане на редакции и затворих за седмица, за да се изясни на беседата проблемът с източника. Моля ви и двамата - с цитати и източници, конструктивно.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Ако смятате, че седмица е много, нямам против да се намали. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:32, 25 март 2024 (UTC) :Чак сега видях, че има подобна статия и първото, което си помислих, е че е някакво оригинално изследване на нов/неопитен редактор (което не е далеч от истината). Тази статия е оригинално изследване. Според мен такава статия изобщо не трябва да съществува. Най-малкото защото по дефиниция няма как да е неутрална – неутралността предполага и статия "Турско робство (историческа реалност)" в която да са представени гледните точки на други видни историци и фактите. Смисъл от това няма. Обектът на статията е подобект на [[Българските земи под османско владичество]] т.е. мястото на това съдържание е в раздел, в който да се обяснят всички термини, тяхното възникване, роля и днешното състояние. В момента в "Българските земи под османско владичество" има раздел Термини, който може да се съкрати, а да се добави нов раздел в края на статията, който да обяснява по-подробно нещата и да включва тезите, развити в текущата статия. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 06:17, 30 март 2024 (UTC) :: Статия за историческата реалност има - [[Робство в Османската империя]]. Проблемът на тази тук е, че 3/4 от нея повтаря другата и полемизира с неясно какъв опонент, губейки фокуса върху собствения си обект (такъв със сигурност има, не знам доколко могат да се намерят използваеми източници). :: Това, което бих очаквал да видя е нещо от рода на: кога започва да се използва фразата и кога и как се превръща от реторична метафора в трафарет; как се използва в литературата, популярната култура, политическата реторика, с влиянието на актуални събития в определени моменти; евфемизмите, които се появяват около него (и едва в този контекст академичните дебати около фактическата коректност - сега това е почти цялото съдържание). В момента имаме пространни разсъждения за Танзимата и шариатските теории за малцинствата, които имат периферно отношение към темата на статията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:52, 30 март 2024 (UTC) :::Според правилата на англоезичната уикипедия за достоверност в областта на историографията, следва да се ползват модерни източници, анализиращи проблематиката от гледна точка на изследвания от последния четвърт век. Да не говорим, че марксистката историография у нас и особено тази от периода на Възродителния процес, както и тази от мутренските времена през 90-те, няма голяма научна стойност. Иначе, тази отпреди Втората световна война е вече остаряла като методика и също не може да се използва като достоверен анализ. Статията използва точно съвременни източници и е добре структурирана. По принцип се съмнявам, че днес има професионален историк припознат на национално ниво, който да поддържа тезата за турското робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:59, 30 март 2024 (UTC) ::::Хм, това много ми напомня постулата от комунистическото време, че всичко преди 1944, съотв. преди 1917, е остаряло, недостоверно и т. н. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:12, 30 март 2024 (UTC) :::::Всяка наука се развива. Някои по-бързо, други по-бавно. Така е и с историографията. Е, на някои ще им е мъчно за комунистическия прочит на историята и особено за турското робство. В Северна Македония например, историографията им е още в Комунистическа Югославия - българите са още фашисти, а те са югославски комунисти. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:26, 30 март 2024 (UTC) ::::::: „Който владее настоящето, владее миналото“. Известно и прилагано и преди, и сега. За нечии мъки не знам, но за нечии желания е очевидно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:42, 2 април 2024 (UTC) ::::::::E, тогава ще изчакаме комунистите отново да се върнат на власт и да завладеят миналото с тезите за пет вековното турско робство, за българо руската дружба, която е от векове и за векове, за освобождението ни от фашистите през 1944 година, а даже и за светлото комунистическо бъдеще.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:29, 2 април 2024 (UTC) :::::::::А, не, по-скоро чакаме посткомунистите с такива „анализи“ да докарат националистите на власт. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:21, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::Има разлика между ''русороб'', ''йессър'' и патриот. За съжаление патриоти почти не останаха. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:55, 4 април 2024 (UTC) ::::::Чие е твърдението "''Българската историография все още не успява да предложи критичен прочит на периода на османското владичество, достъпен за широката общественост.''"? На Манчев, на Хараланов или на някой друг? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:39, 30 март 2024 (UTC) :::::::Мисля, че е на [[Калин Янакиев]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:48, 30 март 2024 (UTC) ::::::::Калин Янакиев, Кръстьо Манчев, Божидар Димитров... все специалисти по всичко друго, но не и по Българско Възраждане. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:43, 2 април 2024 (UTC) == Пренасочване от турско робство == {{пинг|Jingiby}} Според мен е изключително неправилно [[турско робство]] да сочи към тази статия. Който се интересува от турско робство най-често се интересува от [[Българските земи под османско владичество]], а не от неясния обект на тази статия (фактологически некоректен термин или исторически мит). Ако случайно се интересува от робството в Османската империя (което е по-малко вероятно), има статия [[Робство в Османската империя]]. Каква е разликата между „турско робство“ и „робство в Османската империя“ като обект? Не става ли дума за едно и също? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:33, 30 март 2024 (UTC) :Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:36, 30 март 2024 (UTC) == Безумни аналогии == „Жертвите на Априлското въстание през 1876 г. са между 30 и 35 хиляди души, докато по време на Полското въстание в Русия през 1863 г. те са 60 хиляди души.[21]“ И какво трябва да покаже/докаже това изречение например? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:46, 2 април 2024 (UTC) :Съвсем точно е указано в текста. ''Процентът убити в резултат от държавни репресии се движи в рамките на средните показатели за континента.'' Още повече, че западни анализатори оценяват жертвите на Априлското въстание на 10-15 хиляди души. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:52, 2 април 2024 (UTC) ::И това дава някакъв аргумент за робство/неробство? Безумно е да се броят жертви, да се маргинализират или директно отричат. Справка „Митът Батак“ на ония безименни културулози, които там нещо доказваха по дотации от немски фондации преди години... --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:07, 2 април 2024 (UTC) :::Не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи със съвременни исторически анализи, а не с претоплени комунистически манджи. Що се касае до Батак, винаги ми е било странно как клането на десет пъти повече старозагорци от редовен османски аскер почти не се споменава като събитие, за сметка на избитите от помашкия башибозук (т.н. българомохамедани) в Батак. Това е силата на митологизацията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:44, 2 април 2024 (UTC) ::::Като дойде момент, комунистически и леко ченгесарски ще гласувам за изтриване на тази статия покрай „аргументите“ ви... Това барем е сигурно и отвъд конспиративните теории. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:02, 3 април 2024 (UTC) ::::[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи с [[У:БИ|благонадеждни източници]] а не със „съвременни исторически анализи“. Никъде няма правило, че най-новият източник е и най-достоверен. Не само в Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:47, 3 април 2024 (UTC) :::::Ами направете отделна статия и се позовете на изследванията от периода та Възродителния процес, тогава. Пишете за 3-4 синджира роби и Крали Марко, техният освободител, който всъщност бил турски васал и загинал в бой за славата на султана и Османската империя. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 02:40, 4 април 2024 (UTC) ::::::По-добре така, отколкото джендърни истории за розови понита и еднорози. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:09, 4 април 2024 (UTC) :::::::Май се поизчерпаха аргументите Ви. Между другото, на български език се пише ''джендърски'', а не ''джендърни''. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 06:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::Напротив, но просто не виждам наистина смисъл. Чакам некой здравомислещ да я пусне за триене и действаме. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:53, 4 април 2024 (UTC) :::::::::Гладна кокошка, просо сънува.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::В този си вид статията е за изтриване като едностранно оригинално изследване с неясен обект. Най-доброто, което може да се направи е част от съдържанието да влезе в другите 2 статии: [[Робство в Османската империя]] и [[Българските земи под османско владичество]]. Изчаквам да видя дали ще има някакво положително развитие, но последните промени са точно в обратната посока. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:43, 4 април 2024 (UTC) :::::::::::А дано, ама надали. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::::"Едностранно оригинално изследване с неясен обект" е точно. Още един глас за изтриване.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:20, 4 април 2024 (UTC) Както пише Николай Аретов, обстоятелството, че има доста българи, които се чувстват засегнати, когато им кажеш, че предците им не са били роби, е тежък симптом на объркана народопсихология. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:23, 4 април 2024 (UTC) :Опростенческо е да се свежда "турско робство" само до въпроса, дали българите са били роби. В част от старата историография се говореше и за турско, и за византийско робство, без задължително да се твърди, че българите са били точно роби.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:26, 4 април 2024 (UTC) ::Ами открийте си Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти и си пишете там. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:30, 4 април 2024 (UTC) :::Ако ще се съветваме кой какво да прави, по-скоро Вие си борете македонистките тролове в ЕН:У, и без това доста сте свалили резко нивото покрай общуването с такива. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:47, 4 април 2024 (UTC) ::::Защо да си откриваме " Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти"? Тук става дума за конкретна статия, която предлага информация точно за тези схващания.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:53, 4 април 2024 (UTC) :Джингиби, никой не твърди, че терминът турско или каквото и да било робство е правилен (все пак основната статия се казва Българските земи под '''османско владичество'''). Никой не твърди, че българите са били роби на турците. Проблемът в тази статия е от съвсем друго естество. Моля те, да прочетеш внимателно какво сме написали. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:28, 4 април 2024 (UTC) == Заглавие == "Турско робство" е метафора, с която се е обозначаал един период в българската история. Защо заглавието да е "....исторически мит"? Значи ли, че който е употребявал/употребява "турско робство" непременно е смятал, че българите са били роби? [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:24, 4 април 2024 (UTC) :Защото всички цитирани в статията автори и редица неспоменати в нея автори твърдят, че това е мит. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:32, 4 април 2024 (UTC) :: Още в заглавието си първият автор, цитиран от Вас, говори за метафора - "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга". Олга Тодорова, която добавям, също пише за "съотносимостта между това „метафорично робство“ и реалното робство през същата епоха". Подвеждащо е да се внушава, че употребяващите "турско робство", задължително представят българите като роби в буквалния смисъл.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:51, 4 април 2024 (UTC) Използвам новата тема в дискусията, въпреки че бих я озаглавила "Дефиниция", тъй като смятам за приоритетно да се обясни понятието ''исторически мит'', доколкото има определения в [https://scholar.google.com/scholar?hl=en&as_sdt=0%2C5&q=&#x22;historical+myth&#x22;&btnG научни публикации] и конкретни примери в същите. Това (какво е исторически мит и как се използва понятието в историографията, фолклора, изследванията на образованието и т.н.), по моему, може да е обект и предмет на отделна статия (намирам за важно и защитимо да има такава статия в Уикипедия), но лично за мен е несъстоятелно да се поставя определение в заглавието и то да бъде централният въпрос или аргумент, на който изложението в статията отговаря, след като не е предоставено валидно, утвърдено понятие. Защото в противен случай някой, за мен поне с известно основание, би възразил: не е ли ''и'' употребата на понятието в случая метафорична?<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 12:09, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм, че е добре да има статия, обясняваща подробно, какво е исторически мит. Също така смятам, че не е коректно още в заглавието на тази статия да има теза. Ако изобщо се реши статията да остане.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:31, 4 април 2024 (UTC) ::Ако изобщо се реши да остане, според мен е по-добре да е "Турско робство (метафора)" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:33, 4 април 2024 (UTC) ::: Да, добре е да е в най-общото значение - няма смисъл от отделни статии за литературната фигура и буквалната ѝ интерпретация. Може би направо "Турско робство" (да си спестим излишния спор дали е метафора, хипербола или трафарет {{)}}). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:28, 4 април 2024 (UTC) ::::Би било подвеждащо заглавие за статия, лансираща нечии интерпретации. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 06:41, 5 април 2024 (UTC) :::::Просто "Турско робство" като че ли е най-добре. Няма нужда още заглавието да се произнася кое от всичките е.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:08, 5 април 2024 (UTC) ::::::+ 1 --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 16:30, 7 април 2024 (UTC) [[Потребител:Jingiby|Jingiby]], статии и беседи не се местят с копиране на съдържанието – би трябвало да го знаете. Когато целевите страници съществуват, трябва да се пусне заявка до администраторите за преместване. Както и да е, мисля, че оправих нещата и слях историите. Проверете дали нещо не липсва, моля.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:42, 9 април 2024 (UTC) :Добре. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:45, 9 април 2024 (UTC) == Манчев бил пръв и то през 21 век?! == В текста се твърди: "В началото на 21 век историкът Кръстьо Манчев пръв развива научната теза, че терминът турско робство е неправилен ....". "Източникът" е журналист. Едва ли историк може да твърди нещо подобно. Дискусията течеше с пълна сила през 90-те години и няма как Манчев през 21 век да е развил пръв тази теза. За лаиците това може и да е вярно, обаче. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:03, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:08, 4 април 2024 (UTC) == Мистификация на източници? == Един пример имаме [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191412 тук]. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:03, 4 април 2024 (UTC) :По повод на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191422 тази] редакция обръщам внимание, че не става дума за дословно цитиране, а за коректно предаване на думите на посочения историк. Матанов съпоставя отричането на съществуване на робство с нелекия живот на българите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:13, 4 април 2024 (UTC) ::Понеже в статията има предостатъчно източници, ще помоля да не се поставя на всяко изречение таг с искане за нов източник, понеже започват да се повтарят. И без това тук е пълно със статии без никакви източници или с по 1-2 източника. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:15, 5 април 2024 (UTC) :::Един от начините да се избегнат съмненията за оригинално изследване, е да се внимава за всяко твърдение. Вече се показа, че потребител Jingiby интерпретира свободно източниците си или прави грешки, които трябва да бъдат проверени и установени.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:38, 5 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby? == Премествам тук: "В съседни държави като [[Гърция]] и [[Сърбия]], които също са били продължително време под османска власт, подобна терминология не се използва.<ref>Николай Цеков, Турското робство, руските освободители и други легенди. [https://www.dw.com/bg/турското-робство-руските-освободители-и-други-легенди/a-48962900 Дойче веле, 29 май 2019 г.]</ref>" Не намирам такова нещо в източника. За кой ли път... [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:21, 8 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby??? == Премествам тук: "Този мит обикновено има по-голяма тежест в колективното съзнание, отколкото историческата истина, базирана на научни факти и доказателства".<ref>Пламен С. Цветков, Светът на мегамитовете (65). [https://chitanka.info/text/42089-svetyt-na-megamitovete/65 Някои политически и историографски митове на XX век.]</ref> И това не мога да го намеря в "източника". Истина е, че източникът е обширен и трудно се търси в линка, но това изглежда, че го няма. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:50, 10 април 2024 (UTC) :Но за сметка на това се вижда от къде най-вероятно е взет цитатът на Аретов. Същите думи, избрани от Цветков, е избрал и Jingiby. :@[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], това е предположение, но обръщам внимание, че в научната литература, когато авторът не е видял лично източника, може да се напише: "цит. по" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:58, 13 април 2024 (UTC) == Предмет на статията == Чудя се обясненията за това демографското и икономическото развитие на българите, дали са на място в една статия, която би трябвало да е за наименованието "Турско робство". Това дали не е по-скоро за [[Българските земи под османско владичество]]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 08:43, 13 април 2024 (UTC) :И аз се чудя, дали разясненията в детайли за робските практики не са за статията относно [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:49, 13 април 2024 (UTC) ::Има логика да се обсъди и това, но като че ли по-проблемни са по-общите съждения за периода, свързани с демография, икономика. --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 10:40, 13 април 2024 (UTC) :::Тоест да наблегнем на това което подкрепя митологията и разкараме фактологията която й противоречи? Изобщо не съм съгласен. Предлагам да останат само оценките на терминологията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:15, 13 април 2024 (UTC) ::::Това не го разбирам. Коя митология? Че е имало "турско робство"? Някой защитава ли тази терминология? Кое и как подкрепя "митологията"? Това не е статия за периода, а за терминологията.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 12:15, 13 април 2024 (UTC) :::::Да, това не е статия за периода, а за терминологията. За това, че ''турско робство'' е остарял термин, отричан днес в научните среди, а [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]] си е било реално обществено-икономическо явление, за което има отделна статия. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:36, 13 април 2024 (UTC) ::::::Точно. При това положение за каква подкрепа на митология става дума?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:01, 13 април 2024 (UTC) :::::::Тоест, разясненията за робските практики не са за тази статия.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:19, 13 април 2024 (UTC) ::::::::Кои разяснения? Засега смятам, че не са за тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика. Всякакви коментари за конституцията, за партии, сравнения за брой на жертви в други империи имат някакви други цели. ::::::::Робството, според мен, има общо, доколкото при обяснението на термина (и отхвърлянето му от днешната наука), може да се коментира разликата между метафоричното и буквалното робство.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:49, 13 април 2024 (UTC) Категорично не съм съгласен. Точка. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:51, 13 април 2024 (UTC) :Малко съм разочарован, че не обяснявате, но нищо не мога да направя.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:00, 13 април 2024 (UTC) ::Много диалогично, Jingiby]. Не сте съгласен и точка. Явно при вас идеята е да се възхвалява един период заради актуална политика. Затова, когато насреща си имате аргументи, бягате.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:52, 24 април 2024 (UTC) == Не се заселвали турци? И? == @[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], какво общо има с предмета на статията: "Същевременно, по Българските земи има села в които турци не се заселват. Такава привилегия има например село [[Мусина]], където не само не живее турчин, но такъв няма право да замръква или да осъмва по силата на султански ферман от края на 18 век.<ref>[http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_1985_1/PDF/01_Zhelyazkova.pdf Списание на Българското геологическо дружество, кн. 1, 1985 г.]</ref> Оставям настрана достоверността на информация, в която геолог цитира заповед от ХVIII век, в която официално се употребява "турчин". По-важно е, че с такива информации можем да изпълним милион байта - от една страна конкретни привилегии на християни (има и по-красноречиви и сигурни примери), а от друга - съвсем конкретни примери за несвобода (дискриминация, насилия, палежи, изселвания). Абсурдно е и мисля, че може да се окаже, че трудът Ви ще отиде напразно. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:58, 13 април 2024 (UTC) :Аз направих коректно предложение статията да бъде само за научни оценки на терминологията, но Вие упорито теглите нещата към втората част от заключението на Ницше. За да се избегне масова лудост, предлагам в статията да остане само увода и редактирането по нея да приключи, поне засега, докато се успокоят страстите. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:53, 14 април 2024 (UTC) ::Коректното предложение, мисля, беше мое - статия за наименованието, а не да се прави оценка на периода. От самото начало Вие смесвате тези две неща, като акцентирате върху възхвалата. Това има нужда от балансиране, чиито параметри съм готов да обсъдя. Виждам, че Спас е започнал работа в тази посока.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:53, 14 април 2024 (UTC) :::Некоректното беше Ваше. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:50, 14 април 2024 (UTC) ::::Може ли по-конкретно? Смисълът на беседата би трябвало да включва обмен на аргументи .--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:28, 14 април 2024 (UTC) :::::Те вече бяха дадени, но освен спам нищо друго не последва. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:52, 14 април 2024 (UTC) ::::::Явно локигата Ви е - веднъж казвате и после на обяснявате. Казвате "точка" (по-горе) или казвате, че не искате да водите дискусия (в резюметата).--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:21, 14 април 2024 (UTC) Ами за каква логика може да се говори с Вас. Цялата критика на това архаично понятие използвана от различни специалисти според Вас трябва да отпадне. Предложихте да остана само тематиката свързана с темата за робството в Османската империя, а не за критиката на налудничавата терминология, която изобщо не е свързана с това. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:27, 14 април 2024 (UTC) :Цялата критика на това архаично понятие да отпадне?!? Това от къде го измислихте? Не съм и помислял за такова нещо.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:33, 14 април 2024 (UTC) ::Ами прочетете какво сте предложили по-горе. '''Предлагате да се отстранят''' от тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика, правна уредба, конституцията, партийна система, сравнения за брой на жертви и т.н., '''но държите''' да остане главно явлението робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:39, 14 април 2024 (UTC) :::Да, предлагам да не се описва периода сам по себе си, но НЕ предлагам да отпадат критиките към терминологията. Всичко, свързано с терминологията като такава, ако произхожда от специалисти (не толкова от журналисти), според мене има място.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:56, 14 април 2024 (UTC) ::::Ако започнем да описваме всичко, което се знае за периода, включително някакви информации, които трябва да влязат в статии за селища, тази статия ще се обезсмисли, т.е. отново ще се постави въпроса за изтриване. Статия за периода си има.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:56, 24 април 2024 (UTC) :::::Така е, и затова е добре статията да се фокусира само върху терминологията. Има си статии както за периода на робството, така и самият институт на робството в Империята. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:25, 25 април 2024 (UTC) ::::::Прекрасно. Мисля, че освен информацията за някакви частни случаи, при които се казва, че турци не се заселвали еди къде си, трябва да паднат и другите описания за периода. Представям си го като статия за наименованието "турско робство", заедно със синонимите, без оценки за периода. Въпросът за робството (буквалното и метафоричното) е важен, защото той е част от тази терминология; също така са важни коментарите за "турско"/"османско". Сравненията на жертви и т.н., журналистическите писания, при които някакви хора се обявяват за луди, ако изплозват терминологията ми се струват излишни. Идеята не би трябвало нито да се възхвалява периода, нито да се охулва, а да се обясни.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:13, 25 април 2024 (UTC) == Робството == Да допълня за робството - нямам предвид да се обяснява подробно за него (има си статия за робството в Османската империя), а да се угочни кой в какъв смисъл използва тази терминология. Буквално, метафорично.... Ако някой като Манчев, отрече не само термина ТР, но и съществуването на робството в ОИ, дори и в едно интервю, не би трябвало да е голяма драма, когато се позоваваме на това интервю, да споменем, докъде е отишъл. Това обаче е само детайл. Представям се го така - тъй като основен аргумент срещу термина ТР е това, че българите като цяло не са имали робски статут, това се подчертава много ясно, но казваме, че в началото на периода, при завладяването е имало случаи на масови поробвания. В края също е имало, по време на Априлското въстание и при РТВ.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:03, 25 април 2024 (UTC) == Уточнение за думите на автор? == Jingiby, моля, поне с това спрете. Виждате [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&diff=prev&oldid=12202067 обяснението]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:25, 14 април 2024 (UTC) == Бележки == <references /> o7tcchg4sk04mjw05z9odfk3mlrqhgd 12214040 12214035 2024-04-25T13:05:41Z Akeckarov 1591 /* Робството */ wikitext text/x-wiki == Основа??? == Мисля, че твърдението "Мътът за турското робство функционира като основа на българската национална идентичност" е невероятно смело и се нуждае от поне 5-6 исторически монографии за потвърждение, а не от некъв журналист. Целата тая работа с митологемите е много хлъзгава и е добре да се придържаме към наистина, ама наистина утвърдени и консенсусни за историографията оценки. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:24, 8 март 2024 (UTC) : Абсолютно подкрепям. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:28, 8 март 2024 (UTC) :::+1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) :: Това е мнение на [[Харалан Александров]], той е цитиран, а не журналист. Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 19:39, 8 март 2024 (UTC) :::Никъде не видех твърдение, че е в основата на националната идентичност. Това едно. Две - той е социолог и по никакъв начин експерт по Възраждането или българския национализъм. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:02, 8 март 2024 (UTC) :::: Александров е социален антрополог. През 2003 г. получава докторска степен по антропология към Института за фолклор при БАН. Иначе цитираният текст ''конструктът „турско робство“ е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на българската национална идентичност'' може да се намери тук: [https://www.dw.com/bg/турското-робство-е-метафора-историческата-истина-е-друга/a-48327918 "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) ::::: Искането на повече източници е съвсем в реда на нещата, особено когато има основание да се смята, че може да става въпрос за крайно маргинално мнение или теза. Колегата по-горе е изключително прав в искането си на поне няколко исторически монографии. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:22, 8 март 2024 (UTC) ::::::Доколкото смених в статията ''фундамент'' с ''елемент'', не мисля, че вече има основание за възражения срещу този доста по-смекчен вариант. Всички сме учили и знаем, че разказът за турското робство е формирал определена част от нашето народностно самосъзнание като българи.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 21:28, 8 март 2024 (UTC) ::::::: Не съм сигурен, че това важи за сегашното младежко поколение. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Все още продължава да не е ясно доколко е мит, доколко е истина. До ден днешен това поражда спорове между историци. Нищо че тенденцията е да се подменят едни думи с други или да се подхожда някак по-обрано, фалшиво и дипломатично. Но това е съвсем отделна тема на разговор, която не ѝ е мястото тука. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:55, 8 март 2024 (UTC) == Митовете на Манчев == В посоченото [https://e-vestnik.bg/7608/prof-krastyo-manchev-natsionalizmat-e-vaditsa-za-naivni-hora/ интервю] на К. Манчев се казва: "Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало." [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:11, 25 март 2024 (UTC) :Твърдението Ви е извадено от контекста на разговора и няма нищо общо с действително твърдяното в статията. В конкретната статия фокусът е върху 19 век и периода на национално Възраждане и Освобождение, когато робството в Османската империя е забранено де юре. Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби, предимно черкези-мюсюлмани. Тоест бели роби по време на Освобождението в Европейската част на Османската империя няма от около половин век. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 09:51, 25 март 2024 (UTC) ::Манчев казва "Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В '''Османската империя''' такова нещо не е имало". Отрича, без да прави уточненията, които Вие посфактум правите. Всъщност, той коментира целия период, обсъжда различни аспекти от българското минало и Османската история и.... генерализира. --[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:25, 25 март 2024 (UTC) ::: Може би е по-добре наистина да се ограничим до XIX век, който е релевантен за обекта на тази статия. Буквално взет коментарът на Манчев противоречи на множество източници (има цитирани няколко в [[Робство в Османската империя]] и още повече в нейната англоезична версия) - вероятно е и той всъщност да има предвид именно контекста на Балканите и късната Империя. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:46, 25 март 2024 (UTC) ::::Ще изляза извън обхвата на темата, ако се спра на странностите у Манчев през последните години от живота му, особено в интервюта. Тук обаче активно се ползват негови интервюта. Ако се взима едната част, редно е да се вземе и другата част. Манчев не прави уточнение за XIX век, но и да го правеше, пак не би било точно. Интересна е [http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi7-Kolev/V.Kolev.pdf тази] статия на Валери Колев. Законодателство, действително положение, причините за един член на Търновската конституция....--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:05, 25 март 2024 (UTC) :::::Въпросното интервю на Манчев не е дълго и обхваща няколко различни теми. За Османското владичество се спира основно на 19 век и не коментира предходните столетия. Контекстът е ясен. В другото си интервю е по-конкретен за робството като законово регламентирана практика. Спекулативно е да се излагат тези, че отрича съществуването на робството въобще. Робството е забранено в началото на 19 век, но и тогава е било изключение и много рядка практика в Европейска турция и то за бели хора. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:09, 25 март 2024 (UTC) :::::::Интервюто на Манчев наистина засяга различни теми, т.е. не само ХІХ век. За османския период се спира дори на 1354 г. Да видим: :::::::1."''Още 1354 година, когато са взели Цариград (sic), султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир – министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала '''през цялото време.''''' :::::::2.''-През турско робство ли? :::::::– Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало''." :::::::Коментира се целия период. Започва се от 1354 г. и се обобщава. :::::::По-надолу се продължава: "''....Никой на никого не е бил собственост.''" Манчев говори за Османската империя, Османската империя, все Османската империя.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:42, 25 март 2024 (UTC) ::::::::Според мен тук не си говорим съвсем точно и ясно. Проблемните въпроси са два. Първият е имало ли е робство-да. Вторият е дали българите като цяло са били ли са роби и отговорът е не. Разбира се, че роби като изключение е имало. На няколко милиона човека вероятно е имало няколко хиляди роби. Но робство е имало и в Русия, САЩ и Великобритания, например и то е продължило също до 20 век. Въпреки това те не са робски държави. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:08, 25 март 2024 (UTC) :::::::::Според мен в този раздел от беседата изобщо не става дума за това. Проблемният въпрос се отнася до един от основните източници. Иначе, споделям голяма част от последното написано от Jingiby.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:13, 25 март 2024 (UTC) :::::::::: Е, ако просто търсим по-добър източник, че по това време няма (масово) робство, сигурно не е трудно да намерим. Аз по-скоро не разбирам защо се задълбава толкова в този въпрос, който не е и спорен - съвременниците (а като цяло и след това, може би извън детската литература) със сигурност са разбирали „робство“ като метафора. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:27, 25 март 2024 (UTC) ::::::::::: Моето възражение е спрямо този източник, ползван като авторитет на повече от едно място в статията. Интервюто е катастрофа - бъркат се години, твърди се, че по принцип нямало робство. Затова опитвам да внеса уточнение, сянка в един от ъглите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:34, 25 март 2024 (UTC) Тогава да използваме като източник книгата на Кръстьо Манчев "История на балканските народи. Том 1 (1352–1878)". Може да се [https://chitanka.info/text/5818-istorija-na-balkanskite-narodi-tom-1 свали от тук]. На стр. 40 пише дословно: ''В положение на зависимост, раята не е крепостно население. Османската империя не познава крепостничеството в неговия класически европейски вид от Средновековието. За сметка на това пък има робство, както и покупко-продажба на роби, които се използват предимно като домашна прислуга, а не като производително население.''[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:28, 26 март 2024 (UTC) :Съгласен съм. Книгите му са от друг период в неговия живот и дейност като историк.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:13, 26 март 2024 (UTC) ::Ако ще се цитира интервюто на Манчев за едната част, не виждам причина да не се цитира и за другата.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:42, 26 март 2024 (UTC) :::Защото има разлика в интерпретацията на текста на интервюто от редакторите тук, а интерпретацията представена в момента в статията, противоречи не само на други негови интервюта и на цитираната по-горе История на балканските народи, но и на здравия разум. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:48, 27 март 2024 (UTC) ::::Много неща от интервютата на Манчев през последните години от живота му може да противоречат на здравия разум. Интервютата са факт и това, че е писал или казвал и нещо друго (разумно), не променя позициите му в интервютата. Разбира се, осъзнавам, че може да има некоректност при предаване на думите му, но това е хипотеза. ::::Смятам, че ако има различия в интерпретацията, е добре първо да се обсъди. Може би по-уважително е преди да се връща, да се обсъжда. Колкото до моята интерпретация, аз виждам, че казва: "....Никой на никого не е бил собственост."--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 19:24, 29 март 2024 (UTC) :::::Е, нали това правим досега, обсъждаме интерпретациите. По принцип е нормално за интерпретации да се използват вторични източници, наместо персоналните оценки на местни редактори, както е залегнало сега в статията. Доколкото спорът тук е за кой период се отнасят думите в интервюто на Манчев и какво е искал да каже, то това според вторичен източник е следното: ''[https://www.dw.com/bg/турско-робство-не-е-имало/a-14886755 В едно взривоподобно интервю преди три години проф. Манчев защити няколко крайно неудобни за българската историография тези – за липсата на робство в предосвобожденска България...]'' Това твърдя и аз, че е искал да каже Манчев. През същинското Възраждане, което е през втората половина на 19 век, робство в Българските земи като цяло няма. В момента в статията стои, че Манчев твърди това по принцип за целия период от половин хилядолетие като цяло, което е несериозно. С оглед на представения от мен по-горе вторичен източник, отричащ редакцията на статията в момента относно интервюто на Манчев, дали някой може да представи друг вторичен достоверен източник, подкрепящ интерпретацията на думите на Манчев, залегнала сега в статията? Разбира се, Манчев съвсем ясно заявява, че дори през 1908 г. е имало робски пазар в Цариград, но това не прави българите в Империята роби по това време. Тоест, тук се прави опит вижданията му да се тълкуват превратно, или простшчкжо казано: както дявола чете Евангелието. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:38, 30 март 2024 (UTC) ::::::Виждам, че първо се е започнало връщане, а след това - обсъждане. Не мога да разбера как може да се твърди, че в интервюто си Манчев е имал предвид само някакъв период през ХIХ век. Разбира се, че Манчев твърди това по принцип за целия период. Виждате ли някакво уточнение в интервюто? --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 1 април 2024 (UTC) :::::::Виждам, че не сте прочели добре дискусията. Вторичен източник ясно указва, че Манчев изобщо не е имал това което твърдите предвид. Помолих онзи ден, ако някой намери достоверен вторичен източник с обратното твърдение, тоест подкрепящ Вашия прочит и да го представи. До момента няма такъв източник. Уикипедия се крепи на преценката във вторични източници, а не на оригинални изследвания и лични преценки на редакторите й, както в момента. Такива са правилата. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:35, 2 април 2024 (UTC) ::::::::"Вторичен източник"? На 3 март 2011 г. един журналист и фотограф пише, че "преди три години" Манчев бил отрекъл робството в предосвобожденска България. И? Това изследовател на творческите криволичения на Манчев ли е? Историограф? Спецеиалист по епохата? Един от многото разбивачи на "митовете на национализма" прави някакво обобщение, прави прочит, който по нищо не се различава от този на Jingiby. Няма подобни уточнения в интервюто на Манчев.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:10, 4 април 2024 (UTC) Гледам, че се завъртя колелото на връщане на редакции и затворих за седмица, за да се изясни на беседата проблемът с източника. Моля ви и двамата - с цитати и източници, конструктивно.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Ако смятате, че седмица е много, нямам против да се намали. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:32, 25 март 2024 (UTC) :Чак сега видях, че има подобна статия и първото, което си помислих, е че е някакво оригинално изследване на нов/неопитен редактор (което не е далеч от истината). Тази статия е оригинално изследване. Според мен такава статия изобщо не трябва да съществува. Най-малкото защото по дефиниция няма как да е неутрална – неутралността предполага и статия "Турско робство (историческа реалност)" в която да са представени гледните точки на други видни историци и фактите. Смисъл от това няма. Обектът на статията е подобект на [[Българските земи под османско владичество]] т.е. мястото на това съдържание е в раздел, в който да се обяснят всички термини, тяхното възникване, роля и днешното състояние. В момента в "Българските земи под османско владичество" има раздел Термини, който може да се съкрати, а да се добави нов раздел в края на статията, който да обяснява по-подробно нещата и да включва тезите, развити в текущата статия. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 06:17, 30 март 2024 (UTC) :: Статия за историческата реалност има - [[Робство в Османската империя]]. Проблемът на тази тук е, че 3/4 от нея повтаря другата и полемизира с неясно какъв опонент, губейки фокуса върху собствения си обект (такъв със сигурност има, не знам доколко могат да се намерят използваеми източници). :: Това, което бих очаквал да видя е нещо от рода на: кога започва да се използва фразата и кога и как се превръща от реторична метафора в трафарет; как се използва в литературата, популярната култура, политическата реторика, с влиянието на актуални събития в определени моменти; евфемизмите, които се появяват около него (и едва в този контекст академичните дебати около фактическата коректност - сега това е почти цялото съдържание). В момента имаме пространни разсъждения за Танзимата и шариатските теории за малцинствата, които имат периферно отношение към темата на статията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:52, 30 март 2024 (UTC) :::Според правилата на англоезичната уикипедия за достоверност в областта на историографията, следва да се ползват модерни източници, анализиращи проблематиката от гледна точка на изследвания от последния четвърт век. Да не говорим, че марксистката историография у нас и особено тази от периода на Възродителния процес, както и тази от мутренските времена през 90-те, няма голяма научна стойност. Иначе, тази отпреди Втората световна война е вече остаряла като методика и също не може да се използва като достоверен анализ. Статията използва точно съвременни източници и е добре структурирана. По принцип се съмнявам, че днес има професионален историк припознат на национално ниво, който да поддържа тезата за турското робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:59, 30 март 2024 (UTC) ::::Хм, това много ми напомня постулата от комунистическото време, че всичко преди 1944, съотв. преди 1917, е остаряло, недостоверно и т. н. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:12, 30 март 2024 (UTC) :::::Всяка наука се развива. Някои по-бързо, други по-бавно. Така е и с историографията. Е, на някои ще им е мъчно за комунистическия прочит на историята и особено за турското робство. В Северна Македония например, историографията им е още в Комунистическа Югославия - българите са още фашисти, а те са югославски комунисти. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:26, 30 март 2024 (UTC) ::::::: „Който владее настоящето, владее миналото“. Известно и прилагано и преди, и сега. За нечии мъки не знам, но за нечии желания е очевидно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:42, 2 април 2024 (UTC) ::::::::E, тогава ще изчакаме комунистите отново да се върнат на власт и да завладеят миналото с тезите за пет вековното турско робство, за българо руската дружба, която е от векове и за векове, за освобождението ни от фашистите през 1944 година, а даже и за светлото комунистическо бъдеще.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:29, 2 април 2024 (UTC) :::::::::А, не, по-скоро чакаме посткомунистите с такива „анализи“ да докарат националистите на власт. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:21, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::Има разлика между ''русороб'', ''йессър'' и патриот. За съжаление патриоти почти не останаха. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:55, 4 април 2024 (UTC) ::::::Чие е твърдението "''Българската историография все още не успява да предложи критичен прочит на периода на османското владичество, достъпен за широката общественост.''"? На Манчев, на Хараланов или на някой друг? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:39, 30 март 2024 (UTC) :::::::Мисля, че е на [[Калин Янакиев]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:48, 30 март 2024 (UTC) ::::::::Калин Янакиев, Кръстьо Манчев, Божидар Димитров... все специалисти по всичко друго, но не и по Българско Възраждане. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:43, 2 април 2024 (UTC) == Пренасочване от турско робство == {{пинг|Jingiby}} Според мен е изключително неправилно [[турско робство]] да сочи към тази статия. Който се интересува от турско робство най-често се интересува от [[Българските земи под османско владичество]], а не от неясния обект на тази статия (фактологически некоректен термин или исторически мит). Ако случайно се интересува от робството в Османската империя (което е по-малко вероятно), има статия [[Робство в Османската империя]]. Каква е разликата между „турско робство“ и „робство в Османската империя“ като обект? Не става ли дума за едно и също? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:33, 30 март 2024 (UTC) :Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:36, 30 март 2024 (UTC) == Безумни аналогии == „Жертвите на Априлското въстание през 1876 г. са между 30 и 35 хиляди души, докато по време на Полското въстание в Русия през 1863 г. те са 60 хиляди души.[21]“ И какво трябва да покаже/докаже това изречение например? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:46, 2 април 2024 (UTC) :Съвсем точно е указано в текста. ''Процентът убити в резултат от държавни репресии се движи в рамките на средните показатели за континента.'' Още повече, че западни анализатори оценяват жертвите на Априлското въстание на 10-15 хиляди души. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:52, 2 април 2024 (UTC) ::И това дава някакъв аргумент за робство/неробство? Безумно е да се броят жертви, да се маргинализират или директно отричат. Справка „Митът Батак“ на ония безименни културулози, които там нещо доказваха по дотации от немски фондации преди години... --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:07, 2 април 2024 (UTC) :::Не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи със съвременни исторически анализи, а не с претоплени комунистически манджи. Що се касае до Батак, винаги ми е било странно как клането на десет пъти повече старозагорци от редовен османски аскер почти не се споменава като събитие, за сметка на избитите от помашкия башибозук (т.н. българомохамедани) в Батак. Това е силата на митологизацията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:44, 2 април 2024 (UTC) ::::Като дойде момент, комунистически и леко ченгесарски ще гласувам за изтриване на тази статия покрай „аргументите“ ви... Това барем е сигурно и отвъд конспиративните теории. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:02, 3 април 2024 (UTC) ::::[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи с [[У:БИ|благонадеждни източници]] а не със „съвременни исторически анализи“. Никъде няма правило, че най-новият източник е и най-достоверен. Не само в Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:47, 3 април 2024 (UTC) :::::Ами направете отделна статия и се позовете на изследванията от периода та Възродителния процес, тогава. Пишете за 3-4 синджира роби и Крали Марко, техният освободител, който всъщност бил турски васал и загинал в бой за славата на султана и Османската империя. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 02:40, 4 април 2024 (UTC) ::::::По-добре така, отколкото джендърни истории за розови понита и еднорози. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:09, 4 април 2024 (UTC) :::::::Май се поизчерпаха аргументите Ви. Между другото, на български език се пише ''джендърски'', а не ''джендърни''. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 06:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::Напротив, но просто не виждам наистина смисъл. Чакам некой здравомислещ да я пусне за триене и действаме. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:53, 4 април 2024 (UTC) :::::::::Гладна кокошка, просо сънува.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::В този си вид статията е за изтриване като едностранно оригинално изследване с неясен обект. Най-доброто, което може да се направи е част от съдържанието да влезе в другите 2 статии: [[Робство в Османската империя]] и [[Българските земи под османско владичество]]. Изчаквам да видя дали ще има някакво положително развитие, но последните промени са точно в обратната посока. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:43, 4 април 2024 (UTC) :::::::::::А дано, ама надали. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::::"Едностранно оригинално изследване с неясен обект" е точно. Още един глас за изтриване.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:20, 4 април 2024 (UTC) Както пише Николай Аретов, обстоятелството, че има доста българи, които се чувстват засегнати, когато им кажеш, че предците им не са били роби, е тежък симптом на объркана народопсихология. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:23, 4 април 2024 (UTC) :Опростенческо е да се свежда "турско робство" само до въпроса, дали българите са били роби. В част от старата историография се говореше и за турско, и за византийско робство, без задължително да се твърди, че българите са били точно роби.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:26, 4 април 2024 (UTC) ::Ами открийте си Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти и си пишете там. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:30, 4 април 2024 (UTC) :::Ако ще се съветваме кой какво да прави, по-скоро Вие си борете македонистките тролове в ЕН:У, и без това доста сте свалили резко нивото покрай общуването с такива. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:47, 4 април 2024 (UTC) ::::Защо да си откриваме " Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти"? Тук става дума за конкретна статия, която предлага информация точно за тези схващания.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:53, 4 април 2024 (UTC) :Джингиби, никой не твърди, че терминът турско или каквото и да било робство е правилен (все пак основната статия се казва Българските земи под '''османско владичество'''). Никой не твърди, че българите са били роби на турците. Проблемът в тази статия е от съвсем друго естество. Моля те, да прочетеш внимателно какво сме написали. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:28, 4 април 2024 (UTC) == Заглавие == "Турско робство" е метафора, с която се е обозначаал един период в българската история. Защо заглавието да е "....исторически мит"? Значи ли, че който е употребявал/употребява "турско робство" непременно е смятал, че българите са били роби? [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:24, 4 април 2024 (UTC) :Защото всички цитирани в статията автори и редица неспоменати в нея автори твърдят, че това е мит. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:32, 4 април 2024 (UTC) :: Още в заглавието си първият автор, цитиран от Вас, говори за метафора - "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга". Олга Тодорова, която добавям, също пише за "съотносимостта между това „метафорично робство“ и реалното робство през същата епоха". Подвеждащо е да се внушава, че употребяващите "турско робство", задължително представят българите като роби в буквалния смисъл.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:51, 4 април 2024 (UTC) Използвам новата тема в дискусията, въпреки че бих я озаглавила "Дефиниция", тъй като смятам за приоритетно да се обясни понятието ''исторически мит'', доколкото има определения в [https://scholar.google.com/scholar?hl=en&as_sdt=0%2C5&q=&#x22;historical+myth&#x22;&btnG научни публикации] и конкретни примери в същите. Това (какво е исторически мит и как се използва понятието в историографията, фолклора, изследванията на образованието и т.н.), по моему, може да е обект и предмет на отделна статия (намирам за важно и защитимо да има такава статия в Уикипедия), но лично за мен е несъстоятелно да се поставя определение в заглавието и то да бъде централният въпрос или аргумент, на който изложението в статията отговаря, след като не е предоставено валидно, утвърдено понятие. Защото в противен случай някой, за мен поне с известно основание, би възразил: не е ли ''и'' употребата на понятието в случая метафорична?<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 12:09, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм, че е добре да има статия, обясняваща подробно, какво е исторически мит. Също така смятам, че не е коректно още в заглавието на тази статия да има теза. Ако изобщо се реши статията да остане.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:31, 4 април 2024 (UTC) ::Ако изобщо се реши да остане, според мен е по-добре да е "Турско робство (метафора)" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:33, 4 април 2024 (UTC) ::: Да, добре е да е в най-общото значение - няма смисъл от отделни статии за литературната фигура и буквалната ѝ интерпретация. Може би направо "Турско робство" (да си спестим излишния спор дали е метафора, хипербола или трафарет {{)}}). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:28, 4 април 2024 (UTC) ::::Би било подвеждащо заглавие за статия, лансираща нечии интерпретации. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 06:41, 5 април 2024 (UTC) :::::Просто "Турско робство" като че ли е най-добре. Няма нужда още заглавието да се произнася кое от всичките е.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:08, 5 април 2024 (UTC) ::::::+ 1 --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 16:30, 7 април 2024 (UTC) [[Потребител:Jingiby|Jingiby]], статии и беседи не се местят с копиране на съдържанието – би трябвало да го знаете. Когато целевите страници съществуват, трябва да се пусне заявка до администраторите за преместване. Както и да е, мисля, че оправих нещата и слях историите. Проверете дали нещо не липсва, моля.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:42, 9 април 2024 (UTC) :Добре. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:45, 9 април 2024 (UTC) == Манчев бил пръв и то през 21 век?! == В текста се твърди: "В началото на 21 век историкът Кръстьо Манчев пръв развива научната теза, че терминът турско робство е неправилен ....". "Източникът" е журналист. Едва ли историк може да твърди нещо подобно. Дискусията течеше с пълна сила през 90-те години и няма как Манчев през 21 век да е развил пръв тази теза. За лаиците това може и да е вярно, обаче. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:03, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:08, 4 април 2024 (UTC) == Мистификация на източници? == Един пример имаме [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191412 тук]. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:03, 4 април 2024 (UTC) :По повод на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191422 тази] редакция обръщам внимание, че не става дума за дословно цитиране, а за коректно предаване на думите на посочения историк. Матанов съпоставя отричането на съществуване на робство с нелекия живот на българите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:13, 4 април 2024 (UTC) ::Понеже в статията има предостатъчно източници, ще помоля да не се поставя на всяко изречение таг с искане за нов източник, понеже започват да се повтарят. И без това тук е пълно със статии без никакви източници или с по 1-2 източника. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:15, 5 април 2024 (UTC) :::Един от начините да се избегнат съмненията за оригинално изследване, е да се внимава за всяко твърдение. Вече се показа, че потребител Jingiby интерпретира свободно източниците си или прави грешки, които трябва да бъдат проверени и установени.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:38, 5 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby? == Премествам тук: "В съседни държави като [[Гърция]] и [[Сърбия]], които също са били продължително време под османска власт, подобна терминология не се използва.<ref>Николай Цеков, Турското робство, руските освободители и други легенди. [https://www.dw.com/bg/турското-робство-руските-освободители-и-други-легенди/a-48962900 Дойче веле, 29 май 2019 г.]</ref>" Не намирам такова нещо в източника. За кой ли път... [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:21, 8 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby??? == Премествам тук: "Този мит обикновено има по-голяма тежест в колективното съзнание, отколкото историческата истина, базирана на научни факти и доказателства".<ref>Пламен С. Цветков, Светът на мегамитовете (65). [https://chitanka.info/text/42089-svetyt-na-megamitovete/65 Някои политически и историографски митове на XX век.]</ref> И това не мога да го намеря в "източника". Истина е, че източникът е обширен и трудно се търси в линка, но това изглежда, че го няма. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:50, 10 април 2024 (UTC) :Но за сметка на това се вижда от къде най-вероятно е взет цитатът на Аретов. Същите думи, избрани от Цветков, е избрал и Jingiby. :@[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], това е предположение, но обръщам внимание, че в научната литература, когато авторът не е видял лично източника, може да се напише: "цит. по" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:58, 13 април 2024 (UTC) == Предмет на статията == Чудя се обясненията за това демографското и икономическото развитие на българите, дали са на място в една статия, която би трябвало да е за наименованието "Турско робство". Това дали не е по-скоро за [[Българските земи под османско владичество]]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 08:43, 13 април 2024 (UTC) :И аз се чудя, дали разясненията в детайли за робските практики не са за статията относно [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:49, 13 април 2024 (UTC) ::Има логика да се обсъди и това, но като че ли по-проблемни са по-общите съждения за периода, свързани с демография, икономика. --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 10:40, 13 април 2024 (UTC) :::Тоест да наблегнем на това което подкрепя митологията и разкараме фактологията която й противоречи? Изобщо не съм съгласен. Предлагам да останат само оценките на терминологията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:15, 13 април 2024 (UTC) ::::Това не го разбирам. Коя митология? Че е имало "турско робство"? Някой защитава ли тази терминология? Кое и как подкрепя "митологията"? Това не е статия за периода, а за терминологията.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 12:15, 13 април 2024 (UTC) :::::Да, това не е статия за периода, а за терминологията. За това, че ''турско робство'' е остарял термин, отричан днес в научните среди, а [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]] си е било реално обществено-икономическо явление, за което има отделна статия. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:36, 13 април 2024 (UTC) ::::::Точно. При това положение за каква подкрепа на митология става дума?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:01, 13 април 2024 (UTC) :::::::Тоест, разясненията за робските практики не са за тази статия.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:19, 13 април 2024 (UTC) ::::::::Кои разяснения? Засега смятам, че не са за тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика. Всякакви коментари за конституцията, за партии, сравнения за брой на жертви в други империи имат някакви други цели. ::::::::Робството, според мен, има общо, доколкото при обяснението на термина (и отхвърлянето му от днешната наука), може да се коментира разликата между метафоричното и буквалното робство.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:49, 13 април 2024 (UTC) Категорично не съм съгласен. Точка. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:51, 13 април 2024 (UTC) :Малко съм разочарован, че не обяснявате, но нищо не мога да направя.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:00, 13 април 2024 (UTC) ::Много диалогично, Jingiby]. Не сте съгласен и точка. Явно при вас идеята е да се възхвалява един период заради актуална политика. Затова, когато насреща си имате аргументи, бягате.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:52, 24 април 2024 (UTC) == Не се заселвали турци? И? == @[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], какво общо има с предмета на статията: "Същевременно, по Българските земи има села в които турци не се заселват. Такава привилегия има например село [[Мусина]], където не само не живее турчин, но такъв няма право да замръква или да осъмва по силата на султански ферман от края на 18 век.<ref>[http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_1985_1/PDF/01_Zhelyazkova.pdf Списание на Българското геологическо дружество, кн. 1, 1985 г.]</ref> Оставям настрана достоверността на информация, в която геолог цитира заповед от ХVIII век, в която официално се употребява "турчин". По-важно е, че с такива информации можем да изпълним милион байта - от една страна конкретни привилегии на християни (има и по-красноречиви и сигурни примери), а от друга - съвсем конкретни примери за несвобода (дискриминация, насилия, палежи, изселвания). Абсурдно е и мисля, че може да се окаже, че трудът Ви ще отиде напразно. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:58, 13 април 2024 (UTC) :Аз направих коректно предложение статията да бъде само за научни оценки на терминологията, но Вие упорито теглите нещата към втората част от заключението на Ницше. За да се избегне масова лудост, предлагам в статията да остане само увода и редактирането по нея да приключи, поне засега, докато се успокоят страстите. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:53, 14 април 2024 (UTC) ::Коректното предложение, мисля, беше мое - статия за наименованието, а не да се прави оценка на периода. От самото начало Вие смесвате тези две неща, като акцентирате върху възхвалата. Това има нужда от балансиране, чиито параметри съм готов да обсъдя. Виждам, че Спас е започнал работа в тази посока.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:53, 14 април 2024 (UTC) :::Некоректното беше Ваше. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:50, 14 април 2024 (UTC) ::::Може ли по-конкретно? Смисълът на беседата би трябвало да включва обмен на аргументи .--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:28, 14 април 2024 (UTC) :::::Те вече бяха дадени, но освен спам нищо друго не последва. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:52, 14 април 2024 (UTC) ::::::Явно локигата Ви е - веднъж казвате и после на обяснявате. Казвате "точка" (по-горе) или казвате, че не искате да водите дискусия (в резюметата).--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:21, 14 април 2024 (UTC) Ами за каква логика може да се говори с Вас. Цялата критика на това архаично понятие използвана от различни специалисти според Вас трябва да отпадне. Предложихте да остана само тематиката свързана с темата за робството в Османската империя, а не за критиката на налудничавата терминология, която изобщо не е свързана с това. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:27, 14 април 2024 (UTC) :Цялата критика на това архаично понятие да отпадне?!? Това от къде го измислихте? Не съм и помислял за такова нещо.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:33, 14 април 2024 (UTC) ::Ами прочетете какво сте предложили по-горе. '''Предлагате да се отстранят''' от тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика, правна уредба, конституцията, партийна система, сравнения за брой на жертви и т.н., '''но държите''' да остане главно явлението робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:39, 14 април 2024 (UTC) :::Да, предлагам да не се описва периода сам по себе си, но НЕ предлагам да отпадат критиките към терминологията. Всичко, свързано с терминологията като такава, ако произхожда от специалисти (не толкова от журналисти), според мене има място.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:56, 14 април 2024 (UTC) ::::Ако започнем да описваме всичко, което се знае за периода, включително някакви информации, които трябва да влязат в статии за селища, тази статия ще се обезсмисли, т.е. отново ще се постави въпроса за изтриване. Статия за периода си има.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:56, 24 април 2024 (UTC) :::::Така е, и затова е добре статията да се фокусира само върху терминологията. Има си статии както за периода на робството, така и самият институт на робството в Империята. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:25, 25 април 2024 (UTC) ::::::Прекрасно. Мисля, че освен информацията за някакви частни случаи, при които се казва, че турци не се заселвали еди къде си, трябва да паднат и другите описания за периода. Представям си го като статия за наименованието "турско робство", заедно със синонимите, без оценки за периода. Въпросът за робството (буквалното и метафоричното) е важен, защото той е част от тази терминология; също така са важни коментарите за "турско"/"османско". Сравненията на жертви и т.н., журналистическите писания, при които някакви хора се обявяват за луди, ако изплозват терминологията ми се струват излишни. Идеята не би трябвало нито да се възхвалява периода, нито да се охулва, а да се обясни.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:13, 25 април 2024 (UTC) == Робството == Да допълня за робството - нямам предвид да се обяснява подробно за него (има си статия за робството в Османската империя), а да се угочни кой в какъв смисъл използва тази терминология. Буквално, метафорично.... Ако някой като Манчев, отрече не само термина ТР, но и съществуването на робството в ОИ, дори и в едно интервю, не би трябвало да е голяма драма, когато се позоваваме на това интервю, да споменем, докъде е отишъл. Това обаче е само детайл. Представям се го така - тъй като основен аргумент срещу термина ТР е това, че българите като цяло не са имали робски статут, това се подчертава много ясно, но казваме, че в началото на периода, при завладяването е имало случаи на масови поробвания. В края също е имало, по време на Априлското въстание и при РТВ. Няма проблем да отбележим различната оценка за мащаба на тоа при отделните автори.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:03, 25 април 2024 (UTC) == Уточнение за думите на автор? == Jingiby, моля, поне с това спрете. Виждате [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&diff=prev&oldid=12202067 обяснението]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:25, 14 април 2024 (UTC) == Бележки == <references /> e621c4o0d1hohu1wjemqp74n05ckiqz 12214041 12214040 2024-04-25T13:06:47Z Akeckarov 1591 /* Робството */ wikitext text/x-wiki == Основа??? == Мисля, че твърдението "Мътът за турското робство функционира като основа на българската национална идентичност" е невероятно смело и се нуждае от поне 5-6 исторически монографии за потвърждение, а не от некъв журналист. Целата тая работа с митологемите е много хлъзгава и е добре да се придържаме към наистина, ама наистина утвърдени и консенсусни за историографията оценки. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:24, 8 март 2024 (UTC) : Абсолютно подкрепям. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:28, 8 март 2024 (UTC) :::+1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) :: Това е мнение на [[Харалан Александров]], той е цитиран, а не журналист. Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 19:39, 8 март 2024 (UTC) :::Никъде не видех твърдение, че е в основата на националната идентичност. Това едно. Две - той е социолог и по никакъв начин експерт по Възраждането или българския национализъм. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:02, 8 март 2024 (UTC) :::: Александров е социален антрополог. През 2003 г. получава докторска степен по антропология към Института за фолклор при БАН. Иначе цитираният текст ''конструктът „турско робство“ е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на българската национална идентичност'' може да се намери тук: [https://www.dw.com/bg/турското-робство-е-метафора-историческата-истина-е-друга/a-48327918 "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) ::::: Искането на повече източници е съвсем в реда на нещата, особено когато има основание да се смята, че може да става въпрос за крайно маргинално мнение или теза. Колегата по-горе е изключително прав в искането си на поне няколко исторически монографии. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:22, 8 март 2024 (UTC) ::::::Доколкото смених в статията ''фундамент'' с ''елемент'', не мисля, че вече има основание за възражения срещу този доста по-смекчен вариант. Всички сме учили и знаем, че разказът за турското робство е формирал определена част от нашето народностно самосъзнание като българи.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 21:28, 8 март 2024 (UTC) ::::::: Не съм сигурен, че това важи за сегашното младежко поколение. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Все още продължава да не е ясно доколко е мит, доколко е истина. До ден днешен това поражда спорове между историци. Нищо че тенденцията е да се подменят едни думи с други или да се подхожда някак по-обрано, фалшиво и дипломатично. Но това е съвсем отделна тема на разговор, която не ѝ е мястото тука. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:55, 8 март 2024 (UTC) == Митовете на Манчев == В посоченото [https://e-vestnik.bg/7608/prof-krastyo-manchev-natsionalizmat-e-vaditsa-za-naivni-hora/ интервю] на К. Манчев се казва: "Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало." [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:11, 25 март 2024 (UTC) :Твърдението Ви е извадено от контекста на разговора и няма нищо общо с действително твърдяното в статията. В конкретната статия фокусът е върху 19 век и периода на национално Възраждане и Освобождение, когато робството в Османската империя е забранено де юре. Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби, предимно черкези-мюсюлмани. Тоест бели роби по време на Освобождението в Европейската част на Османската империя няма от около половин век. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 09:51, 25 март 2024 (UTC) ::Манчев казва "Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В '''Османската империя''' такова нещо не е имало". Отрича, без да прави уточненията, които Вие посфактум правите. Всъщност, той коментира целия период, обсъжда различни аспекти от българското минало и Османската история и.... генерализира. --[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:25, 25 март 2024 (UTC) ::: Може би е по-добре наистина да се ограничим до XIX век, който е релевантен за обекта на тази статия. Буквално взет коментарът на Манчев противоречи на множество източници (има цитирани няколко в [[Робство в Османската империя]] и още повече в нейната англоезична версия) - вероятно е и той всъщност да има предвид именно контекста на Балканите и късната Империя. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:46, 25 март 2024 (UTC) ::::Ще изляза извън обхвата на темата, ако се спра на странностите у Манчев през последните години от живота му, особено в интервюта. Тук обаче активно се ползват негови интервюта. Ако се взима едната част, редно е да се вземе и другата част. Манчев не прави уточнение за XIX век, но и да го правеше, пак не би било точно. Интересна е [http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi7-Kolev/V.Kolev.pdf тази] статия на Валери Колев. Законодателство, действително положение, причините за един член на Търновската конституция....--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:05, 25 март 2024 (UTC) :::::Въпросното интервю на Манчев не е дълго и обхваща няколко различни теми. За Османското владичество се спира основно на 19 век и не коментира предходните столетия. Контекстът е ясен. В другото си интервю е по-конкретен за робството като законово регламентирана практика. Спекулативно е да се излагат тези, че отрича съществуването на робството въобще. Робството е забранено в началото на 19 век, но и тогава е било изключение и много рядка практика в Европейска турция и то за бели хора. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:09, 25 март 2024 (UTC) :::::::Интервюто на Манчев наистина засяга различни теми, т.е. не само ХІХ век. За османския период се спира дори на 1354 г. Да видим: :::::::1."''Още 1354 година, когато са взели Цариград (sic), султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир – министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала '''през цялото време.''''' :::::::2.''-През турско робство ли? :::::::– Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало''." :::::::Коментира се целия период. Започва се от 1354 г. и се обобщава. :::::::По-надолу се продължава: "''....Никой на никого не е бил собственост.''" Манчев говори за Османската империя, Османската империя, все Османската империя.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:42, 25 март 2024 (UTC) ::::::::Според мен тук не си говорим съвсем точно и ясно. Проблемните въпроси са два. Първият е имало ли е робство-да. Вторият е дали българите като цяло са били ли са роби и отговорът е не. Разбира се, че роби като изключение е имало. На няколко милиона човека вероятно е имало няколко хиляди роби. Но робство е имало и в Русия, САЩ и Великобритания, например и то е продължило също до 20 век. Въпреки това те не са робски държави. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:08, 25 март 2024 (UTC) :::::::::Според мен в този раздел от беседата изобщо не става дума за това. Проблемният въпрос се отнася до един от основните източници. Иначе, споделям голяма част от последното написано от Jingiby.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:13, 25 март 2024 (UTC) :::::::::: Е, ако просто търсим по-добър източник, че по това време няма (масово) робство, сигурно не е трудно да намерим. Аз по-скоро не разбирам защо се задълбава толкова в този въпрос, който не е и спорен - съвременниците (а като цяло и след това, може би извън детската литература) със сигурност са разбирали „робство“ като метафора. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:27, 25 март 2024 (UTC) ::::::::::: Моето възражение е спрямо този източник, ползван като авторитет на повече от едно място в статията. Интервюто е катастрофа - бъркат се години, твърди се, че по принцип нямало робство. Затова опитвам да внеса уточнение, сянка в един от ъглите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:34, 25 март 2024 (UTC) Тогава да използваме като източник книгата на Кръстьо Манчев "История на балканските народи. Том 1 (1352–1878)". Може да се [https://chitanka.info/text/5818-istorija-na-balkanskite-narodi-tom-1 свали от тук]. На стр. 40 пише дословно: ''В положение на зависимост, раята не е крепостно население. Османската империя не познава крепостничеството в неговия класически европейски вид от Средновековието. За сметка на това пък има робство, както и покупко-продажба на роби, които се използват предимно като домашна прислуга, а не като производително население.''[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:28, 26 март 2024 (UTC) :Съгласен съм. Книгите му са от друг период в неговия живот и дейност като историк.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:13, 26 март 2024 (UTC) ::Ако ще се цитира интервюто на Манчев за едната част, не виждам причина да не се цитира и за другата.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:42, 26 март 2024 (UTC) :::Защото има разлика в интерпретацията на текста на интервюто от редакторите тук, а интерпретацията представена в момента в статията, противоречи не само на други негови интервюта и на цитираната по-горе История на балканските народи, но и на здравия разум. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:48, 27 март 2024 (UTC) ::::Много неща от интервютата на Манчев през последните години от живота му може да противоречат на здравия разум. Интервютата са факт и това, че е писал или казвал и нещо друго (разумно), не променя позициите му в интервютата. Разбира се, осъзнавам, че може да има некоректност при предаване на думите му, но това е хипотеза. ::::Смятам, че ако има различия в интерпретацията, е добре първо да се обсъди. Може би по-уважително е преди да се връща, да се обсъжда. Колкото до моята интерпретация, аз виждам, че казва: "....Никой на никого не е бил собственост."--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 19:24, 29 март 2024 (UTC) :::::Е, нали това правим досега, обсъждаме интерпретациите. По принцип е нормално за интерпретации да се използват вторични източници, наместо персоналните оценки на местни редактори, както е залегнало сега в статията. Доколкото спорът тук е за кой период се отнасят думите в интервюто на Манчев и какво е искал да каже, то това според вторичен източник е следното: ''[https://www.dw.com/bg/турско-робство-не-е-имало/a-14886755 В едно взривоподобно интервю преди три години проф. Манчев защити няколко крайно неудобни за българската историография тези – за липсата на робство в предосвобожденска България...]'' Това твърдя и аз, че е искал да каже Манчев. През същинското Възраждане, което е през втората половина на 19 век, робство в Българските земи като цяло няма. В момента в статията стои, че Манчев твърди това по принцип за целия период от половин хилядолетие като цяло, което е несериозно. С оглед на представения от мен по-горе вторичен източник, отричащ редакцията на статията в момента относно интервюто на Манчев, дали някой може да представи друг вторичен достоверен източник, подкрепящ интерпретацията на думите на Манчев, залегнала сега в статията? Разбира се, Манчев съвсем ясно заявява, че дори през 1908 г. е имало робски пазар в Цариград, но това не прави българите в Империята роби по това време. Тоест, тук се прави опит вижданията му да се тълкуват превратно, или простшчкжо казано: както дявола чете Евангелието. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:38, 30 март 2024 (UTC) ::::::Виждам, че първо се е започнало връщане, а след това - обсъждане. Не мога да разбера как може да се твърди, че в интервюто си Манчев е имал предвид само някакъв период през ХIХ век. Разбира се, че Манчев твърди това по принцип за целия период. Виждате ли някакво уточнение в интервюто? --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 1 април 2024 (UTC) :::::::Виждам, че не сте прочели добре дискусията. Вторичен източник ясно указва, че Манчев изобщо не е имал това което твърдите предвид. Помолих онзи ден, ако някой намери достоверен вторичен източник с обратното твърдение, тоест подкрепящ Вашия прочит и да го представи. До момента няма такъв източник. Уикипедия се крепи на преценката във вторични източници, а не на оригинални изследвания и лични преценки на редакторите й, както в момента. Такива са правилата. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:35, 2 април 2024 (UTC) ::::::::"Вторичен източник"? На 3 март 2011 г. един журналист и фотограф пише, че "преди три години" Манчев бил отрекъл робството в предосвобожденска България. И? Това изследовател на творческите криволичения на Манчев ли е? Историограф? Спецеиалист по епохата? Един от многото разбивачи на "митовете на национализма" прави някакво обобщение, прави прочит, който по нищо не се различава от този на Jingiby. Няма подобни уточнения в интервюто на Манчев.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:10, 4 април 2024 (UTC) Гледам, че се завъртя колелото на връщане на редакции и затворих за седмица, за да се изясни на беседата проблемът с източника. Моля ви и двамата - с цитати и източници, конструктивно.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Ако смятате, че седмица е много, нямам против да се намали. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:32, 25 март 2024 (UTC) :Чак сега видях, че има подобна статия и първото, което си помислих, е че е някакво оригинално изследване на нов/неопитен редактор (което не е далеч от истината). Тази статия е оригинално изследване. Според мен такава статия изобщо не трябва да съществува. Най-малкото защото по дефиниция няма как да е неутрална – неутралността предполага и статия "Турско робство (историческа реалност)" в която да са представени гледните точки на други видни историци и фактите. Смисъл от това няма. Обектът на статията е подобект на [[Българските земи под османско владичество]] т.е. мястото на това съдържание е в раздел, в който да се обяснят всички термини, тяхното възникване, роля и днешното състояние. В момента в "Българските земи под османско владичество" има раздел Термини, който може да се съкрати, а да се добави нов раздел в края на статията, който да обяснява по-подробно нещата и да включва тезите, развити в текущата статия. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 06:17, 30 март 2024 (UTC) :: Статия за историческата реалност има - [[Робство в Османската империя]]. Проблемът на тази тук е, че 3/4 от нея повтаря другата и полемизира с неясно какъв опонент, губейки фокуса върху собствения си обект (такъв със сигурност има, не знам доколко могат да се намерят използваеми източници). :: Това, което бих очаквал да видя е нещо от рода на: кога започва да се използва фразата и кога и как се превръща от реторична метафора в трафарет; как се използва в литературата, популярната култура, политическата реторика, с влиянието на актуални събития в определени моменти; евфемизмите, които се появяват около него (и едва в този контекст академичните дебати около фактическата коректност - сега това е почти цялото съдържание). В момента имаме пространни разсъждения за Танзимата и шариатските теории за малцинствата, които имат периферно отношение към темата на статията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:52, 30 март 2024 (UTC) :::Според правилата на англоезичната уикипедия за достоверност в областта на историографията, следва да се ползват модерни източници, анализиращи проблематиката от гледна точка на изследвания от последния четвърт век. Да не говорим, че марксистката историография у нас и особено тази от периода на Възродителния процес, както и тази от мутренските времена през 90-те, няма голяма научна стойност. Иначе, тази отпреди Втората световна война е вече остаряла като методика и също не може да се използва като достоверен анализ. Статията използва точно съвременни източници и е добре структурирана. По принцип се съмнявам, че днес има професионален историк припознат на национално ниво, който да поддържа тезата за турското робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:59, 30 март 2024 (UTC) ::::Хм, това много ми напомня постулата от комунистическото време, че всичко преди 1944, съотв. преди 1917, е остаряло, недостоверно и т. н. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:12, 30 март 2024 (UTC) :::::Всяка наука се развива. Някои по-бързо, други по-бавно. Така е и с историографията. Е, на някои ще им е мъчно за комунистическия прочит на историята и особено за турското робство. В Северна Македония например, историографията им е още в Комунистическа Югославия - българите са още фашисти, а те са югославски комунисти. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:26, 30 март 2024 (UTC) ::::::: „Който владее настоящето, владее миналото“. Известно и прилагано и преди, и сега. За нечии мъки не знам, но за нечии желания е очевидно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:42, 2 април 2024 (UTC) ::::::::E, тогава ще изчакаме комунистите отново да се върнат на власт и да завладеят миналото с тезите за пет вековното турско робство, за българо руската дружба, която е от векове и за векове, за освобождението ни от фашистите през 1944 година, а даже и за светлото комунистическо бъдеще.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:29, 2 април 2024 (UTC) :::::::::А, не, по-скоро чакаме посткомунистите с такива „анализи“ да докарат националистите на власт. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:21, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::Има разлика между ''русороб'', ''йессър'' и патриот. За съжаление патриоти почти не останаха. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:55, 4 април 2024 (UTC) ::::::Чие е твърдението "''Българската историография все още не успява да предложи критичен прочит на периода на османското владичество, достъпен за широката общественост.''"? На Манчев, на Хараланов или на някой друг? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:39, 30 март 2024 (UTC) :::::::Мисля, че е на [[Калин Янакиев]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:48, 30 март 2024 (UTC) ::::::::Калин Янакиев, Кръстьо Манчев, Божидар Димитров... все специалисти по всичко друго, но не и по Българско Възраждане. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:43, 2 април 2024 (UTC) == Пренасочване от турско робство == {{пинг|Jingiby}} Според мен е изключително неправилно [[турско робство]] да сочи към тази статия. Който се интересува от турско робство най-често се интересува от [[Българските земи под османско владичество]], а не от неясния обект на тази статия (фактологически некоректен термин или исторически мит). Ако случайно се интересува от робството в Османската империя (което е по-малко вероятно), има статия [[Робство в Османската империя]]. Каква е разликата между „турско робство“ и „робство в Османската империя“ като обект? Не става ли дума за едно и също? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:33, 30 март 2024 (UTC) :Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:36, 30 март 2024 (UTC) == Безумни аналогии == „Жертвите на Априлското въстание през 1876 г. са между 30 и 35 хиляди души, докато по време на Полското въстание в Русия през 1863 г. те са 60 хиляди души.[21]“ И какво трябва да покаже/докаже това изречение например? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:46, 2 април 2024 (UTC) :Съвсем точно е указано в текста. ''Процентът убити в резултат от държавни репресии се движи в рамките на средните показатели за континента.'' Още повече, че западни анализатори оценяват жертвите на Априлското въстание на 10-15 хиляди души. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:52, 2 април 2024 (UTC) ::И това дава някакъв аргумент за робство/неробство? Безумно е да се броят жертви, да се маргинализират или директно отричат. Справка „Митът Батак“ на ония безименни културулози, които там нещо доказваха по дотации от немски фондации преди години... --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:07, 2 април 2024 (UTC) :::Не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи със съвременни исторически анализи, а не с претоплени комунистически манджи. Що се касае до Батак, винаги ми е било странно как клането на десет пъти повече старозагорци от редовен османски аскер почти не се споменава като събитие, за сметка на избитите от помашкия башибозук (т.н. българомохамедани) в Батак. Това е силата на митологизацията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:44, 2 април 2024 (UTC) ::::Като дойде момент, комунистически и леко ченгесарски ще гласувам за изтриване на тази статия покрай „аргументите“ ви... Това барем е сигурно и отвъд конспиративните теории. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:02, 3 април 2024 (UTC) ::::[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи с [[У:БИ|благонадеждни източници]] а не със „съвременни исторически анализи“. Никъде няма правило, че най-новият източник е и най-достоверен. Не само в Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:47, 3 април 2024 (UTC) :::::Ами направете отделна статия и се позовете на изследванията от периода та Възродителния процес, тогава. Пишете за 3-4 синджира роби и Крали Марко, техният освободител, който всъщност бил турски васал и загинал в бой за славата на султана и Османската империя. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 02:40, 4 април 2024 (UTC) ::::::По-добре така, отколкото джендърни истории за розови понита и еднорози. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:09, 4 април 2024 (UTC) :::::::Май се поизчерпаха аргументите Ви. Между другото, на български език се пише ''джендърски'', а не ''джендърни''. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 06:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::Напротив, но просто не виждам наистина смисъл. Чакам некой здравомислещ да я пусне за триене и действаме. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:53, 4 април 2024 (UTC) :::::::::Гладна кокошка, просо сънува.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::В този си вид статията е за изтриване като едностранно оригинално изследване с неясен обект. Най-доброто, което може да се направи е част от съдържанието да влезе в другите 2 статии: [[Робство в Османската империя]] и [[Българските земи под османско владичество]]. Изчаквам да видя дали ще има някакво положително развитие, но последните промени са точно в обратната посока. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:43, 4 април 2024 (UTC) :::::::::::А дано, ама надали. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::::"Едностранно оригинално изследване с неясен обект" е точно. Още един глас за изтриване.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:20, 4 април 2024 (UTC) Както пише Николай Аретов, обстоятелството, че има доста българи, които се чувстват засегнати, когато им кажеш, че предците им не са били роби, е тежък симптом на объркана народопсихология. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:23, 4 април 2024 (UTC) :Опростенческо е да се свежда "турско робство" само до въпроса, дали българите са били роби. В част от старата историография се говореше и за турско, и за византийско робство, без задължително да се твърди, че българите са били точно роби.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:26, 4 април 2024 (UTC) ::Ами открийте си Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти и си пишете там. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:30, 4 април 2024 (UTC) :::Ако ще се съветваме кой какво да прави, по-скоро Вие си борете македонистките тролове в ЕН:У, и без това доста сте свалили резко нивото покрай общуването с такива. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:47, 4 април 2024 (UTC) ::::Защо да си откриваме " Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти"? Тук става дума за конкретна статия, която предлага информация точно за тези схващания.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:53, 4 април 2024 (UTC) :Джингиби, никой не твърди, че терминът турско или каквото и да било робство е правилен (все пак основната статия се казва Българските земи под '''османско владичество'''). Никой не твърди, че българите са били роби на турците. Проблемът в тази статия е от съвсем друго естество. Моля те, да прочетеш внимателно какво сме написали. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:28, 4 април 2024 (UTC) == Заглавие == "Турско робство" е метафора, с която се е обозначаал един период в българската история. Защо заглавието да е "....исторически мит"? Значи ли, че който е употребявал/употребява "турско робство" непременно е смятал, че българите са били роби? [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:24, 4 април 2024 (UTC) :Защото всички цитирани в статията автори и редица неспоменати в нея автори твърдят, че това е мит. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:32, 4 април 2024 (UTC) :: Още в заглавието си първият автор, цитиран от Вас, говори за метафора - "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга". Олга Тодорова, която добавям, също пише за "съотносимостта между това „метафорично робство“ и реалното робство през същата епоха". Подвеждащо е да се внушава, че употребяващите "турско робство", задължително представят българите като роби в буквалния смисъл.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:51, 4 април 2024 (UTC) Използвам новата тема в дискусията, въпреки че бих я озаглавила "Дефиниция", тъй като смятам за приоритетно да се обясни понятието ''исторически мит'', доколкото има определения в [https://scholar.google.com/scholar?hl=en&as_sdt=0%2C5&q=&#x22;historical+myth&#x22;&btnG научни публикации] и конкретни примери в същите. Това (какво е исторически мит и как се използва понятието в историографията, фолклора, изследванията на образованието и т.н.), по моему, може да е обект и предмет на отделна статия (намирам за важно и защитимо да има такава статия в Уикипедия), но лично за мен е несъстоятелно да се поставя определение в заглавието и то да бъде централният въпрос или аргумент, на който изложението в статията отговаря, след като не е предоставено валидно, утвърдено понятие. Защото в противен случай някой, за мен поне с известно основание, би възразил: не е ли ''и'' употребата на понятието в случая метафорична?<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 12:09, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм, че е добре да има статия, обясняваща подробно, какво е исторически мит. Също така смятам, че не е коректно още в заглавието на тази статия да има теза. Ако изобщо се реши статията да остане.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:31, 4 април 2024 (UTC) ::Ако изобщо се реши да остане, според мен е по-добре да е "Турско робство (метафора)" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:33, 4 април 2024 (UTC) ::: Да, добре е да е в най-общото значение - няма смисъл от отделни статии за литературната фигура и буквалната ѝ интерпретация. Може би направо "Турско робство" (да си спестим излишния спор дали е метафора, хипербола или трафарет {{)}}). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:28, 4 април 2024 (UTC) ::::Би било подвеждащо заглавие за статия, лансираща нечии интерпретации. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 06:41, 5 април 2024 (UTC) :::::Просто "Турско робство" като че ли е най-добре. Няма нужда още заглавието да се произнася кое от всичките е.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:08, 5 април 2024 (UTC) ::::::+ 1 --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 16:30, 7 април 2024 (UTC) [[Потребител:Jingiby|Jingiby]], статии и беседи не се местят с копиране на съдържанието – би трябвало да го знаете. Когато целевите страници съществуват, трябва да се пусне заявка до администраторите за преместване. Както и да е, мисля, че оправих нещата и слях историите. Проверете дали нещо не липсва, моля.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:42, 9 април 2024 (UTC) :Добре. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:45, 9 април 2024 (UTC) == Манчев бил пръв и то през 21 век?! == В текста се твърди: "В началото на 21 век историкът Кръстьо Манчев пръв развива научната теза, че терминът турско робство е неправилен ....". "Източникът" е журналист. Едва ли историк може да твърди нещо подобно. Дискусията течеше с пълна сила през 90-те години и няма как Манчев през 21 век да е развил пръв тази теза. За лаиците това може и да е вярно, обаче. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:03, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:08, 4 април 2024 (UTC) == Мистификация на източници? == Един пример имаме [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191412 тук]. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:03, 4 април 2024 (UTC) :По повод на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191422 тази] редакция обръщам внимание, че не става дума за дословно цитиране, а за коректно предаване на думите на посочения историк. Матанов съпоставя отричането на съществуване на робство с нелекия живот на българите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:13, 4 април 2024 (UTC) ::Понеже в статията има предостатъчно източници, ще помоля да не се поставя на всяко изречение таг с искане за нов източник, понеже започват да се повтарят. И без това тук е пълно със статии без никакви източници или с по 1-2 източника. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:15, 5 април 2024 (UTC) :::Един от начините да се избегнат съмненията за оригинално изследване, е да се внимава за всяко твърдение. Вече се показа, че потребител Jingiby интерпретира свободно източниците си или прави грешки, които трябва да бъдат проверени и установени.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:38, 5 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby? == Премествам тук: "В съседни държави като [[Гърция]] и [[Сърбия]], които също са били продължително време под османска власт, подобна терминология не се използва.<ref>Николай Цеков, Турското робство, руските освободители и други легенди. [https://www.dw.com/bg/турското-робство-руските-освободители-и-други-легенди/a-48962900 Дойче веле, 29 май 2019 г.]</ref>" Не намирам такова нещо в източника. За кой ли път... [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:21, 8 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby??? == Премествам тук: "Този мит обикновено има по-голяма тежест в колективното съзнание, отколкото историческата истина, базирана на научни факти и доказателства".<ref>Пламен С. Цветков, Светът на мегамитовете (65). [https://chitanka.info/text/42089-svetyt-na-megamitovete/65 Някои политически и историографски митове на XX век.]</ref> И това не мога да го намеря в "източника". Истина е, че източникът е обширен и трудно се търси в линка, но това изглежда, че го няма. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:50, 10 април 2024 (UTC) :Но за сметка на това се вижда от къде най-вероятно е взет цитатът на Аретов. Същите думи, избрани от Цветков, е избрал и Jingiby. :@[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], това е предположение, но обръщам внимание, че в научната литература, когато авторът не е видял лично източника, може да се напише: "цит. по" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:58, 13 април 2024 (UTC) == Предмет на статията == Чудя се обясненията за това демографското и икономическото развитие на българите, дали са на място в една статия, която би трябвало да е за наименованието "Турско робство". Това дали не е по-скоро за [[Българските земи под османско владичество]]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 08:43, 13 април 2024 (UTC) :И аз се чудя, дали разясненията в детайли за робските практики не са за статията относно [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:49, 13 април 2024 (UTC) ::Има логика да се обсъди и това, но като че ли по-проблемни са по-общите съждения за периода, свързани с демография, икономика. --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 10:40, 13 април 2024 (UTC) :::Тоест да наблегнем на това което подкрепя митологията и разкараме фактологията която й противоречи? Изобщо не съм съгласен. Предлагам да останат само оценките на терминологията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:15, 13 април 2024 (UTC) ::::Това не го разбирам. Коя митология? Че е имало "турско робство"? Някой защитава ли тази терминология? Кое и как подкрепя "митологията"? Това не е статия за периода, а за терминологията.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 12:15, 13 април 2024 (UTC) :::::Да, това не е статия за периода, а за терминологията. За това, че ''турско робство'' е остарял термин, отричан днес в научните среди, а [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]] си е било реално обществено-икономическо явление, за което има отделна статия. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:36, 13 април 2024 (UTC) ::::::Точно. При това положение за каква подкрепа на митология става дума?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:01, 13 април 2024 (UTC) :::::::Тоест, разясненията за робските практики не са за тази статия.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:19, 13 април 2024 (UTC) ::::::::Кои разяснения? Засега смятам, че не са за тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика. Всякакви коментари за конституцията, за партии, сравнения за брой на жертви в други империи имат някакви други цели. ::::::::Робството, според мен, има общо, доколкото при обяснението на термина (и отхвърлянето му от днешната наука), може да се коментира разликата между метафоричното и буквалното робство.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:49, 13 април 2024 (UTC) Категорично не съм съгласен. Точка. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:51, 13 април 2024 (UTC) :Малко съм разочарован, че не обяснявате, но нищо не мога да направя.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:00, 13 април 2024 (UTC) ::Много диалогично, Jingiby]. Не сте съгласен и точка. Явно при вас идеята е да се възхвалява един период заради актуална политика. Затова, когато насреща си имате аргументи, бягате.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:52, 24 април 2024 (UTC) == Не се заселвали турци? И? == @[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], какво общо има с предмета на статията: "Същевременно, по Българските земи има села в които турци не се заселват. Такава привилегия има например село [[Мусина]], където не само не живее турчин, но такъв няма право да замръква или да осъмва по силата на султански ферман от края на 18 век.<ref>[http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_1985_1/PDF/01_Zhelyazkova.pdf Списание на Българското геологическо дружество, кн. 1, 1985 г.]</ref> Оставям настрана достоверността на информация, в която геолог цитира заповед от ХVIII век, в която официално се употребява "турчин". По-важно е, че с такива информации можем да изпълним милион байта - от една страна конкретни привилегии на християни (има и по-красноречиви и сигурни примери), а от друга - съвсем конкретни примери за несвобода (дискриминация, насилия, палежи, изселвания). Абсурдно е и мисля, че може да се окаже, че трудът Ви ще отиде напразно. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:58, 13 април 2024 (UTC) :Аз направих коректно предложение статията да бъде само за научни оценки на терминологията, но Вие упорито теглите нещата към втората част от заключението на Ницше. За да се избегне масова лудост, предлагам в статията да остане само увода и редактирането по нея да приключи, поне засега, докато се успокоят страстите. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:53, 14 април 2024 (UTC) ::Коректното предложение, мисля, беше мое - статия за наименованието, а не да се прави оценка на периода. От самото начало Вие смесвате тези две неща, като акцентирате върху възхвалата. Това има нужда от балансиране, чиито параметри съм готов да обсъдя. Виждам, че Спас е започнал работа в тази посока.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:53, 14 април 2024 (UTC) :::Некоректното беше Ваше. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:50, 14 април 2024 (UTC) ::::Може ли по-конкретно? Смисълът на беседата би трябвало да включва обмен на аргументи .--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:28, 14 април 2024 (UTC) :::::Те вече бяха дадени, но освен спам нищо друго не последва. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:52, 14 април 2024 (UTC) ::::::Явно локигата Ви е - веднъж казвате и после на обяснявате. Казвате "точка" (по-горе) или казвате, че не искате да водите дискусия (в резюметата).--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:21, 14 април 2024 (UTC) Ами за каква логика може да се говори с Вас. Цялата критика на това архаично понятие използвана от различни специалисти според Вас трябва да отпадне. Предложихте да остана само тематиката свързана с темата за робството в Османската империя, а не за критиката на налудничавата терминология, която изобщо не е свързана с това. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:27, 14 април 2024 (UTC) :Цялата критика на това архаично понятие да отпадне?!? Това от къде го измислихте? Не съм и помислял за такова нещо.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:33, 14 април 2024 (UTC) ::Ами прочетете какво сте предложили по-горе. '''Предлагате да се отстранят''' от тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика, правна уредба, конституцията, партийна система, сравнения за брой на жертви и т.н., '''но държите''' да остане главно явлението робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:39, 14 април 2024 (UTC) :::Да, предлагам да не се описва периода сам по себе си, но НЕ предлагам да отпадат критиките към терминологията. Всичко, свързано с терминологията като такава, ако произхожда от специалисти (не толкова от журналисти), според мене има място.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:56, 14 април 2024 (UTC) ::::Ако започнем да описваме всичко, което се знае за периода, включително някакви информации, които трябва да влязат в статии за селища, тази статия ще се обезсмисли, т.е. отново ще се постави въпроса за изтриване. Статия за периода си има.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:56, 24 април 2024 (UTC) :::::Така е, и затова е добре статията да се фокусира само върху терминологията. Има си статии както за периода на робството, така и самият институт на робството в Империята. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:25, 25 април 2024 (UTC) ::::::Прекрасно. Мисля, че освен информацията за някакви частни случаи, при които се казва, че турци не се заселвали еди къде си, трябва да паднат и другите описания за периода. Представям си го като статия за наименованието "турско робство", заедно със синонимите, без оценки за периода. Въпросът за робството (буквалното и метафоричното) е важен, защото той е част от тази терминология; също така са важни коментарите за "турско"/"османско". Сравненията на жертви и т.н., журналистическите писания, при които някакви хора се обявяват за луди, ако изплозват терминологията ми се струват излишни. Идеята не би трябвало нито да се възхвалява периода, нито да се охулва, а да се обясни.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:13, 25 април 2024 (UTC) == Робството == Да допълня за робството - нямам предвид да се обяснява подробно за него (има си статия за робството в Османската империя), а да се угочни кой в какъв смисъл използва тази терминология. Буквално, метафорично.... Ако някой като Манчев, отрече не само термина ТР, но и съществуването на робството в ОИ, дори и в едно интервю, не би трябвало да е голяма драма, когато се позоваваме на това интервю, да споменем, докъде е отишъл. Това обаче е само детайл. Представям се го така - тъй като основен аргумент срещу термина ТР е това, че българите като цяло не са имали робски статут, това се подчертава много ясно, но казваме, че в началото на периода, при завладяването е имало случаи на масови поробвания. В края също е имало, по време на Априлското въстание и при РТВ. Няма проблем да отбележим различната оценка за мащаба на това при отделните автори.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:03, 25 април 2024 (UTC) == Уточнение за думите на автор? == Jingiby, моля, поне с това спрете. Виждате [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&diff=prev&oldid=12202067 обяснението]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:25, 14 април 2024 (UTC) == Бележки == <references /> l8bg5uel4jd8pge4furly28g253qnul 12214152 12214041 2024-04-25T14:35:01Z Jingiby 23778 /* Не се заселвали турци? И? */ wikitext text/x-wiki == Основа??? == Мисля, че твърдението "Мътът за турското робство функционира като основа на българската национална идентичност" е невероятно смело и се нуждае от поне 5-6 исторически монографии за потвърждение, а не от некъв журналист. Целата тая работа с митологемите е много хлъзгава и е добре да се придържаме към наистина, ама наистина утвърдени и консенсусни за историографията оценки. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:24, 8 март 2024 (UTC) : Абсолютно подкрепям. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:28, 8 март 2024 (UTC) :::+1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) :: Това е мнение на [[Харалан Александров]], той е цитиран, а не журналист. Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 19:39, 8 март 2024 (UTC) :::Никъде не видех твърдение, че е в основата на националната идентичност. Това едно. Две - той е социолог и по никакъв начин експерт по Възраждането или българския национализъм. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:02, 8 март 2024 (UTC) :::: Александров е социален антрополог. През 2003 г. получава докторска степен по антропология към Института за фолклор при БАН. Иначе цитираният текст ''конструктът „турско робство“ е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на българската национална идентичност'' може да се намери тук: [https://www.dw.com/bg/турското-робство-е-метафора-историческата-истина-е-друга/a-48327918 "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) ::::: Искането на повече източници е съвсем в реда на нещата, особено когато има основание да се смята, че може да става въпрос за крайно маргинално мнение или теза. Колегата по-горе е изключително прав в искането си на поне няколко исторически монографии. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:22, 8 март 2024 (UTC) ::::::Доколкото смених в статията ''фундамент'' с ''елемент'', не мисля, че вече има основание за възражения срещу този доста по-смекчен вариант. Всички сме учили и знаем, че разказът за турското робство е формирал определена част от нашето народностно самосъзнание като българи.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 21:28, 8 март 2024 (UTC) ::::::: Не съм сигурен, че това важи за сегашното младежко поколение. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Все още продължава да не е ясно доколко е мит, доколко е истина. До ден днешен това поражда спорове между историци. Нищо че тенденцията е да се подменят едни думи с други или да се подхожда някак по-обрано, фалшиво и дипломатично. Но това е съвсем отделна тема на разговор, която не ѝ е мястото тука. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:55, 8 март 2024 (UTC) == Митовете на Манчев == В посоченото [https://e-vestnik.bg/7608/prof-krastyo-manchev-natsionalizmat-e-vaditsa-za-naivni-hora/ интервю] на К. Манчев се казва: "Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало." [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:11, 25 март 2024 (UTC) :Твърдението Ви е извадено от контекста на разговора и няма нищо общо с действително твърдяното в статията. В конкретната статия фокусът е върху 19 век и периода на национално Възраждане и Освобождение, когато робството в Османската империя е забранено де юре. Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби, предимно черкези-мюсюлмани. Тоест бели роби по време на Освобождението в Европейската част на Османската империя няма от около половин век. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 09:51, 25 март 2024 (UTC) ::Манчев казва "Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В '''Османската империя''' такова нещо не е имало". Отрича, без да прави уточненията, които Вие посфактум правите. Всъщност, той коментира целия период, обсъжда различни аспекти от българското минало и Османската история и.... генерализира. --[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:25, 25 март 2024 (UTC) ::: Може би е по-добре наистина да се ограничим до XIX век, който е релевантен за обекта на тази статия. Буквално взет коментарът на Манчев противоречи на множество източници (има цитирани няколко в [[Робство в Османската империя]] и още повече в нейната англоезична версия) - вероятно е и той всъщност да има предвид именно контекста на Балканите и късната Империя. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:46, 25 март 2024 (UTC) ::::Ще изляза извън обхвата на темата, ако се спра на странностите у Манчев през последните години от живота му, особено в интервюта. Тук обаче активно се ползват негови интервюта. Ако се взима едната част, редно е да се вземе и другата част. Манчев не прави уточнение за XIX век, но и да го правеше, пак не би било точно. Интересна е [http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi7-Kolev/V.Kolev.pdf тази] статия на Валери Колев. Законодателство, действително положение, причините за един член на Търновската конституция....--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:05, 25 март 2024 (UTC) :::::Въпросното интервю на Манчев не е дълго и обхваща няколко различни теми. За Османското владичество се спира основно на 19 век и не коментира предходните столетия. Контекстът е ясен. В другото си интервю е по-конкретен за робството като законово регламентирана практика. Спекулативно е да се излагат тези, че отрича съществуването на робството въобще. Робството е забранено в началото на 19 век, но и тогава е било изключение и много рядка практика в Европейска турция и то за бели хора. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:09, 25 март 2024 (UTC) :::::::Интервюто на Манчев наистина засяга различни теми, т.е. не само ХІХ век. За османския период се спира дори на 1354 г. Да видим: :::::::1."''Още 1354 година, когато са взели Цариград (sic), султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир – министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала '''през цялото време.''''' :::::::2.''-През турско робство ли? :::::::– Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало''." :::::::Коментира се целия период. Започва се от 1354 г. и се обобщава. :::::::По-надолу се продължава: "''....Никой на никого не е бил собственост.''" Манчев говори за Османската империя, Османската империя, все Османската империя.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:42, 25 март 2024 (UTC) ::::::::Според мен тук не си говорим съвсем точно и ясно. Проблемните въпроси са два. Първият е имало ли е робство-да. Вторият е дали българите като цяло са били ли са роби и отговорът е не. Разбира се, че роби като изключение е имало. На няколко милиона човека вероятно е имало няколко хиляди роби. Но робство е имало и в Русия, САЩ и Великобритания, например и то е продължило също до 20 век. Въпреки това те не са робски държави. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:08, 25 март 2024 (UTC) :::::::::Според мен в този раздел от беседата изобщо не става дума за това. Проблемният въпрос се отнася до един от основните източници. Иначе, споделям голяма част от последното написано от Jingiby.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:13, 25 март 2024 (UTC) :::::::::: Е, ако просто търсим по-добър източник, че по това време няма (масово) робство, сигурно не е трудно да намерим. Аз по-скоро не разбирам защо се задълбава толкова в този въпрос, който не е и спорен - съвременниците (а като цяло и след това, може би извън детската литература) със сигурност са разбирали „робство“ като метафора. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:27, 25 март 2024 (UTC) ::::::::::: Моето възражение е спрямо този източник, ползван като авторитет на повече от едно място в статията. Интервюто е катастрофа - бъркат се години, твърди се, че по принцип нямало робство. Затова опитвам да внеса уточнение, сянка в един от ъглите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:34, 25 март 2024 (UTC) Тогава да използваме като източник книгата на Кръстьо Манчев "История на балканските народи. Том 1 (1352–1878)". Може да се [https://chitanka.info/text/5818-istorija-na-balkanskite-narodi-tom-1 свали от тук]. На стр. 40 пише дословно: ''В положение на зависимост, раята не е крепостно население. Османската империя не познава крепостничеството в неговия класически европейски вид от Средновековието. За сметка на това пък има робство, както и покупко-продажба на роби, които се използват предимно като домашна прислуга, а не като производително население.''[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:28, 26 март 2024 (UTC) :Съгласен съм. Книгите му са от друг период в неговия живот и дейност като историк.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:13, 26 март 2024 (UTC) ::Ако ще се цитира интервюто на Манчев за едната част, не виждам причина да не се цитира и за другата.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:42, 26 март 2024 (UTC) :::Защото има разлика в интерпретацията на текста на интервюто от редакторите тук, а интерпретацията представена в момента в статията, противоречи не само на други негови интервюта и на цитираната по-горе История на балканските народи, но и на здравия разум. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:48, 27 март 2024 (UTC) ::::Много неща от интервютата на Манчев през последните години от живота му може да противоречат на здравия разум. Интервютата са факт и това, че е писал или казвал и нещо друго (разумно), не променя позициите му в интервютата. Разбира се, осъзнавам, че може да има некоректност при предаване на думите му, но това е хипотеза. ::::Смятам, че ако има различия в интерпретацията, е добре първо да се обсъди. Може би по-уважително е преди да се връща, да се обсъжда. Колкото до моята интерпретация, аз виждам, че казва: "....Никой на никого не е бил собственост."--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 19:24, 29 март 2024 (UTC) :::::Е, нали това правим досега, обсъждаме интерпретациите. По принцип е нормално за интерпретации да се използват вторични източници, наместо персоналните оценки на местни редактори, както е залегнало сега в статията. Доколкото спорът тук е за кой период се отнасят думите в интервюто на Манчев и какво е искал да каже, то това според вторичен източник е следното: ''[https://www.dw.com/bg/турско-робство-не-е-имало/a-14886755 В едно взривоподобно интервю преди три години проф. Манчев защити няколко крайно неудобни за българската историография тези – за липсата на робство в предосвобожденска България...]'' Това твърдя и аз, че е искал да каже Манчев. През същинското Възраждане, което е през втората половина на 19 век, робство в Българските земи като цяло няма. В момента в статията стои, че Манчев твърди това по принцип за целия период от половин хилядолетие като цяло, което е несериозно. С оглед на представения от мен по-горе вторичен източник, отричащ редакцията на статията в момента относно интервюто на Манчев, дали някой може да представи друг вторичен достоверен източник, подкрепящ интерпретацията на думите на Манчев, залегнала сега в статията? Разбира се, Манчев съвсем ясно заявява, че дори през 1908 г. е имало робски пазар в Цариград, но това не прави българите в Империята роби по това време. Тоест, тук се прави опит вижданията му да се тълкуват превратно, или простшчкжо казано: както дявола чете Евангелието. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:38, 30 март 2024 (UTC) ::::::Виждам, че първо се е започнало връщане, а след това - обсъждане. Не мога да разбера как може да се твърди, че в интервюто си Манчев е имал предвид само някакъв период през ХIХ век. Разбира се, че Манчев твърди това по принцип за целия период. Виждате ли някакво уточнение в интервюто? --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 1 април 2024 (UTC) :::::::Виждам, че не сте прочели добре дискусията. Вторичен източник ясно указва, че Манчев изобщо не е имал това което твърдите предвид. Помолих онзи ден, ако някой намери достоверен вторичен източник с обратното твърдение, тоест подкрепящ Вашия прочит и да го представи. До момента няма такъв източник. Уикипедия се крепи на преценката във вторични източници, а не на оригинални изследвания и лични преценки на редакторите й, както в момента. Такива са правилата. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:35, 2 април 2024 (UTC) ::::::::"Вторичен източник"? На 3 март 2011 г. един журналист и фотограф пише, че "преди три години" Манчев бил отрекъл робството в предосвобожденска България. И? Това изследовател на творческите криволичения на Манчев ли е? Историограф? Спецеиалист по епохата? Един от многото разбивачи на "митовете на национализма" прави някакво обобщение, прави прочит, който по нищо не се различава от този на Jingiby. Няма подобни уточнения в интервюто на Манчев.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:10, 4 април 2024 (UTC) Гледам, че се завъртя колелото на връщане на редакции и затворих за седмица, за да се изясни на беседата проблемът с източника. Моля ви и двамата - с цитати и източници, конструктивно.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Ако смятате, че седмица е много, нямам против да се намали. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:32, 25 март 2024 (UTC) :Чак сега видях, че има подобна статия и първото, което си помислих, е че е някакво оригинално изследване на нов/неопитен редактор (което не е далеч от истината). Тази статия е оригинално изследване. Според мен такава статия изобщо не трябва да съществува. Най-малкото защото по дефиниция няма как да е неутрална – неутралността предполага и статия "Турско робство (историческа реалност)" в която да са представени гледните точки на други видни историци и фактите. Смисъл от това няма. Обектът на статията е подобект на [[Българските земи под османско владичество]] т.е. мястото на това съдържание е в раздел, в който да се обяснят всички термини, тяхното възникване, роля и днешното състояние. В момента в "Българските земи под османско владичество" има раздел Термини, който може да се съкрати, а да се добави нов раздел в края на статията, който да обяснява по-подробно нещата и да включва тезите, развити в текущата статия. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 06:17, 30 март 2024 (UTC) :: Статия за историческата реалност има - [[Робство в Османската империя]]. Проблемът на тази тук е, че 3/4 от нея повтаря другата и полемизира с неясно какъв опонент, губейки фокуса върху собствения си обект (такъв със сигурност има, не знам доколко могат да се намерят използваеми източници). :: Това, което бих очаквал да видя е нещо от рода на: кога започва да се използва фразата и кога и как се превръща от реторична метафора в трафарет; как се използва в литературата, популярната култура, политическата реторика, с влиянието на актуални събития в определени моменти; евфемизмите, които се появяват около него (и едва в този контекст академичните дебати около фактическата коректност - сега това е почти цялото съдържание). В момента имаме пространни разсъждения за Танзимата и шариатските теории за малцинствата, които имат периферно отношение към темата на статията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:52, 30 март 2024 (UTC) :::Според правилата на англоезичната уикипедия за достоверност в областта на историографията, следва да се ползват модерни източници, анализиращи проблематиката от гледна точка на изследвания от последния четвърт век. Да не говорим, че марксистката историография у нас и особено тази от периода на Възродителния процес, както и тази от мутренските времена през 90-те, няма голяма научна стойност. Иначе, тази отпреди Втората световна война е вече остаряла като методика и също не може да се използва като достоверен анализ. Статията използва точно съвременни източници и е добре структурирана. По принцип се съмнявам, че днес има професионален историк припознат на национално ниво, който да поддържа тезата за турското робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:59, 30 март 2024 (UTC) ::::Хм, това много ми напомня постулата от комунистическото време, че всичко преди 1944, съотв. преди 1917, е остаряло, недостоверно и т. н. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:12, 30 март 2024 (UTC) :::::Всяка наука се развива. Някои по-бързо, други по-бавно. Така е и с историографията. Е, на някои ще им е мъчно за комунистическия прочит на историята и особено за турското робство. В Северна Македония например, историографията им е още в Комунистическа Югославия - българите са още фашисти, а те са югославски комунисти. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:26, 30 март 2024 (UTC) ::::::: „Който владее настоящето, владее миналото“. Известно и прилагано и преди, и сега. За нечии мъки не знам, но за нечии желания е очевидно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:42, 2 април 2024 (UTC) ::::::::E, тогава ще изчакаме комунистите отново да се върнат на власт и да завладеят миналото с тезите за пет вековното турско робство, за българо руската дружба, която е от векове и за векове, за освобождението ни от фашистите през 1944 година, а даже и за светлото комунистическо бъдеще.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:29, 2 април 2024 (UTC) :::::::::А, не, по-скоро чакаме посткомунистите с такива „анализи“ да докарат националистите на власт. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:21, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::Има разлика между ''русороб'', ''йессър'' и патриот. За съжаление патриоти почти не останаха. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:55, 4 април 2024 (UTC) ::::::Чие е твърдението "''Българската историография все още не успява да предложи критичен прочит на периода на османското владичество, достъпен за широката общественост.''"? На Манчев, на Хараланов или на някой друг? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:39, 30 март 2024 (UTC) :::::::Мисля, че е на [[Калин Янакиев]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:48, 30 март 2024 (UTC) ::::::::Калин Янакиев, Кръстьо Манчев, Божидар Димитров... все специалисти по всичко друго, но не и по Българско Възраждане. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:43, 2 април 2024 (UTC) == Пренасочване от турско робство == {{пинг|Jingiby}} Според мен е изключително неправилно [[турско робство]] да сочи към тази статия. Който се интересува от турско робство най-често се интересува от [[Българските земи под османско владичество]], а не от неясния обект на тази статия (фактологически некоректен термин или исторически мит). Ако случайно се интересува от робството в Османската империя (което е по-малко вероятно), има статия [[Робство в Османската империя]]. Каква е разликата между „турско робство“ и „робство в Османската империя“ като обект? Не става ли дума за едно и също? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:33, 30 март 2024 (UTC) :Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:36, 30 март 2024 (UTC) == Безумни аналогии == „Жертвите на Априлското въстание през 1876 г. са между 30 и 35 хиляди души, докато по време на Полското въстание в Русия през 1863 г. те са 60 хиляди души.[21]“ И какво трябва да покаже/докаже това изречение например? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:46, 2 април 2024 (UTC) :Съвсем точно е указано в текста. ''Процентът убити в резултат от държавни репресии се движи в рамките на средните показатели за континента.'' Още повече, че западни анализатори оценяват жертвите на Априлското въстание на 10-15 хиляди души. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:52, 2 април 2024 (UTC) ::И това дава някакъв аргумент за робство/неробство? Безумно е да се броят жертви, да се маргинализират или директно отричат. Справка „Митът Батак“ на ония безименни културулози, които там нещо доказваха по дотации от немски фондации преди години... --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:07, 2 април 2024 (UTC) :::Не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи със съвременни исторически анализи, а не с претоплени комунистически манджи. Що се касае до Батак, винаги ми е било странно как клането на десет пъти повече старозагорци от редовен османски аскер почти не се споменава като събитие, за сметка на избитите от помашкия башибозук (т.н. българомохамедани) в Батак. Това е силата на митологизацията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:44, 2 април 2024 (UTC) ::::Като дойде момент, комунистически и леко ченгесарски ще гласувам за изтриване на тази статия покрай „аргументите“ ви... Това барем е сигурно и отвъд конспиративните теории. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:02, 3 април 2024 (UTC) ::::[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи с [[У:БИ|благонадеждни източници]] а не със „съвременни исторически анализи“. Никъде няма правило, че най-новият източник е и най-достоверен. Не само в Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:47, 3 април 2024 (UTC) :::::Ами направете отделна статия и се позовете на изследванията от периода та Възродителния процес, тогава. Пишете за 3-4 синджира роби и Крали Марко, техният освободител, който всъщност бил турски васал и загинал в бой за славата на султана и Османската империя. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 02:40, 4 април 2024 (UTC) ::::::По-добре така, отколкото джендърни истории за розови понита и еднорози. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:09, 4 април 2024 (UTC) :::::::Май се поизчерпаха аргументите Ви. Между другото, на български език се пише ''джендърски'', а не ''джендърни''. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 06:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::Напротив, но просто не виждам наистина смисъл. Чакам некой здравомислещ да я пусне за триене и действаме. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:53, 4 април 2024 (UTC) :::::::::Гладна кокошка, просо сънува.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::В този си вид статията е за изтриване като едностранно оригинално изследване с неясен обект. Най-доброто, което може да се направи е част от съдържанието да влезе в другите 2 статии: [[Робство в Османската империя]] и [[Българските земи под османско владичество]]. Изчаквам да видя дали ще има някакво положително развитие, но последните промени са точно в обратната посока. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:43, 4 април 2024 (UTC) :::::::::::А дано, ама надали. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::::"Едностранно оригинално изследване с неясен обект" е точно. Още един глас за изтриване.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:20, 4 април 2024 (UTC) Както пише Николай Аретов, обстоятелството, че има доста българи, които се чувстват засегнати, когато им кажеш, че предците им не са били роби, е тежък симптом на объркана народопсихология. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:23, 4 април 2024 (UTC) :Опростенческо е да се свежда "турско робство" само до въпроса, дали българите са били роби. В част от старата историография се говореше и за турско, и за византийско робство, без задължително да се твърди, че българите са били точно роби.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:26, 4 април 2024 (UTC) ::Ами открийте си Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти и си пишете там. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:30, 4 април 2024 (UTC) :::Ако ще се съветваме кой какво да прави, по-скоро Вие си борете македонистките тролове в ЕН:У, и без това доста сте свалили резко нивото покрай общуването с такива. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:47, 4 април 2024 (UTC) ::::Защо да си откриваме " Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти"? Тук става дума за конкретна статия, която предлага информация точно за тези схващания.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:53, 4 април 2024 (UTC) :Джингиби, никой не твърди, че терминът турско или каквото и да било робство е правилен (все пак основната статия се казва Българските земи под '''османско владичество'''). Никой не твърди, че българите са били роби на турците. Проблемът в тази статия е от съвсем друго естество. Моля те, да прочетеш внимателно какво сме написали. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:28, 4 април 2024 (UTC) == Заглавие == "Турско робство" е метафора, с която се е обозначаал един период в българската история. Защо заглавието да е "....исторически мит"? Значи ли, че който е употребявал/употребява "турско робство" непременно е смятал, че българите са били роби? [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:24, 4 април 2024 (UTC) :Защото всички цитирани в статията автори и редица неспоменати в нея автори твърдят, че това е мит. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:32, 4 април 2024 (UTC) :: Още в заглавието си първият автор, цитиран от Вас, говори за метафора - "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга". Олга Тодорова, която добавям, също пише за "съотносимостта между това „метафорично робство“ и реалното робство през същата епоха". Подвеждащо е да се внушава, че употребяващите "турско робство", задължително представят българите като роби в буквалния смисъл.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:51, 4 април 2024 (UTC) Използвам новата тема в дискусията, въпреки че бих я озаглавила "Дефиниция", тъй като смятам за приоритетно да се обясни понятието ''исторически мит'', доколкото има определения в [https://scholar.google.com/scholar?hl=en&as_sdt=0%2C5&q=&#x22;historical+myth&#x22;&btnG научни публикации] и конкретни примери в същите. Това (какво е исторически мит и как се използва понятието в историографията, фолклора, изследванията на образованието и т.н.), по моему, може да е обект и предмет на отделна статия (намирам за важно и защитимо да има такава статия в Уикипедия), но лично за мен е несъстоятелно да се поставя определение в заглавието и то да бъде централният въпрос или аргумент, на който изложението в статията отговаря, след като не е предоставено валидно, утвърдено понятие. Защото в противен случай някой, за мен поне с известно основание, би възразил: не е ли ''и'' употребата на понятието в случая метафорична?<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 12:09, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм, че е добре да има статия, обясняваща подробно, какво е исторически мит. Също така смятам, че не е коректно още в заглавието на тази статия да има теза. Ако изобщо се реши статията да остане.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:31, 4 април 2024 (UTC) ::Ако изобщо се реши да остане, според мен е по-добре да е "Турско робство (метафора)" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:33, 4 април 2024 (UTC) ::: Да, добре е да е в най-общото значение - няма смисъл от отделни статии за литературната фигура и буквалната ѝ интерпретация. Може би направо "Турско робство" (да си спестим излишния спор дали е метафора, хипербола или трафарет {{)}}). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:28, 4 април 2024 (UTC) ::::Би било подвеждащо заглавие за статия, лансираща нечии интерпретации. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 06:41, 5 април 2024 (UTC) :::::Просто "Турско робство" като че ли е най-добре. Няма нужда още заглавието да се произнася кое от всичките е.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:08, 5 април 2024 (UTC) ::::::+ 1 --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 16:30, 7 април 2024 (UTC) [[Потребител:Jingiby|Jingiby]], статии и беседи не се местят с копиране на съдържанието – би трябвало да го знаете. Когато целевите страници съществуват, трябва да се пусне заявка до администраторите за преместване. Както и да е, мисля, че оправих нещата и слях историите. Проверете дали нещо не липсва, моля.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:42, 9 април 2024 (UTC) :Добре. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:45, 9 април 2024 (UTC) == Манчев бил пръв и то през 21 век?! == В текста се твърди: "В началото на 21 век историкът Кръстьо Манчев пръв развива научната теза, че терминът турско робство е неправилен ....". "Източникът" е журналист. Едва ли историк може да твърди нещо подобно. Дискусията течеше с пълна сила през 90-те години и няма как Манчев през 21 век да е развил пръв тази теза. За лаиците това може и да е вярно, обаче. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:03, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:08, 4 април 2024 (UTC) == Мистификация на източници? == Един пример имаме [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191412 тук]. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:03, 4 април 2024 (UTC) :По повод на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191422 тази] редакция обръщам внимание, че не става дума за дословно цитиране, а за коректно предаване на думите на посочения историк. Матанов съпоставя отричането на съществуване на робство с нелекия живот на българите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:13, 4 април 2024 (UTC) ::Понеже в статията има предостатъчно източници, ще помоля да не се поставя на всяко изречение таг с искане за нов източник, понеже започват да се повтарят. И без това тук е пълно със статии без никакви източници или с по 1-2 източника. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:15, 5 април 2024 (UTC) :::Един от начините да се избегнат съмненията за оригинално изследване, е да се внимава за всяко твърдение. Вече се показа, че потребител Jingiby интерпретира свободно източниците си или прави грешки, които трябва да бъдат проверени и установени.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:38, 5 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby? == Премествам тук: "В съседни държави като [[Гърция]] и [[Сърбия]], които също са били продължително време под османска власт, подобна терминология не се използва.<ref>Николай Цеков, Турското робство, руските освободители и други легенди. [https://www.dw.com/bg/турското-робство-руските-освободители-и-други-легенди/a-48962900 Дойче веле, 29 май 2019 г.]</ref>" Не намирам такова нещо в източника. За кой ли път... [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:21, 8 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby??? == Премествам тук: "Този мит обикновено има по-голяма тежест в колективното съзнание, отколкото историческата истина, базирана на научни факти и доказателства".<ref>Пламен С. Цветков, Светът на мегамитовете (65). [https://chitanka.info/text/42089-svetyt-na-megamitovete/65 Някои политически и историографски митове на XX век.]</ref> И това не мога да го намеря в "източника". Истина е, че източникът е обширен и трудно се търси в линка, но това изглежда, че го няма. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:50, 10 април 2024 (UTC) :Но за сметка на това се вижда от къде най-вероятно е взет цитатът на Аретов. Същите думи, избрани от Цветков, е избрал и Jingiby. :@[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], това е предположение, но обръщам внимание, че в научната литература, когато авторът не е видял лично източника, може да се напише: "цит. по" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:58, 13 април 2024 (UTC) == Предмет на статията == Чудя се обясненията за това демографското и икономическото развитие на българите, дали са на място в една статия, която би трябвало да е за наименованието "Турско робство". Това дали не е по-скоро за [[Българските земи под османско владичество]]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 08:43, 13 април 2024 (UTC) :И аз се чудя, дали разясненията в детайли за робските практики не са за статията относно [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:49, 13 април 2024 (UTC) ::Има логика да се обсъди и това, но като че ли по-проблемни са по-общите съждения за периода, свързани с демография, икономика. --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 10:40, 13 април 2024 (UTC) :::Тоест да наблегнем на това което подкрепя митологията и разкараме фактологията която й противоречи? Изобщо не съм съгласен. Предлагам да останат само оценките на терминологията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:15, 13 април 2024 (UTC) ::::Това не го разбирам. Коя митология? Че е имало "турско робство"? Някой защитава ли тази терминология? Кое и как подкрепя "митологията"? Това не е статия за периода, а за терминологията.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 12:15, 13 април 2024 (UTC) :::::Да, това не е статия за периода, а за терминологията. За това, че ''турско робство'' е остарял термин, отричан днес в научните среди, а [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]] си е било реално обществено-икономическо явление, за което има отделна статия. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:36, 13 април 2024 (UTC) ::::::Точно. При това положение за каква подкрепа на митология става дума?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:01, 13 април 2024 (UTC) :::::::Тоест, разясненията за робските практики не са за тази статия.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:19, 13 април 2024 (UTC) ::::::::Кои разяснения? Засега смятам, че не са за тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика. Всякакви коментари за конституцията, за партии, сравнения за брой на жертви в други империи имат някакви други цели. ::::::::Робството, според мен, има общо, доколкото при обяснението на термина (и отхвърлянето му от днешната наука), може да се коментира разликата между метафоричното и буквалното робство.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:49, 13 април 2024 (UTC) Категорично не съм съгласен. Точка. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:51, 13 април 2024 (UTC) :Малко съм разочарован, че не обяснявате, но нищо не мога да направя.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:00, 13 април 2024 (UTC) ::Много диалогично, Jingiby]. Не сте съгласен и точка. Явно при вас идеята е да се възхвалява един период заради актуална политика. Затова, когато насреща си имате аргументи, бягате.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:52, 24 април 2024 (UTC) == Не се заселвали турци? И? == @[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], какво общо има с предмета на статията: "Същевременно, по Българските земи има села в които турци не се заселват. Такава привилегия има например село [[Мусина]], където не само не живее турчин, но такъв няма право да замръква или да осъмва по силата на султански ферман от края на 18 век.<ref>[http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_1985_1/PDF/01_Zhelyazkova.pdf Списание на Българското геологическо дружество, кн. 1, 1985 г.]</ref> Оставям настрана достоверността на информация, в която геолог цитира заповед от ХVIII век, в която официално се употребява "турчин". По-важно е, че с такива информации можем да изпълним милион байта - от една страна конкретни привилегии на християни (има и по-красноречиви и сигурни примери), а от друга - съвсем конкретни примери за несвобода (дискриминация, насилия, палежи, изселвания). Абсурдно е и мисля, че може да се окаже, че трудът Ви ще отиде напразно. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:58, 13 април 2024 (UTC) :Аз направих коректно предложение статията да бъде само за научни оценки на терминологията, но Вие упорито теглите нещата към втората част от заключението на Ницше. За да се избегне масова лудост, предлагам в статията да остане само увода и редактирането по нея да приключи, поне засега, докато се успокоят страстите. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:53, 14 април 2024 (UTC) ::Коректното предложение, мисля, беше мое - статия за наименованието, а не да се прави оценка на периода. От самото начало Вие смесвате тези две неща, като акцентирате върху възхвалата. Това има нужда от балансиране, чиито параметри съм готов да обсъдя. Виждам, че Спас е започнал работа в тази посока.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:53, 14 април 2024 (UTC) :::Некоректното беше Ваше. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:50, 14 април 2024 (UTC) ::::Може ли по-конкретно? Смисълът на беседата би трябвало да включва обмен на аргументи .--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:28, 14 април 2024 (UTC) :::::Те вече бяха дадени, но освен спам нищо друго не последва. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:52, 14 април 2024 (UTC) ::::::Явно локигата Ви е - веднъж казвате и после на обяснявате. Казвате "точка" (по-горе) или казвате, че не искате да водите дискусия (в резюметата).--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:21, 14 април 2024 (UTC) Ами за каква логика може да се говори с Вас. Цялата критика на това архаично понятие използвана от различни специалисти според Вас трябва да отпадне. Предложихте да остана само тематиката свързана с темата за робството в Османската империя, а не за критиката на налудничавата терминология, която изобщо не е свързана с това. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:27, 14 април 2024 (UTC) :Цялата критика на това архаично понятие да отпадне?!? Това от къде го измислихте? Не съм и помислял за такова нещо.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:33, 14 април 2024 (UTC) ::Ами прочетете какво сте предложили по-горе. '''Предлагате да се отстранят''' от тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика, правна уредба, конституцията, партийна система, сравнения за брой на жертви и т.н., '''но държите''' да остане главно явлението робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:39, 14 април 2024 (UTC) :::Да, предлагам да не се описва периода сам по себе си, но НЕ предлагам да отпадат критиките към терминологията. Всичко, свързано с терминологията като такава, ако произхожда от специалисти (не толкова от журналисти), според мене има място.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:56, 14 април 2024 (UTC) ::::Ако започнем да описваме всичко, което се знае за периода, включително някакви информации, които трябва да влязат в статии за селища, тази статия ще се обезсмисли, т.е. отново ще се постави въпроса за изтриване. Статия за периода си има.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:56, 24 април 2024 (UTC) :::::Така е, и затова е добре статията да се фокусира само върху терминологията. Има си статии както за периода на робството, така и самият институт на робството в Империята. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:25, 25 април 2024 (UTC) ::::::Прекрасно. Мисля, че освен информацията за някакви частни случаи, при които се казва, че турци не се заселвали еди къде си, трябва да паднат и другите описания за периода. Представям си го като статия за наименованието "турско робство", заедно със синонимите, без оценки за периода. Въпросът за робството (буквалното и метафоричното) е важен, защото той е част от тази терминология; също така са важни коментарите за "турско"/"османско". Сравненията на жертви и т.н., журналистическите писания, при които някакви хора се обявяват за луди, ако изплозват терминологията ми се струват излишни. Идеята не би трябвало нито да се възхвалява периода, нито да се охулва, а да се обясни.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:13, 25 април 2024 (UTC) Нещо си оставаме на различни полюси. И то твърдо. Точка. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:35, 25 април 2024 (UTC) == Робството == Да допълня за робството - нямам предвид да се обяснява подробно за него (има си статия за робството в Османската империя), а да се угочни кой в какъв смисъл използва тази терминология. Буквално, метафорично.... Ако някой като Манчев, отрече не само термина ТР, но и съществуването на робството в ОИ, дори и в едно интервю, не би трябвало да е голяма драма, когато се позоваваме на това интервю, да споменем, докъде е отишъл. Това обаче е само детайл. Представям се го така - тъй като основен аргумент срещу термина ТР е това, че българите като цяло не са имали робски статут, това се подчертава много ясно, но казваме, че в началото на периода, при завладяването е имало случаи на масови поробвания. В края също е имало, по време на Априлското въстание и при РТВ. Няма проблем да отбележим различната оценка за мащаба на това при отделните автори.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:03, 25 април 2024 (UTC) == Уточнение за думите на автор? == Jingiby, моля, поне с това спрете. Виждате [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&diff=prev&oldid=12202067 обяснението]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:25, 14 април 2024 (UTC) == Бележки == <references /> a1m2v7szc0s0e0zzoee96eg62c4w7t6 12214285 12214152 2024-04-25T17:33:13Z Simin 4405 /* Не се заселвали турци? И? */ wikitext text/x-wiki == Основа??? == Мисля, че твърдението "Мътът за турското робство функционира като основа на българската национална идентичност" е невероятно смело и се нуждае от поне 5-6 исторически монографии за потвърждение, а не от некъв журналист. Целата тая работа с митологемите е много хлъзгава и е добре да се придържаме към наистина, ама наистина утвърдени и консенсусни за историографията оценки. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:24, 8 март 2024 (UTC) : Абсолютно подкрепям. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:28, 8 март 2024 (UTC) :::+1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) :: Това е мнение на [[Харалан Александров]], той е цитиран, а не журналист. Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 19:39, 8 март 2024 (UTC) :::Никъде не видех твърдение, че е в основата на националната идентичност. Това едно. Две - той е социолог и по никакъв начин експерт по Възраждането или българския национализъм. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:02, 8 март 2024 (UTC) :::: Александров е социален антрополог. През 2003 г. получава докторска степен по антропология към Института за фолклор при БАН. Иначе цитираният текст ''конструктът „турско робство“ е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на българската национална идентичност'' може да се намери тук: [https://www.dw.com/bg/турското-робство-е-метафора-историческата-истина-е-друга/a-48327918 "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:09, 8 март 2024 (UTC) ::::: Искането на повече източници е съвсем в реда на нещата, особено когато има основание да се смята, че може да става въпрос за крайно маргинално мнение или теза. Колегата по-горе е изключително прав в искането си на поне няколко исторически монографии. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:22, 8 март 2024 (UTC) ::::::Доколкото смених в статията ''фундамент'' с ''елемент'', не мисля, че вече има основание за възражения срещу този доста по-смекчен вариант. Всички сме учили и знаем, че разказът за турското робство е формирал определена част от нашето народностно самосъзнание като българи.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 21:28, 8 март 2024 (UTC) ::::::: Не съм сигурен, че това важи за сегашното младежко поколение. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Все още продължава да не е ясно доколко е мит, доколко е истина. До ден днешен това поражда спорове между историци. Нищо че тенденцията е да се подменят едни думи с други или да се подхожда някак по-обрано, фалшиво и дипломатично. Но това е съвсем отделна тема на разговор, която не ѝ е мястото тука. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:55, 8 март 2024 (UTC) == Митовете на Манчев == В посоченото [https://e-vestnik.bg/7608/prof-krastyo-manchev-natsionalizmat-e-vaditsa-za-naivni-hora/ интервю] на К. Манчев се казва: "Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало." [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:11, 25 март 2024 (UTC) :Твърдението Ви е извадено от контекста на разговора и няма нищо общо с действително твърдяното в статията. В конкретната статия фокусът е върху 19 век и периода на национално Възраждане и Освобождение, когато робството в Османската империя е забранено де юре. Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби, предимно черкези-мюсюлмани. Тоест бели роби по време на Освобождението в Европейската част на Османската империя няма от около половин век. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 09:51, 25 март 2024 (UTC) ::Манчев казва "Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В '''Османската империя''' такова нещо не е имало". Отрича, без да прави уточненията, които Вие посфактум правите. Всъщност, той коментира целия период, обсъжда различни аспекти от българското минало и Османската история и.... генерализира. --[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:25, 25 март 2024 (UTC) ::: Може би е по-добре наистина да се ограничим до XIX век, който е релевантен за обекта на тази статия. Буквално взет коментарът на Манчев противоречи на множество източници (има цитирани няколко в [[Робство в Османската империя]] и още повече в нейната англоезична версия) - вероятно е и той всъщност да има предвид именно контекста на Балканите и късната Империя. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:46, 25 март 2024 (UTC) ::::Ще изляза извън обхвата на темата, ако се спра на странностите у Манчев през последните години от живота му, особено в интервюта. Тук обаче активно се ползват негови интервюта. Ако се взима едната част, редно е да се вземе и другата част. Манчев не прави уточнение за XIX век, но и да го правеше, пак не би било точно. Интересна е [http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi7-Kolev/V.Kolev.pdf тази] статия на Валери Колев. Законодателство, действително положение, причините за един член на Търновската конституция....--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:05, 25 март 2024 (UTC) :::::Въпросното интервю на Манчев не е дълго и обхваща няколко различни теми. За Османското владичество се спира основно на 19 век и не коментира предходните столетия. Контекстът е ясен. В другото си интервю е по-конкретен за робството като законово регламентирана практика. Спекулативно е да се излагат тези, че отрича съществуването на робството въобще. Робството е забранено в началото на 19 век, но и тогава е било изключение и много рядка практика в Европейска турция и то за бели хора. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:09, 25 март 2024 (UTC) :::::::Интервюто на Манчев наистина засяга различни теми, т.е. не само ХІХ век. За османския период се спира дори на 1354 г. Да видим: :::::::1."''Още 1354 година, когато са взели Цариград (sic), султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир – министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала '''през цялото време.''''' :::::::2.''-През турско робство ли? :::::::– Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало''." :::::::Коментира се целия период. Започва се от 1354 г. и се обобщава. :::::::По-надолу се продължава: "''....Никой на никого не е бил собственост.''" Манчев говори за Османската империя, Османската империя, все Османската империя.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:42, 25 март 2024 (UTC) ::::::::Според мен тук не си говорим съвсем точно и ясно. Проблемните въпроси са два. Първият е имало ли е робство-да. Вторият е дали българите като цяло са били ли са роби и отговорът е не. Разбира се, че роби като изключение е имало. На няколко милиона човека вероятно е имало няколко хиляди роби. Но робство е имало и в Русия, САЩ и Великобритания, например и то е продължило също до 20 век. Въпреки това те не са робски държави. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:08, 25 март 2024 (UTC) :::::::::Според мен в този раздел от беседата изобщо не става дума за това. Проблемният въпрос се отнася до един от основните източници. Иначе, споделям голяма част от последното написано от Jingiby.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:13, 25 март 2024 (UTC) :::::::::: Е, ако просто търсим по-добър източник, че по това време няма (масово) робство, сигурно не е трудно да намерим. Аз по-скоро не разбирам защо се задълбава толкова в този въпрос, който не е и спорен - съвременниците (а като цяло и след това, може би извън детската литература) със сигурност са разбирали „робство“ като метафора. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:27, 25 март 2024 (UTC) ::::::::::: Моето възражение е спрямо този източник, ползван като авторитет на повече от едно място в статията. Интервюто е катастрофа - бъркат се години, твърди се, че по принцип нямало робство. Затова опитвам да внеса уточнение, сянка в един от ъглите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 15:34, 25 март 2024 (UTC) Тогава да използваме като източник книгата на Кръстьо Манчев "История на балканските народи. Том 1 (1352–1878)". Може да се [https://chitanka.info/text/5818-istorija-na-balkanskite-narodi-tom-1 свали от тук]. На стр. 40 пише дословно: ''В положение на зависимост, раята не е крепостно население. Османската империя не познава крепостничеството в неговия класически европейски вид от Средновековието. За сметка на това пък има робство, както и покупко-продажба на роби, които се използват предимно като домашна прислуга, а не като производително население.''[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:28, 26 март 2024 (UTC) :Съгласен съм. Книгите му са от друг период в неговия живот и дейност като историк.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:13, 26 март 2024 (UTC) ::Ако ще се цитира интервюто на Манчев за едната част, не виждам причина да не се цитира и за другата.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:42, 26 март 2024 (UTC) :::Защото има разлика в интерпретацията на текста на интервюто от редакторите тук, а интерпретацията представена в момента в статията, противоречи не само на други негови интервюта и на цитираната по-горе История на балканските народи, но и на здравия разум. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:48, 27 март 2024 (UTC) ::::Много неща от интервютата на Манчев през последните години от живота му може да противоречат на здравия разум. Интервютата са факт и това, че е писал или казвал и нещо друго (разумно), не променя позициите му в интервютата. Разбира се, осъзнавам, че може да има некоректност при предаване на думите му, но това е хипотеза. ::::Смятам, че ако има различия в интерпретацията, е добре първо да се обсъди. Може би по-уважително е преди да се връща, да се обсъжда. Колкото до моята интерпретация, аз виждам, че казва: "....Никой на никого не е бил собственост."--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 19:24, 29 март 2024 (UTC) :::::Е, нали това правим досега, обсъждаме интерпретациите. По принцип е нормално за интерпретации да се използват вторични източници, наместо персоналните оценки на местни редактори, както е залегнало сега в статията. Доколкото спорът тук е за кой период се отнасят думите в интервюто на Манчев и какво е искал да каже, то това според вторичен източник е следното: ''[https://www.dw.com/bg/турско-робство-не-е-имало/a-14886755 В едно взривоподобно интервю преди три години проф. Манчев защити няколко крайно неудобни за българската историография тези – за липсата на робство в предосвобожденска България...]'' Това твърдя и аз, че е искал да каже Манчев. През същинското Възраждане, което е през втората половина на 19 век, робство в Българските земи като цяло няма. В момента в статията стои, че Манчев твърди това по принцип за целия период от половин хилядолетие като цяло, което е несериозно. С оглед на представения от мен по-горе вторичен източник, отричащ редакцията на статията в момента относно интервюто на Манчев, дали някой може да представи друг вторичен достоверен източник, подкрепящ интерпретацията на думите на Манчев, залегнала сега в статията? Разбира се, Манчев съвсем ясно заявява, че дори през 1908 г. е имало робски пазар в Цариград, но това не прави българите в Империята роби по това време. Тоест, тук се прави опит вижданията му да се тълкуват превратно, или простшчкжо казано: както дявола чете Евангелието. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:38, 30 март 2024 (UTC) ::::::Виждам, че първо се е започнало връщане, а след това - обсъждане. Не мога да разбера как може да се твърди, че в интервюто си Манчев е имал предвид само някакъв период през ХIХ век. Разбира се, че Манчев твърди това по принцип за целия период. Виждате ли някакво уточнение в интервюто? --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 1 април 2024 (UTC) :::::::Виждам, че не сте прочели добре дискусията. Вторичен източник ясно указва, че Манчев изобщо не е имал това което твърдите предвид. Помолих онзи ден, ако някой намери достоверен вторичен източник с обратното твърдение, тоест подкрепящ Вашия прочит и да го представи. До момента няма такъв източник. Уикипедия се крепи на преценката във вторични източници, а не на оригинални изследвания и лични преценки на редакторите й, както в момента. Такива са правилата. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:35, 2 април 2024 (UTC) ::::::::"Вторичен източник"? На 3 март 2011 г. един журналист и фотограф пише, че "преди три години" Манчев бил отрекъл робството в предосвобожденска България. И? Това изследовател на творческите криволичения на Манчев ли е? Историограф? Спецеиалист по епохата? Един от многото разбивачи на "митовете на национализма" прави някакво обобщение, прави прочит, който по нищо не се различава от този на Jingiby. Няма подобни уточнения в интервюто на Манчев.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:10, 4 април 2024 (UTC) Гледам, че се завъртя колелото на връщане на редакции и затворих за седмица, за да се изясни на беседата проблемът с източника. Моля ви и двамата - с цитати и източници, конструктивно.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Ако смятате, че седмица е много, нямам против да се намали. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:32, 25 март 2024 (UTC) :Чак сега видях, че има подобна статия и първото, което си помислих, е че е някакво оригинално изследване на нов/неопитен редактор (което не е далеч от истината). Тази статия е оригинално изследване. Според мен такава статия изобщо не трябва да съществува. Най-малкото защото по дефиниция няма как да е неутрална – неутралността предполага и статия "Турско робство (историческа реалност)" в която да са представени гледните точки на други видни историци и фактите. Смисъл от това няма. Обектът на статията е подобект на [[Българските земи под османско владичество]] т.е. мястото на това съдържание е в раздел, в който да се обяснят всички термини, тяхното възникване, роля и днешното състояние. В момента в "Българските земи под османско владичество" има раздел Термини, който може да се съкрати, а да се добави нов раздел в края на статията, който да обяснява по-подробно нещата и да включва тезите, развити в текущата статия. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 06:17, 30 март 2024 (UTC) :: Статия за историческата реалност има - [[Робство в Османската империя]]. Проблемът на тази тук е, че 3/4 от нея повтаря другата и полемизира с неясно какъв опонент, губейки фокуса върху собствения си обект (такъв със сигурност има, не знам доколко могат да се намерят използваеми източници). :: Това, което бих очаквал да видя е нещо от рода на: кога започва да се използва фразата и кога и как се превръща от реторична метафора в трафарет; как се използва в литературата, популярната култура, политическата реторика, с влиянието на актуални събития в определени моменти; евфемизмите, които се появяват около него (и едва в този контекст академичните дебати около фактическата коректност - сега това е почти цялото съдържание). В момента имаме пространни разсъждения за Танзимата и шариатските теории за малцинствата, които имат периферно отношение към темата на статията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:52, 30 март 2024 (UTC) :::Според правилата на англоезичната уикипедия за достоверност в областта на историографията, следва да се ползват модерни източници, анализиращи проблематиката от гледна точка на изследвания от последния четвърт век. Да не говорим, че марксистката историография у нас и особено тази от периода на Възродителния процес, както и тази от мутренските времена през 90-те, няма голяма научна стойност. Иначе, тази отпреди Втората световна война е вече остаряла като методика и също не може да се използва като достоверен анализ. Статията използва точно съвременни източници и е добре структурирана. По принцип се съмнявам, че днес има професионален историк припознат на национално ниво, който да поддържа тезата за турското робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:59, 30 март 2024 (UTC) ::::Хм, това много ми напомня постулата от комунистическото време, че всичко преди 1944, съотв. преди 1917, е остаряло, недостоверно и т. н. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:12, 30 март 2024 (UTC) :::::Всяка наука се развива. Някои по-бързо, други по-бавно. Така е и с историографията. Е, на някои ще им е мъчно за комунистическия прочит на историята и особено за турското робство. В Северна Македония например, историографията им е още в Комунистическа Югославия - българите са още фашисти, а те са югославски комунисти. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:26, 30 март 2024 (UTC) ::::::: „Който владее настоящето, владее миналото“. Известно и прилагано и преди, и сега. За нечии мъки не знам, но за нечии желания е очевидно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:42, 2 април 2024 (UTC) ::::::::E, тогава ще изчакаме комунистите отново да се върнат на власт и да завладеят миналото с тезите за пет вековното турско робство, за българо руската дружба, която е от векове и за векове, за освобождението ни от фашистите през 1944 година, а даже и за светлото комунистическо бъдеще.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:29, 2 април 2024 (UTC) :::::::::А, не, по-скоро чакаме посткомунистите с такива „анализи“ да докарат националистите на власт. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:21, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::Има разлика между ''русороб'', ''йессър'' и патриот. За съжаление патриоти почти не останаха. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:55, 4 април 2024 (UTC) ::::::Чие е твърдението "''Българската историография все още не успява да предложи критичен прочит на периода на османското владичество, достъпен за широката общественост.''"? На Манчев, на Хараланов или на някой друг? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:39, 30 март 2024 (UTC) :::::::Мисля, че е на [[Калин Янакиев]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:48, 30 март 2024 (UTC) ::::::::Калин Янакиев, Кръстьо Манчев, Божидар Димитров... все специалисти по всичко друго, но не и по Българско Възраждане. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:43, 2 април 2024 (UTC) == Пренасочване от турско робство == {{пинг|Jingiby}} Според мен е изключително неправилно [[турско робство]] да сочи към тази статия. Който се интересува от турско робство най-често се интересува от [[Българските земи под османско владичество]], а не от неясния обект на тази статия (фактологически некоректен термин или исторически мит). Ако случайно се интересува от робството в Османската империя (което е по-малко вероятно), има статия [[Робство в Османската империя]]. Каква е разликата между „турско робство“ и „робство в Османската империя“ като обект? Не става ли дума за едно и също? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:33, 30 март 2024 (UTC) :Коригирах го. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 20:36, 30 март 2024 (UTC) == Безумни аналогии == „Жертвите на Априлското въстание през 1876 г. са между 30 и 35 хиляди души, докато по време на Полското въстание в Русия през 1863 г. те са 60 хиляди души.[21]“ И какво трябва да покаже/докаже това изречение например? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:46, 2 април 2024 (UTC) :Съвсем точно е указано в текста. ''Процентът убити в резултат от държавни репресии се движи в рамките на средните показатели за континента.'' Още повече, че западни анализатори оценяват жертвите на Априлското въстание на 10-15 хиляди души. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:52, 2 април 2024 (UTC) ::И това дава някакъв аргумент за робство/неробство? Безумно е да се броят жертви, да се маргинализират или директно отричат. Справка „Митът Батак“ на ония безименни културулози, които там нещо доказваха по дотации от немски фондации преди години... --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:07, 2 април 2024 (UTC) :::Не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи със съвременни исторически анализи, а не с претоплени комунистически манджи. Що се касае до Батак, винаги ми е било странно как клането на десет пъти повече старозагорци от редовен османски аскер почти не се споменава като събитие, за сметка на избитите от помашкия башибозук (т.н. българомохамедани) в Батак. Това е силата на митологизацията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:44, 2 април 2024 (UTC) ::::Като дойде момент, комунистически и леко ченгесарски ще гласувам за изтриване на тази статия покрай „аргументите“ ви... Това барем е сигурно и отвъд конспиративните теории. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:02, 3 април 2024 (UTC) ::::[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], не е зле да се повтори отново, че Уикипедия работи с [[У:БИ|благонадеждни източници]] а не със „съвременни исторически анализи“. Никъде няма правило, че най-новият източник е и най-достоверен. Не само в Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:47, 3 април 2024 (UTC) :::::Ами направете отделна статия и се позовете на изследванията от периода та Възродителния процес, тогава. Пишете за 3-4 синджира роби и Крали Марко, техният освободител, който всъщност бил турски васал и загинал в бой за славата на султана и Османската империя. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 02:40, 4 април 2024 (UTC) ::::::По-добре така, отколкото джендърни истории за розови понита и еднорози. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:09, 4 април 2024 (UTC) :::::::Май се поизчерпаха аргументите Ви. Между другото, на български език се пише ''джендърски'', а не ''джендърни''. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 06:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::Напротив, но просто не виждам наистина смисъл. Чакам некой здравомислещ да я пусне за триене и действаме. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:53, 4 април 2024 (UTC) :::::::::Гладна кокошка, просо сънува.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 07:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::В този си вид статията е за изтриване като едностранно оригинално изследване с неясен обект. Най-доброто, което може да се направи е част от съдържанието да влезе в другите 2 статии: [[Робство в Османската империя]] и [[Българските земи под османско владичество]]. Изчаквам да видя дали ще има някакво положително развитие, но последните промени са точно в обратната посока. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:43, 4 април 2024 (UTC) :::::::::::А дано, ама надали. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:49, 4 април 2024 (UTC) ::::::::::::"Едностранно оригинално изследване с неясен обект" е точно. Още един глас за изтриване.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:20, 4 април 2024 (UTC) Както пише Николай Аретов, обстоятелството, че има доста българи, които се чувстват засегнати, когато им кажеш, че предците им не са били роби, е тежък симптом на объркана народопсихология. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:23, 4 април 2024 (UTC) :Опростенческо е да се свежда "турско робство" само до въпроса, дали българите са били роби. В част от старата историография се говореше и за турско, и за византийско робство, без задължително да се твърди, че българите са били точно роби.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:26, 4 април 2024 (UTC) ::Ами открийте си Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти и си пишете там. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:30, 4 април 2024 (UTC) :::Ако ще се съветваме кой какво да прави, по-скоро Вие си борете македонистките тролове в ЕН:У, и без това доста сте свалили резко нивото покрай общуването с такива. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:47, 4 април 2024 (UTC) ::::Защо да си откриваме " Уикипедия за схващанията на 20-ти век, а даже и на 19-ти"? Тук става дума за конкретна статия, която предлага информация точно за тези схващания.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:53, 4 април 2024 (UTC) :Джингиби, никой не твърди, че терминът турско или каквото и да било робство е правилен (все пак основната статия се казва Българските земи под '''османско владичество'''). Никой не твърди, че българите са били роби на турците. Проблемът в тази статия е от съвсем друго естество. Моля те, да прочетеш внимателно какво сме написали. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:28, 4 април 2024 (UTC) == Заглавие == "Турско робство" е метафора, с която се е обозначаал един период в българската история. Защо заглавието да е "....исторически мит"? Значи ли, че който е употребявал/употребява "турско робство" непременно е смятал, че българите са били роби? [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:24, 4 април 2024 (UTC) :Защото всички цитирани в статията автори и редица неспоменати в нея автори твърдят, че това е мит. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:32, 4 април 2024 (UTC) :: Още в заглавието си първият автор, цитиран от Вас, говори за метафора - "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга". Олга Тодорова, която добавям, също пише за "съотносимостта между това „метафорично робство“ и реалното робство през същата епоха". Подвеждащо е да се внушава, че употребяващите "турско робство", задължително представят българите като роби в буквалния смисъл.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:51, 4 април 2024 (UTC) Използвам новата тема в дискусията, въпреки че бих я озаглавила "Дефиниция", тъй като смятам за приоритетно да се обясни понятието ''исторически мит'', доколкото има определения в [https://scholar.google.com/scholar?hl=en&as_sdt=0%2C5&q=&#x22;historical+myth&#x22;&btnG научни публикации] и конкретни примери в същите. Това (какво е исторически мит и как се използва понятието в историографията, фолклора, изследванията на образованието и т.н.), по моему, може да е обект и предмет на отделна статия (намирам за важно и защитимо да има такава статия в Уикипедия), но лично за мен е несъстоятелно да се поставя определение в заглавието и то да бъде централният въпрос или аргумент, на който изложението в статията отговаря, след като не е предоставено валидно, утвърдено понятие. Защото в противен случай някой, за мен поне с известно основание, би възразил: не е ли ''и'' употребата на понятието в случая метафорична?<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 12:09, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм, че е добре да има статия, обясняваща подробно, какво е исторически мит. Също така смятам, че не е коректно още в заглавието на тази статия да има теза. Ако изобщо се реши статията да остане.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:31, 4 април 2024 (UTC) ::Ако изобщо се реши да остане, според мен е по-добре да е "Турско робство (метафора)" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:33, 4 април 2024 (UTC) ::: Да, добре е да е в най-общото значение - няма смисъл от отделни статии за литературната фигура и буквалната ѝ интерпретация. Може би направо "Турско робство" (да си спестим излишния спор дали е метафора, хипербола или трафарет {{)}}). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:28, 4 април 2024 (UTC) ::::Би било подвеждащо заглавие за статия, лансираща нечии интерпретации. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 06:41, 5 април 2024 (UTC) :::::Просто "Турско робство" като че ли е най-добре. Няма нужда още заглавието да се произнася кое от всичките е.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:08, 5 април 2024 (UTC) ::::::+ 1 --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 16:30, 7 април 2024 (UTC) [[Потребител:Jingiby|Jingiby]], статии и беседи не се местят с копиране на съдържанието – би трябвало да го знаете. Когато целевите страници съществуват, трябва да се пусне заявка до администраторите за преместване. Както и да е, мисля, че оправих нещата и слях историите. Проверете дали нещо не липсва, моля.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:42, 9 април 2024 (UTC) :Добре. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:45, 9 април 2024 (UTC) == Манчев бил пръв и то през 21 век?! == В текста се твърди: "В началото на 21 век историкът Кръстьо Манчев пръв развива научната теза, че терминът турско робство е неправилен ....". "Източникът" е журналист. Едва ли историк може да твърди нещо подобно. Дискусията течеше с пълна сила през 90-те години и няма как Манчев през 21 век да е развил пръв тази теза. За лаиците това може и да е вярно, обаче. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:03, 4 април 2024 (UTC) :Съгласен съм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:08, 4 април 2024 (UTC) == Мистификация на източници? == Един пример имаме [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191412 тук]. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:03, 4 април 2024 (UTC) :По повод на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82)&diff=prev&oldid=12191422 тази] редакция обръщам внимание, че не става дума за дословно цитиране, а за коректно предаване на думите на посочения историк. Матанов съпоставя отричането на съществуване на робство с нелекия живот на българите.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:13, 4 април 2024 (UTC) ::Понеже в статията има предостатъчно източници, ще помоля да не се поставя на всяко изречение таг с искане за нов източник, понеже започват да се повтарят. И без това тук е пълно със статии без никакви източници или с по 1-2 източника. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:15, 5 април 2024 (UTC) :::Един от начините да се избегнат съмненията за оригинално изследване, е да се внимава за всяко твърдение. Вече се показа, че потребител Jingiby интерпретира свободно източниците си или прави грешки, които трябва да бъдат проверени и установени.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:38, 5 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby? == Премествам тук: "В съседни държави като [[Гърция]] и [[Сърбия]], които също са били продължително време под османска власт, подобна терминология не се използва.<ref>Николай Цеков, Турското робство, руските освободители и други легенди. [https://www.dw.com/bg/турското-робство-руските-освободители-и-други-легенди/a-48962900 Дойче веле, 29 май 2019 г.]</ref>" Не намирам такова нещо в източника. За кой ли път... [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:21, 8 април 2024 (UTC) == Нова мистификация на Jingiby??? == Премествам тук: "Този мит обикновено има по-голяма тежест в колективното съзнание, отколкото историческата истина, базирана на научни факти и доказателства".<ref>Пламен С. Цветков, Светът на мегамитовете (65). [https://chitanka.info/text/42089-svetyt-na-megamitovete/65 Някои политически и историографски митове на XX век.]</ref> И това не мога да го намеря в "източника". Истина е, че източникът е обширен и трудно се търси в линка, но това изглежда, че го няма. [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:50, 10 април 2024 (UTC) :Но за сметка на това се вижда от къде най-вероятно е взет цитатът на Аретов. Същите думи, избрани от Цветков, е избрал и Jingiby. :@[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], това е предположение, но обръщам внимание, че в научната литература, когато авторът не е видял лично източника, може да се напише: "цит. по" или нещо подобно.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:58, 13 април 2024 (UTC) == Предмет на статията == Чудя се обясненията за това демографското и икономическото развитие на българите, дали са на място в една статия, която би трябвало да е за наименованието "Турско робство". Това дали не е по-скоро за [[Българските земи под османско владичество]]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 08:43, 13 април 2024 (UTC) :И аз се чудя, дали разясненията в детайли за робските практики не са за статията относно [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 08:49, 13 април 2024 (UTC) ::Има логика да се обсъди и това, но като че ли по-проблемни са по-общите съждения за периода, свързани с демография, икономика. --[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 10:40, 13 април 2024 (UTC) :::Тоест да наблегнем на това което подкрепя митологията и разкараме фактологията която й противоречи? Изобщо не съм съгласен. Предлагам да останат само оценките на терминологията. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:15, 13 април 2024 (UTC) ::::Това не го разбирам. Коя митология? Че е имало "турско робство"? Някой защитава ли тази терминология? Кое и как подкрепя "митологията"? Това не е статия за периода, а за терминологията.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 12:15, 13 април 2024 (UTC) :::::Да, това не е статия за периода, а за терминологията. За това, че ''турско робство'' е остарял термин, отричан днес в научните среди, а [[робство в Османската империя|робството в Османската империя]] си е било реално обществено-икономическо явление, за което има отделна статия. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 12:36, 13 април 2024 (UTC) ::::::Точно. При това положение за каква подкрепа на митология става дума?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:01, 13 април 2024 (UTC) :::::::Тоест, разясненията за робските практики не са за тази статия.[[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:19, 13 април 2024 (UTC) ::::::::Кои разяснения? Засега смятам, че не са за тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика. Всякакви коментари за конституцията, за партии, сравнения за брой на жертви в други империи имат някакви други цели. ::::::::Робството, според мен, има общо, доколкото при обяснението на термина (и отхвърлянето му от днешната наука), може да се коментира разликата между метафоричното и буквалното робство.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:49, 13 април 2024 (UTC) Категорично не съм съгласен. Точка. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:51, 13 април 2024 (UTC) :Малко съм разочарован, че не обяснявате, но нищо не мога да направя.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:00, 13 април 2024 (UTC) ::Много диалогично, Jingiby]. Не сте съгласен и точка. Явно при вас идеята е да се възхвалява един период заради актуална политика. Затова, когато насреща си имате аргументи, бягате.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:52, 24 април 2024 (UTC) == Не се заселвали турци? И? == @[[Потребител:Jingiby|Jingiby]], какво общо има с предмета на статията: "Същевременно, по Българските земи има села в които турци не се заселват. Такава привилегия има например село [[Мусина]], където не само не живее турчин, но такъв няма право да замръква или да осъмва по силата на султански ферман от края на 18 век.<ref>[http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_1985_1/PDF/01_Zhelyazkova.pdf Списание на Българското геологическо дружество, кн. 1, 1985 г.]</ref> Оставям настрана достоверността на информация, в която геолог цитира заповед от ХVIII век, в която официално се употребява "турчин". По-важно е, че с такива информации можем да изпълним милион байта - от една страна конкретни привилегии на християни (има и по-красноречиви и сигурни примери), а от друга - съвсем конкретни примери за несвобода (дискриминация, насилия, палежи, изселвания). Абсурдно е и мисля, че може да се окаже, че трудът Ви ще отиде напразно. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:58, 13 април 2024 (UTC) :Аз направих коректно предложение статията да бъде само за научни оценки на терминологията, но Вие упорито теглите нещата към втората част от заключението на Ницше. За да се избегне масова лудост, предлагам в статията да остане само увода и редактирането по нея да приключи, поне засега, докато се успокоят страстите. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:53, 14 април 2024 (UTC) ::Коректното предложение, мисля, беше мое - статия за наименованието, а не да се прави оценка на периода. От самото начало Вие смесвате тези две неща, като акцентирате върху възхвалата. Това има нужда от балансиране, чиито параметри съм готов да обсъдя. Виждам, че Спас е започнал работа в тази посока.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 07:53, 14 април 2024 (UTC) :::Некоректното беше Ваше. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 11:50, 14 април 2024 (UTC) ::::Може ли по-конкретно? Смисълът на беседата би трябвало да включва обмен на аргументи .--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 13:28, 14 април 2024 (UTC) :::::Те вече бяха дадени, но освен спам нищо друго не последва. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 13:52, 14 април 2024 (UTC) ::::::Явно локигата Ви е - веднъж казвате и после на обяснявате. Казвате "точка" (по-горе) или казвате, че не искате да водите дискусия (в резюметата).--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:21, 14 април 2024 (UTC) Ами за каква логика може да се говори с Вас. Цялата критика на това архаично понятие използвана от различни специалисти според Вас трябва да отпадне. Предложихте да остана само тематиката свързана с темата за робството в Османската империя, а не за критиката на налудничавата терминология, която изобщо не е свързана с това. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:27, 14 април 2024 (UTC) :Цялата критика на това архаично понятие да отпадне?!? Това от къде го измислихте? Не съм и помислял за такова нещо.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:33, 14 април 2024 (UTC) ::Ами прочетете какво сте предложили по-горе. '''Предлагате да се отстранят''' от тази статия фактите, свързани с описание на периода - демография, икономика, правна уредба, конституцията, партийна система, сравнения за брой на жертви и т.н., '''но държите''' да остане главно явлението робство. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:39, 14 април 2024 (UTC) :::Да, предлагам да не се описва периода сам по себе си, но НЕ предлагам да отпадат критиките към терминологията. Всичко, свързано с терминологията като такава, ако произхожда от специалисти (не толкова от журналисти), според мене има място.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:56, 14 април 2024 (UTC) ::::Ако започнем да описваме всичко, което се знае за периода, включително някакви информации, които трябва да влязат в статии за селища, тази статия ще се обезсмисли, т.е. отново ще се постави въпроса за изтриване. Статия за периода си има.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 09:56, 24 април 2024 (UTC) :::::Така е, и затова е добре статията да се фокусира само върху терминологията. Има си статии както за периода на робството, така и самият институт на робството в Империята. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 03:25, 25 април 2024 (UTC) ::::::Прекрасно. Мисля, че освен информацията за някакви частни случаи, при които се казва, че турци не се заселвали еди къде си, трябва да паднат и другите описания за периода. Представям си го като статия за наименованието "турско робство", заедно със синонимите, без оценки за периода. Въпросът за робството (буквалното и метафоричното) е важен, защото той е част от тази терминология; също така са важни коментарите за "турско"/"османско". Сравненията на жертви и т.н., журналистическите писания, при които някакви хора се обявяват за луди, ако изплозват терминологията ми се струват излишни. Идеята не би трябвало нито да се възхвалява периода, нито да се охулва, а да се обясни.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:13, 25 април 2024 (UTC) Нещо си оставаме на различни полюси. И то твърдо. Точка. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:35, 25 април 2024 (UTC) :Отново точка. :( Като в предишиня раздел. Jingiby не е съгласен и край. Явно в обсъждането ще участват хората, поставящи въпросителни, многоточия.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:32, 25 април 2024 (UTC) == Робството == Да допълня за робството - нямам предвид да се обяснява подробно за него (има си статия за робството в Османската империя), а да се угочни кой в какъв смисъл използва тази терминология. Буквално, метафорично.... Ако някой като Манчев, отрече не само термина ТР, но и съществуването на робството в ОИ, дори и в едно интервю, не би трябвало да е голяма драма, когато се позоваваме на това интервю, да споменем, докъде е отишъл. Това обаче е само детайл. Представям се го така - тъй като основен аргумент срещу термина ТР е това, че българите като цяло не са имали робски статут, това се подчертава много ясно, но казваме, че в началото на периода, при завладяването е имало случаи на масови поробвания. В края също е имало, по време на Априлското въстание и при РТВ. Няма проблем да отбележим различната оценка за мащаба на това при отделните автори.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:03, 25 април 2024 (UTC) == Уточнение за думите на автор? == Jingiby, моля, поне с това спрете. Виждате [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&diff=prev&oldid=12202067 обяснението]. [[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 14:25, 14 април 2024 (UTC) == Бележки == <references /> 4afp8l6hu8cs6b90ec613a9pqhb8yy6 0 858029 12214943 12167869 2024-04-26T09:13:27Z Elkost 8375 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Съединени американски щати | име = Спринг Лейк | име-местно = Spring Lake | вид = град | изглед = Spring Lake Beach.jpg | изглед-описание = Крайбрежна алея и плаж | щат = Ню Джърси | окръг = [[Монмаут (окръг, Ню Джърси)|окръг Монмаут]] | площ = | височина = 5 | население = | население-година = | основаване = 1892 г. }} '''Спринг Лейк''' ({{lang|en|Spring Lake}}) е крайбрежен град в [[Монмаут (окръг, Ню Джърси)|окръг Монмаут]] в американския щат [[Ню Джърси]], САЩ, на брега на Атлантическия океан. Градът е определен като едно от най-добрите места за живеене в Ню Джърси, но и като място с едни от най-скъпите жилища.<ref>Staff. [http://njmonthly.com/articles/towns_and_schools/top-towns-2010-alphabetical.html "Top Towns 2010: Alphabetical"], ''New Jersey Monthly'', 9 февруари 2010. Accessed 14 юли 2011 г.</ref><ref>Brennan, Morgan. [https://www.forbes.com/special-report/2012/1016_zip-codes.html "America's Most Expensive ZIP Codes 2012"], ''[[Форбс]]'', 16 октомври 2012 г. Accessed 18 февруари 2020 г.</ref> == География == Според Бюрото за преброяване на населението на Съединените щати градът има обща площ от 4,52 km². Населението му е 2 789 души при преброяването през 2020 г.<ref name=LWD2020>[https://www.nj.gov/labor/labormarketinformation/assets/PDFs/census/2020/2020%20pl94%20Tables/2020_Mun/MCD%200_All.pdf Total Population: Census 2010 - Census 2020 New Jersey Municipalities], New Jersey Department of Labor and Workforce Development. Accessed 1 декември 2022 г.</ref> == История == Спринг Лейк е образуван като селище с акт на Законодателното събрание на Ню Джърси от 14 март 1892 г.<ref name=Story>Snyder, John P. [https://www.state.nj.us/dep/njgs/enviroed/oldpubs/bulletin67.pdf ''The Story of New Jersey's Civil Boundaries: 1606-1968''], Bureau of Geology and Topography; Trenton, New Jersey; 1969. p. 186. Accessed 17 юли 2012.г.</ref><ref>Honeyman, Abraham Van Doren. [https://books.google.com/books?id=nOkkAAAAYAAJ&pg=PA263 ''Index-analysis of the Statutes of New Jersey, 1896-1909: Together with References to All Acts, and Parts of Acts, in the 'General Statutes' and Pamphlet Laws Expressly Repealed: and the Statutory Crimes of New Jersey During the Same Period''], p. 263. New Jersey Law Journal Publishing Company, 1910. Accessed 8 октомври 2015 г.</ref> Кварталът е кръстен на чисто изворно езеро.<ref>Hutchinson, Viola L. [http://mapmaker.rutgers.edu/356/nj_place_names_origin.pdf#page=30 ''The Origin of New Jersey Place Names''], New Jersey Public Library Commission, May 1945. Accessed 7 октомври 2015 г.</ref> По време на „[[позлатената епоха]]“ се превръща в крайбрежен курорт за членове на висшето общество на [[Ню Йорк]] и [[Филаделфия]], подобно на селищата [[Нюпорт (Роуд Айланд)|Нюпорт]] ([[Роуд Айлънд]]) и [[Бар Харбър]]. Пример за архитектура от тази епоха, е къщата на Мартин Малоуни и други стради. == Други == В Спринг Лейк се развива действието на романа от 2001 г. „Дневникът на един убиец“ на писателката [[Мери Хигинс Кларк]].<ref>[http://www.barnesandnoble.com/writers/writerdetails.asp?cid=882815&z=y Meet the Writers: Mary Higgins Clark], accessed 22 морт 2007. "They now live in Saddle River, New Jersey; they also have an apartment in Manhattan and summer homes in Spring Lake, New Jersey and Dennis, Massachusetts."</ref> <gallery widths="200px" heights="150px" perrow="3"> Spring-lake-maloney-cottage-2.JPG | Историческата сграда „Къща Малоуни“ Spring-lake-holy-trinity.JPG | Църквата „Света Троица“ Spring Lake, NJ - panoramio.jpg | Изглед от Спринг Лейк </gallery> == Източници == <references /> {{мъниче|САЩ|селище}} {{Превод от|en|Spring Lake, New Jersey|1213426564}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|САЩ}} [[Категория:Градове в Ню Джърси]] q1r2095joee58bzwg84abd7cv3htdkz 0 859006 12214078 12213942 2024-04-25T13:30:33Z Nk 399 вр. wikitext text/x-wiki {{Бъдещо}} {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в България | страна = България | вид = парламентарни | процес = yes | предишни-избори = Парламентарни избори в България (2023) | предишна-година = 2023 | дата = юни 2024 г. | следващи-избори = Парламентарни избори в България (2028) | следваща-година = 2028 | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = | цвят1 = 0056A7 | image1 = [[Файл:Boyko_Borisov_(49NS).png|150x150px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | партия1 = ГЕРБ-СДС | лидер-от1 = 2019 | посл.-избори1 = 69 места, 26,49% | места1 = | загубени-места1 = | проценти1 = | суинг1 = | народен-вот1 = | цвят2 = 4200FF | image2 = [[Файл:Kiril Petkov 2021 (cropped 2).jpg|150x150px]] | парт.-лидер2 = [[Кирил Петков]] | партия2 = ПП-ДБ | лидер-от2 = 2022 | посл.-избори2 = 64 места, 24,56% | места2 = | загубени-места2 = | проценти2 = | суинг2 = | народен-вот2 = | цвят3 = C09F62 | image3 = [[Файл:Kostadin_Kostadinov_(47NS).png|150x150px]] | парт.-лидер3 = {{nowrap|[[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]]}} | партия-име3 = no | партия3 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | лидер-от3 = 2014 | посл.-избори3 = 37 места, 14,16% | места3 = | загубени-места3 = | проценти3 = | суинг3 = | народен-вот3 = | цвят4 = 0066B7 | image4 = [[Файл:Delyan_Peevski_(47NS).png|150x150px]] | парт.-лидер4 = [[Делян Пеевски]] | партия4 = ДПС | лидер-от4 = 2024 | посл.-избори4 = 36 места, 13,75% | места4 = | загубени-места4 = | проценти4 = | суинг4 = | народен-вот4 = | цвят5 = D71921 | image5 = [[Файл:Korneliya_Ninova_(48NS).png|150x150px]] | парт.-лидер5 = [[Корнелия Нинова]] | партия5 = БСП за България | лидер-от5 = 2016 | посл.-избори5 = 23 места, 8,93% | места5 = | загубени-места5 = | проценти5 = | суинг5 = | народен-вот5 = | цвят6 = 4BB9DE | image6 = | парт.-лидер6 = [[Слави Трифонов|Станислав Трифонов]] | партия6 = ИТН | лидер-от6 = 2020 | посл.-избори6 = 11 места, 4,11% | места6 = | загубени-места6 = | проценти6 = | суинг6 = | народен-вот6 = | карта = | описание = | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Димитър Главчев]] | предишна-партия = безпартиен | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през 2024 година''' избират народни представители в [[L народно събрание|50-ото народно събрание]] на [[Република България]]. Изборите са предсрочни, след неуспешните проучвателни [[мандат]]и (на [[ГЕРБ-СДС]], [[ПП-ДБ]] и [[ИТН]]) на президента [[Румен Радев]]. Изборите са насрочени за 9 юни 2024 г. и трябва да се проведат заедно с [[Избори за Европейския парламент в България (2024)|изборите за Европейски парламент]]. == Резултати == {{раздел-мъниче}} == Участници == {{раздел-мъниче}} === Партии и коалиции === {{раздел-мъниче}} == Предизборни кампании == {{раздел-мъниче}} === Предизборни слогани === {{раздел-мъниче}} == Гласуване в чужбина == {{раздел-мъниче}} === Изборни секции === {{раздел-мъниче}} == Предизборни обществени очаквания == {{раздел-мъниче}} === Социологически проучвания === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references /> {{Избори в България}}{{Нормативен контрол}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Парламентарни избори в България|2024]] [[Категория:L народно събрание]] [[Категория:Избори през 2024 година|България]] [[Категория:2024 година в България]] hoyzqmvh48t6gyiw90rdn28w5odwsqm 0 859268 12214508 12185077 2024-04-25T22:54:14Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Тамара Гринченко | име-оригинал = Тамара Грінченко | категория = физик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = жена | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1938|2|23|1}} | роден-място = село [[Кочубеев]], [[Чемеровецки район]], [[Хмелницка област]], [[Украинска съветска социалистическа република|Украинска ССР]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] | починал-място = | националност = {{СССР}}<br>{{Украйна}} | образование = [[Киевски университет]] (1959) | работил = [[конструктор]]ка, [[Кибернетика|кибернетичка]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = физик | област = | школа = | учил-при = | работил-в = Институт по кибернетика „Виктор Глушков“;<br>Институт по приложна информатика;<br>Институт по телекомуникации и глобално информационно пространство на Националната академия на науките на Украйна | студенти = | публикации = | известен-с = | награди = Награда „Виктор Михайлович Глушков“ на [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]], 1998 г. | титла = доктор по физико-математическите науки | членства = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = Виктор Тимофеевич Гринченко | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Тамара Алексеевна Гринченко''' ({{Lang|uk|Тамара Олексіївна Грінченко}}) съветска и украинска водеща изследователтка в областта на [[Информационни технологии|информационните технологии]], доктор по физико-математическите науки (теоретични основи на [[информатика]]та), член на Асоциацията за компютъризация на образованието (САЩ). От 1998 г. е носителка на наградата „Виктор Михайлович Глушков“, връчена от [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]].<ref name="wiki-data.uk-ua.nina.az">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.wiki-data.uk-ua.nina.az/%D0%93%D1%80%D1%96%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%9E%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%96%D1%97%D0%B2%D0%BD%D0%B0.html|заглавие=Грінченко Тамара Олексіївна, wiki-data.uk-ua.nina.az|издател=www.wiki-data.uk-ua.nina.az|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230420115826/https://www.wiki-data.uk-ua.nina.az/%D0%93%D1%80%D1%96%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%9E%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%96%D1%97%D0%B2%D0%BD%D0%B0.html|архив_дата=2023-04-20|достъп_дата=31 март 2024}}</ref> == Биография == Родена е на [[23 февруари]] [[1938]] г. в село [[Кочубеев]], [[Чемеровецки район]], [[Хмелницка област]], [[Украинска съветска социалистическа република|Украинска ССР]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1959 г. тя завършва Киевския клон на Ленинския държавен университет „Тарас Шевченко“ (днес [[Киевски университет]]).<ref name="wiki-data.uk-ua.nina.az"/> През 60-те години участва в любителския филм „Любов и приятелство в каменната ера“ – „аматьорски филм шега, заснет от служители на Киевския институт по кибернетика през 60-те години на XX век“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://cyberua.info/novyny/film-ljubov-i-druzhba-v-kamennom-veke-1960-i-rr/ | заглавие = Фільм “Любовь и дружба в каменном веке”, 1960-і рр. | дата = 19 октомври 2013 | достъп_дата = 31 март 2024 | издател = cyberua.info | език = uk}}</ref> В периода от 1956 до 1986 г. работи в Киевския институт по кибернетика на Академията на науките на Украинската ССР, където е била водещ конструктор (1969 – 1971) и главен конструктор (1971 – 1986). През 1968 г. е кандидат на физико-математическите науки, специалност „Теоретични основи на информатиката и кибернетиката“.<ref name="nas.gov.ua">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.nas.gov.ua/UA/PersonalSite/Statuses/Pages/default.aspx?PersonID=0000003143 | заглавие = Тамара Олексіївна Грінченко | достъп_дата = 31 март 2024 | издател = nas.gov.ua | език = uk}}</ref> Участва в разработването на първите персонални компютри МИР (инженерна изчислителна машина). През 80-те години тя ръководи проекта за създаване на първата хипертекстова система в Украйна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://esu.com.ua/article-31909 | заглавие = Грінченко Тамара Олексіївна | достъп_дата = 31 март 2024 | издател = esu.com.ua | език = uk}}</ref> От 1986 г. работи в Киевския институт по приложна информатика. През 1994 г. защитава докторска дисертация по специалността „Технически основи на компютърните науки“.<ref name="nas.gov.ua"/> От 2003 г. е водеща изследовател в Института по телекомуникации и глобално информационно пространство на Националната академия на науките на Украйна.<ref name="wiki-data.uk-ua.nina.az"/> През 2008 г. получава научното звание „старши научен сътрудник“.<ref name="nas.gov.ua"/> == Семейство == През 1994 г. тя се омъжва за Виктор Тимофеевич Гринченко, съветски и украински учен в областта на акустиката и механиката на флуидите, академик на Националната академия на науките на Украйна (от 1995 г.), заслужил деец на науката и технологиите на Украйна, носител на Държавната награда на Украинската ССР в областта на науката и технологиите (от 1989 г.).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://poltavahistory.inf.ua/mans2_9r.html | заглавие = Полтава историческая: Виктор Тимофеевич Гринченко | достъп_дата = 31 март 2024 | издател = poltavahistory.inf.ua | език = ru}}</ref> == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Наука|Информационни технологии|Украйна|Съветски съюз}} {{СОРТКАТ:Гринченко, Тамара}} [[Категория:Програмисти]] [[Категория:Информатици]] [[Категория:Кибернетици]] [[Категория:Възпитаници на Киевския университет]] [[Категория:Родени в Хмелницка област]] ldfczpo1z0jtfn7atubjgpvw9djlc5w 0 859329 12214084 12213956 2024-04-25T13:33:37Z Nk 399 wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Димитър Главчев | номер = 103-то | държава = България | снимка = File:Glavchev Government.jpg | описание = | мандат = служебно | сформирано = 9 април 2024 г. | разпуснато = | министър-председател = [[Димитър Главчев]] | дни = | заместник = [[Людмила Петкова]] | партия = | коалиция = | народно-събрание = | държавен-глава = [[Румен Радев]] | брой = 20 | мъже = 16 | жени = 4 | секретари = | избрано-от = [[Румен Радев]] | разпуснато-от = | бюджет = | предишно = [[Правителство на Николай Денков|Денков]] | следващо = }} '''Служебното правителство на Димитър Главчев''' е [[Правителства на България|сто и третото правителство]] на [[Република България]] (десетото служебно). Кабинетът е приемник на [[Правителство на Николай Денков]]. Полага клетва пред [[XLIX народно събрание]] и встъпва в длъжност на 9 април 2024 г. == Кабинет == === Първоначален състав === В състава му влизат следните министри: {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Димитър Главчев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br> [[министър на финансите|финанси]]|[[Людмила Петкова]]||}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Калин Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната|отбрана]]|[[Атанас Запрянов]]||}} {{министър2|[[министър на външните работи|външни работи]]|[[Стефан Димитров]]||}} {{министър2|[[министър на икономиката и индустрията|икономика и индустрия]]|Петко Николов||}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството|регионално развитие и благоустройство]]|[[Виолета Коритарова]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Мария Павлова]]||}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията|транспорт и съобщения]]|[[Георги Гвоздейков]]||}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика|труда и социална политика]]|[[Ивайло Иванов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването|здравеопазване]]|[[Галя Кондева]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката|образование и наука]]|[[Галин Цоков]]||}} {{министър2|[[министър на културата|култура]]|[[Найден Тодоров]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите|земеделие, храни и гори]]|[[Кирил Вътев]]||}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]|[[Росен Карадимов]]||}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]|[[Валентин Мундров]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката|енергетика]]|[[Владимир Малинов]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Евтим Милошев]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите|околна среда и води]]|[[Петър Димитров]]||}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта|младеж и спорт]]|[[Георги Глушков]]||}} {{министър2 край}} === Промени от 22 април 2024 г. === * На 22 април 2024 г. с укази на президента [[Румен Радев]], [[Стефан Димитров]] и [[Кирил Вътев]] са освободени като министри на външните работи и на земеделието, храните и горите. На техните постове са назначени служебния премиер [[Димитър Главчев]] за министър на външните работи и [[Георги Тахов]] за министър на земеделието, храните и горите. {{министър2 начало|width=75}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Димитър Главчев]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите|земеделие, храни и гори]]|[[Георги Тахов (администратор)|Георги Тахов]]||}} {{министър2 край}} == Вижте също == * [[Правителство на Николай Денков]] == Източници == <references /> https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=212401 {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Основани в България през 2024 година]] [[Категория:Служебни правителства на Република България|Служебни правителства на Република България]] qbgg5fghwlapxqosw4xj2hxwinumjm7 12214092 12214084 2024-04-25T13:40:13Z Nk 399 /* Първоначален състав */ wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Димитър Главчев | номер = 103-то | държава = България | снимка = File:Glavchev Government.jpg | описание = | мандат = служебно | сформирано = 9 април 2024 г. | разпуснато = | министър-председател = [[Димитър Главчев]] | дни = | заместник = [[Людмила Петкова]] | партия = | коалиция = | народно-събрание = | държавен-глава = [[Румен Радев]] | брой = 20 | мъже = 16 | жени = 4 | секретари = | избрано-от = [[Румен Радев]] | разпуснато-от = | бюджет = | предишно = [[Правителство на Николай Денков|Денков]] | следващо = }} '''Служебното правителство на Димитър Главчев''' е [[Правителства на България|сто и третото правителство]] на [[Република България]] (десетото служебно). Кабинетът е приемник на [[Правителство на Николай Денков]]. Полага клетва пред [[XLIX народно събрание]] и встъпва в длъжност на 9 април 2024 г. == Кабинет == === Първоначален състав === В състава му влизат следните министри: {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Димитър Главчев]]||}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br> [[министър на финансите|финанси]]|[[Людмила Петкова]]||}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Калин Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната|отбрана]]|[[Атанас Запрянов]]||}} {{министър2|[[министър на външните работи|външни работи]]|[[Стефан Димитров (дипломат)|Стефан Димитров]]||}} {{министър2|[[министър на икономиката и индустрията|икономика и индустрия]]|Петко Николов||}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството|регионално развитие и благоустройство]]|[[Виолета Коритарова]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Мария Павлова]]||}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията|транспорт и съобщения]]|[[Георги Гвоздейков]]||}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика|труда и социална политика]]|[[Ивайло Иванов (политик)|Ивайло Иванов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването|здравеопазване]]|[[Галя Кондева]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката|образование и наука]]|[[Галин Цоков]]||}} {{министър2|[[министър на културата|култура]]|[[Найден Тодоров]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите|земеделие, храни и гори]]|[[Кирил Вътев]]||}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]|[[Росен Карадимов]]||}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]|[[Валентин Мундров]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката|енергетика]]|[[Владимир Малинов]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Евтим Милошев]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите|околна среда и води]]|[[Петър Димитров (администратор)|Петър Димитров]]||}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта|младеж и спорт]]|[[Георги Глушков]]||}} {{министър2 край}} === Промени от 22 април 2024 г. === * На 22 април 2024 г. с укази на президента [[Румен Радев]], [[Стефан Димитров]] и [[Кирил Вътев]] са освободени като министри на външните работи и на земеделието, храните и горите. На техните постове са назначени служебния премиер [[Димитър Главчев]] за министър на външните работи и [[Георги Тахов]] за министър на земеделието, храните и горите. {{министър2 начало|width=75}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Димитър Главчев]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите|земеделие, храни и гори]]|[[Георги Тахов (администратор)|Георги Тахов]]||}} {{министър2 край}} == Вижте също == * [[Правителство на Николай Денков]] == Източници == <references /> https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=212401 {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Основани в България през 2024 година]] [[Категория:Служебни правителства на Република България|Служебни правителства на Република България]] 95sikmg3bftcsybrx9904gj5vqq7nv8 12214387 12214092 2024-04-25T19:26:21Z 87.121.89.112 /* Първоначален състав */ wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Димитър Главчев | номер = 103-то | държава = България | снимка = File:Glavchev Government.jpg | описание = | мандат = служебно | сформирано = 9 април 2024 г. | разпуснато = | министър-председател = [[Димитър Главчев]] | дни = | заместник = [[Людмила Петкова]] | партия = | коалиция = | народно-събрание = | държавен-глава = [[Румен Радев]] | брой = 20 | мъже = 16 | жени = 4 | секретари = | избрано-от = [[Румен Радев]] | разпуснато-от = | бюджет = | предишно = [[Правителство на Николай Денков|Денков]] | следващо = }} '''Служебното правителство на Димитър Главчев''' е [[Правителства на България|сто и третото правителство]] на [[Република България]] (десетото служебно). Кабинетът е приемник на [[Правителство на Николай Денков]]. Полага клетва пред [[XLIX народно събрание]] и встъпва в длъжност на 9 април 2024 г. == Кабинет == === Първоначален състав === В състава му влизат следните министри: {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Димитър Главчев]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br> [[министър на финансите|финанси]]|[[Людмила Петкова]]||}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Калин Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната|отбрана]]|[[Атанас Запрянов]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[министър на външните работи|външни работи]]|[[Стефан Димитров (дипломат)|Стефан Димитров]]||}} {{министър2|[[министър на икономиката и индустрията|икономика и индустрия]]|Петко Николов||}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството|регионално развитие и благоустройство]]|[[Виолета Коритарова]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Мария Павлова]]||}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията|транспорт и съобщения]]|[[Георги Гвоздейков]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика|труда и социална политика]]|[[Ивайло Иванов (политик)|Ивайло Иванов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването|здравеопазване]]|[[Галя Кондева]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката|образование и наука]]|[[Галин Цоков]]||}} {{министър2|[[министър на културата|култура]]|[[Найден Тодоров]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите|земеделие, храни и гори]]|[[Кирил Вътев]]||}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]|[[Росен Карадимов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]|[[Валентин Мундров]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката|енергетика]]|[[Владимир Малинов]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Евтим Милошев]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите|околна среда и води]]|[[Петър Димитров (администратор)|Петър Димитров]]||}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта|младеж и спорт]]|[[Георги Глушков]]||}} {{министър2 край}} === Промени от 22 април 2024 г. === * На 22 април 2024 г. с укази на президента [[Румен Радев]], [[Стефан Димитров]] и [[Кирил Вътев]] са освободени като министри на външните работи и на земеделието, храните и горите. На техните постове са назначени служебния премиер [[Димитър Главчев]] за министър на външните работи и [[Георги Тахов]] за министър на земеделието, храните и горите. {{министър2 начало|width=75}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Димитър Главчев]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите|земеделие, храни и гори]]|[[Георги Тахов (администратор)|Георги Тахов]]||}} {{министър2 край}} == Вижте също == * [[Правителство на Николай Денков]] == Източници == <references /> https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=212401 {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Основани в България през 2024 година]] [[Категория:Служебни правителства на Република България|Служебни правителства на Република България]] d34k6gcg8g3w0bdopz7gu04y2lq7zui 12214389 12214387 2024-04-25T19:26:47Z 87.121.89.112 /* Промени от 22 април 2024 г. */ wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Димитър Главчев | номер = 103-то | държава = България | снимка = File:Glavchev Government.jpg | описание = | мандат = служебно | сформирано = 9 април 2024 г. | разпуснато = | министър-председател = [[Димитър Главчев]] | дни = | заместник = [[Людмила Петкова]] | партия = | коалиция = | народно-събрание = | държавен-глава = [[Румен Радев]] | брой = 20 | мъже = 16 | жени = 4 | секретари = | избрано-от = [[Румен Радев]] | разпуснато-от = | бюджет = | предишно = [[Правителство на Николай Денков|Денков]] | следващо = }} '''Служебното правителство на Димитър Главчев''' е [[Правителства на България|сто и третото правителство]] на [[Република България]] (десетото служебно). Кабинетът е приемник на [[Правителство на Николай Денков]]. Полага клетва пред [[XLIX народно събрание]] и встъпва в длъжност на 9 април 2024 г. == Кабинет == === Първоначален състав === В състава му влизат следните министри: {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Димитър Главчев]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br> [[министър на финансите|финанси]]|[[Людмила Петкова]]||}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Калин Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната|отбрана]]|[[Атанас Запрянов]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[министър на външните работи|външни работи]]|[[Стефан Димитров (дипломат)|Стефан Димитров]]||}} {{министър2|[[министър на икономиката и индустрията|икономика и индустрия]]|Петко Николов||}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството|регионално развитие и благоустройство]]|[[Виолета Коритарова]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Мария Павлова]]||}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията|транспорт и съобщения]]|[[Георги Гвоздейков]]||ПП-ДБ}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика|труда и социална политика]]|[[Ивайло Иванов (политик)|Ивайло Иванов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването|здравеопазване]]|[[Галя Кондева]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката|образование и наука]]|[[Галин Цоков]]||}} {{министър2|[[министър на културата|култура]]|[[Найден Тодоров]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите|земеделие, храни и гори]]|[[Кирил Вътев]]||}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]|[[Росен Карадимов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]|[[Валентин Мундров]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката|енергетика]]|[[Владимир Малинов]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Евтим Милошев]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите|околна среда и води]]|[[Петър Димитров (администратор)|Петър Димитров]]||}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта|младеж и спорт]]|[[Георги Глушков]]||}} {{министър2 край}} === Промени от 22 април 2024 г. === * На 22 април 2024 г. с укази на президента [[Румен Радев]], [[Стефан Димитров]] и [[Кирил Вътев]] са освободени като министри на външните работи и на земеделието, храните и горите. На техните постове са назначени служебния премиер [[Димитър Главчев]] за министър на външните работи и [[Георги Тахов]] за министър на земеделието, храните и горите. {{министър2 начало|width=75}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Димитър Главчев]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите|земеделие, храни и гори]]|[[Георги Тахов (администратор)|Георги Тахов]]||}} {{министър2 край}} == Вижте също == * [[Правителство на Николай Денков]] == Източници == <references /> https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=212401 {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Основани в България през 2024 година]] [[Категория:Служебни правителства на Република България|Служебни правителства на Република България]] 8lx5mknxezgv6e2auw50a0d8h5vy2k4 12215021 12214389 2024-04-26T10:36:00Z Scriptur 276428 форматиране wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Димитър Главчев | номер = 103-о | държава = България | снимка = | описание = | длъжност-заглавие = [[Президент на Република България|Президент]] | длъжност = [[Румен Радев]] | длъжност-заглавие2 = [[Министър-председател на България|Мин.-председател]] | длъжност2 = [[Димитър Главчев]] | народно-събрание = [[XLIX народно събрание|XLIX]] | сформирано = [[9 април]] [[2024]] г. | разпуснато = | дни = {{Времеви интервал|2024|4|9|2024||}} | коалиция = | брой = 20 | мъже = 16 | жени = 4 | средна-възраст = 55 години | секретари = | бюджет = | мандати-заглавие = [[Народно събрание]] | мандати = | избори = | избрано-от = | предишно = [[Правителство на Николай Денков|Денков]] | следващо = }} '''Правителството на Димитър Главчев''' е сто и трето [[Правителства на България|правителство]] на [[България]] (двадесет и трето на [[Република България]]), назначено като служебно от президента [[Румен Радев]] на [[9 април]] [[2024]] г.<ref name="Gazette">Назначено с [https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=212401 Указ № 101] от 9 април 2024 г., обнародван в „Държавен вестник“, брой 32, от дата 9 април 2024 г.</ref> Приемник е на [[Правителство на Николай Денков]]. == Политика == {{раздел-мъниче}} == Съставяне == [[Файл:Glavchev Government.jpg|мини|Първо заседание на министерски съвет под ръководството на Димитър Главчев.]] Кабинетът, оглавен от [[Димитър Главчев]], е съставен предимно от безпартийни дейци и политици от политическите групи на [[ГЕРБ]] и [[БСП]]. === Кабинет === Сформира се от следните 19 министри и един председател.<ref name="Gazette"/> {{министър2 начало|width=110}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Димитър Главчев]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br> [[министър на финансите|финанси]]|[[Людмила Петкова]]||}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Калин Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]]|[[Атанас Запрянов]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Стефан Димитров (дипломат)|Стефан Димитров]]||}} {{министър2|[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]|[[Петко Николов (политик)|Петко Николов]]||}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|регионално развитие и благоустройство]]|[[Виолета Коритарова-Касабова]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Мария Павлова]]||}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]|[[Георги Гвоздейков]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/predavania/lice-v-lice/izkljuchenijat-ot-pp-gvozdejkov-ostanah-ministar-za-da-spasim-proekti-za-nad-1-5-mlrd-leva.html | заглавие = Изключеният от ПП Гвоздейков: Останах министър, за да спасим проекти за над 1,5 млрд. лева | достъп_дата = 26 април 2024 | дата = 9 април 2024 | труд = | издател = БТВ – Лице в лице}}</ref>||}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика на България|труда и социална политика]]|[[Ивайло Иванов (политик)|Ивайло Иванов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Галя Кондева-Мънкова]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Галин Цоков]]||}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Найден Тодоров]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите на България|земеделие, храни и гори]]|[[Кирил Вътев]]||}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]|[[Росен Карадимов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]|[[Валентин Мундров]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Владимир Малинов]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Евтим Милошев]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите на България|околна среда и води]]|[[Петър Димитров (администратор)|Петър Димитров]]||}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]|[[Георги Глушков]]||}} {{министър2 край}} === Промени в кабинета === ==== от 22 април 2024 ==== * На 22 април 2024 г., с Указ № 119 на президента [[Румен Радев]]<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=213621 Указ № 119] за освобождаване на Стефан Димитров Димитров от длъжността служебен министър на външните работи и на Кирил Маринов Вътев от длъжността служебен министър на земеделието и храните, назначени с Указ № 101 от 9 април 2024 г., и за назначаване на Димитър Борисов Главчев – служебен министър-председател на Република България, и за служебен министър на външните работи и на Георги Щерев Тахов за служебен министър на земеделието и храните, обнародван в „Държавен вестник“, брой 36, от дата 23 април 2024 г.</ref>, [[Стефан Димитров (дипломат)|Стефан Димитров]] и [[Кирил Вътев]] са освободени от длъжностите служебен министър на външните работи и служебен министър на земеделието, храните и горите. {{министър2 начало|width=110}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Димитър Главчев]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите на България|земеделие, храни и гори]]|[[Георги Тахов (администратор)|Георги Тахов]]||}} {{министър2 край}} == Източници == <references /> {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България|История на България}} {{СОРТКАТ:Главчев, Димитър}} [[Категория:Правителства на Република България]] [[Категория:Служебни правителства на Република България]] 301m3jz1pzplj8rwxmmmbf1ex5yjv4m 12215026 12215021 2024-04-26T10:40:38Z Scriptur 276428 wikitext text/x-wiki {{Правителство | название = Правителство на Димитър Главчев | номер = 103-о | държава = България | снимка = | описание = | длъжност-заглавие = [[Президент на Република България|Президент]] | длъжност = [[Румен Радев]] | длъжност-заглавие2 = [[Министър-председател на България|Мин.-председател]] | длъжност2 = [[Димитър Главчев]] | народно-събрание = [[XLIX народно събрание|XLIX]] | сформирано = [[9 април]] [[2024]] г. | разпуснато = | дни = {{Времеви интервал|2024|4|9|2024||}} | коалиция = | брой = 20 | мъже = 16 | жени = 4 | средна-възраст = 55 години | секретари = | бюджет = | мандати-заглавие = [[Народно събрание]] | мандати = | избори = | избрано-от = [[Румен Радев]] | разпуснато-от = | предишно = [[Правителство на Николай Денков|Денков]] | следващо = }} '''Правителството на Димитър Главчев''' е сто и трето [[Правителства на България|правителство]] на [[България]] (двадесет и трето на [[Република България]]), назначено като служебно от президента [[Румен Радев]] на [[9 април]] [[2024]] г.<ref name="Gazette">Назначено с [https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=212401 Указ № 101] от 9 април 2024 г., обнародван в „Държавен вестник“, брой 32, от дата 9 април 2024 г.</ref> Приемник е на [[Правителство на Николай Денков]]. == Политика == {{раздел-мъниче}} == Съставяне == [[Файл:Glavchev Government.jpg|мини|Първо заседание на министерски съвет под ръководството на Димитър Главчев.]] Кабинетът, оглавен от [[Димитър Главчев]], е съставен предимно от безпартийни дейци и политици от политическите групи на [[ГЕРБ]] и [[БСП]]. === Кабинет === Сформира се от следните 19 министри и един председател.<ref name="Gazette"/> {{министър2 начало|width=110}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Димитър Главчев]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br> [[министър на финансите|финанси]]|[[Людмила Петкова]]||}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Калин Стоянов]]||}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]]|[[Атанас Запрянов]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Стефан Димитров (дипломат)|Стефан Димитров]]||}} {{министър2|[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]|[[Петко Николов (политик)|Петко Николов]]||}} {{министър2|[[министър на регионалното развитие и благоустройството на България|регионално развитие и благоустройство]]|[[Виолета Коритарова-Касабова]]||}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Мария Павлова]]||}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]|[[Георги Гвоздейков]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/predavania/lice-v-lice/izkljuchenijat-ot-pp-gvozdejkov-ostanah-ministar-za-da-spasim-proekti-za-nad-1-5-mlrd-leva.html | заглавие = Изключеният от ПП Гвоздейков: Останах министър, за да спасим проекти за над 1,5 млрд. лева | достъп_дата = 26 април 2024 | дата = 9 април 2024 | труд = | издател = БТВ – Лице в лице}}</ref>||}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика на България|труда и социална политика]]|[[Ивайло Иванов (политик)|Ивайло Иванов]]||}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Галя Кондева-Мънкова]]||}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Галин Цоков]]||}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Найден Тодоров]]||}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите на България|земеделие, храни и гори]]|[[Кирил Вътев]]||}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]|[[Росен Карадимов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]|[[Валентин Мундров]]||}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Владимир Малинов]]||}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Евтим Милошев]]||}} {{министър2|[[министър на околната среда и водите на България|околна среда и води]]|[[Петър Димитров (администратор)|Петър Димитров]]||}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]|[[Георги Глушков]]||}} {{министър2 край}} === Промени в кабинета === ==== от 22 април 2024 ==== * На 22 април 2024 г., с Указ № 119 на президента [[Румен Радев]]<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=213621 Указ № 119] за освобождаване на Стефан Димитров Димитров от длъжността служебен министър на външните работи и на Кирил Маринов Вътев от длъжността служебен министър на земеделието и храните, назначени с Указ № 101 от 9 април 2024 г., и за назначаване на Димитър Борисов Главчев – служебен министър-председател на Република България, и за служебен министър на външните работи и на Георги Щерев Тахов за служебен министър на земеделието и храните, обнародван в „Държавен вестник“, брой 36, от дата 23 април 2024 г.</ref>, [[Стефан Димитров (дипломат)|Стефан Димитров]] и [[Кирил Вътев]] са освободени от длъжностите служебен министър на външните работи и служебен министър на земеделието, храните и горите. {{министър2 начало|width=110}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Димитър Главчев]]||ГЕРБ-СДС}} {{министър2|[[министър на земеделието, храните и горите на България|земеделие, храни и гори]]|[[Георги Тахов (администратор)|Георги Тахов]]||}} {{министър2 край}} == Източници == <references /> {{Правителства на България}} {{Портал|Политика|България|История на България}} {{СОРТКАТ:Главчев, Димитър}} [[Категория:Правителства на Република България]] [[Категория:Служебни правителства на Република България]] 6l07gddn07h4gpj2t2nr2oukyek1wrp 0 859738 12215060 12193027 2024-04-26T11:05:46Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вльора Читаку | име-оригинал = Vlora Çitaku | категория = политик | описание = | портрет = Vlora Çitaku 2.jpg | портрет-описание = Вльора Читаку през 2014 г. | пол = жена | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1980|10|10|1}} | роден-място = [[Подуево]], [[Социалистическа автономна област Косово]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]] | починал-място = | националност = | образование = [[Прищински университет]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Демократическа партия на Косово]] | убеждения = | институция1 = Министър по европейската интеграция на Косово | постове1 = | години1 = 22 февруари 2011 – 1 септември 2014 | институция2 = Посланик на Косово в САЩ | постове2 = | години2 = 20 август 2015 – 3 март 2021 | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = Vlora Çitaku (nënshkrim).svg | сайт = | общомедия = }} '''Вльора Читаку''' ({{Lang|sq|Vlora Çitaku}}) е косовска [[Политик|политичка]] и [[дипломат]]ка от [[Албанци в Косово|албански произход]]. Била е посланик на Косово в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] (2015 – 2021), а преди това генерален консул на Косово в [[Ню Йорк]]. От 2011 до 2014 г. заема поста министър на европейската интеграция на Косово. Тя се отказва от депутатското си място в парламента на Косово, след като заема правителствения пост. == Биография == Родена е на [[10 октомври]] [[1980]] г. в град [[Подуево]], [[Социалистическа автономна област Косово]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://indeksonline.net/vlora-citaku-feston-ditelindjen-kjo-eshte-mosha-e-saj2/ | заглавие = Vlora Çitaku feston ditëlindjen, kjo është mosha e saj | дата = 10 октомври 2020 | достъп_дата = 5 април 2024 | издател = indeksonline.net | език = sq}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.guide2womenleaders.com/foreign_ministers.htm | заглавие = Guide to Women Leaders | достъп_дата = 5 април 2024 | издател = guide2womenleaders.com | език = en}}</ref> Още в младежките си години тя става преводач и водеща на големите западни новинарски издания в началото на войната в Косово. Бяга по време на [[Косовска война|войната в Косово]] и започва да се занимава с политика от 1999 г. Първоначално става говорител на [[Армия за освобождение на Косово|АОК]] и член на [[Демократическа партия на Косово|Демократическата партия на Косово]] след създаването на партията в Косово след войната. Била е два мандата депутат.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kijacnews.net/vnews/display.v/ART/2010/03/02/4b8d51a09d6de|заглавие=Profile: Vlora Citaku- Kosovo's new challange|издател=kijacnews.net|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20120905215306/http://www.kijacnews.net/vnews/display.v/ART/2010/03/02/4b8d51a09d6de|архив_дата=5 септември 2012|достъп_дата=5 април 2024}}</ref> От 18 октомври 2010 до 22 февруари 2011 г. заема поста временно изпълняващ длъжността министър на външните работи на Косово. == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Косово}} {{СОРТКАТ:Читаку, Вльора}} [[Категория:Косовски политици]] [[Категория:Министри на външните работи на Косово]] [[Категория:Възпитаници на Прищинския университет]] [[Категория:Косовски албанци]] [[Категория:Родени в Подуево]] lxqm76ygco6aaqnr3vsggk5eth31vjt 0 859793 12214375 12196115 2024-04-25T19:17:57Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki {{Фестивал | име = Съмър Уел | име-оригинал = Summer Well Festival | категория = music | лого = | размер лого = | картинка = Summer Well.png | размер = | обяснение = | място = Двореца „Щирбей“ в [[Буфтя]] | години = 2011 - | основатели = | дата = | жанр = музикален фестивал | организатор = | награди = | победител = | сайт = | предишен = | следващ = }} '''„Съмър Уел“''' (''Summer Well Festival'') е международен музикален фестивал, провеждан всяка година, с изключение на 2020 г., през втория уикенд на август в Двореца „Щирбей“ в [[Буфтя]], [[Румъния]], окръг [[Илфов]], на 20 km северозападно от центъра на [[Букурещ]]. Първото издание на фестивала се провежда през 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.summerwell.ro/history.html|заглавие=History|автор=summerwell.ro|достъп_дата=19 May 2021|архив_дата=2021-05-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210519171216/https://www.summerwell.ro/history.html}}</ref> През 2016 г. е номиниран за Европейските фестивални награди (''European Festival Awards)'' в категорията „Най-добър средно голям фестивал“ (между 10 000 и 40 000 участници).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.digi24.ro/stiri/actualitate/social/ires-untold-cel-mai-popular-festival-de-muzica-din-tara-546282|заглавие=IRES: Untold, cel mai popular festival de muzică din țară|издател=www.digi24.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> Според проучване на IRES от същата година „Съмър Уел“ е третият най-популярен фестивал в страната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.digi24.ro/magazin/timp-liber/cultura/untold-electric-castle-si-summer-well-nominalizate-la-european-festival-awards-2016-583752|заглавие=Untold, Electric Castle și Summer Well, nominalizate la European Festival Awards 2016|издател=www.digi24.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> Сред хедлайнерите на фестивала през годините са били [[Арктик Мънкис|''Arctic Monkeys'']], [[Екс Екс|''The XX'']], <i>The Chemical Brothers</i>, <i>Bastille</i>, [[Иърс енд Иърс|''Years & Years'']], ''Florence and the Machine'', ''Yungblud''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hotnews.ro/stiri-summer_well-26061055-florence-the-machine-yungblud-ajung-summer-well-2023.htm|заглавие=Florence + The Machine și YUNGBLUD ajung la Summer Well 2023|издател=www.hotnews.ro|достъп_дата=2024-02-05}}</ref>, ''Placebo'', ''Suede'', ''Fоаls'', ''Kasabian'', ''Nothing But Thieves'', ''Woodkid'', ''Jungle'', и много други. Фестивалът се провежда на няколко сцени и към 2024 г. заема обща площ от 25 хектара, в голямата си част гора.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://visitbucharest.today/summer-well-festival/|заглавие=Summer Well Festival 2024|труд=visitbucharest.today|достъп_дата=2024-04-06}}</ref> == Издания (2011 - 2022) == [[Файл:IGU_5605-Edit.jpg|alt=Poarta acces peluza principala.|дясно|безрамка|400x400пкс| Порта за достъп до главната поляна.]] === 2011 === Първото издание на фестивала се провежда на 13 и 14 август 2011 г. Участват 10 групи. Хедлайнери на изданието са <i>Interpol</i> и ''Plan B.'' <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infomusic.ro/agenda/summer-well-2011/|заглавие=SUMMER WELL 2011|издател=InfoMusic|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> === 2012 === [[Хъртс|''Hurts'']] и ''The Stone Roses'' оглавяват афиша на второто издание на фестивала. Той е открит на 11 август, но приключва преждевременно – вторият фестивал ден е отменен поради лошо време и наводняване на сцената. === 2013 === [[Файл:Summer_Well_2013_Line-up.jpg|мини| Плакат на Summer Well 2013]] Третото издание се провежда на 10 и 11 август 2013 г. Сред артистите, които излизат на сцената, са [[Екс Екс|''The XX'']], <i>Suede</i>, ''The Vaccines''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.maximumrock.ro/summer-well-festival-10-11-08-2013-domeniul-stirbey-buftea/|заглавие=Summer Well Festival/ 10-11.08.2013, Domeniul Stirbey, Buftea|фамилно_име=Furnea|издател=Maximum Rock Magazin|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> В близост до сцените са изградени зони за отдих и са разположени заведения за хранене и зони за най-различни занимания (вътрешни и открити) с програми, различни от музика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infomusic.ro/agenda/summer-well-2013/|заглавие=Summer Well 2013|издател=InfoMusic|достъп_дата=2023-08-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.digi24.ro/magazin/timp-liber/divertisment/24inoras-festivaluri-in-bucuresti-rock-the-city-si-summer-well-97823|заглавие=24înOraș. Festivaluri în București: Rock the City și Summer Well|издател=www.digi24.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> === 2014 === Четвъртото издание на фестивала влиза в историята като първият напълно разпродаден фестивал за алтернативна музика в Румъния.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://b365.ro/summer-well-2014-sold-out-tot-ce-trebuie-sa-stii-despre-summer-well-2014-reguli-de-acces-212882/|заглавие=SUMMER WELL 2014 SOLD OUT! Tot ce trebuie să știi despre SUMMER WELL 2014 - 9-10 august •|издател=B365|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> [[Пласибо|''Placebo'']], <i>Bastille</i>, ''The National'', Джон Нюман, Том Одел, Майлс Кейн и <i>The 1975</i> са сред групите и артистите, които свирят в Буфтя в двата фестивални дни – 9 и 10 август.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.iconcert.ro/summer-well-festival-2014.html|заглавие=Summer Well Festival 2014|фамилно_име=Soare|издател=iConcert.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.wall-street.ro/articol/Lifestyle/170441/cum-a-fost-la-summer-well-placebo-un-show-energic-the-national-a-iesit-de-asemenea-in-evidenta.html|заглавие=Cum a fost la Summer Well: Placebo - un show energic. The National a iesit, de asemenea, in evidenta|издател=Wall-Street|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> === 2015 === Петото издание на „Съмър Уел“ се провежда на 8 и 9 август 2015 г. Списъкът с изпълнители е оглавен от <i>Kasabian</i>, <i>Foals</i>, <i>La Roux</i>, ''The Wombats'', ''Jungle''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://b365.ro/summer-well-2015-234561/|заглавие=SUMMER WELL 2015: Detalii despre trupele participante și transport •|издател=B365|достъп_дата=2023-08-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.urban.ro/oficial-cine-canta-la-summerwell-2015/|заглавие=OFICIAL! Cine canta la Summerwell 2015?|фамилно_име=de|издател=Urban|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> === 2016 === [[Файл:Summer_Well_2016_Line-up.jpg|мини| Плакат на Summer Well 2016]] <i>The Chemical Brothers</i>, <i>The 1975</i>, [[Хъртс|''Hurts'']], [[Иърс енд Иърс|''Years & Years'']], ''Neighborhood'' са хедлайнери на шестото издание на „Съмър Уел“. То се провежда на 13 и 14 август 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.observatorcultural.ro/stire/summer-well-2016-un-festival-eco-muzica-buna-si-noi-experiente-digitale-intr-o-atmosfera-de-vacanta/|заглавие=Summer Well 2016 – un festival eco, muzică bună și noi experiențe digitale într-o atmosferă de vacanță|издател=Observator Cultural|достъп_дата=2023-08-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europafm.ro/cum-a-fost-la-summer-well-2016-un-festival-ca-o-vacanta/|заглавие=Cum a fost la Summer Well 2016 – un festival ca o vacanță|издател=Europa FM|достъп_дата=2023-08-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://prinvacanta.ro/summer-well-2016-inca-o-editie-reusita/|заглавие=Summer Well 2016: încă o ediție reușită!|фамилно_име=https://prinvacanta.ro/author/admin|издател=Prin vacanta|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> === 2017 === Седмото издание се провежда между 11 и 13 август 2017 г. и довежда в Буфтя <i>Interpol</i>, ''Editors'', [[Бърди|''Birdy'']], ''Glass Animals'', ''Nothing But Thieves'' и др.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.digi24.ro/magazin/timp-liber/divertisment/noi-trupe-anuntate-la-festivalul-summer-well-2017-688040|заглавие=Noi trupe anunțate la festivalul Summer Well 2017|издател=www.digi24.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://stirileprotv.ro/show-buzz/concerte/interpol-the-kills-si-nothing-but-thieves-la-festivalul-summer-well-2017-abonamentele-au-fost-puse-in-vanzare.html|заглавие=Interpol, The Kills si Nothing But Thieves, la festivalul Summer Well 2017. Abonamentele au fost puse in vanzare|издател=Stirileprotv.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.news.ro/entertainment/trupa-editors-la-festivalui-summer-well-2017-biletele-sunt-disponibile-la-pretul-de-275-de-lei-1922403915002017031116841434|заглавие=Trupa Editors, la festivalui Summer Well 2017; Biletele sunt disponibile la prețul de 275 de lei|издател=News.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> Първият ден от фестивала, 11 юни, е открит с нощен пикник, когато [[Букурещки симфоничен оркестър|Букурещкият симфоничен оркестър]] се качва на сцената и изпълнява песни от артистите, които публиката ще види на фестивалната сцена на 12 и 13 август. === 2018 === [[Файл:Summer_Well_2018_Line-up.png|мини| Плакат на Summer Well 2018]] Букурещкият симфоничен оркестър свири в откриващия ден и на следващото издание на фестивала през 2018 г., а афишът включва имената на ''Justice'', ''Bastille'', ''The Kooks'', ''Kodaline'', ''Cigarettes After Sex'', ''Sofi Tukker'' и много други.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://playtech.ro/2018/ummer-well-2018-artisti/|заглавие=Summer Well 2018: cine cântă la festivalul care-ți face weekendul mai bun|фамилно_име=Ștefan|издател=Playtech.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://adevarul.ro/stil-de-viata/cultura/cum-a-fost-la-summer-well-2018-orchestra-1884899.html|заглавие=Cum a fost la Summer Well 2018. Orchestra Simfonică București a deschis festivalul de la Domeniul Știrbei cu muzică alternativă orchestrată simfonic|издател=adevarul.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> За първи път на територията му е разположена къмпинг зона<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zilesinopti.ro/2018/08/01/tot-ce-trebuie-sa-stii-despre-summer-well-2018/|заглавие=Tot ce trebuie să știi despre Summer Well 2018 • Arhiva Zile si Nopti • Zile și Nopți|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> и нова сцена (''Red Bull Music Stage'').<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediafax.ro/life-inedit/festivalul-summer-well-2018-un-eveniment-pentru-publicul-din-bucuresti-night-picnic-cu-orchestra-simfonica-si-alte-surprize-pregatite-de-organizatori-program-17397593|заглавие=Festivalul Summer Well 2018, un eveniment pentru publicul din București. Night picnic, cu Orchestra Simfonică, și alte surprize pregătite de organizatori. PROGRAM|издател=Mediafax.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> Към дейностите от минали години са добавени няколко нови: симулатор „Тур дьо Франс“, оптични илюзии, кино на открито и др.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobilissimo.ro/articole-diverse/cum-a-fost-la-summer-well-2018-lineup-mai-modest-mancare-mai-buna-semnal-putin-si-multe-de-facut|заглавие=Cum a fost la Summer Well 2018: lineup mai modest, mâncare mai bună, semnal puțin și multe de făcut|фамилно_име=|издател=Mobilissimo.ro, telefon la superlativ!|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> === 2019 === Деветото издание на фестивала се провежда между 9 и 11 август 2019 г. Сред големите имена в програмата отново са ''The National'', <i>The 1975</i>, ''Jungle'' и др.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://playtech.ro/stiri/summer-well-2019-cel-mai-asteptat-festival-de-langa-bucuresti-calendarul-show-ului-ce-artisti-vor-fi-prezenti-35280|заглавие=Summer Well 2019, cel mai așteptat festival de lângă București. Calendarul show-ului. Ce artiști vor fi prezenți|фамилно_име=Chivu|издател=Playtech Știri|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> Изборът от странични дейности и изживявания за посетителите на фестивала става още по-голям с най-различни семинари, работилници, игри, арт изложби, [[Обогатена реалност|добавена реалност]] и други артистични проекти [[Обогатена реалност|.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.wall-street.ro/articol/Marketing-PR/243063/summer-well-2019-program-line-up-si-ce-suprize-gasesti-la-cel-mai-mare-festival-de-muzica-din-bucuresti.html|заглавие=Mergi la Summer Well 2019? Programul, line-up-ul si surprizele pe care ti le-a pregatit festivalul|издател=Wall-Street|достъп_дата=2023-08-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.protv.ro/evenimente/summer-well-2019-programul-complet-al-festivalului-si-artistii-care-vor-canta-pe-scena.html|заглавие=Summer Well 2019. Programul complet al festivalului și artiștii care vor cânta pe scenă|издател=www.protv.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://stirileprotv.ro/show-buzz/entertainment/reactia-unui-roman-venit-la-summer-well-din-sua-zeste-uimitor.html|заглавие=Reacția unui român venit la Summer Well din SUA. „Este uimitor”|издател=Stirileprotv.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> === 2020 === Десетото издание на фестивала е отложено поради [[Пандемия от COVID-19|пандемията]], а закупените билети остават валидни за следващата година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infomusic.ro/agenda/summer-well-2020/|заглавие=Summer Well 2020|издател=InfoMusic|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> === 2021 === Десетото издание на фестивала, обявен като ''The Limited Edition''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jambase.com/festival/summer-well-festival-2021|заглавие=Summer Well Festival: The Limited Edition 2021 Lineup - Aug 12 - 15, 2021|издател=JamBase|достъп_дата=2023-08-10}}</ref>, се провежда в четири дни от 12 до 15 август. Въпреки че първоначално достъпът до фестивала е ограничен до хора, представили сертификат за [[Ваксина срещу COVID-19|ваксиниране с пълната схема]], впоследствие е решено да се разреши достъпа и на хора, които представят скорошен [[Полимеразна верижна реакция|PCR тест]] (максимум 72 часа) или [[Антиген|антигенен]] тест (максимум 24 часа).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://b365.ro/incepe-summer-well-2021-tot-ce-trebuie-sa-stiti-daca-participati-la-editia-din-acest-an-429156/|заглавие=Începe Summer Well 2021. Tot ce trebuie să știți dacă participați la ediția din acest an • BAZAR|издател=B365|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> Фестивалният афиш включва имената на ''[[Woodkid]]'', ''Balthazar'', <i>Modeselektor</i>, ''[[L'Imperatrice]]'', ''Lola Marsh'', [[Fatoumata Diawara|''Fatoumata Diawara'']] и местни изпълнители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.wall-street.ro/articol/Marketing-PR/273667/summer-well-2021-cand-va-avea-loc-festivalul-din-domeniul-stirbey-si-ce-preturi-au-biletele.html|заглавие=Summer Well 2021: Când va avea loc festivalul din Domeniul Stirbey și ce prețuri au biletele|издател=Wall-Street|достъп_дата=2023-08-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infomusic.ro/recenzie-concert/summer-well-2021-recenzie-festival-picnic-artistic-cu-schimbare-de-generatii/|заглавие=Summer Well 2021 Recenzie festival: picnic artistic cu schimbare de generații|фамилно_име=Stănescu|издател=InfoMusic|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> === 2022 === Единадесетото издание на „Съмър Уел“ се провежда между 12 и 14 август 2022 г. на 4 сцени <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hotnews.ro/stiri-summer_well-25725016-tot-trebuie-stii-inainte-ajungi-summer-well-2022.htm|заглавие=Tot ce trebuie să știi înainte să ajungi la Summer Well 2022|издател=www.hotnews.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref>, на които свирят повече от 30 изпълнители. Фестивалът е обявен за разпродаден на 2 юли 2022 г. – повече от месец преди събитието.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hotnews.ro/stiri-summer_well-25659392-summer-well-2022-sold-out-abonamentele-pentru-11-editie-epuizat.htm|заглавие=Summer Well 2022 – SOLD OUT: abonamentele pentru a 11-a editie s-au epuizat.|издател=www.hotnews.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> Според организаторите броят на присъствалите е бил над 80 хил. души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edmli.com/2022/08/20/over-80000-people-attended-at-summer-well-2022/|заглавие=Over 80,000 people attended at Summer Well 2022|фамилно_име=Oana|издател=EDMLI|достъп_дата=2023-08-10}}</ref> Британската група [[Арктик Мънкис|''Arctic Monkeys'']] прави своя дебют на фестивала, докато групи като ''Nothing But Thieves'', ''Future Islands'', ''Jungle'' се завръщат в Букурещ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://stirileprotv.ro/divers/summer-well-2022-program-si-line-up-arctic-monkeys-pentru-prima-data-in-romania.html|заглавие=Summer Well 2022. Program și line up: Arctic Monkeys pentru prima dată în România|издател=Stirileprotv.ro|достъп_дата=2023-08-10}}</ref><ref>{{Cite|url=https://www.agerpres.ro/cultura/2022/08/11/summer-well-2022-de-vineri-la-domeniul-stirbey-din-buftea--962515}}{{Dead link|url=https://www.agerpres.ro/cultura/2022/08/11/summer-well-2022-de-vineri-la-domeniul-stirbey-din-buftea--962515}}</ref> == 2023 == Изданието на фестивала за 2023 г. се провежда между 11 до 13 август. Florence + The Machine, Röyksopp, Yungblud, Saint Levant, Yellow Days и Biig Piig са сред големите имена в музикалната програма.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.musicfestivalwizard.com/festivals/summer-well-2023/|заглавие=Summer Well 2023|труд=Music Festival Wizard|достъп_дата=2024-04-06}}</ref> Изграден е нов мост над голямото езеро в парка на [[Барбу Щирбей|Щирбей]]. == Източници == <references /> {{Превод от|ro|Summer Well Festival|16085453}} [[Категория:Музикални фестивали в Румъния]] [[Категория:Основани в Румъния през 2011 година]] au0zmw9e9mfxo2yxmbvncqshxwn7b6q 3 859989 12214674 12213706 2024-04-26T01:04:12Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 8 threads from [[Потребител беседа:PSS 9]] wikitext text/x-wiki {{архив беседа2}} == New user block 2024-04-01T00:58:00Z: 82.13.13.167 == {{чекюзър|82.13.13.167|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 00:58, 1 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-02T06:59:27Z: 212.43.63.30 == {{чекюзър|212.43.63.30|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:59, 2 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-02T19:37:33Z: 89.215.227.67 == {{чекюзър|89.215.227.67|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:37, 2 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-03T16:06:10Z: 149.62.207.156 == {{чекюзър|149.62.207.156|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:06, 3 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-04T11:27:42Z: 62.73.100.16 == {{чекюзър|62.73.100.16|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:27, 4 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-05T19:05:25Z: 213.129.50.199 == {{чекюзър|213.129.50.199|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:05, 5 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-05T19:32:13Z: 78.142.24.30 == {{чекюзър|78.142.24.30|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:32, 5 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-06T08:40:19Z: Borislav Zhelyazkov == {{чекюзър|Borislav Zhelyazkov|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:40, 6 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-06T15:07:50Z: 95.43.113.228 == {{чекюзър|95.43.113.228|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 15:07, 6 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-07T20:05:01Z: 45.66.45.237 == {{чекюзър|45.66.45.237|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:05, 7 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-08T07:01:11Z: 149.62.206.97 == {{чекюзър|149.62.206.97|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:01, 8 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-08T08:27:15Z: 185.192.87.244 == {{чекюзър|185.192.87.244|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:27, 8 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-08T09:37:53Z: 85.187.246.156 == {{чекюзър|85.187.246.156|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:38, 8 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-08T16:01:51Z: 46.10.251.59 == {{чекюзър|46.10.251.59|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:01, 8 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-08T18:41:50Z: 195.211.50.183 == {{чекюзър|195.211.50.183|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:41, 8 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-09T11:53:35Z: 94.155.137.85 == {{чекюзър|94.155.137.85|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:53, 9 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-10T16:21:55Z: 77.76.54.109 == {{чекюзър|77.76.54.109|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:22, 10 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-11T07:30:15Z: 193.68.202.230 == {{чекюзър|193.68.202.230|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:30, 11 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-11T08:34:43Z: Fokas milchev89 == {{чекюзър|Fokas milchev89|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:34, 11 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-12T05:36:36Z: 88.80.159.51 == {{чекюзър|88.80.159.51|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 05:36, 12 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-12T14:37:14Z: 85.187.210.85 == {{чекюзър|85.187.210.85|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:37, 12 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-16T11:58:30Z: 94.155.137.85 == {{чекюзър|94.155.137.85|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:58, 16 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-16T12:55:44Z: 77.78.12.236 == {{чекюзър|77.78.12.236|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:55, 16 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-16T16:13:56Z: 130.204.75.78 == {{чекюзър|130.204.75.78|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:14, 16 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-17T11:53:34Z: 178.254.253.229 == {{чекюзър|178.254.253.229|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:53, 17 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-17T17:05:14Z: 149.62.208.196 == {{чекюзър|149.62.208.196|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:05, 17 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-18T05:52:34Z: 185.79.101.66 == {{чекюзър|185.79.101.66|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 05:52, 18 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-18T07:26:53Z: 149.62.209.1 == {{чекюзър|149.62.209.1|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:27, 18 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-18T08:24:50Z: 149.62.206.29 == {{чекюзър|149.62.206.29|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:24, 18 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-18T08:38:41Z: 46.47.83.234 == {{чекюзър|46.47.83.234|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:38, 18 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-18T10:10:39Z: 149.62.207.40 == {{чекюзър|149.62.207.40|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:10, 18 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-18T12:38:20Z: 2A00:4802:3C0F:F200:1496:59B:52CB:DDE3 == {{чекюзър|2A00:4802:3C0F:F200:1496:59B:52CB:DDE3|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:38, 18 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-18T14:20:46Z: 94.190.170.23 == {{чекюзър|94.190.170.23|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:20, 18 април 2024 (UTC) == New user block 2024-04-18T17:55:45Z: 94.25.60.174 == {{чекюзър|94.25.60.174|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:55, 18 април 2024 (UTC) hffeps7obs040708q4rsursrkhwyxxy 0 860107 12214501 12208248 2024-04-25T22:39:32Z Rrriiibbb 324818 wikitext text/x-wiki {{Значимост}}{{Футболист | име = Иван Андонов | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Иван Георгиев Андонов | дата на раждане = [[27 декември]] [[2003]] (20 г.) | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 190 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | номер на фланелката = 99 | договор до = | юношески години = 2015–2021<br>2021–2022 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]<br>{{флагче|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]* | години = 2021– | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | мачове = 2 | голове = (0) | национален отбор години = 2019<br>2021– | национален отбор = {{флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{флагче|България}} [[България до 19]] | национален отбор мачове = 5<br>6 | национален отбор голове = (0)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да* }} '''Иван Андонов''' е [[България|български]] [[футболист]], [[вратар]] на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], преминава през всички формации на сините. През 2021 г. прекарва известно време в школата на италянския [[АКФ Фиорентина|АКФ Фиорентина]]. Прави своя дебют за мъжкия отбор на [[ПФК Левски (София)|Левски]] на 7 април 2024 г. във вечното дерби с [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]], където сините губят с 0:2. {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Андонов, Иван}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Родени в София]] tf12jvxefvt19t50iymxji4bs67h0g0 4 860642 12214672 12212712 2024-04-26T01:04:10Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread from [[Уикипедия:Разговори]] wikitext text/x-wiki {{архив уикипедия разговори2}} == [[Чекаларова къща]] == {{нлн|Знаейки с кого си имам работа, очаквам бот и неговите собственици да ме нарекат вандал и да отменят това, което смятам да направя. А то е}} да поправя [[Чекаларова къща]], където има две некоректни препратки, нуждаещи се от премахване, тъй като: 1/ къщата е проект на архитект [[Пенчо Койчев]], коментиран в публикация на др. арх. В. Върбанова, печатана на две места с академичен статус (Е-бюлетин на Музей за София, 2016; "140 г. от рождението на П.Койчев", издание на Ит за изследване на изкуствата, БАН, 2016) 2/ паметникът, посочен от io.morphocode.com е на бул "Евлоги Георгиев 135", което е място зад къщата ; в карето има карта. [[Георги Киселинчев]] не описан като архитект, за разлика от неговия брат [[Пандо Киселинчев]], a препратката към журналистическия материал не работи. Поздрави [[Специални:Приноси/62.73.69.78|62.73.69.78]] 19:36, 1 април 2024 (UTC) : {{нлн|Познах. Три минути е просъществувала аргументираната редакция, премахната без нито дума обяснение.}} [[Специални:Приноси/62.73.69.78|62.73.69.78]] 08:36, 2 април 2024 (UTC) :: Стига наистина с това [[У:ЗЛО]]. Както виждате и с [[#Менойтий]] по-горе, и с [[Беседа:Чекаларова къща]], ''разумните'' аргументи биват чувани.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:50, 2 април 2024 (UTC) == Народност северномакедонци == Разбрах, че някак си на българоезичната Уикипедия се предпочита използване на термина северномакедонци за гражданите на държавата, по примера на южнокорейци, и т.н., въпреки че в Преспанското споразумение за демоним се явява македонци. Но, от къде сега се появява народност северномакедонци по Уикипедия? @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. -- [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 18:47, 6 април 2024 (UTC) :От името на държавата - и гражданите, и етносът са от там, както е и за всички други.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:59, 7 април 2024 (UTC) ::Как? В Южна Корея има етнос, т.е. народност южнокорейци или [[:en:Koreans|корейци]]? Да променим [[:en:Macedonians_(ethnic_group)|англоезичната Уикипедия]] ако е по твоему? Ако сме северномакедонци по народност, както твърдите, защо на преброяването ([https://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__Popisi__Popis2021__NaselenieVkupno__PodatociNaselenie/T1501P21.px/ ето данните за всеки град и село]) сме записани македонци по народност? Моля върнете промените, които направихте от тази природа, нямат никакъв смисъл... [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 15:27, 7 април 2024 (UTC) :::В Северна и Южна Корея живеят корейци. Това не е валидно за Пиринска, Егейска и Вардарска Македония (СРМ). В Пиринска и Егейска е географско - това беше и идеята за преименуването, в СРМ се появи македонска нация. След преименуването прилагателното ''северномакедонски'' си набра логична скорост, тъй като е смисловоразличително. Ето го за пореден път БАН за ''северномакедонски'' [https://www.mediapool.bg/ban-ofitsialniyat-ezik-v-skopie-e-severnomakedonski-balgarski-news307086.html]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:37, 7 април 2024 (UTC) ::::По света има хора които нито са стъпнали в Северна Македония, нито предците им са родени във Вардарска Македония след 2.VIII 1944 г., а днес си се наричат македонци - по народност (много от те са по щатите), както и ние които тук сме родени след създаването на държавата. И сега, те са северномакедонци, въпреки че за първи път слушат този поим? Е, от къде го измислихте това, Мико? Не е набрало никаква логика, това вие си искате да бъде така... Аз само ще добавя че е срам за БАН (както има много срамови МАНУ) да не се движи по научните дефиниции за това какво е народност и как се определя. Не знам дали БАН иска да ходи по този път, аз само знам че науката не логицира така за народноста.[[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 16:04, 7 април 2024 (UTC) :::::Срам не срам - положението е такова: нацията (не само аз) употребява северномакедонци, тъй като разлика си трябва... Самоидентификацията не винаги има връзка с екзонима. Дали на мен ми се иска или не в случая не е от значение - мнението ми съм ти го казвал лично. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:11, 7 април 2024 (UTC) ::::::Народа си се нарича македонци, така е наричан и от българи и от хората из другите народи по Балкана, Европа и света. Това че някои българи се опитват да променят името на един народ според новото име на държавата е тяхна работа за която трябва да се съочават с контрааргументите, а не да дигат ръце че просто така мислят и готово. Разликата е ясна - македонци по народност - друга народност такава нема. Ако не е ясна разликата, тогава да те питам колко групи на хора има които се наричат македонци - ето портала ни Македония в „[[Портал:Македония|Историко-етнографски групи]]“ има отговор, та да тръгнем да им променяме имената и на тях, защото по вашему само едни може да се наричат македонци (кои са те, и това е въпрос)... За да ви съкратя мисловните мъки по този въпрос, само ще ви посоча примера къде е БАН сред учените из света по гледището ѝ, че македонски език не съществува, а това са само диалекти на българския които са се отделили в една норма... Всеки член на БАН се съочава с дефинирането на език - нещо което се учи на първия урок от студиите по лингвистика. Ето така е и с това гледище за народноста. [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 16:24, 7 април 2024 (UTC) :::::::Ами БАН е авторитетът, с когото се съобразяваме, а отделно има и употреби в ежедневния живот. В случая смених грешна прапратка [[македонци]], към вярна и на няколко места уеднаквих, защото иначе не става ясно в текста.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:49, 7 април 2024 (UTC) == Movement Charter – обсъждане на пълния текст на проекта на Харта на движението == === График === {| class="wikitable" style="margin:auto" !style="background-color:#87CEFA;"| <!--T:66--> Период !style="background-color:#87CEFA;"| <!--T:67--> Стъпки |- |style="background-color:#CBD6DB;"| '''<!--T:68--> ноември 2021 г. – януари 2022''' |style="background-color:#CBD6DB;"| <!--T:69--> Създаване на системи за поддръжка и вътрешни процеси на Групата за изготвяне на харта на движението<br> Проучване и събиране на информация |- |style="background-color:#CBD6DB;"| '''<!--T:70--> февруари – октомври 2022''' |style="background-color:#CBD6DB;"| <!--T:71--> Проучване и събиране на информация <br> Създаване на първоначалния проект на Хартата в разговор с всички заинтересовани страни |- |style="background-color:#CBD6DB;"| '''<!--T:93--> ноември 2022''' |style="background-color:#CBD6DB;"| <!--T:97--> Публикуване на първата серия от проектоглавите на Хартата на движението (Preamble, Values & Principles, and Roles & Responsibilities statement of intent) |- |style="background-color:#CBD6DB;"| '''<!--T:72--> ноември 2022 – януари 2023''' |style="background-color:#CBD6DB;"| <!--T:73--> Общностна консултация върху първата серия от проектоглави на Хартата на движението |- |style="background-color:#CBD6DB;"| '''<!--T:74--> февруари – март 2023''' |style="background-color:#CBD6DB;"| <!--T:75--> Отразяване на обратната връзка и преразглеждане на първата серия от предложени текстове |- |style="background-color:#CBD6DB;"| '''<!--T:94--> април 2023''' |style="background-color:#CBD6DB;"| <!--T:95--> Общностна консултация относно предложението за методология за ратифициране на Хартата на движението |- |style="background-color:#CBD6DB;"| '''<!--T:100--> април – юли 2023''' |style="background-color:#CBD6DB;"| <!--T:96--> Изготвяне на втората серия от проектоглави на Хартата на движението |- |style="background-color:#CBD6DB;"| '''<!--T:91--> юли 2023''' |style="background-color:#CBD6DB;"| <!--T:92--> Публикуване на втората серия от проектоглавите на Хартата на движението (Hubs, Global Council, Roles & Responsibilities and Glossary) |- |style="background-color:#CBD6DB;"| '''<!--T:76--> юли – септември 2023''' |style="background-color:#CBD6DB;"| <!--T:99--> Общностна консултация на втората серия от проектоглави на Хартата на движението |- |style="background-color:#CBD6DB;"| '''<!--T:106--> септември – декември 2023''' |style="background-color:#CBD6DB;"| <!--T:107--> консултации на локални събития на Комисията по изготвяне на проекта на Харта на движението |- |style="background-color:#CBD6DB;"| '''<!--T:108--> ноември 2023 – март 2024''' |style="background-color:#CBD6DB;"| <!--T:109--> Преглед на обратната връзка и изготвяне на втора итерация на пълната Харта на движението |- |'''<!--T:104--> началото на април 2024''' |<!--T:105--> '''[[metawiki:Movement_Charter#Current_drafts|Публикуване на първата версия на пълната Харта на движението]]'''<br>'''• [[metawiki:Movement_Charter/Content/One-page_draft|One-page draft]]''' |- |'''<!--T:101--> април 2024''' |<!--T:102--> '''Ангажиране на общността по пълния проект на хартата''' |- |'''<!--T:118--> май – юни 2024''' |<!--T:119--> Завършване на пълния текст на хартата въз основа на отзивите на общността<br>Подготовка за гласуването за ратификация на Хартата на движението |- |'''<!--T:120--> юни – юли 2024''' |<!--T:80--> Гласуване за ратификация на Хартата на движението |} * още веднъж връзка към т.нар. [[metawiki:Movement_Charter/Content/One-page_draft|one-pager]] на Хартата на [[:en:Wikimedia_movement|Wikimedia movement]] * aнализ на предложения текст – [https://docs.google.com/presentation/d/1UmJxxh_OY7BmR2EqXPDAw8o4WP7NwPIU_ma2tUGjubw/edit#slide=id.g288d42759ce_0_32 слайдове] на колегите от [[metawiki:Wikimedia_CEE_Hub|Центъра на ЦИЕ]], които могат да посредничат и изложат обобщената позиция на нашата уикиобщност, ако изработим такава :: ↑ двете в комбинация, според мен, дават добра представа за основните положения (и неясните елементи в някои от тях), по които можем да вземем отношение <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 7 април 2024 (UTC) == [[Менойтий]] == Отдавна и на няколко места вместо [[Менойтий]] бг-уики изплзва "[[Менетей]]", явно недоразумение, дошло вероятно през руски. В оригинал е Μενοίτιος, на латиница най-често Menoetius и в надеждни български текстове е Менойтий, напр. в ''Речник на гръцката и римската митология'' от Пиер Гримал или в писаното от Ничев ( [[https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%95%D1%81%D1%85%D0%B8%D0%BB_-_%22%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%B9%22,_%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8|тук]]. Възнамерявам да поправям, но не бих искал някой утвърден авторитет да върне набързо редакциите без аргументиране.[[Специални:Приноси/62.73.69.78|62.73.69.78]] 17:49, 24 март 2024 (UTC) :Виждам, че административните съображения са по-важни от верността на съдържанието. Това е идеологията в бг-уикипедията. [[Специални:Приноси/62.73.69.78|62.73.69.78]] 17:00, 25 март 2024 (UTC) ::Обясни Ви се съвсем добронамерено защо не може да триете текст от статии и да го публикувате като свой под друго име. Съображенията са чисто технически и конструктивната реакция би била да подадете заявка на [[У:ЗА]], където могат да решат техническия проблем с преместването, ако има консенсус. Кое не е ясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 25 март 2024 (UTC) :::Привидно разумни аргументи не стигат за оправдаването на нелепи действия и техните резултати.[[Специални:Приноси/62.73.69.78|62.73.69.78]] 10:30, 26 март 2024 (UTC) ::::Явно нищо не е станало ясно - за съжаление по-ясно аз не мога, може би някой друг ще види Разговори. Само не знам къде видяхте оправдание - информиран сте как се допринася и коригират грешки в Уикипедия. Щом не искате, аз няма как да Ви помогна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:01, 26 март 2024 (UTC) :: Нека не търсим излишно [[У:ЗЛО]], а да видим как можем да решаваме проблемите. Като нерегистриран редактор наистина не можете да [[У:ВИЖ|премествате страници]] и затова се налага да помолите някой регистриран да го извърши. Често не е нужно дори да е администратор, но ако целевата страница съществува и има по-дълга история от просто създаване на пренасочване, тогава вероятно ще е нужен. :: Конкретно по темата: има ли консенсус сред редакторите, че [[Менетей]] трябва да е [[Менойтий]]?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:24, 26 март 2024 (UTC) :::Прегледах употребата и на двете в българоезичната литература. Менойтий сякаш е една идея по-подходящо като заглавие т.е. ако използваме него, трябва Менетей да пренасочва към Менойтий. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:50, 28 март 2024 (UTC) :::: Благодаря ти, Стан! Да изчакаме може би още няколко дни за други мнения, и, ако няма различни, може да направим преместването.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 28 март 2024 (UTC) ::::: {{да}} Преместено.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 8 април 2024 (UTC) == Шаблон:Taxobox == Копирам тук от беседата към шаблона, аз не се чувствам компетентна да предприема нещо: :Грешка в таксокутията на [[Афала]], [[Делфинови]] и т.н. Здравейте, в таксокутията на двете страници, а може би и в други, пише, че делфините са към разред чифтокопитни, а те са към китоподобни (cetacea). Дали може някой да го оправи? [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] ([[Потребител беседа:Svawt95|беседа]]) 12:51, 9 март 2022 (UTC) А как се създава съвсем нов, непопълнен в Уикиданни Taxobox? Имам нужда от него при проверката на [[Чернова:Българска медоносна пчела]]. Благодаря [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 19:11, 9 април 2024 (UTC) : В статиите „[[Афала]]“ и „[[Делфинови]]“ сякаш няма грешка (ако вярваме безрезервно на УД и енУики), но се пропускат определени рангове, един от които е (под)?разред (Cetacea). Колкото до непопълнен Taxobox – това към момента е невъзможно. Могат да се попълват само определени параметри (вж. [[Шаблон:Taxobox/doc|документацията на шаблона]]). Трябва си цялостна преработка на шаблона + модула може би. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:28, 9 април 2024 (UTC) ::Всъщност ако правилно съм разбрал въпроса: за <code>taxon rank</code> се задава: ::* '''species''', ако е вид; ::* '''genus''', ако е род; ::* '''family''', ако е семейство; ::* '''order''', ако е разред; ::* '''class''', ако е клас. ::За <code>parent taxon</code> се задава името на таксона, на който този е йерархично подчинен, например за '''Panthera leo''' ще бъде '''Panthera'''. Накрая оттам автоматично се прави връзката. Не забравяме и <code>taxon name</code>, което е наименованието на текущия обект. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:36, 9 април 2024 (UTC) :::А, мисля, че разбрах. Да, няма локални параметри. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:38, 9 април 2024 (UTC) ::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], вече няма. Преди имаше. Не е добре обяснено в документацията на шаблона. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 19:40, 9 април 2024 (UTC) :::: Бинго! И понеже се разчита само на УД, стават мазала понякога. Всеки ранг е зависим от родителския ранг. Понякога някой потребител добавя повече от един родителски ранг или добавя неизвестна/липсваща стойност. Оттам идват разни грешки и счупвания. И трябва да се прави едно дълго верижно ровене из УД, за да се открие камъчето, което обръща каляската. Повечето потребители въобще не са наясно с това. И не се случва само за ранговете... --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:48, 9 април 2024 (UTC) ::::: Има обект в Уикиданни за Българска медоносна пчела като [https://www.wikidata.org/wiki/Q4779891]? [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:05, 9 април 2024 (UTC) :::::: Да. И може да се използва възможността с извикване на обекта на УД в черновата (пр. {{ш2|Taxobox|Q4779891}}), за да се направи необходимата проверка там. Въпросът относно възможността за ръчно попълване обаче все още стои. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:16, 9 април 2024 (UTC) ::::::: Защо да е необходимо ръчно въвеждане/попълване, като идеята на УД е именно бързата връзка с вече въведените данни? А това става с вписване на статията към съответния съществуващ обект в УД. Ако няма такъв в УД, се прави нов и се записва горният разред за автоматична връзка с цялата таксономия. Даже картинката може да си е в УД заедно с пояснението. ::::::: Важен е въпросът - Защо в раздела Чернова не личи връзката към УД, вероятно аз не го виждам. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:39, 10 април 2024 (UTC) ::::::::Това че модулите и шаблоните в Черновата не извличат данни от Уикиданни не е нещо ново. Дали може да се промени е отделен въпрос. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 07:57, 10 април 2024 (UTC) ::::::::: Напротив извличат си данните, като е при пчелата (след вписване в УД). Шаблонът Taxobox даже си има връзка/видим линк с УД. Но за други статии в Чернова няма видим линк (както си беше вляво при раздел Инкубатор). [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:23, 10 април 2024 (UTC) :::::::::: Извличат се данни, само когато имплицитно се върже страница от черновата към УД. Автоматичното обновяване в УД не сработва след преместване на страницата към определени именни пространства. ''Чернова'' е едно от тези ИП. Други такива мисля, че са ''Потребител'', ''МедияУики'' и всички беседи в ''Уикипедия''. Дори ръчно да бъдат вързани страници от тези ИП към обект на УД, опцията „Обект в Уикиданни“ и МЕП не се показват. В ''Уикиречник'' даже ОИП е така – там друга функционалност изпълнява свързването между отделните езикови версии и показването им като МЕП. Преди да настъпи преходът към отделно именно пространство, черновите бяха подстраници в ИП ''Уикипедия'', а за него автоматичното обновяване в УД си работи. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:01, 10 април 2024 (UTC) jwafuo6opwcn43de298tmeecpuianjg 0 860671 12214749 12212462 2024-04-26T06:02:04Z Krisi tranchev.1999 114581 /* В България */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Горските мечоци: Пазителите | име_оригинал = 熊出没·伴我“熊芯” | режисьори = Лин Йончанг<br>Шао Хей | продуценти = Лиу Янхуан<br>Ли Ксиаохонг<br>Уанг Куанг<br>Уанг Лей<br>Пенг Мингю<br>Ли Джинбо<br>Янг Уен<br>Хан Хиумин<br>Уанг Хуеке<br>Мао Чао<br>Лай Юджи<br>Лиу Йънг<br>Лиу Тинг | сценаристи = Циу Тиежи<br>Лиу Женчи<br>Ксу Юн | актьори = Жанг Бингджун<br>Жанг Уей<br>Тан Ксао | музика = Куин Зао<br>Ли Жипинг | монтаж = Танг Джинянг<br>Хуанг Янпинг | филмово_студио = Fantawild | разпространител = Fantawild<br>[[Про Филмс]] {{small|(България)}} | жанр = [[анимация]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>семеен<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера-дата = 22 януари 2023 г. | премиера-място = [[Китайска Нова година]] | времетраене = 95 минути | страна = {{CHN}} | език = [[китайски език|китайски]] | бюджет = 221,6 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{Cite web|url=https://www.the-numbers.com/movie/Xiong-Chu-Mo-Ban-Wo-Xiong-Xin-(2023-China)#tab=summary|title=Boonie Bears: Guardian Code|website=The Numbers|access-date=20 April 2023|archive-date=20 April 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230420060957/https://www.the-numbers.com/movie/Xiong-Chu-Mo-Ban-Wo-Xiong-Xin-(2023-China)#tab=summary|url-status=live}}</ref> | предишна_част = „[[Горските мечоци: Завръщане на Земята]]“ (2022) | следваща_част = ''Boonie Bears: Time Twist'' (2024) | код-IMDB = 25981462 }} '''„Горските мечоци: Пазителите“''' ({{lang|zh|熊出没·伴我“熊芯”}}; {{lang|en|Boonie Bears: Guardian Code}}) е [[Китай|китайска]] [[компютърна анимация]] от 2023 г. и е деветия филм от поредицата „Горските мечоци“, след „[[Горските мечоци: Завръщане на Земята]]“ през 2022 г. Във филма младите Браяр и Брамбъл изгубиха майка си след горски пожар, и много години по-късно, Вик ги води в института, където неочаквано получиха новини от тяхната майка. Филмът излиза по кината в [[Китай]] на 22 януари 2023 г. в деня на [[Китайска Нова година|Китайската Нова година]].<ref name="文匯報(2023-01-04)">{{cite news|url=https://www.wenweipo.com/a/202301/04/AP63b4cb25e4b0dff952a9c23a.html|title=元旦檔票房超5億元 內地電影市場迎復甦|author=梁存希|work=[[文匯報]]|date=2023-01-04|accessdate=2023-01-04|archive-date=2023-01-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104113628/https://www.wenweipo.com/a/202301/04/AP63b4cb25e4b0dff952a9c23a.html|url-status=live}}</ref><ref name="新浪財經(2023-01-04)">{{cite news|url=https://finance.sina.com.cn/chanjing/2023-01-04/doc-imxyzfyi9025398.shtml|title=电影元旦档遇冷，90后电影爱好者："烂片"无法激发观影欲望|author=陶淘|work=新浪财经|date=2023-01-04|accessdate=2023-01-04|archive-date=2023-01-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104113633/https://finance.sina.com.cn/chanjing/2023-01-04/doc-imxyzfyi9025398.shtml|url-status=live}}</ref><ref name="cartoonbrew 2023-01-23">{{cite news |last1=Lang |first1=Jamie |title='Puss In Boots' Returns To 2nd Spot At Domestic Box Office, Nears $300M Globally |url=https://www.cartoonbrew.com/box-office-report/puss-in-boots-avatar-boonie-bears-box-office-225218.html |access-date=24 January 2023 |work=Cartoon Brew |date=23 January 2023 |archive-date=24 January 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230124040433/https://www.cartoonbrew.com/box-office-report/puss-in-boots-avatar-boonie-bears-box-office-225218.html |url-status=live }}</ref> == Актьорски състав == * Жанг Бингджун – Брамбъл ** Жанг Минг – Брамбъл като малък * Жанг Уей – Браяр * Тан Ксао – Вик * Мао Йънгйънг * Джия Ченлу * Ние Джиксуан * Уанг Тианхао * Уанг Сиу == Саундтрак == Песента към филма "''Xing Shan Shan Yue Wan Wan''" (星闪闪月弯弯) е изпълнена от Иса Ю.<ref>{{cite news|url=https://k.sina.com.cn/article_2611607127_9ba9f65702001c02g.html?from=ent&subch=oent|title=《熊出没•伴我"熊芯"》发布主题曲，熊出没隐藏十年秘密首曝光|author=猫眼电影|work=新浪看点|date=2023-01-04|accessdate=2023-01-04|archive-date=2023-01-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104114539/https://k.sina.com.cn/article_2611607127_9ba9f65702001c02g.html?from=ent&subch=oent|url-status=live}}</ref> == В България == В България филмът излиза по кината на 26 април 2024 г. от „[[Про Филмс]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://profilms.bg/?b=2&mID=767|заглавие=„Горските мечоци: Пазителите“ в сайта на Про Филмс|издател=profilms.bg|достъп_дата=23 април 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=wJejluWOaco|заглавие=Трейлър на „Горските мечоци: Пазителите“|издател=[[youtube.com]]|дата=5 април 2024|достъп_дата=18 април 2024}}</ref> === [[Нахсинхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля !! Изпълнител |- | Брембъл || [[Радослав Рачев]] |- | Браяр || [[Стефан Сърчаджиев-Съра]] |- | Барбара || [[Мими Йорданова]] |- | Вик || [[Сотир Мелев]] |- | Шарлът || [[Далия Георгиева]] |- | Други гласове || [[Симеон Дамянов (актьор)|Симеон Дамянов]]<br>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]<br>Андрей Манов<br>Петър Каменов<br>Тодор Тодоров<br>Симеон Кирилов<br>Кристина Топалова<br>[[Ангелина Русева]]<br>[[Евгения Ангелова]]<br>Марио Иванов<br>Николай Петров<br>Михаела Тюлева |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|25981462}} {{мъниче|анимация|Китай}} [[Категория:Анимационни филми от 2022 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Китайски филми]] rzdhwnjbgfmg5k4p3xuqftja13owh4x 4 860784 12214670 12209446 2024-04-26T01:04:08Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread from [[Уикипедия:Заявки към администраторите]] wikitext text/x-wiki {{архив заявки към администраторите}} == Блокиране == Нерегистриран потребител 212.5.158.255 тества бдителността ни [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 05:54, 4 април 2024 (UTC) :Предупредих го. Следващият път ще го блокирам. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:19, 4 април 2024 (UTC) == Блокиране == Моля, за блокиране на IP: 151.237.140.144 Системен вандал в страницата на [[Dancing Stars]]. Многократните предупреждения оставени от потребители на беседата на IP-то нямат ефект. Благодаря. – [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] ([[Потребител беседа:Nightname1|беседа]]) 16:39, 4 април 2024 (UTC) :Може ли препратки към конкретни [[У:ВАНД|вандализми]]? Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:43, 4 април 2024 (UTC) ::Да, може. Ето история на редакциите [[Специални:Приноси/151.237.140.144]] – [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] ([[Потребител беседа:Nightname1|беседа]]) 18:54, 4 април 2024 (UTC) :::Ами точно това е проблемът. Гледаме ли на всичко като вандализъм, то и не се опитваме да говорим с другия, само заплашваме. Не е изненада, че няма откликване за промяна на поведението. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 06:45, 5 април 2024 (UTC) ::::Не, не гледам всичко като вандализъм, може би трябва да повторя, че става въпрос главно за [[Dancing Stars]]. В крайна сметка какво е решението по заявката. Ще бъде ли блокирано въпросното IP да или не, или поне частично. Негова редакция от днес. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Dancing_Stars&diff=12192660&oldid=12191706] – [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] ([[Потребител беседа:Nightname1|беседа]]) 13:51, 5 април 2024 (UTC) :::::А, конкретна редакция, чудесно! Но на мен ми изглежда, че някой се опитва да въведе интересна информация в Уикипедия, не непременно да разруши енциклопедията. Може би това е, което трябва да се обясни на редактора? Съобщения на беседата „не така!“ са неефективни, понеже не обясняват „а как“, само заплашват. Лично аз не мисля, че блокирането би било справедливо, при положение че човекът се старае да помага. Друг въпрос би бил, ако вече е обяснено, по човешки, направен е опит за диалог и нищо не се е променило. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:59, 5 април 2024 (UTC) ::::::Очевидно не сте му прегледали хубаво историята на редакциите. За мен определено не въвежда никаква "интересна информация", а някакви 99 % безмислени глупости за чалга, които не им е конкретното място в страниците на предаванията, и трябва да бъдат връщани, защото развалят статиите. Това за мен е вандализъм. Други примери: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Dancing_Stars&diff=prev&oldid=12163081]; [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Dancing_Stars&diff=prev&oldid=12189808]; [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&diff=prev&oldid=12062782] Ако си отговаря на беседата на предупредителните съобщения, да влезеш в някакъв диалог, но уви няма отговор, все пак за това са оставени тези съобщения. Много ясно трябва да осъзнава, че пише глупости, и ще продължава вероятно да ги въвежда. Толкова от мен по тази тема, няма сега пък да продължавам да настоявам, каквото съм можел съм го направил. Поздрави и на вас. – [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] ([[Потребител беседа:Nightname1|беседа]]) 23:15, 5 април 2024 (UTC) == Страница "Костадин Костадинов" == В страницата на [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] съществува информация, която е не само манипулативна и невярна, но и съдържа откровени лъжи. Голяма част от източниците, които са посочени са не само от т.нар "недостоверни", но и изцяло фалшива. Сайтове като информиран.нет, novinarnik.bg, narod.bg, toest.bg и др. е меко казано нелепо да присъстват като източник за информация в страница на политическа личност, лидер на третата парламентарна партия в България. Останалите източници, твърдящи информация като "насаждане на омраза, проруска партия и т.н." са източници от медийния кръг на Капитал и Дневник, които всички отлично знаем от къде се финансират, дори публично. Подробности относно къде е роден, квартал и т.н., родители, роднини, бивши, настоящи съпруги и т.н. е не само подвеждаща, но на места и невярна и неточна. Поставям за публично обсъждане раздел "Биография", "Семейство и роднини", "Професионална дейност", където има лъжлива информация и неточности в периоди и години, "Политика" - НФСБ, никога не ебил член на тази партия и всичко докрая в този сектор трябва да бъде изтрито. [[Потребител:Annahristova02|Annahristova02]] ([[Потребител беседа:Annahristova02|беседа]]) 09:10, 8 април 2024 (UTC) : Администраторите не са арбитри относно съдържанието на Уикипедия, както е ясно записано най-отгоре на страницата за заявки тук. Тези въпроси се решават от общността на редакторите в добронамерена и добросъвестно водена от всеки участник дискусия в търсене на [[У:КОНС|консенсус]], който е един от [[У:5|стълбовете на Уикипедия]]. Затова коментари по съдържанието и предложения за подобрение на статиите следва да бъдат правени на съответните беседи (над всяка статия има езиче „Беседа“), където останалите редактори да могат да вземат отношение. Ако на беседата няма реакция от други редактори, може също да се пише на [[Уикипедия:Разговори]]. : Апропо, използвам случая да отбележа, тъй като ми се струва, че може да е полезно, че {{УЗП4}} изисква редакции в полза на работодател, клиент или въобще бенефициент, или каквото и да е друго свързано лице, включително организации, които са овъзмездени или се очаква да бъде овъзмездени по какъвто и да е начин (не е нужно да е паричен, приятелска „услуга за услуга“ например също влиза в тази категория), следва да бъдат изрично декларирани като такива. Извършването на такива редакции (например в качеството на професионален пиар или дори просто приятел) не е забранено. Категорично забранено е обаче неразкриването на подобна свързаност, включително в контекста на [[У:КНИ]]. Когато редакторите преценят, че е налице достатъчно обосновано предположение, че редакции се извършват в условията на точка 4, без да бъдат декларирани като такива, извършващият ги редактор може да бъде блокиран безсрочно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:45, 8 април 2024 (UTC) :: Това нали се отнася и за двете страни - и за тези, които са наети да хейтърстват ползвайки жълти медийни Източници. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:41, 8 април 2024 (UTC) ::: [[Потребител:Rumensz|Rumensz]], а защо „двете страни“? [[Уотабаутизъм|Уотабаутизмът]] поначало е неконструктивен подход. Разбира се, ако искате да влезете в ролята на защитник на редакторката, започнала темата тук, това е Ваше право и е част от начина ни на работа в Уикипедия. Ако именно в такава роля виждате някаква „друга страна“, тогава посочвайте конкретни имена на редактори, за които смятате, че редактират в нарушение на точка 4 от УЗП. Останалите редактори ще обсъдят Вашите аргументи и, ако се постигне достатъчен консенсус, че е налице нарушение на Условията за ползване, администраторите ще блокираме тези редактори. ::: Иначе, Условията за ползване важат за ''всички'' редактори и това дори ''не би трябвало'' да е нужно да се пояснява. Всеки редактор, ''използвайки'' сайтовете на Фондация Уикимедия – дори без въобще да редактира! – се съгласява с тези Условия и е длъжен да ги спазва. Факт е, че няма как да ''докажем'' нарушения на Условията, но затова използваме термина „обосновано предположение“. А за обосноваване на предположенията си имаме например ръководства като [[У:ТУК]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:19, 8 април 2024 (UTC) :::: Не защитавам никого и не се интересувам от тази статия! Въпросът е принципен, и за този който иска да се пише вярно, и за този който под формата на имало некви Източници е напълно възможно да злоупотребява и да цели платено действие. Обоснованото предположение най-вече личи преди избори - вижда се активност по статии за политически лица. И редакторите, са ясни. Възможни решения: 1. Защита на статиите преди изборите 2. Премахване на инфо за живи хора взета от посочените жълти сайтове като недоказана. Жълтата политика няма място в Енциклопедия. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:38, 8 април 2024 (UTC) ::::: Чудесно! Когато видите използване на „жълти сайтове“, за които има ясен консенсус в общността на редакторите, че са такива, не само може, но дори трябва да ги премахвате. Ако пък няма консенсус дали конкретният сайт е „жълт“ или не – например ако друг редактор върне сайта като източник, след като сте го премахнали – трябва да започнете дискусия с останалите редактори, най-добре на [[Уикипедия:Разговори]]. Крайното решение по тези въпроси винаги е на общността. Неизбежно отделни редактори няма да бъдат съгласни с него, но така работи Уикипедия. Важното е да бъдем винаги добронамерени в такива дискусии, да уважаваме и добросъвестно да претегляме аргументите на опонентите си, и като цяло да бъдем почтени и градивни в поведението си.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:49, 8 април 2024 (UTC) ::::: И още нещо, което също не би трябвало да се налага да обясняваме изрично, но, понеже се спомена „хейтърстване“, вярвам, че е добре да си го напомним. Дори когато се сблъскваме с поведение, което ни изглежда ''абсолютно категорично безспорно'' злонамерено, длъжни сме да бъдем [[У:ЦИВ|цивилизовани]], да не използваме [[У:НЛН|лични нападки]] и като цяло да спазваме [[У:ЕТИКЕТ|етикета за поведение]]. На [[Уикипедия:Поведение]] има някои примери. ::::: Ако смятаме, че някой редактира пристрастно, особено използвайки [[У:БИ|неблагонадеждни източници]], това трябва да кажем: „според мен твоите/Вашите редакции не съответстват на принципите на Уикипедия, на изискването за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]], посочените източници не са благонадеждни“ и т.н. Важно е също да се аргументираме добре – какви са конкретните причини да смятаме така – и силно желателно е да препоръчаме как да бъде подобрено редактирането (например „според мен можеш да използваш тези източници, които са по-благонадеждни, макар да не подкрепят точно същите твърдения“). ::::: Лични обвинения от типа на „ти си пристрастен, ти си недобросъвестен“ следва да бъдат избягвани, особено когато няма ясен консенсус, че действията наистина са такива. Категорично недопустими са каквито и да е етикети, включително – и натъртвам това особено силно! – когато са завоалирани или адресирани абстрактно, „по принцип“, „те си се знаят“ и т.н. Винаги трябва да уважаваме останалите редактори, дори когато не сме съгласни с тях.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:50, 8 април 2024 (UTC) ::Благодаря за изчерпателния отговор! [[Специални:Приноси/77.71.54.52|77.71.54.52]] 15:09, 10 април 2024 (UTC) s0n6vo5612mb42pfwyaist9vd8cyaa0 0 860859 12214599 12209728 2024-04-26T00:22:14Z Elizaiv22 294865 wikitext text/x-wiki {{Обработка|форматиране, изчистване на вестникарския стил}} {{taxobox}} Дълго време се счита, че северната зелена анаконда принадлежи към Зелената анаконда ''[[Eunectes murinus]]'' Днес обаче е доказано, че това е съвсем отделен вид. Професор Уонк открива, заедно с още 14 учени от други страни, че най-големият вид е ''зелената анаконда.'' Той обаче допуска, че всъщност е открил нов вид змия.<ref>https://www.dnes.bg/mish-mash/2024/02/21/ot-amazonka-izpluva-nai-goliamata-anakonda-v-sveta.599035</ref> Зелените анаконди, открити в северната част на техния ареал в Южна Америка, включително Венецуела, Суринам и Френска Гвиана, според него принадлежат към напълно различен вид. На 21.2.2024 година науката официализира това твърдение. Новият вид получава името. Eunectes akaiima или северна зелена анаконда.<ref name=":0">https://www.dnes.bg/mish-mash/2024/02/21/ot-amazonka-izpluva-nai-goliamata-anakonda-v-sveta.599035</ref><ref>https://www.sci.news/biology/eunectes-akayima-12702.html</ref><ref>https://vocentar.com/откриена-најголемата-змија-на-светот/</ref><ref name=":1">Rivas, Jesús; De La Quintana, Paola; Mancuso, Marco; Pacheco, Luis; Rivas, Gilson; Mariotto, Sandra; Salazar-Valenzuela, David; Tepeña Baihua, Marcelo; Baihua, Penti; Burghardt, Gordon; Vonk, Freek; Hernandez, Emil; García-Pérez, Juán Elías; Fry, Bryan; Corey-Rivas, Sarah (16 February 2024). "Disentangling the Anacondas: Revealing a New Green Species and Rethinking Yellows". Diversity. 16(2) (127): 127. doi:10.3390/d16020127.</ref>Изследователите казват, че тя е застрашена. Според проф. Уонк въпреки че на пръв поглед изглеждат почти еднакви, генетичната разлика между тях е пет процента и половина (това е огромна разлика). За сравнение хората и шимпанзетата например се различават генетично един от друг само с около два процента.<ref name=":0" /> Професор Хесус Ривас, водещ автор на изследването, обяснява, че е разбрал, че има повече от един вид зелена анаконда преди повече от 15 години (от 2007). Тогава той и съпругата му Сара, която също е учен, започват да анализират пробите, за да докажат генетични различия.<ref name=":0" /> Той добавя, че се занимава с изследване на атнакондата от 32 години (от 1992 година) и чак сега науката признава, че има съвсем отделен генетичен вид.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> През февруари 2024 водещият и артист Уил Смит е открил северна зелена анаконда от 7,9 метра и 199,5 кг.<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ubiha-naj-goliamata-zmiia-v-sveta-otkrita-ot-uil-smit-6194888</ref> Находката е направена по време на снимките на сериала на Disney+ и National Geographic, „Pole to Pole“. Екипът от 15 международни биолози се натъкна на този гигант през февруари, дълбоко в бразилската тропическа гора на Амазонка. Биолозите щателно анализирали ДНК на ''северната зелена анаконда,'' като нарекли този образец Ана Джулия и открили 5,5% разлика в сравнение с други анаконди. Тази генетична дивергенция ги накара да спекулират, че са се натъкнали на нов вид.Река Формозо, сгушена в селския район Бонито в щата Мато Гросо до Сул в Южна Бразилия, се превърна в последното място за почивка на безжизненото тяло на Ана Джулия. == Източници == <references />{{Нормативен контрол}} [[Категория:Фауна на Неотропическата област]] [[Категория:Същински бои]] 2zn8d1b3zvbmsrhaw8la7of7zkdo4yd 0 860988 12214053 12211222 2024-04-25T13:11:25Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 wikitext text/x-wiki '''Столова планина''' или '''меса''' ({{Lang|de|Tafelberg}}, {{Lang|es|mesa}} – ''стол'') – планина с плоско било и плоски върхове и стръмни, на места отвесни склонове. Столовите планини най-често са изградени от [[седиментни скали]]. Склоновете им са предимно стръмни, почти отвесни. В надлъжен профил тези планини имат продълговата форма, т.е. в едно от направленията билното плато е удължено. Своята отсечена форма столовите планини дължат на процеса [[денудация]] – [[ерозия]] и [[изветряне]]. Една от разновидностите на столовите планини са тези планини, плоските нърхове на които не са изградени от седиментни скали, а са бронирани от застинала лава. Те са най-разпространени в Латинска Америка, най-вече в [[Гвианско плато|Гвианската планинска земя]], където се наричат [[тепуи]]; в САЩ – Долината на монументите, [[Стъклени планини|Стъклените планини]] (Glass Mountains или Gloss Hills, в щата [[Оклахома]]);<ref>[https://umniku.ru/landshaft/stolovye-gory-prirodnye-chudesa-sveta/ Столовые горы: природные чудеса света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200806134426/https://umniku.ru/landshaft/stolovye-gory-prirodnye-chudesa-sveta/ |date=2020-08-06 }} // umniku.ru</ref> в Русия: Столовата планина ({{lang|inh|Маьт лоам}}, в Република Северна Осетия-Алания), платото [[Путорана]] (в [[Красноярски край]]).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article106542.html «Большая Советская Энциклопедия» – Столовая гора, т. 24, стр. 534]</ref> <gallery class="center"> Файл:Gamsberg.jpg|Гамсберг, [[Намибия]] Файл:Monte Santu e Monte S. Antonio (Pelau), Siligo, Sardinia.jpg|Монте Санту и Монте Сан Антонио, [[Сардиния]] Файл:Kukenan Tepuy at Sunset.jpg|[[тепуи]] – Кукенан, Венецуела Файл:Table Mountain DanieVDM.jpg|Столовата планина, Кейптаун, РЮА Файл:Cerro Negro Nequén Argentina.JPG|Сиера Негро, [[Аржентина]] </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Планини]] [[Категория:Форми на релефа]] [[Категория:Физикогеографски термини]] sff1fy0ip8r4fq5xtv1x48ax0adt3ei 0 861015 12214265 12212746 2024-04-25T16:47:31Z Мико 4542 /* Описание */ wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Траянова крепост | име-оригинал = Kalaja e Trajanit | картинка = Fshati Tren 1.jpg | картинка-описание = Трън и хълмът с крепостта над него | страна = Албания | област = | териториална единица = | местоположение = [[Трън (община Девол)|Трън]] | архитектурен стил = | архитект = | строител = | основател = | време на основаване = [[Желязна епоха]] | строителство = | известни обитатели = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = | собственик = държавна | сайт = }} '''Траяновата крепост''' или '''Траяновото кале''' ({{lang|sq|Kalaja e Trajanit}}) е праисторическа и късноантична [[крепост]], разположена над село [[Трън (община Девол)|Трън]], Албания.<ref name="Guida 18">{{cite book | title = Guida Arkeologjike e Devollit | last = Cenolli | first = Florenc | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2020 | edition = | publisher = Drejtoria Rajonale e Trashëgimisë Kulturore| location = Korçë | isbn = | doi = | pages = 18 | url = https://www.bashkiadevoll.gov.al/wp-content/uploads/2022/12/Guida-Arkeologjike-e-Devollit-Shqip.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = sq }}</ref><ref name="Karaiskaj1981">{{cite book|author=Gjerak Karaiskaj|title=Pesë mijë vjet fortifikime në Shqipe|url= |year=1981|publisher=Shtëpia Botuese "8 Nëntori|lang = sq |pages=}}</ref><ref name="Hammond1994">{{cite book|author=Nicholas Geoffrey Lemprière Hammond|title=Collected studies|url=https://books.google.com/books?id=1WwiAQAAIAAJ|year=1994|publisher=Hakkert|page=6| lang =en}}</ref><ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> Калето е обявено за [[Религиозни и културни паметници в Албания|археологически паметник на културата]] под № 6 на 15 януари 1963 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/DIBRES.pdf | заглавие= Lista e monumenteve: Rrethi i Dibrës | достъп_дата= 16 септември 2017 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= Instituti i Monumenteve të Kulturës – Ministria e Kulturë | цитат= | език= | архив_дата= 2016-06-08 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20160608005904/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/DIBRES.pdf }}</ref> == Местоположение == Крепостта е построена хълм на 1200 m надморска височина,<ref name="Atrasionet"/> север-североизточно от Трън, близо до [[Трънска пещера|Трънската пещера]]. На север към [[Малко Преспанско езеро|Малкото Преспанско езеро]] се спуска стръмен скалист склон. Останалите страни също падат стръмно, с изключение на югозападната страна, където има много широки естествени тераси, подходящи за живеене. Траяновата крепост е разположена от юг на входа на пролома [[Гърло (Девол)|Гърло]] (Вълчия пролом), докато [[Градища (Шуец)|Градища]] е на север.<ref name="Karaiskaj1981"/> == Описание == В най-високата част на хълма има равна повърхност, която е оградена от стени, свързани с хоросан, които следват трасето на стари стени. Крепостта е една от най-големите на територията на Илирия, като обхваща общо 22 ha. Стените ѝ са с обща дължина 3 km<ref name="Karaiskaj1981"/> и са на пет реда.<ref name="Hammond1994"/> Както в [[Беловодска крепост|Беловодската]] и [[Подгорска крепост|Подгорската крепост]], най-високата част на хълма от северозапад е отделена от напречна стена, която отделя доста малка площ като Горен град. Още три ясно изразени стенни кръга, единият от които остава недовършен, пресичат югозападното лице на хълма. Само северозападената му част, изцяло скалиста и непристъпна, е оставена неукрепена. Стените са с дебелина 3,20 – 3,50 m и са изградени с необработени камъни, чиято дължина по страничните стени варира от 60 cm до 1,20 m. От южната страна на крепостта се издига хълм, свързан с първия с шийка, която служи като проход за изкачване на крепостта от югоизточната страна. Именно на това място е запазена стена с дължина 500 m, която минава през височината на хълма, пресичайки го по средата. Тази стена, известна като Мокова стена, може да е била построена в по-късен период и е служила като защита в случай на изненадващо нападение за жителите, които са живели извън стените на замъка.<ref name="Karaiskaj1981"/> Крепостта, както се разбира от самата планиметрична форма, се е развила в няколко фази. Укрепването на горната площадка, извършено през първата фаза, представлява тип, подобен на Подгорската крепост. През втория период част от югоизточния склон на хълма е укрепена дотолкова, доколкото изискват отбранителните нужди през този период. Към третия период принадлежи голямата ограждаща стена, в която е включена значителна част от склона на хълма, докато другата стена от последния период, незавършена, е предназначена да създаде нова вътрешна преграда, която да свърже ръба на скалата с ограждащата стена. Защитени селища с много ограждащи стени са характерни за илирийските укрепления от ранния период. В Гърция те обикновено са били ограничени до върха на хълма, играещ ролята на акропол. Дори след като големите градове са се разпространили отвъд границите на първоначалната си защита, стените рядко са са разширявани, за да включат тези нови области преди края на VII или началото на VI век пр.н.е.<ref name="Karaiskaj1981"/> В близост са намерени гробни дарове, датиращи от около VIII – VII пр.н.е.<ref name="Karaiskaj1981"/> От находките, открити в крепостта и в околностите, става ясно, че тя е била обитавана през Ранната желязна епоха. През Късната желязна епоха селището е изоставено, за да се премести на 1 km на запад в хълмовете на Горица. През Късноантичния период Траяновата крепост е укрепена отново, но намалена само до горната си част.<ref name="Atrasionet"/> Южно от крепостта проходът между Трън и Заградец е бил преграден със стена, наречена Моково кале (''Kalaja e Mokut'').<ref name="Guida 24">{{cite book | title = Guida Arkeologjike e Devollit | last = Cenolli | first = Florenc | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2020 | edition = | publisher = Drejtoria Rajonale e Trashëgimisë Kulturore| location = Korçë | isbn = | doi = | pages = 24 | url = https://www.bashkiadevoll.gov.al/wp-content/uploads/2022/12/Guida-Arkeologjike-e-Devollit-Shqip.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = sq }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Албания|Македония}} [[Категория:Крепости в Албания]] [[Категория:Община Девол]] [[Категория:Паметници на културата в Албания]] bg2jw6ez41gb0rabjfy7kxar2xryttu 12214266 12214265 2024-04-25T16:47:39Z Мико 4542 /* Описание */ wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Траянова крепост | име-оригинал = Kalaja e Trajanit | картинка = Fshati Tren 1.jpg | картинка-описание = Трън и хълмът с крепостта над него | страна = Албания | област = | териториална единица = | местоположение = [[Трън (община Девол)|Трън]] | архитектурен стил = | архитект = | строител = | основател = | време на основаване = [[Желязна епоха]] | строителство = | известни обитатели = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = | собственик = държавна | сайт = }} '''Траяновата крепост''' или '''Траяновото кале''' ({{lang|sq|Kalaja e Trajanit}}) е праисторическа и късноантична [[крепост]], разположена над село [[Трън (община Девол)|Трън]], Албания.<ref name="Guida 18">{{cite book | title = Guida Arkeologjike e Devollit | last = Cenolli | first = Florenc | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2020 | edition = | publisher = Drejtoria Rajonale e Trashëgimisë Kulturore| location = Korçë | isbn = | doi = | pages = 18 | url = https://www.bashkiadevoll.gov.al/wp-content/uploads/2022/12/Guida-Arkeologjike-e-Devollit-Shqip.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = sq }}</ref><ref name="Karaiskaj1981">{{cite book|author=Gjerak Karaiskaj|title=Pesë mijë vjet fortifikime në Shqipe|url= |year=1981|publisher=Shtëpia Botuese "8 Nëntori|lang = sq |pages=}}</ref><ref name="Hammond1994">{{cite book|author=Nicholas Geoffrey Lemprière Hammond|title=Collected studies|url=https://books.google.com/books?id=1WwiAQAAIAAJ|year=1994|publisher=Hakkert|page=6| lang =en}}</ref><ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> Калето е обявено за [[Религиозни и културни паметници в Албания|археологически паметник на културата]] под № 6 на 15 януари 1963 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/DIBRES.pdf | заглавие= Lista e monumenteve: Rrethi i Dibrës | достъп_дата= 16 септември 2017 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= Instituti i Monumenteve të Kulturës – Ministria e Kulturë | цитат= | език= | архив_дата= 2016-06-08 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20160608005904/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/DIBRES.pdf }}</ref> == Местоположение == Крепостта е построена хълм на 1200 m надморска височина,<ref name="Atrasionet"/> север-североизточно от Трън, близо до [[Трънска пещера|Трънската пещера]]. На север към [[Малко Преспанско езеро|Малкото Преспанско езеро]] се спуска стръмен скалист склон. Останалите страни също падат стръмно, с изключение на югозападната страна, където има много широки естествени тераси, подходящи за живеене. Траяновата крепост е разположена от юг на входа на пролома [[Гърло (Девол)|Гърло]] (Вълчия пролом), докато [[Градища (Шуец)|Градища]] е на север.<ref name="Karaiskaj1981"/> == Описание == В най-високата част на хълма има равна повърхност, която е оградена от стени, свързани с хоросан, които следват трасето на стари стени. Крепостта е една от най-големите на територията на Илирия, като обхваща общо 22 ha. Стените ѝ са с обща дължина 3 km<ref name="Karaiskaj1981"/> и са на пет реда.<ref name="Hammond1994"/> Както в [[Беловодска крепост|Беловодската]] и [[Подгорска крепост|Подгорската крепост]], най-високата част на хълма от северозапад е отделена от напречна стена, която отделя доста малка площ като Горен град. Още три ясно изразени стенни кръга, единият от които остава недовършен, пресичат югозападното лице на хълма. Само северозападената му част, изцяло скалиста и непристъпна, е оставена неукрепена. Стените са с дебелина 3,20 – 3,50 m и са изградени с необработени камъни, чиято дължина по страничните стени варира от 60 cm до 1,20 m. От южната страна на крепостта се издига хълм, свързан с първия с шийка, която служи като проход за изкачване на крепостта от югоизточната страна. Именно на това място е запазена стена с дължина 500 m, която минава през височината на хълма, пресичайки го по средата. Тази стена, известна като Мокова стена, може да е била построена в по-късен период и е служила като защита в случай на изненадващо нападение за жителите, които са живели извън стените на замъка.<ref name="Karaiskaj1981"/> Крепостта, както се разбира от самата планиметрична форма, се е развила в няколко фази. Укрепването на горната площадка, извършено през първата фаза, представлява тип, подобен на Подгорската крепост. През втория период част от югоизточния склон на хълма е укрепена дотолкова, доколкото изискват отбранителните нужди през този период. Към третия период принадлежи голямата ограждаща стена, в която е включена значителна част от склона на хълма, докато другата стена от последния период, незавършена, е предназначена да създаде нова вътрешна преграда, която да свърже ръба на скалата с ограждащата стена. Защитени селища с много ограждащи стени са характерни за илирийските укрепления от ранния период. В Гърция те обикновено са били ограничени до върха на хълма, играещ ролята на акропол. Дори след като големите градове са се разпространили отвъд границите на първоначалната си защита, стените рядко са са разширявани, за да включат тези нови области преди края на VII или началото на VI век пр.н.е.<ref name="Karaiskaj1981"/> В близост са намерени гробни дарове, датиращи от около VIII – VII пр.н.е.<ref name="Karaiskaj1981"/> От находките, открити в крепостта и в околностите, става ясно, че тя е била обитавана през Ранната желязна епоха. През Късната желязна епоха селището е изоставено, за да се премести на 1 km на запад в хълмовете на Горица. През Късноантичния период Траяновата крепост е укрепена отново, но намалена само до горната си част.<ref name="Atrasionet"/> Южно от крепостта проходът между Трън и [[Заградец]] е бил преграден със стена, наречена Моково кале (''Kalaja e Mokut'').<ref name="Guida 24">{{cite book | title = Guida Arkeologjike e Devollit | last = Cenolli | first = Florenc | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2020 | edition = | publisher = Drejtoria Rajonale e Trashëgimisë Kulturore| location = Korçë | isbn = | doi = | pages = 24 | url = https://www.bashkiadevoll.gov.al/wp-content/uploads/2022/12/Guida-Arkeologjike-e-Devollit-Shqip.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = sq }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Албания|Македония}} [[Категория:Крепости в Албания]] [[Категория:Община Девол]] [[Категория:Паметници на културата в Албания]] o2e2cqjc2nsz4a030msrkxmqrtdu1z2 12214267 12214266 2024-04-25T16:49:33Z Мико 4542 /* Описание */ wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Траянова крепост | име-оригинал = Kalaja e Trajanit | картинка = Fshati Tren 1.jpg | картинка-описание = Трън и хълмът с крепостта над него | страна = Албания | област = | териториална единица = | местоположение = [[Трън (община Девол)|Трън]] | архитектурен стил = | архитект = | строител = | основател = | време на основаване = [[Желязна епоха]] | строителство = | известни обитатели = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = | собственик = държавна | сайт = }} '''Траяновата крепост''' или '''Траяновото кале''' ({{lang|sq|Kalaja e Trajanit}}) е праисторическа и късноантична [[крепост]], разположена над село [[Трън (община Девол)|Трън]], Албания.<ref name="Guida 18">{{cite book | title = Guida Arkeologjike e Devollit | last = Cenolli | first = Florenc | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2020 | edition = | publisher = Drejtoria Rajonale e Trashëgimisë Kulturore| location = Korçë | isbn = | doi = | pages = 18 | url = https://www.bashkiadevoll.gov.al/wp-content/uploads/2022/12/Guida-Arkeologjike-e-Devollit-Shqip.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = sq }}</ref><ref name="Karaiskaj1981">{{cite book|author=Gjerak Karaiskaj|title=Pesë mijë vjet fortifikime në Shqipe|url= |year=1981|publisher=Shtëpia Botuese "8 Nëntori|lang = sq |pages=}}</ref><ref name="Hammond1994">{{cite book|author=Nicholas Geoffrey Lemprière Hammond|title=Collected studies|url=https://books.google.com/books?id=1WwiAQAAIAAJ|year=1994|publisher=Hakkert|page=6| lang =en}}</ref><ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> Калето е обявено за [[Религиозни и културни паметници в Албания|археологически паметник на културата]] под № 6 на 15 януари 1963 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/DIBRES.pdf | заглавие= Lista e monumenteve: Rrethi i Dibrës | достъп_дата= 16 септември 2017 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= Instituti i Monumenteve të Kulturës – Ministria e Kulturë | цитат= | език= | архив_дата= 2016-06-08 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20160608005904/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/DIBRES.pdf }}</ref> == Местоположение == Крепостта е построена хълм на 1200 m надморска височина,<ref name="Atrasionet"/> север-североизточно от Трън, близо до [[Трънска пещера|Трънската пещера]]. На север към [[Малко Преспанско езеро|Малкото Преспанско езеро]] се спуска стръмен скалист склон. Останалите страни също падат стръмно, с изключение на югозападната страна, където има много широки естествени тераси, подходящи за живеене. Траяновата крепост е разположена от юг на входа на пролома [[Гърло (Девол)|Гърло]] (Вълчия пролом), докато [[Градища (Шуец)|Градища]] е на север.<ref name="Karaiskaj1981"/> == Описание == В най-високата част на хълма има равна повърхност, която е оградена от стени, свързани с хоросан, които следват трасето на стари стени. Крепостта е една от най-големите на територията на Илирия, като обхваща общо 22 ha. Стените ѝ са с обща дължина 3 km<ref name="Karaiskaj1981"/> и са на пет реда.<ref name="Hammond1994"/> Както в [[Беловодска крепост|Беловодската]] и [[Подгорска крепост|Подгорската крепост]], най-високата част на хълма от северозапад е отделена от напречна стена, която отделя доста малка площ като Горен град. Още три ясно изразени стенни кръга, единият от които остава недовършен, пресичат югозападното лице на хълма. Само северозападената му част, изцяло скалиста и непристъпна, е оставена неукрепена. Стените са с дебелина 3,20 – 3,50 m и са изградени с необработени камъни, чиято дължина по страничните стени варира от 60 cm до 1,20 m. От южната страна на крепостта се издига хълм, свързан с първия с шийка, която служи като проход за изкачване на крепостта от югоизточната страна. Именно на това място е запазена стена с дължина 500 m, която минава през височината на хълма, пресичайки го по средата. Тази стена, известна като Мокова стена, може да е била построена в по-късен период и е служила като защита в случай на изненадващо нападение за жителите, които са живели извън стените на замъка.<ref name="Karaiskaj1981"/> Крепостта, както се разбира от самата планиметрична форма, се е развила в няколко фази. Укрепването на горната площадка, извършено през първата фаза, представлява тип, подобен на Подгорската крепост. През втория период част от югоизточния склон на хълма е укрепена дотолкова, доколкото изискват отбранителните нужди през този период. Към третия период принадлежи голямата ограждаща стена, в която е включена значителна част от склона на хълма, докато другата стена от последния период, незавършена, е предназначена да създаде нова вътрешна преграда, която да свърже ръба на скалата с ограждащата стена. Защитени селища с много ограждащи стени са характерни за илирийските укрепления от ранния период. В Гърция те обикновено са били ограничени до върха на хълма, играещ ролята на акропол. Дори след като големите градове са се разпространили отвъд границите на първоначалната си защита, стените рядко са са разширявани, за да включат тези нови области преди края на VII или началото на VI век пр.н.е.<ref name="Karaiskaj1981"/> В близост са намерени гробни дарове, датиращи от около VIII – VII пр.н.е.<ref name="Karaiskaj1981"/> От находките, открити в крепостта и в околностите, става ясно, че тя е била обитавана през Ранната желязна епоха. През Късната желязна епоха селището е изоставено, за да се премести на 1 km на запад в хълмовете на Горица. През Късноантичния период Траяновата крепост е укрепена отново, но намалена само до горната си част.<ref name="Atrasionet"/> Южно от крепостта проходът между Трън и [[Заградец]] е бил преграден със стена, наречена Моково кале (''Kalaja e Mokut''). Стената е изградена с необработени каменни блокове с големи размери с дължина до 2,30 m, разположена в два реда, като вътрешността е пълна с баласт. Ширината на стената варира от 1,60 до 2,10 m, а дължината е около 500 m. Размерите на блоковете и ширината на тази стена се различават от тези на Траяновата крепост. Стената може да е изградена в един по-късен период и очевидно е служила за прибежище за жителите, които са живели извън стените в случай на внезапна атака. Случайно откритите археологически материали в околностите на стената са от първата половина на желязната епоха.<ref name="Guida 24">{{cite book | title = Guida Arkeologjike e Devollit | last = Cenolli | first = Florenc | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2020 | edition = | publisher = Drejtoria Rajonale e Trashëgimisë Kulturore| location = Korçë | isbn = | doi = | pages = 24 | url = https://www.bashkiadevoll.gov.al/wp-content/uploads/2022/12/Guida-Arkeologjike-e-Devollit-Shqip.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = sq }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Албания|Македония}} [[Категория:Крепости в Албания]] [[Категория:Община Девол]] [[Категория:Паметници на културата в Албания]] 3s50h2yp2aiwgerv67uw6oqkbi41ko0 0 861088 12215080 12213014 2024-04-26T11:26:11Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Никола Чалъков|Никола Чалъков}} {{личност|дипломат}} '''Никола Вълкович Чалъков (Чалики)''' е български общественик, син на [[Вълко Куртович |Вълко Куртович Чалъков]] – „Малкия чорбаджи Вълко“. По професия е [[Джелепкешани|джелепин]]. Наричан е „Първият дипломат от многобройния Чалъков род“ Никола Вълкович Чалъков (Чалики) е роден в Пловдив през 1819 г. Учи в [[Централно гръцко училище (Пловдив)|гръцкото училище]] в [[Пловдив]]. През 1828 – 1836 г. е изпратен, заедно с брат си Атанас, да продължи образованието си в [[Париж]], след като вече се е изучил в Пловдив. Слаед смъртта на бащата през 1837 г., заедно с другите си братя се устанивява да живее в родниятси град. Скоро след това Никола Вълкович Чалики заминава за [[Одеса]], където учи на собствени разноски в [[Ришельовски лицей|Ришельовския лицей]] и получава руско поданство. От тогава са и близките му приятелски връзки с [[Найден Геров]], които се запазват през целия им живот. Пак тогава влиза в обкръжението и на [[Георги Раковски]], познанството му с когото започва от есента на 1841 г., когато на път от Одеса за България Никола Чалъков се отбива в [[Галац]] и [[Браила]] по комитетски дела.<ref name="Мучинова">{{cite book | title = Дриновски сборник. Към биографията и обществената дейност на двама пловдивски българи – възпитаници на ришельовския лицей в Одеса | last = Мучинова | first = Мария Левкова | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = periodicals.karazin.ua | location = Одеса | isbn = | doi = | pages = 178 – 181, Т. VIII | url = https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/7735/7209 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В следващите години се занимава с джелеплък заедно с братовчед си [[Георгаки Чалъкоглу|Георгаки Стоянович Чалоглу]]. Заедно с брат си Атанас са доверени служители и съветници в търговските и откупвачески предприятия на Раковски, който в края на 40-те и началото на 50-те години откупува русуматите от [[Пловдивско]], като прави опити да открие спиртна фабрика и проучва възможностите за откупуване на самоковските рудници. По време на [[Кримска война|Кримската война]] Никола, като руски поданик, е принуден да се махне от [[Османска империя|Османската империя]] и да бяга в [[Белград]], където престоява около половин година. След смъртта на брат му Атанас и сестра му Рада със съдействието на австрийския консул в София Чалъков се завръща в Пловдив, за да се погрижи за семейството си, сполетяно от загубата на близките си и пострадало твърде много от непрестанните военновременни конфискации на имуществото им.<ref name="Мучинова"></ref> След края на войната Никола Чалъков изпълнява задълженията на драгоман при австрийското вицеконсулство в Пловдив през 60-те години на XIX век. По-късно е назначен за драгоманин (преводач) при руското вицеконсулство в Пловдив и има право да замества Найден Геров, когато той отсъства и изпълнява тази длъжност в продължение на 13 години от 1864 до 1877 г. Работата му е свързана с чести пътувания до Цариград и Одрин, където той е добре приет в руските дипломатически кръгове и се радва на благоразположението на генерал [[Николай Игнатиев]]. За своята добра служба е награден с почетен златен медал от руското правителство. По това време той съдейства за издаването на редица книги и е дарител на Цариградското българско читалище и на бедни ученици от [[Македония (област)|Македония]]. Той взима и участие около новосъздадената българска община при българския храм „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в [[Истанбул|Цариград]].<ref name="Мучинова"></ref> През 1876 г. Никола Чалики заедно с Найден Геров са обвинени в съучастие в [[Априлско въстание|Априлското въстание]] защото съставя за руското вицеконсулство обширни бележки относно грабежите и насилията над мирното население след разгрома му. Дейността му за запознаване на европейската и руската общественост с жестокостите при потушаването заслужава и благодарственото писмо от страна на българския екзарх [[Антим I]].<ref name="Мучинова"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Чалъков, Никола}} [[Категория:Български дипломати]] [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Български читалищни дейци]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в Пловдив]] [[Категория:Чалъкови (Копривщица)]] 3prwlbuiyb6y9tl9jrl9fk0vsa0tr6w 0 861091 12214303 12212704 2024-04-25T18:05:06Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Мая Попович | име-оригинал = Маја Поповић / Maja Popović | категория = политик | описание = | портрет = Маја Поповић Maja Popović.png | портрет-описание = Мая Попович през 2022 г. | пол = жена | име-рождено = | роден-дата = [[1972]] г. | роден-място = [[Белград]], [[Социалистическа република Сърбия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]] | починал-място = | националност = | образование = [[Белградски университет]];<br>[[Новосадски университет]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = | убеждения = | институция1 = Министър на правосъдието на Сърбия | постове1 = | години1 = от 28 октомври 2022 г. | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Мая Попович''' ({{Lang|sr|Маја Поповић / Maja Popović}}) е сръбска [[юрист]]ка и [[Политик|политичка]], която от 2020 г. е министърка на правосъдието. Била е съветничка на [[Братислав Гашич]], директор на [[Агенция за сигурност и разузнаване|Агенцията за сигурност и разузнаване]]. Владее [[Английски език|английски]], [[Италиански език|италиански]], [[Испански език|испански]] и [[френски език]].<ref name="blic.rs, 24 октомври 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/ekskluzivno-ovo-je-nova-ministarka-pravde-maja-popovic-u-novu-vladu-dolazi-iz-bia-a/71djbf4 | заглавие = EKSKLUZIVNO: OVO JE NOVA MINISTARKA PRAVDE Maja Popović u novu vladu dolazi iz BIA, a ovo je njena fotografija i detalji iz biografije | дата = 24 октомври 2020 | достъп_дата = 24 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> == Биография == Родена е през [[1972]] г. в град [[Белград]], [[Социалистическа република Сърбия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]]. Нейни родители са адвокатите Йевджо и Весна Кушич. Тя завършва основно училище в родния си град, а гимназия в международно училище на [[Балеарски острови|Балеарските острови]], Испания. Учи английски и испански език. През 1989 г. се записва в Юридическия факултет на [[Белградски университет|Белградския университет]] и го завършва на 21-годишна възраст. Полага успешно адвокатския изпит и защитава магистърска теза в Юридическия факултет на [[Новосадски университет|Новосадския университет]]. Тя се омъжва и има две деца. Омъжва се за съдията Растко Попович.<ref name="blic.rs, 24 октомври 2020"/> Започва работа като адвокат в кантората на адвокатката Весна Кушич. След това се прехвърля в Окръжния съд в Белград, където работи като стажант-съдия и съдебен сътрудник. На 26-годишна възраст тя става най-младият избран съдия във Федерална република Югославия. След това започва работа като съдия-следовател в Първи общински съд в Белград. По-късно става съдия в гражданското отделение на този съд. От 2000 до 2012 г. тя има собствена адвокатска кантора и представлява различни дела, от търговски и несъдебни спорове, през високотехнологични престъпления до организирана престъпност.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.istinomer.rs/akter/maja-popovic/ | заглавие = Maja Popović | достъп_дата = 24 април 2024 | издател = istinomer.rs | език = sr}}</ref> През 2012 г. става асистентка по немедицински въпроси, директор на Градския институт за спешна медицинска помощ в Белград. Тя заема този пост до 2014 г., когато става служител на Агенция „Разузнаване за сигурност“. Там тя изпълнява различни задачи (международно сътрудничество, човешки ресурси и жилищни въпроси). Била е и началник на отдел „Системно-правни, нормативни, вещно-правни и жилищни отношения“. Тогава тя е началник на кабинета на директора Александър Джорджевич, а по-късно е специален съветничка на Братислав Гашич.<ref name="blic.rs, 24 октомври 2020"/> На 28 октомври 2020 г. тя поема длъжността министър на правосъдието в правителството на Сърбия и второто правителство на [[Ана Бърнабич]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mpravde.gov.rs/ministar/ministar.php | заглавие = Министар | достъп_дата = 24 април 2024 | издател = mpravde.gov.rs | език = sr}}</ref> == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Право|Сърбия}} {{СОРТКАТ:Попович, Мая}} [[Категория:Сръбски политици]] [[Категория:Министри на правосъдието на Сърбия]] [[Категория:Сръбски юристи]] [[Категория:Възпитаници на Белградския университет]] [[Категория:Родени в Белград]] e3idbai27giedwo8di2xhrtg027pkrl 0 861095 12214469 12212991 2024-04-25T21:26:05Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие | наименование = Трайкова афера | вид = афера | картинка = | картинка-описание = | участници = | място = [[Костурско]], [[Османска империя]] | дата = зимата на 1902 г. | резултат = }} '''Трайковата афера''' от края на 1901 и началото на 1902 година е провал в организационната мрежа на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] вследствие разкритията и арестите от страна на османските власти. Трайковата афера избухва в [[Костурско]] в резултат на предателството на бившия четник на [[Коте Христов]] Траян (Трайко, Стоян) Кешинов. Баща му Йоан Кешинов по време на [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] започва да предава информация за ВМОРО и Коте Христов. В началото на 1902 година той е убит лично от [[Васил Чекаларов]].<ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Чекаларов, В. Дневник...,с. 33,56,57; От София до Костур...,с.139; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.45.</ref> Траян Кешинов се укрива в [[Костур (град)|Костур]], потурчва се и става явен сътрудник на турската власт, като продължава да издава организационни тайни. Убит е на 3 януари 1902 година край града от [[Христо Иванов Майсторчето|Христо Леринчанчето]], след което аферата отшумява.<ref>Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.45-47; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.135; От София до ..., с. 139; Чекаларов, В. Дневник..,с. 56,62,65; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІІ.</ref><ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 – 675 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Бележки == <references /> {{Афери на ВМОРО}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Афери на ВМОРО]] [[Категория:История на Костур]] [[Категория:1902 година в Османската империя]] ed7iulkxjlb5487sog63pwa1snyhjs5 12214470 12214469 2024-04-25T21:27:35Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие | наименование = Трайкова афера | вид = афера | картинка = | картинка-описание = | участници = | място = [[Костурско]], [[Османска империя]] | дата = зимата на 1902 г. | резултат = }} '''Трайковата афера''' от края на 1901 и началото на 1902 година е провал в организационната мрежа на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] вследствие разкритията и арестите от страна на османските власти. Трайковата афера избухва в [[Костурско]] в резултат на предателството на бившия четник на [[Коте Христов]] Траян (Трайко, Стоян) Кешинов. Баща му Йоан Кешинов по време на [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] започва да предава информация за ВМОРО и Коте Христов. В началото на 1902 година той е убит лично от [[Васил Чекаларов]].<ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Чекаларов, В. Дневник...,с. 33,56,57; От София до Костур...,с.139; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.45.</ref> Траян Кешинов се укрива в [[Костур (град)|Костур]], потурчва се и става явен сътрудник на турската власт, като продължава да издава организационни тайни. Убит е на 3 януари 1902 година край града от [[Христо Иванов Майсторчето|Христо Леринчанчето]], след което аферата отшумява.<ref>Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.45-47; От София до ..., с. 139; Чекаларов, В. Дневник..,с. 56,62,65; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІІ.</ref><ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 – 675 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{Силянов|1|135}}</ref> == Бележки == <references /> {{Афери на ВМОРО}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Афери на ВМОРО]] [[Категория:История на Костур]] [[Категория:1902 година в Османската империя]] imt5v847ihd8al6350y8an4zv1w5gv0 12214471 12214470 2024-04-25T21:29:27Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие | наименование = Трайкова афера | вид = афера | картинка = | картинка-описание = | участници = | място = [[Костурско]], [[Османска империя]] | дата = зимата на 1902 г. | резултат = }} '''Трайковата афера''' от края на 1901 и началото на 1902 година е провал в организационната мрежа на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] вследствие разкритията и арестите от страна на османските власти. Трайковата афера избухва в [[Костурско]] в резултат на предателството на бившия четник на [[Коте Христов]] Траян (Трайко, Стоян) Кешинов. Баща му Йоан Кешинов по време на [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] започва да предава информация за ВМОРО и Коте Христов. В началото на 1902 година той е убит лично от [[Васил Чекаларов]].<ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Чекаларов, В. Дневник...,с. 33,56,57; От София до Костур...,с.139</ref><ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр. 45</ref> Траян Кешинов се укрива в [[Костур (град)|Костур]], потурчва се и става явен сътрудник на турската власт, като продължава да издава организационни тайни. Убит е на 3 януари 1902 година край града от [[Христо Иванов Майсторчето|Христо Леринчанчето]], след което аферата отшумява.<refОт София до ..., с. 139; Чекаларов, В. Дневник..,с. 56,62,65; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІІ.</ref><ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 – 675 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{Силянов|1|135}}</ref><ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр. 45 – 47</ref> == Бележки == <references /> {{Афери на ВМОРО}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Афери на ВМОРО]] [[Категория:История на Костур]] [[Категория:1902 година в Османската империя]] q12mrqtsz9lzj4xugsr8scxc5rihia9 12214472 12214471 2024-04-25T21:29:47Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие | наименование = Трайкова афера | вид = афера | картинка = | картинка-описание = | участници = | място = [[Костурско]], [[Османска империя]] | дата = зимата на 1902 г. | резултат = }} '''Трайковата афера''' от края на 1901 и началото на 1902 година е провал в организационната мрежа на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] вследствие разкритията и арестите от страна на османските власти. Трайковата афера избухва в [[Костурско]] в резултат на предателството на бившия четник на [[Коте Христов]] Траян (Трайко, Стоян) Кешинов. Баща му Йоан Кешинов по време на [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] започва да предава информация за ВМОРО и Коте Христов. В началото на 1902 година той е убит лично от [[Васил Чекаларов]].<ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Чекаларов, В. Дневник...,с. 33,56,57; От София до Костур...,с.139</ref><ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр. 45</ref> Траян Кешинов се укрива в [[Костур (град)|Костур]], потурчва се и става явен сътрудник на турската власт, като продължава да издава организационни тайни. Убит е на 3 януари 1902 година край града от [[Христо Иванов Майсторчето|Христо Леринчанчето]], след което аферата отшумява.<ref>От София до ..., с. 139; Чекаларов, В. Дневник..,с. 56,62,65; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІІ.</ref><ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 – 675 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{Силянов|1|135}}</ref><ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр. 45 – 47</ref> == Бележки == <references /> {{Афери на ВМОРО}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Афери на ВМОРО]] [[Категория:История на Костур]] [[Категория:1902 година в Османската империя]] 8ovq4o56n1eaxns0mty0vm18xcabyms 12214475 12214472 2024-04-25T21:31:36Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие | наименование = Трайкова афера | вид = афера | картинка = | картинка-описание = | участници = | място = [[Костурско]], [[Османска империя]] | дата = зимата на 1902 г. | резултат = }} '''Трайковата афера''' от края на 1901 и началото на 1902 година е провал в организационната мрежа на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] вследствие разкритията и арестите от страна на османските власти. Трайковата афера избухва в [[Костурско]] в резултат на предателството на бившия четник на [[Коте Христов]] Траян (Трайко, Стоян) Кешинов. Баща му Йоан Кешинов по време на [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] започва да предава информация за ВМОРО и Коте Христов. В началото на 1902 година той е убит лично от [[Васил Чекаларов]].<ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. с. 33, 56, 57</ref><ref>От София до Костур...,с.139</ref><ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр. 45</ref> Траян Кешинов се укрива в [[Костур (град)|Костур]], потурчва се и става явен сътрудник на турската власт, като продължава да издава организационни тайни. Убит е на 3 януари 1902 година край града от [[Христо Иванов Майсторчето|Христо Леринчанчето]], след което аферата отшумява.<ref>От София до ..., с. 139; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІІ.</ref><ref>Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. с. 56, 62, 65</ref><ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 – 675 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{Силянов|1|135}}</ref><ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр. 45 – 47</ref> == Бележки == <references /> {{Афери на ВМОРО}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Афери на ВМОРО]] [[Категория:История на Костур]] [[Категория:1902 година в Османската империя]] sdh3h7rsi8i7ort3ur5zhvmsp5jcj2q 12214476 12214475 2024-04-25T21:34:53Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие | наименование = Трайкова афера | вид = афера | картинка = | картинка-описание = | участници = | място = [[Костурско]], [[Османска империя]] | дата = зимата на 1902 г. | резултат = }} '''Трайковата афера''' от края на 1901 и началото на 1902 година е провал в организационната мрежа на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] вследствие разкритията и арестите от страна на османските власти. Трайковата афера избухва в [[Костурско]] в резултат на предателството на бившия четник на [[Коте Христов]] Траян (Трайко, Стоян) Кешинов. Баща му Йоан Кешинов по време на [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] започва да предава информация за ВМОРО и Коте Христов. В началото на 1902 година той е убит лично от [[Васил Чекаларов]].<ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. с. 33, 56, 57</ref><ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр. 45</ref><ref>Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур 100 години от Илинденско-Преображенското въстание, ИК „Синева“, 2003, София, с. 139</ref> Траян Кешинов се укрива в [[Костур (град)|Костур]], потурчва се и става явен сътрудник на турската власт, като продължава да издава организационни тайни. Убит е на 3 януари 1902 година край града от [[Христо Иванов Майсторчето|Христо Леринчанчето]], след което аферата отшумява.<ref>Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур 100 години от Илинденско-Преображенското въстание, ИК „Синева“, 2003, София, с. 139</ref><ref>Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІІ.</ref><ref>Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. с. 56, 62, 65</ref><ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 – 675 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{Силянов|1|135}}</ref><ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр. 45 – 47</ref> == Бележки == <references /> {{Афери на ВМОРО}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Афери на ВМОРО]] [[Категория:История на Костур]] [[Категория:1902 година в Османската империя]] 8eo9jdzguvyzl62f4z9hilyu1gj6p2f 12214478 12214476 2024-04-25T21:36:05Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие | наименование = Трайкова афера | вид = афера | картинка = | картинка-описание = | участници = | място = [[Костурско]], [[Османска империя]] | дата = зимата на 1902 г. | резултат = }} '''Трайковата афера''' от края на 1901 и началото на 1902 година е провал в организационната мрежа на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] вследствие разкритията и арестите от страна на османските власти. Трайковата афера избухва в [[Костурско]] в резултат на предателството на бившия четник на [[Коте Христов]] Траян (Трайко, Стоян) Кешинов. Баща му Йоан Кешинов по време на [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] започва да предава информация за ВМОРО и Коте Христов. В началото на 1902 година той е убит лично от [[Васил Чекаларов]].<ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. с. 33, 56, 57</ref><ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр. 45</ref><ref>Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур 100 години от Илинденско-Преображенското въстание, ИК „Синева“, 2003, София, с. 139</ref> Траян Кешинов се укрива в [[Костур (град)|Костур]], потурчва се и става явен сътрудник на турската власт, като продължава да издава организационни тайни. Убит е на 3 януари 1902 година край града от [[Христо Иванов Майсторчето|Христо Леринчанчето]], след което аферата отшумява.<ref>Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур 100 години от Илинденско-Преображенското въстание, ИК „Синева“, 2003, София, с. 139</ref><ref>Освободителното движение в Македония и Одринско. Спомени и материали. Том І, 1983, София, Наука и изкуство, с. XLІІІ.</ref><ref>Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. с. 56, 62, 65</ref><ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 – 675 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{Силянов|1|135}}</ref><ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр. 45 – 47</ref> == Бележки == <references /> {{Афери на ВМОРО}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Афери на ВМОРО]] [[Категория:История на Костур]] [[Категория:1902 година в Османската империя]] pix0penp3kyx01asps68qq46sy7xmby 12214480 12214478 2024-04-25T21:39:59Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие | наименование = Трайкова афера | вид = афера | картинка = | картинка-описание = | участници = | място = [[Костурско]], [[Османска империя]] | дата = зимата на 1902 г. | резултат = }} '''Трайковата афера''' от края на 1901 и началото на 1902 година е провал в организационната мрежа на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] вследствие разкритията и арестите от страна на османските власти.<ref>{{Бистрицки|38}}</ref> Трайковата афера избухва в [[Костурско]] в резултат на предателството на бившия четник на [[Коте Христов]] Траян (Трайко, Стоян) Кешинов. Баща му Йоан Кешинов по време на [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] започва да предава информация за ВМОРО и Коте Христов. В началото на 1902 година той е убит лично от [[Васил Чекаларов]].<ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. с. 33, 56, 57</ref><ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр. 45</ref><ref>Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур 100 години от Илинденско-Преображенското въстание, ИК „Синева“, 2003, София, с. 139</ref> Траян Кешинов се укрива в [[Костур (град)|Костур]], потурчва се и става явен сътрудник на турската власт, като продължава да издава организационни тайни. Убит е на 3 януари 1902 година край града от [[Христо Иванов Майсторчето|Христо Леринчанчето]], след което аферата отшумява.<ref>Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур 100 години от Илинденско-Преображенското въстание, ИК „Синева“, 2003, София, с. 139</ref><ref>Освободителното движение в Македония и Одринско. Спомени и материали. Том І, 1983, София, Наука и изкуство, с. XLІІІ.</ref><ref>Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. с. 56, 62, 65</ref><ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = | isbn = 9789540726366 | doi = | pages = 674 – 675 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{Силянов|1|135}}</ref><ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр. 45 – 47</ref> == Бележки == <references /> {{Афери на ВМОРО}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Афери на ВМОРО]] [[Категория:История на Костур]] [[Категория:1902 година в Османската империя]] 38959kza9mt5ifhg9cnzxzv5iqrhr7m 4 861098 12214446 12213090 2024-04-25T20:47:48Z Randona.bg 249543 /* За */ wikitext text/x-wiki == [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] == Спазен е срокът от най-малко две седмици да стои за обсъждане, през което време някои от редакторите изказаха своите забележки или съвети и всеки, който има желание, може да остави своя глас. === За === #<span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~&nbsp;[[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 06:16, 24 април 2024 (UTC) #--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:24, 24 април 2024 (UTC) # {{за}}, това изключително събитие е представено изчерпателно и неутрално, оформлението е добро. Не виждам причина да не е избрана. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:01, 24 април 2024 (UTC) # {{за}} - Отлична статия, изчерпателна и добър пример за всички нас. :) --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 13:55, 24 април 2024 (UTC) # {{за}}, присъединявам се към по-горните мнения.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:47, 25 април 2024 (UTC) === Против === === Коментари === {{гласуване за избрана статия |начало = 06:00, 24 април 2024 (UTC) |край = 7 май 2024 (UTC) , 06:00 |обсъждане = [[Беседа:България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)#Кандидат за избрана втори опит|Беседа на статията]] |за = |против = |резултат = }} kz952l3jdqilw3ner2w8tkt3f8seku4 0 861103 12215077 12212997 2024-04-26T11:21:42Z Ilikeliljon 5077 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Състезание Ф1 | име = Голяма награда на Русия за 2017 | знаме = Flag of Russia.svg | писта = [[Сочи Автодром]] | карта = Circuit Sochi.svg | дата = 30 април 2017 г. | обиколки = 52 | дължина писта = 5 848 | дължина състезание = 303 897 | текуща година = 2017 | време = Слънчево | победа време = 1:28:08.743 | победител = [[Валтери Ботас]] | първа позиция време= 1:33.194 | първа позиция пилот= [[Себастиан Фетел]] | нбо време = 1:36.844 (49) | нбо пилот = [[Кими Райконен]] }} '''2017 Голяма награда на Русия''' е четвъртото състезание за [[Голяма награда на Русия|Голямата награда на Русия]] като част от Формула 1 и четвърти кръг от [[Световен шампионат на Формула 1 (2017)|сезон 2017]] във [[Формула 1]]. Провежда се на [[30 април]] [[2017]] година на пистата [[Сочи Автодром]] в [[Сочи]], [[Русия]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! No ! Пилот ! Конструктор ! Обиколки ! Време/Отпадане ! Място ! Точки |- ! 1 | align="center" | 77 | {{флагче|Финландия}} [[Валтери Ботас]] | [[Мерцедес]] | 52 | 1:28:08.743 | 3 | 25 |- ! 2 | align="center" | 5 | {{флагче|Германия}} [[Себастиан Фетел]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 52 | +0.617 | 1 |18 |- ! 3 | align="center" | 7 | {{флагче|Финландия}} [[Кими Райконен]] | [[Скудерия Ферари|Ферари]] | 52 | +11.000 | 2 | 15 |- ! 4 | align="center" | 44 | {{флагче|Великобритания}} [[Луис Хамилтън]] | [[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | 52 | +36.230 | 4 | 12 |- ! 5 | align="center" | 33 | {{флагче|Нидерландия}} [[Макс Ферстапен]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[ТАГ Хойер]] | 52 | +1:00.416 | 7 |10 |- ! 6 | align="center" | 11 | {{флагче|Мексико}} [[Серхио Перес]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 52 | +1:26.788 | 9 | 8 |- ! 7 | align="center" | 31 | {{флагче|Франция}} [[Естебан Окон]] | [[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | 52 | +1:35.004 | 10 | 6 |- ! 8 | align="center" | 27 | {{флагче|Германия}} [[Нико Хюлкенберг]] | [[Рено]] | 52 | +1:36.188 | 8 |4 |- ! 9 | align="center" | 19 | {{флагче|Бразилия}} [[Фелипе Маса]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | 51 | +1 Об. | 6 |2 |- ! 10 | align="center" | 55 | {{флагче|Испания}} [[Карлос Сайнц-младши]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]] | 51 | +1 Об. | 14 |1 |- ! 11 | align="center" | 18 | {{флагче|Канада}} [[Ланс Строл]] | [[Уилямс]]-[[Мерцедес]] | 51 | +1 Об. | 11 | |- ! 12 | align="center" | 26 | {{флагче|Русия}} [[Даниил Квят]] | [[Скудерия Торо Росо|Торо Росо]] | 51 | +1 Об. | 12 | |- ! 13 | align="center" | 20 | {{флагче|Дания}} [[Кевин Магнусен]] | [[Хаас Формула 1|Хаас]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 51 | +1 Об. | 13 | |- ! 14 | align="center" | 2 | {{флагче|Белгия}} [[Стофел Вандорн]] | [[Макларън]]-[[Хонда]] | 51 | +1 Об. | 20 | |- ! 15 | align="center" | 9 | {{флагче|Швеция}} [[Маркус Ериксон]] | [[Заубер]]-[[Ферари]] | 51 | +1 Об. | 18 | |- !16 |94 |{{флагче|Германия}} [[Паскал Верлайн]] |[[Заубер]]-[[Ферари]] |50 | +2 Об. |17 | |- ! Отп | align="center" | 3 | {{флагче|Австралия}} [[Даниел Рикардо]] | [[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[ТАГ Хойер]] | 5 | Спирачки | 5 | |- ! Отп | align="center" | 30 | {{флагче|Великобритания}} [[Джолиън Палмър]] | [[Рено]] | 0 | Сблъсък | 16 | |- ! Отп | align="center" | 8 | {{флагче|Франция}} [[Ромен Грожан]] | [[Хаас Формула 1|Хаас]]-[[Скудерия Ферари|Ферари]] | 0 | Сблъсък | 19 | |- ! Не{{ref|1|1}} | align="center" | 14 | {{флагче|Испания}} [[Фернандо Алонсо]] | [[Макларън]]-[[Хонда]] | 0 | Скоростна кутия | – | |- |} {{note|5|1}} Колата на [[Кими Райконен|Фернандо Алонсо]] се поврежда по време на първата обиколка. Мястото му на стартовата линия остава празно. == Класиране след състезанието == {{col-begin}} {{col-2}} ; Генерално класиране при пилотите {| class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- !Поз !Пилот !Точки |- | align="center" | 1 | {{flagicon|Германия}}[[Себастиан Фетел]] | align="left" | 86 |- | align="center" | 2 | {{флагче|Великобритания}}[[Луис Хамилтън]] | align="left" | 73 |- | align="center" | 3 | {{flagicon|Финландия}}[[Валтери Ботас]] | align="left" | 63 |- | align="center" | 4 | {{flagicon|Финландия}}[[Кими Райконен]] | align="left" | 49 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Нидерландия}}[[Макс Ферстапен]] | align="left" | 35 |} {{col-2}} ; Генерално класиране при отборите {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" |- ! Поз ! Конструктор ! Точки |- | align="center" | 1 | {{флагче|Германия}}[[Мерцедес Гран При|Мерцедес]] | align="left" | 136 |- | align="center" | 2 | {{flagicon|Италия}}[[Скудерия Ферари|Ферари]] | align="left" | 135 |- | align="center" | 3 | {{флагче|Австрия}}[[Ред Бул Рейсинг|Ред Бул]]-[[ТАГ Хойер]] | align="left" | 57 |- | align="center" | 4 | {{флагче|Индия}}[[Форс Индия]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 31 |- | align="center" | 5 | {{флагче|Великобритания}} [[Уилямс|Уилямс]]-[[Мерцедес]] | align="left" | 18 |} {{col-end}} == Източници == * {{cite web|title=The Official Formula 1 website|url=https://www.formula1.com/en/results.html/2017/races/962/russia/race-result.html|accessdate=4 април 2024}} {| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours" |- |Предходно състезание:<br />[[2017 Голяма награда на Бахрейн|2017 Бахрейн]] | style="padding:0 1em;" |'''[[ФИА]] [[Формула 1]] Световен<br />шампионат, [[Световен шампионат на Формула 1 (2017)|Сезон 2017]]''' |Следващо състезание:<br />[[2017 Голяма награда на Испания|2017 Испания]] |- |colspan="3"| ---- |- |Предходно състезание:<br /> '''[[2016 Голяма награда на Русия|2016]]''' | style="padding:0 1em;" |'''[[Голяма награда на Русия]]''' |Следващо състезание:<br /> '''[[2018 Голяма награда на Русия|2018]]''' |} [[Категория:Голяма награда на Русия]] [[Категория:2017 година в Русия]] 0yhtetbdh7tino6joqfe2spj00g20pf 0 861121 12214015 12213529 2024-04-25T12:32:39Z Arise13 47978 разширяване wikitext text/x-wiki {{Инфокутия кеч събитие |name = All Out |image = |caption = |tagline = |theme = |promotion = [[AEW]] |date = 31 август 2019 г. |city = [[Хофман Естейтс]], [[Илинойс]] |venue = [[Now Arena|Sears Centre Arena]] |attendance = 10 500 |покупки = 101 000<ref>{{cite web|url=https://members.f4wonline.com/wrestling-observer-newsletter/september-16-2019-observer-newsletter-anthem-buys-axs-tv-plus-tons|title=SEPTEMBER 16, 2019 OBSERVER NEWSLETTER: ANTHEM BUYS AXS TV PLUS TONS OF NEWS|author=Observer Staff|work=Wrestling Observer Figure Four Online|date=September 12, 2019|access-date=September 17, 2019}}</ref> |спонсори = |lastevent = [[Fight for the Fallen (2019)|Fight for the Fallen]] |nextevent = [[Full Gear (2019)|Full Gear]] |event = [[AEW All Out|All Out]] |lastevent2 = – |nextevent2 = [[All Out (2020)|2020]] }} '''All Out''' е първото [[pay-per-view]] шоу от поредицата [[AEW All Out]], продуцирано от американската кеч федерация [[All Elite Wrestling]] (AEW). Провежда се в събота, 31 август 2019 г. в [[Now Arena|Sears Centre Arena]] в чикагското предградие [[Хофман Естейтс]], [[Илинойс]].<ref>{{cite web|url=https://www.fightful.com/wrestling/aew-announces-all-out-august-31-chicago|title=AEW Announces All Out For August 31 in Chicago|first=Jeremy|last=Lambert|work=Fightful|date=May 25, 2019|access-date=May 28, 2019}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-news/aew-announces-all-out-august-31st-chicago-284621|title=AEW announces All Out for August 31st in Chicago|first=Josh|last=Nason|work=Wrestling Observer Figure Four Online|date=May 25, 2019|access-date=May 28, 2019}}</ref> == Обща информация == [[File:Sears Centre.JPG|thumb|Залата, където е проведено All Out.]] Шоуто се счита за духовно продължение на независимо продуцираното [[All In (2018)|All In]], проведено през септември 2018 г. на същото място, което е катализатор за формирането на [[AEW]] през януари 2019 г. Шоуто е излъчено чрез традиционните PPV канали, както и по [[B/R Live]] в [[Северна Америка]] и [[FITE TV]] в международен план. Наречено е ''All Out'', тъй като името ''All In'' е собственост на [[Ring of Honor]] (ROH) по това време и президентът на AEW [[Тони Хан]] иска да избегне съдебно дело – Хан по-късно закупува ROH през март 2022 г.<ref>{{cite web|url=https://www.fightful.com/wrestling/tony-khan-says-aew-all-gate-was-several-times-price-he-paid-roh-used-all-out-name-so-roh-didn-t-sue|title=Tony Khan Says AEW All In Gate Was 'Several Times The Price' He Paid For ROH, Used 'All Out' Name So ROH Didn't Sue|date=September 1, 2023|last=Lambert|first=Jeremy|work=Fightful|access-date=September 2, 2023}}</ref> All Out е придружено от [[Starrcast|Starrcast III]], който се провежда през същия уикенд.<ref>{{cite web|url=https://www.fightful.com/wrestling/starrcast-iii-announced-aew-all-out-weekend-chicago|title=Starrcast III Announced For AEW All Out Weekend In Chicago|first=Jeremy|last=Lambert|work=Fightful|date=May 26, 2019|access-date=May 28, 2019}}</ref> Билетите за шоуто са разпродадени за 15 минути.<ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-news/aew-all-out-sells-out-15-minutes-285986|title=AEW All Out sells out in 15 minutes|first=Josh|last=Nason|work=[[Wrestling Observer Figure Four Online]]|date=June 14, 2019|access-date=June 14, 2019}}</ref> На 12 август е обявено, че събитието ще бъде достъпно за закупуване в [[Обединеното кралство]] през [[ITV Box Office]] и едночасовото предварително шоу ''Buy In'' ще бъде излъчено на живо по [[ITV4]].<ref>{{cite web |title=ITV Brings UK Wrestling Fans Exclusive Coverage of AEW's 'ALL OUT' on Saturday, August 31 on its ITV Box Office Channel |url=https://www.itv.com/news/2019-08-12/itv-brings-uk-wrestling-fans-exclusive-coverage-of-aews-all-out-on-saturday-august-31-on-its-itv-box-office-channel/ |work=ITV News |date=August 12, 2019 |access-date=August 12, 2019 |lang=en}}</ref> На 27 август ''Cracker Barrel Old Country Store'' е обявен за основен спонсор на един от мачовете.<ref>{{cite web|title=Cracker Barrel Announced As Presenting Match Sponsor For All Out |url=https://www.allelitewrestling.com/post/cracker-barrel-announced-as-presenting-match-sponsor-for-all-out |publisher=AEW|work=All Elite Wrestling|date=August 27, 2019|access-date=September 3, 2019}}</ref> Както е разкрито в уеб видео, публикувано от главния бранд директор на AEW [[Бранди Роудс]] на 19 юни 2019 г., коланът на Световната титла при жените на AEW ще бъде представен на All Out. Роудс не разкрива никакви подробности за това кога или как ще бъде определена първата шампионка.<ref>{{Cite web|url=https://www.fightful.com/wrestling/aew-women-s-title-be-unveiled-all-out|title=AEW Women's Title To Be Unveiled At All Out|first=Jeremy|last=Lambert|work=Fightful |date=June 19, 2019|access-date=June 20, 2019}}</ref> На 30 август, ден преди All Out, [[Ти Ен Ти|TNT]] излъчва едночасово специално телевизионно предаване, наречено ''Countdown to All Out''<ref>{{cite web|url=https://uproxx.com/prowrestling/tnt-will-air-all-elite-wrestling-special-august-2019/|title=TNT Will Air An All Elite Wrestling Special The Night Before All Out|first=Emily|last=Pratt|work=[[Uproxx]]|date=August 20, 2019|access-date=August 21, 2019}}</ref>, което е гледано от 390 000 души, което популяризира гледането на All Out чрез B/R Live.<ref name=WONreview>{{cite web |last1=Meltzer|first1=Dave|title=September 9, 2019 Observer Newsletter: AEW All Out review, Chris Jericho title saga, more |work=Wrestling Observer Figure Four Online|access-date=September 8, 2019|url=https://members.f4wonline.com/wrestling-observer-newsletter/september-9-2019-observer-newsletter-aew-all-out-review-chris-jericho}}</ref> На шоуто са оспорвани десет мача, включително два предварителни. В главния мач [[Крис Джерико]] побеждава [[Адам Пейдж]] и става първият [[Световна титла на AEW|Световен шампион на AEW]]. В други важни мачове [[Lucha Brothers]] ([[Пентагон джуниър]] и [[Рей Финикс]]) побеждават [[Йънг Бъкс]] (Мат Джаксън и Ник Джаксън) в [[мач със стълби]], за да запазят Световните отборни титли на AAA, [[Коуди Роудс]] побеждава [[Шон Спиърс]], а [[Ейдриън Невил|Пак]] побеждава [[Кени Омега]] със спиране от съдията. [[Световна титла при жените на AEW|Световният шампионски пояс на AEW при жените]] също е разкрита, а [[Найла Роуз]] и [[Рихо]], които печелят съответните си мачове, ще се изправят една срещу друга за титлата в премиерния епизод на [[AEW Dynamite]] на 2 октомври 2019 г. Шоуто добива положителни отзиви от критиците, като най-много похвали са отдадени на мача със стълби. == Резултати == {|class=wikitable style="font-size:90%; margin: 0.5em 0 0.5em 1em; float: right; clear: right;" |+ '''Друг персонал''' !|Роля !|Име |- |rowspan=3|[[Спортен коментатор|Коментатор]]и |[[Джим Рос]] {{small|(PPV)}} |- |[[Екскалибур (кечист)|Екскалибур]] {{small|(Преди шоуто + PPV)}} |- |Голдънбой {{small|(Преди шоуто + PPV)}} |- |rowspan=3|Испански коментатори |Алекс Абрахантес |- |[[Даша Фуентес|Даша Курет]] |- |[[Уго Савинович]] |- |Конферансие |[[Джъстин Робъртс]] |- |rowspan=5|Съдии |[[Обри Едуардс]] |- |Брайс Ремсбърг |- |[[Ърл Хебнър]] |- |Пол Търнър |- |Рик Нокс |- |Интервюиращ |[[Джен Декър]] |} [[File:Chris Jericho AEW Champ (cropped).jpg|thumb|В главния мач [[Крис Джерико]] побеждава [[Адам Пейдж]] и става първият [[Световна титла на AEW|Световен шампион на AEW]].]] {{Таблица кеч резултати |times = <ref name="All Out">{{cite web|last=Powell|first=Jason|title=AEW All Out results: Powell's live review of Chris Jericho vs. Hangman Page to become the first AEW Champion, Pentagon Jr. and Fenix vs. The Young Bucks in a ladder match for the AAA Tag Titles, Cody vs. Shawn Spears, Kenny Omega vs. Pac|url=https://prowrestling.net/site/2019/08/31/aew-all-out-results-powells-live-review-of-chris-jericho-vs-hangman-page-to-become-the-first-aew-champion-pentagon-jr-and-fenix-vs-the-young-bucks-in-a-ladder-match-for-the-aaa-tag-titles-cody/|work=Pro Wrestling Dot Net|date=August 31, 2019|access-date=August 31, 2019}}</ref> |match1 = [[Найла Роуз]] последна елиминира [[Брит Бейкър]] |stip1 = [[Казино Кралска битка]] с 21 души<br />{{small|Победителката ще се изправи срещу победителката от [[Рихо]] срещу [[Хикару Шида]] за дебютната [[Световна титла при жените на AEW]] в премиерния епизод на ''[[AEW Dynamite|Dynamite]]''}}<ref name="FemaleCasinoBattleRoyale">{{cite video|url=https://www.youtube.com/watch?v=H5_bODS2130|title=The Road to AEW All Out - Episode 04|author=All Elite Wrestling|author-link=All Elite Wrestling|publisher=[[YouTube]]|date=August 7, 2019|access-date=August 7, 2019}}</ref> |time1 = 20:35 |pre1 = yes |match2 = [[Private Party]] (Айсая Касиди и Марк Куин) поб. [[Анхелико]] и [[Джак Евънс]] |stip2 = [[Отборен мач]]<ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=qFRLnseiPDE|title=The Road to AEW All Out - Episode 7|publisher=All Elite Wrestling|work=YouTube.com|date=August 21, 2019|access-date=August 21, 2019}}</ref> |time2 = 11:35 |pre2 = yes |match3 = [[SoCal Uncensored]] ([[Кристофър Даниелс]], [[Франки Казариан]] и [[Скорпио Скай]]) поб. [[Джурасик Експрес]] ([[Джак Пери|Джънгъл Бой]], [[Лучазоръс]] и [[Марко Стънт]]) |stip3 = Отборен мач с шест човека<ref>{{cite web|last1=Currier|first1=Joseph|title=Six-man tag match added to AEW All Out |url=https://www.f4wonline.com/aew-news/six-man-tag-match-added-aew-all-out-290971|publisher=Wrestling Observer|access-date=August 26, 2019|date=August 26, 2019}}</ref> |time3 = 11:45 |match4 = [[Ейдриън Невил|Пак]] поб. [[Кени Омега]] чрез техническо предаване |stip4 = [[Индивидуален мач]]<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/aewrestling/status/1165013366605307905|title=#AEWAllOut Saturday, August 31st, 2019 - @Sears_Centre - Chicago, IL PAC vs KENNY OMEGA LIVE on Pay Per View|publisher=All Elite Wrestling|work=Twitter.com|date=August 23, 2019|access-date=August 23, 2019}}</ref> |time4 = 23:20 |match5 = [[Джими Хавък]] поб. [[Дарби Алин]] и [[Джоуи Джанела]] |stip5 = Троен хардкор мач<ref name="AlliinJanelaHavoc">{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=dq0t8bfb3aY|title=The Road to AEW All Out - Episode 02|publisher=All Elite Wrestling|work=YouTube.com|date=July 23, 2019|access-date=July 23, 2019}}</ref><ref>{{cite web|url=https://twitter.com/AEWrestling/status/1166374580207968258|title=We are happy to announce that @CrackerBarrel is the Official match sponsor for the #CrackerBarrelClash w/ @JimmyHavoc vs @DarbyAllin vs @JANELABABY at #AEWAllOut this Saturday, August 31st LIVE on Pay Per View from the @Sears_Centre in Chicago!|work=All Elite Wrestling on Twitter|date=August 27, 2019|access-date=August 27, 2019}}</ref> |time5 = 15:00 |match6 = [[The Dark Order]] ([[Ивъл Уно]] и [[Стю Грейсън]]) поб. [[Best Friends]] ([[Чък Тейлър]] и [[Трент Берета]]) |stip6 = [[Отборен мач]] за прескачане на първи кръг в турнира за [[Световни отборни титли на AEW|Световните отборни титли на AEW]]<ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-results/aew-fight-fallen-live-results-young-bucks-vs-rhodes-brothers-287831|title=AEW FIGHT FOR THE FALLEN LIVE RESULTS: YOUNG BUCKS VS. RHODES BROTHERS|first=Arya|last=Witner|publisher=Wrestling Observer Newsletter|work=F4WOnline.com|date=July 13, 2019|access-date=July 14, 2019}}</ref> |time6 = 13:40 |match7 = [[Рихо]] поб. [[Хикару Шида]] |stip7 = [[Индивидуален мач]]<ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-news/hikaru-shida-vs-riho-added-aew-all-out-290241|title=Hikaru Shida vs. Riho added to AEW All Out|last=Currier|first=Joseph|work=F4WOnline.com|date=August 16, 2019|access-date=August 16, 2019}}</ref><br />{{small|Победителката ще се изправи срещу [[Найла Роуз]] (Победителка от Казино Кралската битка) за дебютната [[Световна титла при жените на AEW]] в премиерния епизод на ''[[AEW Dynamite|Dynamite]]''}} |time7 = 13:35 |match8 = [[Коуди Роудс]] (с [[Максуел Джейкъб Фридман]]) поб. [[Шон Спиърс]] (с [[Тъли Бланчард]]) |stip8 = [[Индивидуален мач]]<ref>{{cite web|url=http://www.youtube.com/watch?v=3jFR3aRRsoc?t=605|title=Tony Khan on what AEW on TNT will look like, PPV details, ALL OUT, signing new talent|publisher=Chris Van Vliet|work=YouTube.com|date=July 14, 2019|access-date=July 14, 2019}}</ref> |time8 = 16:20 |match9 = [[Lucha Brothers]] ([[Пентагон джуниър]] и [[Рей Финикс]]) (ш) поб. [[Йънг Бъкс]] (Мат Джаксън и Ник Джаксън) |stip9 = [[мач със стълби|Ескалера Де Ла Муерте]] за [[Световни отборни титли на AAA|Световните отборни титли на AAA]]<ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=awbCUjm13Q8|title="ESCALERA DE LA MUERTE" - Being The Elite Ep. 162|publisher=Being The Elite|work=YouTube.com|date=July 22, 2019|access-date=July 23, 2019}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-news/lucha-bros-challenge-young-bucks-ladder-match-all-out-287836|title=LUCHA BROS CHALLENGE YOUNG BUCKS TO LADDER MATCH AT ALL OUT|first=Bryan|last=Rose|publisher=Wrestling Observer Newsletter|work=F4WOnline.com|date=July 13, 2019|access-date=July 14, 2019}}</ref> |time9 = 24:10 |match10 = [[Крис Джерико]] поб. [[Адам Пейдж]] |stip10 = [[Индивидуален мач]] за дебютната [[Световна титла на AEW]]<ref>{{cite web|url=http://www.prowrestlingsheet.com/chris-jericho-hangman-page-all-out/|title=Chris Jericho Says He And Hangman Adam Page Will Wrestle At All Out|first=Ryan|last=Satin|publisher=Pro Wrestling Sheet|work=ProWrestlingSheet.com|date=May 30, 2019|access-date=May 30, 2019}}</ref> |time10 = 26:25 }} === Казино Кралска битка === Петима кечисти започват на ринга. На всеки три минути влизат по още петима. 21-ят и последен участник влиза сам в мача.<ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=MPF9WzZpU58|title=The Buy In: All Elite Wrestling's "All Out" Preshow &#124; TNT|publisher=TNT|website=YouTube.com|date=August 31, 2019|access-date=September 4, 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" !Роля !Влиза !Ред на елиминиране !Елиминиран от !Елиминирани |- |rowspan="5"|[[Спатия]] |Шаландра Роял |1 |rowspan=4|Найла Роуз |rowspan=4|0 |- |[[Лева Бейтс]] |4 |- |Фаби Апачи |2 |- |[[Джиджи Долин|Присила Кели]] |3 |-style="background: gold" |'''[[Найла Роуз]]''' |'''-''' |'''Победител''' |10 |- |rowspan="5"|[[Каро]] |[[Пенелопе Форд]] |7 |Найла Роуз |rowspan=2|0 |- |Шаза Маккендзи |5 |Брит Бейкър |- |[[Сади Гибс]] |17 |Беа Прийстли |1 |- |[[Биг Суол]] |6 |Найла Роуз |0 |- |[[Брит Бейкър]] |20 |Беа Прийстли и Найла Роуз{{ref|1}} |5 |- |rowspan="5"|[[Купа]] |[[Тенил Дашууд]] |8 |rowspan=2|Оусъм Конг |rowspan=2|0 |- |[[Ивелис Велес|Ивелис]] |9 |- |[[Беа Прийстли]] |19 |Брит Бейкър |3 |- |[[Бранди Роудс]] |15 |Брит Бейкър и Али |0 |- |[[Оусъм Конг]] |12 |Беа Прийстли, Сади Гибс и О Ди Би |2 |- |rowspan="5"|[[Пика]] |[[Али (кечистка)|Али]] |16 |rowspan=2|Найла Роуз |1 |- |[[Никол Савой]] |10 |rowspan=2|0 |- |[[Тийл Пайпър]] |11 |О Ди Би |- |[[О Ди Би]] |14 |Брит Бейкър |2 |- |[[Джаз (кечистка)|Джаз]] |13 |Найла Роуз |rowspan=2|0 |- |[[Жокер]] |[[Мерседес Мартинес]] |18 |Брит Бейкър |} :{{note|1|1}}Прийстли вече е елиминирана, когато елиминира Бейкър. == Билети и покупки == All Out, който има разпродадени 10 500<ref>{{cite web|url=https://411mania.com/wrestling/total-attendance-for-aew-all-out-revealed/|title=Total Attendance For AEW All Out Revealed|work=411Mania|first=Jeremy|last=Thomas|date=September 5, 2019}}</ref> места в Sears Center, шокиращо се разпродава по-бързо от всяко друго кеч шоу, проведено в Северна Америка. Според журналиста [[Дейв Мелцър]], първоначалният брой на американските телевизионни покупки за All Out е приблизително 28 000. В сравнение с [[Double or Nothing (2019)|Double or Nothing]], All Out има по-малко покупки чрез pay-per-view, повече чрез B/R Live и повече в ITV в Обединеното кралство. Мелцър изчислява, че общо около 100 000 души са платили, за да гледат шоуто, което „показва издръжливост“ и е по-добро число от която и да е американска кеч компания в исторически план, различна от [[WWE|WWE/WWF]] и [[WCW]], заявявайки, че няколко други компании са се справили по-зле, въпреки че имат телевизионни шоута, рекламиращи техния продукт, за разлика от AEW. == Отзиви == All Out получава почти критично признание. Дейв Мелцър от бюлетина на Wrestling Observer коментира All Out като „страхотно“: „атмосферата беше невероятна“ и „усещане за история“ за това шоу, което изпреварва All In и Double or Nothing. Според него, AEW е „зареден с талант“ (включително недооценени като Джак Еванс и Скорпио Скай) и „екшънът и оформлението във всеки мач са силни“. Освен това, той отбелязва, че [[Лучазоръс]] е бил особено популярен сред публиката на живо за своите акробатики, които са били обезкуражени от предишната му компания WWE. Джъстин Барасо от Sports Illustrated пише, че с All Out „AEW изпълни мисията си да предостави ангажираща алтернатива“ на WWE. Барасо чувства, че изборът на Джерико за шампион на AEW предизвиква „интерес и очакване за дебюта по TNT на 2 октомври по начини, по които Пейдж просто не може“. Барасо критикува загубата на Омега от Пак като „особен начин да се представи една от най-големите звезди в кеча“, като се има предвид по-ранната загуба на Омега в AEW от Джерико и Барасо прогнозира, че Омега по-късно ще загуби от [[Джон Моксли]] в AEW. Женската дивизия започва да показва „яснота“, като Барасо смята, че „Рихо ще бъде добър градивен елемент за дивизията като първа шампионка“. „Атлетизмът, корекциите и атаката“ на мача със стълби са подчертани като „зрелищни“.<ref>{{cite magazine|last=Barasso|first=Justin|title=Chris Jericho Becomes All Elite Wrestling's First-Ever World Champion: All Out Takeaways|url=https://www.si.com/wrestling/2019/09/01/all-elite-wrestling-all-out-chris-jericho-uk-takeover-takeaways|magazine=Sports Illustrated|access-date=September 8, 2019|date=September 1, 2019}}</ref> == Последици == Два дни след шоуто полицейското управление на [[Талахаси]] съобщава, че коланът на Световната титла на AEW е легитимно откраднат от лимузината на Крис Джерико, докато той вечеря в ресторант ''LongHorn Steakhouse''.<ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-news/aew-world-champion-chris-jericho-reports-title-belt-stolen-291631|title=AEW World Champion Chris Jericho reports title belt stolen|first=Joseph|last=Currier|work=[[Wrestling Observer Figure Four Online]]|date=September 3, 2019|access-date=September 3, 2019}}</ref> На следващия ден Джерико стартира "световно разследване" на своя акаунт в [[Instagram]] и на всички акаунти в социалните мрежи на AEW. В сряда обаче полицията в Талахаси потвърждава, че е върнала шампионския колан, публикувайки снимка във [[Facebook]] на един от техните служители, държащ титлата. След това Джерико трябва да защитава титлата срещу Коуди Роудс на [[Full Gear (2019)|Full Gear]] поради мястото на Коуди в класацията за победи/загуби/равни мачове.<ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-news/chris-jericho-defend-aew-world-title-against-cody-full-gear-291836|title=CHRIS JERICHO TO DEFEND AEW WORLD TITLE AGAINST CODY AT FULL GEAR|date=September 5, 2019|last=Currier|first=Joseph|work=Wrestling Observer Figure Four Online|access-date=September 6, 2019}}</ref> На 4 септември първоначално планираният мач на Кени Омега и [[Джон Моксли]] за All Out е пренасрочен за Full Gear.<ref>{{cite web|last=Powell|first=Jason|title=AEW announces a big match for the Full Gear event|url=https://prowrestling.net/site/2019/09/04/aew-announces-a-big-match-for-the-full-gear-event/|publisher=Pro Wrestling Dot Net|date=September 4, 2019|access-date=September 5, 2019}}</ref> По време на интервюто на Адам Пейдж след шоуто, той е прекъснат от Пак, който казва, че се е върнал в AEW, за да отмъсти на Пейдж. Тогава мач между двамата е насрочен за дебютния епизод на новото седмично шоу [[AEW Dynamite]] на 2 октомври; мач, който първоначално е планиран за [[Double or Nothing (2019)|Double or Nothing]].<ref>{{cite web|url=https://www.wrestlinginc.com/news/2019/09/pac-vs-adam-page-announced-for-aew-dynamite-premiere-660010/|title=PAC Vs. Adam Page Announced For AEW Dynamite Premiere|date=September 25, 2019|last=Middleton|first=Marc|work=Wrestling Inc.|access-date=September 27, 2019}}</ref> През ноември 2020 г. президентът и главен изпълнителен директор на AEW Тони Хан посочва All Out като едно от „Големите четири“ PPV на AEW, което включва Double or Nothing, Full Gear и Revolution, техните четири най-големи местни предавания, произвеждани на тримесечие. Дебютното All Out е второто от тях.<ref>{{cite web|url=https://www.fightful.com/wrestling/tony-khan-likes-big-four-aew-s-pay-view-schedule-announces-beach-break-special-january|title=Tony Khan Likes AEW's 'Big Four' Pay-Per-View Schedule, Announces 'Beach Break' Special For January|date=November 8, 2020|last=Defelice|first=Robert|work=Fightful|access-date=March 8, 2021}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{YouTube|MPF9WzZpU58|Мачовете преди шоуто}} * {{YouTube|fZbozxirGcM|All Out, част 1}} * {{YouTube|qBy_fZLevTg|All Out, част 2}} {{Превод от|en|All Out (2019)|1220402717}} [[Категория:Спорт в Илинойс]] [[Категория:Кеч турнири в Илинойс]] [[Категория:Турнири на AEW]] 2yw9q22o6qxev48q5enxa0ackjqless 12214028 12214015 2024-04-25T12:51:59Z Arise13 47978 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия кеч събитие |name = All Out |image = |caption = |tagline = |theme = ''Come And Get It'' на I Prevail |promotion = [[AEW]] |date = 31 август 2019 г. |city = [[Хофман Естейтс]], [[Илинойс]] |venue = [[Now Arena|Sears Centre Arena]] |attendance = 10 500 |покупки = 101 000<ref>{{cite web|url=https://members.f4wonline.com/wrestling-observer-newsletter/september-16-2019-observer-newsletter-anthem-buys-axs-tv-plus-tons|title=SEPTEMBER 16, 2019 OBSERVER NEWSLETTER: ANTHEM BUYS AXS TV PLUS TONS OF NEWS|author=Observer Staff|work=Wrestling Observer Figure Four Online|date=September 12, 2019|access-date=September 17, 2019}}</ref> |спонсори = |lastevent = [[Fight for the Fallen (2019)|Fight for the Fallen]] |nextevent = [[Full Gear (2019)|Full Gear]] |event = [[AEW All Out|All Out]] |lastevent2 = – |nextevent2 = [[All Out (2020)|2020]] }} '''All Out''' е първото [[pay-per-view]] шоу от поредицата [[AEW All Out]], продуцирано от американската кеч федерация [[All Elite Wrestling]] (AEW). Провежда се в събота, 31 август 2019 г. в [[Now Arena|Sears Centre Arena]] в чикагското предградие [[Хофман Естейтс]], [[Илинойс]].<ref>{{cite web|url=https://www.fightful.com/wrestling/aew-announces-all-out-august-31-chicago|title=AEW Announces All Out For August 31 in Chicago|first=Jeremy|last=Lambert|work=Fightful|date=May 25, 2019|access-date=May 28, 2019}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-news/aew-announces-all-out-august-31st-chicago-284621|title=AEW announces All Out for August 31st in Chicago|first=Josh|last=Nason|work=Wrestling Observer Figure Four Online|date=May 25, 2019|access-date=May 28, 2019}}</ref> == Обща информация == [[File:Sears Centre.JPG|thumb|Залата, където е проведено All Out.]] Шоуто се счита за духовно продължение на независимо продуцираното [[All In (2018)|All In]], проведено през септември 2018 г. на същото място, което е катализатор за формирането на [[AEW]] през януари 2019 г. Шоуто е излъчено чрез традиционните PPV канали, както и по [[B/R Live]] в [[Северна Америка]] и [[FITE TV]] в международен план. Наречено е ''All Out'', тъй като името ''All In'' е собственост на [[Ring of Honor]] (ROH) по това време и президентът на AEW [[Тони Хан]] иска да избегне съдебно дело – Хан по-късно закупува ROH през март 2022 г.<ref>{{cite web|url=https://www.fightful.com/wrestling/tony-khan-says-aew-all-gate-was-several-times-price-he-paid-roh-used-all-out-name-so-roh-didn-t-sue|title=Tony Khan Says AEW All In Gate Was 'Several Times The Price' He Paid For ROH, Used 'All Out' Name So ROH Didn't Sue|date=September 1, 2023|last=Lambert|first=Jeremy|work=Fightful|access-date=September 2, 2023}}</ref> All Out е придружено от [[Starrcast|Starrcast III]], който се провежда през същия уикенд.<ref>{{cite web|url=https://www.fightful.com/wrestling/starrcast-iii-announced-aew-all-out-weekend-chicago|title=Starrcast III Announced For AEW All Out Weekend In Chicago|first=Jeremy|last=Lambert|work=Fightful|date=May 26, 2019|access-date=May 28, 2019}}</ref> Билетите за шоуто са разпродадени за 15 минути.<ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-news/aew-all-out-sells-out-15-minutes-285986|title=AEW All Out sells out in 15 minutes|first=Josh|last=Nason|work=[[Wrestling Observer Figure Four Online]]|date=June 14, 2019|access-date=June 14, 2019}}</ref> На 12 август е обявено, че събитието ще бъде достъпно за закупуване в [[Обединеното кралство]] през [[ITV Box Office]] и едночасовото предварително шоу ''Buy In'' ще бъде излъчено на живо по [[ITV4]].<ref>{{cite web |title=ITV Brings UK Wrestling Fans Exclusive Coverage of AEW's 'ALL OUT' on Saturday, August 31 on its ITV Box Office Channel |url=https://www.itv.com/news/2019-08-12/itv-brings-uk-wrestling-fans-exclusive-coverage-of-aews-all-out-on-saturday-august-31-on-its-itv-box-office-channel/ |work=ITV News |date=August 12, 2019 |access-date=August 12, 2019 |lang=en}}</ref> На 27 август ''Cracker Barrel Old Country Store'' е обявен за основен спонсор на един от мачовете.<ref>{{cite web|title=Cracker Barrel Announced As Presenting Match Sponsor For All Out |url=https://www.allelitewrestling.com/post/cracker-barrel-announced-as-presenting-match-sponsor-for-all-out |publisher=AEW|work=All Elite Wrestling|date=August 27, 2019|access-date=September 3, 2019}}</ref> Както е разкрито в уеб видео, публикувано от главния бранд директор на AEW [[Бранди Роудс]] на 19 юни 2019 г., коланът на Световната титла при жените на AEW ще бъде представен на All Out. Роудс не разкрива никакви подробности за това кога или как ще бъде определена първата шампионка.<ref>{{Cite web|url=https://www.fightful.com/wrestling/aew-women-s-title-be-unveiled-all-out|title=AEW Women's Title To Be Unveiled At All Out|first=Jeremy|last=Lambert|work=Fightful |date=June 19, 2019|access-date=June 20, 2019}}</ref> На 30 август, ден преди All Out, [[Ти Ен Ти|TNT]] излъчва едночасово специално телевизионно предаване, наречено ''Countdown to All Out''<ref>{{cite web|url=https://uproxx.com/prowrestling/tnt-will-air-all-elite-wrestling-special-august-2019/|title=TNT Will Air An All Elite Wrestling Special The Night Before All Out|first=Emily|last=Pratt|work=[[Uproxx]]|date=August 20, 2019|access-date=August 21, 2019}}</ref>, което е гледано от 390 000 души, което популяризира гледането на All Out чрез B/R Live.<ref name=WONreview>{{cite web |last1=Meltzer|first1=Dave|title=September 9, 2019 Observer Newsletter: AEW All Out review, Chris Jericho title saga, more |work=Wrestling Observer Figure Four Online|access-date=September 8, 2019|url=https://members.f4wonline.com/wrestling-observer-newsletter/september-9-2019-observer-newsletter-aew-all-out-review-chris-jericho}}</ref> На шоуто са оспорвани десет мача, включително два предварителни. В главния мач [[Крис Джерико]] побеждава [[Адам Пейдж]] и става първият [[Световна титла на AEW|Световен шампион на AEW]]. В други важни мачове [[Lucha Brothers]] ([[Пентагон джуниър]] и [[Рей Финикс]]) побеждават [[Йънг Бъкс]] (Мат Джаксън и Ник Джаксън) в [[мач със стълби]], за да запазят Световните отборни титли на AAA, [[Коуди Роудс]] побеждава [[Шон Спиърс]], а [[Ейдриън Невил|Пак]] побеждава [[Кени Омега]] със спиране от съдията. [[Световна титла при жените на AEW|Световният шампионски пояс на AEW при жените]] също е разкрита, а [[Найла Роуз]] и [[Рихо]], които печелят съответните си мачове, ще се изправят една срещу друга за титлата в премиерния епизод на [[AEW Dynamite]] на 2 октомври 2019 г. Шоуто добива положителни отзиви от критиците, като най-много похвали са отдадени на мача със стълби. == Резултати == {|class=wikitable style="font-size:90%; margin: 0.5em 0 0.5em 1em; float: right; clear: right;" |+ '''Друг персонал''' !|Роля !|Име |- |rowspan=3|[[Спортен коментатор|Коментатор]]и |[[Джим Рос]] {{small|(PPV)}} |- |[[Екскалибур (кечист)|Екскалибур]] {{small|(Преди шоуто + PPV)}} |- |Голдънбой {{small|(Преди шоуто + PPV)}} |- |rowspan=3|Испански коментатори |Алекс Абрахантес |- |[[Даша Фуентес|Даша Курет]] |- |[[Уго Савинович]] |- |Конферансие |[[Джъстин Робъртс]] |- |rowspan=5|Съдии |[[Обри Едуардс]] |- |Брайс Ремсбърг |- |[[Ърл Хебнър]] |- |Пол Търнър |- |Рик Нокс |- |Интервюиращ |[[Джен Декър]] |} [[File:Chris Jericho AEW Champ (cropped).jpg|thumb|В главния мач [[Крис Джерико]] побеждава [[Адам Пейдж]] и става първият [[Световна титла на AEW|Световен шампион на AEW]].]] {{Таблица кеч резултати |times = <ref name="All Out">{{cite web|last=Powell|first=Jason|title=AEW All Out results: Powell's live review of Chris Jericho vs. Hangman Page to become the first AEW Champion, Pentagon Jr. and Fenix vs. The Young Bucks in a ladder match for the AAA Tag Titles, Cody vs. Shawn Spears, Kenny Omega vs. Pac|url=https://prowrestling.net/site/2019/08/31/aew-all-out-results-powells-live-review-of-chris-jericho-vs-hangman-page-to-become-the-first-aew-champion-pentagon-jr-and-fenix-vs-the-young-bucks-in-a-ladder-match-for-the-aaa-tag-titles-cody/|work=Pro Wrestling Dot Net|date=August 31, 2019|access-date=August 31, 2019}}</ref> |match1 = [[Найла Роуз]] последна елиминира [[Брит Бейкър]] |stip1 = [[Казино Кралска битка]] с 21 души<br />{{small|Победителката ще се изправи срещу победителката от [[Рихо]] срещу [[Хикару Шида]] за дебютната [[Световна титла при жените на AEW]] в премиерния епизод на ''[[AEW Dynamite|Dynamite]]''}}<ref name="FemaleCasinoBattleRoyale">{{cite video|url=https://www.youtube.com/watch?v=H5_bODS2130|title=The Road to AEW All Out - Episode 04|author=All Elite Wrestling|author-link=All Elite Wrestling|publisher=[[YouTube]]|date=August 7, 2019|access-date=August 7, 2019}}</ref> |time1 = 20:35 |pre1 = yes |match2 = [[Private Party]] (Айсая Касиди и Марк Куин) поб. [[Анхелико]] и [[Джак Евънс]] |stip2 = [[Отборен мач]]<ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=qFRLnseiPDE|title=The Road to AEW All Out - Episode 7|publisher=All Elite Wrestling|work=YouTube.com|date=August 21, 2019|access-date=August 21, 2019}}</ref> |time2 = 11:35 |pre2 = yes |match3 = [[SoCal Uncensored]] ([[Кристофър Даниелс]], [[Франки Казариан]] и [[Скорпио Скай]]) поб. [[Джурасик Експрес]] ([[Джак Пери|Джънгъл Бой]], [[Лучазоръс]] и [[Марко Стънт]]) |stip3 = Отборен мач с шест човека<ref>{{cite web|last1=Currier|first1=Joseph|title=Six-man tag match added to AEW All Out |url=https://www.f4wonline.com/aew-news/six-man-tag-match-added-aew-all-out-290971|publisher=Wrestling Observer|access-date=August 26, 2019|date=August 26, 2019}}</ref> |time3 = 11:45 |match4 = [[Ейдриън Невил|Пак]] поб. [[Кени Омега]] чрез техническо предаване |stip4 = [[Индивидуален мач]]<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/aewrestling/status/1165013366605307905|title=#AEWAllOut Saturday, August 31st, 2019 - @Sears_Centre - Chicago, IL PAC vs KENNY OMEGA LIVE on Pay Per View|publisher=All Elite Wrestling|work=Twitter.com|date=August 23, 2019|access-date=August 23, 2019}}</ref> |time4 = 23:20 |match5 = [[Джими Хавък]] поб. [[Дарби Алин]] и [[Джоуи Джанела]] |stip5 = Троен хардкор мач<ref name="AlliinJanelaHavoc">{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=dq0t8bfb3aY|title=The Road to AEW All Out - Episode 02|publisher=All Elite Wrestling|work=YouTube.com|date=July 23, 2019|access-date=July 23, 2019}}</ref><ref>{{cite web|url=https://twitter.com/AEWrestling/status/1166374580207968258|title=We are happy to announce that @CrackerBarrel is the Official match sponsor for the #CrackerBarrelClash w/ @JimmyHavoc vs @DarbyAllin vs @JANELABABY at #AEWAllOut this Saturday, August 31st LIVE on Pay Per View from the @Sears_Centre in Chicago!|work=All Elite Wrestling on Twitter|date=August 27, 2019|access-date=August 27, 2019}}</ref> |time5 = 15:00 |match6 = [[The Dark Order]] ([[Ивъл Уно]] и [[Стю Грейсън]]) поб. [[Best Friends]] ([[Чък Тейлър]] и [[Трент Берета]]) |stip6 = [[Отборен мач]] за прескачане на първи кръг в турнира за [[Световни отборни титли на AEW|Световните отборни титли на AEW]]<ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-results/aew-fight-fallen-live-results-young-bucks-vs-rhodes-brothers-287831|title=AEW FIGHT FOR THE FALLEN LIVE RESULTS: YOUNG BUCKS VS. RHODES BROTHERS|first=Arya|last=Witner|publisher=Wrestling Observer Newsletter|work=F4WOnline.com|date=July 13, 2019|access-date=July 14, 2019}}</ref> |time6 = 13:40 |match7 = [[Рихо]] поб. [[Хикару Шида]] |stip7 = [[Индивидуален мач]]<ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-news/hikaru-shida-vs-riho-added-aew-all-out-290241|title=Hikaru Shida vs. Riho added to AEW All Out|last=Currier|first=Joseph|work=F4WOnline.com|date=August 16, 2019|access-date=August 16, 2019}}</ref><br />{{small|Победителката ще се изправи срещу [[Найла Роуз]] (Победителка от Казино Кралската битка) за дебютната [[Световна титла при жените на AEW]] в премиерния епизод на ''[[AEW Dynamite|Dynamite]]''}} |time7 = 13:35 |match8 = [[Коуди Роудс]] (с [[Максуел Джейкъб Фридман]]) поб. [[Шон Спиърс]] (с [[Тъли Бланчард]]) |stip8 = [[Индивидуален мач]]<ref>{{cite web|url=http://www.youtube.com/watch?v=3jFR3aRRsoc?t=605|title=Tony Khan on what AEW on TNT will look like, PPV details, ALL OUT, signing new talent|publisher=Chris Van Vliet|work=YouTube.com|date=July 14, 2019|access-date=July 14, 2019}}</ref> |time8 = 16:20 |match9 = [[Lucha Brothers]] ([[Пентагон джуниър]] и [[Рей Финикс]]) (ш) поб. [[Йънг Бъкс]] (Мат Джаксън и Ник Джаксън) |stip9 = [[мач със стълби|Ескалера Де Ла Муерте]] за [[Световни отборни титли на AAA|Световните отборни титли на AAA]]<ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=awbCUjm13Q8|title="ESCALERA DE LA MUERTE" - Being The Elite Ep. 162|publisher=Being The Elite|work=YouTube.com|date=July 22, 2019|access-date=July 23, 2019}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-news/lucha-bros-challenge-young-bucks-ladder-match-all-out-287836|title=LUCHA BROS CHALLENGE YOUNG BUCKS TO LADDER MATCH AT ALL OUT|first=Bryan|last=Rose|publisher=Wrestling Observer Newsletter|work=F4WOnline.com|date=July 13, 2019|access-date=July 14, 2019}}</ref> |time9 = 24:10 |match10 = [[Крис Джерико]] поб. [[Адам Пейдж]] |stip10 = [[Индивидуален мач]] за дебютната [[Световна титла на AEW]]<ref>{{cite web|url=http://www.prowrestlingsheet.com/chris-jericho-hangman-page-all-out/|title=Chris Jericho Says He And Hangman Adam Page Will Wrestle At All Out|first=Ryan|last=Satin|publisher=Pro Wrestling Sheet|work=ProWrestlingSheet.com|date=May 30, 2019|access-date=May 30, 2019}}</ref> |time10 = 26:25 }} === Казино Кралска битка === Петима кечисти започват на ринга. На всеки три минути влизат по още петима. 21-ят и последен участник влиза сам в мача.<ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=MPF9WzZpU58|title=The Buy In: All Elite Wrestling's "All Out" Preshow &#124; TNT|publisher=TNT|website=YouTube.com|date=August 31, 2019|access-date=September 4, 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" !Роля !Влиза !Ред на елиминиране !Елиминиран от !Елиминирани |- |rowspan="5"|[[Спатия]] |Шаландра Роял |1 |rowspan=4|Найла Роуз |rowspan=4|0 |- |[[Лева Бейтс]] |4 |- |Фаби Апачи |2 |- |[[Джиджи Долин|Присила Кели]] |3 |-style="background: gold" |'''[[Найла Роуз]]''' |'''-''' |'''Победител''' |10 |- |rowspan="5"|[[Каро]] |[[Пенелопе Форд]] |7 |Найла Роуз |rowspan=2|0 |- |Шаза Маккендзи |5 |Брит Бейкър |- |[[Сади Гибс]] |17 |Беа Прийстли |1 |- |[[Биг Суол]] |6 |Найла Роуз |0 |- |[[Брит Бейкър]] |20 |Беа Прийстли и Найла Роуз{{ref|1}} |5 |- |rowspan="5"|[[Купа]] |[[Тенил Дашууд]] |8 |rowspan=2|Оусъм Конг |rowspan=2|0 |- |[[Ивелис Велес|Ивелис]] |9 |- |[[Беа Прийстли]] |19 |Брит Бейкър |3 |- |[[Бранди Роудс]] |15 |Брит Бейкър и Али |0 |- |[[Оусъм Конг]] |12 |Беа Прийстли, Сади Гибс и О Ди Би |2 |- |rowspan="5"|[[Пика]] |[[Али (кечистка)|Али]] |16 |rowspan=2|Найла Роуз |1 |- |[[Никол Савой]] |10 |rowspan=2|0 |- |[[Тийл Пайпър]] |11 |О Ди Би |- |[[О Ди Би]] |14 |Брит Бейкър |2 |- |[[Джаз (кечистка)|Джаз]] |13 |Найла Роуз |rowspan=2|0 |- |[[Жокер]] |[[Мерседес Мартинес]] |18 |Брит Бейкър |} :{{note|1|1}}Прийстли вече е елиминирана, когато елиминира Бейкър. == Билети и покупки == All Out, който има разпродадени 10 500<ref>{{cite web|url=https://411mania.com/wrestling/total-attendance-for-aew-all-out-revealed/|title=Total Attendance For AEW All Out Revealed|work=411Mania|first=Jeremy|last=Thomas|date=September 5, 2019}}</ref> места в Sears Center, шокиращо се разпродава по-бързо от всяко друго кеч шоу, проведено в Северна Америка. Според журналиста [[Дейв Мелцър]], първоначалният брой на американските телевизионни покупки за All Out е приблизително 28 000. В сравнение с [[Double or Nothing (2019)|Double or Nothing]], All Out има по-малко покупки чрез pay-per-view, повече чрез B/R Live и повече в ITV в Обединеното кралство. Мелцър изчислява, че общо около 100 000 души са платили, за да гледат шоуто, което „показва издръжливост“ и е по-добро число от която и да е американска кеч компания в исторически план, различна от [[WWE|WWE/WWF]] и [[WCW]], заявявайки, че няколко други компании са се справили по-зле, въпреки че имат телевизионни шоута, рекламиращи техния продукт, за разлика от AEW. == Отзиви == All Out получава почти критично признание. Дейв Мелцър от бюлетина на Wrestling Observer коментира All Out като „страхотно“: „атмосферата беше невероятна“ и „усещане за история“ за това шоу, което изпреварва All In и Double or Nothing. Според него, AEW е „зареден с талант“ (включително недооценени като Джак Еванс и Скорпио Скай) и „екшънът и оформлението във всеки мач са силни“. Освен това, той отбелязва, че [[Лучазоръс]] е бил особено популярен сред публиката на живо за своите акробатики, които са били обезкуражени от предишната му компания WWE. Джъстин Барасо от Sports Illustrated пише, че с All Out „AEW изпълни мисията си да предостави ангажираща алтернатива“ на WWE. Барасо чувства, че изборът на Джерико за шампион на AEW предизвиква „интерес и очакване за дебюта по TNT на 2 октомври по начини, по които Пейдж просто не може“. Барасо критикува загубата на Омега от Пак като „особен начин да се представи една от най-големите звезди в кеча“, като се има предвид по-ранната загуба на Омега в AEW от Джерико и Барасо прогнозира, че Омега по-късно ще загуби от [[Джон Моксли]] в AEW. Женската дивизия започва да показва „яснота“, като Барасо смята, че „Рихо ще бъде добър градивен елемент за дивизията като първа шампионка“. „Атлетизмът, корекциите и атаката“ на мача със стълби са подчертани като „зрелищни“.<ref>{{cite magazine|last=Barasso|first=Justin|title=Chris Jericho Becomes All Elite Wrestling's First-Ever World Champion: All Out Takeaways|url=https://www.si.com/wrestling/2019/09/01/all-elite-wrestling-all-out-chris-jericho-uk-takeover-takeaways|magazine=Sports Illustrated|access-date=September 8, 2019|date=September 1, 2019}}</ref> == Последици == Два дни след шоуто полицейското управление на [[Талахаси]] съобщава, че коланът на Световната титла на AEW е легитимно откраднат от лимузината на Крис Джерико, докато той вечеря в ресторант ''LongHorn Steakhouse''.<ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-news/aew-world-champion-chris-jericho-reports-title-belt-stolen-291631|title=AEW World Champion Chris Jericho reports title belt stolen|first=Joseph|last=Currier|work=[[Wrestling Observer Figure Four Online]]|date=September 3, 2019|access-date=September 3, 2019}}</ref> На следващия ден Джерико стартира "световно разследване" на своя акаунт в [[Instagram]] и на всички акаунти в социалните мрежи на AEW. В сряда обаче полицията в Талахаси потвърждава, че е върнала шампионския колан, публикувайки снимка във [[Facebook]] на един от техните служители, държащ титлата. След това Джерико трябва да защитава титлата срещу Коуди Роудс на [[Full Gear (2019)|Full Gear]] поради мястото на Коуди в класацията за победи/загуби/равни мачове.<ref>{{cite web|url=https://www.f4wonline.com/aew-news/chris-jericho-defend-aew-world-title-against-cody-full-gear-291836|title=CHRIS JERICHO TO DEFEND AEW WORLD TITLE AGAINST CODY AT FULL GEAR|date=September 5, 2019|last=Currier|first=Joseph|work=Wrestling Observer Figure Four Online|access-date=September 6, 2019}}</ref> На 4 септември първоначално планираният мач на Кени Омега и [[Джон Моксли]] за All Out е пренасрочен за Full Gear.<ref>{{cite web|last=Powell|first=Jason|title=AEW announces a big match for the Full Gear event|url=https://prowrestling.net/site/2019/09/04/aew-announces-a-big-match-for-the-full-gear-event/|publisher=Pro Wrestling Dot Net|date=September 4, 2019|access-date=September 5, 2019}}</ref> По време на интервюто на Адам Пейдж след шоуто, той е прекъснат от Пак, който казва, че се е върнал в AEW, за да отмъсти на Пейдж. Тогава мач между двамата е насрочен за дебютния епизод на новото седмично шоу [[AEW Dynamite]] на 2 октомври; мач, който първоначално е планиран за [[Double or Nothing (2019)|Double or Nothing]].<ref>{{cite web|url=https://www.wrestlinginc.com/news/2019/09/pac-vs-adam-page-announced-for-aew-dynamite-premiere-660010/|title=PAC Vs. Adam Page Announced For AEW Dynamite Premiere|date=September 25, 2019|last=Middleton|first=Marc|work=Wrestling Inc.|access-date=September 27, 2019}}</ref> През ноември 2020 г. президентът и главен изпълнителен директор на AEW Тони Хан посочва All Out като едно от „Големите четири“ PPV на AEW, което включва Double or Nothing, Full Gear и Revolution, техните четири най-големи местни предавания, произвеждани на тримесечие. Дебютното All Out е второто от тях.<ref>{{cite web|url=https://www.fightful.com/wrestling/tony-khan-likes-big-four-aew-s-pay-view-schedule-announces-beach-break-special-january|title=Tony Khan Likes AEW's 'Big Four' Pay-Per-View Schedule, Announces 'Beach Break' Special For January|date=November 8, 2020|last=Defelice|first=Robert|work=Fightful|access-date=March 8, 2021}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{YouTube|MPF9WzZpU58|Мачовете преди шоуто}} * {{YouTube|fZbozxirGcM|All Out, част 1}} * {{YouTube|qBy_fZLevTg|All Out, част 2}} {{Превод от|en|All Out (2019)|1220402717}} [[Категория:Спорт в Илинойс]] [[Категория:Кеч турнири в Илинойс]] [[Категория:Турнири на AEW]] jac3m22hm7zhymxrq59oevp3z42sgte 0 861122 12214116 12213749 2024-04-25T14:04:59Z Мико 4542 /* Дебърско */ wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Кичевско-Дебърски революционен район | лого = | снимка = | пояснение = | тип = революционна организация | цел = [[Автономия за Македония и Одринско]] | седалище = | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основана = | закрита = | организация-майка = [[Битолски революционен окръг]] | членове = | мото = „Свобода или смърт“ }} '''Кичевско-Дебърският революционен район''' от [[Битолски революционен окръг|Битолския революционен окръг]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] обхваща териториите на Кичевската и Дебърската каза на Османската империя с главен град [[Кичево]].<ref name="Матов 114">{{Матов 2011|114}}</ref> == Описание == === Кичевско === Кичево преди 1912 година е с малко българско население – според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в града живеят 1200 българи [[християни]], 3560 [[българи мохамедани]] и 84 [[цигани]],<ref>{{МЕС|255|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_40.htm}}</ref> но пък е център на [[Дебърско-Кичевска епархия|българска епархия]] и има български владика – [[Козма Дебърски]]. Революционното ръководство на Кичевско е в ръцете на приходящите български учители, а не на местни хора, като не се брои основният дългогодишен ръководител поп [[Тома Николов]]. Според [[Милан Матов]] градските ръководители са по-резервилани, докато селските са по-буйни и по-предани на революционната организация.<ref name="Матов 114"/> От трите кичевски околии [[Долна Копачка]], [[Горна Копачка]] и [[Рабетинкол]] само Долна Копачка остава напълно организирана и предана на ВМОРО и винаги е имала български войвода, въпреки че четата на околията на няколко пъти е откривана и дава сражения и жертви. В Долна Копачка действат [[Кръсте Алексов]], [[Арсо Локвички]] и [[Димко Богов]]. В Долна Копачка много пъти се правят и сбирки на околните войводи от другите райони на Кичевско, както и от съседните [[Демирхисарски революционен район|Демирхисарски]] и [[Охридски революционен район]]. Бигла със своя сложен масив служи за укритие и на по-далечните районни чети. В останалите райони на Кичевско – Горна Копачка и Рабетинкол, българското революционно дело заглъхва под сръбския натиск от Поречието и турския натиск от север. Поречието в началото на XX век окончателно става сърбоманско, с изключение на няколко села близо до Брод като [[Слатина (община Брод)|Слатина]] и [[Локвица]], и назначаване на български войвода за него не е възможно. В [[Рабетинкол]] последен деен войвода е [[Петър Радев – Пашата]], загинал в 1907 година. В Горна Копачка последен войвода остава [[Янаки Янев]].<ref name="Матов 114"/> === Дебърско === Дебърско също е разделено на два района, които нямат много общо помежду си – [[Дримкол|Дримколски]] и [[Река (област)|Рекански]]. В самия град Дебър трудно се развива активна революционна дейност поради преобладаващото мюсюлманско население. Местните дейци са [[Григор Ошавков]], [[Христо Атанасов (Пасинки)|Христо Атанасов]], [[Наум Бояджиев]], [[Нестор Поповски]] и [[Вангел Миладинов]]. Съответно двата района са в голяма степен самостоятелни.<ref name="Матов 115">{{Матов 2011|115}}</ref> Реканско е с център [[Галичник]]. В 1904 година легалната и нелегалната революционна дейност в Реканско е организирана от [[Даме Груев]] и охридския войвода [[Христо Узунов]] с десетина местни четници. След голямо премеждие четата се връща през Копачка в Охридско и повече опити за организиране на Река не са правени. Милан Матов пише, че „като националисти българите в Реката се държаха добре. Но като революционери бе много мъчно да се осъществи идеята за некакво по-здраво организиране“. С убийството на поп [[Амвросий Попмилетиев]] в 1909 година нелегалната дейност в Реканско приключва.<ref name="Матов 115"/> Дебърски Дримкол е посветен изключително от Струга и управляван от Струга. Там има по-голяма и по-постоянна четническа дейност, тъй като десетината села там дават гурбетчии каменари, работещи във [[Владая]], Софийско. От 1900 година там има нелегални дейци, като се започне от [[Цветко Стоянов|Цветан Ябланишки]], поп [[Йоан Бабунов]], [[Милош Кръстев]], [[Трифон Манолов|Трифон Големия]], [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]]. Организацията подкупва стражарите в станцията при общината, начело с албанеца Мерсим Дема, който осуетява всички начинания на войската да навлезе в района в преследване на българските чети. Поради отдалечеността на района обаче местните войводи вършат много своеволия, като злоупотребяват с пари или със семейна чест. Цветан Ябланишки и поп Йован са убити уж случайно от Милош Кръстев, защото му се бъркали в района, а Милош Кръстев и Трифон Големия пък са предадени от селяните поради безчинствата си. От местни дейци е убит и Марко Павлов поради любовните си похождения.<ref name="Матов 115"/> == Бележки == <references /> {{Битолски революционен окръг}} {{Портал|Македония}} [[Категория:ВМОРО]] [[Категория:Община Кичево]] [[Категория:Община Дебър]] [[Категория:Маврово и Ростуше]] [[Категория:История на Кичево]] [[Категория:История на Дебър]] [[Категория:ВМРО]] 2sok4gaz4ad5rlupxh99w7o04wjzdww 12214150 12214116 2024-04-25T14:34:46Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Кичевско-Дебърски революционен район | лого = | снимка = | пояснение = | тип = революционна организация | цел = [[Автономия за Македония и Одринско]] | седалище = | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основана = | закрита = | организация-майка = [[Битолски революционен окръг]] | членове = | мото = „Свобода или смърт“ }} [[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG |мини|дясно|250п|Бойното ръководно тяло на Дебърско-Кичевския район в 1903 година. 1. войводата [[Янаки Янев|Наке Янев]] от Лавчани, Кичевско; 2. войводата [[Лука Джеров]] от Битоля; 3. войводата [[Христо Настев]] от Щип; 4. войводата [[Климент Групчев]] от Охрид; 5. войводата [[Павел Караасанов|Павле Караасан]] от Лазарополе; 6. сигналистът на четата [[Никола Кокалевски|Никола Гюрев Кокалевски]] от Лазарополе; 7. комитата Иванчо от Пополжани, Кичевско; 8. районният началник на Горна Копачка - [[Стоян Милошев]] от Кленоец, Кичевско. Фотографията е дело на [[Георги Кузманов]] от Дебър]] '''Кичевско-Дебърският''' или '''Дебърско-Кичевският революционен район''' от [[Битолски революционен окръг|Битолския революционен окръг]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] обхваща териториите на Кичевската и Дебърската каза на Османската империя с главен град [[Кичево]].<ref name="Матов 114">{{Матов 2011|114}}</ref> == Описание == === Кичевско === Кичево преди 1912 година е с малко българско население – според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в града живеят 1200 българи [[християни]], 3560 [[българи мохамедани]] и 84 [[цигани]],<ref>{{МЕС|255|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_40.htm}}</ref> но пък е център на [[Дебърско-Кичевска епархия|българска епархия]] и има български владика – [[Козма Дебърски]]. Революционното ръководство на Кичевско е в ръцете на приходящите български учители, а не на местни хора, като не се брои основният дългогодишен ръководител поп [[Тома Николов]]. Според [[Милан Матов]] градските ръководители са по-резервилани, докато селските са по-буйни и по-предани на революционната организация.<ref name="Матов 114"/> От трите кичевски околии [[Долна Копачка]], [[Горна Копачка]] и [[Рабетинкол]] само Долна Копачка остава напълно организирана и предана на ВМОРО и винаги е имала български войвода, въпреки че четата на околията на няколко пъти е откривана и дава сражения и жертви. В Долна Копачка действат [[Кръсте Алексов]], [[Арсо Локвички]] и [[Димко Богов]]. В Долна Копачка много пъти се правят и сбирки на околните войводи от другите райони на Кичевско, както и от съседните [[Демирхисарски революционен район|Демирхисарски]] и [[Охридски революционен район]]. Бигла със своя сложен масив служи за укритие и на по-далечните районни чети. В останалите райони на Кичевско – Горна Копачка и Рабетинкол, българското революционно дело заглъхва под сръбския натиск от Поречието и турския натиск от север. Поречието в началото на XX век окончателно става сърбоманско, с изключение на няколко села близо до Брод като [[Слатина (община Брод)|Слатина]] и [[Локвица]], и назначаване на български войвода за него не е възможно. В [[Рабетинкол]] последен деен войвода е [[Петър Радев – Пашата]], загинал в 1907 година. В Горна Копачка последен войвода остава [[Янаки Янев]].<ref name="Матов 114"/> === Дебърско === Дебърско също е разделено на два района, които нямат много общо помежду си – [[Дримкол|Дримколски]] и [[Река (област)|Рекански]]. В самия град Дебър трудно се развива активна революционна дейност поради преобладаващото мюсюлманско население. Местните дейци са [[Григор Ошавков]], [[Христо Атанасов (Пасинки)|Христо Атанасов]], [[Наум Бояджиев]], [[Нестор Поповски]] и [[Вангел Миладинов]]. Съответно двата района са в голяма степен самостоятелни.<ref name="Матов 115">{{Матов 2011|115}}</ref> Реканско е с център [[Галичник]]. В 1904 година легалната и нелегалната революционна дейност в Реканско е организирана от [[Даме Груев]] и охридския войвода [[Христо Узунов]] с десетина местни четници. След голямо премеждие четата се връща през Копачка в Охридско и повече опити за организиране на Река не са правени. Милан Матов пише, че „като националисти българите в Реката се държаха добре. Но като революционери бе много мъчно да се осъществи идеята за некакво по-здраво организиране“. С убийството на поп [[Амвросий Попмилетиев]] в 1909 година нелегалната дейност в Реканско приключва.<ref name="Матов 115"/> Дебърски Дримкол е посветен изключително от Струга и управляван от Струга. Там има по-голяма и по-постоянна четническа дейност, тъй като десетината села там дават гурбетчии каменари, работещи във [[Владая]], Софийско. От 1900 година там има нелегални дейци, като се започне от [[Цветко Стоянов|Цветан Ябланишки]], поп [[Йоан Бабунов]], [[Милош Кръстев]], [[Трифон Манолов|Трифон Големия]], [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]]. Организацията подкупва стражарите в станцията при общината, начело с албанеца Мерсим Дема, който осуетява всички начинания на войската да навлезе в района в преследване на българските чети. Поради отдалечеността на района обаче местните войводи вършат много своеволия, като злоупотребяват с пари или със семейна чест. Цветан Ябланишки и поп Йован са убити уж случайно от Милош Кръстев, защото му се бъркали в района, а Милош Кръстев и Трифон Големия пък са предадени от селяните поради безчинствата си. От местни дейци е убит и Марко Павлов поради любовните си похождения.<ref name="Матов 115"/> == Бележки == <references /> {{Битолски революционен окръг}} {{Портал|Македония}} [[Категория:ВМОРО]] [[Категория:Община Кичево]] [[Категория:Община Дебър]] [[Категория:Маврово и Ростуше]] [[Категория:История на Кичево]] [[Категория:История на Дебър]] [[Категория:ВМРО]] jp7lujb3dmtgxhqa530aay2geuqev9a 12214154 12214150 2024-04-25T14:35:59Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Кичевско-Дебърски революционен район | лого = | снимка = | пояснение = | тип = революционна организация | цел = [[Автономия за Македония и Одринско]] | седалище = | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основана = | закрита = | организация-майка = [[Битолски революционен окръг]] | членове = | мото = „Свобода или смърт“ }} [[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG |мини|дясно|250п|Бойното ръководно тяло на Дебърско-Кичевския район в 1903 година. 1. войводата [[Янаки Янев|Наке Янев]] от Лавчани, Кичевско; 2. войводата [[Лука Джеров]] от Битоля; 3. войводата [[Христо Настев]] от Щип; 4. войводата [[Климент Групчев]] от Охрид; 5. войводата [[Павел Караасанов|Павле Караасан]] от Лазарополе; 6. сигналистът на четата [[Никола Кокалевски|Никола Гюрев Кокалевски]] от Лазарополе; 7. комитата Иванчо от Пополжани, Кичевско; 8. районният началник на Горна Копачка - [[Стоян Милошев]] от Кленоец, Кичевско. Фотографията е дело на Георги Кузманов от Дебър]] '''Кичевско-Дебърският''' или '''Дебърско-Кичевският революционен район''' от [[Битолски революционен окръг|Битолския революционен окръг]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] обхваща териториите на Кичевската и Дебърската каза на Османската империя с главен град [[Кичево]].<ref name="Матов 114">{{Матов 2011|114}}</ref> == Описание == === Кичевско === Кичево преди 1912 година е с малко българско население – според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в града живеят 1200 българи [[християни]], 3560 [[българи мохамедани]] и 84 [[цигани]],<ref>{{МЕС|255|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_40.htm}}</ref> но пък е център на [[Дебърско-Кичевска епархия|българска епархия]] и има български владика – [[Козма Дебърски]]. Революционното ръководство на Кичевско е в ръцете на приходящите български учители, а не на местни хора, като не се брои основният дългогодишен ръководител поп [[Тома Николов]]. Според [[Милан Матов]] градските ръководители са по-резервилани, докато селските са по-буйни и по-предани на революционната организация.<ref name="Матов 114"/> От трите кичевски околии [[Долна Копачка]], [[Горна Копачка]] и [[Рабетинкол]] само Долна Копачка остава напълно организирана и предана на ВМОРО и винаги е имала български войвода, въпреки че четата на околията на няколко пъти е откривана и дава сражения и жертви. В Долна Копачка действат [[Кръсте Алексов]], [[Арсо Локвички]] и [[Димко Богов]]. В Долна Копачка много пъти се правят и сбирки на околните войводи от другите райони на Кичевско, както и от съседните [[Демирхисарски революционен район|Демирхисарски]] и [[Охридски революционен район]]. Бигла със своя сложен масив служи за укритие и на по-далечните районни чети. В останалите райони на Кичевско – Горна Копачка и Рабетинкол, българското революционно дело заглъхва под сръбския натиск от Поречието и турския натиск от север. Поречието в началото на XX век окончателно става сърбоманско, с изключение на няколко села близо до Брод като [[Слатина (община Брод)|Слатина]] и [[Локвица]], и назначаване на български войвода за него не е възможно. В [[Рабетинкол]] последен деен войвода е [[Петър Радев – Пашата]], загинал в 1907 година. В Горна Копачка последен войвода остава [[Янаки Янев]].<ref name="Матов 114"/> === Дебърско === Дебърско също е разделено на два района, които нямат много общо помежду си – [[Дримкол|Дримколски]] и [[Река (област)|Рекански]]. В самия град Дебър трудно се развива активна революционна дейност поради преобладаващото мюсюлманско население. Местните дейци са [[Григор Ошавков]], [[Христо Атанасов (Пасинки)|Христо Атанасов]], [[Наум Бояджиев]], [[Нестор Поповски]] и [[Вангел Миладинов]]. Съответно двата района са в голяма степен самостоятелни.<ref name="Матов 115">{{Матов 2011|115}}</ref> Реканско е с център [[Галичник]]. В 1904 година легалната и нелегалната революционна дейност в Реканско е организирана от [[Даме Груев]] и охридския войвода [[Христо Узунов]] с десетина местни четници. След голямо премеждие четата се връща през Копачка в Охридско и повече опити за организиране на Река не са правени. Милан Матов пише, че „като националисти българите в Реката се държаха добре. Но като революционери бе много мъчно да се осъществи идеята за некакво по-здраво организиране“. С убийството на поп [[Амвросий Попмилетиев]] в 1909 година нелегалната дейност в Реканско приключва.<ref name="Матов 115"/> Дебърски Дримкол е посветен изключително от Струга и управляван от Струга. Там има по-голяма и по-постоянна четническа дейност, тъй като десетината села там дават гурбетчии каменари, работещи във [[Владая]], Софийско. От 1900 година там има нелегални дейци, като се започне от [[Цветко Стоянов|Цветан Ябланишки]], поп [[Йоан Бабунов]], [[Милош Кръстев]], [[Трифон Манолов|Трифон Големия]], [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]]. Организацията подкупва стражарите в станцията при общината, начело с албанеца Мерсим Дема, който осуетява всички начинания на войската да навлезе в района в преследване на българските чети. Поради отдалечеността на района обаче местните войводи вършат много своеволия, като злоупотребяват с пари или със семейна чест. Цветан Ябланишки и поп Йован са убити уж случайно от Милош Кръстев, защото му се бъркали в района, а Милош Кръстев и Трифон Големия пък са предадени от селяните поради безчинствата си. От местни дейци е убит и Марко Павлов поради любовните си похождения.<ref name="Матов 115"/> == Бележки == <references /> {{Битолски революционен окръг}} {{Портал|Македония}} [[Категория:ВМОРО]] [[Категория:Община Кичево]] [[Категория:Община Дебър]] [[Категория:Маврово и Ростуше]] [[Категория:История на Кичево]] [[Категория:История на Дебър]] [[Категория:ВМРО]] aroz5sh5w8reoridss55yqqt95fx3qd 12214158 12214154 2024-04-25T14:36:53Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Кичевско-Дебърски революционен район | лого = | снимка = | пояснение = | тип = революционна организация | цел = [[Автономия за Македония и Одринско]] | седалище = | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основана = | закрита = | организация-майка = [[Битолски революционен окръг]] | членове = | мото = „Свобода или смърт“ }} [[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG |мини|дясно|250п|Бойното ръководно тяло на Дебърско-Кичевския район в 1903 година. 1. войводата [[Янаки Янев|Наке Янев]] от Лавчани, Кичевско; 2. войводата [[Лука Джеров]] от Битоля; 3. войводата [[Христо Настев]] от Щип; 4. войводата [[Климент Групчев]] от Охрид; 5. войводата [[Павел Караасанов|Павле Караасан]] от Лазарополе; 6. сигналистът на четата [[Никола Кокалевски|Никола Гюрев Кокалевски]] от Лазарополе; 7. комитата Иванчо от Пополжани, Кичевско; 8. районният началник на Горна Копачка - [[Стоян Милошев]] от Кленоец, Кичевско. 9. Скрит легален деец на ВМОРО. Фотографията е дело на Георги Кузманов от Дебър]] '''Кичевско-Дебърският''' или '''Дебърско-Кичевският революционен район''' от [[Битолски революционен окръг|Битолския революционен окръг]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] обхваща териториите на Кичевската и Дебърската каза на Османската империя с главен град [[Кичево]].<ref name="Матов 114">{{Матов 2011|114}}</ref> == Описание == === Кичевско === Кичево преди 1912 година е с малко българско население – според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в града живеят 1200 българи [[християни]], 3560 [[българи мохамедани]] и 84 [[цигани]],<ref>{{МЕС|255|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_40.htm}}</ref> но пък е център на [[Дебърско-Кичевска епархия|българска епархия]] и има български владика – [[Козма Дебърски]]. Революционното ръководство на Кичевско е в ръцете на приходящите български учители, а не на местни хора, като не се брои основният дългогодишен ръководител поп [[Тома Николов]]. Според [[Милан Матов]] градските ръководители са по-резервилани, докато селските са по-буйни и по-предани на революционната организация.<ref name="Матов 114"/> От трите кичевски околии [[Долна Копачка]], [[Горна Копачка]] и [[Рабетинкол]] само Долна Копачка остава напълно организирана и предана на ВМОРО и винаги е имала български войвода, въпреки че четата на околията на няколко пъти е откривана и дава сражения и жертви. В Долна Копачка действат [[Кръсте Алексов]], [[Арсо Локвички]] и [[Димко Богов]]. В Долна Копачка много пъти се правят и сбирки на околните войводи от другите райони на Кичевско, както и от съседните [[Демирхисарски революционен район|Демирхисарски]] и [[Охридски революционен район]]. Бигла със своя сложен масив служи за укритие и на по-далечните районни чети. В останалите райони на Кичевско – Горна Копачка и Рабетинкол, българското революционно дело заглъхва под сръбския натиск от Поречието и турския натиск от север. Поречието в началото на XX век окончателно става сърбоманско, с изключение на няколко села близо до Брод като [[Слатина (община Брод)|Слатина]] и [[Локвица]], и назначаване на български войвода за него не е възможно. В [[Рабетинкол]] последен деен войвода е [[Петър Радев – Пашата]], загинал в 1907 година. В Горна Копачка последен войвода остава [[Янаки Янев]].<ref name="Матов 114"/> === Дебърско === Дебърско също е разделено на два района, които нямат много общо помежду си – [[Дримкол|Дримколски]] и [[Река (област)|Рекански]]. В самия град Дебър трудно се развива активна революционна дейност поради преобладаващото мюсюлманско население. Местните дейци са [[Григор Ошавков]], [[Христо Атанасов (Пасинки)|Христо Атанасов]], [[Наум Бояджиев]], [[Нестор Поповски]] и [[Вангел Миладинов]]. Съответно двата района са в голяма степен самостоятелни.<ref name="Матов 115">{{Матов 2011|115}}</ref> Реканско е с център [[Галичник]]. В 1904 година легалната и нелегалната революционна дейност в Реканско е организирана от [[Даме Груев]] и охридския войвода [[Христо Узунов]] с десетина местни четници. След голямо премеждие четата се връща през Копачка в Охридско и повече опити за организиране на Река не са правени. Милан Матов пише, че „като националисти българите в Реката се държаха добре. Но като революционери бе много мъчно да се осъществи идеята за некакво по-здраво организиране“. С убийството на поп [[Амвросий Попмилетиев]] в 1909 година нелегалната дейност в Реканско приключва.<ref name="Матов 115"/> Дебърски Дримкол е посветен изключително от Струга и управляван от Струга. Там има по-голяма и по-постоянна четническа дейност, тъй като десетината села там дават гурбетчии каменари, работещи във [[Владая]], Софийско. От 1900 година там има нелегални дейци, като се започне от [[Цветко Стоянов|Цветан Ябланишки]], поп [[Йоан Бабунов]], [[Милош Кръстев]], [[Трифон Манолов|Трифон Големия]], [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]]. Организацията подкупва стражарите в станцията при общината, начело с албанеца Мерсим Дема, който осуетява всички начинания на войската да навлезе в района в преследване на българските чети. Поради отдалечеността на района обаче местните войводи вършат много своеволия, като злоупотребяват с пари или със семейна чест. Цветан Ябланишки и поп Йован са убити уж случайно от Милош Кръстев, защото му се бъркали в района, а Милош Кръстев и Трифон Големия пък са предадени от селяните поради безчинствата си. От местни дейци е убит и Марко Павлов поради любовните си похождения.<ref name="Матов 115"/> == Бележки == <references /> {{Битолски революционен окръг}} {{Портал|Македония}} [[Категория:ВМОРО]] [[Категория:Община Кичево]] [[Категория:Община Дебър]] [[Категория:Маврово и Ростуше]] [[Категория:История на Кичево]] [[Категория:История на Дебър]] [[Категория:ВМРО]] bjvz1bkmppeqn8z0bzjtw0sbt5p3tyh 12214173 12214158 2024-04-25T14:46:02Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Кичевско-Дебърски революционен район | лого = | снимка = | пояснение = | тип = революционна организация | цел = [[Автономия за Македония и Одринско]] | седалище = | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основана = | закрита = | организация-майка = [[Битолски революционен окръг]] | членове = | мото = „Свобода или смърт“ }} [[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG |мини|дясно|250п|Бойното ръководно тяло на Дебърско-Кичевския район в 1903 година. 1. войводата [[Янаки Янев|Наке Янев]] от Лавчани, Кичевско; 2. войводата [[Лука Джеров]] от Битоля; 3. войводата [[Христо Настев]] от Щип; 4. войводата [[Климент Групчев]] от Охрид; 5. войводата [[Павел Караасанов|Павле Караасан]] от Лазарополе; 6. сигналистът на четата [[Никола Кокалевски|Никола Гюрев Кокалевски]] от Лазарополе; 7. комитата Иванчо от Пополжани, Кичевско; 8. районният началник на Горна Копачка - [[Стоян Милошев]] от Кленоец, Кичевско. 9. Скрит легален деец на ВМОРО. Фотографията е дело на Георги Кузманов от Дебър]] '''Кичевско-Дебърският''' или '''Дебърско-Кичевският революционен район''' от [[Битолски революционен окръг|Битолския революционен окръг]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] обхваща териториите на Кичевската и Дебърската каза на Османската империя с главен град [[Кичево]].<ref name="Матов 114">{{Матов 2011|114}}</ref> Районът има три подрайона - Кичевски, Дебърски и Рекански. == Описание == === Кичевско === Кичево преди 1912 година е с малко българско население – според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в града живеят 1200 българи [[християни]], 3560 [[българи мохамедани]] и 84 [[цигани]],<ref>{{МЕС|255|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_40.htm}}</ref> но пък е център на [[Дебърско-Кичевска епархия|българска епархия]] и има български владика – [[Козма Дебърски]]. Революционното ръководство на Кичевско е в ръцете на приходящите български учители, а не на местни хора, като не се брои основният дългогодишен ръководител поп [[Тома Николов]]. Според [[Милан Матов]] градските ръководители са по-резервилани, докато селските са по-буйни и по-предани на революционната организация.<ref name="Матов 114"/> От трите кичевски околии [[Долна Копачка]], [[Горна Копачка]] и [[Рабетинкол]] само Долна Копачка остава напълно организирана и предана на ВМОРО и винаги е имала български войвода, въпреки че четата на околията на няколко пъти е откривана и дава сражения и жертви. В Долна Копачка действат [[Кръсте Алексов]], [[Арсо Локвички]] и [[Димко Богов]]. В Долна Копачка много пъти се правят и сбирки на околните войводи от другите райони на Кичевско, както и от съседните [[Демирхисарски революционен район|Демирхисарски]] и [[Охридски революционен район]]. Бигла със своя сложен масив служи за укритие и на по-далечните районни чети. В останалите райони на Кичевско – Горна Копачка и Рабетинкол, българското революционно дело заглъхва под сръбския натиск от Поречието и турския натиск от север. Поречието в началото на XX век окончателно става сърбоманско, с изключение на няколко села близо до Брод като [[Слатина (община Брод)|Слатина]] и [[Локвица]], и назначаване на български войвода за него не е възможно. В [[Рабетинкол]] последен деен войвода е [[Петър Радев – Пашата]], загинал в 1907 година. В Горна Копачка последен войвода остава [[Янаки Янев]].<ref name="Матов 114"/> === Дебърско === В самия град Дебър трудно се развива активна революционна дейност поради преобладаващото мюсюлманско население. Местните дейци са [[Григор Ошавков]], [[Христо Атанасов (Пасинки)|Христо Атанасов]], [[Наум Бояджиев]], [[Нестор Поповски]] и [[Вангел Миладинов]].<ref name="Матов 115">{{Матов 2011|115}}</ref> === Река === Реканско е с център [[Галичник]]. В 1904 година легалната и нелегалната революционна дейност в Реканско е организирана от [[Даме Груев]] и охридския войвода [[Христо Узунов]] с десетина местни четници. След голямо премеждие четата се връща през Копачка в Охридско и повече опити за организиране на Река не са правени. Милан Матов пише, че „като националисти българите в Реката се държаха добре. Но като революционери бе много мъчно да се осъществи идеята за некакво по-здраво организиране“. С убийството на поп [[Амвросий Попмилетиев]] в 1909 година нелегалната дейност в Реканско приключва.<ref name="Матов 115"/> Дебърски Дримкол е посветен изключително от Струга и управляван от Струга. Там има по-голяма и по-постоянна четническа дейност, тъй като десетината села там дават гурбетчии каменари, работещи във [[Владая]], Софийско. От 1900 година там има нелегални дейци, като се започне от [[Цветко Стоянов|Цветан Ябланишки]], поп [[Йоан Бабунов]], [[Милош Кръстев]], [[Трифон Манолов|Трифон Големия]], [[Марко Павлов (революционер)|Марко Павлов]]. Организацията подкупва стражарите в станцията при общината, начело с албанеца Мерсим Дема, който осуетява всички начинания на войската да навлезе в района в преследване на българските чети. Поради отдалечеността на района обаче местните войводи вършат много своеволия, като злоупотребяват с пари или със семейна чест. Цветан Ябланишки и поп Йован са убити уж случайно от Милош Кръстев, защото му се бъркали в района, а Милош Кръстев и Трифон Големия пък са предадени от селяните поради безчинствата си. От местни дейци е убит и Марко Павлов поради любовните си похождения.<ref name="Матов 115"/> == Литература == * [http://macedonia-history.blogspot.com/2008/07/blog-post.html Спомени на Апостол Фръчковски, бивш ръководител на Галичко-Реканския революционен район] == Бележки == <references /> {{Битолски революционен окръг}} {{Портал|Македония}} [[Категория:ВМОРО]] [[Категория:Община Кичево]] [[Категория:Община Дебър]] [[Категория:Маврово и Ростуше]] [[Категория:История на Кичево]] [[Категория:История на Дебър]] [[Категория:ВМРО]] al04r411hgbeyyfmssftyuq0jbkfgxb 0 861128 12214094 12213524 2024-04-25T13:42:52Z Nk 399 {{машинен превод|~~~~~}} wikitext text/x-wiki {{машинен превод|13:42, 25 април 2024 (UTC)}} {{Личност|партизанин}} '''Зенел Хайдини''' е албански партизанин, който се бие по време на войната на Националното освободително движение през 40-те години на XX век в бивша Югославия. Той е роден в Медведжа на 24 май 1910 г.<ref>https://takemeback.to/24-May-1910</ref><ref>[https://m.famousfix.com/topic/zenel-hajdini www.famousfix.com]</ref> Хайдини учи в медресеската гимназия в Медведжа и след като завършва медресето, се записва във Факултета по математически и природни науки в Белград, а след това във Философския факултет в Скопие.<ref>[https://www.koha.net/en/culture-supplement/309598/Hasan-Kalesh%27s-contribution-to-the-establishment-of-the-Albanian-Institute www.koha.net]</ref> Става член на Комунистическата партия през 1941 г.<ref>[https://mzv.gov.cz/skopje/en/culture_and_scholarschip/the_commemoration_of_robert_gajdik_s.html www.mzv.gov.cz]</ref> След Априлската война и нахлуването в Кралство Югославия Хайдини прекъсва обучението си и идва в село Тупала. Той започва с кландестино работа по подготовката на въстанието. През август 1941 г. се присъединява към партизаните и се включва в партизанското отделение „Кукавица”.<ref>[https://mzv.gov.cz/skopje/en/economy_and_trade/signed_agreement_on_revitalization_of.html www.mzv.gov.cz]</ref> Участва в битката при Кукавица, в битката при Горна Яблания, в битката при Кремен, при превземането на Лесковац, Вуча, Лабана и други битки в тази част на югоизтока в триъгълника на Топлица.<ref>[https://balkanacademia.com/2023/11/05/the-history-of-the-serbian-oppression-of-albanians-of-medvegja-in-1912-1945/ www.balkanacademia.com]</ref> След началото на войната Хайдини се завръща в родината си, за да продължи дейността си като член на щаба за района на Медведжа. Той е член и на партийния щаб на Ябланица. Убит е на 7 март 1942 г. в Газдински рид, край Медведжа, в битка с четниците и българите.<ref>[https://takemeback.to/07-March-1942 www.takemeback.to]</ref><ref>[https://www.koha.net/en/KOSOVO/56752/Haziri-moved-the-wounded-partisan-the-colossus-Idriz-Seferi-and-thousands-of-Albanian-insurgents%2C-not-me www.koha.net]</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Албания|Сърбия}} {{СОРТКАТ:Хайдини, Зенел}} [[Категория:Албански военни дейци]] [[Категория:Сръбски албанци]] [[Категория:Родени в Медведжа]] [[Категория:Албански комунисти]] [[Категория:Починали в Медведжа]] cttpqdq1vzmdjgng47gkoz1hkpm487z 0 861140 12214348 12213827 2024-04-25T18:50:20Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер |име-оригинал=Zeki Velidi Togan }} '''Зеки Велиди Тоган''' ({{Lang|ba|Әхмәтзәки Әхмәтшаһ улы Вәлиди}}) е [[Башкири|башкирски]] историк,<ref>''Censorship and History: 1914-1945: Historiography in the Service of Dictatorships'', Antoon De Baets, The Oxford History of Historical Writing: Volume 4: 1800-1945, ed. Stuart Macintyre, Juan Maiguashca and Attila Pók (Oxford University Press, 2011), 138, 147.</ref> [[Тюркология|тюрколог]]<ref>Literary History: Towards a Global Perspective: Notions of Literature Across Times and Cultures, Vol.1, ed. Anders Pettersson, (Gmbh & Co., 2006), 299.</ref> и лидер на башкирското революционно-освободително движение, доктор по философия (1935), професор, почетен доктор на [[Манчестърски университет|Манчестърския университет]] (1967). == Биография == [[Файл:Library_Zaki-Validi.jpg|дясно|мини|200x200пкс|[[Национална библиотека „Ахмет Заки Валиди“|Националната библиотека на]] [[Башкортостан|Република Башкортостан]] „Ахмет Зеки Велиди“ в [[Уфа]]]] [[Файл:Zeki_Velidi_Togan_monument_SPb.jpg|дясно|мини|250x250пкс|Паметник на Зеки Велиди Тоган в двора на [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския държавен университет]]]] Зеки Велиди Тоган е роден на 10 декември 1890 г. в село Кузяново в Стерлитамакски уезд, Уфимска губерния (дн. Ишимбайски район, [[Башкортостан]]). От 1912 до 1915 г. Велиди преподава в [[медресе]]то в [[Казан]], а от 1915 до 1917 г. е член на бюрото, подкрепящо [[Мюсюлманин|мюсюлманските]] депутати в [[Държавна дума|Държавната дума]]. През 1917 г. той е избран да участва в [[Милет Межлесе]] и заедно с Шериф Манатов организира Башкирския съвет по време на събранието. По време на башкирския конгрес в [[Оренбург]] през декември 1917 г. той обявява автономна Башкирия. Въпреки това е арестуван на 3 февруари 1918 г. от съветските власти. През април 1918 г. успява да избяга и се присъединява към силите, противопоставящи се на болшевиките. През 1918 и 1919 г. башкирските войски на Велиди първо се бият под командването на атаман Александър Дутов, след това под ръководството на адмирал [[Александър Колчак|Колчак]] срещу [[Болшевизъм|болшевишките]] сили. След като [[Руска съветска федеративна социалистическа република|РСФСР]] обещава автономия на башкирите, Велиди преминава на тяхна страна и се сражава заедно с болшевиките.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.encyclopedia.com/history/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/togan-ahmed-zeki-validov|заглавие=Togan, Ahmed Zeki Validov {{!}} Encyclopedia.com|труд=www.encyclopedia.com|достъп_дата=2019-10-01}}</ref> От февруари 1919 г. до юни 1920 г. Велиди е председател на ''Башревкома'' (Башкирски революционен комитет). Той присъства на Конгреса на народите на Изтока, проведен в [[Баку]] през септември 1920 г., където участва в изготвянето на устава на „Ерк“, мюсюлманска социалистическа организация. Чувствайки, че болшевиките не са спазили обещанията си, той става все по-критичен към тях, когато се премества в [[Централна Азия]]. В [[Туркестан]] Велиди става лидер на [[басмачество]].<ref>{{Cite|страници=373–399}}</ref> От 1920 до 1923 г. е председател на Националния съюз на Туркестан. През април 1923 г. Велиди е част от делегация до британското посолство в [[Машхад]], която иска подкрепа за басмачите; това искане е посрещнато със скептицизъм от британските служители.<ref>{{Cite book|last=Bergne|first=Paul|title=The Birth of Tajikistan: National Identity and the Origins of the Republic|date=2007|publisher=[[I.B. Tauris]]|pages=95–96|quote=Perhaps the main listening post outside India maintained by the British after the 1917 revolution, for keeping an eye on events in Soviet Central Asia, was the Consulate-General in Meshed. The mixed feelings about the Basmachestvo harboured by officials in this and other offices is illustrated by correspondence in April 1923 arising from the appearance in Meshed of a delegation claiming to represent Enver Pasha’s lieutenant and successor Sami Bey of the so-called “Turkestan Nationalist Committee” (Enver had been killed in August 1922). The leading members of this group, Ahmad Zaki Walidi and Abdul Qadir (described rather improbably as a “Cossack”), approached the Consulate-General hoping to attract British support for the Basmachi. Describing Sami Bey as a leading figure in the Turkestan pan-Islamist movement, Major D. Thompson, the Military Attaché, expressed anxiety lest, not content with exporting Islamic revolution to Russia, he might also wish to take it to India.}}</ref> През 1923 г. Валиди емигрира, след като открива оригинални ръкописи на [[Ибн Фадлан|Ахмад ибн-Фадлан]] в [[Иран]]. От 1925 г. живее в [[Турция]] и е назначен за катедра по турска история в [[Истанбулски университет|Истанбулския университет]] през 1927 г.<ref>{{Cite book|last=Landau|first=Jacob M.|title=Pan-Turkism in Turkey|year=1981|publisher=C. Hurst & Company|location=London|isbn=0905838572|pages=76}}</ref> Въпреки това неговите противоречиви възгледи, критикуващи тезата за турската история на Първия турски езиков конгрес през 1932 г.,<ref>{{Cite book|last=Ergin|first=Murat|title=Is the Turk a White Man?: Race and Modernity in the Making of Turkish Identity|url=https://books.google.com/books?id=PmZMDQEACAAJ|date=2017|publisher=[[Brill Publishers]]|isbn=978-90-04-32433-6|pages=131, 136–138|език=en}}</ref> го принуждават да потърси убежище във Виена.<ref>''Late Ottoman and Early Republican Turkish Historical Writing'', Cemal Kadafar and Hakan T. Karateke, The Oxford History of Historical Writing: Volume 4: 1800-1945, 574.</ref> През 1935 г. получава [[Доктор по философия|докторска степен по философия]] от [[Виенски университет|Виенския университет]]. След това става професор в [[Бонски университет|университета в Бон]] (1935 – 1937) и [[Гьотингенски университет|университета в Гьотинген]] (1938 – 1939).<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.encyclopedia.com/history/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/togan-ahmed-zeki-validov|заглавие=Togan, Ahmed Zeki Validov {{!}} Encyclopedia.com|труд=www.encyclopedia.com|достъп_дата=2019-10-01}}</ref> На 3 май 1944 г. се провеждат протести в подкрепа на Нихал Ациз, който е съден и на 9 май той е задържан заедно с други пантюркисти като [[Алпарслан Тюркеш]], [[Нихал Ациз]] и [[Реха Огуз Тюркан]]. През март 1945 г. е осъден на 10 години каторга.<ref>{{Cite book|last=Landau|first=Jacob M.|last2=Landau|first2=Gersten Professor of Political Science Jacob M.|last3=Landau|first3=Yaʻaqov M.|title=Pan-Turkism: From Irredentism to Cooperation|date=1995|publisher=Indiana University Press|isbn=9780253328694|pages=117|език=en}}</ref> По време на процеса Велиди е обвинен, че е бил председател на „Гюрем“, организация, целяща формирането на военен съюз с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]], за да освободи тюркския народ, живеещ в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]].<ref>{{Cite book|last=Uzer|first=Umut|title=An Intellectual History of Turkish Nationalism: Between Turkish Ethnicity and Islamic Identity|url=https://books.google.com/books?id=hQ3jjgEACAAJ|date=2016|publisher=[[University of Utah Press]]|isbn=978-1-60781-465-8|pages=154|език=en}}</ref> През 1947 г. повторен процес завършва с освобождаването на всички обвиняеми.<ref>{{Cite book|last=Landau|first=Jacob M.|last2=Landau|first2=Gersten Professor of Political Science Jacob M.|last3=Landau|first3=Yaʻaqov M.|title=Pan-Turkism: From Irredentism to Cooperation|date=1995|publisher=Indiana University Press|isbn=9780253328694|pages=118|език=en}}</ref> През 1953 г. Велиди става организатор на ''İslam Tetkikleri Enstitüsü'' (Институт за ислямски изследвания) към [[Истанбулски университет|Истанбулския университет]]. През 1967 г. получава почетна докторска степен от [[Манчестърски университет|Манчестърския университет]]. По същото време той участва в ''Енциклопедията на тюркските народи''. Статиите му за културата, езика и историята на тюркските народи са преведени на много езици. === Възгледи === Велиди е [[Пантюркизъм|тюркист]] и защитник на премахването на персийското културно влияние в тюркския свят, като става влиятелен в популяризирането на това в джадидското движение. Според него тюркските народи са станали „затворени в цивилизацията на иранците“, и критикува речта и литературата на хората от градовете [[Бухара]], [[Фергана]] и [[Хива]] за това, че са смесени с персийски думи и изрази. Той вярва, че персийското влияние трябва да бъде премахнато, за да могат тюркските народи да намерят свое собствено „национално духовно богатство“.<ref>{{Cite book|last=Khalid|first=Adeeb|authorlink=Adeeb Khalid|title=Making Uzbekistan: Nation, Empire, and Revolution in the Early USSR|url=http://archive.org/details/adeeb-khalid-making-uzbekistan-nation-empire-and-revolution-in-the-early-ussr-co|accessdate=12 January 2024|year=2019|publisher=[[Cornell University Press]]|isbn=9781501735851|page=68|quote=Zeki Velidi similarly did much to transform the parameters of Jadid discourse in this direction. In a series of essays he wrote for a Kokand journal Yurt (Homeland), he laid out the Turkist case in all its clarity. Turkestan was the first land inhabited by Turks to accept Islam and was one of the centers of Islamic civilization during its heyday. But the Turks, in spite of their political and demographic superiority, became “imprisoned in the civilization of the Iranians.” Turkic intellectuals wrote in Arabic or Persian and neglected their own language. The literature produced at the courts of Bukhara, Ferghana, and Khiva had not a smidgeon of Turkic element in it, but was a pale imitation of Persian culture, and even the everyday speech of the cities had become intermixed with Persian vocabulary. All of that needed to be reversed: a search for “our own national spiritual wealth” was necessary and possible in the new order.}}</ref> == Източници == {{Reflist}} == Допълнителна литература == *Paksoy, Hasan (June 1995), [http://www.lib.byu.edu/~rdh/wwi/comment/togan.html Basmachi Movement from Within: Account of Zeki Velidi Togan], ''Nationalities Papers'', '''23''' (2): 373 – 399, doi:10.1080/00905999508408381, S2CID 162270663. *Paksoy, Hasan (1992), [http://vlib.iue.it/carrie/texts/carrie_books/paksoy-5/ Z. V. Togan: The Origins of the Kazaks and the ôzbeks], ''Central Asian Survey'', '''11''' (3): 83 – 100, doi:10.1080/02634939208400781. *[http://www.spongobongo.com/zy9857.htm Z.V.Togan. MEMOIRES: Struggle for National and Cultural Independence of the Turkistan and other Moslem Eastern Turks] * Copeaux, Etienne (1993), [https://www.persee.fr/doc/cemot_0764-9878_1993_num_16_1_1050 Le mouvement prométhéen], Cahiers d'études sur la Méditerranée orientale et le monde Turco-iranien (CEMOTI), 16: 9 – 45. * Zeki Velidi Togan MEMOIRS: National Existence and Cultural Struggles of Turkistan and other Moslem Eastern Turks, 510 Pp. * [https://www.academia.edu/1525786/Prof_Zeki_Velidi_Togan_Memoirs_National_Existence_and_Cultural_Struggles_of_Turkistan_and_Other_Muslim_Eastern_Turks_2011_Full_Text_translation_form_the_1969_original Zeki Velidi Togan MEMOIRS: National Existence and Cultural Struggles of Turkistan and other Moslem Eastern Turks---full text translated from the original] * Zaur Gasimov, [https://journals.openedition.org/ejts/5432 Transfer and Asymmetry], European Journal of Turkish Studies [Online], 24 | 2017, Online since 8 November 2017, connection on 17 November 2017. {{Нормативен контрол}} {{Превод от|en|Zeki Velidi Togan|1217066780}} [[Категория:Тюрколози]] [[Категория:Починали през 1970 година]] [[Категория:Родени през 1890 година]] [[Категория:Починали в Истанбул]] 7bqgmx2ldd1d622psti9527mp7aevoc 0 861142 12214376 12213733 2024-04-25T19:19:40Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{личност|политик}} '''Иван Симеонов''' с прозвище „'''Рунтавият кмет'''“, получено заради буйните му коса и брада, е български правист, кмет на [[Враца]] в периода 1908 – 1913 г.<ref name="konkurent.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.konkurent.bg/news/16382749269140/da-si-spomnim-za-ivan-simeonov-runtaviyat-kmet-na-vratsa | заглавие = Да си спомним за Иван Симеонов – Рунтавият кмет на Враца | достъп_дата = 25 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1 декември 2021 | труд = | издател = konkurent.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иван Симеонов е роден през 1877 г. във възрожденско семейсто от град [[Елена]]. Негов племенник е писателят [[Емилиян Станев]], син на една от четирите му сестри. Завършва гимназия в родния си град и веднага се записва да следва право в [[Лозански университет|Лозана]]. Като студент там през 1903 г. е избран за председател на българското студентско дружество и на Македонския комитет. След плучаването на образование работи като нотариус, а по-късно и като адвокат в Елена. Когато се мести да живее във [[Враца]], взима за жена местната красавица Мария Бърборска. За да спаси проекта по водоснабдяването на Враца дори продал бижутата и диамантите на съпругата си, подарени от него.<ref name="konkurent.bg"></ref> Във Враца лесно се налага като лидер на местната Демократическата организация. Под негово ръководство се създава и утвърждава и врачанската младежка демократическа организация на името на [[Михаил Такев]]. След избирането му за кмет на града през 1908 г. успява да спаси от закриване Девическата гимназия и Военния гарнизон. {{Неясно|Ояе}} със стъпването си в длъжност започва да работи за превръщането на града в модерен, благоустроен и приветлив град с широки, павирани улици.<ref name="konkurent.bg"></ref> Иван Симеонов ангажира италиански [[хидрография|хидрографи]] и така останал в историята като кмета, който е изградил първия воден цикъл на града. Те правят проучване на изворите в Бистрица, Пали Къртица, Крушовица и Монастирски дол и Симеонов върви редом с тях. Датата за започване на строителните работи по новия водопровод била определена на 1 април 1911 г. Енергичната му подкрепа и съдействие допринася и за редица инициативи в областта на електрифицирането на града, църковния живот, туризма, читалището и многобройните благотворителни дружества. Дълги години Иван Симеонов бил председател на дружество „Развитие“ и на училищното настоятелство, член е бил и на дружество „[[Юнак (дружество)|Юнак]]“, след което отново е избран за кмет през 1912 г.<ref name="konkurent.bg"></ref> По време на [[Балкански войни|Балканските войни]] от 1912 – 1913 г. Иван Симеонов полагал грижи за войнишките семейства, за устройване на холерна болница в града и за настаняване в нея на пленените турски войници. През 1914 г. като избраник на [[Демократическа партия|Демократическата партия]] става депутат в [[XVII обикновено народно събрание]]. От 1922 г. е член на Централното бюро на партията, а впоследствие и председател на парламентарната група. Основател е на печатния ѝ орган вестник „Демократ“. Личен приятел е с [[Александър Малинов]], [[Никола Мушанов]], [[Александър Гиргинов|Александър Гергинов]], Адам Нейчев и др. Като депутат Иван Симеонов преустановява окончателно адвокатската си дейност. През 1931 година е участвал в ХVII конференция на интерпарламентаристите, проведена в [[Букурещ]].<ref name="konkurent.bg"></ref> На него известният врачански хуморист [[Червен Лиляк]] посвещава свое стихотворение. Иван Симеонов умира на 28 ноември 1932 г. в [[Банкя]] и е погребан според желанието си в храм „Свети Николай“ във Враца. На Иван Симеонов е връчен орден „За храброст“ за защитата на врачанското население при окупацията на града от румънските войски през 1913 г.<ref name="konkurent.bg"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Симеонов, Иван}} [[Категория:Родени в Елена]] [[Категория:Починали в Банкя]] [[Категория:Кметове на Враца]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Прототипи на литературни герои]] jghrtjqb61glif7sgdwgh56flfolnhp 12214402 12214376 2024-04-25T19:37:19Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Симеонов | име-оригинал = | категория = политик | описание = български политик и дипломат | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Елена]], [[Княжество България]] | починал-място = [[Банкя]], [[Царство България]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = дипломат | партия = [[Демократическа партия]] | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1||17о=1}} | институция2 = | постове2 = | институция3 = | постове3 = | институция4 = | постове4 = | институция5 = | постове5 = | известен-с = | отличия =}} }} '''Иван Симеонов''' с прозвище „'''Рунтавият кмет'''“, получено заради буйните му коса и брада, е български правист, кмет на [[Враца]] в периода 1908 – 1913 г.<ref name="konkurent.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.konkurent.bg/news/16382749269140/da-si-spomnim-za-ivan-simeonov-runtaviyat-kmet-na-vratsa | заглавие = Да си спомним за Иван Симеонов – Рунтавият кмет на Враца | достъп_дата = 25 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1 декември 2021 | труд = | издател = konkurent.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иван Симеонов е роден през 1877 г. във възрожденско семейсто от град [[Елена]]. Негов племенник е писателят [[Емилиян Станев]], син на една от четирите му сестри. Завършва гимназия в родния си град и веднага се записва да следва право в [[Лозански университет|Лозана]]. Като студент там през 1903 г. е избран за председател на българското студентско дружество и на Македонския комитет. След плучаването на образование работи като нотариус, а по-късно и като адвокат в Елена. Когато се мести да живее във [[Враца]], взима за жена местната красавица Мария Бърборска. За да спаси проекта по водоснабдяването на Враца дори продал бижутата и диамантите на съпругата си, подарени от него.<ref name="konkurent.bg"></ref> Във Враца лесно се налага като лидер на местната Демократическата организация. Под негово ръководство се създава и утвърждава и врачанската младежка демократическа организация на името на [[Михаил Такев]]. След избирането му за кмет на града през 1908 г. успява да спаси от закриване Девическата гимназия и Военния гарнизон. {{Неясно|Ояе}} със стъпването си в длъжност започва да работи за превръщането на града в модерен, благоустроен и приветлив град с широки, павирани улици.<ref name="konkurent.bg"></ref> Иван Симеонов ангажира италиански [[хидрография|хидрографи]] и така останал в историята като кмета, който е изградил първия воден цикъл на града. Те правят проучване на изворите в Бистрица, Пали Къртица, Крушовица и Монастирски дол и Симеонов върви редом с тях. Датата за започване на строителните работи по новия водопровод била определена на 1 април 1911 г. Енергичната му подкрепа и съдействие допринася и за редица инициативи в областта на електрифицирането на града, църковния живот, туризма, читалището и многобройните благотворителни дружества. Дълги години Иван Симеонов бил председател на дружество „Развитие“ и на училищното настоятелство, член е бил и на дружество „[[Юнак (дружество)|Юнак]]“, след което отново е избран за кмет през 1912 г.<ref name="konkurent.bg"></ref> По време на [[Балкански войни|Балканските войни]] от 1912 – 1913 г. Иван Симеонов полагал грижи за войнишките семейства, за устройване на холерна болница в града и за настаняване в нея на пленените турски войници. През 1914 г. като избраник на [[Демократическа партия|Демократическата партия]] става депутат в [[XVII обикновено народно събрание]]. От 1922 г. е член на Централното бюро на партията, а впоследствие и председател на парламентарната група. Основател е на печатния ѝ орган вестник „Демократ“. Личен приятел е с [[Александър Малинов]], [[Никола Мушанов]], [[Александър Гиргинов|Александър Гергинов]], Адам Нейчев и др. Като депутат Иван Симеонов преустановява окончателно адвокатската си дейност. През 1931 година е участвал в ХVII конференция на интерпарламентаристите, проведена в [[Букурещ]].<ref name="konkurent.bg"></ref> На него известният врачански хуморист [[Червен Лиляк]] посвещава свое стихотворение. Иван Симеонов умира на 28 ноември 1932 г. в [[Банкя]] и е погребан според желанието си в храм „Свети Николай“ във Враца. На Иван Симеонов е връчен орден „За храброст“ за защитата на врачанското население при окупацията на града от румънските войски през 1913 г.<ref name="konkurent.bg"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Симеонов, Иван}} [[Категория:Родени в Елена]] [[Категория:Починали в Банкя]] [[Категория:Кметове на Враца]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Прототипи на литературни герои]] hc841xqd60kseoucg0hxtf8ftgyn3ar 12214403 12214402 2024-04-25T19:40:44Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Симеонов | име-оригинал = | категория = политик | описание = български политик и дипломат | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Елена]], [[Княжество България]] | починал-място = [[Банкя]], [[Царство България]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = дипломат | партия = [[Демократическа партия]] | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1||17о=1}} | институция2 = | постове2 = | институция3 = | постове3 = | институция4 = | постове4 = | институция5 = | постове5 = | известен-с = | отличия = [[За храброст|Военен орден „За храброст“]] }} }} '''Иван Симеонов''' с прозвище „'''Рунтавият кмет'''“, получено заради буйните му коса и брада, е български правист, кмет на [[Враца]] в периода 1908 – 1913 г.<ref name="konkurent.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.konkurent.bg/news/16382749269140/da-si-spomnim-za-ivan-simeonov-runtaviyat-kmet-na-vratsa | заглавие = Да си спомним за Иван Симеонов – Рунтавият кмет на Враца | достъп_дата = 25 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1 декември 2021 | труд = | издател = konkurent.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иван Симеонов е роден през 1877 г. във възрожденско семейсто от град [[Елена]]. Негов племенник е писателят [[Емилиян Станев]], син на една от четирите му сестри. Завършва гимназия в родния си град и веднага се записва да следва право в [[Лозански университет|Лозана]]. Като студент там през 1903 г. е избран за председател на българското студентско дружество и на Македонския комитет. След плучаването на образование работи като нотариус, а по-късно и като адвокат в Елена. Когато се мести да живее във [[Враца]], взима за жена местната красавица Мария Бърборска. За да спаси проекта по водоснабдяването на Враца дори продал бижутата и диамантите на съпругата си, подарени от него.<ref name="konkurent.bg"></ref> Във Враца лесно се налага като лидер на местната Демократическата организация. Под негово ръководство се създава и утвърждава и врачанската младежка демократическа организация на името на [[Михаил Такев]]. След избирането му за кмет на града през 1908 г. успява да спаси от закриване Девическата гимназия и Военния гарнизон. {{Неясно|Ояе}} със стъпването си в длъжност започва да работи за превръщането на града в модерен, благоустроен и приветлив град с широки, павирани улици.<ref name="konkurent.bg"></ref> Иван Симеонов ангажира италиански [[хидрография|хидрографи]] и така останал в историята като кмета, който е изградил първия воден цикъл на града. Те правят проучване на изворите в Бистрица, Пали Къртица, Крушовица и Монастирски дол и Симеонов върви редом с тях. Датата за започване на строителните работи по новия водопровод била определена на 1 април 1911 г. Енергичната му подкрепа и съдействие допринася и за редица инициативи в областта на електрифицирането на града, църковния живот, туризма, читалището и многобройните благотворителни дружества. Дълги години Иван Симеонов бил председател на дружество „Развитие“ и на училищното настоятелство, член е бил и на дружество „[[Юнак (дружество)|Юнак]]“, след което отново е избран за кмет през 1912 г.<ref name="konkurent.bg"></ref> По време на [[Балкански войни|Балканските войни]] от 1912 – 1913 г. Иван Симеонов полагал грижи за войнишките семейства, за устройване на холерна болница в града и за настаняване в нея на пленените турски войници. През 1914 г. като избраник на [[Демократическа партия|Демократическата партия]] става депутат в [[XVII обикновено народно събрание]]. От 1922 г. е член на Централното бюро на партията, а впоследствие и председател на парламентарната група. Основател е на печатния ѝ орган вестник „Демократ“. Личен приятел е с [[Александър Малинов]], [[Никола Мушанов]], [[Александър Гиргинов|Александър Гергинов]], Адам Нейчев и др. Като депутат Иван Симеонов преустановява окончателно адвокатската си дейност. През 1931 година е участвал в ХVII конференция на интерпарламентаристите, проведена в [[Букурещ]].<ref name="konkurent.bg"></ref> На него известният врачански хуморист [[Червен Лиляк]] посвещава свое стихотворение. Иван Симеонов умира на 28 ноември 1932 г. в [[Банкя]] и е погребан според желанието си в храм „Свети Николай“ във Враца. На Иван Симеонов е връчен орден „За храброст“ за защитата на врачанското население при окупацията на града от румънските войски през 1913 г.<ref name="konkurent.bg"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Симеонов, Иван}} [[Категория:Родени в Елена]] [[Категория:Починали в Банкя]] [[Категория:Кметове на Враца]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Прототипи на литературни герои]] e0fmxdy66pbg9ewdp6ytrqzerr0tquo 0 861148 12214096 12213756 2024-04-25T13:44:40Z Nk 399 Премахване на [[Категория:Физикогеографски термини]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki '''Сърт''' (на [[тюркски езици|тюркски език]] – ''възвишение, хълм'') е слабо изразено в релефа възвишение, с широка и плоска повърхност и меки заоблени форми. Съртовете се явяват ниски, широки и плоски вододели в степите на Югоизточна Европа, между долините на реките [[Волга]] и [[Урал (река)|Урал]] с до 300 – 350 m надморска височина. Такива са възвишенията [[Общ Сърт]], Каменен Сърт, Креден Сърт.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article108171.html «Большая Советская Энциклопедия» – Сырты, т. 25, стр. 141]</ref> В България, в Източните Родопи, южно от долината на река [[Арда]] се издига ниския планински рид [[Сърта (рид)|Сърта]]. Същият термин се използва и за наименуване на високите (3500 – 4000 m) равни или леко хълмисти остатъци от заравнени повърхности в планината [[Тяншан]] (в Киргизстан). Те са усложнени от разломи и разчленени от повърхностна ерозия. И в двата региона съртовете са заети от степи и полупустини.<ref name="bse"/> == Източници == <references /> [[Категория:Форми на релефа]] t329lbp3otrtbkp66do6quf4r5ms2ar 0 861152 12214097 12213886 2024-04-25T13:45:20Z Nk 399 Nk премести страница „[[Щепкинска гора]]“ като „[[Шчепкинска гора]]“ wikitext text/x-wiki {{Парк | име = Щепкинска гора | име-оригинал = Щепкинский лес | картинка = Щепкинский лес - 2022 январь 03.jpg | картинка-описание = Щепкинската гора, 2022 г. | карта = | карта-описание = | държава = {{Русия}} | вид = градска гора | местоположение = | статус = | град = Ростов на Дон | площ = 1600 хектара | височина = | дата = | закрит = | основател = | забележителности = | особености = | собственик = | оператор = | съоръжения = }} '''Щепкинската гора''' ({{lang|ru|Щепкинский лес}}) е специално защитена природна територия, най-голямото естествено насаждение в [[Ростов на Дон]].<ref name=autogenerated1>{{Cite web |url=http://rest61.ru/rest/49/ |title=Щепкинский лес {{!}} Отдых на природе Ростов, места отдыха в Ростовской области {{!}} Отдых в Ростове-на-Дону и Ростовской области |access-date= 23 февруари 2015 г. |archive-date= 29 ноември 2020 г. |archive-url=https://web.archive.org/web/20201129141514/https://rest61.ru/rest/49/ |url-status=live }}</ref> Наречена е на Щепкинската клисура, разположена на мястото на сегашната гора.<ref>{{Cite web |url=http://kerrangjke.livejournal.com/4234.html |title=Urban Exploration — Щепкинский лес |access-date=23 февруари 2015 г.|archive-date= 20 януари 2017 г. |archive-url=https://web.archive.org/web/20170120000916/http://kerrangjke.livejournal.com/4234.html |url-status=live }}</ref> Според някои източници, резерватът е кръстен на едно от близките селища – Щепкин. Дължината на парка е от север на юг – 4 км, а от запад на изток – 4 – 4,5 км. До 30 януари 2006 г. гората е със статут на Държавно дивечово стопанство с регионално значение. Статутът на резервата е премахнат със заповед на администрацията на Ростовска област. С постановление № 558 от 20 май 2014 г. на администрацията на град Ростов на Дон горският участък е класифициран като „земя на населено място“ с разрешен вид на използване – „градски гори“. == История == В началото на ХХ век в района на Ростов, близо до село Шчепкин, е решено да започне засаждане на дървесни култури. Това стана основата за създаването на партийния резерват „Щепкински“. Резерватът е създаден за отглеждане на различни видове животни на територията му, но идеята се проваля, а стопанската дейност е ограничена.<ref>{{Cite web |url=http://rostov-don.livejournal.com/2655506.html |title=Ростовское городское сообщество — Щепкинский лес |access-date= 23 февруари 2015 г. |archive-date= 31 март 2017 г. |archive-url=https://web.archive.org/web/20170331054616/http://rostov-don.livejournal.com/2655506.html |url-status=live }}</ref> Останалите гористи местности впечатляват със своята живописност. Обширното горско стопанство съдържа голямо разнообразие от видове растителност. Съвременната Шчепкинска гора е най-голямата горска плантация, създадена от човека, близо до границите на Ростов на Дон. Тя е обичайно място за почивка на жителите на Ростов поради живописността на територията. Паркът разполага с широка мрежа от велосипедни алеи. == География == Щепкинска гора е разположена в североизточната част на Ростов на Дон.<ref name=autogenerated1/> Местността представлява наносни акумулативни равнинни образувания. На територията на резервата има две [[Кариера (мина)|кариери]], едната от които е пълна с вода. В източната част на гората има изкуствено езеро, образувано от притоците на реките Голяма Камишеваха и Темерник.<ref>{{Cite web |url=http://yanval.ru/shepka-forest |title=янъ-портал: Щепкинский лес |access-date= 23 февруари 2015 г. |archive-date= 20 януари 2021 г. |archive-url=https://web.archive.org/web/20210120224431/https://yanval.ru/shepka-forest |url-status=live }}</ref> Природата в Щепкинската гора е представена от речни и горски видове. Наводнената кариера е зарибена, главно със [[сребриста каракуда]], [[речно попче]] и [[ракообразни]]. Гората е обитавана от [[сърни]], [[лисици]], [[зайци]], [[Дива свиня|диви свине]], [[Колхидски фазан|фазани]], [[яребици]], [[Чаплови|чапли]] и други видове животни, често срещани в южната част на Русия. Ловът в Щепкинската гора е забранен. Не се изисква разрешително за риболов.<ref>{{Cite web |url=http://wikimapia.org/13314392/ru/Щепкинский-лес |title=Щепкинский лес — Ростов-на-Дону |access-date= 23 февруари 2015 г. |archive-date= 20 декември 2020 г. |archive-url=https://web.archive.org/web/20201220093605/http://wikimapia.org/13314392/ru/Щепкинский-лес |url-status=live }}</ref> <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="3"> Щепка осенью.jpg | Изглед от гората Щепкинский заказник осенью.jpg | Изглед от гората Shchepkin park.jpg | Изглед от гората </gallery > == Източници == <references /> {{мъниче|Русия}} {{Превод от|ru|Щепкинска гора|135355961}} {{нормативен контрол}} {{Портал|География|Русия}} [[Категория:Гори в Русия]] [[Категория:Ростов на Дон]] [[Категория:География на Ростовска област]] ntp4ds9ngfa52codz4oiawonwj8ncqp 12214102 12214097 2024-04-25T13:46:37Z Nk 399 шч wikitext text/x-wiki {{Парк | име-оригинал = Щепкинский лес | картинка = Щепкинский лес - 2022 январь 03.jpg | картинка-описание = Шчепкинската гора, 2022 г. | карта = | карта-описание = | държава = {{Русия}} | вид = градска гора | местоположение = | статус = | град = Ростов на Дон | площ = 1600 хектара | височина = | дата = | закрит = | основател = | забележителности = | особености = | собственик = | оператор = | съоръжения = }} '''Шчепкинската гора''' ({{lang|ru|Щепкинский лес}}) е специално защитена природна територия, най-голямото естествено насаждение в [[Ростов на Дон]].<ref name=autogenerated1>{{Cite web |url=http://rest61.ru/rest/49/ |title=Щепкинский лес {{!}} Отдых на природе Ростов, места отдыха в Ростовской области {{!}} Отдых в Ростове-на-Дону и Ростовской области |access-date= 23 февруари 2015 г. |archive-date= 29 ноември 2020 г. |archive-url=https://web.archive.org/web/20201129141514/https://rest61.ru/rest/49/ |url-status=live }}</ref> Наречена е на Шчепкинската клисура, разположена на мястото на сегашната гора.<ref>{{Cite web |url=http://kerrangjke.livejournal.com/4234.html |title=Urban Exploration — Щепкинский лес |access-date=23 февруари 2015 г.|archive-date= 20 януари 2017 г. |archive-url=https://web.archive.org/web/20170120000916/http://kerrangjke.livejournal.com/4234.html |url-status=live }}</ref> Според някои източници, резерватът е кръстен на едно от близките селища – Шчепкин. Дължината на парка е от север на юг – 4 км, а от запад на изток – 4 – 4,5 км. До 30 януари 2006 г. гората е със статут на Държавно дивечово стопанство с регионално значение. Статутът на резервата е премахнат със заповед на администрацията на Ростовска област. С постановление № 558 от 20 май 2014 г. на администрацията на град Ростов на Дон горският участък е класифициран като „земя на населено място“ с разрешен вид на използване – „градски гори“. == История == В началото на ХХ век в района на Ростов, близо до село Шчепкин, е решено да започне засаждане на дървесни култури. Това стана основата за създаването на партийния резерват „Шчепкински“. Резерватът е създаден за отглеждане на различни видове животни на територията му, но идеята се проваля, а стопанската дейност е ограничена.<ref>{{Cite web |url=http://rostov-don.livejournal.com/2655506.html |title=Ростовское городское сообщество — Щепкинский лес |access-date= 23 февруари 2015 г. |archive-date= 31 март 2017 г. |archive-url=https://web.archive.org/web/20170331054616/http://rostov-don.livejournal.com/2655506.html |url-status=live }}</ref> Останалите гористи местности впечатляват със своята живописност. Обширното горско стопанство съдържа голямо разнообразие от видове растителност. Съвременната Шчепкинска гора е най-голямата горска плантация, създадена от човека, близо до границите на Ростов на Дон. Тя е обичайно място за почивка на жителите на Ростов поради живописността на територията. Паркът разполага с широка мрежа от велосипедни алеи. == География == Шчепкинска гора е разположена в североизточната част на Ростов на Дон.<ref name=autogenerated1/> Местността представлява наносни акумулативни равнинни образувания. На територията на резервата има две [[Кариера (мина)|кариери]], едната от които е пълна с вода. В източната част на гората има изкуствено езеро, образувано от притоците на реките Голяма Камишеваха и Темерник.<ref>{{Cite web |url=http://yanval.ru/shepka-forest |title=янъ-портал: Щепкинский лес |access-date= 23 февруари 2015 г. |archive-date= 20 януари 2021 г. |archive-url=https://web.archive.org/web/20210120224431/https://yanval.ru/shepka-forest |url-status=live }}</ref> Природата в Шчепкинската гора е представена от речни и горски видове. Наводнената кариера е зарибена, главно със [[сребриста каракуда]], [[речно попче]] и [[ракообразни]]. Гората е обитавана от [[сърни]], [[лисици]], [[зайци]], [[Дива свиня|диви свине]], [[Колхидски фазан|фазани]], [[яребици]], [[Чаплови|чапли]] и други видове животни, често срещани в южната част на Русия. Ловът в Шчепкинската гора е забранен. Не се изисква разрешително за риболов.<ref>{{Cite web |url=http://wikimapia.org/13314392/ru/Щепкинский-лес |title=Щепкинский лес — Ростов-на-Дону |access-date= 23 февруари 2015 г. |archive-date= 20 декември 2020 г. |archive-url=https://web.archive.org/web/20201220093605/http://wikimapia.org/13314392/ru/Щепкинский-лес |url-status=live }}</ref> <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="3"> Щепка осенью.jpg | Изглед от гората Щепкинский заказник осенью.jpg | Изглед от гората Shchepkin park.jpg | Изглед от гората </gallery > == Източници == <references /> {{мъниче|Русия}} {{Превод от|ru|Щепкинска гора|135355961}} {{нормативен контрол}} {{Портал|География|Русия}} [[Категория:Гори в Русия]] [[Категория:Ростов на Дон]] [[Категория:География на Ростовска област]] gq9dnjbbuy0t4a0suk6ibkobn4r6k8k 1 861153 12214099 12213823 2024-04-25T13:45:20Z Nk 399 Nk премести страница „[[Беседа:Щепкинска гора]]“ като „[[Беседа:Шчепкинска гора]]“ wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=природа и география|тема2= |държава=Донски регион|държава2=Русия}} b3kug0um736hviug9ynyqa4k2728ssu 0 861156 12214103 12213844 2024-04-25T13:47:08Z Nk 399 {{микромъниче|~~~~~}} wikitext text/x-wiki {{микромъниче|13:47, 25 април 2024 (UTC)}} [[Файл:RR5509-0001R_50_лет_Великой_Победы.gif|мини|201x201пкс|Монета на Руската Банка - серия: „Великата отечествена война“, 50 години от Великата победа]] '''„Родината зове!“''' - плакат от [[Източен фронт (Втора световна война)|Великата отечествена война (Втората световна война)]], създаден от художника Иракли Тоидзе през [[1941|1941 г.]], вероятно в края на юни. Точната дата на създаване е неизвестна и е предмет на дебат. 5hy5vag4wrsw1ofk3hwade0v9882pxk 0 861157 12214105 12213851 2024-04-25T13:47:57Z Nk 399 {{машинен превод|~~~~~}} wikitext text/x-wiki {{машинен превод|13:47, 25 април 2024 (UTC)}}  '''Статерианският период''' е последният геологически период в Палеопротерозойската ера и е продължил от 1800 Милиона години Пр-Хр до 1600 Милиона години Пр-Хр. Вместо да са фокусирани на [[Стратиграфия]], тези дати са определени Кхронометрикално "Скучните милиард", период от земната история, характеризиран с липса на важни събития в [[Геология|геоложката]] история на Земята, е започнал с началото на този период Периодът е характеризиран на повечето [[Континент|континенти]] или с нови [[Платформа (геология)|платформи]], или с окончателна [[Кратон|кратонизация]] на гънкови пояси . Нивата на кислород са били от 10% до 20% от текущите стойности. <ref>{{Cite journal|last=Holland, Heinrich D.|year=2006|title=The oxygenation of the atmosphere and oceans|url=http://rstb.royalsocietypublishing.org/content/361/1470/903.full.pdf|journal=Philosophical Transactions of the Royal Society: Biological Sciences|volume=361|issue=1470|pages=903–915|doi=10.1098/rstb.2006.1838|pmc=1578726|pmid=16754606}}</ref> ''Rafatazmia'', за която спорно <ref>{{Cite journal|last=Kumar, S.|year=2009|title=Controversy concerning 'Cambrian' fossils from the Vindhyan sediments: a re-assessment|url=http://palaeontologicalsociety.in/vol54_1/v10.pdf|journal=Journal of the Palaeontological Society of India|volume=54|issue=1|pages=115–117}}</ref> се твърди, че присъства в Щатериански пластове в [[Индия]], може да е най-старият известен потвърден [[Еукариоти|еукариотен]] изкамен организъм. <ref name="plos">{{Cite journal|last=Bengtson|first=Stefan|last2=Sallstedt|first2=Therese|last3=Belivanova|first3=Veneta|last4=Whitehouse|first4=Martin|year=2017|title=Three-dimensional preservation of cellular and subcellular structures suggests 1.6 billion-year-old crown-group red algae|journal=PLOS Biology|volume=15|issue=3|pages=e2000735|doi=10.1371/journal.pbio.2000735|pmc=5349422|pmid=28291791|doi-access=free}}</ref> В началото на Статерният период, [[Суперконтинент|суперконтинентът]] [[Колумбия (суперконтинент)|Колумбия]] е създаден. <ref>{{Cite journal|last=Zhao|first=Guochun|last2=Cawood|first2=Peter A|last3=Wilde|first3=Simon A|last4=Sun|first4=Min|date=November 2002|title=Review of global 2.1–1.8 Ga orogens: implications for a pre-Rodinia supercontinent|journal=Earth-Science Reviews|volume=59|issue=1–4|pages=125–162|bibcode=2002ESRv...59..125Z|doi=10.1016/S0012-8252(02)00073-9}}</ref> Преди приблизително 1,7 милиарда години, [[Природен ядрен реактор|естествени реактори за ядрено делене]] са генерирали енергия в днешния Окло, [[Габон]] . <ref>{{Cite journal|last=Davis|first=E. D.|last2=Gould|first2=C. R.|last3=Sharapov|first3=E. I.|date=1 April 2014|title=Oklo reactors and implications for nuclear science|journal=International Journal of Modern Physics E|volume=23|issue=4|pages=1430007–1430236|arxiv=1404.4948|bibcode=2014IJMPE..2330007D|doi=10.1142/S0218301314300070}}</ref> == Вижте също == * Скучните милиард – Земна история, преди 1.8 и 0.8 милиардна години == Препратки == # {{cite web|url=http://www.stratigraphy.org/geowhen/stages/Statherian.html|title=Statherian Period|work=GeoWhen Database|access-date=January 5, 2006|archive-url=https://web.archive.org/web/20060512043023/http://www.stratigraphy.org/geowhen/stages/Statherian.html <!-- Bot retrieved archive -->|archive-date=May 12, 2006}} # {{cite journal|author=James G. Ogg|year=2004|title=Status on Divisions of the International Geologic Time Scale|journal=Lethaia|volume=37|issue=2|pages=183–199|doi=10.1080/00241160410006492}} # {{cite journal|author=Holland, Heinrich D.|year=2006|title=The oxygenation of the atmosphere and oceans|url=http://rstb.royalsocietypublishing.org/content/361/1470/903.full.pdf|journal=Philosophical Transactions of the Royal Society: Biological Sciences|volume=361|issue=1470|pages=903–915|doi=10.1098/rstb.2006.1838|pmc=1578726|pmid=16754606}} # {{cite journal|last1=Bengtson|first1=Stefan|last2=Sallstedt|first2=Therese|last3=Belivanova|first3=Veneta|last4=Whitehouse|first4=Martin|year=2017|title=Three-dimensional preservation of cellular and subcellular structures suggests 1.6 billion-year-old crown-group red algae|journal=PLOS Biology|volume=15|issue=3|pages=e2000735|doi=10.1371/journal.pbio.2000735|pmc=5349422|pmid=28291791|doi-access=free}} # {{cite journal|author=Kumar, S.|year=2009|title=Controversy concerning 'Cambrian' fossils from the Vindhyan sediments: a re-assessment|url=http://palaeontologicalsociety.in/vol54_1/v10.pdf|journal=Journal of the Palaeontological Society of India|volume=54|issue=1|pages=115–117}} # {{cite journal|last1=Zhao|first1=Guochun|last2=Cawood|first2=Peter A|last3=Wilde|first3=Simon A|last4=Sun|first4=Min|date=November 2002|title=Review of global 2.1–1.8 Ga orogens: implications for a pre-Rodinia supercontinent|journal=Earth-Science Reviews|volume=59|issue=1–4|pages=125–162|bibcode=2002ESRv...59..125Z|doi=10.1016/S0012-8252(02)00073-9}} # {{cite journal|last1=Davis|first1=E. D.|last2=Gould|first2=C. R.|last3=Sharapov|first3=E. I.|date=1 April 2014|title=Oklo reactors and implications for nuclear science|journal=International Journal of Modern Physics E|volume=23|issue=4|pages=1430007–1430236|arxiv=1404.4948|bibcode=2014IJMPE..2330007D|doi=10.1142/S0218301314300070|s2cid=118394767}} {{Proterozoic footer}} [[Категория:Геология]] [[Категория:История на земята]] [[Категория:Палеонтология]] hapya28fgd7mqahyxgzbya7eyzpj9uy 0 861163 12214106 12213890 2024-04-25T13:48:33Z Nk 399 Добавяне на [[Категория:Трабзонци]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|роден-дата=21 октомври 1948 г.|роден-място=Трабзон, Турция|починал-дата=24 април 2024 г.|починал-място=Истанбул, Турция|име-оригинал=Mehmet Ali Yılmaz|националност=Турция|деца=5}} '''Мехмет Али Йълмаз''' ({{Lang|tr|Mehmet Ali Yılmaz}}) e турски политик, бизнесмен и бивш президент на [[ФК „Трабзонспор“]]. == Биография == Мехмет Али Йълмаз е роден на 21 октомври 1948 г. в [[Трабзон]]. Председател е на борда на директорите и президент на [[ФК „Трабзонспор“]] няколко пъти: от 1982 до 1988, от 1989 до 1992 и от 1997 до 2000 г.<ref name=":0">https://gong.bg/football-sviat/drugi/skrybna-vest-otide-si-ogromna-figura-v-turskiia-futbol-788569</ref> От 1991 до 1994 г. е министър в 49-тото и 50-тото народно събрание на Турция, отговарящ за спорта. По време на политическата си кариера той извоюва независимостта на [[Турска футболна федерация|Турската футболна федерация]] и организира системата на играта както е до ден-днешен.<ref name=":0" /> Занимава се с банкиране и туризъм; има и инвестиции в медийната сфера (притежава интернет канала TVem, бившата регионална телевизия Zigana TV, както и медийни организации като Zigana FM, Karadeniz, Türk Sesi). Йълмаз е женен и има пет деца. Йълмаз е намерен мъртъв в дома си в [[Бешикташ]], [[Истанбул]] на 24 април 2024 г., на 75-годишна възраст. <ref name=":0" /> == Източници == <references /> [[Категория:Турски бизнесмени]] [[Категория:Турски политици]] [[Категория:Трабзонци]] 0694ic7tuei0g47ou7v8faqduvz2q04 12214171 12214106 2024-04-25T14:41:32Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki {{Личност|роден-дата=21 октомври 1948 г.|роден-място=Трабзон, Турция|починал-дата=24 април 2024 г.|починал-място=Истанбул, Турция|име-оригинал=Mehmet Ali Yılmaz|националност=Турция|деца=5}} '''Мехмет Али Йълмаз''' ({{Lang|tr|Mehmet Ali Yılmaz}}) e турски политик, бизнесмен и бивш президент на [[ФК „Трабзонспор“]]. == Биография == Мехмет Али Йълмаз е роден на 21 октомври 1948 г. в [[Трабзон]]. Председател е на борда на директорите и президент на [[ФК „Трабзонспор“]] няколко пъти: от 1982 до 1988, от 1989 до 1992 и от 1997 до 2000 г.<ref name=":0">https://gong.bg/football-sviat/drugi/skrybna-vest-otide-si-ogromna-figura-v-turskiia-futbol-788569</ref> От 1991 до 1994 г. е министър в 49-ото и 50-ото народно събрание на Турция, отговарящ за спорта. По време на политическата си кариера той извоюва независимостта на [[Турска футболна федерация|Турската футболна федерация]] и организира системата на играта както е до ден-днешен.<ref name=":0" /> Занимава се с банкиране и туризъм; има и инвестиции в медийната сфера (притежава интернет канала TVem, бившата регионална телевизия Zigana TV, както и медийни организации като Zigana FM, Karadeniz, Türk Sesi). Йълмаз е женен и има пет деца. Йълмаз е намерен мъртъв в дома си в [[Бешикташ]], [[Истанбул]] на 24 април 2024 г., на 75-годишна възраст. <ref name=":0" /> == Източници == <references /> [[Категория:Турски бизнесмени]] [[Категория:Турски политици]] [[Категория:Трабзонци]] sm2hwr86c91764hrx04vruikjghk9pg 12214209 12214171 2024-04-25T15:11:30Z Carbonaro. 221440 пунктуация, категория wikitext text/x-wiki {{Личност|роден-дата=21 октомври 1948 г.|роден-място=Трабзон, Турция|починал-дата=24 април 2024 г.|починал-място=Истанбул, Турция|име-оригинал=Mehmet Ali Yılmaz|националност=Турция|деца=5|политик}} '''Мехмет Али Йълмаз''' ({{Lang|tr|Mehmet Ali Yılmaz}}) e турски политик, бизнесмен и бивш президент на [[ФК „Трабзонспор“]]. == Биография == Мехмет Али Йълмаз е роден на 21 октомври 1948 г. в [[Трабзон]]. Председател е на борда на директорите и президент на [[ФК „Трабзонспор“]] няколко пъти: от 1982 до 1988, от 1989 до 1992 и от 1997 до 2000 г.<ref name=":0">https://gong.bg/football-sviat/drugi/skrybna-vest-otide-si-ogromna-figura-v-turskiia-futbol-788569</ref> От 1991 до 1994 г. е министър в 49-ото и 50-ото народно събрание на Турция, отговарящ за спорта. По време на политическата си кариера той извоюва независимостта на [[Турска футболна федерация|Турската футболна федерация]] и организира системата на играта, както е до ден-днешен.<ref name=":0" /> Занимава се с банкиране и туризъм; има и инвестиции в медийната сфера (притежава интернет канала TVem, бившата регионална телевизия Zigana TV, както и медийни организации като Zigana FM, Karadeniz, Türk Sesi). Йълмаз е женен и има пет деца. Йълмаз е намерен мъртъв в дома си в [[Бешикташ]], [[Истанбул]] на 24 април 2024 г., на 75-годишна възраст. <ref name=":0" /> == Източници == <references /> [[Категория:Турски бизнесмени]] [[Категория:Турски политици]] [[Категория:Трабзонци]] 4y02bzhzccbgox6vhy3h7a97djbyxv3 12214210 12214209 2024-04-25T15:12:18Z Carbonaro. 221440 не съм съвсем сигурен wikitext text/x-wiki {{Личност|роден-дата=21 октомври 1948 г.|роден-място=Трабзон, Турция|починал-дата=24 април 2024 г.|починал-място=Истанбул, Турция|име-оригинал=Mehmet Ali Yılmaz|националност=Турция|деца=5|политик}} '''Мехмет Али Йълмаз''' ({{Lang|tr|Mehmet Ali Yılmaz}}) e турски политик, бизнесмен и бивш президент на [[ФК „Трабзонспор“]]. == Биография == Мехмет Али Йълмаз е роден на 21 октомври 1948 г. в [[Трабзон]]. Председател е на борда на директорите и президент на [[ФК „Трабзонспор“]] няколко пъти: от 1982 до 1988, от 1989 до 1992 и от 1997 до 2000 г.<ref name=":0">https://gong.bg/football-sviat/drugi/skrybna-vest-otide-si-ogromna-figura-v-turskiia-futbol-788569</ref> От 1991 до 1994 г. е министър в 49-ото и 50-ото народно събрание на Турция, отговарящ за спорта. По време на политическата си кариера той извоюва независимостта на [[Турска футболна федерация|Турската футболна федерация]] и организира системата на играта както е до ден-днешен.<ref name=":0" /> Занимава се с банкиране и туризъм; има и инвестиции в медийната сфера (притежава интернет канала TVem, бившата регионална телевизия Zigana TV, както и медийни организации като Zigana FM, Karadeniz, Türk Sesi). Йълмаз е женен и има пет деца. Йълмаз е намерен мъртъв в дома си в [[Бешикташ]], [[Истанбул]] на 24 април 2024 г., на 75-годишна възраст. <ref name=":0" /> == Източници == <references /> [[Категория:Турски бизнесмени]] [[Категория:Турски политици]] [[Категория:Трабзонци]] dujfintipp6nn0cyph07w6ef3ba9553 1 861172 12214004 12213981 2024-04-25T12:18:01Z PirinP 337038 Нова тема /* Превод */ wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=природа и география|тема2= |държава=Донски регион|държава2=Русия}} == Превод == Здравейте, направи ми впечатление заглавието на тази статия - правилно ли разбирам, че имената не се превеждат? С уважение, [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 12:18, 25 април 2024 (UTC) 2f8wl7549w5dytt7rxpj3xuw7ivi0jl 12214008 12214004 2024-04-25T12:21:25Z Rumensz 125859 /* Превод */ wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=природа и география|тема2= |държава=Донски регион|държава2=Русия}} == Превод == Здравейте, направи ми впечатление заглавието на тази статия - правилно ли разбирам, че имената не се превеждат? С уважение, [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 12:18, 25 април 2024 (UTC) : Не мога да Ви кажа. В други езикови части са го превели - Зелен, Зелени. Затова съм го посочил и в превод. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:21, 25 април 2024 (UTC) 9x1cgbak8ps0y4en8bcin6wfjtumlm4 12214009 12214008 2024-04-25T12:24:01Z PirinP 337038 /* Превод */ Отговор wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=природа и география|тема2= |държава=Донски регион|държава2=Русия}} == Превод == Здравейте, направи ми впечатление заглавието на тази статия - правилно ли разбирам, че имената не се превеждат? С уважение, [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 12:18, 25 април 2024 (UTC) : Не мога да Ви кажа. В други езикови части са го превели - Зелен, Зелени. Затова съм го посочил и в превод. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:21, 25 април 2024 (UTC) ::Аха, интересно. Аз не създавам статии за география де, просто ми стана любопитно. Благодаря Ви за бързия отговор! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 12:24, 25 април 2024 (UTC) r473me6vnnm4i1qh98nv78teavq4iho 0 861173 12214031 2024-04-25T12:53:09Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{Писател | име = Ян Прохазка | име-оригинал = Jan Procházka | снимка = | описание = | място на раждане = [[Иванчице]], [[Чехословакия]] | място на смърт = [[Прага]], [[Чехословакия]] | работил = [[писател]], [[сценарист]], [[политик]], [[драматург]] | национ...“ wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ян Прохазка | име-оригинал = Jan Procházka | снимка = | описание = | място на раждане = [[Иванчице]], [[Чехословакия]] | място на смърт = [[Прага]], [[Чехословакия]] | работил = [[писател]], [[сценарист]], [[политик]], [[драматург]] | националност = {{Чехословакия}} | период = 1956 – 1970 | жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = [[Файл:CZE Medaile Za zasluhy 1st (1994) BAR.svg|50px|Медал „За заслуги“, І степен, Чехия, (посмъртно)]] | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = 3, вкл.<br/>[[Ленка Прохазкова]]<br/>[[Ива Прохазкова]] }} '''Ян Прохазка''' ({{lang|cs|Jan Procházka}}) е чешки (моравски) [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] и [[политик]]. През 1950-те и 1960-те години работи в апарата на Чехословашкия младежки съюз и Комунистическата партия на Чехословакия, а от 1970-те години е сценарист и писател. Баща е писателките [[Ленка Прохазкова]] и [[Ива Прохазкова]].<ref name="slovnikceskeliteratury">{{икона|cs}} [http://www.slovnikceskeliteratury.cz/showContent.jsp?docId=846 Биография и библиография в „Речник на чешката литература“]</ref><ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/jan-prochazka-674 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref><ref name="ceskatelevize">{{икона|cs}} [https://www.ceskatelevize.cz/lide/jan-prochazka/ Биография в сайта на Чешката телевизия]</ref><ref name="totalita">{{икона|cs}} [http://www.totalita.cz/vysvetlivky/o_prochazkaj.php Биография в ''Totalita'']</ref> == Биография и творчество == Ян Прохазка е роден на 4 февруари 1929 г. в Иванчице, Чехословакия. Произхожда от селско семейство. В периода 1945 – 1949 г. учи в Селскостопанската академия в [[Оломоуц]]. След завършването ѝ отива на границата като ръководител на Държавната младежка ферма в Ондрашов в района на [[Брунтал]]. Там остава една година и отива в [[Прага]] в Централния комитет на Чехословашкия младежки съюз (1950 – 1959). Пише в редица издания като „Чехословашки войник“, „Млад фронт“, „Народна отбрана“ и др. В периода 1951 – 1953 г. отбива военната си служба като служи в граничната охрана.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="totalita"></ref> В Чехословашкия младежки съюз, първоначално работи в регионалното земеделско управление като организира младежки бригади до границата, а скоро след това в самия Централен комитет. В края на 1950-те става член на Комунистическата партия на Чехословакия, в периода 1962 – 1967 г. е кандидат-член на Централния комитет на партията, а в периода 1963 – 1966 г. е член на идеологическата комисия на ЦК на комунистическата партия. След като губи подкрепата от страна на президента [[Антонин Новотни]] през 1967 г. и е изключен от ЦК, той става част от така нареченото „реформаторско“ крило на комунистическата партия. На тези позиции и в своята журналистическа дейност той представя исканията за реформи в комунистическата партия и социалистическото общество.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="totalita"></ref> През 1956 г. е издадена първата му книга, „Година живот“ (''Rok života''). През 1959 г. става драматург и сценарист на [[Барандов Студио|филмовото студио „Барандов“]]. Сътрудничи си със сценариста и режисьор [[Карел Качиня]]. Част от книгите му са романизации по филмовите сценарии.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="ceskatelevize"></ref><ref name="totalita"></ref> Фон на неговите произведения често са държавни имоти и големи сгради по границата, а героите са млади хора, които се сблъскват с безразличието на местното общество, бюрократизма и конфликтните човешки отношения. Основните характеристики на творчеството му са основани на познаване на селските реалности и връзката с традиционните ценности на селския живот: работа, семейство, естествен ред, които обаче се сблъскват с комунистическата концепция за „нов човек“, необременен от манталитета на собствеността на старите времена. Развиват се темите за противоречието между истината на живота и прагматичното приемане на господстващите обичаи, между идеала и реалността, надеждата и разочарованието.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> В периода 1968 – 1969 г. Прохазка е заместник-председател на Съюза на писателите на Чехословакия. След [[Пражката пролет]], в периода на „[[Нормализация (политика)|нормализация]]“ и след филма „Ухо“ (1969) третиращ темата за послушванията и връзките на политическите лидери, работата му е забранена по политически причини, а филмите, направени по негови сценарии, не включват името му в заглавията. Срещу него се провежда политическа кампания, следене и подслушване, което се отразява на здравето му.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> Ян Прохазка умира след тежко боледуване на 20 февруари 1971 г. в Прага. Погребението му се състои под надзора на Държавна сигурност. През 1999 г. посмъртно е удостоен с Медал за заслуги на Република Чехия I степен. За живота му и обстоятелствата около смъртта му през 2001 г. е направен документалния филм „В разгара на властта“ (''V žáru moci'').<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> == Произведения == * Rok života (1956)<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="goodreads">{{икона|cs}} [https://www.goodreads.com/author/show/503129.Jan_Proch_zka Библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref> * Zelené obzory (1960) * Závěj (1961) * Přestřelka (1964) * Ať žije republika (1965) * Svatá noc (1966) * Tři panny a Magdaléna (1966) * Kočár do Vídně (1967) * Divoké prázdniny (1967) * Politika pro každého (1968) * Ucho (1976) === Филмография === {{колони|2| * 1958: Hořká láska<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * 1960: Lidé jako ty * 1960: Valčík pro milión * 1961: Pouta * 1961: Uprchlík * 1962: Trápení * 1962: Černá dynastie * 1962: Život bez kytary * 1962: Závrať * 1963: Na laně * 1964: Naděje * 1964: Povídky o dětech * 1964: Vysoká zeď * 1965: Anděl blažené smrti * 1965: Ať žije republika * 1966: Kočár do Vídnĕ * 1967: Naše bláznivá rodina * 1968: Vánoce s Alžbětou * 1969: Ucho * 1969 Směšný pán * 1969: Slasti Otce vlasti * 1970: Na kometě * 1970: Už zase skáču přes kaluže }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0698311|Ян Прохазка}} {{Превод от|cs|Jan Procházka (spisovatel)|20058864}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Прохазка, Ян}} [[Категория:Чешки писатели]] [[Категория:Чешки сценаристи]] [[Категория:Чешки политици]] [[Категория:Чехословашки дисиденти]] [[Категория:Родени в Иванчице]] [[Категория:Починали в Прага]] 3rydwhsd7anluxcj086x4rb4ixe40rv 12214362 12214031 2024-04-25T18:56:46Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ян Прохазка | име-оригинал = Jan Procházka | снимка = | описание = | място на раждане = [[Иванчице]], [[Чехословакия]] | място на смърт = [[Прага]], [[Чехословакия]] | работил = [[писател]], [[сценарист]], [[политик]], [[драматург]] | националност = {{Чехословакия}} | период = 1956 – 1970 | жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = [[Файл:CZE Medaile Za zasluhy 1st (1994) BAR.svg|50px|Медал „За заслуги“, І степен, Чехия, (посмъртно)]] | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = 3, вкл.<br/>[[Ленка Прохазкова]]<br/>[[Ива Прохазкова]] }} '''Ян Прохазка''' ({{lang|cs|Jan Procházka}}) е чешки (моравски) [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] и [[политик]]. През 50-те и 60-те години работи в апарата на Чехословашкия младежки съюз и Комунистическата партия на Чехословакия, а от 70-те години е сценарист и писател. Баща е писателките [[Ленка Прохазкова]] и [[Ива Прохазкова]].<ref name="slovnikceskeliteratury">{{икона|cs}} [http://www.slovnikceskeliteratury.cz/showContent.jsp?docId=846 Биография и библиография в „Речник на чешката литература“]</ref><ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/jan-prochazka-674 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref><ref name="ceskatelevize">{{икона|cs}} [https://www.ceskatelevize.cz/lide/jan-prochazka/ Биография в сайта на Чешката телевизия]</ref><ref name="totalita">{{икона|cs}} [http://www.totalita.cz/vysvetlivky/o_prochazkaj.php Биография в ''Totalita'']</ref> == Биография и творчество == Ян Прохазка е роден на 4 февруари 1929 г. в Иванчице, Чехословакия. Произхожда от селско семейство. В периода 1945 – 1949 г. учи в Селскостопанската академия в [[Оломоуц]]. След завършването ѝ отива на границата като ръководител на Държавната младежка ферма в Ондрашов в района на [[Брунтал]]. Там остава една година и отива в [[Прага]] в Централния комитет на Чехословашкия младежки съюз (1950 – 1959). Пише в редица издания като „Чехословашки войник“, „Млад фронт“, „Народна отбрана“ и др. В периода 1951 – 1953 г. отбива военната си служба като служи в граничната охрана.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="totalita"></ref> В Чехословашкия младежки съюз, първоначално работи в регионалното земеделско управление като организира младежки бригади до границата, а скоро след това в самия Централен комитет. В края на 1950-те става член на Комунистическата партия на Чехословакия, в периода 1962 – 1967 г. е кандидат-член на Централния комитет на партията, а в периода 1963 – 1966 г. е член на идеологическата комисия на ЦК на комунистическата партия. След като губи подкрепата от страна на президента [[Антонин Новотни]] през 1967 г. и е изключен от ЦК, той става част от така нареченото „реформаторско“ крило на комунистическата партия. На тези позиции и в своята журналистическа дейност той представя исканията за реформи в комунистическата партия и социалистическото общество.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="totalita"></ref> През 1956 г. е издадена първата му книга, „Година живот“ (''Rok života''). През 1959 г. става драматург и сценарист на [[Барандов Студио|филмовото студио „Барандов“]]. Сътрудничи си със сценариста и режисьор [[Карел Качиня]]. Част от книгите му са романизации по филмовите сценарии.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="ceskatelevize"></ref><ref name="totalita"></ref> Фон на неговите произведения често са държавни имоти и големи сгради по границата, а героите са млади хора, които се сблъскват с безразличието на местното общество, бюрократизма и конфликтните човешки отношения. Основните характеристики на творчеството му са основани на познаване на селските реалности и връзката с традиционните ценности на селския живот: работа, семейство, естествен ред, които обаче се сблъскват с комунистическата концепция за „нов човек“, необременен от манталитета на собствеността на старите времена. Развиват се темите за противоречието между истината на живота и прагматичното приемане на господстващите обичаи, между идеала и реалността, надеждата и разочарованието.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> В периода 1968 – 1969 г. Прохазка е заместник-председател на Съюза на писателите на Чехословакия. След [[Пражката пролет]], в периода на „[[Нормализация (политика)|нормализация]]“ и след филма „Ухо“ (1969) третиращ темата за послушванията и връзките на политическите лидери, работата му е забранена по политически причини, а филмите, направени по негови сценарии, не включват името му в заглавията. Срещу него се провежда политическа кампания, следене и подслушване, което се отразява на здравето му.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> Ян Прохазка умира след тежко боледуване на 20 февруари 1971 г. в Прага. Погребението му се състои под надзора на Държавна сигурност. През 1999 г. посмъртно е удостоен с Медал за заслуги на Република Чехия I степен. За живота му и обстоятелствата около смъртта му през 2001 г. е направен документалния филм „В разгара на властта“ (''V žáru moci'').<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> == Произведения == * Rok života (1956)<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="goodreads">{{икона|cs}} [https://www.goodreads.com/author/show/503129.Jan_Proch_zka Библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref> * Zelené obzory (1960) * Závěj (1961) * Přestřelka (1964) * Ať žije republika (1965) * Svatá noc (1966) * Tři panny a Magdaléna (1966) * Kočár do Vídně (1967) * Divoké prázdniny (1967) * Politika pro každého (1968) * Ucho (1976) === Филмография === {{колони|2| * 1958: Hořká láska<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * 1960: Lidé jako ty * 1960: Valčík pro milión * 1961: Pouta * 1961: Uprchlík * 1962: Trápení * 1962: Černá dynastie * 1962: Život bez kytary * 1962: Závrať * 1963: Na laně * 1964: Naděje * 1964: Povídky o dětech * 1964: Vysoká zeď * 1965: Anděl blažené smrti * 1965: Ať žije republika * 1966: Kočár do Vídnĕ * 1967: Naše bláznivá rodina * 1968: Vánoce s Alžbětou * 1969: Ucho * 1969 Směšný pán * 1969: Slasti Otce vlasti * 1970: Na kometě * 1970: Už zase skáču přes kaluže }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0698311|Ян Прохазка}} {{Превод от|cs|Jan Procházka (spisovatel)|20058864}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Прохазка, Ян}} [[Категория:Чешки писатели]] [[Категория:Чешки сценаристи]] [[Категория:Чешки политици]] [[Категория:Чехословашки дисиденти]] [[Категория:Родени в Иванчице]] [[Категория:Починали в Прага]] 76ldhpie6t4q4hf9vnip0d6ilbkac2a 1 861174 12214032 2024-04-25T12:54:46Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Чехия}}“ wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Чехия}} 4h1djytnoaov0nxrsx8dvh36ndnkfbg 12214033 12214032 2024-04-25T12:55:02Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=|държава=Чехия}} 93clrdfwsh42zrsa9w0beapz0ituh00 0 861175 12214036 2024-04-25T13:03:46Z A nedev 71697 Нова страница: „[[Файл:Les trois types de taliks.png|мини|238px|Талик]] '''Талик''' е участък от незамръзнали скали и почва в райони с вечно замръзнала почва, разпространен под повърхността или са част от слой с частично размразявяне. Различават се два вида талики: ''линейни'', пронизващи с...“ wikitext text/x-wiki [[Файл:Les trois types de taliks.png|мини|238px|Талик]] '''Талик''' е участък от незамръзнали скали и почва в райони с вечно замръзнала почва, разпространен под повърхността или са част от слой с частично размразявяне. Различават се два вида талики: ''линейни'', пронизващи слоя с вечно замръзнала почва и ''нелинейни'' или ''лъжливи'', т.е. затворени отдолу. Терминът талик («talik») е въведен официално в международната географска терминология. Таликите могат да бъдат с различен произход: * ''Радиационно-топлинни'' – образуват се в резултат от затоплящото въздействие на такива природни фактори, като повишена слънчева радиация („радиационни талики“), натрупване на дебела снежна покривка („топлинни талики“) или инфилтрация на дъждовна вода („дъждовно-радиационни талики“). Талики от този вид съществуват предимно по южната граница на зоната с вечно замръзнала почва. * ''Хидрогенни талики'' – образуват се вследствие на затоплящото влияние на речни („подречни талики“), морски („субмаринни талики“) и езерни води („подезерни талики“) и други водоеми. Хидрогенните талики съществуват във всички части на зоните с вечно замръзнала почва. * ''Вулканогенни талики'' – образуват се в резултат от вулканична активност. * ''Техногенни талики'' – образуват се в резултат от човешката дейност. == Източници == <references /> [[Категория:Геоморфология]] [[категория:Физикогеографски термини]] p4pmp4583uekrs2085nbcmpj0hsxqcj 12214043 12214036 2024-04-25T13:07:26Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki [[Файл:Les trois types de taliks.png|мини|238px|Талик]] '''Талик''' е участък от незамръзнали скали и почва в райони с [[вечна замръзналост]], разпространен под повърхността или са част от слой с частично размразявяне. Различават се два вида талики: ''линейни'', пронизващи слоя с вечна замръзналост и ''нелинейни'' или ''лъжливи'', т.е. затворени отдолу. Терминът талик («talik») е въведен официално в международната географска терминология. Таликите могат да бъдат с различен произход: * ''Радиационно-топлинни'' – образуват се в резултат от затоплящото въздействие на такива природни фактори, като повишена слънчева радиация („радиационни талики“), натрупване на дебела снежна покривка („топлинни талики“) или инфилтрация на дъждовна вода („дъждовно-радиационни талики“). Талики от този вид съществуват предимно по южната граница на зоната с вечна замръзналост. * ''Хидрогенни талики'' – образуват се вследствие на затоплящото влияние на речни („подречни талики“), морски („субмаринни талики“) и езерни води („подезерни талики“) и други водоеми. Хидрогенните талики съществуват във всички части на зоните с вечна замръзналост. * ''Вулканогенни талики'' – образуват се в резултат от вулканична активност. * ''Техногенни талики'' – образуват се в резултат от човешката дейност. == Източници == <references /> [[Категория:Лед]] [[Категория:Почвознание]] [[Категория:Геоморфология]] [[категория:Физикогеографски термини]] 44ukuvflgzcus0x2rd1nqqwy0c9t8u6 12214046 12214043 2024-04-25T13:08:39Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki [[Файл:Les trois types de taliks.png|мини|238px|Талик]] '''Талик''' е участък от незамръзнали скали и почва в райони с [[вечна замръзналост]], разпространен под повърхността или са част от слой с частично размразявяне. Различават се два вида талики: ''линейни'', пронизващи слоя с вечна замръзналост и ''нелинейни'' или ''лъжливи'', т.е. затворени отдолу. Терминът талик («talik») е въведен официално в международната географска терминология.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article108655.html «Большая Советская Энциклопедия» – Талик, т. 25, стр. 231]</ref> Таликите могат да бъдат с различен произход: * ''Радиационно-топлинни'' – образуват се в резултат от затоплящото въздействие на такива природни фактори, като повишена слънчева радиация („радиационни талики“), натрупване на дебела снежна покривка („топлинни талики“) или инфилтрация на дъждовна вода („дъждовно-радиационни талики“). Талики от този вид съществуват предимно по южната граница на зоната с вечна замръзналост. * ''Хидрогенни талики'' – образуват се вследствие на затоплящото влияние на речни („подречни талики“), морски („субмаринни талики“) и езерни води („подезерни талики“) и други водоеми. Хидрогенните талики съществуват във всички части на зоните с вечна замръзналост. * ''Вулканогенни талики'' – образуват се в резултат от вулканична активност. * ''Техногенни талики'' – образуват се в резултат от човешката дейност. == Източници == <references /> [[Категория:Лед]] [[Категория:Почвознание]] [[Категория:Геоморфология]] [[категория:Физикогеографски термини]] mlliosjrzl1njfzjviy460pd911hwis 14 861176 12214055 2024-04-25T13:14:17Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Родени в Чехия|Иванчице]]“ wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Родени в Чехия|Иванчице]] fe43dokcpozgk48y5p5hyama9j4b221 0 861178 12214098 2024-04-25T13:45:20Z Nk 399 Nk премести страница „[[Щепкинска гора]]“ като „[[Шчепкинска гора]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Шчепкинска гора]] 5o89dzmv6wt8sggsrkkhy5207207uwa 1 861179 12214100 2024-04-25T13:45:20Z Nk 399 Nk премести страница „[[Беседа:Щепкинска гора]]“ като „[[Беседа:Шчепкинска гора]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Беседа:Шчепкинска гора]] 5jj25vz9p4ap3jii04vpl4osrl71yv6 0 861180 12214112 2024-04-25T14:02:49Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|революционер}} '''Йоан (Иван) Бабунов''' е български свещеник и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Матов 115">{{Матов 2011|115}}</ref> == Биография == Баб...“ wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Йоан (Иван) Бабунов''' е български свещеник и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Матов 115">{{Матов 2011|115}}</ref> == Биография == Бабунов е роден в дримколското село [[Нерези]]. Става свещеник. Влиза във ВМОРО и става един от ръководителите на [[Дримкол]]ската революционна околия. Според [[Милан Матов]] войводата [[Милош Павлов]] убива [[Цветко Стоянов|Цветан Ябланишки]] и поп Йоан Бабунов, тъй като се бъркали в района му.<ref name="Матов 115"/> Според други данни е убит през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.<ref>{{Исторически албум на град Струга|38}}</ref><ref>{{Македонците|95}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бабунов, Йоан}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Хора от община Струга]] ouo0jngt780qtuy0m7rui55e7axlmij 12214114 12214112 2024-04-25T14:04:05Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Йоан (Иван) Бабунов''' е български свещеник и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Матов 115">{{Матов 2011|115}}</ref> == Биография == Бабунов е роден в дримколското село [[Нерези]]. Става свещеник. Влиза във ВМОРО и става един от ръководителите на [[Дримкол]]ската революционна околия. Убит е през [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година.<ref>{{Исторически албум на град Струга|38}}</ref><ref>{{Македонците|95}}</ref> Според [[Милан Матов]] войводата [[Милош Павлов]] уж случайно убива [[Цветко Стоянов|Цветан Ябланишки]] и поп Йоан Бабунов, тъй като се бъркали в района му.<ref name="Матов 115"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бабунов, Йоан}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Хора от община Струга]] h5fazwjtczwrnnse02gs1t0etjmu4bs 0 861181 12214125 2024-04-25T14:13:32Z Givern 4124 Пренасочване към [[Послание към филипяните]] wikitext text/x-wiki #виж [[Послание към филипяните]] nd8evtrwgl8pi3sl7s4jjedx5vov2o8 0 861182 12214143 2024-04-25T14:32:35Z Мико 4542 Пренасочване към [[Кичевско-Дебърски революционен район]] wikitext text/x-wiki #виж [[Кичевско-Дебърски революционен район]] h8fkhcuqpkgjlarvjkiot3p4uhc2i6x 0 861183 12214149 2024-04-25T14:34:17Z Zhoxy 557 вж wikitext text/x-wiki #виж [[Пан Ам]] mfo8823fimtzwpjf2q9xqapyjwxd33p 0 861184 12214156 2024-04-25T14:36:06Z Zhoxy 557 вж wikitext text/x-wiki #виж [[Pan American]] nmal41wivdoqd5f4labk7apdrw8pu17 0 861186 12214206 2024-04-25T15:09:56Z Randona.bg 249543 Създадена чрез превод на страницата „[[:en:Special:Redirect/revision/1218429179|Walter Krivitsky]]“ wikitext text/x-wiki   '''Валтер Германович Кривицки''' (Ва́льтер Ге́рманович Криви́цкий) <ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref>, с рождено име '''Самуел Гинсберг''', е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[Военно разузнаване|военен]] [[Шпионаж|шпионин]], който дезертира на Запад и разкрива планове за подписване на [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|пакта Молотов - Рибентроп]]. == Ранен живот == Валтер Кривицки, с рождено име Самуел Гинсберг, е роден на 28 юни 1899 г. в Подволочиска, Галиция, [[Австро-Унгария]] (сега Пидволочиск, [[Украйна]]), в еврейско семейство. Той приема името Кривицки, което става революционното му [[Псевдоним|бойно име]], когато влиза в [[Чека|ЧК]]. == Шпионаж == [[Файл:Magda_Lupescu,_Rumunii_Karola_II.jpg|дясно|мини| Магда Лупеску (тук с [[Карол II|румънския крал Карол II]]) е една от агентите на Кривицки]] Кривицки работи като нелегален резидент шпионин с фалшиви имена и документи в Германия, Полша, Чехословакия, Австрия, Италия и Унгария. Издига се до чин контролен офицер. Приписва му се организиране на промишлен саботаж, кражба на планове за подводници и самолети, прихващане на кореспонденция между [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] и [[Японска империя|имперска Япония]] и набиране на много агенти, включително Магда Лупеску и Ноел Фийлд. През май 1937 г. Кривицки е изпратен в [[Хага]] (Холандия), за да действа като резидент (регионален контролен офицер) под прикритието на антиквар. Там той координира разузнавателните операции в цяла Западна Европа. == Дезертьорство == [[Файл:Ignaz_Reiss_Soviet_Union.JPG|дясно|мини| Убийството на приятеля и другар от детството Игнас Рейс през септември 1937 г. провокира незабавното дезертиране на Кривицки]] По времето, когато е в Хага, в Генералния щаб на [[Червена армия|Червената армия]] в Москва се извършва [[Голяма чистка|Голямата чистка]], която Кривицки и неговият близък приятел Игнас Рейс, тогава също поставен в чужбина, намират за много тревожна. Рейс иска да дезертира, но Кривицки многократно го задържа. Накрая Райс дезертира, като обявява това в предизвикателно писмо до Москва. Убийството му в Швейцария през септември 1937 г. кара Кривицки да дезертира следващия месец. В Париж Кривицки започва да пише статии и се свързва с Лев Седов, син на Троцки, и с [[Троцкизъм|троцкистите]]. Там той се среща и със съветския шпионин под прикритие Марк Зборовски, известен като „Етиен“, когото Седов е изпратил да го защитава. Седов умира мистериозно през февруари 1938 г., но Кривицки избягва опитите да бъде убит или отвлечен във Франция, отчасти като бяга в [[Йер]].<ref name="Secret">{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's secret service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York|pages=290, 294}}{{ISBN|0890935491}} (1985)</ref> В резултат на дебрифинга на Кривицки британците успяват да арестуват Джон Хърбърт Кинг, служител по шифроване във Външното министерство. Той също дава и неясно описание на други двама съветски шпиони, Доналд Маклийн и Джон Кернкрос, но без достатъчно подробности, за да могат да бъдат арестувани. Дейността на съветското разузнаване в Обединеното кралство е разстроена за известно време.<ref>{{Cite book|last=Lownie|first=Andrew|title=Stalin's Englishman: Guy Burgess, the Cold War, and the Cambridge Spy Ring|date=4 October 2016|publisher=St. Martin's Press}}</ref> == Антисталинистки активист == В края на 1938 г., очаквайки нацисткото завладяване на Европа, Кривицки се отправя от Франция за Съединените щати. Става активен член на антисталинистката левица.<ref name="CIA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP75-00149R000400430018-5.pdf#page=4|заглавие=Who Killed Krivitsky?|автор=Lewis|първо_име=Flora|труд=[[CIA]]|издател=Washington Post and Times-Herald}}</ref> === ''В тайните служби на Сталин'' === С помощта на журналиста Айзък Дон Ливайн и литературния агент Пол Уол Кривицки описва тайните методи на [[Йосиф Сталин|Сталин]]<ref name="Hood-intro">{{Cite book|last=Krivitsky|first=W.G.|authorlink=Walter Krivitsky|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|url=https://archive.org/details/instalinssecrets0000kriv/|accessdate=8 February 2023|year=1984|publisher=University Publications of America|isbn=0-89093-549-1|page=xxix}}</ref> в книгата ''In Stalin's Secret Service'' (заглавието в Обединеното кралство е ''I Was Stalin's Agent'', издание на <nowiki><i>Right Book Club</i></nowiki>). Публикувана е на 15 ноември 1939 г.,<ref>{{Cite news|title=Book Notes|date=4 November 1939|work=New York Times|page=13}}</ref><ref>{{Cite news|title=Books Published Today|date=15 November 1939|work=New York Times|page=21}}</ref> но за първи път се появява в сензационна поредица през април 1939 г. в най-доброто списание на времето, ''Saturday Evening Post'' (заглавието е фраза от статия, написана от съпругата на Райс за първата годишнина от убийството му: „Рейс... беше в тайните служби на Сталин в продължение на много години и знаеше каква съдба да очаква“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.marxists.org/history/etol/newspape/ni/vol04/no09/reiss.htm|заглавие=Ignace Reiss: In Memoriam|автор=Reiss|първо_име=Elsa|издател=New International|страници=276–278|достъп_дата=August 30, 2010}}</ref>). Книгата получава хладна рецензия от много влиятелния ''[[Ню Йорк Таймс|New York Times]]''.<ref>[http://dcdave.dot5hosting.com/article5/080309.htm The New York Times and Joseph Stalin], David Martin, March 9, 2008.</ref> Нападнат от американската левица, Кривицки е реабилитиран, когато [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|Германо-съветският пакт за ненападение]], който е предсказал, е подписан през август 1939 г. === Свидетелство === Разкъсван между продължаващата си отдаденост на марксистко-ленинската идеология и нарастващата си ненавист към [[Сталинизъм|сталинизма]], Кривицки започва да вярва, че негов дълг е да сътрудничи на [[Разузнавателни ведомства на САЩ|разузнавателната общност на САЩ]]. Това решение му причинява много душевни болки, но споделя с бившия си агент и колега дезертьор Уитакър Чеймбърс, че „в наше време информирането е задължение“ (разказано от Чеймбърс в автобиографията му „Свидетел“). <ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Кривицки свидетелства пред Комисията <nowiki><i>Dies</i></nowiki> (по-късно станала Комисия за антиамериканските дейности на Камарата на представителите) през октомври 1939 г. и отплава като „Уолтър Томас“ за Лондон през януари 1940 г., за да бъде разпитан от британското вътрешно [[контраразузнаване]] MI5. Така той разкрива много за съветския шпионаж. Дискусионен е въпросът дали той е дал улики на MI5 за самоличността на съветските агенти Доналд Маклийн и [[Ким Филби]]. Сигурно е обаче, че [[Лаврентий Берия]], шефът на Народния комисариат по вътрешните работи ([[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]), научава за показанията на Кривицки и нарежда операции за убийството му. == Смърт == [[Файл:Leon_Trotsky_and_American_admirers._Mexico_-_NARA_-_283642.jpg|дясно|мини| [[Лев Троцки]] с американци, включително Хари Де Боер (вляво), в Мексико през 1940 г., малко преди убийството му и само месеци преди смъртта на Кривицки]] Скоро Кривицки се завръща в Северна Америка, кацайки в Канада. Винаги имал проблеми със Службата за имиграция и натурализация на САЩ, Кривицки не успява да се върне там до ноември 1940 г. Кривицки наема Луис Уолдман да го представлява по правни въпроси (Уолдман е дългогодишен приятел на Айзък Дон Ливайн). Междувременно [[Лев Троцки|убийството на Троцки]] в Мексико на 21 август 1940 г. го убеждава, че сега той е начело в списъка на убийства на НКВД. Последните му два месеца в Ню Йорк са изпълнени с планове да се установи във Вирджиния и да пише, но също и със съмнения и страх. На 10 февруари 1941 г. в 9.30 ч. сутринта Кривицки е намерен мъртъв в хотел Bellevue (сега хотел Kimpton George)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hotelgeorge.com/about-kimpton-hotels/kimpton-hotel-group.html|заглавие=The George Hotel|издател=[[Kimpton Hotels & Restaurants]]|достъп_дата=26 October 2012}}</ref> във Вашингтон, окръг Колумбия, от камериерка, с три предсмъртни бележки до леглото. Тялото му лежи в локва кръв, причинена от рана от един куршум в дясното слепоочие от револвер 38 калибър, открит в дясната му ръка. Доклад от 10 юни 1941 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/books-and-monographs/venona-soviet-espionage-and-the-american-response-1939-1957/18.gif|заглавие=Venona: Soviet Espionage and The American Response 1939-1957 (footnote 18: Charles Runyon [Department of State], Memorandum for the File, "Walter Krivitsky," 10 June 1947)|издател=[[Central Intelligence Agency]]}}</ref> казва, че той е бил мъртъв от около шест часа. Според много източници<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref><ref name="Hyde">{{Cite journal|last=Hyde|first=Earl M. Jr.|date=July 2003|title=Still Perplexed About Krivitsky|journal=International Journal of Intelligence and CounterIntelligence|location=New York|publisher=[[International Journal of Intelligence and CounterIntelligence]] (Volume 16, Issue 3)|pages=431, 438|issn=1521-0561}}</ref> (включително самия Кривицки), той е бил убит от съветското разузнаване,<ref>[http://www.echo.msk.ru/programs/staliname/645178-echo/ Secret murders ordered from the Kremlin (Russian)], Interview with [[Nikita Petrov]], historian and vice-president of [[Memorial (society)|Memorial Society]], at [[Echo Moskvy]],</ref> но официалното разследване, без да знае за преследването на НКВД, заключава, че Кривицки се е самоубил.<ref>{{Cite book|last=Knight|first=Amy W.|title=How the Cold War Began: The Igor Gouzenko Affair and the Hunt for Soviet Spies|url=https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304|year=2006|publisher=Carroll & Graf|isbn=0-7867-1816-1|pages=[https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304 304, n. 6]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=[[Federal Bureau of Investigation]]}}</ref> Хората с близки връзки с Кривицки по-късно правят противоположни тълкувания на смъртта му. * {{Quote box|In the United States, he had to make a new start in life, without knowing the country or the language. He did find friends, good friends, but among them he realized how frightfully alone he was... He lived in relative security and even affluence from the sale of his articles. His family was safe and well cared for, he had friends, it seemed he could start a new life. But something else had happened. For the first time he had the leisure to see himself in his new situation. He had broken with his old life and had not built a new one. He went to a hotel in Washington, wrote a letter to his wife and one to his friends, and put a bullet through his head... To those who knew his handwriting, his style, his expressions, there could be no doubt that he had written them.<ref>{{Cite book |last=Poretsky |first=Elisabeth K. |title=Our Own People: A Memoir of "Ignace Reiss" and His Friends |publisher=Oxford University Press |year=1969 |location=London |pages=269–270 |lccn=70449412}}</ref> | align = center }} * {{Quote box|One night one of my close friends burst into my office at ''Time''. He was holding a yellow tear-off that had just come over the [[Teleprinter|teletype]]. <br> "They have murdered the General," he said. "Krivitsky has been killed." <br> Krivitsky's body had been found in a room in a small Washington hotel a few blocks from the Capitol. He had a room permanently reserved at a large downtown hotel where he had always stayed when he was in Washington. He had never stayed at the small hotel before. Why had he gone there? <br> He had been shot through the head and there was evidence that he had shot himself. At whose command? He had left a letter in which he gave his wife and children the unlikely advice that the Soviet Government and people were their best friends. Previously, he had warned them that, if he were found dead, never under any circumstances to believe that he had committed suicide. Who had forced my friend to write the letter? I remembered the saying: "Any fool can commit a murder, but it takes an artist to commit a good natural death"... <br> Krivitsky also told me something else that night. A few days before, he had taken off the revolver that he usually carried and placed it in a bureau drawer. His seven-year-old son watched him. <br> "Why do you put away the revolver?" he asked. "In America," said Krivitsky, "nobody carries a revolver." "Papa," said the child, "carry the revolver."<ref name="Witness" /> | align = center }} {{Quote box|X., arriving from New York, confidentially assures me that the name of the GPU agent who assassinated Walter Krivitsky in a Washington hotel (winter 1940–1941) is known, as well as all the details of the affair. Nevertheless, the “suicide” version remains quasi-official.<ref>{{Cite book |last=Serge |first=Victor |title=Notebooks 1936—1947 |publisher=New York Review Books |year=2019 |location=New York |pages=401 |lccn=2018029769}}</ref> | align = center }}{{Reflist}} [[Файл:Hotel_George.JPG|мини| Кривицки е открит мъртъв в хотел „Кимптън Джордж“, само на няколко пресечки от [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]], часове преди да се яви пред друга комисия на Конгреса]] Спекулациите продължават и през XXI век. През 2017 г. в книгата на Антъни Пърси ''Misdefending the Realm'' (Buckingham: University of Buckingham Press, 2017 <ref>{{Cite news|url=https://ubpl.buckingham.ac.uk/?wpsc-product=misdefending-the-realm|title=Misdefending the Realm|access-date=27 October 2017|publisher=University of Buckingham Press|year=2017}}</ref>) се твърди, че Кривицки е най-важният източник за Обединеното кралство относно съветския план, че не е получил действие от MI5 относно разузнавателните данни, които е предоставил, и е убит от съветското разузнаване, след като Гай Бърджис информира съветските началници за него. Убийството, твърди Пърси, премахва заплахата от разобличаване на Кеймбриджката петорка и други къртици. === Оцелели === При първите новини за смъртта му Уитакър Чеймбърс намира съпругата на Кривицки Антонина и сина му Алек в Ню Йорк. Той ги отвежда с влак във Флорида, където остават при семейството на Чембърс, което вече е избягало от Ню Смирна. И двете семейства се крият там няколко месеца, страхувайки се от нови съветски репресии. След това семействата се връщат във фермата на Чембърс в Уестминстър, Мериленд. След кратко време обаче Тоня и Алек се връщат в Ню Йорк.<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Съпругата и синът му живеят в бедност до края на живота си.<ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref> Алек умира от мозъчен тумор в началото на 30-те си години, след като е служил във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|военноморските сили на Съединените щати]] и е учил в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] . Тония, коятозаконно променя фамилното си име на „Томас“, продължава да живее и работи в Ню Йорк, докато не се пенсионира в Осининг, където почива на 94 години през 1996 г. в старчески дом.<ref name="Death" /> == Книги == [[Файл:Walter_Krivitsky_-_J'étais_un_agent_de_Staline.jpg|мини| Френско издание на "В тайните служби на Сталин", изд. Champ libre]] * ''В тайните служби на Сталин'' (1939) <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> (второ издание 1939, <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> 1979, <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/78020477|accessdate=23 February 2014|year=1979|publisher=Library of Congress|isbn=9780883558546|pages=273}}</ref> 1985, <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/84027122|accessdate=23 February 2014|year=1985|publisher=Library of Congress|isbn=9780890935491|pages=273}}</ref> 2000 <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306|accessdate=23 February 2014|year=2000|publisher=Library of Congress|isbn=1929631030|pages=[https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306 306]}}</ref> ) ** ''Agent de Staline'' (френски, 1940)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/42012285|заглавие=Agent de Staline|издател=Library of Congress|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> ** ''Byłem agentem Stalina'' (полски, 1964)<ref>{{Cite book|title=Byłem agentem Stalina|url=http://lccn.loc.gov/65030972|accessdate=23 February 2014|series=Archiwum rewolucji|year=1964|publisher=Library of Congress}}</ref> ** ''Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика'' (Руски, 1991)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://scepsis.net/library/id_559.html|заглавие=Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика|издател=Терра-Terra}}</ref> * Rusia en España (испански, 1939)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/84205681|заглавие=Rusia en España|издател=Library of Congress|страници=31|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> * ''MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence'' (2004) <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|editor-last=Kern|editor-first=Gary|title=MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence|year=2004|publisher=Xenos Books|isbn=1-879378-50-7}}</ref> * == Бележки == {{Reflist}} == Литература == * {{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnesscham00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0}} * – * {{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4}} * {{Cite book|last=Poretsky|first=Elisabeth K.|title=Our Own People: A Memoir of "Ignace Reiss" and His Friends|year=1969|publisher=Oxford University Press|location=London}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=Federal Bureau of Investigation (FBI)|достъп_дата=September 11, 2010}} [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Евреи в Русия]] [[Категория:Хора от Тернопилска област]] [[Категория:Сътрудници на ГРУ]] [[Категория:Отношения между Германия и СССР]] [[Категория:Болшевики]] [[Категория:Евреи в Австро-Унгария]] [[Категория:Починали през 1941 година]] [[Категория:Родени през 1899 година]] c4ta2s73ysedpeoorg5vo0mgxdwuy55 12214211 12214206 2024-04-25T15:12:35Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki '''Валтер Германович Кривицки''' (Ва́льтер Ге́рманович Криви́цкий) <ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref>, с рождено име '''Самуел Гинсберг''', е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[Военно разузнаване|военен]] [[Шпионаж|шпионин]], който дезертира на Запад и разкрива планове за подписване на [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|пакта Молотов - Рибентроп]]. == Ранен живот == Валтер Кривицки, с рождено име Самуел Гинсберг, е роден на 28 юни 1899 г. в Подволочиска, Галиция, [[Австро-Унгария]] (сега Пидволочиск, [[Украйна]]), в еврейско семейство. Той приема името Кривицки, което става революционното му [[Псевдоним|бойно име]], когато влиза в [[Чека|ЧК]]. == Шпионаж == [[Файл:Magda_Lupescu,_Rumunii_Karola_II.jpg|дясно|мини| Магда Лупеску (тук с [[Карол II|румънския крал Карол II]]) е една от агентите на Кривицки]] Кривицки работи като нелегален резидент шпионин с фалшиви имена и документи в Германия, Полша, Чехословакия, Австрия, Италия и Унгария. Издига се до чин контролен офицер. Приписва му се организиране на промишлен саботаж, кражба на планове за подводници и самолети, прихващане на кореспонденция между [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] и [[Японска империя|имперска Япония]] и набиране на много агенти, включително Магда Лупеску и Ноел Фийлд. През май 1937 г. Кривицки е изпратен в [[Хага]] (Холандия), за да действа като резидент (регионален контролен офицер) под прикритието на антиквар. Там той координира разузнавателните операции в цяла Западна Европа. == Дезертьорство == [[Файл:Ignaz_Reiss_Soviet_Union.JPG|дясно|мини| Убийството на приятеля и другар от детството Игнас Рейс през септември 1937 г. провокира незабавното дезертиране на Кривицки]] По времето, когато е в Хага, в Генералния щаб на [[Червена армия|Червената армия]] в Москва се извършва [[Голяма чистка|Голямата чистка]], която Кривицки и неговият близък приятел Игнас Рейс, тогава също поставен в чужбина, намират за много тревожна. Рейс иска да дезертира, но Кривицки многократно го задържа. Накрая Райс дезертира, като обявява това в предизвикателно писмо до Москва. Убийството му в Швейцария през септември 1937 г. кара Кривицки да дезертира следващия месец. В Париж Кривицки започва да пише статии и се свързва с Лев Седов, син на Троцки, и с [[Троцкизъм|троцкистите]]. Там той се среща и със съветския шпионин под прикритие Марк Зборовски, известен като „Етиен“, когото Седов е изпратил да го защитава. Седов умира мистериозно през февруари 1938 г., но Кривицки избягва опитите да бъде убит или отвлечен във Франция, отчасти като бяга в [[Йер]].<ref name="Secret">{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's secret service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York|pages=290, 294}}{{ISBN|0890935491}} (1985)</ref> В резултат на дебрифинга на Кривицки британците успяват да арестуват Джон Хърбърт Кинг, служител по шифроване във Външното министерство. Той също дава и неясно описание на други двама съветски шпиони, Доналд Маклийн и Джон Кернкрос, но без достатъчно подробности, за да могат да бъдат арестувани. Дейността на съветското разузнаване в Обединеното кралство е разстроена за известно време.<ref>{{Cite book|last=Lownie|first=Andrew|title=Stalin's Englishman: Guy Burgess, the Cold War, and the Cambridge Spy Ring|date=4 October 2016|publisher=St. Martin's Press}}</ref> == Антисталинистки активист == В края на 1938 г., очаквайки нацисткото завладяване на Европа, Кривицки се отправя от Франция за Съединените щати. Става активен член на антисталинистката левица.<ref name="CIA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP75-00149R000400430018-5.pdf#page=4|заглавие=Who Killed Krivitsky?|автор=Lewis|първо_име=Flora|труд=[[CIA]]|издател=Washington Post and Times-Herald}}</ref> === ''В тайните служби на Сталин'' === С помощта на журналиста Айзък Дон Ливайн и литературния агент Пол Уол Кривицки описва тайните методи на [[Йосиф Сталин|Сталин]]<ref name="Hood-intro">{{Cite book|last=Krivitsky|first=W.G.|authorlink=Walter Krivitsky|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|url=https://archive.org/details/instalinssecrets0000kriv/|accessdate=8 February 2023|year=1984|publisher=University Publications of America|isbn=0-89093-549-1|page=xxix}}</ref> в книгата ''In Stalin's Secret Service'' (заглавието в Обединеното кралство е ''I Was Stalin's Agent'', издание на <nowiki><i>Right Book Club</i></nowiki>). Публикувана е на 15 ноември 1939 г.,<ref>{{Cite news|title=Book Notes|date=4 November 1939|work=New York Times|page=13}}</ref><ref>{{Cite news|title=Books Published Today|date=15 November 1939|work=New York Times|page=21}}</ref> но за първи път се появява в сензационна поредица през април 1939 г. в най-доброто списание на времето, ''Saturday Evening Post'' (заглавието е фраза от статия, написана от съпругата на Райс за първата годишнина от убийството му: „Рейс... беше в тайните служби на Сталин в продължение на много години и знаеше каква съдба да очаква“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.marxists.org/history/etol/newspape/ni/vol04/no09/reiss.htm|заглавие=Ignace Reiss: In Memoriam|автор=Reiss|първо_име=Elsa|издател=New International|страници=276–278|достъп_дата=August 30, 2010}}</ref>). Книгата получава хладна рецензия от много влиятелния ''[[Ню Йорк Таймс|New York Times]]''.<ref>[http://dcdave.dot5hosting.com/article5/080309.htm The New York Times and Joseph Stalin], David Martin, March 9, 2008.</ref> Нападнат от американската левица, Кривицки е реабилитиран, когато [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|Германо-съветският пакт за ненападение]], който е предсказал, е подписан през август 1939 г. === Свидетелство === Разкъсван между продължаващата си отдаденост на марксистко-ленинската идеология и нарастващата си ненавист към [[Сталинизъм|сталинизма]], Кривицки започва да вярва, че негов дълг е да сътрудничи на [[Разузнавателни ведомства на САЩ|разузнавателната общност на САЩ]]. Това решение му причинява много душевни болки, но споделя с бившия си агент и колега дезертьор Уитакър Чеймбърс, че „в наше време информирането е задължение“ (разказано от Чеймбърс в автобиографията му „Свидетел“). <ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Кривицки свидетелства пред Комисията <nowiki><i>Dies</i></nowiki> (по-късно станала Комисия за антиамериканските дейности на Камарата на представителите) през октомври 1939 г. и отплава като „Уолтър Томас“ за Лондон през януари 1940 г., за да бъде разпитан от британското вътрешно [[контраразузнаване]] MI5. Така той разкрива много за съветския шпионаж. Дискусионен е въпросът дали той е дал улики на MI5 за самоличността на съветските агенти Доналд Маклийн и [[Ким Филби]]. Сигурно е обаче, че [[Лаврентий Берия]], шефът на Народния комисариат по вътрешните работи ([[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]), научава за показанията на Кривицки и нарежда операции за убийството му. == Смърт == [[Файл:Leon_Trotsky_and_American_admirers._Mexico_-_NARA_-_283642.jpg|дясно|мини| [[Лев Троцки]] с американци, включително Хари Де Боер (вляво), в Мексико през 1940 г., малко преди убийството му и само месеци преди смъртта на Кривицки]] Скоро Кривицки се завръща в Северна Америка, кацайки в Канада. Винаги имал проблеми със Службата за имиграция и натурализация на САЩ, Кривицки не успява да се върне там до ноември 1940 г. Кривицки наема Луис Уолдман да го представлява по правни въпроси (Уолдман е дългогодишен приятел на Айзък Дон Ливайн). Междувременно [[Лев Троцки|убийството на Троцки]] в Мексико на 21 август 1940 г. го убеждава, че сега той е начело в списъка на убийства на НКВД. Последните му два месеца в Ню Йорк са изпълнени с планове да се установи във Вирджиния и да пише, но също и със съмнения и страх. На 10 февруари 1941 г. в 9.30 ч. сутринта Кривицки е намерен мъртъв в хотел Bellevue (сега хотел Kimpton George)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hotelgeorge.com/about-kimpton-hotels/kimpton-hotel-group.html|заглавие=The George Hotel|издател=[[Kimpton Hotels & Restaurants]]|достъп_дата=26 October 2012}}</ref> във Вашингтон, окръг Колумбия, от камериерка, с три предсмъртни бележки до леглото. Тялото му лежи в локва кръв, причинена от рана от един куршум в дясното слепоочие от револвер 38 калибър, открит в дясната му ръка. Доклад от 10 юни 1941 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/books-and-monographs/venona-soviet-espionage-and-the-american-response-1939-1957/18.gif|заглавие=Venona: Soviet Espionage and The American Response 1939-1957 (footnote 18: Charles Runyon [Department of State], Memorandum for the File, "Walter Krivitsky," 10 June 1947)|издател=[[Central Intelligence Agency]]}}</ref> казва, че той е бил мъртъв от около шест часа. Според много източници<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref><ref name="Hyde">{{Cite journal|last=Hyde|first=Earl M. Jr.|date=July 2003|title=Still Perplexed About Krivitsky|journal=International Journal of Intelligence and CounterIntelligence|location=New York|publisher=[[International Journal of Intelligence and CounterIntelligence]] (Volume 16, Issue 3)|pages=431, 438|issn=1521-0561}}</ref> (включително самия Кривицки), той е бил убит от съветското разузнаване,<ref>[http://www.echo.msk.ru/programs/staliname/645178-echo/ Secret murders ordered from the Kremlin (Russian)], Interview with [[Nikita Petrov]], historian and vice-president of [[Memorial (society)|Memorial Society]], at [[Echo Moskvy]],</ref> но официалното разследване, без да знае за преследването на НКВД, заключава, че Кривицки се е самоубил.<ref>{{Cite book|last=Knight|first=Amy W.|title=How the Cold War Began: The Igor Gouzenko Affair and the Hunt for Soviet Spies|url=https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304|year=2006|publisher=Carroll & Graf|isbn=0-7867-1816-1|pages=[https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304 304, n. 6]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=[[Federal Bureau of Investigation]]}}</ref> Хората с близки връзки с Кривицки по-късно правят противоположни тълкувания на смъртта му. {{Reflist}} [[Файл:Hotel_George.JPG|мини| Кривицки е открит мъртъв в хотел „Кимптън Джордж“, само на няколко пресечки от [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]], часове преди да се яви пред друга комисия на Конгреса]] Спекулациите продължават и през XXI век. През 2017 г. в книгата на Антъни Пърси ''Misdefending the Realm'' (Buckingham: University of Buckingham Press, 2017 <ref>{{Cite news|url=https://ubpl.buckingham.ac.uk/?wpsc-product=misdefending-the-realm|title=Misdefending the Realm|access-date=27 October 2017|publisher=University of Buckingham Press|year=2017}}</ref>) се твърди, че Кривицки е най-важният източник за Обединеното кралство относно съветския план, че не е получил действие от MI5 относно разузнавателните данни, които е предоставил, и е убит от съветското разузнаване, след като Гай Бърджис информира съветските началници за него. Убийството, твърди Пърси, премахва заплахата от разобличаване на Кеймбриджката петорка и други къртици. === Оцелели === При първите новини за смъртта му Уитакър Чеймбърс намира съпругата на Кривицки Антонина и сина му Алек в Ню Йорк. Той ги отвежда с влак във Флорида, където остават при семейството на Чембърс, което вече е избягало от Ню Смирна. И двете семейства се крият там няколко месеца, страхувайки се от нови съветски репресии. След това семействата се връщат във фермата на Чембърс в Уестминстър, Мериленд. След кратко време обаче Тоня и Алек се връщат в Ню Йорк.<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Съпругата и синът му живеят в бедност до края на живота си.<ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref> Алек умира от мозъчен тумор в началото на 30-те си години, след като е служил във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|военноморските сили на Съединените щати]] и е учил в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] . Тония, коятозаконно променя фамилното си име на „Томас“, продължава да живее и работи в Ню Йорк, докато не се пенсионира в Осининг, където почива на 94 години през 1996 г. в старчески дом.<ref name="Death" /> == Книги == [[Файл:Walter_Krivitsky_-_J'étais_un_agent_de_Staline.jpg|мини| Френско издание на "В тайните служби на Сталин", изд. Champ libre]] * ''В тайните служби на Сталин'' (1939) <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> (второ издание 1939, <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> 1979, <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/78020477|accessdate=23 February 2014|year=1979|publisher=Library of Congress|isbn=9780883558546|pages=273}}</ref> 1985, <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/84027122|accessdate=23 February 2014|year=1985|publisher=Library of Congress|isbn=9780890935491|pages=273}}</ref> 2000 <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306|accessdate=23 February 2014|year=2000|publisher=Library of Congress|isbn=1929631030|pages=[https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306 306]}}</ref> ) ** ''Agent de Staline'' (френски, 1940)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/42012285|заглавие=Agent de Staline|издател=Library of Congress|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> ** ''Byłem agentem Stalina'' (полски, 1964)<ref>{{Cite book|title=Byłem agentem Stalina|url=http://lccn.loc.gov/65030972|accessdate=23 February 2014|series=Archiwum rewolucji|year=1964|publisher=Library of Congress}}</ref> ** ''Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика'' (Руски, 1991)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://scepsis.net/library/id_559.html|заглавие=Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика|издател=Терра-Terra}}</ref> * Rusia en España (испански, 1939)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/84205681|заглавие=Rusia en España|издател=Library of Congress|страници=31|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> * ''MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence'' (2004) <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|editor-last=Kern|editor-first=Gary|title=MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence|year=2004|publisher=Xenos Books|isbn=1-879378-50-7}}</ref> * == Бележки == {{Reflist}} == Литература == * {{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnesscham00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0}} * – * {{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4}} * {{Cite book|last=Poretsky|first=Elisabeth K.|title=Our Own People: A Memoir of "Ignace Reiss" and His Friends|year=1969|publisher=Oxford University Press|location=London}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=Federal Bureau of Investigation (FBI)|достъп_дата=September 11, 2010}} [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Евреи в Русия]] [[Категория:Хора от Тернопилска област]] [[Категория:Сътрудници на ГРУ]] [[Категория:Отношения между Германия и СССР]] [[Категория:Болшевики]] [[Категория:Евреи в Австро-Унгария]] [[Категория:Починали през 1941 година]] [[Категория:Родени през 1899 година]] 6nwx4huq0nlu8kerkrpvktin44wqlh3 12214217 12214211 2024-04-25T15:16:39Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki {{личност|разузнавач}} '''Валтер Германович Кривицки''' (Ва́льтер Ге́рманович Криви́цкий) <ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref>, с рождено име '''Самуел Гинсберг''', е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[Военно разузнаване|военен]] [[Шпионаж|шпионин]], който дезертира на Запад и разкрива планове за подписване на [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|пакта Молотов - Рибентроп]]. == Ранен живот == Валтер Кривицки, с рождено име Самуел Гинсберг, е роден на 28 юни 1899 г. в Подволочиска, Галиция, [[Австро-Унгария]] (сега Пидволочиск, [[Украйна]]), в еврейско семейство. Той приема името Кривицки, което става революционното му [[Псевдоним|бойно име]], когато влиза в [[Чека|ЧК]]. == Шпионаж == [[Файл:Magda_Lupescu,_Rumunii_Karola_II.jpg|дясно|мини| Магда Лупеску (тук с [[Карол II|румънския крал Карол II]]) е една от агентите на Кривицки]] Кривицки работи като нелегален резидент шпионин с фалшиви имена и документи в Германия, Полша, Чехословакия, Австрия, Италия и Унгария. Издига се до чин контролен офицер. Приписва му се организиране на промишлен саботаж, кражба на планове за подводници и самолети, прихващане на кореспонденция между [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] и [[Японска империя|имперска Япония]] и набиране на много агенти, включително Магда Лупеску и Ноел Фийлд. През май 1937 г. Кривицки е изпратен в [[Хага]] (Холандия), за да действа като резидент (регионален контролен офицер) под прикритието на антиквар. Там той координира разузнавателните операции в цяла Западна Европа. == Дезертьорство == [[Файл:Ignaz_Reiss_Soviet_Union.JPG|дясно|мини| Убийството на приятеля и другар от детството Игнас Рейс през септември 1937 г. провокира незабавното дезертиране на Кривицки]] По времето, когато е в Хага, в Генералния щаб на [[Червена армия|Червената армия]] в Москва се извършва [[Голяма чистка|Голямата чистка]], която Кривицки и неговият близък приятел Игнас Рейс, тогава също поставен в чужбина, намират за много тревожна. Рейс иска да дезертира, но Кривицки многократно го задържа. Накрая Райс дезертира, като обявява това в предизвикателно писмо до Москва. Убийството му в Швейцария през септември 1937 г. кара Кривицки да дезертира следващия месец. В Париж Кривицки започва да пише статии и се свързва с Лев Седов, син на Троцки, и с [[Троцкизъм|троцкистите]]. Там той се среща и със съветския шпионин под прикритие Марк Зборовски, известен като „Етиен“, когото Седов е изпратил да го защитава. Седов умира мистериозно през февруари 1938 г., но Кривицки избягва опитите да бъде убит или отвлечен във Франция, отчасти като бяга в [[Йер]].<ref name="Secret">{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's secret service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York|pages=290, 294}}{{ISBN|0890935491}} (1985)</ref> В резултат на дебрифинга на Кривицки британците успяват да арестуват Джон Хърбърт Кинг, служител по шифроване във Външното министерство. Той също дава и неясно описание на други двама съветски шпиони, Доналд Маклийн и Джон Кернкрос, но без достатъчно подробности, за да могат да бъдат арестувани. Дейността на съветското разузнаване в Обединеното кралство е разстроена за известно време.<ref>{{Cite book|last=Lownie|first=Andrew|title=Stalin's Englishman: Guy Burgess, the Cold War, and the Cambridge Spy Ring|date=4 October 2016|publisher=St. Martin's Press}}</ref> == Антисталинистки активист == В края на 1938 г., очаквайки нацисткото завладяване на Европа, Кривицки се отправя от Франция за Съединените щати. Става активен член на антисталинистката левица.<ref name="CIA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP75-00149R000400430018-5.pdf#page=4|заглавие=Who Killed Krivitsky?|автор=Lewis|първо_име=Flora|труд=[[CIA]]|издател=Washington Post and Times-Herald}}</ref> === ''В тайните служби на Сталин'' === С помощта на журналиста Айзък Дон Ливайн и литературния агент Пол Уол Кривицки описва тайните методи на [[Йосиф Сталин|Сталин]]<ref name="Hood-intro">{{Cite book|last=Krivitsky|first=W.G.|authorlink=Walter Krivitsky|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|url=https://archive.org/details/instalinssecrets0000kriv/|accessdate=8 February 2023|year=1984|publisher=University Publications of America|isbn=0-89093-549-1|page=xxix}}</ref> в книгата ''In Stalin's Secret Service'' (заглавието в Обединеното кралство е ''I Was Stalin's Agent'', издание на <nowiki><i>Right Book Club</i></nowiki>). Публикувана е на 15 ноември 1939 г.,<ref>{{Cite news|title=Book Notes|date=4 November 1939|work=New York Times|page=13}}</ref><ref>{{Cite news|title=Books Published Today|date=15 November 1939|work=New York Times|page=21}}</ref> но за първи път се появява в сензационна поредица през април 1939 г. в най-доброто списание на времето, ''Saturday Evening Post'' (заглавието е фраза от статия, написана от съпругата на Райс за първата годишнина от убийството му: „Рейс... беше в тайните служби на Сталин в продължение на много години и знаеше каква съдба да очаква“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.marxists.org/history/etol/newspape/ni/vol04/no09/reiss.htm|заглавие=Ignace Reiss: In Memoriam|автор=Reiss|първо_име=Elsa|издател=New International|страници=276–278|достъп_дата=August 30, 2010}}</ref>). Книгата получава хладна рецензия от много влиятелния ''[[Ню Йорк Таймс|New York Times]]''.<ref>[http://dcdave.dot5hosting.com/article5/080309.htm The New York Times and Joseph Stalin], David Martin, March 9, 2008.</ref> Нападнат от американската левица, Кривицки е реабилитиран, когато [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|Германо-съветският пакт за ненападение]], който е предсказал, е подписан през август 1939 г. === Свидетелство === Разкъсван между продължаващата си отдаденост на марксистко-ленинската идеология и нарастващата си ненавист към [[Сталинизъм|сталинизма]], Кривицки започва да вярва, че негов дълг е да сътрудничи на [[Разузнавателни ведомства на САЩ|разузнавателната общност на САЩ]]. Това решение му причинява много душевни болки, но споделя с бившия си агент и колега дезертьор Уитакър Чеймбърс, че „в наше време информирането е задължение“ (разказано от Чеймбърс в автобиографията му „Свидетел“). <ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Кривицки свидетелства пред Комисията <nowiki><i>Dies</i></nowiki> (по-късно станала Комисия за антиамериканските дейности на Камарата на представителите) през октомври 1939 г. и отплава като „Уолтър Томас“ за Лондон през януари 1940 г., за да бъде разпитан от британското вътрешно [[контраразузнаване]] MI5. Така той разкрива много за съветския шпионаж. Дискусионен е въпросът дали той е дал улики на MI5 за самоличността на съветските агенти Доналд Маклийн и [[Ким Филби]]. Сигурно е обаче, че [[Лаврентий Берия]], шефът на Народния комисариат по вътрешните работи ([[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]), научава за показанията на Кривицки и нарежда операции за убийството му. == Смърт == [[Файл:Leon_Trotsky_and_American_admirers._Mexico_-_NARA_-_283642.jpg|дясно|мини| [[Лев Троцки]] с американци, включително Хари Де Боер (вляво), в Мексико през 1940 г., малко преди убийството му и само месеци преди смъртта на Кривицки]] Скоро Кривицки се завръща в Северна Америка, кацайки в Канада. Винаги имал проблеми със Службата за имиграция и натурализация на САЩ, Кривицки не успява да се върне там до ноември 1940 г. Кривицки наема Луис Уолдман да го представлява по правни въпроси (Уолдман е дългогодишен приятел на Айзък Дон Ливайн). Междувременно [[Лев Троцки|убийството на Троцки]] в Мексико на 21 август 1940 г. го убеждава, че сега той е начело в списъка на убийства на НКВД. Последните му два месеца в Ню Йорк са изпълнени с планове да се установи във Вирджиния и да пише, но също и със съмнения и страх. На 10 февруари 1941 г. в 9.30 ч. сутринта Кривицки е намерен мъртъв в хотел Bellevue (сега хотел Kimpton George)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hotelgeorge.com/about-kimpton-hotels/kimpton-hotel-group.html|заглавие=The George Hotel|издател=[[Kimpton Hotels & Restaurants]]|достъп_дата=26 October 2012}}</ref> във Вашингтон, окръг Колумбия, от камериерка, с три предсмъртни бележки до леглото. Тялото му лежи в локва кръв, причинена от рана от един куршум в дясното слепоочие от револвер 38 калибър, открит в дясната му ръка. Доклад от 10 юни 1941 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/books-and-monographs/venona-soviet-espionage-and-the-american-response-1939-1957/18.gif|заглавие=Venona: Soviet Espionage and The American Response 1939-1957 (footnote 18: Charles Runyon [Department of State], Memorandum for the File, "Walter Krivitsky," 10 June 1947)|издател=[[Central Intelligence Agency]]}}</ref> казва, че той е бил мъртъв от около шест часа. Според много източници<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref><ref name="Hyde">{{Cite journal|last=Hyde|first=Earl M. Jr.|date=July 2003|title=Still Perplexed About Krivitsky|journal=International Journal of Intelligence and CounterIntelligence|location=New York|publisher=[[International Journal of Intelligence and CounterIntelligence]] (Volume 16, Issue 3)|pages=431, 438|issn=1521-0561}}</ref> (включително самия Кривицки), той е бил убит от съветското разузнаване,<ref>[http://www.echo.msk.ru/programs/staliname/645178-echo/ Secret murders ordered from the Kremlin (Russian)], Interview with [[Nikita Petrov]], historian and vice-president of [[Memorial (society)|Memorial Society]], at [[Echo Moskvy]],</ref> но официалното разследване, без да знае за преследването на НКВД, заключава, че Кривицки се е самоубил.<ref>{{Cite book|last=Knight|first=Amy W.|title=How the Cold War Began: The Igor Gouzenko Affair and the Hunt for Soviet Spies|url=https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304|year=2006|publisher=Carroll & Graf|isbn=0-7867-1816-1|pages=[https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304 304, n. 6]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=[[Federal Bureau of Investigation]]}}</ref> Хората с близки връзки с Кривицки по-късно правят противоположни тълкувания на смъртта му. {{Reflist}} [[Файл:Hotel_George.JPG|мини| Кривицки е открит мъртъв в хотел „Кимптън Джордж“, само на няколко пресечки от [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]], часове преди да се яви пред друга комисия на Конгреса]] Спекулациите продължават и през XXI век. През 2017 г. в книгата на Антъни Пърси ''Misdefending the Realm'' (Buckingham: University of Buckingham Press, 2017 <ref>{{Cite news|url=https://ubpl.buckingham.ac.uk/?wpsc-product=misdefending-the-realm|title=Misdefending the Realm|access-date=27 October 2017|publisher=University of Buckingham Press|year=2017}}</ref>) се твърди, че Кривицки е най-важният източник за Обединеното кралство относно съветския план, че не е получил действие от MI5 относно разузнавателните данни, които е предоставил, и е убит от съветското разузнаване, след като Гай Бърджис информира съветските началници за него. Убийството, твърди Пърси, премахва заплахата от разобличаване на Кеймбриджката петорка и други къртици. === Оцелели === При първите новини за смъртта му Уитакър Чеймбърс намира съпругата на Кривицки Антонина и сина му Алек в Ню Йорк. Той ги отвежда с влак във Флорида, където остават при семейството на Чембърс, което вече е избягало от Ню Смирна. И двете семейства се крият там няколко месеца, страхувайки се от нови съветски репресии. След това семействата се връщат във фермата на Чембърс в Уестминстър, Мериленд. След кратко време обаче Тоня и Алек се връщат в Ню Йорк.<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Съпругата и синът му живеят в бедност до края на живота си.<ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref> Алек умира от мозъчен тумор в началото на 30-те си години, след като е служил във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|военноморските сили на Съединените щати]] и е учил в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] . Тония, коятозаконно променя фамилното си име на „Томас“, продължава да живее и работи в Ню Йорк, докато не се пенсионира в Осининг, където почива на 94 години през 1996 г. в старчески дом.<ref name="Death" /> == Книги == [[Файл:Walter_Krivitsky_-_J'étais_un_agent_de_Staline.jpg|мини| Френско издание на "В тайните служби на Сталин", изд. Champ libre]] * ''В тайните служби на Сталин'' (1939) <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> (второ издание 1939, <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> 1979, <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/78020477|accessdate=23 February 2014|year=1979|publisher=Library of Congress|isbn=9780883558546|pages=273}}</ref> 1985, <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/84027122|accessdate=23 February 2014|year=1985|publisher=Library of Congress|isbn=9780890935491|pages=273}}</ref> 2000 <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306|accessdate=23 February 2014|year=2000|publisher=Library of Congress|isbn=1929631030|pages=[https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306 306]}}</ref> ) ** ''Agent de Staline'' (френски, 1940)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/42012285|заглавие=Agent de Staline|издател=Library of Congress|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> ** ''Byłem agentem Stalina'' (полски, 1964)<ref>{{Cite book|title=Byłem agentem Stalina|url=http://lccn.loc.gov/65030972|accessdate=23 February 2014|series=Archiwum rewolucji|year=1964|publisher=Library of Congress}}</ref> ** ''Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика'' (Руски, 1991)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://scepsis.net/library/id_559.html|заглавие=Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика|издател=Терра-Terra}}</ref> * Rusia en España (испански, 1939)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/84205681|заглавие=Rusia en España|издател=Library of Congress|страници=31|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> * ''MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence'' (2004) <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|editor-last=Kern|editor-first=Gary|title=MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence|year=2004|publisher=Xenos Books|isbn=1-879378-50-7}}</ref> * == Бележки == {{Reflist}} == Литература == * {{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnesscham00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0}} * – * {{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4}} * {{Cite book|last=Poretsky|first=Elisabeth K.|title=Our Own People: A Memoir of "Ignace Reiss" and His Friends|year=1969|publisher=Oxford University Press|location=London}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=Federal Bureau of Investigation (FBI)|достъп_дата=September 11, 2010}} [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Евреи в Русия]] [[Категория:Хора от Тернопилска област]] [[Категория:Сътрудници на ГРУ]] [[Категория:Отношения между Германия и СССР]] [[Категория:Болшевики]] [[Категория:Евреи в Австро-Унгария]] [[Категория:Починали през 1941 година]] [[Категория:Родени през 1899 година]] j7dkdxqkme85elldw1xepjtvemhed3z 12214219 12214217 2024-04-25T15:21:56Z Randona.bg 249543 /* Свидетелство */ wikitext text/x-wiki {{личност|разузнавач}} '''Валтер Германович Кривицки''' (Ва́льтер Ге́рманович Криви́цкий) <ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref>, с рождено име '''Самуел Гинсберг''', е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[Военно разузнаване|военен]] [[Шпионаж|шпионин]], който дезертира на Запад и разкрива планове за подписване на [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|пакта Молотов - Рибентроп]]. == Ранен живот == Валтер Кривицки, с рождено име Самуел Гинсберг, е роден на 28 юни 1899 г. в Подволочиска, Галиция, [[Австро-Унгария]] (сега Пидволочиск, [[Украйна]]), в еврейско семейство. Той приема името Кривицки, което става революционното му [[Псевдоним|бойно име]], когато влиза в [[Чека|ЧК]]. == Шпионаж == [[Файл:Magda_Lupescu,_Rumunii_Karola_II.jpg|дясно|мини| Магда Лупеску (тук с [[Карол II|румънския крал Карол II]]) е една от агентите на Кривицки]] Кривицки работи като нелегален резидент шпионин с фалшиви имена и документи в Германия, Полша, Чехословакия, Австрия, Италия и Унгария. Издига се до чин контролен офицер. Приписва му се организиране на промишлен саботаж, кражба на планове за подводници и самолети, прихващане на кореспонденция между [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] и [[Японска империя|имперска Япония]] и набиране на много агенти, включително Магда Лупеску и Ноел Фийлд. През май 1937 г. Кривицки е изпратен в [[Хага]] (Холандия), за да действа като резидент (регионален контролен офицер) под прикритието на антиквар. Там той координира разузнавателните операции в цяла Западна Европа. == Дезертьорство == [[Файл:Ignaz_Reiss_Soviet_Union.JPG|дясно|мини| Убийството на приятеля и другар от детството Игнас Рейс през септември 1937 г. провокира незабавното дезертиране на Кривицки]] По времето, когато е в Хага, в Генералния щаб на [[Червена армия|Червената армия]] в Москва се извършва [[Голяма чистка|Голямата чистка]], която Кривицки и неговият близък приятел Игнас Рейс, тогава също поставен в чужбина, намират за много тревожна. Рейс иска да дезертира, но Кривицки многократно го задържа. Накрая Райс дезертира, като обявява това в предизвикателно писмо до Москва. Убийството му в Швейцария през септември 1937 г. кара Кривицки да дезертира следващия месец. В Париж Кривицки започва да пише статии и се свързва с Лев Седов, син на Троцки, и с [[Троцкизъм|троцкистите]]. Там той се среща и със съветския шпионин под прикритие Марк Зборовски, известен като „Етиен“, когото Седов е изпратил да го защитава. Седов умира мистериозно през февруари 1938 г., но Кривицки избягва опитите да бъде убит или отвлечен във Франция, отчасти като бяга в [[Йер]].<ref name="Secret">{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's secret service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York|pages=290, 294}}{{ISBN|0890935491}} (1985)</ref> В резултат на дебрифинга на Кривицки британците успяват да арестуват Джон Хърбърт Кинг, служител по шифроване във Външното министерство. Той също дава и неясно описание на други двама съветски шпиони, Доналд Маклийн и Джон Кернкрос, но без достатъчно подробности, за да могат да бъдат арестувани. Дейността на съветското разузнаване в Обединеното кралство е разстроена за известно време.<ref>{{Cite book|last=Lownie|first=Andrew|title=Stalin's Englishman: Guy Burgess, the Cold War, and the Cambridge Spy Ring|date=4 October 2016|publisher=St. Martin's Press}}</ref> == Антисталинистки активист == В края на 1938 г., очаквайки нацисткото завладяване на Европа, Кривицки се отправя от Франция за Съединените щати. Става активен член на антисталинистката левица.<ref name="CIA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP75-00149R000400430018-5.pdf#page=4|заглавие=Who Killed Krivitsky?|автор=Lewis|първо_име=Flora|труд=[[CIA]]|издател=Washington Post and Times-Herald}}</ref> === ''В тайните служби на Сталин'' === С помощта на журналиста Айзък Дон Ливайн и литературния агент Пол Уол Кривицки описва тайните методи на [[Йосиф Сталин|Сталин]]<ref name="Hood-intro">{{Cite book|last=Krivitsky|first=W.G.|authorlink=Walter Krivitsky|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|url=https://archive.org/details/instalinssecrets0000kriv/|accessdate=8 February 2023|year=1984|publisher=University Publications of America|isbn=0-89093-549-1|page=xxix}}</ref> в книгата ''In Stalin's Secret Service'' (заглавието в Обединеното кралство е ''I Was Stalin's Agent'', издание на <nowiki><i>Right Book Club</i></nowiki>). Публикувана е на 15 ноември 1939 г.,<ref>{{Cite news|title=Book Notes|date=4 November 1939|work=New York Times|page=13}}</ref><ref>{{Cite news|title=Books Published Today|date=15 November 1939|work=New York Times|page=21}}</ref> но за първи път се появява в сензационна поредица през април 1939 г. в най-доброто списание на времето, ''Saturday Evening Post'' (заглавието е фраза от статия, написана от съпругата на Райс за първата годишнина от убийството му: „Рейс... беше в тайните служби на Сталин в продължение на много години и знаеше каква съдба да очаква“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.marxists.org/history/etol/newspape/ni/vol04/no09/reiss.htm|заглавие=Ignace Reiss: In Memoriam|автор=Reiss|първо_име=Elsa|издател=New International|страници=276–278|достъп_дата=August 30, 2010}}</ref>). Книгата получава хладна рецензия от много влиятелния ''[[Ню Йорк Таймс|New York Times]]''.<ref>[http://dcdave.dot5hosting.com/article5/080309.htm The New York Times and Joseph Stalin], David Martin, March 9, 2008.</ref> Нападнат от американската левица, Кривицки е реабилитиран, когато [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|Германо-съветският пакт за ненападение]], който е предсказал, е подписан през август 1939 г. === Свидетелство === Разкъсван между продължаващата си отдаденост на марксистко-ленинската идеология и нарастващата си ненавист към [[Сталинизъм|сталинизма]], Кривицки започва да вярва, че негов дълг е да сътрудничи на [[Разузнавателни ведомства на САЩ|разузнавателната общност на САЩ]]. Това решение му причинява много душевни болки, но споделя с бившия си агент и колега дезертьор Уитакър Чеймбърс, че „в наше време информирането е задължение“ (разказано от Чеймбърс в автобиографията му „Свидетел“). <ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Кривицки свидетелства пред Комисията Dies (по-късно станала Комисия за антиамериканските дейности на Камарата на представителите) през октомври 1939 г. и отплава като „Уолтър Томас“ за Лондон през януари 1940 г., за да бъде разпитан от британското вътрешно [[контраразузнаване]] MI5. Така той разкрива много за съветския шпионаж. Дискусионен е въпросът дали той е дал улики на MI5 за самоличността на съветските агенти Доналд Маклийн и [[Ким Филби]]. Сигурно е обаче, че [[Лаврентий Берия]], шефът на Народния комисариат по вътрешните работи ([[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]), научава за показанията на Кривицки и нарежда операции за убийството му. == Смърт == [[Файл:Leon_Trotsky_and_American_admirers._Mexico_-_NARA_-_283642.jpg|дясно|мини| [[Лев Троцки]] с американци, включително Хари Де Боер (вляво), в Мексико през 1940 г., малко преди убийството му и само месеци преди смъртта на Кривицки]] Скоро Кривицки се завръща в Северна Америка, кацайки в Канада. Винаги имал проблеми със Службата за имиграция и натурализация на САЩ, Кривицки не успява да се върне там до ноември 1940 г. Кривицки наема Луис Уолдман да го представлява по правни въпроси (Уолдман е дългогодишен приятел на Айзък Дон Ливайн). Междувременно [[Лев Троцки|убийството на Троцки]] в Мексико на 21 август 1940 г. го убеждава, че сега той е начело в списъка на убийства на НКВД. Последните му два месеца в Ню Йорк са изпълнени с планове да се установи във Вирджиния и да пише, но също и със съмнения и страх. На 10 февруари 1941 г. в 9.30 ч. сутринта Кривицки е намерен мъртъв в хотел Bellevue (сега хотел Kimpton George)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hotelgeorge.com/about-kimpton-hotels/kimpton-hotel-group.html|заглавие=The George Hotel|издател=[[Kimpton Hotels & Restaurants]]|достъп_дата=26 October 2012}}</ref> във Вашингтон, окръг Колумбия, от камериерка, с три предсмъртни бележки до леглото. Тялото му лежи в локва кръв, причинена от рана от един куршум в дясното слепоочие от револвер 38 калибър, открит в дясната му ръка. Доклад от 10 юни 1941 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/books-and-monographs/venona-soviet-espionage-and-the-american-response-1939-1957/18.gif|заглавие=Venona: Soviet Espionage and The American Response 1939-1957 (footnote 18: Charles Runyon [Department of State], Memorandum for the File, "Walter Krivitsky," 10 June 1947)|издател=[[Central Intelligence Agency]]}}</ref> казва, че той е бил мъртъв от около шест часа. Според много източници<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref><ref name="Hyde">{{Cite journal|last=Hyde|first=Earl M. Jr.|date=July 2003|title=Still Perplexed About Krivitsky|journal=International Journal of Intelligence and CounterIntelligence|location=New York|publisher=[[International Journal of Intelligence and CounterIntelligence]] (Volume 16, Issue 3)|pages=431, 438|issn=1521-0561}}</ref> (включително самия Кривицки), той е бил убит от съветското разузнаване,<ref>[http://www.echo.msk.ru/programs/staliname/645178-echo/ Secret murders ordered from the Kremlin (Russian)], Interview with [[Nikita Petrov]], historian and vice-president of [[Memorial (society)|Memorial Society]], at [[Echo Moskvy]],</ref> но официалното разследване, без да знае за преследването на НКВД, заключава, че Кривицки се е самоубил.<ref>{{Cite book|last=Knight|first=Amy W.|title=How the Cold War Began: The Igor Gouzenko Affair and the Hunt for Soviet Spies|url=https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304|year=2006|publisher=Carroll & Graf|isbn=0-7867-1816-1|pages=[https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304 304, n. 6]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=[[Federal Bureau of Investigation]]}}</ref> Хората с близки връзки с Кривицки по-късно правят противоположни тълкувания на смъртта му. [[Файл:Hotel_George.JPG|мини| Кривицки е открит мъртъв в хотел „Кимптън Джордж“, само на няколко пресечки от [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]], часове преди да се яви пред друга комисия на Конгреса]] Спекулациите продължават и през XXI век. През 2017 г. в книгата на Антъни Пърси ''Misdefending the Realm'' (Buckingham: University of Buckingham Press, 2017 <ref>{{Cite news|url=https://ubpl.buckingham.ac.uk/?wpsc-product=misdefending-the-realm|title=Misdefending the Realm|access-date=27 October 2017|publisher=University of Buckingham Press|year=2017}}</ref>) се твърди, че Кривицки е най-важният източник за Обединеното кралство относно съветския план, че не е получил действие от MI5 относно разузнавателните данни, които е предоставил, и е убит от съветското разузнаване, след като Гай Бърджис информира съветските началници за него. Убийството, твърди Пърси, премахва заплахата от разобличаване на Кеймбриджката петорка и други къртици. === Оцелели === При първите новини за смъртта му Уитакър Чеймбърс намира съпругата на Кривицки Антонина и сина му Алек в Ню Йорк. Той ги отвежда с влак във Флорида, където остават при семейството на Чембърс, което вече е избягало от Ню Смирна. И двете семейства се крият там няколко месеца, страхувайки се от нови съветски репресии. След това семействата се връщат във фермата на Чембърс в Уестминстър, Мериленд. След кратко време обаче Тоня и Алек се връщат в Ню Йорк.<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Съпругата и синът му живеят в бедност до края на живота си.<ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref> Алек умира от мозъчен тумор в началото на 30-те си години, след като е служил във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|военноморските сили на Съединените щати]] и е учил в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] . Тония, коятозаконно променя фамилното си име на „Томас“, продължава да живее и работи в Ню Йорк, докато не се пенсионира в Осининг, където почива на 94 години през 1996 г. в старчески дом.<ref name="Death" /> == Книги == [[Файл:Walter_Krivitsky_-_J'étais_un_agent_de_Staline.jpg|мини| Френско издание на "В тайните служби на Сталин", изд. Champ libre]] * ''В тайните служби на Сталин'' (1939) <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> (второ издание 1939, <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> 1979, <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/78020477|accessdate=23 February 2014|year=1979|publisher=Library of Congress|isbn=9780883558546|pages=273}}</ref> 1985, <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/84027122|accessdate=23 February 2014|year=1985|publisher=Library of Congress|isbn=9780890935491|pages=273}}</ref> 2000 <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306|accessdate=23 February 2014|year=2000|publisher=Library of Congress|isbn=1929631030|pages=[https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306 306]}}</ref> ) ** ''Agent de Staline'' (френски, 1940)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/42012285|заглавие=Agent de Staline|издател=Library of Congress|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> ** ''Byłem agentem Stalina'' (полски, 1964)<ref>{{Cite book|title=Byłem agentem Stalina|url=http://lccn.loc.gov/65030972|accessdate=23 February 2014|series=Archiwum rewolucji|year=1964|publisher=Library of Congress}}</ref> ** ''Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика'' (Руски, 1991)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://scepsis.net/library/id_559.html|заглавие=Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика|издател=Терра-Terra}}</ref> * Rusia en España (испански, 1939)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/84205681|заглавие=Rusia en España|издател=Library of Congress|страници=31|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> * ''MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence'' (2004) <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|editor-last=Kern|editor-first=Gary|title=MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence|year=2004|publisher=Xenos Books|isbn=1-879378-50-7}}</ref> == Бележки == <references /> == Литература == * {{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnesscham00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0}} * {{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4}} * {{Cite book|last=Poretsky|first=Elisabeth K.|title=Our Own People: A Memoir of "Ignace Reiss" and His Friends|year=1969|publisher=Oxford University Press|location=London}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=Federal Bureau of Investigation (FBI)|достъп_дата=September 11, 2010}} {{СОРТКАТ:Кривицки, Валтер}} {{Превод от|en||}} [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Евреи в Русия]] [[Категория:Хора от Тернопилска област]] [[Категория:Сътрудници на ГРУ]] [[Категория:Отношения между Германия и СССР]] [[Категория:Болшевики]] [[Категория:Евреи в Австро-Унгария]] [[Категория:Починали през 1941 година]] [[Категория:Родени през 1899 година]] ev5gzy7rzce4z3zonrckirz3iwlh0z0 12214222 12214219 2024-04-25T15:23:35Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki {{личност|разузнавач}} '''Валтер Германович Кривицки''' (Ва́льтер Ге́рманович Криви́цкий) <ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref>, с рождено име '''Самуел Гинсберг''', е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[Военно разузнаване|военен]] [[Шпионаж|шпионин]], който дезертира на Запад и разкрива планове за подписване на [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|пакта Молотов - Рибентроп]]. == Ранен живот == Валтер Кривицки, с рождено име Самуел Гинсберг, е роден на 28 юни 1899 г. в Подволочиска, Галиция, [[Австро-Унгария]] (сега Пидволочиск, [[Украйна]]), в еврейско семейство. Той приема името Кривицки, което става революционното му [[Псевдоним|бойно име]], когато влиза в [[Чека|ЧК]]. == Шпионаж == [[Файл:Magda_Lupescu,_Rumunii_Karola_II.jpg|дясно|мини| Магда Лупеску (тук с [[Карол II|румънския крал Карол II]]) е една от агентите на Кривицки]] Кривицки работи като нелегален резидент шпионин с фалшиви имена и документи в Германия, Полша, Чехословакия, Австрия, Италия и Унгария. Издига се до чин контролен офицер. Приписва му се организиране на промишлен саботаж, кражба на планове за подводници и самолети, прихващане на кореспонденция между [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] и [[Японска империя|имперска Япония]] и набиране на много агенти, включително Магда Лупеску и Ноел Фийлд. През май 1937 г. Кривицки е изпратен в [[Хага]] (Холандия), за да действа като резидент (регионален контролен офицер) под прикритието на антиквар. Там той координира разузнавателните операции в цяла Западна Европа. == Дезертьорство == [[Файл:Ignaz_Reiss_Soviet_Union.JPG|дясно|мини| Убийството на приятеля и другар от детството Игнас Рейс през септември 1937 г. провокира незабавното дезертиране на Кривицки]] По времето, когато е в Хага, в Генералния щаб на [[Червена армия|Червената армия]] в Москва се извършва [[Голяма чистка|Голямата чистка]], която Кривицки и неговият близък приятел Игнас Рейс, тогава също поставен в чужбина, намират за много тревожна. Рейс иска да дезертира, но Кривицки многократно го задържа. Накрая Райс дезертира, като обявява това в предизвикателно писмо до Москва. Убийството му в Швейцария през септември 1937 г. кара Кривицки да дезертира следващия месец. В Париж Кривицки започва да пише статии и се свързва с Лев Седов, син на Троцки, и с [[Троцкизъм|троцкистите]]. Там той се среща и със съветския шпионин под прикритие Марк Зборовски, известен като „Етиен“, когото Седов е изпратил да го защитава. Седов умира мистериозно през февруари 1938 г., но Кривицки избягва опитите да бъде убит или отвлечен във Франция, отчасти като бяга в [[Йер]].<ref name="Secret">{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's secret service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York|pages=290, 294}}{{ISBN|0890935491}} (1985)</ref> В резултат на дебрифинга на Кривицки британците успяват да арестуват Джон Хърбърт Кинг, служител по шифроване във Външното министерство. Той също дава и неясно описание на други двама съветски шпиони, Доналд Маклийн и Джон Кернкрос, но без достатъчно подробности, за да могат да бъдат арестувани. Дейността на съветското разузнаване в Обединеното кралство е разстроена за известно време.<ref>{{Cite book|last=Lownie|first=Andrew|title=Stalin's Englishman: Guy Burgess, the Cold War, and the Cambridge Spy Ring|date=4 October 2016|publisher=St. Martin's Press}}</ref> == Антисталинистки активист == В края на 1938 г., очаквайки нацисткото завладяване на Европа, Кривицки се отправя от Франция за Съединените щати. Става активен член на антисталинистката левица.<ref name="CIA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP75-00149R000400430018-5.pdf#page=4|заглавие=Who Killed Krivitsky?|автор=Lewis|първо_име=Flora|труд=[[CIA]]|издател=Washington Post and Times-Herald}}</ref> === ''В тайните служби на Сталин'' === С помощта на журналиста Айзък Дон Ливайн и литературния агент Пол Уол Кривицки описва тайните методи на [[Йосиф Сталин|Сталин]]<ref name="Hood-intro">{{Cite book|last=Krivitsky|first=W.G.|authorlink=Walter Krivitsky|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|url=https://archive.org/details/instalinssecrets0000kriv/|accessdate=8 February 2023|year=1984|publisher=University Publications of America|isbn=0-89093-549-1|page=xxix}}</ref> в книгата ''In Stalin's Secret Service'' (заглавието в Обединеното кралство е ''I Was Stalin's Agent'', издание на <nowiki><i>Right Book Club</i></nowiki>). Публикувана е на 15 ноември 1939 г.,<ref>{{Cite news|title=Book Notes|date=4 November 1939|work=New York Times|page=13}}</ref><ref>{{Cite news|title=Books Published Today|date=15 November 1939|work=New York Times|page=21}}</ref> но за първи път се появява в сензационна поредица през април 1939 г. в най-доброто списание на времето, ''Saturday Evening Post'' (заглавието е фраза от статия, написана от съпругата на Райс за първата годишнина от убийството му: „Рейс... беше в тайните служби на Сталин в продължение на много години и знаеше каква съдба да очаква“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.marxists.org/history/etol/newspape/ni/vol04/no09/reiss.htm|заглавие=Ignace Reiss: In Memoriam|автор=Reiss|първо_име=Elsa|издател=New International|страници=276–278|достъп_дата=August 30, 2010}}</ref>). Книгата получава хладна рецензия от много влиятелния ''[[Ню Йорк Таймс|New York Times]]''.<ref>[http://dcdave.dot5hosting.com/article5/080309.htm The New York Times and Joseph Stalin], David Martin, March 9, 2008.</ref> Нападнат от американската левица, Кривицки е реабилитиран, когато [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|Германо-съветският пакт за ненападение]], който е предсказал, е подписан през август 1939 г. === Свидетелство === Разкъсван между продължаващата си отдаденост на марксистко-ленинската идеология и нарастващата си ненавист към [[Сталинизъм|сталинизма]], Кривицки започва да вярва, че негов дълг е да сътрудничи на [[Разузнавателни ведомства на САЩ|разузнавателната общност на САЩ]]. Това решение му причинява много душевни болки, но споделя с бившия си агент и колега дезертьор Уитакър Чеймбърс, че „в наше време информирането е задължение“ (разказано от Чеймбърс в автобиографията му „Свидетел“). <ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Кривицки свидетелства пред Комисията Dies (по-късно станала Комисия за антиамериканските дейности на Камарата на представителите) през октомври 1939 г. и отплава като „Уолтър Томас“ за Лондон през януари 1940 г., за да бъде разпитан от британското вътрешно [[контраразузнаване]] MI5. Така той разкрива много за съветския шпионаж. Дискусионен е въпросът дали той е дал улики на MI5 за самоличността на съветските агенти Доналд Маклийн и [[Ким Филби]]. Сигурно е обаче, че [[Лаврентий Берия]], шефът на Народния комисариат по вътрешните работи ([[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]), научава за показанията на Кривицки и нарежда операции за убийството му. == Смърт == [[Файл:Leon_Trotsky_and_American_admirers._Mexico_-_NARA_-_283642.jpg|дясно|мини| [[Лев Троцки]] с американци, включително Хари Де Боер (вляво), в Мексико през 1940 г., малко преди убийството му и само месеци преди смъртта на Кривицки]] Скоро Кривицки се завръща в Северна Америка, кацайки в Канада. Винаги имал проблеми със Службата за имиграция и натурализация на САЩ, Кривицки не успява да се върне там до ноември 1940 г. Кривицки наема Луис Уолдман да го представлява по правни въпроси (Уолдман е дългогодишен приятел на Айзък Дон Ливайн). Междувременно [[Лев Троцки|убийството на Троцки]] в Мексико на 21 август 1940 г. го убеждава, че сега той е начело в списъка на убийства на НКВД. Последните му два месеца в Ню Йорк са изпълнени с планове да се установи във Вирджиния и да пише, но също и със съмнения и страх. На 10 февруари 1941 г. в 9.30 ч. сутринта Кривицки е намерен мъртъв в хотел Bellevue (сега хотел Kimpton George)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hotelgeorge.com/about-kimpton-hotels/kimpton-hotel-group.html|заглавие=The George Hotel|издател=[[Kimpton Hotels & Restaurants]]|достъп_дата=26 October 2012}}</ref> във Вашингтон, окръг Колумбия, от камериерка, с три предсмъртни бележки до леглото. Тялото му лежи в локва кръв, причинена от рана от един куршум в дясното слепоочие от револвер 38 калибър, открит в дясната му ръка. Доклад от 10 юни 1941 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/books-and-monographs/venona-soviet-espionage-and-the-american-response-1939-1957/18.gif|заглавие=Venona: Soviet Espionage and The American Response 1939-1957 (footnote 18: Charles Runyon [Department of State], Memorandum for the File, "Walter Krivitsky," 10 June 1947)|издател=[[Central Intelligence Agency]]}}</ref> казва, че той е бил мъртъв от около шест часа. Според много източници<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref><ref name="Hyde">{{Cite journal|last=Hyde|first=Earl M. Jr.|date=July 2003|title=Still Perplexed About Krivitsky|journal=International Journal of Intelligence and CounterIntelligence|location=New York|publisher=[[International Journal of Intelligence and CounterIntelligence]] (Volume 16, Issue 3)|pages=431, 438|issn=1521-0561}}</ref> (включително самия Кривицки), той е бил убит от съветското разузнаване,<ref>[http://www.echo.msk.ru/programs/staliname/645178-echo/ Secret murders ordered from the Kremlin (Russian)], Interview with [[Nikita Petrov]], historian and vice-president of [[Memorial (society)|Memorial Society]], at [[Echo Moskvy]],</ref> но официалното разследване, без да знае за преследването на НКВД, заключава, че Кривицки се е самоубил.<ref>{{Cite book|last=Knight|first=Amy W.|title=How the Cold War Began: The Igor Gouzenko Affair and the Hunt for Soviet Spies|url=https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304|year=2006|publisher=Carroll & Graf|isbn=0-7867-1816-1|pages=[https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304 304, n. 6]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=[[Federal Bureau of Investigation]]}}</ref> Хората с близки връзки с Кривицки по-късно правят противоположни тълкувания на смъртта му. [[Файл:Hotel_George.JPG|мини| Кривицки е открит мъртъв в хотел „Кимптън Джордж“, само на няколко пресечки от [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]], часове преди да се яви пред друга комисия на Конгреса]] Спекулациите продължават и през XXI век. През 2017 г. в книгата на Антъни Пърси ''Misdefending the Realm'' (Buckingham: University of Buckingham Press, 2017 <ref>{{Cite news|url=https://ubpl.buckingham.ac.uk/?wpsc-product=misdefending-the-realm|title=Misdefending the Realm|access-date=27 October 2017|publisher=University of Buckingham Press|year=2017}}</ref>) се твърди, че Кривицки е най-важният източник за Обединеното кралство относно съветския план, че не е получил действие от MI5 относно разузнавателните данни, които е предоставил, и е убит от съветското разузнаване, след като Гай Бърджис информира съветските началници за него. Убийството, твърди Пърси, премахва заплахата от разобличаване на Кеймбриджката петорка и други къртици. === Оцелели === При първите новини за смъртта му Уитакър Чеймбърс намира съпругата на Кривицки Антонина и сина му Алек в Ню Йорк. Той ги отвежда с влак във Флорида, където остават при семейството на Чембърс, което вече е избягало от Ню Смирна. И двете семейства се крият там няколко месеца, страхувайки се от нови съветски репресии. След това семействата се връщат във фермата на Чембърс в Уестминстър, Мериленд. След кратко време обаче Тоня и Алек се връщат в Ню Йорк.<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Съпругата и синът му живеят в бедност до края на живота си.<ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref> Алек умира от мозъчен тумор в началото на 30-те си години, след като е служил във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|военноморските сили на Съединените щати]] и е учил в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] . Тония, коятозаконно променя фамилното си име на „Томас“, продължава да живее и работи в Ню Йорк, докато не се пенсионира в Осининг, където почива на 94 години през 1996 г. в старчески дом.<ref name="Death" /> == Книги == [[Файл:Walter_Krivitsky_-_J'étais_un_agent_de_Staline.jpg|мини| Френско издание на "В тайните служби на Сталин", изд. Champ libre]] * ''В тайните служби на Сталин'' (1939) <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> (второ издание 1939, <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> 1979, <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/78020477|accessdate=23 February 2014|year=1979|publisher=Library of Congress|isbn=9780883558546|pages=273}}</ref> 1985, <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/84027122|accessdate=23 February 2014|year=1985|publisher=Library of Congress|isbn=9780890935491|pages=273}}</ref> 2000 <ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306|accessdate=23 February 2014|year=2000|publisher=Library of Congress|isbn=1929631030|pages=[https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306 306]}}</ref> ) ** ''Agent de Staline'' (френски, 1940)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/42012285|заглавие=Agent de Staline|издател=Library of Congress|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> ** ''Byłem agentem Stalina'' (полски, 1964)<ref>{{Cite book|title=Byłem agentem Stalina|url=http://lccn.loc.gov/65030972|accessdate=23 February 2014|series=Archiwum rewolucji|year=1964|publisher=Library of Congress}}</ref> ** ''Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика'' (Руски, 1991)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://scepsis.net/library/id_559.html|заглавие=Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика|издател=Терра-Terra}}</ref> * Rusia en España (испански, 1939)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/84205681|заглавие=Rusia en España|издател=Library of Congress|страници=31|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> * ''MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence'' (2004) <ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|editor-last=Kern|editor-first=Gary|title=MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence|year=2004|publisher=Xenos Books|isbn=1-879378-50-7}}</ref> == Бележки == <references /> == Литература == * {{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnesscham00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0}} * {{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4}} * {{Cite book|last=Poretsky|first=Elisabeth K.|title=Our Own People: A Memoir of "Ignace Reiss" and His Friends|year=1969|publisher=Oxford University Press|location=London}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=Federal Bureau of Investigation (FBI)|достъп_дата=September 11, 2010}} {{СОРТКАТ:Кривицки, Валтер}} {{Превод от|en|Walter Krivitsky|1218429179}} [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Евреи в Русия]] [[Категория:Хора от Тернопилска област]] [[Категория:Сътрудници на ГРУ]] [[Категория:Отношения между Германия и СССР]] [[Категория:Болшевики]] [[Категория:Евреи в Австро-Унгария]] [[Категория:Починали през 1941 година]] [[Категория:Родени през 1899 година]] dszzom7nrheaiqeq9711ov4bl2sfif9 12214606 12214222 2024-04-26T00:27:56Z Сале 9192 шаблон lang; форматиране: 6 интервала, кавички, пункт-ref, скоба, тире, точка (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{личност|разузнавач}} '''Валтер Германович Кривицки''' ({{lang|ru|Ва́льтер Ге́рманович Криви́цкий}})<ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref>, с рождено име '''Самуел Гинсберг''', е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[Военно разузнаване|военен]] [[Шпионаж|шпионин]], който дезертира на Запад и разкрива планове за подписване на [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|пакта Молотов – Рибентроп]]. == Ранен живот == Валтер Кривицки, с рождено име Самуел Гинсберг, е роден на 28 юни 1899 г. в Подволочиска, Галиция, [[Австро-Унгария]] (сега Пидволочиск, [[Украйна]]), в еврейско семейство. Той приема името Кривицки, което става революционното му [[Псевдоним|бойно име]], когато влиза в [[Чека|ЧК]]. == Шпионаж == [[Файл:Magda_Lupescu,_Rumunii_Karola_II.jpg|дясно|мини|Магда Лупеску (тук с [[Карол II|румънския крал Карол II]]) е една от агентите на Кривицки]] Кривицки работи като нелегален резидент шпионин с фалшиви имена и документи в Германия, Полша, Чехословакия, Австрия, Италия и Унгария. Издига се до чин контролен офицер. Приписва му се организиране на промишлен саботаж, кражба на планове за подводници и самолети, прихващане на кореспонденция между [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] и [[Японска империя|имперска Япония]] и набиране на много агенти, включително Магда Лупеску и Ноел Фийлд. През май 1937 г. Кривицки е изпратен в [[Хага]] (Холандия), за да действа като резидент (регионален контролен офицер) под прикритието на антиквар. Там той координира разузнавателните операции в цяла Западна Европа. == Дезертьорство == [[Файл:Ignaz_Reiss_Soviet_Union.JPG|дясно|мини|Убийството на приятеля и другар от детството Игнас Рейс през септември 1937 г. провокира незабавното дезертиране на Кривицки]] По времето, когато е в Хага, в Генералния щаб на [[Червена армия|Червената армия]] в Москва се извършва [[Голяма чистка|Голямата чистка]], която Кривицки и неговият близък приятел Игнас Рейс, тогава също поставен в чужбина, намират за много тревожна. Рейс иска да дезертира, но Кривицки многократно го задържа. Накрая Райс дезертира, като обявява това в предизвикателно писмо до Москва. Убийството му в Швейцария през септември 1937 г. кара Кривицки да дезертира следващия месец. В Париж Кривицки започва да пише статии и се свързва с Лев Седов, син на Троцки, и с [[Троцкизъм|троцкистите]]. Там той се среща и със съветския шпионин под прикритие Марк Зборовски, известен като „Етиен“, когото Седов е изпратил да го защитава. Седов умира мистериозно през февруари 1938 г., но Кривицки избягва опитите да бъде убит или отвлечен във Франция, отчасти като бяга в [[Йер]].<ref name="Secret">{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's secret service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York|pages=290, 294}}{{ISBN|0890935491}} (1985)</ref> В резултат на дебрифинга на Кривицки британците успяват да арестуват Джон Хърбърт Кинг, служител по шифроване във Външното министерство. Той също дава и неясно описание на други двама съветски шпиони, Доналд Маклийн и Джон Кернкрос, но без достатъчно подробности, за да могат да бъдат арестувани. Дейността на съветското разузнаване в Обединеното кралство е разстроена за известно време.<ref>{{Cite book|last=Lownie|first=Andrew|title=Stalin's Englishman: Guy Burgess, the Cold War, and the Cambridge Spy Ring|date=4 October 2016|publisher=St. Martin's Press}}</ref> == Антисталинистки активист == В края на 1938 г., очаквайки нацисткото завладяване на Европа, Кривицки се отправя от Франция за Съединените щати. Става активен член на антисталинистката левица.<ref name="CIA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP75-00149R000400430018-5.pdf#page=4|заглавие=Who Killed Krivitsky?|автор=Lewis|първо_име=Flora|труд=[[CIA]]|издател=Washington Post and Times-Herald}}</ref> === ''В тайните служби на Сталин'' === С помощта на журналиста Айзък Дон Ливайн и литературния агент Пол Уол Кривицки описва тайните методи на [[Йосиф Сталин|Сталин]]<ref name="Hood-intro">{{Cite book|last=Krivitsky|first=W.G.|authorlink=Walter Krivitsky|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|url=https://archive.org/details/instalinssecrets0000kriv/|accessdate=8 February 2023|year=1984|publisher=University Publications of America|isbn=0-89093-549-1|page=xxix}}</ref> в книгата ''In Stalin's Secret Service'' (заглавието в Обединеното кралство е ''I Was Stalin's Agent'', издание на <nowiki><i>Right Book Club</i></nowiki>). Публикувана е на 15 ноември 1939 г.,<ref>{{Cite news|title=Book Notes|date=4 November 1939|work=New York Times|page=13}}</ref><ref>{{Cite news|title=Books Published Today|date=15 November 1939|work=New York Times|page=21}}</ref> но за първи път се появява в сензационна поредица през април 1939 г. в най-доброто списание на времето, ''Saturday Evening Post'' (заглавието е фраза от статия, написана от съпругата на Райс за първата годишнина от убийството му: „Рейс... беше в тайните служби на Сталин в продължение на много години и знаеше каква съдба да очаква“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.marxists.org/history/etol/newspape/ni/vol04/no09/reiss.htm|заглавие=Ignace Reiss: In Memoriam|автор=Reiss|първо_име=Elsa|издател=New International|страници=276–278|достъп_дата=August 30, 2010}}</ref>). Книгата получава хладна рецензия от много влиятелния ''[[Ню Йорк Таймс|New York Times]]''.<ref>[http://dcdave.dot5hosting.com/article5/080309.htm The New York Times and Joseph Stalin], David Martin, March 9, 2008.</ref> Нападнат от американската левица, Кривицки е реабилитиран, когато [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|Германо-съветският пакт за ненападение]], който е предсказал, е подписан през август 1939 г. === Свидетелство === Разкъсван между продължаващата си отдаденост на марксистко-ленинската идеология и нарастващата си ненавист към [[Сталинизъм|сталинизма]], Кривицки започва да вярва, че негов дълг е да сътрудничи на [[Разузнавателни ведомства на САЩ|разузнавателната общност на САЩ]]. Това решение му причинява много душевни болки, но споделя с бившия си агент и колега дезертьор Уитакър Чеймбърс, че „в наше време информирането е задължение“ (разказано от Чеймбърс в автобиографията му „Свидетел“).<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Кривицки свидетелства пред Комисията Dies (по-късно станала Комисия за антиамериканските дейности на Камарата на представителите) през октомври 1939 г. и отплава като „Уолтър Томас“ за Лондон през януари 1940 г., за да бъде разпитан от британското вътрешно [[контраразузнаване]] MI5. Така той разкрива много за съветския шпионаж. Дискусионен е въпросът дали той е дал улики на MI5 за самоличността на съветските агенти Доналд Маклийн и [[Ким Филби]]. Сигурно е обаче, че [[Лаврентий Берия]], шефът на Народния комисариат по вътрешните работи ([[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]), научава за показанията на Кривицки и нарежда операции за убийството му. == Смърт == [[Файл:Leon_Trotsky_and_American_admirers._Mexico_-_NARA_-_283642.jpg|дясно|мини|[[Лев Троцки]] с американци, включително Хари Де Боер (вляво), в Мексико през 1940 г., малко преди убийството му и само месеци преди смъртта на Кривицки]] Скоро Кривицки се завръща в Северна Америка, кацайки в Канада. Винаги имал проблеми със Службата за имиграция и натурализация на САЩ, Кривицки не успява да се върне там до ноември 1940 г. Кривицки наема Луис Уолдман да го представлява по правни въпроси (Уолдман е дългогодишен приятел на Айзък Дон Ливайн). Междувременно [[Лев Троцки|убийството на Троцки]] в Мексико на 21 август 1940 г. го убеждава, че сега той е начело в списъка на убийства на НКВД. Последните му два месеца в Ню Йорк са изпълнени с планове да се установи във Вирджиния и да пише, но също и със съмнения и страх. На 10 февруари 1941 г. в 9.30 ч. сутринта Кривицки е намерен мъртъв в хотел Bellevue (сега хотел Kimpton George)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hotelgeorge.com/about-kimpton-hotels/kimpton-hotel-group.html|заглавие=The George Hotel|издател=[[Kimpton Hotels & Restaurants]]|достъп_дата=26 October 2012}}</ref> във Вашингтон, окръг Колумбия, от камериерка, с три предсмъртни бележки до леглото. Тялото му лежи в локва кръв, причинена от рана от един куршум в дясното слепоочие от револвер 38 калибър, открит в дясната му ръка. Доклад от 10 юни 1941 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/books-and-monographs/venona-soviet-espionage-and-the-american-response-1939-1957/18.gif|заглавие=Venona: Soviet Espionage and The American Response 1939-1957 (footnote 18: Charles Runyon [Department of State], Memorandum for the File, "Walter Krivitsky," 10 June 1947)|издател=[[Central Intelligence Agency]]}}</ref> казва, че той е бил мъртъв от около шест часа. Според много източници<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref><ref name="Hyde">{{Cite journal|last=Hyde|first=Earl M. Jr.|date=July 2003|title=Still Perplexed About Krivitsky|journal=International Journal of Intelligence and CounterIntelligence|location=New York|publisher=[[International Journal of Intelligence and CounterIntelligence]] (Volume 16, Issue 3)|pages=431, 438|issn=1521-0561}}</ref> (включително самия Кривицки), той е бил убит от съветското разузнаване,<ref>[http://www.echo.msk.ru/programs/staliname/645178-echo/ Secret murders ordered from the Kremlin (Russian)], Interview with [[Nikita Petrov]], historian and vice-president of [[Memorial (society)|Memorial Society]], at [[Echo Moskvy]],</ref> но официалното разследване, без да знае за преследването на НКВД, заключава, че Кривицки се е самоубил.<ref>{{Cite book|last=Knight|first=Amy W.|title=How the Cold War Began: The Igor Gouzenko Affair and the Hunt for Soviet Spies|url=https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304|year=2006|publisher=Carroll & Graf|isbn=0-7867-1816-1|pages=[https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304 304, n. 6]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=[[Federal Bureau of Investigation]]}}</ref> Хората с близки връзки с Кривицки по-късно правят противоположни тълкувания на смъртта му. [[Файл:Hotel_George.JPG|мини|Кривицки е открит мъртъв в хотел „Кимптън Джордж“, само на няколко пресечки от [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]], часове преди да се яви пред друга комисия на Конгреса]] Спекулациите продължават и през XXI век. През 2017 г. в книгата на Антъни Пърси ''Misdefending the Realm'' (Buckingham: University of Buckingham Press, 2017<ref>{{Cite news|url=https://ubpl.buckingham.ac.uk/?wpsc-product=misdefending-the-realm|title=Misdefending the Realm|access-date=27 October 2017|publisher=University of Buckingham Press|year=2017}}</ref>) се твърди, че Кривицки е най-важният източник за Обединеното кралство относно съветския план, че не е получил действие от MI5 относно разузнавателните данни, които е предоставил, и е убит от съветското разузнаване, след като Гай Бърджис информира съветските началници за него. Убийството, твърди Пърси, премахва заплахата от разобличаване на Кеймбриджката петорка и други къртици. === Оцелели === При първите новини за смъртта му Уитакър Чеймбърс намира съпругата на Кривицки Антонина и сина му Алек в Ню Йорк. Той ги отвежда с влак във Флорида, където остават при семейството на Чембърс, което вече е избягало от Ню Смирна. И двете семейства се крият там няколко месеца, страхувайки се от нови съветски репресии. След това семействата се връщат във фермата на Чембърс в Уестминстър, Мериленд. След кратко време обаче Тоня и Алек се връщат в Ню Йорк.<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Съпругата и синът му живеят в бедност до края на живота си.<ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref> Алек умира от мозъчен тумор в началото на 30-те си години, след като е служил във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|военноморските сили на Съединените щати]] и е учил в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]]. Тония, която законно променя фамилното си име на „Томас“, продължава да живее и работи в Ню Йорк, докато не се пенсионира в Осининг, където почива на 94 години през 1996 г. в старчески дом.<ref name="Death" /> == Книги == [[Файл:Walter_Krivitsky_-_J'étais_un_agent_de_Staline.jpg|мини|Френско издание на „В тайните служби на Сталин“, изд. Champ libre]] * ''В тайните служби на Сталин'' (1939)<ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> (второ издание 1939,<ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> 1979,<ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/78020477|accessdate=23 February 2014|year=1979|publisher=Library of Congress|isbn=9780883558546|pages=273}}</ref> 1985,<ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/84027122|accessdate=23 February 2014|year=1985|publisher=Library of Congress|isbn=9780890935491|pages=273}}</ref> 2000<ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306|accessdate=23 February 2014|year=2000|publisher=Library of Congress|isbn=1929631030|pages=[https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306 306]}}</ref>) ** ''Agent de Staline'' (френски, 1940)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/42012285|заглавие=Agent de Staline|издател=Library of Congress|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> ** ''Byłem agentem Stalina'' (полски, 1964)<ref>{{Cite book|title=Byłem agentem Stalina|url=http://lccn.loc.gov/65030972|accessdate=23 February 2014|series=Archiwum rewolucji|year=1964|publisher=Library of Congress}}</ref> ** ''Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика'' (Руски, 1991)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://scepsis.net/library/id_559.html|заглавие=Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика|издател=Терра-Terra}}</ref> * Rusia en España (испански, 1939)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/84205681|заглавие=Rusia en España|издател=Library of Congress|страници=31|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> * ''MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence'' (2004)<ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|editor-last=Kern|editor-first=Gary|title=MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence|year=2004|publisher=Xenos Books|isbn=1-879378-50-7}}</ref> == Бележки == <references /> == Литература == * {{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnesscham00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0}} * {{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4}} * {{Cite book|last=Poretsky|first=Elisabeth K.|title=Our Own People: A Memoir of "Ignace Reiss" and His Friends|year=1969|publisher=Oxford University Press|location=London}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=Federal Bureau of Investigation (FBI)|достъп_дата=September 11, 2010}} {{СОРТКАТ:Кривицки, Валтер}} {{Превод от|en|Walter Krivitsky|1218429179}} [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Евреи в Русия]] [[Категория:Хора от Тернопилска област]] [[Категория:Сътрудници на ГРУ]] [[Категория:Отношения между Германия и СССР]] [[Категория:Болшевики]] [[Категория:Евреи в Австро-Унгария]] [[Категория:Починали през 1941 година]] [[Категория:Родени през 1899 година]] pyk24616hrq4rw59wsemsoeyuplnt3z 12214608 12214606 2024-04-26T00:31:44Z Сале 9192 /* Оцелели */ wikitext text/x-wiki {{личност|разузнавач}} '''Валтер Германович Кривицки''' ({{lang|ru|Ва́льтер Ге́рманович Криви́цкий}})<ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref>, с рождено име '''Самуел Гинсберг''', е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[Военно разузнаване|военен]] [[Шпионаж|шпионин]], който дезертира на Запад и разкрива планове за подписване на [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|пакта Молотов – Рибентроп]]. == Ранен живот == Валтер Кривицки, с рождено име Самуел Гинсберг, е роден на 28 юни 1899 г. в Подволочиска, Галиция, [[Австро-Унгария]] (сега Пидволочиск, [[Украйна]]), в еврейско семейство. Той приема името Кривицки, което става революционното му [[Псевдоним|бойно име]], когато влиза в [[Чека|ЧК]]. == Шпионаж == [[Файл:Magda_Lupescu,_Rumunii_Karola_II.jpg|дясно|мини|Магда Лупеску (тук с [[Карол II|румънския крал Карол II]]) е една от агентите на Кривицки]] Кривицки работи като нелегален резидент шпионин с фалшиви имена и документи в Германия, Полша, Чехословакия, Австрия, Италия и Унгария. Издига се до чин контролен офицер. Приписва му се организиране на промишлен саботаж, кражба на планове за подводници и самолети, прихващане на кореспонденция между [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] и [[Японска империя|имперска Япония]] и набиране на много агенти, включително Магда Лупеску и Ноел Фийлд. През май 1937 г. Кривицки е изпратен в [[Хага]] (Холандия), за да действа като резидент (регионален контролен офицер) под прикритието на антиквар. Там той координира разузнавателните операции в цяла Западна Европа. == Дезертьорство == [[Файл:Ignaz_Reiss_Soviet_Union.JPG|дясно|мини|Убийството на приятеля и другар от детството Игнас Рейс през септември 1937 г. провокира незабавното дезертиране на Кривицки]] По времето, когато е в Хага, в Генералния щаб на [[Червена армия|Червената армия]] в Москва се извършва [[Голяма чистка|Голямата чистка]], която Кривицки и неговият близък приятел Игнас Рейс, тогава също поставен в чужбина, намират за много тревожна. Рейс иска да дезертира, но Кривицки многократно го задържа. Накрая Райс дезертира, като обявява това в предизвикателно писмо до Москва. Убийството му в Швейцария през септември 1937 г. кара Кривицки да дезертира следващия месец. В Париж Кривицки започва да пише статии и се свързва с Лев Седов, син на Троцки, и с [[Троцкизъм|троцкистите]]. Там той се среща и със съветския шпионин под прикритие Марк Зборовски, известен като „Етиен“, когото Седов е изпратил да го защитава. Седов умира мистериозно през февруари 1938 г., но Кривицки избягва опитите да бъде убит или отвлечен във Франция, отчасти като бяга в [[Йер]].<ref name="Secret">{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's secret service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York|pages=290, 294}}{{ISBN|0890935491}} (1985)</ref> В резултат на дебрифинга на Кривицки британците успяват да арестуват Джон Хърбърт Кинг, служител по шифроване във Външното министерство. Той също дава и неясно описание на други двама съветски шпиони, Доналд Маклийн и Джон Кернкрос, но без достатъчно подробности, за да могат да бъдат арестувани. Дейността на съветското разузнаване в Обединеното кралство е разстроена за известно време.<ref>{{Cite book|last=Lownie|first=Andrew|title=Stalin's Englishman: Guy Burgess, the Cold War, and the Cambridge Spy Ring|date=4 October 2016|publisher=St. Martin's Press}}</ref> == Антисталинистки активист == В края на 1938 г., очаквайки нацисткото завладяване на Европа, Кривицки се отправя от Франция за Съединените щати. Става активен член на антисталинистката левица.<ref name="CIA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP75-00149R000400430018-5.pdf#page=4|заглавие=Who Killed Krivitsky?|автор=Lewis|първо_име=Flora|труд=[[CIA]]|издател=Washington Post and Times-Herald}}</ref> === ''В тайните служби на Сталин'' === С помощта на журналиста Айзък Дон Ливайн и литературния агент Пол Уол Кривицки описва тайните методи на [[Йосиф Сталин|Сталин]]<ref name="Hood-intro">{{Cite book|last=Krivitsky|first=W.G.|authorlink=Walter Krivitsky|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|url=https://archive.org/details/instalinssecrets0000kriv/|accessdate=8 February 2023|year=1984|publisher=University Publications of America|isbn=0-89093-549-1|page=xxix}}</ref> в книгата ''In Stalin's Secret Service'' (заглавието в Обединеното кралство е ''I Was Stalin's Agent'', издание на <nowiki><i>Right Book Club</i></nowiki>). Публикувана е на 15 ноември 1939 г.,<ref>{{Cite news|title=Book Notes|date=4 November 1939|work=New York Times|page=13}}</ref><ref>{{Cite news|title=Books Published Today|date=15 November 1939|work=New York Times|page=21}}</ref> но за първи път се появява в сензационна поредица през април 1939 г. в най-доброто списание на времето, ''Saturday Evening Post'' (заглавието е фраза от статия, написана от съпругата на Райс за първата годишнина от убийството му: „Рейс... беше в тайните служби на Сталин в продължение на много години и знаеше каква съдба да очаква“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.marxists.org/history/etol/newspape/ni/vol04/no09/reiss.htm|заглавие=Ignace Reiss: In Memoriam|автор=Reiss|първо_име=Elsa|издател=New International|страници=276–278|достъп_дата=August 30, 2010}}</ref>). Книгата получава хладна рецензия от много влиятелния ''[[Ню Йорк Таймс|New York Times]]''.<ref>[http://dcdave.dot5hosting.com/article5/080309.htm The New York Times and Joseph Stalin], David Martin, March 9, 2008.</ref> Нападнат от американската левица, Кривицки е реабилитиран, когато [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|Германо-съветският пакт за ненападение]], който е предсказал, е подписан през август 1939 г. === Свидетелство === Разкъсван между продължаващата си отдаденост на марксистко-ленинската идеология и нарастващата си ненавист към [[Сталинизъм|сталинизма]], Кривицки започва да вярва, че негов дълг е да сътрудничи на [[Разузнавателни ведомства на САЩ|разузнавателната общност на САЩ]]. Това решение му причинява много душевни болки, но споделя с бившия си агент и колега дезертьор Уитакър Чеймбърс, че „в наше време информирането е задължение“ (разказано от Чеймбърс в автобиографията му „Свидетел“).<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Кривицки свидетелства пред Комисията Dies (по-късно станала Комисия за антиамериканските дейности на Камарата на представителите) през октомври 1939 г. и отплава като „Уолтър Томас“ за Лондон през януари 1940 г., за да бъде разпитан от британското вътрешно [[контраразузнаване]] MI5. Така той разкрива много за съветския шпионаж. Дискусионен е въпросът дали той е дал улики на MI5 за самоличността на съветските агенти Доналд Маклийн и [[Ким Филби]]. Сигурно е обаче, че [[Лаврентий Берия]], шефът на Народния комисариат по вътрешните работи ([[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]), научава за показанията на Кривицки и нарежда операции за убийството му. == Смърт == [[Файл:Leon_Trotsky_and_American_admirers._Mexico_-_NARA_-_283642.jpg|дясно|мини|[[Лев Троцки]] с американци, включително Хари Де Боер (вляво), в Мексико през 1940 г., малко преди убийството му и само месеци преди смъртта на Кривицки]] Скоро Кривицки се завръща в Северна Америка, кацайки в Канада. Винаги имал проблеми със Службата за имиграция и натурализация на САЩ, Кривицки не успява да се върне там до ноември 1940 г. Кривицки наема Луис Уолдман да го представлява по правни въпроси (Уолдман е дългогодишен приятел на Айзък Дон Ливайн). Междувременно [[Лев Троцки|убийството на Троцки]] в Мексико на 21 август 1940 г. го убеждава, че сега той е начело в списъка на убийства на НКВД. Последните му два месеца в Ню Йорк са изпълнени с планове да се установи във Вирджиния и да пише, но също и със съмнения и страх. На 10 февруари 1941 г. в 9.30 ч. сутринта Кривицки е намерен мъртъв в хотел Bellevue (сега хотел Kimpton George)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hotelgeorge.com/about-kimpton-hotels/kimpton-hotel-group.html|заглавие=The George Hotel|издател=[[Kimpton Hotels & Restaurants]]|достъп_дата=26 October 2012}}</ref> във Вашингтон, окръг Колумбия, от камериерка, с три предсмъртни бележки до леглото. Тялото му лежи в локва кръв, причинена от рана от един куршум в дясното слепоочие от револвер 38 калибър, открит в дясната му ръка. Доклад от 10 юни 1941 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/books-and-monographs/venona-soviet-espionage-and-the-american-response-1939-1957/18.gif|заглавие=Venona: Soviet Espionage and The American Response 1939-1957 (footnote 18: Charles Runyon [Department of State], Memorandum for the File, "Walter Krivitsky," 10 June 1947)|издател=[[Central Intelligence Agency]]}}</ref> казва, че той е бил мъртъв от около шест часа. Според много източници<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref><ref name="Hyde">{{Cite journal|last=Hyde|first=Earl M. Jr.|date=July 2003|title=Still Perplexed About Krivitsky|journal=International Journal of Intelligence and CounterIntelligence|location=New York|publisher=[[International Journal of Intelligence and CounterIntelligence]] (Volume 16, Issue 3)|pages=431, 438|issn=1521-0561}}</ref> (включително самия Кривицки), той е бил убит от съветското разузнаване,<ref>[http://www.echo.msk.ru/programs/staliname/645178-echo/ Secret murders ordered from the Kremlin (Russian)], Interview with [[Nikita Petrov]], historian and vice-president of [[Memorial (society)|Memorial Society]], at [[Echo Moskvy]],</ref> но официалното разследване, без да знае за преследването на НКВД, заключава, че Кривицки се е самоубил.<ref>{{Cite book|last=Knight|first=Amy W.|title=How the Cold War Began: The Igor Gouzenko Affair and the Hunt for Soviet Spies|url=https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304|year=2006|publisher=Carroll & Graf|isbn=0-7867-1816-1|pages=[https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304 304, n. 6]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=[[Federal Bureau of Investigation]]}}</ref> Хората с близки връзки с Кривицки по-късно правят противоположни тълкувания на смъртта му. [[Файл:Hotel_George.JPG|мини|Кривицки е открит мъртъв в хотел „Кимптън Джордж“, само на няколко пресечки от [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]], часове преди да се яви пред друга комисия на Конгреса]] Спекулациите продължават и през XXI век. През 2017 г. в книгата на Антъни Пърси ''Misdefending the Realm'' (Buckingham: University of Buckingham Press, 2017<ref>{{Cite news|url=https://ubpl.buckingham.ac.uk/?wpsc-product=misdefending-the-realm|title=Misdefending the Realm|access-date=27 October 2017|publisher=University of Buckingham Press|year=2017}}</ref>) се твърди, че Кривицки е най-важният източник за Обединеното кралство относно съветския план, че не е получил действие от MI5 относно разузнавателните данни, които е предоставил, и е убит от съветското разузнаване, след като Гай Бърджис информира съветските началници за него. Убийството, твърди Пърси, премахва заплахата от разобличаване на Кеймбриджката петорка и други къртици. === Оцелели === При първите новини за смъртта му Уитакър Чеймбърс намира съпругата на Кривицки Антонина и сина му Алек в Ню Йорк. Той ги отвежда с влак във Флорида, където остават при семейството на Чембърс, което вече е избягало от Ню Смирна. И двете семейства се крият там няколко месеца, страхувайки се от нови съветски репресии. След това семействата се връщат във фермата на Чембърс в Уестминстър, Мериленд. След кратко време обаче Тоня и Алек се връщат в Ню Йорк.<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Съпругата и синът му живеят в бедност до края на живота си.<ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref> Алек умира от мозъчен тумор в началото на 30-те си години, след като е служил във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|военноморските сили на Съединените щати]] и е учил в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]]. Тоня, която законно променя фамилното си име на „Томас“, продължава да живее и работи в Ню Йорк, докато не се пенсионира в Осининг, където почива на 94 години през 1996 г. в старчески дом.<ref name="Death" /> == Книги == [[Файл:Walter_Krivitsky_-_J'étais_un_agent_de_Staline.jpg|мини|Френско издание на „В тайните служби на Сталин“, изд. Champ libre]] * ''В тайните служби на Сталин'' (1939)<ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> (второ издание 1939,<ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> 1979,<ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/78020477|accessdate=23 February 2014|year=1979|publisher=Library of Congress|isbn=9780883558546|pages=273}}</ref> 1985,<ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/84027122|accessdate=23 February 2014|year=1985|publisher=Library of Congress|isbn=9780890935491|pages=273}}</ref> 2000<ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306|accessdate=23 February 2014|year=2000|publisher=Library of Congress|isbn=1929631030|pages=[https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306 306]}}</ref>) ** ''Agent de Staline'' (френски, 1940)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/42012285|заглавие=Agent de Staline|издател=Library of Congress|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> ** ''Byłem agentem Stalina'' (полски, 1964)<ref>{{Cite book|title=Byłem agentem Stalina|url=http://lccn.loc.gov/65030972|accessdate=23 February 2014|series=Archiwum rewolucji|year=1964|publisher=Library of Congress}}</ref> ** ''Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика'' (Руски, 1991)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://scepsis.net/library/id_559.html|заглавие=Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика|издател=Терра-Terra}}</ref> * Rusia en España (испански, 1939)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/84205681|заглавие=Rusia en España|издател=Library of Congress|страници=31|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> * ''MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence'' (2004)<ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|editor-last=Kern|editor-first=Gary|title=MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence|year=2004|publisher=Xenos Books|isbn=1-879378-50-7}}</ref> == Бележки == <references /> == Литература == * {{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnesscham00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0}} * {{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4}} * {{Cite book|last=Poretsky|first=Elisabeth K.|title=Our Own People: A Memoir of "Ignace Reiss" and His Friends|year=1969|publisher=Oxford University Press|location=London}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=Federal Bureau of Investigation (FBI)|достъп_дата=September 11, 2010}} {{СОРТКАТ:Кривицки, Валтер}} {{Превод от|en|Walter Krivitsky|1218429179}} [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Евреи в Русия]] [[Категория:Хора от Тернопилска област]] [[Категория:Сътрудници на ГРУ]] [[Категория:Отношения между Германия и СССР]] [[Категория:Болшевики]] [[Категория:Евреи в Австро-Унгария]] [[Категория:Починали през 1941 година]] [[Категория:Родени през 1899 година]] 88znnvzzjw1selxryq0sa84udbx7ugb 12214961 12214608 2024-04-26T09:25:55Z Rumensz 125859 /* Литература */ wikitext text/x-wiki {{личност|разузнавач}} '''Валтер Германович Кривицки''' ({{lang|ru|Ва́льтер Ге́рманович Криви́цкий}})<ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref>, с рождено име '''Самуел Гинсберг''', е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[Военно разузнаване|военен]] [[Шпионаж|шпионин]], който дезертира на Запад и разкрива планове за подписване на [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|пакта Молотов – Рибентроп]]. == Ранен живот == Валтер Кривицки, с рождено име Самуел Гинсберг, е роден на 28 юни 1899 г. в Подволочиска, Галиция, [[Австро-Унгария]] (сега Пидволочиск, [[Украйна]]), в еврейско семейство. Той приема името Кривицки, което става революционното му [[Псевдоним|бойно име]], когато влиза в [[Чека|ЧК]]. == Шпионаж == [[Файл:Magda_Lupescu,_Rumunii_Karola_II.jpg|дясно|мини|Магда Лупеску (тук с [[Карол II|румънския крал Карол II]]) е една от агентите на Кривицки]] Кривицки работи като нелегален резидент шпионин с фалшиви имена и документи в Германия, Полша, Чехословакия, Австрия, Италия и Унгария. Издига се до чин контролен офицер. Приписва му се организиране на промишлен саботаж, кражба на планове за подводници и самолети, прихващане на кореспонденция между [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] и [[Японска империя|имперска Япония]] и набиране на много агенти, включително Магда Лупеску и Ноел Фийлд. През май 1937 г. Кривицки е изпратен в [[Хага]] (Холандия), за да действа като резидент (регионален контролен офицер) под прикритието на антиквар. Там той координира разузнавателните операции в цяла Западна Европа. == Дезертьорство == [[Файл:Ignaz_Reiss_Soviet_Union.JPG|дясно|мини|Убийството на приятеля и другар от детството Игнас Рейс през септември 1937 г. провокира незабавното дезертиране на Кривицки]] По времето, когато е в Хага, в Генералния щаб на [[Червена армия|Червената армия]] в Москва се извършва [[Голяма чистка|Голямата чистка]], която Кривицки и неговият близък приятел Игнас Рейс, тогава също поставен в чужбина, намират за много тревожна. Рейс иска да дезертира, но Кривицки многократно го задържа. Накрая Райс дезертира, като обявява това в предизвикателно писмо до Москва. Убийството му в Швейцария през септември 1937 г. кара Кривицки да дезертира следващия месец. В Париж Кривицки започва да пише статии и се свързва с Лев Седов, син на Троцки, и с [[Троцкизъм|троцкистите]]. Там той се среща и със съветския шпионин под прикритие Марк Зборовски, известен като „Етиен“, когото Седов е изпратил да го защитава. Седов умира мистериозно през февруари 1938 г., но Кривицки избягва опитите да бъде убит или отвлечен във Франция, отчасти като бяга в [[Йер]].<ref name="Secret">{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's secret service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York|pages=290, 294}}{{ISBN|0890935491}} (1985)</ref> В резултат на дебрифинга на Кривицки британците успяват да арестуват Джон Хърбърт Кинг, служител по шифроване във Външното министерство. Той също дава и неясно описание на други двама съветски шпиони, Доналд Маклийн и Джон Кернкрос, но без достатъчно подробности, за да могат да бъдат арестувани. Дейността на съветското разузнаване в Обединеното кралство е разстроена за известно време.<ref>{{Cite book|last=Lownie|first=Andrew|title=Stalin's Englishman: Guy Burgess, the Cold War, and the Cambridge Spy Ring|date=4 October 2016|publisher=St. Martin's Press}}</ref> == Антисталинистки активист == В края на 1938 г., очаквайки нацисткото завладяване на Европа, Кривицки се отправя от Франция за Съединените щати. Става активен член на антисталинистката левица.<ref name="CIA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP75-00149R000400430018-5.pdf#page=4|заглавие=Who Killed Krivitsky?|автор=Lewis|първо_име=Flora|труд=[[CIA]]|издател=Washington Post and Times-Herald}}</ref> === ''В тайните служби на Сталин'' === С помощта на журналиста Айзък Дон Ливайн и литературния агент Пол Уол Кривицки описва тайните методи на [[Йосиф Сталин|Сталин]]<ref name="Hood-intro">{{Cite book|last=Krivitsky|first=W.G.|authorlink=Walter Krivitsky|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|url=https://archive.org/details/instalinssecrets0000kriv/|accessdate=8 February 2023|year=1984|publisher=University Publications of America|isbn=0-89093-549-1|page=xxix}}</ref> в книгата ''In Stalin's Secret Service'' (заглавието в Обединеното кралство е ''I Was Stalin's Agent'', издание на <nowiki><i>Right Book Club</i></nowiki>). Публикувана е на 15 ноември 1939 г.,<ref>{{Cite news|title=Book Notes|date=4 November 1939|work=New York Times|page=13}}</ref><ref>{{Cite news|title=Books Published Today|date=15 November 1939|work=New York Times|page=21}}</ref> но за първи път се появява в сензационна поредица през април 1939 г. в най-доброто списание на времето, ''Saturday Evening Post'' (заглавието е фраза от статия, написана от съпругата на Райс за първата годишнина от убийството му: „Рейс... беше в тайните служби на Сталин в продължение на много години и знаеше каква съдба да очаква“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.marxists.org/history/etol/newspape/ni/vol04/no09/reiss.htm|заглавие=Ignace Reiss: In Memoriam|автор=Reiss|първо_име=Elsa|издател=New International|страници=276–278|достъп_дата=August 30, 2010}}</ref>). Книгата получава хладна рецензия от много влиятелния ''[[Ню Йорк Таймс|New York Times]]''.<ref>[http://dcdave.dot5hosting.com/article5/080309.htm The New York Times and Joseph Stalin], David Martin, March 9, 2008.</ref> Нападнат от американската левица, Кривицки е реабилитиран, когато [[Пакт „Рибентроп-Молотов“|Германо-съветският пакт за ненападение]], който е предсказал, е подписан през август 1939 г. === Свидетелство === Разкъсван между продължаващата си отдаденост на марксистко-ленинската идеология и нарастващата си ненавист към [[Сталинизъм|сталинизма]], Кривицки започва да вярва, че негов дълг е да сътрудничи на [[Разузнавателни ведомства на САЩ|разузнавателната общност на САЩ]]. Това решение му причинява много душевни болки, но споделя с бившия си агент и колега дезертьор Уитакър Чеймбърс, че „в наше време информирането е задължение“ (разказано от Чеймбърс в автобиографията му „Свидетел“).<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Кривицки свидетелства пред Комисията Dies (по-късно станала Комисия за антиамериканските дейности на Камарата на представителите) през октомври 1939 г. и отплава като „Уолтър Томас“ за Лондон през януари 1940 г., за да бъде разпитан от британското вътрешно [[контраразузнаване]] MI5. Така той разкрива много за съветския шпионаж. Дискусионен е въпросът дали той е дал улики на MI5 за самоличността на съветските агенти Доналд Маклийн и [[Ким Филби]]. Сигурно е обаче, че [[Лаврентий Берия]], шефът на Народния комисариат по вътрешните работи ([[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]), научава за показанията на Кривицки и нарежда операции за убийството му. == Смърт == [[Файл:Leon_Trotsky_and_American_admirers._Mexico_-_NARA_-_283642.jpg|дясно|мини|[[Лев Троцки]] с американци, включително Хари Де Боер (вляво), в Мексико през 1940 г., малко преди убийството му и само месеци преди смъртта на Кривицки]] Скоро Кривицки се завръща в Северна Америка, кацайки в Канада. Винаги имал проблеми със Службата за имиграция и натурализация на САЩ, Кривицки не успява да се върне там до ноември 1940 г. Кривицки наема Луис Уолдман да го представлява по правни въпроси (Уолдман е дългогодишен приятел на Айзък Дон Ливайн). Междувременно [[Лев Троцки|убийството на Троцки]] в Мексико на 21 август 1940 г. го убеждава, че сега той е начело в списъка на убийства на НКВД. Последните му два месеца в Ню Йорк са изпълнени с планове да се установи във Вирджиния и да пише, но също и със съмнения и страх. На 10 февруари 1941 г. в 9.30 ч. сутринта Кривицки е намерен мъртъв в хотел Bellevue (сега хотел Kimpton George)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hotelgeorge.com/about-kimpton-hotels/kimpton-hotel-group.html|заглавие=The George Hotel|издател=[[Kimpton Hotels & Restaurants]]|достъп_дата=26 October 2012}}</ref> във Вашингтон, окръг Колумбия, от камериерка, с три предсмъртни бележки до леглото. Тялото му лежи в локва кръв, причинена от рана от един куршум в дясното слепоочие от револвер 38 калибър, открит в дясната му ръка. Доклад от 10 юни 1941 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/books-and-monographs/venona-soviet-espionage-and-the-american-response-1939-1957/18.gif|заглавие=Venona: Soviet Espionage and The American Response 1939-1957 (footnote 18: Charles Runyon [Department of State], Memorandum for the File, "Walter Krivitsky," 10 June 1947)|издател=[[Central Intelligence Agency]]}}</ref> казва, че той е бил мъртъв от около шест часа. Според много източници<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref><ref name="Hyde">{{Cite journal|last=Hyde|first=Earl M. Jr.|date=July 2003|title=Still Perplexed About Krivitsky|journal=International Journal of Intelligence and CounterIntelligence|location=New York|publisher=[[International Journal of Intelligence and CounterIntelligence]] (Volume 16, Issue 3)|pages=431, 438|issn=1521-0561}}</ref> (включително самия Кривицки), той е бил убит от съветското разузнаване,<ref>[http://www.echo.msk.ru/programs/staliname/645178-echo/ Secret murders ordered from the Kremlin (Russian)], Interview with [[Nikita Petrov]], historian and vice-president of [[Memorial (society)|Memorial Society]], at [[Echo Moskvy]],</ref> но официалното разследване, без да знае за преследването на НКВД, заключава, че Кривицки се е самоубил.<ref>{{Cite book|last=Knight|first=Amy W.|title=How the Cold War Began: The Igor Gouzenko Affair and the Hunt for Soviet Spies|url=https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304|year=2006|publisher=Carroll & Graf|isbn=0-7867-1816-1|pages=[https://archive.org/details/howcoldwarbegani00knig/page/304 304, n. 6]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=[[Federal Bureau of Investigation]]}}</ref> Хората с близки връзки с Кривицки по-късно правят противоположни тълкувания на смъртта му. [[Файл:Hotel_George.JPG|мини|Кривицки е открит мъртъв в хотел „Кимптън Джордж“, само на няколко пресечки от [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]], часове преди да се яви пред друга комисия на Конгреса]] Спекулациите продължават и през XXI век. През 2017 г. в книгата на Антъни Пърси ''Misdefending the Realm'' (Buckingham: University of Buckingham Press, 2017<ref>{{Cite news|url=https://ubpl.buckingham.ac.uk/?wpsc-product=misdefending-the-realm|title=Misdefending the Realm|access-date=27 October 2017|publisher=University of Buckingham Press|year=2017}}</ref>) се твърди, че Кривицки е най-важният източник за Обединеното кралство относно съветския план, че не е получил действие от MI5 относно разузнавателните данни, които е предоставил, и е убит от съветското разузнаване, след като Гай Бърджис информира съветските началници за него. Убийството, твърди Пърси, премахва заплахата от разобличаване на Кеймбриджката петорка и други къртици. === Оцелели === При първите новини за смъртта му Уитакър Чеймбърс намира съпругата на Кривицки Антонина и сина му Алек в Ню Йорк. Той ги отвежда с влак във Флорида, където остават при семейството на Чембърс, което вече е избягало от Ню Смирна. И двете семейства се крият там няколко месеца, страхувайки се от нови съветски репресии. След това семействата се връщат във фермата на Чембърс в Уестминстър, Мериленд. След кратко време обаче Тоня и Алек се връщат в Ню Йорк.<ref name="Witness">{{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnessw00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0|pages=[https://archive.org/details/witnessw00cham/page/27 27], 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487}}</ref> Съпругата и синът му живеят в бедност до края на живота си.<ref name="Death">{{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|url=https://books.google.com/books?id=vZQ7AAAAQBAJ|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4|pages=early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401}}</ref> Алек умира от мозъчен тумор в началото на 30-те си години, след като е служил във [[Военноморски сили на Съединените американски щати|военноморските сили на Съединените щати]] и е учил в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]]. Тоня, която законно променя фамилното си име на „Томас“, продължава да живее и работи в Ню Йорк, докато не се пенсионира в Осининг, където почива на 94 години през 1996 г. в старчески дом.<ref name="Death" /> == Книги == [[Файл:Walter_Krivitsky_-_J'étais_un_agent_de_Staline.jpg|мини|Френско издание на „В тайните служби на Сталин“, изд. Champ libre]] * ''В тайните служби на Сталин'' (1939)<ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> (второ издание 1939,<ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|title=In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe|year=1939|publisher=Harper Brothers|location=New York}}</ref> 1979,<ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/78020477|accessdate=23 February 2014|year=1979|publisher=Library of Congress|isbn=9780883558546|pages=273}}</ref> 1985,<ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=http://lccn.loc.gov/84027122|accessdate=23 February 2014|year=1985|publisher=Library of Congress|isbn=9780890935491|pages=273}}</ref> 2000<ref>{{Cite book|title=In Stalin's Secret Service|url=https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306|accessdate=23 February 2014|year=2000|publisher=Library of Congress|isbn=1929631030|pages=[https://archive.org/details/instalinssecrets00kriv/page/306 306]}}</ref>) ** ''Agent de Staline'' (френски, 1940)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/42012285|заглавие=Agent de Staline|издател=Library of Congress|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> ** ''Byłem agentem Stalina'' (полски, 1964)<ref>{{Cite book|title=Byłem agentem Stalina|url=http://lccn.loc.gov/65030972|accessdate=23 February 2014|series=Archiwum rewolucji|year=1964|publisher=Library of Congress}}</ref> ** ''Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика'' (Руски, 1991)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://scepsis.net/library/id_559.html|заглавие=Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика|издател=Терра-Terra}}</ref> * Rusia en España (испански, 1939)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lccn.loc.gov/84205681|заглавие=Rusia en España|издател=Library of Congress|страници=31|достъп_дата=23 February 2014}}</ref> * ''MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence'' (2004)<ref>{{Cite book|last=Krivitsky|first=Walter G.|editor-last=Kern|editor-first=Gary|title=MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence|year=2004|publisher=Xenos Books|isbn=1-879378-50-7}}</ref> == Бележки == <references /> == Литература == * {{Cite book|last=Chambers|first=Whittaker|title=Witness|url=https://archive.org/details/witnesscham00cham|year=1952|publisher=Random House|isbn=0-89526-571-0}} * {{Cite book|last=Kern|first=Gary|title=A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror|year=2004|publisher=Enigma Books|isbn=978-1-929631-25-4}} * {{Cite book|last=Poretsky|first=Elisabeth K.|title=Our Own People: A Memoir of "Ignace Reiss" and His Friends|year=1969|publisher=Oxford University Press|location=London}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foia.fbi.gov/foiaindex/krivit.htm|заглавие=Files on Walter G. Krivitsky|издател=Federal Bureau of Investigation (FBI)|достъп_дата=September 11, 2010}} {{Превод от|en|Walter Krivitsky|1218429179}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кривицки, Валтер}} [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Съветски шпиони]] [[Категория:Евреи в Русия]] [[Категория:Хора от Тернопилска област]] [[Категория:Сътрудници на ГРУ]] [[Категория:Отношения между Германия и СССР]] [[Категория:Болшевики]] [[Категория:Евреи в Австро-Унгария]] [[Категория:Починали през 1941 година]] [[Категория:Родени през 1899 година]] c1gtp081lp133n9clm0vgr8llfge58i 0 861187 12214225 2024-04-25T15:28:59Z Nk 399 мъниче wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име = Саратовская губерния |статут = [[губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]] |начало = 1797 |край = 1928 |събития = Създаване |събитие-дати = 16 март 1797 |събития2 = Закриване |събитие-дати2 = 21 май 1928 |p1 = {{флагче|Русия|1797}} [[Саратовско наместничество]] |s1 = {{флагче|СССР|1928}} [[Долноволжка област]] |днес_част = {{флагче с име|Русия}} }} '''Саратовска губерния''' ({{lang|ru|Саратовская губерния}}) е [[губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]] и [[Съветска Русия]], съществувала от 1797 до 1928 година. Разположена е в южната част на [[Европейска Русия]], на десния бряг на река [[Волга]], а столица е град [[Саратов]]. Към 1897 година населението ѝ е около 2,4 милиона души, главно [[руснаци]] (76,7%), [[волжки немци|немци]] (6,9%), [[украинци]] (6,2%), [[мордовци]] (5,1%) и [[татари]] (3,9%).<ref>[https://www.demoscope.ru/weekly/ssp/rus_lan_97_uezd.php?reg=1321 www.demoscope.ru]</ref> Създадена е през 1797 година на мястото на дотоговашното [[Саратовско наместничество]]. През 1801 година части от територията ѝ са обособени в [[Пензенска губерния]], а през следващите десетилетия други части са прехвърлени във [[Воронежка губерния|Воронежка]], [[Астраханска губерния|Астраханска]] и [[Самарска губерния]]. През 1918 части от територията ѝ са прехвърлени в [[Автономна съветска социалистическа република на немците от Поволжието|Автономната съветска социалистическа република на немците от Поволжието]]. През 1928 година става основа на новосъздадената [[Долноволжка област]]. == Бележки == <references/> {{мъниче|историческа област|русия}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Руска империя|Русия}} [[Категория:Губернии]] lf02fc0ba365h6y4dhwp8gj1tcl62y1 1 861188 12214226 2024-04-25T15:29:12Z Randona.bg 249543 Нова страница: „{{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Randona.bg‬|тема=политика|тема2= |държава=Русия}}“ wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Randona.bg‬|тема=политика|тема2= |държава=Русия}} bnxpycp4imklvr8wv5s68mxbfu2tkm8 12214312 12214226 2024-04-25T18:17:44Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Randona.bg‬|тема=политика|тема2=история |държава=Русия}} 822k32u1bzb1wjgo106z0qy2ri8e1dh 1 861189 12214227 2024-04-25T15:30:42Z Nk 399 {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Nk|тема=история|държава=Русия}} wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Nk|тема=история|държава=Русия}} t5nbtkwjse40mfhb3tfcjtj69oiuigi 0 861190 12214228 2024-04-25T15:31:37Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Личност | име = Новица Тончев | име-оригинал = Новица Тончев / Novica Tončev | категория = политик | описание = | портрет = Novica Tončev 2019.png | портрет-описание = Новица Тончев през 2019 г. | пол = мъж | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждан...“ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Новица Тончев | име-оригинал = Новица Тончев / Novica Tončev | категория = политик | описание = | портрет = Novica Tončev 2019.png | портрет-описание = Новица Тончев през 2019 г. | пол = мъж | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1962|12|9|1}} | роден-място = [[Ниш]], [[Социалистическа република Сърбия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]] | починал-място = | националност = | образование = [[Нишки университет]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Социалистическа партия на Сърбия]] | убеждения = | институция1 = Министър без портфейл на Сърбия | постове1 = | години1 = от 28 октомври 2020 г. | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Новица Тончев''' ({{Lang|sr|Новица Тончев / Novica Tončev}}) е сръбски [[политик]] и [[бизнесмен]] от [[Българи в Сърбия|български произход]], член на [[Социалистическа партия на Сърбия|Социалистическата партия на Сърбия]]. Той е брат на [[Ивица Тончев]], виден член на СПС и съветник на ръководителя на партията [[Ивица Дачич]]. Бил е кмет на [[Сурдулица]] (2008 – 2014). На 28 октомври 2020 г. е назначен за министър без портфейл във второто правителство на [[Ана Бърнабич]], като става първият българин назначен на министерски пост в Сърбия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/parviyat-etnicheski-balgarin-v-sarbiya-e-ministar-v-novoto-pravitelstvo-1220190news.html | заглавие = Първият етнически българин в Сърбия е министър в новото правителство | дата = 14 януари 2023 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref> == Биография == Роден е на [[9 декември]] [[1962]] г. в град [[Ниш]], [[Социалистическа република Сърбия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]]. През 1989 г. завършва строителния факултет на [[Нишки университет|Нишкия университет]]. Развива частен бизнес, като притежава строителната компания ''Tončev Gradnja'' в Сурдулица и на компанията ''Ton-Bau'' във Виена (Австрия), също така притежава дял и в РТВ Сурдулица.<ref name="otvoreniparlament.rs">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://otvoreniparlament.rs/poslanik/8236 | заглавие = Novica Tončev | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = otvoreniparlament.rs | език = sr}}</ref> == Политическа дейност == От 1990 до 2000 г. той е кмет на село [[Божица]], община Сурдулица. През 1996 г. е избран за общински съветник в Сурдулица, като от 1996 до 2000 г. е член на изпълнителния съвет на Общинския съвет, а от 2000 до 2004 г. е заместник-председател на Общинския съвет. На [[Местни избори в Сърбия (2008)|местните избори през 2008 г.]] е избран за кмет на община Сурдулица, като ръководител на местната гражданска листа „За нашата Сурдулица“. На следващата година заедно няколко други членове на листата се присъединяват към Социалистическата партия Сърбия, на която той спомага да постигне убедителна победа на [[Местни избори в Сърбия (2012)|местните избори през 2012 г.]]<ref name="otvoreniparlament.rs"/> Като кмет на Сурдулица той подкрепя петицията на партия „[[Обединени региони на Сърбия]]“, призоваваща за политическа децентрализация на страната.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/predsednik-opstine-surdulica-potpisao-peticiju-urs/6g7vllg | заглавие = Predsednik opštine Surdulica potpisao peticiju URS | дата = 25 май 2011 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> През 2013 г. той предлага на италианска компания, която иска да инвестира в общината, да бъдат предложени изоставени сгради на намалена цена, при условие че в замяна компанията осигури определен брой работни места за населението в общината. Той подава оставка като кмет, след като е избран за депуат в Народната скупщина, избирайки да остане в местната политика като председател на общинското събрание.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.novosti.rs/vesti/naslovna/politika/aktuelno.289.html:493724-Novica-Toncev-nije-vise-predsednik-opstine-Surdulica | заглавие = Novica Tončev nije više predsednik opštine Surdulica | дата = 29 май 2014 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = novosti.rs | език = sr}}</ref> През 2012 г. той става член на ръководството на Социалистическата партия на Сърбия.<ref name="otvoreniparlament.rs"/> През 2013 г. се обсъжда неговата кандидатура за министър на транспорта на Сърбия, въпреки че това назначение не се осъществява. През август 2013 г. той заявява, че му е била предложена тази позиция, но той е отказал.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/novica-toncev-nisam-prihvatio-mesto-ministra-za-saobracaj-ali-mislim-da-je-ruzic/vyd53gn | заглавие = Novica Tončev: Nisam prihvatio mesto ministra za saobraćaj, ali mislim da je Ružić zainteresovan | дата = 27 август 2023 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> На парламентарните избори през 2014 г. е на 22-ро място в избирателната листа с кандидати на Социалистическата партия, избран е за депутат след като партията излъчва 44 депутата. Община Сурдулица е сред само двете общини в Сърбия, в които социалистите печелят най-много гласове спрямо останалите кандидати. Изборите са спечелени от [[Сръбска прогресивна партия|Сръбската прогресивна партия]], която преди това е в коалиционно правителство със социалистите. След обявяването на резултатите Тончев поздравява Сръбската прогресивна пратия за победата и заявява, че няма да е проблем социалистите да преминат в опозиция на следващото заседание на Народната скупщина. Изявлението му е отхвърлено от партийното ръководство и след нов кръг от преговори социалистите остават в правителството като малък коалиционен партньор. По-късно излизат слухове, че Тончев се е присъединил към група социалисти, недоволни от ръководството на Дачич. Независимо от това, през септември 2015 г. той е избран за ръководител на предизборния щаб на партията през 2016 г. На парламентарните избори през 2016 г. е на 19-то място в избирателната листа с кандидати на Социалистическата партия, преизбран, след като партията излъчва 29 депутата. Изборите отново са спечелени от Сръбската прогресивна партия, а социалистите отново остават като малък коалиционен партньор в ръководената от СПП администрация. Новица Тончев продължава да подкрепя правителството в Народната скупщина. В парламента той е:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.parlament.gov.rs/NOVICA_TONCEV.865.488.html | заглавие = Novica Tončev | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = parlament.gov.rs | език = en}}</ref> * член на парламентарната комисия по икономика, регионално развитие, търговия, туризъм и енергетика * член на комисията по устройство на територията, транспорт, инфраструктура и телекомуникации * ръководител на парламентарната група за приятелство на Сърбия с България (която граничи със Сурдулица) * член на парламентарните групи за приятелство с Аржентина, Куба, Гърция, Ирак, Италия, Казахстан, Македония, Черна гора, Русия и Словения През май 2017 г. той заявява, че много социалисти се опасяват, че партията им може да загуби своята идентичност и да бъде погълната от Сръбската прогресивна партия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/novica-toncev-sps-gubi-identitet-dobar-si-onoliko-koliko-hvalis-vucica/y96k47j | заглавие = Novica Tončev: SPS gubi identitet, dobar si onoliko koliko hvališ Vučića | дата = 5 май 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> Следващия месец той заявява, че обмисля възможността да се оттегли от Социалистическата партия, за да създаде нова лява група, която да подкрепя правата на работническата класа. По-късно той пояснява, че не е взел решение по въпроса и че все още има време Ивица Дачич да запази Социалистическата партия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/novosti-toncev-formira-novu-stranku/d2wjx3f | заглавие = Novosti: Tončev formira novu stranku? | дата = 21 юни 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/toncev-jos-razmisljam-o-odlasku-iz-stranke-i-dalje-ima-vremena-da-se-dacic-urazumi/qsd5epd | заглавие = Tončev: Još razmišljam o odlasku iz stranke, i dalje ima vremena da se Dačić urazumi | дата = 22 юни 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> Той остава при социалистите, като през юли 2017 г. е избран за заместник-председател на партията.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.danas.rs/vesti/politika/novica-toncev-postao-potpredsednik-sps/ | заглавие = Novica Tončev postao potpredsednik SPS | дата = 17 юли 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = danas.rs | език = sr}}</ref> През ноември 2017 г. той е осъден за насилствено поведение срещу активист на Сръбската прогресивна партия по време на предизборен митинг през 2014 г. и осъден на три месеца затвор. При обжалване той протестира за невинността си, описва обвинението като политически мотивирано и заявява, че неговият обвинител всъщност е отговорен за нарушаването на спокойствието.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.juznevesti.com/Hronika/Toncev-osudjen-na-tri-meseca-zatvora-zbog-nasilnickog-ponasanja.sr.html | заглавие = Tončev osuđen na tri meseca zatvora zbog nasilničkog ponašanja | дата = 13 ноември 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = juznevesti.com | език = sr}}</ref> == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Сърбия}} {{СОРТКАТ:Тончев, Новица}} [[Категория:Сръбски политици]] [[Категория:Сръбски министри]] [[Категория:Сръбски бизнесмени]] [[Категория:Възпитаници на Нишкия университет]] [[Категория:Сърби от български произход]] [[Категория:Родени в Ниш]] hsf8g87d9nqmnxxboh1vfp7dvfq1gmp 12214230 12214228 2024-04-25T15:34:52Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Новица Тончев | име-оригинал = Новица Тончев / Novica Tončev | категория = политик | описание = | портрет = Novica Tončev 2019.png | портрет-описание = Новица Тончев през 2019 г. | пол = мъж | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1962|12|9|1}} | роден-място = [[Ниш]], [[Социалистическа република Сърбия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]] | починал-място = | националност = | образование = [[Нишки университет]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Социалистическа партия на Сърбия]] | убеждения = | институция1 = Министър без портфейл на Сърбия | постове1 = | години1 = от 28 октомври 2020 г. | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Новица Тончев''' ({{Lang|sr|Новица Тончев / Novica Tončev}}) е сръбски [[политик]] и [[бизнесмен]] от [[Българи в Сърбия|български произход]], член на [[Социалистическа партия на Сърбия|Социалистическата партия на Сърбия]]. Той е брат на [[Ивица Тончев]], виден член на СПС и съветник на ръководителя на партията [[Ивица Дачич]]. Бил е кмет на [[Сурдулица]] (2008 – 2014). На 28 октомври 2020 г. е назначен за министър без портфейл във второто правителство на [[Ана Бърнабич]], като става първият българин назначен на министерски пост в Сърбия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/parviyat-etnicheski-balgarin-v-sarbiya-e-ministar-v-novoto-pravitelstvo-1220190news.html | заглавие = Първият етнически българин в Сърбия е министър в новото правителство | дата = 14 януари 2023 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref> == Биография == Роден е на [[9 декември]] [[1962]] г. в град [[Ниш]], [[Социалистическа република Сърбия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]]. През 1989 г. завършва строителния факултет на [[Нишки университет|Нишкия университет]]. Развива частен бизнес, като притежава строителната компания ''Tončev Gradnja'' в Сурдулица и компанията ''Ton-Bau'' във Виена (Австрия), като притежава дялове и в РТВ Сурдулица.<ref name="otvoreniparlament.rs">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://otvoreniparlament.rs/poslanik/8236 | заглавие = Novica Tončev | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = otvoreniparlament.rs | език = sr}}</ref> == Политическа дейност == От 1990 до 2000 г. той е кмет на село [[Божица]], община Сурдулица. През 1996 г. е избран за общински съветник в Сурдулица, като от 1996 до 2000 г. е член на изпълнителния съвет на Общинския съвет, а от 2000 до 2004 г. е заместник-председател на Общинския съвет. На [[Местни избори в Сърбия (2008)|местните избори през 2008 г.]] е избран за кмет на община Сурдулица, като ръководител на местната гражданска листа „За нашата Сурдулица“. На следващата година заедно няколко други членове на листата се присъединяват към Социалистическата партия Сърбия, на която той спомага да постигне убедителна победа на [[Местни избори в Сърбия (2012)|местните избори през 2012 г.]]<ref name="otvoreniparlament.rs"/> Като кмет на Сурдулица той подкрепя петицията на партия „[[Обединени региони на Сърбия]]“, призоваваща за политическа децентрализация на страната.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/predsednik-opstine-surdulica-potpisao-peticiju-urs/6g7vllg | заглавие = Predsednik opštine Surdulica potpisao peticiju URS | дата = 25 май 2011 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> През 2013 г. той предлага на италианска компания, която иска да инвестира в общината, да бъдат предложени изоставени сгради на намалена цена, при условие че в замяна компанията осигури определен брой работни места за населението в общината. Той подава оставка като кмет, след като е избран за депуат в Народната скупщина, избирайки да остане в местната политика като председател на общинското събрание.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.novosti.rs/vesti/naslovna/politika/aktuelno.289.html:493724-Novica-Toncev-nije-vise-predsednik-opstine-Surdulica | заглавие = Novica Tončev nije više predsednik opštine Surdulica | дата = 29 май 2014 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = novosti.rs | език = sr}}</ref> През 2012 г. той става член на ръководството на Социалистическата партия на Сърбия.<ref name="otvoreniparlament.rs"/> През 2013 г. се обсъжда неговата кандидатура за министър на транспорта на Сърбия, въпреки че това назначение не се осъществява. През август 2013 г. той заявява, че му е била предложена тази позиция, но той е отказал.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/novica-toncev-nisam-prihvatio-mesto-ministra-za-saobracaj-ali-mislim-da-je-ruzic/vyd53gn | заглавие = Novica Tončev: Nisam prihvatio mesto ministra za saobraćaj, ali mislim da je Ružić zainteresovan | дата = 27 август 2023 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> На парламентарните избори през 2014 г. е на 22-ро място в избирателната листа с кандидати на Социалистическата партия, избран е за депутат след като партията излъчва 44 депутата. Община Сурдулица е сред само двете общини в Сърбия, в които социалистите печелят най-много гласове спрямо останалите кандидати. Изборите са спечелени от [[Сръбска прогресивна партия|Сръбската прогресивна партия]], която преди това е в коалиционно правителство със социалистите. След обявяването на резултатите Тончев поздравява Сръбската прогресивна пратия за победата и заявява, че няма да е проблем социалистите да преминат в опозиция на следващото заседание на Народната скупщина. Изявлението му е отхвърлено от партийното ръководство и след нов кръг от преговори социалистите остават в правителството като малък коалиционен партньор. По-късно излизат слухове, че Тончев се е присъединил към група социалисти, недоволни от ръководството на Дачич. Независимо от това, през септември 2015 г. той е избран за ръководител на предизборния щаб на партията през 2016 г. На парламентарните избори през 2016 г. е на 19-то място в избирателната листа с кандидати на Социалистическата партия, преизбран, след като партията излъчва 29 депутата. Изборите отново са спечелени от Сръбската прогресивна партия, а социалистите отново остават като малък коалиционен партньор в ръководената от СПП администрация. Новица Тончев продължава да подкрепя правителството в Народната скупщина. В парламента той е:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.parlament.gov.rs/NOVICA_TONCEV.865.488.html | заглавие = Novica Tončev | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = parlament.gov.rs | език = en}}</ref> * член на парламентарната комисия по икономика, регионално развитие, търговия, туризъм и енергетика * член на комисията по устройство на територията, транспорт, инфраструктура и телекомуникации * ръководител на парламентарната група за приятелство на Сърбия с България (която граничи със Сурдулица) * член на парламентарните групи за приятелство с Аржентина, Куба, Гърция, Ирак, Италия, Казахстан, Македония, Черна гора, Русия и Словения През май 2017 г. той заявява, че много социалисти се опасяват, че партията им може да загуби своята идентичност и да бъде погълната от Сръбската прогресивна партия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/novica-toncev-sps-gubi-identitet-dobar-si-onoliko-koliko-hvalis-vucica/y96k47j | заглавие = Novica Tončev: SPS gubi identitet, dobar si onoliko koliko hvališ Vučića | дата = 5 май 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> Следващия месец той заявява, че обмисля възможността да се оттегли от Социалистическата партия, за да създаде нова лява група, която да подкрепя правата на работническата класа. По-късно той пояснява, че не е взел решение по въпроса и че все още има време Ивица Дачич да запази Социалистическата партия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/novosti-toncev-formira-novu-stranku/d2wjx3f | заглавие = Novosti: Tončev formira novu stranku? | дата = 21 юни 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/toncev-jos-razmisljam-o-odlasku-iz-stranke-i-dalje-ima-vremena-da-se-dacic-urazumi/qsd5epd | заглавие = Tončev: Još razmišljam o odlasku iz stranke, i dalje ima vremena da se Dačić urazumi | дата = 22 юни 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> Той остава при социалистите, като през юли 2017 г. е избран за заместник-председател на партията.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.danas.rs/vesti/politika/novica-toncev-postao-potpredsednik-sps/ | заглавие = Novica Tončev postao potpredsednik SPS | дата = 17 юли 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = danas.rs | език = sr}}</ref> През ноември 2017 г. той е осъден за насилствено поведение срещу активист на Сръбската прогресивна партия по време на предизборен митинг през 2014 г. и осъден на три месеца затвор. При обжалване той протестира за невинността си, описва обвинението като политически мотивирано и заявява, че неговият обвинител всъщност е отговорен за нарушаването на спокойствието.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.juznevesti.com/Hronika/Toncev-osudjen-na-tri-meseca-zatvora-zbog-nasilnickog-ponasanja.sr.html | заглавие = Tončev osuđen na tri meseca zatvora zbog nasilničkog ponašanja | дата = 13 ноември 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = juznevesti.com | език = sr}}</ref> == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Сърбия}} {{СОРТКАТ:Тончев, Новица}} [[Категория:Сръбски политици]] [[Категория:Сръбски министри]] [[Категория:Сръбски бизнесмени]] [[Категория:Възпитаници на Нишкия университет]] [[Категория:Сърби от български произход]] [[Категория:Родени в Ниш]] slyt5j3d186hapyne2y2iltg9savnib 12214233 12214230 2024-04-25T15:45:55Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Новица Тончев | име-оригинал = Новица Тончев / Novica Tončev | категория = политик | описание = | портрет = Novica Tončev 2019.png | портрет-описание = Новица Тончев през 2019 г. | пол = мъж | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1962|12|9|1}} | роден-място = [[Ниш]], [[Социалистическа република Сърбия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]] | починал-място = | националност = | образование = [[Нишки университет]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Социалистическа партия на Сърбия]] | убеждения = | институция1 = Министър без портфейл на Сърбия | постове1 = | години1 = от 28 октомври 2020 г. | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Новица Тончев''' ({{Lang|sr|Новица Тончев / Novica Tončev}}) е сръбски [[политик]] и [[бизнесмен]] от [[Българи в Сърбия|български произход]], член на [[Социалистическа партия на Сърбия|Социалистическата партия на Сърбия]]. Той е брат на [[Ивица Тончев]], виден член на СПС и съветник на ръководителя на партията [[Ивица Дачич]]. Бил е кмет на [[Сурдулица]] (2008 – 2014). На 28 октомври 2020 г. е назначен за министър без портфейл във второто правителство на [[Ана Бърнабич]], като става първият българин назначен на министерски пост в Сърбия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/parviyat-etnicheski-balgarin-v-sarbiya-e-ministar-v-novoto-pravitelstvo-1220190news.html | заглавие = Първият етнически българин в Сърбия е министър в новото правителство | дата = 14 януари 2023 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = bntnews.bg | език = bg}}</ref> == Биография == Роден е на [[9 декември]] [[1962]] г. в град [[Ниш]], [[Социалистическа република Сърбия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]]. През 1989 г. завършва строителния факултет на [[Нишки университет|Нишкия университет]]. Развива частен бизнес, като притежава строителната компания ''Tončev Gradnja'' в Сурдулица и компанията ''Ton-Bau'' във Виена (Австрия), притежава и дялове в РТВ Сурдулица.<ref name="otvoreniparlament.rs">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://otvoreniparlament.rs/poslanik/8236 | заглавие = Novica Tončev | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = otvoreniparlament.rs | език = sr}}</ref> == Политическа дейност == От 1990 до 2000 г. той е кмет на село [[Божица]], община Сурдулица. През 1996 г. е избран за общински съветник в Сурдулица, като от 1996 до 2000 г. е член на изпълнителния съвет на Общинския съвет, а от 2000 до 2004 г. е заместник-председател на Общинския съвет. На [[Местни избори в Сърбия (2008)|местните избори през 2008 г.]] е избран за кмет на община Сурдулица, като ръководител на местната гражданска листа „За нашата Сурдулица“. На следващата година заедно няколко други членове на листата се присъединяват към Социалистическата партия Сърбия, на която той спомага да постигне убедителна победа на [[Местни избори в Сърбия (2012)|местните избори през 2012 г.]]<ref name="otvoreniparlament.rs"/> Като кмет на Сурдулица той подкрепя петицията на партия „[[Обединени региони на Сърбия]]“, призоваваща за политическа децентрализация на страната.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/predsednik-opstine-surdulica-potpisao-peticiju-urs/6g7vllg | заглавие = Predsednik opštine Surdulica potpisao peticiju URS | дата = 25 май 2011 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> През 2013 г. той предлага на италианска компания, която иска да инвестира в общината, да бъдат предложени изоставени сгради на намалена цена, при условие че в замяна компанията осигури определен брой работни места за населението в общината. Той подава оставка като кмет, след като е избран за депуат в Народната скупщина, избирайки да остане в местната политика като председател на общинското събрание.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.novosti.rs/vesti/naslovna/politika/aktuelno.289.html:493724-Novica-Toncev-nije-vise-predsednik-opstine-Surdulica | заглавие = Novica Tončev nije više predsednik opštine Surdulica | дата = 29 май 2014 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = novosti.rs | език = sr}}</ref> През 2012 г. той става член на ръководството на Социалистическата партия на Сърбия.<ref name="otvoreniparlament.rs"/> През 2013 г. се обсъжда неговата кандидатура за министър на транспорта на Сърбия, въпреки че това назначение не се осъществява. През август 2013 г. той заявява, че му е била предложена тази позиция, но той е отказал.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/novica-toncev-nisam-prihvatio-mesto-ministra-za-saobracaj-ali-mislim-da-je-ruzic/vyd53gn | заглавие = Novica Tončev: Nisam prihvatio mesto ministra za saobraćaj, ali mislim da je Ružić zainteresovan | дата = 27 август 2023 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> На парламентарните избори през 2014 г. е на 22-ро място в избирателната листа с кандидати на Социалистическата партия, избран е за депутат след като партията излъчва 44 депутата. Община Сурдулица е сред само двете общини в Сърбия, в които социалистите печелят най-много гласове спрямо останалите кандидати. Изборите са спечелени от [[Сръбска прогресивна партия|Сръбската прогресивна партия]], която преди това е в коалиционно правителство със социалистите. След обявяването на резултатите Тончев поздравява Сръбската прогресивна пратия за победата и заявява, че няма да е проблем социалистите да преминат в опозиция на следващото заседание на Народната скупщина. Изявлението му е отхвърлено от партийното ръководство и след нов кръг от преговори социалистите остават в правителството като малък коалиционен партньор. По-късно излизат слухове, че Тончев се е присъединил към група социалисти, недоволни от ръководството на Дачич. Независимо от това, през септември 2015 г. той е избран за ръководител на предизборния щаб на партията през 2016 г. На парламентарните избори през 2016 г. е на 19-то място в избирателната листа с кандидати на Социалистическата партия, преизбран, след като партията излъчва 29 депутата. Изборите отново са спечелени от Сръбската прогресивна партия, а социалистите отново остават като малък коалиционен партньор в ръководената от СПП администрация. Новица Тончев продължава да подкрепя правителството в Народната скупщина. В парламента той е:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.parlament.gov.rs/NOVICA_TONCEV.865.488.html | заглавие = Novica Tončev | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = parlament.gov.rs | език = en}}</ref> * член на парламентарната комисия по икономика, регионално развитие, търговия, туризъм и енергетика * член на комисията по устройство на територията, транспорт, инфраструктура и телекомуникации * ръководител на парламентарната група за приятелство на Сърбия с България (която граничи със Сурдулица) * член на парламентарните групи за приятелство с Аржентина, Куба, Гърция, Ирак, Италия, Казахстан, Македония, Черна гора, Русия и Словения През май 2017 г. той заявява, че много социалисти се опасяват, че партията им може да загуби своята идентичност и да бъде погълната от Сръбската прогресивна партия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/novica-toncev-sps-gubi-identitet-dobar-si-onoliko-koliko-hvalis-vucica/y96k47j | заглавие = Novica Tončev: SPS gubi identitet, dobar si onoliko koliko hvališ Vučića | дата = 5 май 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> Следващия месец той заявява, че обмисля възможността да се оттегли от Социалистическата партия, за да създаде нова лява група, която да подкрепя правата на работническата класа. По-късно той пояснява, че не е взел решение по въпроса и че все още има време Ивица Дачич да запази Социалистическата партия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/novosti-toncev-formira-novu-stranku/d2wjx3f | заглавие = Novosti: Tončev formira novu stranku? | дата = 21 юни 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/toncev-jos-razmisljam-o-odlasku-iz-stranke-i-dalje-ima-vremena-da-se-dacic-urazumi/qsd5epd | заглавие = Tončev: Još razmišljam o odlasku iz stranke, i dalje ima vremena da se Dačić urazumi | дата = 22 юни 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> Той остава при социалистите, като през юли 2017 г. е избран за заместник-председател на партията.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.danas.rs/vesti/politika/novica-toncev-postao-potpredsednik-sps/ | заглавие = Novica Tončev postao potpredsednik SPS | дата = 17 юли 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = danas.rs | език = sr}}</ref> През ноември 2017 г. той е осъден за насилствено поведение срещу активист на Сръбската прогресивна партия по време на предизборен митинг през 2014 г. и осъден на три месеца затвор. При обжалване той протестира за невинността си, описва обвинението като политически мотивирано и заявява, че неговият обвинител всъщност е отговорен за нарушаването на спокойствието.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.juznevesti.com/Hronika/Toncev-osudjen-na-tri-meseca-zatvora-zbog-nasilnickog-ponasanja.sr.html | заглавие = Tončev osuđen na tri meseca zatvora zbog nasilničkog ponašanja | дата = 13 ноември 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = juznevesti.com | език = sr}}</ref> == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Сърбия}} {{СОРТКАТ:Тончев, Новица}} [[Категория:Сръбски политици]] [[Категория:Сръбски министри]] [[Категория:Сръбски бизнесмени]] [[Категория:Възпитаници на Нишкия университет]] [[Категория:Сърби от български произход]] [[Категория:Родени в Ниш]] fabgz7vmc521cpfachlhlevwzlhlkgn 1 861191 12214229 2024-04-25T15:33:04Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{ЦИЕ пролет 2024 |потребител=PowerBUL |тема=политика |тема2= |тема3= |държава=Сърбия |държава2= |държава3= }}“ wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024 |потребител=PowerBUL |тема=политика |тема2= |тема3= |държава=Сърбия |държава2= |държава3= }} dtpjrp4j3udcn63zgowj11akdg1eibq 0 861192 12214237 2024-04-25T15:55:18Z Мико 4542 Нова страница: „{{Сграда | име = Хакиспахова къща | местно име = Banesa e Haki Spahos | картинка = | картинка-описание = | вид = [[къща]] | страна = [[Албания]] | населено място = [[Хочища]] | архитект = | архитектурен стил = Възрожденска арх...“ wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Хакиспахова къща | местно име = Banesa e Haki Spahos | картинка = | картинка-описание = | вид = [[къща]] | страна = [[Албания]] | населено място = [[Хочища]] | архитект = | архитектурен стил = [[Възрожденска архитектура|възрожденски]] | време на изграждане = XIX век | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = }} '''Хакиспаховата къща''' ({{lang|sq|Banesa e Dinka Meles}}, ''Banesa e Donika Melo'') е възрожденска [[къща]] в деволското село [[Хочища]], Република Албания.<ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> На 16 февруари 1979 година е обявена за [[Религиозни и културни паметници в Албания|архитектурен паметник на Албания]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf|accessdate=11 tetor 2016 | заглавие = Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës | достъп_дата = 16 април 2023 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161220202000/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf | архив_дата = 8 юни 2016 | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> == Описание == Сградата има характерни прозорци и малки балкони. Реконструирана е в 1980 година и е добре поддържана от жителите.<ref name="Atrasionet"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Албания|Македония}} [[Категория:Къщи в Албания]] [[Категория:Община Девол]] [[Категория:Паметници на културата в Албания]] rtgc0rkqvzdes5xmyoqyk981s8w1pss 12214247 12214237 2024-04-25T16:07:56Z Simin 4405 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Мелова къща | местно име = Banesa e Haki Spahos | картинка = | картинка-описание = | вид = [[къща]] | страна = [[Албания]] | населено място = [[Хочища]] | архитект = | архитектурен стил = [[Възрожденска архитектура|възрожденски]] | време на изграждане = XIX век | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = }} '''Меловата къща''' ({{lang|sq|Banesa e Dinka Meles}}, ''Banesa e Donika Melo'') е възрожденска [[къща]] в деволското село [[Хочища]], Република Албания.<ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> На 16 февруари 1979 година е обявена за [[Религиозни и културни паметници в Албания|архитектурен паметник на Албания]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf|accessdate=11 tetor 2016 | заглавие = Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës | достъп_дата = 16 април 2023 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161220202000/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf | архив_дата = 8 юни 2016 | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> == Описание == Сградата има характерни прозорци и малки балкони. Реконструирана е в 1980 година и е добре поддържана от жителите.<ref name="Atrasionet"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Албания|Македония}} [[Категория:Къщи в Албания]] [[Категория:Община Девол]] [[Категория:Паметници на културата в Албания]] fruahrbrmu48nztxfqjoaqlpa79j5dp 0 861193 12214256 2024-04-25T16:23:58Z Мико 4542 Нова страница: „{{Сграда | име = Михалакева къща | местно име = Banesa e Mihallaq Ziçishtit | картинка = | картинка-описание = | вид = [[къща]] | страна = [[Албания]] | населено място = [[Хочища]] | архитект = | архитектурен стил = Възрожденска...“ wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Михалакева къща | местно име = Banesa e Mihallaq Ziçishtit | картинка = | картинка-описание = | вид = [[къща]] | страна = [[Албания]] | населено място = [[Хочища]] | архитект = | архитектурен стил = [[Възрожденска архитектура|възрожденски]] | време на изграждане = XIX век | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = }} '''Михалакевата къща''' ({{lang|sq|Banesa e Mihallaq Ziçishtit}}) е възрожденска [[къща]] в деволското село [[Зичища]], Република Албания.<ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> На 16 февруари 1979 година е обявена за [[Религиозни и културни паметници в Албания|архитектурен паметник на Албания]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf|accessdate=11 tetor 2016 | заглавие = Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës | достъп_дата = 16 април 2023 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161220202000/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf | архив_дата = 8 юни 2016 | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> == Описание == Къщата е принадлежала на генерал [[Михалак Зичищи]] (1921 - 1994). В 1979 година е обявена за паметник на култута. По-късно конструкцията на къщата е нарушена, тъй като вторият етаж е съборен и преустроен в тераса.<ref name="Atrasionet"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Албания|Македония}} [[Категория:Къщи в Албания]] [[Категория:Община Девол]] [[Категория:Паметници на културата в Албания]] afn53snv8wl6dsjhdaq0goufzr9aplb 12214257 12214256 2024-04-25T16:24:30Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Михалакева къща | местно име = Banesa e Mihallaq Ziçishtit | картинка = | картинка-описание = | вид = [[къща]] | страна = [[Албания]] | населено място = [[Зичища]] | архитект = | архитектурен стил = [[Възрожденска архитектура|възрожденски]] | време на изграждане = XIX век | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = }} '''Михалакевата къща''' ({{lang|sq|Banesa e Mihallaq Ziçishtit}}) е възрожденска [[къща]] в деволското село [[Зичища]], Република Албания.<ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> На 16 февруари 1979 година е обявена за [[Религиозни и културни паметници в Албания|архитектурен паметник на Албания]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf|accessdate=11 tetor 2016 | заглавие = Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës | достъп_дата = 16 април 2023 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161220202000/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf | архив_дата = 8 юни 2016 | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> == Описание == Къщата е принадлежала на генерал [[Михалак Зичищи]] (1921 - 1994). В 1979 година е обявена за паметник на култута. По-късно конструкцията на къщата е нарушена, тъй като вторият етаж е съборен и преустроен в тераса.<ref name="Atrasionet"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Албания|Македония}} [[Категория:Къщи в Албания]] [[Категория:Община Девол]] [[Категория:Паметници на културата в Албания]] 7awg6nebx9s2kq4w3fcfdkznwg784hv 12214288 12214257 2024-04-25T17:35:31Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Михалакева къща | местно име = Banesa e Mihallaq Ziçishtit | картинка = | картинка-описание = | вид = [[къща]] | страна = [[Албания]] | населено място = [[Зичища]] | архитект = | архитектурен стил = [[Възрожденска архитектура|възрожденски]] | време на изграждане = XIX век | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = }} '''Михалакевата къща''' ({{lang|sq|Banesa e Mihallaq Ziçishtit}}) е възрожденска [[къща]] в деволското село [[Зичища]], Република Албания.<ref name="Atrasionet">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dokumen.tips/documents/atraksionet-turistike-rrethi-nga-perzjerja-e-dheut-zhavorrit-dhe-gureve-me-permasa.html?page=1 | заглавие = Atrasionet Turistike Rrethi Devoll | достъп_дата = 23 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> На 16 февруари 1979 година е обявена за [[Религиозни и културни паметници в Албания|архитектурен паметник на Албания]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf|accessdate=11 tetor 2016 | заглавие = Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës | достъп_дата = 16 април 2023 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161220202000/http://imk.gov.al/wp-content/uploads/monumente/lista%20e%20monumentewve/BULQ.pdf | архив_дата = 8 юни 2016 | цитат = | език-скрит = | език = sq }}</ref> == Описание == Къщата е принадлежала на генерал [[Михалак Зичищи]] (1921 – 1994). В 1979 година е обявена за паметник на културата. По-късно конструкцията на къщата е нарушена, тъй като вторият етаж е съборен и преустроен в тераса.<ref name="Atrasionet"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Албания|Македония}} [[Категория:Къщи в Албания]] [[Категория:Община Девол]] [[Категория:Паметници на културата в Албания]] swzbjc4uhvxkgmj17ip10yz48sl41ev 0 861194 12214283 2024-04-25T17:27:56Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|революционер}} '''Димитър Яков Кьосев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и Върховен македоно-одрински комитет|Върхов...“ wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Яков Кьосев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].<ref name="Свидетелства 173">{{Свидетелства|173}}</ref> == Биография == Кьосев е роден в 1873 година в костурското село [[Загоричани]],<ref>Към 27 март 1943 година е на 70 години.</ref> тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1899 година влиза във ВМОРО и до средата на 1901 година е куриер. Придружава районната чета при по-важни акции, охранява квартируващата в Загоричани чета и пренася оръжие. През втората половина на 1901 година и през 1902 година е четник във върховистката чета на [[Петър Гайков]]. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година с отряда на [[Васил Чекаларов]], [[Пандо Кляшев]] и [[Лазар Поптрайков]], като взима участие в [[превземане на Клисура|превземането Клисура]], [[Сражение при Билища|сражението при Билища]], [[Сражение на Бигла|сражението при Псодерската кула при Бигла]], [[Превземане на Невеска|превземането на Невеска]] и финалните [[Сражения за Върбица|сражения за Върбица]] в Костурско. След оттеглянето на големия отряд от 700 души на 15 септември 1903 година от базата на Върбица, начело с [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] и Лазар Поптрайков, участва в [[сражение при Пожарско|сражението при Пожарско]], [[Сражение при Чанище|сраженето при Чанище]], при Влашките колиби на Каймакчалан, Соклето и село Котори при Вич.<ref name="Свидетелства 174">{{Свидетелства|174}}</ref> След въстанието по общата амнистия се легализира. Тъй като къщата му заедно с цялото село е опожарена и добитъкът и инвентарът са ограбени от войската и башибозука, през 1904 година Кьосев заминава на гурбет в Цариград. Там е арестуван по подозрение в революционна дейност, изтезаван е и е затворен в затвора Хайдер паша, от където след два и половина месеца е интерниран в родното му село. След Първата световна война имотите му са дадени на гърци бежанци от Мала Азия.<ref name="Свидетелства 173"/> На 27 март 1943 година, като жител на [[Варна]],<ref name="Свидетелства 173"/> подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 174"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кьосев, Димитър }} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Родени в Загоричани]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия]] at63jrsxoac33e95q2f6l6ski898pvm 12214284 12214283 2024-04-25T17:31:36Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Яков Кьосев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].<ref name="Свидетелства 173">{{Свидетелства|173}}</ref> == Биография == Кьосев е роден в 1873 година в костурското село [[Загоричани]],<ref>Към 27 март 1943 година е на 70 години.</ref> тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1899 година влиза във ВМОРО и до средата на 1901 година е куриер. Придружава районната чета при по-важни акции, охранява квартируващата в Загоричани чета и пренася оръжие. През втората половина на 1901 година и през 1902 година е четник във върховистката чета на [[Петър Гайков]]. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година с отряда на [[Васил Чекаларов]], [[Пандо Кляшев]] и [[Лазар Поптрайков]], като взима участие в [[превземане на Клисура|превземането Клисура]], [[Сражение при Билища|сражението при Билища]], [[Сражение на Бигла|сражението при Псодерската кула при Бигла]], [[Превземане на Невеска|превземането на Невеска]] и финалните [[Сражения за Върбица|сражения за Върбица]] в Костурско. След оттеглянето на големия отряд от 700 души на 15 септември 1903 година от базата на Върбица, начело с [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] и Лазар Поптрайков, участва в [[сражение при Пожарско|сражението при Соклето над Пожарско]], [[Сражение при Чанище|сраженето при Чанище]], при Влашките колиби на Каймакчалан и село Котори при Вич.<ref name="Свидетелства 174">{{Свидетелства|174}}</ref> След въстанието по общата амнистия се легализира. Тъй като къщата му заедно с цялото село е опожарена и добитъкът и инвентарът са ограбени от войската и башибозука, през 1904 година Кьосев заминава на гурбет в Цариград. Там е арестуван по подозрение в революционна дейност, изтезаван е и е затворен в затвора Хайдер паша, от където след два и половина месеца е интерниран в родното му село. След Първата световна война имотите му са дадени на гърци бежанци от Мала Азия.<ref name="Свидетелства 173"/> На 27 март 1943 година, като жител на [[Варна]],<ref name="Свидетелства 173"/> подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 174"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кьосев, Димитър }} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Родени в Загоричани]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия]] f5vgbbwtpotv2avqk58s0f0rnt0ywpb 12214336 12214284 2024-04-25T18:43:15Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Яков Кьосев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].<ref name="Свидетелства 173">{{Свидетелства|173}}</ref> == Биография == Кьосев е роден в 1873 година в костурското село [[Загоричани]],<ref>Към 27 март 1943 година е на 70 години.</ref> тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1899 година влиза във ВМОРО и до средата на 1901 година е куриер. Придружава районната чета при по-важни акции, охранява квартируващата в Загоричани чета и пренася оръжие. През втората половина на 1901 година и през 1902 година е четник във върховистката чета на [[Петър Гайков]]. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година с отряда на [[Васил Чекаларов]], [[Пандо Кляшев]] и [[Лазар Поптрайков]], като взима участие в [[превземане на Клисура|превземането Клисура]], [[Сражение при Билища|сражението при Билища]], [[Сражение на Бигла|сражението при Псодерската кула при Бигла]], [[Превземане на Невеска|превземането на Невеска]] и финалните [[Сражения за Върбица|сражения за Върбица]] в Костурско. След оттеглянето на големия отряд от 700 души на 15 септември 1903 година от базата на Върбица, начело с [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] и Лазар Поптрайков, участва в [[сражение при Пожарско|сражението при Соклето над Пожарско]], [[Сражение при Чанище|сраженето при Чанище]], при Влашките колиби на Каймакчалан и село Котори при Вич.<ref name="Свидетелства 174">{{Свидетелства|174}}</ref> След въстанието по общата амнистия се легализира. Тъй като къщата му заедно с цялото село е опожарена и добитъкът и инвентарът са ограбени от войската и башибозука, през 1904 година Кьосев заминава на гурбет в Цариград. Там е арестуван по подозрение в революционна дейност, изтезаван е и е затворен в затвора Хайдер паша, откъдето след два и половина месеца е интерниран в родното си село. След Първата световна война имотите му са дадени на гърци бежанци от Мала Азия.<ref name="Свидетелства 173"/> На 27 март 1943 година, като жител на [[Варна]],<ref name="Свидетелства 173"/> подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 174"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кьосев, Димитър }} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Родени в Загоричани]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия]] b7rcm6mpmc1wg0c432lgjce5d7gz979 0 861195 12214289 2024-04-25T17:36:42Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|революционер}} '''Димитър Наумов Попдимитров''' ({{стар|Димитъръ Наумовъ попъ Димитровъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].<ref name="Свидетелства 176">{{Свидетелст...“ wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Наумов Попдимитров''' ({{стар|Димитъръ Наумовъ попъ Димитровъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].<ref name="Свидетелства 176">{{Свидетелства|176}}</ref> == Биография == Кьосев е роден в 1869 година в костурското село [[Загоричани]],<ref>Към 2 март 1943 година е на 74 години.</ref> тогава в Османската империя, днес в Гърция. По професия е млекар. Присъединява се към Върховния комитет и влиза в четата на полковник Анастас Янков. Сражава се при Прекопана, при Невеска и Клисура, при село Бобища, Българска Блаца, Черешница и други.<ref name="Свидетелства 176"/> Емигрира в Свободна България, където е деец на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. На 2 март 1943 година, като жител на [[Бургас]] и напълно сляп подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 176"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попдимитров, Димитър }} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Родени в Загоричани]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Бургас]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] p8vp1n11uyckufdcu3f9pignd50pye4 12214329 12214289 2024-04-25T18:37:09Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Наумов Попдимитров''' ({{стар|Димитъръ Наумовъ попъ Димитровъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].<ref name="Свидетелства 176">{{Свидетелства|176}}</ref> == Биография == Кьосев е роден в 1869 година в костурското село [[Загоричани]],<ref>Към 2 март 1943 година е на 74 години.</ref> тогава в Османската империя, днес в Гърция. По професия е млекар. Присъединява се към Върховния комитет и влиза в четата на полковник Анастас Янков. Сражава се при Прекопана, при Невеска и Клисура, при село Бобища, Българска Блаца, Черешница и други.<ref name="Свидетелства 176"/> Емигрира в Свободна България, където е деец на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. На 2 март 1943 година като жител на [[Бургас]] и напълно сляп подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 176"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попдимитров, Димитър }} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Родени в Загоричани]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Бургас]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] bizhn9n0qa80x7jxqgpmvyepgmun4u1 0 861196 12214290 2024-04-25T17:40:41Z Luxferuer 25980 Нова страница: „{{редактирам}} {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]].“ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. t1b3fh45yu1lctozdrmf6bk8k9gj7f5 12214295 12214290 2024-04-25T17:53:20Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е били управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. 28g9aytd1en7g3899kfdbitf0s3s708 12214306 12214295 2024-04-25T18:07:57Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях. Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] бил прочутият воин Балабан. ttcqkpqt33v5z24ohlpbicmmdt24wrx 12214313 12214306 2024-04-25T18:18:07Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях. Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата а първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдъраци (овни с прави рогове) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. 3ji25ktayuqiz4jw6o4gm03tyn484kq 12214320 12214313 2024-04-25T18:24:49Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях. Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата а първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария. 2l1ehfgzmai4orczxb25pb0kqaew1v3 12214330 12214320 2024-04-25T18:37:20Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях. Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата а първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария. # Копривщица непосредственно да зависи от Цариград. # Копривщенети да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освень тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отлични шяпки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. 0lv5mwne9i6adnaf0qsh7g7wp7ggy9g 12214331 12214330 2024-04-25T18:38:27Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях. Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата а първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария. # Копривщица непосредственно да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шяпки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. aiaoofsqq8fd2t148g3gkz587g8wf6v 12214344 12214331 2024-04-25T18:47:28Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях. Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата а първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария. # Копривщица непосредственно да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шяпки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличноста на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначлно име е Балабанова махала. 5smhch3b5n14gc2i70qjooi21np2r43 12214358 12214344 2024-04-25T18:55:09Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях. Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата а първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария. # Копривщица непосредственно да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шяпки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличноста на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначлно име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия. ikp3r7loukfb3v71y9nswsmdcy4kmeq 12214364 12214358 2024-04-25T18:58:29Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях. Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата а първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария. # Копривщица непосредственно да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шяпки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличноста на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначлно име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия. [[Категория:Османски закони]] [[Категория:Издания, свързани с Копривщица]] q3ui3y2blsluhvzcbeiabsnd64boxrg 12214372 12214364 2024-04-25T19:14:30Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях.<ref name="Ослеков">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 481 – 486. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата а първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария. # Копривщица непосредственно да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шяпки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличноста на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначлно име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия. == Източници == <references /> [[Категория:Османски закони]] [[Категория:Издания, свързани с Копривщица]] 3kje951lsl27lwagho2bno0w51m5050 12214373 12214372 2024-04-25T19:15:49Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях.<ref name="Ослеков">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 481 – 486. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата а първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария.<ref name="Ослеков"></ref> # Копривщица непосредственно да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шяпки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличноста на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначлно име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия.<ref name="Ослеков"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Османски закони]] [[Категория:Издания, свързани с Копривщица]] czh1yayxik4jka0wg3o5o8wel9xh00q 12214420 12214373 2024-04-25T20:02:47Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях.<ref name="Ослеков">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 481 – 486. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата а първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария.<ref name="Ослеков"></ref> # Копривщица непосредственно да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шапки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличноста на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначлно име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия.<ref name="Ослеков"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Османски закони]] [[Категория:Издания, свързани с Копривщица]] rd0kdyn8wngflry6zw4neyyydf9aocn 12214466 12214420 2024-04-25T21:24:44Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях.<ref name="Ослеков">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 481 – 486. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата а първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария.<ref name="Ослеков"></ref> # Копривщица непосредственно да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шапки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличноста на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначлно име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия.<ref name="Ослеков"></ref> През XVIII век, около 1740 г. бива издаден трети ферман по инициатива на хаджи Драгой, който работел в Цариград в като Кюркчи башия (майстор-кожухар). Новият ферман забранява Клисура, Панагюрище и Копривщица да дават овце като [[беглик]]. С това той се явява една подкреяа на първите два.<ref name="Ослеков"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Османски закони]] [[Категория:Издания, свързани с Копривщица]] meseesj2200bzh9jifep27fqbrf205u 12214467 12214466 2024-04-25T21:25:33Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях.<ref name="Ослеков">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 481 – 486. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата а първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария.<ref name="Ослеков"></ref> # Копривщица непосредственно да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шапки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличноста на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначлно име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия.<ref name="Ослеков"></ref> През XVIII век, около 1740 г. бива издаден трети ферман по инициатива на хаджи Драгой, който работел в Цариград в като Кюркчи башия (майстор-кожухар). Новият ферман забранява [[Клисура]], [[Панагюрище]] и Копривщица да дават овце като [[беглик]]. С това той се явява една подкреяа на първите два.<ref name="Ослеков"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Османски закони]] [[Категория:Издания, свързани с Копривщица]] s0nccw063iohbsl519c8qdmnmft7i1l 12214473 12214467 2024-04-25T21:29:55Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях.<ref name="Ослеков">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 481 – 486. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата на първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария.<ref name="Ослеков"></ref> # Копривщица непосредственно да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шапки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличноста на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначлно име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия.<ref name="Ослеков"></ref> През XVIII век, около 1740 г. бива издаден трети ферман по инициатива на хаджи Драгой, който работел в Цариград в като Кюркчи башия (майстор-кожухар). Новият ферман забранява [[Клисура]], [[Панагюрище]] и Копривщица да дават овце като [[беглик]]. С това той се явява една подкреяа на първите два.<ref name="Ослеков"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Османски закони]] [[Категория:Издания, свързани с Копривщица]] hv1adp5zc0c7ifhru19mf3ns2cqofq0 12214474 12214473 2024-04-25T21:30:46Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първия издаден по просбата на „Султнката“ ([[Авратка девойка]]) губи своята сила т. е. вече не действа. По този феррман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенския историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. На тях когато вече не им се стояо в Копривщица се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях.<ref name="Ослеков">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 481 – 486. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Благодарение на първият ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и хаброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. По случай на неговата храброст и величие бил наречен от турците така, което ще рече „исполин“. Когато силата на първият ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]]а и дава нов, с който потвърждава валидносттана стария.<ref name="Ослеков"></ref> # Копривщица непосредственно да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шапки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличноста на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначлно име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия.<ref name="Ослеков"></ref> През XVIII век, около 1740 г. бива издаден трети ферман по инициатива на хаджи Драгой, който работел в Цариград като Кюркчи башия (майстор-кожухар). Новият ферман забранява [[Клисура]], [[Панагюрище]] и Копривщица да дават овце като [[беглик]]. С това той се явява една подкреяа на първите два.<ref name="Ослеков"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Османски закони]] [[Категория:Издания, свързани с Копривщица]] cvlkisr9pmwkvdloss8jkqv25dgapwe 12214494 12214474 2024-04-25T22:27:43Z Svawt95 240800 wikitext text/x-wiki {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] по времето когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първият, издаден по просбата на „Султанката“ ([[Авратка девойка]]), губи своята сила, т.е. вече не действа. По този ферман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенският историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. По някое време те решават да напуснат Копривщица и се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях.<ref name="Ослеков">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 481 – 486. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Благодарение на първия ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и храброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. Бил наречен от турците така по случай неговата храброст и величие, като прозвището означава „исполин“. Когато силата на първия ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани, Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]] и дава нов, с който потвърждава валидността на стария.<ref name="Ослеков"></ref> # Копривщица непосредствено да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шапки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличността на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначално име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия.<ref name="Ослеков"></ref> През XVIII век около 1740 г. бива издаден трети ферман по инициатива на хаджи Драгой, който работи в Цариград като Кюркчи башия (майстор-кожухар). Новият ферман забранява [[Клисура]], [[Панагюрище]] и Копривщица да дават овце като [[беглик]]. С това той се явява една подкрепа на първите два.<ref name="Ослеков"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Османски закони]] [[Категория:Издания, свързани с Копривщица]] 3s224p332yr08p8puljoz2ebngq10yy 12214692 12214494 2024-04-26T01:49:58Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] по времето когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първият, издаден по просбата на „Султанката“ ([[Авратка девойка]]), губи своята сила, т.е. вече не действа. По този ферман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенският историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. По някое време те решават да напуснат Копривщица и се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях.<ref name="Ослеков">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 481 – 486. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Благодарение на първия ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и храброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. Бил наречен от турците така по случай неговата храброст и величие, като прозвището означава „исполин“. Когато силата на първия ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани, Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]] и дава нов, с който потвърждава валидността на стария.<ref name="Ослеков"></ref> # Копривщица непосредствено да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шапки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличността на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначално име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия. Друга заслужаваща отбелязване възбрана е тази да се строи джамия в селото.<ref name="Ослеков"></ref> През XVIII век около 1740 г. бива издаден трети ферман по инициатива на хаджи Драгой, който работи в Цариград като Кюркчи башия (майстор-кожухар). Новият ферман забранява [[Клисура]], [[Панагюрище]] и Копривщица да дават овце като [[беглик]]. С това той се явява една подкрепа на първите два.<ref name="Ослеков"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Османски закони]] [[Категория:Издания, свързани с Копривщица]] tw3jaro3yozp6joaknez83qn6l2gnsw 12214694 12214692 2024-04-26T02:02:14Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] по времето когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първият, издаден по просбата на „Султанката“ ([[Авратка девойка]]), губи своята сила, т.е. вече не действа. По този ферман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенският историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. По някое време те решават да напуснат Копривщица и се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях.<ref name="Ослеков">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 481 – 486. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Благодарение на първия ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и храброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. Бил наречен от турците така по случай неговата храброст и величие, като прозвището означава „исполин“. Когато силата на първия ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани, Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]] и дава нов, с който потвърждава валидността на стария.<ref name="Ослеков"></ref> # Копривщица непосредствено да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шапки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличността на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначално име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия. Друга заслужаваща отбелязване възбрана е тази да се строи джамия в селото.<ref name="Ослеков"></ref> През XVIII век около 1740 г. бива издаден трети ферман по инициатива на хаджи Драгой, който работи в Цариград като Кюркчи башия (придворен кожухар на султан [[Махмуд I]]). Новият ферман забранява [[Клисура]], [[Панагюрище]] и Копривщица да дават овце като [[беглик]]. С това той се явява една подкрепа на първите два.<ref name="Ослеков"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Османски закони]] [[Категория:Издания, свързани с Копривщица]] 06f2a7g179m70l10xc681rwokjxzrs2 12214709 12214694 2024-04-26T02:55:14Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{документ}} '''Балабанов ферман''' е османски султански [[ферман]], уреждащ привилегиите на жителите на [[Копривщица]] по времето, когато тя е в състава на [[Османска империя|Османската империя]]. Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първият, издаден по просбата на „Султанката“ ([[Авратка девойка]]), губи своята сила, т.е. вече не действа. По този ферман селото е било управлявано на [[Аристокрация|аристократически]] принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенският историограф [[Христо Пулеков]] смята хората от [[Чалъкови (род)|Чалъковия род]]. По някое време те решават да напуснат Копривщица и се преселват във [[Пловдив|Филибе]]. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях.<ref name="Ослеков">{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 481 – 486. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Благодарение на първия ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до [[Будапеща|Буда]] и [[Виена]] на османската армия. Имали добро въоръжение и храброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части ([[Войнуци|войнигани]]) бил смятаният за копривщенски [[Ахил|Ахилей]] прочутият воин Балабан. Бил наречен от турците така по случай неговата храброст и величие, като прозвището означава „исполин“. Когато силата на първия ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани, Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в [[султан]]ския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на [[курбан байрам]] и дава нов, с който потвърждава валидността на стария.<ref name="Ослеков"></ref> # Копривщица непосредствено да зависи от Цариград. # Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия. # Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива. # Началниците им да носят отличителни шапки, с които да имат уважение пред Правителството. # Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците. За името и самоличността на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в [[Архитектурен ансамбъл „Средна махала“|Средна махала]], поради това, че нейното пъвоначално име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на [[Сюлейман I|Сюлейман Великоепни]] и последващите войни с [[Австрия]], може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия. Друга заслужаваща отбелязване възбрана е тази да се строи джамия в селото.<ref name="Ослеков"></ref> През XVIII век около 1740 г. бива издаден трети ферман по инициатива на хаджи Драгой, който работи в Цариград като Кюркчи башия (придворен кожухар на султан [[Махмуд I]]). Новият ферман забранява [[Клисура]], [[Панагюрище]] и Копривщица да дават овце като [[беглик]]. С това той се явява една подкрепа на първите два.<ref name="Ослеков"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Османски закони]] [[Категория:Издания, свързани с Копривщица]] 2co9qk26tq5if14z94dkbi9aqog3n1s 0 861197 12214296 2024-04-25T17:59:45Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Личност | име = Нела Кубурович | име-оригинал = Нела Кубуровић / Nela Kuburović | категория = политик | описание = | портрет = Nela Kuburović.png | портрет-описание = Нела Кубурович през 2018 г. | пол = жена | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раж...“ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Нела Кубурович | име-оригинал = Нела Кубуровић / Nela Kuburović | категория = политик | описание = | портрет = Nela Kuburović.png | портрет-описание = Нела Кубурович през 2018 г. | пол = жена | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1982|4|7|1}} | роден-място = [[Сараево]], [[Социалистическа република Босна и Херцеговина]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]] | починал-място = | националност = | образование = [[Белградски университет]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Сръбска прогресивна партия]] | убеждения = | институция1 = Министър на правосъдието на Сърбия | постове1 = | години1 = 11 август 2016 – 28 октомври 2020 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Нела Кубурович''' ({{Lang|sr|Нела Кубуровић / Nela Kuburović}}) е сръбска [[юрист]]ка и [[Политик|политичка]]. Била е министърка на правосъдието на Сърбия (2016 – 2020). Преди назначаването си е била заместник-министърка на правосъдието в Министерството на правосъдието. == Биография == Родена е на [[7 април]] [[1982]] г. в град [[Сараево]], [[Социалистическа република Босна и Херцеговина]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]]. Завършва основно и средно образование в Белград. През 2005 г. завършва [[Белградски университет|Белградския университет]], а през 2008 г. държи професионален изпит по право. От 2006 г. работи като помощник-съдия в Първи белградски съд, а от 2008 до 2009 г. като секретар в Министерството на правосъдието. След това се премества във Висшия съдебен съвет, като част от отдела по законодателството, а от 2013 г. като част от отдела за статута на съдиите. През 2014 г. тя става заместник-министър на правосъдието при [[Никола Селакович]]. През 2016 г. тя става министър на правосъдието във второто правителство на [[Александър Вучич]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.b92.net/o/eng/news/politics?yyyy=2016&mm=08&dd=08&nav_id=98841 | заглавие = Cabinet revealed; Assembly to elect it by end of week | дата = 8 август 2016 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = b92.net | език = en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/nela-kuburovic-za-blic-da-je-vucic-hteo-mladu-i-lepu-ministarku-mogao-je-da-nade-i/rj1zrbs | заглавие = Nela Kuburović za "Blic": Da je Vučić hteo mladu i lepu ministarku, mogao je da nađe i lepšu i mlađu | дата = 16 септември 2016 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> През февруари 2017 г. министър-председателят на Сърбия – Александър Вучич решава да се кандидатира за [[Президентски избори в Сърбия (2017)|президентски избори през 2017 г.]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.b92.net/o/info/vesti/index?yyyy=2017&mm=02&dd=14&nav_category=11&nav_id=1230658 | заглавие = SNS: Jednoglasno - Vučić kandidat za predsednika | дата = 14 февруари 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = b92.net | език = sr}}</ref> Той печели изборите на първия тур и полага клетва като президент на Сърбия на 31 май 2017 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.usnews.com/news/world/articles/2017-05-31/vucic-sworn-in-as-serbias-new-president-amid-protests | заглавие = Vucic Sworn in as Serbia's New President Amid Protests | дата = 31 март 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = usnews.com | език = en}}</ref> Седмици по-късно той дава мандат на [[Ана Бърнабич]] за да състави правителствения кабинет.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = hhttps://www.b92.net/o/info/vesti/index?yyyy=2017&mm=06&dd=15&nav_category=11&nav_id=1272498 | заглавие = Vučić: Kandidat za predsednika Vlade je Ana Brnabić VIDEO | дата = 15 юни 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = b92.net | език = sr}}</ref> На 29 юни 2017 г. е сформиран кабинетът на Ана Бърнабич,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.nytimes.com/2017/06/28/world/europe/serbia-ana-brnabic-prime-minister.html | заглавие = Serbia Gets Its First Female, and First Openly Gay, Premier | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = nytimes.com | език = en}}</ref> като Нела Кубурович запазва поста си. През ноември 2017 г. тя става част от председателския съвет на [[Сръбска прогресивна партия|Сръбската прогресивна партия]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.b92.net/o/info/vesti/index?yyyy=2017&mm=11&dd=18&nav_category=11&nav_id=1326844 | заглавие = Ničić već stigao do Predsedništva, izabrani i Mali i Vesić | дата = 18 ноември 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = b92.net | език = sr}}</ref> == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Право|Босна и Херцеговина|Сърбия}} {{СОРТКАТ:Кубурович, Нела}} [[Категория:Сръбски политици]] [[Категория:Сръбски министри]] [[Категория:Сръбски юристи]] [[Категория:Възпитаници на Белградския университет]] [[Категория:Родени в Сараево]] dmoh14q3p7wg9qer2631j3phxacdhzf 12214301 12214296 2024-04-25T18:04:34Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Нела Кубурович | име-оригинал = Нела Кубуровић / Nela Kuburović | категория = политик | описание = | портрет = Nela Kuburović.png | портрет-описание = Нела Кубурович през 2018 г. | пол = жена | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1982|4|7|1}} | роден-място = [[Сараево]], [[Социалистическа република Босна и Херцеговина]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]] | починал-място = | националност = | образование = [[Белградски университет]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Сръбска прогресивна партия]] | убеждения = | институция1 = Министър на правосъдието на Сърбия | постове1 = | години1 = 11 август 2016 – 28 октомври 2020 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Нела Кубурович''' ({{Lang|sr|Нела Кубуровић / Nela Kuburović}}) е сръбска [[юрист]]ка и [[Политик|политичка]]. Била е министърка на правосъдието на Сърбия (2016 – 2020). Преди назначаването си е била заместник-министърка на правосъдието в Министерството на правосъдието. == Биография == Родена е на [[7 април]] [[1982]] г. в град [[Сараево]], [[Социалистическа република Босна и Херцеговина]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]]. Завършва основно и средно образование в Белград. През 2005 г. завършва [[Белградски университет|Белградския университет]], а през 2008 г. държи професионален изпит по право. От 2006 г. работи като помощник-съдия в Първи белградски съд, а от 2008 до 2009 г. като секретар в Министерството на правосъдието. След това се премества във Висшия съдебен съвет, като част от отдела по законодателството, а от 2013 г. като част от отдела за статута на съдиите. През 2014 г. тя става заместник-министър на правосъдието при [[Никола Селакович]]. През 2016 г. тя става министър на правосъдието във второто правителство на [[Александър Вучич]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.b92.net/o/eng/news/politics?yyyy=2016&mm=08&dd=08&nav_id=98841 | заглавие = Cabinet revealed; Assembly to elect it by end of week | дата = 8 август 2016 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = b92.net | език = en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/nela-kuburovic-za-blic-da-je-vucic-hteo-mladu-i-lepu-ministarku-mogao-je-da-nade-i/rj1zrbs | заглавие = Nela Kuburović za "Blic": Da je Vučić hteo mladu i lepu ministarku, mogao je da nađe i lepšu i mlađu | дата = 16 септември 2016 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> През февруари 2017 г. министър-председателят на Сърбия – Александър Вучич решава да се кандидатира за [[Президентски избори в Сърбия (2017)|президентски избори през 2017 г.]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.b92.net/o/info/vesti/index?yyyy=2017&mm=02&dd=14&nav_category=11&nav_id=1230658 | заглавие = SNS: Jednoglasno - Vučić kandidat za predsednika | дата = 14 февруари 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = b92.net | език = sr}}</ref> Той печели изборите на първия тур и полага клетва като президент на Сърбия на 31 май 2017 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.usnews.com/news/world/articles/2017-05-31/vucic-sworn-in-as-serbias-new-president-amid-protests | заглавие = Vucic Sworn in as Serbia's New President Amid Protests | дата = 31 март 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = usnews.com | език = en}}</ref> Седмици по-късно той дава мандат на [[Ана Бърнабич]] за да състави правителствения кабинет.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = hhttps://www.b92.net/o/info/vesti/index?yyyy=2017&mm=06&dd=15&nav_category=11&nav_id=1272498 | заглавие = Vučić: Kandidat za predsednika Vlade je Ana Brnabić VIDEO | дата = 15 юни 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = b92.net | език = sr}}</ref> На 29 юни 2017 г. е сформиран кабинетът на Ана Бърнабич,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.nytimes.com/2017/06/28/world/europe/serbia-ana-brnabic-prime-minister.html | заглавие = Serbia Gets Its First Female, and First Openly Gay, Premier | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = nytimes.com | език = en}}</ref> като Нела Кубурович запазва поста си. През ноември 2017 г. тя става част от председателския съвет на [[Сръбска прогресивна партия|Сръбската прогресивна партия]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.b92.net/o/info/vesti/index?yyyy=2017&mm=11&dd=18&nav_category=11&nav_id=1326844 | заглавие = Ničić već stigao do Predsedništva, izabrani i Mali i Vesić | дата = 18 ноември 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = b92.net | език = sr}}</ref> == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Право|Босна и Херцеговина|Сърбия}} {{СОРТКАТ:Кубурович, Нела}} [[Категория:Сръбски политици]] [[Категория:Министри на правосъдието на Сърбия]] [[Категория:Сръбски юристи]] [[Категория:Възпитаници на Белградския университет]] [[Категория:Родени в Сараево]] f0sj4un9kfqrijtej5qpstglozzho8h 12214334 12214301 2024-04-25T18:40:57Z Carbonaro. 221440 обособена част, в началото на изречението вече я пише годината, премахване на повторение wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Нела Кубурович | име-оригинал = Нела Кубуровић / Nela Kuburović | категория = политик | описание = | портрет = Nela Kuburović.png | портрет-описание = Нела Кубурович през 2018 г. | пол = жена | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1982|4|7|1}} | роден-място = [[Сараево]], [[Социалистическа република Босна и Херцеговина]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]] | починал-място = | националност = | образование = [[Белградски университет]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Сръбска прогресивна партия]] | убеждения = | институция1 = Министър на правосъдието на Сърбия | постове1 = | години1 = 11 август 2016 – 28 октомври 2020 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Нела Кубурович''' ({{Lang|sr|Нела Кубуровић / Nela Kuburović}}) е сръбска [[юрист]]ка и [[Политик|политичка]]. Била е министърка на правосъдието на Сърбия (2016 – 2020). Преди назначаването си е била заместник-министърка на правосъдието в Министерството на правосъдието. == Биография == Родена е на [[7 април]] [[1982]] г. в град [[Сараево]], [[Социалистическа република Босна и Херцеговина]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]]. Завършва основно и средно образование в Белград. През 2005 г. завършва [[Белградски университет|Белградския университет]], а през 2008 г. държи професионален изпит по право. От 2006 г. работи като помощник-съдия в Първи белградски съд, а от 2008 до 2009 г. като секретар в Министерството на правосъдието. След това се премества във Висшия съдебен съвет, като част от отдела по законодателството, а от 2013 г. като част от отдела за статута на съдиите. През 2014 г. тя става заместник-министър на правосъдието при [[Никола Селакович]]. През 2016 г. тя става министър на правосъдието във второто правителство на [[Александър Вучич]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.b92.net/o/eng/news/politics?yyyy=2016&mm=08&dd=08&nav_id=98841 | заглавие = Cabinet revealed; Assembly to elect it by end of week | дата = 8 август 2016 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = b92.net | език = en}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.blic.rs/vesti/politika/nela-kuburovic-za-blic-da-je-vucic-hteo-mladu-i-lepu-ministarku-mogao-je-da-nade-i/rj1zrbs | заглавие = Nela Kuburović za "Blic": Da je Vučić hteo mladu i lepu ministarku, mogao je da nađe i lepšu i mlađu | дата = 16 септември 2016 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = blic.rs | език = sr}}</ref> През февруари 2017 г. министър-председателят на Сърбия – Александър Вучич, решава да се кандидатира за [[Президентски избори в Сърбия (2017)|президентските избори]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.b92.net/o/info/vesti/index?yyyy=2017&mm=02&dd=14&nav_category=11&nav_id=1230658 | заглавие = SNS: Jednoglasno - Vučić kandidat za predsednika | дата = 14 февруари 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = b92.net | език = sr}}</ref> Той печели изборите на първия тур и полага клетва като президент на Сърбия на 31 май 2017 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.usnews.com/news/world/articles/2017-05-31/vucic-sworn-in-as-serbias-new-president-amid-protests | заглавие = Vucic Sworn in as Serbia's New President Amid Protests | дата = 31 март 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = usnews.com | език = en}}</ref> Седмици по-късно дава мандат на [[Ана Бърнабич]], за да състави правителствения кабинет.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = hhttps://www.b92.net/o/info/vesti/index?yyyy=2017&mm=06&dd=15&nav_category=11&nav_id=1272498 | заглавие = Vučić: Kandidat za predsednika Vlade je Ana Brnabić VIDEO | дата = 15 юни 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = b92.net | език = sr}}</ref> На 29 юни 2017 г. е сформиран кабинетът на Ана Бърнабич,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.nytimes.com/2017/06/28/world/europe/serbia-ana-brnabic-prime-minister.html | заглавие = Serbia Gets Its First Female, and First Openly Gay, Premier | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = nytimes.com | език = en}}</ref> като Нела Кубурович запазва поста си. През ноември 2017 г. тя става част от председателския съвет на [[Сръбска прогресивна партия|Сръбската прогресивна партия]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.b92.net/o/info/vesti/index?yyyy=2017&mm=11&dd=18&nav_category=11&nav_id=1326844 | заглавие = Ničić već stigao do Predsedništva, izabrani i Mali i Vesić | дата = 18 ноември 2017 | достъп_дата = 25 април 2024 | издател = b92.net | език = sr}}</ref> == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Право|Босна и Херцеговина|Сърбия}} {{СОРТКАТ:Кубурович, Нела}} [[Категория:Сръбски политици]] [[Категория:Министри на правосъдието на Сърбия]] [[Категория:Сръбски юристи]] [[Категория:Възпитаници на Белградския университет]] [[Категория:Родени в Сараево]] 00rsur5a8xs97x7yr64lipitogyn1nv 1 861198 12214297 2024-04-25T18:00:54Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{ЦИЕ пролет 2024 |потребител=PowerBUL |тема=жени |тема2=политика |тема3= |държава=Сърбия |държава2=Босна и Херцеговина |държава3= }}“ wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024 |потребител=PowerBUL |тема=жени |тема2=политика |тема3= |държава=Сърбия |държава2=Босна и Херцеговина |държава3= }} gma8u53kp90givcocs6hnh5qoggx74c 14 861199 12214304 2024-04-25T18:05:50Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Министри на правосъдието|Сърбия]] [[Категория:Сръбски министри|правосъдие]] [[Категория:Сръбско право]]“ wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Министри на правосъдието|Сърбия]] [[Категория:Сръбски министри|правосъдие]] [[Категория:Сръбско право]] o8ria0thd57wrk8sb8hb3tt3ounrfz0 0 861201 12214378 2024-04-25T19:22:06Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{Писател | име = Ива Прохазкова | име-оригинал = Iva Procházková | снимка = Iva Procházková (2017).jpg | описание = Ива Прохазкова, 2017 г. | място на раждане = [[Оломоуц]], [[Чехословакия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[драматург]], [[сценарист]] | на...“ wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ива Прохазкова | име-оригинал = Iva Procházková | снимка = Iva Procházková (2017).jpg | описание = Ива Прохазкова, 2017 г. | място на раждане = [[Оломоуц]], [[Чехословакия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[драматург]], [[сценарист]] | националност = {{Чехословакия}},<br/>{{Чехия}} | период = 1981 - | жанрове = [[детска литература]], [[драма]], [[научна фантастика]], [[криминален роман]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Ваканция с магарешки уши”<br/>„Голи“<br/>„Портокалови дни“ | награди = „[[Магнезия Литера]]”<br/>„Златна лента“ | повлиян = | повлиял = | брак = Иван Покорни | деца = 3 | сайт = {{URL|http://ivaprochazkova.com/}} }} '''Ива Прохазкова''' ({{lang|cs|Iva Procházková}}) е чешка [[писателка]], [[сценаристка]] и [[драматург]], авторка на произведения в жанра литература за деца и юноши. == Биография и творчество == Ива Прохазкова е родена на 13 юни 1953 г. в Оломоуц, Чехословакия, в семейството на писателя [[Ян Прохазка]]. След 3-годишна възраст прекарва детството си в [[Прага]]. Има две сестри, като едната, [[Ленка Прохазкова]], също е писателка. Баща ѝ умира преждевременно през 1971 г. Завършва гимназия през 1972 г., но по политически причини не може да продължи обучението си, тъй като с книгите си баща ѝ е един от интелектуалните лидери на [[Пражката пролет]]. Работи като помощник на летището, готвачка и чистачка.<ref name="czechlit">{{икона|en}} [https://www.czechlit.cz/en/author/iva-prochazkova-en-2/ Биография и библиография в „Чешка литература“]</ref><ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/iva-prochazkova-676 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/695877.Iva_Proch_zkov_ Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="ОС">{{икона|cs}} [https://ivaprochazkova.com/o-autorce Биография в официалния сайт]</ref> Започва да пише произведения за деца от края на 70-те. Първата ѝ книга „На кого липсва колелото?“ (''Komu chybí kolečko?'') е издадена през 1981 г.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref> През 1983 г. емигрира със семейството си и се установява в [[Австрия]], а по-късно и в [[Германия]], в [[Констанц]] и [[Бремен]]. Там, заедно със съпруга си, режисьора и актьор Иван Покорни, разработва театрални проекти, но също така продължава да работи по литературни произведения за възрастни, за деца и юноши. Публикува на чешки и немски.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="goodreads"></ref> След 1989 г. и [[кадифената революция]] в Чехословакия започва да публикува и в родината си. Завръща се в Чехия през 1995 г. и работи с издателствата ''Melantrich'', ''Albatros'', ''Amulet'', „[[Млада фронта]]“, ''Arsci'' и др. От 1998 г. работи известно време в Чешката телевизия.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="ОС"></ref> Едни от известните ѝ произведения са „Голи“ и (2009) „Портокалови дни“ (2011), които са романи за съзряването. За своето творчество получава над 20 национални и международни награди, включително наградата за детска литература „Златна лента“ и престижната чешка литературна награда „[[Магнезия Литера]]“, както и множество престижни номинации. През 2019 г. получава награда „Златна лента“ за цялостното си творчество. Част от произведенията ѝ са екранизирани в телевизионни филми и сериали.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref> Ива Прохазкова живее със семейството си в Прага. == Произведения == * Komu chybí kolečko? (1981)<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="goodreads"></ref> * Výprava za zlatou rybičkou (1988) * Penzion na rozcestí (1991) * Čas tajných přání (1992) – награда „Златна лента“ * La Famille Kocourek déménage (1993) – на френски * 2 × 9 = Hamster (1994) – на немски * Středa nám chutná (1994) * Červenec má oslí uši (1995)<br/>'''''Ваканция с магарешки уши''''', изд. „Емас“ (2013), прев. Анжелина Пенчева * Pět minut před večeří (1996) – награда „Златна лента“ * Hlavní výhra (1996) * Únos domů (1998) * Soví zpěv (1999) – награда „Златна лента“ * Karolína (1999) * Jožin jede do Afriky (2000) * Eliáš a babička z vajíčka (2002) * Kryštofe, neblbni, a slez dolů! (2004) – награда „Златна лента“ * Tanec trosečníků (2006) – награда „Фридрих Герщекер“ * Myši patří do nebe (2006) – награда „[[Магнезия Литера]]“ * Otcové a bastardi (2007) * Nazí (2009) – награда „Магнезия Литера“<br/>'''''Голи''''', изд. „Емас“ (2020), прев. Анжелина Пенчева * Uzly a pomeranče (2011)<br/>'''''Портокалови дни''''', изд. „Емас“ (2015), прев. Анжелина Пенчева * Vraždy v kruhu (2014) * Nekompromisně (2019) === Екранизации === * 1991 Vdova po básníkovi – тв филм * 1992 Mestem chodi Mikulas – тв филм * 1992 Komu splouchá na maják – тв сериал, 3 епизода * 1996 Dum poslední radosti – тв сериал * 2002 Únos domú * 2012 Cold Sunday – автор * 2015 Vrazdy v kruhu – тв сериал, 12 епизода * 2016 Slíbená princezna – тв филм * 2019 Uzly a pomerance – и сценарий * 2021 I mysi patrí do nebe – по романа „Мишките принадлежат на небето “ == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://ivaprochazkova.com/}} на Ива Прохазкова * {{imdb name| 0698294|Ива Прохазкова}} * {{isfdb name|id=175955|name=Ива Прохазкова}} * [https://azcheta.com/portokalovi-dni-iva-prohazkova/ “Портокалови дни”, в които неусетно порастваш, в „Аз чета“ от Милена Златарова, 28.08.2015 г.] {{Превод от|cs|Iva Procházková|20058864}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Прохазкова, Ива}} [[Категория:Чешки писателки]] [[Категория:Чешки детски писатели]] [[Категория:Чешки драматурзи]] [[Категория:Носители на награда Магнезия Литера]] [[Категория:Родени в Оломоуц]] 6tcq77qugf0t2xhnd8le0oq6e4yi3jj 12214381 12214378 2024-04-25T19:23:35Z Rumensz 125859 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ива Прохазкова | име-оригинал = Iva Procházková | снимка = Iva Procházková (2017).jpg | описание = Ива Прохазкова, 2017 г. | място на раждане = [[Оломоуц]], [[Чехословакия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[драматург]], [[сценарист]] | националност = {{Чехословакия}},<br/>{{Чехия}} | период = 1981 - | жанрове = [[детска литература]], [[драма]], [[научна фантастика]], [[криминален роман]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Ваканция с магарешки уши”<br/>„Голи“<br/>„Портокалови дни“ | награди = „[[Магнезия Литера]]”<br/>„Златна лента“ | повлиян = | повлиял = | брак = Иван Покорни | деца = 3 | сайт = {{URL|http://ivaprochazkova.com/}} }} '''Ива Прохазкова''' ({{lang|cs|Iva Procházková}}) е чешка [[писателка]], [[сценаристка]] и [[драматург]], авторка на произведения в жанра литература за деца и юноши. == Биография и творчество == Ива Прохазкова е родена на 13 юни 1953 г. в Оломоуц, Чехословакия, в семейството на писателя [[Ян Прохазка]]. След 3-годишна възраст прекарва детството си в [[Прага]]. Има две сестри, като едната, [[Ленка Прохазкова]], също е писателка. Баща ѝ умира преждевременно през 1971 г. Завършва гимназия през 1972 г., но по политически причини не може да продължи обучението си, тъй като с книгите си баща ѝ е един от интелектуалните лидери на [[Пражката пролет]]. Работи като помощник на летището, готвачка и чистачка.<ref name="czechlit">{{икона|en}} [https://www.czechlit.cz/en/author/iva-prochazkova-en-2/ Биография и библиография в „Чешка литература“]</ref><ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/iva-prochazkova-676 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/695877.Iva_Proch_zkov_ Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="ОС">{{икона|cs}} [https://ivaprochazkova.com/o-autorce Биография в официалния сайт]</ref> Започва да пише произведения за деца от края на 70-те. Първата ѝ книга „На кого липсва колелото?“ (''Komu chybí kolečko?'') е издадена през 1981 г.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref> През 1983 г. емигрира със семейството си и се установява в [[Австрия]], а по-късно и в [[Германия]], в [[Констанц]] и [[Бремен]]. Там, заедно със съпруга си, режисьора и актьор Иван Покорни, разработва театрални проекти, но също така продължава да работи по литературни произведения за възрастни, за деца и юноши. Публикува на чешки и немски.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="goodreads"></ref> След 1989 г. и [[кадифената революция]] в Чехословакия започва да публикува и в родината си. Завръща се в Чехия през 1995 г. и работи с издателствата ''Melantrich'', ''Albatros'', ''Amulet'', „[[Млада фронта]]“, ''Arsci'' и др. От 1998 г. работи известно време в Чешката телевизия.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="ОС"></ref> Едни от известните ѝ произведения са „Голи“ и (2009) „Портокалови дни“ (2011), които са романи за съзряването. За своето творчество получава над 20 национални и международни награди, включително наградата за детска литература „Златна лента“ и престижната чешка литературна награда „[[Магнезия Литера]]“, както и множество престижни номинации. През 2019 г. получава награда „Златна лента“ за цялостното си творчество. Част от произведенията ѝ са екранизирани в телевизионни филми и сериали.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref> Ива Прохазкова живее със семейството си в Прага. == Произведения == * Komu chybí kolečko? (1981)<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="goodreads"></ref> * Výprava za zlatou rybičkou (1988) * Penzion na rozcestí (1991) * Čas tajných přání (1992) – награда „Златна лента“ * La Famille Kocourek déménage (1993) – на френски * 2 × 9 = Hamster (1994) – на немски * Středa nám chutná (1994) * Červenec má oslí uši (1995)<br/>'''''Ваканция с магарешки уши''''', изд. „Емас“ (2013), прев. Анжелина Пенчева * Pět minut před večeří (1996) – награда „Златна лента“ * Hlavní výhra (1996) * Únos domů (1998) * Soví zpěv (1999) – награда „Златна лента“ * Karolína (1999) * Jožin jede do Afriky (2000) * Eliáš a babička z vajíčka (2002) * Kryštofe, neblbni, a slez dolů! (2004) – награда „Златна лента“ * Tanec trosečníků (2006) – награда „Фридрих Герщекер“ * Myši patří do nebe (2006) – награда „[[Магнезия Литера]]“ * Otcové a bastardi (2007) * Nazí (2009) – награда „Магнезия Литера“<br/>'''''Голи''''', изд. „Емас“ (2020), прев. Анжелина Пенчева * Uzly a pomeranče (2011)<br/>'''''Портокалови дни''''', изд. „Емас“ (2015), прев. Анжелина Пенчева * Vraždy v kruhu (2014) * Nekompromisně (2019) === Екранизации === * 1991 Vdova po básníkovi – тв филм * 1992 Mestem chodi Mikulas – тв филм * 1992 Komu splouchá na maják – тв сериал, 3 епизода * 1996 Dum poslední radosti – тв сериал * 2002 Únos domú * 2012 Cold Sunday – автор * 2015 Vrazdy v kruhu – тв сериал, 12 епизода * 2016 Slíbená princezna – тв филм * 2019 Uzly a pomerance – и сценарий * 2021 I mysi patrí do nebe – по романа „Мишките принадлежат на небето “ == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://ivaprochazkova.com/}} на Ива Прохазкова * {{imdb name| 0698294|Ива Прохазкова}} * {{isfdb name|id=175955|name=Ива Прохазкова}} * [https://azcheta.com/portokalovi-dni-iva-prohazkova/ “Портокалови дни”, в които неусетно порастваш, в „Аз чета“ от Милена Златарова, 28.08.2015 г.] {{Превод от|cs|Iva Procházková|20058864}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Прохазкова, Ива}} [[Категория:Чешки писателки]] [[Категория:Чешки детски писатели]] [[Категория:Чешки драматурзи]] [[Категория:Носители на награда „Магнезия Литера“]] [[Категория:Родени в Оломоуц]] e5b5spg52v2e80s323ovv5fbbj9h02z 12214396 12214381 2024-04-25T19:29:57Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ива Прохазкова | име-оригинал = Iva Procházková | снимка = Iva Procházková (2017).jpg | описание = Ива Прохазкова, 2017 г. | място на раждане = [[Оломоуц]], [[Чехословакия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[драматург]], [[сценарист]] | националност = {{Чехословакия}},<br/>{{Чехия}} | период = 1981 – | жанрове = [[детска литература]], [[драма]], [[научна фантастика]], [[криминален роман]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Ваканция с магарешки уши“<br/>„Голи“<br/>„Портокалови дни“ | награди = „[[Магнезия Литера]]“<br/>„Златна лента“ | повлиян = | повлиял = | брак = Иван Покорни | деца = 3 | сайт = {{URL|http://ivaprochazkova.com/}} }} '''Ива Прохазкова''' ({{lang|cs|Iva Procházková}}) е чешка [[писателка]], [[сценаристка]] и [[драматург]], авторка на произведения в жанра литература за деца и юноши. == Биография и творчество == Ива Прохазкова е родена на 13 юни 1953 г. в Оломоуц, Чехословакия, в семейството на писателя [[Ян Прохазка]]. След 3-годишна възраст прекарва детството си в [[Прага]]. Има две сестри, като едната, [[Ленка Прохазкова]], също е писателка. Баща ѝ умира преждевременно през 1971 г. Завършва гимназия през 1972 г., но по политически причини не може да продължи обучението си, тъй като с книгите си баща ѝ е един от интелектуалните лидери на [[Пражката пролет]]. Работи като помощник на летището, готвачка и чистачка.<ref name="czechlit">{{икона|en}} [https://www.czechlit.cz/en/author/iva-prochazkova-en-2/ Биография и библиография в „Чешка литература“]</ref><ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/iva-prochazkova-676 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/695877.Iva_Proch_zkov_ Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="ОС">{{икона|cs}} [https://ivaprochazkova.com/o-autorce Биография в официалния сайт]</ref> Започва да пише произведения за деца от края на 70-те. Първата ѝ книга „На кого липсва колелото?“ (''Komu chybí kolečko?'') е издадена през 1981 г.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref> През 1983 г. емигрира със семейството си и се установява в [[Австрия]], а по-късно и в [[Германия]], в [[Констанц]] и [[Бремен]]. Там, заедно със съпруга си, режисьора и актьор Иван Покорни, разработва театрални проекти, но също така продължава да работи по литературни произведения за възрастни, за деца и юноши. Публикува на чешки и немски.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="goodreads"></ref> След 1989 г. и [[кадифената революция]] в Чехословакия започва да публикува и в родината си. Завръща се в Чехия през 1995 г. и работи с издателствата ''Melantrich'', ''Albatros'', ''Amulet'', „[[Млада фронта]]“, ''Arsci'' и др. От 1998 г. работи известно време в Чешката телевизия.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="ОС"></ref> Едни от известните ѝ произведения са „Голи“ и (2009) „Портокалови дни“ (2011), които са романи за съзряването. За своето творчество получава над 20 национални и международни награди, включително наградата за детска литература „Златна лента“ и престижната чешка литературна награда „[[Магнезия Литера]]“, както и множество престижни номинации. През 2019 г. получава награда „Златна лента“ за цялостното си творчество. Част от произведенията ѝ са екранизирани в телевизионни филми и сериали.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref> Ива Прохазкова живее със семейството си в Прага. == Произведения == * Komu chybí kolečko? (1981)<ref name="databazeknih"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="goodreads"></ref> * Výprava za zlatou rybičkou (1988) * Penzion na rozcestí (1991) * Čas tajných přání (1992) – награда „Златна лента“ * La Famille Kocourek déménage (1993) – на френски * 2 × 9 = Hamster (1994) – на немски * Středa nám chutná (1994) * Červenec má oslí uši (1995)<br/>'''''Ваканция с магарешки уши''''', изд. „Емас“ (2013), прев. Анжелина Пенчева * Pět minut před večeří (1996) – награда „Златна лента“ * Hlavní výhra (1996) * Únos domů (1998) * Soví zpěv (1999) – награда „Златна лента“ * Karolína (1999) * Jožin jede do Afriky (2000) * Eliáš a babička z vajíčka (2002) * Kryštofe, neblbni, a slez dolů! (2004) – награда „Златна лента“ * Tanec trosečníků (2006) – награда „Фридрих Герщекер“ * Myši patří do nebe (2006) – награда „[[Магнезия Литера]]“ * Otcové a bastardi (2007) * Nazí (2009) – награда „Магнезия Литера“<br/>'''''Голи''''', изд. „Емас“ (2020), прев. Анжелина Пенчева * Uzly a pomeranče (2011)<br/>'''''Портокалови дни''''', изд. „Емас“ (2015), прев. Анжелина Пенчева * Vraždy v kruhu (2014) * Nekompromisně (2019) === Екранизации === * 1991 Vdova po básníkovi – тв филм * 1992 Mestem chodi Mikulas – тв филм * 1992 Komu splouchá na maják – тв сериал, 3 епизода * 1996 Dum poslední radosti – тв сериал * 2002 Únos domú * 2012 Cold Sunday – автор * 2015 Vrazdy v kruhu – тв сериал, 12 епизода * 2016 Slíbená princezna – тв филм * 2019 Uzly a pomerance – и сценарий * 2021 I mysi patrí do nebe – по романа „Мишките принадлежат на небето “ == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://ivaprochazkova.com/}} на Ива Прохазкова * {{imdb name| 0698294|Ива Прохазкова}} * {{isfdb name|id=175955|name=Ива Прохазкова}} * [https://azcheta.com/portokalovi-dni-iva-prohazkova/ „Портокалови дни“, в които неусетно порастваш, в „Аз чета“ от Милена Златарова, 28.08.2015 г.] {{Превод от|cs|Iva Procházková|20058864}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Прохазкова, Ива}} [[Категория:Чешки писателки]] [[Категория:Чешки детски писатели]] [[Категория:Чешки драматурзи]] [[Категория:Носители на награда „Магнезия Литера“]] [[Категория:Родени в Оломоуц]] j4tx03zatg9cn65d46f9p6c44jiay6d 1 861202 12214388 2024-04-25T19:26:33Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Чехия}}“ wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Чехия}} 4h1djytnoaov0nxrsx8dvh36ndnkfbg 0 861203 12214418 2024-04-25T20:00:34Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{Писател | име = Ленка Прохазкова | име-оригинал = Lenka Procházková | снимка = Lenka Procházková.jpg | описание = Ленка Прохазкова, 2020 г. | псевдоним = Ленка Бурянова | място на раждане = [[Оломоуц]], [[Чехословакия]] | място на смърт = | работил = писа...“ wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ленка Прохазкова | име-оригинал = Lenka Procházková | снимка = Lenka Procházková.jpg | описание = Ленка Прохазкова, 2020 г. | псевдоним = Ленка Бурянова | място на раждане = [[Оломоуц]], [[Чехословакия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[сценарист]], [[журналист]] | националност = {{Чехословакия}},<br/>{{Чехия}} | период = 1987 – | жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], [[биография]], [[детска литература]], [[публицистика]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Слънце в зенита : роман за Ян Палах” | награди = [[Файл:CZE Medaile Za zasluhy 1st (1994) BAR.svg|50px|Медал „За заслуги“, І степен, Чехия]] | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = 3 | сайт = {{URL|http://lenka-prochazkova.eu/}} }} '''Ленка Прохазкова''' ({{lang|cs|Lenka Procházková}}) е чешка [[журналистка]] публицистка, [[сценаристка]], [[преводачка]] и [[писателка]], една от подписалите „[[Харта 77]]“. == Биография и творчество == Ленка Прохазкова е родена на 24 март 1951 г. в Оломоуц, Чехословакия. Дъщеря е на писателя [[Ян Прохазка]]. Има две по-малки сестри, като едната, [[Ива Прохазкова]], също е писателка. Баща ѝ умира преждевременно през 1971 г., и от него наследява пишещата му машина.<ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/lenka-prochazkova-675 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref><ref name="ОС">{{икона|cs}} [http://lenka-prochazkova.eu/?page_id=45 Биография в официалния сайт]</ref><ref name="czechlit">{{икона|en}} [https://archive.ph/20150128165523/http://www.czechlit.cz/en/authors/prochazkova-lenka/ Информация в „Чешки литературен портал“]</ref><ref name="encyklopedie">{{икона|cs}} [https://encyklopedie.praha2.cz/osobnost/624-lenka-prochazkova Биография и библиография в Енциклопедия Прага 2]</ref><ref name="jazyk">{{икона|en}} [https://www.cesky-jazyk.cz/zivotopisy/lenka-prochazkova.html#axzz7Kfj5fkLi Биография и библиография в „Чешки език“]</ref> Първоначално следва журналистика, но е изключена, след което следва теория на културата в [[Карловия университет]] в Прага. Едновременно със следването си отглежда като самотна майка дъщеря си Мария и публикува първите си фейлетони във вестника под псевдонима Ленка Бурянова.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> Подписва „Харта 77“, с което си навлича репресии от страна на комунистическата власт и за подривна дейност получава забрана за работа в областта на културата. Работи като чистачка в театъра. Първият ѝ роман „Розовата дама“ (''Růžová dáma'') също е отказан за публикуване, и излиза за първи път в [[самиздат]]ското издание „[[Петлице]]“ (1972 – 1990) на писателя [[Лудвиг Вацулик]]. След това през 1982 г. романът е издаден от издателството в изгнание „Индекс“ в Кьолн. За него получава чешката дисидентска [[Егон Хвостовски (награда)|награда „Егон Хостовски“]].<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> [[Лудвиг Вацулик]] става неин партньор в живота и баща на по-малката ѝ дъщеря Сесилия и на сина ѝ Йозеф. С негово съдействие в чужбина са издадени и книгите ѝ „Наблюдател на гълъби“ (''Hlídač holubů''), „Капки за очи“ (''Oční kapky''), „Елате да опитате“ (''Přijeď ochutnat'') и „Нещастна книга“ (''Smolná kniha''), любовна драма, която се развива в дисидентство.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> След 1989 г. и [[кадифената революция]] преиздава книгите си и новелата за [[Ян Масарик]] „Господин министър“ (''Pan ministr''). После са издадени романът ѝ „Щастливата смърт на Петр Зак“ (''Šťastné úmrtí Petra Zacha''), сборникът с разкази „Zvrhlé dny“ (''Извратени дни''), сборниците с фейлетони „Писма от Бамберг“ (''Dopisy z Bamberka'') и „Как да устоим на мъртвите“ (''Jak si stojej nebožtíci''). Авторка е на радиопиесите „Четирите съпруги на Александър Велики“ (''Čtyři ženy Alexandra Makedonského'') и „Екзитус и Милосърдния“ (''Exitus a Milostiplná'') и на сценарии за телевизията.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> С адвокат Алеш Пейчал води известно време програма на [[Радио Свободна Европа]]. Като общественик се застъпва против реституцията на обекти на Католическата църква, като най-спорната е за [[Свети Вит (катедрала)|катедралата „Свети Вит“]], която тя иска да остане собственост на чешката държава. Тя е част от инициативата „Стоп църковната реституция“, която се бори срещу приемането на закон за така наречените църковни реституции.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> От пролетта на 1999 г. в продължение на една година получава творческа стипендия в Международния дом на художниците в [[Бамберг]], където пише историческия си роман „Агнеца“ (''Beránek'') издаден през 2000 г. и изобразяващ живота на [[Исус]] по нетрадиционен начин.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> През 2008 г. е издаден романът ѝ „Слънце в зенита : роман за Ян Палах“. Той описва [[Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия|нахлуването в Чехословакия през 1968 г.]], така както го вижда главният герой [[Ян Палах]].<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> Тя е член на Чешкия [[ПЕН клуб]], на Асоциацията на писателите, на Синдиката на журналистите, член-основател е на Асоциация „Соломон“ (в периода 1994 – 1999 г.) за подпомагане на граждани в наказателното производство, и до 2004 г. е член на Съвета на чешкото радио и председател на [[Национална библиотека на Чехия|Националната библиотека на Чехия]]. В периода 2002 – 2007 г. работи в дипломатическата служба като културен секретар в посолството на Чешката република в Братислава. От октомври 2008 г. преподава творческо писане в частната Литературна академия „Йозеф Шкворецки“ (сега Международен Арт кампус Прага).<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> През 2012 г. е удостоена с награда от Асоциацията на писателите за нейната гражданска ангажираност, а през 2018 г. е удостоена с Медал за заслуги към Чешката република, І степен.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> Ленка Прохазкова живее в Прага. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Růžová dáma (1982) – [[Егон Хвостовски (награда)|награда „Егон Хостовски“]]<ref name="goodreads">{{икона|cs}} [https://www.goodreads.com/author/show/2882105.Lenka_Proch_zkov_ Библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="kosmas">{{икона|cs}} [https://www.kosmas.cz/autor/1067/lenka-prochazkova/ Биография и библиография в ''Kosmas'']</ref> <ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> * Oční kapky (1987) * Přijeď ochutnat (1991) * Smolná kniha (1991) * Šťastné úmrtí Petra Zacha (1997) * Beránek (2000) * Slunce v úplňku – příběh Jana Palacha (2008)<br/>'''''Слънце в зенита : роман за Ян Палах''''', изд.: [[Парадокс (издателство)|ИК „Парадокс“]], София (2013), прев. Владимир Пенчев * Celebrita (2010) === Сборници === * Hlídač holubů (1987)<ref name="goodreads"></ref><ref name="kosmas"></ref> * Zvrhlé dny (1995) * Slepice v klubu (2007) === Детска литература === * Barvy (?)<ref name="goodreads"></ref><ref name="kosmas"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> * Bílý klaun (2014) * Pražský hrad – Výlet strojem času do minulosti (2018) === Документалистика === * Pan ministr (1996)<ref name="goodreads"></ref><ref name="kosmas"></ref> * Jak si stojej nebožtíci (1999) * Dopisy z Bamberka (2000) * Za Fidelem na Kubu (2011) * Nejsou to bohové!: Politické úvahy, projevy a rozhovory od května 2014 do listopadu 2015 (2016) – политически размисли, речи и интервюта * My kacíři (2020) – сборник с политическите ѝ публикации в независими сайтове === Екранизации === * 1990 O babe hladové – тв филм, сценарий * 1993 Milá slecno – тв филм * 1994 Navstívení – тв филм, по разказите ''O velikém básníkovi'' и ''Utesitelka'' == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://lenka-prochazkova.eu/}} на Ленка Прохазкова * {{imdb name|3211961|Ленка Прохазкова}} {{Превод от|cs|Lenka Procházková|20854671}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Прохазкова, Ленка}} [[Категория:Чешки писателки]] [[Категория:Чехословашки дисиденти]] [[Категория:Носители на награда „Егон Хостовски“]] [[Категория:Родени в Оломоуц]] 9bo5ynd1ld449mdnqt5xc244jge2xq9 12214421 12214418 2024-04-25T20:03:03Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ленка Прохазкова | име-оригинал = Lenka Procházková | снимка = Lenka Procházková.jpg | описание = Ленка Прохазкова, 2020 г. | псевдоним = Ленка Бурянова | място на раждане = [[Оломоуц]], [[Чехословакия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[сценарист]], [[журналист]] | националност = {{Чехословакия}},<br/>{{Чехия}} | период = 1987 – | жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], [[биография]], [[детска литература]], [[публицистика]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Слънце в зенита : роман за Ян Палах“ | награди = [[Файл:CZE Medaile Za zasluhy 1st (1994) BAR.svg|50px|Медал „За заслуги“, І степен, Чехия]] | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = 3 | сайт = {{URL|http://lenka-prochazkova.eu/}} }} '''Ленка Прохазкова''' ({{lang|cs|Lenka Procházková}}) е чешка [[журналистка]] публицистка, [[сценаристка]], [[преводачка]] и [[писателка]], една от подписалите „[[Харта 77]]“. == Биография и творчество == Ленка Прохазкова е родена на 24 март 1951 г. в Оломоуц, Чехословакия. Дъщеря е на писателя [[Ян Прохазка]]. Има две по-малки сестри, като едната, [[Ива Прохазкова]], също е писателка. Баща ѝ умира преждевременно през 1971 г., и от него наследява пишещата му машина.<ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/lenka-prochazkova-675 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref><ref name="ОС">{{икона|cs}} [http://lenka-prochazkova.eu/?page_id=45 Биография в официалния сайт]</ref><ref name="czechlit">{{икона|en}} [https://archive.ph/20150128165523/http://www.czechlit.cz/en/authors/prochazkova-lenka/ Информация в „Чешки литературен портал“]</ref><ref name="encyklopedie">{{икона|cs}} [https://encyklopedie.praha2.cz/osobnost/624-lenka-prochazkova Биография и библиография в Енциклопедия Прага 2]</ref><ref name="jazyk">{{икона|en}} [https://www.cesky-jazyk.cz/zivotopisy/lenka-prochazkova.html#axzz7Kfj5fkLi Биография и библиография в „Чешки език“]</ref> Първоначално следва журналистика, но е изключена, след което следва теория на културата в [[Карловия университет]] в Прага. Едновременно със следването си отглежда като самотна майка дъщеря си Мария и публикува първите си фейлетони във вестника под псевдонима Ленка Бурянова.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> Подписва „Харта 77“, с което си навлича репресии от страна на комунистическата власт и за подривна дейност получава забрана за работа в областта на културата. Работи като чистачка в театъра. Първият ѝ роман „Розовата дама“ (''Růžová dáma'') също е отказан за публикуване, и излиза за първи път в [[самиздат]]ското издание „[[Петлице]]“ (1972 – 1990) на писателя [[Лудвиг Вацулик]]. След това през 1982 г. романът е издаден от издателството в изгнание „Индекс“ в Кьолн. За него получава чешката дисидентска [[Егон Хвостовски (награда)|награда „Егон Хостовски“]].<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> [[Лудвиг Вацулик]] става неин партньор в живота и баща на по-малката ѝ дъщеря Сесилия и на сина ѝ Йозеф. С негово съдействие в чужбина са издадени и книгите ѝ „Наблюдател на гълъби“ (''Hlídač holubů''), „Капки за очи“ (''Oční kapky''), „Елате да опитате“ (''Přijeď ochutnat'') и „Нещастна книга“ (''Smolná kniha''), любовна драма, която се развива в дисидентство.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> След 1989 г. и [[кадифената революция]] преиздава книгите си и новелата за [[Ян Масарик]] „Господин министър“ (''Pan ministr''). После са издадени романът ѝ „Щастливата смърт на Петр Зак“ (''Šťastné úmrtí Petra Zacha''), сборникът с разкази „Zvrhlé dny“ (''Извратени дни''), сборниците с фейлетони „Писма от Бамберг“ (''Dopisy z Bamberka'') и „Как да устоим на мъртвите“ (''Jak si stojej nebožtíci''). Авторка е на радиопиесите „Четирите съпруги на Александър Велики“ (''Čtyři ženy Alexandra Makedonského'') и „Екзитус и Милосърдния“ (''Exitus a Milostiplná'') и на сценарии за телевизията.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> С адвокат Алеш Пейчал води известно време програма на [[Радио Свободна Европа]]. Като общественик се застъпва против реституцията на обекти на Католическата църква, като най-спорната е за [[Свети Вит (катедрала)|катедралата „Свети Вит“]], която тя иска да остане собственост на чешката държава. Тя е част от инициативата „Стоп църковната реституция“, която се бори срещу приемането на закон за така наречените църковни реституции.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> От пролетта на 1999 г. в продължение на една година получава творческа стипендия в Международния дом на художниците в [[Бамберг]], където пише историческия си роман „Агнеца“ (''Beránek'') издаден през 2000 г. и изобразяващ живота на [[Исус]] по нетрадиционен начин.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> През 2008 г. е издаден романът ѝ „Слънце в зенита : роман за Ян Палах“. Той описва [[Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия|нахлуването в Чехословакия през 1968 г.]], така както го вижда главният герой [[Ян Палах]].<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> Тя е член на Чешкия [[ПЕН клуб]], на Асоциацията на писателите, на Синдиката на журналистите, член-основател е на Асоциация „Соломон“ (в периода 1994 – 1999 г.) за подпомагане на граждани в наказателното производство, и до 2004 г. е член на Съвета на чешкото радио и председател на [[Национална библиотека на Чехия|Националната библиотека на Чехия]]. В периода 2002 – 2007 г. работи в дипломатическата служба като културен секретар в посолството на Чешката република в Братислава. От октомври 2008 г. преподава творческо писане в частната Литературна академия „Йозеф Шкворецки“ (сега Международен Арт кампус Прага).<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> През 2012 г. е удостоена с награда от Асоциацията на писателите за нейната гражданска ангажираност, а през 2018 г. е удостоена с Медал за заслуги към Чешката република, І степен.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> Ленка Прохазкова живее в Прага. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Růžová dáma (1982) – [[Егон Хвостовски (награда)|награда „Егон Хостовски“]]<ref name="goodreads">{{икона|cs}} [https://www.goodreads.com/author/show/2882105.Lenka_Proch_zkov_ Библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="kosmas">{{икона|cs}} [https://www.kosmas.cz/autor/1067/lenka-prochazkova/ Биография и библиография в ''Kosmas'']</ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> * Oční kapky (1987) * Přijeď ochutnat (1991) * Smolná kniha (1991) * Šťastné úmrtí Petra Zacha (1997) * Beránek (2000) * Slunce v úplňku – příběh Jana Palacha (2008)<br/>'''''Слънце в зенита : роман за Ян Палах''''', изд.: [[Парадокс (издателство)|ИК „Парадокс“]], София (2013), прев. Владимир Пенчев * Celebrita (2010) === Сборници === * Hlídač holubů (1987)<ref name="goodreads"></ref><ref name="kosmas"></ref> * Zvrhlé dny (1995) * Slepice v klubu (2007) === Детска литература === * Barvy (?)<ref name="goodreads"></ref><ref name="kosmas"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> * Bílý klaun (2014) * Pražský hrad – Výlet strojem času do minulosti (2018) === Документалистика === * Pan ministr (1996)<ref name="goodreads"></ref><ref name="kosmas"></ref> * Jak si stojej nebožtíci (1999) * Dopisy z Bamberka (2000) * Za Fidelem na Kubu (2011) * Nejsou to bohové!: Politické úvahy, projevy a rozhovory od května 2014 do listopadu 2015 (2016) – политически размисли, речи и интервюта * My kacíři (2020) – сборник с политическите ѝ публикации в независими сайтове === Екранизации === * 1990 O babe hladové – тв филм, сценарий * 1993 Milá slecno – тв филм * 1994 Navstívení – тв филм, по разказите ''O velikém básníkovi'' и ''Utesitelka'' == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://lenka-prochazkova.eu/}} на Ленка Прохазкова * {{imdb name|3211961|Ленка Прохазкова}} {{Превод от|cs|Lenka Procházková|20854671}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Прохазкова, Ленка}} [[Категория:Чешки писателки]] [[Категория:Чехословашки дисиденти]] [[Категория:Носители на награда „Егон Хостовски“]] [[Категория:Родени в Оломоуц]] euucgav89tl9f8s98km9536dwrvk0r3 12214703 12214421 2024-04-26T02:48:14Z Carbonaro. 221440 подобрения wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ленка Прохазкова | име-оригинал = Lenka Procházková | снимка = Lenka Procházková.jpg | описание = Ленка Прохазкова, 2020 г. | псевдоним = Ленка Бурянова | място на раждане = [[Оломоуц]], [[Чехословакия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[сценарист]], [[журналист]] | националност = {{Чехословакия}},<br/>{{Чехия}} | период = 1987 – | жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], [[биография]], [[детска литература]], [[публицистика]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Слънце в зенита. Роман за Ян Палах“<ref name=":0" /> | награди = [[Файл:CZE Medaile Za zasluhy 1st (1994) BAR.svg|50px|Медал „За заслуги“, І степен, Чехия]] | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = 3 | сайт = {{URL|http://lenka-prochazkova.eu/}} }} '''Ленка Прохазкова''' ({{lang|cs|Lenka Procházková}}) е чешка [[журналистка]] публицистка, [[сценаристка]], [[преводачка]] и [[писателка]], една от подписалите „[[Харта 77]]“. == Биография и творчество == Ленка Прохазкова е родена на 24 март 1951 г. в Оломоуц, Чехословакия. Дъщеря е на писателя [[Ян Прохазка]]. Има две по-малки сестри, като едната, [[Ива Прохазкова]], също е писателка. Баща ѝ умира преждевременно през 1971 г. и от него наследява пишещата му машина.<ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/lenka-prochazkova-675 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref><ref name="ОС">{{икона|cs}} [http://lenka-prochazkova.eu/?page_id=45 Биография в официалния сайт]</ref><ref name="czechlit">{{икона|en}} [https://archive.ph/20150128165523/http://www.czechlit.cz/en/authors/prochazkova-lenka/ Информация в „Чешки литературен портал“]</ref><ref name="encyklopedie">{{икона|cs}} [https://encyklopedie.praha2.cz/osobnost/624-lenka-prochazkova Биография и библиография в Енциклопедия Прага 2]</ref><ref name="jazyk">{{икона|en}} [https://www.cesky-jazyk.cz/zivotopisy/lenka-prochazkova.html#axzz7Kfj5fkLi Биография и библиография в „Чешки език“]</ref> Първоначално следва журналистика, но е изключена, след което следва теория на културата в [[Карловия университет]] в Прага. Едновременно със следването си отглежда като самотна майка дъщеря си Мария и публикува първите си фейлетони във вестника под псевдонима Ленка Бурянова.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> Подписва „Харта 77“, с което си навлича репресии от страна на комунистическата власт и за подривна дейност получава забрана за работа в областта на културата. Работи като чистачка в театъра. Първият ѝ роман „Розовата дама“ (''Růžová dáma'') също е отказан за публикуване и излиза за първи път в [[самиздат]]ското издание „[[Петлице]]“ (1972 – 1990) на писателя [[Лудвиг Вацулик]]. След това през 1982 г. романът е издаден от издателството в изгнание „Индекс“ в Кьолн. За него получава чешката дисидентска [[Егон Хвостовски (награда)|награда „Егон Хостовски“]].<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> [[Лудвиг Вацулик]] става неин партньор в живота и баща на по-малката ѝ дъщеря Сесилия и на сина ѝ Йозеф. С негово съдействие в чужбина са издадени и книгите ѝ „Наблюдател на гълъби“ (''Hlídač holubů''), „Капки за очи“ (''Oční kapky''), „Елате да опитате“ (''Přijeď ochutnat'') и „Нещастна книга“ (''Smolná kniha''), любовна драма, която се развива в дисидентство.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> След 1989 г. и [[кадифената революция]] преиздава книгите си и новелата за [[Ян Масарик]] „Господин министър“ (''Pan ministr''). После са издадени романът ѝ „Щастливата смърт на Петр Зак“ (''Šťastné úmrtí Petra Zacha''), сборникът с разкази „Zvrhlé dny“ (''Извратени дни''), сборниците с фейлетони „Писма от Бамберг“ (''Dopisy z Bamberka'') и „Как да устоим на мъртвите“ (''Jak si stojej nebožtíci''). Авторка е на радиопиесите „Четирите съпруги на Александър Велики“ (''Čtyři ženy Alexandra Makedonského'') и „Екзитус и Милосърдния“ (''Exitus a Milostiplná'') и на сценарии за телевизията.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> С адвокат Алеш Пейчал води известно време програма на [[Радио Свободна Европа]]. Като общественик се застъпва против реституцията на обекти на Католическата църква, като най-спорната е за [[Свети Вит (катедрала)|катедралата „Свети Вит“]], която тя иска да остане собственост на чешката държава. Тя е част от инициативата „Стоп църковната реституция“, която се бори срещу приемането на закон за така наречените църковни реституции.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> От пролетта на 1999 г. в продължение на една година получава творческа стипендия в Международния дом на художниците в [[Бамберг]], където пише историческия си роман „Агнеца“ (''Beránek'') издаден през 2000 г. и изобразяващ живота на [[Исус]] по нетрадиционен начин.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> През 2008 г. е издаден романът ѝ „Слънце в зенита. Роман за Ян Палах“<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/kultura/matricata-kraqt-na-lqtoto-i-hejtarite|заглавие=Матрицата: Краят на лятото и хейтърите|дата=11 август 2014|труд=www.marica.bg|достъп_дата=26 април 2024}}</ref>. Той описва [[Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия|нахлуването в Чехословакия през 1968 г.]], така както го вижда главният герой [[Ян Палах]].<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> Тя е член на Чешкия [[ПЕН клуб]], на Асоциацията на писателите, на Синдиката на журналистите, член-основател е на Асоциация „Соломон“ (в периода 1994 – 1999 г.) за подпомагане на граждани в наказателното производство и до 2004 г. е член на Съвета на чешкото радио и председател на [[Национална библиотека на Чехия|Националната библиотека на Чехия]]. В периода 2002 – 2007 г. работи в дипломатическата служба като културен секретар в посолството на Чешката република в Братислава. От октомври 2008 г. преподава творческо писане в частната Литературна академия „Йозеф Шкворецки“ (сега Международен Арт кампус Прага).<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> През 2012 г. е удостоена с награда от Асоциацията на писателите за своята гражданска ангажираност, а през 2018 г. е удостоена с Медал за заслуги към Чешката република, І степен.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> Ленка Прохазкова живее в Прага. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Růžová dáma (1982) – [[Егон Хвостовски (награда)|награда „Егон Хостовски“]]<ref name="goodreads">{{икона|cs}} [https://www.goodreads.com/author/show/2882105.Lenka_Proch_zkov_ Библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="kosmas">{{икона|cs}} [https://www.kosmas.cz/autor/1067/lenka-prochazkova/ Биография и библиография в ''Kosmas'']</ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> * Oční kapky (1987) * Přijeď ochutnat (1991) * Smolná kniha (1991) * Šťastné úmrtí Petra Zacha (1997) * Beránek (2000) * Slunce v úplňku – příběh Jana Palacha (2008)<br/>'''''Слънце в зенита. Роман за Ян Палах'''''<ref name=":0" />, изд.: [[Парадокс (издателство)|ИК „Парадокс“]], София (2013), прев. Владимир Пенчев * Celebrita (2010) === Сборници === * Hlídač holubů (1987)<ref name="goodreads"></ref><ref name="kosmas"></ref> * Zvrhlé dny (1995) * Slepice v klubu (2007) === Детска литература === * Barvy (?)<ref name="goodreads"></ref><ref name="kosmas"></ref><ref name="databazeknih"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="czechlit"></ref><ref name="encyklopedie"></ref> * Bílý klaun (2014) * Pražský hrad – Výlet strojem času do minulosti (2018) === Документалистика === * Pan ministr (1996)<ref name="goodreads"></ref><ref name="kosmas"></ref> * Jak si stojej nebožtíci (1999) * Dopisy z Bamberka (2000) * Za Fidelem na Kubu (2011) * Nejsou to bohové!: Politické úvahy, projevy a rozhovory od května 2014 do listopadu 2015 (2016) – политически размисли, речи и интервюта * My kacíři (2020) – сборник с политическите ѝ публикации в независими сайтове === Екранизации === * 1990 O babe hladové – тв филм, сценарий * 1993 Milá slecno – тв филм * 1994 Navstívení – тв филм, по разказите ''O velikém básníkovi'' и ''Utesitelka'' == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://lenka-prochazkova.eu/}} на Ленка Прохазкова * {{imdb name|3211961|Ленка Прохазкова}} {{Превод от|cs|Lenka Procházková|20854671}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Прохазкова, Ленка}} [[Категория:Чешки писателки]] [[Категория:Чехословашки дисиденти]] [[Категория:Носители на награда „Егон Хостовски“]] [[Категория:Родени в Оломоуц]] jtix66dqeuzfrs9g4dtp3bs0ttl38xs 1 861204 12214419 2024-04-25T20:01:33Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Чехия}}“ wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Чехия}} 4h1djytnoaov0nxrsx8dvh36ndnkfbg 0 861205 12214485 2024-04-25T22:02:08Z Mark Ekimov 29330 Пренасочване към [[Партизанска бригада „Чавдар“ (София)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Партизанска бригада „Чавдар“ (София)]] dpfexe2f8hvbgiq95o7gdfp6zkt6mid 0 861206 12214504 2024-04-25T22:48:37Z Ambra75 259141 Ambra75 премести страница „[[Синьория Милано]]“ като „[[Сеньория Милано]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Сеньория Милано]] jo3mm2a8tiwszbaiy5ylzd2ouwbmgj9 0 861208 12214750 2024-04-26T06:05:02Z MICHELANGELO 50340 Нова страница: „{{Филм | име = Територията на Колорадо | име_оригинал = Colorado Territory | картинка = | режисьори = [[Раул Уолш]] | продуценти = Антъни Вейлер | сценаристи = Едмънд Х. Норт<br>Джон Туист | базиран_на = ''„Висока Сиера“'' (1941)<br> роман от У.Р....“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Територията на Колорадо | име_оригинал = Colorado Territory | картинка = | режисьори = [[Раул Уолш]] | продуценти = Антъни Вейлер | сценаристи = Едмънд Х. Норт<br>Джон Туист | базиран_на = ''„Висока Сиера“'' (1941)<br> роман от У.Р.Бърнет | актьори = [[Джоел Макрей]]{{Br}}[[Вирджиния Майо]]{{Br}}[[Дороти Малоун]]{{Br}}[[Лео Гордън]]<br>[[Лий Марвин]] | музика = Дейвид Бътълф | оператор = Сидни Хикокс | монтаж = Оуен Маркс | филмово_студио = ''Уорнър Брос'' | разпространител = [[Уорнър Брос]] | премиера = 11 юни 1949 | времетраене = 94 минути | жанр = [[уестърн]] | цветност = [[черно-бял филм|черно-бял]] | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 1 224 000 | приходи = $ 2 694 000 | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0041253 | код-Allmovie = 21131 | уебсайт = }} '''„Територията на Колорадо“''' ({{lang|en|Colorado Territory}}) е [[уестърн]] на режисьора [[Раул Уолш]], който излиза на екран през 1949 година. == Сюжет == == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Джоел Макрей]]||''Уес Маккуин'' |- |[[Вирджиния Майо]]||''Колорадо Карсън'' |- |[[Дороти Малоун]]||''Джули Ан Уинслоу'' |- |Хенри Хъл||''Фред Уинслоу'' |- |Джон Арчър||''Рино Блейк'' |- |Джеймс Мичъл||''Дюк Харис'' |- |Морис Анкрум||''Шерифа'' |- |Базил Руйсдал||''Дейв Рикард'' |- |Франк Пулия||''брат Томас'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Територията на Колорадо“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0041253/fullcredits#cast |accessdate=26 април 2024}}</ref> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0041253|Територията на Колорадо}} * {{Amg movie|437787|Територията на Колорадо}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/colorado_territory_1949 „Територията на Колорадо“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Раул Уолш]] [[Категория:Филми от 1949 година]] [[Категория:Американски уестърни]] pndj685nn7z6tg0efe6tczyrvijvmgg 12214751 12214750 2024-04-26T06:05:27Z MICHELANGELO 50340 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Територията на Колорадо | име_оригинал = Colorado Territory | картинка = | режисьори = [[Раул Уолш]] | продуценти = Антъни Вейлер | сценаристи = Едмънд Х. Норт<br>Джон Туист | базиран_на = ''„Висока Сиера“'' (1941)<br> роман от У.Р.Бърнет | актьори = [[Джоел Макрей]]{{Br}}[[Вирджиния Майо]]{{Br}}[[Дороти Малоун]] | музика = Дейвид Бътълф | оператор = Сидни Хикокс | монтаж = Оуен Маркс | филмово_студио = ''Уорнър Брос'' | разпространител = [[Уорнър Брос]] | премиера = 11 юни 1949 | времетраене = 94 минути | жанр = [[уестърн]] | цветност = [[черно-бял филм|черно-бял]] | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 1 224 000 | приходи = $ 2 694 000 | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0041253 | код-Allmovie = 21131 | уебсайт = }} '''„Територията на Колорадо“''' ({{lang|en|Colorado Territory}}) е [[уестърн]] на режисьора [[Раул Уолш]], който излиза на екран през 1949 година. == Сюжет == == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Джоел Макрей]]||''Уес Маккуин'' |- |[[Вирджиния Майо]]||''Колорадо Карсън'' |- |[[Дороти Малоун]]||''Джули Ан Уинслоу'' |- |Хенри Хъл||''Фред Уинслоу'' |- |Джон Арчър||''Рино Блейк'' |- |Джеймс Мичъл||''Дюк Харис'' |- |Морис Анкрум||''Шерифа'' |- |Базил Руйсдал||''Дейв Рикард'' |- |Франк Пулия||''брат Томас'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Територията на Колорадо“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0041253/fullcredits#cast |accessdate=26 април 2024}}</ref> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0041253|Територията на Колорадо}} * {{Amg movie|437787|Територията на Колорадо}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/colorado_territory_1949 „Територията на Колорадо“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Раул Уолш]] [[Категория:Филми от 1949 година]] [[Категория:Американски уестърни]] rvv3f65d6bvgvp1u7h5fd2m9zs3c1c9 12214752 12214751 2024-04-26T06:06:56Z MICHELANGELO 50340 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Територията на Колорадо | име_оригинал = Colorado Territory | картинка = | режисьори = [[Раул Уолш]] | продуценти = Антъни Вейлер | сценаристи = Едмънд Х. Норт<br>Джон Туист | базиран_на = ''„Висока Сиера“'' (1941)<br> роман от У.Р.Бърнет | актьори = [[Джоел Макрей]]{{Br}}[[Вирджиния Майо]]{{Br}}[[Дороти Малоун]] | музика = Дейвид Бътълф | оператор = Сидни Хикокс | монтаж = Оуен Маркс | филмово_студио = ''Уорнър Брос'' | разпространител = [[Уорнър Брос]] | премиера = 11 юни 1949 | времетраене = 94 минути | жанр = [[уестърн]] | цветност = [[черно-бял филм|черно-бял]] | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 1 224 000 | приходи = $ 2 694 000 | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0041253 | код-Allmovie = 21131 | уебсайт = }} '''„Територията на Колорадо“''' ({{lang|en|Colorado Territory}}) е [[уестърн]] на режисьора [[Раул Уолш]], който излиза на екран през 1949 година. == Сюжет == == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Джоел Макрей]]||''Уес Маккуин'' |- |[[Вирджиния Майо]]||''Колорадо Карсън'' |- |[[Дороти Малоун]]||''Джули Ан Уинслоу'' |- |Хенри Хъл||''Фред Уинслоу'' |- |Джон Арчър||''Рино Блейк'' |- |Джеймс Мичъл||''Дюк Харис'' |- |Морис Анкрум||''Шерифа'' |- |Базил Руйсдал||''Дейв Рикард'' |- |Франк Пулия||''брат Томас'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Територията на Колорадо“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0041253/fullcredits#cast |accessdate=26 април 2024}}</ref> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0041253|Територията на Колорадо}} * {{Amg movie|colorado-territory-vm437787|Територията на Колорадо}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/colorado_territory_1949 „Територията на Колорадо“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Раул Уолш]] [[Категория:Филми от 1949 година]] [[Категория:Американски уестърни]] g33d4pnw8f4xnfqhh9acg646h1oycl1 12214764 12214752 2024-04-26T06:27:00Z MICHELANGELO 50340 /* Сюжет */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Територията на Колорадо | име_оригинал = Colorado Territory | картинка = | режисьори = [[Раул Уолш]] | продуценти = Антъни Вейлер | сценаристи = Едмънд Х. Норт<br>Джон Туист | базиран_на = ''„Висока Сиера“'' (1941)<br> роман от У.Р.Бърнет | актьори = [[Джоел Макрей]]{{Br}}[[Вирджиния Майо]]{{Br}}[[Дороти Малоун]] | музика = Дейвид Бътълф | оператор = Сидни Хикокс | монтаж = Оуен Маркс | филмово_студио = ''Уорнър Брос'' | разпространител = [[Уорнър Брос]] | премиера = 11 юни 1949 | времетраене = 94 минути | жанр = [[уестърн]] | цветност = [[черно-бял филм|черно-бял]] | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 1 224 000 | приходи = $ 2 694 000 | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0041253 | код-Allmovie = 21131 | уебсайт = }} '''„Територията на Колорадо“''' ({{lang|en|Colorado Territory}}) е [[уестърн]] на режисьора [[Раул Уолш]], който излиза на екран през 1949 година. == Сюжет == Прочутият разбойник Уес Маккуин бяга от затвора и се отправя към територията на Колорадо, за да се срещне с човека, уредил бягството, неговия стар приятел Дейв Рикард. По пътя дилижансът, в който се вози е нападнат от банда разбойници. Когато кочияшът и пазачът са убити, Маккуин убива и прогонва останалите стрелци, спечелвайки благодарността на другите пътници, мечтателя Фред Уинслоу и дъщеря му Джули Ан. Уинслоу е купил невиждано ранчо и очаква с нетърпение да спечели състояние. Маккуин отива в призрачния град Тодос Сантос, където го чакат Рино Блейк и Дюк Харис, заедно с приятелката на Рино, Колорадо Карсън която е индианка. След като ги оглежда и не харесва това, което вижда, Маккуин се отправя към близкия град, за да се срещне с болния Рикард, който го моли да извърши един последен голям обир на влак, за да могат и двамата да се пенсионират. С изключение на Рикард, Маккуин не вярва на останалите в бандата, включително на бившия частен детектив Плутнър, който е вербувал Рино и Дюк, и железопътният информатор Хоумър Уолъс. Маккуин иска да откаже, но се съгласява да свърши работата от благодарност и приятелство. Докато чака обира, Маккуин решава да задържи Колорадо при себе си, за да избегне предизвикването на проблеми между Дюк и Рино. Въпреки че Колорадо се влюбва в него и му го казва, Маккуин все още мечтае да се ожени за Джули Ан и да се установи. Когато посещава ранчото Уинслоу, той го намира за бедно, сухо място. Уинслоу го предупреждава, че Джули Ан обича Рандолф, богат човек на изток. Уинслоу я е отвел, защото Рандолф никога не би се оженил за жена, толкова по-ниско социално. Маккуин обаче не е обезпокоен. В деня на обира Маккуин разговаря със съпругата на Уолъс и открива, че той е предал бандата за парите от наградата за главата му. Предупреден, Маккуин разкача пътническите вагони, в които шерифът и хората му чакат в засада, оставяйки ги зад себе си. Дюк и Рино, както предварително е уговорено с Плутнър, също се опитват да прецакат Маккуин, но той също е подготвен за тях. Той ги надиграва, взема парите и оставя двамата вързани с белезници един за друг, за да ги залови шерифът и по-късно да ги обеси. Той и Колорадо бягат и отиват да разделят парите с Рикард. Намират Плутнер над мъртвото тяло на стареца. Маккуин го убива, но е прострелян в рамото. Ранен Маккуин се отправя към ранчото на Уинслоу, където Уинслоу помага на Колорадо да извади куршума, дори след като му е казано кой всъщност е Маккуин и какво е направил. Маккуин чува Джули Ан да казва на баща си, че трябва да го предадат за парите от наградата. Уинслоу обаче лъже шерифа и отряда, когато се появяват. Маккуин разбира, че обича Колорадо и я моли да се омъжи за него. Те планират нов живот в Мексико, но са открити да се крият в Тодос Сантос. Той й дава парите, като казва на Колорадо да ги зарови, тя ги оставя близо до кутията за събиране на дарения на мисията. Маккуин се втурва отчаян към границата, обаче е хванат в капан в отдавна изоставено индианско селище край скала, но е твърде добър стрелец, за да го хванат преследвачите му. В крайна сметка Колорадо пристига пеша. Шерифът измисля коварен план. След като настанява индиански стрелец, той и всичките му хора с изключение на двама се отправят към измислен заден вход. Както се надява служителят на закона, Колорадо грабва пистолет от един от мъжете, нарежда им да се отдалечат и отвежда двата останали коня при Маккуин. Той излиза и е ранен от стрелеца. Когато отрядът се завръща, Колорадо отвръща на стрелбата и двамата влюбени умират в градушка от куршуми. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Джоел Макрей]]||''Уес Маккуин'' |- |[[Вирджиния Майо]]||''Колорадо Карсън'' |- |[[Дороти Малоун]]||''Джули Ан Уинслоу'' |- |Хенри Хъл||''Фред Уинслоу'' |- |Джон Арчър||''Рино Блейк'' |- |Джеймс Мичъл||''Дюк Харис'' |- |Морис Анкрум||''Шерифа'' |- |Базил Руйсдал||''Дейв Рикард'' |- |Франк Пулия||''брат Томас'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Територията на Колорадо“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0041253/fullcredits#cast |accessdate=26 април 2024}}</ref> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0041253|Територията на Колорадо}} * {{Amg movie|colorado-territory-vm437787|Територията на Колорадо}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/colorado_territory_1949 „Територията на Колорадо“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Раул Уолш]] [[Категория:Филми от 1949 година]] [[Категория:Американски уестърни]] 8qrsiaynvqrsdh6tpkw6lkrm2ei10y1 12214770 12214764 2024-04-26T06:32:19Z MICHELANGELO 50340 /* В ролите */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Територията на Колорадо | име_оригинал = Colorado Territory | картинка = | режисьори = [[Раул Уолш]] | продуценти = Антъни Вейлер | сценаристи = Едмънд Х. Норт<br>Джон Туист | базиран_на = ''„Висока Сиера“'' (1941)<br> роман от У.Р.Бърнет | актьори = [[Джоел Макрей]]{{Br}}[[Вирджиния Майо]]{{Br}}[[Дороти Малоун]] | музика = Дейвид Бътълф | оператор = Сидни Хикокс | монтаж = Оуен Маркс | филмово_студио = ''Уорнър Брос'' | разпространител = [[Уорнър Брос]] | премиера = 11 юни 1949 | времетраене = 94 минути | жанр = [[уестърн]] | цветност = [[черно-бял филм|черно-бял]] | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 1 224 000 | приходи = $ 2 694 000 | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0041253 | код-Allmovie = 21131 | уебсайт = }} '''„Територията на Колорадо“''' ({{lang|en|Colorado Territory}}) е [[уестърн]] на режисьора [[Раул Уолш]], който излиза на екран през 1949 година. == Сюжет == Прочутият разбойник Уес Маккуин бяга от затвора и се отправя към територията на Колорадо, за да се срещне с човека, уредил бягството, неговия стар приятел Дейв Рикард. По пътя дилижансът, в който се вози е нападнат от банда разбойници. Когато кочияшът и пазачът са убити, Маккуин убива и прогонва останалите стрелци, спечелвайки благодарността на другите пътници, мечтателя Фред Уинслоу и дъщеря му Джули Ан. Уинслоу е купил невиждано ранчо и очаква с нетърпение да спечели състояние. Маккуин отива в призрачния град Тодос Сантос, където го чакат Рино Блейк и Дюк Харис, заедно с приятелката на Рино, Колорадо Карсън която е индианка. След като ги оглежда и не харесва това, което вижда, Маккуин се отправя към близкия град, за да се срещне с болния Рикард, който го моли да извърши един последен голям обир на влак, за да могат и двамата да се пенсионират. С изключение на Рикард, Маккуин не вярва на останалите в бандата, включително на бившия частен детектив Плутнър, който е вербувал Рино и Дюк, и железопътният информатор Хоумър Уолъс. Маккуин иска да откаже, но се съгласява да свърши работата от благодарност и приятелство. Докато чака обира, Маккуин решава да задържи Колорадо при себе си, за да избегне предизвикването на проблеми между Дюк и Рино. Въпреки че Колорадо се влюбва в него и му го казва, Маккуин все още мечтае да се ожени за Джули Ан и да се установи. Когато посещава ранчото Уинслоу, той го намира за бедно, сухо място. Уинслоу го предупреждава, че Джули Ан обича Рандолф, богат човек на изток. Уинслоу я е отвел, защото Рандолф никога не би се оженил за жена, толкова по-ниско социално. Маккуин обаче не е обезпокоен. В деня на обира Маккуин разговаря със съпругата на Уолъс и открива, че той е предал бандата за парите от наградата за главата му. Предупреден, Маккуин разкача пътническите вагони, в които шерифът и хората му чакат в засада, оставяйки ги зад себе си. Дюк и Рино, както предварително е уговорено с Плутнър, също се опитват да прецакат Маккуин, но той също е подготвен за тях. Той ги надиграва, взема парите и оставя двамата вързани с белезници един за друг, за да ги залови шерифът и по-късно да ги обеси. Той и Колорадо бягат и отиват да разделят парите с Рикард. Намират Плутнер над мъртвото тяло на стареца. Маккуин го убива, но е прострелян в рамото. Ранен Маккуин се отправя към ранчото на Уинслоу, където Уинслоу помага на Колорадо да извади куршума, дори след като му е казано кой всъщност е Маккуин и какво е направил. Маккуин чува Джули Ан да казва на баща си, че трябва да го предадат за парите от наградата. Уинслоу обаче лъже шерифа и отряда, когато се появяват. Маккуин разбира, че обича Колорадо и я моли да се омъжи за него. Те планират нов живот в Мексико, но са открити да се крият в Тодос Сантос. Той й дава парите, като казва на Колорадо да ги зарови, тя ги оставя близо до кутията за събиране на дарения на мисията. Маккуин се втурва отчаян към границата, обаче е хванат в капан в отдавна изоставено индианско селище край скала, но е твърде добър стрелец, за да го хванат преследвачите му. В крайна сметка Колорадо пристига пеша. Шерифът измисля коварен план. След като настанява индиански стрелец, той и всичките му хора с изключение на двама се отправят към измислен заден вход. Както се надява служителят на закона, Колорадо грабва пистолет от един от мъжете, нарежда им да се отдалечат и отвежда двата останали коня при Маккуин. Той излиза и е ранен от стрелеца. Когато отрядът се завръща, Колорадо отвръща на стрелбата и двамата влюбени умират в градушка от куршуми. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Джоел Макрей]]||''Уес Маккуин'' |- |[[Вирджиния Мейо]]||''Колорадо Карсън'' |- |[[Дороти Малоун]]||''Джули Ан Уинслоу'' |- |Хенри Хъл||''Фред Уинслоу'' |- |Джон Арчър||''Рино Блейк'' |- |Джеймс Мичъл||''Дюк Харис'' |- |Морис Анкрум||''Шерифа'' |- |Базил Руйсдал||''Дейв Рикард'' |- |Франк Пулия||''брат Томас'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Територията на Колорадо“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0041253/fullcredits#cast |accessdate=26 април 2024}}</ref> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0041253|Територията на Колорадо}} * {{Amg movie|colorado-territory-vm437787|Територията на Колорадо}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/colorado_territory_1949 „Територията на Колорадо“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Раул Уолш]] [[Категория:Филми от 1949 година]] [[Категория:Американски уестърни]] pizqd5ndxgvawnbotr0hx082u2bcctn 12214771 12214770 2024-04-26T06:32:28Z MICHELANGELO 50340 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Територията на Колорадо | име_оригинал = Colorado Territory | картинка = | режисьори = [[Раул Уолш]] | продуценти = Антъни Вейлер | сценаристи = Едмънд Х. Норт<br>Джон Туист | базиран_на = ''„Висока Сиера“'' (1941)<br> роман от У.Р.Бърнет | актьори = [[Джоел Макрей]]{{Br}}[[Вирджиния Мейо]]{{Br}}[[Дороти Малоун]] | музика = Дейвид Бътълф | оператор = Сидни Хикокс | монтаж = Оуен Маркс | филмово_студио = ''Уорнър Брос'' | разпространител = [[Уорнър Брос]] | премиера = 11 юни 1949 | времетраене = 94 минути | жанр = [[уестърн]] | цветност = [[черно-бял филм|черно-бял]] | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 1 224 000 | приходи = $ 2 694 000 | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0041253 | код-Allmovie = 21131 | уебсайт = }} '''„Територията на Колорадо“''' ({{lang|en|Colorado Territory}}) е [[уестърн]] на режисьора [[Раул Уолш]], който излиза на екран през 1949 година. == Сюжет == Прочутият разбойник Уес Маккуин бяга от затвора и се отправя към територията на Колорадо, за да се срещне с човека, уредил бягството, неговия стар приятел Дейв Рикард. По пътя дилижансът, в който се вози е нападнат от банда разбойници. Когато кочияшът и пазачът са убити, Маккуин убива и прогонва останалите стрелци, спечелвайки благодарността на другите пътници, мечтателя Фред Уинслоу и дъщеря му Джули Ан. Уинслоу е купил невиждано ранчо и очаква с нетърпение да спечели състояние. Маккуин отива в призрачния град Тодос Сантос, където го чакат Рино Блейк и Дюк Харис, заедно с приятелката на Рино, Колорадо Карсън която е индианка. След като ги оглежда и не харесва това, което вижда, Маккуин се отправя към близкия град, за да се срещне с болния Рикард, който го моли да извърши един последен голям обир на влак, за да могат и двамата да се пенсионират. С изключение на Рикард, Маккуин не вярва на останалите в бандата, включително на бившия частен детектив Плутнър, който е вербувал Рино и Дюк, и железопътният информатор Хоумър Уолъс. Маккуин иска да откаже, но се съгласява да свърши работата от благодарност и приятелство. Докато чака обира, Маккуин решава да задържи Колорадо при себе си, за да избегне предизвикването на проблеми между Дюк и Рино. Въпреки че Колорадо се влюбва в него и му го казва, Маккуин все още мечтае да се ожени за Джули Ан и да се установи. Когато посещава ранчото Уинслоу, той го намира за бедно, сухо място. Уинслоу го предупреждава, че Джули Ан обича Рандолф, богат човек на изток. Уинслоу я е отвел, защото Рандолф никога не би се оженил за жена, толкова по-ниско социално. Маккуин обаче не е обезпокоен. В деня на обира Маккуин разговаря със съпругата на Уолъс и открива, че той е предал бандата за парите от наградата за главата му. Предупреден, Маккуин разкача пътническите вагони, в които шерифът и хората му чакат в засада, оставяйки ги зад себе си. Дюк и Рино, както предварително е уговорено с Плутнър, също се опитват да прецакат Маккуин, но той също е подготвен за тях. Той ги надиграва, взема парите и оставя двамата вързани с белезници един за друг, за да ги залови шерифът и по-късно да ги обеси. Той и Колорадо бягат и отиват да разделят парите с Рикард. Намират Плутнер над мъртвото тяло на стареца. Маккуин го убива, но е прострелян в рамото. Ранен Маккуин се отправя към ранчото на Уинслоу, където Уинслоу помага на Колорадо да извади куршума, дори след като му е казано кой всъщност е Маккуин и какво е направил. Маккуин чува Джули Ан да казва на баща си, че трябва да го предадат за парите от наградата. Уинслоу обаче лъже шерифа и отряда, когато се появяват. Маккуин разбира, че обича Колорадо и я моли да се омъжи за него. Те планират нов живот в Мексико, но са открити да се крият в Тодос Сантос. Той й дава парите, като казва на Колорадо да ги зарови, тя ги оставя близо до кутията за събиране на дарения на мисията. Маккуин се втурва отчаян към границата, обаче е хванат в капан в отдавна изоставено индианско селище край скала, но е твърде добър стрелец, за да го хванат преследвачите му. В крайна сметка Колорадо пристига пеша. Шерифът измисля коварен план. След като настанява индиански стрелец, той и всичките му хора с изключение на двама се отправят към измислен заден вход. Както се надява служителят на закона, Колорадо грабва пистолет от един от мъжете, нарежда им да се отдалечат и отвежда двата останали коня при Маккуин. Той излиза и е ранен от стрелеца. Когато отрядът се завръща, Колорадо отвръща на стрелбата и двамата влюбени умират в градушка от куршуми. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Джоел Макрей]]||''Уес Маккуин'' |- |[[Вирджиния Мейо]]||''Колорадо Карсън'' |- |[[Дороти Малоун]]||''Джули Ан Уинслоу'' |- |Хенри Хъл||''Фред Уинслоу'' |- |Джон Арчър||''Рино Блейк'' |- |Джеймс Мичъл||''Дюк Харис'' |- |Морис Анкрум||''Шерифа'' |- |Базил Руйсдал||''Дейв Рикард'' |- |Франк Пулия||''брат Томас'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Територията на Колорадо“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0041253/fullcredits#cast |accessdate=26 април 2024}}</ref> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0041253|Територията на Колорадо}} * {{Amg movie|colorado-territory-vm437787|Територията на Колорадо}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/colorado_territory_1949 „Територията на Колорадо“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Раул Уолш]] [[Категория:Филми от 1949 година]] [[Категория:Американски уестърни]] sq6rm5g1iqf46xcjykk20jm278lrvgv 12214842 12214771 2024-04-26T07:31:53Z Carbonaro. 221440 малки корекции wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Територията на Колорадо | име_оригинал = Colorado Territory | картинка = | режисьори = [[Раул Уолш]] | продуценти = Антъни Вейлер | сценаристи = Едмънд Х. Норт<br>Джон Туист | базиран_на = ''„Висока Сиера“'' (1941)<br>роман от У. Р. Бърнет | актьори = [[Джоел Макрей]]{{Br}}[[Вирджиния Мейо]]{{Br}}[[Дороти Малоун]] | музика = Дейвид Бътълф | оператор = Сидни Хикокс | монтаж = Оуен Маркс | филмово_студио = ''Уорнър Брос'' | разпространител = [[Уорнър Брос]] | премиера = 11 юни 1949 | времетраене = 94 минути | жанр = [[уестърн]] | цветност = [[черно-бял филм|черно-бял]] | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 1 224 000 [[Щатски долар|щ.д.]] | приходи = 2 694 000 щ.д. | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0041253 | код-Allmovie = 21131 | уебсайт = }} '''„Територията на Колорадо“''' ({{lang|en|Colorado Territory}}) е [[уестърн]] на режисьора [[Раул Уолш]], който излиза на екран през 1949 година. == Сюжет == Прочутият разбойник Уес Маккуин бяга от затвора и се отправя към територията на Колорадо, за да се срещне с човека, уредил бягството, неговия стар приятел Дейв Рикард. По пътя дилижансът, в който се вози, е нападнат от банда разбойници. Когато кочияшът и пазачът са убити, Маккуин убива и прогонва останалите стрелци, спечелвайки благодарността на другите пътници, мечтателя Фред Уинслоу и дъщеря му Джули Ан. Уинслоу е купил невиждано ранчо и очаква с нетърпение да спечели състояние. Маккуин отива в призрачния град Тодос Сантос, където го чакат Рино Блейк и Дюк Харис, заедно с приятелката на Рино, Колорадо Карсън, която е индианка. След като ги оглежда и не харесва това, което вижда, Маккуин се отправя към близкия град, за да се срещне с болния Рикард, който го моли да извърши един последен голям обир на влак, за да могат и двамата да се пенсионират. С изключение на Рикард, Маккуин не вярва на останалите в бандата, включително на бившия частен детектив Плутнър, който е вербувал Рино и Дюк, и железопътният информатор Хоумър Уолъс. Маккуин иска да откаже, но се съгласява да свърши работата от благодарност и приятелство. Докато чака обира, Маккуин решава да задържи Колорадо при себе си, за да избегне предизвикването на проблеми между Дюк и Рино. Въпреки че Колорадо се влюбва в него и му го казва, Маккуин все още мечтае да се ожени за Джули Ан и да се установи. Когато посещава ранчото Уинслоу, той го намира за бедно, сухо място. Уинслоу го предупреждава, че Джули Ан обича Рандолф, богат човек на изток. Уинслоу я е отвел, защото Рандолф никога не би се оженил за жена, толкова по-ниско социално. Маккуин обаче не е обезпокоен. В деня на обира Маккуин разговаря със съпругата на Уолъс и открива, че той е предал бандата за парите от наградата за главата му. Предупреден, Маккуин разкача пътническите вагони, в които шерифът и хората му чакат в засада, оставяйки ги зад себе си. Дюк и Рино, както предварително е уговорено с Плутнър, също се опитват да прецакат Маккуин, но той също е подготвен за тях. Той ги надиграва, взема парите и оставя двамата вързани с белезници един за друг, за да ги залови шерифът и по-късно да ги обеси. Той и Колорадо бягат и отиват да разделят парите с Рикард. Намират Плутнер над мъртвото тяло на стареца. Маккуин го убива, но е прострелян в рамото. Ранен Маккуин се отправя към ранчото на Уинслоу, където Уинслоу помага на Колорадо да извади куршума, дори след като му е казано кой всъщност е Маккуин и какво е направил. Маккуин чува Джули Ан да казва на баща си, че трябва да го предадат за парите от наградата. Уинслоу обаче лъже шерифа и отряда, когато се появяват. Маккуин разбира, че обича Колорадо и я моли да се омъжи за него. Те планират нов живот в Мексико, но са открити да се крият в Тодос Сантос. Той ѝ дава парите, като казва на Колорадо да ги зарови, тя ги оставя близо до кутията за събиране на дарения на мисията. Маккуин се втурва отчаян към границата, обаче е хванат в капан в отдавна изоставено индианско селище край скала, но е твърде добър стрелец, за да го хванат преследвачите му. В крайна сметка Колорадо пристига пеша. Шерифът измисля коварен план. След като настанява индиански стрелец, той и всичките му хора с изключение на двама се отправят към измислен заден вход. Както се надява служителят на закона, Колорадо грабва пистолет от един от мъжете, нарежда им да се отдалечат и отвежда двата останали коня при Маккуин. Той излиза и е ранен от стрелеца. Когато отрядът се завръща, Колорадо отвръща на стрелбата и двамата влюбени умират в градушка от куршуми. == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Джоел Макрей]]||''Уес Маккуин'' |- |[[Вирджиния Мейо]]||''Колорадо Карсън'' |- |[[Дороти Малоун]]||''Джули Ан Уинслоу'' |- |Хенри Хъл||''Фред Уинслоу'' |- |Джон Арчър||''Рино Блейк'' |- |Джеймс Мичъл||''Дюк Харис'' |- |Морис Анкрум||''Шерифа'' |- |Базил Руйсдал||''Дейв Рикард'' |- |Франк Пулия||''брат Томас'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Територията на Колорадо“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0041253/fullcredits#cast |accessdate=26 април 2024}}</ref> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0041253|Територията на Колорадо}} * {{Amg movie|colorado-territory-vm437787|Територията на Колорадо}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/colorado_territory_1949 „Територията на Колорадо“] в Rotten Tomatoes [[Категория:Филми на Раул Уолш]] [[Категория:Филми от 1949 година]] [[Категория:Американски уестърни]] guf058zxgpejgr6st8i9166pccsq053 0 861209 12214777 2024-04-26T06:38:23Z MICHELANGELO 50340 Нова страница: „{{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], Мисури (щат)|М...“ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо === Кариера === Вирджиния Мейо === Смърт === Вирджиния Мейо == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] 7t8qyyh9mhtyo9lws10ky7m0ju7udix 12214788 12214777 2024-04-26T06:47:40Z MICHELANGELO 50340 /* Избрана филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо === Кариера === Вирджиния Мейо === Смърт === Вирджиния Мейо == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Мари Дери'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''Верна Джарет'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] dvfxn1i9e0pqq3td5r8o952c3bxw9jn 12214790 12214788 2024-04-26T06:50:07Z MICHELANGELO 50340 /* Смърт */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо === Кариера === Вирджиния Мейо === Смърт === Вирджиния Мейо почива от пневмония и усложнения от застойна сърдечна недостатъчност в района на Лос Анджелис на 17 януари 2005 г., на 84 години, в старчески дом в Таузънд Оукс. Нейната смърт е съобщена на следващия ден в „[[Ню Йорк Таймс]]“. [13] Тя е погребана до О'Шей в парка Пиърс Бродърс Валей Оук в Уеслейк Валей, Калифорния.[14] == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Мари Дери'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''Верна Джарет'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] 0d0amzwmbqjvsql6z1g2952fdvwz604 12214791 12214790 2024-04-26T06:50:37Z MICHELANGELO 50340 /* Смърт */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо === Кариера === Вирджиния Мейо === Смърт === Вирджиния Мейо почива от пневмония и усложнения от застойна сърдечна недостатъчност в района на Лос Анджелис на 17 януари 2005 г., на 84 години, в старчески дом в Таузънд Оукс. Нейната смърт е съобщена на следващия ден в „[[Ню Йорк Таймс]]“.<ref>{{cite news | url=https://www.nytimes.com/2005/01/18/movies/virginia-mayo-movie-actress-dies-at-84.html?_r=0 | title=Virginia Mayo, Movie Actress, Dies at 84 | first=Richard | last=Severo | date=January 18, 2005 | work=[[The New York Times]]}}</ref> Тя е погребана до О'Шей в парка Пиърс Бродърс Валей Оук в Уеслейк Валей, Калифорния.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=FOHgDAAAQBAJ&q=Virginia+Mayo+burial+site+scott+wilson&pg=PA492|title=Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed.|first=Scott|last=Wilson|date=19 August 2016|publisher=McFarland|isbn=9781476625997|via=Google Books}}</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Мари Дери'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''Верна Джарет'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] 7xei2hw3xzzuau93lxwynx2r8cd9gw8 12214792 12214791 2024-04-26T06:53:30Z MICHELANGELO 50340 /* Кариера */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо === Кариера === Вирджиния Мейо === Персонален живот === Вирджиния Мейо се омъжва за Майкъл О'Шей през 1947 г. и са женени до смъртта му през 1973 г. Двойката има едно дете, Мери Катрин О'Шей (родена през 1953 г.). Няколко десетилетия семейството живее в Таузънд Оукс, Калифорния. В по-късните години тя развива страст към рисуването и така прекарва времето си, обожавайки тримата си внуци.[3] Тя приема римокатолицизма, вдъхновена от архиепископ Фултън Дж. Шийн.<ref>{{cite web|url=https://yforc.wordpress.com/2016/12/09/fulton-j-sheen-life-is-worth-living/|title=Fulton J. Sheen: Life is Worth Living|date=9 December 2016}}</ref> Доживотна републиканка, тя подкрепя [[Ричард Никсън]] през 1968 г. и 1972 г. и дългогодишния си приятел [[Роналд Рейгън]] през 1980 г.<ref>Mayo, Virginia. ''Virginia Mayo: The Best Years of My Life'' (2002), pp. 194–95.</ref> === Смърт === Вирджиния Мейо почива от пневмония и усложнения от застойна сърдечна недостатъчност в района на Лос Анджелис на 17 януари 2005 г., на 84 години, в старчески дом в Таузънд Оукс. Нейната смърт е съобщена на следващия ден в „[[Ню Йорк Таймс]]“.<ref>{{cite news | url=https://www.nytimes.com/2005/01/18/movies/virginia-mayo-movie-actress-dies-at-84.html?_r=0 | title=Virginia Mayo, Movie Actress, Dies at 84 | first=Richard | last=Severo | date=January 18, 2005 | work=[[The New York Times]]}}</ref> Тя е погребана до О'Шей в парка Пиърс Бродърс Валей Оук в Уеслейк Валей, Калифорния.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=FOHgDAAAQBAJ&q=Virginia+Mayo+burial+site+scott+wilson&pg=PA492|title=Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed.|first=Scott|last=Wilson|date=19 August 2016|publisher=McFarland|isbn=9781476625997|via=Google Books}}</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Мари Дери'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''Верна Джарет'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] ow4gm97c2b947uu3mzpaoex4qlgoi38 12214795 12214792 2024-04-26T06:55:26Z MICHELANGELO 50340 /* Персонален живот */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо === Кариера === Вирджиния Мейо === Персонален живот === [[File:Ginny Mayo with Mike O'Shea, 1955.jpg|мини|ляво|170п|Мейо със съпруга си майкъл О'Шей (1955)]] Вирджиния Мейо се омъжва за Майкъл О'Шей през 1947 г. и са женени до смъртта му през 1973 г. Двойката има едно дете, Мери Катрин О'Шей (родена през 1953 г.). Няколко десетилетия семейството живее в Таузънд Оукс, Калифорния. В по-късните години тя развива страст към рисуването и така прекарва времето си, обожавайки тримата си внуци.[3] Тя приема римокатолицизма, вдъхновена от архиепископ Фултън Дж. Шийн.<ref>{{cite web|url=https://yforc.wordpress.com/2016/12/09/fulton-j-sheen-life-is-worth-living/|title=Fulton J. Sheen: Life is Worth Living|date=9 December 2016}}</ref> Доживотна републиканка, тя подкрепя [[Ричард Никсън]] през 1968 г. и 1972 г. и дългогодишния си приятел [[Роналд Рейгън]] през 1980 г.<ref>Mayo, Virginia. ''Virginia Mayo: The Best Years of My Life'' (2002), pp. 194–95.</ref> === Смърт === Вирджиния Мейо почива от пневмония и усложнения от застойна сърдечна недостатъчност в района на Лос Анджелис на 17 януари 2005 г., на 84 години, в старчески дом в Таузънд Оукс. Нейната смърт е съобщена на следващия ден в „[[Ню Йорк Таймс]]“.<ref>{{cite news | url=https://www.nytimes.com/2005/01/18/movies/virginia-mayo-movie-actress-dies-at-84.html?_r=0 | title=Virginia Mayo, Movie Actress, Dies at 84 | first=Richard | last=Severo | date=January 18, 2005 | work=[[The New York Times]]}}</ref> Тя е погребана до О'Шей в парка Пиърс Бродърс Валей Оук в Уеслейк Валей, Калифорния.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=FOHgDAAAQBAJ&q=Virginia+Mayo+burial+site+scott+wilson&pg=PA492|title=Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed.|first=Scott|last=Wilson|date=19 August 2016|publisher=McFarland|isbn=9781476625997|via=Google Books}}</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Мари Дери'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''Верна Джарет'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] iho1yadekpmv8w1eyhjetzpfh7fib3u 12214797 12214795 2024-04-26T06:57:28Z MICHELANGELO 50340 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо е родена на 30 ноември 1920 г. в Сейнт Луис, Мисури. Дъщеря е на вестникарския репортер Люк и съпругата му Марта Хенриета (по баща Раутенстраух) Джоунс. Семейството й има корени от най-ранните дни на Сейнт Луис, включително пра-пра-пра-дядото капитан Джеймс Пигот, който основава Източен Сейнт Луис, Илинойс, през 1797 г.<ref name=Legends>{{cite book|last=Brown|first=John W.|title=Missouri Legends: Famous people from the Show-Me State|year=2008|publisher=Reedy Press|pages=168, 169|location=St Louis}}</ref> Лелята на младата Вирджиния управлява школа по актьорско майсторство в района на Сейнт Луис, която Вирджиния започва да посещава на шестгодишна възраст. Тя също имаше серия инструктори по танци, ангажирани от леля си. === Кариера === Вирджиния Мейо === Персонален живот === [[File:Ginny Mayo with Mike O'Shea, 1955.jpg|мини|ляво|170п|Мейо със съпруга си майкъл О'Шей (1955)]] Вирджиния Мейо се омъжва за Майкъл О'Шей през 1947 г. и са женени до смъртта му през 1973 г. Двойката има едно дете, Мери Катрин О'Шей (родена през 1953 г.). Няколко десетилетия семейството живее в Таузънд Оукс, Калифорния. В по-късните години тя развива страст към рисуването и така прекарва времето си, обожавайки тримата си внуци.[3] Тя приема римокатолицизма, вдъхновена от архиепископ Фултън Дж. Шийн.<ref>{{cite web|url=https://yforc.wordpress.com/2016/12/09/fulton-j-sheen-life-is-worth-living/|title=Fulton J. Sheen: Life is Worth Living|date=9 December 2016}}</ref> Доживотна републиканка, тя подкрепя [[Ричард Никсън]] през 1968 г. и 1972 г. и дългогодишния си приятел [[Роналд Рейгън]] през 1980 г.<ref>Mayo, Virginia. ''Virginia Mayo: The Best Years of My Life'' (2002), pp. 194–95.</ref> === Смърт === Вирджиния Мейо почива от пневмония и усложнения от застойна сърдечна недостатъчност в района на Лос Анджелис на 17 януари 2005 г., на 84 години, в старчески дом в Таузънд Оукс. Нейната смърт е съобщена на следващия ден в „[[Ню Йорк Таймс]]“.<ref>{{cite news | url=https://www.nytimes.com/2005/01/18/movies/virginia-mayo-movie-actress-dies-at-84.html?_r=0 | title=Virginia Mayo, Movie Actress, Dies at 84 | first=Richard | last=Severo | date=January 18, 2005 | work=[[The New York Times]]}}</ref> Тя е погребана до О'Шей в парка Пиърс Бродърс Валей Оук в Уеслейк Валей, Калифорния.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=FOHgDAAAQBAJ&q=Virginia+Mayo+burial+site+scott+wilson&pg=PA492|title=Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed.|first=Scott|last=Wilson|date=19 August 2016|publisher=McFarland|isbn=9781476625997|via=Google Books}}</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Мари Дери'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''Верна Джарет'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] 30hhqfklqoamtp1jd8ei6ek2evgvlz5 12214802 12214797 2024-04-26T07:03:07Z MICHELANGELO 50340 /* Кариера */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо е родена на 30 ноември 1920 г. в Сейнт Луис, Мисури. Дъщеря е на вестникарския репортер Люк и съпругата му Марта Хенриета (по баща Раутенстраух) Джоунс. Семейството й има корени от най-ранните дни на Сейнт Луис, включително пра-пра-пра-дядото капитан Джеймс Пигот, който основава Източен Сейнт Луис, Илинойс, през 1797 г.<ref name=Legends>{{cite book|last=Brown|first=John W.|title=Missouri Legends: Famous people from the Show-Me State|year=2008|publisher=Reedy Press|pages=168, 169|location=St Louis}}</ref> Лелята на младата Вирджиния управлява школа по актьорско майсторство в района на Сейнт Луис, която Вирджиния започва да посещава на шестгодишна възраст. Тя също имаше серия инструктори по танци, ангажирани от леля си. === Кариера === Вирджиния Мейо започна, като танцьорка в театъра на Сейнт Лиус. Участва на [[Бродуей]]. Взима участие в поредица от популярни комедийни филми с Дани Кей и е най-високо в боксофисът на Уорнър Брос в края на 1940 г.<ref name=Legends/> Играе във филма The Best Years of Our Lives (1946), който печели Оскар.<ref name=TCM/> === Персонален живот === [[File:Ginny Mayo with Mike O'Shea, 1955.jpg|мини|ляво|170п|Мейо със съпруга си майкъл О'Шей (1955)]] Вирджиния Мейо се омъжва за Майкъл О'Шей през 1947 г. и са женени до смъртта му през 1973 г. Двойката има едно дете, Мери Катрин О'Шей (родена през 1953 г.). Няколко десетилетия семейството живее в Таузънд Оукс, Калифорния. В по-късните години тя развива страст към рисуването и така прекарва времето си, обожавайки тримата си внуци.[3] Тя приема римокатолицизма, вдъхновена от архиепископ Фултън Дж. Шийн.<ref>{{cite web|url=https://yforc.wordpress.com/2016/12/09/fulton-j-sheen-life-is-worth-living/|title=Fulton J. Sheen: Life is Worth Living|date=9 December 2016}}</ref> Доживотна републиканка, тя подкрепя [[Ричард Никсън]] през 1968 г. и 1972 г. и дългогодишния си приятел [[Роналд Рейгън]] през 1980 г.<ref>Mayo, Virginia. ''Virginia Mayo: The Best Years of My Life'' (2002), pp. 194–95.</ref> === Смърт === Вирджиния Мейо почива от пневмония и усложнения от застойна сърдечна недостатъчност в района на Лос Анджелис на 17 януари 2005 г., на 84 години, в старчески дом в Таузънд Оукс. Нейната смърт е съобщена на следващия ден в „[[Ню Йорк Таймс]]“.<ref>{{cite news | url=https://www.nytimes.com/2005/01/18/movies/virginia-mayo-movie-actress-dies-at-84.html?_r=0 | title=Virginia Mayo, Movie Actress, Dies at 84 | first=Richard | last=Severo | date=January 18, 2005 | work=[[The New York Times]]}}</ref> Тя е погребана до О'Шей в парка Пиърс Бродърс Валей Оук в Уеслейк Валей, Калифорния.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=FOHgDAAAQBAJ&q=Virginia+Mayo+burial+site+scott+wilson&pg=PA492|title=Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed.|first=Scott|last=Wilson|date=19 August 2016|publisher=McFarland|isbn=9781476625997|via=Google Books}}</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Мари Дери'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''Верна Джарет'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] 9pbzlhbm3okfxx8asns9h74ckkocftb 12214804 12214802 2024-04-26T07:04:44Z MICHELANGELO 50340 /* Кариера */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо е родена на 30 ноември 1920 г. в Сейнт Луис, Мисури. Дъщеря е на вестникарския репортер Люк и съпругата му Марта Хенриета (по баща Раутенстраух) Джоунс. Семейството й има корени от най-ранните дни на Сейнт Луис, включително пра-пра-пра-дядото капитан Джеймс Пигот, който основава Източен Сейнт Луис, Илинойс, през 1797 г.<ref name=Legends>{{cite book|last=Brown|first=John W.|title=Missouri Legends: Famous people from the Show-Me State|year=2008|publisher=Reedy Press|pages=168, 169|location=St Louis}}</ref> Лелята на младата Вирджиния управлява школа по актьорско майсторство в района на Сейнт Луис, която Вирджиния започва да посещава на шестгодишна възраст. Тя също имаше серия инструктори по танци, ангажирани от леля си. === Кариера === Вирджиния Мейо започна, като танцьорка в театъра на Сейнт Лиус. Участва на [[Бродуей]]. Взима участие в поредица от популярни комедийни филми с Дани Кей и е най-високо в боксофисът на Уорнър Брос в края на 1940 г.<ref name=Legends/> Играе във филма ''„[[Най-добрите години от нашия живот]]“'' (1946), който печели [[„Оскар“ за най-добър филм]].<ref name=TCM>{{cite web|url=http://www.tcm.com/tcmdb/person/125682%7c151852/Virginia-Mayo/|title=Virginia Mayo bio|publisher=Turner Classic Movies website|year=2013|access-date=5 October 2013}}</ref> === Персонален живот === [[File:Ginny Mayo with Mike O'Shea, 1955.jpg|мини|ляво|170п|Мейо със съпруга си майкъл О'Шей (1955)]] Вирджиния Мейо се омъжва за Майкъл О'Шей през 1947 г. и са женени до смъртта му през 1973 г. Двойката има едно дете, Мери Катрин О'Шей (родена през 1953 г.). Няколко десетилетия семейството живее в Таузънд Оукс, Калифорния. В по-късните години тя развива страст към рисуването и така прекарва времето си, обожавайки тримата си внуци.[3] Тя приема римокатолицизма, вдъхновена от архиепископ Фултън Дж. Шийн.<ref>{{cite web|url=https://yforc.wordpress.com/2016/12/09/fulton-j-sheen-life-is-worth-living/|title=Fulton J. Sheen: Life is Worth Living|date=9 December 2016}}</ref> Доживотна републиканка, тя подкрепя [[Ричард Никсън]] през 1968 г. и 1972 г. и дългогодишния си приятел [[Роналд Рейгън]] през 1980 г.<ref>Mayo, Virginia. ''Virginia Mayo: The Best Years of My Life'' (2002), pp. 194–95.</ref> === Смърт === Вирджиния Мейо почива от пневмония и усложнения от застойна сърдечна недостатъчност в района на Лос Анджелис на 17 януари 2005 г., на 84 години, в старчески дом в Таузънд Оукс. Нейната смърт е съобщена на следващия ден в „[[Ню Йорк Таймс]]“.<ref>{{cite news | url=https://www.nytimes.com/2005/01/18/movies/virginia-mayo-movie-actress-dies-at-84.html?_r=0 | title=Virginia Mayo, Movie Actress, Dies at 84 | first=Richard | last=Severo | date=January 18, 2005 | work=[[The New York Times]]}}</ref> Тя е погребана до О'Шей в парка Пиърс Бродърс Валей Оук в Уеслейк Валей, Калифорния.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=FOHgDAAAQBAJ&q=Virginia+Mayo+burial+site+scott+wilson&pg=PA492|title=Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed.|first=Scott|last=Wilson|date=19 August 2016|publisher=McFarland|isbn=9781476625997|via=Google Books}}</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Мари Дери'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''Верна Джарет'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] 06ny03n1oxn0czzaeko9jh6f9uevt9f 12214807 12214804 2024-04-26T07:09:26Z MICHELANGELO 50340 /* Кариера */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо е родена на 30 ноември 1920 г. в Сейнт Луис, Мисури. Дъщеря е на вестникарския репортер Люк и съпругата му Марта Хенриета (по баща Раутенстраух) Джоунс. Семейството й има корени от най-ранните дни на Сейнт Луис, включително пра-пра-пра-дядото капитан Джеймс Пигот, който основава Източен Сейнт Луис, Илинойс, през 1797 г.<ref name=Legends>{{cite book|last=Brown|first=John W.|title=Missouri Legends: Famous people from the Show-Me State|year=2008|publisher=Reedy Press|pages=168, 169|location=St Louis}}</ref> Лелята на младата Вирджиния управлява школа по актьорско майсторство в района на Сейнт Луис, която Вирджиния започва да посещава на шестгодишна възраст. Тя също имаше серия инструктори по танци, ангажирани от леля си. === Кариера === Вирджиния Мейо започна, като танцьорка в театъра на Сейнт Лиус. Участва на [[Бродуей]]. Взима участие в поредица от популярни комедийни филми с Дани Кей и е най-високо в боксофисът на Уорнър Брос в края на 1940 г.<ref name=Legends/> Играе във филма ''„[[Най-добрите години от нашия живот]]“'' (1946), който печели [[„Оскар“ за най-добър филм]].<ref name=TCM>{{cite web|url=http://www.tcm.com/tcmdb/person/125682%7c151852/Virginia-Mayo/|title=Virginia Mayo bio|publisher=Turner Classic Movies website|year=2013|access-date=5 October 2013}}</ref> През 1949 година се снима в уестърна ''„[[Територията на Колорадо]]“'' с [[Джоел Макрей]] на режисьора [[Раул Уолш]]. Вирджиния Мейо получава отлични отзиви в роля, играейки знойната и интриганта съпруга на [[Джеймс Кагни]] в гангстерската класика ''„[[Бяла жега]]“'', режисиран също от Раул Уолш. Мейо признава, че е била уплашена от Кагни като психотичния стрелец, защото той бил толкова реалистичен. === Персонален живот === [[File:Ginny Mayo with Mike O'Shea, 1955.jpg|мини|ляво|170п|Мейо със съпруга си майкъл О'Шей (1955)]] Вирджиния Мейо се омъжва за Майкъл О'Шей през 1947 г. и са женени до смъртта му през 1973 г. Двойката има едно дете, Мери Катрин О'Шей (родена през 1953 г.). Няколко десетилетия семейството живее в Таузънд Оукс, Калифорния. В по-късните години тя развива страст към рисуването и така прекарва времето си, обожавайки тримата си внуци.[3] Тя приема римокатолицизма, вдъхновена от архиепископ Фултън Дж. Шийн.<ref>{{cite web|url=https://yforc.wordpress.com/2016/12/09/fulton-j-sheen-life-is-worth-living/|title=Fulton J. Sheen: Life is Worth Living|date=9 December 2016}}</ref> Доживотна републиканка, тя подкрепя [[Ричард Никсън]] през 1968 г. и 1972 г. и дългогодишния си приятел [[Роналд Рейгън]] през 1980 г.<ref>Mayo, Virginia. ''Virginia Mayo: The Best Years of My Life'' (2002), pp. 194–95.</ref> === Смърт === Вирджиния Мейо почива от пневмония и усложнения от застойна сърдечна недостатъчност в района на Лос Анджелис на 17 януари 2005 г., на 84 години, в старчески дом в Таузънд Оукс. Нейната смърт е съобщена на следващия ден в „[[Ню Йорк Таймс]]“.<ref>{{cite news | url=https://www.nytimes.com/2005/01/18/movies/virginia-mayo-movie-actress-dies-at-84.html?_r=0 | title=Virginia Mayo, Movie Actress, Dies at 84 | first=Richard | last=Severo | date=January 18, 2005 | work=[[The New York Times]]}}</ref> Тя е погребана до О'Шей в парка Пиърс Бродърс Валей Оук в Уеслейк Валей, Калифорния.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=FOHgDAAAQBAJ&q=Virginia+Mayo+burial+site+scott+wilson&pg=PA492|title=Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed.|first=Scott|last=Wilson|date=19 August 2016|publisher=McFarland|isbn=9781476625997|via=Google Books}}</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Мари Дери'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''Верна Джарет'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] 3id2uid1bmkq652f1qev40pal3oh1z7 12214808 12214807 2024-04-26T07:10:46Z MICHELANGELO 50340 /* Кариера */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо е родена на 30 ноември 1920 г. в Сейнт Луис, Мисури. Дъщеря е на вестникарския репортер Люк и съпругата му Марта Хенриета (по баща Раутенстраух) Джоунс. Семейството й има корени от най-ранните дни на Сейнт Луис, включително пра-пра-пра-дядото капитан Джеймс Пигот, който основава Източен Сейнт Луис, Илинойс, през 1797 г.<ref name=Legends>{{cite book|last=Brown|first=John W.|title=Missouri Legends: Famous people from the Show-Me State|year=2008|publisher=Reedy Press|pages=168, 169|location=St Louis}}</ref> Лелята на младата Вирджиния управлява школа по актьорско майсторство в района на Сейнт Луис, която Вирджиния започва да посещава на шестгодишна възраст. Тя също имаше серия инструктори по танци, ангажирани от леля си. === Кариера === [[Image:Virginia Mayo and James Cagney in White Heat trailer.jpg|мини|ляво|200п|Мейо в ''„[[Бяла жега]]“'' (1949) с [[Джеймс Кагни]]]] Вирджиния Мейо започна, като танцьорка в театъра на Сейнт Лиус. Участва на [[Бродуей]]. Взима участие в поредица от популярни комедийни филми с Дани Кей и е най-високо в боксофисът на Уорнър Брос в края на 1940 г.<ref name=Legends/> Играе във филма ''„[[Най-добрите години от нашия живот]]“'' (1946), който печели [[„Оскар“ за най-добър филм]].<ref name=TCM>{{cite web|url=http://www.tcm.com/tcmdb/person/125682%7c151852/Virginia-Mayo/|title=Virginia Mayo bio|publisher=Turner Classic Movies website|year=2013|access-date=5 October 2013}}</ref> През 1949 година се снима в уестърна ''„[[Територията на Колорадо]]“'' с [[Джоел Макрей]] на режисьора [[Раул Уолш]]. Вирджиния Мейо получава отлични отзиви в роля, играейки знойната и интриганта съпруга на [[Джеймс Кагни]] в гангстерската класика ''„[[Бяла жега]]“'', режисиран също от Раул Уолш. Мейо признава, че е била уплашена от Кагни като психотичния стрелец, защото той бил толкова реалистичен. === Персонален живот === [[File:Ginny Mayo with Mike O'Shea, 1955.jpg|мини|ляво|170п|Мейо със съпруга си майкъл О'Шей (1955)]] Вирджиния Мейо се омъжва за Майкъл О'Шей през 1947 г. и са женени до смъртта му през 1973 г. Двойката има едно дете, Мери Катрин О'Шей (родена през 1953 г.). Няколко десетилетия семейството живее в Таузънд Оукс, Калифорния. В по-късните години тя развива страст към рисуването и така прекарва времето си, обожавайки тримата си внуци.[3] Тя приема римокатолицизма, вдъхновена от архиепископ Фултън Дж. Шийн.<ref>{{cite web|url=https://yforc.wordpress.com/2016/12/09/fulton-j-sheen-life-is-worth-living/|title=Fulton J. Sheen: Life is Worth Living|date=9 December 2016}}</ref> Доживотна републиканка, тя подкрепя [[Ричард Никсън]] през 1968 г. и 1972 г. и дългогодишния си приятел [[Роналд Рейгън]] през 1980 г.<ref>Mayo, Virginia. ''Virginia Mayo: The Best Years of My Life'' (2002), pp. 194–95.</ref> === Смърт === Вирджиния Мейо почива от пневмония и усложнения от застойна сърдечна недостатъчност в района на Лос Анджелис на 17 януари 2005 г., на 84 години, в старчески дом в Таузънд Оукс. Нейната смърт е съобщена на следващия ден в „[[Ню Йорк Таймс]]“.<ref>{{cite news | url=https://www.nytimes.com/2005/01/18/movies/virginia-mayo-movie-actress-dies-at-84.html?_r=0 | title=Virginia Mayo, Movie Actress, Dies at 84 | first=Richard | last=Severo | date=January 18, 2005 | work=[[The New York Times]]}}</ref> Тя е погребана до О'Шей в парка Пиърс Бродърс Валей Оук в Уеслейк Валей, Калифорния.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=FOHgDAAAQBAJ&q=Virginia+Mayo+burial+site+scott+wilson&pg=PA492|title=Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed.|first=Scott|last=Wilson|date=19 August 2016|publisher=McFarland|isbn=9781476625997|via=Google Books}}</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Мари Дери'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''Верна Джарет'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] m2cgtsjpalqdu59acnbh5y25iezrrv2 12214809 12214808 2024-04-26T07:11:02Z MICHELANGELO 50340 /* Персонален живот */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо е родена на 30 ноември 1920 г. в Сейнт Луис, Мисури. Дъщеря е на вестникарския репортер Люк и съпругата му Марта Хенриета (по баща Раутенстраух) Джоунс. Семейството й има корени от най-ранните дни на Сейнт Луис, включително пра-пра-пра-дядото капитан Джеймс Пигот, който основава Източен Сейнт Луис, Илинойс, през 1797 г.<ref name=Legends>{{cite book|last=Brown|first=John W.|title=Missouri Legends: Famous people from the Show-Me State|year=2008|publisher=Reedy Press|pages=168, 169|location=St Louis}}</ref> Лелята на младата Вирджиния управлява школа по актьорско майсторство в района на Сейнт Луис, която Вирджиния започва да посещава на шестгодишна възраст. Тя също имаше серия инструктори по танци, ангажирани от леля си. === Кариера === [[Image:Virginia Mayo and James Cagney in White Heat trailer.jpg|мини|ляво|200п|Мейо в ''„[[Бяла жега]]“'' (1949) с [[Джеймс Кагни]]]] Вирджиния Мейо започна, като танцьорка в театъра на Сейнт Лиус. Участва на [[Бродуей]]. Взима участие в поредица от популярни комедийни филми с Дани Кей и е най-високо в боксофисът на Уорнър Брос в края на 1940 г.<ref name=Legends/> Играе във филма ''„[[Най-добрите години от нашия живот]]“'' (1946), който печели [[„Оскар“ за най-добър филм]].<ref name=TCM>{{cite web|url=http://www.tcm.com/tcmdb/person/125682%7c151852/Virginia-Mayo/|title=Virginia Mayo bio|publisher=Turner Classic Movies website|year=2013|access-date=5 October 2013}}</ref> През 1949 година се снима в уестърна ''„[[Територията на Колорадо]]“'' с [[Джоел Макрей]] на режисьора [[Раул Уолш]]. Вирджиния Мейо получава отлични отзиви в роля, играейки знойната и интриганта съпруга на [[Джеймс Кагни]] в гангстерската класика ''„[[Бяла жега]]“'', режисиран също от Раул Уолш. Мейо признава, че е била уплашена от Кагни като психотичния стрелец, защото той бил толкова реалистичен. === Персонален живот === [[File:Ginny Mayo with Mike O'Shea, 1955.jpg|мини|ляво|200п|Мейо със съпруга си майкъл О'Шей (1955)]] Вирджиния Мейо се омъжва за Майкъл О'Шей през 1947 г. и са женени до смъртта му през 1973 г. Двойката има едно дете, Мери Катрин О'Шей (родена през 1953 г.). Няколко десетилетия семейството живее в Таузънд Оукс, Калифорния. В по-късните години тя развива страст към рисуването и така прекарва времето си, обожавайки тримата си внуци.[3] Тя приема римокатолицизма, вдъхновена от архиепископ Фултън Дж. Шийн.<ref>{{cite web|url=https://yforc.wordpress.com/2016/12/09/fulton-j-sheen-life-is-worth-living/|title=Fulton J. Sheen: Life is Worth Living|date=9 December 2016}}</ref> Доживотна републиканка, тя подкрепя [[Ричард Никсън]] през 1968 г. и 1972 г. и дългогодишния си приятел [[Роналд Рейгън]] през 1980 г.<ref>Mayo, Virginia. ''Virginia Mayo: The Best Years of My Life'' (2002), pp. 194–95.</ref> === Смърт === Вирджиния Мейо почива от пневмония и усложнения от застойна сърдечна недостатъчност в района на Лос Анджелис на 17 януари 2005 г., на 84 години, в старчески дом в Таузънд Оукс. Нейната смърт е съобщена на следващия ден в „[[Ню Йорк Таймс]]“.<ref>{{cite news | url=https://www.nytimes.com/2005/01/18/movies/virginia-mayo-movie-actress-dies-at-84.html?_r=0 | title=Virginia Mayo, Movie Actress, Dies at 84 | first=Richard | last=Severo | date=January 18, 2005 | work=[[The New York Times]]}}</ref> Тя е погребана до О'Шей в парка Пиърс Бродърс Валей Оук в Уеслейк Валей, Калифорния.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=FOHgDAAAQBAJ&q=Virginia+Mayo+burial+site+scott+wilson&pg=PA492|title=Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed.|first=Scott|last=Wilson|date=19 August 2016|publisher=McFarland|isbn=9781476625997|via=Google Books}}</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Мари Дери'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''Верна Джарет'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] 82s71gftv9dfjpdkufs53271uzxbk31 12214869 12214809 2024-04-26T08:08:15Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Мейо|Мейо (пояснение)|с картинка=да|тип=1}} {{Личност | име = Вирджиния Мейо | име-оригинал = Virginia Mayo | име-рождено = | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = VIRGINIAMayo.jpg | портрет-описание = Вирджиния Мейо (1940-те) | роден-място = [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1937 – 1997 | значими роли = | театрални награди = | оскари = }} | брак = Майкъл О'Шей<br>(1947 – 1973; смъртта му) | деца = 1 }} '''Вирджиния Мейо''' ({{lang|en|Virginia Mayo}}) е [[САЩ|американска]] [[актриса]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0562920/ imdb.com]</ref> == Биография == Вирджиния Мейо е родена на 30 ноември 1920 г. в Сейнт Луис, Мисури. Дъщеря е на вестникарския репортер Люк и съпругата му Марта Хенриета (по баща Раутенстраух) Джоунс. Семейството ѝ има корени от най-ранните дни на Сейнт Луис, включително пра-пра-пра-дядото капитан Джеймс Пигот, който основава Източен Сейнт Луис, Илинойс, през 1797 г.<ref name=Legends>{{cite book|last=Brown|first=John W.|title=Missouri Legends: Famous people from the Show-Me State|year=2008|publisher=Reedy Press|pages=168, 169|location=St Louis}}</ref> Лелята на младата Вирджиния управлява школа по актьорско майсторство в района на Сейнт Луис, която Вирджиния започва да посещава на шестгодишна възраст. Тя също има няколко инструктори по танци, ангажирани от леля ѝ. === Кариера === [[Image:Virginia Mayo and James Cagney in White Heat trailer.jpg|мини|ляво|200п|Мейо в ''„[[Бяла жега]]“'' (1949) с [[Джеймс Кагни]]]] Вирджиния Мейо започва своята кариера като танцьорка в театъра на Сейнт Лиус. Участва на [[Бродуей]]. Взима участие в поредица от популярни комедийни филми с Дани Кей и е най-високо в боксофиса на „Уорнър Брос“ в края на 1940 г.<ref name=Legends/> Играе във филма ''„[[Най-добрите години от нашия живот]]“'' (1946), който печели [[„Оскар“ за най-добър филм]].<ref name=TCM>{{cite web|url=http://www.tcm.com/tcmdb/person/125682%7c151852/Virginia-Mayo/|title=Virginia Mayo bio|publisher=Turner Classic Movies website|year=2013|access-date=5 October 2013}}</ref> През 1949 година се снима в уестърна ''„[[Територията на Колорадо]]“'' с [[Джоел Макрей]] на режисьора [[Раул Уолш]]. Вирджиния Мейо получава отлични отзиви в роля, играейки знойната и интриганта съпруга на [[Джеймс Кагни]] в гангстерската класика ''„[[Бяла жега]]“'', режисиран също от Раул Уолш. Мейо признава, че е била уплашена от Кагни като психотичния стрелец, защото той бил толкова реалистичен. === Персонален живот === [[File:Ginny Mayo with Mike O'Shea, 1955.jpg|мини|ляво|200п|Мейо със съпруга си майкъл О'Шей (1955)]] Вирджиния Мейо се омъжва за Майкъл О'Шей през 1947 г. и са женени до смъртта му през 1973 г. Двойката има едно дете, Мери Катрин О'Шей (родена през 1953 г.). Няколко десетилетия семейството живее в Таузънд Оукс, Калифорния. В по-късните години тя развива страст към рисуването и така прекарва времето си, обожавайки тримата си внуци. Тя приема римокатолицизма, вдъхновена от архиепископ Фултън Дж. Шийн.<ref>{{cite web|url=https://yforc.wordpress.com/2016/12/09/fulton-j-sheen-life-is-worth-living/|title=Fulton J. Sheen: Life is Worth Living|date=9 December 2016}}</ref> Доживотна републиканка, тя подкрепя [[Ричард Никсън]] през 1968 г. и 1972 г. и дългогодишния си приятел [[Роналд Рейгън]] през 1980 г.<ref>Mayo, Virginia. ''Virginia Mayo: The Best Years of My Life'' (2002), pp. 194–95.</ref> === Смърт === Вирджиния Мейо почива от пневмония и усложнения от застойна сърдечна недостатъчност в района на Лос Анджелис на 17 януари 2005 г., на 84 години, в старчески дом в Таузънд Оукс. Нейната смърт е съобщена на следващия ден в „[[Ню Йорк Таймс]]“.<ref>{{cite news | url=https://www.nytimes.com/2005/01/18/movies/virginia-mayo-movie-actress-dies-at-84.html?_r=0 | title=Virginia Mayo, Movie Actress, Dies at 84 | first=Richard | last=Severo | date=January 18, 2005 | work=[[The New York Times]]}}</ref> Тя е погребана до О'Шей в парка Пиърс Бродърс Валей Оук в Уеслейк Валей, Калифорния.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=FOHgDAAAQBAJ&q=Virginia+Mayo+burial+site+scott+wilson&pg=PA492|title=Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed.|first=Scott|last=Wilson|date=19 August 2016|publisher=McFarland|isbn=9781476625997|via=Google Books}}</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1946 | ''[[Най-добрите години от нашия живот]]'' | ''The Best Years of Our Lives'' | ''Мари Дери'' | [[Уилям Уайлър]] |- | 1949 | ''[[Територията на Колорадо]]'' | ''Colorado Territory'' | ''Колорадо Карсън'' | [[Раул Уолш]] |- | 1949 | ''[[Бяла жега]]'' | ''White Heat'' | ''Верна Джарет'' | [[Раул Уолш]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0562920|Вирджиния Мейо}} * {{AllMovie name|15318449|Вирджиния Мейо}} {{превод от|en|Virginia Mayo|1220455988}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мейо, Вирджиния}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Родени в Сейнт Луис]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] dz7y00p0tojft1ae50n33izap0643c1 0 861210 12214820 2024-04-26T07:18:33Z Elkost 8375 Elkost премести страница „[[Тамаш Лоринц]]“ като „[[Тамаш Льоринц]]“: Наредба № 6, чл. 99, т. 5, ал. б wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Тамаш Льоринц]] 38epw2bdzd0p32sud9tiwhpghhf49nw 3 861211 12214859 2024-04-26T07:54:24Z Carbonaro. 221440 Нова страница: „== Добре дошли == {{subst:П-вандал2|}} ~~~~“ wikitext text/x-wiki == Добре дошли == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия. Редакциите Ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря.<!-- Шаблон:П-вандал2 --> [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:54, 26 април 2024 (UTC) 6hhgrnvgjdt2tu42iw37v8ok3bvj9pu 0 861213 12214897 2024-04-26T08:21:13Z Elkost 8375 Elkost премести страница „[[ФК ГАП Конас Кий]]“ като „[[ФК Конас Кий]]“: актуално wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК Конас Кий]] 5wxy7payigpw8h9ca64m1toeywnw17u 0 861214 12214901 2024-04-26T08:25:07Z Elkost 8375 Elkost премести страница „[[Колуин Бей ФК]]“ като „[[ФК Колуин Бей]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК Колуин Бей]] 4yrcd4m1f5kwrm2a39t5wjyx6g3mrb4 0 861215 12214904 2024-04-26T08:27:21Z Elkost 8375 Elkost премести страница „[[Понтъприд Юнайтед]]“ като „[[АФК Понтъприд Юнайтед]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[АФК Понтъприд Юнайтед]] 487n0rvxzusjoaru2eehk9zjasq3jbb 14 861216 12214910 2024-04-26T08:35:15Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Спорт в Уелс по град|Нюпорт]] [[Категория:Нюпорт]]“ wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Спорт в Уелс по град|Нюпорт]] [[Категория:Нюпорт]] 3wnfuys73j7b20f6kat3iet81mp3t1o 0 861217 12214972 2024-04-26T09:32:38Z Xunonotyk 209517 Пренасочване към [[Избори#Според целта]] wikitext text/x-wiki #виж [[Избори#Според целта]] ohfsd4e4y1lz0pdhyho7xtgs7nki5bj 1 861218 12214992 2024-04-26T10:00:36Z Randona.bg 249543 Нова страница: „== Образование == В Благоевград едва ''през 1976 г. се открива'' филиал на СУ с две специалности – „Педагогика за подготовка на детски учители“ и „Педагогика за подготовка на начални учители“. [https://www.swu.bg/bg/swubg/historybg]. Чак през 1983 г. той е преобразуван в самост...“ wikitext text/x-wiki == Образование == В Благоевград едва ''през 1976 г. се открива'' филиал на СУ с две специалности – „Педагогика за подготовка на детски учители“ и „Педагогика за подготовка на начални учители“. [https://www.swu.bg/bg/swubg/historybg]. Чак през 1983 г. той е преобразуван в самостоятелен Висш педагогически институт, т.е. първият випуск е най-рано 1987 или 88. Когато госпожа Янка Такева е на 40 години. Тъй като информацията кога и какво точно е завършила явно е секретна, най-вероятно е завършила (ако е завършила) една от първите две специалности – или за детска, или за начална учителка. Загадка е в коя година. Предишният период от биографията ѝ очевидно е бяло петно. А зависимите източници не се смятат за благонадеждни. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:00, 26 април 2024 (UTC) thwl9653zi9qnk75hp25swzjgv674db 12214994 12214992 2024-04-26T10:06:22Z Randona.bg 249543 /* Образование */ wikitext text/x-wiki == Образование == В Благоевград едва ''през 1976 г. се открива'' филиал на СУ с две специалности – „Педагогика за подготовка на детски учители“ и „Педагогика за подготовка на начални учители“. [https://www.swu.bg/bg/swubg/historybg]. Чак през 1983 г. той е преобразуван в самостоятелен Висш педагогически институт, т.е. първият випуск е най-рано 1987 или 88. Когато госпожа Янка Такева е на 40 години. Тъй като информацията кога и какво точно е завършила явно е секретна, най-вероятно е завършила (ако е завършила) една от първите две специалности – или за детска, или за начална учителка. Загадка е в коя година. Предишният период от биографията ѝ очевидно е бяло петно. А зависимите източници не се смятат за благонадеждни. Също интересно е с какво образование от 1976 г. е работила като учителка (непосочено къде), след като тогава учебното заведение, което тя твърди, че е завършила, едва започва да приема студенти. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:00, 26 април 2024 (UTC) cwjyprbscth6w8qagb6le3if00e6nxc 0 861219 12214998 2024-04-26T10:16:22Z Xunonotyk 209517 Нова страница: „'''[[Избори]]те за [[Европейския парламент]]''', наричани накратко „европейски избори“, се провеждат за избор на депутати в ЕП (единствената институция на Европейския съюз, която се избира чрез преки избори). Провеждат се на всеки 5 години в страните членки...“ wikitext text/x-wiki '''[[Избори]]те за [[Европейския парламент]]''', наричани накратко „европейски избори“, се провеждат за избор на депутати в ЕП (единствената институция на Европейския съюз, която се избира чрез преки избори). Провеждат се на всеки 5 години в страните членки на [[ЕС]]. Първите преки избори за Европейски парламент се провеждат през 1979 г., като дотогава депутатите в ЕП са били определяни измежду членовете на националните парламенти на държавите членки. В много от областите на дейност на ЕС, Европейският парламент разполага с правомощия за взимане на решения, равни на правомощията на Съвета на министрите на 27-те държави членки. Дори в сфери като земеделие или външна политика, където Парламентът е само консултиран и информиран, неговите обсъждания и резолюции често определят дневния ред на Европейския съюз и могат да повлияят сериозно върху решенията на Съвета. ЕП разполага също с широки бюджетни правомощия и упражнява демократичен контрол върху всички европейски институции. == Избирателна система == Все още не съществува еднаква [[избирателна система]] за определяне на европейските депутати. Вместо това, всяка държава членка е свободна да организира изборите за Европейски парламент съгласно своето национално законодателство и традиции, спазвайки три основни правила: * изборите трябва да се основават на пропорционално представителство, независимо дали се използва системата на отворени кандидатски листи или не; * избирателната територия може да се раздели на избирателни райони или по друг начин, при условие, че това не нарушава пропорционалността на избирателната система; * допуска се да има минимален праг за разпределение на местата, но той не може да надхвърля 5% от общия брой гласове, подадени на национално равнище. Разпределението на местата за всяка държава членка се основава на принципа на прогресивно намаляваща пропорционалност, като по този начин, въпреки че населението на всяка държава се взема под внимание, по-малките страни избират повече депутати за ЕП, отколкото ако се взема предвид само броят на населението. Тъй като броят на депутатите за всяка държава членка произтича от европейските договори, няма точна формула за разпределение на местата между тях. Промяна в тази конфигурация не може да бъде направена без единодушното съгласие на всички държави членки. Граждани на ЕС, които живеят в държава членка, различна от държавата на тяхното гражданство, имат право да гласуват в изборите за Европейски парламент и да издигат кандидатурите си в държавата, в която пребивават, като националното изборно законодателство може да определи специфични процедури за това. Относно издигането на кандидатура в държава, различна от държавата на гражданство, в настоящия ЕП има няколко примера за избрани по този начин депутати. Граждани на ЕС, които живеят в чужбина и желаят да вземат участие в изборите в държавата, на която са граждани, могат да го направят съгласно националното законодателство. Някои държави членки – но далеч не всички, разрешават гласуване по пощата и/или откриват избирателни секции в техните посолства или консулства. === В България === Изборите в [[България]] се произвеждат по [[пропорционална избирателна система]] с национални изборни листи на политически партии, коалиции на политически партии и независими кандидати чрез преференциално гласуване. Преференциалните гласове, подадени за отделните кандидати, се вземат предвид, ако броят на гласовете, получени за кандидата, възлиза най-малко на 15% от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа. Гласуването не е задължително. Избирателен район е територията на страната, включително секциите извън границите на Република България, и представлява един многомандатен избирателен район. Централната избирателна комисия за Европейски парламент (ЦИКЕП) обявява резултатите от гласуването, както следва: * получените гласове и разпределението на мандатите между партиите и коалициите – не по-късно от три дни след изборния ден; * имената на избраните членове на ЕП – не по-късно от 5 дни след изборния ден. == Избирателно право == Право да гласуват имат всички граждани на ЕС, които са навършили 18 години и са живели постоянно през последните най-малко три месеца в държава членка на ЕС и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода. Всеки гражданин на държава членка на ЕС, който има статут на продължително или постоянно пребиваващ в друга държава членка на ЕС, има право да избира членове на Европейския парламент от държавата, където пребивава, ако е навършил 18 години, живял е постоянно през последните най-малко три месеца в държава членка на ЕС, не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин, и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас на територията, където пребивава. Право да бъде избран за член на Европейския парламент има всеки гражданин на ЕС, който е навършил 21 години, има постоянен адрес в държава членка на ЕС, живял е постоянно през последните най-малко две години в държава членка на ЕС, няма гражданство в държава извън Европейския съюз и не е поставен под запрещение, нито изтърпява наказание лишаване от свобода. == Хронология == * [[Избори за Европейския парламент (2009)]] * [[Избори за Европейския парламент (2014)]] * [[Избори за Европейския парламент (2019)]] * [[Избори за Европейския парламент (2024)]] === В България === {{основна|Избори за Европейския парламент в България}} * През 2007 г. са проведени първите [[избори за Европейския парламент в България (2007)|евроизбори]], като те са частични и са проведени само в [[България]] и [[Румъния]] след приемането им в ЕС. * [[Избори за Европейския парламент в България (2009)]] * [[Избори за Европейския парламент в България (2014)]] * [[Избори за Европейския парламент в България (2019)]] * [[Избори за Европейския парламент в България (2024)]] [[Категория:Избори за Европейския парламент]] susa5uij76e3msaa0jwl9bm8rldtub5 0 861220 12215008 2024-04-26T10:22:49Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{редактирам}} {{Писател | име = Еда Кризеова | име-оригинал = Eda Kriseová | снимка = Eda Kriseová, 2011.jpg | описание = Еда Крисеова на Панаира на книгата в Острава през 2011 г. | място на раждане = [[Прага]], Бохемия и Моравия|Протекторат на Бохемия и Моравия...“ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Еда Кризеова | име-оригинал = Eda Kriseová | снимка = Eda Kriseová, 2011.jpg | описание = Еда Крисеова на Панаира на книгата в Острава през 2011 г. | място на раждане = [[Прага]], [[Бохемия и Моравия|Протекторат на Бохемия и Моравия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{Чехословакия}},<br/>{{Чехия}} | период = 1968 – | жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], [[детска литература]], [[мемоари]], [[пътепис]], [[сатира]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Вацлав Хавел – поет и президент” | награди = [[Егон Хвостовски (награда)|награда „Егон Хостовски“]] | повлиян = | повлиял = | брак = Йозеф Платц | деца = 2 | сайт = }} '''Еда Кризеова''' ({{lang|cs|Eda Kriseová}}) е чешка [[журналистка]] и [[писателка]]. == Биография и творчество == Еда Кризеова е родена на 18 юли 1940 г. в Прага, Протекторат на Бохемия и Моравия, в творческо семейство. Баща ѝ е [[архитект]] и професор по градско планиране, а майка ѝ е [[скулптор]]. След завършване на гимназията през 1957 г. работи към седмичника ''Svět v obrazech'' и за кратко във всекидневника „[[Млада фронта]]“. В периода 1958 – 1962 г. следва в Института по просвещение и журналистика към Факултета по изкуствата на [[Карловия университет]].<ref name="slovnikceskeliteratury">{{икона|cs}} [http://www.slovnikceskeliteratury.cz/showContent.jsp?docId=725&hl=Eda+Kriseová+ Биография и библиография в Речник на чешката литература]</ref><ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/eda-kriseova-604 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref> След дипломирането си работи като репортер на списание ''Mladý svět'', а от 1967 г. е репортер на „Литературни новини“, където публикува основно репортажи по вътрешни социални проблеми. В периода 1965 – 1969 г. посещава редица страни като част от проекти на международни организации за доброволна помощ на развиващите се страни: работи с американски квакери през 1965 г. в [[Турция]], със ''Service Civil International'' през 1966 г. в Япония и 1967 г. в [[Сицилия]], през 1968 г. тя работи с млади творци, студенти и интелектуалци в [[Израел]], както и на други места. От тези ѝ пътувания по света получава идеи за своята проза и репортажи. През 1966 г. получава награда „Юлиус Фучик“.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> След [[Пражката пролет]] през 1968 г. става репортер на списание ''Listy'' и работи там до забраната му си по политически причини през 1969 г., като след това ѝ е забранено да упражнява журналистическата професия. През 1969 г. започва работа в Института за теория и история на масмедиите към Карловия университет, а през 1974 – 1976 г. работи в Архива на Карловия университет. От средата на 70-те години принадлежи към кръга на пражкото [[дисидент]]ство.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> Първата ѝ книга, сборникът с разкази „Пътят на кръста“ (''Křížová cesta kočárového kočího''), е издаден в [[самиздат]] през 1977 г. Книгата получава [[Егон Хвостовски (награда)|наградата „Егон Хостовски“]]. Освен в самиздат публикува и в издателства в изгнание, а техни преводи също излизат от началото на 80-те години.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> След [[кадифената революция]], от ноември 1989 г. работи в Координационния център на Гражданския форум и е говорител на [[Вацлав Хавел]]. От януари 1990 г. до оставката на Хавел като президент през юли 1992 г. работи като съветник на президента на републиката – директор е на за жалби и е неформален говорител по въпросите на половете. Участва в Световните женски конгреси в [[Дъблин]], [[Ирландия]], и [[Тайпе]], Тайван. От юли 1992 г. е на свободна практика.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> След 1990 г. прави авторски четения в [[САЩ]], [[Германия]], [[Холандия]], [[Франция]], [[Австрия]], [[Южна Африка]], [[Замбия]], [[Кения]] и др. В периода 1990 – 2008 г. е член на борда на Литературния проект за Централна и Източна Европа. Изнася лекции в университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон и е била гост в други университети. Има многократно творчески пребивава в [[Германия]] и [[Швейцария]]. Поради увлечението се по практикуването на [[йога]] посещава различни йога центрове в [[Индия]], което значително отразява в нейната литературна работа, както и престоя ѝ в [[Африка]] на юг от [[Сахара]] (2008 и 2009 г.).<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> Тя е член на [[ПЕН клуб]]а, на Асоциацията на писателите, на Дружеството на Кафка и на борда на директорите на Фондация „Книжен проект за Централна и Източна Европа“ в [[Амстердам]].<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> Омъжена е за филмовия и телевизионен режисьор Йозеф Платц. Имат две дъщери, едната, от които – Магдалена Платцова, е също е писателка, преводачка и публицистка.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> Еда Кризеова живее със семейството си в Прага. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Pompejanka (1980)<ref name="goodreads">{{икона|cs}} [https://www.goodreads.com/author/show/98257.Eda_Kriseov_ Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * Ryby raky (1991) * Kočičí životy (1997) * Misericordia (1999) * Perchta z Rožmberka aneb Bílá paní (2001) * Mezi pannou a babou (2018) === Сборници === * Křížová cesta kočárového kočího (самиздат 1977) – разкази, [[Егон Хвостовски (награда)|награда „Егон Хостовски“]]<ref name="goodreads"></ref><ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * Sluneční hodiny (1978) * Arboretum (1991) * Klíční kůstka netopýra a jiné povídky (1994) – 3 разказа * Co se stalo... 1981 – 1987 (1994) * Jméno, Milost, Ráchel (2007) * Mluvící hora (2021) === Детска литература === * Terezka a Majda na horách (2001)<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * Prázdniny s bosonožkou (2007) === Документалистика === * Já & ponsko (1968) – пътепис, в сборника „Putování bez fraku“<ref name="goodreads"></ref><ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * Václav Havel: Životopis (1991)<br/>'''''Вацлав Хавел – поет и президент''''', изд. „БАН“ (1992), прев. Светла Христова, Владимир Пенчев * Čísi svět (2004) – литературни факти * Necestou slečny H. a dnešní Afrikou (2010) * Duši, tělo opatruj (2014) – пътепис * Václav Havel – Jediný autorizovaný životopis (2014) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|5586395|Еда Кризеова}} {{Превод от|cs|Eda Kriseová|23624457}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Кризеова, Еда}} [[Категория:Чешки писателки]] [[Категория:Чешки журналисти]] [[Категория:Чешки детски писатели]] [[Категория:Носители на награда „Егон Хостовски“]] [[Категория:Родени в Прага]] 51t4rda05p26hzh5j6on1ri9di3ig4x 12215009 12215008 2024-04-26T10:23:35Z Rumensz 125859 Т.К. wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Еда Кризеова | име-оригинал = Eda Kriseová | снимка = Eda Kriseová, 2011.jpg | описание = Еда Крисеова на Панаира на книгата в Острава през 2011 г. | място на раждане = [[Прага]], [[Бохемия и Моравия|Протекторат на Бохемия и Моравия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{Чехословакия}},<br/>{{Чехия}} | период = 1968 – | жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], [[детска литература]], [[мемоари]], [[пътепис]], [[сатира]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Вацлав Хавел – поет и президент” | награди = [[Егон Хвостовски (награда)|награда „Егон Хостовски“]] | повлиян = | повлиял = | брак = Йозеф Платц | деца = 2 | сайт = }} '''Еда Кризеова''' ({{lang|cs|Eda Kriseová}}) е чешка [[журналистка]] и [[писателка]]. == Биография и творчество == Еда Кризеова е родена на 18 юли 1940 г. в Прага, Протекторат на Бохемия и Моравия, в творческо семейство. Баща ѝ е [[архитект]] и професор по градско планиране, а майка ѝ е [[скулптор]]. След завършване на гимназията през 1957 г. работи към седмичника ''Svět v obrazech'' и за кратко във всекидневника „[[Млада фронта]]“. В периода 1958 – 1962 г. следва в Института по просвещение и журналистика към Факултета по изкуствата на [[Карловия университет]].<ref name="slovnikceskeliteratury">{{икона|cs}} [http://www.slovnikceskeliteratury.cz/showContent.jsp?docId=725&hl=Eda+Kriseová+ Биография и библиография в Речник на чешката литература]</ref><ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/eda-kriseova-604 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref> След дипломирането си работи като репортер на списание ''Mladý svět'', а от 1967 г. е репортер на „Литературни новини“, където публикува основно репортажи по вътрешни социални проблеми. В периода 1965 – 1969 г. посещава редица страни като част от проекти на международни организации за доброволна помощ на развиващите се страни: работи с американски квакери през 1965 г. в [[Турция]], със ''Service Civil International'' през 1966 г. в Япония и 1967 г. в [[Сицилия]], през 1968 г. тя работи с млади творци, студенти и интелектуалци в [[Израел]], както и на други места. От тези ѝ пътувания по света получава идеи за своята проза и репортажи. През 1966 г. получава награда „Юлиус Фучик“.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> След [[Пражката пролет]] през 1968 г. става репортер на списание ''Listy'' и работи там до забраната му си по политически причини през 1969 г., като след това ѝ е забранено да упражнява журналистическата професия. През 1969 г. започва работа в Института за теория и история на масмедиите към Карловия университет, а през 1974 – 1976 г. работи в Архива на Карловия университет. От средата на 70-те години принадлежи към кръга на пражкото [[дисидент]]ство.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> Първата ѝ книга, сборникът с разкази „Пътят на кръста“ (''Křížová cesta kočárového kočího''), е издаден в [[самиздат]] през 1977 г. Книгата получава [[Егон Хвостовски (награда)|наградата „Егон Хостовски“]]. Освен в самиздат публикува и в издателства в изгнание, а техни преводи също излизат от началото на 80-те години.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> След [[кадифената революция]], от ноември 1989 г. работи в Координационния център на Гражданския форум и е говорител на [[Вацлав Хавел]]. От януари 1990 г. до оставката на Хавел като президент през юли 1992 г. работи като съветник на президента на републиката – директор е на за жалби и е неформален говорител по въпросите на половете. Участва в Световните женски конгреси в [[Дъблин]], [[Ирландия]], и [[Тайпе]], Тайван. От юли 1992 г. е на свободна практика.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> След 1990 г. прави авторски четения в [[САЩ]], [[Германия]], [[Холандия]], [[Франция]], [[Австрия]], [[Южна Африка]], [[Замбия]], [[Кения]] и др. В периода 1990 – 2008 г. е член на борда на Литературния проект за Централна и Източна Европа. Изнася лекции в университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон и е била гост в други университети. Има многократно творчески пребивава в [[Германия]] и [[Швейцария]]. Поради увлечението се по практикуването на [[йога]] посещава различни йога центрове в [[Индия]], което значително отразява в нейната литературна работа, както и престоя ѝ в [[Африка]] на юг от [[Сахара]] (2008 и 2009 г.).<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> Тя е член на [[ПЕН клуб]]а, на Асоциацията на писателите, на Дружеството на Кафка и на борда на директорите на Фондация „Книжен проект за Централна и Източна Европа“ в [[Амстердам]].<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> Омъжена е за филмовия и телевизионен режисьор Йозеф Платц. Имат две дъщери, едната, от които – Магдалена Платцова, е също е писателка, преводачка и публицистка.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> Еда Кризеова живее със семейството си в Прага. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Pompejanka (1980)<ref name="goodreads">{{икона|cs}} [https://www.goodreads.com/author/show/98257.Eda_Kriseov_ Библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * Ryby raky (1991) * Kočičí životy (1997) * Misericordia (1999) * Perchta z Rožmberka aneb Bílá paní (2001) * Mezi pannou a babou (2018) === Сборници === * Křížová cesta kočárového kočího (самиздат 1977) – разкази, [[Егон Хвостовски (награда)|награда „Егон Хостовски“]]<ref name="goodreads"></ref><ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * Sluneční hodiny (1978) * Arboretum (1991) * Klíční kůstka netopýra a jiné povídky (1994) – 3 разказа * Co se stalo... 1981 – 1987 (1994) * Jméno, Milost, Ráchel (2007) * Mluvící hora (2021) === Детска литература === * Terezka a Majda na horách (2001)<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * Prázdniny s bosonožkou (2007) === Документалистика === * Já & ponsko (1968) – пътепис, в сборника „Putování bez fraku“<ref name="goodreads"></ref><ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * Václav Havel: Životopis (1991)<br/>'''''Вацлав Хавел – поет и президент''''', изд. „БАН“ (1992), прев. Светла Христова, Владимир Пенчев * Čísi svět (2004) – литературни факти * Necestou slečny H. a dnešní Afrikou (2010) * Duši, tělo opatruj (2014) – пътепис * Václav Havel – Jediný autorizovaný životopis (2014) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|5586395|Еда Кризеова}} {{Превод от|cs|Eda Kriseová|23624457}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Кризеова, Еда}} [[Категория:Чешки писателки]] [[Категория:Чешки журналисти]] [[Категория:Чешки детски писатели]] [[Категория:Носители на награда „Егон Хостовски“]] [[Категория:Родени в Прага]] j7rztm512sdebckvv6jv746lfetw413 12215013 12215009 2024-04-26T10:26:58Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Еда Кризеова | име-оригинал = Eda Kriseová | снимка = Eda Kriseová, 2011.jpg | описание = Еда Крисеова на Панаира на книгата в Острава през 2011 г. | място на раждане = [[Прага]], [[Бохемия и Моравия|Протекторат на Бохемия и Моравия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{Чехословакия}},<br/>{{Чехия}} | период = 1968 – | жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], [[детска литература]], [[мемоари]], [[пътепис]], [[сатира]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Вацлав Хавел – поет и президент“ | награди = [[Егон Хвостовски (награда)|награда „Егон Хостовски“]] | повлиян = | повлиял = | брак = Йозеф Платц | деца = 2 | сайт = }} '''Еда Кризеова''' ({{lang|cs|Eda Kriseová}}) е чешка [[журналистка]] и [[писателка]]. == Биография и творчество == Еда Кризеова е родена на 18 юли 1940 г. в Прага, Протекторат на Бохемия и Моравия, в творческо семейство. Баща ѝ е [[архитект]] и професор по градско планиране, а майка ѝ е [[скулптор]]. След завършване на гимназията през 1957 г. работи към седмичника ''Svět v obrazech'' и за кратко във всекидневника „[[Млада фронта]]“. В периода 1958 – 1962 г. следва в Института по просвещение и журналистика към Факултета по изкуствата на [[Карловия университет]].<ref name="slovnikceskeliteratury">{{икона|cs}} [http://www.slovnikceskeliteratury.cz/showContent.jsp?docId=725&hl=Eda+Kriseová+ Биография и библиография в Речник на чешката литература]</ref><ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/eda-kriseova-604 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref> След дипломирането си работи като репортер на списание ''Mladý svět'', а от 1967 г. е репортер на „Литературни новини“, където публикува основно репортажи по вътрешни социални проблеми. В периода 1965 – 1969 г. посещава редица страни като част от проекти на международни организации за доброволна помощ на развиващите се страни: работи с американски квакери през 1965 г. в [[Турция]], със ''Service Civil International'' през 1966 г. в Япония и 1967 г. в [[Сицилия]], през 1968 г. тя работи с млади творци, студенти и интелектуалци в [[Израел]], както и на други места. От тези ѝ пътувания по света получава идеи за своята проза и репортажи. През 1966 г. получава награда „Юлиус Фучик“.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> След [[Пражката пролет]] през 1968 г. става репортер на списание ''Listy'' и работи там до забраната му си по политически причини през 1969 г., като след това ѝ е забранено да упражнява журналистическата професия. През 1969 г. започва работа в Института за теория и история на масмедиите към Карловия университет, а през 1974 – 1976 г. работи в Архива на Карловия университет. От средата на 70-те години принадлежи към кръга на пражкото [[дисидент]]ство.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> Първата ѝ книга, сборникът с разкази „Пътят на кръста“ (''Křížová cesta kočárového kočího''), е издаден в [[самиздат]] през 1977 г. Книгата получава [[Егон Хвостовски (награда)|наградата „Егон Хостовски“]]. Освен в самиздат публикува и в издателства в изгнание, а техни преводи също излизат от началото на 80-те години.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> След [[кадифената революция]], от ноември 1989 г. работи в Координационния център на Гражданския форум и е говорител на [[Вацлав Хавел]]. От януари 1990 г. до оставката на Хавел като президент през юли 1992 г. работи като съветник на президента на републиката – директор е на за жалби и е неформален говорител по въпросите на половете. Участва в Световните женски конгреси в [[Дъблин]], [[Ирландия]], и [[Тайпе]], Тайван. От юли 1992 г. е на свободна практика.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> След 1990 г. прави авторски четения в [[САЩ]], [[Германия]], [[Холандия]], [[Франция]], [[Австрия]], [[Южна Африка]], [[Замбия]], [[Кения]] и др. В периода 1990 – 2008 г. е член на борда на Литературния проект за Централна и Източна Европа. Изнася лекции в университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон и е била гост в други университети. Има многократно творчески пребивава в [[Германия]] и [[Швейцария]]. Поради увлечението се по практикуването на [[йога]] посещава различни йога центрове в [[Индия]], което значително отразява в нейната литературна работа, както и престоя ѝ в [[Африка]] на юг от [[Сахара]] (2008 и 2009 г.).<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> Тя е член на [[ПЕН клуб]]а, на Асоциацията на писателите, на Дружеството на Кафка и на борда на директорите на Фондация „Книжен проект за Централна и Източна Европа“ в [[Амстердам]].<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> Омъжена е за филмовия и телевизионен режисьор Йозеф Платц. Имат две дъщери, едната, от които – Магдалена Платцова, е също е писателка, преводачка и публицистка.<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref> Еда Кризеова живее със семейството си в Прага. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Pompejanka (1980)<ref name="goodreads">{{икона|cs}} [https://www.goodreads.com/author/show/98257.Eda_Kriseov_ Библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * Ryby raky (1991) * Kočičí životy (1997) * Misericordia (1999) * Perchta z Rožmberka aneb Bílá paní (2001) * Mezi pannou a babou (2018) === Сборници === * Křížová cesta kočárového kočího (самиздат 1977) – разкази, [[Егон Хвостовски (награда)|награда „Егон Хостовски“]]<ref name="goodreads"></ref><ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * Sluneční hodiny (1978) * Arboretum (1991) * Klíční kůstka netopýra a jiné povídky (1994) – 3 разказа * Co se stalo... 1981 – 1987 (1994) * Jméno, Milost, Ráchel (2007) * Mluvící hora (2021) === Детска литература === * Terezka a Majda na horách (2001)<ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * Prázdniny s bosonožkou (2007) === Документалистика === * Já & ponsko (1968) – пътепис, в сборника „Putování bez fraku“<ref name="goodreads"></ref><ref name="slovnikceskeliteratury"></ref><ref name="databazeknih"></ref> * Václav Havel: Životopis (1991)<br/>'''''Вацлав Хавел – поет и президент''''', изд. „БАН“ (1992), прев. Светла Христова, Владимир Пенчев * Čísi svět (2004) – литературни факти * Necestou slečny H. a dnešní Afrikou (2010) * Duši, tělo opatruj (2014) – пътепис * Václav Havel – Jediný autorizovaný životopis (2014) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|5586395|Еда Кризеова}} {{Превод от|cs|Eda Kriseová|23624457}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Кризеова, Еда}} [[Категория:Чешки писателки]] [[Категория:Чешки журналисти]] [[Категория:Чешки детски писатели]] [[Категория:Носители на награда „Егон Хостовски“]] [[Категория:Родени в Прага]] 0uob4onvg1vuld163v2uf388q3phf9e 1 861221 12215010 2024-04-26T10:25:52Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Чехия}}“ wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Чехия}} 4h1djytnoaov0nxrsx8dvh36ndnkfbg 0 861222 12215016 2024-04-26T10:30:04Z Luxferuer 25980 Нова страница: „{{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Вълко Куртович Чалъков''' наричан „Малкия чорбаджи Вълко“, за да се отличава от „Големия чорбаджи Вълко“ – [[Вълко Чалъков|Вълко Теодорович Чалъков]], негов братовчед.“ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Вълко Куртович Чалъков''' наричан „Малкия чорбаджи Вълко“, за да се отличава от „Големия чорбаджи Вълко“ – [[Вълко Чалъков|Вълко Теодорович Чалъков]], негов братовчед. ir7461yhg8y9pe1kdwzxghwwnq4nox6 12215114 12215016 2024-04-26T11:44:52Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Вълко Куртович Чалъков''' наричан „Малкия чорбаджи Вълко“, за да се отличава от „Големия чорбаджи Вълко“ – [[Вълко Чалъков|Вълко Теодорович Чалъков]], негов братовчед. Вълко Куртович е известен търговец – джелепин и бегликчия, познат и добре приет в [[Истанбул|Цариград]] и султанския дворец. Бил уважаван член на българската православна община в Пловдив и щедър дарител за православните духовни и просветни институти. dsujnmuammk6k7psev6gf9de9yl5j7u 12215116 12215114 2024-04-26T11:47:30Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Вълко Куртович Чалъков''' наричан „Малкия чорбаджи Вълко“, за да се отличава от „Големия чорбаджи Вълко“ – [[Вълко Чалъков|Вълко Теодорович Чалъков]], негов братовчед. Вълко Куртович е известен търговец – джелепин и бегликчия, познат и добре приет в [[Истанбул|Цариград]] и султанския дворец. Бил уважаван член на българската православна община във [[Пловдив|Филибе]] и щедър дарител за православните духовни и просветни институти.<ref>{{cite book | title = Дриновски сборник. Към биографията и обществената дейност на двама пловдивски българи – възпитаници на ришельовския лицей в Одеса | last = Мучинова | first = Мария Левкова | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = periodicals.karazin.ua | location = Одеса | isbn = | doi = | pages = 178 – 181, Т. VIII | url = https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/7735/7209 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Източници == <references /> qrg7kyxz9fls7qi6dxjq5u84d82udtw 12215118 12215116 2024-04-26T11:49:46Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Вълко Куртович Чалъков''' наричан „Малкия чорбаджи Вълко“, за да се отличава от „Големия чорбаджи Вълко“ – [[Вълко Чалъков|Вълко Теодорович Чалъков]], негов братовчед. Вълко Куртович е известен търговец – джелепин и бегликчия, познат и добре приет в [[Истанбул|Цариград]] и султанския дворец. Бил уважаван член на българската православна община във [[Пловдив|Филибе]] и щедър дарител за православните духовни и просветни институти.<ref>{{cite book | title = Дриновски сборник. Към биографията и обществената дейност на двама пловдивски българи – възпитаници на ришельовския лицей в Одеса | last = Мучинова | first = Мария Левкова | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = periodicals.karazin.ua | location = Одеса | isbn = | doi = | pages = 178 – 181, Т. VIII | url = https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/7735/7209 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Малкият чорбаджи Вълко Куртович е основал в Пловдив Св. Троичкото училище (днес Неделно училище към [[Света Троица (Пловдив)|храм „Света Троица“]])<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/ | заглавие = Неделно училище към храм „Света Троица“ | достъп_дата = 26 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sveta-troica-plovdiv.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>, което съществува и сега, а неговите наследници през 1849 г. го обърнали от гръцко на българско.<ref>{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 522. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Източници == <references /> 12w1fu17ytt7eoldvhf7pk3ohux0ut9 0 861223 12215023 2024-04-26T10:37:31Z 2.86.46.0 Нова страница: „{{ТВ продукция | Име на български = Супер новобранци | Име в оригинал = Supernoobs | Жанр = [[анимация]]<br>[[супергерой]]<br>[[комедия (жанр)|комедия]]<br>[[екшън]] | Създател(и) = Скот Фелоус | Страна = {{CAN}} | Език = английски език...“ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Супер новобранци | Име в оригинал = Supernoobs | Жанр = [[анимация]]<br>[[супергерой]]<br>[[комедия (жанр)|комедия]]<br>[[екшън]] | Създател(и) = Скот Фелоус | Страна = {{CAN}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 2 | Епизоди = 104 | Времетраене = 11 минути | Дистрибуция = DHX Media<br>DHX Studios Vancouver | ТВ Канал = Teletoon | Излъчване = 2 Ноември 2015 г. - 7 Февруари 2019 г. }} '''„Супер новобранци“''' ({{lang|en|Supernoobs}}) е канадски анимационен сериал от 2015 г. продуциран от DHX Media за „[[Картун Нетуърк]]“ и Teletoon. == В България == В България сериал е излъчен по локалната версия [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]] през 2016 г.<ref name="videoclip.bg">[https://videoclip.bg/watch/557951_nov-super-novobranci-sezon-2-epizod-3-blgarsko-audio videoclip.bg]</ref><ref>[https://videoclip.bg/watch/598967_super-novobranci-s-0-1-e-0-1-bg-audio videoclip.bg]</ref> === [[Нахсинхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ ! Роля !! Изпълнител |- | Кевин || [[Константин Лунгов]] |- | Тайлър || |- | Дженифър || |- | Мем || [[Явор Караиванов]] |- | Зен || |- | Други гласове || [[Живко Джуранов]] |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка !! [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]] (2016) |} == Източници == <references /> 8pzfsh6e17xk7lmqysjb3lbexth9e9i 0 861224 12215055 2024-04-26T11:00:47Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Личност | име = Доника Гервала-Шварц | име-оригинал = Donika Gërvalla-Schwarz | категория = политик | описание = | портрет = The Official Portrait of Donika Gërvalla-Schwarz.jpg | портрет-описание = Доника Гервала през 2022 г. | пол = жена | име-рождено = | роден-дата =...“ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Доника Гервала-Шварц | име-оригинал = Donika Gërvalla-Schwarz | категория = политик | описание = | портрет = The Official Portrait of Donika Gërvalla-Schwarz.jpg | портрет-описание = Доника Гервала през 2022 г. | пол = жена | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1971|10|16|1}} | роден-място = [[Скопие]], [[Социалистическа република Македония]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]] | починал-място = | националност = | образование = [[Хамбургски университет]], Германия | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[юрист]]ка | партия = „Осмелявам се“ (от 2021 г.);<br> [[Демократическа лига на Косово]]<br>(до 2020 г.) | убеждения = | институция1 = Министър на външните работи на Косово | постове1 = | години1 = от 22 март 2021 г. | институция2 = Заместник министър-председател на Косово | постове2 = | години2 = от 22 март 2021 г. | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = [[Юсуф Гервала]]<br> (1943 – 1982) | майка = | брак = [[Щефан Шварц]] | деца = 5 | подпис = Donika Gërvalla-Schwarz (nënshkrim).svg | сайт = | общомедия = }} '''Доника Гервала-Шварц''' ({{Lang|sq|Donika Gërvalla-Schwarz}}) е косовска [[политик|политичка]] от [[Албанци|албански произход]], председателка на партия „Осмелявам се“. През 2021 г. като член на партия „Осмелявам се“ става част от управлението на спечелилата изборите партия „[[Самоопределение (партия в Косово)|Самоопределение]]“. Назначена е за втори заместник министър-председател и министър на външните работи на Косово във второто правителство на [[Албин Курти]]. == Биография == Родена е на [[16 октомври]] [[1971]] г. в град [[Скопие]], [[Социалистическа република Македония]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]]. Тя е дъщеря на убития албански активист [[Юсуф Гервала]] (1943 – 1982), застъпник на албанския национализъм и [[Марксизъм-ленинизъм|марксизма-ленинизма]]. Израства в [[Прищина]], но през 1980 г. бяга със семейството си в [[Западна Германия]] през 1980 г., заради политическото преследване пред което е изправен баща й от страна на югославската тайна полиция. През 1982 г. баща й е убит в [[Унтергрупенбах]] (провинция [[Баден-Вюртемберг]], Западна Германия), малко след това семейството й се премества в [[Тирана]], Албания. Докато е в Тирана, тя взима участие в ръководени от студенти протести срещу комунистическия режим в Албания. Учи музика в Тирана, а през 1992 г. се връща в Германия, където завършва образованието си. По-късно тя получава диплома по право в [[Хамбургски университет|Хамбургския университет]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vetevendosje.org/profilet/donika-gervalla/|заглавие=Donika Gërvalla|достъп_дата=26 април 2024|архив_дата=31 януари 2021|издател=vetevendosje.org|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210131174109/https://www.vetevendosje.org/profilet/donika-gervalla/}}</ref> == Политическа дейност == През 1991 г. тя става почетен член на [[Демократическа лига на Косово|Демократическата лига на Косово]]. По-късно тя става заместник-председател на партията (1993 – 1997), след което става председател на структурите на партията за Германия (1997 – 1999). Като председател на партията в Германия, тя често се появява в германските медии и политика като представителка от Косово по време на [[Косовска война|Косовската война]]. През 2015 г. тя отново започва да се занимава с политика, и отново е избрана за председател на структурите на партията за Германия. Тя работи в тясно сътрудничество с косовската политичка [[Вьоса Османи]], като двете правят опити за провеждането на реформи в партията. През 2018 г. та подава оставка от всички свои ръководни позиции в партията и по-късно се отказва от членството си в партията през 2020 г. През 2021 г. тя се присъединява към новосформираната политическа листа „Осмелявам се“ и участва като кандидат за депутат на [[Парламентарни избори в Косово (2021)|парламентарните избори в Косово през 2021 г.]], като е избрана за депутат, но подава оставка след като е издигната от правителството на [[Албин Курти]] за втори заместник министър-председател и министър на външните работи на Косово.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kosova.info/kush-eshte-donika-gervalla-kandidatja-qe-braktisi-ldk-ne-per-te-hyre-me-vjosa-osmanin-ne-listen-e-albin-kurtit/|заглавие=Kush është Donika Gervalla, kandidatja që braktisi LDK-në për të hyrë me Vjosa Osmanin në listën e Albin Kurtit|достъп_дата=26 април 2024|архив_дата=29 януари 2021|издател=kosova.info|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210421014109/https://kosova.info/kush-eshte-donika-gervalla-kandidatja-qe-braktisi-ldk-ne-per-te-hyre-me-vjosa-osmanin-ne-listen-e-albin-kurtit/}}</ref><ref name="tagesanzeiger.ch, 23 март 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.tagesanzeiger.ch/eine-floetistin-aus-bonn-uebernimmt-das-kosovarische-aussenministerium-344162489167 | заглавие = Eine scharfzüngige Juristin aus Bonn wird Aussenministerin | дата = 23 март 2021 | достъп_дата = 26 април 2024 | издател = tagesanzeiger.ch | език = de}}</ref> След встъпването в длъжност на [[Вьоса Османи]] като президент на Косово през април 2021 г. тя става ръководителка на партия „Осмелявам се“, тъй като [[Конституция на Косово|конституцията на Косово]] забранява на президента да действа като представител на политическа партия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://prishtinainsight.com/donika-gervalla-we-are-not-an-experiment-we-are-a-sovereign-state/ | заглавие = Donika Gervalla: ‘We are not an experiment, we are a sovereign state.’ | дата = 31 март 2021 | достъп_дата = 26 април 2024 | издател = prishtinainsight.com | език = en}}</ref> Тя критикува политизацията в [[Министерство на външните работи (Косово)|Министерството на външните работи на Косово]], за това че дипломатите се назначават със връзки, а не се взема под внимание тяхната компетентност, което пречи на косовските дипломати да се гледа на сериозно от другите държави. Тя заявява, че един от нейните приоритети е деполитизирането на министерството, но и че тези проблеми не могат да бъдат решени за един ден.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://balkaninsight.com/2021/04/14/donika-gervalla-schwarz-childhood-emigrant-becomes-kosovos-top-diplomat/ | заглавие = Donika Gervalla-Schwarz: Childhood Emigrant Becomes Kosovo’s Top Diplomat | дата = 14 април 2021 | достъп_дата = 26 април 2024 | издател = balkaninsight.com | език = en}}</ref> == Личен живот == Омъжва се за германския политик [[Щефан Шварц]], те имат пет деца. Той е бивш депутат в [[Бундестаг (Германия)|Бундестага]] (1990 – 1994), представляващ [[Християндемократически съюз|Християндемократическия съюз]].<ref name="tagesanzeiger.ch, 23 март 2021"/> == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Право|Македония|Косово}} {{СОРТКАТ:Гервала-Шварц, Доника}} [[Категория:Косовски политици]] [[Категория:Косовски юристи]] [[Категория:Министри на външните работи на Косово]] [[Категория:Косовски албанци]] [[Категория:Родени в Скопие]] 50655690it3ao0jvnbg7wgfg7wc4w21 1 861225 12215058 2024-04-26T11:03:21Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{ЦИЕ пролет 2024 |потребител=PowerBUL |тема=жени |тема2=политика |тема3= |държава=Косово |държава2=Северна Македония |държава3= }}“ wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2024 |потребител=PowerBUL |тема=жени |тема2=политика |тема3= |държава=Косово |държава2=Северна Македония |държава3= }} d68gjzb3i2drt4k0r8ar4haw4z6hfx5 14 861226 12215061 2024-04-26T11:07:39Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Министри на външните работи|Косово]] [[Категория:Косовски министри|външните работи]] [[Категория:Косовски дипломати]]“ wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Министри на външните работи|Косово]] [[Категория:Косовски министри|външните работи]] [[Категория:Косовски дипломати]] g4j1rzle5lkx1j6z9gam8u64qi32vao 14 861227 12215065 2024-04-26T11:09:25Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Косовски политици|Министри]] [[Категория:Министри по страна]]“ wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Косовски политици|Министри]] [[Категория:Министри по страна]] lqttihjl40g21vw5yevumpqnh2sjqyo 14 861228 12215075 2024-04-26T11:19:13Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Родени във Великобритания|Уелс]] [[Категория:Уелсци|*]]“ wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Родени във Великобритания|Уелс]] [[Категория:Уелсци|*]] mau3zj09qct4114194bl67w0ynzr3xg 0 861229 12215108 2024-04-26T11:42:04Z A nedev 71697 Нова страница: „{{редактирам}} '''Геотектоника''' ('''Тектоника''') е отрасъл на [[геология]]та, изучаващ структурата на земната кора и нейните изменения под влияние на механичните тектонски движения и деформации, свързани с развитието на Земята като цяло. Основната задача н...“ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Геотектоника''' ('''Тектоника''') е отрасъл на [[геология]]та, изучаващ структурата на земната кора и нейните изменения под влияние на механичните тектонски движения и деформации, свързани с развитието на Земята като цяло. Основната задача на геотектониката е изучаването на съвременните структури на земната кора, т.е разместването и характера на залягане в нейните предели на различните видове скали и закономерните съчетания на структурните елементи от различен порядък – от малките гънки, разломи и разседи до континентите и океаните, а също и изясняване на нейната история (на земната кора) и условията при нейното формиране. Геотектониката е свързана с множество отрасли на геологията и най-вече със [[стратиграфия]]та, [[петрография]]та, [[литология]]та, [[палеогеография]]та, науката за полезните изкопаеми и др.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article109499.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тектоника (геол.), т. 25, стр. 370]</ref> == Основни направления в геотектониката == В геотектониката са обособени няколко научни направления. === Обща (морфоложка) тектоника === Общата, или морфоложка, геотектоника (нарича се още [[структурна геология]]) изучава различните типове структурни елементи на литосферата, предимно части от земната кора от малък и среден мащаб. Разновидност на общата геотектоника е регионалната геотектоника, която изследва съвременното разпространение на такива структурни форми в пределите на отделни участъци от земната кора или литосферата като цяло, а също и разработването на въпроси за тектонско райониране, основано на данни от геоложки снимки и различни (главно сеизмологични) геофизични методи. Най-едрите структури навлизат в основата на горната мантия и се наричат дълбочинни. Към тях се отнасят континенталните и океански платформи, океанските, геосинклиналните и орогенните подвижни пояси.<ref name="bse"/> === Историческа геотектоника === == Източници == <references /> rrrfbsuukj5lg7m57ks3gu5rmlp1jrc